Намерени са 25 резултата от 16 беседи с точна фраза : 'Пестеливост'.
1. Да се роди, НБ , София, 6.10.1918г.,
- Щедростта е едно качество, а пестеливост и икономия – друго.
Щедростта е едно качество, а пестеливост и икономия – друго. Защо трябва да се изразходват две, три и повече клечки кибрит за запалването на една лампа, когато това може да стане само с една клечка? Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква щедрост. Безразборното драсване на клечките е подобно на многобройните теории и разисквания върху християнството. Като слушате как се тълкува християнството, ще кажете, че тези хора са тръгнали вече в правия път. Опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят. към беседата >>
2. И отиде та се представи, НБ , София, 30.11.1919г.,
- Някога е добре да бъде човек щедър, широк, но някога се налага пестеливост.
„И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ Това е пътят на човешката душа, която слиза на земята да се учи. Бащата намира желанието на сина си основателно, затова дава частта, която му се пада, и казва: На добър път, синко! Иди в онази страна, дето сърцето ти те тегли, да придобиеш всичко, каквото желаеш. Благороден е бащата, дава свобода на сина си. Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята щедрост. Някога е добре да бъде човек щедър, широк, но някога се налага пестеливост. Земеделецът взима крината и с широк замах хвърля семето на разораната нива. Това движение, този замах е на място. Обаче върху неразораната нива същият замах няма смисъл. Ако лозарят отиде навреме на лозето си и отреже пръчките по всичките правила на изкуството, неговата работа е на място. Отиде ли не навреме, изреже ли пъпките, както му падне, работата му, колкото и да е с широк замах, поврежда лозата. към беседата >>
3. Нашите длъжници, НБ , София, 30.12.1923г.,
- Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда.
И сега ние, съвременните хора, не се молим на Господа да ни даде изобилна храна, да ни благослови, но всички се оплакваме, казваме: „Господи, този ни убива, онзи ни убива“. Не се обърнем към Господа да кажем: „Господи, имам нужда от 10,000 лева, помогни ни“, а се оплакваме, че този ни взел обущата, онзи – друго нещо. Кажи, че имаш нужда от пари, дрехи или друго нещо, и въпросът ще се свърши. Отиват двама приятели при един богаташ, който минава за голям скъперник. Скъперничеството, това е пестеливост, една от най-добрите черти, но тази черта по някой път става наследствена и се изражда. Този богаташ е един голям извор, но така се е затворил, че водата едва цицерика от него. За такъв човек казват: „И цял ден да седиш при него, нищо няма да вземеш“. И цял ден да му се молиш, 5 пари не дава, една капка не дава. Ами разбира се, тази чешма едва капи, трябва пак цял ден да чакаш, докато си напълниш чашата. Отиват тия двамата приятели при него. към беседата >>
- Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е.
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е. голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. към беседата >>
- Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума.
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е. голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито. Той пести пари за . Само разумният развито. Той пести пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършнстване. Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги. към беседата >>
- В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито.
голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито. Той пести пари за . Само разумният развито. Той пести пари за доставяне необходимите средства за неговото саморазвитие и самоусъвършнстване. Пестеливият човек пък пести пари за самото богатство… Има някои стари баби, на които като дадеш пари, ще ги вържат в 9 възела, спестяват ги. Преди годни дойде при мене един човек, извади една голяма кесия и почна да я развърта, много навита беше тя. към беседата >>
7. Десетте думи (Графология) / Десетте думи, МОК , София, 3.1.1926г.,
- Дребен, ситен почерк показва пестеливост. (втори вариант)
Този човек върви по женска линия. Широките, обемисти букви говорят за човек със силно въображение и с чувство към красотата. Той има желание да обръща внимание на хората. Когато буквите са свободно написани, без никакви правила, това говори за човек с голям жест в живота. Той е щедър, свободен човек. Дребен, ситен почерк показва пестеливост. Който има такъв почерк, той казва, че човекът не трябва да се простира нашироко. Когато някой започва в писането си добре, коректно, но към края изпуща по една буква или не довършва думите, това показва, че работите му започват добре, но не се довършват. Той всякога оставя нещо незавършено. Когато буквите са едри, равномерни, добре заловени една за друга, това говори за разумен човек, който не е разточителен, който знае как да се справя с енергиите на своя организъм. към втори вариант >>
8. Работа в съзнанието. Съзнателна работа / Съзнателна работа, МОК , София, 25.4.1926г.,
- Други някои започват с пестеливост, а свършват с щедрост.
Може ли този човек да се оправдава с нямане на време? – Не. За да бъде почеркът един или друг, причината се крие в човешкия характер. Изобщо едрите букви говорят за естествена щедрост на човека. Когато някой започва с едър почерк, а свършва с дребен, това показва, че той в началото на живота си е щедър, а завършва с пестене. Други някои започват с пестеливост, а свършват с щедрост. Като пишат, някои хора започват по права линия, но колкото отиват към края, те изкривяват реда надолу или нагоре. И това не е случайно явление. На какво се дължи това? Забележете, че когато заекът се уплаши, започва да бяга, да криволичи ту нагоре, ту надолу, и като му мине страхът, той се връща на същото място, отдето е започнал да бяга. към беседата >>
9. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години, НБ , София, 15.9.1929г.,
- Какво ще се хвали банкерът със своята пестеливост, ако чрез нея той е станал причина да се отнеме хлябът на стотици хора?
До този момент той няма право да разказва нещо от своя живот. Значи, има една страница в живота на човека, която той трябва да заличи, да не я споменава. Тя е онази страница, в която е описан греха, престъплението на човека, което го е отклонило от Бога. За тази страница, именно, е казано в Писанието: „Ще залича греховете им." Какво може да разправя човек за себе си, докато е в болницата? Ако рече да изнесе една своя добродетел, ще види, че в друго отношение тази добродетел е престъпление. Какво ще се хвали банкерът със своята пестеливост, ако чрез нея той е станал причина да се отнеме хлябът на стотици хора? Как ще се хвали момата със своята красота, ако за тази красота са се сбили десетина момци? Божествената красота вдъхновява човека, събужда в него високи идеи и подтици. Който срещне тази красота, той казва: Радвам се, че видях един красив човек, който осмисли моя живот и внесе в мене радост и веселие. Ако красотата и богатството на човека служат за съблазън на другите, по-добре да останат скрити от техния поглед, да не се изнасят навън. По-добре е някога човек да облече дрехата на болестта, отколкото чрез една от своите добродетели да съблазни своя брат. към беседата >>
10. Доброто семе, НБ , София, 5.6.1932г.,
- Онези, които изучават главите на животните, казват че у катерицата е развито чувството за пестеливост, тя събира.
Защото сиромашията и богатството са две сили, които работят за човешкия ум. Да ви приведа един пример: богатият става богат, защото има специфични чувства. Ако поставите една кокошка при крина жито, тя е щедра – разрови житото наляво-надясно, изхвърля го, но няма да й дойде на ума да събере житото на място. Ако на катерицата дадете жито, ако го оставите разпиляно, тя ще го тури на едно място. Питам: защо кокошката рови, а катерицата събира? Онези, които изучават главите на животните, казват че у катерицата е развито чувството за пестеливост, тя събира. Тя казва: "Тази царевица ще ми дотрябва". Кокошката е като турците. У мравката също ,туй чувство е силно развито. Който е много разпуснат и сиромах, да се сприятели с мравките, за да стане богат. Те трябва да му дадат пример. към беседата >>
- – Те са пестеливи на време и тази им пестеливост показва, че не мислят.
Та казвам: макар отначало криво-ляво, трябва да говорим, за да се научим. Рекох на американците: „Влизам ви в положението, вашият език е по-обработен, по-културен, не мяза на български. Българският е дивашки, но не толкова, колкото китайският – по-културен е от него“. Китайците и англичаните имат едносрични думи, защото ценят времето. Защо китайците са създали едносрични думи? – Те са пестеливи на време и тази им пестеливост показва, че не мислят. Китаецът е доста наблюдателен, но когато трябва да мисли философски, там го няма. към беседата >>
- Много от вас сте като мене, пестеливост нямате.
Аз сега се уча като едно дете да пестя работите. Взема едно петаче, искам сега да развия чувството на пестеливост. Искам да дам цената на туй петаче. Искам в себе си да оценя туй петаче. Като икономист една сума от 100–200 лева, лесно е, но пестеливостта оценява малките работи. Много от вас сте като мене, пестеливост нямате. Някои от вас сте пестеливи, но не сте икономисти. То не е един недостатък, понеже, ако сме много пестеливи, пестеливостта ражда едно качество: човек да има, да трупа. Хора, които са пестеливи, дядо му, баба му, всички пестят. Някое старо петало, някой гем, някое старо седло. Казва: „Някога ще имам кон, ще трябва туй седло.“ Стомахът е пестелив, умът е икономист. към беседата >>
- В мисълта трябва да има икономия, в живота трябва да има пестеливост, да се не харчат Божествените енергии за каквото трябва и каквото не трябва.
То не е един недостатък, понеже, ако сме много пестеливи, пестеливостта ражда едно качество: човек да има, да трупа. Хора, които са пестеливи, дядо му, баба му, всички пестят. Някое старо петало, някой гем, някое старо седло. Казва: „Някога ще имам кон, ще трябва туй седло.“ Стомахът е пестелив, умът е икономист. Умът трябва да разполага с голям капитал. В мисълта трябва да има икономия, в живота трябва да има пестеливост, да се не харчат Божествените енергии за каквото трябва и каквото не трябва. Не трябва човек да се смущава какво ще бъде един ден като остарее. Интересувате се какво ще стане с вас като остареете. Ще стане с вас точно това, което става с всичките хора. – „Как ще ме заровят? “ – Ще те заровят. към беседата >>
14. Обработване, МОК , София, 22.11.1940г.,
- Природата има един процес, който не търпи пестеливост.
Но казвам, когато туй чувство се развие в човека, образува се един навик и той става скържав, че всичко пести. Той пести даже и въздуха, че не диша. Природата има един процес, който не търпи пестеливост. Ти ще дишаш дълбоко, големи дажби ти е дала тя. Щом вие вземате повече от двайсет обеда на минута, вие не сте здрав човек, алчността е минала своя предел и то е вече едно болезнено състояние. Тези хора, които много бързо дишат, не са здрави. То е скържавост, бързото дишане. Вземат въздух и този въздух не го обработват, не го задържат в себе си. към беседата >>