Намерени са 48 резултата от 34 беседи с точна фраза : 'Погребение'.
2. И Петър Го взе настрана, НБ , Чамкория, 30.7.1922г.,
- „Ами кой ще плати за твоето погребение?
И сетне питат: „Ами вие като умрете, кой ще ви погребва? “ – Ние не мислим да умираме, няма защо някой да ни погребва, нито един поп не искаме. Ние няма да умрем. От старото учение всеки ще умре, а от новото – никой. От учението на Любовта никой няма да умре, а всички ще бъдат живи. „Ами кой ще плати за твоето погребение? Кой ще ти купи ковчег? “ – Нас не ни трябва погребение, не ни трябва ковчег. „Нашият ковчег струва 10,000 лева, но много е хубав. Трябват ни 4–5 попа, пък и колесница.“ Говорим все за умрели работи! Не само туй, но почнем да разправяме: „Е, едно време, като се ожених, като бях млада булка, каква хубава рокля имах! към беседата >>
- “ – Нас не ни трябва погребение, не ни трябва ковчег.
Ние няма да умрем. От старото учение всеки ще умре, а от новото – никой. От учението на Любовта никой няма да умре, а всички ще бъдат живи. „Ами кой ще плати за твоето погребение? Кой ще ти купи ковчег? “ – Нас не ни трябва погребение, не ни трябва ковчег. „Нашият ковчег струва 10,000 лева, но много е хубав. Трябват ни 4–5 попа, пък и колесница.“ Говорим все за умрели работи! Не само туй, но почнем да разправяме: „Е, едно време, като се ожених, като бях млада булка, каква хубава рокля имах! Как ме обичаше мъжът ми! “ Ами сега де е той? към беседата >>
3. Колко пъти да прощаваме?, НБ , София, 27.1.1924г.,
- Остави това, ами баща ми умря, викат ме на погребение, а нямам нито пет пари.“ Разказва това и четири реда сълзи му текат.
Може да се посмеят на такъв човек, но той ще бъде майстор да вземе брашното, сиренцето и масълцето. Аз наричам лъжа не това да знаеш какво нещо е лъжата, но да знаеш как да я представиш. Ще ви приведа един пример. Някой среща един свой приятел, който обича да лъже, и му казва: „Я ми кажи една лъжа! “ – „Остави се, аз се отказах, не лъжа вече. Остави това, ами баща ми умря, викат ме на погребение, а нямам нито пет пари.“ Разказва това и четири реда сълзи му текат. Изважда той 100 лева, дава му ги. „Е, тази е последната лъжа, която ти казах.“ Да, но това не е лъжа, това е изкуство! Защо? – Защото лъжата не се казва, а се представя. Това е последното изкуство на лъжата. към беседата >>
4. Показа им ръцете си, НБ , София, 27.12.1925г.,
- Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение.
И тъй, аз ви казвам: поканват ви да отидете там, отдето сте дошли. Вашите домашни ви канят да се върнете, но не тъй, както на погребение. Вие трябва да се върнете тъй, както се връща онзи студент, който свършил в странство своите науки и донася пред баща си диплома си. Аз пък искам да излезете и да тръгнете в света тъй, както синът отива да се учи в странство. Този син, като свърши своите науки, връща се при баща си, в своя дом, да помага на ближните си. Доста вече сме учили в този университет, осем дълги години стават вече, всяка от тях от по хиляда години! Доста сме учили вече! към беседата >>
5. Давам власт, НБ , София, 10.1.1926г.,
- Коя смърт е по-хубава: да не плащаш нито пет пари за погребение, или да пазарят за тебе колесница, че кръст, че свещи да палят и да тръгнат след тебе приятели и близки, да плачат, да нареждат?
Че ангелите могат да ви вземат и сега още. Те могат да ви вземат тъй, както седите. Гледаш, изгуби се някой изведнъж. Защо да не може да стане това? Защо да не се изгуби някой, тъй, както седи тук? Коя смърт е по-хубава: да не плащаш нито пет пари за погребение, или да пазарят за тебе колесница, че кръст, че свещи да палят и да тръгнат след тебе приятели и близки, да плачат, да нареждат? И тъй, гледаш някой човек - както седи, изгуби се, никакъв го няма. Кое е по-хубаво от двете? Аз казвам: при сегашното състояние, най-хубаво е човек да се изгуби изведнъж, незабелязано да се изпари. Вие ще кажете: да не знаем, къде е гробът му, туй не е по Бога. Каква философия има в този гроб? към беседата >>
6. Ще се наситят, НБ , София, 6.6.1926г.,
- Вие казвате: ние сме смъртни хора, затова трябва да помислим за себе си да си осигурим едно хубаво погребение.
Аз уважвавам такива хора. Ако един религиозен човек вземе тия пари, той ще направи една църква и след това двама свещеници ще започнат да се карат, кой от тях да служи на тази църква. Ако пък с тия пари съгради един университет, ще накара двама професори да се карат, кой от тях да преподава в този университет. Аз не съм против тия неща, но казвам: ако искаме да бъдем идейни хора, трябва да имаме висок морал. С този морал, който днес имате, не може да се отиде много далеч. Вие казвате: ние сме смъртни хора, затова трябва да помислим за себе си да си осигурим едно хубаво погребение. И след това казвате: ние трябва да бъдем добри. Да, още сега можете да бъдете добри. Казвате: това ще остане за някое друго прераждане. Не, още сега в това прераждане може да бъдете добри. Казвате: аз съм православен, не вярвам в прераждането. към беседата >>
7. Дванадесетте племена, НБ , София, 26.2.1928г.,
- Когато видят някое погребение, те се смеят, защото знаят, че човек не може да умре.
Те служат на един велик ред и порядък. Това не значи, че нашият строй, нашият ред и порядък не е добър. Добър е и нашият строй, но голяма разлика има между хората и ангелите. Какъвто и да е нашият живот на земята, ангелите се интересуват от него. Много ангели слизат на земята като на представление. Когато видят някое погребение, те се смеят, защото знаят, че човек не може да умре. Като видят, че някой страда, защото изгубил парите си, те пак се смеят, понеже знаят, че нищо в света не се губи. Едно трябва да знаете: Това, което Бог е дал в услуга на човешката душа, никой не може да й го вземе. Допуснете ли, че можете да изгубите парите си, или ума си, или живота си, вие се лъжете. Много неща могат да ви повлияят отвън, но те са временни. Някой влезе в една сладкарница, изяде няколко сладкиши, но няма пари, не може да плати. към беседата >>
9. Ще ти въздаде, НБ , София, 12.5.1929г.,
- Вчера баща ми се помина, трябват ми 500 лири за погребение.
Във времето на един от турските султани живял един прочут мукалитин, който могъл да стъкмява различни лъжи, но така майсторски, че всеки вярвал в лъжите му. Един ден султанът го извикал при себе си и му казал: Кажи една лъжа! – Не мога, зарекъл съм се вече никога да не говоря лъжи. Като се разговаряли върху различни въпроси, мукалитинът се обърнал към султана с думите: Султан ефенди, имам една голяма молба към Вас. Вчера баща ми се помина, трябват ми 500 лири за погребение. – Ще ги върнеш ли? – Непременно ще ги върна. Сега нямам пет пари в джоба си да изпълня последния дълг към баща си. Султанът го съжалил и заповядал на секретаря си да му даде 500 лири. Като взел парите, мукалитинът казал на султана: Много благодаря за парите, които ми дадохте, но не се надявайте да ги получите назад. към беседата >>
10. Стотникът, НБ , София, 8.9.1929г.,
- Може ли да се нарече човек този, който цял живот е давал пари с лихва на хората, и след смъртта си остава сто хиляди лева за погребение, с желание да го погребат на еди-кое си място, с еди-колко си свещеници?
Следователно, за да се развива правилно, човек трябва да храни ума си с велики мисли, сърцето си – с възвишени и благородни чувства и волята си – с благородни постъпки. Ако човек не се подхранва с такива мисли, чувства и постъпки, той не може да се нарече истински човек. Може ли да се нарече човек този, който цял живот е давал пари с лихва на хората, и след смъртта си остава сто хиляди лева за погребение, с желание да го погребат на еди-кое си място, с еди-колко си свещеници? Това не е човек, това е посмешище на света. Като наближи смъртта на човека, той трябва да каже на близките си никъде да не го погребват и никой да не го опъва. – Как е възможно това? – Възможно е, разбира се. Когато детето се роди, опъват ли го? към беседата >>
11. Природни гами / Природни гами в живота, МОК , София, 22.11.1929г.,
- Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си.
Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. към беседата >>
12. Условия за растене, НБ , София, 31.8.1930г.,
- Според мене, на погребение могат да ходят само онези, на които покойният е направил добро.
Какво значение имат за вас скъпоценностите на умрелия? Какво значение имат за вас надгробните речи, които са му държали? Какво значение има това, че па погребението му присъствали видни хора? Какво от това? Важно е, дошли ли са на погребението му хора, на които той е направил поне едно добро. Според мене, на погребение могат да ходят само онези, на които покойният е направил добро. Може да е много казано, но така е. Че сега не става така, то е друг въпрос. Днес придружават умрелия онези, които имат да му дават. Като го изпращат, те казват: Хайде, добър път, но молим ти се, да не подадеш някакъв протест срещу нас и в другия свят, че и оттам да ни мъчат. Там пари не ти са нужни. към беседата >>
13. Пътят на възможностите, МОК , София, 29.4.1932г.,
- Казвате, че последното е да умреш, да отвориш работа на близките си да те погребват, родителите ти да търсят пари за погребение.
Казваш: Аз съм неспособен човек, от мене нищо не може да стане. – От тебе не може да стане музикант, философ, поет, но друго нещо може да стане. Ще намериш последното, което можеш да станеш. Казвате, че последното е да умреш, да отвориш работа на близките си да те погребват, родителите ти да търсят пари за погребение. Това е последното според хората. Според мене последно е да направиш нещо така, че никого да не безпокоиш. – Кое е последното, което човек може да направи? Да се намериш пред една мъчнотия и да се силиш да я разрешиш, това не е последното, което може да направиш. Детето вземе една ябълка и не иска да я даде. към беседата >>
14. Носители на Новото, ИБ , БС , София, 19.5.1932г.,
- Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме.
Той трябва да разсъждава и като мине през този изпит, ще влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, трябва ли да обръща внимание, когато му кажат, че е извратен или смахнат. Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви? ” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. към беседата >>
- Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали.
Могат да ви говорят, че по три пъти на ден се молите на Господа, но не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези, без да се молят, имат палати; могат да ви убеждават да оставите тия щуротии и вие да почнете да се питате дали тия хора не са прави. Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: „Вие гробища имате ли, свещеници заравят ли ви, опяват ли ви? ” Ние поне сме щури! Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. към беседата >>
15. Граници на възможности, МОК , София, 14.10.1932г.,
- Събират го и го турят в медицинския кош и му дават едно погребение. (втори вариант)
Какъв гражданин си бил, дали си служил на Бога, или не, и това не ни интересува. Чакай да видим какво има скрито в тебе.“ Режат с ножа си и режат нервите. Всичките нерви си имат специални имена. Студентите виждат де минават нервите и къде отиват, също и мускулите. Най-после, като свършат всичката дисекция, казват: „Благодарим за услугите ви.“ И той става от невидимите, замине си, изпъдят го. Събират го и го турят в медицинския кош и му дават едно погребение. Някой може да пита: „Няма ли друг начин на изследване? “ Ще дойде време, когато изследванията ще станат не на умрели хора, а на живи и в живото сърце ще може да видиш това, което не може да видиш в умрялото сърце. Хубаво е някой път да се изучава човекът. към втори вариант >>
- Приготвила си няколко хиляди за погребение. (втори вариант)
Казвам: Знание ви трябва. Всеки трябва да знае какво иска да излезе от него. Ако някоя млада сестра казва, че е остаряла вече, и се готви за погребение, това е неразумно. Аз харесвам тук една стара сестра. Горката, обезсърчила се, иде при мене. Приготвила си няколко хиляди за погребение. Казвам: Тя е дошла до правата мисъл. Няма какво да я погребват. Тя сама трябва да се погребе. Свети Илия, кой го погреба? Ако ти вярваш в Бога, няма нужда да те погребват, но ако не вярваш, трябва да те погребат, десет попа да те опеят. към втори вариант >>
17. Познаването на Истината, НБ , София, 9.4.1933г.,
- Мъртвите хора се нуждаят от слуги да ги облекат, да ги приготвят за погребение. (втори вариант)
Позволява се на невежия да мисли така. Той има право, но мъдрецът - никога. Бедният човек не се нуждае нито от кола, нито от волове, нито от рала, от нищо не се нуждае. Живите хора не се нуждаят от слугини. Всеки човек, който се нуждае от слуга на земята, той е мъртъв. Мъртвите хора се нуждаят от слуги да ги облекат, да ги приготвят за погребение. Някои казват: Еди кой си умрял. Чудно е, че съвременните хора уж не вярват в задгробния живот, а пращат умрелите в онзи свят. Че жителите в онзи свят не знаят какво нещо е смъртта. Живите от този свят не могат да отидат на онзи свят, пък мъртвите отиват. Здравите не работят, че болните ще работят. към втори вариант >>
18. Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма, МОК , София, 28.4.1933г.,
- Насреща видял погребение.
Като ви слушам как пеете, намирам, че нямате въодушевление. Вие пеете като хора, които се отегчили от пеенето. Истински певец е онзи, който с пеенето си може да лекува болни, да възкресява умрели, да оправя обърканите работи на хората. Един овчар вървял по пътя и си пеел. Насреща видял погребение. Носели мъртвец, придружаван от близките си. Овчарят продължавал да си пее своята чиста, любима песен. Веднага го спрели и му казали: „Престани да пееш! Не виждаш ли, че носят мъртвец? “ Понеже за пръв път виждал такава процесия, овчарят се приближил до мъртвеца и тихо си пеел. към беседата >>
- Кажеш ли, че си нещастен, това подразбира погребение.
Ако беше останало на свещениците, досега щяха да ме заровят. Ще дойда с тебе, заедно да живеем“. Кой човек е благодетел: който погребва хората, или който върви по пътя и си пее? С песента си той възкресява мъртвите. Следователно, ако искаш да възкресяваш мъртвите, стани овчар и пей. Кажеш ли, че си нещастен, това подразбира погребение. Ти погребваш нещо в себе си. Пожелай да срещнеш овчаря, който пее своята любима песен. На кого се явиха първо ангелите да съобщят великата вест, че се е родил Спасителят на света? Те не се явиха на видни личности, а на овчарите. към беседата >>
19. Добродетелната жена, НБ , София, 14.5.1933г.,
- А има много хора, които спестяват пари за погребение. (втори вариант)
Никой няма право в света да осигурява някого. Всеки има право да осигури само себе си. Човек като мисли, той осигурява себе си, като чувства, осигурява себе си, като действа, осигурява себе си. Като престанеш да мислиш, да чувстваш и да действаш, твоята осигуровка е изчезнала. Как другояче? А има много хора, които спестяват пари за погребение. Веднъж дойде при мене един човек и ми казва: Искам да ми предскажеш бъдещето. Казвам: Ще го предскажа при едно условие. Кажи ми ще бъда ли щастлив или не, ще бъда ли богат или не, ще се възмогна ли, ще се повдигна ли? Казвам: Ще оставим щастието, понеже то е едно изключение. При сегашните условия, щастлив не можеш да бъдеш. към втори вариант >>
- Ще дойде сега да ти остави за последното погребение.
Никой няма право в света да осигурява някого. Всеки има право да осигури само себе си. Човек като мисли, той осигурява себе си; като чувства, той осигурява себе си и като действа, той осигурява себе си. Като престанеш да мислиш, твоята осигурация е изчезнала; като престанеш да чувстваш, твоята осигурация е изчезнала и като престанеш да действаш, твоята осигурация е изчезнала. Как другояче? Ще дойде сега да ти остави за последното погребение. Веднъж дойде един при мене и ми казва: „Искам да ми предскажеш бъдещето.“ Казвам: „Ще го предскажа с едно условие.“ Казва: „Кажи ми, ще бъда ли аз щастлив, или не, ще бъда ли аз богат, или не, ще се възмогна ли, ще се повдигна ли? “ Казвам: „Ще оставим щастието, понеже то е едно изключение. При сегашните условия, щастлив не може да бъдеш. Ти имаш един голям недъг, който си наследил. Ще ти го кажа и ако можеш да се освободиш от него, ще ти покажа пътя, по който можеш да бъдеш щастлив.“ „Какъв е? към беседата >>
20. Живот и идеал, МОК , София, 30.6.1933г.,
- Като видиш, че носят мъртвец, ще се прекръстиш.“ Тръгнал той на гурбет и първото нещо, което видял, било погребение. (втори вариант)
Един млад българин решил да отиде на гурбет. Той бил неопитен, не познавал живота. Затова, като го изпращала В света, майка му го съветвала: „Синко, ще бъдеш умен, ще гледаш да постъпваш добре. Като те канят на гости, ще ядеш. Като отидеш на сватба, ще играеш. Като видиш, че носят мъртвец, ще се прекръстиш.“ Тръгнал той на гурбет и първото нещо, което видял, било погребение. Понеже мислил, че първо ще срещне сватба, той започнал да играе срещу мъртвеца. Близките на умрелия се възмутили от постъпката на младия човек и го набили добре, като му казали какво трябва да прави, когато срещне мъртвец. След време той срещнал сватба, но понеже се объркал още при първия случай, затова започнал да се кръсти и моли срещу булката. И този път го били, като му казали, че на сватба се играе, няма защо да се кръсти и моли. Крайно учуден от постъпките на хората, той си казал: „Няма оправяне в този свят.“ Не, светът лесно ще се оправи, но когато всеки човек се научи да съпоставя нещата, т.е. към втори вариант >>
- Тръгнал той на гурбет и първото нещо, което видял, било погребение.
Той бил неопитен, не познавал живота. Затова, като го изпращала в света, майка му го съветвала: „Синко, ще бъдеш умен, ще гледаш да постъпваш добре. Като те канят на гости, ще ядеш. Като отидеш на сватба, ще играеш. Като видиш, че носят мъртвец, ще се прекръстиш“. Тръгнал той на гурбет и първото нещо, което видял, било погребение. Понеже мислил, че първо ще срещне сватба, той започнал да играе срещу мъртвеца. Близките на умрелия се възмутили от постъпката на младия човек и го набили добре, като му казали какво трябва да прави, когато срещне мъртвец. След време той срещнал сватба, но понеже се объркал още при първия случай, затова започнал да се кръсти и моли срещу булката. И този път го били, като му казали, че на сватба се играе, няма защо да се кръсти и моли. Крайно учуден от постъпките на хората, той си казал: „Няма оправяне в този свят“. към беседата >>
21. Ще се зарадва, НБ , София, 15.10.1933г.,
- И там има погребение, само че там ги погребват отвънка.
Ако искате да знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“. Защото вие считате, че този свят е реален, а другият свят не е реален. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият. Но има един свят още по-реален, отколкото светът на душите. Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране. А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят. към беседата >>
- Съгласен съм да се даде памет, но погребение на живота не е. (втори вариант)
И тогава животът на официалностите: моля, моля, моите почитания. Хубава е тази философия, но тя е за умрелите. Сбогом, довиждане, ще се видим на оня свят. Никакво изпращане от този род. Всичката официалност аз я наричам погребение, ковчези са те. Съгласен съм да се даде памет, но погребение на живота не е. Дайте на душата си свобода. Дайте на всеки човек, нека сам да се събуди. Няма по–лошо нещо от едно общество, дето всичките се съдят. Всичките ще те съдят и никой не може да те осъди. Един те съди, тегли резолюция. към втори вариант >>
23. Да имат живот, НБ , София, 22.12.1935г.,
- Тогава няма да говорите за погребение, но ще говорите на съвсем друг език.
Нима Господ иска хората да останат такива малки бебета, да се носят вечно на ръце? Ни най-малко. Затова вий ще израснете и един ден ще станете като ангелите, хубави и красиви. Тогава лицата ви няма да бъдат така посърнали, както са сегашните. Ще имате светли лица, ясни, чисти очи и поглед. Тогава няма да говорите за погребение, но ще говорите на съвсем друг език. Където искате, ще се разхождате. По месечината, на Юпитер, на Сатурн, даже и до Сириус. Щом ви дотегне животът на земята, можете да се разходите по планетите, по различните звезди. Тогава и въпросите лесно ще се разрешават. Когато мъж и жена не се спогаждат, жената ще си вземе билет и ще отиде на слънцето. към беседата >>
27. Разумното слово, НБ , София, 7.11.1937г.,
- Тържествено погребение и изпращане разбирам, когато този човек може съзнателно да се прости с всички и да занесе писмо на близките им, да каже, че те са добре.
Като го държи 30, 40, 50 години гладен в гроба, най-после недоволният се обръща към Баща си: „Мили татко, дотегна ми вече да седя в този гроб. От толкова години съм гладен, няма нищо за ядене.“ Тогава Господ праща да го извадят от там и го питат: „Втори път ще бъдеш ли недоволен? “ Казват за някого, че като умрял, тържествено го погребали. Какво тържество е това? Той ще види в гроба такова тържество, каквото никога не е видял. Тържествено погребение и изпращане разбирам, когато този човек може съзнателно да се прости с всички и да занесе писмо на близките им, да каже, че те са добре. А тъй, никакво писмо не носи от тях, нищо не може да им каже, сам не разбира какво е станало с него, в това няма никаква тържественост. към беседата >>
28. Дигна ръцете си и ги благослови, НБ , София, 13.3.1938г.,
- Пари нямал за погребение.
Туй казват другите учени хора. Защо богатият осиромашава? Може да го питате, той ще ви каже коя е причината. Умният човек осиромашава. Един богат американец, който имал сто милиона на разположение, ял, пил, ходил по света, колекции събирал, експедиции правил и най-после похарчил всичкото огромно богатство, 100 милиона долара и като умрял, погребали го на общински разноски. Пари нямал за погребение. Сега може да ви се вижда чудно. Всеки един човек има огромно богатство, което носи със себе си. И той на земята го разпилява като този американец. Не само хората индивидуално, но и народите имат един стремеж. Всеки народ като се повдигне културно, веднага се заражда една идея да направи нещо. към беседата >>
31. Името Божие, Царството Божие и Волята Божия, ООК , София, 20.3.1940г.,
- Седи един турски бей и минава едно погребение, един гръцки поп пее: „И-и-и-и“.
В яденето е всичкото нещастие на Земята. Мислиш ли, онази кокошка, която излязла от курника, като я ядеш, ѝ правиш някое добро? Мислите ли онова агънце, като го вземеш от неговите другарчета, туриш го на твоята трапеза, казваш: „Много хубаво е това агънце“, мислиш, че е хубаво на него? За вас е добре. Тогава ще ви кажа онзи анекдот. Седи един турски бей и минава едно погребение, един гръцки поп пее: „И-и-и-и“. На турски значи „добре“. Турчинът мисли, че попът казва на умрелия: „Много добре“. Той казва: „Папаз ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия дали е много добре? “ Вие като ядете яденето, на вас е много добре, но на онзи, който е умрял, на него дали е много добре? към беседата >>
32. Млад и стар, МОК , София, 26.7.1940г.,
- Онзи, който умира, той не се нуждае от погребение.
Някой се смущава, когато се ражда. Някой, когато умира, се смущава как ще го погребат. Питам, онзи, който се ражда, носи ли нещо за ядене? Няма какво да се смущава. Онзи, който умира, той не се нуждае от погребение. Като умре човек, другите хора го вземат вече на ръце. Те го носят, не на кола, нали някой човек на ръце го подигат? Като дойде на ръце да го носят, нагоре трябва да върви. Няма да го туряте в земята. Ако го турите в земята, той трябва да се подмлади. към беседата >>
33. Търпение, УС , София, 16.2.1941г.,
- Като дошъл един руски помещик да му направят най-хубавите обуща, този ангел му скроил чехли за погребение, не направил обущата.
Втори път и трети път се усмихнал, когато Господ съвършено му е простил. Когато Господ се усмихва, Той прощава. Всемилостив е Господ. Милостив е и прощава всичките погрешки. Този ангел дошъл на земята да поправи погрешката си, шил най-хубавите обуща, Толстой както го разправя. Като дошъл един руски помещик да му направят най-хубавите обуща, този ангел му скроил чехли за погребение, не направил обущата. Обущарят мислил, че е голямо нещастие. Но след половин час казват, че не трябват хубави обуща, а само обуща за погребение. Обущарят го попитал: Братко, аз те видях три пъти да се усмихнеш, защо, на какво се дължи това? Ангелът тогава му разправя своята погрешка и защо е дошъл на земята и защо само три пъти се усмихнал. към беседата >>
- Но след половин час казват, че не трябват хубави обуща, а само обуща за погребение.
Всемилостив е Господ. Милостив е и прощава всичките погрешки. Този ангел дошъл на земята да поправи погрешката си, шил най-хубавите обуща, Толстой както го разправя. Като дошъл един руски помещик да му направят най-хубавите обуща, този ангел му скроил чехли за погребение, не направил обущата. Обущарят мислил, че е голямо нещастие. Но след половин час казват, че не трябват хубави обуща, а само обуща за погребение. Обущарят го попитал: Братко, аз те видях три пъти да се усмихнеш, защо, на какво се дължи това? Ангелът тогава му разправя своята погрешка и защо е дошъл на земята и защо само три пъти се усмихнал. към беседата >>