Намерени са 638 резултата от 359 беседи с точна фраза : 'Християнин'.
1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910г.,
- Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин.
Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се веднъж дават. Затова трябва да ги пазите. Да не оценява това, което е дадено, значи, че върши престъпление който струва това и подлежи на наказание. От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са послушали. Прочее, сега ви трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал — да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри; макар цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в небето и съвършено пропадаме. Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел. песнопойка, но само първия стих; „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“. към беседата >>
2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911г.,
- И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод.
— Тази вечер ще ви говоря върху „пребъдването“. Христос казва: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде“. И после се казва още: „Аз ще явя Себе Си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие трябва да пребъдвате в Моята Любов.“ Пребъдването е необходимо в Господа за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъдва в земната пласт, та да може да чуе зова на слънцето, да израсте и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено. Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. към беседата >>
- Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр.
Иван Кронщатски5 беше наглед глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира, след като се посвети. Също и вие: Господ ще ви помогне, само ако Му се посветите. Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата и сте в съприкосновение с висши същества, то работите ви ще отиват, на това ще кажа следното: Господ действува чрез хората, а ние в ръцете Божии трябва да бъдем като една здрава пръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия — даже такава, която е най-простата в очите на света. Например, един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр. и изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. към беседата >>
3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил.
В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха пари и ги не дадяха, щяха да са отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които са се изпонапили и не излезли. Ние често пъти искаме Господ да ни благослови, викаме към Господа и повидимо като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия в ик се привързваме и о света, то благословението не настъпва. към беседата >>
5. Постоянството, ИБ , В.Търново, 19.12.1913г.,
- Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот.
Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му. Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива. към беседата >>
6. Ето човекът, НБ , София, 29.3.1914г.,
- Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ?
Нека се повърна: изпърво трябва да живеем в този свят, да се подготвим; не можем да живеем на Небето, защото там Топлината и Светлината са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? – Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? към беседата >>
7. Сънищата на Йосифа, НБ , София, 2.8.1914г.,
- Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“.
Тази вяра трябва да бъде дълбока във всичките ни работи. Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели. Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“. – Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага. Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. към беседата >>
8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Всякой един християнин трябва да падне върху Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства.
Всякой един християнин трябва да падне върху Христовите ръце, защото само тогава може да бъде полезен за хората и да дава необходимите средства. Та примерът, който вадим от този човек, е този, за който сега приказваме. Този стих иска да ни каже: на тези, които се смиряват, Господ дава благодат, а горделивите ще унищожи. Прочее, начин за лекуване ви дадох: да паднете пред Исуса Христа, като имате предварително много голямо смирение, та да ви въздигне и помогне. към беседата >>
- Второ правило ще държите: когато се срещнете с един християнин, вие трябва да намерите основната черта и по нея да се съобразите.
После, трябва да следим нашите предчувствия. Така: когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, да знаете, че с това Господ прави известна преграда и ти непременно трябва да избегнеш да се съединяваш и сливаш с него. Когато напротив, като се срещнете с други, такава преграда няма, тогава с такъв човек ще се благословиш. Второ правило ще държите: когато се срещнете с един християнин, вие трябва да намерите основната черта и по нея да се съобразите. Има две страни: омраза и любов. Ако преминеш омразата, трябва да приложиш Любовта, за да може да се уравни. Ако вие употребите Христовия закон на Любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се въэмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа..." и ще му кажеш да се освободи; а пък те са свободни да изпълнят, или не. към беседата >>
- Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън. към беседата >>
9. Мир вам!, НБ , София, 24.9.1914г.,
- Съвременният християнин казва: „Горко ни!
В такова пеене е спасението. Когато Христос страдаше на кръста, ангелите горе, на Небето, не плачеха, а пееха. Всички затворници в ада се радваха, че иде техният Спасител. Също и когато Той се роди на земята, ангелите дойдоха да известят идването Му пак с пеене. Значи, когато се издаваше този Инструмент, тези Струни, този Лък на нашата вяра, ангелите пееха горе, на Небесата. Съвременният християнин казва: „Горко ни! Замята е плачевен дол, животът е бреме, няма смисъл“. За глупавите хора, които не знаят и не желаят да свирят, които не знаят да стягат своите струни, които не слушат Капелмайстора, за тях, наистина, животът е без смисъл; но за онези, които могат да нагласят своята цигулка и да свирят, за тях животът има голям смисъл. И цигуларите, които свирят тъй приятно, получават много голяма заплата – по 4–5–6–700, 1000 лева на месец, само като движат своя лък. Христос често дохожда при вас и пита: „Знаете ли да свирите? “ Когато аз питам човека: „Знаеш ли да страдаш? към беседата >>
11. Колко по-горе стои човек от овца!, НБ , София, 11.10.1914г.,
- Тъй трябва да схваща работата истинският християнин.
Неговата воля е била парализирана, и Христос казва: „Искам да възстановя неговата воля, да може той да действа свободно, да прилага своята мисъл, своето чувство, защото на земята той е пратен да работи. Дали това ще бъде в понеделник, вторник, сряда или събота, когато и да е, Аз ще изпълня Своята мисия“. А такава работа, която не нарушава Божествения Закон, може да извърши всеки, защото почивката е предназначена само за тялото, а не и за духа. На земята почиват само мързеливите, и те почиват всеки ден. А трудолюбивите казват: „Когато се върне Христос при нас, тогава ние ще си починем“. Тъй трябва да схваща работата истинският християнин. към беседата >>
12. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Първото нещо, което един християнин трябва да направи, е да се освободи от всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания.
Ние, когато разсъждаваме – добавят те, – вземаме в съображение всички неща“. Някой, като проповядвал веднъж в черква, че Христос с 5 хляба и 2 риби нахранил 5,000 хора, – за да направи това чудо възможно за схващане на слушателите, казал: „Да не мислите, че тия хлябове са били обикновенни, не – те са били големи като могили“. Един овчар, като чул това, посвирнал си по овчарски и му рекъл: „Защо говориш така? Мене не ми е чудно, че хлябовете са били толкова големи, ами аз се чудя каква е била устата на оная фурна, в която са били опечени тия самуни“. Ето нашата нелогичност, нашето повърхностно разсъждаване. Първото нещо, което един християнин трябва да направи, е да се освободи от всички лъжливи заключения, лъжливи мисли, лъжливи желания. И той може да направи това. Един логик може да се освободи веднага от тях. А един ученик може да провери доколко е правилно, например, това предложение: „Човек е същество с два крака; всяко същество с два крака е човек; следователно и кокошката, която има два крака, е човек“. Заключението е много правилно; но именно двата крака не са онези неща, които характеризират човека – той може да ходи и на четири крака; а туй, което може да характеризира човека, то са: неговият ум, неговото сърце, неговата душа. Това са три елемента. към беседата >>
13. Страхът, НБ , София, 1.11.1914г.,
- Съвременният християнин казва: „Аз искам да властвам над своите братя“.
Христос казва: „Отец ваш е на Небето“. Обръщам очи и виждам, че Го няма, и си казвам: Като изляза от тялото, ще отида на това място. Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не бойте се от ония, които са на земята и убиват“. Кои са онези, които убиват? Ако прочетете първия стих, ще видите, че е дадена власт на нечестивите духове да убиват, но тази власт не се простира над добрите хора, а над злите. Съвременният християнин казва: „Аз искам да властвам над своите братя“. Виждате, че на Апостолите Христос не им даде власт да властват над хората, а над лошите духове. Всеки от нас трябва да властва над тях. Който не разбира този Божествен Закон, всякога ще прави погрешки, ще има засади от тия духове, от тук или от там. Хората имат разни методи за заканване срещу духовете; но духовете от това не ги е страх; тях не ги е страх от тояги, нито от думи. За да имаш власт над един нечестив дух, не трябва да имаш неговите слабости. към беседата >>
14. Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914г.,
- Следователно един християнин трябва да има баща и майка – вяра и кротост, и самият той е въздържанието.
„Ама не вярвам в този баща“ – ти си последен негодник. Да дойдем на думата „кротост“. Казахме, кротостта е майка; тя е от царска фамилия. Вярваш в кротостта, значи имаш майка. „Ама не искам да бъда кротък“ – тогава ти си без майка. Следователно един християнин трябва да има баща и майка – вяра и кротост, и самият той е въздържанието. Когато кажем „въздържание“, трябва да подразбираме себе си – детето на нашия баща – вярата, и на нашата майка – кротостта. Някои казват: „Аз искам да отида между ангелите“. Може да отидеш; но трябва да се родиш от баща – дълготърпението, и трябва да те зачене майка ти – благостта, тя да те носи в своята утроба и ти, като се родиш, какъв ще бъдеш? Милосърдие – ангел, светия. Милосърден ли си, ти си ангел, ти имаш горе, между ангелите, баща – дълготърпението, и майка – благост. към беседата >>
15. В начало бе, НБ , София, 21.11.1914г.,
- Християнин, който иска да изпълни своята длъжност, трябва да знае всичко защо е станало.
Когато ви огрее Слънцето, този въпрос ще бъде ясен за вас. Стига да бъдете искрени и да стоите на мястото, на което Бог е поискал да ви постави. Според тия закони, условията за вашето растене непременно ще дойдат, само че трябва да се почака. Но онези, за които Бог е изгрял, трябва да се самоотрекат, да олекнат, да не се търкалят надолу или, казано във философски смисъл, мислите ви трябва да имат съдържание. Също така мислите ви трябва да имат и цел, към която да се стремите. Християнин, който иска да изпълни своята длъжност, трябва да знае всичко защо е станало. Например, децата се раждат. Защо? Казвате, че Господ така е наредил. Знаете ли, че Господ е наредил така? И пияниците могат да кажат: „Господ даде винцето, за да пием”. Дали Той го е създал или ние сме го направили? към беседата >>
16. Учителите, НБ , София, 20.12.1914г.,
- Често се срещат двама и се питат: „Аз съм християнин, ти вярваш ли в Христа?
„Мъжът ми е лош“; отде знаете, че той не е нарочно поставен от комисията да ви изпита? Претърпете една година, издържете изпита, и тогава Господ ще каже на мъжа: „Няма вече да подиграваш и вредиш на жена си“, и ще видите как той ще стане кротък като агне. Но само тогава – когато претърпите и когато каже Христос. Запомнете това учение, аз ви говоря за външната негова страна; то са мисли нахвърляни, колкото да може да различите лъжливото от благородното. Когато влезе във вас Христовото учение, то ще ви подигне, вие ще познаете хората, ще виждате техните души. Често се срещат двама и се питат: „Аз съм християнин, ти вярваш ли в Христа? “ Ако сте християни, няма защо да се питате: самото питане показва, че в него няма никакво християнство. Никога няма да питам какво е дадено цвете – като го помириша, ще зная дали е роза или карамфил. Носът ми е на мястото си. Ако обонянието ми е затъпено, парализирано, или съм сляп и не виждам, тогава може да попитам, но ако всички мои сетива са здрави, аз само като видя или помириша цветето, по външната обвивка или по аромата му ще позная какво е. Тъй и всяка душа се изявява чрез своите външни страни – чрез постъпките. към беседата >>
18. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди, ИБ , Бургас, 24.1.1915г.,
- Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец; щом му покаже мрежата си, и той бяга.
Христос казва, че ако Го любите, ще опазите Неговите заповеди, а те имат отношение към нашите братя, сестри, учители, общества и пр. и трябва да опазим тия съотношения към всички. Трябва да избягваме престрелките вътре в живота, а такива има във всички християнски секти. Те проповядват християнството, но не го изпълняват. Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец; щом му покаже мрежата си, и той бяга. Той е баща на лъжата и затова бяга от истината, от светлината. към беседата >>
19. Многоценният бисер, НБ , , 2.5.1915г.,
- Не е позволено на човека да помята дете нито от ума си, нито от утробата си, нито от сърцето си, ако иска да бъде християнин.
Та казвам, бисерчето, за което говори Христос, вие го имате, само че някои от вас искат да го изхвърлят, а то е помятане, а най-голямото зло на съвременната жена е помятането. Статистиката констатира, че в град Ню Йорк през 1905 г. е имал 100,000 помятания. Не е позволено на човека да помята дете нито от ума си, нито от утробата си, нито от сърцето си, ако иска да бъде християнин. Дойде ли ви добра мисъл, вие казвате: „Ще я пометна“. Ще я пометнеш, ама после ще боледуваш. Някой казва: „Аз помислих лошо“. Не е грях, дето си помислил, но грехът се състои в помятането. Всички помятват и се чудят защо не е оправен светът. към беседата >>
20. Блудният син, НБ , София, 3.7.1915г.,
- Ти какъв християнин си?
Сега искам да ви оставя в ума две неща. Първо, да вложа във вас убеждението да не седите на два стола. Ако сте вярващи християни, казвайте, че сте. Ти какъв християнин си? – „Аз съм православен.“ В какво вярваш? – „Вярвам, че кръвта на Христа е вътре в теб, че Духът на Христа е в теб.“ Второ, трябва да имаме смирение; всеки един от вас се терзае, защото няма смирение – например някой ви погледне накриво и вие се докачите. Знайте, че сте един слуга и искайте да имате благоволението на Бога. Трябва да имаме доблестта на онзи господин, на когото един приятел му казал: „Ти си вагабонтин и крадец“, а той отминал и му благодарил, че не казал всичко – това е блудният син. А какво правят съвременните хора? към беседата >>
21. Молитва, НБ , София, 17.7.1915г.,
- Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска да стане християнин.
Сега, философите имат известни възгледи за Бога и, разбира се, в умствено отношение те са прави. Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва да отхвърлите греховете си. Ако отидете при Бога със скрити грехове, вие не сте родени; преди всичко трябва да се изповядате пред Бога и ако Той ви каже да се изповядате и на своите братя, само тогава ще направите това пред тогова, когото сте обидили. Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска да стане християнин. Сега у вас се заражда въпросът как да намерите подходящ изповедник: ще намерите най-напред душите, които живеят в Небето, т.е. когато намерите Бога, ще отидете при духовете и там ще изповядате своите грехове; и тогава техните Ангели ще ви дадат да се изповядвате, ако е потребно, и пред физическия свят. Само в този процес развитието върви нормално и правилно. Когато по този начин се съединим с Бога и бъдем в съгласие с всички праведни души, в нашите действия няма да има препятствия; ако сте обичали някоя душа, тази мисъл се предава на духовете. Никой не може да придобие богатство, същински Знания и същинска Добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва. към беседата >>
22. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915г.,
- Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата".
И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява. Но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата". Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар". Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите „бяла вар" подразбираме – да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение. към беседата >>
23. Рождението, НБ , , 7.1.1916г.,
- Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името „човек“, трябва да разбира добре думата „раждане“.
Сега нека разгледаме психологически думата „раждане“. Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името „човек“, трябва да разбира добре думата „раждане“. Чели сте в Битието, че Бог направи човек от пръст, вдъхна в него и той стана жива душа. Тогава е царял процесът на „вдъхването“, а сега – процеса на „раждането“. Аз бих ви обяснил думата „вдъхване“, но и моето обяснение ще бъде непонятно, защото в тая дума има нещо необяснимо за сегашните хора. Обаче ще дойде ден да я разберете. Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. към беседата >>
- „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“.
Тази радост е преходна, несъобразна със закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне? Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш да плачеш. Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил. Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш? към беседата >>
24. Да я не пия ли?, НБ , София, 22.10.1916г.,
- Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин.
Всеки човек носи в себе си по един Петър и по един Христос. Петър вади ножа от ножницата си и отрязва ухото на слугата. Христос му казва: „Петре, скрий ножа си. Изпий чашата, която Отец ти дава, за да разбереш Божествената хармония. Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде възкресението – новият живот. Това е външната страна на въпроса. Съществува известна аналогия между живота на Христа и тоя на тримата момци, които Навуходоносор заповяда да хвърлят в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че палачът, който ги хвърлил вътре, изгорял. Казано е, че Бог е огън, който изгаря. към беседата >>
25. Мъдростта, НБ , София, 29.10.1916г.,
- Ако някой християнин сега започне да излиза от тялото си, той припада, бързо викат лекари да го спасяват.
Някои казват: “И аз знам Христос”. Питам го: “Ти излизал ли си от тялото си? ” – “Не съм”. Значи не познаваш Христа. И когато Христос казва: “Аз съм път и истина”, Той разбира възможността на човека да знае как да излиза от своята обстановка и как да се връща. Ако някой християнин сега започне да излиза от тялото си, той припада, бързо викат лекари да го спасяват. Оставете го да излезе от утробата на своята майка. Например, някой човек страда; оставете го, не го смущавате, нека си страда. Тези неща са велико благословение, в тези страдания той изпитва това, което другите, които не са на негово място, не могат да изпитат. Следователно, само на страдащите Бог се открива, а за тези, които ядат и пият, Бог остава едно неизвестно същество. към беседата >>
29. Двете жени, НБ , София, 11.8.1918г.,
- Като излезете срещу тях, кажете: "Аз съм християнин, разполагам с мощни средства и мога да се боря с всички болести." Какво правят хората?
Българите имат обичай, като се борят, да излизат по няколко души на състезание. В тази борба по-слабите отпадат един след друг, докато остане най-силният, който взема венеца. Така трябва да постъпвате с болестите. Вие да бъдете най-силният борец и да поваляте на земята всички болести. Хремата е един от борците, треската – втори, неврастенията – трети и т.н. Като излезете срещу тях, кажете: "Аз съм християнин, разполагам с мощни средства и мога да се боря с всички болести." Какво правят хората? Като заболеят, веднага търсят лекари, вземат лекарства. Ако ги е нападнала треската, вземат хинин, за да я прекратят. Така те я пресичат, но не я лекуват. Вместо да употребявате хинин, пийте три дни гореща вода, без да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лекува и хремата. към беседата >>
30. Скритият квас, НБ , София, 25.8.1918г.,
- Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата.
Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата – условие за неговото покълване и растене. Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата. Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб. За да имате брашно, първо трябва да имате жито. Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба. към беседата >>
32. Да се роди, НБ , София, 6.10.1918г.,
- Не е християнин онзи, който говори да правиш Добро, без да прилага Доброто.
Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, със затворени очи, като че не я вижда. Щом я хване между лапите си, тогава й се усмихва. Обаче, майката се усмихва вътрешно, едва забелязано, на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всякога искрена и чиста. Не е набожен онзи, който няма Любов в себе си. Не е християнин онзи, който говори да правиш Добро, без да прилага Доброто. Човек трябва да различава истинското Добро от привидното, както и истинското зло от привидното. Някой изпразва кесията ви и казва, че направил това с цел да помага на бедните. Понеже вие не сте изпълнили задължението си към бедните, той го изпълнява вместо вас. Остави човека свободен, сам да изпълни задълженията си. Това не е християнство. към беседата >>
34. Изобилният живот, НБ , София, 1.12.1918г.,
- Щом стане християнин, веднага отслабва. Защо?
Той се питал защо започнал да губи в търговията си. Много естествено. Като евангелист, той решил да продава по-честно, с по-малки печалби. Честният и почтен труд не донася големи печалби. Срещате някой светски човек, здрав, червен, жизнерадостен. Щом стане християнин, веднага отслабва. Защо? По-рано крадецът го е кредитирал. Сега, като вижда, че го губи като свой клиент, той го изоставя и му казва: “Господарю, време е вече да плащаш.” И започват да се изреждат полици една след друга. И той плаща една полица, втора, трета и като не може повече да плаща, фалира. Крадецът е кредиторът на хората. От осем хиляди години той ги обира. към беседата >>
35. Разделено царство, НБ , София, 8.12.1918г.,
- Вие казвате: „Той е християнин, но е англичанин, онзи е германец и т.н.“ В Христа няма деление.
Вие, като народ, трябва да се научите да мислите добре и да чувствате правилно. Няма народ, който да не чувства днешното подтисничество. Всички народи, които са подтискали други, ще бъдат зачертани като организация. Всички такива царства са изчезнали и са останали само тези, в които няма раздвояване. Павел казва: „Няма нито евреин, нито елин, нито скит, нито варварин“. Вие казвате: „Той е християнин, но е англичанин, онзи е германец и т.н.“ В Христа няма деление. Евреите са хора на сърцето, но понеже са много близо до стомаха, те са хора материалисти, обичат парите. Те са близо и до духовното, и до материалното, затова прободоха Христа в сърдечната област. Те казваха: „Не ни трябва тази зона, искаме да станем велик народ“, и затова изгубиха туй, което им беше дадено, и 2,000 години прекарват без царство. Сега ги турят пак на старото място. Еврейското царство ще бъде малко. към беседата >>
- Някой казва: „Аз съм свещеник, аз съм християнин, или учител“, трябва да знаеш предмета си на теория и на практика.
– По главите ви, които имат народняшка, радославистка и други форми. Всяка глава има своя форма. Като си радикал, знаеш ли да вадиш корени? Знаеш ли законите им? Като си демократ, знаеш ли законите на демокрацията? Някой казва: „Аз съм свещеник, аз съм християнин, или учител“, трябва да знаеш предмета си на теория и на практика. Не знаеш ли това, не си още нищо. Виждам ви някой път в качеството на професори, но де е вашият опит? Ще кажете: „Ние тъй учихме“. Да, но аз ви казах и да се въртите, и да не се въртите; да се въртиш, значи да си в периферията, а да не се въртиш, да си в центъра. Човек, който се владее, е в центъра. към беседата >>
36. Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919г.,
- Някой християнин си въобразява, че има голяма вяра, много знания, но разболее ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда – не може да му помогне.
Докато живееш на земята, не можеш да бъдеш гениален. Ще се приближаваш до гения, без да си истински гений. Затова е казано в Писанието, че никой ученик не е по—горен от учителя си. Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Докато ученикът стигне учителя си, последният вече го е надминал. Някой християнин си въобразява, че има голяма вяра, много знания, но разболее ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда – не може да му помогне. Нали имаш вяра, знание, защо се отчайваш? Силата на човека се познава в изпитанията. – Ще умре детето ми, а то трябва да живее. – Ако е нужно да живее, ще живее; ако преждевременно умре, бъди доволен, че е свършило някаква работа на земята и след време ще дойде пак между вас, да продължи работата си. – Вярно ли е това? към беседата >>
- Истинският християнин се отличава с морален устой.
Забелязано е, че великите хора са вярващи. Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора. Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Христос показва на хората начина, по който могат да се справят с мъчнотиите си. Първото условие за това е чист живот, изпълнен с любов. Истинският християнин се отличава с морален устой. Той е смирен, любящ и чист. Който не е придобил тези качества, и християнин да стане, ще се проявява такъв, какъвто е бил първоначално: ако е бил нервен, нервен ще си остане; ако е бил щедър, такъв ще си остане. Големи усилия трябва да прави човек върху себе си, за да превърне отрицателните си качества в положителни и да усили положителните. Бубата не може в един ден да стане пеперуда. За това са нужни около 40 дена. към беседата >>
- Който не е придобил тези качества, и християнин да стане, ще се проявява такъв, какъвто е бил първоначално: ако е бил нервен, нервен ще си остане; ако е бил щедър, такъв ще си остане.
Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Христос показва на хората начина, по който могат да се справят с мъчнотиите си. Първото условие за това е чист живот, изпълнен с любов. Истинският християнин се отличава с морален устой. Той е смирен, любящ и чист. Който не е придобил тези качества, и християнин да стане, ще се проявява такъв, какъвто е бил първоначално: ако е бил нервен, нервен ще си остане; ако е бил щедър, такъв ще си остане. Големи усилия трябва да прави човек върху себе си, за да превърне отрицателните си качества в положителни и да усили положителните. Бубата не може в един ден да стане пеперуда. За това са нужни около 40 дена. Ако на бубата, която живее толкова кратко време, са нужни 40 дена за превръщането й в пеперуда, колко повече работа и време са нужни на човека, за да мине от състояние на буба в пеперуда. Както животните, така и хората се развиват бавно, постепенно, като следват законите на еволюцията. към беседата >>
37. Лозата и пръчките, НБ , София, 26.1.1919г.,
- Както животните се ръководят от Божествения ум по инстинкт, така и всеки християнин трябва да се ръководи от Христовата светлина.
Като се говори върху различни въпроси, мнозина казват, че вместо да разберат нещата, повече се объркват. Говори се за еволюция, за превръщане на енергиите, за сгъстяване и разширяване на материята, но все едно, че се хвърля камък във водата. Както хвърленият камък във водата образува все по-големи кръгове около себе си, така и неразбирането им расте все повече. Едно се изисква от човека: Христос да пребъдва в него. Това значи: Христос да живее в човека и да се проявява като светлина, топлина и сила. Както животните се ръководят от Божествения ум по инстинкт, така и всеки християнин трябва да се ръководи от Христовата светлина. Докато не приеме Божията мисъл в себе си, човек всякога ще страда. Всеки казва, че има свои разбирания и възгледи за живота, не иска никого да слуша, но, в края на краищата животът на хората се обезсмисля, и работите им всеки ден изостават назад. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта си, но, въпреки това, животното усеща приближаващата буря или земетресение и взима мерки да се запази, а човек, със своя висок ум и с особеното си мнение, става жертва. В инстинкта на животното се крие Божественият Дух, който го ръководи. Прелетните птици схващат по инстинкт времето за отиване в топлите страни и напущането им и никога не се излъгват. към беседата >>
- Също се изисква и от всеки християнин.
Тази е причината, поради която някога даже двама души не се разбират. Те се свързват в името на любовта, но скоро се насищат един на друг и пожелават да се разделят. Те могат да се разделят, ако знаят действията изваждане и деление. Някоя жена иска да напусне мъжа си. Това е възможно, само ако тя знае всичките правила на математиката. Също се изисква и от всеки християнин. Ако искаш да извадиш една лоша мисъл от ума си, трябва да знаеш общия сбор на мислите си, които предварително си разпределил на добри и лоши и тогава, от лошите мисли ще извадиш лошата, а добрите ще оставиш настрана. Ако си ощетил някого с хиляда лева, ще отвориш кесията си, ще извадиш хиляда лева и ще му ги върнеш. Така ще се разреши спорът. Божественият закон не допуща никаква дисхармония, никакво прескачане. Там процесите се извършват правилно и систематично. към беседата >>
38. Моето иго, НБ , София, 9.3.1919г.,
- Жената на един такъв християнин казала: Не желая да вляза в този рай, за който ми говориш.
Мнозина говорят за Христовата кръв, за жертвата, която Христос направил за човечеството, за любовта, за правдата, но като влязат в дома си, други са отношенията им към техните близки. Жената на един такъв християнин казала: Не желая да вляза в този рай, за който ми говориш. Така казвали и китайците за католиците, от които слушали да се говори по един начин, а се постъпва по друг. Те често запитвали: Има ли на другия свят католици? – Има. – Тогава не искаме да влезем в този рай, за който те ни говорят. Ето защо, между делата и думите на човека не трябва да има противоречие. към беседата >>
- " Казвам: „Савле, слез от коня си." На теософите казвам: „Трябва да ослепеете, за да станете истински теософи." На християните казвам: „Трябва да изгубите каменното си сърце, за да станете истински християни." Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. (втори вариант)
Днес ви желая, на повечето от вас, да отидете при Савла, както Ананий отиде. Всеки от вас има по един Савел в себе си. Като ме слушате, някои от вас казват: „Защо Учителят е събрал тия хора да им говори? Какво особено ще им каже? " Казвам: „Савле, слез от коня си." На теософите казвам: „Трябва да ослепеете, за да станете истински теософи." На християните казвам: „Трябва да изгубите каменното си сърце, за да станете истински християни." Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си. Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. Това изисква новото учение. към втори вариант >>
- Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си. (втори вариант)
Днес ви желая, на повечето от вас, да отидете при Савла, както Ананий отиде. Всеки от вас има по един Савел в себе си. Като ме слушате, някои от вас казват: „Защо Учителят е събрал тия хора да им говори? Какво особено ще им каже? " Казвам: „Савле, слез от коня си." На теософите казвам: „Трябва да ослепеете, за да станете истински теософи." На християните казвам: „Трябва да изгубите каменното си сърце, за да станете истински християни." Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си. Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. Това изисква новото учение. към втори вариант >>
- Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. (втори вариант)
Всеки от вас има по един Савел в себе си. Като ме слушате, някои от вас казват: „Защо Учителят е събрал тия хора да им говори? Какво особено ще им каже? " Казвам: „Савле, слез от коня си." На теософите казвам: „Трябва да ослепеете, за да станете истински теософи." На християните казвам: „Трябва да изгубите каменното си сърце, за да станете истински християни." Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си. Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. Това изисква новото учение. към втори вариант >>
- Дали си християнин или евреин, все ще слушаш съветите на някого.
Това право ще се приложи тогава, когато ние започнем да слушаме гласа на Бога. Някой казва: Не искам да слушам, каквото ми говори Господ, – Приятелю, каквото и да правиш, все ще слушаш някого. Ако не слушаш Господа, ще слушаш своя настойник. Ако не слушаш Господа човек ще слушаш. Дето и да си, в църква или на училище, в някое учреждение или в дома си, все ще слушаш някого. Дали си християнин или евреин, все ще слушаш съветите на някого. Заблуждение е да мислиш, че си свободен. Някой мисли, че като минава от едно състояние в друго, ще оправи света. Казвате, че болшевизмът е лошо нещо. Не е така. Болшевиците ще направят корекция в живота на богатите хора. към беседата >>
- Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин.
Като ме слушате, някои от вас казват: Защо Учителят е събрал тия хора да им говори? Какво особено ще им каже? Казвам: Савле, слез от коня си. На теософите казвам: Трябва да ослепеете, за да станете истински теософи. На християните казвам: Трябва да изгубите каменното си сърце, за да станете истински християни. Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си. Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. Това изисква новото учение. Много от сегашните хора имат очи, но не виждат. Обаче, срещате слепи хора без очи, които, с едно докосване до вас, проникват във вашата душа и прозират във вашия минал живот. към беседата >>
- Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си.
Какво особено ще им каже? Казвам: Савле, слез от коня си. На теософите казвам: Трябва да ослепеете, за да станете истински теософи. На християните казвам: Трябва да изгубите каменното си сърце, за да станете истински християни. Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си. Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. Това изисква новото учение. Много от сегашните хора имат очи, но не виждат. Обаче, срещате слепи хора без очи, които, с едно докосване до вас, проникват във вашата душа и прозират във вашия минал живот. Те са по-добри ясновидци от тия, които имат очи. към беседата >>
- Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва.
Казвам: Савле, слез от коня си. На теософите казвам: Трябва да ослепеете, за да станете истински теософи. На християните казвам: Трябва да изгубите каменното си сърце, за да станете истински християни. Който не е изгубил сърцето си, не е станал християнин. Ако не можеш да услужиш на своя ближен със сърцето си, за да почувства нещо, и с очите си, да види нещо, никакъв християнин не си. Следователно, искаш ли да си теософ, трябва да ослепееш; искаш ли да си християнин, трябва да дадеш сърцето си в жертва. Това изисква новото учение. Много от сегашните хора имат очи, но не виждат. Обаче, срещате слепи хора без очи, които, с едно докосване до вас, проникват във вашата душа и прозират във вашия минал живот. Те са по-добри ясновидци от тия, които имат очи. Опитайте се да пипнете моя минал живот и да ми кажете, какъв е бил той. към беседата >>
41. Отхвърленият камък, НБ , , 1.6.1919г.,
- Всеки болен човек е християнин.
Или ще започнете всеки ден да ходите в болницата и да благодарите на лекаря, че ви е излекувал? Един лекар ще ви каже: „Стига вече благодарности, защото имам и други болни“. Ще кажете: „Ние трябва да се молим на Бога“. Разбира се, че трябва да се молим, но не като болни хора, а като здрави. Като болни хора ще пиете лековете, ще лежите на гърба си, ще се обръщате от едната страна на другата, ще коленичите от болки, но като здрави, ще вземете ралото и мотиката и хайде на нивата и лозето, и ще правите поклони. Всеки болен човек е християнин. Но ще кажете: „Аз съм от друга партия“. От каквато партия и да си, какъвто и да си по вероизповедание и възгледи, било будист, мохамеданин, теософ, окултист и други, болен ли си, ти си християнин. Някои ме питат: „Защо християнството не е поправило света? “ Отговарям: Християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тях, доколкото е могло, а в света няма още наука за здравите хора. Някой казва: „Аз искам да се занимавам с велики идеи“. към беседата >>
- От каквато партия и да си, какъвто и да си по вероизповедание и възгледи, било будист, мохамеданин, теософ, окултист и други, болен ли си, ти си християнин.
Ще кажете: „Ние трябва да се молим на Бога“. Разбира се, че трябва да се молим, но не като болни хора, а като здрави. Като болни хора ще пиете лековете, ще лежите на гърба си, ще се обръщате от едната страна на другата, ще коленичите от болки, но като здрави, ще вземете ралото и мотиката и хайде на нивата и лозето, и ще правите поклони. Всеки болен човек е християнин. Но ще кажете: „Аз съм от друга партия“. От каквато партия и да си, какъвто и да си по вероизповедание и възгледи, било будист, мохамеданин, теософ, окултист и други, болен ли си, ти си християнин. Някои ме питат: „Защо християнството не е поправило света? “ Отговарям: Християнството е наука за болни хора и то е помогнало на тях, доколкото е могло, а в света няма още наука за здравите хора. Някой казва: „Аз искам да се занимавам с велики идеи“. Питам: Ти свърши ли с всички лекарства, с всички болни, прости ли се с всички сестри милосърдни, излезе ли от болницата? Ако си се справил вече с всичко това, ще може да влезеш в света, ще научиш закона на християнството и тогава можеш да намериш светлата си майка. към беседата >>
- Мъжът дойде от работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаеш ли, че съм болен човек, че съм християнин?
Следователно болните хора, които аз наричам християни, са отхвърлили този камък на ъгъла, защото не им трябва. Ние, като болни хора, лежим на гърба си и чакаме все наготово. Викат някой лекар при един болен и последният вика: „Ох, господин докторе“, но като му сложат кюфтета, яде. Яде той, но и пъшка. Вашите кухни са за болни хора. Мъжът дойде от работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаеш ли, че съм болен човек, че съм християнин? “ Казвате: „Благородно е името християнин“. Да, но докато си в болницата, а излезеш ли от нея, вече не си християнин. Аз разсъждавам идейно, не ме разбирайте криво. За мене в света няма противоречия, всичко е ясно. Ако всички бихте разбирали въпросите тъй, както аз ги разбирам, светът в един ден щеше да се оправи. към беседата >>
- “ Казвате: „Благородно е името християнин“.
Ние, като болни хора, лежим на гърба си и чакаме все наготово. Викат някой лекар при един болен и последният вика: „Ох, господин докторе“, но като му сложат кюфтета, яде. Яде той, но и пъшка. Вашите кухни са за болни хора. Мъжът дойде от работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаеш ли, че съм болен човек, че съм християнин? “ Казвате: „Благородно е името християнин“. Да, но докато си в болницата, а излезеш ли от нея, вече не си християнин. Аз разсъждавам идейно, не ме разбирайте криво. За мене в света няма противоречия, всичко е ясно. Ако всички бихте разбирали въпросите тъй, както аз ги разбирам, светът в един ден щеше да се оправи. Аз си представям хората от сегашния свят завързани един за друг, за да бъдат по-сигурни в живота. към беседата >>
- Да, но докато си в болницата, а излезеш ли от нея, вече не си християнин.
Викат някой лекар при един болен и последният вика: „Ох, господин докторе“, но като му сложат кюфтета, яде. Яде той, но и пъшка. Вашите кухни са за болни хора. Мъжът дойде от работа и започва да вика: „Защо не си сготвила, не знаеш ли, че съм болен човек, че съм християнин? “ Казвате: „Благородно е името християнин“. Да, но докато си в болницата, а излезеш ли от нея, вече не си християнин. Аз разсъждавам идейно, не ме разбирайте криво. За мене в света няма противоречия, всичко е ясно. Ако всички бихте разбирали въпросите тъй, както аз ги разбирам, светът в един ден щеше да се оправи. Аз си представям хората от сегашния свят завързани един за друг, за да бъдат по-сигурни в живота. Аз казвам: Престанете да се връзвате. към беседата >>
42. Учител и Господ, НБ , София, 15.6.1919г.,
- Вие казвате: „Аз съм християнин, православен“, но ако ви обиди, докачи някой малко, вие веднага започвате дело против него.
За мене всичко е словесно. Като казвам за мене(?), не подразбирам онзи царски син, чийто портрет носи царската дъщеря, а другият, който носи в себе си Божествените истини за този свят. Христос казва: „Наричате ме Учител и прави сте“. Но Христос не е Учител като Мойсей, който проповядваше: „Око за око и зъб за зъб“. Днес вие служите на Христа, но служите и на много други учители, служите и на Мойсей. Вие казвате: „Аз съм християнин, православен“, но ако ви обиди, докачи някой малко, вие веднага започвате дело против него. Това е старото учение, което прилагаме в живота, а говорим за новото. Когато говорим за материализъм, аз разбирам, че служим на този свят, влюбваме се в образа на царския син и казваме, че това, което виждаме, то е реалното в живота. А всичко друго, което е действително реално, истинското в живота, него изхвърляме. Всички отношения, които са много по-реални и съдържат смисъла на живота, могат да се проверят. Като говоря за смисленост, не разбирам тази, която вие може да схванете. към беседата >>
43. Малкият закон, НБ , София, 22.6.1919г.,
- Тогава, ако си християнин и слизаш през тези седем [милиона] гюлета по седем милиона, и те питам: где си сега - ще отговориш, че си в нисшите полета на астралния свят. (втори вариант)
Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и малко да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и оттогава и земята, и небето ще работят за вас. Колелото на живота, като се движи към една или друга посока, ще произведе съответно действие. Готови ли сте да бъдете верни на онези ваши малки желания, които от хиляди години сте вложили в себе си; готови ли сте да спасите мравката, която се дави - вие ще започнете отляво към дясно; иначе ще започнете отдясно към ляво и [отгоре надолу], към конуса. Тогава, ако си християнин и слизаш през тези седем [милиона] гюлета по седем милиона, и те питам: где си сега - ще отговориш, че си в нисшите полета на астралния свят. Ако си окултист, ще кажеш, че си на нисшите полета на манаса и т.н. Като стигнеш най-долу, ще кажеш: „Стигнах най-после до дъното на този конус." Ами сега какво мислиш да правиш? „В моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя един подем нагоре." Криво си разбрал тази философия. „Е, ами какво да правя сега? " Ще минеш през тясното отвърстие на друг конус и оттам ще се издигнеш нагоре. към втори вариант >>
- Тогава, ако си християнин и слизаш през тези 7 по 7 милиона полета и те питам де си сега, ще отговориш, че си в низшите полета на астралния свят.
Всяко благородно желание, което се породи във вас, колкото и микроскопическо да е то, ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и оттогава и земята, и небето ще работят за вас. Колелото на живота, като се движи към една или друга посока, ще произведе съответно действие. Готови ли сте да бъдете верни на онези ваши малки желания, които от хиляди години са вложени във вас, готови ли сте да подадете сламката на мравката, която се дави, вие ще започнете отляво към дясно, иначе ще започнете отдясно към ляво, т.е. надолу към конуса. Тогава, ако си християнин и слизаш през тези 7 по 7 милиона полета и те питам де си сега, ще отговориш, че си в низшите полета на астралния свят. Ако си окултист, ще кажеш: „Стигнах най-после до дъното на този конус“. Ами сега какво мислиш да правиш? – „В моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя един подем нагоре.“ Криво си разбрал тази философия. „Е, ами какво да правя сега? “ – Ще минеш през тясното отвърстие на другия конус и оттам ще се издигаш нагоре, понеже енергиите в тия конуси вървят точно в противоположни посоки. към беседата >>
44. Бог е говорил, НБ , София, 9.11.1919г.,
- Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. (втори вариант)
Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. Може ли да търпиш толкова? Ще си представиш, че бият твоята сянка, твоята къща отвън, а не самия тебе. Какво ще правите, ако започнат да ви бият? Ще се молите, ще коленичите, да престане боят. Значи познавате Мойсея и му се молите. към втори вариант >>
- Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой.
Всичко, което едно време евреите са вършели, сега християните го вършат. Христос казва: „Речено е око за око, зъб за зъб. Аз казвам: Не противи се на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата.” Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо в живота. Как така, да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата! Ако те хванат здраво и започнат да те бият, като истински християнин, ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. – Може ли да търпиш толкова? – Ще си представиш, че бият твоята сянка, твоята къща отвън, а не самия тебе. Какво ще правите, ако започнат да ви бият? Ще се молите, ще коленичите, да престане боят. Значи, познавате Мойсея и му се молите. към беседата >>
45. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, ИБ , БС , София, 12.2.1920г.,
- В християнския смисъл на разбиране, християнин може да бъде и мистикът, и теософът и спиритистът.
Окултизмът е наука за познаване на природните Сили, на тяхната област, начин на действие и приложение. Окултистът е човек реалист; той не вярва, а борави само с Природата, с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава. В християнския смисъл на разбиране, християнин може да бъде и мистикът, и теософът и спиритистът. Ако вземем обаче областта на Духа в широк смисъл, в нейните разклонения, това вече е спиритизъм. Опасността при спиритизма лежи в това, че хората имат в себе си други зародиши, които всъщност им причиняват и вреда. Но ние ще оставим засега настрана онова, което говорят за него критиците. Спиритизмът е движение; теософията е примирение на противоречията; мистицизмът е слизане, а може да се каже още, че е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, той е единствената наука, която ни учи как да живеем и която може да ни избави от всички нещастия; а християнството е наука за ликвидиране на кармата, за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха от Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, това значи, че Той е платил дълговете му. към беседата >>
- Съвременните хора са християни, защото Христос е християнин.
То е кредит за християните, за ония, които Христос кредитира. Те са търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е християнин. Теософията е наука за примирение на половете, а християнството – за сближение и обединение на последните. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на духа с душата. Това, което сега проповядват, не е християнство, то трябва да претърпи преобразование. Ако християнството беше такова, каквото ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. Но ние ще оставим този въпрос, защото не влиза в нашата област. към беседата >>
46. Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920г.,
- Това е изпит за всеки християнин.
Както прозорците на къщите са необходими за проветряване на въздуха, така и обществата имат за цел да предпазват хората от задушаване. Колкото повече прозорци има къщата, толкова по-добре. Тъй щото, когато някой ми забие губерка в ръката, аз мълча, нищо не казвам. Чувствам болката, много дълбоко я чувствам, но си казвам: Такъв е Божият закон, ще понеса всичко с любов. Заради мене са носили, и аз ще нося за другите. Това е изпит за всеки християнин. Когато опитват жилото на своя брат, живият Христос ти казва: „Не бой се, тази отрова ти е потребна. Аз ще ти покажа истината. И Бог прави същото в моята лаборатория.” Какво правя аз в своята лаборатория? Днес ме ужили един. Взимам отровата от неговото жило, турям я в едно шишенце за лекарство и надписвам, каква е тая отрова и за какво се употребява. към беседата >>
47. Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920г.,
- "Аз съм християнин." – Готов ли си да умреш за Христа?
Тези, които се застъпват за властта, за правата на змея, ще го видят да дойде на земята, като се прояви по различни начини. Ние не искаме да намалим страданията в този свят, но и да искаме, това няма да ни помогне. Страданията ще се намалят само тогава, когато се разбере смисълът на този велик закон, в живота на човека и придобие правилно разбиране. Вие казвате: Ние вярваме в Господа. – Готови ли сте да се пожертвате за Него? "Аз съм християнин." – Готов ли си да умреш за Христа? – Аз съм евангелист, православен. – Готов ли си да се жертваш за евангелието, за православието? Ако не си готов, ти си актьор на сцената. Где са онези велики хора, които са готови да се жертвуват за своите идеали? Разбира се, щом те уловят в престъпление, ще дойде съдията, ще те осъдят. към беседата >>
49. Приятел и раб, НБ ИБ , , София, 25.4.1920г.,
- – „Значи не си християнин?
Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен. Тя не е здание, направено от камъни. Да се разберем в това нещо. Често ме питат: „Ти ходиш ли в църква? “ – Не ходя. – „Значи не си християнин? “ – Не съм. Аз не съм от онези християни на камъните, не вярвам в никакви камъни. Ще кажат: „Ето един извеян човек.“ Е, хубаво, вие, най-разумните, най-духовните хора, покажете ми вашата култура, аз съм готов да я приема и да се откажа от своята. Но ако моята извеяност стои по-горе от вашия разум, аз не се отказвам от нея. Павел казва: „Безумното в Бога стои по-високо от разумното в човеците.“ Аз бих предпочел да се свържа с безумното в Бога, отколкото с философията на човеците. към беседата >>
- Всякой може ли да бъде християнин?
Сега казваме, че сме християни. Що е християнин? Свещеникът казва: „Да отидем в църква, да запалим свещи, да кадим тамян и пр.“ Да сме християни, значи да имаме знания. Да имаме знания, значи да вървим по стъпките на Христа. Майстор е оня, който си умее добре занаята и го изпълнява. Всякой може ли да бъде християнин? – Не. Трябва да има знания, да има дълбоко в себе си законите на природата, да ги спазва и да знае да върви по стъпките на Христа. Например милосърдие е да пожертвува целия си живот за Христа, а не да раздадеш имота си на хората и те помежду си да го изпият и изядат. Милостта е да дадеш имота си като семе за плод и да го оползотворят. Сега в Европа всички са християни, и един малък въпрос не могат да изгладят. към беседата >>
- Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал?
Трябва да има знания, да има дълбоко в себе си законите на природата, да ги спазва и да знае да върви по стъпките на Христа. Например милосърдие е да пожертвува целия си живот за Христа, а не да раздадеш имота си на хората и те помежду си да го изпият и изядат. Милостта е да дадеш имота си като семе за плод и да го оползотворят. Сега в Европа всички са християни, и един малък въпрос не могат да изгладят. Съвременните християни са с разгласени тонове и всеки казва, че цигулката му е нагласена. Някой казва: „Аз съм християнин.“ – С какво си започнал? – „С милосърдието – но не върви; с друга добродетел – но също не върви.“ Християнинът трябва да върви със закона за самопожертвуванието. Християнството не е за светски деца галени, които искат да ядат и пият, но е за големи деца, които искат да работят за Баща си. Самопожертвувание значи да повдигнеш живота си. Христос казва: „Който изгуби живота си за Мене, ще го намери и който го запазва, ще го изгуби.“ към беседата >>
- Да си християнин, трябва да си герой.
Да си християнин, трябва да си герой. „Който не напусне баща, майка, мъж, жена, дом, имот, не е Мой ученик и нищо не ще получи.“ Един кафеджия чукал кафе в една чутура и на всеки удар казвал: „Хххъ! “ Минавал един човек и му казал: „Да станем ортаци, но наполовина – ти ще чукаш, аз ще казвам „хххъ! “ Продавали кафето. Когато да делят, кафеджията отказал да даде половината. Отишли при съдията. към беседата >>
53. Път, Истина и живот, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Но ако срещнеш някой просяк, ще му кажеш: „Хайде, остави ме на мира, с човек като тебе нямам работа.“ Представете си обаче, че този просяк е християнин; вие го изпъждате да не ви безпокои, отивате на църква и след това запитвате другаря си: „Разбра ли Христовото учение?
Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни, които ни служат. Ако вашето дете хване някое пиленце и започне да го коли, ако къса крилцата и крачката на някоя муха, не очаквайте от него да стане добър човек или гений. Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със счупен крак, донесе го вкъщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек. Новият морал е да правим добро както на най-малките, така и на най-големите същества. Лесно е да бъдеш добър към човек, който ти е дал назаем десет хиляди лева, и когато го срещнеш, да му се усмихнеш, да го поздравиш любезно. Но ако срещнеш някой просяк, ще му кажеш: „Хайде, остави ме на мира, с човек като тебе нямам работа.“ Представете си обаче, че този просяк е християнин; вие го изпъждате да не ви безпокои, отивате на църква и след това запитвате другаря си: „Разбра ли Христовото учение? “ Но и вие, които питате и които пъдите просяка, не сте го още разбрали. към беседата >>
55. Кротките, НБ , ИБ , , 25.1.1921г.,
- И много време не се изисква за един ученик, за един художник, за един музикант или за един християнин.
Не мислете, че сте кротки хора. Кротки хора сте, само че, можете да се научите, имате ли способности за това. И много време не се изисква за един ученик, за един художник, за един музикант или за един християнин. Достатъчни са пет-шест години, да се научи на това изкуство. Как ще приложите кротостта? Като се върнете в дома си, ако сте неразположени духом, кажете си: "Аз съм кротък човек", т. е. трябва да разсъждавате логически, трябва да търсите сполука в своята работа и трябва да сте щастливи. към беседата >>
56. Фарисей и садукей, НБ , София, 20.3.1921г.,
- В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“.
Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там! Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките. След всичко това тия хора минават за културни, за християни! Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света? към беседата >>
59. Път на мисълта, ИБ , Витоша, 25.5.1921г.,
- Например, ти си добър християнин, готов си на всички жертви за Христа.
И тъй, една пиявица е в състояние да развали човешкия живот. Дали си мъж, или жена, не е важно; щом има нещо, от което се страхуваш, този страх ще развали това, което си градил цял живот. Например, ти си добър християнин, готов си на всички жертви за Христа. Гонят те, бият те, на всичко издържаш. Обаче, един ден заболяваш и трябва да турят пиявица на врата ти. Казваш: Всичко мога да понеса, но пиявица не мога да гледам. Кажеш ли така, всичко пропада. Де отиде твоята философия? към беседата >>
60. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот, ИБ , Витоша, 9.6.1921г.,
- Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко.
Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси. към беседата >>
61. Двете жени / Двѣтѣ жени, НБ , София, 12.6.1921г.,
- Влезте в дома на един християнин, като непознат, да видите как ще ви посрещне.
Днес вълкът се храни с месо, но като не може да го намери, яде и трева. Умовете на много хора са изопачени, както е изопачен вълкът. Питайте един правоверен в какво се заключава Христовото учение, той ще ви каже, че Христос е дошъл да спаси света, или да научи хората да се обичат. – Това не е достатъчно. Важно е да се види де е приложено учението на Христа в пълнотата му. Влезте в дома на един християнин, като непознат, да видите как ще ви посрещне. Може да ви нагости, ако сте пътник, но веднага ще затвори касата и сърцето си, да не даде нещо повече, отколкото трябва. Ако му поискате една сума от две–три хиляди лева, той ще каже: „Ти прекали вече. Иди да искаш от друг някой“. – Това е учението на света. Според това учение слабият трябва да работи за силния; силният има право да се ползва от месцето на слабия. към беседата >>
63. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта, НБ , София, 2.10.1921г.,
- Някой християнин, като срещне нищ духом, казва: „Не искам да поздравя тоя човек, не ме интересува“.
„На влязване в дома, поздравявайте го.“ – Кого да поздравяваме? – Бога. Казано е в Писанието, че Бог не живее само на небето, но и в сърцата на смирените, на нищите духом. Следователно, когато срещнеш един смирен, нищ духом, поздрави го. Чрез него ти поздравяваш Господа, Който живее в душата му. Някой християнин, като срещне нищ духом, казва: „Не искам да поздравя тоя човек, не ме интересува“. – Ще се интересуваш от него, защото великият Божи Дух живее в сърцето му. Като влезеш в дума му, ще го поздравиш. Този, Който живее в неговия дом, ще ти отговори и ще те приеме. към беседата >>
64. В Египет, НБ , София, 13.11.1921г.,
- Там се подвизавал като отшелник друг римлянин, станал християнин, на име Финиций, който много дълбоко е разбирал живота и е бил отличен философ.
Воля има в нея: „Не искам да ида! За нищо не желая да ида в двореца! “ Онзи, който е бил определен, отишъл да изпълни волята на Нерона с насилие, и след туй, по заповедта на Нерона, я пуснали навън. Тя излиза, напуща Рим, съвършено се отдалечава оттам, в нейната душа се явява отвращение към римската цивилизация: „В Рим няма нищо благородно, то е позор за Рим, аз не искам да бъда отсега нататък римлянка“. И отива в южната страна, минава в Африка, в една планинска местност. Там се подвизавал като отшелник друг римлянин, станал християнин, на име Финиций, който много дълбоко е разбирал живота и е бил отличен философ. Млад човек, на около 35 години, 15 години се е подвизавал той. Имал е желание да изчезне тази негова красота, която съблазнявала жените. И колкото повече време минавало, толкова по-красив е ставал: той взимал огледало и всеки ден, като се оглеждал в него, още по-красив ставал. На Христа се молил и казвал: „Господи, този дявол, тази външна съблазън да се махне от мене“. И той искал да изчезне тази негова красота, да бъде угоден Богу. към беседата >>
- Срещат се, не се разбират; той – като християнин, тя – като езичница, в името на ония познания, които е носела със себе си.
Тя не можа да го разбере. „Ти ще ми покажеш пътя – казва му тя, – пътя искам аз да зная, този истински път.“ И питам сега, аз задавам този въпрос и на тази римлянка, и на този Финиций. И двамата още не са намерили смисъла на живота. Христос между тях още не е дошъл. Търсят го, тя – в Рим, той – в пустинята 15 години, в името на Христа. Срещат се, не се разбират; той – като християнин, тя – като езичница, в името на ония познания, които е носела със себе си. А истината ще им покаже този, живият ангел, който ще слезе. Аз оставям историята, без да правя заключение. Вие си направете заключение за себе си. към беседата >>
65. Плачът, НБ , София, 16.11.1921г.,
- Един християнин трябва да плаче.
Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко. И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита: там е друг живот. И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва да заплаче, и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш? “, ще каже някой. – Не е будала. Добре е, че плаче, не го осъждайте. Ако той плаче, то е най-свещеното нещо. към беседата >>
66. Ананий и Сапфира, НБ , София, 20.11.1921г.,
- Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук?
Сега ще ви приведа два анекдота, аз съм ги слушал и ще ви ги разправя. Минава един благороден християнин по улицата, той имал един съсед, който постоянно се молил пред камина, оттам да слезе Духът Божи, но гледа на този комин все един дявол седи, и го пита: "Защо седиш тук? - Тук долу има един човек, много се моли и ми пречи. и Защо не идеш в църквата, там всички се молят? - Онези в църквата са мои, но този много кади, искам да му затуля комина, да не кади, не мога да го търпя." към беседата >>
67. Още по-блажени са!, НБ , София, 4.12.1921г.,
- Вземете християнския свят, само по две писма да прати всеки християнин, това са един милиарда писма; ако са по четири – два милиарда, ами по 10 писма; това са пет милиарда.
Сега: „По-блажен е – казва Христос – който слуша Словото Божие и го изпълнява“. Туй е разумното слово. Ако Господ днес би се явил в света като един човек, вие щяхте да се натрупате да му изкажете своите излияния. Господ щеше да има толкова писма, че нямаше да има време да ги чете. Вземете християнския свят, само по две писма да прати всеки християнин, това са един милиарда писма; ако са по четири – два милиарда, ами по 10 писма; това са пет милиарда. Хайде да не правим сметка, да си губим времето, аз имам предвид краката ви. Пет милиарда писма за колко време можа Господ само да ги прочете? Ами да ги отвори и да ги прочете? Някои са с по два реда, но някои с по 10, 15 реда – изливат сърцето си. Е, ако Господ трябваше да чете, и то с внимание, колко години би му взело да прочете всички тия писма? към беседата >>
68. Стани и опаши се!, НБ , София, 11.12.1921г.,
- “ Аз казвам: Не съм християнин, вие сте християни.
Всичките са били мъченици. И Христос, който даде Новия завет, мъченик е бил, написал го е с кръвта си. Туй учение на Христа е право, защото е писано с кръвта му. Преди години, като казвах: „Българското духовенство има ли кръвта на Христа? “, разбирах: „Туй учение на Христа имат ли го владиците и свещениците в духовете си? “ Аз казвам: Не съм християнин, вие сте християни. И питам ви сега: Изпълнили ли сте учението на Христа? Аз съм комисия тук в света и ще дам такъв един доклад, какъвто никой не е давал, и като го дам, земята ще се обърне с главата надолу! Няма да си поплюя: ако трябва и главите на всички хора да хвръкнат, ще го дам! И на земята не трябва да има престъпници, а хора свободни. Ще каже някой: „Грях няма“. към беседата >>
69. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- Досега се проповядваше: човек, като стане християнин, трябва да напусне търговията, и всички трябва да бъдат свещеници; аз проповядвам обратното: не свещеници, попове, професори трябва да бъдем, ами всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта.
Сега във вашите умове остана мисълта: „Господ едноличен ли е, или е с две лица, или с три“. Аз не зная с колко лица е Господ – с тази философия не съм се занимавал, – но зная едно нещо, че който познава Бога на Любовта, той оживява и за него животът добива пълен смисъл, той става гражданин на Великото царство, и в материалния и в духовния свят. Досега се проповядваше: човек, като стане християнин, трябва да напусне търговията, и всички трябва да бъдат свещеници; аз проповядвам обратното: не свещеници, попове, професори трябва да бъдем, ами всички трябва да станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта. Разбирате ли? Всички да станем слуги – и мъже, жени, и деца. И мъже, и жени, и деца, всички да служим, но не, разбира се, да има остен и картечници отподире. От сега нататък, като се срещнете, не да казваш: „Господин началник“, не, а „господин слуга“. Не: „Почитаема госпожа баронесо“, а „госпожа слугиня“. към беседата >>
70. Слушайте Него!, НБ , София, 12.3.1922г.,
- И всеки, казват, който не е в една от тия шатри, не е християнин.
“ Днес си горе, на планината. Казва: „Тук да направим три шатри“. Кои са тия три шатри? Това са трите църкви: едната – евангелската, другата – православната, и третата – католишката. Тъй казват някои. И всеки, казват, който не е в една от тия шатри, не е християнин. И всички казват, католиците например: „В нашата шатра е спасението! “ Не, никаква шатра! Петър казва това, а Христос казва: „Петре, аз трябва да сляза долу в света, да се пожертвам и да дам живота си за откуп на света“. Никакви шатри. И следователно, ако живеете в шатри, вие сте в учението на Моисея и Илия, а ако живеете без шатра, вие сте в учението на Христа, където целият свят е ваш дом, и следователно учението Христово не е шатра, а е учение на абсолютна свобода. към беседата >>
72. Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922г.,
- И всеки от вас, който се каже, че е християнин, нека дойде да тури пръста си и да засвидетелства, ако дойде някой неверник Тома и ви запита: „Вярваш ли в Христа?
Христос казва: „Тури сега пръста си в ребрата ми и не бъди неверен, а верен“. След като си направил опит, бъди верен и не поддържай вече своето неверие. Сега, от противоположния лагер ни казват: „Вие вярвайте в това, което светите отци са писали“. Ние ще повикаме светите отци, ще турим пръста си в раните им и тогава ще повярваме. Време е вече всички свети отци и апостоли да дойдат в този свят и да засвидетелстват Истината тъй, както Христос я засвидетелства. И всеки от вас, който се каже, че е християнин, нека дойде да тури пръста си и да засвидетелства, ако дойде някой неверник Тома и ви запита: „Вярваш ли в Христа? “ Не, това е второстепенен въпрос. Той трябва да ви запита: „В твоята душа живее ли Божественият Дух, и Божествената Любов проявява ли се? “ Как ще обясниш на този човек? Ще му кажеш: „Дай си тук пръста в ръцете ми и в ребрата ми и ще познаеш! “ към беседата >>
73. Христа разпят, НБ , София, 23.4.1922г.,
- Сега не трябва да казваме: „Ти си християнин, превърнал ли си се, имаш ли хриле, от риба си станал човек, имаш ли дихателни дробове?
„Ние вярваме в Христа.“ – Да, вие сте хора, които вярвате в гробища, в паметници, казвате: „Хем като умра, да ми четете много молитви, да не ме оставите без помощ“. Тъй са го правили езическите народи, и тия обичаи са минали в съвременния свят. Не са лоши тия работи, те са добри, но ще бъде смешно за онази пеперуда, която се е превърнала от гъсеница в пеперуда, да спазва своите навици на гъсеница. Нейният начин за ходене, нейният начин за ядене е диаметрално противоположен на този на един червей. И когато рибата се превърне на човек, този човек ще се различава диаметрално от рибата. Сега не трябва да казваме: „Ти си християнин, превърнал ли си се, имаш ли хриле, от риба си станал човек, имаш ли дихателни дробове? “ – Нямам. „Ама аз мисля, че съм човек.“ Тогава пак ще ви приведа онзи смешен разказ за американеца, който излекувал един болен. – В Америка стават чудесии: може да лекувате хората отдалече, без никакви церове. Тъй, само с мисъл, ги лекуват. Някой богат човек си счупил крака, явява се един доктор и му казва: „Ще мислиш, че твоят крак не е счупен, ще мислиш ден, два, три и твоят крак ще се намести“, дал му всички правила. към беседата >>
74. Окултни правила, ООК , София, 27.4.1922г.,
- Да кажем, ако в Европа има близо 500 милиона християни, всеки един християнин има воля.
Или пък трябва да имате знанието, да издигнете вашия ум или сърцето си, за да се облагородите. Но в това още не е смисълът на живота. Вие може да имате един прекрасен ум и при това пак да умрете, като един нещастник; вие може да имате едно благородно сърце и при това пак да умрете; вие може да имате една силна воля и при това пак да умрете. Сега съвременните окултисти казват, че човек с волята си всичко може да направи. Това е вярно само 25%, но не сте само вие единствените. Да кажем, ако в Европа има близо 500 милиона християни, всеки един християнин има воля. Всички тия воли, обаче, не действуват в една и съща посока. Допуснете, че 100 души от вас, тук, са кандидати за една професорска катедра. И всинца имате желязна воля. Колко души със своята силна воля ще седнете на този стол? Всеки ще каже: „Аз с воля, всичко мога да направя“. към беседата >>
75. Много плод, НБ , София, 21.5.1922г.,
- Няма по-отвратително нещо за един християнин, за един ученик, ако прави туй, което казах, съзнателно.
И ако всички ние бихме се подчинили на този велик вътрешен закон, на Божията Любов, и ако приложим тази абсолютна Правда, целият съвременен строй веднага би се променил. Мен ми се оплаква една сестра за един случай и аз ще ви го приведа. Една млада сестра живее при една друга сестра и двете са от едно и също учение, вярват в едно и също, четат едни и същи молитви, подвизават се и двете, но старата сестра постоянно сол троши на младата в кухнята. „Какво да мисля, слугиня съм вече, и не е седнала с мен вътре да ми каже една сладка дума, да говори за Господа, а все в кухнята: ти си такава, глупава, това не си направила, онова, и при това казва: „Господи, да дойде Божият дух вътре в мене“, но пак: „Чесън да счукаш“. Благородство се изисква от нас. Няма по-отвратително нещо за един християнин, за един ученик, ако прави туй, което казах, съзнателно. Ако го прави съзнателно като учителя, с цел да изпита, то е благородно, но ако с това се удоволства, понеже онзи, другият, е послушен, това не е благородно. Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо куче дави по-малко куче, то бяга, срещне друго куче и то се нахвърля и го дави. Казвам: „Учат си занаята“. Туй куче, което е давено, не е научило изкуството още, по-голямото куче му казва: „Ти не давиш като мен“, а малкото куче разбира: „Да давиш като мен“. Господ ти дава страдания и казва да не правиш неправда, а ти казваш: „То без неправда не може“. към беседата >>
- Единият е на граф Кенигсберг или на Бургсон, а вторият метод е на благочестивия християнин, а не на Браун и Мелби.
Има примери, аз съм виждал такъв случай, някое по-голямо куче дави по-малко куче, то бяга, срещне друго куче и то се нахвърля и го дави. Казвам: „Учат си занаята“. Туй куче, което е давено, не е научило изкуството още, по-голямото куче му казва: „Ти не давиш като мен“, а малкото куче разбира: „Да давиш като мен“. Господ ти дава страдания и казва да не правиш неправда, а ти казваш: „То без неправда не може“. И тогава има две възможности или два метода, с които можем да изправим живота си. Единият е на граф Кенигсберг или на Бургсон, а вторият метод е на благочестивия християнин, а не на Браун и Мелби. И всички съвременни окултисти, даже на запад, имат една слабост, че показват на сегашните младежи как да развият своята сила и как да се подигнат над съвременното общество. Че туй не е нещо ново, то е едно старо учение. Туй не е плод, а едно дело. И за това казва Христос: „Да приносяте плод“, плодът на нашия Баща, Който живее в нас. И няма да се мине дълго време, Той ще прати своите служители да ни повикат, за да видят плода, който ние сме изработили на Неговата нива. към беседата >>
76. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, НБ , София, 4.6.1922г.,
- Или защо един християнин ще мисли за себе си това, което не е?
Представете си сега, питат някой: как ще познаете вие дали един човек е от Бога или не? Ще кажете: „Той е сладкодумен, разумно говори, от Писанието говори, цитира Исая, цитира Исуса Христа, говори за вярата“. Всичко това, според мен, не е едно доказателство, че той е пратен от Бога. Аз засягам основата на нещата, подлагам и себе си, и другите на същата критика. И тогава питам: защо един пророк ще мисли, че е това, което не е? Или защо един християнин ще мисли за себе си това, което не е? Защо в себе си ние да не признаем великата истина тъй, както се схваща в даден момент в нашето съзнание, туй, което дълбоко съзнаваме и чувстваме? Ние трябва да бъдем искрени към себе си, а не само да разгледаме живота си от ония благоприятни моменти на живота, от онова приятно настроение, когато има повишение на температурата, защото то може да е случайно. Сега, дядо ти оставил един милион или два милиона лева наследство, но то е случайно, а след като изгубиш капитала, парите си, богатството си, туй знание, което имаш, формата вече не ти помага. И ние, съвременните хора, сме се заблудили да мислим за културата, че е нещо съществено. Е, питам: каква полза има за невидимия свят, за Бога, ако някой машинист в България измисли някоя машина да хвърка из въздуха? към беседата >>
- Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“.
Но питам: тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, народ, който от 2,000 години е навсякъде постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? – Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога; служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпи закона на Любовта и вследствие на туй дойдоха страданията и нещастията върху него. И сегашните християнски народи по Любов не служат на Бога, в църквите им същите проповеди, службата става отлична, Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед, всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов – няма между тях, т.е. има любов, но обикновената. Ще кажете: „Някой християнин дал 100,000 лева“. Има и светски хора, които не са християни и те са дали един милион. Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила, и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си – туй наричам Любов в света, то е Любов. То е Любов, която не заробва, която те освобождава, ти почнеш да дишаш и почваш да растеш и тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря, ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“. Тогава и двамата ще бъдете радостни. към беседата >>
77. Окултна хигиена / Природна хигиена, ООК , София, 8.6.1922г.,
- Сега, нас ни привеждат и други доказателства, че някой път някой пияница може да бъде много по-добър християнин, отколкото един праведен.
– там на Витоша! Кабаре, как се казва онзи курорт – Чам Кория. Който иска кабаре, нека иде в някоя болница, в някоя църква, някой храм. Но кабарета, дето има турски кючеци, жени с дайрета… Кабаре, то е само за великите духове, които могат да издържат, но слабите не ги завождайте. Пазете някого, на един човек силно впечатлен може по някой път по малко да му въздействувате. Сега, нас ни привеждат и други доказателства, че някой път някой пияница може да бъде много по-добър християнин, отколкото един праведен. Ако един пияница може да стане по-праведен от правоверния, за това се иска воля. В този човек има характер, той може да се бори с характер, и той е по-силен от един праведен, който няма тази опитност. Той утре като види, че пият, като няма тази опитност ще каже, може и по друг начин да разреша въпроса. А онзи пияницата, ще каже, аз опитах, победих този порок че този ли? И друг мога да победя. към беседата >>
79. Съвършеният мъж, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под съд.
У нас ще положим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бъде едно удоволствие. После, ние няма да се занимаваме с вярвания, кое е право и кое криво. Често се раждат в градовете разделения между някои братя – не се обичат. Аз казвам, че това са хора, които няма какво да правят: без работа са, разделят се. Вземете някой фалирал търговец – като няма работа, отваря тефтера, гледа кой има да му дава, че да го даде под съд. А той е християнин, знае, че не трябва да го дава под съд. „Не съди брата си.“ – „Да, но трябва да се прехранвам, ще го съдя.“ Ние ще вземем да изгорим всички стари тефтери, ще забравим всичко речено-казано. Стария живот нали го отказваме? Старият живот съвършено ще изчезне. Сега започва Новият живот на Любовта. И Господ тъй казва: „Ще залича всичките ви грехове и ще ги хвърля зад гърба Си.“ Ние тъй ще заличим всичко – и ще започнем Новия живот на Любовта. към беседата >>
80. Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете, НБ , СБ , В.Търново, 10.9.1922г.,
- Кой християнин направи това? (втори вариант)
Сегашните християни, както и българското духовенство казват, че Христос е с тях, на тяхна страна. – Ако е така, защо Синодът не запита Господа, да вземат ли участие във войната? Всички, които минават за християни, запитаха ли Господа, трябва ли да се бият. Кой християнин направи това? Всеки казва, че е християнин, че следва Христа, но щом се издаде указ за война, всички вземат оръжието и тръгват да се бият. Никой не слуша, какво казва Господ. Всички казват: Така е наредено, трябва да се бием за отечеството си. – Това е казано от хората, а не от Господа. Днес всички искат да се убедят, че първото ни задължение е към държавата, а после към Бога. към втори вариант >>
- Всеки казва, че е християнин, че следва Христа, но щом се издаде указ за война, всички вземат оръжието и тръгват да се бият. (втори вариант)
Сегашните християни, както и българското духовенство казват, че Христос е с тях, на тяхна страна. – Ако е така, защо Синодът не запита Господа, да вземат ли участие във войната? Всички, които минават за християни, запитаха ли Господа, трябва ли да се бият. Кой християнин направи това? Всеки казва, че е християнин, че следва Христа, но щом се издаде указ за война, всички вземат оръжието и тръгват да се бият. Никой не слуша, какво казва Господ. Всички казват: Така е наредено, трябва да се бием за отечеството си. – Това е казано от хората, а не от Господа. Днес всички искат да се убедят, че първото ни задължение е към държавата, а после към Бога. Казвам: Първото задължение на човека е към Бога, да има абсолютна любов към Него, а после към държавата. към втори вариант >>
- Първият ти дядо беше многобожник, а вторият – християнин.
Кой е правият път? Ще кажете, че църквата води в правия път. Какви са принципите на църквата? – Не зная, какви са принципите на църквата, но вярвам в това, в което вярваха дядо ми и баба ми. – За кой дядо говориш? Първият ти дядо беше многобожник, а вторият – християнин. За кой от двамата се държиш? Във всяка църква, във всяка религия има нещо здраво, по служителите на църквата са го изопачили. Всяка религия, каквато и да е тя, от памтивека е проповядвала три велики неща: Любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която озарява всички умове. Тези добродетели имат приложение в живота. Казва се за Господа, че е велик, необятен, обаче, малцина могат да се убедят в това. към беседата >>
82. Нагласяване на силите, МОК , София, 1.11.1922г.,
- Така е, те са християни, но Христос не беше християнин. Защо?
Вземе ли някакво решение, всичко ще се измени — и религия, и наука, и условия. При това положение хората ще постъпват според законите на природата, а сега постъпват според своите лични разбирания и вярвания. Напишат някаква максима за живота и всички се стремят да постъпват според нея. Тази максима е техен личен възглед, не е възглед на природата. Запример повечето сегашни хора минават за християни, защото вярват в Христа. Така е, те са християни, но Христос не беше християнин. Защо? За да бъдеше християнин, Той трябваше да вярва в друг някой, вън от себе си. Какво знаем за Христа? Знаем, че Христос е проповядвал за Любовта и изпълнявал волята на Отца си. Христос никога не е проповядвал християнство. Езичниците създадоха християнството. към беседата >>
83. Не знаете що искате, НБ , София, 12.11.1922г.,
- Сам Христос християнин ли беше?
И без православието те оцеляха. Значи, фактът, че православната църква спасила България, не е верен. Като народ, българите са съществували преди православната църква. Значи, в този народ има нещо повече, отколкото в православната църква. Българският народ е съществувал преди християнството. Сам Христос християнин ли беше? Православен ли беше? Защо Неговите последователи се наричат християни? Ако питате Христа, дали е християнин, Той ще каже, че не е такъв. Вие се наричате християни, защото вярвате в Христа. Ами Христос в кого вярва? към беседата >>
- Христос не е християнин, и аз не съм дъновист.
Каквото и да се говори за нас, ние знаем, какво ще стане в света, какво иде. Затова, именно, аз искам да ви освободя, ако не от всички заблуждения и страдания, поне от някои. Ако ви освободя от всички страдания, на себе си ще причиня зло. Важно е да ви освободя от онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви. Мнозина ме питат, как да се наричат – дъновисти или християни? Христос не е християнин, и аз не съм дъновист. Какво проповядваше Христос? – Любовта. И аз проповядвам любов. Христос казваше за себе си, че е Син Божи. Следователно, и вие може да се наречете Синове Божи. към беседата >>
87. Чий е този образъ? / Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923г.,
- Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. (втори вариант)
Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. Владиката казва: Аз съм ръкоположен за Божи служител, никой не може да ме смени. Ученият разчита на своето име, на авторитета си. В края на краищата, всички свършват зле, като пукната стомна. За да бъдеш последовател на Христа, трябва да имаш Неговите качества, Неговия образ. към втори вариант >>
88. Правилно разпределение на енергиите, ООК , София, 13.5.1923г.,
- Дойде някой, иска от тебе хиляда лева, казва ти: „Ти нали си християнин, услужи ми!
Та всякога, когато имаме заблуждения, има и страх, а когато нямаме заблуждения, ние сме свободни. Дойде някой, иска от тебе хиляда лева, казва ти: „Ти нали си християнин, услужи ми! “ То е друг въпрос вече, това е изнудване. Може да имам 10,000 лева, но те са обещани вече на други 10 души. Нямам пари за тебе. Ние трябва да дойдем до някои правилни разбирания. Има неща, които трябва да се разберат правилно. към беседата >>
89. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- Не само да ме пита някой: „Ти православен ли си, ти християнин ли си? (втори вариант)
Тя има свои опити. Туй нещастие, което имаме сега в домовете си, можем моментално да го премахнем. Туй нещастие, което има българският народ, може моментално да се премахне. И нега сега свещениците кажат, че Христовото учение, Христовата любов може да се приложи, а не само да палим свещи в църквата. Не, да приложим туй учение на опит. Не само да ме пита някой: „Ти православен ли си, ти християнин ли си? “ Но аз, като те срещна, питам те: „Ти изпълни ли волята на своя баща? Можеш ли да любиш? “ Туй е, което се изисква сега. Не говорим за държавните мъже, а говорим за онези религиозните. Смешното е, че тия хора, които очакват Бог да оправи света, надяват се да дойде едно управление, то да оправи света. към втори вариант >>
90. След три дни, НБ , София, 24.6.1923г.,
- – „Аз съм християнин.“ – За тебе Христос възкръсна ли?
Че си теософ, католик, евангелист не е важно. Питам: Твоят Учител ще дойде ли? Ако си Го намерил, ти си човек на заблуждението; ако не си Го намерил, ти си човек на възкресението. Казваш: „Аз съм окултист“. – Добре, твоята наука дала ли ти е онова учение, оня съществен живот на безсмъртието? – „Аз съм християнин.“ – За тебе Христос възкръсна ли? – Вярваш ли във възкресението? Христос седи пред вас, а вие питате: „Учителю, къде е Христос? “ Като станах тази сутрин, аз погледнах какво е времето. Това е важно за мене. Това, което говори времето, същото говори и Христос: „Ако не възприемете моето възкресение, много сълзи ще изтекат. към беседата >>
91. Две думи!, МС , София, 2.7.1923г.,
- Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; един християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта.
В новия живот има всичкото богатство, а всички тия хора около нас са все бедняци. Ние ще им дадем от нашето богатство, и въпросът ще се свърши. Новият живот носи всичко в себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Един анархист няма диамантна воля. Един човек, който се кръщава с думата анархист, не е анархист; един християнин, който се кръщава с думата християнин, не е християнин; и даже един, който се кръщава с думата Любов, той не е познал още Любовта. Та, ако не възприемеш, и ако не проявиш тази Любов, как ще носиш новия живот? Само онзи, който прояви светлината, който светне, само той носи името на светлината. Щом не свети може ли да се кръсти с името на светлината? И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. към беседата >>
92. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът, НБ , Русе, 1.10.1923г.,
- “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин.
За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели. Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото учение не е прав. Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите. Всички религии почиват на закона на любовта, мъдростта и истината. Всички религии от памтивека са проповядвали три велики неща: любов беззаветна, мъдрост постоянна и истина, която да озарява всичките умове. Тази любов, тя има своето приложение. към беседата >>
93. Ще ви направи свободни/ Истината, НБ , , 21.10.1923г.,
- Имало един виден лекар християнин, който лекувал.
Ще ви приведа един пример. Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон. Имало един виден лекар християнин, който лекувал. Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. към беседата >>
94. Отвори им умовете, НБ , София, 4.11.1923г.,
- Това е станало в един от видните американски градове с един млад християнин, човек много интелигентен, свършил два факултета, медицина и правните науки, от благородно произхождение, с отличен ум, член на една от видните църкви в Америка.
Такива са условията в морето, един трябва да стане тяхна жертва. Обаче това е само едно предложение. Питам сега: Ако тия 10 души моряци биха се обърнали към Бога с една гореща молитва, не щяха ли да се избавят? – Щяха. Аз ще ви приведа друг един пример. Това е станало в един от видните американски градове с един млад християнин, човек много интелигентен, свършил два факултета, медицина и правните науки, от благородно произхождение, с отличен ум, член на една от видните църкви в Америка. Но случва се, както това става в живота, че той обеднява, практиката не му върви, и той дохожда до такова положение, че се забърква в живота, и тогава дохожда до едно вътрешно съмнение, че няма Господ в света, че всичко е произволно, че животът няма никакъв смисъл. А да се проповядва, че има съдба, туй-онуй, всичко е празна работа. Когато се заражда у него тази мисъл, дохожда отчаянието и той казва: „Няма да живея в този измамлив живот, тази вечер, в 12 часа, ще туря край на живота си. До сега се молих, но няма едно положително доказателство, че има Господ. Всичко е измама, нещата мога да си ги обясня по един начин, мога да си ги обясня и по друг начин. към беседата >>
- Вечерта, към 11 и половина, един много набожен, верующ християнин чува един ясен глас, който му казва: „Да станеш, да отидеш на еди-коя си улица и номер“.
И най-сетне, защо ще ходя между хората да ги лекувам, да търся права? Няма никакво право“. Честен човек бил той. Нагласява си тази вечер една паница с отрова и казва: „Ще туря край на моя живот, на всички тия заблуждения. Няма защо да живея в една лудница, дето всички хора са луди, никой в никого няма вяра“. Вечерта, към 11 и половина, един много набожен, верующ християнин чува един ясен глас, който му казва: „Да станеш, да отидеш на еди-коя си улица и номер“. Нему се вижда много чудно, но си казва: „Види се, някои мои приятели искат да се пошегуват с мене“. Излиза на улицата – няма нищо. Връща се и казва: „Тази вечер не съм с ума си“. Сяда да се занимава, но след 5 минути слуша пак същия глас. Този път не излиза. към беседата >>
95. Излишък и недоимък в живота, ООК , София, 14.11.1923г.,
- В Америка един християнин, след като живял един беден живот, задлъжнял много.
Аз съм ви казвал, че като ученици вие трябва да бъдете мъртви и когато ви хвалят, и когато ви укоряват, и да бъдете слепи и глухи за погрешките на другите хора. Сега, като привеждам това, казвате: „Тъй е, тъй е.“ – Не, според тоя принцип в дадения момент за мен е важно какви са отношенията ми към Бога най-първо. А тъй, критикувам ли другите хора, връзките ми с Бога са слаби и тогава всеки растеж у мене спира. Искате ли доказателства? Скарате ли се с някого, вие не можете да се молите. В Америка един християнин, след като живял един беден живот, задлъжнял много. Молил се тук, молил се там – отникъде няма помощ, а кредиторът си иска парите. Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното си положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо – торба със злато. Вътре – светло, обаче никой няма. Дръпва той торбата и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един банкер. Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите си, забравил да я затвори. към беседата >>
96. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- Като християнин, изпраща го в пустинята, дето 20 години отлично се подвизавал.
Да се върнем сега към Сафио. Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде радостта на този свят. Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение“. Като християнин, изпраща го в пустинята, дето 20 години отлично се подвизавал. Изпокъсал си дрехите, обущата, съвършено оголял. Той бил един от видните римски патриций, от високо произхождение бил. Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни там, в пустинята, не го считали за постник, светия, използвали неговите крака, хапели го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. към беседата >>
97. Школата и развитието на ученика, ООК , София, 26.12.1923г.,
- Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин.
И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път. После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят. Разправя един американски проповедник следния анекдот. Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин. Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш? “ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. към беседата >>
98. Нашите длъжници, НБ , София, 30.12.1923г.,
- Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера.
Изисква се едно вътрешно разбиране. В дадения момент умен е онзи човек, който схваща условията. Той разбира кога едно същество се намира в лоши условия. Бъдете уверени, че ако направиш едно добро на едно животно, и то може да ти бъде признателно. Такъв пример има в една легенда, още във времето на Нерон. Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. към беседата >>
- След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете.
Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му. „Познавам те, ти извади моя трън.“ към беседата >>
99. Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924г.,
- Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“.
Всички вестници казват: „Да изнесем тази истина“. Ако действително изнасяме Истината, то според Писанието тази Истина трябва да ни направи свободни. От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава. На времето си това било правото учение. Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха. към беседата >>
- „Ама аз съм християнин.“ Че какво от това?
И днес, в сегашното си положение, когато вие искате да се запознаете с Христа, когато искате да се запознаете с някой велик човек, това не е толкова от желание да се домогнете до знанието, което Той има, а от това, че във вашето подсъзнание има едно скрито тщеславие, да кажете: „Аз се познавам с Христа“, а хората да кажат, че сте нещо, да ви отдадат едно външно уважение. Това е едно скрито тщеславие и вие сте на кривия път. Някой казва: „Аз съм православен“. Че какво от това? Това е външната страна на вашето тщеславие. „Ама аз съм християнин.“ Че какво от това? Хубаво, християнин си, но проявил ли си Христовата Любов? – Не. Добре, ти си православен, но проявил ли си своето православие? – Не. „Аз съм човек.“ Чудни са хората, като си турят разни имена! към беседата >>
- Казвате: „Ами аз не съм ли християнин?
Той е придобил туй изкуство, че като каже: „Пуф-пуф“, тия гвоздеи, с които са Го заковали, се стопяват. И 10 пъти да Го коват днес, Той все ще се разковава. И действително, днес Христа не могат да Го заковат и затова казват: „Оставете Го! “ И всички онези от вас, които се допрат до тази Истина, никой не може да ви закове. Вие сте слаби. Защо? Казвате: „Ами аз не съм ли християнин? “ Ако сте християни, няма да мислите, че сте нещо отделно от Христа. Вие ще мислите тъй, както Христос мисли. И Христос ще мисли тъй, какво вие мислите. Той е много деликатен. В Христа има една благородна черта, че Той мисли, както хората мислят, но иска и вие да мислите тъй, както Той мисли. към беседата >>
100. Трите състояния у човека, ООК , София, 13.2.1924г.,
- Не, един учен човек или един християнин трябва да различава своите състояния.
Не, един учен човек или един християнин трябва да различава своите състояния. Има състояния чисто физически, има състояния душевни, има и състояния умствени. Физическите състояния се нарушават от физически предмети. Например вие имате едно прекрасно състояние на духа. Понеже касата ви е пълна, казвате: „А, аз съм достатъчно спокоен човек, аз не се тревожа.“ Не се тревожите, понеже имате ниви, говеда, но един ден някой изпразни касата ви и туй състояние се изменя. Значи туй състояние е физическо: взети са парите ви, изменя се състоянието ви, изгубвате спокойствието си. към беседата >>
101. Що е това?, НБ , София, 24.2.1924г.,
- Всеки християнин трябва да работи върху себе си, трябва да съзнае, че е дете на Бога, а щом е дете на Бога, като Него трябва да живее!
Един ден ние ще се срещнем горе, пред лицето на ангелите и пред лицето на Бога. Целият наш сегашен живот, всички наши досегашни съществувания ще изпъкнат и всички различия, които сега се явяват, ще изчезнат. Вие казвате: „Аз съм това“. Не, всички различия помежду ви ще изчезнат. Като дойдем пред лицето на Бога, пред нас ще изпъкнат онези синовни отношения. Всеки християнин трябва да работи върху себе си, трябва да съзнае, че е дете на Бога, а щом е дете на Бога, като Него трябва да живее! Щом казвам, че съм дете на Бога, то как проявява Бог своя живот? – Няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-разумно, по-силно, по-мощно от Бога! към беседата >>
- Ако аз, като християнин, стана търговец, ще направя дюкяна си на такова място, щото да не увреди нито на един наоколо.
В какво седи истинският морал? Истинският морал в света седи в следующето: да желаеш да имаш само това, което Бог е определил за тебе. Ако аз, като християнин, стана търговец, ще направя дюкяна си на такова място, щото да не увреди нито на един наоколо. Ще избера такова място за дюкяна си, че по възможност най-малко мющерии да влизат в него. Ще държа статистика, кой дюкян измежду 200–300 ще има най-малко мющерии, и него ще избера. Почнат ли да влизат много мющерии, Божественият закон е вече нарушен. Ако се жениш и избереш най-красивата жена, ти не постъпваш по закона. Ти не се жениш за нея, защото я обичаш, а за красотата ѝ. към беседата >>
102. Кажи само реч, НБ , София, 6.4.1924г.,
- Следователно, по необходимост, и ти ще бъдеш християнин.
Това са думи, изказани не от евреин, който изпълнява Мойсеевия закон, а от езичник, в душата на когото имало светлина, който разбирал великата истина на живота. И вие трябва да разбирате Христовото учение и да го прилагате. Ще го прилагате трояко: по закона на необходимостта, по закона на Божия Промисъл и по закона на свободата. Роден си, например, в християнски народ. Такава е вярата на баща ти и майка ти. Следователно, по необходимост, и ти ще бъдеш християнин. Можеш, като християнин, да виждаш навсякъде Божия Промисъл. И най-после казваш: Ще живея като Христа, по закона на свободата. Не е достатъчно само да разбираш Христовото учение, но да живееш според него. – Как е живял Христос? – Той е живял според закона на Любовта и изпълнявал волята на Отца. към беседата >>
106. Който се учи, НБ , София, 30.11.1924г.,
- Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. (втори вариант)
– Е, 1,000–2,000 лв. Ето, вземи ги, и когато имаш нужда пак ела. Ще му дам колкото му трябват и с това ще станем приятели с него, няма какво да ме краде. При това, има друг един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. към втори вариант >>
- Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. (втори вариант)
Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, ти знаеш, че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли от 4–5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй, Господи, прати ми парички! Молил се, молил се и една вечер, като се връща [у/в] дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някакво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин, като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, за гдето ми чу молитвата. Занася я [у/в]дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре, ще проверя, да видя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва и се започва да се моли, казва: Благодаря Ти Господи! Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. към втори вариант >>
107. Ти си!, НБ , София, 7.12.1924г.,
- Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин. (втори вариант)
Днес, като отидеш при някой търговец и извадиш кесията си, той казва: Аз имам доверие в тебе, честен човек си. Имаш ли къща, честен човек си; имаш ли ниви, честен човек си. Казвам: Доверие имат на кесията ти, на къщата ти, на нивите ти, но не и на тебе, а щом изгубиш нивите си, къщите си, никой няма доверие в тебе. Тогава някой дойде, казва: Аз вярвам, че ти си добър християнин. Защо си добър? Защото си богат. към втори вариант >>
109. Моята заповѣдъ / Моята заповед, НБ , София, 4.1.1925г.,
- За да се кали един християнин, за да се кали един вярващ, трябва да направят един опит. (втори вариант)
Ще кажете: Ама че много е казано! В Писанието е казано, че Господ държал всичките светове в шепата си, а аз казвам, че нося земята на гърба си. Господ държи земята в ръката си, а аз – на гърба си. Да държиш на ръката си всичките светове и земята заедно, за това се изисква голяма сила! Следователно, за да бъдете силни хора, ще ви кажа, какъв опит трябва да направите. За да се кали един християнин, за да се кали един вярващ, трябва да направят един опит. Опитвали ли сте се някой път мислено, да видите, дали можете да носите на гърба си по три, четири, пет до десет тона тежест? Човешката сила може да се развие. Аз ще ви приведа един пример, от който ще видите, че е възможно това. Един хилав неврастеник, американски студент, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му ударил една плесница, и той се търколил три пъти на земята. Този американец бил много умен и си казал в себе си: Ще ти докажа, че не съм толкова слаб. към втори вариант >>
110. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. (втори вариант)
Мъдреците, които дойдоха да се поклонят на Христа, от хиляди години са чакали да дойде този велик Учител, за да учи разумните хора. Под името „разумни хора“ аз разбирам най-благородните хора. Такива хора могат да бъдат всеки християнин, всеки протестантин, всеки православен, всеки мохамеданин. Всеки благороден, всеки разумен човек трябва да има една звезда! Нека всеки носи каквото име иска, против името ние нямаме нищо, но като каже, че е православен, нека е православен, нека има тази звезда! Като каже някой, че е евангелист, нека е евангелист, но да има тази звезда! Като каже някой, че е мохамеданин, нека е мохамеданин, но да има тази звезда! Като каже някой, че е будист, нека е будист, но да има тази звезда! към втори вариант >>
112. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате, НБ , София, 29.3.1925г.,
- Всеки будист е християнин. (втори вариант)
Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? към втори вариант >>
- Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. (втори вариант)
Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата "будист" има почти същото значение, каквото и думата християнин. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана. към втори вариант >>
- Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. (втори вариант)
Не, Христос е казал преди вековете: "Дървото се познава само по плодовете си". Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение. към втори вариант >>
- Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. (втори вариант)
Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос. Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение. към втори вариант >>
113. Подпушване на светлината, СБ , В.Търново, 24.8.1925г.,
- Добре, ти си християнин, влезеш някъде, но с това око виждаш само лошите работи: кой къде седнал, кой взел първото място, кой седнал на плюшен стол, с какви дрехи бил облечен, и т.н.
Ако аз кажа на един вол, че докато не отреже своята опашка и не я хвърли, никога няма да стане човек, какво ще ми каже той? Ще каже: „Тази опашка ми трябва, аз с нея се браня от мухите. Тази опашка ми е нужна, дадена ми е от Бога.“ Питам: като човек той ще има ли нужда от тази опашка? – Няма. Е, да допуснем сега, че ти имаш това завистливо око, с което виждаш навсякъде кому какво е дадено – какво ще те ползва то? Добре, ти си християнин, влезеш някъде, но с това око виждаш само лошите работи: кой къде седнал, кой взел първото място, кой седнал на плюшен стол, с какви дрехи бил облечен, и т.н. – какво те ползва всичко това? Човек възприема с такова око всички тия работи, напълва ума си само с такива мисли и почва да критикува всичко, което вижда. Той не вижда хубавите работи. Какво добро ще допринесе с всичко това за себе си? В дадения случай за себе си той е точило, нищо повече. към беседата >>
115. Свидетелството Негово, НБ , София, 31.1.1926г.,
- Съвременните ученици имат свидетелства, и всеки християнин трябва да има свидетелство.
Казва се в стиха: „Който приеме свидетелството Негово, запечатил е, че Бог е истинен". Съвременните ученици имат свидетелства, и всеки християнин трябва да има свидетелство. Ако ви попитат, кое е вашето свидетелство, какво ще кажете? Сега не се произнасяйте, но като се върнете дома си, мислете върху това! Аз определям: свидетелството на всеки човек, това е неговата вяра. Колкото е по-голяма вярата на един човек, това показва, че е учил повече. Как ще се познае вярата на един човек? към беседата >>
116. Нашето място, ООК , София, 3.2.1926г.,
- Радостта е присъщо качество на истинския християнин.
Казвам: Сега е време да схванете дълбокия смисъл на Христовите принципи. Не ги ли разберете правилно, вие не можете и да ги приложите. Ако един принцип се приложи механически, той не дава никакъв резултат. Приложи ли се по дух, по смисъл, той ще даде поне микроскопически резултат. За пример, държите ли в ума си отрицателните черти и погрешки на хората, вие не можете да бъдете радостни. Радостта е присъщо качество на истинския християнин. Каква полза ще имате, ако знаете погрешките и добродетелите на хората? Добре е да се знаят погрешките на хората, но и това не принася някаква полза. Човек се ползува само тогава, когато знае великия принцип, по който може да служи на Бога и да прояви Божия живот в себе си. Всеки човек има желание да извърши нещо велико в света. Кое е великото, което човек може да извърши? към беседата >>
118. В своите си, НБ , София, 27.6.1926г.,
- Казват за някого: той е много добър човек, отличен християнин.
Отива един млад момък при Иоан Веслей и му казва: Учителю, влюбих се в една млада мома, добра християнка. Искам да се оженя за нея. Какво ще ми кажете? Да, тя е много добра християнка. С Христа може да живее, но не и с тебе. Казват за някого: той е много добър човек, отличен християнин. Да, отличен християнин е, с Христа може да живее, но не и с тебе. Това е факт. Ние не можем още да живеем с хората. Защо? Защото не знаем законите, как да живеем. С Бога можем да живеем, но като се съберем едни с други, започваме да се хапем помежду си и тогава чувам всеки да казва: мене не ме обичат хората. към беседата >>
- Да, отличен християнин е, с Христа може да живее, но не и с тебе.
Искам да се оженя за нея. Какво ще ми кажете? Да, тя е много добра християнка. С Христа може да живее, но не и с тебе. Казват за някого: той е много добър човек, отличен християнин. Да, отличен християнин е, с Христа може да живее, но не и с тебе. Това е факт. Ние не можем още да живеем с хората. Защо? Защото не знаем законите, как да живеем. С Бога можем да живеем, но като се съберем едни с други, започваме да се хапем помежду си и тогава чувам всеки да казва: мене не ме обичат хората. Движа се в еди–кое си общество, но там хората не ме обичат, не ми отдават нужното почитание. към беседата >>
119. Свещеният огън, СБ , София, 27.8.1926г.,
- Когато онзи християнин банкер прегърне своята каса, не е ли същият този идол?
Завежда го в едно капище, където един беден човек, без никакво величие, се молел на Бога, като постоянно прегръщал един идол. Ангелът се почудил, как е възможно Бог да обръща такова внимание на този беден, на никого неизвестен човек. Да, но Бог вижда великото, което се крие дълбоко в тази душа. Вие ще кажете: „Какво голямо заблуждение, да прегръща човек един идол! “ Ами когато майката прегърне своето детенце и внесе всичката си надежда в него, не е ли същият този идол? Когато онзи християнин банкер прегърне своята каса, не е ли същият този идол? Той казва: „Парице, парице, всесилна царице! “ Ами когато онзи учен човек прегръща своята книга, не е ли същият този идол? Ами когато проповедникът прегърне Библията, не е ли същият този идол? Ами когато офицерът хваща своя нож, не е ли същият този идол? Ами когато един народ се бие със своите пушки и топове, не е ли същият този идол? към беседата >>
120. Ще се изкоренят, СБ , София, 29.8.1926г.,
- Да кажем, че има всичко 500 милиона християни и всеки християнин представлява от себе си една църква.
Но всички тези църкви се ритат: и проповедници, и свещеници се ритат. Всички ние страдаме само от църкви. В Америка има толкова хиляди църкви. И ако отида в Америка, ще ме питат, към коя църква принадлежа. Ако не принадлежа към някоя от техните църкви, ще ме считат неверен. Да кажем, че има всичко 500 милиона християни и всеки християнин представлява от себе си една църква. Кажете ми, как тези хора ще примирят своите различни схващания? Или, ако тези хора имат един милион църкви, изчислете колко години ще ви трябват, докато преминете през всички? Ако стоите във всяка църква по един час, колко години ви трябват, докато посетите всички тези църкви? Това е материалната страна на въпроса. Някой казва: „Ти православен ли си? към беседата >>
122. Устойчиви съединения, ООК , София, 27.10.1926г.,
- Кажете си тогава: „Ако един християнин може да издържи на убежденията си даже и пред огъня, защо аз да не мога да издържа на едно неприятно чувство?
Сега ще ви дам един метод за приложение, чрез който лесно да се справяте и издържате, когато ви нападнат тежки чувства и неприятни мисли. Щом дойде в сърцето ви някое неприятно чувство, представете си, че живеете в първата епоха на християнството и ви измъчват за убежденията ви; преследват ви, изтезават ви, докато най-после ви турят на кладата, дето жив ви изгарят. И всичко това вие понасяте с твърдост. Кажете си тогава: „Ако един християнин може да издържи на убежденията си даже и пред огъня, защо аз да не мога да издържа на едно неприятно чувство? " Бъдете готови да понесете страданието търпеливо. Ако някоя неприятна мисъл ви измъчва, извадете я от ума си и разгледайте формата й. Вижте какво иска тя от вас и се поразговорете с нея. Човек трябва да се упражнява, да наблюдава какво се крие в съзнанието и подсъзнанието му, да знае какво става в него. Някой прави известни движения с ръцете, с краката си и като го запитат, какво означават тия движения, той дига раменете и казва, че не знае и не разбира смисъла им. към беседата >>
123. Неговата заповед, НБ , София, 31.10.1926г.,
- Ще кажете: “Ние се трудим, работим, правим усилия над себе си.” - Трудете се, работете, но всякога се запитвайте: “Истински християнин ли съм аз?
Нека всеки каже на своята овца: “Сестро, съжалявам, но такова време е дошло, или ти, или аз, един от двамата, трябва да стане жертва, иначе и двамата ще умрем. Тази година житото не стана, ябълките не станаха, а трябва да живея, създаден съм по образ и подобие Божие.” Тази овца ще ви погледне и ще каже: “Добре, аз ще стана жертва за Господа, стига вие да дадете плод.” Така трябва да говорите на овците, а не да ги залъгвате. Като им говорите така, те ще се жертват доброволно, и тяхната жертва ще бъде благословение и за вас, и за тях. Ако Христос, за когото проповядват всички съвременни църки, дойде днес, колко истински верующи ще намери, които да изповядват Неговото учение? Това не е съдене, но Истината трябва да се знае. Ще кажете: “Ние се трудим, работим, правим усилия над себе си.” - Трудете се, работете, но всякога се запитвайте: “Истински християнин ли съм аз? ” Запитват едного: “Ти вярваш ли в светия кръст? ” Той му казва: “Братко, цели 2’000 години вярвах в светия кръст, но все ми липсваше нещо. - В света Троица вярваш ли? - Цели 2’000 години вярвах в света Троица, но пак ми липсваше нещо. В какво ли не съм вярвал и в какво ли още ще вярвам? към беседата >>
124. Мойсей и Христос, НБ , София, 7.11.1926г.,
- Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин.
“Защото, ако бяхте повярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа.” Казвам: Съвременният християнски свят трябва да вярва в Христа! Те трябва да опитат Христовото учение, трябва да приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили. Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин. Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: “Не съдете, да не бъдете съдени! ” Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! към беседата >>
- Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си.
“Защото, ако бяхте повярвали в Моисея, повярвали бихте в мене; понеже той за мене писа.” Казвам: Съвременният християнски свят трябва да вярва в Христа! Те трябва да опитат Христовото учение, трябва да приложат закона на жертвата в неговата положителна страна, а не в неговата отрицателна страна, както досега са правили. Не е достатъчно само да каже човек, че е християнин. Истинският християнин трябва да прилага Христовото учение навсякъде в живота си. Той трябва да прилага закона на жертвата, закона на милосърдието и да не съди, да не одумва никого. Христос казва: “Не съдете, да не бъдете съдени! ” Умът, сърцето и душата на християнина трябва да са отправени към всички хора, а не само към едного. Обширна любов трябва да изпълва душата му! Такъв трябва да бъде стремежът, идеалът на всеки християнин. към беседата >>
- Който не е християнин и си служи с насилие, то е друг въпрос.
Питам: Има ли нещо, по което българите приличат, или се различават от египтяните? Ще кажете, че те се различават от тях по това, че са християни. В какво седи тяхното християнство? Истинският християнин изключва всякакво насилие от своя живот. Така ли е всъщност между християните? Който не е християнин и си служи с насилие, то е друг въпрос. Христос е проповядвал: “Не противи се злому! Не убий! ” В този смисъл, християнинът трябва да върши нещата по свобода на своето съзнание, а не от страх. Някои хора не прилагат убийството в живота си, понеже са страхливи, но душата на човека трябва да се разшири толкова много, че да обхване в себе си всички живи същества; и когато човек казва, че не трябва да се убива, той трябва да върши това от любов към всичко живо в света, а не от страх. Днес всеки цар се движи из своята държава придружен от стражари, войници, които го пазят на всяка крачка. към беседата >>
126. Живот, сила и интелигентност, МОК , София, 26.12.1926г.,
- Един християнин дълго време се е молил. (втори вариант)
В живата математика много елементи влизат. В обикновената математика влизат малко елементи. А тук – ред елементи, които трябва да се вземат предвид. Един християнин дълго време се е молил. Някои светии по 20 години са се молили, да разрешат някоя задача. Онзи, ученият професор, 20 години е хлопал – някой път и той хване главата, ходи, ходи, ходи, смята, най-после разреши задачата. Всички велики хора все с големи мъчнотии... То не са мъчнотии, то е закон – докато този х, който търсиш на какво е равен, го намериш и даде условията. Вие искате да станете в света велики. Но туй е и желанието на онези, които ви обичат. към втори вариант >>
127. Тази притча, НБ , София, 26.12.1926г.,
- Такъв трябва да бъде истинският християнин!
Всеки човек, когото топлината на любовта е удостоила да посети поне за един момент от неговия живот, той ще бъде щастлив и през целия си живот. Такъв човек ще придобие голяма широчина в сърцето си и голяма светлина в ума си, та дето мине на всички ще носи щастие и радост; и всичко, каквото пожелае ще може да направи. Мине ли такъв човек, покрай някоя суха чешма, веднага от нея ще потече вода, както Моисей направи едно време с жезъла си - потече вода от канарата. Мине ли покрай някое сухо дърво и го пипне, веднага това дърво ще почне да се раззеленява, ще цъфне, ще завърже и плодът му ще узрее. Дето мине този човек, той навсякъде ще разнася благословение. Такъв трябва да бъде истинският християнин! Днес какво разбират хората от християнство? Мнозина мислят, че като християни, тях ги очаква щастлив живот - животът на небето. Не, небето не подразбира външен живот, но вътрешен живот - живот на душата, дето владее чистота и святост. към беседата >>
- Казват за някого: “Този човек минава за християнин, за правоверен, а не говори за Христа.” Да почиташ Христа, това не подразбира само да говориш за Него.
Казвам: Всичко това, което се говори сега, се отнася за хора с пробудено съзнание. Казват за някого: “Този човек минава за християнин, за правоверен, а не говори за Христа.” Да почиташ Христа, това не подразбира само да говориш за Него. Това е външен израз. Всеки истински християнин, не само че има най-добро и високо мнение за Христа, но той вижда как Христос геройски носи своя кръст, без никакъв протест. Той вижда как Христос е подложил гърба си на римските войници, които Го удрят немилостиво. Христос носи кръста до едно място само и след това казва: “От тук нататък не нося повече кръст, и хората ще видят, че земята за дълги години ще бъде покрита с кръстове.” Днес и генерали, и свещеници все кръстове носят. И жените носят кръстове на врата си. към беседата >>
- Всеки истински християнин, не само че има най-добро и високо мнение за Христа, но той вижда как Христос геройски носи своя кръст, без никакъв протест.
Казвам: Всичко това, което се говори сега, се отнася за хора с пробудено съзнание. Казват за някого: “Този човек минава за християнин, за правоверен, а не говори за Христа.” Да почиташ Христа, това не подразбира само да говориш за Него. Това е външен израз. Всеки истински християнин, не само че има най-добро и високо мнение за Христа, но той вижда как Христос геройски носи своя кръст, без никакъв протест. Той вижда как Христос е подложил гърба си на римските войници, които Го удрят немилостиво. Христос носи кръста до едно място само и след това казва: “От тук нататък не нося повече кръст, и хората ще видят, че земята за дълги години ще бъде покрита с кръстове.” Днес и генерали, и свещеници все кръстове носят. И жените носят кръстове на врата си. Кръстът представлява диаметрите в окръжноста. В това отношение кръстът е магическа формула. към беседата >>
128. Проява на музиката в съзнанието, ООК , София, 28.12.1926г.,
- Ако човек рече да подложи на вътрешна анализа думите “християнин, любов, вяра, надежда”, той съвсем ще се обърка.
Преди всичко добротата е нещо невидимо. За друг някой казвате: Този човек е благороден, пълен с любов. Де се крие благородството? И то е невидимо, както добротата и Любовта. Това са отвлечени понятия, които хората изразяват с думи, но като започнат да анализират тия понятия, да видят в какво и как именно се изразяват, те се убеждават, че това не е лесна работа. Ако човек рече да подложи на вътрешна анализа думите “християнин, любов, вяра, надежда”, той съвсем ще се обърка. Да вярваш в Христос, в Любовта, това още не означава, че ти си християнин или че имаш в себе си любов. Вярата на човека трябва да се превърне в живот, да се крепи на ред вътрешни преживявания. към беседата >>
- Да вярваш в Христос, в Любовта, това още не означава, че ти си християнин или че имаш в себе си любов.
За друг някой казвате: Този човек е благороден, пълен с любов. Де се крие благородството? И то е невидимо, както добротата и Любовта. Това са отвлечени понятия, които хората изразяват с думи, но като започнат да анализират тия понятия, да видят в какво и как именно се изразяват, те се убеждават, че това не е лесна работа. Ако човек рече да подложи на вътрешна анализа думите “християнин, любов, вяра, надежда”, той съвсем ще се обърка. Да вярваш в Христос, в Любовта, това още не означава, че ти си християнин или че имаш в себе си любов. Вярата на човека трябва да се превърне в живот, да се крепи на ред вътрешни преживявания. към беседата >>
- Някой християнин, в стремежа си да намери Истината, ще обиколи всички християнски черкви, после ще отиде между източните народи и, в края на краищата, пак ще остане незадоволен.
В света съзнанията на всички хора се преплитат, вследствие на което се образува една каша и при това положение хората очакват спасението си. Те очакват спасението си оттам, откъдето по никой начин не може да дойде. Всеки човек има желание да придобие повече знания, повече блага, но като не разбира законите, по които може да реализира тия свои желания, той се обезсърчава, отчайва се и се връща назад. Някои хора при най-малкото съпротивление се отчайват и казват: Не е този пътят, по който трябва да вървим. Същото се забелязва и в религиозните хора. Някой християнин, в стремежа си да намери Истината, ще обиколи всички християнски черкви, после ще отиде между източните народи и, в края на краищата, пак ще остане незадоволен. Това зависи от степента на развитието, до което е стигнало неговото съзнание. към беседата >>
129. Влизане, НБ , София, 2.1.1927г.,
- Истинският християнин ще вземе своя инструмент и ще засвири, ще предаде Божественото изкуство, както си е.
Много от съвременните християни казват: Ние сме християни от рождението си още. – Това само не е достатъчно. Истинският християнин ще вземе своя инструмент и ще засвири, ще предаде Божественото изкуство, както си е. Не е достатъчно само да нарисуваш една гарга, но така да я нарисуваш, че който я види, да се учуди, да не може да познае, рисунка ли е, или естествена. Ще ви приведа примера за двамата гръцки скулптори, които показали своето изкуство един пред друг. Първият от тях направил един грозд, който бил тъй майсторски изработен, че измамил птиците, които дошли да го кълват. Вторият пък изваял един воал, с който покрил образа на една от гръцките богини. Другарят му, като видял воала, приближил се към статуята, с намерение да дигне воала. към беседата >>
130. Великата задача на човека, ООК , София, 16.2.1927г.,
- Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира.
Българинът не обича хора, които много говорят. Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо? Ред причини има за това. към беседата >>
- Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо?
Ако някой човек отиде в село и поговори повечко, веднага казват за него: Какво се разкрякал този толкова много? Или ще кажат: Брей, че обича да лъже този човек! Такова е разбирането на българите за всеки, който обича много да говори. Ако отидете между англичаните, французите, германците, китайците или другите народи, ще видите, че всеки народ има свои особени, психологически схващания за живота. Запример китаец, християнин и индус християнин не разбират еднакво християнството, нито както европеецът го разбира. Даже и българинът християнин, както и французинът християнин напълно се различават в своите възгледи по отношение принципите на християнството. Защо? Ред причини има за това. към беседата >>
133. Оскърбените, НБ , София, 25.9.1927г.,
- И всеки християнин, който мисли, че като изцапа ръцете си с кръв, ще види Бог, той се лъже, Докато хората не изчистят ръцете си от кръвта на братята си, те никога няма да видят лицето на Бог.
Защото той си позволи да убие един египтянин и да скрие тялото му в пясъка. Дълго време Моисей не можа да изкупи своя грях. Бог му каза: „ Понеже твоите ръце са изцапани с кръв, ти няма да видиш лицето ми, докато не се изчистиш". Моисей мислеше, че с убийство ще може да освободи израелския народ. Той извърши убийство, но не видя божието лице. И всеки християнин, който мисли, че като изцапа ръцете си с кръв, ще види Бог, той се лъже, Докато хората не изчистят ръцете си от кръвта на братята си, те никога няма да видят лицето на Бог. към беседата >>
134. Призови Симона!, НБ , София, 16.10.1927г.,
- Някой се препоръчва за християнин , но като му дойде известно страдание, казва: Аз не вярвам вече в Бога.
Един ден ще ви се дадат условия да развиете своята гениалност, да разработите вложените във вас дарби и способности. Човек трябва да има абсолютна вяра в себе си, да знае, че ще му се даде възможност някога да развие в себе си онова, което от векове е вложено в него. За всяка душа ще дойдат благоприятни условия. Под думата „благоприятни условия" разбирам условия на безсмъртие, да може човек да се движи, според както е определено във великия план на живота. Всички добри и велики хора, всички светии са имали тази опитност. Някой се препоръчва за християнин , но като му дойде известно страдание, казва: Аз не вярвам вече в Бога. Значи, докато имал Божието благословение, което се изливало в блага и придобивки, той вярвал в Бога. Щом го сполетяло някакво страдание, не вярва вече. Действително, страданията се носят мъчно, но когато любовта посети човека, той лесно носи. За този момент, именно, Павел казва: „Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в сила да ни отдалечат от Любовта Христова." Любов, която се губи пред страдания и мъчнотии, не е истинска любов. Истинската любов пред нищо не отстъпва. към беседата >>
135. По-долен от ангелите, НБ , София, 23.10.1927г.,
- В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа.
Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек. В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа. Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек? – Към никаква черква не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта. Според мене, за в бъдеще най-великите хора ще са християните. Под „християнин" в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в душата на когото няма абсолютно никакво съмнение. към беседата >>
- Под „християнин" в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в душата на когото няма абсолютно никакво съмнение.
В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа. Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек? – Към никаква черква не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта. Според мене, за в бъдеще най-великите хора ще са християните. Под „християнин" в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в душата на когото няма абсолютно никакво съмнение. Няма по-страшно нещо за човека от съмнението. Съмнението е изразено на малкия пръст на човешката ръка. Следователно, този враг в човека е меркурианец. Имаш желание да направиш някакво добро, да свършиш една хубава работа, но малкият пръст те спира, и ти си казваш: Ако направя това нещо, какво ще стане после с мене? В живота на ученика думата „ако" не съществува. към беседата >>
136. Посред тях, НБ , София, 30.10.1927г.,
- Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи?
Това става не само в България, но и в цяла Европа. Кой европеец се е заел да търси предците на тяхното жито? Ако човек не устоява на мъчнотиите в живота, това показва, че той не е намерил още своите предци. Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето верую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това? Какво ще кажете за един теософ, окултист, или пък християнин, който, при най-малките изпитания, напуща своето общество, или черковата, към която се числи? Човек може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всеки закон изисква от човека зачитане или известно подчинение. И тъй, да се движи човек от едно място на друго, да бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите. Да се движи, да се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата. Човек трябва да бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя. към беседата >>
137. И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927г.,
- За в бъдеще всеки християнин трябва да има в дома си едно свободно легло за свой приятел, че като му дойде на гости, да може добре да го приеме.
Те не могат коренно да видоизменят, да преобразят човека. За бъдещето развитие на човека се изисква нова наука, нова религия. За новия човек Христос е казал, че той ще служи на Бога в Дух и Истина. Съвременният човек, обаче, не може още да се кланя на Бога в Дух и Истина. Защо? Защото той още не е приложил закона на любовта. За в бъдеще всеки християнин трябва да има в дома си едно свободно легло за свой приятел, че като му дойде на гости, да може добре да го приеме. Днес всеки мисли за себе си: нарежда си една, две и повече стаи, но не мисли да определи едно специално легло за свой приятел. Това говори за користолюбието на съвременните хора. В противовес на користолюбието се създали хотелите. Едно време те са били известни под името „странноприемници," но сега са преименувани под названието „хотели" и са придобили съвършено материален характер. към беседата >>
138. Време и вечност, ООК , София, 14.12.1927г.,
- Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може да се нарече християнин.
Единият от тях казал:" Христовият закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека да приеме всичко в живота си с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете си, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света да помага на хората. Потропа на една врата, не го приемат; потропа на втора врата, не го приемат; потропа на трета, на четвърта, пак не го приемат. Стотици врати обиколи, но никъде не го приемат. Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба да го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без да роптае, без да се огорчава, той е постъпил по Христовия закон. След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност. Започне ли да роптае, да съди, да критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може да се нарече християнин. Това е мъчение, а не страдание. към беседата >>
139. В образ Божи, НБ , София, 1.1.1928г.,
- Един от римските благородници приел християнството, но като християнин, бил подложен на големи гонения, заради което се принудил да напусне Рим и да отиде в Африка.
Сега ще приведа един пример из живота на християните, във времето на Нерон. Един от римските благородници приел християнството, но като християнин, бил подложен на големи гонения, заради което се принудил да напусне Рим и да отиде в Африка. Там той се скитал из горите и се криел в една пещера. По едно време той видял, че един лъв се приближил към пещерата. Като видял вътре човек, лъвът спрял спокойно пред входа на пещерата и вдигнал лапата си нагоре. В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видял спокойствието му, разбрал, че друга никаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. към беседата >>
- Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете.
Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. Приближил към лъва, извадил тръна, превързал го внимателно и го оставил да си отиде. Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му, и нищо повече. След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му. Цялата публика се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата. към беседата >>
140. До край, НБ , София, 12.2.1928г.,
- Питам: трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една тухла в ръката си и от нея да излезе огън и вода?
Те са много елементарни. Според мене, само онзи човек знае нещата, който може свободно да оперира с тях. Например, можете ли така да владаете удовете на тялото си, че да не усещате никаква болка? Който може да владее своите удове, той е знаещ човек и мяза на онзи светия, който могъл от тухлата да изкара огън и вода. Един ден, като присъствал на един от съборите на учените, дето се разисквали разни научни въпроси, той казал: Аз не разбирам нищо от това, което тук се говори, но едно нещо само мога да направя: Взел една тухла, стиснал я в ръката си и от нея излязло огън и вода. Питам: трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една тухла в ръката си и от нея да излезе огън и вода? С други думи казано: Трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една мъчнотия в ръката си и от нея да потече огън и вода? Ако от вашите малки мъчнотии не можете да изкарате огън и вода, де е вашето знание, де е вашата сила? Ученият, силният всякога помага на по-слабия от него. Ако държите в ума си някаква идея, която не можете да реализирате, и отидете при някой учен да споделите мъчнотията си, той непременно ще ви помогне. Който мисли, че е учен, че е силен човек, нека се опита, дали може да превърне една своя мъчнотия в нещо друго и да потече от нея огън и вода. към беседата >>
- С други думи казано: Трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една мъчнотия в ръката си и от нея да потече огън и вода?
Според мене, само онзи човек знае нещата, който може свободно да оперира с тях. Например, можете ли така да владаете удовете на тялото си, че да не усещате никаква болка? Който може да владее своите удове, той е знаещ човек и мяза на онзи светия, който могъл от тухлата да изкара огън и вода. Един ден, като присъствал на един от съборите на учените, дето се разисквали разни научни въпроси, той казал: Аз не разбирам нищо от това, което тук се говори, но едно нещо само мога да направя: Взел една тухла, стиснал я в ръката си и от нея излязло огън и вода. Питам: трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една тухла в ръката си и от нея да излезе огън и вода? С други думи казано: Трябва ли да се нарече истински християнин онзи, който не може да стисне една мъчнотия в ръката си и от нея да потече огън и вода? Ако от вашите малки мъчнотии не можете да изкарате огън и вода, де е вашето знание, де е вашата сила? Ученият, силният всякога помага на по-слабия от него. Ако държите в ума си някаква идея, която не можете да реализирате, и отидете при някой учен да споделите мъчнотията си, той непременно ще ви помогне. Който мисли, че е учен, че е силен човек, нека се опита, дали може да превърне една своя мъчнотия в нещо друго и да потече от нея огън и вода. Българите мислят, че знаят много неща, че са силни хора. към беседата >>
141. Доброта и разумност, ООК , София, 18.4.1928г.,
- Моята сила се вижда в твоята немощ." Преди да стане християнин, Павел искаше изведнъж да се освободи от еретиците, както той наричаше християните.
Когато убодат някого в лявото око, той веднага се стряска, пробужда се и казва: „Благодаря на Господа, че не ме ослепи.” След това ще дойде някой да превърже окото ви и болката ще мине. Когато питате каква е ролята на лошите духове в света, трябва да знаете, че те са определени да мушкате хората от време на време, ту отляво, ту отдясно, да ги предпазвате от голямото зло, на което сами се натъкват. Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се сатанински трън в плътта да не се възгордея от голямото знание, от голямото откровение, което придобих". Колкото пъти се въздигал Павел, всякога трънът го мушкал. На молитвите му да се освободи от този трън, Господ му отговорил: „Достатъчна ти е благодатта, дадена от мене. Моята сила се вижда в твоята немощ." Преди да стане християнин, Павел искаше изведнъж да се освободи от еретиците, както той наричаше християните. Той вадеше нож срещу тях, но биде свален от коня и получи светлина, да познае истината, да разбере, че не се рита срещу остен. След това откровение Павел измени характера си коренно. По характер той беше дипломат, обичаше политиката и казваше: „С езичниците – като езичник, с евреите – като евреин.” След като получи пет пъти по 39 удара, Павел се видя в чудо как да постъпва, как да се справя с хората. Тази е причината, заради която той е прилагал дипломацията. към беседата >>
142. Израз на живота, ООК , София, 19.12.1928г.,
- Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали.
Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите. Те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите? Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали. Ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали. Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици. Това означава вътрешен израз на живота. към беседата >>
143. Самоопределение на съзнанието, ООК , София, 16.1.1929г.,
- Да бъде човек християнин - в пълния смисъл на думата, това е изкуство.
Следователно, когато говорите по известни въпроси, вие трябва да се запитате, докъде се простира вашето познаване: до формата, до съдържанието или до смисъла им. Запример, някой ще каже, че е религиозен. Как е религиозен той: по форма, по съдържание или по смисъл? Да бъде човек религиозен в пълния смисъл на думата, това е изкуство. Да знае човек как да живее, това е изкуство. Да бъде човек християнин - в пълния смисъл на думата, това е изкуство. Да бъде човек носител на новите идеи и да знае, как да ги прилага, това е изкуство. Тия въпроси трябва да бъдат добре изяснени в съзнанието на човека. Щом ги изясни в съзнанието си, човек вече има ясна представа за своята религиозност, за християнството, в широкия смисъл на думата, за новото в света и т.н. към беседата >>
- Лесно е да каже човек, че е християнин.
Изобщо, нещата лесно се говорят, а мъчно се правят. — Защо е така? — Защото на физическия свят човек среща много препятствия, които мъчно може да преодолее. Лесно е да каже човек, че ще се качи на Мон-Блан. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне ред препятствия, които ще му попречат. Лесно е да каже човек, че е християнин. Рече ли да приложи Христовите принципи в живота си, той ще се натъкне на ред изпитания, които ще му попречат. Много години са нужни на човека, докато се качи на онази височина, която го определя като истински християнин. Нещата стават мъчно, защото се изисква време. В мисълта, обаче, всичко става лесно. Като гледате, че някой цигулар свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. към беседата >>
- Много години са нужни на човека, докато се качи на онази височина, която го определя като истински християнин.
— Защото на физическия свят човек среща много препятствия, които мъчно може да преодолее. Лесно е да каже човек, че ще се качи на Мон-Блан. Дойде ли да реализира това желание, той ще срещне ред препятствия, които ще му попречат. Лесно е да каже човек, че е християнин. Рече ли да приложи Христовите принципи в живота си, той ще се натъкне на ред изпитания, които ще му попречат. Много години са нужни на човека, докато се качи на онази височина, която го определя като истински християнин. Нещата стават мъчно, защото се изисква време. В мисълта, обаче, всичко става лесно. Като гледате, че някой цигулар свири добре, вие мислите, че лесно можете да се научите да свирите. Като вземете цигулката в ръце, виждате, че не се свири лесно. Този цигулар е свирил 20-30 години непрекъснато, по няколко часа на ден. към беседата >>
145. Момчето ми, НБ , София, 28.4.1929г.,
- ”Кажи само реч, и момчето ми в бъдеще ще се измени.” Ако някой съвременен християнин отиде при Христа да се помоли за болното си момче, какво ще каже?
”Кажи само реч, и момчето ми в бъдеще ще се измени.” Ако някой съвременен християнин отиде при Христа да се помоли за болното си момче, какво ще каже? Той ще каже: Господи, кажи само реч, да се излекува момчето ми, да поживее малко на земята. Питам: ако животът на това момче се продължи, за да натрупа повече грехове, защо му е този живот? Да се излекува момчето, разбирам да се внесе равновесие в неговия ум, благородство в неговото сърце, сила и подем в неговата душа и в неговия дух. Съвременните религиозни наричат това състояние покаяние. Хората се покайват и в съдилищата, помиряват се, но това не е покаяние. към беседата >>
146. Ще ти въздаде, НБ , София, 12.5.1929г.,
- Всеки християнин, или ученик на Христовото учение, трябва да разбира своя организъм, да знае, какви сили действат в него.
Всеки християнин, или ученик на Христовото учение, трябва да разбира своя организъм, да знае, какви сили действат в него. Същевременно той трябва да знае законите и методите, чрез които да трансформира състоянията си. За тази цел той се нуждае от положителна наука. Всяка вечер, преди да си легне, тай трябва да прегледа състоянието на своите мисли и чувства, и ако намери някаква неизправност в тях, да приложи известен метод, чрез който да ги хармонизира. Ако чувствата и желаният а на човека не се задоволят, той става неврастеник. Като направите опит в това направление, ще се уверите в казаното. към беседата >>
147. Абсолютна реалност, ООК , София, 16.5.1929г.,
- Казвате за него: "Той не е християнин." Но и вие не сте постъпили според закона. (втори вариант)
Та казвам, като държите тази мисъл в ума, вие ще се избавите от онова вътрешно изкушение, което имате помежду си. Вие казвате тъй: "Спрямо мен еди-кой си не постъпва право." Защо не постъпва право? Вие сте искали от него пари, и той не ви е дал. Казвате за него: "Той не е християнин." Но и вие не сте постъпили според закона. Ако вие първо сте държали отношението си към Бога, право да знае Бог, че ти имаш нужда от пари, второто отношение, като идеш при твоя ближен, който има също отношение към Бога, непременно той ще ти даде пари. Онзи, който те обича, не може да не те нахрани. към втори вариант >>
- Вие започвате да говорите по негов адрес, че той е несправедлив, че не е християнин и т. н.
И тъй, като държите в ума си мисълта за двете отношения в живота, вие можете да се предпазите от ред изкушения. Например, отивате при някой ваш познат, искате да ви даде пари на заем. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва, няма вътрешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по негов адрес, че той е несправедлив, че не е християнин и т. н. Това е изкушението, на което се натъквате. Колкото сте вие християнин, толкова и той е християнин. Ако вие бихте дали първо място на Бога в себе си, този човек, в когото също така Бог живее, щеше да отвори сърцето си за вас и да ви услужи. Който те обича, той всякога е готов да те нахрани. Като отидеш в дома му, ти няма да носиш голяма торба и да очакваш да я напълни, но ще вземеш със себе си своята естествена торбичка — стомаха си, и ще вложиш в него една малка част, без да го претоваряш. към беседата >>
- Колкото сте вие християнин, толкова и той е християнин.
И тъй, като държите в ума си мисълта за двете отношения в живота, вие можете да се предпазите от ред изкушения. Например, отивате при някой ваш познат, искате да ви даде пари на заем. Той ви погледне, помисли си малко, но ви отказва, няма вътрешно разположение да ви даде пари. Вие започвате да говорите по негов адрес, че той е несправедлив, че не е християнин и т. н. Това е изкушението, на което се натъквате. Колкото сте вие християнин, толкова и той е християнин. Ако вие бихте дали първо място на Бога в себе си, този човек, в когото също така Бог живее, щеше да отвори сърцето си за вас и да ви услужи. Който те обича, той всякога е готов да те нахрани. Като отидеш в дома му, ти няма да носиш голяма торба и да очакваш да я напълни, но ще вземеш със себе си своята естествена торбичка — стомаха си, и ще вложиш в него една малка част, без да го претоваряш. Речеш ли да вземеш повече, отколкото можеш да носиш, ти вършиш престъпление. Ходиш ли на гости, никаква външна торбичка не трябва да носиш със себе си. към беседата >>
148. Другата събота, НБ , София, 26.5.1929г.,
- И ако днес, две хиляди години след Христа, запитате някой християнин, трябва ли да се прави добро в събота, той ще отговори по буквата на Стария Завет, че не трябва да се прави добро на никого.
Като влезе в съборището да проповядва, Христос каза на човека със сухата ръка: „Стани, та се изправи насред! " Тогаз ги запита: „Що трябва да прави някой в събота – добро или зло? Да погуби душа или да спаси? " И рече на човека: „Простри ръката си! " И той стори така, и ръката му стана здрава, както другата. И ако днес, две хиляди години след Христа, запитате някой християнин, трябва ли да се прави добро в събота, той ще отговори по буквата на Стария Завет, че не трябва да се прави добро на никого. След това ще започне да цитира стихове от апостол Павла, който казва, че не трябва да се прави добро на човек от чуждо верую, или по-добре е да се прави-добро на ближните, отколкото на хора чужденци, дошли от далечен край, от чужда земя. Като говорил за правене на добро, апостол Павел искал да обърне внимание на хората разумно да правят добро. От Божествено гледище, доброто трябва да се прави на всяко време, но в тайно, никой да не види и да не знае. Ще дадете на някого един хляб, че всички да ви видят. В такъв случай вие приличате на един български чорбаджия, който купил едно парче шкембе и го дал на един беден човек, да свари чорба на децата си. към беседата >>
149. Разумните кротки / Блажени кротките, НБ , София, 23.6.1929г.,
- Първо всеки християнин трябва да има в себе си този елемент, който да привлича светлината. (втори вариант)
Останалите осем блаженства - това са тайни на християнството. Христос изложи всичките тайни на това учение в тия девет блаженства. Това са методи. Първо всеки християнин трябва да има в себе си този елемент, който да привлича светлината. И християнинът вечерно време като ходи, той не трябва да търси клечка кибрит да пали лампата си, нито да търси ключовете на електрическата лампа да я пали. Той трябва само да помисли - и лампата да светне. Болен е някой - аз, като помисля, и той трябва да оздравее. Сиромах е някой, но помисля ли само - и той разбогатява; гладен е някой, но аз само помисля, и той веднага се нахранва. Скръбен е някой, но аз само като помисля, и той веднага се зарадва. към втори вариант >>
- Чрез кротостта всеки християнин трябва да придобие светлина в себе си, че като излиза вечер, да не търси кибрит, нито електрическа лампа, с която да осветява пътя си.
Христос казва: „Блажени кротките." Това е едно от деветте блаженства, в които Христос изложи тайните на своето учение. Чрез кротостта всеки християнин трябва да придобие светлина в себе си, че като излиза вечер, да не търси кибрит, нито електрическа лампа, с която да осветява пътя си. Достатъчно е само да помисли за светлината, която носи в себе си, за да освети своя път. Мощно нещо е Христовото учение. Който живее в това учение и го прилага, той ще бъде в състояние с мисълта си само болни да лекува, гладни да нахранва, скръбни да утешава. Това значи, да бъде човек истински християнин. Това значи, да бъде човек кротък. към беседата >>
- Това значи, да бъде човек истински християнин.
Христос казва: „Блажени кротките." Това е едно от деветте блаженства, в които Христос изложи тайните на своето учение. Чрез кротостта всеки християнин трябва да придобие светлина в себе си, че като излиза вечер, да не търси кибрит, нито електрическа лампа, с която да осветява пътя си. Достатъчно е само да помисли за светлината, която носи в себе си, за да освети своя път. Мощно нещо е Христовото учение. Който живее в това учение и го прилага, той ще бъде в състояние с мисълта си само болни да лекува, гладни да нахранва, скръбни да утешава. Това значи, да бъде човек истински християнин. Това значи, да бъде човек кротък. Велика сила е кротостта. Защо? – Бог се проявява чрез кроткия. Кроткият е вярващ човек. Той вярва в това, което нито се отрича, нито се твърди. към беседата >>
150. По Бога направени, СБ , София, 25.8.1929г.,
- Някои от съвременните религиозни хора вярват, че като умре един християнин, той отива на небето да блаженствува: по цял ден пее и свири.
Тогава ще видите, как Бог оправя работите. Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе”. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време, именно, и вие се приготовлявате. Някои от съвременните религиозни хора вярват, че като умре един християнин, той отива на небето да блаженствува: по цял ден пее и свири. Казвам: ако този християнин отиде на небето със своето свирене, нищо няма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е място само за свирене. Там душите се учат и да свирят, и да пеят, и да ядат, и да пият правилно, но, преди всичко, то е място за работа. Ще кажете: щом е така, дошло е времето да не слугуваме вече на фараона. към беседата >>
- Казвам: ако този християнин отиде на небето със своето свирене, нищо няма да направи.
Планът е вече направен. Казано е в Писанието: „Старото ще си отиде, и Бог ще създаде нова земя и ново небе”. От невидимия свят ще дойдат готови работници за преустройване на света, а вие ще бъдете техни помощници. За това време, именно, и вие се приготовлявате. Някои от съвременните религиозни хора вярват, че като умре един християнин, той отива на небето да блаженствува: по цял ден пее и свири. Казвам: ако този християнин отиде на небето със своето свирене, нищо няма да направи. На небето, именно, той ще се учи да свири правилно. Обаче, небето не е място само за свирене. Там душите се учат и да свирят, и да пеят, и да ядат, и да пият правилно, но, преди всичко, то е място за работа. Ще кажете: щом е така, дошло е времето да не слугуваме вече на фараона. – Да, но фараон не е някъде вън от вас. към беседата >>
- Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. (втори вариант)
Който е узрял, той трябва да се прояви. Узрялата ябълка няма защо да чака другите да узряват. Ти първо трябва да узрееш и като узрееш, не мисли, че въпросът вече е свършен. Не е още свършен. Ти като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията любов. Ти като си станал християнин или като си станал Син Божи, това е само една възможност за разумното служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем синове Божии, ще започне този истински велик живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии, това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това учение. към втори вариант >>
- Един християнин отива при един болен, иска да му помогне.
И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях. Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи. Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. към беседата >>
- – Много скоро се обезсърчава този християнин.
И тъй, причината за неуспехите на съвременните християни се дължи на отсъствие на търпение и постоянство в тях. Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи. Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! към беседата >>
- Отива в града при този, който го хвърлил, мислил, че той го спасил и му казва: „Навярно някой от твоите ближни ми помогна." Като го видял, той му казал: „Махни се оттук, защото ти служиш на Бог, който е много силен." Нито един християнин има, който да е с такъв характер като този, който го освободил. (втори вариант)
Той му казва: „Слушай, ти направи едно престъпление." Осъжда го на смърт, завързва го в една волска кола и го спуща в една яма, която затулят с един капак отгоре. Като го развързали, той се вижда обиколен все с умрели хора. Такава отвратителна миризма. Цели три дни се молил на Господа да го избави от това нещастие. Една вечер той вижда, че някой отваря капака и спуска едно въже и му казва: „Хвани се за въжето." Той се хваща за въжето, изкачва се горе и иска да благодари на този, който го спасил, но не вижда никой наоколо си. Отива в града при този, който го хвърлил, мислил, че той го спасил и му казва: „Навярно някой от твоите ближни ми помогна." Като го видял, той му казал: „Махни се оттук, защото ти служиш на Бог, който е много силен." Нито един християнин има, който да е с такъв характер като този, който го освободил. Кой го извадил? Христос го извадил от ямата. Нищо повече. Такива примери и днес се случват. Ние казваме - преди толкова хиляди години трима момци били извадени от огнената пещ. към втори вариант >>
153. Блажени са очите и ушите, НБ , София, 27.10.1929г.,
- Вярваш ли в Христа, християнин си. (втори вариант)
И затова казват - тъй казал Христос. Ами колко сме християни ние? Вярваш ли в Христа, християнин си. Ами колко вярваш в Христа, в Бога? Днес светът и с вяра не се оправя. Нито вярата го оправя, нито безверието. Защото онзи, който казва, че вярва, той вярва в едно, не вярва в друго. Френският писател Емил Зола, който беше голям фаталист, когато идеше да пише някой свой роман или разказ, бръкваше в една кутия, в която имаше билети, и гледаше какво число ще му се падне. към втори вариант >>
154. Чуха, че иде Исус, НБ , София, 3.11.1929г.,
- Казвам, този човек е един християнин, комуто не харесало нещо от беседата. (втори вариант)
Един от правоверните, като слушаше една от моите беседи, каза: „Ти проповядваш едно сатанинско учение." Аз поздравлявам този човек, но съжалявам, че дяволът се събра в устата му. Защото той, след като изрече тези думи, и дяволът вече беше в неговата уста. Щом човек проговори за някои нечисти неща, и устата му вече става нечиста. Спомниш ли си за дявола, не мисли нищо за него. Даже и за един престъпник не мисли, защото се опорочаваш вече. Казвам, този човек е един християнин, комуто не харесало нещо от беседата. Той казва, че не съм проповядвал според както е писано в Евангелието. Казвам, нито Христос не е проповядвал тъй, както е писано в Евангелието, нито Мойсей, нито който и да е от пророците е проповядвал, както е писано в Стария завет. Защо трябва да ви се говори тъй, както е писано в Евангелието? Вие сами може да си го прочетете. Ако река да ви проповядвам по този начин, значи да ви декламирам, а слава Богу, аз това изкуство не съм го учил. към втори вариант >>
- В Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил много добър работник. (втори вариант)
В Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил много добър работник. Неговият девиз в живота бил следният. „Господ ще промисли." Той бил един от много трудолюбивите работници. Обаче жена му често му казвала: „Ти с тази твоя теория, че Господ ще промисли, няма да излезеш на добър край. Ти трябва да спестяваш пари за черни дни, защото ще дойде ден, когато ще се намериш в трудно положение и ще видиш, че моята теория е права." И действително един ден става голяма криза в цяла Америка и фабрикантът в този град уволнява всички работници, уволнява и него. Жена му тогава казва: „Видиш ли твоята теория." Минават ден, минават два дена, те нямат хляб. към втори вариант >>
- Някога, в Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил честен, трудолюбив работник.
За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Някога, в Америка живял един добър, благочестив християнин, който бил честен, трудолюбив работник. Той имал пълно упование на Бога, и каквото и да се случвало в живота му, всякога казвал: Господ ще промисли. Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: С тази твоя теория, че Господ ще промисли за всичко, ти няма да излезеш на добър край. Ти трябва да се научиш да пестиш, да мислиш за черни дни. Не се минало много време, и неговата теория била подложена на изпитание. В Америка, по това време, настанала голяма финансова криза, която засегнала и най-големите търговци и фабриканти. към беседата >>
- Господарят на фабриката, в която работил бедният и благочестив християнин, се принудил да уволни голяма част от своите работници, в числото на които попаднал и добрият работник.
Той имал пълно упование на Бога, и каквото и да се случвало в живота му, всякога казвал: Господ ще промисли. Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: С тази твоя теория, че Господ ще промисли за всичко, ти няма да излезеш на добър край. Ти трябва да се научиш да пестиш, да мислиш за черни дни. Не се минало много време, и неговата теория била подложена на изпитание. В Америка, по това време, настанала голяма финансова криза, която засегнала и най-големите търговци и фабриканти. Господарят на фабриката, в която работил бедният и благочестив християнин, се принудил да уволни голяма част от своите работници, в числото на които попаднал и добрият работник. Като се видял без служба, той пак не изгубил упованието си в Бога и постоянно се молил, като повтарял думите: Господ ще промисли. Жена му продължавала да му натяква: Видя ли, докъде те доведе твоята теория? Видя ли резултата на твоите молитви? Бедният работник не се смущавал от това положение и спокойно отговарял: Господ ще промисли. Един ден, след гореща молитва към Бога, той отворил прозореца на своята бедна колибка, да погледа навън и да подиша чист въздух, но видял,че едно дете носело в ръката си една умряла гарга. към беседата >>
- Ако можете да местите тия числа, вие сте истински християнин; не можете ли, никакъв християнин не сте.
Всички хора търсят нещо ново в живота си, но пак живеят със старото: раждат се и умират; женят се, деца раждат, учат се. Според мене, новото седи в това, да дойдете до положение, в числото 19, да местите деветорката пред единицата и единицата пред деветорката. Ако можете да местите тия числа, вие сте истински християнин; не можете ли, никакъв християнин не сте. Ако можете да местите тия числа, вие сте млади; не можете ли да ги местите, не сте млади. Да размествате тия числа, това значи, от млад да ставате стар и от стар – млад. Който не се страхува от остаряване, той не се страхува и от подмладяване. Обаче, едновременно човек трябва да съдържа качествата и на младия, и на стария. Едно от качествата на младия е благородството, благоговейното отнасяне към всичко. към беседата >>
156. Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете, НБ , София, 29.12.1929г.,
- Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. (втори вариант)
Това е голямо изкуство. Можеш ли ти да живееш, добиеш ли това съзнание, че Бог е тил за тебе, че небето е твой тил, че всички добри хора са твой тил, че всички ангели, че всички съвършени хора са за тебе тил, няма по-красиво състояние от това. Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска. Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска. Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде. към втори вариант >>
- Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска. (втори вариант)
Няма по-красива пейка от тази, на която ти да можеш да си починеш. А ти сега ходиш, разправяш, че вярваш в Бога, а съзнанието ти е свързано в някоя банка. Молиш се на Бога, но не си уверен. Днес един банкер има по-голяма вяра, отколкото един християнин. Той вярва, че като отиде в английската банка, ще извади един чек, ще го подпише и ще му дадат колкото пари иска. Един християнин не е уверен, че като се помоли, ще му дадат колкото иска. Вие казвате: „Аз като се помоля на Бога, и каквото поискам, ми го даде." Опитайте се да се помолите и да поискате Бог да ви даде сто златни монети, да видим, какво ще ви даде. към втори вариант >>
160. Две лепти / Двете лепти, НБ , София, 19.1.1930г.,
- Нали знаете, в една от Шекспировите драми се говори за един евреин, който направил договор с един християнин, че ако християнинът не си плати навреме дълга, тогава евреинът ще отреже част от неговото месо. (втори вариант)
Нали знаете, в една от Шекспировите драми се говори за един евреин, който направил договор с един християнин, че ако християнинът не си плати навреме дълга, тогава евреинът ще отреже част от неговото месо. Случило се, че този християнин не могъл да си изплати дълга и този християнин според договора трябвало да остави евреина да отреже част от месото му. Ще кажете: „Жесток човек бил този евреин." Но и будала бил християнинът. Евреинът бил толкова алчен за пари, че не се смущава и месо да реже на хората. Но благодарение най-после на разумния съдия, който спасил християнина. Той казал на евреина: „Хубаво, режи месо, но ще знаеш, че ако отрежеш само един грам повече, отколкото трябва, главата ти ще отиде." Замислил се този евреин дали да реже месо. към втори вариант >>
- Случило се, че този християнин не могъл да си изплати дълга и този християнин според договора трябвало да остави евреина да отреже част от месото му. (втори вариант)
Нали знаете, в една от Шекспировите драми се говори за един евреин, който направил договор с един християнин, че ако християнинът не си плати навреме дълга, тогава евреинът ще отреже част от неговото месо. Случило се, че този християнин не могъл да си изплати дълга и този християнин според договора трябвало да остави евреина да отреже част от месото му. Ще кажете: „Жесток човек бил този евреин." Но и будала бил християнинът. Евреинът бил толкова алчен за пари, че не се смущава и месо да реже на хората. Но благодарение най-после на разумния съдия, който спасил християнина. Той казал на евреина: „Хубаво, режи месо, но ще знаеш, че ако отрежеш само един грам повече, отколкото трябва, главата ти ще отиде." Замислил се този евреин дали да реже месо. Главата му ще отиде. към втори вариант >>
161. Побеждавайте злото, НБ , София, 9.2.1930г.,
- Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? (втори вариант)
Не е лошото в това, че болестите се увеличават. Много лекари, като лекуват едни болести и ги намаляват, ние, от своя страна, създаваме други болести. Например ние сами създадохме нервните блести, за които днес почти няма никакви лекарства. Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра. към втори вариант >>
- Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. (втори вариант)
Например има музиканти, певци нервни, които се тревожат от това, че концертът не им излизал тъй сполучлив, не бил добре посетен или че не могли не само да си изкарат разноските, но дори и задлъжнели още. Не само те, но има и религиозни хора, които някой път се съмняват дали това, в което вярват, е право, или не. Че в какво седи вярата на един мохамеданин и на един християнин? Ако е въпрос за мюсюлманина по отношение на Мохамеда и християнина по отношение на Христа, там има едно отношение. Ако християнинът живее съобразно Христа, той седи по-високо от мохамеданина, понеже Мохамед не е живял като Христа, неговите схващания не са били като тези на Христа, има една разлика. Но ако вземете един мохамеданин, който не живее по живота на Мохамеда, и ако вземете един християнин, който не живее по живота на Христа, тогава няма никаква разлика. Българите имат много Ангеловци, но ни най- малко те не са ангели. Те имат и много Добринки, но нито една от тях не е добра. Те имат и много Люби, но ни най-малко не значи, че те са любов. към втори вариант >>
162. Аз и Отец едно сме, НБ , София, 20.4.1930г.,
- Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм.
Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм. И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив. Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма. Правата мисъл се определя от веждите. От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли. Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите. към беседата >>
- И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив.
Тъй щото, истински вярващ, истински християнин е онзи, който гледа на всеки свой орган като част от един велик организъм; истински християнин е онзи, който гледа на всеки човек като орган на Великия Божествен организъм. И най-после казваме, че истински християнин е онзи, който е абсолютно здрав и красив. Устните му трябва да бъдат аленочервени, а не тъмночервени, като керемиди; очите му трябва да бъдат светли и леко влажни, а веждите — с правилна, красива форма. Правата мисъл се определя от веждите. От наклона на веждите, надолу или нагоре, зависи посоката на човешките мисли. Веждите са особен род антени, чрез които се възприемат мислите. От дължината на антената зависи правилното предаване на мислите. към беседата >>
- Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица.
За тях, именно, Христос говори: “Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. За да придобият живот изобилно, хората трябва да разбират основните закони на Битието. Като ги разберат, те трябва същевременно и да ги прилагат. Съвременните християни говорят за Божиите закони, за Божия Промисъл, но като се намерят пред някаква мъчнотия, или когато искат да помогнат на бедни и на страдащи, тръгват от къща на къща да събират помощи. Това е особен род просия, която не е позволена за християнина. Истинският християнин трябва да бъде господар на магическата пръчица. Пожелае ли нещо, той трябва да тропне с нея, за да постигне желанието си. Ако има нужда от пари, ще отиде на мястото, където са заровени, и ще тропне с пръчицата си. Парите веднага ще се явят пред него. Обаче, той няма право да вади пари за дребни случаи. Само за съществени нужди той има право да прилага магическата пръчица. към беседата >>
164. Права мисъл, ООК , София, 1.10.1930г.,
- Ще дойде някой да ви пита, вярвате ли, че той е християнин, или не вярвате.
Ще кажете: „Достатъчно е човек да си въобрази, че има огън в огнището, и ще се стопли“. Не, с въображение само нещата не стават. Светът е пълен с въображаеми неща. На всяка стъпка срещате въображаеми поети, писатели, музиканти, художници, учени, философи, християни. Ще дойде някой да ви пита, вярвате ли, че той е християнин, или не вярвате. Няма защо да отговаряте на този въпрос. Достатъчно е да видите гори ли свещта на този човек и каква светлина издава. Светлината подразбира знание. Който знае нещата, той има светлина, той мисли право. Щом мисли право, той вярва във всичко, което Бог е направил и продължава да прави. към беседата >>
165. Живият хляб, НБ , София, 26.10.1930г.,
- Харесало му Словото на Христа и си казал: Ще чета Евангелието, ще Го прилагам, ще стана истински християнин.
Като млад, още неженен, той не познавал Христовото учение и се проявявал според характера и темперамента си – нервен, строг. Той не търпял никакво възражение. Като се оженил, и към жена си се проявявал по същия начин: не позволявал да му възрази нещо. Ако тя се осмелявала да направи нещо против волята му, веднага вдигал ръка върху нея. Един ден му попаднало Евангелието в ръцете, и той започнал да чете. Харесало му Словото на Христа и си казал: Ще чета Евангелието, ще Го прилагам, ще стана истински християнин. И наистина, той започнал да прилага учението на Христа. Един ден между жена му и него произлязъл някакъв спор. Той избухнал, и по стар обичай, ударил жена си. Тя не казала нищо, и тъкмо това нейно поведение го разтърсило. Казал си: Какъв християнин съм, щом не мога да се въздържам? към беседата >>
- Казал си: Какъв християнин съм, щом не мога да се въздържам?
Харесало му Словото на Христа и си казал: Ще чета Евангелието, ще Го прилагам, ще стана истински християнин. И наистина, той започнал да прилага учението на Христа. Един ден между жена му и него произлязъл някакъв спор. Той избухнал, и по стар обичай, ударил жена си. Тя не казала нищо, и тъкмо това нейно поведение го разтърсило. Казал си: Какъв християнин съм, щом не мога да се въздържам? Отишъл на нивата, но цял ден не могъл да си намери място. Искал да оре, не може. Искал да копае, да свърши някаква работа – не може. Той не могъл да си прости, защо вдигнал ръка върху жена си. Най-после, той се върнал вкъщи, извикал жена си и казал: Моля ти се, извини ме, задето те ударих. към беседата >>
166. Дигнете камъка!, НБ , София, 30.11.1930г.,
- Равинът казал на свещеника: Макар, че аз служа на Моисея, а ти на Христа, хайде да допрем гърбовете си един до друг и, ако моето учение е по-право, аз ще ти въздействам, да станеш евреин; ако пък твоето учение е по-право, ти ще ми въздействаш да стана християнин.
Сега, да дойдем до религията. Нали всички хора са вярващи, имат правилно схващане за Бога. Щом е така, поне принципно хората трябваше да се обичат, да имат съгласие помежду си. Съберете всички православни, католици, протестанти и вижте, каква е тяхната любов. През време на световната война, един православен свещеник и един равин пожелали да намерят истината. Равинът казал на свещеника: Макар, че аз служа на Моисея, а ти на Христа, хайде да допрем гърбовете си един до друг и, ако моето учение е по-право, аз ще ти въздействам, да станеш евреин; ако пък твоето учение е по-право, ти ще ми въздействаш да стана християнин. Те направили този опит, с цел, да познаят истината. Не зная, дали са намерили истината, но и до днес хората, като търсят истината, допират гърбовете си един до друг. И така, ако искате да познаете, дали един човек стои по-високо от вас, допрете гърба си до неговия. Също така, за да познаете, дали един човек е по-здрав от вас, допрете гърба си до неговия. Ако той е по-здрав от вас, ще усетите добро разположение на духа; ако не е по-здрав от вас, ще усетите отмаляване, отпадане на духа. към беседата >>
167. Условия и възможности, ООК , София, 31.12.1930г.,
- Аз съм първият прокурор, който ще заведа дело против всеки, който минава за християнин, а не изпълнява учението Му.
Днес вече няма да търсят Христа отговорен за вашите дела, но ще търсят самите вас. Вие казвате, че сте християни. Щом сте християни, трябва да изпълнявате учението Му. Не го ли изпълнявате, вие сами се осъждате. Аз съм първият прокурор, който ще заведа дело против всеки, който минава за християнин, а не изпълнява учението Му. Ще кажете, че не можете да го изпълните, че не е приложимо. Други пък казват, че не са привърженици на новото. Щом не са. привърженици на новото, т.е. на Христовото учение, защо не изпълнят учението на Мойсея? към беседата >>
- Не е християнин онзи, който не познава природата и законите, които действуват в нея.
Всеки минерал, всяко растение и животно са. символи, т.е. формули, които трябва да се тълкуват. Котката, за пример, е символ на външна чистота, кучето - на вярност и приятелство, змията - на разумност и хитрост, паякът - на работа и прилежание. Да изучава човек природата, това е задача както на светския, така и на религиозния човек. Не е християнин онзи, който не познава природата и законите, които действуват в нея. Като познавате добре физическия свят лесно ще разберете духовния и Божествения. Божественият свят е оригиналът, а духовният и физическият са копия на този оригинал. към беседата >>
170. Идеалът на човека, РБ , 7-те езера, 12.7.1931г.,
- Ако един християнин убие на бойното поле 10–20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст за храброст и го признават за герой.
Мнозина мислят, че са дошли на земята, за да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някоя кошара, да открадне една овца, да я изяде и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум и всичко с него свършва. Ако един християнин убие на бойното поле 10–20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст за храброст и го признават за герой. И след това този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука. към беседата >>
171. Най-високото място, СБ , София, 20.8.1931г.,
- Всички се чудили на промяната, която станала с делибея, мнозина мислили, че той е станал християнин.
Един турски делибей се отнасял много жестоко с българите, които наричал гяури, правил им големи пакости, подлагал ги на големи изтезания. Един ден той вървял из улиците, възседнал на кон, и срещнал красивата българка Мара. При вида на нейната красота той веднага слязъл от коня и й казал: „Покланям се пред твоята красота, каквото ми заповядаш, ще направя.” Тя му казала: „Едно нещо искам от теб – да измениш отношенията си към моите братя и сестри българи. Сега си иди, втори път ще те срещна, ще видя какво си направил.” Той се поклонил, качил се на коня си и продължил пътя си. От този момент той коренно се изменил – престанал да изтезава гяурите, престанал да им пакости и винаги носел торба с хляб, че като среща гяури на пътя си, да им дава. Всички се чудили на промяната, която станала с делибея, мнозина мислили, че той е станал християнин. към беседата >>
172. Отиване и връщане, СБ , София, 21.8.1931г.,
- На същото основание някой казва: „аз съм християнин” или „аз съм вярващ”; казвам: ако ти наистина си християнин, други християни не трябва да съществуват; или ако ти наистина си вярващ, други вярващи не трябва да съществуват.
Сега, като казвам, че вие или хората не могат да бъдат свободни без Истината, аз нямам предвид душите им, понеже всички имат псевдоними; тъй щото, когато говоря за вас, аз не визирам ония лица, имената на които са записани в Божествения свят, но имам предвид вашите псевдоними – никой човек не носи своето същинско име, с което е записан в Божествената книга. Някой казва: „Аз се наричам Иван Стоянов.” Питам кога си се родил като Иван Стоянов, знаете ли колко Иван Стояновци има на Земята – Иван Стоянов не е само един. Ако наистина вашето същинско име е Иван Стоянов, тогава само един Иван Стоянов трябваше да има в света – всъщност така ли е? На същото основание някой казва: „аз съм християнин” или „аз съм вярващ”; казвам: ако ти наистина си християнин, други християни не трябва да съществуват; или ако ти наистина си вярващ, други вярващи не трябва да съществуват. Да изясня мисълта си: когато казвам, че един християнин или един вярващ съществува в света, подразбирам, че този християнин или този вярващ е истински изразител на Христовото учение, вследствие на което всички останали християни ще се разбират едни други. Днес така ли е? Днес християнин с християнин не се разбират, вярващ с вярващ – също; съвременните хора постоянно се запитват: „Какво е твоето верую? ” – значи всеки човек има свое особено верую. към беседата >>
- Да изясня мисълта си: когато казвам, че един християнин или един вярващ съществува в света, подразбирам, че този християнин или този вярващ е истински изразител на Христовото учение, вследствие на което всички останали християни ще се разбират едни други.
Сега, като казвам, че вие или хората не могат да бъдат свободни без Истината, аз нямам предвид душите им, понеже всички имат псевдоними; тъй щото, когато говоря за вас, аз не визирам ония лица, имената на които са записани в Божествения свят, но имам предвид вашите псевдоними – никой човек не носи своето същинско име, с което е записан в Божествената книга. Някой казва: „Аз се наричам Иван Стоянов.” Питам кога си се родил като Иван Стоянов, знаете ли колко Иван Стояновци има на Земята – Иван Стоянов не е само един. Ако наистина вашето същинско име е Иван Стоянов, тогава само един Иван Стоянов трябваше да има в света – всъщност така ли е? На същото основание някой казва: „аз съм християнин” или „аз съм вярващ”; казвам: ако ти наистина си християнин, други християни не трябва да съществуват; или ако ти наистина си вярващ, други вярващи не трябва да съществуват. Да изясня мисълта си: когато казвам, че един християнин или един вярващ съществува в света, подразбирам, че този християнин или този вярващ е истински изразител на Христовото учение, вследствие на което всички останали християни ще се разбират едни други. Днес така ли е? Днес християнин с християнин не се разбират, вярващ с вярващ – също; съвременните хора постоянно се запитват: „Какво е твоето верую? ” – значи всеки човек има свое особено верую. към беседата >>
- Казвам: в света съществуват един християнин, едно верую, едно Слънце, една Истина.
Казвам: в света съществуват един християнин, едно верую, едно Слънце, една Истина. Ако съвременните хора не са свободни, това се дължи на обстоятелството, че те признават различни видове християни, различни видове верую, много слънца и т.н. Не, Слънцето на Живота е едно, Истината е една, и то тази, която прави хората свободни и дава ключове за разрешение на най-трудните въпроси. Казвате: „Какво нещо е Истината? ”; Истината е отвлечена идея, с думи тя не може да се обясни – който иска да знае какво нещо е истината, ще му кажа: „Ела и виж.” Който отиде при Истината, той не може да се върне назад между хората, не може да има същите отношения с тях, каквито е имал по-рано; както дървото, което е горяло в огъня и се е превърнало в пепел, не може да се върне между дърветата и да има предишните си отношения с тях, така и човек, който е ходил при Истината и я видял, не може да се върне назад между хората. В този смисъл Истината е опасна за всеки, който отива при нея неприготвен – защо? към беседата >>
173. Отношение на два закона, НБ , София, 18.10.1931г.,
- Във времето на Римската империя един християнин бил преследван като християнин, вследствие на което избягал в Африка, дето се скрил в една пещера.
Срещате един човек, който ви е неприятен. При това положение даже кажете си: и в този човек има Божествено дихание. Като срещнете една мечка, вие можете да се разговаряте с нея като с човек. Това може да ви се вижда смешно, обаче мнозина, които са имали срещи с животни, са дошли до заключение, че и животните проявяват известна интелигентност, известна признателност. Един хубав пример от времето на Римската империя още потвърждава факта, че и животните са признателни. Във времето на Римската империя един християнин бил преследван като християнин, вследствие на което избягал в Африка, дето се скрил в една пещера. Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. към беседата >>
174. Изново, НБ , София, 1.11.1931г.,
- " Питам: когато християнин убива брата си, той мяза ли на камила?
Или най-после, може ли да се нарече религиозна камила онази, която носи на гърба си свещени образи? Чудни са съвременните хора, които, като разполагат с грамадни библиотеки от научни книги, минават за учени. Те са толкова учени, колкото и християни само за това, че носят на гърдите си Христовия кръст. Съвременните хора носят на гърдите си кръстове, както камилите носят на гърба си злато. Мнозина, като слушат тази истина, обиждат се и казват: „Ние камили ли сме? " Питам: когато християнин убива брата си, той мяза ли на камила? В това отношение той е нещо по-лошо от камила. И след това ще видите този християнин със златен кръст на гърдите си да благославя оръжието. Де е човещината на съвременните християни? Досега, в цялата история на развитието на животните, не съм срещал случай вълк да удави вълк, или овца да удави овца. Случвало се е някой път вол да промуши друг вол в корема с рогата си, но да го удави – никога. към беседата >>
- И след това ще видите този християнин със златен кръст на гърдите си да благославя оръжието.
Те са толкова учени, колкото и християни само за това, че носят на гърдите си Христовия кръст. Съвременните хора носят на гърдите си кръстове, както камилите носят на гърба си злато. Мнозина, като слушат тази истина, обиждат се и казват: „Ние камили ли сме? " Питам: когато християнин убива брата си, той мяза ли на камила? В това отношение той е нещо по-лошо от камила. И след това ще видите този християнин със златен кръст на гърдите си да благославя оръжието. Де е човещината на съвременните християни? Досега, в цялата история на развитието на животните, не съм срещал случай вълк да удави вълк, или овца да удави овца. Случвало се е някой път вол да промуши друг вол в корема с рогата си, но да го удави – никога. Обаче в историята на човешкото развитие има безброй случаи, когато един човек убива друг. Как ще обясните това нещо? към беседата >>
- Аз се учех преди епохата на християнството, още преди Адам бях християнин.
Ще дойдат и страдания, но те не трябва да прекъсват радостта. Ще дойдат скърби, беднотия, но и те не трябва да ви лишават от радостта. Някой казва, че е християнин. Какво от това? Какво особено си постигнал? Аз се учех преди епохата на християнството, още преди Адам бях християнин. Какво от това? Ако аз носех вашия ум, нищо нямаше да направя. Не се водех по чужди умове, както и сега не се водя. Пита ме някой, какво намирам в тия будали, че им проповядвам. Аз намирах в тях това, което той никога не би намерил. към беседата >>
- Ако си сприхав и християнин да бъдеш, пак сприхав ще си останеш.
Лесно се говори, мъчно се изпълнява. Така е и аз съм правил опити, зная, че мъчно се превръщат недостатъците в добродетели. Лесно е да изцапаш нещо, но мъчно се чисти изцапаното, да го облагородиш и туриш на работа. Ако си сприхав и християнин да бъдеш, пак сприхав ще си останеш. Понеже си умен, като дойде някой, няма да му казваш, че си сприхав, но ще му кажеш: Реката ми е доста дълбока. Не влизай вътре, да не се удавиш. Ако знаеш да плаваш, влез вътре; ако не знаеш, стой настрана. - Защо не направи ръката си по-плитка? - Такава е ръката ми, дълбока, не мога да я изменя. към беседата >>
- Така казваше един християнин, че откак приел Христовото учение, имал по-големи изпитания и изкушения.
И тъй, когато вървите в правия път на живота, не се спирайте да отговаряте на ония, които ви хвалят, или корят. Бъдете глухи и за едните, и за другите. Каквото става вън от човека, същото става и вътре в него. Като се научи да се справя с външните мъчнотии, той ще може да се справя и с вътрешните. Ще кажете, че откак сте тръгнали в правия път, имате по-големи мъчнотии. Така казваше един християнин, че откак приел Христовото учение, имал по-големи изпитания и изкушения. Радвайте се, когато ви изпитват, но бъдете будни да издържите изпитите си. С лош човек не се разправяй. Той само чака да го бутнеш, да го предизвикаш. И с човек, който те хвали, не говори. И двамата имат някаква користолюбива цел, да вземат нещо от тебе. към беседата >>
179. Физическият и Божествения живот, ООК , София, 2.3.1932г.,
- Не можете да ударите един християнин или един светия и да не станете като него. (втори вариант)
Бият те - ще търпиш, няма какво. Това не е търпение. Ти скърцаш със зъби, казваш: "Бий ме, но нека аз един ден да дойда на власт, че тогава ще видите." Това заканване нищо не дава. Вижте какво беше положението на мъчениците за Христа. Когато избиваха светиите, мъченици за Христа, всеки, който дигна ръка против тях, се зарази от тяхната чиста мисъл и станаха християни. Не можете да ударите един християнин или един светия и да не станете като него. Достатъчно е само да бутнете с пръста си един светия или да кажеше една лоша дума против него, за да се хванете вече на хорото, от което няма пущане. Достатъчно е само да кажете една лоша дума за един добър човек - и да се хванете за него. към втори вариант >>
- Не можеш да вдигнеш ръка върху един истински християнин или светия и да не приемеш неговите идеи.
Силният те бие и ти търпиш – това е търпение по необходимост. Обаче, вътрешно ти скърцаш със зъби и се заканваш: И аз ще дойда на власт, ще ти покажа, как се бие. Няма да се заканвате на хората, но ще търпите, както търпяха мъчениците за Христа. Те понасяха страданията с любов и, който вдигна ръка над тях, стана последовател на Христа. Ония, които ги гонеха, приеха от тяхната любов и светлина и станаха християни. Не можеш да вдигнеш ръка върху един истински християнин или светия и да не приемеш неговите идеи. Достатъчно е само с пръст да го бутнеш, за да тръгнеш в неговия път. Достатъчно е да кажеш една лоша дума за праведния или за светията, за да попаднеш под неговата светлина. Докоснеш ли се до неговото хоро, не можеш вече да се освободиш, ще играеш, както той играе. към беседата >>
180. В последното време, НБ , София, 6.3.1932г.,
- Даже и най-напредналият християнин, който се моли по три пъти на ден, като му се каже, че парите му, вложени в банката, на които разчита, са пропаднали и банката е фалирала, това ще му повлияе, въпреки неговата вяра.
При сегашните условия, при които хората живеят, има една мисъл по-широка, по-светла. Защото в каквато къща живееш, такъв и ще станеш, т.е. временните условия повлияват на човека. Даже и най-красноречивият проповедник, ако го боднете с една голяма губерка 5 см. вътре в тялото му някъде, той ще изгуби цялата си реч. Даже и най-напредналият християнин, който се моли по три пъти на ден, като му се каже, че парите му, вложени в банката, на които разчита, са пропаднали и банката е фалирала, това ще му повлияе, въпреки неговата вяра. към беседата >>
181. Когато беше по-млад, НБ , София, 1.5.1932г.,
- Ти като станеш християнин, ако не може да обърнеш своя нос да вярва в твоето учение, ти си изгубен човек.
Дали вярвате или не, за мен това са голите факти. Проверете. Посетете всички семейства, ако искате да се уверите. Мъже и жени, които живеят един идеен живот, разгледайте брадите им, палците им, разгледайте носовете им и ще видите и ще се уверите. После посетете всички ония, които не живеят добре, разгледайте носовете им и ще видите верни ли са моите твърдения или не. Този закон ние не може да го изменим. Ти като станеш християнин, ако не може да обърнеш своя нос да вярва в твоето учение, ти си изгубен човек. Ти ако станеш християнин и не можеш да обърнеш своята брада да върви по същия път, ти си изгубен човек. И моят палец като кажеш, и той трябва да каже: да правим така. Ти трябва да вдигнеш палеца си. Не свивай палеца си, но го вдигай. Палецът казва: Следвайте ме. към беседата >>
- Ти ако станеш християнин и не можеш да обърнеш своята брада да върви по същия път, ти си изгубен човек.
Посетете всички семейства, ако искате да се уверите. Мъже и жени, които живеят един идеен живот, разгледайте брадите им, палците им, разгледайте носовете им и ще видите и ще се уверите. После посетете всички ония, които не живеят добре, разгледайте носовете им и ще видите верни ли са моите твърдения или не. Този закон ние не може да го изменим. Ти като станеш християнин, ако не може да обърнеш своя нос да вярва в твоето учение, ти си изгубен човек. Ти ако станеш християнин и не можеш да обърнеш своята брада да върви по същия път, ти си изгубен човек. И моят палец като кажеш, и той трябва да каже: да правим така. Ти трябва да вдигнеш палеца си. Не свивай палеца си, но го вдигай. Палецът казва: Следвайте ме. Онези, които крият палеца си, това е един патологичен признак. към беседата >>
182. Прие го с радост, НБ , София, 10.7.1932г.,
- Някой като стане християнин, като прочете нещо от Христовото учение, че трябва да се отрече от себе си, от имането си, се уплаши и казва: "Загазих." Ни напред, ни назад.
В старите вярвания нови вярвания не се влагат. Защото новото, което иде в света, то не иде да разруши, то иде да обнови, да даде смисъл на живота. Ако туй новото го турите в старото, старото не може да издържи на този напор, на тази интензивност, която има в новото. Вземете кой и да е светски човек; ако внесете идеята за Бога в него, той веднага ще се раздвои в себе си, нервите му няма да могат да издържат, ще се прокъсат. Много хора полудяват – напукват се нервните влакънца, не могат да издържат на вътрешния напор. Някой като стане християнин, като прочете нещо от Христовото учение, че трябва да се отрече от себе си, от имането си, се уплаши и казва: "Загазих." Ни напред, ни назад. Човекът мисли, мисли, жената го тегли на една страна, децата на друга, най-после се обърка умът му и другите казват: "Откак влезе в тоя път, му кръшна умът." Човек трябва да има една основна идея, трябва да има едно верую, да не се заблуждава. Има нещо, в което не трябва да вярва. Той не трябва да вярва, нито че е сиромах, нито че е богат; той не трябва да вярва нито че е здрав, нито че е болен. Той не трябва да вярва, нито че е глупав, нито че е умен. Как ще ме разберете вие? към беседата >>
183. Най-мъчният изпит, СБ , РБ , 7-те езера, 3.8.1932г.,
- Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа.
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов да окъпе сиромашията и към него апелирал. И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици, да се яви като кандидат, да окъпе сиромашията. Досега не се е обадил нито един християнин за тази работа. Това не показва, че никой не желае да се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен, да свърши тази работа. Наистина, трудна задача е тя! И сиромашията е красива мома, като богатството. И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може да я улови. Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може да го улови. към беседата >>
184. Новите възгледи, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1932г.,
- За пример, срещате един човек, който се препоръчва за християнин.
Ако шивачът е болен, той може да предаде болестта си на онези, които шият дрехи при него. Ако писателят е болен, той може да предаде своето тежко състояние на някои от читателите си. Една мисъл, предадена устно или писмено, може да внесе в душите на хората живот, но може да внесе и смърт. Ако съдържа Истината в себе си, тя носи живот. АКо не съдържа Истината, тя носи смърт. За пример, срещате един човек, който се препоръчва за християнин. Питате го: „Какво мислиш за Христа? “ – „И Христос, като всички хора, проповядвал едно учение, резултат на някакво свое състояние.“ Казвам: този човек не говори истината, той не стриже правилно. Истинският християнин би трябвало да каже: „Христос е проповядвал Божествено учение, но аз още не съм го приложил, не мога да говоря за това учение“. Днес много хора говорят и каквото знаят, и каквото не знаят, вследствие на което стават големи погрешки. Помнете следното: търговецът се обича за стоката, за парите, с които разполага; силният – за силата си; любещият – за неговото сърце; умният – за знанието и мъдростта и т.н. към беседата >>
- Истинският християнин би трябвало да каже: „Христос е проповядвал Божествено учение, но аз още не съм го приложил, не мога да говоря за това учение“.
Ако съдържа Истината в себе си, тя носи живот. АКо не съдържа Истината, тя носи смърт. За пример, срещате един човек, който се препоръчва за християнин. Питате го: „Какво мислиш за Христа? “ – „И Христос, като всички хора, проповядвал едно учение, резултат на някакво свое състояние.“ Казвам: този човек не говори истината, той не стриже правилно. Истинският християнин би трябвало да каже: „Христос е проповядвал Божествено учение, но аз още не съм го приложил, не мога да говоря за това учение“. Днес много хора говорят и каквото знаят, и каквото не знаят, вследствие на което стават големи погрешки. Помнете следното: търговецът се обича за стоката, за парите, с които разполага; силният – за силата си; любещият – за неговото сърце; умният – за знанието и мъдростта и т.н. Следователно човек се обича само за хубавото, което има в себе си. Който иска да го обичат, той непременно трябва да има нещо хубаво в себе си. Същевременно и той трябва да обича хората за хубавото в тях. към беседата >>
185. Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата, ООК , София, 21.9.1932г.,
- Християнин всеки може да стане. (втори вариант)
И ги превъзмогна. Той каза: „Който ме е качил на кръста, Той ще ме снеме.“ Обаче видя, че не стана така. Каза най-после: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ И каза още: „Аз съм повече от цялата Римска империя, аз съм повече от самата смърт“ и сне всичките тези връзки, окови. Сега виждаме 500 милиона хора вървят по Неговия път, обаче нямат Неговите разбирания. Докато не излезете из гроба, християни не можете да бъдете. Християнин всеки може да стане. Ще го обвиняват в съда, ще го разпънат, ще го турят в гроба и след три деня, ако възкръсне, той е християнин. Колко християни има такива? Нито владиците са християни, по човешки говоря. Всички тези владици, като влязат в гроба и излязат, който излезе, той е християнин. към втори вариант >>
- Ще го обвиняват в съда, ще го разпънат, ще го турят в гроба и след три деня, ако възкръсне, той е християнин. (втори вариант)
Той каза: „Който ме е качил на кръста, Той ще ме снеме.“ Обаче видя, че не стана така. Каза най-после: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ И каза още: „Аз съм повече от цялата Римска империя, аз съм повече от самата смърт“ и сне всичките тези връзки, окови. Сега виждаме 500 милиона хора вървят по Неговия път, обаче нямат Неговите разбирания. Докато не излезете из гроба, християни не можете да бъдете. Християнин всеки може да стане. Ще го обвиняват в съда, ще го разпънат, ще го турят в гроба и след три деня, ако възкръсне, той е християнин. Колко християни има такива? Нито владиците са християни, по човешки говоря. Всички тези владици, като влязат в гроба и излязат, който излезе, той е християнин. към втори вариант >>
- Станеш християнин и започват да те преследват, гонят, разпъват, и един ден те турят в гроба.
Те го поставиха здраво на пътя, определен от Бога. Той превъзмогна и най-големите страдания. Когато Го туриха на кръста, Той каза: „Който ме е поставил тук, той ще ме снеме.” Като видя, че не стана така, Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.” Христос доказа на света, че е повече от цялата римски империя, че стои над смъртта. Днес виждаме, че 500 милиона хора вървят в Христовия път, но нямат Неговото разбиране. Докато не минете през гроба, не може да бъдете християни. Станеш християнин и започват да те преследват, гонят, разпъват, и един ден те турят в гроба. Ако на третия ден не възкръснеш, не си истински християнин. Колко такива християни има днес! Владиците минават за християни, но ако след смъртта си не възкръснат, не са истински християни. По човешки, всеки може да се нарече християнин. Ако и ние мислим по човешки, ще имаме такива резултати. към беседата >>
- Ако на третия ден не възкръснеш, не си истински християнин.
Той превъзмогна и най-големите страдания. Когато Го туриха на кръста, Той каза: „Който ме е поставил тук, той ще ме снеме.” Като видя, че не стана така, Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.” Христос доказа на света, че е повече от цялата римски империя, че стои над смъртта. Днес виждаме, че 500 милиона хора вървят в Христовия път, но нямат Неговото разбиране. Докато не минете през гроба, не може да бъдете християни. Станеш християнин и започват да те преследват, гонят, разпъват, и един ден те турят в гроба. Ако на третия ден не възкръснеш, не си истински християнин. Колко такива християни има днес! Владиците минават за християни, но ако след смъртта си не възкръснат, не са истински християни. По човешки, всеки може да се нарече християнин. Ако и ние мислим по човешки, ще имаме такива резултати. При такива разсъждения, ще изгубим условията на живота и ще се чудим, защо не успяваме. към беседата >>
- По човешки, всеки може да се нарече християнин.
Докато не минете през гроба, не може да бъдете християни. Станеш християнин и започват да те преследват, гонят, разпъват, и един ден те турят в гроба. Ако на третия ден не възкръснеш, не си истински християнин. Колко такива християни има днес! Владиците минават за християни, но ако след смъртта си не възкръснат, не са истински християни. По човешки, всеки може да се нарече християнин. Ако и ние мислим по човешки, ще имаме такива резултати. При такива разсъждения, ще изгубим условията на живота и ще се чудим, защо не успяваме. към беседата >>
186. По този път, ООК , София, 5.10.1932г.,
- Ти казваш: „Аз съм християнин.“ Кое е най-същественото в християнството? (втори вариант)
Ако не платиш, ще се увеличи дългът. Казваш: „Толкоз време съм учил.“ Какво си учил толкоз време? Най-учените от вас, искам да ми кажете какво сте научили, какво е? Не, което не сте учили. Ти казваш: „Свършил съм гимназия, университет.“ Кое е най-същественото в гимназията и в университета? Ти казваш: „Аз съм християнин.“ Кое е най-същественото в християнството? Аз съм за същественото. Аз, като видя един човек, който знае, той ме радва. И като видя един невежа и той ме радва. Като срещна един богат човек, аз се радвам, че мога да взема нещо от него. Като срещна един сиромах човек, аз се радвам, че мога да му дам нещо. към втори вариант >>
- – Аз съм християнин.
Нищо ли не научих? – Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога. към беседата >>
187. Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека, ООК , София, 26.10.1932г.,
- Ти ще кажеш: „Не съм разположен.“ Те ще кажат: „Нас не ни интересува това, трябва да работиш.“ Един християнин казва: „Аз не мога да се моля, аз не мога да направя това, понеже не съм разположен.“ Казваш: „Не мога да го разбера.“ И това е извинение. (втори вариант)
Когато имаш разположение, ти се молиш, благодариш на Бога. Щом нямаш разположение, ти не искаш да се молиш. Ти казваш: „Не искам да се моля, понеже нямам разположение.“ Но представете си, че вие сте чиновник някъде. Трябва да работите, но нямате разположение. Може ли да не идете да работите? Ти ще кажеш: „Не съм разположен.“ Те ще кажат: „Нас не ни интересува това, трябва да работиш.“ Един християнин казва: „Аз не мога да се моля, аз не мога да направя това, понеже не съм разположен.“ Казваш: „Не мога да го разбера.“ И това е извинение. Ако ти не си учиш уроците, не може да разбереш. Това не е извинение. Ти казваш: „Не разбирам този предмет.“ Вие не разбирате нещата. Всички вие имате една свобода, която не е хубава. Върху този въпрос сте невежи. към втори вариант >>
188. Здрава мисъл, ООК , София, 16.11.1932г.,
- Казвате: този не е християнин, онзи не е православен и пр. (втори вариант)
Та искам сега да ви хвърля светлина върху възможностите, които трябва да развивате. Вие някой път седите и се занимавате със слабостите на хората. Казвате: този не е християнин, онзи не е православен и пр. Всички тези неща може да са верни, ако аз през целия си живот се занимавам с това, тогава аз ще се оцапам с психологическа кал, която ще ме спъне. Онзи човек, който не може да впрегне калта на работа, той е невежа. Ученият грънчар е впрегнал калта и е направил грънци, а пък вие, като не разбирате това изкуство, ще полепите калта за обущата си и ще я внесете в някоя къща. към втори вариант >>
189. Новото съзнание, УС , София, 4.12.1932г.,
- Без да е бил християнин, той прилагал Христовите принципи.
В съзнанието на повечето хора новият живот е пъпка, която всеки момент може да се разцъфти. Тя е присадка на Божественото съзнание. – Не сме ли развили още шестото чувство? – Ако беше развито, вие нямаше да се измъчвате от противоречията на живота. Който е развил шестото чувство в себе си, той има характера на Епиктета, един от старите гръцки философи. Без да е бил християнин, той прилагал Христовите принципи. Епиктет бил роб на един от римските патриции. Господарят му се отнасял грубо н жестоко с всичките си роби, също и с Епиктета. Той се чудел на неговия уравновесен характер. Един ден, в гнева си, господарят натиснал силно крака на Епиктета. Последният, без да изкаже протест, тихо и спокойно се обърнал към господаря си с думите: Господарю, не натискай крака ми, може да го счупиш. към беседата >>
190. Забраненият плод, УС , София, 11.12.1932г.,
- И като християнин и като философ, пак си неразположен.
Някога това, което те мъчи, е видимо; някога е невидимо. Неразположен си, търсиш причината в себе си, но не я намираш. Търсиш я вън от себе си, пак не я намираш. Като си неразположен, ти не искаш да гледаш нито слънцето, нито цветята, не знаеш какво искаш. Ако си господар, вземаш камшика и търсиш, кого да биеш. И като християнин и като философ, пак си неразположен. – Много просто, бръкнал си в кацата с мед без позволение. Като не намериш причината на неразположението си, започваш да критикуваш, кой е на правата и кой – на кривата страна. – Потърси причината в себе си. към беседата >>
- На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева.
Та казвам сега, най-първо, трябва да внесеш една мисъл. Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш. Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай. Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам. Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари. Ти не си разбрал. На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“ към беседата >>
- Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам.
Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш. Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай. Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам. Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари. Ти не си разбрал. На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“ към беседата >>
192. И украсиха светилниците си, НБ , София, 15.1.1933г.,
- То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин.
Ние си мислим така. Вие сте свободни да мислите както искате, но ние не сме свободни от последствията, които могат да дойдат в нашия живот. Та това са философски разсъждения, които няма да ви ползват, понеже вие сте с установени възгледи. Някои от вас са така установени, че казвате: „Повече от това не ни трябва.“ За изяснение на тази мисъл ще ви приведа един пример от американския живот. Едно десетгодишно дете отива на църква с баща си, дето проповедникът говори за Христовото учение, като казва, че трябва да живеем съобразно него и да бъдем винаги весели и доволни, винаги да пеем. То гледа баща си всякога сериозен, замислен, не пее – установен християнин. Един ден то пита баща си: „Татко, ти защо никога не пееш? “ „Е, татковото, аз съм установен, то е за вас, неустановените, вие трябва да пеете.“ Детето си помислило малко, въздъхва дълбоко в себе си и казва: „Кога ли аз един ден ще стана установен като татко си? “ Един ден бащата тръгва на разходка с кабриолета със сина си. По едно време конят спира и не мърда от мястото си. Бащата го удря, но той не се мърда. към беседата >>
193. Божествен импулс, УС , София, 5.2.1933г.,
- Като стана християнин, трябва да се въздържам, да бъда строг към себе си.“ – Лъжеш се, като станеш християнин, ти ще бъдеш по-свободен, повече ще гледаш момите.
Ако е въпрос за истината, представи се такъв, какъвто Бог те е създал. Това отговаря на реалността. Преди няколко дни срещнах един млад момък, който ми каза следното: „Аз не съм готов да приема християнството“. – Защо не си готов? – „Защото сега мога свободно да си гледам момите и да им се усмихвам. Като стана християнин, трябва да се въздържам, да бъда строг към себе си.“ – Лъжеш се, като станеш християнин, ти ще бъдеш по-свободен, повече ще гледаш момите. Ако сега се ръкуваш с едната си ръка, като станеш християнин, ще се ръкуваш с двете си ръце. Ще хванеш и двете ръце на момата. Обаче като християнин ти ще бъдеш по-чист. Какво лошо има в това, че си гледал момите? Какво лошо има в това, че си хванал двете ръце на момата? към беседата >>
- Ако сега се ръкуваш с едната си ръка, като станеш християнин, ще се ръкуваш с двете си ръце.
Това отговаря на реалността. Преди няколко дни срещнах един млад момък, който ми каза следното: „Аз не съм готов да приема християнството“. – Защо не си готов? – „Защото сега мога свободно да си гледам момите и да им се усмихвам. Като стана християнин, трябва да се въздържам, да бъда строг към себе си.“ – Лъжеш се, като станеш християнин, ти ще бъдеш по-свободен, повече ще гледаш момите. Ако сега се ръкуваш с едната си ръка, като станеш християнин, ще се ръкуваш с двете си ръце. Ще хванеш и двете ръце на момата. Обаче като християнин ти ще бъдеш по-чист. Какво лошо има в това, че си гледал момите? Какво лошо има в това, че си хванал двете ръце на момата? Има ли нещо лошо в това, че грееш и двете си ръце на огъня? към беседата >>
- Обаче като християнин ти ще бъдеш по-чист.
– Защо не си готов? – „Защото сега мога свободно да си гледам момите и да им се усмихвам. Като стана християнин, трябва да се въздържам, да бъда строг към себе си.“ – Лъжеш се, като станеш християнин, ти ще бъдеш по-свободен, повече ще гледаш момите. Ако сега се ръкуваш с едната си ръка, като станеш християнин, ще се ръкуваш с двете си ръце. Ще хванеш и двете ръце на момата. Обаче като християнин ти ще бъдеш по-чист. Какво лошо има в това, че си гледал момите? Какво лошо има в това, че си хванал двете ръце на момата? Има ли нещо лошо в това, че грееш и двете си ръце на огъня? Друг е въпросът, ако не си внимателен и разумен и изгориш ръцете си. Обаче, ако не ги изгориш, нищо лошо няма в това. към беседата >>
- Ти, като станеш християнин, ще разбираш ли християнството, ухото ще ти покаже. (втори вариант)
Като имаш, ще започнеш да работиш. При ухото е банката. Искаш да знаеш, ще живееш ли дълго време. Ухото ще ти покаже това. Искаш да знаеш има ли умствена сила в тебе, да може да учиш, ухото ще ти покаже; тази работа, която започваш, ще можеш ли да я свършиш, ухото ще ти покаже това. Ти, като станеш християнин, ще разбираш ли християнството, ухото ще ти покаже. към втори вариант >>
- Трябва ли да станеш християнин, за да спечелиш благоволението на Бога и да получиш нещо в наследство?
Съвременните християни се намират в положението на богаташки синове, които очакват баща им да замине за другия свят, за да наследят богатството му. След това, да се предадат на ядене и пиене. Някога бащата заминава навреме, преди синовете си, а някога синовете заминават преди баща си. Не е правилно, синовете и дъщерите да очакват смъртта на баща си, за да получат нещо от богатството му. Това е хазартна игра. Трябва ли да станеш християнин, за да спечелиш благоволението на Бога и да получиш нещо в наследство? – Не, ти ще учиш и от това, което научиш, ще се определи твоето бъдеще. Ще учите, ще изучавате незавършените процеси, а не завършените. Ще изучавате възможностите, които се крият във вас, а не старите работи, отживели вече своето време. към беседата >>
- – „Аз не съм добър християнин.“ – И това не е важно.
Ще вземете сито и ще пресеете пръстта. Правата линия може да има малки грапавини, но това да не ви смущава. Важно е, каква е общата линия. Тя не се променя лесно. Ето защо, не е важно, какъв е твоят характер, а какво ще излезе от него. – „Аз не съм добър християнин.“ – И това не е важно. Запитай се, можеш ли да напреднеш в християнството. Ако не се интересуваш от ухото си, от какво друго ще се интересуваш? – Интересуваш се от доброто, от любовта, но те са неразбрани неща. Неразбрани са, но са достъпни. Неразбраните неща са приятни. към беседата >>
- Искате да го обърнете към Бога, да го направите християнин.
Някога се събират двама или трима души и не могат да се разберат. Защо? Защото единият живее в горната част на ухото, другият – в средната част, а третият – в долната част. Срещате един безверник. Искате да го обърнете към Бога, да го направите християнин. Трябва ли всички изведнъж да му говорят? Ако сте десет души, петте ще му говорят, а другите пет ще почиват. Първият ще говори, после вторият, третият, докато се изредят и петимата. При това, няма да го морализирате, нито едни–други ще се морализирате. Не казвай на човека, че не е говорил, както трябва. към беседата >>
196. Радостта, НБ , София, 2.4.1933г.,
- Едно време българите считаха, че турците са големи неприятели, казваха: турчин е това, не е християнин. (втори вариант)
Когато детето израсте хилаво, тогава у него може да се зародят противоположни мисли, отрицателен характер, най-лошите черти, които човек може да има. Даже в любовта на човека може да се родят противоположни качества. Човешката любов може да се обърне на омраза; милосърдието - на жестокост. Досега съвременните психолози не са обяснили защо става така. Всякога, когато имаш едно любовно чувство, то може да се превърне на омраза. Едно време българите считаха, че турците са големи неприятели, казваха: турчин е това, не е християнин. Но онова, което мъчи хората, не е вярата им. Това са техните разбирания. Когато интересите на хората не съвпадат, те стават неприятели един на друг. Даже в един дом братя и сестри, които си уреждат материалните работи, могат да се скарат. Ако една любов е на такова ниско ниво, че не може да се справи с материалните работи, ако 10,20 или 30 хиляди лева не могат да се разделят братски - един взел повече, друг - по-малко, ако това стане повод да се пожертва най-хубавото от живота, питам тогава, какво е това знание, каква е тази любов? към втори вариант >>
- Едно време българите считаха, че турците са големи неприятели, казваха: „Турчин е това, не е християнин.“ Но онова, което мъчи хората, не е вярата им.
Едно време българите считаха, че турците са големи неприятели, казваха: „Турчин е това, не е християнин.“ Но онова, което мъчи хората, не е вярата им. Това са техните разбирания. Когато интересите на хората не съвпадат, веднага хората стават неприятели един на друг. Даже в един дом братя и сестри, които си уреждат материалните работи, веднага ще се скарат. Ако една любов е толкова низка, че не може да се справи с материалните работи, ако десет, двайсет или трийсет хиляди лева не може да се разделят: единият взел повече, другият – по-малко, ако туй стане повод да се пожертва най-хубавото от живота, питаме, тогава какво знание имаме ние. към беседата >>
198. Домостроителят, НБ , София, 23.4.1933г.,
- Аз казвам: Смел християнин е този, който не уповава на богатство. (втори вариант)
Не можа да издържи, взе ножа и отряза ухото на един войник. Христос залепи ухото на войника и каза: “Тури ножа в ножницата, защото който вади нож, от нож умира.” Апостол Петър, който беше смел, че извади нож, не можа да бъде толкова смел да издържи. Когато един от слугите му рече: И ти си един от неговите ученици, той се отрече. Аз виждам, че много християни са смели, когато имат пари в банката, като апостол Петър вадят нож. Щом изгубят парите си, казват: Няма да я бъде тази работа. Аз казвам: Смел християнин е този, който не уповава на богатство. Християнин е само този, който решава въпроса тъй както Христос го разрешава. Някои казват: Трябва да се биеш. Как ще се биеш? Иде насреща ти цял един полк, въоръжен с картечници, можеш ли да се биеш с тях? Ако ги убиеш и тебе ще убият. към втори вариант >>
- Християнин е само този, който решава въпроса тъй както Христос го разрешава. (втори вариант)
Христос залепи ухото на войника и каза: “Тури ножа в ножницата, защото който вади нож, от нож умира.” Апостол Петър, който беше смел, че извади нож, не можа да бъде толкова смел да издържи. Когато един от слугите му рече: И ти си един от неговите ученици, той се отрече. Аз виждам, че много християни са смели, когато имат пари в банката, като апостол Петър вадят нож. Щом изгубят парите си, казват: Няма да я бъде тази работа. Аз казвам: Смел християнин е този, който не уповава на богатство. Християнин е само този, който решава въпроса тъй както Христос го разрешава. Някои казват: Трябва да се биеш. Как ще се биеш? Иде насреща ти цял един полк, въоръжен с картечници, можеш ли да се биеш с тях? Ако ги убиеш и тебе ще убият. И защо трябва да убиеш толкова души? към втори вариант >>
- Щом като изгубят парите, нямат нито пет пари в джоба, казват: „Няма да я бъде тази работа.“ Аз казвам, смел християнин е този, който не уповава богатство, смел християнин е този, който разрешава въпроса, тъй както Христос го разреши.
Аз виждам, че много християни са много смели, когато имат много пари в банката, като апостол Петър вадят нож. Щом като изгубят парите, нямат нито пет пари в джоба, казват: „Няма да я бъде тази работа.“ Аз казвам, смел християнин е този, който не уповава богатство, смел християнин е този, който разрешава въпроса, тъй както Христос го разреши. Някои казват: „Трябва да се биеш.“ Какво ще се биеш. Иде насреща ти цял един полк, въоръжен с картечници, какво ще се биеш с тях. Ако ги убиеш, и тебе ще убият. След това, като убиеш толкова души, защо е станало? За вятъра. към беседата >>
199. Петте ечемичени хляба, НБ , София, 30.4.1933г.,
- Кой от вас като християнин може с вяра да нахрани пет хиляди души? (втори вариант)
Някога Христос нахрани хиляден народ с пет ечемичени хляба. Искам да ви наведа на мисълта, че има неща в света, които от сегашно гледище са невъзможни. Кой от вас като християнин може с вяра да нахрани пет хиляди души? Тогава всеки от вас би се намерил в положението на онзи проповедник от Русе, който така се въодушевил като проповядвал, че си казал: Аз вярвам, че Господ ще отвори очите на слепеца, който стои на вратата. Ще ида и ще кажа: В името на Господа Исуса Христа отвори очите си. Излиза, отива до слепия, спира се, но се усъмнява: ами ако кажа и не стане? Замислил се, вземал си Библията и отминал. И досега още този въпрос на русенския проповедник остава неразрешен. към втори вариант >>
- В Англия има един християнин, който решил седем години да не говори. (втори вариант)
В сегашния век човек се нуждае не от една средновековна вяра, не както са живяли апостолите и не както е проповядвал Христос. Мислите ли. че днес Христос не проповядва? Христос проповядва и в Индия, и в Англия, и в Америка. В Англия има един християнин, който решил седем години да не говори. Казват, че той е Христос. В Англия той има свои ученици. Ганди ходил при него, но той не му проговорил нищо. Писал му така: Остави се от своето тесногръдие, остави се от твоя глупав живот. И в Индия има един, който минава за Христос, и той има последователи, повече от един милион. към втори вариант >>
- Кой от вас като християнин с вяра да нахрани пет хиляди души.
Та казвам, думите Христови сега с петте ечемичени хляба. Искам да ви наведа на мисълта – има неща в света, които от сегашно гледище са невъзможни. Кой от вас като християнин с вяра да нахрани пет хиляди души. Тогава всеки от вас би се намерил в положението на онзи проповедник в Русе, който се въодушевил, че като проповядвал, при вратата му имало един слепец, казал: „Аз вярвам, че Господ ще отвори очите. Като ида, ще кажа: „В името на Господа Исуса Христа отвори очите си.“ Излиза и като отива до слепия, спира се и си казва: „Ами ако кажа, и не стане? “ Замислил се, взема си Библията и досега още мисли, дали да се спре. И досега още този въпрос на русенския проповедник остава неразрешен. Не, то е на чувствата: може ли да се отворят очите на слепия. към беседата >>
- Мисля, че в Англия има един християнин, който е решил седем години да не говори.
Та казвам, в сегашния век се нуждае не от една средновековна вяра, не както са живели апостолите и не както е проповядвал Христос. Мислите ли, че днес Христос не проповядва. Че днес Христос проповядва, и в Индия има християни. Та днес Христос проповядва и в Англия, и в Америка. Мисля, че в Англия има един християнин, който е решил седем години да не говори. Казват, че той е Христос. В Англия той си има свои ученици. Ходил при него Ганди и на него не говорил. Писал му тъй: „Остави се от твоето тесногръдие, остави се от твоя глупав живот.“ И в Индия има, разни се явяват, и той за Христос минава, и той има последователи, повече от един милион. Навсякъде се явяват. към беседата >>
- Станеш християнин и пак грешиш.
Никой не може да освободи човека. Русите освободиха българите от турско иго. Но освободиха ли ги? – Тези, които господаруваха в турско време, и днес господаруват. Станеш християнин и пак грешиш. Има, разбира се, един малък прогрес, но като човек, ти нищо не се ползваш. Аз говоря за същината на човека. За пред хората, може би, човек се ползва, но за себе си, всъщност, нищо не се ползва, а губи. Ако вървите по другия път, ще отворите вратата на вашата душа, ще дойде това, което очаквате. Много пъти вие не се разбирате помежду си. към беседата >>
- Според мене християнин е онзи, който се е справил с всички мъчнотии.
Чувате някой да казва за себе си: Аз съм християнин. Какво означава думата "християнин"? Според мене християнин е онзи, който се е справил с всички мъчнотии. Той служи на Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и дух. Той следва правия път на живота, в който може да води и близките си. Срещнете ли човек, който е объркал пътя си и се лута натук-натам, не ходете след него. Той може да казва, че е християнин, че следва пътя на любовта, но това са само думи. Следва Христа, а ходи бос и окъсан. към беседата >>
- Той може да казва, че е християнин, че следва пътя на любовта, но това са само думи.
Какво означава думата "християнин"? Според мене християнин е онзи, който се е справил с всички мъчнотии. Той служи на Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и дух. Той следва правия път на живота, в който може да води и близките си. Срещнете ли човек, който е объркал пътя си и се лута натук-натам, не ходете след него. Той може да казва, че е християнин, че следва пътя на любовта, но това са само думи. Следва Христа, а ходи бос и окъсан. Това е несъвместимо. – Искал да се проветрява, затова имал дупки на дрехите. – Щом иска да се проветрява, това показва, че той живее в нечист въздух. Видите ли, че една къща има много прозорци и все големи, това показва, че тя се нуждае от много проветряване, въздухът й е нечист. към беседата >>
- От създанието на света ти трябва да бъдеш християнин, ако остане сега ти да бъдеш християнин... За насърчение можем да кажем: Ти си изгубил нишката и ще се намериш в голямо противоречие със самия живот, ако остане сега да бъдеш учен и сега да добиеш дарби. (втори вариант)
Тогава вие сте от обикновените християни. А пък ако знаете, че сте християни преди хората да знаят това, тогава вие сте християни. Някои казват, че като дошъл Христос, тогава хората станали християни. Много се лъжат. Човек, който отначало на създанието на света не е бил християнин и сега не може да бъде християнин. От създанието на света ти трябва да бъдеш християнин, ако остане сега ти да бъдеш християнин... За насърчение можем да кажем: Ти си изгубил нишката и ще се намериш в голямо противоречие със самия живот, ако остане сега да бъдеш учен и сега да добиеш дарби. Ти трябва да вярваш, че си одарен. Ти трябва да знаеш, че си одарен. Ако изменим малко ударението ще стане „уд-рен“. Значи одареността е станала част от тебе и ти може да я прилагаш. „Ударен“ значи даден ти е дар, че са те ударили с него. към втори вариант >>
- Който не е християнин от създанието на света, сега той не може да бъде християнин.
Понякога вие си мислите, дали сте християни. В такъв случай, вие сте от обикновените християни. Ако знаете това, преди да го знаят другите хора, вие сте истински християни. Мнозина мислят, че когато дошъл Христос на земята, тогава хората станали християни. Много се лъжат. Който не е християнин от създанието на света, сега той не може да бъде християнин. Ако сега трябва да ставате християни! Ти си изгубил нишката и ще се намериш в голямо противоречие със самия живот. Ако остане сега да бъдеш учен и да получиш дарби, много е късно. Дълбоко да вярваш, че си одарен, но трябва да работиш, да учиш. към беседата >>
203. Основа на знанието, ООК , София, 26.7.1933г.,
- “ Казвате християнин е това. (втори вариант)
Ще ме поздравиш за онова, което съм направил за вас. Давате ми една чаша вода, пътник съм – ще ви поздравя. Слуга съм, давате ми прием в къщата ви – ще ви поздравя. Изпращате ме навън от къщи – ще ви поздравя. Казвате: „Ще ви благодаря ли? “ Казвате християнин е това. Като изляза, вие не знаете какво ще кажа. Но доброто от вас като излезе, кажете: „Тази къща да изгори, пепел да остане.“ След това минавате за много праведен. Рекох туй, което сте казали, право ли е – да изгори тази къща? Или някой ви направи добро и казвате всичките благословения. Но питам: след като сте казали десет – сто пъти нещо, казали ли сте къщата да изгори и не изгаря, значи от Невидимият свят считат, че туй не е добро. към втори вариант >>
206. Истинската добродетел, УС , София, 19.11.1933г.,
- Знаете ли какво нещо е да бъде човек християнин?
Ние искаме Царството Божие да дойде отвън, а то трябва да дойде в сърцата на хората. Аз съм срещал много християни, които критикуват другите, че не постъпвали добре, но не се минават 15–20 минути и те ще извършат същата погрешка, както другите. Те казват, че другите не са милостиви, че нямат обхода, но виждаш, че те самите нямат никаква обхода. Те виждат, че другите са груби, а същевременно и те са груби. Сегашните християни вече 2000 години не могат да се разделят от останалите, нехристияните. Знаете ли какво нещо е да бъде човек християнин? Аз често слушам някой да казва: „Нека се изправи той.“ Защо? Че и той има прегрешения. Аз съм учител, не правя това нещо. Няма да ме питате за злото, но казвам: Не прави това. Ще питаш как да направиш добро. към беседата >>
207. Постигни реалността, ООК , София, 27.12.1933г.,
- Дали е християнин или не, дали е православен или не, дали е евангелист или не, дали е окултист или не, дали е учен или не – това са само имена.
Всички вие трябва да се освободите от всички чужди мисли, които идват, по някой път, при вас. Нали сте виждали, че, по някой път, идва мъгла в София и после си замине. Към обяд се разпуква. И всеки един от вас, когато се измени неговото вътрешно настроение, някаква външна зима е дошла. Няма по-страшно нещо от това, когато човек почне да се съмнява и да се колебае. Дали е християнин или не, дали е православен или не, дали е евангелист или не, дали е окултист или не, дали е учен или не – това са само имена. Всички тия имена си имат своя смисъл. Ако вие може да ги разберете и да се ползувате от тях, те имат смисъл. Но ако не ги разбирате, те ще бъдат една спънка за вас. към беседата >>
208. Слушай, сине Мой!, НБ , София, 14.1.1934г.,
- Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата?
Единият казва: „Аз вярвам в Бога.“ Разправя своята опитност, защо се е молил и Господ го е послушал. И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша. Сега двамата искат да покажат кой по-голяма вяра има. Вървят до едно място и из гората излиза една мечка с две мечета. Като видели мечката, и двамата се качват: единият се качва на една круша, а другият – на друга круша. Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата? “ – „Мина една мечка с мечета, че да не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете? “ – „Боим се да не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият? – „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа. Тя не бута религиозни хора.“ – „Е, ние от учтивост се качихме горе на крушата.“ към беседата >>
209. Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ООК , София, 17.1.1934г.,
- Може да носи човек името християнин, без да е християнин.
Няма да се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо. Например, човек може да носи името Ангел, без да е Ангел. Човек може да носи името Давид, без да е Давид. И човек може да носи името Исус, даже може да носи името Христос, без да е Христос. В България има доста Христовци. Може да носи човек името християнин, без да е християнин. Човек може да носи името на учен, без да е учен. И може да е свършил даже училище, без да има знание. Може да има съвсем елементарно знание. По някой път ние се радваме на парите, които хората спечелили. Някои са натрупали богатства. към беседата >>
210. Огнената пещ, НБ , София, 28.1.1934г.,
- Следователно, ако ти в дадения случай като един християнин не чувствуваш онзи принцип, добротата на Бога в себе си; или да кажем, ти вярваш в Христа – ако ти не усещаш добротата на Неговото присъствие вътре в тебе, ако в дадения случай не усещаш своята доброта, както и добротата на другите хора, ти не може да имаш добри резултати.
Следователно, ако ти в дадения случай като един християнин не чувствуваш онзи принцип, добротата на Бога в себе си; или да кажем, ти вярваш в Христа – ако ти не усещаш добротата на Неговото присъствие вътре в тебе, ако в дадения случай не усещаш своята доброта, както и добротата на другите хора, ти не може да имаш добри резултати. Защото, ако ти се съмняваш в хората, при които работиш, нищо не може да направиш. Ако имаш вяра само в себе си и в Бога, а нямаш вяра в ближните си, ще имаш две постижения и едно непостижение. Там, дето има две постижения и едно непостижение, всякога има едно препятствие вътре. [Това ви казвам] от чисто научно гледище или от [гледището на] онази положителна наука, която трябва да съгради бъдещия живот. Понеже сегашният живот на миналото е съграден върху пясък. към беседата >>
213. Единственият свободен, УС , София, 1.4.1934г.,
- Един християнин бил сиромах, друг бил богат.
По някой път ние сме така позлатени. Когато ни направят добро, колко сме меки, учтиви, благи, мед излиза от устата ни. Но щом ни засегнат нещо по-дълбоко, веднага обръщаме другия речник, защото имаме и друг речник. Два речника имаме! Един християнин бил сиромах, друг бил богат. Сиромахът казал на богатия: „За тебе имам два речника: Когато даваш, както Бог е заповядал, аз считам, че по-добър човек от тебе няма, а когато не даваш, тогава имам друг речник. Тогава за мене ти си един вагабонтин, нехранимайко. Речникът ми е такъв! Та, имам всичките думи в единия и в другия речник.“ Казва още сиромахът: „Братко, ще бъдеш тъй добър, че да не ме принуждаваш да си отварям втория речник и да си губя времето. Ще даваш като Бога, че да обръщам само единия речник, защото другояче и мене ще ме туриш в изкушение да ти говоря лоши думи.“ към беседата >>
214. Божествен и човешки порядък, УС , София, 15.4.1934г.,
- Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това?
Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. към беседата >>
216. Три възгледа, НБ , София, 22.4.1934г.,
- Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин.
Който знае да го обръща навсякъде, може да си уреди работите. Който не знае да обръща крана навсякъде, ще има да му тегли главата. Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо. Ходжата помислил, помислил какво да прави сега. Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават. Дошло му на ум, отишъл в Света гора и се покалугерил, станал християнин. Живял там 7–8 години, научил всички молитви. Най-после се връща с калугерското име в Цариград. Казва, че един калугер иска да приеме правата вяра на мюсюлманството. Той се обърнал, да не го познаят, че е ходжата. Започнали да го учат молитвите. към беседата >>
218. Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия, УС , София, 27.5.1934г.,
- Гледам, млади последователи са тръгнали в пътя, че някой стар християнин му казва: „Ти си млад, неопитен, едно време и аз бях като тебе, но сега съм по-опитен.“ И в какво седи неговата опитност?
Гледам, млади последователи са тръгнали в пътя, че някой стар християнин му казва: „Ти си млад, неопитен, едно време и аз бях като тебе, но сега съм по-опитен.“ И в какво седи неговата опитност? И той в нищо не е напреднал, но казва: „Едно време аз обичах много да ям, а сега се въздържам. Ти като мене трябва да станеш.“ Не че той се въздържа, но стомахът му отслабнал и той не може да яде. Едно време и той е бил лаком, но сега, щене ще, се въздържа. Това не е въздържание. Но неговата воденица не може да мели и това смята за победа, за подвиг. към беседата >>
220. Трите страни на съзнанието, УС , София, 3.6.1934г.,
- Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал да се справи.
Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал да се справи. Бил е на 50 години и си е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома. Той като я поглежда, разбутва му се сърцето. На него му била дадена от неговия учител, една тема да пише. Пък тази мома се явила. Той седнал да пише темата си, но момата се явила при него. Добре! към беседата >>
223. Хвърлѝ хляба, НБ , София, 22.7.1934г.,
- Външно, привидно в условията всички носят името „християнин“, но по същество ние не носим християнски дух.
Питам: Тези болезнени състояния, които сега идват, на какво се дължат? Нашата култура е християнска. Ако се разгледа днес тази култура, християнството днес не е заквасило цялото човечество. Външно, привидно в условията всички носят името „християнин“, но по същество ние не носим християнски дух. Та какво показа войната в 14-а година? Цялата християнска култура се опита. Най-образованите народи, всички народи, които бяха цветът на човечеството, излязоха и цели 4 години се биха непреривно, без примирие, че не можеха да прибират и ранените си от бойните полета. Четири години без примирие, как ще обясните туй противоречие? Ние мислехме, че като нашата култура друга няма, [че] всички други култури са били извратени. към беседата >>
224. Права обхода и права постъпка, МОК , София, 24.8.1934г.,
- При един добър християнин дохожда съседът му, да иска пари на заем.
От броя на листата ли? Една книга може да има няколкостотин листа, но ценността й зависи от съдържанието, което е вписано в тези страници. Ако откъснете страниците и тя остане само с двете корици, колко може да струва? – Сто лева най-малко. Ако вземете от библиотека една, две и повече книги, а не ги връщате и това го правите няколко пъти, какво ще стане с тази библиотека, как трябва да постъпят с вас служителите там? При един добър християнин дохожда съседът му, да иска пари на заем. Християнинът казва: "Аз не съм свикнал да давам пари на заем, но ето ключа от моята каса и когато ти потрябват пари, взимай си колкото искаш." Съседът взел ключа и повече не го върнал. След две години донася ключа и казва: "Няма повече пари в касата." – "Няма нищо, в касата няма пари, понеже ти само си вземал, а нищо не си внасял." - "Ами сега? " – "Когато се научиш и да туряш по нещо в касата, тогава ще има, иначе ще си остане празна." към беседата >>
225. Трите изпита (Трите велики закона), УС , София, 26.8.1934г.,
- Казвате: „След 38 години, като уредя работите си, и аз ще стана християнин.“ Ще дойде Христос и ще каже: „В Царството Божие вие не може да влезете, докато не укрепнете в любовта.“ Да имате онзи мир, да сте доволни от себе си.
“ А малко по-късно казват: „Той не бил такъв, какъвто мислехме.“ Хората всякога търсят учител, който да мяза на тях. Всякога търсят един Господ и Той да мяза на тях. Търсят такъв Господ, че каквото поискат от Него, да им го дава. Казват: „От Господа по-добър няма.“ Молят се веднъж, дваж, 10 години, 20 години. Господ ги прекара през едно изпитание, през второ, прекара ги през болест, както онзи, който е боледувал 38 години. Казвате: „След 38 години, като уредя работите си, и аз ще стана християнин.“ Ще дойде Христос и ще каже: „В Царството Божие вие не може да влезете, докато не укрепнете в любовта.“ Да имате онзи мир, да сте доволни от себе си. Вие не можете да сте доволни без правата мисъл, без мъдростта, ако нямате истината вътре в себе си. Това не е само разсъждение, но казвам: Нямате ли любовта, мира, мъдростта и истината в себе си, винаги ще бъдете недоволни, все нещо ще ви е криво. А причината седи в самите вас, защото в света вие сте дошли до служите на Бога, Волята на Бога да изпълнявате, а не волята на някоя дама. Най-първо ще служите на майка си, после на баща си, после на вашите братя, на четвърто място ще дойдете да служите на себе си. Човек, който не е служил на майка си, на баща си и на братята и на сестрите си, който е чакал само да му служат, той не е човек. към беседата >>
226. На своето место, ООК , София, 29.8.1934г.,
- “ Ти седиш като християнин, като верующ и си въобразяваш за Небето, как живеят Светиите, Ангелите.
Като остави този пример на страна, често ти седиш и имаш една сянка в ума си и не можеш да работиш. Ти си фантазираш и си казваш: „Да имам сега един милион, 10 милиона, 20 милиона и повече“, в ума си гадаеш. Направиш си един палат, градини, такси, всичко това! И след като мислиш 3–4 часа, въздъхнеш си силно – направиш дълбоката вдишка и си кажеш: „Кога ли ще дойде това блажено състояние? “ Ти седиш като християнин, като верующ и си въобразяваш за Небето, как живеят Светиите, Ангелите. Напъваш се, молиш се. Но при светиите и при Ангелите да отидеш не може. И пак казваш: „Ох! “ Молиш се на Бога и казваш: „Бог е Милостив! “ Но небето не е страноприемница, Небето е место за хора достойни, които са изпълнявали през всичките векове Волята Божия и живеят при законите на Небето напълно. към беседата >>
228. Мечът на Духа, НБ , София, 9.9.1934г.,
- И Христос казва: „Ще вземете отрова и нищо няма да ви направи.“ Но един християнин с това знание, което сега има, той не може да постигне това.
Има хора, които сега правят опити. На някои хора дават каквато и да е отрова, бацили и не ги хваща. Другите хора могат да умрат. Тоя човек, който е здрав, никакъв бацил не му вреди, понеже бацилът, като влезе в човека, не може да намери храна. И отровата, като влезе в него, не може да намери материал, с който да работи. И Христос казва: „Ще вземете отрова и нищо няма да ви направи.“ Но един християнин с това знание, което сега има, той не може да постигне това. към беседата >>
229. Съшествие на Духа, УС , София, 9.9.1934г.,
- Може да носиш името „християнин“, без да си християнин.
Нищо друго не можеш да бъдеш. От каквото се раждаш, такъв ще бъдеш, докато дойдеш до това положение, за което се казва, че ще бъдеш роден от Бога. А пък за да бъдеш роден от Бога, трябва да приемеш Духа. Докато станете синове на възкресението, доста време трябва да мине. Много хора може да мислят, че са синове на възкресението, без да са такива. Може да носиш името „християнин“, без да си християнин. Може да носиш името „светия“, без да си светия. Може да носиш името „грешник“, без да си грешник. Може да носиш името престъпник, без да си престъпник. И едното, и другото е вярно. А пък може да носиш имената така, както са си, заслужено. към беседата >>
- И след като сте живели 120 години като християнин, пак се разколебавате на стари години.
Уподобявам това на един актьор, който играе ролята на цар, без да е цар. Има мантия царска, без да е цар. И като слезе от сцената след два часа, той е обикновен човек. Познавате неделята и съботата, без да имате същината. Празнувате ги, но усещате, че ви липсва нещо. И след като сте живели 120 години като християнин, пак се разколебавате на стари години. Казвате: „Дали това, в което вярвам, е вярно? “ към беседата >>
230. Учение и работа, УС , Русе, 23.9.1934г.,
- Следователно, докато човек мисли, че като християнин, будист или мохамеданин, ще влезе направо в небето и ще заеме първо място, той е на крив път.
Следователно, докато човек мисли, че като християнин, будист или мохамеданин, ще влезе направо в небето и ще заеме първо място, той е на крив път. Има ли такава мисъл в главата си, веднага ще го върнат назад, ще му кажат, че има още много да учи. Ако не знае да пее както трябва, пак ще го върнат на земята. Не правят ли същото и в училищата на земята? Ако ученикът не е свършил четирите отделения, не го приемат в прогимназия. Ако не е свършил прогимназия, не го приемат в гимназия. към беседата >>
231. Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми), УС , София, 7.10.1934г.,
- И всеки един християнин, след като прекара двадесет–тридесет години, като си замине от този свят, той ще иде в Ханаанската земя. (втори вариант)
Евреите никаква Ханаанска земя не са имали, те отиват в Палестина. И всеки един християнин, след като прекара двадесет–тридесет години, като си замине от този свят, той ще иде в Ханаанската земя. И някои от вас мислите, че ще идете на небето. А тази Ханаанска земя още тук, на земята, ще я видите. Ще идете горе. Тази Ханаанска земя тя е горе, не е долу. Съществува тази Ханаанска земя – мястото, дето всички онези, които живеят в любов. към втори вариант >>
232. Стар и нов порядък (По нов начин), ООК , София, 10.10.1934г.,
- Християнин си, и ако се безпокоиш, ти вървиш по стария начин.
Там, дето има безпокойство, там е старото мислене, а пък там, дето няма безпокойство, а има светлина, там е новото мислене. Да кажем, че мислиш за богатство и се безпокоиш. Например безпокои те, че не си богат. Тогава ти вървиш по стария начин на мислене. Когато не се безпокоиш, ти вървиш по новия начин на мислене. Християнин си, и ако се безпокоиш, ти вървиш по стария начин. Всякога, когато имаш безпокойство, това е един стар начин. Или нямаш търпение и казваш: "Трябва да бъда търпелив." По какво се отличава търпението? Някой ти казва някоя дума и ти не си премълчиш и отговориш. Ти му отговориш, но със своя отговор ти усещаш едно безпокойство в себе си. Това показва, че ти вървиш по стария закон. към беседата >>
- Като станеш християнин и изучаваш Библията на пръсти, ти ще правиш повече грехове, отколкото по-рано.
И като го навия това платно, станало ли е по-просто? Не. Вие казвате: "Човек трябва да се развие." Трябва да разбирате смисъла на думата "развитие". Думата "развитие" сама по себе си няма сила. Ти казваш: "Трябва да се развия, да стана по-умен." Но като станеш по-умен, ставаш по-лош в някои случаи. Или казваш: "Аз трябва да уредя живота си, да стана учен човек." Но като станеш адвокат, ще бъдеш грешен отвътре, а отвън праведен. Като станеш християнин и изучаваш Библията на пръсти, ти ще правиш повече грехове, отколкото по-рано. Ще направиш едно прегрешение и ще намериш един стих да се оправдаеш. Дали ще можеш да се оправдаеш, то е друг въпрос. И когато се оправдаваш, и когато не се оправдаваш, то и двете неща спадат към една и съща категория. Нито когато човек се осъжда, е лошо, нито когато човек се оправдава, е добро. Щом някой казва: "Не искам да ям", аз подразбирам, че е ял. към беседата >>
233. Каин и Авел, УС , София, 14.10.1934г.,
- Срещнат ли някой благочестив човек, истински християнин, веднага започват да му завиждат и се чудят какво лошо да измислят по негов адрес.
Когато в ума му се гнездят криви мисли, а в сърцето му – лоши чувства. Дали човек е земеделец или овчар, щом в ума си храни криви мисли, а в сърцето си – лоши чувства, димът на неговата жертва непременно ще пъпли по земята. При това положение един от двамата братя ще бъде убиец, а другият ще бъде убит. Днес подобни мисли и чувства се зараждат и между вярващи и религиозни. Като видят, че някой се моли, веднага започват да наблюдават какво прави: с отворени или със затворени очи се моли, със скръстени или със спуснати надолу ръце. Срещнат ли някой благочестив човек, истински християнин, веднага започват да му завиждат и се чудят какво лошо да измислят по негов адрес. Каква молитва е тази, през време на която човек може да наблюдава окръжаващите? Такава молитва нищо не допринася. Като хора на новите времена, вие трябва да се ползвате от опитностите на миналите поколения без да повтаряте техните грешки. Четете Стария Завет и поучавайте се без да повтаряте грешките на хората от това време. Какво спечели Каин с убийството, което направи? към беседата >>
234. Колко са прекрасни нозете, НБ , София, 14.10.1934г.,
- Казват: Ти християнин ли си?
Някой може да вземе една бомба и да я хвърли върху човека, без да се замисли даже. Много красиви мъже са изгубили красотата си, и живота си само за една обидна дума казана на някого. Достатъчно е малко витриол да се пръсне в очите им, за да си отмъстят за най-малката обида. Ако при това положение му изнася на човека, нека люби. И след като се съберат тия хора, ще се питат едни други дали са правоверни. Казват: Ти християнин ли си? Християнин съм. Вярваш ли в Христа? Вярвам. Вярваш ли в Света Троица. Вярвам. Обаче, това, че вярваш в Христа, в Света Троица, това са само думи. Този човек ни най-малко не се е интересувал дали аз живея като човек, дали плащам добре на слугите си или ги подяждам. към беседата >>
- Християнин съм.
Много красиви мъже са изгубили красотата си, и живота си само за една обидна дума казана на някого. Достатъчно е малко витриол да се пръсне в очите им, за да си отмъстят за най-малката обида. Ако при това положение му изнася на човека, нека люби. И след като се съберат тия хора, ще се питат едни други дали са правоверни. Казват: Ти християнин ли си? Християнин съм. Вярваш ли в Христа? Вярвам. Вярваш ли в Света Троица. Вярвам. Обаче, това, че вярваш в Христа, в Света Троица, това са само думи. Този човек ни най-малко не се е интересувал дали аз живея като човек, дали плащам добре на слугите си или ги подяждам. Той ни най-малко не пита слугата дали свърши добре работата на господаря си, не го ли подяжда, но го пита дали вярва в Христа или не вярва? към беседата >>
235. Богат и сиромах, ООК , София, 17.10.1934г.,
- Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят.
Сега да оставим този въпрос. Има нов начин за мислене. Старият начин, това е егоизмът, човек мисли за себе си. Той става християнин, вярва в това-онова, говори за Бог, за спасението, за онзи свят. Настрадин Ходжа казва: "Нямам понятие за онзи свят. Ще можем ли аз и жена ми да влезем там? " Казали му: "Само за тебе." Той казал тогава: "Не ми се иска да отида без жена си. Онзи свят ме интересува, но ако жена ми остане в този свят, може да намери друг някой тук." Аз искам да ви изясня този егоизъм. Човек мисли и за онзи свят, мисли и вярва в това-онова, но той има себе си предвид. към беседата >>
- Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това.
Досега вие облажавахте сиромасите, сега може да облажавате богатите, и да знаете защо ще ги облажавате. Сега вие може да облажавате богатите. Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно. Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това. Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света. Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път. Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив. към беседата >>
- Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм.
Досега вие облажавахте сиромасите, сега може да облажавате богатите, и да знаете защо ще ги облажавате. Сега вие може да облажавате богатите. Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно. Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това. Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света. Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път. Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив. Не мислете, че онова, което имате, може да е право. към беседата >>
- Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света.
Сега вие може да облажавате богатите. Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно. Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това. Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света. Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път. Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив. Не мислете, че онова, което имате, може да е право. Спрямо известни хора ще бъдеш прав. към беседата >>
237. Петте постижения, УС , София, 25.11.1934г.,
- Запитват някого какво е неговото верую и, без да мисли, той казва, че е православен християнин.
Не ги ли подбират, те не могат да произведат желания резултат. Свещеникът трябва да подбира думите, от които съставя проповедта си. Длъжникът трябва да подбира думите си, с които моли кредитора да отложи изплащането на полицата. Не е достатъчно човек да говори само, но важно е какво говори, как съчетава думите на своята реч. Не ги ли съчетава според законите на разумната реч, той не говори истината. Запитват някого какво е неговото верую и, без да мисли, той казва, че е православен християнин. Вярно ли е, че е християнин? Като християнин, прилага ли той Христовия закон на Любовта? Друг пък ще каже, че е българин. Вярно ли е това? Като българин, знае ли той своя произход? към беседата >>
- Вярно ли е, че е християнин?
Свещеникът трябва да подбира думите, от които съставя проповедта си. Длъжникът трябва да подбира думите си, с които моли кредитора да отложи изплащането на полицата. Не е достатъчно човек да говори само, но важно е какво говори, как съчетава думите на своята реч. Не ги ли съчетава според законите на разумната реч, той не говори истината. Запитват някого какво е неговото верую и, без да мисли, той казва, че е православен християнин. Вярно ли е, че е християнин? Като християнин, прилага ли той Христовия закон на Любовта? Друг пък ще каже, че е българин. Вярно ли е това? Като българин, знае ли той своя произход? Знае ли от кой син на Ноя е произлязъл? към беседата >>
- Като християнин, прилага ли той Христовия закон на Любовта?
Длъжникът трябва да подбира думите си, с които моли кредитора да отложи изплащането на полицата. Не е достатъчно човек да говори само, но важно е какво говори, как съчетава думите на своята реч. Не ги ли съчетава според законите на разумната реч, той не говори истината. Запитват някого какво е неговото верую и, без да мисли, той казва, че е православен християнин. Вярно ли е, че е християнин? Като християнин, прилага ли той Христовия закон на Любовта? Друг пък ще каже, че е българин. Вярно ли е това? Като българин, знае ли той своя произход? Знае ли от кой син на Ноя е произлязъл? Друг пък ще каже, че е англичанин, от Великобритания. към беседата >>
238. Когото възкръси, НБ , София, 16.12.1934г.,
- В същото време един добър, чувствителен субект, добър християнин, както спи, чува един глас да му казва: Стани бързо и иди на еди-коя си улица, и еди-кой си номер да похлопаш на вратата и да влезеш вътре, да направиш едно добро.
Решил една вечер да се самоубие. Започнал да мисли по какъв начин да извърши това. Казал си: Да се убия, не искам, да се обеся, и това не е приятно. Не остава друго освен да направя като Сократа, да се отровя. Взима една чаша с отрова, слага я на масата пред себе си и си казва: Към 12 часа ще изпия отровата. В същото време един добър, чувствителен субект, добър християнин, както спи, чува един глас да му казва: Стани бързо и иди на еди-коя си улица, и еди-кой си номер да похлопаш на вратата и да влезеш вътре, да направиш едно добро. Той чува гласа, но си мисли: Дали тъй ми се е чуло? Легнал си да спи. След малко чува същия глас: Стани скоро и иди да извършиш едно добро. Той пак се вслушал, но си казал: Не съм на всичкия си ум, тъй ми се струва. Легнал повторно. към беседата >>
239. Новият опит, ООК , София, 23.1.1935г.,
- " Ако в сегашния живот, след две хиляди години, ако дойде един евреин, който е служил на Бога по законите на жертвата, ако дойде един християнин и дойде един с новите разбирания, по какво ще се различават?
Сега остава мисълта: „Досега какво сме правили ние? " Ако в сегашния живот, след две хиляди години, ако дойде един евреин, който е служил на Бога по законите на жертвата, ако дойде един християнин и дойде един с новите разбирания, по какво ще се различават? Евреинът ще дойде да търси според разбирането си една гургуличка, гълъб, за да ги заколи, та да изплати греховете си. Един християнин ще дойде, ще целува иконите и ще се кръсти. А пък ще дойде онзи с новите разбирания и ще стане проповедник. Не ти трябват вече волове, кокошки. Господ не иска да целуваш нещата, които хората са създали. към беседата >>
- Един християнин ще дойде, ще целува иконите и ще се кръсти.
Сега остава мисълта: „Досега какво сме правили ние? " Ако в сегашния живот, след две хиляди години, ако дойде един евреин, който е служил на Бога по законите на жертвата, ако дойде един християнин и дойде един с новите разбирания, по какво ще се различават? Евреинът ще дойде да търси според разбирането си една гургуличка, гълъб, за да ги заколи, та да изплати греховете си. Един християнин ще дойде, ще целува иконите и ще се кръсти. А пък ще дойде онзи с новите разбирания и ще стане проповедник. Не ти трябват вече волове, кокошки. Господ не иска да целуваш нещата, които хората са създали. Ти ще станеш проповедник на Божията любов. Една запалена свещ ще бъдеш, и дето ходиш, хората да имат светлина. към беседата >>
240. Разумният домостроител, НБ , София, 3.2.1935г.,
- Или вие ще кажете, че еди-кой си вярва в Христа, че е християнин. (втори вариант)
Мнозина са ме запитвали: Защо тия хора около тебе, които постоянно се занимават с Господа, защо са така хилави и слаби, защо и те боледуват, защо и те кашлят, защо и те умират? – Казвам им: Всички тия хора, които са около мене, нито един от тях не е роден по правилата, които аз препоръчвам. Аз определям какви трябва да бъдат качествата на майката и бащата, но от тия хора които са около мене, нито един от тях не е роден от такава майка и от такъв баща. Тогава какъв човек очаквате при такова положение? Или вие ще кажете, че еди-кой си вярва в Христа, че е християнин. Всички вие вярвате в историческия Христос, който е дошел на земята да проповядва на хората, учил ги е, но нито един от вас не е направил един решителен опит – да види в какво седи неговото учение, да го приложи и опита. Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. към втори вариант >>
- Или вие ще кажете, че еди-кой си вярва в Христа, че е християнин.
Мнозина са ме запитвали: Защо тия хора около тебе, които постоянно се занимават с Господа, защо са така хилави и слаби, защо и те боледуват, защо и те кашлят, защо и те умират? – Казвам им: Всички тия хора, които са около мене, нито един от тях не е роден по правилата, които аз препоръчвам. Аз определям какви трябва да бъдат качествата на майката и бащата, но от тия хора които са около мене, нито един от тях не е роден от такава майка и от такъв баща. Тогава какъв човек очаквате при такова положение? Или вие ще кажете, че еди-кой си вярва в Христа, че е християнин. Всички вие вярвате в историческия Христос, който е дошел на земята да проповядва на хората, учил ги е, но нито един от вас не е направил един решителен опит – да види в какво седи неговото учение, да го приложи и опита. Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. към беседата >>
241. Бъдете прочее разумни, НБ , София, 17.2.1935г.,
- Мнозина съм срещал и са ми казвали: Десет години вече от как се моля на Бога, как съм станал християнин, но работите ми от ден на ден вървят все по-зле, всичко ми върви назад.
Но по едно време го среща един човек и го пита: Какво търсиш? – Търся жена си, хвърлих я във водата. Ако е удавена, трябва да я търсиш по течението надолу. – Не, и удавена да е, тя всякога върши нещата наопаки. Казвам: Така и ние настояваме на известни неща в себе си, но по този начин си създаваме известни неприятности. Мнозина съм срещал и са ми казвали: Десет години вече от как се моля на Бога, как съм станал християнин, но работите ми от ден на ден вървят все по-зле, всичко ми върви назад. На хората им върви напред, а на мене все назад. – Как е възможно ти, който вярваш в Бога, да ти върви назад, а хората, които не вярват в Бога, да им върви напред? Как разбираш тези работи? – Това е една материална предпоставка. И без да вярваш в Бога, пак може да ти върви напред. към беседата >>
- Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си.
Като ученици, вие трябва да си изработите правилна философия за живота, да се откажете от философията на Соломон. Следвате ли неговата философия, ще видите, че каквото имате, ще го изгубите. Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството си. Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата си. - Защо? - Защото на онзи свят няма никакви българи, французи, германци, англичани и т.н. На онзи свят има души, които служат на Бог от любов. Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини. към беседата >>
- Как може християнин на християнин да проповядва?
Следователно, истински християнин е онзи, който вярва в Бога, има любов към Него и изпълнява волята Му. Днес има много християни в света, които още не се познават, едни на други си проповядват. Как може християнин на християнин да проповядва? Щом става това, щом не се разбират помежду си, те излизат от различни области, т.е. не са още истински християни. Лесно е да каже човек за себе си, че е християнин. Това е все едно, да каже, че 5х5=25. Какво, всъщност означава действието 5х5=25? към беседата >>
- Лесно е да каже човек за себе си, че е християнин.
Следователно, истински християнин е онзи, който вярва в Бога, има любов към Него и изпълнява волята Му. Днес има много християни в света, които още не се познават, едни на други си проповядват. Как може християнин на християнин да проповядва? Щом става това, щом не се разбират помежду си, те излизат от различни области, т.е. не са още истински християни. Лесно е да каже човек за себе си, че е християнин. Това е все едно, да каже, че 5х5=25. Какво, всъщност означава действието 5х5=25? Ще кажете, че имате действие умножаване. Това не е още всичко; важно е да знаете, какво представляват числата 2 и 5. Като съберете двете петорки, получавате числото десет. към беседата >>
246. Общи погрешки и общи добродетели, ООК , София, 29.5.1935г.,
- Запример в едно религиозно общество един християнин направи една погрешка, казват: „Ето какво е християнството." Но един християнин ще направи едно добро, казват: „Ето християнин." Сега всички християни се хвалят, че Христос пострада.
Има един закон в света: общите погрешки в целия свят докато не се изправят, не може да се избавите от тези общи погрешки. Те са в самата материя, в силата, която действа, в мислите на хората, в техните религиозни вярвания, те са наследствени. Не може да се избавите от погрешките леко. Какво трябва да правите? Какъв е лекът? Запример в едно религиозно общество един християнин направи една погрешка, казват: „Ето какво е християнството." Но един християнин ще направи едно добро, казват: „Ето християнин." Сега всички християни се хвалят, че Христос пострада. Христос пострада, отде иде доброто? Онзи, който не се е ползвал от този закон, внася един друг елемент в християнството. Казват: „Чрез страдания се не спасяват." И с любов не се спасяват, тогава с ум. Казват: „Не бъди толкова будала, спечели малко пари, спести си ги, не ходи да вярваш в тези работи." Други ви казват, че трябва да се уповава на Бога. В какво трябва да седи вярата? към беседата >>
248. Каза ми всичко, НБ , София, 16.6.1935г.,
- Този вярващ си казал: Аз не искам да бъда като този християнин.
Вярващият си казал: Чудно нещо, на камъните и на канарите да бях се молил, по-скоро щяха да ме чуят и отговорят, отколкото този човек. Този не иска да ме чуе. Той се молил, разправял му това онова за Господа, но никакъв отговор не получил. Той се чудел защо този човек не влязъл в положението му. Какво било най-после разрешението? Този вярващ си казал: Аз не искам да бъда като този християнин. Той мислил, че този човек бил лош, а не знае, че човекът имал един недъг в ухото си. Мислите ли вие, че ако един човек няма разбирания, Бог ще може да се прояви чрез него. Мислите ли, че Бог може да се прояви чрез един лош човек? Че ако вие можете да направите лошия човек умен, няма какво повече да искате от него. Казано е в Писанието: „Горко на онзи, който се надява на човек! към беседата >>
- Онзи, който иска да бъде християнин, който иска да бъде благороден, който иска да се моли, той трябва да дигне очите си нагоре.
Затова добре е човек всеки ден да прави едно упражнение да си изпратя главата. Ти седиш, замислил си се и гледаш на долу, не дръж очите си на долу, но обърни ги нагоре. Някой път такива хора, които гледат нагоре, ги считат за завеяни. Не, забележете, всички хора, които се молят, те винаги държат главата си нагоре, очите си също държат нагоре. Дали вечер или денем се молиш, дигни очите си нагоре. Онзи, който иска да бъде християнин, който иска да бъде благороден, който иска да се моли, той трябва да дигне очите си нагоре. Какво по-хубаво от това? към беседата >>
- Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. (втори вариант)
Та казвам, в понятията на живота стават по някой път преплитания. Ако вземете, малко хора има християни. Сега ти вярваш в Христа, значи си християнин. Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. към втори вариант >>
- Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. (втори вариант)
Тогава, ако вярваш във вълците, ти си вълк. Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? към втори вариант >>
- Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. (втори вариант)
Ако вярваш в мечките, ти си мечка. Защото и като вярваш в Христа, ти си християнин. Значи в каквото вярваш, такъв си. Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар. към втори вариант >>
- Кой е християнин и кой не е християнин? (втори вариант)
Но то е криво понятие. Да вярваш в Христа, ни най– малко не значи, че си християнин. Защото, за да си християнин, ти трябва да си роден от някоя майка християнка, от някой баща християнин. Да носиш кръвта и учението на името Христово. Сега туй се нарича, това са схоластически разисквания, които спъват света. Кой е християнин и кой не е християнин? Да вземем, кое верую е правилно? Мене ми дават няколко вида захар. Една захар е на бучки, има четири–пет вида захар. Опитвам коя захар е по–сладка? Вземам сто грама вода, турям в четири–пет чаши вода по една бучка от всичките видове захар и опитвам коя вода е по–сладка. към втори вариант >>
- Представете си сега, че ти си един християнин, вярваш в Христа, казваш: „Господ промишлява.“ Но тъй си мислиш. (втори вариант)
Правя си един опит за качествата на захарта и силата, която тя съдържа. И нашето верую всякога се опитва от външните обстоятелства. Говори се за изпитанията в живота. Тия изпитания имат едно практическо приложение – да те опитат каква е силата на твоето верую. Ако във време на голямо изпитание ти се поколебаеш в онова, което вярваш, слаба ти е вярата. Представете си сега, че ти си един християнин, вярваш в Христа, казваш: „Господ промишлява.“ Но тъй си мислиш. Ти си в гората, в торбата няма нито трошица хляб, някъде си останал, няма и други села наоколо, два дена си вървял, но нищо не си ял. Казваш: „С вяра човек може да си помогне.“ Но разколебаваш се, казваш: „Вяра, вяра, но от небето хлябът няма да падне.“ Откъде ще дойде хлябът? Ти се заблуждаваш, че хлябът само по един начин може да дойде. Ти си служиш с понятието, което хората дават. към втори вариант >>
- За пример, някой казва за себе си, че е християнин.
Всъщност, лесно е да се разбере, какво нещо е кръг и какво - окръжност. Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин? - Защото вярва в Христос. - Това не е достатъчно. Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си. към беседата >>
- - Защо е християнин?
Кръгът представлява нещо, в което може да се постави някакво съдържание, а в окръжността не може да се постави нищо. Кръгът се уподобява на шише с дъно, в което може да се сипе нещо, без да изтече; окръжността е шише без дъно. Каквото сипете в окръжността, непременно ще изтече навън. Както ученикът може да обърка понятията за кръга и окръжността, така всеки може да обърка понятията си в живота. За пример, някой казва за себе си, че е християнин. - Защо е християнин? - Защото вярва в Христос. - Това не е достатъчно. Истински християнин е онзи, който е роден от баща и майка християни, който носи учението на Христос в кръвта си. към беседата >>
250. Към мене / Обърнете се към мене, УС , София, 7.7.1935г.,
- Някой мисли, че е християнин и тъй се моли, дава си вид, но като се моли, тщеславието в него изпъква. (втори вариант)
И като се видите един ден, от това, каквото сте вършили в този живот, виждате какво сте знаели. Този живот, който хората живеят, и най–добрите от тях не могат да припарят един километър до райските врата. Като дойдете на един километър, ще седите пред райската врата, а да влезете вътре, това е невъзможно. Аз гледам доколко хората се разколебават в своята вяра. Всички сте така подозрителни, тщеславни, колебливи, лъжливи, какви ли не. Някой мисли, че е християнин и тъй се моли, дава си вид, но като се моли, тщеславието в него изпъква. Той мисли каква поза да заеме, да кажат хората за него, че хубаво се моли. Не е въпросът за услужване, но казвам, много се изисква от човека. към втори вариант >>
- Каже ли, че е християнин, наистина е такъв.
Ако мислите, че със сегашните си знания ще влезете в рая, вие се самоизлъгвате. С тези знания и пред райските врати няма да ви приемат. Истинско знание е това, което човек носи със себе си и на този, и на онзи свят.За да придобие това знание, той трябва да се освободи от всички заблуждения. Това се постига само, когато човек е влязъл в пътя на себепознаването. При това положение, всичко, каквото знае за себе си, отговаря на действителността. Каже ли, че е християнин, наистина е такъв. Днес човек мисли за себе си едно нещо, а всъщност е друго. Сега всички хора трябва да се проникнат от желанието, да повдигнат съзнанието си по-високо, отколкото е било, за да разбират нещата в тяхната чистота и да не ги изопачават. Като говоря по този начин, мнозина мислят, че са големи грешници. Не е важно, дали сте големи или малки грешници; важно е, че пътят, по който вървите, не може да ви изведе на добър край. С вашия живот вие не можете да спечелите вниманието на Бога. към беседата >>
251. На утрешния ден, НБ , София, 7.7.1935г.,
- Не е лесно Христовото учение, не е лесно да бъдеш християнин.
Онези, високопоставените, като видели това, казали: Отиде народът подир Него! Какво са разбирали тогавашните учени равини? Мислите ли, че ако тогава светът би възприел Христовото учение, тъй както Христос го проповядваше, нямаше светът да спечели? В прочетената глава не се казва къде отиде народът след Христа. Казвате, че сте християни. Не е лесно Христовото учение, не е лесно да бъдеш християнин. Христос казва: „Ако не вдигнеш кръста си и не се отречеш от баща си, от майка си, от брата и от сестра си, от приятеля си и не дойдеш да ме последваш, ти не можеш да бъдеш мой ученик“. От баща си, от майка си, от брата и от сестра си, от приятеля си и най-после от своя живот, това значи да се отречеш от старото, което е в майка ти и баща ти, в брата ти и в сестрата ти, и в твоя приятел, и да възприемеш новото, и да тръгнеш след Него. В този смисъл аз разбирам отричането – да се отречеш от старото. Има едно старо, което е Божествено – то е от друг порядък. към беседата >>
- Най-после заболява този богат християнин и вика проповедника.
Разправяше един проповедник на една богата църква. Имал един богат християнин милионер, толкоз упорит, че всички тормозил в църквата. Пращат един да му говори, той казва: "Свободен съм да правя каквото искам." Най-после започват да се молят в църквата или да го изправи Господ или да го задигне, да се освободят от него. Ако един се махне, друг ще дойде. Злото е вътре в хората, не е в църквата. Най-после заболява този богат християнин и вика проповедника. Той казва: "Защо си ме викал? " - "Моля ти се, да се помолиш на Бога да ми върне здравето." Казва му: "Не може да се моля заради тебе, ти нищо добро не си направил. Какво ще туря, под колетна си, нищо няма да туря пред Господа. Какво си дал, защо да върне Господ здравето ти? Един човек, който нищо не е дал, за него не се моля. към беседата >>
254. Положителни качества / Не лъжете себе си, УС , София, 28.7.1935г.,
- - Аз съм християнин.
Ще кажете, че това е работа на Христа. В това отношение всеки може да бъде Христос на своя свят. Всеки може да бъде разпнат като Христа и след три дни да възкръсне. Ако не сте готови за това, не можете да оправите света, в който живеете, не можете да оправите и своя малък свят. Който иска да бъде Син Божи, трябва да следва Христа. - Аз съм християнин. - Ако си наистина такъв, всички въпроси щяха да бъдат разрешени за тебе. Както виждам, вие още не сте разрешили въпросите си, следователно, не сте още истински християни. По име можете да се наречете християни, но по дела, още сте далеч от Христа. към беседата >>
- Докато служи на отрицателните мисли и чувства, човек не може да бъде християнин.
И досега още хората се съмняват, подозират се, гневят се, а при това искат да минат за християни. Докато служи на отрицателните мисли и чувства, човек не може да бъде християнин. Докато преувеличава и намалява нещата, това показва, че няма ясна представа за тях. Истинският християнин нито преувеличава, нито намалява нещата. В преувеличаването и в намаляването се крие известна лъжа. Когато искате да усилите нещата, казвате, че даден човек е много добър. Доброто е само добро, нито е по-добро, нито най-добро. към беседата >>
- Истинският християнин нито преувеличава, нито намалява нещата.
И досега още хората се съмняват, подозират се, гневят се, а при това искат да минат за християни. Докато служи на отрицателните мисли и чувства, човек не може да бъде християнин. Докато преувеличава и намалява нещата, това показва, че няма ясна представа за тях. Истинският християнин нито преувеличава, нито намалява нещата. В преувеличаването и в намаляването се крие известна лъжа. Когато искате да усилите нещата, казвате, че даден човек е много добър. Доброто е само добро, нито е по-добро, нито най-добро. Турите ли доброто в сравнителна или в превъзходна степен, вие влизате в човешкия порядък на нещата. Само там има добри, по-добри и най-добри неща. към беседата >>
255. Новораждане, СБ , РБ , 7-те езера, 14.8.1935г.,
- И след това някой ще казва, че е християнин.
Това са 20 обяда. Новороденият няма да бъде роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои за утрешния ден. От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал. Голяма част от живота си човек минава в тревоги и смущения. Христос внесе нова, положителна философия в живота, която може да освободи човека от сегашните тревоги и мъчнотии, но тази философия остана неразбрана и на времето си, остана неразбрана и за сегашните християни. И след това някой ще казва, че е християнин. Не е християнин онзи, който само носи името на Христа. Християнин, в пълния смисъл на думата, може да се нарече Синът Божий, т.е. роденият от Духа. Следователно в бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставят едно голямо семейство, членовете на което ще бъдат помежду си братя. Всеки ще бъде готов да се жертва за брата си. към беседата >>
- Не е християнин онзи, който само носи името на Христа.
Новороденият няма да бъде роб на сегашните условия, постоянно да се безпокои за утрешния ден. От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал. Голяма част от живота си човек минава в тревоги и смущения. Христос внесе нова, положителна философия в живота, която може да освободи човека от сегашните тревоги и мъчнотии, но тази философия остана неразбрана и на времето си, остана неразбрана и за сегашните християни. И след това някой ще казва, че е християнин. Не е християнин онзи, който само носи името на Христа. Християнин, в пълния смисъл на думата, може да се нарече Синът Божий, т.е. роденият от Духа. Следователно в бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставят едно голямо семейство, членовете на което ще бъдат помежду си братя. Всеки ще бъде готов да се жертва за брата си. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо. към беседата >>
- Християнин, в пълния смисъл на думата, може да се нарече Синът Божий, т.е.
От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно да спи, не може да се радва на благата, които Бог му е дал. Голяма част от живота си човек минава в тревоги и смущения. Христос внесе нова, положителна философия в живота, която може да освободи човека от сегашните тревоги и мъчнотии, но тази философия остана неразбрана и на времето си, остана неразбрана и за сегашните християни. И след това някой ще казва, че е християнин. Не е християнин онзи, който само носи името на Христа. Християнин, в пълния смисъл на думата, може да се нарече Синът Божий, т.е. роденият от Духа. Следователно в бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставят едно голямо семейство, членовете на което ще бъдат помежду си братя. Всеки ще бъде готов да се жертва за брата си. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо. Никой никого няма да изнудва. към беседата >>
256. Проява на Любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 23.8.1935г.,
- Когато умре някой християнин, поставят го в сандък, заравят го в земята и отгоре забождат кръст.
Той ще отиде в магазина на тоя търговец, но по неволя. Защо ви са нужни тези вещи? Не може ли вашият ближен да мине без ковчег и без кръст? Защо са потребни ковчег и кръст на умрелия? Вие разрешавате трудни въпроси, разрешете и този въпрос. Когато умре някой християнин, поставят го в сандък, заравят го в земята и отгоре забождат кръст. След това близките му плачат, жалят, че не е между тях. Ако отидете в някое семейство, на което бащата е заминал за онзи свят, ще видите, че всички плачат за него. Ако бащата е бил скъперник, строг, студен към децата си, те вътрешно ще бъдат доволни, че баща им е заминал за онзи свят, защото ще могат да си поживеят както трябва. Докато на една страна плачат, на друга делят помежду си наследството. Всеки иска да знае какъв дял му се пада. към беседата >>
257. Сочни храни, СБ , РБ , 7-те езера, 25.8.1935г.,
- Срещам едного, който ми казва: „Откак станах християнин, всичките ми работи се наредиха добре“.
Всъщност скритото му желание е чрез това верую да подобри живота си. Как иска да подобри живота си? – Външно, материално. Обаче той не знае, че вероятността да подобри човек материалното си положение чрез едно свое убеждение или верую е едва едно на сто. И като не задоволи това свое желание, този човек се разочарова. Срещам едного, който ми казва: „Откак станах християнин, всичките ми работи се наредиха добре“. Срещам друг, който ми казва: „Откак станах християнин, всичко ми тръгна назад“. И едното е вярно, и другото е вярно. Кой от двамата живее в Божествения свят? Срещам други двама, единият от които казва, че преди да бил християнин, не обичал да дава. Другият казва: „Откак станах християнин, започнах да давам“. към беседата >>
- Срещам друг, който ми казва: „Откак станах християнин, всичко ми тръгна назад“.
Как иска да подобри живота си? – Външно, материално. Обаче той не знае, че вероятността да подобри човек материалното си положение чрез едно свое убеждение или верую е едва едно на сто. И като не задоволи това свое желание, този човек се разочарова. Срещам едного, който ми казва: „Откак станах християнин, всичките ми работи се наредиха добре“. Срещам друг, който ми казва: „Откак станах християнин, всичко ми тръгна назад“. И едното е вярно, и другото е вярно. Кой от двамата живее в Божествения свят? Срещам други двама, единият от които казва, че преди да бил християнин, не обичал да дава. Другият казва: „Откак станах християнин, започнах да давам“. Според мене последният е на прав път. към беседата >>
- Срещам други двама, единият от които казва, че преди да бил християнин, не обичал да дава.
И като не задоволи това свое желание, този човек се разочарова. Срещам едного, който ми казва: „Откак станах християнин, всичките ми работи се наредиха добре“. Срещам друг, който ми казва: „Откак станах християнин, всичко ми тръгна назад“. И едното е вярно, и другото е вярно. Кой от двамата живее в Божествения свят? Срещам други двама, единият от които казва, че преди да бил християнин, не обичал да дава. Другият казва: „Откак станах християнин, започнах да давам“. Според мене последният е на прав път. От двамата онзи има убеждение, който дава. Този човек мисли само за днес, а не и за утре. Ако съм пред един планински извор и дойде при мене човек и ме помоли за чаша вода, трябва ли да се страхувам, че ако му дам чаша вода, утре няма да има за мене? към беседата >>
- Другият казва: „Откак станах християнин, започнах да давам“.
Срещам едного, който ми казва: „Откак станах християнин, всичките ми работи се наредиха добре“. Срещам друг, който ми казва: „Откак станах християнин, всичко ми тръгна назад“. И едното е вярно, и другото е вярно. Кой от двамата живее в Божествения свят? Срещам други двама, единият от които казва, че преди да бил християнин, не обичал да дава. Другият казва: „Откак станах християнин, започнах да давам“. Според мене последният е на прав път. От двамата онзи има убеждение, който дава. Този човек мисли само за днес, а не и за утре. Ако съм пред един планински извор и дойде при мене човек и ме помоли за чаша вода, трябва ли да се страхувам, че ако му дам чаша вода, утре няма да има за мене? Изворът постоянно тече, той има убеждение. към беседата >>
- Но той е християнин, един от повдигнатите индуси, в пълната смисъл на думата вярващ, вярващ в Христа, че всичко може да направи.
Вярвам в небето и умираш. В дадения случай твоето съзнание трябва да бъде пречистено, по-силен ти да бъдеш от отровата на една кобра. Онези змиеукротители, онези факири в Индия, които имат имунитет и да ги ухапе кобрата, нищо не им става. Един християнски индус, той написал една книга, влиза в една пещера. Той нямал този имунитет. Но той е християнин, един от повдигнатите индуси, в пълната смисъл на думата вярващ, вярващ в Христа, че всичко може да направи. Влиза той една вечер в една пещера и заспива. Като се събудил, гледа една кобра лежи при отвора на пещерата. Тя не се мърда, той трябва да излезе на работа. Той се помолил, казва: Господи, кажи ѝ да не ме хапе, кажи ѝ като мина, да не ме ухапе. Тръгва човекът. към беседата >>
260. Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране, УС , София, 20.10.1935г.,
- Ти може да кажеш на ученика: „Ти не можеш да свириш.“ Или казваш: „Той не е християнин.
Казвам: Хубаво, в живота ще махаш ръката си. Той не мърдаше езика си. А сега правоверниците не си мърдат ръката, а си мърдат езика. Така. Ти може да кажеш на ученика: „Ти не можеш да свириш.“ Или казваш: „Той не е християнин. Той не вярва, той няма понятие какво нещо е духовен живот.“ И аз бих желал... Досега не съм срещал автори, които да... Тоест много съм срещал, които пишат за онзи свят. Има отлична окултна литература, много окултисти са писали. Но всичко туй, което са го писали, това са неща, които отчасти са верни. Има нещо е вярно, но туй, което те описват, то не е вярно. Те описват онзи свят по подобие на този свят. към беседата >>
261. Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение, НБ , София, 3.11.1935г.,
- Един християнин ще каже, че всички сме чада Божии.
Сега аз не искам да ви заставя насила да приемете нещата. Аз не искам да изменя възгледите ви, но да ви дам условия за разсъждение. Това са възгледи, това са разни социални схващания. Ето, във времето на Римската империя, граждани се считаха само римляните, а всички други чужденци се считаха само римски поданици. Един християнин ще каже, че всички сме чада Божии. Вие казвате същевременно, че всички хора са ваши братя. Защо тогава, като сте братя, ако един ваш брат ви обере, вие се оплаквате от него? Щом ви е брат, той има право да ви обере, и като ви обере, вие не трябва да се оплаквате. Сега аз говоря от гледището на вашите идеи. Ако отидете на един извор, ще видите, че и вълкът, и змията, и мечката, и човекът, всички имат право да пият вода. към беседата >>
- Бъди християнин по силата на вътрешния закон – законът на Любовта. (втори вариант)
Следователно всяко нещо е ценно, когато външната форма отговаря на съдържанието му, а съдържанието – на смисъла. Няма ли единство между формата, съдържанието и смисъла, нещата губят цената си. Не е достатъчно да бъдеш християнин по някакви съображения. Ако си християнин, трябва да бъдеш истински християнин! Бъди християнин по силата на вътрешния закон – законът на Любовта. Само при това положение ти ще издържиш на всички изпитания и страдания. Има лекари и адвокати, които се движат в някои религиозни общества с единствена цел, да познават повече хора, да имат клиенти. Това е позлатено верую, което лесно се изтърква. Външността не определя нещата. Нужно е истинско убеждение, абсолютна, непоколебима вяра. към втори вариант >>
- След една проповед връща се един мъж християнин вкъщи и казва на жена си: „Не те е срам да говориш, да разправяш вкъщи какво правим, че проповедникът да разправя на цялото събрание.
Сега, по някой път, когато се проповядва, често в християнския свят питат: „Кого имате за прицелна точка, когато говорите? “ Защото, проповедникът, като говори, все ще засегне някого от публиката. След една проповед връща се един мъж християнин вкъщи и казва на жена си: „Не те е срам да говориш, да разправяш вкъщи какво правим, че проповедникът да разправя на цялото събрание. Че от амвона излиза той и говори какво ние правим. Не те е срам ти да разправяш на младия проповедник и той да ни се смее! Той ще ни учи нас сега! “ Тъй си казва той. Тя казва: „Не съм разправяла нищо.“ Този, младият проповедник, чел някой роман или някоя книга, нещо, което така дошло, че се нагласило според техния живот както бил. към беседата >>
- Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него.
Някой път животът спира – ако не се разбира. Растенето на живота спира, ако не се разбира. Някой път някои християни забелязват, усещат, че животът е спрял. Три, 4, 5 години никакъв растеж няма. Той не се е променил. Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него. Веднъж, дваж, триж – няма никакъв прогрес. към беседата >>
- Това не значи, че си християнин още.
Как да ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления. Запример, ако се даде една тема, върху която да пишете: „Какви са отличителните черти на християнина? “ Вие ще дадете няколко определения: да вярва в Христа, да има жива вяра в Бога, Духът да работи в него. И може да дадете много други определения. И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е: да вярваш в Христа. Това не значи, че си християнин още. То е външно. Да си позлатен, това не значи, че си злато. Защото да вярваш в Христа значи, че си позлатен. Едното положение. Е, представете си, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може да го продадете. към беседата >>
- Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин.
Не е лошо, отлично е това. Вие не разбирате вътрешните подтици. Някои българи, които са ходили, казват: „Лекарите в Америка са най-набожните хора, всякога в църква ходят. Там лекарите не са като нашите лекари, набожни хора са.“ Каквито са нашите лекари, такива са и американските лекари, няма никаква разлика. Този човек може да е добър като лекар, но може да има съображения. Ти може да си християнин, но може да имаш известни съображения, че си християнин. Аз може да ви проповядвам, и аз имам съображения. В даден случай вие не знаете моите съображения. Може да минавам за много добър. В истинския живот вътре има нещо, което определя същината на човека. към беседата >>
- Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил.
А вие ще търсите къщи. Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. към беседата >>
- Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен.
Животните си намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем. Някой път излюпват и децата си и не им вземам наем. Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. към беседата >>
- Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?
Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие. Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие. към беседата >>
- “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде.
Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща? “, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие. Ти, като имаш къща, не си за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не си за Царството Божие. към беседата >>
- Казвам: Един християнин трябва да бъде като малко дете: една ябълка като му дадат, да има тази радост, този стремеж на детето, да е доволен!
В най-големите противоречия в живота, да не изгуби вярата в Бога! Да седи, да очаква с търпение, с вяра! И винаги, в малките неща, които Бог ни дава всеки ден, да виждаме разрешението. Аз понякога харесвам живота на децата. Като му дадеш една ябълка, детето почва да скача от радост – за една ябълка! Казвам: Един християнин трябва да бъде като малко дете: една ябълка като му дадат, да има тази радост, този стремеж на детето, да е доволен! към беседата >>
267. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец, УС , София, 15.12.1935г.,
- Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. (втори вариант)
“ – Може. Скръбта е облак на човешкото небе. Както се радвате на слънцето, което грее, така се радвайте и на облаците, които го засенчват. Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека. Ето защо, той трябва да бъде буден, да използва благото, което те крият в себе си. Истинският християнин запазва разположението си и при добрите, и при лошите условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка. Христос казва: „Бог живее в мене и аз в Него. Аз и Отец ми едно сме“. Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш да постигнеш. към втори вариант >>
268. Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище, УС , София, 22.12.1935г.,
- Който има правилни отношения към Бога, никога не пита кой какъв е, християнин, мохамеданин или будист. (втори вариант)
Мнозина слушат Христовото учение, малцина Го приемат и прилагат. Всеки Го възприема по специфичен начин: едни Го възприемат като камъните – нагорещяват се; други – като земята, която го поглъща и дава подтик на растенията да цъфтят, връзват и да дават плод. Малцина Го възприеха като хора, в които внесе живот. Които Го приеха така, приложиха Го. Да се приложи Христовото учение, това значи да се свърже човешката душа с Бога, да се почувства човек като Син Божи. Който има правилни отношения към Бога, никога не пита кой какъв е, християнин, мохамеданин или будист. Той познава кой е свързан с Бога и го разбира. Като се говори за различните вярвания на хората, някои запитват: „Толкова години вече, как слушаме Словото, не сме ли още християни? Не сме ли още Синове Божии? “ Да се задава такъв въпрос, то е все едно детето да пита в утробата на майка си: „Не съм ли още човек? “ Ти ще станеш човек, когато минеш през 400,000 различни форми. към втори вариант >>
- Истинският християнин лесно се правя със силите на своя организъм, със силите на ума и на сърцето си. (втори вариант)
Уповавай само на Божественото в себе си. Който спазва тези правила, лесно се справя с изпитанията и страданията си. Той е подобен на авиатор, който знае законите на летенето. При каквито мъчнотии да се намери, лесно се справя. Който не знае законите на въздухоплаването, лесно обърква пътя си и пада на земята. Истинският християнин лесно се правя със силите на своя организъм, със силите на ума и на сърцето си. Той знае колко светлина и топлина му е нужно, и така регулира силите на ума и на сърцето си, за да не произвеждат повече светлина и топлина, отколкото им е нужно. Понякога светлината е толкова голяма, че очите на човека не могат да я понасят; топлината е толкова голяма, че сърцето не издържа на нея. Също така и идеалът на човека не трябва да бъде по-висок от възможността му да издържа на него. Не е позволено да правите по-големи усилия от тези, които организмът може да издържа. Като спазвате законите на разумната природа, това не значи, че изведнъж ще станете светии. към втори вариант >>
272. Те ще наследят земята, НБ , София, 15.3.1936г.,
- Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните.
Някои неща са били меродавни на времето си, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света. Някой казва, че разбира любовта. Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат. Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш да скърбиш. Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен. Един от гръцките философи, наречен Епиктет, който не е бил християнин, имал много по-правилни схващания за любовта, отколкото християните. Той бил роб при един римски патриций, който обичал да бие и наказва слугите си, да бъде груб към тях. Между всичките си роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен. Това силно дразнело господаря му. Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята. Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само да не счупиш крака ми, защото не ще мога да ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода. към беседата >>
273. Божественото огледало. Трите области, ООК , София, 8.4.1936г.,
- Някому проповядват, че той трябва да бъде християнин, че трябва да вярва в Бога.
„Будала" значи Божи Христос, човек на Бога, Който иде. Всеки от вас, който прави волята Божия, е будала. Сега какво са направили хората от тая дума? Казват: „Той е будала." Казват: „Ти си будала." „Как, аз ли съм будала? " - казва онзи. Някому проповядват, че той трябва да бъде християнин, че трябва да вярва в Бога. Той не се възмущава от това, но когато му кажат, че той е будала, се възмущава. Казва: „Не съм будала аз." „А какъв си? " Ние не сме будали, ние сме хора на трезвата мисъл. Какво значи трезва мисъл? Какво значи трезвен? към беседата >>
274. Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва, УС , София, 19.4.1936г.,
- Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение?
Запример пита те някой: „Знаеш ли български? “ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български? “ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство. към беседата >>
- Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва.
И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече. Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва. И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не. Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе. Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си. към беседата >>
275. Най-голям в Царството небесно, НБ , София, 27.9.1936г.,
- “ – „Не, с лихва давам пари.“ Обърнеш един светски човек към Бога, направиш го християнин.
Понякога вие искате да проповядвате на хората, да ги учите, да ги обърнете към Бога. Че какво ще проповядвате на един човек? Когато евангелистите дойдоха, те искаха да направят всички хора евангелисти. Хубаво е това желание, но като направиш един човек евангелист, после пари с лихва даваш ли му? Този човек те пита: „Даваш ли пари без лихва? “ – „Не, с лихва давам пари.“ Обърнеш един светски човек към Бога, направиш го християнин. Но той после те пита: „Даваш ли пари с лихва? “ – „Разбира се, че давам.“ И светският човек яде месо, и ти като християнин ядеш месо. По какво се различавате тогава? Всички ядете месо. Различавате се, ще кажете, по това, че той не се моли, а ти като християнин се молиш по три пъти на ден. към беседата >>
- “ – „Разбира се, че давам.“ И светският човек яде месо, и ти като християнин ядеш месо.
Когато евангелистите дойдоха, те искаха да направят всички хора евангелисти. Хубаво е това желание, но като направиш един човек евангелист, после пари с лихва даваш ли му? Този човек те пита: „Даваш ли пари без лихва? “ – „Не, с лихва давам пари.“ Обърнеш един светски човек към Бога, направиш го християнин. Но той после те пита: „Даваш ли пари с лихва? “ – „Разбира се, че давам.“ И светският човек яде месо, и ти като християнин ядеш месо. По какво се различавате тогава? Всички ядете месо. Различавате се, ще кажете, по това, че той не се моли, а ти като християнин се молиш по три пъти на ден. Това не е съществено различие. към беседата >>
- Това, което не се обръща, ние в него не вярваме.“ Когато християнин се обърне, но кесията му не се обърне, аз не вярвам в такъв християнин.
Сега казват: „Обърнах някого“. В Америка има християни, които вярват само в такова обръщане. Те казват: „Ние вярваме в едно обръщане, в което кесиите се обръщат и всичко, каквото човек има се обръща. Това, което не се обръща, ние в него не вярваме.“ Когато християнин се обърне, но кесията му не се обърне, аз не вярвам в такъв християнин. И в усетите си, и във влеченията си, и в чувствуванията си, във всичко трябва да се обърнеш, всичко това трябва да се опразни. Ако обърнеш някой човек към Бога, той трябва да се изпразни. Щом го обърнеш, ще му извадиш от кесията парите, всичкото! Така се обръща! И ако той няма тая вяра в тебе, той не се е обърнал. към беседата >>
277. И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!, НБ , София, 3.1.1937г.,
- Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин.
Това всеки може да го провери. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Като кажеш, че си християнин, дяволът тръгва подир тебе като някой любовник и по няколко пъти на ден ти пише писма. Щом някой стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си много умен човек, гениален, като тебе друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти си голям поет, като тебе втори няма. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам: защо се ограничаваш с тези вярвания? към беседата >>
- Като кажеш, че си християнин, дяволът тръгва подир тебе като някой любовник и по няколко пъти на ден ти пише писма.
Това всеки може да го провери. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Като кажеш, че си християнин, дяволът тръгва подир тебе като някой любовник и по няколко пъти на ден ти пише писма. Щом някой стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си много умен човек, гениален, като тебе друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти си голям поет, като тебе втори няма. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам: защо се ограничаваш с тези вярвания? Отпусни се малко, поживей по-нашироко, да разбереш и да научиш още работи. към беседата >>
- Щом някой стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си много умен човек, гениален, като тебе друг няма.
Това всеки може да го провери. Дяволът се интересува от всеки, който минава за християнин. Като кажеш, че си християнин, дяволът тръгва подир тебе като някой любовник и по няколко пъти на ден ти пише писма. Щом някой стане християнин и реши да върви по Бога, дяволът веднага дохожда при него и започва да му говори: „Ти си много умен човек, гениален, като тебе друг няма. Ти си способен да строиш машини, фабрики, да пишеш хубави философски и научни книги. Ти си голям поет, като тебе втори няма. Ти можеш да постигнеш всичко, но едно не разбирам: защо се ограничаваш с тези вярвания? Отпусни се малко, поживей по-нашироко, да разбереш и да научиш още работи. Пък като дойдеш до хората, не мери точно, не преливай, можеш и малко ексик да продаваш. към беседата >>
278. Обичай и познавай! Добър и учен!, ООК , София, 17.2.1937г.,
- Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин.
Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? към беседата >>
- Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил.
Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. към беседата >>
- Той е вече християнин.
Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. А пък онзи, който не я обича, той какъв е? към беседата >>
- Християнин е, който има любовна връзка.
Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. А пък онзи, който не я обича, той какъв е? Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец. към беседата >>
- Същото може да се каже и за думата „йезуитин“, която някога е означавала „християнин“.
За това има ред примери. В английския език, за пример, има една дума, която преди 200 години е означавала едно, а след 200 години тя означава съвсем друго нещо. Това е думата „привент“ (prevent – предотвратявам, не допускам). Преди 200 години думата „привент“ е означавала: „Помогни ми, Господи, да направя нещо.“ А след 200 години тя означава: „Забрани ми, Господи, да направя това нещо.“ Как се е изменил толкова много смисълът на тази дума? Тя е претърпяла цяла еволюция. Същото може да се каже и за думата „йезуитин“, която някога е означавала „християнин“. Можете ли и вие сега да откажете, че не сте йезуити? Щом си християнин, ти си йезуитин. Значи в думата „християнин“ се е вмъкнало едно такова значение, каквото тази дума не съдържа. – „Как? Аз да съм йезуитин? към беседата >>
- Щом си християнин, ти си йезуитин.
Това е думата „привент“ (prevent – предотвратявам, не допускам). Преди 200 години думата „привент“ е означавала: „Помогни ми, Господи, да направя нещо.“ А след 200 години тя означава: „Забрани ми, Господи, да направя това нещо.“ Как се е изменил толкова много смисълът на тази дума? Тя е претърпяла цяла еволюция. Същото може да се каже и за думата „йезуитин“, която някога е означавала „християнин“. Можете ли и вие сега да откажете, че не сте йезуити? Щом си християнин, ти си йезуитин. Значи в думата „християнин“ се е вмъкнало едно такова значение, каквото тази дума не съдържа. – „Как? Аз да съм йезуитин? “ – Какъв си тогава? – „Християнин съм.“ – Че, то е едно и също. към беседата >>
281. Три необходими неща / Три неща са потребни, УС , София, 28.2.1937г.,
- И сега не питат: Дали си ти християнин, обичаш ли Христа? (втори вариант)
Къде отиват камъните? Апостол Петър, който е камък на христианската църква, той показваше, какви бели ще има той, на главата му ще дойдат. Той на крайъгълен камък ще стане. Че ще спорят с него, в коя църква трябва да бъдат верни? Дали в Християнството, дали в католическата, православната или евангелската църква са правите църкви. И сега не питат: Дали си ти християнин, обичаш ли Христа? ТЕ питат, ти в църквата вярваш ли? Ако идеш в католическата църква, там казват: Ти в папата вярваш ли? И като идеш в евангелската църква, не питат: Вярваш ли в Христа, но в Евангелието вярваш ли? Значи, днес едни вярват в църквата, Други в папата, а трети в Евангелието. А къде е Христос? към втори вариант >>
282. Приложение на вярата, любовта и надеждата / Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота, УС , София, 14.3.1937г.,
- Някой християнин казва: Аз съм Син Божий. (втори вариант)
Не, никакви царе и царици не сте в живота. Като играете пиесата на някой автор, казвате: Велик, умен драматург е бил този писател. Какви хубави роли е избрал, роля на цар и царица, за своите герои. Ние играем ролите на неговите герои, но не сме никакви царе и царици. Помнете, че не сте никакви царе и поставете в ума си идея, да съзнавате истинското си положение, което ви е дадено на Земята. Някой християнин казва: Аз съм Син Божий. Питам го: Ти осиновен ли си от Бога? Ти трябва да съзнаваш, че играеш само роля на Син Божий, но още не си истински Негов син. Не трябва да си служиш нито с бели, нито с черни лъжи. Мнозина ме питат, кой съм. Казвам: За себе си аз зная, кой съм, но ако вие искате да знаете, кой съм, това е ваша работа. към втори вариант >>
- Казваш: „Аз съм християнин, Син Божи“.
Някога петелът се явява между пиленцата, кътка ги, дава им зрънца, но някога ги пъди далеч от себе си. Жената казва: „До какво положение дойдох! “ Причината за положението на сегашните мъже и жени се дължи на това, че като са играли на сцената роли на царе и царици, мислят, че и в живота ги очаква същото. Като не получават тия места, те се разочароват. Вие играете само роля на цар и царица; вие сте герои на някоя драма, но в живота заемате друго положение. Казваш: „Аз съм християнин, Син Божи“. – Осиновен ли си от Бога, или си Негов истински син? Ти играеш ролята на Син Божи, но си далеч от положението на истински Син Божи. Не се заблуждавай, не си служи нито с бели, нито с черни лъжи. Мнозина ме питат: „Ти кой си? “ – За себе си зная кой съм, но ако вие искате да знаете кой съм, това е ваша работа. към беседата >>
286. Рабство и приятелство, НБ , София, 16.5.1937г.,
- Един беден християнин често ходил в едно от тия общества да се моли.
Сега да се върнем към съществения въпрос. Човек първо трябва да има права мисъл, прави разбирания за нещата. Ще ви приведа един пример из живота на американските религиозни общества. В Америка има много съживителни събрания, в които хората ходят да се молят. Един беден християнин често ходил в едно от тия общества да се моли. Като се връщал от едно от тия събрания, той минал покрай дома на един банкер, който, като броил парите си, забравил една торба с пари на прозореца на къщата си. Като минал покрай банкерската къща, бедният погледнал нагоре към прозореца и видял торбата с парите. Той си помислил: „Ето, този банкер оставил тази торба с пари за мене.“ Като си казал тези думи, той взел торбата и отишъл у дома си. Като видял жена си, казал: „Жена, ето аз ходя в съживителните събрания, моля се на Бога и Той като знае положението ми, наредил така, че банкерът да забрави торбата си с парите на прозореца заради мене. Бог послуша молитвата ми.“ Как стана това? към беседата >>
- Някой християнин е крайно ревностен, слуша Господа и изпълнява Неговите заповеди.
Докато детето е малко, безпомощно, майката се грижи за него. Като порасне, тя следи, слуша ли я, или върши своята воля. Ако не я слуша, тя казва: Каквото можах, направих за тебе. Отсега нататък ти ще се грижиш за себе си. Така постъпват и християните. Някой християнин е крайно ревностен, слуша Господа и изпълнява Неговите заповеди. Колкото повече време минава, той започва да урежда своя живот, да се осигурява. Когато вижда, как тоя човек се урежда и мисли само за себе си, Бог казва: Аз те оставям свободен; прави, каквото знаеш: Ти можеш вече да се грижиш за себе си, нямаш нужда от мене. Не е лошо да уреждате живота си, но уреждайте го, както Бог изисква. Какво изисква Бог от човека? към беседата >>
289. Великoтo малко и великото голямо, НБ , София, 20.6.1937г.,
- Един християнин се оплакваше от положението си, като казваше: „Чудно нещо, докато бях светски човек и не четях Библията, работите ми вървяха напред.
Мнозина казват, че като умре човек, с него всичко се свършва. Да, за днешния ден всичко се свършва, но за утрешния ден всичко започва отново. Ето защо ние трябва да бъдем готови за всеки ден, който носи възможностите в себе си. Съвременните хора градят своето щастие върху една основа, която не издържа. Понятията, които хората имат в живота, при големите изпитания, които им дохождат, не издържат. Един християнин се оплакваше от положението си, като казваше: „Чудно нещо, докато бях светски човек и не четях Библията, работите ми вървяха напред. Откак станах християнин и започнах да чета Библията и Евангелието, работите ми тръгнаха назад.“ Защо работите му не вървели добре? Защото той станал християнин, [за] да тръгнат работите му още по-добре. Аз не зная при такива мисли работите му да вървят добре. към беседата >>
- Откак станах християнин и започнах да чета Библията и Евангелието, работите ми тръгнаха назад.“ Защо работите му не вървели добре?
Да, за днешния ден всичко се свършва, но за утрешния ден всичко започва отново. Ето защо ние трябва да бъдем готови за всеки ден, който носи възможностите в себе си. Съвременните хора градят своето щастие върху една основа, която не издържа. Понятията, които хората имат в живота, при големите изпитания, които им дохождат, не издържат. Един християнин се оплакваше от положението си, като казваше: „Чудно нещо, докато бях светски човек и не четях Библията, работите ми вървяха напред. Откак станах християнин и започнах да чета Библията и Евангелието, работите ми тръгнаха назад.“ Защо работите му не вървели добре? Защото той станал християнин, [за] да тръгнат работите му още по-добре. Аз не зная при такива мисли работите му да вървят добре. към беседата >>
- Защото той станал християнин, [за] да тръгнат работите му още по-добре.
Ето защо ние трябва да бъдем готови за всеки ден, който носи възможностите в себе си. Съвременните хора градят своето щастие върху една основа, която не издържа. Понятията, които хората имат в живота, при големите изпитания, които им дохождат, не издържат. Един християнин се оплакваше от положението си, като казваше: „Чудно нещо, докато бях светски човек и не четях Библията, работите ми вървяха напред. Откак станах християнин и започнах да чета Библията и Евангелието, работите ми тръгнаха назад.“ Защо работите му не вървели добре? Защото той станал християнин, [за] да тръгнат работите му още по-добре. Аз не зная при такива мисли работите му да вървят добре. към беседата >>
290. Съществени връзки / Четирите отношения, СБ , РБ , София, 22.8.1937г.,
- Един съвременен християнин или един какъв и да е човек, трябва да знае, как да работи за придобиване на червения цвят в себе си. (втори вариант)
Ако устните изтънеят много и това е друга опасност. Ако носът стане много широк, опасна е работата на човека, но ако носът стане много тънък, изтънее и това е опасна работа. Ако носът стане много къс, има една опасност; ако стане много дълъг - друга опасност. Ако челото на човека е ниско, има една опасност, но ако стане много високо, има друга опасност. Това са противоположности, които вие трябва да разбирате. Един съвременен християнин или един какъв и да е човек, трябва да знае, как да работи за придобиване на червения цвят в себе си. Някои, като искат да имат червени устни, току се мажат с червена боя. Щом искате да имате червени устни, вие трябва да работите всеки ден по половин час върху светлината, да възприемате червения цвят на светлината. към втори вариант >>
- Съвременният християнин трябва да знае методите, чрез които да работи върху себе си, да изправи своите дефекти.
Човек е дошъл на земята да научи методите за обновяване, за подмладяване на тялото. Той трябва да работи върху себе си, да изправя линиите и чертите на лицето си, на всички удове върху него. Например, носът, ушите, устата, челото му трябва да отговарят на известни мерки. Ако са извън нормалната мярка, човек е изложен на опасност. Ако устните са много дебели или много тънки, човек е изложен на опасност; ако носът е много широк или много тесен, или ако е много къс или много дълъг, човек е изложен на ред опасности; ако челото му е много ниско или много високо, човек пак е изложен на опасности. Съвременният християнин трябва да знае методите, чрез които да работи върху себе си, да изправи своите дефекти. Иска ли човек да има червени устни, той трябва да работи с червения цвят на светлината, вътрешно да го възприема. Някои моми скубят космите на веждите си, да станат по-тънки. Дебелите вежди говорят за голяма наблюдателност, но същевременно те показват отсътствие на интуиция. Човек с дебели вежди трябва да мине през големи опитности, да вложи в ума си светли, възвишени мисли, за да разбере, че освен обективния, конкретен свят съществува и друг, по-възвишен от него. към беседата >>
291. Естественият живот, ООК , София, 25.8.1937г.,
- И кесията ми тури на работа, а не само мен.“ Че един християнин, който върви по новия път трябва да бъде щедър!
Например, ако дойда и ти направя една услуга, и ти дам 100 лева, 200 лева, хиляда лева, и след това ти казвам: „Знаеш ли, че аз ти направих услуга, че като няма друг? Тогаз? “ Някой казва: „Аз го обърнах! “ В Америка има християни, които ги наричат смахнати християни. Той влиза в църква и казва: „Когато Господ ме обърне, обърне (не) само мен, но и кесията ми обърне. И кесията ми тури на работа, а не само мен.“ Че един християнин, който върви по новия път трябва да бъде щедър! Трябва да бъдете щедри. Да давате на другите! Ти казваш: „Ти дай! “ Не, аз казвам на себе си: „Ти трябва да дадеш! “ Аз вземам въздух сега. към беседата >>
292. Мястото на възвишеното и обикновеното в живота, ООК , София, 27.10.1937г.,
- Един беден християнин се молил дълго време на Господа за пари.
– „ Ядох“. – Щом си ял, ти трябва да знаеш какво да правиш, как да се лекуваш. Ако някой мине покрай касата на някой богат човек, погледне към парите в нея и си помисли:„ Да имах тия пари, щях да живея добре“. Щом помисли за парите, този човек е близнал вече от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото. Той се е заразил вече от него. Един беден християнин се молил дълго време на Господа за пари. Като вървял по улиците, един ден той видял една голяма торба с пари, която била забравена от един богат човек. Той веднага взел торбата и благодарил на Господа, че чул молитвата му. В това време друг един го проследил и започнал да го дебне, да търси начин да открадне парите му. В един момент бедният се захласнал и последният му задигнал торбата. Като се обърнал, първият видял, че парите му липсвали, но веднага забелязал крадеца близо до себе си. към беседата >>
293. Естественият път, ООК , София, 17.11.1937г.,
- Казвам: Ето един християнин.
Музикално като говорите, да ти е драго, че си казал една дума, да знаеш как да я кажеш. Като гледаш тоя човек, който се е занимавал с музика, той има права стойка, лицето му е светло, свири хубаво. Един доста млад човек, живял е хубаво, чист живот, лицето чисто, като излиза има самоувереност. Не го е страх дали може. Свири човекът. Казвам: Ето един християнин. Такава самоувереност трябва да имат в своите постъпки. Не свири така, като че ли го е страх, но свири самоуверено. Аз бих желал всеки от вас да може да бъде такъв господар в своя живот, както този е господар на ръчката, на цигулката. Пръстите се движат, вземат двойни, тройни ноти и верно ги вземат. Казвам: Колко време този човек е свирил? към беседата >>
294. Малките заповеди, НБ , София, 28.11.1937г.,
- Християнин ли си?
Той привидно е лош, но вътре е добър. Среща ви един човек в гората, спира ви и ви обира. Като разбере, че сте беден човек, че имате жена и деца, той казва: „Съжалих се на беднотията ти, на твоите деца. Ето, вземи парите си, а отгоре на това и две хиляди лева. Ти какъв си? Християнин ли си? “ – „Да, християнин съм.“ – „Иди си тогава дома си и се научи по-добре да се молиш. Благодари на Христа, заради Него ти върнах парите.“ Та казвам: Вътрешната страна на живота седи в това, да виждаме във всичко една добра черта. Ти не можеш да развиеш самостоятелно в себе си каква и да е дарба, ако не се свържеш с ония хора, които са я развили преди тебе. Ти не можеши да бъдеш добър човек, ако не се свържеш с добрите хора. Ти не можеш да бъдеш талантлив, ако не се свържеш с талантливите хора; ти не можеш да бъдеш светия, ако не се свържеш със светиите; ти не можеш да бъдеш добра майка и добър баща, ако не се свържеш с добрите майки и с добрите бащи по лицето на земята. към беседата >>
- “ – „Да, християнин съм.“ – „Иди си тогава дома си и се научи по-добре да се молиш.
Среща ви един човек в гората, спира ви и ви обира. Като разбере, че сте беден човек, че имате жена и деца, той казва: „Съжалих се на беднотията ти, на твоите деца. Ето, вземи парите си, а отгоре на това и две хиляди лева. Ти какъв си? Християнин ли си? “ – „Да, християнин съм.“ – „Иди си тогава дома си и се научи по-добре да се молиш. Благодари на Христа, заради Него ти върнах парите.“ Та казвам: Вътрешната страна на живота седи в това, да виждаме във всичко една добра черта. Ти не можеш да развиеш самостоятелно в себе си каква и да е дарба, ако не се свържеш с ония хора, които са я развили преди тебе. Ти не можеши да бъдеш добър човек, ако не се свържеш с добрите хора. Ти не можеш да бъдеш талантлив, ако не се свържеш с талантливите хора; ти не можеш да бъдеш светия, ако не се свържеш със светиите; ти не можеш да бъдеш добра майка и добър баща, ако не се свържеш с добрите майки и с добрите бащи по лицето на земята. Ти не можеш да бъдеш и добър учител, ако не се свържеш с добрите учители. към беседата >>
- Следователно, вместо християнин, метахристиянин и панметахристиянин може да турите други имена: човек на истината, човек на мъдростта – мета и човек на любовта – пан.
Да бъдеш панметахристиянин, значи, да станеш господар на себе си, на своя ум и сърце, да не може никой да те изнуди. Мета значи да се мяташ над всичко, да си над условията. Кой плувец е добър? – Който е над водата. Остане ли под водата, неговият живот е свършен. Следователно, вместо християнин, метахристиянин и панметахристиянин може да турите други имена: човек на истината, човек на мъдростта – мета и човек на любовта – пан. Как ще съедините тези три неща в едно? Човек може да бъде още физик, метафизик и панметафизик; математик, метаматематик и панметаматематик. към беседата >>
296. Ползата от краката, ООК , София, 22.12.1937г.,
- Вие сте един християнин, как ще направите доброто?
Когато се проявяваш, тъй както Бог не те е създал, това е лошото, това е злото в света. Сега това да го знаете. Казвате: „Не трябва човек да прави зло, а трябва да прави добро“. Как ще направите добро, кажете ми? Представете си, че вие искате да направите добро на един богат човек, който е много честолюбив, пропаднал е, как ще направите доброто, кажете ми? Вие сте един християнин, как ще направите доброто? – Ако идете и му дадете 1000 лева. Мене ми разправяше един български генерал из българския живот. Сега един български генерал, осъждат го, близо 2 години го лишават от граждански права. Лишават го от пенсия, пущат го от затвора, не го приемат в затвора, пенсия няма; приятелите не искат да му помагат, той отива да работи, за да си изкара по малко хляб. Среща го един негов приятел и казва: „Гладен ще умра“. към беседата >>
297. Пред радостите и зад страданията, ООК , София, 29.12.1937г.,
- Но питам: Като християнин ще те слуша ли Господ?
Има френски думи, аз ако ги произнеса в природата, мене ще посрещне, а французина няма да посрещне. Аз, светия (ако съм) като започна да говоря френски, като се помоля на Бога на френски, ще ме послуша. Онзи французин, макар да се моли на френски, да е роден французин, няма да го послуша. Тогава казвам: Може да се молиш на английски, може да се молиш на френски, на български, ни глас, ни слушание. Казвам: Вие може да минавате за християни, може да минавате за мохамедани, може да минавате за окултисти, за индуси, за всичко друго. Но питам: Като християнин ще те слуша ли Господ? – Като будист, ще те слуша ли Господ? – Ако като християнин не те слуша, не си християнин. Ако като будист не те слуша, не си будист. Един опит трябва. Казвам сега: Французите имат носово произношение. към беседата >>
- – Ако като християнин не те слуша, не си християнин.
Онзи французин, макар да се моли на френски, да е роден французин, няма да го послуша. Тогава казвам: Може да се молиш на английски, може да се молиш на френски, на български, ни глас, ни слушание. Казвам: Вие може да минавате за християни, може да минавате за мохамедани, може да минавате за окултисти, за индуси, за всичко друго. Но питам: Като християнин ще те слуша ли Господ? – Като будист, ще те слуша ли Господ? – Ако като християнин не те слуша, не си християнин. Ако като будист не те слуша, не си будист. Един опит трябва. Казвам сега: Французите имат носово произношение. Аз се впущам в неща дребни. На френският език, всичкото е тук, в носът. към беседата >>
298. Доброто и светлината, УС , София, 2.1.1938г.,
- Някой религиозен иска да се покаже пред хората за последовател на Христа, и затова, питат ли го, или не го питат, той все ще намери случай да каже, че е християнин.
Например, питат едного, колко души били на събранието. – Хиляда души. Всъщност, салонът им може да събере най-много 500 души. Коя е причината, че този човек не казва истината? Той иска да си придаде по-голяма важност, да покаже пред хората, че ходи на такива събрания, които се посещават от много хора. Някой религиозен иска да се покаже пред хората за последовател на Христа, и затова, питат ли го, или не го питат, той все ще намери случай да каже, че е християнин. Едно време християните се криеха в миша дупка, да не ги преследват. към беседата >>
299. Четиритях точки, ООК , София, 12.1.1938г.,
- Ти като християнин ще станеш търпелив, както Господ те търпи, така ще търпиш другите хора.
Случайност в природата няма. Има случайности, които не разбирате. Всичките опитности, които се дават на човека, в какъвто и да е смисъл, туй е за да се уясни и облагороди човешкият характер. Имате някоя неприятност. Някои мислят, че като станат християни, ще си уредят работите. Ти като християнин ще станеш търпелив, както Господ те търпи, така ще търпиш другите хора. Господ те е търпял хиляди години, нито мислите ти, нито чувствата ти, нито волята ти са както трябва и Господ казва: От това дете, човек ще стане. Казвате: „Баща ни е много строг“. Дето бащата не е строг, винаги жена му заповядва. Щом жената заповядва, бащата не е много строг. Понеже, неговата другарка го възпитава и като намери децата, казва: „Заради вас, аз страдам“. към беседата >>
300. Ден без стълкновение, ООК , София, 19.1.1938г.,
- Силата на един християнин, на един от новото учение седи в това, миналите погрешки, които сме направили да ги поправим.
Надвечер поискал прошка от жена си и казва: „Като ми прости жена ми, като че слезе един голям товар“. Казвам: Спасе, Спасе, другояче трябва да живееш. Вие мислите, че може да плеснеш човека с някоя дума, но ще отговаряш. Сега не искам да се сърдите. Това са остатъци от миналото, с които трябва да се справим. Силата на един християнин, на един от новото учение седи в това, миналите погрешки, които сме направили да ги поправим. Като ги превъзмогнем, в нас ще се развие една грамадна сила. Всичките прегрешения, които сме направили трябва да ги използуваме, да ги превърнем в добродетели, за да добием една сила, защото без тия погрешки, ти безпогрешен човек не може да се развиваш. Погрешките, които носим са наследствени. Сегашните погрешки, които правим, те са условие, за да може ние да растем. И при сегашните условия хората трябва да растат, да се раждат и да умират. към беседата >>
301. Няма нищо ново под слънцето, НБ , София, 23.1.1938г.,
- Та и когато вие мислите, че няма кой да ви обича на земята, обърнете се към хората с думите: Няма ли тук поне един християнин, който може да ме окуражи в този труден за мене час?
Всякога, когато пристигали и заминавали параходите, той виждал как хората се целуват, прегръщат при изпращане и посрещане, но него никой не го поглеждал, никой не го прегръщал, нямал нийде никого близък. Един ден като наблюдавал тия сцени между хората, той се провикнал: „Братя, няма ли нито един брат, нито една сестра християни, да живеят в името на Господа Исуса Христа? Да се обърне към мене с внимание? “ Веднага около него се струпали множество мъже и жени, принадлежащи към едно християнско общество. Както виждате, много такива хора има. Та и когато вие мислите, че няма кой да ви обича на земята, обърнете се към хората с думите: Няма ли тук поне един християнин, който може да ме окуражи в този труден за мене час? Кажете ли така, веднага ще се явят много братя и сестри в Христа. Това наричам аз нова вяра. Да вярваш, преди да си опитал нещата, а като ги опиташ, ще ги разправяш на другите. Да обичаш и да те обичат, без да си заслужил. Те като те обичат и като обичаш, тогава ще заслужиш и тогава ще разправяш на хората. към беседата >>
- Човек не се ражда нито християнин, нито окултист.
Бог се е проявил в миналото, проявява се сега, ще се проявява и в бъдеще. Пазете убеждението, с което сте родени. Един брат се оплакваше, че го следели, да видят какви убеждения има. Ще кажат, че е окултист. Това е човешко тълкуване. Човек не се ражда нито християнин, нито окултист. Това са имена, с които впоследствие го кръщават. Човек се ражда човек, както рибата се ражда риба, а птицата – птица. Човек стъпва на земята, рибата плува във водата, а птицата хвърчи във въздуха. Всеки се проявява такъв, какъвто е роден. Дойде някой при мене и казва: „Ще ме извиниш, малко съм сприхав“. към беседата >>
303. Ценности на любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 27.7.1938г.,
- Един виден мисионер-християнин отишъл на един остров във Великия океан, между човекоядци, да им проповядва Христовото учение, да ги обърне към Христа.
Един виден мисионер-християнин отишъл на един остров във Великия океан, между човекоядци, да им проповядва Христовото учение, да ги обърне към Христа. След няколко годишна усилена дейност, той успял да обърне много от тях към Христа – в правия път. Случило се по това време, че една от новите християнки, 80 годишна жена, заболяла сериозно. Като помислила, че няма да живее повече, тя извикала един свещеник у дома си, да я изповяда. Обаче, тя не се изповядала, но му казала: Отче, ще те моля да ми доставиш една малка ръчичка на някое дете. Мисля, че като изям тази ръчичка, съвършено ще се излекувам. към беседата >>
- Не само тази канибалистка се е върнала към своето минало верую, но и всеки човек, въпреки убеждението си, че е християнин и не яде месо, все пак ще прояви своето старо верую.
Обаче, тя не се изповядала, но му казала: Отче, ще те моля да ми доставиш една малка ръчичка на някое дете. Мисля, че като изям тази ръчичка, съвършено ще се излекувам. Какво показва това? – Това показва, че макар и обърната към Христа, тя не може да се откаже от детската ръчица, т. е. от канибализма. Не само тази канибалистка се е върнала към своето минало верую, но и всеки човек, въпреки убеждението си, че е християнин и не яде месо, все пак ще прояви своето старо верую. Щом се види в някакво затруднение, той казва: Ако се намери отнякъде една детска ръчица, аз непременно ще оздравея, и работите ми ще се наредят. към беседата >>
- Християнин е, но брадата му не е християнска.
При мен дойде един и ми каза, че е християнин. Християнин е, но брадата му не е християнска. Челото му виждам, че е християнско, но скулите му и брадата му не са християнски. Една трета е християнин. Та казвам: Дотолкоз ние сме християни, доколкото ние сме приложили Божествените идеи в лицето си. Да се сформирова челото ни, понеже зад челото седи човешкият мозък. Зад скулите седи симпатичната нервна система, която служи за храносмилането, а пък зад брадата седят всичките мускули, кости, седи физическото тяло. към беседата >>
- Една трета е християнин.
При мен дойде един и ми каза, че е християнин. Християнин е, но брадата му не е християнска. Челото му виждам, че е християнско, но скулите му и брадата му не са християнски. Една трета е християнин. Та казвам: Дотолкоз ние сме християни, доколкото ние сме приложили Божествените идеи в лицето си. Да се сформирова челото ни, понеже зад челото седи човешкият мозък. Зад скулите седи симпатичната нервна система, която служи за храносмилането, а пък зад брадата седят всичките мускули, кости, седи физическото тяло. Долната част определя какво е състоянието на тялото на физическия свят. към беседата >>
306. Силата на човека, УС , София, 30.10.1938г.,
- Като срещнеш християнин, който е овца, той пасе, той е от най-безопасните, но този с рогата може да те мушне, онзи от коня може да те ритне.
Ако една овца се страхува за своето агънце да не го срещне вълк да го изяде, не е ли намясто това? Обидили някого. Казвам му, обяснявам му философски: Ти си се обидил от нещо. Да не се обиждаш, но трябва да знаеш философия. Има християни, които са излезли от овцата; други са излезли от говедата – имат рога; други са излезли от кон – имат копита отзад. Като срещнеш християнин, който е овца, той пасе, той е от най-безопасните, но този с рогата може да те мушне, онзи от коня може да те ритне. Има и други видове. Тези навици те ги имат от хиляди години. Няма да им вържеш кусур. Той казва: „Аз кон ли съм? “ Щом риташ, от конска порода си. към беседата >>
307. Страдания и придобивки, МОК , София, 18.11.1938г.,
- Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка.
Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение. Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени. Такива примери има дадени в християнството. Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка. Един ден, като влиза в една пещера, иде един лъв и реве, приближава се към него и си подава крака. Той вижда, един трън забоден в крака. Изважда тръна, намазва му крака, заминава си този лъв. Случило се, че хванали този християнин и го изкарали на арената. Същевременно този лъв, на когото той изкарал тръна из крака, и него хванали. към беседата >>
- Случило се, че хванали този християнин и го изкарали на арената.
Такива примери има дадени в християнството. Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка. Един ден, като влиза в една пещера, иде един лъв и реве, приближава се към него и си подава крака. Той вижда, един трън забоден в крака. Изважда тръна, намазва му крака, заминава си този лъв. Случило се, че хванали този християнин и го изкарали на арената. Същевременно този лъв, на когото той изкарал тръна из крака, и него хванали. Случило се, че като го изкарали да го изядат лъвовете, излязъл този лъв, на който той изкарал тръна. Като дошъл лъвът при него, започнал да му лиже крака, усеща, че е неговият благодетел, който му изцерил крака. Веднага го познал. В човека има едно чувство и в животните го има: Направеното добро не се забравя. към беседата >>
309. Големите блага, ООК , София, 19.4.1939г.,
- Аз съм привождал на вас онзи пример: Един беден християнин се е молил дълго време Господ да му помогне, да го освободи от сиромашията.
Та казвам, избягвайте белите и черните лъжи. Аз говоря за онова съзнание в себе си, което трябва да имате. Щом употребиш най-малката лъжа, веднага се образува една черна страна между Бога и тебе. Затвори се небето. Аз съм привождал на вас онзи пример: Един беден християнин се е молил дълго време Господ да му помогне, да го освободи от сиромашията. Една вечер, като се връща от съживително събрание, дето се е молил, гледа, на прозореца на един богаташ, една забравена торба със злато, оставена там. Задига торбата и казва: „Благодаря на Господа. Този, богатият човек оставил торбата за мене.“ Отива в къщи, занася торбата. Иска да се моли, торбата пред него, не може да се моли. Три пъти става да се моли, сутрин, обед и вечер, но торбата седи пред него и не може да се моли. към беседата >>
310. Иде и иди, ООК , София, 3.5.1939г.,
- Като станеш методист турят ти в ума една идея, че ти не можеш да бъдеш християнин, ако не се кръстиш.
Прочетете книгата „Животът на Йоан Веслей“. Той е родоначалник на методизъма. Или може да прочетете книга за баптизъма. Сега считат методизъма, че приготовлява пътя на баптизъма. Да кажем, че ти, като методист, изучаваш Евангелието. Като станеш методист турят ти в ума една идея, че ти не можеш да бъдеш християнин, ако не се кръстиш. За самото кръщение има два метода. Едното кръщение е с вода. Вярват, че още като се роди детето, то е еврейче. Значи всички деца се раждат все евреи. Тогаз, за да ги направят християни, трябва да ги кръстят с вода. към беседата >>
- „И ако ти не се кръстиш на тая възраст, ти не си християнин“, казва баптиста.
Какво казват в народа при този случай: „Това дете ми го даде еврейче, а пък аз ти го връщам християнче.“ Ако си методист и изведнъж искаш да станеш баптист, трябва да се кръстиш пак. Един православен, ако [ще] става методист, ще стане без да е кръщаван, защото той вече се е кръстил. Но ако православен или друг стане баптист, макар и възрастен, трябва да бъде кръщаван. Защото при баптистите кръщаването става на 30 годишна възраст. „Понеже Христос е кръстен на 30-та година, следователно, всеки трябва да се кръсти на тази възраст“, казва баптиста. „И ако ти не се кръстиш на тая възраст, ти не си християнин“, казва баптиста. И ти почнеш да се бориш със себе си: да се кръстиш ли или да не се кръстиш. Ако не се кръстиш, в Царството Божие няма да влезеш. Това са външни разбирания. Кръщение по форма го наричам аз това. Хората могат да се кръстят номинално, от евреин станал християнин, но по форма християнин. към беседата >>
311. Знаменосци на Любовта, УС , София, 18.6.1939г.,
- И който християнин срещнеш, всеки мисли, че като неговото разбиране няма, че то е вярното.
Ние живеем в един век, дето мислим, че сме много силни, много умни. И който християнин срещнеш, всеки мисли, че като неговото разбиране няма, че то е вярното. На масата видях едно зелено паяче, че се разхожда. По едно време си обърна задницата нагоре, вдигна си краката и гледа насам-нататък. После пак върви, пак си дигна задницата и краката и казва: Какво знаете вие, можете ли да си вдигнете задницата като мене? Рекох: Слушай, задницата не си вдигай. То ми каза: Могат ли те да изпридат такава тънка паяжина, както аз? към беседата >>
312. Дрехата на Любовта, ООК , София, 5.7.1939г.,
- Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това?
Казва: „Много се радвам, че сте дошли в дома ми.“ Ще разточи баница, ще наточи винце, кокошка ще заколи. Казва заповядайте, похапнете. А като те изпрати, казва: „Чума такава, сега му дошло време да му правя баница, като че го канил някой! “ Питам сега, защо постъпва така? Външната дипломация на живота е така. Вие ще направите едно добро и след туй, като замине човека, ще кажете: „Дали е християнин, дали заслужава това? Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. към беседата >>
313. Към свобода!, ООК , София, 15.11.1939г.,
- В романа "Камо Грядеши" Урс, като стана християнин, се въздържаше вече. (втори вариант)
Ние нямаме достатъчно енергия. Смелост е нужна. Онези, на които задната част на главата е широка, имат енергия, затова са смели. А пък тези, на които главите не са широки там, са страхливи и минават за кротки. Не, кротък човек е онзи, който може да направи всичко, но се въздържа. В романа "Камо Грядеши" Урс, като стана християнин, се въздържаше вече. Аз имам един пример из българския живот. Един българин се оженил и потупвал жена си. Жена му се обърнала към Бога. И той се обръща. И той разправя: "10 години си гугукахме. към втори вариант >>
- “ Урс, като стана християнин, се въздържа вече.
Смелост е нужно. Онези, на които задната част на главата е широка, имат енергия, затова са смели. А пък тези, на които главите не са широки там, са страхливи и минават за кротки. Не, кротък човек е онзи, който може да направи всичко, но се въздържа. В романа „Камо грядеши? “ Урс, като стана християнин, се въздържа вече. към беседата >>
314. Жена кога ражда, НБ , София, 19.11.1939г.,
- Тя казва: „Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва.“ Като добър християнин, този човек ѝ казва: „Много ми е приятно, че ме посети.“ Обаче, ако започне да роптае, да проклина съдбата си, че му дотегнало да се занимава с болести, болестта ще се затвърдява още повече и няма да го напусне.
Трябва да има някой, който да ги носи. Как носите болестите вие, това аз не зная. Но според мене завършен характер е този, който, като се намери пред някаква болест, превръща я в добро. Като му дойде някаква болест, той ѝ се покланя, зарадва ѝ се, говори ѝ мекичко, пита я защо е дошла, какво иска, поканва я да седне, нахранва я. Като поседи известно време, болестта остава доволна от човека и сама си излиза. Тя казва: „Един път в годината дойдох на този човек и той ме прие както трябва.“ Като добър християнин, този човек ѝ казва: „Много ми е приятно, че ме посети.“ Обаче, ако започне да роптае, да проклина съдбата си, че му дотегнало да се занимава с болести, болестта ще се затвърдява още повече и няма да го напусне. Болестта носи повече благословение, отколкото трябва. Тя е много щедра. Като дойде при някой човек, тя го натоваря толкова много, че той започва да страда от нейната щедрост. Големи подаръци носи болестта на човека. към беседата >>
316. Там имаше някой си человек, НБ , София, 26.11.1939г.,
- Човек не може да бъде истински християнин, ако умът, сърцето и волята му не са гениални.
При най-добри чувства и разположения човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувствува и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Човек не може да бъде истински християнин, ако умът, сърцето и волята му не са гениални. Мислите ли, че Божественото може да дойде в един глупав човек? към беседата >>
317. Права и вярна любов, НБ , София, 10.12.1939г.,
- При един богат християнин идва един просяк, иска да му даде нещо, богатият го подлага на един психологически опит.
При един богат християнин идва един просяк, иска да му даде нещо, богатият го подлага на един психологически опит. Дава на бедния един лев, но последният остава недоволен. Дава му два, три, четири, пет лева, но просякът все е недоволен. Дава му двадесет лева, пак е недоволен. Той увеличава сумата, дава му сто, двеста, хиляда лева. После, когато му даде сто–двеста хиляди лева, просякът отваря очите си и си отива. към беседата >>
318. Акаш и прана, НБ , София, 24.12.1939г.,
- “ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание.
Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила. „Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам. Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре? “ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливите.“ към беседата >>
319. Два момента, УС , София, 7.1.1940г.,
- Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги.
Кой е крив? Майките се възхищават от картините, които рисуват техните деца, от гарджетата, които рисуват. Гениално е това дете. Но с такива картини, с такива гарджета, работа не става. И аз съм рисувал такива гарги, но работа с тях не става. Ето какво разбирам: Ти мислиш, че ти си християнин, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си учен човек, но ти рисуваш гарги. Мислиш, че си силен човек, но ти рисуваш гарги. Ти мислиш, че си силен човек, но дойде една мъчнотия, не можеш да я изнесеш. Мислиш, че си богат, обаче изгубиш парите си, виждаш, че не си богат. Богат човек е онзи, подир когото парите вървят, отподире. към беседата >>
320. Познаване на великото, НБ , София, 7.1.1940г.,
- Но да стане човек християнин, за да го извадят от водата, той не се ползува много.
От времето на Христа досега са се изминали само два деня. Тази епоха е подготвителна. Тази епоха аз я наричам епоха на спасение. Значи, ония хора, които се давят, трябва да ги извадим от водата и да ги спасим. Спасението подразбира изваждане от водата на онзи, който се дави. Но да стане човек християнин, за да го извадят от водата, той не се ползува много. Да стане човек християнин, това значи да учи. Какво е придобил от това, че вярва, какво Бог е създал света? На християнина не е нужно само да се избави, но трябва да му се дадат условия да работи. Вие от толкова години сте християни, но какво придобихте? Какво трябва да се проповядва на съвременните християни? към беседата >>
- Да стане човек християнин, това значи да учи.
Тази епоха е подготвителна. Тази епоха аз я наричам епоха на спасение. Значи, ония хора, които се давят, трябва да ги извадим от водата и да ги спасим. Спасението подразбира изваждане от водата на онзи, който се дави. Но да стане човек християнин, за да го извадят от водата, той не се ползува много. Да стане човек християнин, това значи да учи. Какво е придобил от това, че вярва, какво Бог е създал света? На християнина не е нужно само да се избави, но трябва да му се дадат условия да работи. Вие от толкова години сте християни, но какво придобихте? Какво трябва да се проповядва на съвременните християни? Досега им се е проповядвало, че Христос умря за грешните и изкупи греха на човечеството. към беседата >>
321. Става истина, НБ , София, 3.3.1940г.,
- Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано.
Казвам: Днешните християни, от гледището на Христа, те не са приложили християнството. Ако вземеш съвременните християни, доста напреднали са, в сравнение с физическото много високо седят, но както Христос проповядвал християнството, Божественото учение, далече са още. Не казвам, че всички. Има някои верующи, които са достигнали до голяма степен на развитие. Човек, за да бъде християнин, той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце, трябва да има едно тяло добре организирано. После, той трябва да бъде човек, на когото да разчиташ във всяко отношение. За туй трябва да се създадат условия. В една яблъчна семка, в една крушова семка има всичките възможности за създаване, за развитието на едно отлично дърво, но трябва да се даде хубава почва. Ако туй семе го посееш в хубава почва, то ще прояви своята сила. към беседата >>
322. Трите обещания, УС , София, 10.3.1940г.,
- Да кажем, че един християнин мисли, че той разбира много, че много работи му са ясни.
Пространството може да се събере в един лешник. Защото то е като много финно платно, че може да го събереш на едно място. Често ние се простираме. Българинът казва: „Простира се по-далеч от чергата си“. Простирането нищо не постига. Да кажем, че един християнин мисли, че той разбира много, че много работи му са ясни. Това нищо не значи, какво разбираш. Разбираш, но нямаш сила в себе си. Разбираш, какво нещо е сиромашията, но нямаш власт над сиромашията. Разбираш, какво нещо е животът, но нямаш власт над живота. Разбираш любовта, но не знаеш да я задържиш, изгубваш я. към беседата >>
325. Нови и стари неща, УС , София, 9.6.1940г.,
- В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време.
Някой път някой казва: „Не мога да се моля.“ Защо не можеш да се молиш? Има си причини. В Америка един набожен християнин, набожен, но беден, посещавал той събранията вечерно време. Всяка вечер той отивал. Една вечер, като се връща, минава покрай къщата на един богаташ, гледа прозорецът отворен и на прозореца оставена една торба. Почудил се той и си казал: „Господ заблудил този богаташ да остави торбата си тук за мене, понеже ми трябват пари.“ Хваща торбата, тръгва си. Казва: „Толкоз години се моля, ето торбата дойде най-после.“ Отива в къщи, вика жена си и децата си, казва: „Господ отговори на молитвата ми, дойде торбата, ето.“ Жената замесва хляб, приготовлява хубаво ядене, децата се радват, че дрехи, всичко ще имат вече. Отива той да се моли, но рече да се моли и торбата застане пред него, молитвата отива до торбата, не отива по-нагоре. към беседата >>
326. Хубавите неща, МОК , София, 5.7.1940г.,
- Имахме един Симеон от Търновско, който, като стана християнин, мислеше, че е силен човек, на всичко може да заповядва.
Имахме един Симеон от Търновско, който, като стана християнин, мислеше, че е силен човек, на всичко може да заповядва. Отива един ден в Габрово, иде една голяма буга, тя мучи и рови. Той казва: „Заповядвам ти в името на Исуса Христа да не мучиш.“ Отива, хваща я, иска да ѝ заповяда. Като я хванал за рогата, тя го натиска в земята и едвам го спасил говедарят със своя кривак. Казва: „Излезе бугата по-силна от мене.“ Рекох: „Защо по-рано не се опита с някоя по-малка буга, че после с голямата? “ Аз ви привеждам примера с бугата. към беседата >>
327. Комедия, драма, трагедия, УС , София, 7.7.1940г.,
- Ти станеш християнин и си туриш такива обуща, които образуват мазоли.
За пример, направиш си някои модни обуща, идеш при някой обущар, вземе ти мярка, пък ги направи такива – французки. След това те убеди, че тия обуща са хубави. Свият ти пръстите, ти ходиш с тях, образуват ти мазоли. Казваш: „Французки обуща“, но те ти образуват мазоли. Щом си направиш модерни обуща, то е янлъш мода. Ти станеш християнин и си туриш такива обуща, които образуват мазоли. Ти си янлъш християнин. Един християнин, ако постоянно се безпокои, какъв християнин е. Какво ще стане с България? Какво ще стане със света? Господ, Който създал света, Той е определил светът да си светува, българите ще си българуват и ти ще си живееш, нищо повече. към беседата >>
- Ти си янлъш християнин.
След това те убеди, че тия обуща са хубави. Свият ти пръстите, ти ходиш с тях, образуват ти мазоли. Казваш: „Французки обуща“, но те ти образуват мазоли. Щом си направиш модерни обуща, то е янлъш мода. Ти станеш християнин и си туриш такива обуща, които образуват мазоли. Ти си янлъш християнин. Един християнин, ако постоянно се безпокои, какъв християнин е. Какво ще стане с България? Какво ще стане със света? Господ, Който създал света, Той е определил светът да си светува, българите ще си българуват и ти ще си живееш, нищо повече. Някой българин го взел, че му направил баня, окъпал го малко. към беседата >>
- Един християнин, ако постоянно се безпокои, какъв християнин е.
Свият ти пръстите, ти ходиш с тях, образуват ти мазоли. Казваш: „Французки обуща“, но те ти образуват мазоли. Щом си направиш модерни обуща, то е янлъш мода. Ти станеш християнин и си туриш такива обуща, които образуват мазоли. Ти си янлъш християнин. Един християнин, ако постоянно се безпокои, какъв християнин е. Какво ще стане с България? Какво ще стане със света? Господ, Който създал света, Той е определил светът да си светува, българите ще си българуват и ти ще си живееш, нищо повече. Някой българин го взел, че му направил баня, окъпал го малко. Нищо не значи. към беседата >>
328. Двете царства, СБ , РБ , София, 25.8.1940г.,
- Кой съвременен християнин е готов да напусне баща си и майка си, да се откаже от всичките си богатства, да вдигне кръста си и да води чист, скромен живот?
Сега се явява друг въпрос: Вярно ли е, че Христос възкръсна? Ако кажете, че Христос възкръсна, без да сте минали и вие през възкресението, това е теория само. Вашата вяра във възкресението още не е такава, каквато трябва. Обаче, който е минал през възкресението, той вярва абсолютно във възкресението на Христос. Сегашните християни казват, че вярват във възкресението. Кой съвременен християнин е готов да напусне баща си и майка си, да се откаже от всичките си богатства, да вдигне кръста си и да води чист, скромен живот? Може да се намерят такива хора, но това са единици. към беседата >>
330. Преброените косми, НБ , София, 10.11.1940г.,
- Той казва по едно време: Няма ли някой християнин, който да ме посрещне.
Разправяше ми един американец една своя опитност. Поискало му се да иде в Ню Йорк, голям град от 7–8 милиона. Пристига на гарата, всички хора ги посрещат, него никой не го посреща. Той казва по едно време: Няма ли някой християнин, който да ме посрещне. Тогава дошли някои братя християни. Като казал тази дума, отишли християните. Казва: Няма ли братя християни? Казвам: Се човек трябва да има братя, да има съидейници. Животът става тягостен и несносен, когато човек мисли, че никой не се грижи заради него, той мисли, че е сам на земята изоставен. към беседата >>
334. Ще се наситят, НБ , София, 9.3.1941г.,
- Всеки християнин има по две кокошки, значи един милиард кокошки.
Казва: „Ще му вземеш всичко, но до живота му няма да се докоснеш.“ Като дойде до страданията на Христа, казва: „Само до душата няма да се докоснеш, всичко, каквото има, ще вземеш.“ На Йов му взе всичкото имане, но после, като му остави живота, той придоби имане и синове, и дъщери, и двойно богатство доби. Не му се даде Христовото възкресение. На Христа му се даде друго тяло, ново тяло – доста богат е Христос сега – петстотин милиона християни има. Всеки има по едно говедце, значи Христос има петстотин милиона говеда. Петстотин милиона християни има. Всеки християнин има по две кокошки, значи един милиард кокошки. Пък и къщи има, всичко туй. Туй е сега материалната страна, но трябва да станем като едно цяло. Някои схващат живота на Христа. На Христос му е приятно хората да живеят, както той живее – с онова съзнание – да използват благата, които Бог е дал, да използват големите блага. Ако всички работеха с любов: онези, които орат земята, с любов да я орат; онзи, който плете, с любов да плете; онзи, който учи, с любов да учи... Аз не съм против заплатите, но първото нещо е, с любов да се заплаща. към беседата >>
335. Музикални тактове, ООК , София, 12.3.1941г.,
- Ако иска-ш да бъдеш християнин, 6 деня ще работиш, 7 ще почиваш. (втори вариант)
На някои от вас е нужен нос от 5 сантиметра, за да станете по-практични. На някои е потребен от 3 сантиметра, за да станете по-благи. Някои имат големи носове, имат големи навици. 3 сантиметра нос е малък в съотношение, той ще те тури в дълг. 7 сантиметра ще те научи да почиваш. Ако иска-ш да бъдеш християнин, 6 деня ще работиш, 7 ще почиваш. Ти, като имаш 7 сантиметра нос, ще иска-ш всички хора да работят, пък ти да почиваш. Ако имаш нос от 2 сантиметра, работите ще бъдат недовършени. Туй ще започнеш, онова ще започнеш. Някой път 2 сантиметра широчина на носа препятствува. Трябва да се изкара носа от 2 сантиметра. към втори вариант >>
337. Зародиш, дърво, плод, УС , София, 22.6.1941г.,
- Когато с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичкото си тяло и с всичкия си дух обича Бога, този човек е християнин, нищо повече, който и да е той.
Та казвам сега: Ако Христос дойде днес, вие ще го приемете ли? Някой пак ще спорят, той ли е Христос или не? Какво разбирате вие? Според мене, всеки един човек, който е един отличен проводник на Божествената любов, е Христос, който и да е той. Когато с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичкото си тяло и с всичкия си дух обича Бога, този човек е християнин, нищо повече, който и да е той. Щом се говори за разлика между един човек и друг, това не е истина. Няма какво да се сравняваме. Аз се радвам на всичко онова, което Бог е създал. Считам, че всичко е Негово, считам, че е и мое. Като видя хората, не искам тия хора да станат еднакви, но се радвам, че тия хора обичат Бога. към беседата >>
338. И рече им, НБ , София, 29.6.1941г.,
- Един християнин се чудил на Господа как е възможно човек, като умре, да възкръсне, да оживее.
На Христос, казват, не знаете какво стана. Дойде един човек, ние мислим, че ще освободи Израиля, беше много силен пророк, лекуваше болни, предсказваше много неща. Хванаха го, разпнаха го и всинца сме тъжни за онова, което стана. Но те не разбират. После Христос им казва: „Колко малко разбирате писанията.“ И той започна да им тълкува писанията. Един християнин се чудил на Господа как е възможно човек, като умре, да възкръсне, да оживее. Казва: „Как е възможно, Господи, човек да умре, и пак да оживее? Я ми кажи.“ Сънува един сън една вечер. Сънува един стар човек с брада и му казва: „Ти искаш да знаеш как живее човек, като умре. Може да оживее.“ Той носил един златен часовник. Казва: „Тури го в чутурата и чукай.“ Чукал, чукал, направил го на прах. към беседата >>
339. Благословен, НБ , София, 5.10.1941г.,
- Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам.
Казвам: Ти си царска дъщеря, как царска дъщеря да не може да се ожени? Може ли да съм царкиня, виж как съм окъсана? Има циганки, облечени в царски дрехи, има царски дъщери, облечени в цигански дрехи. То е актьорска работа. Ви е мислите за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси. Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам. Един езичник, разбирам, но един християнин, който вярва в Бога, да каже, че е сиромах, това не разбирам, то е първата лъжа. Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, като дава концерт някой знаменит цигулар, колко плащате за един билет? Плащате сто или сто и двайсет лева. Сутрин като ставате за всичките хубости нищо не давате и сте недоволни. към беседата >>
- Един езичник, разбирам, но един християнин, който вярва в Бога, да каже, че е сиромах, това не разбирам, то е първата лъжа.
Може ли да съм царкиня, виж как съм окъсана? Има циганки, облечени в царски дрехи, има царски дъщери, облечени в цигански дрехи. То е актьорска работа. Ви е мислите за Бога, проповядвате, че сте християни, че сте православни, а при това поддържате, че сте сиромаси. Как един християнин може да ми каже, че е сиромах, не разбирам. Един езичник, разбирам, но един християнин, който вярва в Бога, да каже, че е сиромах, това не разбирам, то е първата лъжа. Бог създаде всичко в света и ни го даде без пари. Сега вие отивате в един театър, като дава концерт някой знаменит цигулар, колко плащате за един билет? Плащате сто или сто и двайсет лева. Сутрин като ставате за всичките хубости нищо не давате и сте недоволни. Вие градина имате и не посаждате нито едно дърво, чакате други да посадят или казвате: Ще си купим. към беседата >>
342. Иде в света, НБ , София, 3.5.1942г.,
- Всеки християнин да стане жилище на един дух, който ще дойде да се всели в него, да стане квартирант.
Християните дойдоха да мислят и пак да приложат справедливостта, започнаха наказания на оня свят, създадоха ада, грешници. Християнството не се занимава със съдене на хората. Християнството се занимава да се създаде един път, да се въплотят напредналите души на земята. Не праведни и грешни, но да дойдат синовете Божи, да се въплотят на земята. Това е целта на християнството. Всеки християнин да стане жилище на един дух, който ще дойде да се всели в него, да стане квартирант. Той сега иска да се спасява да има пари, да има жена, да има деца. Това е животинско състояние. Кои животни нямат деца? Кой паяк няма дечица? Ако е за деца и къщи и те си имат. към беседата >>
343. Любов, вяра и надежда, УС , София, 24.5.1942г.,
- Отишъл един християнин при един богаташ и му искал стотина лева назаем.
Отишъл един християнин при един богаташ и му искал стотина лева назаем. Казва му: „Да си вървиш, да идеш да работиш“, не му дал в името Божие. Отива сиромахът и си казва: „Досега не съм правил престъпление.“ Купува си един револвер, отива при богаташа; изненадал го, когато си броил парите, бил под масата. Излиза, извадил револвера срещу богатия, казва: „Дай.“ „Вземи, вземи, само не ме убивай.“ Казва: „В туй вярваш ли? “ „Вземи, вземи, само не ме убивай.“ Ние, съвременните хора, на револвера вярваме. Единственото божество, на което хората вярват, е револверът. към беседата >>
348. Учител мой, УС , София, 25.10.1942г.,
- Невъзможно е един християнин, в пълния смисъл на думата, да не обича хората.
То е законът на любовта. Когато аз говоря за Бога, подразбирам Едного. Щом имаш правилно отношение за Едного, ще имаш правилно отношение за всички. Невъзможно е да обичаш Бога, и да не обичаш всичките хора. Той, като Го обичаш, живее в тебе, и ти не можеш да не обичаш хората. Невъзможно е един християнин, в пълния смисъл на думата, да не обича хората. Ако някой път не ги обичаме, то е съвсем посторонно: той не е облечен хубаво, не мирише хубаво, не е вчесан. Трябва да го пратим на баня, да се умие хубаво, да му дадем чисти дрехи. към беседата >>
349. Пожелаване, УС , София, 3.1.1943г.,
- Или в миналото той бил християнин, или в бъдещето.
Една стая, дето е само Господ. Вие Го търсите отвън. Той трябва да бъде вътре. Една любов на стая. Казвам: „Ти кога се молиш, влез в скришната си стая, в горницата, че се помоли Отцу твоему, и Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.“ Сега ние казваме: „Като умрем, ще идем в небето.“ Все в бъдеще или в минало разглеждаме въпросите. Или в миналото той бил християнин, или в бъдещето. В миналото или в бъдещето, нещата са много неопределени. Тогава се извиняваме: „Аз като нямам Божествена стаица, другите нима имат стаица? “ към беседата >>
350. Плодовете на Любовта, УС , София, 21.2.1943г.,
- И Онисим е вече християнин.
Апостол Павел от прочетеното разрешава един важен въпрос. Онисим бил роб. По едно стечение на обстоятелствата Павел, както казва, го е родил. Той го е обърнал към Христа. И Онисим е вече християнин. Но римският закон поддържа, че тоя роб трябва да е роб. Онисим, макар и християнин, не може да постъпи сега, както иска. Филимон има права над него и може да го продаде и тури на наказание, дето е напуснал господаря си без позволение и отишъл при Павла. Апостол Павел сега постъпва така. Казва на Филимона: „Постъпете с Онисима така, както че с мен постъпвате.“ Сега, ако вие сте на мястото на Филимона, как ще постъпите? към беседата >>
- Онисим, макар и християнин, не може да постъпи сега, както иска.
Онисим бил роб. По едно стечение на обстоятелствата Павел, както казва, го е родил. Той го е обърнал към Христа. И Онисим е вече християнин. Но римският закон поддържа, че тоя роб трябва да е роб. Онисим, макар и християнин, не може да постъпи сега, както иска. Филимон има права над него и може да го продаде и тури на наказание, дето е напуснал господаря си без позволение и отишъл при Павла. Апостол Павел сега постъпва така. Казва на Филимона: „Постъпете с Онисима така, както че с мен постъпвате.“ Сега, ако вие сте на мястото на Филимона, как ще постъпите? към беседата >>
352. В любещите ръце, УС , София, 16.5.1943г.,
- Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени.
Един английски реформатор, Веслей, който искаше да преобрази Англия, усърден християнин, дошло му наум да се жени. Двайсет години работи свободно, сестри му пишат писма, ходи навсякъде, добре дошъл е. Намерил една англичанка и намислил да се ожени. Мисли, че тя ще му донесе нещо. След като се оженил, след три дена, среща един приятел и му казва: „Не си струва човек да се жени.“ Защо не си струва човек да се жени? Тя го вика и му чете един морал: „Слушай, тия сестри ще ги оставиш. към беседата >>
353. Най-разумният акт, ООК , София, 23.6.1943г.,
- Християнин е онзи, който върви по пътя на Любовта.
Не може да казваш, че той е лош човек, ще те теглят под съд. Гледам, вие морал нямате. Туй е невъзпитаност. Вие минавате за окултисти и казвате: “Ние сме окултисти, ние сме християни”. Извинете за това християнство. Християнин е онзи, който върви по пътя на Любовта. Християнин е онзи, който върви по пътя на Мъдростта, знание има. Християнин е онзи, който върви по пътя на Истината, свобода има. Човек, който не е свободен, човек който няма светлина, човек който няма топлина в себе си – той никакъв християнин не е. Християнин е човек с Божествена топлина, с Божествена светлина, с Божествена свобода. Значи – свободен при всичките условия, за него целият свят е школа. към беседата >>
- Християнин е онзи, който върви по пътя на Мъдростта, знание има.
Гледам, вие морал нямате. Туй е невъзпитаност. Вие минавате за окултисти и казвате: “Ние сме окултисти, ние сме християни”. Извинете за това християнство. Християнин е онзи, който върви по пътя на Любовта. Християнин е онзи, който върви по пътя на Мъдростта, знание има. Християнин е онзи, който върви по пътя на Истината, свобода има. Човек, който не е свободен, човек който няма светлина, човек който няма топлина в себе си – той никакъв християнин не е. Християнин е човек с Божествена топлина, с Божествена светлина, с Божествена свобода. Значи – свободен при всичките условия, за него целият свят е школа. На камък да седне, яденето му ще дойде. към беседата >>
- Християнин е онзи, който върви по пътя на Истината, свобода има.
Туй е невъзпитаност. Вие минавате за окултисти и казвате: “Ние сме окултисти, ние сме християни”. Извинете за това християнство. Християнин е онзи, който върви по пътя на Любовта. Християнин е онзи, който върви по пътя на Мъдростта, знание има. Християнин е онзи, който върви по пътя на Истината, свобода има. Човек, който не е свободен, човек който няма светлина, човек който няма топлина в себе си – той никакъв християнин не е. Християнин е човек с Божествена топлина, с Божествена светлина, с Божествена свобода. Значи – свободен при всичките условия, за него целият свят е школа. На камък да седне, яденето му ще дойде. Сега казвате: “Как ще дойдат благата в света? към беседата >>
- Човек, който не е свободен, човек който няма светлина, човек който няма топлина в себе си – той никакъв християнин не е.
Вие минавате за окултисти и казвате: “Ние сме окултисти, ние сме християни”. Извинете за това християнство. Християнин е онзи, който върви по пътя на Любовта. Християнин е онзи, който върви по пътя на Мъдростта, знание има. Християнин е онзи, който върви по пътя на Истината, свобода има. Човек, който не е свободен, човек който няма светлина, човек който няма топлина в себе си – той никакъв християнин не е. Християнин е човек с Божествена топлина, с Божествена светлина, с Божествена свобода. Значи – свободен при всичките условия, за него целият свят е школа. На камък да седне, яденето му ще дойде. Сега казвате: “Как ще дойдат благата в света? ” Благото ще дойде. към беседата >>
- Християнин е човек с Божествена топлина, с Божествена светлина, с Божествена свобода.
Извинете за това християнство. Християнин е онзи, който върви по пътя на Любовта. Християнин е онзи, който върви по пътя на Мъдростта, знание има. Християнин е онзи, който върви по пътя на Истината, свобода има. Човек, който не е свободен, човек който няма светлина, човек който няма топлина в себе си – той никакъв християнин не е. Християнин е човек с Божествена топлина, с Божествена светлина, с Божествена свобода. Значи – свободен при всичките условия, за него целият свят е школа. На камък да седне, яденето му ще дойде. Сега казвате: “Как ще дойдат благата в света? ” Благото ще дойде. към беседата >>
358. Малкото добро, ООК , София, 29.12.1943г.,
- Отива един християнин в древността, гладиатор бил, обичал да мачка хората, отишъл той да проповядва. (втори вариант)
Отива един християнин в древността, гладиатор бил, обичал да мачка хората, отишъл той да проповядва. Един възразява и той казва: „Казвай, ще обичаш ли Господа, или няма да Го обичаш, сега ще те удуша! " Стиска го. „Ако обичаш Господа, ще те обичам, няма да те смачкам. Ако не Го обичаш, ще те смачкам, няма да те обичам." към втори вариант >>
- Единият християнин пита другия: Я ми кажи защо дяволът е богат?
Ония хора, в които се зараждат хубавите мисли и се отказват, правят най-голямата пакост в света. Най-малкото приложи го, понеже ще образуваш една пустиня. Малкото приложете го като едно пясъчно зрънце, тури го в действие в себе си. Каквото намислите, правете го, не отлагайте, като отлагате създавате най-голямо нещастие в себе си. Разговарят се двама християни. Единият християнин пита другия: Я ми кажи защо дяволът е богат? Аз да ти кажа. Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи да даде, дяволът го взема. Туй, което хората не правят, се е негов капитал. Кой каквото не прави, се отива в банката на дявола. Затуй той е богат. към беседата >>
- Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи да даде, дяволът го взема.
Малкото приложете го като едно пясъчно зрънце, тури го в действие в себе си. Каквото намислите, правете го, не отлагайте, като отлагате създавате най-голямо нещастие в себе си. Разговарят се двама християни. Единият християнин пита другия: Я ми кажи защо дяволът е богат? Аз да ти кажа. Всеки християнин, който намисли да даде милостиня и отложи да даде, дяволът го взема. Туй, което хората не правят, се е негов капитал. Кой каквото не прави, се отива в банката на дявола. Затуй той е богат. Ако хората започнат да живеят добре, ако прилагат, той ще си осиромашее. Вие постоянно внисате в неговата банка и той е забогатял. към беседата >>