Намерени са 445 резултата от 269 беседи с точна фраза : 'Раждане'.
1. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух, ИБ , , 18.7.1900г.,
- И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога.
Днес е последният ден на курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мен. И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча на всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш. Ако разбираш значението и духа на тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието на вярата ще произведе онова вътрешно променение. Защото без вяра невъзможно е да се угоди на Бога. И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш. И когато възприемеш, ще се ознамени денят на твоето раждане в Бога. И когато се родиш и влезеш в новите рамки на Божия Живот, ще познаеш както си познат. към беседата >>
2. Разговор седми - Заключение, ИБ , Нови Пазар, 22.7.1900г.,
- Когато Духът Святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото рождение – Раждане от Духа.
Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с теб, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенстване и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа Святий ги е вече осенила, те са към пътя на Спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на Възраждането, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът Святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото рождение – Раждане от Духа. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва, както на слепия человек, който дойде при Господа, да им се отворят очите – да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен Живот, страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи. към беседата >>
4. Страхът, НБ , София, 1.11.1914г.,
- Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото.
Четвъртата стъпка е възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес от земеделието. Един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане; в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото. В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов. А то е високо нещо. Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората. към беседата >>
- В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас.
Възраждането ще обясня с друг процес от земеделието. Един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане; в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото. В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов. А то е високо нещо. Той даде на Своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати да изцеряват и възкресяват хората. Как може да се даде тази власт, когато човек едва се е обърнал и още не си е прегледал сметката? към беседата >>
- Законът на новото раждане подразбира – да изпълни човек волята Божия.
И на Никодим е казал, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес на пресекването. Прераждането е закон на дисхармонията в света: да се преродиш, то значи да почнеш отново работата, която си напуснал. Улавят те, затварят те и като излежиш 20 години, останат ти 15, избягаш, връщат те и те турят още 10 години, та стават пак 25 за излежаване: след 5 години пак избягаш, хващат те наново, затварят те за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл – когато вие сте пратен на земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат и ще ви турят в затвора, и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков. Законът на новото раждане подразбира – да изпълни човек волята Божия. И не е мъчно да я изпълните. Мъчнотията лежи винаги в дълбоките причини на неразбиране на живота. У съвременните хора има склонност да критикуват; всякой вижда грешките на другите: „Еди-кой си не живее така, както трябва“; ами ти живееш ли така? – „Той не мисли правилно“; ами ти мислиш ли правилно? – „Той не е добър“; ами ти добър ли си? към беседата >>
- А знаете ли що е раждане?
И знаете ли кой създава смъртта? Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, зависти, и искате при това да бъдете хора на прогреса! Срещат се дори хора, които за окултизъм говорят, а мисълта им не е свободна, и те не разбират живота. Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. А знаете ли що е раждане? Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил да роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек да бъде жена“. Във вашия ум се зароди една мисъл, докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не. Има хора, които са били там, когато Христос възкръсна. Ще каже някой: „Докажи! към беседата >>
6. Стари и нови мехове, НБ , , 25.7.1915г.,
- Ако сте със стари, не ви препоръчвам раждане.
„Тясно ни е“, казват. Не, широко им е, но храна няма до тях. В народното вярване, за което току-що ви говорих, има цяла философия – трябва да се вразуми кадията, защото неправилно решава съдбата, да дойде нова съдба на света. Трябва да се вложи в нашите деца новото вино, защото то е сила. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако сте със стари, не ви препоръчвам раждане. Какво ще родите? Негодници за живота, каквито има с хиляди. Свещеното Писание казва: „Плодете се и множете се“; не казва да раждате недоносчета, а хора по образ и подобие на Бога. То е новото учение, което Христос проповядва и което, ако се разбере, ще поправи света. И лозата, и соковете са в нас; когато един ден нашето лозе даде грозде, соковете на гроздето ще почнат да ферментират. към беседата >>
7. Рождението, НБ , , 7.1.1916г.,
- Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане“: човек се е прераждал хиляди и милиони пъти.
Какво съдържа тази дума? Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство. Често запитват: „Как може да се влезе в Царството Божие? “, „Как можем да се освободим от ограниченията на законите, на природата, и можем ли да ги владеем? “ Аз отговарям: Когато се родите. Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане“: човек се е прераждал хиляди и милиони пъти. Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата. Прераждането е процес, а раждането – един завършен цикъл от този процес. Като се казва в Евангелието „Днес се роди“, разбира се, че Онзи, Който е заченат преди милиони години, най-сетне Се е родил. Кой се е родил? Христос Господ – Той Се е родил. към беседата >>
- Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа.
Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата. Прераждането е процес, а раждането – един завършен цикъл от този процес. Като се казва в Евангелието „Днес се роди“, разбира се, че Онзи, Който е заченат преди милиони години, най-сетне Се е родил. Кой се е родил? Христос Господ – Той Се е родил. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов. към беседата >>
- Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа.
Христос Господ – Той Се е родил. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов. към беседата >>
- Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов.
Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов. към беседата >>
- Всяко раждане се придружава със страдание.
Всяко раждане се придружава със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине това страдание. То е същото, както когато майката ражда – трябва да претърпи известни страдания, да вземе всички грижи за детето. По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят почвата, да се роди и да отрасне това дете. Може би тази идея да е малко смътна, но това да не ви безпокои: то зависи доколко нещата са далеч или близо и с каква светлина можем да ги разгледаме. Всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина. към беседата >>
- Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името „човек“, трябва да разбира добре думата „раждане“.
Сега нека разгледаме психологически думата „раждане“. Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името „човек“, трябва да разбира добре думата „раждане“. Чели сте в Битието, че Бог направи човек от пръст, вдъхна в него и той стана жива душа. Тогава е царял процесът на „вдъхването“, а сега – процеса на „раждането“. Аз бих ви обяснил думата „вдъхване“, но и моето обяснение ще бъде непонятно, защото в тая дума има нещо необяснимо за сегашните хора. Обаче ще дойде ден да я разберете. Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. към беседата >>
- Ако ви попитат за тази дума, ще кажете: „Раждане значи да се зачене и роди дете“.
Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Чрез тоя закон Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът положително работи. Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание у човека. Обикновеното човешко съзнание е тъмно понятия. Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитат за тази дума, ще кажете: „Раждане значи да се зачене и роди дете“. Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е. зачеването на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му, и когато кажем: „Роди се човек“, освен процеса на завързването и растенето, ние подразбираме и процеса на знанието и мъдростта. Докато няма знание човек, не може да каже, че се е родил. И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж да завършат този цикъл на прераждането. В българския език думата „прераждане“ подразбира преработване на нещата. към беседата >>
- И тъй, което хората наричат „възкресение“, то е раждане, тъй наричат християните възкресението – да излезе от гроба.
И тъй, Христос се яви сега. Сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всинца ви. И тъй, което хората наричат „възкресение“, то е раждане, тъй наричат християните възкресението – да излезе от гроба. За мен вие всинца сте гробове – някои по-големи, други по-малки. Виждам разни надписи върху вашите надгробни паметници: еди-кой Иван, толкова години живял; еди-коя Елена, живяла толкова години; друг пък като умрял, пак бил заровен в същия гроб. Колко пъти е умирала тази Елена и носи своя надгробен паметник, с надпис на всички свои роднини. Питате: „Кога ще възкръснем? “ Днес можете да възкръснете, но надгробните ви камъни са много тежки. към беседата >>
- Когато стане въпрос за раждане, няма мъж и жена.
“Жена, кога ражда, на скръб е”, казва Христос. Когато стане въпрос за раждане, няма мъж и жена. Едно време мъжът е раждал, а днес, именно след Христа, жената ражда. Затова трябва да ражда добре. Законът на раждането подразбира следното: когато влезе в почвата, този малък зародиш започва да събира всички мисли и чувства и да се образуват ред тела, ред светове, на които човек става господар. Когато зачене, майката трябва да следи как работи Бог. Раждането прилича на един велик художник, който работи и след като свърши работата си, излага картината си, за да представи на хората тази велика идея. към беседата >>
- Смъртта на земята е раждане в другия свят – раждаш се за по-висок живот от земния.
Като се ожени, казва: Умирам от любов. И преди да се е оженил умирал от любов; и като се ожени, пак умира от любов. Разглеждайте думата „смърт" в друг смисъл. И като се ражда, човек пак умира. Раждането на земята е смърт на небето. Смъртта на земята е раждане в другия свят – раждаш се за по-висок живот от земния. Раждане и смърт, в широк смисъл на думата, означават отиване на работа. Дали ще отидеш на небето, или ще слезеш на земята, ти все ще работиш. Работа и труд са две различни понятия. Затова Христос казва: „Елате при мене всички утрудени, да ви науча да работите". Като говоря за Христа, нямам пред вид човека, Който е живял преди две хиляди години. към беседата >>
- Раждане и смърт, в широк смисъл на думата, означават отиване на работа.
И преди да се е оженил умирал от любов; и като се ожени, пак умира от любов. Разглеждайте думата „смърт" в друг смисъл. И като се ражда, човек пак умира. Раждането на земята е смърт на небето. Смъртта на земята е раждане в другия свят – раждаш се за по-висок живот от земния. Раждане и смърт, в широк смисъл на думата, означават отиване на работа. Дали ще отидеш на небето, или ще слезеш на земята, ти все ще работиш. Работа и труд са две различни понятия. Затова Христос казва: „Елате при мене всички утрудени, да ви науча да работите". Като говоря за Христа, нямам пред вид човека, Който е живял преди две хиляди години. Аз имам пред вид тоя Христос, Който и до днес е между хората. към беседата >>
10. Да се роди, НБ , София, 6.10.1918г.,
- Обаче, добиване и раждане сѫ два различни процеса. (втори вариант)
„Да се роди.” Какво означава раждането? Българитѣ казватъ, че нѣкоя жена добила. Обаче, добиване и раждане сѫ два различни процеса. За жената се казва, че добила; за пилето, че се излюпило, а за нисшитѣ организми, че се размножаватъ чрезъ дѣление. Раждането пъкъ подразбира бременность на духа съ една Божествена, велика идея. Значи, за да се роди човѣкъ, въ неговото съзнание трѣбва да взематъ участие два елемента: разумътъ, като висша проява на ума, и сърдцето, като условие за проява на чувствата. Съ други думи казано: За да се роди човѣкъ изново, съ ново съзнание, той трѣбва да мине презъ вода и духъ. При разглеждане на въпроса за новораждането, умътъ и сърдцето трѣбва да бѫдатъ свободни отъ всѣкакви предразсѫдъци и предубеждения. към втори вариант >>
- Обаче, добиване и раждане са два различни процеса.
„Да се роди." Какво означава раждането? Българите казват, че някоя жена добила. Обаче, добиване и раждане са два различни процеса. За жената се казва, че добила; за пилето, че се излюпило, а за нисшите организми, че се размножават чрез деление. Раждането пък подразбира бременност на Духа с една Божествена, велика идея. Значи, за да се роди човек, в неговото съзнание трябва да вземат участие два елемента: разумът, като висша проява на ума, и сърцето, като условие за проява на чувствата. С други думи казано: за да се роди човек изново, с ново съзнание, той трябва да мине през вода и Дух. При разглеждане на въпроса за Новораждането, умът и сърцето трябва да бъдат свободни от всякакви предразсъдъци и предубеждения. към беседата >>
11. Великите условия на живота, НБ , София, 12.1.1919г.,
- Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното.
Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си. Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт. Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него. Често, при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава без да й говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари. към беседата >>
12. Като го видя Петър, НБ , София, 20.4.1919г.,
- Следователно учители, свещеници, проповедници, лекари са потребни само там, гдето има смърт, раждане, болести, невежество. (втори вариант)
Вие казвате: „Нас ни трябват учители." Да, ако хората се раждат, ще имат нужда от учители; но ако не се раждат, ако бяха възрастни, каква нужда щяха да имат от учители? Казвате: „Имаме нужда от свещеници и проповедници." Ами ако хората са просветени, ако не се нуждаят от проповеди, тогава щяха ли да бъдат необходими проповедниците? Следователно учители, свещеници, проповедници, лекари са потребни само там, гдето има смърт, раждане, болести, невежество. Този род хора ги наричам хора на лъжата. Човек, на когото кракът е изкълчен, не трябва да го заблуждаваш, не трябва да му причиняваш болка, а да го оставиш да му заздравее. към втори вариант >>
- Следователно, учители, свещеници, проповедници и лекари са нужни там, дето има невежество, смърт, раждане и болести.
Ако не се раждате, нямате нужда от учители. – Ние се нуждаем от свещеници и проповедници. Защо се нуждаем? – Защото не сте просветени. Ако бяхте просветени, щяхте ли да се нуждаете от проповедници? Следователно, учители, свещеници, проповедници и лекари са нужни там, дето има невежество, смърт, раждане и болести. Човек, на когото кракът е изкълчен, не трябва да се заблуждава. – Какво да се прави с него? – Намести крака му и остави го да заздравее. – Какво ще стане със света? – Не се грижи за света. към беседата >>
13. Електричеството и магнетизмът, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всяка жена; тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили.
Когато наблюдавате природата, особено когато жените са трудни, два-три-четири месеца, някои жени минават такова едно състояние: онези, у които съзнанието не се е развило, прекарват леко, но високо развитите, интелигентните, минават много голяма криза, и тази криза зависи от онова състояние на душата на детето, която влиза вътре в света на майката, заражда в нея временна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонностите и желанията на детето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на волята на майката, защото майката взема надмощие, власт над детето. Дете, което до раждането безпокои много майка си, не е за препоръчване. Навеждам този факт, за да ви покажа, че много от религиозните идеи са като тия деца: те ще влязат във вас – ще заченете, и някои от тях може да ви причинят големи болки. Избавлението не седи в помятането. Лекарите казват, когато една майка е в такова състояние, че е слаба и няма да износи детето, и й дават цяр за помятане. Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всяка жена; тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили. Това е вярно и по отношение на идеите. Ако във вашия ум или във вашето сърце проникне известна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й няколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способност и привлекателността на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По-добре една девица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие требва да спазвате този закон. Мнозина възприемат всяко ново учение – значи, искат да станат бременни. към беседата >>
14. Кротостта и смирението, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Това в Евангелието се нарича ''ново раждане'', за което какви ли не определения се дават.
Само тогава ще ви стане ясно, ще видите как живеят хората там. Засега вие имате само пробляски от онзи свят и го проучвате тъй, както някои изучават живота – по музеите и от старите паметници. Те виждат разни птички, животни, но те са мъртви, това не е още онзи свят. Като влезете в онзи свят, вие проучвате живота на тези птички, как живеят те, как се размножават и т.н. Когато влезете в тясна връзка с духовния свят, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това в Евангелието се нарича ''ново раждане'', за което какви ли не определения се дават. Новото раждане значи обновление – да можете да живеете едновременно и в този, и в онзи свят, или, друго яче казано, да знаете да трансформирате енергията от физическия свят в духовния, и обратно. към беседата >>
- Новото раждане значи обновление – да можете да живеете едновременно и в този, и в онзи свят, или, друго яче казано, да знаете да трансформирате енергията от физическия свят в духовния, и обратно.
Засега вие имате само пробляски от онзи свят и го проучвате тъй, както някои изучават живота – по музеите и от старите паметници. Те виждат разни птички, животни, но те са мъртви, това не е още онзи свят. Като влезете в онзи свят, вие проучвате живота на тези птички, как живеят те, как се размножават и т.н. Когато влезете в тясна връзка с духовния свят, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това в Евангелието се нарича ''ново раждане'', за което какви ли не определения се дават. Новото раждане значи обновление – да можете да живеете едновременно и в този, и в онзи свят, или, друго яче казано, да знаете да трансформирате енергията от физическия свят в духовния, и обратно. към беседата >>
16. Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920г.,
- Казва се: „Трябва да се родите изново." То е друго раждане. (втори вариант)
Казва се: „Трябва да се родите изново." То е друго раждане. Какъв е законът, защо трябва да се раждаме? Във всяко едно раждане се дават условия на човека да се домогне до онези Божествени знания, които да ги внесе в съграждането на своя живот. Питам: онзи, който изучава музиката, какво постига с усилията, които прави при изучаване на новите упражнения? Домогва се до нови знания. Ако започне да свири „Цвете мило, цвете красно" само в една позиция на цигулката, майката казва: „Стига си свирил това „Цвете мило, цвете красно", гръмна ми главата." Така и ние, съвременните хора, цял ден свирим „Цвете мило, цвете красно" на една позиция, а се залавяме за религия. към втори вариант >>
- Във всяко едно раждане се дават условия на човека да се домогне до онези Божествени знания, които да ги внесе в съграждането на своя живот. (втори вариант)
Казва се: „Трябва да се родите изново." То е друго раждане. Какъв е законът, защо трябва да се раждаме? Във всяко едно раждане се дават условия на човека да се домогне до онези Божествени знания, които да ги внесе в съграждането на своя живот. Питам: онзи, който изучава музиката, какво постига с усилията, които прави при изучаване на новите упражнения? Домогва се до нови знания. Ако започне да свири „Цвете мило, цвете красно" само в една позиция на цигулката, майката казва: „Стига си свирил това „Цвете мило, цвете красно", гръмна ми главата." Така и ние, съвременните хора, цял ден свирим „Цвете мило, цвете красно" на една позиция, а се залавяме за религия. Постоянно говорим: „Вярваме в Бога, вярваме в Бога." „Разбирате ли Писанието? " „Не го разбираме." „Не си православен." Тъй се запитваме и отговаряме. към втори вариант >>
- При всяко раждане, на човека се дават условия да се домогне до Божественото знание, необходимо за съграждането на човешкия живот.
Казано е: ;Ако не се родите изново.” Човек трябва да се роди духовно, от вода и Дух. При всяко раждане, на човека се дават условия да се домогне до Божественото знание, необходимо за съграждането на човешкия живот. Като изучава музиката, човек прави усилия да се домогне до нещо, да придобие повече знания. Като изучи едно упражнение в първата позиция, той постепенно минава във втора, трета, четвърта позиция. Какво ще каже майката на детето си, което по цели часове свири една и съща песен, все в първа позиция? Майката ще се отегчи и ще каже: Стига толкова! Главата ми гръмна от твоето свирене! към беседата >>
17. По предание, НБ , София, 2.5.1920г.,
- Ако под „раждане" разбирате, че умирате за другия свят, а се раждате на земята, това има смисъл; и ако под „смърт" разбирате заминаване от един свят в друг, дето се, раждате, и това има смисъл.
Има ли човек в света, който да не е престъпил старите предания? Време е вече да се освободим от лъжливото учение, че трябва да живеем по предания. Казвате: Човек се ражда и умира. Това е старо предание, което не отговаря на истината. Питат: Защо трябва човек да се ражда и умира? Ако под „раждане" разбирате, че умирате за другия свят, а се раждате на земята, това има смисъл; и ако под „смърт" разбирате заминаване от един свят в друг, дето се, раждате, и това има смисъл. Да мислиш, че със смъртта става прекратяване т земния живот, за да влезе човек в нова форма, това е свещено предание. Според това предание, хората приемат съществуването на другия свят. Обаче, има и друго предание, според което се отрича съществуването на другия свят. към беседата >>
18. Любовта, НБ , София, 27.2.1921г.,
- След това идва раждане и новораждане, то се отнася до чувствата на любовта, до душата, посвещението - до ума, и най-после идва възкресението, то се отнася до силата на духа, cиpеч до любовта като принцип. (втори вариант)
Биенето на сърдцето има влияние косвено върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвообращението и пречистването на кръвта. Ето защо всички съвременни болести се пораждат от неправилното разбиране на любовта, от неправилното дишане, окисляване в организма. Следователно, всички тела у човека се заразяват отдолу нагоре, затова трябва да работим в тези четири области, за да пречистим душата си. В християнството се казва, че трябва да се покаем. Покаянието е стремеж да пречистим сърдцето, значи, то се отнася до стремежа на любовта. След това идва раждане и новораждане, то се отнася до чувствата на любовта, до душата, посвещението - до ума, и най-после идва възкресението, то се отнася до силата на духа, cиpеч до любовта като принцип. И тъй, в любовта има два процеса: в сърдцето и в душата, в ума и в духа. Като мислите през Тези процеси, ще минете през всички степени на вашето развитие. Работете едновременно в сърдцето, в душата, в ума и в духа си. Между ума и духа има едно прекръстосване, защото умът е мъжът на сърдцето, а душата е невестата на духа. Когато казваме, че Бог е създал човека по свой образ, това значи, че го е създал по образа на своята любов, защото трябва да знаете, че любовта е първият образ на Бога. към втори вариант >>
- След това идва раждане и новораждане.
Биенето на сърцето има влияние косвено върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвообращението и пречистването на кръвта. Ето защо, всички съвременни болести се пораждат от неправилното разбиране на любовта, от неправилното дишане и окисляване в организма. Следователно, всички тела у човека се заразяват отдолу нагоре, затова трябва да работим в тези четири области, за да пречистим душата си. В християнството се казва, че трябва да се покаем. Значи, то се отнася до стремежа на любовта. След това идва раждане и новораждане. То се отнася до чувствата на любовта, до душата. Посвещението – до ума. И най-после идва възкресението, то се отнася до силата на духа, сиреч, до любовта като принцип. И тъй, в Любовта има два процеса: в сърцето и душата, в ума и в духа. Като минавате през тези процеси, ще минавате през всички степени на вашето развитие. към беседата >>
19. Вярата, НБ , София, 6.3.1921г.,
- Помниш ли деня и часа на твоето раждане? (втори вариант)
Приемеш ли някакви хипотези, дръж ги като такива, но в ума си трябва да държиш Онези истини, които са абсолютно доказани. Тази работа с вяра става. И да знаеш едно: откъде си дошъл и къде отиваш. Откъде сте дошли? Казвате: "Родиха ме". Помниш ли деня и часа на твоето раждане? - Не, майка ми, баба ми го казват. "Зная, че ще умра". Отде знаеш? "Вярвам“. Не, това е вярване, а не вяра. Ние, като насочим нашата мисъл, знаем, кога сме родени, знаем, кога ще оставим този свят, знаем, отде започва физическият свят и докъде се простира, знаем, отде започва духовният и докъде се простира. към втори вариант >>
20. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори, НБ , София, 5.6.1921г.,
- Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене. (втори вариант)
Тогава човѣкъ, като изгуби своята човѣшка форма, дохожда на земята вече не като човѣкъ, но въ по-нисша форма. Изгуби ли и нея, ще почне да се деградира. Като ви пратятъ на земята, Господь казва: „Вие сте изгубили вашата форма, слѣдователно, ще ви се даде форма, която ви подхожда.“ Това е, което нарича „израждане“, а теософитѣ го наричатъ „странствуване на душата“. Ако не спазваме закона на формитѣ, ние може да спремъ нашата еволюция. И затова ангелътъ е слѣзълъ да даде знания на хората, какъ трѣбва да живѣятъ. Жената, като се жени, изкуството не е въ жененето, изкуството не е въ раждането, а въ смисъла на това раждане, въ смисъла на това женене. Ти се женишъ или да дадешъ една правилна форма или по други съображения. Затова казва Писанието: „Това, което Богъ е съчеталъ, никой не може да го разлѫчи.“ Онова, което е отъ Бога създадено, дайте му условия да се прояви, а вие не му давате възможность. към втори вариант >>
21. Двете жени / Двѣтѣ жени, НБ , София, 12.6.1921г.,
- Тамъ и мѫже и жени раждатъ, но това раждане не е като това на земята. (втори вариант)
Питамъ тѣзи, които сѫ живѣли 30–40–50 години, какво сѫществено нѣщо сте научили? Жената казва: „Дошла съмъ тукъ на земята мома, трѣбва да се ожена.“ Женитбата е сѫществено нѣщо, но женене, съчетание не може да стане на земята. Тукъ се прави само предговоръ на жененето, а женене става въ духовния свѣтъ. Като ви говоря за женене, вие казвате: „Знаемъ го жененето, дѣца трѣбва да се раждатъ.“ Въ духовния свѣтъ е обратно, тамъ женитѣ раждатъ безъ страдания, а на земята раждатъ съ страдания. Слѣдователно, небесниятъ животъ се състои въ това, да раждашъ безъ мѫки. Тамъ и мѫже и жени раждатъ, но това раждане не е като това на земята. Голѣма разлика има. Ако отидете въ низшия животъ, какъ става тамъ раждането? Раздѣлятъ се, прѣкълцватъ се клѣткитѣ на двѣ части, полученитѣ на още двѣ, тѣ още на двѣ и това наричаме размножение. към втори вариант >>
23. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- Питам: Какъв смисъл има туй раждане?
Всичко това е хубаво, но да е дошъл някой тъй за мъчение – няма, не е дошъл нито един. Вие ще ми възразите: „Говори ни за нещо по-положително, за някоя идея, дай ни нещо по-утешително, за да има животът смисъл“. Друг е смисълът на съвременния живот. Майката ражда 10 деца и умират. И тъй, всичките нейни идеали се разрушават, мъжът умира, па и тя умря. Питам: Какъв смисъл има туй раждане? Е, ти си ходил в университета, свършил си три факултета: по математика, по химия и по право, а утре, в изборите, никой те хлопне с една цепеница. И всичкото твое знание изчезне. Какво разбра от това учение? Е, хубаво, майка ти те родила красива, за тебе всички тичат, дойде „баба шарка“, обезобрази лицето ти. Е, какъв смисъл има това. към беседата >>
24. Живо течение, ИБ , София, 19.12.1921г.,
- Затова, като свършим първата стадия - раждане по плът, тогава ще има раждане по дух и тогава няма да има противоречия.
Защото, ако се свържете с един лош човек, ще слезнете заедно с него, а после качването е много трудно, затова стойте надалеч от лошия човек. Трябва като артист да слизате и да се качвате. Затова за всички времена е валидна мисълта "Познай себе си." - Първо ще опознаете себе си, а после ще помагате и на другите. В Писанието се казва, че трябва да се родиш изново. Или ще повдигнеш, или ще те повдигнат, или ще паднеш. Затова, като свършим първата стадия - раждане по плът, тогава ще има раждане по дух и тогава няма да има противоречия. към беседата >>
25. Сродните души, НБ , София, 1.1.1922г.,
- И всички ние ще помним да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване.
Щом си чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се, колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще помним да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. А сега жената, като расла, колко пъшка, вика бабите, и колко пъти помисля да пометне детето. Не е въпросът там. Това е жертва. Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в царството Божие, и оттам ще дойде истинското разбиране – да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. към беседата >>
26. Трите живота, ООК , София, 24.2.1922г.,
- Един брат запитва, ами духовното раждане как става?
Човек не се изменя, а само нараства. Каквито подбуждения е имал на младини, те остават, ако е бил благороден, такъв ще си остане. Може ли житното зърно да се измени? Ние сега вярваме, че на младини религиозният човек е бил жито, а сега станал ечемик. Турците казват: И да видиш, не вярвай. Един брат запитва, ами духовното раждане как става? Циреят трябва да те накара да родиш. Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня на сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък. Какво търси тя? Тук в сметта има нещо ценно. Ние сме изгубили много неща ценни. към беседата >>
- Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна.
Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня на сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък. Какво търси тя? Тук в сметта има нещо ценно. Ние сме изгубили много неща ценни. Ценният камък си е всякога ценен, който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси. Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие. Ние трябва да дойдем в свръзка с Божественото съзнание. към беседата >>
27. Волята на Отца, НБ , София, 9.4.1922г.,
- “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота.
Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били? към беседата >>
28. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш.
Защото, животът е един, той не може да бъде ограничен, ние го ограничаваме, като казваме „бъдещ живот“. Животът не е нито минал, нито сегашен, той е живот сам за себе си. В нашето съзнание, животът има изгрев и залез за 3 1⁄2 минути, 3 минути са нужни за изгрева. Знаете ли колко минути са нужни на един човек да умре? То е почти същото време, както когато човек се ражда; неговото съзнание се пробужда за толкова време, за колкото слънчевият изгрев – 3 1⁄2 минути, Детето се роди и пак забравя. И понеже един изгрев има, ти си мисли, че изгревът е раждане, и докато седи в тоя ум, ти се радваш. Това дете като вземе да умира, ти виждаш как слънцето ще залезе. Има някои хора, за които, като залезе слънцето, пак могат да живеят до полунощ. След като залезе слънцето, казват: „Ще се мре“. Това е един факт, дето хората казват – ще се мре – тяхното слънце е вече залязло. И, следователно, от чисто окултно гледище, вие можете да се родите преждевременно и може да умрете преждевременно. към беседата >>
- Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. (втори вариант)
Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно. към втори вариант >>
30. Работа за новия живот, СБ , В.Търново, 22.8.1922г.,
- Това е пак раждане.
Всичко е определено. Туй е физическата страна. Да кажем, че един ученик мине този стадий: тогава той вижда, че по форма няма да се жени, а по съдържание. Например той ще стане учител някъде – тогава пак ще народи деца. Учителят, като възпитава, ще внесе Божественото учение в душата на ученика, и като се събуди тази душа първоначално, детето ще се прероди. Това е пак раждане. Този въпрос астролозите го решават. Когато иска някой да знае дали да се жени, или не, нека отиде при някой астролог, да му плати и той ще му каже кога ще се жени, кой месец, за коя жена, или изобщо дали да се жени и т. н. Практически този въпрос е решен, само че трябва да намериш човек, който да ти каже по ръката дали да се жениш, или не. към беседата >>
31. Живот вечен, СБ , В.Търново, 24.8.1922г.,
- Тогава как ще си обясните мисълта в думите на апостол Павел: „Родих ви.“ Сега казвате: „Ще има ли раждане?
Сега, щом влезете в Школата, макар че някои още не са станали ученици, казват: „Ами като ученици ние ще се женим ли? “ – Ти най-първо стани ученик на Бялото Братство, че според тези негови закони белите братя ще те упътят. Какви ще бъдат формите на Бялото Братство? Те са хиляди пъти по-хубави, отколкото сегашните. Тогава как ще си обясните мисълта в думите на апостол Павел: „Родих ви.“ Сега казвате: „Ще има ли раждане? “ Павел, един мъж, казва: „Родих ви в Христа.“ Както виждате, в Новия живот и мъжете раждат. Павел беше мъж и раждаше. Вие се смеете сега – ами че то трябва вътрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мъки съм, докато във вас се изобрази Христос.“ Ще има зачатие, ще има раждане, но туй, роденото, ще бъде по Дух. към беседата >>
- Що значи раждане?
Те са хиляди пъти по-хубави, отколкото сегашните. Тогава как ще си обясните мисълта в думите на апостол Павел: „Родих ви.“ Сега казвате: „Ще има ли раждане? “ Павел, един мъж, казва: „Родих ви в Христа.“ Както виждате, в Новия живот и мъжете раждат. Павел беше мъж и раждаше. Вие се смеете сега – ами че то трябва вътрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мъки съм, докато във вас се изобрази Христос.“ Ще има зачатие, ще има раждане, но туй, роденото, ще бъде по Дух. „Роденото по плът – плът е.“ Този въпрос е от старата култура. В новата култура ще има зачатие и раждане по Дух. „Роденото от Духа – Дух е, роденото от плътта – плът е“ – тъй казва Христос. Такова раждане ще има в Новия живот. към беседата >>
- „Родих ви, на мъки съм, докато във вас се изобрази Христос.“ Ще има зачатие, ще има раждане, но туй, роденото, ще бъде по Дух.
Тогава как ще си обясните мисълта в думите на апостол Павел: „Родих ви.“ Сега казвате: „Ще има ли раждане? “ Павел, един мъж, казва: „Родих ви в Христа.“ Както виждате, в Новия живот и мъжете раждат. Павел беше мъж и раждаше. Вие се смеете сега – ами че то трябва вътрешно, духовно разбиране. Що значи раждане? „Родих ви, на мъки съм, докато във вас се изобрази Христос.“ Ще има зачатие, ще има раждане, но туй, роденото, ще бъде по Дух. „Роденото по плът – плът е.“ Този въпрос е от старата култура. В новата култура ще има зачатие и раждане по Дух. „Роденото от Духа – Дух е, роденото от плътта – плът е“ – тъй казва Христос. Такова раждане ще има в Новия живот. към беседата >>
32. Не знаете що искате, НБ , София, 12.11.1922г.,
- На английски, думата „bear” означава мечка, търпение и раждане.
Днес, с ограничения човешки език, не можеш точно да определиш своите състояния. С една дума изказваш десетки неща. Какво, всъщност, искаш да кажеш, не знаеш. Казваш: Любя те. – Какво означава това, сам не разбираш. На английски, думата „bear” означава мечка, търпение и раждане. Тази дума се пише и произнася еднакво, но в изречението вече има различно значение. Питам: Как можем да се разбираме с толкова неточен език? Евангелистът казва, че като евангелската църква няма друга. И православният казва, че като православната църква няма друга. И като будистката няма подобна. към беседата >>
33. Практическо приложение на окултната музика, ООК , София, 26.11.1922г.,
- И този начин, по който се раждат хората, той не е един от най-сполучливите методи за раждане.
Ангелите и архангелите им казват: „Учете се тук, изучавайте човешкия живот! “ Не мислете, че растенията имат просто произхождение, един ден те ще се върнат горе при своите родители. Някои казват: „Това е едно дърво! “ Сега у вас ще влезе една отрицателна мисъл: „Ангелите имат ли деца? “ – Имат, разбира се, но деца, които не се раждат, както се раждат хората. И този начин, по който се раждат хората, той не е един от най-сполучливите методи за раждане. „Родено от плът и родено от дух.“ Как се ражда от дух? Та затуй ние трябва да бъдем много внимателни към тия растения. Когато ви говоря за растенията, аз имам предвид, че те са деца на ангелите, затуй в ябълката, в крушата и пр., у тях има такива хубави сокове... Не чувствате ли тяхната сила? То е цяло богатство! У тях Любовта е съвършенно безкористна, те се жертват. към беседата >>
- Има и друг начин за раждане.
Дърветата не са направени да стават греди за нашите здания. Че стават греди, то е друг въпрос. Че ние можем да заколим някои от тия млекопитающи, то е друг въпрос, но те не са създадени за нас да ги ядем. Сега ученици сте вие, трябва да мислите. Дойде някоя мисъл, мислите върху нея. Има и друг начин за раждане. Ако доброволно се жертват, то е друг въпрос, но тъй, както ние ги употребяваме, както ги насилваме, първоначално не е било така. Растенията, животните, млекопитающите имат съвсем друго предназначение. Когато Адам е бил в рая, какво било предназначението му, какво му било предоставено? Какво пише Библията? Нали се казва да обработва земята и да отглежда растенията и животните? към беседата >>
- (9) Азъ който довождамъ до раждане, Не бихъ ли направилъ да роди?
(8) Кой е чулъ таквозъ нѣщо? кой е видѣлъ таквозъ? Родила ли би земята въ единъ день? Или родилъ ли би се единъ народъ отведнъжъ? Но дъщерята на Сионъ щомъ се замѫчи роди чадата си. (9) Азъ който довождамъ до раждане, Не бихъ ли направилъ да роди? говори Господь: Азъ който правя да раждатъ, Затворилъ ли бихъ ложесната? говори Богъ твой. (10) Развеселете се съ дъщерята на Ерусалимъ, И радвайте се съ нея, всички който я обичате: Зарадвайте се, и радвайте се съ нея, всички който сѣтувате за нея; (11) За да сучете и да се наситите Отъ съсцитѣ на утѣшенията ѝ; За да се насучете и да се насладите За изобилието на славата ѝ. (12) Защото така говори Господь: Ето, ще разпростра ней миръ като рѣка, И славата на народитѣ като наводняемъ потокъ: Тогазъ ще се насучете, Ще бѫдете носени на обятия, И ще бѫдете поласкани на колѣната ѝ. (13) Както единъ когото утѣшава майка му, Така азъ ще ви утѣша; И ще се утѣшите въ Ерусалимъ. към беседата >>
35. Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923г.,
- Слѣдователно, отъ невидимия свѣтъ, кѫдѣто познаватъ Божественитѣ закони, то когато дойде врѣме да се роди човѣкъ, всички иерархии, прѣзъ които той ще прѣмине, трѣбва да дадатъ съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята, Всички тия иерархии, всички тия сѫщества, които сѫ минали нашата еволюция и които направляватъ вселената, трѣбва да дадатъ съгласието си. (втори вариант)
Схванали сте, че може да изнасилимъ нѣщата, че можемъ да направимъ това онова. Не, истинскитѣ нѣща въ свѣта ставатъ точно на своето врѣме. Запримѣръ, ако пробудя вашето съзнание прѣждеврѣменно, азъ ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни; хора, много учени, които отъ обичь къмъ науката сѫ осакатени, тѣ сѫ прѣждеврѣменно събудени, и вслѣдствие на това сѫ осакатени. Човѣкъ трѣбва да се-събуди точно на врѣме, когато сѫ най-хубавитѣ условия. Слѣдователно, отъ невидимия свѣтъ, кѫдѣто познаватъ Божественитѣ закони, то когато дойде врѣме да се роди човѣкъ, всички иерархии, прѣзъ които той ще прѣмине, трѣбва да дадатъ съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята, Всички тия иерархии, всички тия сѫщества, които сѫ минали нашата еволюция и които направляватъ вселената, трѣбва да дадатъ съгласието си. Въ всички трѣбва да има съгласие, дали една душа да дойде да се въплоти на земята или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозитѣ го наричатъ щастливо съвпадение на планетитѣ въ живота. Запримѣръ, ако въ вашия животъ има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте подъ щастливото рѫководство на Венера, или да сте подъ щастливото рѫководство на Юпитеръ, или да сте подъ щастливото рѫководство на Слънцето, или да сте подъ щастливото рѫководство на Меркури, или да сте по нѣкой пѫть подъ щастливото рѫководство на Сатурна, което е рѣдко изключение, то е голѣмо благословение. Особено голѣмо благоволение е нѣкой пѫть Сатурнъ да има довѣрие къмъ тебе. към втори вариант >>
- Туй е най-щастливото раждане. (втори вариант)
Запримѣръ, ако пробудя вашето съзнание прѣждеврѣменно, азъ ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни; хора, много учени, които отъ обичь къмъ науката сѫ осакатени, тѣ сѫ прѣждеврѣменно събудени, и вслѣдствие на това сѫ осакатени. Човѣкъ трѣбва да се-събуди точно на врѣме, когато сѫ най-хубавитѣ условия. Слѣдователно, отъ невидимия свѣтъ, кѫдѣто познаватъ Божественитѣ закони, то когато дойде врѣме да се роди човѣкъ, всички иерархии, прѣзъ които той ще прѣмине, трѣбва да дадатъ съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята, Всички тия иерархии, всички тия сѫщества, които сѫ минали нашата еволюция и които направляватъ вселената, трѣбва да дадатъ съгласието си. Въ всички трѣбва да има съгласие, дали една душа да дойде да се въплоти на земята или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозитѣ го наричатъ щастливо съвпадение на планетитѣ въ живота. Запримѣръ, ако въ вашия животъ има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте подъ щастливото рѫководство на Венера, или да сте подъ щастливото рѫководство на Юпитеръ, или да сте подъ щастливото рѫководство на Слънцето, или да сте подъ щастливото рѫководство на Меркури, или да сте по нѣкой пѫть подъ щастливото рѫководство на Сатурна, което е рѣдко изключение, то е голѣмо благословение. Особено голѣмо благоволение е нѣкой пѫть Сатурнъ да има довѣрие къмъ тебе. Той на много малко хора се довѣрява. Слѣдователно, да имашъ неговото довѣрие, това е едно изключение, тъй го наричатъ астролозитѣ. към втори вариант >>
- Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне съ едно щастливо благоволение на сѫществата отъ по-висшитѣ иерархии. (втори вариант)
Той на много малко хора се довѣрява. Слѣдователно, да имашъ неговото довѣрие, това е едно изключение, тъй го наричатъ астролозитѣ. Затова астролозитѣ казватъ, че за да се смекчи неразположението, влиянието, което Сатурнъ има къмъ нѣкой човѣкъ, трѣбва да влияе върху него или Венера или Юпитеръ. Като ви говоря по този въпросъ, вие ще кажете: ние сме родени вече. Тъй, физически вие сте родени, Да допуснемъ, че досега вашиятъ животъ е билъ нещастенъ, отсега нататъкъ вие можете да го направите щастливъ. Какъ? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне съ едно щастливо благоволение на сѫществата отъ по-висшитѣ иерархии. Туй е което Христосъ нарича „новораждане” — може да се родите безъ да умрете и пакъ да живѣете въ тѣлото си. Цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни, всичкитѣ нещастия ще ви напуснатъ, и отгорѣ започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, подъ рѫководството на тия висши иерархии, които да се заинтересуватъ отъ васъ, вие трѣбва да намѣрите вашия Учитель и да нѣмате абсолютно никакво съмнѣние въ Него. Въ небето, въ този висшия животъ съмнѣнието е изключено. Защо? Ученикътъ, като оглашенъ, има право да се съмнѣва, да мине този периодъ на съмнѣние. към втори вариант >>
- Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, то когато дойде дреме да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята.
Схванали сте, че може да насилим нещата, че можем да направим това-онова. Не, истинските неща в света стават точно на своето време. За пример, ако пробудя вашето съзнание преждевременно, аз ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни хора, много учени, които от обич към науката са осакатени, те са преждевременно събудени и вследствие на това са осакатени. Човек трябва да се събуди точно навреме, когато са най-хубавите условия. Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, то когато дойде дреме да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Във всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на земята, или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозите го наричат щастливо съвпадение на планетите в живота. За пример, ако във вашия живот има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте под щастливото ръководство на Венера или да сте под щастливото ръководство на Юпитер, или да сте под щастливото ръководство на Слънцето, или да сте под щастливото ръководство на Меркурий, или да сте по някой път под щастливото ръководство на Сатурн, което е рядко изключение, то е голямо благословение. към беседата >>
- Туй е най-щастливото раждане.
Има много ученици, много религиозни хора, много учени, които от обич към науката са осакатени, те са преждевременно събудени и вследствие на това са осакатени. Човек трябва да се събуди точно навреме, когато са най-хубавите условия. Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, то когато дойде дреме да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Във всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на земята, или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозите го наричат щастливо съвпадение на планетите в живота. За пример, ако във вашия живот има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте под щастливото ръководство на Венера или да сте под щастливото ръководство на Юпитер, или да сте под щастливото ръководство на Слънцето, или да сте под щастливото ръководство на Меркурий, или да сте по някой път под щастливото ръководство на Сатурн, което е рядко изключение, то е голямо благословение. Особено голямо благоволение е някой път Сатурн да има доверие към тебе. Той на много малко хора се доверява. Следователно да имаш неговото доверие, това е едно изключение, тъй го наричат астролозите. към беседата >>
- Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне с едно щастливо благоволение на съществата от по-висшите Йерархии.
Следователно да имаш неговото доверие, това е едно изключение, тъй го наричат астролозите. Затова астролозите казват, че за да се смекчи неразположението, влиянието, което Сатурн има към някой човек, трябва да влияе върху него или Венера, или Юпитер. Като ви говоря по този въпрос, вие ще кажете: „Ние сме родени вече“. Тъй, физически сте родени. Да допуснем, че досега вашият живот е бил нещастен, отсега нататък вие можете да го направите щастлив. Как? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне с едно щастливо благоволение на съществата от по-висшите Йерархии. Туй е, което Христос нарича „новораждане“ – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. към беседата >>
36. Приложение, ИБ , БС , София, 21.6.1923г.,
- Следователно може и не мо¬же, раж¬да¬нето и смъртта, това са обратни процеси – раждането предизвиква смърт и смъртта предизвиква раждане.
Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане” значи, че от теб всичко може да стане, а изразът „от теб нещо може да стане” значи, че от теб нищо не може да стане. Например някое дете се ражда и умира – такъв е законът на Земята. Казвам: това дете ще умре непременно. Кога? Това е въпрос – може след един месец, след два, след година, след две, след петдесет, сто, двеста години, но това е събитие, кое¬то непре¬менно ще стане. Следователно може и не мо¬же, раж¬да¬нето и смъртта, това са обратни процеси – раждането предизвиква смърт и смъртта предизвиква раждане. Един ученик от Бялата школа никога няма да се обиди. Казвам, че вашето дете ще умре, понеже е една недоразвита душа, контрабанда е дошла във вашия дом и ще я повикат от онзи свят, ще ви пратят друго, много по-добро дете – какво има да съжалявате тогава? Дали сте дреха на един разбойник, на един престъпник – нека си върви с дрехата, даденото – дадено. Това означава употребата на езика, нищо повече. към беседата >>
37. Проява на разумните сили в природата, ООК , София, 1.7.1923г.,
- За пример 5–6 хиляди души някъде са намислили да правят зло и вие по едно стечение на условията във вашето раждане попаднете при тия условия, и вижте, че у вас се яви такова желание да участвате в извършването на туй зло.
Не само това, но правете следните наблюдения. Някой ваш приятел е намислил да направи някакво добро, ще забележите на неговото лице една мека светлина, която отпосле се изгубва; а онзи, който е намислил да направи зло, на неговото лице веднага минава една тъмна сянка. Тази сянка минава и заминава. Правете наблюдения и върху себе си. Често гледайте вашето лице в огледалото, защото във вашето подсъзнание има едно хипнотическо състояние. За пример 5–6 хиляди души някъде са намислили да правят зло и вие по едно стечение на условията във вашето раждане попаднете при тия условия, и вижте, че у вас се яви такова желание да участвате в извършването на туй зло. Или някъде една тълпа от няколко души искат да направят едно зло на някоя печатница, искат да чупят прозорци и вие минавате покрай тях. У вас веднага се заражда едно желание да направите вие това същото нещо, тази тълпа ви увлича. Силният човек трябва да се отдалечи от това течение – нищо повече! към беседата >>
39. Разцъфтяване на човешката душа, МС , София, 2.7.1923г.,
- И тогава вие ще почувствате в себе си един особен аромат на живота – ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане.
И тогава, не само земята, но и небето няма да ви бъде чуждо. И по този начин, вашият живот, сега на земята, който съставлява една микроскопическа част от тази целокупност, ще се осмисли само от тази велика идея. Мнозина от вас може би да имате известни наследени недъзи, те са само външни, защото всичките болести и недъзи, са по повърхността или на вашите умове, или на вашите сърца. При този, великият ден, който иде сега в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се разтворите за тази Божествена светлина, и влезе тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко туй ще изчезне, и помен няма да остане от него. И тогава вие ще почувствате в себе си един особен аромат на живота – ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане. Туй разцъфтяване ще бъде в онзи момент, когато ще скъсате всички връзки на робството, с което душата е била свързана. Щом ги разкъсате, тогава Божественият Дух ще се всели в душата ви, и ще се образува една връзка между вас и Бога, между човека и Бога. към беседата >>
40. Първото правило, МС , София, 3.7.1923г.,
- Че, ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате и трябва да се откажете от това раждане.
В природата има само едно правило. Да кажем, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки, или то ще си тръгне по своя естествен път, по своите стремежи? Например, когато една мома, или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че, ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате и трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от туй раждане. Ще кажеш: "Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: "Пак ще се откажа, няма да раждам". към беседата >>
- Ти трябва да се откажеш от туй раждане.
Да кажем, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки, или то ще си тръгне по своя естествен път, по своите стремежи? Например, когато една мома, или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че, ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате и трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от туй раждане. Ще кажеш: "Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: "Пак ще се откажа, няма да раждам". към беседата >>
41. Който има уши, НБ , София, 11.11.1923г.,
- Аз не отказвам, че Бог се проявява във вас, че и вие живеете в Него, но туй първото съприкосновение с Бога, което аз наричам „съприкосновение по особена благодат, второ раждане или новия живот“, вие не сте го придобили още.
В туй отношение вие трябва да бъдете последователни, да изучавате вашата природа, вашия ум. Всеки ден си задавайте задачата да определите на какво се дължи туй постоянно сменяване на вашите чувства, туй постоянно сменяване на вашите мисли и на вашите действия. Аз забелязвам, мнозина от вас, като дойдат тук, в първо време са ревностни, после поолегнат малко, казват: „Ние усвоихме учението“. Казвам: Та вие още не сте били ревностни, вие не сте опитали още Любовта, вие не сте намерили още Бога, не Го познавате. Аз не отказвам, че Бог се проявява във вас, че и вие живеете в Него, но туй първото съприкосновение с Бога, което аз наричам „съприкосновение по особена благодат, второ раждане или новия живот“, вие не сте го придобили още. Това специално съприкосновение ще го придобиете след 40–50 години. Тогава ще придобиете живота на ангелите. Казвате: „Аз мога ли да стана ангел? “ – Можеш, но то е въпрос на време. Можеш да станеш ангел в една минута, в един ден, а можеш да станеш ангел след милиони и милиарди години. към беседата >>
43. Пътят на ученика. Основната идея, МОК , София, 2.12.1923г.,
- Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане.
Той нито е мъж, нито е жена. Той е човек. Във вас сега може да се появи мисълта: веднъж родени така, как можем да си помогнем? Вие се лъжете, не сте родени така. Вие си предполагате само, че сте родени, никой от вас още не е роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата. Въплътяването е един неестествен процес. Ако някой каже, че е роден така, то значи, че той може правилно да се развива; щом е въплътен в материята тоя трябва да употреби своя висш, Божествен ум, за да разплете. Как ще се разплете? По какво се отличава въплътяването? към беседата >>
44. Родени изново, НБ , София, 2.3.1924г.,
- Под тия думи „раждане“, аз не разбирам раждането на туй тяло.
Христос е подразбирал как именно ще се родим. На онова дете, което трябва да се роди, трябва майка. На майката трябват условия. На нея е необходимо здраве, слънчева светлина и топлина, които благоприятстват за този плод, за туй, която тя ще роди. Под тия думи „раждане“, аз не разбирам раждането на туй тяло. Не, под „раждане“ аз разбирам туй съзнание, което трябва да мине от майката в детето. Човек не е туй, което виждаме външно. Ние се лъжем, заблуждаваме се, като търсим човека в неговата външна форма. Човек, сам по себе си, не е това, което наблюдаваме отвън. Хиляди години трябва да го проучаваме, за да видим какво нещо е човешката душа в своето естество. към беседата >>
- Не, под „раждане“ аз разбирам туй съзнание, което трябва да мине от майката в детето.
Христос е подразбирал как именно ще се родим. На онова дете, което трябва да се роди, трябва майка. На майката трябват условия. На нея е необходимо здраве, слънчева светлина и топлина, които благоприятстват за този плод, за туй, която тя ще роди. Под тия думи „раждане“, аз не разбирам раждането на туй тяло. Не, под „раждане“ аз разбирам туй съзнание, което трябва да мине от майката в детето. Човек не е туй, което виждаме външно. Ние се лъжем, заблуждаваме се, като търсим човека в неговата външна форма. Човек, сам по себе си, не е това, което наблюдаваме отвън. Хиляди години трябва да го проучаваме, за да видим какво нещо е човешката душа в своето естество. Има известни моменти в живота, когато човек е красив. към беседата >>
45. Разумното сърце, ООК , София, 2.4.1924г.,
- Тогава ще се яви това ново състояние, ново раждане на човека, ще се зароди един нов подем в човешкия Дух.
Не, всеки един от вас от свое гледище да разреши как се обхожда с другите и дали Господ е доволен от неговата обхода. Аз не казвам, че Господ е недоволен, защото ако кажа, че Той е недоволен, това е съдене. Вие можете да изправите всички ваши погрешки. Тази вечер Господ ще вземе всичките наши грехове и ще ги хвърли зад гърба Си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, ново раждане на човека, ще се зароди един нов подем в човешкия Дух. Новороденият човек ще бъде свободен от своите терзания, ще бъде радостен и весел. Това може да стане още тази вечер. Този въпрос може да разрешите още тази вечер. Онези, които са готови, да не отлагат. Пък онези, които не са готови – когато им дойде времето. към беседата >>
46. Топлината на живота, МС , София, 7.7.1924г.,
- Когато сам започнеш да се раждаш, тогава ще говорите какво нещо е раждане. (втори вариант)
Когато проучавате този въпрос, ще дойдете до въпроса: може ли човек сам да се роди? То е велика наука. Когато сам започнеш да се раждаш, тогава ще говорите какво нещо е раждане. Сам да се родиш. Щом искаш баща ти и майка ти да те родят, вятър е. Докато вас ви раждат по този начин, други да ви раждат, ще дойдат други, ще ви изтръгнат, ще ви отсечат, греди ще ви направят, животът няма смисъл. Когато сами започнете да се раждате, ще подобрите живота. Ще се научите на благоприличие. към втори вариант >>
47. Абсолютна справедливост, ООК , София, 15.10.1924г.,
- Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати.
Туй, което ви говоря, не се отнася за сегашния ви физически живот. Сегашният физически живот на Земята, в който всички участваме, е извод на една предишна еволюция. Той не е реален за нас, той е реален за други същества, а за нас е преходен живот. Ние дохождаме на Земята, раждаме се, дадат ни едно тяло, но след време остаряваме, докато един ден умираме. Какво ще бъде вашето състояние, след като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли, когато умрете? – Не. Значи тъй както човек се ражда, така и умира. Такъв е законът. Когато се е родил, бил е в тъмнина, и когато умира, пак ще бъде в тъмнина. към беседата >>
48. Добрата постъпка, ООК , София, 22.10.1924г.,
- Това „новораждане“ не е обикновеното раждане.
Следователно Любовта ангажира всички възможности, чрез които човек може да се прояви. Тогава вече няма нещо невъзможно в света. Към кои хора проявява Бог Своята Любов? – Към всички, но главно към онези, на които духът, душата, умът, сърцето и волята са готови. Това състояние на пълна готовност в човека да възприеме Любовта наричат „новораждане“. Това „новораждане“ не е обикновеното раждане. Новородилият се човек няма да напусне Земята, но той ще има онова правилно разбиране на живота, с което ще може да се приспособява към всички условия. Учениците на окултизма трябва да имат едно нещо предвид: великите души, като решат да посетят Земята, не се грижат за това, каква форма ще вземат. Например някой велик дух някога може да ви посети във формата на кристал, на някой скъпоценен камък или в коя и да е друга форма. Вие може да носите на пръстена си с години някой възвишен дух, без да подозирате това. Той скрито поглежда през скъпоценния камък на пръстена ви, ходи навсякъде с вас и като си свърши работата, напуща пръстена ви и си заминава. към беседата >>
49. Родените, НБ , София, 2.11.1924г.,
- – Това е раждане по плът. (втори вариант)
Обаче, кой извърши греха, тя или родителите и? Тя казва: И синовете, и дъщерите, и мъжът си мразя! Голям грях е този, не искам да ги мразя, искам да живея с тях по Бога. Тук, в нея се борят две противоположни чувства. Ние много пъти ще народим пет сина и две дъщери и ще ги мразим. Защо? – Това е раждане по плът. Но, в нас винаги ще остане онзи вътрешен, душевен копнеж за нещо велико, за нещо идеално. Другите ще кажат как не я е срам тази старица, да мисли за един момък. Грях е това! Защо за една стара жена да е грешно, че мисли за един момък, а да не е грешно, когато някоя мома мисли за някой момък? Ако е грешно за старата, то е грешно и за младата. към втори вариант >>
- Туй е, което наричат „новораждане“, раждане в Бога, но не само веднъж да се родиш и да кажеш: Родих се! (втори вариант)
Ние трябва да се родим изново! Туй е, което наричат „новораждане“, раждане в Бога, но не само веднъж да се родиш и да кажеш: Родих се! Туй е един акт на постоянство – постоянно трябва да живеем в Бога и да бъдем изпълнени с Неговата мисъл, с Неговото сърце и чувство и с Неговото действие. Туй е великото, мощното в света, което ще ни повдигне като хора. Нищо друго не е тъй велико, тъй мощно в света, както идеята за Бога и за Неговата мощност, за Неговата Любов, за Неговата Мъдрост и за Неговата Истина в света. към втори вариант >>
- – Това е раждане по плъть.
Обаче, кой извърши грѣха, тя или родителитѣ ѝ? Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата. към беседата >>
- Туй е, което наричатъ „новораждане“, раждане въ Бога, но не само веднъжъ да се родишъ и да кажешъ: родихъ се!
Ние трѣбва да се родимъ изново! Туй е, което наричатъ „новораждане“, раждане въ Бога, но не само веднъжъ да се родишъ и да кажешъ: родихъ се! Туй е единъ актъ на постоянство – постоянно трѣбва да живѣемъ въ Бога и да бѫдемъ изпълнени съ Неговата мисъль, съ Неговото сърдце и чувство и съ Неговото дѣйствие. Туй е великото, мощното въ свѣта, което ще ни подигне като хора. Нищо друго не е тъй велико, тъй мощно въ свѣта, както идеята за Бога и за Неговата мощность, за Неговата Любовь, за Неговата Мѫдрость и за Неговата Истина въ свѣта. към беседата >>
51. Забравените неща, ООК , София, 12.11.1924г.,
- Този астролог ще ви каже: „В този ден и в този час вие не сте родени, понеже този момент – тъй както е съчетанието на планетите, изключва вашето раждане.“ Значи и Словото, за което пеем, е излязло в едно определено Божествено начало.
Те означават, че в най-голямата красота и хубост, в това Божествено начало на нещата, е излязло Словото. Божественото начало подразбира най-благоприятните условия за създаване. В живота за създаването на всички Божествени неща има определено време. Ако вие дадете на един астролог невярна дата на рождението си, той ще ви каже, че според колкото ви познава, вие не може да се родите в това време. В астрологията не може да има безразборност в ражданията; има определени закони за възможностите на ражданията. Този астролог ще ви каже: „В този ден и в този час вие не сте родени, понеже този момент – тъй както е съчетанието на планетите, изключва вашето раждане.“ Значи и Словото, за което пеем, е излязло в едно определено Божествено начало. Ще кажете: „Отде да знаем кога е било това начало? “ – Че вие бяхте вътре в това начало. Как сте забравили една такава велика Истина? Вие бяхте в същия трен. Ще кажете: „То беше отдавна, преди толкова години, забравили сме.“ – Ще си спомните. към беседата >>
- Въ свѣта има раждане.
Ами че ангелитѣ сѫ все такива добри хора. Казвате: Господь създалъ ангелитѣ. Не, това е едно заблуждение! Господь не създава. Създаването е единъ механически процесъ. Въ свѣта има раждане. Раждането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, процесъ на Божествения Духъ. Всички напреднали сѫщества сѫ минали по извѣстенъ пѫть на развитие подъ рѫководството на Божия Духъ и сѫ достигнали до тази степень на развитие, въ която се намиратъ. Та, казвамъ: всѣки единъ отъ васъ може да стане ангелъ, може да стане и дяволъ, споредъ както живѣе. И по закона на тази свобода, именно, човѣкъ може да направи и добро, и зло; по закона на тази свобода, именно, човѣкъ може да възприеме единъ добъръ, или единъ лошъ животъ. Нѣкои питатъ: въ какво седи добриятъ животъ? към беседата >>
54. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- Звездата трябва да предсказва неговото раждане. (втори вариант)
Сега, мене ме интересува това, че всеки човек си има по една звезда. Туй, което радва човека е неговата звезда. И когато ще се роди някое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално по неговата звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат звезди. Първото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда звездите на всички хора, били те по-малки, или по-големи. Някой път тези звезди седят над главите на хората, някой път пред челата, а някога тия звезди са големи като слънца. Сега ще кажете: Ами защо ние не ги виждаме? към втори вариант >>
- Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане.
Сега, мене ме интересува това, че всѣки човѣкъ си има по една звѣзда. Туй, което радва човѣка е неговата звѣзда. И когато ще се роди нѣкое дѣте, майката трѣбва да знае, дали роденото дѣте ще бѫде добро и гениално по неговата звѣзда. Звѣздата трѣбва да прѣдсказва неговото раждане. Ако се яви звѣздата, това е отлично явление; ако пъкъ не се яви, това дѣте ще бѫде единъ автоматъ, едно сѫщество безъ душа. И тъй, всички добри хора се отличаватъ по това, че иматъ звѣзди. Първото нѣщо за единъ ясновидецъ, за единъ човѣкъ, у когото е развито шестото чувство е това; той трѣбва да вижда звѣздитѣ на всички хора, били тѣ по-малки, или по-голѣми. Нѣкой пѫть тѣзи звѣзди седятъ надъ главитѣ на хората, нѣкой пѫть прѣдъ челата, а нѣкога тия звѣзди сѫ голѣми като слънца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? към беседата >>
56. Което вие видите, НБ , София, 19.7.1925г.,
- Още от първата година на вашето раждане трябва да живеете добър живот, и на втората година, и на третата година също и тъй постепенно ще усилвате добрия си живот кресчендо, та като дойдете до стари години, да минете от състояние на буба в състояние на пеперуда, да минете от едно състояние в друго. (втори вариант)
Че как живеят старите хора? – Старите хора живеят един егоистичен живот. По-егоистични хора от старите няма. Ако мислите, че на стари години ще живеете добър живот, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живеете добър живот. Още от първата година на вашето раждане трябва да живеете добър живот, и на втората година, и на третата година също и тъй постепенно ще усилвате добрия си живот кресчендо, та като дойдете до стари години, да минете от състояние на буба в състояние на пеперуда, да минете от едно състояние в друго. Тъй че аз препоръчвам едно учение, в което да не говорите за старост, за остаряване. Ако остарявате, аз ви съжалявам, но ако остарявате, за да минете като бубата от едно състояние в друго – да възкръснете – аз ви облажавам, аз ви поздравлявам. към втори вариант >>
- Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго.
Че какъ живѣятъ старитѣ хора? – Старитѣ хора живѣятъ единъ егоистиченъ животъ. По-егоистични хора отъ старитѣ нѣма. Ако мислитѣ, че на стари години ще живѣете добъръ животъ, на крива посока сте. Докато сте още млади, можете да живѣете добъръ животъ. Още отъ първата година на вашето раждане трѣбва да живѣете добъръ животъ, и на втората година, и на третата година сѫщо, и тъй постепенно ще усилвате добрия си животъ кресчендо, та като дойдете до стари години да минете отъ състояние на буба въ състояние на пеперуда, да минете отъ едно състояние въ друго. Тъй че азъ прѣпорѫчвамъ едно учение, въ което да не говорите за старость, за остарѣване. Ако остарѣвате, азъ ви съжалявамъ, но ако остарѣвате, за да минете като бубата отъ едно състояние въ друго – да възкръснете – азъ ви облажавамъ, азъ ви поздравлявамъ. към беседата >>
- Тия въпроси, за „раждане и новораждане“, са още земни работи.
Тия въпроси, за „раждане и новораждане“, са още земни работи. Те се отнасят до Земята, до този живот. За да се пренесе животът от едно състояние в друго, ти трябва да се родиш от вода и Дух, да туриш водата в себе си, да станеш толкова пластичен, че на колкото парчета да те режат, да не могат да те прережат – отново да се събереш на едно място, както се събират водните капки. Водата можеш да я биеш, да я режеш, да я цапаш, но оставиш ли я да мине през почвата, тя пак се пречиства. Временно можеш да ѝ направиш всякаква пакост, но тя не се цапа, отново се възстановява в първия си вид. Така и вие – като вода ще бъдете. към беседата >>
61. Домовит човек, НБ , София, 7.3.1926г.,
- В такова раждане ние не вярваме.
Казвам: вие ще познаете верующия, когато е болен, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е болен, той няма никаква вяра. Съмнява ли се, никаква вяра няма. Няма ли мир в душата си, той няма никаква вяра. Ама той може да казва, че е роден от Бога няколко пъти - това са лъжи, това са преструвки от негова страна. В такова раждане ние не вярваме. Той не може да изнесе най-малките изпитания в света, не може да прояви най-малкото търпение. Ние не вярваме на такава вяра. Величието на човека в света, трябва са се прояви в неговия характер. Величието на човека се показва, само във време на страдания. Кога се показва ученият човек? към беседата >>
62. И земята ще се изпълни със знание, НБ , София, 11.4.1926г.,
- И малките неща в нашия живот могат да станат причина за раждане на една вътрешна дисхармония.
Във всички негови мисли, във всички негови чувствания, трябва да проникват Божиите закони. Съвременните хора говорят, че какъвто е малкият свят, такъв е и големият, какъвто е микрокосмоса, такъв е и макрокосмоса. Макрокосмосът е външния свят, микрокосмосът е вътрешния свят. Малкият свят не е отражение, но има нещо подобно на големия свят. От неразбиране на живота, от непробуденото съзнание на хората се раждат всички противоречия в света. И малките неща в нашия живот могат да станат причина за раждане на една вътрешна дисхармония. Сега, в съвременното общество, във всички учени хора, във всички общественици, във всички религиозни хора, има желание да се подобри света. Всички хора желаят това и от хиляди години те правят опити - един, два, три и повече, и всички тия опити са допринесли нещо за културата. Приготовление е това! И преди Христа, до идването Му, имало такива приготовления, но когато Христос дойде, хората не бяха готови да възприемат този изобилен живот. Когато Христос дойде, хората можаха да издържат, едва три години, такъв живот и казаха: доста е вече! към беседата >>
63. Ще бъде жив, НБ , София, 9.5.1926г.,
- Такова раждане прилича като работата на онзи, който драсва клечицата и запалва огъня.
Ще кажете: този огън се накладе. Вие ли сте причина да се накладе този огън? Вие сте само една малка причина - драсвате клечката кибрит и дървата пламват. Дърветата с хиляди години са събирали енергия и сега тя се прояввява във вид на топлина. Някоя майка казва: аз родих това дете. Такова раждане прилича като работата на онзи, който драсва клечицата и запалва огъня. Туй семе е расло с години, като е създавало постепенно своите условия. И сега службата на майката е като на онзи, който драсва само кибритената клечка и казва: аз родих това дете. Добре, ако ти си го родила, трябва да го задържиш, пък ако ти не си го родила, не можеш да го задържиш. Чистота, която се опетнява, не е чистота. Ти не знаеш, какво нещо е чистотата. към беседата >>
66. Правосъдие, СБ , София, 28.8.1926г.,
- Какво ще те ползва неговото раждане, ако смъртта му утре ти причини най-големите нещастия и страдания?
Времето и пространството, това са само условия, при които Бог може да се изяви в разумния живот. Само по този начин можем да се издигнем. Каква полза, ако бързаме и изгубим всичко? Каква полза, ако днешният ден бъде ден на радост, а утрешният – ден на тъги и страдания? Какво ще те ползва, ако днес родиш един син, а утре умре? Какво ще те ползва неговото раждане, ако смъртта му утре ти причини най-големите нещастия и страдания? Ние искаме, като се роди този син, да живее. Ние искаме, като добием здравето, да е с нас. Ние искаме, каквито добродетели придобием, да бъдат с нас. Ако днес спечеля една добродетел, а утре я изгубя, тази загуба ще ми донесе най-големите нещастия и страдания. Питам: какво ще ме ползва днешната култура, ако утре я изгубя? към беседата >>
67. Стремеж към съвършенство, ООК , София, 29.9.1926г.,
- Тъй щото процесите на раждане и смърт се извършват непрекъснато в човека.
Значи както хората са на различна степен на развитие, така и чувствата, и мислите на всеки човек са на различна степен на развитие. Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са няколкогодишни, а има и такива, които са вече на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото процесите на раждане и смърт се извършват непрекъснато в човека. Често слушате някой да казва: „Аз имах едно свещено чувство в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, но изгаснаха вече. С тях заедно и моят живот свършва." Питам: Как е възможно твоят живот да се свърши само от угасването на един лъч или на една свещена мисъл? Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. към беседата >>
68. Най-голямото веселие и най-малката радост, ООК , София, 20.10.1926г.,
- След това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, ново раждане.
Те чувствуват, като че нещо се руши в тях, едва издържат този момент. След това иде пробуждане на съзнанието и те се обновяват. Страданията и противоречията изчезват и те се чувствуват като новородени. След това състояние на нов живот, на светлина, хората навлизат в друга тъмна зона, която продължава няколко дена. Те пак се намират в противоречия, страдания, докато отново заспят. След това иде ново пробуждане на съзнанието, обнова, ново раждане. Тези промени в съзнанието на човека са необходими. Те идат по един неизбежен закон, но човек трябва да бъде силен да устоява, да не се съмнява в Бога. Вие трябва да разбирате този закон, да не се плашите. към беседата >>
71. Влизане, НБ , София, 2.1.1927г.,
- Буквата „Р“, с която започва думата „раждане“ е йероглифен знак и означава ръката, която хваща, държи нещо.
Ще прочета 8 гл. от Посланието към римляните и ще я свържа с 5 стих от Евангелието на Иоана, 3 гл.: „Ако се не родите от вода и Дух.“ – Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свят. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Буквата „Р“, с която започва думата „раждане“ е йероглифен знак и означава ръката, която хваща, държи нещо. Нима видният писател или поет, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима знаменитият философ, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима прочутият и славен пълководец, като държи сабя в ръката си, не мисли за нещо велико? При все това, обаче, има една голяма опасност за човека, да не изпадне в дребнавостите на живота, които произтичат от проявите на неговото животинско съзнание. Всички хора не разбират еднакво свещените книги. към беседата >>
- Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент.
„Ако се не родите изново от вода и Дух.“ Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; четвърти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет месеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дълъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Ако вървите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на далечното бъдеще; ако вървите по закона на космическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от земята до слънцето е милиони километри, когато за космическото съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Ако пътувате с крилата на самосъзнанието, трябва да имате един бърз трен, с който ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 250 години. Това не е за осъждане, нито за самоосъждане. Задачата на човечеството е да се чисти всеки момент и да върви напред. Няма какво човек само да признава греховете си, но той трябва да се обърне към Бога, да възприеме Неговата Любов, Мъдрост и Истина по новия начин, по начина на космическото съзнание и да ги приложи в живота си. към беседата >>
73. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл.
Във великото единство на живота добродетелта не може да се ограничи само в един акт. Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. към беседата >>
- Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме.
Казвате: Този човек е добър, защото ми даде пари. – Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? към беседата >>
- Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане.
– Добрият човек не дава пари. В друг случай казвате: Моята майка е добра, защото ме роди. – Добрата майка не ражда. Вие разбирате думата „раждане” в буквален смисъл. Истинско раждане подразбира да родиш дете, което никой не може да го отнеме. Могат ли да вземат детето ти, това значи „добиване”, а не раждане. Раждането подразбира идея, която може да расте. В която ръка, глава или душа влезе тази идея, тя може да се разширява, да стане толкова велика, че всеки, който се опита да я вземе, да я открадне, дълго време ще помни какво е направил. Казва се в Писанието: „Роденото от Бога грях не прави.” Хората пък казват: Роди ли се човек на земята, все ще направи някакви грехове. Например защо сгреши Адам? – Той сгреши, понеже сам прекъсна връзката си с Бога. към беседата >>
74. Праведният, НБ , София, 20.2.1927г.,
- Той не говори за обикновеното раждане на хората.
Той може да обнови тялото си, както иска и когато иска. И на 120 години да стане, той моментално може да обнови тялото си. За обикновения човек това е чудно, но окултистът, който се занимава със законите на живата природа, разполага с методи и начини, чрез които може да се подмладява. За такива хора ние казваме, че те са два пъти родени. Христос казва: „Ако се не родите от вода и дух“. Той не говори за обикновеното раждане на хората. „Ако се не родите от вода и дух“. Роденият от вода и дух е свободен от всякакъв порок било в тялото си, би по в сърцето си, било в ума си, било в душата си, или най-после и в духа си. Той е абсолютно чист и съвършен човек. към беседата >>
- Това значи раждане.
Никой не знае как се ражда човек. Който се ражда, само той съзнава това нещо. Един американец ми казваше, че знае кога се е родил. Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога да мисля. Оттогава насетне моят ум се измени. Това значи раждане. Когато тялото на човека се сформира, той трябва да знае защо се е родил. Някой казва: Не знам защо съм се родил. Щом не знаеш защо си се родил, това показва, че ти още не си роден. Че си излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не си роден. Майка ти още е бременна с тебе и след като се родиш, тогава тя ще каже: Олекна ми вече. към беседата >>
77. Вехтото премина, НБ , София, 3.4.1927г.,
- Има определено време за раждане, има определено време за умиране.
Само по този начин, във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, Божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време. Затова, именно, и Соломон е казал: „За всяко нещо има определено време". Има определено време за раждане, има определено време за умиране. Човек може да се роди само на времето, което Бог му е определил. По същия закон човек умира, само когато му е определено. Ако знаеше законите, той би прескочил времето, което му е определено да умре. Случва се човек да дойде до една точка на замръзване в своя живот, де-то непременно трябва да умре. И в природата има известни места, дето силите са в равновесие, в абсолютен покой. към беседата >>
78. Справяне, МОК , София, 17.4.1927г.,
- Сегашната култура е като една бременна жена, която е на раждане и хората са крайно нервни и вследствие на това всеки един от вас, в туй раждане на новото човечество, всички ще почувствате, че става нещо. (втори вариант)
Един малък опит. С една линийка може да пишете, с една плоскост може да мажете, а с един куб какво може да направите? Може да пукнете главата на един човек. Ще се стремите към трансформиране на енергиите. Някой път се набират достатъчно енергии, понеже живеете в един свят, който се намира в едно анормално състояние. Сегашната култура е като една бременна жена, която е на раждане и хората са крайно нервни и вследствие на това всеки един от вас, в туй раждане на новото човечество, всички ще почувствате, че става нещо. Защото, когато някой ще ражда, всички вкъщи са в тревога. Целият свят сега е в тревога. Докато се роди новото, всички ще бъдем в тревога. Всеки един от вас казва: «Какво ще бъда за бъдеще, как ще уредя живота си? » Този живот разбира не сегашния наш обикновен живот, но бъдещия, идейния живот, който се обуславя от сегашното ви разбиране на живота. към втори вариант >>
- Сегашната култура, в която и вие взимате участие, е в положението на бременна жена, която е пред раждане - тя преживява големи мъки, вследствие на което всички хора са крайно нервни.
Като ученици, прилагайте закона за трансформиране на енергиите. Вие живеете в свят, в който действат освен положителни, още и отрицателни енергии, с които разумно трябва да се справите; не знаете ли как да се справяте, вие ще си причините големи нещастия. Сегашната култура, в която и вие взимате участие, е в положението на бременна жена, която е пред раждане - тя преживява големи мъки, вследствие на което всички хора са крайно нервни. Всички хора на сегашния век чувстват, че става нещо особено, но не знаят какво именно. Какво става днес в света - ново човечество се ражда. Какво става в един дом, когато се ражда дете - всички са в тревога и безпокойство. Не става ли същото и в света - днес целият свят е в тревога и безпокойство. Какво иска и какво очаква? към беседата >>
79. Забравената дума, ООК , София, 27.4.1927г.,
- Вие казвате, че идеите съществуват в света, а при това отхвърляте майката и бащата като първа причина за раждане на тия идеи.
Това се дължи на факта, че силите m2 са изменили движението си в разумния свят, вследствие на което са изменили и посоката на идеала си в своя живот. Може ли човек да има някакъв идеал на земята извън разумността? Като се говори за идеали, трябва да се знае, че идеалите на човека се раждат после, а не заедно с него. Може ли в главата на детето да се роди някакъв идеал, ако то няма майка и баща? Ако детето е без майка и баща, никакви идеи не могат да се родят в главата му. Вие казвате, че идеите съществуват в света, а при това отхвърляте майката и бащата като първа причина за раждане на тия идеи. Следователно никакъв въпрос в света не може да се разреши без участието на тази причина. В този смисъл само онзи може да говори за идеи, който има баща и майка. Който няма баща и майка, той не може да говори за никакви идеи. към беседата >>
80. Общи упътвания, ООК , София, 18.5.1927г.,
- Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества.
Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. към беседата >>
81. Две думи, НБ , София, 5.6.1927г.,
- Тези костюми не са нищо друго, освен разните форми на раждане и прераждане.
И най-после, ако той пожелае да ме познава, аз пък ще се заинтересувам от това, дали той ме обича и дали аз го обичам. Тъй щото, когато искам да се запозная с някой човек, мене не ме интересува нито името, нито произхождението му, нито какво е свършил, но аз искам да зная само едно мога ли да го обичам, и той може ли да ме обича, за да съм готов при всички условия на живота на всякакви услуги и жертви за него, както Бог е готов на всички жертви за нас. Аз искам да зная, мога ли да постъпвам с този човек така, както Бог постъпва с мене. Като ни е пратил на земята, Бог никога няма да ни остави да пропаднем. Той ще ни постави в положение да скъсаме хиляди костюми, за да Го познаем. Тези костюми не са нищо друго, освен разните форми на раждане и прераждане. Например, много ангели, много адепти, облечени в костюми на обикновените хора се срещат навсякъде по земята, в големите градове, като в Лондон, в Париж, в Берлин, в София и другаде. Някой казва: какви ли са ангелите? На вид те са обикновени хора, но дават насока на всички същества в живота. Те са капацитети по разни въпроси и представят нещо подобно на стрелките в часовника, които определят времето и дават посока на движението. Те са постоянни по характер и прояви и всякога верни на обещанието си: каквото казват, изпълняват. към беседата >>
- Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора.
Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният живот – в дробовете; животът на праведния – в мозъка, а животът на ученика – в душата. Животът на ученика е почвата, върху която ще сеете и орете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, която аз наричам „учениците на великата Божествена Школа“, които носят новата мисъл, които са служители на великия Господ, създател на всичко в света. В религиозния живот тия хора наричат светии. към беседата >>
83. Жлебът, НБ , София, 8.1.1928г.,
- Раждане и смърт представят две смени в живота на човека.
Когато казвате, че човек трябва да се роди, а после да умре, ето, какво разбирам: да се роди човек, това значи да стане богат. Смисълът на раждането се заключава в забогатяването. Да умре човек, това значи да осиромашее, т.е. да раздаде богатството си на бедните. Смисълът на умирането се заключава в осиромашаването. Раждане и смърт представят две смени в живота на човека. Следователно, в даден случай, при дадени условия, едни хора ще бъдат богати, а други – сиромаси. Който разбира този закон, той правилно ще се развива. Който не го разбира, той ще разглежда богатството отделно от сиромашията, или сиромашията отделно от богатството, и по този начин ще води ненормален живот. Ако някой е богат, без да е бил сиромах, това е само една идея; или, ако е сиромах, без да е бил богат, това е друга идея. Обаче, с една идея само човек не може да съществува. към беседата >>
- раждане по дух.
Христос каза на Никодима: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие." Новораждането подразбира второ раждане, т.е. раждане по дух. Когато се роди по първия начин, т.е. по плът, човек не познава майка си и баща си и ги търси; когато изново се роди, по дух, той познава вече своята майка и своя баща и по име ги зове. При първото раждане и майката, и бащата, и сестрите, и братята умират. При новораждането никой не умира. Там и майката, и бащата, и сестрите, и братята на човека вечно живеят. към беседата >>
- При първото раждане и майката, и бащата, и сестрите, и братята умират.
Христос каза на Никодима: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие." Новораждането подразбира второ раждане, т.е. раждане по дух. Когато се роди по първия начин, т.е. по плът, човек не познава майка си и баща си и ги търси; когато изново се роди, по дух, той познава вече своята майка и своя баща и по име ги зове. При първото раждане и майката, и бащата, и сестрите, и братята умират. При новораждането никой не умира. Там и майката, и бащата, и сестрите, и братята на човека вечно живеят. Това се разбира от стиха, който Христос е казал: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." към беседата >>
- Такова раждане не може да изведе човека на добър край.
Всеки трябва да носи тази идея в себе си! За да реализира тази идея, човек се нуждае от знания. В това отношение, хората могат взаимно да си помагат. За тази цел съвременната наука трябва да се постави на друга база: тя не трябва да се занимава с недъзите, с отрицателните страни на живота и на хората, но като им посочва отклоненията от правия път, да ги напъти към онези сили, закони и принципи, чрез които те могат да се изправят и да се върнат към първоначалния си живот. Запример, някой човек се е родил там, дето не е трябвало, или се е родил 23 деня по-рано, или по-късно. Такова раждане не може да изведе човека на добър край. Той е трябвало да се роди точно в момента, който природата му е определила. При това положение, той трябва да намери в науката такъв метод, който да му покаже, как да изправи това нарушение на законите. Не изправи ли това нарушение, той е осъден на смърт. Същият закон се отнася и до идеите. Ако някоя идея се роди 23 деня по-рано, или по-късно от определеното за нея време, тя ще донесе нещастие за човека; обаче, ако една идея се роди точно на време, тя ще внесе в ума и в съзнанието на човека нова светлина, от която той ще разбере, че се е родил изново, т.е. към беседата >>
85. Живата наука, ООК , София, 14.3.1928г.,
- От времето на тяхното раждане до днес тия добродетели са претърпели големи промени.
И тъй, като ученици на Великата Школа, от вас се иска да учите. Изучавайте какво нещо е смирението, вярата, справедливостта, добрата обхода, искреността, чистосърдечието, любезността и т. н. Изучавайте тия добродетели в истинската им проява, а не както светът днес ги изнася. От времето на тяхното раждане до днес тия добродетели са претърпели големи промени. Те са се изопачили, изгубили са своята чистота. Вашата задача днес е да възстановите първоначалния им вид, да ги представите в тяхната първична форма и чистота. Само така изнесени тия добродетели могат напълно да ви ползват. към беседата >>
86. Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928г.,
- Има хиляди мисли, добри и лоши, които от години живеят в човека, хранят се, чакат момента на своето раждане.
Ако в ума ви влезе една отрицателна мисъл, това не трябва да ви смущава. Тя може да гостува у вас десетина деня, но ако вие се съгласите с нея и й дадете място във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля, тя непременно ще ви изгори. Значи, всяко престъпление започва с влизането на една престъпна мисъл в ума на човека, отдето тя слиза в сърцето му, във волята му, докато се реализира и прояви на физическия свят. Според Божествения живот, който е отхранил в себе си такава идея, той ще плаща всички разходи за нейния живот. Мислите живеят в човека. Има хиляди мисли, добри и лоши, които от години живеят в човека, хранят се, чакат момента на своето раждане. към беседата >>
87. По-драгоценен, НБ , София, 15.4.1928г.,
- Това наричаме ние раждане на оформения живот, който вътре се е създал.
То се е намирало в такова състояние, в каквото се е намирало яйцето, преди да се постави под квачката. Следователно, божественото съзнание чака сега да намери своите благоприятни условия да се излюпи. Щом се постави под квачката, пиленцето, само по себе си, ще се оформи. Докато е в яйцето още, то ще образува главичката, телцето, крачката, крилцата си, и най-после трябва да дойде някой отвън, да му помогне да пробие черупката. Щом черупката се пробие, пиленцето веднага насочва главичката си към тази посока, и в него се създава ново движение, нов подем. Това наричаме ние раждане на оформения живот, който вътре се е създал. Яйцето, от което човек излиза, е по-голямо от камилското, което е образувано от 50 кокоши яйца. Щом се счупи това яйце, нищо не остава от него: нито главата, нито гърдите, нито стомахът. към беседата >>
88. Придобиване на щастие, ООК , София, 30.5.1928г.,
- Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане.
Съдържанието на това буре трябва да се излее навън и да се напълни с ново – съдържание на щастието. Повечето хора днес са пълни с нещастия. Когото срещнете, все се оплаква, че бил нещастен, и пита какво да прави, за да се освободи от нещастието си. – Много просто! Нека отвори горното дъно на бурето си, да излее старото съдържание навън, да го измие, дезинфекцира добре, да извика един кацар да стегне добре обръчите му, да го напълни със съдържание на щастието и след това да постави горното дъно на място. Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо, човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието. Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи. – Защо? – Те не могат да използват благодатта, която им е дадена. към беседата >>
- Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха.
Повечето хора днес са пълни с нещастия. Когото срещнете, все се оплаква, че бил нещастен, и пита какво да прави, за да се освободи от нещастието си. – Много просто! Нека отвори горното дъно на бурето си, да излее старото съдържание навън, да го измие, дезинфекцира добре, да извика един кацар да стегне добре обръчите му, да го напълни със съдържание на щастието и след това да постави горното дъно на място. Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо, човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието. Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи. – Защо? – Те не могат да използват благодатта, която им е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето са кандидати за щастие. към беседата >>
- Те го търсят в горите и в пустините, но не го намират; търсят го между хората, не го намират; търсят го в женитби, в раждане на деца, и там не го намират; стават учители, свещеници, владици, министри, учени, и в това не го намират.
Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека. В този свят не съществуват понятия за добро и за зло. Любовта е плод на Духа. Така трябва да мисли човек, за да има ясна представа за света. Които не разбират законите на Любовта, те търсят щастието по механически начин. Те го търсят в горите и в пустините, но не го намират; търсят го между хората, не го намират; търсят го в женитби, в раждане на деца, и там не го намират; стават учители, свещеници, владици, министри, учени, и в това не го намират. – Защо? – Защото търсят Бога по външен, по механичен начин. Това са само условия за развитие. към беседата >>
89. Кога ражда, НБ , София, 10.6.1928г.,
- За човешката душа има раждане, но няма смърт.
Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е". Това се отнася за сегашните времена. Ние виждаме, че днес човекът е дошъл до положение – да чувства само своите страдания и нещастия. Затова, хората казват: „Родили сме се, но след това, ще умрем." Човек се е родил, така е, но аз не съм съгласен с това, че ще умре. За човешката душа има раждане, но няма смърт. Човешката душа трябва да се ражда, без да умира. Това е радостта. Когато човек дойде до положението да осъзнае, че е излязъл от смъртта, от ограниченията, в него настава вътрешна радост. към беседата >>
90. Задна стража, ООК , София, 20.6.1928г.,
- Той говори за духовно, а не за физическо раждане.
За да дойде до положение да изправи грешките си, човек трябва да работи върху себе си, да мисли, да разсъждава право. Като разсъждава правилно, той ще има ясна представа за думите „татко“, „баща“ и „отец“. Думата „татко“ подразбира онзи, който те е родил на земята. Думата „баща“ подразбира онзи, който те е родил в духовния свят. Апостол Павел казва на своите последователи: „Аз ви родих“. Той говори за духовно, а не за физическо раждане. Отец пък е Онзи, Който е дал възможност на човека да се прояви в света. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме“. Следователно, що се отнася до Отца, с Него човек не може да се разговаря, но съставя едно цяло. Може ли човек да говори с ръката си? Може ли ръката да каже на човека, че няма нужда от него? към беседата >>
91. Роден от Бога, МС , София, 8.7.1928г.,
- Думата "роден от Бога, раждане" не подразбира еднократен процес, но вечен, непреривен процес: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждаш.
Това учение е основата на живота, начало на една велика философия. Думата "роден от Бога, раждане" не подразбира еднократен процес, но вечен, непреривен процес: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждаш. Да мисли човек, че само един път се ражда, това не е някаква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане. От Божествено гледище "раждането" е вечен процес. Вчера може да си бил роден, а днес да не си роден и обратно: вчера може да не си бил роден, а днес да си роден. И едното е възможно, и другото е възможно. Казвате: в тази мисъл има противоречие. към беседата >>
- Думата "раждане" може да се разгледа в тесен и в широк смисъл.
Думата "раждане" може да се разгледа в тесен и в широк смисъл. Аз я разглеждам в широк смисъл, за да не се спънете, защото в теснотата се крие злото. Когато човек се спъва, това показва, че той живее в тесния смисъл на нещата. Злото живее в тесния смисъл на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта и т.н. Злото търси място в тесногръдството, но дойде ли до широчината, до широкогръдството, то казва: това място не е за мене, тук не мога да живея, изгубвам се. И действително, всяко нещо трябва да има свое първоначално място, т.е. към беседата >>
- Правилен ли е процесът на физическото раждане?
Роден от Бога! — Това е началото на истинския, разумния живот в човека, някой казва: за да бъде човек роден от Бога, трябва да е високо учен! Ученикът трябва да започне с тази велика проблема на живота си — да бъде роден от Бога. Правилен ли е процесът на физическото раждане? Колко месеца продължава периодът на бременността за човека? — Девет месеца. През този период зародишът минава през 400,000 форми в утробата на майката, докато се създаде като човек. Освен 400,000 форми, зародишът през тия девет месеца минава и ред други форми, за които сега няма да говоря. През цялото време на бременността вие можете да изчислите, по колко от тия форми се падат на минута, на час, на ден. към беседата >>
- Тази теория, която наричат "закон за прераждане", подразбира същото раждане, за което се говори в Евангелието.
Младите ученици са дошли до едно крайно заключение и казват: какво трябва да правим по нататък? Казвам: най-първо трябва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократен, а многократен процес: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, която наричат "закон за прераждане", подразбира същото раждане, за което се говори в Евангелието. Раждане, прераждане, вселяване е едно и също нещо. Когато човек се преражда, той не разбира дълбокия смисъл на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение. Само роденият от Бога разбира дълбокия смисъл на живота. И тогава, приятно е да бъде човек роден. Приятно е човек и да умре. към беседата >>
- Раждане, прераждане, вселяване е едно и също нещо.
Младите ученици са дошли до едно крайно заключение и казват: какво трябва да правим по нататък? Казвам: най-първо трябва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократен, а многократен процес: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, която наричат "закон за прераждане", подразбира същото раждане, за което се говори в Евангелието. Раждане, прераждане, вселяване е едно и също нещо. Когато човек се преражда, той не разбира дълбокия смисъл на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение. Само роденият от Бога разбира дълбокия смисъл на живота. И тогава, приятно е да бъде човек роден. Приятно е човек и да умре. Приятно е да страда, приятно е и да се радва. към беседата >>
- Щастлив е моментът, когато човек почувства онзи велик акт на своето раждане от Бога.
Някои казват: дотегна ми вече да се раждам и прераждам. Казвам: тия хора още не са започнали процеса на истинското раждане. Щастлив е моментът, когато човек почувства онзи велик акт на своето раждане от Бога. В този момент Бог усилено работи върху човешката душа. Може ли някой да се оплаква при това положение? Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му е дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху камъка, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. към беседата >>
93. Към свобода!, МС , София, 10.7.1928г.,
- Питам: такова раждане има ли смисъл?
Друг някой казва: „Аз съм роден.” Като какъв си роден? – Роден си като някой вол. Утре ще дойде господарят ти, ще те впрегне, ще ти тури юлар и ще каже: „Дий, синко! ” Цял ден ще работиш и вечерта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се”. Питам: такова раждане има ли смисъл? Хиляди такива съществувания има, но те не носят свободата. Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си. Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата. Човек трябва да стане умен! към беседата >>
- Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син.
– Роден си като някой вол. Утре ще дойде господарят ти, ще те впрегне, ще ти тури юлар и ще каже: „Дий, синко! ” Цял ден ще работиш и вечерта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се”. Питам: такова раждане има ли смисъл? Хиляди такива съществувания има, но те не носят свободата. Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си. Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата. Човек трябва да стане умен! Разбирайте процеса на раждането в широк смисъл. към беседата >>
- Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си.
Утре ще дойде господарят ти, ще те впрегне, ще ти тури юлар и ще каже: „Дий, синко! ” Цял ден ще работиш и вечерта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се”. Питам: такова раждане има ли смисъл? Хиляди такива съществувания има, но те не носят свободата. Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си. Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата. Човек трябва да стане умен! Разбирайте процеса на раждането в широк смисъл. към беседата >>
94. Акустика на съзнанието, ООК , София, 26.9.1928г.,
- Това значи „раждане на новата култура“ – култура на новия живот.
За да придобие акустика на съзнанието си, човек трябва правилно да изпълнява всички наредби на природата. Яде ли, спи ли, диша ли, мисли ли, човек трябва да знае законите, по които тези процеси се извършват. Когато възприема светлина, човек трябва да знае под какъв ъгъл да я приема. Когато мине през ред мъчнотии, противоречия и страдания, човек идва най-после до правата мисъл, която го поставя в посоката на неговото движение. При това положение противоречията на човека ще се намалят и между енергиите от двата върха в него ще става правилна обмяна. Това значи „раждане на новата култура“ – култура на новия живот. към беседата >>
95. Постоянни и непостоянни величини, ООК , София, 21.11.1928г.,
- Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“.
Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва да извърши. Същото се отнася и до човека. Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно да се усилва, да се проявява като душа. Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“. Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от себе си, от всички окръжаващи. В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание. Само при това положение, човек разбира причините и последствията на нещата. Свързването на човешкото с Божественото съзнание е велик вътрешен процес, а не външен, механически, както мнозина мислят. Нищо в живота не се придобива по външен начин. към беседата >>
96. Закон за възможности – закон на опуленс, ООК , София, 9.1.1929г.,
- Същевременно, в него има и такива мисли, чувства и желания, които подготвят неговото раждане.
Следователно, във всеки човек има такива мисли, чувства и желания, които подготвят неговата смърт. Същевременно, в него има и такива мисли, чувства и желания, които подготвят неговото раждане. Първите водят в крив път, а вторите - в Божествения път. Ако човек приложи закона на вярата в живота си, той ще образува само един център в себе си, ще познае Бога и ще Го постави на Неговото място. Това значи, да придобие човек Вечния живот. Христос казва: „Това е Живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. към беседата >>
97. Силни и слаби желания, ООК , София, 13.2.1929г.,
- Това не става само при раждане.
Ученият, обаче, не се лъже. Той знае, че сръчността на този човек се дължи на способността му да бърка в чуждите каси. Достатъчно е ученият да погледне очите на човека, за да се произнесе, кога се е родил, сутрин или вечер. Който има големи и отворени очи, той се е родил вечер. Който има малки очи, той се е родил през деня, когато слънцето е греело силно. Това не става само при раждане. И впоследствие човек може да разшири очите си, да ги отвори повече, отколкото първоначално са били отворени. Няма желание в човека, което да не се е отпечатало някъде в човешкия организъм. Колкото по-силно е желанието, толкова по-големи следи е оставило върху човека. към беседата >>
99. Другата събота, НБ , София, 26.5.1929г.,
- Ние наричаме назначаването на служба – раждане; уволняването пък наричаме смърт.
Иначе, работите няма да се наредят добре. Ние не сме дошли на земята по своя воля. Човек се ражда и умира, но нито раждането, нито умирането зависят от него. Той е дошъл на земята като чиновник, назначен с указ. Както е назначен, така един ден ще го уволнят пак с указ. Ние наричаме назначаването на служба – раждане; уволняването пък наричаме смърт. Когато умре някой, близките му плачат; когато се роди дете, всички се радват. В някой народи е точно обратно: когато някой умре, там се радват; когато някой се роди, плачат. Според нас, правилно е и когато умира човек, и когато се ражда, да се радваме. Раждането е начало на живота, когато човек слиза на земята да изправи погрешките си. Смъртта е краят на живота, когато човек ликвидира с погрешките си. към беседата >>
- Когато майката и бащата не могат да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дядо си.
Има големи и малки слънчеви дни: един слънчев ден от секундата, един слънчев ден от минутата, един слънчев ден от часа, един слънчев ден от 24-те часа, един слънчев ден от седмицата, от месеца, от годината и т. н. Най-малкият слънчев ден е от секундата. Значи, за да предаде своите добри качества на детето си, бащата трябва да е избрал хубав слънчев ден за неговото зачеване. За да предаде своите добри качества на детето си, майката трябва да е избрала хубав лунен ден за неговото зачеване. Каквото се каза за слънцето, същото се отнася и до луната: има лунен ден от една секунда, от една минута, от един, от два, от три, от пет, от десет и от 24 часа; има лунни дни от седмица и най-после от 28 дена. Когато майката и бащата не могат да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дядо си. Кой е нашият баща и коя е нашата майка? Нашият баща е бил Адам, а нашата майка – Ева. Какво дете ще бъде това, което мяза на Адама и на Ева? Ако детето мяза на Адама и на Ева, още сега може да му се напише хороскоп: то ще се роди и ще умре; ще има слава и ще я изгуби; ще има знание и ще го изгуби, и най-после ще умре в безчестие. Това значи да мяза човек на своя прабаща и на своята прамайка. към беседата >>
101. Да изпълня, НБ , София, 16.6.1929г.,
- Нито външните, нито вътрешните условия са благоприятни за раждане на здрави, силни деца.
Когато някои хора казват, че не вярват в Бога, те сами се лъжат. Съзнателно или несъзнателно, всички хора вярват в Бога, вярват в живота. Щом живеят, това показва, че те вярват в Бога. Страданията на хората, изпитанията на държавите, сиромашията, болестите, земетресенията, наводненията, всичко това говори за разумно, вътрешно отклоняване от първичния закон – от любовта. Днес майките и бащите не са здрави, вследствие на което и децата не могат да бъдат здрави. Нито външните, нито вътрешните условия са благоприятни за раждане на здрави, силни деца. Въпреки това хората казват, че родът трябва да се поддържа. Родът трябва да се поддържа, но правилно. Когато птичката иска да мъти яйцата си, тя предварително си прави гнездо. А съвременният културен човек решава да се жени, без да си е направил гнездо, без да си е съградил някаква къща. Бъдещата държава трябва да поеме грижата за младите върху себе си. към беседата >>
102. Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот, МОК , София, 28.6.1929г.,
- Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане. (втори вариант)
Сега вие ще се разплитате, ще се освобождавате от тия ограничения, то е друга работа. Докато не си умрял, това е дълга работа, и докато не си се дородил - това е лесно, ти си свободен; но като се родиш или като умреш, ти си вече ограничен и другите хора ще те използват. Сега ти казваш: „Аз съм ограничен човек. Какво трябва да правя, за да се освободя, тоест да се родя отново? " Затова Христос казва: „Понеже веднъж си се родил вече, сега трябва отново да се родите." То е новораждането, което подразбира свобода. Сега Христос казва „друго раждане" - с това започва нов процес на новораждане. Трябва да започнеш да се раждаш отново, това значи свобода. Или, преведено на друг език, може да се внесе нов смисъл в това новораждане. към втори вариант >>
- Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета." При всяко раждане човек носи със себе си ново съдържание.
Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета." При всяко раждане човек носи със себе си ново съдържание. Щом шишето се пълни и празни, т.е. щом човек се ражда и умира, все има някакъв смисъл в тия процеси. Когато домакинята напълни едно шише със зехтин, тя знае, защо трябва да го напълни. И като го изпразва, тя пак знае, защо прави това. Трябва ли шишето да се запитва, защо го пълнят и празнят? към беседата >>
107. Три идеи / Последният опит, МОК , София, 27.9.1929г.,
- И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. (втори вариант)
Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище. Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят. Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават. към втори вариант >>
- Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“.
Като дете, той става толкова малък и лек, че може да мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено. Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече да бяга. Нищо не е в състояние да го задържи в училището на смъртта. Той не чака никакво разрешение, да излезе от училището, не пита и професорите си, може ли да излезе, но бяга. Най-малката дупчица да намери, той се измъква и излиза навън. Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“. В това училище има само една врата, през която професорите влизат и излизат. Само те знаят тази врата. Обаче, когато ученикът от това училище мине 40 пъти през пътя на смъртта и стане малък, лек и въздухообразен, той намира тази врата и излиза навън, в широкия свят. Излезе ли веднъж от тази врата, повече не се връща. Затова, че си е позволил да излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище да учи. към беседата >>
108. Сам се опасваше, НБ , София, 17.11.1929г.,
- Трябва да оформиш своето раждане. (втори вариант)
Хората могат да мислят така. Право е за тях, но ти, който си дошъл в света и искаш съзнателно да работиш, трябва да познаваш кой е баща ти и коя е майка ти. Ако ти не познаваш баща си и майка си и им пишеш писмо, ти си един незаконороден син. Това показва, че майка ти и баща ти са те оставили някъде и са се скрили от тебе. По аналогия на това казвам, ако не познаваш Бога, ще си кажеш: „Незаконороден съм." Какво трябва да направиш? Трябва да оформиш своето раждане. Казват, че някои деца са незаконородени. Не. Аз определям тази идея по друг начин и казвам - всяко дете, което не познава баща си и майка си, всеки син или дъщеря, които не познават майка си и баща си, те са незаконородени. В този случай грехът е вътре в тях, а не отвън. Щом познаваш Бога, ти си законороден. Щом не го познаваш, не си незаконороден. към втори вариант >>
- Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане.
Следователно, всеки син, който не познава Бога като свой баща, минава за незаконороден. Какво трябва да прави този незаконороден син? Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане. Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка. В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях. Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. към беседата >>
109. Пасха Господня / Пасха Господня е, НБ , София, 1.12.1929г.,
- Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. (втори вариант)
Не, в това именно седи и свободата на човека. Ти, човекът, трябва да знаеш, че има хиляди условия, при които твоят живот може да се измени. Едно същество, по- умно от тебе, може да дойде да те присади с едно клонче, което не съдържа твоето естество. Може да се накара една ябълка да ражда дюли, една круша може да се накара да ражда ябълки, и обратно. Една слива може да се накара да ражда дренки, и обратно. Това раждане не принадлежи на същества от самата природа. Следователно, ако в тебе се явяват някои неща, които ти смяташ за анормални, това е една присадка. И тогава казвам, ако искаш да се освободиш от това ненормално състояние, освободи се от тази присадка, и твоето естество ще се прояви. Ако обаче тази присадка е благородна, не я отхвърляй. Ако ти си една ябълка, но на тебе е присаден един трън, счупи тръна, но ако ти си един трън и на тебе е присадена една ябълка, остави ябълката да се развива. към втори вариант >>
110. Да ви даде, НБ , София, 15.12.1929г.,
- Ще кажете: „Раждане на деца има ли? (втори вариант)
Ако ме попита някой: „Какъв ще бъде моят живот на небето, в другия свят? " - ще отговоря: точно такъв, какъвто е животът на земята. Сега вие може да си теглите заключение, каквото искате, но казвам, че такава наука логика, каквато има за слепите на земята, няма в невидимия свят. Ако попитате има ли женитба там, и женитба няма, но има едно отношение, едно съпоставяне, подобно на женитбата. Но точно такава, каквато тука, на земята, няма. Ще кажете: „Раждане на деца има ли? " И раждане на деца няма. Ами търговски операции като тукашните има ли? И търговски операции няма. Ами съдилища като тукашните има ли? И съдилища няма. към втори вариант >>
- " И раждане на деца няма. (втори вариант)
" - ще отговоря: точно такъв, какъвто е животът на земята. Сега вие може да си теглите заключение, каквото искате, но казвам, че такава наука логика, каквато има за слепите на земята, няма в невидимия свят. Ако попитате има ли женитба там, и женитба няма, но има едно отношение, едно съпоставяне, подобно на женитбата. Но точно такава, каквато тука, на земята, няма. Ще кажете: „Раждане на деца има ли? " И раждане на деца няма. Ами търговски операции като тукашните има ли? И търговски операции няма. Ами съдилища като тукашните има ли? И съдилища няма. Ами училища като тукашните има ли? към втори вариант >>
111. Наука за езика, ООК , София, 18.12.1929г.,
- раждане и заминаване.
Съвременните хора имат задача да изучават целокупния живот, а не само неговите частични прояви. Те имат пред вид изучаване живота на душата, нейното слизане и възлизане, т. е. раждане и заминаване. Раждането не е нищо друго, освен обличане (? Псалом 119, алеф.?) със светли, с бели, празнични дрехи. Раждането, младостта е обличане на душата със бели, празнични дрехи. Остаряването и смъртта представят събличане на белите, светли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Като се погледне в такива дрехи, човек казва, че е остарял и тръгва по магазините да търси нови, светли дрехи, с които отново да се облече. към беседата >>
112. Да се радват наедно, НБ , София, 12.1.1930г.,
- Под думата „раждане" ние разбираме онзи човешки живот, да се разбираме помежду си, да знаем как да живеем. (втори вариант)
А когато студентът не отговаря, както трябва, това положение професорът ли го е създал? Някой път учениците казват: „Скъса ме този професор." Не зная дали професорът може да скъса студента, или ученика. Това са само празни думи. Казвате - Господ е наредил така хората да се раждат и да умират. Нито да се раждат хората е наредил Господ, нито да умират хората е наредил Господ, според както ние разбираме. Под думата „раждане" ние разбираме онзи човешки живот, да се разбираме помежду си, да знаем как да живеем. И ако под смърт ние разбираме последствията, които идат при един анормален живот, това е една права философия. Вследствие на това раждането е един кредит за нас. Когато се ражда някой, ние трябва да го насърчим, че има възможност да се изправи. Що е раждането? Възможност да се изправим. към втори вариант >>
113. Побеждавайте злото, НБ , София, 9.2.1930г.,
- Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане.
Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. към беседата >>
114. Както светът дава, НБ , София, 2.3.1930г.,
- Какво означава раждане на човека от Духа?
Христос казва: „Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е”. Значи, щом роденото от плътта е плът, човек, наистина, е роден от човека. Щом роденото от Духа е дух, това показва, че човек е роден от Бога. Аз не разглеждам въпроса, кой как е роден, но казвам, че човек може да бъде роден от Бога. Днес Бог разглежда хората, да види, кои могат вече да се родят от Духа. Какво означава раждане на човека от Духа? Това е един мистичен въпрос. към беседата >>
- Истинското раждане подразбира да родиш детето си едновременно в четири света: в света на истината, в света на мъдростта, в света на любовта и най-после във физическия свят, да се облече в плът.
Каква полза от това, че си женен, а между тебе, жена ти и децата ти няма никакво разбиране? Имаш жена, но другарка ли ти е тя? Имаш деца, но знаеш ли, какво носят те в себе си? Нито жена ти е твоя другарка, нито децата си познаваш. Да родиш едно дете по физически начин, това е лесна работа; важно е да го родиш духовно. Истинското раждане подразбира да родиш детето си едновременно в четири света: в света на истината, в света на мъдростта, в света на любовта и най-после във физическия свят, да се облече в плът. Това значи, роден от Бога. Само роденият от Бога има бъдеще. към беседата >>
116. Съзнателният живот, ООК , София, 26.3.1930г.,
- Промените, през които той минава, показват тъкмо това, че човек не е завършил още процеса на своето раждане.
Този кръг представя част от неговия живот. Защо? Защото целият живот на човека е съставен от много първи и последни моменти. Човек се ражда много пъти, а не само един път. Той се ражда всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки час и всяка минута. Това показва, че човек се е родил, но окончателно не се е родил. Промените, през които той минава, показват тъкмо това, че човек не е завършил още процеса на своето раждане. Само по себе си раждането е завършен процес, в който не стават никакви промени. Като излезе из утробата на майка си, детето минава през всички радости и страдания, каквито майката е преживяла през периода на своята бременност. към беседата >>
- Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане.
Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете? към беседата >>
118. Доброто оръжие, ООК , София, 23.4.1930г.,
- Злото в света, това е да се унищожи раждането. (втори вариант)
Питам, вторият въпрос: Защо трябва да правя добро? Да се тури една основа. Казва, какъв смисъл има да се прави добро? С добро човек не може да прокопса. Да признаеш, че ти си се родил и че ти си добър, то е един и същ процес. Злото в света, това е да се унищожи раждането. Доброто, това е начало на живота, когато ти се раждаш. Затова трябва да бъдеш добър, понеже си се родил. Тогава доброто в тебе, ако ти не развиваш своето добро, не може да проявиш любовта, понеже любовта, майката е вложила своите качества по закона на наследствеността в доброто. Бащата - мъдростта, и той е вложил своите качества в доброто. Вие не може да проявите любовта, не може да говорите за нея, щом не сте родени. към втори вариант >>
- Доброто е начало на живота, т.е. раждане.
Съвременните хора говорят за любовта, за мъдростта, за истината, за доброто, без да са проникнали в дълбочината на тия понятия. Да познава човек любовта, това значи да знае, че има майка, която го е родила. Да познава човек мъдростта, това значи да знае, че има баща, който е работил за него, да го отгледа и изучи. Да познава човек доброто в света, това значи да знае, че има основа в живота си, върху която може да стъпва. Доброто е начало на живота, т.е. раждане. Ако не развива доброто в себе си, човек не може да прояви любовта си, защото майката на живота е вложила качествата си в доброто. И мъдростта, т.е. бащата на живота е вложил своите качества в доброто. към беседата >>
119. Доведете ми го тук, НБ , София, 27.4.1930г.,
- Първото наричаме слизане и възлизане, а второто – смърт и раждане.
Бог е навсякъде – и на небето, и на земята. Следователно, както живеем на земята, така ще живеем и на небето. Животът е един и същ навсякъде, само че онези, които имат пред вид целокупния живот, трябва да живеят по един и същ начин и между хората, и между ангелите. Хората слизат на земята, качват се на небето, да научат нещо ново. Добре е, когато човек съзнателно слиза и се качва, но страшно е, когато пада. Първото наричаме слизане и възлизане, а второто – смърт и раждане. Човек може да се ражда и на небето, и на земята; също така той може да умира и на небето, и на земята. Докато живее разумно, човек се ползува от благата на Божествения живот. Той живее в Божията Любов, Мъдрост и Истина, и за него няма смърт, но възкресение. към беседата >>
120. С огън и сол, НБ , София, 1.6.1930г.,
- Като говорим за живота, имаме предвид два важни момента: раждане и смърт.
Затова казваме, че нито материя без дух съществува, нито дух без материя. Тъй щото, материализмът, сам за себе си, не съществува. Като говорим за материята, подразбираме духа; като говорим за духа, подразбираме материята. Как ще говорите за светлината, ако тя няма противоположно на себе си? Как ще говорите за живота, ако не подразбирате смъртта? Като говорим за живота, имаме предвид два важни момента: раждане и смърт. Животът се проявява и в двата момента, затова единия наричаме живот в раждането, а другият – живот в смъртта. Това са два диаметрално противоположни живота. Някой казва, че като умре, всичко се свършва с него. Свършва се само животът на земята, но, извън земята, умрелият влиза в друг живот. към беседата >>
122. Преди Авраама, НБ , София, 15.6.1930г.,
- За това раждане, именно, Христос казва: „Ако не се родите изново, от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие”.
Има часове и минути безплодни, когато нищо не може да се роди; има часове и минути благоприятни, когато всичко се ражда, цъфти и зрее. Всичко, което става в природата, е точно определено. Ако природата не спазва строго своите закони, ние ще се намерим пред голям хаос и дисхармония. Който разбира великите закони на Битието, знае, че човек не се ражда само веднъж. Докато е на земята, той трябва да се роди поне два пъти: един път по плът, от майка и баща; вторият път по дух, от Бога. За това раждане, именно, Христос казва: „Ако не се родите изново, от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие”. Това значи роден от Бога. Духът ще бъде вашият баща, а Божественото Начало във вас представя силите, които взимат участие при раждането ви. За да дойде до това раждане, човек трябва да преустрои коренно своя организъм. Тогава той може да каже като Павла: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Казано е, че роденият от Бога грях не прави. към беседата >>
- За да дойде до това раждане, човек трябва да преустрои коренно своя организъм.
Който разбира великите закони на Битието, знае, че човек не се ражда само веднъж. Докато е на земята, той трябва да се роди поне два пъти: един път по плът, от майка и баща; вторият път по дух, от Бога. За това раждане, именно, Христос казва: „Ако не се родите изново, от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие”. Това значи роден от Бога. Духът ще бъде вашият баща, а Божественото Начало във вас представя силите, които взимат участие при раждането ви. За да дойде до това раждане, човек трябва да преустрои коренно своя организъм. Тогава той може да каже като Павла: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Казано е, че роденият от Бога грях не прави. Той е човекът на новата култура. към беседата >>
124. Да се благовества, НБ , София, 2.11.1930г.,
- Баща е онзи, който способствал за вашето раждане и ви е дал най-хубавото от себе си.
— От Бога, от природата. Като говоря за Бога, аз не искам да Го приемете в този ограничен смисъл, както съвременните хора Го разбират. Аз искам да приемете Бога в този смисъл, както е в природата. Под понятията "майка" и "баща" аз не разбирам мащеха и пастрок, които не са ви родили. Майка е онази, която ви е родила и ви е дала най-хубавото от себе си. Баща е онзи, който способствал за вашето раждане и ви е дал най-хубавото от себе си. Ако към майката и към бащата имаме почитание и любов, колко повече дължим на Онзи, Който е създал всички хора, всички живи същества. Когато се говори за Божествения Дух, разбираме Божествената Майка. Духът работи в света. Той ни е дал най-хубавото от себе си. Чудни са онези хора, които не вярват в Бога, като на свой Баща. към беседата >>
126. Любов и милосърдие, МОК , София, 26.12.1930г.,
- От благоприятното съчетание на условията, при които се раждат буквите на думите, зависи и благоприятното раждане на самата дума.
– В 6 часа, 25 минути, 30 секунди, 56 стотни. Значи тези данни показват времето на раждането на благостта. Ако направите хороскоп на тази дума, ще видите кои планети господстват при раждането ѝ. При раждането на благостта, Слънцето и Сатурн се намират малко под хоризонта, в първия дом, в знака Стрелец. Когато пишете или изговаряте една дума, едновременно с нея се раждат и буквите, от които тя е съставена, като нейни елементи. От благоприятното съчетание на условията, при които се раждат буквите на думите, зависи и благоприятното раждане на самата дума. към беседата >>
127. Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово, МОК , София, 23.1.1931г.,
- Под думата раждане, всякога трябва да разбираме освобождаване от робство, от най-ограничителните условия на живота. (втори вариант)
Трябва да излезе някой учен професор. Професор значи, този, който може да декларира, че знае всякога и да изявява знанието си. Защото ако идете в Америка, там всички християни казват: Аз съм професор на християнството и започва той да разправя своята опитност. Тук в България професорите са само в университета, а там във всяко събрание са все професори, без да са свършили някое специално учение. Та казвам: Може да си турите титла професор и без да сте свършили, но казвам: Ние трябва да дойдем до същината на раждането у човека, защото то съставлява най-великия процес. Под думата раждане, всякога трябва да разбираме освобождаване от робство, от най-ограничителните условия на живота. Защото къде е било детето в небитието преди да се роди, как си представлявате вие небитието? На наш език това е робство, а битие е в свободата. Когато си в свободата и недоосвободен, какво е това? Има нещо в човека, което е в небитието, защото ти не можеш да проявиш своята доброта, ти си в небитие, не можеш да проявиш своя ум, ти си в небитие. към втори вариант >>
- Той трябва да се роди изново, от вода и Дух, за да се завърши процесът на неговото раждане.
Когато майката пометне детето, или когато детето умира преждевременно, това показва, че не се е родило, както трябва. То трябва повторно да се роди по физически начин. Христос казва: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие“. На друго място в Писанието е казано: „Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи сегашният човек не е още дороден. Той трябва да се роди изново, от вода и Дух, за да се завърши процесът на неговото раждане. Под думата „раждане“, в широк смисъл, разбираме освобождаване на човека от най-страшното робство, от ограничителните условия на живота. Нероденият живее в небитието, в робство, а роденият – в битието, т.е. в свободата. Тогава каква е тази свобода, когато човек се ражда, влиза в битието, а се оплаква от ограниченията, в които живее? Как е възможно роденият в свобода да бъде несвободен? към беседата >>
- Под думата „раждане“, в широк смисъл, разбираме освобождаване на човека от най-страшното робство, от ограничителните условия на живота.
То трябва повторно да се роди по физически начин. Христос казва: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие“. На друго място в Писанието е казано: „Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи сегашният човек не е още дороден. Той трябва да се роди изново, от вода и Дух, за да се завърши процесът на неговото раждане. Под думата „раждане“, в широк смисъл, разбираме освобождаване на човека от най-страшното робство, от ограничителните условия на живота. Нероденият живее в небитието, в робство, а роденият – в битието, т.е. в свободата. Тогава каква е тази свобода, когато човек се ражда, влиза в битието, а се оплаква от ограниченията, в които живее? Как е възможно роденият в свобода да бъде несвободен? Ако човек не е свободен, това показва, че има нещо в него, което още е в небитието. към беседата >>
129. Реалности и сенки, ООК , София, 11.3.1931г.,
- Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло.
Ако с вашата вяра не можете да премествате гори и планини, т.е. да правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото си състояние. Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете да приложите вярата си и търсите лекари. Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях? Болестта, от която се оплаквате, показва, че сте бременни. Вие викате лекар, да ви помогне да родите детенце, но времето за раждане още не е дошло. Лекарят идва, върти се натук, натам, но детенцето не идва. И без да родите нещо, плащате на лекаря. към беседата >>
130. Събиране и изваждане, ООК , София, 8.4.1931г.,
- Те са следните: раждане, възрастване, женене и умиране.
Това е реалната, т.е. мистичната страна на Любовта. Ще каже някой, че човек не трябва да се жени. Той не разбира реалната страна на женитбата. В женитбата има няколко последователни процеса, през които човек неизбежно минава. Те са следните: раждане, възрастване, женене и умиране. Който не иска да мине през тези процеси, той не разбира живота. Добре е човек да се роди, да се ожени и да умре, но навреме. Всеки процес, който не става навреме, води към разлагане. към беседата >>
- И тъй, всяка мисъл, чувство, желание и постъпка на човека трябва да минат през четирите процеса: раждане, възрастване, женене и умиране.
И тъй, всяка мисъл, чувство, желание и постъпка на човека трябва да минат през четирите процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме под думата „умиране“? Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа. Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме. към беседата >>
- За да се справи с мъчението, със страданието, човек трябва разумно да използва процесите на раждане, възрастване, женене и умиране.
Човек е свързан, т.е. женен за своите мисли, чувства и постъпки. Има мисли, които цял живот измъчват човека и той не може да се освободи от тях, както някой мъж измъчва жена си, или жената – мъжа. Мъчи се човек, защото не знае как да постъпва. Когато човек се научи как да постъпва с хората, със себе си, мъченето го напуща. За да се справи с мъчението, със страданието, човек трябва разумно да използва процесите на раждане, възрастване, женене и умиране. Най-страшният процес за хората е умирането. Като дойдат до смъртта, те не искат да умират. – Защо? – Защото не я разбират. Ако живеят добре, те ще умират с радост. към беседата >>
- Та сега казвам, всяка една идея, щом ти се ражда, в това раждане - защо жена, кога ражда, в скръб е, а щом роди, Христос взема в прямата смисъл, щом роди, излязла е тази идея; значи, щом се роди това дете, тогава то почва да живее и тя се зарадва - тази идея и тя почва да живее. (втори вариант)
Та сега казвам, всяка една идея, щом ти се ражда, в това раждане - защо жена, кога ражда, в скръб е, а щом роди, Христос взема в прямата смисъл, щом роди, излязла е тази идея; значи, щом се роди това дете, тогава то почва да живее и тя се зарадва - тази идея и тя почва да живее. Когато вие почвате да страдате в живота, тогава вие почвате да живеете. В страданието е животът. А в радостта ще разбирате началото на живота. А сегашните хора, те се радват на това, на което не трябва да се радват, а скръбта, която носи живот, те отричат скръбта. Страданията, които ми се причиняват, скръбта за мене не важи, а онова, което скръбта носи, мене това ме интересува. към втори вариант >>
- Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл.
Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. към беседата >>
134. Изново, НБ , София, 1.11.1931г.,
- „Ако се не родите изново." Това раждане „изново" има свое определено време.
„Ако се не родите изново." Това раждане „изново" има свое определено време. Доброто и злото, щастието и нещастието стават в определено време, в определени числа. Един господин отива при един познат кабалист, който му разправя за значението на числата в живота. Кабалистът го запитва кое число обича и счита щастливо за него. Той казва, че обича числото 153. Тогава му дава срок да дойде при него след 153 дена, като му казва, че ако може да превърне това число във време и пространство, в дни и чарове, в минути и секунди, в посока на движение, той ще бъде щастлив човек. към беседата >>
- Следователно, ново раждане, т.е.
Жена, която ражда добри и разумни деца, ражда изново. Само свободната майка може да роди добри и разумни деца. Същото се забелязва и в растенията. Всяко дърво, което расте на свобода, при добри, благоприятни условия за него, ражда добри и вкусни плодове. Да родиш доброто, това подразбира излизане, отделяне на светлина; да родиш злото, това подразбира поглъщане на светлина. Следователно, ново раждане, т.е. да се родиш изново, подразбира излизане навън. Всички добродетели се изявяват в раждане изново навън, а не в поглъщане навътре. Всички престъпления се изявяват в поглъщане на светлина. От човек, който поглъща светлина, нищо не може да се очаква. към беседата >>
- Всички добродетели се изявяват в раждане изново навън, а не в поглъщане навътре.
Същото се забелязва и в растенията. Всяко дърво, което расте на свобода, при добри, благоприятни условия за него, ражда добри и вкусни плодове. Да родиш доброто, това подразбира излизане, отделяне на светлина; да родиш злото, това подразбира поглъщане на светлина. Следователно, ново раждане, т.е. да се родиш изново, подразбира излизане навън. Всички добродетели се изявяват в раждане изново навън, а не в поглъщане навътре. Всички престъпления се изявяват в поглъщане на светлина. От човек, който поглъща светлина, нищо не може да се очаква. към беседата >>
135. Правилният тон, ООК , София, 4.11.1931г.,
- Във всяко ново положение - учене, раждане, смърт, човек все се запитва, каква е крайната цел на всичко това.
Крайната цел на ученика е да придобие известно знание. - После? - Да се роди отново. - После? - Да умре. Във всяко ново положение - учене, раждане, смърт, човек все се запитва, каква е крайната цел на всичко това. Лесно е да се даде някакъв отговор на въпроса за крайната цел на нещата, но той ще бъде неразбран. Крайната цел на живота е да постигнеш нещо, но, въпреки това, пак остава нещо непостигнато. Нещата се постигат и разбират само отчасти. Ако мислиш, че от отговора, който ти се дава за крайната цел на Битието, си разбрал всичко, ти се лъжеш. Зад всяка крайна цел има друга някаква цел. към беседата >>
136. Материални прояви на жвота / Животът като математически действия, ООК , София, 18.11.1931г.,
- Под "раждане" разбираме всемирен процес, чрез който душата трябва само да работи, да твори и създава.
В бъдеще той трябва да открие онази сол, при употребата на която ще се раждат момичета. Явява се въпросът: на какво се дължи безплодието в човешкия живот? То се дължи на известно отклоняване от великия Божествен закон. Под "безплодие" в широк смисъл на думата се разбира липса на добродетелите в човека: любов, мъдрост, истина, знание, светлина, свобода и т.н. За това безплодие говорим ние, а не за физическото. Под "раждане" разбираме всемирен процес, чрез който душата трябва само да работи, да твори и създава. И наистина, ако умът не води към знание, ако душата не ражда доброто, и ако духът не ражда свободата, какъв е смисълът на живота? Какво трябва да влезе в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа и в човешкия дух, за да бъде човек производителен и да ражда? към беседата >>
137. Стимул и любов, МОК , София, 18.12.1931г.,
- Тя може да й каже нещо от сегашния си живот, но не и от живота си преди своето раждане.
Мнозина казват: Без истината никой не може да живее. Въпреки това, никой не може да каже цялата истина. Коя майка е разправила цялата истина на дъщеря си? Коя майка би могла да разкрие на дъщеря си историята на своето битие от далечното минало досега? Тя може да й каже нещо от сегашния си живот, но не и от живота си преди своето раждане. Всеки обича да говори за сегашния си живот, но питайте го нещо за миналото му, да видите, как ще свие раменете си, ще каже, че нищо не помни. – Защо човек не помни своето минало? Питам: Защо пияницата не помни, какво е правил, като пиян? Когото и да питате за миналото му, учен или прост, щом е пиян, нищо не може да ви каже. Като изтрезнее, ще каже: Помня, че бях пиян, но какво говорих и какво правих, нищо не помня. към беседата >>
143. Приложете Добродетел, НБ , София, 13.3.1932г.,
- Чета аз на еди-коя си страница, еди-кой си роден на еди-коя си дата - отбелязано е неговото раждане, какъв е баща му, майка му всичко чета.
Казва: „Откъде знаеш? ” Това се проверява по особени закони, става една магия, има известни правила. Тези неща са елементарни работа Доказвам му, че нещата в природата са отбелязани. Аз чета в природата, твоето ражадане е отбелязано. Индусите казват, че е записано в акашовите книги. Чета аз на еди-коя си страница, еди-кой си роден на еди-коя си дата - отбелязано е неговото раждане, какъв е баща му, майка му всичко чета. Какви чудесии има записани в природата! Записано е всичко в книгите й. И в България има записани акашови записки. Навсякъде мога да чета. По листата на дърветата мога да чета какви родове са минали, какви племена са минали: хуни, готи, остготи, всичко е отпечатано на листата; по българските камъни е отбелязано какви войни са се водили, какви животни са живели. към беседата >>
144. Когато беше по-млад, НБ , София, 1.5.1932г.,
- Аз употребявам думата раждане, вместо разлагане.
Само мъртвото се разлага. Значи аз тълкувам: щом светлината се разлага, тя е умряла. Тогава ние имаме тези умрелите цветове. Когато светлината се разлага, тя оживява. Аз казвам: когато светлината минава през призмата, тя се ражда. Аз употребявам думата раждане, вместо разлагане. Това е психологическо схващане. Следователно, всеки един цвят в туй новото раждане на светлината, тази светлина взема обем в себе си. Най-първо тя има един лъч, като се ражда, тя придобива широчина, цялата гама цветове се разпределят и тогава тя е като един цвят, който се разцъфтял и показва какво е скрито в него. Следователно изложете болния човек на светлината и той ще оздравее. Всеки от вас да има една голяма призма и всеки ден да гледате през тази призма. към беседата >>
- Следователно, всеки един цвят в туй новото раждане на светлината, тази светлина взема обем в себе си.
Тогава ние имаме тези умрелите цветове. Когато светлината се разлага, тя оживява. Аз казвам: когато светлината минава през призмата, тя се ражда. Аз употребявам думата раждане, вместо разлагане. Това е психологическо схващане. Следователно, всеки един цвят в туй новото раждане на светлината, тази светлина взема обем в себе си. Най-първо тя има един лъч, като се ражда, тя придобива широчина, цялата гама цветове се разпределят и тогава тя е като един цвят, който се разцъфтял и показва какво е скрито в него. Следователно изложете болния човек на светлината и той ще оздравее. Всеки от вас да има една голяма призма и всеки ден да гледате през тази призма. Болният човек е неразположен, или неврастеник, или страда от каквато и да е болест, всеки от вас, като има един такъв лъч, по който слънчевият спектър отгоре му да минава, иска не иска, ще оздравее на общо основание. И без да иска, ще оздравее. към беседата >>
145. Малцина избрани, НБ , София, 26.6.1932г.,
- Има една причина, вследствие на която има ненавременно раждане.
Ако дишането не е започнало навреме, ако един човек не е роден навреме, ако не е започнал ядене навреме, няма да мисли и от него нищо не може да се очаква. Аз като гледам статистиката, наблюдавам женитбите, виждам, че хората се женят ненавреме. Като гледам порядъка, кога са родени децата, виждам, че всичките хора не са родени навреме и едва на хиляда души намирам един, който приблизително е роден навреме. Ненавреме са родени. Някой път разместват точността на времето. Има една причина, вследствие на която има ненавременно раждане. Дисонансите, които съществуват в обществото, се дължат също на ненавреме сторени неща. После хората мислят, че може да поправят света. Светът може да се поправи, само когато женитбата е станала навреме, когато децата се раждат навреме и се отглеждат навреме. Това е велик закон. После, между разните хора има известно съотношение. към беседата >>
146. Деца на Бога, ООК , София, 6.7.1932г.,
- При всяко умиране и раждане, нещо умира, а нещо живее.
Знаеш ли, какво е станало с твоя брат? Всеки трябва да умре приживе, и то няколко пъти, за да разбере, какво значи свобода. Смъртта подразбира два процеса едновременно: смърт за едно нещо, а живот за друго. Смъртта и животът са два процеса, които се извършват едновременно. Когато човек умира на земята, в другия свят се ражда. При всяко умиране и раждане, нещо умира, а нещо живее. Когато детето се ражда на земята, плацентата умира, а детето започва да живее. Докато е на земята, човек е бременен. Той се готви да се роди в другия свят. След колко години ще стане това, не е важно. Може след 10, 20 или 120 години. към беседата >>
147. Новите възгледи, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1932г.,
- Майка му и баща му са главните фактори за неговото раждане.
Като наблюдавате и изучавате живота, вие си казвате: „Защо светът е създаден по този начин? “ Това е стара философия. Аз бих желал да се намери някой, да даде нов план за създаване на света. И ако този план е по-добър от сегашния, пръв аз бих го проповядвал на света. Преди всичко, да се роди човек, това не зависи от него. Майка му и баща му са главните фактори за неговото раждане. Родителите му са стрелочниците, които са дали направление, път за идването на човека на земята. Човек сам не може да избере родителите си, но веднъж дошъл на земята, той има свобода да избере приятелите си. Щом излезе от утробата на майка си, човек е вече свободен. Някой казва: „Защо трябва да имам баща и майка? “ – За да се освободиш от робството, в което живееш. към беседата >>
- Раждане, значи освобождение.
“ – За да освобождават робите. Докато човек не стане баща или майка, той не може да отиде на фронта, да воюва за освобождаване на своите деца от робство. Какво повече може да иска човек, след като баща му и майка му са воювали за него и са го освободили? След всичко това трябва ли да пита защо се е родил? Родил се е, за да бъде свободен. Раждане, значи освобождение. Раждане, значи още разбиране на Словото. Почне ли човек да разбира Словото, мъглите около него се разпръсват, както става сега около нас. Закон е: каквото става вън от нас, става и вътре в нас. И обратното е вярно: каквото става вътре в нас, става и вън от нас. Няма по-голяма красота от зависимостта между явленията на външната природа и тези, които стават в самия човек. към беседата >>
- Раждане, значи още разбиране на Словото.
Докато човек не стане баща или майка, той не може да отиде на фронта, да воюва за освобождаване на своите деца от робство. Какво повече може да иска човек, след като баща му и майка му са воювали за него и са го освободили? След всичко това трябва ли да пита защо се е родил? Родил се е, за да бъде свободен. Раждане, значи освобождение. Раждане, значи още разбиране на Словото. Почне ли човек да разбира Словото, мъглите около него се разпръсват, както става сега около нас. Закон е: каквото става вън от нас, става и вътре в нас. И обратното е вярно: каквото става вътре в нас, става и вън от нас. Няма по-голяма красота от зависимостта между явленията на външната природа и тези, които стават в самия човек. Когато художникът рисува една картина и внесе мисъл в нея, тя е красива, защото представлява част от него. към беседата >>
148. Превръщане на числата, НБ , София, 25.9.1932г.,
- Добро и зло, богатство, сиромашия, смърт, раждане, не трябва да му влияят. (втори вариант)
Мнозина писатели пишат за щастието. Това щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което човек трябва да добие с усилията на своята воля. Щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички странични мисли. Добро и зло, богатство, сиромашия, смърт, раждане, не трябва да му влияят. Щастието стои по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, но какво точно, не знаеш. Щастието е извън злото, извън омразата, то не е в богатството, не е в доброто. Защото ти можеш да се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича нито доброто, нито злото, но те са само условия за добър живот. към втори вариант >>
- Добро, богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло не може да му влияят.
Мнозина писатели пишат за щастието. Туй щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилие на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и посторонни мисли. Добро, богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло не може да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което не е казано. Щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто, защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. към беседата >>
149. Малката истина, ООК , София, 12.10.1932г.,
- Едно колело в движение: раждане, умиране; пак раждане, пак умиране.
Младият остарява, защото не е разбрал смисъла на живота. Старият умира и пак се ражда, защото не е разбрал смисъла на живота. Като умира, старият ще се прероди и млад ще стане. Като млад, ще иска да се ожени. Щом остарее, ще иска да умре. Едно колело в движение: раждане, умиране; пак раждане, пак умиране. – Какъв е края на това нещо? – Краят е младият да не се жени, и старият да не умира. Когато дойде до това положение, човек влиза в епохата на новия живот. Докато старите умират, младите непременно ще се раждат; докато младите се женят, старите непременно ще умират. към беседата >>
150. Слабото и силното, УС , София, 23.10.1932г.,
- Това е раждане.
Семейството, като социален въпрос, трябва да се изучава дълго време, както са го изучавали мистиците. Важна е вътрешната страна на въпроса. Всички души, дошли на земята да се усъвършенстват, са излезли от Бога. Обаче, пътят, по който душите идат на земята, не е един и същ. Те са идвали като растения, като риби, като птици и като млекопитаещи. Това е раждане. Обаче, има и друг начин за идване на душите. Раждането не е единственият път, по който една душа може да завърши своето развитие. Щом душата се въплъти в човешка форма, смъртта неизбежно иде. Човек трябва да се ражда и преражда, докато дойде до положението, за което Павел казва: „Да имаме едно тяло неръкотворено, дом, който не се разрушава.“ Колко време трябва да мине, докато човек дойде до истинското разбиране, до истинското познание? към беседата >>
151. Имаше някой человек, НБ , София, 27.11.1932г.,
- Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил.
Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя? “ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи? “ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? към беседата >>
154. Живият хляб, НБ , София, 18.12.1932г.,
- Аз ви говоря за един живот, в който няма да има остаряване, а само раждане и заминаване за другия свят. (втори вариант)
Нарисуваната свещ и истинската свещ, това са две различни реалности. Онази на картината гори и другата гори, но горенето на онази, която е истинска, е съвсем друго. Сега изнасям онова, същественото, което е като встъпление на новата наука, която трябва да дойде. Аз ви говоря за един живот, в който няма да има остаряване, а само раждане и заминаване за другия свят. Ще бъде изключена онази патологична страна на живота: боледуване, страдание, умиране. Няма да има болници, клиники, лекари. Ще има майки, но не такива като сегашните. Децата няма да се увиват в пелени. Не мога всичко да ви кажа, защото ще се провали цялата беседа, за да ви обясня как ще се явят децата. към втори вариант >>
- Аз ви говоря за един живот, дето няма да има остаряване, ще има раждане и заминаване за другия свят, но ще бъде изключена онази патологична страна на живота: боледуване, умиране, страдание.
Сега аз навеждам онова същественото, което е като встъпление за онази наука, която трябва да дойде. Аз ви говоря за един живот, дето няма да има остаряване, ще има раждане и заминаване за другия свят, но ще бъде изключена онази патологична страна на живота: боледуване, умиране, страдание. Няма да има болници, клиники, лекари. Ще има майки, но не такива както сегашните. Децата няма да се явяват в пелени. Как да ви разправя тогава. Аз трябва да си разваля цялата беседа, за да ви разправям как ще се явяват децата. към беседата >>
- Този начин на раждане е анормален процес. (втори вариант)
Нима една жена, когато ражда не страда? Една жена, когато ражда, животът й виси на косъм. Тогава ще кажем: Защо да ражда? Да не ражда. Но раждането, както сега съществува, не е единственият процес на раждане в природата. Този начин на раждане е анормален процес. Аз не искам да се спирам на този въпрос, но как става биологическото развитие на по-висшите същества? Как се размножават по-висшите същества, които са извън човешката раса? Там няма ни помен от начина, по който хората се размножават. В нашето размножаване има много нечистота. Най-лошото, което човек може да си представи, то е около женитбата. към втори вариант >>
159. Добрите дарби, НБ , София, 25.6.1933г.,
- Когато вървим по една линия на раждане, това майката няма право да казва.
Не зная доколко може да са верни. Майката запример казва на детето: „Мама, трябва да знаеш, че те родих.“ Питам, майката говори ли истината, че го е родила. Питам тогава, майката кой роди? Защото туй, което ражда, то не трябва да се ражда. Туй, което ражда, не трябва от никого да се ражда. Когато вървим по една линия на раждане, това майката няма право да казва. Всичките изведнъж са родени. Казват някои – то е все таки и когато хората минават през една врата, да каже вратата: „Да знаете, аз ви родих.“ Хиляди хора могат да минат, и вратата казва: „Ако аз не бях тук, вие не можехте да минете, от мене зависи.“ Тази врата е важна за един ден. Тази врата е важна за един град, тя не е важна за целия свят. Вашата врата е важна само за вашия дом. Тя не важи за другите домове. към беседата >>
161. Ще се зарадва, НБ , София, 15.10.1933г.,
- Но там няма и раждане.
Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране. А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят. Там са толкова, колкото са всякога. А понеже той е онзи вечният, безконечният, неизвестният свят, неразбраният свят и когато той се проектира в по-нисшите светове на материята, тогава всяко едно проявление ние ще го свържем с физическия свят. Че родил се той, един малък къс материя, която е слязла от диханието на Бога. към беседата >>
- Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране.
Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране. А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят. Там са толкова, колкото са всякога. А понеже той е онзи вечният, безконечният, неизвестният свят, неразбраният свят и когато той се проектира в по-нисшите светове на материята, тогава всяко едно проявление ние ще го свържем с физическия свят. Че родил се той, един малък къс материя, която е слязла от диханието на Бога. Ще го наречем един човек, направен по образ и подобие на Бога. към беседата >>
162. Общото благо, УС , София, 5.11.1933г.,
- Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено.
Аз няма да описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че си свободен човек; ти ще почувствуваш, че си в един свят на светлина, дето всичко е уредено. Ти ще се чувствуваш, че си в един свят на живота, никакъв страх няма да имаш. И след като живееш хиляди години, туй ще го проверяваш, че е така. След хиляди години ти ще видиш, че тази истина не се изменя. към беседата >>
163. Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение, УС , София, 12.11.1933г.,
- В туй раждане е погрешката.
Понеже не си харесал живота, искаш да бягаш. Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. към беседата >>
- В туй раждане ти ще направиш безброй грехове.
Питам: След като си се родил и след като си умрял, заминеш в другия свят, какво да кажат онези там? Ти си направил една погрешка. Умираш и като умираш, не си оправил погрешката си, че си се родил. Че ако ти в раждането си си дошъл само да ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво си придобил? В туй раждане е погрешката. В туй раждане ти ще направиш безброй грехове. Казваш: „Не си струва да се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това? Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи да направиш втора погрешка. Е, две погрешки правят ли една добродетел? Аз разглеждам нещата много обективно. Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката си.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка си направил. към беседата >>
- А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите.
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен. Ама кога? Само като се изправи погрешката на смъртта. Сега по някой път вие се запитвате: „Защо ли се родих? “ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал. към беседата >>
164. Красивата страна на живота, УС , София, 26.11.1933г.,
- И цялата епоха сега се намира в една епоха на раждане.
Целият живот се намира в едно голямо мъчение, като жена, на която предстои да ражда. И цялата епоха сега се намира в една епоха на раждане. Иска да роди нещо, но дали ще се роди или не, не се знае. Въпрос е, защото както една жена може да пометне, може да роди мъртво, а може да роди дете здраво. Така сега всички добри хора на човечеството бабуват, все очакват нещо. Нещо трябва да се роди, но не се е родило нищо, няма го това дете още. Всички усещат това, но какво ще се роди, мъжко или женско? към беседата >>
165. Обичайте я!, НБ , София, 21.1.1934г.,
- Щом се връща, той няма никакво раждане.
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи. Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща. Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека. Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот. В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента. Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото. към беседата >>
166. Разумните ще разберат, НБ , София, 4.2.1934г.,
- Сега ние сме в период на раждане, но се изискват разумни същества, които да [ни] освободят.
Сега ние сме в период на раждане, но се изискват разумни същества, които да [ни] освободят. Може да осакатят съзнанието, да кажат: „Това не трябва, онова не трябва.“ Кое е онова в света, на което ние може да разчитаме? Всеки от вас има на какво да разчита. Най-първо имате дом, на който можете да разчитате. Най-първо вие може да разчитате на вашата майка, на вашия баща, на братята, сестрите, на вашия народ разчитайте. Това са ред положения, но оттам ни стъпка напред. към беседата >>
167. Мене слушайте, НБ , София, 11.2.1934г.,
- Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане.
Сега, мисълта, която искам да остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане. Но двете последните ще ги оставите. Да умрете и да се родите, вие го оставете за друг път, но сега не ви трябва да ходите да умирате. Като дойдете да умирате, оставете го. към беседата >>
168. Приготовленията на сърцето, НБ , София, 4.3.1934г.,
- Вие туй го наричате раждане.
Вие туй го наричате раждане. Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем да имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може да имаме една ясна представа. Ние си представяме Бога като материално същество, като човек. Може да си го представяме както искаме, туй ни най-малко няма да даде нито една светла идея и да достави онази истина, която е необходима. Трябва да изучавате онова, което е създадено от Него. Трябва да изучавате Земята, трябва да изучавате себе си, трябва да изучавате небето, въздуха, Слънцето. към беседата >>
- Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново.“ Следователно, има едно раждане, в което старостта се изключва.
Сега се заражда другият въпрос: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия на живота човек трябва да остарее. И после отново трябва да се роди. Не е голямо нещастие човек да остарее, но не е и голямо благо човек да се роди. Защото раждането подразбира смъртта, а смъртта подразбира раждане. Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново.“ Следователно, има едно раждане, в което старостта се изключва. Когато човек се роди от Истината, от доброто, той никога вече не умира, никога не остарява. „Ако се не родите от вода и Дух.“ Аз превеждам думата вода с думата добро, а Духът – с Истината. Що е водата? – Доброто. Единственото реално нещо, което ние знаем в света, това е Доброто. към беседата >>
- Това ново раждане е вътрешен процес, който всеки може да опита.
Той не засяга всички. Останалите можете само да слушате. Въпросът е с какво тяло Всеки от вас си носи това тяло, което днес има. Но ако искате да преустройте тялото си, има един начин, по който можете да го преустроите. Казано е в Писанието: „Роденият от плътта, плът е; роденият от Духа, Дух е.“ Когато Христос казва: „Ако се не родите изново“, Той не разбираше да се родите отново от майка и баща. Това ново раждане е вътрешен процес, който всеки може да опита. Докато се раждате от майка и от баща, ще бъдете в процеса на плътта. Такова е сегашното органическо развитие. Ако си човек, ти едновременно можеш да бъдеш и баща, и майка, и дете, ти сам ще се родиш. Как? Няма да ви обяснявам това. За да ви обясня, трябва(т) ред опити. към беседата >>
173. Самоотричане, ООК , София, 7.11.1934г.,
- Радостта и скръбта, печалба и загуба, знание и невежество, раждане и умиране, навсякъде има 6.
Числото 6 е число на илюзиите, на забавленията. Слизане и качване, това е числото 6. Въртенето на земята е числото 6. Радостта и скръбта, печалба и загуба, знание и невежество, раждане и умиране, навсякъде има 6. И сега разрешават въпроса, кое е числото 666, за което се говори в Откровението. Това подразбира един човек, който не разбира. Ти, като си направил три капитални грешки, и не можеш да вземеш един урок от това, ти си в 666. В шест дена Господ създаде света и в седмия си почина, и човекът беше направен шестия ден. Човек е числото 6. към беседата >>
174. Помни Създателя си!, НБ , София, 2.12.1934г.,
- Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане.
Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва да роди. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. към беседата >>
- – Вътрешно раждане.
От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Това е вече бременността. От тази раса ще се роди новата раса, новите хора. Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва да се роди бъдещето, великото в света. Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане. – Вътрешно раждане. Ето, и Христос, Който дойде да проповядва това учение, Той сам трябваше да мине през големи страдания. Представете си един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше да дойде при него един легион от шест хиляди души войници да му се гаврят, да го плюят, да го ругаят, да го бият и отгоре на това да Му дадат да носи един дървен кръст. И Той имаше човешко достойнство. Като беше подложен на това изпитание, кръв излизаше от порите му. Чудно е, че при това положение сърцето му не се пукна. към беседата >>
175. Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност, УС , София, 9.12.1934г.,
- Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. (втори вариант)
Какви престъпления ще направи един човек, който не се е родил. Или какви престъпления ще направи един човек, който е умрял? Който живее, той прави престъпления. Умрелият никакви престъпления не прави и нероденият, и той не прави престъпления. Тогава има едно противоречие, та казвам, по– добре е човек да не се ражда. Хубаво, ако няма раждане, тогава да няма живота, по–добре да няма врата, през която да се влиза вкъщи. Понеже има една възможност да се направи едно престъпление, питам, кое е по–хубаво – да има врата или да няма на една къща? Кое е по–хубаво? Да няма врата къщата, за да не стават престъпления, или да има една врата, през която да се влиза и да има една възможност да се направи едно престъпление. Кое е по–хубаво? Живот с престъпление или живот без престъпления? към втори вариант >>
176. И ще доведат всичките ви братя, НБ , София, 6.1.1935г.,
- Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието.
Някой казва: Ами аз за какъв съм роден? Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас. Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете. към беседата >>
- Но аз имам предвид първото раждане на човека.
Все си роден за нещо. Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас. Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете. То ни най-малко няма да ви донесе това щастие. към беседата >>
- Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане.
Аз говоря само за онези хора, които са родени, защото има такива, които още не са родени. Но да оставим този въпрос на страна. Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда. Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието. Но аз имам предвид първото раждане на човека. Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане. Следователно, всички имате възможност да постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата. Това, което тя е начертала, това е достатъчно за вас. Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите да постигнете. То ни най-малко няма да ви донесе това щастие. Какво ще придобиете, например, ако искате да станете министър на просвещението? към беседата >>
177. Правият път, УС , София, 6.1.1935г.,
- Докато дойде до това положение, Йов понякога роптаеше, проклинаше часа на своето раждане.
Йов мислеше, че като него добър и умен човек на земята няма. Тогава сатаната се обърна към Бога с думите: „Добър и умен е Йов, защото е богат и щастлив, има всичко на разположение. Опитайте се да отнемете богатството, синовете и дъщерите му, да видите какво всъщност представлява той“. Наистина, след като мина през големи страдания и изпитания, Йов научи много нови неща. Съзнанието му се пречисти, мина през огън. Докато дойде до това положение, Йов понякога роптаеше, проклинаше часа на своето раждане. Приятелите му идваха при него, изкушаваха го, даваха му различни съвети, но в края на краищата той издържа. Най-после дойде и последният му приятел, най-младият от всички, който му говореше, че трябва да издържа, да понася страданията разумно, за да придобие нещо ново в своите възгледи и убеждения. към беседата >>
- Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. (втори вариант)
“ (22. стих) Сега туй трябва да се разбира. Ако ти очакваш утрешния ден, и утрешният ден ще бъде пак като днешния ден. Но по някой път вие мислите какъв ще бъде вашият живот, след като умрете. Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може да се разреши. Раждане – това е – ти се цаниш да слугуваш. Умираш – тебе те уволняват. Е, какво си разрешил, като те уволнят? Кажете ми. Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н. към втори вариант >>
180. Колко е хубава твоята любов, НБ , София, 14.4.1935г.,
- Но сега аз говоря за едно раждане.
Казвате, че еди-кой си писал, че в грях ме зачна майка ми. – Това отчасти е вярно. Питам: В грях ли ме направи Бог? – В началото Бог създаде човека, а грехът отпосле влезе. При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже. Но сега аз говоря за едно раждане. Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена. Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. към беседата >>
- При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща.
– В началото Бог създаде човека, а грехът отпосле влезе. При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може да се роди няколко пъти на ден, даже. Но сега аз говоря за едно раждане. Ако някой очаква да се прероди втори път и тогава да започне нов живот, неговата работа е свършена. Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва да се роди. При това раждане той не трябва да има никаква майка, никакъв баща. Той сам ще си бъде и майка, и баща. Той сам ще си бъде и син, и дъщеря. Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло. Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат. Щом придобият едно тяло, те са едно цяло. към беседата >>
181. Трите степени / Три степени в християнството. (Трите обязаности на човека. Двете категории. Екзаменът. Бележките), УС , София, 21.4.1935г.,
- Ако вие не разбирате този закон на раждане, всяка една мисъл във вас, тя си има свой баща и своя майка. (втори вариант)
И ако проследите цялата история – раждането на Соломона, той се роди от една жена, която жена беше на другиго. Ще прочетете, за да извадите поука за себе си. Вие седите и разсъждавате. Всяка ваша мисъл или всяко ваше чувство, или постъпка, тя се ражда у вас. Мисълта се ражда, чувството се ражда и постъпката, и тя се ражда. Ако вие не разбирате този закон на раждане, всяка една мисъл във вас, тя си има свой баща и своя майка. И каквато е майката, такава ще бъде и мисълта. И вие не можете да се избавите от последствията. към втори вариант >>
- По какво се отличават тия два процеса, тия два начина на раждане?
Слънцето изгрява за чадата Божии, за родените от Бога. Които са родени вече, те са проверили това; онези пък, за които сега се готвят условия, и те ще го проверят. Христос казва на Никодим, един от учените на времето си: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Никодим не разбра тази истина и запита Христа: „Как е възможно стар човек да влезе втори път в утробата на майка си и отново да се роди? “ Христос му отговори: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е“. По какво се отличават тия два процеса, тия два начина на раждане? Човек е подобен на житно зърно. Една блага ръка ще дойде, ще вземе житното зърно от хамбара и ще го посее на нивата. Тя ще му каже: „Ти ще минеш през малки страдания, но ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш“. Житното зърно ще провери това и ще се зарадва. Друга блага ръка ще влезе в хамбара, ще извади житното зърно и ще каже: „Сега ще те занеса на воденицата да минеш през хромела, да станеш на брашно. към беседата >>
185. Степени на числата, МОК , София, 13.9.1935г.,
- То е вложено там, във вашето раждане, в степените.
При намаляването на светлината, нещата се намаляват. Когато светлината се намалява, предметите се разширяват, в тъмнината всичките предмети се свиват. Или, при светлината, всичките премети, които са направени от каквато и да е светлина, се видоизменят в една малка, нищожна степен. Туй трябва да го вземете предвид. Да кажем, вие имате някакво неразположение. То е вложено там, във вашето раждане, в степените. Какъв ще бъде този човек, който е роден в петте степени на 35-та година – накрая? Какво ще му допринесе? към беседата >>
187. Три категории храни. Първото обещание, ООК , София, 29.1.1936г.,
- Не е до външното раждане. (втори вариант)
Гениалното дете показва правилното отношение, което хората са имали към Бога. За да се роди едно талантливо дете, трябва да има правилни отношения на бащата и майката към Бога. Не един към друг, но към Бога. За да се роди нещо във вас сега, и вие трябва да имате правилни отношения към Бога. Аз гледам по-дълбоко. Не е до външното раждане. За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношението на твоята душа към Бога и на твоя дух към Бога трябва да бъдат правилни. Тогава резултатът в твоя ум, това е синът. Любовта, която имат душата и духът ти към Бога, или отношението им към Бога, ще дадат в резултат твоя ум, и тогава ще имаш отличен ум, да мислиш, да разрешаваш всички мъчнотии в света. Така седи окултната или духовната философия, която разрешава големите проблеми в света. Ако така не разбирате, тогава никак не можете да разберете нещата. към втори вариант >>
- Не е до външното раждане.
То е резултат на любовта, която имат бащата и майката към Бога. Когато двама души имат правилна, Божествена любов, тогава се ражда талантливо, гениално дете. Гениалното дете показва правилното отношение, което хората са имали към Бога. За да се роди нещо във вас сега, и вие трябва да имате правилни отношения към Бога. Аз гледам по-дълбоко. Не е до външното раждане. За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, отношението на твоята душа към Бога и отношението на твоя дух към Бога трябва да бъдат правилни. Тогава резултатът в твоя ум – това е синът. Любовта, която имат душата и духът ти към Бога, или отношението им към Бога, ще даде в резултат твоя ум и тогава ще имаш отличен ум – да мислиш, да разрешаваш всички мъчнотии в света. Така седи окултната или духовната философия, която разрешава големите проблеми в света. Ако така не разбирате нещата, никак не можете да ги разберете. към беседата >>
188. Тази заповед приех от Отца си, НБ , София, 1.3.1936г.,
- Първо Бог създаде човека, а сега това става не чрез създаване, а чрез раждане.
Но казвам, че в света е допуснато едно криво разбиране. Човекът внесъл нещо криво в Божествения свят и иска да застави цялото човечество да измени възгледите си. От дългата опитност на човечеството ние виждаме, че хората искат да изправят своята погрешка. Но, като дойде Христос, Той казва така: „Ако се не родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в Царството Божие“. Или другояче казано: Ако се не родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в рая. Първо Бог създаде човека, а сега това става не чрез създаване, а чрез раждане. И затова е казано: „Роденото от Духа, дух е. Роденото от плътта, плът е“. Аз не казвам, че плътта е едно грешно състояние, но тя е едно по-нисше разбиране, едно по-ниско състояние на живот. Едно по-ниско разбиране на Божиите закони. Докато е само в плътта си, човек не може да разбира Божиите пътища. към беседата >>
189. Ако се родите изново, НБ , София, 29.3.1936г.,
- Без това раждане на хората днес светът, който те искат да разберат, ще остане непонятен.
В света има епохални времена. Онова великото в живота, то е епохалното, от което зависи целия развой на човешкия живот. Да се роди човек изново, това е цяла една епоха. Човек не може да разбере онези скрити тайни в природата, ако той не се роди изново. Това е една вътрешна връзка, едно вътрешно разбиране. Без това раждане на хората днес светът, който те искат да разберат, ще остане непонятен. Умствено те могат да се занимават с него, но той ще остане недостъпен. Понеже хората сега са заети с материалните условия на живота, те мислят, че този живот, който сега живеят, е най-важен. Важен е този живот, но временно само. Той не представя най-главното предназначение. Той представя онази станция, на която той ще се спре. към беседата >>
- Но това раждане, за което се казва, че тогава човек може да види Царството Божие, е особено раждане.
Ако се родите изново, вие ще добиете много повече. Добре ще е, ако всички хора имаха идеал да се родят изново, но те не се стремят към това, понеже мислят, че са родени вече. Те са родени, наистина, но има много раждания. Човек може да се роди физически, той може да се роди духовно най-после, може да се роди умствено. Но това раждане, за което се казва, че тогава човек може да види Царството Божие, е особено раждане. Като говоря така, някои от вас могат да мислят, че са родени така, че са видели Царството Божие. Нямам нищо против това. Ако това е една истина, аз бих се радвал, не бих я оспорвал. Аз оспорвам всички неща, които не са реални. Това, което е реално, не може да се оспорва. към беседата >>
- Ти не можеш да се родиш, ако Божият Дух, ако Бог не вземат участие в твоето раждане.
Не угощавайте големите хора. Защото ще се намерите в положението на Наполеона, който е казал: „Още една такава победа, и аз съм изгубен.“ Та и вие, като Наполеона, можете да спечелите толкова, че още малко ако спечелите, ще бъдете изгубени. Христос е дошъл на земята с единствената цел да отвори нов път, едно ново разбиране, едно ново прилагане на бъдещата философия, че роденият от Бога може да види Царството Божие. Щом може да види Царството Божие, той ще може да реши мъчните въпроси, които го спъват. Следователно, за да се родиш, трябва да има някой, който да ти помага. Ти не можеш да се родиш, ако Божият Дух, ако Бог не вземат участие в твоето раждане. Ако не се родиш изново, без това раждане нищо не можеш да направиш. Следователно, за да видиш Царството Божие, ти трябва да се родиш изново. Това е новото положение: Че само роденият от Бога може да види Царството Божие, да види красотата там. Едното положение: Христос казва: Търсете първо Царството Божие и неговата Правда, а всичко друго ще ви се приложи. Другото положение: Ако се не родите изново, няма да видите Царството Божие. към беседата >>
- Ако не се родиш изново, без това раждане нищо не можеш да направиш.
Защото ще се намерите в положението на Наполеона, който е казал: „Още една такава победа, и аз съм изгубен.“ Та и вие, като Наполеона, можете да спечелите толкова, че още малко ако спечелите, ще бъдете изгубени. Христос е дошъл на земята с единствената цел да отвори нов път, едно ново разбиране, едно ново прилагане на бъдещата философия, че роденият от Бога може да види Царството Божие. Щом може да види Царството Божие, той ще може да реши мъчните въпроси, които го спъват. Следователно, за да се родиш, трябва да има някой, който да ти помага. Ти не можеш да се родиш, ако Божият Дух, ако Бог не вземат участие в твоето раждане. Ако не се родиш изново, без това раждане нищо не можеш да направиш. Следователно, за да видиш Царството Божие, ти трябва да се родиш изново. Това е новото положение: Че само роденият от Бога може да види Царството Божие, да види красотата там. Едното положение: Христос казва: Търсете първо Царството Божие и неговата Правда, а всичко друго ще ви се приложи. Другото положение: Ако се не родите изново, няма да видите Царството Божие. Следователно, първо трябва да се родиш изново, а после да търсиш Царството Божие и Неговата Правда, за да ти се приложи всичко. към беседата >>
191. Защо е позволено някой да прави добро, НБ , София, 3.5.1936г.,
- Не разбирате какво значи раждане.
Какви са вашите понятия за живота? Вие, например, мислите, че трябва да се ожените, да родите няколко деца. Какво разбиране имате вие за женитбата? Вие мислите, че като се ожените, ще родите няколко деца и с това всичко се свършва. Вие не разбирате какво нещо е женитбата. Не разбирате какво значи раждане. Вие говорите, че някой човек е учен или поет, или философ, но не разбирате тия думи. Знаете, че искате да станете такива, но как ще станете, какво означава думата поет, учен или философ, не разбирате. Хубаво, отлични неща са тия, но вие не ги разбирате. Говорите за музиката, но не знаете, какво представя музиката. Музиката е едно възпитателно средство за човека. към беседата >>
194. Царството на Духа, ООК , София, 3.2.1937г.,
- Сега не е въпрос само за физическото раждане.
Някой път питате: „Защо Господ е направил света така? “ Питам тогаз: Когато някоя майка роди някое хилаво дете в къщи, пак Господ ли го даде или майката го е дала? Майката го е родила, но има външни причини. Ако майката се тревожи при раждането на своето дете, ако няма благоприятни условия, когато носи този човешки плод, няма да роди такова дете, каквото тя иска. То ще бъде едно хилаво дете, и при всичкия труд, който бащата и майката полагат, няма да се постигне нищо. Сега не е въпрос само за физическото раждане. Но човек ражда по три начина: той ражда мислите си, ражда желанията си, ражда и своите постъпки. След това съответно на това е другото. към беседата >>
195. На своето място и на своето време, ИБ , София, 22.3.1937г.,
- Тъй щото, и в живота, и в смъртта, както и при раждане и умиране, човек трябва да дава добър пример.
Когато една овца влезе във водата, останалите овце от стадото тръгват след нея: една след друга се хвърлят във водата. Това, което е добро за едного, добро е и за другите. Това, което е добро за мене, добро е и за вас. Това, което е лошо за мене, лошо е и за вас. Ако ме последвате, сами ще проверите, добър пример ли съм дал, или лош. Тъй щото, и в живота, и в смъртта, както и при раждане и умиране, човек трябва да дава добър пример. Това не се отнася до вас. Аз говоря за себе си. Аз съм длъжен при всички случаи в живота си, като се раждам и като умирам, да давам добър пример. Не давам ли добър пример, моят живот е безпредметен. Това пожелавам и на вас: и като се раждате, и като умирате, да давате добър пример. към беседата >>
198. Да познават, СБ , РБ , 7-те езера, 15.8.1937г.,
- Думата „раждам, раждане" е санскритска и означава работа.
Как може да бъде свободен онзи, който не е заченал свободата в себе си и не я е родил? Как може да бъде силен онзи, който не е заченал и не е родил силата? Как може да бъде мъдър онзи, който не е заченал и не е родил светлината? Как може да бъде добър онзи, който не е заченал и не е родил доброто? Човек трябва да роди свободата, силата, светлината и доброто! Думата „раждам, раждане" е санскритска и означава работа. Следователно, човек трябва да работи с любов, за да роди свободата, силата, светлината и доброто в себе си. Роди ли тия неща, той е придобил четири велики условия за себе си и за своите ближни. към беседата >>
199. Свободно даване, СБ , РБ , София, 22.8.1937г.,
- Трябва ли да кажете на една бременна жена, че след раждане детето й веднага ще умре?
Човек може да изчисли, кога какво ще му се случи в живота. Ако един баща има три дъщери и един син, чрез точни математически изчисления може да се предскаже, какви изпитания го чакат. Това не е гадание, това е наука. Има гадатели, които предсказват известни неща, но в края на краищата предсказанията им не се сбъдват. Гадателят трябва да бъде умен човек, да знае, какво трябва и какво не трябва да се казва. Трябва ли да кажете на една бременна жена, че след раждане детето й веднага ще умре? Вместо да внасяте такива мисли в ума й, по-добре, кажете й да има вяра в доброто, надежда във всички свои предприятия, и любов към Бога, към ближния си и към себе си. Върви ли в съгласие с тия закони, човек може да избегне лошото, което му е определено да мине. към беседата >>
200. Трите свята, УС , София, 7.11.1937г.,
- Новораждането подразбира раждане по дух.
Материалният свят се характеризира с вечните промени, реалният свят – с постоянния растеж, а идеалният – с вечното подмладяване. Идеалния свят наричат още свят на вечно зазоряване, вечно възраждане. Аз го наричам вечно подмладяване, вечна обнова, новораждане. Това е изразил Христос в стиха: „Ако се не родите изново.“ Да се новородиш, това значи, да влезеш във вечния порядък на нещата. Да мислиш, че под „новораждане“ се разбира, да се родиш веднъж на земята, това е неразбиране. Новораждането подразбира раждане по дух. И в Стария завет е казано: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Това подразбира вечното подмладяване. В Стария завет тази идея е изказана неясно, но Христос я е изнесъл ясно: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие.“ към беседата >>
201. Който приеме свидетелството Негово, НБ , София, 2.1.1938г.,
- Думата „раждане“ има двояк смисъл.
И апостол Павел казваше: Родих ви в Христа. В Писанието се казва, че Аврам родил еди-кой си, Исак родил еди-кого си. Сега мъжете раждат ли? Често казват, че еди-кой си родил. Не казват, че жената родила, но еди-кой се родил. Думата „раждане“ има двояк смисъл. Какво се разбира под думата „раждане“? Когато някой човек има една идея, с която се занимава, това показва, че той е заченал нещо. Щом тази идея или това чувство се оформи в него, той е родил вече нещо в света. Човек е нещо духовно и това духовното, което излиза от него, е това, което той е родил. По какво може да се познае културата на съвременното човечество, да се види до каква степен на развитие са дошли хората? към беседата >>
- Какво се разбира под думата „раждане“?
В Писанието се казва, че Аврам родил еди-кой си, Исак родил еди-кого си. Сега мъжете раждат ли? Често казват, че еди-кой си родил. Не казват, че жената родила, но еди-кой се родил. Думата „раждане“ има двояк смисъл. Какво се разбира под думата „раждане“? Когато някой човек има една идея, с която се занимава, това показва, че той е заченал нещо. Щом тази идея или това чувство се оформи в него, той е родил вече нещо в света. Човек е нещо духовно и това духовното, което излиза от него, е това, което той е родил. По какво може да се познае културата на съвременното човечество, да се види до каква степен на развитие са дошли хората? Културата на съвременното човечество може да се познае от онова, което сега съществува на земята. към беседата >>
202. И пак се наведе на земята, НБ , София, 9.1.1938г.,
- Това, което сега става в света, не е раждане.
Мнозина не съзнават това и се оплакват, че нямат това, онова. Някой се оплаква, че нямал детенце. Че децата не се раждат на всяко време. Котката, запример, може да ражда всеки шест месеца. Сега няма да повдигам този въпрос, защото ако го повдигна, той ще произведе цял въпрос. Това, което сега става в света, не е раждане. Това, дето казват, че някоя жена е бременна, това не е раждане, това е носене някакво бреме. Казват: „Бременна е жената.“ После казват: „Донесоха го детето.“ Раждането става без мъка. към беседата >>
- Това, дето казват, че някоя жена е бременна, това не е раждане, това е носене някакво бреме.
Някой се оплаква, че нямал детенце. Че децата не се раждат на всяко време. Котката, запример, може да ражда всеки шест месеца. Сега няма да повдигам този въпрос, защото ако го повдигна, той ще произведе цял въпрос. Това, което сега става в света, не е раждане. Това, дето казват, че някоя жена е бременна, това не е раждане, това е носене някакво бреме. Казват: „Бременна е жената.“ После казват: „Донесоха го детето.“ Раждането става без мъка. към беседата >>
203. Няма нищо ново под слънцето, НБ , София, 23.1.1938г.,
- Човек сам се ражда в света, но с неговото раждане на земята с него заедно слизат около 10, 20, 30, 50, 100 хиляди души.
Ние сме двама души. Това показва, че в света съществува една отзивчивост. Човек не е сам в света. Има един закон в света, който регулира човешкия живот. Всички души са колективни. Човек сам се ражда в света, но с неговото раждане на земята с него заедно слизат около 10, 20, 30, 50, 100 хиляди души. С неговата съдба е свързана и съдбата на всички тия души. Ако не повече, то поне десет хиляди души идват в един и същ момент на земята с раждането на всяка една душа. Тези души са разпръснати по земята и така се случва, че едновременно те всички не са бедни. Ако един от тях е съвсем закъсал, много от тях са богати и могат да му помогнат. Достатъчно е човек да отправи ума си към Бога и радиото на всички тези десет хиляди души започва да работят и се притичват на помощ. към беседата >>
205. Четири погледа, УС , София, 13.2.1938г.,
- Там се говори за спасение, за раждане, за новораждане, за възкресение.
Само при свършека на света може да се говори за завършване на формите. Обаче, когато плодът узрява, той представлява начало на нов процес. Често се говори за обръщане на човека към Бога. Къде става това обръщане? В черквата ли? Там се говори за спасение, за раждане, за новораждане, за възкресение. После отново се започва. Като слуша тези думи, човек се отегчава. Наистина, еднообразието, повтарянето на едно и също нещо отегчава. За да не се отегчаваш, още при ставането от сън иди при Мъдростта и кажи: „Господи, какво да правя днес? Каква програма си ми наредил? към беседата >>
206. Божественият глас, ООК , София, 16.2.1938г.,
- Мене ме интересува Божественото раждане, когато се родиш да чуеш великото в света.
Та казвам: Всичко онова, което Бог е вложил в нас, да го проявим. Често ме питат: „Втори път като дойдем на земята, къде ще се родим? “ Ще се родиш някъде в някоя крава, в някой кон. Аз не говоря за туй прераждане, мене не ме интересува. Мене ме интересува Божественото раждане, когато се родиш да чуеш великото в света. Ние сме слушали роденото от плътта, ние сме се раждали и все същото нещо сме. Казва: „Които чуят гласа Ми, ще оживеят.“ Искам сега всички вие, като чуете Божия глас да оживеете, да дойде този Божествен мир. Гледам мнозина като седят тук на Изгрева, мислят, че са на Изгрева. Някои тук са дошли да им помагат. То е просешка работа. към беседата >>
- А тъй, роден от Бога, а вътрешно се мъчиш, това не е никакво раждане.
Ако половината от тях са родени, а другата половина не са родени, ти постоянно ще се смущаваш. Даже и трите четвърти да са родени, ти пак ще се смущаваш. Всички души до една трябва да бъдат родени. Тогава ще дойде денят на възкресението; тогава небето ще светне пред тебе и слънцето ще изгрее с всичката си светлина. Това значи роден от Бога. А тъй, роден от Бога, а вътрешно се мъчиш, това не е никакво раждане. Като се родиш от Бога, ти ще бъдеш щастлив, всякога радостен. Жена няма да те изкушава; пари и богатство няма да те съблазняват; слава няма да те съблазнява – нищо няма да те съблазнява. Навсякъде ще виждаш славата Божия, в душата ти всякога ще бъде светло и радостно. Каква по-голяма радост от тази, да виждаш слънцето? Спасението не е в слънцето, но то носи живот и радост. към беседата >>
208. Да слушат, УС , София, 13.3.1938г.,
- – Думата „раждане“ не е обща за всички случаи.
Всеки не може да бъде брат, нито може да бъде сестра; всеки не може да бъде слуга, нито господар; всеки не може да бъде добър, нито лош. Това са идеи с точно определено съдържание. Във всяка идея се крият специфични качества. Не е достатъчно да бъдеш майка, но каква майка си ти? – Майката трябва да ражда. – Думата „раждане“ не е обща за всички случаи. Казваме: „Кравата се отели“. Не казваме, че кравата ражда. Семето пониква, не казваме, че земята го е родила. И затова, като кажем, че майката ражда, разбираме, че тя трябва да роди дете, което да прилича на нея. Ако майката роди разумно дете, момче или момиче, тя е майка в правия смисъл на думата. към беседата >>
210. Трудни задачи, СБ , РБ , 7-те езера, 5.8.1938г.,
- Вие говорите за раждане и прераждане.
Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава живота, да го разглежда като музика. Всяка дума, всяко движение крие в себе си особен род музика. Коя е първата дума, с която посрещате някой ваш гост? Вие му казвате „добър ден или добре дошъл". С каква дума ще ви посрещнат, като отидете на онзи свят? Вие говорите за раждане и прераждане. Като сте заминавали за онзи свят, спомнете си как са ви посрещали и какво са ви казвали. Вижда се, че нищо не помните. Какъв е първият звук, с който новороденото дете заплаква? Лесно можете да имитирате този звук, защото не е сложен. Щом детето излезе на бял свят, ангелът му стои близо до него и му дава тон. към беседата >>
211. Великият подтик, СБ , РБ , София, 26.8.1938г.,
- Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея.
Има известна аналогия между поникване на семето и явяване или раждане на една идея. За да се роди известна идея, тя първо трябва да се посади в почвата – човешкия мозък, дето претърпява ред страдания – покълване, растене, цъфтене, вързване, узряване. Докато мине през тези процеси, ние казваме, че семето е минало ред мъчнотии и препятствия. Най-големите мъчнотии за семето се заключават в живота му в земята, дето набъбва, изгнива, разпуква се и след време покълва. През каквито изпитания да мине, семето трябва или да преодолее тия условия, или да ги използва. Когато двама млади се обичат, те си казват, че ако единият от тях измени, другият ще умре. към беседата >>
213. Ще дойдем, НБ , София, 13.11.1938г.,
- Под думата „раждане“, аз разбирам събуждане на съзнанието в човека.
Какво стана с човека, когато Бог вдъхна чрез ноздрите му живо дихание? Той не се роди, но съзнанието в него се събуди. Под думата „раждане“, аз разбирам събуждане на съзнанието в човека. Когато се събуди висшето съзнание на човека, ние казваме, че той се е родил от Бога. Ако не разбираме нещата така, ние ще имаме за живота такава представа, каквато обикновените хора имат. Когато се говори за раждане, хората разбират особен процес, раждане на човека от майка и от баща. Когато човек посажда едно семе в земята, той е бащата, мъжът за семето. Земята, в която се заравя семето, е майката на това семе. към беседата >>
- Когато се говори за раждане, хората разбират особен процес, раждане на човека от майка и от баща.
Какво стана с човека, когато Бог вдъхна чрез ноздрите му живо дихание? Той не се роди, но съзнанието в него се събуди. Под думата „раждане“, аз разбирам събуждане на съзнанието в човека. Когато се събуди висшето съзнание на човека, ние казваме, че той се е родил от Бога. Ако не разбираме нещата така, ние ще имаме за живота такава представа, каквато обикновените хора имат. Когато се говори за раждане, хората разбират особен процес, раждане на човека от майка и от баща. Когато човек посажда едно семе в земята, той е бащата, мъжът за семето. Земята, в която се заравя семето, е майката на това семе. Същото отношение съществува и за човека. Майката на човека, т.е. жената, от която детето се ражда, не е нищо друго освен земята. към беседата >>
- Човек, както и да вярва, трябва да мине през този процес на новото раждане.
Ще кажеш: „Що е раждане от вода и дух? “ Много проповедници развиват този въпрос. Но както и да го развият, не е вярно. Това е един Божествен план, който е турен сега в действие. Та казвам: Вашите вярвания, които сега имате, те ще ви доведат близо до тази Божествена идея, че човек трябва да се роди отново. Човек, както и да вярва, трябва да мине през този процес на новото раждане. Ако ли не се родите изново, вашето верую ще остане неразбрано. Христос казва в тази глава: „Търсете Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Но това се отнася до физическия живот на човека. Онези, които развиват идеята, че трябва да се родим отново, казват, че не трябва да се интересуваме от светския живот, че той не ни трябва на нас. Това е пак неразбиране на нещата. Ние не искаме да живеем както животните, но все-таки се интересуваме от животните. към беседата >>
217. Година на работа, УС , София, 15.1.1939г.,
- Ние имаме един свят на смърт, на раждане и на прераждане.
Та казвам: В дадения случай, ако бащата не е в тебе и ако майката не е в тебе, ти не си дете. Тогава какво ще бъде твоето положение? Ако работиш само с баща си или майка си, или само с децата, тогаз какво ще бъде твоето положение? Ние на земята казваме: „Бащата го няма, умрял е.“ И майката е умряла и остават само децата. Но това е в един свят вече, който е излязъл от релсите си. Ние имаме един свят на смърт, на раждане и на прераждане. Раждането и прераждането е за избавление. Умира човек за някоя своя погрешка и ражда се, дава му се известен кредит, за да си довърши работата. Защото, като умре, той прекъсва работата си на земята. Каквато работа работи, тя ще остане на земята недовършена. Ония, които заминават, казват: „Нашите деца ще досвършат работата.“ Децата ще досвършат своята работа, но работата на бащата и майката ще остане недосвършена. към беседата >>
- Казано е: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.“ Новото раждане е Божественият апартамент, в който трябва да влезете.
Бог, понеже обикнал човека, казал: „Да му направим на този човек един хубав апартамент.“ И взел, че му направил едно тяло. И го обикнал, и го турил в този апартамент, и му казал: „Понеже те обикнах, всичко това давам на твое разположение. Отсега нататък да живееш разумно, както аз искам.“ Това е казал Господ. Че Господ ви е обикнал, това се вижда от туй, че всеки си носи апартамента. Само че тия апартаменти не ги е направил Господ, а по поръчка на Иван, Петко, Стоян са направени. Казано е: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.“ Новото раждане е Божественият апартамент, в който трябва да влезете. Това е човекът, направен от Бога! Казано е: „Роденият от Бога грях не прави.“ Между него и обикновения човек има такава разлика, както между пеперудата и гъсеницата. Има такива примери в природата. Гъсеницата представлява физическия живот. Тя е продълговата. към беседата >>
218. Да види царството Божие, НБ , София, 5.3.1939г.,
- Ако раждате един човек, за да умре, това раждане не е на място.
Съвременните хора са станали богове, но от кои? Като лъжливите богове. Бог иска да освободи хората от заблужденията на тия лъжливи богове. Мнозина мислят, че чрез сила всичко става, но за да стане всичко, човек трябва да бъде разумен. Разумност се иска днес от хората. Ако раждате един човек, за да умре, това раждане не е на място. Ти не си родил този човек, както трябва. И ако той умира за да не възкръсне и това умиране не е на място. Ако някой умъртвява един човек, за да не живее повече, той не го е умъртвил, както трябва. Като умъртвиш един човек, ти трябва да му дадеш възможност да живее. Като родиш един човек, ти трябва да му дадеш възможност, да победи. към беседата >>
219. Божественият параход и станцията „Благовещение“, УС , София, 19.3.1939г.,
- Земята е закон за превъплътяване, раждане, размножаване на всички живи същества.
Дойде ти едно чувство, едно желание вътре и те повлече – и стане цяла катастрофа, катаклизъм. Същото се отнася и за постъпките. Казва се, че звярът е стъпкал земята. Какво означава земята? В Битието се казва: В начало Бог създаде небето и земята. Земята е закон за превъплътяване, раждане, размножаване на всички живи същества. Та като се казва в Битието, че земята била неустроена, то се разбира, че законът на превъплътяването, раждането и размножаването бил неустроен. И Господ искал да научи хората как да се раждат и как да живеят на земята. Щом си се родил, ти ще се научиш на земята как да живееш. към беседата >>
220. Събиране и раздаване, заробване и освобождаване, НБ , София, 16.4.1939г.,
- Всички тия моменти на раждане се коренно различават и внасят нещо особено във всеки човек.
Не е така. Мнозина мислят, че когато и да се роди човек, все едно е. Не е така. На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие. Когато и да се роди човек е все важно, но едно е когато се роди сутрин, друго е когато се роди на обед или вечер, или сред нощ. Всички тия моменти на раждане се коренно различават и внасят нещо особено във всеки човек. Всеки час от 24-те часа, или всяка минута от 60-те минути, или всяка секунда от 60-те секунди хората се различават. Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката и бащата, какво е било състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата и действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време. Също така тия неща се отразяват и върху зачеването на детето. към беседата >>
- То, като се роди, трябва да расте, инак е статическо раждане. (втори вариант)
Сега не разбирайте само едно раждане. В раждането се включват условията на едно дете. То, като се роди, трябва да расте, инак е статическо раждане. Като се роди детето, постоянно трябва да расте в придобиване на Божественото знание. И като расте, като дойдете във водата и Духа, почва да се строи Новият човек. Сега вие строите, вие работите с онези органи, които създадоха миналите поколения и вие имате почти същите навици - скоро се обнадеждвате и скоро се обезнадеждвате. Ако дойде един човек и ви даде 1000 лв., вие се подигате. Аз съм наблюдавал чиновниците към края на месеца, когато немат нито пет пари в джоба си, ходят малко свити, държат ръцете си в джобовете и са малко неразположени. към втори вариант >>
- Това раждане включва условията за растене.
„Ако се не родите изново." Раждането, за което се говори в стиха, не е еднократен процес. То не е статически, но динамически процес. Това раждане включва условията за растене. Наистина, като се роди, детето започва да расте физически, сърдечно и умствено. То трябва да расте непрекъснато в придобиване на Божествено знание. Като израсте по съзнание, човек дохожда до новораждането от вода и Дух, отдето започва съграждането на новия човек. И сега хората строят, но те си служат с органи, създадени от миналите поколения, поради което носят същите навици и слабости. Те лесно се обнадежват и обезнадежват. към беседата >>
222. Еднообразие и разнообразие, СБ , РБ , София, 27.8.1939г.,
- Христос казва: ,Ако не се родите изново от вода и от Дух, няма да влезете в Царството Божие." Христос обръща внимание на новия начин на раждане, от вода и Дух, а не от майка и от баща.
Христос казва: ,Ако не се родите изново от вода и от Дух, няма да влезете в Царството Божие." Христос обръща внимание на новия начин на раждане, от вода и Дух, а не от майка и от баща. Съвременните хора се намират в големи противоречия, вследствие на което са дошли до заключение, че без пари не може да се живее. Това заключение донякъде е право. В сегашния ред и порядък на живота, без пари не може, но какво правят растенията и животните? И те живеят при сегашните условия, но пари не им трябват. Значи, парите са човешко изобретение, а не Божествено. към беседата >>
224. Намиране изгубената дума, УС , София, 12.11.1939г.,
- Това раждане,за което говори Христос, не е раждането на земята.
Сега вие ще ме запитате: „Какво се разбира под думата „роденият“ в прочетената глава.“ Това, което се ражда по плът е плътско. А пък роденото от Духа, дух е. Това раждане,за което говори Христос, не е раждането на земята. Раждането на земята е една обвивка, една външна дреха, на онова духовното раждане. В духовното раждане има любов, непреривна любов. Щом се родиш ти духовно, няма да имаш тези несгоди в духовния свят. Ако се родиш в духовния свят, ще се движиш в духовния свят навсякъде, ще бъдеш свободен. Ако се родиш физически, ще бъдеш ограничен. към беседата >>
- Раждането на земята е една обвивка, една външна дреха, на онова духовното раждане.
Сега вие ще ме запитате: „Какво се разбира под думата „роденият“ в прочетената глава.“ Това, което се ражда по плът е плътско. А пък роденото от Духа, дух е. Това раждане,за което говори Христос, не е раждането на земята. Раждането на земята е една обвивка, една външна дреха, на онова духовното раждане. В духовното раждане има любов, непреривна любов. Щом се родиш ти духовно, няма да имаш тези несгоди в духовния свят. Ако се родиш в духовния свят, ще се движиш в духовния свят навсякъде, ще бъдеш свободен. Ако се родиш физически, ще бъдеш ограничен. Един българин и в България да живее и целия свят да обиколи, той е ограничен от земните условия. към беседата >>
- В духовното раждане има любов, непреривна любов.
Сега вие ще ме запитате: „Какво се разбира под думата „роденият“ в прочетената глава.“ Това, което се ражда по плът е плътско. А пък роденото от Духа, дух е. Това раждане,за което говори Христос, не е раждането на земята. Раждането на земята е една обвивка, една външна дреха, на онова духовното раждане. В духовното раждане има любов, непреривна любов. Щом се родиш ти духовно, няма да имаш тези несгоди в духовния свят. Ако се родиш в духовния свят, ще се движиш в духовния свят навсякъде, ще бъдеш свободен. Ако се родиш физически, ще бъдеш ограничен. Един българин и в България да живее и целия свят да обиколи, той е ограничен от земните условия. Колцина от вас сте ходили до месечината, до планетите, до слънцето. към беседата >>
225. Там имаше някой си человек, НБ , София, 26.11.1939г.,
- Онези, които изучават физиологическия живот, казват, че когато се ражда едно дете на Земята, пет милиона кандидати има за раждане.
Земята щеше да се вмирише от тях. Те щяха да се размножат толкова много, че нямаше да има място за тях. Половата деятелност в животните е толкова голяма, че у тях се явява непреодолим стремеж за размножаване. Ето защо, днес, при сегашните условия на живота, необходимо е изтреблението на месоядните и на тревопасните животни. Знаете ли каква борба има в половата деятелност на тия животни? Онези, които изучават физиологическия живот, казват, че когато се ражда едно дете на Земята, пет милиона кандидати има за раждане. Ако това е между хората, можете да си представите какво ще е между рибите, птиците и останалите месоядни и тревопасни животни. Една риба може да произведе петстотин хиляди яйца. Условия се изискват, за да се роди едно дете с известни прояви на своя ум, на своето сърце и на своята воля. към беседата >>
230. Търпението, УС , София, 23.6.1940г.,
- Сега аз говоря за едно раждане.
Някой път вие мислите да обърнете някой човек. Може да го обърнете, но то е едно състояние. Може да го родите, но и там има качества. Туй дете може да бъде търпеливо, пък може да бъде нетърпеливо. Роден е той, но от кого е роден? Сега аз говоря за едно раждане. Има една философия, непреривен възход. Всеки ден вие се раждате. Вие тази сутрин сте се родили, вечерта ще остареете, ще легнете да спите, утре пак ще се родите. Ден след [ден, б.р.] вие се раждате, остарявате и придобивате известна опитност. Сега по някой път вас ви е страх от старостта. към беседата >>
231. Комедия, драма, трагедия, УС , София, 7.7.1940г.,
- Раждане и смърт, това са двете кофи, които се движат в обратна посока по онова успоредно въже на един кладенец, от който вадят вода.
Хубаво, сега някои не искат да умират. На мястото на онзи, който умира, ще се роди друг. Един се ражда, друг умира. Раждане и смърт, това са двете кофи, които се движат в обратна посока по онова успоредно въже на един кладенец, от който вадят вода. Едната кофа се качва, другата слиза. Празната кофа слиза, то е този, който се ражда, когато нагребе живота, изтегляш нагоре, то е този, който умира. Всеки, който се напълнил в живота, той е пълната кофа, изваждат го горе в невидимия свят, да даде придобитото, за да го занесе в другия свят. Смъртта не е нищо друго, освен един закон за жертва, за самоотричане, за щедрост. Човек, докато не се научи да умира, той щедър не може да стане. към беседата >>
234. Израил и българин, СБ , РБ , София, 8.9.1940г.,
- – Като се е родил на земята, по какъвто и да е начин, човек все ще ражда, не може да се освободи от раждане.
Един от недъзите на съвременните хора е, че избягват да раждат. По много причини те се страхуват от раждането. Мъжът казва: „Добре, че не съм жена, да раждам“. – Като се е родил на земята, по какъвто и да е начин, човек все ще ражда, не може да се освободи от раждане. Ако е мъж, с ума си ще ражда; ако е жена, със сърцето си ще ражда; ако е дете, с тялото си ще ражда. Ако си господар или слуга, цар или царица, пак ще раждаш. Каквото положение и да заема човек на земята, непременно ще мине през процеса на раждането. Човек живее, докато ражда; щом престане да ражда, животът минава през други процеси. към беседата >>
- Аз имам предвид онова раждане, което е придружено с радост и веселие.
Сега, като говоря за раждането, аз нямам предвид онова състояние, придружено със страдания. Аз имам предвид онова раждане, което е придружено с радост и веселие. Аз не говоря за раждане, придружено с мъчение, но за онова раждане в човешкия ум, което се изразява в радост; аз говоря за онова раждане в човешкото сърце, което носи любов, здраве и разположение; аз говоря за онова раждане във волята, което прави човека свободен. Където и да ражда човек – в ума, в сърцето или във волята, не е лесно да роди. Условия са нужни за раждането. Земята ражда само ако се намира под влиянието на слънчевите лъчи. Не е ли под тяхно влияние, раждането е невъзможно. към беседата >>
- Аз не говоря за раждане, придружено с мъчение, но за онова раждане в човешкия ум, което се изразява в радост; аз говоря за онова раждане в човешкото сърце, което носи любов, здраве и разположение; аз говоря за онова раждане във волята, което прави човека свободен.
Сега, като говоря за раждането, аз нямам предвид онова състояние, придружено със страдания. Аз имам предвид онова раждане, което е придружено с радост и веселие. Аз не говоря за раждане, придружено с мъчение, но за онова раждане в човешкия ум, което се изразява в радост; аз говоря за онова раждане в човешкото сърце, което носи любов, здраве и разположение; аз говоря за онова раждане във волята, което прави човека свободен. Където и да ражда човек – в ума, в сърцето или във волята, не е лесно да роди. Условия са нужни за раждането. Земята ражда само ако се намира под влиянието на слънчевите лъчи. Не е ли под тяхно влияние, раждането е невъзможно. Освен това важно е положението на земята спрямо слънцето. към беседата >>
235. Като роди дете, НБ , София, 6.10.1940г.,
- Когато една жена ражда, колко души вземат участие в туй раждане?
Всичко в края на краищата ще се превърне на добро. Имайте тази вяра. Щом дойдем до Божественото, никого не взимайте за авторитет. Онова, което чувствувате в себе си, макар и да не ви е свойствено, вярвайте, че онова, което претърпяваме е за ваше добро. Понеже тази жена, която ражда сега това дете, понеже и вие вземате участие в нейната скръб. Когато една жена ражда, колко души вземат участие в туй раждане? Според някои автори човек в тялото си има 30 милиарда клетки, според други 300 милиарда. Аз вземам по-малкото, аз не съм го изчислил, но го вземам, както казват. Значи 30 или 300 милиарда вземат участие в раждането на това дете. На земята има два милиарда хора. Тогава вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено, да не вземате участие в туй, което се ражда. към беседата >>
236. Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве, ООК , София, 4.12.1940г.,
- Раждане и умиране не е нищо друго, освен смяна на старите дрехи с нови. (втори вариант)
Вие ще имате цена за по-долните животни, но за по-горните – никаква цена няма да имате. Вие ще идете в другия свят. Защо ще идете в другия свят? Всеки човек, на когото дрехите са остарели (така), че е оголял вече на земята, трябва да иде в оня свят да му скроят нови дрехи, да се подмлади. Ще иде там, ще остави старите дрехи, ще му дадат ново тяло, ще се върне на земята. Раждане и умиране не е нищо друго, освен смяна на старите дрехи с нови. Раждаме се с нови дрехи, умираме със стари дрехи. Постоянно отиваме в другия свят да се облечем с ново. Щом се облечем с нови дрехи пак идем тук, на земята. Щом се изпокъса дрехата, казваш: „Да ида при баща си“ и като блудния син, отиваш. Това е казано в най-простата форма. към втори вариант >>
- Раждане и умиране не е нищо друго, освенъ смѣняне на старитѣ дрехи съ нови.
Вие ще имате цена за по-долнитѣ животни, но за по-горнитѣ – никаква цена нѣма да имате. Вие ще идете въ другия свѣтъ. Защо ще идете въ другия свѣтъ? Всѣки човѣкъ, на когото дрехитѣ сѫ остарѣли (така), че е оголѣлъ вече на земята, трѣбва да иде въ оня свѣтъ да му скроятъ нови дрехи, да се подмлади. Ще иде тамъ, ще остави старитѣ дрехи, ще му дадатъ ново тѣло, ще се върне на земята. Раждане и умиране не е нищо друго, освенъ смѣняне на старитѣ дрехи съ нови. Раждаме се съ нови дрехи, умираме съ стари дрехи. Постоянно отиваме въ другия свѣтъ да се облѣчемъ съ ново. Щомъ се облѣчемъ съ нови дрехи, пакъ идемъ тукъ, на земята. Щомъ се изпокѫса дрехата, казвашъ: „Да ида при баща си“ и, като блудния синъ, отивашъ. Това е казано въ най-простата форма. към беседата >>
237. Приятно занимание, ООК , София, 14.5.1941г.,
- Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. (втори вариант)
Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? към втори вариант >>
- Тази дума, както е турена въ едно предложение, нѣкѫде значи мечка, нѣкѫде значи търпение, нѣкѫде значи трудна жена, нѣкѫде значи раждане.
Ние, ако се оплакваме отъ природата, за да ни разбере тя, трѣбва да говоримъ на нейния езикъ. Колко години ви е трѣбвало да научите българскиятъ езикъ. Вие, които говорите българскиятъ езикъ, колко думи има въ български езикъ, които иматъ само едно значение? Колко думи иматъ двойно, тройно, а нѣкои иматъ четворно значение. Въ английски, ако вземете думата „бееръ“, колко значения има? Тази дума, както е турена въ едно предложение, нѣкѫде значи мечка, нѣкѫде значи търпение, нѣкѫде значи трудна жена, нѣкѫде значи раждане. Българитѣ казватъ „пола“. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата „любовь“. Каква любовь – физическа, духовна? към беседата >>
238. Двама или трима, СБ , НБ , София, 14.9.1941г.,
- Не осакащайте вашето раждане, да мислите, че плачът е нещо лошо. (втори вариант)
Казвам, когато вие плачете, аз считам, че сте родени тогава, тогава се съживявате. Когато детето се роди и заплаче, майката се радва. Ако детето не заплаче, ражда се мъртво. Защо плачат? Всеки, който плаче, родил се е вече. Не осакащайте вашето раждане, да мислите, че плачът е нещо лошо. Не крясък, но музикален плач. Аз съм гледал – някой като плаче, не е пеене, но е кряскане. Ако бях поискал някой от вас музикално да ми изпее как плачат децата, как ще го изпеете? Някои деца имат три основни тона. Някои вземат до, някои вземат ми, някои вземат сол. към втори вариант >>
- Преждевременно раждане. (втори вариант)
Физическата материя, физическите или временни мисли и чувства остават на земята, а за духовния свят е нужно духовно тяло, изтъкано от светли и възвишени мисли и чувства. Корените им са във физическия свят – в ума и сърцето на човека, а клоните, цветовете и плодовете – в духовния свят. Затова е казано, че докато сте на земята още, трябва да се приготвяте за духовния свят. Хората живеят на земята, готвят се за другия свят, но като дойде време да умират, страхуват се от смъртта. Какво нещо е смъртта? Преждевременно раждане. Докато е в утробата на майка си, детето расте, оформява се и се развива. Щом стане на девет месеца, то се ражда. Роди ли се по-рано от деветия месец, то е осъдено на смърт. Следователно човек се плаши от смъртта само тогава, когато се роди преди деветия месец. Роди ли се на деветия месец, той не умира, но започва нов живот, минава от един свят в друг. към втори вариант >>
- Не осакащайте вашето раждане, да мислите, че плачът е нещо лошо.
Казвам, когато вие плачете, аз считам, че сте родени тогава, тогава се съживявате. Когато детето се роди и заплаче, майката се радва. Ако детето не заплаче, ражда се мъртво. Защо плачат? Всеки, който плаче, родил се е вече. Не осакащайте вашето раждане, да мислите, че плачът е нещо лошо. Не крясък, но музикален плач. Аз съм гледал, някой като плаче, не е пеене, но е кряскане. Ако бих поискал някой от вас музикално да ми изпее как плачат децата, как ще го изпеете? Някои деца имат три основни тона. Някои вземат „до“, някои вземат „ми“, някои вземат „сол“. към беседата >>
239. Дрехата на Любовта, на Мъдроста и на Истината, УС , София, 18.1.1942г.,
- Това не е раждане.
Сега вземете раждането в широк смисъл. Всеки човек, който има дух, душа, ум, сърце, той ражда. Раждането е Божествено. Казва: „Родени от Бога.“ Под думата родин, то е най-хубавото, което може да мислим. Роден от Бога не е нещо, което е добито, не е както раждат жените. Това не е раждане. Ти не можеш да родиш, ако нямаш любов, ти не можеш да родиш, ако нямаш мъдрост и знание, и не можеш да родиш, ако не си свободен и ако нямаш сила. Или тъй казано: ти не можеш да родиш, ако не си облечен в дрехата на истината, ти не можеш да родиш, ако не си облечен в дрехата на любовта и ако не си облечен в дрехата на мъдростта. Та казвам, в този смисъл ще кажем: „Да бъдем като децата.“ В детето трябва да се роди една хубава мисъл, във всяко дете, във всеки човек в сърцето, трябва да да се роди едно добро чувство, едно добро желание и във всяко едно тяло трябва да се роди една хубава постъпка, в съзнанието, в неговата воля. към беседата >>
242. Врата на Любовта, НБ , София, 10.5.1942г.,
- Аз го наричам това раждане.
Туй е Божият Закон. Ако не искаше да имаш деца, не трябваше да се жениш. Никой не те караше да се жениш. Сега си се оженила, ще родиш детето. Женят се хората, да раждат, да стават врати, да дойдат от невидимия свят, да кажем някой гост хлопа, ти отваряш вратата, той влиза. Аз го наричам това раждане. На когото ушите са отворени, той ще отвори. Ако този човек хлопа и не го чувам, не се отваря врата, отива на друго място, дето ще го приемат. Всичките майки са тия, които отварят вратите на онези пътници, които отвън хлопат на вратата. Ще приемеш госта. Като приемеш гост някой ангел сте приели. към беседата >>
245. На зазоряване, СБ , РБ , София, 16.8.1942г.,
- Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане.
Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда някое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрял, но за себе си – роден, излязъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живял цели девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. към беседата >>
- Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни.
Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрял, но за себе си – роден, излязъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живял цели девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. към беседата >>
246. Важни и належащи неща, УС , София, 4.10.1942г.,
- Това не е духовно раждане.
“ „Ти си учител Израилев, и това ли не знаеш? “ Не му отговорил на това Никодим. Вие сега имате теорията за прераждането, че един човек от един живот се преражда във втори, трети и т.н. Това са съвсем други работи. Родил се някой преди сто години, после след двеста години пак се родил. Това не е духовно раждане. Това са черупки. Ражда се така стотина пъти, и нищо не помни, казва: „Какъв бях в миналото? “ Казвам, в миналото беше едно дърво, което имаше сто метра височина, имаше 60 метра диаметър вътре, голямо дърво с големи корени. Казва: „После какъв бях? “ После беше един сом в морето, имаше 40–50 метра дължина. към беседата >>
247. Неможко и можко, МОК , София, 16.10.1942г.,
- Умирането – то е раждане.
Храната ще влиза от друга уста. Тази уста ще означава вашия духовен стомах, отгдето да се храните. За да си обясните работата, представете си, че сте в утробата на майка си и излизането оттам. Ако (осъзнаете) положението в утробата на майка си и положението в този свят, тогава ще разберете. Тук, на земята, сте в утробата на природата. Умирането – то е раждане. Сега, както тук някое дете може да се роди и да не живее, а да умре, така и човек може да умре и да не живее в другия свят. И там е страшното, че не може да живее, роди се умряло, ще го погребат. Вие казвате: Защо да умира това дете? За вас ви се вижда странно, защо човек умира, много естествено умира човек. Представете си, че аз не мога да пиша една буква, ще я залича. към беседата >>
251. Мъдростта съгради, НБ , София, 28.2.1943г.,
- Има друг един начин за раждане за бъдеще.
Казвате: „В религията, каквото Господ даде.“ На онези, които не орат, праща тръни, а онези, които посаждат дървета и жито, тях Господ благославя. Ние искаме в живота да минем с малко работа. Ние виждаме: някой, който копае земята отгоре-отгоре, не получава това, което чака. Малко по-дълбоко ще копаеш. Та сега в света, докато имаме майки, така е. Има друг един начин за раждане за бъдеще. Хората сами ще се раждат. Сам ще се роди човек. Христос казва: „Ако не се родите наново от вода и Дух, не може да влезете в Царството Божие.“ Вие казвате, че някой е станал гений, значи някое гениално същество е влязло. Когато в почвата израсне някоя форма, значи някое семенце е паднало. Тази почва не може да произведе семето, но може да го възрасти. към беседата >>
- Ония християни, които станаха мъченици, тръгнаха по пътя на духовното раждане и приеха страданието, за да се избавят от кармата.
Сега гонят евреите, но знаете ли, че и вас ще ви гонят? Можете ли да минете без гонение, ако не любите Бога? За всеки човек, който не люби Бога, естествено ще дойде гонението. Само любовта е път, по който може да се избавим от всичките нещастия, които идат в света. Християните много добре разбраха. Ония християни, които станаха мъченици, тръгнаха по пътя на духовното раждане и приеха страданието, за да се избавят от кармата. Те свършиха с кармата и влязоха в живота на любовта. Гледам, вие тук разбирате новото учение, да си уредите живота, да имате апартамент, автомобил, да имате хубава заплата, хубаво ядене. Не е лошо това. Другояче гледам на въпроса. Детето трябва да се роди здраво, умно и талантливо. към беседата >>
254. Нищо и нещо, МОК , София, 14.5.1943г.,
- Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане.
Какво лошо има, че изпъдили водата из стомната навън? Някой път се докачате, че ви изпъдили. Всичката вода, която се изпъжда из стомната, трябва да се докачи. Вие пак трябва да дадете на стомната вода. Изпъждането е закон на прогреса. Ако не ви изпъждат, няма да има никакво раждане. Казвате: Изпъдиха ме. Да те изпъдят, както и да е. Кое бихте предпочели – да бъдете затворени в една стомна или да бъдете изпъдени из стомната? Представете си, че човек прави една къща, по отношение на водата, направил си къщата, влизаш вътре, затворен си. Водата, която е в стомната, е затворена. към беседата >>
- – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане.
Какво стана? Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане. Второто раждане е, когато излизаш из гроба. Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост. към беседата >>
- Второто раждане е, когато излизаш из гроба.
Той излиза из гроба, явява се и тогава иде радостта. Значи живота наполовина са го разбирали. Разбират, че има друг живот, не този на Земята, но един нов живот с много по-големи условия. Как ще уподобите този живот? – Раждането на едно малко дете, то е само запознаване с живота на Земята, то е първото раждане. Второто раждане е, когато излизаш из гроба. Когато видиш онзи, когото си изгубил, че ти се яви, ти имаш тази реалност, която ще ти причини радост. към беседата >>
255. Вяра и Любов, ООК , София, 2.6.1943г.,
- Преди да роди ума ти нещо, трябва сърдцето ти да роди нещо, трябва душата ти да роди нещо, не само раждане на физическия свят.
Хлапак, хлепки – без тях по тръните не можеш да ходиш, ще се забият в краката ти. Вие казвате: “Без деца не може”. Не, без деца не може. Бездетните няма да наследят Царството Божие. Искам да ме разберете, помнете това. Преди да роди ума ти нещо, трябва сърдцето ти да роди нещо, трябва душата ти да роди нещо, не само раждане на физическия свят. На физическия свят човек само не може да ражда. Духът е, Който ражда. Сега вие ще се потрудите за онова, което Бог е вложил във вас. Богати сте, но няма кой да ги обработва богатствата. Като дойде Духът, Той обработва заложбите, които Бог е вложил в душата вътре. към беседата >>
259. Вечното благо, СБ , РБ , София, 15.8.1943г.,
- Това раждане е подобно на излюпването на яйца в инкубаторите.
Мъжът се отказва от своето предназначение; жената се отказва от своето предназначение, децата – също и, в края на краищата, всички са. недоволни от живота си. Мъж, който не може да въздействува на жена си със своя ум, не е на мястото си; жена, която не може да въздействува на мъжа си със своето сърце, също не е на мястото си. И най-после, ако майката и бащата не могат да въздействуват с ума и сърцето си на своите деца, те не са на мястото си. Не е майка, нито баща онзи, който само ражда децата си, без да може да им въздейства. Това раждане е подобно на излюпването на яйца в инкубаторите. Пиленцата се излюпват, но майка нямат. Следователно, не е лесно да родиш дете; не е лесно да родиш една светла мисъл, едно светло чувство или една възвишена постъпка. Раждането подразбира минаване през големи изпитания и страдания. Мнозина се питат, защо трябва човек да страда. На този въпрос се поставя друг: Защо пък да не страда? към беседата >>
260. Раждането, СБ , РБ , София, 29.8.1943г.,
- Тогава и тя е раждане.
Ганди казва: „Когато умра аз, не само Индия ще бъде свободна, но целият свят ще се освободи от заблужденията и ограниченията”. Така трябва да каже всеки човек за себе си. Тогава и животът, и смъртта имат смисъл. Смърт, която не носи освобождаване, няма смисъл. Обаче, ако смъртта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на земята, човек се ражда по плът; когато напуща земята и отива на онзи свят, той се ражда по дух. Затова, именно, Христос казва: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие”. Човек трябва да се роди два пъти: по плът, т. е. по вода, и по дух, т. е. към беседата >>
- Значи, има два вида раждане: по плът и по дух.
Така трябва да каже всеки човек за себе си. Тогава и животът, и смъртта имат смисъл. Смърт, която не носи освобождаване, няма смисъл. Обаче, ако смъртта носи освобождаване, тя се осмисля. Тогава и тя е раждане. Значи, има два вида раждане: по плът и по дух. Когато слиза на земята, човек се ражда по плът; когато напуща земята и отива на онзи свят, той се ражда по дух. Затова, именно, Христос казва: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие”. Човек трябва да се роди два пъти: по плът, т. е. по вода, и по дух, т. е. излизане от утробата на майка си и заминаване за онзи свят. към беседата >>
263. Мажорни и минорни гами, ООК , София, 10.11.1943г.,
- Какво означават процесите „раждане и умиране“?
Старостта, т. е. мъдростта в човека е основа на възкресението. – Кога възкръсва човек? – Когато умре. Значи, смъртта е moll движение, а раждането – „dur“. Какво означават процесите „раждане и умиране“? Раждаш се, значи, дохождаш в света да живеещ; умираш, значи, отиваш за другия свят. Думата „умрял“ не е музикална. Умрелият не знае да пее. Следователно, който не знае да пее, непременно умира. Който губи радостта си, той не знае да пее, не разбира гамите на dur движение, т. е. към беседата >>
264. В Негово име, НБ , София, 14.11.1943г.,
- Смъртта е раждане в духовния свят.
Като е дошъл на земята, човек трябва да живее естествено, да изработи своето духовно тяло. Ще кажете, че след смъртта човек не се нуждае от тяло. Не е така. Смъртта е раждане в духовния свят. Следователно, там човек се нуждае от духовно тяло. Както майката помята детето, така и в духовния свят човешката душа може да се пометне. Смърт, при която душата се помята, е опасна. Смърт, при която душата се ражда отново, носи благословение. Ето защо, не плачете, когато умре някой. към беседата >>
265. Човешка и Божествена любов, УС , София, 28.11.1943г.,
- В човешката любов ще минете през разочарование, смърт, раждане и прераждане.
Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Не съдете нито човешката, нито Божията Любов. В човешката любов ще минете през разочарование, смърт, раждане и прераждане. В Божията Любов ще разберете смисъла на стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". За оня, който носи Божията Любов в себе си, е казано: „Роденият от Бога грях не прави". Той излязъл от областта на смъртта и влязъл в областта на вечния живот. Божията Любов прави нечистите неща чисти, а човешката оцапва чистите. към беседата >>
267. Сиромах и богат, ИБ , ПС , в.Острец, 26.8.1944г.,
- Това, което наричаме раждане, не е нищо друго, освен съгрешаване. (втори вариант)
Какво е положението на детето в утробата на майката? Докато е в утробата на майка си, детето е облечено с царска мантия, то е в рая. Като сгреши, то се ражда вече. Това, което наричаме раждане, не е нищо друго, освен съгрешаване. Бог пъди детето от рая навън, т. е. то излиза от утробата на майка си. Казано е в Писанието: „Ако семето не се посади в земята и не изгние, не може да изникне, не може да даде плод”. Аналогия е това. Когато си служите с известна аналогия, т. е. към втори вариант >>
- Туй, което наричаме раждане, то е съгрешаване.
Сега в природата, докато едно дете е в утробата на майката, е облечено с царска мантия. В утробата на майка си то е в рая, облечено е с мантия. Като съгреши детето, тогава се ражда. Туй, което наричаме раждане, то е съгрешаване. Господ го изпъжда из рая навън – излиза из утробата на майка си. „Семето, което се посажда в земята, ако не се развали, не може да изникне.“ Казвам: В аналогиите, в сравненията трябва да съпоставите едно ясно разбиране, което съществува в човешкото сърдце, в човешкия ум. Сърдцето разбира по един начин, умът разбира по друг начин. Сърдцето разбира сладчината, умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере що е сладчина и сърдцето не може да разбере що е красота. към беседата >>
269. Разумна икономия / Нова земя, ИБ , ПС , София, 10.12.1944г.,
- Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Христос казва: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие." В това раждане е смисълът на живота. (втори вариант)
Казано е в Писанието, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Обаче, не всички хора са направени по образ и подобие на Бога – само родените от Бога. Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Христос казва: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие." В това раждане е смисълът на живота. Ако Бог, Който ви е говорил от хиляди години, не можа да ви убеди в истинността на тия думи, и аз не мога да ви убедя. Остане ли отсега нататък да ви убеждават, вашата работа е загубена. Аз познавам добрата страна на хората. Във всеки човек има нещо любовно, но трябва да знаеш, какво да му кажеш. На студента, който отива на изпит, кажи само две думи: Добре ще свършиш изпита си. към втори вариант >>