Намерени са 214 резултата от 135 беседи с точна фраза : 'Чест'.
1. Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897г.,
- Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога.
Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мен. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога. към беседата >>
2. Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897г.,
- Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога.
Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога. към беседата >>
3. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив, ИБ , Варна, 20.10.1898г.,
- За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито - живот, слава и чест.
Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм, да туря край на множество злини. Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито - живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему. към беседата >>
4. Разговор четвърти - Животът и възраждането, ИБ , , 18.7.1900г.,
- Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.
Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел на Божията благодат, която работи, и да съм посредник на Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога на всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест. Прочее, нека душата ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна. Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно. И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи освен един Бог и Господ. към беседата >>
5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства.
Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци. към беседата >>
6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Второ: За идването на Царството Божие на земята, между человеците и в сърцата на верующите, и в душите на избраните; и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина; и да се възцари Господ Бог Наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство"; и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца Нашего на светлините и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклон сега и всякога, и през всичките векове.
7. Изкушението, НБ , София, 3.7.1915г.,
- Когато един момък предложи на някоя мома и богатство, и слава, и чест, а тя му откаже, той решава да я убие; и така дяволът реши да убие Христа.
И след това се казва, че Ангелите Божии дойдоха да служат на Христа. След като минете тези три изкушения, ще дойдат Ангелите да ви избавят от четвъртото. Когато един момък предложи на някоя мома и богатство, и слава, и чест, а тя му откаже, той решава да я убие; и така дяволът реши да убие Христа. Казвате за момата: „Но той ще я убие! “ – нека я убие, по-добре да умре, отколкото да блудства. В този случай смъртта е едно преимущество – да умрем за една идея, за една Божествена мисъл, това е привилегия. Разбира се, не искам да се обезсърчавате. към беседата >>
8. Блудният син, НБ , София, 3.7.1915г.,
- Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща си; бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле.
Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал да му работи: „Аз съм навикнал на труд – когато бях при баща си, работех.“ Човекът го изпратил да пасе свине. Този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. Питам в съвременното общество колко са онези, които подражават на примера на блудния син; в църквата колко са онези, които подражават на примера на блудния син? Ето защо Христос в Своята притча изважда образа на този блудник като един отличен тип. Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща си; бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле. Христос знае, че в еврейската история Исаак имаше двама синове – Яков и Исав; за разлика от брат си, Яков обичаше да послъгва – за една лъжа и той ходи в странство и слугува четиринадесет години за една леща и за две жени; когато му дадоха първата жена, излъгаха го. Следователно и вие може да се опитате да излъжете, но четиринадесет години ще слугувате, т.е. ще изкупите вашето престъпление по какъвто и да е начин. към беседата >>
9. Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917г.,
- И бащата има право да посрещне сина си с радост, да го прегърне и целуне и да заповяда, в негова чест, да заколят най-угоеното теле. (втори вариант)
Той се отделил от Бога, скъсал връзката си със своето висше съзнание и тръгнал по света, да странства. Има ли право, човек, да се отделя от Бога? Щом се прекъсне връзката между Божественото и човешкото съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги. Не съм достоен да се нарека твой син. Сгреших пред тебе и пред Бога, прости ми". И бащата има право да посрещне сина си с радост, да го прегърне и целуне и да заповяда, в негова чест, да заколят най-угоеното теле. И по-големият брат има право да се сърди, че баща му заклал най-угоеното теле за по-малкия си син, който изял и изпил всичко, и се върнал при баща си гол и бос, като последен сиромах. Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. Това става днес по целия свят. към втори вариант >>
- Бог ще приеме блудния син с любов, ще заповяда да го окъпят и облекат в нова премяна, ще го прегърне и целуне и в негова чест, ще заколи най-угоеното си теле; но дяволът, т.е. (втори вариант)
Къде греши човек най-много? – По отношение на любовта. Като види и съзнае погрешките си, той ще каже като блудния син: Прости ме, Отче, ида при Тебе окъсан и бос, гладен и сиромах. Всичко, което ми даде, изядох и изпих, съгреших пред Тебе и небето, но готов съм да Ти стана слуга и да Ти служа. Това е съдбата на света, която днес се прилага. Бог ще приеме блудния син с любов, ще заповяда да го окъпят и облекат в нова премяна, ще го прегърне и целуне и в негова чест, ще заколи най-угоеното си теле; но дяволът, т.е. по-големият брат ще бъде недоволен. Той ще каже на Господа: Толкова години работих за тебе, но ти нищо не ми даде. Дяволът не говори истината. Всичкото богатство на света е негово. За дявола е казано: „Не дойде да помага на ангелите, а на семето Аврамово". към втори вариант >>
11. Трите положения, НБ , София, 7.7.1918г.,
- В притчата за блудния син се казва, че бащата го приел с Любов, заклал в негова чест едно угоено теле и го оставил при себе си да работи.
Едва сега съзнава какво е направила, и започва да плаче и да се моли на богинята, отново да се върне в храма. Тя й отговоря сърдито: „Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, в който служех. Не мога вече да служа в този храм. Не ми остава нищо друго, освен да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасеш свинете, за да научиш урока си, че дадено обещание пред Бога трябва да се изпълни.” Богинята съборила храма, съградила нов и душата, като блудния син, се върнала пак на земята, с ново тяло, да учи и да работи със смирение и Любов. В притчата за блудния син се казва, че бащата го приел с Любов, заклал в негова чест едно угоено теле и го оставил при себе си да работи. Телето, което бащата заклал в чест на сина си, представлява новото му тяло, което ще се съгради в бъдеще. към беседата >>
- Телето, което бащата заклал в чест на сина си, представлява новото му тяло, което ще се съгради в бъдеще.
Тя й отговоря сърдито: „Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, в който служех. Не мога вече да служа в този храм. Не ми остава нищо друго, освен да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасеш свинете, за да научиш урока си, че дадено обещание пред Бога трябва да се изпълни.” Богинята съборила храма, съградила нов и душата, като блудния син, се върнала пак на земята, с ново тяло, да учи и да работи със смирение и Любов. В притчата за блудния син се казва, че бащата го приел с Любов, заклал в негова чест едно угоено теле и го оставил при себе си да работи. Телето, което бащата заклал в чест на сина си, представлява новото му тяло, което ще се съгради в бъдеще. към беседата >>
- След това ще заколи във ваша чест най-угоеното си теле и ще ви задържи при себе си.
Днешният ден носи със себе си хиляди изминали години; той носи същевременно и бъдещето. От това гледище, казваме, че Христовото учение има отношение и към миналото, и към настоящето, и към бъдещето. Ако се свържете с Бога, Той ще ви прегърне, целуне и облече с нова дреха. След това ще заколи във ваша чест най-угоеното си теле и ще ви задържи при себе си. Вие трябва да съзнавате новото си положение и да кажете: „Господи, не съм достоен да бъда Твой син. Приеми ме като последен между Твоите слуги, да ора Твоята нива.” Това значи да влезете в нивата на вашето сърце и да започнете да го разоравате. Бог ще ви покаже къде какво да сеете – всяко нещо на мястото си. Всяко растение символизира известна мисъл, чувство или желание. Като разберете смисъла им и ги преведете, ще знаете с какви чувства и желания да храните сърцето си и с какви мисли – своя ум. към беседата >>
12. Изгряващото слънце, НБ , , 4.5.1919г.,
- Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест.
Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало. Зная двама братя от Варна, единият от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник. Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? към беседата >>
- Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест.
Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало. Зная двама братя от Варна, единият от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник. Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината. към беседата >>
15. Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920г.,
- Мнозина от вас се стремите към богатство, чест, да бъдете силни, да имате знания.
Мнозина от вас се стремите към богатство, чест, да бъдете силни, да имате знания. Питам: Какво ще остане за вас, от всичко това, след 100 години? Ще кажете: Поне, ще ме помнят хората, името ми ще бъде записано в историята. – Всичко това може да бъде, но какво ще се ползваш ти, сам, от тази слава? След като преминеш от този свят в другия; след като минеш през устата на змея; след като се бориш с него, ще задържиш ли, в себе си, тези преживявания? Съвременните философи казват: Това нещо трябва да се докаже. към беседата >>
16. Новото човечество, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Когато някой проповядва великата идея, че има Господ, а не жертва своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал Великото учение на Живота.
Казвам: станете млади, станете носители на Новото Божествено учение, на което емблемата е Братство. Братството; но в какво седи то? - Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертва живота си, имота си и честта си - всичко за тебе. Когато един велик народ схване идеите на това Братство, той трябва да е готов да жертва всичко за тези идеи. Не жертва ли, там няма никакво Братство, никакво равенство. Когато някой проповядва великата идея, че има Господ, а не жертва своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал Великото учение на Живота. Това е Братство и равенство, туй е проповядвал Христос. към беседата >>
- Ако говоря честно, справедливо, говоря за своето добро, защото не искам да опозорявам своята чест, не искам да позоря своите братя, не искам да позоря Името Божие.
А Христос казва: " Всички вие сте братя." Аз ли създавам това учение? Аз казвам: ако не искате да изпълнявате Христовото учение, изпълнявайте Мойсеевото; ако не искате да изпълнявате и Мойсеевото, тогава изпълнявайте законите на вашата държава; но във всеки случай постъпвайте като честен и справедлив човек, не изменяйте на думата си. А вие постъпвате ту според Мойсея, ту според Христа - смесвате законите. Някои ме запитват: "Ти говориш ли винаги истината? " - Да, аз съм мислил върху всяка дума, която казвам. Ако говоря честно, справедливо, говоря за своето добро, защото не искам да опозорявам своята чест, не искам да позоря своите братя, не искам да позоря Името Божие. А искам един ден, като ви срещна, да зная, че съм бил всякога справедлив спрямо своята душа и ум, та и вие да вървите по тоя Път. Само така, с това Учение, ще може да се подобрят майките и бащите, а всяко друго учение носи страдания, страдания, страдания! към беседата >>
- Аз препоръчвам на съвременните моми и момци, като си дават дума помежду си, да устоят на нея, да са готови да умрат за тази си дума и да кажат: "Аз те обичам, за тебе жертвам чест, живот и всичкото си богатство, но никога няма да се откажа от тебе." Това разбирам човек с характер!
Аз препоръчвам на съвременните моми и момци, като си дават дума помежду си, да устоят на нея, да са готови да умрат за тази си дума и да кажат: "Аз те обичам, за тебе жертвам чест, живот и всичкото си богатство, но никога няма да се откажа от тебе." Това разбирам човек с характер! А какво става сега? - Днес се оженват, утре се разлюбват, искат развод, дохождат до митрополията - тя да разреши въпроса. Казвам: свещениците нямат право да развеждат никого, нямат право и да венчават. Ако дойде някой при мене да го венчавам, аз нямам право да сторя това, но ще питам само този момък готов ли е да пожертва имот, чест и живот за своята възлюблена. Ще питам и момата готова ли е да жертва имот, чест и живот за своя възлюблен. към беседата >>
- Ако дойде някой при мене да го венчавам, аз нямам право да сторя това, но ще питам само този момък готов ли е да пожертва имот, чест и живот за своята възлюблена.
Аз препоръчвам на съвременните моми и момци, като си дават дума помежду си, да устоят на нея, да са готови да умрат за тази си дума и да кажат: "Аз те обичам, за тебе жертвам чест, живот и всичкото си богатство, но никога няма да се откажа от тебе." Това разбирам човек с характер! А какво става сега? - Днес се оженват, утре се разлюбват, искат развод, дохождат до митрополията - тя да разреши въпроса. Казвам: свещениците нямат право да развеждат никого, нямат право и да венчават. Ако дойде някой при мене да го венчавам, аз нямам право да сторя това, но ще питам само този момък готов ли е да пожертва имот, чест и живот за своята възлюблена. Ще питам и момата готова ли е да жертва имот, чест и живот за своя възлюблен. Ако и двамата ми отговорят, че са готови, само тогава мога да ги венчая, иначе не венчавам и нямам право да венчавам. Така трябва да бъде, за да се оправи това общество и тоя народ. към беседата >>
- Ще питам и момата готова ли е да жертва имот, чест и живот за своя възлюблен.
Аз препоръчвам на съвременните моми и момци, като си дават дума помежду си, да устоят на нея, да са готови да умрат за тази си дума и да кажат: "Аз те обичам, за тебе жертвам чест, живот и всичкото си богатство, но никога няма да се откажа от тебе." Това разбирам човек с характер! А какво става сега? - Днес се оженват, утре се разлюбват, искат развод, дохождат до митрополията - тя да разреши въпроса. Казвам: свещениците нямат право да развеждат никого, нямат право и да венчават. Ако дойде някой при мене да го венчавам, аз нямам право да сторя това, но ще питам само този момък готов ли е да пожертва имот, чест и живот за своята възлюблена. Ще питам и момата готова ли е да жертва имот, чест и живот за своя възлюблен. Ако и двамата ми отговорят, че са готови, само тогава мога да ги венчая, иначе не венчавам и нямам право да венчавам. Така трябва да бъде, за да се оправи това общество и тоя народ. към беседата >>
17. Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга, СБ , В.Търново, 23.8.1920г.,
- Като излезе от реброто на мъжа и видя, че няма много знания, жената пожела да има знания и затова продаде своята чест – за големство тя продаде честта си в рая, и то само за една ябълка!
Когато кажем за някого, че е музикант, произнасяме се, че е такъв, само след като сме го чули да свири и в свиренето му има пълна хармония. Така постъпваме във всички случаи, когато даваме преценка за нещо. Например, жените казват, че мъжете трябва да се поправят – не, жените трябва да се поправят. Мъжете пък казват, че жените трябва да се поправят – не, мъжете трябва да се поправят. Ще запитате кой по-напред трябва да се поправи – който се надпреварва да стане слуга. Като излезе от реброто на мъжа и видя, че няма много знания, жената пожела да има знания и затова продаде своята чест – за големство тя продаде честта си в рая, и то само за една ябълка! Вие ще се оправдавате, че тя била излъгана и т.н. – не, първата ваша майка, тази първа кокона в рая, беше там господарка и не беше научила закона на слугуването. В първоначалния език думата Ева значи наука за малките величини – Господ ѝ беше определил да изучава науката за малките величини, но тя не беше доволна от това и каза, че ще изучава големите величини и ще покаже на този хапльо, от когото е направена, че не стои по-долу от него. Но и двамата излязоха от рая. към беседата >>
- За един хляб продават своята чест!
Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! “ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! към беседата >>
20. Правилни методи за разбиране, СБ , В.Търново, 21.8.1921г.,
- Този човек е окачил честолюбието си на клечка, той вече не пази своята чест и затова пръстът му се изкривява.
Е, ум като не ви трябва, сърца като не ви трябват, тогава външните органи започват да се деформират. И като казвам, че вашият ум трябва да бъде добре развит, подразбирам, че и предната част на ръката трябва да бъде добре развита. Понеже умът е скрит вътре в мозъка, то като погледнем ръката си, тя като един барометър ни показва какво е същинското състояние на мозъка. Ако малкият ви пръст започне да се изкривява навътре, това показва, че центровете на съвестта, на мозъка, започват да се деформират и са в анормално състояние. Ако показалецът започне да се изкривява, да се деформира, това показва, че личните чувства на човека, чувствата на уважение започват да се изкривяват. Този човек е окачил честолюбието си на клечка, той вече не пази своята чест и затова пръстът му се изкривява. Ако средният пръст се изкриви в едно или в друго направление, това показва деформация на моралните чувства у човека. Ако пък безименният пръст на човека се изкриви, това показва, че умът на човека се изкривява. Така че различните състояния на изкривяване ни показват състоянията на мозъчните центрове и силите, които работят в душата. Така че щом един или друг пръст започне да се изкривява, с това Господ ни показва, че в нас става вътрешно деформиране. Какво да правим тогава? към беседата >>
21. Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921г.,
- При такъв един морал аз казвам, че вашата дъщеря трябва да бъде най-грозната в света, ако искате да спасите нейната чест.
Те са набрани в Божествения свят, ние не може да ги избегнем. И от тия причини великото начало – Бог – ще образува един живот, какъвто миналите ваши съществувания позволяват. Да допуснем, че вие живеете в едно общество, в което моралът е паднал на 0 градуса или на 10 градуса под нулата. Вие сте майка, оженили сте се и искате да родите една красива дъщеря. Питам: Желаете ли да имате много хубава дъщеря? При такъв един морал аз казвам, че вашата дъщеря трябва да бъде най-грозната в света, ако искате да спасите нейната чест. А ако живеете в едно общество, дето моралът е 100 градуса над нулата, тогава вие можете да имате най-красивата дъщеря; тя ще бъде едно благословение и за себе си, и за окръжаващите я. А при първите условия тя ще бъде проклятие и за себе си, и за окръжаващите я близки: тя ще бъде един елемент, който ще се съединява и ще разрушава навсякъде. Заради нея най-малко 100 души ще се самоубият, и най-после и тя ще се самоубие. А ако вие, като се ожените, ми кажете: „Искам да родя една красива дъщеря“, аз, ако съм астролог, ще ви отговоря каква ще бъде съдбата на тази ваша дъщеря. Ще каже някой: „Отде знаеш това? към беседата >>
- “ Една мисъл трябва да има в твоя ум: или чест, или безчестие; или правда, или безправие; или истина, или лъжа.
Казва някой: „Ти какво мислиш? “ Една мисъл трябва да има в твоя ум: или чест, или безчестие; или правда, или безправие; или истина, или лъжа. Не може да играеш ролята на актьор: и тук, и там. На нас не се позволява това. Една определена мисъл всякога трябва да има в твоя ум: да знаеш, че винаги има една велика душа, която наричаме Бог, която следи, гледа и не извинява. Под израза „не извинява“ разбирам, че тя всичко хроникира и отбелязва правото. Когато някой светия съгреши, тя отбелязва, че тоз светия е съгрешил. към беседата >>
- Боса предпочита да ходи, само да си изкарва прехраната с труд и чест.
Казвам: Ето едно цвете, което расте в калта. В него има един дух вътре, този ангел е заговорил на това момиченце „Стани! “ – то е станало, продава вестници, но си е поставило за цел даром никога да не взема! Боса предпочита да ходи, само да си изкарва прехраната с труд и чест. И казах: „Ще ми позволиш ли някой път, аз имам хора, на които говоря, да те представя на тях за пример? “ – „А, няма да го направиш.“ – „Ама аз ще кажа само външната страна, вътрешната страна на въпроса няма да разправям.“ – „Другото можеш да им разправиш, но името ми няма да казваш, защото много лошо ще мисля за теб. Пък и тия хора, които те слушат, нямат нужда от мене.“ Като напуснах това малко момиченце, казах: Ето един пример за подражание, един характер изработен, 12-годишно момиченце. към беседата >>
23. Каквото вържете на земята, НБ , София, 25.12.1921г.,
- След една година този Алфред написал една поема в чест на Мейри Клинтон: той я възпява – поет е станал.
Мейри Клинтон пак пита: „Ти друга жена не си ли целувал? “ – „Никоя жена не съм целувал! “ – „Е, не искам ти да цапаш твоята уста с моята, защото моята уста е нечиста. На тебе целувка не давам.“ Сега тя не знае какво ще излезе от него, понеже нито една жена не е целувал. Чуди се тя. След една година този Алфред написал една поема в чест на Мейри Клинтон: той я възпява – поет е станал. Тя пак пише: „Който е целунал първата си братовчедка и мене, за богата се ожени; който е целувал двете си братовчедки и мене, за милионерка се ожени; а който не е целувал никоя жена – поет стана“. Значи първите двама се оженили, свършили с материалното, а на третия, който никак не е целувал, на него тя му казала: „На тебе няма какво да жертвам, понеже мене двама са ме целували, а ти никоя не си целувал“. Той станал поет, и Мейри Клинтон седи като един идеал в неговия ум. към беседата >>
24. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922г.,
- Днес има толкова много църкви, съградени в негова чест, в негово име, има повече от 500,000 негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално.
Ако би решил Христос да дойде днес в съвременния свят, аз не зная каква форма би взел, как би се явил и как щяха да го посрещнат съвременните културни хора. – Както тогава ли? – Навярно, много по-добре, отколкото тогава. И не ще съмнение! Днес има толкова много църкви, съградени в негова чест, в негово име, има повече от 500,000 негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално. Официален прием лесно се извършва: заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би станала отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка пуешка чорба, с малко изцеден лимон, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарязани в супата, та като ви падне по едно малко джигерче!...“ После този пуяк напълват вътре с ориз, стафиди, фъстъци, това-онова, опечен, зачервен, та като ти отрежат едно такова зачервено парче, ще кажеш: „Хайде, хаирлия да е, Христос е дошъл на земята“. Или най-малко ще опекат едно от тези малките, по 10–12 кг, прасета, които ги колят сега за Коледа, хубаво опечено, слагат го на масата с малко винце, всички да се нахранят затова, че Христос ни е посетил. Това е официалният прием – след това ще има речи и благодарности, че е благоволил да дойде. И от него ще има отговор, че са го приели добре. Предполагам това да е така, не казвам de facto. към беседата >>
- „Нямам инструменти.“ – „Аз ти казвам: ако за 20 минути не построиш моста, ще те застрелям.“ Инженерът отдава чест, отива си веднага, умът му заработва и за 20 минути построява моста.
“ Свършена работа! Оставиш ли да мислиш много, нищо няма да излезе. Има моменти, когато човек не трябва да мисли много. Веднага трябва да решава. И ние трябва да бъдем като онзи инженер на Наполеона, комуто Наполеон казал: „Трябва да построиш един мост за минаване на войската“. „Нямам инструменти.“ – „Аз ти казвам: ако за 20 минути не построиш моста, ще те застрелям.“ Инженерът отдава чест, отива си веднага, умът му заработва и за 20 минути построява моста. Няма време, няма какво с инструменти да се решава, бързо трябва да работим. Когато човек сгреши, иска дълъг срок, обтяга, протака в съдилището. Грешниците искат, когато се разглеждат делата им, да бъде времето дълго. Когато крадем, ние искаме дълго да бъде времето, а когато искаме да имаме резултати – обратно, – късо да бъде. Когато дойде да ни възнаграждават за постъпките ни, да не се протака това с години, а като Наполеон, да издаде заповед да съградим този мост в 20 минути, за да се минава от единия бряг на другия, от единия свят в другия. към беседата >>
25. Трите живота, ООК , София, 24.2.1922г.,
- Като те срещне каже ти братко, ти си в Божественото; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр.
Дето се казва в Писанието, един ще гони хиляда, а двама ще гонят 10 000. Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. Защото ние сме останали при свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане: – „От кое верую си? “. В Божественото такова питане няма, там казват: Братко, сестро, нищо повече. Като те срещне каже ти братко, ти си в Божественото; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр. то е учение на свещения егоизъм. В Божественото има само братство. И тогава всичките хора ще ги чувствуваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви приятни и казвате: Този не мога да го търпя. Тъй. Сега някои от вас със свещения егоизъм, готови ли сте да ликвидирате с него? към беседата >>
26. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- За своя народ те знаят много, бият се за своята чест, но нямат един метод да застанат на правата страна.
В аналите на природата има, че много пъти Господ е писал своя закон в човешките сърца, но хората са го заличавали. И аз правя следното заключение: ние, съвременните хора, сме като малките деца, като намерят някоя монета непочистена, не гледат какво е написано, ами я турят на един камък, изглаждат я хубаво. Така и ние: всичко правим по един метод. Тъй се е родил национализмът: той не е нищо друго, освен изглаждане на онова, което Бог е написал. Германците са изгладени, българите са изгладени, англичаните и прочие, всички са изгладени, няма нищо написано на тях от туй, което Бог е написал. За своя народ те знаят много, бият се за своята чест, но нямат един метод да застанат на правата страна. Ще се яви някой велик човек по-достоен, някой Гладстон, но и неговият глас за правата кауза на човечеството ще прозвучи като глас в пустиня. Всеки народ действа според своите закони. И ако ви попитат: „Защо? “ – Защото великите хора в тия народи не съзнават още, че „Неговата заповед е живот вечен“, и че ако приложат тази заповед, ще имат по-голямо благо. И мисията на Христа не е била никоя друга, освен да дойде и да примири тия народи. към беседата >>
27. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа.
А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. към беседата >>
- Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство.
В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. към беседата >>
- И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота.
И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината. /Учителят взима бележките/. Сега аз ви платих. към беседата >>
28. Изпитвайте Писанията!, СБ , В.Търново, 22.8.1922г.,
- Следователно само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление – и никому другиму.
В нашето Бяло Братство принципът е: само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен – нито се изменя, нито се променя, и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на Земята. И само Него можем да намерим тук, на Земята, и горе, на Небето. Следователно само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление – и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, като правило в душата ви. Него ще намерите и на Земята, и на Небето, и Той като ви проговори, адът веднага става рай. Ако не ви проговори, раят става ад. Такъв е дълбокият закон. Вие, когато имате най-доброто разположение, като се махне Любовта, изпитвали сте какъв ад настава, каква тежест, какво безсмислие. към беседата >>
29. По-леко ще бъде наказанието, НБ , София, 5.11.1922г.,
- Господ ви изпрати едно страдание, да се радвате, че сте удостоени с тази чест.
Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. – Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще дойдеш в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато. Господ ви изпрати едно страдание, да се радвате, че сте удостоени с тази чест. Що е страданието? – То е една от кай-великите науки. Не е ли най-доброто, най-приятното, да съзнаете вашите престъпления? Но не е само това. Ти си наскърбил твоя брат, жена му, децата му си огорчил. към беседата >>
31. Развитие на мозъчните центрове, МОК , София, 28.2.1923г.,
- Лъжата уронва моето достойнство, моята чест.
Чувствата ви трябва да се уравновесят, да бъдат хармонични помежду си. Ако личните ви чувства са силно развити, регулирайте ги. Ако моралните чувства и разсъдителните ви способности са слабо развити, работете върху тях, за да ги засилите. Някой казва: Срам ме е да лъжа. Това не ми подхожда. Лъжата уронва моето достойнство, моята чест. В случая този човек изхожда от своите полуморални чувства. Той живее в свят, дето сам е център. Обаче, когато някой каже, че не е право да постъпва по еди-какъв си начин, безразлично дали е в негова полза или вреда, той изхожда от своите морални чувства, от един възвишен свят. към беседата >>
32. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- На друга страна сиромашията може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест. (втори вариант)
Онзи ваш богат син, който има упование на парите на баща си, няма да се учи. Следователно парите са като една спънка. А онзи, който е беден, беднотията е един стимул на душата. Но ние не оспорваме, че богатството и беднотията могат да направят човека добър или лош. Защото богатството може да направи човека много благороден, може да го направи и много лош, жесток, крайно груб. На друга страна сиромашията може да направи човека много смирен, трудолюбив, а може да създаде колко много недостатъци – крадец, подлизурко, лицемер, може да продаде своята чест. И едното, и другото може да създаде. към втори вариант >>
- В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест.
Той не подозира, че парите са спънка за него. И обратно, бедността е стимул на човешката душа. Ние не отричаме, че богатството и бедността са в състояние да направят човека добър или лош, благороден или жесток. Сиромашията пък може да направи човека мирен, кротък, трудолюбив. Някога бедността внася известни недостатъци в човека: прави го крадец, угодник, лицемер. В известни случаи бедността може да накара човека дори да продаде своята чест. Не е богатството, което прави човека благороден; не е сиромашията, която създава пороците. Богатство и бедност са условия, при които може да се опита човешкият характер. – Защо? – Ние приемаме, че човешката душа, излязла от Бога, е специфичен елемент на духовния свят. Там тя е принцип, неразделен от Бога. към беседата >>
34. Съблазните, НБ , , 23.9.1923г.,
- Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“.
Всички съвременни хора се съблазняват от каквото и да е. Ако вие бихте казали комуто и да е една горчива дума или бихте изнесли една негова погрешка, той би се обидил. Съвременните народи – англичани, французи, германци – за една дума се обиждат, изваждат револвер, извикват секунданти, казват: „Господине, обидихте ме, аз трябва да защитя своята чест“. Някой път това е само за една дума, за един поглед. Туй е до разбирането. Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. към беседата >>
35. Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924г.,
- Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест.
Друго нещо има. Аз не говоря само за българските свещеници, аз говоря за всички. Има друго нещо, което е залегнало в сърцето на хората и те не искат да изкажат Истината. Туй, как работят свещениците, с пари или без пари, това не ми влиза в работата. В моята работа не влиза, но в Божията работа влиза. Ако аз защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: „Той е глупав човек! “ Не, не съм глупав човек. Ще кажете: „Той се хвали“. Онзи, който се хвали, той не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. към беседата >>
- Дойде именият ден, пра̀ти си картичката, дето трябва – голяма чест направил!
Казва: „Виж, такива работи ям аз, другояче не идвам“. Аз харесвам това, когато ви дойде някой гост, да го угостите добре. Слушайте, когато дойде ваш приятел, не се скъпете, не минавайте само с вашето сладко! Сега пък се научили другояче. Казват: „Може и без бонбонче“ – изпра̀ти си картичката и свършена работа! Дойде именият ден, пра̀ти си картичката, дето трябва – голяма чест направил! Имен ден с една картичка! Е, честит имен ден! Не, приятелю, не е така. Навсякъде ударихме само с картички. Отиваме при Христа, пак с картички. към беседата >>
36. Трансформиране на енергиите, МОК , София, 27.1.1924г.,
- Вашата чест е ангажирана с тия 10 000 лева, една неприятност.
Всеки казва: Бих желал да ти помогна, но… Да кажем, че лицето, което ви е обидило, е единственото, което може да ви услужи, готово е да ви даде 10 000 лева. Този човек казва: Нека дойде при мене, аз ще му услужа. Вие казвате: Не, не отивам при него. Вие се намирате пред една дилема. Как ще постъпите? Вашата чест е ангажирана с тия 10 000 лева, една неприятност. От друга страна, трябва да отидете при лицето, което ви е нанесло обидата –втора неприятност. Коя от двете ще изберете? Като дойде по-голямата мъчнотия, вие ще забравите вашата обида. Нуждата от 10 000 лева ще заличи обидатави и вие ще кажете: Хайде, аз ще му простя, ще забравя обидата Туй става в живота. Това е един остен, който природата употребява против своенравните хора. към беседата >>
37. Трите състояния у човека, ООК , София, 13.2.1924г.,
- Значи в този случай вие усещате, като че някой е взел нещо от вашата чест.
Значи туй състояние е физическо: взети са парите ви, изменя се състоянието ви, изгубвате спокойствието си. Туй спокойствие се дължи само на парите, на нивите, на къщите. Има и друг вид състояние. Вие се мислите за благороден човек, човек от знатно произхождение, но сте беден, нямате пет пари в джоба си, работите честно, имате спокойствие. Но някой казал обидна дума за вас и веднага се изменя вашето състояние. Значи в този случай вие усещате, като че някой е взел нещо от вашата чест. Аз наричам туй изменение на състоянието душевно състояние. Обидните думи изменят вашето състояние. към беседата >>
38. Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924г.,
- Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят.
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях. И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. към беседата >>
39. Който дойде при мене, НБ , София, 16.3.1924г.,
- Мъже и жени плачат за Христа, а там някъде страдат Христови братя и сестри, ходят голи и боси, продават своята чест, без да се трогват за тях.
Съвременните търговци и фелдфебели чувстват своето благородство и не се унижават да носят пуйки и да вдигат греди. След това, вие ще проповядвате за Христа, ще плачете за Него, че носил тежкия си кръст. Мъже и жени плачат за Христа, а там някъде страдат Христови братя и сестри, ходят голи и боси, продават своята чест, без да се трогват за тях. Питам: Какъв смисъл има тогава християнството за нас? Не е въпрос, че един човек може да оправи света, но ако мисълта за Христа, за Неговата Любов проникне в душата на всички живи същества, светът в един момент ще се оправи. Днес Бог говори на всички души, които искат да живеят по нов начин, които искат да приложат любовта. към беседата >>
40. Настанало е царството Божие, НБ , София, 19.10.1924г.,
- Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. (втори вариант)
Но, ако за една обидна дума, която ви каже някой, вие кипнете и кажете: Защо е така? – У вас изпъкват личните чувства. Вие жертвате моралните, и всичко отива. Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият. Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам Божественото, великото в мене. Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. към втори вариант >>
41. Добрата постъпка, ООК , София, 22.10.1924г.,
- Обаче забатачите с 5-6 милиона лева и всичката ви чест виси на косъм, пропадате.
Ще ви дам друг пример. Представете си, че вие мразите някого, не искате да го видите, но започнете да градите една голяма къща, от 7-8 етажа. Обаче забатачите с 5-6 милиона лева и всичката ви чест виси на косъм, пропадате. Отивате в една банка, в друга: оттук поискате, оттам поискате – никой не ви дава. Най-после дойде при вас този човек, когото мразите, и ви казва: „Стоянчо, как върви тази къща? “ – „Забатачих я.“ – „Аз ти отпущам 10 милиона лева кредит, услужи си с тях.“ Питам: този човек можа ли с десетте милиона лева да заличи твоята омраза? – Можа. Тогава вие се разполагате към този човек и му казвате: „Заповядайте в дома ми! към беседата >>
42. Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията, МОК , София, 2.11.1924г.,
- “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. (втори вариант)
И тъй, в какво седи правата мисъл? Срещна те и казвам: „Искам да ми кажеш една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Ето как ще кажете една права мисъл. Допуснете, че някой минава покрай вас и ви казва: „Слушай, приятелю, искам да ми дадеш един съвет. Взел съм тази тояга и мисля да набия с нея един човек, но ще направя това, което ти ми кажеш. Да го бия или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, та друг път да не си позволява да говори по негов адрес, ти си казал една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти, а може да набие и тебе. Значи ти даваш един съвет, който води към лоши последствия. Не, кажи му: „Защо трябва да го биеш! Остави го, тази работа ще се оправи сама по себе си, ти имаш сега по-важна работа.“ С това ти му казваш една права, една трезва мисъл. към втори вариант >>
- “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права.
А в какво седи правата мисъл? Срещна те и те питам: „Кажи ми една права мисъл, аз се нуждая от нея.“ Допуснете, че някой минава покрай вас и ви каже: „Слушай приятелю, искам да ми дадеш един съвет, взел съм тази тояга, мисля да набия един човек, но ще направя каквото ти ми кажеш, да го бия ли или да не го бия? “ Ако ти му кажеш да го набие, понеже неговата чест е накърнена, че и друг път да не говори тъй по твой адрес, ти казваш една мисъл, която не е права. Защото някоя вечер той пък ще набие приятеля ти. Значи, ти даваш една мисъл, която води към лоши последствия. А ти му кажи: „Що ти трябва да го биеш, остави го, тази работа ще се оправи, ти имаш сега по-важна работа.“ Тогава ти ще му дадеш една трезва мисъл. към беседата >>
43. Които гладуват, НБ , София, 28.12.1924г.,
- И след всичко това, съвременните хора говорят за морал, говорят за чест! (втори вариант)
Съвременната наука мисли, че ѝ е позволено да бърка навсякъде. Наистина, съвременните учени навсякъде са бъркали – и в човешкия стомах, и в сърцето, и в мозъка; не е останало място, където да не са пипали. И след всичко това, съвременните хора говорят за морал, говорят за чест! Не може да се говори за чест, тялото ви е опозорено. Най-първо се излекувайте, бъдете здрави и тогава говорете за морал! Има ли болести, няма морал. Чудно нещо! Някоя жена е разгърдена и, като види някой мъж, скоро бърза да се закрие. Защо? към втори вариант >>
- Не може да се говори за чест, тялото ви е опозорено. (втори вариант)
Съвременната наука мисли, че ѝ е позволено да бърка навсякъде. Наистина, съвременните учени навсякъде са бъркали – и в човешкия стомах, и в сърцето, и в мозъка; не е останало място, където да не са пипали. И след всичко това, съвременните хора говорят за морал, говорят за чест! Не може да се говори за чест, тялото ви е опозорено. Най-първо се излекувайте, бъдете здрави и тогава говорете за морал! Има ли болести, няма морал. Чудно нещо! Някоя жена е разгърдена и, като види някой мъж, скоро бърза да се закрие. Защо? – Безнравствено било! към втори вариант >>
44. Тесният път, НБ , София, 11.1.1925г.,
- Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. (втори вариант)
Мъчнотиите, които имат хората в сегашния свят, са им предадени по наследство, по закона на внушението. Много пъти хората се страхуват от това, от което няма никаква опасност, а не се страхуват от това, от което трябва да се страхуват. Това е само по отношение на тяхното разбиране. Например, никой от вас не би се уплашил, ако му подадат една чашка винце. Даже вие ще считате за привилегия това, като отидете някъде, да ви почерпят с петгодишно винце. Вие ще благодарите, че са ви направили голяма чест, като са ви почерпили с такова винце. При това, такава една чашка винце е една уловка в живота ви: от него може да се разсипе и здравето ви, а може да изгубите и смисъла в живота си. От това винце всичко се прахосва, изгубва, изпарява като парата. Обаче, ако пуснат една малка мишка на масата ви, изведнъж ще скочите. Какво страшно има? Всички ще скочат да гонят мишката. към втори вариант >>
46. И пишеше на земята, НБ , София, 22.2.1925г.,
- Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. (втори вариант)
Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство и при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, значи да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен културен човек. Ами че ти един ден ще дойдеш в съприкосновение с други културни същества. Няма да бъдеш както сега. Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. към втори вариант >>
47. Честността, МОК , София, 1.3.1925г.,
- – Вашата чест като човек е уронена.
Втората седмица ще работите върху справедливостта; третата седмица – върху интелигентността, и четвъртата седмица – върху благородството. Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва. Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната. Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека. Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не. към беседата >>
- Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета.
Като се свършат четирите седмици, петата седмица ще работите върху тия четири качества заедно. Аз искам да зная какво е разбирането на вас, младите, за честността? Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва. Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната. Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека. Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не. към беседата >>
- Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната.
Честността изисква човек да бъде честен спрямо себе си. Да допуснем, че вие отивате при някой ваш приятел, който не ви приема добре, и се връщате оттам обиден, докачен. Защо? – Вашата чест като човек е уронена. Вие казвате: „Моята чест, моето достойнство се уронва по пози начин.“ Или допуснете друг случай: вие сте студент в университета. Отивате при един от вашите професори на някаква справка, но той се отнесе към вас хладно, като че не ви забелязва. Вие пак се обиждате, вашата чест е засегната. Казвате: „Този професор не е справедлив.“ Ще знаете: дето се явява докачение, там е засегната честта на човека. Аз искам да разсъждавате правилно, умно – да видите дали вашето докачение е справедливо, дали почива на някакъв вътрешен закон, или не. към беседата >>
48. Откъде ида, НБ , София, 13.12.1925г.,
- Съвременните хора изгубват своето здраве, изгубват своите добродетели, изгубват своята чест, изгубват своята разумност.
Всички отговарят: можем. Но от всички хора, които сега съществуват на земята, и които поддържат тези идеи, ние не сме срещнали до сега нито един човек, който да е доказал, че е разбрал тази идея. Какво виждаме ние в света? Съвременните учени хора изгубват знанието си. Съвременните богати хора изгубват богатството си. Съвременните хора изгубват своето здраве, изгубват своите добродетели, изгубват своята чест, изгубват своята разумност. Питам: где са се изгубили те? Значи, това, което се губи, няма основа в себе си. Ако могат да ме подкупят с някакви земни блага, значи, аз съм човек без всякаква идея. Ако аз мога да ходя от едно заведение в друго и да мисля, че спасението е там; и ако мога да вярвам в един, а после в друг Господ; и ако мога да вярвам в един човек, в друг човек, това е изгубена работа. Онзи човек, който е на земята и живее в тази слънчева система, в колко слънца може да вярва? към беседата >>
50. Свидетелството Негово, НБ , София, 31.1.1926г.,
- Англичанинът, когато иска да удържи на своята чест, и гости да му дойдат, ще им каже: ще ме извините, в толкова и толкова часа имам работа, ще изляза да си я свърша!
Вземете един човек, у когото моралът е слаб. Той казва, например, че в еди-колко си часа ще дойде, но не издържа на думата си. Англичаните са точни. Англичанинът като даде дума, че в толкова и толкова часа ще даде представление, или някакъв обяд, или никаква вечеря, той ще бъде точен на времето, ще издържи думата си. Българинът, обаче, няма понятие за време, той ще дойде най-малко половин или един час по-късно и после ще се извинява, ще казва: ще ме извините, гости ми дойдоха. Англичанинът, когато иска да удържи на своята чест, и гости да му дойдат, ще им каже: ще ме извините, в толкова и толкова часа имам работа, ще изляза да си я свърша! Невидимият свят иска от нас да бъдем честни. Изкуството е при мъчнотиите да се издържа. Казвате: при сегашните условия не може да се живее честен живот. Не, ще живееш точно като англичанин! Ако ти, при тези условия, в които се намираш, не можеш да покажеш доблест в характера си, не си честен човек. към беседата >>
51. Природни изрази, ООК , София, 3.3.1926г.,
- Имам великата чест да се разговарям с Вас...“ Това са думи от езика на висшата дипломация, където се спазва известен етикет.
Запали ли втора клечка кибрит, той запалва огъня си и започва да се грее на него. Разумният човек не хаби думите си. Той никога не говори напразно. Всяка негова дума е на мястото си и тя има точно определен смисъл. Той никога не се обръща към човека с думите: „Високо уважаеми, почитаеми господине! Имам великата чест да се разговарям с Вас...“ Това са думи от езика на висшата дипломация, където се спазва известен етикет. Тези думи са наредени като тоновете на някоя звучна симфония, която въздейства външно на човека, но не и върху неговата душа. Ако човек е тщеславен и чуе тези думи, отправени до него, той си въобразява, че наистина представлява нещо особено. Разумният човек си служи с прости думи. Когато иска да напише или да каже нещо на човека, когото обича и уважава, той ще каже: „Добри, или уважаеми господине! “ Думите, с които разумният човек си служи, са съдържателни. към беседата >>
52. Ще се изкоренят, СБ , София, 29.8.1926г.,
- „Всяко растение, което Отец мой е насадил, ще израсне и плод ще даде.“ Това значи: всеки такъв човек ще има чест и слава през всичките векове.
„Всяко растение, което Отец мой е насадил, ще израсне и плод ще даде.“ Това значи: всеки такъв човек ще има чест и слава през всичките векове. Той ще притежава Божията Мъдрост, Любов и Истина. Човекът, когото Бог е насадил, ще бъде виден човек, но трябва да схванете Бога правилно. Когато ви говоря за Бога, аз не говоря за Него, както Той се е разкривал преди милиони години, но говоря за Него така, както днес се разкрива. Когато аз стигна до Бога, там не разсъждавам, в мен има едно свещено чувство за Него. Казвам: всичко, каквото Бог върши, то е важно за мен. към беседата >>
53. Двата полюса, ООК , София, 6.10.1926г.,
- Съвременните хора говорят за чест, за морал и казват, че морален човек е онзи, който спазва правилото „Не убий!
Съвременните хора говорят за чест, за морал и казват, че морален човек е онзи, който спазва правилото „Не убий! ". Кого да не убива: човека ли? Питам: Може ли тогава да се нарече морален човек онзи, който коли кокошки, агнета, волове или който убива мухи, сече гори и т. н.? Ако истинският морал се заключава в спазване правилото „Не убий", този морал трябва да се прилага по отношение на всичко живо, от най-малкото до най-голямото. Не се ли прилага той в целокупния живот, това не е морал. Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо относително. към беседата >>
54. Раб и син, НБ , София, 17.4.1927г.,
- Самоуважението, пък, е качество, присъщо на човека, да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и заради своя дух, той никога не трябва да изневерява на онзи велик принцип, върху който е съграден неговия живот.
От тези високи върхове, обаче, влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. В долината на живота, пък, растат всички безсмъртни плодове. Тъй щото, който не е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Аз взимам гордостта в прав, в хубав смисъл. Гордостта, без смирението, е болезнено състояние на човешкия дух. Самоуважението, пък, е качество, присъщо на човека, да съзнава, че заради своята чест, заради своята душа и заради своя дух, той никога не трябва да изневерява на онзи велик принцип, върху който е съграден неговия живот. Дойде ли до този принцип, той трябва да е готов да приеме всички страдания, отколкото да стане роб. Той трябва да предпочете свободата пред робството, живота пред смъртта. към беседата >>
55. Баща си и майка си, НБ , София, 11.3.1928г.,
- Тази чест се пада на тебе!
Заръчал си кафе, изпил го, платил за него и си излязъл, пак тъй от никого незабелязан. След няколко деня той облякъл новите си дрехи, турил си нова шапка, нови пантофи, напръскал се с гюлова вода, и отишъл в същото кафене. Още с влизането му, започнали да го канят да седне ту на една, ту на друга маса. Заръчали му едно кафе. Той взел чашката с кафе в ръка и излял кафето върху кюрка си, като казал: Заповядай, пий това кафе! Тази чест се пада на тебе! Почерпили го второ кафе, но той пак го излял на кюрка си. към беседата >>
56. Началото на добродетелта, ООК , София, 4.7.1928г.,
- Те ще ви дигнат с чест и слава от земята.
Страшно нещо е заминаването на човека за онзи свят! Голям страх, голямо треперене ще бъде. Като се явите на аудиенция при Бога, Той няма да ви съди, но ще ви помогне да отделите същественото от несъщественото. Да се явите на тази аудиенция, това значи да изпитате Любовта Божия върху себе си. Той ще изпрати красива, огнена колесница, придружена от два ангела, да ви вземе. Те ще ви дигнат с чест и слава от земята. Вие ще оставите на земята кожуха си и всичко несъществено, а ще вземете със себе си само същественото. – „Горкият човек! – отиде си.“ – Никъде не е отишъл, но дойде огнена колесница, която го задигна със слава и величие. Ще кажете, че това се отнася до светиите. – Нима светиите не са хора ? към беседата >>
57. Роден от Бога, МС , София, 8.7.1928г.,
- Ако искаш да се отдаде на магарето ти същата чест, каквато и на тебе, ти ще обидиш своя приятел.
Всичкият спор в живота седи в това, че ние не слизаме от магарето. Някой казва: аз не слизам от магарето — Прав си, но зависи, де си отишъл с това магаре. Ако отиваш на гости при своя приятел, няма ли да слезеш от магарето? — Ще слезеш, защото е непочтително да влезеш с магарето в дома на своя приятел. Магарето ще отиде на едно място, а ти — на друго. Ако искаш да се отдаде на магарето ти същата чест, каквато и на тебе, ти ще обидиш своя приятел. Ако отиваме в Божествения свят с нашето магаре и желаем и на него да се отдаде същата почест, каквато на нас, ние сме на крив път. Когато хората не сполучват в живота си, когато страдат, причината за това е, че те искат да наложат своите възгледи на Бога, както и на другите хора. Обаче, всеки, който иска да поучи другите хора, трябва да е направил опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува Карнаци с тях. Чудак е бил Севадин, но успял да заинтересува Карнаци, който казва: "Велик човек е този, който пише тия изречения на морския бряг. Щом той пише на морския бряг, дето вълните всичко заличават, значи Господ го е пратил. към беседата >>
59. Отношение между числа / Елементарни отношения на числата, ООК , София, 27.2.1929г.,
- Допуснете, че в единия случай вие сте гневен, такова едно чувство имате, гневен сте, че вашето достойнство, вашата чест е засегната. (втори вариант)
Сега казвате, как ще превърнеш? Допуснете, че в единия случай вие сте гневен, такова едно чувство имате, гневен сте, че вашето достойнство, вашата чест е засегната. Седите, вие сте положителен, не искате никой да бъде около вас. Запазвате вашия гняв, същевременно имате друго едно чувство - имате желание да спечелите пари. Но тия двете чувства са положителни и двете се налагат. Едното - искаш да придобиеш пари, другото - искаш да се проявиш, да знаеш, че ти си нещо, искаш да си пробиеш път, откъдето минеш, всеки да ти отваря път. Казваш: "Аз не съм говедо, човек съм, път трябва да ми отварят." От друга страна-, искаш да станеш богат, но нямаш богатство. към втори вариант >>
60. Лазаре, излез вън!, НБ , София, 10.3.1929г.,
- Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада?
Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада? На парите е тази почит. Когато ви почитат за науката, за знанието, което имате, тази почит, за вас ли се отнася? Тя се отнася за знанието, което имате. Когато ви почитат за високото обществено положение, което заемате, тази почит се отнася до службата ви, но не и до вас. Когато изгуби парите, знанието, високата си служба, с тях заедно, човек губи и почитта на хората. към беседата >>
- Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н.
Какво става днес в света? Двама млади се събират на едно място и започват да си гугуцат. Те чакат щастието да ги посети. Докато любовта не дойде между тях, те не могат да бъдат щастливи. Любовта, това е проява на Бога в живота. Дойде ли любовта в човека, с нея заедно дохождат богатство, слава, чест, способности, дарби и т.н. Който се домогне до този велик закон в живота, той е придобил всичко. Любовта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днес хората разрешават въпросите си според степента на своето развитие, кой дето е стигнал. Това е правият път за тях. Това е пътят на обикновените хора, който коренно се различава от този, на съвършените. към беседата >>
63. Разумните кротки / Блажени кротките, НБ , София, 23.6.1929г.,
- Ти можеш да влезеш в положението на един човек само след като [узнаеш] какво място заема той в тялото на цялото човечество, при което да му се отдаде такава чест и почитание, каквато му подобава. (втори вариант)
Това значи, че обществените закони трябва да почиват на законите на природата. Ако ние разбираме така законите, ще имаме едно общество, едно поколение, дето ще има разбиране и взаимно уважение, а тъй както днес са създадени законите, те не ни засягат еднакво. В дадения случай, като срещнеш едно лице, един човек, трябва да влезеш в неговото положение. Ти можеш да влезеш в положението на един човек само след като [узнаеш] какво място заема той в тялото на цялото човечество, при което да му се отдаде такава чест и почитание, каквато му подобава. Ако той функционира в първия пръст, аз ще му дам такава чест и уважение, каквато се пада на пръста. Такава чест може да отдаде само този човек, който е запознат с всичките благородни качества. Един човек може да е благороден, ако е кротък; ако не е кротък, може да се вземе благородството му и с това той губи своето [щастие]. Кой от вас не е губил своето щастие? Кой от вас не е падал духом? към втори вариант >>
- Ако той функционира в първия пръст, аз ще му дам такава чест и уважение, каквато се пада на пръста. (втори вариант)
Това значи, че обществените закони трябва да почиват на законите на природата. Ако ние разбираме така законите, ще имаме едно общество, едно поколение, дето ще има разбиране и взаимно уважение, а тъй както днес са създадени законите, те не ни засягат еднакво. В дадения случай, като срещнеш едно лице, един човек, трябва да влезеш в неговото положение. Ти можеш да влезеш в положението на един човек само след като [узнаеш] какво място заема той в тялото на цялото човечество, при което да му се отдаде такава чест и почитание, каквато му подобава. Ако той функционира в първия пръст, аз ще му дам такава чест и уважение, каквато се пада на пръста. Такава чест може да отдаде само този човек, който е запознат с всичките благородни качества. Един човек може да е благороден, ако е кротък; ако не е кротък, може да се вземе благородството му и с това той губи своето [щастие]. Кой от вас не е губил своето щастие? Кой от вас не е падал духом? Кого от вас дяволът не е изкушавал? към втори вариант >>
- Такава чест може да отдаде само този човек, който е запознат с всичките благородни качества. (втори вариант)
Това значи, че обществените закони трябва да почиват на законите на природата. Ако ние разбираме така законите, ще имаме едно общество, едно поколение, дето ще има разбиране и взаимно уважение, а тъй както днес са създадени законите, те не ни засягат еднакво. В дадения случай, като срещнеш едно лице, един човек, трябва да влезеш в неговото положение. Ти можеш да влезеш в положението на един човек само след като [узнаеш] какво място заема той в тялото на цялото човечество, при което да му се отдаде такава чест и почитание, каквато му подобава. Ако той функционира в първия пръст, аз ще му дам такава чест и уважение, каквато се пада на пръста. Такава чест може да отдаде само този човек, който е запознат с всичките благородни качества. Един човек може да е благороден, ако е кротък; ако не е кротък, може да се вземе благородството му и с това той губи своето [щастие]. Кой от вас не е губил своето щастие? Кой от вас не е падал духом? Кого от вас дяволът не е изкушавал? Кой не е лъгал? към втори вариант >>
64. По Бога направени, СБ , София, 25.8.1929г.,
- Баща му се зарадвал, приел го много добре и в чест на неговото връщане заповядал на слугите си да заколят и опекат едно от най-угоените телета.
Един баща имал двама синове. По-младият син поискал от баща си своето наследство и отишъл в света да си поживее, дето изял и изпил всичко. Като изял всичко, той дошъл до съзнание, че сгрешил и решил да се върне при баща си. Той си казал: „Аз мислех, че животът при баща ми е тежък и затова пожелах да се отделя на свобода, но указа се, че този живот бил по-тежък”. Върнал се той при баща си, разкаян и смирен, като му казал: „Прости ме, татко, аз се връщам при тебе, но не съм достоен да се нарека твой син; моля те, приеми ме за твой последен слуга”. Баща му се зарадвал, приел го много добре и в чест на неговото връщане заповядал на слугите си да заколят и опекат едно от най-угоените телета. към беседата >>
66. Синове на светлината, НБ , София, 23.3.1930г.,
- На тази душа светът дава слава, богатство, чест.
Стигнал благополучно в Ливърпул, но се указало, че приятелят му умрял преди една седмица. Муди се намерил пред голяма мъчнотия, но, в края на краищата, работата му се наредила, и той държал бляскава проповед, на която присъствали няколко хиляди души. Бляскава била проповедта му, защото синовете на светлината го подкрепили. През време на проповедта му една важна дама минала край един от прозорците и заповядала на кочияша си да спре, да чуе и тя нещо. Муди забелязал тази дама и веднага се обърнал към слушателите си с думите: В този момент продавам душата на една дама. На тази душа светът дава слава, богатство, чест. Обаче, Христос дава друго нещо за тази душа. И той започнал да изброява всичко, което Христос дава за една душа. Като чула тия думи, дамата разбрала, че това се отнася до нея. Тя слязла от колата си, влязла в салона и се обърнала към проповедника със следните думи: Отсега нататък напущам своя стар господар и отивам при новия, да Му служа с любов и вярност. към беседата >>
67. Да се възвеселим, НБ , София, 18.5.1930г.,
- След това пък виждаме благородството и великодушието на бащата, който не се гневи на сина си, нито го пъди, но го прегръща, целува и заповядва да го облекат с нови дрехи, да турят пръстен на ръката му, да заколят в негова чест най-угоеното теле и да извикат музиканти да свирят и да се веселят, че изгубеният му син се върнал.
Парите си изгубих, свине пасох и нищо не постигнах. Научих само едно нещо, че със свинарство не можеш да изправиш живота си. Свинете символизират низшето човешко естество. Следователно, който мисли, че с низшите си чувства може да постигне нещо, той е на крив път. След дълги разсъждения блудният син решил да се върне при баща си и да се изповяда пред него за направената погрешка. След това пък виждаме благородството и великодушието на бащата, който не се гневи на сина си, нито го пъди, но го прегръща, целува и заповядва да го облекат с нови дрехи, да турят пръстен на ръката му, да заколят в негова чест най-угоеното теле и да извикат музиканти да свирят и да се веселят, че изгубеният му син се върнал. към беседата >>
68. По-горни от тях, НБ , София, 25.5.1930г.,
- Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя.
В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони. В скоро време от всички посочени манастири пристигнали 40 депутации. Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя. Когато влязъл в стаята при депутациите, императорът останал учуден, като видял 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си? към беседата >>
69. Правилно разбиране / Правилно разбиране на живота, ООК , София, 28.5.1930г.,
- Аз изваждам, същевременно се отплащам, нахранвам я с най-голямата чест, прислужвам й, разговарям се къде ходи, изпращам я, като че съм познат с нейните домашни. (втори вариант)
Ще отворя изобилието на моята торба, ще я нахраня, ще кажа: „Много си красива. Радвам се, че срещам такава красавица.“ Аз й плащам, че е красива. Господ я направил такава красива. Тя ми предаде нещо от своята красота. Следствие на това, че ти ми даде, и аз вложих нещо в нея. Аз изваждам, същевременно се отплащам, нахранвам я с най-голямата чест, прислужвам й, разговарям се къде ходи, изпращам я, като че съм познат с нейните домашни. Благодаря на Бога, че съм я срещнал, че съм видял красотата. Аз отивам нагоре, надолу. Аз съм доволен, и тя е доволна. Тя казва: „Срещнах един благороден човек. Каза, че ме обича. към втори вариант >>
- Питам сега: между двата примера, кой ще изберете - да сте полковият, че да направите забележка на войника, че не ви е дал чест; или да сте дрехарят, който казва на момъка, разговарящ се с момата: „Не сте ми платили дрехите"? (втори вариант)
Това съществува и в двайсети век. Минава един господин и казва на момъка: „Кога ще ми платиш за дрехите? " Момата пита: „Колко струват, колко ти дължи? " „Пет хиляди лева." И тя изважда и плаща на дрехаря. Той казва: „Благодарим, госпожице, много сте благородна." И си заминава. Питам сега: между двата примера, кой ще изберете - да сте полковият, че да направите забележка на войника, че не ви е дал чест; или да сте дрехарят, който казва на момъка, разговарящ се с момата: „Не сте ми платили дрехите"? Или пък да сте момата, че да платите вие дрехите заради него? („Хубаво е да има една мома, че да плати заради нас.") Защо не - че в този случай ще се покаже доброто сърце. Но слушайте да ви кажа: тогава момата се обръща към момъка и му казва: „Извинете, аз заминавам за странство й втори път няма да ме видите вече." Но това казва момата на момъка, след като плаща пет хиляди лева за него: „Аз заминавам за странство и няма да се върна вече." И от неговите очи рукват две сълзи. към втори вариант >>
71. Морални правила / Правилно ядене - правилно служене, ООК , София, 2.7.1930г.,
- Кажи, считам за голяма чест, вие сте много добри, вие сте отлични, радвам се, вие сте много умни хора, моят съвет е така и така. (втори вариант)
Има лични работи. Аз не ги турям в своята сметка. Има лични работи, те са свещени заради хората. Ако двама души се карат и не те викат, остави тия хора, приятелски си приказват. Щом те повикат като арбитър, дай твоя приятелски съвет. Кажи, считам за голяма чест, вие сте много добри, вие сте отлични, радвам се, вие сте много умни хора, моят съвет е така и така. Няма да се обърнеш да кажеш: според мене ти не постъпваш правилно. Кажи: по-добри хора от вас няма. Именно вие ще се скарате сега и от вашето гледище аз ще дойда да ме повикате като арбитър, другояче аз няма да дойда. Ако не бяхте се скарали, нямаше да ме викате. След като им дам моя съвет, как ще позная, че моят съвет е добър? към втори вариант >>
74. Опитност и знание / Десетях възпитани деца, МОК , София, 9.10.1931г.,
- Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе.
Казвам: Говорете добри, положителни думи, за да подобрите живота си, както един беден, живял в старо време, в царуването на цар Тептил. Един ден царят решил да посети инкогнито някои от своите граждани. В това число влизал и тоя беден човек. Като го посетил, царят му казал: Защо мълчиш? Какво мислиш? Бедният отговорил: Мисля, че имам голяма чест да ме посети такова лице, като тебе. Това ми се случва пръв път в живота. Какво е станало с тоя бедняк от момента, когато казал тия думи на царя? Замръзналите води в неговия живот се разтопили, нивите му се обработили, разрушената му къща се поправила, дрипелите от тялото му паднали, всичко старо се подновило. Какво щеше да стане с бедния, ако беше казал на царя, че срещата му с него е нещастие? към беседата >>
75. Според делата, НБ , София, 20.12.1931г.,
- Имате насреща си човек, който има достойнство, държи на своята чест.
„Всекиму според делата." Та първата мисъл, която искам да внеса у вас, е следната: трябва да се развържете от мислите на хилядите поколения, които в миналото са мислили криво. Не само от техните мисли, но и от вашите криви мисли през вековете както сте мислили. Да кажем, имате един раздразнителен характер, обичате да се карате. Изваждате ножа навсякъде и казвате: „Знаеш ли кой съм аз? " Един астролог ще ви каже, че вие сте под влиянието на Марс. Имате насреща си човек, който има достойнство, държи на своята чест. Обича славата. Ходи изправен. Той е под влиянието на Юпитер. Има някои пък, които обичат жените. Те са под влиянието на Венера. към беседата >>
76. Думата му държа, НБ , София, 27.12.1931г.,
- След като сме опитали всички неща в живота: и слава, и богатство, и чест, и почит, все ще има още нещо, което да търсим.
Единственото нещо, което познаваме, то е абсолютното. И всяка философия, която няма тази основа, е квадратна лъжа. Всеки човек, който не е съграден върху тази истина, аз мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалид, ще бъде нещастен, измамник, лъжец, всичко може да стане, но човек - никога. Той може да стане животно, змия, но благороден човек да стане - никога. Следователно когато казва човек за нещо „аз го познавам", туй е реалното, което не се изменя, туй, което търсим. След като сме опитали всички неща в живота: и слава, и богатство, и чест, и почит, все ще има още нещо, което да търсим. Ние сме познали много работи, но онова, което трябваше да познаем, не сме го познали. Следователно ние сега се стремим към това познание. Когато дойдем в него, ние ще бъдем свободни. То е, което ще освободи човека. Реалното има тази сила в себе си, че щом го познаем, можем да бъдем свободни. към беседата >>
77. В последното време, НБ , София, 6.3.1932г.,
- Каква чест е за една държава, че има закони?
Законът е една изкривена дума от хората. Беззаконието е друга изкривена дума. Понеже нямало закон, затова било беззаконие. Че какво лошо има в това, ако човек живее без закон? Там, дето има закон, значи има престъпление. Каква чест е за една държава, че има закони? Престъпници има в нея, щом има закони. Там, дето няма никакъв закон, тези хора са светии. Кое е по-хубаво: за престъпници със закон или за светии без закон? И ако някой направи така, че престъпниците да живеят без закон между светиите, той е един глупак. Законът е за престъпниците. към беседата >>
- Защо не отдаваш чест?
Единият мисли, че е полковник, другия мисли, че е брат. Прав е, по човешки е прав. А пък другият мисли, че той е брат и братът всичко трябва да отстъпи. И той е прав, но два порядъка се събрали на едно място. Полковникът казва - Ела, войник! Защо не отдаваш чест? Войникът отдава чест, а братът не отдава чест. Какво отдава братът? Братът отдава любов. Войникът козирува, а братът, когато се давиш в реката, ще те извади. Така козирува той. към беседата >>
81. Постигнати резултати, МОК , София, 28.10.1932г.,
- Тогава вашата чест се подига пред другарите ви. (втори вариант)
Представете си при това, че в класа ви има и другарски, и други, както сте вие сега. Щом ви извади на урок неподготвени, вие ще изпитате една обида, едно унижение, изпаднете пред своите другари, т.е. те ще изменят мнението си за вас. Значи този учител ви е извадил тогава, когато вие не сте знаели урока си. Значи този учител трябва да ви извади на урок тогава, когато вие знаете, за да не ви изложи, за да можете на всички въпроси, които ви е задал, да отговорите. Тогава вашата чест се подига пред другарите ви. Другояче - ако не сте готови и учителят ви извади на урок, иска да направи един опит с вас, но той излиза несполучлив - например, ако той ви накара да начертаете една права линия, която излиза малко крива. към втори вариант >>
- Че някъде накърнил неговата чест.
Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест. Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил. към беседата >>
- Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.
Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест. Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил. към беседата >>
83. Сляп от рождение, НБ , София, 13.11.1932г.,
- И ако след като си живял 5060 години, си добил знание, богатство, дъщери, синове, слава и чест, а един ден ти вземат и славата, и богатството, и синовете, и дъщерите, и знанието оберат те, какво си придобил, питам? (втори вариант)
Аз разбирам подобрението в съвсем друг смисъл, не да се задоволи само една част от хората. Всеки човек, който е дошъл на земята, е дошъл за нещо. Ако ти не намериш това, за което си дошъл, питам, какъв смисъл има животът? Някой казва: Аз съм дошъл на земята да живея. Много добре, ти си дошъл да живееш, да спечелиш нещо. И ако след като си живял 5060 години, си добил знание, богатство, дъщери, синове, слава и чест, а един ден ти вземат и славата, и богатството, и синовете, и дъщерите, и знанието оберат те, какво си придобил, питам? Вие сами си отговорете. Човек изведнъж умира и всичко свършва. Това е една игра в света. Ще умрем, но умирането нищо не разрешава Смъртта това е най-голямото насилие, което съществува в света. И ние се утешаваме, че човек като умре, всичко ще се свърши. към втори вариант >>
- И ако, след като си живял 50–60 години, си добил знание, богатство, дъщери, синове, слава и чест, един ден те оберат и ти вземат и славата, и богатството, и дъщерите, и синовете, и знанието ти, оберат те, какво сте придобили, питам.
Аз разбирам подобрението в съвсем друг смисъл – не да се задоволи частично само една част от хората. Всички хора, които са дошли на земята, всеки да намери туй, за което е дошъл. Всеки човек, който е дошъл на земята, е дошъл за нещо. Ако ти не намериш туй, за което си дошъл, питам, какъв смисъл има животът? Някой казва: „Аз съм дошъл на земята да живея.“ Много добре, ти си дошъл да живееш, да спечелиш нещо. И ако, след като си живял 50–60 години, си добил знание, богатство, дъщери, синове, слава и чест, един ден те оберат и ти вземат и славата, и богатството, и дъщерите, и синовете, и знанието ти, оберат те, какво сте придобили, питам. Вие си отговорете. Човек изведнъж ще умре, ще се свърши всичко. Това е една игра в света. Ще умрем, умирането нищо не разрешава. Смъртта, това е най-силното в света, което съществува, най-голямото насилие, което съществува, това е смъртта. към беседата >>
85. Първото място, НБ , София, 5.2.1933г.,
- За тебе ще дойде една каляска отгоре и ти ще идеш с чест и слава там, отдето си дошъл. (втори вариант)
Няма какво да я погребват. Тя сама трябва да се погребе. Свети Илия, кой го погреба? Ако ти вярваш в Бога, няма нужда да те погребват, но ако не вярваш, трябва да те погребат, десет попа да те опеят. Ако вярваш в Бога, нито един поп не трябва, нито погребална каляска ти трябва. За тебе ще дойде една каляска отгоре и ти ще идеш с чест и слава там, отдето си дошъл. Сега не искам да ви доказвам нищо. Ако река да ви доказвам, ще излезе лъжа. Всички неща, които се доказват, са лъжливи. Нещо, което може да се опита, то е истинско. Може да кажем на човека туй, което сега ще стане. към втори вариант >>
87. Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи, НБ , София, 2.7.1933г.,
- Да иска своята чест, ще получи друг удар.
Досега учените казват: „Магнетизъм, електричество.“ Да ви приведа друг пример, че в човека е скрита сила, която може да я развие. Един американски студент, слаб и хилав, много деликатен, ходил да гледа един американски юнак, който дигал един кон с площта нагоре. Студентът се приближава много наблизо, че му препятствал на работата. Той му ошива една плесница и го повалява на земята. Докачил се. Да иска своята чест, ще получи друг удар. Започнал той всеки ден да ходи да изучава как се е упражнявал. Той започнал дълго време да се упражнява и след 10 години той могъл да вдига един кон и две кончета. Един ден казва: „Ти познаваш ли ме кой съм? “ Хваща го за крака и го вдига нагоре. Като го вдига, казва му: „Признавам те за мой учител. към беседата >>
88. Същественото в живота, МОК , София, 8.12.1933г.,
- Обещавате след 5-6 месеца да ги върнете и, ако не се явите да ги внесете, те си имат почтени хора, като сватове ги пращат, ще ви намерят и ще ви кажат: „Банката има чест да ви покани да се представите на една аудиенция при директора на банката.
Сега с многото говорене създаваме на стенографките повече работа. Даже са претрупани с работа и даже не трябва да стенографират, а вие седите така и не знаете какво нещо е стенографирането. Някои от вас не си вземате бележки и казвате: „Запомнихме това." Само за тази лекция, която ви държах, ще ви бият за в бъдеще. Аз ви държах лекция, за да ви бият. От една банка вие вземате пари и заради парите ви сте весели, но банката е записала в книгите. Обещавате след 5-6 месеца да ги върнете и, ако не се явите да ги внесете, те си имат почтени хора, като сватове ги пращат, ще ви намерят и ще ви кажат: „Банката има чест да ви покани да се представите на една аудиенция при директора на банката. Той иска да поговори малко с вас, по причина на задължението, което имате." И най-после банката при сегашното състояние може да ви хване и да ви затвори, поради неустояване на думата. Ако имате къща, пишат да я продадат. Та в един уреден живот винаги има големи отговорности. В един неуреден живот има по-малко отговорности, но той не е уреден. В неуредения живот има по-малко нещастия, но и по-малко щастие. към беседата >>
90. Трите идеи / Като себе си! Трите идеи, УС , София, 20.5.1934г.,
- Вие не сте имали онова разположение, на онзи баща, при когото се връща неговият блуден син и той прави в негова чест угощение.
И казват: „Всичко за нас трябва да оставиш. Бедните остави сами да носят своя товар.“ Питам: Това синове и дъщери ли са? Вие минавате покрай един беден човек, който нищо не ви казва. Молите се по 3 пъти на ден, говорите за Любовта. Този човек е нуждаещ се, и той се моли, но вие не влизате в неговото положение. Вие не сте имали онова разположение, на онзи баща, при когото се връща неговият блуден син и той прави в негова чест угощение. Какво има там? Весел е домът, ядат и пият. Големият син е недоволен и казва: „Този, който изяде и изпи всичко, за него сега се прави угощение, тук няма никаква правда.“ Мислите ли, че синът трябва да работи за баща си, за да добие неговото имане? към беседата >>
91. Божествената справедливост, ООК , София, 16.1.1935г.,
- Отива при друг стражар, и с него направи същото, и стражарите ми дават чест.
След като тръгнах, яви се едно голямо куче, опашката му вирната нагоре. То тръгва с мене. Минаваме покрай един стражар. Кучето отиде при стражаря и се върти около него. Стражарят мисли, че аз съм инспектор и отивам с кучето да обикалям постовете. Отива при друг стражар, и с него направи същото, и стражарите ми дават чест. Отидох в 66 [* 66 - къщата на ул. Опълченска 66]. Кучето остана отвън, и на сутринта видях, че го няма. Направих един опит. Ако не беше кучето, аз трябваше да бъда невидим, за да отида до дома, а пък аз исках да отида видим. към беседата >>
93. Първото и последното място, МОК , София, 15.2.1935г.,
- Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие.
Представете си, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли да изкарате вашата прехрана? Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш. Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече. Работата е да свириш. към беседата >>
- Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие.
Но вие можете да се спънете от мисълта какво ще кажат хората. Вас ви е срам отвън да свирите, а не ви е срам да излизате на сцената. На сцената е друга обстановката. Ще се поклоните, ще свирите. Считате това за чест, а отвън го считате за безчестие. Аз се чудя защо там, на сцената, е чест, а отвън е безчестие. Съгласен съм с вас само при едно условие. Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар, да те освиркат, тогава е срамота да излезеш на сцената и да свириш. Но ако си първокласен цигулар и излизаш на улицата да свириш, ти си един почтен цигулар, нищо повече. Работата е да свириш. Дали на улицата или на сцената, но да свириш. към беседата >>
95. Ферменти, МОК , София, 21.6.1935г.,
- Венера развращава, Юпитер ги прави горделиви, да ходят да се бият за своята чест, Сатурн подозира всички хора, Меркурий те използува, лъже като търговец, Марс ги кара да се бият, земята да те залюби, ще те научи на удоволствието на нисшия живот.
Как да се изправи един човек? Десет хиляди лева ще получите, ако дадете една теория как да изправи човек живота си? Ако дойдат астролозите, какво ще дадат? Те веднага ще турят Марс, Венера, Сатурн. Те са големи грешници. Венера развращава, Юпитер ги прави горделиви, да ходят да се бият за своята чест, Сатурн подозира всички хора, Меркурий те използува, лъже като търговец, Марс ги кара да се бият, земята да те залюби, ще те научи на удоволствието на нисшия живот. Месечината те изпраща за зелен хайвер. Само за Слънцето няма да кажа нищо. Всички бих ги нарязал, но за Слънцето ще мълча. Аз не искам да осъждам, но в астрологията има известни истини, които хората не са ги намерили и като не знаят истината, говорят лъжи. Аз ги наричам астрологически лъжи. към беседата >>
96. Герои / Героите, УС , София, 3.11.1935г.,
- Животът е пълен с бойни полета, и вие трябва да бъдете готови да се сражавате достойно и с чест. (втори вариант)
Този е пътят, през който минава човешката душа. Човек слиза на земята, слага раница на гърба си и отива на бойното поле да воюва. Той мисли, че ще се върне здрав и читав, ще го посрещнат с музика и песни, но остава разочарован. Там го посреща свиренето на куршумите и едва сега разбира, че няма да се върне. Който е отишъл на бойното поле, или герой ще стане и ще усили вярата си в Бога, или всичко ще изгуби и ще бъде победен. Животът е пълен с бойни полета, и вие трябва да бъдете готови да се сражавате достойно и с чест. Герои трябва да бъдете! Ако приемете смъртта, ще придобиете живота; ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Тогава ще преживеете най-голямото разочарование. към втори вариант >>
98. Понеже ви изказах това, НБ , София, 5.4.1936г.,
- Казвате: Ние живеем за една чест.
Да докажем своята честност. В какво седи вашата честност. Вие трябва да бъдете справедливи спрямо всички ваши слуги. Вие честни ли сте, справедливи ли сте спрямо хилядите слуги, които Бог ви е дал? Вие честни ли сте спрямо овците, спрямо говедата, спрямо млекопитающите? Казвате: Ние живеем за една чест. За каква чест говорите? Днес у всички хора има едно общо небивало насилие. И след всичко това минавате за културни хора, казвате, че вярвате в Бога, че и минавате за културни хора. Един ден видях един български селянин, че ореше с бивола на нивата си. Гледам, задницата на неговия бивол съвсем надраскана, като писмо, от неговия остен. към беседата >>
- За каква чест говорите?
В какво седи вашата честност. Вие трябва да бъдете справедливи спрямо всички ваши слуги. Вие честни ли сте, справедливи ли сте спрямо хилядите слуги, които Бог ви е дал? Вие честни ли сте спрямо овците, спрямо говедата, спрямо млекопитающите? Казвате: Ние живеем за една чест. За каква чест говорите? Днес у всички хора има едно общо небивало насилие. И след всичко това минавате за културни хора, казвате, че вярвате в Бога, че и минавате за културни хора. Един ден видях един български селянин, че ореше с бивола на нивата си. Гледам, задницата на неговия бивол съвсем надраскана, като писмо, от неговия остен. Този човек ми разправя, че бил добър, че се отнасял добре с бивола си. към беседата >>
99. Човешко и Божествено / Човешкото и Божественото, СБ , София, 26.8.1936г.,
- И ако минаваш от чест в безчестие, губиш си честта, ти си потънал в човешкото. (втори вариант)
Осмислянето е нещо Божествено. Като дойде осмислянето веднъж, ти вече виждаш другите граници, другите възможности. И Писанието казва: “Ще минаваш от слава в слава.” Но ако ти не можеш да минаваш от слава в слава, ти не си в Божественото, а си в човешкото. И ако минаваш от чест в безчестие, губиш си честта, ти си потънал в човешкото. Ти казваш: “Какво трябва да правим? ” Трябва да излезеш от човешкия живот, който те опорочава. Ти можеш да плачеш, можеш да роптаеш и пр. Всичко това нищо няма да ти помогне. И можеш да очакваш, някой казва: “Аз ще се моля, а другите хора да работят.” Ако ти не се научиш да работиш, ти не си разбрал Божественото. към втори вариант >>
- Минава ли от чест в безчестие, той е нагазил в човешкото. (втори вариант)
Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито учеността са в състояние да осмислят човешкия живот. Всяко нещо, което се придобива отвън, не е в сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. Когато животът на човека се осмисли, той вижда вече пред себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Това означава стихът от Писанието: „И ще минаваш от слава в слава." Докато минава от слава в слава, човек живее в Божественото. Минава ли от чест в безчестие, той е нагазил в човешкото. Какво трябва да прави този човек? - Единственото нещо, което може да го спаси, е да излезе от човешкото и да влезе в Божественото. Божественият живот е живот на работа. Там всеки работи, без да очаква на другите. Работа и учение - това изисква Божественият живот от човека. към втори вариант >>
101. Конкурсен изпит / Конкурсният изпит, УС , София, 14.2.1937г.,
- Аз нарушавам своята чест. (втори вариант)
Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест. Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари. А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш. Пък ти се свениш тук за вода да донесеш. към втори вариант >>
102. Четирите хигиенични правила, МОК , София, 26.3.1937г.,
- Като го видят, всички войници му отдават чест. (втори вариант)
Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад. към втори вариант >>
- Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? (втори вариант)
Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш? ” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? към втори вариант >>
- Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест.
За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести. С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад. към беседата >>
- Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест?
Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести. С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад. към беседата >>
103. Виделината и тъмнината, НБ , София, 11.4.1937г.,
- И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит.
На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки, но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит. В бъдеще Земята ще бъде княгиня. Щом Земята е княгиня, и вие ще бъдете княжески синове и дъщери. към беседата >>
104. Свободният човек, ООК , София, 12.5.1937г.,
- Всеки един човек е свободен, само тогава, когато не искаш от хората да ти дават тази чест, която искаш.
В дадения случай под лош разбирам, че обича да живее за себе си. Идеш някъде, не те почитат хората, ти се докачиш. Защо? – Че Господ не създал тия хора като войници да ти дигат кози рог. Ти вече си на мястото на един офицер или на мястото на един взводен, или на мястото на един фелдфебел, или поручик, или подпоручик, или капитан, майор, подполковник, полковник, генерал, генерал-лейтенант. Този човек е свободен. Всеки един човек е свободен, само тогава, когато не искаш от хората да ти дават тази чест, която искаш. Свободен си, когато хората не искат да им отдадеш тази чест, каквато те искат. Някой път хората искат да те почитат по тяхному. Дойде войникът пред офицера, застане мирно, казва: „Г-н полковник“, или казва: „Слушам г-н полковник“. Сега вие виждате някой войник, заповядват му. Ако сте на мястото на войника, вие ще се обърнете три–четири пъти. към беседата >>
- Свободен си, когато хората не искат да им отдадеш тази чест, каквато те искат.
Идеш някъде, не те почитат хората, ти се докачиш. Защо? – Че Господ не създал тия хора като войници да ти дигат кози рог. Ти вече си на мястото на един офицер или на мястото на един взводен, или на мястото на един фелдфебел, или поручик, или подпоручик, или капитан, майор, подполковник, полковник, генерал, генерал-лейтенант. Този човек е свободен. Всеки един човек е свободен, само тогава, когато не искаш от хората да ти дават тази чест, която искаш. Свободен си, когато хората не искат да им отдадеш тази чест, каквато те искат. Някой път хората искат да те почитат по тяхному. Дойде войникът пред офицера, застане мирно, казва: „Г-н полковник“, или казва: „Слушам г-н полковник“. Сега вие виждате някой войник, заповядват му. Ако сте на мястото на войника, вие ще се обърнете три–четири пъти. Ти ще кажеш: „Как да не знаеш как да туриш краката? към беседата >>
- В сърцето на полковника не му е приятно като срещне войници да (не) му отдават чест.
Ако се запознаете с някой учен човек, може да хвърли светлина. Ако се запознаете с някой, който нищо не разбира, какво ще ви допринесе? – Сега вие ще кажете: „Да се не запознаваме ли с хората? “ Вие се поставяте вече в друга категория. Полковникът като върви се запознава с войниците. В сърцето на полковника не му е приятно като срещне войници да (не) му отдават чест. Той като върви, един войник го срещне, отдаде му чест, друг войник му отдава чест. Някой път енергията на полковника се предава на войника, някой път полковникът като не може да срещне някой войник му става мъчно, а във войниците има едно желание да не срещат полковникът или капитанът. Той иска като ходи да е свободен. Мене ми са се оплаквали. Като срещнеш един офицер, не си свободен, трябва да дигаш ръката. към беседата >>
105. Поясът, МОК , София, 18.6.1937г.,
- Той няма ясна представа, че постъпката не е добра сама по себе си, но мисли, че ще иде в затвора, ще изгуби своята чест пред хората, ще го бият или ще изгуби много неща.
Сегашният морал почива на един вътрешен страх: даден човек не краде, защото го е страх да не го хванат, да не се компрометира. Той няма ясна представа, че постъпката не е добра сама по себе си, но мисли, че ще иде в затвора, ще изгуби своята чест пред хората, ще го бият или ще изгуби много неща. Затова всички са морални и казват: "аз не съм крал! " Ако оставите една купа със сладко и пуснете десетина деца да минат покрай нея, колко от тях няма да бръкнат? Или пък, ако оставите една чиния с хубави череши и оставите децата в тяхното естествено положение, какво ще направят те? Най-първо ще проявят едно любопитство, за да видят какво съдържа чинията, т. е. ще направят една експедиция до северния полюс, за да го открият. към беседата >>
106. Нашето предназначение / Предназначението на човека, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 4.8.1937г.,
- Когато се роди дете в някой дом, майката и бащата се радват, дават угощение в чест на детето си, носят го на ръце, пеят му, грижат се за него. (втори вариант)
Без отношения животът носи големи разочарования за човека. Какво виждаме в живота? – Щом дойде на земята, като малко дете, човек бива приет като царски син, а щом напусне земята, изпращат го като последен бедняк. Така и кръчмарят приема своите посетители. В първо време той ги кани любезно, учтиво, но като се напият, изпъжда ги навън. Когато се роди дете в някой дом, майката и бащата се радват, дават угощение в чест на детето си, носят го на ръце, пеят му, грижат се за него. Щом умре, сковават няколко дъски, турят го вътре, заравят го в земята и го засипват с пръст. Да посрещнете човека тържествено, а да го изпратите безславно, това не е разрешаване на задачите на живота. Който е посрещнат на земята славно, а изпратен безславно, той нищо не е научил. към втори вариант >>
110. Божественият глас, ООК , София, 16.2.1938г.,
- “ Слава, величие, чест, туй те очаква.
В какво ще се познае новата Любов? В новата Любов ти няма да бъдеш недъгав, ти ще бъдеш богат, ти няма да имаш никакви дългове, няма да имаш никакви заблуждения. Ти ще бъдеш свободен тъй, както е свободна светлината. Освободен, ти ще се чувствуваш като новородено дете. Няма да кажеш: „Какво ме очаква за бъдеще? “ Слава, величие, чест, туй те очаква. Сега вие седите и се питате: „Тъй както ни учи Учителят къде ще му излезе краят? “ Тъй както аз уча, ще ви посрещнат в рая. Тъй както аз не уча, ще ви посрещнат в затвора. Смъртта, това е един затвор, от който трябва да се освободите. Ни най-малко не е приятен. към беседата >>
- „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота.
Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя. Сега не вземайте да извадите едно заключение, да кажете: „Значи, не ни трябва честността“. Казва: „Без чест“. Какво означава „без чест“? „Без чест“, значи няма нищо уредено и трябва да бъде честен, да има какво да урежда в живота. Безчестен, значи няма никаква сила, няма нещо, което да урежда живота му. Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. към беседата >>
- Без чест.
Този човек е изучен, няма какво да урежда. „Безчестен“, „без“ – на турски значи платно. На български какво означава? Без храна, без платно, значи човек няма платно, с което да се облече. Гол е той, изложен на най-лошите условия навън. Без чест. Както са поставени трептенията „без“, в „б“-то имате знака на безконечността. Показва, тази енергия, която се движила така неизползувана, веднага я спираш, посееш я, туриш семката. към беседата >>
112. Кибритени клечки, ООК , София, 31.8.1938г.,
- Ако, пише закона на един войник, ако не отдаде чест на капитана, веднага ще го арестуват.
Те имат онова Божественото. Тия хора Бог ги създаде като едно условие за тебе, но не една цел. Цел в света е само Бог. И всички хора трябва да имат за цел да постигнат Божественото в себе си. Дотогава, докато постигнем Божественото, Писанието казва: „Отдавайте си почит един на друг.“ Сега понякой път забелязвам нямаме добра воля да се почитаме. Ако, пише закона на един войник, ако не отдаде чест на капитана, веднага ще го арестуват. Мене ми разправяше един войник във Варна. Брат му полковник, а той обикновен войник. Един ден излиза като войник да се разхожда, среща брата си и не му отдава чест като на полковник. Той му казва: „Войник, от коя рота си, защо не даваш чест? “ – „Нали си ми брат“. към беседата >>
- Един ден излиза като войник да се разхожда, среща брата си и не му отдава чест като на полковник.
И всички хора трябва да имат за цел да постигнат Божественото в себе си. Дотогава, докато постигнем Божественото, Писанието казва: „Отдавайте си почит един на друг.“ Сега понякой път забелязвам нямаме добра воля да се почитаме. Ако, пише закона на един войник, ако не отдаде чест на капитана, веднага ще го арестуват. Мене ми разправяше един войник във Варна. Брат му полковник, а той обикновен войник. Един ден излиза като войник да се разхожда, среща брата си и не му отдава чест като на полковник. Той му казва: „Войник, от коя рота си, защо не даваш чест? “ – „Нали си ми брат“. – „Тук няма брат, тук е полковник“. И той го арестувал за три деня. Вие казвате: „Нали сме братя“. към беседата >>
- Той му казва: „Войник, от коя рота си, защо не даваш чест?
Дотогава, докато постигнем Божественото, Писанието казва: „Отдавайте си почит един на друг.“ Сега понякой път забелязвам нямаме добра воля да се почитаме. Ако, пише закона на един войник, ако не отдаде чест на капитана, веднага ще го арестуват. Мене ми разправяше един войник във Варна. Брат му полковник, а той обикновен войник. Един ден излиза като войник да се разхожда, среща брата си и не му отдава чест като на полковник. Той му казва: „Войник, от коя рота си, защо не даваш чест? “ – „Нали си ми брат“. – „Тук няма брат, тук е полковник“. И той го арестувал за три деня. Вие казвате: „Нали сме братя“. Братя сте в къщи, но отвън има полковници. към беседата >>
113. Трансформатори на Божествената енергия, УС НБ , София, 2.10.1938г.,
- И тогава, ако е направил едно престъпление, дадат му голяма чест – хранят го може би един месец или две години даром и ще го облекат в затвора, ще има и прислужници, после ще му дадат и стая, ще го ограничат като в пансион и след като издържи учението си, след четири години ще го пуснат от затвора.
Когато някой път поведат стражарите някого в затвора, защо го водят? За две причини: или че е направил някакво престъпление, или че е направил някое добро. За две неща го карат в затвора. Или трето – не вярват, че нищо не е направил. Те са три неща. И тогава, ако е направил едно престъпление, дадат му голяма чест – хранят го може би един месец или две години даром и ще го облекат в затвора, ще има и прислужници, после ще му дадат и стая, ще го ограничат като в пансион и след като издържи учението си, след четири години ще го пуснат от затвора. Ако е направил добро, ще кажат „за тебе няма тук място“ и го пущат назад. За добрите хора няма добър прием в затвора, за лошите има. Вие ще ми кажете: „Как да го разбираме това? “ Ако правиш зло, дяволът се радва, добрите духове скърбят; ако правиш добро – добрите духове се радват, а дяволите скърбят. Вие не можете да бъдете угодни, не може едновременно да бъдете благоприятни на Бога и на света. към беседата >>
115. Малкият брат, ИБ , София, 1.1.1939г.,
- Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие.
До това време той никога не виждал своя баща, нито го познавал такъв, какъвто сега го видял. Той не виждал друго лице в баща си, освен строго, навъсено, което само заповядвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, един ден той му казал: Татко, искам да отида в света да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, искам да придобия знания вън от тебе. Обаче, сега той видял такава любов в баща си, каквато никога не е могъл да си представи. Бащата го прегърнал, целунал и заповядал в чест на неговото връщане да се устрои голямо угощение и веселие. към беседата >>
- Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство.
Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мяза по лице на блудния синъ, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова, именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение Лицата на други мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне? към беседата >>
116. Божественото право, НБ , София, 7.5.1939г.,
- Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност.
Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемат нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е и страха, и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява в стремеж да запази своята чест, своята разумност. Чрез гордостта той се стреми да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство. Сега, като изучавам човешкия език, много пъти аз се спирам да мисля, какво да кажа и какво да не кажа. Това правя не от страх, а защото искам да чистя езика. В сегашния език хората са създали много лъжливи думи, много лъжливи изречения. към беседата >>
117. Музикална задача, ООК , София, 24.5.1939г.,
- По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест.
Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие. По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест. Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът. Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска? Той бил пиян. Не може да ходи. Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън. към беседата >>
- Краката му не държат не може да върви по дъската, но казва, че по едната върви за честта на офицера, пък на другата за своя чест, че само по двете дъски може да върви.
Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего! “ Сега, този войник, страх го е. Казва, че не е пил. Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино. Краката му не държат не може да върви по дъската, но казва, че по едната върви за честта на офицера, пък на другата за своя чест, че само по двете дъски може да върви. към беседата >>
118. Светлина, топлина и сила, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1939г.,
- Като се върнал вкъщи, бащата го приел с всичката си бащинска любов и в негова чест заклал най-угоеното теле.
В притчата за „блудния" син се говори за малкия брат, който искал да се освободи от баща си, да поживее свободно. За да не го обиди, да не се почувства ограничен, баща му дал, каквото му се падало от наследството и го изпратил в широкия свят. След като изял и изпил всичко, малкият син, когото наричат „блудният син", се върнал при баща си разкаян. Той разбрал, че баща му бил добър и разумен човек. Като се върнал вкъщи, бащата го приел с всичката си бащинска любов и в негова чест заклал най-угоеното теле. Като се връщал от работа, големият син видял, че баща му устроил голямо угощение и запитал, за кого се прави това. Като узнал, че баща му устроил угощението за малкия му брат, той се ядосал и казал на баща си: Толкова време вече, как ти работя, но никога не си заклал угоено теле за мене, да се повеселя с приятелите си. Бащата отговорил: Няма защо да се сърдиш. Брат ти беше загубен и се намери, мъртъв беше и възкръсна, а ти трябва да знаеш, че всичко, което имам, е твое. Не трябва ли в този час да се повеселим заедно с изгубения ги брат? към беседата >>
119. Бъдете служители, ООК , София, 20.9.1939г.,
- Голяма чест ми представя.“ И на вас мед ви пада на сърцето, като ви говори така.
Ще дишаш през носа, понеже носът няма да вземе каймака, а ще го изпрати на дробовете. После, като изпраща въздуха навън, изпрати го през устата и като изпрати въздуха, той от този въздух може да направи чудеса. Езикът е дипломат, като започне да увива. Нали сте слушали езика как ви посреща някой път: „Колко сте красив, гениален сте, пък какъв талант имате, пък красотата, пък очите, веждите, лицето, ръцете, Божествени са. То като вас същество не съм срещал. Голяма чест ми представя.“ И на вас мед ви пада на сърцето, като ви говори така. Хубаво говори. към беседата >>
120. Призова учениците Си, НБ , София, 5.11.1939г.,
- И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения.
“ Христос сам се намери в голямо противоречие. Този, Който имаше сила да лекува други, на Когото всички очакваха, дойде до положение да се ругаят с Него, стана посмешище на хората. И най-после Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа Си.“ И след това възкръсна. Надали е имало човек в света, който да е бил толкова щастлив като Христа. Няма човек в света, към когото Бог да е изпратил Своето благословение така изобилно, както към Христа. И ако вие имате тази любов и вяра в Бога, както Христос я има, така и вие ще имате всичката чест и слава, всичките Божии благословения. Нека това бъде вашето наследство. към беседата >>
121. Даром, УС , София, 24.12.1939г.,
- И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него.
В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише. към беседата >>
122. Връзвайте и развързвайте, НБ , София, 24.3.1940г.,
- Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“.
Днешното християнство, и то разбира тъй. Това са дикани. Тия християнски народи, германци, французи, руси, американци, всичките минават за християни и какво правят сега? Те държат своето достойнство по-горе от правото на Бога. Бог ги създаде като народи да живеят, а те защищават своята чест, избиват се едни други и казват, че „ние имаме чест“. Да, англичаните, германците може да се победят. Германците да признаят своите погрешки. Англичаните да признаят своите погрешки. Французите и русите да признаят своите погрешки. Всеки може да победи. към беседата >>
124. Четирите положения, СБ , София, 17.9.1941г.,
- Ако войникът не поздрави генерала, той ще го вика защо не е дал чест. (втори вариант)
Тази дисхармония е от хиляди години, има образувани хиляди противоречия, които съществуват в нас. Не знаем как да ги изправим, кога са били създадени, но се предавали от поколение на поколение. Запример личните чувства се развили повече, отколкото трябва. Ти обичаш всички да те уважават и почитат. Вземете един полковник или един генерал, вземете един, който има висока служба. Ако войникът не поздрави генерала, той ще го вика защо не е дал чест. Той счита всеки войник, който не е дал чест, за отговорен. Вие, които не сте войници, минавате покрай генерала или полковника и ако ги познавате, ще ги поздравите. Той замяза на един извор. към втори вариант >>
- Той счита всеки войник, който не е дал чест, за отговорен. (втори вариант)
Не знаем как да ги изправим, кога са били създадени, но се предавали от поколение на поколение. Запример личните чувства се развили повече, отколкото трябва. Ти обичаш всички да те уважават и почитат. Вземете един полковник или един генерал, вземете един, който има висока служба. Ако войникът не поздрави генерала, той ще го вика защо не е дал чест. Той счита всеки войник, който не е дал чест, за отговорен. Вие, които не сте войници, минавате покрай генерала или полковника и ако ги познавате, ще ги поздравите. Той замяза на един извор. към втори вариант >>
125. Учение и обич, ООК , София, 15.10.1941г.,
- Ако се облека в генералската форма, ще смущавам войниците, които ме срещат – ще трябва да отдават чест.
Не е срамота да бъдеш полковник. Казвате: „Той е такъв скромен човек.“ Не зная, аз толкоз години на Земята търся скромни хора, и не съм намерил. Някой религиозен, като се разговарям, казва: „Слушай, не ме мисли толкоз прост.“ Казвам: „Зная, че не си прост, генерал си. Защо ходиш без униформа? “ Той казва: „Скромен човек съм. Ако се облека в генералската форма, ще смущавам войниците, които ме срещат – ще трябва да отдават чест. Не искам да им развалям рахатлъка. Обличам се с прости дрехи. Като минавам така, искам да ги виждам как живеят.“ към беседата >>
128. Да направим човека, УС , София, 1.11.1942г.,
- Голяма чест правят те, цял един ескорт.
Туй е митница, в което се разгръщат куфарите на всички, които влизат, да не би нещо да мине без мито. Тия трийсет и двама професори дъвчат храната, пък има един друг професор – капелмайстор, който дава тон, обръща на една и на друга страна, разглежда всички неща и дава разрешение да влязат в човешкия свят. Като влязат, най-първо, трябва да се запознаят с десет милиона работници, които са доста учени. Всеки един от тях ще вземе от багажа на тоя, който влиза, ще му услужи. Десет милиона ще тръгнат след него да носят багажа. Голяма чест правят те, цял един ескорт. Някои казват: „Без ядене не може ли? “ Нека направят опит. Видни адепти светии са се мъчили да постят. Христос четирийсет дни прекара без хляб, четирийсет дни пости и на четирийсетия ден огладня. Като огладня, дойде изкушението. към беседата >>
130. Красиви движения, ООК , София, 27.1.1943г.,
- То счита за чест, че влиза в нея.
Ако не дойде младата мома, на вятър е тази работа. Без Любов животът е едно мъчение. Като дойдат младите ръце, тази мома ще тури брашното в нощвите, ще тури кваса, ще го подмеси, като вкисне, ще го раздели, ще го тури в пещта. Като излезеш оттам, не се свършват страданията. Ще дойде житото, да опита нейните хубави зъби, казва: „Добре дошъл“. То счита за чест, че влиза в нея. Докато не минеш през нейните ръце, през нейния огън, не може да влезеш в нея. Тя, като те погледне, ще се усмихне, тогава ти ще забравиш всичките страдания – на нивата, под хромела колко си страдал. Казваш: „Струва си човек да влезе в такава уста. То са царски врата“. Тогава трябва да имате една идея. към беседата >>
131. В царството си, НБ , София, 23.5.1943г.,
- Трябва постоянно да я държите, на вятъра давате чест: „Ваше високоблагородие!
Някой път толкоз е силен вятърът, скъса подбрадника и падне шапката. Ако някой човек не му снеме шапката, ще се обиди. Дойде вятърът, казва: „Какво си се надигнал, възгордял? Мислиш с тази шапка да направиш нещо? “ Взема я. Трябва постоянно да я държите, на вятъра давате чест: „Ваше високоблагородие! “ Тогава вече не дига шапката. Онзи, който не разбира законите, не разбира духането. Често някоя муха иска да ви ухапе – духне я. Тя казва: „Голяма буря дойде.“ Пак иска да те ухапе, пак дойде – пак я духне. Съвременните хора, има някой, който ни духа. към беседата >>
133. Трите свещи, ООК , София, 6.10.1943г.,
- Казва му: „На онзи свят ти ми отдай чест.“ Той го познава, че е войник с генералска форма, не знае как е станало. (втори вариант)
Представят една млада мома. Отиват тази банда с генерала заедно в един магазин в Петербург да купят скъпоценности за булката. Вземат много скъпоценности и казват: „Ще оставим генерала, не ни достигат парите.“ Те задигат скъпоценностите. Генералът седи, оглежда се. Гледа, по едно време минава неговият офицер, при който служил, вика го. Казва му: „На онзи свят ти ми отдай чест.“ Той го познава, че е войник с генералска форма, не знае как е станало. Според руския обичай трябвало да му съблекат мундира, иначе не може да се не подчини, подчинява се на генерала. Най–после разбрали, че това е една банда и чрез войника взели онова, което им трябвало. За голямата сума този бижутер пил студена вода – взели му скъпоценности и дрехи. към втори вариант >>
- Войникът го извикал, спрял го и казал: На земята аз ти се подчинявах и давах чест; сега ти ще ми се подчиниш.
Влезли в един голям магазин, избрали най-хубавите скъпоценности, срещу които дали една малка сума. След това се обърнали към касиера с думите: Понеже купувахме много неща от разни магазини, останалата сума ще платим допълнително. Генералът ще остане тук, докато донесем парите. Генералът се озъртал натук-натам, очаквал другарите си. В това време по улицата минал неговият офицер. Войникът го извикал, спрял го и казал: На земята аз ти се подчинявах и давах чест; сега ти ще ми се подчиниш. Офицерът познал своя войник, но не могъл да разбере, какво е станало, че облякъл генералска униформа. Въпреки [не? ]желанието си, той му дал чест. После съобщил, дето трябвало, за станалото, и бързо съблекли войника. Това го накарало да изтрезнее. към беседата >>
- ]желанието си, той му дал чест.
Генералът се озъртал натук-натам, очаквал другарите си. В това време по улицата минал неговият офицер. Войникът го извикал, спрял го и казал: На земята аз ти се подчинявах и давах чест; сега ти ще ми се подчиниш. Офицерът познал своя войник, но не могъл да разбере, какво е станало, че облякъл генералска униформа. Въпреки [не? ]желанието си, той му дал чест. После съобщил, дето трябвало, за станалото, и бързо съблекли войника. Това го накарало да изтрезнее. Всички разбрали, че тук е намесена разбойническа банда, но най-много пострадал търговецът. към беседата >>
- Докато не свалите военната си форма, все ще отдавате чест на полковника.
Младият яде сладко, а старият чете хубави книги и се радва. Младият и старият трябва да се освободят от своите стари навици както войникът от своя полковник. Войникът стои пред полковника, но не е свободен, все трябва да му козирува. Старите навици са полковници, на които трябва да служите и да им козирувате. Ако искате да бъдете свободни от тях, свалете военната си форма и облечете цивилни дрехи, да не ви познават. Докато не свалите военната си форма, все ще отдавате чест на полковника. И ако не му отдавате чест, както трябва, той ще постъпва с вас, както намира за добре. към беседата >>
135. Прими в музиката, МОК , София, 22.10.1943г.,
- Това значи, да започнеш с чест, да свършиш с безчестие.
Някой иска да блесне изведнъж, да се прослави бързо. – Това е слугуване, това е борба. Ти се бориш на арената, искаш да свалиш някого на земята, да кажат, че си силен човек. Можеш ли събориш един-двама – това нищо не значи. Утре ще излезе някой по-силен, ще те търколи на земята. Това значи, да започнеш с чест, да свършиш с безчестие. Не се бори на арената, където можеш да победиш, но можеш и да бъдеш победен. Където побеждаваш, там могат да те победят; където печелиш, там и губиш. Не търси богатство, не търси и сиромашия. Какво трябва да търсиш? - Живота. към беседата >>