СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 ,
Намерени са 4492 резултата от 1203 беседи в 5 страници с части от думите : 'Скръб'.
На страница 1: 1000 резултата в 257 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
3. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив, ИБ , Варна, 20.10.1898г.,
- Този ден, в който ида, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.
Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито - живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему. към беседата >>
4. Мисли и упътвания, ИБ , , 1903г.,
- За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и отчаяние.
И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неща да се никога не облeняваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и отчаяние. към беседата >>
8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911г.,
- Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне.
Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички свои създания. Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. към беседата >>
9. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ.
Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух, според нашата възраст: гащите ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят. Същият закон е, който действува в природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор: нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат — те ще дойдат до там, гдето е определено. За да се подигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в Неговото практическо приложение и ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ. Същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни. към беседата >>
- И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб.
По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея. към беседата >>
- Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея.
И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея. към беседата >>
10. Всекиму според вечната Правда, ИБ , , 10.11.1912г.,
- Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява.
А в числото две винаги ще намерите, че няма ред и порядък. Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата. Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда. Във време на страдание трябва да призоваваме Господа. Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе, Той е в своето местожителство, та не слиза тук. Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува, не иска следователно да еволюира. към беседата >>
11. Ще постигнем, ИБ , , 5.12.1913г.,
- Говори се върху изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата?
Говори се върху изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска да ни се каже с надеждата? Надеждата е от Бога. Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето си, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи да вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите си желания. Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа. Казваме за някого, че е без надежда – отчаян. Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. към беседата >>
- Какво е скръб?
Какво е скръб? Ние тъжим и плачем за много неща в живота си. Скърбим, ако нещо изгубим; скърбим, ако нещо не постигнем. Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия. Ние скърбим например, че сме си изгубили кокошката или вола, защото не сме могли сами да ги изядем, но други ни ги отнел и все от тоя калибър са останалите 90% скърби, а това е слабост, губене напразно енергия – разточителност. При все че нашият небесен Баща е премного богат, но ако ние сме разточителни, то ще бъдем отхвърлени. към беседата >>
- Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за да не препари живота, дава възможност да поникне доброто.
Да пазим добре стомаха си, дробовете си и ума. Да пазим тялото, това не е плътта, за която се говори в Евангелието. Плътта – нашите ниски страсти и желания; а тялото е седалище на ума и душата, чрез него ние учим уроци и развиваме ума си, облагородяваме душата си и освежаваме духа си. Ако сега се учим на порядък, а не на разточителност и ако от тая точка прегледаме нашите скърби, то ще пречистим най-малко 50% от това - какъв капитал от енергия ще спечелим, която изразходваме от нашето тяло. Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за да не препари живота, дава възможност да поникне доброто. Обаче трябва скърбите да са от благороден характер. Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели да се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели да реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела. Ако скърбим така, не трябва да се отчайваме, но да имаме търпение, че ще работим и ще постигнем. Нека винаги имаме силна вяра в стремленията си, че ще постигнем. И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение. към беседата >>
- И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение.
Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за да не препари живота, дава възможност да поникне доброто. Обаче трябва скърбите да са от благороден характер. Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели да се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели да реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела. Ако скърбим така, не трябва да се отчайваме, но да имаме търпение, че ще работим и ще постигнем. Нека винаги имаме силна вяра в стремленията си, че ще постигнем. И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение. Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни. Трябва да се учим на търпение. към беседата >>
- Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни.
Обаче трябва скърбите да са от благороден характер. Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели да се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели да реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела. Ако скърбим така, не трябва да се отчайваме, но да имаме търпение, че ще работим и ще постигнем. Нека винаги имаме силна вяра в стремленията си, че ще постигнем. И така, скръбта е необходима, защото ще ни научи на търпение. Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни. Трябва да се учим на търпение. към беседата >>
13. Ето човекът, НБ , София, 29.3.1914г.,
- Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.
И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. към беседата >>
14. Житното зърно, НБ , София, 5.4.1914г.,
- Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“.
Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно слънце, което ни е огряло. И в духовния живот има изгряване и залязване. На зряла възраст слънцето възхожда – вие сте на пладне, в старост вие залязвате, за да изгреете пак. Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее. Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“. Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условие да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях. По-добре е сега да си починат. Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един закон. към беседата >>
15. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Добре, но всяка една ваша скръб е една радост.
А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени. Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание? Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм [3], що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова благодарете на Бога, че имате вашите деца, познайте душите им, познайте връзката, която имате с тях. към беседата >>
16. Молитва, НБ , София, 17.7.1915г.,
- Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва да отхвърлите греховете си.
Сега, философите имат известни възгледи за Бога и, разбира се, в умствено отношение те са прави. Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва да отхвърлите греховете си. Ако отидете при Бога със скрити грехове, вие не сте родени; преди всичко трябва да се изповядате пред Бога и ако Той ви каже да се изповядате и на своите братя, само тогава ще направите това пред тогова, когото сте обидили. Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска да стане християнин. Сега у вас се заражда въпросът как да намерите подходящ изповедник: ще намерите най-напред душите, които живеят в Небето, т.е. когато намерите Бога, ще отидете при духовете и там ще изповядате своите грехове; и тогава техните Ангели ще ви дадат да се изповядвате, ако е потребно, и пред физическия свят. Само в този процес развитието върви нормално и правилно. към беседата >>
17. Рождението, НБ , , 7.1.1916г.,
- В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“.
Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много, и обратното, оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек. Страданието е дял само на човека. Животните не страдат, както човекът: ударите за тях са само масаж. Кучето квичи от пръчката, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава. В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайните на природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието. Когато човек иска от Бога да го прати на земята, Бог го пита: „Искаш ли да минеш през закона на страданието? Ако искаш, да те пратя“. Ако каже: „Не искам“, ще му рече: „Стой при Мене, в голямото море, защото щом излезеш от него, ти си вече работник, който трябва да се труди и страда на земята“. към беседата >>
- Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“.
Временните страдания, коите имате, са най-голямото благословение за вас. Няма по-хубаво нещо от страданието, защото само чрез него Господ ще ви даде благословение. Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“. И прибавям: „Сега усещам приятност от живота“. Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“. И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“. Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“. към беседата >>
18. Истината, НБ , , 24.4.1916г.,
- От неговата скръб се образува нектарът, предназначен за вашия живот.
Тя трябва да се насажда още дълго време. Виждате колко са хубави тия цветя пред вас – жълтички, червенички, синички, и ги откъсвате, но разбрали ли сте смисъла им? Казвате: „Туй цвете мирише много хубаво“. Какво означава тази миризма? Тя показва голямата тъга на цветето. От неговата скръб се образува нектарът, предназначен за вашия живот. Има хора, които сред богатството си казват: „Няма Господ“, но щом изгубят богатството си или здравето си или общественото положение, стегне ги Господ – започнат да миришат: „Има Господ“. Богатството би убило техния ум и Господ като им го отнема, те започват да гледат правилно на нещата. Това, което виждате на земята, е нещо преходно, то не е реално. Млади, красиви момиченца, мине ли известно време, почнат да се бръчкат лицата им и донякога станат стари баби; питам, де отидоха ония момиченца, от които по-рано толкова много се възхищавахме? Също и с момците: де се дяна тяхната левентност? към беседата >>
- Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата.
Хората търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама. Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? Танцуване, маршируване и... умора. В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате. При минорния тон Господ ви е създал да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора да играят? към беседата >>
19. Поради радостта, НБ , София, 8.10.1916г.,
- Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”.
Така е не само между жените и синовете, но и между хората от всички професии. Метачът иска да стане стражар, стражарят иска да стане пристав, приставът иска да стане началник, началникът – министър, министърът – министър-председател и т. н. Вечен стремеж. Това не е лошо. Христос употребява този стих, за да изрази една велика идея. Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж. От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж. към беседата >>
- Защо се ражда тази скръб?
Метачът иска да стане стражар, стражарят иска да стане пристав, приставът иска да стане началник, началникът – министър, министърът – министър-председател и т. н. Вечен стремеж. Това не е лошо. Христос употребява този стих, за да изрази една велика идея. Той казва: “Една жена, кога ражда, на скръб е”. Защо се ражда тази скръб? – Заради човека, който се е заченал у жената. Чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж. От костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж. Законът за подобието съществува – роден си, ще раждаш. към беседата >>
- Често пъти хората се лъжат, че по любов се женят, а щом заченат, помятат детето си и тогава скръбта е вечна.
Тези им състояния показват, че такова е било тяхното дете. Често пъти майката казва на детето си: “Моето ангелче”. Не е ангелче то. Детето и майката са тясно свързани помежду си и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. То казва: “Ще се родя от теб и ще ме поправиш”. Често пъти хората се лъжат, че по любов се женят, а щом заченат, помятат детето си и тогава скръбта е вечна. Когато една жена помята, скръбта не се маха от нея, а когато ражда, скръбта й се премахва – това е закон. Докато една мисъл, едно желание, едно действие не се реализира, не можеш да се освободиш от техните последствия. Следователно, каквато и мисъл да дойде, т. е. каквато и да се зачене, трябва да се реализира. Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата. към беседата >>
- Когато една жена помята, скръбта не се маха от нея, а когато ражда, скръбта й се премахва – това е закон.
Често пъти майката казва на детето си: “Моето ангелче”. Не е ангелче то. Детето и майката са тясно свързани помежду си и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи. То казва: “Ще се родя от теб и ще ме поправиш”. Често пъти хората се лъжат, че по любов се женят, а щом заченат, помятат детето си и тогава скръбта е вечна. Когато една жена помята, скръбта не се маха от нея, а когато ражда, скръбта й се премахва – това е закон. Докато една мисъл, едно желание, едно действие не се реализира, не можеш да се освободиш от техните последствия. Следователно, каквато и мисъл да дойде, т. е. каквато и да се зачене, трябва да се реализира. Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата. към беседата >>
- В стиха Христос взема образа на една нормална жена, която е заченала, върви по Божествения закон, в който тя има скръб.
Например, квачката отглежда пиленцата си, храни ги, докато са още съвсем неспособни сами да се грижат за прехраната си, но щом поотраснат, тя ги изоставя и започва да ги кълве. Значи, в тази кокошка е имало едно същество, което я карало да гледа тези пиленца. Това, което заставя майката да отглежда детето си, е Господ, Който е в нея. Един баща казал за сина си: “Ако не ми беше син, досега щях да го изпъдя”. Истината е, че Бог обича децата и Той заставя родителите им да ги гледат. В стиха Христос взема образа на една нормална жена, която е заченала, върви по Божествения закон, в който тя има скръб. Но казва Христос: “Аз ще си отида и вие ще се възрадвате”. към беседата >>
- Скръбта е Земята, а Радостта е Небето.
“Жена, кога ражда, на скръб е”. Това е законът за очистване на човешката душа. Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. към беседата >>
- Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем.
“Жена, кога ражда, на скръб е”. Това е законът за очистване на човешката душа. Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. към беседата >>
- Скръбта е сянка на Радостта.
“Жена, кога ражда, на скръб е”. Това е законът за очистване на човешката душа. Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос. към беседата >>
- “Жена, кога ражда, на скръб е”, казва Христос.
“Жена, кога ражда, на скръб е”, казва Христос. Когато стане въпрос за раждане, няма мъж и жена. Едно време мъжът е раждал, а днес, именно след Христа, жената ражда. Затова трябва да ражда добре. Законът на раждането подразбира следното: когато влезе в почвата, този малък зародиш започва да събира всички мисли и чувства и да се образуват ред тела, ред светове, на които човек става господар. Когато зачене, майката трябва да следи как работи Бог. към беседата >>
- Вашата скръб е, че сте заченали едно дете и нека тази скръб е за Радост.
В Христовата църква законът е такъв, че едни са на Земята, а други са на Небето. Когато са отворени прозорците на Небето, от Земята може да се слуша какво се говори там. А може и от Небето да се слуша какво се говори на Земята. Вашата скръб е, че сте заченали едно дете и нека тази скръб е за Радост. Може човек да страда интензивно, може да се отчайва дори, но нека си каже: “Заради това Божествено дете, което нося със себе си, човек трябва да страда! ” В Писанието се казва: “Когато ние, мъртвите, възкръснем”, а аз казвам: “Когато ние, живите, родим”. Това значи човек да живее в желанията си, в мислите си, в идеите си. И всяка мисъл, която иде, е един Ангел, изпратен от Бога. Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост. към беседата >>
- Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост.
Вашата скръб е, че сте заченали едно дете и нека тази скръб е за Радост. Може човек да страда интензивно, може да се отчайва дори, но нека си каже: “Заради това Божествено дете, което нося със себе си, човек трябва да страда! ” В Писанието се казва: “Когато ние, мъртвите, възкръснем”, а аз казвам: “Когато ние, живите, родим”. Това значи човек да живее в желанията си, в мислите си, в идеите си. И всяка мисъл, която иде, е един Ангел, изпратен от Бога. Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост. И тогава човек ще си каже: “Животът има смисъл”. Когато Христос роди, Той изпусна Духа си и на света настана тъмнина. Славата Му беше толкова велика, Светлината Му беше толкова голяма, че светът потъмня. И нашият свят ще потъмнее, а ние ще влезем в онзи свят, където ще видим какво в действителност е светът. Човек трябва да познава това преживяване и само с това ще познаем вътрешния смисъл на Живота. към беседата >>
20. Спаси ни, НБ , София, 17.12.1916г.,
- Когато преживявате приятно чувство, това е едно вълнение; когато преживявате скръб, това също е вълнение, но неприятно.
Затова, когато някой казва, че не се вълнува, той лъже. Няма човек на Земята, който да се не вълнува, и ако твърди това, той не говори Истината. Колкото и да се повдигне, човек все ще се вълнува, защото това е Животът. Някои мислят, че когато отидат на Небето, там няма да има вълнения. И там ще има, но вълненията са различни. Когато преживявате приятно чувство, това е едно вълнение; когато преживявате скръб, това също е вълнение, но неприятно. Така че, вълненията биват приятни и неприятни. Ако сте ясновидци и разглеждате светлината, ще видите, че тя е едно движение на вълни. Ако нямаше тези вълни, светлината не би се образувала. Вашият мозък съответства на етерните вълни и ако той не се вълнува, въобще не би имало мисли. Когато енергията, произвеждана от Слънцето, дойде до очите ви, тя се разбива и щом стигне до зрителния нерв, вие усещате светлина. към беседата >>
21. Двамата господари, НБ , , 21.1.1917г.,
- Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се.
Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на битието. Под „сянка“ разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граница. Какъв живот може да има в това, което е ненаситно? Например, пътувате през вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? Да влезеш в една, две, три и повече къщи няма смисъл. към беседата >>
22. Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917г.,
- Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. (втори вариант)
Така Той ще познае, че вие сте работили градината си с любов, добре сте разкопавали и поливали плодните си дръвчета. Много мъже, жени и деца поливат своите градини със сълзи, които идат от дълбочината на техните сърца. Един ден, от тези сълзи, ще се родят сладки, вкусни плодове. Не се плашете от сълзите си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поливайте Божествената нива, да даде изобилно плод. Това е смисълът на живота. Затова иде Христос в света. към втори вариант >>
- Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем и като произнесем думата „любов", тъжни ли сме, скръбни ли сме - веднага ще почувстваме една радост, една топлина, която ще се развива по тялото и нашите вкочанясали членове ще започнат да се стоплят, да се размърдват и ще виждаш ангели да слизат отгоре. (втори вариант)
Когато произнасяме думата „мъдрост", това да става само когато не можем да разясним някой труден въпрос. Да произнесем думата „мъдрост" и да постоим десет минути, след което настъпва известно прояснение. Това ще бъде като с някой слепец, който, като проглежда - вижда красотите на света. Той казва: „Виж-дам всичко в света хубаво и разбирам колко е велик Господ." И ние трябва да благодарим на Бога, че е създал този свят, че е създал дом, братя, сестри, майка, жена, деца, па и нещастия покрай това - за всичко трябва да се благодари на Бога. Онези, които са тръгнали в пътя на християнството, трябва да благодарят на Бога за всичко. Като благодарим на Бога, тогава всички ще се разберем и като произнесем думата „любов", тъжни ли сме, скръбни ли сме - веднага ще почувстваме една радост, една топлина, която ще се развива по тялото и нашите вкочанясали членове ще започнат да се стоплят, да се размърдват и ще виждаш ангели да слизат отгоре. Това значи да станеш ясновидец. Някои чакат като умрат, тогава да видят всичко, тогава да станат ясновидци. Не чакайте като умрете, а като възкръснете в Господа. към втори вариант >>
- Радост и скръб са две дъщери на Бога.
Онези, които свирят на китара, често настройват китарата си за известни песни; ще рече, вършат известно нагласяване – трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание. Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. „На кой Бог? “ – ще запитате. – На Онзи, Който е изявен на човечеството. Вие ще кажете: „Бог има ли дъщери? “ – Има, Той има дъщери и синове тук на земята и горе на Небето. към беседата >>
25. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917г.,
- Бог казва: „Призовете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна”. (втори вариант)
От хиляди години се говори и проповядва за възкресението. Желая ви да издържите матурата, да възкръснете, защото светът се нуждае от възкръснали хора. Ако българският народ издържи матурата си, ще възкръсне и ще заеме високо положение; ако не издържи, нищо няма да придобие. Това ще опита всеки човек, всяко общество, всеки народ. Бог казва: „Призовете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна”. Молете се за себе си, за ближните си, обичайте и враговете си. Така е казал Христос. Защо трябва да обичаме врага си? – За да не станете подобни на него, да не слезете до неговия уровен. Отнасяйте се към всички с любов, а не с омраза. към втори вариант >>
26. Спасението, НБ , София, 25.2.1917г.,
- – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости.
Петър пожелал да отидат при тях, да видят, как живеят сега, като богати. Почукали на вратата на богатата къща, и скоро се показала добрата домакиня. Тя ги приела любезно, нагостила ги и ги оставила да пренощуват в дома й, като странници, дошли от далечен път. Лицето й било посърнало, тъжно, като на човек, който страда и се мъчи. Като им посочила стаята за нощуване, побързала да ги предупреди, че ако чуят сред нощ някой да вика, да тропа и да буйствува, да не се стреснат. – Това е мъжът ми, добавила тя скръбно: той пие, връща се пиян и не може да се въздържа – прави големи пакости. Като легнали да спят, Бог казал на св. Петър: Легни ти на края, към вратата, аз ще легна навътре. Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите. към беседата >>
27. Без товар, ИБ , БС , , 22.3.1917г.,
- С всички споделяйте радостта, скръбта, това са велики тайни в живота.
Правда, чистота, вяра, надежда и любов - с тях се хранете всеки ден. Не одумвайте хората. С всички споделяйте радостта, скръбта, това са велики тайни в живота. Христос иде, вие ще Го видите; вашите прадеди, и те ще дойдат. Христос сега носи венци за жените. Понеже земята е кръгла и е място на мъдростта, тя е училище на мъдростта, затова туря венец на главата на жената. Христос иде и ще ви запита, да види какво сте научили. Едни ще пита по смятание, събирание, други по умножение, по химия, по физика, други по женитбата какво са получили и др. към беседата >>
30. Оправдание и спасение, ИБ , БС , София, 5.4.1917г.,
- Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб.
Такива са съвременните жени – спират своите мъже и не ги пускат да се качват. Тази е причината, поради която вие спите – понеже не можете да отидете на другия свят, не можете да слизате и да се качвате. Когато ви питат защо спите, вие отговаряте: „За да отиваме при Господа.” Когато кажете: „Добре спах”, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили от там, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах” – това значи, че си спряла мъжа си някъде. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. към беседата >>
31. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав, НБ , София, 8.4.1917г.,
- Един човек, който носи мир, благоденствие на хората, струва повече от цял народ, който носи скръб, страдания и разрушение за човечеството.
Всяка изопачена, крива мисъл, родена от човека, ще го следва през целия му живот – и на земята, и на небето. Работете правилно и разумно, както за себе си, така и за своите ближни, и за своя народ. Като работите по този начин, вие пак ще дойдете на земята, но при по-добри условия. Какво ще стане с един или с друг народ, това да не ви смущава. Душата е по-важна от народа. Един човек, който носи мир, благоденствие на хората, струва повече от цял народ, който носи скръб, страдания и разрушение за човечеството. Къде е великата Римска империя? Тя се разпадна, но римлянинът не изчезна. В това време живееше един истински Човек в света, Когото разпнаха наред с разбойниците, но Неговите идеи и до днес още съществуват и владеят света. Той струва повече от цялата Римска империя. Този велик човек беше Христос. към беседата >>
32. Радвайте се, НБ , София, 15.4.1917г.,
- “ Като влѣзешъ въ една кѫща и заваришъ хората скръбни, ако 5 минути слѣдъ като постоишъ, тѣ се развеселятъ, тогава твоята любовь е Божествена. (втори вариант)
Не допущайте въ ума си лоши мисли. Напримѣръ нѣкоя жена допусне въ себе си мисъльта, че мѫжътъ ѝ ходи по чужди жени. Не допущай такава мисъль, поразговори се съ мѫжа си, но мисъльта изхвърли отъ себе си, тя не носи радость. Този Божественъ духъ, който живѣе у насъ, иска да ни сближи, да се обичаме разумно, безъ да правимъ зло. Ще каже нѣкой: „Какъ ще познаемъ каква е тази любовь? “ Като влѣзешъ въ една кѫща и заваришъ хората скръбни, ако 5 минути слѣдъ като постоишъ, тѣ се развеселятъ, тогава твоята любовь е Божествена. Затова казва Христосъ: „Радвайте се и внесете тази Любовь, която ще подигне душитѣ и сърдцата ни.“ Тогава нѣма да има никакви болести, нито задухъ, нито неврастения, нито подагра и др. към втори вариант >>
- Ако влезете в един дом, дето всички са скръбни, недоволни и в няколко минути можете да смените състоянието им, вашата любов е Божествена.
Какво трябва да прави човек, за да придобие радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си, да се прояви Духът чрез него. Само Божият Дух може да свързва хората и да ги накара, да се обичат разумно. По какво познавате Божията Любов? Ако влезете в един дом, дето всички са скръбни, недоволни и в няколко минути можете да смените състоянието им, вашата любов е Божествена. Затова Христос казва: „Радвайте се." Когато любовта действа между хората и повдига душите им, те се радват и веселят. При това положение не съществуват болести, противоречия, разочарования. Направете опит: в продължение на една година, всяка сутрин, да изговаряте по десет пъти думата "радост"; да видите, каква промяна ще стане с вас. Всяка дума крие в себе си известна сила, особено, когато се произнася правилно. Например, ако чуете думата „пожар”, вие веднага настръхвате. към беседата >>
- Без да искате, вие се свързвате с тъгата и скръбта на хората.
Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, един ден, гласът й ще се чуе. Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито–покрито под небето." Следователно, ако постоянно мислите за радостта и изговаряте думата „радост", един ден, лицето ви ще светне от вътрешната радост, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на света, лицето ви ще се помрачи. Без да искате, вие се свързвате с тъгата и скръбта на хората. Ако вашият свят се развълнува, ако вашият хоризонт се заоблачи, започнете да работите върху своите мисли и чувства, както разумната и съзнателна майка се грижи, не само за тялото на децата си, но и за техните умове и сърца. Мислите и желанията на човека са неговите деца, т.е. нивата, която той трвбва да разоре, очисти и посее. към беседата >>
33. Съчетанието (Което Бог е съчетал), ИБ , БС , София, 3.5.1917г.,
- Когато се разлъчвате от вашия мъж, от вашата душа, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечествo, вие сте скръбни. Защо?
34. Взимане и даване / Взимане и даване, НБ , София, 6.5.1917г.,
- Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. (втори вариант)
Другъ примѣръ за подобна логика. Въ Пловдивъ, въ евангелската църква, единъ отъ ученицитѣ, като четѣлъ библията постоянно плачелъ, отъ очитѣ му постоянно сълзи излизали. Всички казвали, че отъ този ученикъ ще излѣзе добъръ проповѣдникъ. Този ученикъ прѣзъ всичкото врѣме все къмъ женското училище поглеждалъ, особено къмъ единъ отъ прозорцитѣ, гдѣто виждалъ една мома, която той обичалъ и я искалъ, а тя не му отговаряла, за което и той плачелъ. Да, много отличенъ проповѣдникъ ще стане! Отличенъ е, азъ го уважавамъ, защото той изразява чувството си къмъ тази мома, но отъ вънъ хората не разбиратъ съдържанието на неговата скръбь, на неговитѣ сълзи. Той е правъ да плаче за тази мома. към втори вариант >>
- Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка.
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? към беседата >>
- След това запитал младежа: Каква е скръбта ти?
Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. към беседата >>
- Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея.
Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? Голяма е моята скръб: обичам една мома, искам да се оженя за нея. Ако не я взема, ще се самоубия, не мога да живея без нея. Ако Бог ми помогне да постигна желанието си, ще повярвам в Него; ако не ми помогне, няма да вярвам. След това младият човек си отишъл, с надежда, че молбата му ще бъде чута. Не се минало много време, той пак посетил проповедника и му казал: Благодаря на Бога, че не изпълни желанието ми. Бях на една вечеринка и видях, че моята възлюбена игра през цялата нощ с един млад офицер, без да обърне най-малко внимание на мене. към беседата >>
- Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл.
Седмо правило: усещате се някой ден скръбен, обременен, мислите, че Животът няма смисъл; слезте по-долу, вижте тези хора, които са по-скръбни, по-обременени от вас и ще разберете, че Животът има смисъл. А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Аз зная много добри мъже, които в обществото на лоши жени се развалят, и лоши мъже, които в обществото на добри жени се поправят. Законът е много верен: ние си влияем. към беседата >>
36. Бог е Дух / Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917г.,
- Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"?
Според мене, реалността на нещата е двояка: външна или обективна - която има форма; вътрешна или субективна - без форма. Всъщност, реални неща са тези, които нямат форма. Ще възразите, че е невъзможно, реалните неща да нямат форма. Какво ще кажете тогава за чувствата, които преживявате? Те са реални, а въпреки това, нямат форма. Каква форма имат чувствата „приятност и неприятност", "радост и скръб"? Каква форма давате на понятието „истина"? Значи, не всякога реалните неща са облечени във форма. В сегашното развитие на човека има неща реални, които не се нуждаят от никакви форми. Учените ги наричат „субективни" или - вътрешни. към беседата >>
- Мир на верните, мир на търпеливите, мир на кротките, на смирените духом мир на всички, които търсят правдата и Царството Божие, мир на нажалените, на скръбните.
"Мир ви давам Аз". Мир и радост нося аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и "те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. "Мир казва Хрисос, на Моите ученици по целия свят, мир на всички, които прилагат Моето учение". Мир на верните, мир на търпеливите, мир на кротките, на смирените духом мир на всички, които търсят правдата и Царството Божие, мир на нажалените, на скръбните. "Мир - казва Господ - на Моите чада, тяхно е Царството отсега. "Мир, мир иде - мирът Божи за праведните по сърце и утеха на всички". Така говори моят Небесен Отец, мой и ваш Баща на всички страдующи. И аз, вашият брат, ви казвам, пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в любовта Му и ще чуете гласа Му и всички от голям до малък ще Го познаете, че е Той Единият и неизменният във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля. към беседата >>
- Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват.
Ще ви дам един пример, от който ясно се вижда как се отразява силната радост: В Цариград заложили на лотария един английски параход, който струвал четири- пет милиона лева. Паднал се на един хамалин, когото поканили да отиде и да види своето притежание. По пътя, обаче, от радост той полудял. Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език. Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно. Това е верен закон. Казвате: „Когато отиваме на Небето, ще се радваме много, но когато слизаме долу в ада, ще скърбим.” Това са два противоположни полюса. към беседата >>
- Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно.
Паднал се на един хамалин, когото поканили да отиде и да види своето притежание. По пътя, обаче, от радост той полудял. Хората от голяма радост и от голяма скръб полудяват. Що е полудяване? То е изгубване на душевната енергия или неразбиране на душевния език. Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно. Това е верен закон. Казвате: „Когато отиваме на Небето, ще се радваме много, но когато слизаме долу в ада, ще скърбим.” Това са два противоположни полюса. Вие, които не разбирате Божествените закони и не сте запознати с тях, казвате:„Защо тези хора са долу в ада да се мъчат? ” Аз бих попитал защо онези, които са горе, се радват. Каква разлика има между страдание и радост? към беседата >>
- Скръбта произтича от факта, че онова, което ни е дадено сме го загубили.
Това е верен закон. Казвате: „Когато отиваме на Небето, ще се радваме много, но когато слизаме долу в ада, ще скърбим.” Това са два противоположни полюса. Вие, които не разбирате Божествените закони и не сте запознати с тях, казвате:„Защо тези хора са долу в ада да се мъчат? ” Аз бих попитал защо онези, които са горе, се радват. Каква разлика има между страдание и радост? Скръбта произтича от факта, че онова, което ни е дадено сме го загубили. Например, ако изгубим здраве, пари, слух или друго,ще скърбим. към беседата >>
40. В истия час, НБ , София, 14.7.1918г.,
- Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. (втори вариант)
„Духъ Свети ще ви научи на всичко.” Той носи свѣтлината въ свѣта, която открива всички пѫтища на човѣка. Какъ ще познаете присѫтствието на Духа? — Когато се чувствувате силни по мисъль и по чувства, това е присѫтствието на Духа въ васъ. Когато сте тѫжни, скръбни, обременени, и скръбьта ви се смѣни съ радость, това е Духътъ, Който ви е въздействувалъ. Когато сте въ безизходно положение и излѣзете отъ него, това е помощьта на Духа. Духътъ следва всѣка стѫпка на хората, но повечето отъ тѣхъ сѫ слѣпци, не Го виждатъ; нѣкои Го напипватъ само, а малцина Го виждатъ. Дето свѣтлината на Духа прониква, тамъ има мисъль, разсѫждение, виждане. Тамъ е изключено всѣкакво съмнение и подозрение, всѣкакво колебание. Трѣбва ли сегашниятъ човѣкъ да се блъска въ стенитѣ на съмненията и да се заблуждава? към втори вариант >>
- Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействал.
„Дух Свети ще ви научи на всичко.” Той носи Светлината в света, която открива всички пътища на човека. Как ще познаете присъствието на Духа? Когато се чувствате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето Светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? към беседата >>
41. Радостни и търпеливи, НБ , София, 21.7.1918г.,
- Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. (втори вариант)
Има реални нѣща, които сѫществуватъ временно, а не вѣчно. Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни. към втори вариант >>
- Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. (втори вариант)
Тѣ сѫ преходни реалности. Напримѣръ, сѣнкитѣ на предметитѣ сѫ реални само при слънчева или лунна свѣтлина, но не и въ тъмна, мрачна нощь. Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни. към втори вариант >>
- Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. (втори вариант)
Значи, свѣтлината има известно отношение къмъ сѣнкитѣ, защото тѣ сѫществуватъ само при нея. Щомъ свѣтлината се губи, и сѣнкитѣ изчезватъ. Каквото е отношението между свѣтлината и сѣнката, такова е отношението между радостьта и скръбьта. Колкото повече расте скръбьта, толкова по-малка е радостьта; колкото по-голѣма е радостьта, толкова по- малка става скръбьта. Това е законъ. Значи, радостьта и скръбьта въ живота сѫ временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които сѫ вѣчни, абсолютни. към втори вариант >>
- „Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, а въ молитва — постоянни”. (втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, а въ молитва — постоянни”. Това е необходимо за всѣкидневния животъ на човѣка. Следователно, учението, което ви проповѣдвамъ, носи въ себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осѫждамъ схоластицитѣ, не осѫждамъ и актьоритѣ, защото и тѣ иматъ своето предназначение, но това сѫ временни занятия. Трѣбва ли да осѫждаме децата, които строятъ кѫщички отъ пѣсъкъ и вода и мислятъ, че това сѫ истински кѫщи? Чрезъ игритѣ децата се упражняватъ, развиватъ въображението си, но какво ще стане съ възрастнитѣ, ако и тѣ си играятъ съ пѣсъкъ и строятъ такива кѫщички. към втори вариант >>
- Мѫчно е да говоришъ на хората и да ги убедишъ, именно, въ това, да бѫдатъ търпеливи въ скръбьта. (втори вариант)
„Въ скръбь бивайте търпеливи”. Мѫчно е да говоришъ на хората и да ги убедишъ, именно, въ това, да бѫдатъ търпеливи въ скръбьта. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ, но може ли човѣкъ да бѫде търпеливъ? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мѫчно, възможно е човѣкъ да бѫде търпеливъ. Щомъ Богъ е дълготърпеливъ, отъ човѣка се иска поне търпение. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. към втори вариант >>
- Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. (втори вариант)
Дето сѫ добродетелитѣ, тамъ има хлѣбъ въ изобилие. Нѣма ли добродетели, и хлѣбъ нѣма. Значи, въ Божествения свѣтъ хлѣбътъ е свързанъ съ доброто, т. е. съ добродетелитѣ. Търпението, напримѣръ, е една добродетель. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежесть. Неволята подразбира закона на необходимостьта, а търпението — закона на любовьта. Само любещиятъ търпи. Той прилага силитѣ на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. Само търпението е въ състояние да превърне грубата материя на скръбьта въ фина; това значи, превръщане на скръбьта въ радость. към втори вариант >>
- Той прилага силитѣ на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. (втори вариант)
Търпението, напримѣръ, е една добродетель. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежесть. Неволята подразбира закона на необходимостьта, а търпението — закона на любовьта. Само любещиятъ търпи. Той прилага силитѣ на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость. Само търпението е въ състояние да превърне грубата материя на скръбьта въ фина; това значи, превръщане на скръбьта въ радость. към втори вариант >>
- Той посещава скръбния, обременения, нещастния човѣкъ. (втори вариант)
И цѣлъ животъ да се смѣе, пакъ не е естествено. Който само се смѣе, прилича на пустинникъ. Той живѣе въ пустинята, въ която нищо не расте. Ако съмъ странникъ, предпочитамъ да се спра въ колибата на беденъ човѣкъ, който поне единъ пѫть презъ седмицата плаче, отколкото да влѣза въ кѫщата на човѣкъ, който само се смѣе и никога не плаче. Така и Богъ постѫпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човѣкъ. — Защо? — Защото плаче, полива изсъхналитѣ си цвѣтя. — Дали, наистина, Богъ ни е посещавалъ? — Той е влизалъ много пѫти въ сърдцата ви. Той ви е посещавалъ и когато сте били радостни. към втори вариант >>
- Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. (втори вариант)
Щомъ ви е посетилъ веднъжъ, Богъ ще ви посети пакъ. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пакъ ще тече.” Защо понѣкога вашето корито изсъхва? Нѣкои ваши братя, градинари, сѫ отбили вашата вода въ своята градина, да поливатъ зеленчуцитѣ и плодоветѣ си. Като полѣятъ добре градината си, тѣ отново пущатъ водата да потече въ вашитѣ корита. Който нѣма вода, съ която да услужва на другитѣ, той трѣбва да почива, временно поне. Нѣкога сте скръбни, защото нѣкой вашъ братъ е отбилъ малко водата ви. Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. към втори вариант >>
- Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. (втори вариант)
Не се сърдете за това, но бѫдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне въ негови рѫце и да отбива водата ви. Не се карайте съ хората, че ви правятъ понѣкога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактътъ, че нѣкога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на нѣкого вреда. Обаче, щомъ сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.” към втори вариант >>
- Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. (втори вариант)
Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта? — Правилно съгласуване на силитѣ, които действуватъ въ организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? към втори вариант >>
- Скръбьта е неизбѣжна. (втори вариант)
Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. Скръбьта е неизбѣжна. Какъ можете да причинявате скърби и страдания на по-долностоещитѣ отъ васъ сѫщества, а за себе си да искате само радости? Защо колите и избивате говеда, кокошки, агънца и свине? Както избивате и колите по-малки сѫщества отъ васъ, така и вие трѣбва да давате отъ месото си на други, и тѣ да се порадватъ. Като турятъ умрѣлия въ гроба, малкитѣ сѫщества се нахвърлятъ върху него съ радость, че има какво да си хапнатъ. Тѣ се радватъ на хубавата храна, която неочаквано имъ се подлага, и бързатъ да я опитатъ. към втори вариант >>
- Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. (втори вариант)
Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. към втори вариант >>
- Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. (втори вариант)
Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението. към втори вариант >>
- Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. (втори вариант)
Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството. Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението. към втори вариант >>
- И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. (втори вариант)
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. към втори вариант >>
- Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. (втори вариант)
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище. към втори вариант >>
- Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. (втори вариант)
И тъй, ако нѣкой се оплаква, че работитѣ му въ семейството или въ обществото не вървятъ добре и мисли, че е нещастенъ, че сѫдбата го гони, нека влѣзе въ скръбьта и търпението; ако и тукъ не му върви, да влѣзе въ надеждата и радостьта; ако и тукъ е недоволенъ, да влѣзе въ молитвата и постоянството. Скръбьта и търпението, надеждата и радостьта, молитвата и постоянството представятъ три чифта тройки отъ три различни свѣта. Повечето хора сѫ отъ първия свѣтъ, изучаватъ методитѣ, чрезъ които да понасятъ скърбитѣ съ търпение. Като изучавате скръбьта и търпението на физическия свѣтъ, ще се качите въ по-горенъ, да изучавате съотношението между формитѣ. Тогава ще разберете, защо нѣкога лицето ви е бледо, а нѣкога — червено; защо нѣкога очитѣ ви иматъ свѣтлина, а нѣкога сѫ мѫтни; защо нѣкога сърдцето ви бие равномѣрно, а нѣкога — неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. Въ това отношение, земята е велико училище. към втори вариант >>
- Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. (втори вариант)
Тѣзи нѣща иматъ отношение и до мене. Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете. Какво правите лѣтно време съ плодоветѣ? — Приготвяте ги за презъ зимата чрезъ сушене и варене. към втори вариант >>
- Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. (втори вариант)
Като изучавате и наблюдавате малкитѣ нѣща, вие ще дойдете до вѫтрешно разбиране на живота. И тогава, стихътъ, въ който Христосъ е казалъ, че, ако те удари нѣкой по едната страна, да дадешъ и другата, нѣма значение само по буква, но и по духъ. Той означава: Ако не успѣешъ въ една работа съ ума си, приложи и сърдцето си. Волята пъкъ ще бѫде прицелна точка. Ако не успѣешъ въ нѣщо съ скръбь и търпение, приложи надеждата си и радостьта; ако и тогава не успѣешъ, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети нѣкакво нещастие, не роптайте противъ него, но обърнете се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, научи ме, какъ да извадя повече масло отъ скръбьта и нещастието ми. Маслото представя поуката, която можете да придобиете. Какво правите лѣтно време съ плодоветѣ? — Приготвяте ги за презъ зимата чрезъ сушене и варене. към втори вариант >>
- Отъ надеждата трѣбва да излиза радость, отъ скръбьта — търпение, а отъ молитвата — постоянство. (втори вариант)
Жената се моли на мѫжа, да не я пече; мѫжътъ се моли на жената, да не го пече. Въ края на краищата, огъньтъ не се вдига. Докато не станатъ чисти и не свѣтнатъ, огъньтъ постоянно ще се подклажда. Ето защо, благодарете на Бога, че ви е далъ такъвъ мѫжъ, или такава жена, да се изчистите взаимно. За васъ е важно да се радвате, да търпите и да постоянствувате. Отъ надеждата трѣбва да излиза радость, отъ скръбьта — търпение, а отъ молитвата — постоянство. — Защо трѣбва да скърбимъ? — За да придобиемъ търпение. — Защо трѣбва да се надѣваме? — За да придобиемъ радость. — Защо трѣбва да се молимъ? към втори вариант >>
- „Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, въ молитва — постоянни” Ако не сполучишъ въ молитвата, влѣзъ въ скръбьта; ако не сполучишъ въ скръбьта, влѣзъ въ надеждата. (втори вариант)
„Въ надежда бивайте радостни, въ скръбь — търпеливи, въ молитва — постоянни” Ако не сполучишъ въ молитвата, влѣзъ въ скръбьта; ако не сполучишъ въ скръбьта, влѣзъ въ надеждата. Приложете това правило за единъ месецъ и, ако имате 50% резултатъ, ще знаете, че сте въ законитѣ на природата, понеже тя помага 50% въ всички случаи: въ болести, въ мѫчнотии, въ страдания. Постѫпвайте и вие като природата. Ако помогнете на единъ човѣкъ 50%, оставете го той самъ да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцѣло, сто на сто. Ако си намислилъ да оставишъ на дъщеря си сто хиляди лева, дай ѝ 50,000 лв. към втори вариант >>
- Щомъ попаднете въ благоговѣйно състояние, повдигнете рѫцетѣ си нагоре, минете презъ радостьта и скръбьта, да видите, какъ Богъ работи и наблюдава своитѣ създания; какъ тѣ падатъ и ставатъ, и какъ Той поправя живота имъ. (втори вариант)
Въ този тържественъ моментъ на душата си, вие колѣничите предъ Бога, повдигате очитѣ си нагоре и произнасяте къмъ Него благодарствена молитва. — Какво ще кажатъ хората, като ме видятъ, че колѣнича? — Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това сѫ сѣнкитѣ на вашето съзнание, не се страхувайте отъ тѣхъ. Ако се оглеждате въ много огледала, много образи ще имате, но истинскиятъ образъ е само единъ, останалитѣ сѫ отражения, сѣнки на действителния образъ. Щомъ попаднете въ благоговѣйно състояние, повдигнете рѫцетѣ си нагоре, минете презъ радостьта и скръбьта, да видите, какъ Богъ работи и наблюдава своитѣ създания; какъ тѣ падатъ и ставатъ, и какъ Той поправя живота имъ. Следъ това повдигнете се въ по-високъ свѣтъ и вижте, какъ Той живѣе. към втори вариант >>
- Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта.
Има реални неща, които съществуват временно, а не вечно. Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни. към беседата >>
- Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон.
Те са преходни реалности. Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни. към беседата >>
- Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности.
Например, сенките на предметите са реални само при слънчева или лунна светлина, но не и в тъмна, мрачна нощ. Значи, светлината има известно отношение към сенките, защото те съществуват само при нея. Щом светлината се губи, и сенките изчезват. Каквото е отношението между светлината и сянката, такова е отношението между радостта и скръбта. Колкото повече расте скръбта, толкова по-малка е радостта; колкото по-голяма е радостта, толкова по-малка става скръбта – това е закон. Значи, радостта и скръбта в Живота са временни, преходни реалности. Обаче, има реалности, които са вечни, абсолютни. към беседата >>
- „В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”.
„В надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, а в молитва – постоянни”. Това е необходимо за всекидневния живот на човека. Следователно, учението, което ви проповядвам, носи в себе си положително знание; то не е схоластика, нито актьорство. Не осъждам схоластиците, не осъждам и актьорите, защото и те имат своето предназначение, но това са временни занятия. Трябва ли да осъждаме децата, които строят къщички от пясък и вода и мислят, че това са истински къщи? Чрез игрите децата се упражняват, развиват въображението си, но какво ще стане с възрастните, ако и те си играят с пясък и строят такива къщички. към беседата >>
- Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта.
„В скръб бивайте търпеливи”. Мъчно е да говориш на хората и да ги убедиш, именно, в това, да бъдат търпеливи в скръбта. За Бога се казва, че е дълготърпелив, но може ли човек да бъде търпелив? При това, да търпи, когато страда и скърби. Колкото и да е мъчно, възможно е човек да бъде търпелив. Щом Бог е дълготърпелив, от човека се иска поне търпение. Няма същество в света, което да е понесло толкова хули, нечисти мисли и неблагодарности, както Бога. към беседата >>
- Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние.
Дето са Добродетелите, там има хляб в изобилие. няма ли Добродетели, и хляб няма. Значи, в Божествения свят хлябът е свързан с Доброто, т.е. с Добродетелите. Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост. към беседата >>
- Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост.
Търпението, например, е една Добродетел. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежест. Неволята подразбира закона на необходимостта, а търпението – закона на Любовта. Само любещият търпи. Той прилага силите на ума, на сърцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбта и да я превърне в Радост. Само търпението е в състояние да превърне грубата материя на скръбта във фина; това значи, превръщане на скръбта в Радост. към беседата >>
- Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо?
И цял живот да се смее, пак не е естествено. Който само се смее, прилича на пустинник. Той живее в пустинята, в която нищо не расте. Ако съм странник, предпочитам да се спра в колибата на беден човек, който поне един път през седмицата плаче, отколкото да вляза в къщата на човек, който само се смее и никога не плаче. Така и Бог постъпва. Той посещава скръбния, обременения, нещастния човек. Защо? Защото плаче, полива изсъхналите си цветя. към беседата >>
- Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви.
Щом ви е посетил веднъж, Бог ще ви посети пак. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, пак ще тече.” Защо понякога вашето корито изсъхва? Някои ваши братя, градинари, са отбили вашата вода в своята градина, да поливат зеленчуците и плодовете си. Като полеят добре градината си, те отново пускат водата да потече във вашите корита. Който няма вода, с която да услужва на другите, той трябва да почива, временно поне. Някога сте скръбни, защото някой ваш брат е отбил малко водата ви. Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. към беседата >>
- Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите.
Не се сърдете за това, но бъдете будни, да не оставяте мотиката си да попадне в негови ръце и да отбива водата ви. Не се карайте с хората, че ви правят понякога пакости. Вие никога ли не сте отбивали чужда вода? Фактът, че някога сте радостни, показва, че сте отбили водата на съседа си и се радвате, че ще напоите градината си. Докато сте радостни, вие не мислите, че сте причинили на някого вреда. Обаче, щом сте скръбни, тогава започвате да плачете и да мислите. В това отношение, хората приличат на онзи руснак, който казвал: „Ест деньги, Христос воскрес; нет денег – смертию смерт.” към беседата >>
- Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части.
„В молитва бивайте постоянни.” Защо трябва да бъдете постоянни в молитва? За да организирате ума, сърцето и волята си. Какво представлява радостта? Правилно съгласуване на силите, които действат в организма. Както здравата машина се движи спокойно, равномерно, без никакво сътресение и търкане, така и човекът на радостта се развива правилно и хармонично. Скръбта е масло, необходимо за намазване на машинните части. Както не можем без машина, така не може и без масло. Значи, човек не може да живее нито без радости, нито без скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби. към беседата >>
- Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата.
Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението. към беседата >>
- Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма.
Павел казва: „Ако чрез Надежда и радост животът ти не се подобри, влез в скръбта и търпението; ако и там нямаш резултат, влез в молитвата и постоянството.” Ако някой е започнал от молитвата и постоянството, и животът му не се е подобрил, да влезе в скръбта и търпението, а оттам – в Радостта и Надеждата. При това положение, непременно ще има добри резултати. Това са опитвали съществата преди вас и са придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че в приложението на Надеждата, на Вярата и на молитвата, като методи, няма изключения. Ако прилагаш само молитвата, в този метод има 50% изключения; ако прилагаш само скръбта и търпението, има 25% изключения; ако прилагаш Любовта и радостта, никакви изключения няма. В Любовта и в радостта влизат Вярата, Надеждата, молитвата, постоянството и търпението. към беседата >>
- И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството.
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. към беседата >>
- Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята.
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. В това отношение, земята е велико училище. към беседата >>
- Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите.
И тъй, ако някой се оплаква, че работите му в семейството или в обществото не вървят добре и мисли, че е нещастен, че съдбата го гони, нека влезе в скръбта и търпението; ако и тук не му върви, да влезе в Надеждата и радостта; ако и тук е недоволен, да влезе в молитвата и постоянството. Скръбта и търпението, Надеждата и радостта, молитвата и постоянството представляват три чифта тройки от три различни свята. Повечето хора са от първия свят, изучават методите, чрез които да понасят скърбите с търпение. Като изучавате скръбта и търпението на физическия свят, ще се качите в по-горен, да изучавате съотношението между формите. Тогава ще разберете защо някога лицето ви е бледо, а някога – червено; защо някога очите ви имат светлина, понякога са мътни; защо някога сърцето ви бие равномерно, а някога – неправилно. Това е наука, която можете да придобиете само на земята. В това отношение, земята е велико училище. към беседата >>
- Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство.
И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене. към беседата >>
- Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете.
И тогава, стихът, в който Христос е казал, че ако те удари някой по едната страна, да дадеш и другата, няма значение само по буква, но и по дух. Той означава: ако не успееш в една работа с ума си, приложи и сърцето си. Волята пък ще бъде прицелна точка. Ако не успееш в нещо със скръб и търпение, приложи Надеждата си и радостта; ако и тогава не успееш, приложи молитва и постоянство. Като ви сполети някакво нещастие, не роптайте против него, но обърнете се към Бога с думите: „Господи, научи ме как да извадя повече масло от скръбта и нещастието ми.” Маслото представлява поуката, която можете да придобиете. Какво правите лятно време с плодовете? Приготвяте ги за през зимата чрез сушене и варене. към беседата >>
- Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се.
За да придобием търпение. Защо трябва да се надяваме? За да придобием радост. Защо трябва да се молим? За да придобием постоянство. Ако искате да се радвате, прилагайте Надеждата; ако искате да бъдете търпеливи, приемайте с радост скръбта; ако искате да бъдете постоянни, молете се. Молете се не само за вас, но за всички. Който мисли само за себе си, нищо няма да постигне. Когато влезете в Духовния свят, между Ангелите, тогава ще мислите само за себе си. Защо? Защото там всички са силни, не се нуждаят от чужда помощ. Обаче, докато сте на земята, ще мислите и за другите. към беседата >>
- „В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата.
„В Надежда бивайте радостни, в скръб – търпеливи, в молитва – постоянни.” Ако не сполучиш в молитвата, влез в скръбта; ако не сполучиш в скръбта, влез в Надеждата. Приложете това правило за един месец и ако имате петдесет на сто резултат, ще знаете, че сте в законите на Природата, понеже тя помага 50% във всички случаи: в болести, в мъчнотии, в страдания. Постъпвайте и вие като Природата. Ако помогнете на един човек 50%, оставете го той сам да си помогне 50%. Не помагайте на никого изцяло, сто на сто. Ако си намислил да оставиш на дъщеря си сто хиляди лева, дай й 50,000 лв. към беседата >>
- Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им.
В този тържествен момент на душата си, вие коленичите пред Бога, повдигате очите си нагоре и произнасяте към Него благодарствена молитва. – „Какво ще кажат хората, като ме видят, че коленича? ” – Оставете хората настрана. Хората, това сте вие; това са сенките на вашето съзнание, не се страхувайте от тях. Ако се оглеждате в много огледала, много образи ще имате, но истинският образ е само един, останалите са отражения, сенки на действителния образ. Щом попаднете в благоговейно състояние, повдигнете ръцете си нагоре, минете през радостта и скръбта, да видите как Бог работи и наблюдава своите създания; как те падат и стават, и как Той поправя живота им. След това повдигнете се в по-висок свят и вижте как Той живее. към беседата >>
42. Заведеевата майка, НБ , София, 23.7.1918г.,
- Когато казвате, че изпитвате приятность или неприятность, скръбь или радость, вие сте въ астралния свѣтъ. (втори вариант)
— Свѣтъ на движение. Тукъ формитѣ се движатъ отъ едно мѣсто на друго. Като дойдете до астралния свѣтъ, нѣкои мислятъ, че той е далечъ отъ тѣхъ, нѣкѫде задъ звездитѣ. Астралниятъ свѣтъ е чувствениятъ, т. е. свѣтъ на чувствата. Когато казвате, че изпитвате приятность или неприятность, скръбь или радость, вие сте въ астралния свѣтъ. Чрезъ чувствата човѣкъ се свързва съ душитѣ и ги познава. На физическия свѣтъ хората изучаватъ нѣщата чрезъ сѣтивата си, а въ астралния свѣтъ — чрезъ чувствата си. И душитѣ иматъ миризъ, вкусъ, тонъ, както и физическитѣ предмети. Колкото по-фини сѫ чувствата на човѣка, толкова по-лесно може да познае, дали една душа е отъ долния, или отъ горния свѣтъ. Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, отъ кой свѣтъ е като душа, дали е на мѣстото си въ физическия свѣтъ, има ли благородно сърдце и свѣтълъ умъ. към втори вариант >>
- Когато казвате, че изпитвате приятност или неприятност, скръб или радост, вие сте в Астралния свят.
Свят на движение. Тук формите се движат от едно място на друго. Като дойдете до Астралния свят, някои мислят, че той е далеч от тях, някъде зад звездите. Астралният свят е чувственият, т.е. свят на чувствата. Когато казвате, че изпитвате приятност или неприятност, скръб или радост, вие сте в Астралния свят. Чрез чувствата човек се свързва с душите и ги познава. На физическия свят хората изучават нещата чрез сетивата си, а в Астралния свят – чрез чувствата си. И душите имат мирис, вкус, тон, както и физическите предмети. Колкото по-фини са чувствата на човека, толкова по-лесно може да познае, дали една душа е от долния, или от горния свят. Всеки трябва да си зададе въпроса от кой свят е като душа, дали е на мястото си във физическия свят, има ли благородно сърце и светъл ум. към беседата >>
43. Събличане и обличане, НБ , София, 28.7.1918г.,
- Доброто, добродетельта расте при изгрѣването на слънцето, презъ деня, а скръбьта расте вечерь, при залѣзване на слънцето. (втори вариант)
Съблѣчи старата и нечиста дреха и облѣчи нова. Не е достатъчно само да съзнаешъ, че си сгрѣшилъ, но трѣбва да облѣчешъ нова дреха. Ако днесъ си направилъ една погрѣшка, кажи си: Утре ще облѣка нова дреха, т. е. ще направя едно добро. Подъ думата „утре”, разбирамъ момента на изгрѣването на слънцето. Доброто, добродетельта расте при изгрѣването на слънцето, презъ деня, а скръбьта расте вечерь, при залѣзване на слънцето. Приложете въ ума си мисъльта за събличането и обличането, да расте доброто у васъ. Съблѣчете старата дреха отъ вашия умъ и отъ вашето сърдце и ги облѣчете съ нови. Мислете всѣкога върху обличането ви съ нови дрехи, докато тази мисъль се реализира и стане действителна. И художникътъ постепенно поставя своята идея върху платното, докато най-после я реализира. Да се облѣчете съ нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисълъ на живота. към втори вариант >>
- Доброто, Добродетелта расте при изгряването на Слънцето, през деня, а скръбта расте вечер, при залязване на Слънцето.
Съблечи старата и нечиста дреха и облечи нова. Не е достатъчно само да съзнаеш, че си сгрешил, но трябва да облечеш нова дреха. Ако днес си направил една погрешка, кажи си: "Утре ще облека нова дреха, т.е. ще направя едно добро". Под думата утре, разбирам момента на изгряването на Слънцето. Доброто, Добродетелта расте при изгряването на Слънцето, през деня, а скръбта расте вечер, при залязване на Слънцето. Приложете в ума си мисълта за събличането и обличането, да расте Доброто у вас. Съблечете старата дреха от вашия ум и от вашето сърце и ги облечете с нови. Мислете всякога върху обличането ви с нови дрехи, докато тази мисъл се реализира и стане действителна. И художникът постепенно поставя своята идея върху платното, докато най-после я реализира. Да се облечете с нова дреха, това значи, да се домогнете до великия смисъл на Живота. към беседата >>
44. Да Го посрещнат, НБ , София, 8.9.1918г.,
- Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. (втори вариант)
Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. към втори вариант >>
- Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм.
Кажем ли думата любов, в ума ни изпъква омразата, като противоположна на Любовта. Любовта подразбира самопожертване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина? ” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. към беседата >>
45. Двамата братя, НБ , София, 22.9.1918г.,
- Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. (втори вариант)
Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта. Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия. Въ всѣки домъ се чува плачъ. към втори вариант >>
- Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен.
Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях. Така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия. Във всеки дом се чува плач. към беседата >>
46. В мое име, НБ , София, 29.9.1918г.,
- Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. (втори вариант)
Казвамъ: Христосъ е Синъ Божи; Неговъ Баща е Богъ; Неговата Майка е Господъ; Неговата сестра и братъ е Духъ Свети. Той слиза на земята да утеши всички страдащи, като имъ казва: Не се страхувайте, азъ ще ви помогна. Когато сте скръбни, ще дойде вашиятъ голѣмъ Братъ да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своитѣ братя и сестри, за да чуете чрезъ тѣхъ тихия гласъ на Бога, Който казва: „Азъ съмъ съ васъ.” Това означава стихътъ, въ който се казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ”. Всѣки може да чуе тихия гласъ на Бога отвѫтре, или отвънъ, до ухото или до слѣпоочната область, отгоре на главата, или отпредъ. Каже ли нѣкой, че Богъ му е проговорилъ, важно е да се знае, откѫде, отъ коя посока: отъ изтокъ, западъ, северъ или югъ. Давидъ казва: „Видѣхъ Господа отпредъ, на лицето си”. към втори вариант >>
- Той слиза на земята, да утеши всички страдащи, като им казва: "Не се страхувайте, аз ще ви помогна." Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши.
Казвам: Христос е Син Божи; Негов Баща е Бог; Неговата Майка е Господ; Неговата сестра и брат е Дух Свети. Той слиза на земята, да утеши всички страдащи, като им казва: "Не се страхувайте, аз ще ви помогна." Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своите братя и сестри, за да чуете чрез тях тихия глас на Бога, Който казва: „Аз съм с вас." Това означава стихът, в който се казва: "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз”. Всеки може да чуе тихия глас на Бога отвътре, или отвън, до ухото или до слепоочната област, отгоре на главата, или отпред. Каже ли някой, че Бог му е проговорил, важно е да се знае откъде, от коя посока: от изток, запад, север или юг. Давид казва: „Видях Господа отпред, на лицето си". към беседата >>
47. Който намигва, ИБ , БС , София, 7.11.1918г.,
- Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигнува с око, докарва скръб.” Скръб на кого?
Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигнува с око, докарва скръб.” Скръб на кого? На своята душа. Защото прозорците стават все по-малки, по-малко Светлина влиза, а през прозорците влиза и Животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у теб и ти си кажеш: „Не му е времето сега”, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега” – намигнал си. Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш; намигнеш на един момък, на два, на три и току виж, че всички тръгнали подир теб, цял скандал става. към беседата >>
- Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал.
„А безумний в устни ще се подплъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори това, което трябва и не трябва. Всички съвременни хора страдат от това. Мъжът ти направил нещо, казал ти нещо обидно и ти веднага тръгваш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същ кош: „Мъжът ми е жесток, вагабонтин, аз го мислих, че е благороден! към беседата >>
- Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина.
Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който причинява изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, допусната да влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе навън през тези пори. Порите се жертват за нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.” През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща, че в него се събират много утайки. Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина. Някой казва: „Искам да бъда светия! ” Щом искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който е минал светията. А теб те заболи гръбнака и хайде, бързаш да дойдеш при мен. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл в нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Ние осем хиляди години ти работихме, твой ред е и ти толкова години да ни работиш! към беседата >>
48. Като чуха, НБ , София, 17.11.1918г.,
- Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. (втори вариант)
Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа. към втори вариант >>
- Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения.
В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа. към беседата >>
- Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. (втори вариант)
Ученитѣ откриха, че земята се върти около своята ось, като вретено. Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си. Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи. Тя казва: Земята не се върти. Не, земята се върти, но и жената трѣбва всѣкога да се върти. към втори вариант >>
- Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? (втори вариант)
Щомъ земята се върти около осьта си, и жената трѣбва да се върти около себе си. Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи. Тя казва: Земята не се върти. Не, земята се върти, но и жената трѣбва всѣкога да се върти. Ако земята престане да се върти, всички живи сѫщества щѣха да умратъ, но тѣ живѣятъ, благодарение на майката — земя, която се върти и подържа живота. към втори вариант >>
- Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? (втори вариант)
Това значи, че жената трѣбва да обръща и дветѣ си страни къмъ слънцето. Дветѣ страни представятъ радостьта и скръбьта. Значи, жената трѣбва да се върти около радостьта и скръбьта. Свѣтлата страна е радостьта, тъмната — скръбьта, затова жената трѣбва да върти вретеното си около дветѣ страни. Дойде ли скръбьта при васъ, изправете се, вземете вретеното и се запитайте: Върти ли се моето вретено? Какво прави неразумната жена въ време на скръбь? — Оставя хурката и вретеното настрана и не работи. Тя казва: Земята не се върти. Не, земята се върти, но и жената трѣбва всѣкога да се върти. Ако земята престане да се върти, всички живи сѫщества щѣха да умратъ, но тѣ живѣятъ, благодарение на майката — земя, която се върти и подържа живота. Хурката представя Божествения свѣтъ, а нишката, която се преде, показва посоката, отдето иде енергията. към втори вариант >>
- Въ това отношение, скръбьта не е нищо друго, освенъ загубване на дрехата, която запазва естествената топлина на сърдцето. (втори вариант)
Силата на християнството се заключава, именно, въ това, че учи хората да се обличатъ. Облѣче ли се съ магнетична, т. е. съ двойна дреха, човѣкъ става силенъ. Не усѣща ли той сѫщото, когато облѣче своята дреха отъ вълна или отъ друга нѣкаква материя? Като се облѣче, той изпитва приятно чувство, топлина го обхваща; щомъ съблѣче дрехата си, усѣща нѣщо неприятно — хладина, студъ. Въ това отношение, скръбьта не е нищо друго, освенъ загубване на дрехата, която запазва естествената топлина на сърдцето. При радость и веселие дрехата е на гърба ни. Децата ви сѫ радостни, когато сѫ облѣчени. Отнемете ли дрехитѣ имъ, тѣ ставатъ скръбни. Следователно, страданията представятъ изгубване на магнетичната дреха, а радостьта — обличане на магнетичната дреха. Едно е състоянието на човѣка, когато е облѣченъ въ магнетичната си дреха; друго е състоянието му, когато е безъ тази дреха. към втори вариант >>
- Отнемете ли дрехитѣ имъ, тѣ ставатъ скръбни. (втори вариант)
Не усѣща ли той сѫщото, когато облѣче своята дреха отъ вълна или отъ друга нѣкаква материя? Като се облѣче, той изпитва приятно чувство, топлина го обхваща; щомъ съблѣче дрехата си, усѣща нѣщо неприятно — хладина, студъ. Въ това отношение, скръбьта не е нищо друго, освенъ загубване на дрехата, която запазва естествената топлина на сърдцето. При радость и веселие дрехата е на гърба ни. Децата ви сѫ радостни, когато сѫ облѣчени. Отнемете ли дрехитѣ имъ, тѣ ставатъ скръбни. Следователно, страданията представятъ изгубване на магнетичната дреха, а радостьта — обличане на магнетичната дреха. Едно е състоянието на човѣка, когато е облѣченъ въ магнетичната си дреха; друго е състоянието му, когато е безъ тази дреха. към втори вариант >>
- Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна.
Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос като вретено. А жените още преди време са смятали, че щом Земята се върти около своята ос, трябва и те да се въртят около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се? ” А ти какво правиш? – Оставяш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. към беседата >>
- Когато дойде скръбта, завърти вретеното си!
А жените още преди време са смятали, че щом Земята се върти около своята ос, трябва и те да се въртят около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се? ” А ти какво правиш? – Оставяш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. Хурката означава Божествения свят. към беседата >>
- Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната.
Всеки човек, който се гневи и съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби. Силата на християнството е тъкмо в това – всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как изглеждате без тази дреха и как с нея. към беседата >>
- Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта.
Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как изглеждате без тази дреха и как с нея. към беседата >>
50. С любов се взима, НБ , София, 22.3.1919г.,
- Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви.
Царството Божие не със сила, а с Любов се взима. “Бог възлюби света, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Когато се приеме, че Бог e възлюбил света, тогава става ясен и прочетеният стих. И тъй, първият тон в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви. Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае. Любовта, за която ви говоря, е същата, която действа и у вас, но вие често мените тона й. Под думата “царство” се разбира простор, въплътяване, проявление на човешката душа. В това Царство всички членове, т. е. към беседата >>
- Ако някой е жаден, гладен или скръбен, ще го напоя, ще го нахраня, ще го утеша, но да изслушвам какви взимания-давания имал не е моя длъжност, оставете това за служителите на старата култура.
Отсега нататък искам да не ме занимавате с вашите скърби, да не ми разказвате какво се е случило с вас, какви разправии сте имали, какви нещастия са ви сполетели. Ако някой е жаден, гладен или скръбен, ще го напоя, ще го нахраня, ще го утеша, но да изслушвам какви взимания-давания имал не е моя длъжност, оставете това за служителите на старата култура. Пари, ризи, чорапи, обуща – нищо не ми носете и се освободете от мисълта да ме подкупвате с тези свои неща. Аз мога да работя както всеки от вас, тия ръце виждате ли ги – мога да придобия хляба си с труд. Ако можете да сторите това нещо с Любов, нямам нищо против – на драго сърце ще го приема, ще ви посрещна, ще ви целуна и ще ви кажа: “Елате в Царството Божие”. В противен случай ще ви кажа: “Приятелю, ти не си влязъл през вратата на Любовта”. Ако можете да изпълните всичко в името на Божествената Любов и Обич, добре, но вън от тях аз не съществувам. към беседата >>
- Какво е скръб и омраза не зная, имам само усещане за тях.
Ще кажете: “Колко е добър г-н Дънов! ” Не говорете за добрина, а говорете само за Любов, Обич и крепост на Духа. Не мислете, че аз се различавам от вас – не, между мен и вас няма никаква разлика. Ако има, тя е само външна, а по същество, по вътрешно съдържание и по произход от Божествения Дух всинца сме едно и също. Вашите скърби са и мои, но понеже аз вече не признавам скърби и омраза в света (освен че съществуват като сенки), то и вие трябва да се откажете от тях. Какво е скръб и омраза не зная, имам само усещане за тях. Например, някой страда от зъб и казва, че никога няма да забрави тази болка, но зъбът му минава, той всичко забравя, остава само спомен от болката, който е илюзия на нашия ум. към беседата >>
- В Писанието се казва: “Призови ме в ден скръбен”.
Тъй че, ако всички ме слушате, ще ви направя царе, царици или князе. Ако възприемете това, което ви препоръчвам, няма да бъдете прости хора. Не казвайте като Давид: “В грях ме зачена майка ми”. Днес ще бъдете заченати от Божествената Любов, ще бъдете въздигнати от Божествената Обич и ще бъдете възкресени чрез Божествения Дух. Искам всеки от вас да призове Господа. В Писанието се казва: “Призови ме в ден скръбен”. Аз казвам: призовете Бога в деня на Неговата Любов, Обич и Дух и Той ще ви даде всичко, което желаете. Тогава няма вече да има скръб и всяка сълза ще се заличи от очите ви. Сега ще ме запитате защо още сте скръбни. Защото живеете в Стария завет. Всеки, който има скръб в себе си, той е в миналия, а не в днешния ден. към беседата >>
52. Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919г.,
- Когато усетите голяма скръб, тогава е 4 ч.; когато сте забъркали всичките си работи, е 6 ч.; когато ви сполетят големи нещастия, е 7 ч.
Сега ще ви кажа нещо за часовете. Някой пита дали точно в 5 ч. да става. Когато усетите едно голямо желание да се молите, тогава е 5 ч., т.е. часът на вашия ум. Когато усетите голяма скръб, тогава е 4 ч.; когато сте забъркали всичките си работи, е 6 ч.; когато ви сполетят големи нещастия, е 7 ч. – „Кога да го направя” – пита някой. – Когато усетиш подбуждение! Някой казва: „Това подбуждение ще дойде друг път.” Не, пропуснеш ли го, няма да дойде. Някой път Духът ти казва: „Стани да се помолиш! ” Казваш: „Няма 5 ч.” Не, стани, защото Духът ти казва, че е 5 ч. към беседата >>
53. Кога се молиш, НБ , София, 27.4.1919г.,
- Като ги подложи на опит, Той проверява отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания. (втори вариант)
Светът е минал през много видове управления, които са избили и обесили милиарди хора, с кръвта на които цялата земя може да се залее. Някои мислят, че ако се пролее още малко кръв, светът ще се оправи. С кръв светът не може да се оправи. Мислите ли, че пролятата кръв на човечеството остава така? Казано е в Псалмите, че Бог събира сълзите на хората и ги туря в малки шишенца в своята лаборатория. Като ги подложи на опит, Той проверява отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания. После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: „Вземи сълзите си. Твоят мъж е скрит някъде. Той е жив и ти можеш да го видиш." към втори вариант >>
- Като ги подложи на опит, Той проверява, отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания.
Светът е минал през много видове управления, които са избили и обесили милиарди хора, с кръвта на които цялата земя може да се залее. Някои мислят, че ако се пролее още малко кръв, светът ще се оправи. С кръв светът не може да се оправи. Мислите ли, че пролятата кръв на човечеството остава така? Казано е в Псалмите, че Бог събира сълзите на хората и ги туря в малки шишенца в своята лаборатория. Като ги подложи на опит, Той проверява, отде идат тия сълзи: от обида, от злоба, от скръб за някой покойник или от непостигнати желания. После Бог казва на жената, която плаче, че изгубила мъжа си: Вземи сълзите си. Твоят мъж е скрит някъде, той е жив, и ти можеш да го видиш. Както събира сълзите на човека, така Бог събира и пролятата човешка кръв. Някой човек се напил, пукнали главата му и протекла кръв. Бог събира тая кръв в едно шишенце и пише: Това е кръвта на еди-кого си, който се е напил в кръчмата. към беседата >>
54. Светило на тялото, НБ , , 11.5.1919г.,
- Вашата радост е тяхна скръб.
Христос казва, че ако вашето око е чисто, вие няма да забелязвате как минава времето. Вие ще се радвате. Днес кога се радвате? – Като си опечете едно прасенце, кокошчица, пуйчица, наточите си винце, седнете на масата, затракат вилици, зачукат се чаши, пие се за здраве, за хаир на мира. Да, но тези кокошки и агънца са недоволни от вашата радост, не я споделят. Вашата радост е тяхна скръб. Един ден отношенията ще се изменят. От вашите тлъстини ще се образува тревата, която овците спокойно ще хрупат. Това ще им бъде отплата за тяхното месо, което вие ред години сте употребявали. Такъв е великият кармичен закон. Христос казва: „Като разберем така живота, нещастията ще изчезнат и животът ще бъде светъл“. към беседата >>
55. Гредата, НБ , , 18.5.1919г.,
- Тези двама приятели не могли да се приближат един до друг и се разделили с голяма скръб.
Христос казва: „Извади гредата от твоето око“, а греда в твоето око е ревността, подозрението, омразата, злото, алчността, завистта и т.н. Гредата, гредата трябва да се махне! Тя е навсякъде: във всички общества, църкви, религии, все греди виждам. Съвременните хора приличат на онези двама германци в Америка, които били добри приятели и си дали един ден обещание да се целунат. Обаче коремите им били големи, та не могли да се доближат един до друг да се целунат. Тези двама приятели не могли да се приближат един до друг и се разделили с голяма скръб. Днес всички хора имат такива големи кореми, та не могат да се доближат. Защо? – Гредата е всичката причина. При такава голяма греда, за душата не може да има никаква целувка. Някоя мома срещне един момък, иска да го целуне, но не може, изпъшка. Момък иска да целуне някоя мома, също не може – и той изпъшка. към беседата >>
56. Призваха Исуса, НБ , София, 19.6.1919г.,
- Радостта е положителна енергия, а скръбта – отрицателна.
Затова, когато залязва Слънцето, хората са тъжни. Ето защо, когато човек иска да се смири, трябва да се моли вечерно време; когато иска да се моли за милосърдие, трябва да се моли сутрин. Енергията на Земята сутрин е положителна, а следобед е отрицателна. Същото е и с човека. Затова псалмопевецът казва, че Радостта иде сутрин. Радостта е положителна енергия, а скръбта – отрицателна. Доброто е положителна енергия, злото – отрицателна. Ако някоя ученичка е слаба, ще помоли другарките си да й помогнат. Когато кажете, че условията са лоши, аз разбирам, че нямате книга. Който иска да се учи, не може да каже, че няма условия, че няма време – поне пет минути имате на разположение. Когато правите опитите, не допускайте мисълта, че не можете да ги правите. към беседата >>
57. Малкият закон, НБ , София, 22.6.1919г.,
- Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. (втори вариант)
Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите Си, у които имало развито съзнание. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че тези ви страдания се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди." Някои питат: „Защо Господ към мене е толкова щедър и снизходителен? " Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение. Когато имате някоя рана, то най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Тъй че тези същества, които са извън нашите полета, като по-отдалечени само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме; поради тази причина те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. към втори вариант >>
- Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение. (втори вариант)
Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите Си, у които имало развито съзнание. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че тези ви страдания се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди." Някои питат: „Защо Господ към мене е толкова щедър и снизходителен? " Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение. Когато имате някоя рана, то най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Тъй че тези същества, които са извън нашите полета, като по-отдалечени само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме; поради тази причина те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. към втори вариант >>
- Когато вие сте радостни или скръбни, и околните ви имат същото разположение.
Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че страданията ви се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди“. Някои питат: „Защо Господ е толкова щедър и снизходителен към мене? “ – Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват, че аз говоря хубави неща. Не е важно какво говоря аз, но е важно да приложите този закон, защото в приложението на това учение е вашата радост, и смисълът на вашия живот е в повдигането ви. Когато вие сте радостни или скръбни, и околните ви имат същото разположение. Когато имате някоя рана, най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват състояние на състрадание само чрез рефлексия. Когато вие страдате на земята, и свързаните органически с вас ще страдат. Тъй че тези същества, които са извън нашите сфери, като по-отдалечени, само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме. Те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания. Обществото трябва да приложи тези два велики закона в политиката, в живота. към беседата >>
60. Ще живее, НБ , София, 7.12.1919г.,
- Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението.
Съвременните културни хора не могат да си дадат отчет за страданията, които преживяват индивидуално, обществено и народно. Хората от бялата раса са поставени на големи изпити. Когато хората минават през страдание или радост, нещастие или щастие, българите казват : Късметът прави човека щастлив, или нещастен; късметът му носи радости, или страдания. Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението. В пропорцията произведението на крайните членове е равно на произведението на средните. В уравнението първата част е равна на втората. Да решите една пропорция, това значи, да намерите неизвестния й член. Да решите едно уравнение, това значи, да намерите неговите корени. към беседата >>
61. Денят на доброто, НБ , София, 21.12.1919г.,
- В оня свят няма скръб и плач.
Някои от вас искат да отидат на Небето. Благодарете, че не сте там при сегашното си състояние. Сега ви прощават, защото сте на земята в опитно училище. На земята е всичко позволено, но в онова чисто място, за което се готвите, човек трябва да бъде съвършен. Там опити няма. В оня свят няма скръб и плач. И в Писанието е казано: „Ще обърша сълзите им, и скръб няма да има, всички ще бъдат радостни и весели“. Знаете ли какво е радост и веселие? Какво велико самопожертване е от страна на някой ангел, който се занимава с разрешаването на велики въпроси и като види, че някоя душа страда, веднага напуща работата си и отива да ѝ помогне, да я утеши. Кой от вас би направил това? Наистина, ние бихме направили много нещо за известни хора, ако те ни са симпатични. към беседата >>
- И в Писанието е казано: „Ще обърша сълзите им, и скръб няма да има, всички ще бъдат радостни и весели“.
Благодарете, че не сте там при сегашното си състояние. Сега ви прощават, защото сте на земята в опитно училище. На земята е всичко позволено, но в онова чисто място, за което се готвите, човек трябва да бъде съвършен. Там опити няма. В оня свят няма скръб и плач. И в Писанието е казано: „Ще обърша сълзите им, и скръб няма да има, всички ще бъдат радостни и весели“. Знаете ли какво е радост и веселие? Какво велико самопожертване е от страна на някой ангел, който се занимава с разрешаването на велики въпроси и като види, че някоя душа страда, веднага напуща работата си и отива да ѝ помогне, да я утеши. Кой от вас би направил това? Наистина, ние бихме направили много нещо за известни хора, ако те ни са симпатични. На симпатичния човек всеки може да направи услуга. към беседата >>
62. Надеждата, ИБ , Русе, 16.1.1920г.,
- В надеждата няма меланхолия, скръб, отчаяние.
Ти си една баба или един стар дядо, и всички казват: Бог да го прости! Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй, приложете надеждата в живота си. В надеждата няма меланхолия, скръб, отчаяние. В нея има само радост и веселие. По това се познава този Божествен принцип. към беседата >>
63. Земният и небесният, НБ , София, 1.2.1920г.,
- Оня, на когото бащата е умрял, трябва да се успокои малко, да мине голямата скръб.
И тъй, за да се разбираме, първата ни работа е да нагласим ключовете си, да знаем, кой на какъв ключ говори. Ако един свири в мажорна гама, а друг в минорна гама, те не могат да се разберат. Това е все едно, единият да погребва баща си, а другият да се радва, че му се родило дете. За да се разберат и двамата, трябва да почакат известно време, докато дойдат на една гама. Оня, на когото бащата е умрял, трябва да се успокои малко, да мине голямата скръб. Когато и на него се роди дете, тогава ще се разберат. Христос казва: „Нека мъртвите погребват своите мъртви.” Това значи, да погребем своите мъртви мисли и да заживеем с радост. Да се радваме на новото, което се ражда. Всичко, което се е обезсолило, е мъртво. Обезсоляване става там, дето съдържанието и смисълът на нещата изчезват. към беседата >>
64. Силите в Природата, ИБ , БС , София, 19.2.1920г.,
- Друго едно положение: ще проучите моментите през деня, които съответстват на кротостта, други, които съответстват на смирението, трети – на електричество, на магнетизма, на скръбта и на мъчението.
- Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта.
Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, последните стават още по-нервни и правят скандали. Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е. да има смяна на предметите. Това се забелязва и в Природата – законът е един и същ. Например ражда се син – създали са го електрическите влияния, значи влезли са в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта. Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби. към беседата >>
- Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби.
Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е. да има смяна на предметите. Това се забелязва и в Природата – законът е един и същ. Например ражда се син – създали са го електрическите влияния, значи влезли са в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта. Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби. към беседата >>
65. Труд и мъчение, ИБ , , 4.3.1920г.,
- Когато някой тук на земята е скръбен, а иска да се представи радостен, изменя неестествено лицето си.
Всичко има смисъл, щом е според Писанието, в което се казва: „Бог не гледа на лице, а на сърце.“ Как ще разберете тази метафора? Господ не гледа как е устроено твоето лице, а гледа на сърцето ти. Гледам двама души: единият има хубаво лице, а другият – почерняло лице, груби ръце и Господ предпочита втория, защото има хубаво сърце, а първият няма. Някои ще ми възразят: „Да, но нали лицето е израз на сърцето.“ То е тъй, но не и на земята. Лицето е израз на сърцето само в Божествения свят. Когато някой тук на земята е скръбен, а иска да се представи радостен, изменя неестествено лицето си. Той отвътре скърби, а отвън се смее; отвътре мрази, а отвън показва, че е готов на всяка отстъпка. Питам сега: Лицето израз ли е на сърцето? Какво става в това лицемерие? При тези две противоположни състояния по преживяване мускулите претърпяват известни съкращения и отпускания, вследствие на което лицето погрознява. Всякога, когато искате да представите това, което не е, лицето погрознява. към беседата >>
- Например, като излезете на разходка и погледнете някое цвете, веднага ще влезете в неговия живот, ще почувствувате едновременно неговата радост и скръб.
Това значи, едното е движение от центъра навън към периферията, а другото от периферията навътре към центъра. Не може да има движение към центъра, ако не се излезе към периферията и обратно. Тези две движения са движения на ума и на сърцето; едната буква показва сърцето, а другата – ума. Сърцето показва движението към центъра, а умът – в другата посока, и ще започне растене, развиване. Хубостта на това учение е, че чрез него ще си създадете един вътрешен свят. Например, като излезете на разходка и погледнете някое цвете, веднага ще влезете в неговия живот, ще почувствувате едновременно неговата радост и скръб. Като минете покрай някой извор или река, ще почувствувате живота на този извор. А това е велика философия. Вие няма да си представите извора само такъв, какъвто си е, но ще ви се представи и другата му страна. Като влезете в този океан, ще вземете пътя към пространството нагоре. Като наблюдавате тези неща, ще ги сравните с вашия живот, с всички ваши разположения, чувства, мисли и желания, защото всички реки са съотношения на движенията, които стават вътре във вас. към беседата >>
67. Молих се, НБ , София, 18.4.1920г.,
- Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия.
Прав е онзи, който казва, че има душа, къщата му е пълна, т.е. душата му е в него; прав е и онзи, който казва, че няма душа – къщата му е празна – душата му е вън от него. Човек може да остане и без душа. Христос казва: Какво се ползува човек, ако има всичкото богатство на света, а душата му го напусне? Душата е небесна жителка. Напусне ли човека, той изпитва скръб и нещастие, мъчение и немотия. Посети ли го отново, той става радостен и весел. Заедно с душата иде и Христос. Някои казват, че душата е в кръвта на човека. – Това е неразбиране на нещата. Кръвта е едно нещо, душата друго, а духът нещо различно от тях. към беседата >>
68. Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920г.,
- Естествено у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна и тъжна, докато не разбере смисъла в Живота.
Представете си, че сте четири сестри вкъщи: баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката – към другата, единият брат – към третата си сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я блъскат и все тя е виновна за всичко. Естествено у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна и тъжна, докато не разбере смисъла в Живота. Да допуснем, че всички наоколо ви изтезават, наричат ви невежа, глупав, несръчен и когато дохождат гости, все за вас говорят. Вие ще се намерите в чудо и не ще знаете къде да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после вие си намирате приятелка отвън, която ви съчувства – вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост. У вас настъпва промяна: носите си бремето, но ви е по-леко. към беседата >>
69. Новото човечество, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Следователно, страданието показва, че сме бременни с една велика Божествена идея и когато детето се роди и бъдем готови като майката да преживеем всички страдания, в нас ще престане скръбта и ще дойде Радостта.
Някои от вас може да кажат: "Какво ни интересува това Ново човечество при сегашните страдания." Обаче трябва да знаем, че страданията са една необходимост за развитието на човека. Ние едва сега, в тази епоха, сме започнали да страдаме и сме станали по-чувствителни. И наистина, съвременните хора страдат повече, но тези страдания са нещо благородно и те са, които ще организират обществото. Всяка бременна майка не изпитва ли известни страдания, известни преживявания? Тя страда, докато се сформира детето в утробата й, но когато роди, освобождава се от всички страдания. Следователно, страданието показва, че сме бременни с една велика Божествена идея и когато детето се роди и бъдем готови като майката да преживеем всички страдания, в нас ще престане скръбта и ще дойде Радостта. към беседата >>
- В това време дошли няколко селянки, комшийки, да споделят скръбта му.
За пример ще ви приведа един анекдот из българския живот. Някой си селянин обичал много яйца и търсил случай често да си хапва, но не му се отдавало, защото жена му била голяма скъперница. Тя била едра, снажна и когато мъжът й се осмелявал без нейно знание да си похапне едно-две яйца, тя го набивала добре. Един ден тя припаднала и умряла. Селянинът си казал: "Слава Богу, сега вече ще мога свободно да си похапвам яйца, няма кой да ме бие." Взел си седем яйца и ги заровил в огнището. В това време дошли няколко селянки, комшийки, да споделят скръбта му. Той, като чул стъпки, стреснал се изведнъж и като забравил, че жена му е умряла, за да не бъде бит, извадил набързо яйцата и ги турил в пазвата си. Селянките му казали: към беседата >>
- Мога да мълча, но в душата ми се повдига голяма скръб и си казвам: тези хора са християни; кое е това заблуждение, което ги сковава, какъв е този психологически момент, когато те излизат извън себе си?
Искам да ме разберете право. Аз нямам ни най-малко желание да обидя някого от вас. Вашите вярвания, вашите дълбоки убеждения, каквито и да са те, са за мене свещени. Но лошите ви постъпки, те са друго нещо, аз тях не мога да споделям. Аз не мога да търпя злото в света, не мога да гледам спокойно, когато един човек оскърбява друг. Мога да мълча, но в душата ми се повдига голяма скръб и си казвам: тези хора са християни; кое е това заблуждение, което ги сковава, какъв е този психологически момент, когато те излизат извън себе си? Но аз вярвам, че иде голяма топлина, която ще стопи ледовете. По планините ще се вдигнат големи изпарения, ще потекат чисти, бистри потоци. След това ще се яви буйна растителност, посадените семена и плодове на хилядите години от миналото ще изникнат, ще цъфнат и ще вържат и народите на цялата Бяла раса ще си подадат ръка. Ще дойде тази Нова култура в света, на която никой не се е надявал и която никой не е виждал. И всички ще бъдете граждани на този Нова култура, на това Ново човечество! към беседата >>
70. Път, Истина и живот, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Както по нашето лице, по нашите очи и по движението на мускулите ни може да се изрази всяко негодувание, всяка скръб или отчаяние, радост или Любов, така и по Небето се изразява всичко, защото то е хиляди пъти по-чувствително към всичко онова, което Бог храни към нас.
Ние виждаме днес, че небето е ясно – а какво означава Небето отгоре над нас? Небето, това е Божието Лице. Както по нашето лице, по нашите очи и по движението на мускулите ни може да се изрази всяко негодувание, всяка скръб или отчаяние, радост или Любов, така и по Небето се изразява всичко, защото то е хиляди пъти по-чувствително към всичко онова, което Бог храни към нас. Всички благословения идват от Небесното пространство, от Небето, което е Божественото Лице. Ето защо ние гледаме нагоре. И след всичко това мнозина питат къде е Господ? Той е над нас. Мнозина казват: „Къде е Господ, докажи ни съществуването Му.“ Нещата се доказват само на слепите, а на онези, които имат очи, не се доказват. към беседата >>
71. Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа, СБ , В.Търново, 21.8.1920г.,
- Законът е същият и за добрия човек: добрият, благородният човек, който е изпълнен с Любов, не може да произведе в душите на хората скръб и страдания.
“ Не е там въпросът, че си отишъл да го слушаш. Христос казва: „Извади окото си! “ Как? Като повърнете възприетата мисъл, която ви безпокои. Законът, който действа в този случай, е следният: човек, който произвежда смущение в ума на хората, смущава и своя ум – лошият човек не може да произведе мир и радост в умовете и сърцата на хората. Законът е същият и за добрия човек: добрият, благородният човек, който е изпълнен с Любов, не може да произведе в душите на хората скръб и страдания. Следователно Доброто произвежда у човека Добро, злото – зло, Истината – Истина, т.е. всяка реалност си има отражение. Тогава как ще превърнете една мисъл, която ви е смутила? Веднага ще си кажете: „Истината живее в мен, аз съм опитвал нейното влияние.“ Оставете настрана всяко нещо, което не дава никакъв подем на вашите чувства, мисли и действия, което не дава подтик на вашия живот, което не дава никакъв растеж и не произвежда Божествено действие у вас. Павел казва това по друг начин: „Ако дойде някой ангел от Небето и ви проповядва друго евангелие, не го приемайте.“ Щом дойде някой да ви проповядва за Бога, това значи, че Любовта, която Бог е имал към вас, и проявата на тази Любов ви е изоставила. към беседата >>
- И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде.
Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват. Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта. към беседата >>
- Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро.
Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват. Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта. Питат ме често: „Защо ми са дошли тези страдания? към беседата >>
- Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта.
Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта. Питат ме често: „Защо ми са дошли тези страдания? “ – Казвам: Защото твоето дете е умряло. – „Ами как ще се оправи светът? “ – Като се повърнете към Бога и почнете да живеете разумно. към беседата >>
- Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта.
И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта. Питат ме често: „Защо ми са дошли тези страдания? “ – Казвам: Защото твоето дете е умряло. – „Ами как ще се оправи светът? “ – Като се повърнете към Бога и почнете да живеете разумно. към беседата >>
- Но сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си.“ Питам ви: Ако вие живеехте във времето на Христа и ако Христос ви проповядваше, щяхте ли да Го разберете?
Съвременните хора мязат на онзи средновековен лекар, който лекувал своите пациенти, като им давал топла вода да пият и им пущал кръв. Изгубили сме този вътрешен мир в себе си, изгубили сме Бога в себе си. Човек, който се отдалечи от Бога, ще има вечни мъчения. Но сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си.“ Питам ви: Ако вие живеехте във времето на Христа и ако Христос ви проповядваше, щяхте ли да Го разберете? От 72 ученици, които имаше Христос, само 12-те Го разбраха. Защо хората не искат да разберат Христа? – Защото търсят по-лесния път. към беседата >>
74. Новият човек / Новиятъ човѣкъ, НБ , София, 13.3.1921г.,
- Жената трѣбва да се радва, че мѫжътъ ѝ е отишълъ на работа, макаръ и да чувствува понѣкога нѣкаква скръбь, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли. (втори вариант)
Жената трѣбва да пише така: „Отъ какъ си заминалъ много съмъ спокойна, не бързай да се върнешъ, гледай да свършишъ работата, за която си отишълъ, Богъ да те благослови.“ И мѫжътъ да пише сѫщото на жена си. А то и мѫжъ и жена не могатъ да спятъ и работата не се свършва. Дяволътъ и изялъ рибитѣ. Това сѫ лъжливи заключения, лъжливи чувства, отъ които не може да излѣзе нищо добро. Не се смѣя на чувствата ви, но казвамъ, че това е едно лъжливо състояние. Жената трѣбва да се радва, че мѫжътъ ѝ е отишълъ на работа, макаръ и да чувствува понѣкога нѣкаква скръбь, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли. към втори вариант >>
75. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ, НБ , София, 10.4.1921г.,
- Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Ако бихте имали опитности и прѣживѣвания отъ този свѣтъ, то ако нѣкоя жена или мѫжъ е боленъ, обезсърченъ, като дойдатъ вашитѣ ангели отъ невидимия свѣтъ и ви посѣтятъ, веднага ще усѣтите присѫствието имъ и вашата болесть, скръбь или меланхолия ще изчезне. (втори вариант)
Христосъ казва: „По-блаженъ е този, който слуша и пази Словото.“ Ако бихте имали опитности и прѣживѣвания отъ този свѣтъ, то ако нѣкоя жена или мѫжъ е боленъ, обезсърченъ, като дойдатъ вашитѣ ангели отъ невидимия свѣтъ и ви посѣтятъ, веднага ще усѣтите присѫствието имъ и вашата болесть, скръбь или меланхолия ще изчезне. А сега мѫжътъ се бои да не го напусне жена му, жената се плаши да не я напусне мѫжътъ ѝ. Че кой ви е свързалъ, защо се плашите? За търговци съединение нѣма. Онова, което любовьта е свързала, само то ще остане неразединено. Ако сте свързани по закона на Божията любовь, никаква сила на този свѣтъ не е въ състояние да разруши или да помръдне тази връзка. към втори вариант >>
77. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921г.,
- Щом порасне, радостта им се превръща в скръб.
– Ще ме извините, ако ви кажа, че вие още не сте стъпили на границата на реалния живот. Когато влезете в реалния, в неизменния живот, страданията ще изчезнат. И да имате страдания, те ще ви причиняват радост. Сега понеже сте още в преходното, даже радостите ви се превръщат в страдания. Когато в някое семейство се роди момиче, докато е малко още, родителите му се радват. Щом порасне, радостта им се превръща в скръб. Те си казват: „Защо Бог ни даде това дете? Трябва да се грижим да го оженим, а затова са нужни пари. Какво ще стане с него, ако хване кривия път? “ – Защо родителите се безпокоят за децата си, особено за момичетата? – Защото хората още не са влезли в реалния живот, дето действат Божествените закони. към беседата >>
79. Разумно служене, СБ , В.Търново, 25.8.1921г.,
- Радвайте се в надеждата си, в скръб бъдете търпеливи, а в молитва – постоянни.
Ако на някому е дадена служба – да бъде прилежен в изпълнението ѝ. Ако някой поучава – да бъде прилежен в поучаването, ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро, който управлява – да управлява с усърдие, който показва милост – да я показва доброволно. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се придържайте към доброто. Обичайте се един друг с братска любов, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит. В усърдието си не бъдете лениви, а бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата си, в скръб бъдете търпеливи, а в молитва – постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им, бъдете гостолюбиви. Благославяйте ония, които ви гонят – благославяйте и не кълнете! Радвайте се с онези, които се радват, плачете с онези, които плачат. Бъдете едномислящи помежду си, не пожелавайте недостижимото, а се задоволявайте с малкото; не считайте себе си за мъдри. Не отвръщайте на никому за злото със зло, а залягайте за това, което е добро за всички. към беседата >>
- И щастие и нещастие, и радост и скръб, и смисъл и безсмислие, и сила и безсилие – всичко това зависи от нашата душа.
Ето защо хубостта на нещата е в онова безгранично разнообразие, което съществува в Божествените мисли. И ние самите сме такава проява на Божията мисъл, а тази Мисъл е нещо реално. Реалността ѝ е в нашата душа и най-важното нещо, към което се стремим, е да обхванем и опознаем нашата душа. И щастие и нещастие, и радост и скръб, и смисъл и безсмислие, и сила и безсилие – всичко това зависи от нашата душа. Когато вие започвате да губите вашите сили, скъсвате нишките на душата си; когато изгубите мисълта си, скъсвате нишката на волята си. Следователно изгубили сте вашата душа. И когато в нас идва вдъхновението, това показва, че сме отстранили грешките от душата си. А душата – това сме ние. Тази Божествена душа се облича в разни форми и всяка форма е необходима за света, в който душата се проявява. към беседата >>
80. Братя и сестри на Христа, НБ , София, 19.10.1921г.,
- А той, като я видял, така се влюбил в нея, та, като я изгубил, много се наскърбил и казал: „Първата ми скръб е нищо пред тази“.
И тръгнал царският син да пътува по света, да търси лек за себе си. Дошъл в съседното царство на келвите. Тамошният цар имал дъщеря, тя била много красива, но никой не бил виждал нейното лице, тя не се интересувала за хората, не искала да се явява пред хората никога, но като чула, че този сляп, глух и ням царски син дошъл в нейното царство, тя го поканила на гости у себе си и му казала: „Искаш ли аз да снема от тебе малко от страданията? “ – „О, ти ще ми направиш най-голямото добро“, отвърнал той. Попипала го тя за очите, за ушите и за езика, и на царския син се възвърнали чувствата, но тя се скрила за него. А той, като я видял, така се влюбил в нея, та, като я изгубил, много се наскърбил и казал: „Първата ми скръб е нищо пред тази“. Сега вие сте в положението на тоя царски син, който е бил и сляп, и глух, и ням, забравили сте греха за убития добър слуга и казвате: „Няма ли някой, който да ни отвори очите? “ Има, но ако ви отвори очите, вие ще бъдете десет пъти по-нещастни. Няма по-голямо нещастие от това – да видиш Любовта, и да я нямаш. към беседата >>
81. Тогаз те ще просветнат!, НБ , София, 23.10.1921г.,
- Значи скръбта ѝ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята.
Тогава заедно учели момчета и момичета. Един ден, когато двамата се разговаряли, и вижда се, между тях се завързала симпатия, обич или любов, по който и да е начин, и този момък се обърнал към тази мома и казал: „Виждам, че ти спрямо мене не си разположена, не ме обичаш“. Ще кажете: „То е обикновено нещо“. На мъжа си, на приятеля казвате: „Не ме обичаш“ – това е нещо много обикновено. Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекъл такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала, и се обърнала на вода и изчезнала. Значи скръбта ѝ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюбена. Тогава из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюбена? “ Но кринът мълчал. „Кажи, защо мълчиш като ням? към беседата >>
82. В Египет, НБ , София, 13.11.1921г.,
- Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях.
Законът на еволюцията изисква противоречията като една необходимост. Това е закон само за човешкото царство. В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха. Грешни същества в света са само хората, други същества грешни няма. Всички други същества си живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат. Съдии, философи и учени искат да изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях. Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около себе си, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях. И тая философия проектирва греха и в другите светове, но там живеят много добре, както аз зная. Те ще кажат: „Докажи това с данни“. И аз ще кажа: Докажете и вие с данни. Аз мога да докажа с данни, математически мога да докажа, да споря с математици. към беседата >>
- И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“.
Ти си свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това. Казваш: „Аз съм свободен да служа или не“. Не, не си свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен. И при това ние се хвалим, че можем да мислим. Само свободните хора могат да мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата. И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена си, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“. А-а, отличен поет, той декламира отлично. „Аз – казва – вярвам в един триединен Бог.“ То е декламация. „Има Господ“ – декламираш; „българин съм“ – декламираш. „Ама аз съм учен“ – декламираш, нищо повече! Българин си, баща ти, майка ти са българи, родил си се между тях – декламираш. към беседата >>
83. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- А туй близане да ви го преведа: скръбно е някому сърцето, кажи му една сладка дума, друга сладка дума, тя е същинско бонбонче, първокачествено, не от захарин, а от най-добрата захар; и едно бонбонче, две, и най-после напомнете му, че има един брат в света, който от имането си ще даде за него.
„Кой Христос? “ – Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души и във всяко благородно пробуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос. Дали е той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно – все едно. Аз съм виждал кучета да ближат рани и много кучета са излекували раните на своя господар. Съзнава кучето, то казва: „Господарю, аз зная, имам опитност от себе си: като имам рана и почна да ближа мястото, ближа, ближа, и тя оздравее“. А туй близане да ви го преведа: скръбно е някому сърцето, кажи му една сладка дума, друга сладка дума, тя е същинско бонбонче, първокачествено, не от захарин, а от най-добрата захар; и едно бонбонче, две, и най-после напомнете му, че има един брат в света, който от имането си ще даде за него. Това са сладките думи, права е Любовта. Христос седи при всички и мълчи. Той казва: „С вас съм аз“. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но сега имам думата за тоя Петър, ха да кажем свети Петър. Сега знаете ли колко последователи в християнския свят има свети Петър? към беседата >>
85. Сродните души, НБ , София, 1.1.1922г.,
- Като видял това виртуозът, хванал се за главата от ужас и скръб, че цигулката, най-скъпото му съкровище, отива: „Нищо, не бой се“, му казва майсторът.
Сега според Божествения план всички тия части на разбития кораб ще се съберат, и от тях ще се направи един много по-величествен кораб, отколкото е бил първият. Един велик виртуоз-цигулар отива при един майстор на цигулки да поправи цигулката му, на която не могъл да свири, защото имала някакъв малък дефект. Майсторът взима цигулката, удря я силно на земята и я разбива на десетина парчета. Като видял това виртуозът, хванал се за главата от ужас и скръб, че цигулката, най-скъпото му съкровище, отива: „Нищо, не бой се“, му казва майсторът. Той събрал всички тези парчета и образувал от тях една цигулка, десет пъти по-хубава от първата, тъй че ако вашата цигулка се развали някой път и онзи майстор я хвърли на земята, не бойте се за тази цигулка! Този майстор ще направи нещо много по-хубаво, отколкото е била първата. Че нашето тяло не е ли направено от множество малки, микроскопични частици? Не си правете илюзия да мислите, че е нещастие, когато в света става разрушение, Всяко разрушение е един случай да покаже Бог своята сила, своята Мъдрост, своето знание, своята Любов към онези, които уповават на него. Когато Господ казва, че ще разруши света, ние подразбираме, че ще създаде много по-хубав свят, отколкото е бил първият. към беседата >>
86. Защо твоите ученици ядат и пият?, НБ , , 15.1.1922г.,
- Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си.
“ – „Всеки ученик си е на мястото. Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос. – Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. към беседата >>
- Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва.
Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва. И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота. към беседата >>
- И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.
Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва. И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота. към беседата >>
88. Трите живота, ООК , София, 24.2.1922г.,
- Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си, защото се е родил човек на света. (втори вариант)
Докато цветето расте в Божествената градина, вие придобивате знания и опитности, от които можете да се ползвате. Всеки човек има такива опитности и знания, но от всички се иска да направят крачка напред, да се приближат към Бога. Казано е в Писанието: „Приближете се към мене, за да се приближа и аз“. Някои се страхуват да направят крачка напред, за да не стане някакъв катаклизъм в тях. Това е най-приятното състояние, което някога биха изпитали. Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си, защото се е родил човек на света. Скръбта ѝ се превръща в радост“. Такова е състоянието на всеки, който се е приближил до Бога. Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост. Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква геройство. Само така човек може да стане силен. към втори вариант >>
- Скръбта ѝ се превръща в радост“. (втори вариант)
Всеки човек има такива опитности и знания, но от всички се иска да направят крачка напред, да се приближат към Бога. Казано е в Писанието: „Приближете се към мене, за да се приближа и аз“. Някои се страхуват да направят крачка напред, за да не стане някакъв катаклизъм в тях. Това е най-приятното състояние, което някога биха изпитали. Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си, защото се е родил човек на света. Скръбта ѝ се превръща в радост“. Такова е състоянието на всеки, който се е приближил до Бога. Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост. Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква геройство. Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си. към втори вариант >>
- Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост. (втори вариант)
Някои се страхуват да направят крачка напред, за да не стане някакъв катаклизъм в тях. Това е най-приятното състояние, което някога биха изпитали. Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е, но като роди, забравя скръбта си, защото се е родил човек на света. Скръбта ѝ се превръща в радост“. Такова е състоянието на всеки, който се е приближил до Бога. Ще има плач и ридание, мъки и страдания, но скръбта му ще се превърне на радост. Не е лесно това, не е и мъчно, но се изисква геройство. Само така човек може да стане силен. Мнозина се запитват защо нямат резултати в работата си. – Който живее в личния егоизъм, не може да очаква резултати. Много естествено. към втори вариант >>
- Затова видите ли, че някой скърби, ще знаете, че причината за неговата скръб се дължи на отклонението му от правия, т.е. (втори вариант)
Сега всеки трябва да се запита, може ли съзнателно да влезе в Божествения живот като ученик и да започне да учи. Човек е бил в Божествения живот и трябва да се върне отново в него. Той го е изгубил някога и скърби за него. Затова видите ли, че някой скърби, ще знаете, че причината за неговата скръб се дължи на отклонението му от правия, т.е. от Божествения път. Щом се е отклонил, той е изгубил пътя си, поради което и до днес го търси. Стремете се към Божественото, защото то ще осмисли живота. Само чрез Божественото в себе си човек може да влезе в новия живот, т.е. в живот, свободен от дългове, от стремеж към осигуряване, от личния егоизъм. към втори вариант >>
89. В дома на Отца, НБ , София, 5.3.1922г.,
- В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас.
Сега в какво седи Любовта? Някои казват: „Мене ме обичат“. Но ако вие на земята имате само един човек да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. И аз ще ви покажа признаците на тази Любов. В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас. И затуй благото ни в Бога е голямо, защото Той ни обича. Може греховете ни да са тежки, колкото земята. Но щом като идем при Бога, всичките ни грехове ще се стопят в неговата Любов и ние ще кажем: „Слава Богу, освободих се от греховете си, олекна ми“. Достатъчно е един път да видиш Бога, ама да Го видиш! Някой казва: „Мъчно може да се види“. към беседата >>
- И скръбта, това е един резултат на изопачения човешки ум.
Сега ние от това високо положение – от формите на Божествения свят – трябва да се смалим, да се смалим, за да докажем на хората, че има небесни жилища, т.е. красиви форми, дето болести не съществуват и дисхармония няма: той е един свят на пълно блаженство. „Е-е – вие ще кажете, – как тъй, ние мислим, че човек, за да се зарадва, трябва да страда.“ Тъй е. Но в небето е точно обратното. Там, ако страдаш, не може да се радваш никога. И скръбта, това е един резултат на изопачения човешки ум. И аз мога да ви докажа това по следния начин: майката вземе едно кило ябълки, изважда две и дава на двете си деца по една. Едното получило по-голяма ябълка, а другото, като погледне, почне да плаче, недоволно е. Защо е недоволно? Умът на това дете е изопачен. Майката каже: „Моето ангелче“, но туй ангелче не мисли добре: туй е едно ангелче без крила. към беседата >>
90. Качества и проявление на волята, МОК , София, 15.3.1922г.,
- Забелязано е, че когато човек е скръбен, той въздиша дълбоко. (втори вариант)
Сега, ако ви запитат де е мястото на волята в тялото, какво ще отговорите? Както знаете, че мозъкът в главата е място на мисълта, а дробовете и сърцето – място на чувствата, така трябва да знаете и местото на волята в тялото. Колкото повече чувства човек, толкова повече той се разширява. Забелязано е, че когато човек е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи в дробовете се крие чувствителността на човека. Ето защо, за да се уравновеси скръбта, човек трябва дълбоко да диша. Реакциите и спънките стават в стомаха. Волята на човека се изразява в ръцете, в краката, в езика, в очите, в ушите на човека. Изобщо, сетивата са място на волята. към втори вариант >>
- Ето защо, за да се уравновеси скръбта, човек трябва дълбоко да диша. (втори вариант)
Сега, ако ви запитат де е мястото на волята в тялото, какво ще отговорите? Както знаете, че мозъкът в главата е място на мисълта, а дробовете и сърцето – място на чувствата, така трябва да знаете и местото на волята в тялото. Колкото повече чувства човек, толкова повече той се разширява. Забелязано е, че когато човек е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи в дробовете се крие чувствителността на човека. Ето защо, за да се уравновеси скръбта, човек трябва дълбоко да диша. Реакциите и спънките стават в стомаха. Волята на човека се изразява в ръцете, в краката, в езика, в очите, в ушите на човека. Изобщо, сетивата са място на волята. Чрез тях тя се проявява и действа. В художника, например, волята се изразява чрез четката. към втори вариант >>
- Когато е скръбен, той въздиша дълбоко.
Тогава, ако ви попитат, в тялото де бихте поставили волята? Да кажем, главата, мозъкът е място за мислене; дробовете, сърцето отговарят на чувствата на човека. Колкото човек повече чувства, той се разширява. Когато е скръбен, той въздиша дълбоко. Значи, там е чувствителността и когато ние искаме да я уравновесим, дишаме дълбоко. А реакциите и спънките стават в стомаха. А волята в ръцете, в краката, в езика, в очите, в ушите. Всичките тия сетива са място на волята. Тя там се проявява и действува. към беседата >>
92. Символически, окултни правила и мерки, ООК , София, 2.5.1922г.,
- Някой човек е тъй тъжен, тъй скръбен, не му се живее, той е намислил да престъпи Божествения закон, и да хване крива посока, вие дойдете, кажете му само една дума, и той оживее.
Питам: Кой кого превъзхожда? Тук имате закон само на хармония и съгласие. Казаната дума е добра само тогава, когато може да възкръси един умрял човек. Сега ето къде се прилага този закон. Ние взимаме думата „умрял човек“ в духовно отношение. Някой човек е тъй тъжен, тъй скръбен, не му се живее, той е намислил да престъпи Божествения закон, и да хване крива посока, вие дойдете, кажете му само една дума, и той оживее. Вие сте извършили вашата длъжност. Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкръсите, то е вече тщеславие. Другите 9 души оставете. Защото ще учите: във всяка окултна школа работата за всекиго от нас е точно определена. В чужда работа няма какво да се месим. към беседата >>
93. Красивото в живота / Красотата в природата, МОК , София, 3.5.1922г.,
- Красиво лице е това, което при всички условия на Живота запазва своите основни черти - дали е скръбен или радостен, сериозен или весел, основните черти на красивия човек всякога остават едни и същи. (втори вариант)
Хората се стремят към Красотата, разбират я, но като ги запитат в какво седи Красотата, какви са външните и признаци, нищо определено не казват. Красиво лице е това, което при всички условия на Живота запазва своите основни черти - дали е скръбен или радостен, сериозен или весел, основните черти на красивия човек всякога остават едни и същи. Ако очите на някой човек са малки и поставени близо до носа, това говори за слаба впечатлителност. Малките очи са признак на скъперничество, а големите очи са признак на разсипничество; с други думи казано, хора с малки очи са бедни, хора с големи очи са богати, затова могат да пилеят, да разсипват богатството си. към втори вариант >>
94. Семената, ИБ , София, 9.5.1922г.,
- – Една голяма скръб, тегота, безсмислие в живота и няма да знаете, къде да се денете.
Ако обещавате и не изпълнявате, и баща ви ще изгуби доверие у вас. Ако пък лъжата цари в душата ви, вие се отчуждавате от Бога. В един окултен клас от лъжата и помен не трябва да има. В други случаи, лъжата може да има смисъл, но в душата абсолютно никакво изключение! Знаете ли, щом се отчуждите от Бога, какво ще почувствате? – Една голяма скръб, тегота, безсмислие в живота и няма да знаете, къде да се денете. За да бъдете човек успешен в живота, трябва да знаете истината. Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велика от Любовта и няма по-хубаво и по-красиво нещо от Истината в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно Истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. към беседата >>
95. Методи за чистене, МОК , София, 17.5.1922г.,
- Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. (втори вариант)
Как ще познаете при какви случаи да приложите първия и при какви - втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин - чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато Природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти - в този случай земните пластове са филтрите, които пречистват водата. Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуска водата надолу, и тук тя спира движението си; като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход, излиза на повърхността на земята и щом излезе, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта - в края. Филтрирането, което се състои в потъване в материята, в пречистване и излизане на повърхността, е метод за ликвидиране с кармата. Утаяването е подобен на филтрирането процес, но придружен с по-малко скърби и страдания. Колкото по-големи са скърбите и страданията, толкова и пречистването е по-голямо. към втори вариант >>
- Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта - в края. (втори вариант)
Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин - чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато Природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти - в този случай земните пластове са филтрите, които пречистват водата. Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуска водата надолу, и тук тя спира движението си; като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход, излиза на повърхността на земята и щом излезе, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта - в края. Филтрирането, което се състои в потъване в материята, в пречистване и излизане на повърхността, е метод за ликвидиране с кармата. Утаяването е подобен на филтрирането процес, но придружен с по-малко скърби и страдания. Колкото по-големи са скърбите и страданията, толкова и пречистването е по-голямо. към втори вариант >>
- При изпаряването радостта е в началото, а скръбта - накрая. (втори вариант)
Друг важен метод за пречистване е изпаряването, или дестилацията. При изпаряването радостта е в началото, а скръбта - накрая. Защо тук процесът е обратен? Когато водата се нагрява, водните пари се отделят и отиват нагоре в пространството, към Бога; тогава водните капчици се радват, че са се освободили от грехове, от страдания. Водната капка разперва крилцата си и хвръква нагоре, но по пътя си среща студено течение и веднага изстива, сгъстява се и отново пада надолу; като падне долу, тя се окаля и започва да скърби, да страда - тя не разбира, че при падането си е допринесла някому добро. към втори вариант >>
- Следователно, когато започнете да скърбите при филтрирането си, не пресичайте скръбта си, а продължете нататък, влезте дълбоко в земята, за да се пречистите, и после излезте на другия край, т.е. (втори вариант)
И вие като водата сте изложени на пречистване по тия два метода. Като се филтрирате, вие първо скърбите, а после се радвате; като се изпарявате, първо се радвате, а после скърбите. Следователно, когато започнете да скърбите при филтрирането си, не пресичайте скръбта си, а продължете нататък, влезте дълбоко в земята, за да се пречистите, и после излезте на другия край, т.е. на повърхността на земята, където ви очаква радост и веселие. Тъй щото като съедините двата края на страданието и двата края на радостта, ще образувате един кръг, в който Животът ще протече. Който не разбира закона, той вижда, че скърбите се сменят с радости и радостите - със скърби, но няма да знае защо става това. към втори вариант >>
- ". Когато човек изгуби Любовта си, кармата дохожда на нейно място; когато човек изгуби Радостта си, скръбта дохожда на нейно място; когато човек изгуби Правдата, безпра- вието дохожда на нейно място; когато човек изгуби Милосърдието си, страхът и насилието дохождат на негово място. (втори вариант)
Казвате: „Коя е причината да дойде кармата в живота на човека? ". Когато човек изгуби Любовта си, кармата дохожда на нейно място; когато човек изгуби Радостта си, скръбта дохожда на нейно място; когато човек изгуби Правдата, безпра- вието дохожда на нейно място; когато човек изгуби Милосърдието си, страхът и насилието дохождат на негово място. Следователно недъзите в човека показват какво му липсва, т.е. какво е изгубил той в живота си; и тогава, приложи ли човек безправието, насилието, жестокостта, веднага кармата се явява. Забелязано е, че всеки, който изгубва Любовта си, иска да я завладее чрез насилие; обаче закон е: всеки, който се опита да завладее Любовта или да наложи нещо на душата на някого чрез насилие, той налага същото и върху себе си - защо? Защото формите на насилието, на ограничението, които някой налага на своите ближни, представляват затвори, в които един ден и той сам ще попадне. към втори вариант >>
- При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина.
Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. към беседата >>
- Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява.
Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. към беседата >>
- При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле.
При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. към беседата >>
- Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому.
Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. към беседата >>
- Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле.
И то как? – Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи. към беседата >>
- Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате.
– Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“. Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи. към беседата >>
- Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали?
Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи. към беседата >>
- Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост.
Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг. Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи. към беседата >>
- Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото.
Всяка една ваша постъпка, щом почнете да страдате, обяснете си я: шишето ли не напълнихте, или хляба не раздадохте. Не само да спорите и да философствувате, не, но близката причина ще търсите, причините, които сега създават кармата. Тя не би се проявила, ако не се създаде в настоящето една близка причина. Сега вие казвате: „причината на кармата“. Когато човек е изгубил любовта си, кармата е дошла на мястото. Когато радостта се е изгубила, скръбта е дошла на мястото. Когато правдата се е изгубила, безправието е дошло на мястото. Когато милосърдието се е изгубило, насилието е дошло на мястото. И тъй, всичките недъзи, които съществуват днес, показват какво ни липсва. Следователно, кармата от какво се ражда? – Онзи, който е изгубил любовта, иска да я завладее чрез насилие. към беседата >>
96. Много плод, НБ , София, 21.5.1922г.,
- И като се върнете, онези, които са наскърбени, половината от скръбта ви да се премахне; онези, които са много заборчлели, половината от борча им да се заплати; онези, които са болни, половина здрави да се върнете, а онези, които са гладни, половината да се нахранят.
Сега моите най-добри пожелания за всинца ви, да бъдете бодри и весели. И като се върнете, онези, които са наскърбени, половината от скръбта ви да се премахне; онези, които са много заборчлели, половината от борча им да се заплати; онези, които са болни, половина здрави да се върнете, а онези, които са гладни, половината да се нахранят. Все по половина! Онези, които нямат къща, поне една малка колибка да им се даде и да имат по едно юрганче да се покрият. На всинца да се даде по нещо, всинца да сте доволни, докато дойде онова великото, което светът очаква. към беседата >>
97. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. (втори вариант)
Залез е моментът, когато съзнанието се скрие зад хоризонта. Следователно, като говорим за изгрев и залез на слънцето, разбираме само един момент: излизането на слънцето от хоризонта и скриването му зад хоризонта. Това, което става в природата, става и в човека. И човек има само един момент на изгрев и един момент на залез в душата си. Изгревът и залезът на съзнанието е различен за всички хора, както и самият изгрев и залез на слънцето, но въпреки това, ако хората разбираха тези моменти, щяха да разсъждават правилно, щяха да се справят лесно с условията на своя живот. Понякога хоризонтът на човешкото съзнание е чист, понякога – облачен, поради което изгревът и залезът му е чист, ясен, или неясен, но като разбира условията, той нито се забравя в радостта си, нито се изгубва в своята скръб. Той знае, че това са смени на състоянията, през които човек неизбежно минава. Тези смени показват какво е отношението между човешкото и Божественото съзнание. към втори вариант >>
98. Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922г.,
- Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени.
Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. – Когато била момиче на 16 години, дядо ѝ ѝ дал едно Евангелие. Тази мома турила Евангелието на дъното на съндъка, турила си там и дрехи – чеиз за женитба. Оженва се, ражда дете, но като станало на 16 години, умряло. Тя пада в голяма скръб за него, почва да разтърсва съндъка и намира Евангелието, почнала да чете и така да говори, че почнали да се събират всички жени. Дядо ѝ отива да провери и казва: „Тя 10 пъти по-добре от мен знае Евангелието и по-хубаво го тълкува“. Казал ѝ тогава да се премести в някоя църква. Не е твоя работа, недей я туря в никоя църква, остави я да работи тъй, както е разбрала Истината. Нея Господ я обърнал. Та, първото нещо, от всинца ви се изисква като ученици: не се спъвайте. към беседата >>
99. Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922г.,
- После казва: „Сърцата ви изпълни скръб, но аз пак ще ви видя и вие ще се възрадвате вътрешно“.
„Какво ще стане сега“. Туй историята не го пише, обаче Божественото вътре работи в душата, съживява се този Христос, не само в гроба, но и в техните сърца и те го видяха и се изпълниха със сили. В окултната наука вие ще видите това ново състояние в една жива истина, която ще внесе този невидимия живот във вас. Та ви казвам сега: не се обезсърчавайте. Христос е казал така на учениците си: „Трябва да си ида, за вас е по-добре, аз да си ида сега“. После казва: „Сърцата ви изпълни скръб, но аз пак ще ви видя и вие ще се възрадвате вътрешно“. „Отивам си временно, но това нищо не значи в изпълнението на Божия Закон“. Когато ние дойдем да изпълним Божия закон, в нас има само едно мнение. А ние нито по-рано, нито по-късно ще извършим известна работа, но точно на време. Сега аз желая, вас, като ученици на тази школа, да не ви е страх. Сега някой от учениците замислили: „какво ще стане с нас, когато нашият Учител си замине“. към беседата >>
100. Гладуват и жадуват, НБ , София, 25.6.1922г.,
- Има радост физическа, има радост духовна; има скръб физическа, има скръб духовна.
Имаш ли един факт, че ти е направил добро? И после, ти уверен ли си, че той ти е направил едно зло, факт имаш ли? Да констатираме факта, а не само привидно нещата да бъдат добри или лоши. Туй, което той е направил, добро ли е и в какво седи доброто? Сега поне ние трябва философски, разумно да разпределим. Има радост физическа, има радост духовна; има скръб физическа, има скръб духовна. Стимулите, причините не са едни и същи. Подаряват ти една къща, ти се радваш, скачаш, имаш един физически стимул, гледаш къщата. Но утре някой ти запали къщата, дойде ти скръб. Ти казваш: „Голяма е скръбта ми! “ Скръбта ти не е много голяма: щом ти направят нова къща, – скръб няма. към беседата >>
- Но утре някой ти запали къщата, дойде ти скръб.
Туй, което той е направил, добро ли е и в какво седи доброто? Сега поне ние трябва философски, разумно да разпределим. Има радост физическа, има радост духовна; има скръб физическа, има скръб духовна. Стимулите, причините не са едни и същи. Подаряват ти една къща, ти се радваш, скачаш, имаш един физически стимул, гледаш къщата. Но утре някой ти запали къщата, дойде ти скръб. Ти казваш: „Голяма е скръбта ми! “ Скръбта ти не е много голяма: щом ти направят нова къща, – скръб няма. Обаче има радост, която е причинена от съвсем друг стимул. Затварят те в затвора, скърбиш, пущат те вън, радваш се. Но допуснете сега следното: човек иска да бъде в полза на своите ближни, но един ден хващат го, обвиняват го, турят го в затвора, обаче той се радва, вижда условия, че може да работи за Бога, да проповядва в затвора – той изгубва честта си, но той се радва – и може в 2–3 години да реформира целия затвор. към беседата >>
- Ти казваш: „Голяма е скръбта ми!
Сега поне ние трябва философски, разумно да разпределим. Има радост физическа, има радост духовна; има скръб физическа, има скръб духовна. Стимулите, причините не са едни и същи. Подаряват ти една къща, ти се радваш, скачаш, имаш един физически стимул, гледаш къщата. Но утре някой ти запали къщата, дойде ти скръб. Ти казваш: „Голяма е скръбта ми! “ Скръбта ти не е много голяма: щом ти направят нова къща, – скръб няма. Обаче има радост, която е причинена от съвсем друг стимул. Затварят те в затвора, скърбиш, пущат те вън, радваш се. Но допуснете сега следното: човек иска да бъде в полза на своите ближни, но един ден хващат го, обвиняват го, турят го в затвора, обаче той се радва, вижда условия, че може да работи за Бога, да проповядва в затвора – той изгубва честта си, но той се радва – и може в 2–3 години да реформира целия затвор. Пускат го от затвора, той върви и скърби. към беседата >>
- “ Скръбта ти не е много голяма: щом ти направят нова къща, – скръб няма.
Има радост физическа, има радост духовна; има скръб физическа, има скръб духовна. Стимулите, причините не са едни и същи. Подаряват ти една къща, ти се радваш, скачаш, имаш един физически стимул, гледаш къщата. Но утре някой ти запали къщата, дойде ти скръб. Ти казваш: „Голяма е скръбта ми! “ Скръбта ти не е много голяма: щом ти направят нова къща, – скръб няма. Обаче има радост, която е причинена от съвсем друг стимул. Затварят те в затвора, скърбиш, пущат те вън, радваш се. Но допуснете сега следното: човек иска да бъде в полза на своите ближни, но един ден хващат го, обвиняват го, турят го в затвора, обаче той се радва, вижда условия, че може да работи за Бога, да проповядва в затвора – той изгубва честта си, но той се радва – и може в 2–3 години да реформира целия затвор. Пускат го от затвора, той върви и скърби. Как ще си обясните тия противоположности! към беседата >>
- Но измервам градусите и намирам, че това даже не е скръб.
Казвам: Това е огънят, на който едва олово може да се стопи. Голям е огънят, който има 10,000, 15,000 до 20,000 градуса. Това разбирам огън. И каквото туриш върху него, всичко се топи. После ние казваме: „Нашите скърби са много големи“. Но измервам градусите и намирам, че това даже не е скръб. И някой му влезе едно малко трънче, „болка имал“, но гледам, извадиш малкото трънче, минава болката. А на другиго влязло едно голямо желязо в крака, той даже не чувства голяма болка. към беседата >>
101. Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили, МОК , Чамкория, 5.7.1922г.,
- Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно, защо е дошло при вас, колко време ще трае и т. н. (втори вариант)
И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно, защо е дошло при вас, колко време ще трае и т. н. Като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие. Това състояние е чуждо. Хората много лесно се подават на чужди мисли, възприемат чужди състояния и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора въз приемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои. След като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние. към втори вариант >>
- Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията. (втори вариант)
Ако правите обратното движение, т. е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния свят, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на духа, едно низходящо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите от много отрицателни състояния. За да правите това упражнение по-сполучливо, можете да се занимавате с ботаника, зоология, антропология, а най-после да четете някои Божествени книги. Човек всеки ден слиза в по-низките светове и пак се качва нагоре. Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията. По този начин той помага на тях, а те на него. Когато изпитва неразположение, гняв и ред още отрицателни чувства, човек се свързва с животните, на които, по този начин помага. Щом дойде до разумното, до приятното, той вече е влязъл в човешкия свят. Най-после, човек минава към възвишеното, благородното, т. е. той влиза в Божествения свят, в който цари абсолютна хармония. към втори вариант >>
- Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно: защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н.; като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие, това състояние ви е чуждо. (втори вариант)
И тъй, всеки трябва да работи върху себе си съзнателно, да отделя своите състояния едно от друго и да ги изучава. Дойде ли ви някакво скръбно състояние и не искате да живеете, отделете това състояние от съзнанието си и го разгледайте обективно: защо е дошло при вас, колко време ще трае и т.н.; като го отделите от себе си, ще видите, че това не сте вие, това състояние ви е чуждо. Хората много лесно се поддават на чужди мисли, възприемат чужди състояния и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора възприемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои; след като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние. Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек, който в миналото си е бил в някаква школа, чрез внушение е възприел от учителя си известна мисъл, добра или лоша, и едва сега я реализира; при такива случаи този човек сам се чуди как е станало, че се е изменил толкова много. Срещате един добър, честен човек, познавате го добре, разчитате на него, но изведнъж той се променя, започва да обира хората, да ги изнудва - чудите се какво е станало с този човек, че се е изменил толкова много; след две-три години го срещате, живее пак честен, почтен живот - изменил се е, върнал се е в първото си състояние. към втори вариант >>
- Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията - по този начин той помага на тях, а те - на него; когато изпитва неразположение, гняв и ред още отрицателни чувства, човек се свързва с животните, на които по този начин помага; щом дойде до разумното, до приятното, той вече е влязъл в човешкия свят; най-после човек минава към възвишеното, благородното, т.е. (втори вариант)
Ако правите обратното движение, т.е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния свят, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на Духа, едно низходящо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите от много отрицателни състояния. За да правите това упражнение по-сполучливо, можете да се занимавате с ботаника, зоология, антропология, а най-после да четете някои Божествени книги. Човек всеки ден слиза в по-ниските светове и пак се качва нагоре. Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията - по този начин той помага на тях, а те - на него; когато изпитва неразположение, гняв и ред още отрицателни чувства, човек се свързва с животните, на които по този начин помага; щом дойде до разумното, до приятното, той вече е влязъл в човешкия свят; най-после човек минава към възвишеното, благородното, т.е. той влиза в Божествения свят, в който цари абсолютна хармония. към втори вариант >>
- Скръбен си, обхване те мрачно състояние, не ти се иска да живееш, искаш да се самоубиеш, отдели това състояние и го разгледай, защо туй състояние на съзнанието не иска да живее.
Ще превърнете страха в съвест! Тогава ще се породи разум, разсъждение. Там се говори вече за право. Разбира се, сега тия разсъждения няма да бъдат еднакво полезни за всинца ви. Но все-таки полезно е всеки един от вас да се стреми да отдели две или три свои състояния, да ги разгледа тихо и спокойно. Скръбен си, обхване те мрачно състояние, не ти се иска да живееш, искаш да се самоубиеш, отдели това състояние и го разгледай, защо туй състояние на съзнанието не иска да живее. Отдели го. Ти не си това. То е едно състояние. Че е състояние се познава по това: да кажем може да си хипнотизиран, този, който те е хипнотизирал, може да ти е внушил мисълта да се самоубиеш. Хипнотизират някого в спящо състояние, внушават му след шест месеца в еди кой час да стане и иде при приятеля си. към беседата >>
- Всяка скръб и страдание, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията, те ни помагат и ние им помагаме.
По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички може да преодолеете. Но старайте се някои от тях да отделите от вашето съзнание, да отделите причините от последствията. В туй отношение някои от вас може да си спомогнете. Четете ботаника, зоология, някое съчинение по антропология, четете тогава съчинение върху Божествения свят. Защото непременно ние трябва да слизаме всеки ден към растенията. Всяка скръб и страдание, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията, те ни помагат и ние им помагаме. Всяко неразположение и гняв са свързани с животинското царство. И там, значи, можем да сме полезни. Разумният и приятният живот започват с човека. Минаваме към човеците, докато дойдем до приятното. В чисто Божествения свят всяка дисхармония е изключена. към беседата >>
102. Простите и сложни движение в природата, ООК , Чамкория, 13.7.1922г.,
- Представете си, че имате голяма скръб, голяма мъчнотия, в която се излага вашето име и материалното ви положение. (втори вариант)
Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия. Представете си, че имате голяма скръб, голяма мъчнотия, в която се излага вашето име и материалното ви положение. Какво трябва да направите, за да излезете от мъчнотията си? Откажете се от парите, които имате да взимате, пожертвайте нещо от себе си и скръбта ви веднага ще се смени с радост. При това положение вие няма да очаквате на парите, които имате да взимате, но ще се заемете сам да изправите обърканите си сметки. Вътрешният мир на човека струва повече от всякакви материални блага. Някой съжалява, че не заема високо обществено положение, за да може да живее добре. към втори вариант >>
- Откажете се от парите, които имате да взимате, пожертвайте нещо от себе си и скръбта ви веднага ще се смени с радост. (втори вариант)
Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия. Представете си, че имате голяма скръб, голяма мъчнотия, в която се излага вашето име и материалното ви положение. Какво трябва да направите, за да излезете от мъчнотията си? Откажете се от парите, които имате да взимате, пожертвайте нещо от себе си и скръбта ви веднага ще се смени с радост. При това положение вие няма да очаквате на парите, които имате да взимате, но ще се заемете сам да изправите обърканите си сметки. Вътрешният мир на човека струва повече от всякакви материални блага. Някой съжалява, че не заема високо обществено положение, за да може да живее добре. Пожертвай тази идея, примири се с положението, в което се намираш, и си кажи: „Не е нужно да бъда виден човек. И като обикновен човек, аз пак мога да живея добре“. към втори вариант >>
- Когато извършиш хармонично ония действия, които великият закон изисква, ти усещаш радост, а щом извършиш противоположното, усещаш скръб.
Злото в света е една възможност, която съществува в Битието. Неразположението на духа, неразположението на чувствата, това са все възможности. Когато извършиш хармонично ония действия, които великият закон изисква, ти усещаш радост, а щом извършиш противоположното, усещаш скръб. Значи скръбта е признак на оране, а радостта е признак на жетва. Когато орат, земята скърби, а когато женат, житото се радва, че е минало през процеса на скръбта, на страданието, освобождава се, радва се. към беседата >>
- Значи скръбта е признак на оране, а радостта е признак на жетва.
Злото в света е една възможност, която съществува в Битието. Неразположението на духа, неразположението на чувствата, това са все възможности. Когато извършиш хармонично ония действия, които великият закон изисква, ти усещаш радост, а щом извършиш противоположното, усещаш скръб. Значи скръбта е признак на оране, а радостта е признак на жетва. Когато орат, земята скърби, а когато женат, житото се радва, че е минало през процеса на скръбта, на страданието, освобождава се, радва се. към беседата >>
- Когато орат, земята скърби, а когато женат, житото се радва, че е минало през процеса на скръбта, на страданието, освобождава се, радва се.
Злото в света е една възможност, която съществува в Битието. Неразположението на духа, неразположението на чувствата, това са все възможности. Когато извършиш хармонично ония действия, които великият закон изисква, ти усещаш радост, а щом извършиш противоположното, усещаш скръб. Значи скръбта е признак на оране, а радостта е признак на жетва. Когато орат, земята скърби, а когато женат, житото се радва, че е минало през процеса на скръбта, на страданието, освобождава се, радва се. към беседата >>
104. Деятелност на сърцето, МОК , София, 2.8.1922г.,
- Например бройте колко пъти бие сърцето ви, когато сте в добро разположение на духа; после бройте колко пъти бие сърцето ви при голяма радост и при голяма скръб, интересно е да видите как пулсът варира при различните състояния, които минавате - по този начин ще извадите ред математически данни, с които ще можете да работите. (втори вариант)
Когато развивате темата за окото, мислете добре върху благата, които придобивате чрез него; мислете върху благата, които придобивате чрез сърцето. Правете научни наблюдения върху себе си, за да различавате състоянията, които преживявате, а също така и отраженията на тия състояния върху вас. Например бройте колко пъти бие сърцето ви, когато сте в добро разположение на духа; после бройте колко пъти бие сърцето ви при голяма радост и при голяма скръб, интересно е да видите как пулсът варира при различните състояния, които минавате - по този начин ще извадите ред математически данни, с които ще можете да работите. После следете ритъма на сърцето си - дали е равномерен, или не, дали е дълъг, или къс; по ритъма на сърцето ще определяте състоянията си. Само така вие ще се доберете до конкретни данни, които ще можете да приложите в живота си, иначе само ще събирате богатства, ще ги слагате в банки, ще ги броите, без да знаете как се придобиват тези богатства. Не станете ли банкери, ще копаете, ще орете, ще сеете на нивата, за да научите как се събира богатството. Който не е събирал това богатство с труд, с усилия, той може само да се хвали с него, че има на разположение еди-колко си хиляди лева, но това богатство е опасно. към втори вариант >>
- После когато се рязко изменяват състоянията ви, имате едно състояние на голяма радост или едно състояние на голяма скръб, пребройте каква е разликата на ударите, колко пъти бие сърцето ви.
Аз в една от беседите си бях казал да правите опити, но сега поне класът може да направи. Правили ли сте наблюдения върху биенето на сърцето си? Запример определете при нормалното си състояние, когато сте в най-доброто си разположение, колко пъти бие сърцето ви, колко удари прави в минута. После когато се рязко изменяват състоянията ви, имате едно състояние на голяма радост или едно състояние на голяма скръб, пребройте каква е разликата на ударите, колко пъти бие сърцето ви. Ще имате математически данни, за да работите. После, забележете дали ритъмът на сърцето ви е равномерен или кратък. Някой път сърцето ви бие на дълъг ритъм, но има бърз и кратък ритъм. Правете наблюдения, ще се научите да наблюдавате. Тъй умът ви ще има една конкретна опора, защото както във всяко схоластическо учение, вие ще станете като банки, които като вземат парите, не знаят как се добиват, а само боравят с хиляди. към беседата >>
106. Истината, СБ , В.Търново, 21.8.1922г.,
- У вас има едно тънко чувство и ако развиете туй тънко чувство, когато извършите една постъпка, която не е права, то всякога ще почувствате една малка тъга, една вътрешна скръб.
Ще кажеш същинската Истина. Не давай такива извинения, които не са били причини за спирането на туй упражнение. И тъй, сега разбрахте първото правило: равнодействащата сила в света, това е Истината. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, няма да говори от нахалство, но ще говори Истината заради самата Истина. У нас има един велик закон, който ни заставя да говорим всякога Истината. У вас има едно тънко чувство и ако развиете туй тънко чувство, когато извършите една постъпка, която не е права, то всякога ще почувствате една малка тъга, една вътрешна скръб. Ще кажете: „Туй, което сторих, не е право.“ Дойде някой човек, бутне ме и аз го бутна. „Защо се буташ до мен? “ Причината, за да му отвърна, не е в това, че той е дошъл до мен и ме е бутнал. Казвам: „Защо се допря до мен? Не трябва да ме притесняваш.“ Причината не е в това, че се е допрял до мен, че ме е бутнал, не е и в притеснението. към беседата >>
107. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Има скърби, които не могат да се изкажат с въздишка - толкова дълбоки са тези чувства, че само душата, която ги преживява, знае какво е скръб. (втори вариант)
Вашите сърца в бъдеще трябва да станат толкова деликатни, че да схващате всички оттенъци. Има духовни скърби, които се крият в душата. Знаете ли колко големи и дълбоки са те! Има скърби, които не могат да се изкажат с въздишка - толкова дълбоки са тези чувства, че само душата, която ги преживява, знае какво е скръб. Който премине през дълбоката и голяма скръб в Природата, дрехите му избеляват и той става бял. Но не мислете, че белотата съдържа всичко в себе си; тя трябва да се превърне в Светлина, отново трябва да премине през Живота и в Божествения свят да даде плодове, които да повдигнат Живота и по този начин да се реализират. Следователно, този бял цвят трябва да се превърне в Светлина, последната трябва да се превърне в движение, да влезе ,в съзнателния Живот и от него да узреят новите плодове върху дървото на Живота. И когато хапнем от тях, когато душата ни почувства присъствието на Бога във всичката Му пълнота, когато вкусим от великата красота в Словото на Великия Учител на света, тогава ще разберем дълбокия смисъл на това Слово. към втори вариант >>
- Който премине през дълбоката и голяма скръб в Природата, дрехите му избеляват и той става бял. (втори вариант)
Вашите сърца в бъдеще трябва да станат толкова деликатни, че да схващате всички оттенъци. Има духовни скърби, които се крият в душата. Знаете ли колко големи и дълбоки са те! Има скърби, които не могат да се изкажат с въздишка - толкова дълбоки са тези чувства, че само душата, която ги преживява, знае какво е скръб. Който премине през дълбоката и голяма скръб в Природата, дрехите му избеляват и той става бял. Но не мислете, че белотата съдържа всичко в себе си; тя трябва да се превърне в Светлина, отново трябва да премине през Живота и в Божествения свят да даде плодове, които да повдигнат Живота и по този начин да се реализират. Следователно, този бял цвят трябва да се превърне в Светлина, последната трябва да се превърне в движение, да влезе ,в съзнателния Живот и от него да узреят новите плодове върху дървото на Живота. И когато хапнем от тях, когато душата ни почувства присъствието на Бога във всичката Му пълнота, когато вкусим от великата красота в Словото на Великия Учител на света, тогава ще разберем дълбокия смисъл на това Слово. към втори вариант >>
- Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скръб.
Значи, за незнайното може да се пее, но за знайното - не може. Вие трябва да обработите сърцата си, да станат отзивчиви и към най-фините и нежни чувства. Има духовни чувства, които се крият дълбоко в човешката душа. Те нямат външен израз, не се чуват никакви въздишки. Те не се изразяват с „ах и ох". Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скръб. Дълбоките духовни скърби се схващат само чрез душата. Само душата познава тази скръб. На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели, и той сам става чист и бял. Обаче, белината не е всичко. Тя трябва да се превърне на светлина. към беседата >>
- Само душата познава тази скръб.
Има духовни чувства, които се крият дълбоко в човешката душа. Те нямат външен израз, не се чуват никакви въздишки. Те не се изразяват с „ах и ох". Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скръб. Дълбоките духовни скърби се схващат само чрез душата. Само душата познава тази скръб. На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели, и той сам става чист и бял. Обаче, белината не е всичко. Тя трябва да се превърне на светлина. Светлината пък трябва да мине през живота, да принесе своите плодове в Божествения свят. Значи, белината трябва да се превърне на светлина, а светлината – в движение, да излезе в съзнателния живот, дето да принесе своите плодове. към беседата >>
- На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели, и той сам става чист и бял.
Те нямат външен израз, не се чуват никакви въздишки. Те не се изразяват с „ах и ох". Чуете ли някъде въздишки, ах и ох, ще знаете, че това не е много дълбока скръб. Дълбоките духовни скърби се схващат само чрез душата. Само душата познава тази скръб. На онзи, който е минал през такава скръб, дрехите стават бели, и той сам става чист и бял. Обаче, белината не е всичко. Тя трябва да се превърне на светлина. Светлината пък трябва да мине през живота, да принесе своите плодове в Божествения свят. Значи, белината трябва да се превърне на светлина, а светлината – в движение, да излезе в съзнателния живот, дето да принесе своите плодове. – Де зреят тези плодове? към беседата >>
109. Празникът на труда, СБ , ИБ , В.Търново, 22.9.1922г.,
- Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото.
Сега, ще бъдете бодри и свежи! Когато излезете навън, няма защо да умувате много – ученикът трябва да е добре облече, изчистен, да започва работата си с пеене, а когато си поплаче малко, да казва, че полива градината си, за да се изчисти. Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта! “ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си! към беседата >>
- Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта!
Когато излезете навън, няма защо да умувате много – ученикът трябва да е добре облече, изчистен, да започва работата си с пеене, а когато си поплаче малко, да казва, че полива градината си, за да се изчисти. Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта! “ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си! “ И тя ще призове сестра си – Любовта. А когато дойде Любовта във вас, ви казва: „Аз имам една сестра – скръбта; тя е много добра, тя облагородява, и където влезе, хората се смекчават“. Злото е закон. към беседата >>
- “ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето.
Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта! “ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си! “ И тя ще призове сестра си – Любовта. А когато дойде Любовта във вас, ви казва: „Аз имам една сестра – скръбта; тя е много добра, тя облагородява, и където влезе, хората се смекчават“. Злото е закон. към беседата >>
- Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си!
Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта! “ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си! “ И тя ще призове сестра си – Любовта. А когато дойде Любовта във вас, ви казва: „Аз имам една сестра – скръбта; тя е много добра, тя облагородява, и където влезе, хората се смекчават“. Злото е закон. към беседата >>
- А когато дойде Любовта във вас, ви казва: „Аз имам една сестра – скръбта; тя е много добра, тя облагородява, и където влезе, хората се смекчават“.
За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта! “ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си! “ И тя ще призове сестра си – Любовта. А когато дойде Любовта във вас, ви казва: „Аз имам една сестра – скръбта; тя е много добра, тя облагородява, и където влезе, хората се смекчават“. Злото е закон. към беседата >>
110. Допирните точки в природата, МОК , София, 4.10.1922г.,
- Следователно, когато някой пукне главата ви и с това ви причини скръб, знайте, че разумните същества са сторили това чрез детето, с което искат да ви кажат, че не сте дошли да благувате на този свят.
Следователно, когато някой пукне главата ви и с това ви причини скръб, знайте, че разумните същества са сторили това чрез детето, с което искат да ви кажат, че не сте дошли да благувате на този свят. Той не е свят на блаженство. Затова, докато сте на земята, не трябва да се захласвате. Щом отидете на небето, можете да се захласвате, да пеете и да скачате, колкото искате. Освен приливи на злото, в природата съществуват и приливи на доброто. Седите пак на кана¬рата, но сега отчаян, обезсърчен — готвите се да се самоубиете. към беседата >>
- Следователно страданието, скръбта показват, че си изгубил любовта си, че свещта ти е изгаснала и предметът, т.е.
Той страда, само когато изгуби любовта. Това е друг въпрос. Докато любовта е в човека и го осветява, той е радостен и весел. Щом любовта го напусне, той започва да страда. Защо? Няма кой да го осветява. Следователно страданието, скръбта показват, че си изгубил любовта си, че свещта ти е изгаснала и предметът, т.е. обектът на твоята любов се е отдалечил от тебе. Това е малко противоречиво на вашите възгледи за любовта, но ще го приемете като ново положение. В бъдеще, когато пишете нови литературни произведения, ще си служите с нов език. Сега пишете: „Този човек плаче за изгубената си любов". Тогава ще пишете: „Този човек плаче за изгасналата си свещ". към беседата >>
111. Влияние на музиката, пеенето и движенията, ООК , София, 15.10.1922г.,
- Светската музика всякога е незавършена – в нея има един момент на радост, вторият на скръб; един на разрушение, вторият на съграждане, и в края на краищата тя ви оставя само съграждане и разваляне, няма нищо определено.
Имайте предвид, че окултната музика много мъчно се поддава на изучаване. Изисква се остър слух, съсредоточено внимание; после, човек трябва да се освободи от всички традиции. Сегашната музика, това е предговор на окултната музика. Тъй, както се е развила технически обикновената музика, тя е приготвителна стъпка към окултната музика. Във всичката светска музика има два момента. Светската музика всякога е незавършена – в нея има един момент на радост, вторият на скръб; един на разрушение, вторият на съграждане, и в края на краищата тя ви оставя само съграждане и разваляне, няма нищо определено. Може да направите един опит. След като сте били някоя вечер на някой концерт или хор, като се върнете, ще усетите една тъга. Направете опит! Туй показва, че в тази музика има нещо незавършено. А такова състояние не трябва да дохожда. към беседата >>
- Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа.
Той има едно настроение, обратно на първото, но пасивно. Като се наяде човек хубаво, нему се доспива. Казва: „Човек да си поспи малко“. Тия две състояния не съответстват на музиката. Музиката върви по средата. Музиката не е нито в скръбта, нито в радостта, тя уравновесява силите, които създават тия състояния в човешката душа. И единственото изкуство, което гради във всяко едно отношение, то е музиката. Без музика вие нищо не можете да извършите. Най-първо, трябва да имате едно приятно настроение. А за да имате туй приятно настроение, трябва да имате музика в душата си. Туй музикално настроение трябва да го държите. към беседата >>
- Казват, че животът носи радост, скръб и движение.
Какви качества приписват днес на живота? Казват, че животът носи радост, скръб и движение. Други поддържат, че животът е състояние на душата, в което тя се самосъзнава, т. е. съзнава, че живее, че се намира в хармония със себе си, с великите закони на природата. Да бъдете в хармония със себе си, това значи всичко във вас да бъде в пълен ред и порядък. Представете си, че имате хубава, добре наредена градина, всичките й пътеки постлани с пясък и вие се разхождате из пътеките й доволен, щастлив. По невниимание обаче, каквото сте носили, забравяте на пътеките — тук някое гърне, там някое столче, другаде разхвърляни камъни. към беседата >>
115. Музика и пеене,средство за постигане на Божественото, ООК , София, 12.11.1922г.,
- А скръбните състояния, те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията.
Здравият човек всякога е весел. Едно от положенията: всякога трябва да бъдем весели! Туй е здравото състояние. Забележете, като четем Библията, виждаме, че навсякъде хората са били весели, радостни. Животът е хубав, когато е весел. А скръбните състояния, те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме. към беседата >>
- Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме.
Туй е здравото състояние. Забележете, като четем Библията, виждаме, че навсякъде хората са били весели, радостни. Животът е хубав, когато е весел. А скръбните състояния, те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява в радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме. към беседата >>
- Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина.
Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. към беседата >>
- Дойде ли светлината, скръбта изчезва.
Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. към беседата >>
- Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия.
Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. към беседата >>
- „Скръбта си ти кажи“ – думи силни.
Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широк замах има в него. То има две октави, от тях може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е в Природата, окултно е дадено. към беседата >>
- Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време.
Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. към беседата >>
- Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш.
Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. към беседата >>
- Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“.
И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. към беседата >>
- После „Скръбта си ти кажи“.
Ще я пееш, ще я изменяш, докато добиеш в себе си известно настроение. Тогава ние ще правим разни упражнения. Сутрин като станете, да кажем, фамилия сте, съберете се деца, баща и майка, започнете окултните си упражнения. Започнете „Сила жива, кажи ми де вода извира, извира, извира“, всичките ще пеят. После ще дойдат другите окултни упражнения – децата, всички в къщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. После „Скръбта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитават по този начин – с музика – децата, или не. Може. Дадем ли нещо окултно, ще има резултат. Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. към беседата >>
- В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума!
Най-после, на какво базирате живота си? Че Бог е Любов. И тази Любов е всепроникваща. Тя е вътре в нас и прониква не в туй ни тяло, а вътре в нашето съзнание, в нашата душа. Прониква навсякъде, постоянно прониква. В най-голямата скръб вярвайте в Любовта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичките външни предмети, външни условия искат да те държат в затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вътре! Те като заспят, ти през тази вратичка на задния вход излез навън. Туй е картина. Няма какво да ни плаши сегашният свят, сегашният живот. към беседата >>
118. Окултна музика, ООК , София, 3.12.1922г.,
- В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас.
Музиката е потребна като едно средство за лекуване. В сегашния живот големите тревоги и тия бързи промени, които минавате като ученици – от едно радостно настроение в едно скръбно, оставят известни утайки от отрови у вас. Затова музиката се употребява като средство против тия отрови. Има известни чувства, които, след като ги минете, ако не знаете как да ги лекувате, ще отровят целия ви организъм, ще повлияят на вашия черен дроб, на вашата жлъчка. Затуй е потребно ученикът да знае как да пее. В такъв момент, в такова състояние ще туриш волята си, ще пееш. "Ама не ми се пее." Ще пееш, защото ако не пееш, ти си турил отровата в себе си, а трябва да излезе тази отрова. към беседата >>
119. Ще ви научи, НБ , София, 10.12.1922г.,
- Ти имаш скръб, всеки те подритва и се нуждаеш, от една малка подкрепа.
Казвам на младите: Малкото, нищожното в света, в него е скрито великото, благородното. Ако търсиш великото, ще го намериш в малкото. Следователно, Бога ще намерите и в най-малките прояви на живота. Величието на Бога не е в това, че Той създава слънца и вселени. Това Той може да направи в един момент. Ти имаш скръб, всеки те подритва и се нуждаеш, от една малка подкрепа. Кой как мине край тебе, казва: От този човек нищо няма да излезе. Обаче, Бог, Творецът на вселената, спира работата си и незабелязано слиза до тебе и ти нашепва: Не бой се, не се обезсърчавай! Аз ще ти помогна, ще уредя твоите работи още днес. Ти се зарадваш. – Какво става с този човек? към беседата >>
120. Закон за съотношения, МОК , София, 13.12.1922г.,
- В това отношение съществува един закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен, след всяка радост иде скръб.
И в двата случая има препятствия, само че тия, които заставят човека да се качва нагоре, са корубести, изпъкнали; тия пък, които го заставят да слиза надолу, са вдлъбнати. Препятствията ще заставят човека да намери извора. – "Ами ако кривна наляво или надясно? " – Никакво изкривяване не може да стане. Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен, след всяка радост иде скръб. Скръбта и Радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. Могат ли скръбта и Радостта да се предизвикат от една и съща причина или да се произведат от едно лице? Радостта е планински връх, а скръбта – долина. Затова се казва, че който страда, той слиза в долината. Като слезе в долината, човек започва да оре, да копае, да сее, вследствие на което ръцете му се покриват с пришки. към беседата >>
- Скръбта и Радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине.
Препятствията ще заставят човека да намери извора. – "Ами ако кривна наляво или надясно? " – Никакво изкривяване не може да стане. Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен, след всяка радост иде скръб. Скръбта и Радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. Могат ли скръбта и Радостта да се предизвикат от една и съща причина или да се произведат от едно лице? Радостта е планински връх, а скръбта – долина. Затова се казва, че който страда, той слиза в долината. Като слезе в долината, човек започва да оре, да копае, да сее, вследствие на което ръцете му се покриват с пришки. Каквато е разликата между планинския връх и долината, такава е разликата между Радостта и скръбта. към беседата >>
- Могат ли скръбта и Радостта да се предизвикат от една и съща причина или да се произведат от едно лице?
– "Ами ако кривна наляво или надясно? " – Никакво изкривяване не може да стане. Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен, след всяка радост иде скръб. Скръбта и Радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. Могат ли скръбта и Радостта да се предизвикат от една и съща причина или да се произведат от едно лице? Радостта е планински връх, а скръбта – долина. Затова се казва, че който страда, той слиза в долината. Като слезе в долината, човек започва да оре, да копае, да сее, вследствие на което ръцете му се покриват с пришки. Каквато е разликата между планинския връх и долината, такава е разликата между Радостта и скръбта. Планинският въздух е рядък, чист и студен; въздухът в долината е гъст, нечист и топъл. към беседата >>
- Радостта е планински връх, а скръбта – долина.
" – Никакво изкривяване не може да стане. Едно е възможно: или нагоре да се качвате, или надолу да слизате. В това отношение съществува един закон в Природата, а именно: след всеки щастлив случай иде един нещастен, след всяка радост иде скръб. Скръбта и Радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. Могат ли скръбта и Радостта да се предизвикат от една и съща причина или да се произведат от едно лице? Радостта е планински връх, а скръбта – долина. Затова се казва, че който страда, той слиза в долината. Като слезе в долината, човек започва да оре, да копае, да сее, вследствие на което ръцете му се покриват с пришки. Каквато е разликата между планинския връх и долината, такава е разликата между Радостта и скръбта. Планинският въздух е рядък, чист и студен; въздухът в долината е гъст, нечист и топъл. Растителността в долината е по-буйна, по-изобилна, а на върха – по-слаба, по-оскъдна. към беседата >>
- Каквато е разликата между планинския връх и долината, такава е разликата между Радостта и скръбта.
Скръбта и Радостта са две различни състояния, през които човешката душа неизбежно трябва да мине. Могат ли скръбта и Радостта да се предизвикат от една и съща причина или да се произведат от едно лице? Радостта е планински връх, а скръбта – долина. Затова се казва, че който страда, той слиза в долината. Като слезе в долината, човек започва да оре, да копае, да сее, вследствие на което ръцете му се покриват с пришки. Каквато е разликата между планинския връх и долината, такава е разликата между Радостта и скръбта. Планинският въздух е рядък, чист и студен; въздухът в долината е гъст, нечист и топъл. Растителността в долината е по-буйна, по-изобилна, а на върха – по-слаба, по-оскъдна. Може ли човек да бъде постоянно радостен? Не може. Ако разглеждате нотите, ще видите, че има цели, половини, четвъртини, осмини и т.н. към беседата >>
- Някоя радост или скръб трае само един момент, равен на траенето на 1/64, 1/32, 1/16, 1/8 нота.
Не може. Ако разглеждате нотите, ще видите, че има цели, половини, четвъртини, осмини и т.н. Всяка от тях трае строго определено време. Между всяка нота и времето има известно съотношение. Въз основа на този закон радостите и скърбите имат определено време на траене. Някоя радост или скръб трае само един момент, равен на траенето на 1/64, 1/32, 1/16, 1/8 нота. Някога трайността им е по-голяма, равна на четвъртина, половина или цяла нота. Някои радости и скърби имат ехо, вследствие на което те траят повече от определеното за тях време и казваме, че са продължителни. Радостите и скърбите в Живота са моментни само, а когато ние казваме, че продължават много, това се дължи на тяхното ехо. Например, някой ви удари; болката, която усещате, е резултат на първия удар. Ако болката още продължава, тя е рефлексия на първия удар. към беседата >>
- Когато сме скръбни или когато нарушим равновесието в Природата, от Ангелския свят ни дохожда помощ, докато се възстанови това равновесие.
Затова от вас се иска да бъдете внимателни, да бъдете всякога готови, да сте на щрек. И тогава, ако сте били внимателни, ще слезете от върха бавно, спокойно; иначе рискувате да паднете. След всяко лошо чувство или след всяка лоша мисъл вие ще проявите някаква силна, възвишена мисъл или благородно чувство. По този начин Природата внася равновесие във всички прояви на Живота. Причината за тези резки промени се дължи на факта, че ние сме свързани със светове, по-високи и по-низки от нашия, които ни въздействат по един или по друг начин. Когато сме скръбни или когато нарушим равновесието в Природата, от Ангелския свят ни дохожда помощ, докато се възстанови това равновесие. Като се повдигне разположението ни, от низшия свят идат същества да ни ограбят и ние изгубваме придобитото. Следователно при всяко нарушаване на Божествения ред и порядък от ваша страна идат Разумни същества да възстановят това равновесие. Дали сте достойни за тази помощ или не, те не държат сметка. Целта е да се тури ред в Природата, да се възстанови първото ѝ положение. към беседата >>
- От скръб и страдание за жена си у него настанал голям обрат, той станал силно религиозен, забравил социалистическите си идеи.
" – "Запиши това, което ти казвам, и ще провериш дали говоря истината." Две години след това той се ожени, роди му се момиченце. С жена си живееше добре, обичаше я. Една вечер отишъл на събрание и се позабавил малко повече от обикновеното време. Жена му била в къщи, работела нещо; като ѝ се доспало, тя си легнала и оставила лампата да гори. Случайно някак лампата се обърнала, газта се разляла върху леглото ѝ и тя изгоряла. От скръб и страдание за жена си у него настанал голям обрат, той станал силно религиозен, забравил социалистическите си идеи. Скоро след това го изключиха от социалистическия кръжок. Като ме срещна един ден във Варна, той ми каза: "Представи си, каквото ми предсказа, това се сбъдна! От моите първи убеждения нищо не остана." Казвам: като знаете закона на съотношенията, всички трябва да бъдете внимателни, да не нарушавате великите закони, защото ще попаднете под други закони, които няма да ви щадят. И в Писанието е казано: "Който стои високо, той трябва да знае, че ще падне. Който падне, той трябва да знае, че ще стане." към беседата >>
121. Музиката – средство за концентриране, ООК , София, 17.12.1922г.,
- Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи, този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност, за вас е Той.
Ще си служите с едно упражнение, с второ, трето, четвърто... Едно ще употребите, не може да ви въздейства, второ, трето, четвърто, пето, шесто, ще ги изкарате всичките и ще видите в дадения случай кое от тия упражнения ще ви улегне и ще може да ви помогне. Но когато пеете, ще започнете тихо. (Учителят пее и свири „Бог е Любов“ съвсем тихо.) Какво по-хубаво от това, „Дух на пълен мир и радост за всяка душа, за всяка душа? “ Този мир, тази радост, която търсите за вас, това е. Трябва да схванете това, няма никакво изключение. Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи, този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност, за вас е Той. За вас е тази радост. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи и вие сте хармонизиран. Вие ще може да говорите с ангелите, ще ги разбирате, ще бъдете радостни като тях, всякога ще бъдете радостни, те не знаят какво е скръб. И когато някой ангел иска да знае какво е скръб, те го пращат между хората. И като се върнат горе, казват: „Елате, в замяна на това ние ще ви въздадем, да разбирате какво нещо е радост“. към беседата >>
- Вие ще може да говорите с ангелите, ще ги разбирате, ще бъдете радостни като тях, всякога ще бъдете радостни, те не знаят какво е скръб.
“ Този мир, тази радост, която търсите за вас, това е. Трябва да схванете това, няма никакво изключение. Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи, този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност, за вас е Той. За вас е тази радост. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи и вие сте хармонизиран. Вие ще може да говорите с ангелите, ще ги разбирате, ще бъдете радостни като тях, всякога ще бъдете радостни, те не знаят какво е скръб. И когато някой ангел иска да знае какво е скръб, те го пращат между хората. И като се върнат горе, казват: „Елате, в замяна на това ние ще ви въздадем, да разбирате какво нещо е радост“. Това е първата част на упражнението, а втората част е по-мъчна. (Учителят пее и свири към беседата >>
- И когато някой ангел иска да знае какво е скръб, те го пращат между хората.
Трябва да схванете това, няма никакво изключение. Вие сте скръбен, тъжен, в недоумение сте, умът ви не работи, този Дух, благият Дух, Духът на тази висша Божия интелигентност, за вас е Той. За вас е тази радост. Схванете ли това, умът ви ще проработи, сърцето ви ще проработи и вие сте хармонизиран. Вие ще може да говорите с ангелите, ще ги разбирате, ще бъдете радостни като тях, всякога ще бъдете радостни, те не знаят какво е скръб. И когато някой ангел иска да знае какво е скръб, те го пращат между хората. И като се върнат горе, казват: „Елате, в замяна на това ние ще ви въздадем, да разбирате какво нещо е радост“. Това е първата част на упражнението, а втората част е по-мъчна. (Учителят пее и свири към беседата >>
123. Окултна медицина, ООК , София, 24.12.1922г.,
- Да кажем, че ти си в най-голямата скръб на света, отщяло ти се да живееш, но като чуеш един милион ангели да пеят, ти ще забравиш всичко, ще кажеш: „Има смисъл да се живее“.
Сутрин, като станат, знаеш ли как започват в ангелския свят? И ангелите, и те някой път спят, само че техния сън не е като нашия. Но като се събудят, всички се изправят по особен начин и запяват. Всички изведнъж започват тихо. Аз съм гледал тия същества: започват една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва, и така като дойдат на върха, тук на земята изгрява слънцето и те почнат своята песен. Да кажем, че ти си в най-голямата скръб на света, отщяло ти се да живееш, но като чуеш един милион ангели да пеят, ти ще забравиш всичко, ще кажеш: „Има смисъл да се живее“. И ти ще подемеш. То е изкуство! към беседата >>
- Сега да изпеем „Сила жива“, „Скръбта си ти кажи“.
Тази музика е за мене. Аз правя едно изключение. Понеже се занимавам с едно Божествено изкуство, искам да ви дам пример, че уважавам музиката; заради самата музика го правя това. (Всички пеем „Духът Божий“.) Да изпеем сега „Мусала“! Гласът ви малко спада, но зависи от влагата. Сега да изпеем „Сила жива“, „Скръбта си ти кажи“. Да изпеем „Бог е Любов“. Аз бих препоръчал на всички сестри и братя, които имат пиана, на пиано свирете тези упражнения. Само на един глас ще ги учите, но вярно да са. Сега, като пеете, има едно малко отклонение, губите една шестнайсетина от тона. (Изпяхме няколко пъти „до“, „ми“, „сол“, „до“; „до“, „сол“, „ми“, „до“.) към беседата >>
125. Прояви на съзнанието, МОК , София, 3.1.1923г.,
- Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието; когато е мрачен, тъжен, скръбен, той се намира в низходящо състояние на съзнанието си.
И тъй, когато се говори за възходящо и низходящо състояние на съзнанието, имаме предвид добрите и лошите разположения на духа. Когато е весел, разположен, радостен, човек се намира във възходящо състояние на съзнанието; когато е мрачен, тъжен, скръбен, той се намира в низходящо състояние на съзнанието си. Какво трябва да направи човек, за да внесе равновесие в съзнанието си? Какъв е лекът в този случай? Какво трябва да направите, за да излекувате някой човек, който страда? С какво се лекува гладът? С хляб. към беседата >>
- Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб.
Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка – тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото Слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представлява Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е Слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече Светлина, повече Живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното съзнание, всичко това моментално изчезва, той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява, той намира смисъл в Живота, вижда, че има за какво да живее. Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже. към беседата >>
127. Тъмното петно в съзнанието, ООК , София, 21.1.1923г.,
- Докато тази светлина съществува, вие усещате едно приятно настроение на духа си, щом се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усещате една тъга, една скръб.
Докато тази светлина съществува, вие усещате едно приятно настроение на духа си, щом се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усещате една тъга, една скръб. Въпросът е защо тази светлина се вдига нагоре? Сега, като изучавате псалмите, Давид казва, че той наблюдава своето сърце, своето съзнание. Направете го и вие, но само онези от вас, които искат, не всички обезателно. Онези, които искат да дадат един нормален ход на своето учение, нека направят този опит, той не е задължителен. Но онези от вас, които го направят, да постъпят според закона на Мъдростта. към беседата >>
- Ако днес сте скръбни, гответе се утре да бъдете радостни.
Защо идат радостите? — За да развият ума и сърцето на човека. Радост и скръб са процеси, които вървят паралелно в живота. Който търси само радостите той не разбира живота. Радостта и скръбта се сменят непрекъснато: ако днес сте радостни, гответе се утре да бъдете скръбни. Ако днес сте скръбни, гответе се утре да бъдете радостни. Щом така разбирате живота, вие ще се домогнете до известни правила и закони, които ще донесат велико благословение за вас. Не е лесно, когато човек го боли нещо, да му се каже да търпи. Някой страда от стомах, гърчи се, а вие му казвате да търпи. Голямо усилие се изисква от него да търпи. Вместо да го съветвате да търпи, кажете му да тури ръцете си на слънчевия възел, или на мястото дето е болката и ще видите, че след известно време положението му ще се подобри. към беседата >>
- С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? към беседата >>
130. Житно зърно / Житното зърно, МОК , София, 11.4.1923г.,
- Ще кажете: „Ние ще изпратим своята помощ, ние ще споделим от твоята скръб. (втори вариант)
Вие може да си помагате, ако един от вас е обезкуражен. По-нататък ще ви дадем упражнения. Може да знаете - някой от вас, от другарите ви, минава през голям и тежък изпит, страдания има, казва: „Тази работа не може да бъде." И някой път идва му наум да се самоубие. Класът ще почувства неговата мисъл, известно неразположение. Ще кажете: „Ние ще изпратим своята помощ, ние ще споделим от твоята скръб. Какво ти липсва? " „Имам да давам петстотин лева, не ми достигат." Оттук малко, оттам - ще ви дадат помощ. Може да го направите, може. И в умствения свят, и в духовния свят всичко може да извършим. към втори вариант >>
131. Движение на разумните сили, МОК , София, 9.5.1923г.,
- На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват.
Тези идеи имат приложение само в съзнанието на човека. Например, с помощта на съзнанието си човек може да познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо? Защото приближаването на един човек към друг не е външен процес, но вътрешен. Един човек може физически да се приближава към вас, а вътрешно, духовно да се отдалечава и обратно – той може физически, външно да се отдалечава, а вътрешно да се приближава. Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. към беседата >>
- Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас.
Например, с помощта на съзнанието си човек може да познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо? Защото приближаването на един човек към друг не е външен процес, но вътрешен. Един човек може физически да се приближава към вас, а вътрешно, духовно да се отдалечава и обратно – той може физически, външно да се отдалечава, а вътрешно да се приближава. Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. към беседата >>
- Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи.
Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? – На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. към беседата >>
- Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост.
На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? – На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение. към беседата >>
- Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб.
Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? – На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение. Отде знаете, че несимпатичният човек иде да ви причини някакво зло? към беседата >>
- Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво.
Физическият живот се отличава с контрасти, т.е. с противоречия. Философите обясняват тия противоречия по един начин, религиозните ги обясняват по друг начин, а обикновените хора – хората на всекидневния живот – по трети начин. Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между радост и скръб. Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво. И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив. към беседата >>
134. Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923г.,
- Ти можеш да престъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом престъпиш закона, веднага усещаш една тъга, една скръб, че денят не е минал тъй, както си желал.
Някои ще кажат: „А, това не зависи от тия неща“. Не, туй е съществено в света. Има и други важни неща. За пример всеки ден ти е определено с кои хора ще говориш и с кои – не. Не можеш да се срещнеш с когото искаш, определено ти е с кого да се срещнеш и с кого – не. Ти можеш да престъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом престъпиш закона, веднага усещаш една тъга, една скръб, че денят не е минал тъй, както си желал. Сега вие ще кажете: „Много тънки работи са тия“. Действително много тънки са, но са много съществени работи и вие трябва да ги проучите, за да може да се ползвате. към беседата >>
135. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- Той я усещал, но по едно време започнал да усеща скръб, страдание почувствал, че бил вързан в този камък. (втори вариант)
Турила тя този пръстен със скъпоценния камък на ръката си. Той я усещал, но по едно време започнал да усеща скръб, страдание почувствал, че бил вързан в този камък. Тя носи камъка, но той не може да се изяви. Вторият, който носил ябълката, му дошло наум да влезе в семето на ябълката, че като се посади туй семе и израсне, като пипне тя това дърво, да му е приятно. Само помислил това, и веднага се хроникирало горе на небето и останал той на земята вътре в семето, хванал се. Третият, като помислил как да остане за по-дълго време при нея, рекъл: „Ще вляза в коня, та, като се качва на коня, да чувствам нейната приятност.“ към втори вариант >>
- Туй, което сега ни причинява скръб, за в бъдеще ще ни причини радост. (втори вариант)
Следователно вътре в тия радости и страдания, там се движи Божествената любов. Дето има радост и страдания, там е любовта. Дето няма радости и страдания, никаква любов няма. Следователно страданията, това е любовта в своите приготовления, тя ни приготвя нови блага. Туй, което сега ни причинява скръб, за в бъдеще ще ни причини радост. Следователно вие не знаете где е причината, где е Господ. Идете да направите някому добро, но без да знае той или който и да било друг. След като се върнете, ще усетите вътре във вас да трепне нещо живо, нещо вътре ви говори. Никой нищо не ви е платил, но Господ ви е проговорил. Той казва: „Синко, много добре си направил. към втори вариант >>
- Той усещал диханието на Елита, но почувствал скръб – вързан бил вече.
Макар че завършили своята еволюция, ангелите се почудили на тази неземна красота и интелигентност. Всеки решил да остане по-дълго време на Земята. Първият ангел си казал: „Ще вляза в скъпоценния камък, та като го носи Елита, да усещам диханието ѝ“. Неговото решение се съобщило в ангелския свят. Амерфил влязъл в камъка, но се свързал със земята. Той усещал диханието на Елита, но почувствал скръб – вързан бил вече. Тя носела камъка на ръката си, но той не могъл нито да се изяви, нито да се освободи. Вторият ангел, който донесъл хубавите плодове, намислил да влезе в семката на една ябълка, та като се насади в земята и се развие в голямо дърво, да доставя радост на прекрасната Елита. И неговата мисъл се отбелязала на небето. Влязъл той в семката, но се свързал със земята. Третият ангел си казал: „Ще вляза в коня, та когато се разхожда с него, да чувствам нейното присъствие“. към беседата >>
136. Приложение, ИБ , БС , София, 21.6.1923г.,
- ” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя!
Нашите отношения трябва да бъдат отношения с Бога. Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта! ” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя! ” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. към беседата >>
- ” Но знаете ли защо скръбта скърби?
Нашите отношения трябва да бъдат отношения с Бога. Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта! ” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя! ” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. към беседата >>
- Знаете ли какво нещо е скръбта?
Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта! ” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя! ” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. Този Ангел ходи, обикаля около вас и постоянно ви казва: към беседата >>
- Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас.
Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта! ” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя! ” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. Този Ангел ходи, обикаля около вас и постоянно ви казва: към беседата >>
- Тези ваши деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са ваши учители.
Тези ваши деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са ваши учители. Цялото човечество аз го наричам непослушни ученици, нищо повече. Не че имате зла воля, но всички вие считате, че тези страдания, всичко това трябва да изчезне, а вие като богове, като някои царски синове и дъщери трябва само да удряте звънеца и всичко по волята ви да става. Даже и най-бедните и окъсани дечица казват: „Ех, да съм един княз или една княгиня, какво ще направя! ” Значи и те имат понятие за княгиня. Казвате, че бедното детенце няма претенции. към беседата >>
- Удариха му пет пъти по тридесет и девет, след което той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие.
Тези твърдения, които правя, са положителни и не трябва да ви обезпокояват, но трябва да бъдат един импулс във вашите стремежи. Вие още не сте преживели големи изпитания. Например вие не сте имали изпитанията на Христа. Някои от вас имали ли са изпитанията на апостол Павел? Удариха му пет пъти по тридесет и девет, след което той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие. Тези страдания трябва да ги минем до седмата глава.” Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха пет пъти по тридесет и девет, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова.” И разказа тогава Павел: „Не зная в тялото си ли бях, извън тялото си ли бях, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа къде, но видях и чух неща, които не мога да ви изкажа.” Къде е ходил? – В Бялото Братство. Той го нарича Третото небе, бъдещата култура и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа! ” За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тези страдания.” Йоан описва настоящето в Откровението, пише за новия град Йерусалим. Това не е нещо фантастично, а нещо реално, което не се изменя. към беседата >>
137. Първичната връзка, ИБ , София, 22.6.1923г.,
- Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога – на радост; някога сте спокойни, някога раздразнени.
Най-тягостното състояние в живота на човека е, когато не знае посоката на своето движение или на своя стремеж. Като се ползвате от своите опитности, виждате, че някога преживявате състояния на скръб, някога – на радост; някога сте спокойни, някога раздразнени. На какво се дължат тези състояния, не знаете. Сега, като ви говоря, искам да схващате добре, да не изпадате в заблуждения. Когато говорим на деца от първо отделение, те ни разбират по един начин; когато говорим на деца от второ, трето или четвърто отделение, те ни разбират по друг начин. Когато говорим на ученици от гимназията, те ни разбират по своему. И най-после, когато говорим на ученици, които са свършили гимназия, те ни разбират най-добре – те имат вече по-определени понятия за живота. към беседата >>
138. Нежност и грубост, МОК , София, 27.6.1923г.,
- Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга.
Всички могат да му говорят, но не и Бог. Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее. към беседата >>
- Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта.
Който е страдал, той е придобил по-голяма мекота, по-голяма нежност, повече знания и опитност от онзи, който не е страдал. Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. към беседата >>
- Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах.
Въпреки това всички хора искат да прекарат живота си без страдания. Като се заговори за страданието, вие казвате: Далеч да е от мен страданието. Като се заговори нещо за радостта, веднага се усмихвате. Обаче радостта и скръбта вървят винаги една след друга. Ако повикате скръбта, веднага след нея ще дойде радостта. Когато скръбта се разговаря дълго време с някой човек, тя му казва: Досега аз орах и копах. Това зная да правя. След като разорах нивата, ще повикам моята сестра — радостта, да я посее. Тя знае добре да сее. Ако някой човек повика радостта преди още нивата да е прекопана и разорана, тя ще му каже: Аз имам една сестра, която знае да оре и копае. Тя трябва да дойде преди мене, да свърши тази работа, тогава ще дойда аз да засея нивата. към беседата >>
- Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди.
Следователно без радост и скръб животът на човека би бил нещастен. Като работят едновременно, те облагородяват човека, внасят в него нежност, мекота. Ако само скръбта работи върху него, тя ще го огруби; ако само радостта работи, тя ще го втвърди. Двете заедно обаче, внасят в човешкия характер меки, нежни, благородни чувства и възвишени стремежи. Същото се забелязва и между учените хора. Докато човек се занимава изключително само с един предмет, в края на краищата той огрубява. Ако един учен посвети 20-30 години от живота си изключително за изучаване на пеперудите, той ще огрубее. Каква полза от това, че той е уловил хиляди пеперуди през живота си и ги е препарирал? към беседата >>
140. Абсолютното малко и абсолютното велико, ООК , София, 12.7.1923г.,
- Не, ако щастието е една необходимост, тогава и скръбта е друга необходимост.
Ами ти преди да се ожениш, когато нямаше деца, как живееше без тях? Защо се държиш в тази крива философия? Някои казват: „Аз без радости в живота не мога да живея“. – Можеш. Всеки иска да живее в радости, а без скърби. Не, ако щастието е една необходимост, тогава и скръбта е друга необходимост. Не е вярно, че щастието е една необходимост за душата. Душата може и без щастие. Ще кажете: „Какво ще бъде състоянието на душата тогава? “ Да кажем, че ти имаш един обект, който ти причинява известно приятно настроение, но ти искаш да го хванеш с ръцете си и да го стиснеш до гърдите си. Ти мислиш, че само като го стискаш, само тогава живееш. към беседата >>
- Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот.
Пък ако вие имате тъга, нека остане тази тъга за вас, да не я плащат хората. Изражение на тъгата може да има отвън, но сълзите да останат вътре в тебе. Плачеш ли отвън, тия сълзи ще направят тиня, кал, а колко е по-добре те да влязат в почвата! Вие забелязвате ли какви стават тия деца, които много плачат? Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота! Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“. Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! към беседата >>
- И аз бих желал скръбта ви да е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите.
Изражение на тъгата може да има отвън, но сълзите да останат вътре в тебе. Плачеш ли отвън, тия сълзи ще направят тиня, кал, а колко е по-добре те да влязат в почвата! Вие забелязвате ли какви стават тия деца, които много плачат? Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота! Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“. Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! А когато всички ви видят, че плачете, те ви водят за ръка. към беседата >>
- Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“.
Плачеш ли отвън, тия сълзи ще направят тиня, кал, а колко е по-добре те да влязат в почвата! Вие забелязвате ли какви стават тия деца, които много плачат? Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота! Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“. Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! А когато всички ви видят, че плачете, те ви водят за ръка. Този ви утеши, онзи ви утеши. към беседата >>
142. Двата метода на природата, НБ , , 9.9.1923г.,
- Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си.
Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно? Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен. Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите? Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина. Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел аз го наричам радост. Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете? Питам тогава: Какъв смисъл ще има вашия живот без страдания и без радости? Сега това са методи вътре в природата. към беседата >>
143. Разумност в природата, ООК , София, 18.10.1923г.,
- От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание.
Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе. към беседата >>
- От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб.
Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе. към беседата >>
- Гдето има растеж, там се явява радост и скръб.
И тъй, животът започва с чувстването. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. към беседата >>
- Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли.
Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. към беседата >>
- Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта?
Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле. към беседата >>
- Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб.
Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи. Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме? “, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. към беседата >>
- Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове.
Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада. Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш! “ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление. към беседата >>
- Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е?
– Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това? към беседата >>
- Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание.
Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. към беседата >>
- Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб.
Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. към беседата >>
- Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб.
Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? към беседата >>
- Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост.
Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света. към беседата >>
- Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот.
Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята. Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа. Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме. към беседата >>
- Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота.
Туй движение е възходяще, което изразява възходящето състояние на ума. От точка C към точка B има друго движение надолу, което изразява низходящето състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка B към точка A – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Запример, при възходящето състояние от A към C вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към C и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка C, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка C, започва вече слизането към точка B, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: всичко се свършва вече, няма накъде, ще се слиза надолу. Обаче страните AC и CB постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. към беседата >>
- – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество.
Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки A и B и каква роля играят в живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. към беседата >>
- И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество.
Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно на време и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен. Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? – Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно: скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. към беседата >>
- Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб.
Щом искате да разберете живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, Да видите в какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм изготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите. Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. към беседата >>
- Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост.
Някой човек страда. Влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва. Влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: Ами как може така? Някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост. Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате: защо ли това дете се радва? Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце. към беседата >>
- От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери.
Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо? То значи, че разумното, или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон. На любов се действа с любов и на омраза се действа с омраза. От тук вадим заключението: скръбта с любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива“. Как се избива клинът? – Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. към беседата >>
- Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя.
Важната мисъл, която ви оставям тази вечер във връзка с другите посторонни мисли, е, че животът е едно велико условие за проявление на разумното в света. Радостите, това е пътят нагоре; скърбите, това е пътят надолу. Следователно, когато разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя. Затова разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат. По такъв начин те разрешават правилно задачите в живота. към беседата >>
- Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост.
Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение. Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н. Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания. Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например, някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство от 10 милиона лева. Вие се зарадвате. Но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. към беседата >>
145. Стремежите на ума и сърцето, ООК , София, 24.10.1923г.,
- Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи.
В предишната лекция взех триъгълника АВС. Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки. Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум. към беседата >>
- – Щом чуете тази дума, вашето скръбно състояние веднага се изменя.
Доближите се до картината и я пипнете. Как мислите, тази червена боя ще ви предаде ли нещо, ще внесе ли във вас някакъв живот? – Не. Вие сте още натъжен, затова взимате един трендафил с розов цвят, помирисвате го, искате да си въздействате с него, но и той не ви помага. Дохожда най-после един ваш приятел, който ви обича и ви казва: Обични приятелю! – Щом чуете тази дума, вашето скръбно състояние веднага се изменя. Думата „обич“ има розов цвят. тя веднага внася един нов елемент във вас. Тази дума, като е минала през душата на вашия приятел, произвежда тия висши трептения на червения цвят, вие ги възприемате и си въздействате чрез тях. Трябва да кажеш „обичам ви“, а не „аз ви обичам“ Думата „аз“ придава материален характер на любовта. към беседата >>
- „Ама скръбен е.“ Че как да не скърби?
Животът не седи нито в скръбта, нито в радостта. Днес хората говорят за радостта, но Радостта е достояние само на ангелите. Скръбта обаче е непонятна за един ангел. Ако му говорите за скръб, той не я разбира, защото скръбта е признак на малка чистота. Всеки един, който е свързан с материята, който се е вплел в нея, скърби. „Ама скръбен е.“ Че как да не скърби? Щом се е вплел в материята, ще скърби. Един ангел не може да скърби. Казвате: „Ама Господ не скърби ли? “ – Господ никак не скърби, нито тъга има. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. към беседата >>
- Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта.
„Ама скръбен е.“ Че как да не скърби? Щом се е вплел в материята, ще скърби. Един ангел не може да скърби. Казвате: „Ама Господ не скърби ли? “ – Господ никак не скърби, нито тъга има. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли? “ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. към беседата >>
- Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли?
Щом се е вплел в материята, ще скърби. Един ангел не може да скърби. Казвате: „Ама Господ не скърби ли? “ – Господ никак не скърби, нито тъга има. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли? “ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! към беседата >>
- “ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти.
Един ангел не може да скърби. Казвате: „Ама Господ не скърби ли? “ – Господ никак не скърби, нито тъга има. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли? “ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! “ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. към беседата >>
- И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи.
“ – Господ никак не скърби, нито тъга има. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли? “ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! “ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. към беседата >>
- Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква.
И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! “ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира радостта. Вие мислите, че разбирате Радостта! Отчасти я разбирате. Вие още не разбирате Радостта, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат. Това са философски разсъждения. към беседата >>
- Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира радостта.
Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби! “ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира радостта. Вие мислите, че разбирате Радостта! Отчасти я разбирате. Вие още не разбирате Радостта, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат. Това са философски разсъждения. Аз изваждам от тях един извод. към беседата >>
- – Че някой път си прави букет – свива цветя от своята радост и от своята скръб и така ги предлага другиму.
За вас трябва разнообразие. Еднообразието е убийствено. Човек е същество на разнообразието. Той има разнообразието на съществата на скръбта, има разнообразието и на съществата на Радостта, при това има още и свое собствено разнообразие. Какво е неговото собствено разнообразие? – Че някой път си прави букет – свива цветя от своята радост и от своята скръб и така ги предлага другиму. Когато ангелът ви дава един букет, той е букет само от радост. Човек не може да даде букет само от радост. Например един момък откъсне едно цвете и го даде на приятелката си. Тя се радва, казва: „А, колко ме обича! “ – Не, не, в туй, откъснатото цвете, се крие една голяма скръб, която момата не вижда. към беседата >>
- “ – Не, не, в туй, откъснатото цвете, се крие една голяма скръб, която момата не вижда.
– Че някой път си прави букет – свива цветя от своята радост и от своята скръб и така ги предлага другиму. Когато ангелът ви дава един букет, той е букет само от радост. Човек не може да даде букет само от радост. Например един момък откъсне едно цвете и го даде на приятелката си. Тя се радва, казва: „А, колко ме обича! “ – Не, не, в туй, откъснатото цвете, се крие една голяма скръб, която момата не вижда. Какво означава откъснатото цвете? Ще ви го изтълкувам сега. Ето какъв е езикът му. С това цвете момъкът казва: „Колко те обичам! Един ден аз ще те откъсна като туй цвете и след време, като увехнеш, ще те захвърля. към беседата >>
- Наблюдавайте какво е състоянието ви при всяка ваша скръб.
Някой път мнозина правят погрешки, казват: „Виж, изчезна от нас туй въодушевление! “ Изчезнало въодушевлението! Въодушевлението в света е извън времето и пространството. То идва и си заминава моментално. То не съществува във времето и пространството. Наблюдавайте какво е състоянието ви при всяка ваша скръб. Събудите се сутрин, чувствате се, като че сте изгубили нещо. Прекарате деня в скръб, легнете си, но на другата сутрин станете, чувствате се радостни. Някой път седите, дойде ви някакво въодушевление и след 3-4 часа дойде радостта. Някой път идват тъжни мисли, че от вас нищо няма да стане! Нещо ти говори, говори, натиска те и, като си въздъхнеш, изчезне като кошмар. към беседата >>
- Прекарате деня в скръб, легнете си, но на другата сутрин станете, чувствате се радостни.
Въодушевлението в света е извън времето и пространството. То идва и си заминава моментално. То не съществува във времето и пространството. Наблюдавайте какво е състоянието ви при всяка ваша скръб. Събудите се сутрин, чувствате се, като че сте изгубили нещо. Прекарате деня в скръб, легнете си, но на другата сутрин станете, чувствате се радостни. Някой път седите, дойде ви някакво въодушевление и след 3-4 часа дойде радостта. Някой път идват тъжни мисли, че от вас нищо няма да стане! Нещо ти говори, говори, натиска те и, като си въздъхнеш, изчезне като кошмар. След това друго нещо ти казва: „Не, от тебе нещо ще стане.“ И тъй: нагоре-надолу, нагоре-надолу – това са промени в състоянията, които не стават с всички същества, но с по-напредналите. Опасността за окултните ученици седи в това, че те, като развиват своята чувствителност, пропорционално на това се увеличават и страданията им в света. към беседата >>
- Когато искаш да изкажеш нещо умилно, меко или силно, тия тонове се турят в известна връзка и изразяват това, което желаеш, било то радостно или скръбно.
Те са създали музиката. И туй, което за нас е безсмислено, тоновете например, за тях те са говор. Когато един ден стигнете до туй развитие, ще видите, че в един тон сол има нещо повече, отколкото вие може да разберете. В даден случай той ще ви проговори. В музиката ние схващаме само външната страна – нищо друго не схващаме, никакъв смисъл не схващаме. Когато искаш да изкажеш нещо умилно, меко или силно, тия тонове се турят в известна връзка и изразяват това, което желаеш, било то радостно или скръбно. Питам ви: кой застави човека да направи цигулката? Тя е един инструмент, снет, копиран приблизително само от един по-висш свят и така пренесен на Земята. Според тези материали, които сега съществуват на Земята, човек е направил приблизително подобна цигулка на тази от по-висшия свят, за да може да свири и да се разговаря с нея. Каквито и да са сегашните свирци, благодарение на тях човечеството се облагородява. Те са като онези буболечици, глисти долу в земята, които си правят дупки там и помагат на орача. към беседата >>
151. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- Съвременната култура ние я определяме „култура на скръбта“.
Съвременната култура ние я определяме „култура на скръбта“. И това е красивата ѝ страна. Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта? “ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. към беседата >>
- Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта.
Съвременната култура ние я определяме „култура на скръбта“. И това е красивата ѝ страна. Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта? “ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее! към беседата >>
- Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта?
Съвременната култура ние я определяме „култура на скръбта“. И това е красивата ѝ страна. Отвън виждаме тия прекрасни здания, железници, къщи, столове, всякакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбта. Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта? “ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее! “ Да, но тази песен е песен на велика тъга. към беседата >>
- “ Да, но този капан е капан на скръбта!
Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее! “ Да, но тази песен е песен на велика тъга. Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има! “ Да, но този капан е капан на скръбта! И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде! “ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искат да ни убедят, че по-хубаво нещо от този кафез няма. И музиканти, всички ще ни пеят, ще ни казват, че да имаме къщица, кафез, няма по-хубаво нещо от това! Какво показва това? към беседата >>
- Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбта.
Майка ми и баща ми другояче учат“. Не, ти не трябва да се осигуряваш! Питам тогава: Кой е на правата страна? Майката и бащата са прави! Аз ще ви обясня, че те са прави, те искат да забогатеят. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбта. Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за да разбереш скръбта, за да разбереш живота. Ще се ожениш, за да изпиташ скръбта“. Дойде някой велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш“. Всички велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И великият Учител е прав. към беседата >>
- Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за да разбереш скръбта, за да разбереш живота.
Не, ти не трябва да се осигуряваш! Питам тогава: Кой е на правата страна? Майката и бащата са прави! Аз ще ви обясня, че те са прави, те искат да забогатеят. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбта. Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за да разбереш скръбта, за да разбереш живота. Ще се ожениш, за да изпиташ скръбта“. Дойде някой велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш“. Всички велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И великият Учител е прав. Ще ви кажа защо великият Учител е прав. към беседата >>
- Ще се ожениш, за да изпиташ скръбта“.
Питам тогава: Кой е на правата страна? Майката и бащата са прави! Аз ще ви обясня, че те са прави, те искат да забогатеят. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбта. Ти ще станеш богата, ще имаш къща, за да разбереш скръбта, за да разбереш живота. Ще се ожениш, за да изпиташ скръбта“. Дойде някой велик Учител, казва: „Не, няма да се жениш“. Всички велики Учители казват, че не трябва да се жениш. И великият Учител е прав. Ще ви кажа защо великият Учител е прав. Майката казва: „Ти ще се ожениш, скръбта ще трябва да учиш“. към беседата >>
- Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часът на скръбта.
Този венец е венец на скръбта! Всеки един цвят е откъснат цвят. Казват за момата, че ѝ туряли цветя. Откъснати рози, откъснати цветя – това са цветя на скръбта. И при това майката казва, че добре се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часът на скръбта. И какво учат майките дъщерите си? – Много хубаво учение! Нека забогатяват! И аз казвам: Нека забогатяват, с малко не може, с милион, два, три, десет и повече! Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта – ще имаш и ще загубиш. към беседата >>
- Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта – ще имаш и ще загубиш.
Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часът на скръбта. И какво учат майките дъщерите си? – Много хубаво учение! Нека забогатяват! И аз казвам: Нека забогатяват, с малко не може, с милион, два, три, десет и повече! Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта – ще имаш и ще загубиш. Лъжливостта в това учение е там, дето майката мисли, че като има дъщеря ѝ къща, като взима един красив момък, че ще е щастлива. Колкото момъкът е по-хубав, толкова по-нещастна ще бъде дъщерята, толкова по-добре ще научи скръбта. Колкото по-здрав е, толкова повече жени ще има. Красивият момък с една жена не се задоволява. Ще ми говорите за морал! към беседата >>
- Колкото момъкът е по-хубав, толкова по-нещастна ще бъде дъщерята, толкова по-добре ще научи скръбта.
– Много хубаво учение! Нека забогатяват! И аз казвам: Нека забогатяват, с малко не може, с милион, два, три, десет и повече! Колкото повече забогатееш, толкова по-добре ще научиш скръбта – ще имаш и ще загубиш. Лъжливостта в това учение е там, дето майката мисли, че като има дъщеря ѝ къща, като взима един красив момък, че ще е щастлива. Колкото момъкът е по-хубав, толкова по-нещастна ще бъде дъщерята, толкова по-добре ще научи скръбта. Колкото по-здрав е, толкова повече жени ще има. Красивият момък с една жена не се задоволява. Ще ми говорите за морал! Аз ще бъда смел и решителен. Аз бих желал да видя един момък или една мома, които да са целомъдрени. към беседата >>
- – Защото нашият свят е свят на скръбта.
Че това е Христовото учение! Христос ще съди света. За какво? – „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте.“ Прав е този брат. Защо е прав? – Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде. Е, мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата? Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните! към беседата >>
- Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно.
Христос ще съди света. За какво? – „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте.“ Прав е този брат. Защо е прав? – Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде. Е, мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата? Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните! Всичката тази култура със своите приоми и методи е неприложима за истинския живот. към беседата >>
- Скръбта, това е приготовление.
За какво? – „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте.“ Прав е този брат. Защо е прав? – Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде. Е, мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата? Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните! Всичката тази култура със своите приоми и методи е неприложима за истинския живот. Методите ѝ са неприспособими. към беседата >>
- Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде.
– „Болен бях, не ме посетихте; гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте.“ Прав е този брат. Защо е прав? – Защото нашият свят е свят на скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна към истинския живот, който иде. Е, мислите ли, че за в бъдеще, когато ще градим къщите, ще има нужда да сечем дърветата? Не, трябва да престане сеченето на дърветата, трябва да престане убиването на хората и затварянето им в затвори, трябва да престане убиването на животните! Всичката тази култура със своите приоми и методи е неприложима за истинския живот. Методите ѝ са неприспособими. Ние говорим за истинския живот. към беседата >>
- – Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта.
„Е, где е вашият Господ? “ – „Нашият всичко е създал, и небето, и земята.“ Но всичките имат едни и същи методи. „Е – казвате, – дайте на бедните! “ Че кога не се е давало на бедните? Но светът пак не се е оправил. Защо? – Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи. Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. към беседата >>
- Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде.
“ – „Нашият всичко е създал, и небето, и земята.“ Но всичките имат едни и същи методи. „Е – казвате, – дайте на бедните! “ Че кога не се е давало на бедните? Но светът пак не се е оправил. Защо? – Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи. Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. към беседата >>
- Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб.
Но светът пак не се е оправил. Защо? – Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи. Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. към беседата >>
- Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб.
Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи. Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта. А те остават сами, като кукувица. Днес убият някого, ще дойдат лекарите, ще го разрежат, ще констатират как е станала смъртта. към беседата >>
- За нас не е въпрос дали тия доказателства са верни или не, въпрос е, че ние имаме друг метод, чрез който тази скръб може да се превърне на радост.
“ – „Е, малко ще цръкна, Готов ли си на това? “ След като му цръкна, казва: „Брей, не било илюзия това! Опасни неща са тия! “ Сега ще дойде някой от този свят, ще каже: „Слушай, дали е вярно това или не е вярно? “ Ние имаме много начини за доказване на нещата, само че ще имате търпение за тия доказателства. За нас не е въпрос дали тия доказателства са верни или не, въпрос е, че ние имаме друг метод, чрез който тази скръб може да се превърне на радост. към беседата >>
- С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне.
20 години живея тук, моля се, моля се, никакъв глас. Нито ангелите, никой не дохожда при мене – всеки дойде и си замине“. Той имал много знания, затова идва един ден при него един от видните римски патриций, чийто син бил на умиране. Идва той при Сафио, като при прочут постник, и му казва: „Дайте помощ на сина ми! “ Сафио отива при болния и с едно махане на ръцете премахва болестта. С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне. Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи. Сафио, като видял всичко това, казал си: „Е, имало добри хора на света“. И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка? “ Той погледнал, погледнал, въздъхнал си и казал: „Няма да се носят дрехите“. Взима ги и му ги дава. към беседата >>
- Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб.
Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Някой казва: „Развали се настроението ми“. Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина. Някой път си много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: „Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата радост“. Но знаете ли на какво мязаме тогава? към беседата >>
- А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени.
А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Някой казва: „Развали се настроението ми“. Има един музикален закон, според който между тоновете винаги има една малка междина. Някой път си много щастлив, имаш едно малко щастие, но вътре в него виждаш една малка междина, казваш: „Чакай да сляза в това благо, тогава ще се кача в голямата радост“. Но знаете ли на какво мязаме тогава? Един млад момък от древността натоварва своята камила с много скъпоценности и отива да посети своята възлюбена. към беседата >>
- Но между една малка радост и една малка скръб винаги произтича едно малко нещастие.
Минава през пустинята. Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се счупва и този младият момък остава всред пътя. Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата. Но между една малка радост и една малка скръб винаги произтича едно малко нещастие. Между тези две течения веднага се почувства една скръб. Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: „Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук, в тази междина да вляза, по-голямо от скръбта не е! “ Гмурне се там. След малко излезе, и той се учуди, че се хванал за радостта. Казва: „Слава Богу, че влязох“. към беседата >>
- Между тези две течения веднага се почувства една скръб.
Вижда по пътя една много красива кожа, като тези руските самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се счупва и този младият момък остава всред пътя. Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата. Но между една малка радост и една малка скръб винаги произтича едно малко нещастие. Между тези две течения веднага се почувства една скръб. Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: „Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук, в тази междина да вляза, по-голямо от скръбта не е! “ Гмурне се там. След малко излезе, и той се учуди, че се хванал за радостта. Казва: „Слава Богу, че влязох“. Тези неща постоянно стават, а ти мислиш, че са случайни. към беседата >>
- Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: „Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук, в тази междина да вляза, по-голямо от скръбта не е!
Взима я, но не я носи сам, а я туря на гърба на камилата. От голямата тежест гърбът на камилата се счупва и този младият момък остава всред пътя. Ние сме от тези хора, за една кожа по пътя готови сме да счупим гърба на камилата. Но между една малка радост и една малка скръб винаги произтича едно малко нещастие. Между тези две течения веднага се почувства една скръб. Сега други, които са в скръбта, виждат една малка междина, казват: „Толкова съм страдал, и тук беля, и там беля, чакай поне тук, в тази междина да вляза, по-голямо от скръбта не е! “ Гмурне се там. След малко излезе, и той се учуди, че се хванал за радостта. Казва: „Слава Богу, че влязох“. Тези неща постоянно стават, а ти мислиш, че са случайни. Тръгва един млад момък, обиден от другаря си, да му отмъсти. към беседата >>
- Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост.
Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост. Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват. В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. към беседата >>
- Този свят се различава от света на скръбта.
Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога. към беседата >>
- Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога.
Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога. към беседата >>
- Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог.
Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“. И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие. Този свят се различава от света на скръбта. Светът на скръбта е свят на изкуство, той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога. Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог. Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога. към беседата >>
152. Упътвания и образи, МОК , София, 23.12.1923г.,
- Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб?
Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум? Можете въобще да говорите с него? Да допуснем, че пред вас седи един гладен човек, в съзнанието а когото седи само мисълта за ядене нищо друго не го интересува. Можете ли да говорите на този човек за красиви работи? Каквото щете да му говорите, той ще мълчи, с нищо не ще можете да го заинтересувате, освен с хляб. към беседата >>
- Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв.
Аз ще ви представя следния пример: представете си, че вие имате приятел, когото много обичате. Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене! към беседата >>
- Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно.
Той е много умен, добър, но иска да ви опита. Вие сте студент някъде и баща ви е изпратил 10 000 лева, които туряте в сандъка си. Той намира ключа и задига парите ви. Като видите, че парите ви липсват какво ще направите? Най-първо във вас ще се яви страх,после – скръб, най-после – негодувание и гняв. Тия три неща – страх, скръб и гняв – изпъкват едновременно. Но какво става? Този ваш приятел идва при вас и вие му казвате: „Някой е откраднал парите ми, не зная кок е“. Приятелят ви казва; „Аз ги откраднах! “ – А-а, ти си играеш с мене! – Не, аз ги откраднах. към беседата >>
153. Отношения между проявите в природата, МОК , София, 6.1.1924г.,
- Някои питат: защо хората са скръбни?
– Много естествено, тази риба трябва наново да се върне във водата. Ако я оставите вън, какво ще стане с нея? – Смърт я очаква. Там на брега започва да мърда, да се движи, явява се у нея желание да скочи по права посока и да се върне назад във водата. Мъчнотиите в живота, това са условията на една риба, която е изхвърлена на брега. Някои питат: защо хората са скръбни? – Понеже животът е едно велико море, а вие сте рибите в него. Вие си играете в това море, но някоя вълна ви изхвърли на брега, на сушата и веднага във вас се заражда една скръб. Вие скачате, мърдате се на брега, но успеете ли отново да влезете във водата, у вас се заражда една радост, че пак сте намерили вашата среда. Но вие трябва да излезете от тази среда. Защо? – Понеже вашето съзнание трябва да се диференцира, вие трябва да проявите вече една по-голяма деятелност в живота. към беседата >>
- Вие си играете в това море, но някоя вълна ви изхвърли на брега, на сушата и веднага във вас се заражда една скръб.
– Смърт я очаква. Там на брега започва да мърда, да се движи, явява се у нея желание да скочи по права посока и да се върне назад във водата. Мъчнотиите в живота, това са условията на една риба, която е изхвърлена на брега. Някои питат: защо хората са скръбни? – Понеже животът е едно велико море, а вие сте рибите в него. Вие си играете в това море, но някоя вълна ви изхвърли на брега, на сушата и веднага във вас се заражда една скръб. Вие скачате, мърдате се на брега, но успеете ли отново да влезете във водата, у вас се заражда една радост, че пак сте намерили вашата среда. Но вие трябва да излезете от тази среда. Защо? – Понеже вашето съзнание трябва да се диференцира, вие трябва да проявите вече една по-голяма деятелност в живота. Наред с вашите хриле ще почне да се образува дихателна система. Образуването на дихателната система в човека е начало на проявяване на съзнателния мозък, начало на мисълта. към беседата >>
155. Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето, МОК , София, 13.1.1924г.,
- Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив.
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. към беседата >>
- Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. .
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. към беседата >>
- Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8).
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! към беседата >>
- Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра.
Кривите AB и A′B′ са двете са двете преплетени змии в теософията. В окултизма тия преплетени змии представляват преплетения живот на сегашното човечество, дето двата полюса на живота се редуват. Затова, за да има хармония в един клас половината от учениците трябва да бъдат радостни, а половината скръбни, да образуват тази осморка (8). Под „скръб“ аз не разбирам да проливате сълзи, защото сълзи могат да ви текат някой път и от вятъра. Сълзите по някой път са изкуствени прояви, случайности, които не трябва да внасяте в живота си. Как изгубвате вие радостта си или доброто си разположение? Ще ви приведа един пример. Имате една приятелка, която в първо време обичате, затова сте радостни, доволни и казвате за нея: колко е умна тя! Като нея няма друга. към беседата >>
- По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука.
Ще разбирате добрите и лошите страни на тия приливи и отливи. Като говоря за добрите и лошите страни, аз разбирам вашия морален живот. Вие сте млади и сте същества само на радости и скърби – движите се между приливи и отливи. Гледам някой от вас, той е радостен, весел. Не се минава и един час, той плаче, скърби – отиде радостта му, стана песимист. По-рано, в радостта си, пише поезии, учи, а щом дойде скръбта, напуща и поезия, и наука. След няколко дни пак казва: Не, аз ще уча, ще свърша започнатата си работа. Ако го гледа някой човек, който не разбира тия неща, ще каже: на този момък му хлопа дъската. Не, не му хлопа дъската, но той бърже преминава известни течения. Вие не му казвайте нищо, но само изучавайте неговото естество! към беседата >>
156. Приливи и отливи, ООК , София, 16.1.1924г.,
- Господ не прави хората нито скръбни, нито радостни.
Как тъй от вчера до днес си друг вече? “ – „Ама такова е обществото! “ – Не, ти ще намериш същинската причина. – „Ама Господ тъй е наредил.“ – Как намери ти, че Господ е наредил така? – „Ама Господ на едни е определил да са радостни, а на други – да скърбят.“ – Не, заблуждаваш се. Господ не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цел, ако мога така да се изразя, тука, на Земята, е да ни застави да мислим. Сега разберете – аз ви представям нещата в един фигуративен смисьл. Някои от вас може да кажат: „Това е една подигравка с нашите чувства.“ Аз като на ученици бих ви казал, че вие досега хиляди пъти сте се подигравали сами със себе си. Ами че ако един ден вие мислите, че сте добър и умен човек, а на другия ден мислите, че сте един идиот или един голям грешник, питам: не се ли подигравате със себе си? След като днес мислите, че сте един идиот, глупав човек, а утре мислите, че сте един гениален човек, не се ли подигравате със себе си? към беседата >>
157. Колко пъти да прощаваме?, НБ , София, 27.1.1924г.,
- Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб, ще почувстваш, че си едно нищожно същество в света.
“ Ако чакате Той да ви каже да простиш, много се лъжете. Не, за Господа е все едно и когато мразим, и когато любим, Той няма да ни каже нищо. И ако ние не изправим нещата сами, Той ще ги изправи. Ако ние не простим навреме, Той ще вземе този, когото мразим, ще прекара ръката си върху него, ще заличи всичките му язви, ще заличи твоето име от неговия ум, и тогава този човек няма да съществува за тебе. Той ще го заличи. Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб, ще почувстваш, че си едно нищожно същество в света. Някои казват: „Господи, да се махне този, не го искам! “ Виж, това може да направи Господ, но щом махне него, и тебе ще махне. Не, не, не, в ума на твоя враг и в ума на твоя приятел ти трябва да седиш като една запалена свещ, ти трябва да бъдеш като един любовен обект. Ти трябва да кажеш: „Има в света едно същество на Любовта! От този човек, от неговия живот аз разбирам какво нещо е Любовта“. към беседата >>
158. Трансформиране на енергиите, МОК , София, 27.1.1924г.,
- От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили.
Ще ви дам още един пример, за да поясня мисълта си. Ако някоя майка даде на своето новородено дете твърда храна, то непременно ще умре. Това дете се нуждае само от рядка храна. Следователно, щастието и блаженството, които вие търсите, още не са заради вас. Затова най-подходящата храна за съвременния свят това са скърбите и страданията. От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили. Това, че се раждат такива противоположности в света, е все от тия блага, за които хората, при сегашното си съзнание, не са готови. За пример, някои от учениците казват: аз имам известни мъчнотии, но не мога да издържа на тях. Защо няма да издържите? Кои са причините на това? Това показва, че вие губите вяра в себе си. към беседата >>
159. Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924г.,
- И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад.
Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“. към беседата >>
160. Искаш ли да оздравееш?, НБ , София, 10.2.1924г.,
- Дойде ли обаче човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас.
Любовта вие сте я опитали. Тази Божествена Любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли обаче човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцата на всинца ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на туй Божественото. към беседата >>
- Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта.
Злото и Доброто – това са двете важни граници на живота. Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота. Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби.“ – Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш скръбта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта. Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад. към беседата >>
- Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта.
Като дойдеш до скръбта, ти си до границата на живота. Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби.“ – Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш скръбта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта. Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. към беседата >>
- Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад.
Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Еднакво е положението. За разяснение на мисълта си ще ви дам един пример: ако аз ям и пия в кръчмата и се радвам на това, не изгубвам ли живота си? Днес повечето хора умират от преяждане и пиене, отколкото от глад. към беседата >>
- Сега ти трябва да направиш един мост, по който те трябва да минат, защото единият е на брега на скръбта, а другият е на брега на радостта.
една хоризонтална и една перпендикулярна черта? Какво показва хоризонталната линия? – Тя показва почвата, върху която трябва да се сеят нещата. Перпендикулярната линия показва това, което е израсло отгоре, над почвата. Тези двама братя не се разбират, цяла река ги дели. Сега ти трябва да направиш един мост, по който те трябва да минат, защото единият е на брега на скръбта, а другият е на брега на радостта. Тези двама братя са двете успоредни линии и ти, за да ги събереш, трябва да прекараш един перпендикуляр между тях, т. е. да дадеш нещо от себе си. Ученикът взема тебешира и написва нещо на черната дъска? Ами ти какво ще напишеш на дъската? Как ще събереш тези двама братя, които са се скарали за имането на баща си? към беседата >>
- Единият взел 20 000 лева, а другият – 50 000 лева, затова единият е на брега на скръбта, а другият – на брега на радостта.
Тези двама братя са двете успоредни линии и ти, за да ги събереш, трябва да прекараш един перпендикуляр между тях, т. е. да дадеш нещо от себе си. Ученикът взема тебешира и написва нещо на черната дъска? Ами ти какво ще напишеш на дъската? Как ще събереш тези двама братя, които са се скарали за имането на баща си? Единият взел 20 000 лева, а другият – 50 000 лева, затова единият е на брега на скръбта, а другият – на брега на радостта. Какво ще направиш? Ще отидеш да убедиш брата, който е взел повече, да върне 30 000 лева на място. Значи, за да се съберат хората на едно място, всяка неправда между тях трябва да се махне. Неправдата е едно препятствие, което спъва хората да се споразумеят. Вземам неправдата във всякакво отношение: всяка лоша мисъл или всяко лошо желание, които са се загнездили в ума или сърцето, трябва да се премахнат. към беседата >>
162. Познай себе си, ООК , София, 19.3.1924г.,
- Има моменти, когато един брат или една сестра са тъжни, скръбни в душата си и се нуждаят от една малка услуга.
Защото, ако воюваме, как ще обясним стиха от Писанието, който казва: „Бог е, който действа в нас.“ Туй, което мислиш, което вършиш – това е Бог. Тогава с кого ще се борим, с кого ще воюваме. Разберем ли това нещо, този навик, да се борим, трябва да го избягваме и към външните. Не трябва да се бориш нито със себе си, нито със своите близки. По същия закон трябва да се стремим да познаем и тях. Има моменти, когато един брат или една сестра са тъжни, скръбни в душата си и се нуждаят от една малка услуга. Това е в реда на нещата. Такава нужда от услуга всякога ще се яви, не сме ние всесилни. Даже Бог, Който е всесилен в Своето величие, Който няма нужда от нищо, радва се, когато ние направим едно Добро. Какво печели Той от това? – Нищо не е спечелил, но Той се радва, че вие сте изпълнили, че вие сте разбрали едно Негово свещено желание. към беседата >>
163. Брат ти си дойде, НБ , София, 23.3.1924г.,
- Знаете ли, че вашата радост се дължи на скръбта на някого?
Казвате: Той не трябваше да се гневи. Питам: Вие защо се гневите? Защо сте недоволни? Когато страдате, вие сте недоволни. Когато се радвате, доволни сте. Знаете ли, че вашата радост се дължи на скръбта на някого? Ти продаваш къщата си и скърбиш, че я губиш. Който я купува, той се радва, че е придобил нещо. Дал е пари, но срещу това е получил нещо ценно. Следователно, твоята радост не показва, че всички хора се радват. И скръбта не показва, че всички хора скърбят. към беседата >>
- И скръбта не показва, че всички хора скърбят.
Знаете ли, че вашата радост се дължи на скръбта на някого? Ти продаваш къщата си и скърбиш, че я губиш. Който я купува, той се радва, че е придобил нещо. Дал е пари, но срещу това е получил нещо ценно. Следователно, твоята радост не показва, че всички хора се радват. И скръбта не показва, че всички хора скърбят. Казвате: Ние знаем тези работи, учени хора сме. – Не е достатъчно само да си въобразявате, че сте учени. Трябва да имате ясна представа за науката, за целите, които тя преследва, и за услугите, които допринася. Например, изучавате анатомията и мислите, че много знаете. – Какво знание е това? към беседата >>
165. Тъчете мислите си!, ООК , София, 9.4.1924г.,
- След него иде една секунда скръб.
Следователно, ако имате едно хубаво разположение, трябва да знаете, че второто разположение, което ще дойде след него, ще бъде обратно на това, което сте имали. Това са закони. Вие не изисквайте да дойдат условията преждевременно. Вие казвате: „Аз искам да живея щастлив живот.“ Много искаш! Не, дойде ли благоприятният момент, кажи: „В този момент аз ще живея щастливо.“ Щастието е една секунда, кратковременно е. След него иде една секунда скръб. Мине скръбта, дойде щастието. Скръбта и щастието се редуват. Бъди доволен от туй, което иде! към беседата >>
- Та едно скръбно състояние представлява в природата един плюс.
Израствате най-много един и половина-два метра. После това растене спира и се пренася в другите полета: във вашия мозък, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. Щом физическото растене спре, онзи, който не разбира законите, удря само на ядене и пиене и казва: ние остаряхме, нека поне си отядем и отпием, това ще ни остане. Онзи пък, който разбира закона, започва да учи. Затова старите хора повече четат, повече учат, а младите са много разсеяни, освен ако младият се е родил някой гений. Та едно скръбно състояние представлява в природата един плюс. В известен случай то може да означава зло. Значи, в известна епоха злото е плюс, то има надмощие, а в друга епоха доброто е плюс, то има надмощие. към беседата >>
167. Добрите и лошите, ООК , София, 30.4.1924г.,
- Постоите малко при него и се отдалечавате вече скръбен, тъжен.
Вие трябва да се стремите да използвате енергията, която се накопява във вашия организъм, за ваше добро. Трябва да знаете, че около вас има отрицателни сили, на чието влияние може да се поддадете и да пострадате. Идете при някой болен, който е силно концентрирал мисълта си върху болестта, че гърдите го болят: ще забележите, че ако сте слаба натура, тази силна мисъл на болния ще ви се натрапи и след малко ще усетите, че и вас ви болят гърдите. За да се освободите от това чуждо влияние, вие ще си кажете: „Не, туй е болестта на болния, едно отражение от неговата мисъл.“ Мнозина от вас страдат по отражение. Срещнете се с някой човек, който скърби. Постоите малко при него и се отдалечавате вече скръбен, тъжен. Ако той скърби и не може да се повдигне, ако заедно с него и вие скърбите и не можете да се повдигнете, какво печели той, какво печелите и вие? – Нищо. Напротив, скръбта се увеличава. Това значи 1 + 1 = 2, т. е. един грош плюс един грош, стават два гроша – значи скръбта се увеличава. към беседата >>
- Напротив, скръбта се увеличава.
За да се освободите от това чуждо влияние, вие ще си кажете: „Не, туй е болестта на болния, едно отражение от неговата мисъл.“ Мнозина от вас страдат по отражение. Срещнете се с някой човек, който скърби. Постоите малко при него и се отдалечавате вече скръбен, тъжен. Ако той скърби и не може да се повдигне, ако заедно с него и вие скърбите и не можете да се повдигнете, какво печели той, какво печелите и вие? – Нищо. Напротив, скръбта се увеличава. Това значи 1 + 1 = 2, т. е. един грош плюс един грош, стават два гроша – значи скръбта се увеличава. Този брат, който усеща голямата скръб в сърцето си, трябва да направи една изповед пред тебе. Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта. Някой казва: „Трябва да се изповядаш! към беседата >>
- един грош плюс един грош, стават два гроша – значи скръбта се увеличава.
Постоите малко при него и се отдалечавате вече скръбен, тъжен. Ако той скърби и не може да се повдигне, ако заедно с него и вие скърбите и не можете да се повдигнете, какво печели той, какво печелите и вие? – Нищо. Напротив, скръбта се увеличава. Това значи 1 + 1 = 2, т. е. един грош плюс един грош, стават два гроша – значи скръбта се увеличава. Този брат, който усеща голямата скръб в сърцето си, трябва да направи една изповед пред тебе. Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта. Някой казва: „Трябва да се изповядаш! “ Защо? – За да се направи една хирургическа операция, да се пререже нагноясалия цирей. към беседата >>
- Този брат, който усеща голямата скръб в сърцето си, трябва да направи една изповед пред тебе.
Ако той скърби и не може да се повдигне, ако заедно с него и вие скърбите и не можете да се повдигнете, какво печели той, какво печелите и вие? – Нищо. Напротив, скръбта се увеличава. Това значи 1 + 1 = 2, т. е. един грош плюс един грош, стават два гроша – значи скръбта се увеличава. Този брат, който усеща голямата скръб в сърцето си, трябва да направи една изповед пред тебе. Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта. Някой казва: „Трябва да се изповядаш! “ Защо? – За да се направи една хирургическа операция, да се пререже нагноясалия цирей. Някои казват: „Ама аз не искам да се изповядвам.“ – Ще се изповядаш и оттатък ще минеш. към беседата >>
- Вдадох се в света и цели десет години се лутах, докато най-после ме постигна голяма скръб – единственият ми син се самоуби.
Преди години бях в Стара Загора и там една жена ми разправяше следното: „Сънувах, че ми дадоха стан и бял памук да тъка платно. Идва в това време при мен един от Великите Учители и ми казва: „Ще тъчеш! “ Започнах да тъка платното, но го напуснах. Така стана и в живота ми. Заинтересувах се от Новото учение, следвах го и после го напуснах. Вдадох се в света и цели десет години се лутах, докато най-после ме постигна голяма скръб – единственият ми син се самоуби. От тази голяма скръб отново се обърнах към Господа. Една вечер се явява при мене Христос, донася ми същия по-раншен стан и ми казва: „Туй платно беше добре започнато. Ако можеш да го довършиш, ти ще излезеш благополучно в живота.“ Значи това показва за всинца ви, че трябва добре да обработвате живота, който сте започнали. Неуспехът, погрешките се дължат на вас. Няма да напущате вашия стан, няма да плащате на друг да тъче заради вас. към беседата >>
- – Не, радостта ви ще се превърне в скръб.
Представете си, че ви изваждат с едно дебело въже от един кладенец, дълбок 500 метра. Туй въже е необходимо за вас. Докато ви издигнат на повърхността на Земята с това въже, вие изпитвате радост. Но представете си, че това въже тежи 4 – 5 килограма и като се качите горе, ви го окачат на гърба. Питам ви: сега това въже ще ви причинява ли радост? – Не, радостта ви ще се превърне в скръб. Изобщо трябва изяснение на нещата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот. Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания. Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай. При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец. към беседата >>
- – На скръб.
Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само от материалния свят, от настоящия живот. Казвате: „Този живот, който ние живеем на Земята, е реалният живот.“ Да, така е, но това са ваши субективни схващания. Представете си, че вие сте радостен, понеже дъщеря ви, двайсет и две годишна мома, е завършила науките си; радостен сте още и поради това, че майка ви, с която не сте се виждали много време, дойде в дома ви по този случай. При тази голяма радост аз ви хващам, връзвам ви с въже и ви пущам в един дълбок кладенец. Питам: на какво ще се обърне сега вашата радост? – На скръб. Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. към беседата >>
- В един момент усещате радост, в друг – скръб.
Вие започвате да се молите да ви извадя от кладенеца. Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв. Щом имате страдание, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам; щом имате радост, пак пътувате, само че през една област, която е приятна вам. към беседата >>
169. Да възлюбиш Господа, НБ , София, 18.5.1924г.,
- – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина.
И тъй, щом се заговори за света, човек се натъква на нещо съществено, което не знае, и което трябва да изучава. Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат? – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина. Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината? Въпросите на светлината се разглеждат само в светлина, в никой случай в тъмнина. към беседата >>
- Дохождат при мене хора, да си кажат скръбта по някой техен близък, който заминал за другия свят.
– Знаете ли, какво представя онзи свят? Били ли сте там? Имате ли писма от вашите заминали за онзи свят? Като замине някой ваш близък в странство, след известно време, получавате писмо от него, праща ви адреса си и желае и вие да му пишете. Всички религиозни говорят за онзи свят, но кой е получил писмо оттам? Дохождат при мене хора, да си кажат скръбта по някой техен близък, който заминал за другия свят. – Имате ли писмо от него? – Нищо нямаме, изгуби се, нищо не знаем, къде отиде. Днес вярващите в целия свят работят за образуване на някакво съобщение между този и онзи свят, да влязат във връзка със своите заминали. Англичанинът Стет, който потъна с парахода „Титаник", трябва да направи съобщение между физическия и духовния свят. – Това ли само ни остава? към беседата >>
- Ако си радостен и някой иска да ти даде още нещо, кажи му: Дай тази радост на някой, който е скръбен!
Изобщо теченията в лявата страна на главата у човека показват, че той е свързан със Слънцето. Щом си радостен, не искай да ти дават нищо повече, защото радостта ти ще се развали. Ако си радостен и някой иска да ти даде още нещо, кажи му: Дай тази радост на някой, който е скръбен! Запример, вие сте весел, бодър, но дойде някой при вас и ви изказва своята любов. Вие казвате: Колко ме обича този човек! Не, тия хора не ви обичат. Помислите ли, че ви обичат, ще изгубите радостта си. Те само чувстват вашата радост, вашето веселие в дадения случай, а това значи, че им давате едно угощение. към беседата >>
171. Онези дни ще се съкратят, НБ , София, 25.5.1924г.,
- „И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си, и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят." (29 ст.) Някои ще тълкуват тези стихове буквално, както, например, „звездите от небето ще паднат на земята." От гледището на съвременната наука това е абсурд.
„И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си, и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят." (29 ст.) Някои ще тълкуват тези стихове буквално, както, например, „звездите от небето ще паднат на земята." От гледището на съвременната наука това е абсурд. – Как ще паднат звездите? Възможно ли е слънцето да потъмнее, и луната да не свети? – Да оставим този стих настрана и да дойдем до звездите. Казва се, че тези звезди са хиляди пъти по-големи от слънцето, а слънцето – един милион и половина пъти по-голямо от земята. Ако тези звезди паднат на земята, де ще се съберат? към беседата >>
172. Разлика между физическата и Божествената Любов, ИБ , Витоша, 9.6.1924г.,
- Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб.
Ученик, който знае урока си, плаче ли? Който не знае урока си, като плаче, с това иска да каже: "Учителю, аз не зная урока си, но бъди снизходителен! " Справедливият учител и без сълзите на ученика ще бъде справедлив. Човек може да плаче и духовно. Външният плач не е още плач. Някой път има такава скръб, която не може да се изрази със сълзи, то не е още дълбоката скръб. Та вие трябва да проучвате закона на любовта. Трябва да проучвате любовта като сила, да видите какво приложение има. Ако не разберете нейните закони, вие ще се натъкнете на големи противоречия. към беседата >>
173. Добро и зло, ООК , София, 11.6.1924г.,
- Законътъ, който сѫществува въ природата е слѣдниятъ: щомъ извършишъ едно прѣстѫпление, дали съзнателно си го извършилъ, или не, дали ти си го извършилъ, или, може би, хиляди други хора, които сѫ въ сѫщото поле, всѣкога ти ще почуствувашъ скръбь въ душата си. (втори вариант)
По сѫщия законъ — щомъ давашъ възможность на всичко онова, което Богъ е посадилъ въ даденъ моментъ, да се прояви, ти си добѫръ човѣкъ. Всѣко нѣщо има свое опрѣдѣлено врѣме за проявление, следователно, доброто въ насъ може да се прояви вънъ отъ нашата воля, а нашата воля може да му съдѣйствува. Въ какво седи едно прѣстѫпление? Прѣстѫплението седи въ туй, че ти самъ, или нѣкои другъ, спъва растенето на каквато и да е добродетель въ душата ти. Всѣки, който постѫпи така, той върши прѣстѫпление или спрѣмо себе си, или спрѣмо другитѣ. Законътъ, който сѫществува въ природата е слѣдниятъ: щомъ извършишъ едно прѣстѫпление, дали съзнателно си го извършилъ, или не, дали ти си го извършилъ, или, може би, хиляди други хора, които сѫ въ сѫщото поле, всѣкога ти ще почуствувашъ скръбь въ душата си. Слѣдователно, всѣка скръбь, която сѫществува въ свѣта, е признакъ за извѣстно прѣстѫпление което е извършено. Всичкитѣ скърби, това сѫ гласъ въпиющъ, който показва, че прѣстѫпление се върши. Всѣка радость, по сѫщия законъ, показва, че Божественитѣ сѣмена растатъ нѣкѫдѣ. към втори вариант >>
- Слѣдователно, всѣка скръбь, която сѫществува въ свѣта, е признакъ за извѣстно прѣстѫпление което е извършено. (втори вариант)
Всѣко нѣщо има свое опрѣдѣлено врѣме за проявление, следователно, доброто въ насъ може да се прояви вънъ отъ нашата воля, а нашата воля може да му съдѣйствува. Въ какво седи едно прѣстѫпление? Прѣстѫплението седи въ туй, че ти самъ, или нѣкои другъ, спъва растенето на каквато и да е добродетель въ душата ти. Всѣки, който постѫпи така, той върши прѣстѫпление или спрѣмо себе си, или спрѣмо другитѣ. Законътъ, който сѫществува въ природата е слѣдниятъ: щомъ извършишъ едно прѣстѫпление, дали съзнателно си го извършилъ, или не, дали ти си го извършилъ, или, може би, хиляди други хора, които сѫ въ сѫщото поле, всѣкога ти ще почуствувашъ скръбь въ душата си. Слѣдователно, всѣка скръбь, която сѫществува въ свѣта, е признакъ за извѣстно прѣстѫпление което е извършено. Всичкитѣ скърби, това сѫ гласъ въпиющъ, който показва, че прѣстѫпление се върши. Всѣка радость, по сѫщия законъ, показва, че Божественитѣ сѣмена растатъ нѣкѫдѣ. към втори вариант >>
- Каква философия вие може да дадете на скръбьта, я ми кажете? (втори вариант)
— Да знаете, че прѣстѫпление се върши въ свѣта. Защо съмъ радостенъ? — Да знаете, че Божественитѣ добродѣтели растатъ. Има ли смисълъ тази философия? — Има. Каква философия вие може да дадете на скръбьта, я ми кажете? Нѣкой казва: много ми е тежко, мѫчно днесъ — това е скръбь. Не, скръбно ли ви е, ще знаете, че нѣкѫдѣ въ тебе, или вънъ отъ тебе, по цѣлото земно кълбо, се върши нѣкое прѣстѫпление, и слѣдователно, Господъ ти казва да въздѣйствувашъ на това прѣстѫпление въ твоето съзнание, да се молишъ. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздѣйствувате, за да се махне прѣстѫплението. към втори вариант >>
- Нѣкой казва: много ми е тежко, мѫчно днесъ — това е скръбь. (втори вариант)
Защо съмъ радостенъ? — Да знаете, че Божественитѣ добродѣтели растатъ. Има ли смисълъ тази философия? — Има. Каква философия вие може да дадете на скръбьта, я ми кажете? Нѣкой казва: много ми е тежко, мѫчно днесъ — това е скръбь. Не, скръбно ли ви е, ще знаете, че нѣкѫдѣ въ тебе, или вънъ отъ тебе, по цѣлото земно кълбо, се върши нѣкое прѣстѫпление, и слѣдователно, Господъ ти казва да въздѣйствувашъ на това прѣстѫпление въ твоето съзнание, да се молишъ. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздѣйствувате, за да се махне прѣстѫплението. към втори вариант >>
- Не, скръбно ли ви е, ще знаете, че нѣкѫдѣ въ тебе, или вънъ отъ тебе, по цѣлото земно кълбо, се върши нѣкое прѣстѫпление, и слѣдователно, Господъ ти казва да въздѣйствувашъ на това прѣстѫпление въ твоето съзнание, да се молишъ. (втори вариант)
— Да знаете, че Божественитѣ добродѣтели растатъ. Има ли смисълъ тази философия? — Има. Каква философия вие може да дадете на скръбьта, я ми кажете? Нѣкой казва: много ми е тежко, мѫчно днесъ — това е скръбь. Не, скръбно ли ви е, ще знаете, че нѣкѫдѣ въ тебе, или вънъ отъ тебе, по цѣлото земно кълбо, се върши нѣкое прѣстѫпление, и слѣдователно, Господъ ти казва да въздѣйствувашъ на това прѣстѫпление въ твоето съзнание, да се молишъ. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздѣйствувате, за да се махне прѣстѫплението. към втори вариант >>
- Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. (втори вариант)
Сега вие какъ лѣкувате скръбьта си? Вие се лѣкувате като онѣзи хора, на които лѣкаритѣ пущатъ кръвь. Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. към втори вариант >>
- Казвате: скръбь, скръбь имамъ. (втори вариант)
Сега вие какъ лѣкувате скръбьта си? Вие се лѣкувате като онѣзи хора, на които лѣкаритѣ пущатъ кръвь. Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. към втори вариант >>
- И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! (втори вариант)
Сега вие какъ лѣкувате скръбьта си? Вие се лѣкувате като онѣзи хора, на които лѣкаритѣ пущатъ кръвь. Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. към втори вариант >>
- Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. (втори вариант)
Сега вие какъ лѣкувате скръбьта си? Вие се лѣкувате като онѣзи хора, на които лѣкаритѣ пущатъ кръвь. Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. към втори вариант >>
- Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. (втори вариант)
Вие се лѣкувате като онѣзи хора, на които лѣкаритѣ пущатъ кръвь. Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. към втори вариант >>
- Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. (втори вариант)
Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. към втори вариант >>
- Скръбтьта е основата на живота. (втори вариант)
Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. към втори вариант >>
- Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. (втори вариант)
И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. към втори вариант >>
- И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. (втори вариант)
Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь. Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли да я изнесатъ — толкова тежка е тя. към втори вариант >>
- Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. (втори вариант)
Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь. Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли да я изнесатъ — толкова тежка е тя. Скръбтьта на животнитѣ е микроскопическа. към втори вариант >>
- Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. (втори вариант)
Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь. Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли да я изнесатъ — толкова тежка е тя. Скръбтьта на животнитѣ е микроскопическа. към втори вариант >>
- И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь. (втори вариант)
Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь. Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли да я изнесатъ — толкова тежка е тя. Скръбтьта на животнитѣ е микроскопическа. към втори вариант >>
- Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли да я изнесатъ — толкова тежка е тя. (втори вариант)
И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь. Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли да я изнесатъ — толкова тежка е тя. Скръбтьта на животнитѣ е микроскопическа. към втори вариант >>
- Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си.
По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде. към беседата >>
- Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено.
Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде. към беседата >>
- Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете?
“ – Да знаете, че престъпление се върши в света. „Защо съм радостен? “ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението. към беседата >>
- Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб.
„Защо съм радостен? “ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението. към беседата >>
- Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш.
“ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението. към беседата >>
- Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб.
Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. към беседата >>
- Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб.
Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. към беседата >>
- Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно.
Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. към беседата >>
- Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта.
Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. към беседата >>
- Скръбта е границата, дето започва Животът.
Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. към беседата >>
- Скръбта е основата на Живота.
Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. към беседата >>
- Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си.
Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. към беседата >>
- И растенията имат скръб, но в зачатък.
Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. към беседата >>
- Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата.
Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа. към беседата >>
- Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот.
Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа. към беседата >>
- И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб.
Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа. към беседата >>
- Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя.
И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа. към беседата >>
174. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа, МС , София, 6.7.1924г.,
- Но той казва: „Аз без нея не мога да живея, искам да я взема от вашия дом." Той я отделя от дома й, а майката и бащата веднага почувствуват една скръб, като че се отделя нещо живо от тяхното тело и започват да плачат. (втори вариант)
„Хляб, мамо, хляб, хляб искаме! " От единия до другия край на света, все за хляб се говори. И в молитвата Господня е казано: „Хляб наш насъщний." Следователно докато мислим само за стомаха си, ние разбираме само една трета от любовта. Тази любов има туй качество, че отделя частите от цялото. Физическата любов има един недостатък, и той е следующия: Дойде някой момък, обикне дъщеря ти и ти се зарадваш. Но той казва: „Аз без нея не мога да живея, искам да я взема от вашия дом." Той я отделя от дома й, а майката и бащата веднага почувствуват една скръб, като че се отделя нещо живо от тяхното тело и започват да плачат. Дъщерята казва: „Аз ще отида с него." Тя мисли, че това е великата любов. към втори вариант >>
175. Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия, МС , София, 6.7.1924г.,
- Онзи, който се моли, умира радостен, спокоен и весел, светлина има в душата му, аз ще го уподобя като мома, която се жени, оставя майка си скръбна, но има надежда, че за бъдеще нещо ще стане, а може и да не стане. (втори вариант)
Ако ти имаш много храни в хамбара си, то е едно условие за живота, но тя не е една сигурност за твоя живот. И вие виждате, че хората като се грижат много за себе си, чрез храната да се осигурят - умират. Някой ще каже: „Ама онези, които се молят 3-4 пъти на ден не умират ли? " - Умират. Аз казвам: Който се моли и който не се моли, еднакво умира, но има едно различие в умирането. Онзи, който се моли, умира радостен, спокоен и весел, светлина има в душата му, аз ще го уподобя като мома, която се жени, оставя майка си скръбна, но има надежда, че за бъдеще нещо ще стане, а може и да не стане. А онзи, който не се моли и умира, е като онзи в затвора, идат стражари да го водят. Единият умира като булка, а другият умира като затворник. Е, какво бихте избрали вие? Нали като булка да умрете. И затуй ще се стремите по възможност да не увеличавате вашите страдания. към втори вариант >>
- Следователно когато въпросите се разрешават не чрез висшия разум трябва да знаете, че те принасят едновременно и радост и скръб. (втори вариант)
Сега е въпрос кога се отваря сърцето, да заработи Божественото в мене? - Когато живеем според природата. Тогава аз съм като един голям извор, мога да помагам на всички, защото Божественото се е събудило у мене, има какво да давам. Този извор е толкова голям, той не може да седи тъй - трябва да излиза и аз го пращам да върви. Следователно когато въпросите се разрешават не чрез висшия разум трябва да знаете, че те принасят едновременно и радост и скръб. А скърбите произлизат от материалния живот. В ляво и дясно се разрешават въпроси само за отношенията на хората, тяхната обхода. А пък ако искате разумно да разрешите въпроса, да живеете и разумно да се обичате, непременно трябва отвесно да се подвижите към Бога, а после към центъра на земята. Там са корените и клонищата на този великия Божествен живот. към втори вариант >>
- Ще кажете, че скръбта на този човек се е превърнала в радост, защото Бог го е посетил.
На другия ден срещате същия човек, но вече недоволен, тъжен. Защо е недоволен? Няма въглища, няма топли дрехи. Вие изваждате от кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става весел. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбта на този човек се е превърнала в радост, защото Бог го е посетил. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и в първия случай Бог го е посетил? Бог посещава човека и чрез страданията, и чрез радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трябва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изстискан цирей, трябва да се радвате и на празната кесия. към беседата >>
- Същото се отнася и до скръбта.
Като ученици, вие трябва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трябва да се радвате на печалбата от лотария, преди да сте проверили, кой билет печели? Ама някой ви казал, че вашият билет печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Същото се отнася и до скръбта. Преди да разберете, как е станала една работа, не се поддавайте на скръбта. Гледайте на живота разумно, със самообладание, да внесете нова вълна, нов импулс в себе си. към беседата >>
176. Новата азбука, СБ , Мусала, 13.7.1924г.,
- Друг път очите ви са мътни, неясни, погледът изгаснал – имате някаква мъка, страдание или скръб.
Като ви наблюдавам, забелязвам, че понякога погледът ви е възбуден, очите светнали. Това не е естествено състояние. Друг път очите ви са мътни, неясни, погледът изгаснал – имате някаква мъка, страдание или скръб. И това не е естествено състояние. Казвате: „Бог ни забрави“. – Бог забравя нечистотиите на човека, тях туря настрана, а като душа никога не го забравя. Има неща, които никога не нося в своя ум. Цялата Вселена да ми дадат, всичкото богатство на света да ми обещават, аз няма да допусна в ума си мисъл, противна на Божественото в себе си. към беседата >>
- " Вие не знаете какво нещо е скръбта!
Ако сте умни, то ще ви покаже, че и в него вътре има нещо хубаво скрито. Страданието си разказва защо човек не го обича. То е било една от обичните дъщери на Бог, която един път сгрешила, и Господ я наказал. Отива тя тук-там, но никой не я приема. Приемат я само за един ден и после й казват:" Моля ти се, излез си от тук! " Вие не знаете какво нещо е скръбта! Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо и търси пътя си. По прав път върви тя. Тя не е ваша. А вие, като си замине от вас скръбта, казвате: "Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб! " След скръбта идва нейната сестра, радостта, и ви пита: "Сестра ми беше ли тук? към беседата >>
- Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо и търси пътя си.
Страданието си разказва защо човек не го обича. То е било една от обичните дъщери на Бог, която един път сгрешила, и Господ я наказал. Отива тя тук-там, но никой не я приема. Приемат я само за един ден и после й казват:" Моля ти се, излез си от тук! " Вие не знаете какво нещо е скръбта! Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо и търси пътя си. По прав път върви тя. Тя не е ваша. А вие, като си замине от вас скръбта, казвате: "Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб! " След скръбта идва нейната сестра, радостта, и ви пита: "Сестра ми беше ли тук? " - Да, беше. към беседата >>
- А вие, като си замине от вас скръбта, казвате: "Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб!
Приемат я само за един ден и после й казват:" Моля ти се, излез си от тук! " Вие не знаете какво нещо е скръбта! Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо и търси пътя си. По прав път върви тя. Тя не е ваша. А вие, като си замине от вас скръбта, казвате: "Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб! " След скръбта идва нейната сестра, радостта, и ви пита: "Сестра ми беше ли тук? " - Да, беше. Тогава вие приемате радостта, радвате й се. Някой път скръбта идва след радостта. Така вървят двете сестри. към беседата >>
- " След скръбта идва нейната сестра, радостта, и ви пита: "Сестра ми беше ли тук?
" Вие не знаете какво нещо е скръбта! Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо и търси пътя си. По прав път върви тя. Тя не е ваша. А вие, като си замине от вас скръбта, казвате: "Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб! " След скръбта идва нейната сестра, радостта, и ви пита: "Сестра ми беше ли тук? " - Да, беше. Тогава вие приемате радостта, радвате й се. Някой път скръбта идва след радостта. Така вървят двете сестри. Това е една велика Истина! към беседата >>
- Тези от вас, които сте весели, няма защо да говоря това, а тези, които не са весели, им казвам това, за да знаят как да посрещнат скръбта.
Некрасивите чувства, това е човешко нещо. Кажеш си: "Моят живот е много нещастен". Остави, нека мине тази мисъл през тебе, нея възпирай" - "Ама тежко ми е днес " - Ще кажеш: "Е, не съм само аз, много същества има, на които днес е тежко". Този ден, през който ти е тежко, помисли за всички волове, за всички агънца, които колят, помисли за всички нещастни хора. Ние не мислим за тях, а трябва да мислим. Тези от вас, които сте весели, няма защо да говоря това, а тези, които не са весели, им казвам това, за да знаят как да посрещнат скръбта. Но като дойде радостта, и с нея трябва да знаете как да постъпите. Затова трябва да се молим, а молитвата трябва да бъде тайна. Защото, ако речеш да коленичиш и да направиш това-онова, като те види някой, ще каже: "Какво ли прави този? " Ако седиш сериозен, ще си каже: "Защо ли е толкова сериозен7" Ако си прав, защо си прав. Ако си легнал, защо си легнал. към беседата >>
- Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скърбящи от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш.
Сега един пример за разяснение на това, какво значи да престанеш да скърбиш, когато скърбиш. Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скърбящи от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научите уроците си, представяйте си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. към беседата >>
- Ще ме извиниш за всичко това, но ти имаш душа и мене ми е скръбно за нея." Друг може да ти каже същото нещо, но малко грубичко, с остър език.
Кажеш ли му, трябва да вземеш поука от тази негова грешка. А как ще му говориш, Бог ще те научи за това нещо. Трябва да му говориш искрено, прямо, чистосърдечно. Ако той не е чист, аз трябва да му кажа: "Тази душа, която Бог ти е дал, не трябва да я каляш. Ако я каляш, ще дойдат големи страдания. Ще ме извиниш за всичко това, но ти имаш душа и мене ми е скръбно за нея." Друг може да ти каже същото нещо, но малко грубичко, с остър език. Един разбрал от мекия метод, друг - от острия. За единия ще кажат: "Колко мекичко говори! " За другия: "Какъв е грубиянин! " Не, и на единия, и на другия ще благодариш. На този, който говори мекичко, ще кажеш: "Благодаря ти за любезния начин, по който ми каза истината." На другия ще кажеш: "Братко, аз ти много благодаря, че беше толкова доблестен да ми дадеш един добър пример. към беседата >>
- Които от вас са скръбни, които от вас са тъжни, трябва да знаете, че ние сме чада Божии от разумните и добрите, които изпълняват волята Божия.
- "Да, днес си чадо Божие, но за утре не зная." - Е, ще видим за утре. Днес те нахранвам, приемам в дома си и всичко това върша заради волята Божия. Ако не вършех това заради волята Божия, можех да те изпъдя навън и да затворя подире ти вратата. Чадо Божие съм! Ела в нашата градина да те заведа, да вкусиш от нейните плодове. Които от вас са скръбни, които от вас са тъжни, трябва да знаете, че ние сме чада Божии от разумните и добрите, които изпълняват волята Божия. към беседата >>
179. Качества на разумния живот, СБ , , 24.8.1924г.,
- Ако тази ваша сестра, която посетите, е била тъжна, скръбна, ако животът ª се е обезсмислил, и след като направите посещението, тя се зарадва, и като дойде друга някоя, тя все се радва, значи вие сте била първата.
“ Като го направите пък, ще си кажете: „Как го направих? “ Не се смущавайте! Като излезете от един дом, дето сте направили посещението, не мислете как сте го направили. След залез слънце, когато блеснат всички наши лампи по градовете, ще могат ли да се сравнят със слънчевата светлина? Не, това са само залъгалки. Ако тази ваша сестра, която посетите, е била тъжна, скръбна, ако животът ª се е обезсмислил, и след като направите посещението, тя се зарадва, и като дойде друга някоя, тя все се радва, значи вие сте била първата. Този, който носи радост, мир – той е първият. А този, който отнема радостта, мира, той е последният, който е дошьл. Първият трябва да донесе радост, мир от Божествения свят. И тъй, тези посещения стават. Ако днес се отворят така сърцата ви, вие ще направите сполучливо посещението си. към беседата >>
181. Царе – слуги на Господа, СБ , София, 7.9.1924г.,
- Тогава Природата определя отрицателната величина със скръбта, а положителната величина – с радостта.
В математиката има положителни и отрицателни величини. Пред положителните величини винаги се туря знакът плюс, а пред отрицателните – минус. В духовния живот отрицателна величина е всяка величина, в която енергията е изразходвана безразборно, неразумно. Положителна величина наричат всяка величина, в която енергията е изразходвана разумно. Тогава Природата определя отрицателната величина със скръбта, а положителната величина – с радостта. Радостта е плюс, скръбта е минус. Понеже в Духовния свят време и пространство не съществуват, то радостта и скръбта може да се сменяват моментално. Например може да си най-големият грешник, говоря по човешки, оцапан с най-черните грехове, но ако в твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство на 35 милиарда Любов, веднага всичките ти грехове се заличават. И обратното е вярно. Може да си един ангел, но ако в душата ти някъде се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да те смъкнат вътре в ада. към беседата >>
- Радостта е плюс, скръбта е минус.
В математиката има положителни и отрицателни величини. Пред положителните величини винаги се туря знакът плюс, а пред отрицателните – минус. В духовния живот отрицателна величина е всяка величина, в която енергията е изразходвана безразборно, неразумно. Положителна величина наричат всяка величина, в която енергията е изразходвана разумно. Тогава Природата определя отрицателната величина със скръбта, а положителната величина – с радостта. Радостта е плюс, скръбта е минус. Понеже в Духовния свят време и пространство не съществуват, то радостта и скръбта може да се сменяват моментално. Например може да си най-големият грешник, говоря по човешки, оцапан с най-черните грехове, но ако в твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство на 35 милиарда Любов, веднага всичките ти грехове се заличават. И обратното е вярно. Може да си един ангел, но ако в душата ти някъде се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да те смъкнат вътре в ада. Тъй щото вдигането и падането е постоянно и всеки стои или пада според закона на Любовта, според своето поведение, което има към Бога. към беседата >>
- Понеже в Духовния свят време и пространство не съществуват, то радостта и скръбта може да се сменяват моментално.
Пред положителните величини винаги се туря знакът плюс, а пред отрицателните – минус. В духовния живот отрицателна величина е всяка величина, в която енергията е изразходвана безразборно, неразумно. Положителна величина наричат всяка величина, в която енергията е изразходвана разумно. Тогава Природата определя отрицателната величина със скръбта, а положителната величина – с радостта. Радостта е плюс, скръбта е минус. Понеже в Духовния свят време и пространство не съществуват, то радостта и скръбта може да се сменяват моментално. Например може да си най-големият грешник, говоря по човешки, оцапан с най-черните грехове, но ако в твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство на 35 милиарда Любов, веднага всичките ти грехове се заличават. И обратното е вярно. Може да си един ангел, но ако в душата ти някъде се зароди най-малкото користолюбиво чувство, моментално може да те смъкнат вътре в ада. Тъй щото вдигането и падането е постоянно и всеки стои или пада според закона на Любовта, според своето поведение, което има към Бога. Този закон е закон на Божествената Правда. към беседата >>
182. Настанало е царството Божие, НБ , София, 19.10.1924г.,
- По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? (втори вариант)
– Значи всички можем да се радваме на това слънце. Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. към втори вариант >>
- В света има една скръб, която се ражда естествено. (втори вариант)
Пролетта дойде! – Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? към втори вариант >>
- Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. (втори вариант)
– Всички можем да се радваме на тази пролет. Когато ние се приближаваме към един извор, пак всички еднакво можем да се радваме. Това, което всички еднакво можем да употребим, на него всички еднакво можем да се радваме. По някой път вие ставате тъжни, скръбни. Защо? В света има една скръб, която се ражда естествено. Тя е Божествена скръб, а именно: когато човек скърби, че някоя добродетел не се е развила у него, тази скръб е на място, разбирам я, но има глупава скръб. Някой човек скърби, че не е станал министър в България, че дядо му, като умрял, не му оставил пари, че баща му не бил богат, че майка му не била от благороден произход, че приятелите му не го заобикаляли, че нямал общество и т.н. Обществото съществува в света. От хиляди години котките живеят в общество с хората; кучетата също живеят в общество с хората; воловете, конете също живеят в общество с хората, но от хиляди години котките са си все котки, кучетата – все кучета, конете – все коне и т.н. Нима те не живеят близо до най-благородното общество? – Живеят, но кучетата, конете и воловете научиха най-лошото от човека. към втори вариант >>
183. Мястото на Любовта, КД , София, 22.10.1924г.,
- Радостта дава височина, а скръбта - дълбочина.
Радостта дава височина, а скръбта - дълбочина. Мисълта дава широчина. Първо идва радостта, а после мисълта. В скръбта най-напред идва скръбта, мъката, а после мисълта. Радостта мисли по един начин, а скръбта - по друг. Аз считам скръбта за товар, който отначало е неприятен, после, колкото повече се носи, става по-тежък и най-после този, който го носи, или трябва да си почине, или някой трябва да дойде да го снеме от гърба му. към беседата >>
- В скръбта най-напред идва скръбта, мъката, а после мисълта.
Радостта дава височина, а скръбта - дълбочина. Мисълта дава широчина. Първо идва радостта, а после мисълта. В скръбта най-напред идва скръбта, мъката, а после мисълта. Радостта мисли по един начин, а скръбта - по друг. Аз считам скръбта за товар, който отначало е неприятен, после, колкото повече се носи, става по-тежък и най-после този, който го носи, или трябва да си почине, или някой трябва да дойде да го снеме от гърба му. А радостта е човек, който пътува без товар. Затова по-скоро му се свършват приказките и припасите. към беседата >>
- Радостта мисли по един начин, а скръбта - по друг.
Радостта дава височина, а скръбта - дълбочина. Мисълта дава широчина. Първо идва радостта, а после мисълта. В скръбта най-напред идва скръбта, мъката, а после мисълта. Радостта мисли по един начин, а скръбта - по друг. Аз считам скръбта за товар, който отначало е неприятен, после, колкото повече се носи, става по-тежък и най-после този, който го носи, или трябва да си почине, или някой трябва да дойде да го снеме от гърба му. А радостта е човек, който пътува без товар. Затова по-скоро му се свършват приказките и припасите. към беседата >>
- Аз считам скръбта за товар, който отначало е неприятен, после, колкото повече се носи, става по-тежък и най-после този, който го носи, или трябва да си почине, или някой трябва да дойде да го снеме от гърба му.
Радостта дава височина, а скръбта - дълбочина. Мисълта дава широчина. Първо идва радостта, а после мисълта. В скръбта най-напред идва скръбта, мъката, а после мисълта. Радостта мисли по един начин, а скръбта - по друг. Аз считам скръбта за товар, който отначало е неприятен, после, колкото повече се носи, става по-тежък и най-после този, който го носи, или трябва да си почине, или някой трябва да дойде да го снеме от гърба му. А радостта е човек, който пътува без товар. Затова по-скоро му се свършват приказките и припасите. към беседата >>
- Скръбта, това е един висок връх, от който идват всички рекички.
Това говори за добър, установен характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, които се смеят така, че всичката им сериозност изчезва от лицето. А има хора, и като се смеят, сериозността остава. Сериозността е добро качество; това говори, че той създава, че има някои неща, които трябва да придобие и затова е сериозен. Скръбта, това е един висок връх, от който идват всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е висок планински връх. към беседата >>
186. Двата закона, КД , София, 2.11.1924г.,
- н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб.
Ето какво правило държа: дойде някой, иска да ми услужи. Аз считам туй за много хубаво, искам да ми намаже обущата, да ми изчисти дрехите и т. н., но тази услуга един ден може да ми причини много голяма скръб. Един ден тези хора ще бъдат заети с работа, а аз ще чакам да дойде някой да ми услужи. А като чакам, страдам. Аз всякога трябва да разчитам на себе си, да си върша сам работата, а че някой може да ми направи услуга, то е вметнато. Няма да очакваш другите, сам ще знаеш да си ваксаш обувките, сам да си шеташ на себе си. А ако дойдат да ти шетат от любов, то е друг въпрос. към беседата >>
- Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов. Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда. към беседата >>
- “ Ето ти скръбта от где изниква.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов. Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите. Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа. Той - сам! И той страда. Казва: „Защо и аз да нямам някой приятел? “ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. към беседата >>
- Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука.
Щом дойдат на света, те плачат. Защо? - Да им помогнат. Някой път, докато плачат, никой не отива при тях, а щом престанат да плачат, идват и им помагат. Но плачът е зов на душата за помощ. Всички плачат. Даже да сте цар и да имате всичко, пак един ден ще ви бъде така скръбно, ще усетите такава скука. И в най-щастливото ви състояние скуката пак ще дойде. Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. към беседата >>
- Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният.
Как ще си обясните това? Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът. И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“ към беседата >>
- А царят знае, че той е скръбен.
Ако сте беден, ще кажете: „Ех, беднотия! “ Не, това аз наричам самоизмама. Че и богатият умира гладен, но сиромахът не знае това, но богатият го знае. Та затова и царят знае една истина, която простите хора не знаят. Бедният казва: „Той е цар, той не е скръбен.“ Ето какво знае бедният. А царят знае, че той е скръбен. Значи в туй отношение царят знае повече. Тия неща трябва да ги знаете в такава форма, за да ви бъде ясен законът. И на душата ви ще бъде леко, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си помогнеш.“ към беседата >>
- И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб.
Едно растение, една семка, като падне на почвата, пусне коренчета, за себе си се грижи. Някой казва: „Да умра за себе си.“ Ако разбираш какво означава думата смърт, т. е. да престане в теб желанието да влизаш втори път в бъчвата, да ставаш знаменит, тогава добре. Защото виж къде е заблуждението: първия път, като влезеш в бъчвата, всички вестници ще пишат и ти ще имаш най-голямата слава, а ако втори път пак влезеш в бъчвата, наполовина ще се обърне внимание на това, а трети, четвърти път като влезеш, никой няма да пише вече и никой няма да обърне внимание на това. И тогава ще ти стане тъжно, ти ще страдаш. И при това няма да имаш възнаграждение, само ще изпиташ една голяма скръб. То е любовта към себе си, ти можеш да направиш само един опит, два опита не можеш да направиш. Там е драмата на живота. Какво подразбирам аз от това? - Ти искаш слава от света, можеш да посветиш 20 - 30 години да напишеш една книга, за да се прославиш. След като си издадеш съчинението, от този опит зависи, ако изгубиш, ти вече нямаш други 30 години на разположение, за да ги дадеш за друг труд. към беседата >>
187. Връзки в геометрическите форми, ООК , София, 5.11.1924г.,
- Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел.
Утре ще видите този човек пак жив. Той се убива на сцената, а в действителност е жив. И сто пъти да се мушне с ножа, виждате го пак здрав и жив. Виждате и двамата примирени. Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление. Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел. Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега да е весел? Казвам: той е бил на сцената, под дрехата си е имал мехур, пълен с червена вода. Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена си: „Хайде, жена, да си пийнем малко, хубаво изиграхме ролята си, публиката е доволна от нас. Хайде да си пийнем по още една чашка, хубаво изиграхме ролята си.“ Този морал зад сцената е прекрасен, понеже е взет от реалния живот на сцената, но сегашният ни живот е взет от един по-висш живот. Животът, който ние сега живеем, тъй както сега се проявява, в него влизат елементи от един по-висш живот и ние искаме да представим този живот именно. към беседата >>
188. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб! , НБ , София, 9.11.1924г.,
- И всякога, когато ние сме тъжни, скръбни, това произтича от факта, че ние сме изгубили любовта на някое висше същество. (втори вариант)
И всякога, когато ние сме тъжни, скръбни, това произтича от факта, че ние сме изгубили любовта на някое висше същество. Някой път чувстваш, като че светът под тебе се руши, изпитваш голяма скръб, страдания. Защо? – Изгубил си любовта. Някой път се чувстваш радостен. Защо? – Придобил си любовта: тя е потекла към тебе, душата ти се разтворила и ти мислиш, разсъждаваш правилно. Та, казвам: когато ние придобием Божията Любов, ние придобиваме вечния живот. към втори вариант >>
- Някой път чувстваш, като че светът под тебе се руши, изпитваш голяма скръб, страдания. Защо? (втори вариант)
И всякога, когато ние сме тъжни, скръбни, това произтича от факта, че ние сме изгубили любовта на някое висше същество. Някой път чувстваш, като че светът под тебе се руши, изпитваш голяма скръб, страдания. Защо? – Изгубил си любовта. Някой път се чувстваш радостен. Защо? – Придобил си любовта: тя е потекла към тебе, душата ти се разтворила и ти мислиш, разсъждаваш правилно. Та, казвам: когато ние придобием Божията Любов, ние придобиваме вечния живот. Какво по-хубаво от това, да проникнеш в Божията Любов, да бъдеш в съгласие с нея? към втори вариант >>
- И всѣкога, когато ние сме тѫжни, скръбни, това произтича отъ факта, че ние сме изгубили любовьта на нѣкое висше сѫщество.
И всѣкога, когато ние сме тѫжни, скръбни, това произтича отъ факта, че ние сме изгубили любовьта на нѣкое висше сѫщество. Нѣкой пѫть чувствувашъ, като че свѣтътъ подъ тебе се руши, изпитвашъ голѣма скръбь, страдания. Защо? – Изгубилъ си любовьта. Нѣкой пѫть се чувствувашъ радостенъ. Защо? – Придобилъ си любовьта: тя е потекла къмъ тебе, душата ти се разтворила и ти мислишъ, разсѫждавашъ правилно. Та, казвамъ: когато ние придобиемъ Божията Любовь, ние придобиваме вѣчния животъ. към беседата >>
- Нѣкой пѫть чувствувашъ, като че свѣтътъ подъ тебе се руши, изпитвашъ голѣма скръбь, страдания. Защо?
И всѣкога, когато ние сме тѫжни, скръбни, това произтича отъ факта, че ние сме изгубили любовьта на нѣкое висше сѫщество. Нѣкой пѫть чувствувашъ, като че свѣтътъ подъ тебе се руши, изпитвашъ голѣма скръбь, страдания. Защо? – Изгубилъ си любовьта. Нѣкой пѫть се чувствувашъ радостенъ. Защо? – Придобилъ си любовьта: тя е потекла къмъ тебе, душата ти се разтворила и ти мислишъ, разсѫждавашъ правилно. Та, казвамъ: когато ние придобиемъ Божията Любовь, ние придобиваме вѣчния животъ. Какво по-хубаво отъ това, да проникнешъ въ Божията Любовь, да бѫдешъ въ съгласие съ нея? към беседата >>
189. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски, НБ , София, 16.11.1924г.,
- Всеки, кой-как дойде, казва: Учителю, аз искам да ми вземеш тази скръб. (втори вариант)
Имате ли едно обяснение за всичко това? Кой от вас се радва на своите смущения? Кой от вас се радва на своите страдания? Аз не съм имал случай досега още, да дойде някой при мене със своето страдание, със своята болка и да каже: Учителю, аз се много радвам. Защо? – Имам си една малка болка, едно малко страдание. Всеки, кой-как дойде, казва: Учителю, аз искам да ми вземеш тази скръб. Чудни са тия хора! Как е възможно да няма карамбол? Всички тия хора седят на кувертата на един параход, който се люлее всред развълнуваното море. Параходът се люлее, как е възможно ти да се държиш? Ама направи така, да не се люлее. към втори вариант >>
- Темида, това е богиня на скръбта. (втори вариант)
Очите на Темида са много отворени, на четири гледат. Когато някой човек направи някоя погрешка и не я изправя, тя държи очите си отворени, но щом чуе, че някой съгреши и изправи погрешката си, тя си затваря очите. Тя ходи със затворени очи пред праведните, а с отворени – пред грешните. Тя е много благородна, но има една служба да претегля и казва: „Срамувам се за своята служба“! Като види, че някой греши, не забравя службата си, веднага взима драмовете, окото ѝ не мръдва – претегля и прави своите заключения. Темида, това е богиня на скръбта. Тя причинява скръб на хората, когато грешат. към втори вариант >>
- Тя причинява скръб на хората, когато грешат. (втори вариант)
Когато някой човек направи някоя погрешка и не я изправя, тя държи очите си отворени, но щом чуе, че някой съгреши и изправи погрешката си, тя си затваря очите. Тя ходи със затворени очи пред праведните, а с отворени – пред грешните. Тя е много благородна, но има една служба да претегля и казва: „Срамувам се за своята служба“! Като види, че някой греши, не забравя службата си, веднага взима драмовете, окото ѝ не мръдва – претегля и прави своите заключения. Темида, това е богиня на скръбта. Тя причинява скръб на хората, когато грешат. към втори вариант >>
- Всѣки, кой-какъ дойде, казва: Учителю, азъ искамъ да ми вземешъ тази скръбь.
Имате ли едно обяснение за всичко това? Кой отъ васъ се радва на своитѣ смущения? Кой отъ васъ се радва на своитѣ страдания? Азъ не съмъ ималъ случай до сега още, да дойде нѣкой при мене съ своето страдание, съ своята болка и да каже: Учителю, азъ се много радвамъ. Защо? – Имамъ си една малка болка, едно малко страдание. Всѣки, кой-какъ дойде, казва: Учителю, азъ искамъ да ми вземешъ тази скръбь. Чудни сѫ тия хора! Какъ е възможно да нѣма карамболъ? Всички тия хора седятъ на кувертата на единъ параходъ, който се люлѣе всрѣдъ развълнуваното море. Параходътъ се люлѣе, какъ е възможно ти да се държишъ? Ама направи така, да не се люлѣе. към беседата >>
- Темида, това е богиня на скръбьта.
Очитѣ на Темида сѫ много отворени, на четири гледатъ. Когато нѣкой човѣкъ направи нѣкоя погрѣшка и не я изправя, тя държи очитѣ си отворени, но щомъ чуе, че нѣкой съгрѣши и изправи погрѣшката си, тя си затваря очитѣ. Тя ходи съ затворени очи прѣдъ праведнитѣ, а съ отворени – прѣдъ грѣшнитѣ. Тя е много благородна, но има една служба да прѣтегля и казва: „Срамувамъ се за своята служба“! Като види, че нѣкой грѣши, не забравя службата си, веднага взима драмоветѣ, окото ѝ не мръдва – прѣтегля и прави своитѣ заключения. Темида, това е богиня на скръбьта. Тя причинява скръбь на хората, когато грѣшатъ. към беседата >>
- Тя причинява скръбь на хората, когато грѣшатъ.
Когато нѣкой човѣкъ направи нѣкоя погрѣшка и не я изправя, тя държи очитѣ си отворени, но щомъ чуе, че нѣкой съгрѣши и изправи погрѣшката си, тя си затваря очитѣ. Тя ходи съ затворени очи прѣдъ праведнитѣ, а съ отворени – прѣдъ грѣшнитѣ. Тя е много благородна, но има една служба да прѣтегля и казва: „Срамувамъ се за своята служба“! Като види, че нѣкой грѣши, не забравя службата си, веднага взима драмоветѣ, окото ѝ не мръдва – прѣтегля и прави своитѣ заключения. Темида, това е богиня на скръбьта. Тя причинява скръбь на хората, когато грѣшатъ. към беседата >>
190. Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите, МОК , София, 16.11.1924г.,
- Той като идва си радостен, като си заминава – скръбен си, усещаш се стеснен в сърцето.
Всеки има по един гений, само трябва да го долавя. Това не е нещо фиктивно, това е една действителна истина. Те го наричат ангел хранител. Той е толкова интелигентен, толкова светло лице има, такъв глас, такива трептения има около него и от него диша живот. И когато иде, всякога се усещаш радостен, всичко ти е светло; пък като си заминава, си неразположен духом. Той като идва си радостен, като си заминава – скръбен си, усещаш се стеснен в сърцето. Той все ходи по планетите, не само по планетите, но и още по-далече ходи той и се връща. Някой път и той ще те пита: „Я, ми кажи ти нещо сега из твоя живот.“ И ти почнеш да му разправяш тъгите си и скърбите, а той седне и те слуша и почне да смета, смета. После бутне едно бутонче и веднага се изменят теченията, тебе ти светне. Но дълго време ще му разправяш и няма да го лъжеш. Той казва: „Право казва.“ И записва всичко каквото му кажеш. към беседата >>
191. Несъизмеримите неща, ООК , София, 19.11.1924г.,
- Те казват, че в света съществува една голяма скръб.
Затуй именно в духовния свят всички ние трябва да се стремим към несъизмеримата мисъл. Мнозина от вас стават песимисти. Защо? – Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот. От това се ражда един вътрешен песимизъм. На всички философи песимисти, като Шопенхауер, мислите са били съизмерими. Те казват, че в света съществува една голяма скръб. От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал. Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката? Ако ударят поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той. Всеки човек знае нещата само като ги опита, а за другото може да предполага. А при това всички хора казват, че имат скръб. към беседата >>
- От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал.
Мнозина от вас стават песимисти. Защо? – Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот. От това се ражда един вътрешен песимизъм. На всички философи песимисти, като Шопенхауер, мислите са били съизмерими. Те казват, че в света съществува една голяма скръб. От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал. Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката? Ако ударят поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той. Всеки човек знае нещата само като ги опита, а за другото може да предполага. А при това всички хора казват, че имат скръб. Какво нещо е скръбта сама по себе си? към беседата >>
- А при това всички хора казват, че имат скръб.
Те казват, че в света съществува една голяма скръб. От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал. Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката? Ако ударят поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той. Всеки човек знае нещата само като ги опита, а за другото може да предполага. А при това всички хора казват, че имат скръб. Какво нещо е скръбта сама по себе си? – Тя е загуба на нещо или недоимък от нещо, или спънка към известна цел, към която се стремиш. Ти можеш да скърбиш за изгубената си сила, за изгубен жив предмет. Значи ние скърбим само за живите предмети, за предмети, които са свързани с жива сила. Тогава, ако аз скърбя за един свой приятел, който е заминал, какво показва тази скръб? към беседата >>
- Какво нещо е скръбта сама по себе си?
От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал. Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката? Ако ударят поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той. Всеки човек знае нещата само като ги опита, а за другото може да предполага. А при това всички хора казват, че имат скръб. Какво нещо е скръбта сама по себе си? – Тя е загуба на нещо или недоимък от нещо, или спънка към известна цел, към която се стремиш. Ти можеш да скърбиш за изгубената си сила, за изгубен жив предмет. Значи ние скърбим само за живите предмети, за предмети, които са свързани с жива сила. Тогава, ако аз скърбя за един свой приятел, който е заминал, какво показва тази скръб? Колко неща може да показва скръбта в даден случай? към беседата >>
- Скръбта на майката се превръща в радост на друго място.
Законите на Природата са следните: за един и същ случай някои хора скърбят, а други се радват. Например някоя майка скърби, че дъщеря ѝ се е омъжила, че е напуснала дома ѝ, а в същото време други хора се радват за нея, че е отишла при тях. Следователно ние имаме две равнодействащи сили. Скръбта на майката се превръща в радост на друго място. Тогава каква скръб е тази? Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други. Вие сте майка, давате дъщеря си някому и скърбите. В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радваш, а те скърбят. към беседата >>
- Тогава каква скръб е тази?
Законите на Природата са следните: за един и същ случай някои хора скърбят, а други се радват. Например някоя майка скърби, че дъщеря ѝ се е омъжила, че е напуснала дома ѝ, а в същото време други хора се радват за нея, че е отишла при тях. Следователно ние имаме две равнодействащи сили. Скръбта на майката се превръща в радост на друго място. Тогава каква скръб е тази? Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други. Вие сте майка, давате дъщеря си някому и скърбите. В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радваш, а те скърбят. Питам: колко голяма е тази скръб? към беседата >>
- Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други.
Законите на Природата са следните: за един и същ случай някои хора скърбят, а други се радват. Например някоя майка скърби, че дъщеря ѝ се е омъжила, че е напуснала дома ѝ, а в същото време други хора се радват за нея, че е отишла при тях. Следователно ние имаме две равнодействащи сили. Скръбта на майката се превръща в радост на друго място. Тогава каква скръб е тази? Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други. Вие сте майка, давате дъщеря си някому и скърбите. В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радваш, а те скърбят. Питам: колко голяма е тази скръб? Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти си станал серсемин, може ли да определи големината на скръбта? към беседата >>
- Питам: колко голяма е тази скръб?
Тогава каква скръб е тази? Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други. Вие сте майка, давате дъщеря си някому и скърбите. В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радваш, а те скърбят. Питам: колко голяма е тази скръб? Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти си станал серсемин, може ли да определи големината на скръбта? Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината. Това не е скръб, това е нарушение на известен Божествен закон. Има скърби в света, които не са истински скърби, но страдания, предизвикани от нарушението на известни Божествени закони. Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки. към беседата >>
- Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти си станал серсемин, може ли да определи големината на скръбта?
Понякога обаче радостта на известни хора се превръща в скръб у други. Вие сте майка, давате дъщеря си някому и скърбите. В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радваш, а те скърбят. Питам: колко голяма е тази скръб? Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти си станал серсемин, може ли да определи големината на скръбта? Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината. Това не е скръб, това е нарушение на известен Божествен закон. Има скърби в света, които не са истински скърби, но страдания, предизвикани от нарушението на известни Божествени закони. Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки. В такъв случай казвам: ти не трябва да скърбиш, трябва да изправиш живота си. към беседата >>
- Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината.
Вие сте майка, давате дъщеря си някому и скърбите. В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радваш, а те скърбят. Питам: колко голяма е тази скръб? Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти си станал серсемин, може ли да определи големината на скръбта? Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината. Това не е скръб, това е нарушение на известен Божествен закон. Има скърби в света, които не са истински скърби, но страдания, предизвикани от нарушението на известни Божествени закони. Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки. В такъв случай казвам: ти не трябва да скърбиш, трябва да изправиш живота си. към беседата >>
- Това не е скръб, това е нарушение на известен Божествен закон.
В следващия живот обаче този, който днес е възлюблен на дъщеря ви, става неин баща или нейна майка, а ти се явяваш като неин възлюблен и тя дохожда при тебе. Тогава ти се радваш, а те скърбят. Питам: колко голяма е тази скръб? Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти си станал серсемин, може ли да определи големината на скръбта? Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината. Това не е скръб, това е нарушение на известен Божествен закон. Има скърби в света, които не са истински скърби, но страдания, предизвикани от нарушението на известни Божествени закони. Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки. В такъв случай казвам: ти не трябва да скърбиш, трябва да изправиш живота си. към беседата >>
- Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки.
Питам: колко голяма е тази скръб? Някой казва: „Моята скръб е толкова голяма, че ме направи серсемин.“ Това, че ти си станал серсемин, може ли да определи големината на скръбта? Ако скръбта на някого предизвиква в него изгубване на ума му, намаление на силата на неговия ум, тогава причината за това седи малко по-далече, другаде се крие причината. Това не е скръб, това е нарушение на известен Божествен закон. Има скърби в света, които не са истински скърби, но страдания, предизвикани от нарушението на известни Божествени закони. Следователно под думата скръб ние прикриваме своите погрешки. В такъв случай казвам: ти не трябва да скърбиш, трябва да изправиш живота си. към беседата >>
- „Щом я тресе, нямам право да я бия, нека остане тази пръчица за друг път.“ Ние, като тази майка, която спасила дъщеря си под булото на треската, се обличаме с името на скръбта и все скърбим.
Ще ви приведа един анекдот за дъщерята на един български свещеник. Тя направила следната погрешка: изяла сладкото на баща си. Баща ѝ решил да я бие, но майката, за да освободи дъщеря си от боя, турила я в леглото, да мине за болна. Баща ѝ приготвил тояжката си и като дошъл, вижда дъщеря си на легло, запитва: „Какво има? “ – „Трескава е“, отговаря майката. „Щом я тресе, нямам право да я бия, нека остане тази пръчица за друг път.“ Ние, като тази майка, която спасила дъщеря си под булото на треската, се обличаме с името на скръбта и все скърбим. Дъщерята е болна и бащата казва: „Да оставим пръчицата за друг път.“ Да, но сладкото е изядено. Треската не поправя работите. Тия философски разсъждения не поправят работите. Ние казваме: всички неща трябва да бъдат съизмерими. В някои случаи трябва да бъдат съизмерими, но в други не трябва. към беседата >>
- Дойде ли една скръб, вие имате една несъизмерима величина; дойде ли една радост, вие имате една съизмерима величина.
Всички ще се стремите да обхващате нещата. Дойде ли една скръб, вие имате една несъизмерима величина; дойде ли една радост, вие имате една съизмерима величина. Любовта е една несъизмерима сила. Мъдростта, Истината, всички добродетели са несъизмерими величини. Всичко онова, към което се стремите, трябва да бъде несъизмеримо, защото щом го придобиете, вие изгубвате вашия идеал. Казвате: „Това ли е било всичкото? “ – Не, има неща извън видимия свят, в който живеете. към беседата >>
- Със скръбта всякога се проверява законът, че ние не сме доволни от онова, което Бог ни е дал, и вследствие на това страдаме, скърбим.
Следователно онзи, който не е благодарен за малкото щастие, той изгубва и голямото. Ние в света ставаме нещастни, понеже търсим по-голямо щастие. Имаш малко – търсиш по-голямо. Със скръбта всякога се проверява законът, че ние не сме доволни от онова, което Бог ни е дал, и вследствие на това страдаме, скърбим. Имаме един приятел, намерим в него един недостатък – туряме го настрана и намираме друг. В този нов приятел намерим две погрешки – туряме и него настрана и намираме трети. В него има три погрешки. Първият приятел имаше само една погрешка, той беше най-добър. И колкото повече оставяме старите приятели и ги заменяме с нови, толкоз повече грешки намираме в тях. към беседата >>
- Ако аз чета нещо на света и той ме оценява, непременно ще имам малка скръб – все ще кажат нещо лошо за мен.
Следователно, ако аз съм поет, ще пиша поезия само за себе си, за света няма да пиша. Най-първо ще кажа: „Аз пиша поезия за себе си, аз ще я чета.“ Защо? – Защото не мога да намеря по-добро лице от мен, което да пише за мен. Само аз мога да пиша за себе си, само аз мога да чета и да оценя своята поезия. Ако други дойдат да четат туй, което съм писал, на радо сърце ще слушам. Ако аз чета нещо на света и той ме оценява, непременно ще имам малка скръб – все ще кажат нещо лошо за мен. Ако се намерят няколко души да кажат, че поезията ви е отлична, ще се намерят други, които ще я разкритикуват по всички правила на критиката, ще те насолят. Едни ще те изкарат отличен поет, други ще те изкарат, че нямаш понятие от поезия. Тъй че всичката скръб в света иде от това, че ние не уповаваме на себе си, на онова Божествено начало, което е вложено в нас. Божественото във всички ни е едно и също. Ние уповаваме на онова, което се мени и променя, и вследствие на това усилваме своите страдания. към беседата >>
- Тъй че всичката скръб в света иде от това, че ние не уповаваме на себе си, на онова Божествено начало, което е вложено в нас.
Само аз мога да пиша за себе си, само аз мога да чета и да оценя своята поезия. Ако други дойдат да четат туй, което съм писал, на радо сърце ще слушам. Ако аз чета нещо на света и той ме оценява, непременно ще имам малка скръб – все ще кажат нещо лошо за мен. Ако се намерят няколко души да кажат, че поезията ви е отлична, ще се намерят други, които ще я разкритикуват по всички правила на критиката, ще те насолят. Едни ще те изкарат отличен поет, други ще те изкарат, че нямаш понятие от поезия. Тъй че всичката скръб в света иде от това, че ние не уповаваме на себе си, на онова Божествено начало, което е вложено в нас. Божественото във всички ни е едно и също. Ние уповаваме на онова, което се мени и променя, и вследствие на това усилваме своите страдания. Каквито изпити и да ни дойдат, човек трябва да бъде смел, да понесе всички скърби, да извади опитност от тях и накрая да придобие една малка радост. Защо не? Имаш малко скръб – зарадвай се; имаш загуба – зарадвай се! към беседата >>
- Имаш малко скръб – зарадвай се; имаш загуба – зарадвай се!
Тъй че всичката скръб в света иде от това, че ние не уповаваме на себе си, на онова Божествено начало, което е вложено в нас. Божественото във всички ни е едно и също. Ние уповаваме на онова, което се мени и променя, и вследствие на това усилваме своите страдания. Каквито изпити и да ни дойдат, човек трябва да бъде смел, да понесе всички скърби, да извади опитност от тях и накрая да придобие една малка радост. Защо не? Имаш малко скръб – зарадвай се; имаш загуба – зарадвай се! Не си само ти, който губиш, който страдаш. Едновременно с теб страдат и много други. Туй е велика философия. На всинца ви трябва философия, разбиране на онзи вътрешен, идеен живот. Всички трябва да се стремите към това, което е несъизмеримо. към беседата >>
192. Да угоди на народа, НБ , София, 23.11.1924г.,
- Едното състояние е състояние на скръб, а другото – на радост. (втори вариант)
Кой живот? Не този егоистичният, човешкият живот, но Божествения. Ние имаме човешкия живот, но той не ни задоволява, той е живот, който постоянно носи промени. Каквито реформатори и да се явят на земята, каквото и да ви говорят, нищо не могат да направят, за да изменят човешкия живот. В него има две състояния. Едното състояние е състояние на скръб, а другото – на радост. Вие не можете да ги измените. Който иска да бъде радостен на земята, непременно трябва да бъде и скръбен; и който е скръбен на земята, непременно ще бъде и радостен. Вие може да кажете: Защо Господ е направил света така? Не, Господ не го е направил така. Днес и философи, и обикновени хора казват: Защо е така студено на земята? към втори вариант >>
- Който иска да бъде радостен на земята, непременно трябва да бъде и скръбен; и който е скръбен на земята, непременно ще бъде и радостен. (втори вариант)
Ние имаме човешкия живот, но той не ни задоволява, той е живот, който постоянно носи промени. Каквито реформатори и да се явят на земята, каквото и да ви говорят, нищо не могат да направят, за да изменят човешкия живот. В него има две състояния. Едното състояние е състояние на скръб, а другото – на радост. Вие не можете да ги измените. Който иска да бъде радостен на земята, непременно трябва да бъде и скръбен; и който е скръбен на земята, непременно ще бъде и радостен. Вие може да кажете: Защо Господ е направил света така? Не, Господ не го е направил така. Днес и философи, и обикновени хора казват: Защо е така студено на земята? Защо Господ изпраща студа? Не, студът и топлината земята ги произвежда, студ и топлина има само на земята. към втори вариант >>
- Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. (втори вариант)
– Защото си изгубил нещо. Ти си радостен. Защо? – Придобил си нещо. Каква философия има в това? Причината да скърбиш е, че си изгубил нещо, или че искаш много нещо. Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? към втори вариант >>
- Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. (втори вариант)
Ти си радостен. Защо? – Придобил си нещо. Каква философия има в това? Причината да скърбиш е, че си изгубил нещо, или че искаш много нещо. Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. към втори вариант >>
- Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. (втори вариант)
– Придобил си нещо. Каква философия има в това? Причината да скърбиш е, че си изгубил нещо, или че искаш много нещо. Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. към втори вариант >>
- Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. (втори вариант)
Каква философия има в това? Причината да скърбиш е, че си изгубил нещо, или че искаш много нещо. Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! към втори вариант >>
- Едното състояние е състояние на скръбь, а другото – на радость.
Кой животъ? Не този егоистичниятъ, човѣшкиятъ, животъ, но Божествениятъ. Ние имаме човѣшкия животъ, но той не ни задоволява той е животъ, който постоянно носи промѣни. Каквито реформатори и да се явятъ на земята, каквото и да ви говорятъ, нищо не могатъ да направятъ, за да измѣнятъ човѣшкия животъ. Въ него има двѣ състояния. Едното състояние е състояние на скръбь, а другото – на радость. Вие не можете да ги измѣните. Който иска да бѫде радостенъ на земята, непрѣменно трѣбва да бѫде и скърбенъ; и който е скърбенъ на земята, непрѣменно ще бѫде и радостенъ. Вие може да кажете: защо Господь е направилъ свѣта така? Не, Господь не го е направилъ така. Днесъ, и философи, и обикновени хора казватъ: защо е така студено на земята? към беседата >>
193. Пелените на живота. Радости и скърби, ООК , София, 26.11.1924г.,
- Но когато съедините скръбта и радостта, ражда се великото в света, ражда се Животът.
Сега вие искате радости, но не разбирате законите на Природата. Ако пък искате скърбите, резултатът ще бъде същият. Но когато съедините скръбта и радостта, ражда се великото в света, ражда се Животът. Радостите и скърбите – това са пелените, които обвиват човешкия живот. Това са две различни състояния. Аз не говоря за страданията, както вие ги схващате. Това са отживели схващания. Страданията, тъй както ние ги знаем, тъй както съществуват, това са обвивка на самия живот, те са една необходимост, една неизбежност. към беседата >>
- Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище.
(Христо Койчев: „Знакът на Слънцето.”) Това е една лула, едно духало. Тази лула, както е поставена на физическото поле, има един наклон нагоре, показва, че непременно Божествените неща трябва да се раздухват на физическото поле. Все трябва да има нещо да ги раздухва в вас. А раздухването с какво става? (– Със скърби.) Скърбите и страданията, това са духалото. Скръбта е тук на тази лула, която гори, то е същевременно и огнище. Значи, третият знак показва, че нещата трябва да се раздухват, а за да се раздухват, човек трябва да слезе надолу в материята и след това да има едно възкачване нагоре. За да се раздухват нещата трябва сърце. към беседата >>
195. Закон на равенство, ООК , София, 3.12.1924г.,
- Как ще ми предадете например една ваша скръб?
Някой казва: „Утре ще бъда добър.“ Не: кажеш ли веднъж, че ще бъдеш добър, то е казано и свършено. Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. към беседата >>
- Сълзите не са всякога признак на скръб.
То е резултат от духовния свят. Например вие не можете да опишете, не може да предадете едно ваше чувстване на Земята по никакъв начин, с никакви знаци. Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. към беседата >>
- Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб.
Как ще ми предадете например една ваша скръб? По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. към беседата >>
- Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта.
По сълзите ли? Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб. към беседата >>
- При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става.
Може би да е духал вятър и да са ти потекли сълзи. Сълзите не са всякога признак на скръб. Някой път може да са признак, но друг път не са признак. Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб. Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта. към беседата >>
- Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето.
Когато духа вятър, текат сълзи; когато имаш хрема, пак текат сълзи, но всичко това още не показва, че имаш някаква скръб. Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб. Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта. към беседата >>
- Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб.
Има скръб, която със сълзи не може да се изрази, обаче има известни черти на лицето, които показват скръбта. При скръбта мускулите всякога се съкратяват, свиване става. На човек, който скърби, сърцето му се свива. При радостта има едно малко разширение на сърцето. Следователно човек, за да разбере тия два процеса – радостта и скръбта, – трябва да опита състоянията на свиване и разширяване на сърцето. Колкото и малко да е свиването на сърцето, в духовния свят това все ще произведе известна дисхармония, която ще се отрази в една или друга скръб. Всяко разширение на сърцето, както и всяко разширение на съзнанието, е резултат на радостта. към беседата >>
- Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен.
Тия неща вие постоянно ги изпитвате. Някой път вие се намирате на [в] такава една черупка, херметически затворена, че чувствате отчаяние, от целия свят сте изолирани. И след това почувствате, като че някой с пръст ви побутне само, тогава влиза известна светлина и вие се ободрите. Чрез 5-те чувства човек е свързан с 5 различни свята. През тия 5 чувства интелигентни същества побутват човека и когато го побутнат, той се радва и се весели. Щом не го побутнат, той се чувства изолиран, скръбен, нещастен. Чувствата са нещо, чрез което Божественият живот, Божествената светлина постоянно тече в човешката душа. Добре. към беседата >>
198. Както природата пише, ООК , София, 24.12.1924г.,
- Вечер Слънцето, като заминава, причинява скръб.
Думата вечер е слаба по изражение. „Вечер дойде“ – това, което иде, трябва да донесе благо. Сутринта е физически по-силна, но тя отнася нещо. Сутринта, като дойде, после си отива. Следователно благото, което имаме сутринта, като заминава, причинява ни една малка тъга. Вечер Слънцето, като заминава, причинява скръб. Във вечерта имаме духовна придобивка. Тогава можем да кажем, че скръбта идва вечерно време. Като дойде скръбта, Духът Божий иде да ни утеши. Той донася вярата, връща ни смисъла на живота. към беседата >>
- Тогава можем да кажем, че скръбта идва вечерно време.
Сутринта е физически по-силна, но тя отнася нещо. Сутринта, като дойде, после си отива. Следователно благото, което имаме сутринта, като заминава, причинява ни една малка тъга. Вечер Слънцето, като заминава, причинява скръб. Във вечерта имаме духовна придобивка. Тогава можем да кажем, че скръбта идва вечерно време. Като дойде скръбта, Духът Божий иде да ни утеши. Той донася вярата, връща ни смисъла на живота. към беседата >>
- Като дойде скръбта, Духът Божий иде да ни утеши.
Сутринта, като дойде, после си отива. Следователно благото, което имаме сутринта, като заминава, причинява ни една малка тъга. Вечер Слънцето, като заминава, причинява скръб. Във вечерта имаме духовна придобивка. Тогава можем да кажем, че скръбта идва вечерно време. Като дойде скръбта, Духът Божий иде да ни утеши. Той донася вярата, връща ни смисъла на живота. към беседата >>
199. Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924г.,
- Защото какво седи в скръбта, ако нямате скръб, и какво седи в радостта, ако нямате радост.
Все трябва да имате нещо свое, за да сте човек. Ще бъдете или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на духа. В четири свята може да бъдете. Може на физическото поле да нямате нищо, но във висшите светове трябва да имате нещо. Страдате, то е реално; радвате се, то е реално. Защото какво седи в скръбта, ако нямате скръб, и какво седи в радостта, ако нямате радост. Зад скръбта и зад радостта седи мирът. към беседата >>
200. Които гладуват, НБ , София, 28.12.1924г.,
- Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? (втори вариант)
Тази написана книга е самият човек. Колко велики неща има написани във вашия мозък, на вашите очи, на вашите вежди, на вашия нос, на вашето лице, на вашето чело! Това е един цял живот, който се отразява. Е, казват, това е лице! Да, но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице? Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда. Този глад, тази жажда в него, това е Божественото. Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. Туй ние наричаме Бог, природа и т.н. Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела. към втори вариант >>
- Когато нещата в природата не стават с любов, има една вътрешна скръб, която с нищо не може да се уталожи. (втори вариант)
Ти ядеш, но на нея не е сладко. Казва: Ех, сладък е хлебецът! Да, сладък е, но я да те турим на воденичния камък, че ще видиш! Вие заколите агнето, опечете го и казвате: Агнето вече не чувства болка. Вие се лъжете. Когато нещата в природата не стават с любов, има една вътрешна скръб, която с нищо не може да се уталожи. Когато агнето се пече, винаги от него остават живи клетки, които не могат да умират даже и при 300–400°. Тия клетки, като влязат в тебе, ще те пекат, те са живи. Вие казвате: Науката е доказала това-онова. Чакайте! Какво е доказала науката? Науката едва е започнала да доказва нещата. към втори вариант >>
- Не ви упреквам с това, но казвам, че щом сте скръбни, затваряте се в стаята си: об®рнете ключа, молите се на Господа.
Аз съм виждал гладни хора, които казват: „Господи, хляб! “ Усърдно се молят те! Онзи, който се е нахранил, той спи, а състоянието на гладния е за предпочитане, понеже може да се моли. В живота си ние се молим само при страдания. Когато сме радостни, даже не ни идва наум да се молим. Не ви упреквам с това, но казвам, че щом сте скръбни, затваряте се в стаята си: об®рнете ключа, молите се на Господа. Докато се оправи работата, все се молите, казвате: „Послуша ни Господ.“ Тази опитност ще имате всички, а мнозина я имате вече. Тогава, ако едно страдание те свързва с невидимия свят, ако едно страдание внася толкова хубави желания в теб, трябва да скърбиш. към беседата >>
202. Моята заповѣдъ / Моята заповед, НБ , София, 4.1.1925г.,
- Тази завеса пак ще падне пред твоите очи, но вие няма да имате никаква тъга, никаква скръб. (втори вариант)
Хората казват: А, това е халюцинация! Че кое не е халюцинация? Утре твоята къща може да изгори – това е една халюцинация; парите си може да изгубиш – това е една халюцинация. Не, има една реалност. Ако тази завеса всеки ден се вдига, и ти виждаш всичко онова, което дава живот, всичко онова, което осмисля нещата, ти ще се обезсърчиш ли? Тази завеса пак ще падне пред твоите очи, но вие няма да имате никаква тъга, никаква скръб. Не че няма да имате никаква тъга, но вие с радост ще носите вашите страдания. И като дойдете чрез това учение до тази любов вие ще имате едно качество, и то е следното: всеки, който може да прояви Божията Любов, той ще може да носи цялата земя на гърба си. Ще кажете сега: А, ще може да носи земята на гърба си! Да ще може. Щом такъв човек може да носи земята на гърба си, той е герой, и никой не може да му прави пакости. към втори вариант >>
203. Тесният път, НБ , София, 11.1.1925г.,
- Друг път казва: Пълен съм със скръб. (втори вариант)
Някой казва: Аз съм пълен. С какво? – С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат. към втори вариант >>
- И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. (втори вариант)
С какво? – С радост съм пълен. Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат. към втори вариант >>
- Скръбта може ли да влиза и да излиза? (втори вариант)
Но, погледнеш го, не се мине много време, и радостта му я няма вече. Казва: Празен съм. Друг път казва: Пълен съм със скръб. И пак го погледнеш, не се мине дълго време, и скръбта я няма вече в него – изпразнил се. Питам: Радостта може ли да влиза и да излиза? Скръбта може ли да влиза и да излиза? – Не, скръбта нито влиза, нито излиза; и радостта също – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изясним добре нещата, ние си ги представяме в образци, като че радостта и скръбта влизат и излизат. към втори вариант >>
205. Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило, НБ , София, 18.1.1925г.,
- Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. (втори вариант)
Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание. Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това? Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. към втори вариант >>
- Скръбта е сила! (втори вариант)
Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това? Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. към втори вариант >>
- – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци.
И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци. Мислите ли, че такова едно заключение е право? Глупавите неща за едни хора са разумни. Например хвърлете на един петел царевица на мраморна плоча – той пак ще рови, както ако я хвърлите на земята. Вие ще се смеете, че не му идва наум да не рови. Аз ще ви отговоря заради петела. към беседата >>
- Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е.
Като ви говоря, аз не разбирам вашия индивидуален живот. Вие казвате: „Какво ли подразбира Учителя? Кого ли има предвид? “ – Не, работа трябва да се върши. Аз нямам предвид едного, а говоря общо. Когато работите ни в една Школа или в едно общество вървят добре, ние усещаме един трепет, една радост, а пък когато не вървят добре, нещо ни стяга отвътре, тъжно ни е, скръбно ни е. Някои от вас ще кажат: „Да, аз чувствам тази тъга.“ – Не трябва външно да я чувствате – външно може да я разберете обективно. Вътрешно трябва да се възприемат нещата. Всяко общество може да се разгледа обективно, но като се съедините с него, ще разберете до каква степен на развитие е достигнало то. Не трябва да гледате на нещата с предубеждение. Вие можете да проверите и да изпитате степента на развитието на всяко общество. към беседата >>
- Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна.
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви. Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи. към беседата >>
- Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви.
Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна. Каквато е скръбта, такава е и радостта ви; каквато е радостта, такава е скръбта ви. Това е закон – нищо повече. Който много скърби, много се радва; който малко скърби, малко се радва. И едното е вярно, и другото е вярно. Който много се учи, много харчи; който много харчи, много се учи. към беседата >>
- В другия цилиндър настъпва радост, а в първия – скръб.
Значи тази енергия върши работа. Ако парата е съзнателно същество, ще каже: „Каква е тази неправда, кой ме натиска? “ Но в това време същата външна енергия натиска върху буталото на друг цилиндър, скачен с първия, вследствие на което в първия цилиндър настава обратно движение: енергията на парата натиска сега върху буталото, то излиза постепенно от цилиндъра, парата се разширява, радва се и казва: „Настана светъл ден за мене! “ Това състояние обаче е само временно, защото има предел, додето буталото може да излиза. Щом дойде този предел, радостта се прекратява. В другия цилиндър настъпва радост, а в първия – скръб. Така се движи колелото на машината, т.е. колелото на живота. Радостите и скърбите, т.е. положителните и отрицателните енергии, равномерно се сменят и движат колелото. към беседата >>
- Сега във вас се заражда мисълта: „Като отидем на Небето, там няма да има скръб.“ – Да, там движението в цилиндъра няма да бъде като това на Земята, но ще бъде обратно.
Сега във вас се заражда мисълта: „Като отидем на Небето, там няма да има скръб.“ – Да, там движението в цилиндъра няма да бъде като това на Земята, но ще бъде обратно. Вие вече няма да мислите за вашите страдания, но ще мислите за страданията на другите хора на Земята. Но да оставим този въпрос, какво ще бъде на Небето – това е външен, посторонен въпрос. При сегашните условия на живота страданията и радостите са двигателни сили, необходими за развитието и растенето на човека. Тъй седи въпросът от окултно гледище. Тези страдания, които имате отвън, не са нищо друго, освен че някому се скъсали дрехите, роклята или че някой изгубил 5-10 хиляди лева, или че му се счупило нещо, и т.н. към беседата >>
208. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. (втори вариант)
Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. към втори вариант >>
209. Продължаване на живота, ООК , София, 11.2.1925г.,
- Тия съотношения са следните: колкото радостта ви е била по-голяма, по-интензивна, като се смени със скръб, толкова и скръбта ви ще бъде по-силна, по-интензивна.
адостта ще наречете ден, а работата – най-приятното занимание. Радост, ден, занимание – тогава животът се осмисля. Между радостта и страданието има правилни математически съотношения. Тия съотношения са следните: колкото радостта ви е била по-голяма, по-интензивна, като се смени със скръб, толкова и скръбта ви ще бъде по-силна, по-интензивна. Значи колкото денят е бил по-светъл, толкова и нощта ще бъде по-тъмна, по-мрачна. Вам се струва, че сте изгубили нещо, но тъй ви се струва само. Това е, защото чувствителността на човека се увеличава и той чувства и радостта, и скръбта по-силно.След голямата скръб, като се появи отново радостта, понеже чувствителността ви е голяма, тогава и радостта ви е по-голяма: вие мислите, че сте спечелили това, което бяхте изгубили. Тия две състояния се сменят постоянно в човека. Висшите духове, висшите същества, които разбират този закон, сменят тия състояния у вас по един правилен начин. към беседата >>
- Това е, защото чувствителността на човека се увеличава и той чувства и радостта, и скръбта по-силно.След голямата скръб, като се появи отново радостта, понеже чувствителността ви е голяма, тогава и радостта ви е по-голяма: вие мислите, че сте спечелили това, което бяхте изгубили.
Радост, ден, занимание – тогава животът се осмисля. Между радостта и страданието има правилни математически съотношения. Тия съотношения са следните: колкото радостта ви е била по-голяма, по-интензивна, като се смени със скръб, толкова и скръбта ви ще бъде по-силна, по-интензивна. Значи колкото денят е бил по-светъл, толкова и нощта ще бъде по-тъмна, по-мрачна. Вам се струва, че сте изгубили нещо, но тъй ви се струва само. Това е, защото чувствителността на човека се увеличава и той чувства и радостта, и скръбта по-силно.След голямата скръб, като се появи отново радостта, понеже чувствителността ви е голяма, тогава и радостта ви е по-голяма: вие мислите, че сте спечелили това, което бяхте изгубили. Тия две състояния се сменят постоянно в човека. Висшите духове, висшите същества, които разбират този закон, сменят тия състояния у вас по един правилен начин. Ако се въплъти на Земята един ангел или някой архангел, или някой херувим, или серафим, и те ще изпитат същите страдания, каквито и вие не можете да избегнете. По същия закон и Христос ги изпита. И най-висшите същества, като дойдат на Земята, ще изпитат страдания. към беседата >>
- Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. (втори вариант)
Христос казва: „Скърби ще има в света“. И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам. После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме. Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони. към втори вариант >>
- И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? (втори вариант)
Христос казва: „Скърби ще има в света“. И действително, сегашният живот е живот само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скръбта е преобладаващият елемент. Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам. После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме. Под думата „радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони. към втори вариант >>
- Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. (втори вариант)
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си. Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира. Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? към втори вариант >>
- Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. (втори вариант)
Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира. Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? към втори вариант >>
- Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. (втори вариант)
Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? към втори вариант >>
- Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? (втори вариант)
– Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе. Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? към втори вариант >>
- Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? (втори вариант)
Радостта, това е същественото, към което ние се стремим, но ако не разбираме законите на скръбта не ще може да се домогнем до самата Истина, да разберем, какво нещо е радостта. Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? към втори вариант >>
- Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? (втори вариант)
Скръбта всякога подразбира или загуба на онази реалност която ние сме притежавали, или пък неизползване, в пряк смисъл на онези блага, които ни са дадени. Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? към втори вариант >>
- Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? (втори вариант)
Следователно, в този смисъл, всички ние имаме тази скръб. Онзи ученик, който се учи в гимназията; или онзи студент, който се учи в университета; или онзи доктор, който се готви за своята теза, за своя докторат; или онзи музикант когото не приемат в академията, все си имат скърби. Питам: скръбта на академика такава ли е, каквато скръбта на доктора? Скръбта на доктора такава ли е, каквато е скръбта на студента? Скръбта на студента такава ли е, каквато е скръбта на ученика в гимназията? Скръбта на ученика в гимназията такава ли е, каквато е скръбта на ученика в отделенията? към втори вариант >>
- Питам: сега ще има ли скръб? (втори вариант)
След това представление се дава един великолепен банкет. Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място. Питам: сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! към втори вариант >>
- Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. (втори вариант)
След това представление се дава един великолепен банкет. Масата е така наредена, че на всички се дават еднакви кърпи, еднакви прибори, местата са еднакво почтени, тъй че, където и да се седне, все е първо място. Питам: сега ще има ли скръб? – Не, музика ще има: „трака-трака“ – всички започват и всички весели стават. Казвам: докато сте вън или вътре, седящи или прави, все ще има скръб, но щом седнете на трапезата, на която велики блага има сложени, тогава ще има радост. Светът сега е пълен с такива ужасни разочарования. Сегашните хора трябва да опишат, какво нещо са страданията, но в тяхната истинска форма, а не да ги преувеличават. Представете си страданието на една майка, която родила дете, и то след 5–6 години умира! Представете си страданието на онзи лекар, който свърши два факултета и ослепява! Представете си страданието на онзи виден философ, комуто се парализира мозъкът, а той едва успява да напише половината от своя научен труд! към втори вариант >>
- “ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. (втори вариант)
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате! “ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! към втори вариант >>
- Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. (втори вариант)
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото учение и им казва: „Скръб ще имате! “ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу? Първо изпитвате един ужас, казвате: всичко се свърши с мен! Имате една неутешима скръб. към втори вариант >>
- Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? (втори вариант)
– Долу съм. Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. към втори вариант >>
- – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. (втори вариант)
Като чуете гласа на вашия приятел, казвате: ти тук ли си? – Тук съм. Той спуща едно въже и почва да ви тегли нагоре. Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. към втори вариант >>
- Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. (втори вариант)
Веднага вашата скръб се превръща на радост. Питам ви: след като излезете от кладенеца, помните ли скръбта си? – Вие помните скръбта си, помните и кладенеца. Но, кое е онова, което силно се е запечатило във вашия ум? – Вашият приятел. Следователно, вашата скръб е станала причина да се прояви сърцето на вашия приятел, да разберете, колко той е внимателен, колко той е благороден към вас. Тъй че, във всичките наши скърби, във всичките наши страдания ние ще научим велики уроци, ще имаме една велика наука, от която ще разберем, до колко Бог е внимателен към нас, колко великият Божествен Дух се грижи, мисли заради нас. Аз определям Бога тъй: единственото същество, което всякога, във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Следователно, всички страдания, всички скърби, всички ужаси в живота ни са само за това, да опитаме великата Любов на Бога към нас, да разберем, че Той може да ни избави от всички скърби в живота ни. Това ще разберем в края на краищата. Някои казват: я ми кажете какво нещо е Господ? към втори вариант >>
- – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. (втори вариант)
Сега, като ме слушате, ще си кажете: седнал той на нас, учените хора, на нас, културните хора, да ни разправя за неща, които не са били. Какво ще кажете, ако аз разтворя корема на някой човек и започна да ви разправям за неговите черва, за жлъчката му и след това отново го зашия? Ще кажете, че това е една реалност, ще вярвате на всичко, което ви говоря. Добре, но като отворя онази велика книга и започна да ви разправям за някой ангел който носи писмо от Бога, за онзи свят, в това не вярвате. Кое е по-важно, обаче в дадения случай? – При една болест, операцията е важна; но, когато си здрав, а имаш една неизцерима скръб, този ангел е най-важният. Този ангел идва всякога. Това не е илюзия. Когато дойде един ангел, всякога донася радост. Неговото идване се отличава. Ние не подхранваме илюзиите на нещата. към втори вариант >>
- Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха. (втори вариант)
Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха. Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха. Управниците имат скърби; свещениците имат скърби. Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби. Но когато дойде онзи Божествен лъч, Божественото в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си. към втори вариант >>
211. Моето царство, НБ , София, 8.3.1925г.,
- Най-първо той го запитал за много въпроси, но след това станал мълчалив, престанал да го запитва, дълго време мълчал, станал скръбен, тъжен в себе си. (втори вариант)
И между религиозните хора има едно вътрешно съревнование. Прочетете живота на Лао Дзъ и Конфуций, ще намерите подобно едно съревнование. Лао Дзъ бил учен, велик мъдрец, а Конфуций отивал да слуша тази велика Мъдрост. Като слушал думите на този мъдрец, познал, че бил велик учител. Най-първо той го запитал за много въпроси, но след това станал мълчалив, престанал да го запитва, дълго време мълчал, станал скръбен, тъжен в себе си. Лао Дзъ го запитва: Защо не говориш Конфуций? Сега ще ви дам едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е жив. Щом умрат те, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вътрешен подтик, който ни дава вдъхновение – нямаме вече вдъхновение. към втори вариант >>
- Значи, майка ни и баща ни заминаха за някъде, и ние ставаме скръбни. (втори вариант)
Лао Дзъ го запитва: Защо не говориш Конфуций? Сега ще ви дам едно малко разяснение. Ние се радваме, когато майка ни е жива, когато баща ни е жив. Щом умрат те, ние си туряме черно и ставаме замислени. Защо? – Изгубили сме онзи вътрешен подтик, който ни дава вдъхновение – нямаме вече вдъхновение. Значи, майка ни и баща ни заминаха за някъде, и ние ставаме скръбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирам се в едно противоречие. Ако твоята мисъл беше тъй бърза, както е бърза рибата в морето, аз бих я достигнал; ако твоята мисъл беше тъй бърза, както бягането на най-бързоногия елен, аз бих я достигнал; ако твоята мисъл беше тъй бърза, както хвърчането на птицата, аз бих я достигнал, но тя е далеч извън облаците, т.е. извън този свят. Затуй, имам право да бъда тъжен, скръбен, че не мога да те достигна. към втори вариант >>
- Затуй, имам право да бъда тъжен, скръбен, че не мога да те достигна. (втори вариант)
Значи, майка ни и баща ни заминаха за някъде, и ние ставаме скръбни. Какво казва Конфуций? – Учителю, намирам се в едно противоречие. Ако твоята мисъл беше тъй бърза, както е бърза рибата в морето, аз бих я достигнал; ако твоята мисъл беше тъй бърза, както бягането на най-бързоногия елен, аз бих я достигнал; ако твоята мисъл беше тъй бърза, както хвърчането на птицата, аз бих я достигнал, но тя е далеч извън облаците, т.е. извън този свят. Затуй, имам право да бъда тъжен, скръбен, че не мога да те достигна. Така мислил Конфуций преди толкова хиляди години за своя учител. Да достигне някога учителя си, той считал това нещо за невъзможно. Ние сме в същото положение, когато се намираме пред живота на Христа. И Христос някой път ни пита: Защо си днес тъй тъжен, мълчалив, от дълго време не говориш, много си замислен? Какво ще кажете на Христа? към втори вариант >>
- Следователно дето живее Божията Любов, злото ще се превърне в Добро, скръбта ще се превърне в радост.
Този план е далечен. Щом съзнавате, че Бог е Любов, че Бог е всемъдър, трябва да знаете, че всичко става за добро. В Писанието се казва: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Бога.“ Аз казвам: „Всичко съдейства за добро на онези, които Господ люби.“ Аз вземам стиха в този смисъл именно, защото човешката любов не е постоянна, а Божията е постоянна. Вие казвате: „Дали Господ ни люби? “ Спомнете си първата формула: Бог люби всички същества еднакво. Следователно дето живее Божията Любов, злото ще се превърне в Добро, скръбта ще се превърне в радост. към беседата >>
- – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб.
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб. Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. към беседата >>
- Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб?
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб. Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. към беседата >>
- Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално.
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб. Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. към беседата >>
- В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост.
По този начин именно се обяснява как човек сам може да прави разлика между две свои състояния на радост и на скръб. Когато изпитвате някакво състояние на радост или на скръб, трябва ли да дойде при вас някой професор да ви учи какво е радост и какво – скръб? – Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух. към беседата >>
- Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние.
– Не, вие сами знаете какво е радост и какво е скръб. Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух. Такива са законите на Природата. Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н. към беседата >>
- Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние.
Ако скърбите, може ли някой да ви убеждава, че това, което чувствате, не е скръб? Той може да ви говори само за това, че резултатите на скръбта са добри, но в дадения случай скръбното състояние за вас е много реално. В окултната психология или в психологията на живота също тъй имате и двете състояния: състояние на скръб и състояние на радост. Едното състояние е положително – А, и с него се мерят другите състояния – то се взема като единица мярка. Второто състояние – Б, то е състоянието на скръб, отрицателно състояние. Тия две състояния се сменят едно с друго: след радостното състояние неизбежно ще дойде състоянието на скръб и обратно – след скръбното състояние ще дойде радостно състояние. Тази смяна в състоянията се забелязва и в Природата: след състоянието А иде състоянието Б; и след състоянието Б иде състоянието А. Тия смени означават състоянията на човешкия Дух. Такива са законите на Природата. Състоянието А представлява пролетта на живота и тогава човек се радва, защото има добри условия отвън; състоянието Б представлява зимата на живота и тогава човек скърби, защото външните условия са неблагоприятни: той няма дърва, няма средства за прехрана и т.н. към беседата >>
- И тъй, щом съм скръбен, това показва, че няма с кого да споделя онова, което мисля и чувствам.
Радостта приготвя пътя за страданието, а страданието приготвя пътя за радостта. Ще ме запитате: „Как така? “ Ами ако ти нарисуваш една картина, но няма кой да я оцени, можеш ли да бъдеш щастлив. Все трябва да има някой, за когото да я рисуваш. Или ако свириш или напишеш нещо, нали все трябва да има поне един външен човек, на когото да покажеш своята работа или с когото да я споделяш. И тъй, щом съм скръбен, това показва, че няма с кого да споделя онова, което мисля и чувствам. Щом съм радостен, това показва, че има с кого да споделя онова, което мисля и чувствам. Така седи външната страна на въпроса. Онзи, който се радва дълбоко, радостта го засяга отдълбоко. Това показва, че Господ благоволи към него, понеже той е направил нещо добро, което хората не виждат, но Бог вижда. Ние се радваме, че Бог вижда в нас и най-малкото добро. към беседата >>
217. Успоредните пътища, МОК , София, 14.6.1925г.,
- Скръбта и радостта са двете желания, необходими за живота ви.
Същото нещо става и в Природата: щом двама души дойдат в стълкновение, образува се едно същество, между тях става пресичане. Вие трябва да спазвате този закон. Ако две ваши желания се кръстосат, те изгубват силата си и остава само едно желание. Обаче за да може да работите, непременно трябва да имате две желания, които да вървят успоредно. Скръбта и радостта са двете желания, необходими за живота ви. Вие не искате да скърбите, но скръбта всякога показва, че сте изгубили нещо. Следователно тя е един от методите на Природата, чрез който ще намерите изгубеното. Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш радост. Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините. Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие. към беседата >>
- Вие не искате да скърбите, но скръбта всякога показва, че сте изгубили нещо.
Същото нещо става и в Природата: щом двама души дойдат в стълкновение, образува се едно същество, между тях става пресичане. Вие трябва да спазвате този закон. Ако две ваши желания се кръстосат, те изгубват силата си и остава само едно желание. Обаче за да може да работите, непременно трябва да имате две желания, които да вървят успоредно. Скръбта и радостта са двете желания, необходими за живота ви. Вие не искате да скърбите, но скръбта всякога показва, че сте изгубили нещо. Следователно тя е един от методите на Природата, чрез който ще намерите изгубеното. Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш радост. Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините. Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие. към беседата >>
- Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш радост.
Ако две ваши желания се кръстосат, те изгубват силата си и остава само едно желание. Обаче за да може да работите, непременно трябва да имате две желания, които да вървят успоредно. Скръбта и радостта са двете желания, необходими за живота ви. Вие не искате да скърбите, но скръбта всякога показва, че сте изгубили нещо. Следователно тя е един от методите на Природата, чрез който ще намерите изгубеното. Ако ти нямаш скръб, не можеш да намериш изгубеното и никога няма да имаш радост. Скръбта е висок планински връх, от който се стича вода за оплодяване на низините. Тя става причина да се прояви животът в плоскостта, който ще донесе радост и веселие. към беседата >>
- Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата.
И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта. Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. към беседата >>
- Това е правилното схващане за радостта и скръбта.
И тъй, скръбта, която слиза отгоре, носи радостта. Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. към беседата >>
- Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта.
Така трябва да схващате скръбта. Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб. към беседата >>
- Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то.
Тя не е мъчение, а метод на Природата, чрез който може да се намери радостта. Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб. Аз не говоря за скръбта, която вие имате от преувеличаване на нещата. към беседата >>
- Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам.
Радостта пък е цел, към която трябва да се стремим. Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб. Аз не говоря за скръбта, която вие имате от преувеличаване на нещата. Вие може да турите под микроскоп едно малко същество и да го увеличите много пъти, но всъщност това не е неговата естествена големина; това същество под микроскоп е голямо, но отвън е невидимо – това не е скръб. към беседата >>
- Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е.
Следователно скръбта и радостта са тясно свързани, те не съществуват поотделно в Природата. Това е правилното схващане за радостта и скръбта. Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб. Аз не говоря за скръбта, която вие имате от преувеличаване на нещата. Вие може да турите под микроскоп едно малко същество и да го увеличите много пъти, но всъщност това не е неговата естествена големина; това същество под микроскоп е голямо, но отвън е невидимо – това не е скръб. Вие не трябва да имате външна скръб, но дълбока вътрешна скръб. към беседата >>
- Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб.
Всяка изгубена радост носи скръб, чрез която пък се намира радостта. Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб. Аз не говоря за скръбта, която вие имате от преувеличаване на нещата. Вие може да турите под микроскоп едно малко същество и да го увеличите много пъти, но всъщност това не е неговата естествена големина; това същество под микроскоп е голямо, но отвън е невидимо – това не е скръб. Вие не трябва да имате външна скръб, но дълбока вътрешна скръб. За скръбта ние съдим по ефекта, който тя произвежда в нас. към беседата >>
- Аз не говоря за скръбта, която вие имате от преувеличаване на нещата.
Скръбта напомня на човека, че е изгубил нещо, и му посочва де е то. Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб. Аз не говоря за скръбта, която вие имате от преувеличаване на нещата. Вие може да турите под микроскоп едно малко същество и да го увеличите много пъти, но всъщност това не е неговата естествена големина; това същество под микроскоп е голямо, но отвън е невидимо – това не е скръб. Вие не трябва да имате външна скръб, но дълбока вътрешна скръб. За скръбта ние съдим по ефекта, който тя произвежда в нас. към беседата >>
- Вие може да турите под микроскоп едно малко същество и да го увеличите много пъти, но всъщност това не е неговата естествена големина; това същество под микроскоп е голямо, но отвън е невидимо – това не е скръб.
Ако се намираш в трудно положение, скръбта ще ти помогне да излезеш оттам. Като имаш скръб, ти ще работиш, ще търсиш, докато намериш загубеното, т.е. с търсене човек всичко намира. Ти ще намериш загубеното само при голяма вътрешна скръб – това е истинската скръб. Аз не говоря за скръбта, която вие имате от преувеличаване на нещата. Вие може да турите под микроскоп едно малко същество и да го увеличите много пъти, но всъщност това не е неговата естествена големина; това същество под микроскоп е голямо, но отвън е невидимо – това не е скръб. Вие не трябва да имате външна скръб, но дълбока вътрешна скръб. За скръбта ние съдим по ефекта, който тя произвежда в нас. към беседата >>
219. И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ, НБ , София, 21.6.1925г.,
- Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. (втори вариант)
И когато душата ни оздравее, всички състояния, които сега съществуват в света, ще се изменят. Сега ние сме весели, но само привременно. Аз зная, че всички хора са весели, но кога? – Когато имат пари. Много хора са весели, когато са намерили онзи, който ги обича. Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, със скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. към втори вариант >>
- Майка, която изгубва детето си, е скръбна. (втори вариант)
Сега ние сме весели, но само привременно. Аз зная, че всички хора са весели, но кога? – Когато имат пари. Много хора са весели, когато са намерили онзи, който ги обича. Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, със скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. към втори вариант >>
- Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. (втори вариант)
Аз зная, че всички хора са весели, но кога? – Когато имат пари. Много хора са весели, когато са намерили онзи, който ги обича. Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, със скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. към втори вариант >>
- Чиновник, който е уволнен, със скръбен. (втори вариант)
– Когато имат пари. Много хора са весели, когато са намерили онзи, който ги обича. Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, със скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. към втори вариант >>
- Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. (втори вариант)
Много хора са весели, когато са намерили онзи, който ги обича. Всички хора, които имат противоположни състояния на споменатите, все са скръбни. Майка, която изгубва детето си, е скръбна. Търговец, който изгубва парите си, е скръбен. Чиновник, който е уволнен, със скръбен. Свещеник, който няма кому да проповядва, е скръбен. към втори вариант >>
- Те не виждат никакви причини, които да ги правят радостни или скръбни. (втори вариант)
Обаче, какво нещо е блаженството, те го знаят. Нашите радости са чужди за тях, и нашите скърби и нещастия са чужди за тях. Те нищо не виждат. Например, когато един човек скърби, че във вестника писало, какво банка „Гирдап“ фалирала, или пък, когато този човек се радва, че банка „Гирдап“ не е фалирала, те нищо не разбират от това. Банката си е банка за тях, те нищо не виждат. Те не виждат никакви причини, които да ги правят радостни или скръбни. При даден случай, като се върти колелото, ние се движим нагоре; при друг случай, като слиза колелото надолу, и ние слизаме надолу. Такова е нашето състояние. Ангелите са невежи, те не знаят също и какво нещо е грях. Те не знаят още, какво нещо е опрощение на греховете. Вие казвате, знаеш ли, толкова време се моля за опрощение на греховете си! към втори вариант >>
220. Смяна на състоянията, МОК , София, 28.6.1925г.,
- Скръбта у човека се дължи на това, че му вземат предмета, който обича; радостта пък се дължи на това, че му дават нещо, което обича.
Скръбта у човека се дължи на това, че му вземат предмета, който обича; радостта пък се дължи на това, че му дават нещо, което обича. Например вие имате малко, пет-шест-годишно братче, което е мъдро и много интелигентно. Вие му се радвате, обичате го. Един ден обаче Природата го взема. Това ви създава големи страдания, голяма скръб и запитвате: „Защо трябваше да ни дадат това дете, щом си замина тъй скоро? “ – Това дете трябваше да дойде на Земята и скоро след това да си замине, за да можете вие чрез страданията си за него да се повдигнете в по-висок свят. към беседата >>
- Това ви създава големи страдания, голяма скръб и запитвате: „Защо трябваше да ни дадат това дете, щом си замина тъй скоро?
Скръбта у човека се дължи на това, че му вземат предмета, който обича; радостта пък се дължи на това, че му дават нещо, което обича. Например вие имате малко, пет-шест-годишно братче, което е мъдро и много интелигентно. Вие му се радвате, обичате го. Един ден обаче Природата го взема. Това ви създава големи страдания, голяма скръб и запитвате: „Защо трябваше да ни дадат това дете, щом си замина тъй скоро? “ – Това дете трябваше да дойде на Земята и скоро след това да си замине, за да можете вие чрез страданията си за него да се повдигнете в по-висок свят. Като мислите за него, вие се качвате на по-високо стъпало, отивате там, дето е то. към беседата >>
221. Земята се върти. Стремеж на душата, ООК , София, 1.7.1925г.,
- Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо.
Всеки от вас има следната опитност: щом кажете нещо, което не е съобразно с великия Божий закон, изпитвате скръб, като че сте изгубили нещо. Хората ви казват: „Ти не си постъпил разумно, не си помислил разумно, не си говорил разумно.“ – „Ами истината говорих.“ – Не, ти не си говорил истината, както трябва. Ти си говорил по човешки, а не по Божествено. Някой ти казва: „Братко, ти онзи ден излъга бакалина.“ – „Ти пък излъга онзи басмаджия.“ И двамата са говорили, но това не е говорене на Истината. Ти, който си излъгал един бакалин, като не си му доплатил 10-15 лева, не можеш да говориш Истината. Но и другият брат не трябва да го изобличава, но трябва да отиде при бакалина и да му каже: „Онзи мой брат нямаше достатъчно пари и затова остана да ти доплаща 15 лева. към беседата >>
- “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота.
Та сега всеки от вас трябва да си зададе въпроса: „Аз изпълних ли Волята Божия тъй, както е било угодно на Бога? “ Бог е най-разумното Същество в света, но въпреки това Той не ни е осъдил нито чрез Истината, нито чрез Своя ум и Своето сърце. Бог знае, че животът на хората не е поставен правилно. Той вижда всичко това, но понеже е благ, никога не нарушава Своето равновесие. Вие казвате: „Нали Бог знае всичко, защо не предотврати някои неща? “ – Той оставя хората свободно да изпитат и радостта, и скръбта в живота. Бог гледа еднакво и когато се радваме, и когато страдаме. Той гледа на всичко тихо и спокойно, от нищо не се възмущава. Това, че си спечелил 100 000 лева или пък че си изгубил 100 000 лева, Бог гледа спокойно и еднакво. Че си съградил къща или пък че къщата ти изгоряла, и на това Бог гледа спокойно. Че ти се е родило хубаво дете или че детето ти е умряло, за Бога е все едно. към беседата >>
- Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб?
Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни. Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. към беседата >>
- Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели.
Главната мисъл, която искам да остане от тази лекция у вас, е следната: Земята се върти около себе си – и вие се стремите към себе си, за да станете благородни. Земята се върти около Слънцето – и вие се стремите към Бога. Следователно вие ще любите, ще обичате. Питам ви: при това положение ще имате ли голяма скръб? Единствената скръб за разумния човек се предизвиква от това, когато той разбере, че е нарушил една от малките добродетели. Той скърби, тъжи, че е нарушил ония блага, които Господ му е дал. След като съзнае това, той се стреми вече да поправи своите грешки. По същия начин вие трябва да се стремите постоянно да изправяте живота си. Сегашните астрономи казват, че един ден Земята щяла да остарее. Не, Земята един ден ще се подмлади. към беседата >>
222. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925г.,
- Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. (втори вариант)
Ще кажете, че окултната наука изяснява нещата тъй или иначе. Може, но аз обяснявам нещата тъй, както ги виждам сега, а не както ги описва някоя философия. Светът е пълен с ненапреднали души, които трябва да се осветлят. И ние, които живеем тук на земята, трябва да имаме толкова светла мисъл, че да осветлим всички тия души и да им дадем подтик да се развиват. В тия религиозни събрания, които стават тук, около всеки един от вас има много ненапреднали души, които искат да се осветлят, да се подигнат. Някой път се усещате скръбни, песимистично настроени. Това са души, които обикалят около вас и искат да им помогнете. Те хлопат на вашите врати и казват: помогнете ни! Крайна беднотия има около нас! Вие казвате: не, не знам какво ми стана, много ми е тъжно. – Това са вашите деди и прадеди, които ви искат помощ. към втори вариант >>
223. Преходни състояния на съзнанието, МОК , София, 5.7.1925г.,
- Скръбта, страданията, мъчнотиите, обезсърченията в живота на човека показват, че по посоката на неговото движение са поставени спънки, които прекъсват съобщенията.
Окултният ученик трябва да разбира и прилага живата математика в живота си, колкото трудна и да е тя. Той трябва да прави редица опити в това направление. Иска ли човек да изправи някоя своя погрешка, или да трансформира едно свое неразположение, той трябва, преди всичко, да разбира своите вътрешни състояния. Когато изпаднете в някое песимистично настроение, трябва да знаете, че пътищата към направлението, по което се движите, са прекъснати – поставена ви е някаква пречка, някакво препятствие. Скръбта, страданията, мъчнотиите, обезсърченията в живота на човека показват, че по посоката на неговото движение са поставени спънки, които прекъсват съобщенията. Този човек няма отворен път. Какво трябва да направи този човек, за да отвори пътя си? – Има два начина, по които той ще може да си направи мост. Представете си, че този човек е купил един килограм чисто дървено масло, което иска да занесе на своя приятел. Но преди да е успял да му го занесе, той получава от своя приятел едно оскърбително писмо. към беседата >>
224. Теория и практика, ООК , София, 8.7.1925г.,
- Дойде някой при мене, казва ми: „Голяма е скръбта ми.“ Казвам му: „Скръбта ти не е толкова голяма, колкото ти я представяш.“ – „Ти не ме разбираш, затова говориш така.“ Казвам си: добре, аз ще взема скръбта на този човек.
Старайте се всички да бъдете естествени. Аз съм правил ред опити със себе си, правил съм опити и с другите хора, за да намеря за колко време мога да трансформирам както своите, така и техните състояния. Дойде някой при мене, казва ми: „Голяма е скръбта ми.“ Казвам му: „Скръбта ти не е толкова голяма, колкото ти я представяш.“ – „Ти не ме разбираш, затова говориш така.“ Казвам си: добре, аз ще взема скръбта на този човек. Вземам скръбта му и след пет минути той вече е радостен, весел и ми казва: „Благодаря ти, олекна ми сега.“ Неговата скръб е в мене вече и аз правя опит за колко време ще мога да трансформирам тази скръб. Колкото повече време ми е потребно за трансформиране на дадена скръб, толкова тя е по-силна. Понякога скръбта на някои хора е толкова голяма, че едва може да се изнесе. Ако напрежението, което тази скръб предизвиква в човека, се увеличи с още един градус, непременно ще последва някакъв взрив в сърцето или в ума на този човек. Затова именно Писанието казва да не се изкушавате едни други. към беседата >>
- Вземам скръбта му и след пет минути той вече е радостен, весел и ми казва: „Благодаря ти, олекна ми сега.“ Неговата скръб е в мене вече и аз правя опит за колко време ще мога да трансформирам тази скръб.
Старайте се всички да бъдете естествени. Аз съм правил ред опити със себе си, правил съм опити и с другите хора, за да намеря за колко време мога да трансформирам както своите, така и техните състояния. Дойде някой при мене, казва ми: „Голяма е скръбта ми.“ Казвам му: „Скръбта ти не е толкова голяма, колкото ти я представяш.“ – „Ти не ме разбираш, затова говориш така.“ Казвам си: добре, аз ще взема скръбта на този човек. Вземам скръбта му и след пет минути той вече е радостен, весел и ми казва: „Благодаря ти, олекна ми сега.“ Неговата скръб е в мене вече и аз правя опит за колко време ще мога да трансформирам тази скръб. Колкото повече време ми е потребно за трансформиране на дадена скръб, толкова тя е по-силна. Понякога скръбта на някои хора е толкова голяма, че едва може да се изнесе. Ако напрежението, което тази скръб предизвиква в човека, се увеличи с още един градус, непременно ще последва някакъв взрив в сърцето или в ума на този човек. Затова именно Писанието казва да не се изкушавате едни други. Като ученици вие трябва да си помагате взаимно едни на други. към беседата >>
- Колкото повече време ми е потребно за трансформиране на дадена скръб, толкова тя е по-силна.
Старайте се всички да бъдете естествени. Аз съм правил ред опити със себе си, правил съм опити и с другите хора, за да намеря за колко време мога да трансформирам както своите, така и техните състояния. Дойде някой при мене, казва ми: „Голяма е скръбта ми.“ Казвам му: „Скръбта ти не е толкова голяма, колкото ти я представяш.“ – „Ти не ме разбираш, затова говориш така.“ Казвам си: добре, аз ще взема скръбта на този човек. Вземам скръбта му и след пет минути той вече е радостен, весел и ми казва: „Благодаря ти, олекна ми сега.“ Неговата скръб е в мене вече и аз правя опит за колко време ще мога да трансформирам тази скръб. Колкото повече време ми е потребно за трансформиране на дадена скръб, толкова тя е по-силна. Понякога скръбта на някои хора е толкова голяма, че едва може да се изнесе. Ако напрежението, което тази скръб предизвиква в човека, се увеличи с още един градус, непременно ще последва някакъв взрив в сърцето или в ума на този човек. Затова именно Писанието казва да не се изкушавате едни други. Като ученици вие трябва да си помагате взаимно едни на други. Дойде някой при вас тъжен, наскърбен: помолете се тайно в душата си за него. към беседата >>
- Понякога скръбта на някои хора е толкова голяма, че едва може да се изнесе.
Старайте се всички да бъдете естествени. Аз съм правил ред опити със себе си, правил съм опити и с другите хора, за да намеря за колко време мога да трансформирам както своите, така и техните състояния. Дойде някой при мене, казва ми: „Голяма е скръбта ми.“ Казвам му: „Скръбта ти не е толкова голяма, колкото ти я представяш.“ – „Ти не ме разбираш, затова говориш така.“ Казвам си: добре, аз ще взема скръбта на този човек. Вземам скръбта му и след пет минути той вече е радостен, весел и ми казва: „Благодаря ти, олекна ми сега.“ Неговата скръб е в мене вече и аз правя опит за колко време ще мога да трансформирам тази скръб. Колкото повече време ми е потребно за трансформиране на дадена скръб, толкова тя е по-силна. Понякога скръбта на някои хора е толкова голяма, че едва може да се изнесе. Ако напрежението, което тази скръб предизвиква в човека, се увеличи с още един градус, непременно ще последва някакъв взрив в сърцето или в ума на този човек. Затова именно Писанието казва да не се изкушавате едни други. Като ученици вие трябва да си помагате взаимно едни на други. Дойде някой при вас тъжен, наскърбен: помолете се тайно в душата си за него. По този начин у него ще настане едно вътрешно облекчение. към беседата >>
- Ако напрежението, което тази скръб предизвиква в човека, се увеличи с още един градус, непременно ще последва някакъв взрив в сърцето или в ума на този човек.
Аз съм правил ред опити със себе си, правил съм опити и с другите хора, за да намеря за колко време мога да трансформирам както своите, така и техните състояния. Дойде някой при мене, казва ми: „Голяма е скръбта ми.“ Казвам му: „Скръбта ти не е толкова голяма, колкото ти я представяш.“ – „Ти не ме разбираш, затова говориш така.“ Казвам си: добре, аз ще взема скръбта на този човек. Вземам скръбта му и след пет минути той вече е радостен, весел и ми казва: „Благодаря ти, олекна ми сега.“ Неговата скръб е в мене вече и аз правя опит за колко време ще мога да трансформирам тази скръб. Колкото повече време ми е потребно за трансформиране на дадена скръб, толкова тя е по-силна. Понякога скръбта на някои хора е толкова голяма, че едва може да се изнесе. Ако напрежението, което тази скръб предизвиква в човека, се увеличи с още един градус, непременно ще последва някакъв взрив в сърцето или в ума на този човек. Затова именно Писанието казва да не се изкушавате едни други. Като ученици вие трябва да си помагате взаимно едни на други. Дойде някой при вас тъжен, наскърбен: помолете се тайно в душата си за него. По този начин у него ще настане едно вътрешно облекчение. Тези тъжни мисли се дължат на хиляди нещастни същества, които изпълват цялото пространство. към беседата >>
225. Платното, ИБ , Мусала, 12.7.1925г.,
- В Писанието има стих, който казва..., тия стихове са добити от дългата опитност на вашите братя, които са живяли в миналото, казва например: "Постоянно се молете, в скръбта търпеливи бъдете и в надеждата радостни."
Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование. Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. Ако не служиш на Бога и си красив, красотата ще изчезне; ако си умен, умът ще изчезне, сърцето ще изчезне. Щом служиш на Бога, всички тези неща ще се запазят. В Писанието има стих, който казва..., тия стихове са добити от дългата опитност на вашите братя, които са живяли в миналото, казва например: "Постоянно се молете, в скръбта търпеливи бъдете и в надеждата радостни." към беседата >>
226. Което вие видите, НБ , София, 19.7.1925г.,
- А всякога туй, което претърпява промяна, причинява и скръб. (втори вариант)
– Светът, който ние познаваме. Кой е онзи свят? – Светът на обезплътените същества, светът, който духовете познават. Обаче и двата свята не са реални: нито светът на духовете е реален, нито светът на хората е реален. Като казвам, че и двата тия свята не са реални, разбирам, че те са променчиви. А всякога туй, което претърпява промяна, причинява и скръб. Вие имате дреха, на която се радвате, обичате я, но тя се сяжда, изтрива се, изгубва своята красота. Имате хубави, лачени обуща, с които първоначално минавате, препоръчвате се пред хората за благородник, но след година, когато обущата ви прогледат, вече не обичате да ходите на гости с тях. Защо именно предпочитате слепите обуща пред прогледалите? Казват някои: не трябва да бъда сляп, очите ми трябва да са отворени. Питам: защо, като прогледат обущата ви, вашата философия се слага малко по-другояче? към втори вариант >>
228. Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта, НБ , София, 25.7.1925г.,
- Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб.
В Божествения свят жената работи, мъжът го няма там. Той работи във физическия свят. Вие мъжете ще кажете: Къде са тези, жени побелеха ни главите от нашите! – Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. към беседата >>
- Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“.
– Те работят в духовния, Божествения свят. Вие трябва да знаете, че Духът, това е онзи мекият елемент, доброто в света. Когато Духът дойде, Той не философства, но ще ти каже: „Ти си скърбен, но ние ще премахнем твоята скръб. Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? към беседата >>
- Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят.
Ти ще станеш тъй добър, както съм и аз“. Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. към беседата >>
- И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате.
Когато си скърбен ти ще си кажеш: „Нека да поутихна малко в себе си, че тогава ще прочета нещо от Писанието, ще се помоля на Бога“ – още тоз час Духът ще ти проговори, или ти е проговорил вече. Той ще ти каже: „Ела с мене аз ще те заведа на едно место при друг някой по-скърбен от тебе и тогава, ти с своята по-малка скръб, и той с своята по-голяма скръб ще се зарадвате и двамата“. Само скърбите раждат радостите. Такъв е законът в духовния свят – обратен на този в физическия свят. Само скръбните хора се радват, и само радостните хора скърбят. И тогава аз казвам: Вие, радостните, ще скърбите, а вие, скръбните, ще се радвате. Как ще бъде тази работа? Казвам: Вие, богатите, ще осиромашеете, с железни гребени ще се решите, а вие бедните ще забогатеете. Вие, слабите, силни ще станете, а вие, силните, слаби ще станете. Тогава? Казвам: Вие, философите, глупци ще станете, а вие, глупавите, философи ще станете. Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. към беседата >>
- Доброто се ражда всякога в скръбните хора.
Сега, някои от вас, които сте учени, не ви харесва това нещо, но ония от вас, които сте глупави, които не сте свършили никакъв факултет, ще кажете: Значи, ние свършихме вече един факултет. Не, не е така. Човек трябва да стане много учен и много прост, за да научи тези две противоположности в живота. Той трябва да бъде много радостен и много скърбен, за да опита тези две форми на живота. Тези две форми представляват доброто и мисълта. Доброто се ражда всякога в скръбните хора. Туй трябва да знаете! Само скръбта ражда доброто. И когато ние говорим за онази мирова скръб, подразбираме, че в мирова скръб именно се ражда великото Божие добро. Затова и светът скърби. Защо е скръбта? към беседата >>
- И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека.
Осмисля ли се така доброто и мисълта? Тогава вие, жени, скърбете, за да се роди Божието добро в вас! Вие, мъже, радвайте се, за да се роди Божията мисъл във вас! И тогава, доброто и мисълта съединени заедно, скръбта и радостта съединени заедно, дават израз на великия Божествен живот, а този живот е безсмъртието на човека. Когато ние разбираме тези две фази и ги усвоим, ще бъдем безсмъртни. към беседата >>
231. Разумни наблюдения, ООК , София, 5.8.1925г.,
- Дошла ви е някоя скръб – пак трябва да знаете причините за нейното дохождане.
При сегашните условия, в които се намирате, вие трябва да изучавате страданията всеки ден. Щом ви дойде едно страдание, трябва да знаете причините: защо е дошло и как е дошло. Дошла ви е някоя скръб – пак трябва да знаете причините за нейното дохождане. Аз говоря това от наблюдения, които съм правил от ред години. Ако си лягате вечер с главата на север, ще определите какво чувствате при това положение; ако промените положението в леглото си, с главата на юг, ще видите каква е разликата между тези две посоки. Ако поставите главата си точно на север, дето тече електричество и магнетизъм, и след това започнете да отклонявате главата си от този магнетически полюс, ще забележите какви настроения може да се родят у вас. Цяла година трябва да наблюдавате, за да придобиете определени, точни научни данни. към беседата >>
- Ако направиш тия неща, скръбта ти ще се промени, ще придобиеш едно разположение.
Това е физическата страна на въпроса. Вие туряте възглавницата си на север, ядете преди залез Слънце, но работата ви пак не се оправя. Тогава казвам: утре вечер ще турите възглавницата си на север, ще ядете два часа преди залязването на Слънцето и ще прочетете цялото Евангелие на Йоан. Това са опити, които трябва да правите. Като прочетете Евангелието на Йоан, казвате: „Слава Богу, много добре спах тази вечер.“ Значи потребно е да туриш възглавницата си на север, да ядеш преди залязване на Слънцето и да прочетеш Евангелието на Йоан. Ако направиш тия неща, скръбта ти ще се промени, ще придобиеш едно разположение. Някоя скръб продължава ден, два, три, цяла неделя, месец и повече, а някоя скръб може да те обхване като октопод и да продължи почти цяла година. Тогава лошото е това, че не можеш да отмахнеш тази скръб от себе си – където ходиш, и тя с теб върви. към беседата >>
- Някоя скръб продължава ден, два, три, цяла неделя, месец и повече, а някоя скръб може да те обхване като октопод и да продължи почти цяла година.
Вие туряте възглавницата си на север, ядете преди залез Слънце, но работата ви пак не се оправя. Тогава казвам: утре вечер ще турите възглавницата си на север, ще ядете два часа преди залязването на Слънцето и ще прочетете цялото Евангелие на Йоан. Това са опити, които трябва да правите. Като прочетете Евангелието на Йоан, казвате: „Слава Богу, много добре спах тази вечер.“ Значи потребно е да туриш възглавницата си на север, да ядеш преди залязване на Слънцето и да прочетеш Евангелието на Йоан. Ако направиш тия неща, скръбта ти ще се промени, ще придобиеш едно разположение. Някоя скръб продължава ден, два, три, цяла неделя, месец и повече, а някоя скръб може да те обхване като октопод и да продължи почти цяла година. Тогава лошото е това, че не можеш да отмахнеш тази скръб от себе си – където ходиш, и тя с теб върви. към беседата >>
- Тогава лошото е това, че не можеш да отмахнеш тази скръб от себе си – където ходиш, и тя с теб върви.
Тогава казвам: утре вечер ще турите възглавницата си на север, ще ядете два часа преди залязването на Слънцето и ще прочетете цялото Евангелие на Йоан. Това са опити, които трябва да правите. Като прочетете Евангелието на Йоан, казвате: „Слава Богу, много добре спах тази вечер.“ Значи потребно е да туриш възглавницата си на север, да ядеш преди залязване на Слънцето и да прочетеш Евангелието на Йоан. Ако направиш тия неща, скръбта ти ще се промени, ще придобиеш едно разположение. Някоя скръб продължава ден, два, три, цяла неделя, месец и повече, а някоя скръб може да те обхване като октопод и да продължи почти цяла година. Тогава лошото е това, че не можеш да отмахнеш тази скръб от себе си – където ходиш, и тя с теб върви. към беседата >>
- Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен на дъното на Земята, не е усещал скръб?
Та през тази година вие ще живеете в Бога и Той във вас. Вие сте живели в Бога тъй, както детето е живяло в утробата на майка си. Вие сте живели в Бога тъй, както скъпоценните камъни са живели с хиляди години заровени в недрата на Земята. Несъзнателен живот е бил тогава. И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен на дъното на Земята, не е усещал скръб? – Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона или на някой пръстен, не усеща радост? – Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. към беседата >>
- Като казвам: „Тъй ми каза Господ“, аз чувствам една малка скръб.
И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: „Ние сме носители на Светлината, ние сме носители на Живота, ние сме носители на Любовта.“ Защо? Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече и Светлината има смисъл, и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега. Като казвам: „Тъй ми каза Господ“, аз чувствам една малка скръб. В думата казва има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата з дразни езика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади. Вехади – това е свойство на Духа. Тази дума произтича от дълбочината на душата, отвътре произлиза тя. към беседата >>
- Той е толкоз красив, че като се качи човек горе, каквато скръб и да има, всичко това моментално изчезва, сърцето започва да тупти усилено и той забравя всичко.
Туй ще бъде задачата ни. Сега ни предстои една материална работа – да се качим на високия връх. Той е много висок, но все-таки приятно е да се качим горе! Само там ще разберете какъв е този връх. Той не е много остър, той е най-красивият връх, който някога сте виждали в света. Той е толкоз красив, че като се качи човек горе, каквато скръб и да има, всичко това моментално изчезва, сърцето започва да тупти усилено и той забравя всичко. Като се качи на високия връх, човек е готов всичко да направи. Няма нещо невъзможно за него! Той казва: „Не струва човек да скърби! “ Музикант може да стане, поет може да стане, господар може да стане – каквато работа и да започне, всичко разрешава. Като погледне отгоре, той поклати глава и казва: „Сега разбирам Божиите пътища! към беседата >>
235. Живите образи, СБ , В.Търново, 26.8.1925г.,
- Като минете покрай някой брат, който е много наскърбен, а не знаете какво му е, кажете: „Братко, твоята скръб скоро ще се махне!
Турете ги настрана! Срещнете някой брат, паднал духом, с наранено сърце – какво ще правите? Седнете при него, поговорете му малко, дайте му нещо от себе си. Направете му едно най-малко добро, което ръката ви дава. Аз ще ви дам една формулка за този случай. Като минете покрай някой брат, който е много наскърбен, а не знаете какво му е, кажете: „Братко, твоята скръб скоро ще се махне! “ Като чуе това, той ще се зарадва. Щом му кажете това, заминете си! Произнесете тази формула с вяра! Като минете втори път покрай него, пак му кажете: „Твоята скръб ще се махне.“ Той пак ще се зарадва. Срещнете някоя сестра, която е нещо тъжна, кажете и на нея същото. към беседата >>
- Като минете втори път покрай него, пак му кажете: „Твоята скръб ще се махне.“ Той пак ще се зарадва.
Аз ще ви дам една формулка за този случай. Като минете покрай някой брат, който е много наскърбен, а не знаете какво му е, кажете: „Братко, твоята скръб скоро ще се махне! “ Като чуе това, той ще се зарадва. Щом му кажете това, заминете си! Произнесете тази формула с вяра! Като минете втори път покрай него, пак му кажете: „Твоята скръб ще се махне.“ Той пак ще се зарадва. Срещнете някоя сестра, която е нещо тъжна, кажете и на нея същото. Говорете си всякога положително. Като видите някого тъжен, вие гадаете какво става в неговото сърце. Не разгадавайте, но кажете: „Твоята скръб скоро ще се махне, аз виждам това.“ Ето лекът на скръбта! Всеки човек желае да му се каже нещо хубаво. към беседата >>
- Не разгадавайте, но кажете: „Твоята скръб скоро ще се махне, аз виждам това.“ Ето лекът на скръбта!
Произнесете тази формула с вяра! Като минете втори път покрай него, пак му кажете: „Твоята скръб ще се махне.“ Той пак ще се зарадва. Срещнете някоя сестра, която е нещо тъжна, кажете и на нея същото. Говорете си всякога положително. Като видите някого тъжен, вие гадаете какво става в неговото сърце. Не разгадавайте, но кажете: „Твоята скръб скоро ще се махне, аз виждам това.“ Ето лекът на скръбта! Всеки човек желае да му се каже нещо хубаво. Всеки човек иска нещо хубаво. Ще му кажеш: „Братко, това, което мислиш, ще се сбъдне.“ Някой иска да следва в училище, но няма нито пет пари, четири години е чакал, отчаял се е вече. Като го срещнеш, ти му кажи: „Братко, не се отчайвай, ти си млад. Туй, което мислиш, ще се сбъдне още тази година! към беседата >>
236. Истинната врата, СБ , В.Търново, 28.8.1925г.,
- Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб.
“ Каквото стане с него, любовта взема участие. И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно. към беседата >>
- Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта.
И после, като се върне детето от училището с хубаво свидетелство и скача, и майката скача. Когото обичаме, неговите придобивки са и наши придобивки. И право е. Туй показва, че между всички хора има вътрешна връзка и когато тази връзка е съзнателна, ако те се радват, и ние се радваме. Щом чувстваме тяхната радост, чувстваме и тяхната скръб. Не е лошо, че чувстваме радостта и скръбта на всички хора, но трябва да се стремим да живеем според Любовта. Тя е един велик закон, който туря всички живи същества в Божествения организъм на тяхното място. Понеже светът сега се преустройва, всеки от вас трябва да отиде на своето място. Любовта ще тури всеки на неговото място, за да може да се прояви правилно. Затова съзнанието ви трябва да бъде много будно. към беседата >>
238. И Бога за свой Отец казваше, НБ , В.Търново, 1.11.1925г.,
- Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание.
Той им изпраща храна, сила, утеха.– Ама защо трябва да страдам? – За да те утеши Бог. Който не страда и не скърби, не може да разбере живота и любовта. И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание. – Може ли ангел да скърби и плаче? – Може. Обаче, скръбта на ангела се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едро микроскопическо добро. – Едно ще пропусне, друго ще направи. към беседата >>
- Обаче, скръбта на ангела се различава от тази на човека.
И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат любов в себе си, но пак скърбят. Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание. – Може ли ангел да скърби и плаче? – Може. Обаче, скръбта на ангела се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едро микроскопическо добро. – Едно ще пропусне, друго ще направи. – Не е така. В хиляда години ангелът има възможност да направи само едно добро. Щом го пропусне, ще чака други хиляда години, за да направи едно добро. към беседата >>
239. Време и сила, МОК , София, 15.11.1925г.,
- Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. (втори вариант)
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Той е символ, с който природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. към втори вариант >>
- Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал.
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. към беседата >>
- Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост.
Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. към беседата >>
242. Прави и криви линии, ООК , София, 25.11.1925г.,
- И след това той им каза: „Аз ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в радост".
Тъй че, когато хората плачат за своите умрели, всъщност те не плачат за самите тях, а за загубата, която претърпяват. Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нещо от себе си. Следователно, когато хората губят, те всякога плачат, скърбят, а когато печелят, те всякога се радват. Казвате: „Ами Христос защо плака? " Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. И след това той им каза: „Аз ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в радост". Вместо евреите други народи спечелиха и затова радостта на Христа беше по-голяма от скръбта Му. Казвате: „Защо еди-кой си човек плаче? " - Защото сте му взели нещо. - „Какво трябва да направим, за да не плаче." - Върнете това, което сте му взели. към беседата >>
- Вместо евреите други народи спечелиха и затова радостта на Христа беше по-голяма от скръбта Му.
Когато майката плаче за дъщеря си, то е, защото тя е станала по-слаба, загубила е нещо от себе си. Следователно, когато хората губят, те всякога плачат, скърбят, а когато печелят, те всякога се радват. Казвате: „Ами Христос защо плака? " Той плака за еврейския народ, който изгуби благоприятните условия на живота. И след това той им каза: „Аз ще отида при Отца си, ще ви приготвя жилища, и вие ще се зарадвате; скръбта ви ще се превърне в радост". Вместо евреите други народи спечелиха и затова радостта на Христа беше по-голяма от скръбта Му. Казвате: „Защо еди-кой си човек плаче? " - Защото сте му взели нещо. - „Какво трябва да направим, за да не плаче." - Върнете това, което сте му взели. към беседата >>
- Единственото нещо в живота, което създава най-красивата музика, е скръбта.
Всеки ще пее за сърцето си дотолкова, доколкото да се разкае, да вземе един нов път, подем нагоре. Изобщо, докато умът на човека не е проработил, той не може да пее. Но и онзи, който много мисли и философства, и той не може да пее. Добре пее само онзи, който има чист, природен, а не критически ум; добре пее само онзи, който мисли по Божествен начин, а не по човешки. Дребнавостите в живота пречат на музикалното чувство. Единственото нещо в живота, което създава най-красивата музика, е скръбта. Когато човек скърби, той мисли, а мисълта създава музиката в него. Слушали ли сте някой кавалджия-овчар да свири? Слушате го, свири той и сълзи пролива. Кога свири кавалджията хубаво? - Когато неговата възлюбена го напусне и се ожени за друг някой. към беседата >>
- Скръб и тъга са две различни понятия.
Те считат, че като религиозни хора не трябва да пеят и съзнателно се въздържат. Въздържа ли се някой да пее, той е светски човек. Истински религиозният човек всякога трябва да пее, да слави Бога със своята песен. Когато ангелите искат да развият музикалното чувство на някой човек, те го поставят на големи страдания и изпитания. С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му. Скръб и тъга са две различни понятия. В скръбта човек всякога знае защо скърби. Той има някаква цел, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тъгата е неопределена. Скръбта, тъгата, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека. Истинският музикант същевременно трябва да бъде математик, да има силно въображение, да разсъждава правилно. към беседата >>
- В скръбта човек всякога знае защо скърби.
Въздържа ли се някой да пее, той е светски човек. Истински религиозният човек всякога трябва да пее, да слави Бога със своята песен. Когато ангелите искат да развият музикалното чувство на някой човек, те го поставят на големи страдания и изпитания. С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му. Скръб и тъга са две различни понятия. В скръбта човек всякога знае защо скърби. Той има някаква цел, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тъгата е неопределена. Скръбта, тъгата, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека. Истинският музикант същевременно трябва да бъде математик, да има силно въображение, да разсъждава правилно. Музикантът, певецът същевременно трябва да бъде и поет, и религиозен човек. към беседата >>
- Скръбта, тъгата, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека.
С това същевременно те развиват и дълбочина в чувствата му. Скръб и тъга са две различни понятия. В скръбта човек всякога знае защо скърби. Той има някаква цел, която иска да постигне, и като не може, скърби. Тъгата е неопределена. Скръбта, тъгата, радостта са различни методи, с които невидимият свят си служи, когато иска да развие музикалното чувство в човека. Истинският музикант същевременно трябва да бъде математик, да има силно въображение, да разсъждава правилно. Музикантът, певецът същевременно трябва да бъде и поет, и религиозен човек. Най-правилната проява на религиозното чувство е любов към Бога. към беседата >>
- Някой пита: защо е скръбта?
Някой пита: защо е скръбта? — За да се молиш. За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувствуваш дълбоко, вътрешно желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: аумен! Господи, обичам те за всички добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди, и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които Си ме обсипвал и ограждал. Единственото същество в света, което ни обича, това е Бог, и Той никога не ни е запитвал: ти обичаш ли ме? към беседата >>
- За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувствуваш дълбоко, вътрешно желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: аумен!
Някой пита: защо е скръбта? — За да се молиш. За да се молиш, за да не бъде опетнена твоята молитва, трябва да имаш такава голяма скръб, душата ти да бъде тъй разтърсена, че ти да почувствуваш дълбоко, вътрешно желание да се молиш в тайно, никой да не те види и да кажеш на Господа: аумен! Господи, обичам те за всички добрини, които си направил заради мен от толкова хиляди, и милиони години. Благодаря Ти за всички милости, за всички блага, с които Си ме обсипвал и ограждал. Единственото същество в света, което ни обича, това е Бог, и Той никога не ни е запитвал: ти обичаш ли ме? Той седи наблюдава, дано се прояви в нас това човешко съзнание, да се спрем и да кажем: аз трябва да направя на този човек едно добро заради онази безпределна Любов, с която всякога са ме ограждали. Щом кажа това нещо, ама себе си, в тайно, по същия скрит начин трябва и да му помогна. към беседата >>
- Казвам: скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в Света.
И сега, вие ме запитвате: защо са скърбите? Казвам: скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в Света. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от тебе. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение. Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. към беседата >>
- И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора.
И сега, вие ме запитвате: защо са скърбите? Казвам: скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в Света. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от тебе. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение. Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. към беседата >>
- Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва.
И сега, вие ме запитвате: защо са скърбите? Казвам: скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в Света. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от тебе. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение. Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. към беседата >>
- Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание.
Казвам: скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в Света. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от тебе. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение. Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание. към беседата >>
244. Аумен, ООК , София, 2.12.1925г.,
- В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял.
Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота. Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро. В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял. И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро." към беседата >>
- Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти.
И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват. Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира, а това е достатъчно за вас. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. към беседата >>
245. Служене на Бога и на себе си, ООК , София, 9.12.1925г.,
- - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания.
Казвате: „Любовта носи живот." - Що е животът? - „Животът носи радости и скърби за човешката душа." - Какво носят скърбите? - „Опитности." - Какво носи опитността? -„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. към беседата >>
- " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта.
-„Знание." - Какво носи знанието? -„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта. към беседата >>
- Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.
-„Сила." - Какво носи силата? - „Възможности човек да направи това, което иска и което мисли." Следователно, като върви човек по пътя на скръбта, той добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания. Щом човек реализира мислите и желанията си, като плод на неговия живот се явява радостта. Казвате: „Не може ли без скърби в живота? " Ако направите един дълбок психологически анализ върху произхода на радостта, ще видите, че тя се явява като резултат, като плод на скръбта. Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта. Казано е, че в средата на рая било поставено дървото на живота. Това дърво именно е дървото на скръбта. към беседата >>
246. Откъде ида, НБ , София, 13.12.1925г.,
- То причинява радост, но по някой път, причинява и скръб на човека.
Де е реалността, в огледалото, или в мене? Реалността е вътре в мене, а не в огледалото. Огледалото е едно приятно забавление за децата. И аз мога да кажа, че едно от великите изобретения на човека, това е огледалото. По-хубаво, по-красиво изобретение от огледалото, човек не е могъл да измисли. То причинява радост, но по някой път, причинява и скръб на човека. Младият, като се поогледа, зарадва се, усмихне се, а старият като се огледа, потекат му четири реда сълзи и казва: е, добър е Господ, за вбъдеще може да се подмладя. Това огледало, все-таки ми е нужно, за да ми покаже, като се огледам в него, дали съм се подмладил. И наистина, ако това огледало му покаже, че е млад, значи, подмладил се е. към беседата >>
- Дойде ли скръбта, използвайте я така, че тя да произведе бяла светлина в сърцата ви.
Ние искаме да схващате дълбокия смисъл на живота, да си обяснявате всички прояви и явления от гледището на живата математика, на живата наука, чрез която, като примирявате противоречията, да можете разумно да използвате силите на природата. Дойде ли скръбта, използвайте я така, че тя да произведе бяла светлина в сърцата ви. Тази светлина, този пламък ние наричаме свещен пламък. За да се домогнете до тази светлина, трябва да държите в ума си идеята за перпендикуляра на живота, който при всички условия да остава неизменен. От двете успоредни АВ и СО, правата АВ представлява ангелите, СО сме ние, а перпендикулярът МИ е Бог, Който никога не се изменя. Като обърнем успоредните линии АВ и СО в отвесно положение, ще получим буквата Н, която изобразява стълба, т.е. пътя на нашето правилно движение или пътя към нашата велика идея. към беседата >>
- Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира.
Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си. Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама. Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед. Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека. Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят. към беседата >>
248. Добрата земя, НБ , София, 20.12.1925г.,
- Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта.
И ако има някой най-щастлив, това пак трябва да бъде Бог, Който е създал света. Ако вие сте недоволни от света, това показва, че Бог, който е създал света, е създал нещастен свят. Това, обаче, не е ли най-голямата лъжа, която разпространявате в света? Това не е ли една квадратна лъжа, която развращава хората? Не, при всичкото си нещастие трябва ли имате онова усмихнато лице на зората и да дадете една целувка на Брама. Трябва да знаете, че и при некрасивите неща в живота, когато сте най-тъжни, все пак има нещо красиво, велико, обвито в мантията на скръбта. Какво е това нещо? – Целувката на дъщерята на Брама. В тази целувка ще видите и лицето на Брама, който осмисля живота. Ако разберем живота така, само тогава ще чуем онзи тих глас на Брама, който ще ни каже, както на зората: “Идете, носете тази светлина навред из света и направете човешките сърца радостни и весели в надеждата, че разумната Любов, която слиза от Бога и иде сега в света, почвата, върху която ще се насадят всички добри семенца.” Тогава и сълзите на Брама ще създадат по-добри условия в света и хората ще гледат с други очи на него. И всички ние ще се зарадваме, защото ще видим, че има една разумност между хората, че можем да живеем един чист и свят живот. към беседата >>
249. Правила и съвети, КД , София, 25.12.1925г.,
- От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта.
Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Значи аз нямам никакви убеждения. Щом тръгна за небето, всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Обидата я считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не от закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? Ще си кажа: Какво се постига с тази постъпка - на Бога ще угодя ли, на ангелите, ще се повдигне ли мнението на добрите хора за мен, тогава ще го направя. А ако с това ще си уроня престижа си, тогава тази постъпка ще я изхвърля. (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното.)- Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува. Тогава не се карат, погодяват се. към беседата >>
251. Разковничето, ООК , София, 6.1.1926г.,
- Обаче, когато отидете на небето, там ще бъде точно обратното: светлите точки на живота ви ще бъдат скръбните дни, а за радостите, които сте преживяли на земята, вие почти няма да си спомняте.
И тъй, когато се натъквате на противоречията, ви страдате. Казвам: Не се спирайте върху противоречията и върху страданията, които те произвеждат. Старайте се да схващате красивата страна на страданията. Докато сте на земята, щастливите дни, светлите точки в живота ви са радостите, а нещастните дни, тъмните точки - скърбите, страданията. Обаче, когато отидете на небето, там ще бъде точно обратното: светлите точки на живота ви ще бъдат скръбните дни, а за радостите, които сте преживяли на земята, вие почти няма да си спомняте. И тогава ще разберете, че смисълът на земния живот е в разумните, а не в безсмислените страдания. Разумни, смислени страдания са тези, в центъра на които се крие една малка радост. Казвам: Два важни момента има в живота на човека. Единият момент е, когато човек се ражда, т.е. когато иде на земята; вторият момент е, когато човек умира, т.е. към беседата >>
- Животът засега включва две състояния: радост и скръб.
Казвате: „Ние познаваме света." Щом познавате света и знаете много неща, ще можете ли вие да изтълкувате всички символи в природата? Природата е пълна с прави, спиралообразни, змиевидни и ред други линии, чиито смисъл вие не разбирате. Те остават за вас неразрешени. Когато някой ми каже, че не знае нещо, аз се радвам, защото красиво е човек да не знае нещо. Тъй както ние сега живеем, това още не е „живот" в пълния смисъл на думата. Животът засега включва две състояния: радост и скръб. Следователно, колкото се радва човек, толкова и скърби. Значи животът е съединение на еднакво число плюсове и минуси, които се взаимно унищожават и дават нула. Ако радостта на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи? - Нула. Тогава какво остава в живота? към беседата >>
- Ако радостта на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи?
Когато някой ми каже, че не знае нещо, аз се радвам, защото красиво е човек да не знае нещо. Тъй както ние сега живеем, това още не е „живот" в пълния смисъл на думата. Животът засега включва две състояния: радост и скръб. Следователно, колкото се радва човек, толкова и скърби. Значи животът е съединение на еднакво число плюсове и минуси, които се взаимно унищожават и дават нула. Ако радостта на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи? - Нула. Тогава какво остава в живота? Какъв смисъл има такъв живот, в който няма никакъв плюс? При това как може да се обясни живота без радости и скърби? Всяко движение в света се дължи или на радост, или на скръб. към беседата >>
- Всяко движение в света се дължи или на радост, или на скръб.
Ако радостта на някого е +2, а скръбта му —2, какво ще получи? - Нула. Тогава какво остава в живота? Какъв смисъл има такъв живот, в който няма никакъв плюс? При това как може да се обясни живота без радости и скърби? Всяко движение в света се дължи или на радост, или на скръб. Човек се движи, защото го подтиква или радост, или скръб. Когато вървя напред, имам желание да придобия нещо и затова изпитвам в себе си някаква радост. Когато отстъпвам назад, изпитвам скръб. Обаче, щом има настъпване, има и отстъпване. Значи животът всякога се изразява в две противоположни величини: +2 -2, които в резултат дават нула. към беседата >>
- За пример вие вървите по пътя с един отчаян, скръбен човек и му казвате: „Ти трябва да разбираш Великия Закон, който движи човешките съзнания!
- Живота. Питам: Вие какво трябва да научите тази вечер? Някои ще кажат, че трябва да научат как да любят Бога. Как можете конкретно да изразите любовта си към Бога? Да оставим настрана вашия отговор, но аз ще ви дам един пример, да видите как може човек да изрази любовта си към Бога. За пример вие вървите по пътя с един отчаян, скръбен човек и му казвате: „Ти трябва да разбираш Великия Закон, който движи човешките съзнания! " Този човек ще разбере ли нещо от вашите думи? - Нищо няма да разбере - Ще се утеши ли? - Няма да се утеши. Обаче, ако вие, като вървите с този човек, се обърнете към Бога с молба да му помогне и му кажете няколко сладки думи, той ще ви разбере повече от първия път; той ще ви изслуша и ще се раздели с вас малко успокоен и насърчен. При раздялата си с него, вие му казвате: „Вяра, абсолютна вяра в Бога! към беседата >>
252. Давам власт, НБ , София, 10.1.1926г.,
- Смисълът не е само в това, да седиш, да се радваш или да скърбиш и да кажеш: днес съм радостен или скръбен.
Ти ме посей, че ще видиш; аз съм правила този опит, аз зная, какви сили се крият в мене. Аз още не съм достигнала до степента на човек, но посей ме и ще видиш, какво може да излезе от мен! Тази семка говори за възможностите на ябълката. Добре, ние, които сме достигнали до тази фаза на своето развитие, ще бъдем ли по-слаби от ябълката? Ами че Любовта е почва, в която ти, нищожният грешник, трябва да се посееш, да изникнеш и да израстнеш, да се превърнеш в едно дърво. Смисълът не е само в това, да седиш, да се радваш или да скърбиш и да кажеш: днес съм радостен или скръбен. Това са екзалтации, това са дим и пепел. Ние не говорим за неорганизирания живот, но за живота в Бога. И всеки от вас трябва да знае, че живее в Божествения организъм и затова, като стане сутрин, да каже: какво трябва да бъде днес моето отношение към Бога, Който ми е дал живот? А ти ставаш сутрин и казваш: за мене никой не мисли. Това е една самоизмама, от която се ражда грехът. към беседата >>
- Дойде някой при мене, гледам го - тъжно, скръбно му е; но се представлява, като че няма никаква тъга.
Духай повече, за да се усили горението, та от устата ти да излиза пламък! Някой като ми говори, казва: чакай малко, да го смотолява. Казвам: какво ще ме смоталяваш? Кажи си опитностите искрено, кажи ми нещо разумно! Чудни са хората! Дойде някой при мене, гледам го - тъжно, скръбно му е; но се представлява, като че няма никаква тъга. Казва: е, условията са малко такива. Не, братко, кажи си: тъжно ми е, можеш ли да ми дадеш някакъв цяр? Кажи си Истината! Е, аз съм свършил университет, как ще уроня престижа си? Не, кажи си Истината. към беседата >>
253. Без наука няма сполука, ИБ , БС , София, 21.1.1926г.,
- Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе.
Ами че то е едно прекрасно състояние, не са те забравили. Господ казва: "Не си научил урока." Страданията са път, да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? - Че то е едно красиво състояние на духа! И който е силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа и най-лошото си състояние като траеш два часа, изведнъж ще ти светне. Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе. Тъй е и у децата. Ние, за да изразим своята радост, ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш, когато трябва, и да седиш, когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. към беседата >>
- Сега едно от правилата: тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате.
Ние, за да изразим своята радост, ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш, когато трябва, и да седиш, когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза:"Как се разиграл царят пред народа, тъй по демократически начин." Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега едно от правилата: тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по-ужасно неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи. към беседата >>
255. Свидетелството Негово, НБ , София, 31.1.1926г.,
- Тя за всичко се радвала, но щом произнасяли името й, нещо я бодвало в душата, изпитвала някаква скръб.
Сега в свръзка с тази свещена книга, ще ви разправя един разказ. Това нещо, за което ще ви говоря, е станало в предисторически времена, във времето на тъй наречения цар Алтасар. Той имал единствена дъщеря, Замра-фу, най-красивата, най-благочестивата, най-умната мома в това време, но по едно съвпадение, името, което носила, не й звучало добре на душата. Тя за всичко се радвала, но щом произнасяли името й, нещо я бодвало в душата, изпитвала някаква скръб. Тя била щастлива иначе, но постоянно се молила на Бога, по някакъв начин да смекчи звуковете на нейното име. Вие ще кажете: в България много лесно сменяват имената. Да, така е, но в Божествения свят, щом дадат едно име никому, това име мъчно се сменява. Тя се молила дълго време на Бога, и най-после, от невидимия свят изпратили един ангел, наречен Адонаил – ангел на светлината, да посети земята, да научи някои неща и да помогне по някакъв начин на царската дъщеря. Той бил изпратен нарочно за нея. към беседата >>
- Има скръб реална, има скръб нереална, която е отражение на живота.
Например денем човек се страхува от нещо, бои се да не падне от някоя скала, да не падне в някоя пропаст и т.н. Все таки той се страхува от нещо, има някаква реална причина за неговия страх. Ами вечер от какво се страхува? Слушате някой човек да разказва: „Снощи сънувах, че щях да падна от една висока скала и много се уплаших." Като стане сутринта, вижда, че нищо не е било, никаква скала няма пред него. Значи има страх, който почива на нещо реално; има страх, който е само отражение на живота. Има скръб реална, има скръб нереална, която е отражение на живота. Само реалната, действителната скръб има цена. Тя се среща много рядко в живота. В това отношение невидимият свят постоянно изпраща експедиции от ангели за земята да намерят истинската скръб. Като я намерят, те я занасят на небето като някаква рядкост. И затова всичко останало, което хората наричат скръб, повидимому само е скръб. към беседата >>
- Само реалната, действителната скръб има цена.
Все таки той се страхува от нещо, има някаква реална причина за неговия страх. Ами вечер от какво се страхува? Слушате някой човек да разказва: „Снощи сънувах, че щях да падна от една висока скала и много се уплаших." Като стане сутринта, вижда, че нищо не е било, никаква скала няма пред него. Значи има страх, който почива на нещо реално; има страх, който е само отражение на живота. Има скръб реална, има скръб нереална, която е отражение на живота. Само реалната, действителната скръб има цена. Тя се среща много рядко в живота. В това отношение невидимият свят постоянно изпраща експедиции от ангели за земята да намерят истинската скръб. Като я намерят, те я занасят на небето като някаква рядкост. И затова всичко останало, което хората наричат скръб, повидимому само е скръб. Някои казват: „Скърши се сърцето ми от скръб." Сърцето му се е скършило, а при това той продължава да живее. към беседата >>
- В това отношение невидимият свят постоянно изпраща експедиции от ангели за земята да намерят истинската скръб.
Слушате някой човек да разказва: „Снощи сънувах, че щях да падна от една висока скала и много се уплаших." Като стане сутринта, вижда, че нищо не е било, никаква скала няма пред него. Значи има страх, който почива на нещо реално; има страх, който е само отражение на живота. Има скръб реална, има скръб нереална, която е отражение на живота. Само реалната, действителната скръб има цена. Тя се среща много рядко в живота. В това отношение невидимият свят постоянно изпраща експедиции от ангели за земята да намерят истинската скръб. Като я намерят, те я занасят на небето като някаква рядкост. И затова всичко останало, което хората наричат скръб, повидимому само е скръб. Някои казват: „Скърши се сърцето ми от скръб." Сърцето му се е скършило, а при това той продължава да живее. Може ли човек да живее със скършено сърце? Друг някой казва: „Смазана е душата ми от скръб." Може ли човек със смазана душа да прогресира? към беседата >>
257. Светлина на мисълта, ООК , София, 10.2.1926г.,
- Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб.
Да бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух. Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа. Тези неща са слабости на същества, които живеят на земята. Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен. Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, където има радост и веселие. Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота. В това отношение всички хора имат обща участ. към беседата >>