Намерени са 174 резултата от 108 беседи с части от думите : 'Творчество'.
3. В мое име, НБ , София, 29.9.1918г.,
- Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. (втори вариант)
— Това сѫ умътъ, сърдцето и волята на човѣка. Когато умътъ е пъленъ съ възвишени мисли, сърдцето — съ движеща се творческа сила, а волята — бременна съ велики Божии добродетели, Азъ съмъ тамъ. — Кой е този Азъ? — Единниятъ, отъ Когото всичко произлиза. Нека всѣки се запита: Бремененъ ли е умътъ ми съ възвишени и свѣтли мисли, сърдцето — съ творческитѣ енергии на доброто и волята — съ прояви на доброто? Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато отнемете живота на човѣка, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му добро. Когато Христосъ изказа мисъльта — Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ, — Богъ говорѣше чрезъ Него. Когато Богъ говори, всѣкога имаме творчески процесъ. Какъ различаваме Божественитѣ нѣща отъ човѣшкитѣ? Ако отидете на нѣкаква проповѣдь или на концертъ, на театъръ и следъ това изпитате стремежъ или импулсъ къмъ възвишеното, вие сте слушали нѣщо Божествено. към втори вариант >>
- " Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто.
Това са умът, сърцето и волята на човека. Когато умът е пълен с възвишени мисли, сърцето – с движеща се творческа сила, а волята – бременна с велики Божии Добродетели, Аз съм там. Кой е този Аз? Единният, от Когото всичко произлиза. Нека всеки се запита: "Бременен ли е умът ми с възвишени и светли мисли, сърцето – с творческите енергии на Доброто и волята – с прояви на Доброто? " Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто. Когато отнемете живота на човека, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му Добро. към беседата >>
- Да започнем нов, естествен живот на творчество, на производителност.
Като боледува, човек се обърква и казва: "Не зная вече кое е Добро и кое – лошо, какво да правя и какво да не правя." Това показва, че мислите и чувствата на човека се маскират. Той се намира на бал маске. Казвам: спри бала! Свали маските от мислите и чувствата си и ще познаеш себе си, ще познаеш кой какъв е. Долу маските! Да започнем нов, естествен живот на творчество, на производителност. Време е вече да се рисува, да се свири, да се оре и копае; да се обработват градини, ниви, лозя; да се създават и подхранват нови мисли и желания. Колко мисли и желания са убити! – "Как да се справяме с мъжете и с децата си? " – Като снемете маските си. към беседата >>
4. Двете заповеди, НБ , София, 27.10.1918г.,
- Помнете: Спасението на човѣка се заключава въ истинското творчество, въ истинския градежъ. (втори вариант)
— Защото живѣятъ въ тъмнина, подъ голѣми сѣнки. При това положение тѣ ще бѫдатъ болни. Опасни сѫ сѣнкитѣ на голѣмитѣ дървета. Нѣкой живѣе подъ сѣнката на дърво, чиито клоне сѫ израсли отъ паритѣ отъ милионитѣ на свѣта и мисли, че може да бѫде щастливъ. Казвамъ: Братко, ако мислишъ, че съ милионитѣ на свѣта ще бѫдешъ щастливъ, знай, че и въ десеть живота не можешъ да изкупишъ грѣховетѣ, които си направилъ съ тѣзи милиони. Помнете: Спасението на човѣка се заключава въ истинското творчество, въ истинския градежъ. Това значи, да съгради своето астрално тѣло, своето умствено тѣло и тѣлото на своята душа. Нѣма ли връзка между ума, сърдцето и душата, тѣлото започва да боледува. Щомъ боледува тѣлото, духътъ не може да се прояви. — Какъ можемъ да градимъ? — Като възлюбите Господа съ ума, съ сърдцето, съ душата и съ силата си, а ближния си като себе си. към втори вариант >>
- Помнете: спасението на човека се заключава в истинското творчество, в истинския градеж.
Защото живеят в тъмнина, под големи сенки. При това положение, те ще бъдат болни. Опасни са сенките на големите дървета. Някой живее под сянката на дърво, чиито клони са израсли от парите, от милионите на света и мисли, че може да бъде щастлив. Казвам: братко, ако мислиш, че с милионите на света ще бъдеш щастлив, знай, че и в десет живота не можеш да изкупиш греховете, които си направил с тези милиони. Помнете: спасението на човека се заключава в истинското творчество, в истинския градеж. Това значи, да съгради своето Астрално тяло, своето Умствено тяло и тялото на своята душа. Няма ли връзка между ума, сърцето и душата, тялото започва да боледува. Щом боледува тялото, Духът не може да се прояви. – “Как можем да градим? ” – Като възлюбите Господа с ума, със сърцето, с душата и със силата си, а ближния си като себе си. към беседата >>
5. Изобилният живот, НБ , София, 1.12.1918г.,
- Докато полюситѣ сѫ раздѣлени, всѣкога има дейность, творчество. (втори вариант)
Защо ви е нуждна тази половина? Ако станешъ истински човѣкъ, това е достатъчно. Който отива при Бога, самъ трѣбва да отиде: жената ще остави мѫжа си, и мѫжътъ — жена си, сами ще се явятъ предъ Бога. Ще кажете, че мѫжъ безъ жена и жена безъ мѫжъ представятъ половинъ човѣкъ. Това не е половинъ човѣкъ, но единъ полюсъ. Докато полюситѣ сѫ раздѣлени, всѣкога има дейность, творчество. Едната половина въ човѣка е Христосъ, а другата — крадецътъ. Всѣки трѣбва да се откаже отъ крадеца и да остави въ себе си само Христосъ, Той да работи. Само така човѣкъ ще има животъ и то преизобилно. към втори вариант >>
- Докато полюсите са разделени, всякога има дейност, творчество.
Защо ви е нужна тази половина? Ако станеш истински човек, това е достатъчно. Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си, и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога. Ще кажете, че мъж без жена и жена без мъж представляват половин човек. Това не е половин човек, но един полюс. Докато полюсите са разделени, всякога има дейност, творчество. Едната половина в човека е Христос, а другата – крадецът. Всеки трябва да се откаже от крадеца и да остави в себе си само Христос, Той да работи. Само така човек ще има Живот и то преизобилно. към беседата >>
6. Като себе си, НБ , София, 2.2.1919г.,
- Любовта подтиква човешката душа към движение и творчество.
Една българска пословица казва: „От стара коза яре“. Изобщо, старите хора носят в себе си всички условия, при които детето може да се роди и отгледа. В първоначалния език думата „стар“ имала съвсем различно значение от това, което днес й отдават. За да се развива правилно, младият трябва да служи на два велики закона: любов към Бога и любов към ближния. Без любов нищо не се ражда. Любовта подтиква човешката душа към движение и творчество. Да се говори за любов, това не значи, че имаме предвид човешката любов, която води към разочарования. Ние говорим за любовта, за която апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е отчасти ще се прекрати.“ Съвършеното е любовта. Абсолютната, Божествена истина се изявява чрез съвършеното знание, чрез любовта. към беседата >>
7. Девети март (22 март), ИБ , , 9.3.1920г.,
- Бог твори, Бог създава, затова, докато Той не влезе в нас, никакво творчество не може да се прояви.
Ако има нещо спечелено, то е резултат на знанията, придобити в училището. По същия начин ще проверим и с Любовта. Ще видим дали има разлика преди влизането ѝ в нас и след влизането. Човек не може да бъде изведнъж съвършен. Под думата Любов разбирам Бог, Който трябва да влезе в нас. Бог твори, Бог създава, затова, докато Той не влезе в нас, никакво творчество не може да се прояви. Вземете даже и най-малките мушици – и в тяхното съзнание има един подтик, който ги кара да вършат своята работа, и те са я започнали. Пеперудите, на които крилцата са тъй хубаво напъстрени, и те разбират своята работа. Тъй чета това нещо аз и виждам, че има пеперудки, които стоят по-високо от много съвременни хора, които минават за учени. Такива учени хора съществуват от хиляди години. Учен човек от Божествено гледище е този, който познава Бога на опит. към беседата >>
8. На вечеря с Учителя, ИБ , Бургас, 25.6.1920г.,
- Сега се излива кармата на европейските народи и в света изобщо, а после ще дойде творчеството.
И сега хората мислят, че ще попречат. Всякой паяк трябва да стои далек от хобота на слона и опашката му, иначе ще го помете. Всяка идея помита и хората трябва сега да стоят далек от нея, да не ги помете. Когато ралото мине през нивата, разваля корените на тревата, разваля мравуняците, обръща ги и резултатът ще се види после, след като се обърне земята. Сега е разрушителният принцип, после ще дойде творческият. Сега се излива кармата на европейските народи и в света изобщо, а после ще дойде творчеството. Болшевиците сега вкарват насила свободата и младоженеца в Царството Божие! Болшевиците са сиромахът Лазар. Буржоазията – това са богатите – богатият Лазар, който отива на мъчение. Един цар да работи с лопата е също като един работник с лопата. Цар избран е като един актьор. към беседата >>
9. Възпитание на човешката воля, СБ , В.Търново, 19.8.1921г.,
- Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма.
Затова между всички нас трябва да се образува едно естествено положение, да се образува хармония между млади и стари. В закона на хармонията понятието за млади и стари има значение различно от това, което сега се разбира. Ще гледаме да приложим този велик закон, който е работил, и ще го оставим да работи, за да създаде в бъдеще по-добри условия за нашето развитие. В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите, ще видите дърветата изсечени; посетете някоя чешма – ще видите, че някой дошъл и я ударил с брадвата си. Разрушителният елемент надделява над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските народи му поставят букаи, окови. Господ казва: „На това малко дете, наречено България, ще му турите два вида букаи.“ А то, като не си е взело поука, казва: „Много ми са тези букаи! към беседата >>
10. Сродните души, НБ , София, 1.1.1922г.,
- От думите „като себе си“, от онзи човек, който може да люби, започва творчеството на земята.
“ – „Не е тя, не е моята душа, която аз търсех.“ Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, т.е. да възлюбиш ближната, сродната душа. Имайте предвид, че когато вземем думата „душа“, аз я употребявам като една мярка. Ако ти не можеш да любиш близката си душа, ако не можеш да любиш душата, с която си излязъл, никого не можеш да любиш. „Като себе си“, казва Христос, а не извън себе си. От думите „като себе си“, от онзи човек, който може да люби, започва творчеството на земята. Вие ще възразите: „Как, колко ми е горяло сърцето, по цели нощи, не съм спал? “ Ако не си спал по цели нощи, това не е още доказателство, че си любил. Като те набият и ти счупят крака, спиш ли? По цели нощи не спиш, не можеш да се обърнеш. Като си счупиш крака, това от любов ли е? към беседата >>
- Това събуждане наричат творчество. (втори вариант)
Например, лесно е да си зададете въпроса, защо събуждат човека от сън. Ако си слуга, господарят ще те събуди да работиш. Като се умориш, ще легнеш да спиш, за да си починеш. Положението на сегашния човек е подобно на слугата, когото господарят събудил от сън. Досега той е спал, но вече е събуден, за да работи. Това събуждане наричат творчество. Когато човек работи, чрез него се проявява и господарят му. Който работи, той се проявява чрез това, което е направил; господарят му пък се проявява със своите планове, които е дал на слугата си, т.е. на човека, който работи. към втори вариант >>
13. Окултна музика, ООК , София, 22.10.1922г.,
- Тези хора са разбирали Божествените закони и са изразили туй велико творчество в музиката.
Вие казвате: „Господ ще изпрати своя Дух и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господ да го прави, ние казваме: „Господи, не може ли това нещо по друг начин да се направи? “ Ние имаме известни, особени понятия за нещата и по някой път сме в състояние да дадем съвет на Господа като как трябваше да направи света. Сега онези, които са създали музиката, са били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези хора са разбирали Божествените закони и са изразили туй велико творчество в музиката. Тия закони не може да се изменят. Ако се намалят вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме един вид музика; ако се повишат вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме друг вид музика. Музиката се изразява според чувствата. Религиозните хора са взели музиката за израз на техните религиозни чувства. Онези, които искат да изразят своите световни чувства, те са приложили музиката за световна цел. към беседата >>
14. Влиянието на електричеството, ООК , София, 29.10.1922г.,
- Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество.
Не казвам като правило непременно да пеете, но в окултната музика, ако можете да пеете, от Любов ще пеете, ако не можете да пеете от Любов, няма да пеете. От Любов може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете пред прага да мислите дали е право, или не. Играеш ли от Любов, от Бога е, не играеш ли от Любов, не е от Бога. В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество. към беседата >>
15. Гордост и тщеславие, МОК , София, 24.1.1923г.,
- Едно от качествата на човешкия ум е творчеството, въображението.
Сега, ако ви запитат в какво седи силата на човешкия ум, какво бихте отговорили? Какви качества трябва да притежава умът на човека? Едно от качествата на човешкия ум е творчеството, въображението. Като погледнете отгоре главата на човека, тя е закръглена, има форма на небесния свод. И наистина, когато изучава звездите, Слънцето, човек развива въображението си. Който иска да развие въображението и разсъдливостта си, той непременно трябва да изучава звездите, да наблюдава небето. Въображението и разсъдителността са два центъра, които се намират отпред, на челото. Когато тези центрове в човека са добре развити, местата им са издути. към беседата >>
18. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа, МОК , София, 30.5.1923г.,
- Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество.
Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. към беседата >>
19. Първото правило, МС , София, 3.7.1923г.,
- Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател, като Гьоте, Шекспир или Толстой.
Мислите, желанията - това са живи същества, те населяват особен свят. Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например, вие сте млади, във вас има една малка изкълченост: вие не говорите искрено, вие не смеете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вследствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрешите? Вие разрешавате известни Божествени въпроси, нали? Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател, като Гьоте, Шекспир или Толстой. В какво седи творчеството на Гьоте, или на Шекспира, или, в какво седи творчеството на Толстоя? Или, вие искате да се спрете върху беседите. В какво седи същественото в беседите, знаете ли? Ами че вие ще си създадете известна идея. Законът е такъв: онзи, който иска да изпълни, запример, закона на женитбата, той трябва да се жени с идея. към беседата >>
- В какво седи творчеството на Гьоте, или на Шекспира, или, в какво седи творчеството на Толстоя?
Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например, вие сте млади, във вас има една малка изкълченост: вие не говорите искрено, вие не смеете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вследствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрешите? Вие разрешавате известни Божествени въпроси, нали? Да кажем, ще разисквате върху творчеството на някой знаменит писател, като Гьоте, Шекспир или Толстой. В какво седи творчеството на Гьоте, или на Шекспира, или, в какво седи творчеството на Толстоя? Или, вие искате да се спрете върху беседите. В какво седи същественото в беседите, знаете ли? Ами че вие ще си създадете известна идея. Законът е такъв: онзи, който иска да изпълни, запример, закона на женитбата, той трябва да се жени с идея. Ако някой е момък и после се ожени, то, като се роди неговия син, синът му да не се жени, той да бъде последен; и момата, която се жени - нейната дъщеря, да не се жени, да бъде последна. към беседата >>
20. Да възлюбиш Господа, НБ , София, 18.5.1924г.,
- Едни ще кажат, че същината на човека е в мисълта; други ще кажат, че същината на човека е в чувстването, трети – в творчеството, четвърти – че той е дошъл на земята със задачата, да бъде баща, майка, учен, философ, търговец и др.
Ако днес се зададе въпросът, какво представя същината на човека, ще се получат хиляди отговори. По този въпрос и учените не са на едно мнение. Едни ще кажат, че същината на човека е в мисълта; други ще кажат, че същината на човека е в чувстването, трети – в творчеството, четвърти – че той е дошъл на земята със задачата, да бъде баща, майка, учен, философ, търговец и др. Обаче, това са само думи. Ще кажат за някого, че е гений, за друг – че е талант. Какво означава думата „гений"? Някои влагат в понятието гений такова качество, каквото не съдържа. От гледището на природата, геният е малко дете, което едва започва да ходи. към беседата >>
23. Природа и геометрия, МОК , София, 26.10.1924г.,
- Ако главата на някой човек е заострена, каквато е тази в рисунката, в такава глава не може да има никакво музикално творчество. (втори вариант)
От какво произтича това? Казват, че някои от центровете в мозъка на тия хора са по-силно развити, та черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слаби, вследствие на което се явяват дефекти в проявите им. Така е и в музиката: за нея се изискват много развити центрове. Един музикант може да бъде само изпълнител, а не може да бъде и музикален творец, композитор. Но за да може да създаде нещо ново, в него трябва да бъдат вложени много качества: той трябва да има въображение, а за да създаде това въображение, горната част на челото му трябва да е развита. Ако главата на някой човек е заострена, каквато е тази в рисунката, в такава глава не може да има никакво музикално творчество. Такова е челото на някой китаец (1). Човек, за да има развито въображение, трябва да има разширение на ума, т.е. към втори вариант >>
- В такава глава никакво творчество на музика не може да има.
После, някой може да пише хубаво, писмено се излага отлично, но накарайте го да държи една устна реч, той се спъва. От какво произтича това? Казват: „Понеже някои от центровете са по-силно развити, те черпят всичката енергия, а другите центрове остават по-слабо развити и вследствие на това са тези дефекти в проявите.“ Така е и в музиката, изискват се много развити центрове. Защото един музикант може да бъде само един изпълнител, а може да бъде и един музикален творец, композитор. Но за да може той да създаде нещо ново, много качества трябва да бъдат вложени у него: той трябва да има въображение, а за да създаде това въображение, трябва да е развита горната част на челото му. В такава глава никакво творчество на музика не може да има. Това чело е на една китайска глава. към беседата >>
24. Проявленията на ума, МОК , София, 21.6.1925г.,
- Някои смесват гениалността у човека с творчеството.
Естественият ум започва от математиката и върху нея се гради музиката. Значи тя е основа. Върху музиката се гради разумният живот. Върху разумния живот се гради въображението – област, на която трябва да се даде ново име. Аз я наричам гениалността у човека. Някои смесват гениалността у човека с творчеството. Не, у гениалния човек няма творчество в този смисъл, какъвто съвременните хора разбират. Гениалният човек изразява само онова, което Живата, Разумната Природа е създала, сътворила. Той е огледало на тази Природа. Въображението, гениалността у човека е почвата, върху която се създават най-хубавите, най-красивите неща в живота. Когато умът на човека е силно развит в тази насока, забелязват се вълни, които се отразяват по цялото му тяло и оставят известни оттенъци. към беседата >>
- Не, у гениалния човек няма творчество в този смисъл, какъвто съвременните хора разбират.
Значи тя е основа. Върху музиката се гради разумният живот. Върху разумния живот се гради въображението – област, на която трябва да се даде ново име. Аз я наричам гениалността у човека. Някои смесват гениалността у човека с творчеството. Не, у гениалния човек няма творчество в този смисъл, какъвто съвременните хора разбират. Гениалният човек изразява само онова, което Живата, Разумната Природа е създала, сътворила. Той е огледало на тази Природа. Въображението, гениалността у човека е почвата, върху която се създават най-хубавите, най-красивите неща в живота. Когато умът на човека е силно развит в тази насока, забелязват се вълни, които се отразяват по цялото му тяло и оставят известни оттенъци. Това са все течения, които идват от Живата Природа, минават през ума на човека, през гръбначния му стълб и слизат надолу. към беседата >>
- Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества. (втори вариант)
Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които, щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. Помнете, че проявите на живота не са отделни. Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество. Никой не може да каже, че е творец на своята съдба. Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества. Може ли да се определи колко радиуси могат да се прекарат в една окръжност? (Казва се, че в окръжността могат да се прекарат безкрайно число радиуси, но се говори само за един радиус, който е в движение, защото, като минава през окръжността, същевременно той минава през всичките радиуси.) към втори вариант >>
- Възможностите на правата линия са в творчеството.
Тия линии наричаме събирателни. Когато Природата иска да твори, тя си служи с прави линии. Всеки радиус, като дойде до своя краен предел, той се връща назад в кръга. Защо? – Понеже зад този предел той среща известно съпротивление, което не му позволява да отиде по-нататък. Значи окръжността, кривата линия, показва докъде се простират възможностите на радиуса. Възможностите на правата линия са в творчеството. Като се свърши с творчеството, започва се вътрешната обработка на материята и на енергията. Тъй се създава кръгът. По този начин вие ще знаете пътя, по който се развиват вашите мисли и желания. Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които, щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. към беседата >>
- Като се свърши с творчеството, започва се вътрешната обработка на материята и на енергията.
Когато Природата иска да твори, тя си служи с прави линии. Всеки радиус, като дойде до своя краен предел, той се връща назад в кръга. Защо? – Понеже зад този предел той среща известно съпротивление, което не му позволява да отиде по-нататък. Значи окръжността, кривата линия, показва докъде се простират възможностите на радиуса. Възможностите на правата линия са в творчеството. Като се свърши с творчеството, започва се вътрешната обработка на материята и на енергията. Тъй се създава кръгът. По този начин вие ще знаете пътя, по който се развиват вашите мисли и желания. Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които, щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. Помнете, че проявите на живота не са отделни. към беседата >>
- Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества.
Най-първо в човека се зараждат известни мисли, желания и проекти, които, щом стигнат крайния предел на своите възможности, образуват един кръг, в който се започва обработването им. От всички тия мисли, желания и проекти в човека се образува една обща идея, която го тласка в дадена посока. Помнете, че проявите на живота не са отделни. Всяка постъпка на човека се обуславя от някое разумно същество. Никой не може да каже, че е творец на своята съдба. Казва се, че всеки е носител на творчество, на творчески сили в себе си, но всички разумни прояви се обуславят от разумни същества. Може ли да се определи колко радиуса могат да се прекарат в една окръжност? към беседата >>
- При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. (втори вариант)
Като кажа две, значи се заражда как светът се е създал, ангелите са падали, едни са слезнали, други са останали. Има смисъл тогава. Ще каже някой: "Обичаш ли две-те? " Обичам го, понеже светът се е създал. Ще каже някой: "Има падане." Едни са паднали, а други са останали, то е поляризиране. При всяко творчество трябва да се дадат нови жертви. Ако тези същества падат, за да се създаде светът, те ще имат една опитност. По-добре да се създаде това раздвоение и осмисляне, отколкото светът да е мъртъв. Този закон се прилага и в нас. Понякога, за да бъде създадена някоя идея във вас, вий сте един, умът ви не работи. За да създадете нещо, вие се разделите, ще дадете нещо от себе си, и ще спечелите. към втори вариант >>
27. Три вида служене, ООК , София, 23.12.1925г.,
- " Любовта развива творчество в човека.
Ако пък някоя мома иска да изрази любовта си, тя ще откъсне едно цвете, ще го подаде на момъка и ще му каже: „Ето моята любов! " Нима любовта може да се изрази с откъснато цвете? Не, срещнеш ли човека, който те обича, ти ще почувстваш в себе си вътрешна промяна, която напълно ще осмисли живота ти. И тогава ще кажеш: „Има любов в света, има Бог! Всички хора живеят, и аз искам да живея! " Любовта развива творчество в човека. Дойде ли Любовта в тебе, ти и поет, и учен, и художник, и музикант можеш да станеш - всичко, каквото пожелаеш, можеш да направиш. към беседата >>
29. Реални величини / Реалното в живота, МОК , София, 7.2.1926г.,
- Много поети, музиканти и художници съществуват, но всеки от тях има своя индивидуална, специфична черта в своето творчество.
Вие можете да изнесете една от неговите основни черти на ума, на сърцето или на волята му. Какво можете да кажете за неговия ум? Ако кажете, че той има светъл ум, това е обща черта. Даже ако кажете, че той е поет, музикант или художник, и това е общо казано. Вие трябва да изнесете онази черта от неговата поезия, която го отличава от всички поети. Много поети, музиканти и художници съществуват, но всеки от тях има своя индивидуална, специфична черта в своето творчество. На същото основание може да се зададе въпросът, каква е разликата между човека и животното. Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека. Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство. към беседата >>
30. Духовна мекота, МОК , София, 7.3.1926г.,
- Числото едно има вибрации на творчество и като кажеш „аз" (1), отделяш се от всички хора и може да влезнеш в спор с всички. (втори вариант)
Числото едно, то е положително. Идеите се групират. Положителните идеи се групират с числата заедно. Числото едно има вибрации на творчество и като кажеш „аз" (1), отделяш се от всички хора и може да влезнеш в спор с всички. Искаш да бъдеш офицер, генерал, да учиш, дойде още един с тебе, иска да вземе твоето място, и започне спор. Две единици като се съберат на едно място, започва спор. Защо? И двете числа са положителни. Те са живи числа и искат да заемат едно и също пространство. Борбата в света произтича всякога, когато две разумни същества искат да заемат същото пространство – една нива, която искат двама да сеят, ражда се спор, но ако има този творчески принцип, морал, аз го наричам магнетичен, те споделят, той е разумният принцип в света, който разделя нещата. към втори вариант >>
31. Групиране на сили / Трансформиране на енергиите, МОК , София, 4.4.1926г.,
- В пътя на своето творчество Природата си е служила не само с една, но с много системи, които не са в противоречие.
Като пишете темите си, не трябва да вадите общи заключения от един факт само. Някой от вас е писал, че десетичната система е произлязла от това, че човек имал по десет пръста на ръцете и на краката си. Ако е така, какво ще кажете тогава за стоножката, за осмокракия паяк и т.н? В пътя на своето творчество Природата си е служила не само с една, но с много системи, които не са в противоречие. Между всички системи на Природата има пълно съотношение. Едно дете знае да брои до три. Като се върне от училище, то започва да брои пред майка си: 1,2,3. Неговата система се състои само от три члена. Друго дете брои до шест – системата му се състои от шест члена. към беседата >>
- То значи творчество. (втори вариант)
Сега, ако ви говоря повече, ще се преситите и тогава, като излезнете, няма да разберете тези работи. Хубавото, разбраното и неразбраното, като се съберат, какво ще стане? Каша. Тогава, щом е нещо неразбрано, притурете брашно, да стане като тесто, може да направите хляб, да може да разполагате. То значи творчество. Ще твориш, докато извадиш нещо, и да си доволен. От тази каша да можеш да направиш нещо. Представете си, че направите циментова каша и си турите крака, опитвате силата на тази каша. Какво ще стане? Мнозина от вас си направят циментова каша, турят си вътре главата. към втори вариант >>
- Това значи творчество.
Сега, смесете това, което сте разбрали, заедно с неразбраното, сипете отгоре вода и направете тесто, от което да опечете хляб. Това значи творчество. Истински творец е онзи, който от всяка каша може да направи нещо ценно, от което и той, и близките му да бъдат доволни. Истинският творец знае, от каква каша, какво да направи. Има ли циментова каша на разположение, той няма да тури в нея крака си, да я опита, но ще я постави в калъпи, да образува различни предмети. Правете отпечатъци само от умрели хора, но не и от живи. към беседата >>
33. Последната постъпка, ООК , София, 8.12.1926г.,
- Буквата и представя начало на нещата, което дава подтик към творчество.
Изпейте упражнението „Киамет зену". Който правилно мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. В слоговете ки-а-мет след гласната и следва гласната а. Буквата и представя начало на нещата, което дава подтик към творчество. Буквата а представя метод, начин, чрез който се изразява това творчество. Думата „киамет" означава нещо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м представя смърт. Значи и е начало на творчеството, а – метод за изразяване на това творчество. Ако човек не знае как да представи това творчество, тогава иде смъртта. към беседата >>
- Буквата а представя метод, начин, чрез който се изразява това творчество.
Изпейте упражнението „Киамет зену". Който правилно мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. В слоговете ки-а-мет след гласната и следва гласната а. Буквата и представя начало на нещата, което дава подтик към творчество. Буквата а представя метод, начин, чрез който се изразява това творчество. Думата „киамет" означава нещо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м представя смърт. Значи и е начало на творчеството, а – метод за изразяване на това творчество. Ако човек не знае как да представи това творчество, тогава иде смъртта. Буквата е пък означава възраждане. към беседата >>
- Значи и е начало на творчеството, а – метод за изразяване на това творчество.
В слоговете ки-а-мет след гласната и следва гласната а. Буквата и представя начало на нещата, което дава подтик към творчество. Буквата а представя метод, начин, чрез който се изразява това творчество. Думата „киамет" означава нещо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м представя смърт. Значи и е начало на творчеството, а – метод за изразяване на това творчество. Ако човек не знае как да представи това творчество, тогава иде смъртта. Буквата е пък означава възраждане. Смъртта трябва да се победи. Буквата Т означава силата, с която трябва да се воюва, за да се победи смъртта. Това е значението на главната буква Т, а не на малката буква т, която, обърната надолу, означава еврейската буква шина – ш. към беседата >>
- Ако човек не знае как да представи това творчество, тогава иде смъртта.
Буквата и представя начало на нещата, което дава подтик към творчество. Буквата а представя метод, начин, чрез който се изразява това творчество. Думата „киамет" означава нещо велико, грандиозно, което има начало. Буквата м представя смърт. Значи и е начало на творчеството, а – метод за изразяване на това творчество. Ако човек не знае как да представи това творчество, тогава иде смъртта. Буквата е пък означава възраждане. Смъртта трябва да се победи. Буквата Т означава силата, с която трябва да се воюва, за да се победи смъртта. Това е значението на главната буква Т, а не на малката буква т, която, обърната надолу, означава еврейската буква шина – ш. Тази буква означава материални стремежи. към беседата >>
34. Влизане, НБ , София, 2.1.1927г.,
- Тъй щото в Бога има постоянен, вечен процес на творчество и създаване.
Когато се говори за живота, ние имаме предвид неговата външна – физическа страна и вътрешна – духовна страна. От материално, физическо гледище, нещата стават мъчно, изисква се вечност, едно число с 15 нули – денят на Брама. Щом изтече това число, ще изтече и Божественият ден, след което ще настане Божествената нощ, пак същото число с 15 нули. Изчислете, колко милиарди години правят тези числа. Денем Бог твори, а нощем, когато спи, Той образува новите светове в себе си. Тъй щото в Бога има постоянен, вечен процес на творчество и създаване. към беседата >>
35. Предназначение, ООК , София, 12.1.1927г.,
- Знанията трябва да се превърнат в творчество.
Малка сила е дадена на съвременния човек. Някой мисли, че всичко знае и всичко може да направи, но като заболее, не може да се лекува. Вика един, втори, трети лекар, но никой не може да му помогне. Какво трябва да направи? – Да се смири, да види, че малко знае. Знанията трябва да се превърнат в творчество. Да знаеш и да можеш нещо, подразбира да твориш, да превръщаш. Който може да твори, да превръща материята от едно състояние в друго, той сам ще може да се лекува. И забележете, силата на човека седи в самия организъм. Някой човек заболее, но не минава много време и някъде по тялото му се яви цирей или някаква пъпка. Щом циреят излезе, и болестта минава. към беседата >>
38. Пробуждане съзнанието на ученика, СБ , София, 22.8.1927г.,
- След това настъпва истинско творчество.
Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творба, а не живот на благодат, която му се дава. След като ученикът премине през първите три живота, дава му се възможност да приложи своята сила в малък мащаб, да види по какво се различава новия от стария живот. Новият живот е живот на пречистване. След това настъпва истинско творчество. Днес всички говорят, че поетите творят, че художниците творят – всички хора искат да творят, но това желание е постижимо само за онзи, който може да бъде ученик. Затова вие ще си кажете: „Аз искам да се пробуди в мен съзнанието на ученика, да заживея в новия живот“. Щом искате това, започнете с първия ден. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. към беседата >>
39. Разумно ограничение, МОК , София, 8.1.1928г.,
- Мъчението е за ада, трудът – за земята, а работата, творчеството – за рая.
Разумният човек прави всяко нещо навреме. Той не губи времето си, затова работите му се нареждат добре. Като бърза, човек сам се спъва: тук се изгорил, там се ударил и т.н. Ще кажете, че трябва да се мъчите, да се трудите, за да свършите работите си навреме. Защо ще се мъчите? Мъчението е за ада, трудът – за земята, а работата, творчеството – за рая. Следователно, щом се намерите пред мъчнотии, не се мъчете, но излезте от лошите условия на живота и започнете да мислите. Чрез мисълта си човек се повдига в по-висок свят, дето лесно решава задачите си. към беседата >>
- От ученика се изисква не обикновено приложение, но приложение, в което има творчество, гениал-ност, изобретателност.
Турците казват, че умът на гяурина работи само когато бяга, когато го гони някой. Това може да се каже и за животните. Умът на животните работи, когато ги гонят, когато се намират в опасност. Не е достатъчно само да се разсъждава, но окултният ученик трябва да прилага. Каквото знание придобие, той трябва да го приложи. От ученика се изисква не обикновено приложение, но приложение, в което има творчество, гениал-ност, изобретателност. В приложението на нещата всеки трябва да прояви своя талант. Без това приложение нещата остават за него чужди, неразработени. към беседата >>
41. Доброта и разумност, ООК , София, 18.4.1928г.,
- Например музикантът, поетът, художникът могат да се вдъхновят в един момент, но творчеството им продължава с часове; те започват да творят, да работят в известно направление.
Като казвам, че Бог възнаграждава човека за микроскопическото добро, с това не трябва да се подкупвате. Обаче който може да направи микроскопическо добро, той може да направи и по-голямо. Той може да превърне сиромашията в доброта, не в обикновена доброта, но в такава, която се разглежда като принцип в живота. Тази доброта е кратковременна, но отражението й продължава дълго време. И разумността е кратковременна, но така вдъхновява човека, че дълго време след това той може да твори. Например музикантът, поетът, художникът могат да се вдъхновят в един момент, но творчеството им продължава с часове; те започват да творят, да работят в известно направление. Обаче голямата светлина, която разкрива същественото в живота, е моментът на вдъхновяването. Такова нещо представя Божествената светлина. Тя разкрива същественото в живота. Всяка друга светлина разкрива по нещо, но не същественото. При Божествената светлина човек вижда нещата, но той трябва да ги изучава. към беседата >>
42. Ограничаване и освобождаване, ООК , София, 29.8.1928г.,
- Значи злото е процес на разлагане, на разрушаване; доброто е процес на съграждане, на творчество.
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да работи върху себе си, да организира своите мисли и чувства, да ги постави в известна връзка помежду им. Докато не организира своите мисли, чувства и действия, човек всякога ще счита, че животът извън него е лош. Той ще третира въпроса за доброто и злото, без да си дава отчет, че и едното, и другото се крият в самия него. Това, което причинява разлагане в човека, е злото. Това, което гради в него, е доброто. Значи злото е процес на разлагане, на разрушаване; доброто е процес на съграждане, на творчество. Това, което разгражда и не съгражда, е зло. Това, което разгражда и съгражда, е добро. Наистина, за да съгради нещо добро, човек първо трябва да разгради, да разруши старото и отпосле да гради. Такъв е методът на доброто. То всякога работи в свят на ограничения. към беседата >>
- Там има само творчество, само градеж.
Това, което разгражда и съгражда, е добро. Наистина, за да съгради нещо добро, човек първо трябва да разгради, да разруши старото и отпосле да гради. Такъв е методът на доброто. То всякога работи в свят на ограничения. Дойдете ли обаче до Любовта, там няма никакво разграждане. Там има само творчество, само градеж. Ако искате да подновите един стар град, вие трябва да разградите, да разрушите старите къщи и вместо тях да построите нови. Обаче ако отидете на някоя обширна поляна, където няма нищо съградено, там само ще строите. Там няма какво да разграждате. Там само ще местите формите, ще ги преобразявате. Ще вземете камък от някоя канара, ще го сложите на работа. към беседата >>
- Дето е разумността, там е творчеството; дето е разумността, там процесите са непреривни.
Като ученици, вие трябва да следите движенията си, да бъдат разумни. Дето е разумността, там е творчеството; дето е разумността, там процесите са непреривни. В природата не съществува никакво прекъсване. Щом се реализира едно желание, ражда се второ, трето и т. н. В тези постижения, именно, се гради зданието на бъдещия живот. Който не работи и се отказва да реализира желанията си, той сам събаря сградата, която някога е започнал да гради. Всяко чисто и красиво желание, всяка чиста и светла мисъл трябва да се реализират. към беседата >>
45. Разбиране на живота, ООК , София, 12.12.1928г.,
- Той представя зенита на неговото творчество в областта на романите.
Проявите на човека са различни, но не и силите, които се съдържат в него. Някога човек ще се прояви като добър, а някога - като лош. Обаче, само един път в живота си човек може да се прояви истински добър и един път - истински лош. Това се дължи на силите и способностите в човека, които постепенно се издигат до своя зенит и постепенно слизат надолу. Запример, Толстой е писал много романи, но един е романът „Война и мир“. Той представя зенита на неговото творчество в областта на романите. Най-хубавият роман на Виктор Юго е „Клетниците“, на Сенкевич - „Камо Грядеши“. Когато някой писател, поет или музикант дойде до зенита на своето творчество в известна област, по-високо от нея не може да се качи. Тази точка представя плод, който е завързал и узрял. Щом стигне върха на своето творчество в дадена област, писателят трябва да мине в друга. Остане ли още в първата област, той ще се прояви като обикновен човек. към беседата >>
- Когато някой писател, поет или музикант дойде до зенита на своето творчество в известна област, по-високо от нея не може да се качи.
Обаче, само един път в живота си човек може да се прояви истински добър и един път - истински лош. Това се дължи на силите и способностите в човека, които постепенно се издигат до своя зенит и постепенно слизат надолу. Запример, Толстой е писал много романи, но един е романът „Война и мир“. Той представя зенита на неговото творчество в областта на романите. Най-хубавият роман на Виктор Юго е „Клетниците“, на Сенкевич - „Камо Грядеши“. Когато някой писател, поет или музикант дойде до зенита на своето творчество в известна област, по-високо от нея не може да се качи. Тази точка представя плод, който е завързал и узрял. Щом стигне върха на своето творчество в дадена област, писателят трябва да мине в друга. Остане ли още в първата област, той ще се прояви като обикновен човек. към беседата >>
50. Първите стъпки / Ден без възли, МС , София, 7.7.1929г.,
- Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество.
– Ако е така, че съвършеният, абсолютният няма нужда да се развива, питам: Бог, Който е съвършен и абсолютен в своите прояви, защо постоянно създава светове? Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му. към беседата >>
- Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял.
Каква нужда има той от тях? Аз няма да ви обяснявам тези неща, но казвам: атрибутът на Бога, като съвършено, като абсолютно същество е това, че Той никога празен не седи. Невъзможно е за Него да бъде празен! Той постоянно твори. Великият Принцип на живота се отличава с вечно творчество. Ако Бог, според схващанията на съвременните хора, би спрял само за минута своето творчество, и всичкият прогрес на Битието би спрял. Всичко ще стане обикновено, докато най-после се обезсмисли напълно. Веднъж поставени пред творческия процес на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттам, като се ползваме от благоприятните условия за нашето растене и развитие. Само по този начин ние можем постоянно да чувстваме присъствието Му. към беседата >>
53. Забранихме му, НБ , София, 6.10.1929г.,
- Ако той е толкова силен в творчеството, колкото в разрушителността, от него гений би излязъл.
Втори, трети минават, и всеки си взима по един прът. Като видят съседа си, те ще му кажат, че са си взели по един прът. – Няма нищо, спокойно отговаря съседът. Обаче, след известно време тук-там на оградата му се явяват дупки, отдето свинете на съседите му започват да се провират. Това говори за разрушителността на българина. Ако той е толкова силен в творчеството, колкото в разрушителността, от него гений би излязъл. – Защо българите досега не са дали нито един гениален човек? – Защото в характера си имат известни черти, които трябва да се възпитават. Тези черти пречат на гениалния човек да се прояви. За да се развие доброто, красивото в славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо, днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия. към беседата >>
54. Източници на живота, ООК , София, 30.10.1929г.,
- За обикновения музикант музиката е забава, а не е изкуство, нито творчество.
Казват за едного, че е отличен музикант; за друг казват, че е отличен поет. Ако музикантът и поетът се проявяват само в своята област, в музиката или в поезията, те не са истински майстори. Гениалният музикант е всестранно развит. Гениалният поет — също. Всеки обикновен музикант, поет, учен или художник е едностранчив. За обикновения музикант музиката е забава, а не е изкуство, нито творчество. За обикновения поет поезията е забава, а не творчество. В обикновен смисъл на думата и поезията е музика, защото в нея има ритъм, такт, стъпка, но това е външна страна на музиката. към беседата >>
- За обикновения поет поезията е забава, а не творчество.
Ако музикантът и поетът се проявяват само в своята област, в музиката или в поезията, те не са истински майстори. Гениалният музикант е всестранно развит. Гениалният поет — също. Всеки обикновен музикант, поет, учен или художник е едностранчив. За обикновения музикант музиката е забава, а не е изкуство, нито творчество. За обикновения поет поезията е забава, а не творчество. В обикновен смисъл на думата и поезията е музика, защото в нея има ритъм, такт, стъпка, но това е външна страна на музиката. към беседата >>
55. Природни гами / Природни гами в живота, МОК , София, 22.11.1929г.,
- Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. (втори вариант)
Изпейте сега туй, което аз изпях. Е, не можете да го изпеете. Защо? Трябва да сте на същото място, на което съм аз. Като го изкачите, ще го изпеете хубаво. Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение. За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай. Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш. към втори вариант >>
56. Да се радват наедно, НБ , София, 12.1.1930г.,
- Законът на любовта е закон на творчество. (втори вариант)
Само то е даденото. В това съзнание, в даденото на съзнанието любовта се явява като един резултат. Ти имаш отношения към някои същества. Първото ти отношение е важно. Да обичаш някого, това значи да започнеш да градиш. Законът на любовта е закон на творчество. Да обичаш някого, да го любиш, това не значи да го прегръщаш, да го целуваш. Когато учителят обикне някой свой ученик, той първо започва да го учи да чете, да пише, да смята, да свири. Ако един учител не може да предаде на ученика си изкуството да свири, това значи, че той не е могъл добре да предаде изкуството си. Те и двамата трябва да свирят, трябва да се разбират. към втори вариант >>
- Неговата работа не е нищо друго, освен творчество.
Тези неща са дадени на човека, няма защо отсега нататък да се дават. На човека е дадено съзнанието, в което се крият много опитности и знания на миналото. Като живее, човек прилага съзнанието си по отношение към всички живи същества и по този начин се учи от себе си. Ако отношенията на човека почиват върху законите на любовта, той твори. Когато обича учениците си, учителят ги учи да четат, да пишат, да смятат, да пеят, да свирят. Неговата работа не е нищо друго, освен творчество. към беседата >>
57. Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление), ООК , София, 9.4.1930г.,
- Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. (втори вариант)
Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори. Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата - тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. към втори вариант >>
- Устата, като единица, може да изрази творчеството на духа в човека.
да има какво да изтича от нея. Това не значи, че устата трябва постоянно да дава. Колкото е правилно непрекъснато да дава, толкова е правилно никак да не се дава. Ако на физическия свят нищо не дава, в умствения свят дава много. Наистина, срещнете ли човек, който говори малко, ще знаете, че той мисли много. Устата, като единица, може да изрази творчеството на духа в човека. Тази единица е поставена в хоризонтално положение, като преграда. Докато духът не е свършил работата си, устата трябва да мълчи. Щом духът свърши работата си, устата се отваря и единицата, т.е. преградата на мълчанието, се дига. Щом устата се отвори, ние казваме, че човек говори. към беседата >>
58. Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа, МОК , София, 9.5.1930г.,
- („Дето има творчество, там има работа.") Вземете един човек, който копае с лопатата, изхвърля пръст, и друг един, който пише с перото. (втори вариант)
Сега във вашия ум идеята за работа каква е? Какво разбирате вие под думата „работа"? („Дето има творчество, там има работа.") Вземете един човек, който копае с лопатата, изхвърля пръст, и друг един, който пише с перото. И единият е лопатар, и другият е лопатар. Само че единият с лопатата изважда пръст и турга отвънка, а другият с перцето си изважда малко материя от мастилницата и я турга на книга, после пак изважда малко материя и я тури на хартията. Само че този така натрупа лопатите, че ти от тази материя можеш да четеш нещо. Пише той нещо. Тъй нарежда той лопатите, че може да се чете, а другият, който копае, нищо не може да се чете. към втори вариант >>
60. Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл, МОК , София, 26.9.1930г.,
- Хубаво е това, отлично е, но се изисква и творчество на мисълта – разбирам процес на сеене. (втори вариант)
Следователно, да мислиш, това значи, да ядеш. Някои от вас искате само да мислите. Хубаво е това, отлично е, но се изисква и творчество на мисълта – разбирам процес на сеене. Ще посееш едно житно зърно, ще учиш законите как расте и как се разплодява то. И ще вземеш участие и ти в това, а не да ти съставлява това труд. Но ще се учиш на постоянство и внимание, да видиш как излиза то от земята. Ще видиш какви са законите, по кой начин излиза житото от земята. Някой път вие четете някой велик автор, той човекът е сял. към втори вариант >>
- Като говоря за творчество, за създаване, разбирам разработване на създаденото.
Съществуват две философски твърдения: едното поддържа мисълта, че трябва да се създаде нещо ново в света, а другото твърди, че не може да се създаде нищо ново. Който се опитал да създаде нещо ново, сам се убедил в противното. Човек може да преобразява нещата, но не и да ги създава. Като говоря за творчество, за създаване, разбирам разработване на създаденото. Когато посаждаш крушата, създаваш ли я? Когато детето се ражда, създаваш ли го? Детето само се развива в утробата на майката, но не се създава. Следователно, ние можем само да развиваме формите, които Бог е създал. Тази е истината. към беседата >>
64. Музикален живот, ООК , София, 17.6.1931г.,
- Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък.
Ето защо, стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармония и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чувство и действие; без нея няма градеж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармонията и на мелодията. Чрез тия закони, именно, се проявява духовният свят. В музикално отношение, най-красива линия е кривата. Следователно духовната музика е съставена от прави и криви линии, хармонично съчетани, но не и от счупени. към беседата >>
65. Учителю, да прогледам!, НБ , София, 21.6.1931г.,
- Творчеството на бялата раса достига само дотам, да измислят неща, които водят след себе си големи разрушения.
А сега, колкото по-кисел става човек, толкова и лицето му става по-кисело. Ако устните на човека станат съвсем тънки, какво показва това? – Този човек Изгубил своята чувствителност. Ако пък устните станат съвършено дебели, това показва, че чувствата взимат надмощие в човека. Това, което съсипа черната раса; са техните дебели устни; това, което съсипа културата на жълтата раса, са техните скули и най-после, това, което съсипа бялата раса, е тяхното чело. Творчеството на бялата раса достига само дотам, да измислят неща, които водят след себе си големи разрушения. Техният стремеж се отнася главно до развитието на мозъка около слепите очи. Съвременната химия и физика свеждат своите изобретения само към една област, а всички други области на мозъка остават незасегнати. При такъв развой, каква култура може да се очаква? И при това съвременните държави защищават такъв род изобретения, като плащат скъпо на изобретателя им. Ако с откритието на задушливите тазове може да се допринесе нещо за благото на човечеството, тяхното откритие има смисъл, но ако те носят разрушение, какво може да се очаква от такава култура? към беседата >>
66. Човекът на новото, СБ , РБ , 7-те езера, 19.7.1931г.,
- У коня има творчество, а у магарето живее стремеж към истината, към правдата.
Смелостта, решителността на коня във воюването показват, че и човек, като воюва, трябва да бъде смел, решителен и да вземе всичко, да обере всичко от тези, с които воюва. След това ще върне всичко, което е взел и ще каже: „Хайде, от мене да мине! “ Ето защо, при магарето човек дава, а при коня – взима. Отличителната черта на коня е привързаността. Конят лесно се привързва, а магарето – мъчно. У коня има творчество, а у магарето живее стремеж към истината, към правдата. Магарето обича да води стадото, затова винаги върви напред. Конят обича да воюва. Той казва: „Аз не мога да водя овци“. към беседата >>
67. Освободени, НБ , София, 17.1.1932г.,
- Режете с ножици, то е хубаво, то е творчество, но казвам: шитите дрехи не разрешават крайните въпроси на живота, мляното брашно не разрешава крайните въпроси на живота.
От хиляди години, най-голямото нещастие е, че мелим брашното. Аз може да ви го докажа, но не искам да доказвам, и да го докажа, е безпредметно. Всички хора, които ядат така стрито на хромел* жито, и те така, по същия начин, се трият. Вие носите дрехи, ушити на машина, но всеки ден и вие се дупчите, както са вашите дрехи надупчени. Може да има нещо общо, може да няма. Режете с ножици, то е хубаво, то е творчество, но казвам: шитите дрехи не разрешават крайните въпроси на живота, мляното брашно не разрешава крайните въпроси на живота. То е едно вътрешно състояние, което трябва да премелим. Туй, което сега мислим, туй, което сега вярваме, то е едно вътрешно състояние, не е онова състояние, което трябва да повдигне човека, да го направи свободен. Туй трябва да знаем ние. Не, че то е лошо. Временно заради нас е добро, но за утрешния ден е лошо. към беседата >>
68. Що да сторя, НБ , София, 20.3.1932г.,
- В злото творчество няма, то лесно става.
Всички работи, които се продължават е по-добре, които са мимолетни е по-зле. Злото иде в късите вълни. Който държи прави работите, иска светия да стане за една година, аз да ви кажа какво ще стане от него: той апаш може да стане, но не светия. За да стане светия, трябват ти тридесет години живот, по 10, 15, 20 часа да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма, то лесно става. Злото задържа, доброто твори. към беседата >>
69. Живот, светлина и свобода, НБ , София, 10.4.1932г.,
- Има една окултна теория, тя е следната: Когато вселената е била създадена първоначално, явила се е само една единица, един център, едно грамадно тяло, от дето се е почнало творчеството.
Нашето разбиране е също както когато искаме да дадем ум на хората. Причината за нашия лош живот седи в чрезмерната амбиция, която е влязла в живота ни. Това става пак от неразбирането на живота. Аз наричам това изневеряване на живота. Това изневеряване ето от какво произтича. Има една окултна теория, тя е следната: Когато вселената е била създадена първоначално, явила се е само една единица, един център, едно грамадно тяло, от дето се е почнало творчеството. Единицата се е разложила, разделила на множество частици, и понеже тези частици произлезли от единицата, всички били положителни, вследствие на което в цялата вселена се започнала една борба. Това е научна теория, която говори за положителните сили, които действували в природата. След като се разглобява на своите съставни части, този център се поляризира на положителни и отрицателни сили. Всички положителни сили на първото творчество, които попаднали на отрицателните сили, те се поляризирали, т.е. съединили се с първия полюс и са образували живота; положителните пък, които се срещнали с положителните на първото творчество, започнали помежду си да се отблъскват. към беседата >>
- Всички положителни сили на първото творчество, които попаднали на отрицателните сили, те се поляризирали, т.е.
Това изневеряване ето от какво произтича. Има една окултна теория, тя е следната: Когато вселената е била създадена първоначално, явила се е само една единица, един център, едно грамадно тяло, от дето се е почнало творчеството. Единицата се е разложила, разделила на множество частици, и понеже тези частици произлезли от единицата, всички били положителни, вследствие на което в цялата вселена се започнала една борба. Това е научна теория, която говори за положителните сили, които действували в природата. След като се разглобява на своите съставни части, този център се поляризира на положителни и отрицателни сили. Всички положителни сили на първото творчество, които попаднали на отрицателните сили, те се поляризирали, т.е. съединили се с първия полюс и са образували живота; положителните пък, които се срещнали с положителните на първото творчество, започнали помежду си да се отблъскват. Та ние хората на земята сме попаднали във второто поляризиране, ние сме в разрез с положителните сили на живота. Ние сме положителни, и те са положителна Сега се изисква второ поляризиране, или както казват окултистите, или мистиците, от нас се изисква възстановяване на женския елемент, на любовта. Значи, женският елемент или любовта е изгубена, тя трябва да се възстанови. Любовта трябва отново да се възвърне в човешката душа, за да се дойде до вътрешно съгласие. към беседата >>
- съединили се с първия полюс и са образували живота; положителните пък, които се срещнали с положителните на първото творчество, започнали помежду си да се отблъскват.
Има една окултна теория, тя е следната: Когато вселената е била създадена първоначално, явила се е само една единица, един център, едно грамадно тяло, от дето се е почнало творчеството. Единицата се е разложила, разделила на множество частици, и понеже тези частици произлезли от единицата, всички били положителни, вследствие на което в цялата вселена се започнала една борба. Това е научна теория, която говори за положителните сили, които действували в природата. След като се разглобява на своите съставни части, този център се поляризира на положителни и отрицателни сили. Всички положителни сили на първото творчество, които попаднали на отрицателните сили, те се поляризирали, т.е. съединили се с първия полюс и са образували живота; положителните пък, които се срещнали с положителните на първото творчество, започнали помежду си да се отблъскват. Та ние хората на земята сме попаднали във второто поляризиране, ние сме в разрез с положителните сили на живота. Ние сме положителни, и те са положителна Сега се изисква второ поляризиране, или както казват окултистите, или мистиците, от нас се изисква възстановяване на женския елемент, на любовта. Значи, женският елемент или любовта е изгубена, тя трябва да се възстанови. Любовта трябва отново да се възвърне в човешката душа, за да се дойде до вътрешно съгласие. Сегашните страдания в света се дължат на преодоляващото влияние на положителните сили в живота. към беседата >>
71. Видяхме славата, СБ , София, 28.8.1932г.,
- Туй е творчество. (втори вариант)
Бог не знае, какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: „Знаеш, че ние сме създали нещо". И то е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне. Казва: „Моите деца създадоха нещо велико". Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Или не сте яли добра храна, тревожите се; стомахът ви заболи, бързо сте яли, тревожите се. към втори вариант >>
- Туй е творчество.
Най-после ние искаме да служим на един Бог, Който никога не се тревожи. Бог не знае какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? Забравите си шапката някъде, тревожите се. Забравите си обущата, тревожите се. Или някой ваш приятел обещал да дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се. Или не сте изорали добре нивата си, не дала добър плод - тревожите се. към беседата >>
73. Слабото и силното, УС , София, 23.10.1932г.,
- Тези 15 минути представят закон, чрез който се разтопяват всички заблуждения, а 20 минути е закон на творчество, на работа; 30 минути, или половин час, е закон на равновесие.
Когато аз се моля, „Добрата молитва“ ми отнема 15 минути; за „91 псалом“ и „Пътят на живота“ употребявам 20 м., а като чета „Отче наш“, минава половин час и, като дойда до „Молитвата на Царството“, става един час. Ако се молите с мене заедно няколко пъти, по този начин, нито един няма да остане тук. Много естествено, ако накарам един човек да работи 10 – 12 часа на ден, ще му излязат пришки на ръцете. Ако работи 15 минути, нищо няма да му стане. Обаче, с бързане нищо не се постига. Тези 15 минути представят закон, чрез който се разтопяват всички заблуждения, а 20 минути е закон на творчество, на работа; 30 минути, или половин час, е закон на равновесие. Който не разбира тези закони, ще се обезсърчи; който ги разбира, ще приложи и 15-те, и 20-те, и 30-те минути и при молитва, и при четене на Библията. към беседата >>
- Това е неразбиране на онзи процес на творчество.
Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. към беседата >>
75. Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота), МОК , София, 16.12.1932г.,
- От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. (втори вариант)
Казва някой: „Да имам пари.“ Но парите са на високото място. Ти имаш знанието, това е високото място. Ти имаш силата, това е високото място. Да знаеш как да пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие. Ти ще кажеш: „Аз вече завърших своята работа.“ Не. От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество - да се осмисли животът. Докато си вървял нагоре, ти си пъшкал, а когато слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под думата „пеене“ аз разбирам свобода. Само свободният човек може да пее. И онзи, който е в затвора, а си пее, той е свободен. А онзи вкъщи, той е свободен, а не пее. към втори вариант >>
- – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота.
– То е високото място. – Да имам сила! – То е високото място. Важно е, да знаеш да пееш. Ще кажеш, че като пееш, ти си завършил своята работа. – Не, от момента, когато си придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота. Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш да пееш; като слизаш, ти си свободен, можеш да пееш. Под „пея“разбирам свобода. Само свободният може да пее. И в затвор да е, ако е вътрешно свободен, той пак пее. Може да е у дома си, но ако е ограничен, той не може да пее. към беседата >>
76. Отношение между линиите / Отношение между прави, огънати и овални линии, МОК , София, 10.2.1933г.,
- Необходимо е това, защото творчеството на природата започва с правите линии, после - с огънатите, които идат на второ място, и най-после - на трето място, са овалните линии. (втори вариант)
Та има едно отношение между правите, огънатите и овалните линии. Съществува известна пропорция между тях. А защо природата е турила правите линии? Отде направи тази беля на хората? Необходимо е това, защото творчеството на природата започва с правите линии, после - с огънатите, които идат на второ място, и най-после - на трето място, са овалните линии. Овалните линии са последната дума на природата. Правите линии, това е началото на проявлението на природата. Без тях не може. Вие не можете да постъпвате без прави линии. Ако нямате прави линии, които са идеалът, мярката за една права обхода, вие нищо не можете да направите. към втори вариант >>
- Творчеството на природата започва с правите линии; после идват огънатите и най-после – овалните.
И тъй, дето работи умът, там са правите линии; дето работи сърцето, там са овалните линии; дето вкусът се изявява, там са огънатите линии. Значи, между правите, огънатите и овалните линии има известно отношение. Творчеството на природата започва с правите линии; после идват огънатите и най-после – овалните. Без прави линии няма творчество, те са началото. Те са идеалът, мярката за правилната обхода. Умът не може да работи без прави линии. Дето са правите линии, там преодолява работата на ума. Който отлага нещата, умът му е слаб. към беседата >>
- Без прави линии няма творчество, те са началото.
И тъй, дето работи умът, там са правите линии; дето работи сърцето, там са овалните линии; дето вкусът се изявява, там са огънатите линии. Значи, между правите, огънатите и овалните линии има известно отношение. Творчеството на природата започва с правите линии; после идват огънатите и най-после – овалните. Без прави линии няма творчество, те са началото. Те са идеалът, мярката за правилната обхода. Умът не може да работи без прави линии. Дето са правите линии, там преодолява работата на ума. Който отлага нещата, умът му е слаб. Ако искаш да усилиш ума си, никога не отлагай. към беседата >>
79. За да благовествам, НБ , София, 29.10.1933г.,
- Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата.
Това са Божествени качества, които отличават човека. Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата. Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен. към беседата >>
- Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита.
Понякога сърцето на човека може да се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят. Без сърце човек не може да има чувствителност, не може да има радостни преживявания. Ако няма ум, той не може да възприема външната, физическата светлина. Без ум целият свят ще бъде тъмнина. Без душа светът няма да има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма да има в природата. Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може да изпита. Човек има право да се стреми към тях, но трябва да бъде много внимателен. към беседата >>
82. Дързайте!, НБ , София, 28.10.1934г.,
- Сега и ние сме в процеса на творчество.
За да се освободят едни от други. Дали сте против тази логика, не зная. Аз само констатирам нещата тъй, както са без да идвам да ви убедя в тях. Това не е един абсолютен свят, но казвам: Тъй, както сега се творят нещата, тъй както сега вървят, може би ние сме по отношение на тях в едно заблуждение. Когато видя един грънчар, който меси кал, ще кажа, че тази кал нищо не струва, но след време, когато видя, че той изкарал от нея едно хубаво, прозрачно гърне, ще го похваля. Сега и ние сме в процеса на творчество. Едно неразбиране на живота има. Младите не разбират живота, и старите не разбират живота. Младият мисли, че като намери младите моми, ще бъде щастлив. Много се лъже той. Старият мисли, че като умре, ще отиде в другия свят, и той се лъже. към беседата >>
- Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете.
Вие не може да пеете, ако нямате едно музикално движение. Без правилно движение не може да пеете правилно. При музиката има едно известно движение. Когато се вземе правилно тонът „до", трябва да се правят движения. Ти трябва да освободиш най-първо въздуха правилно. Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете. Три течения има. Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това. което осмисля, е горе в крилата. И когато тези течения вървят хармонично, човек има здрави дробове и отлично разположение. А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва да почнеш да мислиш и да чувстваш правилно. към беседата >>
85. На утрешния ден, НБ , София, 7.7.1935г.,
- Светията в това състояние моделира и от обикновените работи той минава в творчество.
Какви са отличителните черти на гения? В думата гений аз разбирам онзи, който не се стъписва и при най-големите мъчнотии. Той е в състояние да излезе от най-трудното положение, в което е поставен. Геният е цел акробат, дето и да го затвориш, той пак ще излезе навън. И светията не само, че разбира нещата, но може да излезе от всяко затруднение. Светията в това състояние моделира и от обикновените работи той минава в творчество. За да твориш, ти трябва да бъдеш светия, а за да можеш да побеждаваш мъчнотиите, ти трябва да бъдеш гений. Ако нямаш в себе си никаква гениалност, ти не можеш да побеждаваш и най-малката мъчнотия. За да можеш да създадеш нещо, ти трябва да имаш ума на един светия. В дадения случай ти може да го имаш. Следователно, в един момент поне ти можеш да бъдеш светия, и в един момент можеш да бъдеш гений. към беседата >>
86. Самопознание и самовъзпитание, ООК , София, 16.10.1935г.,
- След това, в музиката трябва да има творчество.
Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? към беседата >>
89. Светилник на ръцете и на нозете / Мед да потече, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1937г.,
- Страданието се ражда в творчеството. (втори вариант)
Та рекох, това са новите възгледи. Когато вие вдигнете вашата ръка, това е то човешката воля. То е онзи принцип, който подтиква човека да мисли, да работи, да твори, да създава. Ръцете - това са кръста, който създава нещата. Понеже както създаде добрите неща, така създаде и страданието. Страданието се ражда в творчеството. Който не твори, може да не страда. Но всеки, който иска да твори, ще създаде и страданието. Бог, който създаде света, създаде и кръста. към втори вариант >>
90. Възможности на красотата, МОК , София, 1.10.1937г.,
- Туй показва, че в семките има творчество.
“ Значи, вие като пуснете вашите ученици с ябълките и като дойдат във вас, накарайте ги да разрежат ябълките. Там дето има семки е естествената, там дето няма семки е изкуствената. Понякой път казвате, как да проверите нещата. Всяко нещо в света, което като го проверяваш не може да ти услужи, няма семки. Показва, че то не е естествено. Туй показва, че в семките има творчество. Когато развиваш една сила, ти може да я употребиш, когато ти злоупотребиш, ти носиш изкуствена сила, която не можеш да приложиш в природата. В първия случай той задоволява своето желание и мисли, че учителят надълго и нашироко ще го пита. Но той нито дума няма да му каже, ще остави настрана всичко и ще каже: „Иди да проучиш откъде излезе този род ябълки“. Да му донесе сведения, да издири, защо тия ябълки са останали без семки. Праща го учителят да издири техния произход. към беседата >>
91. Законът на хармонията в тялото, МОК , София, 4.2.1938г.,
- Мисълта това е едно музикално творчество на човека.
Щастието има основен тон. Доброто има основен тон, всичко има основен тон. Това са музикални парчета. Ако ти не може да вземеш вярно, постижение не може да имаш. Няма по-хубаво нещо. Мисълта това е едно музикално творчество на човека. Да мислиш правилно, значи музикално да четеш. Мислите това са ноти написани, ти ще четеш, ще правиш проверка, веднъж, дваж, триж, докато ги научиш хубаво. Щом не ги учиш, казваш: „Не разбирам тази работа“. Щом вземеш вярно, разбираш; щом не вземеш вярно не разбираш. Някой път хората по сърце не се разбират. към беседата >>
95. Езикът на Любовта / Силата на Любовта, СБ ,РБ , 7-те езера, 12.7.1939г.,
- Дето е Духът, там е новото творчество.
Щом Бог присъства в човека, всичко е възможно за него. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скърбен, и аз ще ви се изявя". Това значи: когато дойде скръбта, потърсете радостта; когато дойде болестта, потърсете здравето; когато дойде безсилието, потърсете силата; когато дойде невежеството, потърсете знанието. При каквито условия да се намирате, всякога търсете положителното, защото в него Бог присъства. Дето е Бог, там цари пълен ред и порядък. Дето е Духът, там е новото творчество. Дето любовта присъствува, там всички неща се осмислят и човек става силен, придобива истинско знание, истинска светлина. към беседата >>
98. Както ме е Отец въздигнал, УС , София, 28.4.1940г.,
- Няма никакво творчество в нас.“ Милтон дава, че причината на този бунт бил Христос.
Христос в големите страдания, дойде и последното оръжие, което той употреби, то беше любовта. Ако четете Милтона, той не могъл да изнесе хубаво идеята. Той разправя за работи, че като се разбунтували ангелите в небето, не искали да слугуват на Господа. Казват: „Да бъдем самостоятелни.“ Един от напредналите духове искал той да стане божество и по един хитър начин сполучил една трета от жителите на небето да ги привлече на своя страна. Казва: „Какво само да му се кланяме, да мислим, че Той е създал всичко, само да Му пеем! Няма никакво творчество в нас.“ Милтон дава, че причината на този бунт бил Христос. Бог изявил, че има един син на когото приготвил Неговото Царство и хората да бъдат в Неговото царство. Така тълкува идеята Милтон. Аз само искам да ви представя идеята. И когато се опълчават тия духове, образуват се два лагера. Тъмните духове разбрали, че мечовете на добрите духове били много по-силни, изковани в Божиите работилници. към беседата >>
99. Станало раздор, НБ , София, 26.5.1940г.,
- Без нея никакво творчество не може да се яви, тя е първият подтик на битието.
Първото отношение, това е любовта, която ни свързва с това същество. Следователно между две същества ако няма любов, те нямат отношение. Щом нямат отношения, нямат геометрическо положение, т.е. те не може да се проявят в света. Любовта е първият подтик на живота. Без нея никакво творчество не може да се яви, тя е първият подтик на битието. Следователно през всеки един подтик, ако ти отговаряш разумно, твоето движение в света, твоята мисъл, твоите чувства, твоите постъпки ще бъдат разумни. Няма да усещаш голямо съпротивление. Но ако не разбираш този подтик, ще се явят много противоречия. Запример откъде се явява онзи подтик, не зависи от човека. Завижда човек или подозира. към беседата >>
100. Усилвайте връзката, ООК , София, 20.11.1940г.,
- Намерете, че в творчеството на Бога има нещо хубаво. (втори вариант)
Онези картини в нас, които не са завършени, няма какво да ги излагаме. Ако имате една картина хубаво нарисувана, изложете я навън – нека да я гледат. Щом като станете, дайте един хубав поглед. Намерете нещо, което може да погледнете. Погледнете небето, погледнете звездите, дърветата, някои животни – намерете добрата страна. Намерете, че в творчеството на Бога има нещо хубаво. Всеки ден да има за какво да мислите. Че тия обикновени неща – дали има кашкавал, дали има масло – и тези работи са хубави, не са лоши. Кашкавалът ще дойде. Доста кашкавал има в България, доста сирене има. Сега онези, които искат да продават кашкавал, сирене, маслото малко по-скъпо – ще го скрият. към втори вариант >>
- Намѣрете, че творчеството на Бога има нѣщо хубаво.
Онѣзи картини въ насъ, които не сѫ завършени, нѣма какво да ги излагаме. Ако имате една картина хубаво нарисувана, изложете я навънъ – нека да я гледатъ. Щомъ като станете, дайде единъ хубавъ погледъ. Намѣрете нѣщо, което може да погледнете. Погледнете небето, погледнете звездитѣ, дърветата, нѣкои животни – намѣрете добрата страна. Намѣрете, че творчеството на Бога има нѣщо хубаво. Всѣки день да има за какво да мислите. Че тия обикновени нѣща – дали има кашкавалъ, дали има масло – и тѣзи работи сѫ хубави, не сѫ лоши. Кашкавалътъ ще дойде. Доста кашкавалъ има въ България, доста сирене има. Сега онѣзи, които искатъ да продаватъ кашкавалъ, сирене, маслото малко по-скѫпо – ще го скриятъ. към беседата >>
102. Музика в живота, ООК , София, 18.3.1942г.,
- Най-първо имаме пеене на мъжкия принцип, който внесъл сила на творчеството.
Едните ще слушат, а другите ще пеят. Тези, които слушат, ще бъдат публика, а другите ще пеят. Този, който пее, това е творческият принцип в света, Божественото, Което слиза. Този, който слуша, той е женският принцип – възприема. После женският принцип ще пее. Най-първо имаме пеене на мъжкия принцип, който внесъл сила на творчеството. После иде пеенето на жената, тя изприда този материал. Има и трето пеене: когато всички пеят и никой не слуша. Всичките пеят едновременно и слушат едновременно. Знаете какво е? Това е цялата Вселена, една музика съвършена, в която всичките пеят и слушат едновременно. към беседата >>
107. Добри плодове, СБ , РБ , София, 15.9.1943г.,
- Творчество е нужно за живота.
Той може само да прави паяжина, в която да лови жертвата си. Какво може да направи користолюбивият? – Той може да направи хубава къща, да изоре нивите си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавите къщи не подобряват човешкия живот. Онова, което подобрява живота, иде отвътре. Творчество е нужно за живота. Външно къщата може да е много хубава, но вътрешно не е добре наредена. Така, гледате някой човек външно красив, угледен, но вътрешно е затворен, нищо не можете да прочетете в него. Жалко, ако по лицето на човека не можеш да прочетеш нищо или да видиш в него проява на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Лицето на човека е книга, която трябва да бъде отворена, да се чете по нея. към беседата >>