Намерени са 608 резултата от 180 беседи с части от думите : 'Самосъзнание'.
1. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух, ИБ , , 18.7.1900г.,
- От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги? към беседата >>
- Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. към беседата >>
- Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. към беседата >>
3. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволът, ще израстнат клонищата, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на това последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието – на ангелите.
В тия винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледва в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на великите закони, които движат всичко към определена цел. Това са Божествени сили, които според Божията воля скоро ще се явят в живота и ще наместят и турят на своите места разгласените елементи, ще насочат Божествените сокове към човешката душа, ще поставят душата в нейната истинска среда, ще ѝ създадат най-сгодни условия за нейното развитие, ще ѝ внесат истинските елементи на живота. Тогава нашата душа ще бозае, тъй както дете бозае от гърдите на майка си, здраво, чисто и непримесено мляко. Тогава в нашето подсъзнание ще се явят корените на Божественото Съзнание, и върху него ще се издигне стволът, ще израстнат клонищата, ще се развият листата на нашето самосъзнание, а във вейките на това последното ще се появят пъпките и цветовете на свръхсъзнанието – на ангелите. към беседата >>
4. Учителите, НБ , София, 20.12.1914г.,
- Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва.
Сега какво трябва да подразбирате под думата „учител“? Тази дума има отношение към чисто духовния свят. Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване. Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен процес, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва. Ще ви приведа за обяснение друг пример. Разправят за един англичанин, ходил на лов в Индия, че когато завивал по една пътека, усетил един силен удар на лявата ръка – удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лявата ръка, за да не стреля с пушката, която била окачена на дясната. Задига го и го отнася в леговището си при своите малки 3–4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: „Ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Кара тигърчетата да се опитват да го давят; те обикалят наоколо му, но ги е страх да се приближат. към беседата >>
5. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли, ИБ , Бургас, 28.1.1915г.,
- Това е животът на самосъзнанието.
В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота. Той бива свръхсъзнателен, самосъзнателен, съзнателен и подсъзнателен. Самосъзнателният живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е. да се пази равновесие. В живота трябва да има мисъл, чувства и воля. Това е животът на самосъзнанието. Сегашните хора са обезсолени, а Христос казва: "Солта да не обезсолее." Човешкият живот обезсолява, като изгуби своя смисъл. Когато човек изгуби своето равновесие, той бива мрачен и може да се самоубие. Съвременната наука е изучила човека до всичките му подробности в неговото телосложение, но това е само вънкашната страна на човека. Последният е като орех с три черупки, три обвивки. Най-вътре е душата, тя е самият човек. към беседата >>
6. Блудният син, НБ , София, 3.7.1915г.,
- Няма по-голяма борба от тази да се смири човек и да дойде вътрешното самосъзнание.
Аз играя ролята на малкия брат – между грешните хора в света съм, и аз не съм по-праведен. Да, пред вас може да съм праведен, но пред Бога не съм – колко хляб има още да ям, за да стана такъв, какъвто Бог иска. Не искам да мислите нещо повече за мен, искам всички да опитате; и тогава ще кажете: „Ние го опитахме.“ Ако нещо не е вярно, кажете ми, но не зад гърба ми да говорите, че не е вярно – ние трябва да проповядваме едно учение на опита. Като малкия син аз искам да играя тази роля на смирение. Това не е лесно; да те терзае жена ти е тежко. Няма по-голяма борба от тази да се смири човек и да дойде вътрешното самосъзнание. Това е много тежко, това е геройство – само великите души могат да вършат тази роля, само малките братя могат да вършат тази роля. И Христос беше един от малките братя; Той беше пръв, който служи на хората за всичките им грехове, но Бог Го въздигна, защото в Него течеше Божествената кръв. Той казваше: „Отец живее вътре в Мен.“ към беседата >>
7. Молитва, НБ , София, 17.7.1915г.,
- И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека.
От гледище на ембриологията, когато едно дете се зачене в утробата на майката, започват да се сформират неговите органи. Първоначално детето не се движи; най-напред се образуват крайниците му – първо ръцете, после краката; по-късно се образуват червата, после – мозъкът и най-после се образуват белите дробове; тогава детето почва да прави движения и показва, че се нуждае от по-висок акт. Такова състояние преживява и човешката душа – и тя се пробужда, и тя се ражда. Някой човек може да е много учен, да е много силен, но когато дойде време „да се роди“, той чувства една слабост и една нужда – чувства нужда от Бога. Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва. И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека. Дълго време трябва да се моли човешката душа, за да достигне този Божествен извор; тъй че, за да стане душата чиста, човек трябва да се моли. Ще попитате защо. Както дихателната система е нужна на човек, за да диша и да създава необходимата енергия, така и молитвата е необходима, за да се храни нашето Душевно тяло. Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човек се моли съзнателно. към беседата >>
8. Да я не пия ли?, НБ , София, 22.10.1916г.,
- В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или самосъзнание и космическо съзнание. (втори вариант)
Сега ще направя няколко забележки, преди да встъпя във вътрешния смисъл на въпроса. За да може да развие своята основна черта, човек трябва да мине през четири степени на своето развитие. В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или самосъзнание и космическо съзнание. Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на самосъзнанието или това, което наричаме грехопадане. Самосъзнанието и грехопадането имат обща връзка. В грехопадането човек желае да завладее света. Той си казва: „Аз само живея и на мене трябва всички да служат." Затова хората казват: „Нему като е добре, и на всички е добре; и щом нему е зле, и в цял свят е зло." Затова в съвременната философия има две течения - оптимисти и песимисти. Когато човек е добре, той е оптимист, също когато е и здрав; а когато е зле, когато е болен, той е песимист. към втори вариант >>
- Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на самосъзнанието или това, което наричаме грехопадане. (втори вариант)
Сега ще направя няколко забележки, преди да встъпя във вътрешния смисъл на въпроса. За да може да развие своята основна черта, човек трябва да мине през четири степени на своето развитие. В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или самосъзнание и космическо съзнание. Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на самосъзнанието или това, което наричаме грехопадане. Самосъзнанието и грехопадането имат обща връзка. В грехопадането човек желае да завладее света. Той си казва: „Аз само живея и на мене трябва всички да служат." Затова хората казват: „Нему като е добре, и на всички е добре; и щом нему е зле, и в цял свят е зло." Затова в съвременната философия има две течения - оптимисти и песимисти. Когато човек е добре, той е оптимист, също когато е и здрав; а когато е зле, когато е болен, той е песимист. Но това ни най-малко не подразбира какво е положението във вселената. към втори вариант >>
- Самосъзнанието и грехопадането имат обща връзка. (втори вариант)
Сега ще направя няколко забележки, преди да встъпя във вътрешния смисъл на въпроса. За да може да развие своята основна черта, човек трябва да мине през четири степени на своето развитие. В съвременния живот те са дадени като съзнание, подсъзнание, свръхсъзнание или самосъзнание и космическо съзнание. Човек е минал през трите периода, сега именно е в периода на самосъзнанието или това, което наричаме грехопадане. Самосъзнанието и грехопадането имат обща връзка. В грехопадането човек желае да завладее света. Той си казва: „Аз само живея и на мене трябва всички да служат." Затова хората казват: „Нему като е добре, и на всички е добре; и щом нему е зле, и в цял свят е зло." Затова в съвременната философия има две течения - оптимисти и песимисти. Когато човек е добре, той е оптимист, също когато е и здрав; а когато е зле, когато е болен, той е песимист. Но това ни най-малко не подразбира какво е положението във вселената. От вашите субективни възгледи за света, това ни най-малко не разбира Божиите закони, тоест крайната цел на Божиите закони. към втори вариант >>
- Това е човешкият егоизъм, вашето самосъзнание. (втори вариант)
Тези неща са относителни. Аз виждам, че сегашните хора може да любят само един човек. Вие не може да любите повече от един човек, веднага ще се скарате. Ако някога обичате едного, а после другиго, вие ще започнете да лъжете и пред единия, и пред другия, и ще започнете да живеете един живот неискрен. Пита се, защо е то, любов ли е това. Това е човешкият егоизъм, вашето самосъзнание. Вие сте в себе си едно малко жестоко божество. И мъж, и жена са опитали това божество. Това божество живее във форма на дъщеря и на син. Аз съм виждал това божество да бие поклонника си - мъж или жена; дъщеря да бие майка си или син да бие баща си. Такова е нашето божество и докато то не се пусне дълбоко в пропастта, ние не можем да разберем дълбокия Божествен смисъл. към втори вариант >>
- през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание.
не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане. Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат. Като е добре на мене, на всички е добре; щом е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човека е създало двете философски учения: песимизъм и оптимизъм. към беседата >>
- Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието.
Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане. Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат. Като е добре на мене, на всички е добре; щом е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човека е създало двете философски учения: песимизъм и оптимизъм. Когато човек е болен, когато работите му не вървят добре, той е песимист. към беседата >>
- Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание.
Това са относителни неща. Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те, или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това любов ли е? Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание. Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот. към беседата >>
9. Космичната Обич, СБ , В.Търново, 24.8.1919г.,
- Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане.
Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а Топлината - процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува. Светлината и Топлината, т.е. към беседата >>
11. Електричеството и магнетизмът, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Някои от сегашната раса ще минат от подсъзнанието в съзнанието, други – от съзнанието в самосъзнанието, а трети – от съзнанието в свърхсъзнанието.
Ако някой би ви попитал: „Каква е вашата опитност? Какво знаете за Бога, или за Христа", ще кажете: „Аз чуствам" – то е вашето подсъзнание, или, най-много може да кажете: „Аз мисля" – то е вашето съзнание. Обаче, когато дойде до самопожертване, ще кажете: „Дотам не съм дорасъл още". Но смисълът на живота е само в завързването и узряването на плода – когато една идея завърже плод в свърхсъзнанието. Условията, при които живеем, не са изключителни – това са нови фази в човешкото развитие. Някои от сегашната раса ще минат от подсъзнанието в съзнанието, други – от съзнанието в самосъзнанието, а трети – от съзнанието в свърхсъзнанието. Бедата стои именно в това, че вие се страхувате да направите опит. И аз мога да определя, какъв страх по някой път ви обзема, какви съмнения проникват в душата ви. Учението, по което вървите, е строго математически определено – в него няма никакви изключения, и във вас не трябва да има никакви съмнения. Усъмните ли се в Бога за една минута, веднага ще ви се изпречи вашето минало, всичкият ваш живот в картини – цял ад, ще изпитате големи страдания; повярвате ли в Бога, ще дойде бъдещият ви светъл живот. Ще кажете: „Аз ще си остана на особено мнение"; в тази школа и в този път няма особени мнения – ще трябва да отидете или наляво, или надясно: не може да бъдете неутрални. към беседата >>
- Именно, за да можете да се запознаете с духовния свят – ще определя сега това – вам са потребни електричеството и магнетизмът на свърхсъзнанието, а ако искате да развиете вашето самосъзнание, потребно ви е електричеството и магнетизмът на съзнанието.
Именно, за да можете да се запознаете с духовния свят – ще определя сега това – вам са потребни електричеството и магнетизмът на свърхсъзнанието, а ако искате да развиете вашето самосъзнание, потребно ви е електричеството и магнетизмът на съзнанието. А по какъв начин ще познаете, че ги имате? Когато в природата лятно време падне роса, всичкият прах и сажди, които са се вдигнали и хвърчат по въздуха, падат на земята, и атмосферата се пречиства; също и ние, когато сме пълни с този магнетизъм и това електричество, за които ви говорих, скоро прощаваме. На оногова, който не може да прощава, казвам му: „Ти имаш много малко магнетизъм и електричество". И думите на Христа: "Докато не се родите от дух и вода" аз превеждам така: думата „вода" с думата „магнетизъм", а „духът" – това е движение, електричество на свърхсъзнанието. Именно тези два елемента, иска да каже Христос, ако не влязат във вас, не може да имате живот, понеже те са най-важните елементи. към беседата >>
13. Вярата, НБ , София, 6.3.1921г.,
- Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърдцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. (втори вариант)
Ще засегна вярата от четири гледища, а именно ще я разгледам като стремеж подсъзнателен в сърдцето, като чувство съзнателно в душата, като сила самосъзнателна в ума, и като принцип свръхсъзнателен в духа, или, с други думи, научно казано, като стремеж в подсъзнанието, като чувство в съзнанието, като сила в самосъзнанието и като принцип в свръхсъзнанието. към втори вариант >>
- И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. (втори вариант)
И тъй, ще разгледате, каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Когато от вашата душа изчезне всякакво съмнение, умраза, лъжа, и те излязат на повърхността, кажете си: "Не, с тази величина вече не мога да боравя." Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърдцето ви своя пръв корен. Вярата има свръзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните още не знаят това: те имат стремеж отдолу нагоре. Забелязано е, че у охтичавите хора дишането става бързо, ритъмът на дишането им е къс, Следователно, смяната на енергиите у тях с неправилна, което значи, че между вярата и мисълта има борба. към втори вариант >>
- Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърдцето, като стремеж на сърдцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието, и като принцип на духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. (втори вариант)
И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли Тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в 1, 2 или 10 години, но вътре в 100 години ще стане. И тъй, Тези два принципа - любовта и вярата, трябва да ги съединим. Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърдцето, като стремеж на сърдцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието, и като принцип на духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. И тогава ще забележите, че, когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те може да се търпят. Няма ли това обновление, те не може да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърдце, или по душа, или по ум, или по дух. Всякога трябва да има хармония и допълване, т. е., когато умът действува у момъка, в момата трябва да действува сърдцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. към втори вариант >>
- Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърдцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си мисълта да видите тези същества, и вие ще ги видите. (втори вариант)
Сега Бог прави нови вдишвания. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа, че Бог е всеобемна любов, която обгръща всички същества, че Бог е все- обемна интелигентност. Тази интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има едно разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази божествена хармония. Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърдцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си мисълта да видите тези същества, и вие ще ги видите. Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием, и ще ви изпратят в този свят, да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърдца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. към втори вариант >>
- И тъй, ще разглеждате каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието.
И тъй, ще разглеждате каква е вярата ви в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Когато от вашата душа изчезне всяко съмнение, омраза, лъжа и те излязат на повърхността, кажете си: Не, с тази величина вече не мога да боравя. Кажете ли си така, това показва, че вярата е турила в сърцето ви своя пръв корен. Вярата има връзка с ритмичното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, като искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу. А западните народи още не знаят това. към беседата >>
- Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърцето — като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието и като принцип на духа в свръхсъзнанието и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови.
И тъй, вярата е един жив принцип на ума. Само чрез нея ще можем да узнаем всички тайни, които са вътре в природата. Знаем ли тези тайни, ще можем да обновим и живота си. Това няма да стане в една, две или десет години, но вътре в сто години ще стане. И тъй, тези два принципа — любовта и вярата, трябва да ги съединим. Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърцето — като стремеж на сърцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието и като принцип на духа в свръхсъзнанието и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. И тогава ще забележите, че когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те могат да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърце, или по душа, или по ум , или по дух. към беседата >>
- Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си да видите тези същества, и вие ще ги видите.
Казват: “Бог вдъхнал душа в човека.” Сега Бог прави нова вдишка. В хиляди години Бог един път вдишва. Ще разберете двата принципа — че Бог е всеобемна Любов, която обгръща всички същества, и че Бог е всеобемна Интелигентност. Тази Интелигентност ще се прояви според естеството на всяко същество. Трябва да има разнообразие, но и във всинца нас трябва да има тази Божествена хармония. Подложете на опит учението, направете дишането си ритмично, внесете в сърцето си, в душата, в ума и в духа си, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието си да видите тези същества, и вие ще ги видите. Когато видите тези същества, вие ще намерите вашите учители, вашите братя и сестри. Те са благородни същества, и тъй високи в своите постъпки, и така изпълняват Христовото учение, че вие и понятие нямате от всичко това. Когато отидете в дома им на гости, ще ви приемат като по-малки свои братя, ще ви дадат най-добрия прием и ще ви изпратят в този свят да носите новото учение. При сегашното ви състояние, с тези умове, сърца и души, които имате, не може да ги видите. Вашето небе е облачно. към беседата >>
14. Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921г.,
- Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване.
Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване. Следователно в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Вашият живот не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши грешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. към беседата >>
- Следователно в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно.
Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване. Следователно в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Вашият живот не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши грешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса ще мине изцяло в пълно съзнание, а не в пробуждане и заспиване. към беседата >>
- Ако вие се решите днес да пробудите това самосъзнание, вие можете да възкръснете.
Има си дълбоки причини, понеже Христос не искаше да изгуби своя капитал и неговото слово да остане безплодно. Не е въпрос сега да се спираме, дали трябва да ядем плътта на Христа или не. То е друг въпрос. Казва Христос: „Аз ще го възкреся в последния ден“. Вие сега сте в последния ден. Ако вие се решите днес да пробудите това самосъзнание, вие можете да възкръснете. И Писанието казва, че когато Христос възкръсна, много телеса възкръснаха с него заедно, и се явиха на мнозина свои приятели и ги убедиха, че има друг живот, по-разумен, по-устойчив и по-щастлив, отколкото е сегашният. Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум. В съвременните хора висшият ум не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“. към беседата >>
15. Каквото вържете на земята, НБ , София, 25.12.1921г.,
- То е една философия – да не бъде твоето самосъзнание болезнено. Защо?
Ако една идея сложиш в подсъзнанието си, тя ще се сбъдне; ако я сложиш в съзнанието, няма да се сбъдне. Направете един опит. Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи чука и постоянно троши камъни, приготовлява материали. И затуй в окултната наука и умните хора казват, че трябва да мълчим, т.е. да живеем в подсъзнанието, много да не говорим. То е една философия – да не бъде твоето самосъзнание болезнено. Защо? – Ако ти станеш толкова самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш закона да минеш в свръхсъзнанието. Ако ти си направил една грешка, няма какво да се спираш на нея. Ако онзи ученик, който свири на цигулката си направи една грешка, той няма да остави цигулката си и да му потекат четири реда сълзи. Учителят ще каже: „Дръж цигулката си, поправи тона“. И съвременните християни все плачат, та и вие ще плачете, но Господ казва: „Дръж цигулката и лъка, доста тия сълзи! към беседата >>
- В съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещото знание, т.е.
Ти очакваш бъдещето си благо. Можеш да се радваш на неща, които в миналото си преживял, или пък на неща, които в бъдеще ще преживееш, но никога не можеш да се радваш на неща, които преживяваш в настоящия момент. Всичкият ни живот седи или в бъдещето, или в миналото. Следователно, който очаква щастието си в сегашния момент на своето съзнание, той всякога се лъже. В съзнанието всякога има едно жило на горчивини – те са процеси на чистене. В съзнанието и самосъзнанието спада законът на жертвите, защото в тях ние почваме да виждаме своите грешки, постъпките на миналото, и тогава, в подсъзнанието на нашата душа, която носи всичко от миналото си, в свръхсъзнанието на Духа, който сега слиза и твори, който носи бъдещото знание, т.е. онова, което Бог сега твори в света, само тогава ще почне да се проявява между тези два полюса Божествената Любов. към беседата >>
- Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света.
Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Ако аз съм милиардер, няма защо да разправям това. Ако аз познавах и цялата Вселена, не ми трябва да правя реклама по вестниците, няма защо да разправям на българските журналисти, че зная това. Какво ще ми придадат те? Аз с тях ще се разправям за лук, за чесън, за Македония и Тракия, за Англия и Германия, но за същественото – никога! Един ден, когато някой заслужил човек умре, те казват: „Еди-кой си светия тъй направил“. към беседата >>
- Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух.
И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си! “ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. към беседата >>
- “ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират.
И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си! “ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, да започнем новата култура без жертви. към беседата >>
18. Живите сили в природата, ООК , Чамкория, 20.7.1922г.,
- Със самосъзнанието и свръхсъзнанието започва човешкото царство.
Сега, когато дойдем до самосъзнателните сили, подразбираме човека във всичките негови проявления. Със самосъзнанието и свръхсъзнанието започва човешкото царство. Като срещнете един човек трябва да различавате какво преодолява у него: физическото, астралното или умственото. В него ума ли, превишава ли сърцето или волята. Ако вие имате 10 души приятели, в които преодолява физиката, те са в състояние да ви осакатят, съвсем може да се извратите. Следователно, ако имате един приятел, у когото преодолява физическото, непременно на него ще турите в противовес умствено. Ще имате един умствен принцип, който да противодействува на физическото. към беседата >>
- Ще гледате туй самосъзнание, да изпълнява Волята Божия, и правилно, и след туй да проверявате как вашите влияния въздействуват на окръжающите.
Та, когато дойдем до окултните сили, ще се пазите, ако искате да се обновите. Ще гледате туй самосъзнание, да изпълнява Волята Божия, и правилно, и след туй да проверявате как вашите влияния въздействуват на окръжающите. Аз като правя бележки някому, всяка моя бележка не само че трябва да превърже раната, но искам да видя тази моя превръзка полза принесла ли е? Ако на 10 души направя превръзка и положението се влоши, по-добре раните да седят не превързани. Ако не можеш да направиш доброто, остави друг някой да го направи. Та искам, ония правила, които ви давам сега, прилагайте ги постоянно. Аз ще ви дам още други правила. към беседата >>
19. Хармонизиране на енергиите, МОК , София, 8.11.1922г.,
- Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека.
Необходимо е от време на време да поглежда човек и към земята, но ако постоянно гледа към земята, той ще се изопачи. Българите казват: „Пази се от човек, който гледа към земята". Турците казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата". Всяко движение е резултат на някакви сили, независимо от това, дали човек ги съзнава. Те могат да бъдат от умствен или от сърдечен характер. Също така движенията могат да произлизат от съзнанието, от самосъзнанието, от подсъзнанието и от свръхсъзнанието на човека. Ученикът трябва да се наблюдава, да изучава движенията и силите, които са свързани с тях, за да може чрез думите правилно да ги регулира. към беседата >>
20. Самоопределение, МОК , София, 20.12.1922г.,
- За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието, след това и аз ще говоря по същия въпрос.
Като се самоопределите, ще ви се говори на математически език, и вие ще разбирате този език. Математическият език е кратък, ясен и строго определен. В него няма повторения, излишни думи и двусмисленост. Когато определите отношението, в което се намират вашите Дух, душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието, след това и аз ще говоря по същия въпрос. Ако се ползвате от чужди езици, върху съзнанието е писано и на немски, и на френски, и на английски езици. Можете да четете, да разширявате знанията си. Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, за да видите какви резултати дават. В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си – друг род, в подсъзнанието – трети и в свръхсъзнанието – четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на Земята. към беседата >>
- В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си – друг род, в подсъзнанието – трети и в свръхсъзнанието – четвърти.
Самоопределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете какво са писали различните автори върху съзнанието и самосъзнанието, след това и аз ще говоря по същия въпрос. Ако се ползвате от чужди езици, върху съзнанието е писано и на немски, и на френски, и на английски езици. Можете да четете, да разширявате знанията си. Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието не само като философска, отвлечена мисъл, но и като приложение, за да видите какви резултати дават. В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си – друг род, в подсъзнанието – трети и в свръхсъзнанието – четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на Земята. Обаче трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. към беседата >>
- Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (– Каква разлика има между познанието и съзнанието?) – Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително знание. Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода. Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода. Познанието подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието – тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представляват различните Ангелски йерархии. В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете. Те не се борят помежду си както Боговете. Заради чистотата си те са проводници на Божествения Дух. към беседата >>
- Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете.
Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене. Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. към беседата >>
- В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела.
Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене. Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. към беседата >>
- В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро.
Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене. Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото. към беседата >>
- Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание.
Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученик е онзи, който помни само Любовта, а забравя омразата. Ученик е онзи, който помни само Мъдростта, нея има всякога пред вид, а забравя своите глупости. към беседата >>
- Ако една истина се прояви в твоето съзнание или самосъзнание, това е едно преходно състояние на тази истина.
Тия дрехи са износени. Онова същественото в дрехите е изчезнало и те изгубват онази приятна красота в себе си тъй, както известна храна, ако вие я държите, тя започва да се разлага и ония набрани енергии в нея изчезват – храната става безполезна. Някои казват: „Старите истини“. Те мислят, че истините може да стоят някъде и да бъдат стари. Истина е само това, което в даден момент ти самосъзнаваш, туй, което се проявява в твоето подсъзнание, което се проявява в твоето свръхсъзнание в даден момент. Ако една истина се прояви в твоето съзнание или самосъзнание, това е едно преходно състояние на тази истина. Ако тя се яви в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, тя е истина, на която ти можеш да разчиташ. Може да направите опит, той е следният. към беседата >>
- То е работа на съзнанието и самосъзнанието на човешкия живот.
След една година работите ви ще се оправят. Но ще вложите вяра. Като кажете, вие ще вярвате. В Божествения закон няма никакво изключение! Сега за пример аз седя и съдя: Дали ме разбраха тази вечер учениците? То е работа на съзнанието и самосъзнанието на човешкия живот. Когато аз работя в границите на Божествения живот и ви казвам една истина, туй, което ви казвам тази вечер, то ще принесе своята полза. Аз нямам никакво съмнение и в моя ум е определено след колко време тя ще принесе своята полза. Ще принесе. Защо? Защото вие всинца се намирате в известна тревога и не знаете как да оправите работите си, съзнавате, самосъзнавате се, мъчите се и всеки от вас иска да излезе от туй безизходно положение, всеки иска повече щастие. Всеки иска да подобри материалното си положение; всеки иска да подобри здравето си, семейните си отношения, отношенията между приятелите, всеки иска да усили своя ум, да облагороди своето сърце, да уякчи своята воля. към беседата >>
- И този, вътрешният свят, обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето самосъзнание.
да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи. В туй растене окултният ученик трябва да има едно много правилно схващане за окръжаващата го среда. Той трябва да знае, че Истината не може да дойде отвън. Отвън ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре. А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И този, вътрешният свят, обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето самосъзнание. По някой път ние мислим, че подсъзнанието и свръхсъзнанието са вън. Там е нашата погрешка. Вътрешният свят в този окултен смисъл е широкият свят. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. Вие, като ученици, ще си зададете следния въпрос. към беседата >>
- Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание.
А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И този, вътрешният свят, обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето самосъзнание. По някой път ние мислим, че подсъзнанието и свръхсъзнанието са вън. Там е нашата погрешка. Вътрешният свят в този окултен смисъл е широкият свят. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. Вие, като ученици, ще си зададете следния въпрос. Допуснете, че вие растете, имате известен идеал, най-после остарявате, след туй дойде смъртта и вие умирате. Представете си, че туй състояние трябва да преживеете най-малко веднъж, преди да сте умрели. към беседата >>
- Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Мислите ли, че един вол ще ми даде известна интелигентност? Аз мога да го науча как да оре, мога да го храня, но той за небето нищо няма да ми разправи. Нивите, които обработвам, и те няма да ми дадат смисъла. Всичките неща, които имам, ще ми дадат понятие само за обикновените работи, а дълбокият смисъл къде е? Няма да го търсим в тялото, а извън тялото. Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И следователно във всяка една школа ние ще започнем да градим своето тяло. То е изкуство. И ако питате един франкмасон как да съградим туй тяло, какво ще ви каже? Там има чукове. към беседата >>
- И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек.
Сега ученикът трябва да има предвид съграждането на своето ново тяло. Никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание! В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволи тия, обикновените неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието! Той прави едно прегрешение и е осъден на ред страдания. Ти в съзнанието си като търговец, като учен човек може да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят да внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Но ти може да пуснеш своите клонища в Божествения свят и там да живееш. Как ще живееш? Като ученик. Аз взимам думата „ученик“ във висш смисъл. И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща си, и от майка си. към беседата >>
- Ако го лекувам по закона на самосъзнанието или съзнанието, след един месец пак ще имаш главоболие.
Небето не може да побере Бога, че ти в тоя малък храм! “ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание. Следователно едновременно ние ще имаме два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и в самосъзнанието. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправите вашия живот. Казвам: Боли ви главата, имате главоболие. Ако го лекувам по закона на самосъзнанието или съзнанието, след един месец пак ще имаш главоболие. Ще печелиш, ще губиш. Ще се раждаш, ще умираш. При такъв един морал, който се върти, не може да си оправиш работите. Ще го лекуваш по Божественому, в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Дойдеш ли до този закон, всичко можеш да оправиш. към беседата >>
- И ако вие искате да бъдете щастливи във вашето съзнание и самосъзнание, не можете да бъдете щастливи, защото самият процес е обратен.
И следователно туй, което ние искаме в света, всичките условия се намират само в този живот. Туй трябва да го знаете. И ако вие искате да бъдете щастливи във вашето съзнание и самосъзнание, не можете да бъдете щастливи, защото самият процес е обратен. Тъй е засега. Той е процес на разрушение. И ние виждаме, че туй е така. Четете историята, разгледайте живота, как ще го обясните. Всичко в света, туй, което съдържа живота, всичко се разрушава, едно друго се разрушава, а в Божествения свят едно има, което разрушава, а другото съгражда. към беседата >>
- Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат.
Тази Истина няма да я намерите никъде, тя не е написана в никоя книга. Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат. Когато учениците на Хермес са го попитали за една дума от Великата книга на живота, да им я изясни, той само си стиснал устата и нищо не казал. А ние веднага ще си отворим устата два пъти. И когато Йоан видял тия работи отгоре, казали му: „Туй го запечатай“. Той е писал нещо, но туй, което е писал Йоан, то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна! “ към беседата >>
- Той е писал нещо, но туй, което е писал Йоан, то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна!
Тази Истина няма да я намерите никъде, тя не е написана в никоя книга. Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат. Когато учениците на Хермес са го попитали за една дума от Великата книга на живота, да им я изясни, той само си стиснал устата и нищо не казал. А ние веднага ще си отворим устата два пъти. И когато Йоан видял тия работи отгоре, казали му: „Туй го запечатай“. Той е писал нещо, но туй, което е писал Йоан, то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна! “ към беседата >>
- Самосъзнанието представя живота на човека.
Пътят, истината и животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания. Те са величини, неразривно свързани. Подсъзнанието представя миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Съзнанието представя живота на минералите, растенията, животните. Самосъзнанието представя живота на човека. Свръхсъзнанието представя живота на ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот. То няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг. Те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. към беседата >>
- Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието.
Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? към беседата >>
27. Опити, МОК , София, 20.6.1923г.,
- Понеже знаят другите повече от вас, стеснявате се, понеже възрастният има самосъзнание, че той знае, а самосъзнанието, че той знае, това са неговите лични чувства. (втори вариант)
Обаче щом се намерите между учени хора, професори, които знаят повече от вас, вие се сгушвате. Откъде произтича туй - като някой войник се стягате? Защо между децата седите и разширение имате, а щом се намерите между учени професори, седите така, в малко стеснително положение, на какво го отдавате? („На страх.") Не. Тук работят вече вашите лични чувства. Понеже знаят другите повече от вас, стеснявате се, понеже възрастният има самосъзнание, че той знае, а самосъзнанието, че той знае, това са неговите лични чувства. Знаете по-малко. За да не се издадете, че сте невежа, тия лични чувства ви карат да държите едно положение на смирение. А при децата, понеже не ви наблюдават, вие сте свободни. към втори вариант >>
- Личните чувства пък са свързани с човешкото самосъзнание.
Когато се намерите между деца, вие се чувствате над тях, свободно говорите, свободно мислите. Това се отразява и върху дишането ви. Щом влезете в общество на учени хора, професори, вие веднага се стеснявате, ограничавате се и не можете да мислите свободно. Това се отразява и върху дишането ви. Това стеснение на човека се дължи на неговите лични чувства. Личните чувства пък са свързани с човешкото самосъзнание. Възрастният човек мисли, че много знае и като изпадне между учени хора, професори, които знаят повече от него, той започва да се стеснява, да се свива, да не се изложи пред тях. Пред учените хора личните чувства на човека го правят смирен, за да не издаде невежеството си. Попадне ли между деца, които не знаят повече от него, той е свободен, господар е на положението. към беседата >>
28. Упътване, ООК , София, 8.7.1923г.,
- Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви.
На пръв поглед това ще ви се види детинско упражнение, но в дадения случай, когато концентрирате ума си, ще видите, че то има добри резултати. Всеки един пръст е свързан с известни течения. за пример вие искате да образувате в себе си една черта на достойнство и благородство. Ако искате да работите над ума си, съединете палеца и показалеца си много бавно, а другите пръсти да останат свити. Съсредоточете ума си върху тази група пръсти (палецът и показалецът съединени). Искате да развиете самосъзнанието, съединете палеца и средния пръст и ще възприемете онази необходима енергия, която ще въздейства на съзнанието ви. Искате да развиете изкуството, обичта към Природата, съединете безименния с палеца. Искате да бъдете тактични, ще съберете палеца и малкия си пръст, защото някой път вие постъпвате нетактично, сприхави сте. Сутрин и на обед ще правите това упражнение и ще видите какво влияние ще окаже. Това са елементарни упражнения. към беседата >>
- Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието.
Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно. към беседата >>
- От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот.
Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира, Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисъл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, който е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и Ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някой път се движи много бързо, някой път много медлено, много бавно. Помнете съществената мисъл: всяка ваша нереализирана мисъл отива най-напред в Божественото свръхсъзнание, от там слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. От тук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот. към беседата >>
- Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате.
Сега, онези от вас, които изучават живата природа, които се занимават с растенията, какво правят, когато забележат, че някои дървета са безплодни или раждат хилави плодове? – Наторяват почвата с тор. Следователно, когато почвата е бедна, тя трябва да се натори, за да се реализират някои ваши желания, мисли, идеи. За да стане това наторяване, непременно трябва да имате една несполука. Тогава вашата мисъл ще се качи в свръхсъзнанието, от там ще слезе в подсъзнанието да почерпи необходимата за целта сила, после в самосъзнанието, дето ще се реализира и ще донесе радостта, която чакате. Това е един закон, в който няма изключение. И всеки, който има търпение, разумност и поезия може да стане музикант. Търпението не е неволя, то е качество на разумния човек. Само разумният човек търпи. Той трябва да е свободен, да не е ограничен. към беседата >>
30. Трансформиране на енергиите, МОК , София, 27.1.1924г.,
- Причината на това неразположение може да е вътрешна, може да се крие нейде в подсъзнанието, съзнанието или самосъзнанието.
Често у съвременните хора се заражда едно тягостно състояние, едно неразположение на духа. За пример, ставате сутрин, но сте неразположени, гневни, пуснали сте пояса си и казвате: Днес съм неразположен, не ме бутайте. Вие не се спирате да разберете защо сте неразположени. Причината на това неразположение може да е вътрешна, може да се крие нейде в подсъзнанието, съзнанието или самосъзнанието. Вие може да сте подпушени в една от тия три области. Какво трябва да правите тогава? Ще се вдълбочите дълбоко в себе си и ще се запитате: защо се нервирам, защо не мога да търпя? Ще се стремите да си дадете един искрен отговор, като пред Бога, и само така ще премахнете причината, която ви дразни, безпокои. към беседата >>
31. Несъизмеримите неща, ООК , София, 19.11.1924г.,
- – Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот.
Затуй именно в духовния свят всички ние трябва да се стремим към несъизмеримата мисъл. Мнозина от вас стават песимисти. Защо? – Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот. От това се ражда един вътрешен песимизъм. На всички философи песимисти, като Шопенхауер, мислите са били съизмерими. Те казват, че в света съществува една голяма скръб. От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал. Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката? към беседата >>
33. Великата погрешка, МОК , София, 7.12.1924г.,
- “ Значи дошло е самосъзнанието, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде самосъзнанието, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо! (втори вариант)
Някой път вие се считате за гениални, мислите, че ще разрешите всички въпроси. Седите в стаята си, разхождате се, махате ръцете си натук-натам, като че всичко можете да направите. Питам ви: откъде е дошло това състояние? Вие не знаете, но се разхождате смело нагоре-надолу, доволен сте от себе си. Мине обаче известно време и състоянието ви се изменя – вие се посвиете малко в черупката си, казвате: „Тази работа не е за мен! “ Значи дошло е самосъзнанието, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде самосъзнанието, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо! Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла. към втори вариант >>
- Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла. (втори вариант)
“ Значи дошло е самосъзнанието, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде самосъзнанието, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо! Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла. В коя област влиза човек, след като напусне самосъзнанието? Аз ще си послужа с една математическа вероятност. Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. към втори вариант >>
- В коя област влиза човек, след като напусне самосъзнанието? (втори вариант)
Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла. В коя област влиза човек, след като напусне самосъзнанието? Аз ще си послужа с една математическа вероятност. Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката, паднала долу, при дънера на дървото. към втори вариант >>
- И като дойде самосъзнанието, то ти казва: „Ти си дребнав човек“ и вие се свиете в черупката си.
като че ще разрешите всичките въпроси, разхождате се в стаята си и си махате ръцете натук-натам. То е хубаво. Питам: от къде е дошло туй състояние? Вие не го знаете, но се разхождате смело и сте доволен сам от себе си. Мине известно време, промени се състоянието, вие се посвиете малко, казвате: „Тази работа не е за мен“. И като дойде самосъзнанието, то ти казва: „Ти си дребнав човек“ и вие се свиете в черупката си. Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш; и най-после, при самосъзнанието - ти станеш една запетая. Казваш: „Що ми трябва, я да си гледам аз своето положение.“ Питам аз: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете вие: „От подсъзнанието идат.“ Но тия бутончета как идат? Най-после ти не се спираш в подсъзнанието и влизаш в една друга област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубиш посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на самосъзнанието и се намираш в мъгла. към беседата >>
- След като напусне човек самосъзнанието, в коя област влиза?
След като напусне човек самосъзнанието, в коя област влиза? Аз ще ви дам една математическа вероятност. Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена си. Всяка една ваша мисъл неузряла, като падне, тя отново трябва да се трансформира и да се подеме пак отново от корените на живота и да ѝ се даде нова форма, нов живот. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „И този плод остана малък.“ Мислите, че ще излезе нещо, но дойде една малка буря, раздруса дървото и плодът падна долу. Вие това не можете да го обясните, вие вятъра не може да го чуете, малко сте глух, но виждате ябълката паднала долу при дънера. към беседата >>
- нисшият ум трябва да го разпъват или онова самосъзнание хваща нисшия ум и казва: „Слушай, ти няма да ми бъдеш господар, ти си заповядвал досега, а сега ще слугуваш.
Затова на тази буква „Т“ турят една змия. Т.е. нисшият ум трябва да го разпъват или онова самосъзнание хваща нисшия ум и казва: „Слушай, ти няма да ми бъдеш господар, ти си заповядвал досега, а сега ще слугуваш. Пък каквото ти се заповядва, това ще вършиш.“ И тъй, тази елипса показва не само, че човек трябва да се съзнава като едно същество, но и неговата деятелност трябва да бъде определена. И туй същество в своето подсъзнание трябва да изправи една велика своя погрешка, защото този, нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всичките пороци и погрешки. (– Може ли една погрешка да бъде велика?) Велика е погрешката, защото човек е помислил, че може да живее без Бога. Там е погрешката. Човек, като е взел живота, казал: „Аз и без Бога мога да живея.“ Това е нисшият ум у човека, обаче достигнал до това положение да разбира, че частта извън цялото не може да съществува, не може да живее, а човек е част от цялото. към беседата >>
34. Възможното у Бога, възможното у човека / Двете възможности, МОК , София, 18.1.1925г.,
- Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. (втори вариант)
Същевременно в мозъка, или по-право казано – в етерния двойник на човека, има друго едно движение, кръгообразно, което ни спомага да ходим право. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, то като дойде някакво влияние отвън, което нарушава това движение в човека, той изгубва своето равновесие и пада. Направете следния опит: когато вървите из пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, което е в дисхармония с вас, и ще забележите, че веднага ще изгубите равновесието си и ще паднете или наляво, или надясно; или напред, или назад. Тези дисхармонични мисли, които ще се явят в ума ви, ще предизвикат спиране на етерното движение във вас. И всякога, когато падате на земята, причината за това е, че мисълта за друго някое лице заема първо място в съзнанието ви. Вие падате още и по причина на това, че някоя дисхармонична мисъл е дошла от друго лице във вашето съзнание, подсъзнание или самосъзнание. Ако туй лице, което е предизвикало вашето падане, е с отрицателен характер, вие ще паднете на лицето си; ако неговите енергии са положителни, вие ще паднете на гърба си. Когато пък помислите за някое лице и не паднете, значи това лице е в хармония с вас. Изобщо ще знаете, че когато пътувате по високи места, ще трябва да се пазите да мислите за слабостите на някой човек, а ще мислите само за възвишени и благородни неща. Не трябва да ви занимават никакви посторонни идеи, но само живи идеи. Идеи за възвишеното, красивото и великото в света трябва да движат вашия ум. към втори вариант >>
- Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате.
Ако туй движение се повлияе отвън, човек изгубва своето равновесие и пада. Понеже тялото на човека не е достатъчно устойчиво, като се наруши туй въртене, той пада. Направете следния опит: когато вървите по пътя, помислете си за някое лице, което седи по-долу от вас, но малко дисхармонично и като помислите само, вие ще паднете или в ляво, или в дясно, или напред, или назад. Тези мисли ще направят една спирка на туй етерно движение. И винаги, когато падате на земята, някоя мисъл за друго лице е заела вашето съзнание. Или пък някоя мисъл от друго лице е дошла във вашето подсъзнание, или съзнание, или самосъзнание, която не е хармонична с вас и вие падате. към беседата >>
35. Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило, НБ , София, 18.1.1925г.,
- В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. (втори вариант)
Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? към втори вариант >>
- Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка.
Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе? към беседата >>
37. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето, НБ , София, 15.3.1925г.,
- Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. (втори вариант)
То значи: аз съм във връзка с тия висши същества. Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес. Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. към втори вариант >>
- Тогава имаш самосъзнание. (втори вариант)
Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. към втори вариант >>
- Самосъзнанието е индивидуален процес. (втори вариант)
Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като вътрешен глас. Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. към втори вариант >>
- Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ.
То значи: азъ съмъ въ връзка съ тия висши сѫщества. Вториятъ процесъ се крие въ съзнанието, което се срѣща и въ всички животни и растения. То е сѫщо така единъ множественъ процесъ. Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. към беседата >>
- Тогава имашъ самосъзнание.
Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ. Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. към беседата >>
- Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ.
Пишешъ: тъй казалъ Кантъ, Шопенхауеръ, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ. Много рѣдки сѫ моментитѣ, когато Божественото сѫзнание прониква въ насъ. Когато Божественото сѫзнание проникне въ насъ, ние ще го чуемъ като вѫтрѣшенъ гласъ. Има моменти въ живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този моментъ въ вашия животъ ще бѫде епохаленъ. Той ще бѫде най-красивиятъ моментъ. към беседата >>
38. Влияние на вътрешната светлина, МОК , София, 12.4.1925г.,
- В съзнанието на светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание: фаза на подсъзнание, на самосъзнание и на свръхсъзнание.
И тъй, вие трябва да си служите със светлината, да изучавате нейните свойства и закони, понеже тя е жива и оказва благотворно действие върху човека. Съвременните хора още не могат да си представят, че светлината е жива. Ние живеем в живата светлина, а тази, за която говорят физиците, представлява подсъзнанието на живата светлина. В съзнанието на светлината по отношение на вас има същите фази, каквито и във вашето съзнание: фаза на подсъзнание, на самосъзнание и на свръхсъзнание. Вие трябва да изучавате влиянията на светлината. Разгледайте например влиянията на светлината върху кой и да е плод. В първо време плодът е стипчив и кисел, съдържа повече киселини. Като узрее, той става сладък. Значи светлината със своето влияние е в състояние да превърне киселинността и стипчивостта в сладчина. към беседата >>
39. Проявленията на ума, МОК , София, 21.6.1925г.,
- На трето място иде разумният живот, в който влиза самосъзнанието на човека.
Естественият ум е приготовление за природния. При природния живот човек започва да твори, да събира и Природата вече започва да му иска сметка за всичко сторено. Вследствие на това клетките в организъма се събират в общества и започват да функционират съзнателно. Това се дължи на женския елемент, на женския принцип в Природата, който събира и действа, проявява се от вътре на вън. В природния ум се намира подсъзнанието на човека. На трето място иде разумният живот, в който влиза самосъзнанието на човека. Моралният живот на човека се отнася към една морална област, дето той е свързан със същества, които по развитието си седят по-високо от сегашните хора. Дойдете ли до индивидуалния живот на човека, трябва да подразбирате това състояние, когато човек иска да се прояви като самостоятелно същество, което търси своето щастие, своето благо. В моралния живот човек има общение не само със съществото, при което живее, но и с цялата Разумна Природа. към беседата >>
40. Мозъчни наслоявания, ООК , София, 24.3.1926г.,
- Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си.
Сега гледайте да не изпадате в друга крайност, да мислите, че човек със самообладание не може да изживее никакво отрицателно чувство или настроение. Не е така. И светията даже изпада в лоши настроения. Вие мислите, че при днешните условия човек може да се роди чист и свят. Не, чист и свят човек е онзи, който е минал през закона на самовъзпитанието. Този човек се е възпитал и в съзнанието си, и в самосъзнанието си, и в подсъзнанието си, и в свръхсъзнанието си. Той е минал през всички области на съзнанието, подвизавал се е усърдно в духовния живот, докато е научил великите закони на битието. Такъв човек вече не се блазни от външните, от преходните прояви на живота. Той разграничава същественото от несъщественото. Човек не може да постигне това нещо в един ден, нито в един месец, нито в една година, нито даже в 100 години. Това е плод на усилена, продължителна работа. към беседата >>
41. Скритото имане, НБ , София, 23.5.1926г.,
- Това значи, че човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, където живеят всички животни, нито дори в самосъзнанието си.
Някой се моли, понеже дъщеря му е болна, друг - понеже синът му е болен, а трети, защото се намира в затвор. Повечето хора днес се молят Господ да уреди материалните им работи. Питам: при такова състояние на душата, в което се намирате днес, можете ли да бъдете благородни? Следователно, боваризмът казва, че вибрациите на човешката душа трябва да се видоизменят и лъчите на очите да имат направление нагоре към Слънцето. Те трябва да се свързват съзнателно с човешката душа. Това значи, че човек не трябва да живее в подсъзнанието си, нито в съзнанието си, където живеят всички животни, нито дори в самосъзнанието си. Той трябва да излезе от тия състояния и да живее в свръхсъзнанието си. към беседата >>
- Качи ли се в самосъзнанието и в свръхсъзнанието си, човек е на небето.
Съзнателно или несъзнателно, животните и хората си служат с този закон. Като разумни същества, вие ще си служите с внушението, при всички случаи на живота си: за лекуване, за усилване на паметта си, за насърдчаване, за понасяне на скърби и страдания и т.н. Внушението е оръжие, чрез което човек може да воюва със злото, с отрицателните сили в света. Съвременните хора живеят в ада, затова трябва да бъдат готови да воюват. Докато живее в съзнанието и в подсъзнанието си, човек е повече на земята и в ада. Качи ли се в самосъзнанието и в свръхсъзнанието си, човек е на небето. Щом е дошъл на земята, човек трябва да съедини земния и небесния живот в себе си и да определи посоката на движението си в сегашния си живот. За да намерите правата посока на своя живот, вие трябва да работите, да правите опити, както химикът – в своята лаборатория. Не само един, но стотици опити трябва да направите, докато дойдете до онази абсолютна увереност в нещата, в която няма никакво изключение. към беседата >>
43. Затова се родих, НБ , София, 10.10.1926г.,
- Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот.
Като разглеждаме въпроса за самосъзнанието у човека, то често се явява като спънка, като препятствие в неговия живот. Да съзнаваш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш. Например, някое малко дете среща на улицата едно свое другарче, по-малко от него, и го набива. Друг път среща друго дете, и него набива. След това среща трето, четвърто, и тях набива. В неговото съзнание се изработва мисълта, че то може да направи много неща. към беседата >>
44. Път към свобода, МОК , София, 31.10.1926г.,
- От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после – в самосъзнанието и най-после – в съзнанието. (втори вариант)
През тази година ви давам задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си. От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после – в самосъзнанието и най-после – в съзнанието. Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. След известно време скръбта, която е причинила обезсърчението му, ще изчезне. Опасно е, когато някоя незаконородена мисъл влезе в ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие трябва да държите съзнанието си будно, да не се поддавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените. към втори вариант >>
- От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в самосъзнанието, и най-после в съзнанието.
През тази година ви давам задачата да бъдете царе, добри хора и философи, и то първокласни. Срещнете ли някой ваш брат, който се е обезсърдчил, изпратете една добра мисъл към свръхсъзнанието му и продължете пътя си. От свръхсъзнанието му тази мисъл ще слезе в подсъзнанието, после в самосъзнанието, и най-после в съзнанието. Като мине през четирите съзнания на човека, тя ще остави нещо от себе си, което ще го ободри. След известно време скръбта, която е причинила обезсърдчението му, ще изчезне. Опасно е, когато някоя незаконородена мисъл влезе в ума на човека и му се натрапи. Като знаете това, вие трябва да държите съзнанието си будно, да не се подавате на такива мисли. Запазите ли съзнанието си будно, невидимият свят ще ви изпрати такива мисли, които ще изпъдят натрапените. към беседата >>
45. Проява на музиката в съзнанието, ООК , София, 28.12.1926г.,
- То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека.
Произходът на музиката датира от скоро време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека. Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. към беседата >>
- Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам.
Произходът на музиката датира от скоро време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е започнало да се развива с проявата на самосъзнанието в човека. Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Без идея няма песен. към беседата >>
- Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е самосъзнанието.
Четоха се някои от работите върху темата: “Съществените качества на съвременната култура”. В съвременната култура се забелязват три течения, които вървят паралелно. Едното течение наричат животинско; то представя простото съзнание на животните, у които няма още съзнание за личност. Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е самосъзнанието. В това положение човек съзнава себе си като личност, като добър или лош човек, като живо същество, което се ражда и умира. Третото течение е това на Космическото Съзнание, в което човек губи страх от смъртта и влиза в новата култура. Който живее в Космическото Съзнание, той гледа вече на цялата природа като на жив организъм, на който всички части са живи: растенията, животните, хората – всички съставят клетки на целокупния живот. Животът на самосъзнанието има своите добри и лоши страни. Докато човек не започне да изучава живота основно от неговата вътрешна страна, как е създаден, как се е развивал с течение на времето, той не може да влезе в новата култура. към беседата >>
- Животът на самосъзнанието има своите добри и лоши страни.
Едното течение наричат животинско; то представя простото съзнание на животните, у които няма още съзнание за личност. Второто течение е това на човешкото съзнание, което единствено отличава човека от животните; то е самосъзнанието. В това положение човек съзнава себе си като личност, като добър или лош човек, като живо същество, което се ражда и умира. Третото течение е това на Космическото Съзнание, в което човек губи страх от смъртта и влиза в новата култура. Който живее в Космическото Съзнание, той гледа вече на цялата природа като на жив организъм, на който всички части са живи: растенията, животните, хората – всички съставят клетки на целокупния живот. Животът на самосъзнанието има своите добри и лоши страни. Докато човек не започне да изучава живота основно от неговата вътрешна страна, как е създаден, как се е развивал с течение на времето, той не може да влезе в новата култура. към беседата >>
- Ето защо в Космическото съзнание Вярата е непреривен процес, а в самосъзнанието – преривен процес.
Съзнанието представя вътрешния организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят. То е вътрешната обвивка на душата. От теософско и окултно гледище, будическото тяло свързва душата с Невидимия свят. Ето защо в Космическото съзнание Вярата е непреривен процес, а в самосъзнанието – преривен процес. В самосъзнанието човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения, с подозрения. Който живее в Космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата каквито са, в истинското им положение. Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие. Не само туй, но той знае кога ще дойде този апаш в дома му. Като види, че се готви да отваря касата,той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искаш? към беседата >>
- В самосъзнанието човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения, с подозрения.
Съзнанието представя вътрешния организъм на човека, чрез който душата се съобщава с Божествения свят. То е вътрешната обвивка на душата. От теософско и окултно гледище, будическото тяло свързва душата с Невидимия свят. Ето защо в Космическото съзнание Вярата е непреривен процес, а в самосъзнанието – преривен процес. В самосъзнанието човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения, с подозрения. Който живее в Космическото съзнание, той никога не се съмнява; той вижда нещата каквито са, в истинското им положение. Ако в дома на такъв човек дойде някой апаш и задигне парите му, той вижда това и знае де ще ги скрие. Не само туй, но той знае кога ще дойде този апаш в дома му. Като види, че се готви да отваря касата,той тихо се приближава до него, потупва го по рамото и го пита: Колко пари искаш? – Еди-колко. към беседата >>
- Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието.
Казвам: няма защо да се страхуват. Веднъж дошли на земята, хората ще бъдат подтиквани към вътрешен прогрес и развитие. Има право да се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност. Има хора мързеливи, които пречат на своето спасение. Те не искат да работят, да учат, да се молят, очакват всичко наготово. Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието. Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега идва времето на Космическото съзнание или, както се казва в Писанието: “Сега Бог създава ново Небе и нова Земя”. Следователно новата Земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание. То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. към беседата >>
- От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание.
Има право да се страхува човек само тогава, когато служи на мързела, на своята леност. Има хора мързеливи, които пречат на своето спасение. Те не искат да работят, да учат, да се молят, очакват всичко наготово. Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието. Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега идва времето на Космическото съзнание или, както се казва в Писанието: “Сега Бог създава ново Небе и нова Земя”. Следователно новата Земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание. То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Светлината на това съзнание е голяма; тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората и те днес виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Няма нищо скрито-покрито. към беседата >>
- То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието.
Работата, мисленето, молитвата са процеси на самосъзнанието. Ако човек се откаже от тях, нищо не би останало от него. От хиляди години насам се е проявявало човешкото самосъзнание. Сега идва времето на Космическото съзнание или, както се казва в Писанието: “Сега Бог създава ново Небе и нова Земя”. Следователно новата Земя е за праведните хора, за светиите, които живеят в културата на Космическото съзнание. То сега си пробива път в живота, вследствие на което се заражда борба между него и самосъзнанието. Светлината на това съзнание е голяма; тя осветява и най-забулените кътове в живота на хората и те днес виждат погрешките си повече, отколкото във всяко друго време. Няма нищо скрито-покрито. Човек може да се скрие от хората, но от себе си, от светлината, която иде, той не може да се скрие. Някой греши и се страхува да не го видят отвън. Не отвън, но отвътре трябва да се страхувате, от светлината, която иде. към беседата >>
- Съвременната култура е условие за проява на самосъзнанието в човека, да види той своите недъзи.
Ето защо човек трябва да използва условията на живота, на културата за своето усъвършенстване. Съвременната култура е условие за проява на самосъзнанието в човека, да види той своите недъзи. И наистина днес всички хора са недоволни от своя живот. Ученият е недоволен; проповедникът е недоволен; музикантът, художникът, поетът, писателят – всички са недоволни от своя живот. Имат право хората да са недоволни от живота си. Защо? – Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух. В човека трябва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде подтик да гради, да създава ония органи, чрез които да изрази своите велики идеи и възвишени чувства. към беседата >>
- – Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух.
Ето защо човек трябва да използва условията на живота, на културата за своето усъвършенстване. Съвременната култура е условие за проява на самосъзнанието в човека, да види той своите недъзи. И наистина днес всички хора са недоволни от своя живот. Ученият е недоволен; проповедникът е недоволен; музикантът, художникът, поетът, писателят – всички са недоволни от своя живот. Имат право хората да са недоволни от живота си. Защо? – Защото докато живеят в самосъзнанието, те никога не могат да изразят онези велики идеи и стремежи, които са вложени в тяхната душа и в техния Дух. В човека трябва да се събуди по-високо съзнание, което да му даде подтик да гради, да създава ония органи, чрез които да изрази своите велики идеи и възвишени чувства. към беседата >>
46. Трите вида съзнания, ИБ , София, 31.12.1926г.,
- Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание.
Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. към беседата >>
- - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието.
Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. към беседата >>
- Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите.
Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. към беседата >>
- В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа.
Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. към беседата >>
- Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели.
Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината. към беседата >>
- Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха.
Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината. Не е това същественото. към беседата >>
- В самосъзнанието се явява идеята за греха.
- Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината. Не е това същественото. Един човек може да принесе 100 вола в жертва и ни най-малко няма да се приближи до Бога. към беседата >>
- Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието.
Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината. Не е това същественото. Един човек може да принесе 100 вола в жертва и ни най-малко няма да се приближи до Бога. А тази идея - да бъдем добри, да бъдем любими на Бога, да правим добро, вътрешният смисъл на това са разбрали само посветените, а мисълта, че трябва да принасяме жертви, да се кади тамян, то не е съществена мисъл за Него. към беседата >>
- Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание.
Та сега пред нас седи една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. към беседата >>
- Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание.
Та сега пред нас седи една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. Вие сега още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете да се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска да каже с погледа си и т.н. към беседата >>
- Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее.
Та сега пред нас седи една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. Вие сега още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете да се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска да каже с погледа си и т.н. Но всички движения на човека ни най-малко не изразяват същността на нашия душевен живот. към беседата >>
- Тъй щото ние не можем да кажем: "Благороден човек беше еди-кой си; баба, и тя е благородна." Откакто хората са добили вътрешното самосъзнание, благороден човек в тази висока смисъл в света не съществува.
Често казвате: "Вие трябва да знаете, че моето произхождение и това на жена ми, от благородна кръв сме." Че де е тази благородна кръв? Най-благородната кръв, от която някога се е раждал човек, беше кръвта, или линията, по която Христос се роди. Но колко от тях бяха нехранимайковци, ако вземете Давид, ако вземете Соломон и някои други. Това беше ли кръвта, чрез която Христос дойде, тъй чиста? Не, опетнена беше тя. Тъй щото ние не можем да кажем: "Благороден човек беше еди-кой си; баба, и тя е благородна." Откакто хората са добили вътрешното самосъзнание, благороден човек в тази висока смисъл в света не съществува. Не казвам да се обезсърчавате. Но виждате ли колко сме користолюбиви, ето сега пред мен е турена една голяма чиния с жито. Всички нямат по толкова. Справедливо ли е това? Сега, нищо не казвам, но всеки от вас ще каже: "Ех, да съм аз на стола на Учителя, аз ще имам тия паници." Но питам, това ли ме прави Учител? към беседата >>
- Има ли промени, това не е любов, това са чувства, това са състояния на човешкото самосъзнание, а Любовта, тя е абсолютна.
Сега, аз толкова време съм ви говорил за Любовта, но вие още не я разбирате. И тази любов, за която сега говорите, все съдържа един материален характер, т. е. който и да е от вас щом се постави на изпит, веднага се докача и после казва: " Тази работа е празна." В истинската Любов няма промени, тя никога не се мени. В Любовта абсолютно няма никакви промени! Има ли промени, това не е любов, това са чувства, това са състояния на човешкото самосъзнание, а Любовта, тя е абсолютна. И онзи, който веднъж се сдобие със закона на Любовта, вътре той има онази радост и този вътрешен мир, че никой не може да наруши мира му. към беседата >>
- Сега далеч не ви критикувам, аз изнасям само един принцип, който засяга еднакво всички - онези, които седят в самосъзнанието и които са близо до висшето съзнание, еднакво засяга.
Казват: "Ти мене ме обиждаш." Хем обиждат те. Христа като Го биха римските войници, Той казали: "Вие Ме обиждате! " Аз нито една сестра не съм чул, като я нападне някой, да каже: "Съжалявам, но много малко ми каза, кажи още." А сега казвате: "Аз ти казах много малко, още трябваше да ти кажа." Другата пък се обижда. А тя трябва да каже: "Още нищо не ми каза, кажи ми още, всичко ми кажи и много ти благодаря, че Господ те е пратил да ми говориш." Върни се сега при Господа и кажи че "Аз ще изправя живота си." - "Ама сестрата, ти си такава-онакава..." - "Аз ще поправя всичко туй, благодаря ти, че ми го каза." Но коя от вас го казва това? Я ми кажете, колко сестри има, които това могат да направят, и колко братя, като се съберат на събрание, могат така да си претърпят. Сега далеч не ви критикувам, аз изнасям само един принцип, който засяга еднакво всички - онези, които седят в самосъзнанието и които са близо до висшето съзнание, еднакво засяга. Защото за мен и малките погрешки, туй, което вие никога не виждате, аз го виждам и то за мен произвежда много големи страдания, отколкото вашите големи грехове. Една малка погрешка е това, но същевременно тази, малката погрешка ми произвежда и тази вътрешна радост, като погледна на бъдещето. Сега вие не знаете защо идват погрешките в света. Ще ви представя следното обяснение. Днес като говорих на един ученик, му казвам тъй: Представи си една много красива мома на 17-18-19 или на 20 години, някой, който я мрази, я бутнал в един кюнец. към беседата >>
- Нали казахме сега: Туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание.
Това го дават не ученици от Бялото Братство, не от православната църква служители, но ученици и ученички, които ходят да се пързалят, виждат коня паднал, налепят се и помагат на коня. И се смеят - кис-кис-кис. Казват на коня: "Карай нагоре, сега е леко! " И тъй, аз ви поздравявам с Новата година. Тя е влязла вече (22 ч.) два часа по-рано. Нали казахме сега: Туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. За Божественото съзнание Новата 1927 година е вече дошла. Тъй щото ви поздравявам с Новата година. Ще се налепят всички на Божествената каруца, та дано този кон да изкара въглищата си нагоре! към беседата >>
- В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание.
Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. към беседата >>
- Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието.
Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. Такова е положението на съвременния човек. Такива са условията, при които той днес живее. Някой казва: Ледено е сърцето ми, нямам условия за живот. Защо? към беседата >>
- Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг.
Вторият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живот на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи в посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с прави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. При това положение, дето и да отиде човек, той вижда навсякъде сняг, не намира условия за работа. Такова е положението на съвременния човек. Такива са условията, при които той днес живее. Някой казва: Ледено е сърцето ми, нямам условия за живот. Защо? – Зима е вън. към беседата >>
- Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието.
Някъде ще те приемат, а някъде, и десет пъти да хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, нито ще ти отворят. Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: Махни се оттук! С това той иска да каже: Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя. Донякъде този човек е прав. Всеки сам трябва да разрешава въпросите си. Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. В живота на самосъзнанието съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро. Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва. Трябва да знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%. – Да, това са пари, взети със сложна лихва. Питам: В какво седи доброто? към беседата >>
- В живота на самосъзнанието съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро.
Имаш нужда от нещо, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: Махни се оттук! С това той иска да каже: Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя. Донякъде този човек е прав. Всеки сам трябва да разрешава въпросите си. Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. В живота на самосъзнанието съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро. Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва. Трябва да знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%. – Да, това са пари, взети със сложна лихва. Питам: В какво седи доброто? То е все едно да имаш само 10,000 лв. към беседата >>
- Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва.
С това той иска да каже: Аз разрешавам само своя въпрос, а не и твоя. Донякъде този човек е прав. Всеки сам трябва да разрешава въпросите си. Когато казваме, че трябва да правим добро, ние не подразбираме закона на самосъзнанието. В живота на самосъзнанието съществуват само понятията за добро и за зло, но там не съществува правене на добро. Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро някому казва: Аз ще ти направя едно добро, ще ти дам пари на заем, но с 25% лихва. Трябва да знаеш, че аз съм добър човек, не ти искам 30% лихва, както другите хора, но само 25%. – Да, това са пари, взети със сложна лихва. Питам: В какво седи доброто? То е все едно да имаш само 10,000 лв. дълг за къщата си, който след време нараства толкова много, че продават къщата ти. към беседата >>
- В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията.
Харесат един момък и гледат, дали той е здрав, снажен, дали е богат, има ли къща, пари и т. н. Ако момъкът отговаря на тези условия, казват: Отличен човек е този момък! Когато избират мома, също тъй гледат, дали е здрава, снажна, богата и т. н. Ако и тя отговаря на тези условия, казват: Отлична е момата! В тези разбирания за живота няма никакъв морал. В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията. Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състояние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да разреши великите проблеми на живота. Днес могат да дойдат най-велики поети, учени и философи да говорят на света, но с това въпросите не се разрешават. В умовете на съвременните хора трябва да стане велика вътрешна промяна. В умовете на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трябва да стане коренно преобразуване. към беседата >>
- Ето защо, животът на самосъзнанието е преходен.
Казвам: Като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме. Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е процес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреждаш разбърканите си работи и да се приготовляваш за новия живот. Ето защо, животът на самосъзнанието е преходен. Някой казва: Аз съзнавам, че имам дълг към своя народ. – Какъв е този дълг? Да отидеш да се биеш за народа си. Като отидеш да се биеш за него, ще го освободиш ли? Кажете ми, от толкова хиляди години насам, кой народ се е освободил чрез войни, чрез бой и насилие? към беседата >>
- В самосъзнанието, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на някакво тяло.
Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в космическото съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите „космическо съзнание“ са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, космическо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието. В самосъзнанието, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на някакво тяло. Казват за някого: Той е страна. – На какво? – На куба, например. Какво е кубът? – Тяло, с определена форма, големина, твърдост, с определен обем и т. н. към беседата >>
- За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: Това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за космическото съзнание.
Засега земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне в космическото съзнание. Мнозина ще кажат: Значи, много има да се чака. Няма защо да се чака, но с нея заедно ще се пътува. Човек, който чака, той не работи. За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: Това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за космическото съзнание. Следователно, ако някой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да работи, може да чака милиони години, но те няма наготово да дойдат. Всеки, който схваща тази идея и живее според нея, той има условия да се повдигне, той може да влезе вече в новия живот. Очите му веднага ще се отворят, телефоните му веднага ще заработят. Който влезе в космическото съзнание, ще се намери пред един свят абсолютно жив. Слънцето за него няма да бъде само едно светло тяло, но ще живее, ще му проговори на негов език. към беседата >>
- Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже съдят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: Защо сме се родили, и ние не знаем.
Значи, всички тела във вселената са свързани помежду си и представляват един общ, велик организъм. Всички планети, които се подчиняват на този организъм, същевременно са и абсолютно свободни. Между мравката и човека няма никакво подобие, но има някаква вътрешна връзка. Съвременните хора не виждат тази вътрешна връзка между всички същества, понеже съдят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: Защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забравил. – Не се знае, кой кого е забравил: дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили. Човекът в миналото се е проявил като непослушно дете, заради което Баща му го изпъдил вън, да се учи и да работи. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога. към беседата >>
- В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание.
Кое положение е по-хубаво: да слушам някой да ми свири, или аз да свиря, а други да ме слушат? И двете положения са необходими. Някога ще слушам, някога ще ме слушат. Не може да се нарече човек този, който не знае да слуша. Първото качество, необходимо за човека, който иска да влезе в космическото съзнание е послушанието. В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на космическото съзнание има послушание. Който не знае да слуша, нищо няма да придобие. Когато обичате някого, как го слушате? Слушате го, без отегчение, и усещате, като че във вас се влива някакъв еликсир, който ви ободрява и съживява. Като си замине любимият ви човек, казвате: Много нещо ми остави този човек. Това значи да любите и да ви любят. към беседата >>
- Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент.
„Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. към беседата >>
- За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути.
„Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. към беседата >>
- Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години.
„Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. във вечна хармония. към беседата >>
- От гледището на самосъзнанието ще кажете: Може ли човек да пътува до слънцето?
Човек не трябва за вечни времена да остане твърдо тяло, нито пък страна на някое тяло, но да има отношения с хората, като души, които живеят в едно тяло, т. е. във вечна хармония. Когато една душа живее в космическото съзнание, тя може навсякъде да бъде приета. Ако живее на земята, тя може временно да я напусне, да отиде на слънцето, да се разговори със своите любими и после пак да се върне на земята. Тази душа е свободна да се разхожда, дето иска из слънчевата система. От гледището на самосъзнанието ще кажете: Може ли човек да пътува до слънцето? – Може. Има вътрешно, духовно пътуване. По физически начин не може да се отиде до слънцето, но по духовен начин – може. Когато се говори за живота, ние имаме предвид неговата външна – физическа страна и вътрешна – духовна страна. От материално, физическо гледище, нещата стават мъчно, изисква се вечност, едно число с 15 нули – денят на Брама. към беседата >>
- Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието.
Реалните неща нямат начало, нямат и край. Казвате: Апостол Павел е проповядвал някога в миналото Христовото учение. Не, той не е проповядвал само в миналото; той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, като на етично настояще. Казвате за някого: Този човек се мисли за нещо по-горе от Христа. Така може да мисли само този, който живее в закона на самосъзнанието. Ръката не може да се отдели от тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставлявате едно цяло, в което всеки заема своето определено място. Ние знаем, кое място в цялото заема Христос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен и т. н. Ние точно знаем местата на всички хора и поставяме всеки на неговото определено място – нито по-горе нито по-долу от това, което им е дадено и което те заслужават. Например, никой до сега не е дал на Бетховена това място, което ние му даваме. към беседата >>
- Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове.“ Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения.
Сега всички трябва да работим за своето самоусъвършенстване. Готовите души за нов живот трябва да влязат в космическото съзнание, за да отворят място на другите. Този е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството. Когато хората възприемат новото учение и заживеят в космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството – всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове.“ Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. Сега гледаш някой, върви отчаян, замислен. – Какво си се замислил? Мисля, как да изкарам прехраната си. Значи, самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе своето изобилие, от което ние ще се храним. към беседата >>
- Значи, самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога.
Когато хората възприемат новото учение и заживеят в космическото съзнание, омразата, завистта, недоволството – всички отрицателни черти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбира в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове.“ Всичко отрицателно, което носим от живота на съзнанието и самосъзнанието, ще се заличи и вече няма да бъдем хора, прегърбени от тежестите на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. Сега гледаш някой, върви отчаян, замислен. – Какво си се замислил? Мисля, как да изкарам прехраната си. Значи, самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната, а космическото съзнание разрешава въпроса за любовта към Бога. Разрешим ли този въпрос, любовта ще донесе своето изобилие, от което ние ще се храним. Тогава цялата земя ще се превърне в райска градина, в която ще има работа за всички. Кой каквито дарби или възможности има ще се прояви. Някой може да пише, ще му дадат условия да напише най-хубавата си работа. Сега, седите без работа, без импулс в живота и казвате: Остаряхме вече. към беседата >>
- Казвам: Така се приемат хората, когато живеят в самосъзнанието.
– Как тъй, нали този, с когото говоря сега, сте Вие сам, поетът, когото търся? – Не вярвате ли, че не съм у дома си? Как аз можах да повярвам на вашия слуга, че Ви няма вкъщи, а Вие не вярвате на мене? – Нали Вие сте поетът? – Да, аз съм, но не съм за Вас. Казвам: Така се приемат хората, когато живеят в самосъзнанието. Обаче, когато влязат в космическото съзнание, те ще отворят широко вратата си за своя приятел с братска усмивка, със светъл ум и с чисто сърце. Какъв по-хубав прием от този може да очаквате? Няма по-хубаво нещо от това, да разполага човек с вътрешен мир и доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсякъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма подобри условия за работа от този живот. към беседата >>
- Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на самосъзнанието.
Съвременният човек говори за доброто, за истината, за любовта, но още не е разбрал техния дълбок, вътрешен смисъл. Не е достатъчно да се говори само, но човек трябва да прилага нещата. Едва в последните години човек е започнал съзнателно да работи за развиване на своите морални чувства. Адам, запример, нямаше висок морал. Моралните чувства в него не бяха развити. Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на самосъзнанието. Човек трябва да се роди още веднъж, но вече духовно, за да може напълно да се изправи. Яков е наречен червей. Това показва, че съзнанието на човека постепенно се пробужда. Докато е в положението на червей, човек прави ред пакости: корени гризе, листа яде. Стане ли какавида, влезе ли в пашкул, той престава да прави пакости. към беседата >>
49. Право разбиране, ООК , София, 5.1.1927г.,
- Например според законите на самосъзнанието, когато хората придобиват, те мислят, че са изгубили нещо.
Като наблюдавам живота и разбиранията на съвременните хора, виждам колко мъчно е за тях, даже и за учените, да схванат и приложат новия морал в живота си. Например според законите на самосъзнанието, когато хората придобиват, те мислят, че са изгубили нещо. Ако е въпрос за загуба, истинска загуба е, когато човек не се пълни с доброто; истинска печалба е, когато човек се празни от злото. Обаче в пълния смисъл на думата загуба в света не съществува. Запример дали губиш пари, или печелиш пари, това не е загуба, нито печалба, защото тази загуба или печалба не изменя твоя характер. Парите, силата, учението не придават никаква цена на човешкия характер. Богатството, силата, знанието не могат да увеличат, нито да намалят добротата на човека; те представят само методи към намиране и придобиване на доброто. към беседата >>
50. Сам с ума си, НБ , София, 9.1.1927г.,
- Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора.
Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. към беседата >>
- Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Така както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. към беседата >>
- Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят.
Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Така както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и онези духовно просветени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. към беседата >>
- Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е.
Съвременната наука започва да говори вече за съзнанието на човека, което тя разделя на три вида: обикновено съзнание, което съществува у животните; самосъзнание, което съществува у хората и космическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапреднали в духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Така както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и онези духовно просветени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Америка доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да посещават службата им. към беседата >>
- Така както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро.
Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват двата полюса на духовния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човешкия свят. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на космическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да премине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царството Божие ще дойде на земята. Така както живее сега човечеството, в своето самосъзнание, Царството Божие няма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия свят, както и онези духовно просветени хора в Индия, и вижте дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Америка доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да посещават службата им. Едните се считат за по-правоверни от другите. Вземете съвременните православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един православен свещеник да излезе на амвона в евангелската църква да проповядва? Или, ще позволят ли на един евангелски пастор да проповядва в православна църква? към беседата >>
- Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и космическото съзнание има връзка, която съдейства за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание.
И тъй, всички хора са призвани на земята да работят, затова те трябва да мислят за живота, а не за смъртта. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Същевременно Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде плод.“ Това значи: човек трябва да умре за нещо, за да оживее за друго. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и космическото съзнание има връзка, която съдейства за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание. Когато искаме да разберем хората, ще влезем в самосъзнанието; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото съзнание. За всичко това обаче се изискват посредници, жици, както става при радиото. Едно време хората се осветяваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветяват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. към беседата >>
- Когато искаме да разберем хората, ще влезем в самосъзнанието; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото съзнание.
И тъй, всички хора са призвани на земята да работят, затова те трябва да мислят за живота, а не за смъртта. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Същевременно Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде плод.“ Това значи: човек трябва да умре за нещо, за да оживее за друго. Само по този начин той ще разбере вътрешната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и космическото съзнание има връзка, която съдейства за пренасяне на светлината от духовния свят, от едното към другото съзнание. Когато искаме да разберем хората, ще влезем в самосъзнанието; когато искаме да разберем животните, ще влезем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влезем в Божественото съзнание. За всичко това обаче се изискват посредници, жици, както става при радиото. Едно време хората се осветяваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветяват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа. към беседата >>
- Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот.
Под „наука“ разбираме всичко онова, което Божественият Дух от безброй векове насам досега е създал. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми – силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на живота и на човешката мисъл като два важни центъра за човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупния живот на земята. Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. към беседата >>
- Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга.
Самосъзнанието пък включва специално човешкия живот. То съставлява епоха, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! към беседата >>
- Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам.
Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. В резултат на това, той вижда, че неговото тяло съвършено се разрушава. Тъй щото, в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието, от друга. Значи, низшият и висшият живот, т.е. животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? към беседата >>
- – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи.
животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. към беседата >>
- Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този?
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. към беседата >>
- Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление.
Иска ли някой човек да направи добро, той му казва: Не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: Не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: Когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно ще се яви някаква реакция против него. Защо? – Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва: Защо да не съм аз, а да е този? Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента за своето проявление. Може би този момент да не дойде скоро, но човек трябва с търпение да го дочака. Сегашният свят не е добре организиран и за да се организира, се изисква дълго време. Същото нещо става и с човешкия организъм. Ако вземем предвид еволюционния закон и разглеждаме пътя, по който човек е вървял, ще видим всички по-ниски форми, през които той е минал. Например, той е минал през фазата на рибите, на птиците и най-после е дошъл до фазата на млекопитаещите. към беседата >>
- от самосъзнанието към свръхсъзнанието.“
В други риби геният се изразил в създаване особени мастилнички, с течност подобна на мастило, но те не я използвали за писане, а за отбрана срещу неприятелите, с тази течност те пръскали в очите им. В някои риби геният се изразил в създаване на особени електрически батерии, с които пак се защитавали от своите неприятели. Всички тези постижения са резултат на Божествения Дух в пътя на слизането или инволюцията. И когато Духът е дошъл до края на своето слизане, настъпил обратният процес – път на възлизането или възкачването. И тогава Бог е казал: „Сега ще създам разумния човек, който може правилно да мисли, чувства и действа, за да тръгне по обратния път, т.е. от самосъзнанието към свръхсъзнанието.“ към беседата >>
- У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието.
Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна; те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало досега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса на земята, всички тези велики неща ще се изнесат, и тогава хората ще кажат: Миналите страдания не могат да се сравнят с настоящите блага. Казвате: Ще помним ли това? – Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тези съзнания ще се обединят в едно, и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно. към беседата >>
52. Иди повикай мъжа си!, НБ , София, 6.3.1927г.,
- нито на старите религии и култури, но ще се кланя на Отца с Дух и Истина.“ Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
На този човек казвам: Ти си самарянин. Друг казва: Аз ще се кланям на тази църква. – Ти си евреин. Христос казва: „Който е дошъл до новите разбирания на живота, той нито на тази гора ще се кланя, т. е. нито на своите отци, нито в Ерусалим, т. е. нито на старите религии и култури, но ще се кланя на Отца с Дух и Истина.“ Дойде ли човек до последното положение, да се кланя на Отца с Дух и Истина, според Христа, той е човек с пробудено съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Пробудят ли се тези неща в човека, той вече може да влиза във връзка с живата природа, т. е. с външната страна на Бога. По този начин Духът, който живее в него, ще принесе своето поклонение и служене на Бога. Под думата „поклонение“, съвременните хора разбират коленичене на земята. Това не е поклонение. към беседата >>
- В любовта на човека трябва да вземат участие и съзнанието, и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието, както и неговите ум и сърце, а също така и неговите душа и дух.
В природата има известно количество недиференцирана материя и сили, които трябва да се трансформират, да се облагородят и така да се впрегнат в работа. Много учени, като не подозират това нещо, бутат с пръчицата си, където трябва и не трябва, и в резултат на това стават експлозии в ретортите им; вследствие на тези експлозии и те, и ретортите им, и цялата наука хвръкват във въздуха. Казвате за някои: Учени хора са тези! Преди всичко бъдещите учени хора трябва да работят с Любовта. Някой казва: Сърцето ми гори от любов. В любовта на човека трябва да вземат участие и съзнанието, и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието, както и неговите ум и сърце, а също така и неговите душа и дух. Вземат ли тези неща участие в любовта му, вие имате пред себе си истински човек. Следователно, ако писателят е проникнат от тази любов, като топне перото си в мастилото, той ще напише нещо велико и красиво. към беседата >>
- със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание.
Мислят ли хората така, те пропадат в изпитите си. Който изгуби добрите условия в живота, той пропада. Днес и поети, и художници, и музиканти, и учени, и свещеници, и проповедници, всички пропадат. Защо? – Защото те не апелират към Онзи, който истински ги обича. Всеки човек трябва да има една душа, която да го обича с цялото си естество, т. е. със своето съзнание, със своето самосъзнание, със своето подсъзнание, със своето свръхсъзнание. Има ли човек такава душа, всички Божествени блага ще дойдат чрез нея. Тази душа именно, представлява канала, чрез който се пренасят благата от невидимия свят за душата, която живее на земята. Човек не може да възприеме Божията Любов и Божиите блага откъдето и да е. Тази душа, която ни обича, тя ще ни покаже начин, как да постъпваме с всички останали души. Не е лесно да обичате човека. към беседата >>
53. Планетни влияния, МОК , София, 27.3.1927г.,
- Изобщо, външният свят оказва влияние върху подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на човека.
Като ученици, вие трябва да се занимавате с външния свят, да изучавате и Земята, и небето. Изучаването на небето помага за развиването на човешкия ум. Изобщо, външният свят оказва влияние върху подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Някои считат, че астрологията е отвлечена наука, вследствие на което изучаването и няма никакво практическо приложение. От астрологическо гледище какво влияние имат звездите върху човека? Влиянието на неподвижните звезди не е конкретизирано, сегашните астролози изучават влиянието само на ония неподвижни звезди, които са близо до зодиака. към беседата >>
55. Дойде на себе си, НБ , София, 12.6.1927г.,
- Казвам: при пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния: пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието.
Казвам: при пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния: пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност. Ако човек не разбира закона на вечното движение, той не би могъл да си обясни промените, които стават в съзнанието му. Например, понякога съзнанието на човека се помрачава толкова, че той изгубва всякаква светлина. Това се дължи на факта, че съзнанието на човека не е будно. Или, преведено на Божествен език: отношенията на човека към Първичната Причина не са хармонични. към беседата >>
- Обаче, при това положение, нашата задача е да работим за пробуждане на своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
И като дойде на себе си, той каза: „На колко наемници бащини ми остава хляб, а аз мра от глад. Този е само един стих от една дълга Христова беседа, която е предадена на съвременните хора отчасти само. Ако имахме на лице цялата беседа, тя щеше да ни даде много обяснения на ред въпроси. Обаче, при това положение, нашата задача е да работим за пробуждане на своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Щом постигнем това, ние ще дойдем до положението, от един стих само да възстановим цяла беседа на Христа. Това е възможно, понеже всяко произнесено слово съществува в пространството. По този начин ще възстановим всички хубави, велики неща в живота, които привидно са изчезнали. към беседата >>
- Онези пък, които са будни в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието си, те са новите хора, които идат сега.
Такъв пример имаме в Новия Завет със Захари, на когото се яви ангел Господен и каза, че волята Божия е жена му да роди син. Обаче, Захари се усъмни, за което онемя до деня, в който трябваше да му се роди син. Значи, могат да се съмняват даже и ония хора, към които Бог се обръща. Това показва, че на хората е дадена свобода да мислят, чувствуват и действуват свободно, независимо това, което отвън им се казва. Който се съмнява, той е несъвършен човек; който не се съмнява, той е съвършен. Онези пък, които са будни в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието си, те са новите хора, които идат сега. Следователно, ако искате да продължите живота си, да бъдете носители на новата култура, да бъдете хора на шестата раса, вие трябва да започнете съзнателна работа още днес, още тази сутрин. към беседата >>
- Сега, пожелавам на всички пробуждане на Божественото начало в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието.
Сега, пожелавам на всички пробуждане на Божественото начало в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Забравете външните си прояви и вървете напред. Някои от вас са тщеславни, говорят много; други са горделиви, говорят малко. Едни са страхливи, други – много смели. Човек трябва да бъде предпазлив, но не и страхлив. Той трябва да има любов към Бога, но да не бъде фанатик, Той трябва да бъде фанатик да разсъждава, но да не рови. към беседата >>
57. Връзка на съзнанието, ООК , София, 15.6.1927г.,
- Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
Същевременно животът е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло. При това, тия факти трябва да се тълкуват положително, всеки от който да се постави на своето място по отношение на целокупния живот, както и по отношение на всички живи същества. Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество. Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на космическото съзнание, тъй щото, каквото започват, от негово гледище, всичко свършват успешно. към беседата >>
58. Мислещият човек, МС , София, 14.8.1927г.,
- Бог може да живее в нашето подсъзнание, в нашето съзнание, в нашето самосъзнание и в нашето свърхсъзнание.
Кое ще се реализира? - Бог да живее у нас. Не мислете, че Бог и днес не живее у вас. Той живее у вас, но не във всичката си пълнота, затова вие не сте уверени. Божественото постепенно се буди и развива у вас. Бог може да живее в нашето подсъзнание, в нашето съзнание, в нашето самосъзнание и в нашето свърхсъзнание. Когато Бог започне да живее във вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствате живата връзка между Него и вас. Сега вие не сте напълно уверени, дали Бог живее във вас, или не; вие не сте още и напълно уверени, дали имате връзка с Него, или не - постоянно се съмнявате. Вследствие на това и връзката ви с Бога постоянно се прекъсва. към беседата >>
59. Великото и красивото, ООК , София, 25.8.1927г.,
- Това съзнание не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, но тъй нареченото Велико Космическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на един дом, да работят заедно и да се разбират.
Те се намират помежду си в тясна вътрешна връзка: кореспондират си, разговарят се – поддържат известни отношения. Един ден всички хора ще се свържат и взаимно ще си помагат. Било е време, когато отделните хора, общества и народи не са били свързани помежду си, но сега вече всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло. Това Велико цяло наричаме Всемирна душа, Космическо съзнание, което е важен фактор в света. Към това съзнание се стреми днес цялото чо-вечество. Това съзнание не е нито самосъзнанието, нито съзнанието, нито подсъзнанието на човека, но тъй нареченото Велико Космическо съзнание, което се стреми да направи всички хора приятели, братя на един дом, да работят заедно и да се разбират. Това не е утопия, не е химера, но е нещо реално. С какво се занимава човек, какъв занаят има, това не може да го спъва в реализирането на неговите стремежи. Каквото изкуство или занятие да има човек, това не може да го спъва в неговия велик идеал. Великият идеал включва всички науки и занаяти. Той ги освещава и осмисля. към беседата >>
60. Твърдата храна, НБ , София, 18.12.1927г.,
- Гордостта, самосъзнанието, амбицията и ред още отрицателни прояви в човека се дължат на излишни вещества в неговото умствено тяло.
Колкото и да се говори за тия светове, те представят за човека ненужно знание. Ако той не може да се ползва от него, в ума му ще се създаде голямо натрупване. И наистина, ако се проследят причините за човешките страдания, ще се види, че една от причините се дължи на натрупването на излишна енергия във физическото, умственото и духовното тяло на човека, или в тъй нареченото звездно тяло. Натрупването на тези ненужни вещества в различните тела на човека, произвежда аномалия в неговия живот. Запример, всички отрицателни чувства в човека, като омраза, завист, гняв и др., се дължат на излишни вещества в неговото астрално или звездно тяло. Гордостта, самосъзнанието, амбицията и ред още отрицателни прояви в човека се дължат на излишни вещества в неговото умствено тяло. Вследствие на тия излишъци, човек може да изпадне в някакво неестествено състояние, било във физическо, в умствено или в сърдечно отношение. Тъй щото, когато се говори за самовъзпитанието на човека, това подразбира да възпита той своето тяло, своето сърце и своя ум. Тялото, сърцето и мозъкът са трите главни фактора, които играят важна роля за развитието на човешкия дух и човешката душа. към беседата >>
61. Идат дни, НБ , София, 25.12.1927г.,
- Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
Казвате: какви са тия напреднали същества? Трябва да знаете, че не само ние живеем в света. Има същества, които живеят под нас, на които съзнанието е преплетено с нашето. Вследствие на това преплитане на съзнанията, всички същества се намират под взаимното влияние на съзнания, по-високи и по-низки от тях. И съзнанието има свои степени на развитие, както и умът и сърцето. Засега ние знаем само четири съзнания: самосъзнание, съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Освен тези четири, съществуват още шест степени на съзнанието, които обясняват неразрешените въпроси, както и противоречията в живота. Противоречията се дължат на степента на съзнанието, до което е достигнал даден човек. На съзнанието се дължат неправилните образи, неправилните отношения между хората. Понякога човек за нищо и никакво е радостен или скръбен. Следователно, колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-малко са и противоречията в неговия живот. към беседата >>
62. Живата наука, ООК , София, 14.3.1928г.,
- Докато сте в личния живот, вие ще разглеждате нещата от положението на самосъзнанието.
И тъй, стремете се да разбирате нещата по Божествен начин. Докато сте в личния живот, вие ще разглеждате нещата от положението на самосъзнанието. Щом живеете в свръхсъзнанието, ще разглеждате нещата по Божествен начин. Докато е на земята, човек се движи между две съзнания – човешко и Божествено. Щом живее на повърхността на нещата, по отношение на тях човек ще прилага човешка мярка; щом се вдълбочи в нещата, той ще прилага Божествена мярка. Тези две съзнания говорят за двете естества у човека: низше и висше, или човешко и Божествено. Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че отляво го заобикалят и следват опашати, рогати същества. към беседата >>
63. Гордост и ревност / Гордость и ревность, МОК , София, 31.8.1928г.,
- Но самосъзнанието на двамата млади е временно.
Истински духовният човек не греши, понеже живее вътрешен, а не външен живот.. За такъв човек е казано в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Докато живее само на физическия свят, човек постоянно е изложен на погрешки. Гордостта така се подкрадва в него, както в младия момък – мисълта за някоя красива мома, че само той има право да се разхожда, да се разговаря с нея и да й се радва. И момата, в която гордостта взима надмощие, мисли, че само тя има право да се разхожда и разговаря с красивия момък. Горделивият момък и горделивата мома се разхождат заедно и от време на време поглеждат към хората, за да разберат, мислят ли и те, че са един за друг, че само те имат право да се разговарят и разхождат заедно, че само те са особени и необикновени хора. Но самосъзнанието на двамата млади е временно. Момъкът среща по-красива мома от своята възлюбена; момата среща по-красив момък от своя възлюбен. И двамата пожелават да постигнат по-красивото, но не успяват. Като видят, че има нещо красиво, което не могат да постигнат, те започват да се страхуват от своята мисъл, гордостта ги плаши и постепенно изправят разбирането си. Те се плашат и от желанието, което е минало през сърцата им. Същевременно, и на двамата е минала мисълта, че красивата мома и красивият момък могат да ги изместят. към беседата >>
64. На Бога живаго, НБ , София, 10.2.1929г.,
- Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието.
Човешкият дух представя слънцето на неговата малка система, около което се движат всички звезди и планети. Човешкото съзнание не е будно за много от звездите на космоса. Същото може да се каже и за съзнанието на човека по отношение на малката вселена в самия него. Това показва, че между външния, т.е. физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. към беседата >>
- Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите.
физическия свят, и вътрешния – малкия свят в човека, има пълна аналогия. Като говоря за съзнанието на човека, имам предвид и самосъзнанието. Те представят онова малко пространство, в което човешкият живот се проявява. Дойдем ли до подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, те представят в него обширния Божествен свят, т.е. външния, обективния свят. Докато живее в съзнанието и самосъзнанието си, човек живее и се движи в света на промените – в радостите и скърбите. Щом мине в подсъзнанието и свръхсъзнанието, човек вече влиза в друга фаза той излиза от всички промени, от всички противоречия. Щом се натъкне на някакво страдание, той лесно го сменява в радост. Неговият живот, сам по себе си, е молитва, т.е. непреривна, съзнателна връзка с Бога. към беседата >>
65. Силата на движенията / Замисъл на природата, МОК , София, 15.2.1929г.,
- Може би те се дължат на вашето подсъзнание, съзнание или на вашето самосъзнание. (втори вариант)
Да допуснем, вие седите и мърдате пръстите си, единия показател удря другия, питам: каква е мисълта на този, който прави така? Или някой път седите, мислите, мислите и се почешете зад ухото. Това са известен род движения, които правите. Всички правите известни движения. Не се стремете да дадете известни обяснения на тия движения. Може би те се дължат на вашето подсъзнание, съзнание или на вашето самосъзнание. Но те не се дължат на вашето свърхсъзнание. Някой път като седите, турите си единия крак върху другия, поизкривите се на едната страна, на другата. Вдигнеш едната си ръка нагоре, туриш я в джоба, извадиш я. Не ви свърта на едно място. Накривите си главата на едната страна, на другата. към втори вариант >>
- Те се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и самосъзнание, но не и на свръхсъзнанието му.
Движенията биват хармонични и дисхармонични. За да си изработи характер, човек трябва да се стреми към хармоничните движения. Често хората правят движения, на които не разбират смисъла и не си дават сметка какво означават. Някой туря единия си крак върху другия, движи пръстите си, маха ръцете си, почесва се по носа, зад ухото, изкривява главата си на една или на друга страна и т. н. Защо прави тези движения и той не знае. Те се дължат на неговото съзнание, подсъзнание и самосъзнание, но не и на свръхсъзнанието му. Всяко движение е израз на някаква мисъл, чувство или енергия в човека. Понякога в човека се събира излишна енергия, особено в децата, която трябва разумно да се използва. Децата я изразходват чрез игри и разходки, а възрастните я впрягат във физическа работа. Съзнателният човек изразходва тази енергия в естествени движения, гимнастика и упражнения. Като наблюдавате хората, виждате какви движения произвеждат различните мисли и чувства в човека. към беседата >>
66. На този камък, НБ , София, 17.2.1929г.,
- Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание.
И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. към беседата >>
- Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път.
И религиозните хора се намират пред същата опасност, да изопачат своите възгледи и вярвания. Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не. Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал. Този път е извън човешкото съзнание и самосъзнание. Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието си, човек има възможност да се отклони от правия, от Божествения път. Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота си, няма определен път от Бога, по който той трябва да върви. Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава. Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва да се опомни, но той не иска да чуе. Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи. Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив. към беседата >>
67. Първите стъпки / Ден без възли, МС , София, 7.7.1929г.,
- Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания.
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования. към беседата >>
- Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба.
Казвам: две съзнания съществуват - човешко и Божествено. В сегашното си проявление човек живее повече в своето обикновено, човешко съзнание, което непрекъснато му носи скърби и радости, противоречия и мъчнотии. Всички тия неща се наслагват в неговото съзнание и самосъзнание, като смес, като сплав или амалгама, и му причиняват страдания. Често подсъзнанието и свръхсъзнанието му се преплитат със съзнанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човек е в борба. Божественото съзнание, в което влизат свръхсъзнанието и подсъзнанието, искат да се освободят от обикновеното съзнание. В това състояние човек не познава себе си. Той се бори, докато се свърже с Божественото съзнание, и тогава скърбта му се превръща в радост. Ако човек не се свърже с Божественото съзнание, той не може да реализира своите благородни желания, и целият му живот е пълен само с разочарования. към беседата >>
68. Имам власт, НБ , София, 22.12.1929г.,
- Тя действа в мислите, в чувствата и в постъпките на човека, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието му.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да се домогне до великата наука на любовта. Да се домогне до тази наука, това значи да я изучава в нейното последователно развиване, в проява на силите, които се крият в нея. Става ли въпрос за приложението ѝ, тя може да се приложи в своето максимално и минимално проявление. Тя действа в мислите, в чувствата и в постъпките на човека, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието му. към беседата >>
69. Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете, НБ , София, 29.12.1929г.,
- Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит.
Следователно една от задачите на новото учение е да изнесе любовта в тази форма, в каквато е поставена в свръхсъзнанието на човека. Да познае човек любовта, която действа в свръхсъзнанието, това значи, да познава Божествения живот. Този живот наричаме изгрев на слънцето. Да познава човек любовта на самосъзнанието, това подразбира духовния живот, когато слънцето е в своя зенит. И най-после, да познава човек любовта на съзнанието, това значи влизането му във физическия живот, когато слънцето се намира в своя залез. Стане ли сутрин, човек трябва да хване началото на Божествения ден, наречен свещен момент на любовта. Този момент е наречен пръв лъч на любовта. Този момент се среща и на обед, когато слънцето е в своя зенит, и вечер при залеза на слънцето. Изгуби ли човек този момент, всичките му работи се развалят. към беседата >>
70. Личност и душа, ООК , София, 1.1.1930г.,
- Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. (втори вариант)
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата. към втори вариант >>
- Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата. (втори вариант)
В момента, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то - с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието - живот на душата. към втори вариант >>
- Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка.
Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата. към беседата >>
- Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата.
Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима и може да прави, каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. Тя е свързана със съзнанието, а то – с висшето аз. Значи между подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието съществува непреривна връзка. Самосъзнанието е живот на личността, свръхсъзнанието – живот на душата. към беседата >>
71. Доведете ми го тук, НБ , София, 27.4.1930г.,
- Ако със ставането си от сън човек вземе правилен тон в съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичките му работи ще вървят добре.
Ако със ставането си от сън човек вземе правилен тон в съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието си, всичките му работи ще вървят добре. Не може ли да вземе правилен тон, всичките му работи се спъват. Това се отнася и до обикновения човек, и до писателя, и до поета, и до учения, и до философа . Ако работата на писателя не върви добре, той търси вината в хартията, в перото, в мастилото, в ред външни условия. Не, вината се заключава в неправилния тон, който човек е взел още със ставането си от сън. към беседата >>
72. Ще ме видите, НБ , София, 16.11.1930г.,
- Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си.
В Египет бяхме роби, но ядяхме месо, кисели краставици и др. Тази сладка храна ни дотегна, ще ни измориш тук. И до днес още, като слушате някой да ви проповядва, казвате: Докога ще ни храниш с тази сладка манна? Искаме нещо киселичко, да отговаря на вкуса ни. Казвам: Всяко учение, което храни слушателите си със сладка храна, има отношение към напредналите души. Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух. Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса. Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум. Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот. към беседата >>
- Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса.
Искаме нещо киселичко, да отговаря на вкуса ни. Казвам: Всяко учение, което храни слушателите си със сладка храна, има отношение към напредналите души. Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух. Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса. Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум. Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот. Не можете да живеете добре с хората, ако не познавате животните, ако нямате правилно отношение към тях. Много човешки чувства са взети от животните. Те не ги създадоха, но първи минават през тях. към беседата >>
- Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот.
Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух. Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса. Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум. Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот. Не можете да живеете добре с хората, ако не познавате животните, ако нямате правилно отношение към тях. Много човешки чувства са взети от животните. Те не ги създадоха, но първи минават през тях. Ако познавате тези чувства в животните, ще знаете, как да се справите с тях. Щом минат през вас, ще им дадете нужното място. към беседата >>
73. Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта, МОК , София, 23.10.1931г.,
- Най-доброто състояние на паметта зависи от отношението, което съществува между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието на човека. (втори вариант)
Сега в тази философия за паметта, понеже тя е един склад на човешкия ум или дух. Има хора, които по естество са родени паметливи, а има хора, които са родени по естество и не са паметливи, тази способност у тях на паметта е по-слабо развита. Сега, има ред категории на паметта. От категории е паметта. Някои хора имат историческа памет развита, някои имат музикална памет, някои имат памет за анекдоти. Най-доброто състояние на паметта зависи от отношението, което съществува между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието на човека. Щом в съзнанието се вмъкне някоя мисъл, която безпокои, тя постоянно става като един проводник за отслабването на човешката памет. Запример, всички вие сте били студенти, ученици, знаете чувството на страх като влезне в ученика, учениците забравят всичко. Добре учил урока си, знае го хубаво, но като излезе на дъската, стресне се, уплаши се и забрави всичко, като си иде на мястото, пак му хрумне всичко, което е учил. Но в дадения случай на дъската, страхът е това. Имате две противоположни състояния. към втори вариант >>
- Паметта е в най-добро състояние, когато между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието съществува известна връзка.
– Какво представя паметта? – Склад на човешкия ум. Някои хора по естество са паметливи, а други имат слаба памет. Паметта е способност на човека, която има точно определено място на главата. Паметта се дели на няколко категории: историческа, музикална памет и др. Паметта е в най-добро състояние, когато между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието съществува известна връзка. Ако в съзнанието на човека се вмъкне една чужда мисъл, която постоянно го безпокои, паметта му постепенно отслабва. Например, когато човек се уплаши, всичко забравя. Това сте опитали всички като ученици. Някой ученик знае добре урока си, но като го накарат да го разкаже, той се стресне и всичко забравя. Щом седне на мястото си и се успокои, отново си спомня всичко, което учил. към беседата >>
74. През онези дни, НБ , София, 25.10.1931г.,
- Човек не може да знае това, понеже духът му минава през четири фази на съзнанието: през фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието.
Другият процес може да се нарече Божествен. Специфичното в него е, че той носи освобождение. Ако човек разбира този процес, ще види, че само той може да го освободи. Веднъж дошъл на Земята, целта на човека е да придобие свобода. Той иска да се освободи от нещо, но от какво, сам не знае. Човек не може да знае това, понеже духът му минава през четири фази на съзнанието: през фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процесите, които стават в неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова именно човек не помни миналото си. Своето минало той схваща донякъде в съзнанието си, понеже то е процес, който временно се проявява. Това, което схваща в съзнанието си е, че човек е същество, което живее, което има известни права, известна свобода да се развива правилно. Съзнанието като процес съществува във всички животни. Самосъзнанието пък отличава човека от всички животни. към беседата >>
- Самосъзнанието пък отличава човека от всички животни.
Човек не може да знае това, понеже духът му минава през четири фази на съзнанието: през фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процесите, които стават в неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова именно човек не помни миналото си. Своето минало той схваща донякъде в съзнанието си, понеже то е процес, който временно се проявява. Това, което схваща в съзнанието си е, че човек е същество, което живее, което има известни права, известна свобода да се развива правилно. Съзнанието като процес съществува във всички животни. Самосъзнанието пък отличава човека от всички животни. Той казва: „Аз съм човек! " Значи той се самоосъзнава. Най-после иде свръхсъзнанието, за което се знае много малко. То е смисълът, целта, към която човек се стреми. Разбере ли човек законите, които се крият в неговото свръхсъзнание, той ще бъде свободен. към беседата >>
76. В последното време, НБ , София, 6.3.1932г.,
- Туй, което аз наричам заблуждение, то може да бъде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание.
И в заблуждението има известна красота. То е едно оптическо отношение: ти не виждаш нещата такива, каквито са, понеже има една оптическа измама. Такова е отношението на окото. Туй, което ние наричаме заблуждение, то е по отношение на окото. Един човек отдалече ти го виждаш млад, отблизо - голям, а много отдалече - още по-млад. Туй, което аз наричам заблуждение, то може да бъде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание. Като се намесват тези елементи, дават различни гледания на живота. Благодарение на тях ние от гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, от гледището на съзнанието - друго, от самосъзнанието - съвсем друго и от свръхсъзнанието - друго, непонятно за човека. Та когато някой ми каже истината, трябва конкретно да се знае какво подразбира под думата "истина". И Христа запитаха какво нещо е истината, и Той не отговори. Истината съществува като един факт. към беседата >>
- Благодарение на тях ние от гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, от гледището на съзнанието - друго, от самосъзнанието - съвсем друго и от свръхсъзнанието - друго, непонятно за човека.
Такова е отношението на окото. Туй, което ние наричаме заблуждение, то е по отношение на окото. Един човек отдалече ти го виждаш млад, отблизо - голям, а много отдалече - още по-млад. Туй, което аз наричам заблуждение, то може да бъде по отношение на времето, по отношение на нашето съзнание, на нашето подсъзнание, на нашето самосъзнание и на нашето свръхсъзнание. Като се намесват тези елементи, дават различни гледания на живота. Благодарение на тях ние от гледището на подсъзнанието ще имаме едно разбиране на живота, от гледището на съзнанието - друго, от самосъзнанието - съвсем друго и от свръхсъзнанието - друго, непонятно за човека. Та когато някой ми каже истината, трябва конкретно да се знае какво подразбира под думата "истина". И Христа запитаха какво нещо е истината, и Той не отговори. Истината съществува като един факт. Тя не може да се обясни. По отрицателен път може да се обясни, но по положителен път никой не може да обясни какво нещо е истината. към беседата >>
- Ако ти имаш една трезва мисъл в твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, разбирам такъв един живот.
Някой път ние остаряваме и казваме: "Аз остарях, аз съм на 45 години". На 45 години ти си едно малко яйце, турено някъде да дреме. Нищо не значат 45 години. Ако ти имаш една трезва мисъл в твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, разбирам такъв един живот. Но един живот, в който ти си вегетирал само, какво значение има, че земята се обърнала 45 пъти, какво отношение има земята? На 45 лазарника, казваш, съм. Какво от това? към беседата >>
77. Приложете Добродетел, НБ , София, 13.3.1932г.,
- Дотолкова, доколкото ти вярваш, че вярваш, че вярата ти е в твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна.
Сега, апостол Петър казва, че трябва да се приложи на вярата добродетел. Много работи трябва да се приложат на добродетелта. За да стане вярата устойчива, трябва да има добродетел. Без добродетел вярата не е устойчива, няма основа, върху която да работа. Единствената магическа сила, която спонтанно работи, това е вярата. Дотолкова, доколкото ти вярваш, че вярваш, че вярата ти е в твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна. Ако вярата дойде в подсъзнанието, тя е силна; ако дойде в съзнанието, е силна; дойде ли в самосъзнанието, тя е слаба. Много пъти се работи в двете области и работите не стават тъй както .очакваме. Вярата не се е изразила. Когато се работи в подсъзнанието, каквото пожелаеш, става. Но туй вярване в подсъзнанието, то е определено, а всички определени работи стават. към беседата >>
- Ако вярата дойде в подсъзнанието, тя е силна; ако дойде в съзнанието, е силна; дойде ли в самосъзнанието, тя е слаба.
Много работи трябва да се приложат на добродетелта. За да стане вярата устойчива, трябва да има добродетел. Без добродетел вярата не е устойчива, няма основа, върху която да работа. Единствената магическа сила, която спонтанно работи, това е вярата. Дотолкова, доколкото ти вярваш, че вярваш, че вярата ти е в твоето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, тя е мощна. Ако вярата дойде в подсъзнанието, тя е силна; ако дойде в съзнанието, е силна; дойде ли в самосъзнанието, тя е слаба. Много пъти се работи в двете области и работите не стават тъй както .очакваме. Вярата не се е изразила. Когато се работи в подсъзнанието, каквото пожелаеш, става. Но туй вярване в подсъзнанието, то е определено, а всички определени работи стават. Не се осъществяват онези работи, които не са определена Щом едно знание не е определено в човешкия живот, туй знание не става. към беседата >>
- Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова самосъзнание, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите.
Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова самосъзнание, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите. Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва. Или имаш спор – отправяш мисълта си към Бога и казваш: „Господи, уреди тази работа! ” Ако се е оцапала една дреха, ще я опереш и ще се свърши работата. Някой ти е казал нещо – ще се опиташ да го разбереш в Божествения смисъл. След всяка казана лоша дума, след всяко изпитание, ако издържите, у вас ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. към беседата >>
81. Свещен трепет,, ИБ , София, 22.9.1932г.,
- Всичко онова, което вие сте видели, всичко това е отпечатано в тази площ на вашия мозък и всичко, което сте видели в съзнанието, което сте видели в самосъзнанието и което сте видели в свръхсъзнанието и подсъзнанието, всичко е събрано във вашия мозък, и каквото сте мечтали, и ще имате една отлична сбирка.
И мене някой път ме фотографират, без да искам. Аз минавам и някой се спрял някъде с шапката си, дебне той. Аз пък някой път таман той ще цъкне, аз си обърна гърба. Все ще хване нещо. Но туй, което казвам, е вярно, тази фотография всички я имате, човек от единия край на живота си до другия, той е една жива фотография. Всичко онова, което вие сте видели, всичко това е отпечатано в тази площ на вашия мозък и всичко, което сте видели в съзнанието, което сте видели в самосъзнанието и което сте видели в свръхсъзнанието и подсъзнанието, всичко е събрано във вашия мозък, и каквото сте мечтали, и ще имате една отлична сбирка. За в бъдеще ще я разберете и ще благодарите, че сте имали тази жива фотография. Някой път и аз имам такава фотография, и вие я имате. към беседата >>
- Онзи лекар ти казва това от съзнанието и самосъзнанието си, но излиза, че болният оздравява. (втори вариант)
За пример ти си болен. Лекарят казва за тебе: „Изпята му е работата. Той скоро ще замине за другия свят.“ Винаги един лекар, други, трети и всичките все казват: „Изпята му е работата.“ Но ти слушаш - нещо дълбоко вътре ти шепне: „Не, ти ще оздравееш.“ Нямаш никакви доказателства, но нещо ти казва: „Ти ще оздравееш.“ И нещо ти светне отвътре, и ти казваш: „Аз ще оздравея.“ Онези казват: „Свършена е работата му.“ А нещо отвътре ти казва: „Не ти е свършена работата. Имаш да я свършиш още.“ И се случва това, което отвътре ти казва, то излиза по-вярно, отколкото това, което лекарите отвънка ти казват. Онзи лекар ти казва това от съзнанието и самосъзнанието си, но излиза, че болният оздравява. към втори вариант >>
- – В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му.
Само гладният може да оцени хляба. Само болният цени здравето. Без контрасти в съзнанието си, човек не може да дойде до истината. Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. – Къде се крие тази опитност? – В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му. Оттам тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание. Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието ти. Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. към беседата >>
- Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието ти.
Без контрасти в съзнанието си, човек не може да дойде до истината. Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. – Къде се крие тази опитност? – В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му. Оттам тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание. Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието ти. Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина, оздравяваш. към беседата >>
- Лекарите, които се водят от съзнанието и самосъзнанието си, не можаха да попаднат на истината.
Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина, оздравяваш. Твоето вътрешно разположение излиза вярно. Значи, твоето подсъзнание ти казва истината. Лекарите, които се водят от съзнанието и самосъзнанието си, не можаха да попаднат на истината. Много гадатели се провалят, защото не се ръководят от подсъзнанието. Те изнасят фактите, както са в съзнанието и самосъзнанието им, поради което грешат. Малко гадатели могат да кажат, точно какво ще стане. Някой гадател ти каже, че ще станеш богат, учен, но не ставаш такъв. Е, ако ти не забогатееш, все някой ще забогатее. към беседата >>
- Те изнасят фактите, както са в съзнанието и самосъзнанието им, поради което грешат.
И наистина, оздравяваш. Твоето вътрешно разположение излиза вярно. Значи, твоето подсъзнание ти казва истината. Лекарите, които се водят от съзнанието и самосъзнанието си, не можаха да попаднат на истината. Много гадатели се провалят, защото не се ръководят от подсъзнанието. Те изнасят фактите, както са в съзнанието и самосъзнанието им, поради което грешат. Малко гадатели могат да кажат, точно какво ще стане. Някой гадател ти каже, че ще станеш богат, учен, но не ставаш такъв. Е, ако ти не забогатееш, все някой ще забогатее. В това отношение, гадателите приличат на младите войници, които се обучават в стрелба. Те се учат да стрелят в мешанки, но и в тях не попадат. към беседата >>
83. Ето отрока, НБ , София, 6.11.1932г.,
- Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. (втори вариант)
Защо ли ме създаде Господ такова страхливо? Каквото мръдне аз се плаша." Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо,макар да не знае защо. Каквито възгледи и да имате вие, каквато и да е вашата вяра, има два възгледа за Битието. Едни вярват, че има Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Това е наполовина вярно. Всеки, който има тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, го считат за безверник. Ние сме хора, които нямаме в съзнанието и самосъзнанието си вяра, защото тя е в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, но ние съвсем не мислим за нея. Тогава разликата между тези две вярвания е тази: има хора, които всеки ден мислят за своята красота. По 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. към втори вариант >>
- Всеки, който има тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, го считат за безверник. (втори вариант)
Човек е създаден за нещо,макар да не знае защо. Каквито възгледи и да имате вие, каквато и да е вашата вяра, има два възгледа за Битието. Едни вярват, че има Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Това е наполовина вярно. Всеки, който има тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, го считат за безверник. Ние сме хора, които нямаме в съзнанието и самосъзнанието си вяра, защото тя е в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, но ние съвсем не мислим за нея. Тогава разликата между тези две вярвания е тази: има хора, които всеки ден мислят за своята красота. По 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат, неглиже ходят и им е чудно, защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. към втори вариант >>
- Ние сме хора, които нямаме в съзнанието и самосъзнанието си вяра, защото тя е в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, но ние съвсем не мислим за нея. (втори вариант)
Каквито възгледи и да имате вие, каквато и да е вашата вяра, има два възгледа за Битието. Едни вярват, че има Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Това е наполовина вярно. Всеки, който има тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, го считат за безверник. Ние сме хора, които нямаме в съзнанието и самосъзнанието си вяра, защото тя е в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, но ние съвсем не мислим за нея. Тогава разликата между тези две вярвания е тази: има хора, които всеки ден мислят за своята красота. По 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат, неглиже ходят и им е чудно, защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък се занимават само с красотата си и само питат дали ги смятат красиви. към втори вариант >>
- Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение. (втори вариант)
А има някои, които не се оглеждат, неглиже ходят и им е чудно, защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък се занимават само с красотата си и само питат дали ги смятат красиви. Тази красота бързо изчезва. Аз я наричам относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение. Именно там, в съзнанието и самосъзнанието седят всички погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, той е знаел от хиляди години какво ще се случи. Когато е дошъл на земята и потопил своя ум в съзнанието и самосъзнанието, той е изгубил тази способност да предвижда, сметнал е че може и без нея, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране и тогава загазил. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го загубили. Питате кога ще се поправи светът? към втори вариант >>
- Именно там, в съзнанието и самосъзнанието седят всички погрешки на сегашния живот. (втори вариант)
А те даже не подозират, че са красиви. Други пък се занимават само с красотата си и само питат дали ги смятат красиви. Тази красота бързо изчезва. Аз я наричам относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение. Именно там, в съзнанието и самосъзнанието седят всички погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, той е знаел от хиляди години какво ще се случи. Когато е дошъл на земята и потопил своя ум в съзнанието и самосъзнанието, той е изгубил тази способност да предвижда, сметнал е че може и без нея, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране и тогава загазил. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го загубили. Питате кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието ще мине, а свръхсъзнанието е бъдеще. към втори вариант >>
- Когато е дошъл на земята и потопил своя ум в съзнанието и самосъзнанието, той е изгубил тази способност да предвижда, сметнал е че може и без нея, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране и тогава загазил. (втори вариант)
Тази красота бързо изчезва. Аз я наричам относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение. Именно там, в съзнанието и самосъзнанието седят всички погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, той е знаел от хиляди години какво ще се случи. Когато е дошъл на земята и потопил своя ум в съзнанието и самосъзнанието, той е изгубил тази способност да предвижда, сметнал е че може и без нея, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране и тогава загазил. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го загубили. Питате кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието ще мине, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние трябва да идем напред. Ще отидеш напред или назад. към втори вариант >>
- И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го загубили. (втори вариант)
Аз я наричам относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение. Именно там, в съзнанието и самосъзнанието седят всички погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, той е знаел от хиляди години какво ще се случи. Когато е дошъл на земята и потопил своя ум в съзнанието и самосъзнанието, той е изгубил тази способност да предвижда, сметнал е че може и без нея, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране и тогава загазил. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го загубили. Питате кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието ще мине, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние трябва да идем напред. Ще отидеш напред или назад. Тия два процеса са в съприкосновение. към втори вариант >>
- Аз казвам, че щестлавието му е било в съзнанието и в самосъзнанието. (втори вариант)
После разправя друг един сън, че братята му жънели на нивата, направили 12 снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята се озлобяват, че той иска да им стане господар. Колко време трябваше, за да се възпита щестлавието на Йосиф? Евреите нищо не говорят за неговото щестлавие. Те не го изясняват. Аз казвам, че щестлавието му е било в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го изявява, не се гордее. В Египет го поставиха на изпитание. Жената на Пентефрии го наклевети и той трябваше да иде в затвора, невинен да лежи две години. Но след това стана един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко това, което казваше. към втори вариант >>
- Ще разяснят въпроса за самосъзнанието и съзнанието. (втори вариант)
Не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа: Това е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години ще се доказват само неверните работи, верните работи се доказват още сега. За в бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ или не. Ще разяснят въпроса за самосъзнанието и съзнанието. Господ никога няма да го доказват на хората. То е все едно да напишеш нещо на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно, всичко онова, което е записано в самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. към втори вариант >>
- Следователно, всичко онова, което е записано в самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. (втори вариант)
За в бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ или не. Ще разяснят въпроса за самосъзнанието и съзнанието. Господ никога няма да го доказват на хората. То е все едно да напишеш нещо на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно, всичко онова, което е записано в самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще разберете. Вие там няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, че сте били женени. към втори вариант >>
- Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието, говоря за човека такъв, какъвто съществува. (втори вариант)
Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще разберете. Вие там няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, че сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието, говоря за човека такъв, какъвто съществува. Това е един преходен живот на съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, където формите са вече установени. към втори вариант >>
- Това е един преходен живот на съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. (втори вариант)
След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще разберете. Вие там няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, че сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието, говоря за човека такъв, какъвто съществува. Това е един преходен живот на съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, където формите са вече установени. Вие ще кажете, че може да ви смущава какви ще бъдат Вашите бъдещи отношения. към втори вариант >>
- То е само излъгване на вашето самосъзнание. (втори вариант)
Знаете ли откога датира вашето познанство? Вие се жените за някого или сте слуги. За мене е маловажно, дали сте професор или слуга, или учител, навсякъде каквото положение и да заемате, важно е откога датира вашето познанство? Казваш: Аз от вчера се запознах. Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: аз я прочетох, запознат съм с нея. Гази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали тогава още. Тя не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това идва от един друг свят. към втори вариант >>
- Много пъти като ви привеждам някои примери, аз не ги вземам оттук, от земята, но от други епохи, преди да се е явило съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. (втори вариант)
Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: аз я прочетох, запознат съм с нея. Гази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали тогава още. Тя не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това идва от един друг свят. Много пъти като ви привеждам някои примери, аз не ги вземам оттук, от земята, но от други епохи, преди да се е явило съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. към втори вариант >>
- Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. (втори вариант)
Та ако искам да ви обясня нещо от минали епохи в природата, вие казвате: "Говорете ни за настоящето." Да говоря за настоящото значи, като отивам при един банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ми даде, хиляда може да ми дaдe, но ще си ги вземе пак. Този пример показва в какво положение са нашето съзнание и самосъзнание. И двете, в дадения случай, не могат да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Но колкото повече постоянствате, толкова по не успявате. Забележете следното всеки може да го наблюдава. Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо. към втори вариант >>
- Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. (втори вариант)
Вие вървите по пътя, а срещу вас иде ваш познат. Казвате: "Аз ще го поздравя, ще говоря с него." Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, вземе .съвсем друго направление. Вие се чудите защо. Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. към втори вариант >>
- Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. (втори вариант)
Или ще мине покрай вас, но ще замине, без да ви обърне внимание. Как ще си го обясните? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни резултати. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали този закон и го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието или самосъзнанието, той избягва любовта, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще те засегне много дълбоко. Момата знае, че оня момък който й каже, че я обича и я превъзнася, говори празни работи. Това божество един ден ще се превърне в готвач в кухнята. Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? към втори вариант >>
- " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. (втори вариант)
Той й казва, че е ангел, а този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това? Аз съм чел такива любовни писма: "О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня, само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея! " Тук се проявява съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате истината. Туй, което казвате, не можете да го изпълните. Аз ни най-малко не се смея. Много сериозно гледам на това. Ако този момък през целия си живот поддържа това, което е написал, раят е на земята. към втори вариант >>
- Или другояче казано: дотогава докато всички народи работят В областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще бъдат нещастни ще имат противоречия, нещастия, кризи, болести, бойни и няма да се отдалечат от тях. (втори вариант)
Това предвиждат те. Ако всички народи увеличат своето производство, къде ще го продават Ако увеличат производството на земеделски продукти, къде ще ги продават? Всяко нещо си има свой краен предел. Значи, дотогава докато народите координират производството си едни да произвеждат едни произведения, други да произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднакви стоки, тогава непременно ще имат кризи. Или другояче казано: дотогава докато всички народи работят В областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще бъдат нещастни ще имат противоречия, нещастия, кризи, болести, бойни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват в бъдеще някакъв по-добър строй, той трябва да дойде от онова Божествено подсъзнание и свръхсъзнание, което да бъде вече закон. Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв закон, за да се подобри животът на бъдещите поколения в държавата. Но под държава аз подразбирам друго. Ето какво е моето схващане: Най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, само те могат да образуват държава, да създават закони, които да осигурят доброто на всички народи. Чрез тия закони да се облагодетелстват и най-затънтените кътове. към втори вариант >>
- Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание. (втори вариант)
Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това е пророчество. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание. към втори вариант >>
- Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание.
Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. към беседата >>
- Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник.
Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. към беседата >>
- Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието.
А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. към беседата >>
- Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот.
А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази. към беседата >>
- Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип.
“ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили. към беседата >>
- И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.
Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили. към беседата >>
- Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот.
Та кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. към беседата >>
- Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието.
Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. към беседата >>
- Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието.
Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост. Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието. Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. към беседата >>
- Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието.
Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко туй, което казваше. към беседата >>
- Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората.
Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. към беседата >>
- Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг.
Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. към беседата >>
- Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава.
След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. към беседата >>
- Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува.
Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени. към беседата >>
- Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие.
След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени. към беседата >>
- То е само излъгване на вашето самосъзнание.
Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. към беседата >>
- Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот.
Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен. към беседата >>
- Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание.
Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето. Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало. към беседата >>
- Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание.
Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето. Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало. Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните? към беседата >>
- Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне.
Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. към беседата >>
- Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание.
Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. към беседата >>
- Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях.
Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия. Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон. към беседата >>
- Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.
Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това са пророчески работи сега. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание. към беседата >>
84. Новото съзнание, УС , София, 4.12.1932г.,
- След простото съзнание, в човека се явяват по-високи чувства, които се отнасят до самосъзнанието в човека, което го отделя от животните.
И тъй, в човека има едно просто или обикновено съзнание, което се среща и в животните. То е във връзка с обикновеното разбиране на човека за простите, елементарни неща. След простото съзнание, в човека се явяват по-високи чувства, които се отнасят до самосъзнанието в човека, което го отделя от животните. Човек се отличава от животните по своето самосъзнание. Щом се яви самосъзнанието в него, той изпитва известно достойнство, по което се отличава от животните. Плод на самосъзнанието е речта в човека. Едва сега в него е започнало да се явява по-високо съзнание, именно, подсъзнанието. Като говорим за духовния свят, ние разбираме по-високо съзнание от самосъзнанието. към беседата >>
- Човек се отличава от животните по своето самосъзнание.
И тъй, в човека има едно просто или обикновено съзнание, което се среща и в животните. То е във връзка с обикновеното разбиране на човека за простите, елементарни неща. След простото съзнание, в човека се явяват по-високи чувства, които се отнасят до самосъзнанието в човека, което го отделя от животните. Човек се отличава от животните по своето самосъзнание. Щом се яви самосъзнанието в него, той изпитва известно достойнство, по което се отличава от животните. Плод на самосъзнанието е речта в човека. Едва сега в него е започнало да се явява по-високо съзнание, именно, подсъзнанието. Като говорим за духовния свят, ние разбираме по-високо съзнание от самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието и самосъзнанието, такава е и между подсъзнанието и свръхсъзнанието, което наричат още интуиция, или Божествено чувство в човека. към беседата >>
- Щом се яви самосъзнанието в него, той изпитва известно достойнство, по което се отличава от животните.
И тъй, в човека има едно просто или обикновено съзнание, което се среща и в животните. То е във връзка с обикновеното разбиране на човека за простите, елементарни неща. След простото съзнание, в човека се явяват по-високи чувства, които се отнасят до самосъзнанието в човека, което го отделя от животните. Човек се отличава от животните по своето самосъзнание. Щом се яви самосъзнанието в него, той изпитва известно достойнство, по което се отличава от животните. Плод на самосъзнанието е речта в човека. Едва сега в него е започнало да се явява по-високо съзнание, именно, подсъзнанието. Като говорим за духовния свят, ние разбираме по-високо съзнание от самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието и самосъзнанието, такава е и между подсъзнанието и свръхсъзнанието, което наричат още интуиция, или Божествено чувство в човека. Това са степените на съзнанието. към беседата >>
- Плод на самосъзнанието е речта в човека.
И тъй, в човека има едно просто или обикновено съзнание, което се среща и в животните. То е във връзка с обикновеното разбиране на човека за простите, елементарни неща. След простото съзнание, в човека се явяват по-високи чувства, които се отнасят до самосъзнанието в човека, което го отделя от животните. Човек се отличава от животните по своето самосъзнание. Щом се яви самосъзнанието в него, той изпитва известно достойнство, по което се отличава от животните. Плод на самосъзнанието е речта в човека. Едва сега в него е започнало да се явява по-високо съзнание, именно, подсъзнанието. Като говорим за духовния свят, ние разбираме по-високо съзнание от самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието и самосъзнанието, такава е и между подсъзнанието и свръхсъзнанието, което наричат още интуиция, или Божествено чувство в човека. Това са степените на съзнанието. към беседата >>
- Като говорим за духовния свят, ние разбираме по-високо съзнание от самосъзнанието.
След простото съзнание, в човека се явяват по-високи чувства, които се отнасят до самосъзнанието в човека, което го отделя от животните. Човек се отличава от животните по своето самосъзнание. Щом се яви самосъзнанието в него, той изпитва известно достойнство, по което се отличава от животните. Плод на самосъзнанието е речта в човека. Едва сега в него е започнало да се явява по-високо съзнание, именно, подсъзнанието. Като говорим за духовния свят, ние разбираме по-високо съзнание от самосъзнанието. Каквато е разликата между съзнанието и самосъзнанието, такава е и между подсъзнанието и свръхсъзнанието, което наричат още интуиция, или Божествено чувство в човека. Това са степените на съзнанието. към беседата >>
- Като е работил върху себе си, човек е развил самосъзнанието си.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, че всички трябва да работите върху себе си. Като е работил върху себе си, човек е развил самосъзнанието си. Така се е създала речта в него. С нея заедно той е развил и отрицателни чувства в характера си, а именно: недоволството, греха, престъпността и др. Тъй щото, чрез самосъзнанието човек е придобил известни блага, но същевременно той е развил нещо отрицателно в себе си. Значи, дето е благото, там е и злото. С други думи казано: Като се ползваш от сладчината на нещо, ще се ползваш и от горчивината му. към беседата >>
- Тъй щото, чрез самосъзнанието човек е придобил известни блага, но същевременно той е развил нещо отрицателно в себе си.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта, че всички трябва да работите върху себе си. Като е работил върху себе си, човек е развил самосъзнанието си. Така се е създала речта в него. С нея заедно той е развил и отрицателни чувства в характера си, а именно: недоволството, греха, престъпността и др. Тъй щото, чрез самосъзнанието човек е придобил известни блага, но същевременно той е развил нещо отрицателно в себе си. Значи, дето е благото, там е и злото. С други думи казано: Като се ползваш от сладчината на нещо, ще се ползваш и от горчивината му. – Как ще се избави човек от голямото зло? – Чрез интуицията, т. е. чрез висшето съзнание, наречено още свръхсъзнание, или Божествено съзнание. към беседата >>
- То се дължи на самосъзнанието.
чрез висшето съзнание, наречено още свръхсъзнание, или Божествено съзнание. Докато сте на земята, с това съзнание вие всякога ще ядете горчивите плодове, но с тях заедно и сладките. И обратно: като ядете сладките плодове, ще ядете и горчивите. Вие се вкисвате по десет пъти на ден. Това е в реда на нещата. То се дължи на самосъзнанието. Казвате за някого: Добър човек е той. – Добър е, защото е млад, добре облечен и докаран. След няколко години ще остарее, ще бъде лош. Наистина, ако днес човек е добър, утре ще бъде лош. към беседата >>
- Това са все плодове на самосъзнанието.
Скърбиш, недоволен си, ревнуваш, завиждаш, мразиш. Това са все плодове на самосъзнанието. Някога се радваш, обичаш – това са пък плодове на самосъзнанието. За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от областта на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание. Казваш: Дотегна ми този живот, пълен с грехове. – Докато си в самосъзнанието, все така ще бъде; щастлив няма да станеш. Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. към беседата >>
- Някога се радваш, обичаш – това са пък плодове на самосъзнанието.
Скърбиш, недоволен си, ревнуваш, завиждаш, мразиш. Това са все плодове на самосъзнанието. Някога се радваш, обичаш – това са пък плодове на самосъзнанието. За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от областта на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание. Казваш: Дотегна ми този живот, пълен с грехове. – Докато си в самосъзнанието, все така ще бъде; щастлив няма да станеш. Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. към беседата >>
- За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от областта на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание.
Скърбиш, недоволен си, ревнуваш, завиждаш, мразиш. Това са все плодове на самосъзнанието. Някога се радваш, обичаш – това са пък плодове на самосъзнанието. За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от областта на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание. Казваш: Дотегна ми този живот, пълен с грехове. – Докато си в самосъзнанието, все така ще бъде; щастлив няма да станеш. Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. към беседата >>
- – Докато си в самосъзнанието, все така ще бъде; щастлив няма да станеш.
Скърбиш, недоволен си, ревнуваш, завиждаш, мразиш. Това са все плодове на самосъзнанието. Някога се радваш, обичаш – това са пък плодове на самосъзнанието. За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от областта на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание. Казваш: Дотегна ми този живот, пълен с грехове. – Докато си в самосъзнанието, все така ще бъде; щастлив няма да станеш. Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. Жената казва: Ние не живеем добре с мъжа си, защото той е невъзпитан. – Значи, ти си възпитана, а той е невъзпитан. към беседата >>
- Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре.
Това са все плодове на самосъзнанието. Някога се радваш, обичаш – това са пък плодове на самосъзнанието. За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от областта на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание. Казваш: Дотегна ми този живот, пълен с грехове. – Докато си в самосъзнанието, все така ще бъде; щастлив няма да станеш. Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. Жената казва: Ние не живеем добре с мъжа си, защото той е невъзпитан. – Значи, ти си възпитана, а той е невъзпитан. Щом живеете в самосъзнанието, и двамата сте невъзпитани. към беседата >>
- Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието.
Някога се радваш, обичаш – това са пък плодове на самосъзнанието. За да се избавиш от противоречията на живота, трябва да излезеш от областта на самосъзнанието и да влезеш във висшето съзнание. Казваш: Дотегна ми този живот, пълен с грехове. – Докато си в самосъзнанието, все така ще бъде; щастлив няма да станеш. Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. Жената казва: Ние не живеем добре с мъжа си, защото той е невъзпитан. – Значи, ти си възпитана, а той е невъзпитан. Щом живеете в самосъзнанието, и двамата сте невъзпитани. Ако днес мъжът греши, утре жената ще греши. към беседата >>
- Щом живеете в самосъзнанието, и двамата сте невъзпитани.
Аз не съм срещал семейство, дом, дето хората, като живеят в самосъзнанието, да са добре. Дом, членовете на който живеят добре, там има нещо по-високо от самосъзнанието. Това са хора на Божественото. Жената казва: Ние не живеем добре с мъжа си, защото той е невъзпитан. – Значи, ти си възпитана, а той е невъзпитан. Щом живеете в самосъзнанието, и двамата сте невъзпитани. Ако днес мъжът греши, утре жената ще греши. Днес синът греши, утре дъщерята ще греши. Това е неизбежен закон. Ако мислиш, че всякога ще бъдеш буден, това не е вярно. При самосъзнанието, седем-осем часа ще бъдеш на друго място – ще спиш. към беседата >>
- При самосъзнанието, седем-осем часа ще бъдеш на друго място – ще спиш.
Щом живеете в самосъзнанието, и двамата сте невъзпитани. Ако днес мъжът греши, утре жената ще греши. Днес синът греши, утре дъщерята ще греши. Това е неизбежен закон. Ако мислиш, че всякога ще бъдеш буден, това не е вярно. При самосъзнанието, седем-осем часа ще бъдеш на друго място – ще спиш. За онези, които живеят в съзнанието, сънят е необходимост. Казват за някого, че спи дълбоко. Нищо от това. Ако го събудят преждевременно, той ще бъде недоволен и ще каже: По-добре сам да се събудя, отколкото други да ме събудят. към беседата >>
- Важно е, че е неприятно да се занимаваш с живота на самосъзнанието.
За да стане знаменит учен или писател, той трябва да напише хиляди теми. Като стане виден писател, той няма да пише детински работи – съвсем други неща ще пише. Ще кажете, че това, което ви говоря, няма нищо общо със сегашния ви живот. – Не е там въпросът. Животът, във всички свои прояви, има нещо общо. Важно е, че е неприятно да се занимаваш с живота на самосъзнанието. Колкото пъти съм се докосвал до тази област на живота, всякога съм изпитвал нещо неприятно. Много пъти съм се заричал да не пипам този живот. Дето бутнеш, все мирише. Бутнеш млад – мирише; бутнеш стар – мирише; бутнеш богат или сиромах – мирише; учен или прост – мирише; свещеник, проповедник – пак мирише. Като вляза в дома на богатия, когато брои парите си, той веднага затваря касата си. към беседата >>
- Сегашният живот е излязъл от самосъзнанието, поради което има нещо нечисто в него.
Сегашният живот трябва да стане основа на бъдещето, но бъдещият живот ще произтича от Божествения. Сегашният живот е излязъл от самосъзнанието, поради което има нещо нечисто в него. Следователно, самосъзнанието се допуща временно, като временен филтър на живота. Щом дойдем до свръхсъзнанието, ще придобием истинския живот, в който няма мъчнотии и страдания. Някои писатели казват, че ще дойде ден, когато ще намерим щастието на земята. Те говорят, именно, за това време. Представете си, че имате тънък слух, чрез който възприемате само хубавите работи, а лошите не чувате. към беседата >>
- Следователно, самосъзнанието се допуща временно, като временен филтър на живота.
Сегашният живот трябва да стане основа на бъдещето, но бъдещият живот ще произтича от Божествения. Сегашният живот е излязъл от самосъзнанието, поради което има нещо нечисто в него. Следователно, самосъзнанието се допуща временно, като временен филтър на живота. Щом дойдем до свръхсъзнанието, ще придобием истинския живот, в който няма мъчнотии и страдания. Някои писатели казват, че ще дойде ден, когато ще намерим щастието на земята. Те говорят, именно, за това време. Представете си, че имате тънък слух, чрез който възприемате само хубавите работи, а лошите не чувате. – Защо? към беседата >>
- Животът на самосъзнанието е мъчен, но щом дойде Божественото съзнание, хората ще се кооперират за обща работа, както днес всички се стремят към коопериране.
– Защо? – Защото имате бързо превозно средство. Ще се качите на него и ще се намерите далеч някъде. Вън е кално, но като си в автомобил или файтон, краката ти ще са чисти. Няма защо да се смущаваш, за 15 минути ще се намериш, дето желаеш. Животът на самосъзнанието е мъчен, но щом дойде Божественото съзнание, хората ще се кооперират за обща работа, както днес всички се стремят към коопериране. Там се влиза в общение със същества, които имат еднакво развитие. Тогава всяко същество ще е готово да ви услужи. Сега се намираме в общение със същества, от които всяко иска да вземе нещо от тебе: оттук вземе нещо, оттам – нещо, докато най-после и тебе задигне. В духовния свят е точно обратно. По какво се познава, че си в онзи свят? към беседата >>
- Питам: Когато първият човек минаваше от животинско в човешко състояние и когато се пробуждаше в него самосъзнанието, изведнъж ли стана това?
Писанието казва: „Търсете ме, когато съм близо до вас.“ Това показва, че съзнанието на Бога е отвлечено в друга област. У вас ще настане смут. Това чета по лицата ви. Казвате: Тази работа е мъчна. Какво сме придобили ние? Питам: Когато първият човек минаваше от животинско в човешко състояние и когато се пробуждаше в него самосъзнанието, изведнъж ли стана това? Когато първият човек сгреши, в този ден, именно, се роди самосъзнанието. Той се почувства гол. Голотата показва, че той се отделя от другите същества, не живее като тях, особен е. Втория ден, като съзна, че има нещо особено в него, той се засрами и избяга. Така той почувства своята слабост. към беседата >>
- Когато първият човек сгреши, в този ден, именно, се роди самосъзнанието.
У вас ще настане смут. Това чета по лицата ви. Казвате: Тази работа е мъчна. Какво сме придобили ние? Питам: Когато първият човек минаваше от животинско в човешко състояние и когато се пробуждаше в него самосъзнанието, изведнъж ли стана това? Когато първият човек сгреши, в този ден, именно, се роди самосъзнанието. Той се почувства гол. Голотата показва, че той се отделя от другите същества, не живее като тях, особен е. Втория ден, като съзна, че има нещо особено в него, той се засрами и избяга. Така той почувства своята слабост. Ако новороденото дете има съзнание за себе си, че е философ, като се види голо, ще се засрами. към беседата >>
85. Изпити на ученика, ООК , София, 7.12.1932г.,
- Така, той влиза в областта на самосъзнанието, където се заражда музикалното чувство.
Докато е живял с това съзнание, той е развивал наблюдателните си способности. Това е продължило хиляди и милиони години. Той се раждал, умирал, забелязвал, че има същества и вън от него, но защо съществуват, не се интересувал. Между тогавашния човек и животното почти нямало разлика. Обаче, постепенно съзнанието му се пробуждало и той започнал да смята, да прави изчисления, да съпоставя фактите. Така, той влиза в областта на самосъзнанието, където се заражда музикалното чувство. С музиката заедно се събужда и мисълта. Човек влиза вече в третата фаза на живота и започва да работи с времето. Той мисли, нарежда работите си според времето, прави изчисления и съзнателно наблюдава промените в живота и природата. към беседата >>
- Самосъзнанието на човека се е явило на границата между втората и третата фаза на развитието му.
Ще излезе, че библейският разказ за създаването на човека е повече за децата, на тях да бъде понятен. Възрастният се пита, как човек е придобил тези лоши качества да лъже, да краде, да убива, да яде месо? Той се е учил някъде и там е придобил лошите навици. Ако разгърна истинската история на човешкото развитие, ще изпаднете в противоречие. Тя е дълга и широка. Самосъзнанието на човека се е явило на границата между втората и третата фаза на развитието му. Щом влязъл в третата фаза, започнало развитието на интуицията. Колкото по-елементарно било съзнанието на човека, толкова по-неразвито било неговото чело. Човек си прави дрехи според формата на тялото. Следователно, и челото му е резултат на неговите мисли и чувства, т.е. на степента на неговото развитие. към беседата >>
- Първо, той е минал през областта на съзнанието, после – на самосъзнанието, т.е.
Казвам: Пренесете се във времето, когато е живял Йов, да видите, през какви изпити е минал. Първо, той е минал през областта на съзнанието, после – на самосъзнанието, т.е. в областта на най-големите противоречия. Не е лесно да мислиш, че си божество и да те поставят на изпит, да провериш, доколко си такъв. Йов бил голям богаташ, минавал за мъдрец пред хората. И поставиха Йов на голям изпит: постепенно изгуби всичко. Камилите и овцете му измряха. към беседата >>
- Христос дойде да спаси човечеството, да го извади от областта на самосъзнанието.
Ако искате да ги запазите, ще работите с тях, както за своето благо, така и за благото на своите близки. Това може да не ви се харесва, може да не е съгласно с вашите възгледи. Ето, и Христос говори на хората, но мнозина не бяха доволни от това, което им казваше. В резултат на недоволството от Него, евреите Го разпнаха. Нямаше ли друг начин за изказване на недоволството? Христос дойде да спаси човечеството, да го извади от областта на самосъзнанието. Докато живеете в самосъзнанието си, ще се радвате и скърбите, ще печелите и губите. Като умре някой от близките ви, ще се почерните, ще плачете, но нито черното ще ви помогне, нито плачът. Ще загубите парите си и пак ще плачете. Колкото и да ви утешават, няма да се утешите. Мъжът живял лошо с жена си, а след смъртта й плаче за нея, иска да знае, ще я види ли на онзи свят. към беседата >>
- Докато живеете в самосъзнанието си, ще се радвате и скърбите, ще печелите и губите.
Това може да не ви се харесва, може да не е съгласно с вашите възгледи. Ето, и Христос говори на хората, но мнозина не бяха доволни от това, което им казваше. В резултат на недоволството от Него, евреите Го разпнаха. Нямаше ли друг начин за изказване на недоволството? Христос дойде да спаси човечеството, да го извади от областта на самосъзнанието. Докато живеете в самосъзнанието си, ще се радвате и скърбите, ще печелите и губите. Като умре някой от близките ви, ще се почерните, ще плачете, но нито черното ще ви помогне, нито плачът. Ще загубите парите си и пак ще плачете. Колкото и да ви утешават, няма да се утешите. Мъжът живял лошо с жена си, а след смъртта й плаче за нея, иска да знае, ще я види ли на онзи свят. Казвам: Ако е в по-висок свят от него, тя ще го види, но той няма да я види. към беседата >>
- Изкушенията идват от самосъзнанието.
Ако някой вземе парите ти, не го търси, прости му. – Как да простя? – Ще простиш, за да се повдигнеш. Това е изкушение, с което сам трябва да се справиш. Много изкушения има в света, с които човек трябва да се справи. Изкушенията идват от самосъзнанието. Вчера един млад брат поправяше цимента около салона. Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос идва и ще изгори земята? Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави, нови обувки. Той си помисли: Нали земята ще изгори, защо си облечен толкова добре? към беседата >>
- Време е вече да излезеш от областта на самосъзнанието, да се повдигнеш.
После, като останахме двамата, той се обърна към мене и тихо ми пошепна: Слушай, всичко което чух, е вярно. Аз съм напълно съгласен с думите ти, но ако започна да проповядвам по същия начин, скоро ще ми отнемат службата. Ти, както разбирам, предвиждаш всичко. Кажи ми, ще се оправят ли моите работи? – Твоите работи ще се оправят, когато се оправи умът ти и започнеш да говориш истината. Време е вече да излезеш от областта на самосъзнанието, да се повдигнеш. – Трябва ли да минавам от една черква в друга? – Не е въпрос до черквите. Ти ще се повдигаш, ще минаваш от по-ниско в по-високо състояние на съзнанието, както ученикът от отделенията минава в прогимназията, гимназията и най-после влиза в университета. Някои казва: По-добре да умра, да се освободя от мъчнотиите си. – И да умреш, пак няма да се освободиш. към беседата >>
86. Думи на Правда, НБ , София, 11.12.1932г.,
- Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. (втори вариант)
Учените, като дойдат дотам, мънкат. Те определят едва 10 000.години. Сегашните учени хора станаха по-смели,опре-делиха 100 хиляди години. Тогава казваме, че до Адам е имало други хора. Имало е разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в него и в неговата жена Ева, те бяха щастливи в рая. Но като се роди самосъзнанието, излязоха от рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха това голямото изкуство, те създадоха Каин, техния първи син, които уби брат си. На негово място се роди вторият син. към втори вариант >>
- Адам аз го наричам отец на самосъзнанието, което сега имаме. (втори вариант)
Те определят едва 10 000.години. Сегашните учени хора станаха по-смели,опре-делиха 100 хиляди години. Тогава казваме, че до Адам е имало други хора. Имало е разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в него и в неговата жена Ева, те бяха щастливи в рая. Но като се роди самосъзнанието, излязоха от рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха това голямото изкуство, те създадоха Каин, техния първи син, които уби брат си. На негово място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право. към втори вариант >>
- До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в него и в неговата жена Ева, те бяха щастливи в рая. (втори вариант)
Сегашните учени хора станаха по-смели,опре-делиха 100 хиляди години. Тогава казваме, че до Адам е имало други хора. Имало е разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в него и в неговата жена Ева, те бяха щастливи в рая. Но като се роди самосъзнанието, излязоха от рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха това голямото изкуство, те създадоха Каин, техния първи син, които уби брат си. На негово място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право. Само-съзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. към втори вариант >>
- Но като се роди самосъзнанието, излязоха от рая и станаха най-нещастните хора. (втори вариант)
Тогава казваме, че до Адам е имало други хора. Имало е разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в него и в неговата жена Ева, те бяха щастливи в рая. Но като се роди самосъзнанието, излязоха от рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха това голямото изкуство, те създадоха Каин, техния първи син, които уби брат си. На негово място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право. Само-съзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. към втори вариант >>
- Това е законът на самосъзнанието. (втори вариант)
Като излязоха от рая, като научиха това голямото изкуство, те създадоха Каин, техния първи син, които уби брат си. На негово място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право. Само-съзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. В закона на самосъзнанието вие не може да разчитате на щастлив живот на земята. Щом живееш в самосъзнанието, ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един-два часа или след два дена или повече дни това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон нещата вървят по този начин. Ако първият син, който се е родил прилича на баща си, както е при Адам, непременно ще убие брат си. Ако първият син прилича на майка си, той непременно ще спаси брат си. към втори вариант >>
- В закона на самосъзнанието вие не може да разчитате на щастлив живот на земята. (втори вариант)
На негово място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право. Само-съзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. В закона на самосъзнанието вие не може да разчитате на щастлив живот на земята. Щом живееш в самосъзнанието, ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един-два часа или след два дена или повече дни това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон нещата вървят по този начин. Ако първият син, който се е родил прилича на баща си, както е при Адам, непременно ще убие брат си. Ако първият син прилича на майка си, той непременно ще спаси брат си. Следователно, всеки убиец в света прилича на баща си и Христос ни подсказва, кой е този първият баща: "Този първият баща, на когото приличате, е дяволът. към втори вариант >>
- Щом живееш в самосъзнанието, ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един-два часа или след два дена или повече дни това периодически става, да те сполети някакво страдание. (втори вариант)
Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право. Само-съзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. В закона на самосъзнанието вие не може да разчитате на щастлив живот на земята. Щом живееш в самосъзнанието, ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един-два часа или след два дена или повече дни това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон нещата вървят по този начин. Ако първият син, който се е родил прилича на баща си, както е при Адам, непременно ще убие брат си. Ако първият син прилича на майка си, той непременно ще спаси брат си. Следователно, всеки убиец в света прилича на баща си и Христос ни подсказва, кой е този първият баща: "Този първият баща, на когото приличате, е дяволът. Той отначало беше човекоубиец. към втори вариант >>
- Роди се в нас самосъзнанието. (втори вариант)
Принципално туй съзнание, което имате, този живот, които водите, е едно отклонение от Божиите закони. Вие не сте доволни от света, който Господ е създал, затова аз ви казвам, вие да създадете свят, който да е по-добър от досегашния. Щом сте по-умни, създайте друг свят. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го вижда, но не го спира. Това показва, че Бог е всемъдър, Той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Щом съзнавате, че не ви обичат, това е самосъзнанието. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте невежа, съзнавате, че сте безсилен. към втори вариант >>
- Щом съзнавате, че не ви обичат, това е самосъзнанието. (втори вариант)
Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го вижда, но не го спира. Това показва, че Бог е всемъдър, Той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Щом съзнавате, че не ви обичат, това е самосъзнанието. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте невежа, съзнавате, че сте безсилен. Вие съзнавате, че бездействате, че за нищо не сте годни, това е самосъзнанието. В какво седи спасението? Да се освободите от този баща ида кажете: Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син. Като дойде майка му, казва: "Синко, причини ми голяма скръб." Той казва: Кой е баща ми? към втори вариант >>
- Вие съзнавате, че бездействате, че за нищо не сте годни, това е самосъзнанието. (втори вариант)
Великото го вижда, но не го спира. Това показва, че Бог е всемъдър, Той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Щом съзнавате, че не ви обичат, това е самосъзнанието. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте невежа, съзнавате, че сте безсилен. Вие съзнавате, че бездействате, че за нищо не сте годни, това е самосъзнанието. В какво седи спасението? Да се освободите от този баща ида кажете: Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син. Като дойде майка му, казва: "Синко, причини ми голяма скръб." Той казва: Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не. към втори вариант >>
- Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. (втори вариант)
Като дойде майка му, казва: "Синко, причини ми голяма скръб." Той казва: Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не. Такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Че когато апашите търсят правия път, казват: Много те обичаме, търсиме те. Защо се интересуват толкова от вас, защо треперят за вас? Аз зная, каква е тяхната любов! Те съзнават онова, което е във вас, то е заради богатството ви. към втори вариант >>
- При сегашния порядък на самосъзнанието, ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници, на които пишем: Тук почива един добър човек. (втори вариант)
Аз зная, каква е тяхната любов! Те съзнават онова, което е във вас, то е заради богатството ви. Искат да завържат приятелство с вас, за да ги осигурите. Имате 10-20 милиона. Искат и на тях да им оставите нещо. При сегашния порядък на самосъзнанието, ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници, на които пишем: Тук почива един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не могат да бъдат добри. към втори вариант >>
- Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. (втори вариант)
Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде? Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. към втори вариант >>
- Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието.
Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. към беседата >>
- Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме.
Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. към беседата >>
- До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая.
Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. към беседата >>
- Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора.
Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. към беседата >>
- Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света.
Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. към беседата >>
- Това е законът на самосъзнанието.
Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. към беседата >>
- Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието.
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. към беседата >>
- Роди се в нас самосъзнанието.
Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? към беседата >>
- Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание.
Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. към беседата >>
- При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек.
Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува? Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. към беседата >>
- Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.
Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието. към беседата >>
87. Живият хляб, НБ , София, 18.12.1932г.,
- В тяхното съзнание, самосъзнание, че и в подсъзнанието и свръхсъзнанието им, те не вярват в това, което проповядват. (втори вариант)
И полето и идеите съществуват, те сега не се създават. Като говоря за посаждане, разбирам разпространяване. Идеята за Бога сега не се създава. Ние трябва да проповядваме само това, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, самосъзнание, че и в подсъзнанието и свръхсъзнанието им, те не вярват в това, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което не вярват вътрешно, а само външно. Например, един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има някакви разумни сили. които ги регулират. Дали приемаме, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки от тях се проявява. към втори вариант >>
- В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват.
Идеята за Бога сега не се създава. Идеите съществуват. Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме. Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират. Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява. Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш. към беседата >>
88. Влияние на музиката, ООК , София, 18.1.1933г.,
- Вярата има отношение към самосъзнанието.
После човек идва до по-високо съзнание в себе си, чрез което схваща радостите и скърбите. Без да е направил някаква видима грешка, той е тъжен, недоволен от себе си. Някъде отдалеч чувства, че или по мисъл, или по чувство не се е проявил добре. Също така отдалеч чувства и радостта. Вярваш в нещо, което още не е станало. Вярата има отношение към самосъзнанието. Вярата съединява мислите и чувствата в едно; прави човека устойчив, стабилен. Тя координира вътрешния живот на човека. Вярата никога не лъже човека. Вярваш, че нещо ще стане така, или иначе. Както вярваш, така става. към беседата >>
- Не е все едно, дали живееш в обикновеното съзнание, в самосъзнанието, в подсъзнанието или в свръхсъзнанието.
Свръхсъзнанието наричат интуиция. Който е развил интуицията си, предчувства нещата, които ще се случат даже и в по-далечно бъдеще. Както чувства, така става. За такъв човек казват, че е мистик. Психологията на различните съзнания е различна. Не е все едно, дали живееш в обикновеното съзнание, в самосъзнанието, в подсъзнанието или в свръхсъзнанието. Когато минава от едно съзнание в друго, човек претърпява едно болезнено състояние. То се отразява външно върху ръцете: някога ръцете изсъхват повече, отколкото трябва, а някога са много влажни. Организмът е здрав, когато ръцете не са нито много сухи, нито много влажни. Някога ръцете на човека са много грапави. Това се дължи на вътрешните стълкновения в организма. към беседата >>
- Тя се проявява в съзнанието по един начин, в самосъзнанието – по друг начин, в подсъзнанието – по трети и в свръхсъзнанието – по четвърти начин.
– Вината е в тебе. Защо я допусна? – „Окръжаващите са виновни.“ – И те са виновни, но отчасти. По-голямата вина е в самия човек. И тъй, като говорим за новото разбиране на Любовта, имаме предвид проявите ѝ в различните съзнания. Тя се проявява в съзнанието по един начин, в самосъзнанието – по друг начин, в подсъзнанието – по трети и в свръхсъзнанието – по четвърти начин. Това, което хората наричат любов, не е никаква любов. Характерна черта на Любовта е, че тя уравновесява силите в човешкия организъм. Където влезе Любовта, там противоречията изчезват. Който обича, той е досетлив, той има силна интуиция. Той знае нуждите на човека и веднага ги задоволява: ако е гладен, ще го нахрани; ако е жаден, ще го напои; ако е болен, ще му помогне да оздравее по-скоро. към беседата >>
- Всеки има по един наследник в себе си, който доскоро е живял в областта на самосъзнанието.
Всяко добро желание, отправено към някого, един ден ще донесе плодовете си пак на тебе. Може ли ученикът да учи добре и да не бъде добре поставен пред своя учител? Ако си царски син и не учиш, колкото и да искат да ти помогнат професорите, в края на краищата всички ще признаят, че не обичаш да учиш, и ще ти поставят слаби бележки. Ако не учи, професорите ще кажат на царя, че синът му не учи, за да постави на преден план втория син. Ако и той е неспособен, да постави на първо място, за наследник, третия син. Всеки има по един наследник в себе си, който доскоро е живял в областта на самосъзнанието. Скоро ще бъде в областта на свръхсъзнанието. Различните съзнания разполагат с различни методи за работа. Молиш се, но нямаш никакъв резултат. Вместо да се подобри състоянието, ти ставаш по-неразположен. То показва, че кръвообращението ти не е добро, не си ял добра храна. към беседата >>
89. Новата песен, ООК , София, 25.1.1933г.,
- Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес.
Какво значи „достоен“? Това значи, да ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле. Достойнството се отнася до външната страна на живота. Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма достойнство; може да ходи изправен, с достойнство. Това не е за упрек, но външното държане е резултат на вътрешното състояние на човека. към беседата >>
90. Защо възкръсна, НБ , София, 29.1.1933г.,
- Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, непременно трябва да се освободим от закона на самосъзнанието, от тия терзания.
Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, непременно трябва да се освободим от закона на самосъзнанието, от тия терзания. Ти лягаш с терзание и ставаш с терзание – все терзания, с едно вътрешно предчувствие, че в бъдеще може да ти се случи нещо лошо. Този ще умре, онзи ще умре, ще станеш нещастен, ще изгубиш имането си, нивата си, какво ли не иде в твоя ум. Като започне да остаряваш, чувстваш – краката ти отслабват, умът ти отслабва, не знаеш какво нещо е онзи свят, какво ще ми кажеш. И мислиш какво ще се прави. Почваш да определяш ковчега, определяш дрехите, с които да те заровят, кой да те къпе, след като умреш. към беседата >>
- Този човек е живял, и тогава се събужда самосъзнанието на човека.
Под думата Христос разбираме Бог, който ни е създал. Когато Бог взе онази малко пръст в рая, че направил един човек, този човек е бил без съзнание, тогава той му вдъхнал нещо и той станал жива душа. Питам, какъв беше човекът, преди да му вдъхне Господ? Този човек е живял, и тогава се събужда самосъзнанието на човека. И имаше съзнание в човека и като съгреши човек в рая, се събуди самосъзнанието и вече 8000 години този процес на самосъзнанието е влизане в греха. То е процес на самосъзнанието, че ние не живеем както трябва. Има друг един процес, който ние наричаме закона на спасението, възкресение, Царство Божие, Любов. към беседата >>
- И имаше съзнание в човека и като съгреши човек в рая, се събуди самосъзнанието и вече 8000 години този процес на самосъзнанието е влизане в греха.
Под думата Христос разбираме Бог, който ни е създал. Когато Бог взе онази малко пръст в рая, че направил един човек, този човек е бил без съзнание, тогава той му вдъхнал нещо и той станал жива душа. Питам, какъв беше човекът, преди да му вдъхне Господ? Този човек е живял, и тогава се събужда самосъзнанието на човека. И имаше съзнание в човека и като съгреши човек в рая, се събуди самосъзнанието и вече 8000 години този процес на самосъзнанието е влизане в греха. То е процес на самосъзнанието, че ние не живеем както трябва. Има друг един процес, който ние наричаме закона на спасението, възкресение, Царство Божие, Любов. към беседата >>
- То е процес на самосъзнанието, че ние не живеем както трябва.
Под думата Христос разбираме Бог, който ни е създал. Когато Бог взе онази малко пръст в рая, че направил един човек, този човек е бил без съзнание, тогава той му вдъхнал нещо и той станал жива душа. Питам, какъв беше човекът, преди да му вдъхне Господ? Този човек е живял, и тогава се събужда самосъзнанието на човека. И имаше съзнание в човека и като съгреши човек в рая, се събуди самосъзнанието и вече 8000 години този процес на самосъзнанието е влизане в греха. То е процес на самосъзнанието, че ние не живеем както трябва. Има друг един процес, който ние наричаме закона на спасението, възкресение, Царство Божие, Любов. към беседата >>
91. Първото място, НБ , София, 5.2.1933г.,
- Когато една идея е права, ако ти имаш една идея, която трябва да седи в тебе като мярка във всичките твои мисли, щом тази мисъл излезе от съзнанието и се покаже, то всички противоречия отстъпват, ти усещаш в себе си едно самосъзнание, добиваш един вътрешен стабилитет.
За мене правата страна има норми, по които съдим кой е на правата страна. Правото не е нещо относително. Доброто не е нещо относително. Има една мярка, с която нещата се мерят. Когато човек се домогне до тази вътрешна мярка, се отличава с едно качество. Когато една идея е права, ако ти имаш една идея, която трябва да седи в тебе като мярка във всичките твои мисли, щом тази мисъл излезе от съзнанието и се покаже, то всички противоречия отстъпват, ти усещаш в себе си едно самосъзнание, добиваш един вътрешен стабилитет. Ти не може да не съзнаваш. Щом тази мярка изпъкне в тебе, ти вече имаш правилно отношение към цялата природа, към всички живи същества, веднага се ориентираш, знаеш как да постъпиш. Аз наричам тази мисъл норма, с която се мерят всички други мисли. Тя не е философска мисъл, тя не е мисъл на някой моралист, но с тази мисъл изпъква един свещен образ. към беседата >>
93. Не се мълви, НБ , София, 28.5.1933г.,
- Има едно съзнание у човека, има четири съзнания: едното – съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието.
Има едно съзнание у човека, има четири съзнания: едното – съзнанието, самосъзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ти вземеш един фалшив тон, непременно те очаква някакво нещастие. Няколко души музиканти седят… в съвременната музика по някой път, аз виждам, прониква една фатална гама в музиката, една фатална гама, която руши. Не искам да я кажа, за да не забатачите. Аз съм правил няколко пъти опит с една гама. Щом навляза в тая гама, веднага се изменя пулсът на сърцето у тебе, настава меланхолия, омраза, отчаяние, злоба. към беседата >>
95. Стани и яж!, НБ , София, 3.12.1933г.,
- Туй е девственото начало в него, туй е вътрешната интуиция, туй е самосъзнанието, туй е свръхсъзнанието, туй е подсъзнанието, туй е съзнанието.
Това са отношения в природата. Но какви са вашите отношения? Като говоря за учителя, аз разбирам това, което е в живата природа. Всеки човек си има по един учител. Туй е девственото начало в него, туй е вътрешната интуиция, туй е самосъзнанието, туй е свръхсъзнанието, туй е подсъзнанието, туй е съзнанието. Наричайте го както и да е, но ако се вслушате и като ядеш, нещо ти шепне: „Тази храна не е за тебе, не я яж.“ – „Ама съм гладен.“ – „Не яж.“ Ако 3 пъти ти каже и ти не го слушаш, казва: „Може да ядеш.“ Но не се минава половин или един час, усещаш болка в стомаха, някаква тежест в гърдите си. Казваш: „Какво ми стана? Урочасах.“ Да, урочаса. Всеки един човек, който не слуша Божественото в себе си, той винаги урочасва. Казваш: „Простудих се.“ Чудни са хората! към беседата >>
96. Земята на живите, НБ , София, 10.12.1933г.,
- Той е езикът на човешкото самосъзнание, езикът на човешкото свръхсъзнание.
Ще взема един стих, който съвременните хора, както и в старите времена най-напредналите души в човечеството, са изучавали този език на природата. Техните учители – гениите, светиите, и те са изучавали този език на природата. Аз го наричам живия език на природата. Нашите езици са диалекти, или преводи, на него. Всеки, който иска да има правилно понятие за живота, той трябва да изучава езика на природата. Той е езикът на човешкото самосъзнание, езикът на човешкото свръхсъзнание. към беседата >>
98. Обичайте положителното, МОК , София, 5.1.1934г.,
- В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието?
Стремете се да имате едно схващане за живота. Аз може да ви представя тази идея физически, колкото и да е отвлечена и да ви кажа, че това е подсъзнанието. В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може да ви приведа, но какво нещо е съзнанието? Съзнанието е една чаша, в която се туря някакво съдържание. Ти съзнаваш, че ти е приятно, когато съдържанието е приятно. Съзнаваш нещата. Неприятно ти е, когато съдържанието е неприятно. Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе. към беседата >>
100. Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ООК , София, 17.1.1934г.,
- Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб.
Кое е най-малкото лишение. Нали по някой път, искате един метод, с който да работите. При този, негативния метод, човек веднага ще съобрази. Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. към беседата >>
- Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират.
Всеки един от вас знае, какво ще избере. Когато се говори как човек да постигне нещо, той трябва да избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за да не се губи времето. Съзнанието наричаме долен джоб, а пък самосъзнанието – горен джоб. Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба си, но то не расте. Обаче, това житно зърно, като излезе от джоба ви и отиде на нивата, тогава ще израсне. Когато нещата излязат от нашето съзнание и самосъзнание и влязат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, тогава се реализират. Ти си болен. Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не си отива. И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта си отива. Някой път болният човек заспи и казва: „Да става каквото ще.“ Да спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала. към беседата >>
- Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание.
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят. към беседата >>
- Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят.
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят. към беседата >>
- Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят.
Та казвам, по възможност повече от вашите безпокойствия, от долния и горния джоб на вашето съзнание и самосъзнание ги турете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара си на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете. Тогава други ще се занимават с него. Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят. Човек може да вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как да се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят. към беседата >>
- На ангелите е непонятно нашето самосъзнание.
– В човека има едно съзнание, а у животното няма едно съзнание. Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. към беседата >>
- Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието.
Самосъзнанието е специфично за човека. Животните имат съзнание. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. към беседата >>
- Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи.
По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките ни мъчения, които сега имаме на земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направим, се отразява на нашето съзнание, неприятно ти е. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш с ключ, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си вървиш, но си неспокоен. Гледаш нагоре и надолу. На където и да ходиш, тези златни монети изпъкват пред тебе и господарят ти е практичен. Той е специалист. към беседата >>
103. Хвърлѝ хляба, НБ , София, 22.7.1934г.,
- Има човек, който е на самосъзнанието – той е човекът, който се движи и страда.
Следователно, от това гледище, човек е трояк. Той е човек, който е човек на съзнанието – той е човекът-животно. Има човек, който е на самосъзнанието – той е човекът, който се движи и страда. Има човек, който е на свръхсъзнанието – той е Божият човек, той е човекът на пълната мисъл. Този човек на съзнанието, той е учил законите само да се удоволствува, той мисли само за ядене и пиене, нищо повече. Някой път мисли, някой път има любовни чувства, те като водата са малко. После в старини ще го носи, ще каже как писал той сладки думи. Такъв един човек, каквото обещава, той нищо не изпълнява. към беседата >>
105. Най-високият връх, ООК , София, 31.10.1934г.,
- Нашето самосъзнание и съзнание развалят по някой път нещата.
Някои неща не трябва да се обясняват, защото ако вие мислите за това обяснение, как ще стане, дали ще стане, или не, с това ще попречите на нещата. Те стават в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Нашето самосъзнание и съзнание развалят по някой път нещата. Самосъзнанието и съзнанието развалят, като се бъркат в нещата, които не разбират. Ние искаме да проучваме с нашето съзнание и самосъзнание как ще станат работите. Това не е наша работа. Та първото нещо: любовта към Бога се отличава с едно качество. Ти като помислиш за тази Божия любов, да направиш връзка и веднага, каквото и смущение да има в душата ти, веднага то ще престане. към беседата >>
- Самосъзнанието и съзнанието развалят, като се бъркат в нещата, които не разбират.
Някои неща не трябва да се обясняват, защото ако вие мислите за това обяснение, как ще стане, дали ще стане, или не, с това ще попречите на нещата. Те стават в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Нашето самосъзнание и съзнание развалят по някой път нещата. Самосъзнанието и съзнанието развалят, като се бъркат в нещата, които не разбират. Ние искаме да проучваме с нашето съзнание и самосъзнание как ще станат работите. Това не е наша работа. Та първото нещо: любовта към Бога се отличава с едно качество. Ти като помислиш за тази Божия любов, да направиш връзка и веднага, каквото и смущение да има в душата ти, веднага то ще престане. Най-първо мисли за Божията любов, която премахва смущението на душата и възстановява един вътрешен мир. към беседата >>
- Ние искаме да проучваме с нашето съзнание и самосъзнание как ще станат работите.
Някои неща не трябва да се обясняват, защото ако вие мислите за това обяснение, как ще стане, дали ще стане, или не, с това ще попречите на нещата. Те стават в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Нашето самосъзнание и съзнание развалят по някой път нещата. Самосъзнанието и съзнанието развалят, като се бъркат в нещата, които не разбират. Ние искаме да проучваме с нашето съзнание и самосъзнание как ще станат работите. Това не е наша работа. Та първото нещо: любовта към Бога се отличава с едно качество. Ти като помислиш за тази Божия любов, да направиш връзка и веднага, каквото и смущение да има в душата ти, веднага то ще престане. Най-първо мисли за Божията любов, която премахва смущението на душата и възстановява един вътрешен мир. В молитвата трябва да се произведе едно състояние на успокоение. към беседата >>
106. И ще доведат всичките ви братя, НБ , София, 6.1.1935г.,
- Аз наричам конкретно, реално това, което носи радост и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание.
Има една конкретна страна на живота. Аз наричам конкретно това, което в даден случай, в даден момент може да се осмисли. Аз наричам конкретно това, което в даден момент има връзка с последващето, с настоящето, с миналото и с бъдещето. За нас важат само онези неща, които в даден случай нашето съзнание може да схваща. Аз не говоря за обикновеното съзнание, защото такова съзнание има и у животните. Аз наричам конкретно, реално това, което носи радост и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може да се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание. Животът носи всичките възможности, а противоречията в живота произтичат от онзи факт, от онова неразбиране на законите, по които животът се проявява. Например, вие не знаете причините за погрешките, за спънките в света. Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат да се избегнат. Казваме: Имам една погрешка. Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас. към беседата >>
107. Естествени положения, МОК , София, 11.1.1935г.,
- Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието.
Това е естествено положение. В лицето на един свой приятел ти никога няма да усещаш стеснение. За да ти бъде приятел, не трябва да има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш. В присъствието на приятел да нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето, да не се заражда никаква отрицателна мисъл. Щом се заражда каквато и да е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може да ви бъде приятел. Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието. Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко. Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира. Някой път има приятели, които мязат на някоя биволска кола или на конска кола без пружини. Като слезеш, заболят те краката, не са от удобните превозни средства. Но чувството на приятелство, то е отношение между двама души − отношение между двама, трима, четирима. към беседата >>
108. Този е живият хляб, НБ , София, 10.2.1935г.,
- Той не принадлежи и на нашето самосъзнание, нито на нашето подсъзнание.
– Защо? Защото някога американските проповедници много добре си уреждат работите, че после не могат да ги изпъдят. – Това е право, но това е човешко разбиране. Има неща в света, които ние имаме право по човешки да ги разбираме. Но има един Божествен живот, който аз наричам естествен живот и който не принадлежи на нашето съзнание. Той не принадлежи и на нашето самосъзнание, нито на нашето подсъзнание. Този живот принадлежи изключително на нашето свръхсъзнание. Този живот го наричам безличен живот. Ако ти се оставиш на този живот, той сам ще дойде при тебе. Даже и когато човек е болен, нещастен, невежа, ако се остави на този живот не да бъде индиферентен, но да си каже в себе си: Тази работа е уредена, няма никаква опасност за нея – работите му напълно ще се уредят. Като слушам или като срещна един учен човек, трябва да се радвам, че е учен, защото и аз един ден ще стана учен като него. към беседата >>
109. Тогаз се обърнах аз и видях, НБ , София, 24.2.1935г.,
- Та когато в нашия живот се стекат ред нещастия, трябва да ги търсим или в нашето подсъзнание, в далечното наше минало, от ред поколения, или в нашето съзнание, в нашето животинско състояние, или в нашето самосъзнание, в човешкото битие, откак човек е взел човешка форма.
И ако някой хора в света сполучват и се повдигат, това показва, че те са верни на законите на провидението. Ако те не сполучат, това показва, че те са съгрешили в едно или в друго отношение. Три начина има, по които те могат да съгрешат: Човек има нещо криво или в своето подсъзнание, или в своето съзнание. Обаче, в свръхсъзнанието е изключена всякаква грешка. Значи, от тези три неща произтичат спънките на хората в живота. Та когато в нашия живот се стекат ред нещастия, трябва да ги търсим или в нашето подсъзнание, в далечното наше минало, от ред поколения, или в нашето съзнание, в нашето животинско състояние, или в нашето самосъзнание, в човешкото битие, откак човек е взел човешка форма. Значи първите две положения са изключени от вашето съзнание, остана само третото, което зависи от вашето съзнание, от вас самите. То се крие във вашето съзнание, във вашата природа. към беседата >>
110. Предпоставките на музиката, ООК , София, 24.4.1935г.,
- За да бъдете певци, трябва да присъства любовта във вашето подсъзнание, трябва да присъства любовта във вашето съзнание, самосъзнание и трябва да присъства любовта във вашето свръхсъзнание.
Някой казва: „Защо аз да не бъда? " И ти можеш да бъдеш. Не може човек да стане певец без любов. Любов, но къде? Защо не можете да пеете? За да бъдете певци, трябва да присъства любовта във вашето подсъзнание, трябва да присъства любовта във вашето съзнание, самосъзнание и трябва да присъства любовта във вашето свръхсъзнание. И тогава ще бъдете първокласен певец, нищо повече. Но щом любовта не присъства в тях, ще бъдете един обикновен певец, както някои животни. И някои животни могат да пеят. Щом любовта излезе от човека, хората не пеят, това е вярно. Когато хората се любят, пеят всички. към беседата >>
112. Първата дума, МОК , София, 12.7.1935г.,
- Съвременната наука, която поддържа човешкото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, то е пак квадрата.
В съвременната геометрия и в живота квадратът е най-устойчивото положение. Има четири точки, четири центъра, от които той зависи. Четири положения са това. И онзи закон, който казва: "Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила", то е квадрата. Съвременната наука, която поддържа човешкото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, то е пак квадрата. към беседата >>
113. Развързано ще бъде на небето, НБ , София, 14.7.1935г.,
- Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне.
Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна. Ум, това е Божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват. към беседата >>
114. Господар и слуга, МОК , София, 27.9.1935г.,
- Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе.
Аз си вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“. Аз си пея, те се разправят. Аз ви представям една драма. Искам да ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост. Щестлавният е невежа, който ще те тури тебе в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може да стане нещо от тебе. То е хубава черта, че самосъзнава. Казва: „Горделив човек“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, на място е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, то е друг въпрос. Безпредметно е. Казвам: Трябва да различавате. към беседата >>
116. Неизменното в човека, МОК , София, 25.10.1935г.,
- Някои движения спадат в подсъзнанието, някои движения – в съзнанието, някои – в самосъзнанието и някои – в свръхсъзнанието.
Следователно, ако ти си господар на пръстите, в тебе умът работи; ако ти си господар на своята длан, ти си господар на своите чувства; пък ако ти си господар на ръката от дланта до рамото – [в] тази част да се свиват костите, [ти си] господар на ония физически условия, при които можеш да работиш. Онзи майстор на физическото поле винаги има сръчност. С туй свиване на ръката в лакета, много въпроси разрешава това движение. Но всичко зависи от движението на пръстите и от движението на дланта, и най-после зависи от цялата ръка. След туй всичко трябва да се преведе, трябва да се въведе в съзнанието, да знаем всяко движение към коя област спада. Някои движения спадат в подсъзнанието, някои движения – в съзнанието, някои – в самосъзнанието и някои – в свръхсъзнанието. Защото в даден случай, ако не можеш да предизвикаш едно чувствувание или една мисъл, разбирам в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и свръхсъзнанието, не можеш да имаш съответното движение, не можеш да имаш и резултатите, които очакваш. Та казвам сега: Ще ви дам едно правило. Мнозина от вас трябва да дишате. Някои дишат, но си навеждат главата наляво, надясно. Когато дишате, не дръжте главата наклонена, но не дръжте и главата много назад. към беседата >>
- Защото в даден случай, ако не можеш да предизвикаш едно чувствувание или една мисъл, разбирам в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и свръхсъзнанието, не можеш да имаш съответното движение, не можеш да имаш и резултатите, които очакваш.
Онзи майстор на физическото поле винаги има сръчност. С туй свиване на ръката в лакета, много въпроси разрешава това движение. Но всичко зависи от движението на пръстите и от движението на дланта, и най-после зависи от цялата ръка. След туй всичко трябва да се преведе, трябва да се въведе в съзнанието, да знаем всяко движение към коя област спада. Някои движения спадат в подсъзнанието, някои движения – в съзнанието, някои – в самосъзнанието и някои – в свръхсъзнанието. Защото в даден случай, ако не можеш да предизвикаш едно чувствувание или една мисъл, разбирам в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и свръхсъзнанието, не можеш да имаш съответното движение, не можеш да имаш и резултатите, които очакваш. Та казвам сега: Ще ви дам едно правило. Мнозина от вас трябва да дишате. Някои дишат, но си навеждат главата наляво, надясно. Когато дишате, не дръжте главата наклонена, но не дръжте и главата много назад. Това е ъгълът на нормалното положение на главата. към беседата >>
117. Приложението като източник на знанието / Източник на знанието, УС , София, 27.10.1935г.,
- И казвам: Красотата е да имаш онова самосъзнание, че в даден случай, всяка една мъчнотия, която се подига вътре в тебе, която ти имаш, има един начин на разрешение.
И всеки пише само своята тема. Може би се чува един малък шум, перото се чува, то говори, пише. Ученикът мисли, мисли, пише. Мисълта работи. Процесът на мисълта, това е писане. И казвам: Красотата е да имаш онова самосъзнание, че в даден случай, всяка една мъчнотия, която се подига вътре в тебе, която ти имаш, има един начин на разрешение. Всяко едно противоречие да знаеш откъде иде. И да знаеш как трябва да се разреши. И за всяка една спънка – същото. Че как ще примирите вие противоречията в света? Противоречията не може да ги примириш. към беседата >>
118. Единият лев, ООК , София, 30.10.1935г.,
- Трябва да знаем, че всички неприятности в живота ни идат от три източника: някои неприятности могат да дойдат от нашето подсъзнание, други идат от съзнанието, трети от самосъзнанието.
След време, може би след един-два месеца или след една година, ще дойде момент – някой и вас ще бутне по същия начин и ще паднете. Обратни движения има, които действат. Дали знаем, или не, те развиват кармата. Например има неща, които кармически идат от друг живот. Законът за кармата обяснява нещата. Трябва да знаем, че всички неприятности в живота ни идат от три източника: някои неприятности могат да дойдат от нашето подсъзнание, други идат от съзнанието, трети от самосъзнанието. А доброто може да иде от нашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. От свръхсъзнанието – то е най-хубавото! Тогава можете да четете "Подражанието на Христа" например. Не е важно веруюто, което можеш да имаш ти, дали вярваш в Христа. Подражаваш ли Му? към беседата >>
- А доброто може да иде от нашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Обратни движения има, които действат. Дали знаем, или не, те развиват кармата. Например има неща, които кармически идат от друг живот. Законът за кармата обяснява нещата. Трябва да знаем, че всички неприятности в живота ни идат от три източника: някои неприятности могат да дойдат от нашето подсъзнание, други идат от съзнанието, трети от самосъзнанието. А доброто може да иде от нашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. От свръхсъзнанието – то е най-хубавото! Тогава можете да четете "Подражанието на Христа" например. Не е важно веруюто, което можеш да имаш ти, дали вярваш в Христа. Подражаваш ли Му? Подражанието значи: да вървиш по този път, по който Христос е вървял. към беседата >>
119. Същественото, МОК , София, 6.12.1935г.,
- Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече.
Подсъзнанието включва минералите, включва и растенията. И в животните, и в човека има подсъзнание. Подсъзнанието в нас са онези преживелици, ония черти, които сме онаследили. Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в себе си ги носим. Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот. То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. към беседата >>
- Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант.
Съзнанието е в животните, то включва радости и скърби, удоволствия и неудоволствия. Съзнанието, то е у човека, то е представата у човека, а самосъзнанието е понятие вече. Представете си сега свръхсъзнанието. То е идеалният живот. То са идеалите вече. Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва да е минал един музикант. За да може да даде израз, той трябва да повика всички ония опитности, набрани от безброй векове. Той трябва да има външна представа за конкретното, обективното, да го почувствува и след туй да дойде понятието на човека за неговата мисъл. Най-после в него трябва да се събуди Божественото. Тогава може да пее и да свири. Ти тогава трябва да се научиш да мислиш. към беседата >>
120. Добре е, ООК , София, 18.12.1935г.,
- Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието.
Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности. Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето. Вземете например човек, който се е учил в миналото като животно – сега това не може да му помогне. Едно време е бил щастлив, понеже е работел в своето съзнание. Животните работят в своето съзнание. Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието. Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието. Щом дойде то, веднага идва поляризацията. Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: добро и зло. В самосъзнанието си радостен, скръбен, разположен, неразположен - това са негови полюси. Докато живееш в своето самосъзнание, ти си в тия полюси. към беседата >>
- Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието.
Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето. Вземете например човек, който се е учил в миналото като животно – сега това не може да му помогне. Едно време е бил щастлив, понеже е работел в своето съзнание. Животните работят в своето съзнание. Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието. Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието. Щом дойде то, веднага идва поляризацията. Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: добро и зло. В самосъзнанието си радостен, скръбен, разположен, неразположен - това са негови полюси. Докато живееш в своето самосъзнание, ти си в тия полюси. Ако отстъпиш някъде – закон има; ако направиш някаква погрешка, законът ще те хване. към беседата >>
- Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: добро и зло.
Едно време е бил щастлив, понеже е работел в своето съзнание. Животните работят в своето съзнание. Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието. Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието. Щом дойде то, веднага идва поляризацията. Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: добро и зло. В самосъзнанието си радостен, скръбен, разположен, неразположен - това са негови полюси. Докато живееш в своето самосъзнание, ти си в тия полюси. Ако отстъпиш някъде – закон има; ако направиш някаква погрешка, законът ще те хване. Както когато пътуваш в града, там има закон: или вляво, или вдясно трябва да се движиш, не можеш да се движиш къде и да е. Тук, в България, не е така, но в Америка, когато европейците пътуват и не спазват този закон, стражарите не си поплюват. към беседата >>
- В самосъзнанието си радостен, скръбен, разположен, неразположен - това са негови полюси.
Животните работят в своето съзнание. Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието. Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието. Щом дойде то, веднага идва поляризацията. Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: добро и зло. В самосъзнанието си радостен, скръбен, разположен, неразположен - това са негови полюси. Докато живееш в своето самосъзнание, ти си в тия полюси. Ако отстъпиш някъде – закон има; ако направиш някаква погрешка, законът ще те хване. Както когато пътуваш в града, там има закон: или вляво, или вдясно трябва да се движиш, не можеш да се движиш къде и да е. Тук, в България, не е така, но в Америка, когато европейците пътуват и не спазват този закон, стражарите не си поплюват. Те са големи хора, по 6 стъпки високи; там всеки стражар, за да бъде стражар, трябва да вдига с едната си ръка 75 килограма – като хване човека, да може да го вдигне. към беседата >>
- Докато живееш в своето самосъзнание, ти си в тия полюси.
Но в съзнанието – там е друга култура, човекът е минал в културата на самосъзнанието. Сегашната култура е съградена върху самосъзнанието. Щом дойде то, веднага идва поляризацията. Човек се е родил в самосъзнанието – като съгреши, веднага там се явяват два полюса: добро и зло. В самосъзнанието си радостен, скръбен, разположен, неразположен - това са негови полюси. Докато живееш в своето самосъзнание, ти си в тия полюси. Ако отстъпиш някъде – закон има; ако направиш някаква погрешка, законът ще те хване. Както когато пътуваш в града, там има закон: или вляво, или вдясно трябва да се движиш, не можеш да се движиш къде и да е. Тук, в България, не е така, но в Америка, когато европейците пътуват и не спазват този закон, стражарите не си поплюват. Те са големи хора, по 6 стъпки високи; там всеки стражар, за да бъде стражар, трябва да вдига с едната си ръка 75 килограма – като хване човека, да може да го вдигне. Там, ако не се подчиняваш, церемонии няма, няма да те карат в участъка, казват: "Вие, господа, които идете от Европа в Америка, трябва да се подчините на тукашния закон. към беседата >>
- При сегашната религия, която е основана на самосъзнанието, хората по-добри не могат да бъдат.
Там, ако не се подчиняваш, церемонии няма, няма да те карат в участъка, казват: "Вие, господа, които идете от Европа в Америка, трябва да се подчините на тукашния закон. Които не искат да се подчинят, в Европа да си седят." В Америка и княз да си, трябва да се подчиняваш на закона: отляво – отляво, отдясно – отдясно. Вие идвате на Земята – не искате да се подчинявате. Всеки, който не иска да се подчинява на земния закон, трябва да си върви. Ще се връщате, докато дойдете до бъдещата религия, която сега проповядват. При сегашната религия, която е основана на самосъзнанието, хората по-добри не могат да бъдат. Когато влезете в религията, която има за основа космическото съзнание, или свръхсъзнанието, или съзнанието на безсмъртието, тогава вече законът е друг. Тогава .... може да ви описват, какъв ще бъде светът, но да оставим това, те са описания за бъдещето. Те са като млечната, обетованата храна на Земята. Откато излязоха от Египет, евреите и досега говорят за Ханаанската земя. Но Ханаанската земя беше добра страна, много плодородна, там имаше гроздове, които двама души ги носеха. към беседата >>
121. Съзнателно говорене, МОК , София, 27.12.1935г.,
- Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно.
Ако няма раздвоение на вашето съзнание, много от вашите нещастия, които имате, ще изчезнат. Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири да изчезнат. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще? “ – Каквото мислите, каквото чувствувате, както постъпвате, такова ще бъде и вашето бъдеще. Сега, може да кажете, че човек може да бъде много учен. Не, той трябва да има самосъзнание, най-първо да направи онова, което е възможно. Да направи най-малката възможност. Сега, според вас, коя е най-малката възможност? От кое трябва да започнете? Един музикант откъде трябва да започне? Какъв е законът за поставянето на струните на цигулката? към беседата >>
122. Вас ви нарекох приятели, НБ , София, 29.12.1935г.,
- Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание.
Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може да мисли. В животните има само просто съзнание. В човешкото съзнание има няколко направления. Един английски писател е написал една голяма книга върху така нареченото космическо съзнание. Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание. Според друг някой, има друго деление на съзнанията: съзнание, самосъзнание, подсъзнание, свръхсъзнание и космическо съзнание. Това са нови термини. Какво значи подсъзнание? Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко. Онези същества, които имат подсъзнание, не подозират това. В тях има особено желание, особено направление. към беседата >>
- Най-после имаме човек на самосъзнанието.
То се движи в много тесен кръг. За него животът е много обикновен. Освен това имате същество с обикновено съзнание, каквото е съзнанието на обикновените хора. Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. към беседата >>
- Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание.
Той е привързан повече за земята. В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания. Най-после имаме човек на самосъзнанието. Той е човек на сегашната култура, сегашният човек. Ние искаме да изправим погрешките на своето минало. Обаче, трябва да знаем, че не можем да изправим погрешките на миналото си в своето самосъзнание. За да изправим погрешките си, ние трябва да минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо и тихо ще ти пошепне: Пътят, в който вървиш, не е прав. Това наричаме покаяние. Ще се покаеш от какво? – Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. към беседата >>
- Идеите в човека не са в самосъзнанието.
Утре ще кажете, че яденето ще бъде по-хубаво. На други ден ще бъде още по-хубаво и т. н. И тогава, ний прекарваме живота без да мислим. След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени. към беседата >>
- Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя.
След като си ял едно хубаво ядене, след това трябва да отидеш да учиш, да научиш нещо, да си платиш за яденето. За всяко ядене трябва да плащаш. Идеите в човека не са в самосъзнанието. Те са резултат или основа, върху която се развива космическото съзнание. Космическото съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението да се чувствува обиден, унижен. В какво сме унижени. Унижени сме в това, че не разсъждаваме. Аз се унижавам, когато не мисля за хората, както трябва и не мисля това, което трябва, аз се унижавам, когато не мисля за светиите, за ангелите това, което трябва; аз се унижавам, когато и за Бога не мисля това, което трябва. Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е. към беседата >>
123. Като добрия син, ООК , София, 1.1.1936г.,
- Щом почнеш да се безпокоиш, ти си вече в областта на съзнанието и самосъзнанието.
Но щастието ви зависи най-първо от вашия ум, зависи от вашето сърце, зависи и от вашата воля. Ако нямате един възпитан ум, ако нямате едно възпитано сърце, ако нямате една възпитана воля, вие щастливи не можете да бъдете. Възпитание в простия смисъл значи: един добре отхранен ум, който да приема хубава храна, и сърцето да приема хубава храна, и волята да се храни. Ти като мислиш, се храниш; ако не мислиш, съвсем ще се спре твоят процес на растене. Не смятай, че като се безпокоиш, това е мисъл – безпокойството не е мисъл. Щом почнеш да се безпокоиш, ти си вече в областта на съзнанието и самосъзнанието. Това са човешки чувства. Безпокоиш се и казваш: "Тази работа няма да успее"; и мислиш какъв ще бъде твоят живот след 20 години. Твоят живот зависи от днешния ден. Добър ли е днешният ден, всички други дни ще бъдат такива. Какъвто е днешният ден, такива ще бъдат и всички други дни. към беседата >>
124. Всичко, което чух, НБ , София, 19.1.1936г.,
- Когато човек започне да се самосъзнава, първият момент на самосъзнанието, че той е човек, той е основният тон на музиката.
Опит може да се направи, изисква се известно условие. При възпитанието на децата може да се направи един опит с музиката. Музиката си има свои методи, свои формули. За пример аз определям основния тон в музиката. Той е онзи момент, когато съзнанието се пробуди. Когато човек започне да се самосъзнава, първият момент на самосъзнанието, че той е човек, той е основният тон на музиката. Той е до или (си). Не сега този тон, който имате на камертона, той е далече. Основният тон е, когато умът се пробужда и съзнанието започва да функционира. Съзнанието се качва по тази музикална стълбица, която има 25 хиляди тона. 25 хиляди тона има. към беседата >>
125. За да бъдете синове, НБ , София, 23.2.1936г.,
- Те са неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание.
Сега аз искам да ви занимая отчасти с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живота на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналото, векове не само на неговия живот, но и на безброй същества. Не само на човешките раси, но и на растенията, и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползуват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е една област, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните, той трябва да има съзнание. към беседата >>
- Когато човек се яви на земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание.
Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: Слабият да бяга, а силният да го гони. Така правят всички животни. Ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него, както иска. Ако пък слабият изпревари силния и той не може да го хване, тогава слабият е свободен, може да прави, каквото иска. Когато човек се яви на земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание. Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание. Когато се казва, че човек (е) бил създаден по образ и подобие Божие, това е само едната страна. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувствува, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. към беседата >>
- Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание.
Те казват: Слабият да бяга, а силният да го гони. Така правят всички животни. Ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него, както иска. Ако пък слабият изпревари силния и той не може да го хване, тогава слабият е свободен, може да прави, каквото иска. Когато човек се яви на земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание. Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание. Когато се казва, че човек (е) бил създаден по образ и подобие Божие, това е само едната страна. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувствува, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започва да чувствува в себе си две състояния, едното тъмно, а другото светло. към беседата >>
- Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувствува, че е съгрешил.
Ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него, както иска. Ако пък слабият изпревари силния и той не може да го хване, тогава слабият е свободен, може да прави, каквото иска. Когато човек се яви на земята, в него се събуди тъй нареченото самосъзнание. Самосъзнанието донесе на хората почти непоносимо страдание. Когато се казва, че човек (е) бил създаден по образ и подобие Божие, това е само едната страна. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувствува, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започва да чувствува в себе си две състояния, едното тъмно, а другото светло. Сега той усеща, че има друго нещо в себе си. Съвсем се измени неговото състояние. към беседата >>
- Те от състоянието на самосъзнанието ще влязат в свръхсъзнанието.
Съвсем се измени неговото състояние. Самосъзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството. Те от състоянието на самосъзнанието ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. Дотогава, докато човек е в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя. Той ще прави погрешки и ще ги поправя, ще прави и ще ги поправя. Защо? Защото условията, при които живее, са такива, че той не може да не прави погрешки. Ти си, запример, благочестив човек, но ядеш нещо, което е горчиво или отвратително и започваш да плюеш на земята. към беседата >>
- Дотогава, докато човек е в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя.
И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството. Те от състоянието на самосъзнанието ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. Дотогава, докато човек е в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя. Той ще прави погрешки и ще ги поправя, ще прави и ще ги поправя. Защо? Защото условията, при които живее, са такива, че той не може да не прави погрешки. Ти си, запример, благочестив човек, но ядеш нещо, което е горчиво или отвратително и започваш да плюеш на земята. Плюенето не е хубаво нещо. Някога можеш да се секнеш, но и то не е хубаво. към беседата >>
- И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те имат развито самосъзнание, не са дошли още до свръхсъзнанието.
Силата на Христа се криеше в свръхсъзнанието, в което действува Божественото начало. На това се дължи прогресът на християнството, не количеството, но качеството. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е Любовта Христова. Християнството е носител на тази идея, значи, то представя идеята на бялата раса. Христос е Учител на бялата раса, за да се развие в нея свръхсъзнанието. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те имат развито самосъзнание, не са дошли още до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото и да възприеме новото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. На ваш език казано: Ще се откажете от стария, от мухлясалия хляб, ще се откажете от старото ядене, ще се откажете от разваленото ядене, ще се откажете от онези пари, които не могат да функционират. И тогава ще разчитате на онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава, не след години, ами само след няколко часа вие може да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: Бялата раса сега е бременна. към беседата >>
- “ – „Да съм набожен човек, това е моя длъжност, а да обирам хората, това е мой занаят.“ Това е до самосъзнанието на човека.
– Видях, казва, че си набожен човек. Страх ме е сам да мина през тези места, а отивам в Добрич, нося в чантата си богатство. Можеш ли да ме придружиш до Добрич, за което ще ти платя.“ Турчинът се съгласил да го придружи и тръгнали двамата. Като дошли до Батово, турчинът посегнал към чантата на евреина и казал: „Чантата е моя, ще ми я дадеш, иначе ще платиш с живота си.“ – „Че нали си набожен човек? Какво правиш? “ – „Да съм набожен човек, това е моя длъжност, а да обирам хората, това е мой занаят.“ Това е до самосъзнанието на човека. Да се моли на Бога е негова длъжност, а да обира хората, това е негов занаят. към беседата >>
- Това се отнася до самосъзнанието.
Все по старому постъпвате. Гледате някой фабрикант има около 2000 работници, на които редовно плаща. Като дойде да им плаща, виждате, че на този задържал половин лев, онзи задържал половин лев, почти от всички задържал по малко. От две хиляди души по половин лев, това правят хиляда лева, които той прибира в своя джоб. Той им казва: Като се поправят работите ми, аз ще ви платя. Това се отнася до самосъзнанието. Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва да мисли той, за да го считат свой брат. Те не могат да го считат за свой брат, но и той не може да ги счита такива. Причината затова е, че свръхсъзнанието в него още не функционира. към беседата >>
- От своето самосъзнание.
Но и ние не вярваме нито в себе си, нито в тях. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас, и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е само да разбере, че ти имаш едно добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. Свръхестественото в тебе се развива и ти започваш да виждаш, че невъзможните работи, стават възможни. От какво страдат хората днес? От своето самосъзнание. Със своето самосъзнание те образуват около себе си една неприятна атмосфера, ние гледаме критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един добър човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използува. Отдалеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва, ще направя една услуга на този мой брат. към беседата >>
- Със своето самосъзнание те образуват около себе си една неприятна атмосфера, ние гледаме критически, с недоверие на всичко.
Ако вярвате в човека, той се разполага към вас, и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е само да разбере, че ти имаш едно добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. Свръхестественото в тебе се развива и ти започваш да виждаш, че невъзможните работи, стават възможни. От какво страдат хората днес? От своето самосъзнание. Със своето самосъзнание те образуват около себе си една неприятна атмосфера, ние гледаме критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един добър човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използува. Отдалеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва, ще направя една услуга на този мой брат. Тогава вие чувствувате, че има един човек в света, който ви разбира. към беседата >>
126. Отец ме люби, НБ , ИБ , София, 22.3.1936г.,
- Човек се отличава от другите животни по своето самосъзнание, което обхваща един свят много ограничен.
Мнозина поддържат мисълта, че друг живот извън физическия не съществува. Това твърдение е относително. Човек се отличава от другите животни по своето самосъзнание, което обхваща един свят много ограничен. Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много създания и светове. Чрез самосъзнанието си, човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила. Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. Чувате, че днес някой се е родил; на другия ден чувате, че някой умрял, отишъл на онзи свят — Доколко този човек е отишъл на онзи свят, това трябва да се провери. Когато човек влезе в свръхсъзнанието, съзнанието му се разширява, страданията му го напущат, и той започва да живее в любовта. към беседата >>
- Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много създания и светове.
Мнозина поддържат мисълта, че друг живот извън физическия не съществува. Това твърдение е относително. Човек се отличава от другите животни по своето самосъзнание, което обхваща един свят много ограничен. Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много създания и светове. Чрез самосъзнанието си, човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила. Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. Чувате, че днес някой се е родил; на другия ден чувате, че някой умрял, отишъл на онзи свят — Доколко този човек е отишъл на онзи свят, това трябва да се провери. Когато човек влезе в свръхсъзнанието, съзнанието му се разширява, страданията му го напущат, и той започва да живее в любовта. Когато хората влязат в областта на свръхсъзнанието, те се свързват помежду си чрез любовта. към беседата >>
- Чрез самосъзнанието си, човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила.
Мнозина поддържат мисълта, че друг живот извън физическия не съществува. Това твърдение е относително. Човек се отличава от другите животни по своето самосъзнание, което обхваща един свят много ограничен. Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много създания и светове. Чрез самосъзнанието си, човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила. Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. Чувате, че днес някой се е родил; на другия ден чувате, че някой умрял, отишъл на онзи свят — Доколко този човек е отишъл на онзи свят, това трябва да се провери. Когато човек влезе в свръхсъзнанието, съзнанието му се разширява, страданията му го напущат, и той започва да живее в любовта. Когато хората влязат в областта на свръхсъзнанието, те се свързват помежду си чрез любовта. Засега и в най-свещените отношения между хората, каквито съществуват в някои семейства, в някои организации и общества, връзката не почива на любовта. към беседата >>
- Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва.
Мнозина поддържат мисълта, че друг живот извън физическия не съществува. Това твърдение е относително. Човек се отличава от другите животни по своето самосъзнание, което обхваща един свят много ограничен. Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много създания и светове. Чрез самосъзнанието си, човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила. Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. Чувате, че днес някой се е родил; на другия ден чувате, че някой умрял, отишъл на онзи свят — Доколко този човек е отишъл на онзи свят, това трябва да се провери. Когато човек влезе в свръхсъзнанието, съзнанието му се разширява, страданията му го напущат, и той започва да живее в любовта. Когато хората влязат в областта на свръхсъзнанието, те се свързват помежду си чрез любовта. Засега и в най-свещените отношения между хората, каквито съществуват в някои семейства, в някои организации и общества, връзката не почива на любовта. И там още съществува свещеният егоизъм. към беседата >>
127. Светило на тялото, НБ , София, 19.4.1936г.,
- Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните.
Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега през най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени. Съзнанието на хората и това на животните се различават. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди в някои животни, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него, и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Сега, ако се спра върху тези въпроси, които са преплетени и които нямат нищо общо с вашето състояние, те ще ви доведат в стълкновение с вашите възгледи и вие ще кажете: Какво да се прави сега? Запример, обикновеният религиозен човек, като отива на църква, прави ред поклони. Поклоните не са нищо друго, освен гимнастически упражнения. Един ден срещнах един светогорски калугер. към беседата >>
- Когато самосъзнанието се събуди в някои животни, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него, и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега през най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени. Съзнанието на хората и това на животните се различават. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди в някои животни, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него, и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Сега, ако се спра върху тези въпроси, които са преплетени и които нямат нищо общо с вашето състояние, те ще ви доведат в стълкновение с вашите възгледи и вие ще кажете: Какво да се прави сега? Запример, обикновеният религиозен човек, като отива на църква, прави ред поклони. Поклоните не са нищо друго, освен гимнастически упражнения. Един ден срещнах един светогорски калугер. Казвам му: Ти си много набожен човек. към беседата >>
128. Най-голям в Царството небесно, НБ , София, 27.9.1936г.,
- Това е самосъзнанието у човека, че е изгубил най-ценното, най-хубавото, най-доброто.
“ – Ако остане той да се плаши от гроба, това е загубена работа. Той не трябва да се плаши от умрелите, но да се плаши от това, че няма да отиде там, дето трябва. Човек трябва да съзнава, че е изгубил Божията любов. А какво по-голямо нещастие от това да изгубиш любовта? От какво произтичат скърбите? Това е самосъзнанието у човека, че е изгубил най-ценното, най-хубавото, най-доброто. Но най-малко ако проблесне в човека някакво щастие, той казва: „Ето, тук е любовта.“ Но скоро вижда, че не е. към беседата >>
129. Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето, НБ , София, 10.1.1937г.,
- В това отношение то представя образец на самосъзнание.
Слабата страна на магарето не е в рева му, но в неговото ядене. Що се отнася до пиенето на вода, магарето пие всякога най-чиста, най-хубава вода. Дойде ли до яденето, то не прави избор, не обръща внимание – каквото му попадне, всичко яде. Друга една слаба страна на магарето е, че то всякога обича да води. Дето и да го турите, то иска да бъде на първо място, да води: камили ли ще води, овце ли ще води, все то да бъде на първо място. В това отношение то представя образец на самосъзнание. То иска всякога и всички да води. То не пуща нито една овца, нито една камила да върви пред него. Това са отрицателните страни на магарето. към беседата >>
130. Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум, МОК , София, 26.2.1937г.,
- Трябва да турите музиката като метод на самовъзпитание – метод във вашето самосъзнание.
Щом си неразположен, хвани първата фаланга на показалеца си и я подръж, после хвани втората фаланга и я подръж, после хвани и третата фаланга. Ако състоянието ти се измени, ти си добър певец. Ами че музиката е изкуство, дадено, за да можем да се справим със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля. То е спасително средство, което ни е дадено. При грехопадението човекът е изгубил своята музикалност и само няколко хиляди години преди Христа туй чувство се е пробудило в една музикална област. Трябва да турите музиката като метод на самовъзпитание – метод във вашето самосъзнание. Да кажем, че сега искате да пеете, но се срамувате. Какво има да се срамуваш, като пееш вкъщи? към беседата >>
131. Реалното и идеалното, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 28.7.1937г.,
- Ако гледате нещата от вашето съзнание, или самосъзнание, или подсъзнание, или свърхсъзнание, вие ще имате 4 образи, различни един от друг. (втори вариант)
Да кажем, че ние сме тук. Имаме цяла сцена от природата. Вие виждате нещо разхвърлено. То е от положението на вашето съзнание. В природата има един начин: Ако гледате през калейдоскоп, вие ще гледате нещата съвсем другояче. Ако гледате нещата от вашето съзнание, или самосъзнание, или подсъзнание, или свърхсъзнание, вие ще имате 4 образи, различни един от друг. Вземете в една фотография, вие имате най-първо един негатив. Имате това, което не е. После този негатив се обръща и образът се представя такъв, какъвто е! Например вие чувствувате, че имате нужда от храна. Но храната в дадения случай е едно условие за вашето развитие. към втори вариант >>
- Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи.
Ето, пред вас сега се разкриват ред картини от природата. За едни съзнания тези картини изглеждат разхвърляни, за други – събрани, добре наредени. Това зависи от положението, отдето се разглеждат. Ако изучавате нещата от гледището на съзнанието, вие ще имате един образ; ако ги изучавате от гледището на самосъзнанието, ще имате друг образ; ако ги изучавате от гледището на подсъзнанието, или свръхсъзнанието, ще имате съвършено различни образи. Значи, ако изучавате нещата от гледището на четирите съзнания, вие ще имате четири различни образи за тях. Когато се фотографира един предмет, и за него има два образа: отрицателен, който не отговаря на истинския образ, и положителен, който представя образа такъв, какъвто е в действителност. Следователно, за всяко нещо ние имаме най-малко два образа: реален образ, който представя нещата такива, каквито са в действителност, и идеален, който представя нещата такива, каквито не са в действителност. Виждате, запример, на картина един локомотив. Тази картина представя идеален образ на машината. към беседата >>
132. Разумното слово, НБ , София, 7.11.1937г.,
- Човек едва съзнава погрешките си в самосъзнанието си.
Сега, като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да наруши някои от великите закони на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек едва съзнава погрешките си в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешки, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свръхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него, и от което може и той, и ближните му да се ползуват. Писанието казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време, и Бог ще му плати. Като дойде някое Боже чедо при вас, вие го изпъдите. към беседата >>
- И тогава, като дойде до самосъзнанието и свръхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него, и от което може и той, и ближните му да се ползуват.
Сега, като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да наруши някои от великите закони на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек едва съзнава погрешките си в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешки, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свръхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него, и от което може и той, и ближните му да се ползуват. Писанието казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време, и Бог ще му плати. Като дойде някое Боже чедо при вас, вие го изпъдите. Дойде второ, пак го изпъдите. Вие мислите, че само за вас трябва да мислят. към беседата >>
135. Закон за контролиране, НБ , София, 19.12.1937г.,
- Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието.
Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. към беседата >>
136. Станете вие, които спите!, НБ , София, 13.2.1938г.,
- Будното състояние може да бъде в нашето подсъзнание, будното състояние може да бъде в нашето съзнание, будното състояние може да бъде в нашето самосъзнание и будното състояние може да бъде в нашето свръхсъзнание.
Стани ти, който спиш, защото спането нищо не може да постигне. То е животът но животът не се реализира в спането. Животът се реализира в будното състояние. „Стани ти! “ Сънят е едно упоително средство в живота, а будното състояние, то съществува за всичките идеали, които съществуват, може да се поставят в един буден живот. Будното състояние може да бъде в нашето подсъзнание, будното състояние може да бъде в нашето съзнание, будното състояние може да бъде в нашето самосъзнание и будното състояние може да бъде в нашето свръхсъзнание. Вие се радвайте за любовта, която съществува, понеже когато двама души в света се залюбят, то е един общ кредит. Когато двама души се залюбят, то е общ кредит, който се отпуща на цялото човечество. Следователно, с любовта, която постоянно иде на земята, живее цялото човечество. Ако един ден хората престанат да се обичат, животът ще престане. Благодарете, че се обичат хората. към беседата >>
137. Който не носи кръста си, НБ , София, 8.5.1938г.,
- Лъжата унижава човешкото достойнство, лъжата унижава човешката любов, лъжата унижава самосъзнанието.
Дойде някой и като му говорите, през всичкото време ви наблюдава, да не би да го излъжете нещо. Преди години дойде при мене един много учен човек, който след като ме занимава цял час с научни и религиозни въпроси, ми каза: „Слушал съм, че сте били добър ясновидец.“ – Не зная, предвиждам някои неща. – „Кажи ми тогава какво мисля в този момент.“ – В този момент ти си мислиш: „При много съм ходил и всички са ме лъгали, да видим сега, какво ти ще ме излъжеш.“ Ти мислиш сега точно това. Та казвам: В лъжата няма никаква наука. Тя не е наука преди всичко. Лъжата унижава човешкото достойнство, лъжата унижава човешката любов, лъжата унижава самосъзнанието. Лъжата унижава човешкото знание, светлина и свобода. Лъжата заробва човека. Тя нищо не допринася. Онова, благородното в света, това е истината, която е вложена в любовта и в мъдростта. към беседата >>
138. Учат и страдат, ООК , София, 11.5.1938г.,
- Понеже се ражда самосъзнанието, че трябва да живее отделно.
Онзи седи със своя чук и откъртва от някоя канара някое парче, добро ли прави? Че, ако дойде някой сега със същия чук и го приложи върху тебе да откърти нещо, добро ли е? Но човек не се нуждае от тия чукове. Онези, които изучават философията на живота казват: „В един голям камък като откъртиш, всяка откъртена частица ти е приятел, че се е освободила от канарата“. Значи, ти като откъртиш едно малко парче, туй малкото парче се радва. Понеже се ражда самосъзнанието, че трябва да живее отделно. Казвам: Туй, отделното парче на някоя планина, остава ли на планината? Започва да се търкаля и дойде в долината. След хиляди години ще се преобрази. Какво ще стане с малкото парче? Какво ще стане с една семка? към беседата >>
139. Правата линия, МОК , София, 3.6.1938г.,
- Има едно обикновено съзнание, има едно подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Човек е като една книга, в която всичко се пише. Онова, което човек преживява, всичко се пише в съзнанието. Ако е едно добро, или ако е една добра постъпка, или какъвто и да е идеал, ако го имате, ако този идеал няма никакъв модел, не е написан, ако не е във вашето съзнание, вие не може да го реализирате никъде. Значи всички неща, които са написани в нашето съзнание, ние може да ги реализираме. Следователно, говорим за неща, които са написани. Има едно обикновено съзнание, има едно подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Какво разбираш? Подсъзнанието е в низшето царство на природата. Съзнанието е в животинското царство. Самосъзнанието е в човешкия свят и свъхсъзнанието е животът на ангелите. Имаме четири съзнания. към беседата >>
- Едновременно в нас подсъзнанието го има като нещо минало, съзнанието е в животинското царство, самосъзнанието ще го видим в себе си.
Самосъзнанието е в човешкия свят и свъхсъзнанието е животът на ангелите. Имаме четири съзнания. Съзнанието е процес на животните, самосъзнанието е процес на нашия живот, ние самосъзнаваме. Свръхсъзнанието, това е процес на напредналите същества. От обикновен човек те имат туй свръхсъзнание. Едновременно в нас подсъзнанието го има като нещо минало, съзнанието е в животинското царство, самосъзнанието ще го видим в себе си. Свръхсъзнанието го считаме като нещо в бъдеще, което ще го опитаме. От туй свръхсъзнание вече има известни зачатия в нас. Някои въпроси ще ги разрешите по образа на подсъзнанието, някои по образа на съзнанието, някои по образа на самосъзнанието и някои по образите на свръхсъзнанието. Представете си сега, че имате четирима души певци. Първият е гениален, вторият е талантлив, третият е обикновен, а четвъртият е бездарник. към беседата >>
- Някои въпроси ще ги разрешите по образа на подсъзнанието, някои по образа на съзнанието, някои по образа на самосъзнанието и някои по образите на свръхсъзнанието.
Свръхсъзнанието, това е процес на напредналите същества. От обикновен човек те имат туй свръхсъзнание. Едновременно в нас подсъзнанието го има като нещо минало, съзнанието е в животинското царство, самосъзнанието ще го видим в себе си. Свръхсъзнанието го считаме като нещо в бъдеще, което ще го опитаме. От туй свръхсъзнание вече има известни зачатия в нас. Някои въпроси ще ги разрешите по образа на подсъзнанието, някои по образа на съзнанието, някои по образа на самосъзнанието и някои по образите на свръхсъзнанието. Представете си сега, че имате четирима души певци. Първият е гениален, вторият е талантлив, третият е обикновен, а четвъртият е бездарник. Талантливият, като ви изпее една песен, колко ще му дадете. Ха да кажем, изпей българската песен „Цвете мило, цвете красно“, на гениалния, колко ще му дадете? към беседата >>
140. Степени на съзнанието, СБ , РБ , София, 21.8.1938г.,
- Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. към беседата >>
- Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. към беседата >>
- В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? към беседата >>
- Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно.
Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в който се движат. Обаче, в живота на съзнанието различаваме четири степени: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. В подсъзнанието влиза целия неорганически свят; в съзнанието – целия органически свят, от най-малките до най-големите същества – растения и животни; в самосъзнанието влиза човекът; а в свръхсъзнанието – ангелите. Ако влезе в подсъзнанието, човек ще се натъкне на неорганическия свят, в който съществува голямо противоречие. Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. към беседата >>
- Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум.
Щом влезе в съзнанието, в него се заражда голяма борба, след която той започва да работи. Щом се качи в самосъзнанието си, той започва да се измъчва, защо нещата не стават, както трябва, защо хората не мислят и не чувстват правилно. Най-после, като влезе в свръхсъзнанието, човек попада в блаженството на живота, към който всички хора се стремят. Къде се намират местата на тия съзнания? За определяне местата на четирите вида съзнания можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи, в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества. Страшно е да живеете между неорганизирани същества. Човешкият организъм е съставен приблизително от 30 милиарда клетки, разпределени в човешките удове: в мозъка, в дробовете, в стомаха, в сърцето, в очите, в ушите, в устата, в мускулите, в костите, в космите и т. н. Всички тия клетки се раличават помежду си по степен на развитие и строеж. За да образуват човешкото тяло, те се подчиняват на една велика, мощна сила, която ги управлява и държи в единство. към беседата >>
- Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта.
Какво нещо е любовта? Каквито определения да се дават за любовта, тя всякога ще остане неразбрана. Когато човек мине през любовта на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието, тогава само може да има ясна представа за любовта. Любовта на свръхсъзнанието крие в себе си магическа сила. Тя може да изкара мъртвия от гроба, както семенцата никнат от земята. Тя организира частиците му и го връща към живот. Това, което възвръща човека към живота, който той е изгубил, е любовта. Обратно: това, което става причина човек да изгуби ценното – своя живот, е безлюбието. към беседата >>
- Сега хората са дошли до самосъзнанието, а някои са още в подсъзнанието.
От съзнанието трябва да минеш в самосъзнанието, както хората сега са минали. Сега много малко хора има. Има една книга писана на английски и представя около 19 души в света. Има велики хора, които досега са придобили свръхсъзнанието. Има един, който ги е наредил на степени. Сега хората са дошли до самосъзнанието, а някои са още в подсъзнанието. Има хора, които са в подсъзнанието, други в съзнанието, трети в самосъзнанието и най-напредналите хора в свръхсъзнанието. Подсъзнанието се отличава с туй, че виждат погрешките. В съзнанието ти само чувстваш страданията и несгодите на живота, чувствуваш, когато си в съзнанието виждаш само несгодите. Туй ти е неприятно, онова ти неприятно. Нямаш понятие да страдаш за своята погрешка, само несгодите чувстваш. към беседата >>
- Има хора, които са в подсъзнанието, други в съзнанието, трети в самосъзнанието и най-напредналите хора в свръхсъзнанието.
Сега много малко хора има. Има една книга писана на английски и представя около 19 души в света. Има велики хора, които досега са придобили свръхсъзнанието. Има един, който ги е наредил на степени. Сега хората са дошли до самосъзнанието, а някои са още в подсъзнанието. Има хора, които са в подсъзнанието, други в съзнанието, трети в самосъзнанието и най-напредналите хора в свръхсъзнанието. Подсъзнанието се отличава с туй, че виждат погрешките. В съзнанието ти само чувстваш страданията и несгодите на живота, чувствуваш, когато си в съзнанието виждаш само несгодите. Туй ти е неприятно, онова ти неприятно. Нямаш понятие да страдаш за своята погрешка, само несгодите чувстваш. Считаш, че всичките погрешки са вън, ти никаква погрешка не правиш. към беседата >>
- В самосъзнанието ти виждаш своите погрешки, отличаваш своите добродетели и съзнаваш своите погрешки.
В съзнанието ти само чувстваш страданията и несгодите на живота, чувствуваш, когато си в съзнанието виждаш само несгодите. Туй ти е неприятно, онова ти неприятно. Нямаш понятие да страдаш за своята погрешка, само несгодите чувстваш. Считаш, че всичките погрешки са вън, ти никаква погрешка не правиш. В подсъзнанието вие мислите, че всичко в света е създадено за удоволствие, за вас. В самосъзнанието ти виждаш своите погрешки, отличаваш своите добродетели и съзнаваш своите погрешки. В свръхсъзнанието виждаш бъдещите блага, които Бог е приготвил и че тия блага даром няма да дойдат, но ти трябва да работиш за тях. Сега разни методи ти употребяваш. Един от най-хубавите методи е, когато ние говорим за Божествената Любов. Под думата Божествена Любов аз разбирам следното: Съзнавам, че всички същества, каквито и да са имат, еднакви права на Божествените блага. То е Любов. към беседата >>
- Съзнанието ти взема, а самосъзнанието ти дава.
Целта е нещо вътрешно, условията са външни. Някой казва: „Ти обичаш някого повече“. Защо го обичаш? Ти за да обичаш някой предмет трябва да си по-близо, или другояче казано: ако ти живееш в своето подсъзнание, ти не може да имаш тази Любов, както ако живееш в своето свръхсъзнание. Подсъзнанието взема, свръхсъзнанието дава. Съзнанието ти взема, а самосъзнанието ти дава. Казвам: Ако ти не познаваш тия двата процеса, ако всички в света трябва да ти дават, ти не може да бъдеш щастлив. Значи, за да бъдеш щастлив трябва да съзнаваш в себе си, че всичко ти е дадено от Бога. После, онова, даденото трябва да го обработиш и да дадеш плод. Ако Любовта в тебе няма корени, клонища, цвят и плод, тази Любов не е Божествена. Вие сега казвате: „Да прекараме този живот, че в следущето прераждане“. към беседата >>
142. Съзнание и самосъзнание, МОК , София, 2.9.1938г.,
- Сега за да дишате правилно, във вас трябва едновременно да функционират вашето съзнание и вашето самосъзнание.
Разумната енергия се предава по цялото тяло. Запример, в даден случай, когато вие възприемете известно количество въздух, той е наситен с доста енергия, има доста голямо количество електричество и магнетизъм. Има и достатъчно прана във въздуха. Ако вие възприемете това количество от въздуха, дръжте съзнанието си будно. Аз считам съзнание онова, което дава отражение на нещата, което ги представя ясно. Сега за да дишате правилно, във вас трябва едновременно да функционират вашето съзнание и вашето самосъзнание. Каква е разликата между съзнание и самосъзнание? Съзнанието схваща само вътрешните неприятности, които имаме. Ние страдаме, съзнаваш, че тия страдания идат отвън. Каквото и да е страдание иде отвън. Горещината иде отвън. към беседата >>
- Каква е разликата между съзнание и самосъзнание?
Запример, в даден случай, когато вие възприемете известно количество въздух, той е наситен с доста енергия, има доста голямо количество електричество и магнетизъм. Има и достатъчно прана във въздуха. Ако вие възприемете това количество от въздуха, дръжте съзнанието си будно. Аз считам съзнание онова, което дава отражение на нещата, което ги представя ясно. Сега за да дишате правилно, във вас трябва едновременно да функционират вашето съзнание и вашето самосъзнание. Каква е разликата между съзнание и самосъзнание? Съзнанието схваща само вътрешните неприятности, които имаме. Ние страдаме, съзнаваш, че тия страдания идат отвън. Каквото и да е страдание иде отвън. Горещината иде отвън. Болестите, несгодите идват отвън, всичко туй иде отвън. към беседата >>
- Сега в закона на самосъзнанието, там човек съзнава своите погрешки.
И тъй ние търсим причината в първия човек за нарушението на Божия закон в ябълката. Но то е според закона на съзнанието. Ябълката беше една причина. Ако тази ябълка я нямаше, нямаше първия човек да направи погрешка. Ако няма някой трап, някой окоп някъде, няма да паднеш. Сега в закона на самосъзнанието, там човек съзнава своите погрешки. Чрез самосъзнанието схващаме погрешки направени от наша страна, кои страдания са привлечени от наша страна. Следователно, в съзнанието схващаме външните причини, които стават в съзнанието, а в самосъзнанието, виждаме по кой начин може да отстраниш тия страдания. Допуснете, някой ви дава, уговорва ви нещо, или иска да изучи и вие казвате: „Това не е ваша работа“. Някой иска да ви даде някое наставление, казвате: „Аз го зная“. Често вие правите онази погрешка, която направил един турчин. към беседата >>
- Чрез самосъзнанието схващаме погрешки направени от наша страна, кои страдания са привлечени от наша страна.
Но то е според закона на съзнанието. Ябълката беше една причина. Ако тази ябълка я нямаше, нямаше първия човек да направи погрешка. Ако няма някой трап, някой окоп някъде, няма да паднеш. Сега в закона на самосъзнанието, там човек съзнава своите погрешки. Чрез самосъзнанието схващаме погрешки направени от наша страна, кои страдания са привлечени от наша страна. Следователно, в съзнанието схващаме външните причини, които стават в съзнанието, а в самосъзнанието, виждаме по кой начин може да отстраниш тия страдания. Допуснете, някой ви дава, уговорва ви нещо, или иска да изучи и вие казвате: „Това не е ваша работа“. Някой иска да ви даде някое наставление, казвате: „Аз го зная“. Често вие правите онази погрешка, която направил един турчин. Дошъл при един българин и му казва: „Да не говорите български, защото аз всичко разбирам“. към беседата >>
- Следователно, в съзнанието схващаме външните причини, които стават в съзнанието, а в самосъзнанието, виждаме по кой начин може да отстраниш тия страдания.
Ябълката беше една причина. Ако тази ябълка я нямаше, нямаше първия човек да направи погрешка. Ако няма някой трап, някой окоп някъде, няма да паднеш. Сега в закона на самосъзнанието, там човек съзнава своите погрешки. Чрез самосъзнанието схващаме погрешки направени от наша страна, кои страдания са привлечени от наша страна. Следователно, в съзнанието схващаме външните причини, които стават в съзнанието, а в самосъзнанието, виждаме по кой начин може да отстраниш тия страдания. Допуснете, някой ви дава, уговорва ви нещо, или иска да изучи и вие казвате: „Това не е ваша работа“. Някой иска да ви даде някое наставление, казвате: „Аз го зная“. Често вие правите онази погрешка, която направил един турчин. Дошъл при един българин и му казва: „Да не говорите български, защото аз всичко разбирам“. Седнал той, угощават го и той с лулата си запалил чалмата. към беседата >>
- Ти може да гледаш на един прозорец, че е отворен и чрез този закон на съзнанието, или чрез закона на самосъзнанието, ще имате два резултата.
Има някои хора, прозорецът цял отворен и пак не се простудяват. Друг пък, една малка дупка има, той ще простине. Когато някой от вас някъде се простуди, където бил отворен прозорецът, може прозорецът да е играл някаква роля, но причината не е в прозореца. Вие може да направите един опит. Ако съзнанието ти е било будно, зависи как си гледал на този въпрос. Ти може да гледаш на един прозорец, че е отворен и чрез този закон на съзнанието, или чрез закона на самосъзнанието, ще имате два резултата. Действително става изстиване. Ако вие влезете в една атмосфера, в която температурата е по-долу от температурата на вашето тяло, веднага тази външната атмосфера ще погълне част от температурата на вашето тяло и след това ще се свият капилярните съдове, след това ще се наруши кръвообращението. Вие несъзнателно ще почувствувате, че една промяна станала в организма. Може да направите опит. Когато прозорецът е отворен, искате да духа, да влиза студено течение, ако има изпийте топла вода и вижте дали ще се простудите или не. към беседата >>
- Там дето участвува умът, във всичките ония упражнения в съзнанието или в самосъзнанието, ние вече имаме добри резултати.
Изпийте една, две, три чаши вода и поставете се на същото място и вижте какъв ще бъде резултатът. Ще видите дали теорията е права или не. Или да допуснем атмосферата ви влияе, усещате на краката си известно изстиване. В дадения случай концентрирайте ума си върху краката и вижте за колко минути след като сте се концентрирали, краката ще се стоплят. Това е закон за здравословното състояние. Там дето участвува умът, във всичките ония упражнения в съзнанието или в самосъзнанието, ние вече имаме добри резултати. Ако ти ядеш и умът ти присъствува в яденето, намираш, че яденето е работа. Ако участвуваш с всичкия си ум ще видиш, че тази работа тебе ти е приятна, ти от тази храна ще почерпиш голям запас енергия. Ако ти пиеш вода и умът ти присъствува /и/ в дишането, непременно ще имаш добри резултати. към беседата >>
- В самосъзнанието ти, той няма да се самобичува.
Та казвам: Човек без самосъзнание не може да изправи своите погрешки. Със съзнанието ти ще усещаш страданието си, в самосъзнанието си ти ще изправиш погрешките си. В самосъзнанието ти, той няма да се самобичува. Не да се самобичува човек, но всяка погрешка трябва да се изправи. Да допуснем, че в дадения случай вие носите една стомна и вие я ударите някъде. Наскоро, когато пътувахме за Рила, гледам един от нашите приятели, с един от учениците носи един термус с нарамки, но нарамките са по-широки отколкото термуса. На три–четири пъти термосът излиза пада и той го спасява. Най-после като дойдохме близо до последното място, когато минава моста, излезе термосът и се блъсна в една канара и се счупи. към беседата >>
- Помислете си по закона на вашето съзнание и на вашето самосъзнание да ядете, че съзнанието ви и самосъзнанието ви да бъдат съгласни с тази храна.
В боровинките силата седи в онзи, черният цвят, понеже растат на високо място и съдържат доста прана, ако се вземат действуват добре на стомаха. Но казвам: Церовете, това са последното нещо, което човек трябва да употребява. Казвам: Природата е предвидила за всичките погрешки, които човек може да направи, има изправление. Казвам: Вие може да си дадете помощ на себе си. През тази година направете един малък опит, поне един месец да се храните добре, храната добре да я сдъвчете, не да я ядете бързо. Помислете си по закона на вашето съзнание и на вашето самосъзнание да ядете, че съзнанието ви и самосъзнанието ви да бъдат съгласни с тази храна. Някой път може да бъдете раздвоени. Някой казва, яж, друг казва, не яж. Щом се раздвоите, не яжте. Щом сърцето мисли едно, умът мисли друго, не яжте. Ако умът и сърцето са раздвоени, не пий. към беседата >>
- То е закон на самосъзнанието.
Нещата може да дойдат. В човека има наблюдателен ум, виждаш какво ще се случи. Може да предскажеш кога ще се развали времето. Интуитивно можеш да кажеш след 24 часа, какво ще бъде времето, хубаво или не. По закона на интуицията може да предскажеш, за няколко месеца какво ще бъде. То е закон на самосъзнанието. В съзнанието седиш, ако впрегнеш съзнанието на работа да мислиш, много неща може да разбираш. По закона на съзнанието, тръгнеш по един път може да знаеш само колко мъчнотии ще имаш. По закона на самосъзнанието, може да знаеш, може ли добре да /ги преминеш или не/. Тогава самосъзнанието казва: „Не ходи по този път“. Много пъти вие тръгвате някъде, нещо във вас ви казва: „Не отивай! към беседата >>
- По закона на самосъзнанието, може да знаеш, може ли добре да /ги преминеш или не/.
Интуитивно можеш да кажеш след 24 часа, какво ще бъде времето, хубаво или не. По закона на интуицията може да предскажеш, за няколко месеца какво ще бъде. То е закон на самосъзнанието. В съзнанието седиш, ако впрегнеш съзнанието на работа да мислиш, много неща може да разбираш. По закона на съзнанието, тръгнеш по един път може да знаеш само колко мъчнотии ще имаш. По закона на самосъзнанието, може да знаеш, може ли добре да /ги преминеш или не/. Тогава самосъзнанието казва: „Не ходи по този път“. Много пъти вие тръгвате някъде, нещо във вас ви казва: „Не отивай! “, или във вас съзнанието ви казва: „Вие ще спечелите“. Едновременно трябва да функционира съзнанието и самосъзнанието или трябва да функционира вашият наблюдателен ум. Да функционира едновременно и вашата интуицията. към беседата >>
145. Скръб и радост, МОК , София, 23.9.1938г.,
- Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание.
В тази картина художникът е гениален. Картината не щеше да бъде гениална. Тогава ще извадите заключението. Ние познаваме Бога по това, което ние сме. Ние познаваме себе си. Казвам: Един човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, дотолкова имаш сила в себе си. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото вътре. Дотолкоз, доколкото ти го съзнаваш, дотолкова ти си радостен, дотолкова ти си силен, гениален, дотолкова ти имаш доброта. Човек не може да бъде добродетелен, ако той не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. към беседата >>
146. Добрият език, УС НБ , София, 25.9.1938г.,
- Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание.
Та казвам сега: Да се радваме на резултатите, които имаме. Това е животът. А другите работи, криво-право, един ден във всичките криви работи ще излезе нещо добро. И един ден вие ще благодарите на Бога за всичките погрешки, които сте направили. Сега аз не ви говоря това, за да правите погрешки. Всичките тия погрешки стават основа, те са почва, върху която за в бъдеще ще се развие вашето самосъзнание. Аз разглеждам живота тъй, както сега е направен. Направил си една погрешка – от гледището на хората е погрешка. Един човек направил една погрешка – той носи хляб, пък го дал на една бедна вдовица. И връща се вкъщи тъй – на неговите деца не носи нищо. И той разправя: „Аз срещнах една вдовица...“ Но децата, които разбират баща си, трябва да се радват, че той е дал хляба на тази бедна вдовица. към беседата >>
148. Посещение на Бога, ООК , София, 19.10.1938г.,
- “ Онзи, който казва, че ще оздравееш и оздравяваш – неговото съзнание, свръхсъзнание, подсъзнание и самосъзнание са будни.
“ Ако той каже, че ще оздравееш и ти оздравееш, обича те! Ако не оздравееш, не те обича. Или ако някой ти каже, че мъчно ще оздравее кракът ти, той не те обича. Но ако ти каже, че ще оздравее и оздравява, той те обича. Ти ще отидеш сега, да направиш опит и ще кажете: „Той не ме обича! “ Онзи, който казва, че ще оздравееш и оздравяваш – неговото съзнание, свръхсъзнание, подсъзнание и самосъзнание са будни. Има нещо будно в него. Той казва: „Да му оздравее кракът! “ Той работи. Той съдействува. А пък друг някой казва: „Ще оздравее.“ Но си казва: „Мен не ме интересува това. към беседата >>
149. Божественият подтик, ООК , София, 2.11.1938г.,
- Аз говоря за целокупния живот на човека – в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието.
Сега, мисълта, която трябва да остане, е: Носете това разнообразие, понеже всички красиви мисли, които ни идват, всички благородни чувства, които ни идват, всички възвишени подтици за постъпки, които ни идат, допринасят нещо. Аз говоря за целокупния живот на човека – в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Целият ни живот се изменя. Всяка нощ, когато си лягате, молете се на Бога, та когато спите, ония, които ви пазят, те да нагаждат работите. към беседата >>
150. Добро и зло, МОК , София, 11.11.1938г.,
- Един личен живот, той съдържа в себе си подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието, свръхсъзнанието.
Искаш да запазиш цвета на дрехата. Представи си, че носиш черна дреха, окаляла се. Ще те интересува ли, че е кална? Ти не се интересуваш. По-добре бялата дреха – личният живот – да съзнаваш. Един личен живот, той съдържа в себе си подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието, свръхсъзнанието. Това са степени на личния живот. Казваме: „Безличен.“ Личен, но да има четири качества: Да разбира подсъзнанието и законите на съзнанието, законите на самосъзнанието и законите на свръхсъзнанието. Тогава има цял кръг. То е квадратът, който е мярка за измерване на нещата. Квадратът вече дава простор да се проявиш. към беседата >>
- Казваме: „Безличен.“ Личен, но да има четири качества: Да разбира подсъзнанието и законите на съзнанието, законите на самосъзнанието и законите на свръхсъзнанието.
Ще те интересува ли, че е кална? Ти не се интересуваш. По-добре бялата дреха – личният живот – да съзнаваш. Един личен живот, той съдържа в себе си подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието, свръхсъзнанието. Това са степени на личния живот. Казваме: „Безличен.“ Личен, но да има четири качества: Да разбира подсъзнанието и законите на съзнанието, законите на самосъзнанието и законите на свръхсъзнанието. Тогава има цял кръг. То е квадратът, който е мярка за измерване на нещата. Квадратът вече дава простор да се проявиш. Под думата „четири“ конкретно в моя ум е следната идея: Когато говоря за четири, подразбирам, че имам условия да се проявя. Условия имам и възможности имам да се проявя. към беседата >>
151. Младост и старост, МОК , София, 9.12.1938г.,
- Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави.
Казвам сега: За да се измени вашата глава, трябва да измените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. към беседата >>
- Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения.
Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. То е вече умен човек, който може да оправя погрешките на своите прадеди и да използува техните добродетели. Само да се възмущаваш от миналото, от погрешките на своите прадеди и да съжаляваш, че не са оставили нещо добро, което можеш да използуваш, то е неразбиране на този закон. Понеже дедите, колкото престъпления са направили, толкова и добродетели са имали. Имате плюс и минус, какво дават? към беседата >>
152. И ще бъдеш блажен, НБ , София, 8.1.1939г.,
- Когато самосъзнанието в него е започнало да се развива, той започнал да забелязва, че всички нещастия в живота му се дължат на известно отклонение от Божествения закон.
Тогава той се е интересувал само от външната природа. Как са били създадени външните предмети в природата, това не го е интересувало. Впоследствие, след като живял милиони години и външната природа започнала да го ограничава, тогава той започнал да мисли по-дълбоко върху нещата. Това, което до тогава го е забавлявало е започнало вече да го отегчава. Като се е намерил пред известни лишения ,той започнал да страда, но не могъл да си даде отчет, защо страда. Когато самосъзнанието в него е започнало да се развива, той започнал да забелязва, че всички нещастия в живота му се дължат на известно отклонение от Божествения закон. Въпреки това, той не знаел, какво да прави. Ти съзнаваш, че кракът ти е счупен, боли те, страдаш, но ако не знаеш как да се помогнеш, страданието няма да те остави. Съзнаваш, че си невежа, че си глупав, но не можеш да си помогнеш, не знаеш как да придобиеш знания. Какво от това, че съзнаваш своето невежество? Или какво от това, че съзнаваш, че си богат или сиромах, че имаш голямо изобилие от всичко, или че си в големи лишения, или че си болен и страдаш, а не знаеш нито как да употребиш богатството си, нито как да се справиш със сиромашията и с болестта си, нито пък знаеш, как да придобиеш знания и любов. към беседата >>
- Сега трябва да направи крачка напред в самосъзнанието, после в свръхсъзнанието, дето ще се отворят очите му.
„Ще бъдеш блажен.“ Човек трябва да разбере големите блага, които му са дадени. Той трябва съзнателно да оцени живота, който има в себе си. Човек трябва да мине още една стъпка по-високо, за да влезе в Царството Божие. Човек е бил в Божествения живот, но после е излязъл от него и е влязъл в съзнанието на човека. Сега трябва да направи крачка напред в самосъзнанието, после в свръхсъзнанието, дето ще се отворят очите му. Тогава,именно, той може да получава писма от невидимия свят. И забележете, земята е красива по единствена причина, че представя отражение на онзи свят. Четиримата Папановци, които прекараха на Северния полюс, се крепяха благодарение на Русия и на руския народ. Те бяха в непрекъсната връзка с Русия, отдето им изпращаха с аероплани дрехи, гориво, храна. Там те можаха да прекарат в своите топли палатки, да правят своите наблюдения. към беседата >>
154. Жената самарянка, НБ , София, 12.2.1939г.,
- Самосъзнанието обгръща човека.
Там дето съзнанието е будно, считаме, че нещата са реални. Има четири степени на съзнанието. Има подсъзнание, дето казват, че съзнанието не взема участие. Подсъзнанието обгръща целокупната природа и живота. Съзнанието обгръща органическата природа. Самосъзнанието обгръща човека. Свръхсъзнанието обгръща целия космос, висшите същества, които са над нас. Следователно когато някой човек каже: невъзможно е, разбираме, невъзможното за мравите е възможно за човека. Невъзможното за млекопитаещите е възможно за човека. Невъзможното за човека е възможно за онези същества, които са малко по-напред. Аз наричам напреднали същества тия, на които съзнанието е пробудено и разбират законите на природата. към беседата >>
156. Беден и богат, МОК , София, 19.5.1939г.,
- Ако наблюдавате, вие като срещнете един ваш приятел, когото обичате, веднага вземате една поза инстинктивно или във вашето подсъзнание, или във вашето съзнание, или във вашето самосъзнание, или във вашето свръхсъзнание, една поза имате особена.
Я ми кажете как ще си представите туй дете? Може ли да ми представите умилния поглед на туй дете? Вие седите и се молите на Господа. Как ще се молите? Като деца молили сте се, но не само да съберете пръстите на ръцете си, каква физиономия ще вземе туй дете? Ако наблюдавате, вие като срещнете един ваш приятел, когото обичате, веднага вземате една поза инстинктивно или във вашето подсъзнание, или във вашето съзнание, или във вашето самосъзнание, или във вашето свръхсъзнание, една поза имате особена. Като срещнете някого, когото не обичате, веднага вземете друга поза. Вие даже не чувствувате, че сте артист. Казваш: „Не съм артист“ и като срещнеш някого, изведнъж вземаш една поза, или като срещнеш някого, когото обичаш, за него вземаш една поза. Казваш, че не си артист, ти си първокласен артист. Не си артист в туй отношение, че ако вземеш едно огледало, започваш да се рисуваш, не можеш да се нарисуваш. към беседата >>
157. С човешки и ангелски езици, НБ , София, 25.6.1939г.,
- Имаш съзнание, виждаш само в едната посока, туй съзнание гледа напред, после се разшири туй съзнание, имаш самосъзнание и подсъзнание.
А това, което е отзад, отгоре и отстрани, не вижда. Как трябва да се измени лицето, да се тури друга поза, за да може да вижда тия 4 точки. Да вижда напред, назад, отгоре и отдолу. Като психологически закон е това, което съществува в съзнанието на човека. Ако ти в твоето съзнание, без да го въртиш на ляво, на дясно и не може да виждаш, твоето съзнание е ограничено. Имаш съзнание, виждаш само в едната посока, туй съзнание гледа напред, после се разшири туй съзнание, имаш самосъзнание и подсъзнание. Ние разбираме, виждаш надолу какво става, а свръхсъзнанието вече вижда и нагоре, но то обхваща и подсъзнанието, съзнанието и подсъзнанието – значи ти виждаш навсякъде. Те са, разбира се, научни работи, вас не ви интересуват. Както в Америка един проповедник обичал много да се моли. Един американец завел сина си да слуша проповедника, който имал слабост да се моли дълго. Някой път молитвата продължавала час и половина, понеже в Евангелските църкви няма да седи на стола, но ще коленичи и тогава ще се моли. към беседата >>
158. Дрехата на Любовта, ООК , София, 5.7.1939г.,
- В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието.
В български имате „безпътица“, без път. Пътят представя една определена посока в живота. В съзнателния живот, път има в подсъзнанието, път има в съзнанието, път има и в самосъзнанието, път има и в свръхсъзнанието. Писанието казва: „Моите пътища не са като вашите пътища.“ Значи има разлика между пътя на Бога и нашия път. Някой път нашите пътища се съгласуват с Божествения път, пък някой път са в разрез, те се отдалечават. Пътят, това е онзи велик закон, който ръководи хората да реализират онова, което желаят. Човек не е постигнал онова, което той иска, ако и днес да е на такава степен на култура. Когато казваме, че човек трябва да има път, смисъла на съвременния живот хората го турят във физическия си живот. към беседата >>
- Самосъзнанието е дете, което се изправило на краката си и ходи на училище да се учи. (втори вариант)
Опознаване без съзнание не може да се прояви. Значи имаме четири състояния, през които човек минава: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Сега ще направя едно разграничение. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е родено вече. Самосъзнанието е дете, което се изправило на краката си и ходи на училище да се учи. Свръхсъзнанието е състояние, в което човек служи на Бога. От тези четири състояния се ражда стремеж, от тях произтича животът. Сега аз говоря за един живот не на страдания и на изпитания, но за един организиран живот. Организираният живот е съчетание на мислите, чувствата и постъпките, в него има пълно единение. Съвременното човечество е вече минало двата етапа. към втори вариант >>
- Носът показва съзнанието на човека, устата му показва подсъзнанието, ушите му показват самосъзнанието, а очите му показват свръхсъзнанието. (втори вариант)
В първа глава на Битието е казано, че Бог е направил човека от пръст. Пръста показва едно бременно състояние. Първоначално човек не е съзнавал живота, той бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем, в положението на камъните, на водата, която тече, на въдуха и след като Бог вдъхнал дихание на човека чрез носа, тогава идва съзнанието. Носът показва съзнанието на човека, устата му показва подсъзнанието, ушите му показват самосъзнанието, а очите му показват свръхсъзнанието. Тези четири състояния се обединяват чрез закона на Любовта. Когато човек стъпва на краката си вече, той трябва да съзнава онова положение, от което е изваден - първото положение. Второто положение е, когато ние срещаме животните. Животните представят съзнанието: рибите, птиците, млекопитающите. към втори вариант >>
- За да се опознаят, хората трябва да минат през четирите области на съзнанието: през подсъзнанието, през съзнанието, през самосъзнанието и през свръхсъзнанието.
Една от задачите на съвременните хора е да се опознаят. Опознаване без участието на проявите на Съзнанието не става. За да се опознаят, хората трябва да минат през четирите области на съзнанието: през подсъзнанието, през съзнанието, през самосъзнанието и през свръхсъзнанието. Подсъзнанието е подобно на състоянието на детето, което е в утробата на майка си; съзнанието е подобно на състоянието на новородено дете; самосъзнанието е подобно на състоянието на дете, което ходи вече на училище; свръхсъзнанието е подобно на състоянието на човек, който служи на Бога. От тези четири състояния се създава стремежа на човека, от тях произтича и животът. Като говоря за проявите на съзнанието в човека, аз имам пред вид организирания живот, а не живот на страдания и изпитания. Организираният живот подразбира пълно обединение между мислите, чувствата и постъпките на човека. към беседата >>
- Подсъзнанието е подобно на състоянието на детето, което е в утробата на майка си; съзнанието е подобно на състоянието на новородено дете; самосъзнанието е подобно на състоянието на дете, което ходи вече на училище; свръхсъзнанието е подобно на състоянието на човек, който служи на Бога.
Една от задачите на съвременните хора е да се опознаят. Опознаване без участието на проявите на Съзнанието не става. За да се опознаят, хората трябва да минат през четирите области на съзнанието: през подсъзнанието, през съзнанието, през самосъзнанието и през свръхсъзнанието. Подсъзнанието е подобно на състоянието на детето, което е в утробата на майка си; съзнанието е подобно на състоянието на новородено дете; самосъзнанието е подобно на състоянието на дете, което ходи вече на училище; свръхсъзнанието е подобно на състоянието на човек, който служи на Бога. От тези четири състояния се създава стремежа на човека, от тях произтича и животът. Като говоря за проявите на съзнанието в човека, аз имам пред вид организирания живот, а не живот на страдания и изпитания. Организираният живот подразбира пълно обединение между мислите, чувствата и постъпките на човека. към беседата >>
160. Отмерени отношения, МОК , София, 3.11.1939г.,
- Едновременно в три посоки се развива: механически, без да съзнава; органически, като чувства; психически, има вече самосъзнание.
Сега аз говоря за онзи закон, който съществува в света и по който човек се развива. Едновременно в три посоки се развива: механически, без да съзнава; органически, като чувства; психически, има вече самосъзнание. Психически развитието седи в самосъзнанието. Ти, като съзнаваш, в туй самосъзнание имаш две чувства: едното, че се радваш на известни придобивки; някой път съжаляваш, че не си придобил нещо. Съзнаваш някъде, че имаш известна сила; другаде съзнаваш, че нямаш сила. Някъде съзнаваш, че си направил нещо добро; някъде съзнаваш, че си направил нещо зло. Постоянно се менят тия състояния. към беседата >>
- Психически развитието седи в самосъзнанието.
Сега аз говоря за онзи закон, който съществува в света и по който човек се развива. Едновременно в три посоки се развива: механически, без да съзнава; органически, като чувства; психически, има вече самосъзнание. Психически развитието седи в самосъзнанието. Ти, като съзнаваш, в туй самосъзнание имаш две чувства: едното, че се радваш на известни придобивки; някой път съжаляваш, че не си придобил нещо. Съзнаваш някъде, че имаш известна сила; другаде съзнаваш, че нямаш сила. Някъде съзнаваш, че си направил нещо добро; някъде съзнаваш, че си направил нещо зло. Постоянно се менят тия състояния. Някой път си разположен, някой път не си разположен. към беседата >>
- Ти, като съзнаваш, в туй самосъзнание имаш две чувства: едното, че се радваш на известни придобивки; някой път съжаляваш, че не си придобил нещо.
Сега аз говоря за онзи закон, който съществува в света и по който човек се развива. Едновременно в три посоки се развива: механически, без да съзнава; органически, като чувства; психически, има вече самосъзнание. Психически развитието седи в самосъзнанието. Ти, като съзнаваш, в туй самосъзнание имаш две чувства: едното, че се радваш на известни придобивки; някой път съжаляваш, че не си придобил нещо. Съзнаваш някъде, че имаш известна сила; другаде съзнаваш, че нямаш сила. Някъде съзнаваш, че си направил нещо добро; някъде съзнаваш, че си направил нещо зло. Постоянно се менят тия състояния. Някой път си разположен, някой път не си разположен. към беседата >>
161. Трите връзки, ООК , София, 31.1.1940г.,
- Любовта ви трябва да бъде постоянна в нашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и този кръг на движение трябва да става постоянно в нас.
Най-първо да имате връзка с Бога и тогаз Неговото състояние се предава на вас, понеже единственото съвършено същество е Бог. И ние, даже само като помислим за Бога, тогава Неговото състояние ще се предаде на нас. Ти казваш: „Аз съм праведен човек.“ Не, праведността е един непреривен процес на постоянно обновяване. Любовта ви трябва да бъде постоянна в нашето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и този кръг на движение трябва да става постоянно в нас. Вие казвате: „Ние опитахме какво нещо е любовта.“ Не, любовта вие не я [и] сънувате. Това, което наричате любов, това е любов, от която хората умират, от която се разочароват. Това е предисловие на оная любов, която носи в себе си вечния живот. Вие искате да не остарявате. Сега сте остарели и мислите да умрете, че наново да се подмладите. към беседата >>
162. Слава във вишних Богу, НБ , София, 11.2.1940г.,
- Ние имаме един свят на подсъзнанието, влизаме в този свят, без да го съзнаваме; после, ние имаме един свят на съзнанието, друг – на самосъзнанието и друг свят на свръхсъзнанието.
Като растем, нашите възгледи постоянно се изменят, а същевременно и отношенията ни към природата се менят. Нашето съзнание се мени. Ние имаме един свят на подсъзнанието, влизаме в този свят, без да го съзнаваме; после, ние имаме един свят на съзнанието, друг – на самосъзнанието и друг свят на свръхсъзнанието. Светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват. Когато влезем в подсъзнателния свят, трябва да сме будни. Тъй щото, съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. към беседата >>
- А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание.
Ние имаме един свят на подсъзнанието, влизаме в този свят, без да го съзнаваме; после, ние имаме един свят на съзнанието, друг – на самосъзнанието и друг свят на свръхсъзнанието. Светът на свръхсъзнанието едва сега се проявява, малко проблясъци се явяват. Когато влезем в подсъзнателния свят, трябва да сме будни. Тъй щото, съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. В подсъзнанието се намират всички неща на миналото. Там се складират всички неща от цялата вечност. И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено съкровище, да го изтеглим. Всичко, каквото ни потрябва в бъдещето, ще черпим от подсъзнанието. Сега ние трябва да прилагаме съзнанието в живота си. към беседата >>
164. Съвършенството, ООК , София, 6.3.1940г.,
- Самосъзнанието се проявява.
Но като речеш да направиш нещо за Бога, да го направиш. Ще кажеш: „Туй ще направя заради Бога. Както Той ни е привлякъл при Онзи, Когото познаваме, както Той ми е показал пътя да Го намеря, така и аз ще направя каквото Бог иска.“ Значи Бог те е привлякъл, пробудило се твоето съзнание. Понеже Онзи, при Когото те е привлякъл, Той те е изпратил при извора на нещата. Първото пробуждане на човека е привличането на човека. Самосъзнанието се проявява. Психологически, че Бог ви е привлякъл при някого значи, че твоето самосъзнание се е пробудило. Щом Той ти показва пътя към Бога, Той е вече свръхсъзнанието в тебе, което се проявява. Вие ще придобиете смисъла във вас. Ако тръгнете към Бога, [в] пътя, който Христос ще ви покаже, трябва да се прояви самосъзнанието. Тогава трябва да се примирите с всичкия свят. към беседата >>
- Психологически, че Бог ви е привлякъл при някого значи, че твоето самосъзнание се е пробудило.
Ще кажеш: „Туй ще направя заради Бога. Както Той ни е привлякъл при Онзи, Когото познаваме, както Той ми е показал пътя да Го намеря, така и аз ще направя каквото Бог иска.“ Значи Бог те е привлякъл, пробудило се твоето съзнание. Понеже Онзи, при Когото те е привлякъл, Той те е изпратил при извора на нещата. Първото пробуждане на човека е привличането на човека. Самосъзнанието се проявява. Психологически, че Бог ви е привлякъл при някого значи, че твоето самосъзнание се е пробудило. Щом Той ти показва пътя към Бога, Той е вече свръхсъзнанието в тебе, което се проявява. Вие ще придобиете смисъла във вас. Ако тръгнете към Бога, [в] пътя, който Христос ще ви покаже, трябва да се прояви самосъзнанието. Тогава трябва да се примирите с всичкия свят. Той е пътят за Бога. към беседата >>
- Ако тръгнете към Бога, [в] пътя, който Христос ще ви покаже, трябва да се прояви самосъзнанието.
Първото пробуждане на човека е привличането на човека. Самосъзнанието се проявява. Психологически, че Бог ви е привлякъл при някого значи, че твоето самосъзнание се е пробудило. Щом Той ти показва пътя към Бога, Той е вече свръхсъзнанието в тебе, което се проявява. Вие ще придобиете смисъла във вас. Ако тръгнете към Бога, [в] пътя, който Христос ще ви покаже, трябва да се прояви самосъзнанието. Тогава трябва да се примирите с всичкия свят. Той е пътят за Бога. Щом идвате до Христа, вие ще се научите да обичате всичките противоречия в живота. От Бога до Христа ще учите пътя да обичате всичко, което ви е неприятно. А пък от пътя на Христа [до] (В разчетената стенограма е написано „на“) Бога ще се примирите с всичките противоречия, ще считате, че сте завършили превода. към беседата >>
165. Двата закона, ООК , София, 5.6.1940г.,
- Да се въртиш около себе си значи да има самосъзнание, че е човек.
Казвам: Когато колелетата се въртят в една машина в една фабрика, от [само] себе си ли се въртят тия колелета? Най-първо едно разумно същество е направило фабриката и туй разумно същество е направило едно голямо колело, турено е на колелото един ремък, който свързва голямото колело с малкото. Всички тия колела са свързани с големи ремъци, някои са свързани със зъбците. Да се върти около себе си човек, то значи той да има съзнание, че е човек. Да се въртиш около себе си значи да има самосъзнание, че е човек. Да се въртиш около себе си значи любов към себе си. Любов към Бога е въртенето около своя център. Значи от любовта към Бога излиза въртенето около Слънцето, от любовта към себе си излиза въртенето около себе си. Значи, когато една планета умре, започват да я погребват. Има планети, които се погребват. към беседата >>
167. Ще ви бѫде / Ще ви бъде, ООК , София, 8.1.1941г.,
- Дошъл вече до самосъзнанието и най-после започнал да се сърди само на себе си. (втори вариант)
Тогава започва да вярва. По-напред казва: „Когато ви кажа, тогава ще дойдете.“ После като му казали, че ще дойдат – стана му приятно. Наближават, той изтичал вън, падне тук, падне там, най-после припада. Вие не сте живели в самотия. „Най-после започнах да се сърдя на целия свят.“ Останал само на жена си и на себе си. Дошъл вече до самосъзнанието и най-после започнал да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другите, че е болен. Срам го е да каже. Във всинца ви има срам. Хубаво нещо е срамът, но срамът е на място, когато сме на високо положение, паднем и тогава идва срамът. Богатият се срамува, когато започне да носи такива скъсани, вехти дрехи. към втори вариант >>
- Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си.
После, като му казали, че ще дойдатъ – стана му приятно. Наближаватъ, той изтичалъ вънъ, падне тукъ, падне тамъ, най-после припада. Вие не сте живѣли въ самотия. „Най-после започнахъ да се сърдя на цѣлия свѣтъ“. Останалъ само на жена си и на себе си. Дошълъ вече до самосъзнанието и най-после започналъ да се сърди само на себе си. Не искаше да казва на другитѣ, че е боленъ. Срамъ го е да каже. Въ всинца ви има срамъ. Хубаво нѣщо е срамътъ, но срамътъ е намѣсто, когато сме на високо положение, паднемъ и тогава идва срамътъ. Богатиятъ се срамува, когато започне да носи такива скѫсани, вехти дрехи. към беседата >>
168. Любов и безлюбие, НБ , София, 2.2.1941г.,
- Когато един ден се подигне човешкото съзнание, не само да дойде самосъзнанието, но да дойде свръхсъзнанието вътре във всички хора, да живеят по любов и големи и малки, и учени и прости – всички да се радват.
Ако ние обичаме Бога, всичко е на наше разположение. Като не го обичаме, законът е друг. Понеже не Го обичаме, като живеем в един свят на безлюбие, Божиите блага не са еднакво разпределени. Когато дойде Любовта, когато Бог се всели в хората, или когато хората възприемат Бога вътре в себе си – както е казано в Отче наш – „да се свети Името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“; ако се освети името Божие в нашите умове, ако дойде Царството в нашите сърца и ако стане волята в нашите тела – тогава всички блага, от които ние имаме нужда, те ще дойдат. За бъдеще Царството Божие е това. Когато един ден се подигне човешкото съзнание, не само да дойде самосъзнанието, но да дойде свръхсъзнанието вътре във всички хора, да живеят по любов и големи и малки, и учени и прости – всички да се радват. Тогава ще имаме една култура съвсем друга от сегашната. Сега не се съдете, но всеки един от вас да разбира въпроса, да извърши волята Божия както е угодно на Бога. Внесъл ли си в себе си Царството Божие, турил ли си закона на Царството Божие, Той сам да е господар. Най-после да се освети Името Божие. Няма по-лошо нещо да се съдим. към беседата >>
169. Настанало е Царството Божие, НБ , София, 30.3.1941г.,
- Аз наричам това състояние възход на човешкото самосъзнание.
„Наближило е Царството Небесно.“ Значи наближили са благоприятните условия, при които човек може да разбере онова, което му се говори. Аз наричам това състояние възход на човешкото самосъзнание. Съвременните хора повече се занимават с личния живот, искат всички да живеят. То е едно право да живеем. Няма по-хубаво нещо да мислим, да живеем, но да знаеш как да живееш и да знаеш как да мислиш. Някой казва: „Да сме богати.“ Но за какво ще употребиш твоето богатство? Единственото нещо в богатството е да имаш едно жилище охолно, хубаво легло, хубави завивки, постелки, хубав юрган, дрехи хубави, ядене хубаво. към беседата >>
170. Което не е / Законът на лъжата, УС , СБ , София, 7.9.1941г.,
- Лъжите на подсъзнанието са нужни на минералите, на растенията, лъжите на съзнанието са нужни на животните, а тия на самосъзнанието на човека. (втори вариант)
Това са моите научни изследвания. Там лъжите са четири вида: подсъзнателни лъжи, съзнателни, самосъзнателни и някой път има свръхсъзнателни лъжи. Дойде някой, казва: “Аз много обичам Господа.” Ще примигва очите нагоре. За мене свръхсъзнанието има особено ухание, аз го виждам, той го няма никакво, той мирише обикновено и казва, че обича Господа. Човек, който служи на Господа, той няма таково лошо ухание. Лъжите на подсъзнанието са нужни на минералите, на растенията, лъжите на съзнанието са нужни на животните, а тия на самосъзнанието на човека. Лъжите на свръхсъзнанието те са лъжите на ангелите, на лошите ангели, които обичат да лъжат, на онези, които обичат да говорят истината. Турците казват: “Какъв е церът на това? ” към втори вариант >>
- За пример, лъжите, които съществуват в подсъзнанието, са на минералите и на растенията; лъжите на съзнанието имат отношение към животните; лъжите на самосъзнанието се отнасят към падналите ангели, които се движат между хората и ги изкушават.
Ако направи някаква грешка, той не търси начин да се оправдае, но иска да я изправи. Защо ще лъже себе си, че е нервен, че не могъл да се владее и затова бил грешал? Влез в себе си, анализирай лъжата и я прати навън. Има няколко вида лъжи, които не принадлежат на човека. Щом е така, той трябва да се освободи от тях. За пример, лъжите, които съществуват в подсъзнанието, са на минералите и на растенията; лъжите на съзнанието имат отношение към животните; лъжите на самосъзнанието се отнасят към падналите ангели, които се движат между хората и ги изкушават. Знайте, че човешката душа стои далеч от лъжата. Следователно отбягвайте и вие лъжата, да не се петните. Ще ви каже някой, че не трябва да вярвате в Бога, че трябва да си поживеете и т.н. Кога и как ще си поживеете? Когато хората спят, вие ще ходите по веселби, да ядете и пиете с другари. към беседата >>
171. Истинската лоза, НБ , София, 12.10.1941г.,
- Тя е за онези, на които съзнанието е в последната фаза на самосъзнание и да премине вече в свръхсъзнанието.
Теориите отпосле са дошле. Ние ще се върнем в сегашното положение. Всяка пръчка, която не принася плод, отсича се. Той говори на своите ученици и близки. Тази 15-та глава от Йоана, не е за обикновените християни. Тя е за онези, на които съзнанието е в последната фаза на самосъзнание и да премине вече в свръхсъзнанието. Ти като минеш в свръхсъзнанието, в тебе ще се разтвори твоят поглед така, че всичко ще виждаш. Един човек като погледне, всичко вижда, съкровища, диаманти, скъпоценности, вижда, че има реки да текат. Един човек на свръхсъзнанието разбира химия, физика, всичко разбира много добре. Този човек не може да бъде беден, понеже владее закона. Той ако посее един декар земя, житото ще има класове повече от педя и то ще бъде едро. към беседата >>
173. Роденият, НБ , София, 30.11.1941г.,
- Човек се е събудил и е дошел до самосъзнанието, разбира страданията и радостите.
– Не можеш. Ако не вярваш на другите хора, как ще ти докажат? Казвам: Сега ние сме в утробата на природата, на земята, тя е майка ни сега. Трябва да ни роди, едва сега сме се събудили. Някой пясък още не се е събудил, някои животни постепенно се събуждат. Човек се е събудил и е дошел до самосъзнанието, разбира страданията и радостите. Остава му още една степен, дето да влезе и да живее без страдание. Сега ние се плашим от голямата работа. Казва: Труд трябва. Духовният човек трябва да работи, светският трябва да се труди, лошият трябва да се мъчи. Мъчението е едно училище, трудът е едно училище и работата е едно училище. към беседата >>
179. Трите метода, ООК , София, 28.4.1943г.,
- Четири елемента има – или чрез подсъзнанието, или чрез съзнанието, или чрез самосъзнанието, или Свръхсъзнанието.
Понеже един тон, за да бъде мек, не зависи от гласа, от ларинкса. Ларинксът е инструмент. Зависи от милосърдието, зависи от трептенията на милосърдието, като минават те в ларинкса, тогава гласът става мек. За да дадеш на един тон онази пълнота, която се изисква, ти трябва да влезеш в чувството на почитание и обич, и Любов към Бога. Един тон не може да бъде пълен, ако в него не влиза Божията Любов съзнателно. Четири елемента има – или чрез подсъзнанието, или чрез съзнанието, или чрез самосъзнанието, или Свръхсъзнанието. Разбира се, те са отвлечени работи. Думата отвлечено какво значи? Отвлечен значи далечен. Една красива мома я отвличат някъде, надалече я завличат. Отвличане и завличане. към беседата >>