Намерени са 921 резултата от 466 беседи с части от думите : 'Публика'.
1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., СБ , Варна, 28.8.1909г.,
- Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова.
Сега, тази Пръчица, ако я намери човек, ще мисли, че е една играчка, но всъщност е с голямо значение. Тя може да се уподоби и на една флейта. И действително, че Животът е една флейта. Един ден, като влезем в Небето, ще дадем първия си концерт. Само че с тия, които ни очакват, не можем да дадем този концерт, защото публиката, която ни очаква, още не е готова. Така ще видите, че някой от вас е тенор, друг е алт, трети – бас, и прочее – четирите основни гласа. към беседата >>
- Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. (втори вариант)
Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си. Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка. Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. Животътъ е драма, а не трагедия. Героитѣ могатъ да бѫдатъ изпѫдени отъ отечеството си, да изгубятъ имането си, да бѫдатъ опозорени, да страдатъ съ години, но, въ края на краищата, сѫдбата имъ се подобрява, и тѣ отново придобиватъ всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но свѣтътъ не е съгласенъ, не позволява. към втори вариант >>
- Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота." Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете.
Момък и мома искат да се оженят, но се явяват интриги около тях. Майката и бащата се разделят във възгледите си. Майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка. И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка. Като дойде краят, въпросът се решава така, както Бог иска. Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота." Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете. Един от присъстващите използват добре това, което са чули и видели; други – нищо не използват, те гледат на действията като на картини. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. Животът е драма, а не трагедия. Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но, в края на краищата, съдбата им се подобрява, и те отново придобиват всичко изгубено. към беседата >>
5. Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919г.,
- Публиката седи, слуша и ръкопляска.
Почитайте и уважавайте всекиго, заради Божественото, което се крие в него. То може да е малка искрица, но с време тя ще се увеличи, ще стане голям огън. Всеки може да помогне за раздухването на тази искрица. Това значи, хората да си помагат и да се разбират. Така се разбират музикантите в един оркестър. Публиката седи, слуша и ръкопляска. И вие, като мои слушатели, представлявате музиканти на великия житейски оркестър. Вие свирите, ангелите ви слушат и дават мнението си. За да не ви съдят строго, аз им казвам, че сега сте започнали да свирите. Един ден ще станете добри музиканти и ще ги задоволите. Външно сте добри, благочестиви, но от всички се иска вътрешно благочестие и доброта. към беседата >>
7. Зачудиха се, НБ , София, 4.4.1920г.,
- Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"!
Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"! И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом. Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии. Не обичам хора с пълни кесии. На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня. към беседата >>
- И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом.
Събират се много хора на едно място да слушат някой проповедник или сказчик и, като не получат нищо от него, отиват си недоволни, с празни кесии и му казват: Сбогом! Той седи, очаква да турят нещо в кесията му и, като не получи нищо, казва: Тази публика е необикновена, нищо не разбира – „сбогом"! И публиката намира, че проповедникът е необикновен, ексцентричен, затова му казва сбогом. Аз бих желал да проповядвам на необикновени хора, с празни кесии. Не обичам хора с пълни кесии. На онзи с празната кесия ще кажа: Добре дошъл! Отворете празните си кесии да ви ги напълня. След това, вие може да си кажете „добре дошъл". към беседата >>
8. Сеятелят / Сѣятельтъ, НБ , София, 27.3.1921г.,
- “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. (втори вариант)
Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него! “. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България! “ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия! “ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета? “ – „Това не е ваша работа! “ към втори вариант >>
9. Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ, НБ , София, 3.4.1921г.,
- Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната публика, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ. (втори вариант)
Единъ знаменитъ евангелски проповѣдникъ държалъ една хубава, съ дълбоко съдържание проповѣдь. Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната публика, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ. Вслѣдствие на това, публиката започнала да клима съ глава, да заспива. Тъй полузаспали, слушали, казвали: „Тъй, тъй много право казвашъ! “ Проповѣдникътъ, като ги вижда, че заспиватъ, извикал: „Огънь! “ – „Кѫдѣ? “ – „Въ ада! към втори вариант >>
- Вслѣдствие на това, публиката започнала да клима съ глава, да заспива. (втори вариант)
Единъ знаменитъ евангелски проповѣдникъ държалъ една хубава, съ дълбоко съдържание проповѣдь. Залата, въ която държалъ проповѣдьта се провѣтрявала добрѣ чрѣзъ вентилатори, но този день забравили да ги отворятъ и отъ многобройната публика, въздухътъ въ залата се развалилъ отъ отдѣления въ по-голѣмо количество вѫгледвуокисъ. Вслѣдствие на това, публиката започнала да клима съ глава, да заспива. Тъй полузаспали, слушали, казвали: „Тъй, тъй много право казвашъ! “ Проповѣдникътъ, като ги вижда, че заспиватъ, извикал: „Огънь! “ – „Кѫдѣ? “ – „Въ ада! “ Едно противорѣчие. към втори вариант >>
10. Път на мисълта, ИБ , Витоша, 25.5.1921г.,
- Един от публиката, едър, снажен човек, въодушевен от речта, започнал да маха с ръце, да ръкопляска.
На едно голямо публично събрание в София присъствали много хора. Говорел един виден оратор. Един от публиката, едър, снажен човек, въодушевен от речта, започнал да маха с ръце, да ръкопляска. По едно време, той чул отдолу да се вика: Моля, шапката ми смачкахте! Едва в този момент високият, едър господин забелязал, че под него стои един дребен, низък човек. Опасно е човек да се въодушевява, да вдига и слага ръцете си, да ръкопляска бурно. Все ще се намери под него някой по-низък човек, който ще пострада. Щом се въодушевяваш, ще отидеш там, дето няма хора. към беседата >>
11. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот, ИБ , Витоша, 9.6.1921г.,
- Имало много публика, та хората били сгъстени.
Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте! " - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. към беседата >>
12. Влиянието на хармонията в живота, ИБ , БС , , 20.6.1921г.,
- Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори.
Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е млад и стар в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката -старостта, младият е в началото, а старият - в края. Как разбирате музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане. Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори. Започват отначало да свирят Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под "млад човек" се подразбира човек достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. И най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: "Стар човек." Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. към беседата >>
13. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость, НБ , София, 26.6.1921г.,
- Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. (втори вариант)
Защото само истината, когато дойде въ свѣта, тя разправя правдата. Правдата, това е подлежащето, предметътъ, за който трѣбва да се говори, да се види въ какво седи правдата. Сега съврѣменнитѣ Християни изучаватъ Евангелието тъй, както е било дадено прѣди 2000 години за Христовитѣ ученици. По-голѣма часть отъ Евангелието е било говорено за ученицитѣ на Христа, а не за другитѣ, не за мнозинството. Мнозинството е слушало, за да създаде тази речь и тѣхъ азъ наричамъ опрѣдѣления и допълнения на речьта. Публиката, това е опрѣдѣлението и допълнението на речьта. Безъ опрѣдѣление и допълнение нѣкой пѫть може. към втори вариант >>
15. Плевелите и пшеницата, НБ , София, 22.1.1922г.,
- Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ.
„Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат. Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент. Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ. Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева. към беседата >>
- Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала.
Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. към беседата >>
16. Предназначението на музиката, ООК , София, 20.4.1922г.,
- Ще каже: „А, аз проповядвах в неделя, но като мене никой не може да проповядва, какви доказателства изнесох, а публиката беше тъй очарована, че ще помни за всякога“.
Ако е земледелец, ще го разведе по нивите си, ще каже: „Виж, как хубаво се разорават и т. н .“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля няма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора! “ Туй е чувството на тщеславието Ние ще кажем: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, приляга добре, а че е „особена“, няма нищо особено“. Ако някой е проповедник, как ще се изрази у него тщеславието? Ще каже: „А, аз проповядвах в неделя, но като мене никой не може да проповядва, какви доказателства изнесох, а публиката беше тъй очарована, че ще помни за всякога“. Тъй описвам чувството тщеславие към беседата >>
17. Христа разпят, НБ , София, 23.4.1922г.,
- И когато идвал някой друг, проповедникът съсредоточавал цялото си внимание върху него, като че публика е той.
Само той знае туй изкуство. И дълго време вие трябва да се учите при него. И аз следя сега хората, които вървят сега в новото учение и в старото учение, и във всички църкви, много добре започват. Започват с Любовта, а завършват без Любов. И съм забелязал това като факт в църквите: в една евангелска църква един проповедник като проповядвал 10 години все върху едни и същи въпроси: спасение, покаяние, това, онова, и всички слушатели почнали да спят вече, и той усетил, че те са разбрали всичко. И когато идвал някой друг, проповедникът съсредоточавал цялото си внимание върху него, като че публика е той. А другите не го слушат, защото са преситени от безмислени работи. Проповедникът говори за спасение, а той сам не е спасен; говори за милосърдие, а той сам не е милосърд; говори за самопожертване, а той сам не се жертва; говори, че когато някой умре, не трябва да се плаче, но като умре жена му или детето му, той пръв заплаква. Хората проповядват неща, които не прилагат. И казват: „Опасно е новото учение, то разрушава обществото“. Онези войници, които отиват на бойното поле, как се връщат? към беседата >>
- Ако някой съвременен музикант свири, и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „Публиката не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“.
„Решил бях – казва Павел – между вас“, между кои? – Между вас, които се карате, вие, които враждувате, които спорите и всеки един от вас иска да бъде пръв, решил бях нищо друго да не слушам, да не зная вашите спорове, а само едно искам да зная – само Христа разпят, само Любовта искам да зная. Ако идете в съвременна някоя църква, дето проповедникът е даровит, той, като слезе от амвона, и ако вие сте един интелигентен човек, ще ви каже: „Жалко ми е, че тия хора не са интелигентни, не ме разбират“. Ако някой съвременен музикант свири, и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „Публиката не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“. Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а публиката е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“. Защо не разбират? – Любов нямат. И действително, Любовта контролира ума на човека. Да ви го докажа ли туй? към беседата >>
- Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а публиката е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“.
„Решил бях – казва Павел – между вас“, между кои? – Между вас, които се карате, вие, които враждувате, които спорите и всеки един от вас иска да бъде пръв, решил бях нищо друго да не слушам, да не зная вашите спорове, а само едно искам да зная – само Христа разпят, само Любовта искам да зная. Ако идете в съвременна някоя църква, дето проповедникът е даровит, той, като слезе от амвона, и ако вие сте един интелигентен човек, ще ви каже: „Жалко ми е, че тия хора не са интелигентни, не ме разбират“. Ако някой съвременен музикант свири, и ако вие сте музикант като него, той ще ви каже: „Публиката не разбира от моето свирене, не разбира от музика, но няма какво да се прави, ще се свири, ще внасяме култура“. Ако е някой свещеник, който хубаво е служил, а публиката е вдигала шум, и ако има друг някой свещеник, който знае да служи като него, той ще каже: „Употребих най-големите усилия, но не разбират“. Защо не разбират? – Любов нямат. И действително, Любовта контролира ума на човека. Да ви го докажа ли туй? Аз ще ви го докажа с много силни аргументи. към беседата >>
19. Много плод, НБ , София, 21.5.1922г.,
- “ Ние, съвременните хора, мязаме на онзи евангелски проповедник, който проповядва в църквата върху страданията на Христа, и цялата публика плаче.
Някой ден, аз съм намислил, имам една дума да ви кажа. Една дума ще ви кажа, една бележка, ще направя един малък психологически опит. И тя ще бъде толкова силна и такава експлозия ще направи, че нито един от вас няма да се намери в този салон. „Ах – ще кажете, – чудна дума, трябва да бъде много силна дума, каква дума ще каже той? “ Ние, съвременните хора, мязаме на онзи евангелски проповедник, който проповядва в църквата върху страданията на Христа, и цялата публика плаче. Една бедна жена влиза вътре и казва: „Помогнете ми“, отговарят ѝ: „Не ни смущавай“. Сега са бедните отвътре, а Христос е отвънка, той страда, а вътре го няма Христос. Следователно тази дума, когато я изкажеш, да произведе цял един преврат, да кажеш: „Отсега нататък аз ще живея по Бога“, не калугерски живот, не свят живот, не. Святият живот ще дойде след като прекараш целия си живот само в добри дела, и после ще станеш светия – като изпълниш волята Божия. За пример, аз зададох такава задача на моите ученици: ще ми кажете един от най-големите ваши недостатъци, но зная, че те ще кажат най-малкия си недостатък. към беседата >>
20. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко.
Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. към беседата >>
21. Работа за новия живот, СБ , В.Търново, 22.8.1922г.,
- Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!
Казвате си: „Тази работа може да не е тъй, както се говори.“ – Не, тъй е, тъй е, абсолютно няма никакво изключение. Разбирате ли? Някои ще кажат за мене: „Вчера там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го.“ Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, дето комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бях нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там, на сцената.“ Чувам по едно време: „Пиу-пиу“ – идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш! “ Другият казва: „Какво стои този там на сцената, сто души го вардят! “ И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме.“ Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. Винаги ще живееш по Божия закон – заради Бога. към беседата >>
24. Никаква лъжа, ООК , София, 5.11.1922г.,
- Ако дойде някой от най-знаменитите виртуози, който е израз на съвременната музика, той може да прикове вниманието на една публика от 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе... такова внимание!
А сега свирят Бетховен и се напъват, напъват и казват: „Отлично свири! “ Аз виждам – хубаво свири той, техника има, но смисъл няма това свирене. И тогава казвам: Каква е разликата между окултната музика и съвременната светска музика? Ето каква е разликата. Аз не омаловажавам тази музика, но разликата е в резултатите. Ако дойде някой от най-знаменитите виртуози, който е израз на съвременната музика, той може да прикове вниманието на една публика от 10,000 души тъй, че като падне една игла долу, ще се чуе... такова внимание! Дълбоко уважение и почитание и след като свърши, ще има ръкопляскане, хвалби, писане по вестниците, но след една неделя всичко се забрави. Ако дойде някой виртуоз на окултната музика, ето какъв ще бъде резултатът. Ако той даде един концерт, всички ония 10,000 души, кой как стане, ще каже: „Аз чух една музика – чудо! “ Ще иде да уреди сметките си. Скарал се с жена си, ще иде да се примири. към беседата >>
25. Окултна медицина, ООК , София, 24.12.1922г.,
- Идете на един концерт, ще видите с какво благоговение сяда публиката, какво затишие има!
Първото нещо: ние ще схванем музиката като нещо идейно, възвишено, дето не само нашият ум, а и цялата ни душа трябва да вземе участие. Да се качим някъде и да пеем тъй, както ангелите пеят. Това ще бъде за в бъдеще. И като чуете някой певец, не казвайте, че е светски. Някой път светските певци пеят много хубаво, те туй изкуство учат, у тях има един стремеж и може да се каже, те повече ценят музиката. Идете на един концерт, ще видите с какво благоговение сяда публиката, какво затишие има! Те там седят много по-благоговейно, отколкото вие тук. И когато някой артист свири на пиано, такова затишие има, всички го следят каква идея иска да изрази, всеки иска да разбере. Аз бих желал окултните ученици да вземат един пример; то е съсредоточение на мисълта, следят го каква е идеята. А ние, нашите песни се отличават. За пример: „Бог е Любов“ – пеем, ама не мислим в туй. към беседата >>
26. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги, НБ , София, 7.1.1923г.,
- Ако той е единият камък, а публиката – другият, заедно ще мелят житото. (втори вариант)
Живял си 60 години на земята, ял си и пил по три пъти на ден. Какво особено си придобил? Ти приличаш на воденичния камък, който с години мели житото, но нищо не придобива. Стотици и хиляди килограми жито е смлял, без да придобие нещо за себе си. Един ден ще дойде проповедникът, ще тури крака си на камъка, и всичко се свършва. Ако той е единият камък, а публиката – другият, заедно ще мелят житото. Какво ще стане с житото? Ще се смели на брашно. Във всяка проповед трябва да намериш нещо живо. Ето защо, като ви говоря за Бога, имам предвид същественото, реалното, което може да се опита навсякъде. Ако търсите Бога, ще Го опитате и в човека, и в животното, и в растението, и във въздуха, и във водата – навсякъде. към втори вариант >>
- Ако той е единъ камъкъ, и публиката, която го слуша, е другиятъ камъкъ, и мѣлятъ брашно, какво става съ това брашно?
Дойде воденичарьтъ, тури си крака отгорѣ. Камъкътъ мисли, че е придобилъ нѣщо. Нищо, а само се е изхабилъ, и послѣ го смѣнятъ съ другъ. Ще дойде нѣкой проповѣдникъ. Какво е той? Ако той е единъ камъкъ, и публиката, която го слуша, е другиятъ камъкъ, и мѣлятъ брашно, какво става съ това брашно? Въ всѣка проповѣдъ трѣбва да има нѣщо живо. Когато ви говоря за Бога, това е нѣщо сѫществено, толкова сѫществено и реално, че всѣкога и навсѣкѫдѣ може да го провѣрите: и въ хората, и въ животнитѣ, и въ дърветата, и въ въздуха, навсѣкѫдѣ. към беседата >>
27. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла.
Имашъ нѣкоя възлюблена, вземешъ перото, драсъ-драсъ, написвашъ нещо – поетъ си. Проповѣдникътъ стане сутринь, седне и той да мисли. Чакай, дойде му наумъ нещо, взѣме Библията, прочете нѣкой стихъ, ще проповѣдва върху него. Прочита стиха: ако не се покаете… Ако не се покаете, като че той е най-голѣмиятъ праведникъ, та за другитѣ… ако се не покаете. Ами ти ако се не покаешъ? Въ Америка има много проповѣдници, нѣкои отъ тѣхъ сѫ много ексцентрични, въ всичкитѣ църкви има такива, та единъ отъ тѣхъ проповѣдва прѣдъ голѣма публика, казва имъ: „Или трѣбва да живѣете, както Богъ казва, или всички ще отидете въ пъкъла. Азъ имахъ една баба, тя не слушаше Господа, и като умрѣ, въ пъкала отиде“. Единъ господинъ отъ събранието, като го слушаше, стана и взе да излиза. „Стой, стой, гдѣ отивашъ“ – Въ пъкъла отивамъ, нѣма ли да пратишъ много здраве на баба си? Питамъ този проповѣдникъ, който казва, че баба му е била въ пъкъла, той ходилъ ли е въ пъкъла? Само този човѣкъ, който е ходилъ въ пъкъла, само той може тъй сигурно да казва това. към беседата >>
28. Първата родена мисъл, МОК , София, 21.2.1923г.,
- Слушате някой оратор и виждате, че той маха с ръце, сочи с юмрук към публиката, удря на масата.
Докато не получи резултат, ученикът не трябва да се отказва от започнатата работа. Напише една тема — не му харесва. Нека я напише втори, трети път, докато сам я хареса. Като четете темите си, виждам как всеки проявява свои специфични чувства и способности. Същото се забелязва и у различните оратори. Слушате някой оратор и виждате, че той маха с ръце, сочи с юмрук към публиката, удря на масата. Тези движения показват, че чувството на разрушение в този човек е силно развито. Казват за него, че е отличен оратор. — Да, отличен оратор е, но той може да набие този, онзи; той може моментално да разруши това, което хората с години са градили. След него излиза друг оратор. Той говори тихо, обръща се на една, на друга страна, разтваря ръцете си. към беседата >>
29. Закон за контрастите, ООК , София, 20.5.1923г.,
- “ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам публиката в София как свиря?
И сега мнозина казват, че влизането в една окултна Школа е опасно. Да, всеки, който е влязъл в окултната Школа и противодейства на нейните методи, пътят му е много опасен. Най-първо, в такъв човек трябва да има чистота във всичките му намерения и каквото прави в името Божие, да е доволен от себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да си доволен от себе си и да се радваш, че изпълняваш волята Божия. А не, след като напишеш нещо, да питаш другаря си: „Хубаво ли свиря? “ Нима аз като свиря за себе си, та трябва да излизам на сцената и да питам публиката в София как свиря? Аз зная колко и как свиря. Как свиря, аз това зная по-добре от критиците. Аз зная това според моето ухо как въздейства цигулката върху ми. За пример някой път съм настроен зле, искам да направя пакост някому и взема цигулката, изсвиря нещо. Ако се измени настроението ми и вместо да направя зло, направя добро, значи добре свиря, добър цигулар съм. към беседата >>
31. Окултната музика в живота, ООК , София, 19.12.1923г.,
- Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му ръкопляскат.
Един музикант, за да свири хубаво, непременно трябва да изкара двойника си и да го тури на лъка си или в пианото. Може ли да направи това, за такъв музикант казват: „Харесва ми този музикант! “ Изобщо музикантът трябва да има вдъхновение. Идеалните музиканти ще дойдат, но кога? Марто хубаво свири, но като му плащат, той губи половината от силата си. Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му ръкопляскат. После някой музикант като свири, прави особени жестове. Казва: „Нали хубаво ги направих? “ – Не, когато музикантът свири за себе си, когато се вдълбочи и никого не вижда, тогава и цветовете са други. След туй пак го виждаш, слиза от сцената, очите му са към слушателите. Истинският музикант трябва да свири без пари, без цветя, без всякакви ръкопляскания. към беседата >>
32. Придобивки на съзнанието, МОК , София, 20.1.1924г.,
- Излиза той пред публиката, на която трябва да говори.
Не, кажете си: Втори път ще изляза. Излезте на сцена и трети път, постоянствайте. Знаете ли какво е направил красноречивият американски оратор Бичер? Той отива в Англия с известна мисия, да говори нещо, да направи някакви предложения. В това време обаче, англичаните и американците били в неприязнени отношения. Излиза той пред публиката, на която трябва да говори. Казва няколко думи, но всички стават на крака, дигат шум, не искат да го слушат. Той престава да говори, чака ги да поутихнат. Щом се смирят, пак започва да говори. Каже няколко предложения, но отново шум, викове, не искат да го слушат. Той пак чака да утихнат. към беседата >>
33. Тъчете мислите си!, ООК , София, 9.4.1924г.,
- След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред публиката да представя, да играе своята роля.
Мнозина от вас трябва да проучват живота на актьорите. Те са много интересни. Например в Англия и Америка има актьори, които играят само любовни роли. Някой такъв актьор, за да изнесе по-сполучливо своята роля, обикаля света, наблюдава хората, проучва ги с техните любовни роли на житейската сцена. След това се изправя пред огледалото, имитира всички гримаси и изрази в тях техните отношения, и тогава излиза пред публиката да представя, да играе своята роля. Друг актьор иска да представи на сцената някой умиращ. Затова той търси такива случаи в живота, наблюдава умиращите как се мъчат, проучва отделните моменти от изживяванията им и тогава излиза на сцената. Тренировка трябва, не може другояче! Когато човек иска да развие каква да е сила в себе си: било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да се тренира. Той трябва да проучи външната форма, външния израз на тази сила; трябва да знае как се проявява тя. към беседата >>
- И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика.
Едновременно ще бъда и певец, и публика. Няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика. Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид публиката. Той не говори на себе си. Като говоря на себе си, няма какво да махам с ръце. На себе си ще говоря много тихо. Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото да ѝ говори. към беседата >>
- Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид публиката.
Едновременно ще бъда и певец, и публика. Няма по-красиво нещо от това! И като говориш, пак едновременно трябва да бъдеш и говорител, и публика. Ако този, който говори, маха с ръцете си, той вече има предвид публиката. Той не говори на себе си. Като говоря на себе си, няма какво да махам с ръце. На себе си ще говоря много тихо. Този, който се напъва да говори много силно, той говори на окръжаващата среда, а тази среда няма да го разбере, колкото да ѝ говори. Не мислете, че като говорите високо, хората отвън ще ви разберат. към беседата >>
35. Малки придобивки в живота, МОК , София, 25.5.1924г.,
- Публиката го слуша.
Та като заприказвал проповедникът за опашките на лисиците, че били дълги по три метра, приятелят му мръднал с ръката. Проповедникът се поправя, казва: Вижда ми се, че по три метра опашки са много дълги, това е почти невероятно, но предполагам да са били поне два метра и половина дълги. Приятелят му пак си мръднал ръката. Той се поправя: Вижда ми се, че тази дължина при сегашните условия е невъзможна, но според друг един автор те били два метра дълги. Приятелят му пак си мръднал ръката. Публиката го слуша. Най-после проповедникът съкращава до половин метър. Приятелят пак мръдва с пръста си, но той му казал: Повече не скъсявам, т.е. аз съм съгласен да мисля, че тия лисици са имали половин метър дълги опашки. Та всякога трябва да имате един приятел, който да мръдне с пръста си от среща ви, за да можете да скъсявате дължината на лисичите опашки. Трябва да знаете, че у животните опашката изразява тяхната интелигентност. към беседата >>
36. Съзнателният живот като забава, СБ , София, 1.9.1924г.,
- Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като публика и да гледаме. (втори вариант)
Не, тя преподава на майка си следния урок: мамо, ти след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство. И Господ е направил така. Той е дигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: е, да съм там сега! Когато не ни се дават някой неща то не е защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват, нашият ред още не е дошъл. Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като публика и да гледаме. към втори вариант >>
- Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като публика и да гледаме.
Питам: направила ли е нещо лошо дъщерята? Не, тя преподава на майка си следния урок: „Мамо, ти, след като нарисуваш хубавата картина, ще я дигнеш по-високо, за да не мога да я достигна. Щом не си я дигнала по-високо, и аз ще рисувам, и аз ще покажа своето изкуство.“ И Господ е направил така. Той е вдигнал хубавите неща толкова високо, че като ги гледаме, да казваме: „Е, да съм там сега! “ Когато не ни се дават някои неща, то не е, защото не искат да ни ги дадат, но други актьори играят на сцената, други се забавляват – нашият ред още не е дошъл. Докато дойде нашият ред, ние трябва да седим като публика и да гледаме. към беседата >>
37. Новитѣ схващания на ученика, МОК , София, 19.10.1924г.,
- Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. (втори вариант)
То е нещо много деликатно, нещо мощно. То е едно изкуство, което трябва да усвоите. Едно от великите изкуства в света е да се владеете, когато искате. Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! към втори вариант >>
- Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. (втори вариант)
Не мислете, че това може да стане изведнъж. Първите резултати ще бъдат като на онзи ученик по цигулка, който едва започва – най-напред учи първа позиция, после втора, трета, след това вече свири по-сложни упражнения. Като изучи всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз; и тогава, като излезе пред публиката, ще свири хубави неща, а не обикновени упражнения. Човек, който прави опити да се самовладее, свири такива упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да се изпълнят добре! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое мъчно парче пред публиката, се упражнява най-малко по два-три пъти на ден, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг не. Колко пъти той ще се умори, докато тоновете му станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват, друг път – ръцете, и той ги маха, движи, докато си отпочине. Мислите ли, че когато искате да се въздържате, ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако си кажете, че няма да се гневите, ще издържите ли? към втори вариант >>
- И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения.
Едно от великите изкуства в света е да се владате, когато вие искате. И не мислете, че то може да стане изведнъж. То е, както онзи цигулар, който сега учи. Най-напред учи първа позиция, после втора, трета, че после упражнения, упражнения, упражнения. И след като изкара всичките необходими упражнения, може да стане виртуоз. И тогава, като излезе пред публиката, ще изсвири нещо хубаво, а не тия обикновени упражнения. към беседата >>
- Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни.
Човек, който прави опити да се самовлада, това са все упражнения. Колко пъти тия упражнения няма да може да ги изпълните! Даже и най-видният цигулар, преди да свири някое хубаво парче пред публиката, той се упражнява два, три часа, дълго време повтаря един и същ пасаж и все пак вие виждате, че всички тонове не са достатъчно ясни. Един тон е ясен, друг – не. И колко пъти той ще се умори, докато тоновете станат отчетливи и ясни! Някой път пръстите му се уморяват и той ги маха, маха. Мислите ли вие, че когато искате да се въздържате, че ще можете изведнъж да постигнете това изкуство? Ако кажете: „Аз от сега нататък няма да се гневя”, ще издържите ли? към беседата >>
39. Темпераментите, ООК , София, 29.10.1924г.,
- В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях.
Ще ви приведа един пример из живота. В Америка имало един много духовит проповедник, който тъй проповядвал, че цялата публика се късала от смях. Той разправял един случай от своя живот като проповедник. Викали го при един много богат човек, член на църквата, който сериозно заболял, искал да се помоли за него. Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. към беседата >>
40. Връзки в геометрическите форми, ООК , София, 5.11.1924г.,
- Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена си: „Хайде, жена, да си пийнем малко, хубаво изиграхме ролята си, публиката е доволна от нас.
Виждате и двамата примирени. Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление. Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел. Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега да е весел? Казвам: той е бил на сцената, под дрехата си е имал мехур, пълен с червена вода. Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена си: „Хайде, жена, да си пийнем малко, хубаво изиграхме ролята си, публиката е доволна от нас. Хайде да си пийнем по още една чашка, хубаво изиграхме ролята си.“ Този морал зад сцената е прекрасен, понеже е взет от реалния живот на сцената, но сегашният ни живот е взет от един по-висш живот. Животът, който ние сега живеем, тъй както сега се проявява, в него влизат елементи от един по-висш живот и ние искаме да представим този живот именно. Някои казват: „Няма морал в света.“ – Не, морал има! За онзи, който има очи, светлината съществува, т.е. проявява се. към беседата >>
41. Неразбраното, ООК , София, 10.12.1924г.,
- Има ли право външната публика да съди онзи касиер, когото господарят на банката съди?
Оставете богатството настрана! Така трябва да мислите, другояче не може да се разрешат въпросите. Господ ще съди работите. Богатият е кесия на Бога. Пари ли туря Бог, вода ли туря – то не е наша работа. Има ли право външната публика да съди онзи касиер, когото господарят на банката съди? Нали в банката има инспектор, той ще прегледа касата, ще види дали касиерът е злоупотребил, или не. Казват за някого: „Ама той обича да бърка в касата.“ Инспекторът дóйде, проверú – няма никаква кражба. Като говорим за богатите хора, ние ги вземаме принципно, разбираме богат човек във всяко отношение: богата кръв, богат живот, богат дух. Три вида богатство различаваме: или богата кръв, или богат живот, или богат дух. Кое ще изберете? към беседата >>
42. Който иска славата, НБ , София, 25.1.1925г.,
- А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. (втори вариант)
Една вечер този велик виртуоз взима цигулката си и отива в дома на момиченцето да му посвири даром. След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. към втори вариант >>
- Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. (втори вариант)
След като свири, той казва: Това беше най-щастливият момент в моя живот. Това беше най-хубавият концерт, който съм дал някога в живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. към втори вариант >>
- – За да дойде публиката и втори път. (втори вариант)
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене с душата си. И той свирел с душа. А сегашните виртуози – дойде някой, даде концерт, през всичкото време следи, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости. Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. към втори вариант >>
- А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му.
Една вечерь този великъ виртуозъ взима цигулката си и отива въ дома на момиченцето да му посвири даромъ. Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. към беседата >>
- Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде.
Слѣдъ като свири, той казва: това бѣше най-щастливиятъ моментъ въ моя животъ. Това бѣше най-хубавиятъ концертъ, който съмъ далъ нѣкога въ живота си. Защо? Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. към беседата >>
- – За да дойде публиката и втори пѫть.
Защото това малко момиченце разбрало неговото свирене съ душата си. И той свирелъ съ душа. А сегашнитѣ виртуози – дойде нѣкой, даде концертъ, прѣзъ всичкото врѣме слѣди, дали публиката ще хареса свиренето му. Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости. Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. към беседата >>
43. Правилно пение, ООК , София, 28.1.1925г.,
- Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене?
Статистиката показва, че между музикантите няма престъпници, няма убийци. Всички убийци нямат музика. Те не само че нямат духовна музика, но нямат и обикновена музика. В музиката има три степени на проявление: проявление във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие. Ако изкараме някого да пее, не ще може да пее добре, защото ще си каже: „Какво ли ще каже тази публика за мене? “ Какво ще каже? – Най-първо ще ви разкритикуват дали имате, или нямате изпълнение. Запее ли някой човек, трябва да пее за себе си. Я нека някой от вас да има глас като на Аделина Пати7, да вземе като нея три тона по-високо от цигулката, освен това да взема чисти правилни тонове, да видим дали няма да го слушат. Ще го слушат, разбира се. към беседата >>
44. Сега скърбь имате / Сега скръб имате, НБ , София, 1.3.1925г.,
- Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. (втори вариант)
Сега, да ви дам друго обяснение. Представете си, че в един голям, великолепен театър се дава едно, рядко по своето естество, представление, на което са дошли от целия свят най-добрите артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успяват да се вредят, се раздават свободно, гратис билети. Всички, които имат билети, постепенно навлизат, навлизат, но театърът се изпълва, и половината публика остава навън. Тия, които остават вън са недоволни. Казват: как така да останем вън! Недоволни са, защото не са влезли вътре да видят, какво става. Те вдигат шум отвън – недоволни са. Тия пък, които са влезли вътре, имат друго недоволство. към втори вариант >>
- Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ.
Сега, да ви дамъ друго обяснение. Прѣдставете си, че въ единъ голѣмъ, великолѣпенъ театъръ се дава едно, рѣдко по своето естество, прѣдставление, на което сѫ дошли отъ цѣлия свѣтъ най-добритѣ артисти-музиканти. И по този случай, на мнозина граждани, които успѣватъ да се вредятъ, се раздаватъ свободно, гратисъ билети. Всички, които иматъ билети, постепенно навлизватъ, навлизватъ, но театърътъ се изпълня, и половината публика остава навънъ. Тия, които оставатъ вънъ сѫ недоволни. Казватъ: какъ така да останемъ вънъ! Недоволни сѫ, защото не сѫ влѣзли вѫтрѣ да видятъ, какво става. Тѣ вдигатъ шумъ отвънъ – недоволни сѫ. Тия пъкъ, които сѫ влѣзли вѫтрѣ, иматъ друго недоволство. към беседата >>
- Ако като свърши музикантът, публиката остане по местата си около десет минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздействие.
Трябва да знаете, че ние не създаваме музиката, но тя се отразява съобразно законите на невидимия свят. Музикантът трябва да свири така, че да забрави всичко наоколо си. Когато музикантът свърши да свири, публиката веднага се разотива. Това показва, че музиката на този човек не е произвела своето влияние. Ако като свърши музикантът, публиката остане по местата си около десет минути да мисли, значи музиката е произвела своето въздействие. Започне ли се разговорът веднага, това не е музика. И в пеенето е същият закон. Като пеете, сам трябва да останете доволен. Някой път у вас се заражда желание да дойде Духът, да ви осени и тогава да пеете. Други пък казвате: „Да бих имал гласа на еди-коя си сестра, бих пяла.“ – Не философствай! към беседата >>
46. Израз, ООК , София, 1.4.1925г.,
- Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее.
Тя е свещена. Ако сте разсеяни, някой път тази музика може да произведе обратен ефект. В музиката изобщо се изискват две съчетания. Вибрациите или музикалните вълни са отмерени, когато умовете на обкръжаващите хора съвпадат с музикалните вълни. Не съвпадат ли, получава се вътрешен дисонанс. Та между окръжаващата публика и всички велики артисти се изисква спазване на следния закон: пълна хармония между слушателите и онзи, който свири или пее. Няма ли хармония, музиката не може да бъде изразителна. Сега, разбира се, това не може да се наложи. Казват, че великите певци или музиканти могат да се наложат на слушателите си. Тъй е, но много по-хубаво би било, ако слушателите биха могли да разположат музиканта. Туй говори в полза на слушателите. към беседата >>
47. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън, НБ , София, 12.4.1925г.,
- И тия, които са публика, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си. (втори вариант)
Но ако ме срещнете след 20 години, и аз съм хвърлил брадата си, изглеждам 25 годишен, вие дори няма да подозирате, че това съм аз. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашите костюми постоянно се менят, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които са публика, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си. Нашите костюми съответстват на това, което е написано върху тях. Един ден, когато излезем вън от театъра, дето нещата не са написани, ние ще се явим в истинската си форма, която не се мени. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човешкото трябва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждаш някой човек навъсен, сърдит, недоволен е от нещо. към втори вариант >>
- И тия, които сѫ публика, по сѫщия начинъ, сѫ различно костюмирани и често мѣнятъ костюмитѣ си.
Но ако ме срѣщнете слѣдъ 20 години, и азъ съмъ хвърлилъ брадата си, изглеждамъ 25 годишенъ, вие дори нѣма да подозирате, че това съмъ азъ. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашитѣ костюми постоянно се мѣнятъ, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които сѫ публика, по сѫщия начинъ, сѫ различно костюмирани и често мѣнятъ костюмитѣ си. Нашитѣ костюми съотвѣтствуватъ на това, което е написано върху тѣхъ. Единъ день, когато излѣземъ вънъ отъ театъра, дѣто нѣщата не сѫ написани, ние ще се явимъ въ истинската си форма, която не се мѣни. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човѣшкото трѣбва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждашъ нѣкой човѣкъ навъсенъ, сърдитъ, недоволенъ е отъ нѣщо. към беседата >>
48. Закон на съотношения, ООК , София, 15.4.1925г.,
- “ Представете си, че вие имате 100 000 лева, вложени в банката за стари години, и син ви дойде, че изсвири всички тия парчета пред публиката.
Срещал съм синове на големи богаташи, които имат голямо понятие за себе си, мислят, че нямат нужда да се учат, и казват: „Баща ни е богат, няма защо да учим, няма защо да работим, ще ядем и ще пием до насита.“ Питам ви: кое е по-хубаво – да стържеш на цигулка или да стържеш баща си! По-добре е да стържеш на цигулка или, казано с други думи, да свириш на цигулка, отколкото да свириш на баща си. Аз вземам бащата като цигулка. Като държиш на баща си един такъв концерт, той ще каже: „Синко, втори път не свири на мене! “ Ще кажете: „Защо да не свири? “ Представете си, че вие имате 100 000 лева, вложени в банката за стари години, и син ви дойде, че изсвири всички тия парчета пред публиката. Питам: какво ще стане с бащата? Той осиромашава и казва: „Няма какво, втори път няма да оставя да се свири върху мен.“ Сега ще се научите как трябва да ви говори Христос или как трябва да ви говорят разумните учители. Българинът е избран народ, както и евреинът. Децата брулят хубавата круша. И затова ще видите, че което дете мине покрай нея, все по клонищата се катери. към беседата >>
50. Козативни сили, ООК , София, 18.11.1925г.,
- Като слязла от амвона, публиката започнала да я поздравлява и дай казва: „Много хубаво говорите." - „Това ми се каза, още когато бях на амвона." Само Бог казва хубавите, красивите неща.
Една знаменита проповедница в Америка излязла на амвона да говори. В това време иде изкушението и тя чува глас: „Много хубаво, красноречиво говориш." Обаче проповедницата не обърнала никакво внимание на тези думи. Като слязла от амвона, публиката започнала да я поздравлява и дай казва: „Много хубаво говорите." - „Това ми се каза, още когато бях на амвона." Само Бог казва хубавите, красивите неща. Ние обаче сме само носители на Божиите мисли и чувства. Каже ли човек нещо красиво, истинско, това е Божественото, което се е проявило чрез него. Човек трябва да работи за развиване на Божественото в себе си. И тогава, говори ли красиво, той трябва сам да се радва, че е казал Истината, тъй както Бог изисква. По какво се различава Истината от лъжата? към беседата >>
51. Аумен, ООК , София, 2.12.1925г.,
- Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката.
И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. В какво отношение е така? Аз правя сравнение между музиката и науката във възвишения разумен свят и музиката и науката на земята. Повдигне ли се човек малко по-високо от обикновеното си състояние, ще види, че между разумните същества той няма с какво да се похвали. Гледате някой актьор играе на сцената някаква роля, но тя е заучена наизуст, тя не е нещо негово. Неговата заслуга седи само в това, доколко той може добре да изиграе ролята си, да се вдъхнови от нея и да въздейства върху публиката. На същото основание казвам: Доколкото и ние можем да се вдъхновим от Божественото, което се проявява в живота, дотолкова е нашата заслуга, дотолкова и ние можем да бъдем похвалени. Ние няма да бъдем актьори. Под думата „актьор" разбираме човек, който действа, изявява, проявява нещата навън. В обикновения живот под думата „актьор" разбират човек, който представя нещата така, както не са. В този смисъл, ако искате да бъдете свободни хора, не трябва да бъдете актьори. към беседата >>
- Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него.
Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности. Излезе някой на сцената да декламира едно стихотворение. Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква. Като излезе от събранието, не иска да среща хора, с никого не иска да говори. Като се върне у дома си, мълчи, недоволен е от себе си. към беседата >>
- Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката.
И тогава , за да различат, кой по какво е доктор, казват: “ди ди” – доктор по богословието; “ел-ди” – доктор на правните науки; “ем-ди” доктор по медицина и т.н. В България всеки земеделец казва: “дий-ди”. Значи всички български земеделци са произвели своите рала в богословски доктори. Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? към беседата >>
- Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора?
Туй е едно съвпадение на нещата. Защо, обаче, се развали семейния живот на хората? Някой път жената е актьор на сцената, а мъжът е публиката. Ако той гледа само своята актьорка, те ще имат ангелски живот, но понеже мъжът, като дойде в театъра, вземе си бинокъла и започва да гледа и другите. В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. към беседата >>
- Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката.
В тази актьорка се явява ревност, защо той не гледа само нея, а гледа и на другите. Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. към беседата >>
- Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството.
Подига се въпросът: как тъй публиката да гледа и на другите хора? Най-после той няма ли право да гледа и на другите актьори? Няма ли право той да си даде мнението? Той има право и да гледа, и да фотографира. Друг път законът е обратен, мъжът е актьорът, а жената е публиката. Ако жената гледа само на актьора, тогава няма да стане нищо, но ако тя поглежда и към публиката, главно към женските посетители, да не би да гледат към нейния актьор, тогава става голям спор и се явява недоволството. Как тъй те смеят да поглеждат към този актьор! Чудни са хората! Бог е дал свобода на всички хора да гледат. Турците казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него. Това спасява човека, подиква го към нещо хубаво. към беседата >>
54. Мария избра, НБ , София, 24.1.1926г.,
- Казвам му: ако софийската публика те чуе да разправяш това нещо, знаеш ли какво ще те направи?
Щом вървиш с тия крака на Добродетелта, ти ще можеш да носиш и земята на гърба си. Не мислете, че тази земя е тежка; не, тя е много лека. Земята е много тежка, това е тъй, но е по отношение на нейните силови линии, но тъй, както тя плава в пространството, тя е много лека и едно дете може да я носи. Ето, преди няколко дни, един изобретател математик ми разправя своите изчисления и казва, че с един килограм въглища и с един трен от 60 вагона той може да обиколи земята три пъти. И доказва това нещо човекът математически. Казвам му: ако софийската публика те чуе да разправяш това нещо, знаеш ли какво ще те направи? Но модерен човек той, не се бои, доказва своята теория. Не само това, но аз мога да кажа, че с един килограм въглища мога да отида три пъти до слънцето и да се върна, като водя със себе си един трен от 1000 вагона. Това прави само разумният човек. Само разумният човек може да прави такива силни съобщения. Това е въпрос само на времето. към беседата >>
55. Светлина на мисълта, ООК , София, 10.2.1926г.,
- Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири.
Така мислят, и така става. Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото си. Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си! Давайте най-хубавите концерти за себе си и не очаквайте други да ви дават концерти. Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него. Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат. Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“. Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение. към беседата >>
- Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо.
Младите пък се стесняват, като че ли имат спирачка в гърлото си. Спазвайте правилото: и сам да сте, и пред хора да сте, пейте всякога за себе си! Давайте най-хубавите концерти за себе си и не очаквайте други да ви дават концерти. Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него. Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат. Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“. Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение. Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от невидимия свят. към беседата >>
- Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“.
Който не може да пее и свири за себе си, и другите не могат да пеят и свирят за него. Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат. Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“. Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение. Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от невидимия свят. Ние наричаме този стремеж „свещен Божествен жар“. Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от себе си. Когато пеете, вслушвайте се в онзи, който пее вътре във вас. към беседата >>
56. Обмяна, ООК , София, 24.2.1926г.,
- Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите.
– Условия, в които да се развиват, и среда, в която да се проявяват. Да допуснем, че вие сте отличен певец, но сте говедар. Кому ще пеете? Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите. Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш. Яви ли се множество да те слуша и да те оценява, то е друг въпрос вече. Същото се отнася и до мисълта. Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си. към беседата >>
- Най-добра публика си ти сам за себе си.
Да допуснем, че вие сте отличен певец, но сте говедар. Кому ще пеете? Ще пеете за себе си. Най-добър певец е този, който пее за себе си. Търсите ли публика, пред която да пеете, можете да намерите такава, а можете и да не намерите. Най-добра публика си ти сам за себе си. Ти сам ще се оценяваш. Яви ли се множество да те слуша и да те оценява, то е друг въпрос вече. Същото се отнася и до мисълта. Щом мислиш, ще се радваш сам на себе си. Радваш ли се на мисълта си, ти внасяш в нея нещо хубаво, което принася известна полза, както за теб, така и за околните. към беседата >>
57. Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек, МОК , София, 18.4.1926г.,
- Излезе да свири пред публика, но чувства нейното неразположение или разположение към себе си. (втори вариант)
Например някой иска да стане виден поет или виден музикант. Знаете ли колко и какви усилия трябва да направи той, докато постигне своето желание? Каква пот трябва да потече от челото му, докато той стане виден поет или музикант. Скъпо се плаща за едно голямо постижение. При това този музикант развива в себе си голяма чувствителност, вследствие на което преживява тежки страдания. Излезе да свири пред публика, но чувства нейното неразположение или разположение към себе си. И тук трябва да прилага волята си, да преодолее тези енергии, за да може да свири добре. Не може ли да се справи с тях, той трябва да изразходва много вътрешна енергия от себе си, да се освободи от всичко отрицателно, което се е наслоило върху него. Който иска да придобие нещо велико в себе си, той трябва да го изплати със съответна на него цена. Природата не дава нищо даром. Обикновеният цигулар малко плаща, а гениалният - десетократно. към втори вариант >>
- Някой казва: „Да мога да свиря." Ама да свириш, у вас ще се увеличи чувствителността, вие ще чувствате неразположението на публиката – и тъй ще го почувствате, че казвате: „И хиляди да ми дадат, не излизам." Усещате неразположението на публиката.
Сега този закон навсякъде действа, във всички разумни същества действа. Запример вий искате да станете знаменит поет. Знаете ли колко ще платите? После искате да станете знаменит музикант, но знаете ли колко плаща знаменитият виртуоз? Вие ще платите толкова скъпо, че кървава пот ще потече от вас. Някой казва: „Да мога да свиря." Ама да свириш, у вас ще се увеличи чувствителността, вие ще чувствате неразположението на публиката – и тъй ще го почувствате, че казвате: „И хиляди да ми дадат, не излизам." Усещате неразположението на публиката. Казват, този иска да ни занимава с тези работи. Той го чувства това вътре, той не е от тези базиргяни, излиза с голяма мъка. Ще минат ден, два, три, седмица, докато се съвземе и почне да изправи погрешката. Великите неща в света всеки иска да ги придобие – ще платите съответстващата цена. Даром няма, не се дава. към беседата >>
58. Среда и условия, ООК , София, 23.6.1926г.,
- Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш.
Тогава какъв по-добър случай от този, да се занимава с тия ученици, които в замяна на неговия труд ще му заплатят нещо? Срещате някой цигулар, свършил в странство, търси средства за прехрана, но чака случай да даде някакъв концерт. Казвам: Докато му се представи случай да даде концерт, нека отиде в някой локал там да свири. Той казва: “Как може аз, такъв виден цигулар, свършил в странство, да отида в някой локал, да свиря на пияници? ” – Нищо от това, иди при тези хора, посвири им малко, направи някаква жертва от себе си, поне ще ги повдигнеш малко. Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш. Когато цигуларят свири идейно, макар и пред пияни хора, той прилича на чистосърдечен, прост, смирен човек, който възнася своята молитва пред Бога и Бог му отговаря. Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка и ходи из църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога. към беседата >>
60. Педагогически правила, МС , София, 9.7.1926г.,
- Играе той тази роля, криви се, превива се пред публиката.
Няма какво да ви залъгвам, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господ ви е родил. По някой път вие правите представление. Запример, някой от вас е виден професор в университета, но играе на сцената ролята на някой клоун. Играе той тази роля, криви се, превива се пред публиката. Казвате: този професор там какво се криви, с всичкия си ум ли е? "Какво да прави човекът? Такава му е ролята! " Авторът написал тази смешна роля, и той се мъчи да влезе в нея, да я представи добре, да схване мисълта на автора. Не, не трябва да казвате, че тази роля е смешна. към беседата >>
61. Свободно движение, ООК , София, 13.10.1926г.,
- Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре.
Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново? От какво се вдъхновяват съвременните певци и музиканти? Те се вдъхновяват или когато се харесат на публиката, или когато им се плаща добре. От какво трябва да се вдъхновява бъдещият музикант или певец? Той трябва да се вдъхновява от това, дали неговата музика е в сила да направи преврат в душата на падналия човек. Какво по-голямо възнаграждение може да има за музиканта от това, когато той свири в една кръчма на пияници и половината от тях се откажат веднага от пиянството? Те ще кажат: „Бог да те благослови, дето дойде между нас да ни посвириш! " Какво по-голямо морално удовлетворение може да очаква музикантът, ако със своята музика той е успял да събуди импулс към наука у този, който никога не е пожелавал да учи? към беседата >>
62. Раздай го на сиромасите, НБ , София, 17.10.1926г.,
- Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин!
Христос казва: “Иди, продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай! ” Аз не искам да останете с отрицателна мисъл в себе си и да се запитвате, дали е възможно всичко това, или е невъзможно? Не са ли хипотези всички тия неща? Казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие такава публика, която мисли по такъв начин! Аз не казвам да раздадете имането си, понеже не сте милионери, но казвам: Колко мъчно може да влезе в Царството Божие всеки човек, който мисли по този начин! Този стих, който Христос казал на учениците си, има дълбок смисъл. Всеки човек трябва да търси и да разгадава смисъла на стиха. Мнозина казват: “Какви ценни неща са казали апостолите Павел, Петър, Яков и други! ” Казвам: Това не е всичкото, което те са казали преди две хиляди години. към беседата >>
63. Ранните лъчи / Зората, МОК , София, 24.10.1926г.,
- Вий ще бъдете най-хубавата публика. (втори вариант)
Какво трябва да предаде музикантът? Какво трябва да прави музикантът? Представете си, че имате един ваш приятел, който с отличие е свършил на Запад по пеене – връща се, посещава ви. Какво ще направи най-първо? Ще пее. Вий ще бъдете най-хубавата публика. Ако ви обича, той ще седне и ще ви изпее и вий ще се чувствувате добре. Ако е поет, върне се – каквото е написал най-хубаво, ще го прочете, ще го извади от джоба си – или от лявата страна, или от дясната, след туй пак ще го прибере. И вие ще кажете: «Моля, дайте ми тия стихове, да ги имам за спомен.» към втори вариант >>
64. Любов – колективност, ООК , София, 24.11.1926г.,
- Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. към беседата >>
- Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови.
Казвам: Силен човек е онзи, който има връзка с душите на другите хора като с негови ближни. Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. към беседата >>
- Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта.
Душата на човека е вашият ближен. Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! към беседата >>
- Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови.
Колкото е по-голям броят на душите, с които сте свързани, толкова съзнанието ви е по-неуязвимо, а паметта – по-силна. Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. към беседата >>
- Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях.
Успехът на човека зависи от броя на душите, с които е свързан. Когато музикантът свири, неговият успех зависи от публиката, която го слуша. Колкото повече любители на музиката има сред публиката, толкова повече и музикантът ще се вдъхнови. Ако публиката не разбира от музика, тя може да попречи даже на музиканта. Имало е случаи, когато някой музикант и певец се е провалил съвършено на сцената благодарение на публиката, която не го разбирала и по този начин не е могла да го вдъхнови. Освен това, който свири или пее, било пред публика или пред един човек само, той трябва да бъде обичан от тях. В любовта е съсредоточено съзнанието на всички разумни същества, които взимат участие в живота на човека и му помагат. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени в мъчнотиите на вашия живот. Представете си тогава какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и музикант, и певец, и поет, и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане. към беседата >>
65. Проява на музиката в съзнанието, ООК , София, 28.12.1926г.,
- – Ако публиката, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде.
Те могат да пеят, да свирят и по съзнание седят по-високо от първите, които не пеят, нито свирят. Между музикантите и певците можете да срещнете пияници, но никога няма да срещнете крадци и разбойници. Едно нещо, което пречи на музикантите и на певците, е стеснението. Когато някой иска да пее, той започва да мисли за окръжаващата среда и се стеснява. Естествено е това стеснение. Защо? – Ако публиката, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде. Ако певецът изпълни своята програма с чувство, публиката ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената. Ако сравнявате американеца с българина, в музикално отношение българинът седи по-високо от американеца. Изобщо българинът е антипод на американеца в много отношения. В музикално отношение и българите трябва много още да работят. Те имат желание да бъдат музикални, но работите не стават само с желание. към беседата >>
- Ако певецът изпълни своята програма с чувство, публиката ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената.
Между музикантите и певците можете да срещнете пияници, но никога няма да срещнете крадци и разбойници. Едно нещо, което пречи на музикантите и на певците, е стеснението. Когато някой иска да пее, той започва да мисли за окръжаващата среда и се стеснява. Естествено е това стеснение. Защо? – Ако публиката, която дохожда да слуша някой певец или музикант сама по себе си е музикална, тя ще изисква, ще очаква от музиканта нещо повече от това, което той може да даде. Ако певецът изпълни своята програма с чувство, публиката ще го слуша; обаче ако той е посредствен певец, тя няма да го слуша, ще го освирка и ще го свали от сцената. Ако сравнявате американеца с българина, в музикално отношение българинът седи по-високо от американеца. Изобщо българинът е антипод на американеца в много отношения. В музикално отношение и българите трябва много още да работят. Те имат желание да бъдат музикални, но работите не стават само с желание. Изисква се работа, упражнение. към беседата >>
66. Право разбиране, ООК , София, 5.1.1927г.,
- Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас.
Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. Ще накарам да я изпее някой от вас, който пее хубаво, и друг, който пее слабо, който не минава за певец, да видим кой как ще я изпее. Всеки трябва да бъде свободен да пее, макар и да му се смеят. Музиката, пението са необходими за човека. Бъдещият говор ще бъде музикален, отмерен. към беседата >>
- Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пее, тя следи, наблюдава какво впечатление произвежда пеенето й върху публиката.
Питам: Може ли богатството на физическия живот да се сравни с богатството на Вечния Живот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запишеш за студент в един от ангелските университети? Кое е по хубаво: да следваш в някоя италианска академия по пеене, или да следваш пеене между ангелите? Ако една наша певица отиде да пее между ангелите, те трябва да турят на ушите си няколко тръби, с които да намалят силата на нейния глас. Този глас за тях е викане, крякане. Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пее, тя следи, наблюдава какво впечатление произвежда пеенето й върху публиката. Велика певица е тази, която пее само за себе си; велик музикант или художник е този, който свири само за себе си; велик проповедник е този, който проповядва само за себе си; велик поет е този, който пише само за себе си. Само такива хора познават Истината. И ако техните слушатели и почитатели ги разбират, значи и те познават Истината. И тогава, щом се съберат двама души, които познават Истината, те ще могат напълно да се разберат. Който познава Истината, той е велик човек. към беседата >>
68. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- След ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопляска и си отива по домовете доволна и облекчена.
Казвам: Това, което става на сцената, много лесно може да се измени. От автора на драмата зависи, какъв ще бъде краят на неговите герои. От него зависи да подпише или да отмени смъртната присъда на героите си. Реши ли да прости на своя герой, да отмени смъртната му присада, той превръща своята трагедия в драма, без да знае някой за това негово решение. Най-напред героят се осъжда на смърт, но после иде заповед от царя, да спрат изпълнението на присъдата и да ревизират делото. След ревизия на делото, осъдените на смърт се амнистират, и публиката тържествува, ръкопляска и си отива по домовете доволна и облекчена. към беседата >>
69. Дело свършено, НБ , София, 30.1.1927г.,
- При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот.
Дойде ли Христос, опявания няма да има, защото мъртвите ще възкръснат; търговски вземания-давания няма да има; политически партии няма да има – всички хора ще бъдат истински братя и сестри помежду си; кабарета няма да има, а с това заедно и техните музиканти ще престанат да свирят. Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света. към беседата >>
- А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени.
Сега, погледнете в някой локал, на масите чаши, пълни с вино, а пред тях седят хора, пият и се разговарят: Хубаво нещо е класическата музика! – Какво свирят тези музиканти? Деветата симфония на Бетховен. Казвам: Ако музикантите биха разбрали гениалната идея, която Бетховен е вложил в своите симфонии, те сами биха се обновили, преобразили, та като свирят, щяха да произведат съвсем друг ефект върху слушателите си. При такова изпълнение, всичката публика би напуснала кабаретата и би замислила за нов, чист живот. А сега, и кабаретната публика продължава своя живот, и музикантите се връщат измъчени и изтощени. Това не е музика. Истинският музикант или актъор, като слезе от сцената, трябва да е въодушевен, повдигнат духом. Така трябва да се чувстват в работата си и учителите, и художниците, и поетите, и майките, и бащите; в живота на всеки един ще има растене, подем нагоре. Това е резултатът на Божественото в човека, на Любовта, която идва в света. към беседата >>
70. Новата земя, НБ , София, 13.2.1927г.,
- Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват.
Това положение мяза на музиката, която изпълняват особени източни музиканти. Те свирят на инструменти, наречени сазове, които имат по 12 струни. Нареждат се обикновено 12 души музиканти в четири групи, по трима души в група, и започват да свирят. Публиката седи на ниски дивани, и музикантите започват концерта, като едновременно свирят, пеят и съчиняват. Те са добри поети. Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. към беседата >>
- Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат.
Най-напред започва да свири и пее едната група, а другите слушат. Като свършат те, започва втората група; тя отговаря на първата, а другите слушат. Така се изреждат всичките четири групи последователно. В тази музика има запитвания и отговори: едните задават въпроси върху смисъла на живота, а другите им дават обяснения. Една от групите, например, запитва, какъв е смисълът на страданията, а друга им отговаря, че всяко страдание носи добро за човека. Публиката, между които има и млади, и стари ги слуша с благоговение, без да ръкопляскат. Старците си гладят само брадите и благодарят на Бога, че има такива велики виртуози, които изливат живота в музика и в поезия. Съвременните артисти или свирят, или пеят, а източните музиканти едновременно и пеят, и свирят. Изкуство е това! Но и тази музика още не представлява най-великото. Един ден тя ще се преведе в нова, по-съвършена форма от сегашната. към беседата >>
71. Слънцето не ще зайде, НБ , София, 27.2.1927г.,
- Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас. Хората искат да се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране. Казвам: Материалните блага, които съществуват на земята, са отражение на духовния свят или са резултат на любовта на някои близки нам души. Ако някой човек е щастлив на земята, то е защото той има близки приятели повече в невидимия свят, отколкото на земята. Например, когато някой виден цигулар свири на сцената, около него има десетина музи от невидимия свят, които му помагат. Публиката, която го слуша да свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение! Да, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват. Махнете тия музи от него и той ще се прояви като обикновен цигулар. Има ли нещо чудно в това? Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно да го дигнете? Вие не можете да го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него. към беседата >>
73. Кротките, НБ , София, 20.3.1927г.,
- След свършване на концерта, публиката ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко се свършва.
Днешният ден не е определен за сказки, за концерти, за забавления. Някой казва: Тази вечер съм определил да отида на концерт, дошъл е един виден музикант. Аз наричам първокласен, виден музикант или певец този, който е готов да отиде в дома на някоя бедна вдовица, да събере децата и наоколо си, да извика след това още няколко бедни семейства и да започне да им свири или пее най-хубавите си номера. Сега какво правят видните музиканти? Те определят някой ден, или някоя вечер за концерт, събират хора от висшето общество, които ще им платят добре, и започват да свирят. След свършване на концерта, публиката ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко се свършва. Тия музиканти си въобразяват, че публиката е разбрала и оценила тяхното свирене. Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика, или на пеене. Ако търсите истинския музикант, или певец, вие ще го намерите в кроткия човек. Каквото изкуство и да има, той ще го посвети за благото на своите ближни. Ако кроткият човек е музикант, той ще вземе цигулката си неделен ден и ще отиде поне при две три бедни вдовици, да им посвири малко. към беседата >>
- Тия музиканти си въобразяват, че публиката е разбрала и оценила тяхното свирене.
Някой казва: Тази вечер съм определил да отида на концерт, дошъл е един виден музикант. Аз наричам първокласен, виден музикант или певец този, който е готов да отиде в дома на някоя бедна вдовица, да събере децата и наоколо си, да извика след това още няколко бедни семейства и да започне да им свири или пее най-хубавите си номера. Сега какво правят видните музиканти? Те определят някой ден, или някоя вечер за концерт, събират хора от висшето общество, които ще им платят добре, и започват да свирят. След свършване на концерта, публиката ще им поднесе няколко хубави букети и с това всичко се свършва. Тия музиканти си въобразяват, че публиката е разбрала и оценила тяхното свирене. Истински музикален човек е този, комуто сърцето трепва при слушане на музика, или на пеене. Ако търсите истинския музикант, или певец, вие ще го намерите в кроткия човек. Каквото изкуство и да има, той ще го посвети за благото на своите ближни. Ако кроткият човек е музикант, той ще вземе цигулката си неделен ден и ще отиде поне при две три бедни вдовици, да им посвири малко. Ако е поет, той ще вземе своите най-хубави произведения и ще им прочете нещо от тях. към беседата >>
74. Малкият повод, ООК , София, 23.3.1927г.,
- Цялата публика остава изненадана от въведението на тази реч.
Следователно, ако някой извади заключение, че вие наблюдавате Черни връх, това заключение не е право. Другаде е вашата мисъл, а не за Черни връх. Слушате някой виден оратор. Той започва: Господа, знаете ли, какво искам да ви кажа? Ще разберете ли това, което ще говоря? Цялата публика остава изненадана от въведението на тази реч. Защо се изненадват? Защото всички са учени хора, професори, а ораторът ги счита за прости, за невежи хора.Казвам: такава ще бъде изненадата на всички хора от онова, което бъдещето им готви. Тази изненада ще урони престижа, достойнството на хората и ще ги лиши от възможността да използват доброто, което се готви да дойде. към беседата >>
75. Сто пеняза, НБ , София, 8.5.1927г.,
- Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата публика се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие.
Някой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни беседи, както и разни поучителни сказки. Питам: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има в театрите? Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата публика се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие. Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а като отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачете, в действителност не съществуват. Има смисъл да ходите и на театър, но след като излезете оттам, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете някой страдалец, беден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете. Какво правят съвременните хора? Те ходят тук-там за удоволствие и после гледат да се наредят, да си направят къща, да се осигурят. към беседата >>
76. Ще ви се даде, НБ , София, 15.5.1927г.,
- Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика.
В положителната мисъл се заключава Истината, а Истината не може да се отрича. Да отречем Истината, това значи, моментално да умрем. Дали има истина в света, дали тя може да се отрича, или не, това е опитал един от съвременните учени. Тсй свикал голямо събрание от хора и започнал да отрича Истината, да отрича вселената, да отрича Бога и всякакъв смисъл в живота, като добавил: ако, наистина, съществува някаква сила, ако съществува Бог, нека ме порази в този момент! Едва изрекъл тези думи, и той, наистина, паднал на земята мъртав. Американските вестници веднага изнесоха този важен факт пред американската публика. Не само един американец умря, но много хора пострадаха, като отричаха Истината и съществуването на Бога. Оттогава, много американци станаха внимателни. Много пъти човек може да се отрече от Бога, но при това отричане, случва се някога и да умре. Питам: ако се отречете от Бога, от Истината, от Висшата интелигентност и разумност, кому ще служите тогава? към беседата >>
77. Благо и леко, НБ , София, 29.5.1927г.,
- В Съединените Щати, когато двама видни кандидати спорят, кой от тях да бъде избран за председател на Републиката, след като единият от тях се избере, другият му изпраща поздравителна телеграма, че много се радва за неговия успех.
Като имал пред вид това положение, Христос казал на учениците си: „Вземете моето иго и моето бреме! “ Аз не говоря за това иго, което е било преди две хиляди години, но говоря, за игото, което сега ще дойде. Питам: Вие готови ли сте да приемете това иго? Искате, или не, то ще ви се наложи. Някой от вас ще го приемат по закона на любовта, а на други, които не са готови да го приемат по този закон, ще им се наложи. В Съединените Щати, когато двама видни кандидати спорят, кой от тях да бъде избран за председател на Републиката, след като единият от тях се избере, другият му изпраща поздравителна телеграма, че много се радва за неговия успех. Доколко в същност се радва, това е въпрос, но важното е, че той спазва известни правила на учтивост. Последният знае, че след четири години и той ще има надежда да се кандидатира и да бъде избран за председател. към беседата >>
78. Типове и образи, МОК , София, 12.6.1927г.,
- Аз говоря много минути, но на една публика две минути ако говоря, тя ще ме разбере. (втори вариант)
Казват: 12 часа. Две минути! Две минути, то е голямо преживяване, то е толкова интензивно, че който е минал, казва: «Цял час приказват», пък то е две минути. И действително, във всяко едно занимание – тази вечер – едва ли във всяка една лекция има две минути. Аз говоря само две минути. Аз говоря много минути, но на една публика две минути ако говоря, тя ще ме разбере. Хубаво е две минути човек да има. Като влезнеш някъде, театър или концерт, две минути като го слушаш, то е достатъчно. Ти и себе си ще ползуваш, и доста**. Ако е някой музикант, две минути – той ще почувствува и веднага ще насочи погледа си към тебе, и за две минути по-хубаво ще свири. Ако аз подам някому, който да е от вас, ако му дам само две минути, да съсредоточа мисълта си към него, той може да напише гениални работи. към втори вариант >>
79. Правата мисъл, МС , София, 15.8.1927г.,
- Той туря царската корона, намята царската мантия, ходи, разхожда се наляво-надясно със своя скиптър, и като погледне към публиката, казва: "Цар съм аз, да знаете!
Животът ти ще се осмисли. Казват някой, че това са заблуждения. Не, ако е въпрос за заблуждения, именно при сегашното положение, в което живеем, се намираме и пред най-големи заблуждения. По-големи заблуждения в света от сегашните никога не са съществували. Ние сме като оня актьор, който представлява на сцената цар. Той туря царската корона, намята царската мантия, ходи, разхожда се наляво-надясно със своя скиптър, и като погледне към публиката, казва: "Цар съм аз, да знаете! " Да, той е сянката на царя. Като слезе от сцената, публиката казва: "Този актьор изигра добре своята роля". Той мисли, че е цар, обаче, той е цар само в драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трябва да слезем от сцената, не играем правилно ролята си. към беседата >>
- Като слезе от сцената, публиката казва: "Този актьор изигра добре своята роля".
Не, ако е въпрос за заблуждения, именно при сегашното положение, в което живеем, се намираме и пред най-големи заблуждения. По-големи заблуждения в света от сегашните никога не са съществували. Ние сме като оня актьор, който представлява на сцената цар. Той туря царската корона, намята царската мантия, ходи, разхожда се наляво-надясно със своя скиптър, и като погледне към публиката, казва: "Цар съм аз, да знаете! " Да, той е сянката на царя. Като слезе от сцената, публиката казва: "Този актьор изигра добре своята роля". Той мисли, че е цар, обаче, той е цар само в драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трябва да слезем от сцената, не играем правилно ролята си. към беседата >>
80. Свещеният час, СБ , София, 24.8.1927г.,
- Той иска да произведе ефект пред публиката със своето красноречие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна към проповедта му.
Вие може да говорите някога повечко, но ако всякога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. В Америка, например, проповедниците говорят извънредно много, вследствие на което те страдат от изтощаване на нервната система. Там проповедничеството е достигнало висока степен на развитие. Излиза проповедникът на амвона да говори. Той иска да произведе ефект пред публиката със своето красноречие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна към проповедта му. Връща се този проповедник у дома си недоволен, разтревожен, с намерение втори път да не излиза да проповядва. Той отваря душата си, говори, а слушателите му го посрещат със студен душ. Тези сътресения произвеждат известен род органически повреди в организма на проповедника. Надали има проповедници в света, които да не страдат от нервно разстройство и от окапване на космите от главите им. Това се дължи на вътрешно безпокойство в тях. към беседата >>
- Проповедникът излиза да говори на известна публика, без да я познава.
Той отваря душата си, говори, а слушателите му го посрещат със студен душ. Тези сътресения произвеждат известен род органически повреди в организма на проповедника. Надали има проповедници в света, които да не страдат от нервно разстройство и от окапване на космите от главите им. Това се дължи на вътрешно безпокойство в тях. Те навлизат в една непозната област – не разбират окръжаващите хора. Проповедникът излиза да говори на известна публика, без да я познава. Той мисли само върху това, как да говори и колко повече да говори, без да има предвид, че ще бъде подложен на такава критика, каквато никога в живота си не е сънувал. Знаете ли какви са американците? Щом не им хареса някой проповедник, те казват: „Хлопа му нещо дъската! “ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаят света със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос е казал: „Не давайте скъпоценните си бисери на свинете“. към беседата >>
81. Седем кошници, НБ , София, 4.12.1927г.,
- Цялата публика гледа, следи, трепери, да не би този мъж несполучливо да замери с някой от тия ножове, да рани жената.
Следователно, да се задава въпроса, може ли да съществува човек без живот, този въпрос логически не е поставен на своето място. Също така не можете да задавате въпросите, съществува ли Бог, или не; съществува ли душа и дух, или не и т. н. Съвременните хора разискват върху тия въпроси, но това е губене на време, както мнозина губят времето си в различни изкуства. Запример, влизате в един цирк и гледате разни фокуси, упражнения, скачания, ходене по въжета и т. н. Много от тия упражнения са на място, но виждате една жена облегната на дъска и един мъж я замерва с 12 ножа, но така, че всеки нож да падне точно до едното, до другото й ухо, до главата, около ръцете, около краката, цяла да я заобиколи с тия ножове, без, обаче, да я засегне някой от тях. Цялата публика гледа, следи, трепери, да не би този мъж несполучливо да замери с някой от тия ножове, да рани жената. И ако опитът излезе сполучлив, всички ръкопляскат. Какво печели жената от този опит? Какво печели мъжът? Нищо особено. Ако е въпрос човек да придобие изкуство точно да мери, има хиляди начини за това. към беседата >>
82. Идат дни, НБ , София, 25.12.1927г.,
- Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли.
От мозъка и от сърцето на много учени излиза също такава светлина. Приятно е на човека да среща хора, на които главите, лицата и сърцата светят. Това значи култура! Аз бих желал и вие така да светите. Щом светите, няма да имате нужда от никаква лампа. Такива братя и сестри, такава публика, на които главите, очите, ушите, устата, сърцата и мозъците светят, са всякога добре дошли. Това значи хора на новата култура! Не е достатъчно само да се говори за новата култура, но трябва да се знае, че хората от новата култура светят. Когато всички хора придобият тази светлина, те ще си подадат ръка, и всички заедно ще светят, ще показват пътя на ония, които са се отклонили от него. Само по този начин ще се създаде Великото Братство в света. към беседата >>
83. В образ Божи, НБ , София, 1.1.1928г.,
- Цялата публика се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека.
Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му, и нищо повече. След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му. Цялата публика се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата. към беседата >>
- Тръгват двамата: богаташът напред, председателят на републиката след него.
В това време, той видял, че един богат човек се озъртал, като че търсил нещо. Той го запитал: Господине, какво търсите? – Търся някой човек, да ми занесе пуйката до дома. – Аз мога да ви услужа. – Добре, вземете пуйката. Тръгват двамата: богаташът напред, председателят на републиката след него. Стигнали най-после до дома на богаташа. Последният се спрял, бръкнал в джоба си, извадил от кесията си четвърт долар и го подал на носача. Носачът погледнал към парите, погледнал към богаташа и мълчал. – Защо не вземеш парите? Не си ли доволен от това, което ти давам? към беседата >>
- Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на републиката – Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса.
Ето, вземи още четвърт долар! Той пак мълчал. – Защо мълчиш? Навярно си недоволен нещо. Че пуйката не струва, колкото възнаграждението, което ти дадох. Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на републиката – Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса. Да, ами ако този носач е Председателят на Републиката? Какво ще правят тогава? Съзнание и разбиране се иска от хората. към беседата >>
- Да, ами ако този носач е Председателят на Републиката?
Той пак мълчал. – Защо мълчиш? Навярно си недоволен нещо. Че пуйката не струва, колкото възнаграждението, което ти дадох. Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на републиката – Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса. Да, ами ако този носач е Председателят на Републиката? Какво ще правят тогава? Съзнание и разбиране се иска от хората. към беседата >>
86. Полюси на съзнанието, ООК , София, 28.3.1928г.,
- Той се облякъл със специални дрехи за концерт, понеже мислил, че ще свири пред публика.
Един знаменит певец отишъл в Америка да дава концерт. След концерта си той бил поканен да пее в дома на един милиардер. Като получил поканата, певецът се приготвил да посети милиардера. Той се облякъл със специални дрехи за концерт, понеже мислил, че ще свири пред публика. В определения ден и час певецът се явил в дома на милиардера. Като влязъл в залата, дето трябвало да свири, той останал изненадан. В залата бил само милиардерът със своето малко кученце, което дремело около господаря си. – „Заповядайте, господине, започнете да пеете.” Певецът започнал да пее, но щом чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача Тогава милиардерът казал:- „Достатъчно, господине.” Той взел в ръката си един чек, дал го на певеца и го изпратил. Какъв урок извлякъл певецът от този случай? към беседата >>
87. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- Някой човек свършва музикална академия, но не може да свири хубаво, не се харесва на публиката.
– Аз съм недоволен, че не съм свършил университет. – В това седи твоето зло. Тия и ред други недоволства създават нещастието на съвременните хора. Истинското недоволство се заключава във факта, че човек има желание да използува всички условия, дадени за неговото развитие, а по някакви причини, вън или вътре в него, не може да ги използва. Ако е въпрос да бъде човек недоволен от това, че не е свършил университет, ние виждаме два вида хора в света: едни свършват университет, излизат оттам с диплом, обаче, като влязат в живота, не могат да реализират, да приложат своята наука; други пък не свършват никакъв университет, влизат в живота без диплом, обаче, те имат творчески ум, могат да творят, и се проявяват. Някой човек свършва музикална академия, но не може да свири хубаво, не се харесва на публиката. Друг някой не свършва никаква музикална академия, самоук е, обаче, свири хубаво и задоволява хората. Това именно е вътрешната, реалната страна на живота. Да живеем добре, това е най-голямото изкуство, на което човек, ако го притежава, може да се радва. към беседата >>
88. Ограничаване и освобождаване, ООК , София, 29.8.1928г.,
- Той иска да излезе пред публика, да го слушат и да се възхищават от него.
Кога е недоволен човек от себе си? – Често човек е недоволен от себе си, когато не е постигнал желанията си. Някой иска да стане добър цигулар и ако не може да постигне желанието си, той страда, недоволен е от себе си. Той иска да излезе пред публика, да го слушат и да се възхищават от него. Който иска да стане добър цигулар за хората, той никога не може да постигне това. Добрият цигулар първо свири за себе си, а после за хората. Това, което човек може да направи за себе си, може да го направи и за другите. Това, което човек обича за себе си, може да го даде и на другите. Не обича ли нещо за себе си, той не може нито да го предаде, нито да го даде на другите. към беседата >>
89. Акустика на съзнанието, ООК , София, 26.9.1928г.,
- Акторът може да е много добър, но ако театърът не е акустичен, публиката няма да чува добре.
Думата „акустика“, „акустичен“ се употребява в случаи, когато искат да обяснят как става предаването на звука. Казват, за пример, акустичен салон. Това подразбира такъв салон, в който звука на даден инструмент, или гласа на певеца, на говорителя, се предава еднакво силно, ясно и чисто от всички места на салона. На който край и да застане човек, все добре ще чува. Акустиката има приложение в музикални салони, в читалища, където се държат сказки, в театри. Акторът може да е много добър, но ако театърът не е акустичен, публиката няма да чува добре. Ораторът може да е много добър, но ако салонът не е акустичен, слушателите няма да чуват добре и един след друг ще си излязат. Като знаят значението на акустиката, турците правят баните си акустични. Като влезе човек един път в турска баня, пожелава пак да отиде. Има акустика и на човешкото съзнание. Когато човек има акустика на съзнанието си, всички го разбират и остават доволни от неговата мисъл. към беседата >>
90. Смени в природата, ООК , София, 14.11.1928г.,
- Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката?
Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това. към беседата >>
92. Смени на състоянията, ООК , София, 5.12.1928г.,
- Той пее, защото има публика, която го слуша.
Каква полза, че знаеш нещо, а не го правиш? Каква полза, че знаеш една песен, а не можеш да я изпееш? - Не, има неща, които човек не знае и трябва да ги учи, да ги прилага. Да пее човек, това значи, да има добри външни и вътрешни условия. Певецът пее, защото има разработен глас. Той пее, защото има публика, която го слуша. Той пее, защото салонът е добре отоплен и осветен. Нека да излезе да пее пред умрели хора, в студен, тъмен салон и вижте, ще пее ли този певец. За всяко нещо се искат условия. Следователно, за да пее, да учи, да работи, човек трябва да има права, положителна, велика мисъл. Мисълта е условие, без което човек не може да живее. към беседата >>
93. Направление на истинския живот, ООК , София, 26.12.1928г.,
- Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен.
Виден музикант излиза на сцената да свири. Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. към беседата >>
- Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена.
Виден музикант излиза на сцената да свири. Първоначално той е смел, самоуверен в силите си, но като излезе на сцената, изгубва вдъхновението си и не може да свири. - Защо? - Станало е нещо, причината на което и той сам не знае. Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? към беседата >>
94. Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция), МОК , София, 1.2.1929г.,
- Разсърдиш се на публиката и казваш: „Те не разбраха, но аз пак ще направя един малък опит.“ Ставаш смел. (втори вариант)
Слизаш от сцената обиден. Най-първо казваш в себе си: „Не искам да пея вече! “ Но човек си, трябва да работиш нещо, а друга работа не знаеш. Седиш, мислиш си, казваш: „Какво да направя, да взема мотиката да работя, деликатни са ръцете ми. Да взема някой занаят, да шия, не разбирам от техника.“ Неразбирам това, не разбирам онова, намираш се в едно противоречие. Разсърдиш се на публиката и казваш: „Те не разбраха, но аз пак ще направя един малък опит.“ Ставаш смел. Препращаш енергията от задната част на главата си отпред. Тази енергия на обидата е на границата между моралните чувства и животинските. към втори вариант >>
- Той, като гледа тази публика, не е със страх, но с едно умиление, тъй миличко. (втори вариант)
Сега аз правя един анализ. Ако вие питате, всички велики певци също така са минали през това чистилище. Не мислете, че изведнъж са постигнали всичко. Те отпосле добиват знатност и самоувереност. Той, горкият, като се качи на сцената, казва: „Моля ви се, девет пъти съм късан.“ И тази комисия става снизходителна към него. Той, като гледа тази публика, не е със страх, но с едно умиление, тъй миличко. И те съзнават това. към втори вариант >>
- Каква е обидата на някой певец, който излиза да пее на сцената, и публиката го освирква?
Най-после детето решава да се върне у дома си, но след като си спомня за по-малкото си добро и смирено сестриче, което, също като него, не е получило нови дрешки. Образът на доброто сестриче му помогнал да смени чувството си, да превърне енергиите на гнева. Значи, красивите образи в света са подбудителна причина за сменяне състоянията на енергиите. Чувството на обида, което детето е преживяло, не е толкова силно, т. е. не го е засегнало дълбоко. Каква е обидата на някой певец, който излиза да пее на сцената, и публиката го освирква? Той се чувства кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее. Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пее, не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. към беседата >>
- Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец.
Той се чувства кръвно обиден и решава никога да не излиза на сцената да пее. Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пее, не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека. към беседата >>
- Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия.
Минават месеци, но обидата не се маха. Какво да прави той? Да не пее, не може, друг занаят или друго изкуство не знае. При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека. към беседата >>
95. Променява времената, НБ , София, 24.2.1929г.,
- Актьор, който иска да задоволи само публиката, той не е истински актьор; учител, който иска да задоволи само своите ученици, не е истински учител.
Следователно, докато няма светлина, човек не може да намери пътя, не може да има никакви постижения. Той трябва да има любовта в себе си като път, мъдростта – като постижение, а истината – за реализиране; чрез нея той може да придобие исканата свобода. Който се усеща слаб той трябва да търси любовта като път в живота си, мъдростта за постижение на желанията си, а истината, като условие за реализиране на нещата. Някои хора учат, свършват гимназия, университет и влизат в живота, дето искат да се прочуят, всички да говорят за тях, но яви ли се някой по-даровит, те се заоблачават. Какво трябва да правят при това положение? Актьор, който иска да задоволи само публиката, той не е истински актьор; учител, който иска да задоволи само своите ученици, не е истински учител. Задачата на учителя не седи само в това, да даде знания на учениците си и да ги застави да го обичат, но той трябва да събуди в тях любов първо към единния ученик. Щом обикнат този ученик, те ще обикнат и учителя си, Учениците трябва да обикнат първо идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към учителя му са идеални. Докато не намерите идеалния ученик, вие не можете да намерите и идеалния учител. Същото нещо трябва да приложите и към Бога. Вие не можете да обичате хората, ако първо не обичате Бога. към беседата >>
96. Отворени форми, МОК , София, 8.3.1929г.,
- Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи.
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите. Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него. Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори. към беседата >>
- Какъв смисъл има да говориш пред публика?
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите. Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него. Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори. към беседата >>
- Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква.
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте да ги отделите от себе си и така да ги разрешите. Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него. Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори. към беседата >>
- Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него.
Щом са вън от вас, запитайте се, защо е дошла тази мъчнотия, коя е причината за нея. Някой се мъчи, че не може да се прояви. Друг иска да стане добър оратор, да владее публиката и, ако не може да постигне това, той започва да се мъчи. Какъв смисъл има да говориш пред публика? Някой говори с часове, но в края на краищата, публиката го освирква. Има смисъл да говори човек пред публика, но ако може да й предаде нещо от себе си, тя да остане доволна от него. Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори. към беседата >>
- Числото едно, например, е първото отношение, представя артист, който има отношение към двете си ръце (2) и към публиката (3).
Сега ще напиша следните отношения: 1:2:3; 3:4:5; 5:6:7; 7:8:9. Какво означават тия отношения? За да разберете смисъла им, вие трябва да ги принесете в живота. Числото едно, например, е първото отношение, представя артист, който има отношение към двете си ръце (2) и към публиката (3). Колкото по-добре пее или свири, толкова повече хора ще дойдат да го слушат и повече пари ще събере. Това отношение е положително. Дойдете ли до отношението 3:4:5, имате един инженер (3), който се наема да строи къща, без да разполага с големи знания. Не се минава много време, къщата се събаря (4). Като резултат. към беседата >>
- Този певец или музикант се вдъхновява от любовта на публиката, от вниманието, с което тя го слуша, а не от парите, които ще събере.
Сега, като пеете новите упражнения, „Ти съзнавай, ти люби“ и „Нева-санзу“, вие трябва да влагате нещо дълбоко в тях, да не пеете механически. Пеете ли „ти съзнавай, ти люби“, трябва, наистина, да любите, да се проникнете от любовта, да подигнете съзнанието си поне една степен по-високо от обикновеното. Като пеете по този начин, вие ще въздействате както на себе си, така и на ближните си, ще събудите в тях желание да пеят. Добър певец е този, който преживява това, което пее. Истински поет и музикант е този, който пее и свири без пари, от любов към пеенето и свиренето. Този певец или музикант се вдъхновява от любовта на публиката, от вниманието, с което тя го слуша, а не от парите, които ще събере. Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трябва, той напуща сцената. към беседата >>
- Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трябва, той напуща сцената.
Пеете ли „ти съзнавай, ти люби“, трябва, наистина, да любите, да се проникнете от любовта, да подигнете съзнанието си поне една степен по-високо от обикновеното. Като пеете по този начин, вие ще въздействате както на себе си, така и на ближните си, ще събудите в тях желание да пеят. Добър певец е този, който преживява това, което пее. Истински поет и музикант е този, който пее и свири без пари, от любов към пеенето и свиренето. Този певец или музикант се вдъхновява от любовта на публиката, от вниманието, с което тя го слуша, а не от парите, които ще събере. Не го ли обича публиката, не го ли слуша, както трябва, той напуща сцената. към беседата >>
100. Определени движения / Любовният поглед, ООК , София, 29.5.1929г.,
- Българката не мисли за никаква публика. (втори вариант)
Сегашната класическа музика мяза на влюбените. Българката не мисли за никаква публика. Онази певица, като излезе на сцената, гледа всичките, иска да изкара нещо от тях. Но публиката някой път се разочарова от нея. Казвам, ако може да влезете в душата на тази певица, тя иска да постигне нещо потаено. Тази певица не търси само препитание, тя търси някого в публиката и като го намери, вече не пее. Певецът или певицата, като намерят този, когото търсят, не пеят вече. към втори вариант >>
- Но публиката някой път се разочарова от нея. (втори вариант)
Сегашната класическа музика мяза на влюбените. Българката не мисли за никаква публика. Онази певица, като излезе на сцената, гледа всичките, иска да изкара нещо от тях. Но публиката някой път се разочарова от нея. Казвам, ако може да влезете в душата на тази певица, тя иска да постигне нещо потаено. Тази певица не търси само препитание, тя търси някого в публиката и като го намери, вече не пее. Певецът или певицата, като намерят този, когото търсят, не пеят вече. Певицата, като намери някого, тя пее само на едного, не пее на публиката. Тя пее на цялата публика, тя казва: "Тебе търся, тебе пея. към втори вариант >>
- Тази певица не търси само препитание, тя търси някого в публиката и като го намери, вече не пее. (втори вариант)
Сегашната класическа музика мяза на влюбените. Българката не мисли за никаква публика. Онази певица, като излезе на сцената, гледа всичките, иска да изкара нещо от тях. Но публиката някой път се разочарова от нея. Казвам, ако може да влезете в душата на тази певица, тя иска да постигне нещо потаено. Тази певица не търси само препитание, тя търси някого в публиката и като го намери, вече не пее. Певецът или певицата, като намерят този, когото търсят, не пеят вече. Певицата, като намери някого, тя пее само на едного, не пее на публиката. Тя пее на цялата публика, тя казва: "Тебе търся, тебе пея. А тези са даром." Те може да й плащат, но тя не пее само защото й плащат. към втори вариант >>
- Певицата, като намери някого, тя пее само на едного, не пее на публиката. (втори вариант)
Онази певица, като излезе на сцената, гледа всичките, иска да изкара нещо от тях. Но публиката някой път се разочарова от нея. Казвам, ако може да влезете в душата на тази певица, тя иска да постигне нещо потаено. Тази певица не търси само препитание, тя търси някого в публиката и като го намери, вече не пее. Певецът или певицата, като намерят този, когото търсят, не пеят вече. Певицата, като намери някого, тя пее само на едного, не пее на публиката. Тя пее на цялата публика, тя казва: "Тебе търся, тебе пея. А тези са даром." Те може да й плащат, но тя не пее само защото й плащат. към втори вариант >>
- Тя пее на цялата публика, тя казва: "Тебе търся, тебе пея. (втори вариант)
Но публиката някой път се разочарова от нея. Казвам, ако може да влезете в душата на тази певица, тя иска да постигне нещо потаено. Тази певица не търси само препитание, тя търси някого в публиката и като го намери, вече не пее. Певецът или певицата, като намерят този, когото търсят, не пеят вече. Певицата, като намери някого, тя пее само на едного, не пее на публиката. Тя пее на цялата публика, тя казва: "Тебе търся, тебе пея. А тези са даром." Те може да й плащат, но тя не пее само защото й плащат. към втори вариант >>
- Има неща, които певицата никога на публиката не пее. (втори вариант)
Ти пееш, но там се скарат. Като намериш ти онзи, когото търсиш, не пееш вече, не се караш вече с никого. Като го намериш, казваш: "На теб ще пея. Остави ги, те не разбират. Имам нещо, което специално на теб ще пея." Певицата никога всичко не пее. Има неща, които певицата никога на публиката не пее. Като намери този, който разбира така, както тя разбира, тя ще му пее. Казва: "На тебе може да пея." Казва: "Имам една песен, която само на себе си пея." Когато кажем, че певица млъкнала, не че млъкнала, но идея има вътре, казва: "Тази идея може да я пея само на един, който е просветен." Някой ще каже: "Гласът." Когато се пее идейно, гласът върви по един строго определен начин. Тия упражнения идат естествено. към втори вариант >>
- Често певицата търси между публиката своя възлюбен.
Тя започва да мисли за бъдещето на детето, как ще порасне, ще се изучи, ще стане велик човек. Песента на майката не е класическа, нито модерна, но чрез нея тя изказва своя идеал. Майката пее чисто, безкористно, докато не е излязла на сцената. Всяка певица, която излиза на сцената, крие в себе си нещо користно. Тя пее или за пари, или за някой човек. Често певицата търси между публиката своя възлюбен. Щом го намери, тя престава да пее. Тя пее вече само за него, защото той най-добре я разбира. При това, певицата не пее всички свои песни пред публиката. Има песни, които тя задържа само за своя възлюбен. Идея има тази певица. към беседата >>
- При това, певицата не пее всички свои песни пред публиката.
Всяка певица, която излиза на сцената, крие в себе си нещо користно. Тя пее или за пари, или за някой човек. Често певицата търси между публиката своя възлюбен. Щом го намери, тя престава да пее. Тя пее вече само за него, защото той най-добре я разбира. При това, певицата не пее всички свои песни пред публиката. Има песни, които тя задържа само за своя възлюбен. Идея има тази певица. Щом има идея, тя пее отлично, без никакви правила. Гласът и звучи меко естествено, без никакво принуждение. към беседата >>
101. Мълчание и говор, МОК , София, 2.8.1929г.,
- Ако ораторът, преди да говори, мълчи пет минути, публиката също изпитва голямо напрежение.
Ако влезете в общество, дето всички мълчат, ще усетите голямо напрежение. Ако ораторът, преди да говори, мълчи пет минути, публиката също изпитва голямо напрежение. Ето защо, които са изпитвали напрежение при мълчанието на някой човек, казват, че мълчанието е страшно нещо. Страшно е за онези, които не го разбират. Който разбира езика на мълчанието, знае, че когато човек мълчи на физическото поле, той е крайно активен. Малцина се интересуват от мълчанието, но ако от мълчанието зависи щастието на хората, всички ще се интересуват от този въпрос. Някой казва, че не обича да мълчи. към беседата >>
102. Който слуша моите думи, НБ , София, 4.8.1929г.,
- Пред каквато публика и да свири, той нищо не губи.
За да започне правилно да се развива, той трябва да престане да свири с цялата си ръка, както и с китката си, а да свири така, че да движи ръката си от лакета надолу. Как може човек да се освободи от едното и от другото свирене? – Като живее правилно. Правилният живот представя истинско свирене. В този смисъл, истински музикант, истински оратор или говорител е този, който не губи своята музика. Пред каквато публика и да свири, той нищо не губи. Ако музикантът губи своето изкуство и всеки ден отпада, като се оправдава с немузикалността на публиката, той не е истински музикант. към беседата >>
104. Динамическа сила на мисълта, ООК , София, 3.10.1929г.,
- Когато такъв музикант излезе да свири на сцената, той забравя публиката, забравя себе си даже и свири за Великото в живота.
Съвременните религиозни очакват да дойде възкресение по механически начин. Те мислят, че ангел Господен ще слезе от небето, ще затръби над гробовете на умрелите, и те веднага ще оживеят и възкръснат. Това не е възкресение. Да възкръсне човек, това подразбира да се освободи от всички заблуждения, от всички противоречия и недъзи. Дали е музикант, художник, поет или учен, свободният човек работи, живее, проявява се за Бога, а не за хората. Когато такъв музикант излезе да свири на сцената, той забравя публиката, забравя себе си даже и свири за Великото в живота. Когато хората започнат да му ръкопляскат, той не чака да свършат, но взима цигулката си и напуща залата. Който иска да изказва своя възторг, той трябва да тръгне подир него и да му ръкопляска. към беседата >>
105. Съпоставяне на нещата / Правилното съпоставяне (Съпоставяне на нещата), МОК , София, 18.10.1929г.,
- Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. (втори вариант)
Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият? Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият. Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? към втори вариант >>
- Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. (втори вариант)
Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият. Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? към втори вариант >>
- Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. (втори вариант)
Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. към втори вариант >>
- Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. (втори вариант)
Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата. към втори вариант >>
- Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика.
Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате. Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика. Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката. към беседата >>
- Единият ще свири, другият ще бъде публика.
Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика. Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката. към беседата >>
106. Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение), МОК , София, 25.10.1929г.,
- Ще се изправят пред публиката и ще започнат да пеят.
Те ще извадят цигулките си и ще започнат да свирят. От свиренето им ще познаете, доколко те са добри цигулари. Обаче, какво ще бъде положението им, ако те не носят цигулките си? Колкото да познават музикалните правила и закони, те не могат да докажат това. Друг е въпросът, ако те са едновременно и добри певци. Ще се изправят пред публиката и ще започнат да пеят. Следователно, когато човек се намери пред известни мъчнотии, той може да ги разреши по два начина: или със сърцето си, или с мисълта си. Ако сърцето не може да вземе участие, умът трябва да дойде в помощ на човека. Ако умът не може да вземе участие, сърцето трябва да му дойде в помощ. Това значи, да бъде човек едновременно и цигулар, и певец. към беседата >>
107. Източници на живота, ООК , София, 30.10.1929г.,
- Изобретателят погледнал самодоволно към публиката, с което подчертавал своето превъзходство над нея.
Един англичанин работил усилено цели 20 години върху една хвърчаща машина. Той постоянно въвеждал нови приспособления към машината, но през всичкото време не направил нито един опит, да види, как хвърчи. След 20 годишна усилена работа, той оповестил във вестниците за своето откритие и определил деня и мястото, дето ще произведе своя опит. В определения ден и на определеното място се събрали голямо множество хора, да видят новото изобретение. Изобретателят погледнал самодоволно към публиката, с което подчертавал своето превъзходство над нея. Машината чакала своя изобретател. Той разказал принципите, върху които била построена, обаче трябвало да се направи опит, да видят как ще лети. Машината започнала да пръхти, да дига шум, но не се дигнала от мястото си. Всички присъстващи започнали да се смеят, а изобретателят, силно засрамен, дигнал машината си и напуснал залата. към беседата >>
- Следователно, искате ли да изнесете своето изобретение пред публиката, първо направете опита си сам, да видите, ще хвърчи ли, или не.
Следователно, искате ли да изнесете своето изобретение пред публиката, първо направете опита си сам, да видите, ще хвърчи ли, или не. Не направите ли опита предварително, вие ще се изложите на подигравките на хората. Ама той бил уверен в добрия резултат на работата си. Такава увереност е крайност. Имаш ли някаква идея, първо сам ще я изпиташ, и после ще я изнасяш пред хората. Като видят, че машината ти хвърчи, те ще кажат: Работил е този човек, машината хвърчи. към беседата >>
108. Два центъра, ООК , София, 13.11.1929г.,
- Публиката е самият човек.
Всеки човек има цигулка и лък, с които може да даде израз и направление на своя живот. Сърдцето представя цигулката, умът – лъкът с който свири, а волята, това е участието на човека в свиренето, чрез което определя посоката на своя живот! Публиката е самият човек. Без публика никой не може да свири. Поне един човек, но все трябва да има някой да го слуша. Ако човек сам не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири, човек може да се допитва до мнението на другите, но първо той трябва да чуе своето мнение. Божественият закон изисква всеки сам да се въодушевява, сам да има мнение за своите постъпки, а после другите. към беседата >>
- Без публика никой не може да свири.
Всеки човек има цигулка и лък, с които може да даде израз и направление на своя живот. Сърдцето представя цигулката, умът – лъкът с който свири, а волята, това е участието на човека в свиренето, чрез което определя посоката на своя живот! Публиката е самият човек. Без публика никой не може да свири. Поне един човек, но все трябва да има някой да го слуша. Ако човек сам не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири, човек може да се допитва до мнението на другите, но първо той трябва да чуе своето мнение. Божественият закон изисква всеки сам да се въодушевява, сам да има мнение за своите постъпки, а после другите. Някой си купил нови обуща, които го стягат. към беседата >>
109. Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия), МОК , София, 15.11.1929г.,
- Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири.
Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, но за справяне с условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Дето и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт. Те намират салон, дават обявления и определят деня на концерта. Цигуларят се явява при готови условия – салон, публика и започва да свири. Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. към беседата >>
- Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика.
Вторият цигулар, обаче, не е известен на никого. Той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Той не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях. Той взима цигулката си, застава всред площада и започва да свири. Хората го обикалят веднага, слушат го с внимание. Той сам си наел салон, сам си издал обявление, сам събрал публика. За няколко часа само той успява да събере голяма сума. Парите сами идат при него. Това значи гениален музикант. към беседата >>
110. Природни гами / Природни гами в живота, МОК , София, 22.11.1929г.,
- Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. (втори вариант)
Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете. А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? към втори вариант >>
111. Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929г.,
- Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. (втори вариант)
Сега аз говоря за разумния човек, който може да разбира. Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват да се надпреварват един друг. Като се съберат например двама богати на едно място, те искат да знаят кой от двамата е по-богат. Те се погледнат, и се разберат. Като се съберат двама учени, и те искат да знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може да е така. Възможно е единият от тях да има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката си и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание. Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може да изсвири нито една гама, както трябва. Първият казва: „Тази работа не става със свирене." „Ами с какво става? " „С говорене." „Че какво е говоренето? " „То е най-хубавото нещо." Да говориш и да убедиш един човек в истината, то значи да бъдеш първокласен музикант, да знаеш как да говориш, да съпоставяш думите в речта. Това не е обикновена работа. към втори вариант >>
- Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт.
Учените се погледнат и веднага познават, кой от двамата е по-учен. Същото става между религиозните и между музикантите. Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нещо върху „теорията на музиката". Вторият музикант не познава теорията на музиката, но е отличен музикант. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път да свири, да даде още един концерт. Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но как трябва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човек може да убеди хората в истината, да ги запознае с истината. Да говори човек по този начин, това значи, да бъде първокласен музикант. Това не е обикновено говорене. към беседата >>
112. Да ида да го събудя, НБ , София, 8.12.1929г.,
- Трябва ли публиката в някое представление да заповядва на актьорите да не извършват никакво представление на сцената. Не. (втори вариант)
Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. То се отнася до онези, които нямат работа. Сега, като гледате на сцената някой да убива едного, вие трябва ли да извикате на този човек да спре, да не убива другия. Това не сте вие. Трябва ли публиката в някое представление да заповядва на актьорите да не извършват никакво представление на сцената. Не. Публиката трябва да гледа с всичкото си хладнокръвие как се извършва представлението. И така става. Всички гледат с голямо хладнокръвие как се върши известно престъпление и после, ако актьорът е изпълнил ролята си добре, те му ръкопляскат. Та главната задача за човека е да се събуди. Всеки човек, който убива, той е спец. към втори вариант >>
- Публиката трябва да гледа с всичкото си хладнокръвие как се извършва представлението. (втори вариант)
Сега това, което ви говоря, не се отнася до вас. То се отнася до онези, които нямат работа. Сега, като гледате на сцената някой да убива едного, вие трябва ли да извикате на този човек да спре, да не убива другия. Това не сте вие. Трябва ли публиката в някое представление да заповядва на актьорите да не извършват никакво представление на сцената. Не. Публиката трябва да гледа с всичкото си хладнокръвие как се извършва представлението. И така става. Всички гледат с голямо хладнокръвие как се върши известно престъпление и после, ако актьорът е изпълнил ролята си добре, те му ръкопляскат. Та главната задача за човека е да се събуди. Всеки човек, който убива, той е спец. В съня си човек върши неразумни работи. към втори вариант >>
- Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива?
Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онези, които нямат работа. Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат. Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива? Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си. За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно. към беседата >>
- Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си.
Това, което днес говоря, не се отнася до вас, но до онези, които нямат работа. Които имат работа, те ще гледат, ще слушат и ще мълчат. Когато на сцената се извършва престъпление, трябва ли публиката да скочи на крак и да се хвърли върху онзи, който убива? Публиката гледа само какво става на сцената и като се свърши действието, тя ръкопляска на актьорите, че добре са изиграли ролите си. За да престанат да вършат престъпления, хората трябва да се събудят. Всички престъпления, всички неразумни работи, които хората вършат, стават все в спящо състояние. Причината за спешното състояние на хората се дължи на гъстата материя, в която са вплетени. Тази материя им пречи да мислят правилно. Значи, когато убива, когато върши престъпления, човек е в сънно състояние. към беседата >>
113. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека, МОК , София, 10.1.1930г.,
- Условията, това е сцената, на която актьорите могат да играят пред публиката. (втори вариант)
Ако сте лекар, ако сте писател, поет. Това, от което хората имат нужда, те ще ви оценяват според ползата, която принасяте. Ако сте красив, ако сте силен, те ще ви оценят дотолкова, доколкото притежавате тия сили. Затова при възпитанието трябва да вложим мисълта силата е вътре в нас, с която нашият живот трябва да се отличава. А понеже при сегашното развитие ние сме турили тия фактори отвънка, ние казваме условията са такива. Условията, това е сцената, на която актьорите могат да играят пред публиката. Много актьори могат да имат една отлична сцена, могат да имат и публика, а не могат да играят. При други сцената не е толкова голяма и публиката е малка, но те играят много добре. Сега кое е по-добре, да имаш голяма сцена и много публика, а да не можеш да играеш добре или да имаш малка сцена, малко публика, но ти да играеш добре? Защото тази голямата сцена и публика, многото, те ще те освиркат, щом не знаеш да играеш, няма да ти ръкопляскат. към втори вариант >>
- Много актьори могат да имат една отлична сцена, могат да имат и публика, а не могат да играят. (втори вариант)
Това, от което хората имат нужда, те ще ви оценяват според ползата, която принасяте. Ако сте красив, ако сте силен, те ще ви оценят дотолкова, доколкото притежавате тия сили. Затова при възпитанието трябва да вложим мисълта силата е вътре в нас, с която нашият живот трябва да се отличава. А понеже при сегашното развитие ние сме турили тия фактори отвънка, ние казваме условията са такива. Условията, това е сцената, на която актьорите могат да играят пред публиката. Много актьори могат да имат една отлична сцена, могат да имат и публика, а не могат да играят. При други сцената не е толкова голяма и публиката е малка, но те играят много добре. Сега кое е по-добре, да имаш голяма сцена и много публика, а да не можеш да играеш добре или да имаш малка сцена, малко публика, но ти да играеш добре? Защото тази голямата сцена и публика, многото, те ще те освиркат, щом не знаеш да играеш, няма да ти ръкопляскат. към втори вариант >>
- При други сцената не е толкова голяма и публиката е малка, но те играят много добре. (втори вариант)
Ако сте красив, ако сте силен, те ще ви оценят дотолкова, доколкото притежавате тия сили. Затова при възпитанието трябва да вложим мисълта силата е вътре в нас, с която нашият живот трябва да се отличава. А понеже при сегашното развитие ние сме турили тия фактори отвънка, ние казваме условията са такива. Условията, това е сцената, на която актьорите могат да играят пред публиката. Много актьори могат да имат една отлична сцена, могат да имат и публика, а не могат да играят. При други сцената не е толкова голяма и публиката е малка, но те играят много добре. Сега кое е по-добре, да имаш голяма сцена и много публика, а да не можеш да играеш добре или да имаш малка сцена, малко публика, но ти да играеш добре? Защото тази голямата сцена и публика, многото, те ще те освиркат, щом не знаеш да играеш, няма да ти ръкопляскат. към втори вариант >>
- Сега кое е по-добре, да имаш голяма сцена и много публика, а да не можеш да играеш добре или да имаш малка сцена, малко публика, но ти да играеш добре? (втори вариант)
Затова при възпитанието трябва да вложим мисълта силата е вътре в нас, с която нашият живот трябва да се отличава. А понеже при сегашното развитие ние сме турили тия фактори отвънка, ние казваме условията са такива. Условията, това е сцената, на която актьорите могат да играят пред публиката. Много актьори могат да имат една отлична сцена, могат да имат и публика, а не могат да играят. При други сцената не е толкова голяма и публиката е малка, но те играят много добре. Сега кое е по-добре, да имаш голяма сцена и много публика, а да не можеш да играеш добре или да имаш малка сцена, малко публика, но ти да играеш добре? Защото тази голямата сцена и публика, многото, те ще те освиркат, щом не знаеш да играеш, няма да ти ръкопляскат. към втори вариант >>
- Защото тази голямата сцена и публика, многото, те ще те освиркат, щом не знаеш да играеш, няма да ти ръкопляскат. (втори вариант)
А понеже при сегашното развитие ние сме турили тия фактори отвънка, ние казваме условията са такива. Условията, това е сцената, на която актьорите могат да играят пред публиката. Много актьори могат да имат една отлична сцена, могат да имат и публика, а не могат да играят. При други сцената не е толкова голяма и публиката е малка, но те играят много добре. Сега кое е по-добре, да имаш голяма сцена и много публика, а да не можеш да играеш добре или да имаш малка сцена, малко публика, но ти да играеш добре? Защото тази голямата сцена и публика, многото, те ще те освиркат, щом не знаеш да играеш, няма да ти ръкопляскат. към втори вариант >>
- Казва на публиката: Моля ви господа, имайте добрината да ме изслушате докрай, докато свиря, че после ме освирквайте. (втори вариант)
Сега вие мислите, че като вървите по този път, може да пострадате. Възможно е. Но възможно е и другото. Нито един косъм от вашата глава да не пострада и в повечето случаи всички, които са вярвали, те са имали една положителна опитност, те са разрешавали живота си винаги положително, а не само като теория. Аз привеждах един пример за един млад способен виртуоз, който, като излязъл на сцената, а го рекламирали повече, отколкото трябва, разтреперили му се ръцете, казва: “Намерих се в трудно положение. Казва на публиката: Моля ви господа, имайте добрината да ме изслушате докрай, докато свиря, че после ме освирквайте. Сега бъдете добри, само да ме изслушате, но само в началото не ме освирквайте.” Публиката го слуша, чистосърдечно говори той. Не само това, той дал тогава най-хубавия си концерт. Като го слушат, въодушевляват се тия хора. Та казвам, ако човек не може да свърши една работа, поне да излезе пред публиката, да каже: “Не ме освирквайте.” Човек трябва да каже на природата: “Аз съм слаб, но имай малко търпение да си свърша концерта, и тогава ме освирквай както искаш.” Тя ще каже: “Ето един човек, от когото може да излезе нещо.” към втори вариант >>
- Сега бъдете добри, само да ме изслушате, но само в началото не ме освирквайте.” Публиката го слуша, чистосърдечно говори той. (втори вариант)
Възможно е. Но възможно е и другото. Нито един косъм от вашата глава да не пострада и в повечето случаи всички, които са вярвали, те са имали една положителна опитност, те са разрешавали живота си винаги положително, а не само като теория. Аз привеждах един пример за един млад способен виртуоз, който, като излязъл на сцената, а го рекламирали повече, отколкото трябва, разтреперили му се ръцете, казва: “Намерих се в трудно положение. Казва на публиката: Моля ви господа, имайте добрината да ме изслушате докрай, докато свиря, че после ме освирквайте. Сега бъдете добри, само да ме изслушате, но само в началото не ме освирквайте.” Публиката го слуша, чистосърдечно говори той. Не само това, той дал тогава най-хубавия си концерт. Като го слушат, въодушевляват се тия хора. Та казвам, ако човек не може да свърши една работа, поне да излезе пред публиката, да каже: “Не ме освирквайте.” Човек трябва да каже на природата: “Аз съм слаб, но имай малко търпение да си свърша концерта, и тогава ме освирквай както искаш.” Тя ще каже: “Ето един човек, от когото може да излезе нещо.” към втори вариант >>
- Та казвам, ако човек не може да свърши една работа, поне да излезе пред публиката, да каже: “Не ме освирквайте.” Човек трябва да каже на природата: “Аз съм слаб, но имай малко търпение да си свърша концерта, и тогава ме освирквай както искаш.” Тя ще каже: “Ето един човек, от когото може да излезе нещо.” (втори вариант)
Аз привеждах един пример за един млад способен виртуоз, който, като излязъл на сцената, а го рекламирали повече, отколкото трябва, разтреперили му се ръцете, казва: “Намерих се в трудно положение. Казва на публиката: Моля ви господа, имайте добрината да ме изслушате докрай, докато свиря, че после ме освирквайте. Сега бъдете добри, само да ме изслушате, но само в началото не ме освирквайте.” Публиката го слуша, чистосърдечно говори той. Не само това, той дал тогава най-хубавия си концерт. Като го слушат, въодушевляват се тия хора. Та казвам, ако човек не може да свърши една работа, поне да излезе пред публиката, да каже: “Не ме освирквайте.” Човек трябва да каже на природата: “Аз съм слаб, но имай малко търпение да си свърша концерта, и тогава ме освирквай както искаш.” Тя ще каже: “Ето един човек, от когото може да излезе нещо.” към втори вариант >>
- Понякога сцената е богата, публиката – избрана, но актьорите не играят добре.
Ако сте музикант, хората ще ви оценят като музикант; ако сте скулптор, ще ви оценят като скулптор; ако сте учен, поет или писател, ще ви оценят като учен, поет или писател. Хората ще ви ценят според ползата, която им принасяте. Всеки човек се оценява според дарбите и способностите, които носи в себе си. Като не разбират това, някои хора се оправдават с условията на живота. Условията представят сцена, на която актьорите играят. Понякога сцената е богата, публиката – избрана, но актьорите не играят добре. Има случаи, когато сцената е бедна, публиката – малочислена, а актьорите играят отлично. Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играеш добре, или сцената да е голяма, публиката избрана, а да не играеш добре? Ако не играеш добре, многочислената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излязъл да направиш първия си опит на някоя малка сцена, пред малко хора? към беседата >>
- Има случаи, когато сцената е бедна, публиката – малочислена, а актьорите играят отлично.
Хората ще ви ценят според ползата, която им принасяте. Всеки човек се оценява според дарбите и способностите, които носи в себе си. Като не разбират това, някои хора се оправдават с условията на живота. Условията представят сцена, на която актьорите играят. Понякога сцената е богата, публиката – избрана, но актьорите не играят добре. Има случаи, когато сцената е бедна, публиката – малочислена, а актьорите играят отлично. Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играеш добре, или сцената да е голяма, публиката избрана, а да не играеш добре? Ако не играеш добре, многочислената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излязъл да направиш първия си опит на някоя малка сцена, пред малко хора? към беседата >>
- Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играеш добре, или сцената да е голяма, публиката избрана, а да не играеш добре?
Всеки човек се оценява според дарбите и способностите, които носи в себе си. Като не разбират това, някои хора се оправдават с условията на живота. Условията представят сцена, на която актьорите играят. Понякога сцената е богата, публиката – избрана, но актьорите не играят добре. Има случаи, когато сцената е бедна, публиката – малочислена, а актьорите играят отлично. Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играеш добре, или сцената да е голяма, публиката избрана, а да не играеш добре? Ако не играеш добре, многочислената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излязъл да направиш първия си опит на някоя малка сцена, пред малко хора? към беседата >>
- Ако не играеш добре, многочислената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излязъл да направиш първия си опит на някоя малка сцена, пред малко хора?
Като не разбират това, някои хора се оправдават с условията на живота. Условията представят сцена, на която актьорите играят. Понякога сцената е богата, публиката – избрана, но актьорите не играят добре. Има случаи, когато сцената е бедна, публиката – малочислена, а актьорите играят отлично. Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играеш добре, или сцената да е голяма, публиката избрана, а да не играеш добре? Ако не играеш добре, многочислената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излязъл да направиш първия си опит на някоя малка сцена, пред малко хора? към беседата >>
- Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт.
Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. към беседата >>
- Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации.
Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завършил концерта си бляскаво. към беседата >>
- Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си.
Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завършил концерта си бляскаво. След свършване на концерта, публиката изказала одобрението си с бурни ръкопляскания и овации. към беседата >>
- Публиката моментално утихнала.
Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завършил концерта си бляскаво. След свършване на концерта, публиката изказала одобрението си с бурни ръкопляскания и овации. към беседата >>
- Излезте пред публиката и кажете: Не ме освирквайте, докато не свърша работата си.
И тъй, когато човек не е завършил още работата си трябва да бъде готов да излезе пред света и да помоли да го почака, да не дава още мнението си за него, докато не се е проявил докрай. Излезте пред публиката и кажете: Не ме освирквайте, докато не свърша работата си. Излезте всред природата и кажете: Не ме освирквай, докато не свърша работата си. Слаб съм още, но работя, правя усилия, да свърша работата си добре. Като я свърша, тогава можеш да кажеш последната си дума. Природата ще отговори: Ето един искрен човек, от когото може да излезе нещо добро. към беседата >>
114. Да се радват наедно, НБ , София, 12.1.1930г.,
- В това време публиката ръкопляска, чака, иска по-скоро да види певицата. (втори вариант)
А не като Аделина Пати. Аз препоръчвам тази певица, тя има много хубав глас, но в нея има и голямо користолюбие. Един господин я ангажирал за един концерт, но искал да я измами. Обаче и тя не била глупава. Като схванала това тя, преди концерт, в определения час, за да излезе на сцената, нарочно се бавила, не искала да се приготви. В това време публиката ръкопляска, чака, иска по-скоро да види певицата. Тя казала на този господин: „За да си обуя обувката, трябва да ми платите двадесет и пет хиляди златни лева." Той й дал, колкото иска, защото щял да се компрометира. Тя обула едната обувка и продължавала още да се бави. Публиката губила търпение и силно ръкопляскала. „Защо се бавите? " „И за другата обувка трябват още двадесет и пет хиляди лева." Той се принудил да й даде още толкова и тя излязла след това да пее. към втори вариант >>
- Публиката губила търпение и силно ръкопляскала. (втори вариант)
Обаче и тя не била глупава. Като схванала това тя, преди концерт, в определения час, за да излезе на сцената, нарочно се бавила, не искала да се приготви. В това време публиката ръкопляска, чака, иска по-скоро да види певицата. Тя казала на този господин: „За да си обуя обувката, трябва да ми платите двадесет и пет хиляди златни лева." Той й дал, колкото иска, защото щял да се компрометира. Тя обула едната обувка и продължавала още да се бави. Публиката губила търпение и силно ръкопляскала. „Защо се бавите? " „И за другата обувка трябват още двадесет и пет хиляди лева." Той се принудил да й даде още толкова и тя излязла след това да пее. „Да, за петдесет хиляди лева мога да се обуя." към втори вариант >>
115. Махалото, ООК , София, 29.1.1930г.,
- Тази публика може да се радва, по-хубав глас не може, тия хора не биха издържали. (втори вариант)
Тъй както ми я представиха, на циганка мязала. Още като я видях, казвам, не мяза на циганка, една жена възпитана. Виждам ниско чело, но има такт, съобразителност в нея. Суетна е, но в нейния глас според мен липсва един елемент. Хубав глас, силен, високи тонове взима, но липсва й нещо, един тон на изражение. Тази публика може да се радва, по-хубав глас не може, тия хора не биха издържали. Тя издържа много време, една минута, две минути. Казвам, с този глас на небето биха те върнали назад. към втори вариант >>
- Едно същество вътре, като излезе на тази публика, пее. (втори вариант)
Казвам, хубаво е сега всяка една дарба, която е дадена на човека, да се развива. Сега запример тази певица е надарена, тя е умна. Тази певица не може да даде на света всичко туй според нейното разбиране. Тя има неща заложени, които за бъдеще ще се развият. Аз я виждам двойно същество. Едно същество вътре, като излезе на тази публика, пее. Едно друго чувства, казва: „Трябва да извършиш своята длъжност." Умна е, подредила е систематически песните, вървят. Най-първо излезе с една проста песен, след туй се увеличи темпът и накрая - завършването на пеенето. Англичаните казват. Значи не е глупава, играе ролята хубаво. Ето една жена, която постъпва по всичките правила, които природата изисква. към втори вариант >>
116. Побеждавайте злото, НБ , София, 9.2.1930г.,
- Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н.
Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести. Те са дошли до нервните болести, които са толкова много и разнообразни, че лекарите се намират в невъзможност да ги лекуват. Съвременните хора, светски и религиозни, се безпокоят за нищо и никакво. Ако някой певец или музикант излезе на сцената да пее, или да свири, и концертът му не излезе сполучлив, той ще се безпокои, защо не е излязъл, както очаквал, защото публиката не го е оценила, както трябва и т.н. И религиозният се смущава, дали това, в което вярва, е вярно, или не; дали неговото верую е по-право от това на другите вярващи. Не е въпрос за правотата на веруюто; въпрос е, как живее човек, т.е. как прилага своето верую. Ако християнинът прилага своето верую както Христос го е прилагал, той стои по-високо от мохамеданина, от мюсюлманина. Не го ли прилага, както трябва, той стои по-ниско от всички вярващи, които прилагат правилно своето верую. към беседата >>
- Едновременно ти си лицето, което философства, и публиката, която слуша. (втори вариант)
Казвам, има една философия в живота, дето човек мисли и не е доволен от своята мисъл. Някой мисли и ще се пукне от своята мисъл. А онези красиви мисли са, когато аз съм сам и лицето, което говори, и лицето, което слуша. Едновременно ти си лицето, което философства, и публиката, която слуша. Едновременно аз съм едното и другото. Някои от вас ще кажат: “Да е пълен джобът на човека със злато, е по-хубаво, отколкото да е философ.” Не го отричам това. Благото на сегашните хора, това е благото на хилядите поколения, които са работили в миналото и други са наследили тяхното благо. Следователно не са го изработили те. Както онзи търговец, който се занимава с онова благо на парите, то е благодарение на хилядите крини жито, които са влезли в хамбара му, но те нито са сели, нито са орали това жито. към втори вариант >>
119. Термометъра на човека / Човешкият термометър, ООК , София, 5.3.1930г.,
- Докато публиката не престане да критикува цигуларя, той всякога ще чувствува, че е изразходвал много енергия, вследствие на което се изтощава.
Който много дава, той всякога е готов да дава даром. Бог дава даром, понеже работи със закона на любовта. Пък и този, който взима даром, също трябва да е готов да дава даром. Сърце се иска за това. Колкото и да плащат на добрия цигулар, в края на краищата изразходваната енергия от него с нищо не може да се плати. Докато публиката не престане да критикува цигуларя, той всякога ще чувствува, че е изразходвал много енергия, вследствие на което се изтощава. Ето защо, като свири, цигуларят трябва да омагьоса слушателите си, да престане всякаква критика в тях. Като се унесе сам в музиката, той забравя критиците си на същото основание казваме: като се унесе в живота, човек забравя критиците. Следователно, докато критикува живота, човек не може да бъде музикант. Тогава окръжаващите имат влияние над него. За да се освободите от влиянието на окръжаващите, поставете си задача да не критикувате живота. към беседата >>
120. Права мисъл / Чиста мисъл, ООК , София, 2.4.1930г.,
- Добрите музиканти и артисти са любимци на публиката.
За да не се отегчава от живота, да не желае преждевременно да замине за другия свят, човек трябва да проявява доброто в себе си, да подслажда живота си. Добрият живот е неразривно свързан с човека, както доброто свирене – с неговите мисли и чувства. Добрият живот се определя от мислите и чувствата на човека. Добрата, права и чиста мисъл предизвиква добри и чисти чувства. Кой добър музикант или артист не е предизвикал добри и възвишени чувства в слушателите си? Добрите музиканти и артисти са любимци на публиката. Когато Любовта засяга земни, материални работи, тя представя външната страна на живота. Истинската, Божествена Любов събужда възвишена мисъл в човека. Любовта е сила, която се движи между два полюса. Тя започва отдолу и постепенно възлиза нагоре, към високите върхове. Тя съединява долините с високите планински върхове. към беседата >>
121. Светлина и знание / Знание и светлина, МОК , София, 25.4.1930г.,
- Пък щом не можем да пеем, и публиката казва: „Не го искам, той не знае да пее." И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота. (втори вариант)
И колкото по не мога да я изпея, толкова обичта ми към песента е по- слаба. Пък ако никак не мога да я изпея, никак не я обичам. Тази е аналогията. Ако вие нямате тази аналогия, вие не можете да разберете какво нещо е да обичаш. Колкото по-хубаво изпяваме една песен, толкова песента ни става приятна на нас, и тогава ни е приятна песента. Пък щом не можем да пеем, и публиката казва: „Не го искам, той не знае да пее." И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота. И когато вие кажете, че трябва да обичате някого, подразбира да изпеете една класическа песен на обществото. И ако вие можете хубаво да я изпеете, цялата публика ще ви ръкопляска, ще каже: „Този човек пее хубаво." Вие на земята може да се срамувате и казвате: „Как така да го обичам? " И.минавате, като че никого не обичате. към втори вариант >>
- И ако вие можете хубаво да я изпеете, цялата публика ще ви ръкопляска, ще каже: „Този човек пее хубаво." Вие на земята може да се срамувате и казвате: „Как така да го обичам? (втори вариант)
Тази е аналогията. Ако вие нямате тази аналогия, вие не можете да разберете какво нещо е да обичаш. Колкото по-хубаво изпяваме една песен, толкова песента ни става приятна на нас, и тогава ни е приятна песента. Пък щом не можем да пеем, и публиката казва: „Не го искам, той не знае да пее." И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота. И когато вие кажете, че трябва да обичате някого, подразбира да изпеете една класическа песен на обществото. И ако вие можете хубаво да я изпеете, цялата публика ще ви ръкопляска, ще каже: „Този човек пее хубаво." Вие на земята може да се срамувате и казвате: „Как така да го обичам? " И.минавате, като че никого не обичате. към втори вариант >>
123. Добрият ден, ООК , София, 14.5.1930г.,
- Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение. (втори вариант)
Питам, ако ние го извадим, ако ние образуваме един нов център, какво ще придобием? Някой казва: „Аз искам да бъда самостоятелен.“ Ти ще образуваш една нова вселена. Добре. Питам, след като образуваш своята нова вселена, какво ще придобиеш? Казва: „Да стана силен човек.“ Казва: „Еди-кой си философ е самостоятелен.“ Вярно ли е? Но този философ се нуждае от други философ, да пише една сладка дума за онова, което той е писал. Онзи музикант, който мисли, че е музикант, той ще свири, публиката трябва да ръкопляска, да му покаже своето одобрение. Питам тогава, де е неговата самостоятелност? Може да го критикуват, може да кажат, не е тъй. към втори вариант >>
- Някой музикант минава за самостоятелен, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение.
Да бъдете самостоятелни, това значи, да си създадете своя вселена. Какво ще спечелите от тази вселена? Няма самостоятелни хора в света. Ако философът мисли, че е самостоятелен, той се лъже. Каква самостоятелност е тази, при която той търси друг философ, да каже няколко похвални думи за него? Някой музикант минава за самостоятелен, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение. Днес светът е пълен с учени – недоучени хора, които развалят всичко. Обикновените хора са хората от народа, които не мислят, че знаят много. Обаче има талантливи хора, които постоянно живеят в спорове, в тщеславие и гордост. Понеже са културни хора, те мислят, че знаят всичко, но се лъжат. Единствената заслуга на талантливите се заключава в това, че приготвят почвата за гениалните хора. към беседата >>
124. Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта, МОК , София, 23.5.1930г.,
- Тогава всеки един музикант, който свири добре, и публиката му ръкопляска, и обича го. (втори вариант)
Та най-първо, представете си, че вашето сърце е един инструмент, на който трябва всякога да свирите и трябва да го държите в изправно положение. Всяка сутрин, щом станеш, трябва да свириш правилно на сърцето си. Тогава всеки един музикант, който свири добре, и публиката му ръкопляска, и обича го. А щом не свири добре, какво прави? Тя го освирква. Същият закон е и за вас - ако вие не знаете как да свирите на вашето сърце, публиката ще ви освирка, нищо повече. И прогресът на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце и от неговата воля. Ти ще пазиш инструмента си. към втори вариант >>
- Същият закон е и за вас - ако вие не знаете как да свирите на вашето сърце, публиката ще ви освирка, нищо повече. (втори вариант)
Та най-първо, представете си, че вашето сърце е един инструмент, на който трябва всякога да свирите и трябва да го държите в изправно положение. Всяка сутрин, щом станеш, трябва да свириш правилно на сърцето си. Тогава всеки един музикант, който свири добре, и публиката му ръкопляска, и обича го. А щом не свири добре, какво прави? Тя го освирква. Същият закон е и за вас - ако вие не знаете как да свирите на вашето сърце, публиката ще ви освирка, нищо повече. И прогресът на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце и от неговата воля. Ти ще пазиш инструмента си. Като станеш сутрин, няма да казваш: „А, това сърце! " Не, ти ще свириш на това сърце. към втори вариант >>
125. Преди Авраама, НБ , София, 15.6.1930г.,
- слушателите, публиката, пред която се разиграва действието.
Всяко нещо се разглежда от три страни: по форма, по съдържание и по смисъл. В горния пример войниците представят формата, полковникът – съдържанието, а Кутузов – смисъла. Войниците са учениците т. е. слушателите, публиката, пред която се разиграва действието. Ако нямаше войници, урокът щеше да бъде безпредметен – нямаше да се предаде. Ако полковникът нямаше обичай да се явява сутрин пред войниците си с халат и пред тях да пие чая си, урокът щеше да бъде лишен от предмет, т. е. от тема. И най-после, ако Кутузов не беше мъдър, благороден човек, предаването на урока нямаше да има смисъл. Войниците, полковникът и Кутузов, като разумно съчетание на условията, дават възможност да се предаде един велик урок, в който, всяко условие да се прояви самостоятелно и свободно. към беседата >>
126. Разумното слово, НБ , София, 12.10.1930г.,
- След сказката, от публиката излиза един млад човек, който се отправя към проповедника с думите: Ето, аз имам музикални дарби, искам да ги развия, но нямам средства.
Един мой познат, като бил в Англия, се натъкнал на особен случай. Една вечер той присъствал на интересна сказка, държана от един виден проповедник – негър. Той доказвал на англичаните, че на всеки човек са дадени условия за подобряване на живота. От него се иска само едно: да бъде разумен, да използва дадените условия. След сказката, от публиката излиза един млад човек, който се отправя към проповедника с думите: Ето, аз имам музикални дарби, искам да ги развия, но нямам средства. Как ще развия дарбата си? Проповедникът му отговорил: Който те е надарил, Той си има грижа за това. Вярвай, и ще се убедиш в моите думи. В това време, един богат англичанин се обадил: Аз имам възможност да помогна на този млад човек. Готов съм да се грижа за него, като за свое дете. към беседата >>
127. Живият хляб, НБ , София, 26.10.1930г.,
- Например, искаш да станеш председател на някоя република.
Ако не спазвате правилата и законите на Божествения свят, изключенията ще дойдат, а оттам и страданията. Всяко изключение е прекъсване на мисълта, а прекъсването на мисълта води към страдание. – Що е страданието? – Признак, че си влязъл в гъста среда. Според мене, страданието на човека се дължи на факта, че той не е могъл да реализира едно свое голямо желание. Например, искаш да станеш председател на някоя република. Ако постигнеш желанието си, ще се радваш. Ако не го постигнеш, ще скърбиш. За да реализираш желанието си, ти трябва да бъдеш много способен човек, да се бориш с 10-15 души кандидати за същото място. Не е лошо желанието на човека да стане председател на република, но той трябва да бъде много умен, много способен. Ако не успее, причината е в неговия ум, сърце или воля. към беседата >>
- Не е лошо желанието на човека да стане председател на република, но той трябва да бъде много умен, много способен.
Според мене, страданието на човека се дължи на факта, че той не е могъл да реализира едно свое голямо желание. Например, искаш да станеш председател на някоя република. Ако постигнеш желанието си, ще се радваш. Ако не го постигнеш, ще скърбиш. За да реализираш желанието си, ти трябва да бъдеш много способен човек, да се бориш с 10-15 души кандидати за същото място. Не е лошо желанието на човека да стане председател на република, но той трябва да бъде много умен, много способен. Ако не успее, причината е в неговия ум, сърце или воля. Значи, умът, сърцето или волята ти се движат в посока, обратна на истината. Разумният свят не те намира още годен за председател. Те казват: След четири години пак ще се опиташ отново, ще си дадеш кандидатурата. През това време ще се готвиш за преседател. към беседата >>
130. Езикът на природата, МОК , София, 19.12.1930г.,
- Иска да се извини, да каже на публиката, ще ме извините, не съм разположен, не мога да говоря. (втори вариант)
Причината е външна, не е вътрешна. Един американски проповедник разправя за проповедта си, американските проповедници два–три дена ще си направят проповедта и който има отлична памет я научава наизуст. Този по едно съображение не си взема листовете и сутринта се качва на амвона с една самоувереност, но вижда иде една дама с черни очила и като го изглежда, той всичко това забравя, не може да си го спомни. Всичко се изглади в съзнанието му и проповедта я няма вече там. Какво да прави? Иска да се извини, да каже на публиката, ще ме извините, не съм разположен, не мога да говоря. Ето влиза един господин, млад момък, и като влиза той всичко блесва в ума му и проповедта се възстановява наново. Че това вие го имате всякога, срещнете някого, стане ви скръбно, тежко, почувствате страдание, свързвате го, не че тази дама го поглежда, има нещо дисхармонично, научно може да се обясни, течението на вълните. Аз констатирам факта. Срещнете някого в живота, веднага може да се смени и състоянието ви. После срещнете друг, пак се смени състоянието, те не стават произволно, има известен ред на нещата. към втори вариант >>
131. Разумността / Разумното, МОК , София, 30.1.1931г.,
- Един певец, когото хората, публиката не критикуват какъв певец е? (втори вариант)
И след време, като видим резултатите, ние сами се коригираме. Виждаме, че нашата постъпка в даден случай има нещо криво, има нещо разумно и нещо неразумно в нея. Сега разумността мяза на някой певец, който само пее. А той си мисли, че пее хубаво, той така си мисли, но усеща, че има нещо криво, като е сам казва: Пея много хубаво, но като излязна пред хората, веднага ме критикуват. Питам онзи певец, когото хората критикуват, добър певец ли е? Един певец, когото хората, публиката не критикуват какъв певец е? Добър певец е. Той е като авторитет в даден случай. Има такива места в природата. Ако някой певец пее в такива места, тогава той минава с карт-бланш. Ако някои певци или художници, или списатели вземе Нобелова премия, за какъв минава? към втори вариант >>
132. Израз на Божествените идеи, ООК , София, 11.2.1931г.,
- Щом престане да свири, да радва публиката, той живее в отражението на своето щастие.
Вие сами не можете да си дадете преценка доколко сте грешен. Ако пък наистина сте се огрешили, това показва, че сте живели неразумно. Щом съзнавате това, започнете да живеете разумно. Съзнанието на човека за добър или лош живот, продължава един момент. И цигуларят е щастлив само в момента, когато свири. Щом престане да свири, да радва публиката, той живее в отражението на своето щастие. Едно добро дело, направено по всички правила, може да храни човека цял живот. При каквито и мъчнотии да сенамери, щом си спомни за това добро, той се въодушевява и придобива сила да се справя с мъчнотиите си. Ще кажете, че от вас нищо не може да излезе. Кога не може да излезе нещо добро от човека? Когато не развива дарбите и способностите си, които са. към беседата >>
- Онези отвън ще бъдат публика, които няма да вземат участие. (втори вариант)
Ще ви дам една задача за една седмица; за ЕДНА СЕДМИЦА, всяка сутрин като се събудите да определите каква мисъл имате? – За какво сте помислили? Онези, които ще вземат участие, да си вдигнат ръката. А който няма да вземе участие, да не си вдига ръката. Това ще направим, за да не се къса конецът, веригата. Онези отвън ще бъдат публика, които няма да вземат участие. Щом станете сутринта, най-точно ще опишете за какво сте помислили. Ако сте помислили за едно, няма да помислите за друго; ако сте помислили за дъгата, ще пишете, че сте помислили за нея. Ще пишете точно това, за което сте мислил. Ще видим на колцина от вас е дошла мисълта за Бога. Във вас се засягат личните чувства. към втори вариант >>
134. Причини за несполуки, ООК , София, 25.2.1931г.,
- Ако не задоволи от една страна себе си, а от друга - публиката, той ще се убеди, че се е лъгал в свиренето си.
Въпросът не седи в това, но много още има да се учи. Колкото да показва, че много знае, в края на краищата човек сам се издава. Никой не може да се представи повече от това, което знае или не знае. Как ще докаже цигуларят, че знае да свири добре? Той ще вземе цигулката си и ще започне да свири. Ако не задоволи от една страна себе си, а от друга - публиката, той ще се убеди, че се е лъгал в свиренето си. Друг ще разпространява една нова идея, която сам не е приложил. Трети ще учи хората как да се молят правилно, а той сам не знае да се моли. Човек не може да се моли, докато не свърже своя ум с ума на Бога. Щом свърже ума си, ще свърже и сърцето си. Първо трябва да се прояви деятелността на ума като по-организиран. към беседата >>
135. Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека, МОК , София, 10.4.1931г.,
- Силно засрамен и обиден, студентът станал, изчистил праха от дрехите си и се скрил между публиката.
Разправят за един момък, студент в някой от европейските университети, как станал един от видните борци. Един ден той гледал как американските борци се състезават. Той казал нещо по адрес на един от борците, който му ударил една плесница и го повалил на земята. Силно засрамен и обиден, студентът станал, изчистил праха от дрехите си и се скрил между публиката. Той се заканил да отмъсти на бореца, но мълчаливо, не се решавал да се разправя с него, защото се страхувал да не получи още една плесница. Студентът измерил добре силите си и разбрал, че с такъв човек не се излиза на двубой. Обаче той започнал да се упражнява физически и минал същата школа, която видният борец изучавал. След 10-годишна усилена работа, той се явил на сцената, където същият борец вдигал с едната си ръка един голям кон с кончето. Той се приближил към него, вдигнал го с едната си ръка във въздуха, заедно с коня и кончето, и после го сложил на земята. към беседата >>
136. Хикс, игрек и зет, ООК , София, 29.4.1931г.,
- „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“.
Трима американци посетили с научна цел един английски град. Като се разхождали из града, прочели едно обявление, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те си взели бележка от това обявление и в определения ден и час се явили в събранието. Говорителят излязъл на катедрата и започнал да развива своята тема. Като описвал отличителните черти на американците, между другото той казал нещо и за техния ръст. „Американците са – казал той – дребни, ниски на ръст, но стройни.“ В това време един от присъстващите американци, който бил висок 1.85 метра, излязъл пред публиката и казал: „Господа, аз съм американец“. След него излязъл вторият, който бил висок 1.90 метра. Най-после, излязъл и третият, Джон Хол, който бил висок 2 метра. Като погледнал към тях, говорителят веднага напуснал залата през задната врата, да не го забележат. Всички присъстващи започнали да се смеят. към беседата >>
137. Свещеният трепет, ООК , София, 13.5.1931г.,
- Някои оратори излизат да говорят пред многочислена публика и докато започнат да говорят, въртят ръцете си на една и на друга страна, не знаят къде да ги поставят.
Ако не сте будни, ще го пропуснете и после ще се чудите защо сте неразположени, защо работите ви не вървят добре. Някой става сутрин неразположен, не му се работи, не се движи, не прави никакви упражнения, не иска да говори, да яде. Гледате го, седи на едно място с увиснала глава, с отпуснати ръце надолу – не знае къде да сложи ръцете си. Коя е причината за това състояние? – Пропуснал е да възприеме Божието благословение. Някои оратори излизат да говорят пред многочислена публика и докато започнат да говорят, въртят ръцете си на една и на друга страна, не знаят къде да ги поставят. Щом започнат да говорят, те се вдъхновяват, получават Божието благословение и работата им върви добре. Те застават в естествено положение, движат ръцете си спокойно и не мислят за тях. към беседата >>
138. Трите отношения / Първите отношения, МОК , София, 5.6.1931г.,
- Но докато двамата вървяха заедно, всичката публика слушаше, което Муди проповядва и всички се захласваха в пеенето на Сенкел. (втори вариант)
В Америка се подигнал един млад проповедник, Муди, изпъждали са го от много църкви, но той се подигнал тъй много, че в цяла Америка и Англия ходи да проповядва. Но този американски проповедник се прочул, че имал един приятел Сенкел, един отличен певец, който свирил на орган. Докато Муди и Сенкел вървяха заедно, те се прочуха в цяла Америка и навсякъде. Но един ден Сенкел се отделил, и Муди се отделил. Муди замина за онзи свят и сенкел замина за онзи свят. Но докато двамата вървяха заедно, всичката публика слушаше, което Муди проповядва и всички се захласваха в пеенето на Сенкел. Сенкел приготовляваше публиката на Муди. Но щом се разделиха двамата, отслабна тяхната сила. Силата седи в това, че енергията на Сенкел минаваше в мисълта на Муди. И мисълта на Муди, за да подигне хората, минаваше в музикалната сила на Сенкел. Сенкел само при Муди можеше да пее тъй хубаво. към втори вариант >>
- Сенкел приготовляваше публиката на Муди. (втори вариант)
Но този американски проповедник се прочул, че имал един приятел Сенкел, един отличен певец, който свирил на орган. Докато Муди и Сенкел вървяха заедно, те се прочуха в цяла Америка и навсякъде. Но един ден Сенкел се отделил, и Муди се отделил. Муди замина за онзи свят и сенкел замина за онзи свят. Но докато двамата вървяха заедно, всичката публика слушаше, което Муди проповядва и всички се захласваха в пеенето на Сенкел. Сенкел приготовляваше публиката на Муди. Но щом се разделиха двамата, отслабна тяхната сила. Силата седи в това, че енергията на Сенкел минаваше в мисълта на Муди. И мисълта на Муди, за да подигне хората, минаваше в музикалната сила на Сенкел. Сенкел само при Муди можеше да пее тъй хубаво. Като разгледаме главата на Муди, едно чело, което показваше, че Муди има такт, разбираше и оценяваше музиката; а Сенкел беше напълно музикален. към втори вариант >>
139. Музикален живот, ООК , София, 17.6.1931г.,
- Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание.
Където има хармония и мелодия, там е приложението на Любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. към беседата >>
- Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична.
Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. към беседата >>
- Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време.
Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. Те създават известно противоречие в него, което се отразява на самия инструмент. Музиката подразбира хармония, а хармонията изключва всякакви противоречия. към беседата >>
- Когато публиката е недоволна от нас, неодобрява пението ви, какъв е процесът у вас, свиване или разширяване? (втори вариант)
Но да допуснем, че тя ви каже: Много хубаво пеете! Отлично пеете! А публиката излезне и каже: Много лошо пя. Кого ще вярвате по-напред? Ако публиката не ви одобрява, какво сте образували в публиката? Когато публиката е недоволна от нас, неодобрява пението ви, какъв е процесът у вас, свиване или разширяване? Свиване е, не разширение. Ако публиката ви ръкопляска, значи образува се разширение. Какъв трябва да бъде тактът на певеца като излезне на естрадата? Какво трябва да прави той? Сега разбира се, трябва да попитате някой, който е певец, който е авторитет, той сам е един виден певец, даже най-видните певци и оратори в света имат едно голямо безпокойствие. към втори вариант >>
- Ако публиката ви ръкопляска, значи образува се разширение. (втори вариант)
А публиката излезне и каже: Много лошо пя. Кого ще вярвате по-напред? Ако публиката не ви одобрява, какво сте образували в публиката? Когато публиката е недоволна от нас, неодобрява пението ви, какъв е процесът у вас, свиване или разширяване? Свиване е, не разширение. Ако публиката ви ръкопляска, значи образува се разширение. Какъв трябва да бъде тактът на певеца като излезне на естрадата? Какво трябва да прави той? Сега разбира се, трябва да попитате някой, който е певец, който е авторитет, той сам е един виден певец, даже най-видните певци и оратори в света имат едно голямо безпокойствие. Той се самовлада, но безпокоен е от вътре. Той като излезне, събрали се 10, 15 хиляди хора да го слушат, той не знае къде да си тури ръцете. към втори вариант >>
- Той трябва да има един нюх, да знае къде да застане на естрадата, че да произведе хармония у публиката. (втори вариант)
Той се самовлада, но безпокоен е от вътре. Той като излезне, събрали се 10, 15 хиляди хора да го слушат, той не знае къде да си тури ръцете. Той веднъж като започне да си отвори устата, после вече върви! Но един момент има, от който зависи успехът му или ще го освиркат, или ще му ръкопляскат. Ако той пропусне този момент на сцената, ако не избере фокуса, отдето ще пее. Той трябва да има един нюх, да знае къде да застане на естрадата, че да произведе хармония у публиката. Да знаеш кое място да вземеш, и къде да застанеш. И когато говорите някой път да знаете, каква дистанция да вземете. Ако разбирате този закон, всякога речта ви ще бъде на място. Но ако попаднете на една точка, която е дисхармонична, веднага ще има скарвания. В природата всичко зависи от това какво движение ще направите. към втори вариант >>
- Някой певец, музикант или оратор излиза на сцената и публиката го харесва, остава доволна от него.
Пийте топла вода, дишайте дълбоко, но през носа, за да запазите здравето си и да се лекувате, ако сте заболели от някаква болест. Опасно е за човека, когато капилярните съдове се разширяват повече, отколкото трябва, без да могат да се свиват; опасно е също, когато се свиват повече, отколкото трябва, без да могат да се разширяват. Състоянието на човека е здравословно, когато капилярните му съдове се свиват и разпущат правилно и ритмично. За да успява в живота си, човек трябва да знае кое място може да заеме в природата, та работите му да вървят успешно. В природата, както и в живота, има хармонични и нехармонични точки, от които зависи успехът на човека. Някой певец, музикант или оратор излиза на сцената и публиката го харесва, остава доволна от него. – Защо? – Защото е попаднал в една от хармоничните точки на природата. Не може ли да попадне в една от тези точки, публиката ще го освирка и свали от сцената. към беседата >>
141. Да се облечете в новия човек, НБ , София, 4.10.1931г.,
- И в Природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пък на република.
В този Божествен промисъл едни вярват, а други не вярват. На мнозина животът се вижда като нещо случайно, като че има в него някакъв произвол. Привидно е така, има някакъв произвол, но за мъдрия човек не е така. Той ще види, че в света има известен ред и порядък. Така е и за всеки, който разбира - той вижда навсякъде ред и порядък. И в Природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пък на република. Някои видни окултисти го кръщават с името „Синархия”, а в Евангелието го наричат с името „Царство Божие”. Под думата „синархия” ние разбираме най-разумните хора в света, които са се докоснали до тайнството на живота, които са минали през ред изпити, завършили са своята еволюция и наистина могат да се нарекат „хора”, а не които нищо не знаят. към беседата >>
142. Човешките косми, МОК , София, 20.11.1931г.,
- Представете си един оратор ще излезе пред публиката и ще си вчеше косата? (втори вариант)
Той контролира устата си. Човек трябва да има кърпа, за да спре устата си, да не говори много, с нея да я изтрива, пък онзи, който е нервен, да носи един гребен. Човек трябва да има два джоба: Ако речеш да кажеш нещо лошо, извади си кърпата, изчисти си устата; пък ако умът ти е малко тревожен, ще извадиш гребена си и ще си вчешеш косата гладко. Ще считате всичко това тъй естествено и ако някой ви види, ще бъдете толкова откровен да кажете: Ще извиниш, аз имам обичай да си вчесвам малко косата. Та ще бъдете толкова откровени да кажете самата истина. Представете си един оратор ще излезе пред публиката и ще си вчеше косата? (Това не е прилично пред публиката да си чеше косата.) Сега самият човек е един автор. Ти пред себе си, една голяма публика, излизаш пред огледалото и хубаво е, не е лошо. към втори вариант >>
- (Това не е прилично пред публиката да си чеше косата.) Сега самият човек е един автор. (втори вариант)
Човек трябва да има кърпа, за да спре устата си, да не говори много, с нея да я изтрива, пък онзи, който е нервен, да носи един гребен. Човек трябва да има два джоба: Ако речеш да кажеш нещо лошо, извади си кърпата, изчисти си устата; пък ако умът ти е малко тревожен, ще извадиш гребена си и ще си вчешеш косата гладко. Ще считате всичко това тъй естествено и ако някой ви види, ще бъдете толкова откровен да кажете: Ще извиниш, аз имам обичай да си вчесвам малко косата. Та ще бъдете толкова откровени да кажете самата истина. Представете си един оратор ще излезе пред публиката и ще си вчеше косата? (Това не е прилично пред публиката да си чеше косата.) Сега самият човек е един автор. Ти пред себе си, една голяма публика, излизаш пред огледалото и хубаво е, не е лошо. към втори вариант >>
- Колко оратори, сказчици, преди да говорят, изваждат гребенчето си и се вчесват пред публиката.
Като разбереш, че ще кажеш една лоша дума, веднага извади кърпичката си, изтрий устата си и тури кърпичката на нея, да не излезе думата навън. Ако си неразположен, объркан в мислите си, извади гребенчето и се вчеши. Така ще изправиш мисълта си. Гледайте на това като на естествена проява. И да види някой, че се решиш, кажи: Ще ме извиниш, имам обичай често да се реша. Колко оратори, сказчици, преди да говорят, изваждат гребенчето си и се вчесват пред публиката. Ще кажете, че това е неприлично. – Вярно, не е добре да се реши пред публиката, но в тоя момент почувствал нужда да оправи мисълта си. към беседата >>
- Този, който казва така, е голямата публика. (втори вариант)
Там онзи, какво се е качил там. Той ще каже: Чакайте, господа, погрешни сте в себе си. Някой път ти кажеш на себе си: Долу от тебе нищо няма да стане, не е ли същото. Ти искаш да снемеш Паганини от сцената. Кажи си, чакай, чакай. Този, който казва така, е голямата публика. Ти казваш, чакай, ще ви покажа. към втори вариант >>
- Ти си цигулар, излизаш на сцената да свириш, но публиката те освирква.
Ще пиеш от него и ще задоволиш жаждата си. И в умствения си живот човек се натъква на възли, които го спъват. Дойдеш ли до такъв възел, спри и започни да търсиш такова течение, което може да те доведе до щастливите числа. Възелът е планински връх. Ще се спреш на тоя връх и ще започнеш да мислиш, докато попаднеш в ново течение на мисълта. Ти си цигулар, излизаш на сцената да свириш, но публиката те освирква. Веднага изпадаш в отчаяние и казваш: Няма да свиря вече. Не трябваше да излизам на сцената. Не, ще забравиш освиркването, публиката и ще започнеш да мислиш за оня момент, когато ще се явиш отново на сцената, и публиката ще ти ръкопляска. Ще кажете, че това е заблуждение. – Много заблуждения има в света, но те трябва да се преодолеят. към беседата >>
146. Вземи детето, НБ , София, 10.1.1932г.,
- Роденият цигулар знае как да тегли лък, прави едно особено движение на лъка така, че цялата публика е във възторг.
Някой цигулар си чупи тялото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения с тялото и главата, прави гримаси; може да е добър цигулар, не го отричам, но с такова свирене не може да даде концерт между ангелите и светиите. Те ще кажат: „Иди най-първо да се научиш главата как да си държиш, после цигулката си как да държиш и лъка как да го теглиш”. Има едно теглене на лъка, което е специфично за добрия цигулар. Казвам: Има връзка между майката и детето. Магията на цигулката седи в лъка, после седи в тона. Роденият цигулар знае как да тегли лък, прави едно особено движение на лъка така, че цялата публика е във възторг. Но туй движение на лъка съответствува на неговия ум. Ако той не знае как да движи лъка, тоновете не са правилни. Аз правя опити по музика, да видя какво влияние има лъкът. Не искам да дам своето изкуство. Взимам човешката ръка. към беседата >>
147. Законът и Любовта / Противоположности на живота, ООК , София, 13.1.1932г.,
- Може да видите в публиката някой човек - като декламират тия деца, нему е приятно, той не може да седи спокоен, той е авторът. (втори вариант)
Едно наказание, едно мъчение. Сега всеки от вас може туй да учи. Това са деца, които заучват едно и също стихотворение, те не са се мъчили. Като го слушате, казвате: "Учено е това дете." По какво се отличават децата едно от друго? Различават се в израза на гласа, в изражението. Може да видите в публиката някой човек - като декламират тия деца, нему е приятно, той не може да седи спокоен, той е авторът. Той е като майката, която, щом види детето, засмее се. Този поет, като изслушва декламирането на неговото стихотворение, мръдне му. Някъде, като не може да издекламира стихотворението, той горкият се свива. По същия закон, ако държите ръката на едно дете, то почне да кряска, ако я стиснете, и на майката й става мъчно. към втори вариант >>
148. Освободени, НБ , София, 17.1.1932г.,
- Питам сега: тази публика, какво ще мисли за проповедника и какво ще мисли за онзи ясновидец?
Идва ми наум онзи пример, за един английски проповедник, който проповядвал, че всички, които умират, отиват все при Бога. Един американски търговец, милионер, на когото умряла единствената дъщеря, става и пита проповедника, къде е сега дъщеря му; нему е много тежко и иска да знае, при Бога ли е тя. Проповедникът казва, че е при Бога. "Не ми е писала, не ми е съобщила, не се обажда, че е при Бога." Става друг ясновидец в църквата и казва: "Твоята дъщеря не е при Бога, но е тук." Започва да я описва: еди каква си, на толкоз години, лицето й такова. "Ето какво иска от тебе." Започва да разправя за нейните нужди, какво иска на баща си. Питам сега: тази публика, какво ще мисли за проповедника и какво ще мисли за онзи ясновидец? Единият казва едно, другият казва друго. Онзи, като описва дъщерята, бащата разбира, че това е неговата дъщеря. Той не я вижда в църквата. Казва: "Как може умрял човек да бъде между нас? " Ние казваме, че той е при Бога, но не знаем къде е Бог. към беседата >>
150. Доведете ми го, НБ , София, 24.1.1932г.,
- Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи.
Толкова приказвали за "Нотр дам", искал да влезе в църквата, но попада в един театър. Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. към беседата >>
- Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо!
Чуди се: билети ли взимат за "Нотр дам"? Плаща си билета, влиза и сяда в театъра. Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама". към беседата >>
- ” Цялата публика ръкопляска.
Гледа, чуди се. Събират се всички хора; представя се една драма: как един престъпник обира един богат съсед и го съдят. Човекът седи на стола, гледа и се чуди как тази грамадна публика гледа и мълчи. Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама". Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата. към беседата >>
151. Тези малките, НБ , София, 7.2.1932г.,
- Аз най-добрата публика съм намерил.
Възможно е от Ваше гледище така да е, възможно е половината да не е вярно, възможно е три четвърти да не е вярно и една четвърт да е вярно, 25% допустимо. Аз допущам всичко. Онзи, който има пари, всичко може да отпуща, може да отпусне хиляда лева, 2, 3, 4, хиляди и повече, а онзи, който няма, нищо не може да отпуща. Той може да вярва може и да не вярва, но аз нямам нужда от това. Какво ще ми важи дали вярват хората, или не? Аз най-добрата публика съм намерил. По-добра публика от себе си досега не съм намерил, а вие сега сте ми гости, искам да ви дам едно забавление. Може някой път това, което съм ви представил, да не ви хареса. Ако повикате на гости един американец и му направите една българска лютеница с шопски пиперки, онзи американец ще обиколи за секунда цялата ви къща. Една несъобразност е това. Туй в България се случва. към беседата >>
- По-добра публика от себе си досега не съм намерил, а вие сега сте ми гости, искам да ви дам едно забавление.
Аз допущам всичко. Онзи, който има пари, всичко може да отпуща, може да отпусне хиляда лева, 2, 3, 4, хиляди и повече, а онзи, който няма, нищо не може да отпуща. Той може да вярва може и да не вярва, но аз нямам нужда от това. Какво ще ми важи дали вярват хората, или не? Аз най-добрата публика съм намерил. По-добра публика от себе си досега не съм намерил, а вие сега сте ми гости, искам да ви дам едно забавление. Може някой път това, което съм ви представил, да не ви хареса. Ако повикате на гости един американец и му направите една българска лютеница с шопски пиперки, онзи американец ще обиколи за секунда цялата ви къща. Една несъобразност е това. Туй в България се случва. Един американец, продавач на библии, бил поканен от един българин на гости и след като Му дал и една лютеница само от люти пиперки, той извикал: "Вай, вай! към беседата >>
152. Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието, ООК , София, 10.2.1932г.,
- Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. (втори вариант)
Вие искате да се молите по някой път. При молитвата човек трябва да забрави себе си той. Трябва да забрави окръжаващата го среда, за да може да се моли. Човек, за да пее, той трябва да забрави публиката, той всички тези хора трябва да ги тури в себе си. Щом ний мислим, че хората са там... Вие запример мислите, че сте събрани тук. Не, не сте тук. Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече. Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители. Тук каквото става, и там става. към втори вариант >>
- Публиката се вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и и излезли вън да пеят и играят.
Вашата любов не може да лекува, а още повече не може да възкресява. От вас не излиза сила, която може да лекува неизличими болести. Работете съзнателно върху себе си, всеки ден прибавяйте нещо към любовта си. Слушали ли сте музика, която да ви изкара от равновесието, да ви накара да забравите себе си и да заиграете като дете? Един българин, цигулар, дал концерт и свирил само български песни и хора. Публиката се вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и и излезли вън да пеят и играят. Две са причините за това: Той свирил с любов, и те го слушали с любов. Не можеш да възприемеш музиката, ако нямаш любов в себе си. Вашата любов губи силата си, защото постоянно се натъква на смъртта и трябва да я укротява. Понеже новата любов е свободна от смъртта, тя дава силата си на вас. Тая любов наричам любов на безсмъртието. към беседата >>
153. Да известят на учениците Му, НБ , София, 14.2.1932г.,
- Някой свири на сцената и не излезе както трябва, започва да разправя, че времето било влажно, публиката не го разбрала, салонът не бил отоплен - разправя, разправя.
Или си осиромашал, казваш: "Изгубих парите си, осем хиляди, десет хиляди! " - повтаряш все едно и също. После, изпъдили те като чиновник, ще разправяш наляво и надясно, не туй станало причина, онуй станало причина. Едно и също нещо повтаряш, повтаряш. Какво има да го разправяш? Някой свири на сцената и не излезе както трябва, започва да разправя, че времето било влажно, публиката не го разбрала, салонът не бил отоплен - разправя, разправя. Като не може първия път, опитай втори път! Съвременният свят е свят на разочарованите деца. Понеже им обещали куклички за Великден, но станало чудо, не дошли кукличките, сега целият въпрос е за куклите. Шум се вдига навсякъде, всеки се оплаква, че не му достига яденето, или че не било на място, дрехите не били на място, шапката не била на място, връзката, общественото положение, после, не го признали своите - навсякъде разочарования. към беседата >>
- Публика не търси.
" "Аз, казва, синко, се утвърдих, на млади години съм пял." Детето се чуди, как се е утвърдил. Един ден качва се бащата заедно със сина на един кабриолет; по едно време конят се спира, не върви. "Татко, казва детето, конят се утвърди." Всички ние искаме да пеем, но да ни платят. Пей, дай хвала на Бога! Пей, че днес Бог се е проявил! Публика не търси. Публиката е посторонно нещо. Дойде ти наум на пътя да пееш - пей! "Какво правиш? " "Пея." "Ще те слушат хората, ще ти се смеят." Чудни сте вие! Че какво има, нека се смеят. към беседата >>
155. Движения в природата / Съзнателни и механически движения, МОК , София, 4.3.1932г.,
- Ако сте сам, вие ще направите опит, но ако сте тук в клас, вас ви е срам, има ред причини, и вие няма да се решите, и ако рече някой да пее, даже и най-добрият певец тук няма да пее, при тази критическа публика. (втори вариант)
Единият иска да пее и другият иска, но единият пее, а другият не може да пее. Единият казва, искам да пея, а не мога да пея, а другият казва, искам да пея и пея. Подразбира се, че той е способен, значи нему му е дадено, а на другия не му е дадено; всъщност не е така. Ти като не можеш да пееш, значи твоята тръба, от която изтича тази съзнателна енергия, е много малка, следователно, ти не можеш да се проявиш. Имаш желание, но щом дойдеш до изпълнение, оттам, дето изтича енергията, или ние казваме, че условията не са така благоприятни. Ако сте сам, вие ще направите опит, но ако сте тук в клас, вас ви е срам, има ред причини, и вие няма да се решите, и ако рече някой да пее, даже и най-добрият певец тук няма да пее, при тази критическа публика. Та вие ще замязате на онзи турчин, като се давали драмите на Шекспир, отива този турчин да гледа, та на онзи, който извършва престъплението, турчинът му казва: Ти ли забърка тази каша там; и забърка цял един скандал, казва му: Не те ли е срам. Та ако сте сами тук, вие ще станете и ще пеете. Вие сте една публика отлична, тъй снизходителна към себе си, но онази публика е много взискателна, веднага ще ти каже: Ти като не знаеш да пееш, защо пееш, пей малко, но пей по-хубаво! От тебе има много по-способни, че ние време имаме ли тебе да слушаме? към втори вариант >>
- Вие сте една публика отлична, тъй снизходителна към себе си, но онази публика е много взискателна, веднага ще ти каже: Ти като не знаеш да пееш, защо пееш, пей малко, но пей по-хубаво! (втори вариант)
Ти като не можеш да пееш, значи твоята тръба, от която изтича тази съзнателна енергия, е много малка, следователно, ти не можеш да се проявиш. Имаш желание, но щом дойдеш до изпълнение, оттам, дето изтича енергията, или ние казваме, че условията не са така благоприятни. Ако сте сам, вие ще направите опит, но ако сте тук в клас, вас ви е срам, има ред причини, и вие няма да се решите, и ако рече някой да пее, даже и най-добрият певец тук няма да пее, при тази критическа публика. Та вие ще замязате на онзи турчин, като се давали драмите на Шекспир, отива този турчин да гледа, та на онзи, който извършва престъплението, турчинът му казва: Ти ли забърка тази каша там; и забърка цял един скандал, казва му: Не те ли е срам. Та ако сте сами тук, вие ще станете и ще пеете. Вие сте една публика отлична, тъй снизходителна към себе си, но онази публика е много взискателна, веднага ще ти каже: Ти като не знаеш да пееш, защо пееш, пей малко, но пей по-хубаво! От тебе има много по-способни, че ние време имаме ли тебе да слушаме? към втори вариант >>
- Аз ще задам един въпрос, защо именно когато певецът пее лошо, публиката е недоволна? (втори вариант)
Аз ще задам един въпрос, защо именно когато певецът пее лошо, публиката е недоволна? И защо при доброто пеене публиката е доволна и му ръкопляскат. То си има обяснение. В публиката се заражда едно недоволство, че не е тъй добре както тя е очаквала, следователно, в публиката се заражда едно обратно движение на недоволство, че това, което е очаквала, не е излязло и тогава за онзи, който пее, те казват: Още веднъж да не си позволиш да пееш така. Какво трябва да прави певецът, който веднъж е освиркан? Трябва ли да се обезсърдчи? към втори вариант >>
- И защо при доброто пеене публиката е доволна и му ръкопляскат. (втори вариант)
Аз ще задам един въпрос, защо именно когато певецът пее лошо, публиката е недоволна? И защо при доброто пеене публиката е доволна и му ръкопляскат. То си има обяснение. В публиката се заражда едно недоволство, че не е тъй добре както тя е очаквала, следователно, в публиката се заражда едно обратно движение на недоволство, че това, което е очаквала, не е излязло и тогава за онзи, който пее, те казват: Още веднъж да не си позволиш да пееш така. Какво трябва да прави певецът, който веднъж е освиркан? Трябва ли да се обезсърдчи? Ако този певец не се обезсърдчи, той певец ще стане, това показва, че у него има воля, има стремеж, той иска да пее. към втори вариант >>
- В публиката се заражда едно недоволство, че не е тъй добре както тя е очаквала, следователно, в публиката се заражда едно обратно движение на недоволство, че това, което е очаквала, не е излязло и тогава за онзи, който пее, те казват: Още веднъж да не си позволиш да пееш така. (втори вариант)
Аз ще задам един въпрос, защо именно когато певецът пее лошо, публиката е недоволна? И защо при доброто пеене публиката е доволна и му ръкопляскат. То си има обяснение. В публиката се заражда едно недоволство, че не е тъй добре както тя е очаквала, следователно, в публиката се заражда едно обратно движение на недоволство, че това, което е очаквала, не е излязло и тогава за онзи, който пее, те казват: Още веднъж да не си позволиш да пееш така. Какво трябва да прави певецът, който веднъж е освиркан? Трябва ли да се обезсърдчи? Ако този певец не се обезсърдчи, той певец ще стане, това показва, че у него има воля, има стремеж, той иска да пее. Той е готов, по който и да е начин. Значи музикалните условия ще се развият у него. към втори вариант >>
- Не да привлечете вниманието на публиката, вие нямате тази сила, но пейте сами. (втори вариант)
Мен не ми е дадено това. Щом кажете така, няма да успеете. Отде вадите това заключение, че не ви е дадено? Например някой ще каже: Мен не ми е дадено аз да бъда певец. Но вие сами си правете опити, опитвайте се да пеете. Не да привлечете вниманието на публиката, вие нямате тази сила, но пейте сами. Ако ви турят в едно положение, да си изкарвате прехраната чрез пеене и да няма какво друго да правите, питам ви тогава: Какво ще направите? Вие ще употребите точно метода на котката. Котката има практически разсъждения. Като дойде до едно препятствие, ако има една височина, например, тя погледне натук-натам, мързи я да скочи, но ще обиколи наоколо, да намери едно място, да мине така без да има нужда да скочи. Може да мине половин час, докато намери една дупка, но ако се намери в трудно положение, тя и през стобора прескача, даже и от два–три метра висок. към втори вариант >>
- – Не ти е дадено да бъдеш голям певец, да задоволиш една голяма публика, но имаш възможност да пееш, да се опиташ да задоволиш себе си.
Разбирането на сегашните хора за природата е крайно ограничено, затова те гледат на известни задачи като на непостижими. Казваш за някоя задача, че е неразрешима, че не е за тебе. Щом мислиш така, наистина няма да успееш. Откъде знаеш това? – Не ми е дадено да стана певец. – Не ти е дадено да бъдеш голям певец, да задоволиш една голяма публика, но имаш възможност да пееш, да се опиташ да задоволиш себе си. Какво ще правите, ако трябва да изкарвате прехраната си с пеене? Ще си послужите с метода на котката. Когато срещне препятствие на пътя си, тя търси начин да го избегне. Обиколи оттук-оттам, огледа цялата обстановка, да не става нужда да прескача направо. Обаче, като се намери натясно, нищо не мисли, направо прескача препятствието. към беседата >>
- Според тебе добре си наредил речта си, добре си я изказал, публиката те слушала внимателно.
Щом се натъкнеш на този център, отвсякъде можеш да минеш. Който не разбира това, ще обикаля препятствието и ще се мъчи да мине през специално място. Ти си неразположен нещо, страх те е. От какво те е страх? Държал си някъде реч, която не е произвела това впечатление, което си очаквал. Според тебе добре си наредил речта си, добре си я изказал, публиката те слушала внимателно. Като си свършил речта, никой не ти благодарил, не изказал впечатлението си. Ти се чудиш защо никой не те поздравява за хубавата реч. Има нещо, което препятствува на публиката да се изкаже. Това се дължи на една магическа дума, която по невнимание си изпуснал. Коя е тази дума? към беседата >>
158. Вечният порядък, НБ , София, 29.5.1932г.,
- Аз наричам майстор, който знае да свири на четири струни, а пък един пианист бих счел за майстор, ако може не само да направи пианото да пее, но като прекръстосва ръцете си нагоре надолу, да накара цялата публика да настръхне от вълнение.
Като ме слушате, ще кажете като турците: "Ако това е вярно, голяма лъжа е." Вероятно е това нещо. И действително, че не е вярно. Ще кажете тогава: "Ами ние, които вярваме? " Мислите ли, че вашето вярване е пълно? Мислите ли, че онзи ученик, който свири "Цвете мило, цвете красно" е добър музикант или като свири сонати, че е кой знае какъв майстор? Аз наричам майстор, който знае да свири на четири струни, а пък един пианист бих счел за майстор, ако може не само да направи пианото да пее, но като прекръстосва ръцете си нагоре надолу, да накара цялата публика да настръхне от вълнение. Добър пианист считам този, който като свири да подражава на природата. Аз гледам съвременните музиканти, не искам да се произнасям върху музиката, но тъй както сега свирят, тъй както започват цигуларите хубаво, нека докрай да изведат цялото произведение хубаво. Свирил съм 20 години, доста сериозно, правил съм своите изследвания само по цигулка и върху влиянието на музиката. Имам само един опит за силата на музиката. Само веднаж съм правил опит, то беше във Варна. към беседата >>
159. Философия и наука, ООК , София, 15.6.1932г.,
- Цигулар, който свири, за да се хареса на публиката, не е истински музикант.
Кога човек забравя наученото? - Когато не мисли право. Цигулар, който свири, за да се хареса на публиката, не е истински музикант. Всеки, който мисли, как да се прояви, за да има доброто мнение на хората, той няма права мисъл. Свири за себе си, ти да бъдеш доволен. Мисли правилно за себе си, а не за хората. Вътре в човека има нещо, което му подсказва, добре ли свири и право ли мисли. Пръв той трябва да бъде доволен от себе си. към беседата >>
160. Ще и не ще, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1932г.,
- Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една публика няколко часа, след това той трябва да върне цигулката на притежателя.
Питам: в какво се състои богатството на човека? Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една публика няколко часа, след това той трябва да върне цигулката на притежателя. Какво остава за него? Той връща цигулката, получава пари, които слагат в джоба си, но и тях още утре може да изхарчи. Обаче това, което той носи със себе си – изкуството – е неговото богатство. Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може да му вземе. Това е неговото добро, неговото знание, неговата сила, любов, истина, свобода и т.н. към беседата >>
161. Иде час, СБ , РБ , 7-те езера, 24.8.1932г.,
- Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата.
Щом я разрешите, ще видите как Лазар ще възкръсне от гроба. Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало. Голяма ще бъде радостта ви, когато видите това възкресение. Как ще стане възкресението на Лазара, няма да разправям, нито ще ви карам да правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон. Той искал да покаже публично, че тази нечиста вода може така да се филтрира, че човек свободно да я пие, без най-малка опасност за здравето си. Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за да се убедят в съвършеното пречистване на водата. Обаче този опит аз не бих го правил, нито на вас препоръчвам. към беседата >>
162. Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес, МОК , София, 9.9.1932г.,
- Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. (втори вариант)
Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. към втори вариант >>
163. Любов към Бога / Обичай Бога, ООК , София, 14.9.1932г.,
- Готвиш се за министър, за председател на република, но парите те съблазнят и свършваш живота си в затвор.
Казваш, че парите са глупаво нещо. Така е, парите нямат никаква интелигентност, но те могат да съблазнят и опорочат човека. Както лошата жена може да съблазни човека, така и парите съблазняват, даже по-страшно. За пари ти можеш да лежиш в затвор. Откраднеш една голяма сума, но веднага те хващат, съдят те и те турят в затвор, дето пропадат всичките ти мечти. Готвиш се за министър, за председател на република, но парите те съблазнят и свършваш живота си в затвор. към беседата >>
164. Петте области в човека, МОК , София, 16.9.1932г.,
- В един съвременен салон, дето се дават концерти, този салон трябва да е добре построен, да е отоплен и този, който е свирил, трябва да се е нахранил по-рано, да е добре разположен и публиката да е добре разположена. (втори вариант)
Ако разбираш геометрията, ще намериш пътя. А ако не разбираш, ще се задръстиш някъде. Представете си един музикант, когото държите десет деня гладен. Ако му дадете едно мъчно парче, ще може ли да даде концерт? Той ще ви каже: Дайте ми да се наям най-първо. В един съвременен салон, дето се дават концерти, този салон трябва да е добре построен, да е отоплен и този, който е свирил, трябва да се е нахранил по-рано, да е добре разположен и публиката да е добре разположена. Понеже вие се приготовлявате за една бъдеща работа, вие сте като войниците. Сега младите войници се упражнявате с пушките, имат патрондаши, ще правят упражнения, ще мушкат насам-нататък. На маневри като отивате, всички излизате, добре побеждавате неприятеля, но като дойдете на фронта, онези гранати се пукат и работата там е малко сериозна, противникът не щади никого. Какво трябва да правите с онзи ваш противник? Аз често пъти съм казвал, че най-лесното е да бъдеш умен човек. към втори вариант >>
168. Като дете, НБ , София, 23.10.1932г.,
- Значи на земята ние, като дойдем до щастието, го прекланяме като публика.
Вземете онази артистка, която излиза на сцената. Най-първо, с букета я посрещат. Дойде друга, която я засенчи, и тя със скръб и плач слиза от сцената. Едно време Кубелик го носеха със специален трен, след това напусна сцената, направи фабрика, тръгна по света, но никой не го погледна. Други имаше, които свирят. Значи на земята ние, като дойдем до щастието, го прекланяме като публика. Кубелик беше роден за музикант, не за търговец. Той трябваше с цигулката да ходи да свири по света, не да се занимава с търговия. Той си направил фабрика и си заложил цигулката за един милион. Не само Кубелик заложил своята цигулка. И ние сме заложили нашите сърца. към беседата >>
- Публиката гледа - два метра височина. (втори вариант)
И тъй като слушали, става най-напред този от двата метра височина и казва: „Господа, аз съм американец.“ Сказчикът казва, че американците са много дребни хора. Публиката гледа - два метра височина. Сказчикът казва: „Ако има друг американец тук, да стане.“ Става вторият, който бил 2 метра и 10 сантиметра висок. И след като станал Джон Хол – 2 метра и 30 сантиметра, всичката публика започва да се смее. С това сказката се развалила. Това, това са крайности, разбира се. Всичките американци не са високи нито по два, нито по два и десет, нито по два и трийсет сантиметра високи. към втори вариант >>
- И след като станал Джон Хол – 2 метра и 30 сантиметра, всичката публика започва да се смее. (втори вариант)
И тъй като слушали, става най-напред този от двата метра височина и казва: „Господа, аз съм американец.“ Сказчикът казва, че американците са много дребни хора. Публиката гледа - два метра височина. Сказчикът казва: „Ако има друг американец тук, да стане.“ Става вторият, който бил 2 метра и 10 сантиметра висок. И след като станал Джон Хол – 2 метра и 30 сантиметра, всичката публика започва да се смее. С това сказката се развалила. Това, това са крайности, разбира се. Всичките американци не са високи нито по два, нито по два и десет, нито по два и трийсет сантиметра високи. Това са крайности, но има и високи американци. към втори вариант >>
170. Любов към Бога / Люби Бога, ООК , София, 2.11.1932г.,
- Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. (втори вариант)
Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното? Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта. към втори вариант >>
- Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. (втори вариант)
Някой може да каже: „Тогава без диригент! “ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си. към втори вариант >>
171. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален, ООК , София, 23.11.1932г.,
- Един ден, когато правил опита си пред публика, преди да го заровят още в земята, противникът му турил в дупката много червени мравки. (втори вариант)
Сега с един разказ ще ви разкажа каква опасност се крие в неизправянето на погрешките. В Индия имало един адепт, който правил ред опити. Той обичал да се заравя в земята и там да прекарва по няколко месеца. Той имал един голям противник, който постоянно го дебнел, мислил как да му напакости. Един ден, когато правил опита си пред публика, преди да го заровят още в земята, противникът му турил в дупката много червени мравки. Това индиецът не знаел и като го заровили, мравките го нападнали и той повече не се върнал дома си. Та и вие ще правите вашите опити, но тези червени мрави, вашите погрешки, ще ви нападнат и ще ви изядат, а вие повече няма да се върнете в живота. Ако ти допуснеш една погрешка в живота си и не я изправиш, твоят противник ще внесе червените мрави при тебе и те ще те изядат. Щом у вас влезе една погрешка, тя ще ви изяде, жива е погрешката. Всички погрешки са живи същества, които постоянно работят в човека. към втори вариант >>
- Един ден той решил да направи този опит пред публика, да покаже, как се заравя в земята, дето прекарва без въздух известно време.
Един адепт в Индия, правел различни опити пред хората за пари. Това било една негова слабост. Един от неприятелите му постоянно го дебнел, да му направи някаква пакост. Адептът имал обичай да се заравя в земята, където прекарвал по няколко месеца. Един ден той решил да направи този опит пред публика, да покаже, как се заравя в земята, дето прекарва без въздух известно време. Той приготвил дупката предварително. Неприятелят знаел това и, без да го забележи някой, напълнил дупката с червени мравки. Адептът се заровил в земята, но този път не могъл да излезе,станал жертва на мравките. към беседата >>
172. Мисълта – мощна сила, УС , София, 27.11.1932г.,
- Щом си роден с музикални способности, ще се намери инструмент, на който да свириш; ще се събере и публика, да те слуша.
В природата съществува следният закон: Всяко желание може да се изпълни, когато има благоприятни условия за него. Съществуват у нас желания, но това не значи, че те трябва да се изпълнят, когато пожелаем. За всяко желание, вложено в нас, трябва да знаем, кога му е времето да се изпълни. Щом трябва да се изпълни желанието, ще има и подходящи условия за него. Ако в невидимия свят е определено да бъдеш богат, непременно ще имаш условия за това. Щом си роден с музикални способности, ще се намери инструмент, на който да свириш; ще се събере и публика, да те слуша. Ако баща ти не може да ти купи инструмент и няма хора, които да те слушат, ти няма да станеш музикант. Някога, вместо баща ти, друг ще ти купи инструмент. Ако и това не стане, ти пак ще се развиваш музикални, но сам за себе си. Има случаи, когато някои хора сами си правили инструменти. И аз мога да ви кажа, как да си направите един инструмент. към беседата >>
173. Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата), МОК , София, 2.12.1932г.,
- Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.
Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката. към беседата >>
- В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката.
За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много да учи в училището на живота. Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха. към беседата >>
- Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха.
Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно. Лесно се познава, кой болен ще оздравее и кой ще умре. Който ще оздравее, взима тоновете отдълбоко, в пеенето му има пълнота и свежест. Който ще умре, взима тоновете отсечено, прекъснато. В тона на умиращия се схваща страх от смъртта, както в певеца – страх от публиката. Той излиза на сцената да пее, страхува се от публиката, но си казва: Ще пея, ще преодолея страха. към беседата >>
176. Внушение и вдъхновение, ООК , София, 21.12.1932г.,
- Цялата публика взима участие.
На едного ще дадат цигулка, на друг мандолина, китара, пиано, и вие трябва да свирите. Какво ще правите, ако не знаете да свирите? Мислите ли, че ангелите ще ви свирят, а вие само ще слушате. На небето и слушателите взимат участие. Там не е като на земята. Цялата публика взима участие. Сега вие слушате моята лекция, но ако сте на небето и слушате една лекция, няма да останете само слушатели, но веднага ще вземете участие – ще започнете да проповядвате. Казвате: Тази работа не е за нас. Ние не сме дошли още до това развитие. Всеки ще направи това, за което е готов. Детето, като постъпи в първо отделение, учи това, което е за него, а не каквото баща му може да учи. към беседата >>
177. И украсиха светилниците си, НБ , София, 15.1.1933г.,
- Проследих този човек в публиката де ще отиде.
Един ден, като правя своите изследвания, минава покрай мене един господин и ми разправя положението си. Жена му била болна, децата му болни, няма пет пари в джоба си да ги нагледа, да им купи хляб. Аз му вярвам, че е така. Изваждам от джоба си една сума и му давам да си помогне. Аз обичам да наблюдавам. Проследих този човек в публиката де ще отиде. Виждам, че този човек отиде в кръчмата и каза на кръчмаря: „Дай тук сега! “ Казвам: „Разбрах сега какви били неговите жена и деца.“ След няколко часа той пак ме среща на улицата и ми казва: „Господине, дайте ми една помощ.“ И започна да разправя същата история. Той не ме позна, но аз го познах. Питам го: „Как така, ти досега не си ли си ходил у дома си? “ „Какво искате да кажете? към беседата >>
179. Значение на удовете, ООК , София, 1.2.1933г.,
- Ще мислиш, ще пееш и свириш за себе си, а не за публиката.
Значи непространственото – точката, произвежда линия, а линията – плоскост. На земята има линии, но не точки. Точката е извън физическия свят, т.е. в света на мисълта. Следователно човек е свободен само тогава, когато се движи в своята мисъл, в безпространствения свят. Ще мислиш, ще пееш и свириш за себе си, а не за публиката. Ще мисля, свиря и пея за Онзи, Който е създал мисълта и музиката. Това е моят Учител, моят Бог. Всеки носи този Учител в себе си и за Него ще живее. към беседата >>
180. Първото място, НБ , София, 5.2.1933г.,
- Питам, ако една такава публика, както сте вие, влезете в едно кафене, дето някой път има двеста, триста, четиристотин, петстотин души.
Питам, ако една такава публика, както сте вие, влезете в едно кафене, дето някой път има двеста, триста, четиристотин, петстотин души. В такава една кръчма, затворени, всички пушат тютюн, всички пият кафе, вино. Питам, какво ги заставя тия хора да дишат тоя въздух. Ако отворят прозореца, казват: „Скоро затворете, ще се простудим.“ Не става. Не им идва на ума на тия хора, че с тоя пушек те се тровят. Или в някой театър влезете. към беседата >>
183. Добро и човещина, НБ , София, 26.2.1933г.,
- За да има все пак някакво разрешение на въпроса за свободата, разумните хора трябва да вземат участие в разрешаването му, а не само да участват като публика. (втори вариант)
Не сме свободни. Нито в своите възгледи, нито в научните възгледи, нито в моралните възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни. Има само едно място, където сме свободни - само когато спим, само в спането ние сме свободни. Като заспим, забравяме всички грижи и неволи. В спането няма значение българин ли си, англичанин ли си, но събудиш ли се и веднага ограниченията идват. За да има все пак някакво разрешение на въпроса за свободата, разумните хора трябва да вземат участие в разрешаването му, а не само да участват като публика. към втори вариант >>
- Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие.
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие. Светът представя едно общество. В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. към беседата >>
- Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира.
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие. Светът представя едно общество. В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот. към беседата >>
- Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира.
Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие. Светът представя едно общество. В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот? към беседата >>
184. В Неговата Любов, НБ , София, 12.3.1933г.,
- Да кажем, ако в тебе се роди идеята, да станеш министър-председател в Съединените щати или да завземеш най-високия пост, да станеш председател на републиката.
Казва да се разплодяваме, но разумност трябва в света. Разплодяването не разрешава въпроса. Следователно този закон, ако у един човек се размножават неестествено неговите желания, силите му ще се разединят. Трябва да имаш толкоз желания и толкоз мисли, които ти може да отхраниш, за които ще имаш достатъчно сила да те поддържат. Другояче ще влезеш в противоречие със себе си. Да кажем, ако в тебе се роди идеята, да станеш министър-председател в Съединените щати или да завземеш най-високия пост, да станеш председател на републиката. От 120 милиона в Америка ти си един. От 120 милиона какъв шанс има. Ако имаш една лотария, която е със 120 милиона номера, а само един номер печели, ако се тегли такава лотария, при какви условия може да ти се падне да станеш министър-председател. Представете си, че ти мислиш да станеш министър-председател. След колко хиляди години и след колко милиона години тебе ще ти се падне шанс да станеш председател. към беседата >>
- Човек, който се е качил на един републикански пост, освен че няма да оправи света, но съвсем ще загази.
След колко хиляди години и след колко милиона години тебе ще ти се падне шанс да станеш председател. Защото всеки председател стои 4 години и 120 милиона ако се редуват, тогава позакинете по 4 години, колко години ще им трябва? 60 милиона години ще им трябват. Туй е един идеал, който хората са си турили. Това отклонява човека от неговия път. Човек, който се е качил на един републикански пост, освен че няма да оправи света, но съвсем ще загази. Не е лесно да се поправи един човек. Да уредиш една държава, значи да уредиш себе си. То е една от най-трудните задачи, които са дадени. Аз гледам някои, които говорят за възпитание, мислят, че е така лесно. Много трудно е да се възпита човек. към беседата >>
186. Добрата постъпка, ООК , София, 24.5.1933г.,
- Публиката, която ви гледа, ръкопляска. (втори вариант)
Това е актьорство, да си изкарате прехраната. Поставяте се, изучавате пиесата, играете някаква роля, четете, четете. Ролята може да е първостепенна, може да е второстепенна, третостепенна, най-после може да имате ролята на някой апаш или на някой крадец. В действителния живот, вие се отвращавате от това да бъдете един крадец. А на сцената излизате и извършвате едно престъпление. Публиката, която ви гледа, ръкопляска. Публиката за направените престъпления на сцената ръкопляска, а за направените в живота туря в затвор. Следователно в постъпката има две страни. Вие казвате: „Добре играе ролята на сцената. Той ограби онзи като апаш.“ На сцената онзи актьор има на корема си гумена торба с течно вещество. Онзи, който го бие, мушне тази губената торба, изтече червена вода и той падне. към втори вариант >>
- Публиката за направените престъпления на сцената ръкопляска, а за направените в живота туря в затвор. (втори вариант)
Поставяте се, изучавате пиесата, играете някаква роля, четете, четете. Ролята може да е първостепенна, може да е второстепенна, третостепенна, най-после може да имате ролята на някой апаш или на някой крадец. В действителния живот, вие се отвращавате от това да бъдете един крадец. А на сцената излизате и извършвате едно престъпление. Публиката, която ви гледа, ръкопляска. Публиката за направените престъпления на сцената ръкопляска, а за направените в живота туря в затвор. Следователно в постъпката има две страни. Вие казвате: „Добре играе ролята на сцената. Той ограби онзи като апаш.“ На сцената онзи актьор има на корема си гумена торба с течно вещество. Онзи, който го бие, мушне тази губената торба, изтече червена вода и той падне. Той трябва да бъде внимателен, като мушне гумената торба, да не би да мушне тялото. към втори вариант >>
- Тогава публиката му ръкопляска.
Какво ви интересува представлението, което става в света? Актьорите, които си изкарват прехраната, имат право да се интересуват от представлението. Ролята на актьора може да бъде първостепенна, или второстепенна, това не е важно. От него се иска умение да играе добре ролята си. И апаш да е, и крадец или престъпник да е, важно е да играе добре. Тогава публиката му ръкопляска. На добрия актьор, каквато и да е ролята му, всички ръкопляскат. Ако в живота играе роля на крадец или престъпник, турят го в затвор. Някога убиват престъпника, и той пада мъртъв на земята. Ако това става на сцената, убийството е фиктивно. Опасно е, ако при забиването на ножа, мушнат и тялото. към беседата >>
- Приятно ли е да свириш пред публика, която всеки момент може да те освирка и да каже: „Съжаляваме, че дойдохме тук да си губим времето.“ При всяко обезсърчение цигуларят казва: „Съжалявам, че дадох толкова пари за салона и не можах да покрия разноските си. (втори вариант)
Възможното за вечерта е смъртта. Но като възкръснеш, ще се намериш в един добре отоплен салон и ще свириш. Това е за предпочитане, отколкото да се намериш пред една публика, която не те разбира и оценява. Защо ще свириш тогава? Свири за себе си. Приятно ли е да свириш пред публика, която всеки момент може да те освирка и да каже: „Съжаляваме, че дойдохме тук да си губим времето.“ При всяко обезсърчение цигуларят казва: „Съжалявам, че дадох толкова пари за салона и не можах да покрия разноските си. Но може и публиката да е недоволна. С мене всичко е свършено. Ако остане отсега нататък да давам концерти, животът ми няма смисъл.“ Често вие се обезсърчавате, не искате да живеете. Защо? Дали сте концерт, но не излязъл, както сте очаквали. към втори вариант >>
- Но може и публиката да е недоволна. (втори вариант)
Но като възкръснеш, ще се намериш в един добре отоплен салон и ще свириш. Това е за предпочитане, отколкото да се намериш пред една публика, която не те разбира и оценява. Защо ще свириш тогава? Свири за себе си. Приятно ли е да свириш пред публика, която всеки момент може да те освирка и да каже: „Съжаляваме, че дойдохме тук да си губим времето.“ При всяко обезсърчение цигуларят казва: „Съжалявам, че дадох толкова пари за салона и не можах да покрия разноските си. Но може и публиката да е недоволна. С мене всичко е свършено. Ако остане отсега нататък да давам концерти, животът ми няма смисъл.“ Често вие се обезсърчавате, не искате да живеете. Защо? Дали сте концерт, но не излязъл, както сте очаквали. към втори вариант >>
- халатът, е публиката в студения салон. (втори вариант)
“ Ще го оставиш в болницата. Като свалиш халата, ще облечеш дрехите на здрав човек. Следователно, като претърпиш неуспех в живота си, на другия ден не излизай със същите дрехи. За предпочитане е да излезеш гол, отколкото с дрехите на неуспеха си. Голотата аз наричам студен музикален салон, а облеклото, т.е. халатът, е публиката в студения салон. Какво ще постигнеш с този халат? Докато си в болницата на живота, ти минаваш през всички посоки: напред, назад, надясно, наляво. Остава ти само едно положение - реалността. към втори вариант >>
- В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика. (втори вариант)
И тъй, да мислиш, това е процес - цигулар си, да чувстваш, това е процес - цигулар си, да действаш, и това е процес - цигулар си. Това не значи да свириш специално на някакъв инструмент, например на цигулка. Ако свириш на цигулка или на пиано, това още не е свирене. Аз взимам думата „свирене“ в широк смисъл. Като мислиш, чувстваш и постъпваш, ти си вече цигулар. В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика. На другия ден всички вестници пишат за тебе. Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката. Като действаш, ти си представяш, че си излязъл вече на сцената и свириш. Следователно, който мисли, дава обявления, който чувства, събира публиката, който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар. Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си. към втори вариант >>
- Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката. (втори вариант)
Ако свириш на цигулка или на пиано, това още не е свирене. Аз взимам думата „свирене“ в широк смисъл. Като мислиш, чувстваш и постъпваш, ти си вече цигулар. В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика. На другия ден всички вестници пишат за тебе. Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката. Като действаш, ти си представяш, че си излязъл вече на сцената и свириш. Следователно, който мисли, дава обявления, който чувства, събира публиката, който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар. Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си. към втори вариант >>
- Следователно, който мисли, дава обявления, който чувства, събира публиката, който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар. (втори вариант)
Като мислиш, чувстваш и постъпваш, ти си вече цигулар. В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика. На другия ден всички вестници пишат за тебе. Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката. Като действаш, ти си представяш, че си излязъл вече на сцената и свириш. Следователно, който мисли, дава обявления, който чувства, събира публиката, който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар. Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си. към втори вариант >>
- Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си. (втори вариант)
В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика. На другия ден всички вестници пишат за тебе. Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката. Като действаш, ти си представяш, че си излязъл вече на сцената и свириш. Следователно, който мисли, дава обявления, който чувства, събира публиката, който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар. Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си. към втори вариант >>
- Закон е: ако публиката не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех. (втори вариант)
Ще ви дам още едно обяснение по този въпрос. Закон е: ако публиката не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех. Докато гледате на публиката като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех. Когато публиката излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център. Под „център“ разбирам хармония. На окръжността има много точки, но всички се стремят към един общ център. Следователно, ако линията на живота ви се огъва, не се обезсърчавайте. към втори вариант >>
- Докато гледате на публиката като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех. (втори вариант)
Ще ви дам още едно обяснение по този въпрос. Закон е: ако публиката не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех. Докато гледате на публиката като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех. Когато публиката излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център. Под „център“ разбирам хармония. На окръжността има много точки, но всички се стремят към един общ център. Следователно, ако линията на живота ви се огъва, не се обезсърчавайте. Понеже животът ви е в движение, все ще има сгъване - малко или голямо. към втори вариант >>
- Когато публиката излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център. (втори вариант)
Ще ви дам още едно обяснение по този въпрос. Закон е: ако публиката не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех. Докато гледате на публиката като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех. Когато публиката излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център. Под „център“ разбирам хармония. На окръжността има много точки, но всички се стремят към един общ център. Следователно, ако линията на живота ви се огъва, не се обезсърчавайте. Понеже животът ви е в движение, все ще има сгъване - малко или голямо. Това е в реда на нещата. към втори вариант >>
- Или, как ще свириш в салон без публика?
Всяка идея може да се реализира, но когато влезете в реалността на живота. Някога ти предприемаш нещо, но виждаш, че работата не върви. Много просто. Как ще свириш вън, когато времето е лошо? Как ще свириш в неотоплен салон? Или, как ще свириш в салон без публика? На кого ще свириш тогава? – На себе си. Ти ще бъдеш даже доволен, че салонът е много акустичен. Ще обиколиш салона, ще се кланяш ту на една, ту на друга страна и ще бъдеш доволен и от това положение. Като посвириш малко за себе си, ще излезеш от салона радостен, че си направил нещо. към беседата >>
- Кое е по-хубаво: да имаш отличен салон, добре отоплен, но без публика, и ти да свириш за себе си, или да има публика и салонът да не е отоплен?
На кого ще свириш тогава? – На себе си. Ти ще бъдеш даже доволен, че салонът е много акустичен. Ще обиколиш салона, ще се кланяш ту на една, ту на друга страна и ще бъдеш доволен и от това положение. Като посвириш малко за себе си, ще излезеш от салона радостен, че си направил нещо. Кое е по-хубаво: да имаш отличен салон, добре отоплен, но без публика, и ти да свириш за себе си, или да има публика и салонът да не е отоплен? За предпочитане е да свириш на себе си в отоплен салон, без публика, отколкото да свириш пред голяма публика в неотоплен салон. В последния случай ще те държат отговорен, че не си свирил добре. към беседата >>
- За предпочитане е да свириш на себе си в отоплен салон, без публика, отколкото да свириш пред голяма публика в неотоплен салон.
– На себе си. Ти ще бъдеш даже доволен, че салонът е много акустичен. Ще обиколиш салона, ще се кланяш ту на една, ту на друга страна и ще бъдеш доволен и от това положение. Като посвириш малко за себе си, ще излезеш от салона радостен, че си направил нещо. Кое е по-хубаво: да имаш отличен салон, добре отоплен, но без публика, и ти да свириш за себе си, или да има публика и салонът да не е отоплен? За предпочитане е да свириш на себе си в отоплен салон, без публика, отколкото да свириш пред голяма публика в неотоплен салон. В последния случай ще те държат отговорен, че не си свирил добре. към беседата >>
- Но може и публиката да е недоволна.
Това е за предпочитане, отколкото да се намериш пред една публика, която не те разбира и оценява. Защо ще свириш тогава? Свири за себе си. Приятно ли е да свириш пред публика, която всеки момент може да те освирка и да каже: „Съжаляваме, че дойдохме тук да си губим времето“. При всяко обезсърчение цигуларят казва: „Съжалявам, че дадох толкова пари за салона и не можах да покрия разноските си. Но може и публиката да е недоволна. С мене всичко е свършено. Ако остане отсега нататък да давам концерти, животът ми няма смисъл“. Често вие се обезсърчавате, не искате да живеете, защо? – Дали сте концерт, но не излязъл, както сте очаквали. Казвам: Само една вечер ви е нужна. към беседата >>
- халатът, е публиката в студения салон.
“ – Ще го оставиш в болницата. Като свалиш халата, ще облечеш дрехите на здрав човек. Следователно, като претърпиш неуспех в живота си, на другия ден не излизай със същите дрехи. За предпочитане е да излезеш гол, отколкото с дрехите на неуспеха си. Голотата аз наричам студен музикален салон, а облеклото, т.е. халатът, е публиката в студения салон. Какво ще постигнеш с този халат? Докато си в болницата на живота, ти минаваш през всички посоки: напред, назад, надясно, наляво. Остава ти само едно положение – реалността. Следователно единственото реално нещо в живота е това, на което ние не знаем посоката. Това, което знаеш, не е реално. към беседата >>
- В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика.
И тъй, да мислиш, това е процес – цигулар си; да чувстваш, това е процес – цигулар си; да действаш, и това е процес – цигулар си. Това не значи да свириш специално на някакъв инструмент, например на цигулка. Ако свириш на цигулка или на пиано, това още не е свирене. Аз взимам думата „свирене“ в широк смисъл. Като мислиш, чувстваш и постъпваш, ти си вече цигулар. В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика. На другия ден всички вестници пишат за тебе. Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката. Като действаш, ти си представяш, че си излязъл вече на сцената и свириш. Следователно, който мисли, дава обявления; който чувства, събира публиката; който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар. Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си. към беседата >>
- Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката.
Ако свириш на цигулка или на пиано, това още не е свирене. Аз взимам думата „свирене“ в широк смисъл. Като мислиш, чувстваш и постъпваш, ти си вече цигулар. В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика. На другия ден всички вестници пишат за тебе. Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката. Като действаш, ти си представяш, че си излязъл вече на сцената и свириш. Следователно, който мисли, дава обявления; който чувства, събира публиката; който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар. Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си. Аз предпочитам да свиря на едного, отколкото на много хора. Какво ще бъде състоянието ми, ако свиря пред много хора, но всичките глухи? към беседата >>
- Следователно, който мисли, дава обявления; който чувства, събира публиката; който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар.
Като мислиш, чувстваш и постъпваш, ти си вече цигулар. В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика. На другия ден всички вестници пишат за тебе. Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката. Като действаш, ти си представяш, че си излязъл вече на сцената и свириш. Следователно, който мисли, дава обявления; който чувства, събира публиката; който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар. Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си. Аз предпочитам да свиря на едного, отколкото на много хора. Какво ще бъде състоянието ми, ако свиря пред много хора, но всичките глухи? Аз ще искам да намеря поне един, който чува добре и разбира музика. Щом го намеря, ще свиря само за него. към беседата >>
- Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си.
В мисълта си ще си представиш, че си голям артист, че свириш пред публика. На другия ден всички вестници пишат за тебе. Като чувстваш, ти си представяш ефекта, който произвежда твоето свирене върху публиката. Като действаш, ти си представяш, че си излязъл вече на сцената и свириш. Следователно, който мисли, дава обявления; който чувства, събира публиката; който действа, излиза на сцената и слуша възхищенията от изпълнението му като добър цигулар. Ако сам не признаеш, че си добър цигулар, не си свирил пред публика, но на себе си. Аз предпочитам да свиря на едного, отколкото на много хора. Какво ще бъде състоянието ми, ако свиря пред много хора, но всичките глухи? Аз ще искам да намеря поне един, който чува добре и разбира музика. Щом го намеря, ще свиря само за него. Той ще ме вдъхнови. към беседата >>
- Закон е: Ако публиката не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех.
Ще ви дам още едно обяснение по този въпрос. Закон е: Ако публиката не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех. Докато гледате на публиката като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех. Когато публиката излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център. Под „център“ разбирам хармония. На окръжността има много точки, но всички се стремят към един общ център. Следователно, ако линията на живота ви се огъва, не се обезсърчавайте. към беседата >>
- Докато гледате на публиката като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех.
Ще ви дам още едно обяснение по този въпрос. Закон е: Ако публиката не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех. Докато гледате на публиката като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех. Когато публиката излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център. Под „център“ разбирам хармония. На окръжността има много точки, но всички се стремят към един общ център. Следователно, ако линията на живота ви се огъва, не се обезсърчавайте. Понеже животът ви е в движение, все ще има огъване – малко или голямо. към беседата >>
- Когато публиката излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център.
Ще ви дам още едно обяснение по този въпрос. Закон е: Ако публиката не се превърне в един човек, който слуша с две уши, няма да имате успех. Докато гледате на публиката като на множество, които спорят, изказват различни мнения, няма да имате успех. Когато публиката излезе вън, тогава се допущат разисквания, които обаче да имат един общ център. Под „център“ разбирам хармония. На окръжността има много точки, но всички се стремят към един общ център. Следователно, ако линията на живота ви се огъва, не се обезсърчавайте. Понеже животът ви е в движение, все ще има огъване – малко или голямо. Това е в реда на нещата. към беседата >>
- Как ще се справиш с публиката?
Ако си млад цигулар и за пръв път ще даваш концерт, как ще се справиш със страха? Отде произлиза страхът? – От публиката. Значи хората ти внушават страх. Тогава ръцете ти треперят, не можеш да държиш добре цигулката. Как ще се справиш с публиката? Ще си представиш, че си сам, че салонът е празен и свириш само за себе си. Знаеш ли друг начин, по който да се справиш с публиката? Ще кажеш, че публиката е реална, не можеш да я пренебрегнеш. Според мене, реални неща са тези, за които, в даден момент, ти мислиш и чувстваш. Ако мислиш и чувстваш, че си сам, ти си в реалността. към беседата >>
- Знаеш ли друг начин, по който да се справиш с публиката?
– От публиката. Значи хората ти внушават страх. Тогава ръцете ти треперят, не можеш да държиш добре цигулката. Как ще се справиш с публиката? Ще си представиш, че си сам, че салонът е празен и свириш само за себе си. Знаеш ли друг начин, по който да се справиш с публиката? Ще кажеш, че публиката е реална, не можеш да я пренебрегнеш. Според мене, реални неща са тези, за които, в даден момент, ти мислиш и чувстваш. Ако мислиш и чувстваш, че си сам, ти си в реалността. Всяко нещо, за което не мислиш и не чувстваш, не е реално. Колкото и да се страхува, музикантът трябва да намери начин да се справи със страха. към беседата >>
- Ще кажеш, че публиката е реална, не можеш да я пренебрегнеш.
Значи хората ти внушават страх. Тогава ръцете ти треперят, не можеш да държиш добре цигулката. Как ще се справиш с публиката? Ще си представиш, че си сам, че салонът е празен и свириш само за себе си. Знаеш ли друг начин, по който да се справиш с публиката? Ще кажеш, че публиката е реална, не можеш да я пренебрегнеш. Според мене, реални неща са тези, за които, в даден момент, ти мислиш и чувстваш. Ако мислиш и чувстваш, че си сам, ти си в реалността. Всяко нещо, за което не мислиш и не чувстваш, не е реално. Колкото и да се страхува, музикантът трябва да намери начин да се справи със страха. Такова е положението, че по никой начин той не може да отложи концерта. към беседата >>
189. Мъдростта съгради, НБ , София, 9.7.1933г.,
- Авторът иска да направи впечатление и романът му да се чете от публиката, да се продаде. (втори вариант)
Те са хубави за в бъдеще, може би след хиляди години тези романи ще бъдат добри, но както са написани, те не са здравословни за сегашното общество. Виждал съм някой, който чете романи, иска да стане такъв положителен герой, какъвто авторът го описва. Писателят описва едно, младият човек разбира друго. Първо, всички интриги в един роман не са верни. Психологическите факти не са верни, нямат приложение. Авторът иска да направи впечатление и романът му да се чете от публиката, да се продаде. Той не е написал книгата за благото на хората, а само е сложил известни ефекти за да спечели пари. Същата тенденция съществува и в проповедите и във философските твърдения, не толкова истината да се изложи, а да се направи по- голямо впечатление. към втори вариант >>
- Авторът иска да направи впечатление, да се чете от публиката, да се похарчи романът му, да печели пари.
Те са хубави за бъдеще може би, след хиляди години тия романи ще бъдат добре, но за сегашното общество романите, както са написани, не са здравословни. Аз съм виждал – кой как чете романа, и той иска да стане такъв, какъвто авторът описва. Той описва едно, младият разбира друго. Най-първо, всичките интриги в един роман не са верни. Психологически фактите не са верни, няма приложение. Авторът иска да направи впечатление, да се чете от публиката, да се похарчи романът му, да печели пари. Само иска пари, известни ефекти, той не е написан за благото на хората. Тъй също и в проповедите, и във философските твърдения има същата тенденция. Не да кажем толкоз истината, но голямо впечатление да направи. към беседата >>
- Всичката публика иска да го заведе в участъка.
От кошницата изважда един свой пътник, хубаво младо момче. Казва му: „Дръж се по въжето.“ То се изкачва горе. После му казва: „Слез долу.“ Момчето казва: „Няма да сляза.“ „Слез, че ще те убия.“ Детето не слиза. Той взема нож, качва се по въжето, високо се качва, че се изгубва, изгубва се, не се вижда. По едно време потича кръв по въжето, по едно време той слиза по въжето, носи главата на детето, турга я в кошницата, след туй по въжето слиза тялото на детето. Всичката публика иска да го заведе в участъка. „Чакайте, аз ще го съживя.“ Не се минава много време, изважда из кошницата здравото дете. Какво ще кажете на това отгоре. Може да е илюзия, а може и да е една реалност. Такива неща има в преданията на светиите. към беседата >>
191. Който направи небето и земята, НБ , София, 30.7.1933г.,
- Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, но като излязат на сцената, не гледат в първите редове на публиката, но се свързват с някого, с когото си хармонират. (втори вариант)
Минало е времето с вяра да се приемат нещата. Понеже вярата е път за знание, ако твоята вяра не ти носи положително знание, това не е път, по който ще придобиеш знание. Ако твоята вяра ти дава знание, то ще бъде полезно за самия теб. Какво си разбрал, ако си се обезсърчил от живота и си теглиш куршум? След като свършиш училище, нямаш никакво вдъхновение, не знаеш какво да работиш. Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, но като излязат на сцената, не гледат в първите редове на публиката, но се свързват с някого, с когото си хармонират. Той свири, но същевременно някой от публиката му помага. Ако няма такива хора в салона, концертът всякога излиза несполучлив. Когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен. Законът е такъв: “Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Където са двама или трима души събрани в името Божие, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, там е силата. към втори вариант >>
- Той свири, но същевременно някой от публиката му помага. (втори вариант)
Понеже вярата е път за знание, ако твоята вяра не ти носи положително знание, това не е път, по който ще придобиеш знание. Ако твоята вяра ти дава знание, то ще бъде полезно за самия теб. Какво си разбрал, ако си се обезсърчил от живота и си теглиш куршум? След като свършиш училище, нямаш никакво вдъхновение, не знаеш какво да работиш. Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, но като излязат на сцената, не гледат в първите редове на публиката, но се свързват с някого, с когото си хармонират. Той свири, но същевременно някой от публиката му помага. Ако няма такива хора в салона, концертът всякога излиза несполучлив. Когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен. Законът е такъв: “Дето са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Където са двама или трима души събрани в името Божие, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, там е силата. Какво е Любовта? към втори вариант >>
- Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, той, като излезе на сцената, не само тук, но и в Америка, музикантът не гледа на първите редове на публиката, но някоя музикална сила, която си хармонира с него.
Минало е времето с вяра да се ходи. Понеже вярата е път за знание, ако твоята вяра не носи положително знание, не е един път за знание, следователно ти нямаш вяра. Ако твоята вяра не ти дава знание, туй знание ще бъде полезно за самия тебе. Че ако ти се обезсърчиш от живота и си теглиш един куршум, какво си разбрал? След като свършиш училище, нямаш никакво вдъхновение, не знаят какво да работят. Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, той, като излезе на сцената, не само тук, но и в Америка, музикантът не гледа на първите редове на публиката, но някоя музикална сила, която си хармонира с него. Той свири, но същевременно има някой да му помага в публиката. Ако няма такива хора в един концерт – да му помагат, концертът всякога излиза несполучлив; когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен. към беседата >>
- Той свири, но същевременно има някой да му помага в публиката.
Понеже вярата е път за знание, ако твоята вяра не носи положително знание, не е един път за знание, следователно ти нямаш вяра. Ако твоята вяра не ти дава знание, туй знание ще бъде полезно за самия тебе. Че ако ти се обезсърчиш от живота и си теглиш един куршум, какво си разбрал? След като свършиш училище, нямаш никакво вдъхновение, не знаят какво да работят. Гледал съм музиканти, знаят същината на музиката, той, като излезе на сцената, не само тук, но и в Америка, музикантът не гледа на първите редове на публиката, но някоя музикална сила, която си хармонира с него. Той свири, но същевременно има някой да му помага в публиката. Ако няма такива хора в един концерт – да му помагат, концертът всякога излиза несполучлив; когато има няколко души да му помагат, концертът е благополучен. към беседата >>
192. Едно звено, СБ , София, 3.9.1933г.,
- Преди години слушах един американски професор, който говореше пред многобройна публика за пречистването на водата.
Значи в тази истина има малко лъжа. Казвате още, че водата е мътна. Не, водата никога не може да бъде мътна. Тя може да съдържа различни утайки, примеси в себе си, но тия примеси по никой начин не са в състояние да изменят състава на водата. Тия примеси могат външно само да затъмнят изгледа на водата, но в същината на водата не може да стане абсолютно никаква промяна. Преди години слушах един американски професор, който говореше пред многобройна публика за пречистването на водата. Той искаше с ред опити да демонстрира пред слушателите си, че каквито примеси да се сложат във водата, тя може така да се пречисти, че абсолютно да не измени свойствата си, да остане чиста вода. На масата си той имаше няколко шишета с вода, взета от различни места на клоаците в Ню Йорк и Бостън и всичките видове вода подложи на дестилиране, след което получи абсолютно чиста вода. За доказателство на това, той сам пи от тази вече пречистена вода. С тези опити той доказа, че водата не може да се опетни. Въз основа на същия закон казвам: ние се намираме в такава фаза, в която животът по никой начин не може да се опетни. към беседата >>
193. Постижимото, НБ , София, 1.10.1933г.,
- Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех.
Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва, да бъде не само за негова полза, но да бъде и за полза на всички. Тогава такъв един човек може всичко да постигне. Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо да постигнете. Защото коопериране има. Туй го зная навсякъде. Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех. Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре. Но ако те са недоволни, веднага го скъсват. към беседата >>
194. Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли, ООК , София, 25.10.1933г.,
- Та публиката ѝ даваше букети, в знак на одобрение на нейното свирене.
Миналата вечер бях на един концерт, свиреше една виолонистка. Та публиката ѝ даваше букети, в знак на одобрение на нейното свирене. Питам, какво отношение има между свиренето и тези скъсани цветя? Тя свири, а публиката ѝ дава цветя, букети, то тези цветя препятствуват на пението, на свиренето. Имаше случаи, когато цигуларката се смущаваше, нещо пречеше на правилния ход на свиренето. Това се дължеше на цветята, които тя получи. Миризмата им противодействуваше на свиренето. към беседата >>
- Тя свири, а публиката ѝ дава цветя, букети, то тези цветя препятствуват на пението, на свиренето.
Миналата вечер бях на един концерт, свиреше една виолонистка. Та публиката ѝ даваше букети, в знак на одобрение на нейното свирене. Питам, какво отношение има между свиренето и тези скъсани цветя? Тя свири, а публиката ѝ дава цветя, букети, то тези цветя препятствуват на пението, на свиренето. Имаше случаи, когато цигуларката се смущаваше, нещо пречеше на правилния ход на свиренето. Това се дължеше на цветята, които тя получи. Миризмата им противодействуваше на свиренето. Правилно е да се дадат тия цветя на другия ден, след като тя свърши свиренето. Докато тя е на сцената, цветята развалят пението или свиренето. към беседата >>
196. Истинската добродетел, УС , София, 19.11.1933г.,
- Ако отидете на Небето, между публиката там, и някой млад, още новак, излезе да свири, колкото и да е невежа, там и най-вещите, и най-гениалните, всички го обичат и се възхищават от него.
Той не може да понася, че не може да свири като него. Другите ръкопляскат, а той не може да ръкопляска, завижда, че не може да свири като първия. Та музиката не е частна собственост само на едного! Тя е благо, което всеки може да притежава. Всеки може да бъде музикант. Ако отидете на Небето, между публиката там, и някой млад, още новак, излезе да свири, колкото и да е невежа, там и най-вещите, и най-гениалните, всички го обичат и се възхищават от него. А тук е обратното. Този новак, като погледне към публиката, отчайва се. А на Небето, като види, че е заобиколен от хора, които знаят повече да свирят и да пеят от него, но те го окуражават, те го вдъхновяват и го карат да свири и да пее тъй, както никога не е свирил и пял. към беседата >>
- Този новак, като погледне към публиката, отчайва се.
Та музиката не е частна собственост само на едного! Тя е благо, което всеки може да притежава. Всеки може да бъде музикант. Ако отидете на Небето, между публиката там, и някой млад, още новак, излезе да свири, колкото и да е невежа, там и най-вещите, и най-гениалните, всички го обичат и се възхищават от него. А тук е обратното. Този новак, като погледне към публиката, отчайва се. А на Небето, като види, че е заобиколен от хора, които знаят повече да свирят и да пеят от него, но те го окуражават, те го вдъхновяват и го карат да свири и да пее тъй, както никога не е свирил и пял. към беседата >>
197. Стани и яж!, НБ , София, 3.12.1933г.,
- Веднъж се събрала голяма публика да го слуша.
Има един анекдот. Един доста виден виртуоз отива в Париж. Той обичал да свири, но толкова много се увличал в свиренето, че се забравял. Веднъж се събрала голяма публика да го слуша. Първоначално много заинтересована, но той свирил час, два, три, публиката почнала един по едни да излиза и целият театър се изпразнил, той продължавал да свири. Свирил 6 часа и най-после останал само ключарят, който му казал: „Господине, ключа Ви оставям, като излезете, да заключите.“ към беседата >>
- Първоначално много заинтересована, но той свирил час, два, три, публиката почнала един по едни да излиза и целият театър се изпразнил, той продължавал да свири.
Има един анекдот. Един доста виден виртуоз отива в Париж. Той обичал да свири, но толкова много се увличал в свиренето, че се забравял. Веднъж се събрала голяма публика да го слуша. Първоначално много заинтересована, но той свирил час, два, три, публиката почнала един по едни да излиза и целият театър се изпразнил, той продължавал да свири. Свирил 6 часа и най-после останал само ключарят, който му казал: „Господине, ключа Ви оставям, като излезете, да заключите.“ към беседата >>
200. Закон за музиката, МОК , София, 29.12.1933г.,
- Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша.
Трябва да се опитате, когато сте сами, да пеете. У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато почнете да пеете, всичкото небе слуша. Имате от горе най-хубавата преценка. Не се страхувай, че, като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че някой път, да кажем, ти си непримирим в живота. към беседата >>
- Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти.
У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика да ви слуша. Когато почнете да пеете, всичкото небе слуша. Имате от горе най-хубавата преценка. Не се страхувай, че, като пееш, няма да те слушат. Ще имаш една публика, която ще оцени пеенето ти. Едно от качествата на пеенето е, че някой път, да кажем, ти си непримирим в живота. Като изпееш някоя песен, да си готов да се примириш. Не от една необходимост, че условията са такива, че си беден или че мирна глава сабя не я сече. Не, това не е философия. Главата да е дигната, но да се примирява тази глава. към беседата >>
203. Ключ за постижения, ООК , София, 28.2.1934г.,
- И наблюдавах публиката, която слушаше.
По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят. Как се научил този, слепият човек? Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. към беседата >>
- Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него.
Щяха да кажат: „Така е, той има средства, очи има, даровит е.“ А пък сега, всички излизат и казват: „Този човек има един дефект, зрение няма, а пак е постигнал нещо.“ Всички са замислени, как той е постигнал. Ето добрата страна на един виртуоз, сляп, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така. Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп. Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. към беседата >>
- Например, оня виртуоз, който идва да изсвири едно класическо парче, той най-първо не трябва да мисли за публиката.
Един български гайдарджия може да изсвири нещо обикновено, но ако свири новата музика по български начин, не ще може. Как ще изсвири той едно Бетховеново или Бахово парче с гайдата? Един обикновен живот, който сега живеем, това е една българска гайда. А пък онзи, духовния живот, към който се стремим, съответствува на новото в музиката. И на класическата музика ето какво ѝ липсва: На съвременната класическа музика ѝ липсва мисъл. Например, оня виртуоз, който идва да изсвири едно класическо парче, той най-първо не трябва да мисли за публиката. Публиката трябва да бъде на втори план за него. Той трябва да свири за себе си. Той трябва да знае. Например, да кажем, че изпеете една песен – „Бог е любов.“Аз мога да изпея „Бог е любов“ някой път. Аз съм пял само веднъж така, преди 15 години и трябва да се приготви човек за това. към беседата >>
- Публиката трябва да бъде на втори план за него.
Как ще изсвири той едно Бетховеново или Бахово парче с гайдата? Един обикновен живот, който сега живеем, това е една българска гайда. А пък онзи, духовния живот, към който се стремим, съответствува на новото в музиката. И на класическата музика ето какво ѝ липсва: На съвременната класическа музика ѝ липсва мисъл. Например, оня виртуоз, който идва да изсвири едно класическо парче, той най-първо не трябва да мисли за публиката. Публиката трябва да бъде на втори план за него. Той трябва да свири за себе си. Той трябва да знае. Например, да кажем, че изпеете една песен – „Бог е любов.“Аз мога да изпея „Бог е любов“ някой път. Аз съм пял само веднъж така, преди 15 години и трябва да се приготви човек за това. Може да пее човек, но трябва да забрави всичко. към беседата >>
206. Какво знамение показваш нам?, НБ , София, 25.3.1934г.,
- С това той искал да каже на публиката да не бъдат като тъща му, защото огън и мъчение ги чака.
Един американски проповедник, като проповядвал на своите слушатели за онзи свят, за ада, като искал да им каже, че трябва да бъдат добри, той започвал да се оплаква от своята тъща, че била много лоша жена и като умряла, отишла в ада на вечни мъки и терзания. С това той искал да каже на публиката да не бъдат като тъща му, защото огън и мъчение ги чака. Като слизал от амвона, един господин от публиката спрял проповедника и му казал: „Слушай, и ти ще идеш в ада. Няма ли да изпратиш на баба си много здраве от мене? “ към беседата >>
- Като слизал от амвона, един господин от публиката спрял проповедника и му казал: „Слушай, и ти ще идеш в ада.
Един американски проповедник, като проповядвал на своите слушатели за онзи свят, за ада, като искал да им каже, че трябва да бъдат добри, той започвал да се оплаква от своята тъща, че била много лоша жена и като умряла, отишла в ада на вечни мъки и терзания. С това той искал да каже на публиката да не бъдат като тъща му, защото огън и мъчение ги чака. Като слизал от амвона, един господин от публиката спрял проповедника и му казал: „Слушай, и ти ще идеш в ада. Няма ли да изпратиш на баба си много здраве от мене? “ към беседата >>
207. Път за постижение, ООК , София, 2.5.1934г.,
- Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми.
Например ти не знаеш как да пееш. Аз съм слушал много певици, но има нещо в певиците, че като пее тя, не ми се харесва, но в дадения случай не мога да ѝ покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще ѝ покажеш, трябва да ѝ дадеш образец. Трябва да започна аз да пея и според мене, една от мерките на пеенето е следната: няма какво да се спори. Той пее така. Но публиката, като слуша се върти, чеше се, обръща се, шуми. към беседата >>
- Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек. Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе, това е обикновено пеене. Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е. към беседата >>
- Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек. Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе, това е обикновено пеене. Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е. към беседата >>
- Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика.
Сега за пението правилното е: при хубавото пеене, като запееш, веднага да се трогне сърцето на публиката, да не се мърда никой и лицата им се изменят, обединяват се всички, стават като едни човек, като че са един човек. Ти чувствуваш, че между публиката и тебе има обмена, ти даваш и вземаш. Божественото идва в тях и в тебе. Когато между Божественото в публиката и Божественото у певеца почва да става тази обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе, това е обикновено пеене. Тогава можеш да му търсиш причините, където и да е. към беседата >>
211. Дигни одъра си!, СБ , София, 21.8.1934г.,
- Някой едва се научил да пее, ще излезе пред публика, а после ще каже, че не са го оценили.
Единствената певица, която съм слушал, беше една туркиня във Варна. Когато пееше, никой не я виждаше, криеше се, но гласът ѝ се чуваше надалече. Всички варненци се събираха около къщата ѝ да я слушат. Тя пееше за себе си. Истински певец или музикант е този, който пее или свири за себе си. Някой едва се научил да пее, ще излезе пред публика, а после ще каже, че не са го оценили. Достойнство има човекът! Човек трябва да бъде внимателен, на никого да не създава неприятности или страдания. Дойде някой при мене, иска да му кажа Истината. Ако ти кажа Истината, ти ще бъдеш нещастен. – "Не, аз съм силен, ще издържа на всичко." – Не е въпросът там. към беседата >>
212. Законът на подмладяването, УС , София, 2.9.1934г.,
- Говорил дълго, публиката се смаяла малко.
Най-високият от тях бил Джон Холт – 2 метра. Другият след него имал 1 метър и 95 см, а пък третият бил висок 1,90. Като отишли в Лондон, видели едно обявление, че някой ще говори сказка за американците. Полюбопитствували да отидат да видят какво ще каже този сказчик. Сказчикът казва: „Американците са дребни“ и почва да ги описва. Говорил дълго, публиката се смаяла малко. Става най-ниският от тримата и казва: „Господа, сказчикът казва, че американците са ниски хора. Аз съм американец с 1,90 м височина. Ако има друг американец, нека каже.“ Става вторият, който бил 1,95 м и най-сетне, като става Джон Холт, висок 2 метра, публиката започва да се смее, а пък ораторът изчезнал от сцената. към беседата >>
- Ако има друг американец, нека каже.“ Става вторият, който бил 1,95 м и най-сетне, като става Джон Холт, висок 2 метра, публиката започва да се смее, а пък ораторът изчезнал от сцената.
Полюбопитствували да отидат да видят какво ще каже този сказчик. Сказчикът казва: „Американците са дребни“ и почва да ги описва. Говорил дълго, публиката се смаяла малко. Става най-ниският от тримата и казва: „Господа, сказчикът казва, че американците са ниски хора. Аз съм американец с 1,90 м височина. Ако има друг американец, нека каже.“ Става вторият, който бил 1,95 м и най-сетне, като става Джон Холт, висок 2 метра, публиката започва да се смее, а пък ораторът изчезнал от сцената. към беседата >>
214. Силните и слабите степени / Силни и слаби степени, МОК , Русе, 28.9.1934г.,
- Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. (втори вариант)
Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква от другите. Защо? − Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица. Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù. За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може да вземе 50 − 100 хиляди лева. Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? − Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие. към втори вариант >>
- Но утре стане една малка повреда на гърлото й, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика.
Онова, което Бог изисква от човека, е да почне и той да работи, да не очаква на другите. Защо? – Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи. Вземете например от какво зависи щастието на една певица? Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото й. За една вечер с тази ципица на гърлото тя може да вземе и 50-100 хиляди лева. Но утре стане една малка повреда на гърлото й, каквото и да има, тя нищо не струва вече за тази публика. Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва да пази тия малки работи. Защото, ако малкото се повреди, повече работите не вървят напред. Питам: вие знаете ли, де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви? – Тя се намира на върха на езика. Колко пъти с върха на езика си човек разваля своето щастие! към беседата >>
215. Оставете да растат наедно и двете!, НБ , София, 21.10.1934г.,
- В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход.
Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. към беседата >>
217. Механическо и органическо пеене, ООК , София, 14.11.1934г.,
- Публиката останала крайно доволна.
Ще ви приведа пример за един американски проповедник. Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал да се повдигне и викал да викат другите знаменити проповедници да говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него да слушат. Той викал няколко години все наред, постоянствал този проповедник. Един ден той викал един знаменит проповедник, който проповядвал за дявола. Публиката останала крайно доволна. Втория път викали същия проповедник, но той бил ял салам. [...] Той седнал на един стол. Догде дойде време да проповядва, той бил заспал. Питат го: „Защо заспа? " Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха. към беседата >>
218. Действието на музиката, ООК , София, 21.11.1934г.,
- Публиката отвън за какъв ще ме счита, като попея на тези двама болни и те оздравеят?
Болният е в безсъзнание. Аз започна тихо, и след една песен болният се събужда. И като му попея, после усилвам своята песен, и той стане. И седне на леглото. Като му попея още, той стане от леглото. Публиката отвън за какъв ще ме счита, като попея на тези двама болни и те оздравеят? Някой ще възрази, че това станало случайно. И на друго място ще пея, ще им кажа: „Елате на друго място да пея.” И същият резултат. Оттам ще отида на трето място, на четвърто място и тъй нататък. Гдето има болни, ще ме викат и ще ми плащат. Сега няма да бъда аз религиозен, да кажа: „Даром ще пея.” Аз ще им кажа: „Аз с пари не пея. към беседата >>
- Щастлив е онзи музикант, който знае да свири хубаво, за да задоволи публиката.
Вие сега всички искате да бъдете щастливи в живота, но щастието е обосновано на един разумен закон. Искате да добрувате. Щастието е една мярка, с която се определя как ще бъдете щастливи. Щастлив е онзи музикант, който знае да свири хубаво, за да задоволи публиката. А пък онзи, който свири донякъде, но не може да свири добре, какво ще бъде неговото щастие? Имате един обикновен музикант, талантлив и гениален. Кой ще бъде щастлив? − Гениалният. Допуснете, че вие искате да бъдете щастливи в живота си, вие трябва да разбирате хората. към беседата >>
222. И ще доведат всичките ви братя, НБ , София, 6.1.1935г.,
- В това време той намислил да се извини пред публиката, да каже, че е нещо неразположен, в следствие на което не може повече да говори.
По-нататък не се ровя. Един американски проповедник разправя една своя опитност: Един ден отива в църквата да проповядва, но предварително той научил проповедта си наизуст. Като излиза на амвона, вижда, че забравил проповедта си дома си. Понеже я знаял наизуст, той започнал да проповядва. Дошъл до едно место и изведнъж настава някакво помрачение в ума му, забравя проповедта си и не може повече да говори. В това време той намислил да се извини пред публиката, да каже, че е нещо неразположен, в следствие на което не може повече да говори. В това време вратата на църквата се отваря и влиза един господин. Той погледнал към него и веднага в ума му се възстановила цялата проповед. След това проповедникът отишъл при този господин и му казал: Много ти благодаря, че дойде навреме. Ако не беше влязъл в църквата, не знам какво щях да правя, така бях закъсал с проповедта си. Този господин го погледнал и се поусмихнал малко. към беседата >>
223. Естествени положения, МОК , София, 11.1.1935г.,
- Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш.
Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат да страдат. Те искат доброволно да пеят. Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за да се опита какво е вашето настроение. Направете тази маневра, тя е следната. Искаш да пееш за себе си. Представи си, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш. Като си представиш, че пееш пред голяма публика, веднага ще се зароди едно стеснение. Казваш: „Тази работа не е за мене да пея пред тия хора.“ Най-първо започнете да пеете за себе си, да видим как бихте пяли. Аз бих ви дал една песен. С коя песен бихте започнали? Не мислете, че има някои основни песни. към беседата >>
- Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение.
Ще изхвърлите костюмите и ще влезете в естествения живот. Понякога са потребни, разбира се, и костюми. Ще влезете в някоя аудитория, професор има там, не може да се смеете. Все ще вземете една сериозна поза. Аз съм бил в Америка и съм наблюдавал. Някой път ще намериш аудитория, дето публиката е взела естествено положение. Всяко едно събрание е едно училище за психологическо наблюдение. Ще видиш всякакви хора, чешити от всичките цивилизации: древна, предисторическа, историческа и сегашна. Като погледнеш, ти ще видиш неща много интересни, разни пози, и като излезе проповедникът, ще знаете какъв е жрецът. Защото известно чувство на страх се развива анормално и вие ще харчите известна енергия, излишно, за нищо и никакво. Вие днес ще се уплашите 500 пъти. към беседата >>
224. В нова окраска. Богатството на деня, ООК , София, 30.1.1935г.,
- Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои?
Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички свои стари форми. Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар. А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги. Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш. Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити.” Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои? ” Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята.” Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи.” „И ти като слуга много хубаво представи.” „Хайде наздраве! ” И пият. към беседата >>
226. Този е живият хляб, НБ , София, 10.2.1935г.,
- И ако има нещо тъжно, публиката плаче, рони сълзи.
Сега аз говоря в широк смисъл. Не мислете, че това се отнася до вас. Аз изнасям идеята на един автор. Представете си, че вие гледате драмата на един автор, гледате как се представя на сцената. Отивате в театъра и гледате как се сменя сцена след сцена. И ако има нещо тъжно, публиката плаче, рони сълзи. Като излезе вън от театъра, всички сълзи престават. Значи докато гледате какво става на сцената, вие плачете, а като гледате страданията на хората в живота, там сълзи не проливате. Аз съм слушал проповедници, които толкова красноречиво говорят, че разплакват цялото събрание, но като излязат вън, изтриват сълзите си и всичко минава. Докато са вътре, плачат, а като излязат вън, казват: С плач работа не става. Питам: Защо при проповедта тези хора плачат? към беседата >>
227. Първото и последното място, МОК , София, 15.2.1935г.,
- Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката.
Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За да търпиш, трябва да разсъждаваш. Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. към беседата >>
- Музикалната публика има импулс.
Защо трябва да търпиш? За да търпиш, трябва да правиш сравнения, трябва да предвиждаш бъдещето. Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва да бъдат резултатите. И да си музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за да знаеш как трябва да свириш. Защото свиренето трябва да бъде нагодено на трептенията на публиката. Музикалната публика има импулс. Ако ти схванеш този импулс, тогава твоето свирене ще бъде намясто. Някои птици 20 − 30 дена по-рано предчувствуват промяната на времето и отиват на топлите места. Един месец по-рано те я предчувствуват. И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва да вземе мярка. Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика си. към беседата >>
228. Бъдете прочее разумни, НБ , София, 17.2.1935г.,
- – Тя не се създава за публиката, но се създава за онези, които ще дойдат да свирят и да пеят, или за онези автори, които ще пишат нещо хубаво.
Следователно, училищата се съграждат не за всички, а само за онези, които искат да учат и които са способни. Училището не е място за неспособните. За неспособните е нивата, ралото, чукът и т. н. Не че не са неспособни изобщо, но мястото на неспособните не е за училището, той трябва да поеме по-лека работа. За кого се създава една концертна зала? – Тя не се създава за публиката, но се създава за онези, които ще дойдат да свирят и да пеят, или за онези автори, които ще пишат нещо хубаво. А що се отнася до слушателите, тези, които ще си платят, те са преходни, те ще дойдат само да слушат. Така трябва да се разбират нещата. В живота ние намираме, че нещата не са създадени така, както трябва. Понякога седите и критикувате, че нещата не са така, както вие ги схващате. Това е вашата материална предпоставка, това е начало на знанието. към беседата >>
229. Тогаз се обърнах аз и видях, НБ , София, 24.2.1935г.,
- Някога е опасно да говориш на хората, когато публиката е здрава.
Сега има два начина за говорене. Някога е опасно да говориш на хората, когато публиката е здрава. На тия здрави хора можеш да говориш по един начин. Когато публиката е от болни хора, на тия хора трябва да говориш по друг начин. На болните хора не може да се говори това, което се говори на здравите хора. Ако на болните хора говориш как живеят здравите хора, как се обличат, как ядат и пият, как ходят на театри и на концерти, после как си градят домовете, това за болните е голямо отегчение, не им допада. Болните се нуждаят от лекарства, как да се освободят от болестите си. към беседата >>
- Когато публиката е от болни хора, на тия хора трябва да говориш по друг начин.
Сега има два начина за говорене. Някога е опасно да говориш на хората, когато публиката е здрава. На тия здрави хора можеш да говориш по един начин. Когато публиката е от болни хора, на тия хора трябва да говориш по друг начин. На болните хора не може да се говори това, което се говори на здравите хора. Ако на болните хора говориш как живеят здравите хора, как се обличат, как ядат и пият, как ходят на театри и на концерти, после как си градят домовете, това за болните е голямо отегчение, не им допада. Болните се нуждаят от лекарства, как да се освободят от болестите си. Те ще кажат: Ние се нуждаем от здраве, да спим добре, какво ни интересува как живеят здравите хора? Ние страдаме тук в болницата, не искаме да ни се описва живота на здравите хора. към беседата >>
230. Всеки, който слуша тези мои думи, НБ , София, 3.3.1935г.,
- Тъкмо се канел да се извини пред публиката, че не се чувствува добре и не може да продължи проповедта, когато в стаята влязъл един млад засмян господин и погледнал към проповедника.
Като излезе пред професора, всичко забравя. Той знае всичко, но учителят мисли че не е учил. Те се намират в положението на онзи американски проповедник, който от погледа на една дама, забравил проповедта си. Той започнал да говори, развивал добре проповедта си, но в това време в стаята влиза една дама с черни очила, сяда на един от първите столове и го погледнала. Щом го погледнала, той забравил веднага проповедта си, и нищо не могъл да каже. Тъкмо се канел да се извини пред публиката, че не се чувствува добре и не може да продължи проповедта, когато в стаята влязъл един млад засмян господин и погледнал към проповедника. В този момент съзнанието на проповедника се прояснило и цялата му проповед се възстановила. Така той свършил проповедта си. Тогава той се обърнал към този млад господин и му казал: Господине, много ви благодаря, че ми помогнахте да завърша беседата си. Че как така? Аз нищо не зная, с нищо не съм ви помогнал. към беседата >>
- Публиката слуша как пеят папагалите.
Сега ще дойде възражението и ще кажете: Възможно ли е това? Казвам: Единственото нещо, в което сегашните хора вярват, това са грамофонните плочи в света. Те са авторитети за тях. Във вестниците писаха, че някъде се отворила една школа за папагали, които се учили да пеят по грамофонни плочи, и по този начин искали да ги научат да пеят най-видните класически произведения. Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите. Публиката слуша как пеят папагалите. Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т. н. Тогава вие ще се намерите в положението на един виден английски проповедник, който един ден отишел при един свой приятел и започнал да говори по някакви въпроси. В това време папагалът на приятеля му се обадил: Няма съмнение. Като чул това, той много харесал папагала и казал на приятеля си: Искам да ми продадеш този папагал. – Не ми се продава. към беседата >>
231. Добрият живот / Да живеете, УС , София, 17.3.1935г.,
- Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света. (втори вариант)
Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал. Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо. Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света. Маха ръцете си. И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава? “ към втори вариант >>
232. Който се учи на словото Божие, НБ , София, 31.3.1935г.,
- Че и най-гениалните музиканти и певци са започнали така, първоначално и те са свирили така, но след десетина и повече години, те се научили да свирят добре и излизат пред голяма публика, която ги слуша.
Казвате: Как да научим хората да постъпват правилно? – Няма какво да ги учите как да постъпват, но не препятствувайте на естественото положение на хората. Някой си свири и пее в гората, а ти минаваш покрай него и казваш: Какво се е разкрякал този – не мога да го търпя. – Че този човек се учи, нека си пее и свири, ти няма защо да му препятствуваш, той се упражнява. Ти мини покрай него и продължи пътя си. Че и най-гениалните музиканти и певци са започнали така, първоначално и те са свирили така, но след десетина и повече години, те се научили да свирят добре и излизат пред голяма публика, която ги слуша. Казвате: Гениален е този музикант. Да, гениален е, но първият такт, първото свирене какво е – Търкане, триене на лъка. После ще дойде гениалността. Някой човек има слабост към музиката, свири, упражнява се, едва свири, свири, но елате да го видите след 20 години, той е вече цел виртуоз. Най-първо вие трябва да (се) научите на онази вътрешна толерантност, да търпите хората. към беседата >>
233. Първото стъпало на Любовта, ООК , София, 3.4.1935г.,
- А пък като станете религиозни и набожни, две китари ще носите - една за публиката, а пък другата специално за братята тук.
Че кой от вас прави това? Като се върне мъжът от работа, свири ли на жена си за новото учение? Когато жената ще направи една погрешка, той ще свали китарата и ще почне: „О, моя мила." Когато мъжът направи една погрешка, жената ще му пее, ще му свири: „О, мой мили." А пък сега той ще вземе една особена поза, малко ще се намуси, ще има сърдита физиономия. Препоръчвам ви една китара, на ония, които са женени. А пък ония, които сега ще се женят, да си вземат една китара и щом се оженят, да я окачат на врата си и да свирят. А пък като станете религиозни и набожни, две китари ще носите - една за публиката, а пък другата специално за братята тук. И когато някой ви обиди, ще му свирите с хубавата китара нещо от Бетховен, от Бах, от Моцарт. По някой път аз на себе си го правя това. Когато някой път не съм доволен, туря си голямата китара и свиря. Има един вътрешен човек, на когото му свиря. към беседата >>
237. Последният изпит, ООК , София, 15.5.1935г.,
- Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил.
Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората. Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява. Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше. Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил. И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея. към беседата >>
238. Сгърбената жена, НБ , София, 23.6.1935г.,
- Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша.
Аз ще ви дам едно правило как трябва да пеете. Най-първо ще отидете пред кокошките да пеете. После ще намерите едно стадо патки и на тях ще пеете. После ще пеете на едно стадо овце, на говедата и по този начин ще се престрашите. Така ще дойдеш и пред хората да пееш. Че кокошките, патките, овците, това е публика, която ще ви слуша. Като се престрашите, тогава ще излезете и пред хората. Ако преди твоята песен кокошките са кълвали, а щом започнеш да пееш, престанат да кълват и дигат главата си нагоре, това показва, че те са оценили твоето пеение. към беседата >>
239. Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него, УС , София, 23.6.1935г.,
- Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават. (втори вариант)
Всичките съвременни проповедници аз ги представям, които носят книжни хлябове и на публиката навсякъде дават. На този дадат един самун, хлябовете са много хубави, но са книжни, не се ядат. Туй е проповедта. Проповедникът тъй казва – книжните са по–леки, но книжният хляб, колко ще тежи той, леко се носи. Той не тежи толкова, колкото другите, и лесно се носи. Аз може да нося двеста, триста, четиристотин, петстотин книжни хлябове, но книжни са тия хлябове. към втори вариант >>
241. Към мене / Обърнете се към мене, УС , София, 7.7.1935г.,
- Ако онзи е певец и започне да пее, събира се онази публика и всички слушат. (втори вариант)
Ако един, който не знае да пее и започне да пее на улицата, веднага ще дойде стражарят и ще каже: „Слушай, защо вдигаш шум? “ Но ако си певец, сам стражарят ще застане там и ще слуша, и всички ще се спрат да слушат. И хубаво е. Човешките усилия в нас, да живеем там, Бог благоволява. Човешкото в нас, в него има един придатък. Ако онзи е певец и започне да пее, събира се онази публика и всички слушат. И погледнеш, някому се отвори сърцето, Бог дойде и отвори се кесията. Вие сега се измъчвате и казвате: „Аз не съм добър човек.“ Ще кажеш: „Трябва да се уча.“ Изкуство е това. Запример толкова години ние вече говорим за пението. Казват някои: „Нека пеят младите.“ Те не разбират изкуството. Че ти си млад, следователно отиваш в небето. към втори вариант >>
- Щом той дойде да ме слуша като публика, аз ще пея и ти ще внимаваш как аз пея. (втори вариант)
Ако ти ме слушаш, не ми коства да го направя. Казвам: „Какво искаш да ти изпея сега? “ „Е, „Бог е Любов“. Тогава всеки, който дойде при мене, аз казвам: „Аз сам не пея, трябва да има някой да ме придружава, и тогава ще пеем дует. Аз ще пея първи глас, вие втори. Щом той дойде да ме слуша като публика, аз ще пея и ти ще внимаваш как аз пея. И аз ще внимавам как ти пееш. Тогава мога да ти пея на тебе. Пък ако ти не знаеш да пееш втори глас, аз никога не пея първи глас.“ Та какво ме интересува, някой казва: „Ти обичаш ли ме, или не? “ Що ме интересува дали те обичам, или не. И ако те обичам, какво ще придобия? към втори вариант >>
242. На утрешния ден, НБ , София, 7.7.1935г.,
- Тези хора ще излязат пред публиката, ще се намажат с масло, ще се бият, не ги е срам.
И в двамата има една любов. Българинът Дан Колов иска да повдигне България пред външния свет, да покаже на другите държави какъв е българинът. Хубаво е, но ако победи, както и да е, аз похвалявам тия хора, че не ги е срам да се бият. Ще се търкалят по земята, ще скачат, ще се хвърлят един върху друг, докато единият от тях победи. Вие наричате това нещо диващина, но тия хора не се срамуват да се проявят в силите си. Тези хора ще излязат пред публиката, ще се намажат с масло, ще се бият, не ги е срам. А вие, както и други хора, които имат убеждения, срамуват се пред хората да изкажат своите убеждения. Често срещам идейни хора, които се срамуват за своите идеи, не смеят да се изявят пред хората. Казвам на тия хора: Вас не ви бива за пехливанджилък. На страхливите казвам да отидат при Дан Колов да вземат от него уроци по смелост и безстрашие. към беседата >>
243. Първата дума, МОК , София, 12.7.1935г.,
- За половин час попей на тази публика, ще имаш нужното.
За богатите светът е добър, за сиромасите светът е лош, понеже богатите вярват в богатството, той е добър, понеже сиромахът вярва в сиромашията, светът е лош. Това е в тяхната вяра. Накарай бедния да вярва, ще се измени неговото положение. Казва: "Нямам пари." Казвам: В тебе има една дарба – ти може да пееш, имаш отличен глас. И като дадеш един концерт, ще имаш два милиона. За половин час попей на тази публика, ще имаш нужното. Дойде някой при мене, казвам му: Ти имаш дарба математическа, може да лекуваш болести. Покажа му закона. Казвам: На еди кой си богат човек дъщеря му е на умиране, излекувай дъщеря му, ще се уредят работите ти. Това са пак заблуждения. Казва: "Да го имам." Вие имате всичко. към беседата >>
245. Млад, възрастен и стар, СБ , РБ , 7-те езера, 9.8.1935г.,
- Докато не сте на неговото място, вие сте актьори, които играят чужди роли: излизате на сцената и представяте пред публиката страданието на житото.
Следователно, знайте, че когато се радвате и скърбите, не сте вие, които се радвате и скърбите; житото, което сте приели в себе си, се радва и скърби. В този смисъл вашата скръб ще бъде истинска само тогава, когато се поставите на мястото на житото. Докато не сте на неговото място, вие сте актьори, които играят чужди роли: излизате на сцената и представяте пред публиката страданието на житото. Обаче да представяте чуждите страдания е едно нещо, а сами да страдате е друго нещо. Да представяте страданията на другите хора, в това няма нищо реално. Реално е само онова, което в момента става. Следователно, когато дойдете на мястото на житото и започнат да ви мелят, да ви месят, да ви пекат, да ви ядат, тогава само ще разберете какво нещо е страданието. Тогава вие ще плачете и скърбите, а другите ще се радват. към беседата >>
246. Ценност на нещата, РБ , 7-те езера, 21.8.1935г.,
- И самата публика гледа представлението или операта, но не е доволна, намира, че актьорите не играят както трябва.
Ако е въпрос за плачене, идете в дома на някоя бедна вдовица или при някоя жена, бита от мъжа си. Вдовицата плаче, защото децата ѝ са гладни. Битата жена плаче от сърце, защото мъжът ѝ я бил, ругал. Акторът плаче, без да е бит. Той плаче, за да му платят. И самата публика гледа представлението или операта, но не е доволна, намира, че актьорите не играят както трябва. към беседата >>
247. Всичко е за добро, СБ , РБ , София, 3.9.1935г.,
- Излезе някой да пее или да свири пред публика и веднага се разколебава, съмнява се, че може да пее.
Колко български певци или музиканти могат да изкарат прехраната си в някоя чужда страна? Ще кажете, че даровитият може да се прояви навсякъде. Знаете ли, от какво зависи дарбата на човека? Всяка дарба зависи от вярата на човека. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Излезе някой да пее или да свири пред публика и веднага се разколебава, съмнява се, че може да пее. Докато не се подкрепва от вярата, дарбата не може да се прояви. След като си учил дълго време, след като си работил, ще излезеш на сцената и ще вярваш, че можеш да пееш и свириш. Ако вярваш по един начин, а пееш по друг начин, ти не можеш да проявиш дарбата си, ти нямаш вяра. към беседата >>
248. Отворени книги, СБ , РБ , София, 4.9.1935г.,
- Много певци и музиканти са били освирквани от публиката.
Пение с любов е сила. Пение без любов нищо не представя. Ако искате да проверите, как пеете, идете при някой болен, неразположен човек и запейте. Ако болният оздравее и неразположеният се ободри, вашето пение е истинско. Нямате ли тези резултати, вие пеете без любов. Много певци и музиканти са били освирквани от публиката. Те са казвали, че хората не ги разбират. Ако публиката не ги разбира, кой е причина за това: певецът или самата публика? Ако децата не разбират баща си и майка си, къде е погрешката: в децата или в бащата и майката? Ако вие сами не се разбирате, къде е погрешката? Значи, човек живее на земята, говори, мисли, чувствува, но сам себе си не разбира. към беседата >>
- Ако публиката не ги разбира, кой е причина за това: певецът или самата публика?
Ако искате да проверите, как пеете, идете при някой болен, неразположен човек и запейте. Ако болният оздравее и неразположеният се ободри, вашето пение е истинско. Нямате ли тези резултати, вие пеете без любов. Много певци и музиканти са били освирквани от публиката. Те са казвали, че хората не ги разбират. Ако публиката не ги разбира, кой е причина за това: певецът или самата публика? Ако децата не разбират баща си и майка си, къде е погрешката: в децата или в бащата и майката? Ако вие сами не се разбирате, къде е погрешката? Значи, човек живее на земята, говори, мисли, чувствува, но сам себе си не разбира. Той казва, че като замине за другия свят, ще отиде при Бога. Същевременно цитира стиха от Писанието: „В Бога живеем и се движим". към беседата >>
251. Новото верую, ООК , София, 25.9.1935г.,
- Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира.
за един концерт, ще пеят. Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. към беседата >>
- Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си.
Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас. Вдъхновяват парите! Ще се очудите. И най-добрият певец, като няма 50 000 лв., гласът му ще гъгне. Ще кажете, че той може би пее пред една публика, която не го разбира. Няма какво да пея за публиката, аз ще пея за себе си. Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари. Онзи, който пее с пари, получава отвън, а този, който пее без пари, получава отвътре. Нищо няма даром в света. Някой път ще приемеш заплата отвън, а някой път отвътре. Не може едновременно отвън и отвътре. към беседата >>
252. Господар и слуга, МОК , София, 27.9.1935г.,
- Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката.
Той трябва да вземе едно перпендикулярно положение. Гърлото трябва да бъде съвсем свободно. Да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. Той не знае, като излезе как да застане и после, как да си постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни да фъфли. Казва: „Късмет нямам“. Ти като излезеш, най-първо тури си ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката. Те мислят какво иска. После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, той иска да ги изследва. Ще вземе малко лека поза. Не започвай изведнъж, да ги стреснеш. към беседата >>
253. Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море, УС , София, 29.9.1935г.,
- Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. (втори вариант)
Той ги носи в себе си. Мнозина ме питат кой съм аз, защо съм дошъл на земята. – Това не е тяхна работа. Дошъл съм да изпълня Божията воля, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде публиката доволна, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома си. Аз съм дошъл на земята да изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил. Така е казал и Христос. Какво е отношението на Бога към човека? – Какво е отношението на майката? към втори вариант >>
- Дали публиката е доволна, то е друг въпрос.
Една работа имам, която трябва да извърша. Една работа, имам да я свърша. Като я свърша, хората да мислят каквото искат. Онова, което аз трябва да го свърша, аз трябва да го свърша тъй, както го разбирам. Като един музикант, който свири хубаво. Дали публиката е доволна, то е друг въпрос. Ако не е доволна, да не слуша. Ако е доволна, да ме слуша. То е достойнство. Какво ще ми се сърдят? Дали аз съм, какво от това? към беседата >>
255. Методи на самовъзпитание, МОК , София, 11.10.1935г.,
- Най-добрата публика за пеенето в човека е човекът.
Човек, който не мисли, не може да бъде търпелив. Търпеливият човек мисли, разсъждава нещо. В него умът работи. Та казвам: За търпението е необходимо човек да бъде малко музикален. Не да излиза да пее и да свири пред хората, но на себе си да пее най-първо. Най-добрата публика за пеенето в човека е човекът. По-добра публика от него няма. Всички се стремете, като пеете, да се слушате. Като пееш, да не питаш дали другите хора го харесват. Ти, като пееш, се вслушвай в себе си. Ако всеки, като пее, се слуша, по-добре може да се научи да пее, отколкото, ако пита дали другите го харесват или го слушат.Ако преподавате някой път по пеене, карайте да се вслушват в това, което пеят. към беседата >>
- По-добра публика от него няма.
Търпеливият човек мисли, разсъждава нещо. В него умът работи. Та казвам: За търпението е необходимо човек да бъде малко музикален. Не да излиза да пее и да свири пред хората, но на себе си да пее най-първо. Най-добрата публика за пеенето в човека е човекът. По-добра публика от него няма. Всички се стремете, като пеете, да се слушате. Като пееш, да не питаш дали другите хора го харесват. Ти, като пееш, се вслушвай в себе си. Ако всеки, като пее, се слуша, по-добре може да се научи да пее, отколкото, ако пита дали другите го харесват или го слушат.Ако преподавате някой път по пеене, карайте да се вслушват в това, което пеят. По някой път вас ви е страх, да не би да взимете някой фалшив тон. към беседата >>
- Публиката ще започне да преценява, който от двамата свири по-хубаво: първият или вторият?
В сегашния живот, за да разберете произхода на злото, съберете двама музиканти. Най-първо дайте им един хубав роял първокласен. Никой да няма при тях, единият ще свири и другият ще свири, няма да се спорят. И двамата започнат да се хвалят, че са благодарни. Но пуснете публиката да ги слуша, веднага ще се измени тяхното състояние. Публиката ще започне да преценява, който от двамата свири по-хубаво: първият или вторият? Веднага ще се яви амбиция. Единият ще свири да се покаже и другият ще свири да се покаже. Стане вълнение у тях. Най-после публиката се произнася, че онзи свири по-добре, другият казва – публиката не разбира. Ако аз бих бил музикант, ето какви качества бих желал да развия, аз го проектирам тъй. към беседата >>
- Най-после публиката се произнася, че онзи свири по-добре, другият казва – публиката не разбира.
Но пуснете публиката да ги слуша, веднага ще се измени тяхното състояние. Публиката ще започне да преценява, който от двамата свири по-хубаво: първият или вторият? Веднага ще се яви амбиция. Единият ще свири да се покаже и другият ще свири да се покаже. Стане вълнение у тях. Най-после публиката се произнася, че онзи свири по-добре, другият казва – публиката не разбира. Ако аз бих бил музикант, ето какви качества бих желал да развия, аз го проектирам тъй. Ето аз какво разбирам под музикант: Аз съм музикант, но користолюбив, скържав си, като ти изсвиря едно парче да се отвори сърцето да помагаш на бедните. Като се върне в къщи да е любезен с жена си, с децата си, казва: Днес слушах един музикант, направил цял един преврат в моя живот. Така ми разправяше един американец: Аз слушах ученичката на Паганини, Камила Русо, да свири „Сънят на човешкия живот“. Като свири, в мене стана един цял преврат, бях готов да дам всичкото имане, бях готов да се примиря със света. към беседата >>
258. Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране, УС , София, 20.10.1935г.,
- Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша.
Това не е истина. Това е само да ви обясня сега. По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори, да се смее на амвона. Той трябва да бъде сериозен. И после, не трябва да се вторачва, да гледа някого. Само да говори, пък публиката, ако иска, го слуша. Той трябва да бъде като една свещ, която да свети. Е, питам сега: такъв проповедник срещали ли сте? Има ги, аз съм виждал много такива проповедници. Когато се молите – има ги такива проповедници – вие си замижавате очите. Аз гледам, че замижава, но като влезне някой, той мижи, но като се отвори вратата, той поглежда. към беседата >>
260. Срещата на Любовта, ООК , София, 6.11.1935г.,
- Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата.
Лекцията слушали и трима американци. Единият от тях, Джон Хол, бил над два метра висок, а най-ниският бил два метра. Когато лекторът казва, че американците са дребни, става най-ниският американец и казва: "Вие казвате, че американците са ниски хора. Ако има друг американец, по-висок, нека стане! " Станал вторият. Като станал третият, Джон Хол, който бил по-висок от два метра, цялата публика почнала да се смее и лекторът излязъл от задната врата. Но, това е изключение. Всички американци не са високи по 2 метра, има по 140, 150, 160, 170, 175 сантиметра. към беседата >>
261. Божественият избор, МОК , София, 8.11.1935г.,
- Той, като свири, иска да се хареса на публиката.
Фотографът, след като фотографира, взема, че ретушира, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия. Заличи някои хубави черти – да няма бръчки. Художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка. Той, като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той натуря украшения. Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“. Отечеството му било неразположено. Казва: „Да не би да сте се скарали с домашните? към беседата >>
262. Вътрешният закон, УС , София, 17.11.1935г.,
- Една част от публиката е доволна от музиката, а друга е недоволна. (втори вариант)
– „Не чу ли, че той изнесе точно такива примери, каквито се случват между нас? “ Всъщност, жена му не се оплаквала, но проповедникът чел много романи, в които се описва интимния живот на хората. Каквито примери да изнесе, все ще засегне някого. Един ще хареса проповедта, друг няма да я хареса. Също така хората излизат с различни впечатления от един концерт. Една част от публиката е доволна от музиката, а друга е недоволна. Защо е недоволна? – Дразни се нещо от артиста. И в живота човек се натъква на противоположни състояния: днес е разположен, весел, а на другия ден е неразположен, не иска да говори с хората, не позволява да се докоснат до него. Въпреки това става обратното: който мине край него, все ще му каже една обидна дума, ще го засегне с нещо. Той се чуди къде е причината за това: вън от него или в самия него. към втори вариант >>
263. Бъди доволен / Доволството, УС , София, 24.11.1935г.,
- Някои от публиката му правили бележки, той не вземал под внимание.
Някой път ще дойде малко щастие за половин секунда и после пак замине и всички ние живеем само с блянове. Ти живееш с бляновете да свършиш университет, да те назначат на някой министерски пост или на някаква професорска катедра. Въобразяваш си, фантазираш си, мислиш, като станеш професор, държиш една лекция, всичките ученици да те слушат с внимание. Тогава, ако се случи както с един американски проповедник, който проповядвал много еднообразни беседи. Много закачлив бил в проповедите си. Някои от публиката му правили бележки, той не вземал под внимание. Тогава започнали да го задяват с яйца. Тамън говори, хвърлят му едно яйце, размаже се. Започнали да се [сипят] яйца отгоре му. Ти ще кажеш: „Тия хора са били съвсем некултурни.“ Но туй показва, че и ти си некултурен. Щом предизвикаш с яйца да те [задяват] в едно събрание, показва колко си културен. към беседата >>
265. Трите връзки, ООК , София, 11.12.1935г.,
- Ето – един човек, при една публика от 600-700 души, не го е срам да целуне ръката на малкото момиченце!
Дойде после една възрастна мома, красива. Той само се ръкува с нея, не я целуна. На мен това ми направи много хубаво впечатление, като целуна ръката на момиченцето. Музикално е това! Казвам: Ако вие нямате смирение, какво ще постигнете! Ето – един човек, при една публика от 600-700 души, не го е срам да целуне ръката на малкото момиченце! Вместо да каже: "Аз, Корто! " Да е някоя дама, както и да е, но, за пръв път, аз виждам един артист да целуне ръката на едно малко момиче. Казвам: Много хубаво! Отлично! Целуна дясната му ръка. към беседата >>
266. Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище, УС , София, 22.12.1935г.,
- Така той завладява публиката и се ползва от любовта ѝ. (втори вариант)
Ако е сам, той свири добре, с изпълнение и разбиране. Той знае, че животът не е само равнище, но има височини и дълбочини, има радостни и тъжни моменти, които предава точно. Ако изнася състоянието на влюбен и отчаян човек, в тоновете се предава едно настроение; ако предава любовта на някой оптимист, тоновете имат друг израз. Благородното и възвишено чувство се предава чрез лъка по особен начин. Добрият майстор-виртуоз свири, както мисли и чувства. Така той завладява публиката и се ползва от любовта ѝ. Следователно, като се научите да свирите точно, чисто и вярно, вие сте виртуоз, на когото липсва само изпълнение. Четете ли, свирите ли, живеете ли, трябва да бъдете истински виртуоз, да имате добро изпълнение. Само така ще бъдете доволни от себе си. Само така ще задоволявате и окръжаващите. Не може да очаквате успех, ако вие не сте доволни от себе си. към втори вариант >>
- Някъде тихо ще направиш, [някъде –] по-драматично, да накараш публиката да мисли; някъде трябва да свириш с бемоли, ще дадеш тихо.
Туй е мъчно. Един виртуоз, след като може да чете хубаво нотите, иде изпълнението. Да знаеш да дадеш израз на онова, което свириш. Че има работа. Но да го свириш хубаво, правилно, не тъй, като че вървиш по равнище, а да дадеш живот. Някъде тихо ще направиш, [някъде –] по-драматично, да накараш публиката да мисли; някъде трябва да свириш с бемоли, ще дадеш тихо. Че този, страждующият, влиза вкъщи, че сърцето му е развълнувано. Натрупани са знаци на понижение, а някъде ще има повишение – някъде в една пиеса има тия смени. Някъде започва да се подобрява неговото положение. Някой се влюбил, някой дошъл до отчаяние, буботи в него. Искаш да дадеш израз на музиката, че станала промяна. към беседата >>
267. Трите плода, ООК , София, 8.1.1936г.,
- Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си.
А за мене пеенето е една възможност: аз вярвам, че ще мога! Казват: "Аз вярвам в Бога." Хубаво. Какво се ползвам, като вярвам в Бога? Ето какво разбирам аз под думата вяра. Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога да дам един концерт. Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба си. Това го зная вече. Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли? Вие казвате, че вярвате в Бога. Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва да има черно на бяло какво си спечелил ти от него. Например, аз вярвам в моето пеене, казвам, че разбирам тая музика. към беседата >>
268. Основният тон, МОК , София, 17.1.1936г.,
- Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема.
Много пъти вие плачете, понеже имате една картина, хвърлена на съзнанието ви и дигате цяла олелия. Отнеме се картината, платното е пак чисто. Какви ли не картини не се хвърлят. Вие плачете някой път, че нямате хубава картина на платното. Питам: Ако са хубави или лоши картините, какво печелите вие? Ако платното е хубаво и се хареса на публиката, ще седи по-дълго време на сцената, ако не е хубаво по-скоро [се] снема. Това е за изяснение. Съзнанието е платното за ония картини, които се хвърлят и тия картини са необходими за вашето разбиране – да имате ясна представа за света, за ония отношения, трябва да имате съзнание, върху което да имате образи. Вие всички да си съставите правилна философия. Вие плачете там дето не трябва, а дето трябва да плачете, никак не плачете. Аз не съм срещал човек да плаче за това, за което трябва да плаче. към беседата >>
- Ти си публика, слушай да пееш сега.
Да ви изпея: (Учителят пее.) „Всяка мъчнотия в живота аз мога да победя, когато аз пея. А щом престана на пея, всичко се изгубва и животът изгубва общия смисъл. Тъмнина около мене настава, какво ще правя? “ Не се срамувай, пей на себе си. Ти си публика, слушай да пееш сега. Пей веднъж, дваж, направи движения, тури ръцете нагоре надолу. Ще кажете: „Ще ме види някой.“ Та, като те видят отгоре, че не пееш, тогава съвсем ще изгубиш. Като те видят, че пееш, казват: „Надежда има.“ Като видят, че не пееш, казват: „Човек няма да стане.“ Казвате: „Какво ще кажат хората? “ Остави какво ще кажат хората, нека кажат, каквото искат. Ти пей в себе си, за да станеш човек. към беседата >>
269. Всичко, което чух, НБ , София, 19.1.1936г.,
- Всичката публика ръкопляска.
То ще бъде един феномен. В литературата съм срещал само един пример, който приблизително изяснява тази идея. Един даровит музикант, той е от миналото столетие, много даровит музикант, но имал обикновен глас, намира една мома, която не е толкова музикална, но с отлично развит ларинкс. Той влага в нея своята магнетическа сила и тя пее. Той седи скрит на сцената и тя пее. Всичката публика ръкопляска. Влюбва се един младеж и вижда този обикаля около нея, мисли, че е неин любовник. Един ден иска да се освободи и го застрелва на сцената. Като го убива и тя спира, вече не може да пее нищо, всичкото знание изчезва. към беседата >>
270. Петте врати, ООК , София, 22.1.1936г.,
- Всякога един говорител като говори и ако неговата мисъл не е възприета от публиката, то тя се връща върху него. (втори вариант)
От всичко, което казах, кое можете да приложите сега? Ще дойде някой да ми казва: „Ти това каза, ти онова каза.“ Хубаво, похвалявам ви, че имате памет. Помнете какво съм казал, но от всичко, което съм казал, какво можете да приложите? Аз, като говоря, наблюдавам, правя своите изследвания, защо някои хора разбират, и други не разбират. Аз виждам причините. Всякога един говорител като говори и ако неговата мисъл не е възприета от публиката, то тя се връща върху него. Всяка една мисъл, която не е възприета, тя се връща при вас, и всяка мисъл, която се приема, тя остава при тях. Тогаз във вас могат да се зародят две неща, които няма да разберете. В първия случай, ако не разбирате закона, вие ще считате за придобивка, че мисълта ви се е върнала, а пък ако си остане при тях, вие ще считате че е загуба. Ще кажете: „Неблагодарни са. Аз толкоз говорих.“ Мисълта е останала при тях. към втори вариант >>
- Когато някой говори, ако неговата мисъл не е възприета от публиката, тя се връща върху него, а всяка мисъл, която се приема, остава при тях.
От всичко, което казах, кое можете да приложите? Ще дойде някой да ми казва: "Ти това каза, ти онова каза." Хубаво, похвалявам ви, че имате памет, помнете какво съм казал. Но от всичко, което съм казал, какво можете да приложите? Аз като говоря, наблюдавам, правя своите изследвания, защо някои хора разбират, а други не разбират. Аз виждам причините. Когато някой говори, ако неговата мисъл не е възприета от публиката, тя се връща върху него, а всяка мисъл, която се приема, остава при тях. Ако не разбирате закона, когато говорите на хората, вие ще считате за придобивка това, че мисълта ви се е върнала, а пък като остане при тях, вие ще считате, че е загуба, ще кажете: "Неблагодарни са! Аз толкова им говорих! " Мисълта е останала при тях? Не съжалявайте! Значи те са я възприели. към беседата >>
271. Придобиване на енергия, МОК , София, 31.1.1936г.,
- Пей веднъж, дваж, три, четири пъти, ти да си публика и певец, че сам да се харесаш.
(Учителят го изговори с ударение на „смея“.) Вие дойдохте на едно стръмно място нагоре. Ако беше надолу, бихте слезли. Сега, понеже товарът е голям, ще снемете от товара, да се изтегли нагоре. Кой е най-добрия певец, който пее хубаво, образно? Защо не се упражнявате да пеете някой път само за себе си? Пей веднъж, дваж, три, четири пъти, ти да си публика и певец, че сам да се харесаш. Да пеете, докато станете доволни от онова, което пеете. То е най-хубавото упражнение. към беседата >>
- Щом искаш да пееш, ще се раздвои съзнанието, че има публика, отвън те слуша.
Но, за да се пее хубаво, най-първо трябва да се мисли върху смисъла на онова, което се пее. Ако не мислите, вие не можете да пеете. Ако мисълта ви е концентрирана, съсредоточена върху смисъла, може да пеете, тогава приблизително ще пеете по-хубаво. Защото не трябва да бъде раздвоено вниманието, съзнанието. Щом искаш да пееш, ще се раздвои съзнанието, че има публика, отвън те слуша. Съзнанието не е лошо да се раздвои, но тогава трябва да се поляризира еднакво в единия и в другия полюс. Като се раздвои съзнанието трябва да се образува едно течение между двата полюса. Да се поляризира, да има южен и северен полюс. Така трябва да се образува едно магнетическо течение между двата полюса на съзнанието. Другото е пропукване на съзнанието. към беседата >>
- Един испански поет декламирал едно стихотворение пред една публика.
Това е само за изяснение. Един проповедник проповядва на публиката, като че говори нещо ново, но и той сам е толкова невежа, колкото и обикновените хора, които го слушат. Той взел един стих от Евангелието и говори, говори, и той сам не разбира. Така и учените понякога декламират нещо, което и те сами не разбират. Един испански поет декламирал едно стихотворение пред една публика. Публиката го запитала: „Какво искаш да кажеш с това стихотворение? “ – „И аз сам не зная. И аз сам не зная, така го научих.“ Запитали автора какво иска да каже с това стихотворение. Той казал: „И аз сам не зная, така го написах, по вдъхновение.“ Запример вие произнасяте думата „кон“ на български език. Какво означава тази дума? към беседата >>
- Публиката го запитала: „Какво искаш да кажеш с това стихотворение?
Това е само за изяснение. Един проповедник проповядва на публиката, като че говори нещо ново, но и той сам е толкова невежа, колкото и обикновените хора, които го слушат. Той взел един стих от Евангелието и говори, говори, и той сам не разбира. Така и учените понякога декламират нещо, което и те сами не разбират. Един испански поет декламирал едно стихотворение пред една публика. Публиката го запитала: „Какво искаш да кажеш с това стихотворение? “ – „И аз сам не зная. И аз сам не зная, така го научих.“ Запитали автора какво иска да каже с това стихотворение. Той казал: „И аз сам не зная, така го написах, по вдъхновение.“ Запример вие произнасяте думата „кон“ на български език. Какво означава тази дума? Тази дума днес не означава това, което някога е означавала. към беседата >>
273. Отец ме люби, НБ , ИБ , София, 22.3.1936г.,
- От време на време той проповядвал пред известна публика.
Ще приведа един пример за изяснение на последната мисъл. Един руснак, на име Арсименко, обичал да чете Евангелието и да размишлява върху него. От време на време той проповядвал пред известна публика. Случило му се един ден да проповядва на някои хора за вярата и попаднал на примера от Евангелието, дето се говори за чудното отваряне очите на слепия. Там се казва, че Христос плюл на земята, направил кашица, с която намазал очите на слепия, и последният тутакси прогледал. Арсименко толкова много се въодушевил от този пример, че се изпълнил с вяра в себе си и казал: Като свърша проповедта си, ще изляза вън и на слепия, който седи обикновено пред това здание, ще му кажа: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Щом свършил проповедта си, той взел Евангелието в ръка и се запътил към слепия. Като приближил към него, веднага се разколебал и казал: Ами ако това не стане? към беседата >>
274. Трите устоя, ООК , София, 25.3.1936г.,
- (И Учителят е слушал този концерт по радиото от Изгрева.} Тонът с десет пъти беше намален от онзи тон, с който италианецът свиреше на публиката.
Например снощи се даваше един концерт и тук някои го слушаха по радиото. Колцина от вас слушахте концерта? Имаше ли някой от вас на снощния концерт на италианеца? ("Слушахме го по радиото."} Радиото ни най-малко не може да представи какъв е концертът. (И Учителят е слушал този концерт по радиото от Изгрева.} Тонът с десет пъти беше намален от онзи тон, с който италианецът свиреше на публиката. Аз бих турил на радиото бележка единица. Все едно, че по радиото слушаш обикновена цигулка, когато свири, а пък ако слушаш цигулката на мястото, тонът има известна мекота, която по радиото не може да се предаде. И аз снощи, като слушах по радиото, трябваше да пречиствам тона и едновременно слушах и тук, и там, и правех разлика. И казвам: каква грамадна разлика има между радиото и това, което схващаме непосредствено. към беседата >>
275. Ако се родите изново, НБ , София, 29.3.1936г.,
- Той разправял цял час и половина на публиката как станало това нещо, как китът глътнал Иона и след като давал големи обяснения по това, Иона бил глътнат.
Онзи, който вижда, с малки указания, той лесно ще те разбере. Не че доказателствата не са на място. И те са добро нещо, но са губене на време. Запример, какво ще аргументираш, какво ще доказваш на хората, че има Господ? Един знаменит проповедник в Америка слуша една сказка на друг един, който проповядва как пророк Иона бил глътнат от кит. Той разправял цял час и половина на публиката как станало това нещо, как китът глътнал Иона и след като давал големи обяснения по това, Иона бил глътнат. Този виден проповедник казал: Бре, трябваше Иона да седи цял час и половина вън, докато най-после китът го глътнал. Каква нужда има да се аргументира това нещо? То става изведнъж. Щом Иона падне във водата, китът веднага го глътнал. Защо е трябвало Иона да седи час и половина вън, докато китът го глътне? към беседата >>
277. Външна и вътрешна любов , СБ , София, 21.8.1936г.,
- Докато седите всред публиката и гледате, как актьорите играят една или друга драма, вие никога няма да разберете истината.
Сега, като говоря по този начин, вие мислите, че сте на театър, че гледате някаква пиеса и се чудите, защо актьорите играят така, а не иначе. Докато седите всред публиката и гледате, как актьорите играят една или друга драма, вие никога няма да разберете истината. За да разберете истината, вие сами трябва да станете актьори, и то първокласни. Щом поиграете и посвирите малко, казвате: Дотегна ми вече да свиря. – Щом ви дотяга да свирите, вие не сте разбрали живота. – Еди-кое си парче не мога да свиря. – Всички парчета ще свириш. към беседата >>
278. Навреме, ООК , София, 2.9.1936г.,
- Ти като намериш Бога, ако си певец, ако е дрезгав гласът ти, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен и публиката ще те изслуша.
След това иде обичта. И тя трябва да стане като основа. И най-после ще дойдеш до положението да намериш Бога реално. И ще правиш опити. Онзи познава Бога, който всеки ден може да прави опити. Ти като намериш Бога, ако си певец, ако е дрезгав гласът ти, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен и публиката ще те изслуша. Щом не те изслушала публиката и не ти е ръкопляскала, не си намерил Господа. Тайната на живота е в това: да намериш Господа. Ако тогаз Господ ти даде тая мекота и ти даде вдъхновение, значи ти си Го намерил. Да кажем, че вършиш една работа – колкото и да е проста, ако намериш Бога, Той ще ти даде импулс и знание, и животът ти ще се измени. Ако не се измени животът ти, трябва да го търсите. към беседата >>
- Щом не те изслушала публиката и не ти е ръкопляскала, не си намерил Господа.
И тя трябва да стане като основа. И най-после ще дойдеш до положението да намериш Бога реално. И ще правиш опити. Онзи познава Бога, който всеки ден може да прави опити. Ти като намериш Бога, ако си певец, ако е дрезгав гласът ти, като помислиш за Него, гласът ти ще стане мек, приятен и публиката ще те изслуша. Щом не те изслушала публиката и не ти е ръкопляскала, не си намерил Господа. Тайната на живота е в това: да намериш Господа. Ако тогаз Господ ти даде тая мекота и ти даде вдъхновение, значи ти си Го намерил. Да кажем, че вършиш една работа – колкото и да е проста, ако намериш Бога, Той ще ти даде импулс и знание, и животът ти ще се измени. Ако не се измени животът ти, трябва да го търсите. Писанието казва: „Които Ме търсят, ще Ме намерят.“ към беседата >>
279. Важността на черния дроб, УС , София, 4.10.1936г.,
- Добрият певец и с най-простата песен може да трогне публиката.
– Ще го оправите, но трябва да знаете как се оправя. Лесно се казва, да направя това или онова, но като започнеш да правиш, виждаш, че не можеш. За всяка работа се иска знание. Искаш да пееш – не е голямо изкуство, но знание е нужно. Кой от вас би могъл да изпее „Цвете мило, цвете красно“, но така, че да трогне слушателите си? Добрият певец и с най-простата песен може да трогне публиката. Всеки може да пее, но при условие умът, сърцето и душата му да вземат участие в пеенето. Това значи да просветне човек. Това се отнася към добрия певец, който пее с любов и съзнание. Като пее, той усеща под лъжичката си топлина, която се предава и на слушателите. Те слушат в захлас и се забравят. към беседата >>
281. Царството небесно, НБ , София, 17.1.1937г.,
- Сънувал една вечер, че пял пред една голяма публика, но така хубаво пял, че всички му ръкопляскали.
Този човек после ми разправяше, че не бил добър. Той въздъхва и ми разправя един свой сън. Сънувал една вечер, че пял пред една голяма публика, но така хубаво пял, че всички му ръкопляскали. Като се събудил сутринта, нито публиката останала, нито песента му. Сън било това. Казвам му: Без да знаеш, ти си бил певец. От невидимия свят искат да ти покажат, че ти си даровит човек, но трябва да работиш, за да развиеш дарбите си. Ти имаш този глад в себе си, но има нещо замръзнало в тебе, което ти пречи да се проявиш. към беседата >>
- Като се събудил сутринта, нито публиката останала, нито песента му.
Този човек после ми разправяше, че не бил добър. Той въздъхва и ми разправя един свой сън. Сънувал една вечер, че пял пред една голяма публика, но така хубаво пял, че всички му ръкопляскали. Като се събудил сутринта, нито публиката останала, нито песента му. Сън било това. Казвам му: Без да знаеш, ти си бил певец. От невидимия свят искат да ти покажат, че ти си даровит човек, но трябва да работиш, за да развиеш дарбите си. Ти имаш този глад в себе си, но има нещо замръзнало в тебе, което ти пречи да се проявиш. Той продължи: „Лошото ми е, че когото срещна в света, все ще му намеря някакъв недостатък. към беседата >>
282. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, НБ , София, 24.1.1937г.,
- За да свири един цигулар добре, това зависи още и от публиката, която го слуша.
Единият от тях свири по-хубаво, по-изразително, по-приятно, а другият има в себе си нещо металическо, нещо сухо, нещо механическо. Този, който свири по-сухо, има по-добре развита мозъчната си нервна система. В него симпатичната нервна система е по-слабо развита, вследствие на което той няма мекота в свиренето си. По това именно се различават тия двама цигулари. Хубавото, мекото, приятното в единия цигулар, в неговата музика, се дължи на симпатичната нервна система, която е силно развита в него. За да свири един цигулар добре, това зависи още и от публиката, която го слуша. Публиката може да стане такъв добър проводник, че да вдъхнови цигуларя и той да свири вдъхновено, а същата публика може да се постави спрямо цигуларя така, че той съвършено да изстине. Този цигулар казва: „Не съм вдъхновен, не мога да свиря.“ към беседата >>
- Публиката може да стане такъв добър проводник, че да вдъхнови цигуларя и той да свири вдъхновено, а същата публика може да се постави спрямо цигуларя така, че той съвършено да изстине.
Този, който свири по-сухо, има по-добре развита мозъчната си нервна система. В него симпатичната нервна система е по-слабо развита, вследствие на което той няма мекота в свиренето си. По това именно се различават тия двама цигулари. Хубавото, мекото, приятното в единия цигулар, в неговата музика, се дължи на симпатичната нервна система, която е силно развита в него. За да свири един цигулар добре, това зависи още и от публиката, която го слуша. Публиката може да стане такъв добър проводник, че да вдъхнови цигуларя и той да свири вдъхновено, а същата публика може да се постави спрямо цигуларя така, че той съвършено да изстине. Този цигулар казва: „Не съм вдъхновен, не мога да свиря.“ към беседата >>
285. Мислене и чувствувание, ООК , София, 10.3.1937г.,
- Но той на тази публика е дал нещо.
Ще го повикат и не му плащат 100–200 лева, но 1000, 4000, 5000, 10000, 20 хиляди лева. Сега това е магическа страна. Човекът само като си движи пръстите по пианото 40–50 000 лева ще му дадат тия хора. На какво основание отгоре? Този човек само си движи пръстите по пианото и той ще изкара нещо. Но той на тази публика е дал нещо. Следователно, туй е, което определя туй движение. Ти влезеш, слушаш и носиш тоновете, остава ти нещо в главата. Не само имената, но от името ти си разбрал и останало нещо. Вървиш ден, два, някой път година, пет, десет години минават, ти си запомнил някой пасаж от свиренето. към беседата >>
288. Икономия в природата, НБ , София, 28.3.1937г.,
- Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало.
Друг един пример. В един театър, някъде из Европа, Аделина Пати била ангажирана да пее. Тя се явила при директора на театъра, условила се, но забелязала, че той има намерение да я изиграе нещо, да не изплати точно сумата, за която се условили. Тогава, тя намислила да му устрои една изненада. В момента, когато трябвало да се яви на сцената, тя не се явила. Публиката се събрала, чакала, ръкопляскала, но нея я нямало. Директорът на театъра се принудил да я търси. Отива при нея, но тя се бавила, нищо не му казала. Той ѝ предложил още 25 000 франка, само да се яви на сцената. Тя започнала тогава бавно да се обува. Като видял колко бавно се обува, директорът ѝ предложил още 25 000 франка. към беседата >>
290. Здравото учение, НБ , София, 4.4.1937г.,
- Публиката мисли, че е в действителност.
В това отношение котката е един актьор, а мишката е друг актьор. Онзи, който е писал драмата, писал, че котката трябва да хване мишката и да я изяде – нищо повече. Че и вие играете на сцената, а на сцената има доста сърцераздирателни моменти. Като мушнат някой актьор и кръв потече от раната му? У нас това още не става, но в странство, когато мушнат някой актьор с нож, в дрехата му някъде е скрит един мехур с червена боя и като се мушне мехурът, кръв протича. Публиката мисли, че е в действителност. Актьорите си говорят помежду си: „Внимавай как ще мушкаш, мехура да мушнеш, да не пострадам аз.“ Докато видите, че актьорът е паднал на сцената, след малко го виждате станал и раната му заздравяла. Защо става това? Така е намерил авторът за целесъобразно, и така се играе на сцената. към беседата >>
292. Възможности в живота, ООК , София, 21.4.1937г.,
- Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи.
Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди. Защо вярваш в туй, че си стара. Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така. Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. към беседата >>
- Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. (втори вариант)
Смущението у човека е един вътрешен дисонанс в съзнанието му. Например представете си един певец, който пее и вижда, че публиката не е доволна от него. Той се чуди защо публиката не е доволна. Защото не пее хубаво. Това не се отнася до неговото произхождение, не се отнася и до неговото учение, не се отнася до неговата красота или до неговото здраве. Единственото нещо, от което публиката не е доволна, в дадения случай, е че не пее хубаво. И следователно не го слуша. И ако в вас има едно смущение, трябва да знаем как да го премахнем. Певецът трябва да знае, че за да премахне това смущение, той трябва да се научи да пее. Той може да се запита: “Възможно ли е аз да пея? ” Че щом си си позволил да излезеш на сцената, защо питаш: “Възможно ли е аз да бъда певец? към втори вариант >>
- Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него.
Кое наричаме реално и кое – идеално? Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. към беседата >>
- Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание.
Реално е това, което човек всеки момент може да опита. Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре. към беседата >>
- Публиката е недоволна от неговото пеене.
Идеално е това, към което човек се стреми. Нещата са реални или идеални от гледището на сегашния живот. От това гледище, именно, известни положения внасят смут в съзнанието на човека, в зависимост от дисхармонията, която съществува в тях. Запример, един певец излиза на сцената да пее, но чувствува че публиката е недоволна от него. Недоволството на публиката внася смущение в неговото съзнание. Публиката е недоволна от неговото пеене. Тя не се спира нито върху произхождението, нито върху образованието, нито върху красотата му. Едно нещо иска тя от него – да пее хубаво. Не пее ли хубаво, тя има основание да е недоволна. За да се освободи от смущението си, певецът трябва да пее добре. Певецът се запитва: Мога ли да се науча да пея толкова хубаво, че да задоволя публиката? към беседата >>
295. Път и възможности / Пътят и възможностите, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1937г.,
- Ако с такова пеене излезе на сцената, публиката ще го освирка и ще го изпъди вън.
Значи, когато не знае, човек има възможност да придобие знание, а когато знае, той има възможност да направи нещо. Докато не мине от невежество към знание, човек никога не може да стигне до изпълнение. Цигуларят трябва да знае как да държи инструмента си, за да свири на него. Певецът трябва да взима вярно тоновете, за да пее добре. Не взима ли тоновете правилно, той не може да се нарече певец. Ако с такова пеене излезе на сцената, публиката ще го освирка и ще го изпъди вън. Вземе ли човек няколко трептения по-малко, отколкото даден тон има, той не е взел тона правилно. към беседата >>
296. Съществени връзки / Четирите отношения, СБ , РБ , София, 22.8.1937г.,
- По-добра публика от самия човек, който пее, няма. (втори вариант)
Не е достатъчно само да бъде човек богат, но той трябва да знае, как да вложи богатството си, парите си в работа. Някой казва, че не знае да пее. Как ще пее, когато заема само пози? Той мисли, като пее, да произведе ефект върху слушателите си. Който пее, той трябва да пее само за себе си. По-добра публика от самия човек, който пее, няма. Той най-добре разбира от пението. към втори вариант >>
- Най-добрата публика за певеца е самият той.
Кое от двете е за предпочитане: да пее човек или да проси? Който не пее, той ще проси. Който не иска да бъде богат, той не иска да мисли, не иска да вложи ума си в работа. Не е достатъчно само да бъде човек богат, но той трябва да бъде умен, да знае, как да употреби богатството си. Каже ли човек, че не може да пее, това подразбира, че той иска да пее толкова хубаво, да произведе ефект върху слушателите си. Най-добрата публика за певеца е самият той. Пее ли първо за себе си, а после за публиката, той е истински певец. Това пение е Божествено. към беседата >>
- Пее ли първо за себе си, а после за публиката, той е истински певец.
Който не пее, той ще проси. Който не иска да бъде богат, той не иска да мисли, не иска да вложи ума си в работа. Не е достатъчно само да бъде човек богат, но той трябва да бъде умен, да знае, как да употреби богатството си. Каже ли човек, че не може да пее, това подразбира, че той иска да пее толкова хубаво, да произведе ефект върху слушателите си. Най-добрата публика за певеца е самият той. Пее ли първо за себе си, а после за публиката, той е истински певец. Това пение е Божествено. към беседата >>
- До известно време той говори красноречиво, задоволява публиката.
Певците, които пеят за пари, лесно губят гласа си. Така е било от памтивека, и така ще бъде. Някой певец, след като спечели много пари, казва: Не искам повече да пея. Каже ли така, гласът му го напуща. Същият закон се отнася и до музиканта, и до оратора. До известно време той говори красноречиво, задоволява публиката. Като забогатее, казва: Няма защо повече да ораторствувам. Щом каже така, красноречието му го напусне. Когато материалните блага господствуват над човека, той изгубва дарбите, които Бог му е дал. Езикът не ти е даден да печелиш пари с него. Парите трябва да вървят след тебе, като сянка на твоя живот, като средство, но не като цел. към беседата >>
299. Ликвидация на века, УС , София, 26.9.1937г.,
- Той извикваше няколко души от публиката и ги караше да напишат или да начертаят, каквото искат.
Светията ще ти помогне в нещо. Лошо е, ако глупав човек те мушка. Той нищо няма да ти предаде. Изкуство е в живота, от разбъркани и криви линии, да изработиш нещо хубаво. Преди известно време, присъствах на сеанс, дето един велик художник правеше интересни опити. Той извикваше няколко души от публиката и ги караше да напишат или да начертаят, каквото искат. От тези разбъркани линии – прави и криви, той състави един отличен, красив образ. Той майсторски поставяше всяка линия на своето място. Ако не можеш една обидна дума, като крива линия, да поставиш на мястото й, какво убеждение имаш? Ако не можеш от кривите линии в живота си да създадеш един красив образ, какво верую имаш? Ако най-малките неща в живота ти те спъват, какво е твоето разбиране? към беседата >>
300. Аз ще оздравея, ООК , София, 24.11.1937г.,
- Започнал един концерт и толкоз дълго свирил, публиката започва да го напуща, излизат всички, а той свири на естрадата.
Много лесно е, но не изведнъж. Аз ще ви свиря толкоз дълго време, вие ще се уморите и ще ме оставите. Всички може да ви изпъдя из салона. Ще мязам на онзи музикант тогава, който дал един концерт в Париж. Понякой път обичал да се захласва. Започнал един концерт и толкоз дълго свирил, публиката започва да го напуща, излизат всички, а той свири на естрадата. Най-после идва слугата и казва: „Господине, когато свършите парчето, можете да заключите“. И вие понякой път сте ми държали такива дълги концерти. Имаше един Тенекеджиев се казваше мисля, славянски философ. Иде един ден при мене и ми казва: „Господине, пет минути може ли да ми дадете? “ – Може. към беседата >>
303. Двете жени, УС , София, 16.1.1938г.,
- Ако отида сред публика, която никога не ме е слушала, ще ме подложат на голяма критика.
Това са отношения, които трябва да се спазват. Вие искате да бъдете господари. Това е невъзможно. От години вие ме слушате и добре ме слушате. Защо? – Защото сте влезли в моята държава. Ако отида сред публика, която никога не ме е слушала, ще ме подложат на голяма критика. – Влязъл съм в тяхната държава. Те ще критикуват всяка дума: всеки глагол, всяко съществително, прилагателно, местоимение; всяка точка, запетая – де съм се спрял, колко съм се спрял. Тези хора критикуват. Знайте, че и вие ще влезете в един свят, дето ще ви критикуват. Светът, в който влизате сега, е крайно взискателен. към беседата >>
304. Новата любов, НБ , София, 30.1.1938г.,
- Половината от тях в даден случай е публика, а другата половина са действуващите лица, актьорите.
“ Та онова, което сега става в света, до известна степен не е реално. Това е едно преставление, на което ние сме актьорите. Като наблюдавам как хората играят ролите си на земята, мога да кажа, че те изпълняват ролите си много добре. Като гредам как плачат, те плачат от сърце. Всяка роля те я изпълняват много добре. Половината от тях в даден случай е публика, а другата половина са действуващите лица, актьорите. След време те сменят ролите си, които са играли, стават публика, а другите – актьори. Като дойде някой при тебе да ти говори, ти ще го изслушаш внимателно, той е актьор. В първо време ние изучаваме драмата, а не трагедията. Човек все трябва да изиграе някава роля в живота си. Същинският живот седи зад привидното. към беседата >>
- След време те сменят ролите си, които са играли, стават публика, а другите – актьори.
Това е едно преставление, на което ние сме актьорите. Като наблюдавам как хората играят ролите си на земята, мога да кажа, че те изпълняват ролите си много добре. Като гредам как плачат, те плачат от сърце. Всяка роля те я изпълняват много добре. Половината от тях в даден случай е публика, а другата половина са действуващите лица, актьорите. След време те сменят ролите си, които са играли, стават публика, а другите – актьори. Като дойде някой при тебе да ти говори, ти ще го изслушаш внимателно, той е актьор. В първо време ние изучаваме драмата, а не трагедията. Човек все трябва да изиграе някава роля в живота си. Същинският живот седи зад привидното. Онези неща, които ти преживяваш, онова, върху което в дадения случай ти мислиш, това не е реално. към беседата >>
305. Законът на хармонията в тялото, МОК , София, 4.2.1938г.,
- От един певец, публиката трябва да се постави на едно разстояние.
В малката терца ще се удавиш, в голямата, ако не разбираш закона, на пепел ще станеш. В музиката има тънки страни. Не е лесна работа. В музиката, когато някой пее или когато свири, като свириш на пиано, при такъв един инструмент, трябва да вземеш известни пози. Когато някой пее, ти не трябва да се приближаваш много до него и не трябва да се отдалечиш много от него. От един певец, публиката трябва да се постави на едно разстояние. Някой път в театъра вземат първите места, или в една консерватория, дето се дават концерти, едни отиват на първите места, други – на последните. За някои хора първото место съответствува, за други – вторите, третите. Всеки трябва да избере такова място, дето звукът ще иде най-добре до ухото, ще произведе най-добри трептения. Сега някой казва: „Безразлично е дали съм на края.“ Не е безразлично. Но от какво зависи пеенето на човека? към беседата >>
- След туй ще дойде великият артист, той като дойде в салона, всичко ще бъде чисто, вие ще седнете да бъдете публика.
Главата ти е да мислиш. Главата ти е за мислене. Най-първо, запалете лампите си, осветете салона, дето концертът ще бъде. След туй запалете печката в сърцето си, да бъде отоплено, за да може, като дойде великият артист на светлината и топлината, да може да изсвири нещо. Вие се приготовлявате, започвате да мислите, значи запалвате лампите започвате да чувствате, отоплявате стаите. След туй ще дойде великият артист, той като дойде в салона, всичко ще бъде чисто, вие ще седнете да бъдете публика. Той ще ви изсвири нещо, ти усещаш, че много хубав излязъл този концерт. Всеки ден вие имате условия да ви се даде един отличен божествен концерт, че като си отиде, вие да кажете: „Има животът смисъл“. към беседата >>
306. Четири погледа, УС , София, 13.2.1938г.,
- Ако не е разбрано, грешката е в публиката.
Като намерите грешките си, сложете ги в едно шишенце и ги хвърлете в някоя ливада да пасат. – Какви грешки прави музикантът? Или не е написал парчето, както трябва, или не го е изпълнил правилно, или не го е разбрал. Ако не е написано, както трябва, грешката е в автора. Ако не е изпълнено, както трябва, грешката е в музикантите, които свирят или пеят. Ако не е разбрано, грешката е в публиката. Оставете автора съм да изправи грешката си. Оставете музикантите сами да се изправят. към беседата >>
307. Да ми бъде ученик, НБ , София, 20.2.1938г.,
- Когато един тенор вземе горно „си“, най-високия тон, всичката публика ръкопляска.
Ако така разбираме, тогава може да се пее. Имаш една мъчнотия, тя е поставена на една мажорна гама, започва с „до“, най-ниския тон, който едва можеш да го вземеш. Ще ѝ пееш. Ако пееш на болестта и ако можеш да подигнеш гласа си на три октави, болестта ще изчезне. Значи да пееш в първата октава, във втората и горе в третата. Когато един тенор вземе горно „си“, най-високия тон, всичката публика ръкопляска. Казват: Голям талант е. „Си“ взел, най-високият глас на тенора. Ако вземе най-ниския тон, не му ръкопляскат, казват: Талант, сила има, гений. Та казвам: В нашето усилие в музиката да вземем най-високите тонове, в усилието да направим едно велико дело, то е музика. Всяко велико дело е музикален тон. към беседата >>
- Да проявим онази, мощната любов в света, най-високият тон, до който нашата душа може да се подигне и тогава ще се образува един трепет около нас, който ще бъде благотворен заради нас самите и за публиката.
Ако вземе най-ниския тон, не му ръкопляскат, казват: Талант, сила има, гений. Та казвам: В нашето усилие в музиката да вземем най-високите тонове, в усилието да направим едно велико дело, то е музика. Всяко велико дело е музикален тон. В нас да проявим най-великата добродетел, то е най-високият тон, който можем да вземем в тази част, която пеем. Никой не трябва да се срамува. Да проявим онази, мощната любов в света, най-високият тон, до който нашата душа може да се подигне и тогава ще се образува един трепет около нас, който ще бъде благотворен заради нас самите и за публиката. Онзи човек, след като пее, всички ръкопляскат. В този тенорист има смисъл. към беседата >>
308. Единствената връзка, УС , София, 20.2.1938г.,
- Като видиш публиката пред себе си, ти още повече съзнаваш ролята си на цар.
Младият, обаче, се интересува от съвсем други работи, а не от тези на стария. Днес аз ви говоря за вътрешния живот, защото ако живеете само по външен начин, ще се натъквате на заблуждения. Според сегашното си развитие повечето хора са на сцената на живота, където играят ролите си. Ти си актьор, играеш роля на цар, на съдия, на генерал. Какви роли не си играл на сцената! Като видиш публиката пред себе си, ти още повече съзнаваш ролята си на цар. Метнеш царската мантия на гърба си, разхождаш се с нея, мислиш, че наистина си цар. Колко трае твоето царство? – Най-много два–три часа, докато трае представлението. Щом слезеш от сцената, станеш обикновен човек. Ако и след това си въобразяваш, че си цар, и почнеш да заповядваш наляво и надясно, ти ставаш посмешище на хората. към беседата >>
309. Богатство и сиромашия, ООК , София, 23.2.1938г.,
- На земята щастливите хора и на небето ти като погледнеш на тях всеки от тях по едно левче като ти дадат, като тази публика, ти ще станеш доволен.
Ти попей си на юргана. Мини тогава в друга гама. Представи си, че юрганът е копринен. Като погледнаш юргана, представи си, че той е мек, копринен и веднага състоянието се променя. Ти когато си нещастен и хиляди и милиони хора има, които са щастливи. На земята щастливите хора и на небето ти като погледнеш на тях всеки от тях по едно левче като ти дадат, като тази публика, ти ще станеш доволен. Попей малко по едно левче, и тогава ти ще имаш нещо събрано. Казвам: Като станете сутрин, учете се да пеете. Аз бих желал всички да сте певци, знаеш как. Гледам, колко хубави гласове имате и камъните може да разиграете вие. Аз ви давам едно разнообразие, понеже според мене еднообразната мисъл, еднообразните чувства, всичко, което човек притежава е Божествено. към беседата >>
310. Обич и любов, МОК , София, 25.2.1938г.,
- Имате една публика, която слуша вашата музика.
Ако яденето е много хубаво, сладко, вие ускорявате или забавяте. В музиката, някъде свирите по-бързо, някъде по-полека. Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите. Виждате, публиката не е доволна. Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат. към беседата >>
- Виждате, публиката не е доволна.
Ако яденето не е хубаво, започвате по-полекичка, един бавен такт. Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите. Виждате, публиката не е доволна. Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат. към беседата >>
- Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат.
Мислиш, как да се избавиш от това парче, как да го снемеш от репертоара? Как го снемате, когато парчето не е на място? Имате една публика, която слуша вашата музика. Не е един, не са двама, то са милиони, всички турили ушите да слушат, какво ще свирите. Виждате, публиката не е доволна. Понякой начин трябва да снемете този репертоар, защото публиката иска вие да им свирите това, което те обичат, а не онова, което те не обичат. към беседата >>
- То е публиката.
След като си ял, пей! В яденето най-първо се написва пиесата, то се композира нещо. След като си се наял, се композира, ще почнеш изпълнението. При стомаха парчетата се правят, при дишането се изпълняват, при мисленето се слушат. Следователно, като дойдем да мислим, ние слушаме музика. То е публиката. Слушаш как се изпълняват нещата. Най-първо стомахът прави музиката, грубата работа. Онзи вече на пианото го изпълнява. Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша. Та едновременно, ти трябва добре да я направиш, добре да я изпълниш и добре да я слушаш. към беседата >>
- По-добра публика няма.
Онзи вече на пианото го изпълнява. Значи музиката, която се пише, която се изпълнява, която се слуша. Та едновременно, ти трябва добре да я направиш, добре да я изпълниш и добре да я слушаш. Вие понякой път казвате: „Послушай ме Господи! “ Значи, ние като пеем Господ ни слуша. По-добра публика няма. Ние като пеем, като постъпваме в живота, Господ ни гледа в света. Трябва да знаем, че има един, който оценява постъпките. Ти си направил нещо, никой не те е видял, но Господ те видял. Ти си направил едно добро някъде, на една мушица си помогнал, никой не те видял, гледаш наоколо, никой не те видял, но има един, който те видял. Казва: „Много добре направи! към беседата >>
- Значи като пееш, имаш най-хубавата публика.
Трябва да знаем, че има един, който оценява постъпките. Ти си направил нещо, никой не те е видял, но Господ те видял. Ти си направил едно добро някъде, на една мушица си помогнал, никой не те видял, гледаш наоколо, никой не те видял, но има един, който те видял. Казва: „Много добре направи! “ Ти като попееш, усещаш една вътрешна радост. Значи като пееш, имаш най-хубавата публика. Казваш: „Сам пея, кой ще ме слуша? “ Аз като пея сам, Господ ме слуша. И тогава пеем най-добре. Защото като има публика, публиката ме слуша, като няма публика, Господ ме слуша. Затуй пейте най-хубаво, когато сте сами! към беседата >>
- Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто.
Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех. Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават. Един музикант трябва да бъде честен, да има желание да пее хубаво, да не взема фалшиво тонове. Аз като пея, трябва да пея не за публиката, не трябва да вземам фалшиво, нечисто. Като взема един тон и аз да съм доволен от пеенето, според музикалните правила, според музиката. И всеки тон да е доволен. Като взема „до“, не „до“-то да каже: „Така не се пее“, и „до“-то да остане доволно от мене. И „ре“ да остане доволно от мене, и „ми“ да остане доволно от мене, и господин „фа“ да остане доволен, и господин „сол“, и господин „ла“, и господин „си“ – всички да останат доволни от мене. Като дойда при тия половинките тонове, тоновете са семейни, взема „до диез“. към беседата >>
311. Възвиси ме Духът, НБ , София, 27.2.1938г.,
- Тогава дошъл един сказчик, духовник, проповедник и пита публиката, казва: „Знаете ли какво ще ви кажа?
– Каруца ще имате. Като кажете: „Ох! “, веднага, хайде дошла каруцата и той от чешмата тръгне нататъка по пътя с каруцата. Знаете ли какво му се случило вторият път? Тогава друг един анекдот има. Тогава дошъл един сказчик, духовник, проповедник и пита публиката, казва: „Знаете ли какво ще ви кажа? “ – „Не знаем.“ – „Няма защо да ви кажа.“ – „Знаем.“ Казва: „Като знаете, пак няма какво да ви кажа.“ Но то е избягване. Има едно знание, предполагаме, че ние знаем някои неща. Някой път ние трябва да знаем, пътя не знаем. Туй, което не знаем, туй място на незнанието трябва да го държим винаги празно, да не туряме на туй място. Всички ония неща, които знаем, да ги запълним. към беседата >>
312. Единство в живота, УС , София, 27.2.1938г.,
- Трето, публиката да го обича – да няма нищо пресилено.
– „Ще пея, както дойде, че каквото излезе.“ – Не, ще пееш по всички правила на музиката. Какво се иска за доброто пеене? – Първо, салонът да е добре отоплен: нито много топъл, нито много студен. Студеният въздух се отразява вредно на гърлото. После, певецът да е добре разположен. Трето, публиката да го обича – да няма нищо пресилено. Всичко пресилено носи лоши последствия. Ето, някои от моите ученици, като чели за ползата от лимоните, сами се подлагат на лекуване с лимони. Те започват от един лимон и всеки ден увеличават броя, докато стигнат до десет лимона на ден. После се връщат от десет до един. Лечебна е лимонената киселина, но трябва да знаете как да я употребявате. към беседата >>
314. Радвайте се и веселете се, НБ , София, 6.3.1938г.,
- Неприятността е там, че няма кой да чете вашите съчинения, нямате публика.
На здравия човек всичко е приятно, на умния човек всичко е разумно. На глупавия човек всичко е глупаво, на болния е точно обратното. Това са тъй наречените афоризми, противоречия. Всинца вие сте писатели, създавате афоризми, пишете цели съчинения. С всичките афоризми (сте) много красноречиви. Неприятността е там, че няма кой да чете вашите съчинения, нямате публика. Има голямо производство на такива афоризми, във всеки дом като идете, ще намерите даже и малките деца, и те са почнали да пишат по този начин. Всичко туй е хубаво. При сегашните условия, както живеем тук на земята, какво трябва да се прави. Защото има три категории. Едни минават за светски хора. към беседата >>
316. Музикалният живот на душата, ООК , София, 23.3.1938г.,
- Този мед не е за публиката.
Един млад американец отишъл на едно място и видял една млада мома, в която се влюбил. Той отишъл да проповядва, но не отивал да проповядва в други села, а все в това село, гдето намерил тази хубава мома. И гледал дали тя е там и когато тя е там, той се разпалвал и разтърсвал всички хора. Той отивал за момата. Другите казвали: „Колко хубаво приказва, колко Божествено, мед капе от устата му“. Този мед не е за публиката. Този мед е за онази мома. И един ден, когато всички хора се научават, че този мед е за нея, всички ще се настроят против него. към беседата >>
- – Паганини е правил един опит, за да покаже на публиката, че е добър свирец.
Тегля струна „ла“, скъсва се и тя. Тегля струна „ми“, скъсва се и тя. Опасно е при някои музикални парчета. Една хубава струна струва 30 лева, 40 лева, 100 лева. Всеки ден като късаш по три струни, каква ще бъде загубата? – Паганини е правил един опит, за да покаже на публиката, че е добър свирец. Той нагласява цигулката и като удря лъка, скъсва се струна „ми“. Продължава да свири. Удари лъка на струна „ла“ и тя се скъсва, и той довършва концерта на двете останали струни. Скъсването на двете струни му е било необходимо за да произведе известен ефект. Ако можете като Паганини да свирите на две струни – да, но ако не сте музикант като него, не ги скъсвайте, защото ще загазите. към беседата >>
318. Добрата круша, НБ , София, 27.3.1938г.,
- Туй, за което аз говоря, ако имате туй учение и го приложите, тогава тази публика съвсем другояче щеше да бъде.
– „Дайте му страдания.“ Като вземеш хляба, благодари за хляба. Благодари за сливата, за крушата, за всичко благодари. Започни да благодариш и работите ще се оправят и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко отношение ще се оправят. Сега туй вие още не сте проверили. Отчасти сте проверили това. Туй, за което аз говоря, ако имате туй учение и го приложите, тогава тази публика съвсем другояче щеше да бъде. И лицата ви щяха да светнат и не щеше да има никакъв шум тук. Всяко нещо, което ви се говори, вие казвате: „Дали това е истина или не? “ Имайте предвид, че аз не съм от глупавите хора. Онова, което го зная, го зная така на свят. Хубаво го зная, нищо повече. към беседата >>
319. Беззаветна благодарност, ООК , София, 20.4.1938г.,
- Запример, ако един цигулар излезе на сцената и каже без да свири, публиката ще го вдъхнови?
Аз често наблюдавам: някой иска да убеди някого, говори му за Бога, а той му говори за човешкото, той няма тия знания. Аз го виждам, че джобовете са празни, билет няма, познания няма, не знае какво нещо е знание. Той казва: „Ще бъда научен отгоре“. Ти като идеш в света, тъй по човешки няма да си напълниш джоба. Ще се напълни, като работиш. Запример, ако един цигулар излезе на сцената и каже без да свири, публиката ще го вдъхнови? Какво ще го вдъхнови? Какво ще разберат хората? Те ще кажат: „Той искаше един концерт да даде, но не можа нищо да направи. Даже не можа нищо да свири. Той не знае да вдигне цигулката“. към беседата >>
320. Божественият импулс, ООК , София, 27.4.1938г.,
- Виждате, даже един музикант, когато свири, като гледа публиката, веднага в публиката ще намери някого, когото обича и той да го обича.
Трябва да вземете Любовта като основа, отдето ще се появи Божественото слънце, тогава вие ще намерите вашият запад, ще намерите и себе си. Но, трябва всички да имате един подтик, Божествен подтик. Всички трябва да обичаме Бога. Без Любовта към Бога ние ще останем чужденци един към друг. Единственото нещо в света, което може да ни забележи, единственото нещо, което може да внесе радост и веселие. Виждате, даже един музикант, когато свири, като гледа публиката, веднага в публиката ще намери някого, когото обича и той да го обича. Погледнеш някой като свири погледне нагоре и свири. Като свири поглежда там. Онзи, който е на сцената, който го обича, той трябва да дава подтик. Този, когото обичаш, там е Бог. Онзи, който те обича в тебе, е Бог. към беседата >>
321. Опорна точка, МОК , София, 20.5.1938г.,
- Ако той една публика не може да подигне, в даден случай, той не е певец.
Като пее, трябва да пее с любов. Той като пее, трябва да пее със знание. И като пее, трябва да бъде свободен, трябва да обича истината. Туй, което дава на хората, трябва да бъде за тяхна полза. Като пее, трябва да има желание да подигне окръжаващите. Ако той една публика не може да подигне, в даден случай, той не е певец. Ако в даден случай певецът не може да хвърли светлина върху слушателите, не е добър певец. И ако не може да им даде въодушевление, няма любов вътре. Казвам: Не е лесна работа да си певец. Да пееш като жабите, които сега се учат. Аз ги слушам, те са нови певци. към беседата >>
324. Възможни условия, СБ , РБ , 7-те езера, 31.7.1938г.,
- В това време, един от тримата американци, висок 1.95 м., излязъл пред публиката и казал: Господа, аз съм американец.
Трима американци се разхождали из Лондонските улици и случайно прочели едно обявление, в което се съобщавало, че някой англичанин ще държи сказка за американците. Те се заинтересували от тази сказка и отишли да чуят, какво ще говори сказчикът за американеца. Като излязъл на трибуната, сказчикът започнал да описва характерните черти на американците и между другото, казал нещо за техния ръст. Той казал, че американците са ниски, дребни, нервни хора. В това време, един от тримата американци, висок 1.95 м., излязъл пред публиката и казал: Господа, аз съм американец. След него излязъл вторият, който бил два метра висок, и казал: Господа, и аз съм американец. Най-после излязъл и третият, който бил над два метра висок. Всички присъстващи започнали да се смеят, и сказчикът се принудил да напусне залата. Значи, тримата американци опровергали сказката на англичанина. Често теориите на учените се опровергават само с явяването на двама-трима души пред публиката. към беседата >>
- Често теориите на учените се опровергават само с явяването на двама-трима души пред публиката.
В това време, един от тримата американци, висок 1.95 м., излязъл пред публиката и казал: Господа, аз съм американец. След него излязъл вторият, който бил два метра висок, и казал: Господа, и аз съм американец. Най-после излязъл и третият, който бил над два метра висок. Всички присъстващи започнали да се смеят, и сказчикът се принудил да напусне залата. Значи, тримата американци опровергали сказката на англичанина. Често теориите на учените се опровергават само с явяването на двама-трима души пред публиката. към беседата >>
325. Който има уши, нека слуша, СБ , РБ , 7-те езера, 3.8.1938г.,
- Ако певецът очаква от публиката одобрение, той не е пял добре.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвършенствувате. Дали рисувате, пеете или свирите, вие трябва да задоволите първо себе си, а после другите. Ако певецът очаква от публиката одобрение, той не е пял добре. Най-добрият слушател и ценител на изкуството, което даден човек проявява, е той самият. Щом той е доволен от своето пение, свирене или рисуване, и публиката ще бъде доволна. Най-добрият учител за човека е той сам. Вътрешният учител на човека всеки момент му нашепва, дали е постъпил добре, дали е разрешил задачата си правилно. към беседата >>
- Щом той е доволен от своето пение, свирене или рисуване, и публиката ще бъде доволна.
Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се усъвършенствувате. Дали рисувате, пеете или свирите, вие трябва да задоволите първо себе си, а после другите. Ако певецът очаква от публиката одобрение, той не е пял добре. Най-добрият слушател и ценител на изкуството, което даден човек проявява, е той самият. Щом той е доволен от своето пение, свирене или рисуване, и публиката ще бъде доволна. Най-добрият учител за човека е той сам. Вътрешният учител на човека всеки момент му нашепва, дали е постъпил добре, дали е разрешил задачата си правилно. към беседата >>
326. Азбука на Божествения език, СБ , РБ , 7-те езера, 14.8.1938г.,
- За да задоволи себе си, както и публиката, певецът трябва да взима и мажорни, и минорни тонове.
Човек взима участие в скърбите и в радостите на своите ближни, без той сам да е скръбен или радостен. Това е неизбежен закон. Ако иска да се ползва от радостите на хората, той трябва да взима участие и в скърбите им. Не взима ли дял от скърбите на хората, той ще се лиши и от радостите им. Същото може да се каже и за певеца. За да задоволи себе си, както и публиката, певецът трябва да взима и мажорни, и минорни тонове. Тоновете ще се сменят един след друг, за да създадат цяла песен, в която ще има хармония и мелодия. Не е важно, от какви тонове ще бъде съставена песента; важно е да бъде изпята чисто, меко и със съответна сила. към беседата >>
- Трябва ли да се оправдава с публиката или с други външни причини?
Като слезеш от сцената, пак не си спасен. Вестниците ще започнат да пишат, че еди-кой пял или свирил, но нищо не излязло от неговия концерт. Като умре, човек се скрива в някоя дупка, да не вижда и да не чува какво се говори за него. След известно време, като се забрави името му, той отново се насърчава и започва да мисли за втори концерт. Щом замине човек за другия свят, майка му и баща му го посрещат и започват да го питат, защо концертът му излезе несполучлив. Трябва ли да се оправдава с публиката или с други външни причини? За неуспеха на хората има, наистина, и външни причини, но главната причина е в самите тях. Христос казва: „Който се отрече от мене, и аз ще се отрека от него. Който не се отрече от мене, и аз няма да се отрека от него". С други думи казано: Който живее за мене, и аз ще живея за него. Който мисли за мене и ме обича, и аз ще мисля за него и ще го обичам. към беседата >>
327. Да Му служим без страх, НБ , София, 18.9.1938г.,
- Ако ти имаш една публика от ангели и светии, че след като си пял, те да останат доволни, те (не) ще те оставят без възнаграждение.
Ако вие бихте били добри певци, можехте да се съобщавате с другия свят. Някой казва: „Може ли да имаме съобщение с оня свят? “ Има музика, с която може да се свържете с оня свят. Индусите имат песни, с които могат да събират змиите. Но има една музика, която аз зная, която като запееш, светии отгоре слизат, ангели слизат да те слушат. Ако ти имаш една публика от ангели и светии, че след като си пял, те да останат доволни, те (не) ще те оставят без възнаграждение. Лицето ви ще светне. Бих желал да имате одобрението на тия, напредналите ваши братя. Да не се срамуваме, защото срамът произтича от престъплението. Всякога ние се срамуваме, когато направим престъпление. Аз направя едно добро, срамувам се, защото имам някакво користолюбие. към беседата >>
328. В името Божие, НБ , София, 6.11.1938г.,
- Публика, която слуша такъв оратор, не може да издържа на неговите трептения.
Ето, днес има добри певци на земята, но те трябва още повече да развият своя глас. Ако един ангел дойде на земята, той ще има съвършено различен глас от този на най-добрите певци на земята. Той може да взима и до девет и до десет октави. Ако хората слушат този ангел, те не могат да издържат на трептенията на неговия глас и ще заспят. Същото може да се каже и за всеки оратор, чиито трептения надминават тия на седемте октави. Публика, която слуша такъв оратор, не може да издържа на неговите трептения. Тя непременно ще заспи. Това показва, че има известни трептения, които предизвикват в нервната система на човека такива трептения, на които той не може да издържа. Тъй както е, устроена днес нервната система на човека, той не може да издържа на голямо напрежение. към беседата >>
330. Вътрешният мир, УС , София, 11.12.1938г.,
- Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви.
Питат го: „Как живеете горе на Изгрева? Вино пиете ли, ракия пиете ли, месо ядете ли? “ Той казва: „Всичко по реда си върви, всичко по реда си върви. Когато дойде за вино, всичко по реда си върви; когато дойде за ракия, всичко по реда си върви.“ Чудят се как тъй всичко по реда си върви. Изважда един да му даде една цигара, той казва: „Не, не може. Дъновист тютюн не пуши, дъновист месо не яде, вино не пие.“ Едва тогава публиката разбира, че дядо Георги разбира съвсем друго, като казва, че всичко по реда си върви. По класически всичко е по реда си, но не може да се пуши тютюн, да се пие вино. към беседата >>
331. Път и постижение, ООК , София, 14.12.1938г.,
- Щом произнася хубаво, няма да има бележка нито от публиката, нито от своите приятели, нито от публиката, нито от своя учител.
Тогава ще четеш къде е мъчнотията. Казвам сега: „Какво е качеството на Алефа. Блажени, които са непорочни в пътя си.“ Значи започваш една работа с А. Като започнеш с тази работа трябва да имаш едно качество. „Блажени, които са непорочни.“ Второто: „Които ходят в закона на Господа.“ Блажен е всеки човек, който взема чисти и музикални тонове и спазва законите на музиката. Щом произнася хубаво, няма да има бележка нито от публиката, нито от своите приятели, нито от публиката, нито от своя учител. Всеки ще го харесва. „Блажени, които пазят свидетелството Ми.“ И търсят от сърце свидетелството Му и търсят го от все сърце, наистина, те не правят беззаконие, ходят в пътищата Му. „Ти си заповядал да се съхраняват прилежно завещанията Ти, дано се оправят пътищата ми.“ Аз ще кажа, дано да се науча хубаво да пея. Как ще се оправят пътищата? Дано да се науча да пея хубаво, да не става нещо, да има някаква малка спънка в гърлото. към беседата >>
- Вие искате да живеете добре, нямате публика, казвате: „За кого да живея?
Един иска да пее, пък глас няма. Има желание – глас няма. Друг е даровит, глас има – няма кому да пее. Казва: „Кому да пея? “ Пей на себе си. Вие искате да живеете добре, нямате публика, казвате: „За кого да живея? “ Сега дойде една друга мома, млада сестра, казва, че животът и се обезсмислил вече. Казва: „Учителю, обезсмисли се животът ми.“ Аз виждам една доста голяма опашка на една комета е влязла в нейната система. Тази комета е засегнала нейното слънце, че вече животът ѝ няма смисъл. Защото тя усеща, че тази комета е влязла, ще си замине някъде, после и с телескоп няма да я вижда. Казва: „Отдалечи се моя живот.“ Виждам, че тази комета, която влезе, е нейният възлюблен, който заминал някъде, и тя казва, че не може без него, ще умре. към беседата >>
332. Обич и преценка, ООК , София, 21.12.1938г.,
- Та казва[м], във вас, някой път, сърцето прави погрешки, може да събере публика, която ни в клин, ни в ръкав, не разбира нищо.
Та казва[м], във вас, някой път, сърцето прави погрешки, може да събере публика, която ни в клин, ни в ръкав, не разбира нищо. Един български виртуоз дава в село концерт, свири нещо от Бах, от Моцарт. Селяните казват: „Свири си нещо, не го разбираме.“ Казват му: „Я ни посвири нещо от нашите стари песни, да разберем всинца. Туй е много хубаво, но не го разбираме. Посвири ни нещо тъй да ни стопли сърцето.“ Казвам, в човека, ако свириш едно нещо на главата, ще разбере по един начин. Ако свириш нещо на сърцето, ще го разбере по друг начин. към беседата >>
333. Здравословното състояние на човешката душа, ООК , София, 4.1.1939г.,
- Вие, които сте тук, ще срещнете една публика безбройна, наредени, ще видите с какво благоволение, какво слушане има на речта.
На Изгрева ти не може да идеш без Любов. На Изгрева не може да отидеш без Мъдрост, на Изгрева ти не може да идеш без Истината. Ти, за да влезеш в залата на Изгрева, ти трябва да бъдеш осенен с Любовта, с Мъдростта, с Истината, с всичките добродетели. Трябва да имате един ескорд да те придружават и тогава ще отворят вратата на Изгрева, ще седнеш, ще слушаш първата реч на Великия Учител в света. Като говорим тук, то е само едно отражение, малко по радиото, имаме пример. Вие, които сте тук, ще срещнете една публика безбройна, наредени, ще видите с какво благоволение, какво слушане има на речта. Вие тук седите, мърдате се, хващате ръцете си, поглеждате времето – неспокойни сте. Там всички внимателно слушат, всеки на своя стол седи. Там не са така наблизо, всеки е свободен. Между слушателите по три метра има разстояние един от друг, да не се досягат. Така насядали всичките, нямат възможност, там, да се скарат, както тук. към беседата >>
334. Основни положения на живота, МОК , София, 6.1.1939г.,
- Ако се напишат тия работи, може да се изсвирят, може да се събере публика.
Слънцето показва в дадения случай идеята, която имаш, може същия ден да реализираш. Представете си един музикант, даровит, седи в една нощ. Какво ще прави с книгата си? Като изгрее слънцето, веднага може да напише нещо. От сутринта до вечерта той може да пише работи. Ако се напишат тия работи, може да се изсвирят, може да се събере публика. А пък по същия начин вечерно време звездите ще ти бъдат на помощ, че като влезеш в един салон, нали има звезди, светещи звезди, дават възможност да стане концерта. Ние в нашия салон имаме четири звезди. Слънцето не е огряло. Звездите показват пътя на възможностите. Една мисъл е като една звезда. към беседата >>
335. Двете слугини, НБ , София, 29.1.1939г.,
- По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три.
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно. По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. към беседата >>
- Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката.
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно. По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. към беседата >>
- Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки?
Наскоро бях на концерт, дето трима млади музиканти от академията даваха концерт: единият свири на цигулка, другият на чело, а третият на пияно. По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. към беседата >>
- Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха.
По едно време от публиката долетя до сцената едно букетче от кокичета, след което последваха още две-три. Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. към беседата >>
- От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори.
Но те не стигнаха до сцената, паднаха някъде между публиката. Това беше възнаграждението на музикантите. Питам, какво щеше да бъде положението на публиката, ако тия букетчета бяха саксийки? Това щеше да бъде цяла артилерия. Като наблюдавах публиката, повечето бяха все млади хора, моми и момци, та музикантите се въодушевиха. От какво се бяха въодушевили и публиката, не зная, но предполагам, от своите млади професори. Както и да е, но младостта е музика, пък и музиката е за младостта. Музиката е за младите, а слушането е за старите. Значи, младите да свирят и да играят, а старите да слушат и да се радват. Като свирят и играят, младите няма да остареят, като слушат и като се радват, старите ще се подмладят. Тъй щото, искате ли да се подмладите, радвайте се на благото на другите хора. към беседата >>
336. Правилно верую, НБ , София, 5.2.1939г.,
- Най-цветущите градове на тази република, всички са смъкнати до земята, чуват се виковете, воплите на онези, които са живи, за помощ.
Най-първо природата не търпи никакво насилие. Тя по видиму търпи, но винаги тя реагира. Всичките наказания, които срещате на човечеството, идат от тия безпокойства, които ние вътре в себе си създаваме. Излишни безпокойства. В Америка туй последното земетресение, статистиката дава, не повече от 50000 хора са погребани. Най-цветущите градове на тази република, всички са смъкнати до земята, чуват се виковете, воплите на онези, които са живи, за помощ. Повикали са живите от другите републики в Южна Америка да помагат [на] тия затрупаните хора. Писанието казва: „Живейте добре, за да е доволна земята от вас, да не би земята да стане недоволна от вашия живот.“ Защото ние съвременните хора мислим, че земята е едно тяло, което не живее, но земята живее. Някой път тя е недоволна, че ние злоупотребяваме с нейната добрина, ние злоупотребяваме и със себе си. Запример, във всинца ви има желание да бъдете господари, искате да заповядвате, каквото кажете да стане. Най-първо, право е, трябва да бъдете господари, но най-първо направете един опит, като този еврейски пророк, който бил е говедар. към беседата >>
337. Надежда, вяра и любов, ООК , София, 8.2.1939г.,
- Публиката започнали да излизат един след друг.
Казвам ви: Имам крайно отвращение от лъжите. Аз ви казвам: Не лъжете себе си, не преувеличавайте. Аз в и казвам, след като преувеличите, поне малко [да е]. Трябва да се преувеличат някои работи. Когато ние не обичаме някой човек, тази работа замязва на един голям виртуоз, който давал в Париж един концерт, (Учителят погледна колко е часа) и като се увлякъл, вдъхновил се да свири. Публиката започнали да излизат един след друг. Дошъл най-после разсилният и му казал: „Господине, на ви ключа, като свършите, заключете салона.“ Преди да дойде вратарят, да свършим. към беседата >>
338. Правилни схващания и правилен живот, ООК , София, 15.2.1939г.,
- След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път.
Този закон е верен и в друго отношение. Да кажем един певец, иска да знае как ще го посрещнат. Аз ще ида в гората и ще пея на себе си. След като пея и след като слушам себе си, ми е приятно. Аз зная, че онези, другите ще ме слушат. След като пеем за дърветата, и ни стане приятно, ябълката която ме слуша, след като съм пял, че не се харесвам и мисля, че публиката ще ме хареса, аз съм на крив път. Туй, което вие в себе си не харесвате и хората не може да харесват. Туй, което в себе си харесвате, вас си е приятно, не може да не бъде приятно и на другите. Обичта за истината във всичките хора, в една или в друга степен почти е еднаква. Всичките хора оценяват. Някой човек, като види хубавите черти на някого, въздъхне. към беседата >>
339. Недоволството, МОК , София, 17.2.1939г.,
- Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика.
Да допуснем друго едно сравнение: Има един цигулар, свири на цигулката. Цигулката ли иска да се покаже или цигуларят иска да се покаже? Представете си, че цигуларят само натиска струните и тегли лъка. Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон. Това нещо те правят ли го съзнателно? Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика. Хората ще имат добро мнение заради него, че той е един добър цигулар, не по препоръката на цигулката. Тогава можем да теглим една аналогия: Така и човешкото тяло е един инструмент, ако знаеш като цигуларя да свириш, ако знаеш да постъпваш с тялото, онова, което направи с тялото, ще го препоръча. Допуснете сега, че публиката не го оценява, той трябва ли да се разсърди на цигулката си? Работата е, че всичките цигулки не са еднакво направени, малко цигулки има хубави. Малко цигулки има способни да свирят на свят. към беседата >>
- Допуснете сега, че публиката не го оценява, той трябва ли да се разсърди на цигулката си?
Струните, те препоръчват цигуларя, издават някакъв тон. Това нещо те правят ли го съзнателно? Можем да кажем, че ако един цигулар може да се обхожда с четирите струни, с цигулката, ако знае да се обхожда добре с лъка, те ще го препоръчат на цялата публика. Хората ще имат добро мнение заради него, че той е един добър цигулар, не по препоръката на цигулката. Тогава можем да теглим една аналогия: Така и човешкото тяло е един инструмент, ако знаеш като цигуларя да свириш, ако знаеш да постъпваш с тялото, онова, което направи с тялото, ще го препоръча. Допуснете сега, че публиката не го оценява, той трябва ли да се разсърди на цигулката си? Работата е, че всичките цигулки не са еднакво направени, малко цигулки има хубави. Малко цигулки има способни да свирят на свят. към беседата >>
- И тази публика да разбира това, което ще свирите.
Сега това е общо казано. Сега, какво вие може да направите в този век, в който живеете? Ако Данаил беше в сегашните времена, какво щеше да направи той? Допуснете, че вие се готвите да дадете концерт. Да кажем, че вие сте музикант, имате желание да имате един хубав салон, отлично отоплен и после да имате публика. И тази публика да разбира това, което ще свирите. Желанието ви е намясто. Тази публика ще дойде. Какво ще им свирите и как ще им свирите? Вие трябва да турите най-малко една година за приготовлението си. Един музикант, за да даде един добър концерт, трябват му най-малко 25 години да е учил, ако иска да е хубав концертът. към беседата >>
341. Елате да разсъждаваме, УС , София, 26.3.1939г.,
- Чета във вестниците, че френският председател на републиката, който отива в Англия, поставил англичаните в трудно положение, понеже не знаели какво да правят с лекаря му.
Чета във вестниците, че френският председател на републиката, който отива в Англия, поставил англичаните в трудно положение, понеже не знаели какво да правят с лекаря му. Лекарят се грижи за председателя и му дава наставления – как ще яде, как ще пие, за да не би да пострада. Та не знаели как да го турят, че да бъде в близко отношение с председателя, та да му даде помощ в случай на нещастие. Това става в Лондон. Един човек отива и разрешава известни обществени въпроси, а пък той сам има нужда от един лекар, който да разрешава кризите, които стават вътре в неговото тяло. Един ми разправяше една своя опитност. към беседата >>
343. Дайте свобода, МОК , София, 7.4.1939г.,
- Ако един певец не го обича публиката, коя е причината?
Не е ли същият характер? Магарето има право да каже, че не обича конските мухи. Магарето казва: „Муха, която ходи при коня, аз не искам. Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината? – Гласът му. Не може да пее. Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не. Право или криво, казва: „Този певец не го искам.“ Какво трябва да прави певецът? към беседата >>
- Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не.
Конски мухи аз не искам.“ Сега, психологически какво трябва да се прави с ония неща, които нам ни са неприятни? Има начини, по които може човек да се освободи. Ако един певец не го обича публиката, коя е причината? – Гласът му. Не може да пее. Той ще търси причината, той ще каже: „Тази публика, тя е невежа, не разбира нищо от музика, не разбира модерната музика.“ Може да разправя, но публиката си има особени правила да оценява кой пее и кой не. Право или криво, казва: „Този певец не го искам.“ Какво трябва да прави певецът? към беседата >>
344. Музикалния тон на живота, ООК , София, 17.5.1939г.,
- Всинца искате да бъдете певци, да имате един отоплен салон, после публика.
Какво означава чада Божии и синове Божии? Всинца тука сте певци. Но колцина от вас с пеене може да си изкарва[т] прехраната? Някои има, може да си изкарат прехраната. После как искате да почнете? Всинца искате да бъдете певци, да имате един отоплен салон, после публика. Хубаво е туй положение. Да кажем вие искате да знаете. Представете си, че нямате отоплен салон, искате да познаете силата на вашия глас. Какъв метод бихте избрали да опитате вашият глас, дали е силен? Според мене един глас, ако няма светлина, ако няма разширение на гласа, после, устои трябва да има. към беседата >>
- “ Някои казват: „Не върви работата.“ Рекох ѝ: „Проверила ли си ти на публиката да се опреш?
Вторият тон това е майката, която създава формата на нещата. След туй, кой е третият тон. Ако се каже сега философски, тия неща са непроверени. Остават така. На тази, младата певица, казвам: „Защо не ти върви, кои са причините? “ Някои казват: „Не върви работата.“ Рекох ѝ: „Проверила ли си ти на публиката да се опреш? Ако имаш 4 октави на гласа си, да се спреш отвън на пътя, да опиташ, не да бъдеш с хубави дрехи, но скромно облечен, да опиташ дали ще обърнат внимание на гласа ти, щеше ли да има спънки? “ Тя седи и казва: „Аз вярвам в Бога, религиозна съм.“ Казвам: „Радвам се, че си религиозна.“ – „Каквото учи религията го изпълнявам.“ Казвам: „Ако беше старо време, когато хората вярваха в идоли, нали щяха да бъдат религиозни? “ Те вярват, ако се молиш година, две три на този идол, но той нищо не ти дава. Каквото започнеш, мислиш, че ще ти помогне. Ка кажем, ако аз вярвам в един Господ, който не може да ме настани в театъра. към беседата >>
345. Музика на мислите, чувствата и постъпките, ООК , София, 31.5.1939г.,
- Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза.
Предварително не си давайте мнението, нито човешко че е, нито че е Божествено. Като излезе на планината един художник, той ще нарисува местността такава каквато е тя. Ако може да я нарисува, той минава за добър художник, а пък ако не може, тогава ще кажат, че местността не е нарисувана добре. В музиката много мъчно може да се представи един сюжет. (Учителят изважда цигулката си и изсвирва няколко тона и казва: ) Не е още това. Нали в театъра изсвирват няколко тона, за да накарат публиката да влиза. (Учителят свири.) Сега каква картина се произведе в ума ви? Каква картина си съставяте? Този музикален сюжет, който ви изсвирих, навежда на една музикална мисъл, тя не е от висшите светове. На какво ви навежда? (Към един брат.) – Кажи ти какво мислиш сега? към беседата >>
346. Денят Господен, НБ , София, 11.6.1939г.,
- Един отличен цигулар, който свири хубаво, публиката няма ли да има обхода към него?
Доброто е толкоз хубаво, че се захласвате, че нямате понятие от времето, което тече. Казвам: Ние живеем в един свят, заобиколен с неизследимите Божии блага. Даже на най-неодарените от вас, имат толкоз богатство, че да съберете всички животни на едно място, не може да направят един човек. Всичките да ги съберете, и от тях да направите един човек, все ще има нещо да му липсва, което отпосле Бог да му тури и при всичките тия богатства, които имате, вие сте недоволен. Недоволни сте, понеже нямате един автомобил, недоволни сте, понеже вашите ближни нямат обхода към вас. Един отличен цигулар, който свири хубаво, публиката няма ли да има обхода към него? Всичките го гледат, но ако не знае как се свири, ще има освиркване. Дюдюкане, колкото искаш. Ние искаме да се представи. Гледам някои хора кой как срещна, казва: „Не учиш както едно време.“ Казвам: Може да постъпя, но ако аз уча това, което едно време са учили. „Ти – казва – заблуждаваш хората.“ Казвам: Те никога не са излезли от заблужденията си. към беседата >>
348. Ценни придобивки / Запазване и спечелване, СБ , РБ , 7-те езера, 30.7.1939г.,
- Като гледал как всички хора на сцената, актьорите увъртвали действието, как адвокатите защищават престъпника и той се чуди, че след като всички хора, цялата публика видели как е извършено престъплението и всички мълчат, никой нищо не казва, той се възмутил и казва: “Аз те видех как извърши престъплението! (втори вариант)
Той помислил, че ще отиде в църква, но се излъгал, в театъра попаднал. През всичкото време той стоял близо до сцената. На сцената представяли едно мъчно действие. Касаело се за некакво престъпление. Той гледа всички хора наоколо си, наредени един след друг, а на сцената станало едно престъпление, некакво убийство, за което хванали престъпника и ще го съдят. Като гледал как всички хора на сцената, актьорите увъртвали действието, как адвокатите защищават престъпника и той се чуди, че след като всички хора, цялата публика видели как е извършено престъплението и всички мълчат, никой нищо не казва, той се възмутил и казва: “Аз те видех как извърши престъплението! ” И всички му ръкопляскат. Той се обръща след това към публиката и се чуди на ума им, че всеки от тях нищо не казва. към втори вариант >>
- Той се обръща след това към публиката и се чуди на ума им, че всеки от тях нищо не казва. (втори вариант)
На сцената представяли едно мъчно действие. Касаело се за некакво престъпление. Той гледа всички хора наоколо си, наредени един след друг, а на сцената станало едно престъпление, некакво убийство, за което хванали престъпника и ще го съдят. Като гледал как всички хора на сцената, актьорите увъртвали действието, как адвокатите защищават престъпника и той се чуди, че след като всички хора, цялата публика видели как е извършено престъплението и всички мълчат, никой нищо не казва, той се възмутил и казва: “Аз те видех как извърши престъплението! ” И всички му ръкопляскат. Той се обръща след това към публиката и се чуди на ума им, че всеки от тях нищо не казва. към втори вариант >>
349. Светлина, топлина и сила, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1939г.,
- И във време на изложбата той покани публиката да му начертаят каквато и да е линия и той, изхождайки от тая линия, туряше я така на место, всички линии така наместваше, че излизаше нещо красиво. (втори вариант)
350. Господар и слуга / Служене, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1939г.,
- Като започнал да свири, той се увлякъл в свиренето и забравил публиката – изгубил мярка на времето. (втори вариант)
Като ученици, от вас се иска самообладание, да не се забравяте нито в радостите, нито в скърбите. Често срещате учени, музиканти, художници, които се увличат толкова много в своята наука или изкуство, че забравят окръжаващите. Един знаменит виртуоз отишъл в Париж да дава концерт. Като започнал да свири, той се увлякъл в свиренето и забравил публиката – изгубил мярка на времето. Хората се уморили да слушат и един след друг започнали да напущат салона. Последни останали ключарят и виртуозът. Като видял, че музикантът няма намерение да свършва, ключарят се приближил до него и тихо му по-шепнал: Заповядайте господине! Вземете ключа. Когато свършите, заключете салона. към втори вариант >>
- В определения час публиката се събрала, очаквала да се яви на сцената Аделина Пати. (втори вариант)
Един директор на опера ангажирал Аделина Пати да пее на сцената. Като знаяла, че директорът на операта не обичал да плаща на време, тя решила да му създаде една мъчнотия, да го застави да плати веднага. В определения час публиката се събрала, очаквала да се яви на сцената Аделина Пати. Тя получила от директора 25 хиляди долари, но трябвало да получи още 25. За да го застави да плати в момента, Аделина Пати не се явила на сцената на време, съзнателно се бавила. Публиката ръкопляскала, протестирала, с нетърпение очаквала знаменитата певица. Силно разтревожен, директорът влязъл в стаята на певицата и я помолил по-скоро да излезе на сцената. Тя била с една обувка на крака си. към втори вариант >>
- Публиката ръкопляскала, протестирала, с нетърпение очаквала знаменитата певица. (втори вариант)
Един директор на опера ангажирал Аделина Пати да пее на сцената. Като знаяла, че директорът на операта не обичал да плаща на време, тя решила да му създаде една мъчнотия, да го застави да плати веднага. В определения час публиката се събрала, очаквала да се яви на сцената Аделина Пати. Тя получила от директора 25 хиляди долари, но трябвало да получи още 25. За да го застави да плати в момента, Аделина Пати не се явила на сцената на време, съзнателно се бавила. Публиката ръкопляскала, протестирала, с нетърпение очаквала знаменитата певица. Силно разтревожен, директорът влязъл в стаята на певицата и я помолил по-скоро да излезе на сцената. Тя била с една обувка на крака си. За да обуе втората, директорът се принудил веднага още да й плати останалите 25 хиляди долари. Той искал да я използува, но тя била умна, не се подала на неговата хитрина. към втори вариант >>
- Понеже тя знаела, че онзи директор не обичал да плаща, публиката дошла в театъра, ръкопляска, а тя си обула само едната обувка и седи с един крак необут.
Да ви приведа един пример. Някой ангажирал Аделина Пате да пее в една опера. Понеже тя знаела, че онзи директор не обичал да плаща, публиката дошла в театъра, ръкопляска, а тя си обула само едната обувка и седи с един крак необут. Като ѝ плаща 25 хиляди, тя обува и другия крак и излиза да пее. Пее, защо? – Защото ѝ дали 25 хиляди лева да си обуе обувката. Казвам: Всички ние, които пеем, каквото и да правите в света, се ви плащат. То не е лошо, то е хубаво. към беседата >>
354. Ще бъдат опитани, УС , София, 5.11.1939г.,
- Той бил такъв голям смешкар, че като говори, цялата публика, всички се смеят.
Тези лекари, които така се смеят, те са одарени. Не всеки може да се смее така. В Америка имало един проповедник смешкар на име Сем Джонс. Джон е Иван, а пък Сем не може да се преведе. Той бил такъв голям смешкар, че като говори, цялата публика, всички се смеят. Всички отиват да го слушат. Ако някой американец е меланхолик и иска да се самоубие, казва: „Преди да умра ще слушам Сем Джонс и тогава да отида на другия свят.“ И като отиде, забравя своите тъги. Цялата публика се смее. Сериозни влизат всички, които излизат искат да се смеят. Този проповедник разправя: Аз бях знаменит евангелски проповедник и видях, че тази работа не върви и реших да напусна проповедничеството, но преди да напусна, проповядвах на хората. към беседата >>
- Цялата публика се смее.
В Америка имало един проповедник смешкар на име Сем Джонс. Джон е Иван, а пък Сем не може да се преведе. Той бил такъв голям смешкар, че като говори, цялата публика, всички се смеят. Всички отиват да го слушат. Ако някой американец е меланхолик и иска да се самоубие, казва: „Преди да умра ще слушам Сем Джонс и тогава да отида на другия свят.“ И като отиде, забравя своите тъги. Цялата публика се смее. Сериозни влизат всички, които излизат искат да се смеят. Този проповедник разправя: Аз бях знаменит евангелски проповедник и видях, че тази работа не върви и реших да напусна проповедничеството, но преди да напусна, проповядвах на хората. Хората не ме разбираха. Все казват, че критикувам не на място. И казах: Ще ударим на смях – комедия. към беседата >>
- Каквото обещаеш, трябва да го направиш.“ Сем Джонс така говори на своята публика.
Болният каза: „Почувствувах едно малко облекчение! “ Казах му: „Ти си герой на драмата! И ако не изпълниш всичко, което обеща тази вечер, ще напиша трагедия. Почни, че ако не изпълниш това обещание, което сега даде, ти ще заминеш за онзи свят! “ Онзи казва: „Искам да си поживея малко.“ – „Тогава ще ме слушаш. Каквото обещаеш, трябва да го направиш.“ Сем Джонс така говори на своята публика. Вие всички, които живеете, ако не знаете как да живеете, Господ ще напише от вас или драма, или трагедия. към беседата >>
356. Психологически синтез, МОК , София, 24.11.1939г.,
- Дърветата са най-добрата публика, ще те слушат.“ Той отишъл и пял на дърветата.
За бъдеще истинският певец ще пее не на хората, той ще пее на дърветата. Сега може да ви кажа нещо, което е от „Хиляда и една нощ“. В древността имало един ученик, който изучавал окултните науки, избрал музиката за своя специалност. Отива при хората, никой не иска да го слуша. Учителят му казва: „Иди пей на хората.“ „Не ме слушат.“ „Ако хората не те слушат, иди пей на дърветата. Дърветата са най-добрата публика, ще те слушат.“ Той отишъл и пял на дърветата. След това дошъл един голям вятър, зашумели дърветата: „Шу-шу-шу.“ „Това е ръкопляскането – казал учителят му. – То е ръкопляскането на вятъра. Дърветата се въодушевяват от твоето пеене.“ Първият път като отишъл, имало шу-шу-шу. Като отишъл втори път, нямало шу-шу-шу, всичко било тихо. Попитал го учителят какво имало при второто пеене, той казал, че имало тишина. към беседата >>
358. Сила, усет, мисъл, МОК , София, 22.12.1939г.,
- Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува.
Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет. Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора. към беседата >>
359. Даром, УС , София, 24.12.1939г.,
- Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са?
Сега, ако ви попитат, защо се събрахте? Какво очаквате? Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно? “ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте? “ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира. Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“ към беседата >>
- “ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте?
Какво очаквате? Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно? “ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте? “ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира. Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“ към беседата >>
360. Музикална задача, ООК , София, 27.12.1939г.,
- Публиката като гледа, представлението действува възпитателно.
То е за света. Света аз наричам хора […]. И то е за възпитание. Искат да представят живота в операта или в драмата. Представят живота, в действителност както не е в живота. Публиката като гледа, представлението действува възпитателно. Религиозните хора, които не разбират широкия план, който има Бог, мислят, че всичко, което се върши в света, е грешно. Грехът го има навсякъде. И в света, и у духовните хора, и между ангелите. То е нещо индивидуално. Всеки може да направи една погрешка. към беседата >>
362. Познаване на великото, НБ , София, 7.1.1940г.,
- Капелмайсторът на един оркестър или диригентът на един хор не трябва да се ръководят от амбиции да задоволят публиката, но да се стремят да предадат онова Божествено благо, което е скрито в съдържанието на музиката.
Гледам, някой отива на концерт и вади книгата си, да коригира как свирят оркестрантите. Той иска да следи по своите ноти как изпълняват, но в това време не може да се ползува от това, което се свири. Няма какво да следите онзи, който свири в оркестър. Той сам ще се проверява, сам ще намери погрешката си. Капелмайсторът на един оркестър или диригентът на един хор не трябва да се ръководят от амбиции да задоволят публиката, но да се стремят да предадат онова Божествено благо, което е скрито в съдържанието на музиката. Така те трябва да пренесат публиката в Божествения свят, да видят какво благо слиза чрез музиката. Ако музикантите успеят да направят това, всичката публика, като излиза от концерта, ще почувствува в себе си нов живот. към беседата >>
- Така те трябва да пренесат публиката в Божествения свят, да видят какво благо слиза чрез музиката.
Гледам, някой отива на концерт и вади книгата си, да коригира как свирят оркестрантите. Той иска да следи по своите ноти как изпълняват, но в това време не може да се ползува от това, което се свири. Няма какво да следите онзи, който свири в оркестър. Той сам ще се проверява, сам ще намери погрешката си. Капелмайсторът на един оркестър или диригентът на един хор не трябва да се ръководят от амбиции да задоволят публиката, но да се стремят да предадат онова Божествено благо, което е скрито в съдържанието на музиката. Така те трябва да пренесат публиката в Божествения свят, да видят какво благо слиза чрез музиката. Ако музикантите успеят да направят това, всичката публика, като излиза от концерта, ще почувствува в себе си нов живот. към беседата >>
- Ако музикантите успеят да направят това, всичката публика, като излиза от концерта, ще почувствува в себе си нов живот.
Той иска да следи по своите ноти как изпълняват, но в това време не може да се ползува от това, което се свири. Няма какво да следите онзи, който свири в оркестър. Той сам ще се проверява, сам ще намери погрешката си. Капелмайсторът на един оркестър или диригентът на един хор не трябва да се ръководят от амбиции да задоволят публиката, но да се стремят да предадат онова Божествено благо, което е скрито в съдържанието на музиката. Така те трябва да пренесат публиката в Божествения свят, да видят какво благо слиза чрез музиката. Ако музикантите успеят да направят това, всичката публика, като излиза от концерта, ще почувствува в себе си нов живот. към беседата >>
363. Става истина, НБ , София, 3.3.1940г.,
- Авторът, който е писал една драма, той седи, той не играе на сцената, той е в публиката, седи и гледа как ще играят неговата драма, той ги назначил – някой цар, княгиня, някой професор; всичките те играят ролята си.
След като четеш, напишеш нещо и казваш: „Аз мога да пиша.“ Сега тия забавления... По някой път ние казваме, че всеки автор да си тури името. От всичките автори, които са писали съчинения, нито един не е автор. Те са все псевдоними. Платон е псевдоним, Аристотел е псевдоним, Лайбниц е псевдоним, Кант е псевдоним. Истинските те седят отзад. Авторът, който е писал една драма, той седи, той не играе на сцената, той е в публиката, седи и гледа как ще играят неговата драма, той ги назначил – някой цар, княгиня, някой професор; всичките те играят ролята си. към беседата >>
364. Теория, реалност и приложение, МОК , София, 3.5.1940г.,
- Казва ми: „Имах една сказка върху спиритизма, имах голяма публика.
Ти искаш да знаеш какво ще говорят. Може да говорят най-лошото за тебе. Тогава какво добиваш? Слушаш, искаш да знаеш какво ще говорят. Тогава ще се намериш в положението на един наш приятел, който държал сказка в Плевен. Казва ми: „Имах една сказка върху спиритизма, имах голяма публика. Хората се интересуваха, доказваха, че има и друг живот. След сказката иде един и ми казва, че иска да ми каже нещо на ухото. Аз помислих, че той e въодушевен и ще ми каже, че много благодари за просветата, която принесох чрез сказката си. Тъй си мислех. А той иска, ми каза на ухото, да ми каже никой да не чуе. към беседата >>
365. Най-малката погрешка и най-малкото добро, УС , София, 5.5.1940г.,
- Цялата публика, която слуша и те трябва да бъдат разположени, да бъдат готови да слушат.
“ Тя ще каже, че е разположена. После, втората струна, ще я попита, как си. Тази работа аз искам да свърша, искам вашето разположение. Тя ще каже: „Разположена съм, готова съм.“ После ще бутне третата, четвъртата, след това ще я хване, ще я тури под брадата. Ще тури лъка. Цялата публика, която слуша и те трябва да бъдат разположени, да бъдат готови да слушат. Той дава, той свири, те ще вземат. Вие отивате на един концерт, казвате: „Отидохме да го слушаме.“ След като го слушате, какво приемате от музиката? Казвате: „Много хубаво свири.“ В какво седи хубавото свирене? Казва: „Класически парчета от Бетовен, от Бах.“ Че какво е писал Бетовен? Каква е тази песен. към беседата >>
- Ще се намериш в един свят приятен, като един цигулар, който свири в един салон добре отоплен, цигулката е на място, лъкът е на място, той е разположен, публиката ръкопляска.
Изпълнението волята на Бога, това е най-хубавото, което човек може да направи. В момента, в който ти решиш да направиш волята Божия, ти ще се освободиш от всичките несгоди. Онези вериги, които са на краката ти, ще паднат. Онзи мрак, който имаш в ума ще изчезне. Онзи товар на сърцето ще изчезне. Ще се намериш в един свят приятен, като един цигулар, който свири в един салон добре отоплен, цигулката е на място, лъкът е на място, той е разположен, публиката ръкопляска. Като излезеш, джобът е пълен. Вестниците пишат, приятно му е, че е свирил. При сегашните условия свириш, салонът не е отоплен, струните на цигулката не са на място, публиката те освирква, вестниците пишат зле, че да се чудиш, де да си скриеш главата. Казваш: „Що ми трябваше, концерт да давам на тези хора.“ Целият свят е пълен все с развенчани виртуози. Онази младата мома, която е разочарована в любовта, не е ли развенчан виртуоз? към беседата >>
- При сегашните условия свириш, салонът не е отоплен, струните на цигулката не са на място, публиката те освирква, вестниците пишат зле, че да се чудиш, де да си скриеш главата.
Онзи мрак, който имаш в ума ще изчезне. Онзи товар на сърцето ще изчезне. Ще се намериш в един свят приятен, като един цигулар, който свири в един салон добре отоплен, цигулката е на място, лъкът е на място, той е разположен, публиката ръкопляска. Като излезеш, джобът е пълен. Вестниците пишат, приятно му е, че е свирил. При сегашните условия свириш, салонът не е отоплен, струните на цигулката не са на място, публиката те освирква, вестниците пишат зле, че да се чудиш, де да си скриеш главата. Казваш: „Що ми трябваше, концерт да давам на тези хора.“ Целият свят е пълен все с развенчани виртуози. Онази младата мома, която е разочарована в любовта, не е ли развенчан виртуоз? Младият момък, който е разочарован в любовта, не е ли развенчан виртуоз? Онези религиозни, които са паднали духом казват: „Животът няма смисъл.“ Не са ли и те развенчан виртуоз? към беседата >>
366. Разумни отношения, МОК , София, 17.5.1940г.,
- Те са вашата публика и ръкопляскат, по носа ви кацат, казват: „Браво.
Всички те вият, мъчат се, не им е приятно. Вземете една къща, дето има много мухи, започнете да свирите тихо на цигулка. Тия мухи започват да се разпръсват, кацат по носа, навсякъде. Мухите са много музикални, ще започнат да кацат по лицето, по ръката, навсякъде. Искат да знаят какво е това нещо, което го усещат, че нещо приятно излиза оттам. Те са вашата публика и ръкопляскат, по носа ви кацат, казват: „Браво. Много хубаво свирите.“ Питам: мухите казват ли браво? В дадения случай мухите усещат известно приятно разклащане на въздуха, и напущат своето спокойствие. Привличат се вече към вас. Музиката винаги приближава мухите. Човек, който иска да свири много хубаво, трябва да изпрати мухите из стаята си. към беседата >>
367. Вяра и вярване, СБ , РБ , УС , София, 11.8.1940г.,
- След това той ще обвинява времето, публиката, лъка, струните и т.н.
За опитния музикант нещата стават, както мисли. Достатъчно е да вземе лъка в ръката си, за да види, че всичко става, както е мислил. За неопитния музикант не е така. Както и да движи лъка по цигулката си, нещата не стават правилно. Ако се осмели да даде концерт, нищо няма да излезе от него. След това той ще обвинява времето, публиката, лъка, струните и т.н. Всъщност, вината е в самия него. Като не знае да свири, концертът не излиза, както трябва. към беседата >>
- Публиката гледа, слуша техните излияния, мисли, че наистина се обичат.
Представете си, че двама актьори играят на сцената някаква любовна роля. Публиката гледа, слуша техните излияния, мисли, че наистина се обичат. Щом се свърши представлението, актьорите се разотиват по домовете си, като че нищо не е било. Един час преди това те се обясняваха в любов пред публиката, но щом слязоха от сцената, любовта им се свърши. Реална любов ли е това? Любов, която се изповядва пред хората, не е реална. Значи всяко нещо, което се изнася пред света, всички да го знаят, не е реално. към беседата >>
- Един час преди това те се обясняваха в любов пред публиката, но щом слязоха от сцената, любовта им се свърши.
Представете си, че двама актьори играят на сцената някаква любовна роля. Публиката гледа, слуша техните излияния, мисли, че наистина се обичат. Щом се свърши представлението, актьорите се разотиват по домовете си, като че нищо не е било. Един час преди това те се обясняваха в любов пред публиката, но щом слязоха от сцената, любовта им се свърши. Реална любов ли е това? Любов, която се изповядва пред хората, не е реална. Значи всяко нещо, което се изнася пред света, всички да го знаят, не е реално. Светът е голяма сцена, на която се изнасят всички прояви на живота. За да не изгуби реалността на нещата, някой се затваря, не позволява да проникват в душата му. към беседата >>
368. Изучаване и приемане, СБ , РБ , УС , 7-те езера, 18.8.1940г.,
- Излизате ли пред публика, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили.
Като сме дошли на земята, ние трябва да свършим работата си и то по най-правилен начин. Трябва ли ученикът да свири по десет пъти на ден една и съща пиеса? Ако я свири по няколко пъти и желае майка му и баща му да го слушат, той ще ги отегчи. Нека научи добре пиесата си и само тогава да я свири. Излизате ли пред публика, говорете върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили. После не повтаряйте това, което сте говорили или свирили. Колкото и да е хубаво, щом го повторите, то ще изгуби красотата си. Изучавайте живота, приемайте Любовта! Като приемате любовта на ближния си, пазете се от използване. Каже ли ви някой, че ви обича, бъдете внимателни към него, без да го използвате. към беседата >>
369. Връзка между Бога и човека, СБ , РБ , УС , София, 22.9.1940г.,
- Някой оратор излиза на сцената да говори и се оплаква от публиката, че не го слушали, както трябва.
Много естествено! Щом не диша дълбоко, ще боледува. Друг казва, че работите му не вървят добре. – Вярата му е слаба. Ако вярата му е силна, работите му ще се нареждат добре. Някой оратор излиза на сцената да говори и се оплаква от публиката, че не го слушали, както трябва. Щом говориш, а хората не те слушат, това показва, че не говориш добре. Невъзможно е човек да говори и да пее добре и да не го слушат. Ако не говори и не пее добре, все едно, че човек предлага на слушателите си лоши плодове. Кой човек обича лоши плодове? Има смисъл да яде човек плодове, но такива, които допринасят нещо за неговото здраве. към беседата >>
370. Съгласуване на мислите, УС , София, 29.9.1940г.,
- Да кажем в една публика, която слуша един концерт, половината са музикални, половината отчасти знаят, не ги интересува музиката.
Казва: Не зная урочасах ли, но откак направих новата къща, развали ми се стомаха. Някой път случва се, че ядеш някое ядене, не ти подхожда, развали се стомахът. Някой път имаш едно прекрасно настроение. Настроението в ума се променя. Една малка причина наруши мира, който имаш. Да кажем в една публика, която слуша един концерт, половината са музикални, половината отчасти знаят, не ги интересува музиката. Дава се концерта. Тези които са добре запознати с музиката, всеки знае най-малката погрешка. Казва: Времето не беше право. После, казват, на този пасаж не му се даде изражението, което трябва. На другите им е безразлично, все едно им е този пасаж и онзи пасаж, какво изражение му дават. към беседата >>
- Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката.
Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща? “ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. към беседата >>
373. Даване и вземане, МОК , София, 1.11.1940г.,
- Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове.
Ти като го коригираш, втория път ще пее по-хубаво. Като го критикуваш, нищо няма да донесе. Коригирай го в себе си. Не оставяй погрешки на една песен. Коригирай в себе си, за да знаеш причините, които са го накарали да сгреши. Може би гърлото му е простудено, може би той е неразположен или някой път го е страх какво ще каже публиката, или пък личните му чувства са силни, че иска да даде повече, отколкото може, иска да вземе по-високи тонове. Не, не, той трябва да даде това, което музиката носи. към беседата >>
374. По образ и подобие, НБ , София, 3.11.1940г.,
- Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири.
Седите и вие искате да оправите себе си. Вие искате да бъдете по-добри, отколкото Господ ви е направил. Благодарете на Бога за онова, което Той ви е дал. Вие сте по-добри, отколкото вие предполагате. Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. към беседата >>
- Не искай голяма публика.
Всичката ви погрешка седи , че добротата, която имате, не я проявявате. Да кажем, един виртуоз, който свири, чака някаква публика, че да свири. Де му е погрешката? Той може да свири, но той не иска. На двама да свири, на трима. Не искай голяма публика. Един е толкоз важен, колкото и многото; многото са толкоз важни, колкото единият. В един концерт всеки виртуоз има един приятел, за когото свири. Всяка певица, аз като ида, зная вече накъде е обърната – тя има един фокус. Тогава пее хубаво. Някой певец, който не може да пее, няма фокус. към беседата >>
375. Чантата на Любовта, УС , София, 1.12.1940г.,
- Цялата публика гледа двата лъва.
Пък в този цирк взели една голяма лъвска кожа, направили я като лъв, влязъл вътре един бедняк, здравеняк и той като лъв върви. Като излязъл, всички казват: Какъв голям лъв. По едно време влиза още един по-голям, че първият като видял втория лъв, се уплашил. Другият минава край него и му казва: Не се плаши и аз съм като тебе. Ние се плашим от това, което не е реално. Цялата публика гледа двата лъва. Никакви лъвове не са, но хора, на които плащат. Плащат и на единия, и на другия. към беседата >>
376. Младият син, НБ , София, 26.1.1941г.,
- Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака.
Та казвам: Ние, съвременните хора не знаем косми ли сме, вежди, нос, пръсти ли сме на човека. Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката. Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. към беседата >>
- Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума.
Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката. Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. към беседата >>
378. Учение и служене, ООК , София, 5.2.1941г.,
- Най-първо излиза непознат цигулар, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да ръкопляскат. (втори вариант)
Миналата вечер бях на един концерт, свири две парчета от Паганини, майстор, млад цигулар. Но казвам: Колко време му е взело да взема верни тонове, да ги взема и двойни, и тройни акорди* тъй вярно, пък и подражанието изважда различни тонове. Някои мислят, че е лесна работа. Много трудна работа е. Казвам:Ако всичките хора (са) такива майстори, като него да свирят. Най-първо излиза непознат цигулар, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да ръкопляскат. Отвори се и той, и всички се отвориха, но знае да свири. Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката няма да се отвори. Свърши се концерта, не стават, седят всичките, не си отиват. Един седи до мене и казва: ”Българинът, докато не извади нещо вън от програмата, не си отива”. Там имаше един господин, доста благороден човек, но потиснат от жена. към втори вариант >>
- Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката няма да се отвори. (втори вариант)
Някои мислят, че е лесна работа. Много трудна работа е. Казвам:Ако всичките хора (са) такива майстори, като него да свирят. Най-първо излиза непознат цигулар, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да ръкопляскат. Отвори се и той, и всички се отвориха, но знае да свири. Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката няма да се отвори. Свърши се концерта, не стават, седят всичките, не си отиват. Един седи до мене и казва: ”Българинът, докато не извади нещо вън от програмата, не си отива”. Там имаше един господин, доста благороден човек, но потиснат от жена. Толкоз чувствителен, толкоз нервен. Тя седи, по мъжка линия върви, един генерал. към втори вариант >>
- Най-първо излиза непознатъ цигуларь, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да рѫкоплѣскатъ.
Миналата вечерь бѣхъ на единъ концертъ, свири две парчета отъ Паганини, майсторъ, младъ цигуларь. Но казвамъ: Колко време му е взело да взема вѣрни тонове, да ги взема и двойни, и тройни акорди тъй вѣрно, пъкъ и подражанието изважда различни тонове. Нѣкои мислятъ, че е лесна работа. Много трудна работа е. Казвамъ: Ако всичкитѣ хора (сѫ) такива майстори, като него да свирятъ. Най-първо излиза непознатъ цигуларь, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да рѫкоплѣскатъ. Отвори се и той, и всички се отвориха, но знае да свири. Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката нѣма да се отвори. Свърши се концерта, не ставатъ, седятъ всичкитѣ, не си отиватъ. Единъ седи до мене и казва: „Българинътъ, докато не извади нѣщо вънъ отъ програмата, не си отива“. Тамъ имаше единъ господинъ, доста благороденъ човѣкъ, но потиснатъ отъ жена. към беседата >>
- Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката нѣма да се отвори.
Нѣкои мислятъ, че е лесна работа. Много трудна работа е. Казвамъ: Ако всичкитѣ хора (сѫ) такива майстори, като него да свирятъ. Най-първо излиза непознатъ цигуларь, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да рѫкоплѣскатъ. Отвори се и той, и всички се отвориха, но знае да свири. Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката нѣма да се отвори. Свърши се концерта, не ставатъ, седятъ всичкитѣ, не си отиватъ. Единъ седи до мене и казва: „Българинътъ, докато не извади нѣщо вънъ отъ програмата, не си отива“. Тамъ имаше единъ господинъ, доста благороденъ човѣкъ, но потиснатъ отъ жена. Толкозъ чувствителенъ, толкозъ нервенъ. Тя седи, по мѫжка линия върви, единъ генералъ. към беседата >>
379. Да не оскудее твоята вяра, НБ , София, 16.2.1941г.,
- Всичката публика започва да се смее и сказчикът излиза през задната врата.
Заинтересовали се и те отиват на сказката. Сказчикът започнал да говори и описва американците, че те са низки хора, дребни хора. Става единият от тях, който бил висок близо два метра и казва: Господа, аз съм американец. След него става и другият, и той близо два метра. Най-после става Джон Хол, два метра висок, казва: И аз съм американец. Всичката публика започва да се смее и сказчикът излиза през задната врата. Джон Хол имал една благородна черта в характера си. Този епископ по някой път искал да помага. През седмицата искал да помогне на някоя вдовица. Ще вземе книгата, ще иде при някоя бедна вдовица, той остава да и гледа детето, даде и пари, тя да се разходи. Тя се върне вечерта, чете и забавлява детето. към беседата >>
380. Отношение на цялото и частите, МОК , София, 21.2.1941г.,
- Представете си, един актьор на сцената играе ролята на един цар с мантия, с корона, макар че знае, че е само на сцената, пред публиката.
Сега, ако бих искал да ви утешавам, бих ви привел много примери. Те са илюзии. Представете си, един актьор на сцената играе ролята на един цар с мантия, с корона, макар че знае, че е само на сцената, пред публиката. Друг играе ролята на един келнер, проста работа. Царят му заповядва, но и онзи, келнерът, се радва, че играе хубаво ролята. Той е келнер на сцената, но знае, че не е келнер [в действителност], казва: „Така е нагласено.“ И двамата актьори се ръкуват. Казват: „Много добре царят си играе ролята.“ към беседата >>
381. Силното число, МОК , София, 14.3.1941г.,
- Носил шапка, хвърлил я в публиката.
Ако дойде сега един човек у вас, знаете ли какво ще направи? Ако дойде един човек, който е така активен, той ще ви съблече голи. Ще махне палтото, дрехите ви ще хвърли. Един българин ми разправяше за един американец проповедник, модернист. За да произведе ефект, качил се горе на амвона. Носил шапка, хвърлил я в публиката. Извадил си палтото, и него хвърлил. Тогава започнал да говори защо си хвърлил шапката, казва: „Вие от шапките си страдате.“ За палтото казва: „Да се освободите.“ Хвърля и палтото и започнал да се разхожда, американски ефект произвежда. Българите ще кажат: „Подлудял е.“ Но това е за сензация в дадения случай. Цигулари, големи артисти, някой път излизат и започват съвсем тихо. Друг изведнъж започне много силно. към беседата >>
382. Гениална воля, МОК , София, 28.3.1941г.,
- Ако свири и привлече вниманието на публиката, те ще му платят добре.
Какво разбирате под думата учен? Известна идея. Да допуснем, че някой иска да стане добър пианист или цигулар, иска той да знае да свири хубаво. Ако знае да свири хубаво, ще привлече вниманието на хората. Ако привлече вниманието на хората, те ще съдействат. Ако свири и привлече вниманието на публиката, те ще му платят добре. Ако хубаво свири, веднага публиката е добре разположена. Ако свириш и някой човек те слуша, веднага той ти праща една хубава мисъл, казва: „Много хубаво свириш.“ Ти чувстваш в себе си тази мисъл, чувстваш радост. Щом не свириш, усещаш, че с гореща вода те поливат. Щом свириш и питаш: „Свирих ли хубаво? “, значи има нещо, което те безпокои. към беседата >>
- Ако хубаво свири, веднага публиката е добре разположена.
Известна идея. Да допуснем, че някой иска да стане добър пианист или цигулар, иска той да знае да свири хубаво. Ако знае да свири хубаво, ще привлече вниманието на хората. Ако привлече вниманието на хората, те ще съдействат. Ако свири и привлече вниманието на публиката, те ще му платят добре. Ако хубаво свири, веднага публиката е добре разположена. Ако свириш и някой човек те слуша, веднага той ти праща една хубава мисъл, казва: „Много хубаво свириш.“ Ти чувстваш в себе си тази мисъл, чувстваш радост. Щом не свириш, усещаш, че с гореща вода те поливат. Щом свириш и питаш: „Свирих ли хубаво? “, значи има нещо, което те безпокои. Как ще познае един цигулар, че той е свирил хубаво? към беседата >>
383. Не разваляйте пакта, ООК , София, 9.4.1941г.,
- Ако някой от публиката излезе и на царете им даде един плик, изненада онези пазители на закона, защото духовете много пазят. (втори вариант)
Ти трябва да се мръднеш, не Господ да си измени пътя. Господ никога не се отклонява от своя път. Хората, които седят на Божия път, трябва да се отстранят. Те нямат право да седят на Божия път. Отстрани на пътя може да седят, но насред на този път не може да седиш тъй, както царските каляски чакат. Ако някой от публиката излезе и на царете им даде един плик, изненада онези пазители на закона, защото духовете много пазят. Ако ги изненадаш – ще дадеш плика, ако не – ще те арестуват, ти си нарушил известни правила. И тогава се създават ненужни страдания. После, друго нещо гледам: вие никога не проверявате нещата и предавате лъжливи сведения. Казват ми: „Английски аероплан паднал при “Александър Невски” с седем души убити”. Казвам: Видяхте ли? към втори вариант >>
- Ако нѣкой отъ публиката излѣзе и на царетѣ имъ даде единъ пликъ, изненада онѣзи пазители на закона, защото духоветѣ много пазятъ.
Ти трѣбва да се мръднешъ, не Господь да си измѣни пѫтя. Господь никога не се отклонява отъ своя пѫть. Хората, които седятъ на Божия пъть,трѣбва да се отстранятъ. Тѣ нѣматъ право да седятъ на Божия пѫть. Отстрани на пѫтя може да седятъ, но насрѣдъ на този пѫть не може да седишъ тъй, както царскитѣ каляски чакатъ. Ако нѣкой отъ публиката излѣзе и на царетѣ имъ даде единъ пликъ, изненада онѣзи пазители на закона, защото духоветѣ много пазятъ. Ако ги изненадашъ – ще дадешъ плика, ако не – ще те арестуватъ, ти си нарушилъ известни правила. И тогава се създаватъ ненуждни страдания. После, друго нѣщо гледамъ: вие никога не провѣрявате нѣщата и предавате лъжливи сведения. Казватъ ми: „Английски аеропланъ падналъ при „Александъръ Невски“ съ седемъ души убити“. Казвамъ: Видѣхте ли? към беседата >>
384. Ще ви даде царство, НБ , София, 20.4.1941г.,
- Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша.
Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа. към беседата >>
385. Самовъзпитание, ООК , София, 23.4.1941г.,
- За да се извини, казва, че времето било влажно, салонът бил неотоплен, публиката била студена. (втори вариант)
Казват: „Хубаво пие, искаме да слушаме, такъв певец чакаме”. Те са му платили. Щом не пие хубаво, казват: „Защо не се приготви хубаво да пие, така ли се пие? ” Той, горкият, започва да го стяга сърцето. Казва, че не вървяло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонът бил неотоплен, публиката била студена. Дава си извинения. Тия неща са наши залъгалки. Може да ви преведа пример, но някой път ние сме смешни в нашите разбирания. Казвате: „Той много знае”. Аз съм привеждал този пример и пак ще го преведа. към втори вариант >>
- За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена.
Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе? “ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. към беседата >>
386. Основенъ тонъ / Основен тон, ООК , София, 30.4.1941г.,
- Туря красота в песента, туря съдържание, мекота, магнетичност в песента, изпея я, задоволя всичката публика. (втори вариант)
Един просяк, той е дошъл, той е пратен, той е умен. В него има едно същество, което ви изпитва. Трябва да бъдете много внимателни. Ако вие постъпите добре, добре да постъпите – да ви обясня какво значи. Ако аз съм един добър певец, пея една песен, че туря(вложа?) красота, простота. Туря красота в песента, туря съдържание, мекота, магнетичност в песента, изпея я, задоволя всичката публика. Изважда човекът 1000 лева, дава. Аз съм певец, когото слушат. Ако не вложа това, казват: „Не си струва, изгубих си времето, не си струваше”. Казвам: От мене зависи в даден случай да получа или не нещо. Казвам: Когато направиш добро, ти пееш. към втори вариант >>
- Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика.
Единъ просякъ, той е дошълъ, той е пратенъ, той е уменъ. Въ него има едно сѫщество, което ви изпитва. Трѣбва да бѫдете много внимателни. Ако вие постѫпите добре, добре да постѫпите – да ви обясня какво значи. Ако азъ съмъ единъ добъръ пѣвецъ, пѣя една пѣсень, че туря красота, простота. Туря красота въ пѣсеньта, туря съдържание, мекота, магнетичность въ пѣсеньта, изпѣя я, задоволя всичката публика. Изважда човѣкътъ 1000 лева, дава. Азъ съмъ пѣвецъ, когото слушатъ. Ако не вложа това, казватъ: „Не си струва, изгубихъ си времето, не си струваше“. Казвамъ: Отъ мене зависи въ даденъ случай да получа или не нѣщо. Казвамъ: Когато направишъ добро, ти пѣешъ. към беседата >>
389. Една дума, НБ , София, 18.5.1941г.,
- Цялата публика вика: „Много хубав лъв.“ По едно време гледа, че влиза друг един лъв – още по-голям от него.
В града дошъл един цирк. Той бил доста снажен човек. Директорът на цирка му казва: „Имам за тебе работа, ела. Искам – казва – да представя един лъв. Ти ще влезеш в кожата на лъва, ще те науча как.“ Облякъл го в лъвска кожа, с лъвска глава ходи. Цялата публика вика: „Много хубав лъв.“ По едно време гледа, че влиза друг един лъв – още по-голям от него. Започнала да му трепери козината. Онзи лъв, като се приближил, казва: „Не бой се и аз съм като тебе.“ И двамата са лъвове. Когато ти се плашиш в живота, ти си облечен в лъвската кожа, закъсал си. Ние се страхуваме от живота, от най-голямото благо, което Бог ни го е дал. Как ще го преживееш? към беседата >>
- В невидимия свят, ще бъдем наедно и публиката е, която ще си даде мнението.
Та казвам, ако тук вие не знаете как да се обхождате, ако идете в другия свят, там ще ви намерят, те ще се обхождат с вас добре. Вие като не се обхождате добре с тях нищо няма да се ползувате.Че моят професор може да свири, може да пее, ако аз не зная да свиря и да пея, тогава нищо не се ползувам. В невидимия свят, ще бъдем наедно и публиката е, която ще си даде мнението. Като идете в небето ще държите матура в обходата си. При най-големите противоречия ето какво ще срещнете, в човешка форма ще ви го дам. Като идете в невидимия свят, ще бъдете облечени в най-хубавата дреха дето някога сте сънували, с огърлица, с всичко и като дойдете в този свят, ще се награкат около вас, ще ви оберат дрехите, всичко ще вземат от вас и вие ще останете гол. То ще бъде вашето нещастие. Ако може да издържите туй изпитание, тогава ще ви отворят и тогава ще снемете тия дрехи, ще влезете да се облечете с онези дрехи и ще видите коя е същината на нещата. към беседата >>
391. Стана плът, НБ , София, 1.6.1941г.,
- Американската публика извикала един знаменит професор по богословие, който им проповядвал за пророк Йона, как китът го погълнал.
Американската публика извикала един знаменит професор по богословие, който им проповядвал за пророк Йона, как китът го погълнал. Понеже трябвало да покаже, че говори върху един предмет, започнал да го пояснява и цял час аргументирал по кой начин китът погълнал Йона. Проповедникът казва: „Измъчи ме, докато китът погълна Йона. Тогава изведнъж го погълнал, тук, в събранието, трябваше един час да го държа отвън, докато го глътне.“ В реалността нещата стават изведнъж. Когато ние ги аргументираме, трябва с часове да доказваме тъй ли са, или не. Нещата, които не са реални, ние всякога аргументираме. към беседата >>
392. Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения, ООК , София, 11.6.1941г.,
- Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. (втори вариант)
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна”. Вие сте разбрали любовта (като) диш-хакý – да ви дават хората, не да ви носят на гърба. Любовта – това е най-разумното отношение, което могат да имат двама души. Те мязат* на двама цигулари, които свирят. Някой път човек свири, но някой път му е приятно да му свирят. Когато двама души се обичат, единият е публика, другият му свири. После – той слуша, а другият му свири. И единият, и другият си казват: „Много хубаво”. Свириш – то е любовта. Онзи, който ви обича, наготвил и двамата ядете. Ти казваш на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето”. към втори вариант >>
- Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири.
Като се научи, казва: „Много ти благодаря, че ти ми помогна“. Вие сте разбрали любовьта (като) дишъ-хакѫ – да ви даватъ хората, не да ви носятъ на гърба. Любовьта – това е най-разумното отношение, което могатъ да иматъ двама души. Тѣ мязатъ на двама цигулари, които свирятъ. Нѣкой пѫть човѣкъ свири, но нѣкой пѫть му е приятно да му свирятъ. Когато двама души се обичатъ, единиятъ е публика, другиятъ му свири. После – той слуша, а другиятъ му свири. И единиятъ, и другиятъ си казватъ: „Много хубаво“. Свиришъ – то е любовьта. Онзи, който ви обича, наготвилъ и двамата ядете. Ти казвашъ на себе си: „Много хубаво е сготвено яденето“. към беседата >>
393. Да просветнат, УС , София, 15.6.1941г.,
- Казвам си: Вече имам публика.
На онзи, който пее, казвам: Хубаво да пееш, всички да те слушат. Казваше ми един: Най-първо не можех да пея, беше ме срам, пеех само вкъщи и свирех. Казвах си: От мене я излезе нещо я не. По някой път поотпусне се сърцето ми и аз се поотпусна, въодушевя се, пея. Погледнах през прозореца една вечер, гледам един слуша ме отвън. Казвам си: Вече имам публика. Най-първо сам си бях публика. На втората вечер имах един, после на следната вечер се бях въодушевил, гледам двама души ме слушат. Работата върви. Започнаха да се увеличават: 10,15,20,30 души, като пея, да слушат. Казват: Пее този човек. към беседата >>
- Най-първо сам си бях публика.
Казваше ми един: Най-първо не можех да пея, беше ме срам, пеех само вкъщи и свирех. Казвах си: От мене я излезе нещо я не. По някой път поотпусне се сърцето ми и аз се поотпусна, въодушевя се, пея. Погледнах през прозореца една вечер, гледам един слуша ме отвън. Казвам си: Вече имам публика. Най-първо сам си бях публика. На втората вечер имах един, после на следната вечер се бях въодушевил, гледам двама души ме слушат. Работата върви. Започнаха да се увеличават: 10,15,20,30 души, като пея, да слушат. Казват: Пее този човек. Започнах да се въодушевявам. към беседата >>
394. Правилно дишане / Дишането, СБ , София, 29.8.1941г.,
- Той гледа как цялата публика седи и гледа и нищо не казва, като гледат как ги лъже. (втори вариант)
Обаче, вместо да иде на църква, отива в един театър. Дават му билет, искат му тридесет-четиридесет лева и той мисли, че за църквата му искат тия пари, за да я види. Дава и влиза. Гледа едно представление, в което се представяло как един откраднал. Хващат го, съдят го. Той гледа как цялата публика седи и гледа и нищо не казва, като гледат как ги лъже. Качва се на сцената и казва: “Слушай, аз те видях, когато открадна. Защо не казваш истината, ами объркваш работата? ” Всичките гледат това, искат да участват. “Ще кажеш истината. Аз те видях, когато открадна.” Като виждат това, всички в театъра ръкопляскат. към втори вариант >>
- Възмутен от лъжата на крадеца, селянинът станал от мястото си и се обърнал към публиката: „Господа, защо мълчите?
Влязъл в един голям салон и седнал на стола, който му посочили. По едно време видял, че завесата се вдига и няколко души водят разговор помежду си. Той разбрал, че работата се отнася до един крадец, когото обвиняват в кражба. Селянинът видял как крадецът извършил кражбата, но, въпреки това, не си признавал. Едни го обвинявали, други го защитавали и работата, вместо да се оправи, повече се обърквала. Възмутен от лъжата на крадеца, селянинът станал от мястото си и се обърнал към публиката: „Господа, защо мълчите? Защо не кажете истината? Не видяхте ли, че този крадец извърши кражбата пред вас? Аз го видях, когато открадна, а той продължава да се защитава и извинява. Срамота е, господа, да мълчите! “ Публиката го изслушала, всички се засмели сърдечно и почнали да му ръкопляскат. към беседата >>
- За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е.
Като се говори за правия път на живота, мнозина го свързват с човешките идеали. Като се стреми към постигане на известен идеал, човек естествено върви в правия път. Колкото по-висок е идеалът на човека, толкова по-прав е пътят, в който върви. Различни са идеалите на човека. За пример, идеалът на ученика е да учи и да свърши училище; идеалът на земеделеца е да изоре земята си и да я посее; идеалът на говорителя е да говори добре и да задоволи публиката; идеалът на музиканта е да свири добре; идеалът на художника е да рисува добре; идеалът на всеки човек, в широк смисъл, е да живее добре, т.е. да мисли, да чувства, да постъпва правилно и да се храни добре, да яде и да пие сладко. Човек се стреми към добър и правилен живот, за да придобие вечния живот. Под думите „вечен живот“ разбираме безконечен. Безконечните неща пък са неизмерими, т.е. няма мярка, с която да се измерят. към беседата >>
396. Двама или трима, СБ , НБ , София, 14.9.1941г.,
- Като излязъл Джон Хол, цялата публика почва да се смее. (втори вариант)
Случило се, че на сказката му имало трима американци високи и между тях бил и Джон Хол – владика, висок два метра. Другият бил около два и третият бил малко по-нисък. Като изслушали сказката, стана най-ниският и казва: „Господа, казват, че американците били ниски. Аз съм американец. Ако има някой друг американец, нека стане.“ Излиза неговият другар – още по-висок. Като излязъл Джон Хол, цялата публика почва да се смее. Сказчикът излиза през задната врата. Той не е ходил в Америка изобщо, може да се срещат американци джуджета, възможно е. Когато ще си съставим понятие за един народ, трябва да го вземем от хиляди години какъв е бил. към втори вариант >>
- Той описал устройството на машината, доказал принципите, на които се основавало летенето, и когато трябвало да направи опит, да покаже на публиката как лети, останал изненадан – машината се забила в земята и не се повдигнала нито на сантиметър. (втори вариант)
Един англичанин държал пред хилядно общество научна сказка за „летящата машина“ – негово изобретение. Той описал устройството на машината, доказал принципите, на които се основавало летенето, и когато трябвало да направи опит, да покаже на публиката как лети, останал изненадан – машината се забила в земята и не се повдигнала нито на сантиметър. Друг англичанин държал сказка в Лондон за американците, като народ, с неговите отличителни черти. Като описвал американеца, като тип и дошъл до ръста, той казал, че американецът е среден на ръст, повече нисък, отколкото висок. Между публиката присъствали трима американци. Като чули, че се говори за ръста на американеца, един от присъстващите американци станал прав и казал: „Господа, аз съм американец“. Той бил висок 190 сантиметра. към втори вариант >>
- Между публиката присъствали трима американци. (втори вариант)
Един англичанин държал пред хилядно общество научна сказка за „летящата машина“ – негово изобретение. Той описал устройството на машината, доказал принципите, на които се основавало летенето, и когато трябвало да направи опит, да покаже на публиката как лети, останал изненадан – машината се забила в земята и не се повдигнала нито на сантиметър. Друг англичанин държал сказка в Лондон за американците, като народ, с неговите отличителни черти. Като описвал американеца, като тип и дошъл до ръста, той казал, че американецът е среден на ръст, повече нисък, отколкото висок. Между публиката присъствали трима американци. Като чули, че се говори за ръста на американеца, един от присъстващите американци станал прав и казал: „Господа, аз съм американец“. Той бил висок 190 сантиметра. След него станал вторият американец, който повторил думите на първия и казал: „Господа, и аз съм американец“. Той бил по-висок от първия – 195 сантиметра. Най-после излязъл третият, Джон Хол – висок два метра. към втори вариант >>
397. Божественият и човешкият порядък, УС , София, 9.11.1941г.,
- Снощи на концерта един италианец музикант се поклони на царицата с главата си, а пък за публиката си вдигна ръката нагоре полегато.
Новият морал сега е: никога не правете една работа, която не обичате, никога не правете някому нещо, като не го обичате. Тогава като риба ще мълчиш и си замини. Поздрави го и си замини. Като италианеца вдигни си ръката. Снощи на концерта един италианец музикант се поклони на царицата с главата си, а пък за публиката си вдигна ръката нагоре полегато. Кой поздрав е по-добър: с главата си ли да се поклониш, или ръката си да вдигнеш нагоре полегато? Да поздравиш с главата си, да се поклониш с главата си значи: всичко, каквото вземаш от Господа, задържаш го за себе си. А пък ръката си като вдигнеш нагоре полегато, това значи: всичко, каквото вземаш от хората, дай го на Господа. Кое е по-добро? Ако аз бих поздравил с главата си, бих направил движения: главата надолу и после нагоре. към беседата >>
398. Ново възпитание, МОК , София, 28.11.1941г.,
- Ти сам като се слушаш доста добра публика си.
Ти с туй малкото усилие ще поставиш една добра основа на характера си. Казвам: Всичките добри начала, колкото и да са малки, не ги отлагай. Една добра дума, кажи я. Искаш да пееш, стани, попей си малко. Вие искате на някоя сцена да ви слушат хиляди хора, затова на сцената да пееш се изискват големи усилия. Ти сам като се слушаш доста добра публика си. Сутрин като станеш започни да пееш. Музикалните сили в невидимия свят, щом започне някой да пее, там има доста голяма публика да те слуша, ти обръщат внимание. Щом запееш от невидимия свят те слушат, турят веднага ухото, казват: „Пейте.“ Вие речете да пеете, казвате: „То са празни работи“. Или да кажем имате нещо в говора грубо. Знаете колко груб е човешкият език – „Какво искаш“, „откъде идеш“ /Учителят грубо ги изказва./ Така не се говори. към беседата >>
- Музикалните сили в невидимия свят, щом започне някой да пее, там има доста голяма публика да те слуша, ти обръщат внимание.
Една добра дума, кажи я. Искаш да пееш, стани, попей си малко. Вие искате на някоя сцена да ви слушат хиляди хора, затова на сцената да пееш се изискват големи усилия. Ти сам като се слушаш доста добра публика си. Сутрин като станеш започни да пееш. Музикалните сили в невидимия свят, щом започне някой да пее, там има доста голяма публика да те слуша, ти обръщат внимание. Щом запееш от невидимия свят те слушат, турят веднага ухото, казват: „Пейте.“ Вие речете да пеете, казвате: „То са празни работи“. Или да кажем имате нещо в говора грубо. Знаете колко груб е човешкият език – „Какво искаш“, „откъде идеш“ /Учителят грубо ги изказва./ Така не се говори. Никак не е музикално. Как трябва да кажеш: „В какво вярваш“. към беседата >>
- Казва: за да може публиката да го види друг.
С всяка гримировка всички се оплакват, докато се изчистят. Артистите мязат като тези, които копаят въглища. Аз съм виждал рудар излезе из рудника, почернял, трябва да се чисти. Като копал, всичките чернила са полепнали по лицето му. Излезе артистът на сцената, казвам: Той не е такъв, той има гримировка. Казва: за да може публиката да го види друг. Ако излезе с обикновено лице, няма да го видят. Нещата на сцената са такива. Ние, съвременните хора, за да представим Божията истина, всичко правим така натрфено отвън, артисти сме. Не е лошо да бъдеш артист, но цяло мъчение е. После, един артист трябва да има голямо търпение – ще седиш, ще ти правят лицето. към беседата >>
- Цялата публика гледа, хиляди хора седят и те всичките видели престъплението, как престъпникът обрал и той лъже, че не е извършил престъплението.
Представят, че някой се облича или че някой крал, някой път предават някои комически положения. Някой французин слушал за Нотр-Дам в Париж и отишъл да види какво е Нотр-Дам. Но вместо там, попада в един театър, взема си билет да влезе в Нотр-Дам. Отива в театъра, дето представяли една драма. Имало един престъпник, който обрал един богаташ, съдят го, той отказва. Цялата публика гледа, хиляди хора седят и те всичките видели престъплението, как престъпникът обрал и той лъже, че не е извършил престъплението. Той гледа и се чуди на всичките тия хора, те видели и мълчат. Той излиза на сцената и казва: „Какво лъжеш, аз те видях! “ Всичката публика ръкопляска. Казва: „Какво искаш да лъжеш, кажи си истината! “ То е илюзия, той не разбира, че това, което представят, е станало може би преди 50, 60, 100, 200 години и сега в живота ни то са [неща] от миналото. към беседата >>
- “ Всичката публика ръкопляска.
Отива в театъра, дето представяли една драма. Имало един престъпник, който обрал един богаташ, съдят го, той отказва. Цялата публика гледа, хиляди хора седят и те всичките видели престъплението, как престъпникът обрал и той лъже, че не е извършил престъплението. Той гледа и се чуди на всичките тия хора, те видели и мълчат. Той излиза на сцената и казва: „Какво лъжеш, аз те видях! “ Всичката публика ръкопляска. Казва: „Какво искаш да лъжеш, кажи си истината! “ То е илюзия, той не разбира, че това, което представят, е станало може би преди 50, 60, 100, 200 години и сега в живота ни то са [неща] от миналото. Човек мисли, че туй става в дадения момент. към беседата >>
400. Едно, две, три, ООК , София, 31.12.1941г.,
- Децата представляват публиката.
Много хора сега обичат да четат романи. Романът е построен на същите условия. В романа има баща, майка, син, той е героят, той е основата на романа. Героят и героинята. Децата представляват публиката. Те се умножават. После ще има една героиня, която ще видиш как живее. Този герой запознава се с нея, постъпва щедро, услужва ѝ. Героинята прави същото. Хубаво е някой път да четете романи, само по някой път героинята, за да представи по-интересно, ще припадне. към беседата >>
403. Единственият път, УС , София, 25.1.1942г.,
- Аз харесвам една опера, в която публиката взема участие с артистите заедно; да вземат участие, но да знаят, да не нарушават хармонията, хубаво да пеят.
Колко души ще идат? Хиляда и двеста или хиляда и петстотин от София, която има триста хиляди жители. Ще иде само елитът на София. Ако отидеш на оня свят и нямаш ухо да слушаш музиката, какво те ползва? Онези, които отиват да слушат музиката, като не пеят, какво се ползват? Аз харесвам една опера, в която публиката взема участие с артистите заедно; да вземат участие, но да знаят, да не нарушават хармонията, хубаво да пеят. Който може да пее, да участва в пеенето. към беседата >>
- Някой път артистите, като играят, не се харесват, но заради публиката, обича, не обича, ще играе, за да не се компрометира.
След като свършат, има ръкопляскания. Ако светските хора правят толкоз работи, за да се хармонизират, религиозните хора казват, че ангелите ще хармонизират. Трябва да употребим поне по един час за хармонизиране на нашата опера. Има една оперна любов. Има някой човек, не го обичаш. Някой път артистите, като играят, не се харесват, но заради публиката, обича, не обича, ще играе, за да не се компрометира. И ние сега, за да не се компрометираме пред небето, трябва да играем ролята си. Ще играеш, защото, ако не играеш, ще се компрометираш, няма да има ръкопляскане, на сцената няма да те пуснат. Ако сега не играеш ролята както трябва, втори път на сцената няма да те пуснат. Казват: „Без актьорство ние се искаме.“ Сега аз ви пожелавам да бъдете добри артисти. Знаеш какво значи да бъде артист: да пее, да има дълбок и ясен глас, да има топлина, да има светлина, енергия, че като слезе от сцената, и той да е доволен, и публиката да е доволна. към беседата >>
- Знаеш какво значи да бъде артист: да пее, да има дълбок и ясен глас, да има топлина, да има светлина, енергия, че като слезе от сцената, и той да е доволен, и публиката да е доволна.
Някой път артистите, като играят, не се харесват, но заради публиката, обича, не обича, ще играе, за да не се компрометира. И ние сега, за да не се компрометираме пред небето, трябва да играем ролята си. Ще играеш, защото, ако не играеш, ще се компрометираш, няма да има ръкопляскане, на сцената няма да те пуснат. Ако сега не играеш ролята както трябва, втори път на сцената няма да те пуснат. Казват: „Без актьорство ние се искаме.“ Сега аз ви пожелавам да бъдете добри артисти. Знаеш какво значи да бъде артист: да пее, да има дълбок и ясен глас, да има топлина, да има светлина, енергия, че като слезе от сцената, и той да е доволен, и публиката да е доволна. Казва: „Заслужава човек да играе на сцената.“ Казвам, заслужава да живеем в една любов, която повишава живота ни, заслужава да бъдем артисти за една любов, която внася светлина в ума ни, да оправи мислите ни, заслужава да живеем в една любов, която ще подобри сърцето, чувствата, заслужава да живеем за една любов, която ще внесе онова здраве на живота, в който ние ще се радваме. Казвам, туй е практическата страна на любовта. Да се въдвори хармонията между тялото и ума. Всяко нещо, което човек може да направи с любов, е благоугодно Богу. към беседата >>
404. Не съдете, но садете, НБ , София, 25.1.1942г.,
- Като отива вижда милионера със своето кученце, само двамата били публика.
Ще ви приведа един пример: Един американски милионер отишел за един знаменит цигулар в Америка, искал да го чуе. Казва: Елате дома да ми дадете концерт, да ми свирите. Колко искаш? – Дава му една доста крупна сума, повече от 1500 долара. Този цигулар мислел, че той ще повика свои приятели, събрани да им свири. Като отива вижда милионера със своето кученце, само двамата били публика. Казва: Свирете. Той погледнал, погледнал, няма никой, за които той да свири. Като свирил 5–10 минути, кучето залаяло. Казва: Спри, познах, че си добър цигулар. Щом кучето лае, достатъчно е, ти свириш хубаво. към беседата >>
- Най-първо и за публика няма да ви пуснат, понеже в оня свят, които слушате, трябва да бъдете погълнати от слушането, защото две неща се изискват от музиката: да пееш и да знаеш да слушаш.
Вие искате да знаете новата музика. Сега се изготвя. Казвате: „В оня свят трябва да се познаваме.“ Какво ще прави в оня свят? В онзи свят като идете, ще ви турят в някой хор. Най-първо и за публика няма да ви пуснат, понеже в оня свят, които слушате, трябва да бъдете погълнати от слушането, защото две неща се изискват от музиката: да пееш и да знаеш да слушаш. Едните ще слушат, а другите ще пеят. Тези, които слушат, ще бъдат публика, а другите ще пеят. Този, който пее, това е творческият принцип в света, Божественото, Което слиза. Този, който слуша, той е женският принцип – възприема. После женският принцип ще пее. към беседата >>
- Тези, които слушат, ще бъдат публика, а другите ще пеят.
Сега се изготвя. Казвате: „В оня свят трябва да се познаваме.“ Какво ще прави в оня свят? В онзи свят като идете, ще ви турят в някой хор. Най-първо и за публика няма да ви пуснат, понеже в оня свят, които слушате, трябва да бъдете погълнати от слушането, защото две неща се изискват от музиката: да пееш и да знаеш да слушаш. Едните ще слушат, а другите ще пеят. Тези, които слушат, ще бъдат публика, а другите ще пеят. Този, който пее, това е творческият принцип в света, Божественото, Което слиза. Този, който слуша, той е женският принцип – възприема. После женският принцип ще пее. Най-първо имаме пеене на мъжкия принцип, който внесъл сила на творчеството. После иде пеенето на жената, тя изприда този материал. към беседата >>
414. Радости и страдания, УС , София, 26.4.1942г.,
- После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира.
Вземете някой, който дава един голям концерт, някой голям певец. Кои са подбудителните причини, които са го заставили да е певец? Гладът, нищо повече. Сиромашията. Ако този тури по един лев на билет, няма да идеш, казваш: „Не е от видните.“ Ако е петдесет, шейсет, сто и двайсет, сто и петдесет лева, казваш: „Голяма личност.“ Ако са двеста – още повече. Който няма пари, ще счита, че е нещастен, че не могъл да иде да слуша. После, самите певци избират такива песни, които са класически, които публиката разбира. Трябва да разбирате тези песни. към беседата >>
415. Обикновен, талантлив и гениален, МОК , София, 22.5.1942г.,
- И музикантът, като погледне публиката, само няколко хора му допадат.
Има някои учители, като погледне ученика, има разположение. Той си мълчи, нищо не казва. Като погледне целия клас, двама–трима души му хванат окото. Към тях има особено разположение. Това става несъзнателно. И музикантът, като погледне публиката, само няколко хора му допадат. Държи се за тях. Ако един цигулар няма някой, който да му допада, той не може да даде концерта си. Та казвам: Законът е същия. Ако вие във вас нямате най-малко едно чувство, едно желание, една постъпка, на която да разчитате, вие нищо не можете да свършите. Ако имате две мисли, три желания живи, три, четири, пет постъпки, те са сила вътре, които дават импулс на живота. към беседата >>
416. Всели се между нас, НБ , София, 7.6.1942г.,
- Вие се намирате събрана публика.
Та срещам хора, които искат да влязат в рая. Що е раят? Раят е школа да придобиваш знания. Като влезеш в рая трябва всичко да проучваш, всичките предмети. Вие се намирате събрана публика. Ако вие разбирате, вие сте толкова разнообразни, с разнообразни енергии, напълнени с такива разнообразни мисли, листове сте на разни епохи, какво ли няма написано на вас. Много важни работи има написани. Някой път вие се срещате, но не знаете как да се четете. Като срещнете кого и да е от вас, може да прочетете на стотната страница. Ще кажат: Обърни внимание на неговия дух, ще видиш какво нещо е хубав дух. към беседата >>
418. Слаби и силни, УС , София, 5.7.1942г.,
- Този колко време се учил, заучавал писаното, трябва да го изрази тъй, че цялата публика трябва да бъде доволна от него.
И понеже хората са още деца, схващат много повърхностно живота, схващат туй, което не е съществено. Туй, което не е съществено, това е външна опаковка на нещата. Тя не привлича хората. Като идете в един театър, опаковката на един артист е гримировката, дрехите, които облякъл. Хората не искат да видят на сцената един артист така, трябва да говори нещо свястно. Този колко време се учил, заучавал писаното, трябва да го изрази тъй, че цялата публика трябва да бъде доволна от него. Ще му ръкопляскат, то ще бъде неговото възнаграждение. Ако не изрази това слово както трябва, ще го освиркват, казват: „Ние искаме хора да ни предадат писаното хубаво.“ към беседата >>
419. Път на доброто – път на Любовта, НБ , София, 19.7.1942г.,
- Да пее публиката, която не е разположена, като запее, всичките изведнъж да имат хубаво разположение.
Най-обикновените слушатели ще разберат. Изисква се от нас едно изкуство. Ще излезеш, ще кажеш: Аз ви давам най-хубавото, което имам. Един певец като излиза да пее, той трябва най-първо сам да знае и сам да се любува на себе си. Аз считам един певец добър, като се качи на сцената. Да пее публиката, която не е разположена, като запее, всичките изведнъж да имат хубаво разположение. Той е добър певец. Първото положение е всички да добият разположение, всички лоши мисли да изчезнат. Второто положение е всички да вземат участие в пеенето, да се яви в тях желание да пеят, да се отвори сърцето им да пеят, като слушаш певеца, да го и придружаваш, не само да го слушаш, но и вътрешно да пееш. Аз като слушам някой певец да пее, и аз пея вътрешно, и аз пея, помагам му. Някой човек иска да изяви своята Любов, ако вий не вземате участие – Любовта не е изявена. към беседата >>
420. Любов и обич, УС , София, 9.8.1942г.,
- Държал в Плевен една сказка, събрала се доста голяма публика.
Та сега ще ви дам един пример. Имахме един приятел, който обичаше да държи сказки за спиритизма и съобщението с оня свят, обичаше да доказва, че има духове и може да се съобщава с тях. Държал в Плевен една сказка, събрала се доста голяма публика. След като държал сказката, останал доволен. Един от публиката излиза и казва: „Искам да ти кажа нещо на тайно.“ „Аз, казва, си мисля какво ли ще ми каже.“ Иска да му каже нещо, никой да не го чуе. Казва му: „Ти си голям вагабонтин.“ Тя е една французка дума, голям вагабонтин значи голям скитник, който ходи да заблуждава хората. Казва: „Преряза ме.“ Що ти трябваше да го слушаш? Остави го, кажи му на този: „Не съм разположен да слушам, друг ден ела, че ми разправи.“ към беседата >>
- Един от публиката излиза и казва: „Искам да ти кажа нещо на тайно.“ „Аз, казва, си мисля какво ли ще ми каже.“ Иска да му каже нещо, никой да не го чуе.
Та сега ще ви дам един пример. Имахме един приятел, който обичаше да държи сказки за спиритизма и съобщението с оня свят, обичаше да доказва, че има духове и може да се съобщава с тях. Държал в Плевен една сказка, събрала се доста голяма публика. След като държал сказката, останал доволен. Един от публиката излиза и казва: „Искам да ти кажа нещо на тайно.“ „Аз, казва, си мисля какво ли ще ми каже.“ Иска да му каже нещо, никой да не го чуе. Казва му: „Ти си голям вагабонтин.“ Тя е една французка дума, голям вагабонтин значи голям скитник, който ходи да заблуждава хората. Казва: „Преряза ме.“ Що ти трябваше да го слушаш? Остави го, кажи му на този: „Не съм разположен да слушам, друг ден ела, че ми разправи.“ към беседата >>
421. От любов и обич, УС , София, 11.10.1942г.,
- Ако свиря на една публика, всички да бъдат доволни.
Новият Завет е вътрешно да бъдеш добър, не външно. Между вътрешно и външно няма съгласие, а трябва да се образува хармония между външно и вътрешно. Представете си, ако мен ме болят пръстите, ревматични са, и трябва да свиря на цигулка. Ръката ми трябва да бъде здрава. След като свиря, да съм доволен, да има резултати. Ако свиря на една публика, всички да бъдат доволни. Казвам, ако моите мисли не могат да ме направят весел, не могат да направят и обкръжаващите хора весели, мислите ми не са прави. Ако моите чувства не могат да ме направят весел мен и обкръжаващите да направят весели, и те не са прави. Ако моите постъпки не се отразяват добре върху мене и обкръжаващите, не са прави постъпки. Новата основа, която трябва да бъде, е да бъдем родени от любов и обич. Няма какво да спорим. към беседата >>
422. Перпендикулярът, ООК , София, 28.10.1942г.,
- Аз по някой път гледам музиканти, идат, седнат на пианото, гледа публиката 2-3 минути, прекара ръцете по пианото, като утихне публиката хубаво, тогава започва изведнъж да свири.
Всички, гледам, бързат да пеят. Най-първо уталожи ума си, да дойде светлина, топлина и сила, тогава може да пееш. Ако светлината не е дошла, ако силата не е дошла, ти не можеш да вземеш верен тон. Може да пееш, но успокой се вътре хубаво. Нека да минат 5-10 минути. Аз по някой път гледам музиканти, идат, седнат на пианото, гледа публиката 2-3 минути, прекара ръцете по пианото, като утихне публиката хубаво, тогава започва изведнъж да свири. Вие сте артист, като се явите, във вас чакайте, всичко във вас да утихне. Вие сте публика, чакайте да утихнете. Докато не е утихнала публиката, нито свирене, нито пеене. Някои казват: „Нека започнем, те ще утихнат“. Не, не може да снемеш един образ ясен, ако нямаш една тиха повърхност, върху която отражението може да стане правилно. към беседата >>
- Вие сте публика, чакайте да утихнете.
Ако светлината не е дошла, ако силата не е дошла, ти не можеш да вземеш верен тон. Може да пееш, но успокой се вътре хубаво. Нека да минат 5-10 минути. Аз по някой път гледам музиканти, идат, седнат на пианото, гледа публиката 2-3 минути, прекара ръцете по пианото, като утихне публиката хубаво, тогава започва изведнъж да свири. Вие сте артист, като се явите, във вас чакайте, всичко във вас да утихне. Вие сте публика, чакайте да утихнете. Докато не е утихнала публиката, нито свирене, нито пеене. Някои казват: „Нека започнем, те ще утихнат“. Не, не може да снемеш един образ ясен, ако нямаш една тиха повърхност, върху която отражението може да стане правилно. Когато водата няма никакво движение, отражението е ясно. Във фотографирането, когато въздухът не е развълнуван, но е тих, отражението е право. към беседата >>
- Докато не е утихнала публиката, нито свирене, нито пеене.
Може да пееш, но успокой се вътре хубаво. Нека да минат 5-10 минути. Аз по някой път гледам музиканти, идат, седнат на пианото, гледа публиката 2-3 минути, прекара ръцете по пианото, като утихне публиката хубаво, тогава започва изведнъж да свири. Вие сте артист, като се явите, във вас чакайте, всичко във вас да утихне. Вие сте публика, чакайте да утихнете. Докато не е утихнала публиката, нито свирене, нито пеене. Някои казват: „Нека започнем, те ще утихнат“. Не, не може да снемеш един образ ясен, ако нямаш една тиха повърхност, върху която отражението може да стане правилно. Когато водата няма никакво движение, отражението е ясно. Във фотографирането, когато въздухът не е развълнуван, но е тих, отражението е право. Когато е облачно Небето, не стават тия отпечатъци ясни, както при един хубав ден. към беседата >>
423. Да направим човека, УС , София, 1.11.1942г.,
- Един музикант, който обича публиката, свири много хубаво, който не ги обича, свири обикновени работи.
Казвам, за да може вие да живеете на земята, непременно трябва някой да ви обича. По какво се показва обичта? Когато обичаме някого, ние се грижим за него. Един учител, който обича учениците си, предава им много добре. Един музикант, който обича публиката, свири много хубаво, който не ги обича, свири обикновени работи. Един художник, който те обича, ще гледа да те нарисува най-добре. Този, който не те обича, няма да види важните линии, той ни най-малко няма да види това, което ти виждаш. Художникът те е нарисувал, но ти сам не си доволен от рисунката, той не е турил същинските работи. Той трябва да те нарисува така, щото образът да показва, че ти си разумен. На второ място, да тури, че ти си добър и, на трето място, да тури, че ти си силен човек. към беседата >>
426. Пожелаване, УС , София, 3.1.1943г.,
- Даже публиката се радва повече от самия музикант.
Има нещо, което той трябва да го направи. Тази задача не е само за един човек. В нея участва цялото човечество. Под думата човечество разбирам онези, на които съзнанието е пробудено, и всички работят. Колко е приятно да слушаш един музикант, който свири хубаво. Даже публиката се радва повече от самия музикант. И самият музикант, като свири, и той се радва. Те като се радват, и той се радва. Казвам, ако хубаво свириш, всички ще се радват. И ти ще се радваш с тях. Ти като правиш едно добро на хората, и хората се радват. към беседата >>
429. Път за всички, ООК , София, 10.2.1943г.,
- Някой оратор иска да говори, но някой в публиката е по-силен, изпраща своите снаряди и той не може да говори.
Мислите ми, чувствата ми. Някой път се повишава мисълта ми, какво е това, и аз не го зная. После някой път влага има или сухота има. Ако в салона има един, който те мрази, ти не може да пееш, не може да дадеш концерт. Този, който те мрази, ще праща вълни, ще се затегне гърлото ти, не може да пееш. Някой оратор иска да говори, но някой в публиката е по-силен, изпраща своите снаряди и той не може да говори. Говори, и той казва: „Не е вярно, не е научно“. Това не е, онова не е. Ние не живеем по Бога, критика е това, нищо не значи това. Кое е живеене по Бога? Живеене по Бога е да станем слепи за погрешките на хората. към беседата >>
430. Приятни на Бога, НБ , София, 21.2.1943г.,
- Някои цигулари са любимци на публиката, а някои не са.
Казвате, че някой човек е лош. Не казвайте, но кажете, че този човек не си е свършил работата добре. Казвате, че някой цигулар е лош. Не казвайте така. Никой цигулар не иска да свири лошо, но или времето е влажно, или струните не са добри, или лъкът има някаква повреда, или самият цигулар е нещо неразположен. Някои цигулари са любимци на публиката, а някои не са. Как ще свири такъв цигулар? Публиката е шило за него. Който свири добре, той е любимец на публиката. Който не свири добре, публиката не го обича. към беседата >>
431. Трите зова, НБ , София, 7.3.1943г.,
- Мисля, че това момиченце е слушало много хубаво, повече от цялата публика.
Едно бедно момиченце искало да го чуе, но не могло да си купи билет и плакало отвън, че не може да го слуша. Като излязъл певецът навън, обърнал внимание на това момиченце. То казало: „Съжалявам, че не можах да те чуя, четох във вестниците, но нямах пари.“ Певецът взема името и адреса на туй момиченце, за да отиде при него. Отива и на нея ѝ пее. То е Любов. Мисля, че това момиченце е слушало много хубаво, повече от цялата публика. Певецът на всички дава концерта си с пари, на нея дава един концерт без пари. По някой път и Любовта дава своите концерти и може би някой път дава концерт само за един. То са изключения. към беседата >>
- От публиката зад гърба се освободете, всички да бъдат пред вас.
Погледай го, изправи се хубаво и никой да няма зад гърба ти. Когато някой пее на сцената, не трябва да има някой зад гърба му. Онзи ден гледам, той свири и зад гърба му като конвой се наредили, той се изпоти. Публика имаше и тия трептения бяха много влажни, дисхармонични, мъчи се човекът – не излиза. На цялата сцена трябва да има двама-трима души, никой да няма зад гърба на артиста. От публиката зад гърба се освободете, всички да бъдат пред вас. Вие ще оставите вашите лоши мисли и желания около вас. Ще ви смущават и няма да може да направите нещо. Христос е турил тази идея, като е казал: “Отречете се от баща си и от майка си”. Отречете се от баща си, който ви смущава, от брата си се отречете. На Божествената сцена ти ще се отречеш сам. към беседата >>
434. Една мярка, МОК , София, 16.4.1943г.,
- Щом има публика, събуди се у вас осторожността, предпазливостта и имате свиване на гърлото.
Обърнат нагоре, този знак дава нашето днешно "у". Едното е нагоре с краката, другото е надолу (нагоре) с главата. "У"-то у българите показва чаша. Българинът показва, че е практичен. За пример, вие искате да пеете. Щом има публика, събуди се у вас осторожността, предпазливостта и имате свиване на гърлото. Значи, в музиката най-първо трябва да събудите едно чувство, което има сродство. Страхът ограничава музиката. Казва: Не пей, ще се компрометираш. В музиката трябва да събудите най-първо вярата като мисловен акт. След вярата трябва да събудите надеждата, понеже надеждата е акт на сърцето, а любовта е обект на душата. към беседата >>
435. Слуги, ученици, синове, УС , София, 25.4.1943г.,
- После да има една отлична публика, приготвена да го слуша.
Може да свири човек, много даровит е, но салонът не е отоплен. При 25 градуса студ не може да свири. Много даровит е, но само стоплете салона хубаво. Този салон трябва да бъде отоплен с огъня на любовта. После, вечерно време ако даде концерта, трябва да го осветите със съзнанието, да светне. После да има една отлична публика, приготвена да го слуша. Аз, когато слушам един концерт, нося със себе си трийсет милиарда души. Милиарди знаете какво е. Всички си турили ушите, слушат. Слушам и аз, и гледам, всяка душа разбира концерта. Радвам се и аз последен, който давам ухо. към беседата >>
436. Вяра и Любов, ООК , София, 2.6.1943г.,
- Като поставя пръстите си, като съчетава нотите по този начин на хармония, цялата публика предразполага.
В тази фаза, в която сега се намираме, аз говоря за Любовта, но трябва да има нещо да ви интересува. Любовта да ви интересува, всичките тия предмети да ви интересуват, да ви интересува небето, облаците, растенията, водата, изворите, реките – всичко онова, което служи за потик на човешкия ум, което служи за потик на човешкото сърдце, човешкия дух и на човешката душа. Да ви интересува пението, да ви интересува художеството, да ви интересува музиката. Колко време е взело на този човек, на този цигулар, на 30 см да движи ръката си и така бързо да поставя ръката си. Той не мисли вътрешно, интуитивно поставя пръстите си на цигулката. Като поставя пръстите си, като съчетава нотите по този начин на хармония, цялата публика предразполага. Ако ти не знаеш как да си движиш ръцете, ако не знаеш как да направиш едно красиво движение... В птиците съм гледал едно красиво движение – хване едно семе и го клъвне. Гледал съм някои петли, като вземе едно зърно, вдигне го, погледне го и го пусне пак. Извика: “Къти, къти”. Всичките кокошки тичат за едно зърно. Значи музика има в туй “къти, къти”. към беседата >>
437. Любов и обич, ООК , София, 30.6.1943г.,
- За да бъдеш симпатичен на една публика, трябва да пееш много меко и вярно да вземаш тоновете.
От какво зависи тая дълбочина. Предметите са турени така, да дадат идея за дълбочина. Никаква дълбочина няма, то е сянка. Законите на перспективата ще ги разбирате. За да ти бъде някой човек симпатичен или ти да му бъдеш симпатичен, какво трябва да направиш? За да бъдеш симпатичен на една публика, трябва да пееш много меко и вярно да вземаш тоновете. После от твоето сърдце трябва да излиза нещо, трябва да имаш разположение към публиката. Като погледнеш, да чувствуваш, че между тях и тебе има връзка. Сега защо някой не може да пее хубаво. Той отива да пее, а иска да спечели. Цигуларят иска да свири, но най-първо турил мисълта, че билетът трябва да бъде 60-80 лева. към беседата >>
- После от твоето сърдце трябва да излиза нещо, трябва да имаш разположение към публиката.
Предметите са турени така, да дадат идея за дълбочина. Никаква дълбочина няма, то е сянка. Законите на перспективата ще ги разбирате. За да ти бъде някой човек симпатичен или ти да му бъдеш симпатичен, какво трябва да направиш? За да бъдеш симпатичен на една публика, трябва да пееш много меко и вярно да вземаш тоновете. После от твоето сърдце трябва да излиза нещо, трябва да имаш разположение към публиката. Като погледнеш, да чувствуваш, че между тях и тебе има връзка. Сега защо някой не може да пее хубаво. Той отива да пее, а иска да спечели. Цигуларят иска да свири, но най-първо турил мисълта, че билетът трябва да бъде 60-80 лева. Даже 1000 лева да взема, струва си парите. към беседата >>
- А публиката да пусне в касата.
Той отива да пее, а иска да спечели. Цигуларят иска да свири, но най-първо турил мисълта, че билетът трябва да бъде 60-80 лева. Даже 1000 лева да взема, струва си парите. Но користолюбието е лошо. Цигуларите за бъдеще да дадат даром концерт и който обича, да даде нещо. А публиката да пусне в касата. То ще бъде по-близо, отколкото да туриш търговска сделка, да каже: “Колко спечелихме? Ако много спечелихме, ще свирим повече, ако малко спечелим, ще свирим по-малко”. Музиката така не може да се изучава. Всичките неща ще ги правите безкористно в себе си. Аз не искам да ви турям едно правило, но ще имате едно правило вътре. към беседата >>
438. Иоа, ООК , София, 7.7.1943г.,
- Аз влизам в положението му, когато някой не иска да пее, публиката няма Любов – не му се пее.
Там гдето няма Любов, не може да се покланям. Вие казвате: “Аз не искам да се огъвам”. Идеята е вярна, без Любов няма огъване. Ще седиш, няма да се покланяш. Има ли Любов, ще направиш всичките огъвания, които съществуват в света. Аз влизам в положението му, когато някой не иска да пее, публиката няма Любов – не му се пее. Когато хората нямат Любов, нито “бък” не казвам. Когато детето се ражда, понеже баща му и майка му са говорили само за Любов, гугуцат. Вървят двамата, гугуцат си. Какво лошо има, че си гугуцат. Ако гугуцат по Любов, по-добра работа няма. към беседата >>
440. Жилища на човешката душа, СБ , РБ , София, 27.8.1943г.,
- – Защото и ти си се изменил, и публиката се изменила, и обстановката е изменена.
– Защото живеят в голямо еднообразие. Без да искат, те повтарят нещата и сами се отегчават. Природата не допуща никакво повтаряне. Колкото и да повтаряш една песен, не можеш да я изпееш два пъти по един и същ начин. – Защо? – Защото и ти си се изменил, и публиката се изменила, и обстановката е изменена. Като гладен, пееш по един начин; като сит, пееш по друг начин. Като млад, пееш по един начин; като възрастен, пееш по друг начин, а като стар – по трети начин. Добре, че има разнообразие в живота ви, иначе, щяхте преждевременно да умрете. Еднообразието умъртвява и състарява. То не носи живот. към беседата >>
441. Възприемане и предаване, СБ , РБ , София, 8.9.1943г.,
- Ако си цигулар, преди всичко, ще държиш цигулката правилно, ще управляваш лъка добре и след това ще свириш пред публика.
– Лъжеш се, приятелю, аз ти продадох товара дърва, който магарето носеше, но не и самото магаре. Дървата ще вземеш, а магарето ще оставиш на господаря му. Не е позволено да мислиш криво и да правиш подобни погрешки. Животът налага известни правила на човека, които трябва да спазва. Иначе, сам ще си създаде страдания. Ако си цигулар, преди всичко, ще държиш цигулката правилно, ще управляваш лъка добре и след това ще свириш пред публика. Не спазваш ли нужните правила, каквито усилия да правиш, никой няма да те хареса. Публиката ще те освирка и ще те застави да напуснеш сцената. към беседата >>
442. Хармония в живота, СБ , РБ , София, 10.9.1943г.,
- Някой цигулар свири пред публика.
Понеже не искал да изплюе яденето, той започнал да го обръща на една и на друга страна в устата си, докато изстине. За да не го забележи кумът, той погледнал нагоре и запитал: От къде взехте, куме, тези греди? Кумът отговорил: От Лаком дол. Кумецът искал да скрие погрешката си, затова гледал нагоре. Така постъпват мнозина. Някой цигулар свири пред публика. Ако изпусне една нота или изпълни невярно някои тактове, публиката може да не забележи това – зависи от нейното ухо. Музикалната публика схваща и най-малките погрешки на цигуларя. Тя е страж, който го дебне. Ако публиката не е музикална, погрешките остават незабелязани. Обаче, погрешките на цигуларя се отразяват върху живота му. към беседата >>
- Ако изпусне една нота или изпълни невярно някои тактове, публиката може да не забележи това – зависи от нейното ухо.
За да не го забележи кумът, той погледнал нагоре и запитал: От къде взехте, куме, тези греди? Кумът отговорил: От Лаком дол. Кумецът искал да скрие погрешката си, затова гледал нагоре. Така постъпват мнозина. Някой цигулар свири пред публика. Ако изпусне една нота или изпълни невярно някои тактове, публиката може да не забележи това – зависи от нейното ухо. Музикалната публика схваща и най-малките погрешки на цигуларя. Тя е страж, който го дебне. Ако публиката не е музикална, погрешките остават незабелязани. Обаче, погрешките на цигуларя се отразяват върху живота му. Музикантът, изобщо, трябва да бъде точен и изпълнителен. към беседата >>
- Цигуларят се извинява с публиката: не била много музикална, или салонът не бил добре отоплен.
Един турчин се хвалел, че, като бил в Багдат, прескачал големи трапове, дълбоки 20 метра. – Прескочи и тука такъв трап. – Не мога, условията в България са особени, не са както в Багдат. Един цигулар дава концерт, всички вестници пишат за него. Обаче, концертът не излиза, както очакват. Цигуларят се извинява с публиката: не била много музикална, или салонът не бил добре отоплен. В същност, вината е в него: не си е доял, или преял; проявил е тщеславието и гордостта си. Ще ядеш умерено, без да преяждаш; ще свириш умерено, да не се уморяваш. Пази нервната си система, да не се претоваря. Така ще изпълниш задачата си добре и на време. към беседата >>
443. Добри плодове, СБ , РБ , София, 15.9.1943г.,
- Вземи един чист, ясен, мек тон и виж, ще задоволиш ли публиката.
Вашето знание е само теория. Знаеш, предполагаш, че си добър, но не си опитал добротата си. Мислиш, че можеш да пееш, но не си проверил това. Слушаш, как пеят хората, добрите певци и мислиш, че и ти можеш да пееш. Излез на сцената и се опитай да видиш, как ще пееш. Вземи един чист, ясен, мек тон и виж, ще задоволиш ли публиката. Гласните струни се нуждаят от любов, от мекота, от нежност. Ако нямаш любов, ако езикът ти е невъзпитан, гласът ти ще бъде груб, тоновете ще бъдат нечисти, неясни. Това не е пение. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка се отразяват върху специални места в човека. Мисълта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постъпките – на брадата. към беседата >>
444. Проявеният живот, СБ , РБ , София, 3.10.1943г.,
- Той свири или пее и поглежда към публиката, оттам иска да почерпи сила.
Всеки носи известни дарби в себе си, които не може да развие. – Защо? – Не знае, как да ги прояви. Слушате някой музикант или певец на сцената, възхищавате се от него, но той не е доволен от себе си. Той разбира, че не се е проявил, както трябва, има още да постига. Той свири или пее и поглежда към публиката, оттам иска да почерпи сила. Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбират и оценяват. Мнозина го слушат, но малцина го разбират. Ето защо, за да прояви своята дарба, музикантът или артистът трябва да отправи погледа си нагоре отдето идат силата и животът. Бог е живот и сила, следователно, Той иска и ние да живеем и да бъдем силни. Човек умира по единствената причина, че не поддържа връзката си с Бога и не отправя погледа си към Него. към беседата >>
- Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбират и оценяват.
– Защо? – Не знае, как да ги прояви. Слушате някой музикант или певец на сцената, възхищавате се от него, но той не е доволен от себе си. Той разбира, че не се е проявил, както трябва, има още да постига. Той свири или пее и поглежда към публиката, оттам иска да почерпи сила. Публиката е сила, наистина, но ако всички го разбират и оценяват. Мнозина го слушат, но малцина го разбират. Ето защо, за да прояви своята дарба, музикантът или артистът трябва да отправи погледа си нагоре отдето идат силата и животът. Бог е живот и сила, следователно, Той иска и ние да живеем и да бъдем силни. Човек умира по единствената причина, че не поддържа връзката си с Бога и не отправя погледа си към Него. Бог подава ръката си на болния, иска да му помогне, но той отблъсква тази ръка, разчита на лекарствата. към беседата >>
445. Прими в музиката, МОК , София, 22.10.1943г.,
- Той казва, че салонът не бил добре отоплен, че публиката не го разбирала.
Не се произнасяй за университета. Той е добре поставен, но ако има нещо несъгласно, нехармонично, причината е в тебе, а не в университета. Някой вземе цигулката, качи се на сцената, иска да свири, но нищо не излиза. – Защо? – Не знае да свири. Той казва, че салонът не бил добре отоплен, че публиката не го разбирала. Възможно е, случва се салонът да не е отоплен; случва се и публиката да не разбира от музика, но главната причина е в него – не знае да свири. Мислиш, че знаеш известен предмет. Опитай се, провери се, доколко го знаеш. Помоли приятеля си, първо той да те изпита, а после професорът. Ако не си доволен от този приятел, извикай втори, трети, и ако ги задоволиш, ти ще издържиш добре изпита си и пред професора. към беседата >>
- Възможно е, случва се салонът да не е отоплен; случва се и публиката да не разбира от музика, но главната причина е в него – не знае да свири.
Той е добре поставен, но ако има нещо несъгласно, нехармонично, причината е в тебе, а не в университета. Някой вземе цигулката, качи се на сцената, иска да свири, но нищо не излиза. – Защо? – Не знае да свири. Той казва, че салонът не бил добре отоплен, че публиката не го разбирала. Възможно е, случва се салонът да не е отоплен; случва се и публиката да не разбира от музика, но главната причина е в него – не знае да свири. Мислиш, че знаеш известен предмет. Опитай се, провери се, доколко го знаеш. Помоли приятеля си, първо той да те изпита, а после професорът. Ако не си доволен от този приятел, извикай втори, трети, и ако ги задоволиш, ти ще издържиш добре изпита си и пред професора. Ти не си издържал изпита пред тримата си приятели, а бързаш да се явиш пред професора си. към беседата >>
446. Плодовете на Духа, УС , София, 24.10.1943г.,
- Когато съм публика, разбрах, че трябва да слушам, няма какво да свиря. (втори вариант)
Щом не е музикално, ще чакаш. Или другояче казано, немузикално е времето. Когато времето е немузикално, аз съм слушател, музикантите ще свирят. Когато времето за тях не е музикално, аз ще свиря, за мене е музикално. Когато времето за тях е музикално, аз ще слушам, те ще свирят. Когато съм публика, разбрах, че трябва да слушам, няма какво да свиря. Свири той, чака и аз да свиря. Той ще ми даде нещо да разбера от музика. После слушам, казват - тон има. Какво нещо е тон? Попитайте най-добрия цигулар какво нещо е тон. Трептения. към втори вариант >>
447. Новото начало, УС , София, 31.10.1943г.,
- Щом ликвидирате ролята, ще слезете от сцената, ще бъдете публика, че други да играят. (втори вариант)
Казвам, когато някой път вие мислите, че няма какво да правите, иде новото начало. Вие трябва да бъдете умни, докато сте на сцената, пратени сте артисти, представяте Божията страна. Щом ликвидирате ролята, ще слезете от сцената, ще бъдете публика, че други да играят. Ние някой път искаме да видим каква е тяхната любов в света. Аз не зная как познавате, че ви обича някой. Какво веществено доказателство имате, че ви обича? към втори вариант >>
- Окръжаващата среда, публиката, също трябва да бъде музикална.
Като знаеш това, не искай от човека невъзможното. Не е лесно да бъдеш певец. Да желаеш да пееш е едно, да бъдеш певец е друго. За това се искат условия, създадени преди няколко поколения. Освен това, майката и бащата трябва да са музикални, да предадат своята музикалност на децата. Окръжаващата среда, публиката, също трябва да бъде музикална. Публиката предразполага певеца, дава му импулс да пее. Ако не го обича, той не може да пее. Следователно, за да бъде някой певец, трябва да се спазват следните условия: майката и бащата да са музикални, да имат разположение към музиката; певецът да има същото разположение и музикалност, и публиката да е музикална и да обича певеца. Значи, предразположение на ума, на сърцето и на душата към музиката създават добри условия за развитието на човека. към беседата >>
- Публиката предразполага певеца, дава му импулс да пее.
Не е лесно да бъдеш певец. Да желаеш да пееш е едно, да бъдеш певец е друго. За това се искат условия, създадени преди няколко поколения. Освен това, майката и бащата трябва да са музикални, да предадат своята музикалност на децата. Окръжаващата среда, публиката, също трябва да бъде музикална. Публиката предразполага певеца, дава му импулс да пее. Ако не го обича, той не може да пее. Следователно, за да бъде някой певец, трябва да се спазват следните условия: майката и бащата да са музикални, да имат разположение към музиката; певецът да има същото разположение и музикалност, и публиката да е музикална и да обича певеца. Значи, предразположение на ума, на сърцето и на душата към музиката създават добри условия за развитието на човека. към беседата >>
- Следователно, за да бъде някой певец, трябва да се спазват следните условия: майката и бащата да са музикални, да имат разположение към музиката; певецът да има същото разположение и музикалност, и публиката да е музикална и да обича певеца.
За това се искат условия, създадени преди няколко поколения. Освен това, майката и бащата трябва да са музикални, да предадат своята музикалност на децата. Окръжаващата среда, публиката, също трябва да бъде музикална. Публиката предразполага певеца, дава му импулс да пее. Ако не го обича, той не може да пее. Следователно, за да бъде някой певец, трябва да се спазват следните условия: майката и бащата да са музикални, да имат разположение към музиката; певецът да има същото разположение и музикалност, и публиката да е музикална и да обича певеца. Значи, предразположение на ума, на сърцето и на душата към музиката създават добри условия за развитието на човека. към беседата >>
448. Ценни неща, НБ , София, 31.10.1943г.,
- Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето.
Всеки човек се нуждае от Божиите блага. Следователно, каквото правиш, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарят. Ако си проповядвал Словото, не очаквай да получиш някакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нещо добро. Ако си музикант или певец, преди да даваш концерти пред публика, виж, дали твоите музиканти или певци могат да подобрят времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае от дъжд, доброто пеене трябва да поправи времето. Ако е голяма суша, доброто пеене или свирене трябва да донесе дъжд. Ако пеенето не може да внесе светлина в ума ни, топлина в сърцето ни и подтик в душата ни, какво пеене е това? Ако хлябът не внася в организма ни елементи, необходими за неговото поддържане, защо ни е тоя хляб? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? към беседата >>
450. Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни, ООК , София, 17.11.1943г.,
- Сега, първо да пеете, певецът да има доверие на публиката. (втори вариант)
Като излезете да пеете, ще ви платим, само искам да видим пеенето. По-напред по човешки постъпваме, плащаме, преди да сте пяли. По-напред се плаща и после се пее - то е по човешки. Първо да пеете, и после ще ви платим. Като плащаме, преди да сте пели, ние имаме доверие в певеца. Сега, първо да пеете, певецът да има доверие на публиката. Когато плащаме преди да сте пели, имаме доверие как ще пеете. Сега, певците трябва да имат доверие в нас. Ние сме от тази публика, след като слушаме, плащаме. Казвате: „Дали ще платите? " Ще платим. към втори вариант >>
- Значи, публиката има доверие в него.
Ако ви платя, ще пеете. Значи, без пари не пеете. Представете си, че дам десет хиляди лева на един от вас, който се реши да пее. Какво ще направите? Когато дойде някой певец, първо му се плаща, а после пее. Значи, публиката има доверие в него. Божественият начин е обратен: първо слушаме певеца, после плащаме. Значи, певецът трябва да има доверие в публиката. Ние сме от тая публика, първо слушаме, после плащаме. Както публиката има вяра в певеца, така и певецът трябва да има вяра в публиката. Да излезе някой да изпее една песен. към беседата >>
- Значи, певецът трябва да има доверие в публиката.
Представете си, че дам десет хиляди лева на един от вас, който се реши да пее. Какво ще направите? Когато дойде някой певец, първо му се плаща, а после пее. Значи, публиката има доверие в него. Божественият начин е обратен: първо слушаме певеца, после плащаме. Значи, певецът трябва да има доверие в публиката. Ние сме от тая публика, първо слушаме, после плащаме. Както публиката има вяра в певеца, така и певецът трябва да има вяра в публиката. Да излезе някой да изпее една песен. (Един брат и една сестра изпяха по една песен). Добрите и даровити певци са смели. към беседата >>
- Както публиката има вяра в певеца, така и певецът трябва да има вяра в публиката.
Когато дойде някой певец, първо му се плаща, а после пее. Значи, публиката има доверие в него. Божественият начин е обратен: първо слушаме певеца, после плащаме. Значи, певецът трябва да има доверие в публиката. Ние сме от тая публика, първо слушаме, после плащаме. Както публиката има вяра в певеца, така и певецът трябва да има вяра в публиката. Да излезе някой да изпее една песен. (Един брат и една сестра изпяха по една песен). Добрите и даровити певци са смели. Обикновените певци са колебливи, несигурни. Те са бедни, не искат да изразходват капитала си. към беседата >>
451. Ново разбиране, ООК , София, 24.11.1943г.,
- По някой път добре е другите да бъдат публика. (втори вариант)
По някой път добре е другите да бъдат публика. Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти. Който пее, е на сцената. Аз искам всеки, който пее и е на сцената, да пее хубаво. Ние се постарахме да пеем, но една вечер знаеш как. Като дойде онзи брат отгоре и донесе онзи големия самун, седи братът, не иска да си замине, иска да остане. към втори вариант >>
- Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти. (втори вариант)
По някой път добре е другите да бъдат публика. Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти. Който пее, е на сцената. Аз искам всеки, който пее и е на сцената, да пее хубаво. Ние се постарахме да пеем, но една вечер знаеш как. Като дойде онзи брат отгоре и донесе онзи големия самун, седи братът, не иска да си замине, иска да остане. Той казва: „Да попеем. към втори вариант >>
452. Най-голямото изкуство, МОК , София, 3.12.1943г.,
- Падаревски ще свири, а публиката ще слуша.
Когато свирил, те се разговаряли помежду си. Падаревски дал един концерт, но повече не пожелал да остане в тоя град. Като го запитали, защо не даде още един концерт, той отговорил: Не мога да свиря на хора, които вместо да слушат, се разговарят. И вие, като тия испанци, искате Бог да ви говори, но същевременно и вие говорите. Невъзможно е двама души едновременно да говорят: единият ще говори, другият ще мълчи. Падаревски ще свири, а публиката ще слуша. Ако тя говори, никакъв концерт няма да чуе. Жителите на тоя град били засегнати от отказа на Падаревски и, за да не се препоръчат зле пред другите градове на Южна Америка, те решили да се въздържат. Поканили още един път Падаревски да даде концерт, като обещали, че ще мълчат и слушат. Той се съгласил, дал втория си концерт, от който сам останал доволен. Публиката слушала с голямо внимание – никакъв глас не се чул. към беседата >>
453. Музикални упражнения, МОК , София, 10.12.1943г.,
- Дошъл часът за излизане на сцената, публиката нетърпеливо чакала, но Аделина Пати бавно се приготвяла.
Искате ли да ви изсвиря един любовен флажеолет? (Учителят взима цигулката, нагласява я, но още не свири). Знаете ли, как постъпила Аделина Пати с директора на театъра, дето била поканена да пее? Директорът обещал да плати на певицата 50 хиляди долари, но търсел начин да я изиграе. Като разбрала това, Аделина Пати намислила да отговори по същия начин. Дошъл часът за излизане на сцената, публиката нетърпеливо чакала, но Аделина Пати бавно се приготвяла. Като видял това, директорът веднага й дал половината сума – 25 хиляди долари. Аделина Пати бавно обула едната си обувка и очаквала още нещо. Публиката ръкопляскала, изказвала нетърпението си. Директорът се принудил да даде и останалите 25 хиляди долари. Певицата турила и втората си обувка и се явила на сцената. към беседата >>
454. Безопасното място / Посока на движение, ООК , София, 22.12.1943г.,
- Да управляваш една държава, това значи, да бъдеш велик музикант и да знаеш, какви песни обича публиката.
Обаче, назначават не толкова умен, не толкова способен човек. Какво трябва да се прави? Оня, който отговаря за тоя пост, но не е избран, нека посещава министър председателя и приятелски да се разговаря с него. По тоя начин той може да го съветва, как да постъпва при трудни въпроси. Кажи му приятелски, какви песни обича неговият народ. Да управляваш една държава, това значи, да бъдеш велик музикант и да знаеш, какви песни обича публиката. Ще свириш и пееш, каквото публиката обича. Важно е така да свири музикантът, че музиката му да носи здраве, да повдигне духа на публиката. Има музиканти, които със своята музика внасят светлина, топлина и сила в човека. Има музиканти, които не внасят нищо добро в слушателя. Слушаш, как пеят и свирят, но излизаш празен, недоволен. към беседата >>
- Ще свириш и пееш, каквото публиката обича.
Какво трябва да се прави? Оня, който отговаря за тоя пост, но не е избран, нека посещава министър председателя и приятелски да се разговаря с него. По тоя начин той може да го съветва, как да постъпва при трудни въпроси. Кажи му приятелски, какви песни обича неговият народ. Да управляваш една държава, това значи, да бъдеш велик музикант и да знаеш, какви песни обича публиката. Ще свириш и пееш, каквото публиката обича. Важно е така да свири музикантът, че музиката му да носи здраве, да повдигне духа на публиката. Има музиканти, които със своята музика внасят светлина, топлина и сила в човека. Има музиканти, които не внасят нищо добро в слушателя. Слушаш, как пеят и свирят, но излизаш празен, недоволен. Освен че нищо не си придобил, но даже си изгубил нещо. към беседата >>
- Важно е така да свири музикантът, че музиката му да носи здраве, да повдигне духа на публиката.
Оня, който отговаря за тоя пост, но не е избран, нека посещава министър председателя и приятелски да се разговаря с него. По тоя начин той може да го съветва, как да постъпва при трудни въпроси. Кажи му приятелски, какви песни обича неговият народ. Да управляваш една държава, това значи, да бъдеш велик музикант и да знаеш, какви песни обича публиката. Ще свириш и пееш, каквото публиката обича. Важно е така да свири музикантът, че музиката му да носи здраве, да повдигне духа на публиката. Има музиканти, които със своята музика внасят светлина, топлина и сила в човека. Има музиканти, които не внасят нищо добро в слушателя. Слушаш, как пеят и свирят, но излизаш празен, недоволен. Освен че нищо не си придобил, но даже си изгубил нещо. към беседата >>
455. Сянка и реалност, МОК , София, 24.12.1943г.,
- Когато цигуларят свири на публиката с любов, всички го обичат; ако не свири с любов, не го обичат.
– Като учи. Студентът трябва да изучава неговия предмет, да докаже, че обича знанието. Не е достатъчно само да слуша лекциите на професора си; той трябва да обича неговите лекции и да ги изучава. Човек може да те обича за онова, което ти обичаш в него. Ако обичаш цигуларя за свиренето му, и той ще те обича. Когато цигуларят свири на публиката с любов, всички го обичат; ако не свири с любов, не го обичат. Когато свири, цигуларят не трябва да мисли за пари. Дали ще му плащат, или не, това не трябва да го интересува. Ако получи пари, добре; ако не получи, пак добре. Който свири добре и не мисли за пари, парите вървят след него. Който не свири добре и мисли за пари, те бягат от него. към беседата >>
- Аз бях негова публика, а той ми свиреше.
При това положение, аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Аз бях негова публика, а той ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. към беседата >>
457. Родени от Бога, ООК , София, 5.1.1944г.,
- Първият задоволява публиката, вторият не я задоволява.
Срещаш друг, погледне те добре, доволен си. Защо си доволен, пак не знаеш. Недоволен си, защото тоя човек не е предал Божественото, както трябва. Доволен си, защото той е предал Божественото правилно. Двама музиканти свирят едно и също нещо от Бетовен. Първият задоволява публиката, вторият не я задоволява. – Защо? – Първият предава Божественото от музиката на Бетовен, а вторият не може да го предаде правилно. Голяма разлика има в интерпретацията на двамата. Любовта е велика симфония. Който се наема да тълкува и предава любовта, трябва да бъде голям майстор, да знае как да я предаде. към беседата >>
458. Божественият ден, УС , София, 9.1.1944г.,
- Цигуларят, колкото повече хора го слушат, колкото по-голяма публика има, по-добър цигулар е. (втори вариант)
Искаш да проповядваш на хората. Не само искаш да проповядваш, ти влагаш стоката си, искаш да имаш мющерии. Бакалинът може да има сто, двеста, петстотин души мющерии. Ако един професор преподава на един, двама, десет ученици, не е така виден. Колкото повече ученици има, знаменит става. Цигуларят, колкото повече хора го слушат, колкото по-голяма публика има, по-добър цигулар е. към втори вариант >>
- Аз съм публиката" - казва любовта. (втори вариант)
Когато аз говоря за любовта, подразбирам първото условие в живота нашето съзнание да тръгне напред. Нашият ум, нашето сърце трябва да имат подбудителна причина, то е любовта. Тя е подтикът, единственото нещо, което ни желае доброто. Любовта те намери, изпотил си се, казва: "Иди малко да се поразходиш." Гледаш, някой закъсал някъде, казва: "Вземи цигулката, свири. Аз съм публиката" - казва любовта. към втори вариант >>
459. Новото в живота, ИБ , ПС , Мърчаево, 22.3.1944г.,
- Ако не я представи правилно, публиката няма да я хареса. (втори вариант)
Преди няколко дена една сестра ми казва за друга, че е упорита, ленива, обича много да говори. Казвам: Тая сестра е добра артистка, представя една ленива жена. Нали ще я представи, както трябва? Ако не я представи правилно, публиката няма да я хареса. Ако я представи, както трябва, ще й ръкопляскат. Жена, която не може да бие мъжа си, не е артистка. Мъж, който не може да бие жена си, не е артист. И двамата са на сцената, играят ролите си. Ако добре ги изиграят, публиката им ръкопляска – счита ги герои. към втори вариант >>
- Ако добре ги изиграят, публиката им ръкопляска – счита ги герои. (втори вариант)
Ако не я представи правилно, публиката няма да я хареса. Ако я представи, както трябва, ще й ръкопляскат. Жена, която не може да бие мъжа си, не е артистка. Мъж, който не може да бие жена си, не е артист. И двамата са на сцената, играят ролите си. Ако добре ги изиграят, публиката им ръкопляска – счита ги герои. Ако не копаеш нивата, какво ще ти даде тя? Боят е копан. Погрешката на мъжа е, че копае на гърба на жена си. Когато мъжът се разсърди, иска да копае на гърба на жена си. Не, нека вземе мотиката, да отиде на нивата и да каже: Това правя заради жена си. към втори вариант >>
460. Най-красивият ден, УС , ИБ , ПС , Мърчаево, 16.4.1944г.,
- Цигуларят, като свири, говори, а публиката слуша. (втори вариант)
Да виждаш Бога, това е рай. Да не виждаш Бога, това е ад. Пожелавам ви да слушате, когато Бог ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате. Препоръчвам ви музиката като възпитателен метод. Цигуларят, като свири, говори, а публиката слуша. Има цигулари, които с музиката си лекуват: един чрез музиката си оздравява десет на сто, друг – 20 на сто, трети – 30, 40 или 50 на сто. Малцина могат да оздравяват всички болни. За съвършен музикант се счита оня, който може да излекува 75 на сто от болните. към втори вариант >>
- Тогава като един възпитателен метод: цигуларят много добре говори, публиката слуша.
Всеки, който не люби, няма да види Бога. Когато някой не вижда Бога, това е ад. Когато някой вижда Бога това е. Сега ви пожелавам да слушате, когато Господ ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате. Тогава като един възпитателен метод: цигуларят много добре говори, публиката слуша. Има цигулари,като свирят на сто души десет оздравяват. Има цигулари, като свирят, 20% оздравяват, други, като свирят 30% оздравяват, 40%, 50%. Малцина има, които като свирят, всички оздравяват. Казвам: Съвършенство е, като дойдем най-малко 75% трябва да оздравяват. към беседата >>
461. Сиромах и богат, ИБ , ПС , в.Острец, 26.8.1944г.,
- При това, публиката е болна. (втори вариант)
Представете си, че един велик музикант дава концерт. Пианото е голямо, хубаво, но разстроено. Може ли музикантът да даде отличен концерт? Ще кажете, че той не свири хубаво. Той свири хубаво, но пианото не отговаря на условията, които хармонията изисква. При това, публиката е болна. Един се оплаква от корем, друг – от ревматизъм в коляното. Как ще слушат беседата тия хора? Ще гледат по-скоро да се свърши. Любовта изисква здрави, а не болни хора. Когато дойде тя, ако сте болни, не отивайте да слушате. към втори вариант >>
- После представете си другото: публиката е болна, кой корем го боли,кой ревматизъм на коляното.
За тази беседа се иска всяка дума да има едно значение, не две. Сега допуснете, че някой си велик музикант дава концерт, пияното е разгласено, доста хубаво голямо пиано, но разгласено. Как мислите, може ли той да държи един отличен концерт. Не свири хубаво. Не,че не свири хубаво, но пианото не отговаря на условията, които хармонията изисква. После представете си другото: публиката е болна, кой корем го боли,кой ревматизъм на коляното. Слушам да казват: Кога ще свърши, дотегна ни да слушаме. Любовта изисква не болни хора. Тя като дойде, не отивайте да слушате когато сте болни. Казвате: Трябва да се спазват известни правила: Когато един човек е далеч от вас, високо говорите да ви чуе. Когато е близо тихо говорите. към беседата >>
462. Най-лесната работа, ИБ , ПС , София, 8.11.1944г.,
- Никой не се решава да пее, което показва, че или салонът не е добре отоплен, или публиката не е разположена. (втори вариант)
Оставете това „цвете мило, цвете красно”, да си върви, както е израснало. Нека някой от вас да изсвири тая песен. Друг да се опита да я изпее, но без смущение и страх. Ако се смущава, и гласът му трепери, по-добре да не пее. Който се реши да пее, да пее като на малки деца. Никой не се решава да пее, което показва, че или салонът не е добре отоплен, или публиката не е разположена. Ето, аз съм неразположен сега, но ще ви свиря нещо, не класично. Ще ви свиря един български мотив. Тоя българин, за когото се говори в песента, се е освободил от всички стари работи. Той казва: Напущам всичко старо. Ако пея, ще пея, както трябва. към втори вариант >>
463. На фокус, ИБ , ПС , София, 15.11.1944г.,
- Двама души се състезаваха: единият представяше демократичната партия, а другият – републиканската. (втори вариант)
Тук прониква една обща идея. Понякога искате цял народ да вземе участие в дадена работа. Някога човек трябва сам да вземе участие в работата, за която се е ангажирал. Има случаи, когато народът може да вземе участие, а някога не се интересува. Сега в Америка, респективно в Съединените Щати, имаше избори за председател. Двама души се състезаваха: единият представяше демократичната партия, а другият – републиканската. Сегашният председател, Рузвелт, се избра пак, за четвърти път вече. Това е изключително явление. Изобщо, мъчно е в Америка, два пъти подред да бъдеш председател. Тоя човек четири пъти последователно го избират. Рузвелт има отлична глава. към втори вариант >>
- Двама представители, един на демократическата партия, другият на републиканската партия се състезаваха.
Някой път искате целия народ. Някой път човек е роден да вземе участие в работата, в която той се е ангажирал. Някой път народът може да вземе участие, някой път не се интересува. Сега имаме 20 души, които се състезават за царе, какъв ще бъде изборът? Както сега имаше избори в Америка в Съединените щати. Двама представители, един на демократическата партия, другият на републиканската партия се състезаваха. Сегашният председател е избран за четвърти път, нещо извънредно. Не става в Америка. Два пъти е мъчно да станеш председател, този човек четири пъти последователно го избират. Един човек, който е хилав, четири пъти го избират да стане председател. Доста недъзи има Рузвелт, но отлична глава има. към беседата >>
464. Най-малката работа / Мога да постигна, ИБ , ПС , София, 6.12.1944г.,
- Героят припада пред публиката. (втори вариант)
Когато един автор пише роман, той предварително определя лицата, героите на романа, описва техните характери, знае, как да изрази чрез тях идеята си. Ако преработи романа си в драма, той изисква от актьорите да играят ролите, както ги е определил. Авторът е внесъл в характера на героите си голяма чувствителност, която актьорът предава чрез припадане. Героят припада пред публиката. Като знаете това, не минавайте по път, по който хората припадат. По кой път трябва да минаваш? По пътя на постижението. Вие мислите, че по тоя път всичко е постигнато. Пътят на постижението е път на богатия; път, по който никога не се осиромашава. към втори вариант >>
- Публиката лесно се събира, зависи, как ще говориш. (втори вариант)
Има обикновени певци и необикновени; обикновени говорители и необикновени. Ще каже някой, че иска да говори пред много хора. Публиката лесно се събира, зависи, как ще говориш. Говори с любов, а не както бомбите говорят. Когато бомбите заговориха, не само че нямаше публика, но всички хора се разпръснаха из цяла България. Питате, защо не ви се каза, че ще има бомбардировки. Има неща, които не трябва да се казват на хората. Ако ви кажа погрешките и добрините, които правите, и в двата случая ще се спънете. към втори вариант >>
- Когато бомбите заговориха, не само че нямаше публика, но всички хора се разпръснаха из цяла България. (втори вариант)
Има обикновени певци и необикновени; обикновени говорители и необикновени. Ще каже някой, че иска да говори пред много хора. Публиката лесно се събира, зависи, как ще говориш. Говори с любов, а не както бомбите говорят. Когато бомбите заговориха, не само че нямаше публика, но всички хора се разпръснаха из цяла България. Питате, защо не ви се каза, че ще има бомбардировки. Има неща, които не трябва да се казват на хората. Ако ви кажа погрешките и добрините, които правите, и в двата случая ще се спънете. Нещата трябва да говорят сами за себе си. Като срещна музикант, който свири хубаво, ще го пратя да свири на дърветата, те да се произнесат за него. към втори вариант >>
- Аз съм публиката, ще кажа: Свири.
Аз ви говоря иносказателно. Има нещо, което не може да се поправи. Ако при голямата погрешка, която правите, и при най-голямото добро, което правите, и в двата случая ще се спънете. Нещата сами трябва да говорят за себе си. Ако изпитвам един музикант дали свири хубаво и ако имам градина, ще го повикам да свири на дърветата. Аз съм публиката, ще кажа: Свири. Плодовете, които дърветата дадат, ще покажат какъв е музикантът. Плодовете ще зависят от този музикант, който свири. Някой път искате да прекопаете градината. Туй прекопаване зависи от този човек. Ако е майстор, дърветата ще дадат най-хубавите плодове. към беседата >>