СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 ,
Намерени са 2505 резултата от 688 беседи в 3 страници с части от думите : 'Шише'.
На страница 1: 1000 резултата в 275 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
2. Сънищата на Йосифа, НБ , София, 2.8.1914г.,
- Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква.
Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква. към беседата >>
3. Многоценният бисер, НБ , , 2.5.1915г.,
- И сега, когато хората ми се оплакват: „Големи нещастия настанаха“, аз им казвам: „Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се сипе в него нова“.
В една американска черква се скарали по един въпрос – когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме, и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е във въдворяване Царството Божие на земята. Искам да образуваме една секта, но каква? Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца, да станат всички – и мъже, и жени, и деца – синове на Царството Божие, да заживеят на земята живот, какъвто трябва. И сега, когато хората ми се оплакват: „Големи нещастия настанаха“, аз им казвам: „Радвам се, че вашите затвори се разрушават, вашите стари убеждения падат, защото ако от едно шише не се излее застарялата вода, не може да се сипе в него нова“. Когато Христос дойде, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот; но те казаха: „Ние Мойсей познаваме, Тебе не познаваме; Ти искаш да образуваш секта“. Но Той, както виждате, секта не образува, макар че от еврейско гледище Той беше еретик. Някои ме питат: „Ти правоверен ли си? “ Може да бъда правоверен пред Бога, но от гледището на църквата да не бъда такъв. И на Христа казваха: „Той иска да унищожи нашия народ“; но след 2,000 години не трябва вече да разсъждаваме като евреите. към беседата >>
4. Изкушението, НБ , София, 3.7.1915г.,
- А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца?
Разбира се този принцип засяга и една друга страна – например яденето, което засега е един от най-низките принципи в света. Яденето е важен процес в Живота. А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца? Христос казва: „Който може да излиза от устата Божия, той има право да разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората да казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че да оправя света? “ Това прилича на онази царица, която казала на мъжа си: „Дай ми да управлявам три дни, за да оправя света.“ Тя царувала три дни и знаете ли какво направила най-напред? Първо обесила мъжа си. Онези, които тълкуват Писанието, казват, че с първото изкушение дяволът изпитал дали Христос ще се уплаши от глада. Но Христос казва: „За Мен е безразлично дали камъните ще станат хляб, или не – Аз имам храна, която всякога Ми се дава отгоре.“ към беседата >>
- Христос казва: „Който може да излиза от устата Божия, той има право да разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората да казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че да оправя света?
Разбира се този принцип засяга и една друга страна – например яденето, което засега е един от най-низките принципи в света. Яденето е важен процес в Живота. А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца? Христос казва: „Който може да излиза от устата Божия, той има право да разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората да казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че да оправя света? “ Това прилича на онази царица, която казала на мъжа си: „Дай ми да управлявам три дни, за да оправя света.“ Тя царувала три дни и знаете ли какво направила най-напред? Първо обесила мъжа си. Онези, които тълкуват Писанието, казват, че с първото изкушение дяволът изпитал дали Христос ще се уплаши от глада. Но Христос казва: „За Мен е безразлично дали камъните ще станат хляб, или не – Аз имам храна, която всякога Ми се дава отгоре.“ към беседата >>
5. Двамата господари, НБ , , 21.1.1917г.,
- Ако вземете 100,000 малки пясъчета и ги бълникате в едно шише, те ще се питат: „Защо се тласкаме, защо се караме?
Срещнете някой човек – не ви поздравява и се обиждате. Какво ви е длъжен? И двамата сте еднакво малки бубулечки, които се движат по земята. Друг казва: „Ама ти трябва да бъдеш кавалер, не ме тласкай! “ Друга е силата, която тласка. Ако вземете 100,000 малки пясъчета и ги бълникате в едно шише, те ще се питат: „Защо се тласкаме, защо се караме? “ Ако влезете в този първи принцип и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мъчиш? “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава. Така Господ се е завзел сега да чука. Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее. към беседата >>
- “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава.
И двамата сте еднакво малки бубулечки, които се движат по земята. Друг казва: „Ама ти трябва да бъдеш кавалер, не ме тласкай! “ Друга е силата, която тласка. Ако вземете 100,000 малки пясъчета и ги бълникате в едно шише, те ще се питат: „Защо се тласкаме, защо се караме? “ Ако влезете в този първи принцип и той ви клатушка, вие ще питате: „Защо, Господи, ни мъчиш? “ Като се пръсне шишето, вие се разсипвате, Господ ви освобождава. Така Господ се е завзел сега да чука. Той чука със средния пръст; средният пръст е законът на Сатурн, на съдбата. В закона на Божествената Правда всеки ще пожъне, каквото сее. Искам да бъдете свободни от вашите стари навици и очите на вашия ум трябва да са отворени, когато Господ почва да чука. Щом си извадил жилото, Господ ще те чукне. към беседата >>
6. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917г.,
- Да познаваш коня, не значи, да му туриш юлар и да го водиш след себе си; да познаваш елементите, това не значи, да ги туриш в шишенца и да ги държиш затворени. (втори вариант)
Какво означава познаването? – Да познавате нещата, значи, да ги владеете, да станат част от вас – ваша плът и кръв. Да познаваш коня, не значи, да му туриш юлар и да го водиш след себе си; да познаваш елементите, това не значи, да ги туриш в шишенца и да ги държиш затворени. Познаването подразбира съзнателна, вътрешна връзка между нещата. Такава връзка е възможна само при любовта. Значи, имате ли любов, ще познавате нещата; нямате ли любов, нищо не можете да познаете. Някой казва, че умира от любов. Той може да умре, без да разбере любовта. към втори вариант >>
7. Спасението, НБ , София, 25.2.1917г.,
- Раздай имането си, ще дойде друго вмѣсто него, защото ако не изпразнишъ шишето съ миризливата вода, нѣма да дойде чиста, ако не изпразнишъ паритѣ отъ кесията си, нѣма да можешъ да туришъ други. (втори вариант)
Чудни сѫ хората, като сѫ взели да се безпокоятъ ще се роди ли жито, царевица и т.н. Израилскиятъ народъ 40 години какъ бѣ храненъ? Не е единъ източникътъ, за да се нахрани човѣкъ. Раздай имането си, ще дойде друго вмѣсто него, защото ако не изпразнишъ шишето съ миризливата вода, нѣма да дойде чиста, ако не изпразнишъ паритѣ отъ кесията си, нѣма да можешъ да туришъ други. Затова рекохъ, изпразнете шишетата, кесиитѣ си, за да ги напълни Господь. Вѣрвайте въ Неговитѣ заповѣди, стократно ще бѫдете възнаградени. към втори вариант >>
- Затова рекохъ, изпразнете шишетата, кесиитѣ си, за да ги напълни Господь. (втори вариант)
Чудни сѫ хората, като сѫ взели да се безпокоятъ ще се роди ли жито, царевица и т.н. Израилскиятъ народъ 40 години какъ бѣ храненъ? Не е единъ източникътъ, за да се нахрани човѣкъ. Раздай имането си, ще дойде друго вмѣсто него, защото ако не изпразнишъ шишето съ миризливата вода, нѣма да дойде чиста, ако не изпразнишъ паритѣ отъ кесията си, нѣма да можешъ да туришъ други. Затова рекохъ, изпразнете шишетата, кесиитѣ си, за да ги напълни Господь. Вѣрвайте въ Неговитѣ заповѣди, стократно ще бѫдете възнаградени. към втори вариант >>
- Докато не излееш вмирисалата вода от шишето, не можеш да го напълниш с чиста.
Отде и как ще дойде хлябът, това не го смущава. Как прекараха евреите 40 години в пустинята? Който ги освободи от робството, той имаше грижа за тях, да ги нахрани и напои. Източникът, от който човек черпи храната си, не е един. Раздай имането си и не мисли, отде ще дойде другото. Докато не излееш вмирисалата вода от шишето, не можеш да го напълниш с чиста. Изпразнете кесиите си, за да ги напълните отново. Изпразнете шишетата и кесиите си, за да ги напълни Бог с чиста вода и чиста храна. Изпразнете сърцата си от старите чувства, да внесе Бог нови чувства, нова топлина, която да ги преустрои. Това означава стихът: „Ще отнема каменните им сърца и ще им дам нови." към беседата >>
- Изпразнете шишетата и кесиите си, за да ги напълни Бог с чиста вода и чиста храна.
Който ги освободи от робството, той имаше грижа за тях, да ги нахрани и напои. Източникът, от който човек черпи храната си, не е един. Раздай имането си и не мисли, отде ще дойде другото. Докато не излееш вмирисалата вода от шишето, не можеш да го напълниш с чиста. Изпразнете кесиите си, за да ги напълните отново. Изпразнете шишетата и кесиите си, за да ги напълни Бог с чиста вода и чиста храна. Изпразнете сърцата си от старите чувства, да внесе Бог нови чувства, нова топлина, която да ги преустрои. Това означава стихът: „Ще отнема каменните им сърца и ще им дам нови." към беседата >>
8. Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917г.,
- Манафинътъ си казалъ: „Вмѣсто да го пия въ продължение на десеть дни, азъ ще го изпия въ единъ день и веднага ще оздравѣя.“ Дигналъ шишето, изпилъ го, но веднага умрѣлъ. (втори вариант)
Съ бързината си да не изпадаме въ слѣдното положение: единъ американски лѣкарь, билъ повиканъ да лѣкува единъ манафинъ въ Мала Азия. Като го прѣгледалъ, прѣдписалъ му една рецепта, споредъ която да взима по три лъжички на день отъ това лѣкарство и въ десеть дни да го изпие и тогава ще забѣлѣжи резултата. Манафинътъ си казалъ: „Вмѣсто да го пия въ продължение на десеть дни, азъ ще го изпия въ единъ день и веднага ще оздравѣя.“ Дигналъ шишето, изпилъ го, но веднага умрѣлъ. Постѫпвайте споредъ както е прѣпорѫчалъ лѣкарьтъ, по три лъжички на день, както е писалъ и Господь въ своята книга – по три лъжички на день. Ще кажете: „Ама че билъ глупавъ този манафинъ! “ Ами съврѣменнитѣ хора като прѣядатъ? Взиматъ едно меню, второ, трето, че послѣ малко шампанско, а слѣдъ това – разстройство. Скоро лѣкари да помагатъ, скоро разслабително! към втори вариант >>
- Вдигнал шишето и го изпил наведнъж.
Един американски лекар бил повикан да лекува един манафин в Мала - Азия. Като го прегледал, лекарят му предписал едно лекарство, да пие по три лъжички на ден в продължение на десет деня. Като изпие лекарството, състоянието му щяло да се подобри. Манафинът прегледал лекарството, позамислил се и казал: Защо трябва да го пия десет деня наред? По добре да го изпия изведнъж, по-скоро да оздравея. Вдигнал шишето и го изпил наведнъж. След един-два часа положението му се влошило, и той умрял. Спазвайте законите и предписанията на Бога, на природата и на лекаря, който ви лекува. Изпълнете предписанието, което ви е дадено – по три лъжички на ден. И Бог пише в своята книга: По три лъжички на ден. Ще кажете, че манафинът бил глупав човек. към беседата >>
- Това е манафинът във всеки човек, който, като не слуша Божиите думи, вдига шишето с лекарството и го изпива наведнъж.
Ще кажете, че вие не сте от тези хора. Няма човек в света, да не е тровил първо себе си. Колко пъти на ден си вкарвал отрова в кръвта си. Днес си добре настроен, имаш Божествено разположение на духа, но допуснеш в себе си една мисъл, която веднага помрачава духа ти, и ти отпадаш, губиш това, което си спечелил. Колко пъти на ден човек слиза и се качва! Това е манафинът във всеки човек, който, като не слуша Божиите думи, вдига шишето с лекарството и го изпива наведнъж. Този човек го очаква смърт – нищо друго. към беседата >>
9. Съхранение на душевната енергия, ИБ , БС , София, 10.6.1918г.,
- Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише.
Всички съвременни страдания, индивидуални и общи, се дължат на изгубването на тази Божествена енергия. Докато сте били млади, енергията, която сте имали в организма си, е била толкова голяма, че сте били склонни да мислите, че тя е неизчерпаема до веки веков. Но това е една илюзия в земния живот. Тази енергия може да се изгуби така, както изгубвате парите си. Тя изтича от вас така, както водата изтича от някое пукнато шише. Така и някои винари наливат в бутилки сладко вино и го заравят в земята да престои няколко години, гдето ферментира бавно. При това стоене във виното се образува известно количество въгледвуокис и отварянето трябва да става много внимателно, защото всичката течност може да изтече наведнъж. Така и човешката енергия, която е складирана в човешката душа, в известни моменти може да се излее изведнъж, което става при голяма радост или голяма скръб. Затова човек трябва да знае как да се радва и как да скърби. И това е изкуство. към беседата >>
10. Не може да се укрие, НБ , София, 15.9.1918г.,
- Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. (втори вариант)
Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни. Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ процесъ. Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна. Какъ ще бѫде главата му праздна, когато и той има мозъкъ като всички хора? към втори вариант >>
11. В мое име, НБ , София, 29.9.1918г.,
- Много години ще тъпчешъ земята, докато нѣкой се сѣти да извади запушалката на твоето шише и излѣе съдържанието ти. (втори вариант)
Всѣки човѣкъ изразява една Божествена мисъль, изпратена на земята да принесе своето благословение и да се върне пакъ при Бога. Следователно, човѣкъ се движи на земята, докато излѣе своето съдържание, т. е. докато се прояви. Това не става изведнъжъ. Нѣкой се проявява въ началото на живота си, другъ — къмъ срѣдата, а трети — на края. Много години ще тъпчешъ земята, докато нѣкой се сѣти да извади запушалката на твоето шише и излѣе съдържанието ти. Като се изпразни, пакъ по сѫщото колело се качва горе, да се напълни отново. Нѣкой пита, ще дойде ли втори пѫть на земята. Много пѫти си дохождалъ и още много пѫти ще дохождашъ. към втори вариант >>
- Много години ще тъпчеш земята, докато някой се сети да извади запушалката на твоето шише и да излее съдържанието ти.
Следователно, човек се движи на земята, докато излее своето съдържание, т.е. докато се прояви. Това не става изведнъж. Някой се проявява в началото на живота си, друг – към средата, а трети – на края. Много години ще тъпчеш земята, докато някой се сети да извади запушалката на твоето шише и да излее съдържанието ти. Като се изпразни, пак по същото колело се качва горе, да се напълни отново. Някой пита, ще дойде ли втори път на земята. Много пъти си дохождал и още много пъти ще дохождаш. Животът е колело, по което всички хора се качват и слизат; слизат да нагребат вода, качват се, изливат водата и отново слизат. Някой казва, че не иска да се ражда втори път. към беседата >>
12. Да се роди, НБ , София, 6.10.1918г.,
- Представете си, че имате едно градуирано шише, раздѣлено на сто дѣления, т. е. (втори вариант)
Колкото е вѣрно вашето твърдение, толкова е вѣрно и моето. Това е неопредѣленъ езикъ, неопредѣлена философия. Действително, има хора, на които топлината не е опредѣлена, постоянно се мѣни. Такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до 35° и се качва до 40°, е промѣнлива. Представете си, че имате едно градуирано шише, раздѣлено на сто дѣления, т. е. на сто градуса. Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течность и толкова наливате, но всѣкога оставате изненадани. Защо? — Шишето е пукнато точно на 37то дѣление, и надъ това дѣление течностьта се излива навънъ. към втори вариант >>
- Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течность и толкова наливате, но всѣкога оставате изненадани. Защо? (втори вариант)
Действително, има хора, на които топлината не е опредѣлена, постоянно се мѣни. Такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до 35° и се качва до 40°, е промѣнлива. Представете си, че имате едно градуирано шише, раздѣлено на сто дѣления, т. е. на сто градуса. Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течность и толкова наливате, но всѣкога оставате изненадани. Защо? — Шишето е пукнато точно на 37то дѣление, и надъ това дѣление течностьта се излива навънъ. към втори вариант >>
- Представете си, че имате едно градуирано шише, разделено на сто деления, т.е.
Колкото е вярно вашето твърдение, толкова е вярно и моето. Това е неопределен език, неопределена философия. Действително, има хора, на които топлината не е определена, постоянно се мени. Такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до 35° и се качва до 40°, е променлива. Представете си, че имате едно градуирано шише, разделено на сто деления, т.е. на сто градуса. Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течност и толкова наливате, но всякога оставате изненадани. Защо? Шишето е пукнато точно на 37-то деление, и над това деление течността се излива навън. Вие очаквате вашия мъж да има 100° топлина, а оставате изненадани. Той отправя към вас само 37° топлина. към беседата >>
- Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течност и толкова наливате, но всякога оставате изненадани. Защо?
Действително, има хора, на които топлината не е определена, постоянно се мени. Такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до 35° и се качва до 40°, е променлива. Представете си, че имате едно градуирано шише, разделено на сто деления, т.е. на сто градуса. Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течност и толкова наливате, но всякога оставате изненадани. Защо? Шишето е пукнато точно на 37-то деление, и над това деление течността се излива навън. Вие очаквате вашия мъж да има 100° топлина, а оставате изненадани. Той отправя към вас само 37° топлина. От това гледище, казвате, че мъжът ви е студен към вас, не ви обича. Какво трябва да направите, за да ви обича? към беседата >>
- Шишето е пукнато точно на 37-то деление, и над това деление течността се излива навън.
Такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до 35° и се качва до 40°, е променлива. Представете си, че имате едно градуирано шише, разделено на сто деления, т.е. на сто градуса. Вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течност и толкова наливате, но всякога оставате изненадани. Защо? Шишето е пукнато точно на 37-то деление, и над това деление течността се излива навън. Вие очаквате вашия мъж да има 100° топлина, а оставате изненадани. Той отправя към вас само 37° топлина. От това гледище, казвате, че мъжът ви е студен към вас, не ви обича. Какво трябва да направите, за да ви обича? Да си купите ново шише, в което да турите мъжа си и да го пазите внимателно, да не се пукне някъде, та топлината и съдържанието му да изтекат навън. към беседата >>
13. Дух Господен, НБ , София, 20.10.1918г.,
- Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. (втори вариант)
„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ. към втори вариант >>
- Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. (втори вариант)
„Духъ Господенъ.” Когато Духътъ влѣзе въ човѣка, той ще има желание да благовествува надъ сиромаситѣ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ. към втори вариант >>
- Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. (втори вариант)
Да бѫде човѣкъ сиромахъ, това е една отъ най-почетнитѣ служби и положения. Когато писателитѣ искатъ да издигнатъ героитѣ си, тѣ ги поставятъ въ бедни условия. Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ. към втори вариант >>
- Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. (втори вариант)
Когато искатъ да понижатъ нѣкой отъ героитѣ си, тѣ му даватъ власть, богатство. Искатъ ли да представятъ благородникъ, тѣ го изпразватъ, като шише, за да могатъ да влѣятъ въ него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човѣка е пълно, никога не може да се сипе въ него чиста вода. Чистата вода представя възвишенъ, чистъ животъ, който се възприема само отъ чисти, праздни шишета. Ако не можешъ да възприемешъ този животъ, вината е въ тебе. Изпраздни шишето си, и самъ иди на извора да го напълнишъ. Не чакай други да ти го напълнятъ и донесатъ. към втори вариант >>
- Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода.
"Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе. Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш. Не чакай други да ти го напълнят и донесат. към беседата >>
- Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода.
"Дух Господен." Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе. Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш. Не чакай други да ти го напълнят и донесат. към беседата >>
- Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета.
Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия. Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе. Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш. Не чакай други да ти го напълнят и донесат. към беседата >>
- Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш.
Когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват, като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този живот, вината е в тебе. Изпразни шишето си, и сам иди на извора да го напълниш. Не чакай други да ти го напълнят и донесат. към беседата >>
14. Призваните, НБ , София, 3.11.1918г.,
- Всички гледатъ шишето съ лѣкарството отвънъ, обръщатъ го оттукъ-оттамъ, но никой не може да го отвори. (втори вариант)
Християнството е ценна книга, съ хубава подвързия, която ползува човѣка, само когато я отвори и чете. Тамъ всѣки намира методи и закони, по които може да живѣе правилно. Остане ли затворена, тази книга нѣма смисълъ. То е все едно лѣкарьтъ да разполага съ ценно лѣкарство, което дава животъ на хората, безъ да може да се използува. Всички гледатъ шишето съ лѣкарството отвънъ, обръщатъ го оттукъ-оттамъ, но никой не може да го отвори. Ако счупятъ шишето, лѣкарството ще се излѣе. Какъвъ смисълъ иматъ книгата и шишето, щомъ не могатъ да се използуватъ? Колкото и да се възхищавате отъ тѣхнитѣ външни качества, тѣ нищо не допринасятъ. Има друга книга, по ценна отъ тази, на която описвате качествата — тя е човѣшката душа. Въ нея сѫ написани тайнитѣ, скрити въ Битието, отъ създаването на свѣта до края на вѣка. към втори вариант >>
- Ако счупятъ шишето, лѣкарството ще се излѣе. (втори вариант)
Християнството е ценна книга, съ хубава подвързия, която ползува човѣка, само когато я отвори и чете. Тамъ всѣки намира методи и закони, по които може да живѣе правилно. Остане ли затворена, тази книга нѣма смисълъ. То е все едно лѣкарьтъ да разполага съ ценно лѣкарство, което дава животъ на хората, безъ да може да се използува. Всички гледатъ шишето съ лѣкарството отвънъ, обръщатъ го оттукъ-оттамъ, но никой не може да го отвори. Ако счупятъ шишето, лѣкарството ще се излѣе. Какъвъ смисълъ иматъ книгата и шишето, щомъ не могатъ да се използуватъ? Колкото и да се възхищавате отъ тѣхнитѣ външни качества, тѣ нищо не допринасятъ. Има друга книга, по ценна отъ тази, на която описвате качествата — тя е човѣшката душа. Въ нея сѫ написани тайнитѣ, скрити въ Битието, отъ създаването на свѣта до края на вѣка. към втори вариант >>
- Какъвъ смисълъ иматъ книгата и шишето, щомъ не могатъ да се използуватъ? (втори вариант)
Тамъ всѣки намира методи и закони, по които може да живѣе правилно. Остане ли затворена, тази книга нѣма смисълъ. То е все едно лѣкарьтъ да разполага съ ценно лѣкарство, което дава животъ на хората, безъ да може да се използува. Всички гледатъ шишето съ лѣкарството отвънъ, обръщатъ го оттукъ-оттамъ, но никой не може да го отвори. Ако счупятъ шишето, лѣкарството ще се излѣе. Какъвъ смисълъ иматъ книгата и шишето, щомъ не могатъ да се използуватъ? Колкото и да се възхищавате отъ тѣхнитѣ външни качества, тѣ нищо не допринасятъ. Има друга книга, по ценна отъ тази, на която описвате качествата — тя е човѣшката душа. Въ нея сѫ написани тайнитѣ, скрити въ Битието, отъ създаването на свѣта до края на вѣка. към втори вариант >>
- Всички гледат шишето с лекарството отвън, обръщат го оттук-оттам, но никой не може да го отвори.
И това е важно, но, преди всичко, той трябва да знае съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е ценна книга, с хубава подвързия, която ползва човека, само когато я отвори и чете. Там всеки намира методи и закони, по които може да живее правилно. Остане ли затворена, тази книга няма смисъл. То е все едно лекарят да разполага с ценно лекарство, което дава Живот на хората, без да може да се използва. Всички гледат шишето с лекарството отвън, обръщат го оттук-оттам, но никой не може да го отвори. Ако счупят шишето, лекарството ще се излее. Какъв смисъл имат книгата и шишето, щом не могат да се използват? Колкото и да се възхищавате от техните външни качества, те нищо не допринасят. Има друга книга, по-ценна от тази, на която описвате качествата – тя е човешката душа. В нея са написани тайните, скрити в Битието, от създаването на света до края на века. към беседата >>
- Ако счупят шишето, лекарството ще се излее.
Християнството е ценна книга, с хубава подвързия, която ползва човека, само когато я отвори и чете. Там всеки намира методи и закони, по които може да живее правилно. Остане ли затворена, тази книга няма смисъл. То е все едно лекарят да разполага с ценно лекарство, което дава Живот на хората, без да може да се използва. Всички гледат шишето с лекарството отвън, обръщат го оттук-оттам, но никой не може да го отвори. Ако счупят шишето, лекарството ще се излее. Какъв смисъл имат книгата и шишето, щом не могат да се използват? Колкото и да се възхищавате от техните външни качества, те нищо не допринасят. Има друга книга, по-ценна от тази, на която описвате качествата – тя е човешката душа. В нея са написани тайните, скрити в Битието, от създаването на света до края на века. към беседата >>
- Какъв смисъл имат книгата и шишето, щом не могат да се използват?
Там всеки намира методи и закони, по които може да живее правилно. Остане ли затворена, тази книга няма смисъл. То е все едно лекарят да разполага с ценно лекарство, което дава Живот на хората, без да може да се използва. Всички гледат шишето с лекарството отвън, обръщат го оттук-оттам, но никой не може да го отвори. Ако счупят шишето, лекарството ще се излее. Какъв смисъл имат книгата и шишето, щом не могат да се използват? Колкото и да се възхищавате от техните външни качества, те нищо не допринасят. Има друга книга, по-ценна от тази, на която описвате качествата – тя е човешката душа. В нея са написани тайните, скрити в Битието, от създаването на света до края на века. към беседата >>
15. Разделено царство, НБ , София, 8.12.1918г.,
- Ако шишетата, в които носите вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви?
Значи парите не са причина за каране, те са само повод за това. Защо мъже и жени се карат, защо братя и сестри се карат, какъв е поводът между тях? Лъжливо учение е дето хората мислят, че като се разделят, ще бъдат по-щастливи. Може да се делят само неорганизираните неща, а организираните не се делят. Добродетелите не може да разделяш, защото разделиш ли ги – ражда се злото. Ако шишетата, в които носите вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви? Ако мастилницата на някоя ученичка се счупи и мастилото ѝ се разлее, какво ще стане с бялата рокля на ученичката? – Тя ще се боядиса. Мастилницата ще каже: „Понеже учението е – разделяй и владей, то и аз се разделих, и там, докъдето е черно, е моя държава“. Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“, т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. към беседата >>
16. И рече баща му, НБ , София, 15.12.1918г.,
- Ако се кланяте на Бога на формитѣ, все едно, че се кланяте на праздно шише; ако се кланяте на Бога на съдържанието, все едно, че се кланяте на съдържанието на шишето. (втори вариант)
Често слушате да питатъ, сѫществува ли Богъ. За кой Богъ питате: за Бога на формитѣ, на съдържанието, или на смисъла? На кой Богъ се кланяте вие? Ако се кланяте на Бога на формитѣ, все едно, че се кланяте на праздно шише; ако се кланяте на Бога на съдържанието, все едно, че се кланяте на съдържанието на шишето. И това не е лошо, но ако съдържанието е въ състояние да ви подкрепи при всички мѫчнотии и страдания. Ако твоятъ Богъ не може да те подкрепи въ страданията ти, това показва, че не е истински Богъ. И най-после, ако се кланяшъ на смисъла, вложенъ въ нѣщата, и лесно се справяшъ съ страданията си, ти си намѣрилъ истинския Богъ. Вѣрвайте и се кланяйте на онзи Богъ, Който ви предпазва отъ всички падения. Кога пада човѣкъ? към втори вариант >>
- Ако се кланяте на Бога на формите, все едно, че се кланяте на празно шише; ако се кланяте на Бога на съдържанието, все едно, че се кланяте на съдържанието на шишето.
Често слушате да питат, съществува ли Бог. За кой Бог питате: за Бога на формите, на съдържанието или на смисъла? На кой Бог се кланяте вие? Ако се кланяте на Бога на формите, все едно, че се кланяте на празно шише; ако се кланяте на Бога на съдържанието, все едно, че се кланяте на съдържанието на шишето. И това не е лошо, но ако съдържанието е в състояние да ви подкрепи при всички мъчнотии и страдания; ако твоят Бог не може да те подкрепи в страданията ти, това показва, че не е истински Бог. И най-после, ако се кланяш на смисъла, вложен в нещата, и лесно се справяш със страданията си, ти си намерил истинския Бог. към беседата >>
17. Встъпление в Любовта, ИБ , БС , София, 16.1.1919г.,
- По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца.
Като се казва „да обичаш ближния си като себе си”, то значи да го държиш на половин метър разстояние. Обичаш ли го повече от себе си, ще го носиш на гърба си. В една от приказките на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел да премине. Взема го той на гърба си и преминават заедно реката. Когато трябвало да слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден да го носи един, два, три и повече дни на гърба си. По едно време му дохожда на ум да извади шишето си с вино и да си пийне, за да успее да напие стареца. Пие си той виното, а старецът го стиска за гърлото – и той иска. Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил. Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали двамата да танцуват. Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще си поиграете. към беседата >>
18. С любов се взима, НБ , София, 22.3.1919г.,
- Вместо да ги разтворите, вие ги счупвате, както някой, като не може да отвори някое шише и го счупва.
Не, само ви питат дали ще пътувате. Влезте във вагона и не мислете нито за въглища, нито за вода, нито за маслото на колелетата. Когато на следната станция влакът спре, слезте и тогава помислете какво трябва да направите по-нататък за Царството Божие. Това го говоря на ваш език. Разтворете душите си. Вместо да ги разтворите, вие ги счупвате, както някой, като не може да отвори някое шише и го счупва. Всяко нещо си има специален начин за отваряне. Отворете ума и сърцето си и онова, което от хиляди години не сте разбрали, ще го разберете сега. Всички сте много богати, не виждате колко много имате в касите си – отрупани сте с богатства, а гледате колко са богати другите. Аз ще пратя комисия, която да ревизира състоянието на вашите каси и да види какво брашно, масло, маслини, захар и други неща имате в зимниците си. Ревизия ще има, каси ще се отварят! към беседата >>
20. Кога се молиш, НБ , София, 27.4.1919г.,
- Казано е в Псалмите, че Бог събира сълзите на хората и ги туря в малки шишенца в своята лаборатория. (втори вариант)
Те не са хора на истинската култура, на истинската религия и наука. Светът е минал през много видове управления, които са избили и обесили милиарди хора, с кръвта на които цялата земя може да се залее. Някои мислят, че ако се пролее още малко кръв, светът ще се оправи. С кръв светът не може да се оправи. Мислите ли, че пролятата кръв на човечеството остава така? Казано е в Псалмите, че Бог събира сълзите на хората и ги туря в малки шишенца в своята лаборатория. Като ги подложи на опит, Той проверява отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания. После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: „Вземи сълзите си. Твоят мъж е скрит някъде. Той е жив и ти можеш да го видиш." към втори вариант >>
- Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: „Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата." Някой свещеник, като служил на Бога, скарал се и се сбил със своя колега. (втори вариант)
Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв. Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: „Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата." Някой свещеник, като служил на Бога, скарал се и се сбил със своя колега. Бог събира и тая кръв и пише на шишенцето от кого е кръвта и защо е пролята. Някой съдия разглежда едно дело, но не може да дойде до правилно разбирателство с колегите си и се сбива с тях. Бог събира кръвта, пролята при сбиването им и пак пише на етикетчето чия е тая кръв. Събрана е и кръвта от бойните полета, от всички убити - войници, офицери и генерали, от всички майки и бащи, братя и сестри. Запазена е тая кръв. към втори вариант >>
- Бог събира и тая кръв и пише на шишенцето от кого е кръвта и защо е пролята. (втори вариант)
Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв. Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: „Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата." Някой свещеник, като служил на Бога, скарал се и се сбил със своя колега. Бог събира и тая кръв и пише на шишенцето от кого е кръвта и защо е пролята. Някой съдия разглежда едно дело, но не може да дойде до правилно разбирателство с колегите си и се сбива с тях. Бог събира кръвта, пролята при сбиването им и пак пише на етикетчето чия е тая кръв. Събрана е и кръвта от бойните полета, от всички убити - войници, офицери и генерали, от всички майки и бащи, братя и сестри. Запазена е тая кръв. Това е великата култура на земята, която пролива кръв и до днес. към втори вариант >>
- Казано е в Псалмите, че Бог събира сълзите на хората и ги туря в малки шишенца в своята лаборатория.
Те не са хора на истинската култура, на истинската религия и наука. Светът е минал през много видове управления, които са избили и обесили милиарди хора, с кръвта на които цялата земя може да се залее. Някои мислят, че ако се пролее още малко кръв, светът ще се оправи. С кръв светът не може да се оправи. Мислите ли, че пролятата кръв на човечеството остава така? Казано е в Псалмите, че Бог събира сълзите на хората и ги туря в малки шишенца в своята лаборатория. Като ги подложи на опит, Той проверява, отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания. После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: Вземи сълзите си. Твоят мъж е скрит някъде, той е жив, и ти можеш да го видиш. Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв. към беседата >>
- Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата.
Като ги подложи на опит, Той проверява, отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания. После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: Вземи сълзите си. Твоят мъж е скрит някъде, той е жив, и ти можеш да го видиш. Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв. Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата. Някой свещеник, като служил на Бога, скарал се и се сбил със своя колега. Бог събира и тая кръв и пише на шишенцето, от кого е кръвта и защо е пролята. Някой съдия разглежда едно дело, но не може да дойде до правилно разбирателство с колегите си и се сбива с тях. Бог събира кръвта, пролята при сбиването им, и пак пише на етикетчето, чия е тая кръв. Събрана е и кръвта от бойните полета, от всички убити – войници, офицери и генерали, от всички майки и бащи, братя и сестри. към беседата >>
- Бог събира и тая кръв и пише на шишенцето, от кого е кръвта и защо е пролята.
Твоят мъж е скрит някъде, той е жив, и ти можеш да го видиш. Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв. Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата. Някой свещеник, като служил на Бога, скарал се и се сбил със своя колега. Бог събира и тая кръв и пише на шишенцето, от кого е кръвта и защо е пролята. Някой съдия разглежда едно дело, но не може да дойде до правилно разбирателство с колегите си и се сбива с тях. Бог събира кръвта, пролята при сбиването им, и пак пише на етикетчето, чия е тая кръв. Събрана е и кръвта от бойните полета, от всички убити – войници, офицери и генерали, от всички майки и бащи, братя и сестри. Запазена е тая кръв. Това е великата култура на земята, която пролива кръв и до днес. към беседата >>
21. Трапезата на Новия Завет, НБ , , 25.5.1919г.,
- Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце.
Повикал 10 от своите поданици, всеки от които бил представител на десетте тогава съществуващи съсловия. И у нас съществуват такива съсловия. Тези съсловия и тогава са носили някакво име, дадено им от техния основател, тъй както всяко новородено дете се кръщава с някакво име. Името се освещава от самия човек, а не е то, което прави човека; не е надписът, който прави търговеца честен, а честният търговец прави честна своята фирма; не е кадилницата, която прави свят свещеника, а самият свещеник прави кадилницата му да свети; не е книгата, която прави човека умен и съдържателен, а човекът прави книгата умна и съдържателна. И тъй, този мъдър цар събрал на тази изложба всичките 10 души, за да си изберат по един от изложените 10 предмета. Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце. И повикал представителите на тоя народ, т.е. тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил? към беседата >>
- Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето.
И тъй, този мъдър цар събрал на тази изложба всичките 10 души, за да си изберат по един от изложените 10 предмета. Тези 10 предмети били: една скъпоценна корона, която струвала милиони, един голям старовременен кюп, пълен със злато, една златна сабя, златно перо, един далекоглед, едно шише, пълно с жизнен еликсир, който, според старовременните алхимици, подмладява хората, един пергел, едно житно зърно, една книга на велик мъдрец и едно яйце. И повикал представителите на тоя народ, т.е. тия съсловия, да си изберат кой каквото си хареса. Първият харесал златната корона. Дигнал я, за да я постави на главата си, вторият взел кюпа със златото, третият взел златната сабя и веднага я опасал, четвъртият взел златното перо, петият – далекогледа, шестият – шишето с еликсира за продължаване на живота, седмият – пергела, осмият – житното зърно, деветият – книгата на мъдреца и последният – яйцето. Кой от тях е спечелил? Вие сте умни, как бихте разрешили тази гатанка? Първият, който взел короната, станал цар, вторият – банкер, третият – най-прочутия генерал в държавата, четвъртият – правник, най-великия законоведец и писател, защото той се занимавал с Божественото право в света, сегашното право е човешко право; петият, който взел далекогледа, станал астроном, да изучава звездите, оттогава започнала астрономията; шестият, който взел жизнения еликсир, станал лекар; седмият, който взел пергела, станал инженер; осмият, който взел житното зърно, станал земеделец; деветият, който взел книгата на мъдреца, станал учител, и последният, който взел яйцето, не спечелил нищо. Всички тия хора са спечелили по нещо, а този, който взел яйцето, не спечелил, както другите, защото деветте души придобили по един занаят. Последният мислил какво да прави с това яйце, тръгнал да го продава тук-там, но никой не искал да му го купи. към беседата >>
22. Разбиране и прилагане, СБ , В.Търново, 20.8.1919г.,
- Образите са като шишета – счупи ли се шишето, изчезва и образът му.
Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те обаче не трябва да ви бъдат като култ, който после да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте! “ Но на Слънцето на Вечния живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си. Образите са като шишета – счупи ли се шишето, изчезва и образът му. Следователно образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе течността на живота. Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната форма на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези външни форми, ще попаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и опитате. Например равностранният триъгълник ви показва стремеж към Бога нагоре, сиреч един завършен симетричен живот. към беседата >>
23. Беседа по нарядите, СБ , В.Търново, 26.8.1919г.,
- Но искам от вас да ми дадете шише непукнато, здраво – не ща такова, което тече.
Още няколко думи за наряда. Нека всеки вземе този наряд, който си иска. Но искам от вас да ми дадете шише непукнато, здраво – не ща такова, което тече. Чешмата тече и денем, и нощем, но вие не сте чешми. Ако бяхте поставени в положението на чешма, можехте да си бръщолевите, колкото си искате, но понеже не сте, трябва да си мълчите. Ако имате сила да карате машината, и моята сила ще дойде да ви помогне; ако нямате или започнете и престанете, и аз ще кажа: не сте ми потребни. Повтарям: които поемат нарядите, трябва да вложат в работата си две неща – трябва да започнат с Мировата Любов и да стигнат до Космичната Обич. Влязат ли в последната, те ще намерят безсмъртието, ще намерят Христа. към беседата >>
25. Добрият пастир, НБ , София, 18.1.1920г.,
- Че шишето е празно, нищо не значи. (втори вариант)
Според мене сегашната наука е религиозна, понеже се спира главно върху формата на нещата. В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: „Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е? " Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога - обратно, да е празно. към втори вариант >>
- Всеки трябва да се запита: „Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е? (втори вариант)
В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: „Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е? " Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога - обратно, да е празно. Някога предпочитам плюс, а някога минус. Ако твоят плюс подразбира актив в живота ти, той е намясто. към втори вариант >>
- " Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. (втори вариант)
Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: „Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е? " Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога - обратно, да е празно. Някога предпочитам плюс, а някога минус. Ако твоят плюс подразбира актив в живота ти, той е намясто. Имаш пет хиляди лева, и още пет хиляди, стават десет хиляди лева. към втори вариант >>
- В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога - обратно, да е празно. (втори вариант)
Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: „Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е? " Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога - обратно, да е празно. Някога предпочитам плюс, а някога минус. Ако твоят плюс подразбира актив в живота ти, той е намясто. Имаш пет хиляди лева, и още пет хиляди, стават десет хиляди лева. Ти си богат човек. Ако имаш пет хиляди лева дълг, и още пет хиляди дълг, ти имаш плюс, тоест събираш ги, но накрая плюсът става минус: това е дълг от десет хиляди лева. към втори вариант >>
- Че шишето е празно, нищо не значи.
Те определят, какво нещо е водата, но това определяне е религиозно. Според мене, сегашната наука е религиозна, понеже се спира главно върху формата на нещата. В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е. Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае, с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога – обратно, да е празно. към беседата >>
- Всеки трябва да се запита: Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е.
В тия форми или няма съдържание, или е налято малко съдържание. Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е. Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае, с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога – обратно, да е празно. Някога предпочитам плюс, а някога минус. Ако твоят плюс подразбира актив в живота ти, той е на място. към беседата >>
- Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина.
Това не е обидно. То показва, че науката има още много да придобива. Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е. Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае, с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога – обратно, да е празно. Някога предпочитам плюс, а някога минус. Ако твоят плюс подразбира актив в живота ти, той е на място. Имаш пет хиляди лева и още пет хиляди, стават десет хиляди лева – ти си богат човек. към беседата >>
- В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога – обратно, да е празно.
Че шишето е празно, нищо не значи. То трябва да бъде чисто, че като дойдете до извора, да го напълните с чисто съдържание. Всеки трябва да се запита: Шишето, което нося, празно ли е и чисто ли е. Ако някой си отговори, че шишето му е пълно, това е половина истина. Той трябва да знае, с какво е пълно. В някои случаи предпочитам шишето да е пълно, а някога – обратно, да е празно. Някога предпочитам плюс, а някога минус. Ако твоят плюс подразбира актив в живота ти, той е на място. Имаш пет хиляди лева и още пет хиляди, стават десет хиляди лева – ти си богат човек. Ако имаш пет хиляди лева дълг и още пет хиляди дълг, ти имаш плюс, т.е. събираш ги, но накрая плюсът става минус. към беседата >>
26. Електричеството и магнетизмът, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Когато шишето е пукнато, може да го пълните, колкото искате, водата няма да се задържи в него.
Като ви говоря върху този предмет, аз искам да започнем с опит, да турим в действие кротостта и смирението, да образуваме от тях една вълна и така да премахнем по възможност дисхармонията, която съществува в света. Може да се молите 10 пъти на ден, може да се разкайвате 100 пъти, то няма да ви спаси, ако у вас съществува тази дисхармония. Когато шишето е пукнато, може да го пълните, колкото искате, водата няма да се задържи в него. Здраво трябва да бъде шишето, в което се налива вода. Българите, когато се пукне стомна, вземат, че я замазват с восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пак да изтече. А от какво се зараждат тези пукнатини? От противоположните действия на поменатите сили в даден момент. Когато стане известен взрив, възпламенението става не по обикновен път; събира се енергия и като не може да стане правилно съединение, става взрив. към беседата >>
- Здраво трябва да бъде шишето, в което се налива вода.
Като ви говоря върху този предмет, аз искам да започнем с опит, да турим в действие кротостта и смирението, да образуваме от тях една вълна и така да премахнем по възможност дисхармонията, която съществува в света. Може да се молите 10 пъти на ден, може да се разкайвате 100 пъти, то няма да ви спаси, ако у вас съществува тази дисхармония. Когато шишето е пукнато, може да го пълните, колкото искате, водата няма да се задържи в него. Здраво трябва да бъде шишето, в което се налива вода. Българите, когато се пукне стомна, вземат, че я замазват с восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пак да изтече. А от какво се зараждат тези пукнатини? От противоположните действия на поменатите сили в даден момент. Когато стане известен взрив, възпламенението става не по обикновен път; събира се енергия и като не може да стане правилно съединение, става взрив. Напр., ако в задната част на главата ви е събрана енергия от електричество и магнетизъм, която ви подтиква да се проявите, и ако почнат хората отвсякъде да ви заграждат и да ви пречат да я използвате, непременно ще има експлозия. към беседата >>
- Казвам: първо, предназначението на това шише е да го напълните с чиста, бистра водица, та като тръгнете на път, да може да си разхладявате с нея гърлата. (втори вариант)
Когато някоя фабрика създаде някое красиво шише, какво е предназначението на това шише? Казвам: първо, предназначението на това шише е да го напълните с чиста, бистра водица, та като тръгнете на път, да може да си разхладявате с нея гърлата. Второто му предназначение е да го напълните с чисто мляко, да ви служи за храница. Третото му предназначение е да го напълните с винце, да си пиете и да казвате: „Да живее този-онзи! ", докато главата ви се замае. Три предназначения има шишето: за вода, за мляко и за вино. Не е виновно виното, когато размътва главата на човека. към втори вариант >>
- Три предназначения има шишето: за вода, за мляко и за вино. (втори вариант)
Когато някоя фабрика създаде някое красиво шише, какво е предназначението на това шише? Казвам: първо, предназначението на това шише е да го напълните с чиста, бистра водица, та като тръгнете на път, да може да си разхладявате с нея гърлата. Второто му предназначение е да го напълните с чисто мляко, да ви служи за храница. Третото му предназначение е да го напълните с винце, да си пиете и да казвате: „Да живее този-онзи! ", докато главата ви се замае. Три предназначения има шишето: за вода, за мляко и за вино. Не е виновно виното, когато размътва главата на човека. Да пие толкова, че да не се размътва главата му. Да си тури човек в една кафейна чаша около два сантиметра вино, ще му принесе повече, отколкото ако изпие цяла винена чаша. към втори вариант >>
- Всички секти на християнството, всички правоверни братя, които просвещават света, изваждат тези стихове от Евангелието, които им лягат на сърце, други пък изваждат други стихове, които на тях прилягат и казват: „Ние сме праведни." Казвам: „Приятели, всички сте прави, но вашите малки бутилки, вашите малки шишета не могат да вземат, да задържат нито една стомилионна част от тази вода вътре в себе си." Не казвам, че това, което сте взели, не е вода, но не казвайте на света, че тази вода, която сте взели във вашите шишета, е всичката. (втори вариант)
На Бога гласа отвън никой не е чул. Вие говорите в Името Божие, понеже ви изнася. Човек, когато е слаб, казва: „Тъй е казал Христос, тъй е казал Господ." Защо е казал така? Защото това е в негов интерес. Във всички църкви има същата тенденция. Всички секти на християнството, всички правоверни братя, които просвещават света, изваждат тези стихове от Евангелието, които им лягат на сърце, други пък изваждат други стихове, които на тях прилягат и казват: „Ние сме праведни." Казвам: „Приятели, всички сте прави, но вашите малки бутилки, вашите малки шишета не могат да вземат, да задържат нито една стомилионна част от тази вода вътре в себе си." Не казвам, че това, което сте взели, не е вода, но не казвайте на света, че тази вода, която сте взели във вашите шишета, е всичката. Ако подържите тази вода във вашите шишета два-три месеца, тя ще се развали. към втори вариант >>
- Ако подържите тази вода във вашите шишета два-три месеца, тя ще се развали. (втори вариант)
Вие говорите в Името Божие, понеже ви изнася. Човек, когато е слаб, казва: „Тъй е казал Христос, тъй е казал Господ." Защо е казал така? Защото това е в негов интерес. Във всички църкви има същата тенденция. Всички секти на християнството, всички правоверни братя, които просвещават света, изваждат тези стихове от Евангелието, които им лягат на сърце, други пък изваждат други стихове, които на тях прилягат и казват: „Ние сме праведни." Казвам: „Приятели, всички сте прави, но вашите малки бутилки, вашите малки шишета не могат да вземат, да задържат нито една стомилионна част от тази вода вътре в себе си." Не казвам, че това, което сте взели, не е вода, но не казвайте на света, че тази вода, която сте взели във вашите шишета, е всичката. Ако подържите тази вода във вашите шишета два-три месеца, тя ще се развали. към втори вариант >>
- Взимам тази отрова, турям я в едно шишенце и започвам, трябват ми лекарства. (втори вариант)
Като ми забие някой губерка, аз не че не чувствам, не, аз чувствам болка, много дълбоко я чувствам, но си казвам: такъв е Божият закон, трябва да се носи. Заради мене са носили, аз за другите ще нося. Това е християнството - един изпит. Когато ти изпитваш туй жило, Христос, Който е жив, ти казва: „Не бой се, Аз ще ти покажа истината, тази отрова не ти е потребна." И Господ прави същото в моята лаборатория. Какво правя аз в своята лаборатория? Взимам тази отрова, турям я в едно шишенце и започвам, трябват ми лекарства. Утре дойде друг някой, ужили ме. Взимам отровата, турям я в друго шишенце. В моята лаборатория имам хиляди шишенца с лекарства за разни болести. Аз казвам: „Тази отрова ми я даде Иван Драганов, отлично лекарство е тя. Купих я от неговата аптека, скъпо платих за нея, но отлично действа. към втори вариант >>
- Взимам отровата, турям я в друго шишенце. (втори вариант)
Това е християнството - един изпит. Когато ти изпитваш туй жило, Христос, Който е жив, ти казва: „Не бой се, Аз ще ти покажа истината, тази отрова не ти е потребна." И Господ прави същото в моята лаборатория. Какво правя аз в своята лаборатория? Взимам тази отрова, турям я в едно шишенце и започвам, трябват ми лекарства. Утре дойде друг някой, ужили ме. Взимам отровата, турям я в друго шишенце. В моята лаборатория имам хиляди шишенца с лекарства за разни болести. Аз казвам: „Тази отрова ми я даде Иван Драганов, отлично лекарство е тя. Купих я от неговата аптека, скъпо платих за нея, но отлично действа. Това шишенце с отрова пък от аптеката на Петър Стоянов - скъпо е, но действа отлично." А сега вие, като не разбирате науката, сърдите се, казвате: „Не ми трябва това шишенце." към втори вариант >>
- В моята лаборатория имам хиляди шишенца с лекарства за разни болести. (втори вариант)
Когато ти изпитваш туй жило, Христос, Който е жив, ти казва: „Не бой се, Аз ще ти покажа истината, тази отрова не ти е потребна." И Господ прави същото в моята лаборатория. Какво правя аз в своята лаборатория? Взимам тази отрова, турям я в едно шишенце и започвам, трябват ми лекарства. Утре дойде друг някой, ужили ме. Взимам отровата, турям я в друго шишенце. В моята лаборатория имам хиляди шишенца с лекарства за разни болести. Аз казвам: „Тази отрова ми я даде Иван Драганов, отлично лекарство е тя. Купих я от неговата аптека, скъпо платих за нея, но отлично действа. Това шишенце с отрова пък от аптеката на Петър Стоянов - скъпо е, но действа отлично." А сега вие, като не разбирате науката, сърдите се, казвате: „Не ми трябва това шишенце." към втори вариант >>
- Когато фабриката изкарва красиви шишета, какво е тяхното предназначение?
Ако религията е велика наука или велико учение, би трябвало тя да бъде приложима към всички разумни същества. В това няма две мнения. Следователно, нейните форми, каквито и да са те, трябва да бъдат еднакво достъпни за всички. Аз разглеждам религията нито като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник. Когато фабриката изкарва красиви шишета, какво е тяхното предназначение? Предназначението на шишето е, първо, да се напълни с чиста, прясна вода, че като пътувате, да има с какво да разхлаждате гърлото си. Второто му предназначение е да го напълните с прясно мляко, да си пийнете от него, да подкрепи силите ви. Третото му предназначение е да го напълните със старо, шестгодишно винце, да пиете и, като се замае главата ви, да викате: Да живее България! Не е виновно виното, че главата на човека се замайва. Всеки да пие толкова, че главата му да не се замайва. към беседата >>
- Предназначението на шишето е, първо, да се напълни с чиста, прясна вода, че като пътувате, да има с какво да разхлаждате гърлото си.
В това няма две мнения. Следователно, нейните форми, каквито и да са те, трябва да бъдат еднакво достъпни за всички. Аз разглеждам религията нито като съвременните философи, нито като съвременните схоластици, нито като съвременните проповедници. Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, нито за философ, но за един прост събеседник. Когато фабриката изкарва красиви шишета, какво е тяхното предназначение? Предназначението на шишето е, първо, да се напълни с чиста, прясна вода, че като пътувате, да има с какво да разхлаждате гърлото си. Второто му предназначение е да го напълните с прясно мляко, да си пийнете от него, да подкрепи силите ви. Третото му предназначение е да го напълните със старо, шестгодишно винце, да пиете и, като се замае главата ви, да викате: Да живее България! Не е виновно виното, че главата на човека се замайва. Всеки да пие толкова, че главата му да не се замайва. Ако не можеш да издържиш на една винена чаша, изпий една кафяна чаша. към беседата >>
- Казвам: Приятели, всички сте прави, но вашите шишета са толкова малки, че не могат да съберат даже една стомилионна част от водата на истината.
Слабият казва: Така е рекъл Христос Така е рекъл Бог. – Ти казваш това, а не Бог. Всеки говори от името на Бога това, което е в негов интерес. Днес множество религиозни, сектанти, правоверни четат Евангелието и вадят само тия стихове, които им понасят, и започват да просвещават хората. Себе си представят за праведни, а тях – за големи грешници. Казвам: Приятели, всички сте прави, но вашите шишета са толкова малки, че не могат да съберат даже една стомилионна част от водата на истината. Не казвам, че не сте взели от водата на истината, но тя не е всичката. Ако задържите тая вода във вашите малки шишета два-три месеца, тя ще се изпари или ще се развали. Тая вода трябва да се освежава, всеки ден да бъде прясна. към беседата >>
- Ако задържите тая вода във вашите малки шишета два-три месеца, тя ще се изпари или ще се развали.
Всеки говори от името на Бога това, което е в негов интерес. Днес множество религиозни, сектанти, правоверни четат Евангелието и вадят само тия стихове, които им понасят, и започват да просвещават хората. Себе си представят за праведни, а тях – за големи грешници. Казвам: Приятели, всички сте прави, но вашите шишета са толкова малки, че не могат да съберат даже една стомилионна част от водата на истината. Не казвам, че не сте взели от водата на истината, но тя не е всичката. Ако задържите тая вода във вашите малки шишета два-три месеца, тя ще се изпари или ще се развали. Тая вода трябва да се освежава, всеки ден да бъде прясна. към беседата >>
28. Великата майка, ИБ , БС , София, 26.2.1920г.,
- След като се изпразните съвършено, тогава Новият Божествен Живот ще напълни вашето шише.
е.чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал сто и двадесет килограма, но после заболява от тифус, отслабва и става като чироз *. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно, друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава Новият Божествен Живот ще напълни вашето шише. към беседата >>
- Работи в това направление, да получиш такова шише.
Каква идея може да се тури в такова тяло? Човешка идея може да се налее, но не и Божествена. Мислите ли, че Бог ще налее Божествения нектар в чупливо шише? Казваш: Искам Божия Дух да се пресели в мене. – Щом искаш това, трябва да се сдобиеш с шише, направено от ангелите. Работи в това направление, да получиш такова шише. Тогава само една целувка на Божественото слънце ще преобрази живота ти, ще внесе в тебе импулс за нова работа. Божественото начало в тебе ще пусне дълбоко корените си във физическия свят и ще изтегли соковете, нужни за новия живот. Това значи възкресение на човешката душа. Това е истинският човек, който минава между хората като голям слон. Те го хапят, бодат, подиграват, но той върви напред, не обръща внимание. към беседата >>
- „И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Вложете в ума си мисълта, че вашето шише е човешко, не е направено от Бога.
„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Вложете в ума си мисълта, че вашето шише е човешко, не е направено от Бога. Щом е така, в кое шише ще влезете, като напуснете физическото? Ще кажете, че и да се счупи шишето, важно е водата да се запази. – Де ще отиде тази вода? – Или в друго шише, или ще се разлее в природата. Там тя ще пътува, но няма да попадне на мястото, дето й е определено. към беседата >>
- Щом е така, в кое шише ще влезете, като напуснете физическото?
„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Вложете в ума си мисълта, че вашето шише е човешко, не е направено от Бога. Щом е така, в кое шише ще влезете, като напуснете физическото? Ще кажете, че и да се счупи шишето, важно е водата да се запази. – Де ще отиде тази вода? – Или в друго шише, или ще се разлее в природата. Там тя ще пътува, но няма да попадне на мястото, дето й е определено. И тази вода не е Божествена. към беседата >>
- Ще кажете, че и да се счупи шишето, важно е водата да се запази.
„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Вложете в ума си мисълта, че вашето шише е човешко, не е направено от Бога. Щом е така, в кое шише ще влезете, като напуснете физическото? Ще кажете, че и да се счупи шишето, важно е водата да се запази. – Де ще отиде тази вода? – Или в друго шише, или ще се разлее в природата. Там тя ще пътува, но няма да попадне на мястото, дето й е определено. И тази вода не е Божествена. Наистина, учените казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород, но те не знаят цялата истина. към беседата >>
- – Или в друго шише, или ще се разлее в природата.
„И като чуха, зачудиха се, оставиха Го и си отидоха." Вложете в ума си мисълта, че вашето шише е човешко, не е направено от Бога. Щом е така, в кое шише ще влезете, като напуснете физическото? Ще кажете, че и да се счупи шишето, важно е водата да се запази. – Де ще отиде тази вода? – Или в друго шише, или ще се разлее в природата. Там тя ще пътува, но няма да попадне на мястото, дето й е определено. И тази вода не е Божествена. Наистина, учените казват, че водата е съставена от два обема водород и един обем кислород, но те не знаят цялата истина. Тази вода е третична субстанция. Учените не познават още вторичната и първичната субстанция на водата. към беседата >>
- имаме шише, но без съдържание.
И като срещнали мечката, тоя, който изказал готовност да се жертвува за другаря си, при виждането на мечката веднага се озовал на върха на близкото дърво. Другият се уплашил, легнал на земята. Мечката дошла до него, помирисала го оттук-оттам, отишла до главата му, помирисала го и там и си заминала. Другарят му слязъл от дървото и запитал останалия лежащ на земята другар: "Какво ти шушнеше мечката на ухото? " - "Каза ми да не ходя друг път по гората с другар като теб." Тук имаме любов само по форма, т. е. имаме шише, но без съдържание. Трябваше тоя приятел да остане долу и да се жертва за своя приятел, а не да избяга и се качва на дървото. Човешкият свят изисква постоянно да бъде в лъчите на тая Божествена любов, която е готова да се жертва. към беседата >>
32. Кротките, НБ , ИБ , , 25.1.1921г.,
- Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една стомна?
Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е възпял и написал. Някои четат и се чудят, как е могъл поетът да напише такива работи, отгде му идват тези неща в ума. За това нещо не се изисква никакъв ум, никакво изкуство. Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една стомна? Аз бих желал да направя това шише, тази стомна, а не да правя дупки в тях. Съвременните хора само дупки правят. Гледам някои хора копаят дупки и ги питам: Защо копаете тези дупки? – "Не знаем, плащат за дупки." Доста, доста дупки! В света има излишък от дупки. към беседата >>
- Аз бих желал да направя това шише, тази стомна, а не да правя дупки в тях.
Ако взема българската поезия и я преведа по своему, всичко ще излезе обратно на това, което поетът е възпял и написал. Някои четат и се чудят, как е могъл поетът да напише такива работи, отгде му идват тези неща в ума. За това нещо не се изисква никакъв ум, никакво изкуство. Какво изкуство се изисква от това, ако взема един чук и удрям едно шише или една стомна? Аз бих желал да направя това шише, тази стомна, а не да правя дупки в тях. Съвременните хора само дупки правят. Гледам някои хора копаят дупки и ги питам: Защо копаете тези дупки? – "Не знаем, плащат за дупки." Доста, доста дупки! В света има излишък от дупки. Сега вече трябва да се сее. към беседата >>
33. Вярата, НБ , София, 6.3.1921г.,
- Не е във външната форма, не е в голямото шише. (втори вариант)
Духът слиза в тялото само в известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. Но душата е нещо велико! Някой ме питат: "Като е толкова велико, голямо нещо, как се събират толкова души в света? " Велика душа е онази, в която има интенсивна, широка любов и правилна мисъл. Душа, в която няма любов, няма правилна мисъл, тя е малка. Не е във външната форма, не е в голямото шише. Светецът може да живее в колиба, а престъпникът - в палат, но не е палатът, който създава гения, нито колибата, която създава невежеството. Следователно, вие трябва да измените мисълта си, за да измените света. Всички ние колективно създадохме нашата мисъл, нашите тела, като ги изопачихме. Пак колективно ще работим, за да се върнем към първоначалното съзнание, като се съединим с тоя Велик закон. към втори вариант >>
- Не е във външната форма, не е в голямото шише.
Духът слиза в тялото само за известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. Но душата е нещо велико! Някои ме питат: Като е толкова велико, голямо нещо, как се събират толкова души в света? Велика душа е онази, в която има интензивна, широка любов и правилна мисъл. Душа, в която няма любов, няма правилна мисъл, тя е малка. Не е във външната форма, не е в голямото шише. Светецът може да живее в колиба, а престъпникът — в палат, но не е палатът, който създава гения, нито колибата, която създава невежеството. Следователно вие трябва да измените мисълта си, за да измените света. Всички ние колективно създадохме нашата мисъл, нашите тела, като ги изопачихме. Пак колективно ще работим, за да се върнем към първоначалното съзнание, като се съединим с тоя велик закон. към беседата >>
34. Сеятелят / Сѣятельтъ, НБ , София, 27.3.1921г.,
- Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! (втори вариант)
Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета? към втори вариант >>
- Слѣдъ като се наядешъ, трѣбва да трансформирашъ енергията, която си възприелъ; ако не знаешъ какъ да я трансформирашъ, тази енергия ще остане въ стомаха ти, дѣто ще станатъ наслоявания, наслоявания, докато шишето ти се затвори и ще кажешъ: „Не знамъ какво ми стана, но нѣмамъ апетитъ“. (втори вариант)
Азъ не отричамъ яденето, но трѣбва да знаемъ начинъ за трансформиране на енергията. Слѣдъ като се наядешъ, трѣбва да трансформирашъ енергията, която си възприелъ; ако не знаешъ какъ да я трансформирашъ, тази енергия ще остане въ стомаха ти, дѣто ще станатъ наслоявания, наслоявания, докато шишето ти се затвори и ще кажешъ: „Не знамъ какво ми стана, но нѣмамъ апетитъ“. Викашъ лѣкарь, той ти прѣпорѫчва очистително. Вземешъ очистително, но апетитътъ ти не се връща. Този законъ е вѣренъ не само за физическия свѣтъ, но и за свѣта на чувствата и мислитѣ. Методитѣ сѫ различни, но законътъ е единъ и сѫщъ. Нѣкой пѫть въ сърцето си имате нѣкакво тягостно чувство, искате да любите и си казвате: „Не мога да любя, сърцето ми е нѣщо закоравѣло.“ Сѫщото нѣщо е и при яденето, искате да ядете, но не можете. към втори вариант >>
- Агностицизъмъ е наука да знаешъ какъ да изпразвашъ шишето навънъ. (втори вариант)
Като се каже на съврѣменнитѣ хора, че не знаятъ, тѣ се докачватъ. Ние знаемъ, че не знаемъ. Има и философия на незнанието, тя е наречена агностицизъмъ. Тя е отлична философия въ живота, твърди, че хората не знаятъ нищо. Каква философия има въ това, че нищо не знаешъ? Агностицизъмъ е наука да знаешъ какъ да изпразвашъ шишето навънъ. Това е отрицателна величина, минусъ. Като изпразнишъ шишето, ще стане „гносо“ и ще почнешъ да вливашъ навѫтрѣ. И тъй има двѣ философии: агностицизъмъ, съ минусъ и агностицизъмъ съ плюсъ. И двѣтѣ спорятъ върху това, трѣбва ли да се пие кръвь или не? Като седнете да ядете, постарайте се да разберете дълбокия смисълъ на яденето, да разберете, защо природата ви го е наложила. към втори вариант >>
- Като изпразнишъ шишето, ще стане „гносо“ и ще почнешъ да вливашъ навѫтрѣ. (втори вариант)
Има и философия на незнанието, тя е наречена агностицизъмъ. Тя е отлична философия въ живота, твърди, че хората не знаятъ нищо. Каква философия има въ това, че нищо не знаешъ? Агностицизъмъ е наука да знаешъ какъ да изпразвашъ шишето навънъ. Това е отрицателна величина, минусъ. Като изпразнишъ шишето, ще стане „гносо“ и ще почнешъ да вливашъ навѫтрѣ. И тъй има двѣ философии: агностицизъмъ, съ минусъ и агностицизъмъ съ плюсъ. И двѣтѣ спорятъ върху това, трѣбва ли да се пие кръвь или не? Като седнете да ядете, постарайте се да разберете дълбокия смисълъ на яденето, да разберете, защо природата ви го е наложила. Ще ви се види малко смѣшна тази работа, но азъ често си служа съ смѣшни нѣща, защото, ако ви държа много сериозно, ще заспите. към втори вариант >>
- Той е рѣшилъ да изпразни всички пълни шишета, Той е рѣшилъ да изпразни всички каси, който съ хиляди години сѫ трупали богатства, Той е рѣшилъ да изпразни всички хамбари и навсѣкѫдѣ въ свѣта да засѣе Новото. (втори вариант)
“ Не знаете! Можете да направите опитъ въ това отношение, да провѣрите, че моето учение почива на единъ великъ законъ. Задайте си за цѣль прѣзъ една цѣла недѣля да бѫдете съ всички добри, любезни, пъргави въ всѣка работа и да ядете и пиете съ радость на душата, ще видите каква енергия ще внесете въ дома си. Ще ми възразите: „Господь, Господь да оправи свѣта! “ Господь, който иде сега да оправя свѣта, работи съ минуси. Той е рѣшилъ да изпразни всички пълни шишета, Той е рѣшилъ да изпразни всички каси, който съ хиляди години сѫ трупали богатства, Той е рѣшилъ да изпразни всички хамбари и навсѣкѫдѣ въ свѣта да засѣе Новото. към втори вариант >>
- За да напълниш шишето с ново съдържание, трябва да излееш старото съдържание.
Богатите поддържат мисълта, че човек трябва да яде много. Те са плюс, т.е. положителна величина. Религиозният е разбрал живота в едно отношение, а духовният – в друго отношение. Математиците си служат в изчисленията си с плюс и минус като две необходимости. За да напълниш шишето с ново съдържание, трябва да излееш старото съдържание. Минусът показва действие със съдържание отвътре-навън, а плюсът – действие със съдържание отвън-навътре. Приемаш нещо навътре, това е плюс; изхвърляш нещо навън, това е минус. Отварянето на устата и гълтането съдържанието на лъжицата, това е плюс. Казвам: вие, както и всички мислещи същества, трябва да разбирате ония закони на природата, върху които почива изобщо животът. Трябва да знаете, защо ядете. към беседата >>
- Ако не знаеш как да я трансформираш, тя ще създаде ред наслоявания в организма ти, докато един ден шишето ти се запуши и кажеш: „Не зная, какво ми става, нямам апетит вече, не ми е добре, не ми се работи“.
„Ако не ядете, нямате живот в себе си.“ Аз не отричам процеса на яденето, но трябва да знаем начина за трансформиране на енергията. Като се нахраниш, трябва да трансформираш енергията, която си възприел. Ако не знаеш как да я трансформираш, тя ще създаде ред наслоявания в организма ти, докато един ден шишето ти се запуши и кажеш: „Не зная, какво ми става, нямам апетит вече, не ми е добре, не ми се работи“. Викаш лекар, взимаш очистително, но апетитът ти не се връща. Тоя закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на сърдечния и умствения свят. Законът е един и същ, но методите са различни. Искаш да любиш, но в сърцето ти е влязло тягостно чувство и казваш: „Не мога да любя, сърцето ми е закоравяло“. Искаш да ядеш, но не можеш. към беседата >>
- Агностицизмът, според мене, е наука да знаеш как да изпразваш шишето.
Ако кажеш на някого, че не знае, той се обижда. Обаче, ние знаем, че не знаем. Съществува философия на незнанието, наречена „агностицизъм“. Тя твърди, че хората нищо не знаят. Каква философия има в това да мислиш, че нищо не знаеш? Агностицизмът, според мене, е наука да знаеш как да изпразваш шишето. Изпразването е отрицателна величина, т.е. минус. Като изпразниш шишето, ще стане „грозно“ и ще почнеш да наливаш нещо в него. Значи съществуват две философии: агностицизъм, с минус, и гностицизъм – с плюс. И двете спорят върху въпроса трябва ли да се пие кръв, или не трябва. Като ядете, трябва да разберете дълбокия смисъл на храненето, да разберете защо природата ви го е наложила. към беседата >>
- Като изпразниш шишето, ще стане „грозно“ и ще почнеш да наливаш нещо в него.
Съществува философия на незнанието, наречена „агностицизъм“. Тя твърди, че хората нищо не знаят. Каква философия има в това да мислиш, че нищо не знаеш? Агностицизмът, според мене, е наука да знаеш как да изпразваш шишето. Изпразването е отрицателна величина, т.е. минус. Като изпразниш шишето, ще стане „грозно“ и ще почнеш да наливаш нещо в него. Значи съществуват две философии: агностицизъм, с минус, и гностицизъм – с плюс. И двете спорят върху въпроса трябва ли да се пие кръв, или не трябва. Като ядете, трябва да разберете дълбокия смисъл на храненето, да разберете защо природата ви го е наложила. Това ви се вижда смешно, обаче, аз често си служа със смешни работи, за да не заспите. към беседата >>
36. Път на мисълта, ИБ , Витоша, 25.5.1921г.,
- От пиявицата, даже в шише затворена, тя изпитваше неописуем страх.
Като сте дошли на земята, вие трябва правилно да разрешите отношенията си към своите ближни и към Бога. Ако тук не ги разрешите, не може да влезете в духовния свят. Как ще мислиш за духовния свят, за възвишеното и великото, ако някой човек ти е неприятен и не можеш да го търпиш? Познавах една жена от Варна, смела, безстрашна — мъжка Драгана. Плуваше по морето цели четири-пет часа без умора, но като видеше пиявица, бягаше. От пиявицата, даже в шише затворена, тя изпитваше неописуем страх. към беседата >>
37. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот, ИБ , Витоша, 9.6.1921г.,
- Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше.
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? към беседата >>
- Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше.
И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. към беседата >>
38. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921г.,
- Това означава буквата „М“, едно шише, което е обърнато надолу, което се изпразва. (втори вариант)
Сега ще изтълкувамъ какъвъ човѣкъ е билъ митарьтъ. Името му показва това. Азъ отъ първата буква на името му хващамъ митара, Ето какво говори името му, главно неговата първа буква „М“. Този човѣкъ, слѣдъ като е митарствувалъ дълго врѣме, изпиталъ всичката философия въ свѣта, намѣрилъ, че всичко това е празна работа. Видѣлъ, че това е една воденица, която мели, въ която нѣма никакъвъ смисълъ и дълго врѣме мислилъ какъ да се освободи. Това означава буквата „М“, едно шише, което е обърнато надолу, което се изпразва. Втората буква „И“ показва, че умътъ на този човѣкъ билъ готовъ да се занимава безъ никакви софизми, безъ никакви противорѣчия. Той ималъ нѣкакво прозъртване или казано на чисто наученъ езикъ, той билъ човѣкъ, въ който висшиятъ умъ се пробудилъ и той почналъ да се занимава съ малкитѣ величини на математиката. Азъ взимамъ буквата „М“ като символъ на малкитѣ величини въ математиката. Затова наричамъ мѫдростьта, наука на малкитѣ величини. Да бѫде човѣкъ математикъ, трѣбва да се занимава съ малкитѣ величини. към втори вариант >>
- А този, който не иска да мисли, той е като мѣсечината, която се пълни и изпразва като шише, но въ която нѣма никаква мисъль. (втори вариант)
Слѣдователно, всѣко едно навѫсване на вѣждитѣ е признакъ, че този човѣкъ мисли добро. Когато човѣкъ иска да мисли добро, той свива вѣждитѣ си, за да дойде по-малко свѣтлина, та да може да концентрира мисъльта си. А този, който не иска да мисли, той е като мѣсечината, която се пълни и изпразва като шише, но въ която нѣма никаква мисъль. Слѣдователно, като сѫ турени вѣждитѣ надъ очитѣ ти, тѣ регулиратъ човѣшката мисъль, тѣ регулиратъ до колко мозъкътъ трѣбва да бѫде дѣятеленъ или не, тѣ сѫ единъ регулаторъ на човѣшката мисъль. Ето защо вѣждитѣ се свиватъ или отварятъ, но тѣ трѣбва да бѫдатъ въ хоризонтално положение. Затова, като свивате или като издигате вѣждитѣ си, трѣбва да имате една опрѣдѣлена мисъль въ себе си. към втори вариант >>
- Буквата „М“ представя още шише, обърнато с устата надолу, за да се изпразни.
Аз говоря за разумния свят, в който всичко е живо и разумно. „Исус видя едного человека, че седеше на митарницата, на име Матей.“ Какъв е бил митарят се вижда от името му. Буквата „М“, с която започва името му, показва, че след като е минал през философията на материалния свят, разбрал, че всичко това е празна работа. Той дошъл до заключението, че материалният живот е мелница, която постоянно мели. Той не намирал никакъв смисъл в меленето и дълго време мислил как да се освободи от тоя живот. Буквата „М“ представя още шише, обърнато с устата надолу, за да се изпразни. Втората буква „И“ показва, че умът на тоя човек бил свободен от всякакви противоречия, от всякакви софизми. Той дошъл до едно прозрение, до пробуждане на висшия ум в него, поради което започнал да се занимава с малките математически величини. Аз разглеждам буквата „М“ като символ на малките величини. Затова и Мъдростта, която започва с буквата „М“, е наука за малките величини. Да бъдеш математик, това значи да се занимаваш с малките величини. към беседата >>
- Той е празно шише, без никакво съдържание.
И тъй, всяко навъсване на веждите показва, че човек мисли. Като свива веждите си, той се освобождава от външната светлина и се вглъбява в себе си. Така той започва да проявява доброто. Ако не мисли, човек е подобен на месечината, която постоянно се пълни и празни. Той е празно шише, без никакво съдържание. Значи веждите, поставени над очите, имат задача да регулират човешката мисъл. Като свива или повдига веждите си, човек има определена мисъл. Иначе, безпредметно е да свиваш или повдигаш веждите си. към беседата >>
39. Плачът, НБ , София, 16.11.1921г.,
- Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема.
В България по-глупав човек от мене няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене. Няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам живота. По-умен от това – да изпълниш волята Божия – то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш. То е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи. Аз тях ги събирам: в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема. В света хремави сълзи има, колкото искате. Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал 25 лева, и казва: „Моят доверител не е виновен, защото, ако той искаше да открадне, на същото място, дето бяха 25 лева, имаше 10,000 лева на масата. То е една случайност“. Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва, и го питал: „Защо плачеш? към беседата >>
40. Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921г.,
- „Изпъждане“ аз разбирам: Ще го турим в някое шише, ще го запушим като киселина – тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори.
Не, никакво съединение не бива да има между вас. Ще се съедините само с Бога, а между вас да няма никакво съединение! А който се съединява, ние ще го изпъдим навън, навън! Защо? Защото е вече опасен. „Изпъждане“ аз разбирам: Ще го турим в някое шише, ще го запушим като киселина – тя е отрова: всяка една капка, дето падне, гори. Човешкият егоизъм е опасен затова, защото е образуван по този закон на съединението. Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азотът отделно и кислородът отделно, за да функционират като смесени елементи. И тъй, щом в дома си имате някакво нещастие, аз казвам: Има азотна киселина у вас. към беседата >>
41. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала и тази вода наливала в едно шише; който пипнел ръката – тя всякога не давала ръката си, – но който я пипнел, тъй постъпвала.
В древността на един от египетските царе и фараони се ражда красива дъщеря и астролози предсказват, че тя ще бъде една от най-знатните моми в Египет. Този фараон се наричал Рамзес. Там има Рамзес I и Рамзес II. Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала и тази вода наливала в едно шише; който пипнел ръката – тя всякога не давала ръката си, – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае какъв човек е бил този; ако полудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга и знаела качествата на тази ръка – от водата. Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си. Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той в знак на благодарност целунал ръката. Веднага тя се върнала в двореца, измила си ръката и наляла водата в едно шише. Тя за пръв път срещала такъв оцапан човек; египтяните са били много чисти хора. към беседата >>
- Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си.
Този фараон се наричал Рамзес. Там има Рамзес I и Рамзес II. Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала и тази вода наливала в едно шише; който пипнел ръката – тя всякога не давала ръката си, – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае какъв човек е бил този; ако полудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга и знаела качествата на тази ръка – от водата. Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си. Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той в знак на благодарност целунал ръката. Веднага тя се върнала в двореца, измила си ръката и наляла водата в едно шише. Тя за пръв път срещала такъв оцапан човек; египтяните са били много чисти хора. Т я направила опит с тая вода и дето давала от нея, всички оздравявали и поумнявали. Потърсила го тя тогава, но не могла да го намери. към беседата >>
- Веднага тя се върнала в двореца, измила си ръката и наляла водата в едно шише.
Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала и тази вода наливала в едно шише; който пипнел ръката – тя всякога не давала ръката си, – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае какъв човек е бил този; ако полудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга и знаела качествата на тази ръка – от водата. Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си. Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той в знак на благодарност целунал ръката. Веднага тя се върнала в двореца, измила си ръката и наляла водата в едно шише. Тя за пръв път срещала такъв оцапан човек; египтяните са били много чисти хора. Т я направила опит с тая вода и дето давала от нея, всички оздравявали и поумнявали. Потърсила го тя тогава, но не могла да го намери. към беседата >>
- Да измием ръцете на владиците, да измием ръцете на всички свещеници, ръцете на всички съдии, и водата ще налеем в шишета, ще направим опит, безпристрастен опит.
Аз ще приложа сега това правило на тази египетска мома. Да измием ръцете на владиците, да измием ръцете на всички свещеници, ръцете на всички съдии, и водата ще налеем в шишета, ще направим опит, безпристрастен опит. Сега аз ни най-малко нямам за цел да излагам другите, аз съм толкова справедлив, че и с мене направете опит. Самата истина да излезе наяве. Не да казвате: Този само упреци ни прави. Господ вижда отгоре, той не се лъже. Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише. към беседата >>
- Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише.
Да измием ръцете на владиците, да измием ръцете на всички свещеници, ръцете на всички съдии, и водата ще налеем в шишета, ще направим опит, безпристрастен опит. Сега аз ни най-малко нямам за цел да излагам другите, аз съм толкова справедлив, че и с мене направете опит. Самата истина да излезе наяве. Не да казвате: Този само упреци ни прави. Господ вижда отгоре, той не се лъже. Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише. Стоян Драганов; дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“. Хиляди шишета има там. Еди-кой си професор, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода. При такава велика истина как ще се оправдаем ние? Тази мома била умна. към беседата >>
- Стоян Драганов; дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“.
Сега аз ни най-малко нямам за цел да излагам другите, аз съм толкова справедлив, че и с мене направете опит. Самата истина да излезе наяве. Не да казвате: Този само упреци ни прави. Господ вижда отгоре, той не се лъже. Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише. Стоян Драганов; дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“. Хиляди шишета има там. Еди-кой си професор, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода. При такава велика истина как ще се оправдаем ние? Тази мома била умна. И аз препоръчвам и на вас: направете си една лаборатория, купете си 100 шишета, който ви целуне ръката. към беседата >>
- Хиляди шишета има там.
Самата истина да излезе наяве. Не да казвате: Този само упреци ни прави. Господ вижда отгоре, той не се лъже. Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише. Стоян Драганов; дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“. Хиляди шишета има там. Еди-кой си професор, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода. При такава велика истина как ще се оправдаем ние? Тази мома била умна. И аз препоръчвам и на вас: направете си една лаборатория, купете си 100 шишета, който ви целуне ръката. Това е опит. към беседата >>
- И аз препоръчвам и на вас: направете си една лаборатория, купете си 100 шишета, който ви целуне ръката.
Стоян Драганов; дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“. Хиляди шишета има там. Еди-кой си професор, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода. При такава велика истина как ще се оправдаем ние? Тази мома била умна. И аз препоръчвам и на вас: направете си една лаборатория, купете си 100 шишета, който ви целуне ръката. Това е опит. Ще правите наблюдения. Всички наблюдавайте. Това е нашето учение, ние трябва да познаваме себе си. И ако нашето учение не ни издигне, ако ние в тази живот не можем да изправим, първо, нашия организъм, после нашите чувства, нашите мисли, то значи, че напразно сме живели. към беседата >>
- Налейте водата в едно шише.
Ние можем да живеем за Бога, но за кой Бог? – За Бога на Любовта. Следователно този свят можем да го трансформираме и да го направим свят на ред и порядък. И следователно вие ще гледате да намерите този Христос – с оцапаните ръце. Търсете го по пътищата, навсякъде ще го срещнете. Налейте водата в едно шише. Щом мъжът не върви по правия път – една капка от тази черна водица на тази черна ръка, тя е за изцеление. И този Христос ние го налагаме: „Господи, моят мъж не върви“. Слушам една жена да се моли: „Господи, защо си ми дал този мъж? “ Моли се тази жена и аз отговарям в молитвата: „Ти сама си го взела; аз 4–5 пъти ти внушавах да не го взимаш, но ти го взе, той е твоят избраник, твой, а не Божи“. На друга страна гледам – мъж се моли: „О, Господи, защо ми даде тази жена? към беседата >>
42. Сродните души, НБ , София, 1.1.1922г.,
- Вземе шишенцето, глътне, глътне, после го сложи в джоба си и казва: „Колко го обичам!
Целувките, стисканията са едно предаване. Когато обичаме някого, ние повече взимаме, отколкото даваме. Постиснем някого: „А, аз те обичам“. Но чрез това ние взимаме. Виждал съм някога, вземат едно мехурче, пълно с въздух, вдигат го, постиснат го, то се изпразва. Вземе шишенцето, глътне, глътне, после го сложи в джоба си и казва: „Колко го обичам! “ Щом се изпразни шишенцето, вече не се обича. Това са лъжливи понятия за Любовта. Има нещо по-хубаво от прегръдките, има нещо по-хубаво от целувките, има нещо по-хубаво от гладенето, от сегашното виждане, разбирате ли? И когато казвам, че едно малко преживяване, едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи, това подразбирам аз. И когато видиш и познаеш тази душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувстваш в себе си голяма сила и не само в тялото си, но ще почувстваш такава сила, каквато никога не си чувствал; ще изпиташ такова едно проясняване на ума, че изведнъж ще започнеш да виждаш много далеч, оттатък Млечния път. към беседата >>
- “ Щом се изпразни шишенцето, вече не се обича.
Когато обичаме някого, ние повече взимаме, отколкото даваме. Постиснем някого: „А, аз те обичам“. Но чрез това ние взимаме. Виждал съм някога, вземат едно мехурче, пълно с въздух, вдигат го, постиснат го, то се изпразва. Вземе шишенцето, глътне, глътне, после го сложи в джоба си и казва: „Колко го обичам! “ Щом се изпразни шишенцето, вече не се обича. Това са лъжливи понятия за Любовта. Има нещо по-хубаво от прегръдките, има нещо по-хубаво от целувките, има нещо по-хубаво от гладенето, от сегашното виждане, разбирате ли? И когато казвам, че едно малко преживяване, едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи, това подразбирам аз. И когато видиш и познаеш тази душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувстваш в себе си голяма сила и не само в тялото си, но ще почувстваш такава сила, каквато никога не си чувствал; ще изпиташ такова едно проясняване на ума, че изведнъж ще започнеш да виждаш много далеч, оттатък Млечния път. Да видиш Бога, то е много нещо. към беседата >>
43. Разбор на думи, МОК , София, 19.4.1922г.,
- Учителят дава на един от учениците си шише, пълно с вода, и му казва: „Ти ще мълчиш, никому няма да казваш, че в това шише има вода"; после той дава шише, пълно с вода, на друг ученик, като му казва: „Ти трябва да кажеш на всички, че в това шише има вода". (втори вариант)
Сега, аз взимам двата случая като символи в Живота. Учителят дава на един от учениците си шише, пълно с вода, и му казва: „Ти ще мълчиш, никому няма да казваш, че в това шише има вода"; после той дава шише, пълно с вода, на друг ученик, като му казва: „Ти трябва да кажеш на всички, че в това шише има вода". Следователно да кажеш някому да мълчи, това значи да започне той да се пълни; да кажеш някому да говори, значи да го заставиш да се изпразва. Когато хората не казват Истината, те се пълнят; когато казват Истината, те се празнят - законът е такъв. Този е дълбокият смисъл, скрит в думите „Кажете Истината или не казвайте Истината! ". Докато си празен, докато Истината не е в теб, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти; щом Истината влезе в теб и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразниш шишето си и да започнеш отново да го пълниш. към втори вариант >>
- ". Докато си празен, докато Истината не е в теб, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти; щом Истината влезе в теб и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразниш шишето си и да започнеш отново да го пълниш. (втори вариант)
Сега, аз взимам двата случая като символи в Живота. Учителят дава на един от учениците си шише, пълно с вода, и му казва: „Ти ще мълчиш, никому няма да казваш, че в това шише има вода"; после той дава шише, пълно с вода, на друг ученик, като му казва: „Ти трябва да кажеш на всички, че в това шише има вода". Следователно да кажеш някому да мълчи, това значи да започне той да се пълни; да кажеш някому да говори, значи да го заставиш да се изпразва. Когато хората не казват Истината, те се пълнят; когато казват Истината, те се празнят - законът е такъв. Този е дълбокият смисъл, скрит в думите „Кажете Истината или не казвайте Истината! ". Докато си празен, докато Истината не е в теб, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти; щом Истината влезе в теб и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразниш шишето си и да започнеш отново да го пълниш. към втори вариант >>
- Когато отивам с едно празно шише на чешмата, наливам вода и турям запушалката на шишето, казвам: „Няма да казваш, че има нещо, ще мълчиш!
Ще ги турна в спор. На едного ще кажа да не казва нищо, да мълчи, а на втория ще кажа да иде да каже. И сега аз ще превърна този символ. Казвам: Може ли да бъде това? – Може. Когато отивам с едно празно шише на чешмата, наливам вода и турям запушалката на шишето, казвам: „Няма да казваш, че има нещо, ще мълчиш! “ Вземам аз туй шише и го нося. Дойде второто положение, че тази вода трябва да уталожи жаждата; казвам: „Ти трябва да кажеш, че имаш вода“, значи да почнеш да се изпразваш. Да кажеш някому да мълчи, значи да се изпълва, а да кажеш някому да говори, значи да се изпразва. И когато ние крием истината, ние се пълним, а когато я казваме, ние се празним. То е закон! към беседата >>
- “ Вземам аз туй шише и го нося.
На едного ще кажа да не казва нищо, да мълчи, а на втория ще кажа да иде да каже. И сега аз ще превърна този символ. Казвам: Може ли да бъде това? – Може. Когато отивам с едно празно шише на чешмата, наливам вода и турям запушалката на шишето, казвам: „Няма да казваш, че има нещо, ще мълчиш! “ Вземам аз туй шише и го нося. Дойде второто положение, че тази вода трябва да уталожи жаждата; казвам: „Ти трябва да кажеш, че имаш вода“, значи да почнеш да се изпразваш. Да кажеш някому да мълчи, значи да се изпълва, а да кажеш някому да говори, значи да се изпразва. И когато ние крием истината, ние се пълним, а когато я казваме, ние се празним. То е закон! Това са по-дълбоките мисли, скрити в думите: „Кажи Истината и не я казвай! към беседата >>
- Понеже ти си празен, истината я няма, мълчи, да се напълни твоето шише.
Да кажеш някому да мълчи, значи да се изпълва, а да кажеш някому да говори, значи да се изпразва. И когато ние крием истината, ние се пълним, а когато я казваме, ние се празним. То е закон! Това са по-дълбоките мисли, скрити в думите: „Кажи Истината и не я казвай! “ Защо не трябва да казваш? Понеже ти си празен, истината я няма, мълчи, да се напълни твоето шише. А защо трябва да кажеш истината? – Защото тази истина е влязла в тебе; тя трябва да мине през твоя кюнец. към беседата >>
44. Предназначението на музиката, ООК , София, 20.4.1922г.,
- А тия шишета, те са първи по рода си; тия екземпляри пък, никъде не съществуват, само тук ги има“.
Тщеславието е една извратена форма от една предшествуваща идея. Първоначално тя е била следующата: да имаш доброто мнение на твоите приятели, да имаш доброто мнение на твоите ближни, да имаш доброто мнение на добрите хора, да имаш доброто мнение на Бога. Тъй е седяла първоначалната мисъл. След това, обаче, човек като е изгубил първоначалното си състояние, туй чувство да имаш добра мисъл се е превърнало на тщеславие, не вече да имаш доброто мнение, но да се покажеш. Запример, тщеславният човек, когато му дойде някой на гости, ако е цар, а той учител, ще го разведе в целия си кабинет и ще каже: „Този кабинет е специална система, няма друг като него. А тия шишета, те са първи по рода си; тия екземпляри пък, никъде не съществуват, само тук ги има“. Ако е земледелец, ще го разведе по нивите си, ще каже: „Виж, как хубаво се разорават и т. н .“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля няма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора! “ Туй е чувството на тщеславието Ние ще кажем: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, приляга добре, а че е „особена“, няма нищо особено“. Ако някой е проповедник, как ще се изрази у него тщеславието? към беседата >>
45. Христа разпят, НБ , София, 23.4.1922г.,
- – Любовта държат в тия малки шишета.
Павел казва: Когато говоря между вас, аз не искам да зная нищо друго, освен Христа разпят – тази е моята цел. Като служат всички на този Христос, надпреварват се да казват: „У нас е правото учение“. Но ако влезете, ще намерите Христовата Любов, турена в стъкленица като панацея: „Ако си при нас, ти можеш да имаш тази любов, но ако си вън от нас, ни капка не даваме“. – Любовта държат в тия малки шишета. Православната църква казва: „Ако дойдете при нас, ще имате всичката любов в тия шишета“. Евангелистите казват същото, мохамеданите – същото. Всички си имат шишета. Божията Любов в шишета не се държи! Тази Любов, както ние я разбираме, прониква цялото пространство, защото пространството и времето, според нашето схвашане – това е нещо живо. към беседата >>
- Православната църква казва: „Ако дойдете при нас, ще имате всичката любов в тия шишета“.
Павел казва: Когато говоря между вас, аз не искам да зная нищо друго, освен Христа разпят – тази е моята цел. Като служат всички на този Христос, надпреварват се да казват: „У нас е правото учение“. Но ако влезете, ще намерите Христовата Любов, турена в стъкленица като панацея: „Ако си при нас, ти можеш да имаш тази любов, но ако си вън от нас, ни капка не даваме“. – Любовта държат в тия малки шишета. Православната църква казва: „Ако дойдете при нас, ще имате всичката любов в тия шишета“. Евангелистите казват същото, мохамеданите – същото. Всички си имат шишета. Божията Любов в шишета не се държи! Тази Любов, както ние я разбираме, прониква цялото пространство, защото пространството и времето, според нашето схвашане – това е нещо живо. Целият космос е едно живо същество, в което ние живеем и се движим. към беседата >>
- Всички си имат шишета.
Като служат всички на този Христос, надпреварват се да казват: „У нас е правото учение“. Но ако влезете, ще намерите Христовата Любов, турена в стъкленица като панацея: „Ако си при нас, ти можеш да имаш тази любов, но ако си вън от нас, ни капка не даваме“. – Любовта държат в тия малки шишета. Православната църква казва: „Ако дойдете при нас, ще имате всичката любов в тия шишета“. Евангелистите казват същото, мохамеданите – същото. Всички си имат шишета. Божията Любов в шишета не се държи! Тази Любов, както ние я разбираме, прониква цялото пространство, защото пространството и времето, според нашето схвашане – това е нещо живо. Целият космос е едно живо същество, в което ние живеем и се движим. И тогава този космос може да бъде и безграничен, и граничен; и велик, и малък: туй е свойство на вечното, да произвежда каквито форми иска. Сега за тия разсъждения ние трябва да имаме един светъл ум, за да схванем Божественото. към беседата >>
- Божията Любов в шишета не се държи!
Но ако влезете, ще намерите Христовата Любов, турена в стъкленица като панацея: „Ако си при нас, ти можеш да имаш тази любов, но ако си вън от нас, ни капка не даваме“. – Любовта държат в тия малки шишета. Православната църква казва: „Ако дойдете при нас, ще имате всичката любов в тия шишета“. Евангелистите казват същото, мохамеданите – същото. Всички си имат шишета. Божията Любов в шишета не се държи! Тази Любов, както ние я разбираме, прониква цялото пространство, защото пространството и времето, според нашето схвашане – това е нещо живо. Целият космос е едно живо същество, в което ние живеем и се движим. И тогава този космос може да бъде и безграничен, и граничен; и велик, и малък: туй е свойство на вечното, да произвежда каквито форми иска. Сега за тия разсъждения ние трябва да имаме един светъл ум, за да схванем Божественото. Често учениците от по-горните класове, когато дойде учителят и казва: „a1, a2, a3“, тия три степени може да ги обясним по три разни начини. към беседата >>
46. Дъще Сионова, НБ , София, 14.5.1922г.,
- Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак.
Питам, защо? Свекървата плаче от нея, свекърът плаче от нея, деверът плаче от нея, зълвата, наоколо съседите, всички плачат и казват: „Тя беше първата мома на хорото“. Как тъй? Първа мома на хорото, а вкъщи всички плачат от нея. Туй съждение, че тя е лоша, че всички плачат от нея, то е частично, туй ни най-малко не показва, че нейният характер е лош, тя частично се проявява. Аз мога да обясня туй от какво произтича: ако вие имате едно отлично гладко шише, може да го носите, безопасно е това шише, но ако го счупите на няколко парчета, всяка една част е опасна, тя може да се натъкне на кой да е крак. Казвам: Тази мома на хорото беше цяла, а вкъщи е на парчета. Е, какво трябва да се прави? – Съберете всички части на място, залепете ги и тя ще бъде отлична, тъй както е. към беседата >>
47. Празното време, ИБ , София, 16.5.1922г.,
- Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише.
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. към беседата >>
- Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма.
Вие ще пазите две правила: да не губите времето си напразно и направените грешки да ги изправяте. Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. към беседата >>
- Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си.
Като направите някоя грешка, да не отлагате за следующия ден, а да я изправяте, разбира се, в себе си. То е наказание. Сега ще ви дам една картина, как подразбирам аз да не губите времето си напразно. Представете си, че носите едно празно шише, идете при чешмата и забравите да напълните шишето с вода, и вървите по пътя с празно шише. Дойдете донякъде, хващате шишето, а вода няма. Да не губите времето си напразно, значи да напълните шишето, а оставите ли го празно, значи, че сте изгубили времето си. към беседата >>
48. Методи за чистене, МОК , София, 17.5.1922г.,
- Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. (втори вариант)
Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае - например има кармически страдания, които идват като последствия на миналото, но има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. към втори вариант >>
- В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. (втори вариант)
Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае - например има кармически страдания, които идват като последствия на миналото, но има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. към втори вариант >>
- Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. (втори вариант)
Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае - например има кармически страдания, които идват като последствия на миналото, но има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. към втори вариант >>
- Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. (втори вариант)
Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае - например има кармически страдания, които идват като последствия на миналото, но има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. към втори вариант >>
- Когато сте на чешмата, там пък ще пълните шишетата си, за да не страдате от жажда. (втори вариант)
Друг пример за кармата: вземате една голяма кошница и слагате в нея седемдесет-осемдесет килограма хляб, който трябва да носите на гърба си, но пътят ви е дълъг четиридесет- петдесет километра. За да не плащате на някой човек да ви помогне, от желание за повече печалби, вие се нагърбвате сами да носите кошницата с хляб. По пътя срещате деца, на които непременно трябва да дадете от хляба си, за да ви олекне - не дадете ли, гърбът ви ще се охлузи, значи в дадения случай ще изпразните кошницата, за да не дойдат страданията. Когато сте на чешмата, там пък ще пълните шишетата си, за да не страдате от жажда. Докато сте богати, докато на гърба си носите пълна кошница с хляб, ще раздавате наляво-надясно, а за себе си ще задържите само един хляб - само така можете да бъдете доволни и щастливи. към втори вариант >>
- Отношенията между тия двама души представят примерите с празното шише и пълния кош: ако шишето ти е празно, ще оставиш другия да ти сипе в него вода; ако кошницата ти е пълна с хляб, ще раздаваш от нея на ония, които нищо нямат - тези две положения трябва да пазите, за да създадете помежду си взаимни отношения на почит и уважение. (втори вариант)
Всяка мисъл, всяко чувство във вас трябва да бъде строго определено. Когато любите, трябва да любите без принуждение; когато ви любят, трябва да ви любят без насилие. Когото любят, той прави услуга на онзи, който го люби; който люби пък, той има нужда да го разтоварят, да му олекне. С други думи казано, който люби, той иска да даде част от товара си на онзи, когото люби - той му казва: „Понеже виждам, че си силен, искам да сложа част от товара си на твоя гръб" - „Радвам се, че си ме намерил достоен да взема половината от твоя товар". Да любиш и да те любят на окултен език подразбира правилно разпределение на товара между двама души. Отношенията между тия двама души представят примерите с празното шише и пълния кош: ако шишето ти е празно, ще оставиш другия да ти сипе в него вода; ако кошницата ти е пълна с хляб, ще раздаваш от нея на ония, които нищо нямат - тези две положения трябва да пазите, за да създадете помежду си взаимни отношения на почит и уважение. към втори вариант >>
- Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено.
Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. към беседата >>
- Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето.
Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. към беседата >>
- Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода.
Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам. към беседата >>
- Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето.
Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам. Значи, празното шише трябва да се напълни. към беседата >>
- Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси.
Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам. Значи, празното шише трябва да се напълни. към беседата >>
- В този случай шишето трябва да го напълните.
Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. Ако не го напълните, ще страдате. Има други положения, други примери ще ви дам. Значи, празното шише трябва да се напълни. към беседата >>
- Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба.
Докато идеш до 50 км гърбът ти ще се обели. В този случай ще празниш коша си, а при чешмата ще пълниш шишето. Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. към беседата >>
- Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте.
Ако не изпразниш коша, ще дойдат същите страдания. Пълният кош с хляб ще раздавате на дясно и на ляво, докато остане само един хляб за теб. И тогава ще бъдете доволни и щастливи. Ако вие сте нещастен, две причини има: първата причина е, че вие не сте напълнили шишето; втората причина е, че не сте раздали хляба. Сега вие нали сте в класа? Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. към беседата >>
- Или пък, то е същото сравнение – празното шише и пълния кош.
Това значи „аз любя“. Аз в моя език разбирам: снеми от моя товар, искам да туря малко на твоя товар. Понеже те виждам, че си силен, искам да туря на твоя гръб. А другият казва: „Да, аз се радвам, че си ме намерил годен, турете половината от товара“. Единият люби и другият люби, или на окултен език казано товарът е разделен по равно на двама. Или пък, то е същото сравнение – празното шише и пълния кош. Аз искам между вас да се установят други връзки, по-благородни, защото мнозина от вас нито към себе си имате почит, нито към другите. Някои казват: „Хората се много обичат“. Човек трябва да има най-първо почитание към себе си, към своето висше съзнание, към душата си и тогава да има почитание към другите души, към окръжающите го. Имате котка, която обичате, ще я вземете за главата, за опашката, ще я стискате, ще правите карамболи, после ще я гладите и пак ще се примирите. Но, ако дойде до човека и речете тъй да постъпите, както с котката, той крайно ще се обиди. към беседата >>
49. Връзки на знанието, МОК , София, 31.5.1922г.,
- Представете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода; тази вода е седяла в шишето три-четири дни, вследствие на което е изгубила своята свежест. (втори вариант)
Сега, това са важни разсъждения, които ще останат за класа. И в дома си да разсъждавате по тези въпроси, ще си представяте, че се намирате в клас. Стремете се да не смесвате тези идеи с идеите на света; смесите ли ги, съвсем ще се объркате. Ако ги смесите, ето каква грешка ще направите. Представете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода; тази вода е седяла в шишето три-четири дни, вследствие на което е изгубила своята свежест. След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току-що налята от извора; вие вземате това шишенце, наливате водата от него в голямото шише. Умно ли постъпихте? Напротив, голяма грешка направихте - шишенцето с вода, което ви дадох, трябва да държите отделно от другото. към втори вариант >>
- След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току-що налята от извора; вие вземате това шишенце, наливате водата от него в голямото шише. (втори вариант)
Сега, това са важни разсъждения, които ще останат за класа. И в дома си да разсъждавате по тези въпроси, ще си представяте, че се намирате в клас. Стремете се да не смесвате тези идеи с идеите на света; смесите ли ги, съвсем ще се объркате. Ако ги смесите, ето каква грешка ще направите. Представете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода; тази вода е седяла в шишето три-четири дни, вследствие на което е изгубила своята свежест. След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току-що налята от извора; вие вземате това шишенце, наливате водата от него в голямото шише. Умно ли постъпихте? Напротив, голяма грешка направихте - шишенцето с вода, което ви дадох, трябва да държите отделно от другото. към втори вариант >>
- Напротив, голяма грешка направихте - шишенцето с вода, което ви дадох, трябва да държите отделно от другото. (втори вариант)
Стремете се да не смесвате тези идеи с идеите на света; смесите ли ги, съвсем ще се объркате. Ако ги смесите, ето каква грешка ще направите. Представете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода; тази вода е седяла в шишето три-четири дни, вследствие на което е изгубила своята свежест. След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току-що налята от извора; вие вземате това шишенце, наливате водата от него в голямото шише. Умно ли постъпихте? Напротив, голяма грешка направихте - шишенцето с вода, което ви дадох, трябва да държите отделно от другото. към втори вариант >>
50. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- Опитвам вашето шише.
Аз говоря за вашето съзнание, то може да бъде съзнание на охлюв. Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода? От чешмата е наляна“. към беседата >>
- Вие имате едно шише пълно с вода.
Понеже миналата ми беседа беше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любов, онова като не е любов, кое тогава е любов? “. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода? От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. към беседата >>
- Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни!
Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода? От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни! “. Чакайте, елате на моята чешма! Взимам шишето, измивам го веднъж, дваж, и не само това, възварявам вода, па турям и пясък вътре, и мия. Вие казвате: „Ще счупиш шишето“. Чакайте още. Измивам шишето хубаво, отивам при тази първокласна вода, казвам: вие помните ли вкуса на вашата вода? към беседата >>
- Взимам шишето, измивам го веднъж, дваж, и не само това, възварявам вода, па турям и пясък вътре, и мия.
„Как да не е вода? От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни! “. Чакайте, елате на моята чешма! Взимам шишето, измивам го веднъж, дваж, и не само това, възварявам вода, па турям и пясък вътре, и мия. Вие казвате: „Ще счупиш шишето“. Чакайте още. Измивам шишето хубаво, отивам при тази първокласна вода, казвам: вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да“ Наливам. Пийте сега от тази водица! към беседата >>
- Вие казвате: „Ще счупиш шишето“.
От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни! “. Чакайте, елате на моята чешма! Взимам шишето, измивам го веднъж, дваж, и не само това, възварявам вода, па турям и пясък вътре, и мия. Вие казвате: „Ще счупиш шишето“. Чакайте още. Измивам шишето хубаво, отивам при тази първокласна вода, казвам: вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да“ Наливам. Пийте сега от тази водица! Само така може да разберете едната любов и другата любов. към беседата >>
- Измивам шишето хубаво, отивам при тази първокласна вода, казвам: вие помните ли вкуса на вашата вода?
Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни! “. Чакайте, елате на моята чешма! Взимам шишето, измивам го веднъж, дваж, и не само това, възварявам вода, па турям и пясък вътре, и мия. Вие казвате: „Ще счупиш шишето“. Чакайте още. Измивам шишето хубаво, отивам при тази първокласна вода, казвам: вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да“ Наливам. Пийте сега от тази водица! Само така може да разберете едната любов и другата любов. Вие трябва да имате едновременно в съзнанието двата момента и да разбирате различието между едната реалност на съзнанието и другата реалност, която може да се прояви. към беседата >>
- Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение.
Значи, този сняг, за който говори псалмопевецът, не е нашият сняг, защото, като направим опит, като го стопим, изгубва белината си. Представете си, че този сняг има съзнание и казва: „ти какво направи с мене, ти ме опорочи, едно време аз бях бял, сега изгубих белината си, ти ме съсипа“. Туй е един вид на съзнание. Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. към беседата >>
- Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва.
Дойде някой като вода, казва: „Аз съм човек пластичен, като водата, на всички условия се приспособявам, а сегашните хора обичат приспособлението“. А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? към беседата >>
- Вие търсите шишето, то е празно.
А водата, накъдето и да я турите, на каквото и положение да я турите тя ще се уравновеси, тя е барашик с 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. към беседата >>
- Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“.
Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, в каквото положение и да е, водата ще се уравновеси; накъдето и да е, тя ще задържи едно и също положение. То е един отличен пример. Но ако ние мязаме на водата, какъв ще бъде нашият живот? Но, щом се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при мен, като един съд, едно шише и казва: „Слушай, аз съм едно разумно същество, приспособимо на всички условия, не се противя никога, аз съм много добър човек, в съзнанието си нямам против никого нищо“. Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град. към беседата >>
51. Гладуват и жадуват, НБ , София, 25.6.1922г.,
- Представете си, че влизате в една текстилна фабрика, дето се приготвят бои: червени, сини, жълти и т.н., опаковат ги, могат да ги турят в шишета, или могат да ги опаковат във вид на прах, в пакет, като ги стриват.
Сега ние правим разлика между месце, кебапчета със солчица и черен пипер, като ви замирише на носа, казвате: „Това струва“. Представете си сега, че нямате никакъв вкус, тогава ако ядеш, каква полза ще ти принесе яденето? Следователно яденето е един начин за придобиване на знание. Чрез яденето влиза животът в нас. Сега да обясня моята мисъл. Представете си, че влизате в една текстилна фабрика, дето се приготвят бои: червени, сини, жълти и т.н., опаковат ги, могат да ги турят в шишета, или могат да ги опаковат във вид на прах, в пакет, като ги стриват. Да кажем, вие изучавате тия бои как се образуват във фабриката, знаете техния състав, как се опаковат и спирате там вашето знание. Питам: Какво сте научили от тези бои? Но някой художник, като знае тия бои, ще създаде един отличен образ, или някой пейзаж от природата. Той е почнал чрез тия бои да използва идеите на своето платно. Сега и стомахът е една фабрика, дето се приготвят онези материали, в които Духът може да прояви своята интелигентност и да вложи нещо разумно в хората. към беседата >>
52. Мечешкият капан!, ООК , София, 29.6.1922г.,
- Добре, след туй, баница направена с мляко и яйца, с сирене, после, турено в едно шише 1⁄2 кило 6 годишно вино.
Но как ще разбереш жертвата, когато сам не се жертвуваш? Може да говори за жертвата, онзи, който се е жертвувал. Не си се жертвувал, не разбираш жертвата. Сега да кажем – жертва – може да разбираме, приготовление за такъв един хубав обед, печена кокошка, тъй прясно заклана и опечена на пирустия, зачервена. След туй направена хубава супа от краката ѝ. Добре, след туй, баница направена с мляко и яйца, с сирене, после, турено в едно шише 1⁄2 кило 6 годишно вино. И ти, след като си гладувал, и си очаквал на тази кокошка, дойде един твой приятел, три дена гладувал, и ако ти се откажеш от яденето си, то е жертва! И това да ти причини една радост, че ти жертвуваш кокошката и баницата и всичко, да бъдеш доволен като го гледаш, че яде, туй го наричам до известна степен жертва; според нашето разбиране, туй, което се падаше на тебе да го дадеш другиму. Потребно е здрава мисъл, т. е. съвършена мисъл. към беседата >>
54. Музика, работа и пост, СБ , В.Търново, 21.8.1922г.,
- Имам две шишета с около десет килограма шестгодишно вино, донесено от Мусала – горе от езерата, от най-хубавото винце, което Природата е приготвила.
Сега колко души има от всеки един град? Сега на приятелите, на учениците, понеже ще бъдете ученици на Школата, аз ще дам едно меню. То ще бъде много малко за Школата. Имам две шишета с около десет килограма шестгодишно вино, донесено от Мусала – горе от езерата, от най-хубавото винце, което Природата е приготвила. Не зная по колко ще се падне на всички. И после ще ви дадем по едно малко парченце хляб, като оглашени на Школата – по една малка закуска. И най-после другите братя ще дадат едно меню, малко наготвено, тъй, топличко. към беседата >>
55. Празникът на труда, СБ , ИБ , В.Търново, 22.9.1922г.,
- Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в шишенце, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете!
Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че някой ваш другар има въшки на главата си; вие започвате да го подигравате, всички наоколо се научават и казват: „Той има въшки, пазете се да не прихванете! “ А вие как изчиствате вашите въшки? Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в шишенце, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете! “ Сега, всички ваши погрешки са все такива паразити. Наместо въшки и гниди в главата ти, не е ли по-добре овца да блее в двора ти или пчели да жужат в кошера ти? Всички лоши мисли са живи същества. Защо идва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича. към беседата >>
57. Влиянието на електричеството, ООК , София, 29.10.1922г.,
- Ако аз ти нося шише за сладко-медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи.
Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко-медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрез музиката. към беседата >>
- Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода.
Как става това, ще обясня със следния пример. Представете си, че имате едно хубаво шише от чист, доброкачествен порцелан. Сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето. Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. към беседата >>
- Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода.
Сипвате в шишето силна киселина. Киселината е вредна, опасна, обаче тя не опорочава шишето. Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. към беседата >>
- — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства.
Тя не прониква през шуплите на порцелана. Като се изпразни шишето, вие искате да налеете в него чиста хубава вода. Какво трябва да направите? Измивате шишето добре, виждате, че то става чисто и свободно можете да го напълните с вода. Какво показва това? — Това показва, че съдържанието на шишето е било нечисто, обаче самото шише е запазило първоначалните си свойства. Такова е положението и с думата „престъпник", която по смисъл само е опорочена, а не по първоначален произход, по същина, по вибрации. Щом се освободим от смисъла на тази дума, тя придобива същия характер, какъвто е имала първоначално. Освен форма, съдържание и смисъл думите имат още и възраст. Някои думи живеят няколко години само; други — по сто, двеста години; трети — по хиляда, две хиляди години и повече. Думата „престъпник" не е негативна дума, но в българския език тя е придобила съвсем друго значение и се е опорочила. към беседата >>
- Слугите обикаляли около шишето, поглеждали го и топвали с хляб от сянката, която хвърляло шишето, и казвали: Отлично е това масло!
Като получавал масло, всякога си сипвал в чинийка и топвал в него хляб. Хапвал си с удоволствие и казвал: Отлично масло! Слугите му гледали и само преглъщали. Господарката запушвала шишето и казвала на слугите: Никой да не бута това шише! То е само за господаря. Слугите обикаляли около шишето, поглеждали го и топвали с хляб от сянката, която хвърляло шишето, и казвали: Отлично е това масло! По-горните слуги предавали впечатлението си от маслото на по-долните, които също казвали, че маслото е хубаво. Значи, има три мнения, т. е. три разбирания. Кое мнение е право, вие сами знаете. Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от сянката на шишето. към беседата >>
- Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от сянката на шишето.
Слугите обикаляли около шишето, поглеждали го и топвали с хляб от сянката, която хвърляло шишето, и казвали: Отлично е това масло! По-горните слуги предавали впечатлението си от маслото на по-долните, които също казвали, че маслото е хубаво. Значи, има три мнения, т. е. три разбирания. Кое мнение е право, вие сами знаете. Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от сянката на шишето. Защо чорбаджията не иска и другите да вкусят направо от маслото, това е ясно. Той иска да запази маслото само за себе си. Ако всички го опитват, в няколко дни маслото ще се свърши и за него няма нищо да остане. Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му? – Ще кажете, че те са глупави. към беседата >>
- Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му?
Кое мнение е право, вие сами знаете. Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от сянката на шишето. Защо чорбаджията не иска и другите да вкусят направо от маслото, това е ясно. Той иска да запази маслото само за себе си. Ако всички го опитват, в няколко дни маслото ще се свърши и за него няма нищо да остане. Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му? – Ще кажете, че те са глупави. Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? към беседата >>
- Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав.
Защо чорбаджията не иска и другите да вкусят направо от маслото, това е ясно. Той иска да запази маслото само за себе си. Ако всички го опитват, в няколко дни маслото ще се свърши и за него няма нищо да остане. Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му? – Ще кажете, че те са глупави. Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето. към беседата >>
- Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло.
Той иска да запази маслото само за себе си. Ако всички го опитват, в няколко дни маслото ще се свърши и за него няма нищо да остане. Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му? – Ще кажете, че те са глупави. Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето. Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично. към беседата >>
- Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето?
Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му? – Ще кажете, че те са глупави. Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето. Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично. – На ума си само говориш. към беседата >>
- Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето.
– Ще кажете, че те са глупави. Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето. Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично. – На ума си само говориш. към беседата >>
- Само господарят има право да яде масло от шишето.
Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето. Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично. – На ума си само говориш. към беседата >>
- Направете следния опит: Сипете в едно шише дървено масло и го оставете някъде, да стои десет години.
– Как става горенето? – Ако сте ясновидци, ще видите, че през маслото минават известни течения, известни енергии. Те причиняват горенето. Щом се прекъснат енергиите, и горенето се прекъсва. Има масло в лампата, но то не гори. Направете следния опит: Сипете в едно шише дървено масло и го оставете някъде, да стои десет години. След това, опитайте се да го запалите. Ще видите, че маслото не гори. – Може да се е развалило. – Казваме, че се е развалило, а всъщност, през него вече не минават онези енергии, които причиняват горенето. към беседата >>
60. Лама савахтани, НБ , София, 26.11.1922г.,
- Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на извора.
Всеки слънчев лъч, който ти уловиш, е специално за тебе. Веднъж лъчът паднал на тебе, никой не може да ти го вземе. Той е паднал специално за тебе. Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която ти приемаш, никой не може да ти отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на извора. Аз не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя – от нея ще пиете. Който пие от новото учение, от новата струя, ще се освежи и подмлади. към беседата >>
61. Окултна медицина, ООК , София, 24.12.1922г.,
- И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от слънцето.
Наберете си, те са магнетически растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди, и те са лечебни. Може да ги употребявате. Наберете си и от дребната лайка. Ще си имате цяла аптека стъкленички. И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние, да кашляте, извадете си малко, сварете си малко, сварете си половин кафена чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си и си представете този равнец, че той сега расте, че той е жив и този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. към беседата >>
- Всички тия рани отъ сърдцата ви, отъ умоветѣ ви, ние трѣбва да ги извадимъ, да извадимъ шишенцето съ този еликсиръ, и да кажемъ: „Братко, извини, азъ не знаяхъ, че толкова врѣме си страдалъ, че съмъ ти създалъ толкова обиди!
А, много сѫжалявамъ, чакай, азъ ще я поправя, ще я излѣкувамъ. Заемамъ се, и я излѣкувамъ. Друга рана има ли? Нѣма. Навсѣкѫдѣ тъй ще постѫпя. Това е новото учение! Всички тия рани отъ сърдцата ви, отъ умоветѣ ви, ние трѣбва да ги извадимъ, да извадимъ шишенцето съ този еликсиръ, и да кажемъ: „Братко, извини, азъ не знаяхъ, че толкова врѣме си страдалъ, че съмъ ти създалъ толкова обиди! “ Извадя отъ този еликсиръ, туря го на раната, и казвамъ: „Втори пѫть ще бѫда много внимателенъ“. По-хубаво учение отъ това има ли? Така да живѣятъ помежду си мѫже и жени, така да живѣятъ дѫщери и синове, слуги и господари. Но тукъ, на думи, много лесно става, лесно го направихъ, обаче, това е едно изкуство, за което, за да се приложи, вѣкове се изискватъ. Ние имаме една окултна школа, имаме начини, методи, и щомъ дойде Учительтъ, ще ги приложимъ, тъй както музикантитѣ прилагатъ правилата въ музиката. към беседата >>
63. Малките случаи, ООК , София, 5.2.1923г.,
- Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете една пиявица в едно шише, и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си.
Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ. Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4–5 километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом. Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете една пиявица в едно шише, и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си. Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически туй има известна връзка от миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила. И човек, който бяга от пиявицата, то е, защото тя седи в ума му като някой грамаден монстър. към беседата >>
- Я да взема шишенцето, че да го изпия изведнъж, та по-скоро да оздравея.
Един американски лекар отишъл по работа в Мала Азия. Той бил повикан в дома на един турчин да го лекува. Турчинът бил болен от треска. Лекарят го прегледал внимателно и му препоръчал някакво лекарство, което да употребява в продължение на една седмица, три пъти на ден, по три капки в чаена лъжичка. Турчинът погледнал лекарството и си казал: Кой ще чака цяла седмица? Я да взема шишенцето, че да го изпия изведнъж, та по-скоро да оздравея. Дигнал шишенцето към устата си, изпил лекарството изведнъж, но вместо да оздравее, той умрял. — Не, с бързане работа не става. Каквито лекари и да срещнете, както и да лекуват, те имат нещо общо в своите методи. Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите и лекарствата си до тия на природата — великия лекар в живота. към беседата >>
- Дигнал шишенцето към устата си, изпил лекарството изведнъж, но вместо да оздравее, той умрял.
Той бил повикан в дома на един турчин да го лекува. Турчинът бил болен от треска. Лекарят го прегледал внимателно и му препоръчал някакво лекарство, което да употребява в продължение на една седмица, три пъти на ден, по три капки в чаена лъжичка. Турчинът погледнал лекарството и си казал: Кой ще чака цяла седмица? Я да взема шишенцето, че да го изпия изведнъж, та по-скоро да оздравея. Дигнал шишенцето към устата си, изпил лекарството изведнъж, но вместо да оздравее, той умрял. — Не, с бързане работа не става. Каквито лекари и да срещнете, както и да лекуват, те имат нещо общо в своите методи. Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите и лекарствата си до тия на природата — великия лекар в живота. към беседата >>
65. Предназначение на слънцето, луната и звездите, МОК , София, 14.2.1923г.,
- Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише.
Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети. Третият я предал на четвърти и т.н. към беседата >>
66. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!, НБ , София, 25.2.1923г.,
- Запримѣръ, тръгнатъ на екскурзия, че взѣматъ 3–4 кутии сардели, 1 кутия маслини, и шише млѣко, 1 килограм зехтинъ, оцетъ, после бонбонъ, че български надѣници, сушена риба, мармаладъ, сладко, ще напълнятъ съ всичко това една голѣма раница, ще надигнатъ 2–3 слуги, и тѣ тръгнали на екскурзия.
Простъ е въ туй отношение: ние не трѣбва да напуснемъ живота си, не трѣбва да се откажемъ отъ своитѣ удоволствия, отъ своитѣ мисли и желания. Но, трѣбва да се откажемъ само отъ излишното въ живота. Тръгнешъ на пѫть, ще вземѣшъ само най-необходимото за живота. Туй е първото правило. Не взѣмай излишно. Запримѣръ, тръгнатъ на екскурзия, че взѣматъ 3–4 кутии сардели, 1 кутия маслини, и шише млѣко, 1 килограм зехтинъ, оцетъ, после бонбонъ, че български надѣници, сушена риба, мармаладъ, сладко, ще напълнятъ съ всичко това една голѣма раница, ще надигнатъ 2–3 слуги, и тѣ тръгнали на екскурзия. А после, като се върнатъ вечерьта дома си, всички ще се изпоразболѣятъ. Не, тръгнешъ ли на екскурзия, вземи си една топла пита, малко сиренце, малко червенъ лукъ, който не люти, малко празъ, малко оризъ или картошки, тъй, само необходимото, всичко това до кило, кило и половина въ раницата и ще имашъ една отлична разходка. А пъкъ тъй, като подигнатъ нѣкое голѣмо парче агнешко, че като го завъртятъ на онзи ми ти шишъ цѣлъ день, като турятъ туй червено вино въ студена вода, наядатъ се, напиятъ се добре, и като се върнатъ, ще кажатъ: Не знаемъ какво се случи, та ни заболѣ корема. Защо? – Много ядохме, случи се нещо. Турили виното въ студена вода, ядатъ топло мѣсо, ядатъ кебапъ, пиятъ студено вино, и после – боли ги коремъ. към беседата >>
67. Смисълът на противоречието, ООК , София, 19.3.1923г.,
- Мъжете взеха шишето от Господа, казаха: „Туй шише е наше“.
Ами когато Господ ви прати на Земята, вие какви бяхте? Господ създаде ли мъж и жена в света? – Не. Той създаде две същества, две форми: едните същества, мъжете, да носят мисълта в себе си, да бъдат слуги на Неговата мисъл, а другите същества, жените, да носят съдържанието на живота в себе си. Слуги са и едните, и другите. Мъжете взеха шишето от Господа, казаха: „Туй шише е наше“. А жените взеха живота и казаха: „Това е наше“. Мъже и жени днес почнаха да си разменят шишетата. Мъжът казва: „Я ми дай чашата, налей ми от твоята бутилка! “ И двамата се лъжат. На единия капне повечко, на другия – по-малко, и постоянно има спор. към беседата >>
- Мъже и жени днес почнаха да си разменят шишетата.
– Не. Той създаде две същества, две форми: едните същества, мъжете, да носят мисълта в себе си, да бъдат слуги на Неговата мисъл, а другите същества, жените, да носят съдържанието на живота в себе си. Слуги са и едните, и другите. Мъжете взеха шишето от Господа, казаха: „Туй шише е наше“. А жените взеха живота и казаха: „Това е наше“. Мъже и жени днес почнаха да си разменят шишетата. Мъжът казва: „Я ми дай чашата, налей ми от твоята бутилка! “ И двамата се лъжат. На единия капне повечко, на другия – по-малко, и постоянно има спор. Нямате право да изпразвате тия шишета! Туй трябва да го разберете! към беседата >>
68. Житно зърно / Житното зърно, МОК , София, 11.4.1923г.,
- Ако едно шише е изпразнено и усети голяма тъга, има ли нещо лошо? (втори вариант)
На нещата трябва да се научат причините. Да кажем, става ви главоболие - идва смущение. Някой път седите, тежко ви е на душата. Усещате известна мрачина, усещате голяма празнина. Е, хубаво, тази празнина от какво произтича? Ако едно шише е изпразнено и усети голяма тъга, има ли нещо лошо? Ами то е начин, то е един симптом, то е предсказание, че скоро неговият господар ще го занесе, ще налее нещо ново. Щом се изпразниш и усещаш, че в ума ти няма никаква идея, непременно ще дойде нова идея. към втори вариант >>
- Събирайте ги в шишета. (втори вариант)
Ще го очистите много лесно. Тия думи са точно определени. Знаете ли, че всяка една обидна дума, ако вие я разбирате, тя има голяма стойност? Има хора, има адепти, които за една обидна дума биха платили десет милиона, но няма кой да им я каже. А пък на вас като ви я кажат, се обиждате. Събирайте ги в шишета. Като ви кажат една обидна дума, турете я в шишето, запушете я. Забележи каква е думата, забележи я, да знаеш. Като дойде някой, казва: „Такава дума може ли да ми продадеш? " „Да, имам. Може да ви продам." А вие, като ви кажат някоя обидна дума, започвате да я носите. към втори вариант >>
- Като ви кажат една обидна дума, турете я в шишето, запушете я. (втори вариант)
Тия думи са точно определени. Знаете ли, че всяка една обидна дума, ако вие я разбирате, тя има голяма стойност? Има хора, има адепти, които за една обидна дума биха платили десет милиона, но няма кой да им я каже. А пък на вас като ви я кажат, се обиждате. Събирайте ги в шишета. Като ви кажат една обидна дума, турете я в шишето, запушете я. Забележи каква е думата, забележи я, да знаеш. Като дойде някой, казва: „Такава дума може ли да ми продадеш? " „Да, имам. Може да ви продам." А вие, като ви кажат някоя обидна дума, започвате да я носите. А това не е наука. към втори вариант >>
- Но вие, религиозните хора, като ви кажат обидна дума, да се радвате, че сте придобили едно богатство, да я турите в шише. (втори вариант)
Обидните думи може да дойдат отвънка, може да дойдат от ваши приятели - някой път се изплъзне езикът. Вие му благодарете, защото тази киселина е необходима за вас. Другояче е, между религиозните хора, които не знаят тия закони, се раждат цели скандали. Как тъй, ние, религиозни хора - трябва да живеем по-добре, да не се караме - си казваме обидни думи! Но вие, религиозните хора, като ви кажат обидна дума, да се радвате, че сте придобили едно богатство, да я турите в шише. Туй разбирам религиозен човек. Като кажат една обидна дума, да усещаш, че си придобил богатство. Туй значи да разбираш основните закони, които действат в природата. към втори вариант >>
- Какво лошо има в това, че едно шише е празно?
Днес ще мине болката, но утре пак ще се яви. Важно е да намерите причината на всички болести, на всички мъчнотии, на които се натъквате. Че ви боляло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали някаква душевна празнота — нищо лошо няма в това. Важно е да се знаят причините на нещата. Какво лошо има в това, че изпитвате известна празнота в себе си? Какво лошо има в това, че едно шише е празно? Днес е празно, утре ще се напълни. За да се напълни с ново съдържание, то непременно трябва да се изпразни. Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, ме на мястото на тази празнина ще дойде някаква нова идея. към беседата >>
- Когато ви кажат една обидна дума, турете я в шише, затворете после шишето, поставете надпис кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намерите човек да я купи.
Обидните думи са известен род киселини. Обидните думи са богатство. За онзи, който разбира смисъла им, всяка обидна дума има определена стойност. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже. Ако на вас, които не разбирате значението на обидните думи, ви кажат една такава дума, вие ще се обидите. Когато ви кажат една обидна дума, турете я в шише, затворете после шишето, поставете надпис кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намерите човек да я купи. А тъй, да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото, кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. Следователно отрицателните мисли и чувства са киселини, които чистят човешкия характер и дават подтик, импулс в живота на човека. към беседата >>
- Щом ви се каже някоя обидна дума, веднага я турете в шише, да чака, докато дойде някой да я купи.
Благодарете, че езикът на вашия приятел се е подхлъзнал и ви е казал една обидна дума. Религиозните хора, като не разбират този закон, създават цели скандали помежду си, че им казали една обидна дума. Те казват: Как така ние, религиозните хора, вместо да живеем добре помежду си, казваме си обидни думи. Казвам: Нищо лошо няма в обидните думи. Те са големи богатства, тор за човешката душа. Щом ви се каже някоя обидна дума, веднага я турете в шише, да чака, докато дойде някой да я купи. Това значи религиозен човек. Като му кажат една обидна дума, да чувства, че е придобил някакво богатство. Това значи да разбира човек основните закони на природата. Като говорим за отрицателните сили в природата ние нямаме предвид разрушаващите, мъртвите сили, но имаме предвид силите, които съграждат, които творят. Първите сили природата отстранява, хвърля настрана като непотребни, а вторите впряга на работа. към беседата >>
- На всички, един по един, тя изваждала очите и ги туряла в едно шишенце.
След като се отдалечило царството на Бялото Братство, този камък почнал да минава от ръка на ръка, докато след хиляди години дошъл в царството на Мехам Мерфю. Той имал една дъщеря на име Мерфил. Тя не била благородна и като влязъл камъкът в нейните ръце, у нея се зародило едно жестоко желание. Който се влюбвал в нея и предлагал да се оженят, тя казвала: „Аз ще се оженя за тебе, но след като ти извадя очите“. Идвали млади князе, царски синове и всички приемали желанието ѝ. На всички, един по един, тя изваждала очите и ги туряла в едно шишенце. Като дошъл първият кандидат, ангелът от диаманта шепнел на Мерфил: „Извади му очите, аз не искам да ме гледа“. Значи тя била адепт на този камък. Князът казвал: „Извади ми очите, само ми дай да те прегърна“. Така обезобразен, тя го затваряла в една стая със слугинята си. Той прегръщал слугинята, като я мислел за царската дъщеря, а тя се смеела насреща му и казвала: „Колко си мил, колко си хубав! към беседата >>
71. Нежност и грубост, МОК , София, 27.6.1923г.,
- Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма.
впечатления за нещата. За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят. Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят. Тъй щото, когато искате да разберете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. към беседата >>
- Съдържанието на шишето представя духовния свят.
впечатления за нещата. За да проникнете в тяхната същина, вие трябва да влезете в духовния свят. Ако имате едно шише, херметически затворено и пълно с течност, вие можете да го вземете в ръката си и да разглеждате неговата външна форма. Ако искате да разберете какво е съдържанието му, трябва да го обърнете с устата надолу. Като изтече течността, която е била в него, вие ще познаете какво е било съдържанието му. Съдържанието на шишето представя духовния свят. Следователно, когато искате да разберете духовната страна на нещата, вие трябва да ги разглеждате от положение точно обратно на физическия свят. Тъй щото, когато искате да разберете вътрешното съдържание на нещата, вие трябва абсолютно да се абстрахирате от тяхната форма, от външния им вид. На същото основание, за да разберете същината на човека, вие трябва временно да се абстрахирате от неговата външна форма. Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание. към беседата >>
- Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно.
— Господине, не знаете ли, че във Франция няма деца? — Нещастието на Франция седи в това, че деца няма. А когото срещнете в България, все разправя: Как мислиш, прост човек ли съм! Да не мислиш, че съм невежа? — Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате. към беседата >>
- — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода.
— Нещастието на Франция седи в това, че деца няма. А когото срещнете в България, все разправя: Как мислиш, прост човек ли съм! Да не мислиш, че съм невежа? — Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате. към беседата >>
72. Божественото и човешкото, ООК , София, 28.6.1923г.,
- Ако кажа някому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има в това?
Не можем да отречем нещо, преди то да е станало. Следователно били сте добри, а сега сте лоши. Добре, ако пък твърдим, че сме добри, значи били сме лоши, та сме станали добри. Тази вечер ще имаме малко контрасти. Има ли нещо лошо в това, ако кажа някому, че е лош? Ако кажа някому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до един чист извор, доближа се и го напълня, какво лошо има в това? Ако този човек е празен, виновен ли е? Но ето, да ви покажа къде седи погрешката на вашата философия, особено на вас, учениците. Представете си, че вашият господар ви праща на работа, но трябва да минете през една пустиня, дълга 50–60 километра, и в нея няма никакъв извор. към беседата >>
- Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише или едно пълно шише, какво обидно има в това?
Следователно били сте добри, а сега сте лоши. Добре, ако пък твърдим, че сме добри, значи били сме лоши, та сме станали добри. Тази вечер ще имаме малко контрасти. Има ли нещо лошо в това, ако кажа някому, че е лош? Ако кажа някому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до един чист извор, доближа се и го напълня, какво лошо има в това? Ако този човек е празен, виновен ли е? Но ето, да ви покажа къде седи погрешката на вашата философия, особено на вас, учениците. Представете си, че вашият господар ви праща на работа, но трябва да минете през една пустиня, дълга 50–60 километра, и в нея няма никакъв извор. Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар? към беседата >>
- Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до един чист извор, доближа се и го напълня, какво лошо има в това?
Добре, ако пък твърдим, че сме добри, значи били сме лоши, та сме станали добри. Тази вечер ще имаме малко контрасти. Има ли нещо лошо в това, ако кажа някому, че е лош? Ако кажа някому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до един чист извор, доближа се и го напълня, какво лошо има в това? Ако този човек е празен, виновен ли е? Но ето, да ви покажа къде седи погрешката на вашата философия, особено на вас, учениците. Представете си, че вашият господар ви праща на работа, но трябва да минете през една пустиня, дълга 50–60 километра, и в нея няма никакъв извор. Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар? “ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“. към беседата >>
- Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар?
Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до един чист извор, доближа се и го напълня, какво лошо има в това? Ако този човек е празен, виновен ли е? Но ето, да ви покажа къде седи погрешката на вашата философия, особено на вас, учениците. Представете си, че вашият господар ви праща на работа, но трябва да минете през една пустиня, дълга 50–60 километра, и в нея няма никакъв извор. Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар? “ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“. Но през деня слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне. Тъй че вие, като искахте да се освободите от този малък товар, от туй зло, се освободихте, но то дохожда отвътре. Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям – отвътре. По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. към беседата >>
- “ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“.
Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до един чист извор, доближа се и го напълня, какво лошо има в това? Ако този човек е празен, виновен ли е? Но ето, да ви покажа къде седи погрешката на вашата философия, особено на вас, учениците. Представете си, че вашият господар ви праща на работа, но трябва да минете през една пустиня, дълга 50–60 километра, и в нея няма никакъв извор. Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар? “ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“. Но през деня слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне. Тъй че вие, като искахте да се освободите от този малък товар, от туй зло, се освободихте, но то дохожда отвътре. Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям – отвътре. По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. Следователно вие не можете да избегнете туй вътрешно противоречие. към беседата >>
- По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда.
Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар? “ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“. Но през деня слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне. Тъй че вие, като искахте да се освободите от този малък товар, от туй зло, се освободихте, но то дохожда отвътре. Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям – отвътре. По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. Следователно вие не можете да избегнете туй вътрешно противоречие. Ще дигнеш шишето на едно място, ще пиеш една глътка и ще се ободриш. На друго място друга глътка, после трета, четвърта и т.н. Следователно пълните шишета, които ви са дадени, изпразвайте! Сега да ви приведа този пример. към беседата >>
- Ще дигнеш шишето на едно място, ще пиеш една глътка и ще се ободриш.
Но през деня слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне. Тъй че вие, като искахте да се освободите от този малък товар, от туй зло, се освободихте, но то дохожда отвътре. Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям – отвътре. По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. Следователно вие не можете да избегнете туй вътрешно противоречие. Ще дигнеш шишето на едно място, ще пиеш една глътка и ще се ободриш. На друго място друга глътка, после трета, четвърта и т.н. Следователно пълните шишета, които ви са дадени, изпразвайте! Сега да ви приведа този пример. На какво да уподобя туй шише? Вие сте дошли в този свят и Господ ви е дал 10 души приятели, но вие обидите едного и веднага изгубите всичките други ваши приятели. към беседата >>
- Следователно пълните шишета, които ви са дадени, изпразвайте!
Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям – отвътре. По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. Следователно вие не можете да избегнете туй вътрешно противоречие. Ще дигнеш шишето на едно място, ще пиеш една глътка и ще се ободриш. На друго място друга глътка, после трета, четвърта и т.н. Следователно пълните шишета, които ви са дадени, изпразвайте! Сега да ви приведа този пример. На какво да уподобя туй шише? Вие сте дошли в този свят и Господ ви е дал 10 души приятели, но вие обидите едного и веднага изгубите всичките други ваши приятели. Те за вас са празните шишета и като минавате през пустинята, те не могат да ви помогнат. Питам: Какво сте спечелили? към беседата >>
- Те за вас са празните шишета и като минавате през пустинята, те не могат да ви помогнат.
На друго място друга глътка, после трета, четвърта и т.н. Следователно пълните шишета, които ви са дадени, изпразвайте! Сега да ви приведа този пример. На какво да уподобя туй шише? Вие сте дошли в този свят и Господ ви е дал 10 души приятели, но вие обидите едного и веднага изгубите всичките други ваши приятели. Те за вас са празните шишета и като минавате през пустинята, те не могат да ви помогнат. Питам: Какво сте спечелили? И тъй, в живота си не обиждайте, не изпразвайте вашите приятели! Приятелят ти може да е един съдружник. Не изпразвай съдружника си, имаш нужда от него. Добре, да допуснем сега, че твоят господар ти е дал 10 празни шишета, всяко от които тежи по един килограм, а ти трябва да ги носиш през пустинята. към беседата >>
- Добре, да допуснем сега, че твоят господар ти е дал 10 празни шишета, всяко от които тежи по един килограм, а ти трябва да ги носиш през пустинята.
Те за вас са празните шишета и като минавате през пустинята, те не могат да ви помогнат. Питам: Какво сте спечелили? И тъй, в живота си не обиждайте, не изпразвайте вашите приятели! Приятелят ти може да е един съдружник. Не изпразвай съдружника си, имаш нужда от него. Добре, да допуснем сега, че твоят господар ти е дал 10 празни шишета, всяко от които тежи по един килограм, а ти трябва да ги носиш през пустинята. При това той ти дава един ключ и ти казва: „Иди на еди-кое си място в пустинята, там ще намериш една плоча, ще я отключиш, ще я дигнеш, вътре има един извор и ще напълниш всички тия 10 шишета от тази вода“. Всяко едно от тия шишета събира по 10 килограма вода. Можеш ли да носиш тия 100 килограма вода? Не можеш да я носиш. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седнете и мислите какво да правите. към беседата >>
- При това той ти дава един ключ и ти казва: „Иди на еди-кое си място в пустинята, там ще намериш една плоча, ще я отключиш, ще я дигнеш, вътре има един извор и ще напълниш всички тия 10 шишета от тази вода“.
Питам: Какво сте спечелили? И тъй, в живота си не обиждайте, не изпразвайте вашите приятели! Приятелят ти може да е един съдружник. Не изпразвай съдружника си, имаш нужда от него. Добре, да допуснем сега, че твоят господар ти е дал 10 празни шишета, всяко от които тежи по един килограм, а ти трябва да ги носиш през пустинята. При това той ти дава един ключ и ти казва: „Иди на еди-кое си място в пустинята, там ще намериш една плоча, ще я отключиш, ще я дигнеш, вътре има един извор и ще напълниш всички тия 10 шишета от тази вода“. Всяко едно от тия шишета събира по 10 килограма вода. Можеш ли да носиш тия 100 килограма вода? Не можеш да я носиш. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седнете и мислите какво да правите. Ето, 10 души ваши приятели идват. към беседата >>
- Всяко едно от тия шишета събира по 10 килограма вода.
И тъй, в живота си не обиждайте, не изпразвайте вашите приятели! Приятелят ти може да е един съдружник. Не изпразвай съдружника си, имаш нужда от него. Добре, да допуснем сега, че твоят господар ти е дал 10 празни шишета, всяко от които тежи по един килограм, а ти трябва да ги носиш през пустинята. При това той ти дава един ключ и ти казва: „Иди на еди-кое си място в пустинята, там ще намериш една плоча, ще я отключиш, ще я дигнеш, вътре има един извор и ще напълниш всички тия 10 шишета от тази вода“. Всяко едно от тия шишета събира по 10 килограма вода. Можеш ли да носиш тия 100 килограма вода? Не можеш да я носиш. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седнете и мислите какво да правите. Ето, 10 души ваши приятели идват. Те са изгубени из пустинята, имат голяма жажда, а не знаят къде има вода. към беседата >>
- “ Дадете им шишетата, обърнат ги, задоволят се и казват: „Много благороден човек сте“.
Не можеш да я носиш. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седнете и мислите какво да правите. Ето, 10 души ваши приятели идват. Те са изгубени из пустинята, имат голяма жажда, а не знаят къде има вода. Едно време те са били ваши неприятели и са били толкова гневни спрямо вас, че в друго време биха ви изтрепали, но сега гърлата им тъй изсъхнали за вода, че всичко това са забравили и ви питат: „Нямате ли малко вода? “ Дадете им шишетата, обърнат ги, задоволят се и казват: „Много благороден човек сте“. Тъй се ликвидира вашата стара карма. След това си тръгнете в пътя и се върнете в местожителството си примирен вътре в себе си. Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. към беседата >>
- Е, сестра ти казала, че си била едно празно шише.
“ Че 10 лева да искаш от мене, лесно мога да ти ги дам, от Драган – също, но като отидеш при Бога, от Него ще искаш нещо, което никой човек на земята не може да ти го даде. И тогава, като поискаш от Бога туй великото, Той ще ти обърне внимание и ще ти го даде. Туй е учението на Бялото Братство. А сега вие седите и очаквате дребни работи, с тях се занимавате. Двама души се скарали, речено-казано. Е, сестра ти казала, че си била едно празно шише. И започваш: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише? “ И сега Господ ще се занимава с това, че ти си била едно празно шише. На друга някоя казали, че била пълно шише. Друга някоя казала на сестра си, че била черна. Тя казала, че ти си бяла и т.н. към беседата >>
- И започваш: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише?
И тогава, като поискаш от Бога туй великото, Той ще ти обърне внимание и ще ти го даде. Туй е учението на Бялото Братство. А сега вие седите и очаквате дребни работи, с тях се занимавате. Двама души се скарали, речено-казано. Е, сестра ти казала, че си била едно празно шише. И започваш: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише? “ И сега Господ ще се занимава с това, че ти си била едно празно шише. На друга някоя казали, че била пълно шише. Друга някоя казала на сестра си, че била черна. Тя казала, че ти си бяла и т.н. Сега Господ ще се занимава с тия неща. към беседата >>
- “ И сега Господ ще се занимава с това, че ти си била едно празно шише.
Туй е учението на Бялото Братство. А сега вие седите и очаквате дребни работи, с тях се занимавате. Двама души се скарали, речено-казано. Е, сестра ти казала, че си била едно празно шише. И започваш: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише? “ И сега Господ ще се занимава с това, че ти си била едно празно шише. На друга някоя казали, че била пълно шише. Друга някоя казала на сестра си, че била черна. Тя казала, че ти си бяла и т.н. Сега Господ ще се занимава с тия неща. Не, Господ се занимава с велики, със съществени работи. към беседата >>
- На друга някоя казали, че била пълно шише.
А сега вие седите и очаквате дребни работи, с тях се занимавате. Двама души се скарали, речено-казано. Е, сестра ти казала, че си била едно празно шише. И започваш: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише? “ И сега Господ ще се занимава с това, че ти си била едно празно шише. На друга някоя казали, че била пълно шише. Друга някоя казала на сестра си, че била черна. Тя казала, че ти си бяла и т.н. Сега Господ ще се занимава с тия неща. Не, Господ се занимава с велики, със съществени работи. Че то ще бъде смешно – ти си в един театър, дали ти да играеш на сцената една роля на графиня и ти казваш: „Защо Господ не ме вдъхнови да изиграя добре тази роля? към беседата >>
73. Където е Любовта, там е Бог, КД , София, 6.7.1923г.,
- Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го или удари едно дърво, отсече го.
Защото по някой път вие казвате: „Аз съм разположен" или „Не съм разположен". В Божествения свят не може да имаш неразположение, такова състояние там няма. В Бога няма неразположение. Кога един човек може да бъде разположен или неразположен? Когато човек се разгневи, той иска това, което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го или удари едно дърво, отсече го. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви подобно състояние, да се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро, да създаде нещо друго. Когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня да го пречисти, да го поправи. При човека не е така. Това състояние у Бога как ще го наречете? към беседата >>
74. Ще ви направи свободни/ Истината, НБ , , 21.10.1923г.,
- Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо?
То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? към беседата >>
- Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца?
Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца? “ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. към беседата >>
75. Отвори им умовете, НБ , София, 4.11.1923г.,
- Съвременната наука е необходима, формите също са необходими за нашето развитие, но казвам: Ако имате милиони шишета с етикети, знаете имената им, всеки ден ги чистите, бършите с парцали, всеки ден разправяте на хората за тях, но тия шишета са празни, какво ви ползва тази наука?
Това е, което Бог всеки ден прави в света; това е, което живата природа извършва. Ние едва сега ще пристъпим да изучаваме човешката душа. Има известни науки в света, като анатомия, физиология, психология и други, които изучават човешкото тяло, ум, сърце, човешката душа и дух, произхождението им, но тази съвременна наука едва е зачекнала реалността на нещата. Това е физическата страна. Тогава аз правя сравнение между тази наука и същинската. Съвременната наука е необходима, формите също са необходими за нашето развитие, но казвам: Ако имате милиони шишета с етикети, знаете имената им, всеки ден ги чистите, бършите с парцали, всеки ден разправяте на хората за тях, но тия шишета са празни, какво ви ползва тази наука? Какво ви ползват тия празни шишета, които всеки ден чистите и сортирате? Това е съвременната наука, в нея има само наредени празни шишета. Влезте в някоя фабрика и вижте колелетата на машините – лъщят! Вижте тия ножове, с които режат! Идете в някоя модерна скотобойна в Америка, отлично е наредена! към беседата >>
- Какво ви ползват тия празни шишета, които всеки ден чистите и сортирате?
Ние едва сега ще пристъпим да изучаваме човешката душа. Има известни науки в света, като анатомия, физиология, психология и други, които изучават човешкото тяло, ум, сърце, човешката душа и дух, произхождението им, но тази съвременна наука едва е зачекнала реалността на нещата. Това е физическата страна. Тогава аз правя сравнение между тази наука и същинската. Съвременната наука е необходима, формите също са необходими за нашето развитие, но казвам: Ако имате милиони шишета с етикети, знаете имената им, всеки ден ги чистите, бършите с парцали, всеки ден разправяте на хората за тях, но тия шишета са празни, какво ви ползва тази наука? Какво ви ползват тия празни шишета, които всеки ден чистите и сортирате? Това е съвременната наука, в нея има само наредени празни шишета. Влезте в някоя фабрика и вижте колелетата на машините – лъщят! Вижте тия ножове, с които режат! Идете в някоя модерна скотобойна в Америка, отлично е наредена! Казват: „Това е култура! към беседата >>
- Това е съвременната наука, в нея има само наредени празни шишета.
Има известни науки в света, като анатомия, физиология, психология и други, които изучават човешкото тяло, ум, сърце, човешката душа и дух, произхождението им, но тази съвременна наука едва е зачекнала реалността на нещата. Това е физическата страна. Тогава аз правя сравнение между тази наука и същинската. Съвременната наука е необходима, формите също са необходими за нашето развитие, но казвам: Ако имате милиони шишета с етикети, знаете имената им, всеки ден ги чистите, бършите с парцали, всеки ден разправяте на хората за тях, но тия шишета са празни, какво ви ползва тази наука? Какво ви ползват тия празни шишета, които всеки ден чистите и сортирате? Това е съвременната наука, в нея има само наредени празни шишета. Влезте в някоя фабрика и вижте колелетата на машините – лъщят! Вижте тия ножове, с които режат! Идете в някоя модерна скотобойна в Америка, отлично е наредена! Казват: „Това е култура! “ Влезте при някоя домакиня, която готви, има всички прибори, всичко е чисто. към беседата >>
- “ Но във втората фаза на живота всичките тези шишета са пълни със съдържание, съдържат живот.
Вижте тия ножове, с които режат! Идете в някоя модерна скотобойна в Америка, отлично е наредена! Казват: „Това е култура! “ Влезте при някоя домакиня, която готви, има всички прибори, всичко е чисто. Казват: „Културна жена е тя! “ Но във втората фаза на живота всичките тези шишета са пълни със съдържание, съдържат живот. А в първата фаза нашият живот е празен. Че е празен, питам: Има ли някой от вас, който да е доволен; има ли някой от вас, който да е щастлив? Често някои казват: „Аз имам вяра в Бога“. Казвам: Аз се радвам, когато срещна някой човек, който има вяра в Бога, но твоята вяра такава ли е, че никога да не се съмняваш в Бога? До деня, в който Бог е благословил дома ти и всичко тече по мед и масло, да, вярваш, но в деня, когато Бог те пипне с двата си пръста, ти се усъмниш. към беседата >>
- Един ден ти ще я пиеш в едно шишенце и ще кажеш: „Колко е хубава!
“ За в бъдеще то ще е един скъпоценен камък на главата на децата ти, на жена ти, на твоята. Това е, което Любовта може да направи, да заличи всичките ви грехове. И казва Писанието: „Ще залича всичките ви грехове, прегрешения, няма да ги помена, ще ги превърна в скъпоценни камъни“. А сега казват: „Той ме мрази“. Да, вън от Любовта омразата е опасна болест, но вътре в Любовта тя е един скъпоценен камък, един нектар. Един ден ти ще я пиеш в едно шишенце и ще кажеш: „Колко е хубава! Какво е това, как е станало това? “ Това е омразата, отрова, която убивала хиляди хора. Любовта ще превърне тази омраза в Любов. Да, това върши Любовта с една магическа сила. Тъй щото всичките мисли, чувства, желания, действия, които мъчат съвременното човечество, ще се превърнат в нещо отлично и хубаво. към беседата >>
- Не, аз съм казвал и друг път: Омразата, съмнението, всички отрицателни черти Господ ги събира в шишенца и един ден, като дойде Любовта, ще се хвърлят в нея.
Любовта ще превърне тази омраза в Любов. Да, това върши Любовта с една магическа сила. Тъй щото всичките мисли, чувства, желания, действия, които мъчат съвременното човечество, ще се превърнат в нещо отлично и хубаво. Това е величието вътре в Бога, и Писанието казва тъй: „Бог ще примири всичките противоречия, които съществуват в света, ще обърши сълзите на всички“. Не мислете, че Господ не вижда вашите сълзи. Не, аз съм казвал и друг път: Омразата, съмнението, всички отрицателни черти Господ ги събира в шишенца и един ден, като дойде Любовта, ще се хвърлят в нея. И от единия край до другия ще почнат да текат всички най-хубави питиета, ще се явят най-изящни плодове и ще кажете: „Отде дойдоха тези прекрасни неща? “ – От греховете на хората дойдоха. Е, как мислите за тази философия сега? Ще кажете: „От 1001 нощ е тя“. Да, аз повече бих желал да живея в „1001 нощ“, отколкото в тази съвременна култура, която сега съществува, с тия извратени мисли и желания. към беседата >>
76. Той ги изпита, НБ , София, 16.12.1923г.,
- Не, всяка мисъл вие ще я спрете пред вашата врата, ще снемете всичките ѝ външни дрехи, ще проверите надписът ѝ какъв е, тъй, както в лабораторията по надписа опитвате всичките шишенца, и най-после ще я пуснете да влезе вътре.
Аз наричам това „любов на отравяне“. Така са заченати и родени много деца. И какво става? Това са все престъпни деца, деца с най-лоши наклонности. И всичките хора говорят, че това било наследственост, атавизъм. Не, всяка мисъл вие ще я спрете пред вашата врата, ще снемете всичките ѝ външни дрехи, ще проверите надписът ѝ какъв е, тъй, както в лабораторията по надписа опитвате всичките шишенца, и най-после ще я пуснете да влезе вътре. В духовния свят всички мисли си имат имена и ще проверите захар ли съдържат, основа ли съдържат или киселина. Прочетете мисълта и тогава употребете тази или онази дума. Сега често се случва, отива някой при един банкер, от когото иска пари назаем. След като си излезе, банкеринът казва отподире му: „Вагабонт“. Е, какво иска да каже? към беседата >>
77. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- Като дигне едно шишенце, казва: „Ето нашият Господ“.
Не е вярно, че нямат Господ. И едните, и другите имат Господ. Едните имат един Господ, когото не виждат, а материалистите имат един Господ, когото виждат. Те казват: „Ето нашият Господ! Върху него ходим, ядем и пием“. Като дигне едно шишенце, казва: „Ето нашият Господ“. В дърветата, в яденето, в пиенето, във всичко го виждат. Другите казват: „Това е пантеизъм“. „Е, где е вашият Господ? “ – „Нашият всичко е създал, и небето, и земята.“ Но всичките имат едни и същи методи. „Е – казвате, – дайте на бедните! към беседата >>
78. Отношения между проявите в природата, МОК , София, 6.1.1924г.,
- Не, ще пътувате от един град в друг, но в торбата си ще имате хляб, едно шишенце с топла вода, хубави, здрави цървули, най-малко един сантиметър дебели, понеже пътят по който ще вървите, на някои места е постлан с остри камъни.
Ще кажете: Поне по-късно да бях тръгнал. Как мислиш, ако беше тръгнал по-късно, нямаше ли да срещнеш тия спънки и мъчнотии? – Пак щеше да ги срещнеш. Никой не е минал по пътя без мъчнотии. Защо тогава трябва да си правите илюзии, че вие именно ще минете този велик път на живота без мъчнотии? Не, ще пътувате от един град в друг, но в торбата си ще имате хляб, едно шишенце с топла вода, хубави, здрави цървули, най-малко един сантиметър дебели, понеже пътят по който ще вървите, на някои места е постлан с остри камъни. Ако ходите боси, краката ви ще се изпорежат. Хубаво ще бъдете обути. Така трябва да бъдете приготвени за живота. към беседата >>
79. Искаш ли да оздравееш?, НБ , София, 10.2.1924г.,
- Някой даде едно шише с лекарство някому.
Да, но щом са без оръжия, ще се върнат. Хубаво, ще дойдат втори път – пак същото. И най-после, като дойдат 5–6 пъти и оставят всичките си коне и оръдия, ще имат ли сметка да идват пак? Не, най-после ще кажат: „Да се не занимаваме повече с тях“. Човек трябва да направи най-малкия опит, че тогава да говори. Някой даде едно шише с лекарство някому. Казвам: Ти направи ли опит с туй лекарство? „Не, четох в обявленията, пише, че е добро лекарство“. Не, не, ти пръв ще направиш опит с това лекарство. Когато някои говорят за Любовта, аз ги питам: Вие направихте ли опит с нея? Българите казват: „Добре, ами след като махнем така с ръцете си пред сърбите, или пред които и да са, и не успеем? към беседата >>
80. Трите състояния у човека, ООК , София, 13.2.1924г.,
- Нима един добър човек не може да счупи едно шише, да развали една лампа?
Не се стремете да бъдете добри, защото за онзи, който се стреми да бъде добър, това показва, че той е лош. В нас трябва да има желанието да изпълним Волята Божия. Закони има в света, които трябва да изпълним. В неизпълнението на Волята Божия се раждат тия нещастия. „Аз искам да бъда добър човек.“ Че и най-добрият човек може да върши най-глупави работи. Нима един добър човек не може да счупи едно шише, да развали една лампа? Но това не показва, че той е лош. Туй е невнимание, незнание. Според туй Учение за един момент можеш да станеш добър. Но вие се спирате, казвате: „Това не може изведнъж, то е невъзможно.“ – Не, може. Невъзможните неща са възможни, а възможните неща са невъзможни. към беседата >>
82. Добрите навици. Разумното сърце, МОК , София, 30.3.1924г.,
- Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява.
Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един. Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява. Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици. към беседата >>
83. Страхът, ООК , София, 7.5.1924г.,
- Ако в едно нечисто шише налеете чиста вода, тя все ще има малко мирис, който ще разваля вкуса ¢.
И когато ние се избавим от тази язва, от тази душевна проказа – страха, ще бъдем хора свободни. Тогава вече можем да говорим за друга философия. Докато страхът не е излязъл от вас, и да ви се каже Истината, вие ще я облечете пак в дрехата на страха. Щом облечете Истината в дрехата на страха, тя се покварява. И Истината може да се поквари. Ако в едно нечисто шише налеете чиста вода, тя все ще има малко мирис, който ще разваля вкуса ¢. За да бъде човек абсолютно свободен, трябва да бъде абсолютно чист. Абсолютно свободни и чисти са ония, които са безстрашни. Само безстрашният човек може да стане верен на Бога. Той е верен във всичките векове, а това е ценно качество. Имаш ли страх, може да изневериш на Бога. към беседата >>
84. Противоречията като необходимост при всяко растене, МОК , София, 18.5.1924г.,
- Ако са шишета, нали трябва да има стърготини помежду им, за да няма търкане?
Ще ви дам едно обяснение на въпроса защо трябва да има мекота между двама души в живота. Представете си, че турят двама души в един сандък, пълен с течност. Сандъкът е закован добре и тъй те пътуват по железницата. Как мислите, като се бълникат вътре, ще излязат ли здрави? Ако са шишета, нали трябва да има стърготини помежду им, за да няма търкане? Щом кажем, че трябва да бъдем меки, ние подразбираме, че сме в сандъка и пътуваме. Щом не пътуваме, може и без мекота. Само шише няма нужда от стърготини, но пращаш ли го с други шишета от един град в друг, непременно трябва да има мекота помежду им. Когато кажем, че трябва да бъдем меки, милостиви, подразбираме, че помежду ви трябва да има нещо, за да не става голямо търкане. (– Ако те са поставени в мляко, ще избият масло.) Тъй, масло ще се избие. към беседата >>
- Само шише няма нужда от стърготини, но пращаш ли го с други шишета от един град в друг, непременно трябва да има мекота помежду им.
Сандъкът е закован добре и тъй те пътуват по железницата. Как мислите, като се бълникат вътре, ще излязат ли здрави? Ако са шишета, нали трябва да има стърготини помежду им, за да няма търкане? Щом кажем, че трябва да бъдем меки, ние подразбираме, че сме в сандъка и пътуваме. Щом не пътуваме, може и без мекота. Само шише няма нужда от стърготини, но пращаш ли го с други шишета от един град в друг, непременно трябва да има мекота помежду им. Когато кажем, че трябва да бъдем меки, милостиви, подразбираме, че помежду ви трябва да има нещо, за да не става голямо търкане. (– Ако те са поставени в мляко, ще избият масло.) Тъй, масло ще се избие. Да кажем сега, че онзи, който е направил тенекията, оставил я с много малък отвор и това масло, като се избие, запушва отвора и не може да излезе навън. Какво ще правите тогава? (– Отворът трябва да бъде много голям.) Ето защо, човек трябва да бъде щедър, с голяма уста. към беседата >>
- “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти.
Вървим двамата. Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. към беседата >>
- Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише.
Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! към беседата >>
- Казва ми: „Аз празно шише ли съм?
Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение? “ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. към беседата >>
- “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме.
“ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. към беседата >>
- Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно!
Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. към беседата >>
- Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно.
“ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват? “ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко! към беседата >>
- Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише.
“ – „Добре, ето моето учение, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме. Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича. Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене. към беседата >>
- Празното шише трябва да се напълни с мляко!
Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише. Някой млад момък или някоя млада мома искат да ги обича някой. Виждал съм някой стар, 80-годишен дядо, търси някой да го обича – празно му е сърцето. Празното шише трябва да се напълни с мляко! Лошото не е в това, че искаме да ни обичат, но въпросът е кой трябва да ни обича. Не е лошо, че аз искам да се топля на огъня, обаче тази топлина трябва да е жива, да внася живот в мене. Не е лошо, че аз искам знание, но туй знание трябва да даде онази светлина, която да разшири ума ми. Не е лошо, че аз търся любов, но тази любов трябва да внесе в мене изобилен живот, който да бъде полезен за всички. към беседата >>
87. Връзки в геометрическите форми, ООК , София, 5.11.1924г.,
- Питам: ако някой отвори пред вас едно шише с отровен газ и аз се затека да го затворя, зло ли ви правя?
Сега, разбира се, ако аз река да ви обясня всичко онова, което става в света, ще се яви друга опасност за вас: вие ще извадите най-криви заключения за живота. Питам: ако някой отвори пред вас едно шише с отровен газ и аз се затека да го затворя, зло ли ви правя? Представете си, че в туй шише има съзнание, и като види, че го затварям, ще бъде недоволно и ще ми каже: „Защо не ме отвориш да дишам чист въздух? Защо си толкова жесток? “ Жесток съм за шишето, но за другите не съм жесток. Казвам: по-добре ти да страдаш, а другите да благуват, отколкото ти да благуваш, а другите да страдат. към беседата >>
- Представете си, че в туй шише има съзнание, и като види, че го затварям, ще бъде недоволно и ще ми каже: „Защо не ме отвориш да дишам чист въздух?
Сега, разбира се, ако аз река да ви обясня всичко онова, което става в света, ще се яви друга опасност за вас: вие ще извадите най-криви заключения за живота. Питам: ако някой отвори пред вас едно шише с отровен газ и аз се затека да го затворя, зло ли ви правя? Представете си, че в туй шише има съзнание, и като види, че го затварям, ще бъде недоволно и ще ми каже: „Защо не ме отвориш да дишам чист въздух? Защо си толкова жесток? “ Жесток съм за шишето, но за другите не съм жесток. Казвам: по-добре ти да страдаш, а другите да благуват, отколкото ти да благуваш, а другите да страдат. към беседата >>
- “ Жесток съм за шишето, но за другите не съм жесток.
Сега, разбира се, ако аз река да ви обясня всичко онова, което става в света, ще се яви друга опасност за вас: вие ще извадите най-криви заключения за живота. Питам: ако някой отвори пред вас едно шише с отровен газ и аз се затека да го затворя, зло ли ви правя? Представете си, че в туй шише има съзнание, и като види, че го затварям, ще бъде недоволно и ще ми каже: „Защо не ме отвориш да дишам чист въздух? Защо си толкова жесток? “ Жесток съм за шишето, но за другите не съм жесток. Казвам: по-добре ти да страдаш, а другите да благуват, отколкото ти да благуваш, а другите да страдат. към беседата >>
88. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски, НБ , София, 16.11.1924г.,
- Отишъл един лекар в анадолско да лекува болни и носил със себе си шишенце с азотна киселина. (втори вариант)
Вие, които сте ме слушали да говоря за морал, вземете та задигнете тази торба. Питам: Къде е вашият морал? Вие ще ми кажете: Както ти имаш право да носиш тази торба с парите, така имам право и аз да я нося. Казвам: Прав си, братко, аз те похвалявам, ако искаш да я носиш тъй, както и аз я нося, но ако искаш да разполагаш с тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще приличате на онзи манафин турчин. Отишъл един лекар в анадолско да лекува болни и носил със себе си шишенце с азотна киселина. Този манафин, като видял шишенцето, полюбопитствал, отворил тапата му, опитал какво има в него, и хоп на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начин. Вие ще вземете моята торба, но ще останете на земята. Аз ви казвам: Тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всеки, който я вкуси, смърт го очаква. А, смърт! към втори вариант >>
- Този манафин, като видял шишенцето, полюбопитствал, отворил тапата му, опитал какво има в него, и хоп на земята. (втори вариант)
Питам: Къде е вашият морал? Вие ще ми кажете: Както ти имаш право да носиш тази торба с парите, така имам право и аз да я нося. Казвам: Прав си, братко, аз те похвалявам, ако искаш да я носиш тъй, както и аз я нося, но ако искаш да разполагаш с тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще приличате на онзи манафин турчин. Отишъл един лекар в анадолско да лекува болни и носил със себе си шишенце с азотна киселина. Този манафин, като видял шишенцето, полюбопитствал, отворил тапата му, опитал какво има в него, и хоп на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начин. Вие ще вземете моята торба, но ще останете на земята. Аз ви казвам: Тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всеки, който я вкуси, смърт го очаква. А, смърт! – А бе ти не чакай да направиш опита, че тогава да видиш защото ще вземеш да риташ на земята. към втори вариант >>
- Отишълъ единъ лѣкарь въ анадолско да лѣкува болни и носилъ съ себе си шишенце съ азотна киселина.
Вие, който сте ме слушали да говоря за моралъ, вземете та задигнете тази торба. Питамъ: гдѣ е вашиятъ моралъ? Вие ще ми кажете: както ти имашъ право да носишъ тази торба съ паритѣ, така имамъ право и азъ да я нося. Казвамъ: правъ си, братко, азъ те похвалявамъ, ако искашъ да я носишъ тъй, както и азъ я нося, но ако искашъ да разполагашъ съ тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще мязате на онзи манафинъ турчинъ. Отишълъ единъ лѣкарь въ анадолско да лѣкува болни и носилъ съ себе си шишенце съ азотна киселина. Този манафинъ, като видѣлъ шишенцето, полюбопитствувалъ, отворилъ тапата му, опиталъ какво има въ него, и хопъ на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начинъ. Вие ще вземете моята торба, но ще останете на земята. Азъ ви казвамъ: тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всѣки, който я вкуси, смърть го очаква. А, смърть! към беседата >>
- Този манафинъ, като видѣлъ шишенцето, полюбопитствувалъ, отворилъ тапата му, опиталъ какво има въ него, и хопъ на земята.
Питамъ: гдѣ е вашиятъ моралъ? Вие ще ми кажете: както ти имашъ право да носишъ тази торба съ паритѣ, така имамъ право и азъ да я нося. Казвамъ: правъ си, братко, азъ те похвалявамъ, ако искашъ да я носишъ тъй, както и азъ я нося, но ако искашъ да разполагашъ съ тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще мязате на онзи манафинъ турчинъ. Отишълъ единъ лѣкарь въ анадолско да лѣкува болни и носилъ съ себе си шишенце съ азотна киселина. Този манафинъ, като видѣлъ шишенцето, полюбопитствувалъ, отворилъ тапата му, опиталъ какво има въ него, и хопъ на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начинъ. Вие ще вземете моята торба, но ще останете на земята. Азъ ви казвамъ: тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всѣки, който я вкуси, смърть го очаква. А, смърть! – А бе ти не чакай да направишъ опита, че тогава да видишъ защото ще вземешъ да риташъ на земята. към беседата >>
89. Несъизмеримите неща, ООК , София, 19.11.1924г.,
- Онзи, който иска да изкаже всичките си идеи на един път, той не е идеен човек, той е едно напълнено шише с вода от един, два, пет или десет килограма или пък една каца, пълна с вода.
Всякога в живота си, когато искаме да изкажем една мисъл в нейната пълнота, ние ще усетим една празнота в себе си. Някои запитват: „Какво трябва да правим тогава? “ – Ще пазите извора, който извира, няма да изхвърляте всичката си вода изведнъж, но ще я изтичате равномерно. Щом ти мислиш да изкажеш всичко наведнъж, ти не си извор. Онзи, който иска да изкаже всичките си идеи на един път, той не е идеен човек, той е едно напълнено шише с вода от един, два, пет или десет килограма или пък една каца, пълна с вода. Едно механически напълнено с вода буре, като го отвориш да тече, то изказва всичките си идеи и не остава вече нищо в него. Безидейният човек може да бъде най-много един голям джобур, но човек трябва да се стреми към възвишени идеи. Значи има един съизмерим и един несъизмерим живот. Съизмеримият живот е в каните, в буретата и във всеки джобур, а несъизмерим е Божественият живот. Той е живот, който не може да се измери. към беседата >>
90. Божественото буталце, МОК , София, 21.12.1924г.,
- И всичкитѣ химикали, шишенца, съ всичкитѣ елементи сѫ тамъ. (втори вариант)
Химията е приложена сѫщо въ живота на човѣка. Не само химически процеси ставатъ тамъ, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човѣшкиятъ мозъкъ, такава, каквато въ свѣта нѣма. И всичкитѣ химикали, шишенца, съ всичкитѣ елементи сѫ тамъ. Пъкъ и всичкитѣ инструменти сѫ толкова деликатни, за всичко ги бива. Тукъ на земята да съставятъ такава една лаборатория, трѣбва да похарчатъ нѣколко милиарда. Тъй щото, вѣ тази лаборатория трѣбва да влизате по-често. Да кажемъ, имате една мисъль, искате да я изпъдите. Вие сте смѣшни. към втори вариант >>
- И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там.
Химията е приложена също в живота на човека. Не само химически процеси стават там, но и лаборатория има, чудна лаборатория е човешкият мозък, такава, каквато в света няма. И всичките химикали, шишенца, с всичките елементи са там. Пък и всичките инструменти са толкова деликатни, за всичко ги бива. Тук на Земята да съставят такава една лаборатория, трябва да похарчат няколко милиарда. Тъй щото, в тази лаборатория трябва да влизате по-често. Да кажем, имате една мисъл, искате да я изпъдите. Вие сте смешни. към беседата >>
- Еди кое шишенце на кое място се намира… Ще отбелязвате всичко в книжката си.
Той ще ръководи опита, вие ще работите. Следователно когато вие се намирате в едно противоречие с живота, ще повикате едно от тия разумни същества, които са ваши приятели, но ще ги слушате. И опита, който правите, ще бъдете много внимателни. Този опит става във вас, вие сте една лаборатория, а вашите мисли и вашите желания, това са елементите там. Тъй животът е приятен, ще повикате професора и така с всичкото смирение ще внимавате, ще го слушате и ще отбелязвате всичко, което той прави. Еди кое шишенце на кое място се намира… Ще отбелязвате всичко в книжката си. Трябва да бъдете внимателни към себе си. Към това ще приложите и тази вътрешна опитност, която ще даде една стабилност на характера ви. Туй ще създаде онова състояние на тази вътрешна чистота, която е потребна за развитието на ума. Защото има неща, които се разбират само при една вътрешна чистота на съзнанието. към беседата >>
92. Тесният път, НБ , София, 11.1.1925г.,
- – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. (втори вариант)
Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? към втори вариант >>
- Шише ли е човек? (втори вариант)
Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл. Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. към втори вариант >>
- Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. (втори вариант)
Вие не сте роби на условията! Условията са временни ограничения, създадени от миналите поколения. Средата не е спънка за човека. Времето и пространството също не са спънки за човека. Във времето, в пространството, в средата и в условията са скрити всички възможности и сила или качества, с които човек може да работи. Следователно, ние трябва да бъдем като онзи великият професор, който, като влезе в своята лаборатория, знае всяко шишенце къде се намира, и започва своите опити и изследвания. След като направи опитите си, излиза от своята лаборатория. За нас тялото трябва да бъде като една лаборатория, а не място за постоянно живеене. Хубаво е понякога човек да напуска своето тяло и своята лаборатория, понеже въздухът там не е тъй чист, както отвън. И всеки един човек трябва да пази тялото си като една лаборатория. Там трябва да се правят само опити. към втори вариант >>
- – Е, тъй, напълва се човѣкъ изведнъжъ, като нѣкое шише.
Нѣкой пѫть религиознитѣ хора мислятъ, че знаятъ всичко. Какво нѣщо сѫ религиознитѣ хора? – Тѣ сѫ хора, които сѫ свършили училище, безъ да сѫ учени. Тѣ казватъ: като вдъхне веднъжъ Господь въ ноздритѣ на човѣка, откровението ще дойде. Какво нѣщо е откровението? – Е, тъй, напълва се човѣкъ изведнъжъ, като нѣкое шише. Шише ли е човѣкъ? Не, това сѫ думи, това сѫ фрази, празни приказки, които нѣматъ никакъвъ смисълъ. Когато човѣкъ говори разумно, той трѣбва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и въ природата не сѫществува. Какъ ще се пълни природата? към беседата >>
- Шише ли е човѣкъ?
Какво нѣщо сѫ религиознитѣ хора? – Тѣ сѫ хора, които сѫ свършили училище, безъ да сѫ учени. Тѣ казватъ: като вдъхне веднъжъ Господь въ ноздритѣ на човѣка, откровението ще дойде. Какво нѣщо е откровението? – Е, тъй, напълва се човѣкъ изведнъжъ, като нѣкое шише. Шише ли е човѣкъ? Не, това сѫ думи, това сѫ фрази, празни приказки, които нѣматъ никакъвъ смисълъ. Когато човѣкъ говори разумно, той трѣбва да разбира, какво означава думата „напълване“. Такова напълване и въ природата не сѫществува. Какъ ще се пълни природата? – Цѣлата природа е пълна. към беседата >>
- Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ като онзи великиятъ професоръ, който, като влѣзе въ своята лаборатория, знае всѣко шишенце кѫдѣ се намира и започва своитѣ опити и изслѣдвания.
Вие не сте роби на условията! Условията сѫ врѣменни ограничения, създадени отъ миналитѣ поколѣния. Срѣдата не е спънка за човѣка. Врѣмето и пространството сѫщо не сѫ спънки за човѣка. Въ врѣмето, въ пространството, въ срѣдата и въ условията сѫ скрити всички възможности и сила или качества, съ които човѣкъ може да работи. Слѣдователно, ние трѣбва да бѫдемъ като онзи великиятъ професоръ, който, като влѣзе въ своята лаборатория, знае всѣко шишенце кѫдѣ се намира и започва своитѣ опити и изслѣдвания. Слѣдъ като направи опититѣ си, излиза изъ своята лаборатория. За насъ тѣлото трѣбва да бѫде като една лаборатория, а не мѣсто за постоянно живѣене. Хубаво е понѣкога човѣкъ да напуща своето тѣло и своята лаборатория, понеже въздухътъ тамъ не е тъй чистъ, както отвънъ. И всѣки единъ човѣкъ трѣбва да пази тѣлото си като една лаборатория. Тамъ трѣбва да се правятъ само опити. към беседата >>
93. Изпититѣ на ученика. Житното зърно, МОК , София, 25.1.1925г.,
- Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови.
– Защото в леглото спи човек и ако вие не внимавате, ножът ще го прободе. Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате. Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“ към беседата >>
- Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате.
Този нож може всеки момент да падне и да се забие в тялото на човека. Ако пък влезете в стаята на владиката, ще намерите запалени кандила и мангал с огън, който от най-малкото побутване може да се разсипе и да предизвика пожар, от който и вие да изгорите. Значи и тук не сте сигурни за живота си. Остава стаята на министъра. Влизате вътре, готвите се да си легнете, но виждате над леглото една малка етажерка с шишенца, които съдържат силни отрови. Бутнете ли случайно етажерката, шишенцата ще паднат, отровите ще се разлеят върху вас и вие ще пострадате. Както виждате – и вън лошо, и вътре лошо. Коя стая ще изберете? Вие ще кажете: „Като се намерим в това положение, тогава ще правим избор.“ към беседата >>
94. Който иска славата, НБ , София, 25.1.1925г.,
- Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? (втори вариант)
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. към втори вариант >>
- Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. (втори вариант)
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. към втори вариант >>
- Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. (втори вариант)
И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. Само тогава ще могат да се развият тези скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили в човешката душа. Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия. Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. към втори вариант >>
- Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория?
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони. Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа. Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. към беседата >>
- Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества.
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони. Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа. Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. към беседата >>
- Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества.
И тъй, за да разбираме истинския смисълъ на живота, за да го направимъ щастливъ, за да внесемъ великия моралъ въ него, трѣбва да разбираме великитѣ Божии закони. Само тогава ще могатъ да се развиятъ тѣзи скрити дарби, скрити заложби, тия потенциални сили въ човѣшката душа. Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия. Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. към беседата >>
95. Чудните предположения, МОК , София, 1.2.1925г.,
- Тогава хората ще носят вечния Живот в шишенца.
Като влезем в Новия живот, във висшата култура, ще имаме лекари, които ще си служат с елексира на Живота. Тогава хората ще носят вечния Живот в шишенца. Например някой човек е на умиране, но иска да живее още. Какво ще направи? – Ще отвори едно от шишенцата, ще вземе няколко капки от елексира на Живота, ще си направи една инжекция и ще живее, колкото иска. Ако пък искаш доброволно да напуснеш този свят, да си заминеш – от тебе ще зависи. Тогава богословът, като дойде при тебе, няма да ти проповядва, както сега, с думи, но ще ти направи една инжекция в главата и ще придобиеш богословието. към беседата >>
- – Ще отвори едно от шишенцата, ще вземе няколко капки от елексира на Живота, ще си направи една инжекция и ще живее, колкото иска.
Като влезем в Новия живот, във висшата култура, ще имаме лекари, които ще си служат с елексира на Живота. Тогава хората ще носят вечния Живот в шишенца. Например някой човек е на умиране, но иска да живее още. Какво ще направи? – Ще отвори едно от шишенцата, ще вземе няколко капки от елексира на Живота, ще си направи една инжекция и ще живее, колкото иска. Ако пък искаш доброволно да напуснеш този свят, да си заминеш – от тебе ще зависи. Тогава богословът, като дойде при тебе, няма да ти проповядва, както сега, с думи, но ще ти направи една инжекция в главата и ще придобиеш богословието. Педагогът няма да те учи как да възпитаваш, но ще ти направи една инжекция в сърцето и ще придобиеш педагогиката. По този начин времето ще се съкрати. И аз тази вечер няма да се занимавам с вас – да ви доказвам това-онова, но ще ви кажа: „Елате тука! към беседата >>
96. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- Силата на водата не е в шишето, което я съдържа, но в самата вода. (втори вариант)
Венера, Марс, Юпитер, всички тези едновремешни богове са все паднали звезди в нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разумен живот, затова указва благотворно влияние върху човешкия организъм. Това е една аналогия, но ние трябва да вземем под внимание вътрешния смисъл на тази аналогия. Аз не вземам нейната материална страна. Силата на една свещ не е в материала, не е в лойта, от която е направена, но в светлината, която излиза от нея. Силата на водата не е в шишето, което я съдържа, но в самата вода. Шишето е само един акумулатор, а водата, която е в него, е важна. Нашата сила не е в тялото ни, но в силите, които се крият в него. Ако разгледате човешкото тяло от чисто физиологическо гледище, ще видите, че то не представлява някаква разумност. Ако отворите мозъка на един човек, какво ще стане? – Ще видите, че интелигентността му съвсем ще се изгуби. към втори вариант >>
- Шишето е само един акумулатор, а водата, която е в него, е важна. (втори вариант)
Само слънцето още е запазило своя разумен живот, затова указва благотворно влияние върху човешкия организъм. Това е една аналогия, но ние трябва да вземем под внимание вътрешния смисъл на тази аналогия. Аз не вземам нейната материална страна. Силата на една свещ не е в материала, не е в лойта, от която е направена, но в светлината, която излиза от нея. Силата на водата не е в шишето, което я съдържа, но в самата вода. Шишето е само един акумулатор, а водата, която е в него, е важна. Нашата сила не е в тялото ни, но в силите, които се крият в него. Ако разгледате човешкото тяло от чисто физиологическо гледище, ще видите, че то не представлява някаква разумност. Ако отворите мозъка на един човек, какво ще стане? – Ще видите, че интелигентността му съвсем ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че в този мозък стават известни приливи и отливи. към втори вариант >>
- Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода.
Венера, Марсъ, Юпитеръ, всички тия едноврѣмешни богове сѫ все паднали звѣзди въ нашата слънчева система. Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. към беседата >>
- Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна.
Само слънцето още е запазило своя разуменъ животъ, затова указва благотворно влияние върху човѣшкия организъмъ. Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна. Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ силитѣ, които се криятъ въ него. Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. към беседата >>
97. Послѣдното мѣсто / Последното място, НБ , София, 15.2.1925г.,
- Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? (втори вариант)
Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер! – Вода! Павел! към втори вариант >>
- Като пѫтувашъ изъ пустинята и носишъ своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Канта, на Шопенхауера, на Павла?
Азъ не говоря за външното проявление на водата, за онѣзи елементи, които я образуватъ – всичко това не е вода, тъй както тѣлото на човѣка не е човѣкътъ. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Въ водата се крие единъ вѫтрѣшенъ, Божественъ, разуменъ животъ. Нѣкои казватъ: е, водата е нѣщо неорганично, мъртво, не е като човѣка. Но, я да се лишимъ ние отъ водата за 1–2 мѣсеца, или за една година, да видимъ, каква култура ще имаме! Като пѫтувашъ изъ пустинята и носишъ своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Канта, на Шопенхауера, на Павла? Казватъ ти: Кантъ! – Вода! Шопенхауеръ! – Вода! Павелъ! към беседата >>
98. И пишеше на земята, НБ , София, 22.2.1925г.,
- Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. (втори вариант)
Сега, аз не искам да хвърлям сянка върху тия неща, но казвам, че погрешките трябва да се изправят. Но хората казват: Тялото и на праведния, и на грешния все в земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие в смъртта за тия двама души. Господ ще събере тялото на праведния човек в едно шишенце и в онзи свят ангелите от неговото тяло ще направят една хубава ваза. От тялото на праведните хора ще направят по една хубава ваза и ще кажат: Тази ваза е направена от тялото на праведния. А от тялото на грешния няма да остане никакъв помен, ще го хвърлят на сметта. Казва някой: Е, аз ще умра и праведният ще умре. Да, но от моето тяло ще направят една хубава ваза, а от твоето тяло нищо няма да направят. Казват: Е, такъв е животът. към втори вариант >>
- Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза.
Сега, азъ не искамъ да хвърлямъ сѣнка върху тия нѣща, но казвамъ, че погрѣшкитѣ трѣбва да се изправятъ. Но хората казватъ: тѣлото и на праведния, и на грѣшния все въ земята ще отиде. Да, така е, но има едно различие въ смъртьта за тия двама души. Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ. към беседата >>
99. Истинско служене, ООК , София, 4.3.1925г.,
- Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце.
Вие можете всеки ден да плачете за погрешките си, но какво ще ви ползва този плач? Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът? Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната? Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите. Или пък ги оставете да капят върху раната. Тази вода е лечебна. Плачете, но нека плачът ви бъде смислен! Ако плачете, трябва да знаете защо плачете. към беседата >>
- Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите.
Ако ме боли пръст и всеки ден плача от болка, но не го лекувам, какво ще ме ползва плачът? Този плач все ще ви донесе известна опитност, ще ви научи как да понасяте страданията, но защо, като ви боли пръстът, оставяте сълзите да падат на земята, а не ги оставяте да капят върху раната? Отде възприехте този навик? Гледам някого – плаче, а сълзите му капят на земята. Казвам: ако вие искате да ме убедите, че вашите сълзи са свети, съберете ги в едно малко шишенце. Щом вземете да плачете, турете шишенцето пред очите си и събирайте сълзите. Или пък ги оставете да капят върху раната. Тази вода е лечебна. Плачете, но нека плачът ви бъде смислен! Ако плачете, трябва да знаете защо плачете. към беседата >>
- Та когато казваме, че не трябва да се съмнявате, ние подразбираме нещо много реално – шишето ви трябва да бъде много здраво, нийде да не е пукнато. Защо?
Та когато казваме, че не трябва да се съмнявате, ние подразбираме нещо много реално – шишето ви трябва да бъде много здраво, нийде да не е пукнато. Защо? – За да не изтече водата – нищо повече! Ако се съмнявате, това показва, че формата, в която е вложена вашата идея, е пукната и в такава форма не можете да задържите идеята си. Когато казваме, че трябва да имате вяра, подразбираме да имате един извор, от който постоянно да наливате своето шише. Под думата вяра всички ще разбирате мястото, отдето може да черпите сили в живота си, за да реализирате своите идеи. Всяка идея може да се реализира само тогава, когато има един източник, който Ă помага. към беседата >>
- Когато казваме, че трябва да имате вяра, подразбираме да имате един извор, от който постоянно да наливате своето шише.
Та когато казваме, че не трябва да се съмнявате, ние подразбираме нещо много реално – шишето ви трябва да бъде много здраво, нийде да не е пукнато. Защо? – За да не изтече водата – нищо повече! Ако се съмнявате, това показва, че формата, в която е вложена вашата идея, е пукната и в такава форма не можете да задържите идеята си. Когато казваме, че трябва да имате вяра, подразбираме да имате един извор, от който постоянно да наливате своето шише. Под думата вяра всички ще разбирате мястото, отдето може да черпите сили в живота си, за да реализирате своите идеи. Всяка идея може да се реализира само тогава, когато има един източник, който Ă помага. Затова всички величини в живота трябва да се превърнат на сили. към беседата >>
101. Да се не смущава сърцето ви!, НБ , София, 22.3.1925г.,
- Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“. (втори вариант)
Учителят завежда своя ученик Муса-Бентам на една от най-опасните планински местности и му казва какви мъчнотии ще срещне. Първата мъчнотия ще бъде следната: като вървиш по този път, ще срещнеш една голяма змия. Ако можеш да я победиш, ти ще продължиш по-нататък пътя си, но ако не можеш да я победиш, тя ще те нагълта и с тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видиш да се върти около нея един гълъб. В това време ти ще бъдеш смел, ще хванеш змията за врата и ще я удушиш, но не се бой! Тогава той му дава едно шише с някаква течност, която се нарича елементът „вуар“. Ще вземеш тази течност и ще намажеш очите на змията, докато се свърши течността. Щом свършиш течността, силата на змията ще мине в тебе и гълъбът ще тръгне подире ти. Тръгне ли гълъбът с тебе, ти си извършил своята победа. към втори вариант >>
- След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва. (втори вариант)
По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв. Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите. След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва. Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти. Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си. към втори вариант >>
- Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. (втори вариант)
Плачът е едно благородно чувство. Да плачеш, но на място! Христос, един гениален човек, един велик човек, Син Божий Го наричат, и Той плака, и Той проля сълзи. Защо? Не можа ли без сълзи? Само един ангелски ум може да оцени колко струват тия Христови сълзи. Когато Христос плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелите ги събраха в едно шишенце. Тия сълзи представляват една ценна, лековита есенция. Христос не плака много, предполагам да паднаха около 10 капки само от очите му, но тия капки са лековити. Ето вече 2000 години, как светът се лекува с тия 10 капки. Те поддържат живота на цялото човечество, лекуват рани, измиват болки. към втори вариант >>
- Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“.
Учительтъ завежда своя ученикъ Муса-Бентамъ на една отъ най-опаснитѣ планински мѣстности и му казва, какви мѫчнотии ще срещне. Първата мѫчнотия ще бѫде слѣдната: като вървишъ по този пѫть, ще срещнешъ една голѣма змия. Ако можешъ да я побѣдишъ, ти ще продължишъ по-нататъкъ пѫтя си, но ако не можешъ да я победишъ, тя ще те нагълта и съ тебе всичко ще се свърши. Но когато тази змия се приближи, ти ще видишъ да се върти около нея единъ гълѫбъ. Въ това врѣме ти ще бѫдешъ смѣлъ, ще хванешъ змията за врата и ще я удушишъ, но не се бой! Тогава той му дава едно шише съ нѣкаква течность, която се нарича елемента „вуаръ“. Ще вземешъ тази течность и ще намажешъ очитѣ на змията, докато се свърши течностьта. Щомъ свършишъ течностьта, силата на змията ще мине въ тебе, и гълѫбътъ ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли гълѫба съ тебе, ти си извършилъ своята побѣда. към беседата >>
- Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва.
По-нататъкъ, въ продължение на пѫтя си, ще срещнешъ единъ отъ най-голѣмитѣ лъвове въ свѣта и ако не го побѣдишъ, той ще те разкѫса на парчета. Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ. Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ. Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва. Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си. към беседата >>
- Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце.
Плачътъ е едно благородно чувство. Да плачешъ, но на мѣсто! Христосъ, единъ гениаленъ човѣкъ, единъ великъ човѣкъ, Синъ Божий Го наричатъ, и Той плака, и Той пролѣ сълзи. Защо? Не можа ли безъ сълзи? Само единъ ангелски умъ може да оцѣни колко струватъ тия Христови сълзи. Когато Христосъ плака, тия сълзи не паднаха на земята, ангелитѣ ги събраха въ едно шишенце. Тия сълзи прѣдставляватъ една цѣнна, лѣковита есенция. Христосъ не плака много, прѣдполагамъ да паднаха около 10 капки само отъ очитѣ му, но тия капки сѫ лѣковити. Ето вече 2,000 години, какъ свѣтътъ се лѣкува съ тия 10 капки. Тѣ подържатъ живота на цѣлото човѣчество, лѣкуватъ рани, измиватъ болки. към беседата >>
102. Законътъ на внушението, МОК , София, 5.4.1925г.,
- В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода.
Ще ви дам един пример, от който да си съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите. В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода. По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода. В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува. Можете ли да изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма? към беседата >>
- По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода.
Ще ви дам един пример, от който да си съставите идея каква е тази малка част от материята, която причинява скърбите и радостите. В едно шише с вместимост един килограм туряте чиста вода и само една капка червена боя, която силно се разрежда; от тази разредена течност изваждате една капка и я поставяте в друго шише от един килограм вместимост, пълно с чиста вода; от второто шише вземате пак една капка течност и я поставяте в трето шише, пълно с един килограм чиста вода. По този начин продължавате да пренасяте от разредената течност в други шишета, около тридесет на брой, пълни с чиста вода. В хомеопатията се казва, че след тридесетото разреждане на една капка от известен разтвор всяка капка от последния, дадена на някой болен, може да го излекува. Можете ли да изчислите каква част от материята се съдържа в последната вода след тридесетото разреждане на капката, като се знае, че всяка капка съдържа една стотна част материя от милиграма? към беседата >>
103. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява, НБ , София, 5.4.1925г.,
- Ти ме питаш: Какво искаш да ми кажеш с това шише? (втори вариант)
И така, разумният живот изисква положителни знания, положителни чувства. В положителните чувства няма терзания. Например, аз говоря нещо, а някой казва: Какво искаш да ми кажеш, не те разбирам. - Ти си болен, аз ти давам цяр. Ти ме питаш: Какво искаш да ми кажеш с това шише? Казвам: Ти си болен, от три месеца търсиш лекар, ето ти това шише, вземай по три лъжици на ден от него. Това иска да ти каже моето шишенце. - Ама може ли това? – Опитай! Аз мога да ти кажа, как се е образувало това лекарство, как действа то; мога да ти изнеса ред медицински теории и хипотези, но ти казвам; вземай по три лъжици на ден, нито повече, нито по-малко. към втори вариант >>
- Казвам: Ти си болен, от три месеца търсиш лекар, ето ти това шише, вземай по три лъжици на ден от него. (втори вариант)
И така, разумният живот изисква положителни знания, положителни чувства. В положителните чувства няма терзания. Например, аз говоря нещо, а някой казва: Какво искаш да ми кажеш, не те разбирам. - Ти си болен, аз ти давам цяр. Ти ме питаш: Какво искаш да ми кажеш с това шише? Казвам: Ти си болен, от три месеца търсиш лекар, ето ти това шише, вземай по три лъжици на ден от него. Това иска да ти каже моето шишенце. - Ама може ли това? – Опитай! Аз мога да ти кажа, как се е образувало това лекарство, как действа то; мога да ти изнеса ред медицински теории и хипотези, но ти казвам; вземай по три лъжици на ден, нито повече, нито по-малко. Опитай и ще видиш резултата! към втори вариант >>
- Това иска да ти каже моето шишенце. (втори вариант)
В положителните чувства няма терзания. Например, аз говоря нещо, а някой казва: Какво искаш да ми кажеш, не те разбирам. - Ти си болен, аз ти давам цяр. Ти ме питаш: Какво искаш да ми кажеш с това шише? Казвам: Ти си болен, от три месеца търсиш лекар, ето ти това шише, вземай по три лъжици на ден от него. Това иска да ти каже моето шишенце. - Ама може ли това? – Опитай! Аз мога да ти кажа, как се е образувало това лекарство, как действа то; мога да ти изнеса ред медицински теории и хипотези, но ти казвам; вземай по три лъжици на ден, нито повече, нито по-малко. Опитай и ще видиш резултата! Ти вземеш от това лекарство, излекуваш се и после казваш: Така се е случило, така е наредила природата, едно съвпадение станало. към втори вариант >>
- Ти ме питашъ: какво искашъ да ми кажешъ съ това шише?
И тъй, разумниятъ животъ изисква положителни знания, положителни чувства. Въ положителнитѣ чувства нѣма терзания. Запримѣръ, азъ говоря нѣщо, а нѣкой казва: какво искаш да ми кажешъ, не те разбирамъ. Ти си боленъ, азъ ти давамъ цярь. Ти ме питашъ: какво искашъ да ми кажешъ съ това шише? Казвамъ: ти си боленъ, отъ три мѣсеца търсишъ лѣкарь, ето ти това шише, взимай по три лъжици на день отъ него. Това иска да ти каже моето шишенце. Ама може ли това? – Опитай! Азъ мога да ти кажа, какъ се е образувало това лѣкарство, какъ дѣйствува то; мога да ти изнеса редъ медицински теории и хипотези, но ти казвамъ; взимай по три лъжици на день, нито повече, нито по-малко. към беседата >>
- Казвамъ: ти си боленъ, отъ три мѣсеца търсишъ лѣкарь, ето ти това шише, взимай по три лъжици на день отъ него.
И тъй, разумниятъ животъ изисква положителни знания, положителни чувства. Въ положителнитѣ чувства нѣма терзания. Запримѣръ, азъ говоря нѣщо, а нѣкой казва: какво искаш да ми кажешъ, не те разбирамъ. Ти си боленъ, азъ ти давамъ цярь. Ти ме питашъ: какво искашъ да ми кажешъ съ това шише? Казвамъ: ти си боленъ, отъ три мѣсеца търсишъ лѣкарь, ето ти това шише, взимай по три лъжици на день отъ него. Това иска да ти каже моето шишенце. Ама може ли това? – Опитай! Азъ мога да ти кажа, какъ се е образувало това лѣкарство, какъ дѣйствува то; мога да ти изнеса редъ медицински теории и хипотези, но ти казвамъ; взимай по три лъжици на день, нито повече, нито по-малко. Опитай и ще видиш резултата! към беседата >>
- Това иска да ти каже моето шишенце.
Въ положителнитѣ чувства нѣма терзания. Запримѣръ, азъ говоря нѣщо, а нѣкой казва: какво искаш да ми кажешъ, не те разбирамъ. Ти си боленъ, азъ ти давамъ цярь. Ти ме питашъ: какво искашъ да ми кажешъ съ това шише? Казвамъ: ти си боленъ, отъ три мѣсеца търсишъ лѣкарь, ето ти това шише, взимай по три лъжици на день отъ него. Това иска да ти каже моето шишенце. Ама може ли това? – Опитай! Азъ мога да ти кажа, какъ се е образувало това лѣкарство, какъ дѣйствува то; мога да ти изнеса редъ медицински теории и хипотези, но ти казвамъ; взимай по три лъжици на день, нито повече, нито по-малко. Опитай и ще видиш резултата! Ти вземешъ отъ това лѣкарство, излѣкувашъ се и послѣ казвашъ: така се е случило, тъй е наредила природата, едно съвпадение станало. към беседата >>
104. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото, НБ , София, 28.6.1925г.,
- Преди неколко дни аз взех в едно шишенце етер и го запуших отгоре с малко памучец. (втори вариант)
Това не е разрешение на въпроса. Ако хората са създадени от Бога, как е възможно да са лоши? Я ми обяснете това нещо! Когато животът не се проявява в своето Божествено естество, а се проявява по човешката мисъл, той е всякога лош. Лошевината произтича от това, че ние искаме да употребим Божествения живот за човешки изгоди, и вследствие на това този живот лесно се изпарява. Преди неколко дни аз взех в едно шишенце етер и го запуших отгоре с малко памучец. След известно време отидох да го взема, но го нямаше там. Имало една малка дупчица, и той изфирясъл от там. Така и ние, по същия начин, затваряме Божествения живот в едно шишенце, туряме му запушалка, но след време виждаме, че го няма. Божественият живот казва: не можете да ме държите затворен в шишенце. Аз ще си намеря и най-малката дупка ще излеза от там. към втори вариант >>
- Така и ние, по същия начин, затваряме Божествения живот в едно шишенце, туряме му запушалка, но след време виждаме, че го няма. (втори вариант)
Когато животът не се проявява в своето Божествено естество, а се проявява по човешката мисъл, той е всякога лош. Лошевината произтича от това, че ние искаме да употребим Божествения живот за човешки изгоди, и вследствие на това този живот лесно се изпарява. Преди неколко дни аз взех в едно шишенце етер и го запуших отгоре с малко памучец. След известно време отидох да го взема, но го нямаше там. Имало една малка дупчица, и той изфирясъл от там. Така и ние, по същия начин, затваряме Божествения живот в едно шишенце, туряме му запушалка, но след време виждаме, че го няма. Божественият живот казва: не можете да ме държите затворен в шишенце. Аз ще си намеря и най-малката дупка ще излеза от там. Така и ние мислим за свобода, за широк простор в нашия живот. към втори вариант >>
- Божественият живот казва: не можете да ме държите затворен в шишенце. (втори вариант)
Лошевината произтича от това, че ние искаме да употребим Божествения живот за човешки изгоди, и вследствие на това този живот лесно се изпарява. Преди неколко дни аз взех в едно шишенце етер и го запуших отгоре с малко памучец. След известно време отидох да го взема, но го нямаше там. Имало една малка дупчица, и той изфирясъл от там. Така и ние, по същия начин, затваряме Божествения живот в едно шишенце, туряме му запушалка, но след време виждаме, че го няма. Божественият живот казва: не можете да ме държите затворен в шишенце. Аз ще си намеря и най-малката дупка ще излеза от там. Така и ние мислим за свобода, за широк простор в нашия живот. към втори вариант >>
- " – В шишенцето ми има сълзи. (втори вариант)
Те се различават по състава си. Когато човек плаче от скърб, от тъга или от радост, сълзите са различни. Когато човек плаче от любов, от милост, сълзите пак се различават. Някой казва: Господи, аз плаках. Господ казва: "Вижте, защо е плакал този! " – В шишенцето ми има сълзи. - Вижте в шишенцето му, сълзи има. Като разгледат сълзите му, казват: "Разбрахме за какво е плакал". Друг някой казва: "Виж ме, Господи, че плача". Господ казва: "Разгледайте тези капки, които се леят от очите му, за какво са! Защо е плакал, от любов ли, от радост ли, от скърб ли, от що". към втори вариант >>
- - Вижте в шишенцето му, сълзи има. (втори вариант)
Когато човек плаче от скърб, от тъга или от радост, сълзите са различни. Когато човек плаче от любов, от милост, сълзите пак се различават. Някой казва: Господи, аз плаках. Господ казва: "Вижте, защо е плакал този! " – В шишенцето ми има сълзи. - Вижте в шишенцето му, сълзи има. Като разгледат сълзите му, казват: "Разбрахме за какво е плакал". Друг някой казва: "Виж ме, Господи, че плача". Господ казва: "Разгледайте тези капки, които се леят от очите му, за какво са! Защо е плакал, от любов ли, от радост ли, от скърб ли, от що". Това се знае в невидимия свят. към втори вариант >>
- Прѣди нѣколко дни азъ взехъ въ едно шишенце етеръ и го запушихъ отгорѣ съ малко памучецъ.
Това не е разрѣшение на въпроса. Ако хората сѫ създадени отъ Бога, какъ е възможно да сѫ лоши? Я ми обяснете това нѣщо! Когато животътъ не се проявява въ своето Божествено естество, а се проявява по човѣшката мисъль, той е всѣкога лошъ. Лошевината произтича отъ това, че ние искаме да употрѣбимъ Божествения животъ за човѣшки изгоди, и вслѣдствие на това този животъ лесно се изпарява. Прѣди нѣколко дни азъ взехъ въ едно шишенце етеръ и го запушихъ отгорѣ съ малко памучецъ. Слѣдъ извѣстно врѣме отидохъ да го взема, но го нѣмаше тамъ. Имало една малка дупчица, и той изфирясълъ отъ тамъ. Така и ние, по сѫщия начинъ, затваряме Божествения животъ въ едно шишенце, туряме му запушалка, но слѣдъ врѣме виждаме, че го нѣма. Божествениятъ животъ казва: не можете да ме държите затворенъ въ шишенце. Азъ ще си намѣря и най-малката дупка ще излѣза отъ тамъ. към беседата >>
- Така и ние, по сѫщия начинъ, затваряме Божествения животъ въ едно шишенце, туряме му запушалка, но слѣдъ врѣме виждаме, че го нѣма.
Когато животътъ не се проявява въ своето Божествено естество, а се проявява по човѣшката мисъль, той е всѣкога лошъ. Лошевината произтича отъ това, че ние искаме да употрѣбимъ Божествения животъ за човѣшки изгоди, и вслѣдствие на това този животъ лесно се изпарява. Прѣди нѣколко дни азъ взехъ въ едно шишенце етеръ и го запушихъ отгорѣ съ малко памучецъ. Слѣдъ извѣстно врѣме отидохъ да го взема, но го нѣмаше тамъ. Имало една малка дупчица, и той изфирясълъ отъ тамъ. Така и ние, по сѫщия начинъ, затваряме Божествения животъ въ едно шишенце, туряме му запушалка, но слѣдъ врѣме виждаме, че го нѣма. Божествениятъ животъ казва: не можете да ме държите затворенъ въ шишенце. Азъ ще си намѣря и най-малката дупка ще излѣза отъ тамъ. Така и ние мислимъ за свобода, за широкъ просторъ въ нашия животъ. към беседата >>
- Божествениятъ животъ казва: не можете да ме държите затворенъ въ шишенце.
Лошевината произтича отъ това, че ние искаме да употрѣбимъ Божествения животъ за човѣшки изгоди, и вслѣдствие на това този животъ лесно се изпарява. Прѣди нѣколко дни азъ взехъ въ едно шишенце етеръ и го запушихъ отгорѣ съ малко памучецъ. Слѣдъ извѣстно врѣме отидохъ да го взема, но го нѣмаше тамъ. Имало една малка дупчица, и той изфирясълъ отъ тамъ. Така и ние, по сѫщия начинъ, затваряме Божествения животъ въ едно шишенце, туряме му запушалка, но слѣдъ врѣме виждаме, че го нѣма. Божествениятъ животъ казва: не можете да ме държите затворенъ въ шишенце. Азъ ще си намѣря и най-малката дупка ще излѣза отъ тамъ. Така и ние мислимъ за свобода, за широкъ просторъ въ нашия животъ. към беседата >>
- “ – Въ шишенцето ми има сълзи.
Тѣ се различаватъ по състава си. Когато човѣкъ плаче отъ скърбь, отъ тѫга или отъ радость, сълзитѣ сѫ различни. Когато човѣкъ плаче отъ любовь, отъ милость, сълзитѣ пакъ се различаватъ. Нѣкой казва: Господи, азъ плакахъ. Господь казва: „Вижте, защо е плакалъ този! “ – Въ шишенцето ми има сълзи. Вижте въ шишенцето му, сълзи има. Като разгледатъ сълзитѣ му, казватъ: „Разбрахме за какво е плакал“. Другъ нѣкой казва: „Вижъ ме, Господи, че плача“. Господь казва: „Разгледайте тия капки, които се лѣятъ отъ очитѣ му, за какво сѫ! Защо е плакалъ, отъ любовь ли, отъ радость ли, отъ скърбь ли, отъ що“. към беседата >>
- Вижте въ шишенцето му, сълзи има.
Когато човѣкъ плаче отъ скърбь, отъ тѫга или отъ радость, сълзитѣ сѫ различни. Когато човѣкъ плаче отъ любовь, отъ милость, сълзитѣ пакъ се различаватъ. Нѣкой казва: Господи, азъ плакахъ. Господь казва: „Вижте, защо е плакалъ този! “ – Въ шишенцето ми има сълзи. Вижте въ шишенцето му, сълзи има. Като разгледатъ сълзитѣ му, казватъ: „Разбрахме за какво е плакал“. Другъ нѣкой казва: „Вижъ ме, Господи, че плача“. Господь казва: „Разгледайте тия капки, които се лѣятъ отъ очитѣ му, за какво сѫ! Защо е плакалъ, отъ любовь ли, отъ радость ли, отъ скърбь ли, отъ що“. Това се знае въ невидимия свѣтъ. към беседата >>
105. Преходни състояния на съзнанието, МОК , София, 5.7.1925г.,
- Две възможности има: или да хвърли шишето с маслото на земята, или да го задържи за себе си.
Какво трябва да направи този човек, за да отвори пътя си? – Има два начина, по които той ще може да си направи мост. Представете си, че този човек е купил един килограм чисто дървено масло, което иска да занесе на своя приятел. Но преди да е успял да му го занесе, той получава от своя приятел едно оскърбително писмо. Този човек се спира сега и се замисля какво да направи с маслото. Две възможности има: или да хвърли шишето с маслото на земята, или да го задържи за себе си. Коя от двете постъпки е за предпочитане? Ако той хвърли шишето с маслото на земята и го строши, това подразбира: „За да може да съществува между нас двамата приятелство, ти трябва да слезеш на Земята, да научиш законите на смирението.“ Ако пък задържи шишето с маслото за себе си, с това той иска да каже на своя приятел: „Ти не заслужаваш това масло. И да ти го дам, не можеш да го използваш, както трябва. Затова аз ще задържа маслото за себе си, понеже се надявам да изправя тази погрешка.“ Как ще изправи погрешката? – От маслото, което задържи за себе си, този човек ще приготви едно вкусно, богато ядене, и ще покани своя приятел на обед. към беседата >>
- Ако той хвърли шишето с маслото на земята и го строши, това подразбира: „За да може да съществува между нас двамата приятелство, ти трябва да слезеш на Земята, да научиш законите на смирението.“ Ако пък задържи шишето с маслото за себе си, с това той иска да каже на своя приятел: „Ти не заслужаваш това масло.
Представете си, че този човек е купил един килограм чисто дървено масло, което иска да занесе на своя приятел. Но преди да е успял да му го занесе, той получава от своя приятел едно оскърбително писмо. Този човек се спира сега и се замисля какво да направи с маслото. Две възможности има: или да хвърли шишето с маслото на земята, или да го задържи за себе си. Коя от двете постъпки е за предпочитане? Ако той хвърли шишето с маслото на земята и го строши, това подразбира: „За да може да съществува между нас двамата приятелство, ти трябва да слезеш на Земята, да научиш законите на смирението.“ Ако пък задържи шишето с маслото за себе си, с това той иска да каже на своя приятел: „Ти не заслужаваш това масло. И да ти го дам, не можеш да го използваш, както трябва. Затова аз ще задържа маслото за себе си, понеже се надявам да изправя тази погрешка.“ Как ще изправи погрешката? – От маслото, което задържи за себе си, този човек ще приготви едно вкусно, богато ядене, и ще покани своя приятел на обед. Той, като дойде, ще си хапне добре, ще се задоволи и ще съзнае погрешката си. Ще каже: „Приятелю, извини ме, че ти написах такова оскърбително писмо. към беседата >>
106. Вътрешна връзка, МС , София, 6.7.1925г.,
- Всяка пъпка най-първо е користолюбива, тя мяза на едно запушено шишенце.
Разумният човек дава от своята любов и на другите. Трябва да дадеш! Защо? Ако не дадеш, ще се пукнеш, а като се пукнеш, от тебе ще изтече излишното. Това е закон в природата. Всяка пъпка най-първо е користолюбива, тя мяза на едно запушено шишенце. Дойде някой при нея, казва й: дай! - Не давам. Но, като дойде слънчевата енергия и я облее изобилно, листата й се разтварят, и тя дава. После листата й окапват, и плодът завързва. И плодът в първо време е користолюбив, казва: няма да дам! към беседата >>
- Представете си, че имате редица красиви шишета, но все празни.
Сега казвам на вас, младите, да се пазите, докато любовта ви не е покварена, защото, щом се поквари, вие ще бъдете в неведение. Аз употребявам думата "млад" в добър смисъл - млад в Любовта. Ще ви дам едно малко обяснение. Вие казвате, че човек трябва да живее. Да, но как трябва да живее? Представете си, че имате редица красиви шишета, но все празни. Казвам: вие трябва да напълните вашите шишета. Казвате: защо да пълним тия празни шишета? Ще ви трябват, защото за в бъдеще условията на живота ще се изменят. Бъдещето ви ще зависи от тия пълни шишета. Всяка мисъл у човека е една форма, която трябва да се напълни със съдържание на Любовта. към беседата >>
- Казвате: защо да пълним тия празни шишета?
Ще ви дам едно малко обяснение. Вие казвате, че човек трябва да живее. Да, но как трябва да живее? Представете си, че имате редица красиви шишета, но все празни. Казвам: вие трябва да напълните вашите шишета. Казвате: защо да пълним тия празни шишета? Ще ви трябват, защото за в бъдеще условията на живота ще се изменят. Бъдещето ви ще зависи от тия пълни шишета. Всяка мисъл у човека е една форма, която трябва да се напълни със съдържание на Любовта. Следователно, цената ви ще зависи от това, колко от тия шишета сте напълнили със съдържание на Божествените блага. Ако вашето сърце, ако вашият ум не са пълни с Божествените блага, какво струват? към беседата >>
- Ние не препоръчваме празните шишета.
- Касата му е пълна. В какво седи цената на един разумен човек? - В неговата разумност. Разумният човек, както и богатият човек, са пълни каси. Сърцето на добрия човек е пълно с добрини. Ние не препоръчваме празните шишета. Ние искаме да бъдете богати, пълни шишета. Когато говорим за богатство, разбираме, че човек трябва да бъде богат с добродетели. Когато говорим за сиромашия, подразбираме, че трябва да бъдете сиромаси в негативен смисъл: сиромаси в лъжа, в страх, в завист, в злоба, в омраза, в доносничество, в изопачаване на Истината, в интриги, в безверие, в глупости, да нямате нито майка, нито баща. Изобщо, във всичко негативно да бъдете крайно сиромаси. Щом обаче, дойдете до положителните неща, там трябва да бъдете крайно богати, не само милионери, но билионери, милиардери, колкото се може повече богатство да имате. към беседата >>
- Ние искаме да бъдете богати, пълни шишета.
В какво седи цената на един разумен човек? - В неговата разумност. Разумният човек, както и богатият човек, са пълни каси. Сърцето на добрия човек е пълно с добрини. Ние не препоръчваме празните шишета. Ние искаме да бъдете богати, пълни шишета. Когато говорим за богатство, разбираме, че човек трябва да бъде богат с добродетели. Когато говорим за сиромашия, подразбираме, че трябва да бъдете сиромаси в негативен смисъл: сиромаси в лъжа, в страх, в завист, в злоба, в омраза, в доносничество, в изопачаване на Истината, в интриги, в безверие, в глупости, да нямате нито майка, нито баща. Изобщо, във всичко негативно да бъдете крайно сиромаси. Щом обаче, дойдете до положителните неща, там трябва да бъдете крайно богати, не само милионери, но билионери, милиардери, колкото се може повече богатство да имате. към беседата >>
107. Живите образи, СБ , В.Търново, 26.8.1925г.,
- Като ги варя дълго време, изцеждам хубаво сока им, турям го в едно шишенце и с него лекувам болните даром.
Аз зная какво ще кажете за мене тогава. Ще кажете: „Той ни плати само наполовина полиците.“ – Да, но все пак спечелихте, иначе щяхте да задържите полиците в себе си и никакви пари нямаше да получите. Знаете ли какво ще направя аз от тия полици? – Ще направя цяр. Аз имам един голям казан и след като ги събера, турям ги вътре и ги варя. Като ги варя дълго време, изцеждам хубаво сока им, турям го в едно шишенце и с него лекувам болните даром. Тъй е, това е един велик закон. Може да ви се види смешно, но и Бог взема така греховете ви и ги заличава, употребява ги за едно велико благо на света. Та казвам: всички онези стари традиции, които спъват растенето в живота ви, ще се постараете през този събор да ги премахнете. към беседата >>
108. Наряд и упътвания / Чистотата, СБ , В.Търново, 27.8.1925г.,
- Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. (втори вариант)
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. към втори вариант >>
- Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. (втори вариант)
Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. към втори вариант >>
- Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. (втори вариант)
Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. към втори вариант >>
- Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. (втори вариант)
То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? към втори вариант >>
- Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. (втори вариант)
Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. към втори вариант >>
- – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. (втори вариант)
Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. към втори вариант >>
- – Ще напълниш отново шишенцето си. (втори вариант)
Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска. към втори вариант >>
- Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. (втори вариант)
– Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. То е същият закон. към втори вариант >>
- Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. (втори вариант)
– Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. към втори вариант >>
- Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. (втори вариант)
Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. към втори вариант >>
- Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. (втори вариант)
Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? към втори вариант >>
- Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. (втори вариант)
Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? към втори вариант >>
- – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. (втори вариант)
Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. към втори вариант >>
- “ – Ще напълниш отново шишенцето си. (втори вариант)
Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането? към втори вариант >>
- Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. (втори вариант)
– Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя? “ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. Това е същият закон. към втори вариант >>
- Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ.
– Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. към беседата >>
- Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата.
Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. към беседата >>
- Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ.
Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. към беседата >>
- Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне.
То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? към беседата >>
- Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь.
Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. към беседата >>
- – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ.
Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. към беседата >>
- – Ще напълнишъ отново шишенцето си.
Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. към беседата >>
- Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече.
– Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора. То е сѫщиятъ законъ. към беседата >>
- Колцина от вас имате такива шишенца за сълзи? (втори вариант)
Вие, като ученици, разумно трябва да разглеждате всички прояви на живота. Запример, некой път вие плачете. Какво трябва да правите тогава? Аз бих желал всички да имате по едно малко шишенце и да събирате в него сълзите си. Вие казвате, че вашите сълзи били много свещени, а ги оставяте да падат на земята, да се цапат. Колцина от вас имате такива шишенца за сълзи? Ако те съ най-свещените неща, как оставяте тия свещени неща да падат по земята? Имате ли поне малко памучец за тия сълзи? По-практично е да си служите с памук, но той ще бъде особен памук. Ще го напоиш с сълзите си и ще го дигнеш некъде. Пък когато заплаче некой ваш приятел, когото обичате, съберете сълзите му в едно шишенце! към втори вариант >>
- Пък когато заплаче некой ваш приятел, когото обичате, съберете сълзите му в едно шишенце! (втори вариант)
Колцина от вас имате такива шишенца за сълзи? Ако те съ най-свещените неща, как оставяте тия свещени неща да падат по земята? Имате ли поне малко памучец за тия сълзи? По-практично е да си служите с памук, но той ще бъде особен памук. Ще го напоиш с сълзите си и ще го дигнеш некъде. Пък когато заплаче некой ваш приятел, когото обичате, съберете сълзите му в едно шишенце! Вижте, колко е неделикатно човешкото сърдце! Вие говорите за любов, но вашето сърдце не е тъй нежно. Вие не сте още нежни. Запример, аз ви чувствувам, седите тук, но вие сте чужди един за друг, не можете да видите нещо красиво помежду си. За да видите красивото в човека, Бог трябва да влезе в него. към втори вариант >>
- Колцина отъ васъ имате такива шишенца за сълзи?
Вие, като ученици, разумно трѣбва да разглеждате всички прояви на живота. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие плачете. Какво трѣбва да правите тогава? Азъ бихъ желалъ всички да имате по едно малко шишенце и да събирате въ него сълзитѣ си. Вие казвате, че вашитѣ сълзи били много свещени, а ги оставяте да падатъ на земята, да се цапатъ. Колцина отъ васъ имате такива шишенца за сълзи? Ако тѣ сѫ най-свещенитѣ нѣща, какъ оставяте тия свещени нѣща да падатъ по земята? Имате ли поне малко памучецъ за тия сълзи? По-практично е да си служите съ памукъ, но той ще бѫде особенъ памукъ. Ще го напоишъ съ сълзитѣ си и ще го дигнешъ нѣкѫдѣ. Пъкъ когато заплаче нѣкой вашъ приятель, когото обичате, съберете сълзитѣ му въ едно шишенце! към беседата >>
- Пъкъ когато заплаче нѣкой вашъ приятель, когото обичате, съберете сълзитѣ му въ едно шишенце!
Колцина отъ васъ имате такива шишенца за сълзи? Ако тѣ сѫ най-свещенитѣ нѣща, какъ оставяте тия свещени нѣща да падатъ по земята? Имате ли поне малко памучецъ за тия сълзи? По-практично е да си служите съ памукъ, но той ще бѫде особенъ памукъ. Ще го напоишъ съ сълзитѣ си и ще го дигнешъ нѣкѫдѣ. Пъкъ когато заплаче нѣкой вашъ приятель, когото обичате, съберете сълзитѣ му въ едно шишенце! Вижте, колко е неделикатно човѣшкото сърдце! Вие говорите за любовь, но вашето сърдце не е тъй нѣжно. Вие не сте още нѣжни. Запримѣръ, азъ ви чувствувамъ, седите тукъ, но вие сте чужди единъ за другъ, не можете да видите нѣщо красиво помежду си. За да видите красивото въ човѣка, Богъ трѣбва да влѣзе въ него. към беседата >>
110. Дето и да идеш!, СБ , В.Търново, 29.8.1925г.,
- Например мразиш змията, страх те е от нея – купи си едно шише, тури я в него и я храни, докато я пообикнеш малко.
Когато се изгубят добрите чувства по отношение на някого и се роди омраза, знаете ли какво става? Тази омраза е проказа за душата. Ти си настроен против някого, казваш: „Аз не мога да обичам този човек! Аз съм неразположен, не мога да го гледам! “ Ако искаш да бъдеш духовен човек, постарай се да обикнеш това, което мразиш. Например мразиш змията, страх те е от нея – купи си едно шише, тури я в него и я храни, докато я пообикнеш малко. Или страх те е от мишка. Хвани я, тури я в един капан, похрани я няколко дни и всяка сутрин я поглеждай, докато свикнеш с нея и я обикнеш. И в змията, и в мишката има нещо Божествено. Някой човек се страхува от пиявици. Нека вземе една пиявица в едно шише с вода и да я поглежда от време на време – ще привикне с нея. към беседата >>
- Нека вземе една пиявица в едно шише с вода и да я поглежда от време на време – ще привикне с нея.
Например мразиш змията, страх те е от нея – купи си едно шише, тури я в него и я храни, докато я пообикнеш малко. Или страх те е от мишка. Хвани я, тури я в един капан, похрани я няколко дни и всяка сутрин я поглеждай, докато свикнеш с нея и я обикнеш. И в змията, и в мишката има нещо Божествено. Някой човек се страхува от пиявици. Нека вземе една пиявица в едно шише с вода и да я поглежда от време на време – ще привикне с нея. Във всичко това, което не обичаш, привикни да виждаш проява на Божествения живот, да виждаш как се хармонизира разумното с неразумното в живота. към беседата >>
111. Той знаеше, НБ , София, 29.11.1925г.,
- Той имал своя отлична, голяма лаборатория, добре наредена с шишета от разни големини и с различни съдържания.
Ще ви приведа друг един пример, за професор Блякстон, псевдоним на един виден химик и физик, новатор, който се занимавал с дълбоки въпроси на живата природа. Той имал своя отлична, голяма лаборатория, добре наредена с шишета от разни големини и с различни съдържания. Един ден заминава на екскурзия за цял месец, да прекара времето си из природата, и оставя ключа от лабораторията си на своята любознателна слугиня, да наглежда от време на време. Тя отваря лабораторията и вижда, че малки и големи шишенца са наредени едни до други. В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя. И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията. Като наредила всичко, както трябва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюрпризирам професора. към беседата >>
- Тя отваря лабораторията и вижда, че малки и големи шишенца са наредени едни до други.
Ще ви приведа друг един пример, за професор Блякстон, псевдоним на един виден химик и физик, новатор, който се занимавал с дълбоки въпроси на живата природа. Той имал своя отлична, голяма лаборатория, добре наредена с шишета от разни големини и с различни съдържания. Един ден заминава на екскурзия за цял месец, да прекара времето си из природата, и оставя ключа от лабораторията си на своята любознателна слугиня, да наглежда от време на време. Тя отваря лабораторията и вижда, че малки и големи шишенца са наредени едни до други. В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя. И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията. Като наредила всичко, както трябва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюрпризирам професора. Дохожда си професорът гледа, новаторско нещо има в лабораторията му, всички шишета разместени. Питам сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисъл, защо професорът е наредил така шишетата си? към беседата >>
- В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя.
Ще ви приведа друг един пример, за професор Блякстон, псевдоним на един виден химик и физик, новатор, който се занимавал с дълбоки въпроси на живата природа. Той имал своя отлична, голяма лаборатория, добре наредена с шишета от разни големини и с различни съдържания. Един ден заминава на екскурзия за цял месец, да прекара времето си из природата, и оставя ключа от лабораторията си на своята любознателна слугиня, да наглежда от време на време. Тя отваря лабораторията и вижда, че малки и големи шишенца са наредени едни до други. В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя. И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията. Като наредила всичко, както трябва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюрпризирам професора. Дохожда си професорът гледа, новаторско нещо има в лабораторията му, всички шишета разместени. Питам сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисъл, защо професорът е наредил така шишетата си? — Не е разбрала. към беседата >>
- И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията.
Ще ви приведа друг един пример, за професор Блякстон, псевдоним на един виден химик и физик, новатор, който се занимавал с дълбоки въпроси на живата природа. Той имал своя отлична, голяма лаборатория, добре наредена с шишета от разни големини и с различни съдържания. Един ден заминава на екскурзия за цял месец, да прекара времето си из природата, и оставя ключа от лабораторията си на своята любознателна слугиня, да наглежда от време на време. Тя отваря лабораторията и вижда, че малки и големи шишенца са наредени едни до други. В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя. И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията. Като наредила всичко, както трябва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюрпризирам професора. Дохожда си професорът гледа, новаторско нещо има в лабораторията му, всички шишета разместени. Питам сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисъл, защо професорът е наредил така шишетата си? — Не е разбрала. към беседата >>
- Дохожда си професорът гледа, новаторско нещо има в лабораторията му, всички шишета разместени.
Един ден заминава на екскурзия за цял месец, да прекара времето си из природата, и оставя ключа от лабораторията си на своята любознателна слугиня, да наглежда от време на време. Тя отваря лабораторията и вижда, че малки и големи шишенца са наредени едни до други. В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя. И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията. Като наредила всичко, както трябва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюрпризирам професора. Дохожда си професорът гледа, новаторско нещо има в лабораторията му, всички шишета разместени. Питам сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисъл, защо професорът е наредил така шишетата си? — Не е разбрала. към беседата >>
- Питам сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисъл, защо професорът е наредил така шишетата си?
Тя отваря лабораторията и вижда, че малки и големи шишенца са наредени едни до други. В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя. И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията. Като наредила всичко, както трябва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюрпризирам професора. Дохожда си професорът гледа, новаторско нещо има в лабораторията му, всички шишета разместени. Питам сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисъл, защо професорът е наредил така шишетата си? — Не е разбрала. към беседата >>
- При сегашните условия трябва да изпразним шишенцата си, за да ги напълним.
Не че този Господ е лош, всички Го виждат. Всяка религия е добра, тя е на своето място, принесла е полза, но въпросът не е в това, въпросът е за онези напреднали души, които са израснали. Те трябва да излязат. Няма какво да се спираме, да казваме на другите: вие сте невежи. За мене не е въпросът да отричам нещата, за мене е въпросът, какво трябва да зная сега. При сегашните условия трябва да изпразним шишенцата си, за да ги напълним. Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? към беседата >>
- Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание.
Всяка религия е добра, тя е на своето място, принесла е полза, но въпросът не е в това, въпросът е за онези напреднали души, които са израснали. Те трябва да излязат. Няма какво да се спираме, да казваме на другите: вие сте невежи. За мене не е въпросът да отричам нещата, за мене е въпросът, какво трябва да зная сега. При сегашните условия трябва да изпразним шишенцата си, за да ги напълним. Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. към беседата >>
- Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни.
Те трябва да излязат. Няма какво да се спираме, да казваме на другите: вие сте невежи. За мене не е въпросът да отричам нещата, за мене е въпросът, какво трябва да зная сега. При сегашните условия трябва да изпразним шишенцата си, за да ги напълним. Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. Та всички ние сме скачени съдове в света. към беседата >>
- Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света.
Няма какво да се спираме, да казваме на другите: вие сте невежи. За мене не е въпросът да отричам нещата, за мене е въпросът, какво трябва да зная сега. При сегашните условия трябва да изпразним шишенцата си, за да ги напълним. Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. Та всички ние сме скачени съдове в света. Следователно, добродетелите на хората, и злото и доброто, което иде в света, като се вложи в тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя. към беседата >>
- Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове?
За мене не е въпросът да отричам нещата, за мене е въпросът, какво трябва да зная сега. При сегашните условия трябва да изпразним шишенцата си, за да ги напълним. Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. Та всички ние сме скачени съдове в света. Следователно, добродетелите на хората, и злото и доброто, което иде в света, като се вложи в тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя. И затова всички трябва да се стремим към своето цяло, към добродетелите, понеже туй добро е общо за цялото човечество, а ние сме частици от цялото. към беседата >>
- Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно.
Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. Та всички ние сме скачени съдове в света. Следователно, добродетелите на хората, и злото и доброто, което иде в света, като се вложи в тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя. И затова всички трябва да се стремим към своето цяло, към добродетелите, понеже туй добро е общо за цялото човечество, а ние сме частици от цялото. към беседата >>
- Следователно, добродетелите на хората, и злото и доброто, което иде в света, като се вложи в тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя.
Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. Та всички ние сме скачени съдове в света. Следователно, добродетелите на хората, и злото и доброто, което иде в света, като се вложи в тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя. И затова всички трябва да се стремим към своето цяло, към добродетелите, понеже туй добро е общо за цялото човечество, а ние сме частици от цялото. към беседата >>
112. Видя го Исус, НБ , София, 6.12.1925г.,
- Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете.
Това е обич, това е вътрешния смисъл на обичта. Щом мислиш, че и без него можеш, ти не го обичаш. Следователно в абсолютната смисъл на думата, ние казваме, че обичаме нещо или някого само тогава, когато не можем без него. И когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме туй великото, абсолютното, без което не може да се живее, нито може да се мисли, нито да има свобода. И когато говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам три неща: Любов, без която живот не може да има; Мъдрост, без която светлина не може да има; и Истина, без която свобода не може да има. Ако можем да развием в една теза, какво нещо е свободата, мога да ви говоря на третия език, но вие трябва да бъдете изпразнени шишета и да чувствате, че без мене не можете да живеете. Но да не мислите, че трябва да се качите на гърба ми. Това е механическо нещо. Ако аз се кача на гърба ви, това не е разрешение на въпроса. Ами че всеки от вас се е качил на нещо. На какво? към беседата >>
113. Три вида служене, ООК , София, 23.12.1925г.,
- Някой от вас отива да си купи шише за вода.
Казвате: „Светът е създаден от Бога и всичко, което Той е създал, е хубаво, красиво, добро." Питам: Щом е така, как и откъде се родиха противоречията в света? С един пример ще обясня този въпрос. Някой от вас отива да си купи шише за вода. Разглежда го и намира, че е гладко, добре направено. Опитва да пие от него вода и вижда, че е гладко навсякъде, приятно се пие от него. То не причинява никаква вреда. Ако ударите това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в краката ви. към беседата >>
- Ако ударите това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца.
С един пример ще обясня този въпрос. Някой от вас отива да си купи шише за вода. Разглежда го и намира, че е гладко, добре направено. Опитва да пие от него вода и вижда, че е гладко навсякъде, приятно се пие от него. То не причинява никаква вреда. Ако ударите това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в краката ви. По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме. Кажеш ли някому една неразумна дума, това е едно от тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направиш нещо неразумно, пак страдаш - натъкнал си се на едно от тези парченца. Страданията, които ви причиняват счупените части на шишетата, създават противоречията в живота. към беседата >>
- По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме.
Разглежда го и намира, че е гладко, добре направено. Опитва да пие от него вода и вижда, че е гладко навсякъде, приятно се пие от него. То не причинява никаква вреда. Ако ударите това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в краката ви. По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме. Кажеш ли някому една неразумна дума, това е едно от тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направиш нещо неразумно, пак страдаш - натъкнал си се на едно от тези парченца. Страданията, които ви причиняват счупените части на шишетата, създават противоречията в живота. Като изпитате тези страдания, т.е. като се натъкнете на противоречията, вие казвате: „Да живеем по Бога! към беседата >>
- Страданията, които ви причиняват счупените части на шишетата, създават противоречията в живота.
Ако ударите това шише в земята, то ще се раздроби на малки парченца. Стъпите ли върху тия парченца, те са остри, ще ви повредят, ще се набодат в краката ви. По същия начин и в живота много от Божествените шишета, които първоначално са били гладки, приятни за пипане, по наше невнимание се начупват на малки парченца и ние сами се натъкваме на тях, вследствие на което страдаме. Кажеш ли някому една неразумна дума, това е едно от тия малки парченца, на които и ти, и той се натъквате и започвате да страдате. Направиш нещо неразумно, пак страдаш - натъкнал си се на едно от тези парченца. Страданията, които ви причиняват счупените части на шишетата, създават противоречията в живота. Като изпитате тези страдания, т.е. като се натъкнете на противоречията, вие казвате: „Да живеем по Бога! Да бъдем добри, внимателни помежду си! „ Защо искате това нещо? - Защото сте изпитали острия език на своите ближни. към беседата >>
- Ножът представлява парче от някое счупено шише.
Питам: В кой Божествен кодекс пише, че хлябът трябва да се реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове? Ножът представлява парче от някое счупено шише. Божественият свят не позволява на хората да си служат с парчета от счупени шишета. В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на водениците, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да пекат в пещи? Казвате: „Понеже нашите деди и прадеди са правили така и ние ще вървим по техния път." Кажете ми кой човек и кой народ за пръв път е млял житото? Камъните, през които минава житото, за да се смели, оставят в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората. По същия начин и железният нож, с който режат хляба, остава своите отрицателни влияния в хората, които го ядат. към беседата >>
- Божественият свят не позволява на хората да си служат с парчета от счупени шишета.
Питам: В кой Божествен кодекс пише, че хлябът трябва да се реже с нож? Писано ли е някъде, че хората трябва да носят ножове? Ножът представлява парче от някое счупено шише. Божественият свят не позволява на хората да си служат с парчета от счупени шишета. В кой закон от Божествената книга е писано, че житото трябва да се мели на водениците, а полученото брашно да се меси на хлябове, които после да пекат в пещи? Казвате: „Понеже нашите деди и прадеди са правили така и ние ще вървим по техния път." Кажете ми кой човек и кой народ за пръв път е млял житото? Камъните, през които минава житото, за да се смели, оставят в полученото брашно своите отрицателни енергии, които се предават на хората. По същия начин и железният нож, с който режат хляба, остава своите отрицателни влияния в хората, които го ядат. Като изучавате живота на светиите, проследете, дали те са употребявали ножове за рязане на хляб. към беседата >>
114. Разковничето, ООК , София, 6.1.1926г.,
- Представете си, че вие минавате през пустинята и носите в ръката си шише с вода, която ще ви стигне през цялото пътуване.
Според този закон Бог е готов да направи всичко, което е разумно. Щом е въпрос за нещо разумно, Бог ни отговаря още при първия зов, отправен към Него. Речем ли да искаме невъзможни неща от Бога, тогава иде и Божествената пръчица. Тази пръчица не е нищо друго, освен показалеца на Неговата ръка, с който Той иска да ни каже, че това, което в дадения момент желаем, не носи благо за нашата душа. Трябва ли да скърбим в този случай? Представете си, че вие минавате през пустинята и носите в ръката си шише с вода, която ще ви стигне през цялото пътуване. В това време иде при вас един човек, взима шишето ви и го напълва със злато. Той казва: „Ще напълня шишето ви със злато, защото вода отвсякъде може да вземете, но злато не може да намерите така лесно." Като тури златото в шишето, водата се излива. Вие продължавате пътя си в пустинята, като носите вече шише, пълно със злато. Може ли това злато да задоволи жаждата ви в тази суха, безводна пустиня? -Не може. към беседата >>
- В това време иде при вас един човек, взима шишето ви и го напълва със злато.
Щом е въпрос за нещо разумно, Бог ни отговаря още при първия зов, отправен към Него. Речем ли да искаме невъзможни неща от Бога, тогава иде и Божествената пръчица. Тази пръчица не е нищо друго, освен показалеца на Неговата ръка, с който Той иска да ни каже, че това, което в дадения момент желаем, не носи благо за нашата душа. Трябва ли да скърбим в този случай? Представете си, че вие минавате през пустинята и носите в ръката си шише с вода, която ще ви стигне през цялото пътуване. В това време иде при вас един човек, взима шишето ви и го напълва със злато. Той казва: „Ще напълня шишето ви със злато, защото вода отвсякъде може да вземете, но злато не може да намерите така лесно." Като тури златото в шишето, водата се излива. Вие продължавате пътя си в пустинята, като носите вече шише, пълно със злато. Може ли това злато да задоволи жаждата ви в тази суха, безводна пустиня? -Не може. към беседата >>
- Той казва: „Ще напълня шишето ви със злато, защото вода отвсякъде може да вземете, но злато не може да намерите така лесно." Като тури златото в шишето, водата се излива.
Речем ли да искаме невъзможни неща от Бога, тогава иде и Божествената пръчица. Тази пръчица не е нищо друго, освен показалеца на Неговата ръка, с който Той иска да ни каже, че това, което в дадения момент желаем, не носи благо за нашата душа. Трябва ли да скърбим в този случай? Представете си, че вие минавате през пустинята и носите в ръката си шише с вода, която ще ви стигне през цялото пътуване. В това време иде при вас един човек, взима шишето ви и го напълва със злато. Той казва: „Ще напълня шишето ви със злато, защото вода отвсякъде може да вземете, но злато не може да намерите така лесно." Като тури златото в шишето, водата се излива. Вие продължавате пътя си в пустинята, като носите вече шише, пълно със злато. Може ли това злато да задоволи жаждата ви в тази суха, безводна пустиня? -Не може. към беседата >>
- Вие продължавате пътя си в пустинята, като носите вече шише, пълно със злато.
Тази пръчица не е нищо друго, освен показалеца на Неговата ръка, с който Той иска да ни каже, че това, което в дадения момент желаем, не носи благо за нашата душа. Трябва ли да скърбим в този случай? Представете си, че вие минавате през пустинята и носите в ръката си шише с вода, която ще ви стигне през цялото пътуване. В това време иде при вас един човек, взима шишето ви и го напълва със злато. Той казва: „Ще напълня шишето ви със злато, защото вода отвсякъде може да вземете, но злато не може да намерите така лесно." Като тури златото в шишето, водата се излива. Вие продължавате пътя си в пустинята, като носите вече шише, пълно със злато. Може ли това злато да задоволи жаждата ви в тази суха, безводна пустиня? -Не може. към беседата >>
115. Мария избра, НБ , София, 24.1.1926г.,
- Зад всяко име се крие една идея, тъй както зад всяко шише се крие някакво съдържание.
Сега, аз не се спирам до имената, но трябва да знаете, че зад всяко име седи една идея. Аз не се хващам до буквата на нещата, та да кажете после: тази е Мария, тази е Марта. Не, зад тези имена аз подразбирам някаква идея. Зад всяко име се крие една идея, тъй както зад всяко шише се крие някакво съдържание. Докато в шишето има вода, то е съдържателно, но щом водата се излее, шишето остава едно празно шише, нищо повече няма в него. Това шише може да съдържа и сладка, и горчива течност. към беседата >>
- Докато в шишето има вода, то е съдържателно, но щом водата се излее, шишето остава едно празно шише, нищо повече няма в него.
Сега, аз не се спирам до имената, но трябва да знаете, че зад всяко име седи една идея. Аз не се хващам до буквата на нещата, та да кажете после: тази е Мария, тази е Марта. Не, зад тези имена аз подразбирам някаква идея. Зад всяко име се крие една идея, тъй както зад всяко шише се крие някакво съдържание. Докато в шишето има вода, то е съдържателно, но щом водата се излее, шишето остава едно празно шише, нищо повече няма в него. Това шише може да съдържа и сладка, и горчива течност. към беседата >>
- Това шише може да съдържа и сладка, и горчива течност.
Сега, аз не се спирам до имената, но трябва да знаете, че зад всяко име седи една идея. Аз не се хващам до буквата на нещата, та да кажете после: тази е Мария, тази е Марта. Не, зад тези имена аз подразбирам някаква идея. Зад всяко име се крие една идея, тъй както зад всяко шише се крие някакво съдържание. Докато в шишето има вода, то е съдържателно, но щом водата се излее, шишето остава едно празно шише, нищо повече няма в него. Това шише може да съдържа и сладка, и горчива течност. към беседата >>
116. Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката, МОК , София, 31.1.1926г.,
- Обаче тази, която беше готова да се бие с всякого, щом видеше пиявица в шише макар, избягваше, не можеше да издържи. (втори вариант)
Кое е, което го е уплашило тук? Да кажем, че е отровна, пепелянка. А има хора, които бягат и от мишка – един малък образ. Не се изисква много. Във Варна имаше една жена Хранова, плуваше като сом навътре в морето, по един-два километра отиваше. Обаче тази, която беше готова да се бие с всякого, щом видеше пиявица в шише макар, избягваше, не можеше да издържи. Като й покажат пиявицата, всичкото й геройство изчезва. към втори вариант >>
- Те се ужасяват от вида на пиявицата, дори и в шише да я видят.
Някои хора се страхуват от змия, други – от мишка. Опитайте се само да произнесете думите змия или мишка пред тези хора, за да разберете колко са активни. В тях веднага се събира всичката скрита волева дейност и те могат да бягат, да се крият. Някои смели, отлични плувци се боят от пиявица. Като дойде въпрос до плуване, те са готови да плуват с километри във водата, но видят ли пиявица, веднага отстъпват, връщат се назад. Те се ужасяват от вида на пиявицата, дори и в шише да я видят. Човек трябва да се изучава, да знае кои образи парализират неговата воля и да им противодейства. Той трябва да си послужи с методи, които да възстановят равновесието му. Образът на змията действа върху някои хора отрицателно. Как могат да се освободят от този страх? – Като приложат във волята си нещо положително. към беседата >>
117. Реални величини / Реалното в живота, МОК , София, 7.2.1926г.,
- Допуснете, че баща ви е химик, има лаборатория с всевъзможни шишета и разни киселини и ви е казал – няма да бутате. (втори вариант)
Някои мисли вие ги привличате. По същия закон има известни мисли, които за вас са лоши, но същевременно в живата природа те са потребни. Ако лошите мисли, които се образуват в природата, не са потребни, не би ги допуснала. Щом ги произвежда, потребни са за нея. Допуснете, че баща ви е химик, има лаборатория с всевъзможни шишета и разни киселини и ви е казал – няма да бутате. Един ден и вие искате да бъдете химик, бутнете тази киселина, какво ще стане с вас? Ако близнете с езика си, ще се отровите, ще боледувате. Баща ви зло ли ви е мислил? Не. Вие трябваше да слушате, да не бутате. Ако искате да бутате, с него ще отидете да ви покаже свойствата на тези елементи, как трябва да се справите. към втори вариант >>
- Допуснете, че бащата на някого от вас е химик, има своя лаборатория с различни киселини и отровни съединения и строго ви е забранил да пипате шишетата с различните киселини.
По същия начин вие сами привличате мислите от пространството. Вие считате, че някои мисли са лоши, а някои – добри. Обаче лошите за вас мисли за Природата са добри и потребни. Ако не се нуждаеше от тях, Природата не би ги допуснала. Щом ги допуска, тя намира, че те съдържат в себе си елементи, нужни за общия живот. Допуснете, че бащата на някого от вас е химик, има своя лаборатория с различни киселини и отровни съединения и строго ви е забранил да пипате шишетата с различните киселини. Един ден вие влизате в лабораторията на баща си без негово позволение и започвате да отваряте ту едно, ту друго шише, да опитвате съдържанието им. След малко започвате да се оплаквате от разстройство на стомаха. Отивате при баща си и го питате защо езикът и устата ви са изгорели, защо стомахът ви е разстроен. Баща ви веднага разбира, че сте влизали в лабораторията и че сте пипали киселините. Той казва: „Щом си нарушил моята заповед, ще носиш последствията на това нарушаване.” към беседата >>
- Един ден вие влизате в лабораторията на баща си без негово позволение и започвате да отваряте ту едно, ту друго шише, да опитвате съдържанието им.
Вие считате, че някои мисли са лоши, а някои – добри. Обаче лошите за вас мисли за Природата са добри и потребни. Ако не се нуждаеше от тях, Природата не би ги допуснала. Щом ги допуска, тя намира, че те съдържат в себе си елементи, нужни за общия живот. Допуснете, че бащата на някого от вас е химик, има своя лаборатория с различни киселини и отровни съединения и строго ви е забранил да пипате шишетата с различните киселини. Един ден вие влизате в лабораторията на баща си без негово позволение и започвате да отваряте ту едно, ту друго шише, да опитвате съдържанието им. След малко започвате да се оплаквате от разстройство на стомаха. Отивате при баща си и го питате защо езикът и устата ви са изгорели, защо стомахът ви е разстроен. Баща ви веднага разбира, че сте влизали в лабораторията и че сте пипали киселините. Той казва: „Щом си нарушил моята заповед, ще носиш последствията на това нарушаване.” към беседата >>
118. Микроскопическите добрини, МОК , София, 14.2.1926г.,
- Да се съмняваш, в това голям талант не се изисква, да хвърлиш някое шише, да го счупиш, и там не се изисква голям талант. (втори вариант)
Сега и вие ще развиете в себе си онези способности, с които може да си спомагате. Отрицателните неща в живота – да се роди в ума ми едно обезсърчение, съмнение, всички отрицателни идеи – там не се показва човекът, това е нанадолнище. Ограничете вие кое да е животно, вола, мечката, и в тях има обезсърчение, но най-после се примиряват. У човека има една черта, че онова, което човек твори – доброто, което може да направи, само то отличава човека. Да се обезсърчиш, не се изисква голям талант. Да се съмняваш, в това голям талант не се изисква, да хвърлиш някое шише, да го счупиш, и там не се изисква голям талант. Те са от лесните изкуства. към втори вариант >>
119. Позвах сина си, НБ , София, 14.2.1926г.,
- Един адепт хванал една малка водна капчица и я затворил в едно малко шишенце.
И тъй, за да опознае човек божията любов, омразата трябва да изчезне от неговата душа. За да познае човек божията любов, трябва да се превърне във вода, която да прониква през цялото растително царство, да мие листата на всички растения, да прониква целия органически живот, да има съприкосновение с целия живот изобщо, за да разбере благото в света. Следователно, ако искате да разберете любовта в най-широкия й смисъл, трябва да разбирате водата, трябва да имате познанието на водата. По-слабо същество от водата няма и по-силно същество от водата няма. Един адепт хванал една малка водна капчица и я затворил в едно малко шишенце. Тя започнала да му се моли и да му казва: моля ти се, пусни ме, че ме чакат у дома моите братя и сестри! Е, кой ще мисли за тебе? Но голямо предчувствие има между частиците на водата, голяма връзка имат те помежду си. Пусни ме, казала му тя, защото ако моите братя и сестри разберат, че си ме затворил, нищо няма да остане от тебе! Не, не давам нито пет пари за тебе. към беседата >>
120. Огъване и пречупване (Сгъване и пречупване), ИБ , БС , София, 18.2.1926г.,
- Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите.
Вземете думата "разпуквам се". Тази дума има добър смисъл. Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите. Но когато житното зърно се разпукне, когато цветето се разпукне и т н., това е добрата смисъл на думата. Нещата трябва по някой път да се разпукнат. Когато разумният човек се разпуква, когато добрият човек се разпуква, от него излиза благоухание. А когато глупавият човек се разпуква, от него излиза воня. Тъй щото казвам: Лошият човек да седи, да се не разпуква, а добрият човек да се разпуква. към беседата >>
121. Природни изрази, ООК , София, 3.3.1926г.,
- Коремът на гладния човек е вдлъбнат, като вдлъбнатината на някои шишета.
Кои са отличителните черти на глада? По какво познавате, че някой човек е гладувал? – Очите му са хлътнали, лицето – посърнало, тялото – малко сгърбено, гласът – тих, мек, а общият вид – като на смирен човек. Кои са отличителните черти на сития, на нахранения човек? – Лицето му е пълно, месесто, очите – потънали в месо, ходът – сигурен, смел, гласът – висок, силен. Коремът на гладния човек е вдлъбнат, като вдлъбнатината на някои шишета. Коремът на изхранения човек е малко изпъкнал навън, като издутата част на някои шишета. Като съберете един пълен и един слаб човек, двамата заедно ще образуват едно шише. Значи двама души са необходими, за да се образува едно шише. Освен външна страна гладът има и своя вътрешна, психическа страна. Зад глада се крие нещо важно и интересно. към беседата >>
- Коремът на изхранения човек е малко изпъкнал навън, като издутата част на някои шишета.
По какво познавате, че някой човек е гладувал? – Очите му са хлътнали, лицето – посърнало, тялото – малко сгърбено, гласът – тих, мек, а общият вид – като на смирен човек. Кои са отличителните черти на сития, на нахранения човек? – Лицето му е пълно, месесто, очите – потънали в месо, ходът – сигурен, смел, гласът – висок, силен. Коремът на гладния човек е вдлъбнат, като вдлъбнатината на някои шишета. Коремът на изхранения човек е малко изпъкнал навън, като издутата част на някои шишета. Като съберете един пълен и един слаб човек, двамата заедно ще образуват едно шише. Значи двама души са необходими, за да се образува едно шише. Освен външна страна гладът има и своя вътрешна, психическа страна. Зад глада се крие нещо важно и интересно. Във физическия свят гладът е израз на особена вътрешна духовна сила, от която човешкият дух и човешката душа се нуждаят. към беседата >>
- Като съберете един пълен и един слаб човек, двамата заедно ще образуват едно шише.
– Очите му са хлътнали, лицето – посърнало, тялото – малко сгърбено, гласът – тих, мек, а общият вид – като на смирен човек. Кои са отличителните черти на сития, на нахранения човек? – Лицето му е пълно, месесто, очите – потънали в месо, ходът – сигурен, смел, гласът – висок, силен. Коремът на гладния човек е вдлъбнат, като вдлъбнатината на някои шишета. Коремът на изхранения човек е малко изпъкнал навън, като издутата част на някои шишета. Като съберете един пълен и един слаб човек, двамата заедно ще образуват едно шише. Значи двама души са необходими, за да се образува едно шише. Освен външна страна гладът има и своя вътрешна, психическа страна. Зад глада се крие нещо важно и интересно. Във физическия свят гладът е израз на особена вътрешна духовна сила, от която човешкият дух и човешката душа се нуждаят. Значи облече ли се духът в материя, във форма на човек, той винаги изпитва глад. към беседата >>
- Значи двама души са необходими, за да се образува едно шише.
Кои са отличителните черти на сития, на нахранения човек? – Лицето му е пълно, месесто, очите – потънали в месо, ходът – сигурен, смел, гласът – висок, силен. Коремът на гладния човек е вдлъбнат, като вдлъбнатината на някои шишета. Коремът на изхранения човек е малко изпъкнал навън, като издутата част на някои шишета. Като съберете един пълен и един слаб човек, двамата заедно ще образуват едно шише. Значи двама души са необходими, за да се образува едно шише. Освен външна страна гладът има и своя вътрешна, психическа страна. Зад глада се крие нещо важно и интересно. Във физическия свят гладът е израз на особена вътрешна духовна сила, от която човешкият дух и човешката душа се нуждаят. Значи облече ли се духът в материя, във форма на човек, той винаги изпитва глад. В това отношение интересно е човек да наблюдава промените, които стават във време на глад и на задоволено състояние, както по лицето си, така и върху целия си организъм. към беседата >>
122. Форми на съзнанието. Трите съзнания / Трите съзнания, МОК , София, 14.3.1926г.,
- Представете си, че имате две шишета с по 10 килограма съдържание: едното е пълно с вода, а другото – със злато.
Има ли някакъв закон, на който се подчиняват тия промени, или те са случайни? Които не разбират закона за превръщане на величините, те мислят, че тия неща са случайни. Обаче които разбират този закон, те знаят дълбокия смисъл на тия превръщания. Представете си, че имате две шишета с по 10 килограма съдържание: едното е пълно с вода, а другото – със злато. Първото шише лесно можете да носите, но второто ще ви затрудни. Съдържанието на първото шише лесно можете да дадете на когото и да е; обаче дойде ли до съдържанието на второто шише, много ще мислите. За да дадете част от златото, което е в шишето, това значи да сте готови на жертва. Това показва, че за постигане на известни идеи се изисква готовност от човека да жертва нещо от себе си. За постигане на някаква висока идея се изисква съответна жертва като разменна монета. към беседата >>
- Първото шише лесно можете да носите, но второто ще ви затрудни.
Има ли някакъв закон, на който се подчиняват тия промени, или те са случайни? Които не разбират закона за превръщане на величините, те мислят, че тия неща са случайни. Обаче които разбират този закон, те знаят дълбокия смисъл на тия превръщания. Представете си, че имате две шишета с по 10 килограма съдържание: едното е пълно с вода, а другото – със злато. Първото шише лесно можете да носите, но второто ще ви затрудни. Съдържанието на първото шише лесно можете да дадете на когото и да е; обаче дойде ли до съдържанието на второто шише, много ще мислите. За да дадете част от златото, което е в шишето, това значи да сте готови на жертва. Това показва, че за постигане на известни идеи се изисква готовност от човека да жертва нещо от себе си. За постигане на някаква висока идея се изисква съответна жертва като разменна монета. Освен това материалът, от който е направено шишето, не е в състояние да издържи тежестта на златото. към беседата >>
- Съдържанието на първото шише лесно можете да дадете на когото и да е; обаче дойде ли до съдържанието на второто шише, много ще мислите.
Има ли някакъв закон, на който се подчиняват тия промени, или те са случайни? Които не разбират закона за превръщане на величините, те мислят, че тия неща са случайни. Обаче които разбират този закон, те знаят дълбокия смисъл на тия превръщания. Представете си, че имате две шишета с по 10 килограма съдържание: едното е пълно с вода, а другото – със злато. Първото шише лесно можете да носите, но второто ще ви затрудни. Съдържанието на първото шише лесно можете да дадете на когото и да е; обаче дойде ли до съдържанието на второто шише, много ще мислите. За да дадете част от златото, което е в шишето, това значи да сте готови на жертва. Това показва, че за постигане на известни идеи се изисква готовност от човека да жертва нещо от себе си. За постигане на някаква висока идея се изисква съответна жертва като разменна монета. Освен това материалът, от който е направено шишето, не е в състояние да издържи тежестта на златото. Оттук вадим заключението: има високи идеи, на които човек, както днес е организиран, не може да издържа. към беседата >>
- За да дадете част от златото, което е в шишето, това значи да сте готови на жертва.
Които не разбират закона за превръщане на величините, те мислят, че тия неща са случайни. Обаче които разбират този закон, те знаят дълбокия смисъл на тия превръщания. Представете си, че имате две шишета с по 10 килограма съдържание: едното е пълно с вода, а другото – със злато. Първото шише лесно можете да носите, но второто ще ви затрудни. Съдържанието на първото шише лесно можете да дадете на когото и да е; обаче дойде ли до съдържанието на второто шише, много ще мислите. За да дадете част от златото, което е в шишето, това значи да сте готови на жертва. Това показва, че за постигане на известни идеи се изисква готовност от човека да жертва нещо от себе си. За постигане на някаква висока идея се изисква съответна жертва като разменна монета. Освен това материалът, от който е направено шишето, не е в състояние да издържи тежестта на златото. Оттук вадим заключението: има високи идеи, на които човек, както днес е организиран, не може да издържа. Материята, от която той е направен, не може да издържа на техните вибрации. към беседата >>
- Освен това материалът, от който е направено шишето, не е в състояние да издържи тежестта на златото.
Първото шише лесно можете да носите, но второто ще ви затрудни. Съдържанието на първото шише лесно можете да дадете на когото и да е; обаче дойде ли до съдържанието на второто шише, много ще мислите. За да дадете част от златото, което е в шишето, това значи да сте готови на жертва. Това показва, че за постигане на известни идеи се изисква готовност от човека да жертва нещо от себе си. За постигане на някаква висока идея се изисква съответна жертва като разменна монета. Освен това материалът, от който е направено шишето, не е в състояние да издържи тежестта на златото. Оттук вадим заключението: има високи идеи, на които човек, както днес е организиран, не може да издържа. Материята, от която той е направен, не може да издържа на техните вибрации. към беседата >>
123. Жива реч / Живата реч, МОК , София, 21.3.1926г.,
- Като хвана водата, или я турям в шише, или в бокал. (втори вариант)
То е един нов начин за разсъждение. Искам само да ви наведа на един нов метод да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически може да говори, музикално може да говори. Поетическото говорене, музикалното говорене има един дефект: "О, водице красива, моя дружке в живота." Поезия, но туй не изразява една истина. Водата не може да бъде дружка, понеже тя с мен не ходи. Като хвана водата, или я турям в шише, или в бокал. Не я вземам да се разговарям. Е, вие казвате: "Ох, милички, много те обичам." Че то не е вярно това в дадения случай – "много ви обичам". И някой път се засрамите, казвате: Много казах. И усещаш едно стеснение, като че те осъжда нещо. Защото живата природа у нас не обича лъжата. към втори вариант >>
- Като стигне до някой извор, човек се навежда, пие от него, напълва си едно шише и заминава – нито водата го следва, нито той върви с нея.
Може ли да става въпрос за Истината, че е жива? Това са разсъждения, с които целя да си съставите нов език, да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически или музикално, но във всеки говор все има някакъв дефект. Някой поет пише: „О, водице, красива моя другарко в живота.“ – Това е мисъл, поетично изказана, без да изразява Истината. Водата не може да бъде другарка на човека, понеже не върви с него. Като стигне до някой извор, човек се навежда, пие от него, напълва си едно шише и заминава – нито водата го следва, нито той върви с нея. Някой казва: „Миличка, много те обичам! “ Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо? – Разбира, че е пресилил факта. Той е казал нещо, което не е Абсолютна истина. Природата не обича лъжата. към беседата >>
124. Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек, МОК , София, 18.4.1926г.,
- Ученикът най-добре учи в стая, просто мебелирана: със стол, маса, печка, с шише вода и с книги. (втори вариант)
За да разберете дали можете да се концентрирате, или дали съзнанието ви е будно, направете следния опит: като отидете на екскурзия сред планината, вземете със себе си някоя книга за четене или задачи по алгебра и геометрия и вижте ще можете ли да прочетете нещо от книгата или да решите една-две задачи спокойно, без да се поддавате на външните условия. За да учи добре, човек се нуждае от самота, от проста, скромна обстановка, която да не го разсейва, да не отвлича вниманието му. Ученикът най-добре учи в стая, просто мебелирана: със стол, маса, печка, с шише вода и с книги. Ако в стаята има картини, украшения, вниманието му се отклонява от тях и той не може да учи добре. Същата обстановка се налага и на музикантите: да имат скромна стая, без украшения. Който иска да учи, той трябва да бъде доволен от най-простата обстановка. Обстановката трябва да бъде проста, но красива. Красотата се изисква навсякъде в живота. към втори вариант >>
- Който иска добре да учи, стаята му трябва да бъде най-просто мебелирана, най-скромна обстановка – един стол, една бедничка соба, маса, шише с вода, книга, стените бели.
Сега може да направите опит (в април или май) доколко съзнанието ви е концентрирано. Излезнете навън и се постарайте да прочетете някоя книга, да видите доколко сте в състояние да се противопоставите на външните влияния – съзнанието ви будно ли е, или се разсейва. Колцина от вас, ако дойдете на една разходка, бихте написали едно стихотворение или бихте решили някоя математическа задача, или от геометрията. При сегашните условия човек трябва да го затвориш в някоя стая, да го заставиш да учи. И колкото стаята е по-проста, никакви украшения, по-добре учи. Който иска добре да учи, стаята му трябва да бъде най-просто мебелирана, най-скромна обстановка – един стол, една бедничка соба, маса, шише с вода, книга, стените бели. Най-хубаво се учи, идеално се учи, щом погледнеш, няма какво да те отвлече, а щом имаш някоя картина, погледнеш натам, разсейваш се. И за музикантите е тъй, и за когото и да е. Някой от вас се считате нещастни, че стаята ви не е хубаво мебелирана. Може да е хубаво мебелирана, но не може да учите. То е за тези, които искат да учат. към беседата >>
126. Избавената душа, НБ , София, 2.5.1926г.,
- Зданията не могат да бъдат святи, тялото не може да бъде свято, шишето не може да бъде свято, лампата не може да бъде свята.
Съвременните верующи хора се ограничават в дребни работи, т.е. те се ограничават в една църква, в една малка държава, в своята къща и считат тия неща за святи. Зданията не могат да бъдат святи, тялото не може да бъде свято, шишето не може да бъде свято, лампата не може да бъде свята. Лампата свети, но всъщност кое свети – друго нещо свети в нея. Щом престане туй, което свети и стъклото вече не свети. А святите неща винаги означават нещо, което свети. Съвременните хора са в заблуждение, като считат костите на светията за святи. Чудни са хората, когато вярват в костите на умрелия светия, а не вярват в живия. към беседата >>
127. Здраво мислене, МОК , София, 16.5.1926г.,
- Какво ще стане с вас, ако в стаята, в която седите, внеса едно шише с отровен газ?
Той трябва да яде само такава храна, която може да го ползва. Каква полза може да донесе известна храна, ако тя само мине и замине през организма, без да остави нещо? Ето защо човек сам трябва да ограничава ума си от известни мисли, сърцето си от известни желания, които носят отрова в себе си. Има неща, от които човек временно поне може да се откаже. Човек не може да мисли всичко, каквото му дойде на ума. Какво ще стане с вас, ако в стаята, в която седите, внеса едно шише с отровен газ? Достатъчно е да помиришете този газ, за да избягате всички навън. Не избягате ли, нещастие ви чака. Като знаете това, вие трябва да правите избор в своите мисли и желания. към беседата >>
- Като знаят това, лекарите ги затварят в малки шишенца и приготвят от тях серуми против различни болести.
Лекарят трябва да знае, че болестите не са нищо друго, освен резултат на натрупването на излишна енергия, на излишни вещества в организма. Щом се освободи от излишната енергия, както и от излишните вещества в организма си, болният оздравява напълно. Дето се натрупват излишни енергии, излишни вещества, там се събират бацили, които са причина за различни болести. Дето има богатства, там винаги има крадци. Значи бацилите не са нищо друго освен крадци и разбойници, които влизат в човешкия организъм да крадат и убиват. Като знаят това, лекарите ги затварят в малки шишенца и приготвят от тях серуми против различни болести. С тези серуми те правят инжекции на болните и ги лекуват. Лекуването чрез инжекции е борба между апаши и апаши, на крадци с крадци. В тази борба те едни други се унищожават. Щом борбата се свърши в ущърб на крадците, болният започва да оздравява. Грижата за болния вече се свежда към възстановяването на нормалното състояние на неговия организъм. към беседата >>
128. Скритото имане, НБ , София, 23.5.1926г.,
- И ако вие сте някой богат американец, милиардер, който най-много след 100 години ще умре и богатството му ще мине в ръцете на други хора, а другаде някъде има един бедняк, който няма нито 5 пари в джоба си, но притежава вечния живот, безсмъртието, той ще каже на богатия милиардер тъй: ако пожертваш всичкото си богатство за човечеството, аз ще ти дам в едно шишенце само една капчица от еликсира на вечния живот и ти ще станеш безсмъртен.
И тъй, Царството божие подразбира условията на истинския разумен живот. Онзи човек, като намерил елементите на разумния живот, отишъл и продал всичко. И когато Христос казва, че ние трябва да се отречем, какво се разбира? От какво трябва да се отречем? От смъртното. И ако вие сте някой богат американец, милиардер, който най-много след 100 години ще умре и богатството му ще мине в ръцете на други хора, а другаде някъде има един бедняк, който няма нито 5 пари в джоба си, но притежава вечния живот, безсмъртието, той ще каже на богатия милиардер тъй: ако пожертваш всичкото си богатство за човечеството, аз ще ти дам в едно шишенце само една капчица от еликсира на вечния живот и ти ще станеш безсмъртен. Обаче, той трябва да подари всичкото си богатство. Някой от вас ще каже: докажи това най-първо! Това е така, няма какво да се доказва. Когато Христос говори за придобиване на вечния живот, той подразбира да се даде всичко. Аз ще ви дам по една капка от този живот и тази капка е като онази искра, която, като се тури в огъня, разгаря се, увеличава се от вашето знание! към беседата >>
129. Пътят на желанията, ООК , София, 26.5.1926г.,
- Това подразбира, докато човек не изпразни пълната стомна или пълното шише, той не може да сипе в тях нищо ново.
Коя е най-щастливата зодия, през която човек трябва да се роди? Както виждате, много неща има да се изучават. Някои от вас не искат да учат, не искат да правят упражненията и опитите, които задавам. Човек трябва да учи, да прави опити, ако иска да се освободи от своите стари възгледи. Ако ви запитат в какво се заключава новото учение, вие трябва да отговорите по следния начин: “Новото учение се заключава в това, да научим, че старото учение нищо не ползува, нищо не може да направи.” Докато човек не осъзнае дълбоко в себе си, че нищо не знае, той не може да учи. Това подразбира, докато човек не изпразни пълната стомна или пълното шише, той не може да сипе в тях нищо ново. към беседата >>
130. Ще се наситят, НБ , София, 6.6.1926г.,
- Един от най-учените хора, който се занимавал усърдно с физиката и химията и беше се домогнал до известни тайни, които мислеше да разкрие на човечеството, обаче, когато правеше своите опити, той забеляза, че шишетата с реактивите се местиха от едно място на друго.
Схващането на учените хора, че ние трябва да подчиним живата природа на себе си е криво. Напротив, ние трябва да изпълним законите на живата природа. И най-учените хора трябва да се приближават към нея с най-голямо страхопочитание. И всеки който не изпълнява законите й, тя го изпраща на онзи свят. Когато дойдем до положение да боравим съзнателно с нейните сили, например, с електричеството, както и с други някои по-тънки сили, ще видим, че те носят смърт. Един от най-учените хора, който се занимавал усърдно с физиката и химията и беше се домогнал до известни тайни, които мислеше да разкрие на човечеството, обаче, когато правеше своите опити, той забеляза, че шишетата с реактивите се местиха от едно място на друго. В тия шишета той държеше разни елементи, които употрябяваше при своите изследвания. С това нещо от невидимия свят искаха да му кажат, че не е време да съобщава тия свои открития на съвременното човечество. Те още не са готови да употребят на място тези блага и ще злоупотребят с тях, а с това той ще си навлече голямо зло. Някои казват: кажете ни истината, как да владеем силите на природата. Знаете ли какво бихте направили вие, ако владеяхте изкуството, което имаха египтяните да пренасят големи тяжести от 5-10-15-20 милиона килограми от едно място на друго без всякакво усилие? към беседата >>
- В тия шишета той държеше разни елементи, които употрябяваше при своите изследвания.
Напротив, ние трябва да изпълним законите на живата природа. И най-учените хора трябва да се приближават към нея с най-голямо страхопочитание. И всеки който не изпълнява законите й, тя го изпраща на онзи свят. Когато дойдем до положение да боравим съзнателно с нейните сили, например, с електричеството, както и с други някои по-тънки сили, ще видим, че те носят смърт. Един от най-учените хора, който се занимавал усърдно с физиката и химията и беше се домогнал до известни тайни, които мислеше да разкрие на човечеството, обаче, когато правеше своите опити, той забеляза, че шишетата с реактивите се местиха от едно място на друго. В тия шишета той държеше разни елементи, които употрябяваше при своите изследвания. С това нещо от невидимия свят искаха да му кажат, че не е време да съобщава тия свои открития на съвременното човечество. Те още не са готови да употребят на място тези блага и ще злоупотребят с тях, а с това той ще си навлече голямо зло. Някои казват: кажете ни истината, как да владеем силите на природата. Знаете ли какво бихте направили вие, ако владеяхте изкуството, което имаха египтяните да пренасят големи тяжести от 5-10-15-20 милиона килограми от едно място на друго без всякакво усилие? Ако някой обиди такъв човек, току- виж, че той задигнал 100 - 200 000 килограми тежест от София и почне да хвърля тия снаряди срещу този човек. към беседата >>
131. Специалният закон, ООК , София, 7.7.1926г.,
- Ако нямате малки шишенца, в които да събирате сълзите си, поне носете си по една чиста, копринена кърпичка, с която да ги изтривате.
Днес хората се оплакват, че никой никого не поглеждал, не влизали в положението си и т. н. Срещнете ли някой, който плаче, спрете се пред него и му кажете: “Ти си на прав път, благословен си от Бога, затова не плачи.” После вземете едно малко мускалче и го дайте на този човек, да събере в него сълзите си и да не оставя да падат на земята. Свещено нещо са сълзите на човека. Пък и вие ще си вземете за спомен от сълзите на този човек. Днес хората казват, че се разбират, а оставят свещените си сълзи да падат на земята. Ако нямате малки шишенца, в които да събирате сълзите си, поне носете си по една чиста, копринена кърпичка, с която да ги изтривате. После скрийте тази кърпичка някъде като спомен от скръбните ви състояния. Всички мъже и жени трябва да имат такава кърпичка. Свещено нещо са сълзите на човека. Който зачита свещеното в себе си, той ще си създаде добър характер. Зачита ли свещеното в себе си, ще зачита свещеното и у другите хора. към беседата >>
132. Раздай го на сиромасите, НБ , София, 17.10.1926г.,
- Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е?
Палиш го, или не го палиш, то дава свобода, светлина и топлина. Божествената Любов иде независимо от това, дали имаме, или нямаме грехове, дали имаме слабости, или нямаме. Като дойде Господ, Той няма да те пита, грешен ли си, какви грехове са направили баща ти и майка ти, но ще те попита: “Твоята торба празна ли е , или не? ” - Празна е. - Вземи тия пари и иди да работиш! Среща те Господ и те пита: “Твоето шише празно ли е? ” - Празно е Господи, устата ми е засъхнала. - Дай да го напълня! - Господ напълва шишето ти и казва: “Иди сега да помагаш на другите! ” Той среща някой учен човек и го пита: “Какво правиш, написа ли своята теория? ” - Не, Господи, аз забърках всичките теории и нищо не изкарах от тях. към беседата >>
133. Най-голямото веселие и най-малката радост, ООК , София, 20.10.1926г.,
- Ако искате да знаете какви са сълзите ви, на какво се дължат, събирайте ги в едно шишенце и после ги анализирайте.
Човек сам не знае кое от двете очи е алчното, обаче когато поглежда към нещо, незабелязано той затваря окото, което лесно се задоволява, скромното око, а гледа с лакомото. У някои хора пък става обратното: те гледат със скромното си око, а затварят лакомото. Когато човек не може да постигне някое свое желание, той плаче. Защо плачат хората? Често хората плачат, за да дадат ход на събралата се в тях енергия да излезе навън. Ако искате да знаете какви са сълзите ви, на какво се дължат, събирайте ги в едно шишенце и после ги анализирайте. От анализа на сълзите си ще разберете дали скръбта ви е била приета или не. Ако скръбта ви е обърнала внимание на някое разумно същество, сълзите ви ще бъдат лековити. Как ще познаете дали сълзите ви са лековити? Ще сипете няколко капки от сълзите си на една чиста, тънка кърпичка и леко ще я поставите върху някоя рана. Ако раната оздравее, сълзите ви са лековити; ако не оздравее, сълзите ви не са лековити. към беседата >>
- Няма по-голямо щастие за ученика от това да има едно шишенце, пълно с лековити сълзи.
Казвате: „Ние имаме толкова много работа, че ще се занимаваме с такива дреболии да събираме сълзите си и да ги анализираме." Казвам: Ученикът трябва да започне от малките работи и постепенно да отива към големите. Няма по-голямо щастие за ученика от това да има едно шишенце, пълно с лековити сълзи. Когато дойде денят да събирате такива сълзи от очите си, този ден трябва да бъде най-щастливият в живота ви. По-свещен ден от този няма. Всяка капка от сълзите ви ще бъде лек. Ако някой ви пита, какво носите в шишенцето, кажете: „Аз нося свещена амброзия, която Бог ми даде." -„Можете ли да дадете и на мене? " – „Ако имате нужда, ще ви дам, но ако днес не се нуждаете, ще ви покажа пътя, по който съм минал, за да ги събера." Всеки сам трябва да събира сълзите си, да ги изследва, докато най-после дойде до положение всяка сълза да бъде свещен лек. към беседата >>
- Ако някой ви пита, какво носите в шишенцето, кажете: „Аз нося свещена амброзия, която Бог ми даде." -„Можете ли да дадете и на мене?
Казвате: „Ние имаме толкова много работа, че ще се занимаваме с такива дреболии да събираме сълзите си и да ги анализираме." Казвам: Ученикът трябва да започне от малките работи и постепенно да отива към големите. Няма по-голямо щастие за ученика от това да има едно шишенце, пълно с лековити сълзи. Когато дойде денят да събирате такива сълзи от очите си, този ден трябва да бъде най-щастливият в живота ви. По-свещен ден от този няма. Всяка капка от сълзите ви ще бъде лек. Ако някой ви пита, какво носите в шишенцето, кажете: „Аз нося свещена амброзия, която Бог ми даде." -„Можете ли да дадете и на мене? " – „Ако имате нужда, ще ви дам, но ако днес не се нуждаете, ще ви покажа пътя, по който съм минал, за да ги събера." Всеки сам трябва да събира сълзите си, да ги изследва, докато най-после дойде до положение всяка сълза да бъде свещен лек. Тогава той ще излива малко сълзи, но свещени и в шишенцето си ще има винаги по десет капки. към беседата >>
- Тогава той ще излива малко сълзи, но свещени и в шишенцето си ще има винаги по десет капки.
Когато дойде денят да събирате такива сълзи от очите си, този ден трябва да бъде най-щастливият в живота ви. По-свещен ден от този няма. Всяка капка от сълзите ви ще бъде лек. Ако някой ви пита, какво носите в шишенцето, кажете: „Аз нося свещена амброзия, която Бог ми даде." -„Можете ли да дадете и на мене? " – „Ако имате нужда, ще ви дам, но ако днес не се нуждаете, ще ви покажа пътя, по който съм минал, за да ги събера." Всеки сам трябва да събира сълзите си, да ги изследва, докато най-после дойде до положение всяка сълза да бъде свещен лек. Тогава той ще излива малко сълзи, но свещени и в шишенцето си ще има винаги по десет капки. към беседата >>
134. Говор и пение, ООК , София, 1.12.1926г.,
- Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече?
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан. По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. към беседата >>
- Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода.
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан. По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. към беседата >>
- Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество?
Някой се оплаква, че не го обичали, че еди-кой си бил повече обичан. По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? към беседата >>
- Това показва, че шишето се цени по съдържанието си.
По какво познавате, че някой човек е повече обичан от вас? Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. към беседата >>
- Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена.
Ако имам две шишета, едното с вместимост десет килограма, а другото – един килограм, и ги напълня с вода, можете ли да кажете, че първото шише обичам повече? Някой ще каже, че обичам първото шише повече, понеже съм турил в него повече вода. Питам: Какво ще кажете тогава, ако в шишето, което съдържа един килограм течност, туря първокачествена вода, а в по-голямото туря вода от второ качество? За предпочитане е по-малко вода, но по-доброкачествена, отколкото повече вода, но второкачествена. Това показва, че шишето се цени по съдържанието си. Ако по-голямото шише има по-добро съдържание, ще има по-голяма цена. Тъй щото, когато казвате, че някой човек е повече обичан, това значи, че съдържанието на този човек е по-ценно от съдържанието на останалите. Кой човек може да бъде обичан? – Само онзи човек може да се обича, който никога не умира. Обичан е онзи, който никога не гладува и жадува.Обичан е онзи, който сиромах не става. Всеки човек, който умира, който гладува и жадува, който е изложен на всички мъчнотии в живота, не може да бъде обичан. към беседата >>
135. Те свидетелстват, НБ , София, 19.12.1926г.,
- Обаче какво било очудването на неговите близки, когато, като започнали да пълнят шишето то паднало и се счупило, а водата от него се разляла.
Щом стигнал там, той се измил с водата от изворчето няколко пъти, и след два-три деня се върнал в София съвършено излекуван: прогледнал, проговорил и започнал да чува, както по-напред. Казвам: Ако водата на едно ломско кладенче може да отвори очите на слепия, да възвърне говора му и да отвори ушите му, колко повече може да направи един човек, в когото се включват ред сили и способности? Съвременните хора казват, че това кладенче било свещено. Питам: Ако кладенчето е свещено, защо всички не могат да се излекуват от водата му? Един свещеник заболял зле и пожелал да измие очите си с водата на това изворче, но се срамувал сам да отиде, затова изпратил свои близки да му донесат от неговата вода. Обаче какво било очудването на неговите близки, когато, като започнали да пълнят шишето то паднало и се счупило, а водата от него се разляла. Направили опит да напълнят друго шише, но и то се счупило. От тук може да извади следното заключение: трябвало е свещеникът сам да отиде при изворчето да си измие очите. В това отношение, когато става въпрос за Бога, човек трябва да има нужното смирение, сам да отиде при Бога. Ломското кладенче, в дадения случай, символизира Бога. Всеки добър човек е проявление на Бога в света. към беседата >>
- Направили опит да напълнят друго шише, но и то се счупило.
Казвам: Ако водата на едно ломско кладенче може да отвори очите на слепия, да възвърне говора му и да отвори ушите му, колко повече може да направи един човек, в когото се включват ред сили и способности? Съвременните хора казват, че това кладенче било свещено. Питам: Ако кладенчето е свещено, защо всички не могат да се излекуват от водата му? Един свещеник заболял зле и пожелал да измие очите си с водата на това изворче, но се срамувал сам да отиде, затова изпратил свои близки да му донесат от неговата вода. Обаче какво било очудването на неговите близки, когато, като започнали да пълнят шишето то паднало и се счупило, а водата от него се разляла. Направили опит да напълнят друго шише, но и то се счупило. От тук може да извади следното заключение: трябвало е свещеникът сам да отиде при изворчето да си измие очите. В това отношение, когато става въпрос за Бога, човек трябва да има нужното смирение, сам да отиде при Бога. Ломското кладенче, в дадения случай, символизира Бога. Всеки добър човек е проявление на Бога в света. към беседата >>
136. Тази притча, НБ , София, 26.12.1926г.,
- Тия учени размножават по изкуствен начин микробите, като ги поставят в шишета, с разни разтвори, благоприятни за тяхното развитие и оттам с игличка вземат от тия микроби и правят инжекции върху разни малки, дребни животни, да видят, как действат те върху организма им.
Значи, вие трябва да признаете факта, че силата на този човек е ограничена, относителна. Когато се говори за учеността на хората, и тя бива в ограничени размери. Например, днес имаме учени хора, които се занимават само с живота на буболечките, всичко знаят за тях; после имаме учени зоолози, които се занимават само с живота на млекопитаещите и всичко знаят за тях: всичките им системи и техните функции, начина на живота им и т.н. Други учени са се специализирали изключително върху живота на мравките, знаят всички подробности, които се отнасят до техния живот. Някои учени се занимават с изучаване живота и развитието на микробите, които са създали и продължават да създават ред страдания и нещастия за цялото съвременно човечество. Тия учени размножават по изкуствен начин микробите, като ги поставят в шишета, с разни разтвори, благоприятни за тяхното развитие и оттам с игличка вземат от тия микроби и правят инжекции върху разни малки, дребни животни, да видят, как действат те върху организма им. Оттук те вадят своите заключения и за действието им върху човешкия организъм. Това са все учени хора, които работят върху микробите на чумата, или върху микробите на петнистия тиф и т.н. Простият човек, като слуша да се говори за чумата, която изтребва със стотици и хиляди хора, представя си я живо нещо голямо като човек, което ходи с коса в ръка и коси, де какво срещне на пътя си. Той казва: “Каква ли ще е причината за тази болест, която създава такива лоши последствия? ” Ученият човек пък казва: “Чумата не е голяма, тя едва се вижда с микроскоп, но има свойството лесно и бързо да се размножава, затова става опасна.” Казвам: Това нещо именно е притча. към беседата >>
137. Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!, МОК , София, 5.3.1927г.,
- Едни за други те са затворени шишета.
Правилна обмяна трябва да съществува не само между учители и ученици, но между всички хора. Днес хората не са доволни едни от други, защото се затварят. Едни за други те са затворени шишета. Красиво е понякога да гледаш затворено шише, но то нищо не дава. За предпочитане е отвореното, хвърленото жито на нивата, отколкото затвореното. За предпочитане е отворената круша, която е готова да дава на всички, отколкото затворената. За предпочитане е да срещнеш човек с отворен ум, отколкото човек със затворен ум. Болният човек трябва да бъде затворен за себе си, защото няма какво да даде, но отворен към другите, за да приема от тях. към беседата >>
- Красиво е понякога да гледаш затворено шише, но то нищо не дава.
Правилна обмяна трябва да съществува не само между учители и ученици, но между всички хора. Днес хората не са доволни едни от други, защото се затварят. Едни за други те са затворени шишета. Красиво е понякога да гледаш затворено шише, но то нищо не дава. За предпочитане е отвореното, хвърленото жито на нивата, отколкото затвореното. За предпочитане е отворената круша, която е готова да дава на всички, отколкото затворената. За предпочитане е да срещнеш човек с отворен ум, отколкото човек със затворен ум. Болният човек трябва да бъде затворен за себе си, защото няма какво да даде, но отворен към другите, за да приема от тях. Здравият човек обаче трябва да бъде отворен, да дава и да приема. към беседата >>
138. Реализиране на желанията / Щастието, МОК , София, 13.3.1927г.,
- В това отношение хората са подобни на пясъчни зрънца, поставени в едно шише; те постоянно се блъскат, удрят се едно в друго, без да постигнат това, което желаят - каква хармония може да съществува между пясъчните зрънца?
Като не знаят законите за реализиране на желанията, хората се чудят защо едни от желанията им не се постигат, а други се разрушават. Много естествено, днес на Земята има около два милиарда човека; представете си, че всички тия хора в един момент имат едно и също желание, значи на вашето желание се явяват още два милиарда конкуренти - каква е вероятността именно вие да постигнете това желание? При това съвременните хора не са дошли до еднакъв уровен на развитие, за да знаят в даден момент кой човек има най- голяма нужда от нещо и да могат да отстъпят. Хората не са организирани в едно общо цяло, всеки живее за себе си и се стреми към своите лични интереси. В това отношение хората са подобни на пясъчни зрънца, поставени в едно шише; те постоянно се блъскат, удрят се едно в друго, без да постигнат това, което желаят - каква хармония може да съществува между пясъчните зрънца? към беседата >>
140. Четирите кръга, ООК , София, 11.5.1927г.,
- голямо шише, с малко съдържание.
Тази сила не е нито в лицето, нито в погледа на красивата мома, но се крие някъде дълбоко в нея и несъзнателно я проявява. Когато красивата мома влезе в кантората на банкера, още при влизането й, той застава прав пред нея, като войник пред своя генерал, и казва: Заповядайте! Какво обичате? Може ли войникът да не изпълни волята на генерала си? Значи, в случая, образованият човек, с висша наука, е посредствен човек, т.е. голямо шише, с малко съдържание. Красивата мома е генералът, който има сила да издава заповеди. Тя е малко шише, но пълно със съдържание. Такова нещо представлява човешката глава: голямо или малко шише, с малко или с много съдържание. към беседата >>
- Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата от шишетата.
На обикновените хора никой не обръща внимание. Който е необикновен, той трябва да разполага с необикновена сила. Обикновеният човек се моли на Бога, но сам не вярва в силата на своята молитва, а при това очаква да получи отговор, да бъде молитвата му чута. С това не искам да кажа, че сегашните хора нямат вяра; хората имат вяра, но в съзнанието им има малки пропуквания, отдето част от енергията им изтича навън. Вследствие на това изтичане на енергията, човек се демагнетизира. Това показва, че силата на човека може да изтича така, както изтича водата от шишетата. към беседата >>
141. Благо и леко, НБ , София, 29.5.1927г.,
- Вземате шише от един килограм съдържание и отивате при една чешма или при един извор да го напълните.
Сега ще обясня друг закон. Вземате шише от един килограм съдържание и отивате при една чешма или при един извор да го напълните. Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор? Тази вода налята от самия извор, докато е на мястото си, няма никаква цена. Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром, никому нищо няма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода. Следователно, цената на водата в това шише се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор. към беседата >>
- Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор?
Сега ще обясня друг закон. Вземате шише от един килограм съдържание и отивате при една чешма или при един извор да го напълните. Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор? Тази вода налята от самия извор, докато е на мястото си, няма никаква цена. Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром, никому нищо няма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода. Следователно, цената на водата в това шише се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор. Аз разглеждам въпроса математически и казвам: а, а2, а3, а4, а5 – а10. към беседата >>
- Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром, никому нищо няма да плати.
Сега ще обясня друг закон. Вземате шише от един килограм съдържание и отивате при една чешма или при един извор да го напълните. Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор? Тази вода налята от самия извор, докато е на мястото си, няма никаква цена. Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром, никому нищо няма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода. Следователно, цената на водата в това шише се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор. Аз разглеждам въпроса математически и казвам: а, а2, а3, а4, а5 – а10. Значи, величините а, а2, а3, а4, а5 – а10 представят различни положения или състояния, които непрекъснато се менят. И най-после, когато водата стане много скъпа, казваме, че изворът е много далеч. към беседата >>
- Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода.
Сега ще обясня друг закон. Вземате шише от един килограм съдържание и отивате при една чешма или при един извор да го напълните. Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор? Тази вода налята от самия извор, докато е на мястото си, няма никаква цена. Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром, никому нищо няма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода. Следователно, цената на водата в това шише се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор. Аз разглеждам въпроса математически и казвам: а, а2, а3, а4, а5 – а10. Значи, величините а, а2, а3, а4, а5 – а10 представят различни положения или състояния, които непрекъснато се менят. И най-после, когато водата стане много скъпа, казваме, че изворът е много далеч. Ако водата е евтина, казваме, че изворът е близо. към беседата >>
- Следователно, цената на водата в това шише се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор.
Вземате шише от един килограм съдържание и отивате при една чешма или при един извор да го напълните. Колко струва това шише с вода, напълнено от самия извор? Тази вода налята от самия извор, докато е на мястото си, няма никаква цена. Кой как дойде при този извор, ще си напълни шишето даром, никому нищо няма да плати. Обаче, колкото повече се отдалечавате от извора, водата в шишето става все по-ценна, понеже наблизо няма подобен извор, от който да си налеете вода. Следователно, цената на водата в това шише се увеличава пропорционално с отдалечаването от този извор. Аз разглеждам въпроса математически и казвам: а, а2, а3, а4, а5 – а10. Значи, величините а, а2, а3, а4, а5 – а10 представят различни положения или състояния, които непрекъснато се менят. И най-после, когато водата стане много скъпа, казваме, че изворът е много далеч. Ако водата е евтина, казваме, че изворът е близо. И когато срещна един човек, чиято любов е много скъпа, казвам: Този човек е много далеч от Бога. към беседата >>
142. Съзвучно движение, ООК , София, 1.6.1927г.,
- Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността.
От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, което ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползвате от него. Иначе, ше слушате, без да разбирате. Да се утешава само човек, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава. към беседата >>
- Болният вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка в лъжица, гледа да не сипе една капка повече.
Ще кажете, че това са заблуждения, суеверия. Питам: когато лекарят прегледа болния и му препоръча да употребява на всеки два часа, например, по пет капки от някакво лекарство, това не е ли суеверие? Болният вземе шишенцето и внимателно сипва капка по капка в лъжица, гледа да не сипе една капка повече. Когато взима лекарства, болният свещенодейства, а когато му се препоръчва един окултен метод, това било заблуждение или суеверие. Не е заблуждение това, но този метод е мъчен за приложение. Знаете ли, каква точност, какво постоянство се изисква от болния, за да приложи този метод? Знаете ли, как се топи един килограм сол? Вяра, усилие се иска за това. към беседата >>
143. Ще оздравее, НБ , София, 19.6.1927г.,
- Изваждам от джоба си едно малко шишенце, пълно с една особена течност и казвам: този е моят епитрахил.
Освен това, и одежди нямаш. Като чета някоя молитва, аз веднага си турям епитрахил. Без епитрахил работата не върви. И ти трябва да четеш с епитрахил. Казвам: дядо попе, и аз имам епитрахил. Изваждам от джоба си едно малко шишенце, пълно с една особена течност и казвам: този е моят епитрахил. Достатъчно е, като отида някъде, да сипя само три капки от тази течност, и всички изпитват нейното благотворно действие. От тази течност болни оздравяват; страдащи се просветяват; недоволни се задоволяват. При това, никакво възнаграждение не искам от никого. Обаче, млечната баница ме чака. Свещеникът ме запитва: можеш ли да ми кажеш, каква е тази течност? към беседата >>
- Ако състоянието на нашата мисъл е прилично на бълникането на пясъка в едно шише, мислите ли, че това е философска мисъл?
Взимам след това шишето, разклащам го. Питам: можете ли да определите где е отишла всяка пясъчна частица? Кой закон определя къде отива всяка една частица? Частиците постоянно се изместват. Каква наука може да има в бълникането на пясъка? Ако състоянието на нашата мисъл е прилично на бълникането на пясъка в едно шише, мислите ли, че това е философска мисъл? Мислите ли, че това е права мисъл? - Не. За да извадите някаква мисъл от това бълникане, вие трябва да турите пясъка в едно органическо общество, дето всяко пясъчно зрънце да дойде на своето място, като жива клетка, която да расте и да се развива по един систематичен начин. Мисълта на съвременната бяла раса, това са пясъчните зрънца в шишето, които постоянно се местят, постоянно се бълникат. И децата могат да мислят така. към беседата >>
- Мисълта на съвременната бяла раса, това са пясъчните зрънца в шишето, които постоянно се местят, постоянно се бълникат.
Каква наука може да има в бълникането на пясъка? Ако състоянието на нашата мисъл е прилично на бълникането на пясъка в едно шише, мислите ли, че това е философска мисъл? Мислите ли, че това е права мисъл? - Не. За да извадите някаква мисъл от това бълникане, вие трябва да турите пясъка в едно органическо общество, дето всяко пясъчно зрънце да дойде на своето място, като жива клетка, която да расте и да се развива по един систематичен начин. Мисълта на съвременната бяла раса, това са пясъчните зрънца в шишето, които постоянно се местят, постоянно се бълникат. И децата могат да мислят така. И те, като вземат шишето, тъй могат да разместват песъчинките, че да минат за виртуози. Турете пред някое дете една хубава латерна, то ще завърти дръжката й и ще засвири. Дайте на някое дете един грамофон и то ще свири на него. Има един стар българин, просяк, който стана цял виртуоз в най-скоро време. Как? към беседата >>
- И те, като вземат шишето, тъй могат да разместват песъчинките, че да минат за виртуози.
Мислите ли, че това е права мисъл? - Не. За да извадите някаква мисъл от това бълникане, вие трябва да турите пясъка в едно органическо общество, дето всяко пясъчно зрънце да дойде на своето място, като жива клетка, която да расте и да се развива по един систематичен начин. Мисълта на съвременната бяла раса, това са пясъчните зрънца в шишето, които постоянно се местят, постоянно се бълникат. И децата могат да мислят така. И те, като вземат шишето, тъй могат да разместват песъчинките, че да минат за виртуози. Турете пред някое дете една хубава латерна, то ще завърти дръжката й и ще засвири. Дайте на някое дете един грамофон и то ще свири на него. Има един стар българин, просяк, който стана цял виртуоз в най-скоро време. Как? - По-рано свиреше на цигулка, просеше по улиците, но като не можа да обърне вниманието на минувачите, купи си един грамофон, с няколко хубави парчета от Бетховена, от Моцарта, тури грамофона в една кошница и тъй проси по улицата - свири на минувачите. Но това не е негова мисъл. към беседата >>
145. Братя в единомислие, СБ , София, 20.8.1927г.,
- ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят.
Турете в ума целомъдрието, турете и в сърцето целомъдрието, и вашите ум и сърце ще се изправят. Това са максими, с които можете да работите. Ще кажете: „Как ще работим с тия максими? “ – Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят. За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. към беседата >>
- За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря.
Това са максими, с които можете да работите. Ще кажете: „Как ще работим с тия максими? “ – Това са специфични методи и правила. Ако не можете да намерите правилния начин за работа, т.е. ако не знаете как да отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят. За да отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря. Ако влезете в една къща, дето кепенците на прозорците са затворени, как ще прекарате светлината в нея? Нужно ли е да каните светлината да влезе в тази къща? – Не. Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо да я каните. Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. към беседата >>
146. Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Докато един задушлив, един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила.
Дойде един праведен човек в света, а някой замисля да излезе насреща му с револвер. Питам: Вие гърмели ли сте срещу човек, когото Бог е пратил на света? Можете ли да гърмите срещу светлината? Можете ли да направите дупка в океана? Докато аз съм във физическо тяло на земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато един задушлив, един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото – Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. към беседата >>
147. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- Първото положение: Вие взимате едно шише пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана.
От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите. Аз ще ви обясня идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой. Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота. При изяснение на тази идея има три важни положения. Първото положение: Вие взимате едно шише пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрана. Второто положение: Дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Взимате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката, с намерение семките ѝ да посадите. Скривате семките ѝ, но забравяте да ги посадите. Третото положение: Дават ви една хубава книга. Вие я туряте в чантата си, отивате при един хубав извор, сядате на едно прохладно място около него, изваждате книгата от чантата и започвате да четете. към беседата >>
- Твоята любов представлява лимонадата в шишето.
Следователно свещената книга, това е Любовта. Тя съставлява необходимост и за твоя ум, и за твоето сърце, и за твоята душа, и за твоя дух. Без тази книга ти ще останеш прост, неук човек. Някой казва: „Аз съжалявам, че залюбих“. Какво си залюбил? Твоята любов представлява лимонадата в шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовта, която наричат светска любов. Втората, по-благородната любов, представлява ябълката, която се изяжда, с желание семките ѝ да се посадят, но се забравят, остават непосадени. Третата, истинската любов представлява книгата в джоба на ученика. След като отвори книгата, този ученик пише, решава, излиза вечерно време да наблюдава звездите, а сутрин – да наблюдава изгряването на слънцето, изучава минералите, растенията, животните, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т.н. към беседата >>
- Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана.
Тя съставлява необходимост и за твоя ум, и за твоето сърце, и за твоята душа, и за твоя дух. Без тази книга ти ще останеш прост, неук човек. Някой казва: „Аз съжалявам, че залюбих“. Какво си залюбил? Твоята любов представлява лимонадата в шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовта, която наричат светска любов. Втората, по-благородната любов, представлява ябълката, която се изяжда, с желание семките ѝ да се посадят, но се забравят, остават непосадени. Третата, истинската любов представлява книгата в джоба на ученика. След като отвори книгата, този ученик пише, решава, излиза вечерно време да наблюдава звездите, а сутрин – да наблюдава изгряването на слънцето, изучава минералите, растенията, животните, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т.н. Щом отвори книгата, учи, работи; щом я затвори, започва да размишлява. към беседата >>
148. Явно говорих, СБ , София, 24.8.1927г.,
- В една от беседите си аз уподобих първата фаза на Любовта на лимонадата в шишето.
В една от беседите си аз уподобих първата фаза на Любовта на лимонадата в шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовта уподобих на ябълка, която хората изяждат, а оставят само семките ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовта уподобих на една книга с отлично съдържание, с кожена подвързия, която, кой как вземе, прочита нещо от нея, усмихва се, туря я в джоба си, пак я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любов, но трябва да имаме обект в света, когото да обичаме. Най-голямото заблуждение в света седи в това, че всички хора се лутат, тичат, търсят някой да ги обича. към беседата >>
- Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана.
В една от беседите си аз уподобих първата фаза на Любовта на лимонадата в шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовта уподобих на ябълка, която хората изяждат, а оставят само семките ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовта уподобих на една книга с отлично съдържание, с кожена подвързия, която, кой как вземе, прочита нещо от нея, усмихва се, туря я в джоба си, пак я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любов, но трябва да имаме обект в света, когото да обичаме. Най-голямото заблуждение в света седи в това, че всички хора се лутат, тичат, търсят някой да ги обича. Някой пише книга, за да го обичат хората. към беседата >>
149. Мек ответ, НБ , Русе, 9.10.1927г.,
- Тогава ученикът се приближил към ранения селянин, извадил от джоба си памук, шишенце с някаква дезинфекционна течност и започнал да изчиства кръвта на главата му.
И наистина, успял донякъде да ги примири, но в жертва на това дал главата си – те му пукнали главата. След време и вторият ученик се натъкнал на подобна опитност. И той видял двама пияни селяни да се карат и бият помежду си, но седял далеч от тях и наблюдавал само, какво ще стане. Единият селянин вдигнал тоягата си и силно ударил другаря си по главата. Кръв почнала изобилно да тече. Тогава ученикът се приближил към ранения селянин, извадил от джоба си памук, шишенце с някаква дезинфекционна течност и започнал да изчиства кръвта на главата му. Като превързал раната, той седнал при двамата селяни и започнал да им говори, как трябва да живеят. Кой от двамата ученици е постъпил по-добре? Вторият. Първият ученик временно само е могъл да примири двамата селяни, но той излязъл от полесражението с пукната глава. Така, той се подложил на едно ненужно страдание. Вторият ученик оставил селяните да се набият, да изтрезнеят малко; след това той се приближил при тях и започнал да им говори, че те трябва да живеят като братя помежду си, а не като врагове. към беседата >>
150. По-долен от ангелите, НБ , София, 23.10.1927г.,
- Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода.
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. към беседата >>
- По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва.
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! към беседата >>
- Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата.
Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? към беседата >>
- Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето.
Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва. към беседата >>
- Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода.
В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва. И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода. към беседата >>
- Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство.
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство. Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. към беседата >>
- Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек!
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство. Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. към беседата >>
- Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля.
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете си по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство. Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. към беседата >>
- Животът не седи във водата, която е в шишетата.
Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек! Отидоха музикантът, художникът, певецът! Защо? Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля. – Това е частично разбиране на живота. Животът не седи във водата, която е в шишетата. Ако искате да видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи. Там всяко нещо си има своето място и вечно съществува. При Великия Извор музиката никога не изчезва – там тя се чува и денем, и нощем. В света съществува вечен огън, който никога не изгасва. Казвате: кога ще дойдем до този Извор на живота? към беседата >>
151. Превръщане на киселините, ООК , София, 16.11.1927г.,
- Химикът трябва да има и сярна, и солна, и азотна киселина в лабораторията си, но всяка киселина трябва да бъде поставена в шишенце, добре запушено, и да си служи с нея само когато му потрябва.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултната химия, да се справите с киселините. Химикът лесно се справя с киселините. Щом види, че някъде има излишък от киселина, той взема известно количество основа и я неутрализира. Питате:" Трябва ли да мразим? " – Да задавате такъв въпрос, то е все едно химикът да се запитва, трябва ли да има сярна, солна или азотна киселина в лабораторията си? Химикът трябва да има и сярна, и солна, и азотна киселина в лабораторията си, но всяка киселина трябва да бъде поставена в шишенце, добре запушено, и да си служи с нея само когато му потрябва. Той може да употреби тези киселини за добро или за зло. Следователно злото не седи в това, че химикът има киселини в лабораторията си, но в начина на употреблението им: ако не ги употребява намясто, киселините ще причинят големи вреди. Ако ги употребява намясто, те ще бъдат като медикаменти. И завистта е киселина за психическия живот, но тя става опасна, когато се придружава от омразата. Иначе сама за себе си приложена, тя не е опасна. към беседата >>
152. Твърдата храна, НБ , София, 18.12.1927г.,
- Някога бях ви казал да попивате сълзите си с чиста, хубава кърпичка, но сега ви казвам да събирате сълзите си в малки шишенца и на етикетчета, полепени върху тях, да пишете: Еди-кой си ден плаках един час и през това време събрах в това шишенце еди-колко си сълзи.
От водата на изворите много жадни души могат да уталожат жаждата си; много скръбни души могат да измият очите си. Така трябва да се гледа на човешките сълзи. Сълзите на човека крият в себе си едно от великите блага за неговата душа. Знаете ли, колко сълзи сте пролели от детинството си досега? Наблюдавали ли сте в продължение на един час, колко сълзи сте пролели? Някога бях ви казал да попивате сълзите си с чиста, хубава кърпичка, но сега ви казвам да събирате сълзите си в малки шишенца и на етикетчета, полепени върху тях, да пишете: Еди-кой си ден плаках един час и през това време събрах в това шишенце еди-колко си сълзи. Сега вие оставяте сълзите ви да падат на земята, но за това нещо небето не гледа с добро око на вас. Мнозина считат плача за слабост. Питам: кой от вас не е плакал? И за Христа, един от Великите Учители в света, се казва, че е плакал. Не само Христос, но и всички богове, които са слизали на земята, са плакали. към беседата >>
154. Състояния на материята, ООК , София, 2.2.1928г.,
- Срещаш един човек, който носи в ръката си шише с вода.
Съвременните хора се раждат и умират, търсят щастие, но не го намират. Докато го намерят, ще ги извикат за онзи свят. Има случаи, когато човек може да бъде щастлив, но временно само. Например вървиш по улиците, никъде не намираш вода, а голяма жажда те мъчи. Срещаш един човек, който носи в ръката си шише с вода. Той те погледне, схване положението ти и ти предлага да пиеш вода от шишето му. Ти се напиеш добре с вода и си щастлив, че си задоволил жаждата си. Друг ден вървиш по полето, но си гладен. Срещаш една крава, която спира пред тебе и ти предлага от млякото си. Ти издоиш малко мляко и си щастлив, че си задоволил глада си. към беседата >>
- Той те погледне, схване положението ти и ти предлага да пиеш вода от шишето му.
Съвременните хора се раждат и умират, търсят щастие, но не го намират. Докато го намерят, ще ги извикат за онзи свят. Има случаи, когато човек може да бъде щастлив, но временно само. Например вървиш по улиците, никъде не намираш вода, а голяма жажда те мъчи. Срещаш един човек, който носи в ръката си шише с вода. Той те погледне, схване положението ти и ти предлага да пиеш вода от шишето му. Ти се напиеш добре с вода и си щастлив, че си задоволил жаждата си. Друг ден вървиш по полето, но си гладен. Срещаш една крава, която спира пред тебе и ти предлага от млякото си. Ти издоиш малко мляко и си щастлив, че си задоволил глада си. Друг път пътуваш в планината и усещаш голяма жажда. към беседата >>
155. До край, НБ , София, 12.2.1928г.,
- Трябва ли майката, която е изпратила детето си за вода, с шише от два килограма тежест, да види това шише счупено на земята?
Питам: кой човек не се моли? И ако е вярно, че като се моли, се унижава, нека поне се унижава пред Господа, отколкото пред равните си. Какво по-голямо унижение за човека от това, като се намери пред някаква мъчнотия, или пред някакво страдание, да се самоубива? Страшно е положението на самоубития! Години и векове трябва да минат, за да изправи той тази неразумна постъпка. Трябва ли майката, която е изпратила детето си за вода, с шише от два килограма тежест, да види това шише счупено на земята? Защо се е счупило това шише? Детето казва: Мамо, дотежа ми шишето, и аз го хвърлих на земята. Тогава майката ще вземе пръчицата и ще го удари няколко пъти. Нищо на света не остава безнаказано. Когато самоубитият отиде в онзи свят, ще го питат: Защо счупи шишето? към беседата >>
- Защо се е счупило това шише?
И ако е вярно, че като се моли, се унижава, нека поне се унижава пред Господа, отколкото пред равните си. Какво по-голямо унижение за човека от това, като се намери пред някаква мъчнотия, или пред някакво страдание, да се самоубива? Страшно е положението на самоубития! Години и векове трябва да минат, за да изправи той тази неразумна постъпка. Трябва ли майката, която е изпратила детето си за вода, с шише от два килограма тежест, да види това шише счупено на земята? Защо се е счупило това шише? Детето казва: Мамо, дотежа ми шишето, и аз го хвърлих на земята. Тогава майката ще вземе пръчицата и ще го удари няколко пъти. Нищо на света не остава безнаказано. Когато самоубитият отиде в онзи свят, ще го питат: Защо счупи шишето? В това отношение, просяците дават добър пример на постоянство. към беседата >>
- Детето казва: Мамо, дотежа ми шишето, и аз го хвърлих на земята.
Какво по-голямо унижение за човека от това, като се намери пред някаква мъчнотия, или пред някакво страдание, да се самоубива? Страшно е положението на самоубития! Години и векове трябва да минат, за да изправи той тази неразумна постъпка. Трябва ли майката, която е изпратила детето си за вода, с шише от два килограма тежест, да види това шише счупено на земята? Защо се е счупило това шише? Детето казва: Мамо, дотежа ми шишето, и аз го хвърлих на земята. Тогава майката ще вземе пръчицата и ще го удари няколко пъти. Нищо на света не остава безнаказано. Когато самоубитият отиде в онзи свят, ще го питат: Защо счупи шишето? В това отношение, просяците дават добър пример на постоянство. Просякът не се самоубива. към беседата >>
- Когато самоубитият отиде в онзи свят, ще го питат: Защо счупи шишето?
Трябва ли майката, която е изпратила детето си за вода, с шише от два килограма тежест, да види това шише счупено на земята? Защо се е счупило това шише? Детето казва: Мамо, дотежа ми шишето, и аз го хвърлих на земята. Тогава майката ще вземе пръчицата и ще го удари няколко пъти. Нищо на света не остава безнаказано. Когато самоубитият отиде в онзи свят, ще го питат: Защо счупи шишето? В това отношение, просяците дават добър пример на постоянство. Просякът не се самоубива. На сто врати ще потропа, тук го изпъдят, там го изпъдят, но той не се отчайва, постоянства, напред върви. Защо има просяци в света? Просяците съществуват, за да дадат пример на хората от търпение и постоянство. към беседата >>
157. Помаза ме, НБ , София, 18.3.1928г.,
- Нима детето, което никога не е плакало, като счупи шишето на безброй парченца, няма да плаче?
Безразлично е, в какво вярва човек, но той все вярва в нещо. Какво е веруюто, например, на водата, която се спуща от някой планински връх? И с вяра, и без вяра, водата слиза по един наклон надолу. Когато говорим за стремежа на някой човек, ние знаем, че и с вяра, и без вяра, той все ще постигне нещо, но по два различни начина: когато постига своя стремеж с вяра, човек олеква и кацва на земята; когато постига своя стремеж без вяра, той се разбива на хиляди парченца, като бъчва. И това е хубаво. Нима детето, което никога не е плакало, като счупи шишето на безброй парченца, няма да плаче? Ще плаче, разбира се. Извори ще бликнат от очите му. Какво означава счупването на шишето? Шишето е символ на нещо, затова детето плаче. Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворите бликат от очите на детето. към беседата >>
- Какво означава счупването на шишето?
Когато говорим за стремежа на някой човек, ние знаем, че и с вяра, и без вяра, той все ще постигне нещо, но по два различни начина: когато постига своя стремеж с вяра, човек олеква и кацва на земята; когато постига своя стремеж без вяра, той се разбива на хиляди парченца, като бъчва. И това е хубаво. Нима детето, което никога не е плакало, като счупи шишето на безброй парченца, няма да плаче? Ще плаче, разбира се. Извори ще бликнат от очите му. Какво означава счупването на шишето? Шишето е символ на нещо, затова детето плаче. Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворите бликат от очите на детето. То е изгубило нещо, за което трябва да плаче. Ако детето плаче за едно шише, колко повече трябва да плаче човек, когато изгуби своята свещена идея! Има хора, които сълза не проронват при изгубване на своята свещена идея. към беседата >>
- Шишето е символ на нещо, затова детето плаче.
И това е хубаво. Нима детето, което никога не е плакало, като счупи шишето на безброй парченца, няма да плаче? Ще плаче, разбира се. Извори ще бликнат от очите му. Какво означава счупването на шишето? Шишето е символ на нещо, затова детето плаче. Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворите бликат от очите на детето. То е изгубило нещо, за което трябва да плаче. Ако детето плаче за едно шише, колко повече трябва да плаче човек, когато изгуби своята свещена идея! Има хора, които сълза не проронват при изгубване на своята свещена идея. Те казват: Изгубихме своята свещена идея, но няма нищо. към беседата >>
- Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворите бликат от очите на детето.
Нима детето, което никога не е плакало, като счупи шишето на безброй парченца, няма да плаче? Ще плаче, разбира се. Извори ще бликнат от очите му. Какво означава счупването на шишето? Шишето е символ на нещо, затова детето плаче. Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворите бликат от очите на детето. То е изгубило нещо, за което трябва да плаче. Ако детето плаче за едно шише, колко повече трябва да плаче човек, когато изгуби своята свещена идея! Има хора, които сълза не проронват при изгубване на своята свещена идея. Те казват: Изгубихме своята свещена идея, но няма нищо. Не, и вие, като детето, трябва да плачете за своята свещена идея. към беседата >>
- Ако детето плаче за едно шише, колко повече трябва да плаче човек, когато изгуби своята свещена идея!
Извори ще бликнат от очите му. Какво означава счупването на шишето? Шишето е символ на нещо, затова детето плаче. Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворите бликат от очите на детето. То е изгубило нещо, за което трябва да плаче. Ако детето плаче за едно шише, колко повече трябва да плаче човек, когато изгуби своята свещена идея! Има хора, които сълза не проронват при изгубване на своята свещена идея. Те казват: Изгубихме своята свещена идея, но няма нищо. Не, и вие, като детето, трябва да плачете за своята свещена идея. към беседата >>
- Тя имала различни шишенца с течности, и каквато форма искала да вземе, от съответното шишенце вадила по няколко капки, с които се намазвала.
Той трябва да има един център в себе си, една непреривна идея, към която да се стреми. За тази цел, той трябва да започне с положителната страна на знанието – с Божествената наука. Опасността за човека седи в това, че той иска да придобие знания по механически начин. Знание по механически начин не се добива. В един от старите романи се разправя, че един от героите на този роман живял при една вълшебница, която могла да се преобразява, в каквото животно иска: на птица, на риба, на червей, на лъв, на мечка и т. н. Тя имала различни шишенца с течности, и каквато форма искала да вземе, от съответното шишенце вадила по няколко капки, с които се намазвала. Главният герой на романа видял, какво правила вещицата и решил да вземе формата на лъв. Една вечер той се отправил към шишенцето, в което имало течност, с която ще може да приеме лъвска форма, и се намазал с нея. Обаче, в бързината, вместо да вземе от шишенцето със съответната течност, той взел от друго шишенце. Каква била изненадата му, когато, вместо да приеме формата на лъв, той станал магаре. Заключението на автора, който пише този роман, е следното: старите възгледи на хората, т. е. към беседата >>
- Една вечер той се отправил към шишенцето, в което имало течност, с която ще може да приеме лъвска форма, и се намазал с нея.
Опасността за човека седи в това, че той иска да придобие знания по механически начин. Знание по механически начин не се добива. В един от старите романи се разправя, че един от героите на този роман живял при една вълшебница, която могла да се преобразява, в каквото животно иска: на птица, на риба, на червей, на лъв, на мечка и т. н. Тя имала различни шишенца с течности, и каквато форма искала да вземе, от съответното шишенце вадила по няколко капки, с които се намазвала. Главният герой на романа видял, какво правила вещицата и решил да вземе формата на лъв. Една вечер той се отправил към шишенцето, в което имало течност, с която ще може да приеме лъвска форма, и се намазал с нея. Обаче, в бързината, вместо да вземе от шишенцето със съответната течност, той взел от друго шишенце. Каква била изненадата му, когато, вместо да приеме формата на лъв, той станал магаре. Заключението на автора, който пише този роман, е следното: старите възгледи на хората, т. е. възгледите на техните баби и дядовци са такива, че ги правят или лъвове, или магарета. към беседата >>
- Обаче, в бързината, вместо да вземе от шишенцето със съответната течност, той взел от друго шишенце.
Знание по механически начин не се добива. В един от старите романи се разправя, че един от героите на този роман живял при една вълшебница, която могла да се преобразява, в каквото животно иска: на птица, на риба, на червей, на лъв, на мечка и т. н. Тя имала различни шишенца с течности, и каквато форма искала да вземе, от съответното шишенце вадила по няколко капки, с които се намазвала. Главният герой на романа видял, какво правила вещицата и решил да вземе формата на лъв. Една вечер той се отправил към шишенцето, в което имало течност, с която ще може да приеме лъвска форма, и се намазал с нея. Обаче, в бързината, вместо да вземе от шишенцето със съответната течност, той взел от друго шишенце. Каква била изненадата му, когато, вместо да приеме формата на лъв, той станал магаре. Заключението на автора, който пише този роман, е следното: старите възгледи на хората, т. е. възгледите на техните баби и дядовци са такива, че ги правят или лъвове, или магарета. към беседата >>
- Следователно когато иска да разреши един въпрос правилно, човек трябва да знае къде се крият причините, които пречат за доброто разрешаване: в самата вода, в шишето или в чашата.
Следователно когато иска да разреши един въпрос правилно, човек трябва да знае къде се крият причините, които пречат за доброто разрешаване: в самата вода, в шишето или в чашата. Освен това човек трябва да има предвид колко време най-много любовта може да се задържи в човешкото сърце. Тъй както е изтъкано човешкото сърце, любовта не може да се задържи в него за дълго време. Ако налеете вода в една чаша и я оставите на открито, водата ще се изпари толкова по-скоро, колкото външната температура е по-голяма. Лятно време водата се изпарява по-скоро, отколкото през зимата. Тъй щото, когато любовта се губи лесно, човек трябва да знае, че причината за това е външната температура. към беседата >>
160. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- Този учен професор взима ту едно, ту друго шише с лекарства, внимателно отлива по няколко капки и започва да ги пие.
Той ще ви пита: „Защо е потребна молитвата, защо трябва да служа и да се подчинявам на Бога? На същото основание и аз ще ви запитам: защо да не се моли човек? Защо да не служи на Бога? Същият този учен, който пита, защо трябва да се молим и служим на Бога, щом се разболее, веднага вика лекари и се моли да му помогнат. Като дойдат лекарите при него, те започват да му предписват различни лекарства, от които да взима по няколко капки на ден. Този учен професор взима ту едно, ту друго шише с лекарства, внимателно отлива по няколко капки и започва да ги пие. Питам: това не е ли молитва? Той употребява ден след ден по 5 - 10 капки от някое лекарство, но работата не отива на добре – болестта не излиза от него. Пак дойде лекарят, предписва второ лекарство, по пет капки три пъти на ден, но и този път болестта не си отива. към беседата >>
161. Към свобода!, МС , София, 10.7.1928г.,
- Богатият човек може да се уподоби на онзи турчин, който седи облечен в своята източна роба, с чалма на глава, пред него наргилето – водата клокочи в шишето, димът излиза от устата му, а той само клати глава и казва: „Всичко, което Бог е направил, е добро!
Казвам: когато се намерим в тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме. Тогава ще обработваме енергията, която сме възприели при светлината, при благоприятните условия. Значи, всеки човек, който попадне при процеса на неблагоприятните условия в живота, ще има, какво да работи. Запример, богатите хора са при условия да работят, но не работят. Богатият човек може да се уподоби на онзи турчин, който седи облечен в своята източна роба, с чалма на глава, пред него наргилето – водата клокочи в шишето, димът излиза от устата му, а той само клати глава и казва: „Всичко, което Бог е направил, е добро! ” Защо? – Наргилето седи пред него. Сиромахът пък може да се уподоби на онзи турчин, който няма наргиле и казва: „Господи, какво ще се прави без наргиле на този свят? Този, който има пред себе си наргиле да му дими, той разрешава добре въпросите, ами аз, какво да правя? ” към беседата >>
163. Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите, МОК , София, 19.10.1928г.,
- Когато студентът видел втори път професора с шише в ръка амоняк, бягал назад. (втори вариант)
Има една опасна страна в това. Един ученик, един студент имал голяма любознателност. Той имал една слабост каквото види, да го помирише. Един ден професорът носил най-силен амоняк, дал да го носи студентът и му казал: „Внимавай, че като помиришеш, ще стане чудо.“ Студентът го поднесъл под носа си и се намерил на гърба си. Когато студентът видел втори път професора с шише в ръка амоняк, бягал назад. Всякога дяволът, този професор носи едно шише амоняк. Той все те залъгва, но като се намериш на гърба си, той ще те обере и ще видиш, че Нямаш нищо и че професорът го няма вече. Един индуски адепт отива в Париж. Той казал, че ще направи опит, за да покаже своята сила. Качил хората на един експрес и казал, че може да спре експреса, ако иска. към втори вариант >>
- Всякога дяволът, този професор носи едно шише амоняк. (втори вариант)
Има една опасна страна в това. Един ученик, един студент имал голяма любознателност. Той имал една слабост каквото види, да го помирише. Един ден професорът носил най-силен амоняк, дал да го носи студентът и му казал: „Внимавай, че като помиришеш, ще стане чудо.“ Студентът го поднесъл под носа си и се намерил на гърба си. Когато студентът видел втори път професора с шише в ръка амоняк, бягал назад. Всякога дяволът, този професор носи едно шише амоняк. Той все те залъгва, но като се намериш на гърба си, той ще те обере и ще видиш, че Нямаш нищо и че професорът го няма вече. Един индуски адепт отива в Париж. Той казал, че ще направи опит, за да покаже своята сила. Качил хората на един експрес и казал, че може да спре експреса, ако иска. Но за да го спре, трябва да вземе скъпоценните им камъни. към втори вариант >>
- След това, колкото пъти виждал професора си да носи шише с амоняк, той се отдръпвал назад – научил урока си.
Един професор по химия дал на един от своите любознателни студенти да носи шише с амоняк, силно концентриран, като го предупредил да внимава да не го отваря. Студентът не послушал професора си: отворил шишето и го помирисал толкова дълбоко, че миризмата на амоняка проникнала в дробовете му. Той се задушил от силната миризма и паднал на земята. След това, колкото пъти виждал професора си да носи шише с амоняк, той се отдръпвал назад – научил урока си. Какво представя шишето с амоняка? – Това е злото, което събаря човека на земята, с цел да го обере. Пазете се от крадци и разбойници, които обират. Ако не можете да ги избегнете, поне ще научите един урок, да бъдете внимателни и послушни. към беседата >>
- Какво представя шишето с амоняка?
Един професор по химия дал на един от своите любознателни студенти да носи шише с амоняк, силно концентриран, като го предупредил да внимава да не го отваря. Студентът не послушал професора си: отворил шишето и го помирисал толкова дълбоко, че миризмата на амоняка проникнала в дробовете му. Той се задушил от силната миризма и паднал на земята. След това, колкото пъти виждал професора си да носи шише с амоняк, той се отдръпвал назад – научил урока си. Какво представя шишето с амоняка? – Това е злото, което събаря човека на земята, с цел да го обере. Пазете се от крадци и разбойници, които обират. Ако не можете да ги избегнете, поне ще научите един урок, да бъдете внимателни и послушни. към беседата >>
- Колкото и да му се сърдите, той не може да изправи грешката си, не може да върне шишето ви.
Представете си, че някой счупи шишето ви, в което държите водата си. Трябва ли да му отмъщавате? Трябва ли да му се сърдите? Колкото и да му се сърдите, той не може да изправи грешката си, не може да върне шишето ви. Обаче разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече. – Кога? – Това е въпрос на време. Ако вие не можете да получите помощта на Бога още днес, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Бог всякога е готов да помага на хората, обаче условията, при които те се намират в даден момент, не им благоприятстват да приемат Неговата помощ. към беседата >>
- Обаче разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече.
Представете си, че някой счупи шишето ви, в което държите водата си. Трябва ли да му отмъщавате? Трябва ли да му се сърдите? Колкото и да му се сърдите, той не може да изправи грешката си, не може да върне шишето ви. Обаче разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече. – Кога? – Това е въпрос на време. Ако вие не можете да получите помощта на Бога още днес, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Бог всякога е готов да помага на хората, обаче условията, при които те се намират в даден момент, не им благоприятстват да приемат Неговата помощ. към беседата >>
165. Дадено по нещо, ООК , София, 7.11.1928г.,
- Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени.
Ако ви трябва една чиния, почакайте малко, докато дойде майка ви и свали тази чиния от полицата. Грешките и престъпленията на хората се дължат на факта, че те искат да реализират своите идеали без позволение на майката и в нейно отсъствие. Също така, когато човек реши да реализира една своя идея в отсъствие на Бога и без Негово позволение, всякога се ражда злото, престъплението в света. – Не може ли човек свободно да мисли, да чувства и да желае? Човек може да бъде свободен, но той трябва да има търпение, да почака малко, докато майка му дойде, и тя да вземе участие в реализиране на неговите мисли и желания. Като влезете в лабораторията на природата, ще видите, че всички прибори, с които тя си служи – чинии, чаши, шишета, са изпочупени. От хиляди години насам нейните непослушни деца влизат без позволение в лабораторията ѝ и пипат, където им попадне. Като се вглеждате в живота на съвременния човек, ще видите, че много от неговите мисли, чувства и желания са също така изпочупени и напукани, както приборите на природата, вследствие на което не можете да си служите с тях. За пример, думата „любов“, с която съвременния човек иска да изрази нещо велико, представлява една счупена чиния. Каквото съдържание и да налеете в тази чиния, то изтича навън, не се задържа. към беседата >>
166. Смени в природата, ООК , София, 14.11.1928г.,
- Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи. Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. към беседата >>
- Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи. Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето. към беседата >>
- Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му.
Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето. към беседата >>
- Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него.
Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето. към беседата >>
- Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана.
Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. Запример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето. към беседата >>
- Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето. към беседата >>
167. Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господар и слуга, МОК , София, 14.12.1928г.,
- И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. (втори вариант)
“ Срещаш български орач, който не може да оре. Постоянно му течат очите. Той те пита: „Какъв цер знаеш? “ Ти казваш: „Зная, но три деня не съм ял. Като се наям ще ти кажа един хубав цер.“ Той отваря своята торба, ти се наяждаш, ти запалваш огън, сваряваш вода топла, туряш малко сол във водата и забъркаш. И казваш сега на този човек: „Тури в шепата си от тази вода, смръкни с носа си веднъж, дваж и повече.“ След това изваждам едно шишенце, турям вода в шишенцето и му казвам: „Довечера ще туриш тази вода в шепата си и ще смръкнеш. Утре пак.“ И онзи, като смръкне казва: „Действително, малко ми поолекна! “ Топлата вода и солта му въздействуваха. Солта е лош проводник за размножението на микробите. И тя веднага е спряла този процес. към втори вариант >>
- После туряш в едно шише от солената вода, да направи още няколко смръквания вечерта и на другата сутрин.
– Зная, но понеже не съм ял три дена, не мога да ти помогна, докато не се нахраня. – Заповядай, хапни си от моето ядене. Орачът отваря торбата си, дава ти хляб, сирене, мляко. Ти сядаш, задоволяваш глада си и започваш да го лекуваш. Стопляш малко вода, туряш сол в нея и му даваш да смръкне няколко пъти от солената вода. После туряш в едно шише от солената вода, да направи още няколко смръквания вечерта и на другата сутрин. След две-три смръквания хремата минава. Солената вода препятства за размножаване на микробите, които причиняват хремата. към беседата >>
168. Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни, МОК , София, 21.12.1928г.,
- Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. (втори вариант)
Сега тия три №1, №2, №3 могат да произведат във вас две състояния. Едното състояние ще бъде положително. В него ще има радост, доволство. във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. към втори вариант >>
- Кое от тия шишета е за предпочитане? (втори вариант)
Едното състояние ще бъде положително. В него ще има радост, доволство. във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. към втори вариант >>
- Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. (втори вариант)
във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. към втори вариант >>
- Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. (втори вариант)
Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. към втори вариант >>
- При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. (втори вариант)
Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. към втори вариант >>
- Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. (втори вариант)
Кое от тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише. към втори вариант >>
- Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? (втори вариант)
-Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише. Но нищо не е останало. към втори вариант >>
- След туй иде втори, с по-малкото шише. (втори вариант)
Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш? “ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише. Но нищо не е останало. Ти казваш: „Задигнаха всичко! “ Това са прости наблюдения. към втори вариант >>
- “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? (втори вариант)
Ако дойде ученият човек, по какво ще се отличават неговите наблюдения. Как ще превърнете простия метод в научен. Научният метод води към причини и последствия. Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас? Коя е причината? “ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. към втори вариант >>
- -“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт. (втори вариант)
Онзи, който иде при вас с първото шише, и каже: „Дайте м[у] шира.“ Ти казваш: „Добър човек е този.“ Че как знаеш това? Докажи го. -“Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт. „Не платихте ли нещо? “ -“Не.“ Добър човек е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? -“Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър. Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър. към втори вариант >>
- Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. (втори вариант)
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец? И между тия разсъждения? Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана. Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения. Ще [...] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много. към втори вариант >>
- При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен.
Голямата ръка отговаря на голямо шише, което събира много нещо; малката ръка отговаря на малко шише. Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. към беседата >>
- – Шишето му се изпразва.
Кое шише предпочитате? Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка. към беседата >>
- Той се радва, ако шишето ви е малко.
Ако ви сипват в шише сладък гроздов сок, за предпочитане е голямото пред малкото. Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка. към беседата >>
- Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа.
Голямото шише ви причинява голяма радост, а малкото шише – малка радост. При голямото шише вие се радвате, а онзи, който сипва от своето шише, не е радостен. – Защо? – Шишето му се изпразва. Той се радва, ако шишето ви е малко. Изобщо, за поддържане на голямото шише са нужни големи средства, но същевременно то върши повече работа. За поддържане на малкото шише са нужни малки средства, но то свършва по-малка работа. Наблюдавайте, кой човек е по-активен: който има малка, или който има голяма ръка. към беседата >>
- Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръст, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение.
Като се говори за трите шишета и за трите пръста на ръката – палеца, показалеца и средния пръст, човек не може да намери връзката между тях и казва, че има нещо объркано в това сравнение. Има нещо объркано, защото човек прави обикновени наблюдения. При научните наблюдения, той спира вниманието си върху великата разумна сила, която създава нещата, вижда отношението им към природата и към себе си, и тогава разбърканите неща се оправят. Истинска наука е тази, която ни показва, какви са отношенията на Първата Причина към нас. Кажете ли, че Бог ни обича, това е обикновено наблюдение. Кажете ли, че Бог ни обича и се жертва за нас, задоволява всичките ни нужди, дава ни изобилно блага, това е вече наука. към беседата >>
- Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. (втори вариант)
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност. Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. към втори вариант >>
- Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. (втори вариант)
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност. Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро. към втори вариант >>
- Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. (втори вариант)
Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро. към втори вариант >>
- Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила.
Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас. Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо. Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата. Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място. към беседата >>
171. Отношение между числа / Елементарни отношения на числата, ООК , София, 27.2.1929г.,
- Моралът, това е едно напълнено шише от извора. (втори вариант)
Представете си, че моралът е една капка вода. Какво можеш да направиш с една капка вода? Ако са събрани 10, 20, 30, 40 и т.н., може би да направиш нещо. Затова казваме, че животът е един извор. Моралът, това е едно напълнено шише от извора. Когато дойдем пък до мисълта, тя е една мярка, с която наливаме, черпим и преливаме. По това се отличава мисълта. Мисълта има възможности да черпи и да налива. В това седи силата. Всъщност силата седи в живота. към втори вариант >>
- Хубаво, ако ти имаш това шише на еликсира на живота, както го разглеждат тия химици, една капка туряш в малко вода, изпиеш - и на другия ден брадата, всичко изчезнало, вие сте млад момък, учен. (втори вариант)
Остарял си, стар дядо, казвате: "Ще се мре. Няма какво, ще се върви. Хубаво, ако ти имаш това шише на еликсира на живота, както го разглеждат тия химици, една капка туряш в малко вода, изпиеш - и на другия ден брадата, всичко изчезнало, вие сте млад момък, учен. Защото дядото има съзнание. Казват, къде отиде дядото? Отиде някъде, мен остави негов наследник. Казвате, значи имал наследник. Хората го коментират. към втори вариант >>
- Ето защо, всеки трябва да се стреми към морал, който да е поне шише, пълно с вода от извора на великия живот.
Той е носител на голяма светлина. Обикновеният морал, обаче, издава такава малка светлина, на която не може да се чете. Какво може да направи човек с такава малка светлина? Ако обикновеният морал представя капка вода в морето, какво може да се направи с тази капка вода? Ако десетки капки се съберат на едно място, все може да се направи нещо, но с една капка нищо не се постига. Ето защо, всеки трябва да се стреми към морал, който да е поне шише, пълно с вода от извора на великия живот. Мисълта пък представя мярка, с която черпим вода от извора и я наливаме в съдове. Мисълта има възможност да сипва вода и да я прелива от едно място на друго. В това, именно, седи силата на мисълта. Но и мисълта черпи силата си от великия извор, т. е. от живота. към беседата >>
172. Даде плод, НБ , София, 3.3.1929г.,
- Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи.
Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле. Като счупи стомната си, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро. По-хубава стомна ще дойде на нейно място. Песимистът казва: Какво добро можеш да очакваш, когато счупиш стомната си? Най-малко, парите отидоха. Когато шишето с маслото се счупи, оптимистът казва: Няма нищо, друго шише ще се купи. Песимистът казва: Съжалявам за маслото. Можа поне на някой беден да се даде. Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето си хапна хлебец. Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. към беседата >>
- Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист.
Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло. Да не беше изяло кучето този хляб, можа да се даде на някой беден. Само в такива случаи, песимистът става щедър и си спомня за сиромасите. Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда. Добре е, понякога, човек да бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо? Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва да мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист. Оптимистът пък, макар да не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва да вижда, че има причини в него, които пречат на щастието да дойде. Тогава той започва да разсъждава по-дълбоко. към беседата >>
- Остави да изтече, да се измие шишето. (втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита. Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън. Това показва една скържавост във вас. Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън. към втори вариант >>
- Никога не оставяй шишето празно един пръст. (втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита. Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва да прелее отвън. Остави да изтече, да се измие шишето. Никога не оставяй шишето празно един пръст. Като отидеш на чешмата, остави съда да прелее отвън. Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате да не протече отвън. Това показва една скържавост във вас. Като че тази чешма е ваша, гледате да не капне една капка навън. Нищо, нека потече отвън. към втори вариант >>
- Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно.
Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света. Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. към беседата >>
- Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън.
Доброто пък причинява радост за човека. Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. към беседата >>
- Никога не оставяйте шишето си недопълнено.
Изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? — Природата. Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън. Никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. — Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. — Ама стомната щяла да се изтърка. към беседата >>
175. Външни и вътрешни методи, МОК , София, 3.5.1929г.,
- То е подобно на шише, което може да се пълни и празни с известно съдържание.
Някой казва, че сърцето му е обременено, иска да си почине малко. Лесно ще си почине, ако изпразни сърцето си от желанията на света. Те го обременяват и го правят неспокоен. Сърцето му е пълна кесия, която трябва да се изпразни. Лесно се празни каса, но как ще се изпразни сърцето от своите желания? То е подобно на шише, което може да се пълни и празни с известно съдържание. Сърце, пълно с желания, е подобно на магнитен полюс, който се привлича от магнита. За да не се привлича, то трябва да се освободи от всички желания, които, подобно на железните стърготини и железните предмети, го правят магнитен полюс. към беседата >>
- Все едно ли е да пие човек вода направо от извора, или да пие от шише, което цели месеци е стояло затворено?
Ще кажете, че не е важно, дали нещата се разглеждат в тяхната абсолютност или относителност. Или не е важно, дали разбиранията на хората са стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човек ще бъде облечен с нови или със стари дрехи. Вижте, колко голяма е радостта на детето, когато майка му го облече в нови дрехи! Все едно ли е да пие човек вода направо от извора, или да пие от шише, което цели месеци е стояло затворено? — По-добре да пиете от извора, отколкото от шишето. Човек трябва да пие вода направо от извора. Изворът подразбира Първата Причина, от която човек може да черпи вода. Тази вода поддържа живота му. В този смисъл, истината представя отношение на хората към Първата Причина на нещата. към беседата >>
- — По-добре да пиете от извора, отколкото от шишето.
Или не е важно, дали разбиранията на хората са стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човек ще бъде облечен с нови или със стари дрехи. Вижте, колко голяма е радостта на детето, когато майка му го облече в нови дрехи! Все едно ли е да пие човек вода направо от извора, или да пие от шише, което цели месеци е стояло затворено? — По-добре да пиете от извора, отколкото от шишето. Човек трябва да пие вода направо от извора. Изворът подразбира Първата Причина, от която човек може да черпи вода. Тази вода поддържа живота му. В този смисъл, истината представя отношение на хората към Първата Причина на нещата. Излезе ли от Бога, човек разполага само с една възможност: да намери истината. към беседата >>
179. Лесно и мъчнопостижими неща, МОК , София, 14.6.1929г.,
- Докато сте господари на шишето, вие ще се развивате правилно.
Работете върху себе си, да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърдце. Докато сте господари на шишето, вие ще се развивате правилно. Влезете ли в кръчма, шишето ви става господар. Тогава изпадате в безволие, и шишетата се пълнят и празнят пред вас, без да знаете, как става това. Отивате си най-после в къщи, но оставате изненадан, че часовникът, парите, горната дреха ви липсват. Кой ги е взел? – Някое користолюбиво същество. към беседата >>
- Влезете ли в кръчма, шишето ви става господар.
Работете върху себе си, да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърдце. Докато сте господари на шишето, вие ще се развивате правилно. Влезете ли в кръчма, шишето ви става господар. Тогава изпадате в безволие, и шишетата се пълнят и празнят пред вас, без да знаете, как става това. Отивате си най-после в къщи, но оставате изненадан, че часовникът, парите, горната дреха ви липсват. Кой ги е взел? – Някое користолюбиво същество. Такива користолюбиви същества има и в сърдечния, и в умствения свят. към беседата >>
- Тогава изпадате в безволие, и шишетата се пълнят и празнят пред вас, без да знаете, как става това.
Работете върху себе си, да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърдце. Докато сте господари на шишето, вие ще се развивате правилно. Влезете ли в кръчма, шишето ви става господар. Тогава изпадате в безволие, и шишетата се пълнят и празнят пред вас, без да знаете, как става това. Отивате си най-после в къщи, но оставате изненадан, че часовникът, парите, горната дреха ви липсват. Кой ги е взел? – Някое користолюбиво същество. Такива користолюбиви същества има и в сърдечния, и в умствения свят. Тяхната задача е да обират хората и да ги съсипват материално и морално. към беседата >>
180. Естествени връзки, ООК , София, 19.6.1929г.,
- Да живеете добре, това значи, да събирате нектара на своя живот в стъклени шишета.
Сега, дойдем ли до живота на ябълката, виждаме, че тя представлява обществения живот. Ябълката дава образ за устройване на обществения живот. Когото срещнете днес всеки казва, че трябва да се живее добре. Какво разбирате под думите "добър живот”? Да живеете добре, това значи, да събирате нектара на своя живот в стъклени шишета. Не е достатъчно само да имате нектар, но вие трябва да имате съобразителност, да знаете, в какви шишета да го слагате и как да ги пазите, да не се счупят. Нектарът е богатството, съкровището, което сте събрали, което трябва внимателно да пазите, понеже ще срещнете в живота си ред препятствия. Представете си, че както вървите по пътя, спъвате се някъде, счупвате шишето си и разсипвате нектара на живота. Казвате, че ви се е случило нещастие. Кой е виновен за това нещастие? към беседата >>
- Не е достатъчно само да имате нектар, но вие трябва да имате съобразителност, да знаете, в какви шишета да го слагате и как да ги пазите, да не се счупят.
Сега, дойдем ли до живота на ябълката, виждаме, че тя представлява обществения живот. Ябълката дава образ за устройване на обществения живот. Когото срещнете днес всеки казва, че трябва да се живее добре. Какво разбирате под думите "добър живот”? Да живеете добре, това значи, да събирате нектара на своя живот в стъклени шишета. Не е достатъчно само да имате нектар, но вие трябва да имате съобразителност, да знаете, в какви шишета да го слагате и как да ги пазите, да не се счупят. Нектарът е богатството, съкровището, което сте събрали, което трябва внимателно да пазите, понеже ще срещнете в живота си ред препятствия. Представете си, че както вървите по пътя, спъвате се някъде, счупвате шишето си и разсипвате нектара на живота. Казвате, че ви се е случило нещастие. Кой е виновен за това нещастие? Ще кажете, че или пътят не е бил равен, или съдбата ви не е била добра. към беседата >>
- Представете си, че както вървите по пътя, спъвате се някъде, счупвате шишето си и разсипвате нектара на живота.
Когото срещнете днес всеки казва, че трябва да се живее добре. Какво разбирате под думите "добър живот”? Да живеете добре, това значи, да събирате нектара на своя живот в стъклени шишета. Не е достатъчно само да имате нектар, но вие трябва да имате съобразителност, да знаете, в какви шишета да го слагате и как да ги пазите, да не се счупят. Нектарът е богатството, съкровището, което сте събрали, което трябва внимателно да пазите, понеже ще срещнете в живота си ред препятствия. Представете си, че както вървите по пътя, спъвате се някъде, счупвате шишето си и разсипвате нектара на живота. Казвате, че ви се е случило нещастие. Кой е виновен за това нещастие? Ще кажете, че или пътят не е бил равен, или съдбата ви не е била добра. Обаче, коя е истинската причина, задето се лишавате от благото на живота? За свое оправдание мнозина казват, че всички хора са минавали през същото положение, т.е. към беседата >>
- всички хора са счупвали шишетата си с нектара поне един път в живота си.
Казвате, че ви се е случило нещастие. Кой е виновен за това нещастие? Ще кажете, че или пътят не е бил равен, или съдбата ви не е била добра. Обаче, коя е истинската причина, задето се лишавате от благото на живота? За свое оправдание мнозина казват, че всички хора са минавали през същото положение, т.е. всички хора са счупвали шишетата си с нектара поне един път в живота си. – Това още нищо не значи. Ако хората са сити, а вие три дена не сте яли, какво се ползвате от това? Или, какво се ползвате от това, че се движите между гладни хора? За човека е важно да бъде нахранен, да не гладува. Ако човек е гладен, по-добре е за него да живее между хора, които ядат. към беседата >>
183. Закон на отношения, ООК , София, 24.7.1929г.,
- Кой налива водата в шише и кой я излива?
Сега, се явява въпросът: защо е трябвало човек да излезе от Бога и след време пак да се върне при Него? Това е един отвлечен въпрос. Всъщност, човек нито излиза от Бога, нито се връща при Него. Никакво излизане и връщане не съществува. Това са човешки понятия. Кой налива водата в шише и кой я излива? Водата сама ли се налива и излива от шишето? Човек сам налива водата в шише и после сам я излива и въпреки това казва, че водата се налива и излива. Не, водата сама не може нито да се налива, нито да се излива. И като се налива, и като се излива, тя не придобива някакви качества. И като се събира на едно място, и като се разпръсва, водата не придобива някакви особени свойства. към беседата >>
- Водата сама ли се налива и излива от шишето?
Това е един отвлечен въпрос. Всъщност, човек нито излиза от Бога, нито се връща при Него. Никакво излизане и връщане не съществува. Това са човешки понятия. Кой налива водата в шише и кой я излива? Водата сама ли се налива и излива от шишето? Човек сам налива водата в шише и после сам я излива и въпреки това казва, че водата се налива и излива. Не, водата сама не може нито да се налива, нито да се излива. И като се налива, и като се излива, тя не придобива някакви качества. И като се събира на едно място, и като се разпръсва, водата не придобива някакви особени свойства. Човек я заставя да прави и едното, и другото. към беседата >>
- Човек сам налива водата в шише и после сам я излива и въпреки това казва, че водата се налива и излива.
Всъщност, човек нито излиза от Бога, нито се връща при Него. Никакво излизане и връщане не съществува. Това са човешки понятия. Кой налива водата в шише и кой я излива? Водата сама ли се налива и излива от шишето? Човек сам налива водата в шише и после сам я излива и въпреки това казва, че водата се налива и излива. Не, водата сама не може нито да се налива, нито да се излива. И като се налива, и като се излива, тя не придобива някакви качества. И като се събира на едно място, и като се разпръсва, водата не придобива някакви особени свойства. Човек я заставя да прави и едното, и другото. Кои са съществените свойства на водата? към беседата >>
- Физическият свят може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета от стъкло, от порцелан.
Водата съществува във всички светове, но навсякъде носи различни имена. От който свят да иде, водата смекчава коравите неща. Мнозина мислят, че благата на живота идат само от физическия свят. – Не, физическият свят носи само една трета от благата, които човек търси. Физическият свят може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета от стъкло, от порцелан. Колкото хубави да са, те представлявт благо, което не може да задоволи човека напълно. Колко ще го ползва празното шише? Обаче, като влезе в духовния свят, човек ще напълни шишето с някакво съдържание. Така напълнено, шишето придобива смисъл. С това шише човек влиза в умствения свят и опитва съдържанието му. към беседата >>
- Колко ще го ползва празното шише?
От който свят да иде, водата смекчава коравите неща. Мнозина мислят, че благата на живота идат само от физическия свят. – Не, физическият свят носи само една трета от благата, които човек търси. Физическият свят може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета от стъкло, от порцелан. Колкото хубави да са, те представлявт благо, което не може да задоволи човека напълно. Колко ще го ползва празното шише? Обаче, като влезе в духовния свят, човек ще напълни шишето с някакво съдържание. Така напълнено, шишето придобива смисъл. С това шише човек влиза в умствения свят и опитва съдържанието му. Значи, в умствения свят човек проверява идеите. Щом съдържанието на шишето се изпразни, отново го изпращат във фабриките да се напълни. към беседата >>
- Обаче, като влезе в духовния свят, човек ще напълни шишето с някакво съдържание.
Мнозина мислят, че благата на живота идат само от физическия свят. – Не, физическият свят носи само една трета от благата, които човек търси. Физическият свят може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета от стъкло, от порцелан. Колкото хубави да са, те представлявт благо, което не може да задоволи човека напълно. Колко ще го ползва празното шише? Обаче, като влезе в духовния свят, човек ще напълни шишето с някакво съдържание. Така напълнено, шишето придобива смисъл. С това шише човек влиза в умствения свят и опитва съдържанието му. Значи, в умствения свят човек проверява идеите. Щом съдържанието на шишето се изпразни, отново го изпращат във фабриките да се напълни. към беседата >>
- Така напълнено, шишето придобива смисъл.
– Не, физическият свят носи само една трета от благата, които човек търси. Физическият свят може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета от стъкло, от порцелан. Колкото хубави да са, те представлявт благо, което не може да задоволи човека напълно. Колко ще го ползва празното шише? Обаче, като влезе в духовния свят, човек ще напълни шишето с някакво съдържание. Така напълнено, шишето придобива смисъл. С това шише човек влиза в умствения свят и опитва съдържанието му. Значи, в умствения свят човек проверява идеите. Щом съдържанието на шишето се изпразни, отново го изпращат във фабриките да се напълни. към беседата >>
- С това шише човек влиза в умствения свят и опитва съдържанието му.
Физическият свят може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета от стъкло, от порцелан. Колкото хубави да са, те представлявт благо, което не може да задоволи човека напълно. Колко ще го ползва празното шише? Обаче, като влезе в духовния свят, човек ще напълни шишето с някакво съдържание. Така напълнено, шишето придобива смисъл. С това шише човек влиза в умствения свят и опитва съдържанието му. Значи, в умствения свят човек проверява идеите. Щом съдържанието на шишето се изпразни, отново го изпращат във фабриките да се напълни. към беседата >>
- Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета." При всяко раждане човек носи със себе си ново съдържание.
Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета." При всяко раждане човек носи със себе си ново съдържание. Щом шишето се пълни и празни, т.е. щом човек се ражда и умира, все има някакъв смисъл в тия процеси. Когато домакинята напълни едно шише със зехтин, тя знае, защо трябва да го напълни. И като го изпразва, тя пак знае, защо прави това. Трябва ли шишето да се запитва, защо го пълнят и празнят? към беседата >>
- Щом шишето се пълни и празни, т.е.
Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета." При всяко раждане човек носи със себе си ново съдържание. Щом шишето се пълни и празни, т.е. щом човек се ражда и умира, все има някакъв смисъл в тия процеси. Когато домакинята напълни едно шише със зехтин, тя знае, защо трябва да го напълни. И като го изпразва, тя пак знае, защо прави това. Трябва ли шишето да се запитва, защо го пълнят и празнят? Щом са го напълнили, непременно ще го изпразнят. към беседата >>
- Когато домакинята напълни едно шише със зехтин, тя знае, защо трябва да го напълни.
Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета." При всяко раждане човек носи със себе си ново съдържание. Щом шишето се пълни и празни, т.е. щом човек се ражда и умира, все има някакъв смисъл в тия процеси. Когато домакинята напълни едно шише със зехтин, тя знае, защо трябва да го напълни. И като го изпразва, тя пак знае, защо прави това. Трябва ли шишето да се запитва, защо го пълнят и празнят? Щом са го напълнили, непременно ще го изпразнят. То не може да остане всякога пълно. Шише, което не се пълни и празни, е безпредметно. към беседата >>
- Трябва ли шишето да се запитва, защо го пълнят и празнят?
Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета." При всяко раждане човек носи със себе си ново съдържание. Щом шишето се пълни и празни, т.е. щом човек се ражда и умира, все има някакъв смисъл в тия процеси. Когато домакинята напълни едно шише със зехтин, тя знае, защо трябва да го напълни. И като го изпразва, тя пак знае, защо прави това. Трябва ли шишето да се запитва, защо го пълнят и празнят? Щом са го напълнили, непременно ще го изпразнят. То не може да остане всякога пълно. Шише, което не се пълни и празни, е безпредметно. Домакинята го изхвърля навън. Същото се отнася и за човека. към беседата >>
- Шише, което не се пълни и празни, е безпредметно.
Когато домакинята напълни едно шише със зехтин, тя знае, защо трябва да го напълни. И като го изпразва, тя пак знае, защо прави това. Трябва ли шишето да се запитва, защо го пълнят и празнят? Щом са го напълнили, непременно ще го изпразнят. То не може да остане всякога пълно. Шише, което не се пълни и празни, е безпредметно. Домакинята го изхвърля навън. Същото се отнася и за човека. Докато не се пълни и празни, човек не може да живее. Ако приема Божественото знание, без да го предава навън, човек сам приготвя условия за своята смърт. Един от законите на Божествения свят гласи: човек е длъжен да дава от благата, които приема и на другите. към беседата >>
- Който отива на училище да се учи, той трябва да има ново шише за новото знание.
Той намира че с тях губи времето си и започва да ги изхвърля вън от себе си. На това, което по-рано му е причинявало радост, сега той гледа с презрение. Кое заставя този човек да изхвърли това свое съдържание навън? Причината за това е неговата форма. Формата му е малка, вследствие на което той не може да налее ново съдържание. Който отива на училище да се учи, той трябва да има ново шише за новото знание. Той не трябва да мисли, че в старо шише може да натъпче ново знание. Тази идея Христос е изказал в стиха: „Новото вино изисква нови мехове." Следователно, каквито и да са вашите религиозни вярвания, оставете ги да стоят в тяхната форма, не ги изливайте навън. Излеете ли ги, ще се намерите пред известно противоречие. Що се отнася пък до новите разбирания, до новите идеи, за тях ще се намерят нови форми. Какво печели човек, ако днес служи на един господар, а утре го отхвърли? към беседата >>
- Той не трябва да мисли, че в старо шише може да натъпче ново знание.
На това, което по-рано му е причинявало радост, сега той гледа с презрение. Кое заставя този човек да изхвърли това свое съдържание навън? Причината за това е неговата форма. Формата му е малка, вследствие на което той не може да налее ново съдържание. Който отива на училище да се учи, той трябва да има ново шише за новото знание. Той не трябва да мисли, че в старо шише може да натъпче ново знание. Тази идея Христос е изказал в стиха: „Новото вино изисква нови мехове." Следователно, каквито и да са вашите религиозни вярвания, оставете ги да стоят в тяхната форма, не ги изливайте навън. Излеете ли ги, ще се намерите пред известно противоречие. Що се отнася пък до новите разбирания, до новите идеи, за тях ще се намерят нови форми. Какво печели човек, ако днес служи на един господар, а утре го отхвърли? към беседата >>
- Ако ти вярваш, че в едно шише има някакво съдържание, без да си го опитвал и познал, какво си спечелил?
Когато ученикът върви след учителя си, това показва, че той има някаква цел, някаква задача. Каква е целта на ученика, който въври след учителя си? – Да научи нещо. Ако ученикът върви десетки години след учителя си и нищо не е научил, какъв е този учител? И ако някой вярващ с години изповядва едно верую и нищо не е научил, какво е било това верую? Ако ти вярваш, че в едно шише има някакво съдържание, без да си го опитвал и познал, какво си спечелил? Ако вярваш, че в касата на един богат човек има милиони левове, какво си спечелил? Ако вярваш, че слънцето е милиони пъти по-голямо от земята, какво се ползуваш? Ползата седи в това, човек да възприема слънчевата енергия, и тя да допринася нещо за неговото растене и развитие. към беседата >>
185. По Бога направени, СБ , София, 25.8.1929г.,
- Турчинът надигнал шишенцето и бързо го изпил.
На Бога оставям всичко. Като си казал така, пак се запътил към кръчмата да пие. Това било вечер, към 11 часа. Той се обърнал към кръчмаря и му казал: „Иване, дай ми четвърт кило ракия! ” Кръчмарят, по погрешка, вместо ракия, налял четвърт кило газ. Турчинът надигнал шишенцето и бързо го изпил. Като разбрал, че вместо ракия изпил четвърт кило газ, той рекъл на кръчмаря: „Иване, Иване, какво направи! ” – и на часа излязъл от кръчмата. От този момент той престанал да пие. Газта го излекувала. Газта има резултат само тогава, когато Аллах я дава. към беседата >>
187. Крадецът и пастирят / Да имат живот, НБ , София, 1.9.1929г.,
- Да ви дам едно обяснение: човек не може да завлада земята - той огради известна площ и казва: „Тази земя е моя." Водата той може да я ограничи - той я туря в едно шише и казва: „Тази вода е моя" - запушва я вътре. (втори вариант)
Съзнанието мяза на външната обвивка на една чешма - на камъните, а живота, който минава през тази чешма, ти не можеш да го отделиш на части. Да ви дам едно обяснение: човек не може да завлада земята - той огради известна площ и казва: „Тази земя е моя." Водата той може да я ограничи - той я туря в едно шише и казва: „Тази вода е моя" - запушва я вътре. Но има нещо, което човек не може да огради, то е винаги свободно. С твоята почва - той може да я огради, да я завлада; с шишето вода може да има само известно съприкосновение, но със светлината - не може да я огради и да я завлада. Той може само да й тури кепенци, но преди още да е турил кепенците, и светлината си е излязла навънка. Следователно у човека има нещо, което е тъй свободно, което ние наричаме закон на истината. Само истината е свободна. към втори вариант >>
- С твоята почва - той може да я огради, да я завлада; с шишето вода може да има само известно съприкосновение, но със светлината - не може да я огради и да я завлада. (втори вариант)
Съзнанието мяза на външната обвивка на една чешма - на камъните, а живота, който минава през тази чешма, ти не можеш да го отделиш на части. Да ви дам едно обяснение: човек не може да завлада земята - той огради известна площ и казва: „Тази земя е моя." Водата той може да я ограничи - той я туря в едно шише и казва: „Тази вода е моя" - запушва я вътре. Но има нещо, което човек не може да огради, то е винаги свободно. С твоята почва - той може да я огради, да я завлада; с шишето вода може да има само известно съприкосновение, но със светлината - не може да я огради и да я завлада. Той може само да й тури кепенци, но преди още да е турил кепенците, и светлината си е излязла навънка. Следователно у човека има нещо, което е тъй свободно, което ние наричаме закон на истината. Само истината е свободна. Тя прави човека тъй свободен. Някой казва: „Искам да го пипна." То може да те пипне, но ти не можеш да го пипнеш; то може да те огражда, но ти не можеш да го ограждаш. към втори вариант >>
- Някой може да налее вода в едно шише и да каже, че тази вода е негова.
Какво представя съзнанието? – То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват. Водата може само да се ограничи, но не и да се владее. Някой може да налее вода в едно шише и да каже, че тази вода е негова. Твърдата почва, земята също може да се ограничи, но не и да се владее. Има неща, които човек по никой начин не може нито да ограничи, нито да владее. Кой може да ограничи или да владее светлината? Ако затворите кепенците на прозорците си, да не влиза през тях светлина, с това вие не сте я ограничили. Преди още да турите кепенците, светлината ще ви напусне. към беседата >>
188. Вън и вътре в тялото, ООК , София, 11.9.1929г.,
- Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише.
Даването не се отнася само до материалните, но и до сърдечните отношения на хората. Ако някой ви обиди, не очаквайте само на него, той да дойде и да ви иска извинение. И от ваша страна се иска благородство и инициатива; да не тълкувате криво нещата и да бъдете готов пръв да пристъпите към него. Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава. към беседата >>
- Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава.
Ще ви каже някой, че нищо не струвате. Трябва ли да се обиждате от това? Кажете му: прав си, вчера нищо не струвах, защото бях празно шише. Днес, обаче, се напълних с ценно съдържание. Претегли ме и ще видиш, че днес тежа повече от вчера. Това се случва с всички хора: днес са празни шишета, нямат никаква цена, но утре, като се напълнят с масло или с друго нещо, цената им се увеличава. към беседата >>
189. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години, НБ , София, 15.9.1929г.,
- Ако ти дадат десет хубави шишета, направи си избор. (втори вариант)
Онова, което можем да схванем и приложим - то ще ни даде смисъла на живота. Сега да ви представя физическия живот в три форми: да вземем един човек, който външно е облечен добре - с нови, хубави дрехи. Допуснете, че той представлява физическия живот. Естествено, идеално в света е винаги да избираш най-красивата форма. Ако ти избираш най-грозната форма, ти си посредствен човек. Ако ти дадат десет хубави шишета, направи си избор. Ако не избереш най-хубавото, най-красивото и най-здравото шише, ти не си умен човек. Така е във физическия свят. Сега, ако един умен човек тури в красивите шишета по-лошо съдържание, а в грозните - по-хубаво, все едно ли е в този случай да изберете красивите шишета? Те всякога не могат да имат хубаво съдържание - някога се съвпада, но някога не. Тогава човек трябва да прави проверка. към втори вариант >>
- Ако не избереш най-хубавото, най-красивото и най-здравото шише, ти не си умен човек. (втори вариант)
Сега да ви представя физическия живот в три форми: да вземем един човек, който външно е облечен добре - с нови, хубави дрехи. Допуснете, че той представлява физическия живот. Естествено, идеално в света е винаги да избираш най-красивата форма. Ако ти избираш най-грозната форма, ти си посредствен човек. Ако ти дадат десет хубави шишета, направи си избор. Ако не избереш най-хубавото, най-красивото и най-здравото шише, ти не си умен човек. Така е във физическия свят. Сега, ако един умен човек тури в красивите шишета по-лошо съдържание, а в грозните - по-хубаво, все едно ли е в този случай да изберете красивите шишета? Те всякога не могат да имат хубаво съдържание - някога се съвпада, но някога не. Тогава човек трябва да прави проверка. Ако избираш най-хубавото шише с най-хубаво съдържание, ти си умен човек. към втори вариант >>
- Сега, ако един умен човек тури в красивите шишета по-лошо съдържание, а в грозните - по-хубаво, все едно ли е в този случай да изберете красивите шишета? (втори вариант)
Естествено, идеално в света е винаги да избираш най-красивата форма. Ако ти избираш най-грозната форма, ти си посредствен човек. Ако ти дадат десет хубави шишета, направи си избор. Ако не избереш най-хубавото, най-красивото и най-здравото шише, ти не си умен човек. Така е във физическия свят. Сега, ако един умен човек тури в красивите шишета по-лошо съдържание, а в грозните - по-хубаво, все едно ли е в този случай да изберете красивите шишета? Те всякога не могат да имат хубаво съдържание - някога се съвпада, но някога не. Тогава човек трябва да прави проверка. Ако избираш най-хубавото шише с най-хубаво съдържание, ти си умен човек. към втори вариант >>
- Той може да се уподоби на едно красиво шише, с хубава форма, от чисто, доброкачествено стъкло, с красиви надписи, обаче, нищо не знаете за съдържанието му.
Сега ще представя живота в три различни форми: първата форма се отнася до външния, до физическия свят; втората форма – до духовния свят, а третата – до Божествения. Първата форма може да се представи като човек, облечен с хубави, изящни дрехи. Като го погледнете, той ви внушава доверие, и у вас се събужда желание да се запознаете с него. Той може да се уподоби на едно красиво шише, с хубава форма, от чисто, доброкачествено стъкло, с красиви надписи, обаче, нищо не знаете за съдържанието му. Съдържанието му може да бъде хубаво, а може да бъде и лошо. За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трябва да го опитате. Такова нещо представя физическият човек. Външно може да е красив, добре облечен, но за да се произнесете за вътрешното му съдържание, вие трябва да го опитате. Втората форма на живота може да се уподоби на яденето, което добрият гостилничар е наготвил. към беседата >>
- За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трябва да го опитате.
Сега ще представя живота в три различни форми: първата форма се отнася до външния, до физическия свят; втората форма – до духовния свят, а третата – до Божествения. Първата форма може да се представи като човек, облечен с хубави, изящни дрехи. Като го погледнете, той ви внушава доверие, и у вас се събужда желание да се запознаете с него. Той може да се уподоби на едно красиво шише, с хубава форма, от чисто, доброкачествено стъкло, с красиви надписи, обаче, нищо не знаете за съдържанието му. Съдържанието му може да бъде хубаво, а може да бъде и лошо. За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трябва да го опитате. Такова нещо представя физическият човек. Външно може да е красив, добре облечен, но за да се произнесете за вътрешното му съдържание, вие трябва да го опитате. Втората форма на живота може да се уподоби на яденето, което добрият гостилничар е наготвил. Щом вкусите от това ядене, вие веднага се задоволявате. Веднага познавате, че е добро. към беседата >>
190. Духовното в човека, НБ , СБ , София, 22.9.1929г.,
- На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам.
Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода. към беседата >>
- Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор.
Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! към беседата >>
- Той трябва пръв да напълни своето шише.
Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора. към беседата >>
191. Закон за благоприличие, ООК , София, 16.10.1929г.,
- Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание.
Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи. към беседата >>
193. Център на живота, ООК , София, 23.10.1929г.,
- Няма ли едно желание зад себе си, тя представя празно шише.
Представете си, че имате две точки вън от окръжността, точките 1 и 2. За да се съединят, тези две точки трябва непременно да минат през една трета точка, вътре в кръга, например, през точката А — център на кръга. За да се реализира една мисъл, т.е. за да стане фактор в живота на човека, тя непременно трябва да има едно желание зад себе си. Няма ли едно желание зад себе си, тя представя празно шише. Какво се ползва човек от едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него. За човека е важно съдържанието на шишето, а не формата. Същото се отнася и до къщата. Всяка къща е важна дотолкова, доколкото има живот в нея. към беседата >>
- Какво се ползва човек от едно празно шише?
Представете си, че имате две точки вън от окръжността, точките 1 и 2. За да се съединят, тези две точки трябва непременно да минат през една трета точка, вътре в кръга, например, през точката А — център на кръга. За да се реализира една мисъл, т.е. за да стане фактор в живота на човека, тя непременно трябва да има едно желание зад себе си. Няма ли едно желание зад себе си, тя представя празно шише. Какво се ползва човек от едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него. За човека е важно съдържанието на шишето, а не формата. Същото се отнася и до къщата. Всяка къща е важна дотолкова, доколкото има живот в нея. Колкото красива да е къщата, щом е празна, тя не представя особена ценност. към беседата >>
- Колкото да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него.
За да се съединят, тези две точки трябва непременно да минат през една трета точка, вътре в кръга, например, през точката А — център на кръга. За да се реализира една мисъл, т.е. за да стане фактор в живота на човека, тя непременно трябва да има едно желание зад себе си. Няма ли едно желание зад себе си, тя представя празно шише. Какво се ползва човек от едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него. За човека е важно съдържанието на шишето, а не формата. Същото се отнася и до къщата. Всяка къща е важна дотолкова, доколкото има живот в нея. Колкото красива да е къщата, щом е празна, тя не представя особена ценност. Каква ще бъде една къща, как ще живеят хората в нея, това зависи от тяхната интелигентност. към беседата >>
- За човека е важно съдържанието на шишето, а не формата.
За да се реализира една мисъл, т.е. за да стане фактор в живота на човека, тя непременно трябва да има едно желание зад себе си. Няма ли едно желание зад себе си, тя представя празно шише. Какво се ползва човек от едно празно шише? Колкото да е красива формата на шишето, щом е празно, човек не се интересува от него. За човека е важно съдържанието на шишето, а не формата. Същото се отнася и до къщата. Всяка къща е важна дотолкова, доколкото има живот в нея. Колкото красива да е къщата, щом е празна, тя не представя особена ценност. Каква ще бъде една къща, как ще живеят хората в нея, това зависи от тяхната интелигентност. Ако собственикът на къщата пожелае да я направи с малки прозорци, обърнати на север, след известно време и той, и жена му, и децата му ще усетят физическо неразположение, а могат и сериозно да заболеят. към беседата >>
195. Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929г.,
- Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат.
Срещате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облъчени с бели, нови роклички. И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват. Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решават да им напакостят. Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват да бягат. Като видяло рокличката си напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил да ги заведе до дома им. Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели да направят нищо. От двете момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия. към беседата >>
196. Пътищата на природата, МОК , София, 3.1.1930г.,
- Там има едно шишенце, вие ще го извадите и от него ще взимате по една малка лъжичка три пъти на ден, за три дена наред и ще престанете. (втори вариант)
Имате известна мъчнотия за някой философски въпрос, не знаете как да го разрешите. Бутнете веднага едно бутонче някъде на вашето радио, запитайте там учените: “Намирам се в трудно положение, как да разреша въпроса си? ” И веднага по радиото ще дойде разрешението, отговорът във вашата библиотека, на еди-кой си рафт, има една книга, еди на коя си страница, прочетете. После съответствующите елементи, които ви трябват, са във вашата лаборатория, на еди-кой рафт ¹ 155. Тъй ще ви кажат те. Там има едно шишенце, вие ще го извадите и от него ще взимате по една малка лъжичка три пъти на ден, за три дена наред и ще престанете. Ако няма резултат, съобщете ни. И веднага станцията се затваря. Вие на себе си казвате: “Какво е това, нещо чух, но откъде иде това, не зная.” Няма какво да се смущавате. Понеже хората не разбират, все очакват да умрат, че да идат в онзи свят, че там да разбират тия работи. И това е хубаво. към втори вариант >>
- После влезте във вашата лаборатория, извадете шишенцето с еди-каква течност и вземете три капки от нея.
Отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. Достатъчно е да бутнете един от бутоните на вашето радио, за да ви отговорят веднага. Някой от учените същества в радиото ще ви отговори: Във вашата библиотека, в еди-кой си шкаф се намира една книга, със специален номер. Извадете книгата, отворете я на еди-коя си страница и прочетете. Там ще намерите разрешението на въпроса, който ви затруднява. После влезте във вашата лаборатория, извадете шишенцето с еди-каква течност и вземете три капки от нея. Като пиете три дена наред по три пъти на ден от тази течност, вие ще бъдете съвършено здрави. Ако нямате резултат, съобщете ми. Щом ви отговорят, станцията отново се затваря. Вие се чудите, какво стана, кой ви отговори, къде остана този човек. Не е важно, кой ви отговорил. към беседата >>
197. Богове сте, НБ , София, 26.1.1930г.,
- Вместо да лае кучето, аз бих желал по-скоро да може да носи един зюмбюл или една мрежа в устата си, та да тури в нея едно шише за зехтин и да го пратя на бакалина да купи зехтин, това-онова и да знае поне, че е свършило някаква разумна работа и разбира господаря си. (втори вариант)
Праведните не се интересуват от външните неща. Какво може да ме интересува една муха или един таралеж, или една жаба, или едно куче? Кучето ще скача цял ден наоколо ми, ще седи пред вратата и ще чака да му дам малко хляб да се нахрани, а след това ще ми благодари и ще се оттегли. И после, като дойде някой, ще джавка. То ще ме учи на лицемерие, да ми покаже, че е свършило някаква работа. Вместо да лае кучето, аз бих желал по-скоро да може да носи един зюмбюл или една мрежа в устата си, та да тури в нея едно шише за зехтин и да го пратя на бакалина да купи зехтин, това-онова и да знае поне, че е свършило някаква разумна работа и разбира господаря си. към втори вариант >>
198. Делата Божии, НБ , София, 23.2.1930г.,
- Ако съм налял в едно шише чиста, планинска вода и ви казвам, че тази вода е от един извор, който се намира на пет километра от вас, как ще ви докажа това?
Според някои, петте хляба са били големи като могили; според други, всеки човек е носел със себе си парче хляб, затова са стигнали пет хляба на пет хиляди души. И едното може да е вярно, и другото, но най-вероятното е, че Христос имал знания, каквито никой човек досега не е притежавал. Аз зная истината по този въпрос, но не искам сега да я доказвам. Ако съм налял в едно шише чиста, планинска вода и ви казвам, че тази вода е от един извор, който се намира на пет километра от вас, как ще ви докажа това? Който иска да се увери в думите ми, нека отиде до извора и ще разбере, че говоря истината. Който не иска да отиде на извора, нека чака да се изпие водата. Щом се изпразни шишето, аз пак ще отида на извора да го напълня. към беседата >>
- Щом се изпразни шишето, аз пак ще отида на извора да го напълня.
И едното може да е вярно, и другото, но най-вероятното е, че Христос имал знания, каквито никой човек досега не е притежавал. Аз зная истината по този въпрос, но не искам сега да я доказвам. Ако съм налял в едно шише чиста, планинска вода и ви казвам, че тази вода е от един извор, който се намира на пет километра от вас, как ще ви докажа това? Който иска да се увери в думите ми, нека отиде до извора и ще разбере, че говоря истината. Който не иска да отиде на извора, нека чака да се изпие водата. Щом се изпразни шишето, аз пак ще отида на извора да го напълня. към беседата >>
200. Идейната обич, ООК , София, 12.3.1930г.,
- Хубаво, турям едно шише хубаво сладко вино, викам едно дете и му давам от виното. (втори вариант)
Има някой човек, някой път го обичаме, някой път не го обичаме. Когато Бог се оттегли от него, ти не го обичаш. Казва: „Този човек се измени. Туй, което се изменя, то е Божественото, което влиза и излиза. Хубаво, турям едно шише хубаво сладко вино, викам едно дете и му давам от виното. После викам друго дете, но в това време изпразвам шишето и турям оцет. Първото дете пило от сладкото вино, второто, като вдигне шишето, - оцет. Двете деца се чудят как сладкото вино се превърнало в оцет, в следния момент сладкото вино излезе от шишето. към втори вариант >>
- После викам друго дете, но в това време изпразвам шишето и турям оцет. (втори вариант)
Има някой човек, някой път го обичаме, някой път не го обичаме. Когато Бог се оттегли от него, ти не го обичаш. Казва: „Този човек се измени. Туй, което се изменя, то е Божественото, което влиза и излиза. Хубаво, турям едно шише хубаво сладко вино, викам едно дете и му давам от виното. После викам друго дете, но в това време изпразвам шишето и турям оцет. Първото дете пило от сладкото вино, второто, като вдигне шишето, - оцет. Двете деца се чудят как сладкото вино се превърнало в оцет, в следния момент сладкото вино излезе от шишето. към втори вариант >>
- Първото дете пило от сладкото вино, второто, като вдигне шишето, - оцет. (втори вариант)
Когато Бог се оттегли от него, ти не го обичаш. Казва: „Този човек се измени. Туй, което се изменя, то е Божественото, което влиза и излиза. Хубаво, турям едно шише хубаво сладко вино, викам едно дете и му давам от виното. После викам друго дете, но в това време изпразвам шишето и турям оцет. Първото дете пило от сладкото вино, второто, като вдигне шишето, - оцет. Двете деца се чудят как сладкото вино се превърнало в оцет, в следния момент сладкото вино излезе от шишето. към втори вариант >>
- Двете деца се чудят как сладкото вино се превърнало в оцет, в следния момент сладкото вино излезе от шишето. (втори вариант)
Казва: „Този човек се измени. Туй, което се изменя, то е Божественото, което влиза и излиза. Хубаво, турям едно шише хубаво сладко вино, викам едно дете и му давам от виното. После викам друго дете, но в това време изпразвам шишето и турям оцет. Първото дете пило от сладкото вино, второто, като вдигне шишето, - оцет. Двете деца се чудят как сладкото вино се превърнало в оцет, в следния момент сладкото вино излезе от шишето. към втори вариант >>
201. Правилни форми, ООК , София, 19.3.1930г.,
- Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише. (втори вариант)
Сега вземам „Духът ще ви научи". Имат механически схващания, като че ще налее в някое шише. Не е зле, но процесът не е механически. Аз ще те науча, ти ще възприемеш. Между духа и тебе, който се учи, както между учителя и ученика, трябва да имаш желание да възприемаш. Да кажем, сега трябва да бъдете здрави, но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да ядеш. Но за да бъдеш здрав, ти трябва да знаеш как да дишаш. към втори вариант >>
- Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора. (втори вариант)
Тя казва: отвори торбата си, вземи една лопата, две, три, пет лопати, напълни торбата. Казва, много добре върви. Ти може да благодариш, напълниш торбата, ще те оберат. Ако не се върнеш при нея, и винаги торбата ще бъде празна. Законът е такъв, че природата има свое място, трябва да знаеш столицата. Шише, буре, стомна - всякога можеш да ги напълниш, но трябва да знаеш, да идеш на извора. Ако оставиш на слугата или на слугинята да ги напълни, може да ги напълнят, но може някой път да останат празни. към втори вариант >>
202. В сила, НБ , София, 30.3.1930г.,
- Като не знаят, как да я намерят, всеки търси някакъв начин, да я прелее от едно шише в друго.
„Истината ще ви направи свободни”. Значи, свободата заставя човека да търси истината. Като не знаят, как да я намерят, всеки търси някакъв начин, да я прелее от едно шише в друго. Обаче, преливането е физически процес, без никакво съдържание. Като дойдете при истината, вие не трябва да бъдете съвършено сухи, да не се запалите и изгорите. Ако пък се запалите, не се страхувайте, няма да изгорите. Отоплявайте се с този огън, осветявайте се с него, за да се запазите от големите зимни студове и опасни крадци. Носите ли този огън със себе си, дето и да влезете с него, всичко се нарежда добре: плодовете започват да зреят, хората възстановяват своя вътрешен мир и се залавят за обща работа. към беседата >>
203. Права мисъл / Чиста мисъл, ООК , София, 2.4.1930г.,
- Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. (втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. Пак бърка и така залъгва маймуната. Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи. към втори вариант >>
- Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. (втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. Пак бърка и така залъгва маймуната. Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи. към втори вариант >>
- Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. (втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. Пак бърка и така залъгва маймуната. Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи. към втори вариант >>
- Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. (втори вариант)
Един културен пътник носил едно шише с мед в гората с маймуните. Отворил шишето, бръкнал с пръстите си, близнал, маймуната го гледа. Той, за да я залъже, бърка в шишето с пръста си, прави движения, като че се маже по тялото, после близва. Пак бърка и така залъгва маймуната. Но едно време той задремал, маймуната слязла от дървото, задигнала шишето, започнала да ближе и да се маже. След туй намазване дошло нейното нещастие - натрупали се всичките мухи. към втори вариант >>
204. Хармоничен избор / Първата задача, МОК , София, 11.4.1930г.,
- Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. (втори вариант)
„А-а" - сега за ядене дайте. Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит. Но то веднага оперира с предмета. А казват, че било невежа. към втори вариант >>
- Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. (втори вариант)
Българинът казва „а". Значи това, което досега е било бременно в съзнанието на човека, веднага изниква мисъл. Казваш, когато детето заплаче, първото нещото научава една дума. Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка. Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето. Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише, да разреши тази задача. И откъде му иде на ума на това невежото дете, откъде е научило то този закон на физиката. Като каже детето „В-у-а-а", веднага майката постави детето на изпит. Но то веднага оперира с предмета. А казват, че било невежа. Хората дълго време са мислили - и инженери, да намерят една помпа, за да могат да изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство. към втори вариант >>
- То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. (втори вариант)
Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у себе си. Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в себе си онова понятие за добиване на храната. С първата си дума то дава сигнал. То не знае къде да я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика си, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив. Значи с „В- а-в" то е направило първия опит на яденето. Това е закон на яденето. „В-а-в" показва, че е започнала дихателната система да функционира. А с дишането умът е започнал да мисли. Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив. към втори вариант >>
205. Господар на съботата, НБ , София, 13.4.1930г.,
- Какво става с шишето, ако извадите водата от него?
Това дихание, именно, представя съединяване на двата принципа в човека – любовта и мъдростта. Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си. Обаче, въпросът с шишето не е същ. към беседата >>
- Шишето е важно, докато има вода.
Докато се държиш здраво за тези принципи, ти си човек, ти си жива душа. Вън от тези принципи човек не съществува като разумна, съзнателна душа. Какво представя човек, ако извади от себе си любовта и мъдростта? Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си. Обаче, въпросът с шишето не е същ. Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява. към беседата >>
- Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си.
Какво остава от човека, като извадите мислите, чувствата и постъпките му? Какво става с шишето, ако извадите водата от него? Шишето е важно, докато има вода. Без вода то губи цената си. Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека. Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението си. Обаче, въпросът с шишето не е същ. Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата си, то се обезценява. към беседата >>
206. Доведете ми го тук, НБ , София, 27.4.1930г.,
- Ако счупите едно шише, всяко парче е ценно като част от цялото, а не като самостоятелна единица.
Сега, като говорим за човека и за неговото предназначение, трябва да го разглеждаме като част от целокупния живот, а не като нещо цяло, независимо от другите живи същества. Ако счупите едно шише, всяко парче е ценно като част от цялото, а не като самостоятелна единица. Щом знаете цената му като част от цялото, вие ще го цените и като самостоятелна единица. Човек е ценен още дотолкова, доколкото е свързан с окръжаващите, както и с цялото човечество. Ще кажете, че вие не виждате съществата, с които сте свързани. Това нищо не значи. Ако не виждате някои неща, това не значи, че те не съществуват. към беседата >>
- Къде ще налеете водата, ако нямате шише?
Плодът е сладък, когато зрее под непосредствените слънчеви лъчи. За да узрее плодът естествено, трябва да мине през полюсите на живота. С други думи казано: една мисъл може да се реализира, когато мине през съответното чувство; едно чувство може да се прояви, когато мине през съответната мисъл. Мисълта дава форма на плода, а чувството - неговото съдържание. Ако нямате форма, не можете да имате съдържание. Къде ще налеете водата, ако нямате шише? Изнесете формата, т.е. мисълта си, влейте в нея съдържание - чувството, за да имате плод, от който да се ползувате. За да дойдете до плода, трябва да работите. Бъдете разумни търговци, че като произвеждате стока, да сте осигурили пазара й, да се пласира. Кой е пазарът за вашите плодове? към беседата >>
208. На видело, НБ , София, 4.5.1930г.,
- Ако минавате по пътя и се натъкнете на десетки и стотици здрави шишета, вие ще минете покрай тях, без да ви причинят някаква пакост.
Щом се изправят частите, и цялото ще бъде изправено. Нито частите могат без цялото, нито цялото – без частите. В природата съществува закон на единство, който трябва да се спазва. Като имате пред вид това, не питайте, защо съществуват противоречията и злото. Те са в самия човек. Ако минавате по пътя и се натъкнете на десетки и стотици здрави шишета, вие ще минете покрай тях, без да ви причинят някаква пакост. Обаче, представете си, че тези шишета са начупени на ситно и пръснати по целия път. Който е бос, ще се набоде и ще нарани краката си. Целият свят е пълен с надробени мисли и чувства, които причиняват безброй страдания. Когато страданията станат непоносими, хората отправят зов към Бога, да им помогне. Как могат да очакват помощ от Бога, когато двама братя помежду си се онеправдават и не могат да се разберат? към беседата >>
- Обаче, представете си, че тези шишета са начупени на ситно и пръснати по целия път.
Нито частите могат без цялото, нито цялото – без частите. В природата съществува закон на единство, който трябва да се спазва. Като имате пред вид това, не питайте, защо съществуват противоречията и злото. Те са в самия човек. Ако минавате по пътя и се натъкнете на десетки и стотици здрави шишета, вие ще минете покрай тях, без да ви причинят някаква пакост. Обаче, представете си, че тези шишета са начупени на ситно и пръснати по целия път. Който е бос, ще се набоде и ще нарани краката си. Целият свят е пълен с надробени мисли и чувства, които причиняват безброй страдания. Когато страданията станат непоносими, хората отправят зов към Бога, да им помогне. Как могат да очакват помощ от Бога, когато двама братя помежду си се онеправдават и не могат да се разберат? Единият е господар, другият – слуга. към беседата >>
209. Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа, МОК , София, 9.5.1930г.,
- Ако турите вода в едно шише, де ще бъде напрежението или налягането по-голямо? (втори вариант)
Сега, ако поставите едно твърдо тяло само върху една опорна точка, да кажем, вземем една топка - тя ще има своето налягане само върху една точка. Ако върху тази топка поставите друга една топка, и тя ще има своето налягане само върху една точка. Но ако това представлява едно жидко вещество, тогава налягането ще бъде върху по-голяма площ, защото няма да е върху една точка, но на много точки. Обаче щом го превърнете във въздухообразно тяло, напрежението в него е във всички посоки. Налягането във въздухообразните тела отвън навътре ли е, или отвътре навън? Ако турите вода в едно шише, де ще бъде напрежението или налягането по-голямо? В дъното ще има най-голяма тежест, после от страните ще има пак известно налягане, а горната част на тялото, ще бъде свободно. Докато налягането във въздухообразните тела налягането е навсякъде еднакво. към втори вариант >>
- Ти носиш едно шише с вода, чисто е. (втори вариант)
ЛЮБОВ. Може да я напишете най-калпаво, но за мене съдържанието е важно. формата не важи. Да кажем, вие донесете вода. Водата е важна заради мене. Но едно обяснение ще ви дам. Ти носиш едно шише с вода, чисто е. И хиляда пъти да го пълниш с вода, е чисто. Дотогава, докато носиш вода с шишето, е чисто, но един път туриш масло, казваш: „Нямам друго.“ Ти с хиляди години да миеш това шише, не може да го изчистиш, маслото остава. към втори вариант >>
- Очаквате ли само на едного, вие сте пътник, който носи едно шише вода с вместимост един литър.
Аз зная, че съм произлязъл от едно Велико, Разумно начало, което съдържа в себе си всички съществуващи форми досега, както и много още, които не са проявени. Следователно, аз трябва да обичам всички форми, които се съдържат в това Начало – растения, птици, животни, хора. Само тогава мога да кажа, че Божественото и човешкото се проявяват в мене едновременно. Не гледа ли широко на нещата, човек всякога ще бъде недоволен и нещастен. Не очаквайте на любовта на един човек само. Очаквате ли само на едного, вие сте пътник, който носи едно шише вода с вместимост един литър. Какво ще направите с един литър вода? През целия път ще мислите само за един литър, ще се страхувате да не се свърши и ще останете без вода. Смешно е да изисквате от човека да обича само вас. В любовта такъв закон не съществува. Никой не може да ограничи любовта, освен тя сама. към беседата >>
212. Преди Авраама, НБ , София, 15.6.1930г.,
- Ако ви питат, вие ли сте счупили чашата или шишето, не скривайте истината, кажете си погрешката, никой няма да ви съди.
Тя иска да вижда нещата такива, каквито са в действителност. Ако можеш да говориш истината, кажи я, както е, без страх; ако не можеш да я кажеш, по-добре мълчи. Дойдете ли до истината, бъдете смели. Ние говорим за онази истина, която освобождава човека и създава в него нещо велико. Ако направите някаква погрешка, кажете истината, признайте се поне в себе си. Ако ви питат, вие ли сте счупили чашата или шишето, не скривайте истината, кажете си погрешката, никой няма да ви съди. По-добре е да говорите истината, отколкото да я забулвате. Който е скривал истината, всякога се е натъквал на мъчнотии, сам си е причинявал нещастия и злини. Навремето си още евреите не приеха Христа, т. е. не приеха Божия закон, поради което и до днес страдат. Но и християните, които приеха Христовото учение, още не са Го приложили. към беседата >>
213. Морални правила / Правилно ядене - правилно служене, ООК , София, 2.7.1930г.,
- Аз имам стотина шишета, пълни с азотна киселина. (втори вариант)
Не се говори само. Има нещо, за което ние може да говорим, както искаме, няма правило. Но има условия, където не може да говориш другояче. Ако говорим както не трябва, последствията ще бъдат лоши. Ако ти ме питаш, и аз съм направил една малка шега? Аз имам стотина шишета, пълни с азотна киселина. Питаш ме какво има, казвам, има сироп от малини. Да опитаме. Надигаш бутилката, опитваш. Какво ще стане? Такава шега намясто ли е? към втори вариант >>
214. Виждане и съзнаване, СБ , РБ , Рила, 19.8.1930г.,
- Например кой би налял нещо в някое шише, ако е уверен, че нищо няма да вземе от съдържанието на това шише?
Например кой би налял нещо в някое шише, ако е уверен, че нищо няма да вземе от съдържанието на това шише? Всеки, който туря нещо в шишето, има мисълта, че когато му дотрябва, ще може да вземе част от това, което е турил в него. Всеки, който туря пари в касата, мисли, че ще може да вземе нещо от нея. Ако знае, че като тури пари в касата, тя ще се затвори и нищо няма да извади от нея, той нищо не би внесъл. Срещнеш един човек, обикнеш го: ти вече влагаш известен капитал в него. Когато кажеш някому, че го обичаш, това подразбира, че ти влагаш нещо в касата му и го питаш: „Мога ли, когато пожелая, да взема част от капитала, който съм вложил в тебе, или ти ще го задигнеш? към беседата >>
- Всеки, който туря нещо в шишето, има мисълта, че когато му дотрябва, ще може да вземе част от това, което е турил в него.
Например кой би налял нещо в някое шише, ако е уверен, че нищо няма да вземе от съдържанието на това шише? Всеки, който туря нещо в шишето, има мисълта, че когато му дотрябва, ще може да вземе част от това, което е турил в него. Всеки, който туря пари в касата, мисли, че ще може да вземе нещо от нея. Ако знае, че като тури пари в касата, тя ще се затвори и нищо няма да извади от нея, той нищо не би внесъл. Срещнеш един човек, обикнеш го: ти вече влагаш известен капитал в него. Когато кажеш някому, че го обичаш, това подразбира, че ти влагаш нещо в касата му и го питаш: „Мога ли, когато пожелая, да взема част от капитала, който съм вложил в тебе, или ти ще го задигнеш? Касата ти ще бъде ли отворена, когато пожелая, или ще я затвориш? към беседата >>
216. Отличителна черта, ООК , София, 10.9.1930г.,
- Това е вярно по отношение на шишетата, които са били пълни с вода.
Ето защо, всеки ден човек трябва да внася по нещо ново в съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трябва да го приложи. Какво ще стане с търговеца, ако всеки ден не внася по няколко лева в касата си? Като работи, той трябва да увеличава капитала си, да го слага в обръщение. Не внася ли всеки ден по нещо в касата си, търговецът казва: „Изпразних се, нищо не остана в мене“. Това е вярно по отношение на шишетата, които са били пълни с вода. Щом водата се употреби, те губят вече цената си. Обаче това не се отнася до извора. Изворът всякога има цена. Следователно, докато играе роля на шише в живота, човек постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на извор, той никога не губи своята цена. към беседата >>
- Следователно, докато играе роля на шише в живота, човек постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си.
Не внася ли всеки ден по нещо в касата си, търговецът казва: „Изпразних се, нищо не остана в мене“. Това е вярно по отношение на шишетата, които са били пълни с вода. Щом водата се употреби, те губят вече цената си. Обаче това не се отнася до извора. Изворът всякога има цена. Следователно, докато играе роля на шише в живота, човек постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на извор, той никога не губи своята цена. Ако човек всеки ден изменя отношенията си към Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии, все ще намери някакъв изход. Не е въпрос да се оплаква човек от страданията. към беседата >>
- Ако човек всеки ден изменя отношенията си към Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни.
Щом водата се употреби, те губят вече цената си. Обаче това не се отнася до извора. Изворът всякога има цена. Следователно, докато играе роля на шише в живота, човек постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на извор, той никога не губи своята цена. Ако човек всеки ден изменя отношенията си към Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии, все ще намери някакъв изход. Не е въпрос да се оплаква човек от страданията. Пазете се от оплакването. Какво ще кажете за свое оправдание? към беседата >>
217. Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл, МОК , София, 26.9.1930г.,
- В едно пълно шише може ли да турите още нещо? (втори вариант)
Тогава запишете си следното правило: Никога не отваряй празния хамбар, за да вземеш нещо от него и не отваряй пълния хамбар, за да туриш нещо в него! Отвори пълния хамбар, не за да туриш нещо, но за да вземеш нещо от него и отвори празния хамбар, не за да вземеш нещо, но за да туриш нещо в него! И ако вие в даден случай на живота си не разберете този основен закон, как ще разберете правилата и законите на природата? Отвори пълния хамбар, за да вземеш нещо и отвори празния хамбар, за да туриш нещо! Ако правите обратното, вие се излагате на една опасност. В едно пълно шише може ли да турите още нещо? Ще кажете: все има още малко место. Под пълен хамбар аз разбирам да не може да туриш още нито едно зрънце повече, а празен хамбар, разбирам, дето няма какво да вземеш. към втори вариант >>
- Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите.
Природата е вложила в тях доброто, което всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне. към беседата >>
- Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне.
Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да турите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да притуряте още нещо. Ако хамбарът ви е пълен, няма защо да го препълвате; ако е празен, трябва да го пълните, не си правете илюзии, че може да извадите нещо от него. Пълния хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празния ще отваряте, за да туряте нещо в него. Ако постъпвате обратно, вие сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите. Желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне. към беседата >>
218. Нов мироглед / Мироглед и човекът, МОК , София, 10.10.1930г.,
- Допуснете, че аз взема хиляда зрънца от пясък и ги туря в едно шише. (втори вариант)
Там всеки е чужд за движението на другия. Всеки се прекръстосва, движение има навсякъде. Но между твоето движение в дадения случай и другото движение чувствате ли, дето вие пресичате техния път, че има някаква координация? Вие казвате, че това е случайно. В нашето обикновено съзнание е така: значи, в обикновения живот няма никакво координиране – всичко това така се е случило. Допуснете, че аз взема хиляда зрънца от пясък и ги туря в едно шише. Всяко едно песъче завзема известно място, нали? Допуснете, че аз разбъркам пясъка в шишето; тогава, аз, който разбърквам пясъка, в дадения случай, мога ли да зная, като ги подхвърля, коя песъчинка на кое място ще иде? Тези песъченца не ги създадох аз. Те съществуват независимо от мене. Но аз ги тургам в шишето и като ги тръсна всяко едно от тях ще се движи в една особена посока, както намери за добре – всяко ще си иде на своето място. към втори вариант >>
- Допуснете, че аз разбъркам пясъка в шишето; тогава, аз, който разбърквам пясъка, в дадения случай, мога ли да зная, като ги подхвърля, коя песъчинка на кое място ще иде? (втори вариант)
Но между твоето движение в дадения случай и другото движение чувствате ли, дето вие пресичате техния път, че има някаква координация? Вие казвате, че това е случайно. В нашето обикновено съзнание е така: значи, в обикновения живот няма никакво координиране – всичко това така се е случило. Допуснете, че аз взема хиляда зрънца от пясък и ги туря в едно шише. Всяко едно песъче завзема известно място, нали? Допуснете, че аз разбъркам пясъка в шишето; тогава, аз, който разбърквам пясъка, в дадения случай, мога ли да зная, като ги подхвърля, коя песъчинка на кое място ще иде? Тези песъченца не ги създадох аз. Те съществуват независимо от мене. Но аз ги тургам в шишето и като ги тръсна всяко едно от тях ще се движи в една особена посока, както намери за добре – всяко ще си иде на своето място. Обаче има един начин, по който аз мога да определя. Според начина на тръшкането, мога да тръшна шишето веднъж, два, три, пет или шест пъти и според това мога да зная какво съотношение ще вземат песъчинките, как ще се измени пясъкът. към втори вариант >>
- Но аз ги тургам в шишето и като ги тръсна всяко едно от тях ще се движи в една особена посока, както намери за добре – всяко ще си иде на своето място. (втори вариант)
Допуснете, че аз взема хиляда зрънца от пясък и ги туря в едно шише. Всяко едно песъче завзема известно място, нали? Допуснете, че аз разбъркам пясъка в шишето; тогава, аз, който разбърквам пясъка, в дадения случай, мога ли да зная, като ги подхвърля, коя песъчинка на кое място ще иде? Тези песъченца не ги създадох аз. Те съществуват независимо от мене. Но аз ги тургам в шишето и като ги тръсна всяко едно от тях ще се движи в една особена посока, както намери за добре – всяко ще си иде на своето място. Обаче има един начин, по който аз мога да определя. Според начина на тръшкането, мога да тръшна шишето веднъж, два, три, пет или шест пъти и според това мога да зная какво съотношение ще вземат песъчинките, как ще се измени пясъкът. Този пример не е толкова ясен. Представете си, че A. представлява известна висина, тук има сняг, събран от миналото. към втори вариант >>
- Според начина на тръшкането, мога да тръшна шишето веднъж, два, три, пет или шест пъти и според това мога да зная какво съотношение ще вземат песъчинките, как ще се измени пясъкът. (втори вариант)
Допуснете, че аз разбъркам пясъка в шишето; тогава, аз, който разбърквам пясъка, в дадения случай, мога ли да зная, като ги подхвърля, коя песъчинка на кое място ще иде? Тези песъченца не ги създадох аз. Те съществуват независимо от мене. Но аз ги тургам в шишето и като ги тръсна всяко едно от тях ще се движи в една особена посока, както намери за добре – всяко ще си иде на своето място. Обаче има един начин, по който аз мога да определя. Според начина на тръшкането, мога да тръшна шишето веднъж, два, три, пет или шест пъти и според това мога да зная какво съотношение ще вземат песъчинките, как ще се измени пясъкът. Този пример не е толкова ясен. Представете си, че A. представлява известна висина, тук има сняг, събран от миналото. Обаче няма никакво течение и слънцето почва да грее. Представете си, че Д. към втори вариант >>
219. Отец люби Сина, НБ , София, 19.10.1930г.,
- Грехът е отрова, която трябва да бъде затворена в шишета и, когато е нужно, тогава да се употреби.
Аз не съм против тях. Не е лошо да има богатство, знание, аз не съм и против тях. Че съществува смърт, и това не е лошо. Че има грехове в света, и това не е лошо. Аз не съм против това, което съществува в света, но всяко нещо трябва да бъде на своето място. Грехът е отрова, която трябва да бъде затворена в шишета и, когато е нужно, тогава да се употреби. – За какво е нужна отровата? – За лекарство. Грехът, сиромашията, болестта също трябва да са затворени в шишета и в специфични случаи да се използуват за инжекция. Всички отрицателни неща се държат затворени в шишета и при специфични случаи само се използуват. към беседата >>
220. Правилни отношения / Правилните отношения. Добрата педагогика, МОК , София, 31.10.1930г.,
- Да допуснем, че вас ви дадат едно шише с един килограм взривно вещество и се изисква голяма бдителност да не се произведе ни най-малкото сътресение. (втори вариант)
Но ако събереш два вола на едно място, ти можеш пак да имаш единия вол. Този вол, който си го събрал, ти можеш пак да го вземеш. Питам тогава, каква е разликата между събирането на двата вола и двете кила вода? Ти трябва да знаеш, че събирането на водата е на твоя ум. И ако ти нямаш една ясна представа за ония сили, които функционират в твоя умствен свят или в твоя сърдечен свят, може да произлезе цяла катастрофа от това твое незнание. Да допуснем, че вас ви дадат едно шише с един килограм взривно вещество и се изисква голяма бдителност да не се произведе ни най-малкото сътресение. Ще бъдете внимателни с този килограм, понеже той съдържа една динамическа единица. Единицата това е един творчески принцип. При известни условия ти можеш да напишеш единицата, но трябва да бъдеш много внимателен в умствения свят. Ако напишеш една единица не навреме, може да стане цяло сътресение в твоя ум. Значи, трябва да бъдеш много внимателен с единицата. към втори вариант >>
- Запример, какво ще стане с невежия и с окръжаващите, ако дадете в ръцете му едно шише, пълно с взривна течност?
Като ученици, вие сте изучавали и изучавате математика. Там лесно се работи с числата, но като дойде до приложението им в живота, както и във вашия психически живот, вие се натъквате на големи мъчнотии. И ако нямате ясна представа за числата като сили, които действат във вашия умствен, сърдечен и волев живот, можете да се натъкнете на големи противоречия. Невежеството на нещата води към катастрофи. Запример, какво ще стане с невежия и с окръжаващите, ако дадете в ръцете му едно шише, пълно с взривна течност? Ученият ще носи шишето внимателно, ще го пази и от най-малкото сътресение. Невежият, като не знае свойствата на това вещество, ще го движи на една и на друга страна и ще причини голяма катастрофа, както за себе си, така и за околните. Един килограм е тази течност, но тя съдържа грамадна динамическа сила. Единицата, като енергия, представя творчески принцип. С тази енергия човек твори. към беседата >>
- Ученият ще носи шишето внимателно, ще го пази и от най-малкото сътресение.
Като ученици, вие сте изучавали и изучавате математика. Там лесно се работи с числата, но като дойде до приложението им в живота, както и във вашия психически живот, вие се натъквате на големи мъчнотии. И ако нямате ясна представа за числата като сили, които действат във вашия умствен, сърдечен и волев живот, можете да се натъкнете на големи противоречия. Невежеството на нещата води към катастрофи. Запример, какво ще стане с невежия и с окръжаващите, ако дадете в ръцете му едно шише, пълно с взривна течност? Ученият ще носи шишето внимателно, ще го пази и от най-малкото сътресение. Невежият, като не знае свойствата на това вещество, ще го движи на една и на друга страна и ще причини голяма катастрофа, както за себе си, така и за околните. Един килограм е тази течност, но тя съдържа грамадна динамическа сила. Единицата, като енергия, представя творчески принцип. С тази енергия човек твори. Лесно се пише единица на хартия, но ако в умствения свят напишете единица не на време, вие ще причините голямо сътресение в своя ум. към беседата >>
222. Двама или трима, НБ , София, 23.11.1930г.,
- Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша.
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит. Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп. Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода. Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. към беседата >>
- Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата.
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит. Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп. Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода. Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода. – Какво да правим, ако десет деня наред няма изгрев? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубав изгрев. Що се отнася за времето, може десетте деня да бъдат с промеждутъци, т. е. към беседата >>
- Допуснете, че всички вие носите едно шише, всички носите и всеки почва да проверява шишето ви, но шишето и ти, това са две неща различни. (втори вариант)
Сега вие какво знание си изваждате от това? Говоря принципално. Допуснете, че всички вие носите едно шише, всички носите и всеки почва да проверява шишето ви, но шишето и ти, това са две неща различни. Ти ще намериш, че твоето шише не представлява това, което ти носиш, не си го проверил. Но шишето е едно нещо, а ти си друго нещо. Една твоя постъпка, присадката, която ти носиш, но ти не си присадката. Че е право това, да, то ти не си присадката. Ти можеш да измениш постъпката, но постъпката не може да измени тебе. към втори вариант >>
- Ти ще намериш, че твоето шише не представлява това, което ти носиш, не си го проверил. (втори вариант)
Сега вие какво знание си изваждате от това? Говоря принципално. Допуснете, че всички вие носите едно шише, всички носите и всеки почва да проверява шишето ви, но шишето и ти, това са две неща различни. Ти ще намериш, че твоето шише не представлява това, което ти носиш, не си го проверил. Но шишето е едно нещо, а ти си друго нещо. Една твоя постъпка, присадката, която ти носиш, но ти не си присадката. Че е право това, да, то ти не си присадката. Ти можеш да измениш постъпката, но постъпката не може да измени тебе. Ти можеш да създадеш една постъпка, но постъпката не може да те създаде. към втори вариант >>
- Но шишето е едно нещо, а ти си друго нещо. (втори вариант)
Сега вие какво знание си изваждате от това? Говоря принципално. Допуснете, че всички вие носите едно шише, всички носите и всеки почва да проверява шишето ви, но шишето и ти, това са две неща различни. Ти ще намериш, че твоето шише не представлява това, което ти носиш, не си го проверил. Но шишето е едно нещо, а ти си друго нещо. Една твоя постъпка, присадката, която ти носиш, но ти не си присадката. Че е право това, да, то ти не си присадката. Ти можеш да измениш постъпката, но постъпката не може да измени тебе. Ти можеш да създадеш една постъпка, но постъпката не може да те създаде. Реално е само това, което може да създаде нещата. към втори вариант >>
- Ако не си правите резюмета от лекциите и не вадите от тях поне по една мисъл за приложение, вие ще приличате на затворени шишета със съдържание, което не се използва.
Без камара може, но без народ не може. Без хора може, но без Бога не може. Бог е целокупността на нещата, а всеки човек е представител на един народ, избран от него да защитава интересите му. Един ден камарата ще прекрати своята дейност и вие ще се върнете всред народа, при своите избиратели, да дадете отчет, как сте застъпвали неговите интереси и какво сте направили за него. За следния път всеки от вас да резюмира лекцията, да види какво е разбрал. Ако не си правите резюмета от лекциите и не вадите от тях поне по една мисъл за приложение, вие ще приличате на затворени шишета със съдържание, което не се използва. Съдържанието ще се развали, без да принесе своята полза. Новото учение се налива в шишета, които сутрин се пълнят, вечер се изпразват. В никой случай съдържанието на новото учение не трябва да прекара нито една нощ в шишетата. Всяка сутрин трябва да наливате ново съдържание. Ако не прилагате новото, ще дойде старото, което носи страдания. към беседата >>
- Новото учение се налива в шишета, които сутрин се пълнят, вечер се изпразват.
Бог е целокупността на нещата, а всеки човек е представител на един народ, избран от него да защитава интересите му. Един ден камарата ще прекрати своята дейност и вие ще се върнете всред народа, при своите избиратели, да дадете отчет, как сте застъпвали неговите интереси и какво сте направили за него. За следния път всеки от вас да резюмира лекцията, да види какво е разбрал. Ако не си правите резюмета от лекциите и не вадите от тях поне по една мисъл за приложение, вие ще приличате на затворени шишета със съдържание, което не се използва. Съдържанието ще се развали, без да принесе своята полза. Новото учение се налива в шишета, които сутрин се пълнят, вечер се изпразват. В никой случай съдържанието на новото учение не трябва да прекара нито една нощ в шишетата. Всяка сутрин трябва да наливате ново съдържание. Ако не прилагате новото, ще дойде старото, което носи страдания. Съдържанието на новото е доброто. Старото е лишено от доброто. към беседата >>
- В никой случай съдържанието на новото учение не трябва да прекара нито една нощ в шишетата.
Един ден камарата ще прекрати своята дейност и вие ще се върнете всред народа, при своите избиратели, да дадете отчет, как сте застъпвали неговите интереси и какво сте направили за него. За следния път всеки от вас да резюмира лекцията, да види какво е разбрал. Ако не си правите резюмета от лекциите и не вадите от тях поне по една мисъл за приложение, вие ще приличате на затворени шишета със съдържание, което не се използва. Съдържанието ще се развали, без да принесе своята полза. Новото учение се налива в шишета, които сутрин се пълнят, вечер се изпразват. В никой случай съдържанието на новото учение не трябва да прекара нито една нощ в шишетата. Всяка сутрин трябва да наливате ново съдържание. Ако не прилагате новото, ще дойде старото, което носи страдания. Съдържанието на новото е доброто. Старото е лишено от доброто. Новото завършва с успехи, а старото – с неуспехи. към беседата >>
226. Израз на Божествените идеи, ООК , София, 11.2.1931г.,
- Единият от тях носи голям съд, а другият - шише с вместимост сто грама.
Значи Бог е възлюбил човека, защото той е израз на Божествената идея. Бог обича човека дотолкова, доколкото той е изразител на Неговата идея. Колкото по-добре изразява човек идеята, толкова повече Бог го обича. Ще кажете, че в любовта трябва да има равенство. Представете си, че двама души отиват при един извор. Единият от тях носи голям съд, а другият - шише с вместимост сто грама. Изворът пълни и големия съд, и малкото шише с вода, но притежателят на шишето ще остане недоволен и ще обвини извора в несправедливост Кой е виновен за това? Вината е в онзи, който е отишъл с малко шише при извора. Ако беше отишъл с голям съд, щеше да получи повече вода. Като не съзнава погрешката си той мисли, че Бог е несправедлив, не гледа еднакво на всички. Това е криво разбиране, от което човек трябва да се освободи. към беседата >>
- Изворът пълни и големия съд, и малкото шише с вода, но притежателят на шишето ще остане недоволен и ще обвини извора в несправедливост Кой е виновен за това?
Бог обича човека дотолкова, доколкото той е изразител на Неговата идея. Колкото по-добре изразява човек идеята, толкова повече Бог го обича. Ще кажете, че в любовта трябва да има равенство. Представете си, че двама души отиват при един извор. Единият от тях носи голям съд, а другият - шише с вместимост сто грама. Изворът пълни и големия съд, и малкото шише с вода, но притежателят на шишето ще остане недоволен и ще обвини извора в несправедливост Кой е виновен за това? Вината е в онзи, който е отишъл с малко шише при извора. Ако беше отишъл с голям съд, щеше да получи повече вода. Като не съзнава погрешката си той мисли, че Бог е несправедлив, не гледа еднакво на всички. Това е криво разбиране, от което човек трябва да се освободи. Човек се ползва от благата на живота дотолкова, доколкото е отворил ума, сърцето и душата си да възприема. към беседата >>
- Вината е в онзи, който е отишъл с малко шише при извора.
Колкото по-добре изразява човек идеята, толкова повече Бог го обича. Ще кажете, че в любовта трябва да има равенство. Представете си, че двама души отиват при един извор. Единият от тях носи голям съд, а другият - шише с вместимост сто грама. Изворът пълни и големия съд, и малкото шише с вода, но притежателят на шишето ще остане недоволен и ще обвини извора в несправедливост Кой е виновен за това? Вината е в онзи, който е отишъл с малко шише при извора. Ако беше отишъл с голям съд, щеше да получи повече вода. Като не съзнава погрешката си той мисли, че Бог е несправедлив, не гледа еднакво на всички. Това е криво разбиране, от което човек трябва да се освободи. Човек се ползва от благата на живота дотолкова, доколкото е отворил ума, сърцето и душата си да възприема. От кокошето яйце не може да излезе орел, както от яйцето на орела не може да излезе кокошка. към беседата >>
227. Закон на числата, ООК , София, 18.3.1931г.,
- Някой може да налива вода в шише, друг – в стомна и т.н.
Докато хората се отопляват, всякога ще има противоречия. Докато се различават в основните си идеи, всякога ще има противоречия. Добре е да има различие между идеите на хората, но има основни идеи, които трябва да бъдат общи за всички хора. Различието се заключава само във формите, в които влиза идеята. За пример, всички хора могат да черпят вода от високия планински извор, но в различни съдове по форма и по цвят. Някой може да налива вода в шише, друг – в стомна и т.н. Ще каже някой, че неговата идея е по-голяма от тази на съседа му. Идеята му не е по-голяма, но съдът, в който е поставена, е по-голям. По качество тя е еднаква за всички хора. Ще кажете, че някой човек е по-добродетелен от друг. Откъде знаете? към беседата >>
- Единият литър вода ще влезе в шишето, а другият литър ще остане отвън и ще обсажда шишето.
Тази е причината, поради която двама учени или двама юнаци не могат да живеят на едно място. – Защо? – Енергиите им са еднакви. Българинът изказва този закон с пословицата: „Двама петли на едно бунище не пеят“. Два литра вода не могат да се съберат в едно шише с вместимост един литър. Единият литър вода ще влезе в шишето, а другият литър ще остане отвън и ще обсажда шишето. Това обсаждане се дължи на закона на отблъскването. Следователно, когато се натъкне на положителните сили в себе си, човек трябва да изучава отрицателните сили вън от себе си. И обратно: натъкне ли се на отрицателното в себе си, той трябва да изучава положителните сили и тяхното действие. Апашът често минава от положителните в отрицателните сили, но още не е научил урока си. Той мисли, че като вади пари от чуждите кесии, в които се крият положителни сили, и ги слага в празния си джоб, където са отрицателните сили, ще придобие нещо. към беседата >>
229. Възстановяване, ООК , София, 22.4.1931г.,
- За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода.
И тъй, за да се справи разумно със страданията си, човек трябва да постави всяка свещена мисъл в ума си, всяко свещено чувство в сърцето си и всяка свещена постъпка във волята си и да чака времето за тяхното реализиране. Умът, сърцето и волята са складове за възвишени, красиви неща, а не за отрицателни мисли, чувства и постъпки, които понижават уровена на човешкия живот. За предпочитане е човек да пие вода от чисти, планински извори, макар и малко, отколкото да има много шишета със застояла вода. Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. към беседата >>
231. Правилна преценка / Еднаква оценка. Ритмус на музиката. Стъпка в музиката, МОК , София, 29.5.1931г.,
- На едно шише от един килограм може да разчитате, но колко време? (втори вариант)
Щом изяде всичко, тя почне да рови под копанята и я бутне, и като няма какво друго, взима си дървените и си търси друга копаня. Или сега да преведем. Копанята това са неустойчивите енергии в природата, те са рационални числа, но са неустойчиви. А пък на едно число, на което може да разчитате на неговата сила, трябва пропорционално да расте. Тъй както на един извор може всякога да разчитате. На едно шише от един килограм може да разчитате, но колко време? Може би един ден може да разчитате. А на един извор може всякога да разчитате! Следователно, на един материалист, който има ограничени определени възгледи,вие може да разчитате само за един ден, при едно условие може да разчитате. На един човек, който разбира живота, всякога може да разчитате. Не че това зависи от него, но той е свързан с тези сили в природата, които постоянно текат. към втори вариант >>
- Само изключителни случаи диктуват на човека да извади някоя бомбастична дума от шишето и да я хвърли на точно определено място.
Кажете ли му, че е добър, способен, гениален човек, ще се зарадва. И в единия, и в другия случай вие сте засегнали нещо материално в човека. Като знаете силата на думите, добре е при самовъзпитанието да си служите само с такива думи, които повдигат и облагородяват, както вас, така и ближните ви. Защо да не си служите с такива думи? Има случаи, когато човек трябва да си послужи с някоя взривна дума, но не всякога. Само изключителни случаи диктуват на човека да извади някоя бомбастична дума от шишето и да я хвърли на точно определено място. Обаче във всички останали случаи човек трябва да държи отровните и избухливи думи в шишета, херметически затворени. Ако сте във военна зона, между неприятели, които постоянно ви обстрелват, ще си послужите с някоя бомба, да се защитите, но в мирно време бомбите са безпредметни. Какво е нужно на човека, за да се прояви? – Условия, които не са нищо друго, освен живите, разумни същества, които обикалят човека. За да не изгуби тези условия, човек трябва да цени тези същества и да ги пази като очите си. към беседата >>
- Обаче във всички останали случаи човек трябва да държи отровните и избухливи думи в шишета, херметически затворени.
И в единия, и в другия случай вие сте засегнали нещо материално в човека. Като знаете силата на думите, добре е при самовъзпитанието да си служите само с такива думи, които повдигат и облагородяват, както вас, така и ближните ви. Защо да не си служите с такива думи? Има случаи, когато човек трябва да си послужи с някоя взривна дума, но не всякога. Само изключителни случаи диктуват на човека да извади някоя бомбастична дума от шишето и да я хвърли на точно определено място. Обаче във всички останали случаи човек трябва да държи отровните и избухливи думи в шишета, херметически затворени. Ако сте във военна зона, между неприятели, които постоянно ви обстрелват, ще си послужите с някоя бомба, да се защитите, но в мирно време бомбите са безпредметни. Какво е нужно на човека, за да се прояви? – Условия, които не са нищо друго, освен живите, разумни същества, които обикалят човека. За да не изгуби тези условия, човек трябва да цени тези същества и да ги пази като очите си. С други думи казано: За да не изгубите условията на живота си, оценявайте разумността, където и да я срещнете, както и да се проявява. към беседата >>
233. Свобода на съзнанието, ООК , София, 10.6.1931г.,
- Може ли шишето в един момент да се разтвори и да раздаде всичко, което е сипано в него?
Този баласт се създава благодарение на желанието на човека да стане велик, силен, всички да му се кланят. Щом не успее да постигне желанието си, той се натъква на изопачени мисли и отрицателни чувства. Невъзможно е човек в един живот да постигне всичко. Желанията на човека се постигат постепенно. Може ли човек да се отвори изведнъж, да даде ход на всичко, което е вложено в него? Може ли шишето в един момент да се разтвори и да раздаде всичко, което е сипано в него? Ако това е възможно, човек ще се намери пред празното шише. Някои възразяват на това и питат: „Не трябва ли да работим, да се учим? “ – Трябва и да се учите, и да работите, и да се трудите, но така, че да не обезсмисляте нещата. Ако работата се обезсмисли, вие ще започнете да се трудите. Ако и мъчението се обезсмисли, влизате вече в областта на смъртта. към беседата >>
- Ако това е възможно, човек ще се намери пред празното шише.
Щом не успее да постигне желанието си, той се натъква на изопачени мисли и отрицателни чувства. Невъзможно е човек в един живот да постигне всичко. Желанията на човека се постигат постепенно. Може ли човек да се отвори изведнъж, да даде ход на всичко, което е вложено в него? Може ли шишето в един момент да се разтвори и да раздаде всичко, което е сипано в него? Ако това е възможно, човек ще се намери пред празното шише. Някои възразяват на това и питат: „Не трябва ли да работим, да се учим? “ – Трябва и да се учите, и да работите, и да се трудите, но така, че да не обезсмисляте нещата. Ако работата се обезсмисли, вие ще започнете да се трудите. Ако и мъчението се обезсмисли, влизате вече в областта на смъртта. Но и смъртта не е най-страшна. към беседата >>
234. Недоказани истини, СБ , РБ , 7-те езера, 22.7.1931г.,
- Човешката любов е вода, затворена в шише.
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов. Това са форми на любовта, които в случая не важат. Какво се разбира под думата човешка любов? Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. към беседата >>
- Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича.
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов. Това са форми на любовта, които в случая не важат. Какво се разбира под думата човешка любов? Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? към беседата >>
- От любовта в шишето нищо вече не остава.
Мнозина, като чуят да се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов. Това са форми на любовта, които в случая не важат. Какво се разбира под думата човешка любов? Човешката любов е вода, затворена в шише. Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича. От любовта в шишето нищо вече не остава. Обаче, когато се говори за Любовта изобщо, ние разбираме това, което извира, тече и никога не престава. Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила. Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл. Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо? – Същественото в живота изчезва. към беседата >>
- Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода.
“ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент да се прояви. Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? към беседата >>
- Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута!
Който не познава Любовта, той всякога върши грехове, престъпления. Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. към беседата >>
- “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише.
Щом познае Любовта, всякакъв грях, всякакво престъпление ще изчезнат. Следователно, докато хората не познаят Любовта, и грехове ще има, и престъпления ще има. Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. към беседата >>
- Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило.
Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията. Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. към беседата >>
- Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление?
Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода. Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой да не го бута! “ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? към беседата >>
- Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат.
“ Обаче, дойде един ваш приятел и без да знае, налива чаша вода от това шише. Дойде втори и той налива една чаша вода. Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило. Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил да направи това престъпление? “ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. към беседата >>
- – Понеже любовта им е в шишета.
“ Значи, когато някой взима от малкото, което човек има, това е престъпление. Представете си, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат. При това положение ще има ли условия за престъпления? При изобилието престъпления не се вършат. Често, в Любовта между хората се явява ревност, Защо? – Понеже любовта им е в шишета. Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя? към беседата >>
- – „В това шише.
Като пийнат от нея една–две чашки, и тя се свършва. Разликата в любовта на хората е в това, че шишетата на някои са по-малки, а на други – по-големи, но все са шишета, не са извори. Любов, в която има ревност, тя не е никаква любов. Някой казва: „Аз имам любов“. – Къде е тя? – „В това шише. Не искам да ми я бутате! “ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода! Всяка капка от нея струва скъпо“. Аз взимам един голям съд и поканвам този човек да дойде с мене при един голям извор. Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов! към беседата >>
- Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят.
Казвам: такава трябва да бъде вашата представа за Любовта! Какви са сегашните разбирания за Любовта, за мене не е важно, но ако влезе в пустинята с вашата любов, устата ви ще засъхне. Ако влезете в пустинята с Божията Любов, тя ще я превърне в градина. Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма да се измени. Време е вече да отидете при Божествения извор, оттам да черпите. Шишенцата с вода днес не могат да ви задоволят. Всички трябва да тръгнат в новия път. Старият път, старите разбирания нищо не дават. Те са опитани вече. Сега се изискват нови разбирания, нова светлина. към беседата >>
235. Обич, разумност и истинолюбие, СБ , РБ , 7-те езера, 1.8.1931г.,
- “ Кой човек не е чупил шишета или гърнета?
На човешки език този стих означава: „Гневът Божи ще се излее върху всички гърнета, които не вършат Неговата воля, и ще ги разчупи на хиляди парчета“. – „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се. Кой грънчар, като види, че някои от гърнетата му не са направени, както трябва, не взима чук да ги направи на хиляди парчета? Щом ги счупи, той казва: „Нови, по-хубави гърнета ще направя! “ Кой човек не е чупил шишета или гърнета? Щом вземе едно гърне или шише в ръцете си и забележи, че мирише, той веднага го хвърля на земята, да се счупи, и казва: „Ново ще си купя! “ И тъй, от тези разсъждения изваждам следното заключение: всяка мисъл или всяко чувство, които не ви служат, хвърлете настрана, нека се счупят. Всяко лошо желание, което веднъж сте опитали и видели, че е вмирисано, хвърлете настрана. Всяка лоша постъпка хвърлете настрана. Защо ви са тези стари, вмирисали шишето и гърнета? към беседата >>
- Щом вземе едно гърне или шише в ръцете си и забележи, че мирише, той веднага го хвърля на земята, да се счупи, и казва: „Ново ще си купя!
– „Възможно ли е това? “ – Възможно е, разбира се. Кой грънчар, като види, че някои от гърнетата му не са направени, както трябва, не взима чук да ги направи на хиляди парчета? Щом ги счупи, той казва: „Нови, по-хубави гърнета ще направя! “ Кой човек не е чупил шишета или гърнета? Щом вземе едно гърне или шише в ръцете си и забележи, че мирише, той веднага го хвърля на земята, да се счупи, и казва: „Ново ще си купя! “ И тъй, от тези разсъждения изваждам следното заключение: всяка мисъл или всяко чувство, които не ви служат, хвърлете настрана, нека се счупят. Всяко лошо желание, което веднъж сте опитали и видели, че е вмирисано, хвърлете настрана. Всяка лоша постъпка хвърлете настрана. Защо ви са тези стари, вмирисали шишето и гърнета? Нека се счупят, те не са потребни. към беседата >>
- Защо ви са тези стари, вмирисали шишето и гърнета?
“ Кой човек не е чупил шишета или гърнета? Щом вземе едно гърне или шише в ръцете си и забележи, че мирише, той веднага го хвърля на земята, да се счупи, и казва: „Ново ще си купя! “ И тъй, от тези разсъждения изваждам следното заключение: всяка мисъл или всяко чувство, които не ви служат, хвърлете настрана, нека се счупят. Всяко лошо желание, което веднъж сте опитали и видели, че е вмирисано, хвърлете настрана. Всяка лоша постъпка хвърлете настрана. Защо ви са тези стари, вмирисали шишето и гърнета? Нека се счупят, те не са потребни. Без тях ще бъдете по-добре; вие не сте родени с тях. Те след това са дошли. Купете нови, хубави, чисти гърнета! Щом се освободите от старите, вмирисаните, у вас ще остане само Божественото. към беседата >>
236. Ден на Божието изявление, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1931г.,
- Някой казва: „Дай ми да пия вода от твоето шише!
Други пък са невнимателни към него, не го погледнали, както трябва, и т.н. Големи са изискванията на болните! С една дума казано: грехът е болезнено състояние, а Любовта – здравословно състояние. Когато човек проявява Любовта правилно, тогава той разбира смисъла на живота. Правилното проявление на Любовта непременно изисква чистота. Някой казва: „Дай ми да пия вода от твоето шише! “ Казвам: по-добре иди на някоя чешма, или на някой извор, там да се напиеш, отколкото да пиеш вода от моето шише. Колкото да е прясна и чиста водата в моето шише, все пак тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питам: трябва ли и вие да пиете вода от вашите шишета? На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода. Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители. към беседата >>
- “ Казвам: по-добре иди на някоя чешма, или на някой извор, там да се напиеш, отколкото да пиеш вода от моето шише.
Големи са изискванията на болните! С една дума казано: грехът е болезнено състояние, а Любовта – здравословно състояние. Когато човек проявява Любовта правилно, тогава той разбира смисъла на живота. Правилното проявление на Любовта непременно изисква чистота. Някой казва: „Дай ми да пия вода от твоето шише! “ Казвам: по-добре иди на някоя чешма, или на някой извор, там да се напиеш, отколкото да пиеш вода от моето шише. Колкото да е прясна и чиста водата в моето шише, все пак тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питам: трябва ли и вие да пиете вода от вашите шишета? На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода. Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители. Ето защо, най-добре е човек да пие вода направо от извора. към беседата >>
- Колкото да е прясна и чиста водата в моето шише, все пак тя не струва толкова, колкото водата на извора.
С една дума казано: грехът е болезнено състояние, а Любовта – здравословно състояние. Когато човек проявява Любовта правилно, тогава той разбира смисъла на живота. Правилното проявление на Любовта непременно изисква чистота. Някой казва: „Дай ми да пия вода от твоето шише! “ Казвам: по-добре иди на някоя чешма, или на някой извор, там да се напиеш, отколкото да пиеш вода от моето шише. Колкото да е прясна и чиста водата в моето шише, все пак тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питам: трябва ли и вие да пиете вода от вашите шишета? На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода. Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители. Ето защо, най-добре е човек да пие вода направо от извора. Пазете се от учения, които покваряват ума и сърцето на човека! към беседата >>
- Питам: трябва ли и вие да пиете вода от вашите шишета?
Когато човек проявява Любовта правилно, тогава той разбира смисъла на живота. Правилното проявление на Любовта непременно изисква чистота. Някой казва: „Дай ми да пия вода от твоето шише! “ Казвам: по-добре иди на някоя чешма, или на някой извор, там да се напиеш, отколкото да пиеш вода от моето шише. Колкото да е прясна и чиста водата в моето шише, все пак тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питам: трябва ли и вие да пиете вода от вашите шишета? На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода. Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители. Ето защо, най-добре е човек да пие вода направо от извора. Пазете се от учения, които покваряват ума и сърцето на човека! Който иска да се наложи на хората със своето учение, той им дава да пият вода от неговото шише. към беседата >>
- На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода.
Правилното проявление на Любовта непременно изисква чистота. Някой казва: „Дай ми да пия вода от твоето шише! “ Казвам: по-добре иди на някоя чешма, или на някой извор, там да се напиеш, отколкото да пиеш вода от моето шише. Колкото да е прясна и чиста водата в моето шише, все пак тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питам: трябва ли и вие да пиете вода от вашите шишета? На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода. Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители. Ето защо, най-добре е човек да пие вода направо от извора. Пазете се от учения, които покваряват ума и сърцето на човека! Който иска да се наложи на хората със своето учение, той им дава да пият вода от неговото шише. Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човека напълно. към беседата >>
- Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители.
Някой казва: „Дай ми да пия вода от твоето шише! “ Казвам: по-добре иди на някоя чешма, или на някой извор, там да се напиеш, отколкото да пиеш вода от моето шише. Колкото да е прясна и чиста водата в моето шише, все пак тя не струва толкова, колкото водата на извора. Питам: трябва ли и вие да пиете вода от вашите шишета? На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода. Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители. Ето защо, най-добре е човек да пие вода направо от извора. Пазете се от учения, които покваряват ума и сърцето на човека! Който иска да се наложи на хората със своето учение, той им дава да пият вода от неговото шише. Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човека напълно. Всички деления между хората се дължат, именно, на водата в техните шишета. към беседата >>
- Който иска да се наложи на хората със своето учение, той им дава да пият вода от неговото шише.
Питам: трябва ли и вие да пиете вода от вашите шишета? На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода. Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители. Ето защо, най-добре е човек да пие вода направо от извора. Пазете се от учения, които покваряват ума и сърцето на човека! Който иска да се наложи на хората със своето учение, той им дава да пият вода от неговото шише. Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човека напълно. Всички деления между хората се дължат, именно, на водата в техните шишета. Тези деления пък създават страданията. Такива деления имаше още в първите времена на християнството. Мнозина проповядват за Бога, но в тия учения все липсва нещо. към беседата >>
- Всички деления между хората се дължат, именно, на водата в техните шишета.
Да давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира да се явявате като техни учители. Ето защо, най-добре е човек да пие вода направо от извора. Пазете се от учения, които покваряват ума и сърцето на човека! Който иска да се наложи на хората със своето учение, той им дава да пият вода от неговото шише. Колкото и да е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може да задоволи човека напълно. Всички деления между хората се дължат, именно, на водата в техните шишета. Тези деления пък създават страданията. Такива деления имаше още в първите времена на християнството. Мнозина проповядват за Бога, но в тия учения все липсва нещо. Те започват добре, свършват зле. За пример, някой слуга изпълнява добре волята на господаря си: каквото господарят му каже, той върши всичко, както трябва. към беседата >>
- Остане ли да пълните шишето си отвън, работата ви е свършена.
Защо човек умира? – Защото не вярва в Бога. Каквото Бог му каже, той не вярва; каквото дедите и прадедите му кажат, вярва. Казвате: „Като умрем, нашите ближни ще се молят за нас, ще изкупят греховете ни“. – Остане ли други да се молят за вас, работата ви е свършена. Остане ли да пълните шишето си отвън, работата ви е свършена. Всичко, което се пълни отвън, отвътре се изпразва. Остане ли човек да се пълни от това, което излиза от хората, неговата работа е свършена. Каквото човек дава на другите, той пак го взима назад. Каквото бащата и майката дават, те пак го взимат назад. Според закона на прераждането бащата дава тяло на своя син, но в друг живот той ще стане син или дъщеря на сегашния си син, който по този начин ще се изплати на баща си. към беседата >>
237. Отиване и връщане, СБ , София, 21.8.1931г.,
- Златото. Човек може да носи в пустинята един чувал с пари, а може да носи и само един хляб и едно шише вода – кое е по-важно?
Мнозина от вас казват: „Аз съм възрастен човек, четиридесет и пет годишен, много неща съм преживял” – с това той иска да си даде по-голяма тежест; младият пък казва: „Аз съм млад, силен, пълен с живот, с енергия.” Казвам: в пътя на Истината нито годините, нито силата играят роля. Човек може да носи четиридесет и пет килограма пясък на гърба си, а може да носи само един килограм злато – кое е по-важно от двете? Златото. Човек може да носи в пустинята един чувал с пари, а може да носи и само един хляб и едно шише вода – кое е по-важно? Хлябът и водата в пустинята са по-важни и необходими от парите. Следователно моментът решава ценността на нещата – има моменти, които са ценни сега, а не в бъдеще. Ценността на предметите не се изразява само в тяхната тежест, някога много леките предмети са особено ценни и важни. Например носите един килограм хляб в ръката си, но приятно ви е, разговаряте се с него като с живо същество – още из пътя у вас се явява желание да вкусите от този хляб, да го опитате, да задоволите малко глада си. към беседата >>
238. Душата ми е отегчена от живота ми, НБ , София, 27.9.1931г.,
- В света има един установен ред на нещата, с който като влезем в стълкновение става така, както ако се блъсне едно шише в някоя канара.
В днешно време Англия в един ден е изгубила 600 милиона английски лири стерлинги. Това е една грамадна загуба. Веднага английският стерлинг е спаднал с 15 на сто. Но тези богати милионери и банкери си имат съвсем особен възглед за живота. Те влизат в разрез с един установен ред и порядък в света. В света има един установен ред на нещата, с който като влезем в стълкновение става така, както ако се блъсне едно шише в някоя канара. Нали шишето се счупва? И ние сме едни такива шишета, които като се сблъскат, остава реалното в света, а ние ставаме на малки парченца. Това е много естествено. Няма какво да се сблъскваме. И съвременните хора искат да изменят целия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъзможно, Те могат да го изменят външно: могат да затварят хората, могат да бият, да бесят - всичко могат да направят, но живота не могат да изменят. към беседата >>
- Нали шишето се счупва?
Това е една грамадна загуба. Веднага английският стерлинг е спаднал с 15 на сто. Но тези богати милионери и банкери си имат съвсем особен възглед за живота. Те влизат в разрез с един установен ред и порядък в света. В света има един установен ред на нещата, с който като влезем в стълкновение става така, както ако се блъсне едно шише в някоя канара. Нали шишето се счупва? И ние сме едни такива шишета, които като се сблъскат, остава реалното в света, а ние ставаме на малки парченца. Това е много естествено. Няма какво да се сблъскваме. И съвременните хора искат да изменят целия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъзможно, Те могат да го изменят външно: могат да затварят хората, могат да бият, да бесят - всичко могат да направят, но живота не могат да изменят. Те могат да внесат греха, могат да внесат противоречиви мисли, но да изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно. към беседата >>
- И ние сме едни такива шишета, които като се сблъскат, остава реалното в света, а ние ставаме на малки парченца.
Веднага английският стерлинг е спаднал с 15 на сто. Но тези богати милионери и банкери си имат съвсем особен възглед за живота. Те влизат в разрез с един установен ред и порядък в света. В света има един установен ред на нещата, с който като влезем в стълкновение става така, както ако се блъсне едно шише в някоя канара. Нали шишето се счупва? И ние сме едни такива шишета, които като се сблъскат, остава реалното в света, а ние ставаме на малки парченца. Това е много естествено. Няма какво да се сблъскваме. И съвременните хора искат да изменят целия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъзможно, Те могат да го изменят външно: могат да затварят хората, могат да бият, да бесят - всичко могат да направят, но живота не могат да изменят. Те могат да внесат греха, могат да внесат противоречиви мисли, но да изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно. Невъзможно е човек сам себе си да унищожи. към беседата >>
239. Живот и отношения / Свещ, нож и чешма. Съществувание, живот и отношение, МОК , София, 2.10.1931г.,
- Допуснете, че аз вземам едно кило вода от едно шише и го преливам в друго шише, вие казвате, че шишето се изпразни, водата я няма – отиде в друго шише. (втори вариант)
Но при бедния като идеш, виждаш дим се дига от неговата къща. Тогава вие казвате за богатия човек, че той е умен, неговият ум е прецизен, има сила, за бедния казвате, малко се поразвалила свещта му. Как няма да се развали. Добре, след като изгори една свещ къде отива? Може ли свещта да изгори? Допуснете, че аз вземам едно кило вода от едно шише и го преливам в друго шише, вие казвате, че шишето се изпразни, водата я няма – отиде в друго шише. Или казвате, един човек изпи водата, Иван, Драган, Петко или Стоян. Де е отишла водата? Тогава един човек е шишето, водата може да влезне в което и да е шише или съсъд, но ще стане известна промяна. Ако вие турите водата от един съд в друг, тя може да се измени, зависи какъв е съдът. Ако единият съд е чист, и другият съд е чист, водата ще остане чиста, но ако съдът, в който тургате водата е нечист, то и водата ще изгуби своята първична чистота. към втори вариант >>
- Тогава един човек е шишето, водата може да влезне в което и да е шише или съсъд, но ще стане известна промяна. (втори вариант)
Добре, след като изгори една свещ къде отива? Може ли свещта да изгори? Допуснете, че аз вземам едно кило вода от едно шише и го преливам в друго шише, вие казвате, че шишето се изпразни, водата я няма – отиде в друго шише. Или казвате, един човек изпи водата, Иван, Драган, Петко или Стоян. Де е отишла водата? Тогава един човек е шишето, водата може да влезне в което и да е шише или съсъд, но ще стане известна промяна. Ако вие турите водата от един съд в друг, тя може да се измени, зависи какъв е съдът. Ако единият съд е чист, и другият съд е чист, водата ще остане чиста, но ако съдът, в който тургате водата е нечист, то и водата ще изгуби своята първична чистота. Да вземем сега другото положение – НОЖЪТ. Какво представлява ножът? (Езикът.) Словото или човешката воля. към втори вариант >>
- Ако водата се прелива от едно шише в друго, губи ли се?
– Как няма да се развали? Условията на тоя човек са тежки. За богатия казваш, че е разумен, добре мисли, точен е. Как мислите, може ли свещта да изгори? Като изгори, де отива тя? Ако водата се прелива от едно шише в друго, губи ли се? Шишето се изпразва, но водата не се губи. Ако човек изпие водата, губи ли се тя? Той е шише, в което водата се налива. Значи, водата не е изгубена, но с нея е станала известна промяна. Ако преливате водата от един съд в друг, тя може да се измени, но може и да запази първичната си чистота – зависи от съда. към беседата >>
- Шишето се изпразва, но водата не се губи.
Условията на тоя човек са тежки. За богатия казваш, че е разумен, добре мисли, точен е. Как мислите, може ли свещта да изгори? Като изгори, де отива тя? Ако водата се прелива от едно шише в друго, губи ли се? Шишето се изпразва, но водата не се губи. Ако човек изпие водата, губи ли се тя? Той е шише, в което водата се налива. Значи, водата не е изгубена, но с нея е станала известна промяна. Ако преливате водата от един съд в друг, тя може да се измени, но може и да запази първичната си чистота – зависи от съда. Ако съдът е нечист, и водата ще стане нечиста; ако съдът е чист, водата ще запази чистотата си. към беседата >>
- Той е шише, в което водата се налива.
Как мислите, може ли свещта да изгори? Като изгори, де отива тя? Ако водата се прелива от едно шише в друго, губи ли се? Шишето се изпразва, но водата не се губи. Ако човек изпие водата, губи ли се тя? Той е шише, в което водата се налива. Значи, водата не е изгубена, но с нея е станала известна промяна. Ако преливате водата от един съд в друг, тя може да се измени, но може и да запази първичната си чистота – зависи от съда. Ако съдът е нечист, и водата ще стане нечиста; ако съдът е чист, водата ще запази чистотата си. към беседата >>
240. Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух, ООК , София, 14.10.1931г.,
- Някой ще ти каже, или да допуснем, тук, на земята някой дойде и ти каже: "Защо счупи шишето?! (втори вариант)
Ако ти разделиш една твоя мисъл, която Бог е създал като зародиш, ти си направил едно престъпление. Без да знаеш, ти си направил едно зло. И след като си направил едно зло, ти ще почувстваш една скръб. Някой ще ти каже, или да допуснем, тук, на земята някой дойде и ти каже: "Защо счупи шишето?! " и целия ден той не може да ти прости. Или: "Защо ти развали тази мисъл? " В дадения случай вие сте направили нещо и мислите, че никой не ви е видял. Мислите, че сте сам, но ви е мъчно. Никого не виждате, и пак ви е мъчно. към втори вариант >>
241. Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция, ООК , София, 28.10.1931г.,
- Знанието някой път може да мяза на извор, който изтича, може да мяза на една гарафа, на вода, турена в едно шише. (втори вариант)
Знанието някой път може да мяза на извор, който изтича, може да мяза на една гарафа, на вода, турена в едно шише. Сега вие сте дошли до едно положение, свършили сте всичко вече. Човек, като остарее, аз считам, той мяза на една гарафа с вода. Казва: "Каквото имаше да се научи, аз го свърших." Или мяза на някой свещеник, който се е облякъл и съблякъл от службата си. Или на някоя мома, която е ходила на хорото и казва: "Свърших вече." И след като се е обличала 20 години наред, каква цел е имала на ума си? Или вземете един прост пример. към втори вариант >>
- Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише.
Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише. Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е. на ограниченото знание, мисли, че е свършил всичко, че всичко знае. Той е в положението на стар човек, който се е утвърдил в живота и мисли, че всичко е постигнал. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса някой момък. Щом се ожени, тя се отказва от хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. към беседата >>
- Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е.
Знанието, което човек носи в себе си, прилича на извор, който постоянно блика и дава, или на вода, затворена в шише. Който се стреми към знанието на извора, вечно расте и се подмладява; който е дошъл до знанието на шишето, т.е. на ограниченото знание, мисли, че е свършил всичко, че всичко знае. Той е в положението на стар човек, който се е утвърдил в живота и мисли, че всичко е постигнал. Той прилича на мома, която постоянно ходи на хорото, докато я хареса някой момък. Щом се ожени, тя се отказва от хорото и мисли, че всичко е наредила вече, нищо повече не я интересува. Такова е положението на търговеца, който цял живот отварял и затварял дюкяна си, нареждал стоката си, като мислил, че ще придобие нещо. към беседата >>
242. Силови центрове / Отношение на силовите центрове, МОК , София, 30.10.1931г.,
- Той ще ти каже: Ти, богатият човек, който обичаш да заповядваш, на всички тия наоколо, сега той ти каже: Слушай, това малко шишенце ще вземеш и ще изваждаш по една малка лъжичка от цяра и всеки 5 минути, все ще вземаш и ти, точно нито половин минута няма да забравиш. (втори вариант)
Само при един случай можеш да бъдеш слуга. (Като си богат.) Кога? Когато си болен. Тогава като дойде лекарят, каквото ти каже, ще изпълниш всичко. Той ще ти каже: Ти, богатият човек, който обичаш да заповядваш, на всички тия наоколо, сега той ти каже: Слушай, това малко шишенце ще вземеш и ще изваждаш по една малка лъжичка от цяра и всеки 5 минути, все ще вземаш и ти, точно нито половин минута няма да забравиш. Той като дойде лекарят, веднага ще извади барометъра и ще мери температурата. 36.6°. И ти ще бъдеш слуга. Докога? Дотогава докато болестта ти гостува ти ще бъдеш слуга, ще се въртиш. Щом си замине болестта, дойде здравето, какво ще стане? Пак си милиардер с 10 милиона английски лири стерлинги. към втори вариант >>
243. Няма да угаси, НБ , София, 15.11.1931г.,
- Най-видният химик от Англия си позволил да навлезе в някои отвлечени области на Природата, в неговия кабинет, но по едно време почнал да вижда как се пренасят неговите шишета от един долап в друг.
Сега аз искам да ви наведа до онази, истинската мисъл: никога не се занимавайте със сила, на която вие не познавате закона! Занимавайте се със сили, на които познавате закона. Когато вие ще правите какъвто и да е опит, трябват ви професори. Ако влезете в една съвременна лаборатория и си позволите да правите каквото искате, ще претърпите такова фиаско, каквото никога не сте виждали. Най-видните химици и алхимици въпреки познанията си, и те са претърпявали неуспехи. Най-видният химик от Англия си позволил да навлезе в някои отвлечени области на Природата, в неговия кабинет, но по едно време почнал да вижда как се пренасят неговите шишета от един долап в друг. И какво става? Една сутрин го намират мъртъв на пода. Има в Природата известни мисли, които моментално могат да умъртвят човека. Има известни чувства, които могат в даден момент да умъртвят човека. Има известни постъпки, които всякога могат да умъртвят човека. към беседата >>
- А онази вода, която е налята в шишето, нея я разливат наляво и надясно.
Искате да станете професор, да се издигате - това е огледало. Искате да станете владика, това е огледало. Искате да станете знаменитост - това е огледало. Същественото е, което Бог е вложил в нас. За него имам само един израз: онзи извор, който извира, изпълнява своята длъжност навреме. А онази вода, която е налята в шишето, нея я разливат наляво и надясно. И нашият живот мяза на такова наливане и разливане на шишето. Всички ние трябва да приличаме на извори, които текат свободно. Сега, не искам да кажа, че вие не течете, но у вас се заражда по някой път едно вътрешно недоволство, изпадате в какви ли не противоречия. Разрешавате онези капитални въпроси за вашето битие, за вашето отношение към причина и последствие, към любовта, към смъртта. Не да бъдете играчка на Смъртта, но като дойде, вие кажете: „Няма да си подложа главата! към беседата >>
- И нашият живот мяза на такова наливане и разливане на шишето.
Искате да станете владика, това е огледало. Искате да станете знаменитост - това е огледало. Същественото е, което Бог е вложил в нас. За него имам само един израз: онзи извор, който извира, изпълнява своята длъжност навреме. А онази вода, която е налята в шишето, нея я разливат наляво и надясно. И нашият живот мяза на такова наливане и разливане на шишето. Всички ние трябва да приличаме на извори, които текат свободно. Сега, не искам да кажа, че вие не течете, но у вас се заражда по някой път едно вътрешно недоволство, изпадате в какви ли не противоречия. Разрешавате онези капитални въпроси за вашето битие, за вашето отношение към причина и последствие, към любовта, към смъртта. Не да бъдете играчка на Смъртта, но като дойде, вие кажете: „Няма да си подложа главата! " Виждали ли сте какво става, когато светията срещне Смъртта? към беседата >>
- Или пък ако си майстор, купи го и направи друго шише. (втори вариант)
Всички вие, младите и старите, страдате от изчупените шишета. От счупени мисли и чувства. Щом е счупено, погреби го. Или пък ако си майстор, купи го и направи друго шише. Ще дойде време, когато няма да погребват. Сега погребват. Не е ли смешно, двама щастливци, момък и мома, се оженили, тръгнали по пътя, гугуцат си. Изведнъж момъкът пада и умира. Тя плаче и вика: Затова ли ме взе, че тук да ме оставиш. към втори вариант >>
- Това е счупеното шише. (втори вариант)
Сега погребват. Не е ли смешно, двама щастливци, момък и мома, се оженили, тръгнали по пътя, гугуцат си. Изведнъж момъкът пада и умира. Тя плаче и вика: Затова ли ме взе, че тук да ме оставиш. Къде ще остана без тебе и тя плаче. Това е счупеното шише. Минава един мъдрец и момата му казва: Умря този, в когото вложих сърдцето си. Мъдрецът казва: Не бой се, той се преструва. Момата казва: Пулсът му не бие, не тупа му сърдцето. Мъдрецът казва: Не, преструва се. Мъдрецът го хваща и казва на момъка: Стани. към втори вариант >>
- Зарови ги в земята и кажи: Ще бъда внимателен, друг път да не чупя шишета.
Пазете следното правило в живота си: когато счупите едно шише, не оставяйте счупените части на пътя. Съберете ги в една торба и ги заровете в земята. Иначе, ще стъпи някой върху тях и ще се нарани. И вие може да стъпите върху тях и да се нараните. Зарови ги в земята и кажи: Ще бъда внимателен, друг път да не чупя шишета. Днес млади и стари страдат все от счупени шишета, от счупени мисли и чувства. Ако попаднете на счупени шишета, заровете ги. Ще дойде ден, когато няма да заравяте нищо. Щом нищо не се чупи, нищо нима да се заравя. Не е ли смешно, момъкът и момата, които се обичат, като се разхождат, момъкът да падне на улицата и да умре. към беседата >>
- Днес млади и стари страдат все от счупени шишета, от счупени мисли и чувства.
Пазете следното правило в живота си: когато счупите едно шише, не оставяйте счупените части на пътя. Съберете ги в една торба и ги заровете в земята. Иначе, ще стъпи някой върху тях и ще се нарани. И вие може да стъпите върху тях и да се нараните. Зарови ги в земята и кажи: Ще бъда внимателен, друг път да не чупя шишета. Днес млади и стари страдат все от счупени шишета, от счупени мисли и чувства. Ако попаднете на счупени шишета, заровете ги. Ще дойде ден, когато няма да заравяте нищо. Щом нищо не се чупи, нищо нима да се заравя. Не е ли смешно, момъкът и момата, които се обичат, като се разхождат, момъкът да падне на улицата и да умре. Момата ще плаче и ще се вайка, че останала сама. към беседата >>
- Ако попаднете на счупени шишета, заровете ги.
Съберете ги в една торба и ги заровете в земята. Иначе, ще стъпи някой върху тях и ще се нарани. И вие може да стъпите върху тях и да се нараните. Зарови ги в земята и кажи: Ще бъда внимателен, друг път да не чупя шишета. Днес млади и стари страдат все от счупени шишета, от счупени мисли и чувства. Ако попаднете на счупени шишета, заровете ги. Ще дойде ден, когато няма да заравяте нищо. Щом нищо не се чупи, нищо нима да се заравя. Не е ли смешно, момъкът и момата, които се обичат, като се разхождат, момъкът да падне на улицата и да умре. Момата ще плаче и ще се вайка, че останала сама. Това значи, да счупиш шишето си. към беседата >>
- Това значи, да счупиш шишето си.
Ако попаднете на счупени шишета, заровете ги. Ще дойде ден, когато няма да заравяте нищо. Щом нищо не се чупи, нищо нима да се заравя. Не е ли смешно, момъкът и момата, които се обичат, като се разхождат, момъкът да падне на улицата и да умре. Момата ще плаче и ще се вайка, че останала сама. Това значи, да счупиш шишето си. Един мъдрец минава край момата и казва: Не плачи, момъкът е жив, но се преструва на умрял. – Докажи, че е жив. Мъдрецът се приближава към момъка, хваща го за ръката и му казва: Стани! Той става и продължава пътя си. Ако момата има вяра, момъкът лесно ще оживее. към беседата >>
246. Истинско познаване, ООК , София, 30.12.1931г.,
- Донесете ми скръбта си в едно шише, аз веднага ще я купя.
Колко тежи вашата скръб? Аз бих я претеглил. После, бих я купил; 20 хиляди лева бих дал за една скръб. Донесете ми скръбта си в едно шише, аз веднага ще я купя. Така ще разберете, че скръбта е нещо илюзорно, както и сиромашията. Казваш, че нямаш пет пари в джоба си. И това е илюзия. Казваш, че си скръбен, беден, гладен, но ако ти дадат една златна монета, скръбта ти веднага изчезва. Каква скръб е тази, която изчезва толкова скоро? към беседата >>
- Кражба е, ако вземеш водата от шишето на своя приятел.
С мисълта си човек се петни, с мисълта си се чисти. Мислиш, че ако бръкнеш в джоба на някого и вземеш кесията му, ще забогатееш. Няма да забогатееш, но ще опетниш мисълта си. После започваш да мислиш, че няма кражба в света, че всичко принадлежи на Бога и постепенно се очистваш. Ако отидеш на извора и си налееш една-две стомни вода, кражба ли е това? Кражба е, ако вземеш водата от шишето на своя приятел. Значи, докато водата тече, кражба не съществува. Щом се намали, или престане да тече, кражбата се явява. Докато джобът ми е пълен и постоянно се пълни, никаква кражба не става. Ако бръкнеш в джоба ми и вземеш нещо, къде ще го занесеш? Ще го оставиш на земята, където съм и аз. към беседата >>
247. Майката на времето, ИБ , София, 1.1.1932г.,
- Ако сте в пустинята и счупите шишето, в което има малко вода, вие ще бъдете нещастен; ако запазите шишето с водата, вие ще бъдете щастлив.
Те символизират бащата и майката. Ако извадите тези числа от четирите цифри на новата 1932г., ще останат цифрите 1 и 2, които, написани една до друга, пак дават 12. Това са сметки, значения на числата за умните, но не и за глупавите хора. Казвам: новата година е щастлива за умните, нещастна — за глупавите хора; тази година е щастлива за здравите, нещастна — за болните; тази година е щастлива за бедните, нещастна — за богатите; тази година е щастлива за младите, нещастна — за старите. Човек сам е причина за своето щастие или нещастие. Ако сте в пустинята и счупите шишето, в което има малко вода, вие ще бъдете нещастен; ако запазите шишето с водата, вие ще бъдете щастлив. Ако изгубите парите си, вие ще бъдете нещастен; ако запазите парите си, вие ще бъдете щастлив. Ако не използувате правилно знанието, което имате, вие ще бъдете нещастен ; ако използувате правилно знанието, вие ще бъдете щастлив. Щастието или нещастието в живота на човека зависи от това, доколко той спазва или не спазва законите на разумната природа. Човек трябва да знае, че нещата не стават произволно. В природата съществува голяма закономерност, голяма точност. към беседата >>
- Един лош човек тури го в шишето, той е киселина.
Казваш: Господ да я премахне. Че тя е у теб. Ако в този лош човек не можеш да намериш една добра черта, която да обичаш, тогава де е твоето знание? Я вижте онзи учен човек се занимава с киселините, турил я в едно шишенце, потребна му е тази киселина. В друго шишенце има основа, с киселините и с основата той работи. Един лош човек тури го в шишето, той е киселина. Може да работиш, имаш една основа. Ако нямаш основа, не може да образуваш никакво химическо съединение. Турците казват: светът да изгори, не искам да зная. Основа е той. В живота има някой лош човек, радвай се. към беседата >>
- Друг е въпросът, ако имаш едно шише с вода и внимаваш капка от него да не се излее навън.
Когато дойдеш до ограничения живот, ти ставаш ревнив. Пълниш шишето си с вода и го държиш само за себе си. В необятния живот никаква ревност не съществува. Докато си при великия извор на живота, никаква ревност не те мъчи. Колкото хора и да пият от този извор, не могат да го изпият. Друг е въпросът, ако имаш едно шише с вода и внимаваш капка от него да не се излее навън. Не е лошо да бъдеш ревнив, но да отправиш това чувство към Бога, да пазиш ревниво Божиите заповеди. Да бъдеш ревнив към хората, това е безсмислено и опасно. Човешката ревност е смешна. Пазиш някого, ревнуваш да не го вземе някой. Майката пази дъщеря си, бащата паси сина си, да не изгубят чистотата си. към беседата >>
250. Раждане и растене, ООК , София, 20.1.1932г.,
- Запример шишето е там, но има съдържание, а може и да няма съдържание, та всеки ден човек може да се пълни и изпразва. (втори вариант)
Другото, запример добиването на знания, това е възможно, ако животът е нормален. Та най-първо трябва да се създаде един нормален живот. Нормалният живот всякога съдържа това, което ние търсим. Ненормалният живот е, когато ние не намираме това, което търсим. Запример шишето е там, но има съдържание, а може и да няма съдържание, та всеки ден човек може да се пълни и изпразва. Ако нашият ум се пълни, и сърцето ни се пълни с това, което трябва, всеки ден вечерта ти трябва да направиш баланс. Сутринта трябва да се изпразни шишето и през деня да се напълни. към втори вариант >>
251. Проява на живата светлина, НБ , София, 31.1.1932г.,
- Човекът сила има, затова той идва и казва: "Ти си благодетел, научих, че си богат, имаш много пари"; седне в някое шише - в коляното, и казва: "Ще платиш." "Нямам време, шишето е затворено." "Не, ще платиш, докато не платиш, не се мърдам." Ще викаш лекар, лекарят е посредник, той ще го убеждава: "Излез вън." Но ревматизмът не мърда.
" Ревматизмът трябва да се изхвърли из колената; коремоболието трябва да се изхвърли из стомаха; и болката в гърдите трябва да се изхвърли из дробовете; и болката из главата трябва да се изхвърли. Как - то е наука. Много лесна работа, ще отвориш вратата, ще кажеш: "Моля, излезте навън на чист въздух, слънцето е изгряло, няма да ви храня повече; досега бяхте говеда хранех ви със слама, сега има трева." На този махна юларя, на онзи хомота, пратя ги в гората, аз ще остана сам да изчистя дома. Идущата година ще си помисля дали да ги приема. Вие философствате, какво морално право има ревматизмът да ви мъчи. Човекът сила има, затова той идва и казва: "Ти си благодетел, научих, че си богат, имаш много пари"; седне в някое шише - в коляното, и казва: "Ще платиш." "Нямам време, шишето е затворено." "Не, ще платиш, докато не платиш, не се мърдам." Ще викаш лекар, лекарят е посредник, той ще го убеждава: "Излез вън." Но ревматизмът не мърда. Човекът казва: "То не е твоя работа, остави," лекарят замине; болният му плати, а болестта остане. Втори път дойде лекарят, пак увещава болестта да излезе. Най-първо иде с шише, но болестта казва: "Не се плаша аз." Дадат едно лекарство, болестта не излиза. към беседата >>
- Най-първо иде с шише, но болестта казва: "Не се плаша аз." Дадат едно лекарство, болестта не излиза.
Идущата година ще си помисля дали да ги приема. Вие философствате, какво морално право има ревматизмът да ви мъчи. Човекът сила има, затова той идва и казва: "Ти си благодетел, научих, че си богат, имаш много пари"; седне в някое шише - в коляното, и казва: "Ще платиш." "Нямам време, шишето е затворено." "Не, ще платиш, докато не платиш, не се мърдам." Ще викаш лекар, лекарят е посредник, той ще го убеждава: "Излез вън." Но ревматизмът не мърда. Човекът казва: "То не е твоя работа, остави," лекарят замине; болният му плати, а болестта остане. Втори път дойде лекарят, пак увещава болестта да излезе. Най-първо иде с шише, но болестта казва: "Не се плаша аз." Дадат едно лекарство, болестта не излиза. към беседата >>
252. Тези малките, НБ , София, 7.2.1932г.,
- Носят ги в малки шишенца и когато стомахът на някого е малко развален, ще откъсне малко от краставичките като специалитет, който лекарите дават.
Един американец, продавач на библии, бил поканен от един българин на гости и след като Му дал и една лютеница само от люти пиперки, той извикал: "Вай, вай! " Българинът рекъл: ”Няма нищо". Дал му после зелева чорба да пие малко. Той седи и се смее: "Аз досега не знаех какво нещо са тези люти чушки". В Америка четох, че имало люти краставички, по-люти от шопските чушки. Носят ги в малки шишенца и когато стомахът на някого е малко развален, ще откъсне малко от краставичките като специалитет, който лекарите дават. Един проповедник имал слаб стомах, на Запад някъде се случило това, носел си шишенце; извадил си малко веднъж и с апетит го изял. Един господин до него казал: "Господине, може ли да ми услужите с вашето шишенце? " "Може, на драго сърце". Той мислел, че онзи е достатъчно опитен в тази работа, изглеждал един доста практичен човек. Вторият откъсва едно голямо парче, запълва му се устата и пламва от лютивото. към беседата >>
- Един проповедник имал слаб стомах, на Запад някъде се случило това, носел си шишенце; извадил си малко веднъж и с апетит го изял.
" Българинът рекъл: ”Няма нищо". Дал му после зелева чорба да пие малко. Той седи и се смее: "Аз досега не знаех какво нещо са тези люти чушки". В Америка четох, че имало люти краставички, по-люти от шопските чушки. Носят ги в малки шишенца и когато стомахът на някого е малко развален, ще откъсне малко от краставичките като специалитет, който лекарите дават. Един проповедник имал слаб стомах, на Запад някъде се случило това, носел си шишенце; извадил си малко веднъж и с апетит го изял. Един господин до него казал: "Господине, може ли да ми услужите с вашето шишенце? " "Може, на драго сърце". Той мислел, че онзи е достатъчно опитен в тази работа, изглеждал един доста практичен човек. Вторият откъсва едно голямо парче, запълва му се устата и пламва от лютивото. Едва могъл да попита: "Господине, ти какъв си? към беседата >>
- Един господин до него казал: "Господине, може ли да ми услужите с вашето шишенце?
Дал му после зелева чорба да пие малко. Той седи и се смее: "Аз досега не знаех какво нещо са тези люти чушки". В Америка четох, че имало люти краставички, по-люти от шопските чушки. Носят ги в малки шишенца и когато стомахът на някого е малко развален, ще откъсне малко от краставичките като специалитет, който лекарите дават. Един проповедник имал слаб стомах, на Запад някъде се случило това, носел си шишенце; извадил си малко веднъж и с апетит го изял. Един господин до него казал: "Господине, може ли да ми услужите с вашето шишенце? " "Може, на драго сърце". Той мислел, че онзи е достатъчно опитен в тази работа, изглеждал един доста практичен човек. Вторият откъсва едно голямо парче, запълва му се устата и пламва от лютивото. Едва могъл да попита: "Господине, ти какъв си? Проповедник ли си? към беседата >>
- Огнени камъни носиш в шишенцето".
Едва могъл да попита: "Господине, ти какъв си? Проповедник ли си? - "Че проповедник съм". "Аз много пъти съм мислил за онзи проповедник, който носел огнени камъни. Ти си първият от тези, когото виждам. Огнени камъни носиш в шишенцето". Това е анекдот. Има и друг пример с двама водители на племена в Америка, единият млад, на 25 години, другият стар. Слагат им блюдо, турят им сок, нещо като нашия хрян. Американецът след като вземе месо или нещо друго, ще вземе от този сок да върви месото по-лесно. Младият взел малко от него и като хапнал, поизпотил се малко. към беседата >>
- Като видят, че някой плаче - някой мъж, някое дете, или жена, или философ плаче, вземат едно шишенце от техните сълзи, че отиват в небето и ги разглеждат.
Нарича се забавачница. Най-хубавата забавачница е земята, по-хубава забавачница в цялата слънчева система няма. Отлична е. И когато на някой ангел някой път му стане много мъчно, той идва на земята да се повесели. Те идат да се повеселят с хората. Като видят, че някой плаче - някой мъж, някое дете, или жена, или философ плаче, вземат едно шишенце от техните сълзи, че отиват в небето и ги разглеждат. "Взех, казва ангелът, тази вода от едно същество на земята, тя изтичаше от очите му". И други ангели се събират и ги разглеждат. Те знаят причините защо е текъл този извор. Сега вие казвате, че от нещастие плачели хората. Лъжете се, и без нещастието човек плаче. към беседата >>
- Ти най-първо ще намериш онзи, който е затворил това шише, и като го намериш, няма да буташ шишето, ще видиш надписа на това шише, кой го е направил, какво е, ще намериш това лице и ще му дадеш. (втори вариант)
Когато Мойсей тури онзи закон на пожеланията, той не е обяснил този закон. Той казва: "Не пожелай онова съдържание, което е турено в златните форми." Смисълът на това съдържание е разумно за онези, които са турили това съдържание вътре. Този смисъл за тебе ще ти коства живота. Ти най-първо ще намериш онзи, който е затворил това шише, и като го намериш, няма да буташ шишето, ще видиш надписа на това шише, кой го е направил, какво е, ще намериш това лице и ще му дадеш. Ако той не иска да ти обясни никак, не се занимавай с намереното шише. Ти казваш: "Чакай да го поразтворя малко." Както двама българи - в колибите намерили бомба, пръснала се бомбата, защото казали: "Чакайте да я почовъркам малко." След. като изпитали тази форма, пострадали. към втори вариант >>
- Ако той не иска да ти обясни никак, не се занимавай с намереното шише. (втори вариант)
Когато Мойсей тури онзи закон на пожеланията, той не е обяснил този закон. Той казва: "Не пожелай онова съдържание, което е турено в златните форми." Смисълът на това съдържание е разумно за онези, които са турили това съдържание вътре. Този смисъл за тебе ще ти коства живота. Ти най-първо ще намериш онзи, който е затворил това шише, и като го намериш, няма да буташ шишето, ще видиш надписа на това шише, кой го е направил, какво е, ще намериш това лице и ще му дадеш. Ако той не иска да ти обясни никак, не се занимавай с намереното шише. Ти казваш: "Чакай да го поразтворя малко." Както двама българи - в колибите намерили бомба, пръснала се бомбата, защото казали: "Чакайте да я почовъркам малко." След. като изпитали тази форма, пострадали. към втори вариант >>
- Ти имаш едно шише, изтървеш го, счупи се. (втори вариант)
Питам тогава, дето има разумност, какво има? Какво отношение има разумността към духа? Има тесни отношения. Вие всички мислите за резултатите. Вие мислите само когато дойдат някои резултати. Ти имаш едно шише, изтървеш го, счупи се. В шишето има съдържание, масло, то се разлива. Като го счупиш, ставаш сериозен, казваш: "Отиде маслото. - Казваш: - Защо минах по този път, защо не минах по друг? Отиде маслото." Питам, този род разсъждения какво допринася? Ти казваш: "Ще имам една опитност в живота." Благодарим за такава опитност. към втори вариант >>
- Как да се утеши онзи човек, който е счупил шишето с розово масло? (втори вариант)
В шишето има съдържание, масло, то се разлива. Като го счупиш, ставаш сериозен, казваш: "Отиде маслото. - Казваш: - Защо минах по този път, защо не минах по друг? Отиде маслото." Питам, този род разсъждения какво допринася? Ти казваш: "Ще имам една опитност в живота." Благодарим за такава опитност. Как да се утеши онзи човек, който е счупил шишето с розово масло? Счупването на това шише с розовото масло в тази област ще произведе известно влияние върху всичките разбойници, които са там. Ще произведе влияние върху тяхното обоняние и следователно тези разбойници, които досега бяха наклонени да убиват хората, те, след като помирисаха розовото масло, казват: "Не ни трябва вече разбойничество, ще започнем да мислим за други работи, за любов." Ти казваш: "Аз счупих шишето с маслото." Казвам - за добро е. Минавам и виждам, че всички тези разбойници турят идеята за добрия живот. Казвам, от две злини избери по-малката. Ти казваш: "Трябваше ли да се счупи шишето с розовото масло? към втори вариант >>
- Счупването на това шише с розовото масло в тази област ще произведе известно влияние върху всичките разбойници, които са там. (втори вариант)
Като го счупиш, ставаш сериозен, казваш: "Отиде маслото. - Казваш: - Защо минах по този път, защо не минах по друг? Отиде маслото." Питам, този род разсъждения какво допринася? Ти казваш: "Ще имам една опитност в живота." Благодарим за такава опитност. Как да се утеши онзи човек, който е счупил шишето с розово масло? Счупването на това шише с розовото масло в тази област ще произведе известно влияние върху всичките разбойници, които са там. Ще произведе влияние върху тяхното обоняние и следователно тези разбойници, които досега бяха наклонени да убиват хората, те, след като помирисаха розовото масло, казват: "Не ни трябва вече разбойничество, ще започнем да мислим за други работи, за любов." Ти казваш: "Аз счупих шишето с маслото." Казвам - за добро е. Минавам и виждам, че всички тези разбойници турят идеята за добрия живот. Казвам, от две злини избери по-малката. Ти казваш: "Трябваше ли да се счупи шишето с розовото масло? " Казвам, ако имаш пари, ако имаш по-голямо богатство, по-добре е да се счупи шишето с маслото. към втори вариант >>
- Ще произведе влияние върху тяхното обоняние и следователно тези разбойници, които досега бяха наклонени да убиват хората, те, след като помирисаха розовото масло, казват: "Не ни трябва вече разбойничество, ще започнем да мислим за други работи, за любов." Ти казваш: "Аз счупих шишето с маслото." Казвам - за добро е. (втори вариант)
- Казваш: - Защо минах по този път, защо не минах по друг? Отиде маслото." Питам, този род разсъждения какво допринася? Ти казваш: "Ще имам една опитност в живота." Благодарим за такава опитност. Как да се утеши онзи човек, който е счупил шишето с розово масло? Счупването на това шише с розовото масло в тази област ще произведе известно влияние върху всичките разбойници, които са там. Ще произведе влияние върху тяхното обоняние и следователно тези разбойници, които досега бяха наклонени да убиват хората, те, след като помирисаха розовото масло, казват: "Не ни трябва вече разбойничество, ще започнем да мислим за други работи, за любов." Ти казваш: "Аз счупих шишето с маслото." Казвам - за добро е. Минавам и виждам, че всички тези разбойници турят идеята за добрия живот. Казвам, от две злини избери по-малката. Ти казваш: "Трябваше ли да се счупи шишето с розовото масло? " Казвам, ако имаш пари, ако имаш по-голямо богатство, по-добре е да се счупи шишето с маслото. Но ако не носиш никакво богатство друго със себе си, не счупвай шишето с маслото. към втори вариант >>
- Ти казваш: "Трябваше ли да се счупи шишето с розовото масло? (втори вариант)
Как да се утеши онзи човек, който е счупил шишето с розово масло? Счупването на това шише с розовото масло в тази област ще произведе известно влияние върху всичките разбойници, които са там. Ще произведе влияние върху тяхното обоняние и следователно тези разбойници, които досега бяха наклонени да убиват хората, те, след като помирисаха розовото масло, казват: "Не ни трябва вече разбойничество, ще започнем да мислим за други работи, за любов." Ти казваш: "Аз счупих шишето с маслото." Казвам - за добро е. Минавам и виждам, че всички тези разбойници турят идеята за добрия живот. Казвам, от две злини избери по-малката. Ти казваш: "Трябваше ли да се счупи шишето с розовото масло? " Казвам, ако имаш пари, ако имаш по-голямо богатство, по-добре е да се счупи шишето с маслото. Но ако не носиш никакво богатство друго със себе си, не счупвай шишето с маслото. към втори вариант >>
- " Казвам, ако имаш пари, ако имаш по-голямо богатство, по-добре е да се счупи шишето с маслото. (втори вариант)
Счупването на това шише с розовото масло в тази област ще произведе известно влияние върху всичките разбойници, които са там. Ще произведе влияние върху тяхното обоняние и следователно тези разбойници, които досега бяха наклонени да убиват хората, те, след като помирисаха розовото масло, казват: "Не ни трябва вече разбойничество, ще започнем да мислим за други работи, за любов." Ти казваш: "Аз счупих шишето с маслото." Казвам - за добро е. Минавам и виждам, че всички тези разбойници турят идеята за добрия живот. Казвам, от две злини избери по-малката. Ти казваш: "Трябваше ли да се счупи шишето с розовото масло? " Казвам, ако имаш пари, ако имаш по-голямо богатство, по-добре е да се счупи шишето с маслото. Но ако не носиш никакво богатство друго със себе си, не счупвай шишето с маслото. към втори вариант >>
- Но ако не носиш никакво богатство друго със себе си, не счупвай шишето с маслото. (втори вариант)
Ще произведе влияние върху тяхното обоняние и следователно тези разбойници, които досега бяха наклонени да убиват хората, те, след като помирисаха розовото масло, казват: "Не ни трябва вече разбойничество, ще започнем да мислим за други работи, за любов." Ти казваш: "Аз счупих шишето с маслото." Казвам - за добро е. Минавам и виждам, че всички тези разбойници турят идеята за добрия живот. Казвам, от две злини избери по-малката. Ти казваш: "Трябваше ли да се счупи шишето с розовото масло? " Казвам, ако имаш пари, ако имаш по-голямо богатство, по-добре е да се счупи шишето с маслото. Но ако не носиш никакво богатство друго със себе си, не счупвай шишето с маслото. към втори вариант >>
- Счупи се неговото шише, всичкото му богатство изчезна, животът му отиде, той умря на кръста. (втори вариант)
Аз ще ви приведа друг аргумент, че счупването на шишето спасява хората. Ти казваш: "Как така счупването на шишето да спаси хората? " Христос, като страда от такава смърт, освободи хората от страдания. Счупи се неговото шише, всичкото му богатство изчезна, животът му отиде, той умря на кръста. Чрез всичките негови страдания хората се спасяват. Със своята смърт той изкупи хората от греха, от разбойниците. Някой ще каже: "Нямаше ли Христос сила да спаси света." Ако със сила можеше, защо не дойде с войската си, а дойде да плаща със страдания? Защо трябваше да страда да спаси света? Този въпрос, така зададен, е от глупавите въпроси. към втори вариант >>
- Ако погледнете по-дълбоко, вие ще видите, че тия хора, които ви мразят, то ще бъде онова шише с розово масло, което се е счупило, и то ще ви причини добро в края на краищата. (втори вариант)
Тази нехигиеничната дреха е следната. Вие седите и казвате: "Никой не ме обича, не ме обича и Бог." Може би има 10, 15, 20 души да не ви обичат, но не може да кажете, че 1000 хора ви мразят. Това, което казвате е преувеличено. Може би двама души да ви мразят, но не може да кажете, че всички хора ви мразят? То е фалшиво заключение. Ако погледнете по-дълбоко, вие ще видите, че тия хора, които ви мразят, то ще бъде онова шише с розово масло, което се е счупило, и то ще ви причини добро в края на краищата. Когато тези двама души ви мразят, у вас се създава желание да се молите, и тогава тяхната омраза се изпарява. Ако тяхната омраза не може да докара у вас едно разположение да се молите, то ще имате мъчение. Някой път казвате: "Не ми върви. Нещо преследва ме съдбата." Никаква съдба не те преследва. Ти си сам съдба на себе си. към втори вариант >>
- И в астралния свят има такива шишета.
Той разполага с такива методи, до които вие не сте дошли. Вън от разумните методи на природата, ти непременно ще страдаш. Това значи, да опитваш свойствата на азотната или сярната киселина с езика си. Достатъчно е да близнеш една от двете киселини, за да не повториш опита. В природата има много златни шишета с отровно съдържание. И в астралния свят има такива шишета. Тяхното съдържание е хиляди пъти по-вредно от това на шишетата на физичния свят. Близнеш ли малко от тяхното съдържание, дълго време ще носиш последствията. Когато Мойсей казва “не пожелай”, той има пред вид да не пожелаваш отровното съдържание на златните шишета. Разумните същества намират смисъл в това съдържание, но за обикновените хора то е отрова, която коства живота им. Ако искаш непременно да опиташ съдържанието на едно от шишетата, трябва да намериш човека, който го е турил. към беседата >>
- Тяхното съдържание е хиляди пъти по-вредно от това на шишетата на физичния свят.
Вън от разумните методи на природата, ти непременно ще страдаш. Това значи, да опитваш свойствата на азотната или сярната киселина с езика си. Достатъчно е да близнеш една от двете киселини, за да не повториш опита. В природата има много златни шишета с отровно съдържание. И в астралния свят има такива шишета. Тяхното съдържание е хиляди пъти по-вредно от това на шишетата на физичния свят. Близнеш ли малко от тяхното съдържание, дълго време ще носиш последствията. Когато Мойсей казва “не пожелай”, той има пред вид да не пожелаваш отровното съдържание на златните шишета. Разумните същества намират смисъл в това съдържание, но за обикновените хора то е отрова, която коства живота им. Ако искаш непременно да опиташ съдържанието на едно от шишетата, трябва да намериш човека, който го е турил. Той ще ти опише свойствата му, както и начина на употребата. към беседата >>
- Ако двама души ви мразят, те представят счупеното шише с розовото масло.
След това идете на баня да се окъпете и облечете нови, чисти дрехи. – В какво се изразява нехигиеничността на вашата стара дреха? – В убеждението, че Бог не ви обича, а също и хората не ви обичат. – Десетина души могат да не ви обичат, но не и хиляда души. Да казвате, че всички хора не ви обичат, това е преувеличаване на фактите. Ако двама души ви мразят, те представят счупеното шише с розовото масло. В края на краищата, омразата им ще се превърне в любов, както розовото масло преобрази живота на разбойниците. Ако омразата на двамата души не внесе във вас разположение към молитва, вие ще се мъчите и страдате. към беседата >>
257. Единният живот, ИБ , София, 22.3.1932г.,
- Той ще извади от джоба си едно шишенце, пълно с елексира на живота, и ще капне няколко капчици върху свещения прах на майката или на бащата.
Човек трябва да се освободи от това заблуждение. Ако мисли по този начин, животтъ му всякога ще бъде празен. Това показва, че съвременните хора нямат ясна представа нито за живота, нито за Бога. Който разбира реалността на живота, той ще може да възкреси човека, който се е превърнал на прах. Как ще го възкреси? Той ще извади от джоба си едно шишенце, пълно с елексира на живота, и ще капне няколко капчици върху свещения прах на майката или на бащата. След това ще разбърка този прах и от него ще образува една кашица. Той ще започне да меси тази кашица, да я прави на тесто и ще я остави да седи няколко часа на спокойствие. Тестото постепенно ще набъбва, ще изпълва гърнето, и след 24 часа от него ще излезе цял човек, жив, подвижен, готов за работа. Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съм спал! Де съм бил досега, не зная. към беседата >>
258. Верният в малкото, НБ , София, 27.3.1932г.,
- Манафът започнал да разсъждава: "Ако това шише изпия за 3-4 дена и оздравея, поне да го изпия изведнъж и изведнъж ще оздравея." Изпива изведнъж цялото шише и умира.
Ако вие боледувате, не сте във връзка с Божиите закони, а сте във връзка с човешките закони, защото човешките закони имат отражение върху природата като последствие. И в храната, например: някое растение може да е отровно; някоя крава яла от тази трева и млякото се заразява, който го пие, ще пострада; някой фурнаджия е болен от заразна болест, пипа хляба, който ти ще ядеш, и според закона, ти ще се разболееш. Някой лекар те лекува, направи погрешка, може да ти даде едно лекарство, с което може да се отровиш. Пък някой път, може да се отровиш като онзи манаф* - в Мала Азия. Предписва му един лекар лекарство и му казал, в малки дози да го взима - по една лъжичка за няколко дена. Манафът започнал да разсъждава: "Ако това шише изпия за 3-4 дена и оздравея, поне да го изпия изведнъж и изведнъж ще оздравея." Изпива изведнъж цялото шише и умира. към беседата >>
260. Наклали огън, НБ , София, 3.4.1932г.,
- Това не показва, че тези хора мислят лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите няколко дупки, отдето да изтича водата.
За голямо тяхно учудване, експресът не спрял, но и адептът изчезнал с него. Той им казал, че щял да се хвърли от трена и той моментално щял да спре. Какво е станало после с този адепт, не се знае - може да са го хванали, а може и да са го прибрали мъртав. Доколко е вярно това, не се знае, предават го като анекдот. По такъв начин, именно, се спасяват хората, като им се проповядват .чудесиите на света. Това не показва, че тези хора мислят лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите няколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не са съгласни да изтича водата от шишето. В такъв случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича от него? Не, всички останали части на шишето не са виновни, че водата изтича от него. Следователно, всички кризи в света произтичат от факта, че все някъде има дупки. Кризите стават, дето има дупки в живота. към беседата >>
- Всички други части на шишето не са съгласни да изтича водата от шишето.
Той им казал, че щял да се хвърли от трена и той моментално щял да спре. Какво е станало после с този адепт, не се знае - може да са го хванали, а може и да са го прибрали мъртав. Доколко е вярно това, не се знае, предават го като анекдот. По такъв начин, именно, се спасяват хората, като им се проповядват .чудесиите на света. Това не показва, че тези хора мислят лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите няколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не са съгласни да изтича водата от шишето. В такъв случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича от него? Не, всички останали части на шишето не са виновни, че водата изтича от него. Следователно, всички кризи в света произтичат от факта, че все някъде има дупки. Кризите стават, дето има дупки в живота. към беседата >>
- В такъв случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича от него?
Какво е станало после с този адепт, не се знае - може да са го хванали, а може и да са го прибрали мъртав. Доколко е вярно това, не се знае, предават го като анекдот. По такъв начин, именно, се спасяват хората, като им се проповядват .чудесиите на света. Това не показва, че тези хора мислят лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите няколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не са съгласни да изтича водата от шишето. В такъв случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича от него? Не, всички останали части на шишето не са виновни, че водата изтича от него. Следователно, всички кризи в света произтичат от факта, че все някъде има дупки. Кризите стават, дето има дупки в живота. към беседата >>
- Не, всички останали части на шишето не са виновни, че водата изтича от него.
Доколко е вярно това, не се знае, предават го като анекдот. По такъв начин, именно, се спасяват хората, като им се проповядват .чудесиите на света. Това не показва, че тези хора мислят лошо, но какво ще кажете за едно шише, на което направите няколко дупки, отдето да изтича водата. Всички други части на шишето не са съгласни да изтича водата от шишето. В такъв случай можете ли да обвините шишето, че водата изтича от него? Не, всички останали части на шишето не са виновни, че водата изтича от него. Следователно, всички кризи в света произтичат от факта, че все някъде има дупки. Кризите стават, дето има дупки в живота. към беседата >>
- Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, от което изтича всичкото злато навън.
Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, от което изтича всичкото злато навън. Обаче, то не е загубено, то пак остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вярваха, че са спасени. Та всички до сега имаха надежда в тези спасителни банки, че във време на мъчнотия, във време на глад и на сиромашия ще има от де да си помогнат. Обаче, те сега се убедиха в истината, че това е било една лъжлива надежда. И тези бедни хора почнаха да вярват другояче, а именно: че не е този пътят, че не са хората, които спасяват, а Бог спасява хората. към беседата >>
- Ако шишето е прозрачно или особено хубаво, то е ценно само заради вас, понеже има съдържание. (втори вариант)
Тя е външна страна на живота. И тези работи са хубави, но те са външна страна на живота. От тях ние се приближаваме към същината на живота. Това е една форма, от която ние отиваме към съдържанието. Това шише по качество е такова и с каквото и да го пълните, то остава едно и също. Ако шишето е прозрачно или особено хубаво, то е ценно само заради вас, понеже има съдържание. Съдържанието ви интересува. Ако пък турите няколко бучки захар в едно шише от един килограм вода, вие казвате - водата сега е сладка. Питам, може ли водата да стане сладка? Това е ваше разбиране. Захарта е дошла да живее при водата и ти, като вкусваш от тази вода, казваш, че тя е сладка. към втори вариант >>
- Ако пък турите няколко бучки захар в едно шише от един килограм вода, вие казвате - водата сега е сладка. (втори вариант)
От тях ние се приближаваме към същината на живота. Това е една форма, от която ние отиваме към съдържанието. Това шише по качество е такова и с каквото и да го пълните, то остава едно и също. Ако шишето е прозрачно или особено хубаво, то е ценно само заради вас, понеже има съдържание. Съдържанието ви интересува. Ако пък турите няколко бучки захар в едно шише от един килограм вода, вие казвате - водата сега е сладка. Питам, може ли водата да стане сладка? Това е ваше разбиране. Захарта е дошла да живее при водата и ти, като вкусваш от тази вода, казваш, че тя е сладка. Ако остане водата по този начин да става сладка, нейната работа е свършена. Това е външната страна. към втори вариант >>
- Каква е формата, видът и качеството на шишето, това не е важно за вас; важно е съдържанието в него.
Ти се разговаряш с хората, разсъждаваш, имаш добра обхода, и всички те хвалят, възхищават се от тебе. Това е дипломация, външна страна на живота; това не е динамика. Какво си придобил от тая дипломация? - Нищо. Външната страна на живота е живот на формите, от които постепенно отиваме към съдържанието. Каква е формата, видът и качеството на шишето, това не е важно за вас; важно е съдържанието в него. Ако шишето е кристално, прозрачно, водата нищо не придобива. В каквото шише и да се налее, тя си остава, една и съща. Важно е шишето да бъде чисто за да бъде и водата чиста. Ако турите няколко бучки захар в един килограм вода, казвате, че водата е станала сладка. Не е сладка, но е подсладена. към беседата >>
- Ако шишето е кристално, прозрачно, водата нищо не придобива.
Това е дипломация, външна страна на живота; това не е динамика. Какво си придобил от тая дипломация? - Нищо. Външната страна на живота е живот на формите, от които постепенно отиваме към съдържанието. Каква е формата, видът и качеството на шишето, това не е важно за вас; важно е съдържанието в него. Ако шишето е кристално, прозрачно, водата нищо не придобива. В каквото шише и да се налее, тя си остава, една и съща. Важно е шишето да бъде чисто за да бъде и водата чиста. Ако турите няколко бучки захар в един килограм вода, казвате, че водата е станала сладка. Не е сладка, но е подсладена. Да мислиш, че водата става сладка от захарта, това е външно разбиране. към беседата >>
- В каквото шише и да се налее, тя си остава, една и съща.
Какво си придобил от тая дипломация? - Нищо. Външната страна на живота е живот на формите, от които постепенно отиваме към съдържанието. Каква е формата, видът и качеството на шишето, това не е важно за вас; важно е съдържанието в него. Ако шишето е кристално, прозрачно, водата нищо не придобива. В каквото шише и да се налее, тя си остава, една и съща. Важно е шишето да бъде чисто за да бъде и водата чиста. Ако турите няколко бучки захар в един килограм вода, казвате, че водата е станала сладка. Не е сладка, но е подсладена. Да мислиш, че водата става сладка от захарта, това е външно разбиране. Казваме, че слънцето изгрява и залязва. към беседата >>
- Важно е шишето да бъде чисто за да бъде и водата чиста.
- Нищо. Външната страна на живота е живот на формите, от които постепенно отиваме към съдържанието. Каква е формата, видът и качеството на шишето, това не е важно за вас; важно е съдържанието в него. Ако шишето е кристално, прозрачно, водата нищо не придобива. В каквото шише и да се налее, тя си остава, една и съща. Важно е шишето да бъде чисто за да бъде и водата чиста. Ако турите няколко бучки захар в един килограм вода, казвате, че водата е станала сладка. Не е сладка, но е подсладена. Да мислиш, че водата става сладка от захарта, това е външно разбиране. Казваме, че слънцето изгрява и залязва. В същност, слънцето нито изгрява, нито залязва. към беседата >>
- Шишето, което очаква само да го напълниш, е лишено от динамика.
Старата майка отстъпва. Ти постигаш желанието си, но после съжаляваш, че не си послушал съвета на старата майка. Въпреки това, стремиш се към други желания, за които старата майка пак не е съгласна. Изобщо, хората вървят по пътя на ония свои желания, които мислят само за себе си - егоистичните желания. Те нямат динамика в себе си и са преходни. Шишето, което очаква само да го напълниш, е лишено от динамика. То носи живота на минуса, т.е. обикновеният човешки живот, в който човек се ражда и умира. Какво допринася тоя живот? - Нищо особено - минус. В минуса, къщата първо се пълни, после се изпразва; касата първо се пълни, после се изпразва. към беседата >>
263. Живот, мисъл и воля, МОК , София, 22.4.1932г.,
- Като се върнал у дома си, той стопил свинската мас, прекарал я през дупката на едно дърво и я налял в шише.
Един ден този българин отишъл при свещеника да се изповяда – това било по Великден – Великите пости. Свещеникът му казал: През пости ще ядеш само дървено масло; ще се откажеш от свинската мас. Той си казал: Ще направя, както ми казваш. Като се върнал у дома си, той стопил свинската мас, прекарал я през дупката на едно дърво и я налял в шише. Казал си: Изпълних заповедта на свещеника, ще употребявам само дървено масло. – Това са приказки, които нямат нищо общо с действителността. Те отговарят на човешкия манталитет, на неговото умствено развитие. Направиш една свинска постъпка, която прекарваш през дървото, да мине за дървено масло, да я смекчиш. Всички хора правят дупки на дървото, прекарват през тях свинската мас, да мине за дървено масло. към беседата >>
264. Пътят на възможностите, МОК , София, 29.4.1932г.,
- – Да допуснем, че имате едно шише с розово масло. (втори вариант)
Светлината, която излезе, къде отиде? – Той казва, че толкоз тежи. Не тежи толкоз, тежи по-малко, отколкото свещта по-рано. Може ли сега да определим, като изгори една свещ от грама, каква част се губи? – Светлината, която е излязла от една свещ, колко ще тежи? – Да допуснем, че имате едно шише с розово масло. Розовото масло постоянно се изпарява. Тези пари излитат и какво ще стане с шишето? – Олеква шишето. Но да допуснем, че вие туряте малкото шише в един голям калпак и се измерва онова, което се доказва. Във вас кое ви дава идеята за някакво ухание? към втори вариант >>
- Иде учен човек и търси розовото масло в малкото шише. (втори вариант)
Но да допуснем, че вие туряте малкото шише в един голям калпак и се измерва онова, което се доказва. Във вас кое ви дава идеята за някакво ухание? – Какво представя то от себе си? – Дребни частици излизат от розовото масло. Представете си, че такива дребни частици излизат и те като светлината не може да се теглят. Иде учен човек и търси розовото масло в малкото шише. Но маслото не е в шишето, но в големия калпак е. Ако е в големия калпак, вие не можете да го видите. В малкото шише вие можете да го видите, но в големия калпак не е като течност, превърнало се е. Допуснете, че на този големия калпак има една цев и ученият казва, тук е розовото масло, вътре е. Като поставите носа, усещате, че има ухание, мирише. към втори вариант >>
- Но маслото не е в шишето, но в големия калпак е. (втори вариант)
Във вас кое ви дава идеята за някакво ухание? – Какво представя то от себе си? – Дребни частици излизат от розовото масло. Представете си, че такива дребни частици излизат и те като светлината не може да се теглят. Иде учен човек и търси розовото масло в малкото шише. Но маслото не е в шишето, но в големия калпак е. Ако е в големия калпак, вие не можете да го видите. В малкото шише вие можете да го видите, но в големия калпак не е като течност, превърнало се е. Допуснете, че на този големия калпак има една цев и ученият казва, тук е розовото масло, вътре е. Като поставите носа, усещате, че има ухание, мирише. Значи превърнало се е на газ. към втори вариант >>
- В малкото шише вие можете да го видите, но в големия калпак не е като течност, превърнало се е. (втори вариант)
– Дребни частици излизат от розовото масло. Представете си, че такива дребни частици излизат и те като светлината не може да се теглят. Иде учен човек и търси розовото масло в малкото шише. Но маслото не е в шишето, но в големия калпак е. Ако е в големия калпак, вие не можете да го видите. В малкото шише вие можете да го видите, но в големия калпак не е като течност, превърнало се е. Допуснете, че на този големия калпак има една цев и ученият казва, тук е розовото масло, вътре е. Като поставите носа, усещате, че има ухание, мирише. Значи превърнало се е на газ. Но работите в света нямат само физическо обяснение, причина и последствие. Причината съзнава, че положението на известен предмет се е променило. към втори вариант >>
265. Узрял плод, ИБ , БС , София, 5.5.1932г.,
- Какво от това, че се е счупило някое шише – толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък това да си изгубиш за целия ден равновесието струва милиони.
Необходимо е едно практическо приложение и онова, което знаете, дръжте го. Например обичате да се гневите, кипвате изведнъж – не се гневете, но си поставете задачата да се справите с гнева. Гневът си има ключ – завърти ключа и му кажи: „Чакай, сега имам малко работа! ” Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък – с тази енергия ти ще помислиш за светиите, за Бога. Какво от това, че се е счупило някое шише – толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък това да си изгубиш за целия ден равновесието струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и заради някакво шише от десет лева го изгубваш. Знаете ли за онзи гръцки философ, който след като се научил да живее естествен живот, оставил за себе си само едно канче, но когато видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и него. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се счупи и да ви разгневи, прибирайте го на високо място, за да не се счупи. В бъдеще ще може да се правят чаши, които да не се чупят. към беседата >>
- Ти тъкмо носиш едно богатство и заради някакво шише от десет лева го изгубваш.
Необходимо е едно практическо приложение и онова, което знаете, дръжте го. Например обичате да се гневите, кипвате изведнъж – не се гневете, но си поставете задачата да се справите с гнева. Гневът си има ключ – завърти ключа и му кажи: „Чакай, сега имам малко работа! ” Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък – с тази енергия ти ще помислиш за светиите, за Бога. Какво от това, че се е счупило някое шише – толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък това да си изгубиш за целия ден равновесието струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и заради някакво шише от десет лева го изгубваш. Знаете ли за онзи гръцки философ, който след като се научил да живее естествен живот, оставил за себе си само едно канче, но когато видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и него. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се счупи и да ви разгневи, прибирайте го на високо място, за да не се счупи. В бъдеще ще може да се правят чаши, които да не се чупят. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумена топка, която като падне, пак възстановява формата си. към беседата >>
- Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е?
Гневът си има ключ – завърти ключа и му кажи: „Чакай, сега имам малко работа! ” Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък – с тази енергия ти ще помислиш за светиите, за Бога. Какво от това, че се е счупило някое шише – толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък това да си изгубиш за целия ден равновесието струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и заради някакво шише от десет лева го изгубваш. Знаете ли за онзи гръцки философ, който след като се научил да живее естествен живот, оставил за себе си само едно канче, но когато видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и него. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се счупи и да ви разгневи, прибирайте го на високо място, за да не се счупи. В бъдеще ще може да се правят чаши, които да не се чупят. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумена топка, която като падне, пак възстановява формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка заеми своето първоначално положение! към беседата >>
- Ако имате едно шише, което може да се счупи и да ви разгневи, прибирайте го на високо място, за да не се счупи.
” Ако спреш гнева в себе си, то енергията му можеш да я пренесеш в някоя по-горна област на твоя мозък – с тази енергия ти ще помислиш за светиите, за Бога. Какво от това, че се е счупило някое шише – толкова фабрики правят шишета, едно шише струва само десет лева, а пък това да си изгубиш за целия ден равновесието струва милиони. Ти тъкмо носиш едно богатство и заради някакво шише от десет лева го изгубваш. Знаете ли за онзи гръцки философ, който след като се научил да живее естествен живот, оставил за себе си само едно канче, но когато видял, че някои пият вода с ръка, хвърлил и него. Ако едно шише може да наруши вашия мир, това шише на място ли е? Ако имате едно шише, което може да се счупи и да ви разгневи, прибирайте го на високо място, за да не се счупи. В бъдеще ще може да се правят чаши, които да не се чупят. Аз бих желал всички вие да станете еластични като гумена топка, която като падне, пак възстановява формата си. Прави погрешки, но после като гумена топка заеми своето първоначално положение! към беседата >>
266. Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото, ООК , София, 18.5.1932г.,
- Ако вземеш едно шише с тесни уста, то бъбли навън, то пуща водата навътре, а въздуха навън. (втори вариант)
Светиите са минали през такива страдания, каквито вие не може да си представите в ума си. Един ден вие ще си ги представите. Вие не може да се освободите от личния си живот. Като ви говорят, най-първо разбирате кой ви е говорил. Не бъблете. Ако вземеш едно шише с тесни уста, то бъбли навън, то пуща водата навътре, а въздуха навън. Между водата и въздуха става спор. Щом вие бъблите, аз зная, че вие сте шише с тесни уста. Тогава, ако вземем шише с широки уста, има място и за въздуха, и за водата. Щом не може да търпите, тогава сте с тесни уста. към втори вариант >>
- Щом вие бъблите, аз зная, че вие сте шише с тесни уста. (втори вариант)
Вие не може да се освободите от личния си живот. Като ви говорят, най-първо разбирате кой ви е говорил. Не бъблете. Ако вземеш едно шише с тесни уста, то бъбли навън, то пуща водата навътре, а въздуха навън. Между водата и въздуха става спор. Щом вие бъблите, аз зная, че вие сте шише с тесни уста. Тогава, ако вземем шише с широки уста, има място и за въздуха, и за водата. Щом не може да търпите, тогава сте с тесни уста. към втори вариант >>
- Тогава, ако вземем шише с широки уста, има място и за въздуха, и за водата. (втори вариант)
Като ви говорят, най-първо разбирате кой ви е говорил. Не бъблете. Ако вземеш едно шише с тесни уста, то бъбли навън, то пуща водата навътре, а въздуха навън. Между водата и въздуха става спор. Щом вие бъблите, аз зная, че вие сте шише с тесни уста. Тогава, ако вземем шише с широки уста, има място и за въздуха, и за водата. Щом не може да търпите, тогава сте с тесни уста. към втори вариант >>
- До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно.
Следователно, и страданията, през които човек минава, имат за цел да продължат човешкия живот, да го осмислят и да заставят човека да познае Божията Любов. Покажете ми един пример, където човек, без страдания, е разбрал смисъла на човека. Всеки човек трябва да мине през страдания. Светиите са минали през такива страдания, каквито обикновените хора не могат да си представят. Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе. Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене. Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло. към беседата >>
- В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе.
Всеки човек трябва да мине през страдания. Светиите са минали през такива страдания, каквито обикновените хора не могат да си представят. Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе. Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене. Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло. към беседата >>
- Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене.
Светиите са минали през такива страдания, каквито обикновените хора не могат да си представят. Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе. Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене. Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло. към беседата >>
- Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло.
Като се освободите от своя личен живот, тогава ще разберете живота на светията. До това време ще мърморите, ще бъблите, както бъбли шишето, на което гърлото е тясно. Като изливат водата от такова гърло, чува се особено бъблене. В това шише се борят водата и въздухът, кой пръв да излезе. Ако гърлото на шишето е широко, въздухът и водата ще излязат свободно навън, без никакво бъблене. Кажеш ли, че не можеш да търпиш някого, това показва, че си шише с тясно гърло. към беседата >>
- Не е лош, но не пълни шишето или стомната си в студено време с вода.
Той представлява груба, недиференцирана материя. Тя трябва да мине през Божественото съзнание. То ще работи хиляди години върху нея, за да я организира. Като материя, тя не е лоша, но не е пригодена към човека. Лошо нещо ли е ледът? Не е лош, но не пълни шишето или стомната си в студено време с вода. За предпочитане е стомната да бъде празна, отколкото да се напълни с вода и да се пукне от студа. Следователно, не се пълнете с материята на греха и на злото, да не се пръснете. Дойде ли злото, т.е. лошите условия, бъдете празни. Отваряйте се само за доброто. към беседата >>
267. Двете страни на света, УС , София, 22.5.1932г.,
- Ако си малко шише, малко ще те обичат, според съдържанието ти; ако си голямо шише, повече ще те обичат – повече събираш.
Божествения свят ще познаете по две неща: по светлината – неговата външна форма, по чувствата – вътрешното му съдържание, и по мислите, които му дават смисъл. Като влезеш в Божествения свят, ти можеш да обичаш, колкото искаш. Ако обичаш всички хора, ще бъдеш свободен. Ако обичаш някого повече от другите, ти се ограничаваш. Каже ли ти някой, че иска да го обичаш повече, той не разбира закона. Ако си малко шише, малко ще те обичат, според съдържанието ти; ако си голямо шише, повече ще те обичат – повече събираш. Значи светът има две страни: Божествена и човешка. Човешката страна, т.е. човешкият свят се характеризира с мисълта. Ще мислиш свободно и ще вземеш от мисълта, колкото ти трябва. С мисълта си ти не можеш да обхванеш целия космос. към беседата >>
- Сега аз съм определил: до една сестра, която спи в класа, ще туря друга сестра с амонячно шише, без разлика дали брат спи, или сестра спи. (втори вариант)
Аз каквото говоря, тя пише. Това е сеанс, как ще обясните? Тя не спи, но слуша от другия свят, тя се е пренесла, и пак пише. Някои не спят, без да вземат бележки. Тази сестра се е пренесла, а пък другите сестри, които не вземат бележки, те само изследвания правят. Сега аз съм определил: до една сестра, която спи в класа, ще туря друга сестра с амонячно шише, без разлика дали брат спи, или сестра спи. Искам да ми дадете сега статистика, колко души спят. Тези братя и сестри, които спят, дават сила на моята реч, аз взимам сила от тях. Малко амоняк трябва. Като дойде амонякът, те ще се сепнат. към втори вариант >>
- Обаче, видеше ли пиявица, даже в шише, бягаше от нея, като от пожар.
Имаше една стара жена във Варна, която минаваше за голям герой. С пищов убила един мъж. Тя беше добър плувец: влизаше в морето четири километра навътре. Тя отиваше до Евксиноград и се връщаше с плуване. Беше известна на целия град със своите подвизи. Обаче, видеше ли пиявица, даже в шише, бягаше от нея, като от пожар. От нищо не се страхуваше, но от пиявицата изпитваше панически страх. Не се страхуваше от мечка, от вълк, а от пиявица. Това, което е неестествено за някого, е естествено за друг. Някой се страхува от една мисъл, влязла ненавреме в главата му. Той сам я преувеличава и се страхува от нея, като от огън. към беседата >>
270. Даване и вземане, МОК , София, 1.7.1932г.,
- Даже бих ви препоръчал: Турете си жаба в някое шише или тенджера и ако кряка жабата, ще ти върви. (втори вариант)
Три–четири месеца тя кряка, не по три–четири часа, но цялата нощ се напъва да пее. Ако жабите престанат да пеят, то не зная какво би станало в света. Светът тогава щеше да стане нещастен. Благодари, че жабите пеят и щурците пеят, те са символи. Ако минаваш покрай някое място и щом чуеш лятно време, че жабите крякат, ти трябва да знаеш, че твоите работи ще се оправят. Даже бих ви препоръчал: Турете си жаба в някое шише или тенджера и ако кряка жабата, ще ти върви. Но ако жабата мълчи, няма да успеете. Вие казвате, това са празни работи. Не. В онези работи, които съществуват в природата, има дълбок смисъл. Една жаба, един щурец, може да внесе нещо ново в душата ти. Това малкото същество може да ти бъде в дадения случай много полезно. към втори вариант >>
- Ако искаш да знаеш дали работите ти ще вървят добре, дръж у дома си в едно шише с вода една жаба и следи кряка ли тя, или не.
И така, изучавайте постоянството от жабите. Те пеят цели четири месеца в блатата, по цели дни и нощи. Благодарете, че жабите крякат и щурците пеят. Ако те престанат, светът ще мине през големи страдания. Когато минаваш край блатата и чуваш, че жабите крякат, знай, че твоите работи ще се оправят. Ако искаш да знаеш дали работите ти ще вървят добре, дръж у дома си в едно шише с вода една жаба и следи кряка ли тя, или не. Ако кряка, ще успяваш; ако не кряка, няма да имаш успех. – Това е празна работа. – Знай, че всичко, което става в Природата, има дълбок смисъл. В известен случай жабата, щурецът могат да внесат нещо ново в душата ти. Малки същества са те, но някога могат да бъдат полезни. към беседата >>
271. Творители на Словото, НБ , София, 3.7.1932г.,
- Всичката вода, която е събрана от хиляди години и запушена 6 шишета, не разрешава въпроса.
Не трябва да се смущава какви ще бъдат резултатите. Посей семето и не мисли за последствията. Великият Закон, който съществува в света, е следният: не щади труда си да посееш една хубава мисъл в ума си. Когато говоря за посяването на мислите, не разбирам тия мисли, които сега съществуват. Всички социални въпроси, така както сега ги разискват хората, нямат никакво разрешение. Всичката вода, която е събрана от хиляди години и запушена 6 шишета, не разрешава въпроса. Не съм ходил да отварям тия бутилки, да опитвам тази вода. Аз ще ида при онзи извор, от дето е налята тази вода преди хиляди години. Тази вода в бутилките няма преснетата на изворната вода. Влезе една мисъл в главата на някой човек и той казва: "Стара истина." Старата истина не разрешава въпроса. Истината, която остарява, нищо не разрешава. към беседата >>
272. Прие го с радост, НБ , София, 10.7.1932г.,
- Всички хора трябва да се изпразнят от всички свои стари вярвания, без разлика, от всичко, което са натрупали, като започнете от излизането на Адам от Райската градина досега; да се изпразнят съвършено, да измият тия шишета и да внесат в себе си новото.
Не може да обичаш при известни условия. Един учител не може да обича своя ученик, ако той не учи, но щом в него има разположение да учи, учителят има вече възможност да обича. Щом учителят има разположение да обича, той предава знанието и на ученика, който го приема. Проявява се същият закон, да обичаш учителя си. Казвам на сегашните хора: Новото в света е да разбирате новото положение на любовта. Всички хора трябва да се изпразнят от всички свои стари вярвания, без разлика, от всичко, което са натрупали, като започнете от излизането на Адам от Райската градина досега; да се изпразнят съвършено, да измият тия шишета и да внесат в себе си новото. Онова, което имате, ще го турите навън. Пък ако искате, дръжте го, но ако искате новото, новото вие не можете да турите при старото. Това, което Бог ще ви даде, по никой начин не може да го турите при старото. Христос е казал в старите мехове ново вино да не се налива. В старите вярвания нови вярвания не се влагат. към беседата >>
273. Най-малкото добро, СБ , РБ , 7-те езера, 20.7.1932г.,
- Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор?
Външните проявления, това не е човекът. Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. към беседата >>
- Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата.
Някой се разгневил – това не е човекът. Някой се проявил зле – това не е човекът. Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. към беседата >>
- Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота.
Друг постъпил добре – и това не е човекът. Това са професорски дрехи само, но истинският професор не е в тях. Може ли водата в шишето да стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор? Ако става въпрос за извора, за него може да се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата. Същото може да се каже и за хората. Те не са нищо друго, освен шишета, стомни, които се пълнят от изворите на живота. Следователно не приписвайте на човека качества, които не са негови! Изучавайте себе си, изучавайте и хората, както Бог ги е създал. Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето си. Искате ли да не губите времето си, започнете с най-малкото добро в себе си. Изучавайте най-малкото добро в себе си и в другите! към беседата >>
- Няма по-голяма радост за човека от тази, да ходи на извора, да пълни шишето си с вода и да се връща дома си.
Мнозина влизат в Божествения свят само за един ден, взимат си оттам малко вода в едно шише и казват: „Достатъчна ни е тази вода. С нея ще уредим всичките си работи“. Обаче, още същия ден водата се свършва, и те седят, чакат някой да им напълни шишето. Не, с едно шише вода работа не се върши. Всеки ден човек трябва да отива сам на Божествения извор, да пълни шишето си и да се ползва от водата. Няма по-голяма радост за човека от тази, да ходи на извора, да пълни шишето си с вода и да се връща дома си. И десет пъти на ден да ходи, той няма да се отегчи. Това е една от големите привилегии за човека. Питам: колко пъти на ден човек посреща физическото слънце? – Един път. Защо? – Защото той го е посрещнал на първата му точка, от изток. към беседата >>
275. Ще се приложи, СБ , РБ , 7-те езера, 16.8.1932г.,
- В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм.
В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. към беседата >>
- Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън.
Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано. Значи то е осиромашало. След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето. Тогава казваме, че това шише е разбогатяло. към беседата >>
- – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало.
Какво нещо са болестите? Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. към беседата >>
- Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва.
Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости! “ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. към беседата >>