Намерени са 356 резултата от 270 беседи с точна фраза : 'Познание'.
2. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух, ИБ , , 18.7.1900г.,
- Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ към беседата >>
- Това вътрешно познание трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам.
Но тия неща за теб не са най-важните – да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости, и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждане, твоето възобновление и усъвършенстване в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог. Това вътрешно познание трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам. Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото на ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице. Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време. И не ще има нищо невъзможно за теб. Ще повикаш и ще ти отговори, ще попросиш и ще възприемеш. Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него. към беседата >>
6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината.
Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. към беседата >>
7. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Ще ви говоря върху думата „познание".
Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. към беседата >>
- На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор.
Ще ви говоря върху думата „познание". За да може човек да добие качеството да познава нещата, трябва да има ума на един мъдрец. Да вземем например един плод: ябълка, круша, слива или череша. На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е. те говорят за процеса на един и същ предмет, който минава своето развитие. към беседата >>
8. Необходимостта да познаваме Бога, НБ , София, 4.10.1914г.,
- В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: „живот“, „познание“ и „Бог“.
Христос е дошъл тъкмо да ни научи как да спечелим изгубения живот. Ще развия именно тази мисъл пред вас. Христос казва: „Аз съм животът“. По какво се отличава животът от другите сили? Той е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. В последния стих от главата, която ви прочетох, са важни три думи: „живот“, „познание“ и „Бог“. Животът е целта, към която се стремим, познанието е методът за постигането на тая цел, а Бог е средата или условията, от които можем да черпим тоя живот. Този въпрос има двояк смисъл: аз мога да развия пред вас неговата чисто философска страна, мога да ви обясня неговия биологически произход, неговата физиологическа или психическа проява и т.н., но това няма да ви ползва, тъй както ако на един гладен човек не му дам хляб да яде, а почна да му разправям: как е приготвен хлябът, от какво брашно е направен, коя жена го е замесила, как го е пекла, какви елементи той има, как са ги намерили химиците в лабораторията и т.н. Човекът казва: „Аз съм гладен, дай ми да ям. Че жена го е месила, не ми трябва да знам. Че има такива или онакива елементи, също не искам да зная. към беседата >>
- Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната сянка на нещата.
Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел. Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя да го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода, и си казва: „Аз я познавам“. Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната сянка на нещата. Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. към беседата >>
- Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар.
Вие може да имате понятие за Бога на някой философ, на някой пантеист, на някой материалист, на някой църковник, но то няма да внесе във вас вечния живот – онова вечно начало, онова вечно благо, към което се стремим, което съставлява нашата цел. Вън от това вие ще бъдете в положението на болен, който нощно време се припича на луната и очаква тя да го стопли; или на гладен, който отдалеч наблюдава хубавите самуни, или на жаден, който отдалеч си въобразява, че пие бистра вода, и си казва: „Аз я познавам“. Казвам ви: Това не е познание, това е понятие за външната сянка на нещата. Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. към беседата >>
- Тъй, за да имаме живот, трябва да имаме познание, а за да имаме познание, трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи.
Но вие ще ме попитате пак: „Как можем да се домогнем до това начало? “ То е най-лесното нещо. Да кажем, задушавате се; какво правите? Отворите уста и дишате. Трябва чрез носа да поемете въздух. Тъй, за да имаме живот, трябва да имаме познание, а за да имаме познание, трябва да имаме свеж ум, който да възприема, да се движи. И когато постоянно възприемате с ума си ония добри, възвишени мисли, както постоянно поемате чрез носа въздух, вие сте на път към този вечен живот, който търсите. Ако направите един малък опит, всеки ден да калите вашата воля – като дойдат лоши мисли и желания, да ги отпъждате и да възприемате само добрите мисли и желания, в една година отгоре вие можете да извършите над себе си чудеса: не ще има спънка, която да се не подчини на туй усилие на вашата воля. Сега, разбира се, който иска да придобие безсмъртие, трябва да има силна воля в истинския смисъл на думата. Ама казвате: „Не мога“. – „Който не може, ще отиде там – в затвора.“ Тъй е писано в Божествената книга. към беседата >>
- Значи не може да имате познание, докато не заченете.
Трябва да напишем „А“; вземаме две линии допрени горе, а през средата съединени също с чертица. За буквата „В“ вземаме права линия и до нея залепваме знака на „З“-то и т.н.. Но онзи, който е образувал тия знаци, е имал известна мисъл вътре в себе си. Аз разсъждавам по аналогия за растенията, цветята по следния начин. Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи не може да имате познание, докато не заченете. Инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука. „О“-то, нулата, казват, е нищо; но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по 10 пъти, ако я турим пред или зад една цифра. Ако, например, подир 1 турим 0, получаваме число 10 пъти по-голямо, а ако я турим пред 1 – 10 пъти по-малко. към беседата >>
10. Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914г.,
- Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“.
Изобщо хората имат много смътни понятия за ония дълбоки закони, върху които почива животът. Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“. към беседата >>
- И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш.
И когато е въвел в нея първия човек – Писанието тук мълчи – Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“. към беседата >>
- В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“.
Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее, показал му е свойствата на билките, запознал го е с качествата и действията на елементите, и като го е поставил господар над всичко, казал му е: „Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен, и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе“. Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: „дървото на живота“ и „дървото за познание на доброто и злото“. Ако бих се спрял да ви обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни, имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: „В дървото за познание на доброто и злото се крие голяма опасност, и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе, ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучиш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание на доброто и злото“. към беседата >>
11. Великден, НБ , , 4.4.1915г.,
- Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“.
Съвременните хора умират, и често са ме питали защо умират. Има причини. Христос умря позорно и най-после възкръсна. Сега ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“. В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре. То е приливът, който расте. „Дърво за познание на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път. към беседата >>
- „Дърво за познание на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу.
Сега ще направя едно малко съпоставяне. Как се появи смъртта в света? Знаем, че когато Адам беше в рая, Бог изрази живота и смъртта във вид на две плодни растения, от които едното нарече „Дърво на Живота“, а другото – „Дърво за познание на доброто и злото“. В чисто окултен и мистичен смисъл, под „Дърво на Живота“ се разбират всичките стремежи на природата към Божеството, стремежът, който върви отдолу нагоре. То е приливът, който расте. „Дърво за познание на доброто и злото“, обаче, идва отгоре надолу. Сега, как се е родила смъртта? По най-естествен път. Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря. към беседата >>
12. Новото основание, НБ , София, 23.5.1915г.,
- И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък.
“ Както при Ева се явила змията и казала: „Защо не ядете от плода на дървото за познаване доброто и злото? “, така сега и Христос се явява при нея и казва: „Защо от хиляди години не ядете от плода на Дървото на Живота? “ – „Защото ни е забранено“ – казва Ева. – „Защо ви е забранено? “ На Ева й се иска да излъже, но после се решава да каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това Дърво на Живота. И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък. Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред. Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството. В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро. към беседата >>
- Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред.
“, така сега и Христос се явява при нея и казва: „Защо от хиляди години не ядете от плода на Дървото на Живота? “ – „Защото ни е забранено“ – казва Ева. – „Защо ви е забранено? “ На Ева й се иска да излъже, но после се решава да каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това Дърво на Живота. И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък. Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред. Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството. В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро. към беседата >>
- “ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа.
Та сега Христос казва: „Готови ли сте вече да мислите – не да живеете със задния си ум, не да опитвате, а да мислите, да градите както Аз ще кажа? “ А вие казвате, както съвременните неутрални държави: „Какви гаранции ни даваш? “ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа. Неутралитетът – това е едната опорна точка; трябва да се намери следующата, за да почнем да сновем. Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време, след това трябва да започнем да воюваме: имаш една лоша мисъл – то е война; раждаш се, умираш – това е война; богатееш, сиромашееш – това е война. Животът от единия край до другия е война, само че тая война трябва да бъде обоснована на принципа да печелим, а не да губим. На Италия Тройното съглашение или Съюзът дава гаранции, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания, отде знаем, че след време няма да се откажат от тия си обещания? На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата. към беседата >>
15. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- Човешката душа трябва да расте, а човешкият дух - да иде в познание на благодатта. (втори вариант)
Защо растенето е процес? Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, трябва да расте круша, трябва да расте дърво, клончета, листа, цветове - трябва да растат и да се развиват." Следователно подразбира се, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа трябва да расте, а човешкият дух - да иде в познание на благодатта. Коя благодат? Болшаята. Думата „благодат" е обширна, тя подразбира условията, в които човек може да живее горе на небето и долу на земята. Аз съм много пъти говорил, но съвременните хора не разбират земята. Тази земя, за която съм говорил, е толкова голяма, че на нея може да живеят безчислено много хора. В Писанието тя е наречена Обитаема земя. към втори вариант >>
- Думата „познание" е да се разбират законите, според които този растеж може да стане. (втори вариант)
Петър като казва „растете", той подразбира Божествения огън, който ще пречисти света. Тези двайсет хиляди волта като дойдат, те ще обновят хората. Думата „познание" е да се разбират законите, според които този растеж може да стане. Този растеж е двояк - и нагоре, и надолу; и когато вие се оглеждате в едно огледало, вие имате отражение. Ако някой ви запита: „По какви закони става това отражение? " Лесно е да кажете, че има отражение. Аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение, физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на вселената - например какво е слънцето, какви са елементите му, каква е температурата му и т.н.; но какво е слънцето, какво е месечината - това е една тайна. От земята ние може да предполагаме и едното, и другото. към втори вариант >>
- Думата „познание“ иска да каже: Да се разберат законите, според които този растеж може да стане.
Думата „познание“ иска да каже: Да се разберат законите, според които този растеж може да стане. А растежът е двояк – и нагоре, и надолу. Когато се оглеждате в огледало, вие имате отражение; ако някой ви запита по какви закони става това отражение, лесно ще отговорите – има отражение; но аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение. Физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му и т.н.; но какво в действителност е слънцето, това е една тайна. От земята ние можем да предполагаме и едното, и другото, но когато човек стане духовен, той ще бъде в състояние да провери истината за това растене, за което Павел говори. Искаш да знаеш, има ли живот горе на месечината или не, има ли вода или не, ще вземеш торбичката си и билет, и в няколко часа ще може да провериш тази истина. към беседата >>
16. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917г.,
- Думата „познание“ има отношение къмъ човѣшкия умъ.
Евангелистъ Матей казва, че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освѣнъ Отца. Думата „познание“ има отношение къмъ човѣшкия умъ. Ако умътъ не е подготвенъ да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което сѫществува между Сина и Отца. Имаме двѣ числа 1 и 2 – Синъ и Отецъ. Когато ви се каже числото едно, какво бихте подразбрали? Думата „едно“ е символъ, тя може да има значение вѫтрѣ въ себе си, а може и да нѣма, зависи отъ състоянието на човѣшкия умъ. Ако кажете думитѣ „единъ“, „една“ или „едно“, може да разбирате единъ мѫжъ, една жена или едно дѣте, но може да разбирате и единъ конь, единъ волъ и т.н. към беседата >>
- Непрѣменно трѣбва да имате извѣстно познание, извѣстна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате вашъ синъ или дъщеря.
Ако кажете думитѣ „единъ“, „една“ или „едно“, може да разбирате единъ мѫжъ, една жена или едно дѣте, но може да разбирате и единъ конь, единъ волъ и т.н. Когато кажете думата „човѣкъ“, Вие мислите, че разбирате що е човѣкътъ. Ако ви запитамъ да дадете едно опрѣдѣление, що е човѣкъ, вие бихте се намѣрили въ трудно положение. Вие често казвате „синъ ми“, но и тази дума е непонятна за васъ, вие подъ нея разбирате само извѣстно съотношение. Какъ ще опрѣдѣлите, че вашето дѣте е вашъ синъ? Непрѣменно трѣбва да имате извѣстно познание, извѣстна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате вашъ синъ или дъщеря. към беседата >>
- Хората на любовьта не трѣбва да се страхуватъ, който се страхува, за него нѣма любовь, нѣма познание на Христа.
Вие може да сте въ положението на богатия човѣкъ и да се задушите въ себе си, а може да сте въ положението на бѣдняка и да стоите на върха на стълбата, да гледате лицето на Бога. Това значи да познаешъ Бога. Сега вече трѣбва да познаемъ Христа, за когото отъ 2000 години проповѣдватъ, но съврѣменнитѣ християнски народи още не сѫ Го познали. Ако имамъ братъ и му причиня редъ злини, ограбя го, сѫществува ли нѣкаква връзка, любовь между мене и брата ми? Въ любовьта нѣма страхъ, нѣма съмнѣние и тя е велика, великъ законъ е тя. Хората на любовьта не трѣбва да се страхуватъ, който се страхува, за него нѣма любовь, нѣма познание на Христа. Нѣкои се боятъ, че ще умратъ. Що отъ това, мене не ме е страхъ отъ смъртьта. „Ама, има дяволи! “ Мене не ме е страхъ и отъ дяволи. Азъ познавамъ единъ живъ Богъ Отецъ, отъ Когото всичко е излѣзло. към беседата >>
19. Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917г.,
- Въ райската градина имало двѣ дървета: едното дърво било за живота, а другото – за познание на доброто и злото. (втори вариант)
Христосъ казва: Ние трѣбва да подчинимъ физическото си тѣло, физическия животъ, а не да го направимъ цѣль, защото то е една обвивка, една връзка, прѣзъ която соковетѣ минаватъ отвънъ навѫтрѣ. Когато ядете, всички сокове отиват да сформируватъ у васъ и Божествената душа. Отъ това гледище човѣкъ още не е сформируванъ. Хората, разглеждани отъ гледището на ангелитѣ, сѫ въ състояние на растения тукъ на земята, затова тѣ се уподобяватъ на дървета. „Праведнитѣ ще бѫдатъ като дървета, посадени при водни отоки.“ Подъ дърво се разбира знание, наука за живота. Въ райската градина имало двѣ дървета: едното дърво било за живота, а другото – за познание на доброто и злото. Затова Господь е казалъ на човѣка: „Тази наука още не я изслѣдвай, а само тази за живота.“ Съ това Господь е искалъ да каже: Сформирувай първо своето тѣло, неговитѣ мускули, нервна система, дробове, стомахъ, съ една дума – своята външна черупка и по този начинъ, чрѣзъ нея, външниятъ свѣтъ ще придаде соковетѣ на по-дебелата черупка. Коя е по-дебелата черупка? Това сѫ коститѣ. Виждаме, че и главата на човѣка има тѣзи три черупки, както у орѣха: външната е кожата; втората, срѣдната е костьта; а третята, най-вѫтрѣшната е една нѣжна ципица около мозъка. Ако тази нѣжна ципица се поврѣди, човѣкъ се поврѣжда. към втори вариант >>
22. Новият човек / Новиятъ човѣкъ, НБ , София, 13.3.1921г.,
- Павелъ, който билъ и мистикъ и окултистъ, въ цитирания стихъ, казва: „Облѣкохте се въ новия човѣкъ, който се подновява въ познание, по образа на тогозъ, който го е създалъ“. (втори вариант)
- Павел, като мистик и окултист, казва: „Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал“.
Ти си по-умен, услужи ми. Ти си вън, аз съм вътре, лесно можеш да ми помогнеш“. – „Лоши са външните условия, не мога да ти помогна.“ – „Нахрани ме, иначе, и аз, и ти ще страдаме.“ – Коя е правата линия или най-късото разстояние, по което слиза храната? – Хранопроводът. Някога лекарите хранят болния по друг начин, но той не е естествен. Павел, като мистик и окултист, казва: „Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал“. Сега, като ви говоря, моля ви да се освободите от всякакъв вид стеснение. Виждам, че се стеснявате. Когато мома люби някой момък, и тя се стеснява, страхува се да изкаже любовта си. Същото е и с момъка. Любов, която се страхува да се изкаже, не е истинска. към беседата >>
25. Свидетелството на Духа, ИБ , БС , София, 10.11.1921г.,
- Тогава ще дойде новото познание, новото разбиране на природата, ще влезете във връзка с новите закони, които сега се поставят.
Христос трябва да дойде между вас. Този мъж трябва да дойде вътре във вас. И тази борба, която още съществува, с нея трябва да се ликвидира веднъж завинаги. Дойде ли Духът, познаете ли Го вие, ще разберете кой е глава на вашия живот Духът е глава на живота. И когато Той дойде, вие ще се освободите от сегашните раздори. Тогава ще дойде новото познание, новото разбиране на природата, ще влезете във връзка с новите закони, които сега се поставят. И казва Христос в тази глава: "Всичко, каквото попросите от Мен, в Мое име, всичко ще ви се даде." Някой път някои не са спокойни. Защо? Щом има подписа на Христа, всичко става, но без Негов подпис нищо не става. И тъй, Духът е, Който внася всичките страдания. Страданията показват, че вие не сте се примирили напълно. Докато имате страдания - не сте познали вашия мъж, не вземайте познанството на мъж, тъй както вие познавате мъжа. към беседата >>
26. Сродните души, НБ , София, 1.1.1922г.,
- Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на истината, ще бъде пак също така ревностен в доброто, както е бил в злото.
Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор. Онзи, който много мрази, той може и много да люби. Като видя някой лош човек в света, аз му се радвам, защото този човек, като дойде в познание на истината, ще бъде пак също така ревностен в доброто, както е бил в злото. Аз не говоря за това обикновено добро, не. За мене сегашните и добри и лоши хора са все под един и същ знаменател. Всички са добри. Кога? – И най-лошият лъв, тигър, като го нахраниш, е добър, но я го остави 24 часа гладен и се опитай да го побутнеш! И най-лошата змия, като е нахранена, е добра, но когато е гладна, посмей да се приближиш до нея! към беседата >>
27. Трите живота, ООК , София, 24.2.1922г.,
- Всеки ден носи ново познание.
Ако вярваш – може, ако не вярваш – не може. И после другото заблуждение: вие мислите, че се познавате, не се познавате. Да познаваш някого, значи да любиш и не тъй, да си готов ако трябва да жертвуваш всичко за него. И сега ние не се познаваме както трябва. Животът е постоянно познаване. Всеки ден носи ново познание. Всеки ден, всяка година ще разкрие все нови и нови неща. То е познаване на Бога. Като ви говоря за Любовта подразбирам, туй възходяще състояние: Всички няма да възприемете Любовта изведнъж, то е невъзможно. Като говорим за Божественото, ние не разбираме да напуснем живота си! Не, то е криво разбиране. към беседата >>
28. Първото задължение на учениците, ООК , София, 16.3.1922г.,
- И следователно, за да имаме едно правилно схващане за тази Велика Божествена еволюция на нещата, трябва да имаме туй истинско познание, истинското разбиране, и тогава ще може да разглеждаме въпросите философски.
От окултно гледище ние другояче разсъждаваме за правото и кривото. От становището на окултната школа, съвременното право е безправие. И когато някой ви каже: „Няма ли право? “ Право! Вашето право, от окултно становище, е безправие. И следователно, за да имаме едно правилно схващане за тази Велика Божествена еволюция на нещата, трябва да имаме туй истинско познание, истинското разбиране, и тогава ще може да разглеждаме въпросите философски. Ние се боим от въпроси. Някои въпроси може да ги разрешим много лесно, а други въпроси оставяме без отговор. Защо? Защото във всяка една окултна школа, всеки един въпрос трябва да се разгледа на своето време, а не без време. Има въпроси, които се задават без време. Задава се въпросът: „Има ли Господ или не? към беседата >>
29. Старият и новият живот / Стар и нов живот, МОК , София, 29.3.1922г.,
- Туй окултистите го наричат, аз го наричам: „Дърво на познание – доброто и злото“.
Посейте какво и да е цвете или растение при някой голям дъб, близо при корените, какъв опит бихте извлекли? Би ли станало нещо от това цвете? – Не. Защо? Не само соковете се поглъщат, но и светлината се поглъща от дъба. Следователно, първият закон: у вас стария човек, който сега живее всичките ваши стари възгледи, старите схващания от наука, от миналото, са едно голямо дърво и ако вие не се отдалечите надалеч, каквото и да почнете, не може да го свършите. Туй окултистите го наричат, аз го наричам: „Дърво на познание – доброто и злото“. Трябва да сме далече от него или да ликвидираме със своята карма. – Кармата – това е едно дърво, има своите желания – расте и се развива. Всякога най-малкият опит, който бихте се опитали да направите със себе си, да изтръгнете това, което принадлежи на миналото, ще имате опитността на дяволския нокът – като го потеглиш боли. Режат го, той трябва да се изтегли с корен. Боли, не боли, трябва да се изтегли. към беседата >>
- И мнозина, които влизат в окултната школа, искат да ликвидират с науката в света, да я отхвърлят и да останат само с окултно познание.
Светските хора ги считат, че са мързеливци, не работят. И първото нещо: като стане човек духовен, той не иска да работи или малко иска да работи. Защо? – Понеже, като е бил светски, е работил и казва: Когато бях светски, много бързо работех, сега искам да си почина малко. И следователно, всички религиозни хора говорят все за почивка. Ще дойдат в едно състояние на почивка. И мнозина, които влизат в окултната школа, искат да ликвидират с науката в света, да я отхвърлят и да останат само с окултно познание. И като започнат да се запознават с окултното познание, тогава и това изхвърлят, онова изхвърлят, и най-после нищо не остане. Те мислят, че са дошли до центъра. Но този център е планета на друг един лост, който е свързан с много други системи, гдето движението става по съвсем други закони. Но в окултната школа аз искам от вас да се стремите да осмисляте всяка ваша постъпка, не да я правите безсмислена, но тя да стане смислена, да ѝ намерите мястото. Бих желал, има художници-майстори, каквато линия да му турите, каквато и да е черта, те веднага ще я приспособят, колкото и да е крива той ще вземе туй нещо и ще направи някакъв отличен образец или ще го тури като част на някаква фигура. към беседата >>
- И като започнат да се запознават с окултното познание, тогава и това изхвърлят, онова изхвърлят, и най-после нищо не остане.
И първото нещо: като стане човек духовен, той не иска да работи или малко иска да работи. Защо? – Понеже, като е бил светски, е работил и казва: Когато бях светски, много бързо работех, сега искам да си почина малко. И следователно, всички религиозни хора говорят все за почивка. Ще дойдат в едно състояние на почивка. И мнозина, които влизат в окултната школа, искат да ликвидират с науката в света, да я отхвърлят и да останат само с окултно познание. И като започнат да се запознават с окултното познание, тогава и това изхвърлят, онова изхвърлят, и най-после нищо не остане. Те мислят, че са дошли до центъра. Но този център е планета на друг един лост, който е свързан с много други системи, гдето движението става по съвсем други закони. Но в окултната школа аз искам от вас да се стремите да осмисляте всяка ваша постъпка, не да я правите безсмислена, но тя да стане смислена, да ѝ намерите мястото. Бих желал, има художници-майстори, каквато линия да му турите, каквато и да е черта, те веднага ще я приспособят, колкото и да е крива той ще вземе туй нещо и ще направи някакъв отличен образец или ще го тури като част на някаква фигура. Сега вие ще се стремите да осмисляте вашите постъпки, вашите мисли, вашите действия, вашите желания. към беседата >>
31. Методи за чистене, МОК , София, 17.5.1922г.,
- За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали.
Този преходен период, за да го минете, трябва ви едно усилие, да се трансформира, известни граници на съзнанието трябва да се премахнат. Защото някои в класа, ако мислите да си оправите работите, може да ги оправите временно, но два пъти ще ги оправите, три пъти ще ги забъркате. Всеки окултен ученик, който иска да си оправя работите, той два пъти ще ги оправи, три пъти ще ги разбърка. А въпроса може да го решите рязко в неговата пълнота, без никакви заобикалки. Като разрешите въпроса, ще дойде нова светлина, ново разбиране, ново схващане вътре в живота. За туй познание, ако аз бих ви дал тия окултни познания, не зная кои от вас биха издържали. Вие всинца ще кажете: „Ще издържим“, но някому стомахът ще се развали, някого главата ще заболи, някой ще оглушее, някой ще ослепее, ще дойдат много страдания. Тази висша енергия вътре в нервната система ще произведе цяла една пертурбация. Ако вие не сте в съгласие с великия Божествен закон да ви помагат, вие ще се стопите. За туй, именно, ученикът трябва да се подготвя дълго време и тогава да стъпи на краката си. Да добие по-силни вибрации, да придобие издръжливост. към беседата >>
32. По пътя, ООК , Витоша, 26.5.1922г.,
- Та, изисква се окултно познание върху този въпрос.
То е мъчнотията сега. Затуй срещате се, отблъсквате се. Вие вътрешно може да имате известни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло са принесли на света? Сега ние казваме: водениците помагат на света, но когато ядем от смляното, в нас остава идеята за камъка и ние искаме да смажем хората. Енергията на този камък се е предала в хляба, а от хляба се е предала на нас, в ума ни. Та, изисква се окултно познание върху този въпрос. Повечето сте положителни, та сега трябва да ви направим наполовина положителни, наполовина отрицателни и тогава работата ще върви успешно. А този закон как да ставате положителни и как да ставате отрицателни ще ви го покажем, ще ви дадем правилата. Тук, в природата, ще ги учите, в града не можете да ги учите. Само в природата можете да ги научите. Да кажем, един ден вие сте неразположен, ще ви дадем правило, след като работиш 4 часа, да почувствуваш, че е станало едно разширение, че ти си се изменил и си готов да направиш отстъпки. към беседата >>
33. Съвършеният мъж, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото познание на тази вяра.
И сега апостол Павел в 13-ия стих на тази глава казва: „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ Вяра подразбира знанието, дълбокото познание на тази вяра. „Но аз вярвам в Господа! “ Вярване подразбира да се качиш горе на Мусала и да се върнеш, без да се разболееш, и на втория ден да отидеш на нивата да работиш. Да отидеш на Мусала и цяла седмица да те болят краката, това не е знание. Има такива машинисти, които, като карат машините, задръстват ги, не могат да използват енергията им, уморяват ги; а онзи майстор разбира как да ги поправи и разбира как да подкара своята машина. към беседата >>
- „В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота, да не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „Познание на Сина Божий“ – познанието става всякога чрез Любовта.
„В единството на вярата докле достигнем всинца, в единството на вярата и познанието на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота, да не сме вече младенци, блъскани и завличани от всеки вятър на учението, с човеческото лъстене, с пронирство по ухищрението на измамата, но с истинство в Любовта да порастем по всичко в Него, който е главата – Христос.“ „Познание на Сина Божий“ – познанието става всякога чрез Любовта. Никога не можете да познаете човек, когото не обичате. Може да познаете само този, когото обичате. Ако мислите, че чрез каква и да е философия ще познаете Бога, че ще можете да се домогнете до Мъдростта, лъжете се. И до Мъдростта е потребна Любов, и то много по-велика, отколкото сегашната обикновена любов, която имаме. Вие ще кажете – защо ви е знанието? към беседата >>
34. Положителни и отрицателни сили в природата, ООК , София, 6.10.1922г.,
- В онова дърво, дето се представя – дървото на познание добро и зло, в него се крие философията.
Злото в света е една потреба; то е толкова потребно, колкото и доброто. Туй го запомнете! В онова дърво, дето се представя – дървото на познание добро и зло, в него се крие философията. Във всяко едно дърво съществуват два принципа, от плода на което, като вкуси човек, ще може да познава и доброто, и злото. Добрият човек мисли, че трябва да е честен, справедлив – има един метод за разбиране. А лошият човек казва: „Трябва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човекът“. И той си има свой метод. И единият казва: „Моят метод е прав“, и другият тъй казва. към беседата >>
35. Самоопределение, МОК , София, 20.12.1922г.,
- Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода.
Обаче трябва да знаете, че вън от човека съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (– Каква разлика има между познанието и съзнанието?) – Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително знание. Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода. Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода. Познанието подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието – тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представляват различните Ангелски йерархии. към беседата >>
36. Правилният растеж на Ученика, ООК , София, 2.1.1923г.,
- Следователно всички трябва да се нагласят по закона на Любовта, а туй нагласяване става чрез познание.
Така ще се избегнат много от сегашните неприятности и нещастия. Щом познавам един човек и щом той ни познава, ние се намираме вече в закона на Божествената хармония. Защото онзи цигулар, който познава своето изкуство, той свири добре. Двама музиканти, които познават еднакво своето изкуство, свирят правилно. Но ако единият е учил по една система, другият – по друга, единият употребява един ключ, другият – друг ключ, те не могат да свирят. Следователно всички трябва да се нагласят по закона на Любовта, а туй нагласяване става чрез познание. Казвате: „Какво ще видим, ако познаем един човек? “ – Велико нещо е да познаете един човек! Даже най-обикновеният човек, ако вие го познаете с Любовта, вие ще се учудите на голямото невежество, което хората имат. Такова велико богатство се крие във всяка една душа! Затворена е тази душа! към беседата >>
37. Значение на ръцете и пръстите, ООК , София, 7.1.1923г.,
- Вземете Библията, там за пример, ако четете за Йов, първата част до средата е написана песимистично, но в края онзи, който е писал, извадил заключение, че от всичките тия нещастия, които са сполетели праведния Йов, той е добил мъдрост, познание, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия.
Има хора, които постоянно се осъждат, и на такива хора аз казвам: Изглади погрешката си, но не забивай ножа в себе си. Може да кажете някой път: „От мене нищо няма да стане“. Защо? Ако влезе тази мисъл в ума ви, тя е чужда, не е ваша мисъл. И сега цялата наша литература е пълна с отрицателни мисли. Има опасност вие или децата ви да четете някои отрицателни и песимистични книги. Вземете Библията, там за пример, ако четете за Йов, първата част до средата е написана песимистично, но в края онзи, който е писал, извадил заключение, че от всичките тия нещастия, които са сполетели праведния Йов, той е добил мъдрост, познание, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия. Следователно, ако ние можем да преживеем един живот по-добър, отколкото сегашния, заслужава да минем един малък период на страдания и да минем в по-добър живот! към беседата >>
38. Тъмното петно в съзнанието, ООК , София, 21.1.1923г.,
- Сега първото нещо: в Школата се изисква онези от вас, които искат да добият истинското познание, да се доберат до един положителен морал, не до този, обикновения морал, и тогава това черно петно на съзнанието сами вие ще си го намерите.
Сега първото нещо: в Школата се изисква онези от вас, които искат да добият истинското познание, да се доберат до един положителен морал, не до този, обикновения морал, и тогава това черно петно на съзнанието сами вие ще си го намерите. Направете опит. Аз бих желал за цял един месец всяка вечер между 10 и 4 ч., когато се пробудите, проектирайте ума си към вашето съзнание. Вие ще видите в себе си една бяла, мека, много приятна светлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си към съзнанието, направете едно изчистване в ума си и вижте тази белина̀ еднаква ли е. Где е по-бяла? към беседата >>
39. Качества на ума, сърцето и волята, ООК , София, 25.2.1923г.,
- Не обикнете ли предмета, вие няма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо?
Вие трябва да обикнете предмета, който изучавате. Туй е първото правило. Не обикнете ли предмета, вие няма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо? – Понеже този предмет ще бъде в тъмнина спрямо вашия ум и вие, каквото усилие и да правите, няма да може да го проучите. Най-първо, умът ви трябва да хвърли известна светлина върху предмета; ако чрез вашия ум не може да хвърлите известна светлина върху някой предмет, вие не може да го проучите, същевременно и вашето сърце не може да обикне този предмет. Следователно един предмет се обиква само тогава, когато ние видим неговата външна форма. Туй е обективната, предметната страна. Следователно, ако умът не е хвърлил светлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля, и тя не може да завладее този предмет, т.е. към беседата >>
40. Най-добрият начин за разсъждение, ООК , София, 31.10.1923г.,
- Това е един любовен акт на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, в името на които Бог ви е събрал, за да ви даде познание, Мъдрост и Истина, да ви научи как да бъдете добри.
Приятелството е съчетание на Любов и Мъдрост. Имате един приятел – това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оценявате тази Любов. Вие сте събрани тук като ученици, но един ден казвате: „Не искам да се интересувам повече от това Учение.“ – Не е така. Това събиране ще послужи за вашето бъдещо самоусъвършенстване. За да се съберете така, не съм ви събрал аз. Това е един любовен акт на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, в името на които Бог ви е събрал, за да ви даде познание, Мъдрост и Истина, да ви научи как да бъдете добри. И туй вие не трябва да го пренебрегвате. Някой дойде, казва: „Аз излизам от Школата.“ Ти не можеш да напуснеш тази Школа. Щом я напуснеш, ще умреш. И няма човек, който, като е напуснал Школата, да не е умрял. В деня, в който напуснете Божествената школа, с вас всичко е свършено. към беседата >>
42. Да възлюбиш Господа, НБ , София, 18.5.1924г.,
- Човек не подозира, че носи вътрешно познание в себе си.
Съвременните хора искат да бъдат силни, добри, учени, богати – всички да ги почитат. Човек не подозира, че носи вътрешно познание в себе си. Едно е нужно: Само да си спомни, че знае много неща. Същевременно, той е добър, нужни му са само условия да прояви доброто. Ако поставите най-хубавата ябълка и най-хубавото жито при неблагоприятни условия, ще излязат хилави. И най-ученият, лишен от своите пособия, нищо не може да направи. Как ученият ще прояви своето знание и ученост, ако извадите очите му, повредите ушите или отрежете езика, носа му? към беседата >>
44. Който се учи, НБ , София, 30.11.1924г.,
- И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. (втори вариант)
Е, защо ние да не започнем според този закон и да се постараем да уредим живота си? Можем да уредим живота си. Кой ще ни покаже как да го уредим? – Онзи, който ни учи. И съвременните страдания не са нищо друго, освен това, че невидимият свят ни предава горчиви уроци, за да дойдем до онова вътрешно познание, от което произтича живота. Не е ли хубаво да прекараме един живот в мир и съгласие със самите нас? Какво по-хубаво от това, да станеш сутрин, да се помолиш Богу, да ти дойдат онези хубави мисли от всевъзможен характер, които ти дават подтик, подем, да имаш мир в себе си, отколкото да станеш сутрин, че това те боли, онова те боли, костите те болят, подагра имаш, усещаш се хилав, слаб и лекарите един след друг току влизат и излизат от дома ти. Това са блага за човешката душа. Аз говоря за онези блага, които може да те ползват – да бъдеш богат и да се радваш, а също и всички твои близки около тебе да се радват, че си и външно, и вътрешно, по сърце богат. Има и външни, и вътрешни богатства. към втори вариант >>
- И съврѣменнитѣ страдания не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ ни прѣдава горчиви уроци, за да дойдемъ до онова вѫтрѣшно познание, отъ което произтича живота.
Е, защо ние да не започнемъ споредъ този законъ и да се постараемъ да уредимъ живота си? Можемъ да уредимъ живота си. Кой ще ни покаже какъ да го уредимъ? – Онзи, който ни учи. И съврѣменнитѣ страдания не сѫ нищо друго, освѣнъ това, че невидимиятъ свѣтъ ни прѣдава горчиви уроци, за да дойдемъ до онова вѫтрѣшно познание, отъ което произтича живота. Не е ли хубаво да прѣкараме единъ животъ въ миръ и съгласие съ самитѣ насъ? Какво по-хубаво отъ това, да станешъ сутринь, да се помолишъ Богу, да ти дойдатъ онѣзи хубави мисли отъ всевъзможенъ характеръ, които ти даватъ потикъ, подемъ, да имашъ миръ въ себе си отколкото да станешъ сутринь, че това те боли, онова те боли, коститѣ те болятъ, подагра имашъ, усѣщашъ се хилавъ, слабъ и лѣкаритѣ единъ слѣдъ другъ току влизатъ и излизатъ отъ дома ти. Това сѫ блага за човѣшката душа. Азъ говоря за онѣзи блага, които може да те ползуватъ – да бѫдешъ богатъ и да се радвашъ, а сѫщо и всички твои близки около тебе да се радватъ, че си и външно, и вѫтрѣшно, по сърдце богатъ. Има и външни, и вѫтрѣшни богатства. към беседата >>
46. Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924г.,
- (Според философията на Ремке всичкото познание е само анализ, синтез няма в света.
Колкото повече явления се обясняват с една теория, толкова тя е по-вярна. Пък щом всички явления не могат да се изяснят, тогава тя е невярна. (Според философията на Ремке всичкото познание е само анализ, синтез няма в света. Всичко, което става за обект за разглеждане от учените, не се създава сега чрез синтез, то си е тъй дадено готово и човек го изследва, изучава само с анализ. Човек нищо не създава - синтез въобще няма - всичко, което човек намира, то е дадено и човек го изучава, изследва само посредством анализ.) към беседата >>
47. Тесният път, НБ , София, 11.1.1925г.,
- Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. (втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. към втори вариант >>
- Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина.
Това сѫ редъ обяснения, които не изразяватъ самия животъ. Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина. Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава животътъ имъ е изложенъ на извѣстна опасность. Прѣдставете си, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто. Вашиятъ животъ е изложенъ на опасность, и 99% има шансъ да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви попрѣчи да постигнете вашитѣ проекти на земята. Идването на свѣтлината, обаче, ще улесни пѫтуването ви. към беседата >>
48. Азъ Те познахъ / Аз Те познах, НБ , София, 1.2.1925г.,
- Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. (втори вариант)
Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. към втори вариант >>
- Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть.
Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. към беседата >>
49. Причини за противоречия, ООК , София, 18.2.1925г.,
- Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво.
Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена от първата жена. Като създаде Бог Адам и Ева, забрани им да ядат от дървото, наречено Дърво за познание на доброто и злото, но Ева, излъгана от змията, открадна плодове от това дърво. Някои хора обличат тази кражба в мека форма, казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне – нищо повече. към беседата >>
50. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето, НБ , София, 15.3.1925г.,
- Познание трябва! (втори вариант)
Аз говоря само за онези от вас, които се интересуват за своето бъдеще. Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва! Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли. Но, според мен, по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадежва, отколкото да се обезсърчава. към втори вариант >>
- Познание трѣбва!
Азъ говоря само за онѣзи отъ васъ, които се интересуватъ за своето бѫдеще. Вие може да имате критически умъ, този умъ ви е потрѣбенъ, но въ критиката си трѣбва да бѫдете разумни. Да критикувашъ, значи да сравнявашъ, да уподобявашъ, да търсишъ Истината. Да критикувашъ разумно, това не значи да търсишъ погрѣшкитѣ на хората, но да търсишъ правия пѫть. Познание трѣбва! Нѣкои мислятъ, че критиката е основно нѣщо; нѣкои мислятъ, че хората трѣбва да се съмнѣватъ. Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество въ човѣшката природа. Щомъ човѣкъ се усъмни, почва да мисли. Но, споредъ менъ, по-големо прѣимущество е човѣкъ да вѣрва, отколкото да се съмнѣва. По-правдоподобно е човѣкъ да се обнадежва, отколкото да се обезсърдчава. към беседата >>
51. Израз, ООК , София, 1.4.1925г.,
- Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз.
Та първото нещо: човек ще се стреми да дава израз в себе си на всяка своя мисъл. Той трябва да я подведе към нейната същност. Тя спада или към Любовта, или към Мъдростта, или към Истината, или към Правдата, или към Добродетелта. След като я отнесе към една от тия области, тогава човек трябва да разглежда мисълта си. Ако искаме да имаме истинско познание, трябва да имаме образа на своята мисъл, трябва да знаем какъв е нейният израз. Защото всяка мисъл, сама по себе си, е жива. Когато говорим, че ние създаваме мисълта, това е право. Когато някой художник нарисува една картина, той сам я създава, но той създава тази картина от живи образи. Той рисува един образ в себе си и после го възпроизвежда на хартия. Този образ представлява една жива, а не мъртва идея. към беседата >>
52. Силовите линии на доброто и злото, ООК , София, 15.7.1925г.,
- Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух. Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата. Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. към беседата >>
53. Той знаеше, НБ , София, 29.11.1925г.,
- Действително така трябва да бъде, но царски син е само онзи, който има истинското, Божественото познание, който има душа в себе си, който има Божествен ум, неопетнен от никаква лъжа!
Мнозина са толкова готови, колкото е готова онази младата мома, за която момъкът иде вече. Дойде младият. момък, казва й: ела с мене! Тя му казва: ти готов ли си да ме осигуриш, да не си някой бедняк? Всяка мома си мисли за царския син и за него се готви. Действително така трябва да бъде, но царски син е само онзи, който има истинското, Божественото познание, който има душа в себе си, който има Божествен ум, неопетнен от никаква лъжа! Няма нещо по-отвратително от лъжата! Най-първо ние трябва да ликвидираме с лъжата. Всеки от вас трябва да види, какви са неговите чувства, постоянни ли са те или изменчиви. Защото ако те са променчиви, един ден ще ни причиняват вреда. към беседата >>
54. Позвах сина си, НБ , София, 14.2.1926г.,
- И когато у вас се роди това познание, да работите за развиването на вашите вътрешни органи, вашите вътрешни мощни сили, тогава и вашите желания напълно ще се постигнат.
Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. Колцина хора има в България, па и из целия свят, които познават себе си. Аз не казвам, че няма, но са малцина. И вие трябва да дойдете до това изкуство да познавате себе си. И когато у вас се роди това познание, да работите за развиването на вашите вътрешни органи, вашите вътрешни мощни сили, тогава и вашите желания напълно ще се постигнат. Да допуснем, че вие сте един виден цигулар и давате един концерт на дърветата в гората, а после давате един концерт във военния клуб и свирите на хората. Тия два концерта еднакви ли ще бъдат? В гората вие ще свирите за себе си, а във военния клуб ще свирите за хората. И в единия и в другия случай обаче, все трябва да има някой да ви слуша. към беседата >>
55. Страдание, търпение, опитност, знание, МОК , София, 28.2.1926г.,
- Страдание, търпение, опитност, познание. (втори вариант)
Най-първо аз определям така страданието, това е един необработен материал, иска ти да го изработиш. Търпението, почнал си да правиш своята пещ, градиш в опитността, която имаш, съградено е. В знанието – резултатите от това градене, ползата, знанието. Когато дойде думата търпение, втората дума? Страдание, търпение, опитност, познание. А с познанието идва обратният процес, идват всички благоприятни условия за живот. За света съществува едно повторение на нещата, исторически, от двайсет и две години. Започва тъй. към втори вариант >>
56. И земята ще се изпълни със знание, НБ , София, 11.4.1926г.,
- Трябва да знаете, че всяко познание изисква наука.
Питам: сега, след толкова хиляди години очакване на Христа, ако дойде Той, колко време ще го търпят хората? Казват: нека някой математик направи едно изчисление, да види, колко време хората биха могли да изтърпят Христа, да живее между тях. Всеки от вас, който се занимава с висша математика, може да направи едно изчисление, според закона на вероятностите. Пък и за себе си може да направите едно изчисление. Ако Христос дойде, ще можете ли изведнъж да Го познаете, или не. Трябва да знаете, че всяко познание изисква наука. Вие може да кажете: този прилича на Христа, и да започнете да доказвате това с аргументи. Туй, което се доказва чрез аргументи, то е по закона на вероятностите. За да познаеш Христа, трябва да Го познаеш, като Петра. Христос го запита: "Ти какво мислиш за мене"? - "Ти си Син Божий" - отговори Му Петър. към беседата >>
57. Ще се наситят, НБ , София, 6.6.1926г.,
- Ето защо ние можем да се домогнем до истинското познание на външния свят, който наричаме физически, само чрез вътрешната светлина.
Няма какво да цитирам по-нататък думите на Ботев. Следователно, ние първо познаваме онзи Бог, който е у нас, а после онзи, който е извън нас. Какво ще познаем най-първо у нас? Първо видимото, а после и невидимото. Защото има материални неща, невидими за нас. Ето защо ние можем да се домогнем до истинското познание на външния свят, който наричаме физически, само чрез вътрешната светлина. Вземете, например, съвременните астрономи, които със спектроскопа гадаят дали една звезда се приближава към Земята или се отдалечава. Как познават това? Чрез светлите линии в спектроскопа. При наблюдение, в спектроскопа се образуват известни светли и тъмни линии. Когато известна звезда се приближва към Земята, светлата линия става по-широка, а когато се отдалечава, тази светла линия става по-тясна. към беседата >>
58. Усилване на вярата, ООК , София, 9.6.1926г.,
- Аз говоря само за външните прояви на съзнанието, а що се отнася до вътрешните прояви, до стремежите на човешката душа, затова се изисква дълбоко, истинско познание.
Сега трябва да служите на Бога – нищо повече. – Ама еди-кой си ученик не учи. – Това е безпредметно за вас; вие трябва да учите! Преди всичко вие още не знаете, дали този ученик учи или не. Вие не сте влезли в неговото сърце, в неговото съзнание, да го разберете. Аз говоря само за външните прояви на съзнанието, а що се отнася до вътрешните прояви, до стремежите на човешката душа, затова се изисква дълбоко, истинско познание. В душата се крие алхимическият закон за подмладяване; там е силата за лекуване. Когато човек реши в себе си да живее чист и свят живот, най-първо той ще се постави на ред изпитания и изкушения, да се провери неговата сила и готовност да издържи на всички изпитания в живота. Тук ще се познае как ще постъпи, дали ще критикува, или ще приеме нещата с чисто сърце като такива, които са допуснати от Бога. Ученикът няма право да критикува учителя си. И учителят няма право да критикува ученика си, но има право да констатира, че това, което ученикът върши, не е право, не носи добро и благо за самия него. към беседата >>
59. Дело свършено, НБ , София, 30.1.1927г.,
- В какво седи това познание?
Някои казват, че познават Бог, че познават себе си. В какво седи това познание? Преди всичко, за да познае човек себе си, той трябва да има търпение. Защо е необходимо търпението на човека? – Защото той ще срещне в живота си много противоречия, много мъчнотии, много трудни задачи, които ще трябва да разреши. Всичко това представлява ребуси, които човек ще разреши главно чрез търпението. Ти си учен човек, например, създаваш известна теория, но срещу тебе се опълчват ред учени хора. към беседата >>
60. Новата земя, НБ , София, 13.2.1927г.,
- Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля.
Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви, Божественият закон гласи: обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали. Обаче, на земята този закон се прилага в съвършено обратен смисъл: щом обикнете една душа, вие се затваряте в себе си, и не може да обичате останалите души. Вследствие на това задържане на Любовта във вас, раждат се ред противоречия и разрушения. И смъртта е резултат от неправилното приложение на Любовта. Който не люби, той непременно ще умре. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти непременно ще умреш.“ То значи: който ден се откажеш от живота и престанеш да живееш съобразно Божията Любов, ти ще влезеш във вечните противоречия, дето всичко се обезсмисля. В този живот човек постоянно губи, докато най-после се превърне в животно. Питам: Защо идват хората на земята? Знаят ли, какво е написано на техните дрехи? – Не знаят. Те промениха дрехите си, и сега отново трябва да учат Божествения език. към беседата >>
61. Великата задача на човека, ООК , София, 16.2.1927г.,
- Не, окултният ученик трябва да има някакво познание за небето, за звездите, да може по тях да се ориентира, да чете.
Всеки трябва да бъде лекар на себе си. За тази цел окултният ученик трябва да има на разположение малка аптека с най-необходими медикаменти. Той трябва да бъде и художник, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава през различни местности, да прави скици на тия места, да знае отде е минал и с какви забележителности се отличават. Запример кой от вас, като е наблюдавал небето вечер, е направил поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономите. Не, окултният ученик трябва да има някакво познание за небето, за звездите, да може по тях да се ориентира, да чете. Някой ще възрази, че той не се нуждае от познание за звездите, но търси само спасението, т.е. пътя към Бога. – Бог не е вън от човека. Ако Той е вън от човека, как ще си обясните стиха, в който се казва, че ние живеем и се движим в Бога? Щом този стих е верен, тогава де ще търсите Бога? към беседата >>
- Някой ще възрази, че той не се нуждае от познание за звездите, но търси само спасението, т.е.
За тази цел окултният ученик трябва да има на разположение малка аптека с най-необходими медикаменти. Той трябва да бъде и художник, да има на разположение четка, бои, моливи, та като минава през различни местности, да прави скици на тия места, да знае отде е минал и с какви забележителности се отличават. Запример кой от вас, като е наблюдавал небето вечер, е направил поне една скица? Ще кажете, че това е работа на астрономите. Не, окултният ученик трябва да има някакво познание за небето, за звездите, да може по тях да се ориентира, да чете. Някой ще възрази, че той не се нуждае от познание за звездите, но търси само спасението, т.е. пътя към Бога. – Бог не е вън от човека. Ако Той е вън от човека, как ще си обясните стиха, в който се казва, че ние живеем и се движим в Бога? Щом този стих е верен, тогава де ще търсите Бога? към беседата >>
62. Малки и големи придобивки, ООК , София, 18.1.1928г.,
- Ще имаш една радост, понеже кръгът на твоето познание се разширява. (втори вариант)
Защото ние търсим неща, които най-после, като не можем да намерим, се отчайваме. Онзи, който намери, привидно казва: "Нас нищо не ни трябва." Онзи, който се отчайва, отрича един Божествен закон. И онзи, който се отчайва, е на крива посока. Ти, като го намериш, ще идеш да работиш за Бога. Ще разшириш кръга на деятелността си в себе си. Ще имаш една радост, понеже кръгът на твоето познание се разширява. Ще имаш допир с много, ще влезеш в общение с повече разумни същества. към втори вариант >>
63. Служба на уравненията, ООК , София, 4.4.1928г.,
- Ако сега ви се даде едно познание, да се измерва топлината, по някой път ще се изплашите. (втори вариант)
Ако сега ви се даде едно познание, да се измерва топлината, по някой път ще се изплашите. Някой път става изстиване, някой път става стопляне. Има хора, на които ръцете са така студени, усещат, че излиза топлина. Има хора, на които ръцете са топли, а те усещат, че са студени, усещат [ръцете си] студени. То е вътрешно състояние. Има една топлина, която е външна на организма, има една топлина, която е вътрешна. към втори вариант >>
64. Закони на красотата, МОК , София, 29.6.1928г.,
- След това ще отправиш погледа си в друга посока, докато придобиеш известно познание.
За да разберете какво е състоянието на черния ви дроб, гледайте какъв е цветът на лицето ви, светлината на очите и тяхната жизненост. Тези неща предават красота на лицето. Ако очите са жизнени и лицето е жизнено. Погледът на човека трябва да бъде установен, да не блуждае в разни посоки. Като гледаш един предмет, ще насочиш погледа си само върху него, докато го изучиш добре. След това ще отправиш погледа си в друга посока, докато придобиеш известно познание. Във всяко нещо трябва да намирате същественото. Затова казвам, че всеки трябва да има поне една основна, съществена идея, която да определя посоката на неговото движение. Една от съществените идеи за човешкия живот е идеята за Бога, като добро, като сила, като мисъл, като чувство и т. н. Говорите ли за доброто, за силата, за мисълта и за чувството, чрез които Бог се проявява, разбирайте правата, абсолютна и хармонична мисъл, правото чувство и непреодолимата сила. Бог се проявява в неизменното, абсолютното и безграничното. към беседата >>
65. Обхода към себе си и към природата / Правилна обхода към себе си и към природата, МОК , София, 28.9.1928г.,
- Та и вие, като имате известно желание, което не се е сбъднало, ще кажете на вашето желание: „Питата отиде при баба ни," ще почакате и като извадите питата от огъня, ще имате отлично познание. (втори вариант)
Тя ще им даде да поливат градината, да се занимава умът им с нещо и ще им каже: „Аз пратих питата на гости у баба ви, там ще седи половин час. И питата после, като се върне, ще похлопа на вратата." Детето ще пита: „Хлопа се, питата дали се връща от бабата? " Сега питата не ходи в буквален смисъл до бабата, но в преносен смисъл ходи. В нея става известен процес на обмена на веществата. По същия закон, като отиде някой при баба си, не става ли обмена между неговите чувства и чувствата на баба му? Та и вие, като имате известно желание, което не се е сбъднало, ще кажете на вашето желание: „Питата отиде при баба ни," ще почакате и като извадите питата от огъня, ще имате отлично познание. И ако плачете с четири реда сълзи, ще считам, че не сте умни. Рекох, питата е още при баба си. И желанията ходят при баба си. И човешките мисли ходят при дядо си. Известно желание, трябва да мине по един Божествен път. към втори вариант >>
- Ти казваш: “Твоето име е Иван.” Но това още не е познание. (втори вариант)
Човек трябва да изучава геометрията, зоологията, ботаниката, физиологията, археологията и др. Трябва да разбираш функциите на тялото. Трябва да изучаваш геология, строежа на пластовете. Ти казваш: “Твоето име е Иван.” Но това още не е познание. Трябва да знаеш и неговия ум, и неговия характер. Приятелство може да се образува с един човек, който познава твоя ум и твоето сърдце и при това е добър. Каквото каже, направи го. Ако ние не се познаваме, не можем да имаме връзка. Следователно, познанството или приятелството зависи от оная, естествената постановка: да се познаваме. към втори вариант >>
69. Учене и прилагане / Учение и прилагане. Господар и слуга, МОК , София, 14.12.1928г.,
- Но ако разбира само ръката, то е нещо специфично, специфично познание. (втори вариант)
Та рекох, вещият хиромантик трябва да изучава не само ръката, но той трябва да знае нещо и за физиогномията, френологията и астрологията. И само тогава може да прилича малко на един окултен ученик. Но ако разбира само ръката, то е нещо специфично, специфично познание. Един лекар не трябва да изучава само болезнените състояния, но и здравословните състояния, за да намери разликата между здравия и болен организъм. И съвремените лекари от чисто окултно гледище нямат диагноза, да могат да познаят болестта преди 10 години. Те само няколко дена преди болестта, казват, че пулсът е напреднал, че температурата се е променила и пр. А окултистът астролог 10 години по-рано казва: „Ако не вземеш мерки, ще заболееш от затлъстяване и от други болести.“ И ще ти кажат тогава какви храни не трябва да ядеш. към втори вариант >>
70. Силата на движенията / Замисъл на природата, МОК , София, 15.2.1929г.,
- Но ако е един учител с високо познание на човешката душа, той ще се държи еднакво и към онзи, който знае и към онзи, който не знае. (втори вариант)
В Варненската гимназия имаше един учител Белчев, той на неспособните ученици казваше, като си свие малко очите: „Я, ти там излез на дъската! “ А към способните ученици си отваряше очите. Като си затваряше очите, той искаше да каже: „Ти си от онези, които ходиш с затворени очи и умът ти е затворен, я, излез малко на дъската, да ти се отворят очите.“ В него имаше една черта, той, като погледнеше ученика, оценява го, казва: „Я, излез.“ Ако дойдем ние да разглеждаме защо този учител спрямо едни постъпва по един начин, а спрямо други по друг, това зависи от учениците. Но ако е един учител с високо познание на човешката душа, той ще се държи еднакво и към онзи, който знае и към онзи, който не знае. Но той все таки прави различие. Той, щом се обърне към един от неспособните ученици, има нещо различно в движенията му и в ръцете, и в лицето, в правите и криви линии на неговото движение има нещо, което се различава. Ако гледате учителя, по неговата фотография може да знаете какъв е ученикът, на който той говори, способен ли е или неспособен. Пък и у неспособния ученик има известни движения, които го отличават. Той, като стане, стиска се, седи неспокоен, несигурен, а онзи, който знае, като стане, в него има самообладание, нещо хубаво има в него и красиво. към втори вариант >>
72. Определени движения / Любовният поглед, ООК , София, 29.5.1929г.,
- Щом се късат обръчите, тогава вече няма единство в нашето познание. (втори вариант)
Казвам, [в] това положение, в което се намирате, ще дойдете до изходни положения на индиферентност в света, защото една идея, която се повтаря неразбрано, ще докара втръсване. Казваме: "Да бъдем добри... да бъдем добри..." Най-после, трябва да станем добри, но ще стане втръсване. То е механически начин. Доброто като иде чрез механически начин, късат се обръчите. Щом се късат обръчите, тогава вече няма единство в нашето познание. Скъсат се обръчите, изгуби се единството. Не може да живее, както иска. към втори вариант >>
75. Закон на отношения, ООК , София, 24.7.1929г.,
- Достатъчно е човек да върви напред, а въпросът за разбиране и познание на Божественото е въпрос на бъдещето.
Реално е само това, което човек се стреми да постигне, но не може да го постигне. Да ядеш, без да се наядеш напълно, това значи да живееш. Да ядеш и да се наяждаш напълно, това значи, да приготвяш условия за смъртта си. Да постигне човек нещо, това значи да направи връзка с Първата Причина на нещата. Да се свърже човек с Първата Причина, това не значи, че напълно е разбрал нейните прояви. Достатъчно е човек да върви напред, а въпросът за разбиране и познание на Божественото е въпрос на бъдещето. Човек трябва да е доволен от най-малкото постижение. То е необходимо като стимул в живота му, да върви напред. Който разбира смисъла на малките величини, той ще разбере смисъла и на големите. Който може да използва едно житно зрънце разумно, той ще използва и многото житни зърна. И най-малката мисъл може да избави човека от едно голямо нещастие. към беседата >>
77. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години, НБ , София, 15.9.1929г.,
- Следователно в природата има следното положение: когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние добиваме едно ново познание за нещата. (втори вариант)
Когато човек го има, той не го оценява. Сиромашията е един неестествен, необикновен процес. Богатият може да стане сиромах. В даден случай и сиромахът може да стане богат. Значи може да става преминаване от един необикновен процес в един обикновен процес и обратно -преминаване от един обикновен в необикновен процес. Следователно в природата има следното положение: когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние добиваме едно ново познание за нещата. Само когато прекараш богатия от богатството в сиромашията, тогава можеш да го доведеш до една трезва идея. Ако той остане сиромах, ще има вече идея за сиромашията и само за нея ще ти говори. Богатият ти говори само за богатството - ще ти разправя за къщата си, за мебелите си, за дрехите си, за нивите си. Сиромахът пък ще ти разправя само за сиромашията си, за скъсаните си дрехи, обуща. Когато отидеш при здравия, той ще ти разправя само за мускулите си -какво може да направи с тях. към втори вариант >>
- Човек, който не вярва в душата си, той не може да има никакво познание за Бога - той може да има само една абстрактна идея за Бога. (втори вариант)
Бога. Ако ти не вярваш в душата си, не можеш да вярваш и в Бога. Някой казва, че може да вярва в Бога, без да вярва в душата си. Това никога не може да бъде, защото именно познанието за Бога започва от душата. Човек, който не вярва в душата си, той не може да има никакво познание за Бога - той може да има само една абстрактна идея за Бога. Той ще бъде в положението на онзи човек, който няма очи. Този човек може да има само абстрактна идея за светлината, но какво нещо е светлината, той не може да има за нея никаква идея, никакво понятие. към втори вариант >>
80. Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия), МОК , София, 15.11.1929г.,
- Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. (втори вариант)
Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета. Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета? към втори вариант >>
- Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? (втори вариант)
Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. към втори вариант >>
81. Наука за езика, ООК , София, 18.12.1929г.,
- Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив.
Като мисли за словото, той се свързва с истината. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Като мисли за истината, човек се свързва със свободата. Като мисли за свободата, човек се свързва с живота, защото животът се проявява само в свободата. Човек е дошъл на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувства като на курорт. За разумния и мъчнотиите са благословение; за неразумния мъчнотиите са ад. към беседата >>
- Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувства като на курорт.
Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Като мисли за истината, човек се свързва със свободата. Като мисли за свободата, човек се свързва с живота, защото животът се проявява само в свободата. Човек е дошъл на земята, именно, за това, да изучава словото, истината, свободата и живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувства като на курорт. За разумния и мъчнотиите са благословение; за неразумния мъчнотиите са ад. към беседата >>
83. Самосветещата лампа, МОК , София, 17.1.1930г.,
- Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. (втори вариант)
Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях. Това е друг въпрос. Това е теория. Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво. към втори вариант >>
85. Съчетание на числата, ООК , София, 12.2.1930г.,
- Хубаво е да знае човек не наизуст работите, но да има конкретно познание. (втори вариант)
Та сега вие какво разбрахте? Да се повърнем на въпроса. Аз гледам, тук се усъмни, там се усъмни. На всинца ви трябва едно малко разбиране, едно по-дълбоко знание, по-дълбоко запознаване с основните закони. Хубаво е да знае човек не наизуст работите, но да има конкретно познание. Прилагане трябва, както художниците прилагат картините си, или онзи, който свири или декламира едно, второ, трето. Всеки трябва да има по нещо, за да внесе, нещо като художник на изложбата. към втори вариант >>
87. Начало и край, ООК , СБ , 7-те езера, 13.8.1930г.,
- Казвам, същественото във вас е да имате онова разбиране, искате да имате сила, да имате власт, но за да дойдат и да ви дадат ключовете на Царството небесно, трябва да познавате Христа, да имате вътрешно мистично познание. (втори вариант)
Казвам, същественото във вас е да имате онова разбиране, искате да имате сила, да имате власт, но за да дойдат и да ви дадат ключовете на Царството небесно, трябва да познавате Христа, да имате вътрешно мистично познание. Този стих е съгласен с друг, казва, Отец ще дойде и жилище ще направи във вас. Щом имате туй познание, щом дойде Христос, ще дойде Отец. Той има ключ за Царството Божие. Тогава, каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небето. Когато дойде вътрешно съмнение, колебание, страдание, съзнанието ви трябва да се повдигне. към втори вариант >>
- Щом имате туй познание, щом дойде Христос, ще дойде Отец. (втори вариант)
Казвам, същественото във вас е да имате онова разбиране, искате да имате сила, да имате власт, но за да дойдат и да ви дадат ключовете на Царството небесно, трябва да познавате Христа, да имате вътрешно мистично познание. Този стих е съгласен с друг, казва, Отец ще дойде и жилище ще направи във вас. Щом имате туй познание, щом дойде Христос, ще дойде Отец. Той има ключ за Царството Божие. Тогава, каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небето. Когато дойде вътрешно съмнение, колебание, страдание, съзнанието ви трябва да се повдигне. Апостол Павел, след като се разби техният кораб, излезе на острова, събираше дърва, ухапа го една усойница, какво стана? Имаше едно страдание, стисна го, той го носеше, стисна го и си гледаше работата, стисна го в огъня. към втори вариант >>
88. Светът на правата линия, МОК , София, 12.9.1930г.,
- Та, от това гледище, аз като ви гледам, като ви се преподава някое познание, и ако вие не го приложите, това знание като няма приложение, то става от ден на ден една голяма тежест и тогава вие казвате така: ние вече не знаем какво да мислим. (втори вариант)
Например в хиромантията трябва да има приложение. Ако ти с тази наука не можеш да си служиш, защо ти е тогава тя? Ще бъде смешно, ако онзи герой на бойното поле носи една голяма сабя, но тя заръждясала. Защо ще носи той този непотребен товар? Или тази заръждясала пушка защо ще я носи на гърба си да му тежи? Та, от това гледище, аз като ви гледам, като ви се преподава някое познание, и ако вие не го приложите, това знание като няма приложение, то става от ден на ден една голяма тежест и тогава вие казвате така: ние вече не знаем какво да мислим. Е разбира се; ето какво аз подразбирам под: не знаем какво да мислим. Представете си, че вие сте едно дете на 12 години и отивате на училище, и носите си една торбичка, но тя е празна. Първия ден учителят като ви види, ви тури едно перце в торбата; ама с това условие, вие да извадите това перо, ще го разгледате и пак ще го турите в торбата. Вие направяте това. На втория ден вие пак отивате на училище, учителят ви тури пак едно перо. към втори вариант >>
91. Любов и милосърдие, МОК , София, 26.12.1930г.,
- Ще образуват едно общество, (от които ще има 3 души земледелци, 4 – техници, 5 – музиканти, 6 – мореплаватели и 7 – педагози), почти от всичките области на човешкото познание ще има. (втори вариант)
Да допуснем само за изяснение, трите житни зърна са три мъже от България – земледелци; 4 души са от Германия – техници; 5 души са от Франция – те са музиканти. 6 души са от Англия – мореплаватели и 7 души са от Русия – педагози. Ако ги съберем като хора, колко души са всичко? (пак 25). Ако сега всички души се съберат на едно място, какво биха желали да направят? Ще образуват едно общество, (от които ще има 3 души земледелци, 4 – техници, 5 – музиканти, 6 – мореплаватели и 7 – педагози), почти от всичките области на човешкото познание ще има. Сега ние пристъпяме към друг род разсъждения. Ако вземем тримата души земеделци при благоприятни условия, да кажем през пролетта и пролетта е влажна, значи има благоприятни условия за тях. Тогава щом има земледелци, ще има и техници, и за тях ще има работа при тези условия. И за музикантите, и за тях ще има условия и работа. Като се върнат другите от работа, те ще им пеят, ще свирят, ако работата върви. към втори вариант >>
94. Разумно прилагане / Разумното употребление, МОК , София, 1.5.1931г.,
- Сега имате думата познание, вие се радвате и мислите, че знаете нещо. (втори вариант)
Сега имате думата познание, вие се радвате и мислите, че знаете нещо. Всичките същества мислят, че знаят нещо, но има една друга реална страна, това, което ти можеш да познаеш и което ти можеш да направиш, има разлика. Запример, вие разправяте за електричеството, как се образува енергията. Но ако ви турят да произведете този процес, да направите това електричество, не знаете. Например, аз казвам, знание, зная това! И вечерно време кажа але пасе! към втори вариант >>
- Трябва ви едно познание да сведете живота си до ония елементарни понятия или до ония елементарни възможности, или до елементарни потреби, които имате. (втори вариант)
Та казвам, ние сме длъжни, всеки който е приел известна форма, каквато и да е тя, той има вече известно задължение към окръжающата среда. Под среда, разбирам към всички проявени хора. Има ред правила, как трябва да постъпваш там, ти не можеш да кажеш там, аз съм свободен да правя каквото си искам. Ти преди да си се проявил можеш да правиш каквото искаш, а щом станеш видим, тогава ти вече трябва да имаш правилни отношения. Та това е една максима, която трябва да имате в ума си, при сегашните ваши условия, тъй както сте, какво трябва да правите? Трябва ви едно познание да сведете живота си до ония елементарни понятия или до ония елементарни възможности, или до елементарни потреби, които имате. Да допуснем някой от вас му се ревне, той иска да излезне в обществото, трябва да се облече хубаво. Вие може да четете, че Сократ е ходил малко неглиже като философ. Сократ е ходил неглиже, той не е бил богат човек, не е разполагал с много средства. Бил е бедняк, следователно, е носил много простички дрехи. А неговите ученици подражавали учителя си. към втори вариант >>
95. Красивите линии / Линиите на красотата в природата!, МОК , София, 26.6.1931г.,
- Всяко познание и то си има свой тон. (втори вариант)
Значи това, което е възможно за един човек, възможно е и за всички. Този човек има едно съвпадение на великите хора. Той може 30, 40, 50, 60 хиляди думи да задържа. Та всичките способности, които човек има, те си имат свои тонове. Музиката има свой тон, математиката има свой тон, всички други науки имат свой тон. Всяко познание и то си има свой тон. Ако вие можете да намерите основния тон, другото се разрешава лесно. И всичкото усилие на учените хора е, те търсят основния тон. Защото науката има за цел за произведе едно преобразувание. Човешката мисъл е турена като условие да преустрои човешката глава. А за да се измени, непременно трябва да работи човешкият ум и човешката глава. към втори вариант >>
96. Събуждане / Събуди се, ООК , София, 30.9.1931г.,
- Та, ако тази вяра, в която човек живее, не може да я конкретизира за себе си - не че не сте могли да намерите нещо, но ако при това съзнание в това тяло, ако вие имате това познание и ако го нямате, как може да живеете? (втори вариант)
Та, ако тази вяра, в която човек живее, не може да я конкретизира за себе си - не че не сте могли да намерите нещо, но ако при това съзнание в това тяло, ако вие имате това познание и ако го нямате, как може да живеете? Червеят и да стане пеперуда, и да не стане, той ще си живее дълго време, защото много червеи не могат изведнъж да излязат. Той може да се превърне на пеперуда, и пак да стане на червей. Какавидата става пеперуда, но като снесе яйцата, всичките деца са пак червеи. Червейчетата стават пеперуди и после - пак червеи. С това нищо не се постига. към втори вариант >>
- И човек един (Iс11 ще бъде тъй облечен както една пеперуда, но той трябва да има онова истинско познание, да запази тия дарби. (втори вариант)
Някой път и вашето съзнание е като съзнанието на една пеперуда. Защото "психея", това значи пеперуда на гръцки, съзнанието на пеперуда, душата е в различни състояния, тя е минала от едно състояние в друго. И пеперудата е много хубаво облечена. Но за да бъде човек пеперуда, защото тия пеперуди са облечени с такива хубави дрехи, и тя трябва да има знанието на пеперудите. Това е един идеал за човека. И човек един (Iс11 ще бъде тъй облечен както една пеперуда, но той трябва да има онова истинско познание, да запази тия дарби. Защото украшението - крилцата на пеперудата, показва дарбата на една душа, способностите, с които човек трябва да бъде облечен. И ако един човек един ден няма да бъде в състояние да показва тая дарба, да употреби своите дарби и своите блага, които Бог му е дал, каква полза от тази хубава картина. Някой път пеперудата и тя съзнава своята красота. И тя има едно състояние, дето вижда и се радва на хубостта, но кратковременна е тази радост. А у човека е постоянна. към втори вариант >>
97. Прави и криви линии / Правите и криви линии. Начало и край на всяка работа и постъпка в линия, МОК , София, 16.10.1931г.,
- Сега ще се стремите и някои познания, които имате, да бъдат верни, понеже всяко едно познание, което е вярно, има полза за самите вас. (втори вариант)
Та правите и криви линии. Сега ще се стремите и някои познания, които имате, да бъдат верни, понеже всяко едно познание, което е вярно, има полза за самите вас. Някои познания трябва да бъдат верни и вие да имате поне няколко от тях, да сте сигурни. И всичката философия на някои окултисти, окултни учения зависи от онази правилност на линиите, които са поставени и образуват известни форми. Като се погледне човешкото око, може да се съди за човешкия характер. Онзи физиогномист или хиромантист, той като погледне известна линия, той вижда в линиите известно съотношение. Той практически е запознат с геометрията. към втори вариант >>
99. Няма да угаси, НБ , София, 15.11.1931г.,
- Това е познание.
За да разбереш Земята, тази голяма Земя, трябва да я направиш малка. Опитвали ли сте някога да я обхванете? Имате ли ясна представа за Земята, че е валчеста? В ума ви да изпъкват всичките морета, океани, острови, а също и всичките буболечици. Кой от вас е правил такъв опит? Това е познание. Познание е в ума си да обхванете всичко в едно. И да знаете в коя област са тези или онези планини, и какви са. Това е знание. Някои от вас ще кажат, както турците, които не искат да мислят: акълъ зарар. Турците като не искат да мислят, казват: седем ката нагоре, седем ката надолу. към беседата >>
100. На своето време / На време, МОК , София, 27.11.1931г.,
- Вие имате едно привидно познание за земята. (втори вариант)
– Ако вземем един мехур и го надуем, става валчест. Като го пуснем не е валчест. Значи земята, в съзнанието ни при известни условия, може да бъде валчеста, ако мислиш така. По същина нас хората ни интересува реалността. Светът ни интересува дотолкоз, доколкото нашето съзнание е будно. Вие имате едно привидно познание за земята. Тя е съставена от безброй, милиарди частици и всяка частица е свободна. Всяка една от тия частици се движи самостоятелно има свой път и цялата земя съставя един организъм от тела, от частици. Цяла една вселена и тази вселена ние наричаме земя. Всяко нещо неразбрано е смешно, всяко нещо разбрано е чудно. Това, което човек не разбира, му се смее. към втори вариант >>
- Следователно ние сега се стремим към това познание.
Всеки човек, който не е съграден върху тази истина, аз мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалид, ще бъде нещастен, измамник, лъжец, всичко може да стане, но човек - никога. Той може да стане животно, змия, но благороден човек да стане - никога. Следователно когато казва човек за нещо „аз го познавам", туй е реалното, което не се изменя, туй, което търсим. След като сме опитали всички неща в живота: и слава, и богатство, и чест, и почит, все ще има още нещо, което да търсим. Ние сме познали много работи, но онова, което трябваше да познаем, не сме го познали. Следователно ние сега се стремим към това познание. Когато дойдем в него, ние ще бъдем свободни. То е, което ще освободи човека. Реалното има тази сила в себе си, че щом го познаем, можем да бъдем свободни. Оттам насетне всичките противоречия, които съществуват, ще изчезнат като пяна. към беседата >>
102. Освободени, НБ , София, 17.1.1932г.,
- Че, ако ние добием едно правилно познание за Бога, или една мярка, ние наричаме тази мярка - разумен живот; или Любов, или Разумност, или Мъдрост, или Свобода, или Истина - те са думи синоними.
Те трябва да бъдат здрави, тогава с човека може да стават реформи. Човек трябва да мисли здраво, здраво да чувства и здраво да постъпва. Може да станат известни преобразувания, но образецът за правилните мисли в света съществува. Съществува в света една мярка - туй, което ние наричаме Бог. То е абсолютна мярка. Че, ако ние добием едно правилно познание за Бога, или една мярка, ние наричаме тази мярка - разумен живот; или Любов, или Разумност, или Мъдрост, или Свобода, или Истина - те са думи синоними. Туй е, което дава разрешение за всички ония хора, които страдат в дадения случай. към беседата >>
- А след това, когато достигнат до това познание, Бог ще изпрати Духа Си.
Сега, аз искам да остане у вас чистата човешка мисъл и какво трябва да бъде чистото човешко сърце. Всякога да се освобождаваме от изопачени мисли и от изопачени познания, които сега навред се ширят. Човек, като се освободи от заблужденията, ще почувства, че сякаш е смъкнал един товар, ще се намери в един свят красив, поетичен, без никакви противоречия. Това ще бъде, може би, бъдещата жива религия на хората, която ще ги обедини в една цел. А след това, когато достигнат до това познание, Бог ще изпрати Духа Си. Духът е Божественото Начало. Ще се съединим и нишката на този, царския син, тогава няма да се скъса. Ще се намери тази нишка, която не се къса. Връзката между всички хора ще бъде здрава и така устойчива, че смъртта няма да може да я скъса и хората няма да могат да умират. към беседата >>
105. Що да сторя, НБ , София, 20.3.1932г.,
- Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате.
За шивача, за учителя, за професора ще мислите по онова, което е направил. Или за човека ще си съставите понятие от онова, което сам върши. Човек е едно от най-великите произведения. Ако вземете само тялото на човека в дадения случай какво чудо представлява? Ако бихте се заели да наблюдавате 365 дни себе си, или по някакъв начин да можехте да се фотографирате всеки ден, ще получите 365 образци - колко интересна колекция ще имате. Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте да имате. Та не само това, аз не искам да говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия да се говори за наука, може да се дойде до суеверие. Суеверието произтича от онези факти, когато не разбираме нещата. Ние мислим, че нещата може да станат произволни. Нещата може да станат разумно. Има един закон, който определя. към беседата >>
106. Вярата като закон, ИБ , БС , София, 31.3.1932г.,
- Вие имате едно познание, в което показвате вашето невежество.
Твоята вяра не трябва да се разклаща. Този човек може да говори зло или добро, може да е добър или лош, това не трябва да ръководи твоята вяра. Защото, ако вие сте меродавни, ако вие мислите от ваше гледище, че някой човек ви е неприятен, ако действително това беше право, то Бог щеше да го премахне от света. Но щом Бог не го премахва, значи вие не мислите право. Лошият човек за едного, за друг е добър. Вие имате едно познание, в което показвате вашето невежество. Наместо да вярвате, казвате: "Този човек е лош. "Това не е вяра, а знание. На какво основавате вашето знание? Защо е лош? към беседата >>
109. Погледът на Бога, МОК , София, 17.6.1932г.,
- Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. (втори вариант)
Аз не искам да разбирате работите, защото ако ги разбирате, ще грешите още повече. Едно дете може да познава, че това е кон, да е учено дете, да разправя за коня, да описва цвета, колко бяга, колко зъби има. Но това дете не знае да владее коня. Като го туриш на гърба, конят започва да скача и хвърля детето и ще удари този кон детето. То няма сила да владее този кон. Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. към втори вариант >>
- Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. (втори вариант)
Питам: Какво го ползува неговото познание, че знае какъв е конят. Представете си, че друго дете не знае нищо за коня, но като го туриш хваща коня. Туй невежото дете владее коня, а онова дете, което знае коня, не може да го владее. Това се случва във вашия живот. Вие знаете нещата. Казвам: Когато в живота си имате една абсолютна мярка в природата, ако имате туй абсолютно познание, тогава ще бъдете господари на вас, ще знаете, но не знаете как да владеете този предмет, който имате. Само неодушевените работи се владеят. Всичките ония същества, които съществуват в света, разумните същества и те се владеят, но законът е: Едно умно същество може да владее друго. Тогава от гледището на физическото поле, пак ще ви представя идеята, каквато е сега. Представете си, че имате една топка на физическото поле. Той мисли, че е господар, но той не е господар на всичките условия, които са в този кръг. към втори вариант >>
110. Три пътя, СБ , София, 29.8.1932г.,
- Жажда трябва да има у вас, жажда, както у гладния, жажда за познание на любовта, за познание на Божията Мъдрост и Божията Истина.
Да не правим никакво различие, всички народи, всички хора да ги считаме творение на Бога, в които Бог работи. Един народ е подигнат, но всички народи с времето ще се подигнат. Един човек може да е прост, но всяка душа има заложби да вижда Божественото във вас. Големи заложби има за бъдеще ангели да станете. Някои от вас сте кандидати за ангели, някои от вас сте кандидати за светии, някои от вас сте кандидати за гениални, някои от вас сте кандидати за талантливи, някои сте кандидати за обикновени. Жажда трябва да има у вас, жажда, както у гладния, жажда за познание на любовта, за познание на Божията Мъдрост и Божията Истина. Жажда трябва да има в човешката душа. Така може да се постигнат нещата. Защото пътят на истината за добрите хора е път на всички постижения. Но пътят на истината за онези, който не разбират закона, е път за всичките нещастия в света. Следователно, ако вървим с познаване пътя на истината, ще бъде път на освобождение. към беседата >>
111. Новата работа, СБ , София, 30.8.1932г.,
- Това е познание на добро и зло. (втори вариант)
Никакъв закон не съществува в природата. Има вътрешен закон, според който, не мога да взема плода от устата на човека, понеже той е вложил енергия, за да откъсне този плод. Нямам право да вземам неговите плодове. Тъй седи въпросът, ако искате да имате един морал. Познанието на доброто и злото седи в това, да не вземаш капката от устата на човека, да не вземаш ризата му, с която е облечен, да не вземаш шапката, която е на главата му, да не вземаш обущата на краката му. Това е познание на добро и зло. А пък животът е онова дърво доброто, от което вие може да се ползувате винаги. Вие трябва да се ползувате и от знанието. Това знание как ще го придобиете? Виждате, че природата не е устроила пръстите еднакво. Всичкото ви нещастие и щастие е написано на ръката ви. към втори вариант >>
- Това е познание на добро и зло.
Никакъв закон не съществува в природата. Има закон, който съществува, ако взема плода от устата на човека, понеже той вложил своята енергия. Ти нямаш право да вземеш неговите плодове. Тъй седи въпросът, ако искате да имате един морал. Познанието на доброто и злото седи в това, да не вземеш хапката на човека, да не вземеш ризата, с която е облечен, да не вземеш шапката, която е на главата му, да не вземеш обущата на краката му. Това е познание на добро и зло. А пък животът е онова дърво, от което вие може да се ползвате навсякъде. Следователно вие трябва да се ползвате от знанието. Това знание как ще го придобиете? Да кажем, имаме пръсти. Както виждате, пръстите природата не ги е устроила еднакво. към беседата >>
113. По този път, ООК , София, 5.10.1932г.,
- Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. (втори вариант)
Всички се мъчите с един въпрос – какво ще стане с вас. Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна. към втори вариант >>
- То само гледаш ореха, това не е познание. (втори вариант)
Връщаш се от университета, от гимназията, от прогимназията и мислиш, че са уредени работите. Но заставаш и казваш: „Моите работи не са уредени, какво ще стане с мене, като остарея? “ Генерал си, учител си, ученик си, казваш: „Какво ще стане с мене? “ Ти казваш: „Аз познавам Бога.“ Христос е казал: „Това е Живот Вечен, да позная тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Ти познаваш Бога, но това няма резултат. Под познание се разбира да имаш интимно, вътрешно общение. То само гледаш ореха, това не е познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ Под плът и кръв той разбира вътрешния живот. Ако моя живот не влезе във вас и не стане едно с вас, вие не можете да имате живот в себе си. Това е идеята на Христа. Това е вътрешната страна. към втори вариант >>
- Да гледаш само ореха, това е външно познание.
Какво ще стане с нас? Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене? Казваш: Аз познавам Бога. Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот. Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си. Тази е вътрешната страна на идеята. към беседата >>
114. Възможности и постижения / Постижения и възможности (Кому да обещаваме), МОК , София, 21.10.1932г.,
- Ако един ден вие сте недоволни от вашия ум - но то е формата на вашето познание, вие сте недоволни, казвате - тази форма не е добра. (втори вариант)
Умът трябва да бъде пълен, не да събере целия свят, но да събере толкова вода, колкото е потребно в даден случай. Сърцето трябва да има толкова желания - не да събере всичките желания на света, а колкото може да събере. И волята да има толкова постъпки, колкото има възможности. Ето една област, дето всички трябва да работите. Може всеки ден да си купувате по една стомна. Ако един ден вие сте недоволни от вашия ум - но то е формата на вашето познание, вие сте недоволни, казвате - тази форма не е добра. Казвам, чакайте, каква форма искате вие? Утре ще имате нова стомна. Всеки ден може да изменяте формата на вашите познания. Може всеки ден да разширявате формата на вашите желания и формата на вашите постъпки. Това е ваше право. към втори вариант >>
115. Слабото и силното, УС , София, 23.10.1932г.,
- Човек трябва да се ражда и преражда, докато дойде до положението, за което Павел казва: „Да имаме едно тяло неръкотворено, дом, който не се разрушава.“ Колко време трябва да мине, докато човек дойде до истинското разбиране, до истинското познание?
Те са идвали като растения, като риби, като птици и като млекопитаещи. Това е раждане. Обаче, има и друг начин за идване на душите. Раждането не е единственият път, по който една душа може да завърши своето развитие. Щом душата се въплъти в човешка форма, смъртта неизбежно иде. Човек трябва да се ражда и преражда, докато дойде до положението, за което Павел казва: „Да имаме едно тяло неръкотворено, дом, който не се разрушава.“ Колко време трябва да мине, докато човек дойде до истинското разбиране, до истинското познание? към беседата >>
116. Възкресение, НБ , София, 30.10.1932г.,
- То се наричало дърво на познание на доброто и злото. (втори вариант)
Ние виждаме как се роди една проказа в рая. Когато човек влезе в дисхармония с Великата причина и наруши един от великите закони в света, какво стана? Изгониха го от рая. Първият човек внесе в света лъжата и кражбата. Легендата казва, че имало едно дърво, посадено от боговете, от което никой човек нямал право да ядел. То се наричало дърво на познание на доброто и злото. Само боговете имали право да ядат от това дърво. Понеже Бог, от любов към човека, му позволи да яде от плодовете на всички дървета, а само от това дърво не, защото ако яде, ще влезе в стълкновение с цялото Битие и ще умре. Адам Му обещал, че няма да пипа, но изпратил жена си да отиде и тя да вземе. Казал й: Ще минеш оттам и когато няма никой, ще вземеш и ще донесеш и аз да ям. И понеже тя имала известен ум, могла според съвета му да го направи. към втори вариант >>
117. Ти ли си / Свещен трепет, НБ , София, 20.11.1932г.,
- Туй е познание на Бога.
Аз не съм срещал човек да е видял Бога, да го познава. Аз турям в тази дума – познанието на Бога – носи сила в себе си. Да познаваш Бога, ти не може да бъдеш един обикновен човек, да те блазнят дребнавостите в живота. Ти може да живееш в каквато и да е среда, но като се качиш на камъните, тези камъни ще оживеят; като стъпиш във водата, тази вода ще те носи, ще те одържа, няма да потъваш; дето минаваш, всички ще те познават. От тебе ще лъха живот. Туй е познание на Бога. Сега може да се блазни нашето съзнание, някой ще каже – да имам това нещо. Това е вече едно механическо разбиране. Значи да го вземеш назаем като пари от някой банкер. Тия неща са много обикновени. Не може да съществува истинска любов между хората, докато те нямат разбиране. към беседата >>
118. Думи на Правда, НБ , София, 11.12.1932г.,
- А ние имаме повърхностно познание за живота. (втори вариант)
Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, на сърните, на заека, погледнеше колко спретнати са всички костюми, отлични костюми. Има достатъчно количество въздух, вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат пер ата си. Турят клюна си, повдигат перата си да влиза въздух, къпят се, почистват се, разбират колко ценна е дрехата им, която носят. Оценяват и се радват на дрехите си. А ние имаме повърхностно познание за живота. към втори вариант >>
- Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.
Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си. Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух. Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота. към беседата >>
- Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото.
Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях. Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не бутат онова дърво. Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света? “ Тогава аз мога да дам същото възражение. към беседата >>
119. Економия на енергиите / Икономия на силите, МОК , София, 6.1.1933г.,
- Сега ако имате едно познание, да се познавате такива, каквито сте, вие не може да се съберете на едно място. (втори вариант)
Може да питате, но не може да се даде отговор защо човек трябва да страда, за сегашните страдания, които съществуват. Ако бихте имали сегашните познания за човешкото общество, щяха да се родят противоречиви състояния между вас. Сега ако имате едно познание, да се познавате такива, каквито сте, вие не може да се съберете на едно място. Благодарение на вашето невежество вие сте се събрали. Ако дойде знанието, тия образи, тия положителни сили се отблъскват. Сега, разбира се, вземете онази нечистата кръв. Тя е произлязла от храненето, от нездравословната храна, която човек е взел. От кръвта му зависи, в която животът функционира. към втори вариант >>
120. Духът дава живот, НБ , София, 8.1.1933г.,
- Запример детето в първите 7 години има познание за баща си.
Та аз сега не искам да изкарам противоречие, но казвам – в човека има създаден образ, който никак не съществува. Тъй както ние схващаме природата, така не съществува. Това е наше заблуждение. Запример детето в първите 7 години има познание за баща си. Следващите 7 години пак друго и най-после, като стане туй дете голямо, като стане като баща си, пусне брада, той започне да се съмнява дали има баща, дали е имало дете, започне да се съмнява, потегли брадата си и казва: „Този брадатият човек, умният човек да имам баща. Това е една илюзия на моя ум.“ Той, като погледне баща си, казва: „Синко“, а той казва: „Старче.“ Тогава аз имам едно правило, което казва тъй: младият трябва да живее, а старият трябва да мисли. Старият трябва да мисли, а младият трябва да живее. Ако младият не живее добре, старият не може да мисли добре; ако старият не мисли добре, младият не може да живее добре. Съотношение на нещата има. към беседата >>
123. Познаването на Истината, НБ , София, 9.4.1933г.,
- Те са въоръжени с един инструмент, с който виждат, имат и познание. (втори вариант)
Може да възразите: Кой е видял това? - Който има очи. А кой не е видял? - Който няма очи. Защо астрономите, които гледат със своите тръби, виждат неща, които ние не можем да видим? Те са въоръжени с един инструмент, с който виждат, имат и познание. Ако аз мога да гледам от същото положение, със същото разбиране, ще видя нещо. Не мислете, че като погледнете през телескопа, ще видите нещо. Нищо няма да видите. Вие ще видите звездите малко по-светли, ще видите месечината малко по-голяма. Но трябва да имате голямо въображение, за да видите нещо повече. към втори вариант >>
- “ Той е въоръжен с един инструмент, с който вижда, има познание.
“ Които имат очи. „А кой не е видял? “ Който няма очи. Защото онези астрономи, които гледат със своите тръби, виждат неща, които ние не виждаме. Тогава да му кажем: „Как така ние не виждаме това? “ Той е въоръжен с един инструмент, с който вижда, има познание. Ако аз мога да гледам от същото положение, със същото разбиране… Не мислете, че като погледнете през далекоглед, ще видите нещо. Нищо няма да видите. Вие ще видите звездите само малко по-светли, ще видите месечината малко по-голяма. Но трябва да имате голямо въображение, както художника, без въображение нищо не можете да направите. към беседата >>
124. Овчарите, НБ , София, 7.5.1933г.,
- Защото под думата ангел разбирам един човек, който е минал през всичките степени и е дошъл до онова познание, до онова широко схващане на живота, че във всичките области той владее силите и туй същество ще посвети целия си живот не за себе си, но за своите ближни, защото религията не е само за човека.
Та ние виждаме онази тясната връзка, която съществува в природата, за нашето щастие и за бъдещите поколения. Ние понякой път мислим как ли живеят хората, как живеят ангелите горе в небето. Аз питам, как Христос прекара, как разумните хора живеят на земята. Защото под думата ангел разбирам един човек, който е минал през всичките степени и е дошъл до онова познание, до онова широко схващане на живота, че във всичките области той владее силите и туй същество ще посвети целия си живот не за себе си, но за своите ближни, защото религията не е само за човека. Религията в древността, когато е била турена първоначално, предназначението е било да помагаме на ближните си. Това е един метод за превъзпитанието на човешките чувства. И днешната религия е училище за радост между хората. към беседата >>
126. Въждаления на душата / Въжделенията на човешката душа, ООК , София, 17.5.1933г.,
- Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо? (втори вариант)
Говори се за саморазвитие, за самовъзпитание. Под това се разбира първото отношение, което трябва да имаме към Божествения свят. Сега трябва да започне това. Някой ще каже: „Не сме ли в това познание добили нещо? “ Че един човек, като се учи да рисува, в първият ден трябва ли да спре там? Ти ще рисуваш и после с години и след като излезеш от училището, пак през целия си живот ще рисуваш. Доколкото можеш да въплотиш този свят, доколкото може да въплотиш тази идея, която е вложена в света, дотолкоз ти ще бъдеш велик художник. Има някой път картини, които са съдържателни, а има някой път картини, които нямат никакво съдържание. Например тук виждате нарисувани една уста, но хубави уста са тези. към втори вариант >>
- Той нямаше познание на женското знание, това, което жената искаше.
Лирическа е тази книга „Песен на песните“. Един религиозен човек, който чел лириката, аз зная – в Русия на 50 години евангелист я чел така, че щеше да се замотае. Този човек, който не мислил да се жени, като прочел лириката на Соломона, се оженил. После казваше: „Що ми трябваше да слушам Соломона.“ Оженил се той за една млада жена, а той бил над 60 години – едно несъответствие. Сега е вече заминал за другия свят. Той нямаше познание на женското знание, това, което жената искаше. Много мъчно е да угодиш на женското сърце. Не е виновата жената, че иска. Той не е знаел как. Мъчно е, казва, да угодиш. Не е извор, който извира. към беседата >>
130. Общото благо, УС , София, 5.11.1933г.,
- Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата.
Но само при едно условие – когато ние участвуваме в това благо. Следователно когато ние не участвуваме в него, то не е наше. Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват. Ако те не участвуват в нашето благо, то не може да бъде и тяхно. Затова трябва да се разбере онази вътрешна органическа връзка. Трябва да разберете защо духовният човек трябва да се отличава с едно истинско познание на нещата. Той не трябва да бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине. Дъждът, като дойде, дълго време няма да стои. Снегът, като падне, и той дълго време няма да стои. Всички неща на Земята имат преходен характер. И ако нас временното ни занимава чрезмерно, ние след това ще загубим същественото. към беседата >>
132. Придобивките на деня, ООК , София, 29.11.1933г.,
- Сегашното ви познание в бъдеще нищо няма да ви помага.
Сега тази наука трябва да бъде обоснована на нещо по-дълбоко. И това, което сега имате, там гдето сте достигнали, всички мислите, че имате известни познания. Тези познания са много добри. Те до сега са ви помагали, но за в бъдеще, те не могат да ви помагат. Сегашното ви познание в бъдеще нищо няма да ви помага. Така че ви трябва познание, което за в бъдеще ще ви помогне. Някой казва: „Мен не ми трябва много знание.“ Добре, онова дете, което се е научило да лази, то може да каже: „Не ми е потребно повече, зная да лазя.“ Ти ще му кажеш: „Трябва да се изправиш.“ То може да каже: „Мене ми е достатъчно малкото, което имам. Да пъпля, това ми е достатъчно.“ Каква философия може да има в това. И когато някой каже: „Мен не ми трябва много знание“, то е все едно да кажеш: „да пъпля, стига ми това.“ Един червей изяде няколко листа и казва: „Достатъчно ми е това.“ И после изяде други листа и пак казва: „Повече не ми трябва.“ Мнозина още не сте се освободили от онова внушение на растенията и животните. Някой път, ние сме под тяхно влияние. към беседата >>
- Така че ви трябва познание, което за в бъдеще ще ви помогне.
Сега тази наука трябва да бъде обоснована на нещо по-дълбоко. И това, което сега имате, там гдето сте достигнали, всички мислите, че имате известни познания. Тези познания са много добри. Те до сега са ви помагали, но за в бъдеще, те не могат да ви помагат. Сегашното ви познание в бъдеще нищо няма да ви помага. Така че ви трябва познание, което за в бъдеще ще ви помогне. Някой казва: „Мен не ми трябва много знание.“ Добре, онова дете, което се е научило да лази, то може да каже: „Не ми е потребно повече, зная да лазя.“ Ти ще му кажеш: „Трябва да се изправиш.“ То може да каже: „Мене ми е достатъчно малкото, което имам. Да пъпля, това ми е достатъчно.“ Каква философия може да има в това. И когато някой каже: „Мен не ми трябва много знание“, то е все едно да кажеш: „да пъпля, стига ми това.“ Един червей изяде няколко листа и казва: „Достатъчно ми е това.“ И после изяде други листа и пак казва: „Повече не ми трябва.“ Мнозина още не сте се освободили от онова внушение на растенията и животните. Някой път, ние сме под тяхно влияние. Всички хора са под влияние на животните. към беседата >>
138. Човешкото и Божественото, УС , София, 29.7.1934г.,
- Има едно по-дълбоко познание от Моисеевото.
Казвате: „На Моисея говори Бог.“ На Моисея говори Бог отвън, при къпината, а на Христа говореше отвътре. Христос казва: „Отец е в Мене. Аз и Отец Ми едно сме.“ Разликата е и в просветата, която имаха. Моисей, когато пасеше овцете, видя, че къпината гори. Значи, отнася се до неговия ум. Има едно по-дълбоко познание от Моисеевото. Бог може да ви говори чрез богатството, Бог може да ви говори чрез добродетелите, чрез всичко може да ви говори. То е външната страна. Онова, което трябва да разбира човек и което му е потребно, е едно място в света, дето едновременно работят Любовта, Мъдростта и Истината. Това място човек трябва да го намери. Той трябва да живее в Любовта, без да има слабостите на детинството. към беседата >>
140. Съшествие на Духа, УС , София, 9.9.1934г.,
- Прогресира, но онова изкуство за живота, за Духа изисква голямо познание.
Някой път на човека му дотяга, мисли, че не прогресира. Прогресира, но онова изкуство за живота, за Духа изисква голямо познание. Не онези теоретически познания, с които си пълните главите, но една вътрешна готовност за възприемане на Духа. И като се подготви човек, той може да възприеме това благо. Като възприемете Божественото благо, ще се оформи животът, ще премине в една нова форма и противоречията, които сега съществуват, ще изчезнат и ще настане едно ново положение. към беседата >>
- Водата. Тази вода, пък и неговото познание да работи.
Разни зеленчуци има на тази чукара засадени и той чака да падне от небето дъжд. А пък другият градинар е долу, в полето, в една равнина, близо до голям извор и има всякога влага и без дъжд има изобилно вода, с която полива градината. Ако отидете горе, на чукарата, там навсякъде е изсъхнало. Сухо е времето и този градинар се оплаква, че това и онова не става, а пък, като слезе долу, в градината на другия градинар, вижда – там всичко е станало първокачествено. Коя е причината? Водата. Тази вода, пък и неговото познание да работи. към беседата >>
141. Милосърдие, смирение и молитва, ООК , София, 3.10.1934г.,
- Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание.
Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък да превеждаш от един език на друг не става без погрешки. Всякога в превода стават погрешки. Всеки един език си има свои свойства, и старите, и новите езици. Много пъти в един език не може да се преведе това, което е. Не може да се предаде истината. Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание. Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин. Един начин физически, друг - духовен, трети - Божествен. Значи има трети начин. към беседата >>
- Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе.
По банкерски това е много право. Трябва да бъдете точни, навреме да дадете път на любовта, да работите върху нея. Да дадете път и на знанието, да дадете път на истината, да работите върху тях. Човек да отвори път на тях, да стане проводник, да стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина. Сега това е предназначението ни. Всичко друго, което може да имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе. Един ден, като остареете, ще изгубите вашата младост. към беседата >>
- Ако не се ожениш, никога няма да имаш това познание, което при жена си ще имаш и ще научиш. (втори вариант)
Като се ожениш, и там ще има посвещение. Ще се посветиш. Ако не се ожениш, никога няма да имаш това познание, което при жена си ще имаш и ще научиш. Твоята жена, твоята любезна – професор е тя, ще те научи, ще ти даде такова знание. Сега аз ви вземам като хора, които не сте женени. Аз ви считам като хора в райската градина, които, преди да сте яли от Дървото на познанието добро и зло. А пък вие ще ми кажете: „Как да не сме женени, е–хей! “ То е друг въпрос. към втори вариант >>
143. Самоотричане, ООК , София, 7.11.1934г.,
- Човек си казва: "Аз, като човек, искам да бъда свободен." Бог му туря една заповед: "От всички дървета ще ядеш, но щом дойдеш до дървото на познание доброто и злото, няма да буташ плодовете му.
Много хора в света жертват любовта заради своята свобода. Щом пожертваш любовта заради свободата, какъв ще бъде резултатът? Ти имаш свобода, ама си изгубил любовта. Какви резултати ще произлязат сега от изгубването на любовта? Това, което стана причина да излезе човек от Рая, беше обстоятелството, че той беше поставен да намери едно отношение между свободата и закона на любовта. Човек си казва: "Аз, като човек, искам да бъда свободен." Бог му туря една заповед: "От всички дървета ще ядеш, но щом дойдеш до дървото на познание доброто и злото, няма да буташ плодовете му. То е предназначено за други, то не е за прости хора. То е предназначено за боговете, за най-възвишените същества." Че е така, аз ще ви приведа един аргумент. Само един е той. Но не е много силен, той е един от най-слабите аргументи, но като няма друг аргумент, ще го спомена. Боговете казаха: "Понеже Адам стана като един от нас и понеже яде преждевременно от дървото на доброто и злото, и доби нашата сила, а пък не е толкова умен като нас, той ще направи някоя голяма пакост. към беседата >>
146. Съучастници в благата, УС , София, 24.2.1935г.,
- Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. (втори вариант)
Имало смисъл да бъдеш и ученик, да бъдеш и учител. Имало смисъл да бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар. Имало смисъл да бъдеш и баща, и майка, и приятел. По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода. Или както в Писанието го наричат „от смърт в живот“. Защото според мене смъртта е крайно ограничение на нашето познание. А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва да влезем. Да живееш, значи да влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света. Следователно, когато искате да се запознаете с някого, вие не можете да се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага. Вън от това вие не може да имате никакво познанство. И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може да ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може да съществува. към втори вариант >>
- Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя.
Много хора са влезли в Царството Божие от страх, но много хора са излезли от Царството Божие пак от страх. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, как е могъл човек от страх да влезе в Царството Божие и от страх да излезе. Колкото и да се говори по този въпрос, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовта. Колкото и да се говори на човека за любовта, мъчно може да я разбере. Все пак човек трябва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовта, да знае, какво представлява тя. Всеки говори за любовта, но не може да я приложи както трябва. - Защо? - Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естествените прояви на любовта като мярка на живота и ще може да ги приложи. към беседата >>
153. Вас ви нарекох приятели, НБ , София, 29.12.1935г.,
- Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото.
Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода. Като направиха опит, те видеха, че изгубиха и това знание, което имаха и придобиха знанието, което съдържаше това дърво. Какво беше това знание? Знанието, което сега имаме. Казва се, че това дърво беше дърво на познание доброто и злото. Според нас, това дърво беше един голям паразит. Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат да се освободят от това паразитно състояние. То е като един неканен гост. Днес от всички се искат усилия да се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света. Заблужденията винаги се дължат на известен недоимък. към беседата >>
155. Знайният Бог, УС , София, 5.1.1936г.,
- Обаче сега се проповядва всички да се разкаят и да дойдат в познание на Истината и да тръгнат по Новия Път. (31.
Павел беше казал там, в края, че Бог, Който презираше времената на невежеството, беше оставил всичките хора да ходят по своите пътища. Обаче сега се проповядва всички да се разкаят и да дойдат в познание на Истината и да тръгнат по Новия Път. (31. ст.) „Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно, чрез човека, когото е определил.“ Под думата „човек“ разбира онова, Божественото в нас – то ни съди сега. Туй, което хората наричат съвест, съзнание, то е Божественото – което показва, че пътят, по който вървиш, не е прав. Сега, не говорим какво хората могат да говорят. В нас има едно естество, което показва, че има нещо погрешно в нас, даже погрешки, които другите не ги виждат, а ние ги виждаме. В нас има погрешки, които ние само забелязваме. (32. към беседата >>
157. Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване, ООК , София, 26.2.1936г.,
- Неговата ученост не седи в лабораторията му и в книгите му, но в онова широко разбиране, в онова познание, което има за света.
Запример можем да говорим за онзи свят, но не ви е ясно какъв е онзи свят. Даже постарайте се да си представите света на един учен съвременен човек. Неговата ученост не седи в лабораторията му и в книгите му, но в онова широко разбиране, в онова познание, което има за света. А пък неговите книги, лабораторията му, библиотеката му, всичко това са само спомагала, условия. Човек, понеже е ученик, от доста дълго време той прави ред опити в своята лаборатория. Понеже мисли, че животът е несносен. Не. Има много професори, които като правят някакви опити, става взрив и професорът свършва училището, и друг дохожда на негово място. Може да умре някой и друг може да умре, но опитът трябва да се направи. към беседата >>
159. Сегашният момент, ООК , София, 11.3.1936г.,
- Че де е вашето познание?
Не е въпросът за външната форма на нещата. Даже вие трябва да познавате и всичките изкуства. Това всеки ден трябва да става. Всеки ден да бъдеш и дете, и възрастен, и стар, и господар, и слуга, и лекар, и професор, и прочее, какво ли не да бъдеш, и вечерта пак да си такъв, какъвто си бил в началото. Сутринта като излезеш, ще станеш всичко. Че де е вашето познание? Ако аз бях жена и имах мъж, щях да вляза вътре в него и щях да го науча как се обхожда с жените. Аз ще доведа близо една красива жена и ще му кажа: „Я целуни тази жена. Я я прегърни. Хубаво ще я целунеш, хубаво ще я милваш." Ще го уча отвътре. И после ще го опитам отвън. към беседата >>
160. Трите устоя, ООК , София, 25.3.1936г.,
- Дават едно поверие за рая, за онова дърво на познание на доброто и злото.
Като ви говоря сега тия работи, не трябва да влезе у вас другият бръмбар: за опасностите, които съществуват. И затова всички Учители препоръчват на ония, които влизат в духовния свят, да имат Учител, който да им показва кои чувства да барат, да възприемат и кои чувства да не барат, да не възприемат, кои мисли да възприемат и кои не. Можеш да ги възприемеш, но ще платиш, за някои мисли ще платиш. Има мисли и чувства, с които по никой начин не трябва да се занимаваш. С такова непослушание можете да пострадате, хиляди години и да са минали. Дават едно поверие за рая, за онова дърво на познание на доброто и злото. Господ казал на Адама: „Предупреждавам те от това дърво да не ядеш, и в който ден ядеш, ще изгубиш свободата си, ще изгубиш всичко, каквото си придобил и ще умреш, и ще станеш един от последните, и после трябва да те избавят." Вие казвате: „Каквото Господ казва, човек трябва да го изпълни." Изпълни ли Адам това, което му казал Бог, че не трябва да яде? Сега прегрешението на мъжа е едносложно, а пък прегрешението на жената е двусложно. Как е там в Библията, както сте чели в Библията, как е? Бог на Адама ли даде заповед, или на Ева? ("На Адама, Битие, втора глава.") към беседата >>
161. Отношението на трите живота, МОК , София, 3.7.1936г.,
- Вие нямате истинско познание.
Онази обстановка след вашата смърт ще бъде ли по-добра или по-лоша? Представете си, ако е умрял някой и отишъл на мъчение. Но опитът вие не го знаете. Някои хора имат опитност. Сега казват: „Докажи, че има бъдещ живот.“ Казва: „Човек като умре, свършва се всичко.“ То са обикновени въпроси, с които вашето съзнание е ангажирано. Вие нямате истинско познание. Друг е въпросът, когато човек разбира онази материя, с която той се занимава. Пък друг е въпросът, когато човек се занимава с материя, която никак не разбира. При сегашните условия физическият свят така е погълнал живота ви, че от сутрин до вечер вие мислите, че живеете духовен живот, пък живеете само физически. Отивате на една работа. Тази работа казвате е духовна. към беседата >>
162. Да им дам живот / Вяра, СБ , София, 19.8.1936г.,
- Свободата зависи от онова познание, което човек има и го прилага. (втори вариант)
И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи от онова познание, което човек има и го прилага. В това седи свободата. Не е въпрос за една свобода, която днес е една, а утре друга. Някой казва, че се е просветил. Вие трябва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спират върху въпроса за просвещението или върху други въпроси и казват, че не разбират. към втори вариант >>
- За да дойде до това познание, той трябва дълго време да учи, да прави опити.
Този крак трябва да служи на човека не само един ден, но през целия му живот, и то даром. Това иска Божественият живот от човека. Като служи на Бога по този начин, човек ще дойде до пълно различаване на Божествения, на истинския живот от временния. И двата живота имат свое предназначение, но за да дойде човек до познаването им, той трябва дълго време да чака, да приложи търпението си, да учи. Например, някой иска да знае, може ли да вдигне на гърба си някаква голяма тежест. За да дойде до това познание, той трябва дълго време да учи, да прави опити. Който е в сила да вдигне земята на гърба си, само той може предварително да каже, че е в състояние да вдигне всякаква тежест. Следователно, всяко нещо, което човек иска да направи, той трябва най-напред да го опита. Само чрез опитности човек може да дойде до познаване на истинския живот. Даже и Христос, Син Божий, като дойде на земята, беше поставен на страдания и изпитания. — Защо трябваше Христос да страда? към беседата >>
163. Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота, СБ , София, 20.8.1936г.,
- Та рекох, вие сега имате познание. Добре. (втори вариант)
Та рекох, вие сега имате познание. Добре. Ти между малки деца минаваш за учен човек, ама утре, като се намериш между учените хора, за какъв ще минеш? Ти, ученият човек ще станеш обикновен човек. Смирението е там, че не да се смиряваш, ами да съзнаваш в даден случай, че има какво да учиш. Светът от единия край до другия, ти трябва да се смириш и ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Че туй трябва да го знаеш. към втори вариант >>
- Хората имат едно познание. (втори вариант)
Да кажем, вие няма да може да промените своята форма, няма да промените своето съзнание, но има нещо, което може да направите. Не е големината, която дава цена на един извор, или една чешма. Хубавата вода, която излиза, тя е, която оценява нещата, която придава цена. Та сега и вие ще турите цената в онова, което излиза от вас. Какво е животът, вие няма да може да определите. Хората имат едно познание. Някои хора ги считат невежи, сиромаси, болни и т.н. А, този, невежия човек след време става учен. Слабият става силен. Ще имате едно присъствие. Какво се крие във всеки един предмет или във всяка една вещ, или във всяко едно същество. към втори вариант >>
164. Човешко и Божествено / Човешкото и Божественото, СБ , София, 26.8.1936г.,
- Там, дето няма обич, няма и познание. (втори вариант)
И нещата могат да произтичат от два източника някой път от разбиране, а някой път от неразбиране. Ти можеш да пееш и да слушаш пеенето си. Ти вътре мислиш, че пееш хубаво, но нямаш ухо, за да разбираш. В живота съществуват противоречия. За онзи, когото обичаме, за онзи, който е близо до нас, за него мислим по един начин, а пък за онзи, когото не обичаме, за него мислим по друг начин. Там, дето няма обич, няма и познание. към втори вариант >>
166. Сляпороденият / Слепороденият човек, УС , София, 6.9.1936г.,
- И ако не може да разрешите един въпрос, нямате познание, невежа сте, вие сте в положението на един сляп човек.
Сега, противоречията, които се раждат в света, вътрешно трябва да разглеждате нещата. Не се спирайте вие, не разглеждайте света вие, защо има противоречия отвънка. И ако не може да разрешите един въпрос, нямате познание, невежа сте, вие сте в положението на един сляп човек. Защо светът е създаден такъв – така като мислим, това е един въпрос, който хората не са разрешили и още след хиляди години сами не могат да го разрешат. Онези същества, онези души, тъй, както гледат, няма да го разрешат. А онези, като дойдат, на които ще се отворят очите... Като дойдеш до положението да повярваш в Господа, веднага в твоя ум ще се роди едно ново познание – ти ще знаеш, че светът е създаден. Той, светът, няма да остане тъй, както сега. И Писанието вече загатва, казва: „Ето, създавам нови небеса и всичкото старо ще замине.“ И вашият стар живот, работи, от които сега се оплаквате, и във вас Господ ще създаде един нов свят. към беседата >>
- А онези, като дойдат, на които ще се отворят очите... Като дойдеш до положението да повярваш в Господа, веднага в твоя ум ще се роди едно ново познание – ти ще знаеш, че светът е създаден.
Сега, противоречията, които се раждат в света, вътрешно трябва да разглеждате нещата. Не се спирайте вие, не разглеждайте света вие, защо има противоречия отвънка. И ако не може да разрешите един въпрос, нямате познание, невежа сте, вие сте в положението на един сляп човек. Защо светът е създаден такъв – така като мислим, това е един въпрос, който хората не са разрешили и още след хиляди години сами не могат да го разрешат. Онези същества, онези души, тъй, както гледат, няма да го разрешат. А онези, като дойдат, на които ще се отворят очите... Като дойдеш до положението да повярваш в Господа, веднага в твоя ум ще се роди едно ново познание – ти ще знаеш, че светът е създаден. Той, светът, няма да остане тъй, както сега. И Писанието вече загатва, казва: „Ето, създавам нови небеса и всичкото старо ще замине.“ И вашият стар живот, работи, от които сега се оплаквате, и във вас Господ ще създаде един нов свят. Ще създаде, тъй. към беседата >>
- Та, от едно състояние на слепота, туй е от едно състояние на слепота, ще минете в онова духовно познание, във връзка с Бога.
Ако след като остарееш, и не се вкиснеш, ти си вече девица. Това е вече в мисълта ти вътре, в твоите чувства, в твоята мисъл и в твоите постъпки. Тогава вие минавате, за да станете девица. Досега някои от вас са били моми и са напуснали моминството; някои са още моми, но и те трябва да станат девици. Значи по онзи закон на онази чистота, в която животът се разбира. Та, от едно състояние на слепота, туй е от едно състояние на слепота, ще минете в онова духовно познание, във връзка с Бога. към беседата >>
167. Първата светлина, МОК , София, 11.9.1936г.,
- Имате съвсем повърхностно познание.
Казвате: „Прости! “ Не е лесна работа да простиш. Не на лице, когото не обичаш, да ти стане приятел. Този човек, който те мразел, правил ти хиляди злини, че като му простиш, той да е готов за тебе всичко да направи. Тогава ти си му простил. Имате съвсем повърхностно познание. Такава прошка в света няма. Казва: „Аз косур не му хващам.“ Ти не хващаш много косур, но ти седиш и казваш: „Той ми направи голяма пакост.“ Ще забравиш всичко, няма да се занимаваш с отрицателни работи. Нищо повече. Не се занимавай с отрицателното. После, когато станете богати, може да се занимавате, но щом сте сиромаси, не се занимавайте. към беседата >>
168. Личното и безличното, ООК , София, 16.9.1936г.,
- Считайте, че месоядците са хора, които се хранят с плода на дървото на познание на доброто и злото.
Искат хората да знаят кое е добро и кое е зло. Писанието казва: "Няма нито един праведен." Всички ония, които са яли от забранения плод, са съгрешили. И следователно трябва да престанат да ядат от забранения плод и да почнат да се хранят с плода на дървото на живота. Това е един метод за учене. Сега се учат и месоядци, и вегетарианци. Считайте, че месоядците са хора, които се хранят с плода на дървото на познание на доброто и злото. А пък вегетарианците са хора, които се хранят от дървото на живота. Ти казваш: аз съм вегетарианец. Ти, като кажеш, че си вегетарианец, да знаеш, че не ядеш вече от плода на познанието на доброто и злото. То е вегетарианство. Да кажеш: "Аз съм престанал вече да се храня от дървото на познанието на доброто и злото." Сега трябва да се храните от плодовете на дървото на живота, за да разберете закона на любовта. към беседата >>
172. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, НБ , София, 24.1.1937г.,
- Вие трябва да имате едно познание, чрез което да се свържете с невидимия свят.
Ако лекарите изчезнат, в света ще дойде най-голямото зло. Засега лекарите са една предпазителна клапа в света. Тази клапа е на мястото си. Но казвам: Какво ще правите, ако попаднете на място, дето няма лекари? Ако сте някъде далеч в планината, дето няма лекари, какво ще правите? Вие трябва да имате едно познание, чрез което да се свържете с невидимия свят. Вие трябва да имате една връзка и като по радио, както сегашните параходи, във време на опасност по моретата или океаните се съобщават, викат за помощ. Aко параходите не дават никакъв сигнал, те могат да потънат. Същият закон се отнася и до невидимия свят. към беседата >>
178. Цялото и частите, ООК , София, 19.5.1937г.,
- Че самата философия, може да му е забранено да познава дървото на познание доброто и злото.
Сега, да допуснем, че вие искате да бъдете добри, тогава трябва да разбирате изкуството за да бъде човек добър. Има един свят, дето добродетелта е нещо видимо, материално, осезаемо. Сега не мислете, че когато човек стане добър, той е добър. Наполовина е добър. Че самата философия, може да му е забранено да познава дървото на познание доброто и злото. Забранено му е било да се занимава с доброто и злото. Значи има един живот, щом дойдеш да бъдеш добър, ти ще се натъкнеш на злото, понеже злото след себе си води доброто. След доброто върви злото и след злото върви доброто. След злият човек върви добрият. След добрият човек – злият. към беседата >>
180. Елате да разсъждаваме, НБ , София, 30.5.1937г.,
- Ако мислиш, че искам да те смятам, казвам: Не може да имаш туй познание, докато сам не се запознаеш с Христа.
“ – После на английски, на френски, много езици знае. – „Ти какво ме смяташ? “ Счита, че го смятам. За мене аз ти говоря една истина, както е заради мене. Ако считаш, че те смятам, ще извиниш. Ако мислиш, че искам да те смятам, казвам: Не може да имаш туй познание, докато сам не се запознаеш с Христа. Когато дойде Христос на Земята, вие няма да Го срещнете. Нито цилиндър ще носи, нито фрак. Той ще бъде простичко, хубаво, чисто облечен, ще бъде достъпен, навсякъде ще ходи и ще изучава хората както са. Влезе някъде при бедните – Той няма да ги направи богати, но в който дом влезе, ще даде наставления как да живеят. Там, дето Христос мине, светът ще се поправи. към беседата >>
181. Упование на Божественото / Уповай на Божественото, УС , София, 30.5.1937г.,
- Когато ти обикнеш хората, ти си в бъдещия живот; когато повярваш в абсолютната Истина, ти си в бъдещия живот, когато имаш познания и разбираш как е направен света, това познание, тази радост и веселие вътре в човешката душа, това е бъдещия живот, това е онзи свят. (втори вариант)
182. Бяга в Тарсис, НБ , София, 6.6.1937г.,
- Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо.
Всички имайте своите възгледи. Те са частични неща. Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. към беседата >>
185. Любов и безлюбие, МОК , София, 23.8.1937г.,
- Всички трябва да имаме едно малко познание върху теориите и върху практическото им приложение.
Всички трябва да имаме едно малко познание върху теориите и върху практическото им приложение. Теория е всичко онова, което не е приложено. Например, има теории за светлината, а онова, което вие виждате, е опит, не е вече теория. В теорията вие можете да знаете много за произхода на светлината, но практически, на опит може да не знаете нищо. Слепият може да знае нещо за светлината, дори може да го научите да чете за светлината, да разправя какво нещо е тя, но ако го попитате каква е съществената й черта, той ще каже, че е някакви трептения, но за онова, което ти виждаш, нищо няма да знае. Между онова, което виждаш, и онова, което трепти, има много голяма разлика. към беседата >>
188. Свят на промени / Религиозни хора, УС , София, 12.9.1937г.,
- Живеят милиарди същества от разни степени на еволюция и развитие и познание. (втори вариант)
Защо съдиха Христа? Казват, че бил Син Божи. Но понеже каза „Ако развалите този храм и аз за три дни ще го съградя", те му възразиха - 45 години е граден този храм, как тъй за три дена ще го съградиш? Казвам, да оставим това, туй са отвлечени въпроси. Светът не е създаден само заради нас. Живеят милиарди същества от разни степени на еволюция и развитие и познание. Следователно, той е приспособен за всички, и за най-нисшите, и за най-висшите животни. Светлите ангели живеят и падналите ангели живеят И светлите и тъмните живеят. Та светът се създаде и за вълка, и за овцата, и за бубулечицата, и за всички същества е създаден този свят. Нагаждат се. Защо е създаден така света, не трябва да питаме. към втори вариант >>
191. Който приеме свидетелството Негово, НБ , София, 2.1.1938г.,
- Един ден, когато възвишеното, космическото съзнание се пробуди у вас, вие тогава ще си спомните ясно, как сте излезли от Бога и какви са били първите думи, казани на Адама: Да не яде от дървото за познание на доброто и злото.
Ако днес нямате никакво възпоменание, един ден поне ще имате възпоменание, ще си спомните, че сте излезли от Слънцето. Сега, не е въпрос дали сте излезли от Слънцето или не, но всинца сте излезли от Бога. Помните ли това? Имате ли поне най-малък спомен за онзи момент, когато сте излезли от Слънцето? Нямате, забравили сте този момент. Един ден, когато възвишеното, космическото съзнание се пробуди у вас, вие тогава ще си спомните ясно, как сте излезли от Бога и какви са били първите думи, казани на Адама: Да не яде от дървото за познание на доброто и злото. Какво ще кажете, ако ви кажа, че всички вие сте били в рая и сте получили онази заповед от Бога да не ядете от дървото за познаване на доброто и на злото, която не сте изпълнили? Всички вие гласувахте да дойдете на Земята. Но днес всички се отказвате, че някога сте били в рая, както Адама. Питам, ако не сте били в рая, къде другаде бяхте? Щом се отказвате, че сте били заедно с Адама в рая, къде другаде бяхте? към беседата >>
192. Съзвучие, ООК , София, 5.1.1938г.,
- Той му каза само едно нещо, „Няма да ядеш от дървото на познание добро и зло“.
Като каже „кукуригу“ никому пакост не прави. Не че другите работи са лоши, но тия материални блага са дошли преждевременно. Те се дължат на съвсем друга чужда школа. Най-първо Бог каза на Адама: „Няма да ядеш от това дърво! “, другояче ще ви кажа: Ти грандиозни работи няма да искаш в света. Той му каза само едно нещо, „Няма да ядеш от дървото на познание добро и зло“. Там бяха скрити тия грандиозните работи. Мисълта да знае, да бъде княгиня, да бъде красива, богата, силна, учена да бъде. Казва: Няма да вкусиш, няма да ядеш от другите работи, от малките работи ще ядеш. Като дойде онзи, черният адепт казва: „Ти, ако ядеш от това дърво, това ще стане, онова ще стане.“ И всичките тия неща преждевременно дойдоха. И погрешката е там. към беседата >>
194. Ден без стълкновение, ООК , София, 19.1.1938г.,
- Търси Бога и без да го е видял, има познание.
После дълго време като се учи, той започва да учи туй, с което е работил. Казвам сега: Някои от вас мислите, какво има човек да учи в света още. Вие едва сега сте започнали да учите. Някои мислят, че човек има религия. Той оперира с нея, без да я знае. Търси Бога и без да го е видял, има познание. Мнозина от вас изследват организма, или вие сте работили с киселини, с основи. Работили сте с електрони и йони, без да ги знаете. Работили сте почти с всички естествени науки, без да ги познавате. Вие говорите за силата, но какво е силата? – Кой е силен? към беседата >>
195. Обичай и освобождавай, ООК , София, 26.1.1938г.,
- Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е?
Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. към беседата >>
- Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е?
Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. към беседата >>
- – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание.
Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. към беседата >>
196. Лечебното действие на музиката, ООК , София, 2.3.1938г.,
- И ако имахте това познание, още като видите един човек, да го познавате!
От 2000 години насам много нещо сте придобили. Не можем да кажем, че не сте придобили. Но можем да придобием още повече. Да кажем, че вие всички бяхте отлични певци, и ако бяхте отлични художници, ако знаехте да рисувате, и ако бяхте отлични говорители. Колко е важно да се каже една сладка дума! И ако имахте това познание, още като видите един човек, да го познавате! Ако бяхте учени хора, както един ботаник знае имената на растенията и може да говори цяла една лекция върху едно цвете! Ако отидете в медицинския факултет, там професорът като вземе една кост, цял един час може да ви говори за нея, ще ви каже каква мускулатура има заловена за нея; какви сухожилия са заловени за нея, какви нерви има по нея. За една кост цял един час ще ви говори той! към беседата >>
198. Три фази, НБ , София, 19.6.1938г.,
- За да ви препоръчам апартамент, аз имам особено познание, как се поставям.
Ако днес ме послушате, най-малко ще имате една голяма радост, ако ме послушате, болните ще оздравеят. Ако умът е шукнал, като ме послушате, ще се намести. Най-малко, ако ме послушате, ще изчезне ревматизмът на краката и ще бъдете здрави. Ако някой от вас е беден, ще се оправят работите, ще му тръгнат напред. Аз не ви препоръчвам един апартамент. За да ви препоръчам апартамент, аз имам особено познание, как се поставям. Съвсем са други моите идеи за хигиена и за жилище. Тук искате да кажете дали е българско. Аз не искам да ви проповядвам български работи. Искам на вас като българи да ви проповядвам Божествени работи. Божественото във вас е, което ще ви подигне, като българи сте много добри. към беседата >>
199. Освобождаване, МОК , София, 8.7.1938г.,
- Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото.
Как е живял баща ви, майка ви, какво ново има в това? После дядо ви, прадядо ви как е живял, или някой учен човек. То е стара работа. Ако искаш да живееш като тях, то е старият живот. Има едно знание, което е консервирано. Има едно знание, което сега го вземаме от Божественото дърво, дървото на познание доброто и злото. Това бяха консерви за пръв път. То са сегашните консерви, които правят, то е познанието на доброто и злото. Консервираните плодове са изгубили голяма част от своята хранителност. Една египетска мумия, както и да я възстановяваш, тя не може да се сравни с онзи, живия човек, който сега се ражда и живее. Има стари идеи, които вие искате да възкресите във вас, има желания, които искате да възкресите във вас – това са стари мумии. към беседата >>
200. Четвърто измерение, МОК , София, 14.10.1938г.,
- Откъде майката добила туй познание?
“ Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговото зрение, майката вижда, че то избягва погледа ѝ, образуват криви линии. Не гледа направо, но накриво гледа. Как дошла майката да разбере, казва: „Крие нещо това дете, не ме гледа направо.“ Детето или затваря очите, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. Казва: „Направило е нещо.“ Какви са съображенията? Откъде майката добила туй познание? Вие откъде сте го добили? Как запример знаете, че един поглед не е прав? Детето като си крие погледа от майка си, то говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината? “ То гледа надолу. към беседата >>
201. Добро и зло, МОК , София, 11.11.1938г.,
- Понеже ние сме в закона да познаем закона на доброто и злото, най-елементарното познание на Бога.
Щом се обезсърчаваш, има една слабост. Ще дойде вече и в доброто човек ще се обезсърчи. В доброто, то е разумното, което работи вътре. Казвам сега: Бог е в нас. Чрез доброто Бог се проявява в нас. Понеже ние сме в закона да познаем закона на доброто и злото, най-елементарното познание на Бога. Казвам: По този начин Бог не искаше да го познават, по този начин чрез доброто и злото. Казва: „Няма да ядете от дървото на познанието“, понеже знаеше, че ще се създаде по-голямо противоречие. Но понеже човеците ядоха, сега по този начин трябва да се познае, няма друг изходен път. Трябва да познаете какво нещо е доброто. Който познае доброто, той ще има живот в себе си; който познае злото, той ще има смърт в себе си. към беседата >>
202. Една свещена идея, УС , София, 4.12.1938г.,
- “ Аз ви говоря за една Любов, която носи живот в себе си и познание на Любовта.
Та трябва да си имате едно малко огнище във вашата дървена къща. И трябва да кажете: „Гледайте деца да пазите да не прескочи огънят от огнището.“ Щом Любовта влезе в тялото, тя гори. Или ще изгориш, или ще се стопиш, или на прах ще станеш – ще се превърнеш на дим, на нещо. Сега на земята е така. Вие ще кажете: „Нали ти ни говориш за Любовта! “ Аз ви говоря за една Любов, която носи живот в себе си и познание на Любовта. А вие искате да имате Любовта. Аз говоря за Любовта, която, отдалеч като ѝ видиш красотата, ти ще мислиш за нея. Ти не си сънувал за тази красота! Както слънцето, което ти гледаш от 92 милиона мили разстояние. И казваш: „Хубаво, че това слънце е далеч от земята.“ Защото, ако това слънце се приближи до нашата земя десетина пъти повече, то земята ще се стопи. към беседата >>
203. Трите закона, МОК , София, 23.12.1938г.,
- Алхимията е нещо голямо, познание иска.
Има един начин за трансформиране, но трябва голяма наука. Човек, който иска да смени в себе си едно състояние, то не е лесна работа. Не е лесна работа да бъдеш добър човек. Цяла наука е. Казва: „Аз искам да бъда добър.“ То е алхимия. Алхимията е нещо голямо, познание иска. Да смениш едно свое лошо състояние, наука се изисква. Да смениш едно свое лошо разположение е много мъчно. Има лоши хора, които носят богатство със себе си, но те имат горчива обвивка турена. Често лекарите си служат с горчиви хапове, които са обвити със сладка обвивка. Ако тури горчиво отвън, едно дете няма да вземе хапа, отвън е сладко, отвътре е горчиво. към беседата >>
205. Скръб и радост, МОК , София, 30.12.1938г.,
- Казва Бог: Да не ядете от плодовете на дървото на познание доброто и злото.
Скръбта слиза, радостта възлиза. Щом скърбиш, трябва да мислиш. Скръбта е господар, радостта е слуга, който възлиза. Злото е господар, доброто е слуга. Тогава религиозните хора, които не разбират, те разглеждат злото статически. Казва Бог: Да не ядете от плодовете на дървото на познание доброто и злото. Не разглеждайте нещата отделно, защото ще създадете злото. Не разглеждайте слугата и господаря отделно, ще създадете злото. Казваш: „Ти си слуга, ти си оправдан.“ Ти на слугата говориш едно, на господаря говориш друго. Ти създаваш злото. Говори за тях, че те съставят едно цяло. към беседата >>
206. Най-малкото и най-голямото, ООК , София, 18.1.1939г.,
- Познание има да познаваш хората в неговите [техните] добродетели.
Като излезете отвън, да се познавате, а като влезете тук, да не се знаете. Отвън като излезете, да се познавате. Единственото красиво в света е да не познаваш хората. То е познанство. Да познаваш хората от дефектите им – това не е знание. Познание има да познаваш хората в неговите [техните] добродетели. Туй значи, да не познаваш човека. Щом един човек вие не го познавате, като го срещнеш, ще търпиш. А като знаеш, че си го срещал 10–20 пъти, нахохориш се и още отдалече си дигаш ръцете, а някого не си го срещал никак, търпиш го. Когото за пръв път срещаш, то е човекът на добродетелта. Престанете да мислите, че сте добри. към беседата >>
207. Налягане и напрежение, МОК , София, 20.1.1939г.,
- – „Много съм разбрал.“ – Какво разбиране има в четирите отделения, какво познание има в тия отделения?
Или вие казвате: „40 лазарника имам.“ Като те пратила природата на земята, ако живееш 70 години, ти си ученик в училището. Ти си на 60 години и си учил всяко отделение по 4–5 години и всеки клас си повтарял по много години, ти не си минавал всяка година по един клас, но по 4, 5, 10 години си повтарял един клас, и като си на 60 години едва си свършил отделенията. Казваш: „Много се наживях.“ Живял си живота на четирите отделения, на 50–60 години си и едва си свършил четирите отделения. – „Много съм разбрал.“ – Какво разбиране има в четирите отделения, какво познание има в тия отделения? В отделенията не знаят защо земята е сплесната при полюсите, даже и в прогимназията не знаят, в гимназията едва учителят ще загатне някои общи въпроси, едва в университета ще изучат този въпрос. към беседата >>
208. Доста е на деня, НБ , София, 2.4.1939г.,
- Понеже беше забранено да се яде от дървото на живота, беше забранено да се яде от дървото на познание доброто и злото.
И светските хора, в туй отношение и духовните, които са едва философски се справят и религиозните хора мъчно се справят те със злото, понеже е един вътрешен принцип, който нарушава спокойствието на човека. В един момент, когато имаш най-хубавото разположение, тогава злото ще наруши мира ти. Някой човек е присаден със злото, злото е една присадка. Кога стана присадката, знаем този Библейски разказ, аз го наричам онзи философ на черната ложа, който влезе в райската градина и казана жената: „Как така, вие, които изучавате такива неща, – (понеже Адам беше зоолог, а пък Ева изучаваше ботаника, Ева беше във втория семестър на ботаниката) – казва той – вие се занимавате с изучаване на тия растения, как не сте обърнали внимание на тия плодове и който ги яде, магическа сила добива.“ – „Нашият учител на нас ни каза, (ний имаме един учител по ботаника, който ни каза) че са отровни.“ – „Не, – казва – криво сте разбрали, в деня, в който човек яде първия плод от това дърво, ще победи злото.“ Той присади злото. И тъй жената минава и някои се сърдят на Ева, че е яла от забраненото дърво, но вие всеки ден ядете от това дърво. Понеже беше забранено да се яде от дървото на живота, беше забранено да се яде от дървото на познание доброто и злото. Но вие, всеки ден, най-малко три пъти ходите веднъж сутрин, веднъж на обед и веднъж вечерно време и ядете от това дърво. До тогава, докато ядете от това дърво, вие не можете да имате един здрав организъм. То е като онези китайци, които употребяват опиум. То е като онези, които употребяват виното за утеха. Човек от голяма скръб употребява виното да забрави скърбите. към беседата >>
210. С човешки и ангелски езици, НБ , София, 25.6.1939г.,
- Ти ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти ще остарееш и ще умреш.
Единият начин беше дървото на живота. То е разумното хранене. Другият начин на хранене е дървото на доброто и злото. „В който ден – казва – ядеш тази храна, ти ще умреш.“ Ти ядеш и си недоволен. Ти ядеш, и правиш различие, как се хранят богатите и бедните. Ти ядеш от дървото на познание доброто и злото, ти ще остарееш и ще умреш. Дотогава, докато те блазнят хубавите гозби в света, ти си в пътя на смъртта. Дотогава, докато те блазнят […] мода на хората, както са облечени хората, хубаво трябва да бъде облечен човекът. Той може да е облечен с копринена дреха, ама знаете ли колко милиона буби са станали жертва за тези дрехи? Те си направиха известни къщици и хората ги умориха, направиха си дрехи. Следователно, ако искаш една дреха, ти сам ще станеш буба, ще направиш една копринена рокля, ще я боядисаш, а ти ще се облечеш с копринената дреха на другите буби, но ти с тази дреха ще умреш. към беседата >>
213. Ще бъдат опитани, УС , София, 5.11.1939г.,
- Ти не можеш да приложиш закона на Любовта, ако нямаш познание на Бога.
Материята, която носи сила в себе си, материята, която носи топлина в себе си, материята, която носи светлина в себе си, това са запаси. Това са три богатства, от които се гради човешкото тяло. Ако ти не мислиш, ако ти нямаш запас, който постоянно да поддържа онзи вечния живот, не можеш да напредваш. Казано е: „Това е Живот вечен да познаят Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Значи, познанието почва с мъдростта. Ти не можеш да приложиш закона на Любовта, ако нямаш познание на Бога. Това е Мъдростта. Ти трябва да оцениш нещата. Любовта е капитал , който трябва да започнеш. Истината е крайния резултат. Това е свободата, която човек търси в света. към беседата >>
214. Победата на доброто, УС , София, 3.12.1939г.,
- Ако си пръв по познание и ако си последен по любов, ти си разбрал живота.
Ти казваш: „Аз не искам да бъда последен.“ Ако четеш откровението, ще видиш, че Бог казва: „Аз съм алфа и омега.“ Значи, Бог е предпочел да бъде пръв и последен, а пък ти не искаш да бъдеш последен. Човек, който не иска да бъде последен, той не е разбрал живота. Но, който не иска да бъде и пръв, и той не е разбрал живота. Следователно, ти трябва да бъдеш пръв и последен. Ако си само пръв, не си разбрал живота и ако си само последен, от немай къде, пак не си разбрал живота. Ако си пръв по познание и ако си последен по любов, ти си разбрал живота. Ако си пръв по любов и последен по знание, пак си разбрал живота. към беседата >>
218. Що е истинно, НБ , София, 25.2.1940г.,
- Преди да беше ял от плода на дървото за познание на доброто и злото, той не знаеше, че е гол.
Благодарете на Ева. Трябва да благодарите на нея, защото всичката наука, която имате, се дължи на Ева, която направи погрешка. Казвате: „Отде се намери тази Ева да яде този плод? “ Благодарение, че даде на Адама и той поумня. Той по-напред не знаеше, че е гол. Преди да беше ял от плода на дървото за познание на доброто и злото, той не знаеше, че е гол. Като яде от плода, видя, че е гол. към беседата >>
219. Жилище ще направим, МОК , София, 22.3.1940г.,
- То ще бъде чисто, няма да има никакво петно, но няма да има и никаква опитност, няма да има никакво познание за живота.
Хиляди години се изискват, за да се проясни човешкото съзнание. Ако даже милиони години седи някое житно зърно в някой златен хамбар, какво ще придобие? Само едно налягане ще има отгоре му, всичките други хиляди зърна ще го натискат. Каква история ще има това житено зърно, като излезе из хамбара? То ще бъде чисто, няма да има никакво петно, но няма да има и никаква опитност, няма да има никакво познание за живота. Мнозина от хората съжаляват, че са излезли из Божествения хамбар и се разкайват, че са големи нещастници. Това е най-голямото неразбиране на онази, великата истина на живота. Велико благо е да излезе човек от Бога и да се върне у Бога. Само тогава ще разбере човек смисъла на живота. Някой път има опасност, че на хамбара, в който е турено житното зърно, може да се развали покривът, може да влезе вода, която да развали житото. към беседата >>
221. Каквото попросите, НБ , София, 21.4.1940г.,
- Като минавате няколко дена край него, вие ще дойдете до познание на вашата любов.
И тъй, за да проверите любовта си и силата на своята мисъл, направете следния опит: ако срещнете на пътя си момченце или момиченце, което е изоставено от родителите си, и кой как мине, го подметне, не му обръщат внимание, вие му се усмихнете и мислено му изпратете мисълта, че има един, който го обича. То мисли, че никой не се интересува за него. Обаче, като възприема вашата мисъл, то започва да мисли, отваря си малко сърцето и започва да се окопитва. Като минавате няколко дена край него, вие ще дойдете до познание на вашата любов. Ще видите, че детето най-после ще ви отговори с усмивка, ще се отвори към вас. Ще се отвори към вас, ще се изправи и ще почне да вярва в доброто, в живота. След това и окръжаващите ще почнат да му обръщат внимание. Тъй щото, без да говорите, вие ще помогнете на това дете. към беседата >>
223. Вътрешното добро, МОК , София, 12.7.1940г.,
- Ако мислиш, че ако мислиш за злото, ще добиеш друго едно познание, ти се лъжеш.
Ще държите в ума си доброто. Това са всичките възможности, които съществуват на физическото поле. Всичко онова, което ти искаш на физическия свят, може веднага да го добиеш само по закона на доброто. На земята искаме Божието благо. Не може да се придобие без любов. Ако мислиш, че ако мислиш за злото, ще добиеш друго едно познание, ти се лъжеш. Онова, в което ти може да се радваш, ти може да го добиеш само по закона на доброто. Не сега туй, обикновеното, добро – то е сянка, но туй вътрешното добро в себе си, туй добро ние го наричаме едно равновесие между ума и сърцето и между човешката воля. Звено е или равновесие, или хармония между човешкия ум, човешкото сърце, човешката воля. То е общ резултат. към беседата >>
225. По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта, ООК , София, 23.10.1940г.,
- Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. (втори вариант)
Млекопитаещите се движат върху твърдата почва. Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха. Птиците отдавна се движат в третото измерение. Човек едва сега, в този век, започва да се движи в третото измерение. Сега се качва по-горе, отколкото птиците. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислеха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че във въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство. към втори вариант >>
- Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството.
Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство. към беседата >>
226. Единствената свобода, ООК , София, 11.12.1940г.,
- Не мислете, че всичките хора, с които идвате в познание, те са обикновени души. (втори вариант)
Но ако всички все на лотария очакваме, щяхме да оставим нивите неорани. Какво ще ни донесе лотарията? Приложете Закона на Любовта, който ще внесе хармонични трептения във вашия ум, хармонични трептения във вашето сърце и хармонични трептения във вашето тяло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъл, и хубави чувства. После тази Любов ще ви хармонира с окръжаващата среда и ще влезете в хармония с напредналите души. Не мислете, че всичките хора, с които идвате в познание, те са обикновени души. Но ги гледайте. Те са души скъпоценни, но те са увити в кал, (в) това-онова, но това са скъпоценни души. Има големи камъни – не са скъпоценни, но има други – скъпоценни. С всички хора, с които се запознавате има нещо хубаво в тях – скъпоценни камъни са. Когато се запознаете с един човек вие трябва да го опитате. към втори вариант >>
- Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души.
Приложете Закона на Любовьта, която ще внесе хармонични трептения въ вашия умъ, хармонични трептения въ вашето сърдце и хармонични трептения въ вашето тѣло. Най-първо ще имате едно здраве, една хубава и свободна мисъль, и хубави чувства. После тази Любовь ще ви хармонира съ окрѫжаващата срѣда и ще влѣзете въ хармония съ напредналитѣ души. Не мислете, че всичкитѣ хора, съ които идвате въ познание, тѣ сѫ обикновени души. Но ги гледайте. Тѣ сѫ души скѫпоценни, но тѣ сѫ увити въ каль, (въ)(не) да го отсѣчешъ. Всѣкога, когато обичаме единъ човѣкъ, трѣбва да му дадемъ нѣщо отъ себе си, да има една обмѣна между насъ и него. Божията Любовь се проявява въ обмѣната. Богъ е, Който ни заставя да обичаме нѣкого. към беседата >>
228. Новото в живота, НБ , София, 19.1.1941г.,
- В съвременния живот трябва едно познание.
В съвременния живот трябва едно познание. Не какво сме сега. Ако вие проследите човешката история, откак се явил човекът, ако разгледате съвременното човечество през какви исторически епохи е минало – каква не жестокост, какви не вярвания, какви ли не е вярвал, на какво не се покланял, какви подлости не са правени в света. Но вън от това има нещо хубаво в света, но злото не се дължи на хората. Като дадат отрова на един човек, причината не е излязла от него, той е отровен отвън. Когато дишате въздуха и се отровите, въздухът не е причината, във въздуха има нещо посторонно. към беседата >>
- Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете.
Дали вие приемате или не, аз забогатявам. Вие, като не приемате, всичко, което остане, ще го взема назад. Аз забогатявам. Аз не осиромашавам ни най-малко. Ако го вземете и приложите, мене ще ми бъде приятно да бъдете всички богати. Богати с любов, богати с обич, богати със знание, богати с познание, богати с постъпки и богати с действия да бъдете. Изхвърлете думата „не мога“. Щом дойде не мога, ще кажете: Мога. Щом дойдете до любовта, кажете: Мога. Мога ли да любя? – Мога. към беседата >>
229. Най-светлият път, УС , София, 9.2.1941г.,
- Любовта не седи в познание на доброто и злото, тя е извън тях.
Когато другите страдат заради него, в него се заражда едно чувство, една мисъл и Божественото иде. Казва: Да не правя така, че другите да страдат. Това е за нас. Трябва да се откажем да правим лошото, за да не страдат другите. Ако всичките хора пожелаят да не правят зло, не да унищожим злото, но да не вършим туй, което злото върши. Любовта не седи в познание на доброто и злото, тя е извън тях. Следователно, трябва да влезем в този Божествен свят, който превръща злото в добро. Единствената сила в света, която може да превърне злото в добро, то е само любовта. Единствената сила, която може да победи злото, то е доброто. И да побеждаваш злото, то е пак зло. Да го превърнеш в добро е друго. към беседата >>
233. Малката любов, УС , София, 23.2.1941г.,
- Познание на Бога, когото човек познава.
Ти в света можеш да се учиш, разходки да правиш по цялата земя и след като обиколиш, ще се върнеш, ще пишеш една теза и ще напишеш своите пътешествия, ще опишеш една своя добродетел, къде си ходил, какво си видял, какви същества Бог е създал, какви приключения си имал по пътя. Мъчнотии има навсякъде. Каква е била температурата на разните звезди. Какъв е животът на месечината, навсякъде. Та казвам: Малката добродетел, малката любов са основа, върху която трябва да се съгради бъдещето. Познание на Бога, когото човек познава. По кой начин ще познаем Бога? Да допуснем, че Бог ти даде богатство. Дойдат в мене мисли: раздай всичко, да го раздам, Бог ми е дал знание, след туй казва – иди при простите деца. Майките са, които раждат невежите деца, майката свършила два факултета, роди едно невежо дете. Туй малкото дете с години го учи. към беседата >>
- Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши.
Турците имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща. Аз искам да избегна това, което се е говорило, ще говоря за доброто. Аз оставям настрана злото, понеже то е цяла наука. Когато Адам престъпи Божия закон, Бог каза: Понеже Адам стана като един от нас да познава доброто и злото, да не би да яде от дървото на живота и тогава мъчно ще се поправят неговите погрешки, затова решиха да го изпъдят из рая, понеже тогава дървото на живота беше в рая и понеже както си позволи да яде от едното дърво, така щеше да си позволи да яде и от дървото на живота. Можеше да остане да яде само от едното дърво. Той както престъпи единия закон и яде от дървото за познание доброто и злото, да не направи втора погрешка, го изпъдиха извън рая да не сгреши. Сега вие искате да знаете защо хората са изпъдени из рая? – Да не направят втора погрешка. Защо не останаха в рая? – Защото направиха първата погрешка. Защо ги изпъдиха от рая? към беседата >>
235. Две състояния, ООК , София, 28.5.1941г.,
- Казвате: „Ако постигнем всичкото познание, после какво ще има? (втори вариант)
Може светлина да носи, но любовта не е това, което носи. Чистота може да носи в себе си, но тя е проявление на Бога в всичката Негова пълнота. Като кажем: „Бог е Любов”, имате вече всичките възможности в себе си, не само за даден момент, но за цяла вечност имате всичките възможности. Ако вие схващате така вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любов. Казвате: „Ако постигнем всичкото познание, после какво ще има? ” Че там се спъвате всички. Аз съм слушал много мъже да казват: „Сега ме обича, ами за бъдеще не зная дали ще ме обича”. За мене въпросът е ясен. Ако го виждам, че носи едно шише с вода, зная след колко време, като започне да излива водата, ще излее водата из шишето. Няма да иде целия ден, но няколко, 10-15 минути. към втори вариант >>
- Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има?
Може свѣтлина да носи, но любовьта не е това, което носи. Чистота може да носи въ себе си, но тя е проявление на Бога въ всичката Негова пълнота. Като кажемъ: „Богъ е Любовь“, имате вече всичкитѣ възможности въ себе си, не само за даденъ моментъ, но за цѣла вѣчность имате всичкитѣ възможности. Ако вие схващате така – вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любовь. Казвате: „Ако постигнемъ всичкото познание, после какво ще има? “ Че тамъ се спъвате всички. Азъ съмъ слушалъ много мѫже да казватъ: „Сега ме обича, ами за бѫдеще не зная дали ще ме обича“. За мене въпросътъ е ясенъ. Ако го виждамъ, че носи едно шише съ вода, зная следъ колко време, като започне да излива водата, ще излѣе водата изъ шишето. Нѣма да иде цѣлия день, но нѣколко, 10–15 минути. към беседата >>
236. Новият морал, МОК , София, 6.6.1941г.,
- Ако той има Божественото богатство и ако това богатство, което има, не иска да даде за повдигането на човечеството и го задържи за себе си, никой нищо няма да му каже, да направят забележка – Той ще остане богат, но няма да може да влезе във връзка с хората, не може да има познание за тяхната опитност и ще бъде чужд за техния живот.
В какво седи обидата? Обидата седи в самата мисъл. Той мисли, понеже вие не сте богати, а той е богат… Богатството ни най-малко още не показва, че той е добър. Човек може да има всичкото богатство, но как ще го употреби? Той може да бъде много богат, но никога няма да има Божествения свят заради богатството. Ако той има Божественото богатство и ако това богатство, което има, не иска да даде за повдигането на човечеството и го задържи за себе си, никой нищо няма да му каже, да направят забележка – Той ще остане богат, но няма да може да влезе във връзка с хората, не може да има познание за тяхната опитност и ще бъде чужд за техния живот. Значи ще има нещо, което му липсва. Ако даде от своето богатство, тогава влиза във връзка с хората. към беседата >>
237. Което не е / Законът на лъжата, УС , СБ , София, 7.9.1941г.,
- Първите хора, които не знаеха да лъжат, Господ им каза: “От дървото на познанието доброто и злото няма да ядете.” Туй дърво на познание доброто и злото е светът на лъжата. (втори вариант)
Казвам, единственото нещо, което не е здравословно. Казват: “Господ откъде иде? ” Казвам, откъде иде лъжата? Първите хора, които не знаеха да лъжат, Господ им каза: “От дървото на познанието доброто и злото няма да ядете.” Туй дърво на познание доброто и злото е светът на лъжата. По никой начин няма да ядете, понеже в който ден ядете, няма да бъдете в рая, но извън рая. След като яде, вика Господ: “Адаме! ” Той се скрил някъде. По-напред чакаше вън, сега се скрил и Господ го търси из рая. Вие ще си зададете въпроса, Господ не го ли знаеше къде е. към втори вариант >>
240. Основният тон, МОК , София, 17.10.1941г.,
- От себе си си дал грамадна енергия, добил си известно познание в ума си, но какво можеш да използуваш 1000 километра?
Та сега каква е идеята, че тези 500 километра са изходени? Какво е това пространство? Този знак с минус, туй пространство още не е изминато, а плюс означава, че си го изходил. Като изходиш всичките ще имаш 1000 километра плюс. След като си изходил това пространство какво си придобил. От себе си си дал грамадна енергия, добил си известно познание в ума си, но какво можеш да използуваш 1000 километра? Някой път можеш да напишеш една книга за това място. Геологът или географът може да опишат мястото и да осведомят хората за тази местност. В тази местност дето сте я изминали, може да има известни богатства. Значи, ако тази местност, която вие сте изходили е богата, ще напишете нещо. Но щом тази местност, която сте изходили е пустиня, няма какво да се ползувате. към беседата >>
242. Мнозина звани, НБ , София, 7.12.1941г.,
- Сега туй дърво на познание доброто и злото и дървото на живота.
От вегетарианските плодове и там Господ направи различие. Заведе Адама и каза: „От това дърво няма да ядеш! “ Не едно дърво, такива дървета много имаше из рая, то е като общество, заедно се свързва. Ние представяме държавата като един човек, но държавата седи от милиони хора. Някои от тях вземат разни положения в държавата. Сега туй дърво на познание доброто и злото и дървото на живота. Най-първо в храненето малко хора има, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот: 80, 90, 100, 120, 130, 140, 200, 250 години. Адам, който знаеше закона, живя до 900 години. Подир Адама започна да се съкратява животът на хората, те употребиха месната храна. Авел беше овчар. към беседата >>
243. Нов живот на пеперуда, ООК , София, 10.12.1941г.,
- Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време.
Отива в Индия един индуски ученик при един виден индуски учител, да му разправи нещо за любовта. Казва му учителят: „10 дена за всичко може да мислиш, но само за носорога няма да мислиш, няма да го допущаш в ума си.“ Връща се ученикът след 10 дена и казва: „За нищо друго не мислех, освен за носорога. През всичкото време носорогът седи в ума ми.“ Не е ли същото противоречие, че Адам и Ева не мислеха за нищо друго, но за забраненото дърво? Същият закон е: „От всичките дървета може да ядете, само от дървото на познание [на] доброто и злото няма да ядете.“ Като им каза, мина доста време. Мине Адам, погледне дървото и си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Мине Ева, погледне, и тя си помисли: „Хубаво е да се похапне.“ Минаваха, заминаваха, оживя вече. Като мина Ева веднъж, там беше онзи учител и каза: „Туй е дървото. От това дърво ако ядете, хора ще станете.“ към беседата >>
244. Дрехата на Любовта, на Мъдроста и на Истината, УС , София, 18.1.1942г.,
- Боговете имаха право да ядат от дървото на познание доброто и злото.
Както се сменят зимата и лятото, така се сменят доброто и злото. Сега ние наричаме за нас онези неща лоши, които за нас не носят никакво благо в света. Защото, ако вие нахраните едно петмесечно дете с твърда храна, какво ще му създадете? Значи твърдата храна не е за децата. Злото е твърда храна в света, злото в света не е за хората, то е за боговете. Боговете имаха право да ядат от дървото на познание доброто и злото. Защото Бог е, Който е създал всичко. В Божествения свят има само любов, няма добро и зло. Доброто и злото е до ангелския свят. Злото е само на земята. Ние, които не разбираме: в злото човек умира, в доброто той възкръсва. към беседата >>
245. Не пренебрегвайте благата, ООК , София, 4.2.1942г.,
- Казвате: познание на Бога.
Та, казвам: Трябва да има нещо, на което да разчитате. Казвате: познание на Бога. То е една неразбрана идея. Казва: „Аз го познавам.“ „Той, казва, има такъв ръст, височина, ръцете му са такива, очите, ушите.“ То е външната страна на човека. То не е човекът. Казва: „Познавам човека.“ Има една черта, по която човек се познава. Тя е тази линия, която остава неизменна. към беседата >>
- Като изяде един плод от дървото за познание на добро и зло, изпъдиха ги.
Тя не можа да я изпее както трябва. Ако беше изпяла песента, ангелите щяха да я чуят, да дойдат да ѝ помогнат. Тя я пя, че никой не я чу. И вследствие на това онзи я заблуди и тя яде. И какво придоби? Като изяде един плод от дървото за познание на добро и зло, изпъдиха ги. Нещата, които растат без музика, те са отрова, те са отрова на живота. Казва: „От тази отрова няма да ядете.“ От нея само боговете си позволяват за аперитив да вземат малко, но те знаят законите. За вас, ако вземете много малко, ще имате главоболие, коремоболие навсякъде. Казвам: Ще дойдете до хармоничните сили. Всичките други дървета в рая бяха музикални, едното дърво не беше музикално. към беседата >>
- Това дърво е за познание на добро и зло.
Нещата, които растат без музика, те са отрова, те са отрова на живота. Казва: „От тази отрова няма да ядете.“ От нея само боговете си позволяват за аперитив да вземат малко, но те знаят законите. За вас, ако вземете много малко, ще имате главоболие, коремоболие навсякъде. Казвам: Ще дойдете до хармоничните сили. Всичките други дървета в рая бяха музикални, едното дърво не беше музикално. Това дърво е за познание на добро и зло. Или може другояче да поставя въпроса. Най-мъчната пиеса за изпълнение беше пиесата на дървото за познание на добро и зло. Много малко певци има, които могат да ги изпълняват. Ева даде кандидатурата си, но не можа да го изпее. към беседата >>
248. Радости и страдания, УС , София, 26.4.1942г.,
- От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо.
Сега разбирам положителната страна. Ние, съвременните хора, вървим по пътя на една култура, по който Ева вървеше. От много учение, като се изправи при дървото за познание доброто и злото, казва ѝ: „Ако хапнеш от това дърво, като Бога ще станеш.“ Не ви трябва учение механическо. Такива неща няма, за да станеш учен, за да станеш добър. Не мислете, че в една мазилка, че с една мазилка като те намажа, може да те направя добър. Може да пиша на гърба ти добър, но ти добър ще станеш ли? Доброто не е мазилка. Казва: „Аз ви обичам.“ То е въпрос дали обичаш, то е празна дума. към беседата >>
249. Гладуват и жадуват, НБ , София, 17.5.1942г.,
- Изисква се наука, познание.
Казвам: Нас ни трябва настройване. Изисква се наука, познание. Човек не се настройва, ако не знае. Ний имаме пиано и често трябва да го настройват, плащаме по 150, 200 лева да го настройват. Този, който го настройва, работи 2, 3 часа да го акордира. Вий без да акордирате пианата си, искате да свирите. Ние всеки месец даваме по 200 лева, те са 800 лева на година, някой път стават и 1000 лева. към беседата >>
253. Неделимото, НБ , София, 5.7.1942г.,
- Тези ангели, които жертвуват живота си, които служат на всичките за познание, не са ли ангели?
Сега добри хора да бъдете, справедливи да бъдете, разумни да бъдете. Трябва да станете светии, че от светии ангели да станете. Доста хляб има да се изяде, доста вода има да се изпие. Колко училища има да учите. И сега има доста хора, които са ангели. Тези ангели, които жертвуват живота си, които служат на всичките за познание, не са ли ангели? – Ангел значи служител. И сега ги има. Казвам: Ние всички трябва да станем ангели. Преди да станем ангели, трябва да станем много силни хора, не трябва да бъдем страхливи, както сега. Някой път вие четете за хапливите мухи. към беседата >>
255. Божиите блага, УС , София, 16.8.1942г.,
- Цяло познание имам, зная езика.
Сега, питам: целувате човека, откъде трябва да го целунете? Гледам майката, като окъпе детето си, целува го откъм гърба. Някоя майка го целуне отпред, някоя целува ръцете, някоя краката, някоя целуне пъпа. На много места целуват майките децата си. Цяло познание имам, зная езика. Човекът, за да бъде здрав, целувай го по гърба, да бъде здрав гърбът му. Целувай го по врата, за да бъде здрав вратът му. Някой път целувай го по главата, по челото, за да бъде умен. Като го целунеш отзад по главата – да си проявява добре любовта. Като го целунеш по ръцете – да работи хубаво. към беседата >>
259. Бъдете съвършени, НБ , София, 1.11.1942г.,
- В Евангелието има един стих, който гласи: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиниаго Бога.“ В какво се състои това познание? (втори вариант)
Мнозина искат да знаят, в какво се състои животът, какво нещо е животът. Никой не знае, какво нещо е животът. Един се мъчи, друг се радва един плаче, друг: скърби един умира, друг се ражда. Това са прояви на: живота, а не самият живот. В Евангелието има един стих, който гласи: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиниаго Бога.“ В какво се състои това познание? То не е лесна работа. Да познаеш цялата вселена в нейната пълнота, не е лесно. За сега учените, доколкото телескопите са открили, казват, че има 10 милиарда слънца, във всяко слънце има по 12 планети — някои по-големи, други по-малки около всяка планета има по 5 — 6 спътници като нашата луна. към втори вариант >>
- В Евангелието има един стих, дето казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ В какво седи това познание?
Много хора искат да знаят в какво се състои животът, какво нещо е животът. Никой не знае какво нещо е животът. То[ѝ] се п[р]оявява – един се мъчи, друг се радва, един плаче, друг скърби, един умира, друг се ражда. Но във всичките тия прояви, това не е животът. В Евангелието има един стих, дето казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ В какво седи това познание? То не е така лесна работа. Да познаеш цялата Вселена в нейната пълнота, това не е лесна работа. Засега учените хора са дошли да мислят доколкото телескопите са открили; казват, че има 10 милиарда слънца, във всяко слънце има по 12 планети, някои по-големи, някои по-малки, около всяка планета има по 5–6 спътници, такива малки луни като нашата. Ти искаш да знаеш какво е светът? В тия 10 милиарда слънца може да живееш по 1000 години, за да ги изучаваш – във всеки свят би живял по един милиард години. към беседата >>
261. Любов без закон, УС , София, 31.1.1943г.,
- Адам, след като яде от дървото на познание на доброто и злото, не можа да яде от другото дърво на рая.
Ако един човек не може да се приспособи, както мъхът върху камъните, ако не може да си изважда храни както мъховете, той не е вегетарианец. Според моето определение човек без любовта не може да бъде вегетарианец по никой начин. И плодоядец не може да бъде. И да иска, не може. Забранено му е. Адам, след като яде от дървото на познание на доброто и злото, не можа да яде от другото дърво на рая. Без любов, и да искаш да живееш добре, не можеш. Не е позволено да живееш добре. С любовта е позволено да живееш добре. И ние си блъскаме главата, искаме това, което не е позволено. Искаме да примирим доброто със злото. към беседата >>
266. По новия път, ООК , София, 9.6.1943г.,
- Трябва да изгубим всичко онова старо – от познание Добро и зло – за да влезем в Живота.
Казвам: Истината е там, гдето губим всичко. Гдето печелим, то е Доброто и злото. Онези, които искат да спечелят всичко, те вървят по кривия път. Онзи, който изгубва всичко, за да познае Живота, той е на пътя на Любовта. Трябва да изгубим всичко онова старо – от познание Добро и зло – за да влезем в Живота. Това е Живот вечен да познаем Бога. Като познаеш Бога, Той ще те благослови и като те благослови, ще знаеш. Казвам: тръгнете по пътя на загубите, за да се запознаете с Живота. Не да ги искате. Ако речеш да хвъркаш с един килограм тежест, душите, които умират, се разширяват, те тежат 30 грама. към беседата >>
267. Четирите струни, УС , София, 11.7.1943г.,
- Най-първо, ни трябва нас познание, да познаваме Бога, и тогава можеш да служиш на окръжающите.
Това е живот вечен, да позная единаго истиннаго Бога. Ако познаем Бога, това е живот вечен – онзи, щастливият, живот, осмисленият живот. Като познаем Бога, ще знаем как да служим. Ако не познаваш Бога, не можеш да Му служиш. В познанието е служенето. Най-първо, ни трябва нас познание, да познаваме Бога, и тогава можеш да служиш на окръжающите. Където Господ ни праща, ще идем, а не там, гдето ние искаме, а там, гдето Той иска. Ако ние сме в разрез с Бога, служенето не е на място. Служение е, когато нашата воля и волята на Бога действат заедно, в хармония, не насила. Гдето има насилие, там е вече законът, то е човешкото служение. Гдето има любов при служенето, то е законът на любовта, то е служението на Бога. към беседата >>
269. Човешка и Божествена любов, УС , София, 28.11.1943г.,
- Хубаво е, вече имаме познание. (втори вариант)
Искам да бъдете, на каквото аз съм. Ако аз съм на вашето място, ще кажа така: Господи, искам колкото време съм слугувал на човешката любов, толкоз време искам да слугувам и на твоята любов. Колко време сме слугували, какво сме добили? Нищо. Колко живота, колко съществувания човек е идвал на земята с илюзии. Умирал, раждал се, прераждал се, все цар да стане, всичко туй е било и го изгубвал. Хубаво е, вече имаме познание. Кажете: "Колкото време, Господи, сме служили на човешката любов, за бъдеще толкоз искаме да служим на твоята любов." Той казва: обърнете се. Човешката любов отива на запад. Казва: обърнете се към изток. Не отивайте там, дето залязва, отивайте там, дето изгрява. Дето изгрява слънцето, е Божията любов, дето залязва слънцето, е човешката любов. към втори вариант >>