Намерени са 4 резултата от 4 беседи с точна фраза : 'Хълцане'.
2. Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица, ООК , София, 12.12.1934г.,
- Онзи виден хирург, някой път се случва, от най-малкото хълцане може да се инфектира и тялото на хирурга, и да умре.
Намагнетиса го бащата - набил го е. Обаче, като човек не разбира Божиите закони, той може да създаде и най-некрасивите неща, своето нещастие. При богатствата, които Бог му е дал, при всички блага, които Бог му е дал, той не може да спи, и мисли, че ще го оберат. И на учения знанието му може да му стане една тежест. Лекар, който е виден в изучаването на болестите, някой път това знание, което има, може да образува една петрификация (вкаменяване) в него. Онзи виден хирург, някой път се случва, от най-малкото хълцане може да се инфектира и тялото на хирурга, и да умре. И във всички науки си има своите опасни страни. И доброто е наука. И то си има опасна страна. Също така е и в злото. Човек не трябва да бъде прекалено добър и не трябва да бъде и прекалено лош. към беседата >>
3. Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия, УС , София, 21.2.1937г.,
- Друг плаче задъхано, хълцане се чува.
Аз се интересувам от плача на хората. Малцина плачат, както трябва. Като видя, че някой плаче, казвам: Приятелю, не знаеш да пееш. Плачът е музика. Някой плаче меко, приятно е да го слушаш. Друг плаче задъхано, хълцане се чува. В чувствата му се събужда известно противоречие, в него се смесват чувства на обида и тщеславие. Той е обиден, как след като се моли толкова много, Бог не му обръща внимание, хората и приятелите му не го оценяват, жена му и децата му – също. Казва: „Станах за посмешище на хората и на близките си“. Чувствата и мислите му се объркали и той плаче. Аз го наблюдавам и изучавам неговата музикалност. към беседата >>
4. Плосък и объл говор, ООК , София, 17.3.1937г.,
- Та всичкото препятствие седи, когато диафрагмата се подигне – тя се подига при големите скърби и при големите радости – и като не може човек да го снеме, образува се хълцане и много болести се явяват.
Гласът трябва да излиза от дълбоко. Вие ще си представите, че сте в един кладенец дълбок и гласът от дъното ще излиза, не отгоре при устата да излиза, но от дъното. Гласът трябва да излиза отдолу. По-голямата част от болестите се дължат, че ние (не) упражняваме мускулите. Има един голям мускул, който покрива стомаха и е под дробовете, диафрагмата. Та всичкото препятствие седи, когато диафрагмата се подигне – тя се подига при големите скърби и при големите радости – и като не може човек да го снеме, образува се хълцане и много болести се явяват. Ще дишате дълбоко. Диафрагмата не трябва да се дига, трябва да дишате дълбоко, за да дойде в неговото нормално положение. Някой път като ядете много, вашият стомах подига диафрагмата. Някой път подигането на диафрагмата става от много ядене. По-малко яжте и дълбоко дишайте, за да заставите този мускул да дойде на своето място. към беседата >>