Намерени са 77 резултата от 53 беседи с точна фраза : 'Позор'.
2. Страхът, НБ , София, 1.11.1914г.,
- Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко.
С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. към беседата >>
3. Добрият самарянин, НБ , София, 24.7.1915г.,
- И когато една майка ражда, трябва да ражда с Радост; винаги когато майката роди, се благославя и това не трябва да се счита за позор.
Всеки ден аз срещам хора, болни по ум и по сърце. Христос каза: „Иди и така прави, защото, ако искаш да наследиш небесен живот, така трябва да правиш. А щом не правиш така, няма да наследиш небесен живот.“ Христос би направил този самарянин све-щеник; и аз бих го направил свещеник, защото добре е постъпил. Следователно бъдещият свят ще се наследи само от такива свещеници, а такива хора като нас Бог не иска. Вие ще кажете, че г-н Дънов проповядва против свещениците; аз не говоря за тях, говоря за майките и за бащите – тези майки и бащи трябва да познават самарянина. И когато една майка ражда, трябва да ражда с Радост; винаги когато майката роди, се благославя и това не трябва да се счита за позор. Майката е раждала, ще ражда и в бъдеще; в старото време все мъжете са раждали, а в ново време жените раждат. Но тези мъже трябва отново да започнат да раждат, достатъчно са раждали жените. Сегашните мъже помятат; аз виждам мъже, които двадесет години носят своите рожби, но тези хора трябва да се научат да раждат. Господ казва: „Понеже не изпълняват Моя закон, ще им дам душата на цивилизованите хора и ще се измъчват“; и затова ние сме пратени на света да ядем и да пием. Когато изпълним желанието си за ядене и пиене, ще дойде едно благословение. към беседата >>
4. Радостни и търпеливи, НБ , София, 21.7.1918г.,
- Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата.
До тогава те ще Му причиняват големи страдания. Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога. За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя. към беседата >>
- И обратно, позорът на децата е позор и на родителите.
Не става ли същото и с родителите ви? Докато свършите образованието си и стъпите здраво на краката си, вие причинявате големи скърби на родителите си. Понякога не искате да учите, те ви изпращат пари, мъчат се да изкарат повече средства, да задоволят нуждите ви. Някога пренебрегвате техния труд и се занимавате със странични работи, без да учите. Между родителите и децата има тясна връзка, поради което, позорът на родителите е позор и на децата. И обратно, позорът на децата е позор и на родителите. На същото основание нашите погрешки и скърби се отразяват и на Бога. За да се очисти светът от погрешките и нечистотиите на хората, Бог трябва да слезе на Земята, да измие децата си, да изчисти цялата Земя. към беседата >>
5. Отхвърленият камък, НБ , , 1.6.1919г.,
- Най-големият позор, който носи днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат.
Следователно целият свят е болен. Всички днешни болни хора са християни. Най-големият позор, който носи днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат. Ако турите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение в света, като видите как всичко днес се върши в името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки са подбудителните причини за всичко това! Ето защо ние трябва да се стремим всички да станем синове Божии. Сега ще изтълкувам думата „християнство“ в обратен смисъл. Христос е човекът, който е винаги здрав, поставил е в ред и порядък своите мисли и желания, победил е страстите си и се нарича Син Божи. към беседата >>
- Ако турите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение в света, като видите как всичко днес се върши в името на религия, цивилизация, свети чувства.
Следователно целият свят е болен. Всички днешни болни хора са християни. Най-големият позор, който носи днес Христос в света, е християнството, с което всички се кичат. Ако турите този позор на гърба си само за 24 часа, тогава ще изпитате най-голямо отвращение в света, като видите как всичко днес се върши в името на религия, цивилизация, свети чувства. И колко мерзки са подбудителните причини за всичко това! Ето защо ние трябва да се стремим всички да станем синове Божии. Сега ще изтълкувам думата „християнство“ в обратен смисъл. Христос е човекът, който е винаги здрав, поставил е в ред и порядък своите мисли и желания, победил е страстите си и се нарича Син Божи. Само когато научим Божествената Мъдрост, само тогава ние ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението, и само тогава ще преобразим света. към беседата >>
7. Мъчението, ИБ ,ООК , , 5.2.1920г.,
- Аз бих ви попитал: защо именно онези, които повярваха в Христа, трябваше да бъдат подложени на толкова мъчения и позор в римските арени?
Ако някой иска да забие стрелите си върху мен, аз мога да му стана мишенка – забийте 4—5 стрели в гърдите ми, аз съм готов да изтърпя това мъчение. И жена, когато мъжът я стреля 1—2—3 пъти, да се не намръщва. Мъжът само като опне лъка си, или само като профучи край нея из лъка стрелата, тя завиква. Ако вие разберете изкуството на мъчението, Царството Божие ще дойде във вас. Когато влезете в известна окултна школа, ще ви поставят до стената и ще ви пращат стрели – ще ви турят на мъчение. Аз бих ви попитал: защо именно онези, които повярваха в Христа, трябваше да бъдат подложени на толкова мъчения и позор в римските арени? Тези хора, като се обръщат към Бога, той трябваше, именно, да ги защити. Нали и псалмопевецът казва: „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго", и по-нататък: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти" – как ще примирите туй противоречие? Кой е онзи, който живее под покрива на Всевишния? Който е готов да го стрелят и да изтърпи всички мъчения. Изтърпите ли всички мъчения, Господ ще каже: „Ти може да бъдеш под моя покрив". към беседата >>
8. Братя и сестри на Христа, НБ , София, 19.10.1921г.,
- “ И помислете тогава как ще оправдаят съвременните християнски народи този позор.
Е, какво сме ние тогава? “ Ще кажете още: „Нали сме ние християнски народ, служим на Христа, познаваме учението Му? “ 1914-та година показа какви са християнските народи. 25 милиона християни станаха жертви на бойното поле, а и още 25 милиона останаха осакатени, инвалиди, значи всичко 50 милиона. А Христос е казал: „Не убивай! “ И помислете тогава как ще оправдаят съвременните християнски народи този позор. Той е написан в небето. Тия народи не са християнски, а езически под християнска табела. И сега е дадена заповед от Природата, и тя е дигнала пръчката си, и от тия народи ще се дига само прах и пух. Ни един народ от днешните няма да остане неотупан и греховете му неочистени. И ако някои останат неочистени, те ще бъдат малки остатъци от тази стара култура. към беседата >>
9. В Египет, НБ , София, 13.11.1921г.,
- Тя излиза, напуща Рим, съвършено се отдалечава оттам, в нейната душа се явява отвращение към римската цивилизация: „В Рим няма нищо благородно, то е позор за Рим, аз не искам да бъда отсега нататък римлянка“.
“ Според съвременния морал човек може да направи едно малко отклонение, но тази мома е мислила, разбирате ли? Тя си има свой идеал. Воля има в нея: „Не искам да ида! За нищо не желая да ида в двореца! “ Онзи, който е бил определен, отишъл да изпълни волята на Нерона с насилие, и след туй, по заповедта на Нерона, я пуснали навън. Тя излиза, напуща Рим, съвършено се отдалечава оттам, в нейната душа се явява отвращение към римската цивилизация: „В Рим няма нищо благородно, то е позор за Рим, аз не искам да бъда отсега нататък римлянка“. И отива в южната страна, минава в Африка, в една планинска местност. Там се подвизавал като отшелник друг римлянин, станал християнин, на име Финиций, който много дълбоко е разбирал живота и е бил отличен философ. Млад човек, на около 35 години, 15 години се е подвизавал той. Имал е желание да изчезне тази негова красота, която съблазнявала жените. И колкото повече време минавало, толкова по-красив е ставал: той взимал огледало и всеки ден, като се оглеждал в него, още по-красив ставал. към беседата >>
10. Ананий и Сапфира, НБ , София, 20.11.1921г.,
- Женитбата, както сега се разбира и се практикува, е един позор на Божествения първоначален закон, на Божествения дух, на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост, истина, правда и добродетел.
Външният мъж, който и да е, нищо не може да даде. Хората, когато се сдобият с тази Божествена Любов, само тогава могат да дават. Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече, като чешмата, за да можем да вкусим от този живот. И младите, и те се лъжат като старите: те знаят, че в женитбата, както сега става, всичко в нея е лъжа. Ще ме извините сега. Женитбата, както сега се разбира и се практикува, е един позор на Божествения първоначален закон, на Божествения дух, на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост, истина, правда и добродетел. Съвременният брак е един позор! Аз говоря от името на тази велика Божествена Любов, в която няма абсолютно никакво изключение. Един позор е бракът! Че е един позор, целият свят е покрит само с пакости. Хората не се раждат по Божествения закон, по Любовта, а се раждат по своите похоти, и затова не идват хора отгоре, а от земята, отдолу излизат повечето и се раждат, и затуй светът сега е пълен само с престъпници. към беседата >>
- Съвременният брак е един позор!
Хората, когато се сдобият с тази Божествена Любов, само тогава могат да дават. Отвътре трябва да дойде Любовта: изворът отвътре тече, като чешмата, за да можем да вкусим от този живот. И младите, и те се лъжат като старите: те знаят, че в женитбата, както сега става, всичко в нея е лъжа. Ще ме извините сега. Женитбата, както сега се разбира и се практикува, е един позор на Божествения първоначален закон, на Божествения дух, на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост, истина, правда и добродетел. Съвременният брак е един позор! Аз говоря от името на тази велика Божествена Любов, в която няма абсолютно никакво изключение. Един позор е бракът! Че е един позор, целият свят е покрит само с пакости. Хората не се раждат по Божествения закон, по Любовта, а се раждат по своите похоти, и затова не идват хора отгоре, а от земята, отдолу излизат повечето и се раждат, и затуй светът сега е пълен само с престъпници. Разправяше ми един господин за един свой приятел: неговото дете, 12-годишно момче, със свои другари разбиват касата на баща му и взимат 2,000 лева и избягват. към беседата >>
- Един позор е бракът!
И младите, и те се лъжат като старите: те знаят, че в женитбата, както сега става, всичко в нея е лъжа. Ще ме извините сега. Женитбата, както сега се разбира и се практикува, е един позор на Божествения първоначален закон, на Божествения дух, на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост, истина, правда и добродетел. Съвременният брак е един позор! Аз говоря от името на тази велика Божествена Любов, в която няма абсолютно никакво изключение. Един позор е бракът! Че е един позор, целият свят е покрит само с пакости. Хората не се раждат по Божествения закон, по Любовта, а се раждат по своите похоти, и затова не идват хора отгоре, а от земята, отдолу излизат повечето и се раждат, и затуй светът сега е пълен само с престъпници. Разправяше ми един господин за един свой приятел: неговото дете, 12-годишно момче, със свои другари разбиват касата на баща му и взимат 2,000 лева и избягват. И баща му ходи в градоначалството да търси сина си. Това 12-годишно дете да бяга от баща си, и отсега започва с търговия, тогава как ще внесем ние морал? към беседата >>
- Че е един позор, целият свят е покрит само с пакости.
Ще ме извините сега. Женитбата, както сега се разбира и се практикува, е един позор на Божествения първоначален закон, на Божествения дух, на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост, истина, правда и добродетел. Съвременният брак е един позор! Аз говоря от името на тази велика Божествена Любов, в която няма абсолютно никакво изключение. Един позор е бракът! Че е един позор, целият свят е покрит само с пакости. Хората не се раждат по Божествения закон, по Любовта, а се раждат по своите похоти, и затова не идват хора отгоре, а от земята, отдолу излизат повечето и се раждат, и затуй светът сега е пълен само с престъпници. Разправяше ми един господин за един свой приятел: неговото дете, 12-годишно момче, със свои другари разбиват касата на баща му и взимат 2,000 лева и избягват. И баща му ходи в градоначалството да търси сина си. Това 12-годишно дете да бяга от баща си, и отсега започва с търговия, тогава как ще внесем ние морал? Търговията е навсякъде – в църквата, в училищата, и всички тия търговци идват и казват: „Морал трябва да има“. към беседата >>
- И той казва: „Аз съм заборчлял, този позор не мога да понеса, не мога да живея“.
Ще ви кажа един пример из американския живот, да видите в какво трябва да се състои тази съобразителност. Един богат американец направил една железница от Чикаго до Бъфало, близо 400 километра, и похарчил толкова милиона, и така заборчлял, че нямало как да посреща своите полици. Замислил той да се самоубие, винаги се отделял, никого не пускал в стаята си. Жена му била много умна. Един ден тя идва при него и му казва: „Моля ти се, ти имаш една голяма мъчнотия, кажи я на мене, аз ще ти помогна“. И той казва: „Аз съм заборчлял, този позор не мога да понеса, не мога да живея“. – „Бъди спокоен – каза му тя, – аз ще уредя тази работа.“ Отива тя един ден при един от американските милиардери: „Искам да видя този милиардер само за 5 минути“. Той я приема и казва: „Госпожо, кратко говорете, понеже времето ни е скъпо“. – „Искам само да пропътувате по нашата железница от единия край до другия; колкото ви струва времето, ще ви платим, само съгласете се да пропътувате от единия край до другия.“ Той помислил, помислил. „Ще ми направите една услуга като на жена, искам вие да сте първият, който да пътува по нашата железница.“ Той се съгласил. На следния ден дават обявление, че еди-кой си милиардер ще мине по новопостроената железница, и той пръв с влака ще мине. към беседата >>
11. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, НБ , София, 4.6.1922г.,
- Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“.
Ние не сме заблудени, нито искаме слава отнякъде, за да отговаряме какви сме. Не, не за нас. За нас е важно, в това Слово на великия Господ на Любовта, всички хора да имат Неговото благоволение, Неговата светлина и топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, но чрез очите си. Не е въпрос сега какви трябва да бъдем ние – православни или евангелисти или католици. Някои сега ни кръщават: „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ – това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, павелисти, апостолисти, петровисти и „tutti quanti“: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгиевисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никои от тях – нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е истинно. към беседата >>
13. Правилният растеж на Ученика, ООК , София, 2.1.1923г.,
- Това ще бъде позор за него.
Ще се облече, радостно е. Гостите ще му разгледат плата, как са направени дрехите, ще кажат: „Много хубави са дрехите“. То сияе от радост първия ден, втория ден, третия, след 1 месец, но след 2 години, когато се окъсат тия гащи, изтънеят, то се срамува от тях. То слага тия дрехи в някой гардероб. Какво ще бъде положението му, ако след 2 години, като дойде чичо му, ще трябва да обуе тия гащи? Това ще бъде позор за него. Те ще бъдат парцаливи. То ще каже: „Старите гащи там да седят, аз не ги искам, други ще ми дадете“. И аз ви казвам: Вашите вярвания, които сега имате, след 10 години може да ви е срам от тях. А сега, в дадения момент, може да ви са едно наслаждение. Къде е злото? към беседата >>
14. Тъмното петно в съзнанието, ООК , София, 21.1.1923г.,
- Позор, грехопадение, нещастие, всичките тия озверявания, това е връщане назад.
Напред е живот, назад е смърт. Нищо повече! Най-малкото поколебаване – смърт. Назад е смърт. Каквото и да ви кажат: младост, знание, мъдрост, истина, свобода, правда, любов, милосърдие, всичките тия работи са неща на бъдещето. Позор, грехопадение, нещастие, всичките тия озверявания, това е връщане назад. Едно от двете ще решите! Напред! Някои от вас да не бъдете страхливи! Безстрашни ще бъдете и тогава Бялото Братство ще помогне по един особен начин. Не. Няма да ви помогне, както вие искате, както вие очаквате. към беседата >>
15. Слънцето и човекът, КД , София, 9.2.1923г.,
- Геройството е в това - когато ви турят на позорния стълб за правото дело, да можете с великодушие да понесете всички страдания, всичкия позор, всички хули и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят.
Геройството е в това - когато ви турят на позорния стълб за правото дело, да можете с великодушие да понесете всички страдания, всичкия позор, всички хули и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят. Не се бойте за тези малки къщи, които имате. Гледайте да запазите душата си чиста и свята. Един ден, когато тръгнете за небето, няма да вземете тялото си, ще тръгнете с душата си. Аз искам вашите души да бъдат свободни от лъжливата идея за смъртта, свободни от понятието, че сте смъртни. към беседата >>
17. Искаш ли да оздравееш?, НБ , София, 10.2.1924г.,
- Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек!
Сега държавата казва някой път за нас: „Тези хора говорят в името на Бога, но те имат обратни идеи, те са анархисти, те готвят една революция“. Хубаво, ако ние в името Божие готвим една революция, ние сме най-позорните хора. Когато един анархист проповядва насилие, това е в реда на нещата, това са неговите идеи, но когато в името Божие се крият някакви анархистически идеи, това е позор и такъв човек, в моите очи, не е човек! Ние, които говорим за Любовта, отричаме всяко насилие. Любовта изключва насилието. А държавата няма какво да се сърди на анархистите, понеже те са нейни деца. Че са нейни деца се познава по това, че държавата употребява насилие и те, като нейни деца, употребяват същите методи. Така е. към беседата >>
18. Господи, да прогледам!, НБ , София, 9.3.1924г.,
- А при това и онзи, богатият човек, който подаде с ръката си помощ на един беден само за да се оправдае пред хората, това е позор, това е унижение за човека в моите очи!
Когато отворя кесията си пред един беден да му дам пари и той почне да ми благодари, аз не считам, че е благороден човек, не считам, че е беден. Ако онзи беден, комуто дам пари, ми каже: „Господине, аз ти благодаря, но едно нещо искам от тебе, създай ми работа! Тежко ми е да получавам пари, без да работя. Аз трябва да работя! “ Този беден човек е благороден. А при това и онзи, богатият човек, който подаде с ръката си помощ на един беден само за да се оправдае пред хората, това е позор, това е унижение за човека в моите очи! Той трябва да каже: „Братко, тия пари аз ти ги давам, но аз съм един пощаджия. Те са едно писмо и аз съм пратен да ти го предам, но не зная какво съдържа. Ти ще вземеш писмото и няма да ми се сърдиш. Аз само го нося, не го писах. Аз само ти услужвам“. към беседата >>
19. Онези дни ще се съкратят, НБ , София, 25.5.1924г.,
- Не мога да понеса този позор!
Изведнъж ти дохожда на ум да построиш железница от Чикаго до Буфало. Започваш да я строиш, но нямаш средства да я довършиш, не ти достигат парите. В това време друг милионер строи една линия, с която ще те съсипе. Мислиш, но нищо не ти дохожда на ума, не знаеш как да си помогнеш. Най-после си казваш: Нищо друго не ми остава, освен да си тегля куршума. Не мога да понеса този позор! Затваряш се вкъщи, нищо не казваш на жена си. По цели дни мислиш, като че разрешаваш философски въпроси, а, всъщност, мислиш, как да се самоубиеш: да се отровиш, да се застреляш или да се удавиш – правиш избор. Когато човек иска да се самоубие, и в това проявява тщеславие. Той пише писмо на близките си за причината на самоубийството си – иска да заинтересува окръжаващите. Някой се хвърля от канара, друг се беси, иска тялото му да остане цяло, запазено, като консерва. към беседата >>
21. Добрата земя, НБ , София, 20.12.1925г.,
- Лъжата е най-големият позор в света!
Безумие е да се разрушават добродетелите! Някои казват: няма добродетели – кради, убивай колкото искаш! Няма Истина – лъжи колкото искаш! Как? Кражба, лъжа, това е най-големият срам за света! Лъжата е най-големият позор в света! Единственото велико, хубаво нещо в света, това е Добродетелта. Да направиш едно добро дело, колкото и да е микроскопическо, това е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Като направиш една добра постъпка, каквато и да е тя, не е важно, дали хората виждат или не, обаче тя е видяна от небето. Ангелите, които са толкова будни, или казано на друг език, онези Разумни същества, които са завършили своята еволюция, или онези възвишени братя, на които днес Брама дава второ угощение, за което сега няма да ви говоря, всички следят, всички виждат това нещо. Всяка добродетел, всяка добра постъпка е една целувка, дадена на Брама от неговата дъщеря светлината на живота. към беседата >>
22. Благ, НБ , София, 17.1.1926г.,
- Не, това е позор!
Ще кажете: е възможно ли е това? Че какво лошо има в мърдането на опашката? Чрез опашката се изразява интелигентността у животните. Ако кажеш на някой човек, че си мърда опашката, или че в него се проявява някакво животинско състояние, той се обижда, а да избива по 20-30 души на ден във време на война, това е благородно. Отгоре на това ще го възнаградят с “Георгиевски кръст”. Не, това е позор! В такъв случай по-хубаво е да бъдеш една овца. Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можеш да кажеш на хората. И какво можете да им кажете? Може да кажете някому, че е невежа, че е вагабонтин, това – онова, но какво ще спечелите от всичко това? Не, кажете в душата си: има един велик идеал за нас. към беседата >>
23. Кръг и елипса, ООК , София, 31.3.1926г.,
- И ти изпитваш срам, позор, унижение, ходиш от едно място на друго, дано някъде се установиш.
Ако е въпрос за обида, хората и без да им се каже нещо обидно, пак носят обидата в себе си. Когато на някого не му върви в живота, това не е ли обида? Завършиш университет, но нещо не ти върви. Молиш се на Бога, и никакъв отговор не получаваш. Тъкмо заемеш една служба, но и от нея те подгонят. И ти изпитваш срам, позор, унижение, ходиш от едно място на друго, дано някъде се установиш. И след всичко това чуваш да се говори в света, че с пълзене можеш да си пробиеш път. Ако речеш да пълзиш, губиш достойнството си. Питам: Кой човек досега е успял да се пробие път с пълзене? Имайте предвид, че вие служите на Бога, а човек, който служи на Бога, трябва да постъпва честно, с достойнство. Думата „пълзене“ има двояк смисъл. към беседата >>
24. Денят Господен, НБ , София, 11.9.1927г.,
- Срам, позор е това за бъдещото човечество!
Ако нищо не можеш да обещаеш, тогава трябва да търсиш силни хора на деня, те да те наредят. Питам. какви държавници, какви управници са тия, които могат да се подкупват? Всички хора днес се подкупват. Каква е тази култура, в която парите играят важна роля? Това не е никаква култура; това не е никаква религия. Срам, позор е това за бъдещото човечество! Срам и позор е това и за вас, като граждани на Царството Божие, които сте се отдалечили от Бога! Срам и позор е всичко това, което се върши пред лицето на Бога, и то от братя и сестри! към беседата >>
25. Сам Отец, НБ , София, 24.3.1929г.,
- Да изпитват Бога по този начин, това е срам, позор за хората!
Такова нещо представя и философията на съвременните хора. И те изпитват Бога по същия начин. Хвърлят ръкавицата си в менажерията и очакват Бог да я извади от там и да им я подаде. Това е глупава философия! По-глупаво, по-долно нещо от това няма. Да изпитват Бога по този начин, това е срам, позор за хората! Ако е въпрос да изпитвате Бога, изпитвайте Го с нещо разумно, да научите, да придобиете нещо. Ако аз бих решил да изпитвам Бога, щях да се обърна към Него със следните думи: Господи, аз искам да направя нещо за Тебе. Затова, каквато работа имаш изоставена, дай я на мене. И най-долната да е, готов съм да я свърша. Според мене, този е най-правилният метод, с който можем да си послужим. към беседата >>
26. Спорни въпроси, ООК , София, 10.4.1929г.,
- Да се срамиш само в едно нещо: не излагай любовта на позор. (втори вариант)
Това, което в даден случай повдига човека от едно болезнено състояние, то е законът на любовта. Може да го наречете закон на живата природа. Природата, това е любовта, това е Господ, това е Духът Божи, но това е същината на живота. Трябва човек да обича. Когато обичаш, това трябва да бъде свещен закон. Да се срамиш само в едно нещо: не излагай любовта на позор. Да не те е срам, че обичаш, но да те е срам, че излагаш любовта на позор, да излагаш свещените работи на позор. Казва: "Не давайте свещените работи на свинете." Любовта ти не трябва да позориш. Единственото нещо, което в тебе не трябва да позориш, то е любовта. Научиш ли да не позориш любовта, ще дойде мъдростта, истината, всичко това ще дойде отпосле. Та казвате сега: да не позориш истината. към втори вариант >>
- Да не те е срам, че обичаш, но да те е срам, че излагаш любовта на позор, да излагаш свещените работи на позор. (втори вариант)
Може да го наречете закон на живата природа. Природата, това е любовта, това е Господ, това е Духът Божи, но това е същината на живота. Трябва човек да обича. Когато обичаш, това трябва да бъде свещен закон. Да се срамиш само в едно нещо: не излагай любовта на позор. Да не те е срам, че обичаш, но да те е срам, че излагаш любовта на позор, да излагаш свещените работи на позор. Казва: "Не давайте свещените работи на свинете." Любовта ти не трябва да позориш. Единственото нещо, което в тебе не трябва да позориш, то е любовта. Научиш ли да не позориш любовта, ще дойде мъдростта, истината, всичко това ще дойде отпосле. Та казвате сега: да не позориш истината. Ти, докато позориш любовта, не познаваш пътя на мъдростта, не може да познаваш и истината. към втори вариант >>
- В този смисъл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовта на позор.
И тъй, любовта не е нищо друго, освен живата, разумна природа. С други думи казано, Бог е Любов. В този смисъл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовта на позор. Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовта на позор. Никога не изнасяйте свещените работи на позор. Казано е в Писанието: „Не хвърляйте бисерите си на свинете! “ Това значи: не подлагайте любовта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мъдростта и истината. към беседата >>
- Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовта на позор.
И тъй, любовта не е нищо друго, освен живата, разумна природа. С други думи казано, Бог е Любов. В този смисъл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовта на позор. Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовта на позор. Никога не изнасяйте свещените работи на позор. Казано е в Писанието: „Не хвърляйте бисерите си на свинете! “ Това значи: не подлагайте любовта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мъдростта и истината. Който опозорява любовта, той ще опозорява и мъдростта, и истината. към беседата >>
- Никога не изнасяйте свещените работи на позор.
И тъй, любовта не е нищо друго, освен живата, разумна природа. С други думи казано, Бог е Любов. В този смисъл, всеки трябва да обича, да люби, но никога да не излага любовта на позор. Обичайте, любете, без да се стеснявате, но никога не излагайте любовта на позор. Никога не изнасяйте свещените работи на позор. Казано е в Писанието: „Не хвърляйте бисерите си на свинете! “ Това значи: не подлагайте любовта на опозоряване. Постигнете ли това, вие ще придобиете мъдростта и истината. Който опозорява любовта, той ще опозорява и мъдростта, и истината. Видите ли, че някой човек върви в пътя на любовта, не го критикувайте. към беседата >>
30. Най-мъчният изпит, СБ , РБ , 7-те езера, 3.8.1932г.,
- Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор?
Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. към беседата >>
- Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор.
Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, където богатството се е избавило от своя позор? – За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този ученик, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг ученик, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на ученика, да окъпе сиромашията. Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата да окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея. Досега още не се е намерил способен ученик, който да окъпе сиромашията и да я избави от позора ѝ. За богатството се намери такъв ученик, който го окъпа, вследствие на което днес то придоби чест и слава. към беседата >>
31. Общото благо, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1932г.,
- “ Това наричат някои хора позор, гонение, поругание.
Щом ги продаде, и те ще престанат да дрънкат. – „Дотегнаха ми вече тези тигани, тези дрънкалки! “ – Днес са ти дотегнали, но едно време и ти си служеше с тях, пържеше си яйца, чушки и др. Сега ще ги носиш, ще ги продадеш на хората, които и днес още се нуждаят от тях. Мнозина от съвременните хора се намират в същото положение – продават тигани, котли, чаши, макари и викат из улиците: „Хайде, тигани, котли, чаши, макари! “ Това наричат някои хора позор, гонение, поругание. Както и да го наричат, това положение е неизбежно, то трябва да се мине, да освободи човека от непотребния багаж в ума и в сърцето му. Викате ли из улиците, все ще дойде някой да си купи чашка, макара или друго нещо. Не е въпросът, че ще продадете една, две или повече макари, но едновременно с това трябва да кажете и по една добра дума на купувача, да остане той доволен от вас, да ви препоръча и на други. Иначе никой няма да купува от вас и вие напразно ще обикаляте града. Вие знаете какво следва по-нататък – диплом няма да получите. към беседата >>
- Когато намажат къщната врата на някого с катран, това се счита у българите за позор.
Като се погледнеш в огледалото, ще видиш, че си съвсем друг, по нищо не приличаш на първия. Някой изпадне в лошо разположение на духа и казва: „Няма да я бъде тази работа“. – Намазан си с катран. Измий лицето си, облечи се и работата ще я бъде. Кого не са мазали с катран? Когато намажат къщната врата на някого с катран, това се счита у българите за позор. Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в развитието си, които като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват. Те намазват лицата им с катран и казват: „Вижте какви сте, на нищо не приличате“. Някой намисли да направи нещо хубаво, но изведнъж дойде при него едно от тия същества и му нашепва: „Какво мислиш да правиш? Я се откажи от тази работа! Тя е трудна, намери нещо по-лесно. към беседата >>
- Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор.
Сега в света вие казвате – богатите хора имат. Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“ към беседата >>
33. Сляп от рождение, НБ , София, 13.11.1932г.,
- Ти си позор тогава за баща си.
Най-горделивите хора, това са религиозните. И по-добри от тях няма, но и по-лоши от тях няма. Защото те казват: „Ние сме синове Божии. Казва – знаеш ли кой съм аз? “ Хубаво, ти си син Божи, като не вършиш Волята Божия, какъв син си? Ти си позор тогава за баща си. Ти обичаш да лъжеш, да крадеш, да живееш лош живот, какъв син Божи си? Някой казва: „Аз имам свобода.“ Че нима свободата седи да вършиш престъпления? „Аз съм човек, имам право да върша каквото искам.“ Че да правим каквото искаме, това е човешка свобода. Но да си човек, това значи да живееш за цялото човечество. В цялото човечество има нещо възвишено, благородно. към беседата >>
34. Мисълта – мощна сила, УС , София, 27.11.1932г.,
- И целия свят да дадат на Христа, втори път Той няма да се подложи на този позор.
Казвам: И Христос на времето си имаше такава опитност, но втори път няма да мине през нея. Само веднъж мина през такава опитност и разбра, какво значи, да го прободат в ребрата. Втори път ще стои далеч от такава опитност. Той няма да дойде по същия начин на земята, да го пробождат. Това стана, за да постигне нещо велико. И целия свят да дадат на Христа, втори път Той няма да се подложи на този позор. Вие считате за геройство да ви разпъват по десет пъти на кръста. Да ви разпъват един път на кръст, разбирам, но десет пъти – не разбирам. Едно е важно: Не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш сърце, достойно за обич; не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш просветен ум, който разбира нещата. Следователно, ако губите любовта си, търсете причината във вашия ум. За да дойде любовта, първо умът трябва да се яви. към беседата >>
35. Живият хляб, НБ , София, 18.12.1932г.,
- Ние сме станали много хладнокръвни към всички страдания, ние сме станали хладнокръвни към нещастията, ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към целия този позор. (втори вариант)
В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния, светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не трябва да мислим така. Ние сме станали много хладнокръвни към всички страдания, ние сме станали хладнокръвни към нещастията, ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към целия този позор. Виждаме, че един човек страда, казваме: такава е съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Така ще се оправи светът. Не с войни. Войната е едно опетняване. към втори вариант >>
37. Елате да обядваме / Елате и обядвайте, НБ , София, 16.7.1933г.,
- Това е срам и позор за съвременното човечество, бащата да продава дъщеря си. (втори вариант)
Баща й дал 40 хиляди турски лири, за да купува мъжът й каквото тя поиска. Иска едно, иска друго, той все купува. Тя искала, искала и изхарчила всичко. Един ден мъжът А казал: Повече не давам. Ще идеш при баща си да вземеш, тогава пак ще ти давам, мислите ли, че това е култура? Това е срам и позор за съвременното човечество, бащата да продава дъщеря си. Според вас това е благородство. Бащата е толкова благороден, че за да се освободи от дъщеря си, дава 200 хиляди лева, за да може да я продаде някъде. Казва, че сърцето му трепери за нея. Това е дефект, това е негативна страна. Никаква любов не е това, щом продаваш дъщеря си. към втори вариант >>
40. Заведоха Исуса, НБ , София, 12.4.1936г.,
- И всичкият позор, който сега претърпиш, ще се превърне за твое благо.
От кого ще го търси? От Пилата ли? От еврейския народ ли? Но правата страна е, че Христос получи своето право. Тогава от невидимия свят изпратиха един пратеник до Христа, който да Му каже, че след две хиляди години всички хора на земята ще знаят, че Той е бил прав, а те са постъпили неправилно. И всичкият позор, който сега претърпиш, ще се превърне за твое благо. Какво искаш сега, да те пуснем на свобода или да те опозорят? – Да ме опозорят, нищо повече. Сега и на вас ще кажат същото, а именно, че след две хиляди години и вие ще придобиете всичко, каквото желаете, но сега още не. Тогава вие ще се намерите в положението на онзи български разсилен, който спечелил един милион лева и станал милионер. Според мене, вие трябва да дойдете до положението, като станете един камък, да го превърнете в злато, но не в книжно злато, а в истинско злато. към беседата >>
41. Което мислиш, става, МОК , София, 8.1.1937г.,
- Казват: “Какъв позор! (втори вариант)
Човек така не може да се възпита. Ако дойдете до едно положение да имате най-голямото нещастие, което може да сполети човека, защото ние мислим, ще има такова нещастие. Мога да ви представя от историята много примери. Нещастието, което сполетя Христа, нали е едно от най-големите нещастия, което може да сполети човека. Млад човек на 30-33 години, който трябваше да живее, хващат го без никакво основание, разпъват го на кръста. Казват: “Какъв позор! ” Това е едната страна. От две хиляди години като разглеждаме този въпрос, как бе по-хубаво: трябваше ли да разпънат Христа, или да не бъде разпънат? Кое беше по-високо? Христос не беше първият, който беше разпънат. И други хора са били разпъван преди него. към втори вариант >>
- Казвате: „Такъв позор!
Та казвам: най-после имайте един вътрешен характер, с който да осъзнавате вашия живот. Защото начинът, по който хората се възпитават, е много механичен, човек така не може да се възпита. Ако дойдете до най-голямото нещастие, което може да сполети човека, какво ще мислите? Ще ви представя много примери от историята. Нещастието, което сполетя Христос, не ли е най-голямото нещастие, което може да сполети някого: млад човек на 30-33 години, който трябва да живее – хващат Го без никакво основание и Го разпъват на кръст. Казвате: „Такъв позор! “ Това е едната страна. Когато разгледаме този живот след 2000 години, как беше по-добре – трябваше ли Христос да бъде разпънат или не, кое е по-високо? Христос не беше първият, който беше разпънат – и други хора са били разпъвани преди него. Той влиза в положението на страдущите, за да опита най-мъчителното състояние, което човек може да опита – да ти заковат ръцете и краката с гвоздеи. Казвам: колко може да трае това мъчително състояние? към беседата >>
42. Разумен и неразумен страх, МОК , София, 28.1.1938г.,
- Че какъв позор е то!
И в ума ни когато остане една идея като паметник, онзи който извел поука от своите страдания, той избягва смъртта. В ума си се трябва да имате паметник на страданието, а не на смъртта. И в сегашното верую, че хората въздигат паметници на Христа, в неговата смърт, там е грешката. Трябва да се подигнат пометници на страданията на Христа, а не на неговата смърт. Да страдаме като Христа, не да умрем като Христа. Че какъв позор е то! Христос като умре, какво придоби? Достатъчно е един човек да умре от такава позорна смърт, няма защо да умират двама души. Да няма нужда да се повтаря опита. Казва: „Да умрем като Христа“. Не, да страдаме като Христа има смисъл. към беседата >>
43. Дигни одъра си!, ИБ , София, 22.3.1938г.,
- Съжалявам, че изпуснах случая да взема тия пари.” Обвиняемият си помислил: “И така се изложих на позор, поне да бях взел тия 60 хиляди лева, да подобря живота си.”
За да покаже, доколко този човек е бил честен и нямал намерение да краде, адвокатът се обърнал към съдията с думите: “Господин съдия, моят повереник е честен човек. Той взел само 20 лв., да си купи хляб. Ако имаше намерение да краде, той щеше да вземе 60-те хиляди лева, които също били на масата.” Като чул това, обвиняемият започнал да плаче. Съдията го погледнал и си помислил: “Навярно този човек се разкайва за постъпката си.” Той го запитал: “Защо плачеш? ” “Плача, защото не видях 60-те хиляди лева на масата. Съжалявам, че изпуснах случая да взема тия пари.” Обвиняемият си помислил: “И така се изложих на позор, поне да бях взел тия 60 хиляди лева, да подобря живота си.” към беседата >>
46. И ще родиш син, НБ , София, 28.1.1940г.,
- В еврейския народ считат за позор, ако жената не ражда.
И любовта трябва да се роди, защото е казано в Писанието, че плод на Духа е любовта. Казвате: „С какво трябва да се занимаваме? “ Ще раждате. И мъже, и жени трябва да раждат – нищо повече! Съвременните хора не искат да раждат. В еврейския народ считат за позор, ако жената не ражда. Те считат, че е нещастие, ако жената не ражда. Наистина че е нещастие за човека, когато любовта не може да се роди в душата му, когато мъдростта не може да се роди в ума му и когато истината не може да се роди в неговата воля. Това е, което човек трябва да ражда. Но и този е начинът, по който може да се освободи. Ако ти родиш любовта, тя ще те освободи. към беседата >>
- Аз считам, ако досега не съм служил на Бога, то е позор за мене.
Прав е той. Че иде като един пророк, казва: Мене ме пратиха от невидимия свят. Казва, че ако аз съм приемал, той щял да ми даде всичкото си благословение. Когато се яви дяволът на Христа да го изпитва, каза: Видиш всичките тия царства, ще ти ги дам, ако ти ми се поклониш. Казва му Христос: Я да се махнеш оттука. Аз считам, ако досега не съм служил на Бога, то е позор за мене. Ако сега трябва да се разкайвам и сега да служа на Бога, то е позор за мене. Не казвам, че съм се разкаял, защото няма за какво да се разкайвам. Аз не съм от тия хора, които ядоха от евиния плод. Има хора, които ядоха, но аз не съм ял от плодът на Ева. Новият човек ще яде от плода на живота, няма да яде от плода на забраненото дърво. към беседата >>
- Ако сега трябва да се разкайвам и сега да служа на Бога, то е позор за мене.
Че иде като един пророк, казва: Мене ме пратиха от невидимия свят. Казва, че ако аз съм приемал, той щял да ми даде всичкото си благословение. Когато се яви дяволът на Христа да го изпитва, каза: Видиш всичките тия царства, ще ти ги дам, ако ти ми се поклониш. Казва му Христос: Я да се махнеш оттука. Аз считам, ако досега не съм служил на Бога, то е позор за мене. Ако сега трябва да се разкайвам и сега да служа на Бога, то е позор за мене. Не казвам, че съм се разкаял, защото няма за какво да се разкайвам. Аз не съм от тия хора, които ядоха от евиния плод. Има хора, които ядоха, но аз не съм ял от плодът на Ева. Новият човек ще яде от плода на живота, няма да яде от плода на забраненото дърво. Сега Господ ще дойде в рая, ще повика Ева, ще каже: Готова ли си да ядеш от това дърво? към беседата >>
48. Словото стана плът, НБ , София, 27.10.1940г.,
- Не може да претърпя този позор, да не мога да устоя на думата си.
Та ще ви приведа един анекдот, японски. Един японец от аристократическата партия взел пари назаем и обещал на Нова Година да ги върне. Отива при богатия и казва: Аз обещах да ви върна парите, но не мога, затова аз ще се самоубия, ще направя хара-кири. Не може да претърпя този позор, да не мога да устоя на думата си. Не прави това нещо, ще отложим – казва му другият. – Не, не мога да търпя този позор. – Ето, аз ти прощавам, не искам нищо от тебе, ела да те почерпя по едно кафе. Пият кафето и той му казва: Остани на обяд с мене. – Бързам. към беседата >>
- – Не, не мога да търпя този позор.
Та ще ви приведа един анекдот, японски. Един японец от аристократическата партия взел пари назаем и обещал на Нова Година да ги върне. Отива при богатия и казва: Аз обещах да ви върна парите, но не мога, затова аз ще се самоубия, ще направя хара-кири. Не може да претърпя този позор, да не мога да устоя на думата си. Не прави това нещо, ще отложим – казва му другият. – Не, не мога да търпя този позор. – Ето, аз ти прощавам, не искам нищо от тебе, ела да те почерпя по едно кафе. Пият кафето и той му казва: Остани на обяд с мене. – Бързам. – Че къде ще ходиш, нали щеше да правиш хара-кири? – Не, бързам, имам на още едно място да правя хара-кири. към беседата >>
49. Което е и което не е, УС , София, 22.12.1940г.,
- Светията казва: До там ли дойдох, станах позор на хората.
Пък то по някой път става съвсем обратното. Като си замина Христос от земята, Духът дойде, казва: „Ти ще станеш мъченик.“ Знаете ли, много светии имаше, които бягаха. Знаете ли, какво нещо е мъченичество? Да те турят на шиш, да те пекат и ти да не се възмущаваш от нищо. Да ти вземат всичкия имот, да те гонят, ти пак да благодариш. Светията казва: До там ли дойдох, станах позор на хората. Каквото престъпление стане все са светиите криви. Казват: Този набожният, той е причината. Стане нещо, казват: Тези със своите молитви, със своите бръщолевения докараха всичките нещастия на света. към беседата >>
50. Благословен!, НБ , София, 9.2.1941г.,
- Ако аз ви говоря лъжа, това е позор.
За да ви покажа човешкия живот, непременно Божественото слънце трябва да озари вашето тело, вашето сърце, вашият ум. Тогава нещата може да станат много ясни. Вие искате по един умствен начин да разберете, съществува ли някъде Господ. Аз, който ви говоря сега, как мислите, кой ви говори? Вие, които ме слушате, кой ви кара да ме слушате, кажете ми? Ако аз ви говоря лъжа, това е позор. Ако вие седите и ме слушате с подозрение, то е позор. Какво се ползуваме? Какво ще ви лъжа. Мене ми е приятно да ви кажа истината, в която вие може да участвувате, да ви изведа в онзи свят, дето вие можете да бъдете щастливи. Аз се радвам да проникне светлината във вашия ум, да можете да постигнете всичкото онова, което желаете. към беседата >>
- Ако вие седите и ме слушате с подозрение, то е позор.
Тогава нещата може да станат много ясни. Вие искате по един умствен начин да разберете, съществува ли някъде Господ. Аз, който ви говоря сега, как мислите, кой ви говори? Вие, които ме слушате, кой ви кара да ме слушате, кажете ми? Ако аз ви говоря лъжа, това е позор. Ако вие седите и ме слушате с подозрение, то е позор. Какво се ползуваме? Какво ще ви лъжа. Мене ми е приятно да ви кажа истината, в която вие може да участвувате, да ви изведа в онзи свят, дето вие можете да бъдете щастливи. Аз се радвам да проникне светлината във вашия ум, да можете да постигнете всичкото онова, което желаете. Желая да проникнат ония благородни чувства в сърцето, че каквото желаете, да постигнете. към беседата >>
51. Мир вам, НБ , София, 2.3.1941г.,
- Които бягат назад, носят своя позор.
Пътят назад е затворен за вас. Злото в света е в това, че хората искат да се върнат назад. Защото те считат отиването напред има страдание, но връщането назад е двойно. Тогава за предпочитане е страдание напред, отколкото страданието назад. За предпочитане е в една война, онези войници, които вървят напред да си пробият път, отколкото онези които бягат назад. Които бягат назад, носят своя позор. Като се върнат, тяхната история не ги описва със светли и красиви линии. Не им туря никакви паметници. Всички онези, на които туря паметници, те са вървели напред. В природата този закон е верен. Човек, който служи на доброто, върви напред. към беседата >>
52. Възлюблени, НБ , София, 25.10.1942г.,
- За евреите се считаше за голям позор да не може да роди.
Тя беше много горделива. И затова не можеше да роди. Тя не само беше горделива, но беше и красива. Две неща я спираха да роди едно дете. Най-после тя даде слугинята си за жена на мъжа си, че тя да роди едно дете, та Господ да я благослови. За евреите се считаше за голям позор да не може да роди. В духовен смисъл, позор е за човека да не може да роди една хубава мисъл, позор е за човека да не може да роди едно хубаво чувство, позор е за човек да не можеш да родиш една хубава постъпка. Можеш да родиш едно дете, а не можеш да родиш една хубава мисъл. Преди да родиш детето, ти трябва да родиш една хубава мисъл. Тя ще отгледа детето. Преди да родиш детето, трябва да родиш едно хубаво чувство, една хубава постъпка и тогава детето ти, което ще родиш, ще бъде добро. към беседата >>
- В духовен смисъл, позор е за човека да не може да роди една хубава мисъл, позор е за човека да не може да роди едно хубаво чувство, позор е за човек да не можеш да родиш една хубава постъпка.
И затова не можеше да роди. Тя не само беше горделива, но беше и красива. Две неща я спираха да роди едно дете. Най-после тя даде слугинята си за жена на мъжа си, че тя да роди едно дете, та Господ да я благослови. За евреите се считаше за голям позор да не може да роди. В духовен смисъл, позор е за човека да не може да роди една хубава мисъл, позор е за човека да не може да роди едно хубаво чувство, позор е за човек да не можеш да родиш една хубава постъпка. Можеш да родиш едно дете, а не можеш да родиш една хубава мисъл. Преди да родиш детето, ти трябва да родиш една хубава мисъл. Тя ще отгледа детето. Преди да родиш детето, трябва да родиш едно хубаво чувство, една хубава постъпка и тогава детето ти, което ще родиш, ще бъде добро. към беседата >>
53. В Негово име, НБ , София, 14.11.1943г.,
- Няма по-голям позор за човека от лъжата.
Аз не зная даже, що е бяла лъжа, с която хората обикновено си служат. Всеки може да говори, каквото иска, но аз трябва да преценявам всяка дума. Ако някога кажа една дума повече, отколкото е трябвало, веднага взимам мерки, да сваля тоя товар от гърба на оня, върху когото е паднал. Ако той не ме е разбрал, започвам да му обяснявам всичко, да ме разбере, да не остане в тъмнина. Не казвам, че по отношение на мене са строги, защото аз върша всичко по свобода, и сам не си позволявам да кажа една излишна или невярна дума. Няма по-голям позор за човека от лъжата. На второ място иде грехът, а на трето място – смъртта. Майката на отрицателните неща е лъжата, бащата е грехът, а детето – смъртта. към беседата >>