Намерени са 212 резултата от 170 беседи с точна фраза : 'Съществуване'.
1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г., СБ , Варна, 22.8.1908г.,
- Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват.
Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, дето да познаят тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, когото си изпратил“ (стих 3). И първият въпрос, който се повдига, е какво нещо е Вечният живот. Животът не е едно просто съществуване, защото ако това е Вечен живот, то всичките предмети съществуват. Вечният Живот седи във вечното развитие на съзнанието на Духа. А това се проявява чрез възприемане на Бога в себе си и произвежда това, което се нарича Вечен живот. към беседата >>
2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910г.,
- Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили.
В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали характера на хората и тогава са работили между тях. Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр. към беседата >>
3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъствува тук.
И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да. Вярното е, че Христос в едно такова събрание като нашето може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно. Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъствува тук. При все това, ето вие не можете да го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная аз, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва. към беседата >>
4. Поздрав за новата 1914 г. Към всички, ИБ , София, 19.1.1914г.,
- Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия на съществуване.
Дават ни се признаци, по които да познаваме свободни ли сме или не. Тия признаци са страданията. Те показват, че животът ни трябва да излезе в други условия на съществуване. Мине ли животът в благоприятните за развоя му условия, страданията не се чувствуват. Ангелите са свободни. Те са в условия най-благоприятни за проявата на техния вътрешен живот. Светиите не са били обладани, не са се оплаквали и не са чувствували страданията, защото душевният им живот е бил по-пълно проявен, поставен в по-висшите условия, в Божествената атмосфера, гдето са били свободни. И тъй, страдаме ли, трябва да насочим вътрешния си живот към по-висши условия. към беседата >>
5. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Следователно за човека водата е условие за съществуване.
„Средата“, в която човек живее, е въздухът. Човек е потопен в него. Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент – храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия. Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена – водата – е среда за рибата, а за човека е само едно условие. Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре. Следователно за човека водата е условие за съществуване. Да вземем въздуха, който е среда за човека – ако го лишим от въздух, човек умира – за рибата въздухът е едно условие. Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта. Среда за рибата е водата. Среда за човека е въздухът. към беседата >>
- Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране.
Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5–6,000 години, на сухо място, и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат. Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат. И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога. В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивиуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. към беседата >>
- Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството.
И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога. В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивиуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. към беседата >>
- Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване.
Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети. То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети. към беседата >>
- Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината.
Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие. И в единия, и в другия случай формата на съществото трябва по необходимост да се измени. Ние можем да изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда. Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината. Когато Христос казва: „Това е живот вечен, да познават Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искал да каже под думите „Единаго Истиннаго Бога“? Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в Себе Си, създава условията, чрез които може да Я познаем. Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда; например, рибата не може да познае водата, в която е потопена. Някои искат да познаят Бога; ако сте потопени в Бога, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете. към беседата >>
- А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете.
Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината. Когато Христос казва: „Това е живот вечен, да познават Тебе Единаго Истиннаго Бога“, какво Той е искал да каже под думите „Единаго Истиннаго Бога“? Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в Себе Си, създава условията, чрез които може да Я познаем. Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда; например, рибата не може да познае водата, в която е потопена. Някои искат да познаят Бога; ако сте потопени в Бога, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете. Да допуснем, че говорите на една клетка, която живее във вас. Човешките клетки са разумни същества, те имат известна своего рода интелигентност. Те са като птиците и рибите. Това може да ви се вижда чудно, но тъй е. Може да направите опит да говорите, и тия клетки да ви разбират. към беседата >>
6. Ти знаеш, НБ , София, 1.10.1916г.,
- Юларът означава човек да живее с мисъл, вътре в която да няма никакво съществуване.
Българин на име Стоян тръгнал за града да продава едно магаре. Градът бил далеч, затова той спрял на едно място да си почине, вързал юлара на магарето за ръката си и заспал. Немирни деца видели, че спи, отвързали юлара от главата на магарето и взели животното. Когато се събудил с юлар в ръка и видял, че магарето липсва, българинът си казал: “Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих юлара”. Животът е магарето, но ако аз не съм, това е един юлар. Юларът означава човек да живее с мисъл, вътре в която да няма никакво съществуване. към беседата >>
7. Мъдростта, НБ , София, 29.10.1916г.,
- Но под думата “да въздигне” аз разбирам да влезе в онзи свят и да почерпи необходимите елементи за своето съществуване.
Така и Господ ви е намазал едното око. У мъжа е намазал лявото, а у жената – дясното, но те искат и двете им очи да намажат. И така хората ослепяват – това е човешкото грехопадане. Знанието и Мъдростта, която Господ ни дава, ние не сме в състояние да я почерпим от Живота. Животът на Земята е ясно определен – човек има вътрешен стремеж да въздигне своята душа. Но под думата “да въздигне” аз разбирам да влезе в онзи свят и да почерпи необходимите елементи за своето съществуване. Така например, човешкото сърце изисква желания, но някои желания са отровни и когато влязат в човешката душа, я разрушават. Например, колко е ненаситно желанието да бъдеш богат. И колкото повече забогатява човек, толкова сърцето му повече се втвърдява и най-после става толкова твърдо, че се разсипва. Крайният предел на втвърдяването е това състояние, при което тялото става крехко. А в обществения живот тази лакомия води до изолиране от хората и това разсипва човека. към беседата >>
8. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви, НБ , София, 16.11.1916г.,
- Просяците, със своето съществуване, облагородяват човешките чувства.
Мнозина очакват всичко от Господа, а те нищо не дават. Такъв закон не съществува. Като дава, Бог изпълнява закона за себе си. Той нищо не очаква от нас, но ние трябва да даваме, за да се облагородим. Просяците, със своето съществуване, облагородяват човешките чувства. Те подсещат човека да дава. В това отношение, те са гостилничари, които канят клиентите си да отидат при тях да се нахранят. Ако добрите и благородни чувства в човека не се подхранват, той ще остане бедна, необработена почва. – Докога ще съществуват просяци? – Докато хората са в закона на развитието си. към беседата >>
9. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове, но аз им казвам: тези лоши духове не искат да знаят нищо за тебе, те не искат да знаят за твоето съществуване - те под твоето дърво, под твоята сянка са се разговаряли, а ти си подслушал. (втори вариант)
Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове, но аз им казвам: тези лоши духове не искат да знаят нищо за тебе, те не искат да знаят за твоето съществуване - те под твоето дърво, под твоята сянка са се разговаряли, а ти си подслушал. Ти си едно бебе и не си се още родил. „Казват ми лошите духове: това и онова да направиш." Те не го казват на тебе, а на себе си и ти си казваш: „Чакай да го направя." Затова апостол Петър казва: „Растете в благодатта Христова, да познавате духовете." Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с василевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому." Лошите духове си имат своя работа. Когато те си вършат работата, остави ги - нека си я вършат. към втори вариант >>
- “ Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове; но аз им казвам: Тези лоши духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване; те под сянката на вашето дърво само са се спрели да разговарят, а вие сте ги подслушали.
На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя. А лошите и добрите духове са велики учители. Нямате право да съдите, вие трябва само да слушате. Законът е такъв. Ако се намесите в тая работа, ще ви бият; ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе, не трябва да се месиш, а да слушаш! “ Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове; но аз им казвам: Тези лоши духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване; те под сянката на вашето дърво само са се спрели да разговарят, а вие сте ги подслушали. Вие сте бебета, още не сте се родили. „Казват ми лошите духове това и онова да правя.“ Те не го казват на тебе, а на себе си, и ти си казваш: „Чакай да го направя“. Затова апостол Павел казва: „Растете в благодатта Христова, за да познавате духовете“. Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василиевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому“. към беседата >>
10. Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917г.,
- Астрономът може да наблюдава една планета, която е много далеч от земята, но той я вижда; когато, обикновените хора не подозират нищо за нейното съществуване. (втори вариант)
Очаквайте всеки ден Христа, все ще Го видите – от вас зависи това. Кога ще Го видите, не мога точно да определя. Вие трябва да бъдете на местата си, както астрономът стои на мястото със своята тръба и наблюдава. Астрономът може да наблюдава една планета, която е много далеч от земята, но той я вижда; когато, обикновените хора не подозират нищо за нейното съществуване. Когато планетата се приближи до слънцето, тогава всички хора могат да я видят. Защо да не бъдете и вие такива астрономи, да виждате Христа отдалеч, когато обикновените хора още не Го виждат. Значи, има хора, които и днес виждат Христа, други ще Го видят по-късно, когато се приближи до тях; трети и тогава няма да Го видят, те ще продължават спокойно и блажено да спят. към втори вариант >>
11. Спасението, НБ , София, 25.2.1917г.,
- България ще продължава своето съществуване.
Съвременните хора се страхуват от условията на живота, искат да знаят, какво ще стане с тях. Българите искат да знаят, какво ще стане с България. – Нищо лошо няма да стане. България ще продължава своето съществуване. Бог казва днес: Ако хората ме слушат, само една дума ще кажа, и войната ще престане. Понеже не слушат, ще ги оставя да се бият, докато се вразумят. Много хора, които не почитат баща си и майка си, не любят ближния си, те още живеят според законите на Мойсея. И до днес още има между хората паразити. Ние не се нуждаем от паразити. към беседата >>
12. Радвайте се, НБ , София, 15.4.1917г.,
- В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване.
Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение, една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие. Намерил една пещера и там останал, цели три деня, гладен, жаден, без да подаде главата си навън – страшен огън се развивал около него. В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване. Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. Като се върнал в града, дето бил учител, казал на учениците си: Деца, ще знаете, че Бог съществува, даде ми се доказателство за това. От този момент, той проповядвал Бога пред всички свои близки, като им разказвал своята опитност. към беседата >>
- Всеки сам може да опита тези неща и да се убеди в тяхното съществуване.
Когато човек изпадне в положението на този учител и прекара в пещерата три деня, гладен и жаден, сам ще се убеди, че Бог съществува. Щом Бог съществува, има и душа, и задгробен живот. Всеки сам може да опита тези неща и да се убеди в тяхното съществуване. Това са неща, които съм проверявал хиляди пъти. По-скоро, ще се усъмня в съществуването на хората, които ме окръжават, отколкото в съществуването на Бога и на онзи свят. Аз живея едновременно и в този, и в онзи свят. Разговарям се едновременно и с хора, и с духове. Като говоря за себе си, имам предвид, всички хора. към беседата >>
13. Събличане и обличане, НБ , София, 28.7.1918г.,
- Евреите забравиха за нейното съществуване.
Едно време, когато Христос дойде на земята, Той донесе една семка, която представляваше новото учение, и я нарече семка на Любовта. Той даде семката в ръцете на евреите, като им каза: "Давам ви тази семка, да я пазите добре, да не я изгубите. Тя ще ви направи силен и велик народ." В началото те повярваха в Силата, която се крие в семката, и започнаха да говорят за нея на всички хора. Така тя се предаваше от ръка на ръка, от един народ на друг, докато най-после я загубиха. Загубването на семката не е нищо друго, освен забравяне. Евреите забравиха за нейното съществуване. Те изгубиха Вяра в нейната Сила, изгубиха търпение да чакат нейното благоволение да се прояви и казваха, че тя е обикновена семка, с обикновено съдържание. Ще кажете, че светът се е обезверил. Не се е обезверил светът, но семката се е отдалечила от човека и продължава да обикаля всички народи. Днес Христос иде пак на земята, носи същата семка в ръката си, но на никого няма да я даде. Той сам ще я посее в човешките градини, за да даде сочни, вкусни плодове. към беседата >>
14. Като го видя Петър, НБ , София, 20.4.1919г.,
- Но както тяхното съществуване не се обуславя от моето, така и моето не се обуславя от тяхното. (втори вариант)
" Много чудна философия е тази. Тази философия прилича на тази на мравките, които мислят, че като престанат да спорят дали съществувам аз, или не, и аз наистина преставам да съществувам. Така мислят и хората, че Господ е едно понятие в нашия ум. Това го казва и Декарт, и други философи. И мравките мислят, че аз съм едно понятие в техния ум, и щом престанат да спорят за мене, и аз изчезвам. Но както тяхното съществуване не се обуславя от моето, така и моето не се обуславя от тяхното. към втори вариант >>
- Ако мравките отричат моето съществуване, трябва ли да ги обеся? (втори вариант)
Под „дух", под качества на духа, разбирам проявление на сила, затова казвам, че духът е, който крепи света. Всеки строй се крепи чрез силата, обаче съвременните хора разбират силата като насилие. Някои престъпват законите и ние какво правим с тях? Обесваме ги. Ако мравките отричат моето съществуване, трябва ли да ги обеся? Ако аз бих бесил, бих избесил и двата вида хора - които вярват и които не вярват в Бога. Ще останат правоверните, тоест хората, които имат само една мярка и съзнават, че животът е едно велико проявление в света. Когато аз живея, чувствам и страдам, зная, че с мене заедно страдат, живеят и чувстват много други същества. Но ще кажете, че страданията на една мравка не са като моите. Как ще се докаже това нещо? към втори вариант >>
- " Казвате, че зад смъртта няма никакво съществуване. (втори вариант)
И тъй, животът е една голяма призма, през която като минем, нашият живот се пречупва и ние се явяваме в един цвят. Всеки човек представлява един цвят на тази голяма призма. Ние сме различни до смъртта, но минем ли в смъртта, всички се обединяваме и сме еднакви. Питате ме: „Ами зад смъртта в какво положение ще се намираме? " Казвате, че зад смъртта няма никакво съществуване. Питам ви: преди да се разложи светлината на своите съставни цветове, тя имаше ли енергия? Да. Тогава защо тази енергия да не продължава още да съществува? Какво нещо е съществуването? Съществуването не е нищо друго, освен продължаване на Божествената деятелност, което показва, че тя е непреривна. Христос се обръща към Петра и му казва: „Ти не се смущавай. към втори вариант >>
- Ако мравката престане да третира въпроса за моето съществуване, мислите ли, че аз ще престана да съществувам?
Човек, на когото кракът е изкълчен, не трябва да се заблуждава. – Какво да се прави с него? – Намести крака му и остави го да заздравее. – Какво ще стане със света? – Не се грижи за света. Ако мравката престане да третира въпроса за моето съществуване, мислите ли, че аз ще престана да съществувам? Има кой да се грижи за света. Оня, Който го е създал, има грижа за него. Важно е, че хората мислят за Бога само като за понятие, което съществува в човешкия ум. Така мислят и мравките за мене, но, както тяхното съществуване не зависи от моето, така и моето не зависи от тяхното. Да мислите обратното, това е лъжа. към беседата >>
- Така мислят и мравките за мене, но, както тяхното съществуване не зависи от моето, така и моето не зависи от тяхното.
– Не се грижи за света. Ако мравката престане да третира въпроса за моето съществуване, мислите ли, че аз ще престана да съществувам? Има кой да се грижи за света. Оня, Който го е създал, има грижа за него. Важно е, че хората мислят за Бога само като за понятие, което съществува в човешкия ум. Така мислят и мравките за мене, но, както тяхното съществуване не зависи от моето, така и моето не зависи от тяхното. Да мислите обратното, това е лъжа. Под „лъжа” аз разбирам истина без съдържание и смисъл. Всяко празно шише е лъжа. То е обвивка, в която може да се вложи съдържание и смисъл. към беседата >>
- Питам: Право ли е да обесиш мравката, че не вярва в моето съществуване?
При любовта ти носиш материал за градеж от далечни разстояния, а при обичта градиш. Под „дух” разбирам проява на сила, затова казваме, че духът крепи света. И строят се крепки чрез сила, но не чрез насилие, както мнозина разбират. Някой престъпва законите, и законът го наказва с затвор или със смърт. – Право ли е това? Питам: Право ли е да обесиш мравката, че не вярва в моето съществуване? Ако е за бесене, трябва да се бесят и вярващите, и безверниците, да останат само истински правоверните, които имат една мярка и гледат на живота като на велика проява на Битието. Когато аз живея, когато чувствам и страдам, зная, че заедно с мене живеят, чувстват и страдат още много същества. Ще кажете, че страданията на мравката не са като моите. Как ще докажете това? към беседата >>
15. Изгряващото слънце, НБ , , 4.5.1919г.,
- “ Ще ви запитам: Как е възможно майката и бащата, които са буржоа, да работят за своите деца, пролетариите в света, да стават рано сутрин, да ги нахранят, да им доставят всички средства за съществуване, да жертват за тях безсънни нощи и т.н.?
Тя е същата, която съществува от 8,000 години, изразена в същото положение: „Слез ти, да се кача аз“. Досега са управлявали малцинствата, а в бъдеще ще управлява мнозинството. Досега са работили „меншевиките“, а за в бъдеще ще работят „болшевиките“. Това може да стане. Ще кажете: „Как е възможно един благородник да работи за простия човек, за пролетария? “ Ще ви запитам: Как е възможно майката и бащата, които са буржоа, да работят за своите деца, пролетариите в света, да стават рано сутрин, да ги нахранят, да им доставят всички средства за съществуване, да жертват за тях безсънни нощи и т.н.? Родителите знаят, че по такъв начин трябва да изпълнят задълженията си към своите деца, защото един ден този пролетарият ще отмъщава. Майката, която е Любов, работи, също и бащата – трябва тия буржоа да си турят престилките, да шътат на пролетарията, защото този пролетарият един ден ще ги изпъди от къщата им, ще им вземе насила парите и ще ги кара да работят. Това е било и ще бъде. Докога? Докато изчезне тази класова борба, която е чисто материалистическа. Това е една преходна стадия в живота на човечеството. към беседата >>
- Ако и Господ, който контролира материята отвън, изгуби своята нишка, то всяко съществуване би изчезнало.
Ако експлодира бомбата, какво ще стане с вас? Така и във всяка ваша мисъл има запалително вещество, което като експлодира, образува всички ония условия, които наричаме зло. Тъй пояснявам злото – като материя, която не можем да контролираме, защото не е подчинена на нашата воля. Материята, която е под нашата воля и можем да я контролираме, наричам добро. Външният свят се контролира от друга воля, вътрешният от нашата. Ако и Господ, който контролира материята отвън, изгуби своята нишка, то всяко съществуване би изчезнало. А за това трябва да държим юздите на коня си, защото изпуснем ли ги, конят избягва и катурва всичко, а от това стават и нещастията. Това са общи и прости идеи. Всеки ден вашият кон, т.е. вашият ум, върви с дигната опашка и уши, смел е, от нищо не се бои, но мине някой покрай него, каже му нещо и той веднага се стръсва. Някой богат евреин върви смело по пътя, но срещат го и му казват, че му остават още два дена да живее. към беседата >>
16. Гредата, НБ , , 18.5.1919г.,
- Хора, които не изискват от живота нищо особено, може да живеят с тази идея за частна собственост; но тези, които искат да разрешат тайните на природата, да проучат своето съществуване и смисъла на живота, за тях частната собственост е голяма спънка, голямо зло.
Земята е наша, и ние можем да разполагаме с нея. Ако обичаме братята и сестрите си, ние може да разполагаме с това, което те имат. Ако не ги обичаме, явява се законът за частната собственост. Частната собственост е дошла, когато Любовта е престанала да действа. Във време на раздори жената казва: „Ще се разведа с него, но ще го накарам да ми плаща“. Хора, които не изискват от живота нищо особено, може да живеят с тази идея за частна собственост; но тези, които искат да разрешат тайните на природата, да проучат своето съществуване и смисъла на живота, за тях частната собственост е голяма спънка, голямо зло. Трябва да престанете да се осигурявате, а да работите. Човек може да си създаде някаква работа, която да го задоволява. Но вие ще ми възразите: „Господ дава, но в кошара не вкарва“. Тази поговорка е създадена след съгрешаването на Ева. Частната собственост, това е кошарата. към беседата >>
18. Надеждата, ИБ , Русе, 16.1.1920г.,
- Следователно, от никое живо същество не трябва да се отнеме този принцип на съществуване. (втори вариант)
Аз виждам - мнозина от вас имат много такива сандъци и искат да им турят повече. Добре, но, ако ви турят, не ще може да носите. Вие трябва да имате любов, вяра и надежда в себе си, за да спечелите повече. Тази любов, вяра и надежда трябва да употребите за благото на ближните си. Надеждата е принцип, който принадлежи на всички живи същества, даже и на най-малките бубулечки. Следователно, от никое живо същество не трябва да се отнеме този принцип на съществуване. Щом вървиш по пътя, и настъпиш една бубулечка, ти си я лишил от надеждата и. Няма да се мине много, и някой по-юнак от тебе ще те лиши от твоята надежда. към втори вариант >>
19. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, ИБ , БС , София, 12.2.1920г.,
- Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдеще съществуване, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на Живота.
Да се разберем: отсега нататък има да живеете на Земята с хиляди години и в която окултна школа и да влезете, за да учите пътя на своето развитие, все правила ще ви се дават. Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдеще съществуване, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на Живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете герои, да не се страхувате! Обаче, ако не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата „Не се страхувайте”, а ще употребя друга: „Мъчете се! ” Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. към беседата >>
20. Който има мир, НБ , В.Търново, 24.10.1920г.,
- Сегашното съществуване на човека важи повече, отколкото всичкото негово минало съществуване.
Ако те победят, ти не можеш да имаш мир. И преди няколко време аз привеждах за пример онзи американски говедар, който, като му се паднали 30 000 000 франка наследство, напуснал говедарството, отишъл в Сан Франциско и дал банкет на целия град. И като разпилял всичко, отишъл си и станал пак говедар. И ние, съвременните хора, приличаме на този говедар. Този живот, който сега имаме, той е най-ценният, най-важният. Сегашното съществуване на човека важи повече, отколкото всичкото негово минало съществуване. Ако един човек не може да бъде търпелив към говедата, когато пощръклеят, и като цар пак такъв ще бъде той. Не мислете, че човек лесно се възпитава. Туй търпение, тази благост, която имаме, още не е търпение, още не е благост. Изгубите ли мира си, вие сте говедар. към беседата >>
21. Сеятелят / Сѣятельтъ, НБ , София, 27.3.1921г.,
- – За да почерпи енергия за своето съществуване.
Като съберете числата 100+60+30=190. Като се съкрати това число на 19, ще се получи числото 10. Това значи: когато семето мине през физическия и духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове. – Защо? – За да почерпи енергия за своето съществуване. Като мине през човешката душа, тя се превръща в чувство. Освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма. Най-после, идеята трябва да влезе в причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. към беседата >>
23. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- Да бъде животът ни съвършен, това е смисълът на нашето съществуване.
Всяка работа трябва да се върши тъй, както законът изисква. Животът на земята трябва да бъде съвършен. Може ли? – Може. Който се труди, може. Да бъде животът ни съвършен, това е смисълът на нашето съществуване. Съвършени бъдете! Ама ние постоянно, като видим погрешките на хората, казваме: „Ти сгреши“. Не, не, спри се, когато направиш първата грешка, кажи на себе си, ако ти е името Стоян, кажи: „Стояне, ти и аз сме братя, заедно си свързахме живота, в съдружие живеем“ – на себе си тъй говори, – „Тъй както вървиш, нашата работа на добре няма да излезе“. А ние, щом направим някоя погрешка, казваме: „Тегли платното на лъжата отгоре“. Така създаваме най-благочестивите хора. към беседата >>
24. Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922г.,
- В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно.
Сега казва: „Който има тази надежда на Него“, с това се подразбира, че той вътрешно, органически е свързан с Бога. В живата природа има неща, които са изхвърлени от Божествения организъм, а има клетки, които са вътре в Божествения организъм. Той съзнава, че е вътре в Бога, ние съзнаваме, че живеем в Бога, туй се отнася не за другите, но за нас, които съзнаваме, че живеем в Бога. Тогава Йоан, който има тази дълбока опитност, казва: „Който има тази надежда, очиства себе си, както е Он чист“. Сега в опитността на всинца ви има две схващания: едни мислят, че Бог всичко може да направи, следователно Той всичко трябва да направи заради нас, а другото схващане е, че ние можем да направим всичко. В туй отношение Бог не прави всичко заради нас, защото ако го прави, прави го заради себе си и тогава няма нужда да съществуваме, нашето съществуване е излишно. Ние едновременно съзнаваме, че Бог работи в нас и че ние работим заедно с него. Иначе има раздвояване в нашето съзнание. За пример: направиш известна погрешка, разкайваш се, но има нещо, което те утешава. Питам: Човек сам себе си може ли да утешава? – Не може. към беседата >>
- Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо.
Един трябва да започне изправлението, двамата не могат да го почнат. И тогава, ако този метод е несполучлив, ще кажа, че не сте приложили Божествената Любов тъй, както законите на съзнателния живот изискват. Сега вие имате такива горещи желания, вие сте пълни с пара и ви уподобявам на един младеж в Търново, който каквато работа вземе, бърза, прокопава известно място за един–два часа, а след два часа ще се умори и целият ден ще почива. Друг един приятел, той ще вземе да изкопае същото място в един ден, но след туй няколко седмици трябвало да боледува. Вие сте от тия българи, които седите, седите и казвате: „Като започна тая работа, отгоре за един месец ще я свърша“. Но животът, който сега сте започнали, не мислете да го свършите за 5–10 години, изисква се цялото ваше съществуване, докрай, за да създадете нещо. И то всеки ден като работите по малко, не по много, целият си живот трябва да посветите в разумна работа. Пък ако свършите по-рано, това ще бъде печалбата. Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. Аз държа правилото: някой е заболял, има да дава 100,000 лева, иска от мен 10,000 лева, но те ще паднат в дъното на неговите борчове, по-добре нека фалира той, а моите пари да седят, не да идат в ръцете на другиго: няма да му помогнат. Ако можеш да платиш целия дълг, плати го, но 10,000, то е без полза. към беседата >>
27. Дойде да послужи, НБ , София, 3.12.1922г.,
- Как може, числа, които не съществуват, които нямат никаква реална основа, да им се предаде известно съществуване, известна реалност?
Реалното не е реално. Само илюзиите са реални. Това мога да ви докажа математически. В това отношение, математиците знаят повече от мене. Те взимат една въображаема величина, без пространство и място, и я превръщат в реална. Как може, числа, които не съществуват, които нямат никаква реална основа, да им се предаде известно съществуване, известна реалност? В бъдеще, математиците ще докажат, как става това. То е сложна работа, дълбока вода, която мъчно може да се премине. Тъй щото, илюзии, в този смисъл, както вие ги разбирате, не съществуват. Значи, това, което е вярно, то е илюзия. Това е абсолютна истина. към беседата >>
28. Прояви на съзнанието, МОК , София, 3.1.1923г.,
- Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже.
Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е Слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече Светлина, повече Живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното съзнание, всичко това моментално изчезва, той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява, той намира смисъл в Живота, вижда, че има за какво да живее. Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже. Тази мъчнотия е кармическа и трябва разумно да се разреши. към беседата >>
- В сегашното си съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае.
Представете си, че в някое от своите минали съществувания вие сте убили някой човек, но сте забравили това престъпление. В сегашното си съществуване вие сте доста изменени външно, никой не може да ви познае. Обаче при движението по орбитата на вашето съзнание вие минавате през своето минало, когато сте извършили престъплението, и срещате онзи, когото сте убили. Тази среща е необходима, за да ликвидирате с кармата си. Човекът, когото в миналото си сте убили, веднага ви познава. Вашият образ, вашите движения са се отпечатали в съзнанието му и той се нахвърля върху вас с мисълта си, започва да търси случай да ви отмъсти. Неговите неприязнени мисли и чувства се отразяват върху вашите и вие преживявате големи сътресения. към беседата >>
29. Първата родена мисъл, МОК , София, 21.2.1923г.,
- Те имат свой произход, те имат право на съществуване.
Кога полудяват хората? Хората полудяват, когато в ума им се внесе мисъл противоположна на тази, в която са убедени. Не внасяйте в ума на човека мисълта, че това, в което е убеден, не е вярно. Всяка мисъл, всяко убеждение на човека, каквото и да е то, има своя основа, своя причина. Каквато мисъл да дойде в ума ви, или каквото чувство да дойде в сърцето ви, не ги отхвърляйте. Те имат свой произход, те имат право на съществуване. Анализирайте всяка мисъл, всяко чувство, които минават през вас, и вижте защо са дошли, какво будят в самите вас. Не питайте защо се гневите, но питайте защо гневът ви е посетил. Гневът, страхът са на място, но трябва да се използват. Те са сили, които имат свое предназначение и смисъл. Те са съветници на човека, които го придружават навсякъде. към беседата >>
30. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!, НБ , София, 25.2.1923г.,
- Ще им дадем право на съществуване. (втори вариант)
Следователно, трябва да дойдем до това развитие, да можем разумно да използуваме благата, които ни се дават. Не е лошо, че ядем, че играем, че се забавляваме, но всичко трябва да става разумно. За това е нужно пробуждане на съзнанието, което се постига не чрез отричане на живота и разумността. Няма защо да отричаме нито материалния, нито духовния живот. Няма защо да отричаме известна философска система или религия. Ще им дадем право на съществуване. Например, егоизмът, користолюбието, завистта някога са представяли методи за работа. Значи, и те са допринесли нещо за благото на човечеството. Но днес, като отживели форми, те не са нужни нито за живота, нито за природата. Днес те са повече спънка, отколкото благо. Други сили действуват сега в природата. към втори вариант >>
31. Разцъфтяване на човешката душа, МС , София, 2.7.1923г.,
- И тогава вие ще почувствате в себе си един особен аромат на живота – ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане.
И тогава, не само земята, но и небето няма да ви бъде чуждо. И по този начин, вашият живот, сега на земята, който съставлява една микроскопическа част от тази целокупност, ще се осмисли само от тази велика идея. Мнозина от вас може би да имате известни наследени недъзи, те са само външни, защото всичките болести и недъзи, са по повърхността или на вашите умове, или на вашите сърца. При този, великият ден, който иде сега в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се разтворите за тази Божествена светлина, и влезе тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко туй ще изчезне, и помен няма да остане от него. И тогава вие ще почувствате в себе си един особен аромат на живота – ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане. Туй разцъфтяване ще бъде в онзи момент, когато ще скъсате всички връзки на робството, с което душата е била свързана. Щом ги разкъсате, тогава Божественият Дух ще се всели в душата ви, и ще се образува една връзка между вас и Бога, между човека и Бога. към беседата >>
- Според мене няма никаква борба за съществуване.
Ще кажете, че хората са станали по-лоши. – Не са станали по-лоши, но и по-добри не са станали. Човек трябва да изправи своите криви възгледи за живота. Докато още се държи за тях, мъчно може да се изправи. Ако ви питам защо страдате, ще кажете, че причината за страданията се крие в икономическите условия на живота, в борбата за съществуване. Според мене няма никаква борба за съществуване. Сам по себе си човек съществува и без борба. Има една борба в живота на хората, но тя се заключава в желанието им всеки да има предимство над другите. То пък подразбира развитието на човека. Развитието има отношение към силата, силата – към проявите на човека, а проявите – към доброто и злото като фактори на човешкия живот. Ако светлината минава през вдлъбнато огледало, как ще я възприемете? към беседата >>
33. Свобода, знание и мир, ООК , София, 5.12.1923г.,
- Някой път ви наблюдавам: у вас има ред традиции, които нямат право на никакво съществуване.
Да кажем, например, един оратор говори. Ако обкръжаващата го среда, слушателите му не са разположени спрямо него, могат да го стеснят и той ще усеща едно стеснение, едно ограничение. А даже и най-гъгнивият оратор, щом обкръжаващата среда е разположена спрямо него, той се окуражава. Най-първо трябва да турите в ума си мисълта, че обкръжаващата среда, Небето, е на ваша страна. Не си създавайте фиктивни положения! Някой път ви наблюдавам: у вас има ред традиции, които нямат право на никакво съществуване. Аз ги наричам традиции на внушението. Един хипнотизатор може да ти внуши една мисъл и да създаде ред пертурбации. И сега тези пертурбации създават ред разрушения. Като ученик ще знаеш, че тази причина е външна: няма да си правиш илюзии, няма да се страхуваш. Ще бъдеш разумен. към беседата >>
- Те са свободни, а добро или лошо ли мислят за вас – това е въпрос извън вашето съществуване.
Та първото нещо: всички ще се стремите да бъдете свободни, да се създаде у вас тази вътрешна свобода, да нямате никакво стеснение. Често вие имате тази мисъл: „Какво мислят другите за мене? “ Най-първо вие не можете да забраните на хората да имат каквото и да е мнение за вас. Те са свободни, а добро или лошо ли мислят за вас – това е въпрос извън вашето съществуване. Не се занимавайте с това. Въпросът е какво мнение вие може да имате за себе си. Аз свързвам вашето мнение за себе си с онова Божествено мнение, което е вложено във вас. Туй, Божественото, което се проявява в нас, то е, което ръководи съдбините ни. У всеки човек има Божествено, само че едни се подчиняват на Божественото в себе си, други не Му се подчиняват. към беседата >>
34. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- Ти преди едно съществуване беше пръв министър еди-къде си и знаеш ли колко престъпления направи като такъв?
Аз ви питам: Христос, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Жените идеализират Христа със златни коси, с къдри, с хубава мантия, с туй-онуй. Мъжете малко другояче си Го представляват. Кой Христос вие очаквате в света? Христос ще те срещне на пътя с револвер в ръка, ще те хване за ръцете, ще снеме булото си, ще те погледне в очите и ще ти каже: „Преди толкова хиляди години те срещнах. Ти преди едно съществуване беше пръв министър еди-къде си и знаеш ли колко престъпления направи като такъв? Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използва разумно“. Ще ти разправи цялата история и ще те пита: „Ти искаш ли да обърнеш колата и да вървиш по правия път, или искаш да вървиш още по пътя на страданията? “ Ти ще извадиш своя револвер и ще го захвърлиш. Друг револвер има в света! Може да убиеш човека, без да го умъртвиш; може да го завладееш, без да го поробваш; може да вземеш парите на човека, без да го обереш. към беседата >>
35. Единицата и вечността, МОК , София, 30.12.1923г.,
- Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване.
Значи въпросът за единицата в окултната математика седи така: единица с единица не се събират. Това обаче още не е доказателство, че е така. За да се докаже, трябва да се направят 1, 2, 3, 4, 10 – ред опити, да се убедите, че това не е нещо случайно, но е закон. Едно от обясненията на единицата и на нулата е следното: нищото или нулата всякога показва условията, при които единицата може да се развие. Тя е празното пространство, при което единицата може да осигури своето съществуване. Значи кръгът, нулата, нищото – това са условията, при които ще се развие разумният живот. Следователно и това празно пространство има свое съзнание. Единицата, като влезе в съзнанието на това „нищо“, то може да ѝ предаде своето съзнание и да се изяви в нея. Нищото само по себе си никога не се изявява. В окултната наука това нещо е вярно и вие ще го опитате. Как? към беседата >>
38. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб! , НБ , София, 9.11.1924г.,
- И вие, които ме слушате, ако изпълните този закон, вашите тела ще се изменят, ще имате тяло с по-благородна, по фина материя, вашето съзнание също ще се измени, ще се разшири, и още в туй съществуване ще ви се отвори миналото, ще ви се отвори и бъдещето. (втори вариант)
Туй подразбира Христос в дадения стих: „Блажен онзи раб, който върши волята Божия.“ Някои казват: Ама така се заблуждават хората. Да, ако не изпълним нещата от това високо становище, всякога ще се заблуждаваме. Не мислете, че така лесно ще се постигне това нещо. Нам предстои не само един живот усилена работа, но ни трябват хиляди години усилен труд, усилена работа, за да внесем ония елементи, които са необходими за подобрение на човечеството. Не ние, а туй велико Божествено съзнание ще изгради цялото човечество. И вие, които ме слушате, ако изпълните този закон, вашите тела ще се изменят, ще имате тяло с по-благородна, по фина материя, вашето съзнание също ще се измени, ще се разшири, и още в туй съществуване ще ви се отвори миналото, ще ви се отвори и бъдещето. към втори вариант >>
39. Миротворци, НБ , София, 21.12.1924г.,
- Изгасете този огън, и всяко растене, всяко съществуване ще изчезне. (втори вариант)
А сега ние имаме едно извратено понятие, че всички неща, които живеят, горят. Да, горят, но изгарят, а свещ, запалена от Божествения огън, гори и не изгасва. Туй вечно горене ние наричаме закон на растене. Ами че ако вие погледнете на един човек, какво представлява той? – Той е една запалена свещ, която расте на Божествения огън, в Божествения Дух вътре. Изгасете този огън, и всяко растене, всяко съществуване ще изчезне. Ние растем при огъня. Сега някой ще ми каже: А, ние трябва да се пазим от огъня! Не! Миротворецът не живее във въздуха. Той живее в този Божествен огън, в най-усилените пламъци. към втори вариант >>
40. Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие, МОК , София, 28.12.1924г.,
- Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум. (втори вариант)
Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: „Ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра да не ми правиш много пакости.“ Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят или онова няма да направят, са успели в туй отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Отде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум. И онзи, който иска да изкоренява своите навици, аз го уподобявам на човек, на когото лицето е очернено. Той почва да се оглежда в огледалото и казва: „Очисти се, де! “ Ще се очисти ли някога? – Никога. И вие сега се оглеждате в едно такова огледало. към втори вариант >>
41. Моята заповѣдъ / Моята заповед, НБ , София, 4.1.1925г.,
- И, ако казваме, че духовният живот не струва, ние сме дошли до края на нашето съществуване. (втори вариант)
Сега, не е въпросът да мислим, какъв трябва да бъде задгробният живот. Външната страна на духовния живот е хиляди пъти по-красива, отколкото на физическия. Вътрешната страна пък, дето Любовта царува, дето Мъдростта царува, дето Истината царува, е хиляди пъти по-красива от нашия живот тук на земята. И, ако казваме, че духовният живот не струва, ние сме дошли до края на нашето съществуване. В такъв случай, кажете ми: Какъв е смисълът на този живот тук на земята? – Да яде човек. Не, в яденето, което сега употребяваме, има известни горчивини. Ако ти си на бойното поле и те ранят на няколко места, а след това ти дадат най-хубавата супица, туй ядене ползва ли те нещо, има ли някакъв смисъл? Тук те боли, там те боли. към втори вариант >>
42. Тесният път, НБ , София, 11.1.1925г.,
- Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. (втори вариант)
Не се мине много време, обаче, и вие заминавате от света. Друг някой пък се ражда със силно желание да свърши гимназия, университет и след това да заеме високо обществено положение. Това е пак обект, материален стремеж в неговия живот. Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? към втори вариант >>
43. Значение на изслушването, ООК , София, 21.1.1925г.,
- Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа.
Всякога трябва да правите малки опити. Например вие имате един приятел и мислите, че той ви обича. Приятелят ви също мисли, че вие го обичате. Но вие трябва да се спрете в тази любов върху нещо съществено, а именно да проверите дали тази любов почива на една здрава основа, и то не за година, две, десет, но дори да може да премине от този живот в друг. Това е любов за подражание, тя може само да ви ползва. Но любов, която не може да мине от живот в живот, от едно съществуване в друго и да образува връзка, тази любов е чисто физическа. Не говоря, че физическата любов е лошо нещо, но казвам, че тя не може да образува здрава връзка. към беседата >>
44. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява, НБ , София, 5.4.1925г.,
- - Не, ти трябва да чувстваш това съществуване в себе си, сам трябва да го изпиташ. (втори вариант)
Ще кажете: Това са теории и хипотези. - Да, за вас може да е така, но за мен не е така. И аз няма какво да ви доказвам. Вие сега ще кажете: Знаете ли какво казва Учителя? Учителя казва, че аз съществувам някъде и съм съществувал преди да е съществувал този свят. - Не, ти трябва да чувстваш това съществуване в себе си, сам трябва да го изпиташ. Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мярка спрямо всички хора. Ти трябва да имаш спрямо всички същества, от най-големите до най-малките, еднакви отношения. Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. И към бръмбарите, и към хората, и към ангелите трябва да имаш еднакви отношения. Ама ще кажеш сега, че това са хипотези. към втори вариант >>
45. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925г.,
- Това не е правилно, това е борба между тях, борба за съществуване. (втори вариант)
Всички търсят свободата, а при това не са свободни. Всички хора имат училища, а при това не са културни. Защо? Защото истинската Божествена култура изключва всяко насилие. Цялата земя е пълна с насилия. И между животните, и между растенията, и между хората, навсякъде съществуват насилия. Това не е правилно, това е борба между тях, борба за съществуване. Само между неразумните хора съществува насилие, само те воюват помежду си. Следователно, онзи истински Божествен живот подразбира разумност, а разумността изключва всяко насилие. Съвременните философи казват, че човек докато не се усъмни, не могъл да разсъждава, не могъл да философствува. Други пък казват, че човек, за да добие вдъхновение и умът му да почне да работи, непременно трябвало да изпуши една цигара. Наоколо му трябвало да се дигне малко дим, и тогава умът му да започне да се проявява. към втори вариант >>
46. Силовите линии на доброто и злото, ООК , София, 15.7.1925г.,
- Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо?
И тъй, кръчмите обуздават злото. Те не са за добрите хора, но за злите. Ако кажем, че в едно общество не трябва да има кръчми, подразбираме, че в туй общество няма разбойници, следователно няма кой да убива хората. Ако хората са добри, трябва ли да има кръчми? Ако хората са добри, кръчми не трябва да има; ако хората са лоши, кръчми трябва да има. Тъй щото при съществуване на разбойници кръчмарят е отличен човек. Защо? – Той спасява добрите хора, които пътуват по този път. При едно добро общество този кръчмар ще направи зло, понеже добрият човек ще се спре в кръчмата, ще се напие и няма да свърши работата си. Тъй щото кръчмите са направени за лошите хора. Само лошите хора трябва да влизат в кръчма. Добрият човек трябва да върви свободно по пътя си, понеже кръчмарят задържа разбойниците. към беседата >>
47. Великият закон, НБ , Русе, 11.10.1925г.,
- Така е, но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществуване? (втори вариант)
Други някои казват, че най-важен въпрос за разрешение е въпросът за просветата. И действително хората от хиляди години все се просвещават, но разрешен ли е този въпрос? – И той не е разрешен. Трети пък разрешават друг въпрос. Те казват, че всяка държава трябва да бъде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелите си. Така е, но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществуване поне за през 2–3 хиляди години. Всички до сега съществуващи държави са се повдигали и изчезвали. Следователно, има един важен въпрос в света, който и до сега още не е разрешен. Този въпрос нито е народен, нито обществен, нито е въпрос на учените хора. Народите имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават. към втори вариант >>
- Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществуване поне за през 2–3 хиляди години. (втори вариант)
И действително хората от хиляди години все се просвещават, но разрешен ли е този въпрос? – И той не е разрешен. Трети пък разрешават друг въпрос. Те казват, че всяка държава трябва да бъде силна, мощна, да има силна армия, да може да отстоява на неприятелите си. Така е, но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществуване? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществуване поне за през 2–3 хиляди години. Всички до сега съществуващи държави са се повдигали и изчезвали. Следователно, има един важен въпрос в света, който и до сега още не е разрешен. Този въпрос нито е народен, нито обществен, нито е въпрос на учените хора. Народите имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават. Но най-важната задача, с която хората трябва да се занимават е въпросът за човешката душа, или ако щете кажете, въпросът за човешкия дух, но не и за човешкия ум, защото човекът е нещо повече от човешкия ум. към втори вариант >>
48. Познат от Него, НБ , София, 7.2.1926г.,
- Но това са били всички ония хора, на които тя в миналото си съществуване, като хилавия човек, правила добро, и сега, като я виждат, те й благодарят.
Тя трябвало да бъде съвършено изолирана от всички. Само сегиз-тогиз могло да излиза тя с баща си и отдалеч да гледа хората. Тя била много красива, милосърдна, имала желание да помага на хората, но била заобиколена все от висши офицерски дами, тъй че ако някой се осмелявал да отправи поглед към нея, непременно се умъртвявал. Така тя живяла 30 години далеч от хората. Когато излизала с баща си, всички бедни идвали при нея, покланяли й се ниско, и тя не могла да си представи, защо й се кланят хората, защо й отдават тези почести. Но това са били всички ония хора, на които тя в миналото си съществуване, като хилавия човек, правила добро, и сега, като я виждат, те й благодарят. Но това нещо го нямало в съзнанието на Аниел и той не могъл да си обясни тяхното внимание. Тя казвала: „Тия хора са големи будали, само се покланят! към беседата >>
49. Саваат - Амон-Ра, НБ , София, 14.3.1926г.,
- Нашето сегашно съществуване, нашата сегашната разумност се обуславя от една предшестваща разумност в света.
Този разказ е окултен. Той дава разрешение на съвременния живот. Вие трябва да го преведете, да разберете символите, които се крият в него. Ние искаме нашия живот да бъде щастлив, но искаме да придобием това щастие по един произволен начин, а в света няма произвол. В света има разумност. Нашето сегашно съществуване, нашата сегашната разумност се обуславя от една предшестваща разумност в света. Нашите мисли, нашите желания, нашите действия се обуславят от мислите, желанията и действията на ред други същества, които и предшестват. Никой в света не може да действа самостоятелно. Който и да е от нас, ако рече да извърши едно произволно действие в света, това действие се отразява върху съзнанието на всички разумни същества. Затова всеки разумен човек когато иска да възприеме някоя мисъл или когато иска да изрази някое чувство или когато иска да изпълни някое действие, той трябва да се спре и да помисли, има ли някаква връзка в дадения момент между неговото съзнание и съзнанието на другите разумни същества? В съзнанието на човека не трябва да има разпокъсаност. към беседата >>
50. Ще ми изявиш, НБ , София, 16.5.1926г.,
- Нашият вътрешен живот е уреден, условия за съществуване ни са дадени, но трябва да се тури само ред и порядък в нещата.
И после казвате: ние сме културни хора. Казвам: да, вие сте хора на вътрешните джобове. Питам ви: защо е така? Вие казвате: защото ние мислим да уредим нашия вътрешен живот. Не е така. Нашият вътрешен живот е уреден, условия за съществуване ни са дадени, но трябва да се тури само ред и порядък в нещата. Ако общественият живот се остави тъй, както Бог го е наредил, ще видите какъв е той. Ето вземете сега Франция, Германия, Америка - навсякъде се издават закони. Питам: след като имате толкова американски закони, английски закони, германски закони, турски и ред други закони, от тия многобройни закони подобри ли се животът на хората? Те подобриха живота в едно отношение, а го влошиха в друго отношение – спряха развитието на божественото у хората. Всички тия закони, всички съвременни вярвания ни отдалечиха от Бога, обезвериха ни, та станахме крайни материалисти. към беседата >>
52. Светлият път на Знанието, СБ , София, 22.8.1926г.,
- Причините на грешките са отдавна създадени, в друго някое съществуване, а сега идват последствията от тези грешки.
Друго положение, до което сте достигнали, е това, че у вас се заражда един критически ум. Човек, като влезе в духовния свят и добие известна светлина, започва да обръща прекомерно внимание на окръжаващите го хора и по този начин започва да се спъва в грешките на хората. Имайте предвид следното нещо: грешките на хората не са създадени сега. Причините на грешките са отдавна създадени, в друго някое съществуване, а сега идват последствията от тези грешки. От последствията, които виждате, ще се изправят причините на тези грешки. Ние днес ги виждаме, но те не са създадени сега. Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни към грешките, но да се поучаваме от тях. Грешките на другите хора, това е тор за духовния човек. Той може много добре да се огледа в тях и да се поправи. към беседата >>
53. Раждането на свободата, СБ , София, 23.8.1926г.,
- Като говоря за възможности, това не се отнася до живота на душата, а до личния живот на човека, до сегашното съществуване.
Възможно е, може да ви посрещнат така, но може и да не ви посрещнат. Как ще ви посрещнат, това е тяхна работа. Може така да ви посрещнат, да ви дадат такъв великолепен прием, какъвто никога в живота си не сте сънували, но може да ви дадат и такъв прием, че да го помните за вечни времена – да ви върнат назад. И едното, и другото е възможно. Какво може да стане, не знаем. Като говоря за възможности, това не се отнася до живота на душата, а до личния живот на човека, до сегашното съществуване. към беседата >>
- Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога.
Някой казва: „Бог е създал света за забавление." Не, светът, в който Бог живее, не може да бъде за забавление. Когато Бог създал света, Той е носил човека в ума си, в сърцето си, в душата си и в духа си. Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател. При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин. Така те се отказват от резултатите на милионите години. Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае. към беседата >>
- Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване.
Щом е така, човек трябва да гледа на създаването на света като на свещен акт и да е готов на всякакви жертви заради своя Създател. При това положение са изключени всички съмнения и противоречия в живота на човека. Ако Бог не е носил човека в ума си, той не би дошъл в света. Следователно нашето съществуване е доказателство за съществуването на Бога. Бог казва: „Понеже си ме забравил, и аз те забравих." Ако съгрешим на физическия свят, отписват ни оттам; ако съгрешим на астралния свят, отписват ни оттам; и най-после, ако съгрешим на умствения свят, пак ни отписват. Щом ни няма във физическия, в астралния и в умствения свят, остава ни само причинния свят, дето ние сами заличаваме своето съществуване. Хората сами се отказват от своите мисли, чувства и постъпки, искат от Бога друга форма, искат Той да изяви любовта си към тях по друг начин. Така те се отказват от резултатите на милионите години. Вие мязате на някой писател, който написал сто тома и един ден се отказва от тях, не иска да ги признае. Той казва: „Аз искам да започна отново да работя." към беседата >>
55. Трите зрънца, МОК , София, 20.2.1927г.,
- Ако наистина душа не съществува, защо хората се занимават с въпроса за нейното съществуване или несъществуване?
Сега от всички хора се изисква да дойдат до съзнателно разрешение на въпросите. Задачата на човека не седи в избягване на страданията; човек трябва да страда, но разумно и когато страда, той трябва да придобива нещо красиво. Не е въпрос да убива желанията си, но да ги облагородява, докато един ден ги постигне; красивите желания са бистра планинска вода, която полива всичко, което срещне на пътя си. Като не могат да реализират желанията си, мнозина се обезсърчават и започват да отричат всичко - те казват: „Бог не съществува, душа не съществува". Ако наистина душа не съществува, защо хората се занимават с въпроса за нейното съществуване или несъществуване? Душата съществува, затова именно хората се занимават с нея. Човек обича да говори за това, което знае, тази е причината, поради която човек всякога говори за живота, за душата, за добродетелите - без тия неща слизането на човека на Земята е безпредметно. Най- понятна и близка идея за човека е тази за живота - каквото и да прави, човек все за живота говори, той излиза от него и се връща към него. Какви са формите на живота - това не е важно; формата се определя от мислите и чувствата, от подтика на душата и на Духа: колкото по-мощен е Духът и по-възвишена душата, толкова по-сложна и красива е формата, в която животът ще се излее. За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влезе във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират - но това може да направи само адептът, само посветеният; затова е казано на слабия да не се свързва с грешния, да не би и двамата да паднат заедно - само силният може да се свързва със слабия и с грешния, и то временно, докато ги повдигне. към беседата >>
56. Лозените пръчки, НБ , София, 27.3.1927г.,
- Ако е въпросът за някакво просто съществуване, така живеят и малките песъчинки, така живеят и малките капчици, така живеят и цветята, така живеят и дърветата, така живеят и животните и т. н.
В този стих Христос изнася един от великите закони на органическия свят, или един от законите на развитието, или един от законите на разумните прояви в света. Проявите на разумния живот се заключават в това, че ние трябва да живеем разумно. Истинският живот се състои в разумността. Ако е въпросът за някакво просто съществуване, така живеят и малките песъчинки, така живеят и малките капчици, така живеят и цветята, така живеят и дърветата, така живеят и животните и т. н. Обаче, живот от живот се различава. Копнежите на човешкото сърце ние наричаме копнежи на душата. Никой човек още не може да определи, какво иска, какво той желае. В това отношение човек може да има днес едно желание, утре друго, но всъщност кой е истинският копнеж на неговата душа? Днес може да се занимава с една наука, утре с друга; днес може да е електротехник, утре биолог, химик, дрехар и т. н. към беседата >>
57. Планетни влияния, МОК , София, 27.3.1927г.,
- Фактът, че тия животни са изчезнали от лицето на Земята, показва, че днес няма условия за тяхното съществуване; и желанията им днес са нереализуеми.
Следователно всяко ненаситно желание за слава, за богатство, за знание не е нищо друго, освен остатък от желанията на предпотопните животни (динозаври, полиозаври и т. н.). Фактът, че тия животни са изчезнали от лицето на Земята, показва, че днес няма условия за тяхното съществуване; и желанията им днес са нереализуеми. Невъзможно е днес човек да се прослави пред целия свят; и най-видните богове, и най-видните учени, писатели, философи, музиканти не са известни на целия свят - какво знаят хотентотите22 например за Бетовен23, за Виктор Юго24 или за друг учен или писател? Само културните хора се интересуват от великите личности в света и даже и те нямат еднакво мнение за тях - например някои боготворят Бетовен, но те са малко на брой, не е целият свят. Има музикални гении, които още не са дали мнението си за Бетовен - ония, които са се проявили чрез Бетовен, мълчат, не дават мнението си за него; един ден те пак ще се проявят и ще дадат на света нещо по-хубаво от това, което досега са дали. Днес още няма условия за проявяване на възвишената музика. Не е лесно да се създаде истински гений; за да се роди такъв човек, преди всичко той трябва да има идеално организирано тяло, да издържа на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него. към беседата >>
58. Божествената мисъл, МОК , София, 4.9.1927г.,
- Каква нужда има растението от доказване на неговото съществуване?
И тъй, който иска да се развива правилно, трябва да приеме съществуването на Божественото Начало в себе си като аксиома. Ще кажете, че не приемате недоказани неща. Понякога доказаните неща се приемат по-мъчно от недоказаните, но очевидни. Божествените неща са очевидни. Достатъчно е да ги възприемете, за да се оформят като доказани. Каква нужда има растението от доказване на неговото съществуване? То стои пред тебе, расте, развива се, цъфти и плод дава. Трябва ли да доказвате процесите, през които минава то? Ще кажете, че вярвате в дървото, а не вярвате в неговата семка. Малка е семката, наистина, но в нея е скрит животът на цялото дърво. Приемайте и вие малките Божествени идеи, в които е скрит животът на цялото. към беседата >>
59. По-долен от ангелите, НБ , София, 23.10.1927г.,
- Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване.
Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат да се подложат на опит и да се проверят. Едва сега съвременната наука започва да съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва да се подчиняват. Тия закони не са само физически, но същевременно те имат и духовен смисъл. В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви. Така са гледали някога и на душата. Когато слушате материалиста да говори за душата, той отрича нейното съществуване. Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува. Проявява се тъй, както и физическият човек. Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава да съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва. Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта си човек продължава да живее. Кое живее? към беседата >>
60. Посред тях, НБ , София, 30.10.1927г.,
- Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата. Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа. Няма по-голямо изкуство от това, да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята. към беседата >>
61. Никодим, НБ , София, 22.1.1928г.,
- Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие.
Само новата мисъл, новата светлина може да направи човека здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му. – Как ще постигнем това? – Към старото прилагайте новото и, както растенията, превръщайте мъртвата материя в жива. бъдете творители на бъдещите форми. Ние сме творители в света; ние градим, ние създаваме великото, красивото в света. Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие. В който ден ние напуснем България, от нея нищо няма да остане. България ще се превърне в пустиня. Това всички трябва да знаят! Нека се напишат тия мои думи в Божествената книга. Всички трябва да знаят, че това дело е Божие. към беседата >>
62. Живата наука, ООК , София, 14.3.1928г.,
- Двата стремежа на житното зърно – към центъра на земята и към центъра на слънцето, представят стремежа на човешката душа, който в един живот се реализира до известна степен само и продължава да се проявява във всяко негово съществуване.
Тази половина на кръга, под центъра А, надолу, представя почвата на физическия свят. Житното зърно се разпуква, пуща коренчета, които се стремят да достигнат центъра на земята, но не могат. След големи усилия, житното зърно пуща стъбло, излиза над повърхността на земята и започва да се стреми към центъра на слънцето. И този стремеж не се реализира, и затова, като стигне известна височина, житното стъбло се развива, пуща листа, клончета, започва да цъфти. Най-после житният стрък дава клас, който започва да зрее. Двата стремежа на житното зърно – към центъра на земята и към центъра на слънцето, представят стремежа на човешката душа, който в един живот се реализира до известна степен само и продължава да се проявява във всяко негово съществуване. Когато стремежът на човешката душа не може да се реализира, човек се намира в потенциално състояние. Същото може да се каже и за човешките идеи. Човек не може всякога да реализира идеите си. За да прокара една своя идея, той се нуждае от потенциални сили, с които да отгледа, да откърми идеята си и после да я прокара навън. Без потенциални сили в себе си, човек нищо не може да постигне. към беседата >>
63. Служба на уравненията, ООК , София, 4.4.1928г.,
- Какво трябва да бъде вашето съществуване? (втори вариант)
Та най-първо, всеки, който иска да бъде здрав, не че сега не сте здрави, но вие сте здрави, както всичките хора, но ако искате да имате туй здраве, към което един ученик може да се стреми за бъдеще, непременно трябва да дойдете до туй новото състояние. Туй новото състояние седи в това, че вие имате един идеал, един здрав смисъл или един красив живот, който седи пред вас. Как трябва да живеете? Какво трябва да бъде вашето съществуване? Какви чувства имате? Речете да приложите, таман направите този опит, ще се развали. Таман завържете някои приятелски отношения с някой човек, казвате: "Поуреди се работата", но не се минат четири деня, някоя котка мине път, свадите се и се развали красивото. към втори вариант >>
64. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 9.4.1928г.,
- И двата вида хранене имат свои психологически причини, които оправдават тяхното право за съществуване.
От това ще възникне цял спор, дали трябва хората да ловят риба, или не трябва. Обаче, какъвто спор и да се води, хората ловят риби и ги ядат. – Ама хората трябва да бъдат вегетарианци, да не ядат риба и месо. – Това е друг въпрос. Засега и месоядството съществува, и вегетарианството има право да съществува. И двата вида хранене имат свои психологически причини, които оправдават тяхното право за съществуване. Онези, които се занимават с научната страна на тези въпроси, знаят, какво е било устройството на човека от най-ранните времена досега – какви са били зъбите, какъв е бил стомахът на всички животни – месоядни, тревопасни и плодоядни, като стигнете най-после и до човека. Това, обаче, се отнася до външната страна на живота. към беседата >>
65. По-драгоценен, НБ , София, 15.4.1928г.,
- Всички войни, които българите направиха, от началото на своето съществуване досега, се диктуваха от Сатурна, когото изпратиха да управлява България.
Същевременно те казват, че за да бъде добър, държавникът трябва да е направил ред погрешки, за да може от тях да извлече поука и опитности. Питам: какво научиха българите от многото войни в своето минало? Изхарчиха милиони и милиарди. Какво още научиха? Станаха упорити, твърди, като кремък, и развиха крайно критичен ум. Всички войни, които българите направиха, от началото на своето съществуване досега, се диктуваха от Сатурна, когото изпратиха да управлява България. Днес за днес един цар съществува в България – Сатурн, който с камшик я управлява. Най-размирният център в цяла Европа днес е Балканският полуостров. Понеже българите са твърди и упорити, невидимият свят ги постави на огън, да се смекчат малко. Българинът е много практичен. Като правих своите научни изследвания върху тях, много учени българи ми казваха: Кажи ни, до какви резултати дойде в своите заключения, за да използуваме и ние тия данни? към беседата >>
66. Глас от града, НБ , София, 6.5.1928г.,
- Често ви говоря за невидимия свят, но вие, убедени ли сте в неговото съществуване?
Каменното, жестокото сърце на съвременния човек трябва да се видоизмени, да придобие нова, по-хубава, по-фина материя. Божественото Слово, което слушате всеки ден, трябва да стане за всички хора жива, положителна наука. Постигне ли ви някакво нещастие или страдание, трябва да знаете, как да си помогнете. Намерите ли се пред някой неразрешен въпрос, веднага трябва да направите връзка с по-висши и разумни същества от вас, от които да получите отговор на въпроса. Вие трябва да бъдете напълно убедени в това, дали правилно сте направили тази връзка. Често ви говоря за невидимия свят, но вие, убедени ли сте в неговото съществуване? Имате ли радио в себе си, вие ще можете да се разговаряте със съществата от този свят и няма да се съмнявате в това, което ви се говори. Аз не говоря за обикновеното радио, с което съвременните хора си служат, но подразбирам вътрешното радио, което всеки човек има, но трябва да го развие, за да може да се ползва от него. Съобщенията с това радио не могат да стават всякога, когато човек пожелае. Соломон е казал: „За всяко нещо в света има определено време". Същият закон се отнася и за радиото, с което хората си служат днес. към беседата >>
67. Разумни отношения, ООК , София, 16.5.1928г.,
- Който съзнава, че е дошъл на земята да учи и да се развива, той трябва да учи, да работи, да се моли на Бога да просвети ума му, да облагороди сърцето му, да усили волята му, паметта му, вярата му, да оправдае своето съществуване и да реши задачата, за която е дошъл.
И след университета човек придобива още знания – знания на живота. Както придобиването на знанието е вечен процес, така и придобиването на вяра, на любов е вечен процес. Който мисли, че неговата вяра и любов са достатъчни, той сам се поставя в ограничения. Ако мисли, че е завършил развитието си на земята, нека отиде между професорите на Светлината, няма какво да прави между хората. Щом мисли, че е съвършен, ще го вземат на небето. Който съзнава, че е дошъл на земята да учи и да се развива, той трябва да учи, да работи, да се моли на Бога да просвети ума му, да облагороди сърцето му, да усили волята му, паметта му, вярата му, да оправдае своето съществуване и да реши задачата, за която е дошъл. към беседата >>
68. Задна стража, ООК , София, 20.6.1928г.,
- Можете ли да кажете коя е първата дума, с която българският народ е започнал своето съществуване?
И тъй, като разглеждате буквите, от които са съставени думите, вие ще се домогнете до вътрешното съдържание на думите, а също и до техния смисъл. Всяка дума е съставена от букви, които се подчиняват на известни закони. Можете ли да кажете коя е първата дума, с която българският народ е започнал своето съществуване? Не можете. Това знае само онзи, у когото висшето съзнание е пробудено. По употребата на едни или други думи може да се каже кой човек къде живее – на физическия, в духовния или в Божествения свят. Когато някой човек употребява думата „татко“, това подразбира, че той е живял на физическия свят и е заминал вече за другия свят. Дали този човек е бил на земята цар, княз, министър, това не е важно. към беседата >>
69. Елипса и парабола, ООК , София, 27.6.1928г.,
- Някой казват, че Бог всичко знае; други казват, че Той нищо не знае, а трети дори отричат Неговото съществуване.
Колкото и да е малка кокошката, нейната работа е толкова важна, колкото и работата на разумния човек. Който разбира законите на живата природа, той вижда във всички процеси и явления разумна, съзнателна връзка. Ето защо, чуете ли, че някоя кокошка кудкудяка, знайте, че тя е страдала, мъчила се е и сега се радва, че се е освободила от мъчението си. Ще кажете, че Господ е създал кокошката, че Той знае всичко, има предвид нейните страдания. – Откъде знаете, че Бог всичко е предвидил? Някой казват, че Бог всичко знае; други казват, че Той нищо не знае, а трети дори отричат Неговото съществуване. Как мислят хората за Господа, това зависи от техните възгледи. Лисицата казва: „Реално е само това, което ходи по земята. Всичко, което хвърчи във въздуха, не е реално“. Значи лисицата поддържа една философия, а петелът – друга. Кой от двамата е по-прав? към беседата >>
70. На Бога живаго, НБ , София, 10.2.1929г.,
- Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване.
Разнообразието на формите е също тъй необходимо условие за развиването на човека. Ето защо, всички души, колкото и да са напреднали и съвършени, от време на време, имат нужда да слязат в материалния свят, да почерпят от него такива материали и сили, каквито от другите светове не могат да придобият. Това се отнася не само за земята, но и за всички останали материални светове, защото те се намират под един и същ закон. Значи, всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове. Едни от тях помнят, отде идат, а други не помнят. Обикновените хора на земята не помнят нищо от предишното си съществуване. Някой казва, че му се открило нещо от миналото. Възможно е, но всичко това е много малко. С такива открития нищо не може да се направи. И на кинематограф може да се открие нещо. И в книгите се открива нещо. към беседата >>
72. Живите линии на съзнанието, МОК , София, 19.4.1929г.,
- Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар.
Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек. Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си. Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел. За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват. към беседата >>
73. Ела след мене!, НБ , София, 5.5.1929г.,
- Те казват: ние не се нуждаем от ядене и пиене, от дрехи и къщи, от музика, поезия, наука и изкуства; ние се нуждаем само от гробове, от големи паметници и кръстове, чрез които да засвидетелствуваме своето минало съществуване.
Когато духът каже на поета: Ела, или дойди след мене! – от този момент започва поезията на поета. Тази дума се отнася до живите хора, които разбират нещата, а не до мъртвите. Има два вида хора в света: мъртви и живи. Мъртвите не се нуждаят от нищо. Те казват: ние не се нуждаем от ядене и пиене, от дрехи и къщи, от музика, поезия, наука и изкуства; ние се нуждаем само от гробове, от големи паметници и кръстове, чрез които да засвидетелствуваме своето минало съществуване. Живите хора казват: Ние се нуждаем от ядене и пиене, от дрехи и къщи за живеене, от поезия, наука, музика и изкуства. Блажени мъртвите, които са си изработили своя философия и не се нуждаят от нищо. Да, блажени са мъртвите, но временно само. Щом влязат в своя свят, те веднага започват да изпращат депутации от свои хора да молят живите да ги приемат отново в техния свят. Щом се видят в своя свят, мъртвите започват да хлопат от къща на къща на живите и казват: Моля ви се, приемете ни във вашия свят! към беседата >>
- Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване.
Щом загуби този център, човек загубва всички възможности и условия в себе си да се прояви. Без душа човек не може да се прояви. За да се развива правилно, той трябва да проявява четири неща в себе си: ум, сърце, душа и дух. Това се четири необходими елемента за развитието на човека. Съвременните хора признават ума, сърцето, донякъде и духа. Дойде ли до душата, те я отричат, не признават нейното съществуване. Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е в Писанието: ”И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа.” Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. към беседата >>
74. Ще ти въздаде, НБ , София, 12.5.1929г.,
- Всяка вечер човек отива в онзи свят, сутрин се връща оттам, и въпреки това отрича неговото съществуване.
Следователно, като се връщате от онзи свят, не трябва да се отбивате никъде. Ще се върнете право в дома си и ще започнете работата, която ви е определена. Щом сте трезви, вие ще помните, каква е програмата ви за деня. Казано е: ”Достатъчно е злото на деня.” Наистина, ако вечер не отивате в духовния свят да поучите директива за работата ви през деня, да приемете добрите съвети на вашите по-големи братя, вие не бихте могли един ден да прекарате на земята. Следователно, красивото в съня се заключава в посещението, което правим вечер на своя дом и връщането ни сутрин на земята в пансиона, в който сме изпратени да учим и да прилагаме знанието си. Всяка вечер човек отива в онзи свят, сутрин се връща оттам, и въпреки това отрича неговото съществуване. Защо го отрича? към беседата >>
75. Другата събота, НБ , София, 26.5.1929г.,
- На времето си тия същества са били гениални, но днес са оставили само спомен от своето съществуване.
Когато иска да стане умен, човек трябва да има въздухообразни елементи в себе си, да разбира законите за въздухообразните тела. Когато иска да стане благороден, да развие по-чувствително, по-отзивчиво сърце, човек трябва да изучава законите на водата. Когато иска да стане по-практичен, да си пробива по-лесно път в живота, човек трябва да изучава въглерода. Вие трябва да познавате въглерода, въглищата, с които постоянно боравите. Нашата земя е богата с въглерод, с въглища, които представят остатъци от същества, живели преди хиляди години. На времето си тия същества са били гениални, но днес са оставили само спомен от своето съществуване. Днес тези същества прекарват дълбок сън. Ето защо, когато стъпвате върху тях, трябва да бъдете внимателни, да не ги събудите преждевременно. Сбъдничави хора са тези, които съзнателно или несъзнателно събуждат тия същества – гении на човечеството. Българите имат следната поговорка: „Да спи зло под камък". С това те искат да кажат: Докато спи злото, т. е. към беседата >>
76. Достоен, НБ , София, 9.6.1929г.,
- Това състояние на човека, когато душата му се намира при оскъдни средства за съществуване, когато изгубва всичко и от него остава само едно голо съзнание, само едни сухи кости, аз наричам смърт.
Най-страшното нещо за човека е изчезването му от света. Да умре човек, не е толкова страшно, колкото да изчезне. Мнозина мислят, че като умре човек, всичко е свършено с него. – Не, със смъртта на човека не се свършва всичко. Когато търговец фалира, намира се в състояние на смърт: капитали няма, стоката му разграбват и разпродават, него изпъждат навън, гол и бос, измъчват го, затварят магазина му, унищожават името, фирмата му, но той все още остава да се мъчи, да изживява своята неразумност, своето неправилно разбиране и използване на живота. Това състояние на човека, когато душата му се намира при оскъдни средства за съществуване, когато изгубва всичко и от него остава само едно голо съзнание, само едни сухи кости, аз наричам смърт. към беседата >>
78. Линиите на природата, СБ , София, 27.8.1929г.,
- В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване.
Следователно, за правилното сформиране на човешкия характер се изисква идеална обстановка. Няма ли даден човек идеална обстановка, тогава организмът и характерът на този човек ще съответстват на окръжаващата местност. Във блатистите места, например, се развиват в голямо количество комари, които предизвикват блатна треска в населението около тези места. В гъстите гори пък много се въдят диви зверове, които водят помежду си постоянна борба за съществуване. И между дърветата в тия гори също тъй се явява такава борба за надмощие, кое от тях да излезе по-високо над другите, да се ползва от благотворните слънчеви лъчи. Причината на тази борба се заключава в желанието на зверовете, както и на дърветата, да живеят. Много животни и растения са дошли изведнъж и всички искат да живеят, а няма условия за всички. Трябваше само една десета част от тях да дойде най-напред, а останалите да чакат своето време. Същото нещо може да се каже и за хората. към беседата >>
79. Служене, почит и обич, МОК , София, 30.8.1929г.,
- Ако за физическото си съществуване човек трябва да яде, да дъвче храната си, да я изпраща в стомаха и в червата, това още не значи, че природата не знае други методи за хранене.
Като не разбират, какво всъщност е човек, какво представят мъжа и жената, хората влагат в тия понятия изопачени, неестествени идеи, вследствие на което сами се спъват. Човек не е същество, създадено за ядене и пиене. Жената не е същество, създадено само да ражда деца, нито мъжът е създаден само да внася в дома продукти за ядене и пиене. Велико е предназначението на човека. Велика е ролята, която мъжът и жената трябва да извършат на земята. Ако за физическото си съществуване човек трябва да яде, да дъвче храната си, да я изпраща в стомаха и в червата, това още не значи, че природата не знае други методи за хранене. Днес тя си служи с един метод за хранене на човека. Обаче, ще дойде ден, когато тя ще приложи друг метод за хранене. Това виждаме и днес още, а именно: дробовете се хранят по един начин и с храна, съвършено различна от тази, която стомахът приема. Мозъкът пък се храни по начин съвършено различен от този, по който се хранят дробовете и стомахът. Следователно, това, което е необходимо за мозъка, не е нужно за дробовете; това, което е необходимо за дробовете, не е нужно за стомаха. към беседата >>
80. Забранихме му, НБ , София, 6.10.1929г.,
- Които пък са заминали преждевременно и неподготвени, те не са влезли в онзи свят, но са още на земята, дето водят усилена борба за съществуване.
Един закон е ценен, само когато разполага с методи за приложение. Ако за пълното развитие на едно дърво са нужни 12 години, колко повече години са нужни за развитието на човека? Днес хората не успяват, защото бързат. С бързане работа не става. Всички, които са бързали, са отишли на онзи свят. Които пък са заминали преждевременно и неподготвени, те не са влезли в онзи свят, но са още на земята, дето водят усилена борба за съществуване. Страшно нещо е да умре човек преждевременно. В борбата си за съществуване, той причинява големи пакости на живите хора. Тази е причината, задето срещате двама души, които вчера се обичали, а днес се карат. Брат и сестра се карат, мъж и жена се карат, учители и ученици се карат. Навсякъде чувате спорове, недоразумения, бой. към беседата >>
- В борбата си за съществуване, той причинява големи пакости на живите хора.
Днес хората не успяват, защото бързат. С бързане работа не става. Всички, които са бързали, са отишли на онзи свят. Които пък са заминали преждевременно и неподготвени, те не са влезли в онзи свят, но са още на земята, дето водят усилена борба за съществуване. Страшно нещо е да умре човек преждевременно. В борбата си за съществуване, той причинява големи пакости на живите хора. Тази е причината, задето срещате двама души, които вчера се обичали, а днес се карат. Брат и сестра се карат, мъж и жена се карат, учители и ученици се карат. Навсякъде чувате спорове, недоразумения, бой. Защо съществуват тия недоразумения между хората? Ако сте живели между българите, когато турците ги измъчвали, ще кажете, че турците са причина за техните нещастия. към беседата >>
81. Вечното благовестие, НБ , София, 13.10.1929г.,
- Обаче, ако религиите, сектите и ученията имат за цел, да посочат на човека правия път за придобиване на Любовта, на Мъдростта и на Истината и да го научат да се жертва, да посвети живота си в служене на Бога, тяхното съществуване има смисъл.
При това, той така трябва да изхвърли лошото от себе си, че никой да не го забележи. За тази цел, той трябва да си послужи със свещения огън на любовта, който всичко изгаря. От устата на човека трябва да излизат само чисти неща. В това седи новото учение. Ако религиите и сектите съществуват само за спор, кое верую е по-право, те нямат смисъл. Обаче, ако религиите, сектите и ученията имат за цел, да посочат на човека правия път за придобиване на Любовта, на Мъдростта и на Истината и да го научат да се жертва, да посвети живота си в служене на Бога, тяхното съществуване има смисъл. към беседата >>
82. Съпоставяне на нещата / Правилното съпоставяне (Съпоставяне на нещата), МОК , София, 18.10.1929г.,
- Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. (втори вариант)
От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал. По това се различават 1, 2, 3... 10. Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. Те имат обективното съществуване. Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела. В дадения случай точката е, която създава, а всичките други правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство. към втори вариант >>
- Те имат обективното съществуване. (втори вариант)
По това се различават 1, 2, 3... 10. Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. Те имат обективното съществуване. Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела. В дадения случай точката е, която създава, а всичките други правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство. към втори вариант >>
83. Блажени са очите и ушите, НБ , София, 27.10.1929г.,
- Коя е причината за съществуване на злото?
Сега, като говоря за злото в човека, вие не трябва да се смущавате. Застанете в положението на слушатели и слушайте само, какво ви се говори. Коя е причината за съществуване на злото? – Неразумността, невежеството в човека са причина за съществуване на злото. Запример, има ли нещо лошо в копането на рудите, в добиване на желязната руда, в обработването й на разни предмети – ножове, саби, брадви? – В това няма нищо лошо. Напротив, по този на-чин се създава работа на хиляди хора. Някой учен прави изследвания и изчислява, че на еди-каква си дълбочина в земята има желязна руда. към беседата >>
- – Неразумността, невежеството в човека са причина за съществуване на злото.
Сега, като говоря за злото в човека, вие не трябва да се смущавате. Застанете в положението на слушатели и слушайте само, какво ви се говори. Коя е причината за съществуване на злото? – Неразумността, невежеството в човека са причина за съществуване на злото. Запример, има ли нещо лошо в копането на рудите, в добиване на желязната руда, в обработването й на разни предмети – ножове, саби, брадви? – В това няма нищо лошо. Напротив, по този на-чин се създава работа на хиляди хора. Някой учен прави изследвания и изчислява, че на еди-каква си дълбочина в земята има желязна руда. Идват работници, изкопават рудата и я поставят в пещи, да се стопи, да отделят желязото от сгурията. към беседата >>
- – Много причини има за съществуване на злото.
Следователно, когато желязото се оформи в нож, последният, сам по себе си, ще причини някакво зло. Направите ли една бомба, сама по себе си, тя причинява зло. Тя крие в себе си мисълта на своя създател да руши, да убива, да причинява пакости. Понякога създателят на бомбата, без да е мислил зло на човека, може да убие с нея някой учен, който работи с бомбата, изследва направата и състава й. Кой е отговорен за това зло? – Много причини има за съществуване на злото. Тези причини трябва да се изучават. към беседата >>
85. Чуха, че иде Исус, НБ , София, 3.11.1929г.,
- През целия си живот, вълкът е мислил само за ядене, как по-лесно да осигури своето съществуване.
Не е въпрос човек да има малко желания и малки изисквания. За човека е важно, при каквото положение на живота и да се намира, да придобие нещо съществено. Запример, какво е придобил овчарят през своето 20 годишно пасене на овце? Ако само е пасъл овцете, без да е учил нещо, без да е направил едно добро дело, нищо не е придобил. Ако вълкът цял живот се е криел в своята дупка, и от време на време излизал навън, за да нападне някоя овца и да я удуши, той нищо не е придобил от вълчата култура. През целия си живот, вълкът е мислил само за ядене, как по-лесно да осигури своето съществуване. Изобщо, като проследим желанията на всички живи същества, виждаме, че те се стремят към едно: да се осигурят – да бъдат нахранени, стоплени. Докато не са задоволили физическите си нужди, те се стремят да ги задоволят. Щом ги задоволят, те се отегчават от живота. Като дойдем до човека, той казва, че му е дотегнало да живве, да се бори, за да задоволява нуждите си. Да се отегчи човек от живота, това е все едно да каже, че му е дотегнало да се грее на слънце. към беседата >>
- Да мисли човек, че ще умре, ще го заровят и върху гроба му ще поставят паметник, който да свидетелствува за неговото съществуване, това е архаична мисъл.
– Това не е някаква велика философия, нито някаква наука. Не само човек, но и всяко животно, след като живее известно време на земята, умира. Но с това въпросите на живота не се разрешават. Човек трябва да знае, защо е дошъл на земята и защо трябва да живее. Ако мисли, че след като поживее няколко години на земята, трябва да умре и да го заровят, той не е разбрал смисъла на живота. Да мисли човек, че ще умре, ще го заровят и върху гроба му ще поставят паметник, който да свидетелствува за неговото съществуване, това е архаична мисъл. към беседата >>
86. Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929г.,
- Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога.
Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога. Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога. Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си. към беседата >>
87. Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор), МОК , София, 29.11.1929г.,
- Твоето съществуване е първото доказателство за съществуването на Бога.
Ако пък израсте, не може да се развива. Значи, за живота на земята слънцето е от първа необходимост. Оттук вадим заключение: за живота, за растенето и развиването на човешката душа, Бог е от първа необходимост. – Ама дали съществува Бог? – Щом ти съществуваш, и Бог съществува. Твоето съществуване е първото доказателство за съществуването на Бога. Ако човек сам не вярва в това, никакви доказателства, никаква философия не е в състояние да го убеди. Остане ли човек да се влияе от хората, едни ще го убеждават, други ще го разубеждават. Истинско убеждение е това, което никой не е в състояние да разклати. Истинско убеждение е това, което от никакви мъчнотии, от никакви препятствия и противоречия не може да се разколебае. Това подразбира истинско познаване на живота. към беседата >>
88. Да се радват наедно, НБ , София, 12.1.1930г.,
- Ако е убеден в любовта, той навсякъде я вижда и прилага, няма защо да го убеждават в нейното съществуване.
„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Който сее, той трябва да знае, какво е семето, което хвърля на нивата си; който жъне, и той трябва да знае, какво ще жъне. Това значи човек с убеждение. Човек се ражда с убеждение, не го придобива отпосле. Ако човек има убеждение за истината, за мъдростта, за любовта, няма защо да го убеждавате да вярва в тях. Ако е убеден в любовта, той навсякъде я вижда и прилага, няма защо да го убеждават в нейното съществуване. Ако е убеден в безсмъртието на душата, в задгробния живот, човек не се нуждае от никакви доказателства. Тези неща са дадени на човека, няма защо отсега нататък да се дават. На човека е дадено съзнанието, в което се крият много опитности и знания на миналото. Като живее, човек прилага съзнанието си по отношение към всички живи същества и по този начин се учи от себе си. Ако отношенията на човека почиват върху законите на любовта, той твори. към беседата >>
89. Две лепти / Двете лепти, НБ , София, 19.1.1930г.,
- Достатъчно е да зърнеш само един лъч от Него, за да разбереш смисъла на своето съществуване.
Вечният живот е този, в който няма смърт. Вечният живот изключва всякакви страдания. Той включва всички радости, всичкото веселие. Да придобиеш този живот, това значи, да видиш Онзи, Който е създал вселената, всички живи същества, всички форми. Да придобиеш вечния живот, това значи, да видиш красотата на нещата, да опиташ силата и мощта на своя Създател. Достатъчно е да зърнеш само един лъч от Него, за да разбереш смисъла на своето съществуване. Който е имал щастието да види един от лъчите на Бога, той е станал велик. Това виждане е вътрешен процес и става в съзнанието на човека, а не вън от него. При това положение невъзможното за човека става възможно. Това е опитността на великите хора в миналото и сега. към беседата >>
90. Побеждавайте злото, НБ , София, 9.2.1930г.,
- В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване.
Апостол Павел казва: „Побеждавай злото чрез доброто! “ Побеждавай злото чрез любовта, като велико начало на живота, като велико оръжие в ръката на добрия и разумен човек. Любовта внася ред и порядък в живота. Ако една държава няма ред и порядък, тя е лишена от основа. Ако няма ред и порядък като основа на живота, тя не може да се развива. В развитието на държавата е смисълът на нейното съществуване. Следователно, любовта трябва да влезе като подтик, като начало на живота във всички държави, общества, семейства и отделни индивиди, редът и порядъкът – като основа, а развитието – като смисъл на човешкия живот. към беседата >>
91. Призовете ги на сватба, НБ , София, 9.3.1930г.,
- Ако носите в ума си идеята за Бога, как ще докажете на хората Неговото съществуване?
„Идете на кръстопътищата и, колкото намерите, призовете ги на сватба”. Представете си, че един ден дойдат посланици при вас и ви поканят на сватба. Какво ще кажете? Ще се зарадвате, че ви канят на това културно дело. Ако носите в ума си идеята за Бога, как ще докажете на хората Неговото съществуване? Вие ще им говорите за Бога, за Неговите закони, а при това сами нямате вътрешна хармония, вътрешно единство. В сегашния век има около 500 милиона християни, въпреки това между тях съществуват големи противоречия и недоразумения, каквито в миналото не са съществували. Как ще си обясните тези противоречия? Противоречията показват, че между сегашните християни няма любов. Те са хора повече на догматизма, отколкото на любовта. към беседата >>
92. Положително знание, ООК , София, 30.4.1930г.,
- Както доброто съществува, така и злото има право на съществуване.
Кажи си: „Да спи зло под камък! ” Продължаваш ли да се запитваш много, ще те дадат под съд и ще те осъдят, как си могъл, без позволение да нарушиш цялостта на тръна. Ти си взел нещо от него. Следователно, нищо друго не ти остава, освен да се примириш с тръна, т.е. със злото в света. Както доброто съществува, така и злото има право на съществуване. Като се убожда на тръна, с това човек нарушава неговото спокойствие. Трънът не е нищо друго, освен бодлив тел, поставен на пътя му. Бодливият тел показва, че хората живеят във военни времена. Те не са толкова добри, колкото си представят, вследствие на което навсякъде се натъкват на бодлив тел, чрез който се възпитават. към беседата >>
93. Да влезеш, НБ , София, 11.5.1930г.,
- Сега, като се говори за други системи и слънца, освен за Слънчевата система и за Слънцето, мнозина отричат тяхното съществуване, понеже са невидими.
Сега, като се говори за други системи и слънца, освен за Слънчевата система и за Слънцето, мнозина отричат тяхното съществуване, понеже са невидими. Те казват, че признават за съществуващи само онези неща, които виждат с очите си. Това не е логически вярно. Кой е видял човека? Вие виждате само външната форма на човека, неговото тяло, но самия човек не виждате. Човекът е скрит в ума, в сърцето и във волята си, които са невидими. към беседата >>
94. Стойност на нещата / Постоянна цена, ООК , София, 21.5.1930г.,
- Вашият дядо и прадядо съществуват някъде в пространството, макар вие да не признавате тяхното съществуване.
Дали вярвате в тия неща, това не е важно. Вярвате, или не, независимо от това, нещата си съществуват. Дали вярвате в тона do, не е важно. Този тон съществува в природата. В природата съществува и мажорна, и минорна музика, независимо от това, дали вие я признавате. Вашият дядо и прадядо съществуват някъде в пространството, макар вие да не признавате тяхното съществуване. Като започне да ви влияе с мисълта си, искате или не, ще го признаете. Ако можете да му помогнете, ще помогнете и на себе си; ако не можете да му помогнете, ще го посъветвате да си отиде, да потърси друг някой, който ще му помогне. И в единия, и в другия случай трябва да бъдете искрени, да не го залъгвате. Никога не говори това, което не знаеш. към беседата >>
95. Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота), МОК , София, 6.6.1930г.,
- Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване.
На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем? Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек? Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни. към беседата >>
97. Проява, връзка и причина, ООК , София, 16.7.1930г.,
- Съвременният човек не вярва в минало съществуване.
Десетки, стотици, а понякога и хиляди години са нужни, за да може човек да реализира една велика идея. Запример, колко години са нужни на човека, докато свърши образованието си на физическия свят? Четири години са нужни за първоначалното училище, три години – за прогимназия, пет – за гимназия, четири – за университет – всичко 16 години. Това представя едно малко образование в сравнение с онова, което му предстои да мине в по-високите светове. Колкото да учи на земята, човек занася със себе си една малка част от знанието, което прибавя към това, което носи от миналото си. Съвременният човек не вярва в минало съществуване. Дълго време трябва да го убеждавате, за да приеме, че е съществувал някога и носи със себе си способности и дарби на миналото си, върху които е работил и продължава да работи. към беседата >>
98. На езерата, МОК , СБ , 7-те езера, 1.8.1930г.,
- Те са груби, невнимателни, не искат да знаят за вашето съществуване. (втори вариант)
Аз искам да бъдете свободни, да вървите леко, без товар. Щом искате да чуете нещо, трябва да сте готови да възприемате и прилагате. Представете си, че живеете в свят между съвършени хора, които се отнасят добре с вас. Дето отидете, всички ви приемат добре, услужват ви, задоволяват вашите нужди. Като прекарате известно време между съвършените, пращат ви на земята между несъвършените, да видите как ще се справите с тях. Те са груби, невнимателни, не искат да знаят за вашето съществуване. Като се натъкнете на тяхната грубост, и вие ставате груби. На вашите остри думи те отговарят още по-грубо. Този ви бутне, онзи ви бутне, трети ви удари една-две плесници. Вие се чудите какво става с вас. Спомняте си за съвършения свят, дето ви носеха на ръце и не знаете защо сте слезли в този неразбран свят между грубите хора. към втори вариант >>
- Те са груби, невнимателни, не искат да знаят за вашето съществуване.
Аз искам да бъдете свободни, да вървите леко, без товар. Щом искате да чуете нещо, трябва да сте готови да възприемате и прилагате. Представете си, че живеете в свят между съвършени хора, които се отнасят добре с вас. Където отидете, всички ви приемат добре, услужват ви, задоволяват вашите нужди. Като прекарате известно време между съвършените, пращат ви на земята, между несъвършените, да видите как ще се справите с тях. Те са груби, невнимателни, не искат да знаят за вашето съществуване. Като се натъкнете на тяхната грубост, и вие ставате груби. На вашите остри думи, те отговарят още по-грубо: този ви бутне, онзи ви бутне, трети ви удари една-две плесници. Вие се чудите, какво става с вас. Спомняте си за съвършения свят, където ви носеха на ръце, и не знаете, защо сте слезли в този неразбран свят, между грубите хора. - Какво трябва да правите? към беседата >>
99. Първият ден / Три въпроса за Бога, МОК , СБ , 7-те езера, 8.8.1930г.,
- - Този, Който е бил преди мене, преди моето съществуване, това е Бог.
Сега ще дойдем до най-важните въпроси, които интересуват всички хора. Те са следните: Какво нещо е Бог, къде е Той и как ще Го намерите? - Този, Който е бил преди мене, преди моето съществуване, това е Бог. Той е там, където аз не съм бил. Ще Го намеря там, където винаги съм бил. Първият, Който е създал живота и ни събудил за живота, Първият, Който е създал всичко за нас, е Бог. Ще кажете, че не сте Го виждали. - Това е друг въпрос. към беседата >>
100. Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината, МОК , СБ , 7-те езера, 15.8.1930г.,
- Но ако ти се поколебаеш в него, ако ти слушаш друго едно съзнание, ти сам ще се спънеш и ще остане за друго съществуване да постигнеш своята цел, защото даже и онзи, който те обича, ако ти се съмняваш в неговата обич, какво ще постигнеш от това. (втори вариант)
На всичко бъдете готови да вярвате, но никога не вярвайте на съмнението. То няма никакво основание. Животът има смисъл. Това е абсолютно вярно. Че ти си свободен на земята, защото всички условия са създали едно съзнание, което бди върху тебе, ти си имаш един специфичен език и като го разбираш, всичко може да постигнеш. Но ако ти се поколебаеш в него, ако ти слушаш друго едно съзнание, ти сам ще се спънеш и ще остане за друго съществуване да постигнеш своята цел, защото даже и онзи, който те обича, ако ти се съмняваш в неговата обич, какво ще постигнеш от това. към втори вариант >>
101. Носител на Божиите мисли, СБ , РБ , Рила, 19.8.1930г.,
- При сегашните условия, тъй както човек е създаден, немислимо е неговото съществуване на Земята без въздух, без вода и без почва.
Питам: какво представлява водата, която пием? Какво представлява въздухът, който дишаме? Какво представлява почвата, върху която живеем? При сегашните условия, тъй както човек е създаден, немислимо е неговото съществуване на Земята без въздух, без вода и без почва. Водата е връзка, посредник между въздуха и почвата, т.е. между земята и светлината. Значи пет елемента са необходими за живота на Земята: почва, вода, въздух, светлина и топлина. към беседата >>
103. Имам ястие, НБ , София, 7.9.1930г.,
- Също така е написано, как е създадена една човешка душа, как се е развивала, какви перипетии е минала през хилядите и милиони години на своето съществуване.
Търсете красивото, което Бог е вложил в душата на човека, а не погрешките му. Погрешките са дело на самия човек. Достатъчно е да погледнете лицето на човека, за да видите погрешките, който направил той. Лицето на човека е хронологическа книга, тялото – също. На тези книги са написани всички аномалии в човека, от памтивека досега. Също така е написано, как е създадена една човешка душа, как се е развивала, какви перипетии е минала през хилядите и милиони години на своето съществуване. Тези книги са архивата на човешкия живот. Апостол Павел казва: „Ако се разруши този дом, ще се направи неръкотворен. Засега тези книги са необходими. Но един ден, когато минете през новата област, не ще бъде нужно да знаете, как сте грешили, как сте падали и ставали. Тогава ще знаете причините на тези явления. към беседата >>
104. Отличителна черта, ООК , София, 10.9.1930г.,
- Онзи, чиято връзка с Бога е здрава, не се съмнява в Неговото съществуване.
Човек, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни. Какво означава тази идея? Да съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората. Човек е свързан по мисъл с Бога, с ангелите и с хората, вследствие на което става преливане в тях. Тъй че когато някой пита съществува ли Бог, това подразбира, че връзката между него и Бога е прекъсната. Онзи, чиято връзка с Бога е здрава, не се съмнява в Неговото съществуване. Единственото доказателство за съществуването на Бога е течението на живота, което се влива в човека. Прекъсне ли се течението на живота, на връзката с него, смъртта се явява. Смъртта не е нищо друго, освен прекъсване на ония връзки на живота, с които човек е свързан. към беседата >>
106. Недоказани истини, СБ , РБ , 7-те езера, 22.7.1931г.,
- Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват.
– Щом в Бога не вярваш, в друго нещо вярваш. Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н. Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват. Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване. Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане. Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл. към беседата >>
- Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване.
Това е все едно някой ученик да каже на учителя си: „Аз не вярвам в овцете“. Ако ти не вярваш в овцете, това още не значи, че те не съществуват. Учителят взима ученика си за ръка и го завежда при овцете. Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н. Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват. Мнозина искат да намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване. Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане. Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл. към беседата >>
107. Сила, разумност и добро, СБ , София, 19.8.1931г.,
- Затова именно човек трябва да се стреми към неща, които никой не може да отнеме – тия неща са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване.
Разбирайте това нещо разумно, а не по човешки – човешкото е преходно, временно, а Божественото е вечно. Преходните, временните неща лесно се вземат; всяко нещо, от което могат да ви лишат, е човешко. Ако една мисъл, едно чувство или дадено знание се изгубят, те са преходни неща. Животът не може да се изгуби, нито може да се задържи на едно място или в една посока – вечните, реалните, Божествените неща никой не може да отнеме. Затова именно човек трябва да се стреми към неща, които никой не може да отнеме – тия неща са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване. Всяко нещо, което човек дава, той може и да си го вземе; всяко нещо, което човек не е в състояние да даде, той не може да го вземе – човек не може да даде Божественото, следователно той не може да го вземе. Който не е развил Божественото в себе си, той живее в един преходен свят – той е човек на постоянните промени и се чуди на тия промени, чуди се защо някои неща стават по един начин, а други – по друг начин. Когато човек живее по човешки, в света на промените, той може в един момент да стане нещастен и в един момент – щастлив. към беседата >>
108. Най-високото място, СБ , София, 20.8.1931г.,
- В друго съществуване този генерал съзнал погрешката си, разбрал какви престъпления е вършил и започва да живее чист живот, става светия – по-напред е ходил с меч, препасан на кръста, а сега взел тояга в ръка и тръгнал от село в село, от град в град да проповядва и да изправя погрешката си; той казва: „Братя, аз съм този, който едно време с меч в ръка режех главите на хората, но след големи страдания, след големи гонения и преследвания от тяхна страна аз съзнах грешката си и днес реших да помагам на хората, да служа на Бога и по този начин да изправя погрешката си.”
Намерите ли се при неблагоприятни условия на Живота, и там търсете ръката на Бога – навсякъде търсете и виждайте Бога! Когато направите една погрешка, тя не е само ваша, едновременно с вашата отговорност седи и отговорността на предишните поколения – на вас предстои да изправяте както своите погрешки, така и тия на миналите поколения, на вашите деди и прадеди. Понякога грешките стават причина човек да се прослави: ще видите някое малко дете цял ден играе на войници, на войни; то ходи с пушка из двора, марширува; един ден това малко дете става генерал, отива на война, избива стотици хора и се връща победоносно, награден с кръст за храброст. И наистина, прославил се е този човек – с какво се е прославил? С убийства. В друго съществуване този генерал съзнал погрешката си, разбрал какви престъпления е вършил и започва да живее чист живот, става светия – по-напред е ходил с меч, препасан на кръста, а сега взел тояга в ръка и тръгнал от село в село, от град в град да проповядва и да изправя погрешката си; той казва: „Братя, аз съм този, който едно време с меч в ръка режех главите на хората, но след големи страдания, след големи гонения и преследвания от тяхна страна аз съзнах грешката си и днес реших да помагам на хората, да служа на Бога и по този начин да изправя погрешката си.” към беседата >>
109. Живот и отношения / Свещ, нож и чешма. Съществувание, живот и отношение, МОК , София, 2.10.1931г.,
- И тъй, под „съществуване“, във философски смисъл, разбираме отношение на индивида или на душата към частите и към Цялото, т. е.
110. През онези дни, НБ , София, 25.10.1931г.,
- Какво ме ползва в този момент твоето съществуване, когато аз умирам от глад?
Той се отнася до един казанлъкчанин, който преди войната бил директор на една прогимназия. До това време той бил голям безверник и често проповядвал на учениците си, че Бог не съществува, че човек сам урежда живота си, сам кове съдбата си. В последната война той взел участие в сраженията с гърците и при едно отстъпление на нашите войски едва успял да се скрие в една пещера, дето прекарал цели три дена гладен, без капка хляб. Гладът започнал тъй силно да го мъчи, че в това време му дошло на ум да се Обърне към Бога. Той казал: „Господи, баща ми и майка ми са говорили, че Ти съществуваш, но аз не вярвам в това. Какво ме ползва в този момент твоето съществуване, когато аз умирам от глад? Ако можеш да ме извадиш от това трудно положение, ще повярвам, че съществуваш. Обещавам, че като се върна в България, ще събера всички мои ученици, на които съм проповядвал, че няма Бог и ще ги убедя в противното." Като произнесъл тази молитва, засмял се и чистосърдечно си казал: „Като няма друга работа, човек си бръщолеви." Обаче не се минало и половин час, той видял една костена жаба влачи половин килограм хляб, оставила го пред пещерата и се върнала назад. Той взел хляба, изял го, добил сила и продължил пътя си. Като се върнал у дома си, той събрал всички свои ученици и казал: „Деца, по-рано аз ви проповядвах, че няма Бог, но от един важен факт се убедих напълно в съществуването на Бога." И разказал всичко на учениците. „Досега нито Кант, нито други философи можаха да ме убедят, че Бог съществува, обаче костената жаба успя да ме убеди в това." Този човек бил силен в Проповедта си, защото разправял своя жива опитност. към беседата >>
111. Да известят на учениците Му, НБ , София, 14.2.1932г.,
- Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага.
Казвам: за да разбирате сега живота, трябва да разберете мястото си в него, вашия социален живот или вашето предназначение не тъй, както българите разбират. Всеки народ има свое разбиране, свое право на съществуване, едно правилно разбиране на живота, една вътрешна правилна философия, с която човек може да разполага. Ти не може да имаш един щастлив живот, докато в теб съществува една неприязнени мисъл, която носи отрова в себе си. Ти не може да вървиш смело в пътя, ако в петата ти има забит трън. Трябва този трън да го извадиш. Или имаш едно знание - трябва да знаеш начина как да бъде огрян твоя ум, че да няма в него нито една лоша мисъл. Нека съществуват лошите мисли отвън. към беседата >>
113. Живот, светлина и свобода, НБ , София, 10.4.1932г.,
- На това се основава създаването на някой университет, или гимназия, или академия, или някаква колегия – тяхното съществуване зависи от учените и добрите хора в тях Църквата зависи от добрите свещеници.
Според закона на внушението и доброто, и злото се предава. И добрият човек може да направи една лоша постъпка, както и лошият човек може да направи нещо, което да спаси човека, макар и несъзнателно. Някой човек, например, е престъпник, обаче вижда, че един добър човек прави някакво добро. Тази мисъл за доброто работи в този престъпник и ще видите, че след пет-шест години тази мисъл проработва в него и той желае да постъпи като добрия човек. Следователно, в света ние сме фактори, ние сме проводници на Божествените мисли и енергии. На това се основава създаването на някой университет, или гимназия, или академия, или някаква колегия – тяхното съществуване зависи от учените и добрите хора в тях Църквата зависи от добрите свещеници. И ще ми разправят след това, че един свещеник може да бъде лош човек, но той като проповядва Словото Божие, пак ще може да влияе на своите пасоми. Не, свещеникът трябва да има добър живот. Професорът в университета трябва да бъде знатен, да се въодушевяват от неговото знание. Ако всички професори са глупаци в университета, такива ще бъдат и студентите. Та във всяко училище, каквито са учителите, такива са и учениците. към беседата >>
114. Покрива и изправя, НБ , София, 17.4.1932г.,
- Щом вземеш тази идея, ти не можеш да отречеш целия живот, който съществува, ти не можеш да отречеш живота, който ти имаш, ти не можеш да отречеш и своето съществуване.
Ти не може да отречеш една реалност, ако тя съществува. Да кажем, че известен предмет съществува на известно място, а не съществува тук. Може ли тогава този предмет да се отрича? Човек може да отрича светлината, която е в стаята, но той не може да отрече цялата светлина. Ти можеш да отречеш съществуването на Бога, като едно понятие в умовете на хората, но не можеш да отречеш Бога, който прониква целокупния живот. Щом вземеш тази идея, ти не можеш да отречеш целия живот, който съществува, ти не можеш да отречеш живота, който ти имаш, ти не можеш да отречеш и своето съществуване. Аз бих желал някой да напише една книга, да отрече своето съществуване и да го докаже фактически. Въпреки това, да отрече човек себе си е по-възможно, отколкото да отрече целокупния живот. Да отречеш една част, това е по-възможно, но невъзможно е да отречеш цялото. Никога цялото не може да се отрече. Защото цялото без една своя част може да съществува, но частта без цялото – никога. към беседата >>
- Аз бих желал някой да напише една книга, да отрече своето съществуване и да го докаже фактически.
Да кажем, че известен предмет съществува на известно място, а не съществува тук. Може ли тогава този предмет да се отрича? Човек може да отрича светлината, която е в стаята, но той не може да отрече цялата светлина. Ти можеш да отречеш съществуването на Бога, като едно понятие в умовете на хората, но не можеш да отречеш Бога, който прониква целокупния живот. Щом вземеш тази идея, ти не можеш да отречеш целия живот, който съществува, ти не можеш да отречеш живота, който ти имаш, ти не можеш да отречеш и своето съществуване. Аз бих желал някой да напише една книга, да отрече своето съществуване и да го докаже фактически. Въпреки това, да отрече човек себе си е по-възможно, отколкото да отрече целокупния живот. Да отречеш една част, това е по-възможно, но невъзможно е да отречеш цялото. Никога цялото не може да се отрече. Защото цялото без една своя част може да съществува, но частта без цялото – никога. Това е логическо заключение. към беседата >>
115. Ако всичкия свят спечеля, НБ , София, 22.5.1932г.,
- Ако е вярно това, докажи ми по някакъв начин своето съществуване.
Понякога, когато някое учено дете правят безверник, Бог го погали, помилва малко и казва "Моето безверниче дете." И след като го помилва Господ, той става вярващ. Всички казват "Този учен повярва в Бога" Един българин участвал във войната с гърците. След като гърците разбили българите, той избягал и, за да се спаси, трябвало три-четири дена да се крие в една пещера. Тук той огладнял много и от никъде нямало възможност да получи хляб. Тогава му дошло на ум да се обърне към Бога със следната молитва: "Господи, аз съм слушал от майка си и баща си за Тебе, че съществуваш. Ако е вярно това, докажи ми по някакъв начин своето съществуване. Осъден съм сега на смърт, и само Ти си в сила да ми помогнеш, да не умра от глад. Ти си силен, ще намериш начин да ми помогнеш. Ако ми помогнеш, това ще бъде най-голямото доказателство за Твоето съществуване." До това време този човек бил учител някъде в България и голям безбожник. Навсякъде той проповядвал, че Бог не съществува. Както се молил, не минали четири-пет часа, той вижда, че иде една костенурка, която носи парче хляб около половин-един килограм и се отправила точно срещу входа на пещерата, оставила хляба и се върнала назад. към беседата >>
- Ако ми помогнеш, това ще бъде най-голямото доказателство за Твоето съществуване." До това време този човек бил учител някъде в България и голям безбожник.
Тук той огладнял много и от никъде нямало възможност да получи хляб. Тогава му дошло на ум да се обърне към Бога със следната молитва: "Господи, аз съм слушал от майка си и баща си за Тебе, че съществуваш. Ако е вярно това, докажи ми по някакъв начин своето съществуване. Осъден съм сега на смърт, и само Ти си в сила да ми помогнеш, да не умра от глад. Ти си силен, ще намериш начин да ми помогнеш. Ако ми помогнеш, това ще бъде най-голямото доказателство за Твоето съществуване." До това време този човек бил учител някъде в България и голям безбожник. Навсякъде той проповядвал, че Бог не съществува. Както се молил, не минали четири-пет часа, той вижда, че иде една костенурка, която носи парче хляб около половин-един килограм и се отправила точно срещу входа на пещерата, оставила хляба и се върнала назад. Сега вече човекът напълно се убедил в съществуването на Бога. Взел хляба, подкрепил силите си и продължил пътя за родното си място. Като се върнал дома си, когото срещнал, на всички разправял: "Четох много философски книги, от Канта и от други философи, но нито един от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. към беседата >>
- Тогава идете и проповядвайте в света, че вярвате в Бога и Неговото съществуване.
Сега вече човекът напълно се убедил в съществуването на Бога. Взел хляба, подкрепил силите си и продължил пътя за родното си място. Като се върнал дома си, когото срещнал, на всички разправял: "Четох много философски книги, от Канта и от други философи, но нито един от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Една костенурка можа да ми докаже, че Бог съществува." След това той събрал учениците си, на които преди говорил, че Бог не съществува и им разказал своята опитност и вярата си в Бога. Сега и вие, като този българин, ще се убедите, че Бог съществува, когато костенурката дойде и ви донесе малко хлебец в момента, в който сте осъдени да умрете от глад. Тогава идете и проповядвайте в света, че вярвате в Бога и Неговото съществуване. А вие ще искате да живеете, според както жабите доказват. към беседата >>
116. Философия и наука, ООК , София, 15.6.1932г.,
- Например, мислиш за Бога, но се съмняваш в Неговото съществуване.
Според разбирането на съвременните хора, на голия човек се гледа като на изостанал в развитието си. Какво ще кажете за хората, които се къпят в банята? - И те са голи, но не са изостанали. Под голота разбираме неправилно отношение. Когато мислите, чувствата и постъпките на човека не са правилни, той вътрешно е гол. Например, мислиш за Бога, но се съмняваш в Неговото съществуване. Питаш: Има ли Бог или няма? Щом си задаваш такъв въпрос, ти поставяш Бога вън от себе си. Ти гледаш на Него като на материален обект, нещо подобно на тебе. Ако мислиш, че Бог е подобен на тебе, ще се запиташ, къде е Той. Кой може да отговори на тоя въпрос? към беседата >>
117. Малцина избрани, НБ , София, 26.6.1932г.,
- Казвате: Ако една овца разрешава въпроса за своето съществуване, ако си намира храна да се храни, аз, разумният човек, ще бъда ли толкоз глупав, да не осигуря своя живот?
Ако мислите, че в света може да правите каквото искате, това е първото заблуждение. Може да правите всичко онова, което е разумно. В онзи момент, в който нарушите някакъв закон, ред, порядък, вие сте веднага в едно вътрешно стълкновение. Не говоря за общия порядък, но частно някой път не вървят на човека работите. Как вървят хората, то е един индивидуален въпрос, който всеки човек е в състояние да разреши. Казвате: Ако една овца разрешава въпроса за своето съществуване, ако си намира храна да се храни, аз, разумният човек, ще бъда ли толкоз глупав, да не осигуря своя живот? Да, щом човек престане да се храни, той изсъхва и пада, отива под земята, става плячка на разни сили и най-после изгнива. И тази материя, от която той е направен, се разваля. към беседата >>
118. Трите свята, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1932г.,
- Прекратят ли се процесите в организма, спира и неговото съществуване.
Тялото на човека е съставено от милиарди клетки, непреривно свързани помежду си. Вътрешната връзка, която свързва клетките на организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. И ние виждаме, че той яде по три пъти на ден, за да поддържа тази връзка. Ако тази връзка не се поддържа, и процесите в целия организъм ще се прекратят. Прекратят ли се процесите в организма, спира и неговото съществуване. Следователно вътрешната връзка трябва не само да се поддържа, но и постоянно да се усилва. Това може да се постигне само при условие, да знае човек духовния закон, който регулира тази връзка. В това отношение яденето не е нищо друго, освен съзнателна работа за поддържане и засилване на вътрешната връзка. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Задачата на човека е всеки ден да засилва връзката, както между клетките на своя организъм, така и между своите чувства и мисли. към беседата >>
119. Три пътя, СБ , София, 29.8.1932г.,
- Мъжът като работи, работи, казва: „Защо не съм като жената, само вкъщи да готвя." Той стане по-мекичък, в някое друго съществуване паднат мустаците, стане жена. (втори вариант)
В дадения случай жените са минус, мъжете плюс. Сегашните жени са почнали да стават плюс, а мъжете минус. На някои жени са им израснали мустаци. Една жена, като гледа мъжа, казва: „Аз съм като мъжа, не искам да му слугувам". Тя счита слугуването като нещастие, а то е привилегия. Мъжът като работи, работи, казва: „Защо не съм като жената, само вкъщи да готвя." Той стане по-мекичък, в някое друго съществуване паднат мустаците, стане жена. Не че се изменя. В природата жената винаги си остава жена и мъжът винаги си остава мъж. Половете не може да се изменят. Женският полюс може да вземе формата на мъжа и мъжкият полюс може да вземе формата на жената, но мъжкият полюс си остава винаги мъж и женският винаги женски, формата на мъжкия принцип може да се измени, съдържанието може да се измени, но смисълът на мъжкия принцип никога не може да се измени. То е Божественото. към втори вариант >>
120. Любов към Бога / Обичай Бога, ООК , София, 14.9.1932г.,
- Както сухият хляб убива апетита на човека, така и много от сегашните разбирания на хората за живота обезсмислят тяхното съществуване.
Колкото хора, толкова разбирания. Много от човешките разбирания за живота са подобни на разбиранията на оня, който суши хляба, да има за дълго време, да се осигури. Днес суши хляб, утре суши и постоянно го складира, да се запази. В края на краищата, животът му се обезсмисля. Какво ще му допринесе сухият хляб? Както сухият хляб убива апетита на човека, така и много от сегашните разбирания на хората за живота обезсмислят тяхното съществуване. Учените казват, че в бъдеще ще се приготвят особени пилюлчета, които ще заместят хляба и другите храни. Те смятат, че по тоя начин ще улеснят живота. Колкото сухият хляб улеснява живота, толкова и пилюлчетата ще го улеснят. Колкото разбиранията на хората улесняват живота им, толкова ще помогнат и пилюлчетата. Знание е нужно на човека, да превърне сухия хляб, да го направи годен за ядене. към беседата >>
121. Чуваш ли, НБ , София, 16.10.1932г.,
- Ако никой не мисли за вас, вие не бихте имали никакво съществуване. (втори вариант)
Ще дойде един ден и вие ще се видите с всички ония, за които даже не сте сънували. Един ден ще разберете, че вие сте имали толкова приятели в света, които са ви обичали и са треперили за вас, а вие нищо не сте дали за тях. Вие чувствате, че сте изолирани, че никой не мисли за вас. Това е голяма лъжа. Това е голямо заблуждение. Ако никой не мисли за вас, вие не бихте имали никакво съществуване. Щом живеете, вие не сте изолирани. Кое е привилегия, да бъдете един цар, който умира или да бъдете един овчар, млад, красив, който сега се ражда? Кое бихте искали да бъдете? Един военачалник с всичките ордени, но на умиране, или едно дете, което сега се ражда и има велико бъдеще? Бъдещето е на децата, които се раждат с идеята за Любовта. към втори вариант >>
122. Живот и благо, МОК , София, 18.11.1932г.,
- Докажи ми Твоето съществуване.
За да не се обезсърчава, човек се нуждае от истинска, положителна вяра. Един учител от казанлъшките села, това се случило през Балканската война, във време на отстъпление, изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко деня без хапка хляб. Обезсърчен и отчаян, той започнал да се моли: Господи, слушал съм за Тебе, че си силен, че помагаш в безизходни моменти в живота. Ето, аз съм в такова положение, никой не може да ми помогне, ще умра гладен. Помогни ми Ти! Докажи ми Твоето съществуване. Не се минало половин час от молитвата му, когато той съзрял отдалеч една костенурка, с парче хляб между краката си. Влачи хляба и се отправя точно към пещерата. Като стигнала до входа на пещерата, тя оставила хляба и продължила пътя си. Нова вяра, ново разбиране е нужно на хората! към беседата >>
123. Една похвала, ООК , София, 14.12.1932г.,
- В онзи свят остават само тия души, които са завършили своето земно съществуване.
Само чистият може да реши всички задачи, за които е дошъл на земята. – Може и без тях да се живее. – Не, ще решиш задачите си. Иначе, лесно няма да се освободиш от земята. И без да решиш задачите си, пак ще отидеш на другия свят, но след 45 години отново ще се върнеш на земята. В онзи свят остават само тия души, които са завършили своето земно съществуване. Останалите ще се качват и слизат, докато един ден завършат своето развитие. Които завърши развитието си, доброволно ще реши, да слезе ли на земята, или да остане в онзи свят. Казваш: Дотегна ми да живея на земята, ще отида горе, при Христа. Отиваш горе, но не Го намираш. Слизаш на земята, пак не Го намираш. към беседата >>
124. В Неговата Любов, НБ , София, 12.3.1933г.,
- Но за да си създадете туй тяло, непременно трябва този нов принцип да влезе в основата на нашето съществуване.
Калта пада. Вие като влезете в онзи свят, година, две, три, десет, петнайсет, петдесет години и най-после вашата кал, която сега имате, ще изчезне и най-после вие ще изтрезнеете. Ще познаете и ще видите лошите последствия, които съществуват на земята. Ако дойдете втори път на земята, ако се преродите по закона на кармата, като как трябва да живеете? Какво тяло да си съградите? Но за да си създадете туй тяло, непременно трябва този нов принцип да влезе в основата на нашето съществуване. Ако той не влезе, тогава ние ще имаме учението на индусите за кармата. Във всеки един живот се трупа карма. И не се разрешава въпросът. Под думите разумен живот разбирам в тази свещена любов, дето се придобива безсмъртният живот, че всичко може да се разреши. към беседата >>
- Да казваш, че Бог не съществува, то е все едно да се съмняваш в своето съществуване.
Според мене лекарите трябва да изучават не само болезнените състояния на човека, но и здравословното му състояние. Щом познават добре здравословното състояние на организма, лесно могат да разберат отклоненията, които стават в него. Ако мисълта на човека не е ясна; ако той гледа на нещата като през мъгла, това показва, че в мозъка му има малка аномалия. Мислиш върху идеята за Бога и след време казваш: „Няма Бог“. Аз пък ще ти задам въпроса: Ти съществуваш ли, или не съществуваш? Да казваш, че Бог не съществува, то е все едно да се съмняваш в своето съществуване. Запитай се: Съществувам ли аз като реалност, или не? Откъде съм дошъл и накъде отивам? – „Зная, че ще умра, нищо повече.“ – Като умреш, къде ще отидеш? – „В черната земя.“ – Какво е черната земя? Ето въпроси, които и досега остават неразрешени. към беседата >>
- На тяхната обич, именно, вие дължите своето съществуване.
– Защото още не вижда връзката между всички живи същества на земята. Като виждате тази връзка навсякъде, вие ще се свържете с Онзи, Който е създал света, както и всички форми, всички живи същества, като подтик към живота. Има една вътрешна разумност в света. И ако вие съществувате, това се дължи на факта, че Бог ви обича. В името на Този, Единния, ви обичат още хиляди хора. На тяхната обич, именно, вие дължите своето съществуване. – Какво ще стане със семенцето, посято в земята? – Ако градинарят не го полива всеки ден, то не би израсло. То израства, благодарение на неговата обич. Какво ще стане със семето, ако е посято на място, дето минават хиляди хора през деня? – То няма да израсте. към беседата >>
- Но задачи, които изискват нашето съществуване. (втори вариант)
Мъдростта означава, че имаме всички онези условия, при които можем да създадем един щастлив живот. Това е философията на живота, да намерим онези пътища, по които можем да бъдем щастливи. Това е целта. Човек не само да израсне, но да развие своя ум, своето сърце, своята воля, своята душа, своя дух, да подобри своето тяло, своето обществено положение, да стане толкова богат, че да не живее само на земята, но да направи едно пътешествие извън земята. Това са далечни задачи. Но задачи, които изискват нашето съществуване. А ние с какво се задоволяваме? Някой стане чиновник, задоволява се да служи 20-30 години, пенсионира се, след време го погребват. Той може да бъде проповедник. Ще проповядва, ще тълкува учението на Христа и ще умре. Смъртта за нас не е цел. към втори вариант >>
128. Който направи небето и земята, НБ , София, 30.7.1933г.,
- Една мравка няма понятие за човека, тя и не подозира неговото съществуване. (втори вариант)
Мислим, че сме изследвали нещо. Ние едва започваме да изучаваме остатъците от музиката. Или другояче казано: Тази раса живее някъде на земята. Ако ме попитате къде живее, аз ще ви дам отговор. Ако ме пита мравката къде живее човека, аз бих й казал: Където ти живееш. Една мравка няма понятие за човека, тя и не подозира неговото съществуване. Ако влезете в мравешкия свят, ще видите, че мравките са големи философи. Имат голяма тактика, може да се гордеят с едно изкуство, защото са го знаели преди хората да го знаят. Ако идете при пчелите, те също са знаели отдавна това изкуство, а хората сега започват да правят мед. Пчелите хиляди и хиляди години преди човека са знаели как да произвеждат мед. Каква гениалност имат пчелите, за да живеят 50-60 хиляди жители в един кошер с. към втори вариант >>
129. Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота, УС , София, 8.10.1933г.,
- Може да доказвам колкото искам, но като изгрее Слънцето на хоризонта, то само ни доказва своето съществуване.
И новото в света иде само. Бъдете готови само да го възприемате. Религиозните хора искат да възприемат, че е дошъл Христос едно време на Земята, но пак питат има ли Господ или не. Не са прави, защото те подразбират: ако Слънцето съществува, щом изгрее, то ще донесе светлина. Но каква нужда има аз да доказвам съществуването на Слънцето, ако го няма? Може да доказвам колкото искам, но като изгрее Слънцето на хоризонта, то само ни доказва своето съществуване. Трябва да престанем да доказваме има ли Господ или не! Този Господ трябва да изгрее на хоризонта. Ние трябва да Го чакаме да изгрее. И като изгрее Слънцето, от самата топлина, от самата светлина всеки един от нас ще си състави едно понятие за него, съобразно с онова, което той е възприел. към беседата >>
130. Слуга на доброто, МОК , София, 4.5.1934г.,
- Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване.
Има едно опущение някъде. Човек е направил едно опущение. Първият човек го е направил и, както и да го разправят, това опущение е причина за много неприятности, които сега стават в живота. Защото всички неприятности, които сега стават в света, произтичат от света на човешкото съществуване. Не че мислиш. Ти пожелаваш нещо, но това, което пожелаваш не е разумно, а пък ти мислиш, че е необходимо. И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека. Хвърля сянка в съзнанието. Да допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш да бъдеш силен, да имаш дарби, да бъдеш музикален. към беседата >>
134. Плод стократен, НБ , София, 20.1.1935г.,
- Те трябва по един разумен начин да се справят със своите стари (минали форми) на съществуване.
Когато пък правилно се развива волята в човека, първата фаланга се развива добре. Представете си, че едно дете се ражда по атавизъм със своите лоши наклонности в миналото, и вие не обръщате внимание на онези признаци, които природата му е поставила. Няма да се мине много време и това дете ще започне да проявява своите лоши наклонности, които носи от своето минало, когато е било млекопитающо. Атавизмът подразбира връщане към старото. И това, че много хора се проявяват като престъпници, това не е нищо друго освен връщането им към старите навици на своето минало по атавизъм. Те трябва по един разумен начин да се справят със своите стари (минали форми) на съществуване. Човек може да бъде религиозен, набожен и при все това пак да се проявяват в него тези стари навици. Ако той е религиозен и разумен, по-лесно може да се справи със своите стари навици. към беседата >>
136. Божественият подтик, ООК , София, 27.3.1935г.,
- Аз ще изям едната кокошка, другата майка ти, а пък третата, която ти доказваш, ще оставим на тебе." Вие искате да докажете нещо, което няма съществуване.
" „Доказва го нашият професор." „Може ли да бъде? " Започва да доказва, доказва. Бащата седи, не разбира добре. Доказва синът сега, че пилетата са три. Бащата казва: „Синко, да направим опит. Аз ще изям едната кокошка, другата майка ти, а пък третата, която ти доказваш, ще оставим на тебе." Вие искате да докажете нещо, което няма съществуване. Две кокошки са те. Двете кокошки три не могат да станат. Могат да станат при известни условия, но то е един друг процес. Но в дадения случай от две кокошки не можете да извадите три кокошки. към беседата >>
137. Двата порядъка, УС , София, 6.10.1935г.,
- те ще се размножат толкова много, че ще заплашат твоето съществуване. (втори вариант)
В 24ч. тази микроба се размножава и увеличава с милиони. Като знаеш това, не допущай нито една микроба в организма си. Не допущай нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство в сърцето си. Допуснеш ли ги, след 24 ч. те ще се размножат толкова много, че ще заплашат твоето съществуване. Страшни са последствията на нечистотата, на нечистия живот. Ще кажете, че една лоша мисъл не може да разруши живота. Ако не се размножава, лесно ще се справиш с нея, но ако се размножава, ти си изгубен. За да се запазите от нечисти мисли и чувства и от техните последствия, излезте от човешкия порядък, от недоволството и противоречията и влезте в Божествения порядък. Трябва ли от сутрин до вечер да сте недоволни, да мислите защо не ви е дадено богатство, сила, знание? към втори вариант >>
139. Към извора, ООК , София, 27.11.1935г.,
- Ние все Му приписваме едно триизмерно съществуване, туряме Го в триизмерния свят.
Сега, това са посторонни обяснения за любовта, която имаме. Имаме една идея, но тази идея може да е такава, че съвсем да не ни е насочила в правия път. Например, като мислим за Бога, ние се плашим от Него, мислим, че Той е голям, силен и всичко това, искаме да си го представим, като нещо физическо. Бог, вън от нас, не съществува. Той не е нещо външно! Ние все Му приписваме едно триизмерно съществуване, туряме Го в триизмерния свят. Бог не е триизмерно същество. Той съдържа в себе си всички измерения. Той прониква дълбоко и вътре в тебе. Ако ти си паднал духом и ако внимаваш, ще чуеш в себе си глас: "Стани! Не се обезсърчавай! към беседата >>
140. Знайният Бог, УС , София, 5.1.1936г.,
- Той може само да констатира нещата, но не и да повлияе на тяхното съществуване. (втори вариант)
Можеш да не живееш, както искаш и разбираш, но както и да живееш, все е живот. И кучето живее, макар че не разбира живота си, но вие не можете да отречете и неговия живот. Всеки е опитал живота и неговите блага, затова не може да го отрече. На думи всичко може да се каже, но действителността е друга. Колкото и да отрича нещата, човек не може нито да ги създаде, нито да ги унищожи. Той може само да констатира нещата, но не и да повлияе на тяхното съществуване. Освободете се от личното гледане и схващане на нещата. някой казва, че всяко нещо, което му се отразява благоприятно, е добро. Не всяко нещо приятно за вас е добро; и не всяко неприятно е зло. Има случаи, когато неприятните за вас неща са приятни на други. На крадеца е приятно да бръкне в някой джоб и да вземе известна сума, но това не е приятно на онзи, който е обран. към втори вариант >>
141. Не съдете по лице, НБ , София, 12.1.1936г.,
- Тази Любов ще осмисли твоето съществуване на земята, ще разбереш какво е твоето предназначение и защо си дошъл на земята.
От това, което те имат в себе си, а не от това, което ние имаме. В какво седи културата? Културата седи в това, което е. Ние трябва да придобием това, което е. Ако речеш да придобиеш най-малкото от това, което е, то значи да придобиеш Любовта, която внася новия живот. Тази Любов ще осмисли твоето съществуване на земята, ще разбереш какво е твоето предназначение и защо си дошъл на земята. Ти трябва да имаш ясен поглед за нещата. Като погледнеш, трябва да знаеш защо е всичко това. Човек трябва да знае какво е неговото предназначение на земята и да може да се ползува от това. Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте много богати, но живеете в голяма беднотия. Като ви гледам, виждам, че сте заобиколени от щастие, но в себе си се считате нещастни. към беседата >>
142. Непроменливи величини / Устойчиви величини, УС , София, 19.1.1936г.,
- Обаче, истинското съдържание и стойност на земята не зависят от годините на нейното съществуване, но от живота, който се проявил върху нея. (втори вариант)
Като се говори за Божествения и ангелския светове, хората се запитват, кога е създадена земята, по какво се различава от другите планети и т. н. По въпроса за създаването на земята съществуват различни мнения. Обаче, истинското съдържание и стойност на земята не зависят от годините на нейното съществуване, но от живота, който се проявил върху нея. Учените не се интересуват само откога съществуват планетите; не по-малко ги интересува, дали има живот и върху другите планети, както на земята. Цената на земята се определя от живота, който съществува на нея. Хората, животните, растенията и камъните дават цена на земята. Те определят нейното съдържание. Без тях земята би представяла пустиня или запустяло жилище. към втори вариант >>
143. Което човек сее, НБ , София, 26.4.1936г.,
- Частите са условия за съществуването на цялото, и цялото е условие за съществуване на частите.
Някой проповедник или държавник като говори, иска да угоди на държавата. И това е хубаво, но, онзи, който говори в полза на църквата, или на държавата, той ни най-малко не може да намери истината. Защо? Защото всички държави, всички църкви, всички домове, както и всички хора имат отношение към Онзи, Който е създал живота, към Бога. На първо место трябва да се имат пред вид нашите отношения към Бога, а после и отношенията към другите хора. Сега мога да ви дам следния афоризъм. Частите са условия за съществуването на цялото, и цялото е условие за съществуване на частите. Как ще разберете това нещо вие? Кое се роди първо – частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи. Когато цялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. към беседата >>
144. Да им дам живот / Вяра, СБ , София, 19.8.1936г.,
- Той е определил нещата преди вашето съществуване.
Сега ще говоря на разбран за вас език: Не губете вярата си в Бога! Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания. Каквото Бог е обещал и определил, непременно ще стане. Той е определил нещата преди вашето съществуване. Тъй щото, ако мислите, че можете да ги измените според вашите желания и разбирания, вие се лъжете. Бог е начертал пътя на всеки човек отделно, но докато човек не получи нещо от Него, не може да вярва. Ако получи нещо от Бога, той ще вярва в Него; ако нищо не получи, ще изгуби вярата си. Действително, вярата на човека се крепи на благата, които животът му дава. Хиляди блага дава животът на човека, и той трябва да вярва в тях. към беседата >>
145. Двете полушария / Двете полушария. Северното и южното полушарие, СБ , София, 22.9.1936г.,
- Иначе, човек не може да оправдае своето съществуване на земята.
Сега, като говоря за жената, аз нямам предвид външната форма жена, каквато я виждате, но имам пред вид разумно същество, което може да роди нещо. Жена или мъж, това е същество, което ражда, както раждат земята и дърветата. Когато посадите нещо в земята, след време от нея излиза малко растение, което се развива, става голямо дърво, способно да ражда, да дава плодове. Човек, бил той мъж или жена, трябва да мисли, да ражда такива идеи, които могат да повдигнат не само него, но и ближните му. Иначе, човек не може да оправдае своето съществуване на земята. Човек е дошъл на земята да ражда добри плодове, които се виждат в неговите сладки думи, в неговите светли мисли и възвишени чувства. Това означава човек, от когото може да се очаква нещо. Какво очаквате от едно дърво? – Плодове. Ако дървото не дава плодове, то е безпредметно за вас. към беседата >>
146. И видях ново небе и нова земя, НБ , София, 18.10.1936г.,
- Съвременната наука приема тяхното съществуване, а кой ги е създал, защо ги е създал, това не е тяхна работа.
От тях се образуваха растенията, а после и животните. Другата категория, по-консервативните, си останаха в същата форма, в сегашните типове, каквито днес ги виждаме. И тогава ние четем в Библията, дето се казва, че Бог рече да направи това и то стана. Рече Бог да направи много неща, много същества в света, но Той не създаде микроорганизмите. Някои от разумните същества създадоха формите на микроорганизмите. Съвременната наука приема тяхното съществуване, а кой ги е създал, защо ги е създал, това не е тяхна работа. Те са прави. Ако почнат да работят в тази посока, те ще се отклонят от своето истинско предназначение и направление. към беседата >>
147. Червен и светъл, СБ , РБ , 7-те езера, 1.8.1937г.,
- И в най-слаба степен да се яви, тя все ще покаже на човека своето съществуване.
Като говоря за злобата, вие не трябва да се смущавате. И в най-слаба степен да се яви, тя все ще покаже на човека своето съществуване. Щом любовта посети човека, и злобата, като верен неин съпътник, ще проговори. И гълъбът, или кроткото същество, при известни случаи проявява злоба. Когато има две-три малки гълъбчета, а същевременно мъти нови яйца, гълъбицата се озлобява срещу малките и едно по едно ги изхвърля вън от гнездото. Те крякат, пискат вън, докато дойде бащата да ги утешава. Той им казва: Ще извините майка си, тя е неразположена, има много работа, но пак ще ви приеме. към беседата >>
150. Що има вътре в човека, НБ , София, 25.9.1938г.,
- Рибите се създадоха при такива специфични условия, които им осигуряваха възможностите на тяхното съществуване.
Въпросът седи в онази красива, разумна организация, която е поставена в един уд. Човек трябва да си зададе въпрос: При какви условия са се образували всички удове на неговия организъм, при какви условия са се създали растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, как са се образували техните люспи, пера и т.н. Вие виждате една риба и казвате: „Риба е това, нищо повече.“ Не, на рибата са написани всички условия, при които е създадена. Ако става въпрос рибата днес да се създава, като риба, нейната работа е свършена. Днес това е невъзможно. Рибите се създадоха при такива специфични условия, които им осигуряваха възможностите на тяхното съществуване. Птиците, млекопитаещите, растенията също се създадоха при специфични условия, които носеха възможности за тяхното развитие и съществуване. При условията, при които са били създадени животните и растенията едни други си помагали. Тъй като днес сте родени, втори път ще бъдете родени при съвсем други условия. Нещастие ще бъде за човека да се роди два пъти такъв, какъвто е днес. Казано е в Писанието: „Роденото от плътта плът е, роденото от Духа, дух е.“ Но роденото от плътта е осъдено на смърт, а роденото от духа е предназначено за живот. към беседата >>
- Птиците, млекопитаещите, растенията също се създадоха при специфични условия, които носеха възможности за тяхното развитие и съществуване.
Човек трябва да си зададе въпрос: При какви условия са се образували всички удове на неговия организъм, при какви условия са се създали растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, как са се образували техните люспи, пера и т.н. Вие виждате една риба и казвате: „Риба е това, нищо повече.“ Не, на рибата са написани всички условия, при които е създадена. Ако става въпрос рибата днес да се създава, като риба, нейната работа е свършена. Днес това е невъзможно. Рибите се създадоха при такива специфични условия, които им осигуряваха възможностите на тяхното съществуване. Птиците, млекопитаещите, растенията също се създадоха при специфични условия, които носеха възможности за тяхното развитие и съществуване. При условията, при които са били създадени животните и растенията едни други си помагали. Тъй като днес сте родени, втори път ще бъдете родени при съвсем други условия. Нещастие ще бъде за човека да се роди два пъти такъв, какъвто е днес. Казано е в Писанието: „Роденото от плътта плът е, роденото от Духа, дух е.“ Но роденото от плътта е осъдено на смърт, а роденото от духа е предназначено за живот. Сега можете да ме запитате, защо, именно, плътта е осъдена на смърт? към беседата >>
151. Неизбежният път, НБ , София, 30.10.1938г.,
- Казвате: „Този свят, как да го пипнем, да се уверим в неговото съществуване?
Правилно е, когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, не да мисли за това, как ще преживее, но да свърже мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствата освежени и бодри. Казвате: „Този свят, как да го пипнем, да се уверим в неговото съществуване? “ Вашите сетива, на които разчитате не са голям авторитет. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща по интуиция. Това впечатление Ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето чрез сетивата. Има хора, на които това чувство е силно развито. Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае, какво ще му се случи. към беседата >>
152. Нито в Израиля, НБ , София, 4.12.1938г.,
- Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща.
И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи своето съществуване именно на тия невидими неща. Невидимото е далечно нещо, но това далечното има известно верую. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Дали ще стане в положителен или в отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. към беседата >>
153. И ще бъдеш блажен, НБ , София, 8.1.1939г.,
- Ако ние не вярваме, че Бог създаде света и че животът има смисъл, какво ще бъде нашето съществуване?
Аз се интересувам от вселената дотолкова, доколкото тя внася известни блага в моя ум, в моето сърце, в моята душа, в моя дух. Ако вселената няма никакво отношение към моя дух, към моята душа, към моето сърце и към моя ум, защо ми е тази вселена? Като живее, човек не може да не се интересува от вселената. Ние живеем, защото и вселената живее. И дотолкова, доколкото ние вярваме във вселената, като творчески принцип, чрез който Бог се изявява, дотолкова тя е жива за нас. Ако ние не вярваме, че Бог създаде света и че животът има смисъл, какво ще бъде нашето съществуване? Ако вие направите един човек автомат, когото облечете с най-хубавите дрехи, с цилиндър на глава, с ордени на гърдите, какво ще се ползвате от този човек? Той нищо няма да ни ползва. Ние се нуждаем от живи хора. Само онзи човек има смисъл за мене, на когото мога да възприема радостта и скръбта, но и той може да възприеме моята радост и скръб. Само онзи човек има смисъл за мене, на чиито постижения мога да се радвам, както и той може да се радва на моите. към беседата >>
154. Двете слугини, НБ , София, 29.1.1939г.,
- За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили.
Според мен такива музиканти продават изкуството си много евтино. Ако аз бих дал такъв концерт, най-евтиният билет би струвал около десет хиляди лева, а по-скъпите могат да струват даже милион. Който иска и може да плати, ще дойде; който не иска, той ще остане отвън. Като е въпрос за плащане ,да се плаща, както трябва. Тъй щото, за да получите онова великото, което очаквате, могат да минат няколко живота. За да го получите, вие ще прекарате много копнежи, много усилия и най-после един ден, не се знае в кое съществуване, вие ще получите това, което сте мечтали и за което сте работили. Съвременните хора искат в един живот да получат всички блага, които очакват. Това е възможно от страна на Бога, но от ваша страна е невъзможно. Запример, това, което зависи от мен, аз мога да го направя. Мога да ви дам сто килограма вода, но вие сте пътник, пътувате пеша през една пустиня. Колко килограма вода можете най-много да носите на гърба си? към беседата >>
155. Правилно верую, НБ , София, 5.2.1939г.,
- Нашето съществуване е обусловено от 30 милиарда клетки.
Онова слънце, което осветява тази земя, това е истината. Светлината, която слиза, това е мъдростта. А ние сме хората, които трябва да се ползваме от онова, което любовта съдържа и от онова, което истината дава и от онова, което мъдростта донася. Казвам: Ние се спираме върху известни положения и мислим, че светът е неуреден. Най-първо какво ще направим със себе си. Нашето съществуване е обусловено от 30 милиарда клетки. На земята, за да съществуваме, 30 милиарда клетки се съгласили, дошли в едно съдружие, образували човешкия организъм. То е едно грамадно количество. Някои от тях са образували човешкия мозък, някои от тях са образували дробовете, стомаха, мускулите, костите, нервната система, симпатичната нервна система. Тия клетки разпределили работата и те работят. Накъде те работят независимо от самия човек. към беседата >>
158. Ценност, съдържание и форма, МОК , София, 10.3.1939г.,
- Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване.
Един ден хване кокошката, макар че тя се моли, кръцне ѝ главата, оскубе я, хване втора, трета. Питам: Ако тия кокошки разсъждаваха философски, как ще обяснят, кои са причините, че човекът яде кокошки? В дадения случай не може без кокошчици. Изяде яйцата, изяде нея. Може да вземете същите подбудителни причини. Кои са причините, които заставят човека да яде кокошки, има една вътрешна нужда, една необходимост, която тласка човека, той да се нуждае от известни вещества, които са необходими за неговото съществуване. Понеже ги намира в житото, в кокошките, той всякога си позволява да вземе една кокошка, да извади туй съдържание, което му трябва. Та казвам: Човек, като яде кокошки, има ли тук безлюбие? Де седи безлюбието на човека? Кокошката счита, че тази причина е жестока, причинява страдание на кокошката. Но кокошката след това е изядена от човека, изгубила ли е нещо? към беседата >>
160. Един ден, УС , София, 28.1.1940г.,
- Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк.
Животните живеят за себе си. Не сте си задали въпроса, какво е човек, като напусне тялото, като излезе из тази хижа, в която сега живее. Вън от тялото, какъв образец има човек, какво представя? Виждате едно дете. Казвате: „Детенце.“ А той е един стар човек, скрит в малкото дете. Може в някое съществуване да е бил с дълга брада, някой равин или патриарх, или може би някой цар, княз, или е бил някой просяк. Той, човекът нито е мъж, нито е жена, нито е чорбаджия, нито е княз, това са служби. Когато един актьор играе на сцената една царска роля, ни най-малко не показва, че е цар, когато играе ролята на някой философ, ни най-малко не е философ, много малко разбира от философия. Когато играе ролята на някой виден съдия, юрист, който разрешава въпросите правилно, ни най-малко не е юрист. Или играе ролята на баща и на майка, много образи може да играе. Някой път играе ролята на някой крадец или мошеник. към беседата >>
161. Бог е истинен, НБ , София, 2.6.1940г.,
- С всяко съществуване на Земята, като идва човек, увеличава тия души.
На туй основание аз по някой път говоря, средният човек, гениалният човек имат около триста милиарди душички, които живеят в него. Той е цар на тези душици, той с тях се учи. А пък за в бъдеще тези клетки ще се увеличат. С всяко съществуване на Земята, като идва човек, увеличава тия души. Като греши, количествено душите се намаляват, като става по-праведен, количеството на душите се увеличава. Следователно законът за увеличаването на тия души е любовта. С всяка любов тия души прииждат. Когато една душа дойде в човека, той става радостен. Когато вие се радвате, с всяка ваша радост иде една душа. към беседата >>
162. Израил и българин, СБ , РБ , София, 8.9.1940г.,
- Той не може да продължи своето съществуване.
В никой свят не приемат човека без ум, без сърце и без тяло. Той остава някъде в космоса, но при страшно мъчително състояние. За да не изпада в това мъчително положение, човек трябва да пази физическото си тяло, да не нарушава неговата чистота и цялост. Какво ще стане с млечната още ядка на ореха, ако преждевременно пострадат горните две покривки? Орехът е осъден на смърт. Той не може да продължи своето съществуване. Като се запазят горните покривки, орехът се развива правилно. Всяка покривка пада на времето си и като се посади орехът, от него излиза нов живот. Казано е в Битието: „И земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над бездната“. Духът Божи, това е светлината на света. Следователно, докато Слънцето на живота грее, използвайте светлината му, да организирате вашата земя, т.е. към беседата >>
163. Разбрани и неразбрани езици, СБ , РБ , София, 15.9.1940г.,
- Който търси Бога на любовта, на светлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване.
Мнозина се задоволяват с едно ограничено понятие за Бога, за Когото могат да получат само физически доказателства. Те вярват в някакъв Бог, който не е нито любов, нито светлина, нито топлина, нито знание. Който търси Бога на любовта, на светлината, на топлината и на знанието, той не се нуждае от никакви доказателства за Неговото съществуване. Той Го познава вътрешно и се домогва непосредствено до Божествените идеи. Той не се нуждае от външни учители, сам на себе си е учител. Човек трябва да се стреми към усъвършенстване. Като стане съвършен, човек лесно разбира нещата, не се нуждае от много обяснения. Като погледне само някого, той веднага го познава. към беседата >>
164. Отношение на цялото и частите, МОК , София, 21.2.1941г.,
- Казвам, през безбройните векове, които са минали, органическите същества в разните епохи на своето съществуване – някои са развили своя наблюдателен ум, долната част на челото е изпъкнала; някои са развили горната част, разсъдителните способности, паметта.
Казвам, през безбройните векове, които са минали, органическите същества в разните епохи на своето съществуване – някои са развили своя наблюдателен ум, долната част на челото е изпъкнала; някои са развили горната част, разсъдителните способности, паметта. У онези хора с философски темперамент челото другояче е построено. [У] онези, които са разбрали духовната страна, средната част на челото е развита. Има и други способности и чувства, и всички не са еднакво развити. Вземете запример българина – способността за времето е много слабо развита. Ще питам българина от туй село до другото колко има, казва: „Близо е, като повървиш, като прехвърлиш – този баир, ще го видиш.“ Вървиш час, два, три, не иде селото. към беседата >>
165. Обикновен, талантлив и гениален, МОК , София, 21.3.1941г.,
- Благодарение на желанието на майка си и баща си дължиш твоето съществуване.
Щом се ползваш от една чужда мисъл, на тази мисъл трябва да ѝ дадеш ход. По кой начин, какъв ход ще дадеш на една чужда мисъл? Желанието да обичаш твоя мисъл ли е, или на Бога, или е чужда мисъл? Да обичаш, това не е твое. Ако баща ти и майка ти нямаха това желание? Благодарение на желанието на майка си и баща си дължиш твоето съществуване. Следователно, щом ти имаш желание да обичаш, ти трябва да дадеш ход на твоето желание. Ако ти не дадеш ход на твоето желание, да се не прояви, веднага спираш. То може да се спре, това желание да обичаш другите хора. Ще се обърне, ще започне обратна реакция, ти ще започнеш да се смаляваш. С всяко желание се притуря нещо към човека. към беседата >>
167. Наследници на земята, СБ , РБ , София, 9.8.1942г.,
- Да живееш в Бога, и Той да живее в тебе, това е доказателство за Неговото съществуване.
В този смисъл, те не се нуждаят от никакви доказателства. Ще каже някой, че чувствал Бога. Чувстването на нещата е средство, с което човек си служи, но то не е доказателство. То е превозно средство за човека, каквото е автомобилът за физическия му живот. Обмяната между Бога и човешката душа е доказателство за съществуването на Бога и за Неговите прояви като Любов, Мъдрост и Истина. Да живееш в Бога, и Той да живее в тебе, това е доказателство за Неговото съществуване. Казано е, че Бог е Любов. Значи, любовта е отношение на Бога към нас. Обичта пък представя отношение на човека към Бога. Малцина разбират тези отношения, затова те обичат, без да знаят, кого обичат. Някой ги люби, без да знаят, кой всъщност ги люби. към беседата >>
170. В Негово име, НБ , София, 14.11.1943г.,
- Следователно, отричането на душата показва нейното съществуване.
Това е невежество. Това са хора, които не разбират живота. Закон е: Не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за реални неща. Това, което не съществува, нито се отрича, нито се подържа. Следователно, отричането на душата показва нейното съществуване. Вярвай в душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? към беседата >>