Чорапите
Съзвучия от бъдещето
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Чорапите
22.08.1944 година — село Светляево.
От една седмица плета чорапи за брат Боян Боев от дебела памучна прежда. Попитах сестра Рилка как се плетат такива чорапи и тя ми показа да ги започна отгоре надолу, защото ако ги започна от пръстите нагоре, като се скъсат, нямало да могат да се наплетат. "Нищо! — казах аз. — Искам да започна отдолу и да вървя нагоре." Каза ми също да ги започна с по 11 бримки на игла. Аз ги измених с по 10 бримки на игла. Въобще в плетенето на чорапите се стремях да вложа идейното, възходящото. Най-после изплетох ги, изпрах ги, изгладих ги и отидох при Учителя да ги благослови и тогава да ги поднеса на брат Боев. При Учителя отидох сама към 3 и половина след обяд. Сестра Йорданка Жекова беше му сипала в една чаена чаша чисто кафе и му правеше ядене с яйца, за да се нахрани. Аз почаках в трапезарията, докато той се нахрани. Сестра Йорданка ме повика. Влязох и му целунах ръка. Той ми посочи стол да седна. Казах му, че съм дошла за малко с една молба.
— Кажете, рекох, молбата си!
Аз разтворих тънката хартия, в която бях увила чорапите.
— Учителю, тези чорапи съм оплела за брат Боев. Моля ви, пипнете ги с ръката си, благословете ги преди да ги занеса.
Учителят си затвори очите и сложи Божествената си ръка върху чорапите, които бяха положени върху двете ми ръце.
— Учителю, аз ги оплетох по законите на числата и Кабалата. Например, вместо да сложа по 22 бримки на игла, както ме учеше сестра Рилка, аз сложих по 21 бримка на игла и при свиването на тези бримки също спазвах този закон. Започнах да ги плета отдолу нагоре, тоест от пръстите нагоре. Сестра Рилка ми каза, че като се скъсат чорапите няма да могат да се наплетат, но аз ги започнах от пръстите нагоре въпреки това. — Учителят радостно ме гледаше като му разправях. — Аз искам, Учителю, на вас да оплета чорапи, но не разполагам сега с по-фина прежда. За вас тази прежда е твърде дебела.
Благодарих му и излязох да потърся брат Боев. Сестрите ми казаха, че е в долната ливада. Стигнах до оградата и извиках:
— Брат Боев, брат Боев!
Когато извиках за трети път, брат Боев се появи и мина през входа, дойде при мене и ме попита:
— Какво обичате, сестра?
Аз му поднесох чорапите и казах:
— Учителят сложи ръцете си върху тях, и ги благослови! Сега Ви ги поднасям. Той ми каза да Ви намеря и да Ви ги предам.
Нямам думи да опиша радостта на брат Боев. Той все повтаряше:
— Няма любов като Божията Любов! Само Божията Любов е Любов!... Благодаря сестра, Бог да ви благослови! Елате с мен.
Изкачихме се нагоре по пътеката и се озовахме на двора, пред масите за хранене. Брат Боев каза:
— Седнете, сестра! Аз ей сега ще дойда. Ще Ви прочета нещо от Учителя.
Седнах на пейката, пред дългата дървена маса, на която се хранеха Учителят, сестрите и братята. Брат Боев пъргаво припкаше към своята стая. Тогава той не носеше патерици. След малко се зададе по пътеката и носеше свитък листове, със стенографиран текст на това, което Учителят е говорил в село Светляево. Седна от дясната ми страна и започна да чете и да ми обяснява тези стенограми, съдържащи всичко. В един момент видях, че Учителят ни наблюдава, застанал величествено на най-горното стъпало на стълбата. Той слезе долу пред масата, започна да се разхожда и да ни наблюдава. Мина три пъти пред нас. Една сестра се показа на горното стъпало и покани брат Боев да похапне. Той стана прав и покани и мен, но аз любезно отказах, защото вече се свечеряваше и трябваше да си отида. Брах Христо ме чакаше за вечеря. Сърдечно се ръкувах с брах Боев. Изтичах пред Учителя, целунах му благословената десница и като му благодарих, отидох си през ливадата у Рилкини.
