НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три посоки

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Три посоки

Най-често използвани думи в беседата: може, линия, човек, има, права, казва, всички, вий, сега, природа, закон, живот, идея, начин, реализира, себе, две, костта ,

 Младежки окултен клас , София, 19 Юни 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Като ученици, всички сте изучавали математика; задавали ли сте си въпроса каква е ползата от математиката в живота? Можете ли чрез математиката да разрешите всички въпроси - например как ще разрешите глада с помощта на математиката? С коя наука изобщо можете да разрешите въпроса за глада? Всъщност какво нещо е гладът - гладът е сила, която заставя човека да работи; без глад и без жажда човешкият живот не би могъл да се развива. Глад и жажда - това са две сили, които се отнасят към закона на необходимостта; попадне ли под действието на тия сили, по необходимост вече човек започва да работи - те са подобни на учител, който влиза в клас с пръчка в ръка. Първите учители са употребявали пръчка, наказания, но днес тия методи нямат място в училищата. Днес и родители, и учители прилагат други, по-меки методи от тия, с които първоначално са си служили.

И Природата първоначално е била по-строга и сурова към човека, но днес и тя си служи с други методи; за всеки век, за всяка епоха, за всяка възраст тя си е служила и си служи с различни методи. Някои деца се раждат при благоприятни условия, при богати родители, имат на разположение слуги и слугини; след време обаче родителите умират, слугите и слугините напускат дома и децата продължават живота си при трудни условия. Други деца пък се раждат при неблагоприятни условия, а впоследствие условията им се подобряват. Това са методи, с които Природата има предвид развитието на различните индивиди; каквито и методи да употребява, Природата има една крайна цел - да даде условия на индивида да се кали, да издържа на всички мъчнотии и да се развива; не постигне ли човек това нещо, причината е в него - това показва, че не е работил съзнателно, вследствие на което не е използвал условията, определени специално за него.

Представете си, че са ви дадени на разположение една точка, права линия, квадрат и куб - на какви мисли ви навеждат тия неща? Точката представлява непроявено същество, което се намира само в зачатие и не заема никакво пространство; то живее в себе си, без форма, но с известна енергия и чака времето на своето проявление. Като говорим за точката, ние имаме предвид известни мисли и идеи, които съществуват само в съзнанието на човека, без да се проявят; вземат ли някакво направление в каквато и да е посока - нагоре, надолу, надясно или наляво, образува се правата линия. Какво нещо е правата линия - в геометрията е казано, че правата линия е най-късото разстояние между две точки; с други думи казано: най-късото разстояние между две Разумни същества е правата линия. Какво могат да разрешат две Същества, след като се движат по права линия - докато се движат по права линия, те нищо не разрешават, но започнат ли да се движат по две посоки, да образуват плоскост - квадрат например, те решават нещо. Да се движат в плоскост, това значи да прилагат изкуството на тъкането: единият е горно кросно, другият - долно; като се движат от една страна краката на човека, а от друга - ръцете, совалката се промъква между кросното и платното се тъче; щом се изтъче платното, двете Разумни същества тръгват да го продават или да шият от него дрехи, с които се обличат. Това представлява куба или което и да е тяло, което има вече три измерения.

Ще ви дам още един пример за обяснение на трите измерения. Срещате един астролог, френолог или хиромант, за когото предполагате, че има знания, но не е проявен още -той не е влязъл в отношения с никого, никой не е опитал знанието му. Този учен се намира в положението на точката - на непроявения живот. По едно време към него иде същество, което иска да го предизвика, да му каже нещо; астрологът започва да се проявява, отива в посока на разумното същество, което се интересува от неговото знание, и разумното същество отива към астролога - по този начин между тях се образува права линия. След това астрологът сам вече взима друга посока - нагоре, и образува плоскост; той влиза в отношения с други същества, разговаря с тях, учи ги. Като вижда, че много хора се интересуват от знанието му, астрологът написва една книга, напечатва я и я пуска в света - по този начин той влиза в света на трите измерения.

Следователно като живее на Земята, човек разбира, че животът му е подчинен на закона за правилна обмяна на нещата: според този закон всички същества се движат между два полюса - даване и взимане. В даден момент ти или ще даваш, или ще взимаш: ако твоят приятел взима, в същия момент ти ще даваш; ако той дава, ти ще взимаш. Невъзможно е човек през целия си живот само да дава или само да взима, Природата обича да компенсира нещата. Ако не съществуваше закон за правилна обмяна, никакви отношения не могат да се поддържат. Този закон има отношение и към чувствата, мислите и постъпките на човека - например ако в даден момент една идея дава нещо на човека, друга идея трябва да взима, само при това положение идеите могат да се реализират; не се ли реализират, те внасят вътрешно смущение в човека. Не е достатъчно известна идея само да се реализира; щом се реализира, това трябва да стане по прав път, защото всяка идея, която не е реализирана по прав път, непременно ще внесе в човека известно смущение.

Когато говорим за реализиране на известна идея, не е достатъчно само да се реализира, но важен е и начинът, по който става това, важно е какво ще донесе тази идея. Например за земеделеца не е достатъчно само да има ниви и жито, но нивите му трябва да бъдат добре изорани, натоварени и посети - от това зависи какво жито ще се роди; от друга страна, важно е да не падне град върху нивите или да не стане наводнение - това са условия, необходими за земеделеца. Обаче за окултния ученик са нужни още някои условия - към всички тия той трябва да приложи своите мисъл и чувство; като приложи мисъл и чувство, житните класове ще бъдат по-едри и вкусни. С мисълта си човек може да развие ония чувства и способности в себе си, които не са добре развити. Ако някой не е музикален, с мисълта си той може да развие своето музикално чувство, но за това се иска постоянство. Като мисли известно време върху даден център, човек отправя към него повече кръв и по този начин го храни. Ако житото е отгледано с песни, с радост и Любов, хлябът, направен от него, ще бъде хранителен, ще внесе особена енергия в човека; този метод на работа трябва да се приложи и към месенето и печенето на хляба; който прави хляб, трябва да бъде здрав, жизнерадостен и добър човек.

Съвременните хора се натъкват на мъчнотии, които не знаят как да решат; искат ли правилно да решат мъчнотиите си, те трябва да се учат от Напредналите същества, а понякога човек може да се учи и от растенията и животните.

Срещате две кучета: едното куче е голямо, силно, лошо по характер, злобно, а другото - малко, добро, с остра муцуна - интелигентно и хитро. Господарят подхвърля една кост на двете кучета. Малкото кученце се затичва към костта с намерение да я опита, но в този момент голямото куче пристига; като вижда костта пред кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костта, поставя я пред голямото куче и се отдалечава; с това то иска да му каже: „Заповядай, костта е за тебе; аз ти я донасям, без да искам нещо от нея". Добре ли постъпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце, то отстъпва костта на голямото, с което спасява кожата си; не е ли готово да отстъпи, кожата му ще бъде одрана. Ако едно кученце знае как да се справи с мъчнотията си, колко повече човек трябва да знае как да решава мъчните си задачи.

Какво представлява голямото и силно куче в човешкия живот - голямото куче не е нищо друго, освен съдбата на човека. За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща; видиш ли, че се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи - тя иска да вземе костта от устата ти; вземи тази кост, сложи я пред нея и кажи: „Заповядай, костта е твоя". Щом не се противиш на съдбата си, бъди уверен, че тя няма да те преследва; бориш ли се с нея, кожата ти ще одере.

Следователно искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате. Ти бързаш, искаш в няколко години да станеш учен, но нещо в тебе нашепва: „Не бързай!"; щом чуеш този глас, вслушай се в него и не бързай - бързаш ли, ще се осакатиш. Ти започваш една работа, но я отлагаш, вижда ти се мъчна; този глас ти нашепва: „Побързай малко, не отлагай!". Някога седиш и не знаеш какво да правиш, този глас ти казва: „Спри, чакай, докато въпросът се изясни". Някога си затворил спирачките и се чудиш защо работата ти не върви; изведнъж чуваш, че гласът ти нашепва: „Отвори спирачките!". Каквото гласът ти каже, слушай го - така съдбата ще разбере, че има работа с умен човек и ще бъде по-снизходителна към тебе.

Като ученици на окултна школа, от вас се иска постоянство в мисли, в чувства и в постъпки. Искате ли да усилите паметта си - постоянствайте. Окултната наука е наука на приложение; изберете един метод и го прилагайте с постоянство. Започнете първо с решаване на малките мъчнотии и постепенно отивайте към големите. Какво прави детето - то започва от първо отделение и постепенно се издига нагоре. Кога синът може да получи своята наследствена част - когато стане пълнолетен; докато не е дошъл до пълнолетие, никакво наследство не му се дава. Каквото е отношението на бащата към сина, такова е отношението на Разумната природа към цялото човечество. Съвременното човечество не е дошло още до своето пълнолетие, поради което се намира под настойничество и не може да прави каквото иска; един ден, когато достигне пълнолетието си, то ще излезе от настойничеството и ще решава въпросите по друг начин. Днес човечеството се намира под закона на необходимостта, а когато стане пълнолетно, ще се намира под закона на свободата. Някои религиозни мислят, че са свободни от закона, но дойдат ли гладът, болестта, страданието, смъртта, те виждат, че не са свободни. Само съвършеният човек е господар на положението.

Искате ли да бъдете последователни в живота си, започнете от точката и постепенно вървете напред - към правата линия, към плоскостта и най-после към тялото - към явленията от триизмерния свят. Какво значи да се движи човек по права линия в живота си? Представете си например, че искате да отидете на планина и търсите човек да ви придружи; срещате един свой приятел и го запитвате направо: „Можеш ли да дойдеш с мен на планина?" - вие го запитвате направо и той трябва да ви отговори по същия начин. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори „Може" или „Не може" според работата, която му предстои; започне ли да извърта, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи с прави и с криви линии, но никога не ги размества: където са нужни криви линии, с криви си служи. Движението по права линия е едно от хармоничните движения в Природата. Да се движи човек хармонично, това значи да задава разумно въпросите и да отговаря разумно. Като следва правия път на живота, човек може да реализира програмата, която му е дадена; щом реализира своята програма, той едновременно реализира част от Божествената програма - затова е призван на Земята. За да реализира програмата си, човек трябва да вярва, че всичко, към което душата му се стреми, е постижимо. Всеки човек носи бъдещето си в своето съзнание; бъдещето на човека зависи от възможностите, които са вложени в него - колкото по-големи са възможностите му, толкова по-светло е неговото бъдеще.

Често се говори за миналото, настоящето и бъдещето - това са три момента в човешкия живот, скрити в съзнанието; за да проникне в тия моменти, човек трябва да изучава окултните науки - чрез тях той се запознава със силите и възможностите, които са вложени в него. Чрез окултните науки човек може да се предпази от някои нещастия и неприятности в живота, чрез тези науки той познава и себе си. Казано е: „Познай себе си!"; към това познаване се стреми всеки човек, това е една от задачите на неговия живот.







Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Три посоки

Най-често използвани думи в беседата: може, линия, човек, има, права, казва, всички, вий, сега, природа, закон, живот, идея, начин, реализира, себе, две, костта ,

 Младежки окултен клас , София, 19 Юни 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Година VI (1926-1927)
37-а лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 19.VI.1927г., неделя

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА!

Каква е ползата от математиката в живота? Представете си, че сте гладен. По кой начин ще разрешите въпроса за глада, с коя наука? Като вземете глада в неговата същина – като една сила, която се проявява. Гладът е сила, която заставя хората да работят. Ако не беше гладът, не зная какъв би бил съвременният свят и дали светът би могъл да прогресира без глада и без жаждата. То са сили, които подтикват хората по закона за необходимостта. Те са като онзи учител, който влиза с тоягата си в класа. От вас има ли някой да е ял бой на фаланга* или на гръб? Попитайте някои от по-възрастните – Дядо Благо, той ще ви каже.

Действително природата първоначално е постъпвала по един начин, но сега е изменила някои свои методи съобразно с хората. Във всяка една епоха и в известна възраст тя употребява разни методи. Може да ви даде една майка и един баща, в пълна възраст да ви носят на ръце. Слуги, слугини – каквото заповядате, слушат ви. Но дойде едно нещастие: умре майка ви, баща ви, приятелите ви и ви изхвърли, че всички почнат да ви хукат.

Има една реална страна. Някой път ви липсва памет или вниманието ви е разсеяно. Вий, младите, все сте студенти, от какво произтича разсеяността? (Тази вечер има едно успиване.) (- От горещината.) Не е от горещината, горещината е една второстепенна причина. Например стомахът ти е разстроен, ядеш баница, заспиваш. Баницата е второстепенна причина. Когато имаш стомашно разстройство, трябва ли да ядеш баница?



Сега, аз вземам точката А и линията А1 и квадрата А2, и куба А3 (фиг. 37.1). Какво тълкувание сега може да дадете? Разбира се, ако вий боравите с една малка точка от злато или линия, или квадрат, или куб – златото по какво ще се отличава? По своята тяжест. Допуснете, че едно същество – точката А, представя същество в зачатие, непроявено, туй същество живее в себе си, не заема никакво пространство, няма никаква форма, но съдържа в себе си известна енергия. Вий имате мисли, които не са проявени. Съществуват някъде в съзнанието. Ако вашата идея или туй съзнателно същество вземат известно направление в една посока – проявяват се.

Първото проявление какво е? Правата линия. Казвате вий, че правата линия е най-късото разстояние между две точки или правата линия е връзка между две разумни същества, най-късото разстояние между две разумни същества. Две същества, след като се запознаят, какъв живот може да водят? Както двама млади, които се запознават от два противоположни края и се разхождат по алеите, разправят за Канта, за този, за онзи, разхождат се, разхождат, разправят – все по права линия. Вий питате защо се разхождат там – един слуша, другият разправя, разправя, после другият казва: «Слушай мойто мнение!»; някой път и двамата се съгласяват. Питам. След като са се движили по права линия, какво са разрешили? Къде е, сега, разрешението на въпроса?

Сега, ще ви дам разрешението в преносен смисъл. Двамата решават да изучат един занаят и направят един стан. Единът стане горньо кросно, другият – долньо, насновават платното и започват да се обаждат – единият отгоре, другият отдолу Единият се навива, другият се развива. Най-първо единият нищо не съдържа, но взема от другия капитала у себе си. И понеже горният остава без капитал, турят му прът на долньото кросно, за да не избяга. Тогава той казва: «Аз ще вложа своя си капитал», но да не злоупотреби, турят на горното кросно една ръчка – и двамата се обуславят. Тогава дойде совалката. И платното почне от едното кросно да се развива и влиза в другото – туй е квадратът.

Тези, двамата хора, след като са се запознали, изучават изкуството да тъкат платно. Какво представлява кубът? Двамата развиват платното, или го продават, или направят дреха и се обличат и тръгват да се покажат на хората.

Сега, представете си, че вашите желания се намират в първото положение А. Вий намерите един знаменит автор по астрология, той чувства идеите вътре. Почвате с него. Второто положение – става вече гадател, дойде при него някой, направи му хороскоп; или хиромант, или френолог, изучава главата и казва: «Плати сега!» Най-после става виден автор; след като е изследвал хиляди глави, става учен, капацитет, издава книга, става А3 – виден.

Основен закон е: Всеки един човек трябва да намери противоположното на себе си. Този закон важи и на физическото поле, и в умствения свят. Всякога, щом намериш една идея, ще намериш и противоположната, да се разберат тези две идеи или тези две чувства.

Съпоставяйте и вий чувствата си, да няма туй подобие – всякога може да се самовъзпитавате. Противоположното на тебе е, което може да реализира, защото в дадения случай в природата има един велик закон, той е следующият: Ти можеш или да даваш, или да вземаш. Когато даваш, ти си в едно състояние, когато вземаш, ти си в друго състояние. Следователно през целия си живот ти не можеш да вземаш. В природата има едно съотношение: ако в един момент вземаш, във втория момент ще даваш – смяна на състоянията. Когато известни идеи не са реализирани, тогава образуват вътрешно смущение в човека. Всяка идея, която не е реализирана по своя прав път, тя смущава човека. Всяка идея, която влезне в човека, трябва да се реализира по прав път.

Сега, с тази формула вий може да спазвате един основен закон, той е следующият: Туй, което искаш да постигнеш, трябва да си съставиш една ясна форма за него. Един пример: Допуснете, вий сте земледелец, имате малко ниви, 10 декара земя, а имате нужда да придобиете повече житце. По кой начин вий ще направите вашите ниви да дадат изобилен плод? Първо, да наторите. А някой път и наторяването не помага. Случи се суха година или град убие. Вий може да наторите с всички учени изобретения, но дойде град или наводнение. Хората в този свят употребяват първия начин – трябва да се изоре, натори хубаво нивата, да се посее добре. Земледелецът там спира, но един човек, който се занимава с окултната наука, той, след като е изорал добре, ще си представи класовете, но тъй, пълни, едри, да имат по 150-200 зърна вътре. И ако той проектира тази мисъл в природата, житото му ще роди много големи класове.

Този закон, може да го приложите не само в земледелието – може в науката, в математиката. Ще си представиш, че си велик математик, ще си представиш, че решаваш всички задачи – един ден, два, ще поставиш.

Колко души са идвали, аз съм им препоръчвал този закон – изключение няма. Преди 15 години една ученичка дойде при мене, музиката в нея беше толкова слабо развита, че два основни тона не можеше да вземе правилно. Казва: «Искам да пея.» Казвам ù този метод и една-две години трябва да се упражнява по същия начин. Работи законът. Непременно трябва да има едно постоянство – туй, което искаш да постигнеш, ще го конкретизираш тъй определено, да познае природата, че ти искаш. Определено, точно – то значи човек, който работи по известни идеи. Обущарят иска да те опита, ще ти покаже един модел, втори, трети – «Този модел искам!»

Тъй, както ние ядем хляба, той е безидеен хляб. За да бъде идеен, ние трябва да си го мелим с песни, замесим с песни, печем с песни. Да видите какъв ще бъде сладък хлябът. И онзи, който ще го меси, трябва да бъде най-големият здравеняк. Здрав трябва да бъде, да вложи нещо в хляба. Понеже сега всички вий имате мъчнотии, някои от вас са неразположени. Неразположение имат и животните. Във вас не трябва ли да има поне досетливост, която забелязах в Търново, между едно старо куче и едно младо. Едното – голямо, рунтаво, старо куче, зло, завистливо, може да смъкне на 10 кучета кожата, а другото кученце – малко, със заострена муцунка, интелигентно, дяволито много. Хвърлят една кост с месце, малкото се затича, взема костта. Голямото изведнаж идва. Малкото, като го вижда, поставя костта пред него и почва да го милва: «Не, не, казва, аз ти го нося.» Той погледна, погледна кучето и отърва кожата си. Казвам: Браво! Ако едно малко куче му стига умът да освободи кожата си от такава мъчнотия, колко повече един човек, който минава за интелигентен! Туй кученце, ако се беше опитало, щеше да смъкне кожата му. «Тази кост не е заради мен, тя е точно заради Вас.»

Сега, как ще приложите туй? Съдбата, това е голямото куче – каквото тя ти е наложила, не се противи! Донеси костта и кажи – колкото да е лоша съдбата, но като ù донесеш костта: «Каквото наказание определиш, аз ще го приема.» Няма да бъдеш излъган. Но бориш ли се със съдбата си, непременно кожата ти ще бъде съдрана.

Да ви кажа сега как. Има мнозина, които бързат в Америка, искат много бързо да свършат. Но след като са учили в отделенията, гимназия, университет, има специални науки, пресилят се. След като се е пресилил, става едно разслабване на мозъка. Няма да се пресилваш, не бързай, време не туряй за постигане на знанието си! Целия живот посвети за постигане на знанието си! Не да туриш 5-10 години – то значи да се осакатиш. Целия си живот тури за постигане на известна своя идея! А същевременно пак ще турите един период. Тази кост като носиш, ще оставиш на съдбата си: «Аз бих желал в 7 години да свърша, но – както обичаш.»

Съществува един велик закон, който постоянно ни подшепва Разумното в света. Този закон действува, той е Божествен. Казва: «Не бързай!» Някъде казва: «Побързай!» Някъде казва: «Спри!» Някъде казва: «Отвори спирачките!» Искате да учите вечерно време – този закон казва: «Легни да си починеш, утре в четири часа, рано всичко ще се уреди!» (Влиза един чужд човек.) Изяснява се идеята, влезнал е там, където не трябва. Това е закон за повдигане на ума. Всякога ще си представиш нещата в положителен смисъл. Искаш да се подобри паметта ти – ще вложиш известно изречение в ума си, ще държиш тази идея, докато тя се реализира. И ако постоянствуваш, непременно желанието ти ще се реализира и то ще се реализира по начин, по който Живата Природа е определила. Затуй постоянство е необходимо за реализирането на идеите. Без постоянство нищо не се постига.

Окултната наука е наука за приложението. Естествените науки, това е събиране на факти, материали. В окултната наука, то са методите, физиологичните процеси. Вий сте изучавали анатомия – физичните процеси, в които сега влиза съзнанието. Мъчнотиите, които може да ги срещнете, нито най-малко може да ви смущават. И не разрешавайте изведнаж всички въпроси. Най-мъчните въпроси оставете за най-после. Законите, даже на Земята, са: че, когато станете пълновъзрастен, тогава ви се дава наследството. Преди това управлява настойник. И в природата е тъй. Човечеството не е пълновъзрастно. Затуй под този закон е – не може то да прави каквото си иска. Един ден, когато стане пълновъзрастно, няма да има опекун, тогава може да разрешава въпроса по друг начин. Сега под закона на необходимостта сте и се стремите към закона на свободата. Евангелистите пеят: «Ние сме вече свободни от закона.» Но дойде гладът – хич не е свободен. Дойдат болести – не е свободен от всички тези несгоди на живота. Но съвършеният е вече господар на положението.

Сега, ще започнете с точката А. Непроявената. За пример, ако би ви се задала една задача, каква задача бихте изпълнили с правата линия? Ако бих ви задал такава задача: «Отношенията на правата линия към живота»? Всички хора правят изобщо погрешка, че в разрешението на известни задачи не вървят по права линия... Когато аз задавам известен въпрос, задавам го по права линия и онзи, който трябва да ми отговори, ще ми отговори по права линия. За пример следния въпрос: Допуснете, вие искате да отидете на една екскурзия. Имате един ваш приятел, казвате: «Утре ще обичате ли да дойдете с мен на Витоша?» Прямо. Той ви казва: «Ще дойда.» Туй е по права линия. Обаче него го мързи малко, но няма да ви каже направо. Ще намери някой претекст, че имал важна работа, ще ви заблуди. Туй не е права. Права - ще кажеш истината. Ще питате по прана линия и ще приемате отговор по права линия. Питаш някого: «Ти ще свършиш ли скоро училище?» «Какво те интересува?» Не е въпрос от правата линия. «Ти скоро ще приемеш ли наследство от баща си?» – права линия ли е? Не е. Заинтересуван си.

Сега, приложението в самите вас. Вий ще си задавате въпроса по права линия – разумно, и разумно ще си отговаряте. Където не може разумно да се отговаря, ще оставите този въпрос настрана. Разбира се, вий вземате буквалния смисъл. Ако тъй почнем да говорим, по права линия, всички препятствия, които съществуват на Земята, ще се развалят. Колцина от вашите приятели, които имате сега, ако попаднете след 20 години в нужда, биха ви помогнали? Нали казвате да не се развалят отношенията ви. Туй, което наричат хората доброта, съществува в света. То са всички онези хора, които са вървели по тази права линия – всякога животът им се е слагал по-хармонично. То е едно желание, което трябва да изпълните в себе си. Всякога трябва да имате едно желание вътре разумно, да задавате въпроси и разумно да отговаряте, и разумно да ви се отговаря.

Защо природата отговаря? И тя има своя програма – тази програма природата изпълнява. Програмата не е направена от природата. Тя върви по тази Божествена програма. За пример, ако от учителя по химия изискват да преподава по висша математика – ще предава ли? Не, не е в програмата. Вложените идеи във вас, това е Божествената програма на вашия живот и като реализирваме тази програма – осъществяване на Божествената програма. Програмата, тази, правата, ние ще изложим пред природата, тя ще ни помогне, ще ни покаже пътя, начина, по който може да се реализира. Човек непременно трябва да вярва, че онова, което което е вложено в него, е постижимо. Вий само да не искате златни къщи във въздуха – всичко друго е възможно. Може ли да си построите златни къщи във въздуха? Може. Тези цепелини с кабини, със стаи... Но то е за съвършените хора, да стоят във въздуха.

Основната идея, която трябва да залегне в ума ви: Всяка идея, вложена във вас, може да се постигне в този живот. Христос е турил закона тъй: Всичко, каквото попросите с вяра, ще ви бъде. Всичко онова, което искате.

(- По какво можем да познаем кои идеи са вложени в нас?) Американците плащат на един френолог един долар и той ще попипа главата и ще ви каже какво може да стане от вас. Може да идеш при някой хиромант или астролог, или графолог – все са науки, които упътват човека какви вродени идеи има. Даже в Англия употребяват астрологията. Някой търговец, при някое голямо предприятие, отиде при един астролог, но който разбира своята наука, плаща 20-30 лири, казва му: «Ще сполучи ли това предприятие?» Казва му: «Ако предприемете тази работа, ще загубите.» Ходи два-три пъти, казва му астрологът: «Предприеми тази работа, ще сполучиш.» Англичаните са много практични – вземат лотариен билет, астрологът ще му каже не само ще спечели ли, но и колко. Тук, между вас, има астролози, но още не могат да определят – само определят местата, където се намират планетите, имат ли или нямат съвпадения. Астрологът трябва да носи нещо в себе си, трябва да има един ключ, който да носи в себе си. Астрологът трябва да предвижда.

При мен идва един богат господин от Пловдив. Между другото, като се разговаряхме, казва ми: «Приготвил съм материали да строя една голяма къща. Какво ще кажеш?» – «Мен не ме интересува, ти си свободен.» – «Но, казва, кажи ми!» Казвам: «Не трябва да строиш къщата си. Не трябва да строиш по никой начин.» Започна войната в 1914 година, дойде при мен: «Защо не ми каза тогава?» Няма работници. Туй значи неблагоприятни условия. И къщата свърши след войната. Друга една госпожа, в Търново беше, иска да си построи къща. «Не, казвам, недей си строй къща!» Дойде земетресението – къщата се събори.

Един астролог, той ще предвиди дали ще стане земетресение [в] човешкия живот или война ще дойде. Всички тези неща, хубаво е човек да ги знае, за да се предпази. Но тези работи може да се кажат на разумния само. Един френолог изследва главата на един богаташ. «Какво ще ми кажеш?» – «Нищо не мога да ти кажа, много ситно е написано, не може да се чете.» Има неща, които не може да се кажат. Даже някои натури, които са слаби, каквото да му се случи – ако му се каже истината, че ще дойде нещо много добро, той ще стане ленив. Това е една опасност. Когато изучавате хиромантията, френологията, трябва да бъдат като едно възпитателно средство. Някой път няколко души астролози трябва да бъдат. Някои врачуват с хвърляне на боб. Не че го е хвърлил – то е един повод.

Ето на какво се дължи законът: У човека има едно чувство на досетливост. Всички събития, които има да се случат в живота на човека, лоши или добри, имат отражение в неговия мозък (съзнание). Отиваш при някоя гледачка на кафе – насочи ума си, твойте мисли, туй, което има да стане у теб, отпечатва се по браздите. Един астролог или един хиромант, като пипне ръката ти... Защото ти, като му даваш ръката си или като пишеш, ти влагаш своята идея вътре. По четенето на туй писмо, без да ти построява хороскопа, ако е от тези психометри, пак може... Трябва да има един от вас психометър толкова чувствителен, да кажем, някоя вещ от Африка донесена, тури я на челото си, веднага опише историята ù. Всеки човек носи своето бъдеще скрито в съзнанието си. И даже вий може да знаете вашето бъдеще. Щом човек има нещо хубаво да го очаква, една малка светлинка, то насърчава. Чете той тези мисли.

Трябва да изучавате (...)

(*) Бъдещето на човека зависи от възможностите, които са вложени в него. Колкото по-големи са възможностите му, толкова по-светло е неговото бъдеще.

Често се говори за миналото, настоящето и бъдещето. Това са три момента в човешкия живот, скрити в съзнанието му. За да проникне в тия моменти, човек трябва да изучава окултните науки. Чрез тях той се запознава със силите и възможностите, които са вложени в него. Чрез окултните науки човек може да се предпази от някои нещастия и неприятности в живота. Чрез тези науки той познава себе си. Казано е: «Познай себе си!» Към това познаване се стреми всеки човек. Това е една от задачите на неговия живот.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА. (*)

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* фаланга, фалага (от ар.-тур.) – дървен уред, с който стягали краката на наказания и го биели с пръчки по стъпалата.

НАГОРЕ