СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,
Намерени са 1995 резултата от 831 беседи в 2 страници с части от думите : 'Съмнение'.
На страница 1: 1000 резултата в 348 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1. Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897г.,
- Да, без всяко съмнение.
Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на Благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на Силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. към беседата >>
2. Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897г.,
- Да, безъ всѣко съмнение. (втори вариант)
Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. към втори вариант >>
- Да, без всяко съмнение.
Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. към беседата >>
5. Разговор първи - Упътване, ИБ , , 8.7.1900г.,
- Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа.
Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ на Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са. към беседата >>
6. Разговор трети - Храната и Словото, ИБ , , 14.7.1900г.,
- Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа – дали това е истина, или не.
И да не ти се вижда чудно – ето тая Любов на Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те подигна духом да гледаш и виждаш това, което досега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал. А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред теб? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа – дали това е истина, или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но Истината, която Аз полагам пред теб, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен; повикай ме и Аз ще ти отговоря, и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Негова глас, се още съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. към беседата >>
- Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие?
И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие – Той, Господ сам, който беше самата Истина, – да говори и свидетелства за самата Истина, която беше Той сам, скритият и съкровеният Господ на Мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това, когато дойде Слънцето на Живота. Какво по-добро от това свидетелство може да се даде някому, който не вярва. Не е ли самата Светлина и Топлина, която всякой усеща и чувства най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не. към беседата >>
- Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога.
Аз, който присъствам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни на мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога. О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой, ти – Аз ти казвам, не прави вече това! към беседата >>
- Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения.
И зная, че щеш. Обърни, прочее, лицето си към Бога и помоли му се, и ще приемеш вътрешна благодат на познания. Защото е казано: „Които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината.“ Но Бог ще ги поучава в закона Си всеки ден. Той има хиляди начини, по които може да предаде Своята Истина. Отвори сърцето си и дай място на Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа. Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк – да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, теб думите много те смущават, ти се много боиш от значения. Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо. към беседата >>
- Да, без всяко съмнение.
Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а в същност излиза нищо. Где са твоите мисли и желания – къде са отлетели сега, какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самаго тебе? Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше Живота си, а спечелеше богатството си? Никаква, това щеше да бъде цяла безсмислица. към беседата >>
- И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение?
И сега, когато сам Този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение? Не, това е тъй вярно, както че Земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнява в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги? Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да мислиш, да гледаш, да слушаш, да действаш и вършиш това, което желаеш? към беседата >>
9. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г., СБ , Варна, 22.8.1908г.,
- На вас ви трябва да имате Абсолютна вяра в Бога – вяра, която няма нито сянка от съмнение.
И вие искахте, но освен че нищо не сте получили, но се влошиха работите ви. Вашата несполука ето где се дължи: мнозина от вас не сте включили вашите токове, гдето трябва – вместо да ги включите в Божествените токове, включили сте ги там, гдето не трябва. Вие сте искали от човеци, а не от Бога. Ако молитвите ви не отидат най-малко десет километра над Земята, то ги възприемат хората и те чувстват, че някой е искал нещо. Молитвата, която получава отговор, трябва да бъде от всичкото желание и отговорът тогава е моментален. На вас ви трябва да имате Абсолютна вяра в Бога – вяра, която няма нито сянка от съмнение. И тогава ще видите как действа законът. И когато се молим, отговорът се дава не за наше достойнство, а защото Господ е благ и в границите на възможността удовлетворява всякога. Но разни теории има за молитвата и затова се разколебавате и не знаете как да се молите. Истинска молитва е онази молитва, в която душата и умът се сливат заедно – на такава именно молитва се отговаря. към беседата >>
10. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., СБ , Варна, 28.8.1909г.,
- Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз.
Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. към беседата >>
- Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз.
Няма съмнение, че вие обичате да се похвалвате като мен, да се показвате пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз. При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всякоя душа има своите добри и слаби страни – говорят както разбират, работят както знаят. Всякой, който се опитваше да ми противодейства, бях готова да го изтикам навънка. Обаче това съм го струвала, както и Павел в своето ревнуване, от несъзнание. към беседата >>
- И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението.
Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил. Явил се на определения час пред него и лордът му опростил дълговете. към беседата >>
- И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен.
Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му. Това не е едно предположение, а е една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни — не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен. към беседата >>
- Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея.
Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви. към беседата >>
- И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници.
Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви. към беседата >>
- Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им.
Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви. към беседата >>
- Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение.
Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде человек свободен, то значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен, то значи да не допуска в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен значи, да не създава никакви лоши чувства в своята душа. Да бъде човек свободен значи, да не допуща в душата си съмнение. Да бъде човек свободен значи, да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата и по тоя само начин може да се задържи у нас и да създаде тази мощна сила, която ние сега търсим. В този път на придобиване на свободата истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който тя, душата, всякога трябва да се ползува. Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила — истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. към беседата >>
- През тази година гледайте да снемете излишния товар, що тежи върху вас, и в моменти на съмнение, материални утеснения и прочее, почнете да размишлявате и кажете: „Ако Господ е искал тоя товар да го нося, ще го нося и износя; ако ли не, тогава нека се отмахне товарът.“
Мисълта е форма, а желанието е съдържание. Когато в някое искане, отправено към Бога, вземат участие умът и сърцето заедно, тогава на такава молитва се непременно отговаря. А ако на някоя молитва не се отговори, то е, щото е била само с ума или само със сърцето принесена. Еволюцията е правилна и успешна само когато сърцето и умът са съгласни и когато душата духът са тоже съгласни. Настроение и съсредоточение с ума и сърцето в молитвата — това е, което се изисква от всинца ви. През тази година гледайте да снемете излишния товар, що тежи върху вас, и в моменти на съмнение, материални утеснения и прочее, почнете да размишлявате и кажете: „Ако Господ е искал тоя товар да го нося, ще го нося и износя; ако ли не, тогава нека се отмахне товарът.“ към беседата >>
- Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие.
И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. към беседата >>
13. Господнята вечеря, СБ , В.Търново, 27.8.1911г.,
- Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие.
И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. към беседата >>
14. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- Сега, за да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има светлина.
Сега, за да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото тоя човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. към беседата >>
- Съмнението, например, трябва да отхвърлим, защото в него действува отрицателен лъч.
Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..“ — Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги върху нас и ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно действуват. Когато например искате да направите известна пакост, тия същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителен цвят. Всяко наше състояние ние трябва да направим положително. Съмнението, например, трябва да отхвърлим, защото в него действува отрицателен лъч. Затова твърде уместно е едно наше старание да можем да упознаваме коя именно мисъл е отрицателна. А за да познаваме коя именно мисъл е отрицателна и коя положителна, нужен е опит. към беседата >>
- Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична любов.
Във всичките ваши работи вие трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко и Божествената любов аслъ го изисква да понасям всичко, защото тази любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Тебе съм готов“, да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и ви се и не сърдя. към беседата >>
- Божествената любов не търпи съмнение.
Във всичките ваши работи вие трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко и Божествената любов аслъ го изисква да понасям всичко, защото тази любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Тебе съм готов“, да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор, аз се ползувам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза и кажа: „Господи, прости им.“ Ето на, тая е силата, в която аз се държа. към беседата >>
- Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова.
Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа? “ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите. към беседата >>
- Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10.
Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа? “ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате. Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите. Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. към беседата >>
- “ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем.
Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате! “ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем. към беседата >>
- А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко.
Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. към беседата >>
- Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога.
Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти! “, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи человеците да работят и се изплащат. към беседата >>
- Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши.
Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец — докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. към беседата >>
- И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни.
Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате. За такива парата е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота. И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Не, трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги от Горе се нарежда. Ама ще речете: „От министъра зависи.“ Добре, но над всички министри стои Друг, Който ги направлява. Така говори се за някой си офицер, който като искал 40 дена отпуск, помолва се Богу и подава заявлението си; и министърът като го прочел, позамислил се, почесал се по главата и разрешил отпуската. към беседата >>
- Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута.
Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли. Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи. А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние. Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. към беседата >>
15. Вие сте поканени да работите, ИБ , В.Търново, 24.8.1912г.,
- Най-после, ако има някой съмнение у вас, кажете ми.
Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода, тогава дайте и на мен свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мен, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърля срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния мир. С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и себе си. Най-после, ако има някой съмнение у вас, кажете ми. Моята работа е ясна. Понеже има нови приятели, сега и в бъдеще ще има още да дойдат, те искат да ме спъват. Затова решете в себе си какво ще правите – това ми е заповядано да ви го кажа. Вие имате работа с едно Братство, което не е човешка работа. Ще искат от вас обещание и ако го изпълните, ще влезете във вътрешната верига, а тогава няма и да има никаква сръдня. към беседата >>
17. Ето човекът, НБ , София, 29.3.1914г.,
- Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забележи: „Вие Го изгубвате.“ Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето Човека, когото вие търсите, Човека, който единствен може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, за да се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим!
И най-после дойде Исус и каза: „Това, което вие търсите – богатство, Сила, Знания, Доброта, Аз мога да ви го дам. Няма никой от вас, който е оставил баща си и майка си за Мен, и да не е приел стократно бъдещия живот.“ Ето Човека, който може да се ръкува с нас, който може да ни даде и богатство, и Сила, и Знания, и Доброта. Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забележи: „Вие Го изгубвате.“ Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето Човека, когото вие търсите, Човека, който единствен може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, за да се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим! “ към беседата >>
19. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Ето как: щом се породи в ума ви съмнение, подозрение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там; но вие, схващайки ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна.
Сега, как можете да познаете, един човек дали е за отляво, или за отдясно? Ето как: щом се породи в ума ви съмнение, подозрение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там; но вие, схващайки ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна. Например, народа ние трябва да го държим вдясно, защото мнозина пожелаха да го оставят пак от лява страна. Обаче той, па и вие заедно с него, достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставям от лява страна. Имаше и даже още има опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще настояваме мислено работата на тоя народ винаги отдясно. Когато кажете в себе си: „Ще направя това и това", запитайте се – в лявата страна ли ще направите, или в дясната. Защото понякога уж желаем добро, а пък искаме да ни турят вляво, докато ние трябва изрично и настойчиво да желаем – да ни турят вдясно. към беседата >>
- А най-първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение – то е на първи план.
И тъй, значи, че щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. А най-първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение – то е на първи план. Когато Христос се докосне до вас, вие вече ще започнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Например, всякой ден се съсредоточвайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа, Когото, уверявам ви, ще можете да си Го представяте, стига в това отношение да постоянствате. После, гледайте Го на кръста и се възхищавайте от търпението, което е имал, за да изнесе света. Като се въодушевите от всичко това, Христос ще эапочне да се вселява във вас. Но вие си думате: „Леле, как е страдал и как е закован за нас! към беседата >>
- В моята душа досега не се е повдигало съмнение за нещата.
После, някои хора ме питат – вярвам ли в Христа. Вярата, обаче, е за децата. Докато не са видели Бога, трябва да вярват хората; и този, който не си виждал, ти го вярваш. Аз ще ви отговоря прямо, че вярвам, но не така, както вие вярвате. Аэ имам особена вяра в Христа. В моята душа досега не се е повдигало съмнение за нещата. За мен не съществуват никакви противоречия в света. Например, да кажете някога, че вашите умове са изопачени и пр.; аз зная причината, защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. към беседата >>
- Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре.
Например, да кажете някога, че вашите умове са изопачени и пр.; аз зная причината, защо е това така. Аз не ви срещам за пръв път и сегашните мъчнотии, които ми създавате, те са цвете, эащото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всякой може да го направи – то е човешко; а да си благоразположен към онези, които не са разположени към теб – то е Божествено. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите [1], курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." към беседата >>
- Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение да ви лъжа, защото, който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен.
Сега, да се повърнем към ония двама слепи. Вашите очи, понеже са вече отворени – не злоупотребявайте с очите си. Обичайте жените си както първоначално сте ги обичали. Обичайте свещениците, църквите; обичайте и народа, както що първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито спомен от съмнение да ви лъжа, защото, който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява в мен. Аз съм огледало и всякой от вас се оглежда в мен. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за Този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. (Всички изговарят: Амин!) А когато се эанимават с мен, не е важно. към беседата >>
- А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите: напротив, смъквате ли мен, смъквате и себе си; слиза, пада и този, който ми изпраща мисли на съмнение.
Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозван или изпратен? Какъв съм, добър или лош, то е друг въпрос; но ще ви кажа, че добър или лош, хвърлям ли ви аз въже в морето, гдето сте паднали? Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите: напротив, смъквате ли мен, смъквате и себе си; слиза, пада и този, който ми изпраща мисли на съмнение. И като сваля и мене, аз му възлагам половината от товара си, и му каэвам: „Приятелю, приеми своето възнаграждение! " към беседата >>
- Само че този, който произнася тази дума, трябва да има вяра без никакво съмнение.
И така, при сегашните условия, по-ефикасна и по-силна дума от думата „Любов" няма. Само че този, който произнася тази дума, трябва да има вяра без никакво съмнение. Но при това състояние, както сега хората живеят, още две хиляди години да се минат, пак не могат да се научат да я произнасят. Следователно, аз ви давам една дума, едно оръжие силно, което може да го употребите срещу всякого, без да причини каквато и да е пакост на никого. Изучавайте тази дума и прилагайте я в живота си. Думата „Любов" знайте, че е превод, а не оригинал. С доброто й и правилно произнасяне вие ще се доближите до оригинала, който е на друго място. към беседата >>
20. Учителите, НБ , София, 20.12.1914г.,
- Най-първото нещо, което трябва да научите, то е да изчезне всяко съмнение, да дойдете в съприкосновение с духовния свят и ако може да го проектирате, вашите приятели веднага ще ви се явят на помощ.
Знаете ли какво значи това? Овце – това са всички ония души, в които живеят духовете и както овцете в този свят ни дават мляко и вълна, по същия закон душите дават на човека необходимите мляко и вълна. Опитайте туй учение. Защо сте на този свят? Турете ума в действие. Най-първото нещо, което трябва да научите, то е да изчезне всяко съмнение, да дойдете в съприкосновение с духовния свят и ако може да го проектирате, вашите приятели веднага ще ви се явят на помощ. Какво е вашето огнище? Ако го направите много гореще, т.е. ако има тази сила, каквато има горницата, може да изпечете каквато мисъл искате. Ако вашето сърце няма потребната горещина, то ще падне. От сърцето зависи колко далеч да препратите вашата молба. към беседата >>
21. Великден, НБ , , 4.4.1915г.,
- Имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил – отвържи лодката си, загреби с веслата си и върви към целта.
Аз съм виждал често малки деца да хващат птичка и да я пущат да хвърчи с конец; птичката литне нагоре, но пак падне на земята. Така са вързани всичките човеци. Хората трябва да имат идеал. Какъв? – Такьв, който да ги тегли към небето. „Хвръкнаха, ама паднаха, не зная защо“ – вързан си. Имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил – отвържи лодката си, загреби с веслата си и върви към целта. Ние не можем да избегнем последствията на причините. Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото слаба и да е, упражнява влияние. Мойсей, мисля, казва във Второзаконието, че Бог въздава за престъпленията до четвърти род. В 100 години едно престъпление трябва да се ликвидира. Тези, които са изучавали закона, са забелязали следното нещо: ако някоя черна жена има сношение с бял мъж, в първото поколение може да се роди бяло дете и ако не във второто или третото, в четвъртото непременно ще се роди черно дете. към беседата >>
- И ако някой път проникне съмнение във вашата душа, то е вашият черен баща.
И какво ви каза Христос, когато слезе там да ви извади от тъмнотата? „Идете и не грешете вече“, защото ще раждате, както ви казах преди малко, черни деца, ще идват страдания след страдания. И понеже Христос е на земята, Той е решил да избави човечеството и ще го избави. Няма в света някоя сила, колкото мощна и да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Той казва: „Овците, които Отец Мой е дал, никой не може да ги вземе от ръцете Ми, понеже няма по-голям от Отца Моего“. И ако някой път проникне съмнение във вашата душа, то е вашият черен баща. Скъсайте връзките си с него! Чистата душа никога не трябва да се преплита с нечиста. Когато детето на една майка се много оцапа, майка взема ли изведнъж да го прегърне? Не: по-напред го понашари добре, после го измие, пречисти го, облече го с чиста дреха и тогава го целува. Това е простата философия на живота. към беседата >>
22. Божественият Промисъл, НБ , , 6.6.1915г.,
- Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи.
Някои хора имат 250,000, други 320,000 косъма. И за всички тия косми се държи сметка от Господа, както един градинар държи сметка за своите плодни дървета – туря на всяко дръвче номер. Ние можем да изтръгнем един косъм от главата си и да го хвърлим, но този косъм извършва известна служба, много голяма длъжност на главата ни. Ако сега се впусна да ви разправям за значението на космите, аз ще се отвлека от въпроса, но ще дойда на сравнението с врабчетата, което подразумява, че нашият духовен живот е под закрилата на Божествения Промисъл; па и сравнението с космите на главата подразумява, от своя страна, че и физическият ни живот е тъй също под закрилата на същия Божествен Промисъл. Необходимо е да се създаде в нас вяра в този Промисъл, защото само когато вярваме в Него, ние можем да се развиваме правилно. Всяко съмнение, което прониква в умовете ни и в сърцата ни, че в света нямало Промисъл, ни отдалечава от правилното разбиране реда на нещата и ни кара да се стараем да си създадем друг ред и други правила, съобразно с нашите възгледи. Мъж и жена, като се оженят, мислят, че Господ им е турил власт; мъжът казва: „Ти при майка си си живеела така, но сега в моята къща влизаш под нов закон. Аз съм малко сприхав, честолюбив, лесно се докачам – да се пазиш, защото ако ме обидиш, ще приложа този строг закон“. Жената пък казва на мъжа си: „Аз съм много чувствителна, деликатна, на работа не съм научена, да ме не караш на тежка работа: ако престъпиш този закон, работите веднага ще се изменят“. Както виждате, всички хора си приготвят свои закони. Но какво става в края на краищата? към беседата >>
24. Закхей, НБ , София, 26.11.1916г.,
- За това, че Христос е дошъл в света, няма и съмнение, но дали ще Го видите е друг въпрос.
Щом ви намери като просяк, Той ще ви каже: “Е, приятелю, пак ли си болен? ” Ако ви намери като царски министър, ще ви каже: “Ето вашите подаръци”. Казвам: идва Христос. Някои твърдят, че не му е времето. Не зная дали му е времето, но когато цветята цъфтят и ухаят, време му е. За това, че Христос е дошъл в света, няма и съмнение, но дали ще Го видите е друг въпрос. Казвайки “света”, аз разбирам вашия свят. Когато Христос дойде с Ангелите, които са носители на добри мисли и идеи, тогава ще имаме нова култура, ще имаме благото, което очакваме. Мнозина очакват Христос да дойде отвън, но Той няма да дойде по този начин. Може да ме наречете еретик, това е ваша работа. Когато Христос дойде като син на един дърводелец, не Го признаха, а днес Му кадят тамян. към беседата >>
25. Братът на най-малките, ИБ НБ , София, 1.1.1917г.,
- Както е казано, така ще бъде, нямам сянка от съмнение.
Доста са страданията на миналото. Нека отсега нататък дойде радостта и благословението между човечеството. Това, което днес ви говоря, навсякъде го говорят: говори го Бог, казват го ангелите, проповядват го всички техни служители на земята. Това говори и Христос. И аз вярвам, че това ще бъде. Както е казано, така ще бъде, нямам сянка от съмнение. Един ден всички ще се срещнем, разбира се, не при такава обстановка, както днешната, при десет пъти по-добра обстановка и то пак на земята. След десет години ще бъдем сто пъти по-добре от сега; след още десет години ще бъдем хиляда пъти по-добре; след други десет години ще бъдем десет хиляди пъти по-добре; след още десет години – сто хиляди пъти по-добре; след други десет години – милион пъти по-добре; след още десет години – десет милиона пъти по-добре; след други десет години – сто милиона пъти по-добре, а в края на този период или в началото на новия ще бъдем с Бога наедно. към беседата >>
26. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- В мене няма съмнение, няма колебание - аз вярвам, че отсега нататък всички ще растат. (втори вариант)
Сега, ако е до мене, аз бих ви дал всичкото си богатство, всичкото си имане; като казвам, бих ви дал всичко, аз подразбирам, че на вашия Бог аз искам да помогна. Аз съм на всинца ви слуга - помагам на вашия Господ, който работи; на вашия дух, който работи. На добрите духове съм слуга, а на вас - приятел. Сега дяволът ви заблуждава, че сте грешни, но обърнете погледа си към вашия Баща - Той ви зове; обърнете се към Христа - вашия приятел на земята, а брат горе; обърнете се към Него - Той ще ви даде всичкото благословение. Това е новото растене и аз вярвам, че всички ще растат. В мене няма съмнение, няма колебание - аз вярвам, че отсега нататък всички ще растат. Аз не отлъчвам козите от овците - Господ ги е отлъчил. Козите ще живеят за в бъдеще, те са бъдещите хора, а овците са хората, които са на небето. към втори вариант >>
27. Блажените, НБ , , 4.2.1917г.,
- Кихане - значи има прах, подозрение, съмнение. (втори вариант)
Аз виждам навсякъде кихане - и учители, и проповедници, и съдии - всички кихат. Защо? Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода - ще престане това кихане. Някой път много неприятно е, когато някой ти кихне в лицето и те опръска. Гледай стаята ти да е изчистена, да няма кихане. Кихане - значи има прах, подозрение, съмнение. В света трябва светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: вие от колко време сте на земята, преди двеста години къде бяхте? Баща ви, ти, преди четиристотин години, къде бяхте? Баща ти, дядо ти, прадядо ти, баба ти, прабаба ти -преди хиляда години къде бяхте? Ще кажете: „Не ни трябва на нас това нещо." Не ви трябва, но ако дядо ви е оставил едно наследство, как ходите по банките да го търсите, да научите всичко за наследството. Защо? към втори вариант >>
- Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение.
Като влезе учителят, вижда прах навсякъде и започва да киха. И аз виждам навсякъде кихане: учители, проповедници, майки, бащи – всички кихат. Защо? Прах има. Отворете прозорците, проветрете стаите, измийте пода, ще престане това кихане. Гледай стаята ти да е изчистена, тогава няма да има кихане. Кихане – значи има прах, подозрение, съмнение. В света трябва да има светлина, за да се разбере смисълът на живота. Питам ви: Вие от колко време сте на земята, преди 200 години де бяхте? Баща ви и вие преди 400 години къде бяхте? Вие, баща ви, дядо ви, прадядо ви, баба ви, прабаба ви преди 1000 години де бяхте? Ще кажете: „Не ни трябва да знаем това“. към беседата >>
29. Венецът на живота, ИБ , БС , София, 15.2.1917г.,
- И всичката тази поквара идва от самите родители, те дават зародиша на злите семена – гордост, съмнение и всяко друго зло.
Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка; ти много по-горе седиш от нея, затова дръж се на положение! ” И бащата дава морал на сина: „Ти, синко, знаеш ли, че аз не съм като еди-кой си. Ти имаш да наследиш добро имане, а пък той е един простак. Ти трябва да се държиш на положение, да не се унижаваш, но да си знаеш цената.” Бащата надъхва сина с гордост, с надутост – да бъде жесток към слабите, а майката надъхва дъщеря си с гордост и кокетство. И всичката тази поквара идва от самите родители, те дават зародиша на злите семена – гордост, съмнение и всяко друго зло. И казва Давид в своя псалм: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха Твоя закон, Господи.” към беседата >>
30. Спасението, НБ , София, 25.2.1917г.,
- Освободете мисълта си от всички отрицателни прояви – съмнение, колебание, подозрение.
Освободете мисълта си от всички отрицателни прояви – съмнение, колебание, подозрение. Във всички можете да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен. При всички условия на живота ви, при всички ваши отношения и постъпки, Той остава един и същ. Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате, какво значи, да живее човек без Бога. към беседата >>
32. Виделината, НБ , София, 1.4.1917г.,
- Но тя не търпи съмнение, малодушие, безверие – това са отрицателни качества.
В него мислите растат тъй, както на земята растат цветята. Всяка мисъл си има форма, която може да носи характера на овца, на вълк, на мечка, на лисица, на змия, на паяк, на мравка, и всички тези форми са качества, които образуват човешкия характер. И тази виделина влиза по същия закон, както светлината слиза отгоре и въздига всичко у човека, издига и добрите, и лошите животни, безразлично дали те са вълци или овци. И когато тези животни се оплакват на виделината, че има страдания, тя им казва: „Не бойте се, догодина аз пак ще ви създам, само поработете малко“. Когато се оплакваме, че в нашия живот има страдания, виделината казва: „Внимавайте, аз ще създам у вас необходимото“. Но тя не търпи съмнение, малодушие, безверие – това са отрицателни качества. Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент. Съвременните физици казват за светлината: „Ако се срещнат светлини от два противоположни полюса с различни дължини и вибрации, те се неутрализират и тогава се образува тъмнина“. Същото е и с виделината. Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият. към беседата >>
- Не допущайте съмнение без научна основа.
Двойките са законите на съграждането. Тези двойки са в стълкновение с единиците. Турете към тях една единица, ще имате тройки, които след това ще станат на четворки и т.н., постоянно ще прогресирате. Да допуснем, вие сте интелигентен човек, срещнете някой ваш приятел, заподозрете го в нещо, без да знаете защо. За да заподозрете някого, трябва да имате факти. Не допущайте съмнение без научна основа. Някой, като се съмнява, казва: „Не знам защо, но нещо чувствам, усещам и затова се съмнявам“. Туй усещане не е още доказателство. Например някой пияница казва: „Слаб ми е стомахът, ще си пийна малко винце“. И разсъждава по-нататък: „Защо да си не пийна повече? Като пих малко, чувствам се вече добре“. към беседата >>
33. Оправдание и спасение, ИБ , БС , София, 5.4.1917г.,
- Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго.
Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни: първите шест месеца ще бъдат положителни – ще орете, ще сеете, ще жънете, а другите шест месеца ще бъдете пасивни – ще берете нова енергия. Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго. Смешно е да казвате, че не можете. Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по- голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем.” Може да се излъжете първата година, но втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. към беседата >>
34. Радвайте се, НБ , София, 15.4.1917г.,
- Културата на сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение.
Културата на сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение. Те казват, че, за да бъде философ, човек трябва да бъде критик, да подлага всяко нещо на опит. Някои проверяват нещата и вярват в тях, но какво ще кажат онези, които проверяват и не вярват? Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повярва. към беседата >>
- Съмнението пък, е признак за съществуването на някаква реалност.
В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган. Лъжата е сянка на истината. Както сянката е признак за съществуването на даден предмет, така и лъжата е признак за съществуването на истината. Съмнението пък, е признак за съществуването на някаква реалност. Съмнение без причина не може да съществува. Отричането на Бога показва, че Той съществува. Не можеш да отричаш нещо, което не съществува. Следователно, човек отрича само това, което съществува. На какво се дължи отричането? към беседата >>
- Човек трябва да има положителна вяра, която да действа върху ума така, както синаповото семе върху кожата – да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човека от съмнението, подозрението, колебанието и т.н.
И това е възможно, но така свършена, работата не дава големи знания. Може да направите опит с едно житно зърно: ако го посаждате в земята, 19 години наред и се грижите за него, то ще израсте по-голямо, по-богато на хранителни вещества от другите. Обаче, за този опит се иска вяра и търпение. Затова, Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, можете планини да местите." Защо се сравнява вярата със синаповото зърно, а не с житното? Синаповото семе има свойството да образува пришки на кожата и да изтегля простудата от човешкия организъм. Човек трябва да има положителна вяра, която да действа върху ума така, както синаповото семе върху кожата – да изтегля всички отрицателни мисли, да освобождава човека от съмнението, подозрението, колебанието и т.н. към беседата >>
35. Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917г.,
- Правата мисъл изключва всякакво подозрение, страх и съмнение.
Философията на човешкия живот се съдържа в ореха. Изучавайте и наблюдавайте развитието и растенето на ореха, за да схванете нишките, които създават философията на човешкия живот. Ако нишките не се сноват една след друга, както жената ги снове, никакво платно няма да се изтъче. На същото основание, и нашите мисли и чувства трябва да бъдат насновани, не произволно, а според законите на правата мисъл и правите чувства. Правата мисъл изключва всякакво подозрение, страх и съмнение. Освободете се от мисълта, че някой може да ви излъже. Бъдете като сарафина. Кой може да излъже един сарафин? Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от джоба си пробния камък и я изпитва. Ако отговаря на свойствата на чистото злато, той я туря на особено място, за отличие от другите монети, които не са златни. към беседата >>
36. Пребъдете / Пръбѫдване, НБ , София, 27.5.1917г.,
- Човек знае истината, а сам допуща съмнението в себе си.
Сегашният ни живот е израз на миналия, затова сме недоволни от него. Новото, което днес възприемаме и прилагаме, ще определи бъдещия ни живот. Който иска да знае, какъв е бил миналият му живот, нека се вгледа в сегашния, там ще намери своето минало. Ако живее по нов начин, той ще съгради своето светло бъдеще. Следователно, който се усъмни в пътя си, той е допуснал в себе едното краче на дявола. Човек знае истината, а сам допуща съмнението в себе си. Никой никого не може да излъже, а себе си – още по-малко. Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта Му, вие сте на прав път и, каквото пожелаете, можете да постигнете. Христос работи с думата „мога", а дяволът с думата „не мога." Кажеш ли, че можеш да живееш добре, Христос е с тебе. Кажеш ли, че не можеш да живееш добре, Христос е далеч от тебе. – Грешен човек съм. към беседата >>
37. Бог е Дух / Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917г.,
- Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение.
Като узрее, тогава ще се разберете. Сегашните хора страдат, мъчат се, защото не разбират езика, на който се разговарят. На какъвто език и да говорят хората, важно е, навсякъде и във всичко, да виждат проявите на Бога. Изкуство е, да знае човек - да отделя разумното от неразумното. При това положение, който и да му говори, какъвто език и да слуша, той трябва да схване, къде е Бог и къде не е. Дето е разумността, там няма никакво колебание и съмнение. към беседата >>
- В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство.
Това значи, да служи човек на Бога с дух и истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота, да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време, българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета, да не внесат съмнение, че тук или там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи, да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. Не мислете, че който обижда, не страда. Той съжалява за казаната дума, обвинява се и се наказва. към беседата >>
39. В истия час, НБ , София, 14.7.1918г.,
- Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. (втори вариант)
— Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава? към втори вариант >>
- Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание.
Когато се чувствате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? към беседата >>
40. Скритият квас, НБ , София, 25.8.1918г.,
- Всѣко физическо притѣснение, всѣко съмнение и колебание се отразяватъ и върху разположението на душата. (втори вариант)
Това показва, че замѣсването се извършва въ тритѣ свѣта: въ физическия, духовния и Божествения. Ако замѣсването става правилно на физическия свѣтъ, ще се извършва правилно и въ другитѣ два свѣта. Ако замѣсването не е станало правилно на земята, и въ другитѣ свѣтове не става правилно. Следователно, растенето и цъвтенето на растенията е въ зависимость отъ почвата, въ която сѫ посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човѣка. Всѣко физическо притѣснение, всѣко съмнение и колебание се отразяватъ и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безвѣрието се дължатъ на присѫтствието на бирения квасъ въ човѣка. Любовьта, обичьта, вѣрата сѫ другъ видъ квасни ферменти, които наричаме съ общо име „хлѣбни”. Хората търсятъ любовьта, но не знаятъ, кѫде се намира, тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на любовьта, за да намѣрите самата любовь. Турете кваса на любовьта въ вашето брашно и очаквайте резултатъ. към втори вариант >>
- Съмнението, подозрението, безвѣрието се дължатъ на присѫтствието на бирения квасъ въ човѣка. (втори вариант)
Ако замѣсването става правилно на физическия свѣтъ, ще се извършва правилно и въ другитѣ два свѣта. Ако замѣсването не е станало правилно на земята, и въ другитѣ свѣтове не става правилно. Следователно, растенето и цъвтенето на растенията е въ зависимость отъ почвата, въ която сѫ посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човѣка. Всѣко физическо притѣснение, всѣко съмнение и колебание се отразяватъ и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безвѣрието се дължатъ на присѫтствието на бирения квасъ въ човѣка. Любовьта, обичьта, вѣрата сѫ другъ видъ квасни ферменти, които наричаме съ общо име „хлѣбни”. Хората търсятъ любовьта, но не знаятъ, кѫде се намира, тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на любовьта, за да намѣрите самата любовь. Турете кваса на любовьта въ вашето брашно и очаквайте резултатъ. Нѣкой туря кваса на омразата въ брашното си, а очаква любовь. към втори вариант >>
- Всяко физическо притеснение, всяко съмнение и колебание се отразяват и върху разположението на душата.
Казано е в стиха, че жената замесила кваса в три мери брашно. Това показва, че замесването се извършва в трите свята: във физическия, Духовния и Божествения. Ако замесването става правилно на физическия свят, ще се извършва правилно и в другите два свята; ако замесването не е станало правилно на земята, и в другите светове не става правилно. Следователно, растенето и цъфтенето на растенията е в зависимост от почвата, в която са посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човека. Всяко физическо притеснение, всяко съмнение и колебание се отразяват и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безверието се дължат на присъствието на бирения квас в човека. Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни. Хората търсят Любовта, но не знаят къде се намира тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на Любовта, за да намерите самата Любов. Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. към беседата >>
- Съмнението, подозрението, безверието се дължат на присъствието на бирения квас в човека.
Това показва, че замесването се извършва в трите свята: във физическия, Духовния и Божествения. Ако замесването става правилно на физическия свят, ще се извършва правилно и в другите два свята; ако замесването не е станало правилно на земята, и в другите светове не става правилно. Следователно, растенето и цъфтенето на растенията е в зависимост от почвата, в която са посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човека. Всяко физическо притеснение, всяко съмнение и колебание се отразяват и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безверието се дължат на присъствието на бирения квас в човека. Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни. Хората търсят Любовта, но не знаят къде се намира тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на Любовта, за да намерите самата Любов. Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов – това е невъзможно. към беседата >>
41. Не може да се укрие, НБ , София, 15.9.1918г.,
- Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? (втори вариант)
Нашитѣ разбирания за природата сѫ като детинскитѣ за слънцето. Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. към втори вариант >>
- Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. (втори вариант)
Обаче, има голѣма разлика между детинскитѣ схващания на хората за природата и нейната сѫщность. Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета? към втори вариант >>
- Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. (втори вариант)
Като дойдете следъ две хиляди години на земята, вие сами ще се смѣете на сегашнитѣ си разбирания, ще се чудите, какъ е могълъ човѣкътъ на XX в. да мисли и разбира нѣщата като дете. При това, тѣ пакъ се съмняватъ и поставятъ всѣко нѣщо на критика. Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета? Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста. към втори вариант >>
- Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. (втори вариант)
Защо и тѣ, като децата, не приематъ знанието на вѣра, безъ критика и съмнение? Има знания, които трѣбва да се поставятъ на критика; обаче, има знания, които идатъ от вѫтре, отъ човѣшката душа, и трѣбва да се приематъ безъ съмнение и критика. Съмнението е червей, който се срѣща въ голѣмитѣ дървета. Съ своето чоплене и скърцане, червеятъ критикува дървото и се запитва, кой го е създалъ, какъ е направено и т. н. Критикътъ червей се размножава въ дървото, дето и неговитѣ деца продължаватъ сѫщата работа — скръцъ скръцъ, критикуватъ дървото, докато единъ день то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водятъ къмъ знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря голѣмитѣ дървета? Истинска критика е тази, която освѣтява пѫтя на минувачитѣ и ги предпазва отъ опаснитѣ мѣста. към втори вариант >>
- Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. (втори вариант)
Щомъ заболѣятъ, осиромашеятъ или умратъ, децата имъ започватъ да се страхуватъ и да бѣгатъ отъ тѣхъ. Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава. Нѣма защо да се съмнявате. към втори вариант >>
- Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. (втори вариант)
Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава. Нѣма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете. към втори вариант >>
- Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? (втори вариант)
Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава. Нѣма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете. към втори вариант >>
- — Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря. (втори вариант)
Какво се иска отъ васъ? — Да се освободите отъ съмнението, не по отношение на това, което азъ говоря. За мене е важно, азъ да вѣрвамъ въ това, което говоря. Вие трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ако не вѣрвате, ще бѫдете отъ тѣзи, които вѣрватъ, че не вѣрватъ. Споредъ мене, по-мѫчно е да убедишъ човѣка да вѣрва, че не вѣрва, отколкото да го убедишъ, че вѣрва. Вѣрващиятъ знае, че е осигуренъ и живѣе по-спокойно отъ невѣрващия. към втори вариант >>
- Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение?
Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето. Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. към беседата >>
- Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика.
Обаче, има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? към беседата >>
- Съмнението е червей, който се среща в големите дървета.
Като дойдете след две хиляди години на земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX в. да мисли и разбира нещата като дете. При това, те пак се съмняват и поставят всяко нещо на критика. Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места. към беседата >>
- Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието.
Защо и те, като децата, не приемат знанието на Вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче, има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места. към беседата >>
- Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението.
Щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. към беседата >>
- Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина.
Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете. към беседата >>
- Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика?
Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете. Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място. към беседата >>
- Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря.
Какво се иска от вас? Да се освободите от съмнението, не по отношение на това, което аз говоря. За мене е важно, аз да вярвам в това, което говоря. Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мене, по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен и живее по-спокойно от невярващия. към беседата >>
42. Двамата братя, НБ , София, 22.9.1918г.,
- За да бѫдешъ щастливъ, пази следнитѣ правила: Отстрани всѣко съмнение отъ себе си! (втори вариант)
Влѣзе ли една Божествена мисъль въ ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвятъ условията за нейното приемане. Щомъ изгубите тази мисъль, моментално ставате нещастни. Стоишъ на единъ мостъ тихъ и спокоенъ. Въ единъ моментъ изгубвашъ равновесието и полетявашъ надѣсно или налѣво. За да бѫдешъ щастливъ, пази следнитѣ правила: Отстрани всѣко съмнение отъ себе си! Вѣрвай въ Господа, Който живѣе въ тебе, и не Го търси вънъ отъ себе си! Работете върху себе си, и всѣки день прибавяйте по нѣщо ново къмъ своята сграда. Не мислете, кой колко знае, колко е добъръ и светъ. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добъръ. Ще кажете, че пророцитѣ и апостолитѣ били много учени, много чисти и праведни. към втори вариант >>
- За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си!
Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи. Обаче, дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен. В един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: Отстрани всяко съмнение от себе си! Вярвай в Господа, Който живее в тебе, и не Го търси вън от себе си! Работете върху себе си, и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда. Не мислете кой колко знае, колко е добър и свят. Мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър. към беседата >>
- „И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовитѣ думи, да не си отивате, но да останете въ себе си, силни и решителни, безъ колебание и съмнение, съ пълно упование на Бога и на своята душа. (втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовитѣ думи, да не си отивате, но да останете въ себе си, силни и решителни, безъ колебание и съмнение, съ пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате истината, защото сте излѣзли отъ Бога. — Не сме добри, не сме учени. Отъ осемь хиляди години насамъ вие сте давали дань само на Кесаря. Отсега нататъкъ ще давате даньта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не сѫ съгласни съ това. към втори вариант >>
- “И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа.
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога. – “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря. Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това. Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си. към беседата >>
45. Като себе си, НБ , София, 2.2.1919г.,
- Могат да се съмняват, но съмнението не разрешава въпросите.
Това значи, да възлюбиш Господа така, че да си готов да преодолееш всички мъчнотии и препятствия. Любов, която отстъпва пред препятствията, не е истинска; користната любов не е истинска. Любовта изисква велики жертви. Всички велики хора са дали жертва първо за любовта. Мнозина се съмняват, дали, наистина, са съществували или съществуват хора, готови на пълно себеотричане за любовта. Могат да се съмняват, но съмнението не разрешава въпросите. Едно ще отречеш, друго ще поддържаш и доказваш. Как ще отречеш светлината? Как ще отречеш живота? Животът се доказва чрез смъртта, а смъртта – чрез живота. Щом има живот, има и смърт; щом има смърт, има и живот. към беседата >>
- Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата любов.
Докато била при него, той бил щастлив. Щом я отвличат, той става нещастен. Това е неразбиране. Никой не може да отвлече любовта на човека, освен той сам. Щом се усъмни в любовта си, тя сама го напуща. Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата любов. Той губи своя вътрешен мир и търси причината за нещастието си вън от себе си. Причината за всичко е сам той. Човек определя, както своя живот, така и живота на семейството и обществото. Каквото е състоянието на индивида, такова е и на цялото общество. Индивидите образуват обществата, обществата образуват народите, а народите – цялото човечество. към беседата >>
47. С любов се взима, НБ , София, 22.3.1919г.,
- Не позволявам никакво съмнение!
И тъй, днес едни от вас ще бъдат заченати, за да станат, други ще бъдат заченати, за да оживеят, а трети ще бъдат заченати, за да възкръснат. Всеки от вас ще попадне в една от тези три категории. Отворете ума си за развитието на вашата душа и ще разберете най-великите тайни, ще имате общение с Ангелите и светиите, ще разберете какво има горе, ще минавате от слава в слава, от едно слънце в друго, от една планетна система в друга. Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това. Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте. Има два вида вяра: да вярваш в лъжата и в Истината. В съвременната вяра са събрани най-лошите птици, които си омърсили гнездото на Дървото. Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. към беседата >>
- Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте.
И тъй, днес едни от вас ще бъдат заченати, за да станат, други ще бъдат заченати, за да оживеят, а трети ще бъдат заченати, за да възкръснат. Всеки от вас ще попадне в една от тези три категории. Отворете ума си за развитието на вашата душа и ще разберете най-великите тайни, ще имате общение с Ангелите и светиите, ще разберете какво има горе, ще минавате от слава в слава, от едно слънце в друго, от една планетна система в друга. Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това. Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте. Има два вида вяра: да вярваш в лъжата и в Истината. В съвременната вяра са събрани най-лошите птици, които си омърсили гнездото на Дървото. Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. към беседата >>
- Няма съмнение, че и Бог говори така, както и хората говорят.
В съвременния век не е на мода да се казва, че Господ говори. Ако някой се осмели да каже, че Господ му говори, би се повдигнал цял спор. Окръжаващите ще му искат доказателства, да ги убеди, по какъв начин Господ му говори и какво му говори. Няма съмнение, че и Бог говори така, както и хората говорят. Под „говор” разбирам разумност. Само оня говори, който има разумна, права мисъл. В сегашния свят има хора с толкова деликатни и чувствителни души, че ако им дадете една монета, или друг някой предмет, който е бил свидетел на известни събития, по него те могат да видят всички събития на миналото, отпечатани върху тоя предмет. Те не само чувстват, не само възприемат, но чуват и думите, свързани с даденото събитие. В бъдеще, когато слухът и зрението на хората се усили, ще се убедят, че всичко около тях говори. към беседата >>
49. Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919г.,
- ” Ще кажете: „Не обещаваме, защото мъчно е да се изпълни Волята Божия.” Веднъж допуснете ли такова съмнение, то е от лукаваго.
Сега гледайте да се научите да пристъпвате като малките деца, а не да престъпвате Христовото учение. Имате ли някой труден въпрос, повикайте вашия Баща и кажете: „Татко, понеже Ти изпрати Христа на Земята, то нека бъдат Твоите думи тъй, както си ги казал! ” Девизът, който трябва да си поставите, е: „Ние ще изпълним Твоята Воля тъй, както искаш! ” Ще кажете: „Не обещаваме, защото мъчно е да се изпълни Волята Божия.” Веднъж допуснете ли такова съмнение, то е от лукаваго. Трябва да се изпълнява Волята Божия заради Господа, а не заради света. Какво иска Господ? – Да изпълниш това, което си обещал. Това иска и Христос. Христос, който е светът, е и в плът, която не умира. към беседата >>
50. Призваха Исуса, НБ , София, 19.6.1919г.,
- Няма съмнение, че на Земята най-приятните, най-тържествените неща са обредите на сватбата.
Няма съмнение, че на Земята най-приятните, най-тържествените неща са обредите на сватбата. Аз искам да поразясня малко вътрешния принцип, вътрешното значение на сватбата, защото във вашия ум тя има съвсем друго значение. Според вас сватбата означава събиране, оженване на двама души – мъж и жена, като предварително ги сгодяват с участието на свещеник, който изпълнява няколко молитви, след което надошлите гости ядат и пият. Тези веселби се продължават един-два дни, след което гостите се разотиват, а младоженците остават сами. Това е външната страна на сватбата, която и вие най-добре разбирате. Обаче под думата сватба в дълбок смисъл се разбира започване на нов Живот. към беседата >>
51. Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората, СБ , В.Търново, 19.8.1919г.,
- Никакво съмнение не трябва да има във вашата душа.
Никакво съмнение не трябва да има във вашата душа. Виждам, че много се смущавате, как ще разрешите този въпрос. Оставете смущението, Бог ще разреши тези неща. Например, вие стоите вечерно време в тъмнина и искате чрез пипане да познаете човека, а колко години ви трябват, докато изучите подробно човека : на каква възраст е, млад ли е или стар, бял или кафян, сини или черни очи има, не може да познаете по чертите на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде някой със силна светлина, и вие погледнете в лицето му, в един момент всичко онова, що е било скрито в тъмнината, ще стане видимо до най-малки подробности. Нашето лице не е нищо друго, освен проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, трябва да я чешете, защото иначе в нея може де се скрият разни животинки. към беседата >>
- Не трябва да има съмнение у вас, че Господ може да ви даде изпит, който не можете да издържите; не се смущавайте: най-напред Той ще ви даде най-лекото — ще ви каже да речете на човека само една блага дума.
Първото нещо в това развитие е смирението - да схванете правият смисъл на смирението. То е процес на поглъщане на Божествената енергия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия в себе си, ако нямате дълбоко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всеки момент всичко, каквото й даде Господ да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трябва да има съмнение у вас, че Господ може да ви даде изпит, който не можете да издържите; не се смущавайте: най-напред Той ще ви даде най-лекото — ще ви каже да речете на човека само една блага дума. Кажете на човека, когато го срещнете, „Добър ден" или му пожелайте някакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това? " От такива малки работи зависи вашето бъдеще развитие. Окултистите имат много трудни методи, но те костуват много скъпо. Колко окултисти са опропастени ! към беседата >>
- " и в вас ще се роди съмнение, дали наистина сте в Христовото учение, изразено в Евангелието.
Може някой, като ви срещне, да ви рече: „Като се делите от църквата, от хората, знаете ли, че сте в правия път? " и в вас ще се роди съмнение, дали наистина сте в Христовото учение, изразено в Евангелието. Ще трябва да си го разрешите. Ние не възставаме против църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работим или, по-празо казано, ставаме носители за възстановяването на тези Божествени закони. Може да занесете на човека и книга, която го ползува, но във всяка ваша работа трябва да ви ръководи любовта и мъдростта. Казахме, че Господ е високо и по някой път слиза; но Той никога не слиза в безпорядък, Неговият Дух слиза именно чрез любов и мъдрост, да превърне безпорядъка в порядък. към беседата >>
54. Разбиране и прилагане, СБ , В.Търново, 20.8.1919г.,
- Ако аз не храня такива мисли и чувства към вас, вие ще почувствате една празнота; душата ви веднага ще почувства, че моите отношения към вас не са искрени и ще се зароди съмнението, както в музиката веднага се забелязва, когато тоновете не са взети правилно.
А изгубим ли тях, животът ни на Земята няма смисъл. И външното ни приятелство, запознаването зависи от тези наши вътрешни приятели. Като се срещнат двама, те най-първо се опознават с мислите си, после с желанията си и най-после с действията си. Когато те се опознаят, тогава се опознават и въплътените души. За да познаем един човек, ние трябва да храним към него добри мисли и чувства. Ако аз не храня такива мисли и чувства към вас, вие ще почувствате една празнота; душата ви веднага ще почувства, че моите отношения към вас не са искрени и ще се зароди съмнението, както в музиката веднага се забелязва, когато тоновете не са взети правилно. Божественият закон на Любовта изисква, щото всичките неща в света да се проявяват в своята същина, в своето съвършенство, сиреч да познаваме нещата тъй, както са във вътрешния, Божествения живот, без раздвояване на съзнанието. Когато нашето съзнание по отношение на някого е раздвоено, пропукано, сиреч мислим, че този човек някога е добър, а някога лош, то е поради това, че ние имаме към него ту добро, ту лошо разположение. От това пропукване на нашето съзнание се заражда изопачаване на мислите и злото. Затова Писанието казва: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Двоеумен човек аз наричам раздвоения. Първият най-важен закон е да обединим нашето съзнание, сиреч да образуваме тази вътрешна хармония между ума и сърцето, между духа и душата – да няма никакво пропукване. към беседата >>
57. Космичната Обич, СБ , В.Търново, 24.8.1919г.,
- Космичната Обич казва още: "Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа".
И тъй, Космичната Обич казва: "Работи за своето сърце и всаждай в него добри желания, защото всяко добро желание дава хубав плод. Всаждай в ума си добри мисли, защото всяка добра мисъл е едно плодно дърво. Всаждай добри действия със своята воля, защото всяко добро действие е плодно дърво". Космичната Обич казва още: "Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа". Космичната обич довършва: "Бъди смел и решителен в Живота и в борбите, които ти се явяват. Не считай борбата като нещастие, а като процес на труд. Да разбереш вътрешния смисъл на Живота, да намериш ония закони, по които тялото е съградено, законите, на които се подчиняват стомахът, дробовете, мозъкът и т.н., за да може да ги организираш правилно". към беседата >>
- И в съвременния живот има хиляди причини да се яви съмнение у нас.
Те могат да си съдействат в проявленията, но това са вариации, пермутации и комбинации – нареждания, размествания и съчетания. Мисълта още не ви е ясна: сега се снове платното и не виждате нищо изтъкано. Христос се обръща и казва, че и във вашия закон свидетелството на двама души е вярно. Ние трябва най-първо да отстраним всяко съмнение от нашия ум. Съмнението в истинския живот не носи никакво добро. И в съвременния живот има хиляди причини да се яви съмнение у нас. Как може да очакваме от другите хора това, което те не могат да проявят в даден момент? Може ли вие да очаквате от ябълката зимно време плодове? Ще ѝ се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно милостива и учтива към вас? Няма защо да ѝ се сърдите, защото тя ще ви каже: „Не навреме сте ми дошли на гости“. Някои от съвременните хора живеят в пролетта, други в лятото, трети в есента, а четвърти в зимата. към беседата >>
- На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение.
Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение. Едно време, когато Господ създал света, тогава вярата и знанието, които били две богини и сестри горе в Божествения свят, решили да слязат долу, да помогнат на човеците. На небето те се познавали и се обичали, но като слезли на земята, едната влязла в ума и там се облякла според закона на ума, а другата влязла в сърцето и се облякла според закона на сърцето. Като ги впрегнали хората на работа, те мили паници, кълцали лук, готвели месо, и лицата им станали толкова грозни, че сестрите не могли да се познаят. Казва някой: „Аз имам вяра“. Да, вяра, която готви лук, която пържи месо, която мие паници, която се бори със съмнение. към беседата >>
- Да, вяра, която готви лук, която пържи месо, която мие паници, която се бори със съмнение.
На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение. Едно време, когато Господ създал света, тогава вярата и знанието, които били две богини и сестри горе в Божествения свят, решили да слязат долу, да помогнат на човеците. На небето те се познавали и се обичали, но като слезли на земята, едната влязла в ума и там се облякла според закона на ума, а другата влязла в сърцето и се облякла според закона на сърцето. Като ги впрегнали хората на работа, те мили паници, кълцали лук, готвели месо, и лицата им станали толкова грозни, че сестрите не могли да се познаят. Казва някой: „Аз имам вяра“. Да, вяра, която готви лук, която пържи месо, която мие паници, която се бори със съмнение. Тъй и тия две сестри, вярата и знанието, не се познали и почнали да се карат и да се препират: коя е първа, вярата или знанието? И така целият свят се разделил: едни взели страната на вярата и станали религиозни, а други хора взели страната на знанието и станали материалисти. И започнали бомбардиране: „Аз съм учен, ти си невежа“; – „Ти имаш вяра, но си първокласен глупак“. И сега имаме хиляди томове написани върху материалистичната философия и вярата, но тия две сестри още не са се помирили. Когато Господ видял, че се скарали, пратил Сина си да ги помири. към беседата >>
- Без съмнение сънят е потребен за временна почивка.
А Мъдростта е онази сила, с която може да се разрешат най-трудните задачи в живота. Всички съвременни мъчнотии са задачи, които ние трябва да разрешим, а не да казваме: „Господи, махни ги, не ни трябват“. Майката казва: „Измъчи се моето дете: толкова задачи му е задал учителят; то отслабна, горкото, не може да си отспи“. Господ не е пратил вашето дете на земята да спи. Той го е пратил да се учи. Без съмнение сънят е потребен за временна почивка. Може да почива 5 минути, 10 минути, 2 часа или 7 часа, но повече от 7 часа почивка не му се позволява. към беседата >>
- Това може да постигнете, ако изпъдите съмнението от вашето сърце и от вашия ум.
Вие често усещате неприятните вибрации на топлината. Когато имате опитността на един мистик, да паднете в екстаз, само при такова състояние вие можете да опитате тази вътрешна Божествена топлина – качеството на Любовта. Такава топлина може да разтопи и пречисти всичко. Трябва да повишите вашата топлина не според целзиевия термометър, но като изучите алхимията и проучите вибрациите на тази топлина. Тя е толкова интензивна, че всички нечистотии, които смущават живота ви, веднага ще се пречистят. Това може да постигнете, ако изпъдите съмнението от вашето сърце и от вашия ум. Или нека употребя друг израз: Извадете съмнението отвън, наемете му стая, плащайте му наем, но не го дръжте в дома си. към беседата >>
- Или нека употребя друг израз: Извадете съмнението отвън, наемете му стая, плащайте му наем, но не го дръжте в дома си.
Когато имате опитността на един мистик, да паднете в екстаз, само при такова състояние вие можете да опитате тази вътрешна Божествена топлина – качеството на Любовта. Такава топлина може да разтопи и пречисти всичко. Трябва да повишите вашата топлина не според целзиевия термометър, но като изучите алхимията и проучите вибрациите на тази топлина. Тя е толкова интензивна, че всички нечистотии, които смущават живота ви, веднага ще се пречистят. Това може да постигнете, ако изпъдите съмнението от вашето сърце и от вашия ум. Или нека употребя друг израз: Извадете съмнението отвън, наемете му стая, плащайте му наем, но не го дръжте в дома си. към беседата >>
- С това не се постига нищо, ако нямате вяра; но ще кажа, че според мене този момък се е освободил от едно съмнение и е пробудил Божественото в себе си.
Някой пита: „Какво ще стане с мене, когато спре сърцето ми да бие? “ – Ще се пробуди твоята душа. „Какво ще стане, когато спре работата на моя ум? “ – Ще се пробуди Божествения дух. Не ви препоръчвам и не ми е намерението да ви накарам да постите 22 дена, както онзи момък, за който ви говорих. С това не се постига нищо, ако нямате вяра; но ще кажа, че според мене този момък се е освободил от едно съмнение и е пробудил Божественото в себе си. Ако искате да изпълните всички ваши задължения, да премахнете всички нещастия, постете 5–10–15–20 дена и тогава ще научите и причините на всичко. Но заедно, и сърцето, и умът да ви го подскажат. Тогава постете, и резултатът ще бъде отличен. Но ако сърцето каже: „Пости“, а умът: „Недей“, не започвайте. Някой ще каже: „И без пост може“. към беседата >>
- Като знаете това, съветвам ви да се освободите от всякаква омраза, от всякакво съмнение и подозрение.
Каквото и да правите, колкото и да отлагате, все ще дойде едно число 17. Дали единично, или колективно ще заминете за оня свят, не е важно. Иде денят, когато ангелите ще кажат: Стига вече! Време е да се върнеш при баща си. Тук ще минава регулация, и къщата ти ще се развали. Като знаете това, съветвам ви да се освободите от всякаква омраза, от всякакво съмнение и подозрение. „Някой си человек имаше двама синове.” Синът, който обеща да извърши Божията воля, е мъжът, човекът, когото Бог пръв създаде. Другият син, който отказа да изпълни Божията воля, но после се разкая и я изпълни, е жената. Двамата синове, т. е. мъжът и жената са ония близки души, които живеят заедно в човека. Някога човек обещава да направи едно добро, но го отлага. към беседата >>
- Едно нещо, което препятствува за правилното развитие на човека, е съмнението.
Освен вътрешните качества на цигуларя, нужно е и цигулката да има качества. Четирите струни на цигулката отговарят на четирите темперамента на човека. Между тях трябва да има правилно съчетание. Иначе, ще свириш без никаква хармония. Бъдещата майка трябва да разбира от това съчетание, за да създаде здрав, добре развит организъм на своите деца. Едно нещо, което препятствува за правилното развитие на човека, е съмнението. Когото срещнеш днес, ще те погледне изпитателно. Казвам: Приятелю, няма защо да ме гледаш изпитателно. Аз те познавам добре. Ако имаш нужда от пари или друго нещо, кажи, аз мога да ти услужа. Каквото искаш, мога да ти дам. към беседата >>
- Правете малки наблюдения, да видите, как се явява съмнението.
Мнозина се интересуват от живота на небето. Те мислят, че той коренно се различава от живота на земята. Като отидете на небето, ще видите, че животът там е като физическия. Едно ще ви учуди: как сте закъснели толкова много за този живот и как малки причини са ви спъвали. Правете малки наблюдения, да видите, как се явява съмнението. Вижте, как мъжът се съмнява в жена си. Първоначално се съмнява без причини. И, като се убеди, че няма защо да се съмнява, вярата му в нея се увеличава. Значи, от съмнението той отива към вярата — към другия полюс. Така той се поляризира. към беседата >>
- Значи, от съмнението той отива към вярата — към другия полюс.
Едно ще ви учуди: как сте закъснели толкова много за този живот и как малки причини са ви спъвали. Правете малки наблюдения, да видите, как се явява съмнението. Вижте, как мъжът се съмнява в жена си. Първоначално се съмнява без причини. И, като се убеди, че няма защо да се съмнява, вярата му в нея се увеличава. Значи, от съмнението той отива към вярата — към другия полюс. Така той се поляризира. Такъв е законът. Когато един човек се качва нагоре, по същата верига друг слиза надолу, за да нагребе вода от кладенеца. Ако мъжът се качва, жената слиза; и обратно, когато жената се качва, мъжът слиза. Това са преживявания, както на светските, така и на религиозните хора. към беседата >>
- Ако имаш воля да проектираш една мисъл вън от съмнението си, проектирай я; ако не можеш, по-добре не хвърляй този камък.
се убеди в истинността на думите ми. Той не само че не подобри работите си, но ги влоши. — Защо? — Защото се усъмни. Щом се съмняваш, съмнението се връща върху тебе. Ако имаш воля да проектираш една мисъл вън от съмнението си, проектирай я; ако не можеш, по-добре не хвърляй този камък. Затова е необходима силна воля. За някои неща вие имате воля, но като дойде да отхвърлите съмнението, волята ви е слаба. Когато искаш да помогнеш на някого, трябва да слезеш на неговия уровен. Но ти трябва да бъдеш противоположен на него: ако той е положителен, ти ще бъдеш отрицателен. Ако не си такъв, ще намериш друг, с противоположна енергия на него, той да свърши работата. към беседата >>
- За някои неща вие имате воля, но като дойде да отхвърлите съмнението, волята ви е слаба.
— Защо? — Защото се усъмни. Щом се съмняваш, съмнението се връща върху тебе. Ако имаш воля да проектираш една мисъл вън от съмнението си, проектирай я; ако не можеш, по-добре не хвърляй този камък. Затова е необходима силна воля. За някои неща вие имате воля, но като дойде да отхвърлите съмнението, волята ви е слаба. Когато искаш да помогнеш на някого, трябва да слезеш на неговия уровен. Но ти трябва да бъдеш противоположен на него: ако той е положителен, ти ще бъдеш отрицателен. Ако не си такъв, ще намериш друг, с противоположна енергия на него, той да свърши работата. Например, имаш богат приятел, който те обича. Постепенно той започва да се издига в обществото и се отдалечава от тебе. към беседата >>
62. Кротостта и смирението, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Някой път се случи, като се помолите за нещо, молитвата ви бива чута, но други път - не; тогава у вас се заражда съмнение, че може да ви слушат, и не – нямате положителна опитност, да знаете защо някой път сте чути, а някога не, сир.(сиреч) нямате опитността на Мойсея, който е силно вярвал.
Не казвам, че трябва да презирате този живот, но за всяко нещо трябва да се даде толкова, колкото то струва. Напр. единицата, двойката, тройката, четворката, всяко число има своя особена стойност; но, ако дойде друго деление, при което единицата започва да се дели на по-малки части, двойката също, стойността на тези числа още повече се намалява. Що се касае до земния живот, вие трябва да научите вътрешния му смисъл, сир.(сиреч) живота на вашето съзнание. В какво седи силата на този вътрешен живот? Да кажем, вие мислите, че вярвате в Бога и се молите, но нямате една положителна опитност, че Бог ви слуша. Някой път се случи, като се помолите за нещо, молитвата ви бива чута, но други път - не; тогава у вас се заражда съмнение, че може да ви слушат, и не – нямате положителна опитност, да знаете защо някой път сте чути, а някога не, сир.(сиреч) нямате опитността на Мойсея, който е силно вярвал. Защо е било силно неговото учение? Защото е учел за един Бог, когото познавал. Той винаги е казвал: „Тъй рече Господ". Вие сте християни, вярвате в Христа; питамъ ви: колцина от вас имате преживявания, по които да познавате Христа, не както е бил на земята, но както е сега? А тази опитност е необходима, и към нея трябва вие да се стремите. към беседата >>
63. Молитвата, НБ , ИБ , София, 8.2.1920г.,
- Ако нямате съмнение, аз ще се радвам, понеже ще ви се прекрати мъчението и ще влезете в труда.
Молитвата или работата е единственият начин, чрез който ще може да познаем нашия баща и да се разговаряме с Него. Ако искате да се домогнете до Бога, да ви стане Той приятел, баща, непременно трябва да влезете в тайната си стая и да Му се помолите, а Той, Който вижда на тъмно, ще ви въздаде наяве. Не се съмнявайте дали Бог е там, или не, защото това ще ви пречи. Ако нямате съмнение, аз ще се радвам, понеже ще ви се прекрати мъчението и ще влезете в труда. След това ще минете в работата и ангели ще дойдат да ви учат, т.е. напреднали души ще дойдат, за да ви разкриват Божествените знания. А сега, като те срещне някой, започва да те измерва отгоре до долу и казва: “Разбирам го аз него.” Когато срещнеш Учителя, който ще те учи, Той прилича на чисти росни капки и на светлина. Тези две качества са качества на Великия Учител. Тези росни капки ще измият праха ти. към беседата >>
64. Силите в Природата, ИБ , БС , София, 19.2.1920г.,
- Има ли някакво противоречие, има ли съмнение в това, че тя е съществувала?
Допуснете, че имате едно дърво, посадено в земята, и въздухът около него е много спокоен, няма никакъв ветрец и затова в листата му не се забелязва никакво помръдване. Когато гледате, че на това дърво няма никакво помръдване, какво бихте казали за него, че не е живо, нали? Затова и картината е толкова жива, колкото и дървото в това си състояние. В бъдеще художниците няма да имат нужда от платна. Аз мога да проектирам пред вас една жива картина и да я държа един, два, десет часа или два дни и след това тя да изчезне. Има ли някакво противоречие, има ли съмнение в това, че тя е съществувала? Тя си съществува, но след време аз я пренасям на друго място. Следователно един художник, който ще нарисува една картина, може да я проектира където си иска. Следили ли сте как се багрят цветята, как постепенно се оформя тяхната краска през време на растенето им? За забелязване е, че бои, изкуствено създадени от хората, избеляват и се разрушават от Слънцето, а тези, които Природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по-хас стават, защото са живи. Колкото повече един художник мисли върху цветето, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него, и то изчезва. към беседата >>
65. Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920г.,
- Ако това учение, което ви е дадено, произведе известно съмнение у вас, вие ще си кажете: „Това, което видях у този човек, дали е вярно, или не? (втори вариант)
Ако това учение, което ви е дадено, произведе известно съмнение у вас, вие ще си кажете: „Това, което видях у този човек, дали е вярно, или не? " Да допуснем, че аз направя нещо у вас, веднага вашето съзнание се оттегля. Да допуснем, че направя следния опит: махвам пред вас и веднага настава мрак. След това всред този мрак ще видите, че една светлина постепенно се приближава, приближава и пред вас се отваря друг един свят, подобен на този, който познавате, с полета, гори и реки. Да допуснем, че това се продължава две-три минути, и после пак махна, при което си дохождате в първото положение. Какво ще си кажете? към втори вариант >>
- Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана.
Беят седнал пред една от масите и турил торбата близо до себе си. Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда! Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана. Хванали го и започнали да го налагат. Той се уплашил и казал: Аман, ефенди, ще кажа, де съм скрил парите. Въпреки това, набили го добре и му казали: Втори път да не правиш такива работи. След това дохождали други богаташи в кафенето, с пълни торби, но Хасан поглеждал настрана, не се интересувал от парите. Причината за вашите страдания е една и съща. към беседата >>
67. Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920г.,
- На другия ден, пак ви изхранвам – съмнението изчезва.
– Аз нищо не доказвам, нищо не аргументирам, защото, както вие, така и аз, можем да го докажем, моментално, едни на други. Например, вие сте гладували няколко дни, и за да разберете, дали може да получите нещо, отдалеч се осведомявате, дали съм добър, честен човек, какви убеждения имам и т.н. Обаче, без да ви отговоря, аз слагам трапеза и ви гощавам. Вие се усещате добре, доволен сте от мене. Огладнеете, пак се съмнявате в мене. На другия ден, пак ви изхранвам – съмнението изчезва. Но, след като ви храня десет години наред, има ли смисъл да се съмнявате? Така постъпват природата и Бог, Който работи в нея. Ако, десет години наред, Бог слага на човека трапеза – хубав обяд и вечеря, а той продължава да пита, има ли Господ, какъв човек е той? Тогава Господ ще каже: Навън това магаре! Като го изпъдят, турят го в ковчег, събират се около него роднини и приятели, със сълзи на очи, да му четат молитви, да го помене Господ в Царството си. към беседата >>
70. По предание, НБ , София, 2.5.1920г.,
- Говорите с него, и разговорът ви не причинява никакво съмнение във вас.
Съществува един неоспорим закон, който гласи: Всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят никаква сянка в човешкия ум, в човешкото съзнание. Всеки може да провери този закон. Срещате един човек за пръв път и казвате, че ви прави добро впечатление. Говорите с него, и разговорът ви не причинява никакво съмнение във вас. Живеете с него десетина години и запазвате първото си впечатление за него. – Какво показва това? – Че мислите, чувствата и постъпките на този човек са прави. Значи, законът е верен. Обаче, ако още при първата среща с някого, в ума ви се появява противоречие и раздвояване, този човек е наполовина добър и наполовина лош. към беседата >>
72. Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920г.,
- Светът ще се чуди и ще казва: „Тази жена има един плюс.” После у вас ще се зароди съмнение дали тази приятелка не е временна – тогава вие се намирате в минус-фаза.
Вие ще се намерите в чудо и не ще знаете къде да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после вие си намирате приятелка отвън, която ви съчувства – вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост. У вас настъпва промяна: носите си бремето, но ви е по-леко. И тъй, положението ви в света няма да се измени, но ще си намерите приятелка и ще носите с приятност бремето си. Светът ще се чуди и ще казва: „Тази жена има един плюс.” После у вас ще се зароди съмнение дали тази приятелка не е временна – тогава вие се намирате в минус-фаза. Следователно светът още няма да се измени, баща ви, майка ви, сестра ви ще бъдат все същите, ще продължават да си имат свои планове и идеали, но трябва да дойде един нов елемент в тях. Ще ви обясня как стои това в Природата: онези цветя, които са по-близо до прозореца, ги поливате както и останалите, но те са по-свежи, защото върху тях пада повече светлина. А тези, които са поставени на по-затънтено място, на север, все ще се чумерят. Те са четвъртата дъщеря – никой не се грижи за нея, все тя е лоша и всички казват: „Какво да се прави с нея! ” Аз намирам едно малко прозорче, турям я там и тя започва да вирее – светлинка иска тя. към беседата >>
76. Образуване на един клас, КД , В.Търново, 22.8.1920г.,
- Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл.
Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа, или ще се родят всички страдания. Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне. Това са правила на великата окултна Школа. От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С. към беседата >>
77. Работа върху чистотата и самообладанието, СБ , В.Търново, 23.8.1920г.,
- В Окултната школа не се позволява никакво съмнение в душите и в сърцата на учениците.
Те са сегашните хора, в които доброто и злото са преплетени. Духът обича да се гмурка в материята. Шестоъгълникът показва, че духът се е гмурнал в материята. Не се бойте от никаква катастрофа – духа ви никой не може да спъне, той ще излезе навън. Усъмните ли се, вие оставате на дъното, смъртта идва. В Окултната школа не се позволява никакво съмнение в душите и в сърцата на учениците. Загнезди ли се съмнение в душите и в сърцата ви, то е отрова, която ще ви разруши. А само Бог е живот и светлина – там, където има живот и светлина, там е и Бог; там, където няма живот и светлина, там Бог не е. Затова там има и страдания, а където има страдания, има и мъчения. Но вие не се плашете от тези състояния – ако вървите по Божествения път, вашият дух е като онзи майстор-плувец, който като знае как да се гмурне в света, ще знае и как да излезе. Ако обаче вие се уплашите, ще спънете духа си и той ще остане долу под вълните. към беседата >>
- Загнезди ли се съмнение в душите и в сърцата ви, то е отрова, която ще ви разруши.
Духът обича да се гмурка в материята. Шестоъгълникът показва, че духът се е гмурнал в материята. Не се бойте от никаква катастрофа – духа ви никой не може да спъне, той ще излезе навън. Усъмните ли се, вие оставате на дъното, смъртта идва. В Окултната школа не се позволява никакво съмнение в душите и в сърцата на учениците. Загнезди ли се съмнение в душите и в сърцата ви, то е отрова, която ще ви разруши. А само Бог е живот и светлина – там, където има живот и светлина, там е и Бог; там, където няма живот и светлина, там Бог не е. Затова там има и страдания, а където има страдания, има и мъчения. Но вие не се плашете от тези състояния – ако вървите по Божествения път, вашият дух е като онзи майстор-плувец, който като знае как да се гмурне в света, ще знае и как да излезе. Ако обаче вие се уплашите, ще спънете духа си и той ще остане долу под вълните. Вярвайте, че духът ви, който се гмурка под вълните, ще победи. към беседата >>
78. Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга, СБ , В.Търново, 23.8.1920г.,
- Следователно, когато любите, отхвърлете всяко съмнение – когото и да любите, той заслужава вашата Любов, защото вие любите Божествената душа в него.
Някои казват: „Дотегна ми вече да слушам какво било Любов.“ Тогава не си разбрал какво е Любов. В света има 35 милиона начини, по които може да се определя и произнася думата Любов. Ще ви покажа някои от тези начини. Когато произнасяме думата Любов, трябва да проникнем и обхванем всичко с целия си ум и с цялото си сърце, трябва да се научим да произнасяме правилно звуците. Щом се научим да пеем правилно, хората ще ни харесат, но когато пеем и мислим какво впечатление ще направим, съзнанието ни се раздвоява. Следователно, когато любите, отхвърлете всяко съмнение – когото и да любите, той заслужава вашата Любов, защото вие любите Божествената душа в него. Никога не казвайте: „Съжалявам, че го обичах.“ С това вие нищо не сте изгубили, а и вие, и той сте спечелили. Ще направя едно сравнение, от което ще видите каква трябва да бъде вашата Любов. Да допуснем, че Любовта е Божествен огън, в който всички материали се разтопяват. Вие ми казвате: „Аз имам този Божествен огън в себе си.“ Аз започвам да го изпитвам. Донасям една сламка и я поставям в огъня – тя изгаря. Хубаво. към беседата >>
79. Без съмнение и без отсрочка, ИБ , В.Търново, 10.10.1920г.,
- Когато Бог е казал, изпълнете веднага думата Му, без никакво отлагане, съмнение и философствувание.
Това е, което източните народи наричат карма. Законът е, че всякой, който е оздравял, ако не е променил одъра си, болестта му остава и който легне на този одър, заболява; затова мнозина, които спят по хотелите, заболяват. Затова, гдето грешникът е лежал, да не лягате. Страданията идат, защото къщите, одровете и всяка стъпка носят следите от човека – от праведния или грешника. Гол ходи, на улиците спи, но дрехите и предметите на грешника не обличай и не употребявай, и на леглото, на което е лежал, не лягай. Когато Бог е казал, изпълнете веднага думата Му, без никакво отлагане, съмнение и философствувание. Като се реши човек да изпълни волята Божия и да вдигне одъра си, тогава именно иде изкусителят и казва: „Не му е времето, слаб си, млад си“ и др. А ти не го слушай, а именно с тази воля, с тази вяра, с тези мисли, с тези чувства и знания, които сега имаш, изпълни незабавно и без съмнение волята Божия и знай, че именно сега е моментът. Когато ти се решиш да изпълниш волята Божия, и без забава, и без колебание приведеш в изпълнение това си желание, ти всякога си силен, умен, а поколебаеш ли се, или отсрочиш изпълнението на волята Божия, ти всеки такъв момент си слаб и глупав. Знай, че не е времето, което засиля и поумнява хората, че не е старостта на годините, която прави хората умни и силни, че умността зависи от момента, в който решиш да изпълняваш волята Божия без съмнение и без отсрочка и че не е времето, което ще те направи по-умен. Когато станеш свидлив, колеблив, не си по-умен. към беседата >>
- А ти не го слушай, а именно с тази воля, с тази вяра, с тези мисли, с тези чувства и знания, които сега имаш, изпълни незабавно и без съмнение волята Божия и знай, че именно сега е моментът.
Затова, гдето грешникът е лежал, да не лягате. Страданията идат, защото къщите, одровете и всяка стъпка носят следите от човека – от праведния или грешника. Гол ходи, на улиците спи, но дрехите и предметите на грешника не обличай и не употребявай, и на леглото, на което е лежал, не лягай. Когато Бог е казал, изпълнете веднага думата Му, без никакво отлагане, съмнение и философствувание. Като се реши човек да изпълни волята Божия и да вдигне одъра си, тогава именно иде изкусителят и казва: „Не му е времето, слаб си, млад си“ и др. А ти не го слушай, а именно с тази воля, с тази вяра, с тези мисли, с тези чувства и знания, които сега имаш, изпълни незабавно и без съмнение волята Божия и знай, че именно сега е моментът. Когато ти се решиш да изпълниш волята Божия, и без забава, и без колебание приведеш в изпълнение това си желание, ти всякога си силен, умен, а поколебаеш ли се, или отсрочиш изпълнението на волята Божия, ти всеки такъв момент си слаб и глупав. Знай, че не е времето, което засиля и поумнява хората, че не е старостта на годините, която прави хората умни и силни, че умността зависи от момента, в който решиш да изпълняваш волята Божия без съмнение и без отсрочка и че не е времето, което ще те направи по-умен. Когато станеш свидлив, колеблив, не си по-умен. към беседата >>
- Знай, че не е времето, което засиля и поумнява хората, че не е старостта на годините, която прави хората умни и силни, че умността зависи от момента, в който решиш да изпълняваш волята Божия без съмнение и без отсрочка и че не е времето, което ще те направи по-умен.
Гол ходи, на улиците спи, но дрехите и предметите на грешника не обличай и не употребявай, и на леглото, на което е лежал, не лягай. Когато Бог е казал, изпълнете веднага думата Му, без никакво отлагане, съмнение и философствувание. Като се реши човек да изпълни волята Божия и да вдигне одъра си, тогава именно иде изкусителят и казва: „Не му е времето, слаб си, млад си“ и др. А ти не го слушай, а именно с тази воля, с тази вяра, с тези мисли, с тези чувства и знания, които сега имаш, изпълни незабавно и без съмнение волята Божия и знай, че именно сега е моментът. Когато ти се решиш да изпълниш волята Божия, и без забава, и без колебание приведеш в изпълнение това си желание, ти всякога си силен, умен, а поколебаеш ли се, или отсрочиш изпълнението на волята Божия, ти всеки такъв момент си слаб и глупав. Знай, че не е времето, което засиля и поумнява хората, че не е старостта на годините, която прави хората умни и силни, че умността зависи от момента, в който решиш да изпълняваш волята Божия без съмнение и без отсрочка и че не е времето, което ще те направи по-умен. Когато станеш свидлив, колеблив, не си по-умен. към беседата >>
- Аз наричам млад човек, който изпълнява волята Божия без съмнение, без отсрочка и без философствувание, а стар наричам онзи, който се съмнява, отсрочва и философствува.
Животът на християнина се състои в това: в момента, в който реши да изпълни волята Божия, е човек силен и умен, а в момента, в който се колебае, е слаб и глупав. Затова, когато Господ ти каже да изпълниш нещо, време е, не философствувай, не отсрочвай и не се съмнявай. Не мислете, че старите хора са умни. Аз наричам млад човек, който изпълнява волята Божия без съмнение, без отсрочка и без философствувание, а стар наричам онзи, който се съмнява, отсрочва и философствува. Младият знае всякога, че при изпълнение волята Божия е силен, а старият, че има знание, но че не е изпълнил волята Божия точно и навреме и че е слаб. Аз предпочитам оня, който прави хиляди погрешки при изпълнение волята Божия, пред оногоз, който не прави грешки, но и не изпълнява волята Божия. към беседата >>
- Предпочитам грешник, изпълняващ волята Божия, пред праведник, който се съмнява и колебае да изпълни волята Божия – затова говори, действувай без забава, без съмнение, без философия всякога, когато ти каже Господ, и знай, че Господ те праща всякога да говориш на глупави, зелени, кисели и слаби хора, че именно тия, на които ти се поръча да говориш в дадения момент, са такива, затова не философствувай, не отлагай и не се съмнявай, защото този момент няма да се повтори по същия закон и смисъл на този стих.
Предпочитам грешник, изпълняващ волята Божия, пред праведник, който се съмнява и колебае да изпълни волята Божия – затова говори, действувай без забава, без съмнение, без философия всякога, когато ти каже Господ, и знай, че Господ те праща всякога да говориш на глупави, зелени, кисели и слаби хора, че именно тия, на които ти се поръча да говориш в дадения момент, са такива, затова не философствувай, не отлагай и не се съмнявай, защото този момент няма да се повтори по същия закон и смисъл на този стих. към беседата >>
- Казвам и вам днес, вдигнете одрите си и идете у дома си, че Христос иде днес именно за това, за да провери кой си е взел одъра си и отива в дома си, кой е млад и кой с готовност, без оглед, без съмнение и философствувание изпълнява волята Божия.
Казвам и вам днес, вдигнете одрите си и идете у дома си, че Христос иде днес именно за това, за да провери кой си е взел одъра си и отива в дома си, кой е млад и кой с готовност, без оглед, без съмнение и философствувание изпълнява волята Божия. Турете в себе си тая мисъл: Когато изпълниш волята Божия, млад си, силен си, богат си и във всичко всякога и всякъде ще ти върви и обратно – когато не изпълниш волята Божия, ще си всякога стар, слаб и беден и ще срещаш във всичко сенки. И затова каже ли ти Господ веднага, сиреч без страх, без колебание, без съмнение, без философствувание и без отсрочка, свърши преди всичко Неговата работа и после своята. После пристъпи към изпълнение на своята работа и знай, че тогава ще ти върви във всичко, което предприемеш и вършиш, а предпочетеш ли или предприемеш ли да свършиш първом своята работа по каквито и да било причини, по нямание време и др., или отсрочиш поради съмнения и др., то ще заприличаш на оня български Лазар, който, като отивал една сутрин на лозето, казал на жена си: „Жено, аз отивам на лозето да работя.“ Жена му му казала: „Мъжо, кажи, ако е рекъл Господ, ще отида на лозето“, а той сърдито ѝ отвърнал: „Рекъл-не рекъл, аз ще отида на лозето“ и тръгнал. Но по пътя го срещнали субашии турци и цял ден го разкарвали, и до вечерта не можал да отиде на лозето. Едва се върнал у дома си, уморен и облъскан. към беседата >>
- И затова каже ли ти Господ веднага, сиреч без страх, без колебание, без съмнение, без философствувание и без отсрочка, свърши преди всичко Неговата работа и после своята.
Казвам и вам днес, вдигнете одрите си и идете у дома си, че Христос иде днес именно за това, за да провери кой си е взел одъра си и отива в дома си, кой е млад и кой с готовност, без оглед, без съмнение и философствувание изпълнява волята Божия. Турете в себе си тая мисъл: Когато изпълниш волята Божия, млад си, силен си, богат си и във всичко всякога и всякъде ще ти върви и обратно – когато не изпълниш волята Божия, ще си всякога стар, слаб и беден и ще срещаш във всичко сенки. И затова каже ли ти Господ веднага, сиреч без страх, без колебание, без съмнение, без философствувание и без отсрочка, свърши преди всичко Неговата работа и после своята. После пристъпи към изпълнение на своята работа и знай, че тогава ще ти върви във всичко, което предприемеш и вършиш, а предпочетеш ли или предприемеш ли да свършиш първом своята работа по каквито и да било причини, по нямание време и др., или отсрочиш поради съмнения и др., то ще заприличаш на оня български Лазар, който, като отивал една сутрин на лозето, казал на жена си: „Жено, аз отивам на лозето да работя.“ Жена му му казала: „Мъжо, кажи, ако е рекъл Господ, ще отида на лозето“, а той сърдито ѝ отвърнал: „Рекъл-не рекъл, аз ще отида на лозето“ и тръгнал. Но по пътя го срещнали субашии турци и цял ден го разкарвали, и до вечерта не можал да отиде на лозето. Едва се върнал у дома си, уморен и облъскан. Тогава сам признал, че са верни думите на жена му, че без Бога нищо не може да сторим. Тази е великата мисъл в живота. към беседата >>
- Получиш ли Божествената мисъл да изпълниш волята Божия, сиреч да говориш или да направиш нещо за Господа, преди всичко изпълни нея без забава, без оглед, без философствувание и без колебание и съмнение и тогава ще ти върви във всичко, каквото предприемеш, и тогава само ще бъдеш млад, мъдър и богат.
После пристъпи към изпълнение на своята работа и знай, че тогава ще ти върви във всичко, което предприемеш и вършиш, а предпочетеш ли или предприемеш ли да свършиш първом своята работа по каквито и да било причини, по нямание време и др., или отсрочиш поради съмнения и др., то ще заприличаш на оня български Лазар, който, като отивал една сутрин на лозето, казал на жена си: „Жено, аз отивам на лозето да работя.“ Жена му му казала: „Мъжо, кажи, ако е рекъл Господ, ще отида на лозето“, а той сърдито ѝ отвърнал: „Рекъл-не рекъл, аз ще отида на лозето“ и тръгнал. Но по пътя го срещнали субашии турци и цял ден го разкарвали, и до вечерта не можал да отиде на лозето. Едва се върнал у дома си, уморен и облъскан. Тогава сам признал, че са верни думите на жена му, че без Бога нищо не може да сторим. Тази е великата мисъл в живота. Получиш ли Божествената мисъл да изпълниш волята Божия, сиреч да говориш или да направиш нещо за Господа, преди всичко изпълни нея без забава, без оглед, без философствувание и без колебание и съмнение и тогава ще ти върви във всичко, каквото предприемеш, и тогава само ще бъдеш млад, мъдър и богат. към беседата >>
- Съмнението може да съществува само отвън.
Ако познавате това, което расте и се развива, мога да ви открия реалното. Две неща са потребни, за да намерим реалното в света. Съмнението да изчезне от нашата душа. Отвън може да го има, но в дълбочината, вътре, не го допускайте. Съмнението може да съществува само отвън. Реалното, Бог не може да се съмнява в Себе Си. Той знае, че е едничък и че освен Него няма никой друг, че Той е безграничен. В Него е всичко и вън от Него няма нищо. Нашето заблуждение е там, че ние гледаме на нещата отвън, и като виждаме, че във физическия свят има ограничения, ние ги пренасяме в духовния и се питаме къде е този Господ, Който го е създал? Бог запитал този философ откъде му е дошла тази мисъл тогава – отвън или отвътре дойде тя, или той сам си я е създал. към беседата >>
- Една мисъл може да ти донесе и съмнение. (втори вариант)
Тя избира гнезда на слаби птички, та, като се излюпи кукувичето, то, като по-силно, изхвърля другите малки птичета от гнездото. Така постъпвате и вие с вашите идеи. Казвате: "Ще снеса в чуждо гнездо." Снесете идеята си в чуждо гнездо, изхвърляте другата, но вашата е пак кукувича. Сега разрешете какво означава тази кукувица. Ако ти приемеш една божествена мисъл и ако тя не те научи, как да се туриш в хармония с божествения закон в природата, ако не внесе любов към хората, какво те ползува тя, защо ти е тази мисъл? Една мисъл може да ти донесе и съмнение. Следователно, без вяра не може да се служи в любовта, без вяра не може да се угоди на Бога на Мъдростта. към втори вариант >>
- Когато от вашата душа изчезне всякакво съмнение, умраза, лъжа, и те излязат на повърхността, кажете си: "Не, с тази величина вече не мога да боравя." Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърдцето ви своя пръв корен. (втори вариант)
И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Когато от вашата душа изчезне всякакво съмнение, умраза, лъжа, и те излязат на повърхността, кажете си: "Не, с тази величина вече не мога да боравя." Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърдцето ви своя пръв корен. Вярата има свръзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните още не знаят това: те имат стремеж отдолу нагоре. Забелязано е, че у охтичавите хора дишането става бързо, ритъмът на дишането им е къс, Следователно, смяната на енергиите у тях с неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба. От какво се ражда охтиката? към втори вариант >>
- Съмнението, което имате, дали това съществува или не, показва, че не може да служите на вярата, на този Господ, който е вътре във вас - подразбирам душата ви. (втори вариант)
Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием, и ще ви изпратят в този свят, да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърдца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, дали това съществува или не, показва, че не може да служите на вярата, на този Господ, който е вътре във вас - подразбирам душата ви. И тъй, без вяра не може да се угоди на Бога, на любовта. Вие не сте още вътре в тялото си, а сте извън него. Тялото на човека за неговата душа е още само като катедрата за професора - качи се на нея, преподаде урока си, престои всичко 2-3 часа, и слиза. Човек само временно живее в тялото си, дето си има и катедра. Духът слиза в тялото само в известно време, за известни часове и минути, докато преподаде уроците си. към втори вариант >>
- Животът на българския народ, на учителите и на свещениците ще се осмисли само тогава, когато вярата на хората слезе в своята първична същина, да не възбужда никакво съмнение. (втори вариант)
И тъй, аз ви давам това кокоше яйце, това житно зърно, вярата, с която хората едно време се хранеха. Приемете го, насадете го и живейте с него, и вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността, безмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне, и ще кажете: "Сега има смисъл да се живее, Добре е и за нас, и за цялото човечество". Животът на българския народ, на учителите и на свещениците ще се осмисли само тогава, когато вярата на хората слезе в своята първична същина, да не възбужда никакво съмнение. Тогава ще разберете ония задачи от висшата математика и геометрия, които сега са неизвестни на хората. към втори вариант >>
- Една мисъл може да ти донесе и съмнение.
Тя избира гнезда на слаби птички, та като се излюпи кукувичето, то, като по-силно, изхвърля другите малки птичета от гнездото. Така постъпвате и вие с вашите идеи. Изхвърляте другата, но вашата е пак кукувича. Сега разрешете какво означава тази кукувица. Ако ти приемеш една Божествена мисъл и ако тя не те научи как да се поставиш в хармония с Божествения закон в природата, ако не се внесе любов към хората, какво те ползува тя, защо ти е тази мисъл? Една мисъл може да ти донесе и съмнение. Следователно, без вяра не може да се служи на Любовта, без вяра не може да се угоди на Бога на Мъдростта. към беседата >>
- Когато от вашата душа изчезне всяко съмнение, омраза, лъжа и те излязат на повърхността, кажете си: Не, с тази величина вече не мога да боравя.
И тъй, ще разглеждате каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Когато от вашата душа изчезне всяко съмнение, омраза, лъжа и те излязат на повърхността, кажете си: Не, с тази величина вече не мога да боравя. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърцето ви своя пръв корен. Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. Те имат стремеж отдолу нагоре. към беседата >>
- Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас.
Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества, и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. Съмнението, което имате, показва, че не можете да служите на вярата на този Господ, Който е вътре във вас. към беседата >>
82. Новият човек / Новиятъ човѣкъ, НБ , София, 13.3.1921г.,
- Ако изкажеш една мисъл или проявиш едно желание, не допущай никакво съмнение, никаква пукнатина в себе си.
С други думи казано: Не допущай никакво раздвояване в мислите и желанията си. Имаш едно желание, но казваш: „Желанието ми може да е криво“. – Не се раздвоявай. Ако е криво, не го изнасяй навън. Бъди абсолютно верен на себе си! Ако изкажеш една мисъл или проявиш едно желание, не допущай никакво съмнение, никаква пукнатина в себе си. Не мисли, че си направил нещо, от което да се срамуваш. Ако видя една мома с изкривена уста и, като я целуна, устата ѝ се изправи, ще ме осъди ли някой? Обаче, ако целуна една красива мома, и от целувката ми устата ѝ се изкриви, ще ме осъди ли някой? Който види това, ще каже: „Ето един нехранимайко! “ Вие се усмихвате, но казвам: Вие, момци, на колко моми сте изкривили устата! към беседата >>
84. Сеятелят / Сѣятельтъ, НБ , София, 27.3.1921г.,
- Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението?
Аз съм млад, красив момък. Влизам в дома ви и започна да се разговарям с жена ви и дъщеря ви. Вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мене. Най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде сеятелят да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания. Птиците ще иззобат семето паднало на пътя. С други думи казано: Птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове. Всичко старо ще се иззобе. Семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което паднало на камениста почва, ще изсъхне. към беседата >>
- Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие.
Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света! Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието! “ към беседата >>
85. Изтълкувай ни тази притча, НБ , София, 15.5.1921г.,
- Съмнението трѣбва да се изхвърли. (втори вариант)
Ще ви обясня този законъ. Ако вземете една каца вода и я разлѣете по земята, ще направите една голѣма пѫтека. Но прѣдставете си, че я изливате в едно езеро, какво видоизмѣнение ще направи въ самото езеро? Като казвамъ 1/100 000 000 част отъ милиметъра, разбирамъ този вѫтрѣшенъ законъ. Все ще стане една малка промѣна въ васъ, защото тази енергия е влѣзла вѫтрѣ въ вашето тѣло, а не се е разлѣла вънъ по вашето тѣло. Съмнението трѣбва да се изхвърли. Съмнѣнието е единъ недѫгъ на човѣшкия умъ, а умразата, завистьта сѫ недѫзи на човѣшкото сърце. Хора, които не могатъ да освободятъ сърцето си отъ вѫтрѣшна умраза, външна умраза може да сѫществува, сѫ роби на този черенъ магъ, тѣ не сѫ свободни и слѣдователно тѣ сѫ играчка на живота. Затова ще освободите и ума си отъ недѫзи. към втори вариант >>
- На земята се допуска всякакво съмнение, обаче, може да се изпитаме.
Като ви наблюдавам, виждам недоволството и недоверието ви. Казвате: „Тоя човек иска да вложим капитала си в неговата банка срещу големи лихви“. – Нищо не искам от вас. Опитайте тая работа! Може да се съмнявате, колкото искате. На земята се допуска всякакво съмнение, обаче, може да се изпитаме. Опитайте учението и, което приемете с ума и сърцето си, то ще бъде вярно за вас. Това, което е вярно отвътре, вярно е и отвън. Ако не вярваш в себе си, не можеш да вярваш и в другите. Ако обичаш Духа, ще обичаш и другите. – Какво представя Духът? към беседата >>
88. Влиянието на хармонията в живота, ИБ , БС , , 20.6.1921г.,
- Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени; ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго, и животът ви става без смисъл.
Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат, как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите - гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени; ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго, и животът ви става без смисъл. От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега, да допуснем, че имате едно женско събрание, как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. към беседата >>
90. Възпитание на човешката воля, СБ , В.Търново, 19.8.1921г.,
- Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло.
А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов. Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло. Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ. Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“ към беседата >>
92. Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпроси, СБ , В.Търново, 20.8.1921г.,
- Например щом се появи у вас мисъл, че Господ ви е изоставил, че не ви е дал такъв мъж или жена, каквито сте очаквали, не ви е дал такива деца, каквито сте желали, не ви е дал къщи, вие имате съмнение в Бога и следователно от този ден започват всички ваши нещастия.
И тъй, от чисто мистично гледище великият закон се състои в това, че Доброто ние обясняваме като нещо, в което има всички възможности и няма никакви ограничения. Щом влязат най-малките ограничения, вече се създава злото в света. Доброто – това са безкрайните възможности да виждаш нещата тъй, както Бог ги е създал. Злото в света не е нищо друго, освен ограничение на Доброто. Доброто е да се върши всичко това, което Бог е създал, а злото значи, че нямате всички възможности да правите Добро. Например щом се появи у вас мисъл, че Господ ви е изоставил, че не ви е дал такъв мъж или жена, каквито сте очаквали, не ви е дал такива деца, каквито сте желали, не ви е дал къщи, вие имате съмнение в Бога и следователно от този ден започват всички ваши нещастия. Може да имате един външен комфорт, но вътре ще имате всички нещастия. И мислете, че Той е всемъдър. Щом съзнаеш, че Бог е благ, че Той е Същество съвършено, че Той е Любов, че в Него няма изключения, веднага ще почувстваш една радост. Може да нямаш всички удобства на живота, но ще бъдеш бодър и весел. И тъй, всеки момент може да проверите, че като мислите за Бога, че е Любов, всички ще бъдете радостни. към беседата >>
- Но усъмните ли се, вложите ли най-малкото съмнение, ще забележите едно навъсване във вас.
Може да имате един външен комфорт, но вътре ще имате всички нещастия. И мислете, че Той е всемъдър. Щом съзнаеш, че Бог е благ, че Той е Същество съвършено, че Той е Любов, че в Него няма изключения, веднага ще почувстваш една радост. Може да нямаш всички удобства на живота, но ще бъдеш бодър и весел. И тъй, всеки момент може да проверите, че като мислите за Бога, че е Любов, всички ще бъдете радостни. Но усъмните ли се, вложите ли най-малкото съмнение, ще забележите едно навъсване във вас. Бог се оттегля от вас и казва: „Покажи сега своята добродетел! “ към беседата >>
93. Правилният развой на човешките енергии, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- Всички противоречия, които произлизат в нас, спъват нас самите – съмнението, омразата, всички противоречиви чувства спъват първо нас самите, а после всички онези, които могат да се заразят от тези чувства.
Ние не трябва да спъваме себе си. Не трябва да спъваме нито сърцето си, нито душата си, нито ума си. Всички противоречия, които произлизат в нас, спъват нас самите – съмнението, омразата, всички противоречиви чувства спъват първо нас самите, а после всички онези, които могат да се заразят от тези чувства. Те са като пожар, който може да обхване всичко. Отрицателните енергии се предават и положителните енергии на злото също се предават. Доброто, което вършим, се изразява в добрия стремеж. За да не се спъваме, трябва да имаме вяра, която е особено необходима за нас. Тя ще внесе едно успокоение в нашия ум. към беседата >>
94. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- За Бога трябва непременно да имате една много ясна, реална представа, в която да не остава никакво съмнение и според тази представа всякога да Го познавате, където и да отидете, да знаете, че Той е, а не друг.
95. Законът на самопожертването, СБ , В.Търново, 24.8.1921г.,
- Ако в умовете ви се зароди съмнение дали трябва да вършите това, което сте намислили, по-добре не го вършете.
И тъй, във вашите умове, в умовете на учениците на Бялото Братство, трябва да стои мисълта, че законът е неизменен, и да се знае, че всичко, което вършим, трябва да е за Бога. Ако в умовете ви се зароди съмнение дали трябва да вършите това, което сте намислили, по-добре не го вършете. Извършете го, само ако в умовете, сърцата и действията ви няма съмнение, но зароди ли се там някакво съмнение, спрете се и не го извършвайте, защото с това не само че няма да принесете полза на себе си и на другите, но ще причините дори вреда. Искам всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, каквото и да било то, било във физическия, в духовния или в мисловния свят, да се извършва с любов, да бъде проникнато от любов. Ако всичките ни действия са проникнати от любов, тогава ще бъдат приети, ще бъдат благословени. И ако понякога не успяваме в материално отношение, то е, защото не спазваме този закон. Ако не жертвате материалното от любов, то какъвто и да сте – търговец, земеделец и т.н., няма да успявате. към беседата >>
- Извършете го, само ако в умовете, сърцата и действията ви няма съмнение, но зароди ли се там някакво съмнение, спрете се и не го извършвайте, защото с това не само че няма да принесете полза на себе си и на другите, но ще причините дори вреда.
И тъй, във вашите умове, в умовете на учениците на Бялото Братство, трябва да стои мисълта, че законът е неизменен, и да се знае, че всичко, което вършим, трябва да е за Бога. Ако в умовете ви се зароди съмнение дали трябва да вършите това, което сте намислили, по-добре не го вършете. Извършете го, само ако в умовете, сърцата и действията ви няма съмнение, но зароди ли се там някакво съмнение, спрете се и не го извършвайте, защото с това не само че няма да принесете полза на себе си и на другите, но ще причините дори вреда. Искам всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, каквото и да било то, било във физическия, в духовния или в мисловния свят, да се извършва с любов, да бъде проникнато от любов. Ако всичките ни действия са проникнати от любов, тогава ще бъдат приети, ще бъдат благословени. И ако понякога не успяваме в материално отношение, то е, защото не спазваме този закон. Ако не жертвате материалното от любов, то какъвто и да сте – търговец, земеделец и т.н., няма да успявате. Но ако за всичко, което вършите, имате в ума и в сърцето си мисълта, че го вършите от любов към Господа, ще имате благословение изобщо – ще лягате и ще ставате с радост, ще ядете и пиете с радост, навсякъде ще има веселие. към беседата >>
- Влезе ли в тях и най-малкото съмнение, нека си задържат парите.
Ако някой иска да ни даде нещо, да ни помогне в каквото и да е отношение, нека направи това от любов. Това е за негово благословение. Ако не може да направи това от любов, по-хубаво нека се въздържа, защото могат да се зародят някои съмнения. Така например тук идват приятели, престояват известно време и като наближи да си отиват, оставят малко пари в жертва, но после си казват: „Какво става с тези пари? “ От онези, които мислят така, ние не искаме и пет пари. Влезе ли в тях и най-малкото съмнение, нека си задържат парите. Онези, които не мислят така, да си оставят парите. Който се съмнява, нека нищо не дава. Ние ще му дадем всичко без пари – ще го нахраним, ще му заплатим, задето е стоял. Това е за вас, а не за нас. Какво ще ни ползват парите в света? към беседата >>
- Тъй че да не остане някаква мисъл на съблазън, на съмнение, че има нещо скрито от вас.
Широк е пътят им! Изпращаме им всичката наша любов, да се върнат по домовете си и да заживеят тъй, както Господ иска. А онези от вас, които са свободни, ако от любов желаят да останат, могат да стоят колкото време искат – от вътрешна подбуда. Но да не остане някой от вас с користолюбива цел – да доизяде каймака. Не, каймакът вече е изяден, а остава само айрянът. Тъй че да не остане някаква мисъл на съблазън, на съмнение, че има нещо скрито от вас. Не, скритото е на друго място – скритото е горе, при Бога. към беседата >>
- Сега казах, че тази вяра е необикновена, в тази вяра никакво съмнение не се допуска, абсолютно никакво съмнение.
Сега казах, че тази вяра е необикновена, в тази вяра никакво съмнение не се допуска, абсолютно никакво съмнение. И ако двама влезем в този Божествен свят, разглеждаме един Божествен предмет, ама аз ще ти опиша как виждам предмета, и ти ще опишеш как го виждаш. Можем да направим и друг опит: аз да опиша това, което виждам, и ти да опишеш каквото виждаш, и тогава, ако са верни двете описания, ние сме на правия път. Сега какво нещо е Любовта? – Мъже, и жени описват любовта: жената каже нещо, мъжът казва: „Не е тъй, това не е любов“. – „Е, какво е любов? към беседата >>
97. Свидетелството на Духа, ИБ , БС , София, 10.11.1921г.,
- Значи, когато Духът дойде, ако вие признаете този авторитет на Христа, всичките други въпроси: обединение, съмнение, те се разрешават кардинално.
Значи, когато Духът дойде, ако вие признаете този авторитет на Христа, всичките други въпроси: обединение, съмнение, те се разрешават кардинално. Основният въпрос е, който ще разреши останалите въпроси Той трябва да бъде въпрос по-любовен. По силата на Божията Любов и Мъдрост, така ще се разрешат. И тази любов трябва да бъде толкова силна във вас, като едно силно течение да помете всичко наоколо, да няма нищо да ви противодействува. И когато вашият мъж, който е на земята, ви се кара, ще кажете: "Чакаме ние Христа." Този приготовлява пътя за онзи Тогава на мъжете, когато ще говоря друг път, и на вас казвам, че има само един мъж, а на мъжете ще кажа: на света има само една жена. Тогава вие ще пратите една делегатка, техния авторитет повдигам, разбирате ли? към беседата >>
98. В Египет, НБ , София, 13.11.1921г.,
- Че причините са разумни, няма съмнение.
Аз не поддържам нито едните, нито другите, но казвам туй, което е. И следователно в нашето съществувание на земята животът е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или всичко това е едно съвпадение, възможност, вероятност. Тия два възгледа съществуват сега. Едните казват: „Всичко е случайно – хората се раждат случайно, ядат случайно, оженват се случайно, бият се случайно и умират пак случайно; загубил парите или спечелил – все случайно“. А другите казват: „Всичко е строго определено, нищо не е случайно, ти трябва да ядеш, защото има причини за това“. Че причините са разумни, няма съмнение. Ти сам създаваш всичките бели на главата си: искаш повече пари, че като ги вземеш, и друг иска да има повече пари, и те бият заради парите. Тъй си създаваш тези бели – да те бият. А съвременните техници и инженери, или материалисти, казват: „Всякога, когато една сила срещне съпротивление на пътя си, се образува търкане, огън, избухне“. Следователно парите в този случай, или всичките блага, това са все противодействия, и когато енергиите, които функционират в нас, се срещнат с тия противодействия, веднага се образува експлозия. Сега някой може да попита дали това е вярно. към беседата >>
99. Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921г.,
- Дохожда тя, завеждам я в моята стая; като влезнах, аз заключих вратата, тя погледна наоколо, тогава аз отворих вратата и казах: „Ще извините, не сте още готова, това показва съмнението ви.
Ще ме извините това не е за упрек. Аз имах една видна ученичка, която много се интересуваше от окултизма и постоянно настояваше да открия някои работи. Казвах: „Не си готова“. Изискваше се благородство, а не че не щях да кажа. Един ден казах: „Ще направя един опит“. Дохожда тя, завеждам я в моята стая; като влезнах, аз заключих вратата, тя погледна наоколо, тогава аз отворих вратата и казах: „Ще извините, не сте още готова, това показва съмнението ви. Друг урок искам да ти дам: твоето сърце трябва да бъде заключено, то трябва да се отвори само за Бога, и за никого другиго да не се отваря. Този урок исках да ти дам. А твоето сърце е отворено, следователно никаква тайна не може да се даде“. към беседата >>
- Във вас трябва да се пробуди туй висше съзнание, то се е пробудило, но не давайте сега място на съмнението, което, като един психически червей, ще унищожи Божественото във вас.
И аз препоръчвам – не бързайте с целувките. Когато целувате, вие трябва да внесете новия живот на Любовта, но отнемете ли някому щастието, не го целувайте, вие ще внесете нещастие. Ето това е философия. Така говори Христос: „Ако ядете плътта Ми и пиете кръвта Ми, Аз ще ви възкреся в последния ден“. И този последен ден, той е вече сега. Във вас трябва да се пробуди туй висше съзнание, то се е пробудило, но не давайте сега място на съмнението, което, като един психически червей, ще унищожи Божественото във вас. Вярвайте в онзи Господ, който живее във вас, в туй Висше, което сега се е събудило, в Божествената душа, туй безсмъртно в човека. Ако вие не вярвате във вашата душа, никому не вярвате. И ако ви срещна втори път, да имате Любов към Божествената душа, туй, благородното, което ще ви направи безсмъртни. И тогава, като се срещнем, ще се погледнем меко, и нашият поглед няма да бъде раздвоен. Има една наука, която се нарича „боваризъм“. към беседата >>
- Съмнението е причина за трепване на човешкото сърце.
— пак ти трепне сърцето. Съмнението създава страдания. Обаче, то е неизбежно. Като обичаш, и като те обичат, все ще се съмняваш. Ти се съмняваш в скъпоценния камък, а онзи, който е продал камъка, се съмнява, да не би парите да са фалшиви. Съмнението е причина за трепване на човешкото сърце. Няма човек, на когото сърцето да не е трепвало. Ако си на мястото на Бога, по-добре е да обичаш; ако си на мястото на цвете, по-добре е да те обичат. Всеки ден иде росата и светлината да го възрастват. Това са писма, които го насърчават. към беседата >>
- Ще слезете до дъното на ада, дето е мястото на съмнението.
Любовта може да се представи в две живи картини, за които може само да се каже: Ела, виж! Така постъпиха и с Павел. Качиха го на третото небе и казаха: Гледай, и каквото видиш, то е за тебе. А за онези, които не могат да видят, ти ще пишеш. Ако влезете в невидимия свят и се усъмните в това, което видите, ще минете през такива страдания, които никога не сте изпитвали. Ще слезете до дъното на ада, дето е мястото на съмнението. Адът не е толкова страшен, както са страшни противоречията. Въпреки това, те са неизбежни в еволюцията на човека. Като слизат на земята, и ангелът, и волът ще минат през противоречия. Който разбира закона, знае, че те са на мястото си и лесно се справя с тях. Който не разбира закона, туря ги на гърба си и бяга с тях. към беседата >>
102. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922г.,
- И не ще съмнение!
Ако би решил Христос да дойде днес в съвременния свят, аз не зная каква форма би взел, как би се явил и как щяха да го посрещнат съвременните културни хора. – Както тогава ли? – Навярно, много по-добре, отколкото тогава. И не ще съмнение! Днес има толкова много църкви, съградени в негова чест, в негово име, има повече от 500,000 негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално. Официален прием лесно се извършва: заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би станала отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка пуешка чорба, с малко изцеден лимон, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарязани в супата, та като ви падне по едно малко джигерче!...“ После този пуяк напълват вътре с ориз, стафиди, фъстъци, това-онова, опечен, зачервен, та като ти отрежат едно такова зачервено парче, ще кажеш: „Хайде, хаирлия да е, Христос е дошъл на земята“. Или най-малко ще опекат едно от тези малките, по 10–12 кг, прасета, които ги колят сега за Коледа, хубаво опечено, слагат го на масата с малко винце, всички да се нахранят затова, че Христос ни е посетил. Това е официалният прием – след това ще има речи и благодарности, че е благоволил да дойде. И от него ще има отговор, че са го приели добре. към беседата >>
103. Първото задължение на учениците, ООК , София, 16.3.1922г.,
- Тогава някой ще каже, че е глупаво да вярваш в ангели и изказва съмнение, че аз ги виждам. (втори вариант)
Има ли бъдещ живот? “ Това са ненавременни въпроси. – „Съществуват ли ангели? “ – За мене който живее едновременно и в този, и в другия свят, те съществуват, защото аз ги виждам и се разговарям с тях. Но на този въпрос, като ненавременен, аз не отговарям. Тогава някой ще каже, че е глупаво да вярваш в ангели и изказва съмнение, че аз ги виждам. Както той може да се съмнява в моето виждане, така и аз имам право да се съмнявам в неговото разбиране. А две еднакви величини, които се движат една към друга от две различни посоки, взаимно се унищожават. Съвсем друго е, ако се задават въпроси, които се отнасят до това, как да подобрим и обновим своя живот, как да очистим сърцето си и др. На тях не само се отговаря направо, но се дават и методи за работа в това направление. към втори вариант >>
104. Старият и новият живот / Стар и нов живот, МОК , София, 29.3.1922г.,
- За пример, ако у вас остане съмнение, че вие сте млади и трябва да си поживеете в света и мислите, че ако влезете в окултната школа, тя ще ви лиши от естествения ви живот, тогава вие имате криви разбирания.
Но и ученикът, който трябва да се учи, и той трябва да има тази светла мисъл, за да може да възприема. Значи, истината е вярна не само за Учителя, но и за ученика. И тогава ние казваме: За един способен ученик е необходим един добър учител; и за добрия Учител е необходим един способен ученик. Туй правило може да го приложите този закон може да го приложите на всякъде. Преди да пристъпим към ония основни положения на окултната наука, трябват ви ред правила, за да се предпазите. За пример, ако у вас остане съмнение, че вие сте млади и трябва да си поживеете в света и мислите, че ако влезете в окултната школа, тя ще ви лиши от естествения ви живот, тогава вие имате криви разбирания. Великата окултна школа има за задача да научи младите как трябва да живеят. Тъй е, да научи младите как трябва да живеят. Окултната наука няма за задача да изправи живота на младите, а тя има за задача да изправи живота на старите, а да научи младите как трябва да живеят. Туй е закон: младото няма какво да се изправя. Ония стари, отживели възгледи във вас, старите схващания, религиозни системи, през които вашата душа е минала в миналото, те ще се събудят във вашето съзнание, често ще изпъкнат такива противоречиви мисли и вие няма да знаете техния източник. към беседата >>
105. Три разряда ученици, ООК , София, 30.3.1922г.,
- Във вярата съмнение не се допуща.
Следователно, трябва да се научите да слушате, то е едно от първите качества. Слушането в окултизма се нарича – концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да е разсеян. Второто качество на ученика е: да има вяра, да се не съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учение се спира. В каквото и да е направление, принципът е същ. Във вярата съмнение не се допуща. Може да имате погрешни схващания, те са извън вярата. И после ученикът се отличава със стремеж към учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича от мъдростта. Следователно, той не може да се съмнява в туй знание; то се отличава от обикновеното знание, което сега имате. към беседата >>
- Вярата изключва всякакво съмнение. (втори вариант)
Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората – вярата, а третата – ученето. Значи ученикът трябва първо да се научи да слуша. Слушането подразбира концентриране, съсредоточаване на ума в определена посока. Съсредоточаването на ума изключва всякакво разсейване. Като се научи да слуша, ученикът трябва да вярва в това, което слуша и изучава. Вярата изключва всякакво съмнение. Усъмни ли се ученикът веднъж, процесът на ученето в него спира. Като придобие способността да слуша и като развие вярата си, човек може да бъде ученик. Като ученик, той се отличава със силен стремеж към придобиване на знание, основа на Мъдростта. Ученикът не се съмнява в знанието, което Учителят му преподава. Той е минал през обикновеното знание и вижда разликата, която съществува между едното и другото знание. към втори вариант >>
107. Предназначението на музиката, ООК , София, 20.4.1922г.,
- Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. (втори вариант)
Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на светлината и се нарекли „бели братя“. Черните братя следват пътя на черното слънце, а белите братя – пътя на бялото слънце. Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите – нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили. Вярващият, религиозният не трябва да казва, че ще запази вярата си, ако е волята на Бога. Бог никога не желае злото на човека. Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си. Който вярва, той е надясно и се приближава до Бога. към втори вариант >>
108. Ще се стопи!, НБ , София, 30.4.1922г.,
- Съмнението: „Може ли туй“, то е, което ви спъва.
Но като приближите към къщата си, слушате, децата плачат, мъжът малко разгневен, усъмните се: „То не му е дошло времето“. Влез вътре и кажи на мъжа си: „В името на Любовта“, прегърни го, целуни го. Той почне да се смущава, но вие още веднъж го прегърнете и му кажете: „Ела, аз ти нося нещо много хубаво“. – „Какво? “ Той е жаден или гладен и вие щом го напоите и нагостите, той ще каже: „Тъй разбирам сега Царството Божие“. Съмнението: „Може ли туй“, то е, което ви спъва. Един приятел ми казва: „Много хубаво учение, и когато го слушам, като че ли съм хипнотизиран, но като вляза в света, казвам: „Може ли туй да се приложи, ние сме остаряли, то е за младите“. А младите казват: „Ние като станем стари, тогава ще го приложим“. Не, не, речено, казано и свършено: приложете закона. Той работи. към беседата >>
109. Ученикът не е по-горен от учителя си, НБ , София, 7.5.1922г.,
- Ревността – това е първото съмнение, че ти нямаш вяра в моралния престиж или уровен на твоята жена или мъж.
Следователно и двамата, ако са в тази велика свобода, няма да има никаква дисхармония. И всичката съвременна дисхармония сега от какво произтича? Ти любиш някого, но почваш да ревнуваш. Какво показва ревността? Ревността – това е една любов, проявена чисто на физическия свят. Ревността – това е първото съмнение, че ти нямаш вяра в моралния престиж или уровен на твоята жена или мъж. И учителят може да ревнува своя ученик, ако е изгубил доверие в него. И ученикът може да ревнува своя учител: той е изгубил доверие в учителя си – проявление чисто на физическото поле. Е, питам: ако ревнуваш, какво ще спечелиш? Ревност за Истината е друго, а ревност за Любовта е друго – когато с тази ревност ти отслабваш и ограничаваш човека във всичките негови постъпки, то е безразсъдство, то е чисто физическо. Това са полици: ти ме следиш, аз съм подписал 10 полици и ти ме следиш, дето отида, да не би да избягам някъде. към беседата >>
- Аз нямам съмнение, че Господ е много добър, но ние не сме добри, Господ е всеведущ, да, но ние не сме такива още, т.е.
Щом не е определено, вие ще бъдете болни. Някой казва: „Ще се грея“. Не, не, ще се грееш, когато е определено и трябва да използваш времето. А сега мислят, че всякога може да се грееш. Сега нас ни учат, но вие казвате: „Добър е Господ“. Аз нямам съмнение, че Господ е много добър, но ние не сме добри, Господ е всеведущ, да, но ние не сме такива още, т.е. ние, като не знаем, ще престъпим закона, ще съгрешим и ще дойдат лошите последствия. И тогава ще дойдат да ни утешават. Счупи ми някой крака и ми казва: „Такава е била волята Божия“. Такава не е Неговата воля. – Защо Господ ще ми направи крака, а после да ми го счупи? към беседата >>
110. Закон на енергията / Закон за енергиите, МОК , София, 10.5.1922г.,
- Ако се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те пак ще се отблъснат, вследствие на което между тях ще се яви известно недоволство, съмнение, страх - те ще се страхуват един от друг. (втори вариант)
Засега вашите тела не са физически тонирани: едни от вас са положителни, а други - отрицателни, т.е. едни имат в себе си повече положително електричество, а други - повече отрицателно електричество. Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат; ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. Ако в дадения случай единият от тях не може да превърне положителното електричество в отрицателно, тогава те трябва съзнателно да се разделят, временно поне, и всеки да потърси за себе си другар с електричество, противоположно на своето; иначе във всекиго ще се събуди някакво враждебно чувство по отношение на другия, вследствие на което той ще прояви активност в характера си и най-после, като резултат на тази активност, ще дойде грубостта. Дали този човек е мъж, или е жена, е безразлично - той ще изяви своята грубост, понеже електричеството се движи по къси линии, а грубостта се проявява по най-късите линии. Ако се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те пак ще се отблъснат, вследствие на което между тях ще се яви известно недоволство, съмнение, страх - те ще се страхуват един от друг. Следователно, когато се срещнат двама души с положително електричество в себе си, те ще станат толкова активни, че ще се бият, ще се дуелират помежду си; ако пък се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те няма да се бият, няма да се дуелират от страх за живота си, но между тях ще се яви лицемерие, измама - единият ще гледа по околен път чрез измама така да обвърже другия, че да му отмъсти. към втори вариант >>
- Тъй щото който иска да се дуелира с някого, той трябва да знае, че и в двамата електричеството е положително; когато се срещнете с някой човек и във вас се роди страх, съмнение, лицемерие, ще знаете, че и в двамата електричеството е отрицателно. (втори вариант)
Тъй щото който иска да се дуелира с някого, той трябва да знае, че и в двамата електричеството е положително; когато се срещнете с някой човек и във вас се роди страх, съмнение, лицемерие, ще знаете, че и в двамата електричеството е отрицателно. Ако се срещнете с човек, в когото електричеството е противоположно на вашето, вие ще се обичате. Каквото е отношението между двама души с еднакви електричества, такова е отношението на човека към самия себе си, когато двете половини на мозъка са с еднакво или с противоположно електричество. За да бъде човек добре, хармонично разположен, в двете половини на мозъка му трябва да има противоположно електричество; оттам и при срещата на двама души с еднакво или разнородно електричество в мозъка се пораждат хармонични или дисхармонични отношения. Например ако и в двамата електричеството в дясната половина на мозъка е положително, те ще бъдат груби един към друг; ако в лявото полушарие на мозъка и в двамата е събрано отрицателно електричество, те ще бъдат подозрителни един към друг. към втори вариант >>
111. Много плод, НБ , София, 21.5.1922г.,
- Но ви казвам, ако във вас, един ученик, който е в туй учение, дойде най-малкото съмнение или колебание и каже: „Хайде и аз да си поживея като хората“, и вие ще останете вътре като грешника.
Сега вие мислите, че лесно ще се освободите от греховете си, без да сте платили. Христос е казал тъй: „Небето и земята ще преминат, но нито една резка от закона няма да премине“. Сега не казвам за вас, вие които ме слушате, туй не се отнася за вас, аз ще съжалявам, ако помислите, че вас визирам: аз само констатирам един факт, който съвременният свят ще го опита. Туй е за света, а за вас не е. Вашите души ще излязат и свободни ще бъдете. Но ви казвам, ако във вас, един ученик, който е в туй учение, дойде най-малкото съмнение или колебание и каже: „Хайде и аз да си поживея като хората“, и вие ще останете вътре като грешника. Внимавайте: на ученика мъчно се прощава! Не мислете, че е лесно. Бог е милостив, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. Ако Бог ни прости, то е по причина на своята Любов. Любовта не позволява никакво прощаване, не от омраза, защото Любовта изисква да се изпълни всяка Правда. към беседата >>
- А когато мисли, че няма да спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението. (втори вариант)
Страхът е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас. Ако човек не притежава нищо, може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате само съзнание, но нямате физическа форма, с която да разполагате; значи вие се съзнавате като човек - мислите, разсъждавате, но нямате абсолютно никаква форма - в такъв случай може ли да се роди страхът у вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът - например човек се страхува да не изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението. към втори вариант >>
- Съмнението показва, че интелектът ви е слаб. (втори вариант)
Сега, да се обясни психологически защо трябва да се зароди съмнението в душата на човека. Щом се яви страхът, волята ви е слаба - страхът всякога показва слаба воля, това е в естеството на човека. Съмнението показва, че интелектът ви е слаб. Например дават ви някаква работа и вие започвате да се съмнявате дали ще можете да я свършите - защо? Защото чувствате, че интелектът ви не е в състояние да извърши дадената работа. Обаче когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не може да се зароди. Съмнението трябва да даде подтик, не да се пази като писано яйце, но да подбужда, да усилва деятелността на ума. Как може да се усили умът - ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на Светлината. към втори вариант >>
- Обаче когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не може да се зароди. (втори вариант)
Сега, да се обясни психологически защо трябва да се зароди съмнението в душата на човека. Щом се яви страхът, волята ви е слаба - страхът всякога показва слаба воля, това е в естеството на човека. Съмнението показва, че интелектът ви е слаб. Например дават ви някаква работа и вие започвате да се съмнявате дали ще можете да я свършите - защо? Защото чувствате, че интелектът ви не е в състояние да извърши дадената работа. Обаче когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не може да се зароди. Съмнението трябва да даде подтик, не да се пази като писано яйце, но да подбужда, да усилва деятелността на ума. Как може да се усили умът - ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на Светлината. Зеленият цвят в Природата е материалистичен, човек става материалист, когато борави повече със зеления цвят - при това положение той започва да мисли за къщи, за ниви, за пари, за богатство. Затова именно материалистите обичат зеления цвят - той е любимият им; в зеления цвят е потопена цялата сегашна еволюция, той е преобладаващият цвят. към втори вариант >>
- Съмнението трябва да даде подтик, не да се пази като писано яйце, но да подбужда, да усилва деятелността на ума. (втори вариант)
Щом се яви страхът, волята ви е слаба - страхът всякога показва слаба воля, това е в естеството на човека. Съмнението показва, че интелектът ви е слаб. Например дават ви някаква работа и вие започвате да се съмнявате дали ще можете да я свършите - защо? Защото чувствате, че интелектът ви не е в състояние да извърши дадената работа. Обаче когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не може да се зароди. Съмнението трябва да даде подтик, не да се пази като писано яйце, но да подбужда, да усилва деятелността на ума. Как може да се усили умът - ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на Светлината. Зеленият цвят в Природата е материалистичен, човек става материалист, когато борави повече със зеления цвят - при това положение той започва да мисли за къщи, за ниви, за пари, за богатство. Затова именно материалистите обичат зеления цвят - той е любимият им; в зеления цвят е потопена цялата сегашна еволюция, той е преобладаващият цвят. към втори вариант >>
- Между съмнението и страха има известна аналогия. (втори вариант)
Между съмнението и страха има известна аналогия. Например съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може да прави големи заключения. Да допуснем, че сте чели някой автор, който се съмнява в бъдещия живот, в Бога - това показва, че умът му не е развит; може да е учен, да има силен интелект, но умът му е слаб. Под ум ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили, които се съдържат в него. Интелектът подразбира низшия ум в човека, низшия манас, а разумът - висшия ум, висшия манас. Следователно има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои - със силен интелект и слаб разум, обаче и двамата правят погрешки. към втори вариант >>
- Например съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може да прави големи заключения. (втори вариант)
Между съмнението и страха има известна аналогия. Например съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може да прави големи заключения. Да допуснем, че сте чели някой автор, който се съмнява в бъдещия живот, в Бога - това показва, че умът му не е развит; може да е учен, да има силен интелект, но умът му е слаб. Под ум ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили, които се съдържат в него. Интелектът подразбира низшия ум в човека, низшия манас, а разумът - висшия ум, висшия манас. Следователно има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои - със силен интелект и слаб разум, обаче и двамата правят погрешки. Има философи с отлични системи, но за Природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. към втори вариант >>
- Значи Бог, Безграничният, не може де се докаже, затова всяко нещо, което на физическия свят не може да се докаже, ражда съмнение в умовете на хората. (втори вариант)
че овцете пият вода, когато са болни. Този човек е слаб в доказателствата си, защото иска да доказва съществуването на Бога с неверни факти като този, че овцете пият вода само когато са болни. Бог е същина, която не се доказва, Той е вън от всякакви доказателства; Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън Живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в Себе Си времето и пространството; Той е извън Живота, но съдържа в Себе Си Живота; Той е извън съзнанието, но съдържа в Себе Си съзнанието; Той е извън интелигентността, но съдържа в Себе Си интелигентността. Как ще разберете това? Значи Бог, Безграничният, не може де се докаже, затова всяко нещо, което на физическия свят не може да се докаже, ражда съмнение в умовете на хората. Всъщност реални са само ония неща, които не могат да се доказват, а всички неща, които се доказват, са сенки на Реалността. Като казвам, че някои неща не се доказват, това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях; вие можете да мислите за тях колкото искате, но не можете да ги доказвате във време и пространство. Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до Реалността. към втори вариант >>
- Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до Реалността. (втори вариант)
Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в Себе Си времето и пространството; Той е извън Живота, но съдържа в Себе Си Живота; Той е извън съзнанието, но съдържа в Себе Си съзнанието; Той е извън интелигентността, но съдържа в Себе Си интелигентността. Как ще разберете това? Значи Бог, Безграничният, не може де се докаже, затова всяко нещо, което на физическия свят не може да се докаже, ражда съмнение в умовете на хората. Всъщност реални са само ония неща, които не могат да се доказват, а всички неща, които се доказват, са сенки на Реалността. Като казвам, че някои неща не се доказват, това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях; вие можете да мислите за тях колкото искате, но не можете да ги доказвате във време и пространство. Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до Реалността. към втори вариант >>
- Значи съмнението подразбира отрицателната страна на Реалността. (втори вариант)
За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си, че вие нямате приятел в живота си; при това положение можете ли да се съмнявате в него - не можете, разбира се. Обаче щом имате един приятел, има вече в кого да се съмнявате; щом приятелят ви съществува като реалност, вие вече можете да се съмнявате - например дали ви обича, дали мисли като вас и т.н. Значи съмнението подразбира отрицателната страна на Реалността. Същото може да се каже и за страха - може ли да се страхува човек, ако нищо не вижда? Значи човек може да се страхува само от това, което вижда; той може да се страхува от това, което не разбира, което не може да си обясни - само необяснените, тайнствените неща създават страх у човека. Ако вечер, както спите, някой ви изнесе на ръце от стаята и ви остави някъде сред Природата, при съвсем непозната за вас обстановка, където не можете да определите нито изток, нито запад, няма ли да се уплашите? Ще се уплашите, разбира се, ще преживеете даже панически страх, вие не можете да си обясните как е станало това, че сте сред Природата; знаете, че бяхте в стаята си, спите на леглото, а кой ви е изнесъл навън и защо е направил това - нищо не знаете. Реалността, в която се намирате сега, създава страх у вас и за да се освободите от страха, трябва да започнете да мислите как и по какъв начин е станало вашето преместване; щом намерите причината и си обясните това явление, страхът ще изчезне. към втори вариант >>
- От гледището на Школата на Бялото Братство страхът и съмнението в човека минават за негативни качества, които показват, че висшата Любов не е проникнала в неговото сърце; страхът и съмнението показват още, че висшата Мъдрост не е проникнала в човешкия ум. (втори вариант)
И тъй, каквито и мъчнотии и да ви се случат в Живота, трябва да знаете, че те са строго математически определени и необходими за вашето развитие. Каквото да правите, вие не можете да ги избегнете - ако в една форма ги избегнете, те ще дойдат във втора, в трета и т.н.; ако в най-леката форма ги избегнете, те ще дойдат в по-тежка. Забелязано е, че това, от което човек най-много се страхува, на него именно налетява; и обратното е вярно: това, което човек най-много желае, и него ще постигне. От гледището на Школата на Бялото Братство страхът и съмнението в човека минават за негативни качества, които показват, че висшата Любов не е проникнала в неговото сърце; страхът и съмнението показват още, че висшата Мъдрост не е проникнала в човешкия ум. към втори вариант >>
- За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите - в това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си. (втори вариант)
За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите - в това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си. Първото качество на ученика е способността му да работи; той трябва да обича работата, всякога да е готов да работи. Един младеж, завършил университет, отива при един от учителите на една окултна школа и му казва, че иска да бъде негов ученик. В това време Учителят копае лозето и нищо не му отговаря. Той го запитва по един, по друг начин, а не взема мотиката, за да покопае заедно с Учителя - може ли при това положение да бъде ученик? Не, ученикът трябва да е работлив и досетлив - той трябва да вземе една мотика и да започне да работи заедно с Учителя си; така ще задава въпроси на Учителя, а последният ще отговаря и разговорът помежду им ще се поведе много естествено - те ще работят и ще разговарят. към втори вариант >>
- Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. (втори вариант)
Сега, като се говори за продължителност на времето, това е въпрос, който се отнася до съзнанието. Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до Слънцето в продължение на двеста и петдесет години; ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете до Слънцето за осем минути. Значи вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо - следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: „Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата? ". Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх. Например ако кажете една обидна дума на вашия приятел, в този момент вие изпитвате страх, че можете да го загубите - страхът показва, че вие сте в пространството и се безпокоите, че връзките между вас и приятеля ви могат да се скъсат. към втори вариант >>
- Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. (втори вариант)
Сега, като се говори за продължителност на времето, това е въпрос, който се отнася до съзнанието. Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до Слънцето в продължение на двеста и петдесет години; ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете до Слънцето за осем минути. Значи вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо - следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: „Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата? ". Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх. Например ако кажете една обидна дума на вашия приятел, в този момент вие изпитвате страх, че можете да го загубите - страхът показва, че вие сте в пространството и се безпокоите, че връзките между вас и приятеля ви могат да се скъсат. към втори вариант >>
- ". Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх. (втори вариант)
Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до Слънцето в продължение на двеста и петдесет години; ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете до Слънцето за осем минути. Значи вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо - следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: „Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата? ". Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх. Например ако кажете една обидна дума на вашия приятел, в този момент вие изпитвате страх, че можете да го загубите - страхът показва, че вие сте в пространството и се безпокоите, че връзките между вас и приятеля ви могат да се скъсат. към втори вариант >>
- А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението.
Само се съзнавате като човек, мислите, но нямате абсолютно никаква форма. Може ли да се роди страхът във вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие това, което иска. Когато в съзнанието се яви, че може да изгуби това, което има, се заражда страхът. За пример, човек го е страх да не би да изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението. Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му? Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. към беседата >>
- Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му?
Може ли да се роди страхът във вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие това, което иска. Когато в съзнанието се яви, че може да изгуби това, което има, се заражда страхът. За пример, човек го е страх да не би да изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението. Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му? Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. към беседата >>
- Съмнението показва, че интелектът е слаб.
А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението. Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му? Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си. И ако вашият ум е слаб, ще употребите синия цвят, ще възприемате сините вибрации на светлината, ще гледате да изтеглите сините вибрации на светлината, и тъй ще се усили вашата интелигентност. Този цвят, който имате сега – зеленият цвят, той е чисто материалистически. към беседата >>
- Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си.
То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си. И ако вашият ум е слаб, ще употребите синия цвят, ще възприемате сините вибрации на светлината, ще гледате да изтеглите сините вибрации на светлината, и тъй ще се усили вашата интелигентност. Този цвят, който имате сега – зеленият цвят, той е чисто материалистически. Ако искате да станете материалисти, гледайте само зелено, а ако мислите за зелено, тъй мислете все за къщи, за ниви, за пари; и за туй хората обичат зелено – той е любимият цвят на хората. В този цвят е потопена цялата еволюция, и затуй той е преобладаващият цвят в сегашната еволюция, материалистическият цвят. Страхът се дължи на отсъствие на сила. към беседата >>
- И следователно, всяко нещо, което не може да се докаже на физическото поле, произвежда съмнение.
Той не се доказва. И тогава ние можем да определим от тяхно гледище: Бог е същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, той е извън живота на хората. Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота. Е, как ще го определим? Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е, и тогава от тяхно гледище може ли да докажем това, което е безгранично, как ще го докажем, то не може да се докаже. И следователно, всяко нещо, което не може да се докаже на физическото поле, произвежда съмнение. А в същност ще знаете, че само нещата, които не се доказват, те са реални. Всички ония неща, които се доказват, това са спънки на реалността. Сега, като казвам не се доказва... Можем да мислим за тях, да разсъждаваме върху тях, да ги разгледаме, но не да ги доказваме във време и пространство. И тъй, когато съмнението проникне във вашите души, да знаете че вие сте по-близо до реалността. Сега може да зададете въпрос: „как тъй? към беседата >>
- И тъй, когато съмнението проникне във вашите души, да знаете че вие сте по-близо до реалността.
Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е, и тогава от тяхно гледище може ли да докажем това, което е безгранично, как ще го докажем, то не може да се докаже. И следователно, всяко нещо, което не може да се докаже на физическото поле, произвежда съмнение. А в същност ще знаете, че само нещата, които не се доказват, те са реални. Всички ония неща, които се доказват, това са спънки на реалността. Сега, като казвам не се доказва... Можем да мислим за тях, да разсъждаваме върху тях, да ги разгледаме, но не да ги доказваме във време и пространство. И тъй, когато съмнението проникне във вашите души, да знаете че вие сте по-близо до реалността. Сега може да зададете въпрос: „как тъй? “ – Да кажем, нямате приятел на света, в кого ще се съмнявате, можете ли да се съмнявате в него? – не може. Но като имате един приятел, може вече да се съмнявате в него. Следователно, може да се съмнявате само в реалността на нещата. към беседата >>
- Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалността.
“ – Да кажем, нямате приятел на света, в кого ще се съмнявате, можете ли да се съмнявате в него? – не може. Но като имате един приятел, може вече да се съмнявате в него. Следователно, може да се съмнявате само в реалността на нещата. Може да се съмняваш дали той мисли като тебе, дали има същите чувства, дали е на същата степен на развитие и т.н. Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалността. Страхът – тъй също. Ако нищо не виждаш, може ли да се страхуваш? От кого ще се страхуваш? Следователно, само като виждаш нещата може да се страхуваш. Може да се страхуваш само от това, което не можеш да си обясниш. към беседата >>
- Като влезете в една окултна школа, изкуствено ще ви създадат страх и съмнение.
Сега на физическото поле страхът и съмнението се зараждат естествено. А в окултната школа всякога ги образуват изкуствено. Като влезете в една окултна школа, изкуствено ще ви създадат страх и съмнение. Така е било в Индия, в стария Египет. Ще идете при някой учител, вие ще говорите, той ще мълчи, вие говорите, той нищо не продумва. Ден, два, три, като че вие не съществувате. Не че не съществувате; Някой ден ще ви създаде страх и вие ще кажете, че няма да отидете. Или ще ви даде някой урок и ще ви изплаши – ще ви изпита дали имате тези качества, дали вашата воля е развита; дали вашият ум схваща; дали само имате негативни качества. към беседата >>
- От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала.
И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то идва, и двете идват. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение. към беседата >>
- При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение.
И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то идва, и двете идват. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение. към беседата >>
- Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха.
Да кажем, ако вие се движите с особен трен, вие ще отидете за 250 години до слънцето, толкова време ви трябва. Ако се движите с бързината на светлината, трябват ви 8 минути. Каква е разликата между 8-те минути и 250-те години? То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с един трен, може да се движи с бързината на светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. към беседата >>
- Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение.
Ако се движите с бързината на светлината, трябват ви 8 минути. Каква е разликата между 8-те минути и 250-те години? То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с един трен, може да се движи с бързината на светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. към беседата >>
- А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението.
То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с един трен, може да се движи с бързината на светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. Сега едно малко обяснение: да кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може да го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може да се скъсат. към беседата >>
- Съмнението ще дойде в ума ви.
Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. Сега едно малко обяснение: да кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може да го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може да се скъсат. към беседата >>
- И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание.
Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. Сега едно малко обяснение: да кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може да го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може да се скъсат. към беседата >>
- Две правила ще ви дам, после трето: „ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш, ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш“.
Две правила ще ви дам, после трето: „ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш, ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш“. Туй са две правила, които ще внесете, изпитайте ги да видите колко тия правила са верни. Ще мислите върху тях. Изисква се сериозна мисъл. През празното време, което имате, занимавайте се с тия размишления и разсъждения, пресейте съвременната философия, всички философски мисли сейте и не бойте се. Всички списатели сейте ги и туй което остане във вашето решето, него дръжте; което остане в решетото, в тия правила, то е ценно. към беседата >>
- Страхът, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията. (втори вариант)
Когато Любовта действа в човека, тя се нагажда според степента на неговото развитие и според състоянието на неговото духовно тяло. Като знаете това, не спъвайте Духа, Който работи във вас. Ако го спъвате, вие вредите на себе си. Той прекарва инсталацията на човешкия организъм. Докато не е завършена, вие нямате право да пипате нейните ключове. Страхът, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията. И в края на краищата човек се разстройва и разрушава организма си. Какво представляват страхът и съмнението? Те са отрицателни сили, които проникват в сърцето и в ума на човека. Страхът обладава сърцето, а съмнението – ума. Човек се страхува да не изгуби живота си преждевременно. към втори вариант >>
- Какво представляват страхът и съмнението? (втори вариант)
Ако го спъвате, вие вредите на себе си. Той прекарва инсталацията на човешкия организъм. Докато не е завършена, вие нямате право да пипате нейните ключове. Страхът, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията. И в края на краищата човек се разстройва и разрушава организма си. Какво представляват страхът и съмнението? Те са отрицателни сили, които проникват в сърцето и в ума на човека. Страхът обладава сърцето, а съмнението – ума. Човек се страхува да не изгуби живота си преждевременно. Ако някой обещае да ти даде пари, но закъснее с няколко дена, ти веднага започваш да се съмняваш. Който се съмнява в хората, може да се усъмни и в Бога. към втори вариант >>
- Страхът обладава сърцето, а съмнението – ума. (втори вариант)
Докато не е завършена, вие нямате право да пипате нейните ключове. Страхът, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията. И в края на краищата човек се разстройва и разрушава организма си. Какво представляват страхът и съмнението? Те са отрицателни сили, които проникват в сърцето и в ума на човека. Страхът обладава сърцето, а съмнението – ума. Човек се страхува да не изгуби живота си преждевременно. Ако някой обещае да ти даде пари, но закъснее с няколко дена, ти веднага започваш да се съмняваш. Който се съмнява в хората, може да се усъмни и в Бога. Когато се съмнявате и в най-добрия си приятел, вие се съмнявате и в Божественото начало в него. Слушате, че той ви говори, но се съмнявате дали това, което ви разказва, иде от Бога, или от хората. към втори вариант >>
- Всяко прекъсване на известна енергия произвежда страх, смущение и съмнение. (втори вариант)
Защо не кажете Истината? Кажете, че имате пари, но нямате разположение да му услужите. За да не се страхувате, услужете на приятеля си като на брат, а не назаем. Който дава пари назаем, лесно разваля отношенията си с онези, на които е услужил. Като изучавате проявите на страха, ще видите, че той не се явява там, където Божествената Любов не действа, или на мястото, където се прекъсва. Всяко прекъсване на известна енергия произвежда страх, смущение и съмнение. Проявявайте навсякъде Любовта, за да държите страха вън от себе си. Като видите, че някой направил някаква погрешка, не го критикувайте, но приложете Любовта си към него – помолете се да се справи той с положението си. Това значи да бъде човек смел. Смелостта не е грубост. Смел е този, който може да каже истината с езика на Любовта. към втори вариант >>
114. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, НБ , София, 4.6.1922г.,
- “ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение.
Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото? “ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение. Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята. Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим. към беседата >>
115. Окултна хигиена / Природна хигиена, ООК , София, 8.6.1922г.,
- За пример, имате съмнение, във вас се заражда съмнение в самия себе си.
Аз сега следа, правя един опит и забелязвам от известно време се заражда една атмосфера, вие всинца ставате повече положителни и вследствие на това се заражда една борба на разединение. Всички сте станали с голям запас от електричество. Туй електричество ние искаме да го впрегнем за осветление. Умът ви е станал повече активен в отрицателен смисъл. Сега главното е, по какъв начин можем да изправим нашите недъзи. За пример, имате съмнение, във вас се заражда съмнение в самия себе си. В даден момент вие се съмнявате в себе си. Дава ви се задача и казваш: „тази задача аз не мога да реша“. Допуснете ли вие съмнението в себе си, ще кажете: „Аз в себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам“. Но и в Бога се съмняваш. Аз съм слушал един православен свещеник, той казваше: „Не сме само ние грешни, понякога и Господ греши, не само ние грешим и Той греши“. към беседата >>
- Допуснете ли вие съмнението в себе си, ще кажете: „Аз в себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам“.
Умът ви е станал повече активен в отрицателен смисъл. Сега главното е, по какъв начин можем да изправим нашите недъзи. За пример, имате съмнение, във вас се заражда съмнение в самия себе си. В даден момент вие се съмнявате в себе си. Дава ви се задача и казваш: „тази задача аз не мога да реша“. Допуснете ли вие съмнението в себе си, ще кажете: „Аз в себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам“. Но и в Бога се съмняваш. Аз съм слушал един православен свещеник, той казваше: „Не сме само ние грешни, понякога и Господ греши, не само ние грешим и Той греши“. Значи, от своите погрешки той казва, щом аз греша, то и Господ и Той ще прави погрешки. Ние трябва да избегнем абсолютно погрешките, по възможност трябва да ги избягваме. Добре тогава, как бихме се справили с туй съмнение? към беседата >>
- Добре тогава, как бихме се справили с туй съмнение?
Допуснете ли вие съмнението в себе си, ще кажете: „Аз в себе си се съмнявам, но в Бога не се съмнявам“. Но и в Бога се съмняваш. Аз съм слушал един православен свещеник, той казваше: „Не сме само ние грешни, понякога и Господ греши, не само ние грешим и Той греши“. Значи, от своите погрешки той казва, щом аз греша, то и Господ и Той ще прави погрешки. Ние трябва да избегнем абсолютно погрешките, по възможност трябва да ги избягваме. Добре тогава, как бихме се справили с туй съмнение? Да кажем много ученици се спират върху следующата задача: „Аз ще свърша окултната наука, школата, но след туй какво ще стане? Ще имам знание. Е какво след туй? “ Почва да философствува „какво след туй“, „какво след туй“. И най-после ще изкара, че няма нищо. към беседата >>
116. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922г.,
- Задачите, които ви се дават, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание; и най-малкото съмнение е спънка: достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете. (втори вариант)
Задачите, които ви се дават, трябва да се изпълняват без съмнение и колебание; и най-малкото съмнение е спънка: достатъчно е само да помислите, че може и без дадената задача, за да се спънете. Даде ли ви се някоя задача, тя трябва да се изпълни без никакви разсъждения; щом изпълните задачата и видите резултата, тогава можете да разсъждавате колкото искате. Който иска да бъде ученик, преди всичко той трябва да приложи своята разумна воля - защо? Такъв е законът в Божествения свят - там първо се действа, а после се размишлява. В човешкия свят е тъкмо обратно - там първо трябва да се мисли, а после да се действа. Според интуицията, която е закон на Божествения свят, щом почувстваш, щом възприемеш нещо от този висок свят, ти веднага трябва да действаш, а после ще размишляваш върху последствията. към втори вариант >>
- Всяка задача трябва да се изпълни без съмнение и колебание.
Сега задачата, която ви дадох, ще изпълните в най-слаба форма, но следующата, която ще дам, ще бъде по-трудна. Тогава ще дам само на онези, които може да изпълнят. Всяка задача трябва да се изпълни без съмнение и колебание. Щом има колебание, спъва. Щом кажеш в себе си: „Може и без тази задача“, то е спънка. Задачата дадена – казано, свършено. Трябва да се изпълни, никакви разсъждения. Като свършите задачата, имате резултати, тогава върху резултата може да размишлявате. към беседата >>
118. Мечешкият капан!, ООК , София, 29.6.1922г.,
- Не знаете ли от какво произтича туй съмнение?
Имате ли определено мнение, като станете при кого трябва да идете? И като станете сутрин, като се обърнете към Бога, трябва да знаете, дали е горе. Вие не Го знаете къде е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате в природата, усъмните се. Не знаете ли от какво произтича туй съмнение? Представете си, че аз и вие сме в две съседни станции. Ние сме съединени с телефони, телеграфи и други средства за съобщение, но представете си, че прекъснат съобщенията на телеграфите и телефоните и ние ще се изолираме. Тогава ние съществуваме, без да се съобщаваме. Ако вие отправите в ума си една престъпна мисъл, да кажем някоя вечер вие си лягате, минала ви е някоя престъпна мисъл, но не сте я възпрели, станете сутрин, не сте разположен, всички съобщения с природата, с Бога са прекъснати. Чувствате се неразположен. към беседата >>
119. Превръщане на енергиите, ООК , София, 4.8.1922г.,
- Неговата воля трябва да бъде Божествената Воля, която трябва да изпълним без никакво съмнение.
Някой ще кажат: Мене този дух ми говори тъй. Този Дух на всинца ни еднакво трябва да говори. Дух, който на мене едно говори, на тебе друго, той не е този истинският Дух. Едно трябва да ни говори той. Туй разпореждане и за мене, и за тебе, и за всинца ни, е едно. Неговата воля трябва да бъде Божествената Воля, която трябва да изпълним без никакво съмнение. И тогава резултатите ще бъдат отлични. Моята опитност е: Там дето се изпълнява Волята Божия, всякога има добри резултати, без никакво изключение. Там, дето най-малко се отклоним от Волята Божия, веднага идват лошите последствия. към беседата >>
120. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки, ИБ , В.Търново, 17.8.1922г.,
- Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой.
Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: "Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко" - и може да заспите. Това са ред изкушения. към беседата >>
121. Съвършеният мъж, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши.
Кой за каквото е способен, трябва да му се даде поле да се прояви. Туй се изисква сега от вас и, както ви казах тази сутрин, всички ще минете по закона на Любовта и ще дадете обещание за една година: готови ли сте, каквото ви кажат, да го изпълните – без никакви уговорки? Да или не? После няма да кажете: „Аз така не мислeх.“ Вие ще си премерите силите и ще видите дали може да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства. Ще ви се яви нов подтик за работа, ще ви покажат нови методи за работа. Другояче, колкото и да ви разправям, няма да го разберете. Достатъчно е два пъти да се качите на Мусала и много нещо ще научите: другояче ще разберете живота, други разбирания ще имате. Ако се качите вечерно време, съвсем друго нещо ще е, още по-добре ще разберете – просветление иде. към беседата >>
122. Новият ден (Утринна беседа, без заглавие), СБ , В.Търново, 21.8.1922г.,
- И като почнете да виждате, не пипайте нещата, които виждате, защото всяко пипане е едно съмнение в това, че виждаш.
Ние вече няма да ходим с пипане, мина вече пипането – с виждане ще ходим! Всичките религии на старата култура все с пипане ходят, ние с виждане ще ходим. Досега всички вие сте искали да виждате, сега вече ще виждате, ще започнете да виждате. И като почнете да виждате, не пипайте нещата, които виждате, защото всяко пипане е едно съмнение в това, че виждаш. Туй, което виждаш, не го пипай! Светлината, която виждате, може ли да я пипнете? Туй, което не се пипа, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. Туй, което се вижда, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. И тъй, вие виждате реалното, вечното, а пипате временното и преходното. към беседата >>
123. Работа за новия живот, СБ , В.Търново, 22.8.1922г.,
- Приложете ги върху себе си, докато във вас не остане абсолютно никакво съмнение.
Туй е за учениците на Окултната школа. Тези правила, които ви давам, не ходете да ги опитвате в света. Приложете ги върху себе си, докато във вас не остане абсолютно никакво съмнение. Ще направите най-напред един опит – той излезе несполучлив; втори, трети са все несполучливи. Казвате си: „Тази работа може да не е тъй, както се говори.“ – Не, тъй е, тъй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат за мене: „Вчера там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го.“ Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бях нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. към беседата >>
125. Правила и мерки за избягване на всички погрешки, СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг.
Сега, тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите дали този е Пътят или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. към беседата >>
126. Вътрешното разбиране на духовния живот на Ученика, ИБ , СБ , В.Търново, 30.8.1922г.,
- Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство.
Сега ще запитате как се усеща това влияние. Ако почувствате Чистота в сърцето си, Божията Любов се е проявила. Ако умът ви добие Светлина, Божествената Мъдрост е упражнила влияние. И ако усетите духа си свободен, Божията Истина се е вселила в душата ви. В противен случай, само външното изпълнение на наряда няма да бъде нищо друго освен един обичай или религиозна форма. Когато се проучват нещата по буквата, всякога се поражда едно отвращение, съмнение, недоволство. Вашето съзнание трябва да схване, да се отвори за Божествената Светлина, след което ще се яви това хубаво ухание, както се явява у цветята. Всички възвишени души ще дойдат да вземат от този нектар, който се крие у човека. Съществува обмяна между човешката душа и тези възвишени духове. Ако душата не се е разтворила като цвят, те идват и след като не намерят нищо, отиват си; а ако дойдат и намерят нещо, те оставят своето благословение. Затова ви казвам, че трябва да пазите онези, които са поели задължението да живеят абсолютно без никаква лъжа. към беседата >>
127. Съвети и наставления за Учениците, СБ , ИБ , В.Търново, 3.9.1922г.,
- Щом ви се каже, у вас да няма никакво съмнение, ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне.
Ако ви срещне Христос, ще придобиете такова здраве, каквото не сте имали досега. Досега сте били с болести, с едно-друго. Сега туй здраве може да го имате и днес, тогава ще имате едно здраве с разширение. Да, на всинца ни трябва вяра, детинска вяра ни трябва. Сега знаете ли вярата какво е? Щом ви се каже, у вас да няма никакво съмнение, ако имате вяра, съмнението веднага ще изчезне. Тази вяра превръща нещата. Като ви кажа аз, че ще станете добри, и да станете такива. Като ви кажа, че имате знания, че ще станете богати, моментално да станете такива и да повярвате. Но кажете ли в душата си: "Пак ние да го видим", вие ще измените условията. Божествените неща стават веднага. към беседата >>
- Пораздразнен си, дойде съмнение, неверие, казвате: "Ако е Христос на моето място, как ще постъпи?
Тъй направи и Петър. Поискаха му данък, плати си той. Христос хляб нямаше и хамбари нямаше с жито, но когато дойдеше време да нагости гостите, благославяше и оттук, и оттам намираше. Дойде някой гладен при вас, казвате: "Ако е Христос, какво ще направи? " Ще го нахрани. Пораздразнен си, дойде съмнение, неверие, казвате: "Ако е Христос на моето място, как ще постъпи? " (В това време птичката мило-мило обикаляше около нас.) Не се бойте, това е една малка душа, която за в бъдеще... към беседата >>
- И Христос, като изведе Своите ученици над гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви съмнение у тях.
И Христос, като изведе Своите ученици над гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви съмнение у тях. Той им показа начин как да се трансформират, а те, със своята нова философия, почнаха да разискват дали нагоре отиде, как отиде и изгубиха. Той им показа начин, как да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците, в своите разсъждения изгубиха ключа, и сега казват: "Нагоре отишъл." Туй "нагоре" не е нагоре. Казва там Писанието, че като отивал нагоре, дошъл до едно място, облаците го взели и се изгубил пред лицето им. Туй "изгубил се" показва съмнението. Като се изгубил из облаците, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. към беседата >>
- Туй "изгубил се" показва съмнението.
И Христос, като изведе Своите ученици над гората и се възнесе, те се зарадваха, но пак се яви съмнение у тях. Той им показа начин как да се трансформират, а те, със своята нова философия, почнаха да разискват дали нагоре отиде, как отиде и изгубиха. Той им показа начин, как да се трансформират от едно състояние в друго, но учениците, в своите разсъждения изгубиха ключа, и сега казват: "Нагоре отишъл." Туй "нагоре" не е нагоре. Казва там Писанието, че като отивал нагоре, дошъл до едно място, облаците го взели и се изгубил пред лицето им. Туй "изгубил се" показва съмнението. Като се изгубил из облаците, учениците Христови не можаха да проследят Неговото отиване зад облаците, Неговото отиване до Царството Божие. И действително, сегашният християнски свят само в облаците Го виждат, зад облаците нищо друго не могат да видят, затова оттам Го очакват те. към беседата >>
128. Празникът на труда, СБ , ИБ , В.Търново, 22.9.1922г.,
- Абсолютно се изключва всяко съмнение в Школата!
Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог. Когато говоря за Любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота. Но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Когато дойде Любовта, не трябва да се съмняваме. Аз вярвам, че вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в Школата! Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за Живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. към беседата >>
- Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си.
Когато говоря за Любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота. Но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Когато дойде Любовта, не трябва да се съмняваме. Аз вярвам, че вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в Школата! Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за Живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми“? към беседата >>
- Съвременната наука казва, че знанието започва със съмнение.
Съвременната наука казва, че знанието започва със съмнение. Трябва човек да се съмнява, за да дойде до истинското знание. Нямам нищо против това разбиране, но според мене, съмнението, само по себе си, е отричане па една велика истина. Например, ти се съмняваш в своя приятел, мислиш, че не е искрен спрямо тебе. Може да се съмняваш, но ти не подозираш, че твоят приятел е далновиден, отдалеч предвижда, какво може да стане. Затова постъпва по един или друг начин с тебе. към беседата >>
- Нямам нищо против това разбиране, но според мене, съмнението, само по себе си, е отричане па една велика истина.
Съвременната наука казва, че знанието започва със съмнение. Трябва човек да се съмнява, за да дойде до истинското знание. Нямам нищо против това разбиране, но според мене, съмнението, само по себе си, е отричане па една велика истина. Например, ти се съмняваш в своя приятел, мислиш, че не е искрен спрямо тебе. Може да се съмняваш, но ти не подозираш, че твоят приятел е далновиден, отдалеч предвижда, какво може да стане. Затова постъпва по един или друг начин с тебе. Всъщност, той е благороден, добър човек. След време ти се убеждаваш в това. към беседата >>
- Обаче, днес съмнението играе важна роля в света.
Например, ти се съмняваш в своя приятел, мислиш, че не е искрен спрямо тебе. Може да се съмняваш, но ти не подозираш, че твоят приятел е далновиден, отдалеч предвижда, какво може да стане. Затова постъпва по един или друг начин с тебе. Всъщност, той е благороден, добър човек. След време ти се убеждаваш в това. Обаче, днес съмнението играе важна роля в света. Ако не си разумен и се подаваш на съмнението, често ще попадаш в грешки. Например, имаш 4–5 хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Един ден дойде приятелят ти на гости, разговаряте се добре и, като си отиде, потърсиш парите си, но не ги намираш. Изведнъж съмнението пада върху приятеля ти. Казваш: Освен него, нямаше друг човек вкъщи. към беседата >>
- Ако не си разумен и се подаваш на съмнението, често ще попадаш в грешки.
Може да се съмняваш, но ти не подозираш, че твоят приятел е далновиден, отдалеч предвижда, какво може да стане. Затова постъпва по един или друг начин с тебе. Всъщност, той е благороден, добър човек. След време ти се убеждаваш в това. Обаче, днес съмнението играе важна роля в света. Ако не си разумен и се подаваш на съмнението, често ще попадаш в грешки. Например, имаш 4–5 хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Един ден дойде приятелят ти на гости, разговаряте се добре и, като си отиде, потърсиш парите си, но не ги намираш. Изведнъж съмнението пада върху приятеля ти. Казваш: Освен него, нямаше друг човек вкъщи. И почваш да мислиш, че той ги е взел. към беседата >>
- Изведнъж съмнението пада върху приятеля ти.
След време ти се убеждаваш в това. Обаче, днес съмнението играе важна роля в света. Ако не си разумен и се подаваш на съмнението, често ще попадаш в грешки. Например, имаш 4–5 хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Един ден дойде приятелят ти на гости, разговаряте се добре и, като си отиде, потърсиш парите си, но не ги намираш. Изведнъж съмнението пада върху приятеля ти. Казваш: Освен него, нямаше друг човек вкъщи. И почваш да мислиш, че той ги е взел. Продължаваш да търсиш парите и най-после ги намираш. Значи, твоето съмнение е неоснователно. към беседата >>
130. Правила за Окултната школа, ООК , Русе, 1.10.1922г.,
- Никакво колебание, никакво съмнение!
Никакво колебание, никакво съмнение! Докато влезеш в Школата, ще обмислиш хубаво, но там, в Школата, не се позволява никакво колебание. (Ще направиш опит, ще видиш резултатите, но преди да имаш резултати, никакво философстване не се позволява.). Учителят казва: „Посей това семе! “ Никаква философия! Ти ще го проучиш, ще научиш най-първо начина на неговото прорастване, после цъфтене, зреене, и като получиш семката, тогава ще разбереш. към беседата >>
132. Възлюби го, НБ , София, 22.10.1922г.,
- В мене няма никакво пропукване на съзнанието; няма абсолютно никакво съмнение за вечното, за реалното, защото ние живеем вътре, в този свят.
Сега ние сме пред един от великите опити в света. Понякога аз съжалявам, че даже мои ученици криво тълкуват думите ми. В моето съзнание думите имат само едно значение. В мене няма никакво пропукване на съзнанието; няма абсолютно никакво съмнение за вечното, за реалното, защото ние живеем вътре, в този свят. Ние го знаем какъв е; той не е такъв, както учат философите; не е такъв, какъвто го представят и разните религии. Те тъй го рисуват, тъй го обясняват, но сами са виновни за това. Ще ви разясня мисълта си. Някой рисува една картина сутрин, при зазоряване. Картината ще бъде такава според светлината, при която рисува художникът. към беседата >>
133. Станете да отидем!, НБ , София, 29.10.1922г.,
- Любовта изключва и съмнението.
Тя е вътрешна сила, която не се изказва с думи. Можеш да не говориш нищо за любовта, но достатъчно е да погледнеш човека, за да познае той, има ли любов, или няма. Любовта изключва всички противоречия, в смисъл, че примирява човека с противоречията. – Защо? – Защото огънят на любовта е силен и изгаря всичко, което срещне на своя път. Любовта изключва и съмнението. Тя допуща само онова съмнение, което подтиква човека към истинското знание. Следователно, ако се съмняваш, търси причината на твоето съмнение. Аз съм религиозен, не се съмнявам. – Не е там въпросът. Важно е, уверен ли си в своята вяра. към беседата >>
- Тя допуща само онова съмнение, което подтиква човека към истинското знание.
Можеш да не говориш нищо за любовта, но достатъчно е да погледнеш човека, за да познае той, има ли любов, или няма. Любовта изключва всички противоречия, в смисъл, че примирява човека с противоречията. – Защо? – Защото огънят на любовта е силен и изгаря всичко, което срещне на своя път. Любовта изключва и съмнението. Тя допуща само онова съмнение, което подтиква човека към истинското знание. Следователно, ако се съмняваш, търси причината на твоето съмнение. Аз съм религиозен, не се съмнявам. – Не е там въпросът. Важно е, уверен ли си в своята вяра. към беседата >>
135. Музика и пеене – средство за тониране, ООК , София, 19.11.1922г.,
- Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал.
Няма да го буташ. Има някои неща, които сега съвършено не трябва да ги буташ. Иска се едно малко бутане, за да рухнат. Тия неща временно ще ги оставим, докато съградим новото. И после, вие казвате: „Господ знае“. Че Господ знае, аз нямам никакво съмнение, но и ние трябва да знаем, какво Той знае и какво ни е заповядал. Трябва да го знаем! Ние сме дошли като някои готованци. Вие казвате: „Господи, ти знаеш“. Не, ти си ученик, имаш задължения, определена работа – и труд, и мъчения ще имаш. Някой път ще те пратят в ада, няма да се откажеш. към беседата >>
- В търсене и придобиване на истината, не се позволява абсолютно никакво съмнение.
към Божественото. Не е важно, как те схващат своя стремеж. За да постигнат стремежа си, нужно им е знание и смелост. Никакво съмнение не се позволява. Човек може да се съмнява отвън, но не и вътрешно. В търсене и придобиване на истината, не се позволява абсолютно никакво съмнение. Впрочем, това зависи от разбирането на човека. В разбирането има степени на градация. Що е истина? За да разберете, дали една дума съдържа в себе си истината, трябва да проверите, доколко тя е музикална, доколко е пластична. Изпейте думата „истина", да видите, доколко се подава на модулация, дали е огъваема, или не. към беседата >>
137. Практическо приложение на окултната музика, ООК , София, 26.11.1922г.,
- Гневът, съмнението, ядът, безверието, всички тия неща рушат гърлото.
Когато минавате от сегашната музика в окултната, вие ще имате един преходен период. И в това, както се сменят гамите от една в друга, ще се научите да сменяте гамите и да минавате от едно състояние в друго. Някой път става у вас едно притъпяване на гласа. Притъпяването на гласа се дължи на това, че не сте се научили да контролирате вашата воля. Ще я пренесете в гортана си, ще правите известни упражнения, да владеете вашия ларинкс, да пренасяте разумно волята си. Гневът, съмнението, ядът, безверието, всички тия неща рушат гърлото. Може някой да е много талантлив, но тия отрицателни качества постепенно ще повлияят на неговия гортан, а след туй ще повлияят и на неговата мисъл. Ти се съсредоточаваш, искаш да се изкажеш и тази мисъл постепенно се проектира чрез твоя гортан. А самата реч, и тя се изразява по един музикален начин. За пример, като кажете: „Аз искам“, това е музика. И първоначалният език е бил чисто музикален, но с грехопадението на хората са останали звукове, които нямат музика в себе си. към беседата >>
138. Дойде да послужи, НБ , София, 3.12.1922г.,
- Този закон работи тогава, когато в човека няма съмнение.
Като се храниш така, ще се радваш и веселиш. Като ядеш ябълка, трябва да вложиш всичката си любов в нея, да влезеш в положението на дървото, което я родило. И душата ти да се свърже с всички същества, които са работили за нея. Ако така обикнеш ябълката и я приемеш в себе си, ти ще придобиеш повече енергия, отколкото придобитата енергия за цяла година. Но затова се изисква знание, вяра. Този закон работи тогава, когато в човека няма съмнение. То прекъсва всички токове, всички връзки между съществата. Щом се усъмниш, страданията идат. — Защо страдаме? — Защото се съмнявате. Години наред аз правя опити в разни направления, с най-благородните и благочестиви хора, и се чудя, колко лесно се съблазняват! към беседата >>
139. Ще ви научи, НБ , София, 10.12.1922г.,
- Съвременните хора страдат от хроническо съмнение.
Като слушал речта, турчинът казал: Кога донесоха този фонограф, и той научи вече турски език? Този човек е умствено ограничен и не може да си представи, как е възможно, в толкова малко време, една машина да научи турски език. Някога и вие разрешавате важни въпроси в кратко време, както се произвеждат речи на фонограф. Фонографът възпроизвежда решените въпроси, но сам той не ги разрешава. Лесно се декламират стихотворения, но не се пишат лесно. Съвременните хора страдат от хроническо съмнение. Ще кажете, че в науката съмнението е необходимо. И с това съм съгласен, но мога и да възразя. Ще кажете, че прането е необходимо. Съгласен съм и с това, но ако перете чиста дреха десет пъти наред, какво придобива тя? Ако перете нечиста дреха няколко пъти, има смисъл. към беседата >>
- Ще кажете, че в науката съмнението е необходимо.
Този човек е умствено ограничен и не може да си представи, как е възможно, в толкова малко време, една машина да научи турски език. Някога и вие разрешавате важни въпроси в кратко време, както се произвеждат речи на фонограф. Фонографът възпроизвежда решените въпроси, но сам той не ги разрешава. Лесно се декламират стихотворения, но не се пишат лесно. Съвременните хора страдат от хроническо съмнение. Ще кажете, че в науката съмнението е необходимо. И с това съм съгласен, но мога и да възразя. Ще кажете, че прането е необходимо. Съгласен съм и с това, но ако перете чиста дреха десет пъти наред, какво придобива тя? Ако перете нечиста дреха няколко пъти, има смисъл. Да се съмняваш в порочния живот, има смисъл. към беседата >>
142. Правилният растеж на Ученика, ООК , София, 2.1.1923г.,
- Аз нямам никакво съмнение и в моя ум е определено след колко време тя ще принесе своята полза.
Като кажете, вие ще вярвате. В Божествения закон няма никакво изключение! Сега за пример аз седя и съдя: Дали ме разбраха тази вечер учениците? То е работа на съзнанието и самосъзнанието на човешкия живот. Когато аз работя в границите на Божествения живот и ви казвам една истина, туй, което ви казвам тази вечер, то ще принесе своята полза. Аз нямам никакво съмнение и в моя ум е определено след колко време тя ще принесе своята полза. Ще принесе. Защо? Защото вие всинца се намирате в известна тревога и не знаете как да оправите работите си, съзнавате, самосъзнавате се, мъчите се и всеки от вас иска да излезе от туй безизходно положение, всеки иска повече щастие. Всеки иска да подобри материалното си положение; всеки иска да подобри здравето си, семейните си отношения, отношенията между приятелите, всеки иска да усили своя ум, да облагороди своето сърце, да уякчи своята воля. Това са все стремежи. Как ще ги постигне? към беседата >>
- Съмнението съществува от хиляди години. (втори вариант)
Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна. Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. към втори вариант >>
- Време е човек да се освободи от съмнението. (втори вариант)
Идат нови учени, които изучават електричеството, магнетизма, радиоактивността не само от външната, физическата им страна. Ако тези сили се изучават само външно, ще се натъкнете на известно съмнение. Съмнението съществува от хиляди години. То се явява и в най-малките същества. Време е човек да се освободи от съмнението. Това ще стане, когато той се домогне до вътрешната страна на живота и явленията в природата. Има животни, които разбират някои неща, по-добре от хората. Например, кучето познава, кой човек е добър, и кой – лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. към втори вариант >>
145. Малките случаи, ООК , София, 5.2.1923г.,
- Защото с твоето съмнение ти увеличаваш страданието ми 10 пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на 10 километра надалеч.
Обаче ние можем да улесним този път на страданието. Не се съмнявайте! Та като дойде някой и каже: „Учителю, аз искам да взема твоя товар“, казвам му: Не се съмнявай, върви в пътя си! Товара си аз мога да нося. Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене! Защото с твоето съмнение ти увеличаваш страданието ми 10 пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на 10 километра надалеч. Казваш: „Този Учител“. Не, ти не се съмнявай в своя Учител! Аз взимам думата „Учител“ в специална форма, в специална идея. Не се съмнявай във великото, в Божественото, в проявлението на Божията Любов, която носи жертвата в себе си, която носи Мъдростта в себе си, която носи в себе си светлината, която носи Истината, свободата. Това са най-възвишените проявления на Божественото. към беседата >>
- В живота няма нищо по-приятно от това, да чувстваш окръжаващата среда, че хората, между които живееш, нямат съмнение в тебе.
Сега, разбира се, аз не искам в един ден да изпълните тия правила. Аз ви давам 10 години, да ги усвоите, пък вие може да ги усвоите и за един ден, за седмица, за месец, за една година и за две години. В живота няма нищо по-приятно от това, да чувстваш окръжаващата среда, че хората, между които живееш, нямат съмнение в тебе. Обичат те тъй искрено, всеки един от тях е готов да стори всичко, което душата му позволява. Това е благородно да се усещаш между своите. Няма по-хубаво състояние на земята от това! Да имаш 2–3 приятели, на които ти напълно може да разчиташ. И сега, такова общество ние трябва да направим и ще го направим туй общество, сега ще го направим, модел имаме вече, нали? към беседата >>
146. Свещеното правило, КД , София, 9.2.1923г.,
- Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение.
Господ е толкова взискателен, вие не можете да имате Божието благоволение, ако не сте абсолютно чист, не външна чистота. Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да пожертвувате всичко заради Него. Един в света има, за когото всичко може да се жертвува моментално, да се не спираш нито една стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено, тъй го аз наричам. Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: „Не разбрах смисъла на живота." - Защо? към беседата >>
- Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: „Не разбрах смисъла на живота." - Защо?
Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да пожертвувате всичко заради Него. Един в света има, за когото всичко може да се жертвува моментално, да се не спираш нито една стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено, тъй го аз наричам. Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: „Не разбрах смисъла на живота." - Защо? Смисълът на живота е Любов. Бог е Любов. Той е Мъдрост, Той е Истина. Моето желание е, аз спрямо вас имам две мнения. И те са следующите: Аз искам Божественото у вас да го подкрепя, да го възрастна. към беседата >>
147. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни, НБ , София, 11.2.1923г.,
- Чрез съмнение ли? (втори вариант)
Има една Божествена литература, до която трябва да се домогнем. Затова, човек търси път, метод, как да я придобие. Близо сме вече до Царството Божие. Остава само да се прокара път към него, да влезем в общение с това Царство. – Как ще се прокара този път? Чрез съмнение ли? Съмнението е необходимо само при търсене на истината, но как ще се приложи то? Съмнението е нож, с който малцина могат да си служат. В ръцете на опитния хирург, този нож ще извърши отлична работа. Обаче, същият нож, в ръцете на невежия, ще извърши големи пакости. Човек трябва да преценява нещата, да знае тяхната истинска стойност и предназначение. към втори вариант >>
- Съмнението е необходимо само при търсене на истината, но как ще се приложи то? (втори вариант)
Затова, човек търси път, метод, как да я придобие. Близо сме вече до Царството Божие. Остава само да се прокара път към него, да влезем в общение с това Царство. – Как ще се прокара този път? Чрез съмнение ли? Съмнението е необходимо само при търсене на истината, но как ще се приложи то? Съмнението е нож, с който малцина могат да си служат. В ръцете на опитния хирург, този нож ще извърши отлична работа. Обаче, същият нож, в ръцете на невежия, ще извърши големи пакости. Човек трябва да преценява нещата, да знае тяхната истинска стойност и предназначение. към втори вариант >>
- на заемъ.“ Дадете ми, но ви мине мисъльта: Дали ще ми ги върне той. Съмнение.
Сега, да ви обѣсня въ какво седи идеята. Нѣкой пѫть казвате: „Нали вѣрвамъ въ Христа.“ Вѣрвате, но всѣки день вашите вѣрвания се различаватъ. Допуснете, че азъ съмъ вашъ приятель, дойда единъ день и ви казвамъ: „Дайте ми 1,000 лв. на заемъ.“ Дадете ми, но ви мине мисъльта: Дали ще ми ги върне той. Съмнение. Слѣдъ една седмица азъ ги връщамъ. Втори пѫть дойда, казвамъ ви: Дайте ми 2,000 лв. на заемъ. Дадете ми, но пакъ ви мине мисъльта: ами ако не ги върне. Тъй се случва, обаче, че не мога на сѫщия день да ги върна, закъснявамъ съ единъ день. към беседата >>
148. Свещено правило, НБ , София, 11.2.1923г.,
- След два-три дни ги получаваш, но той ти поисква две хиляди; услужваш му, но съмнението не те напуска, о Приятелят ти не успява да ги върне навреме и дори ти иска още три хиляди лева - какво ще правиш сега?
Нека остане в ума ви мисълта да служите на Бога беззаветно; светът да се обърне с главата надолу, вие да останете верни на тази идея. Няма сила в света, която може да ви ограничи; колкото и да ви ограничават, пак ще служите на Бога, ще изпълнявате волята Му - в това е вашата сила. - „Не е ли достатъчно, че вярваме в Христа? " Вярвате, но вярванията ви се подлагат на изпит. Вярваш в приятеля си, но като ти поиска хиляда лева, започваш да се съмняваш дали ще ги върне. След два-три дни ги получаваш, но той ти поисква две хиляди; услужваш му, но съмнението не те напуска, о Приятелят ти не успява да ги върне навреме и дори ти иска още три хиляди лева - какво ще правиш сега? Ето един изпит и за двамата. Съмнението в теб расте, докатоедин ден се отречеш и от Христа и кажеш: „Ще тръгна в широкия път". Не издържа изпита си. Каквото и да се яви на пътя ви, не допускайте съмнението в себе си - това е характер. Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите Истината. към беседата >>
- Съмнението в теб расте, докатоедин ден се отречеш и от Христа и кажеш: „Ще тръгна в широкия път".
- „Не е ли достатъчно, че вярваме в Христа? " Вярвате, но вярванията ви се подлагат на изпит. Вярваш в приятеля си, но като ти поиска хиляда лева, започваш да се съмняваш дали ще ги върне. След два-три дни ги получаваш, но той ти поисква две хиляди; услужваш му, но съмнението не те напуска, о Приятелят ти не успява да ги върне навреме и дори ти иска още три хиляди лева - какво ще правиш сега? Ето един изпит и за двамата. Съмнението в теб расте, докатоедин ден се отречеш и от Христа и кажеш: „Ще тръгна в широкия път". Не издържа изпита си. Каквото и да се яви на пътя ви, не допускайте съмнението в себе си - това е характер. Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите Истината. към беседата >>
- Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение.
Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка? към беседата >>
- Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле.
Та, първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя. Смел трябва да бъде окултният ученик! Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле. Аз съм бил много внимателен към вас. За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! към беседата >>
- За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата.
И тъй, за да не се съмнявате в Учителя си, първо трябва да го опитате на физическия свят, после – в Духовния и най-после – в Божествения. Щом го изпитате в трите свята, тогава идете при него да се учите. Учителят трябва да има три дипломи, от които да се вижда, че е свършил университет или поне гимназия на физическия свят, той трябва да е свършил прогимназия в Духовния свят и основно училище или забавачница в Божествения свят – истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако и при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в самия него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото и да чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да тълкува, да превежда нещата. Преводът трябва да бъде трояк – от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно. към беседата >>
154. Произход на правите мисли, ООК , София, 8.3.1923г.,
- Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали.
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? към беседата >>
- Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“.
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. към беседата >>
- „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението.
Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? към беседата >>
- „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението.
“ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. към беседата >>
- И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“.
„Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. към беседата >>
- Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не.
Вярата изскочи: „Как? От памтивека все с вяра се занимавам, има вяра! “ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? към беседата >>
- Откъде произтича съмнението?
“ – „Ама хората не са умни, глупав е човекът.“ Дойде разсъдъкът: „Как? Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? към беседата >>
- Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението.
Не, господа, тази работа аз я нареждам, с тази работа аз се занимавам“. И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. към беседата >>
- Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението.
И след като се изредят всички членове в камарата, съмнението каже: „Признавам ви, господа, правата, но аз оставам при особено мнение“. Тогава питам туй съмнение, което оспорва дали има право, или не. Право има в света, милосърдие има, любов към Бога има, вяра има, всичко има в света. Откъде произтича съмнението? Когато вие съпоставите две несъвместими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнението. Когато две идеи не са поставени на тяхното място, ражда се съмнението. За пример, може ли вие да създадете условия за приятелство между един охлюв и една птица? Можете ли да ги съпоставите? После, може ли да съпоставите една риба вътре в океана и една пчела? Да кажем за пример, че съчинявате следното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала във водата. Но скачането на рибата не произлязло от любов за пчелата, други са причините. към беседата >>
- Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена.
Съмнението ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнението ще се яви в този смисъл, че работите не са добре съпоставени. „Съмнявам се дали тази работа е направена добре.“ Ще погледна и ако намеря, че всичките части са така на място и работата е добре направена, съмнението изчезва. Психологически съмнението произлиза от факта, че виждаме какво работата ни не е завършена. Някой път се съмнявате в чувствата си. Казваш: „Обичам този човек“, но като се върнеш вечерта, вземеш да се съмняваш. Кажеш си: „Дали го обичам? “ Ама защо се съмняваш? Пипнал си се на слабото място, казваш си: „Ако този, когото обичам, ми поиска 10,000 лева, мога ли да му дам? към беседата >>
- Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън.
И тъй, всички ония прави мисли са мисли, които творят. Сега вие нали се готвите да бъдете ученици на окултната Школа? Вие мислите, че сте ученици на окултната Школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви са качествата на един окултен ученик? Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. към беседата >>
- Съмнението е един признак на невежество.
Окултният ученик се отличава по това, че в ума му съмнението всякога стои отвън. Той няма абсолютно никакво съмнение. Всеки един от вас трябва да е преживял съмнението. Който се съмнява, той е в противителния стадий на своето ученичество, защото вещият човек не се съмнява. Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. към беседата >>
- Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек.
Който знае, той не се съмнява, а който не знае, той всякога се съмнява. Съмнението е един признак на невежество. Тъй го определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. към беседата >>
- А тази предпазливост може да се превърне на съмнение.
Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй. А тази предпазливост може да се превърне на съмнение. След като направиш нещо, може да се съмняваш дали си го направил. И тъй, като живеете тук на земята, едновременно вие се приготвяте за ученици на Божествената Школа. Това е най-красивият живот. След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името – ученик на Божествената Школа! В този свят няма да отидеш като някой си господин, граф, няма да минеш за госпожа или госпожица. към беседата >>
155. Видѣхме Господа / Видяхме Господа, НБ , София, 11.3.1923г.,
- – Аа, туй, което азъ уча го зная много добре, и го прилагамъ, правя опитъ, въ мене нѣма никакво съмнение върху този важенъ въпросъ.
– Ти, който произнасяшъ тия стихове, ти очисти ли сълзитѣ ѝ? – Ама другитѣ. Не е въпросътъ за другитѣ. Азъ съмъ душа, азъ ви говоря на васъ истината. Нѣкои казватъ: Какво съмъ училъ? – Аа, туй, което азъ уча го зная много добре, и го прилагамъ, правя опитъ, въ мене нѣма никакво съмнение върху този важенъ въпросъ. Досега всички съмнения ми сѫ пратени. Ти си такъвъ, но не се съмнявамъ. Азъ не мога да се съмнявамъ въ великото, въ възвишеното, въ туй, което живѣе вѫтрѣ въ мене, което живѣе въ всичкитѣ хора. Не може да се съмнявамъ, нито въ моя Господь се съмнявамъ, нито въ вашия Господь. Азъ вѣрвамъ на себе си тъй, както вѣрвамъ и на васъ. към беседата >>
156. Влияние на планетите, ООК , София, 12.3.1923г.,
- Без страх и без съмнение в този път!
Сега, ако посещавате една школа, каквато и да е, където и да е, била тя в Индия, в Китай, в Тибет, в Америка или в Германия, във всички тия братства има едно и също правило: всички ще ви подложат на изпит. Във всяка една окултна Школа правилото навсякъде е едно и също. И в двете школи, тази на Бялото Братство и тази на черното братство, правилото е едно и също. Най-първо, ученикът ще се изпита верен ли е, или не. Вярност, смелост се изисква. Без страх и без съмнение в този път! Придобиете ли туй качество, тогава ще пристъпим към първите уроци на онова истинско знание, за да се освободи духът ви от връзките на материята, ограниченията и престъпленията. Тогава ще се познаете и ще почнете с Любовта. Аз зная тука един младеж, който принадлежеше към една баптистка секта. Като се обърна към Христа, почувства се тъй бодър, тъй смел, че си казваше: „Който пехливан да ми излезе насреща, ще мога да се боря с него“. Не се мина една година, яви се този пехливан и го бутна на земята. към беседата >>
- За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание.
В себе си трябва да го кажеш, но трябва и да го преживееш. Пък ако в душата ти влезе страх, ще се уплашиш и ще си кажеш: „Може тук да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана някой инвалид. Такъв един глупав опит не правя“. „Още веднъж баба на такова хоро не се хваща.“ Природата не търпи никакво лицемерие. Всяко лицемерие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемерието в Природата има най-тежко наказание. Тия, които са се съмнявали в мене, тя ги прави невалидни. Не ги уморява изведнъж, но в продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалид, ще те прекара през всички страдания, които знае. Тя си има колела и като минеш през тия колела и тия зъбци, пак ще те пита: „Обичаш ли още да се съмняваш? “ Окултните ученици трябва да знаят това. Хората на земята, това са галени деца. към беседата >>
- Това е съмнението, което спъва човека. (втори вариант)
Условията, при които сегашният човек се развива, изискват абсолютна вяра в Онзи, Който не се изменя, или привидно се изменя. – Защо е нужна тази вяра? Като вярваш в Бога, ще вярваш и в себе си. Вярата в Бога и в себе си ще ви доведе до границата на Царството Божие. Ако се спреш пред тази граница и се запиташ, да вляза, или не, ти си пропаднал вече. Това е съмнението, което спъва човека. Божественият свят изключва всякакво съмнение и колебание. Ще си кажеш определено и категорично: Ще вляза в Царството Божие. Веднага ще скъсаш връзките си със света, ще заключиш куклите си в сандъка, наследство на по-малките, и няма да мислиш вече за тях. Пред тебе се открива нов, красив свят. към втори вариант >>
159. Чий е този образъ? / Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923г.,
- Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. (втори вариант)
Вдълбочете се в себе си и кажете: Господи, готов съм още сега да изпълня Твоята воля, която движи всичко живо в света. Под "всичко живо" разбирам не само хората, но растенията и животните. Кажете: Ако съм намерил благодат пред Тебе, нека да почувствувам радостта Ти в името на Твоята Любов, Мъдрост и Истина. Знаете ли, какво ще почувствувате? – Ще олекнете, и в душата си ще изпитате такъв трепет, какъвто никога не сте почувствували. Така, всички утайки и наслоявания от миналото – омраза, съмнение, раздори, сами по себе си, ще отпаднат, и вие ще се почувствувате възродени, готови за всякаква работа. Ако си богат, ще кажеш: Зная вече, как се живее. към втори вариант >>
160. Петимата братя, НБ , София, 22.4.1923г.,
- “ Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни.
Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света, и който всеки момент ни говори! Този е един от щастливите дни на годината. Няма да се мине много време и дъщерята на Бога ще дойде. Тя ще мине покрай вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: „Кой камък ще пипнете? “ Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни. Аз ще издам тайната, ще ви кажа кой е камъкът на Любовта, него да пипнете. Ето тайната: Турете ръката си върху най-простия камък – той е камъкът на Любовта. Понеже изнасям тайната, ще ме глобят. Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: „Той изпитва ума ни. Не може простият камък да бъде камъкът на Любовта“. към беседата >>
- Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: „Той изпитва ума ни.
Тя ще мине покрай вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: „Кой камък ще пипнете? “ Няма съмнение, че ще пипнете един от лъскавите камъни. Аз ще издам тайната, ще ви кажа кой е камъкът на Любовта, него да пипнете. Ето тайната: Турете ръката си върху най-простия камък – той е камъкът на Любовта. Понеже изнасям тайната, ще ме глобят. Не съжалявам, че ще платя глоба, но съжалявам, че сте хора на съмнението и ще кажете: „Той изпитва ума ни. Не може простият камък да бъде камъкът на Любовта“. Който вярва, нека пипне най-простия камък; който не вярва, да пипне най-блестящия камък. Който върви по своя ум, ще пипне простия камък; който върви по чужд ум, ще пипне един от лъскавите камъни. към беседата >>
162. Движение на разумните сили, МОК , София, 9.5.1923г.,
- Сатурн внася съмнението, подозрението в човека.
Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава – според лошото и доброто им въздействие. Понякога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож – той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен, започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната – тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера като планета от женски род има слабост към любовта: ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взема техните качества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера, той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицателният елемент на Сатурн – съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е в своето възходящо състояние, тя влияе на Сатурн – той ѝ се подчинява, слуша я и върви в нейните стъпки. към беседата >>
- Когато Сатурн е в съчетание с Венера, той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицателният елемент на Сатурн – съмнение, подозрителност в любовта.
Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната – тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера като планета от женски род има слабост към любовта: ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взема техните качества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера, той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицателният елемент на Сатурн – съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е в своето възходящо състояние, тя влияе на Сатурн – той ѝ се подчинява, слуша я и върви в нейните стъпки. към беседата >>
163. Дерзайте, Аз съм, НБ , София, 13.5.1923г.,
- Няма криви неща, но има един червей у хората – съмнението.
Само в пет минути те могат да разберат дали говоря истината или не. Това не е голяма философия. Дайте едно цвете на малкото дете и в пет минути то ще определи качеството на цветето. Истината не се нуждае от много доказателства. Сега аргументират, доказват, разискват кой е крив и кой прав. Няма криви неща, но има един червей у хората – съмнението. Той се дължи на друг недъг в тях – страха. Ако вярваш в Бога, Който живее във всички хора, няма защо да се съмняваш. Като казвам, че Бог живее в хората, нямам предвид техните тела, а тяхната разумност. Аз нямам предвид хората на механическия живот, но онези, които живеят разумно и разсъждават правилно. Ако желанието ми е да обера някого, за какви отношения може да се говори тогава? към беседата >>
- Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени – навсякъде съмнение.
Какво представлява съмнението? – То е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени – навсякъде съмнение. За Бога говорят, за любов говорят, за наука говорят, но съмнението е на първо място. Малка причина е нужна да се яви съмнението. Казват, че антихрист щял да дойде в света. Този антихрист от хиляди години е в сърцата на хората, той управлява света. Кога не е бил антихрист в света, та сега щял да дойде! към беседата >>
- За Бога говорят, за любов говорят, за наука говорят, но съмнението е на първо място.
Какво представлява съмнението? – То е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени – навсякъде съмнение. За Бога говорят, за любов говорят, за наука говорят, но съмнението е на първо място. Малка причина е нужна да се яви съмнението. Казват, че антихрист щял да дойде в света. Този антихрист от хиляди години е в сърцата на хората, той управлява света. Кога не е бил антихрист в света, та сега щял да дойде! Как ще дойде? към беседата >>
- Малка причина е нужна да се яви съмнението.
Какво представлява съмнението? – То е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени – навсякъде съмнение. За Бога говорят, за любов говорят, за наука говорят, но съмнението е на първо място. Малка причина е нужна да се яви съмнението. Казват, че антихрист щял да дойде в света. Този антихрист от хиляди години е в сърцата на хората, той управлява света. Кога не е бил антихрист в света, та сега щял да дойде! Как ще дойде? – Със стомна в ръка, която всички хора ще целуват. към беседата >>
- Та съмнението не се дължи на нашата зла воля, то е стар навик.
Как ще дойде? – Със стомна в ръка, която всички хора ще целуват. Антихристът е от памтивека в света. Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело? И за нас казват, че хората трябва да се пазят от нас, че сме антихристи. Та съмнението не се дължи на нашата зла воля, то е стар навик. Как ще се явите пред Бога със съмнението? Какво добро носите? За какво благородство можете да говорите, ако всеки ден се явявате пред Бога – пред великата Любов, със сърца и умове пълни със съмнение? Ако вашето понятие за мене е извратено, с какво ще се похвалите? Ако за себе си имате лошо мнение, какво печелите? към беседата >>
- Как ще се явите пред Бога със съмнението?
– Със стомна в ръка, която всички хора ще целуват. Антихристът е от памтивека в света. Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело? И за нас казват, че хората трябва да се пазят от нас, че сме антихристи. Та съмнението не се дължи на нашата зла воля, то е стар навик. Как ще се явите пред Бога със съмнението? Какво добро носите? За какво благородство можете да говорите, ако всеки ден се явявате пред Бога – пред великата Любов, със сърца и умове пълни със съмнение? Ако вашето понятие за мене е извратено, с какво ще се похвалите? Ако за себе си имате лошо мнение, какво печелите? Днес мислиш, че си добър, благороден човек, а на другия ден изменяш мнението си. към беседата >>
- За какво благородство можете да говорите, ако всеки ден се явявате пред Бога – пред великата Любов, със сърца и умове пълни със съмнение?
Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело? И за нас казват, че хората трябва да се пазят от нас, че сме антихристи. Та съмнението не се дължи на нашата зла воля, то е стар навик. Как ще се явите пред Бога със съмнението? Какво добро носите? За какво благородство можете да говорите, ако всеки ден се явявате пред Бога – пред великата Любов, със сърца и умове пълни със съмнение? Ако вашето понятие за мене е извратено, с какво ще се похвалите? Ако за себе си имате лошо мнение, какво печелите? Днес мислиш, че си добър, благороден човек, а на другия ден изменяш мнението си. Какво печелиш от това? Ти си готов да се усъмниш във всичко. към беседата >>
- Първо се явява съмнението, а после се извършва кражбата.
Не вярвам, че те биха ми помогнали. Иначе нямаше защо да крада. Щях да им кажа, че съм гладен. Не искам да кажа, че съм гладувал, за да не се урони достойнството и честолюбието ми.“ – Като краде, не се ли уронва достойнството му? В случая се явяват две съмнения: в домакините и в себе си. Първо се явява съмнението, а после се извършва кражбата. Като се натъкват на противоречия, мнозина започват да четат Библията и Евангелието, да видят как са постъпвали Аврам, Давид при решаване на своите задачи. С това искат да се оправдават. После отиват при свещениците, да се изповядат. Противоречията са резултат на ред погрешки от миналото. Каквото и да правите, ще разрешите противоречията си. към беседата >>
- “ – Като вас, но се отличава по това, че у него няма страх, няма съмнение, няма омраза.
Тя едновременно руши и съгражда. Старите форми държи, докато съгради новите. Днес природата създава нов тип човек. Чертите на лицето му се отличават от стария тип: носът, очите, пръстите му – всичко се отличава. Като ме слушате да говоря така, вие казвате: „Какъв ли е новият тип човек? “ – Като вас, но се отличава по това, че у него няма страх, няма съмнение, няма омраза. В душата на новия човек има милосърдие, разумност. Дето отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае какво е направил. Хората на новата култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз. към беседата >>
- Христос казва: „Дерзайте без страх, без съмнение!
Какво лошо има в това да посрещнеш изгряването на слънцето, източника на живота? Че хората се кланят на парите, това е в реда на нещата. Че си посрещнал слънцето, това било идолопоклонство. Ако посрещането на слънцето е престъпление, ние вършим най-малкото в сравнение с престъпленията, които хората вършат. Питам тогава: Каква култура е тази, в която стават такива големи престъпления? Христос казва: „Дерзайте без страх, без съмнение! “ Като наблюдавам хората, виждам на мнозина лицата потъмнели. На едного лицето потъмняло, защото кесията му се изпразнила; на друг – къщата се съборила. Лицето на мъжа потъмняло, защото жена му не го обича. Лицето на жената потъмняло, защото мъжът ѝ не я обича. Навсякъде срещам хора с потъмнели лица. към беседата >>
- “ – Всички хора трябва да останат голи, като Адама, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх.
Аз зная каква е тяхната вяра; зная какво ги вълнува. Някой говори за светли идеи, а в ума му се въртят 4–5 къщи; друг говори за идеи, а в ума му се въртят търговски сделки и печалбите от тях; свещеникът говори за идеи, а в това време философства, разсъждава върху политиката и търси начин как по-добре да се нареди. Бог казва: „Съблечете старите дрехи на тези философи! Съблечете ги и ги оставете голи“. – „Как ще останат голи? “ – Всички хора трябва да останат голи, като Адама, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх. Сега сте облечени, но сте порочни. Тогава ще бъдете голи, но чисти, като светлината. към беседата >>
- За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение.
Как може човек да се освобождава от мрачните състояния на своя дух, от тъмните състояния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисълта си към Божественото съзнание, което прониква целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съмнение. Ако успее да направи това, той ще изпита едно приятно настроение, което ще се превърне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнанието му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една философия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледите на различните философи, както често постъпват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. към беседата >>
- При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното.
Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земята. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възстанови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без тази връзка човек не може правилно да мисли, нито може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на живота си и върху него градете. Съмненията оставете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да влизате. Като ученици вие трябва да усилвате волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на което всякога да разчитате. към беседата >>
165. Напразно Ме почитат, НБ , София, 3.6.1923г.,
- Сега извадете от душата си всяко съмнение.
Да имаме хора с устойчив характер и диамантена воля; да имаме едно общество, проникнато от любов към ближния. И тогава няма да се искат полици и записи, за да получиш пари. При пълно доверие ще даваш пари назаем, без да се съмняваш ще получиш ли обратно сумата. Отношенията между кредитор и длъжник ще бъдат братски. Но това е външната страна. Сега извадете от душата си всяко съмнение. Толкова пъти съм ви казвал: Благото, което придобия, не е за мене. Всеки човек е като извор, който не може да задържи живота в себе си. Не мислете, че можете да го задържите. От всеки живот, който е минал през нас, излишното ще изтече навън, а върху нас ще остане онази чистота, която ви е необходима. Животът на хората се кръстосва правилно и онези, които противодействат на този закон, попадат в противоречия, отдето идат всички страдания. към беседата >>
- Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда.
За пример вие като дете може да мислите, че вашият баща е най-силният, най-умният човек, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вяра. Но при един изпит вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъв, какъвто сте го мислили. Вашата вяра претърпява едно малко отклонение и започвате да се съмнявате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. към беседата >>
- За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него.
Тъй, физически сте родени. Да допуснем, че досега вашият живот е бил нещастен, отсега нататък вие можете да го направите щастлив. Как? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне с едно щастливо благоволение на съществата от по-висшите Йерархии. Туй е, което Христос нарича „новораждане“ – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. към беседата >>
- В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо?
Да допуснем, че досега вашият живот е бил нещастен, отсега нататък вие можете да го направите щастлив. Как? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне с едно щастливо благоволение на съществата от по-висшите Йерархии. Туй е, което Христос нарича „новораждане“ – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Които имат познания, няма какво да се съмняват. към беседата >>
- Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение.
Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне с едно щастливо благоволение на съществата от по-висшите Йерархии. Туй е, което Христос нарича „новораждане“ – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Които имат познания, няма какво да се съмняват. Идете в Америка, там има двама–трима видни френолози, те могат със завързани очи да ви определят всичко. към беседата >>
- И като мине съмнението, ще добие знанието.
Туй е, което Христос нарича „новораждане“ – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Които имат познания, няма какво да се съмняват. Идете в Америка, там има двама–трима видни френолози, те могат със завързани очи да ви определят всичко. Искате да имате някой приятел или да вземете някоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при някой от тях и той ще ви даде такива точни определения за вашия характер, че вие ще се учудите. към беседата >>
- – Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение.
И Христос не беше сам, двама бяха. Този, Който Го учеше, Учителят Му, Го заведе там долу в ада, да научи първите уроци. Христос, като слезе долу на земята, каза: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратил долу в ада“. Той слезе долу, в ада, и Неговият учител Му предаде първия урок. По какво? – Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение. – Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще останеш. Следователно в душата си Христос беше чист и тъй чист излезе от ада. Ако не си чист, не можеш да излезеш. към беседата >>
- Ни капка съмнение!
Христос, като слезе долу на земята, каза: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратил долу в ада“. Той слезе долу, в ада, и Неговият учител Му предаде първия урок. По какво? – Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение. – Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще останеш. Следователно в душата си Христос беше чист и тъй чист излезе от ада. Ако не си чист, не можеш да излезеш. Докато човек не слезе долу в ада, той няма да се качи горе. За да се качим на небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. към беседата >>
- Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено.
Ако не си чист, не можеш да излезеш. Докато човек не слезе долу в ада, той няма да се качи горе. За да се качим на небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. Мястото на съмненията е адът, там ще ги оставим. Следователно всички ние имаме съмнения. Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено. Пътят, по който вървите, има толкова съвпадения, та мнозина от вас, като имат толкова прозорлив ум, нека видят дали туй, в което се съмняват, почива на някакъв верен закон, или не. Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. към беседата >>
- Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение.
За да се качим на небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. Мястото на съмненията е адът, там ще ги оставим. Следователно всички ние имаме съмнения. Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено. Пътят, по който вървите, има толкова съвпадения, та мнозина от вас, като имат толкова прозорлив ум, нека видят дали туй, в което се съмняват, почива на някакъв верен закон, или не. Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? – Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е Първият Божествен образ. към беседата >>
- Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани.
Мястото на съмненията е адът, там ще ги оставим. Следователно всички ние имаме съмнения. Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено. Пътят, по който вървите, има толкова съвпадения, та мнозина от вас, като имат толкова прозорлив ум, нека видят дали туй, в което се съмняват, почива на някакъв верен закон, или не. Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? – Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е Първият Божествен образ. Щом Любовта вземе надмощие, тя остава като един господстващ закон над вас и всяко съмнение ще се изхвърли навън. към беседата >>
- С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло.
Следователно всички ние имаме съмнения. Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено. Пътят, по който вървите, има толкова съвпадения, та мнозина от вас, като имат толкова прозорлив ум, нека видят дали туй, в което се съмняват, почива на някакъв верен закон, или не. Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? – Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е Първият Божествен образ. Щом Любовта вземе надмощие, тя остава като един господстващ закон над вас и всяко съмнение ще се изхвърли навън. Щом дойде Любовта, идва и светлината, и тогава ние познаваме нещата тъй, както са. към беседата >>
- В черната школа, в черното братство ако влезете, там пак не търпят съмнение.
Като ученици на Школата ще знаете, че в която школа и да влезете, принципите са едни и същи. В черната школа, в черното братство ако влезете, там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза. В черното братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е доброто в дадения случай. Ти няма да се съмняваш върху принципите. Те казват: „Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш“. Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямото наказание, ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш. към беседата >>
168. Приложение, ИБ , БС , София, 21.6.1923г.,
- Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение.
Един знаменит английски проповедник, докато бил в университета, чел Библията и казал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи! ” А по-късно сам се изповядвал, че след като говорил четири пъти по нея нещо, намерил се в чудо какво може още да каже. Това е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. На каузата, която вие застъпвате, или на идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произхода им – Божествен ли е, или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който повикал сина си и му казал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. Вярването и отношенията, които те са имали, трябва да ги спазваш и никакво друго ново учение не трябва да приемаш. Свещената религия, която сме имали, е единствената религия, която съществува в света.” Тъй казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва умилостивяване и жертвоприношение, нищо повече. към беседата >>
- Никакво съмнение, нито помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, за това-онова!
Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме! ” Вие трябва да имате вярата, която болният има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна Вяра към Учителя си, когато отива при Него. Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Вложите ли в себе си мисълта, че няма да ви приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение, нито помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, за това-онова! В дадения момент всичко ще оставите и ще отидете с пълна Вяра при този Учител на Живота, когото търсите, и при тези ваши Бели братя и те ще ви приемат. Това е правило без никакво изключение, на сто случая едно изключение няма. към беседата >>
- И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение – и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа!
И така, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви убеждава: „Не, ти не Го обичаш! ” – долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш! ” И започва спор: обичам Го – не Го обичам, обичам Го – не Го обичам... Тогава ти трябва да кажеш: „Бог ме обича! И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение – и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа! ” В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват. към беседата >>
- ” В първата формула няма никакво съмнение.
И така, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви убеждава: „Не, ти не Го обичаш! ” – долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш! ” И започва спор: обичам Го – не Го обичам, обичам Го – не Го обичам... Тогава ти трябва да кажеш: „Бог ме обича! И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение – и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа! ” В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват. към беседата >>
- Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват.
Сказката ѝ направила такова силно впечатление, че като се върнала вкъщи, тя решила да се освободи от всички предмети, които привличат електричеството. По едно време през нощта тя чула гръмотевици и почнала да разкарва мъжа си цял час от едно място на друго, да не падне гръм върху тях. След малко всичко утихнало. Тя си казала: „Слава Богу, гръмотевицата мина и ние се освободихме“. Като отворила вратата, тя видяла, че земята е суха, дъжд не валял. Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват. Това са илюзии, в които вярвате. към беседата >>
170. Където е Любовта, там е Бог, КД , София, 6.7.1923г.,
- За да влезете в света на душата..., вие там с вашето съмнение не може да припарите.
Затова в Божествения свят, в света на душата, ще имате божествени методи, ни помен от човешки методи не трябва да има. „Ама този тъй казал, друг друго казал, ние у дома тъй правим." Нека съвременните химици да направят едно яйце, или круша, или ябълка, да изкарат тези сокове от тях, и нека ги сравнят с естествените. Сега се прави изкуствено мляко, но онези, които го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получавате направо от кравите, има нещо, което в изкуственото мляко го няма. Това, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да вложи. За да влезете в света на душата..., вие там с вашето съмнение не може да припарите. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате. Всички твърди частици от бомбата са изхвърлени, остава само долната част на топа. Като стане експлозия в Божествения свят, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. към беседата >>
- Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено.
„Ама този тъй казал, друг друго казал, ние у дома тъй правим." Нека съвременните химици да направят едно яйце, или круша, или ябълка, да изкарат тези сокове от тях, и нека ги сравнят с естествените. Сега се прави изкуствено мляко, но онези, които го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получавате направо от кравите, има нещо, което в изкуственото мляко го няма. Това, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да вложи. За да влезете в света на душата..., вие там с вашето съмнение не може да припарите. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате. Всички твърди частици от бомбата са изхвърлени, остава само долната част на топа. Като стане експлозия в Божествения свят, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички без изключение. към беседата >>
- Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате.
Сега се прави изкуствено мляко, но онези, които го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получавате направо от кравите, има нещо, което в изкуственото мляко го няма. Това, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да вложи. За да влезете в света на душата..., вие там с вашето съмнение не може да припарите. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате. Всички твърди частици от бомбата са изхвърлени, остава само долната част на топа. Като стане експлозия в Божествения свят, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички без изключение. (Ако и ние влезем така?) - С кои стават такива експлозии? към беседата >>
- Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това.
За да влезете в света на душата..., вие там с вашето съмнение не може да припарите. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате. Всички твърди частици от бомбата са изхвърлени, остава само долната част на топа. Като стане експлозия в Божествения свят, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички без изключение. (Ако и ние влезем така?) - С кои стават такива експлозии? Някои маги, които са се занимавали дълго време и са рекли да влезат в Божествения свят, с тях е ставало. Тези експлозии стават с най- учените, които са употребили най-големите хитрини на своята мъдрост. Те са претърпели това, а с простите хора това не става. към беседата >>
171. Основният закон на съзнателния живот, ИБ ,БР , София, 9.9.1923г.,
- Абсолютно не позволявам никакво съмнение в думите ми!
Това е още външната страна на великото учение, което трябва да приложите. Нужно е един коренен преврат в ума, едно преобразование в ума, после велико разширение, което ще внесе живот и здраве. Ако върху това, което съм ви казал, се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? Абсолютно не позволявам никакво съмнение в думите ми! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото учение. То няма изключение. Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои не) и ще каже: "Мислите ли, че това, което ви казва Учителят, е вярно? " Белите Братя ще ви кажат: "Това е вярно." Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните не. към беседата >>
- Съмнението е качество само на глупавите хора.
Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам. към беседата >>
174. Съблазните, НБ , , 23.9.1923г.,
- Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка.
Христос казва: „Горко на света от съблазните! “ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето. Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма. към беседата >>
- Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето.
“ Туй, което днес руши живота, това са съблазните в света. На всяка една стъпка ние имаме съблазни, т.е. съвременните хора не са убедени във вярванията, които имат. Те нямат положителни вярвания. Всички се съблазняват в нещо, защото съблазънта и съмнението вървят ръка за ръка. Съмнението е един умствен процес, а съблазънта е един промеждутъчен процес между сърцето и ума, едновременно засягат ума и сърцето. Съблазънта действа развратително, защото като се съмняваш, взима участие само ума, а щом се съблазняваш, взимат участие и сърцето, и ума, а вземе ли участие сърцето и ума в низходяща степен, животът ти непременно ще се изрази в една нежелателна форма. към беседата >>
- Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание.
Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. към беседата >>
- Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина.
Питам, в какво трябва да се съмняваме? Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. към беседата >>
- Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него.
Съвременната наука казва, че знанието започвало със съмнение, човек трябвало да се съмнява. Нямам нищо против съмнението, но съмнението, това не е знание. Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. към беседата >>
- Съмнението в съвременния свят играе голяма роля.
Съмнението само по себе си е отричане на една велика истина. Ти се съмняваш запример в постъпките на твой някой приятел, че той е честен спрямо тебе. Можеш да се съмняваш. Но твоят приятел може да е толкова далновиден, че отдалеч предвижда как да се държи с тебе и в постъпките си е отличен, благороден, но ти въпреки всичко това храниш съмнение към него. След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. към беседата >>
- Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука.
След време обаче виждаш, че си се лъгал. Съмнението в съвременния свят играе голяма роля. Имаш пари – две-три хиляди лева, туриш ги някъде вкъщи. Дойде ти някой приятел, поседи, поразговори се с вас и си отиде. След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен. Твоето съмнение не било основателно. към беседата >>
176. Ще ви направи свободни/ Истината, НБ , , 21.10.1923г.,
- Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега.
Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. към беседата >>
- Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението.
„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята любов. Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“. към беседата >>
177. Живите точки в природата, МОК , София, 28.10.1923г.,
- Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант.
Тъй щото, трябва да знаете, че всички добри желания, които имате, ще се реализират. Има друг един закон обаче, с който може да си напакостите. Да кажем, че вие искате да станете музикант, изпращате вашето желание горе в Божествения свят, но изгубвате всички благоприятни условия за реализирането му, докато най-после го забравяте съвсем и казвате веднъж завинаги, че вашето желание е непостижимо. Разумните същества в Божествения свят работят за реализирането на вашето желание, отправят го в подсъзнанието ви и то отново буди у вас това желание, кара ви да търсите начин да го постигнете, обаче вие сте започнали вече да се съмнявате в живота и не се спирате върху това си желание. Колкото повече се съмнявате, толкова по-късно вашата мисъл или вашето желание ще се яви в подсъзнанието. Със съмнението си вие сами ставате спирачка да се реализира вашето желание да станете музикант. Може да направите опит, за да се убедите в истинността на този закон. Имате, например, една мъчна задача и вие казвате: не мога да реша тази задача. Като кажете веднъж така, не мислете повече върху нея, напуснете тази мисъл, не я повтаряйте и потретвайте. Легнете си да спите спокойно и не се съмнявайте. Не се ли усъмните, може още сред нощ да станете и да си решите задачата. към беседата >>
178. Задачи на истинската наука, МОК , София, 4.11.1923г.,
- Туй аз наричам „съмнение в самия живот“, поради което съвременната философия казва, че за да признаем нещата, трябва да ги отречем.
Може да е така, вие не им възразявайте, но вгледайте се само в техния живот, да видите дали те са намерили истинския път на живота. И те не са го намерили. Ако старите не са го намерили, колко повече младите! Ако старите се лутат, колко повече младите ще се лутат в търсене своя път! Това обаче не е лутане. Туй аз наричам „съмнение в самия живот“, поради което съвременната философия казва, че за да признаем нещата, трябва да ги отречем. Значи, трябва да изгубим нещата, за да ги оценим. Как ще оценим нещо като го загубим? Ти имаш един приятел и като умре, оценяваш го, че бил много добър. Каква полза, че си го оценил след смъртта му? Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите. към беседата >>
179. Отвори им умовете, НБ , София, 4.11.1923г.,
- Но случва се, както това става в живота, че той обеднява, практиката не му върви, и той дохожда до такова положение, че се забърква в живота, и тогава дохожда до едно вътрешно съмнение, че няма Господ в света, че всичко е произволно, че животът няма никакъв смисъл.
Обаче това е само едно предложение. Питам сега: Ако тия 10 души моряци биха се обърнали към Бога с една гореща молитва, не щяха ли да се избавят? – Щяха. Аз ще ви приведа друг един пример. Това е станало в един от видните американски градове с един млад християнин, човек много интелигентен, свършил два факултета, медицина и правните науки, от благородно произхождение, с отличен ум, член на една от видните църкви в Америка. Но случва се, както това става в живота, че той обеднява, практиката не му върви, и той дохожда до такова положение, че се забърква в живота, и тогава дохожда до едно вътрешно съмнение, че няма Господ в света, че всичко е произволно, че животът няма никакъв смисъл. А да се проповядва, че има съдба, туй-онуй, всичко е празна работа. Когато се заражда у него тази мисъл, дохожда отчаянието и той казва: „Няма да живея в този измамлив живот, тази вечер, в 12 часа, ще туря край на живота си. До сега се молих, но няма едно положително доказателство, че има Господ. Всичко е измама, нещата мога да си ги обясня по един начин, мога да си ги обясня и по друг начин. Няма доказателства, че има Промисъл. към беседата >>
- Не, аз съм казвал и друг път: Омразата, съмнението, всички отрицателни черти Господ ги събира в шишенца и един ден, като дойде Любовта, ще се хвърлят в нея.
Любовта ще превърне тази омраза в Любов. Да, това върши Любовта с една магическа сила. Тъй щото всичките мисли, чувства, желания, действия, които мъчат съвременното човечество, ще се превърнат в нещо отлично и хубаво. Това е величието вътре в Бога, и Писанието казва тъй: „Бог ще примири всичките противоречия, които съществуват в света, ще обърши сълзите на всички“. Не мислете, че Господ не вижда вашите сълзи. Не, аз съм казвал и друг път: Омразата, съмнението, всички отрицателни черти Господ ги събира в шишенца и един ден, като дойде Любовта, ще се хвърлят в нея. И от единия край до другия ще почнат да текат всички най-хубави питиета, ще се явят най-изящни плодове и ще кажете: „Отде дойдоха тези прекрасни неща? “ – От греховете на хората дойдоха. Е, как мислите за тази философия сега? Ще кажете: „От 1001 нощ е тя“. Да, аз повече бих желал да живея в „1001 нощ“, отколкото в тази съвременна култура, която сега съществува, с тия извратени мисли и желания. към беседата >>
181. Бог на живите, НБ , София, 18.11.1923г.,
- Съмнението не е знание.
Ти, който говориш за онзи свят, ходил ли си там? – Еди-кой си пророк казал, еди-кой си учен казал. Ти проверил ли си този научен, религиозен факт? Съвременните учени хора по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Ще кажат, че е грешно религиозните хора да проверяват дали има живот след смъртта или не, защото с това ще покажат, че се съмняват. Съмнението не е знание. Казват: „Ще се усъмним, ако мислим по този въпрос“. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вънка от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, излишък на ума. Ако съвременните учени хора казват, че аз трябва да ям и в процеса на яденето трябва да остава излишък, това е един неправилен извод, това е една крива философия. към беседата >>
- Мисълта не е съмнение.
Ти проверил ли си този научен, религиозен факт? Съвременните учени хора по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Ще кажат, че е грешно религиозните хора да проверяват дали има живот след смъртта или не, защото с това ще покажат, че се съмняват. Съмнението не е знание. Казват: „Ще се усъмним, ако мислим по този въпрос“. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вънка от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, излишък на ума. Ако съвременните учени хора казват, че аз трябва да ям и в процеса на яденето трябва да остава излишък, това е един неправилен извод, това е една крива философия. Аз казвам: Трябва да ядеш тъй, че да остава само един микроскопически излишък. И мислите ли, че нашият свят щеше да бъде в по-лошо положение, ако имахме по-малко излишъци? към беседата >>
- Мисълта е вънка от всяко съмнение.
Съвременните учени хора по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Ще кажат, че е грешно религиозните хора да проверяват дали има живот след смъртта или не, защото с това ще покажат, че се съмняват. Съмнението не е знание. Казват: „Ще се усъмним, ако мислим по този въпрос“. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вънка от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, излишък на ума. Ако съвременните учени хора казват, че аз трябва да ям и в процеса на яденето трябва да остава излишък, това е един неправилен извод, това е една крива философия. Аз казвам: Трябва да ядеш тъй, че да остава само един микроскопически излишък. И мислите ли, че нашият свят щеше да бъде в по-лошо положение, ако имахме по-малко излишъци? Единствената вярна идея в света, която може да ни подигне днес, никой не я е засегнал. към беседата >>
- Съмнението е един недъг, излишък на ума.
Ще кажат, че е грешно религиозните хора да проверяват дали има живот след смъртта или не, защото с това ще покажат, че се съмняват. Съмнението не е знание. Казват: „Ще се усъмним, ако мислим по този въпрос“. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вънка от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, излишък на ума. Ако съвременните учени хора казват, че аз трябва да ям и в процеса на яденето трябва да остава излишък, това е един неправилен извод, това е една крива философия. Аз казвам: Трябва да ядеш тъй, че да остава само един микроскопически излишък. И мислите ли, че нашият свят щеше да бъде в по-лошо положение, ако имахме по-малко излишъци? Единствената вярна идея в света, която може да ни подигне днес, никой не я е засегнал. към беседата >>
183. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 25.11.1923г.,
- Какво съмнение има в тази продажба?
Някои казват: „Този човек има морал“. Във Франция, при тази афера за панамския канал, подкупили един французин за един милион лева. И всички казват: „Това е престъпление! “ Като те подкупват за 5–10,000 лева, това не е престъпление, а за един милион лева е престъпление. Не, и едното, и другото е продажба. Какво съмнение има в тази продажба? И съвременните хора наричат това гешефт, командировка, процент и т.н. В този морал има нещо смешно. Не искам да го осмея, но ето в какво стои смешното на този морал. То е, че ние не засягаме същественото. Един светия живял цели 40 години в пустинята и през всичкото време си носил едни цървули. към беседата >>
- Всяко съмнение е едно болезнено, психическо състояние на ума.
Как мислите? Аз ще ви посъветвам, като отидете сега в домовете си, хвърлете тази мрежа и опитайте моите думи. Казвам ви, че вашите ладии, вашите къщи ще бъдат пълни. Млади сте, пълни сте с идеи. Туй е смисълът на живота. Всяко съмнение е едно болезнено, психическо състояние на ума. Неверието, и то е едно психическо, болезнено състояние на ума. Аз съм правил много опити и по някой път съм си създавал големи неприятности. Мнозина, на които съм преподавал, като ги поставя на изпит, казват тъй: „Досега аз мислех за Учителя, че е умен, но ако беше умен, нямаше да постъпва тъй. Той крайно ме обиди, той не зачита в мене човешкото достойнство, той ме унижи“. Казвам: Ами че ти, който на всяка крачка не зачиташ Бога, не се ли унижи? към беседата >>
185. Той ги изпита, НБ , София, 16.12.1923г.,
- Сега аз съм напълно уверен във вас, няма да хвърля съмнение, защото нямам противни доказателства.
Сега аз съм напълно уверен във вас, няма да хвърля съмнение, защото нямам противни доказателства. Зная, че като ме срещнете там в гората, ще постъпите точно тъй, както баба Стана, точно тъй, както Джон Роз, точно тъй, както непознатия в гората, възвишен във всичките свои постъпки. И тогава ще кажа: Ето бъдещият човек, ето бъдещата раса, ето бъдещата култура! Това е Царството Божие. То може да дойде вече на земята. към беседата >>
187. Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924г.,
- Ти трябваше да си кажеш: „Аз много съжалявам, че внесох едно съмнение в ума на този брат“.
Ама че морал! Като отида в дома на някои хора и ги питам мога ли да остана в дома им като гост, то ако съм млад и красив, а те имат млада, хубава жена, ще се намерят в чудо и ще почнат да се извиняват, че нямат място, че жилищна криза имало и т.н. Не, не е там въпросът, но те се боят, че ако отида в дома им, мога да завъртя ума на жената. Като изляза вънка, ще си кажа: „Слушай, господине, ти си виновен, че си красив“. Не, не, другояче трябваше да постъпиш. Ти трябваше да си кажеш: „Аз много съжалявам, че внесох едно съмнение в ума на този брат“. Досега той имаше едно доверие в хората, а сега, след мене, той се усъмни. Може да дойдат и други хора, и у тях ще се усъмни. Тогава аз взимам мерки да оправя своите погрешки, та и като млад, хората да имат доверие в мене. Ако съм стар и дойда в дома ви, може да ме приемете; ако съм малко дете – също, но ако съм млад, не можете да ме приемете. Има случаи, когато вие можете да ме приемете и ще ме считате за отличен гост, макар и да съм млад, но кога? към беседата >>
188. Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924г.,
- Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене.
Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе. Казват някои: „Ние имаме едно и също учение“. Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е? Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене. Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него. към беседата >>
- Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение.
Великото вътре в живота е да познаем Бога като една разумна Любов без никакво съмнение. Никога да не критикуваме Бога и Неговите постъпки, защо Господ е направил така света. Трябва да изучаваме живота и да знаем, че онова, което Бог е направил, в него няма никаква задна цел, никаква задна мисъл. В Бога има само една цел: Той иска всички същества да бъдат щастливи, да знаят смисъла и на Любовта, и на омразата, и на радостите, и на скърбите, и на доброто, и на злото, и като знаят всички тези контрасти, да разберат, че всичко това е дадено за разумния човек. Това е съобразно стиха, който казва: „Всичко действа за добро на онези, които любят Господа“. Трябва да знаете, че всички сили, които растат върху вас, работят за добро. към беседата >>
189. Приливи и отливи, ООК , София, 16.1.1924г.,
- – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум.
Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще. Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега. То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? към беседата >>
190. Придобивки на съзнанието, МОК , София, 20.1.1924г.,
- Това течение може да се прекъсне и по други причини: страх, нерешителност, подозрение и ред други причини Подозрението, съмнението са недъзи, които произтичат от простия факт, че някой ваш приятел, който ви е обещал 2–3 пъти, че ще ви направи някоя услуга, не изпълни обещанието си.
И когато това движение се извършва правилно, човек мисли добре и върви добре, без да залита. Направете един опит и ще се уверите, че е така. Ако вървите по улицата и в това време ви дойде на ум нещо за някой ваш противник, че е извършил някаква пакост и почнете мислено да с разправяте с него. няма да изминете и 10–20 крачки, вие ще се препънете и ще паднете на земята. Защо? – Прекъснали сте това течение във вашия мозък. Това течение може да се прекъсне и по други причини: страх, нерешителност, подозрение и ред други причини Подозрението, съмнението са недъзи, които произтичат от простия факт, че някой ваш приятел, който ви е обещал 2–3 пъти, че ще ви направи някоя услуга, не изпълни обещанието си. Това неизпълнение на обещанието ви дава повод да се съмнявате в приятеля си, да го подозирате. Представете си, че този ваш приятел, когато ви е дал това обещание, в същия час е дал някакво обещание на 10–15 души. Питам ви: ако вие дадете обещание за нещо на 10–20 души, имате ли най-първо физическа възможност да изпълните тия обещания изведнъж? – Нямате възможност. В това отношение младите са хора, които едновременно дават много обещания и не могат да ги изпълнят. към беседата >>
- Казвате: „Бог е добър, справедлив.“ Но дойдат някои малки изпитания, казвате: „Абе, джанъм, тази работа не върви.“ Значи и у Бога имаш съмнение.
И най-голямата вяра да имате у някого, достатъчно е само един път да задигне парите от касата ви, за да се разколебае веднага вашата вяра. Следователно вашата вяра не е стабилна. Казвате: „Нашата вяра трябва да е постоянна.“ Питам: ако вашата вяра се разколебава, това вяра ли е, стабилна ли е тя? Не само спрямо хората, но вашата вяра се разколебава и спрямо Бога. Вие имате вяра в Бога, докато всичко ви върви добре. Казвате: „Бог е добър, справедлив.“ Но дойдат някои малки изпитания, казвате: „Абе, джанъм, тази работа не върви.“ Значи и у Бога имаш съмнение. Е, ако критикуваш Бога в себе си, с каква мярка може да Го критикуваш? Коя е тази абсолютна мярка? Ако ти имаш съмнение в Бога, туй съмнение трябва да го измерваш с някаква величина. Ние казваме: „Този човек е честен, а онзи не е честен.“ И единия, и другия трябва да мерим с известна мярка. Тия неща са относителни. към беседата >>
- Ако ти имаш съмнение в Бога, туй съмнение трябва да го измерваш с някаква величина.
Не само спрямо хората, но вашата вяра се разколебава и спрямо Бога. Вие имате вяра в Бога, докато всичко ви върви добре. Казвате: „Бог е добър, справедлив.“ Но дойдат някои малки изпитания, казвате: „Абе, джанъм, тази работа не върви.“ Значи и у Бога имаш съмнение. Е, ако критикуваш Бога в себе си, с каква мярка може да Го критикуваш? Коя е тази абсолютна мярка? Ако ти имаш съмнение в Бога, туй съмнение трябва да го измерваш с някаква величина. Ние казваме: „Този човек е честен, а онзи не е честен.“ И единия, и другия трябва да мерим с известна мярка. Тия неща са относителни. към беседата >>
193. Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924г.,
- Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено.
Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. към беседата >>
- За пример, дойде у вас едно малко съмнение.
Не мислете, че вие сте свободни. Не сте свободни. Мислите ли, че сте свободни, това е една илюзия. Вие казвате: ние можем да направим всичко. Тогава задайте си задачата, да можете да победите тия малки мъчнотии в живота, които сега се създават. За пример, дойде у вас едно малко съмнение. Какви са вашите начини за побеждаване на съмнението? Да кажем, вие отричате всички пътища, казвате: бъдещ живот няма, правда няма, хората са безчестни. Или пък вие се обидите, разсърдите се нещо. Питам: в такъв случай какво трябва да правите? Задайте си въпроса: откъде черпя аз тия знания, че хората са лоши, че няма правда в света и т.н.? към беседата >>
- Какви са вашите начини за побеждаване на съмнението?
Не сте свободни. Мислите ли, че сте свободни, това е една илюзия. Вие казвате: ние можем да направим всичко. Тогава задайте си задачата, да можете да победите тия малки мъчнотии в живота, които сега се създават. За пример, дойде у вас едно малко съмнение. Какви са вашите начини за побеждаване на съмнението? Да кажем, вие отричате всички пътища, казвате: бъдещ живот няма, правда няма, хората са безчестни. Или пък вие се обидите, разсърдите се нещо. Питам: в такъв случай какво трябва да правите? Задайте си въпроса: откъде черпя аз тия знания, че хората са лоши, че няма правда в света и т.н.? Каква е моята мярка? към беседата >>
195. Господи, да прогледам!, НБ , София, 9.3.1924г.,
- Какво сте придобили тези 2,000 години със съмнението си?
Преди 2,000 години Христос е казал: „Когато дойде Син Человечески на земята, ще намери ли достатъчно вяра или още ще се съмнявате? “ Питам ви: Какво сте придобили тези 2,000 години с безверието си? Какво сте придобили тези 2,000 години със съмнението си? Вие можете да приложите Истината, и приложете я вече! Вие се намирате в положението на онази мома, която иска да се жени за някой момък, но всеки ден отлага. Дойдат хора, искат отговора ѝ: „Чакайте още малко! “ Не била готова, туй-онуй, все отлага. Защо отлага? към беседата >>
196. Без съмнение, без подозрение и без докачение, ООК , София, 12.3.1924г.,
- Съмнение, подозрение и докачение – това са три важни положения, които спъват ученика.
Съмнение, подозрение и докачение – това са три важни положения, които спъват ученика. Затова първият закон е: никакво съмнение, никакво подозрение и никакво докачение към вътрешното начало, което те ръководи. И каквито и да бъдат външните условия в живота ти, знай, че Бог нито се изменя, нито се променя. Да предпочетеш всичко: да те бият, да бъдеш гонен, но да останеш верен на Бога – това е величието на човека! Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не е характерен човек. Аз едно зная: не само вие, но и целият свят да дойде, не може да ме накара да се съмнявам в себе си. към беседата >>
- Затова първият закон е: никакво съмнение, никакво подозрение и никакво докачение към вътрешното начало, което те ръководи.
Съмнение, подозрение и докачение – това са три важни положения, които спъват ученика. Затова първият закон е: никакво съмнение, никакво подозрение и никакво докачение към вътрешното начало, което те ръководи. И каквито и да бъдат външните условия в живота ти, знай, че Бог нито се изменя, нито се променя. Да предпочетеш всичко: да те бият, да бъдеш гонен, но да останеш верен на Бога – това е величието на човека! Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не е характерен човек. Аз едно зная: не само вие, но и целият свят да дойде, не може да ме накара да се съмнявам в себе си. Всички хора да дойдат, не могат да ме накарат да подозирам себе си. към беседата >>
- Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние.
Той знаеше, че е от високо произхождение, но при все това не се защити. Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не може да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хората без честолюбие, без гордост се отчайват. Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще пазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. към беседата >>
- Каквото ви попадне на ръцете, извършете го без роптание, без съмнение, без подозрение, без докачение.
Щом една работа ти е определена от Невидимия свят, бъди благодарен за нея. Започни и ще я свършиш. Кой каквато работа върши – да се радва. Това е важно. Бог има за вас разни длъжности. Каквото ви попадне на ръцете, извършете го без роптание, без съмнение, без подозрение, без докачение. На мястото на съмнението турете Надеждата; на мястото на подозрението турете Вярата; на мястото на докачението турете Любовта. И кажете тогава на първите трима приятели: по бюджетни съображения ние вече затваряме тия три служби, нямаме място за вас, намерете си другаде място. Ще уволните подозрението, докачението, съмнението, но приятелски, и ще насадите вместо тях Вярата, Надеждата и Любовта, които служат без пари. Първите искат много пари. Съмнението – 10 000 лева, подозрението – 20 000 лева, докачението иска 1 милион годишно. към беседата >>
- На мястото на съмнението турете Надеждата; на мястото на подозрението турете Вярата; на мястото на докачението турете Любовта.
Започни и ще я свършиш. Кой каквато работа върши – да се радва. Това е важно. Бог има за вас разни длъжности. Каквото ви попадне на ръцете, извършете го без роптание, без съмнение, без подозрение, без докачение. На мястото на съмнението турете Надеждата; на мястото на подозрението турете Вярата; на мястото на докачението турете Любовта. И кажете тогава на първите трима приятели: по бюджетни съображения ние вече затваряме тия три служби, нямаме място за вас, намерете си другаде място. Ще уволните подозрението, докачението, съмнението, но приятелски, и ще насадите вместо тях Вярата, Надеждата и Любовта, които служат без пари. Първите искат много пари. Съмнението – 10 000 лева, подозрението – 20 000 лева, докачението иска 1 милион годишно. Надеждата, Вярата и Любовта работят без пари. към беседата >>
- Ще уволните подозрението, докачението, съмнението, но приятелски, и ще насадите вместо тях Вярата, Надеждата и Любовта, които служат без пари.
Това е важно. Бог има за вас разни длъжности. Каквото ви попадне на ръцете, извършете го без роптание, без съмнение, без подозрение, без докачение. На мястото на съмнението турете Надеждата; на мястото на подозрението турете Вярата; на мястото на докачението турете Любовта. И кажете тогава на първите трима приятели: по бюджетни съображения ние вече затваряме тия три служби, нямаме място за вас, намерете си другаде място. Ще уволните подозрението, докачението, съмнението, но приятелски, и ще насадите вместо тях Вярата, Надеждата и Любовта, които служат без пари. Първите искат много пари. Съмнението – 10 000 лева, подозрението – 20 000 лева, докачението иска 1 милион годишно. Надеждата, Вярата и Любовта работят без пари. Те са три закона, които трябва да работят във вас. към беседата >>
- Съмнението – 10 000 лева, подозрението – 20 000 лева, докачението иска 1 милион годишно.
Каквото ви попадне на ръцете, извършете го без роптание, без съмнение, без подозрение, без докачение. На мястото на съмнението турете Надеждата; на мястото на подозрението турете Вярата; на мястото на докачението турете Любовта. И кажете тогава на първите трима приятели: по бюджетни съображения ние вече затваряме тия три служби, нямаме място за вас, намерете си другаде място. Ще уволните подозрението, докачението, съмнението, но приятелски, и ще насадите вместо тях Вярата, Надеждата и Любовта, които служат без пари. Първите искат много пари. Съмнението – 10 000 лева, подозрението – 20 000 лева, докачението иска 1 милион годишно. Надеждата, Вярата и Любовта работят без пари. Те са три закона, които трябва да работят във вас. към беседата >>
197. Който дойде при мене, НБ , София, 16.3.1924г.,
- В живота трябва да се постави следното правило: При всички страдания и изпитания в живота ти, да не се яви сянка от съмнение, че в Бога има някаква неправда.
Христос казва на учениците си: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Това е един пасаж, който лесно се огъва, затова му дават различни тълкувания. Някои казват, че Христос подразбира следното: Който вярва в мене, ще го приема. С други думи казано: Който мисли, че Христос е Син Божи, ще бъде приет. И какви ли не още тълкувания се дават на стиха. Въпросът не е там. В живота трябва да се постави следното правило: При всички страдания и изпитания в живота ти, да не се яви сянка от съмнение, че в Бога има някаква неправда. Казвам: Не туряйте Бога далеч от себе си. Той прониква всякога в душата на човека, и всеки момент му говори. Ако помислиш да направиш едно престъпление, веднага ще чуеш Божия глас да ти говори. Той тихо нашепва: Не прави това! Мислиш да отидеш някъде, дето не трябва. към беседата >>
- В любовта няма никакво съмнение, никаква обида, никакво отчаяние.
Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи и припомни всичко." И аз само ще ви напомня за любовта, а който е готов, ще я приеме. Тогава вие ще бъдете свободни. Само в любовта има свобода. Дето е любовта, там има вътрешно разбиране между хората. Когато любиш, ти си внимателен не само външно към човека, но и вътрешно – към неговия ум, сърце и воля. В любовта няма никакво съмнение, никаква обида, никакво отчаяние. В любовта всичко е положително. Там отрицателните сили не виреят. Те изгарят в нея, като на огън. Тя ги кани на гости при себе си, угощава ги, възпитава ги, и те остават в нейното царство като послушни слуги, за вечни времена. Думите, че грешните ще погинат, подразбират, че те ще се превъзпитат, ще се повдигнат и ще кажат: Едно време бяхме слепи, сега прогледахме. към беседата >>
198. Познай себе си, ООК , София, 19.3.1924г.,
- Тяхната мисъл е насочена да действа разрушително, да вселява съблазън, съмнение.
Пък ние му казваме: „Ти се разправяй със света, ние имане в твоето царство нямаме, няма защо да се разправяш с нас. Ти не си взел твоето царство от нас. Ако Бог те остави на власт, ние нямаме нищо против, но когато Той те снеме, ние няма да те поддържаме.“ Дойде дяволът и те пита: „Ако Господ ме свали от власт, ще гласуваш ли за мене? “ – „Няма да гласувам.“ Там е туй, дълбокото разбиране на живота. Не мислете, че вие може да избегнете от тия по-висши интелигентни сили, наречени адепти на злото, на тъмните сили. Тяхната мисъл е насочена да действа разрушително, да вселява съблазън, съмнение. Има Братя, които носят мир, радост, съзнание. Тъй че в света съществува голяма борба между тия две сили, т. е. борба между Светлината и тъмнината. към беседата >>
200. Мощните сили на разумната воля, МОК , София, 23.3.1924г.,
- Смел ли си без да философстваш, без никакво съмнение, ти вървиш напред, победата всякога ще бъде твоя.
Кажете така и всичко друго оставете настрана! Ама дали ще ме послуша? Щом допуснете в себе си всички отрицателни мисли и настроения, въпросът е свършен. Никаква друга философия! Философстваш ли, ти не можеш да изпълниш волята Божия. Смел ли си без да философстваш, без никакво съмнение, ти вървиш напред, победата всякога ще бъде твоя. Аз не казвам, че няма да дойдат страданията. Някой път лицето ви ще се проточи, сълзи ще потекат. Ние не искаме човек да изсъхне съвсем. Че аз на сълзите именно се радвам. Като плаче някой, аз се радвал тъй, както се радвам на един извор, от който постоянно блика, извира чиста кристална вода. към беседата >>
202. Добрите навици. Разумното сърце, МОК , София, 30.3.1924г.,
- Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите.
Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. към беседата >>
203. Плати ми, що ми си длъжен, НБ , София, 30.3.1924г.,
- Ако вярващите прилагат Христовото учение, без съмнение и подозрение, всеки ще си бъде на мястото.
– Защо днес в света има повече слуги, отколкото господари? – За да се поправят. Ако при това отнасяне на слугите към своите братя вадим заключение за неправдата в света, питам: Защо има толкова болни хора на земята? Казвам: Има болни на земята, защото хората не живеят хигиенично. Христос казва: „Да не съблазняваме едного от тези малките." Това е закон. Ако вярващите прилагат Христовото учение, без съмнение и подозрение, всеки ще си бъде на мястото. Ако имаш един кон, можеш ли да измениш неговото естество ? Конят, дето и да е, все кон си остава. И аз да се моля, и целият свят да се моли за него, все кон ще си остане, Естеството на коня е такова, че при сегашните условия, той не може да се измени – пак кон ще си остане. Обаче, аз мога да се отнасям с него добре, като приятел: всеки ден ще го реша, ще го чистя и ще го карам на работа. Вечер, като се върне от работа, добре ще го приема. към беседата >>
205. Добрата страна на страданията. Чистотата, МОК , София, 6.4.1924г.,
- След като учите известно време окултната наука, най-първо у вас ще се роди известно съмнение, едно недоволство в душата ви, ще се яви една сила, която ще започне да ви тласка към периферията, ще искате да бягате от класа и ще казвате: мястото ми не е тук, аз трябва да напусна този клас.
След като учите известно време окултната наука, най-първо у вас ще се роди известно съмнение, едно недоволство в душата ви, ще се яви една сила, която ще започне да ви тласка към периферията, ще искате да бягате от класа и ще казвате: мястото ми не е тук, аз трябва да напусна този клас. Тия около мен не са такива, каквито си мислех. Но закон е: човек не може да бяга от себе си. Това състояние се дължи, според мен, на набиране на известна енергия, която не може да се асимилира от окръжаващата ви среда. И тия енергии причиняват туй болезнено състояние у човека. Запример, аз забелязвам в класа много от вас имат силно развити лични чувства, вследствие на което се заражда голям индивидуализъм – всеки мисли само за себе си. към беседата >>
206. Кажи само реч, НБ , София, 6.4.1924г.,
- Дето любовта отсъства, там съмнението и подозрението се ширят.
Казано е: „В който ден ядеш от забранения плод, непременно ще умреш." Значи, преди да беше нарушен този закон, смърт не съществуваше. Смъртта дойде след непослушанието на първите човеци. Те не изпълниха Божия закон. Следователно, дето любовта отсъства, там има нарушение на великите Божии закони. Тази е причината за вътрешната празнота, която хората усещат. Дето любовта отсъства, там съмнението и подозрението се ширят. Слушаш някой да ти говори и се питаш: Говори ли този човек истината, или не? Всеки може да разбере, кой говори истината. Няма скрито - покрито в света. И в човека, и в животните е вложено едно чувство, с което те проверяват нещата. към беседата >>
- Страхът, омразата, съмнението, подозрението са такава отрова.
Като не разбират смисъла на живота, хората сами се тровят. Няма по-силна отрова от отрицателните мисли, чувства и състояния на човека. Страхът, омразата, съмнението, подозрението са такава отрова. Те са утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят. Може ли, при такива състояния, човек да бъде здрав? Той се нуждае от вътрешно преобразуване, от нова, чиста среда. Като влезе в тази среда, там той намира истинската почивка. Тази среда е Божията Любов. към беседата >>
207. Още малко, НБ , София, 13.4.1924г.,
- Голямо е съмнението на човека.
С голям трепет очаква синът онзи ден, когато ще види своя изгубен баща. Ще кажете, че голям е трепетът на младия момък, когато види своята възлюбена. Да, но този трепет не е траен; той се изменя. Възлюбена, в правия смисъл на думата, е само душата, на която сърцето никога не изменя. Ние трябва да живеем като души, а не като тела. Голямо е съмнението на човека. Какви ли съмнения не са прониквали в човешкото сърце! Какви ли съмнения не са отправяли хората и към мене! Някой ме гледа и се съмнява в мене. Казвам му: Не се съмнявай, пред тебе стои човек, който може да ти каже истината. Опитай ме, но не ме човъркай. към беседата >>
208. Предаване на мислите. Музикалност, МОК , София, 20.4.1924г.,
- Вие можете, обаче, да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен, с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение, и той ще оздравее.
Човешката мисъл е свързана с жизненото електричество в живота. Когато мислите с положителни, те привличат жизнените сили към себе си, а когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват, отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване. Запример, ако имате някой противник, който ви мрази, неговата мисъл спрямо вас е много силна. Той може да ви направи негативен, и вие ще заболеете. Законът е следният: ако вие заболеете, туй заболяване ще се върне върху него, ще има обратно движение. Вие можете, обаче, да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен, с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение, и той ще оздравее. Значи, за да бъде здрав някой човек, трябва да изпратите от себе си един жизнен ток към него. Той ще възприеме вашата мисъл и пожелание и ще се почувства по-добре. В туй отношение добрите приятели са добра ограда за здравето, а лошите приятели всякога носят болести и страдания. към беседата >>
209. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924г.,
- Човекът на съмнението и подозрението, на охолния живот, не може да престъпи прага на Царството Божие.
Той веднага ще извади своя револвер и ще почне да стреля. Може ли такъв човек да остане там? Как ще влезе в Царството Божие онзи критикар? Той ще критикува всичко, което види, и ще внася смут между останалите. Мястото на такъв човек не е там. Човекът на съмнението и подозрението, на охолния живот, не може да престъпи прага на Царството Божие. И да влезе там, той ще се съмнява във всичко и ще мисли само за ядене и пиене. Виждате един едър, пълен човек, тежи 100–120 кг. Казвате за него: Добър е той, обича семейството си, жена си и децата си, и те го обичат. – Обичат го, докато е жив. Щом умре, гледат по-скоро да се освободят от него. към беседата >>
211. Психически наслоявания. Закон за примирение, МОК , София, 4.5.1924г.,
- Но от деня, в който се яви едно малко съмнение към твоя приятел, ти вече ще имаш лошо настроение.
Да кажем, че имате един приятел, в когото имате пълна вяра. Докато ти храниш абсолютна вяра към него, и той към тебе, никакво лошо настроение не може да има. Аз говоря за един умен приятел, който разбира сърцето ти, чувствата ти, мислите ти, който се интересува за твоя успех тъй, както и за своя. Вие се разбирате добре, обичате се. Докато се обичате така, никога не може да имате лошо настроение. Но от деня, в който се яви едно малко съмнение към твоя приятел, ти вече ще имаш лошо настроение. Тъй седи фактът. Тогава, как ще поправите това настроение? – Ще отхвърлите настрана съмнението си, и веднага ще дойде хармонията. Следователно това ще знаете като закон и няма да го престъпвате. Вие, като единица, сами за себе си, не можете да живеете. към беседата >>
- – Ще отхвърлите настрана съмнението си, и веднага ще дойде хармонията.
Вие се разбирате добре, обичате се. Докато се обичате така, никога не може да имате лошо настроение. Но от деня, в който се яви едно малко съмнение към твоя приятел, ти вече ще имаш лошо настроение. Тъй седи фактът. Тогава, как ще поправите това настроение? – Ще отхвърлите настрана съмнението си, и веднага ще дойде хармонията. Следователно това ще знаете като закон и няма да го престъпвате. Вие, като единица, сами за себе си, не можете да живеете. Силното индивидуализиране произлиза от силно развити лични чувства. Когато хората искат да станат единица в света, да живеят само за себе си, те се индивидуализират и сами си създават най-голямото зло, най-голямата отрова. Невъзможно е човек да живее сам за себе си, да бъде единица. към беседата >>
212. Млади и стари, МОК , София, 11.5.1924г.,
- Ако вие не разбирате тази основна идея, този основен процес на вгъване, вие ще дойдете до разочарование, до съмнение, до обезсмисляне на живота.
Сега, вие ще проверите този закон върху себе си. Мнозина от младите се обезсърчавате и ще се обезсърчавате, ако не разбирате закона. Най-първо, като ви посеят, вие сте експанзивни, до известна възраст отивате нагоре, надолу, разширявате се, имате особени схващания, мислите, че можете да постигнете всичко, но като достигнете крайния предел, настъпва обратен процес на изпразване. В същност това не е изпразване но един процес на вгъване навътре, към центъра на живота, в който трябва да се образува най-добрият плод, за да се даде друга посока на живота. Ако вие не разбирате тази основна идея, този основен процес на вгъване, вие ще дойдете до разочарование, до съмнение, до обезсмисляне на живота. Някой път вие мислите, че никой не ви обича, че всички ви подозират и хиляди още глупости може да дойдат в ума ви. Защо ще ви мразят хората? Всеки човек е зает със себе си, всеки си има свои страдания, свои мъчнотии. Ти минаваш и си мислиш, че еди-кой си не иска да знае за тебе или пък, че има нещо против тебе. Въпросът не седи тъй: Всеки човек е зает с известни свои неосъществени идеи, с ред заболявания, несгоди, страдания, а също тъй го вълнуват и много непостигнати желания. към беседата >>
- Човек, който се самовлада, той е изолиран; болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв – всички тия врагове не могат да проникнат в него.
Какви са качествата на самообладанието? Кажете едно от вашите качества на самообладанието, които сте писали в темите си? Ако аз ви туря в морето, можете ли да имате самообладание? Или, ако ви туря върху една площ и после я нажежа отдолу, ще имате ли самообладание? Човек на самообладанието е този, който влада всички свои сили, та във всички случаи в него не става никакво сътресение. Човек, който се самовлада, той е изолиран; болест не може да го хване, беднотия не може да го намери, съмнение не може да проникне в него, маловерие, гняв – всички тия врагове не могат да проникнат в него. Ако гневът влезе в тебе като червей а ти външно си спокоен, представяш си, че имаш самообладание, това не е самообладание. Ще помните: самообладанието е сила, която изолирва човека от всички противодействащи влияния. Всички твои неприятели ще бъдат отвън и ти ще се разправяш с тях отвън; и ти ще се разправяш с тях тъй, както ти искаш, а не както те искат. към беседата >>
213. Напразно ме почитат, НБ , София, 11.5.1924г.,
- Голямо е човешкото съмнение.
Казвате: Това учение още не е доказано. – Фактически то не може да се докаже. Колцина видяха възнесението на Христа? – Само няколко от учениците Му. Едни повярваха, а други се усъмниха в това. Голямо е човешкото съмнение. Някои се запитват: Възнесе ли се, наистина, Христос, или това беше илюзия? Тогава и аз питам: Ти наистина ли живееш, или това е илюзия? Ти наистина ли се храниш, или това е илюзия? Ако те лишат от чувствителността на твоята ръка, или от възможността да виждаш, да чуваш, да вкусваш, как ще докажеш, че ядеш? Значи, вие живеете в един илюзорен свят. към беседата >>
214. Четирите проекции, ООК , София, 14.5.1924г.,
- Някой път си неразположен, неверие имаш, съмнение, готов си да отмъщаваш – инертна материя има в тебе. Защо?
“ Злото е излишъкът на нашето развитие. Онази материя, която е останала недиференцирана, която не може да се одухотвори в нас, тя е започнала да се разлага и да ферментира. Тя именно е образувала злото. От нея започва да се формира един нисш живот, без разум. Следователно тази инертна материя ни спъва. Някой път си неразположен, неверие имаш, съмнение, готов си да отмъщаваш – инертна материя има в тебе. Защо? – Морков си ял. Турете един малък морков в стомаха на някой, който не вярва, ще видите как ще се почувства. Един от учениците ял морков, пил чай, но цяла нощ се въртял: не може да спи, умира от болка. Излекувахме го, но тази материя трябваше да се изхвърли навън, иначе пискане, охкане щеше да бъде. И то от такова малко парченце. към беседата >>
215. Онези дни ще се съкратят, НБ , София, 25.5.1924г.,
- Всяко съмнение причинява отслабване на волята.
Дядото чете с лупа, а като млад е чел без лупа, добре виждал тогава. – Старият поумнява. – Не е толкова поумнял, по-слабо вижда. За себе си казвам, че мога да чета и с лупа, и без лупа. Човек не трябва да губи силата на своята воля. Всяко съмнение причинява отслабване на волята. – Какво е съмнението? Знаете ли, какво е положението на човек, който носи очила? Един ден някой забравил да си тури очилата, но като мислел, че са на очите му, могъл да чете без тях. По едно време искал да ги свали, но видял, че не са на очите му. Търсил ги, не могъл да ги намери. към беседата >>
- – Какво е съмнението?
– Старият поумнява. – Не е толкова поумнял, по-слабо вижда. За себе си казвам, че мога да чета и с лупа, и без лупа. Човек не трябва да губи силата на своята воля. Всяко съмнение причинява отслабване на волята. – Какво е съмнението? Знаете ли, какво е положението на човек, който носи очила? Един ден някой забравил да си тури очилата, но като мислел, че са на очите му, могъл да чете без тях. По едно време искал да ги свали, но видял, че не са на очите му. Търсил ги, не могъл да ги намери. Бръкнал в джоба си и там ги намерил. към беседата >>
- В света всякога търсят случаи да създадат вина, съмнение, подозрение, скарване.
После пак ще отпушим бента, ще видите разликата от едната седмица и от другата. От тази вечер ще започнете опита до следната сряда. Другата сряда след събранието бентът ще бъде отпушен. Тия малки опити са необходими за каляване на волята, за да можем да противостоим на всичките изкушения в света. Ние трябва да бъдем хора със силна воля, да владеем ума си, защото хората от света разбират психологическите закони и ви използват за зло. В света всякога търсят случаи да създадат вина, съмнение, подозрение, скарване. В Черното братство има ред методи, по които може да ви скарат. Когато искат да постигнат известна цел, вдигат скандал. Защо? Целта е да се скарате, да се произведе дисхармония. Те искат да постигнат своите цели и от нищо нещо създават. Това не е методът на Бялото Братство. към беседата >>
217. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа, МС , София, 6.7.1924г.,
- Когато ние изнасяме един факт, всякога в този факт може да има известно съмнение. (втори вариант)
За да разберем смисъла на тези две заповеди не е достатъчно само да извадим едно житно зърно и да го покажем някому, не е достатъчно само да извадим семето на една ябълка, или круша, или лимон, или портокал, или на какво и да е плодно дърво и да го покажем на когото и да е. Това не е знание, това е един неразяснен факт, т.е. съотношенията, връзките на този факт са неизвестни. Когато ние изнасяме един факт, всякога в този факт може да има известно съмнение. Казвате: „Може да бъде тъй, може и да не бъде тъй." Обаче, ние казваме: Непроверените истини са факти, които могат да се проверят. Непосетите семена са непроверени истини. Значи всяко нещо, за да се провери, то има свой начин, метод, съобразен със законите, които Бог е вложил. В този закон съмнението е тъй общо, че не само се съмняваш в своите ближни, в майка си, в баща си, в брата си, в приятеля си, в народа си, това е много естествено, но се съмняваш в себе си и най-после се съмняваш и в Бога. Това съществува. към втори вариант >>
- В този закон съмнението е тъй общо, че не само се съмняваш в своите ближни, в майка си, в баща си, в брата си, в приятеля си, в народа си, това е много естествено, но се съмняваш в себе си и най-после се съмняваш и в Бога. (втори вариант)
съотношенията, връзките на този факт са неизвестни. Когато ние изнасяме един факт, всякога в този факт може да има известно съмнение. Казвате: „Може да бъде тъй, може и да не бъде тъй." Обаче, ние казваме: Непроверените истини са факти, които могат да се проверят. Непосетите семена са непроверени истини. Значи всяко нещо, за да се провери, то има свой начин, метод, съобразен със законите, които Бог е вложил. В този закон съмнението е тъй общо, че не само се съмняваш в своите ближни, в майка си, в баща си, в брата си, в приятеля си, в народа си, това е много естествено, но се съмняваш в себе си и най-после се съмняваш и в Бога. Това съществува. То е един факт, който може да се извини. Защо? Защото има изнесени известни факти, без да имат някаква връзка помежду си. Ако попитате този, който се съмнява, защо се съмнява, той не ще може да ви отговори. Той само се съмнява и ще ви каже: „Е, съмнявам се." Онзи, който се съмнява, аз ще го уподобя на един камък, който се търкаля надолу по един наклон. към втори вариант >>
- Там, дето няма обич, никакво съмнение не съществува. (втори вариант)
То се изразява в човешките гърди. Запример, имаме някаква морална тъга, без някакви видими причини, но усещаме в гърдите си някаква тяжест, мъчи ни нещо, тъжно ни е. То е пак резултат на съществуването на известна дисхармония. Това показва, че ти се съмняваш в нещо. Ние се съмняваме само в хора, които обичаме. Там, дето няма обич, никакво съмнение не съществува. Ами, че двама умрели хора могат ли да се съмняват един в друг? - Не могат. Само живите хора, които се обичат, се съмняват. И тук е пак същият закон. Туй съмнение показва, че всеки иска да вземе нещо от тебе, надявал се и след като ти вземат това, което си обичал, на което си се надявал, да получиш нещо, съмняваш се и казваш: „Дали той ще постъпи с моите чувства тъй, както трябва или ще се подиграе с тях? към втори вариант >>
- Туй съмнение показва, че всеки иска да вземе нещо от тебе, надявал се и след като ти вземат това, което си обичал, на което си се надявал, да получиш нещо, съмняваш се и казваш: „Дали той ще постъпи с моите чувства тъй, както трябва или ще се подиграе с тях? (втори вариант)
Там, дето няма обич, никакво съмнение не съществува. Ами, че двама умрели хора могат ли да се съмняват един в друг? - Не могат. Само живите хора, които се обичат, се съмняват. И тук е пак същият закон. Туй съмнение показва, че всеки иска да вземе нещо от тебе, надявал се и след като ти вземат това, което си обичал, на което си се надявал, да получиш нещо, съмняваш се и казваш: „Дали той ще постъпи с моите чувства тъй, както трябва или ще се подиграе с тях? " към втори вариант >>
- През целия си живот може да плачете, през целия си живот може да се молите, през целия си живот може да изучавате всички философски системи, може да правите всички опити, но единствената сила, която може да ви подигне, е да бъдете свързани с Бога и от вас да изчезне абсолютно всякакво съмнение, да се не съмнявате в Бога за нищо и каквото дойде в живота ви, да го приемете на драго сърце. (втори вариант)
Защото това е един велик закон на живота. Вън от Бога не можем да бъде щастливи. Следователно когато Бог се явява в двама, в единия се явява в малкото. Това са два велики закона, в които се преплита животът. Онези от вас, които искат коренно да разрешат въпроса на земята, няма друг начин, по който може да го разрешите. През целия си живот може да плачете, през целия си живот може да се молите, през целия си живот може да изучавате всички философски системи, може да правите всички опити, но единствената сила, която може да ви подигне, е да бъдете свързани с Бога и от вас да изчезне абсолютно всякакво съмнение, да се не съмнявате в Бога за нищо и каквото дойде в живота ви, да го приемете на драго сърце. към втори вариант >>
- А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека.
За да разберем смисъла на тези две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четем; те се нуждаят, от една страна, от обяснение на техния вътрешен смисъл, а от друга – от приложение. За да разберем, какво се крие в житното зърно, или в семката на какъв и да е плод, не е достатъчно само да ги видим, но трябва да ги посадим в земята, да израстат, да дадат плод, и плодът им да се опита. Без тези вътрешни процеси четенето на стиховете от Евангелието, както и гледането на семената, не водят към никакво знание. Те представят само факти, лишени от вътрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти са неизвестни. А всеки факт, на който връзките остават неизяснени, внася съмнение в човека. Тези факти са непроверени, но могат да се проверят. Докато се проверят, те минават за непроверени истини. към беседата >>
- В този случай съмнението е неизбежно.
Значи, за да се провери нещо, трябва да се обърнем към ония методи, които са съобразни със законите, вложени в разумната природа. Не прилага ли тия методи, човек всякога ще се съмнява в близките си, в себе си, даже и в Бога. В този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не съществува, човек всякога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камък, който се търкаля надолу, по наклон. Камъкът може да се търкаля по наклонена площ, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза от едно оръдие, може да се качва нагоре, до определена височина. към беседата >>
- Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението.
Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. към беседата >>
- Съмнението се поражда между хора, които се обичат.
Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. към беседата >>
- Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека.
Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. Отнемат ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе с чувствата ви. Съмнението е признак на някаква дисхармония в чувствата на човека. Срещате един познат и започвате да споделяте с него своите свещени мисли, своето верую, своите възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава вид, че разбира и цени възгледите ви. Щом се изкажете, той започва да ви се смее, да ви нарича глупак, простак, че можете да вярвате в такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голяма тъга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте бил искрен, да споделите със своя приятел най-съкровените си чувства. към беседата >>
- Затова на всички хора препоръчваме любов към Бога без никакво съмнение и колебание.
Любовта е един от великите закони на живота. Вън от любовта никакво щастие не съществува. Когато двама души се обичат, в единия действа закона на малкото, а в другия – закона на голямото. Тези два закона се преплитат взаимно и между тях се явява животът. Единствената сила, която повдига човека, е връзката му с Бога. Затова на всички хора препоръчваме любов към Бога без никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдат, не губете вяра в Бога. Приемайте всичко със смирение. Намерите ли се пред някое голямо нещастие, не казвайте, че Бог ви е забравил. Понякога и Бог може да забрави човека, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бяга от слънцето, и него Бог забравя. към беседата >>
- Съмнението дошло, и то нека си плати. (втори вариант)
Ще дойдете да проучавате светлината, всяко едно ваше разположение на гняв, на съмнение. Не се плашете. Гневът дошъл, поразчоплете как дошъл, разгледайте неговото естество как се е образувал. Дошъл веднъж, ял и пил, нека плати дълга. У вас живял десетина деня, нека си плати. Съмнението дошло, и то нека си плати. Лицемерието дошло, и то нека плати. Всичките отрицателни недъзи на хората все са внесли нещо добро. Трябва да проучавате тяхното естество. Мнозина от вас бягате от греха. Човек колкото повече бяга от греха, толкоз повече върши. към втори вариант >>
- Съмнението показва, че имате живот. (втори вариант)
Сега от ред години аз забелязвам в учениците едно съмнение. Нямам нищо против съмнението, но изследвайте го. Щом се съмнявате, питайте защо се съмнявате. Съмнението показва, че имате живот. Щом някой се съмнява в мене, той е жив. Ако не се съмнява, той е мъртъв. Разсъждавайте, защото аз се съмнявам, за да минете към реалното на съмнението. Вие се съмнявате, че моите работи, отношения не са такива, каквито аз ги показвам външно. Аз ви срещна, каня ви в къщи, казвате: „Той така върши привидно, вътре в душата си има друго убеждение, друга цел." Вие считате, че между мойто външно проявление и онова дълбоко проявление, има едно различие. към втори вариант >>
- Разсъждавайте, защото аз се съмнявам, за да минете към реалното на съмнението. (втори вариант)
Нямам нищо против съмнението, но изследвайте го. Щом се съмнявате, питайте защо се съмнявате. Съмнението показва, че имате живот. Щом някой се съмнява в мене, той е жив. Ако не се съмнява, той е мъртъв. Разсъждавайте, защото аз се съмнявам, за да минете към реалното на съмнението. Вие се съмнявате, че моите работи, отношения не са такива, каквито аз ги показвам външно. Аз ви срещна, каня ви в къщи, казвате: „Той така върши привидно, вътре в душата си има друго убеждение, друга цел." Вие считате, че между мойто външно проявление и онова дълбоко проявление, има едно различие. Може да сте прави, може да сте криви. Ако сте прави вие печелите; ако сте криви, вие губите. В света животът всякога се изразява в печалба. към втори вариант >>
- Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте.
Като ученици на живота, вие трябва да се изучавате. Да се изучава човек, това значи, да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Като не иска да признае отрицателното в себе си, човек затваря очите си пред него и се самоизлъгва, че го няма в себе си. Това е заблуждение. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му, какви и кои са родителите му и т.н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. към беседата >>
- Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват.
Често хората се оплакват от неуспехи в живота си. Защо понякога не успяват в работите си? Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че те са живи. Живият човек може да се съмнява, а не умрелият. Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. към беседата >>
- Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението.
Често хората се оплакват от неуспехи в живота си. Защо понякога не успяват в работите си? Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че те са живи. Живият човек може да се съмнява, а не умрелият. Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. Животът се изявява в контрасти. към беседата >>
- Съмнението показва, именно, че те са живи.
Често хората се оплакват от неуспехи в живота си. Защо понякога не успяват в работите си? Една от причините за неуспеха им се дължи на съмнението, което ги обхваща, те ту вярват в нещо, ту се съмняват. Каквото и да правят, те не могат да се освободят от съмнението. Съмнението показва, именно, че те са живи. Живият човек може да се съмнява, а не умрелият. Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. Животът се изявява в контрасти. Чрез съмнението човек се домогва до истината. към беседата >>
- Чрез съмнението човек се домогва до истината.
Съмнението показва, именно, че те са живи. Живият човек може да се съмнява, а не умрелият. Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. Животът се изявява в контрасти. Чрез съмнението човек се домогва до истината. Някой се съмнява в постъпките на своя приятел. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението. Така се съмняват хората и в Бога, но в края на краищата, или започват да вярват в Него, или съвършено се провалят. Не се съмнявайте в Бога! Ако съмнението дойде независимо от вас, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. към беседата >>
- Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението.
Като се съмнява, човек губи; като вярва, той печели. Обаче, колкото са необходими печалбите, толкова и загубите. Животът се изявява в контрасти. Чрез съмнението човек се домогва до истината. Някой се съмнява в постъпките на своя приятел. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава от съмнението. Така се съмняват хората и в Бога, но в края на краищата, или започват да вярват в Него, или съвършено се провалят. Не се съмнявайте в Бога! Ако съмнението дойде независимо от вас, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. към беседата >>
- Сега, питам ви: съмнението, което сте имали до сега, какво ви е донесло? (втори вариант)
Сега, питам ви: съмнението, което сте имали до сега, какво ви е донесло? Вземете, и в църквата подържат, че в последните дни ще дойдат много лъжепророци, лъжеучители, и се съмняват. Какво са допринесли тия съмнения? Писанието казва: "Изпитвайте духовете, да разберете от Бога ли са." - Много добре. Вие чакате да дойде Христос, но аз бих желал да зная, кои са признаците, по които ще познаете Христа? Когато дойде светлината, всичко почва да расте. към втори вариант >>
- Гневът, омразата, неверието, съмнението – това са все отклонения от правия път, за да ви оберат.
Заспи ли, ще му дойде някое зло. Ами че усилия трябва да правите над себе си! Тези причини, които ви заставят да заспивате, са вън от вас. Те идват да калят волята ви. Има около вас ред същества, които нарочно отвличат вниманието ви, за да вземат нещо. Гневът, омразата, неверието, съмнението – това са все отклонения от правия път, за да ви оберат. Сега дойде някой ученик при мене, иска да ме излъже. Какво ще ме излъже един ученик? Може да задигне някоя книга, може да не си устои на обещанието, но нищо не може да вземе, а ученикът може да спъне сам себе си. към беседата >>
222. Раздай всичко!, НБ , София, 26.10.1924г.,
- Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. (втори вариант)
Някои питат: Възможно ли е да станем безсмъртни? – Възможно е. Туй е възможност, туй е една привилегия на човека, да възлюби Бога. Аз няма да ви казвам, как трябва да възлюбите Бога. Любовта ви към Бога не трябва да бъде като любовта на възлюбения към възлюбената, нито като любовта на майката към детето, нито като любовта на господаря към слугата, нито като любовта на учителя към ученика – любовта към Бога се отличава с едно качество: абсолютно доверие. Дойдем ли до любовта към Бога, обикнем ли Го, всяко съмнение трябва да се изхвърли. Дойдем ли до любовта към Бога, никакви философски разсъждения не ни трябват, защото философските разсъждения се отнасят към един по нисш свят, към земята. Между ангелите няма философски разсъждения. Е, какви философски разсъждения трябват, за да ви докажа, че съм силен? Ще почна с ред статистически факти да ви доказвам, че още отпреди четири поколения прадядо ми, дядо ми са били пехливани, следователно, и аз съм пехливанин. Хубаво, не е ли по-добре, без да взимам прадядо си, дядо си, аз сам да ви покажа, пехливанин ли съм. към втори вариант >>
223. Който се учи, НБ , София, 30.11.1924г.,
- Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. (втори вариант)
Какво подразбирам под стари хора? Всеки човек, който прави грехове, той е стар, той остарява. А всеки човек, който се възвръща към любовта, се подмладява. Любовта подмладява хората. Почнете да обичате Господа и ще се подмладите. Възлюбете вярата, почнете да проповядвате за Бога, изхвърлете съмнението и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: Може ли тия неща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъл в себе си. към втори вариант >>
- Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз.
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има. Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз. И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят. към беседата >>
227. Божественото буталце, МОК , София, 21.12.1924г.,
- Значи в мен има съмнение, неувереност, че мога да плувам. (втори вариант)
Като ви се говори за изпитания, някои казват: „Неприятни неща са тия – да бъде човек на изпитания.“ – Не, не са неприятни. Човек сам даже трябва да се изпитва. Ами ако аз не изпитвам себе си, мога ли да се позная? Ако аз само кажа, че мога да плувам, но не се опитвам да плувам, това знание ли е? Ако някой ми каже да направя един опит и аз веднага се бухна в реката, мога да се удавя. Значи в мен има съмнение, неувереност, че мога да плувам. Затова аз трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един, два, три, четири, пет и повече пъти, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вяра в себе си. Като преплувам веднъж, два, до три пъти, ще добия силна вяра в себе си и тогава ще мога да кажа: „Аз мога да преплувам тази река.“ Ако аз седя до реката и казвам, че мога да я преплувам, без да съм правил опити, и се върна вкъщи, към кои числа спада това мое знание? към втори вариант >>
- Ами че ако азъ себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ, азъ мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката. (втори вариант)
Вие сте сега въ Египетъ, при Йосифъ. Казвамъ ви: Ще има 7 плодородни години, сѣйте и прибирайте жито, пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно врѣме, събирайте Божественото богатство. Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страданието и изпитания, защото тѣ ще дойдатъ, та да имате единъ голѣмъ запасъ, да можете да издържате този гладъ. Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да можете да издържате. Сега, на васъ като ви говоря за изпитания, нѣкои казватъ: “Тия сѫ неприятни нѣща, човѣкъ да бѫде изпитанъ.” Не, не, даже човѣкъ самъ себе си трѣбва да изпитва. Ами че ако азъ себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ, азъ мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката. Така ще добие вече вѣра въ себе си. Когато прѣплавамъ водата веднажъ, два - три пѫти, добия силна вѣра, тогава мога да кажа: “Тази рѣка азъ мога да я прѣплавамъ.” Но, ако азъ тъй седя до рѣката и казвамъ: “Азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, безъ да съмъ правилъ опитъ и се върна въ кѫщи, къмъ кои числа спада това? (къмъ въображаемите числа.) Нѣкои казватъ: “Наистина, азъ мога да прѣплавамъ рѣката”, но какъ - само мислено. Като дойдемъ до опита, тѣ казватъ: “Азъ потънахъ въ водата.” Е, какъ тъй? - Схванаха ми се краката. към втори вариант >>
- Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката.
Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте Божественото богатство. Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката. Така ще добия вече вяра в себе си. Когато преплавам водата веднъж, два, три пъти, добия силна вяра, тогава мога да кажа: "Тази река аз мога да я преплавам." Но, ако аз тъй седя до реката и казвам: "аз мога да преплавам реката", без да съм правил опит и се върна вкъщи, към кои числа спада това? (- Към въображаемите числа.) Някои казват: "Наистина, аз мога да преплавам реката", но как - само мислено. Като дойдем до опита, те казват: "Аз потънах във водата." Е, как тъй? - Схванаха ми се краката. към беседата >>
228. Както природата пише, ООК , София, 24.12.1924г.,
- Понеже Бог е съвършен, в Неговия ум не влиза никакво съмнение.
На учениците казвам следното нещо: никога не се занимавайте с това, какво Господ може и какво не може! Какво Господ е направил, това е Негова работа. Какво Той е наредил за нас, то е важно. Каквото Господ е наредил да се прави, наредил го е без никаква погрешка. Но какво аз трябва да направя, с какво трябва аз да се занимавам в дадения случай – това е важно. Понеже Бог е съвършен, в Неговия ум не влиза никакво съмнение. Аз като вървя по законите, които Бог е оставил, Той ще ми помогне – не може да има никакво изключение. Но ако аз не спазвам правилата Му, тогава може да се родят много изключения. Всички изключения произтичат от нашите престъпления. Колкото повече престъпления вършим спрямо Божия закон, толкова повече изключения има. Изключенията се раждат от нашите престъпления, а не от това, че в Божия закон има изключения. към беседата >>
229. Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924г.,
- Съмнението знаеш откъде произтича.
Това неразположение вече не е твое и може да се дължи на това, че като си бил много разположен и весел, ти си влязъл във връзка с много хора по лицето на земята. И те казват: „Ти си ял много, ама не помисли ли да оставиш малко за нас от яденето.“ И туй неразположение, то е упрекът, който идва от другите хора, но ти не знаеш коя е причината. Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим, да не внесем някаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога; не да застанем пред лицето на Бога и да викаме, и да плачем, да се оплакваме. Ти ще изнесеш фактите, както са си, и ще оставиш въпроса, той сам по себе си ще се разреши, а другото, което може да направи човек, е излишно. Ти просто разкопай, посей и плода ще дойде сам по себе си. Съмнението знаеш откъде произтича. към беседата >>
- Най-малкото съмнение ще спре движението на мотора.
Ако човек може да концентрира ума си силно към слънцето, той може да се повдигне с тялото си, накъдето иска. Щом се концентрираш, ти вече действуваш във връзка с това течение. Защото на земята има известни течения, които идват от слънцето и като се свържеш с тях, те ще те повдигнат за където искаш, но абсолютно не трябва да се съмняваш. Най-малкото съмнение ще спре движението на мотора. Има светии, които са изучавали този закон. Като се концентрират, те повдигат телата си. Но като направиш това, никой не трябва да знае. Щом го знаят хората, те ще ти пречат. Никой не трябва да знае, че ти искаш да научиш това изкуство. към беседата >>
230. Малката радост, ООК , София, 31.12.1924г.,
- Такова душевно състояние – на съмнение, имаме, когато теоретизираме само дали нещо е право, или не.
Този въпрос може да разрешите за две минути. Как? – Щом се съмнявате, дайте му чантата да я носи! Ако избяга с нея, прав сте – значи вие сте намерили истината. Ако пък след като ви вземе чантата и после ви я даде, вие ще познаете вашата грешка, ще видите, че вие сте крив. Този въпрос може да се разреши за две до пет минути: ако не донесе чантата, прав сте; ако я донесе, крив сте – няма защо да седите, да разрешавате този въпрос философски. Такова душевно състояние – на съмнение, имаме, когато теоретизираме само дали нещо е право, или не. Човек лесно може да се опита прав ли е, или не. В такъв случай ще му дадете чантата, за да го изпитате. към беседата >>
- Ако аз ви кажа туй или онуй, каквото и да ви говоря, ще се роди някакво съмнение във вас и вие ще кажете: „Това е негова философия, той си мисли така, пък и аз съм свободен да мисля, както искам.“ За да се избегне туй противоречие, казвам: ти имаш свещена книга – ела да четеш на моята свещ, да прочетеш еди-коя си глава на моята светлина, и като я прочетеш, ще видиш, че има нещо ново.
Когато видим хубавите, красивите неща в света, ние трябва да им се радваме, но не и да искаме да ги обсебим. Не е позволено да пипаме красивите неща, а трябва да се учим от тях. От светлината на красивото, на хубавото ще се учим. А ако вие дойдете при мен, ето как бих постъпил. Идвате да ме питате нещо върху някой философски въпрос. Ако аз ви кажа туй или онуй, каквото и да ви говоря, ще се роди някакво съмнение във вас и вие ще кажете: „Това е негова философия, той си мисли така, пък и аз съм свободен да мисля, както искам.“ За да се избегне туй противоречие, казвам: ти имаш свещена книга – ела да четеш на моята свещ, да прочетеш еди-коя си глава на моята светлина, и като я прочетеш, ще видиш, че има нещо ново. След това иди и мисли върху туй, новото, което прочете от твоята книга. Туй е Божественото. Всеки ден Бог отваря листата на твоята книга. Мисли върху великото, което Бог е вложил в душата ти – нова глава си прочел. Прочети я и нека тази малка радост да се всели в душата ти! към беседата >>
- „Аз – казва той – от дълго време бях изгубил впечатление за Бога, сърцето ми беше закоравяло, изпълваше се от недоверие, от съмнение.
Наскоро при мене дойде един младеж, който ми разправи една своя опитност, от която неговото сърце трепнало, зарадвало се. „Аз – казва той – от дълго време бях изгубил впечатление за Бога, сърцето ми беше закоравяло, изпълваше се от недоверие, от съмнение. Четох всички по-видни философи, но никъде не можах да намеря разрешение на въпросите, които ме вълнуваха. Една вече се връщам от работа, сега наскоро беше това, гледам едно куче на трамвайната линия – сгушило се, трепери. Аз се спрях, казах си: горкото куче, и то страда като мене; аз страдам като човек, то страда като куче и няма кой да се погрижи за него. От толкова време не беше се смекчавало сърцето ми! Изведнъж ми потекоха сълзи. към беседата >>
232. Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило, НБ , София, 18.1.1925г.,
- Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. (втори вариант)
Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. към втори вариант >>
234. Послѣдното мѣсто / Последното място, НБ , София, 15.2.1925г.,
- Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. (втори вариант)
Когато пък умре някой грешник, забелязва се пак същата пропорция – температурата тук се понижава с една десет-милионна част от първоначалната температура на общия организъм. Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите. Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения. към втори вариант >>
- Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. (втори вариант)
Благодарение обаче на това, че когато умрат хиляда лоши хора, температурата се понижава с една десет-милионна част от единицата топлина, когато пък умре само един добър човек, температурата се повишава с една десет-милионна част от единицата топлина, човечеството може да се поддържа – иначе то би отишло по дяволите. Какво значи това, че човечеството би отишло по дяволите? – То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите. Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения. И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо. към втори вариант >>
- Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. (втори вариант)
– То значи, че всички щяхме да се смразим, и никаква култура не би съществувала на земята. Благодарение на това, друго нещо щеше да има в природата. Това са отвлечени неща, които, ако биха ви се говорили, щяха да внесат нещо много добро във вас, но щяха да внесат и съмнението. Вие тук на земята, считате съмнението като нещо невидимо, но ако влезете в духовния, в ангелския свят, там дето става разширение на нещата, ще видите, че съмнението представлява един предмет твърд като камък. И в онзи свят, както и в този, съществуват такива камъни. Когато питаме ангелите, как се образуваха тия камъни, те казват, че са се образували от съмнението на хората. Когато ангелите искат да си направят една къщичка от камъни, те карат хората да се съмняват, и от техните съмнения се образуват камъните, с които си строят къщите. Ангелите казват: Ние образуваме в хората умствени съмнения, религиозни съмнения, обществени съмнения, и когато ни са достатъчни тия камъни, с които ще строим, преставаме да ги поставяме на съмнения. И затова, чуваш някой човек да казва: Аз по-рано се съмнявах, но сега престанах да се съмнявам – не се съмнявам вече в нищо. към втори вариант >>
- Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората.
– То значи, че всички щѣхме да се смразимъ, и никаква култура не би сѫществувала на земята. Благодарение на това, друго нѣщо щѣше да има въ природата. Това сѫ отвлѣчени нѣща, които, ако биха ви се говорили, щѣха да внесатъ нѣщо много добро въ васъ, но щѣха да внесатъ и съмнѣнието. Вие тукъ на земята, считате съмнѣнието като нѣщо невидимо, но ако влѣзете въ духовния въ ангелския свѣтъ, тамъ дѣто става разширение на нѣщата, ще видите, че съмнѣнието прѣдставлява единъ прѣдметъ твърдъ като камъкъ. И въ онзи свѣтъ, както и въ този, сѫществуватъ такива камъни. Когато питаме ангелитѣ, какъ се образуваха тия камъни, тѣ казватъ, че сѫ се образували отъ съмнението на хората. Когато ангелитѣ искатъ да си направятъ една кѫщица отъ камъни, тѣ каратъ хората да се съмнѣватъ, и отъ тѣхнитѣ съмнѣния се образуватъ камънитѣ, съ които си строятъ кѫщитѣ. Ангелитѣ казватъ: ние образуваме въ хората умствени съмнѣния, религиозни съмнѣния, обществени съмнѣния, и когато ни сѫ достатъчни тия камъни, съ които ще строимъ, прѣставаме да ги поставяме на съмнѣния. И затова, чувашъ нѣкой човѣкъ да казва: азъ по-рано се съмнѣвахъ, но сега прѣстанахъ да се съмнѣвамъ – не се съмнѣвамъ вече въ нищо. към беседата >>
235. Най-важното, МОК , София, 22.2.1925г.,
- Омразата, завистта, съмнението – това са малки ограничения, които съществуват в едно малко пространство на човешкия ум.
Например някой от вас казва: „Мен никой не ме обича.“ Питам: отде извадихте това заключение? Кои са основанията ви? Това са само предположения, а не и доказателства. Всяко нещо, което се казва, трябва и да се докаже. Омразата е доказателство, че съществува обич. Омразата, завистта, съмнението – това са малки ограничения, които съществуват в едно малко пространство на човешкия ум. Те са малки станции, спирки, дето се образува търпението. Омразата е микроскопическа величина. За да я разгледаш и проучиш, трябва да я туриш под микроскоп. Тя е микроскопическа, наистина, но като влезе в кръвта на астралното тяло на човека, тя се размножава и със своите нечистотии трови човека. Ако човек има серум в себе си, който да Ă се противопоставя, тя не ще може да се размножава. към беседата >>
- Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам?
Нека съвременната наука ви служи като забавление, а духовната наука – тази, която обяснява дълбоките причини на нещата, да ви бъде сериозно занимание. Не се плашете от тази велика, дълбока наука. Вие постепенно ще навлизате в нея. Като си зададете един въпрос, старайте се веднага да си отговорите. Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам? “ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. към беседата >>
- “ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н.
Вие постепенно ще навлизате в нея. Като си зададете един въпрос, старайте се веднага да си отговорите. Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам? “ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тях, но дойде ли едно от тия състояния у вас, като не можете да си отговорите, казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не, Волята Божия е ти да растеш, да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, да вършиш това, което е добро, истинно и красиво – в това седи Любовта. към беседата >>
236. Истинско служене, ООК , София, 4.3.1925г.,
- Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам!
Така постепенно ще придобиете необходимото за вас знание и морален стабилитет за създаването на вашия характер. Служенето на Бога трябва да бъде за вас свещена идея, която да ви принася най-голямата радост в живота. Като станете сутрин, започнете с нея и после вършете другите си работи. Да допуснем, че някой дойде при вас, иска да ви предизвика. Вие ще си кажете: „Аз служа на Бога! Нямам време да се карам с никого.“ Дошла ви е някаква мисъл на съмнение, ще си кажете: „Аз служа на Бога, няма да се съмнявам! “ Казват ви някои, че еди-кой си брат откраднал 20 000 лева. Вие може да кажете: „Аз искам да изследвам тази работа, да зная дали е вярно това, или не.“ Не, кажете си: „Какво ще спечеля, ако узная, че еди-кой си е откраднал тия пари? Ще изгубя месец, два, три, докато изследвам тази работа, затова няма да се разправям с това нещо. Който е откраднал парите, той сам ще се разправя, това е негова работа. Моя работа е да служа на Бога.“ Този брат, който е откраднал 20-те хиляди лева, ще се намери в трудно положение. към беседата >>
- И сега ще знаете какво нещо представлява съмнението от окултно гледище и защо не трябва да го подхранвате.
И сега ще знаете какво нещо представлява съмнението от окултно гледище и защо не трябва да го подхранвате. Съмнението разрушава всички благородни форми, които имате, а всяка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея. Следователно разруши ли се формата, идеята, сама по себе си, остава нереализирана. Щом идеята остане нереализирана, у вас се явява или сърдечен, или умствен, или волеви упадък, а може би и упадък на Духа. Когато човек реализира една своя идея, той подхранва в душата си нещо добро и възвишено. Пропукването на котлите всякога създава някакви пакости. към беседата >>
- Съмнението разрушава всички благородни форми, които имате, а всяка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея.
И сега ще знаете какво нещо представлява съмнението от окултно гледище и защо не трябва да го подхранвате. Съмнението разрушава всички благородни форми, които имате, а всяка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея. Следователно разруши ли се формата, идеята, сама по себе си, остава нереализирана. Щом идеята остане нереализирана, у вас се явява или сърдечен, или умствен, или волеви упадък, а може би и упадък на Духа. Когато човек реализира една своя идея, той подхранва в душата си нещо добро и възвишено. Пропукването на котлите всякога създава някакви пакости. към беседата >>
238. Вдлъбната и изпъкнала леща, МОК , София, 15.3.1925г.,
- Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния.
И тъй, видяхте вече разликата между изпъкналите и вдлъбнатите лещи. Първите са необходими за ума, а вторите – за сърцето. Вие трябва да се научите да разпознавате и да владеете състоянията на ума си. Дойде ли у вас колебание, съмнение, трябва да знаете отде произтичат тия състояния. Те показват, че вие сте на някое високо място. Някога вие сте уверени в своите идеи, но дойдете ли в съприкосновение с по-силен ум от вашия, вие започвате да се колебаете, да се съмнявате. Силният ум представлява висок връх, който може да ви влияе. Този ум ви изкачва на високия връх, но понеже сте тънко облечени, започвате да треперите – колебаете се дали ще издържите на тази височина. Казвам: един по-силен ум може да ви разколебае във вашите убеждения, а на по-слаб ум вие може да противодействате; едно по-силно сърце може да ви повлияе, а на по-слабо сърце вие може да противодействате; по-силна воля от вашата може да ви повлияе, а на по-слаба вие можете да противодействате. към беседата >>
239. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето, НБ , София, 15.3.1925г.,
- Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. (втори вариант)
Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва! Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли. Но, според мен, по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадежва, отколкото да се обезсърчава. Запример, вие се съмнявате, дали има бъдещ свят, или няма. Оставете този бъдещ свят! към втори вариант >>
- Съмнението идва веднага. (втори вариант)
Вярвай му както вярваше на този, който дошъл да дава сеанси във военния клуб и показва някои опити на хипнотизаторство. Казва: „allez-passez“ – и махне с ръката си. Той очи отваря, паралитици лекува и т.н. Радвай се, че този човек всичко знае. Тия хора, които са били хипнотизирани, после дойдат в съзнание и казват: дали е вярно всичко това, което видяхме, или не е вярно? Съмнението идва веднага. Някои ще повярват, ще бъдат радостни, но някой ще кажат: чакай да не бързам да се произнеса, че ще ме направят луд. Добре, кое е реално? Ако те хвана за ръката ти, това реално ли е? Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя? към втори вариант >>
- Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа.
Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. Запримѣръ, вие се съмнѣвате, дали има бѫдещъ свѣтъ, или нѣма. Оставете този бѫдещъ свѣтъ! към беседата >>
240. Фазите на живота, ООК , София, 18.3.1925г.,
- Бог каза на първите хора в рая: „В който ден ядете от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото, ще умрете.“ Как дойде съблазънта, съмнението в тях?
Сега хората се учат да живеят правилно, но в това си стремление те по-скоро се научават да грешат, да лъжат. Детето не знае какво нещо е лъжа, какво нещо е кражба, но често майка му му казва: „Слушай, мама, ти не трябва да лъжеш, да крадеш, да мразиш, и т.н.“ Тя му говори за ред отрицателни прояви в живота и по този начин му открива всички тия слабости, а после се мъчи да го отвиква от тях. При новото възпитание на децата ще се казва да говорят Истината, а за лъжата и дума да не става. Бог каза на първите хора в рая: „В който ден ядете от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото, ще умрете.“ Как дойде съблазънта, съмнението в тях? – Чрез дявола. Той ги запита: „Защо не ядете от това дърво? “ Така се внесе първото съмнение в тях. към беседата >>
- “ Така се внесе първото съмнение в тях.
Детето не знае какво нещо е лъжа, какво нещо е кражба, но често майка му му казва: „Слушай, мама, ти не трябва да лъжеш, да крадеш, да мразиш, и т.н.“ Тя му говори за ред отрицателни прояви в живота и по този начин му открива всички тия слабости, а после се мъчи да го отвиква от тях. При новото възпитание на децата ще се казва да говорят Истината, а за лъжата и дума да не става. Бог каза на първите хора в рая: „В който ден ядете от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото, ще умрете.“ Как дойде съблазънта, съмнението в тях? – Чрез дявола. Той ги запита: „Защо не ядете от това дърво? “ Така се внесе първото съмнение в тях. към беседата >>
241. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате, НБ , София, 29.3.1925г.,
- – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. (втори вариант)
Това е поетическо изражение. Ако бих ви казал, че е наближило изгряването на слънцето, не подразбирам, че е изгряло слънцето. Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. към втори вариант >>
- Питам, как е възможно такова съмнение? (втори вариант)
Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои. Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещенници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещенници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормуздъ-Дея. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. към втори вариант >>
242. Израз, ООК , София, 1.4.1925г.,
- Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма.
Казано ми е: в пет часа ще изгрее Слънцето. – Ще изляза веднага, каквото и да е лицето ми. Може да съм знатен човек или не, може да съм красив или грозен – ще изляза пред Слънцето, какъвто и да съм – няма да се поправям. Ще изляза пред Слънцето и нищо няма да му говоря. То ще ми каже: „Не бой се от мене! Ако редовно се печеш на моята светлина, твоето лице ще се преобрази.“ И действително, на всички същества, които са се пекли на Слънцето, техните лица са се преобразили, а онези, които се отнасят към него със съмнение, са останали в същата си форма. И най-после, когато ние излизаме да посрещаме Слънцето, трябва да разбираме онази велика Божествена идея, която Бог е вложил в него. Какво иска да ни каже Слънцето? – Трябва да имате израз, както и аз имам израз. Кой е изразът на Слънцето? – Неговата светлина и топлина. към беседата >>
243. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява, НБ , София, 5.4.1925г.,
- Ти искаш да познаеш някого, дали е той, или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. (втори вариант)
- Не, никога! Има нещо по-високо в света от познаването. Гръцките философи са казвали: "Да познаеш света, това е смисълът на живота". Не, в света има нещо по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх. Ти искаш да познаеш някого, дали е той, или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза. В нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казвам: Ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите. към втори вариант >>
- Борете се всички със съмнението, изхвърлете го вън от душата си! (втори вариант)
Христос казва: "В последния ден аз ще ги възкръся". Кои? – Които се движат с тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а веруюто е, че Дух Божий живее в нас, и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Божие Царство, и нека чувства радост и веселие в себе си, да се не съмнява. Борете се всички със съмнението, изхвърлете го вън от душата си! Изведнъж няма да го победите. Още дълги години ще се борите със съмнението и съблазънта, но най-после ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете, че Бог живее във вас. Тогава всеки един от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! към втори вариант >>
- Още дълги години ще се борите със съмнението и съблазънта, но най-после ще ги победите. (втори вариант)
Христос казва: "В последния ден аз ще ги възкръся". Кои? – Които се движат с тази бързина. Това сега е поетическата страна на стиха, а веруюто е, че Дух Божий живее в нас, и всеки от нас трябва да съзнава, че е гражданин на великото Божие Царство, и нека чувства радост и веселие в себе си, да се не съмнява. Борете се всички със съмнението, изхвърлете го вън от душата си! Изведнъж няма да го победите. Още дълги години ще се борите със съмнението и съблазънта, но най-после ще ги победите. На лицето ви ще дойде онази мека светлина, ще знаете, че Бог живее във вас. Тогава всеки един от вас ще носи новото. Носете го, работете, но всяко семенце нека падне на своето място! Аз гледам, някой поет написал нещо, питам го: Защо не напечаташ нещо от своите стихове? – Не съм ги довършил още. към втори вариант >>
- Съмнението върви всякога в стъпките ни. (втори вариант)
Имате ли светлина в ума си? Нямате ли тези неща в себе си, каквито доказателства и да ви привеждам, все ще има у вас едно съмнение. Ако днес ви нахраня много добре, ще си кажете: да днес ни нахрани добре, утре може да ни натири. Утре пак ви нахраня. Ще се усъмните за следващия ден. Съмнението върви всякога в стъпките ни. Целият живот е пълен със съмнения. Вярваме ли ние в Бога, Който ни е дал живот? Вярването ни в живота ние обясняваме по разни начини. Казваме, че природата ни е дала живота, родителите са ни дали живота, а това, че Бог ни обича, че Бог ни е дал живота, че Бог ни е дал всички блага, отричаме. И всички криви тояги, всички криви заблуждения на площадните философи в света, отдаваме все на Бога. към втори вариант >>
245. Смяна на състоянията, МОК , София, 28.6.1925г.,
- Колкото по-интензивно е страданието, недоволството и съмнението у човека, толкова по-скоро то ще се смени.
Казвам: от младите сега се изисква търпение, а не индиферентност. Младият не трябва да се смущава, но да е уверен, че всички състояния у човека могат лесно да се сменят. Вие можете математически да изчислите след колко време точно едно лошо състояние ще се смени в добро. Колкото по-интензивно е страданието, недоволството и съмнението у човека, толкова по-скоро то ще се смени. Казват за някого: „Този човек има голяма вяра.“ Наскоро обаче той изпада в безверие. Значи той има вярвания, а не вяра. И затова колкото повече и по-интензивни вярвания има човек, толкова по-скоро ще изпадне в безверие. На всички съвременни хора е необходима абсолютна, положителна вяра, защото минават през фазата на постоянните смени. У младите хора страданията са по-кратковременни, защото радостта взема надмощие у тях. към беседата >>
246. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925г.,
- В тази разумност трябва да изчезне всяко съмнение. (втори вариант)
Добре, аз пък имам един микроскоп, с който се увеличава няколко милиарда пъти, и с този микроскоп може да се видят много невидими работи. Той увеличава толкова пъти, че могат да се видят и най-отдалечените слънца. Това са твърдения за мене, но и всички вие може да опитате тия неща. Кога? – Когато развиете в себе си тия дарби, които Бог е вложил във вашата душа. Но за това нещо от вас се изисква разумност. В тази разумност трябва да изчезне всяко съмнение. Разумните неща са строго определени. Вземете, за пример съвременната математика. Вие изреждате числата 1, 2, 3 и т.н. дохождате до 9 и казвате, че 9 е по-голямо от единицата. Туряте после при единицата числото 9. към втори вариант >>
- Сега, ако искате да проверите истинността на всичко, казано дотук, трябва да направите поне един опит, но без подозрение, без съмнение.
Сега, ако искате да проверите истинността на всичко, казано дотук, трябва да направите поне един опит, но без подозрение, без съмнение. Изключите ли съмнението и подозрението от ума си, на сто опита ще имате само едно изключение. Ако човек има вяра, той ще може само за един месец, вместо за цяла година, да разреши и проучи и най-сложните математически задачи. Мнозина мислят, че ученето е трудна работа. Ученето е трудно само тогава, когато в ума на човека има малко Светлина. Причината, дето някои хора не могат да учат, седи в това, че те не мислят право, не разсъждават добре. към беседата >>
- Изключите ли съмнението и подозрението от ума си, на сто опита ще имате само едно изключение.
Сега, ако искате да проверите истинността на всичко, казано дотук, трябва да направите поне един опит, но без подозрение, без съмнение. Изключите ли съмнението и подозрението от ума си, на сто опита ще имате само едно изключение. Ако човек има вяра, той ще може само за един месец, вместо за цяла година, да разреши и проучи и най-сложните математически задачи. Мнозина мислят, че ученето е трудна работа. Ученето е трудно само тогава, когато в ума на човека има малко Светлина. Причината, дето някои хора не могат да учат, седи в това, че те не мислят право, не разсъждават добре. Следователно те имат малко Светлина в ума си. към беседата >>
- Съмнението, подозрението загасват вътрешната светлина.
Следователно те имат малко Светлина в ума си. Който има много Светлина, той учи лесно, добре. Светлината усилва енергията на мозъчните клетки. Умът на човека се нуждае от повече вътрешна светлина. Тази вътрешна светлина се добива само чрез вярата. Съмнението, подозрението загасват вътрешната светлина. Например решиш някоя задача, но се усъмниш нещо: веднага спираш задачата, не знаеш накъде да вървиш – в ума и в съзнанието ти настава мрак и заблуждение. След време отново се вдъхновиш, придобиваш вяра и започваш да работиш нататък. Така работиш четири-пет години върху задачата и най-после я свършваш. Дойде твоят професор, учен и способен човек, преглежда задачата ти и намира една малка погрешка в десетичните числа. Нищожна, малка е погрешката, но трябва да се поправи. към беседата >>
251. Което вие видите, НБ , София, 19.7.1925г.,
- В истинския живот няма никакво вкисване, никаква завист, никаква омраза, никакво съмнение. (втори вариант)
Ние, съвременните хора, мязаме на онзи българин, който така много се напил, че като се връщал дома си, срещнал една жена и я запитал: жено, де е майка ми? Тази жена била майка му, но той не я познал. Майка си и със затворени очи мога да намеря. В нас, съвременните хора, които често губим нормалното си състояние, Бог е вложил своята Любов, вложил е живот и дихание и въпреки всичко това още имаме нужда да ни казват, де е нашия Господ, има ли Господ или не, дали този Господ е добър или не, дали целият живот не е една самоизмама и т.н. Вярно, състоянието на пияния човек е самоизмама, но състоянието на трезвия човек не е самоизмама, то е истински живот. В истинския живот няма никакво вкисване, никаква завист, никаква омраза, никакво съмнение. Истинският живот съдържа една безгранична вяра, в която човек може да проверява Истината. В истинския живот човек може да има съобщения със същества, по-разумни от себе си, а не такива хилави като него. Ще кажете: защо ни са тия разумни същества? Нима не е красиво, когато сте на смъртно легло, да дойде един от тия разумните лекари на безсмъртието, да ви капне няколко капки от безсмъртието на живота и вие да възкръснете? Не е ли хубаво да имате познанство с него? към втори вариант >>
252. Подпушване на светлината, СБ , В.Търново, 24.8.1925г.,
- Щом я подпушите, ще се яви съмнение в душата ви.
И тъй, при реализиране на вашите мисли, чувства и желания, пазете следния закон: не подпушвайте светлината на вашия ум! Щом я подпушите, ще се яви съмнение в душата ви. Аз гледам: мнозина са повярвали в Бога, но срещне ги някой и, от своя страна, иска да ги наставлява да вярват. Онзи, който наставлява хората във вярата, трябва да разбира степените на вярата като разумни сили. Той сам трябва да разбира в какво седи степента на вярата. И тогава, като обяснява на другите хора или на някой брат, да може да им я предаде. Първо, ти трябва да си способен да предадеш вяра на някой човек. към беседата >>
253. Истинната врата, СБ , В.Търново, 28.8.1925г.,
- – Съмнение.
Сега, като ви гледам тази година на събора, намирам, че сте доста изправни, повдигнали сте се 4-5 степени нагоре, но има да се повдигате още много степени. Представете си, че тъй, както седите на някое място на трапезата, пред чиния с доматена супица, изобилно полята със зехтин, в това време ви повикат за нещо и някоя сестра вземе вашата паница с ядене и тури своята – постна, без зехтин. Какво ще кажете? – „Кой ми взе паницата, аз едва мръднах оттук и някой я взе! “ Какво ново се зароди в ума ви? – Съмнение. Вие казвате: „Тия са малки, дребни работи! “ – Да, вижте от какви малки работи се влошава вашият живот! Добре, допуснете сега обратния случай. Вие седнете на трапезата последен и ви сипят от едно казанче, в което няма никакво масло. Погледнеш наоколо си: в чиниите на другите има масло, а в твоята няма. към беседата >>
255. Великият закон, НБ , Русе, 11.10.1925г.,
- Следователно, съмнението, което съществува в съвременните хора трябва да изчезне, и като се срещнат, да имат вяра един в друг. (втори вариант)
Следователно, съмнението, което съществува в съвременните хора трябва да изчезне, и като се срещнат, да имат вяра един в друг. Като ме срещнете след година, две да не намерите никакво противоречие между мислите, чувствата и постъпките ми и да бъдете готови да жертвате всичко за Бога. Бог е най-познатото, най-възвишеното същество в света. Всичко онова, което ни кара да се възхищаваме от хубавото в света, всичко онова, което ни тласка към възвишеното, към благородното, това е Бог, това е Божественото в нас. Туй тихото, което говори в нас, това е Бог. Този тих глас говори във всички. към втори вариант >>
256. Козативни сили, ООК , София, 18.11.1925г.,
- Когато сте неразположени духом по причина на някакво чувство на съмнение, подозрение, гордост или щестлавие, зародило се у вас, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите коя от тях ще трансформира състоянието ви.
Започне ли човек да се проявява, той ще си направи къща; има ли къща, трябва да има животно, което да пренася в къщата. Съвременните хора са забравили смисъла на буквите. Не е въпроса за това, какво символизират буквите, но същевременно те изразяват известни течения в природата. Азбуката е образувана именно от тези течения. Правете опити с буквите, да видите, като ги произнасяте, какво влияние оказват тия течения върху вас. Когато сте неразположени духом по причина на някакво чувство на съмнение, подозрение, гордост или щестлавие, зародило се у вас, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите коя от тях ще трансформира състоянието ви. Съмнението например е съществувало от преди хиляди години и в хората, и в животните. Тъй щото не мислете, че то сега се заражда. Сега човек трябва само да работи върху себе си, за да се справи с него. Съмнението се насажда в мозъка на човека, както семената се посаждат в почвата. Значи човек днес не посажда съмнението в себе си, но му дава само благоприятни условия да расте и да се развива. към беседата >>
- Съмнението например е съществувало от преди хиляди години и в хората, и в животните.
Съвременните хора са забравили смисъла на буквите. Не е въпроса за това, какво символизират буквите, но същевременно те изразяват известни течения в природата. Азбуката е образувана именно от тези течения. Правете опити с буквите, да видите, като ги произнасяте, какво влияние оказват тия течения върху вас. Когато сте неразположени духом по причина на някакво чувство на съмнение, подозрение, гордост или щестлавие, зародило се у вас, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите коя от тях ще трансформира състоянието ви. Съмнението например е съществувало от преди хиляди години и в хората, и в животните. Тъй щото не мислете, че то сега се заражда. Сега човек трябва само да работи върху себе си, за да се справи с него. Съмнението се насажда в мозъка на човека, както семената се посаждат в почвата. Значи човек днес не посажда съмнението в себе си, но му дава само благоприятни условия да расте и да се развива. Същото може да се каже и за безверието, и за подозрението, и за ред още отрицателни прояви в човека. към беседата >>
- Съмнението се насажда в мозъка на човека, както семената се посаждат в почвата.
Правете опити с буквите, да видите, като ги произнасяте, какво влияние оказват тия течения върху вас. Когато сте неразположени духом по причина на някакво чувство на съмнение, подозрение, гордост или щестлавие, зародило се у вас, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите коя от тях ще трансформира състоянието ви. Съмнението например е съществувало от преди хиляди години и в хората, и в животните. Тъй щото не мислете, че то сега се заражда. Сега човек трябва само да работи върху себе си, за да се справи с него. Съмнението се насажда в мозъка на човека, както семената се посаждат в почвата. Значи човек днес не посажда съмнението в себе си, но му дава само благоприятни условия да расте и да се развива. Същото може да се каже и за безверието, и за подозрението, и за ред още отрицателни прояви в човека. Някой човек казва; „Аз не вярвам нито в Бога, нито в хората." Това не е нещо ново. Безверието е съществувало от памтивека, както в хората, така и в животните. Даваш хляб на едно животно, но то те поглежда в очите, ту се приближава, ту се отдалечава от тебе, не смее да вземе хляба и казва: „Нямам вяра в никого." към беседата >>
- Значи човек днес не посажда съмнението в себе си, но му дава само благоприятни условия да расте и да се развива.
Когато сте неразположени духом по причина на някакво чувство на съмнение, подозрение, гордост или щестлавие, зародило се у вас, произнасяйте една, втора, трета буква, да видите коя от тях ще трансформира състоянието ви. Съмнението например е съществувало от преди хиляди години и в хората, и в животните. Тъй щото не мислете, че то сега се заражда. Сега човек трябва само да работи върху себе си, за да се справи с него. Съмнението се насажда в мозъка на човека, както семената се посаждат в почвата. Значи човек днес не посажда съмнението в себе си, но му дава само благоприятни условия да расте и да се развива. Същото може да се каже и за безверието, и за подозрението, и за ред още отрицателни прояви в човека. Някой човек казва; „Аз не вярвам нито в Бога, нито в хората." Това не е нещо ново. Безверието е съществувало от памтивека, както в хората, така и в животните. Даваш хляб на едно животно, но то те поглежда в очите, ту се приближава, ту се отдалечава от тебе, не смее да вземе хляба и казва: „Нямам вяра в никого." към беседата >>
257. Добрата земя, НБ , София, 20.12.1925г.,
- Геройство трябва: Съмнението не е геройство.
Красивата форма, която Бог е създал, ти няма да я хвърлиш във водата и да я обезличиш, защото ще имаш онази участ на боговете, поканени в двореца на Брама. Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? към беседата >>
- Съмнението е малодушие.
Ти ще ме оставиш да допринеса онова благо на човечеството, което Бог ми е определил.” Тя го целува и му казва: “Аз трябва да изпълня в света онзи закон, който ми е определен от Бога.” Значи, тя целува Брама. Той й казва: “Дъще, ти си същата, аз те познах. Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. към беседата >>
- Без съмнение вече!
Носи своето благословение по лицето на земята! ” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. към беседата >>
- Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението.
” Туй е разрешението на въпроса. Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. към беседата >>
- Каква наука може да има в съмнението?
Геройство трябва: Съмнението не е геройство. Съмнението е малодушие. Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. към беседата >>
- Какво може да се работи със съмнението?
Хора, които се съмняват, това са страхливците в света. Без съмнение вече! Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. към беседата >>
- Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие.
Най-дребнавите хора са тия, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? към беседата >>
- Да вярваме в Бога без никакво колебание и съмнение, да знаем, че живеем в разумен свят, това е великото, славното в живота.
" Мечката ще мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква пакост. Нямате пет пари в джоба си, кажете: „Вяра! " Нямате приятели, кажете: „Вяра! " Няма да мине много време и приятелите ви един след друг ще дойдат при вас. Вяра трябва на хората, а не вярвания! Да вярваме в Бога без никакво колебание и съмнение, да знаем, че живеем в разумен свят, това е великото, славното в живота. И тогава всички, които са около нас, ще разберат, че ние имаме жива вяра в себе си. Ако учителят има тази жива вяра, като влезе между учениците си, и той ще ги разбира, и те ще го разбират. Ако и учителите, и учениците живеят в живата вяра, те ще работят с въодушевление. Интелигентният човек има вяра. Той разбира нещата изведнъж, няма защо да му се доказват. към беседата >>
260. Давам власт, НБ , София, 10.1.1926г.,
- Питам ви: възможно ли е, всред всичко това, в което живеем и се движим, ние, хората на 20-ти век, да продължаваме да живеем в неверие, в грях, в неправда, в безлюбие, в това вечно съмнение, което внася отрова в живота ни?
Казваха на Христа: "Кажи на своите ученици да млъкнат! " Какво им отговори Христос? - Ако аз кажа на тях да млъкнат, тия камъни ще проговорят. Да, камъните ще проговорят. Това не е само символи, това е една философия, това е един велик Божествен живот. Питам ви: възможно ли е, всред всичко това, в което живеем и се движим, ние, хората на 20-ти век, да продължаваме да живеем в неверие, в грях, в неправда, в безлюбие, в това вечно съмнение, което внася отрова в живота ни? Всичко това наука ли е? Всичко това култура ли е? Аз бих желал, бъдещите писатели, като вземат перото си - да пишат, от него да излиза пламък. Аз бих желал, онези от вас, които ми говорят, пламък да излиза от устата и от езиците им. Гледам, някои от вас като ми говорят, от устата им излиза черна светлина. към беседата >>
261. Външни влияния, ООК , София, 27.1.1926г.,
- Например, ако е нетърпелив, ако се съмнява, ако не обича да се моли на Бога, или ако има силно развита вяра, той трябва да знае произхода на своето търпение, на своето съмнение или пък произхода на своята вяра.
Окултният ученик трябва да се домогне до положителната наука, която определя точно силите, които действат у нас. Домогнем ли се до тази наука, ние ще знаем причините и последствията на нещата. И по този начин само нашият ум, нашето сърце и нашата воля ще се развиват хармонично, а душата и духът ни ще се проявяват правилно. И тогава, според степента на своето развитие, всеки ще може да си обяснява явленията във външния свят. В това отношение окултният ученик трябва сам да решава задачите си, да има ясна представа за себе си. Например, ако е нетърпелив, ако се съмнява, ако не обича да се моли на Бога, или ако има силно развита вяра, той трябва да знае произхода на своето търпение, на своето съмнение или пък произхода на своята вяра. Всичко това той трябва да разбира правилно, по закона на положителната вяра, а не по законите на суеверието и на вярванията. към беседата >>
262. Свидетелството Негово, НБ , София, 31.1.1926г.,
- Онзи, който не разбира великия Божи закон, запечатва със съмнение; онзи, който разбира великия Божи закон, запечатва с вяра.
По някой път запечатват дюкяните на търговците; по някой някой път запечатват касите на банкерите; по някой път запечатват, мисля, и касите на банките; по никой път запечатват и гробовете, както беше запечатан и гробът на Христа. Думата „запечатам" има двояк смисъл. Онзи, който не разбира великия Божи закон, запечатва със съмнение; онзи, който разбира великия Божи закон, запечатва с вяра. Целият съвременен културен строй живее с вярвания и казват: може, кой знае. И в науката, и в музиката – навсякъде хората живеят не с вяра но с вярвания и със суеверия. Повечето от младите живеят със суеверия, чакат да дойде някой аероплан да ги вземе, да ги тури на някой висок връх, на някое високо обществено положение. И старите чакат да дойде някой с огнена колесница да ги вземе, както Илия, и да ги занесе на небето. И това е възможно, случва се в историята, но в цялата библейска история имаше само един такъв случай – случаят с пророк Илия. към беседата >>
- Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение.
Аз определям: свидетелството на всеки човек, това е неговата вяра. Колкото е по-голяма вярата на един човек, това показва, че е учил повече. Как ще се познае вярата на един човек? Когато се срещнем, според вярата, която имаме, ние ще се изпълним с уважение един към друг. Когато вярвам в един човек, аз имам най-възвишени мисли заради него. Когато имам вяра, като срещна един човек, в мене няма да се яви нито капка съмнение. Аз ще го поставя високо в своите очи, ще му дам най-хубавия прием в себе си, в своя ум и в своето сърце. Трябва да вярваме във всеки човек! Вие казвате: най-първо трябва да вярваме в себе си, после в своите ближни и най-после в Бога. Не, обратно, първо ще вярвате в Бога, после в себе си, в своята душа и най-после в ближния си. Каква е вашата вяра, щом допущате най-отрицателни мисли? към беседата >>
263. Познат от Него, НБ , София, 7.2.1926г.,
- Той се намерил в голямо учудване и съмнение.
На този ангел, Аниел, била дадена една много трудна задача Той трябвало да разреши следната задача: колко милиарда години целият космос ще може да преживее? Какво ще бъде състоянието на всички същества, които живеят през тия милиарди години във всички системи и какъв успех ще направят през това време. Такава задача именно била дадена, и той трябвало да я изчисли точно математически. Разбира се, той трябвало да направи няколко справки, за която цел трябвало да намери свещената книга на Адонаил. Той намерил тази книга, но като я разгърнал, видял, че липсва нещо от нея. Той се намерил в голямо учудване и съмнение. Казал си: как е възможно да изчезнат някои основни букви от една свещена книга! И де са изчезнали? Как е възможно да изчезнат т между ангелския свят, дето царува Любов, знание, Мъдрост? Не се минало дълго време, и той почнал да слиза към световете долу. Въпросът се разрешил така: той трябвало да слезе на земята между хората. към беседата >>
- И тъй, този ангел е трябвало да прекара ред съществувания на земята, за да изглади своето съмнение.
И тъй, този ангел е трябвало да прекара ред съществувания на земята, за да изглади своето съмнение. Даже той не съзнава, че направил една погрешка. Той се усъмнил в своя събрат, помислил си: нима тук се е направила някаква погрешка, че са изчезнали някои букви? Той не е трябвало да помисли това, не е трябвало да се съмнява. Като дойдем до Божията Любов, там никакво съмнение не се допуща. На земята можем да спорим, какво нещо е Любовта, но щом ние знаем, какво нещо е Божията Любов, вече спор няма, съмнение няма. към беседата >>
- Като дойдем до Божията Любов, там никакво съмнение не се допуща.
И тъй, този ангел е трябвало да прекара ред съществувания на земята, за да изглади своето съмнение. Даже той не съзнава, че направил една погрешка. Той се усъмнил в своя събрат, помислил си: нима тук се е направила някаква погрешка, че са изчезнали някои букви? Той не е трябвало да помисли това, не е трябвало да се съмнява. Като дойдем до Божията Любов, там никакво съмнение не се допуща. На земята можем да спорим, какво нещо е Любовта, но щом ние знаем, какво нещо е Божията Любов, вече спор няма, съмнение няма. Любовта образува обща връзка между всички същества. Първото нещо: щом тази Любов проникне в твоето съзнание, всички хора, всички души ще се обединят в теб и ти ще ги видиш като светлинки в съзнанието си, всички групирани в едно. Всичка хора, един милиард и половина, могат да се съберат в една орехова черупка. Не мислете, че хората представляват много единици. към беседата >>
- На земята можем да спорим, какво нещо е Любовта, но щом ние знаем, какво нещо е Божията Любов, вече спор няма, съмнение няма.
И тъй, този ангел е трябвало да прекара ред съществувания на земята, за да изглади своето съмнение. Даже той не съзнава, че направил една погрешка. Той се усъмнил в своя събрат, помислил си: нима тук се е направила някаква погрешка, че са изчезнали някои букви? Той не е трябвало да помисли това, не е трябвало да се съмнява. Като дойдем до Божията Любов, там никакво съмнение не се допуща. На земята можем да спорим, какво нещо е Любовта, но щом ние знаем, какво нещо е Божията Любов, вече спор няма, съмнение няма. Любовта образува обща връзка между всички същества. Първото нещо: щом тази Любов проникне в твоето съзнание, всички хора, всички души ще се обединят в теб и ти ще ги видиш като светлинки в съзнанието си, всички групирани в едно. Всичка хора, един милиард и половина, могат да се съберат в една орехова черупка. Не мислете, че хората представляват много единици. Сегашните учени хора по някой път се замислят: ами като се върнат хората на земята, как ли и де ли ще се съберат? към беседата >>
- Ето, казвам ви една Истина, но във вас остава едно съмнение, дали е тъй, както Учителят казва?
И сега, след като съм ви проповядвал, казвате: кажете ни една истина! Ето, казвам ви една Истина, но във вас остава едно съмнение, дали е тъй, както Учителят казва? Аз питам: ти разбра ли ме, какво исках да ти кажа? За да ме разберете, вие трябва да гледате на Бога тъй както аз гледам Неговото лице. За да разберем слънцето, трябва еднакво да възприемаме неговата светлина. Ние трябва да знаем положителната страна на живота, а сегашните учени хора казват: ако ние гледаме Бога, всякаква култура ще се спре, затова по-добре да Го не виждаме. Ето първата и най-голяма лъжа в света! към беседата >>
- На български език няма подходящи думи, с които да ви изкажа тази велика Истина, че да останете абсолютни свободни, да не остане никакво съмнение във вас.
Аз ви желая, няма да кажа. че желая, това значи да ви се налагам. Ако ви кажа „ако обичате", то е да ви туря във вярвания, и него не искам да направя. Ако ви кажа, че някой ангел ще дойде отгоре, то е суеверие. Какво да ви кажа? На български език няма подходящи думи, с които да ви изкажа тази велика Истина, че да останете абсолютни свободни, да не остане никакво съмнение във вас. Мога да се изкажа и другояче, но кажете ми едно предложение в български език, с което да кажа тази Истина, че да няма двусмислие. Сега, след като си отидете, ще ме критикувате, че някъде нямало запетайка, че логика нямало, че еди–кой си какво е казал. И аз зная, кой какво е казал, мога да го цитирам, но аз не искам да цитирам кантовци, лапласовци и разни други философи и ред учени поети и велики музиканти. Казвам: запознат съм с тяхното учение, зная отде са го взели и докъде са стигнали и им се радвам. Дребнавост е да кажа, че не знаят. към беседата >>
- Той се само учуди, че в свещената книга липсвали някои букви, той допуска само едно малко съмнение в ума си и после с толкова страдания трябваше да го изправи. (втори вариант)
Аз ви приведох тази сутрин за този ангел на светлината, за едно малко учудване – как са се изгубили букви от свещената книга... (Виж примера от беседа 7 – II, 1926 г.) Той не е подозирал, че е направил някаква погрешка. Той е един интересен разказ, аз взех само някои елементи от този мит. (Следва митът.) Този ангел не може да разбере защо първия път, като слезна на земята, хората го оттласкват, избягват, а той има всичкото вътрешно желание да им помага, и защо при второто му слизане като царска дъщеря – всички му се кланят. Това са тези, които са го гонили тогава и сега са се преродили и му се кланят, благодарят му за доброто, което им е направил, той пак не може да разбере връзката. Той се само учуди, че в свещената книга липсвали някои букви, той допуска само едно малко съмнение в ума си и после с толкова страдания трябваше да го изправи. към втори вариант >>
- Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н.
Даже ако кажете, че той е поет, музикант или художник, и това е общо казано. Вие трябва да изнесете онази черта от неговата поезия, която го отличава от всички поети. Много поети, музиканти и художници съществуват, но всеки от тях има своя индивидуална, специфична черта в своето творчество. На същото основание може да се зададе въпросът, каква е разликата между човека и животното. Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека. Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство. Те са остатъци от животните. Те представляват животинското естество на човека. Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост. към беседата >>
265. Микроскопическите добрини, МОК , София, 14.2.1926г.,
- Отрицателните неща в живота – да се роди в ума ми едно обезсърчение, съмнение, всички отрицателни идеи – там не се показва човекът, това е нанадолнище. (втори вариант)
Сега и вие ще развиете в себе си онези способности, с които може да си спомагате. Отрицателните неща в живота – да се роди в ума ми едно обезсърчение, съмнение, всички отрицателни идеи – там не се показва човекът, това е нанадолнище. Ограничете вие кое да е животно, вола, мечката, и в тях има обезсърчение, но най-после се примиряват. У човека има една черта, че онова, което човек твори – доброто, което може да направи, само то отличава човека. Да се обезсърчиш, не се изисква голям талант. Да се съмняваш, в това голям талант не се изисква, да хвърлиш някое шише, да го счупиш, и там не се изисква голям талант. Те са от лесните изкуства. към втори вариант >>
- Ако човек се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или пред друго някакво отрицателно чувство, той трябва да му противопостави Доброто и по този начин да спре слизането си по наклон.
Отрицателното съществува и в животните. Ако ограничите едно животно, и то ще се обезсърчи. За да се обезсърчи човек, не се изисква някакъв голям талант. Да се съмнява човек или да се гневи, и за това не се изисква голям талант. Обаче, за да прояви човек Доброто в себе си, това изисква усилие. Ако човек се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или пред друго някакво отрицателно чувство, той трябва да му противопостави Доброто и по този начин да спре слизането си по наклон. За това се изисква усилие на човешкия Дух. Да направи усилие човек, това не значи, че той трябва изведнъж да скъса въжето на ограничението. Не, постепенно, конец по конец трябва да къса въжето. Важно е човек да постоянства, да прилага волята си. към беседата >>
- Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора.
"Из Египет позвах Сина си." За да изясня мисълта си казвам: всеки човек има своя добра и лоша страна. Лошата страна аз наричам слабост. Най-първо в човека се явява съмнението. Кога се явява съмнението? Съмнението се явява като контраст при различни психически състояния. Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му. Най-първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата и ако не го приемете ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. към беседата >>
- Човек като стане учен, съмнението ще го посети.
Лошата страна аз наричам слабост. Най-първо в човека се явява съмнението. Кога се явява съмнението? Съмнението се явява като контраст при различни психически състояния. Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му. Най-първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата и ако не го приемете ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. След съмнението какво иде в света? към беседата >>
- Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети.
Най-първо в човека се явява съмнението. Кога се явява съмнението? Съмнението се явява като контраст при различни психически състояния. Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му. Най-първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата и ако не го приемете ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. След съмнението какво иде в света? Ревността. След ревността в човека иде малодушието. към беседата >>
- Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости.
Кога се явява съмнението? Съмнението се явява като контраст при различни психически състояния. Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му. Най-първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата и ако не го приемете ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. След съмнението какво иде в света? Ревността. След ревността в човека иде малодушието. То е състояние на слизане, то представлява една долина. към беседата >>
- И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му.
Съмнението се явява като контраст при различни психически състояния. Човек като разбогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото съмнението обича богатите хора. Човек като стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек като стане много религиозен, много набожен, съмнението непременно ще го посети. Човек като стане красив, съмнението ще му дойде на гости. И тъй, всеки ще знае, че ако е богат, съмнението ще похлопа на вратата му. Най-първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата и ако не го приемете ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. След съмнението какво иде в света? Ревността. След ревността в човека иде малодушието. То е състояние на слизане, то представлява една долина. След малодушието идва ожесточението. към беседата >>
- Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години.
Човек трябва да се освободи от подозрението, от съмнението. Те съществуват и между учениците на окултната школа. Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Благородство се изисква от човека! Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Ако и днес вървите по пътищата на тази стара наука, ще имате същите резултати. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата. Когато човек се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов. Какво остава в човека, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство? Къде е истинската наука? към беседата >>
- Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата.
Те съществуват и между учениците на окултната школа. Обаче в подозрението, в съмнението няма никаква философия. Благородство се изисква от човека! Съмнението е стара наука, която се е изучавала преди милиарди години. Ако и днес вървите по пътищата на тази стара наука, ще имате същите резултати. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата. Когато човек се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов. Какво остава в човека, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство? Къде е истинската наука? Съмнението в човека представлява натрупване от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум. Човек никога не трябва да се съмнява в своята вяра, в своята любов, нито в силата на своя ум и на своето сърце. към беседата >>
- Съмнението в човека представлява натрупване от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум.
Ако и днес вървите по пътищата на тази стара наука, ще имате същите резултати. Съмнението е признак на това, че човек не разбира дълбоките причини на нещата. Когато човек се съмнява в другите хора, той започва да се съмнява и в себе си, в своята сила, в своята вяра, в своята любов. Какво остава в човека, като отрече своята сила, своята вяра, своята любов и своето благородство? Къде е истинската наука? Съмнението в човека представлява натрупване от чужди мисли, които смущават неговото сърце и неговия ум. Човек никога не трябва да се съмнява в своята вяра, в своята любов, нито в силата на своя ум и на своето сърце. Това са известни величини, с които той трябва да работи. Ти можеш да изпиташ своята вяра, своята любов, както и силата на своя ум, като ги проявиш. Веднъж си ги изпитал, има ли защо да се съмняваш? Проверявате ли се, изпитвате ли се, по този начин у вас ще се зароди красивият живот. към беседата >>
- “ Каквото и да започвате, съмнението всякога идва след вас.
“ Взимате някаква книга да четете, изведнъж съмнението идва и ви казва: „Мислиш ли, че по този начин ще разрешиш важните въпроси на живота? “ Вие захвърляте книгата настрана, казвате: „Какво съм се зачел? Нищо не мога да направя“. Започвате да пеете, съмнението пак идва: „Какво си се разпял? Младите нека пеят! “ Каквото и да започвате, съмнението всякога идва след вас. Какво трябва да направите тогава? Ако слушате съмнението, трябва да сгърнете ръце, да седнете на едно място и да чакате всичко да се разреши наготово. Съмнението е мъжът, който ви връзва с верига и казва: „Никъде няма да ходиш! “ Няма по-страшно нещо за душата, която е излязла от Бога, от това да бъде свързана с веригите на съмнението! Герой е само този човек, който е могъл да скъса тия вериги и да се освободи от тях. към беседата >>
- Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: „Ние можем и без вериги на краката!
Днес много мъже връзват жените си с такива вериги; и много жени връзват мъжете си със същите вериги. Такива вериги има и в Русия, и в Англия, и във Франция, и в Америка, и в България, само че още не са изнесени вън, да ги видят всички хора. Такива вериги има и в духовно отношение. Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: „Ние можем и без вериги на краката! “ Жената трябва да каже на мъжа си: „Ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом! “ И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. към беседата >>
- Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението.
Такива вериги има и в Русия, и в Англия, и във Франция, и в Америка, и в България, само че още не са изнесени вън, да ги видят всички хора. Такива вериги има и в духовно отношение. Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: „Ние можем и без вериги на краката! “ Жената трябва да каже на мъжа си: „Ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом! “ И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си. Кое е това идейно състояние? към беседата >>
- Не, съмнението напуснете!
Такива вериги има и в духовно отношение. Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: „Ние можем и без вериги на краката! “ Жената трябва да каже на мъжа си: „Ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом! “ И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си. Кое е това идейно състояние? Аз ще ви представя картинно това идейно състояние. към беседата >>
- Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска.
Време е вече всички хора да скъсат тия вериги на съмнението и да кажат: „Ние можем и без вериги на краката! “ Жената трябва да каже на мъжа си: „Ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом! “ И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си. Кое е това идейно състояние? Аз ще ви представя картинно това идейно състояние. Допуснете, че вие живеете в свят, подобен на този на земята, но необикновено красив. към беседата >>
- Съмнението напуснете, не мислете повече за него.
“ Жената трябва да каже на мъжа си: „Ако ми вярваш, добре; ако не ми вярваш, сбогом! “ И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си. Кое е това идейно състояние? Аз ще ви представя картинно това идейно състояние. Допуснете, че вие живеете в свят, подобен на този на земята, но необикновено красив. Където се обърнете, навред плодни дървета с по един, два, три, четири, най-много до 12 плода на дърво. към беседата >>
- Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си.
“ И мъжът трябва да каже същото на жена си. Съвременните жени са готови да напуснат мъжете си, но не и съмнението. Не, съмнението напуснете! Жена напуска мъжа си, а съмнението не напуска; мъж напуска жена си, а съмнението не напуска, приятел напуска приятеля си, а съмнението не напуска. Съмнението напуснете, не мислете повече за него. Има нещо идейно в човека, което никога не допуска съмнението в себе си. Кое е това идейно състояние? Аз ще ви представя картинно това идейно състояние. Допуснете, че вие живеете в свят, подобен на този на земята, но необикновено красив. Където се обърнете, навред плодни дървета с по един, два, три, четири, най-много до 12 плода на дърво. При това вие можете да си късате от всички плодове. към беседата >>
- Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека.
Съвременните хора не си вярват. Похвалиш някого, кажеш му, че е добър, той не хваща вяра в думите ти, казва: „Не говориш от сърце“. Кажеш му: „Ти си малко сприхав човек“. – „Защо ме нападаш? “ И като хвалиш човека, и като го кориш, той е все недоволен. Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека. Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Този е пътят, по който може да се освободите от него. То представлява трън в човека, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади. към беседата >>
- Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас.
Похвалиш някого, кажеш му, че е добър, той не хваща вяра в думите ти, казва: „Не говориш от сърце“. Кажеш му: „Ти си малко сприхав човек“. – „Защо ме нападаш? “ И като хвалиш човека, и като го кориш, той е все недоволен. Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека. Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Този е пътят, по който може да се освободите от него. То представлява трън в човека, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади. Питам тогава: „Ако човек живее в идейния свят, в кого ще се съмнява? към беседата >>
- Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете.
Кажеш му: „Ти си малко сприхав човек“. – „Защо ме нападаш? “ И като хвалиш човека, и като го кориш, той е все недоволен. Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека. Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Този е пътят, по който може да се освободите от него. То представлява трън в човека, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади. Питам тогава: „Ако човек живее в идейния свят, в кого ще се съмнява? “ Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бъде абсолютно сам. към беседата >>
- Съмнението трябва да се замести с нещо друго.
– „Защо ме нападаш? “ И като хвалиш човека, и като го кориш, той е все недоволен. Кажете ми една дума в българския език, която да не предизвиква съмнение в човека. Едно е важно за вас: да намерите начин, по който сами да трансформирате съмнението си, и да не чакате Бог да го отнеме от вас. Ако чакате Бог да отнеме съмнението от вас, нищо няма да постигнете. Съмнението трябва да се замести с нещо друго. Този е пътят, по който може да се освободите от него. То представлява трън в човека, който може или да се изкорени и вместо него да се постави друго растение, или пък може да се присади. Питам тогава: „Ако човек живее в идейния свят, в кого ще се съмнява? “ Всичко, каквото пожелае, той ще има на разположение: богатство, книги, музика, изкуство, но ще бъде абсолютно сам. Ако искаш музика, ще бутнеш един ключ и ще слушаш най-хубавата музика в света. към беседата >>
- Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението.
Нашият живот може да бъде отворен само за разумните хора. Човек може да бъде добър само за хора, с които е в съприкосновение. За онези, които не го познават, е безразлично дали той е добър, или не. От това гледище, обаче, щом става въпрос за доброто, за добродетелите, те проникват целия космос. Доброто е Божествено качество, което идва от висшите светове и минава през всички по-долни светове. Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението. Справи ли се с тия отрицателни качества, ще дойде разкаянието, а после и жертвата, която ще заличи всички грехове. С тези неща трябва да се борите преди да влезете в Царството Божие. Тези тръни трябва да изкорените от душата си, ако искате да помогнете първо на себе си, а после и на своите ближни. Научи ли човек това изкуство за себе си, той ще знае как да помага и на ближните си. към беседата >>
- Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението.
Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Ето защо невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи господари на себе си. към беседата >>
- Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки.
Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Ето защо невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи господари на себе си. Станете ли господари на себе си, тогава ще започнат да растат и да се развиват във вас красиви и възвишени неща. Всички вие сте герои. към беседата >>
- Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно.
Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Ето защо невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи господари на себе си. Станете ли господари на себе си, тогава ще започнат да растат и да се развиват във вас красиви и възвишени неща. Всички вие сте герои. Щом сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло от себе си – съмнението. към беседата >>
- Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека.
Първата задача, която ви предстои като на ученици, е да изкорените от себе си съмнението. То е най-малката погрешка, с която започват всички по-големи грехове. Съмнението е неуловимо, и с микроскоп не се вижда, но влезе ли веднъж в ума на човека, то влече след себе си ред погрешки. Не се ли освободите от съмнението, дарбите на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа не могат да се развиват правилно. Съмнението дава условия за развитието на всички паразити, които разрушават доброто в човека. Ето защо невидимият свят чрез разни методи ви въздейства, докато ви направи господари на себе си. Станете ли господари на себе си, тогава ще започнат да растат и да се развиват във вас красиви и възвишени неща. Всички вие сте герои. Щом сте герои, започнете да изкоренявате най-малкото зло от себе си – съмнението. Щом го изкорените, на негово място ще поставите нещо хубаво. към беседата >>
268. Огъване и пречупване (Сгъване и пречупване), ИБ , БС , София, 18.2.1926г.,
- "Ужасно съмнение ме обхвана." Вечер: "Голяма ревност ме обхвана." На другия ден сутринта: "Ужасно малодушие." На обед: "Озлобление." Вечерта: "Голямо отмъщение." На другия ден сутринта: "Силна вяра." На обед: "Голяма надежда." Вечерта: "Голяма любов." Тъй ще пишете, а не много.
А друг път, когато вие сте скръбни, времето да е ясно. Друг път ще видите, че когато вие сте скръбни, и времето е скръбно, когато вие сте радостни, и времето е ясно. Интересно е да видите вашето състояние в колко случая ще съответства на времето. Разбрахте как ще стане. Сутрин ще си отбележите тъй: " Имам тежко разположение на духа." По обед. "Ужасно съмнение ме обхвана." Вечер: "Голяма ревност ме обхвана." На другия ден сутринта: "Ужасно малодушие." На обед: "Озлобление." Вечерта: "Голямо отмъщение." На другия ден сутринта: "Силна вяра." На обед: "Голяма надежда." Вечерта: "Голяма любов." Тъй ще пишете, а не много. Ще пишете часът и времето какво е: дали е облачно, или ветровито, дали има слънце или не. Например ще пишете: "Слънцето тук-там се показва." Пък ако го няма, ще пишете: "Напълно облачно" или "Ветровито." Най-първо ще гледате какво е вашето състояние, а после времето отвън. Ще започнете упражнението утре сутринта и ще видите кой как ще започне, но ще се оставите спокойни. Просто ще хроникирате известни състояния. Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, които преминава. към беседата >>
269. Приех от Отца Си, НБ , София, 28.2.1926г.,
- Като казвам, че спите, разбирам, че у вас има едно малко съмнение и затова казвате: нека този човек ни каже нещо по-съществено!
Трябва ли да ви доказвам философски, че действително ви говоря тук и не сте в едно сънно състояние? Вие можете да мислите, че сте омагьосани, но аз ви казвам: докажете ми сега, говоря ли ви, или не? Вие може да ми кажете, че се заблуждавате, или че сте будни, или че сънувате и т.н. Да, едно е вярно от всичко това, но кое именно, е вярното? Вярно е, че 75% сте будни, а 25%, че спите. Като казвам, че спите, разбирам, че у вас има едно малко съмнение и затова казвате: нека този човек ни каже нещо по-съществено! Съществените неща и баба ми, и дядо ми могат да докажат. Пък, ако е за доказателство, да ви доказвам, дали има Господ или не, това мога да ви докажа, 10 пъти по-добре, от най-видните проповедници и от най-видните философи. Но ако търсите някого, който може да намести ума ви, ако търсите някой, който може да намести сърцето ви, ако търсите някого, който може да намести волята ви, това съм аз! Вие ще кажете: големи претенции има този човек! Да, големи претенции имам, правя това нещо. към беседата >>
270. Страдание, търпение, опитност, знание, МОК , София, 28.2.1926г.,
- Тези караници между хората, съмнението, лошите мисли, всички неразположения от съвсем друг произход са. (втори вариант)
271. Саваат - Амон-Ра, НБ , София, 14.3.1926г.,
- Съмнението, това е една временна игра на безсъзнателния живот.
Та казвам: той ще ви научи! Как ще ви научи? Този час, който прекарвате тук, вие може да се съмнявате дали това, което ви говоря е вярно или не. Аз не искам да се съмнявате. Престанете да се съмнявате! Съмнението, това е една временна игра на безсъзнателния живот. То е сянка, бълникане на морето. Това, че вие съществувате, е една реалност. Че имате живот, това е една реалност. Че имате ум, това е една реалност. Че имате душа, това е една реалност. към беседата >>
- Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово.
Казвам: Сега, като знаете произхода на отрицателните прояви в човека, всички вие трябва да се самонаблюдавате, да анализирате своите настроения и състояния, да не бъдете слепи нито за погрешките, нито за добродетелите си. Това значи: Нито да се подценявате, нито да се надценявате. Погрешките, които човек прави, нито са големи, нито са малки, обаче малките погрешки винаги раждат големите. Когато у човека се проявява известно чувство на гняв, без съмнение то не е само негово. Това чувство едновременно се проявява и в ред други същества, които са тясно свързани с него. Колкото повече човек се поддава на това чувство, толкова повече той се свързва с всички ония същества, които в това време преживяват същото чувство. При тези условия това чувство може да се усили толкова много, че да вземе заплашителни размери. В това време човек изгубва всякакъв разсъдък. Защо? – Защото воюва, бори се. към беседата >>
274. Петте разумни, НБ , София, 28.3.1926г.,
- Съмнението също е един остарял живот.
Под думата младоженец, ние разбираме новият живот. При всяка сватба, която хората правят, винаги се отпразнува начеване на нов живот във фигуративен смисъл казано. Значи, животът започва с онова вътрешно подмладяване, а не с онези стари възгледи за нещата. Питам: ако в душата ви се зароди омраза, тя нещо ново ли е? Не, омразата е един остарял живот. Съмнението също е един остарял живот. Безверието е един остарял живот. Неправдата е един остарял живот. Лъжата е един остарял живот. Всички престъпления, с които съвременно общество се кичи са останки от един стар живот, в който даже и една лукова глава не може да се отгледа. Онези хора, които крепят съвременно общество, които крепят държавата, това са честните, справедливите и благородните хора, които жертват своя живот за благото на другите. към беседата >>
- И започват те живота си: Първият ден те започват добре, вторият ден също, но един ден тя поглежда другиго, веднага идва съмнението и щастието изчезва.
Вие имате неща размесени и трябва да очистите живота си. Само тогава ще дойде щастието. Как започват живота си двама млади? Вземете запример, младият човек на своята възлюбена преди да се оженят - какво казва. - Не мога без тебе, умирам! И започват те живота си: Първият ден те започват добре, вторият ден също, но един ден тя поглежда другиго, веднага идва съмнението и щастието изчезва. Питам: умен ли е този неин другар? - Не е умен. Същият закон можем да прекараме и за друг случай: Ако ти се съмняваш в своя приятел, щастието изчезва; ако ученикът се усъмни в своя учител и ако учителят се усъмни в своя ученик, щастието също така изчезва; ако майката се усъмни в своя син, щастието изчезва; ако свещеникът се усъмни в своето паство, на какво ще прилича този народ? На какво ще прилича това общество? Най-после, ние се усъмняваме и в Бога и тогава идват всичките нещастия, всички полудявания в живота ни. към беседата >>
275. Кръг и елипса, ООК , София, 31.3.1926г.,
- Преди всичко има ли някакъв живот в безверието, в съмнението, в омразата?
От съвременната култура ще остане само хубавото, красивото. Попитайте двама души, били те мъж и жена, или неприятели, които цял живот са прекарали в спорове, в караници и са си причинявали пакости един на друг, какво са спечелили от тези отношения? Цял живот те са били под влиянието на тъмните сили, под влияние на злото. Злото в света е старият живот. Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят. Преди всичко има ли някакъв живот в безверието, в съмнението, в омразата? Преди няколко дена дойде при мене един млад човек и ми каза: „Аз искам да стана лош човек, не искам да бъда мек“. Казвам му: Преди всичко ти никога не си бил мек. Сега защо искаш да станеш лош? – „Искам да придобия опитности, да се противопоставям на хората, да не ме мачкат.“ Казвам: Никой не може да те мачка, освен ти сам. Какво ще спечелиш, ако станеш лош? към беседата >>
- И затова пазете се от съмнението.
Писанието казва: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Докато не бъдем научени от Бога, все ще вървим по човешките пътища, в които има спор, недоразумения, страдания, съмнения, подозрения и т.н. И затова пазете се от съмнението. Не давайте ухо на него, за да не ви измъчва. Телата, които Бог ви е дал, трябва да бъдат в изправност. Окултният ученик трябва да бъде здрав, мускулест, нормално развит. Той трябва да бъде работлив, издръжлив. Не е въпросът за чрезмерен труд, но ученикът работи с Любов, без измъчване, без напрежение на своята енергия. към беседата >>
276. Групиране на сили / Трансформиране на енергиите, МОК , София, 4.4.1926г.,
- Влязла ви една идея на съмнение, тя не е свойствена на вашата душа, тя е една сламка в душата ти, и ти изскочиш. (втори вариант)
Някога се заинтересувам от неговия живот, бутна със сламка в дупката, той изскочи. Той си прави разсъждения за сламката. Почне да си мисли по кой начин тази сламка се е създала, аз може да му разправя, понеже аз виждам, но той не може да разбере как сламката е влязла в дупката му. Не е ли същото, когато една нова идея влезе в твоя ум, не е ли сламката, която е влязла? Тя не е свойствена на вашия ум. Влязла ви една идея на съмнение, тя не е свойствена на вашата душа, тя е една сламка в душата ти, и ти изскочиш. Туй разумно същество казва, дошло е време да излезеш от дупката. Бръмбазъняк няма да бъдеш. Ами какво? Птица. към втори вариант >>
- Ако в ума на човека проникне съмнението, той веднага изскача от дупката си. Защо?
Дребнавият живот на човека не е нищо друго, освен живот на бръмбара, който ту излиза от дупката си, ту се скрива. Като падне някоя сламка в дупката му, той започва да се качва и слиза от нея, да я изследва, да разсъждава как се е създала. Бръмбарът не може да си отговори кой е създал сламката и как е станало това, но човек може да му обясни всичко, защото той вижда нещата. Когато в ума на човека влезе някоя нова идея, и той се намира в същото положение, в каквото бръмбарът – по отношение на сламката. Всяка нова идея за него е подобна на сламка, която пада в скривалището на бръмбара. Ако в ума на човека проникне съмнението, той веднага изскача от дупката си. Защо? – Съмнението не е присъщо на неговата душа и внася смут в него. Той иска да се освободи от съмнението. Щом види желанието на човека за освобождаване, разумното начало в него му казва: „Време е вече да излезеш от дупката си.“ – „Какво трябва да правя? “ – „Птица трябва да станеш.“ Това са правите мисли, правите разсъждения в живота. Хората се подсмиват на бръмбарите, без да си дават отчет, че в ежедневния си живот те постъпват като бръмбари. към беседата >>
- – Съмнението не е присъщо на неговата душа и внася смут в него.
Като падне някоя сламка в дупката му, той започва да се качва и слиза от нея, да я изследва, да разсъждава как се е създала. Бръмбарът не може да си отговори кой е създал сламката и как е станало това, но човек може да му обясни всичко, защото той вижда нещата. Когато в ума на човека влезе някоя нова идея, и той се намира в същото положение, в каквото бръмбарът – по отношение на сламката. Всяка нова идея за него е подобна на сламка, която пада в скривалището на бръмбара. Ако в ума на човека проникне съмнението, той веднага изскача от дупката си. Защо? – Съмнението не е присъщо на неговата душа и внася смут в него. Той иска да се освободи от съмнението. Щом види желанието на човека за освобождаване, разумното начало в него му казва: „Време е вече да излезеш от дупката си.“ – „Какво трябва да правя? “ – „Птица трябва да станеш.“ Това са правите мисли, правите разсъждения в живота. Хората се подсмиват на бръмбарите, без да си дават отчет, че в ежедневния си живот те постъпват като бръмбари. Понякога те са нерешителни, двоеумни са като бръмбари. към беседата >>
- Той иска да се освободи от съмнението.
Бръмбарът не може да си отговори кой е създал сламката и как е станало това, но човек може да му обясни всичко, защото той вижда нещата. Когато в ума на човека влезе някоя нова идея, и той се намира в същото положение, в каквото бръмбарът – по отношение на сламката. Всяка нова идея за него е подобна на сламка, която пада в скривалището на бръмбара. Ако в ума на човека проникне съмнението, той веднага изскача от дупката си. Защо? – Съмнението не е присъщо на неговата душа и внася смут в него. Той иска да се освободи от съмнението. Щом види желанието на човека за освобождаване, разумното начало в него му казва: „Време е вече да излезеш от дупката си.“ – „Какво трябва да правя? “ – „Птица трябва да станеш.“ Това са правите мисли, правите разсъждения в живота. Хората се подсмиват на бръмбарите, без да си дават отчет, че в ежедневния си живот те постъпват като бръмбари. Понякога те са нерешителни, двоеумни са като бръмбари. Като хора те трябва да бъдат смели и решителни, без страх, със строго определени идеи за нещата. към беседата >>
278. Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек, МОК , София, 18.4.1926г.,
- Съмнението например, макар и да има психическа причина, предизвиква прекъсване на съзнанието. (втори вариант)
За тази цел, като ходите на екскурзии, избирайте ония места, които са добре огрявани от Слънцето. Това са южните склонове на планината. Почивате ли на северните склонове, има опасност от простуда. Изобщо, седнете ли някъде на почивка, избирайте такива места, които да ви разполагат приятно, да чувствате разположение. Когато сядате на земята, дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължат на разсеяност в съзнанието, на прекъсване на връзката в съзнанието. Съмнението например, макар и да има психическа причина, предизвиква прекъсване на съзнанието. За да не заболява човек, съзнанието му трябва да бъде или съвсем будно, или никак. Забелязано е, че хора, които не мислят, които не се безпокоят, не заболяват. Значи във всички случаи на живота си човек трябва да бъде или със съвършено будно съзнание, или съвършено да се абстрахира от онова, което върши. Природата не търпи средни положения. Когато съзнанието на човека е будно, той е на бойното поле, на първа линия, дето очаква неприятеля си. към втори вариант >>
- Съмнението е прекъсване на съзнанието.
Повече заболяват хората, които сядат да си почиват на северните склонове. Където и да сте, избирайте южните склонове, които много хубаво да са огрети от слънцето. И после, като се спирате, гледайте мястото, на което спрете, да ви е приятно, да чувствате едно разположение. Като седнете на земята, не се захласвайте, съзнанието ви да бъде будно. Защото всички болестни състояния се явяват в прекъсване на съзнанието. Съмнението е прекъсване на съзнанието. Или съзнанието трябва съвършено да бъде прекъснато, или съвсем будно. Хора има, които не мислят, те не заболяват. Или съвършено трябва да бъде съзнанието ви будно, или съвсем трябва да се абстрахирате. Природата не търпи средно състояние – едното или другото. Когато съзнанието е будно, ти си на бойното поле, чакаш неприятеля. към беседата >>
- Те внасят в него съмнение, което нищо не допринася.
За да дойде до известни резултати, човек трябва да прави много опити. Направи ли само един опит, той лесно може да изпадне в съмнение. Когато се лекува, човек трябва да е уверен в метода, който прилага. Само по този начин той може да очаква положителни резултати. Несполучливите опити представляват спирачки в живота на човека. Те внасят в него съмнение, което нищо не допринася. Когато страдате от главоболие, очеболие, правете опити с цветните лъчи, за да видите как ще се отразят върху организма ви. Всеки сам трябва да дойде до положителни резултати, да види какво действие ще му окажат цветовете. Много начини има, по които човек може да се лекува, но лекуването с цветни лъчи е един от най-евтините. Колкото и да е евтин този начин, човек все трябва да плати нещо. Ако доброволно не иска да плаща, Природата насила ще го застави да плати. към беседата >>
- Сега аз говоря само за онези, у които съзнанието е пробудено, които са освободени от съмнение, от подозрение.
Сега аз говоря само за онези, у които съзнанието е пробудено, които са освободени от съмнение, от подозрение. Много хора се съмняват едни в други, обиждат се, че еди-кой си не ги поздравил. Представете си, че някой от вас е дълбоко замислен, наскърбен, отишъл далеч някъде в мисълта си, напуснал тялото си, решава някаква задача. Аз мина покрай него и не го поздравя. Питам: Трябва ли той да се обижда от това? Аз не го поздравих, защото този човек не беше в къщата си. към беседата >>
283. Ще бъде жив, НБ , София, 9.5.1926г.,
- Тя е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение.
Когото и да запитате днес, има ли вяра, казва: аз имам вяра. Да, всички хора имат вяра, но при това не живеят, а умират; в Христа вярват, а умират; в народа си вярват, а умират; в баща си вярват, а умират; във всичко вярват и пак умират. За каква вяра тогава говори апостол Павел? Аз наричам тази вяра “обикновена вяра”, от която всички хора умират. Аз я кръщавам с думата “вярвания”, защото вярата е един процес, основан на опитности от миналите векове. Тя е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение. Щом има съмнение, то не е вяра. Тогава аз турям като максима в живота следните положения: чистота, която се опетнява, не е чистота. Вяра, която се обезверява не е вяра. Казвам: ако най-малката спънка в живота може да те спъне и ти да се обезвериш, това не е вяра. Чудни са хората като казват,че имали вяра. към беседата >>
- Щом има съмнение, то не е вяра.
Да, всички хора имат вяра, но при това не живеят, а умират; в Христа вярват, а умират; в народа си вярват, а умират; в баща си вярват, а умират; във всичко вярват и пак умират. За каква вяра тогава говори апостол Павел? Аз наричам тази вяра “обикновена вяра”, от която всички хора умират. Аз я кръщавам с думата “вярвания”, защото вярата е един процес, основан на опитности от миналите векове. Тя е нещо преживяно, в което няма никакво съмнение. Щом има съмнение, то не е вяра. Тогава аз турям като максима в живота следните положения: чистота, която се опетнява, не е чистота. Вяра, която се обезверява не е вяра. Казвам: ако най-малката спънка в живота може да те спъне и ти да се обезвериш, това не е вяра. Чудни са хората като казват,че имали вяра. Ако вярата се губи така лесно, тогава твоят конец е много тънък. към беседата >>
- Всяко съмнение, всяко разтревожване показва слаба вяра.
“Праведният чрез вярата ще бъде жив.” Онзи, който има семейство, не е ли добре за него да има Божието благоволение в дома си и жена му да е здрава, разумна, да го обича и да бъде в мир с него? Онези семейства пък, които имат деца, синове, дъщери, не е ли добре за тях да имат Божието благоволение, децата им да ги обичат и почитат и да им върви всичко по мед и масло? Щом се смущавате, това показва, че живеете в една гъста материя, че имате някакви слабости. Всяко съмнение, всяко разтревожване показва слаба вяра. Всяко безверие пък показва, че имате някаква слабост. Вие казвате: ама може да ме срещне някоя мечка, може някой да ме нападне и да ме убие. Това са само предположения. Вярата изключва всякакви противоположности в живота. Не е достатъчно само да вярвам, но като тръгна на екскурзия, аз ще взема в чантата си най-малко три ризи, два чифта чорапи, едно самунче хляб, десет ореха, три ябълки. към беседата >>
- Най-страшното нещо, което измъчва съвременните хора, е съмнението.
Най-страшното нещо, което измъчва съвременните хора, е съмнението. Сегашните хора са хора на критиката. И в Англия, и в България, и във Франция, и в Германия всички хора критикуват, но английската критика в сравнение с българската, е по-фина. Българската критика е по-груба от тази на европейските народи. Французинът например, когато критикува, той подхваща отдалеч, деликатно, човек едва се досеща, че го критикуват. Мъчно може човек да избегне критиката. към беседата >>
- След това ще го накарат да обясни произхода на съмнението.
Ако между вас няма нито един, който да направи опита, ще признаете, че още не сте ученици, но сега учите. Тъй щото да признаете, че сега учите, е едно нещо, а да мислите, че всичко знаете, е друго нещо. Когато критикувате хората, това показва, че вие знаете повече от тях. Ето защо ученикът трябва да се пази от критика. Когато ученикът критикува, ще го поставят в положение той сам да провери своите знания: ще му завържат очите например и ще му покажат един предмет, да се произнесе какъв е цветът му. След това ще го накарат да обясни произхода на съмнението. Как мислите, от какво произхожда съмнението? (— От безверие.) – Ами безверието от какво произлиза? (- От безлюбие, от липса на чистота.) Представете си, че пред вас сложат трапеза с вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига. Как ще обясните това явление? Както и да го обяснявате, едно е важно: В своя живот ученикът не трябва да се стреми само към реализиране на физически блага. към беседата >>
- Как мислите, от какво произхожда съмнението?
Тъй щото да признаете, че сега учите, е едно нещо, а да мислите, че всичко знаете, е друго нещо. Когато критикувате хората, това показва, че вие знаете повече от тях. Ето защо ученикът трябва да се пази от критика. Когато ученикът критикува, ще го поставят в положение той сам да провери своите знания: ще му завържат очите например и ще му покажат един предмет, да се произнесе какъв е цветът му. След това ще го накарат да обясни произхода на съмнението. Как мислите, от какво произхожда съмнението? (— От безверие.) – Ами безверието от какво произлиза? (- От безлюбие, от липса на чистота.) Представете си, че пред вас сложат трапеза с вкусно ястие и докато се приготвите да го опитате, трапезата се дига. Как ще обясните това явление? Както и да го обяснявате, едно е важно: В своя живот ученикът не трябва да се стреми само към реализиране на физически блага. към беседата >>
285. Склонности и разнообразие, МОК , София, 23.5.1926г.,
- Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се изпита, да види доколко може да издържа.
Който умира, той е изгубил тази идея. Идеята за Бога не е нищо друго освен връзка на човешката душа с Бога. При всички условия на живота тайно в душата си човек трябва да пази тази връзка, защото от нея зависи успехът на неговия живот. Следователно, при каквито условия и да се намира, човек трябва да пази тази вътрешна връзка. За да пази тази връзка непреривна, той не трябва да се съмнява. Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се изпита, да види доколко може да издържа. Човек трябва да се пази от отрицателните качества, защото те изсушават източниците на живота. Те спъват еволюцията на човека, не му дават възможност да реализира своите желания. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава. Тук става въпрос за онова съмнение, което като птица кацва върху главата на човека и прави гнездото си там. към беседата >>
- Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата.
Следователно, при каквито условия и да се намира, човек трябва да пази тази вътрешна връзка. За да пази тази връзка непреривна, той не трябва да се съмнява. Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се изпита, да види доколко може да издържа. Човек трябва да се пази от отрицателните качества, защото те изсушават източниците на живота. Те спъват еволюцията на човека, не му дават възможност да реализира своите желания. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава. Тук става въпрос за онова съмнение, което като птица кацва върху главата на човека и прави гнездото си там. Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава. Намерите ли един паразит в главата си, не му прощавайте. към беседата >>
- Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава.
За да пази тази връзка непреривна, той не трябва да се съмнява. Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се изпита, да види доколко може да издържа. Човек трябва да се пази от отрицателните качества, защото те изсушават източниците на живота. Те спъват еволюцията на човека, не му дават възможност да реализира своите желания. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава. Тук става въпрос за онова съмнение, което като птица кацва върху главата на човека и прави гнездото си там. Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава. Намерите ли един паразит в главата си, не му прощавайте. Вземете щипци, както учените правят с животните при опитите си, и го турете в спирт, за да се спиртоса. към беседата >>
- Тук става въпрос за онова съмнение, което като птица кацва върху главата на човека и прави гнездото си там.
Съмнението неизбежно ще дойде, но човек трябва да се изпита, да види доколко може да издържа. Човек трябва да се пази от отрицателните качества, защото те изсушават източниците на живота. Те спъват еволюцията на човека, не му дават възможност да реализира своите желания. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава. Тук става въпрос за онова съмнение, което като птица кацва върху главата на човека и прави гнездото си там. Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава. Намерите ли един паразит в главата си, не му прощавайте. Вземете щипци, както учените правят с животните при опитите си, и го турете в спирт, за да се спиртоса. Едно време египтяните са запазвали своите мумии чрез спиртосване. към беседата >>
- Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот.
Човек трябва да се пази от отрицателните качества, защото те изсушават източниците на живота. Те спъват еволюцията на човека, не му дават възможност да реализира своите желания. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава. Тук става въпрос за онова съмнение, което като птица кацва върху главата на човека и прави гнездото си там. Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава. Намерите ли един паразит в главата си, не му прощавайте. Вземете щипци, както учените правят с животните при опитите си, и го турете в спирт, за да се спиртоса. Едно време египтяните са запазвали своите мумии чрез спиртосване. Паразитите са човешки изобретения. към беседата >>
- Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава.
Те спъват еволюцията на човека, не му дават възможност да реализира своите желания. Като се говори за съмнението, ние имаме предвид онова съмнение, което разклаща основите на вярата. Не е въпрос за съмнението, което като птица прехвръква над главата на човека и отминава. Тук става въпрос за онова съмнение, което като птица кацва върху главата на човека и прави гнездото си там. Това съмнение може да се загнезди в главите на хората като паразит и да смуче соковете на техния живот. Съмнението е духовен паразит, който по никой начин не трябва да се допуща да влиза в човешката глава. Намерите ли един паразит в главата си, не му прощавайте. Вземете щипци, както учените правят с животните при опитите си, и го турете в спирт, за да се спиртоса. Едно време египтяните са запазвали своите мумии чрез спиртосване. Паразитите са човешки изобретения. Следователно, като човешки изобретения, хората имат право да ги убиват. към беседата >>
286. Което дава живот, НБ , София, 30.5.1926г.,
- Когато тази жива вяра дойде и човек повярва без никакво съмнение, той ще стане безсмъртен.
Най-първо човек трябва да повярва и да приеме този Дух. Казвате: има гениални хора в света. Геният не е нищо, пред което трябва да спрем. Геният е проявление на разумността. Разумността е проявление на великия Дух и ние можем да направим връзка с този дух само чрез живата вяра. Когато тази жива вяра дойде и човек повярва без никакво съмнение, той ще стане безсмъртен. Или, казано на окултен език, щом човек повярва чрез тази жива вяра, той ще има едно микроскопическо мускулче, в което ще носи само една капка от жизнения елексир, от който постоянно ще се подмладява. Всичките му бръчки, всичките му бели косми ще се изменят и той ще стане млад на 33 години. Ето защо като отидете на Небето, ще видите, че там всички хора си приличат, не могат да се различават. Само геният, само адептът може да различи качествата на един човек от качествата на друг. Иначе, всички жители на Небето по образ, по форма си приличат. към беседата >>
287. Стана плът, НБ , София, 13.6.1926г.,
- Най-първо това разлагане започва от човешкия ум: в тебе дойде съмнение, неверие, злоба и т.н.
Вие казвате: човек е той. В този смисъл именно, се казва в Писанието, че грешните хора ще умрат. И всеки човек, който се разлага, който гние, постоянно се мъчи и казва, че нещо го мъчи отвътре. Как не ще се мъчиш разбира се. Ти всеки ден умираш, постепенно се разлагаш. Най-първо това разлагане започва от човешкия ум: в тебе дойде съмнение, неверие, злоба и т.н. Тогава ти казваш: аз съм свободен да мисля това или онова. Аз съм свободен да мисля, както искам. Не, човешката мисъл върви по един строго определен строго математически закон. Ти не можеш да мислиш както искаш и каквото искаш. Само глупавият човек може да мисли както иска. към беседата >>
288. Оглашен, вярващ, ученик, ООК , София, 16.6.1926г.,
- ” Ако вярата е необходима за официалната наука, колко по-необходима е тя за Божествената наука, дето съмнението е изключено сто на сто.
Ако ученикът допусне, че професорът говори неверни неща, той вече престава да учи, престава да е ученик. Той трябва абсолютно да вярва в думите на професора си. Даже и днес, като се преподава официалната наука на учениците, те вярват в думите на своите учители и след време, когато се окаже, че известни факти не са верни, тези ученици дълго време трябва да се убеждават, че има някаква грешка в техните знания, докато най-после се убедят, че е така. Те казват: “Как е възможно този учен да е направил някаква грешка? Това е математика, това е геометрия, може ли да се правят погрешки? ” Ако вярата е необходима за официалната наука, колко по-необходима е тя за Божествената наука, дето съмнението е изключено сто на сто. Усъмни ли се човек, той се намира вече в гъстата материя, в закона на инволюцията. Защо човек не трябва да се съмнява? – За да влезе в закона на еволюцията. към беседата >>
- Тъй щото, когато се говори, че съмнението трябва да се изхвърли навън, това твърдение има своя научна база.
И тъй, съмнявате ли се, вие започвате постепенно да слизате, докато дойдете до дъното на гъстата материя и след това трябва да минат хиляди години, за да започнете да се изкачвате. Не се ли съмнявате, вие се изкачвате нагоре, към Бога и започвате да еволюирате. Тъй щото, когато се говори, че съмнението трябва да се изхвърли навън, това твърдение има своя научна база. Някой седи, мисли, очаква нещо особено и казва: “Този предмет, върху който сега се разисква, не е толкова важен.” Да, предметът не е толкова важен, но паралелограмът е много важен. Аз мога да направя този паралелограм толкова интересен за вас, че и денем, и нощем да говорите за него. Той може да оживее в съзнанието ви. Представете си, че страните на този паралелограм са направени изключително от скъпоценни камъни и на някои от вас дам по една от тия страни. Питам: Няма ли да бъдете благодарни от този паралелограм? към беседата >>
- Дойде ли съмнението, веднага се явяват мехури по краката му.
Ученикът трябва да знае този закон. Когато учителят извади ученика от тялото му и го прекара през пожар, ако той знае законите, няма да се плаши и няма да пострада. Не знае ли законите, ученикът ще се върне с опърлени крака, тук-там ще има малки мехури. Ако ученикът е свързан с Бога и не се съмнява в Него, той ще мине през огън, без да пострада. Дойде ли съмнението, веднага се явяват мехури по краката му. Има хора, които правят опити в това направление – да играят в огън, да го прескачат, без да им действат пламъците, но те могат да издържат на тези опити най-много два-три дена. Мъчно се издържа това голямо нервно напрежение. Тези опити се основават на силна вяра и на силна мисъл. Вие можете да правите ред опити в това направление. За пример вържете някой човек с едно дебело гемиджийско въже и със силата на мисълта опитайте да скъсате това въже. към беседата >>
289. В своите си, НБ , София, 27.6.1926г.,
- Като говорим за смъртта, ние подразбираме да умре всичко онова, което ни спъва: безверието, злобата, омразата, съмнението, подозрението и тем подобни.
Бог да ги прости! Това са празни думи. Няма какво да ги прощава Господ, те са вътре в ретортата. Господ е за живота. Той не е за смъртта. Като говорим за смъртта, ние подразбираме да умре всичко онова, което ни спъва: безверието, злобата, омразата, съмнението, подозрението и тем подобни. На всичко онова, което внася щастие и блаженство в нас трябва да се даде живот. Вие сега чакате да умрете. Не, не не искаме да умирате. Ако имаме музиканти, те трябва да свирят за живота. Има случаи, където животът може да се добие чрез музиката. към беседата >>
290. Вътрешни и външни връзки, МС , София, 7.7.1926г.,
- Те като влизат някъде, разправят се за разни дреболии, внасят съмнение, подозрения между хората.
Братът, който представлява граници на твоя живот, с него никога не можеш да се скараш. С онази сестра, която представлява граници на твоя живот, която определя направлението на твоето движение, никога не можеш да се скараш. Следователно, ако ти си брат някому, ти ще бъдеш граница, ще определяш направлението на неговия живот. Схванете ли така въпроса, ще имате Божието благословение. Тогава няма да бъдете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизат навсякъде. Те като влизат някъде, разправят се за разни дреболии, внасят съмнение, подозрения между хората. Аз никога не мога да се съмнявам в един свой брат или в една своя сестра. Някой брат и сестра влизат в една шатра, веднага тия духове на съмнение идват и казват: "Какво ли правят тия там? " - Виж какво правят! Какво може да се прави в светлината? В светлината може ли да се върши престъпление? към беседата >>
- Някой брат и сестра влизат в една шатра, веднага тия духове на съмнение идват и казват: "Какво ли правят тия там?
Следователно, ако ти си брат някому, ти ще бъдеш граница, ще определяш направлението на неговия живот. Схванете ли така въпроса, ще имате Божието благословение. Тогава няма да бъдете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизат навсякъде. Те като влизат някъде, разправят се за разни дреболии, внасят съмнение, подозрения между хората. Аз никога не мога да се съмнявам в един свой брат или в една своя сестра. Някой брат и сестра влизат в една шатра, веднага тия духове на съмнение идват и казват: "Какво ли правят тия там? " - Виж какво правят! Какво може да се прави в светлината? В светлината може ли да се върши престъпление? Питам: онзи извор, който извира и дава, минава през разни местности и ги пои, върши ли престъпление? Ако този извор мине и разрови корените на някое голямо дърво, направил ли е с това някакво престъпление? към беседата >>
- Говорете на Господа да ви избави от съмнението!
Господ се е приготвил да ви говори. Щом Господ се е приготвил да ви говори, слушайте Го! След като ви говори Господ, тогава и вие ще му говорите, но прямо, същественото, онова новото, което е в душата ви. Кажете на Господа най-същественото, онова, което разрешава въпроса за света, за вечния живот. Говорете Му да ви избави от смъртта, да ви избави от онази мечка, която се е вмъкнала в душата ви! Говорете на Господа да ви избави от съмнението! Говорете на Господа да ви избави от неверието! Говорете на Господа да ви избави от гнева, от подозрението, от тази стипчивост, която имате. Всички не сте готови. Като се очистите от всички тези буболечици на вашето вътрешно естество, като ви избави Бог от тях, тогава ще прогледате свободно навред. Те изпоядоха листата на вашето дърво - фигуративно ви говоря. към беседата >>
292. Отвън и отвътре, СБ , София, 22.8.1926г.,
- Не давайте място на никакво съмнение в душата си.
Той се навежда, пъпли с ръцете си, докато най-после се провре, излезе на широко, където може да пристъпва свободно. Сега, след като съм ви говорил толкова време за Любовта, не искам да видя, какво е вашето разбиране, но как я прилагате. Почувствахте ли тази сутрин за един момент поне, какво нещо е Любовта? Каквото сте почувствали, задръжте го за вас. На мене не обяснявайте, защото аз зная тези неща много добре. Не давайте място на никакво съмнение в душата си. Всяка душа, така както Бог я създал, е абсолютно свободна и никой не може да я заграби и владее. Да се заграби и владее тялото, това може, но да се заграби и владее душата – това е невъзможно. Душата на човека е свободна. Никой никого не може да застави да го обича. Вие можете да предизвикате Бога да ви обича, но кога? към беседата >>
293. Свещеният огън, СБ , София, 27.8.1926г.,
- Когато изпаднете в изкушение, в противоречие, в съмнение, вярвайте в тази свещена идея, вярвайте в Бога.
Целият ден е тъжен, неразположен, казва си: „Отидох, изгубен съм вече! “ Като се върне у дома си, влезе в стаята си, всичко това изчезва изведнъж и неговата радост пак се появява. Трябва да знаете, че това, което Бог е вложил във вас, никой не може да ви го отнеме! Оттук може да кажем същото и за онзи свещен огън, за онази свещена идея, която Бог е вложил в нас. Няма сила в света, която може да изгаси този огън, да отнеме тази идея. Когато изпаднете в изкушение, в противоречие, в съмнение, вярвайте в тази свещена идея, вярвайте в Бога. Знайте, че никой не може да изгаси вашия свещен огън, никой не може да ви отнеме това благо. Временно може да страдате, но тази скръб ще изчезне така, както зимният сняг и лед изчезват пред силното лятно слънце. Така ще изчезнат всички съвременни противоречия. Казвам: в света има един велик закон: човек сам за себе си не може да живее. За да се прояви Бог в каква да е форма, трябват условия. към беседата >>
- Обаче, дойде ли съмнението, всичко това изчезва.
Когато чуеш нежния, тихия глас на Бога, душата ти се отваря така, като че в дадения случай ти можеш да обхванеш всички хора. Вън от тебе няма нищо чуждо, ти си навсякъде и с всички: и между ангелите, и между светиите, и между божествата. Душата ти започва да трепти като светлината на този Божествен огън и ти си готов да пожертваш всичко за Бога. Такъв човек е красноречив, може да пее, да декламира, да прави разумни жертви и т.н. Каквото хване, може да го свърши най-хубаво. Обаче, дойде ли съмнението, всичко това изчезва. Божественото в нас проявява особено качество, а именно: Бог не обича да ни натрапва своята мисъл, но когато влага своите мисли в нас, то е за да види дали ще ги запазим. Често ние изгубваме тези мисли, тези чувства, тези идеи и след това чувстваме в себе си голяма скръб и тъга. Всички съвременни скърби и нещастия на хората се дължат на това, че са изгубили Божествените идеи. Когато майката изгуби своето дете, тя плаче. Защо? – Това дете е една Божествена форма, в която се е въплътила една Божествена идея. към беседата >>
- Не се бойте от никакво съмнение, от никакви противоречия!
Онзи художник, който рисува, не е сам. Ако аз мога да възкресявам мъртви, това е Божествена сила. Аз няма да се спирам да убеждавам хората върху този въпрос, но казвам: щом Бог действа, чрез Него всичко може да се направи. Та сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да придобиете това Божествено знание. В него се крият бъдещите перспективи, които стоят пред вас, бъдещите възможности за вашето повдигане. Не се бойте от никакво съмнение, от никакви противоречия! Противоречията ще дойдат, те са необходими за развитието ви. Колкото повече човек се повдига в живота, толкоз повече изпити ще дойдат, толкова по-силни страдания и скърби ще има. Една сестра ми казва: „Учителю, Ти ни говориш само за страдания, дотегна ни да слушаме“. Богати хора, според мене, са само скърбящите души. Онзи, който се радва, е много беден човек. към беседата >>
294. Посока на растене / Посока и растене, МОК , София, 26.9.1926г.,
- То не е съмнение, но откъде знаеш? (втори вариант)
Хората с хиляди се събирали около нея. Не се минава много, след десетина дена, тръгнала тя да пътува занякъде, из пътя нападат я и я обират. Тя от охлюва не могла да разбере, че ще я оберат. Ако един човек се учи като студент, учен човек, и най-големият обирач – смъртта, те обере, [а ти] не можеш да предвидиш, какъв учен си ти? «Ама, казва някой, като идем в другия свят.» Че откъде знаеш, че ще имаш условия? То не е съмнение, но откъде знаеш? Ако не можеш да използуваш условията на Земята, как ще използуваш другите условия? Ти не си готов. Толстой загатва за смъртта, аз съм съгласен – човек трябва да има смъртта като един стимул. Трябва да знае, че този разбойник ще го срещне, той ще има разправия с него. Задача му е, като срещне смъртта, да може да се разправи с нея. към втори вариант >>
295. Облагородяване на сърдцето, МОК , София, 3.10.1926г.,
- Един ден той взима книгата на някой виден човек, прочита я, но след това цял се изпълва със съмнение.
Пламък, светлина, която лесно изгасва, е кратковременна. Там, дето става пълно горение, никакво духане не може да помогне. Там горението е вечно. Същото може да се каже и за идеите: има идеи, които от най-малкото духане изгасват. Запример, някой вярва в Бога. Един ден той взима книгата на някой виден човек, прочита я, но след това цял се изпълва със съмнение. Щом мине известно време, идеята за Бога престава да го движи. Тази идея не свети вече в него. Всяко изгасване на планетите и на слънцата, показва, че като идеи, те са слаби. Тела, в които не става никакво вливане и изтичане, са мъртви. В тях се извършва само разлагане на материята. към беседата >>
- Страхът внася в човека обезсърдчение, отчайване, съмнение и т.н.
Значи, докато мисли, човек всякога може да се справи със страха. Престане ли да мисли, страхът ще го завладее. Вътрешният страх в човека е една от най-големите спънки в живота му. Запример, някой човек предприема една добра работа, но веднага се натъква на страха в себе си, че няма да успее, и я отлага. Тъкмо намисли да отиде някъде, веднага се отказва. Страхът внася в човека обезсърдчение, отчайване, съмнение и т.н. Герой е този, който може да преодолее тия състояния в себе си. Преодолее ли ги, той става велик. Ако при най-голямото си отчаяние човек може да преодолее себе си, своето състояние, той може да се подигне, да стане велик. Не може ли да се справи със страха, с отчаянието си, и най-даровитият може да пропадне. Има случаи в живота на човека, когато при всички дарби и способности, с които природата го е надарила, той пак пропада. към беседата >>
298. Ако говоря, НБ , София, 24.10.1926г.,
- С тия органи, с тия инструменти нещата вече ще могат да се проверяват, и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне.
Казвам: Оставете вече настрана вашите страдания и се занимавайте със страданията на другите хора! Приготовлявайте се за бъдещата култура! Тази култура има свои органи, свои инструменти, които все повече и повече ще се развиват. С тия органи, с тия инструменти нещата вече ще могат да се проверяват, и по такъв начин всякакво съмнение от умовете на хората ще изчезне. Един ден, когато вашите даца постъпят в новите училища и университети да се учат при видни, опитни професори, щом се заемат да изучават астрономията, например, професорите ще кажат: “Хайде сега да направим една екскурзия до слънцето! ” Познатите ще излязат да ги изпращат, да им пожелават добър път и т.н. Ще запитате: “Възможно ли е това? ” - Възможно е, но не с този организъм, който имате сега. За в бъдеще, когато изработите новия си организъм, с него ще отивате до слънцето, до месечината, дето ще направите своите точни изчисления и ще се върнете назад с нови знания и придобивки. към беседата >>
- - Причините за нещастията са съмнението и безверието.
Някой пита, кои са причините на нещастията в света. - Причините за нещастията са съмнението и безверието. Мнозина се съмняват в това, което им говоря. Казвам: Ако запаля моя огън и се образуват дим, сажди и пепел, думите ми не са верни; ако в моя огън няма сажди, няма дим и пепел, а има свобода, светлина и любов, както и всичко хубаво, което търсите, думите ми са верни. Този огън ще бъде идеалът на човешкия живот. Придобиете ли този огън, пазете го да не изгасне! Имате ли този огън, вие ще се ползвате от науката на великите учители, на великите адепти и гении в света, които са завършили своето развитие. към беседата >>
299. Ранните лъчи / Зората, МОК , София, 24.10.1926г.,
- – Съмнение. (втори вариант)
Вие искате да приложите известна идея, но се спирате – «Ами ако не прогледа? » Питам ви тогава: В света кой учен човек като е казал, че е прогледал някой? – Съмнение. Ще се стремите да изпъждате съмнението от душата си. Няма по-страшно нещо от съмнението в положителния живот. И съмнението ще дойде, тя е една сила, която действува, тя има своя произход, била е някога полезна за човека, но сега не е. Дойде ли съмнението, ще направите малки опити може ли да се не съмнявате. Концентрирай ума си (ръцете над главата, пръстите едни срещу други, паси отстрани надолу) – пред устата ще духнете. към втори вариант >>
- Ще се стремите да изпъждате съмнението от душата си. (втори вариант)
Вие искате да приложите известна идея, но се спирате – «Ами ако не прогледа? » Питам ви тогава: В света кой учен човек като е казал, че е прогледал някой? – Съмнение. Ще се стремите да изпъждате съмнението от душата си. Няма по-страшно нещо от съмнението в положителния живот. И съмнението ще дойде, тя е една сила, която действува, тя има своя произход, била е някога полезна за човека, но сега не е. Дойде ли съмнението, ще направите малки опити може ли да се не съмнявате. Концентрирай ума си (ръцете над главата, пръстите едни срещу други, паси отстрани надолу) – пред устата ще духнете. Концентрирай ума си, извикай в съзнанието си всички разумни хора, които са здрави и действуват по цялото земно кълбо. към втори вариант >>
- Няма по-страшно нещо от съмнението в положителния живот. (втори вариант)
Вие искате да приложите известна идея, но се спирате – «Ами ако не прогледа? » Питам ви тогава: В света кой учен човек като е казал, че е прогледал някой? – Съмнение. Ще се стремите да изпъждате съмнението от душата си. Няма по-страшно нещо от съмнението в положителния живот. И съмнението ще дойде, тя е една сила, която действува, тя има своя произход, била е някога полезна за човека, но сега не е. Дойде ли съмнението, ще направите малки опити може ли да се не съмнявате. Концентрирай ума си (ръцете над главата, пръстите едни срещу други, паси отстрани надолу) – пред устата ще духнете. Концентрирай ума си, извикай в съзнанието си всички разумни хора, които са здрави и действуват по цялото земно кълбо. Ще кажеш в дадения случай: «Аз мисля както всички тези хора.» Духни 2-3 пъти. към втори вариант >>
- И съмнението ще дойде, тя е една сила, която действува, тя има своя произход, била е някога полезна за човека, но сега не е. (втори вариант)
Вие искате да приложите известна идея, но се спирате – «Ами ако не прогледа? » Питам ви тогава: В света кой учен човек като е казал, че е прогледал някой? – Съмнение. Ще се стремите да изпъждате съмнението от душата си. Няма по-страшно нещо от съмнението в положителния живот. И съмнението ще дойде, тя е една сила, която действува, тя има своя произход, била е някога полезна за човека, но сега не е. Дойде ли съмнението, ще направите малки опити може ли да се не съмнявате. Концентрирай ума си (ръцете над главата, пръстите едни срещу други, паси отстрани надолу) – пред устата ще духнете. Концентрирай ума си, извикай в съзнанието си всички разумни хора, които са здрави и действуват по цялото земно кълбо. Ще кажеш в дадения случай: «Аз мисля както всички тези хора.» Духни 2-3 пъти. Като се съединиш с тяхното съзнание, веднага ще ти стане леко, ще почнеш да работиш. към втори вариант >>
- Дойде ли съмнението, ще направите малки опити може ли да се не съмнявате. (втори вариант)
» Питам ви тогава: В света кой учен човек като е казал, че е прогледал някой? – Съмнение. Ще се стремите да изпъждате съмнението от душата си. Няма по-страшно нещо от съмнението в положителния живот. И съмнението ще дойде, тя е една сила, която действува, тя има своя произход, била е някога полезна за човека, но сега не е. Дойде ли съмнението, ще направите малки опити може ли да се не съмнявате. Концентрирай ума си (ръцете над главата, пръстите едни срещу други, паси отстрани надолу) – пред устата ще духнете. Концентрирай ума си, извикай в съзнанието си всички разумни хора, които са здрави и действуват по цялото земно кълбо. Ще кажеш в дадения случай: «Аз мисля както всички тези хора.» Духни 2-3 пъти. Като се съединиш с тяхното съзнание, веднага ще ти стане леко, ще почнеш да работиш. След туй направи друго съединение – ако си един материалист и не вярваш в другия свят, може да вярваш в съзнанието на другите хора, че е будно. към втори вариант >>
- Ще правите своите наблюдения и своите опити там, докъдето достигнете, но преди всичко ще гледате да обуздаете съмнението вътре. (втори вариант)
Ще правите своите наблюдения и своите опити там, докъдето достигнете, но преди всичко ще гледате да обуздаете съмнението вътре. То е червей на нещата, то носи всички нещастия. Отвън има едно съмнение на ума – то ще дойде, не може да го избегнете, оставете го него, но има едно съмнение вътре, което разяда живота и когато то дойде, човек ще извърши едно голямо престъпление: или ще се убие, или ще подлудее – туй съмнение е една дяволска примка, примка на Черната ложа, нищо повече. към втори вариант >>
- Отвън има едно съмнение на ума – то ще дойде, не може да го избегнете, оставете го него, но има едно съмнение вътре, което разяда живота и когато то дойде, човек ще извърши едно голямо престъпление: или ще се убие, или ще подлудее – туй съмнение е една дяволска примка, примка на Черната ложа, нищо повече. (втори вариант)
Ще правите своите наблюдения и своите опити там, докъдето достигнете, но преди всичко ще гледате да обуздаете съмнението вътре. То е червей на нещата, то носи всички нещастия. Отвън има едно съмнение на ума – то ще дойде, не може да го избегнете, оставете го него, но има едно съмнение вътре, което разяда живота и когато то дойде, човек ще извърши едно голямо престъпление: или ще се убие, или ще подлудее – туй съмнение е една дяволска примка, примка на Черната ложа, нищо повече. към втори вариант >>
- Да превъзмогнеш съмнението в себе си. (втори вариант)
Всичко беше блян, а сега, при тази груба действителност, при грубия живот, всичко е изгубено.» Нали тъй декламирате вий? Няма нищо изгубено, всичко е спечелено. Загуба в света е когато човек вземе повече, отколкото трябва, вземат му го. Туй го наричат загуба. Загубата в света е велика припечалба. Да превъзмогнеш съмнението в себе си. Ама, ще ми кажеш, те са празни работи. То е вярно за разумния живот. То е вярно за онези хора, на които съзнанието е будно. към втори вариант >>
- Най-малкото съмнение или колебание е в състояние да спъне човека.
Обаче, поставите ли ръката си върху главата на някой неуравновесен човек, ще усетите само едно топло течение. За да си помогне, той трябва да помоли някой свой приятел, здрав човек, да тури ръката си върху главата му, за да урегулира енергиите на неговия мозък. Ако е неразположен или неуравновесен, човек може да си помогне с мисълта си. Силите на природата могат да въздействуват върху човека, само когато мисълта му е концентрирана. Тогава опитите, които прави излизат сполучливи. Най-малкото съмнение или колебание е в състояние да спъне човека. За да успее в нещо, човек трябва напълно да вярва. към беседата >>
- Щом съмнението влязло в него, той веднага отстъпил от слепия и се върнал у дома си.
Един евангелски проповедник държал проповед върху стиха, в който се казва, как Христос отворил очите на слепия. Като проповядвал, той се въодушевил толкова много, че решил в себе си, щом свърши проповедта си, да излезе вън и да направи същия опит със слепеца, който постоянно седял пред църквата. Щом събранието се разпръснало, той веднага излязъл навън. Като видял, че слепият седи на същото място, той се приближил до него, със силно желание в себе си да му каже: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Обаче, той се спрял един момент, замислил се и казал: Ами ако не прогледа? Щом съмнението влязло в него, той веднага отстъпил от слепия и се върнал у дома си. към беседата >>
- – Защото съмнението влиза в ума им, и те казват: Ами ако не прогледа?
Съвременните хора се оплакват, че каквато идея да се роди в ума им, не могат да я реализират. – Защо? – Защото съмнението влиза в ума им, и те казват: Ами ако не прогледа? Кой учен досега, след като е казал на слепия, че ще прогледа, е имал успех? Никой не е могъл да направи този опит, защото се е съмнявал. Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. към беседата >>
- Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението.
Съвременните хора се оплакват, че каквато идея да се роди в ума им, не могат да я реализират. – Защо? – Защото съмнението влиза в ума им, и те казват: Ами ако не прогледа? Кой учен досега, след като е казал на слепия, че ще прогледа, е имал успех? Никой не е могъл да направи този опит, защото се е съмнявал. Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си. към беседата >>
- Страшно нещо е съмнението!
– Защо? – Защото съмнението влиза в ума им, и те казват: Ами ако не прогледа? Кой учен досега, след като е казал на слепия, че ще прогледа, е имал успех? Никой не е могъл да направи този опит, защото се е съмнявал. Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си. Срещате един човек, който казва, че в нищо не вярва, а същевременно ви убеждава, че приятелят му го обича. към беседата >>
- Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия.
Кой учен досега, след като е казал на слепия, че ще прогледа, е имал успех? Никой не е могъл да направи този опит, защото се е съмнявал. Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си. Срещате един човек, който казва, че в нищо не вярва, а същевременно ви убеждава, че приятелят му го обича. – Как познава, че приятелят му го обича? – По разположението, с което се отнася към него. към беседата >>
- Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ.
Никой не е могъл да направи този опит, защото се е съмнявал. Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си. Срещате един човек, който казва, че в нищо не вярва, а същевременно ви убеждава, че приятелят му го обича. – Как познава, че приятелят му го обича? – По разположението, с което се отнася към него. – Не, човек чувствува любовта на приятеля си вътрешно. към беседата >>
- По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си.
Следователно, като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се освободите от съмнението. Страшно нещо е съмнението! То е сила, която спъва човека и руши в него всичко красиво. Някога съмнението е било полезно за човека, но днес то му причинява пакости и нещастия. Искате ли да се справите със съмнението си, концентирайте мисълта си и се свържете с мисълта на разумни, възвишени същества, които веднага ще ви се притекат на помощ. По този начин, човек може да се справи не само със съмнението си, но и с много отрицателни състояния в себе си. Срещате един човек, който казва, че в нищо не вярва, а същевременно ви убеждава, че приятелят му го обича. – Как познава, че приятелят му го обича? – По разположението, с което се отнася към него. – Не, човек чувствува любовта на приятеля си вътрешно. Той проверява това нещо чрез интуицията си. към беседата >>
- Второто съмнение е вътрешно.
Сега, ако искате да знаете, докъде сте достигнали в своите прояви, правете опити и наблюдения. Преди всичко, стремете се да преодолявате съмнението. Съществуват два вида съмнение: външно съмнение, което минава и заминава в мислите на човека. С него лесно може да се справите. Второто съмнение е вътрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желязото, такова нещо представя вътрешното съмнение за човека. Подаде ли се на това съмнение, човек или полудява, или става способен за такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия. Любовта изключва всякакво съмнение. Дето и да се намират двама души, щом се обичат, те трябва да изпъдят всякакво съмнение вън от себе си. към беседата >>
- Каквото е ръждата за желязото, такова нещо представя вътрешното съмнение за човека.
Преди всичко, стремете се да преодолявате съмнението. Съществуват два вида съмнение: външно съмнение, което минава и заминава в мислите на човека. С него лесно може да се справите. Второто съмнение е вътрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желязото, такова нещо представя вътрешното съмнение за човека. Подаде ли се на това съмнение, човек или полудява, или става способен за такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия. Любовта изключва всякакво съмнение. Дето и да се намират двама души, щом се обичат, те трябва да изпъдят всякакво съмнение вън от себе си. Случва се, че едно от двете същества е на земята, а другото в духовния свят. Те пак са свързани в съзнанието си, обичат се и взаимно разменят своите мисли и чувства. към беседата >>
- Подаде ли се на това съмнение, човек или полудява, или става способен за такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия.
Съществуват два вида съмнение: външно съмнение, което минава и заминава в мислите на човека. С него лесно може да се справите. Второто съмнение е вътрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желязото, такова нещо представя вътрешното съмнение за човека. Подаде ли се на това съмнение, човек или полудява, или става способен за такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия. Любовта изключва всякакво съмнение. Дето и да се намират двама души, щом се обичат, те трябва да изпъдят всякакво съмнение вън от себе си. Случва се, че едно от двете същества е на земята, а другото в духовния свят. Те пак са свързани в съзнанието си, обичат се и взаимно разменят своите мисли и чувства. Няма по-красиво нещо от срещата на две разумни души, които истински се обичат. към беседата >>
- Любовта изключва всякакво съмнение.
С него лесно може да се справите. Второто съмнение е вътрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желязото, такова нещо представя вътрешното съмнение за човека. Подаде ли се на това съмнение, човек или полудява, или става способен за такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия. Любовта изключва всякакво съмнение. Дето и да се намират двама души, щом се обичат, те трябва да изпъдят всякакво съмнение вън от себе си. Случва се, че едно от двете същества е на земята, а другото в духовния свят. Те пак са свързани в съзнанието си, обичат се и взаимно разменят своите мисли и чувства. Няма по-красиво нещо от срещата на две разумни души, които истински се обичат. Какво би било положението на човека, ако, след като се движи хиляди години в пространството, не срещне поне една жива душа, подобна на себе си, с която да се разговаря, да обменя мисли и чувства? към беседата >>
- Дето и да се намират двама души, щом се обичат, те трябва да изпъдят всякакво съмнение вън от себе си.
Второто съмнение е вътрешно. То е подобно на ръждата. Каквото е ръждата за желязото, такова нещо представя вътрешното съмнение за човека. Подаде ли се на това съмнение, човек или полудява, или става способен за такива престъпления, които му носят големи страдания и нещастия. Любовта изключва всякакво съмнение. Дето и да се намират двама души, щом се обичат, те трябва да изпъдят всякакво съмнение вън от себе си. Случва се, че едно от двете същества е на земята, а другото в духовния свят. Те пак са свързани в съзнанието си, обичат се и взаимно разменят своите мисли и чувства. Няма по-красиво нещо от срещата на две разумни души, които истински се обичат. Какво би било положението на човека, ако, след като се движи хиляди години в пространството, не срещне поне една жива душа, подобна на себе си, с която да се разговаря, да обменя мисли и чувства? Няма по-велико нещо за човека от това, да срещне една душа в света, с която да се разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си. към беседата >>
301. Любов – колективност, ООК , София, 24.11.1926г.,
- Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас.
За пример вие имате приятел, когото обичате, но по едно време се усъмнявате в него и казвате: „Той не ме обича вече." Щом се усъмните в приятеля си, съзнанието ви се помрачава. Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. към беседата >>
- Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек.
Коя е причината за помрачаване на съзнанието? Ако между слънцето и вас се изпречи едно тъмно, непрозрачно тяло и препятствува да виждате светлина, кой е виновен за това? Вината се крие в непрозрачното тяло, което е застанало на пътя между вас и слънцето. Същото става между вас и вашето съзнание, когато се усъмните в приятеля си. Съмнението е непрозрачното тяло, което пречи на светлината и топлината, които идват от приятеля ви да достигнат до вас. Съмнението и ред още отрицателни мисли и чувства са в състояние да затъмнят съзнанието на човек. На същото основание, когато се говори за слънчево затъмнение, това подразбира, че някое тъмно, непрозрачно тяло минава през орбитата на слънцето и хвърля сянка върху него. Ако хората разбираха този закон, те лесно щяха да се справят със своите отрицателни състояния. Ако не го разберат, те ще се намерят в положението на кокошките, които щом видят, че се яви някакво затъмняване на слънцето, бързат да се приберат в курниците и да чакат първия слънчев лъч, да съобщят, че слънцето е изгряло. Често и през съзнанието на хората минават тъмни тела, които хвърлят сянка върху него. Те мислят, че слънцето им е залязло. към беседата >>
302. Малките мъчнотии, МОК , София, 12.12.1926г.,
- (-Мълчанието.) Между рибите има ли радост, съмнение, безверие има ли между тях? (втори вариант)
Говорим за онези, които живеят в океана. Рибите, които живеят в реките, техният живот е малко по-друг. Когато рибите са излезнали из водата, техният живот се е видоизменил, изменили са се в птици. Коя е добрата страна у рибите? Една отличителна черта у рибите? (-Мълчанието.) Между рибите има ли радост, съмнение, безверие има ли между тях? Да се проучват рибите, култура имат те. Онези, които живеят в дълбочините, си имат такива малки електрически ламбички, те ги носят на носа си, да намерят своята храна. Дали те ги турят, тези ламбички, или някой друг им ги туря? Тя е една фаза. към втори вариант >>
303. Те свидетелстват, НБ , София, 19.12.1926г.,
- Ако се съмняваш, съмнявай се до край, та дано светлина излезе от твоето съмнение.
Нека този човек стане мощна сила в света, да даде образец за нещата, а не само да говори празни приказки. Бог не обича празните думи. Когато някой се гневи, нека се разгневи така, че от неговия гняв да излезе огън. След това да се произведе мекота, после да се яви вода, а най-после - чистота. Ако този гняв може да произведе всичко това, той е на мястото си, не може ли да произведе нещо, той не е на мястото си. Ако се съмняваш, съмнявай се до край, та дано светлина излезе от твоето съмнение. Някой казва: “Господ не съществува.” - Това е едно костеливо уравнение, което ти трябва да решиш, а не само да съставиш. Който казва, че Господ не съществува, това показва, че неговият баща е умрял. Докато бащата е жив, и децата го познават, и той се грижи за тях. Но какво трябва да правят децата след като баща им умре? Това е едно уравнение, което всеки който е останал без баща, трябва да реши правилно. към беседата >>
- Като се приближил към слепеца, у него веднага се явява съмнение и си казал: “Ами ако не прогледа?
Не е достатъчно само да казвате, че Учителят тъй казва, или този и онзи така казват, но да имате и вие някакви резултати. Опасно е обаче, за всеки едного да не се спъне и усъмни във вярата си, като онзи руски проповедник баптист, който, един ден като проповядвал на своите слушатели за чудесата на Христа, дошъл до стиха, дето се казва, че Христос отворил очите на слепия. В това време една мисъл му се внушила да излезе вън от събранието и да отвори очите на един слепец, който се намирал някъде на около стотина метра от събранието. Той веднага се вдъхновил от тази мисъл и пристъпил към нейното изпълнение. В това време започнал да си мисли, как цяла Русия ще започне да говори, че еди-кой си руски проповедник отворил очите на един слепец, както е направил Христос преди 2’000 години. Като се приближил към слепеца, у него веднага се явява съмнение и си казал: “Ами ако не прогледа? ” Всички хора там се спъват: “Ами ако не прогледа? ” Не, ще прогледа - нищо повече! към беседата >>
304. Трите вида съзнания, ИБ , София, 31.12.1926г.,
- Оттам ще започнете, абсолютно без никакво съмнение.
И онази вътрешна доброта, от която е изтъкана дрехата на човешката душа. И тази Мъдрост, Божествената, с която човешкият ум е облечен и увенчан. Та именно към това всички трябва да се стремите. Първо, да имате мир в себе си и с ближните, и мир с Бога. Или най-първо да започнете мир с Бога. Оттам ще започнете, абсолютно без никакво съмнение. Каквото и да дойде в света, да кажете: "Такава е волята Божия." Изгубил си пари, кажи: "Господи, благодаря Ти, че си ме удостоил с това." Няма да изгубите мира на духа си. Защото загубите в света и печалбите вървят паралелно. При всяка една загуба има една печалба и при всяка печалба има и една загуба. То е само едно състояние временно - трансформиране на енергиите. И хората постоянно се изпитват в живота. към беседата >>
- В Неговата душа имаше друга сила, Неговата Любов не допусна съмнение.
Като река да кажа нещо, аз Го виждам, Той тъй като погледне, не че ме е страх от Господа, но казвам: Ако Господ към мене е бил толкова добър, Той ме е тъй търпял, аз няма да опетня Неговата Любов. Заради тази Любов аз ще бъда готов да претърпя всичко: и сиромашия, и богатство, и имот, и съм готов да се примиря с хората. Каквото и да е заради тази любов ще го направя. Такъв е животът на великите хора, на светиите, на мъчениците. И защо е трябвало Христос да слезе от небето и да се въплъти на земята, и да Го бият, и да Го разпънат, и тъй да спаси света? В Неговата душа имаше друга сила, Неговата Любов не допусна съмнение. Примерът, който Той даде, е заразителен.Та казвам: Туй е благото, което трябва да имате - мир. Ако нямате мир, вие не можете да напреднете. Сега много сестри има, които се много плашат, и то само от смъртта. Ами че все ще умрете. Смърт няма, просто Господ иска да каже: "Къщата ви е нехигиенична, понеже страдате вътре и решил съм да я поправя, затова ще я напуснете." Ще изпрати ангели и като ви извадят, ще ви освободят от едната къща и ще ви занесат в друга, много по-хубава, а вие ще кажете: "В тази къща са извършени толкова грехове, тя е вече нехигиенична." На един наш брат от Пловдив, който сега си замина, му дадох един добър съвет. към беседата >>
305. Право разбиране, ООК , София, 5.1.1927г.,
- Не, ако вие имате вяра без никакво съмнение, достатъчно е да турите ръката си на този камък, за да намерите златната монета.
Как ще си обясните това явление? Ще кажете: Вярно ли казва Учителят, че под ръката си ще намерим една златна монета? Представете си, че не намерите никаква монета, какво ще кажете тогава? Ще кажете: Учителят ме изпрати да гоня Михаля. Ако е въпрос само за една златна монета, аз можех да поискам от някой приятел. Не, ако вие имате вяра без никакво съмнение, достатъчно е да турите ръката си на този камък, за да намерите златната монета. Щом нямате вяра, никаква монета няма да намерите. Най-малкото раздвояване в съзнанието прави опита несполучлив. Ако някой беден човек отиде при онзи, който живее в Божественото съзнание и му поиска помощ, той още при първото бъркане в джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бедният иска. Човек, у когото Божественото живее, той не носи пари в джоба си, но когато му поискат, всякога има. към беседата >>
306. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Най-малкото съмнение също така създава страдания.
Питате: На какво се дължат тези големи страдания в света? – Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. към беседата >>
- Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение?
– Страданията се дължат на голямата разпокъсаност в мислите, желанията и действията на човека. Или с други думи казано: отсъствието на единство, на единение в мислите, желанията и действията на човека произвеждат страданията. Дойде ли едно малко препятствие в живота на човека, то предизвиква веднага прекъсване на неговите мисли, те пък произвеждат прекъсване в чувствата, и той започва да страда. Най-малкото съмнение също така създава страдания. Казвате: Ние вярваме в Бога. Питам: Истинска, положителна вяра ли е тази, която се прекъсва от най-малкото съмнение? Всичко, което иде отвън и прекъсва връзката в нашите мисли и чувства, е една самоизмама, която, обаче, показва, че ние още не сме дошли до същността на нещата. Дойдем ли до същността на нещата, и ние другояче ще действаме. Тогава никой не ще може да постави граница между Бога и човешката душа. Когато Христос казва: „Овцете, които Отец ми е дал никой не може да вземе от ръката ми”, Той е подразбирал, именно, вътрешното единство, вътрешното единение. Следователно, ние не трябва да се безпокоим от това, че някой може да вземе вярата, или любовта ни, или друго нещо. към беседата >>
307. За тяхното неверство, НБ , София, 6.2.1927г.,
- Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия.
Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва. В материалния свят, в който живеем, ние се намираме пред илюзията, че слънцето изгрява и залязва, но ако се качим високо в пространството, ще видим, че слънцето се движи непрекъснато от север към юг, без да изгрява и залязва. Също така и на слабите във вярата се вижда, че у Бога има известни противоречия. към беседата >>
- Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари.
Казвате: Ама ние сме повярвали вече в Господа. – Аз не правя въпрос за това. – Ние сме християни, благородни хора сме. – И по това не правя никакъв въпрос. Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. към беседата >>
- Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него.
Едно ви недостига още: да се почудите на себе си, че от толкова хиляди години живеете на земята и още не можете да повярвате. Аз наблюдавам, как съмнението си пробива път между младото поколение и ги прави преждевременно стари. Дойде някое малко дете при мене и ме гледа изпитателно, дали искрено говоря Истината, или не. Дядо му го е научил да не вярва и да се съмнява, и то преждевременно е остаряло. Често съм правил следния опит с малките деца. Дойде при мене детето, гледа ме изпитателно, със съмнение, защото дядо му е в него. Аз се приближа към него, помилвам го няколко пъти по главата и му казвам: Слушай, сега ще ти говоря братски. Не се съмнявай в мене, и ние ще се разберем. Като се освободи от влиянието на дядо си, то започва да ме гледа с доверие и да ме слуша. Аз продължавам да му говоря: Слушай ме, аз говоря Истината, която ще провериш лесно; ти ще опиташ и моето учение, ще опиташ учението и на дядо си. – Как ще ги опитам? към беседата >>
- Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание.
Сега, като задача, 20 деня правете следното упражнение. Като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст и меко – дух, дихание. Бог казва: „Да направим човека по образ и подобие свое”. Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи, разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. към беседата >>
309. Възможни постижения, ООК , София, 2.3.1927г.,
- Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят.
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. към беседата >>
- Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване.
И тъй, като отправяте молитвите си нагоре, ще се пазите от вълчите вълни, които се отразяват вредно върху духа на човека. Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват от омнибусите на астралния свят. В астралния свят има стари омнибуси, стари, повредени електрически трамваи, които създават ред катастрофи. Който се е качил на един от тия трамваи, той вече се е осакатил. И наистина, много от съвременните хора носят остатъци от това осакатяване. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че той се бори или със съмнението, или с безверието, или с безлюбието, или най-често с алчността си за забогатяване. Много хора днес искат да станат богати, да печелят. Казвам: Не е нужно човек да се стреми към печалби, но да запази богатството, което му е дадено. Не е нужно човек да се стреми да създаде в себе си радио, но той трябва да усъвършенства своя говор, правилно да предава своите мисли. Каква полза, ако имате радио, по което предавате вашите изопачени, криви мисли и чувства? Невидимият свят е затворен за такова радио. към беседата >>
- Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание.
Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. към беседата >>
310. Иди повикай мъжа си!, НБ , София, 6.3.1927г.,
- Този човек може да страда от някаква болест, или да го мъчи някакво съмнение, но вие го обичате, ще извадите тези тръни от плътта му, и след това ще му покажете пътя, по който трябва да върви, за да се подигне.
Тази душа именно, представлява канала, чрез който се пренасят благата от невидимия свят за душата, която живее на земята. Човек не може да възприеме Божията Любов и Божиите блага откъдето и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин, как да постъпваме с всички останали души. Не е лесно да обичате човека. Онзи, когото обичате, той трябва да има нужда от вас, а вие трябва в подробности да разбирате неговата душа, както и всички нейни нужди. Този човек може да страда от някаква болест, или да го мъчи някакво съмнение, но вие го обичате, ще извадите тези тръни от плътта му, и след това ще му покажете пътя, по който трябва да върви, за да се подигне. Всичко това трябва да направите по такъв начин, че той да вижда във вашето лице истински приятел, който желае неговото добро и повдигане. към беседата >>
311. Отличителните черти на човека, ИБ , София, 22.3.1927г.,
- Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията.
Човек се познава по две неща: като стане сутрин, той съзнава за себе си, че е станал по-добър, или по-лош. Туй му служи за мярка. Ако няма тези две точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Един от видните американски философи, професор Браун, като преподавал веднъж на студентите си, объркал се и забравил, кой бил, дали е той, или не. Като анализирал известна философска мисъл, изпаднал в забрава и взел да си мисли: дали съм аз професор Браун, който преподавам на тези студенти? Като се явява такова съмнение в него, той напуща аудиторията. После влиза отново в аудиторията и запитва студентите: кога и преди колко часа влезе при вас професор Браун? Те му казват кога влязъл и кога изля-зъл из аудиторията. Питам: защо този професор Браун се съмнява? По същия начин и у вас се явяват подобни съмнения. Някой път вие съзнавате, че сте лош. към беседата >>
- Любовта изключва всякакво подозрение, всякакво съмнение, всякакво недоволство.
Египтяните обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако някой се осмеляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовта изисква правилно разбиране на нещата. Някой ви люби, но при това вижда всичките ви погрешки. Това не е Любов. Любовта изключва всякакво подозрение, всякакво съмнение, всякакво недоволство. За онзи, когото любиш, ще жертвуваш абсолютно всичко. И когато казваме, че Бог ни люби, ние виждаме проявен същинския закон: Бог жертвува всичко заради нас. Той е създал този свят за нас, и каквото ни трябва за всеки ден, доставя ни го. От толкова милиарди години, всеки ден Бог ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичките ни недоволства. И почти е сполучил да ни задоволи. към беседата >>
312. Малкият повод, ООК , София, 23.3.1927г.,
- С почесването човек изразява съмнение, колебание.
Когато някой тури показалеца на устата си, с това иска да каже, че за да разбере нещата, за да ги разреши правилно, той трябва да говори сладко, с любов. Когато постави ръката си на челото, на разсъдъчните способности, това означава: Аз трябва да мисля, да разсъждавам правилно, за да разреша добре задачите на живота си, или да се домогна до известна идея. Някой се почесва отзад по главата. Това значи: Няма да стане тази работа! Или: ами ако не стане тази работа? С почесването човек изразява съмнение, колебание. Понякога човек поставя ту левия крак върху десния, ту десния върху левия, с което мести енергията по цялото си тяло. Като знае, че всяко движение има смисъл, човек трябва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трябва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични! Някои държат главата си наляво, други – надясно. към беседата >>
313. Планетни влияния, МОК , София, 27.3.1927г.,
- Имаш ли приятел, не се съмнявай в него; усъмниш ли се в него, и той ще се усъмни в тебе - по този начин ще се разрушите един друг, съмнението разрушава човека.
Човек трябва да знае как да трансформира желанията си. Ако почвата на неговата градина не благоприятства за тропически растения, той трябва да сее такива, които виреят в умерения пояс. Някой страда от това, че в градината му не могат да виреят лимони, портокали, мандарини, фурми и други - щом тези плодове не виреят, нека посади ябълки, круши, сливи, които ще му дадат изобилно плодове и ще го радват; не е добре човек да сее в градината си цветя и плодове, които не могат да виреят. Тази мисъл, преведена на обикновен език, означава: поддържайте в себе си такива желания, които не увяхват, но устояват на всички бури и изпитания в живота. За това се изисква характер. Имаш ли приятел, не се съмнявай в него; усъмниш ли се в него, и той ще се усъмни в тебе - по този начин ще се разрушите един друг, съмнението разрушава човека. Като видите, че не сте имали основание да се съмнявате, вие се смеете на себе си, че сте изпаднали в такова положение, и казвате: „Като дете правех големи глупости, но като възрастен мислех, че ще ги избегна". Който е правил глупости в детството си, той прави глупости и в старини - глупавият в младини е глупав и в старини, а разумният в младини е разумен и в старини. към беседата >>
314. Вехтото премина, НБ , София, 3.4.1927г.,
- Нови хора могат да се нарекат тези, в душата на които не може да се зароди никакво съмнение.
И тъй, всички дарби и способности у човека могат да се развият само при красиви мисли и чувства. Ред статистики ни показват, че един поет, художник, проповедник, учител, майка или баща може да стане велик, виден в света, само ако има поне една душа, която да го обича, да милее за неговия успех, като за свой. Не може човек да се подигне, ако няма поне една близка душа до себе си, която да разбира нещата правилно. Съмнявате ли се във вашия приятел, нито вие сте негов приятел, нито пък той може да ви бъде приятел. Мислите ли за приятеля си лошо, никаква връзка не може да съществува между вас. Нови хора могат да се нарекат тези, в душата на които не може да се зароди никакво съмнение. Двама души могат да бъдат приятели само тогава, когато те не се използуват, Те са свързани помежду си с взаимно почитание и любов и са готови да жертвуват живота си за великата идея, за благото на човечеството. Човечеството, това са свободните души. Тези приятели имат взаимна обич помежду си. Някой казва: хората на земята крият своята любов. Така е на земята, но казвам: скритите неща на земята са открити на небето. към беседата >>
315. Скрити сили, МОК , София, 3.4.1927г.,
- Докато човек не е дал път на съмнението в себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелските отношения продължават; задържи ли съмнението в себе си, човек се подпушва и щом се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвън, предизвиква вътрешно напрежение и като няма път да излезе, тя причинява отблъскване между двамата приятели.
Страшно е положението на човека, когато изгуби Вяра във Великата Разумност на Живота; страшно е положението на човека, когато се усъмни в своя добър приятел. Докато човек не е дал път на съмнението в себе си, но го оставя свободно да минава и заминава, приятелските отношения продължават; задържи ли съмнението в себе си, човек се подпушва и щом се подпуши, енергията на съмнението, която иде отвън, предизвиква вътрешно напрежение и като няма път да излезе, тя причинява отблъскване между двамата приятели. Значи когато двама души се отдалечават, това показва, че енергиите действат вътре в тях и предизвикват вътрешно напрежение. Всяко отдалечаване между хората е резултат на две еднакви мисли, чувства или желания в тях; щом мислите, чувствата или желанията им се изменят, станат различни, те отново могат да се приближат. към беседата >>
316. Образи на реалността, МОК , София, 10.4.1927г.,
- Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове.
Опишете сега признаците на недоволството. Какъв е цветът му? Ще кажете, че недоволството няма цвят; за онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове. Като ученици, вие трябва да изучавате специфичните цветове на отрицателните и на положителните чувства в човека и да ги различавате: например цветът на омразата е черен, на гнева - червен, поради което човек ту почернява, ту почервенява според чувствата, които в даден момент го вълнуват. Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той се натъква на опасността да вижда само отрицателното. Същото става и с някои лекари: където ходят, все болести виждат - това е особена психология, която ги води в анормален път на живота; лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек. към беседата >>
317. Раб и син, НБ , София, 17.4.1927г.,
- При най-малкото съмнение в Бога, смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа.
Тогава настава процес на втвърдяване на артериите, при което, те губят своята пластичност. Най-после, човешкият дух се принуждава да напусне тялото. Това състояние се нарича смърт. Или, в духовно отношение, ние наричаме това състояние прекъсване съобщението с Бога. Усъмни ли се човек, той веднага ще се намери в процеса на смъртта. При най-малкото съмнение в Бога, смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа. И затова, който иска да стане силен, мощен, не външно, но вътрешно, и да осмисли живота си, той не трябва да допуща, дълбоко в душата си, абсолютно никакво съмнение. За това се изискват герои-хора. към беседата >>
- И затова, който иска да стане силен, мощен, не външно, но вътрешно, и да осмисли живота си, той не трябва да допуща, дълбоко в душата си, абсолютно никакво съмнение.
Най-после, човешкият дух се принуждава да напусне тялото. Това състояние се нарича смърт. Или, в духовно отношение, ние наричаме това състояние прекъсване съобщението с Бога. Усъмни ли се човек, той веднага ще се намери в процеса на смъртта. При най-малкото съмнение в Бога, смъртта туря вече своето начало; това значи, че материята е взела надмощие над духа. И затова, който иска да стане силен, мощен, не външно, но вътрешно, и да осмисли живота си, той не трябва да допуща, дълбоко в душата си, абсолютно никакво съмнение. За това се изискват герои-хора. към беседата >>
- Съмнението може да дойде отвън, но същевременно, човек трябва да различава в себе си две състояния: едно състояние – постоянно, неизменно, както Бог е неизменен; друго състояние – изменчиво, както човек се изменя.
Съмнението може да дойде отвън, но същевременно, човек трябва да различава в себе си две състояния: едно състояние – постоянно, неизменно, както Бог е неизменен; друго състояние – изменчиво, както човек се изменя. И тогава, чувствителният човек ще изпитва състоянието на хората. Ако един чувствителен човек влезе между хора, които имат желание да станат богати, и в него ще се яви желание за богатство; ако влезе между хора, които имат желание да станат музиканти, и у него ще се яви същото желание; ако попадне между весели хора, и той ще стане весел; ако попадне между скръбни хора, и той ще стане скръбен; ако попадне между учени хора, и той ще има желание да стане учен; ако се намери между болни хора, и той ще се почувства болен; ако влезе в някое религиозно общество, и той ще стане религиозен. Обаче, той трябва да знае, че това не произтича дълбоко от неговата душа. Това са натрупвания, наслоявания в съзнанието, които идат някъде отвън. Тези състояния са подобни на състоянието на парче желязо, което се поставя в огън. към беседата >>
- За съмнението има начин за лекуване, за подозрението, за малодушието. (втори вариант)
Тези идеи са хубави, но трябва приложение. Природата има своите приложения. За съмнението има начин за лекуване, за подозрението, за малодушието. Това не са болести. Аз наричам болести, когато се развият органически вече в тялото. А другите са все състояния и именно докато са състояния, трябва да се стремите да държите ума си. Който от вас има градина – 10 минути с лопатата, тури крака си, ама съзнателно – тъй, не оставяйте нещата незавършени. Не цялата ви работа, но работата ви, специфичната ви работа трябва да бъде всякога добре завършена. към втори вариант >>
- Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението; щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото.
Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението; щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото. Фактът, че злото се промъква в човека, показва, че му е дадена свобода. Щом допусне злото в себе си, човек се свързва с него и се ограничава; за да се освободи от греха, той трябва да скъса връзката си със злото - как ще я скъса? Като усили Доброто в себе си. Като даде ход на Доброто в себе си, човек постепенно навлиза в по-широк свят, в света на многото измерения, а злото има сила до точката, т. е. до мястото, което е извън всякакви измерения; дойде ли до това място, човек има възможност да съзнае положението си и да започне постепенно да се повдига: от точката - в правата линия, от правата - в плоскостта и от плоскостта - в телата в триизмерния свят, който е най-високият свят на физическото поле. към беседата >>
- Тъй щото изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства; остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му.
Тъй щото изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства; остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува преди да е заболял, това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят. към беседата >>
319. Бележки от разговори с Учителя, ИБ , София, 22.4.1927г.,
- Изисква се едно сплотяване вътрешно - да не се допуска съмнение.
" Ами че този хляб е братски, ние сме го взели, а не той. Ще му кажете на тоя брат: "Не, вие не ще ме храните, а Господ ще ме храни, при Него съм дошла." Гледам, две сестри духовни се карат. Едната вътре в палатката, а другата отвън стои и по "духовно" се карат. Казвам на едната: Ти, сестро, защо не влезеш в палатката вътре? А на другата казвам: Ти, сестро, защо не излезеш от палатката навън - така по-лесно ще се разберете. Изисква се едно сплотяване вътрешно - да не се допуска съмнение. Дадеш 2000 лева, разходвали се - не проявявай съмнение за разхода им, ражда се дисхармония. към беседата >>
- Дадеш 2000 лева, разходвали се - не проявявай съмнение за разхода им, ражда се дисхармония.
Ще му кажете на тоя брат: "Не, вие не ще ме храните, а Господ ще ме храни, при Него съм дошла." Гледам, две сестри духовни се карат. Едната вътре в палатката, а другата отвън стои и по "духовно" се карат. Казвам на едната: Ти, сестро, защо не влезеш в палатката вътре? А на другата казвам: Ти, сестро, защо не излезеш от палатката навън - така по-лесно ще се разберете. Изисква се едно сплотяване вътрешно - да не се допуска съмнение. Дадеш 2000 лева, разходвали се - не проявявай съмнение за разхода им, ражда се дисхармония. към беседата >>
- Но който прави паси, ще почувства в своите дробове болките на болния, но да не се съмнява и да си измие ръцете, и вътрешно съмнение да не остава.
Воля трябва на гръдоболния, а те губят волята си - затова им трябва водач. Топлата вода разлага серума на микробите, които се развъждат в дробовете. Най-добрият серум против туберкулозния микроб е водата. Може и магнетическо лекуване чрез паси - от главата надолу покрай краката. Главата е свързана със слънцето, стомахът със земята, а с пасите течението от слънцето прекарвате през центъра на земята и после от центъра на земята прекарвате течението към центъра на слънцето. Но който прави паси, ще почувства в своите дробове болките на болния, но да не се съмнява и да си измие ръцете, и вътрешно съмнение да не остава. Който лекува, и той се изтощава, както болните от туберкулоза са сухи и слаби, и трябва да бъдете много внимателни. към беседата >>
- - Само от съмнението.
В света съществуват знания и у вас трябва да се явят желания да учите. Трябва да имате един силен стремеж да придобиете знание. Това са затруднения, мъчения, или все едно, че членовете...човек е заобиколен от ред същества. Плаши те една мисъл, че скоро ще "свършиш". По кой начин става страхът в человека? - Само от съмнението. Ами ако баща ти те обича, трябва ли да се страхуваш? Твоите братя, сестри са се замогнали, трябва ли ти да се страхуваш? И в духовния свят, за да има успех, трябва да съществува една постоянна връзка между всички души. В человека, за да се зароди една светла мисъл, тя трябва да дойде от горе - от невидимия свят. Ако един ден тая светлина се смалява, то и човек става мрачен. към беседата >>
- Никога не допускайте съмнението.
- Вървя си. На един болник ще правите операция, ще изстисквате цирея му, та макар и да го боли, но като оздравее, ще ви благодари. Та сега и от невидимия свят правят такива операции - болки има, но това не трябва да ви смущава. Та казваме сега: "Божественият Дух работи! "Ще се качиш на Витоша, ще се изпотиш, ще пиеш топла вода и ще се върнеш жизнен, защото си погълнал праната. Никога не допускайте съмнението. Оня, който отваря и затваря, той не греши. Със света ще имаме връзка, ще имаме вливане и изливане. Вие ще се стремите - това, което препятства в Братството, то е един личен елемент. Обидил някой някого - той се оттеглил от Братството. Ами и в света ще те обидят – ще те нарекат лъжец и пр. към беседата >>
321. Изостаналите укрухи, НБ , София, 24.4.1927г.,
- Съмнението е една от големите слабости, която се среща, както в религиозните, така и в светските хора.
Сега ще задам един въпрос на религиозните хора: защо те се съмняват? Съмнението е една от големите слабости, която се среща, както в религиозните, така и в светските хора. Запример, някой религиозен човек, след като е вървял няколко години в правия път, усъмни се нещо и се запитва: дали пътят, в който вървя, е прав? Докато човек е млад, той има вяра в себе си, но като дойде на средна възраст, той започва вече да вижда, че старост иде и казва: ще изгубя силата си. Той повтаря тези думи всеки ден в ума си, докато най-после се намери в положение на безпомощен човек, взима тояжката си в ръка, подпира се и търси помощ от малките деца. Хората, като го виждат подпрян на своята тояжка, казват: този човек се подпира, защото силите му вече го напущат. Не, той не се подпира, но търси нещо. към беседата >>
322. Великденски подарък / Хигиенични правила, МОК , ИБ , София, 24.4.1927г.,
- Щом туй вътрешно течение се подпуши, тогава се образуват тия болезнени състояния, нервност, съмнение, подозрение. (втори вариант)
По какво се отличава осмозата в природата? Има един мощен процес, който дава, който твори, и друг процес, който приема тия, външните енергии. Или, аз наричам, има известен род енергии, които текат отвън към центъра на всяка една клетка; и други енергии има, които излизат от центъра на клетката навън и там, дето се спосрещнат тия енергии, се образува тази деятелност на живота. Щом туй вътрешно течение се подпуши, тогава се образуват тия болезнени състояния, нервност, съмнение, подозрение. Най-първо става подпушване на енергиите, после става подпушване на кръвообращението или в артериалната, или във венозната система. В артериите няма достатъчно чиста кръв за храна, във венозната система пък става подпушване изцяло на вените, та нечистотиите, наместо да се изхвърлят навънка, остават вътре, в кръвта. И сега, млади хора, на 25 години, и у тях има голямо натрупване на нечистотии в организма. Това натрупване не е на органическата жива материя, но това са слоеве, мазнини, непотребни полуорганически вещества, които при най-малките условия дават възможност за явяване на разни микроби, да навлезнат в кръвта и тъй се явяват разни болести. към втори вариант >>
- Щом туй вътрешно течение се подпуши, тогава се образуват тези болестни състояния – нервност, съмнение, подозрение.
Мозъкът на гръбначния стълб има такова свойство да поддържа праната или жизнената енергия от въздуха и да я предава на целия организъм. Вие знаете как става това и в растенията – осмоза и всмукване. Природата има един процес, който предава, дтуг, който приема. Има известни енергии, които текат към центъра, а други – от центъра навън. И там, където се срещнат тези енергии, се образува тази деятелност на живота. Щом туй вътрешно течение се подпуши, тогава се образуват тези болестни състояния – нервност, съмнение, подозрение. После става подпушване на кръвообращението или в артериалната, или във венозната системи. В артериите няма достатъчно чиста кръв за хранене, а вените са подпушени изцяло. Нечистотиите, вместо да се изхвърлят навън, остават в кръвта и сега млади хора на 25 години, у тях има едно натрупване на нечистотии. Това натрупване не е органическа жива материя, но това са слоеве на мзнини, непотребни полуорганични вещества, които при най-малки условия дават възможност на различни микроби да навлязат в кръвта и тъй се явяват разни болести. Затова вие ще се попипвате зад ушите. към беседата >>
323. Забравената дума, ООК , София, 27.4.1927г.,
- Съмнението, подозрението, неверието, както и ред още отрицателни мисли и чувства са причина за разстройство на черния дроб в човека.
Тогава той трябва да пожелае да изправи живота си, да служи на Бога. Докато не живее според Божиите закони, човек ще страда не само от артерио-склероза, но ще се натъква на различни болести на сърцето, на черния дроб, на стомаха, на гърдите и т.н. Щом заболее някой от вас, нека се обърне към Бога, към разумните същества от невидимия свят и се помоли да му помогнат в изправяне на грешките. Ще кажете, че не знаете какви са грешките ви. Не, всеки човек знае своите грешки и трябва да се моли да му помогнат в изправянето им. Съмнението, подозрението, неверието, както и ред още отрицателни мисли и чувства са причина за разстройство на черния дроб в човека. За да подобри положението на черния си дроб, човек трябва да се моли усърдно, с будно съзнание. Започне ли да се моли, свърже ли се с Божието име, и земетресение да стане, къщите да се събарят около него, той трябва да остане спокоен, да не прекъсва връзката си с Бога. Такава молитва е в състояние да спаси човека от всички беди и напасти. Къщите ще се събарят около него, но главата му ще остане неповредена, косъм няма да падне от нея. Магическа сила е молитвата! към беседата >>
324. Сто пеняза, НБ , София, 8.5.1927г.,
- Той веднага се усмихва; леко съмнение минава през ума му, че ще извадя някакъв кобур от джоба си.
Някои считат, че условията, в които живеят, представят истинската реалност. Да се мисли така, това значи да се намирате в един свят пълен със задушливи газове, които неизбежно ще ви уморят. Такова нещо представят мислите и чувствата на повечето от съвременните хора, вследствие на което, ако не излязат от този свят, те неизбежно отиват към смърт. Каква реалност има тогава в този живот? Доколко хората живеят със съмнения в своите мисли и чувства, се вижда по следното: вървя с един господин, разговарям се и изведнъж бъркам в джоба си, вадя нещо. Той веднага се усмихва; леко съмнение минава през ума му, че ще извадя някакъв кобур от джоба си. Аз веднага му подавам една малка, ценна книжка и му казвам: заповядайте! Мисля си: това е кобурът, от който вие се плашите. Казвам: отношенията, които съществуват между хората, трябва да водят към мисълта, че всеки човек е роден за вещо велико, а именно, той трябва да знае Истината, той трябва да възстанови координацията на своите органи, за да се увери, че наистина, като човек, той е създаден по образ и подобие Божие. Тогава, като срещнете някого, ще видите, че в неговия ум, в неговото сърце има нещо особено, което го поставя в положението на истински човек. Често хората говорят за Бога. към беседата >>
325. Четирите кръга, ООК , София, 11.5.1927г.,
- – Христос абсолютно е познавал и прилагал Божиите закони, Божията воля, без никакво съмнение и колебание, било в сърцето, било в ума си.
Вие се молите на Бога, казвате, че трябва да вярвате в Него, че трябва да имате любов към Него, но всичко това са обикновени методи, които не помагат. Който иска да се освободи от лошите мисли, които минават през ума му, нека се заеме с четенето и изучаването на Библията от любов, а не по задължение, докато тази книга започне да прониква в съзнанието му, и един ден всички светли и възвишени мисли изникнат от него, като хубави, доброкачествени семена. Например, спрете се върху живота на Аврама, на Давида, на Апостолите, на Христа, да видите какъв е бил техният живот, какво са оставили за човечеството и т. н. Христос каза на болния от 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни." И вие можете да кажете същите думи на някой болен, но той няма да стане. Защо? Казвате: Христос е бил това, а ние не сме като Него. – Христос абсолютно е познавал и прилагал Божиите закони, Божията воля, без никакво съмнение и колебание, било в сърцето, било в ума си. При това, Христос никога не се е заемал да лекува безверници, или хора убийци и престъпници. За такива хора изцерение няма. Много религиозни искат да лекуват болни, без разлика на това, вярват или не вярват в Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници, убийци. Докато любовта не влезе в човека, колкото и да му се говори, всички думи ще отидат напразно. към беседата >>
326. Постъпки, ООК , София, 25.5.1927г.,
- Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си.
Значи, духовният свят се характеризира с това, че става намаляване в състоянията, които човек преживява. Например, ако той изпитва голяма радост, постепенно се забелязва намаляване на тази радост. Или, ако човек изпитва скръб, постепенно се забелязва намаляване на неговата скръб. Физическият свят е отличителен с резките смени: току що човек казва, че вярва, изведнъж в него дойде съмнението, и той се обезсърчава, губи вярата си. Какво трябва да направи този човек? Той трябва да превърне това състояние в положително, за която цел е необходимо да мине от физическия в духовния свят. Този е правият път на човешкото развитие. Иначе, скокове в развитието на човека не се допущат. Като казвам, че физическият свят се отличава с резки промени в състоянията на човека, искам да обърна вниманието ви на факта, че много от скърбите и радостите, които преживявате, не са ваши. към беседата >>
327. Две думи, НБ , София, 5.6.1927г.,
- Божественото учение, Божественото Слово не допуща абсолютно никакво съмнение.
Казвам: вие трябва да придобиете живота, който носи знанието, а не самото знание. В какво седи този живот? – В словото. Тогава, за да придобиете това слово, този живот, какво се изисква от вас? Положителна вяра. Божественото учение, Божественото Слово не допуща абсолютно никакво съмнение. Съмнението е признак на невежество. Дето има невежество, там Словото не може да се прояви, не може да работи. Някои казват, че за да се намери Истината, човек трябва да се съмнява. Истината се намира само чрез положителни качества, но не и чрез съмнение. към беседата >>
- Погрешката седи в съмнението.
По същия начин и ние трябва да разработваме всичко онова, което Бог ни е дал, за да можем след време да принесем от тези плодове пред олтара на Божията Любов. Като помагаме на другите хора, същевременно помагаме и на себе си. Всеки човек трябва да вложи в ума си мисълта да помага, да дава и на другите. Дали ще можете да помагате, или не, то е друг въпрос, но никога не трябва да се съмнявате в това. Каже ли някой, че не може да помага на другите, той е слаб човек. Погрешката седи в съмнението. Който иска да служи на Бога, той може да реализира всички желания и копнежи на своята душа. Всяко добро желание може да се реализира още сега, а не след хиляди години. към беседата >>
- Вие сте недоволни, страдате от съмнение.
Цялата земя е покрита с кости на смъртта. Всички тия кости трябва да оживеят. Това значи: всички души, които са заспали, трябва вече да се пробудят. Когато Божественото дойде в човека, всички отрицателни състояния и прояви ще изчезнат. Без него все ще има нещо, което да го измъчва. Вие сте недоволни, страдате от съмнение. Оглеждате се наоколо, няма кой да ви обича. И действително, малко любов има днес на земята. Ако бащата не праща пари на сина си в странство, синът веднага се съмнява в него и казва: не ми трябва такъв баща! Сега хората са толкова материалисти, че ако синът не дава нищо на бащата, последният казва: не ми трябва такъв син! Съвременните хора са крайни материалисти. към беседата >>
- Обаче, със своето съмнение, със своето неверие, със своята малка любов хората проглушиха света и се лишиха от благоприятните условия за развитие.
Ние говорим за човешките чувства, но те трябва да се разбират конкретно, като плод. Ние говорим и за човешките мисли, които също така трябва да се разбират конкретно, като плод. Истинско знание е само това, което вие разбирате конкретно, като плод. И тогава, от всяка ваша мисъл, от всяко ваше чувство или от всяко ваше знание вие ще можете да извлечете сладостта, както я извличате от зрелия плод. Човешката мисъл или човешкото чувство расте в Божествения свят, като плод. Обаче, със своето съмнение, със своето неверие, със своята малка любов хората проглушиха света и се лишиха от благоприятните условия за развитие. Някой казва: знаете ли, колко много съм дал за Господа! – Колко си дал? – Цели десет хиляди лева. Друг казва: аз цял месец съм слугувал на Господа! Какво представя един месец работа за Господа в сравнение с дългия живот, който Бог ви е дал? към беседата >>
- Например, ти виждаш един човек, обикваш го, харесваш го и си готов, в случай на нужда, да му дадеш пари, без никакво съмнение.
Щом линиите се оформят в човека, той може да види в себе си правата линия на любовта, правата линия на мъдростта, правата линия на истината, правата линия на правдата, правата линия на добродетелта и т.н. Пет главни линии има на човешкото лице, както и на главата му. Който ги знае, той ще ги види разположени във вид на пентаграм на лицето на човека. Това не са измислици, но действителни положения. Всеки човек има тия пет линии. Например, ти виждаш един човек, обикваш го, харесваш го и си готов, в случай на нужда, да му дадеш пари, без никакво съмнение. И този човек е готов също така да ви услужи. Кое ви дава право да повярвате в този човек и да го обикнете? Вие виждате в него линията на любовта. Така и светските хора се познават. Усъмните ли се, обаче, веднага и злото се явява. към беседата >>
328. Основни мисли, ООК , София, 8.6.1927г.,
- Може да обичате човека само тогава, когато в ума ви никога не е прониквало съмнение или недоверие към него, нито в сърцето ви някакво лошо чувство.
Това чувство подразбира отношение на душата към Бога. Когато се говори за любов към хората, това подразбира пак първото чувство на човека — любов към Бога. Има случаи, когато при първа среща с човека, вие го обиквате, без да знаете, защо и за какво. Обаче, има случаи, когато, едва след дълга дружба с някой човек, вие го обиквате. И в първия, и във втория случай се създава връзка, но втората връзка е по-трайна, по-устойчива. Може да обичате човека само тогава, когато в ума ви никога не е прониквало съмнение или недоверие към него, нито в сърцето ви някакво лошо чувство. Това значи идейна любов. Такава е любовта на Бога към нас. Каквото да правиме, Бог никога не е допуснал една лоша мисъл, или едно лошо чувство по отношение на нас. Такава трябва да бъде и вашата любов. Ако не спазите този свещен закон на Любовта, страданията неизбежно ще ви следват. към беседата >>
329. Дойде на себе си, НБ , София, 12.6.1927г.,
- Съмнението, злобата, омразата представят кал, тиня в живота на човека.
Казвам: съзнанието на хората трябва да бъде будно първо за физическия свят, за да реализират най-близките си идеи. Хората още не живеят правилно даже и физическия си живот. Никой човек още не живее без злоба, без съмнения, без терзания. Съмнението, злобата, омразата представят кал, тиня в живота на човека. Те са остатъци от животинското царство, от царството на дявола. Когато дяволът яде и пие, той измива чиниите си и нечистата вода от тях изпраща към хората. И затова, когато двама души се карат, щом съзнаят грешката си, те казват: дяволска работа беше тази разправия! Апостол Павел казва: „Има разни съсъди – едни за почит, други за безчестие". Ще кажете, че Бог е наредил нещата така. към беседата >>
- При такова направяне на човека в него има още кал на омраза, на злоба, на съмнение.
Думата „направи" се отнася до видимия човек, до проявения човек. После се казва, че земята била неустроена и пуста. Как се разбира тогава, че земята била направена, когато всъщност тя била неустроена и пуста, без ред и порядък? Някой казва: Бог ме е направил. – Да, направен си, но не си устроен. При такова направяне на човека в него има още кал на омраза, на злоба, на съмнение. Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение. Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай от живота му, дето той проявил велико търпение. Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим. към беседата >>
- Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението?
После се казва, че земята била неустроена и пуста. Как се разбира тогава, че земята била направена, когато всъщност тя била неустроена и пуста, без ред и порядък? Някой казва: Бог ме е направил. – Да, направен си, но не си устроен. При такова направяне на човека в него има още кал на омраза, на злоба, на съмнение. Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение. Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай от живота му, дето той проявил велико търпение. Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим. Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му. към беседата >>
- В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение.
Как се разбира тогава, че земята била направена, когато всъщност тя била неустроена и пуста, без ред и порядък? Някой казва: Бог ме е направил. – Да, направен си, но не си устроен. При такова направяне на човека в него има още кал на омраза, на злоба, на съмнение. Покажете един учен човек, или философ, който е свободен от съмнението? В живота има доста примери на търпение, но много малко примери за отсъствие на съмнение. Разправят за Епиктета, един от гръцките философи, един случай от живота му, дето той проявил велико търпение. Епиктет бил роб на един римски патриций, известен на всички със своята голяма жестокост.Той имал много роби, които изтезавал безмилостно. Така се отнасял и с Епиктета, обаче последният при всички случаи оставал спокоен, невъзмутим. Когато господарят го биел, Епиктет го поглеждал усмихнато, със спокойно лице, без да капне сълза от очите му. Той даже не се молил на господаря си да престане да го бие, но казал в себе си: нека ме бие, колкото иска, щом това му прави удоволствие. към беседата >>
- Колкото по-разредени разтвори от окултното знание употребявате, толкова по-голяма полза ще имате; дойдете ли до това положение, вие ще можете да лекувате своите недъзи само с чиста вода - например ако вземете определено количество водни капки, вие можете да лекувате подозрението, съмнението, нетърпението и др.
Представете си, че в дадения момент ви предложа няколко билета с различни възможности: например мога да ви дам един билет, с който да присъствате на богат, царски обяд; с втория билет можете да отидете на театър, с третия - на концерт, с четвъртия - на екскурзия някъде в странство. От четирите билета кой бихте избрали? За да предпочетете един от четирите билета, вие трябва да имате разбиране, да знаете какво ще придобиете от него. Същото можем да кажем и за окултното знание - не е достатъчно човек да знае нещо, но той трябва да използва това знание. Окултното знание е кондензирано; иска ли да се ползва от него, ученикът трябва да го разреди в няколко килограма вода, при това той трябва да знае свойствата на водата, а същевременно и количеството вода, нужно за разреждане на известно окултно знание. Колкото по-разредени разтвори от окултното знание употребявате, толкова по-голяма полза ще имате; дойдете ли до това положение, вие ще можете да лекувате своите недъзи само с чиста вода - например ако вземете определено количество водни капки, вие можете да лекувате подозрението, съмнението, нетърпението и др. За всеки недъг, за всяко отрицателно чувство ще употребявате точно определено количество вода; при този начин на лекуване човек придобива нови знания, които осмислят живота му. Изобщо, знанието осмисля стремежите на човека, както и целия му живот. към беседата >>
331. Класическата книга на Любовта, ООК , София, 29.6.1927г.,
- Когато се съмнявате, достатъчно е да изживеете нещо силно, за да не остане сянка от съмнението ви.
Можете ли да си дадете отчет кои са съществените причини, поради които тъй лесно изменяте състоянията си? Един добър метод срещу настроенията е четенето на книги от различни автори. Ако имате някакво мрачно, тежко настроение, четете някоя книга от автор, който е идеалист, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете някоя книга от материалист писател, и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. Ако имате някакъв усъвършенстван термометър, мерете с него температурата си, да видите какви понижавания и повишавания стават с нея при различните настроения и преживявания, които минавате. Когато се съмнявате, достатъчно е да изживеете нещо силно, за да не остане сянка от съмнението ви. Това показва, че малко или много, човек все се подава на влияния. Достатъчно е да минете покрай някое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете от нея. Ако това дете ви запита, дали сте болен, защо имате малко жълт цвят на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате какво ви боли. Като мислите по този начин, ще намерите, че имате някакво възпаление в червата, или в бъбреците, или в сляпото черво и т. н. към беседата >>
- Съмнението е израз на излишна енергия.
Като станала сутринта, момата разправила съня на майка си, и двете започнали да плачат за умрялото дете. Реалният живот не допуща никакви противоречия. Щом има противоречия в живота, този живот е сън, хипнотическо състояние. Следователно, докато живее в противоречия, човек още не е реално същество. Който се съмнява, той не е реално същество. Съмнението е израз на излишна енергия. Човек се съмнява в недействителни неща. Някой има една фалшива лира, за която казва, че му е непотребна, излишна и не може да я употреби. Такова нещо представя съмнението в човека. към беседата >>
332. В живота, ООК , София, 6.7.1927г.,
- Няма по-велика наука от тази, да знае човек как да се изпразва от злото, от съмнението, от омразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си.
Философът отговорил: Най-голямото благо в света се заключава в знанието на човека да се изпразва. Царят казал на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахът на царя се задънил, и трябвало да прекара в това положение цели десет деня. Като се освободил, той казал: Най-голямото благо в света седи в изпразването. — Няма по-голямо благо за човека от това, да знае как да се изпразва. Няма по-велика наука от тази, да знае човек как да се изпразва от злото, от съмнението, от омразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си. Отрицателните състояния в човека са излишъци, от които той непременно трябва да се освободи. Лесно се подава човек на тях, но страшни са последствията им. За да се повдигне човек, да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Затова той предварително трябва да разреши въпроса на краката. И тогава, щом тръгне за някъде, той ще се обърне към Бога с думите: „Господи, нека Словото Ти бъде светилник пред нозете ми! към беседата >>
333. Духът на Господа, СБ , София, 19.8.1927г.,
- Критиката, съмнението, подозрението, всички недъзи, изобщо, спъват хората.
Само тогава ти ще бъдеш смел и решителен, без да се колебаеш. Затова от вас сега се изисква смелост. Мнозина от вас са дошли до едно вътрешно прераждане, но трябва да бъдете внимателни към живота си. Когато хората се стремят към добър и благочестив живот, то е по отношение на Божията мисъл. Порочният живот прекъсва вътрешната връзка с Бога, пречи за проявата на Божията мисъл. Критиката, съмнението, подозрението, всички недъзи, изобщо, спъват хората. Докато съществуват те, в каквато и да е форма, вие не можете да имате единение с Бога, не можете да бъдете свободни. Свободата е вътрешен процес, връзка с Божията мисъл. Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията мисъл. Това е същественото за всеки човек. Тази връзка е носителка на светлината в живота. към беседата >>
- Влезе ли във вас съмнението, вие казвате: „Дали пътят, по който вървим, е прав?
Затова, ако искате друго някое лице да ви люби, вие трябва да се допитате до Бога, и тогава Божествената мисъл ще направи една идейна връзка с ония форми, които подхождат на вашето развитие. Когато двама другари се обичат, между техните мисли и чувства трябва да има естествена хармония. Любов без хармония не съществува и не може да се прояви. Тия мисли, които ви казвам, са елементарни. Тази наука, която тук изучавате, е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали, няма да се разклащате. Влезе ли във вас съмнението, вие казвате: „Дали пътят, по който вървим, е прав? Да не би да сме се заблудили нещо? Я да се върнем към старото! “ Казвам: Така и дядото постъпва. Той се връща все към младенческия си живот и казва: „Ех, дядовото, едно време, когато аз бях млад...“ Той все младостта си припомня и към нея се връща. И прав е този дядо. към беседата >>
335. Обич към знанието, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Внеси тази мисъл без страх, без съмнение, и висшите същества, които живеят там, ще ти помогнат.
Питам: Как ще постигнете това? – Само ако знаете законите. Например, ти искаш да постигнеш нещо добро. Вложи тази мисъл в подсъзнанието си с пълна вяра, и тя ще се реализира. Внеси тази мисъл без страх, без съмнение, и висшите същества, които живеят там, ще ти помогнат. Ти само напиши заявлението си до тях, но конкретно, определено, и го остави. Те не обичат общо говорене. Искате да станете утре точно в 3 и половина часа. Какво ще направите? Аз съм ви казвал и друг път: Ще вложиш в подсъзнанието си мисълта, че искаш да станеш сутринта в 3 и половина часа. към беседата >>
336. Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-тежки страдания.
Онези, които страдат дълбоко, душата им се раздрусва тъй, като че светът се руши в тях. Те чувстват не само своите страдания, но и тия на целия свят, на всички същества. Аз чувствам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи; моята душа се разтърсва, но зная причините на тия страдания. Затова аз съм против изкуствените страдания, които хората си създават. И без това в света има достатъчно страдания, не туряйте нито косъм повече върху тях! Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-тежки страдания. към беседата >>
337. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас.
Казвам: Ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но – със своята Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хуса, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: „Какво ще бъде нашето верую? “ – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – Какво ще бъде нашето верую? към беседата >>
338. Божествената мисъл, МОК , София, 4.9.1927г.,
- Старият човек се храни с отрицателни мисли и чувства – завист, користолюбие, страх, съмнение и т.н.
Ако търсите Бога, ще Го намерите в новия живот, а не в стария, който представя замъждялото човечество. Казано е в Писанието, че Бог твори нова земя и ново небе. Значи старият човек трябва да си замине, да отвори път на новия. Бъдещето е в ръцете на новия човек. Ако искате да познаете кой е стар и кой – нов човек, вижте каква храна употребяват, с какви мисли и чувства се хранят. Старият човек се храни с отрицателни мисли и чувства – завист, користолюбие, страх, съмнение и т.н. Новият човек се храни с положителни мисли и чувства. Новият и старият човек се различават един от друг и по методите, с които си служат: новият човек си служи с методите на светлината, а старият – с методите на тъмнината. към беседата >>
339. Мнозина казваха, НБ , София, 4.9.1927г.,
- Когато мисълта на човека не почива на законите на смятането, той е изложен на вечно колебание и съмнение.
В кое училище се е учило? Съвременните хора казват, че човек трябва да учи смятане. Така е, той трябва да учи смятането. Защо? Защото правата мисъл почива на смятането. Иначе, смятането няма смисъл. Когато мисълта на човека не почива на законите на смятането, той е изложен на вечно колебание и съмнение. Такъв човек постоянно мени своето верую, своето убеждение: ще го видите да минава от едно учение в друго, от една църква в друга. Човек може да се колебае, да се мени, но не в принципа на своето верую, а в методите, чрез които се прилага дадено верую, За пример, всички хора търсят Бога, но важно е, как Го търсят. Казано е; Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. В този смисъл, всички хора търсят Любовта, Мъдростта и Истината, но се различават по начина, по пътищата, по които ги търсят. Един от пророците е казал за Бога: „Търсете ме, докато съм близо до вас.” Какво означават тия думи? към беседата >>
340. Денят Господен, НБ , София, 11.9.1927г.,
- Че в природата стават промени, в това няма никакво съмнение.
Пак ще има народи, пак ще има хора, но с нови имена. Тогава българинът няма да се нарича Вълко, нито англичанинът – Блекстоун, т.е. черният свещен камък. „Денят Господен", това е едно от най-великите събития, които могат да се случат на земята. Ние не говорим само за външния, за физическия свят. Че в природата стават промени, в това няма никакво съмнение. Астрономите, които наблюдават цялата природа, виждат, че всеки ден стават промени, било в атмосферата, било в слънцето, било в цялата вселена. Такива промени са ставали и друг път, но сега се усеща особена топлина, на която могат да издържат само праведните. При тази топлина човек минава особени състояния, през каквито болният минава. През време на болестта си той толкова изнемощява, че едва се държи на краката си; всички мазнини в тялото му се стопяват, но след това вече се чувствува обновен. Такова ще бъде състоянието на праведните. към беседата >>
- Който има общ център с Бога, в него не може да дойде никакво съмнение.
Когато образуваме общ център, общ фокус с Бога, ние ще бъдем готови заради Него да жертвуваме всичко. Който не е готов да се жертвува за Бога, той няма никакво верую; който е готов да се жертвува, той има определено верую. Под думата „жертва", аз разбирам човек да е готов да жертвува и дома си, и жена си, и богатството си, и живота си-всичко да жертвува! А тъй, да седиш, да четеш молитви, това е предисловие само на жертвата. Жертвата подразбира абсолютна свобода, без никакви колебания. Който има общ център с Бога, в него не може да дойде никакво съмнение. В такъв човек страданията, мъчнотиите, неволите са само на повърхността. Те имат такова значение за него, каквото прахът има за тъпана. Барабанчикът взима своята пръчица, удря с нея тъпана, и всякакъв прах изчезва. Следователно, всички страдания, всички нещастия и мъчнотии за човека не са нищо друго, освен прах върху тъпана. Когато барабанчикът дойде със своята пръчица, т.е., със своя ум и започне да удря с нея върху тъпана, всички нечисти мисли и желания изчезват от човека; той постепенно се освобождава от тях. към беседата >>
- Една от спънките им е съмнението, например.
За сега този огън не е достигнал още до центъра на земята. Хиляди години има още, докато той стигне до този център. „Денят Господен иде! " Туй, което е вярно за земята, вярно е и за вашето съзнание, и за вашия ум. Много неща има в умовете на просветените хора, вследствие на което те се спъват. Една от спънките им е съмнението, например. Ето, толкова години вече, как хората мислят, Библия четат, Евангелие четат, но истината още не се е разкрила пред тях. Кое спъва хората? Две неща спъват хората. Първо, те не обичат Бога с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. Второ, те не обичат ближния си, като себе си. към беседата >>
- Що се отнася до съмнението, оставете го настрана, то не води на добър край.
Следователно, Божествен огън трябва да дойде, да разтопи този лед, да го превърне във вода, която да се влее в живота на човека. Съществува още и умствено-нервен темперамент, който представя инсталация на умствения орган. Тази инсталация свързва човешкия мозък с умствения свят, от който слизат енергиите за физическия свят. Човек трябва да изучава темпераментите, чрез тях да разбира и своето естество. В това отношение, човек трябва да има отворени прозорци към всички висши светове, за да могат през тях да минават енергиите към физическия свят. Що се отнася до съмнението, оставете го настрана, то не води на добър край. Да се съмняваш , това не е наука. Да вярваш, това е наука; да учиш, това е наука; да любиш, това е наука. Да критикуваш, това не е наука, това е чоплене. Кога се съмняват хората? Когато пътуват в мрачна нощ и изгубят пътя си. към беседата >>
- Щом няма никакво съмнение, подозрение, и Божественият живот свободно ще протече.
Не само Бог е носител на Любовта, но и ние можем да бъдем носители на Божията Любов. Христос казва; „Както Отец ми е дал живот, така и аз давам живот на другите. Такъв е законът. Лошите хора са спрели Божия живот, Божествената канализация. Божественият огън иде сега да разтопи този лед, да се отвори канализацията, да няма никакво спиране. Щом няма никакво съмнение, подозрение, и Божественият живот свободно ще протече. Бог иде сега в света да разтопи този лед, да отвори запушените канали, да проникне в тях Божията Любов, Мъдрост и Истина. По този начин хората ще почувствуват велика радост в душата си. Само така те ще се домогнат до свободата, която от хиляди години насам очакват. „Господният ден иде! " Колкото по-скоро дойде, толкова по-добре; ако закъснее, ще има малко страдания, сълзи, но все пак трябва да се примирите с мисълта, че ще дойде този ден. към беседата >>
341. Зарадваха се учениците, НБ , София, 18.9.1927г.,
- Хората и тогава се съмнявали, и днес още се съмняват – човешкото съмнение няма край.
Сега, като ме слушате да говоря така, вие казвате: Голяма привилегия е да дойде Христос на земята, да живее между нас! Питам: нима досега Христос не е дохождал и не си е показвал ръцете на хората? Съвременното човечество се намира в последната фаза на живот, през която са минали Христовите ученици, когато Христос ги извел на планината и се е възнесъл пред тях. Казано е в Писанието, че някои от тогавашните вярващи се усъмнили. Хората и тогава се съмнявали, и днес още се съмняват – човешкото съмнение няма край. Вие можете да се усъмните даже при най-малката погрешка на вашия приятел. Например, ако приятелят ви влезе във вашия дом и премести парите ви от едно място на друго, вие веднага ще се усъмните в него и ще кажете: Той е преместил парите ми с някакво намерение. Ако приятелят ви влезе във вашия дом и се усмихне весело на вашата млада и красива жена, вие пак ще се усъмните и ще бъдете готови да направите въпрос, как е посмял той да се прояви така? Животът на съвременните хора е крайно изопачен. Де остана светостта на душата? към беседата >>
342. Оскърбените, НБ , София, 25.9.1927г.,
- Вяра без съмнение се изисква от всички хора!
– Не, не искам да се мокря, Дъжд ще вали! – отговорило детето. Значи, майката не вярвала, че ще вали дъжд, а детето повярвало. Такава трябва да бъде вашата вяра! Щом се молите за нещо, трябва абсолютно да вярвате в него. Вяра без съмнение се изисква от всички хора! Дойде някой студент при мен и ме пита: Ще издържа ли изпита си? – От вярата ти зависи. Ако вярващ, ще издържиш изпита; ако не вярваш, няма да го издържиш. – Искам сигурно да зная, ще го издържа, или не. – Щом се съмняваш, ще те скъсат. към беседата >>
- Остави ли се напълно в ръцете на Бога, без никакъв страх, без съмнение, без всякакви лекарства, но с абсолютна вяра, той ще види силата на Бог.
– Така е дошло сега, ще носиш и това положение, докато излезеш вън от стаята. Ще попъплиш малко, ще спреш, ще повдигнеш мисълта си към Бога и ще кажеш: Господи, благодаря, че ми даде възможност и това да направя. Помогни ми сега да се изправя на краката си! Смирение се иска от вас! Ако някой човек е в последния час на живота си, той може да се възвърне отново към живот, като повярва в Бог и се предаде в ръцете Му, Той да работи върху него. Остави ли се напълно в ръцете на Бога, без никакъв страх, без съмнение, без всякакви лекарства, но с абсолютна вяра, той ще види силата на Бог. към беседата >>
344. По-долен от ангелите, НБ , София, 23.10.1927г.,
- Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение.
Какво нещо е женитбата? Женитбата, в пълния смисъл на думата, е свещен акт, свещена идея. В този смисъл, хората не знаят още, какво нещо е женитбата. Те познават жененето, но не и женитбата, която представя свещено сближение между две души, между които има не само една, но безброй допирни точки. Това свещено сближение подразбира преливане на душите една в друга. Преливането на душите изключва всякакво съмнение, всякакво недоверие, всякакво недоразумение. В това преливане на душите се крие идеалът на истинския живот. Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо? Такова е свойството на твърдата материя. Щом се допреш до една стена, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до една затворена врата, или до един затворен инструмент, ти непременно ще се върнеш назад; щом се допреш до цигулка, на която струните са скъсани, а лъкът счупен, ти непременно ще се върнеш назад. Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва. към беседата >>
- За такъв човек съмнението е естествено нещо.
Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. към беседата >>
- Съмнението говори за невежеството на човека.
Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. към беседата >>
- Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите.
Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека. към беседата >>
- Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства.
Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека. към беседата >>
- Съмнението е признак на невежество.
За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека. към беседата >>
- Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е.
Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека. към беседата >>
- Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението?
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. към беседата >>
- От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека.
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. към беседата >>
- Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата.
Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. към беседата >>
- Такова нещо е съмнението.
Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда. Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота. Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли. към беседата >>
- Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа.
Само ученикът може да разбере търпението. Защо? Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. към беседата >>
- Всяко съмнение води след себе си падане.
Защото търпението е качество на душата, а душата е от високо произхождение. Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума си, чийто живот е временен, преходен. Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. към беседата >>
- Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане.
Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия. Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота. Който допусне най-малкото съмнение и подозрение срещу Нея, той е първокласен невежа. Всяко съмнение води след себе си падане. Това се отнася не само до хората, но и до ангелите. Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане. Да се усъмниш в Бога, значи, да се усъмниш в Любовта. Например, имате добър приятел, който ви обича, и вие го обичате. Дойде някой отвън и започва да ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н. Ако повярвате на този човек, вие сте изгубен. Не вярвайте на всички хора! към беседата >>
- За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората. Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си. За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. към беседата >>
- Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората. Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си. За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. към беседата >>
- С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете.
Казвам. любовта трябва да се постави като връзка в отношенията на хората. Тази е задачата на ученика: да покаже на хората, как да живеят помежду си. За да съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва да се освободят от съмнението. Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може да му даде онова знание, което разкрива тайните на природата. С хиляди години можете да тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от себе си съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете. При това положение, вие ще си останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството си ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото си положение ще изгубите. В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството. Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени. Те са в положението на откъснат лист от дървото, който чувства своята самота. Това не е живот. към беседата >>
- – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове?
– Как ще го намерим? – Като станете ученици. Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват. Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! към беседата >>
- – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души.
Учениците знаят, де е това богатство, и когато им потрябва, те го използват. Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. към беседата >>
- Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението!
Ученикът е богат човек. Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. към беседата >>
- Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.
Казвате: Кажи ни по-лек начин за намирането на това богатство. – Няма какво да говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове? – Е, понамалило се е малко. – Не, съмнението трябва съвършено да изчезне от вашите умове, от вашите души. Помен не трябва да остане в душите ви от съмнението! Значи, не е достатъчно само да се намали съмнението, но то трябва абсолютно да изчезне от вас и да станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни. Съвършен трябва да бъде ученикът! Той трябва да поддържа тази мисъл в себе си, ден и нощ, да не си прави илюзии, че може да мине, както и да е. Само мисълта за съвършенството внася в човека вътрешна радост и веселие. Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър. – Значи, утре има възможност да бъдеш лош. към беседата >>
- Под „християнин" в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в душата на когото няма абсолютно никакво съмнение.
В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа. Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек? – Към никаква черква не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта. Според мене, за в бъдеще най-великите хора ще са християните. Под „християнин" в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в душата на когото няма абсолютно никакво съмнение. Няма по-страшно нещо за човека от съмнението. Съмнението е изразено на малкия пръст на човешката ръка. Следователно, този враг в човека е меркурианец. Имаш желание да направиш някакво добро, да свършиш една хубава работа, но малкият пръст те спира, и ти си казваш: Ако направя това нещо, какво ще стане после с мене? В живота на ученика думата „ако" не съществува. към беседата >>
- Няма по-страшно нещо за човека от съмнението.
Ще кажете: Към коя черква принадлежи този човек? – Към никаква черква не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта. Според мене, за в бъдеще най-великите хора ще са християните. Под „християнин" в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в душата на когото няма абсолютно никакво съмнение. Няма по-страшно нещо за човека от съмнението. Съмнението е изразено на малкия пръст на човешката ръка. Следователно, този враг в човека е меркурианец. Имаш желание да направиш някакво добро, да свършиш една хубава работа, но малкият пръст те спира, и ти си казваш: Ако направя това нещо, какво ще стане после с мене? В живота на ученика думата „ако" не съществува. Предприемеш известна работа, пак се спреш и си казваш: Ами, ако хората ме разберат криво? към беседата >>
- Съмнението е изразено на малкия пръст на човешката ръка.
– Към никаква черква не принадлежи. Той принадлежи на Бога, той принадлежи на Любовта. Според мене, за в бъдеще най-великите хора ще са християните. Под „християнин" в пълния смисъл на думата, разбирам човек с пробудено Божествено съзнание, в душата на когото няма абсолютно никакво съмнение. Няма по-страшно нещо за човека от съмнението. Съмнението е изразено на малкия пръст на човешката ръка. Следователно, този враг в човека е меркурианец. Имаш желание да направиш някакво добро, да свършиш една хубава работа, но малкият пръст те спира, и ти си казваш: Ако направя това нещо, какво ще стане после с мене? В живота на ученика думата „ако" не съществува. Предприемеш известна работа, пак се спреш и си казваш: Ами, ако хората ме разберат криво? – Няма защо да мислите по това. към беседата >>
- Тогава никой не ще може да внесе в душата му сянка от съмнение и неверие.
Павел казва за Христа, че е научил една от великите тайни в живота, че няма зло в света, което може да пробие Неговата ръка. Същият закон се отнася и до вас. Когато дойдете пръв път на земята, ще ви гонят, ще ви преследват, на кръст ще ви разпнат. Обаче, като дойдете втори път на земята, ще бъдете смели и решителни и ще кажете: Няма оръжие в света, с което можете да пробиете ръката ми! Това е въпрос на бъдещето, когато човек стане неуязвим за злото. Тогава никой не ще може да внесе в душата му сянка от съмнение и неверие. Някой казва: Сърцето ми е ранено. – Това означава, че съмнението и неверието са проникнали в ума и сърцето на този човек и са го ранили. Днес вече сърцето на Христа не може да бъде пробито. Значи, иде време, когато сърцата на хората не могат да се пробиват. На кои хора? към беседата >>
- – Това означава, че съмнението и неверието са проникнали в ума и сърцето на този човек и са го ранили.
Когато дойдете пръв път на земята, ще ви гонят, ще ви преследват, на кръст ще ви разпнат. Обаче, като дойдете втори път на земята, ще бъдете смели и решителни и ще кажете: Няма оръжие в света, с което можете да пробиете ръката ми! Това е въпрос на бъдещето, когато човек стане неуязвим за злото. Тогава никой не ще може да внесе в душата му сянка от съмнение и неверие. Някой казва: Сърцето ми е ранено. – Това означава, че съмнението и неверието са проникнали в ума и сърцето на този човек и са го ранили. Днес вече сърцето на Христа не може да бъде пробито. Значи, иде време, когато сърцата на хората не могат да се пробиват. На кои хора? На новите хора – хората на бъдещето. Погледът на новия човек е чист, прав, без никакво съмнение в когото и да е. към беседата >>
- Погледът на новия човек е чист, прав, без никакво съмнение в когото и да е.
– Това означава, че съмнението и неверието са проникнали в ума и сърцето на този човек и са го ранили. Днес вече сърцето на Христа не може да бъде пробито. Значи, иде време, когато сърцата на хората не могат да се пробиват. На кои хора? На новите хора – хората на бъдещето. Погледът на новия човек е чист, прав, без никакво съмнение в когото и да е. Този човек свети, изпуща светлина от себе си, на която хората могат да четат своите книги. От онзи пък, който живее в съмнение, никаква светлина не излиза, той е черен, изгаснал въглен. Какво може да се направи с този въглен? Той трябва да се постави при специални условия, а именно, да се постави на двата полюса на Божествения живот, както на катода и анода на някоя електрическа машина, за да светне. Казвате: Как ще се спася? към беседата >>
- От онзи пък, който живее в съмнение, никаква светлина не излиза, той е черен, изгаснал въглен.
Значи, иде време, когато сърцата на хората не могат да се пробиват. На кои хора? На новите хора – хората на бъдещето. Погледът на новия човек е чист, прав, без никакво съмнение в когото и да е. Този човек свети, изпуща светлина от себе си, на която хората могат да четат своите книги. От онзи пък, който живее в съмнение, никаква светлина не излиза, той е черен, изгаснал въглен. Какво може да се направи с този въглен? Той трябва да се постави при специални условия, а именно, да се постави на двата полюса на Божествения живот, както на катода и анода на някоя електрическа машина, за да светне. Казвате: Как ще се спася? – Като повярвате в Господа Исуса Христа. – Как ще стане това? към беседата >>
345. Посред тях, НБ , София, 30.10.1927г.,
- Никакво съмнение не трябва да съществува в тях.
Ако вложи в себе си една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота. Евангелието, например, съдържа много такива идеи, които и до днес остават неразкрити. Не е позволено още да се разкриват на хората тези истини. Мнозина искат да им се каже нещо от тези истини, но за да им се каже нещо, те трябва да разбират Божественото начало в себе си, да вярват в Първата Причина и да са свързани с Нея. После, те трябва абсолютно да вярват в себе си, както и в своите ближни. Никакво съмнение не трябва да съществува в тях. Ние сме среда, проводници на Божественото. В тази среда работят много напреднали същества. Всеки човек отделно е резултат и на работата на своите предци. За да дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва да се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните, общества, те не могат да подобрят живота. към беседата >>
346. И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927г.,
- В Любовта няма зло, а в съмнението пък няма любов.
Той вижда техния труд, вижда работата, която те вършат, но въпреки това не може да им помогне, т.е. не може да ги направи щастливи. Бог може да продължи нашия живот, но докато не ни прекара през нещастието, не може да ни направи щастливи. Той казва: „Вие трябва да познаете доброто и злото, както Адам и Ева го познаха." Злото в света съществува като условие да се прояви доброто. В дъното на всяко страдание се крие зло. В Любовта няма зло, а в съмнението пък няма любов. Злото се крие в дъното на всички отрицателни прояви в живота. Злото представя разумни същества, които живеят по закони, точно противоположни на доброто. Тяхната задача е да вмъкнат цялото човечество в крив път. Щом намислите да направите едно добро, или да предприемете някаква работа за своето развитие, те веднага се противопоставят. Ако имате желание да учите музика, например, те казват: Не ви трябва сега музика. към беседата >>
- Омразата, лъжата, съмнението, лицемерието не са само състояния, през които човек минава, но са известен род материя, с която той си служи.
Всяко нещо, което не може да се използва за работа, е непотребно. Грехът в света е сгурията, шлакът, който, при стопяването на рудата, се отделя настрана. Благо-родният метал, или скъпоценният камък е доброто, което се употребява за работа в живота. Значи, онзи материал, който влиза в работа при съграждането на нашия бъдещ живот, е доброто. Онзи материал пък, който не влиза при съграждането на нашия бъдещ живот, е злото. Омразата, лъжата, съмнението, лицемерието не са само състояния, през които човек минава, но са известен род материя, с която той си служи. За лъжата, например, се изисква специфичен материал; за омразата пак се изисква специфичен материал. Някой казва: Аз не искам вече да лъжа. – Щом не искаш повече да лъжеш, трябва да те прекарат през огън, както правят с рудата, за да отделят от тебе нечистата материя на лъжата и да я изхвърлят навън. Който си служи с лъжата, той създава в себе си известни форми, известни образи, които играят ролята на примамки. Например, как ще може търговецът да излъже купувача, ако не му покаже някаква форма? към беседата >>
- Всяко съмнение във Великото Начало на живота е в сила да опорочи душата на човека.
Питам: коя майка, след като е лъгала децата си с различни караконджовци, със самодиви, е допринесла нещо добро за тях? Коя майка, като е обещавала разни неща на децата си и не изпълнявала своите обещания, е допринесла нещо добро за тях? В резултат на тия лъжи и неизпълнени обещания, децата са изгубили уважението и почитта към родителите си. Още докато е било в утробата на майка си, малкото дете е изгубило уважението си към нея. Защо? Защото през всичкото време на бременността си, майката се е съмнявала в Бога, във всичко велико и красиво в живота. Всяко съмнение във Великото Начало на живота е в сила да опорочи душата на човека. Ние не говорим за някакъв Бог, създаден от хората, принадлежащи към разни черкви, но говорим за Единния Бог, в Когото живеят всички хора и от Когото зависи благото на всички хора. Ние говорим за онова Първо Начало в живота, което ражда в нас знанието, любовта, което създава в нас вътрешен подтик към освобождаване от мъчнотиите, от злото в света. Хората мислят, че тъй както се проявяват, това е човекът в тях. Те не знаят истината по този въпрос. Да, външното, което виждаме в човека, това е той, външният човек, но има друго едно същество в него, което работи; то представя вътрешния човек, или Божественото начало в човека. към беседата >>
- Във всеки човек е вложено Божествено начало, в което той трябва да има пълно доверие, за да се освободи от всяко съмнение, подозрение, терзание.
И тъй, вложете Любовта в душата си! Във всеки човек е вложено Божествено начало, в което той трябва да има пълно доверие, за да се освободи от всяко съмнение, подозрение, терзание. Мнозина роптаят против Бога, че им изпратил страдания. Страданията са привилегия за човешката душа. И Христос беше изложен на поругания, на страдания, но Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си." Въпреки всички изпитания и страдания, Христос не се усъмни в Бога. Това, именно, Бог изисква от онези, които Го любят. Тяхната любов трябва да бъде тъй обширна, каквато е Божията. към беседата >>
- Каквото чудо да направи човек, съмнението неизбежно ще дойде Съвременните хора могат да направят електрически човек, който да се движи, да свети под влиянието на електричеството, но все пак е изкуствен.
Тяхната любов трябва да бъде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Бог ни изпитва на земята, но от нас се изисква абсолютно доверие към Него. Който всеки ден мисли за Бога, за него сиромашия, болести нима да има; той ще има светлина и знание в ума си, с които ще може, като Моисей, да удари канарата и от нея да потече вода. Ако вие ударите с пръчицата си някоя канара, ще потече ли вода от нея? Когато Моисей удари канарата с пръчицата си, от нея потече толкова много вода, че целият еврейски народ уталожи жаждата си, но и при това положение те пак не повярваха и казаха: Това е случайно явление. Каквото чудо да направи човек, съмнението неизбежно ще дойде Съвременните хора могат да направят електрически човек, който да се движи, да свети под влиянието на електричеството, но все пак е изкуствен. Обаче, истинският адепт, сам по себе си, свети без да изгаря. От този човек не можете да запалите цигарата си, но той непрекъснато свети. Не е истински огън онзи, от който можеш да запалиш цигарата си. Истинският огън цигари не запалва, място на съмнението, на омразата и на ред още отрицателни качества не дава, но всичко това в него изгаря. Когато се приближавате при човек, когото мразите и не можете да търпите, вие се намирате при фалшив огън. към беседата >>
- Истинският огън цигари не запалва, място на съмнението, на омразата и на ред още отрицателни качества не дава, но всичко това в него изгаря.
Когато Моисей удари канарата с пръчицата си, от нея потече толкова много вода, че целият еврейски народ уталожи жаждата си, но и при това положение те пак не повярваха и казаха: Това е случайно явление. Каквото чудо да направи човек, съмнението неизбежно ще дойде Съвременните хора могат да направят електрически човек, който да се движи, да свети под влиянието на електричеството, но все пак е изкуствен. Обаче, истинският адепт, сам по себе си, свети без да изгаря. От този човек не можете да запалите цигарата си, но той непрекъснато свети. Не е истински огън онзи, от който можеш да запалиш цигарата си. Истинският огън цигари не запалва, място на съмнението, на омразата и на ред още отрицателни качества не дава, но всичко това в него изгаря. Когато се приближавате при човек, когото мразите и не можете да търпите, вие се намирате при фалшив огън. Този огън увеличава даже отрицателното в човека. Ако пък не сте разположени към някой човек, който носи в себе си истинския огън, всякакво неразположение, всяка омраза изчезва. Истинският огън дава живот на човека. В този огън, именно, е Господ. към беседата >>
347. Космически възприятия, ООК , София, 9.11.1927г.,
- Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи от съмнението си.
– И Павел беше правоверен, но като Савел гонеше Христа. Той трябваше да изгуби зрението си, да падне от коня си и тогава само да познае Христа. Ананий беше правоверен, но когато Бог го изпрати при един езичник да проповядва, той се усъмни, отказа се да послуша Бога. Защо? – Намираше, че този езичник е лош човек. – "Иди при него, този човек се моли, иска да се просвети", каза Господ. Едва тогава Ананий послуша Господа и се освободи от съмнението си. Много примери има още от живота на правоверните, от които се вижда, че те не могат да разберат какво нещо е Бог. Мнозина могат да кажат какво нещо е триизменият свят, но всъщност те не го разбират. Да мислиш, че знаеш нещо, е едно; да познаваш нещата в тяхната същина, е друго нещо. Учените говорят за първо, за второ, за трето, за четвърто измерение. Какво е първото измерение? към беседата >>
348. Превръщане на киселините, ООК , София, 16.11.1927г.,
- Имате, запример, формулата на киселината, която се състои от два атома за-вист, от четири атома омраза и от пет атома съмнение: 3|2| О|4| С|5|.
Като правите опити в областта на химията, вие знаете, че киселините могат лесно да се неутрализират с основи, и оттам, според количеството на основата дадена киселина може отчасти или напълно да се неутрализира. Като знаете това нещо в практическата химия на земята, вие ще пренесете това знание и в психическия живот на човека. Ако се натъкнете на някоя мисъл, която съдържа повече киселина отколкото основа, трябва да потърсите начин, как да неутрализирате излишното количество киселина в тази мисъл. Ако излишната киселина остане свободна, дето мине, тя ще изгаря, ще разяжда; с една дума, тя ще причинява пакости. Същевременно трябва да знаете, по колко атома от всеки елемент трябва да извадите от дадена киселина. Имате, запример, формулата на киселината, която се състои от два атома за-вист, от четири атома омраза и от пет атома съмнение: 3|2| О|4| С|5|. Какво трябва да направите с тази киселина, за да стане тя безвредна? Тази киселина е образувана от черната ложа, затова трябва да се пазите от нея. Тя е силна отрова. Тя се предава на мисълта чрез въздушните течения, вследствие на което човек мъчно може да се освободи от влиянието на тези отрови върху организма си. към беседата >>
- При това положение и в двамата се явява съмнение един към друг.
Обаче един ден той се издига материално над вас и заема високо положение в обществото. У вас веднага се явява скрита, вътрешна завист към него, имате желание даже да му напакостите по някакъв начин. Ако го обичахте, вие щяхте да се радвате на неговото повдигане. Но и той от своя страна не ви обича. Когато е бил ваш слуга, вие не сте се отнасяли добре с него, вследствие на което и той крие тайна омраза към вас. При това положение и в двамата се явява съмнение един към друг. И двамата се съмняват в себе си дали ще постигнат своите цели. Тези три елемента се съединяват и образуват психическа киселина. Един от елементите на тази киселина действува върху ума, другият– върху сърцето, а третият – върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи. В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот. към беседата >>
- Съмнението действува върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи.
Когато е бил ваш слуга, вие не сте се отнасяли добре с него, вследствие на което и той крие тайна омраза към вас. При това положение и в двамата се явява съмнение един към друг. И двамата се съмняват в себе си дали ще постигнат своите цели. Тези три елемента се съединяват и образуват психическа киселина. Един от елементите на тази киселина действува върху ума, другият– върху сърцето, а третият – върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи. В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот. Понеже знаете материалната химия, кажете с кой елемент можете да заместите, запример, съмнението в дадената киселина? Вие знаете при това, че във всяка киселина можете да заместите водорода й с метал и да я превърнете в сол, която има съвършено различни свойства от дадената киселина. Щом знаете това свойство на киселините, правете опити да замествате омразата, завистта или съмнението с такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, с нови и безвредни свойства в сравнение с киселината. Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултната химия, да се справите с киселините. към беседата >>
- В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот.
При това положение и в двамата се явява съмнение един към друг. И двамата се съмняват в себе си дали ще постигнат своите цели. Тези три елемента се съединяват и образуват психическа киселина. Един от елементите на тази киселина действува върху ума, другият– върху сърцето, а третият – върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи. В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот. Понеже знаете материалната химия, кажете с кой елемент можете да заместите, запример, съмнението в дадената киселина? Вие знаете при това, че във всяка киселина можете да заместите водорода й с метал и да я превърнете в сол, която има съвършено различни свойства от дадената киселина. Щом знаете това свойство на киселините, правете опити да замествате омразата, завистта или съмнението с такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, с нови и безвредни свойства в сравнение с киселината. Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултната химия, да се справите с киселините. Химикът лесно се справя с киселините. към беседата >>
- Понеже знаете материалната химия, кажете с кой елемент можете да заместите, запример, съмнението в дадената киселина?
И двамата се съмняват в себе си дали ще постигнат своите цели. Тези три елемента се съединяват и образуват психическа киселина. Един от елементите на тази киселина действува върху ума, другият– върху сърцето, а третият – върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи. В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот. Понеже знаете материалната химия, кажете с кой елемент можете да заместите, запример, съмнението в дадената киселина? Вие знаете при това, че във всяка киселина можете да заместите водорода й с метал и да я превърнете в сол, която има съвършено различни свойства от дадената киселина. Щом знаете това свойство на киселините, правете опити да замествате омразата, завистта или съмнението с такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, с нови и безвредни свойства в сравнение с киселината. Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултната химия, да се справите с киселините. Химикът лесно се справя с киселините. Щом види, че някъде има излишък от киселина, той взема известно количество основа и я неутрализира. към беседата >>
- Щом знаете това свойство на киселините, правете опити да замествате омразата, завистта или съмнението с такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, с нови и безвредни свойства в сравнение с киселината.
Един от елементите на тази киселина действува върху ума, другият– върху сърцето, а третият – върху волята. Съмнението действува върху волята, вследствие на което човек се колебае, не знае как да постъпи. В съмнението, макар и отрицателен елемент, се крие духовна сила извън човешкия живот. Понеже знаете материалната химия, кажете с кой елемент можете да заместите, запример, съмнението в дадената киселина? Вие знаете при това, че във всяка киселина можете да заместите водорода й с метал и да я превърнете в сол, която има съвършено различни свойства от дадената киселина. Щом знаете това свойство на киселините, правете опити да замествате омразата, завистта или съмнението с такива елементи, че да се получи съвършено ново съединение, с нови и безвредни свойства в сравнение с киселината. Като ученици на окултна школа, вие трябва да изучавате окултната химия, да се справите с киселините. Химикът лесно се справя с киселините. Щом види, че някъде има излишък от киселина, той взема известно количество основа и я неутрализира. Питате:" Трябва ли да мразим? " – Да задавате такъв въпрос, то е все едно химикът да се запитва, трябва ли да има сярна, солна или азотна киселина в лабораторията си? към беседата >>
- При това положение идат лошите последствия: съмнението, отмъщението и т. н.
Ако ги употребява намясто, те ще бъдат като медикаменти. И завистта е киселина за психическия живот, но тя става опасна, когато се придружава от омразата. Иначе сама за себе си приложена, тя не е опасна. В български еик думата "завист" не е лоша. Докато работи сама, завистта не е вредна киселина, но щом дойде при нея омразата, тя става опасна. При това положение идат лошите последствия: съмнението, отмъщението и т. н. Тогава се образува сложната формула: З|2|У|4|С|5|0|10|. Това е киселина, която е дошла до върха на своето развитие. Дето влезе, тя произвежда големи разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя съществува в психическия живот на хората и създава големи нещастия. към беседата >>
- Като се изследват свойствата на отделните елементи омраза, завист, съмнение, отмъщение и др., ще видите, че всеки елемент е съставен от специфична материя.
Дето влезе, тя произвежда големи разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя съществува в психическия живот на хората и създава големи нещастия. Докато елементите й са отделени един от друг, те не оказват разрушително действие върху човека. Съединят ли се в едно цяло и образуват киселина със сложен състав, разрушителното й действие е голямо. Като се изследват свойствата на отделните елементи омраза, завист, съмнение, отмъщение и др., ще видите, че всеки елемент е съставен от специфична материя. Опитният химик лесно ги различава. Всяка материя е проводник на съответни сили. В този случай материята е формата, в която дадена сила трябва да се облаче. За всяко не-що трябва да има съответен проводник. Как би се разпространила светлината, ако не съществуваше етерът? към беседата >>
- Съмнението, запример, се явява повече в старите хора.
Вие трябва да изучавате тия въпроси от научна гледна точка, за да познаете себе си, да познаете и другите хора. Запример, вие често се поддавате на афекции и мислите, че те са присъщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че те са сили извън вас, които не съставят неразделна част от вашия вътрешен живот. Те са сили, енергии, които се проявяват в различните възрасти на човека. Същото може да се каже и за отрицателните елементи в природата, които действат като киселини в човешкия организъм. Съмнението, запример, се явява повече в старите хора. То е образувано от по-фина материя отколкото омразата. Вие трябва да изучавате силата на тези елементи и киселини, да можете да се ползвате с тях. Те са специални знаци и формули, с които си служи бялата магия. В Писанието, в Псалмите на Давида има ред формули, с някои от които си служи бялата магия, а с някои – черната. В някои от Псалмите си Давид отправя заклинания към неприятелите си. към беседата >>
- За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н.
За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запример, попадне в ума на човека, той престава да учи и казва:" И без знания може. Не ми трябват толкова много знания." – Чудни са съвременните хора, като се отказват от много знания! Колко знание е нужно на човека? Когато придобила изкуството да плава във водата, жабата казала:" Повече знание от това не ми трябва." – Но ето, жабата и до днес е останала в много елементарно състояние на развитие. към беседата >>