Известен род явления отвън едновременно вървят. Човек трябва да знае да пее, трябва да знае да говори, трябва да знае да ходи, трябва да знае да мисли, да чувства. Мнозина ходят, но не знаят да ходят. Мнозина пеят, но криво пеят; мнозина мислят, но криво мислят. Трябва да се изправят погрешките. Ако четете "Учителю благи", в първата лекция, как е произлязъл грехът, се казва как някои, като мислят за създаването на света, се прозяват, пък други кихат. Който се прозява, е кандидат за греха. Който киха, е кандидат за доброто. В прозявката вземате нещо, а в кихането давате нещо. Кихането е символ. Някой път се прозявате, кандидат сте за някое престъпление. Кихате, кандидат сте за работа. Ако не внимавате, не може да направите доброто.
Апостол Павел развива своята теза за Възкресението, дали хората ще възкръснат, или няма да възкръснат. Има разни разбирания за това Възкресението е истинският живот. Христос го изрази с думите. "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога." Апостол Павел го е казал същото във философски смисъл - разисква, аргументира в цялата глава. Трябва да се аргументират някои работи, за да станат по-ясни.
Например един човек може ли да бъде християнин, ако не знае да пее? Не може. Може ли да бъде учен, ако не знае да пее? Не може да бъде учен. Някой ще каже: "Аз обичам пеенето, но не мога да пея." То е друг въпрос. Не може да пее, понеже не иска да пее. Не може да ходи, понеже не иска да ходи. То е друг въпрос. Всички възможности, които се крият във вас, трябва да приложите. По някой път ние мислим, че много знаем. Право е. Знаем нещо отрицателно. Вземаме един тон. Между "фа" и "до" подобие. "До" се повишава, не може да се понижи. "Фа" се повишава, не може да се понижи. В строежа на съвременната музика може ли да понижите "до"? Може ли да вземете "до" бемол? Ако стане "до" бемол, ще стане "си", то е така поставено. "До" може да го понижите, само като го поставите в друга гама. Може да намерите положението на "до", да му дадете един по-голям простор. Тогава казвате, че от "до" до "ре" има цял тон. От "ре" до "ми" колко имате? Пак цял тон. Значи тези тонове, които са цели, се отличават по две качества: че може да се понижат, може и да се повишат.
Всяко нещо, което не може да се понижи, е полутоние, всяко нещо, което може да се понижи и повиши, е цял тон. То е философия за този, който разбира. Никой от вас не обича да се понижава. Всеки от вас обича да се повишава. Я да понижат някого, да му турят един бемол, как ще го преживее? Имаш ти "до", аз го турям "до" диез. Я да ти турят един бемол, да те понижат от чин капитан, да те разжалват. В музиката и повишават, и понижават. И като влезеш в музиката, ако не може да се повишиш, не може да се понижиш. Тогава от понижението излизат минорните гами, от повишението излизат мажорните гами. Какво са гамите? Няма да ви разправям. Има специфични работи в музиката, трябва да учите, цялата музикална литература е хубаво да знаете. Може да четете, има специални работи, които музиканти са ги писали. Вие ги знаете, много пъти сте ги учили, в много съществувания вие сте започвали с музиката и сте прекъсвали. Като ви гледа човек, по главата може да познае докъде сте стигнали. Начертано е на главата на всеки човек, като е учил нещата, къде е спрял. Някои например сте започнали с религията и сте спрели. Вашата любов към Бога, центърът на вашето радио, за да възприемате Божествените трептения, е слаб. Някои хора не са религиозни, понеже имат слабо радио, волтажът и амперажът е слаб.
Религиозен човек е онзи, който има чутки*[чуткий - от руски ез. - тънък, остър;(бележка на коректора)] чувства да възприема нещата, най-тънки вибрации и трептения на любовта. Някои възприемат само грубите чувства. Например ти си гладен, искаш да ядеш, то е грубо чувство. По какво се отличават грубите чувства? Веднага хората се сърдят. Дето има сръдня, чувствата са груби. Имате диагноза. Колкото сръднята намалява, то показва, че влизате в областта, дето чувствата са по-благородни. Дето сръднята изчезва, чувствата са благородни. Увеличава ли се благородството, сръднята изчезва. Сръдня има и в личните чувства. Човек има ли достойнство, не можеш една дума да му кажеш. И да му кажеш, не може да я възприеме. Срещал съм хора, на които преди двайсет години им е казана една обидна дума и те не могат да я забравят.
Вие казвате за някого, че е религиозен човек. По какво познавате религиозните хора? "Ти, казва, не си певец." Че по какво познавате? Аз съм гледал големи певци, които пеят, не пеят, но крякат. Казват: "Отличен певец." Певец е той, но аз наричам това кокошо крякане.
Пеенето е една тайна на живота. Ако вие пеете, а не може да измените своето състояние, това не е истинско пеене. Пеене е - ако нараните ръката си и изпеете една малка песен, ръката веднага да оздравее. Пеенето лекува. За да познаете дали пеете хубаво, като се нараните, започнете да пеете. Ударите се някъде, започнете да пеете "Бог е любов". Като свършите песента, ако болката престане, хубаво пеете, знаете да пеете. Това е практическата страна на музиката. Това рядко се случва.
Сега аз ви говоря за едно нараняване на чувствата. Физическото, и то може да стане. Индуси има, факири, които правят такива опити. Направи той разрез, тури ръката си отгоре на раната, концентрира ума си, след десет-петнайсет минути погледнеш, раната заздравяла. Разреже човек корема си, след половин час погледнеш, раната заздравяла. Как може? Това са закони. Който знае, който е майстор, може; който не знае, мъчно е.
Та понеже сте в едно училище, трябва да се учите. Сега някои казвате, че сте стари. Под думата стар, разбирам учен човек. Който е млад, сега постъпва в училището. Ако старият, който в училището учи по две години, по три години във всеки клас, защо му е тази старост? Най-после, след като живее петдесет, шейсет, седемдесет години, свърши прогимназия, няма ли да бъде смешно? Представете си един човек, който е на седемдесет години, още не е свършил прогимназия. Казва: "Остарях." От какво е остарял? Остарял е от леност, от мързел е остарял този човек.
Сега разбирате право. По някой път аз оценявам хората дотолкова, доколкото могат да пеят. Пее някой, аз го сравнявам сега, той със своя камертон си дава тон. Аз вадя моя камертон, удрям и проверявам. (Учителят постави двата пръста, показалеца и средния пръст, във вид па камертон.) Неговият камертон може да се измени, но моят не може да се измени. Моят камертон може да се измени, ако имам известна тревога в ума си, ако имам известна тревога в чувствата си, в постъпките си. Тия две страни на камертона (пръстите) - едната страна на камертона е положителна, другата страна е отрицателна - са много чувствителни. Следователно между двете страни, които са положителна и отрицателна, може да се яви едно музикално трептене. Двете страни са отрицателни, никакъв музикален тон не може да се яви.
Следователно вие не може да разберете защо Господ е създал добрите и злите хора на земята. Ето философията. На земята добрите и лошите хора са камертон. Между един лош и един добър човек се явява музикален тон. Между един лош и един добър човек може да се яви едно добро дело. Ако добрият човек заема положителната страна, тогава се раждат добрите дела. Ако лошият стане положителен, пък добрият отрицателен, тогава се раждат добрите постъпки. То е закон. Защо е така? Ако не искате да е така, от вас зависи. В даден случай казвате: "Аз съм лош човек." Ако сте лош, значи, че вашето сърце е взело надмощие, казано в смисъл че вашият низш ум е взел надмощие. Ако сте добър, вашият висш ум е взел надмощие. Или по някой път вие слушате своя висш ум, а по някой път - своя низш ум. Погледнете дрехите си и казвате: "Какво съм се одърпал." Възмущавате се. Кое е по-хубаво, добрият човек да бъде добре облечен, или да не бъде добре облечен?
Представете си, някой човек са го облекли хубаво, накитен с пръстени, с огърлица, диаманти, но са турили на носилка да го носят за последен ден, да го изпратят от тоя свят. Или представете си, че тоя човек не е хубаво облечен, няма диаманти, пръстени, огърлици, но е жив. Кое е по-хубаво? Тия скъпоценности са хубави, но трябва да имате един пръстен, който да внесе живот. Този човек, който е умрял, къде му е погрешката? Този човек, който умира, защо му турят пръстен? Защо го обличат добре? Той казва: "Който може да върне живота ми, всички тия пръстени, скъпоценности, дрехи ще му ги дам, те ще бъдат за него." Затова го обличат хубаво, но го заравят. Най-после хората вземат пръстените, защото по някой път дрехите изгниват, накитите остават, без да възвърнат живота.
Та казвам, вие искате известни пръстени - вие искате известни добродетели, вие искате да пеете хубаво, искате известно богатство. Но питам сега, с какво ще замените вашето богатство? Богатството в света трябва да има един орган. Има неща, които трябва да предшестват богатството. Аз искам да стана един отличен певец. За да стана певец, трябва да имам един ларингс. Без тоя ларингс идеята не може да се реализира. Най-първо трябва да разчитам на своя ларингс, на своето гърло. След като имам този орган, трябва да разчитам на своята мисъл, трябва да разчитам на своите чувства, трябва да разчитам на своята воля, за да дам три направления на тона, да осмисля този тон, да му дам известно направление. Сега вие искате да бъдете добродетелен човек. С какво? По същия начин искате да бъдете набожен, с какво ще бъдете набожен? На онзи, когото обичате, трябва да знаете да му пеете. Отдалече ако знаете да му пеете, той ще ви слуша. На онзи, когото обичате, трябва да знаете да му говорите, трябва да знаете да му наготвите да яде. На онзи, когото обичате, трябва да имате нещо да го занимавате отвън.
Сега вие искате да знаете дали Господ ви обича. Вие поставяте обичта на крива почва. Цялата вселена Бог е създал заради вас. Това е доказателство, че ни обича. Той е създал всичкия този свят за нас, вие седите и мислите дали Господ ви обича и дали специфично този свят е създаден за тебе. Всичките хора мислят за кого е създал Господ света. За човека. "За мене ли?" Да, за тебе. Друг казва: "И за мене го е създал."
И според хората за кого е създаден светът? То зависи от разбирането на хората. Двама души пеят, двамата певци излизат един след друг да пеят. Излиза единият певец, аз имам една рана. Той почва да пее. Ако раната ми оздравее, значи е добър певец. За мене добър певец е този, който като запее, раната на ръката ми заздравява. Той е певец. И другият е добър певец, но раната не заздравява. При едното пеене, дето раната не заздравява, то е обикновено пеене, при другото пеене. дето раната заздравява, то е необикновено пеене или наречено Божествено пеене.
По някой път се съберете и се скарате. Скарали се две сестри. Има причини. Скарали се за своите обуща. Едната има обуща от свинска кожа, другата от камилска кожа. Едната казва: "Ти носиш свински обуща." Другата казва: "Ти носиш камилски обуща." Скарали се, че едната носи свински обуща, а другата камилски. Между вас туй го няма, за свински и камилски обуща вие не се карате, аз говоря само, за да изясня. Питам: какво са виновни свинските и камилските обуща? В свинските обуща има нещо хубаво, меко. Че свинята се взема като символ. Човек не трябва да бъде една свиня. Свинята е много флегматична, легне в тинята и грухти, и рови. Тя много обича живота. Свинята има един характер - тя не е нервна, не е нервозна. Много сприхава не е, има самообладание в нея. Виждате, муцуната й е остра. Острата муцуна показва, че има интелигентност. Тя употребява своята интелигентност за своя изгода. Погрешката на свинята седи в това, че тя рови, дето не трябва и дето трябва. Като влезе в някоя градина, има желание да помогне, казва: "Да копая." Копае, копае, разкопае всичко наоколо. Затова бият свинята, че рови, дето не трябва. Ако вие пътувате с една камила в пустинята, щом тя усети, че има някакъв ураган, забие носа в пясъка, не може да я мръднете. Легне и казва: "Ни крачка напред." Тя познава, че времето ще се развали. Който не разбира, може да я бие, но тя тури, забие носа си в пясъка, пази се вече. Значи, ако носиш свински обуща, не ори, дето не трябва, не говори, дето не трябва, не мисли, дето не трябва, не се гневи, дето не трябва. Туй значи. Аз, ако нося свински обуща и ми кажат: "Защо носиш тия свински обуща?", ще кажа: "Да не ора. Да не се гневя, дето не трябва. Затуй нося тия свински обуща. Искам да се избавя от някои погрешки." Ако нося камилски обуща, ще кажа: "Аз нося тия обуща да не лягам дето не трябва и да не вървя дето не трябва." Това са символи.
Противоречията в живота човек трябва да знае да ги примирява. Сега да дойдем до друг въпрос. Две сестри все спорят. Вместо да спорят, да дойдат да изпеят една песен, един дует. Някой път едната е сопран, другата е алт. Ще започнат - тогава сопран и алт вървят. Нека изпеят един дует, ако не е дует, на един глас да изпеят. След като изпеят песента, ако горчивото чувство е изчезнало, и двете са пели правилно. Човек, който не пее, мяза на един тъпан, който е насипан с много прах. Отличен тъпан, кожата е първокласна, този обръч наоколо е направен от скъпоценен материал, но тъпанът е натрупан с прах. Да го измиеш с вода, не става, ще се развали тъпанът. Тогава ще го окачиш на врата. Като започнеш да удряш, всичкият прах ще изскочи. Понеже има две страни, две кожи, едната е положителна, другата е отрицателна, затова хубав звук може да се получи. Като го биеш, всичкият прах, който е по тъпана, ще изскочи. С микроскоп да го гледаш, няма да намериш нито прашец. Понеже в музиката тъпанът е турен на работа, всичките прашинки се махат
По някой път някои християни замязат на стоящи тъпани, отгоре са покрити с прах. Като бутнеш, оцапваш си пръстите. Няма какво да ги миеш, миенето не е толкова от най-добрите начини за чистене. Човек в специфични случаи може да се мие само. По някой път, като удариш с палката, махне се прахът. Ако миеш тъпана, кожата може да се развали. Сега аз виждам. работници излизат от някоя мина почернели, вземат сапун, мият, мият черното. Казвам: "Този сапун тук си е на мястото, измива черното." Но виждам някоя дама, не е ходила в рудника, лицето е бяло, като вземе сапун, трие, трие. Ето, казвам, една дама, която не знае как да употребява своите свински обувки, една дама, която не знае как да употребява своите камилски обуща. Щом не сте влезли в рудника, тебе не ти трябва такова миене, тебе ти трябва само малко вода, само да се понаплискаш. Никакъв сапун, нищо повече. Ако си се окалял, тури сапун колкото искаш. Ако не си се окалял, никакъв сапун не туряй. Сапунът ще измие най-хубавото от лицето ти. Много хора си покваряват лицето. По някой път се покварява вярата - някое ново верую дойде, аз го наричам нов сапун. Вземаш туй ново верую, че го пръскаш по лицето, по ума, искаш да знаеш каква философия има, искаш да го разбереш. Никаква философия няма. В какво седи новото верую?
Казвате за някого: "Отличен ясновидец - вижда всички неща.'" Преди петдесет-шейсет години се явява във Варненско една гледачка с охлюв, морски голям охлюв, та се събира цялата Варненска кааза*[околия - от турски ез.], за да й гледа тая гледачка. Каквото кажела, всичко става. След като гледала дълго време, разбойници й обират всичкото богатство. Тя всичко предсказвала, но не могла да предвиди кога ще я оберат разбойници. Питам: един гадател, който гледа и разгадава бъдещето на хората и постоянно греши, гадател ли е? Той, като не знае, ще го оберат. При всяка грешка ясновидецът е обран. Ти ще гледаш на хората, ще предсказваш, ще събереш малко пари, ще те оберат. Таман си оправиш малко работите, дойде същото лошо положение. Тогава ще отгадаеш, тогава ще дойдат разбойниците и ще те оберат.
Сега някои от вас приемат, че има дявол, някои не приемат, че има дявол. Някои приемат, че има Господ, някои приемат, че няма Господ. По-лесно може да ми кажете по какво се познава дяволът, понеже сте по-добре опознати с него. Както ви виждам, дето съм ходил, все съм виждал картички, от дявола писани. Не съм срещал човек в България, който да няма любовно писмо от дявола. Сега по какво се отличава човек, който е запознат с дявола? Гледам, една дама се разговаря с двама кавалери. Спирам се, интересувам се от този разговор. Тя, като говори на единия, на другия, тъй с едното си око намигне и му даде знак с пръсти, че да го позанимае малко: "После ще го пратя и с тебе ще остана." Тя говори с първия, а вторият седи спокоен. Тя мърда с пръсти, дава му знак. Казвам: това са ишарети*[ишарет* - таен знак - от турски ез.] на дявола. Дяволът казва: "Първо ще се занимая с този, после с тебе." Онзи вторият кавалер, мисли, че тя него обича, но тя и двамата лъже. Само че онзи, първият, е будала, тя го лъже по-грубо, втория го лъже по-деликатно, а той седи и мисли какъв простак е онзи. Ти ще говориш с нея и тя ще те тури на динена кора.
Сега моето положение какво е? Вие можете да ме попитате: "Ти как попадна там, да видиш и двамата?'" Тази жена ми е длъжница, тя имаше да ми дава. Гледам, тя се е разположила. И тримата имат да ми дават, аз отивам да си взема даденото. Като отивам, не искам да нарушавам етикецията. Казвам: "Аз се радвам, че са седнали да ядат и пият. Позабогатели са, има какво да ми платят." И наблюдавам. Тази дама се обръща към мене и ми дава знак да мълча. И за мене дава ишарет. Аз разбирам да седя, погледна единия, погледна другия. Тя на единия казва, че ще му даде път, пък на мене дава знак да мълча, туря пръсти нагоре и казва: "Един Господ има, да ме не издадеш." Аз сега се уча от това положение. Тя на мене казва истината: "Какво да ги правя тия мъже неразбрани? И този е неразбран, и онзи е неразбран. Влюбили се в мене тия простаци и двамата, както виждаш. И те имат да ви дължат, и аз имам да ви дължа, ще оправим света. Нищо няма да оправим, съвсем сме загазили, но да мълчиш." Туй е моето тълкуване. Аз седя така отделен настрана, сядам на един стол, не обръщам внимание. Гледам, тя изпраща единия, после другия, най-после идва при мене и си плаща. "Ще ме извините, толкова време ви забавих." Другите двама, на които им даде път, минават-заминават, нищо не плащат.
Казвам: кои са добрите хора в света? Всякога вие осъждате тази млада жена, казвате: "Тя много ги играе." Много ги играе, ама си плаща дълговете. Другите двама, изиграните, които разиграва, единият минава и другият минава, казват: "Не му е времето сега за плащане."
Та в света по някой път вас може да ви занимава дяволът. Дяволът по някой път мяза на една хубава дама, която ви занимава. При това Господ седи там и гледа, ти какво трябва да му кажеш? Господ е хванал дявола. Дяволът няма да се хване, дявола трябва да го хванете. Не да го хукате, той не обича да го хукате. Ще си намериш бела на главата, ако го обидиш. Вие често си позволявате да хукате дявола, но пазете се. Вие виждали ли сте някой дявол да ви каже горчива дума? Той може да ви излъже, може да ви каже всичко, дяволът нито една горчива дума не казва. Той отвътре може да ти предаде какви ли не думи, но пак не може да го хванете и казва: "Тази мисъл е твоя, тя не е моя." Никой не може да каже, че нещо е негово. Той разбира Божия закон. Вие на земята, които не разбирате закона, вие се оплитате в противоречията на живота.
Сега да дойдем до ново положение. Вие трябва да оставите обикновените работи в живота. Има нещо, с което трябва да се занимавате. Че свинята рови, то е нейна работа. Че ровила в градината на някой градинар - няма какво да ходи да се сърди на свинята, той трябва да има една хубаво заградена градина. Свинята е свиня, тя има свое естество. По някой път тя служи като емблема. Ние се спрем и държим тая свиня в ума си. Казвате. "Той има свински характер.'" Не дръжте такава идея в главата си. Винаги дръжте свинята като емблема, че върши работи, които не са на място, че рови там, дето не трябва и дето трябва рови. Свините в първобитното състояние са допринесли много. Те, като са ровили, хиляди и милиони семена са заровили, без да искат. Много семена са изникнали, много дървета са израсли.
Има една страна съществена вътре в човешкия живот. Съществената страна, това е любовта, която внася мир в човешкото сърце. Този мир е необходим за продължението на живота. Вие не може да продължите вашия живот, вие не може да подобрите вашето здраве без този мир. То е приложение на нещата. Казват. "Трябва да имаме вярвание " Може да имате известни вярвания, то е хубаво. Има теоретически работи в света, те са от друг характер. Но казвам, любовта чрез мира ще внесе условия за онова вътрешно подобрение, което е необходимо сега
Мнозина от вас искате да имате пари, да бъдете богати. Един човек, който няма любов, който няма здраве, той не може да бъде богат. Всичките богати хора са здрави, и здравите са богати. За да бъдете богати, трябва да бъдете здрави, при това трябва да имате любов в себе си, всеки ден да ставате рано да работите. И да е учен човек, той трябва да работи, да изследва нещата. Не само да цитирате, че някой казал така и така. Може да цитирате какво е казал апостол Павел. Много хубаво, но апостол Павел беше един човек, който много е залягал, много е учил. И всички сега трябва да учите.
Аз гледам: по някой път вие цитирате някои примери, които аз съм дал, но никога не сте се спрели върху един пример, да намерите точното му приложение. Например дадох един пример за кроткия човек. Сега по какво се отличава кроткият човек? Писанието казва, че кротките ще наследят земята, значи материалните работи само кротките хора ще наследят. В тях няма движение, те са устойчиви. Нещата в тях може да израснат. Простият човек мяза на почва, върху която всичко може да расте. Той не е подвижна почва. Върху подвижна почва нищо не може да стане. В него няма пертурбации* [внезапни нарушения в нормалния ход на явленията; (бележка на коректора)], в него всичките неща стават наредено, точно, устойчиво, в него нещата не стават безразборно. Красотата е едно качество у човека, което се е придобило от няколко способности, няколко други, които едновременно работят. Красотата е един резултат. За да бъде човек кротък, то е резултат, то е наследствено качество. То е уравновесяване на неговия ум и на неговото сърце.
Това, за което ви говоря е толкова широко, че много пъти вие се оплитате. Вие казвате: "Трябва да бъдем съвършени. " Съвършенството е една велика цел. Човек в градежа на своето развитие расте и върви към съвършенството. Той сега не може да бъде съвършен.
Някои от мене изискват при всички условия да бъда кротък, отстъпчив. Но човек не може всякога да отстъпва. При какви условия може да се яви съвършенство? Трябва ли един човек, който е излязъл от болница, да лежи на кревата и да му слугуват? Какво ще седи? Щом оздравее, престъпление е да седи на кревата. Щом оздравеете, не трябва да се страхувате от света. Светът е едно възпитателно училище. Щом се случи някое страдание, вие се уплашите. По някой път се оплаквате, че не ви обичат. Защо трябва да ви обичат? Ако ви обичат, трябва да се спрете, не може да учите. Представете си, че следвате гимназия. Една млада мома сте, имате пет-шест любовници, на които не сте дали повод, но постоянно имате писма, пишат ви за любовни работи, че без вас не могат да живеят. Ако речете да четете писмата, ще си загубите времето. Пишат те там много работи. Младата мома ще напише следното писмо: "'Господине, не си губете времето. Аз няма да се занимавам с тия работи. Аз съм млада мома още, на петнайсет-шестнайсет години. Вие сте попаднали на крива посока." За нея важното е да учи, няма нужда да пише любовни писма, пък и не знае как да пише любовни писма. Човек има право да пише любовни писма, когато е завършил училище, когато е станал съвършен. Като завършите училище и станете съвършени, тогава имате право да пишете любовни писма. Сега не си губете времето. Не губете и времето на другите.
Някои пишат: "Аз ви обичам, без вас не мога да живея." "Там е белята, че без мене не можете да живеете. Аз без вас мога да живея. Че вие не можете да живеете без мен, то е лъжа. Вие сте роден без мене, а казвате, че без мене не можете да живеете. Когато се раждахте, аз не бях при вас. Вие сте родени преди мене, а казвате, че без мене не можете да живеете." Тъй ще му пишете. Това е практическото приложение. Аз съм момата: "Вие казвате, че без мене не може да живеете. Много добре. Виждам, че сте малко ленив, не се учите. Ще тръгнете на училище и ще се учите. Ще питам вашите учители дали се учите. Ако се учите, любовта ви е намясто." Ако се стегне този синко майчин, добре. Тъй ще го туря натясно. Как тъй ще ми казва да се обичаме. Хубаво е да се поцелунем, да се прегърнем. Всички тия работи са хубави, аз не ги отричам. Всяка целувка е обяд, всяко прегръщане е даване пари на заем. Хубави работи са, не са лоши.
Любовта не седи в целувки. Любовта не седи в прегръдки. Любовта е нещо велико. Не смесвайте любовта с целувките. Целувките развалят любовта, и прегръдките развалят любовта. Аз го зная това, правил съм опити, няма изключение. Целуни болния, на място е тази целувка. Прегърни болния, на място е. Прегръщането на здравия и целуването на здравия не е на място. Ако е болен, може да го целунете. Ако е здрав, никога. Здрав човек не целувайте. Някой иска да се ожени, за да целува жена си. Той може да я целува, колкото иска. Аз не говоря за тях. Аз говоря за свободните хора. Ти си слуга, господарят ти те кара на работа. Господарят иска да те целуне, нека те целуне. Иска да те прегърне, нека да те прегърне. Като целуне, ще плати, като прегърне, ще плати. Ако плаща, неговата целувка и неговата прегръдка е на място. Щом целува, и нищо не дава, щом прегръща, и нищо не плаща, неговата прегръдка не е на място. Това е философия.
Ти за да разбираш човешкото естество, Божествената истина трябва да влезе в твоя ум, да го осветли, да влезе в твоето сърце, да го облагороди. Някой човек влезе като клин между Бога и тебе, иска да те целуне. Разбирайте в какъв смисъл вземам целувката. Целувката вземам като завършен акт. Искаш да направиш едно добро, искаш да съживиш един умрял човек с целувка, казвам: "Ще чакаш да го занесат на гроба. По пътя ти не се смущавай. На гроба ще направиш опита, доброто там го направи." Вие в себе си се безпокоите за Божията любов. Казвате. "Бог не ме обича и хората не ме обичат." И все се самоосъждате.
Казвам, в туй положение, в което се намирате, не трябва да целувате никого. Но ето аз какво разбирам. Когато вашите ръце са нечисти, не пипайте чистите дрехи на когото и да е. Нямате лошо желание, но всякога ще оставите едно петно. Този човек е лош. Когато искате да пипнете плата, измийте си ръцете, за да не оставите петно. Ако вие целунете някого и в ума му остане едно лошо възпоменание от тази целувка, значи, че тя е нечиста. Аз в широк смисъл вземам тази постъпка. Някои верующи и всички ученици ще бъдете подложени на изпитание.
Дойде някоя сестра и ми казва: "Дай ми сто лева на заем." То е една целувка. Дадеш ти сто лева, тя каже, че след един месец ще ги върне. Мине месец - не връща, минат два, три, не връща нищо, не държи на думата си. Тя трябва да дойде и да каже: "Ще ме извиниш." Но да говори пак истината. Не да прави долапи и да ги замазва. Да каже: "Ще ме извиниш, след един месец ще върна парите." Да каже причините, защо не е устояла на думата си. Винаги трябва да има правилно отношение. Да няма тъй да позалъже. Ще говори туй, което не е.
Казвам: ако между вас не може да се образуват тия искрени отношения, които Бог изисква, тогава къде е погрешката на човека и за какво верую може да се говори?
Прогресът на нашата душа е в това, доколко ние може да изразим онова съвършенство, което се изисква от нас. Трябва да знаем да пеем хубаво. Сега има стари сестри, които по някой път пеят по-хубаво от младите сестри, пък някой път младите сестри пеят по-хубаво от старите сестри. В едно общество, дето има повече пеене, има по-малко крамоли. Дето пеенето престане, крамолите са по-големи. Но пеенето има външна и вътрешна страна. Постоянно поддържайте пеенето. Ако не може да поддържате външното пеене, поддържайте вътрешното пеене. Ако не може да поддържате външните добродетели, поддържайте вътрешните добродетели. [...]
Някой човек направи на хиляда души, на един милион, услуги. Хубаво е да се подражава на такива хора. Във всинца ви трябва да има туй желание да правите добро. Доброто не е само материално. Материалното добро е последно, което може да направите. Аз съм изследвал: материалните работи ако не се предшестват от едно добро, направено в умствения свят и в духовния свят, всякога има лоши резултати. Щом дадете пари в заем на някого, непременно ще се влоши положението. Даже и между верующите е същото. Хората трябва да бъдат много напреднали, за да не дойдат до лоши резултати. Ако не са напреднали, трябва да ги дадете по един околен път, лицето да не зае кой е дал парите. Щом знае, ще стане някакъв скандал. Тогава как ще се разреши, когато един ученик в една Божествена школа изпадне в трудно положение? Той не трябва да проси. Той ще мълчи. Онези ученици съзнават и казват: "Той има нужда." Те предвиждат и уреждат неговите работи, без той да знае. Иска ли той да работи, моли ли се той, това няма, онова няма, работата ще се влоши. Остане ли той да иска, работата ще се влоши.
Вие казвате: "Това братство нищо не струва. "Аз съм слушал братя и сестри да казват." В това братство не си струва да си губиш времето." Когато ти се роди в един ден и след тебе се родиха още четири-пет братя и четири-пет сестри, за какво се родихте? Да ти помагат и за тебе да работят, пък ти да бъдеш като инвалид? В какво седи туй братство? То съществува в кръвта ти. Вие всички имате отношения, зависими един от друг. Ти с братята си ще работиш заедно, с тях ще бъдеш и ще участваш във всички техни начинания. Щом си брат, ти имаш привилегия. Щом си брат, ти имаш нужда от братята. Ти като влезеш при тях, кесията ти трябва да е пълна, да си богат, да даваш. Онзи, който не дава, никакъв брат не е. Онзи, който е влязъл в братството и очаква само да му дават, никакъв брат не е. Той е слуга, той е работник, той е надничар. Брат е онзи, който, като влезе, има какво да даде. И братята ще те даруват. Между братята има не подаяние, а даруване. Дарби има. Бог дава дарбите, между братята има дарение, не подаяние, но дарение. Сега ще минете и ще оставите подаянието. Подаянието ще оставите за слугите. Вие ще дойдете до закона на дарението. ("Ами цигулката?") И за цигулката има време, ако се съберете утре сутринта. Как искате, на екскурзия ли да идем, или тук да останем? ("На екскурзия.")
Ако бяхте ме послушали, всичко щеше да бъде по-хубаво. Аз толкова години съм говорил, малцина съм намерил, които слушат. Вие всякога поставяте нещата на крива почва и така разсъждавате. Всякога съм ви учил: нещата трябва да се проверят. Не разсъждавайте върху неща, които не сте опитвали. Опитайте нещата и след туй си дайте мнението. Най-първо опитайте нещата един път, дваж, че тогава си дайте мнението. Всяко нещо, което правя, години наред съм опитвал. Казвате: "Не може ли по друг начин?" Казвам: и по друг начин може. Аз зная вече - нещата по много начини може да станат, но аз съм избрал почти най-лесния път, по който може да минете. В дадения случай най-лесният път е този. Има и по-прави пътища, и по-лесни начини, но те са много скъпи, големи разноски има в тях.
Например някой иска да знае колко аз зная. Много работи зная, но постепенно се освобождавам от това знание. Знанието е товар. Аз, за да си почина, се освобождавам от своето знание, от този тежък товар. Много работи зная. Когато човек започне да мисли на физическото поле, че много знае, той се уморява.
Зная нещо - доколко аз обичам хората. Но доколко те ме обичат, не зная. Аз зная колко ги обичам. Колко те ме обичат, то е техен въпрос. В този въпрос никога не се ровя, да мисля колко ме обичат. Ако мислят като мене, ще обичат, както аз ги обичам; ако не мислят така, ще обичат според своето разбиране. Има едно Божествено разбиране, дето интересите са еднакви. Един учител ще предаде една лекция. Никой не може да я предаде съвършено точно като него. В дадения случай някой казва: "Всеки не може да даде една лекция." Имате една силна струя електричество, вие не може да го предадете по една слаба жица. Или имате една голяма река, не може тая река да я турите в една малка, тясна тръба, изисква се голяма тръба. Сега някои хора мислят, че може да прекарат водата през тясната тръба.
Когато се говори за Божията любов, трябва една обширна душа. Не е така лесно да се говори за Божията любов. Любовта не е лесно нещо. Аз се пазя да говоря за Божията любов. Някой път и за моето тяло е опасна. Питам с голямо предпазване, да не предизвикам такава грамадна енергия. Не може да се прояви. Ще дойде тази енергия. Туй, което аз предизвикам, трябва да го предам на хората. Туй, което говоря, трябва да го правя. Ако аз говоря едно, и върша друго, тогава ще създам цяло нещастие върху себе си. Всичките нещастия произтичат от онова, което говорим, но не вършим. Всяко нещо, което говорите, поне отчасти да правите. То е правилно изтичане. Което вършим, то е изтичане. Ако престанете да вършите, ще се подпушите. Ако вършите, идвате вече в една област, в една опасна школа, дето нещата трябва да ги съберем, трябва да ги поставим на опит и да направим всичко, което може да се направи. Има опити, които в даден случай може да се направят. Има неща, които в даден случай не може да се опитват, за бъдеще са възможни.
Бъдете творители, носители на Божията любов, колкото и малко да се проявява. Вие давайте път на най-доброто у вас, за да дойде Божественото здраве и тази Божествена светлина. Когато аз ви казвам някои работи, не ги подлагайте на критика, оставете нещата да се изяснят сами по себе си. Като посеете нещо, очаквате да поникне. Щом поникне, ще знаете как да изследвате. Ако не поникват нещата във вас, няма какво да изследвате. Щом поникнат нещата и като поникнат, ще дадат плод и по плода ще ги познаете. Казва Писанието: "По плода ще ги познаете, от делата ще ги познаете."
Понеже ви изяснявам Божествени работи, за това ще имате търпение. Аз не ви изнасям теории. Може да ви скроя куп теории. Моите кроени теории аз ги оставям за себе си. Онези теории, които аз не съм скроил, Божествените, аз ви ги предавам. Не ги кройте и вие. Като дойде Божествената идея, не я кройте и вие. Всяка Божествена идея предавам в най-подходяща форма, която намеря. Не й турям царски дрехи, корона, но турям много проста форма, стига тази форма да е по-естествена.
Аз няма да употребя израза "аз ви любя" или "аз ви обичам". Казвам: "Имам едно малко разположение към вас." На когото аз кажа, че имам малко разположение, моето малко разположение към когото и да е има повече цена, отколкото любовта на целия свят, събрана вкупом. Към този човек аз имам малка симпатия, но за през цялата вечност желая му доброто, желая му да живее в любовта, да разбира истината, да е свободен човек. Най-първо желая да стане един свободен човек, да има едно вътрешно разбиране, да се освободи. Той, като ме гледа, страхува се какво ще кажа. Не е лошо, нека се страхува. Нека се страхува, но един ден искам да провери нещата как седят. Един ден двамата ще ходим рамо до рамо и той ще провери нещата. Ще опитате нещата един ден. Аз опитвам, и той ще опита нещата, както и аз ги опитвам. Трябва да опитате нещата. Бог казва: "Опитайте Ме и вижте, че съм благ." Всичко седи в това, да опитаме и да намерим, че Господ е благ.
Когато кажа "аз", разбирам Божественото, което аз опитвам в себе си. Аз за него имам само едно мнение. Искам всички вие да имате едно мнение. За вашите работи може да имате мнения, колкото искате. Щом дойде Божественото, да имате само едно мнение. Така разбирам. Аз за Божественото имам само едно мнение, пък вие имате десет мнения.
Някои слушам да казват: "Той, Учителят, не разбира тия работи." Например аз не разбирам да правя обуща, но за мене три часа са достатъчни, за да стана първокласен обущар. Аз не съм рисувач, много пъти съм се опитвал, но три седмици са ми достатъчни, за да стана първокласен художник. Не искам да стана първокласен художник, понеже ще затъмня другите художници около себе си и те ще станат нещастни, отказвам се. Стигат ми шест месеца, за да стана първокласен цигулар виртуоз. Понеже ще затъмня другите цигулари, не искам. Аз много се радвам, като дойде някой виртуоз, като че аз съм, тъй ми е приятно. Някой казва: "Да може и аз да стана такъв виртуоз." За мене десет месеца стигат да стана такъв виртуоз, да свиря.
Та казвам: сега не се безпокойте Има толкова пътища, възможности, които Бог е турил на разположение. Разбирайте Божиите пътища и се радвайте на добрия успех на добрите хора. На добрия успех на всички добри хора се радвайте, за да се радват и те един ден на вашия успех.
Трябва да се радвате на добрия успех, откъдето и да идва той.
„Отче наш"
Тридесет и пета лекция на Общия окултен клас
5 юни 1935 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев
Най-често използвани думи в беседата:може, аз, има, човек, път, сега, съм, казва, работи, нещата, мене, знае, обуща, хора, казвате, казвам, хубаво, любов, искате ,
