Намерени са 19 резултата от 6 беседи с точна фраза : 'Сказуемо'.
1. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат: подлог, сказуемо и връзка.
В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се сменят; три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот. Те са прокарани в граматиката, логиката и математиката. Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат: подлог, сказуемо и връзка. Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл. Ако бих запитал вас що е „подлог“, вие щяхте да кажете: „Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението“. А „сказуемо“? – „Думата, която показва какво се разправя за предмета.“ Добре. Ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих, да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите: „Бог“ и „Исус Христос“. към беседата >>
- А „сказуемо“?
В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се сменят; три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот. Те са прокарани в граматиката, логиката и математиката. Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат: подлог, сказуемо и връзка. Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл. Ако бих запитал вас що е „подлог“, вие щяхте да кажете: „Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението“. А „сказуемо“? – „Думата, която показва какво се разправя за предмета.“ Добре. Ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих, да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите: „Бог“ и „Исус Христос“. Но тук основната мисъл е „вечен живот“, а „Исус Христос“ е допълнение на тази мисъл. Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича вечният живот, или: двете опори, двата стълба, върху които се той крепи. Логически казано: „Бог“ е голяма предпоставка, „Исус Христос“ – малка предпоставка, а „вечен живот“ – заключението. към беседата >>
- То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение.
Но да се върнем към научната страна на предмета – владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване. В църквата тази идея е изразена под „Троеличност“ на Бога. Какво означава тази дума? Три същества различни, които имат една мисъл, една воля – Отец, Син и Дух Свети. То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети. Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието – в случая водата – среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие. към беседата >>
- Те са като подлог и сказуемо.
То е наполовина вярно. Има и други елементи, с отстранението на които престава и животът. Плодните растения имат две среди – почвата за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете. Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение. Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си. Ще ви приведа едно сравнение. към беседата >>
- Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение.
Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение. Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощем зимно време, треперите и се припичате на месечината. Пита ви някой: „Защо седите тук? “ – „Припичам се.“ – „Ама няма слънце.“ – „Ти си сляп човек, ти се лъжеш; това слънце полека-лека ще ме стопли.“ Когато нямате представа за Бога, това показва, че между Бога и вас има известна празнина, известна преграда, която пресича връзката на вашия живот с Божествения. към беседата >>
2. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость, НБ , София, 26.6.1921г.,
- Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. (втори вариант)
Думата „образъ“ е вметната въ този стихъ, въ оригинала я нѣма. Вметната е въ българския преводъ, за по-голѣма яснота. Когато изучавате нѣкой чуждъ езикъ, който и да е той, билъ нѣкой отъ старитѣ или новитѣ езици, вие изучавате речьта въ най-простата ѝ форма. Въ състава на речьта влизатъ три основни елемента: подлежаще, сказуемо и връзка, т.е. предметътъ, за който става речь, какво се говори за този предметъ и връзката, която може да свързва туй разумното, за което мислимъ, за което казваме. Апостолъ Павелъ опрѣдѣля разумния човѣкъ така: Създадения, казва, въ правда, светость и истина. Правдата, това е подлежащето, светостьта – това е връзката, а истината – това е сказуемото, т.е. какво се говори за предмета. Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. към втори вариант >>
- Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате. (втори вариант)
Вие го питате: „Какво искашъ отъ мене? “ Той казва: „Извинете, господине, вие ми се присторихте на единъ мой познатъ.“ Ако този човѣкъ не ви даде никакво обяснение, а е нѣкой красивъ, съ мекъ приятенъ погледъ, ще си кажете: „Той има нѣщо спрямо мене.“ Ако погледътъ му е малко грубъ, навъсенъ, ще си кажете: „Какъв звѣръ е този човѣкъ! “ Ще си съставите двѣ противоположни мнения за човѣка. Това може да бѫде и вѣрно и невѣрно. Сега ние съврѣменнитѣ християни се питаме: Защо християнството досега не е успѣло, защо християнитѣ не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. Защото у тѣхъ нѣма подлежаще, сказуемо и връзка, опрѣдѣление и допѫлнение иматъ колкото искате. към втори вариант >>
- Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо. (втори вариант)
Когато въ вашето сърце влѣзе правдата, въ вашия умъ – истината, а светостьта служи като съединителна нишка. При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо. Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта. И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость. към втори вариант >>
- Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта. (втори вариант)
При сегашнитѣ условия, никога нѣма да ме разберете кой съмъ и какъвъ съмъ. Значи това, което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влѣзе въ васъ. И тъй, принципално разрѣшавамъ въпроса: не се лъжете да мислите, че вие сте православни, или евангелисти, или баптисти, или теософи, всичко това сѫ все красиви имена. Въ сърцата на православнитѣ, евангелиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка; въ сърцата на теософитѣ, спиритиститѣ трѣбва да царува правдата, въ умоветѣ имъ истината, а светостьта да образува връзка. Въ всичко това трѣбва да сѫществува една и сѫща връзка, трѣбва да има едно и сѫщо подлежаще, едно и сѫщо сказуемо. Това подлежаще и сказуемо азъ наричамъ Божествено подлежаще, Божествено сказуемо и Божествена връзка въ реалностьта на свѣта. И ако вашитѣ работи въ свѣта не вървятъ добрѣ, ако вие сте нещастни, ако сте оплетени, всичко това се дължи на липсата на тази правда, истина и светость. към втори вариант >>
- предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него.
„По образа на Бога.“ Думата „образ“ не съществува в оригинала. Тя е вметната в превода на български, за по-голяма яснота. Когато изучавате някой чужд език, стар или нов, вие го изучавате в най-прост вид. Изобщо в състава на речта влизат три основни елемента: подлог, т.е. предметът, за който се говори; сказуемо – какво се говори за предмета, и връзка, която свързва разумното, за което се говори в действието, което става с него. Апостол Павел се произнася за разумния човек, в смисъл, създадения човек в правда, истина и светост. Правдата е подлогът, истината е сказуемото, а светостта – връзката. Когато дойде истината в света, само тогава се налага правдата. към беседата >>
- “ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот.
Често вие се запитвате: „Защо досега християнството не е успяло? Защото сегашните християни не са такива, каквито трябва да бъдат? “ – Много просто, те нямат подлог, сказуемо и връзка в своя живот. Определения и допълнения имат колкото искате. Качествата на новия човек са правда, истина и светост. Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата. Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? към беседата >>
- Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо.
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти. Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва. Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. към беседата >>
- Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота.
И тъй, аз разрешавам въпроса принципно: Не мислете, че вие сте православни, евангелисти, католици, баптисти, теософи или окултисти. Това са само красиви имена, с които се кичите. В сърцата на всички трябва да царува правдата, в умовете им – истината, а светостта да ги свързва. Във всичко трябва да има една връзка, един подлог и едно сказуемо. Това наричам аз Божествен подлог, Божествено сказуемо и Божествена връзка в реалността на живота. Ако работите ви не вървят добре, ако се чувствате нещастни и объркани, ще знаете, че това се дължи на отсъствието на правдата, истината и светостта във вас. Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. В Писанието се казва: „Да не кажеш една празна дума пред ангела, който те ръководи, защото Бог ще разруши твоите дела“. Значи ако не уважаваш ангела, който те ръководи, ще изгубиш всичко и ще се почувстваш крайно нещастен. Ти си пренебрегнал правдата, която е основа на истинското богатство и знание. към беседата >>
3. Що трябва да речете, НБ , София, 28.7.1929г.,
- Значи, за да бъде едно изречение пълно, то трябва да има подлог и сказуемо, да се знае, кой върши действието.
„Ще ви научи" – това е едно безлично изречение.– Защо? – Защото не се казва, кой ще ви научи. Значи, за да бъде едно изречение пълно, то трябва да има подлог и сказуемо, да се знае, кой върши действието. С други думи казано: за да бъде едно изречение пълно, между подлога и сказуемото трябва да съществува известно отношение, известно съпоставяне. Съпоставяне трябва да съществува не само между думите в изреченията и техните служби, но и между всички неща. С този закон, именно, се отличава разумният свят. Следователно, трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на човека, всички идеи и т.н. Законът за съпоставяне на нещата не е произволен. към беседата >>
4. При къпалнята, НБ , София, 7.4.1940г.,
- Или както в граматиката, има подлог и сказуемо – думата, за която се говори и какво се говори за думата.
Сега, може би на пръв поглед това са отвлечени работи, но както в логиката, има предпоставки, първо авторът предпоставя от тях, изважда заключението. Или както в граматиката, има подлог и сказуемо – думата, за която се говори и какво се говори за думата. Сега, тези работи вас ви са понятни. Аз искам да ви покажа онова, на което вие не сте обръщали внимание. По какво се познава цигуларят? Да има хубава цигулка, да знае да свири добре. Още като вземе лъка, ще го познаеш знае ли или не. към беседата >>
- Това е сказуемо.
Може да се говори само за разумните работи. Връзка може да има между разумните работи. Сказуемо може да има за разумното. Дето няма разумност, няма нито сказуемо, нито връзка, нито подлежаще. Казвам: Това е връзка. Това е сказуемо. Това е подлежаще. Добре. Казвам, че в този процес трябва да съществува едно разумно начало. Разумното начало се отличава с това, че то дето съществува, има мир. В мира има радост, веселие, богатство, здраве. Всичко има, дето има мир. към беседата >>