Намерени са 30 резултата от 27 беседи с точна фраза : 'Ученичество'.
3. Окултна хигиена / Природна хигиена, ООК , София, 8.6.1922г.,
- Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! (втори вариант)
Тукъ, въ школата, има едни, които искатъ да разрушаватъ – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено? “ Разбирате ли, туй дѣло е на вашия Господь, разбирате ли го вие? На онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпѣхме, търпѣхме, търпѣхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне нѣкой, казва: „Ха, учительтъ знае много“. Но вашето дѣло не е дѣло на ученичество! Ще се върнете всички къмъ онова положение на смирение, онова, което Богъ изисква, ще ви тури на моето тѣсто на смирение. Вие още не сте смиренн като мене, не сте. Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. към втори вариант >>
- Но вашето дело не е дело на ученичество!
Тук, в школата, има едни, които искат да разрушават – ще си счупите главата! „Туй дали е Божествено? “. Разбирате ли, туй дело е на вашия Господ, разбирате ли го вие? На Онзи, който ви е пратил на земята. Досега ние търпяхме, търпяхме, че търпяхме, вие се така разгащихте, че като ме погледне някой, казва: „Ха, учителят знае много“. Но вашето дело не е дело на ученичество! Ще се върнете всички към онова положение на смирение, онова, което Бог изисква, ще ви тури на моето тесто на смирение. Вие още не сте смирени като мене, не сте. Ще мине някой „А, учителят и той е прост като нас“. – Като вас! Далеч не, в моето съзнание други неща има, които вие даже не подозирате. към беседата >>
4. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922г.,
- Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. (втори вариант)
Връзката между Учителя и ученика не е моментална - в даден момент образувана, нито пък е временна; тя е вечна и съществува от хиляди години насам. Ученикът не трябва да се разколебава от неуспехите, които може да срещне още в началото на своето ученичество. Светът, в който Учителят живее, е абсолютен и не търпи никакво невежество. Атмосферата, в която Учителят живее и се движи, е жива и който се опита неподготвен да влезе в нея, той сам се излага на смърт. Като казвам, че ученикът е изложен на смърт, имам предвид положението на рибата, която излиза от водата - когато извадите една риба от водата и я оставите на сушата, нея естествено я очаква смърт, тя излиза от своята среда и влиза в друга, в която не може да живее. Значи учениците трябва да имат послушание и внимание към Учителя си, за да могат постепенно в тях да се развиват нови чувства и способности като благоприятна среда за възприемане на новите идеи. Тъй щото ако влезете неподготвени в атмосферата на Учителя си, ще знаете, че неизбежно ви очаква смърт. към втори вариант >>
9. Педагогическа лекция, МОК , София, 7.3.1923г.,
- Това не е ученик, това не е ученичество.
Божественото начало в ученика. Вие можете да заместите това начало и с друга величина, можете да го наречете Бог, Природа, свръхсъзнание и т.н. Каквото име дадете на това начало, вие не трябва да се съмнявате в него. Щом се усъмните, всичко изгубвате – и Бог, и Учител, и съзнание. Тогава Учителят става за вас някакъв външен субект, без смисъл, без значение. Това не е ученик, това не е ученичество. То е все едно да нарисувате като малкото дете една карикатура на дъската и да мислите, че сте нарисували някакъв паун. Никакъв паун не е това – драскулките на детето не са рисунки на художника. Съмненията и заблужденията на ученика не са идеи на ученичеството. към беседата >>
- Ученичество по благодат не се дава.
И аз бих желал сега всички онези от вас, които се готвите за ученици, може да бъдете вече ученици. Говорил съм и друг път, и сега пак ще кажа. Ученичество по благодат не се дава. По благодат може да те приемат в училището, но ученичеството е по достойнство. Достойният може да бъде ученик. Ученикът се отличава с едно качество: у него, в характера му трябва да има благородство. Той трябва да има съзнанието, че е ученик, и като влезе в училището, да знае, че си е научил хубаво уроците по всичките предмети, които има. Всичките предмети, които му се дават, трябва да се учат, и никога ученикът не трябва да каже: „Този предмет е мъчен за мен“. към беседата >>
11. Влияние на планетите, ООК , София, 12.3.1923г.,
- Не мислете, че е лесна работа истинското ученичество.
Не само сега става това, но всякога е било и ще бъде. В Египет, в Индия всеки един ученик, когото прекарват през първото, второто, третото посвещение, го слагат да носи един голям кръст. Четири–пет дни ще пости и ако издържи, ще получи посвещение. Някой път има случаи, когато учениците умират на кръста и се свършва с тях. Тъй щото има разни начини за посвещение на ученика. Не мислете, че е лесна работа истинското ученичество. Казвате: „А, лесна работа е“. Кръст има, туй не е лесна работа! За ученика е лесна тази работа, когато той е смел. Първото нещо, което трябва да знаете, е, че трябва да бъдете смели. Положението, което заемате в обществото, не трябва да ви препятства да бъдете смели в живота. към беседата >>
13. Кръг и елипса, ООК , София, 31.3.1926г.,
- Има различни степени на ученичество.
Учениците на бялата раса се нуждаят от дисциплина. Индуските ученици са по-дисциплинирани от тях. Ако отидете в Индия, там вие ще видите какво нещо е ученик. Изобщо окултните школи са строги, защото колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова и силите, който действат там, са по-съвършени. И тогава ученикът може да направи и много големи добрини, и много големи злини, както на себе си, така и на другите. Има различни степени на ученичество. Има ученици, които работят с малки величини; има ученици, които работят с големи величини. В това отношение, когато ученикът изучава Евангелието, той трябва да го изучава и в малките, и в големите неща. От окултно гледище всички стихове в Евангелието нямат еднакво значение. Когато Христос казва, че трябва да се отречем, че трябва да възлюбим Бога, това са различни състояния, т.е. различни отношения, които човек трябва да има. към беседата >>
14. Право мисли!, ООК , София, 14.7.1926г.,
- Дойдете ли до това положение, ще си признаете, че у вас няма никакво смирение, никакъв копнеж за ученичество.
Мислите ли, че това дете може да се задоволи с работата в школата? То скоро ще се отегчи и ще излезе вън, в широкия свят. Това дете още не се е наиграло, няма защо да му отнемате игрите преждевременно. Оттук аз вадя следното заключение: ученикът, който страда за пари, за богатства, това показва, че той е още дете, което преждевременно са заставили да учи. Спорът между учениците днес се свежда именно към това да придобият повече пари, да придобият повече материални блага и кой от тях да вземе първо място. Дойдете ли до това положение, ще си признаете, че у вас няма никакво смирение, никакъв копнеж за ученичество. Смирението се придобива отвътре, а не отвън. към беседата >>
15. Нови възгледи и методи, ООК , София, 11.1.1928г.,
- – Не, това не е ученичество.
Докато е вън от училището, ученикът може да мисли каквото иска; щом влезе в училището и очаква на този, на онзи, в скоро време той ще се намери вън от училището. Само онзи може да бъде ученик, който има обич към знанието, обич към своите учители. Какво ще стане с училището, ако един ученик, който е недоволен запример от учителя си по математика, пожелае да махнат този учител? След време този ученик ще бъде недоволен от друг учител, ще пожелае и него да махнат. Втори ученик пък ще бъде недоволен от друг някой учител и ще иска неговото отстраняване. – Не, това не е ученичество. Всякога ще има.нещо, от което ученикът ще бъде недоволен, но не е този пътят, по който трябва да се задоволи. Какво учение, какво училище е това, в което учениците и учителите умират и се отстраняват? Смърт може да има, но вън от училището. В училището има само учение. Там се изучават уроците на живота в пълния смисъл на думата. към беседата >>
16. Живата наука, ООК , София, 14.3.1928г.,
- Това не е ученичество.
Като ученици на Великата Школа, вие трябва да работите искрено върху себе си, да създадете благоприятна почва, в която посетите семена да растат и да се развиват правилно. Това значи да си създаде ученикът правилни отношения към Първата Причина на нещата, към своя Учител и към себе си. Какъв ученик е този, който днес е доволен, разположен към Учителя си, а утре е недоволен или се чувства обиден от него? Това не е ученичество. Това е материалистично схващане на нещата. Когато ученик е недоволен от Учителя си, това показва, че той е попаднал в тъмната, неосветената страна на своя Учител, дето никакво угощение не се дава. На другия ден ще влезе в светлата страна на своя Учител, дето има угощение, песни, разговор, и той ще се върне дома си доволен, разположен. Този ученик ще има две противоположни мнения за Учителя си. Кой е виновен за това? към беседата >>
17. Достоен, НБ , София, 9.6.1929г.,
- Ако ученикът влиза в гимназията или в университета, с цел, да се представи пред хората, че е ученик или студент, това не е никакво ученичество.
С други думи казано: почвата, в която човек сее, трябва да е добра, да е добре наторена, добре напоена и осветена; после, семето, което се посажда, трябва да е добро и най-после, посятото в почвата да даде добри резултати. Много от съвременните хора мязат на някои абонати на гостилници, които мислят само за ядене, за това, което гостилничарят е сготвил и за това, което ще сготви. Обаче, това не е никаква наука. Това е удоволствие. Ако синът се ражда, само, за да очаква на своя богат баща; да мисли, по какъв начин да вземе от него пари, за да се облича добре; да се представя пред хората като богатски син, това не са синовни отношения. Ако ученикът влиза в гимназията или в университета, с цел, да се представи пред хората, че е ученик или студент, това не е никакво ученичество. Ако набожният ходи на черкова, пали свещи, за да покаже пред хората, че е религиозен човек, това не е никаква религиозност. Ако младият момък ходи на хорото да играе, а оттам отива с другари да пие, да се весели и с това иска да покаже на хората, че е млад, че е свободен, от никого независим, това не е никаква младост. към беседата >>
18. Светлина и знание / Знание и светлина, МОК , София, 25.4.1930г.,
- Това е ученичество - един вътрешен процес, който съществува, който не се вижда. (втори вариант)
Така нищо не се добива. Учителят ще предаде, ученикът ще учи. Това са само условия и възможности. Но има известни вътрешни отношения, които могат да се образуват между ума на учителя и ума на ученика. Това е едно вътрешно постижение, то не е видимо. Това е ученичество - един вътрешен процес, който съществува, който не се вижда. Питам, ако ученикът не може да възприеме това, което учителят може да му предаде, той ученик ли е? Не е ученик. Но ако и учителят, и той не може да предаде? Ако ученикът е готов, а учителят не може да предаде, той не е учител. Ученикът трябва да възприема, да е готов да възприема. към втори вариант >>
19. Ден на Божието изявление, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1931г.,
- Аз имам всички фотографии на вашите постъпки, от първия ден на ученичеството ви до днес; ще представя тия фотографии на разумните същества от невидимия свят и ще кажа: „Ето какво са правили моите ученици през времето на своето ученичество“.
Те често запитват учителя: „Как вървят твоите ученици на земята? “ Ако учителят отговори: „Мъчат се, трудят се, горе-долу вървят“ – такъв отговор не се приема. Езикът на учителя трябва да бъде определен. Той трябва да отговори точно, определено, положително. Ако и мене питат за вас, като ученици, ще отговоря с такъв определен език, какъвто вие досега не сте чували: нито ще ви хваля, нито ще ви коря, но ще кажа истината, каквато е всъщност. Аз имам всички фотографии на вашите постъпки, от първия ден на ученичеството ви до днес; ще представя тия фотографии на разумните същества от невидимия свят и ще кажа: „Ето какво са правили моите ученици през времето на своето ученичество“. Ако ме питат за вас, аз не мога да премълча, но ще извадя тези фотографии, ще ги наредя по ред и ще кажа: „Ето, гледайте и сами съдете! Повече нищо не ме питайте“. Ако нищо не ме запитат за вас, няма да вадя тия фотографии, нито пък ще говоря нещо. Казано е: „Делата им ходят след тях“. Действително, делата ни ходят след нас. към беседата >>
21. Плащане на дългове / Изплащайте дълга си, УС , София, 16.6.1935г.,
- Преди години, аз като говоря, някой се обърне, погледне някого и казва: „Туй за онзи говори Учителят.“ Така не става, туй не е ученичество. (втори вариант)
И между вас таман някой иде, вие ще се обърнете да видите кой е. Този човек на Бога служи и той не може да седи погълнат в своята мисъл. Двайсет пъти ще се обърне да гледа кой е зад гърба му. И после казва, че някой подире му имал лоша аура. После аз наблюдавам и други неща, като ви гледам някой път. Преди години, аз като говоря, някой се обърне, погледне някого и казва: „Туй за онзи говори Учителят.“ Така не става, туй не е ученичество. Те са погрешки. Всяка една мисъл тя е лично за вас. Ако нападам, аз нападам лично. Ако се отнася до тебе, до тебе е. Пък ако не се отнася, няма какво да дирим на хората ихтибарите. към втори вариант >>
23. Ученичество, ООК , София, 8.7.1936г.,
- Това не е ученичество.
Истинският ученик не се заблуждава от така наречените лъжливи заблуждения. Те са сянка на нещата. Като дойдеш до Божествените работи, никой не може да те излъже. Сега, какво имате в себе си, което сте почнали да проучвате? Вие считате, че някои работи ще ги проучвате, след като заминете за другия свят. Това не е ученичество. Ученичеството седи в следното: ученикът трябва да има един предмет, който да проучва. Вземете за пример сегашната музика. Мнозина мислят, че и без да бъде човек музикант, може да влезе в Царството Божие. Не, не е така. Питам: какво ще ви коства да направите едно малко усилие в това направление, да опитате истината по този въпрос? към беседата >>
- Както ви гледам тук, това не е още никакво ученичество.
Та казвам, учениците, които влизат в школата, за да изучат Божественото учение, трябва да имат всичкото съзнание за това. Както ви гледам тук, това не е още никакво ученичество. Казвате, че нищо не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, това значи, че всичко не знаете, нищо повече. Аз наричам знание това, което може да се приложи. Един глас, който едва можете да чуете на стотина метра, той не е същински глас. Истински глас в природата е този, който прониква навсякъде. към беседата >>
24. Учение, МОК , София, 11.3.1938г.,
- Той трябва да знае, че яденето е учение, ученичество.
Всеки човек, който се откаже на земята да яде, изключват го. Всеки човек, който се отказва да диша, изпъждат го из училището. Като те изпъдят от училището, какво става? Каквото има да се учи на земята, ще остане затворена книга за тебе. Като дойде човек на земята, трябва да диша, като дойде човек на земята, трябва да се храни. Той трябва да знае, че яденето е учение, ученичество. Като се научите да ядете добре и да дишате добре, две позиции ще знаете да свирите вече. Ще знаете как да дигате ръката нагоре, как да движите лъка, как да движите ръката във втората позиция – в лакета. Тогава ще дойде ума да можеш да вземеш нещо в себе си, да можеш да го употребиш. Ако вие имате нещастие в света, то се дължи, че не знаете как да дигате ръката в рамото. На някои нещастието седи в рамото, на някои в лакета, на някои в китката. към беседата >>
25. Ученикът, УС , София, 4.6.1939г.,
- Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят – със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва.
В по-тесен смисъл на думата под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят – със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в истински смисъл на думата се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с него.“ (стр. 133–135) – Съзнателна връзка значи: Онзи, който е вкусил захарта, той има вече опитност, а който не е вкусил захарта, няма тази опитност. към беседата >>
27. Единственият път, УС , София, 23.3.1941г.,
- Щом дойдем до мъдростта, братството излиза вече, там има ученичество, ученици има.
Когато влезете в живота имате три положения. Щом любовта е едноцентрова, братство ще има. Щом дойдем до мъдростта, братството излиза вече, там има ученичество, ученици има. Щом дойдем до истината, там има господари и слуги. В любовта има братство, в мъдростта има учители и ученици, в истината има господари и слуги. Ако вие влезете в тоя свят, дето истината е господарка, вие ще видите, какво отношение има между господари и слуги. Когато живеят разумно, господарят си е господар, слугата си е слуга. Слугата съзнава, че е слуга, той слугува. към беседата >>