Намерени са 233 резултата от 153 беседи с точна фраза : 'Париж'.
1. Ще постигнем, ИБ , , 5.12.1913г.,
- Един американски архимилиардер се разставил* с жена си само защото, когато отишла жена му в Париж за покупки, търговците, у които пазарувала, представили големи сметки на архимилиардера, който веднага се разставил, като дал на жена си 36 милиона и един палат за 15 милиона, само да се отдели от разточителната жена, която би привършила всичко.
Един американски архимилиардер се разставил* с жена си само защото, когато отишла жена му в Париж за покупки, търговците, у които пазарувала, представили големи сметки на архимилиардера, който веднага се разставил, като дал на жена си 36 милиона и един палат за 15 милиона, само да се отдели от разточителната жена, която би привършила всичко. Когато така постъпва със сметка един архимилиардер, що остава до нас? Трябва сметка за нашата енергия. Трябва да се учим да пазим тялото си и да го почитаме, защото то ни е голям дар, само с него на земята ние можем да черпим уроци и да не третираме тялото си като кираджийски кон, но да го разбираме и пазим. към беседата >>
2. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди, ИБ , Бургас, 24.1.1915г.,
- Пример - един богат в Париж изпитвал своите роднини дал и ще го поддържат, като се преструвал на голям бедняк.
Учителят ще ни покаже начина, последователността на изучаването. Любовта не е само чувство, а един разумен акт. Под нея се разбира пожертвувание - тя е ранец и се носи по целия свят. Всеки трябва да носи тоя ранец, ако и да е тежък, но с него ще се повдигнем и научим заповедите Христови. Когато изпитваме страдания, то е, че Господ изпитва нашата любов и ако ний безропотно понесем страданията, показва, че имаме Божествената Любов. Пример - един богат в Париж изпитвал своите роднини дал и ще го поддържат, като се преструвал на голям бедняк. Които го гледали, направил ги наследници на своето богатство, а другите - лишил, ако и да му се сърдили - такава е била наградата им. към беседата >>
3. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав, НБ , София, 8.4.1917г.,
- Той извикал двамата си братовчеди и казал: Бях богат, спечелих много пари в Африка, но всичко изгубих и се връщам в Париж, да умра в родния си град.
Един французин живял дълго време в Африка, дето спечелил голямо богатство. Най-после той решил да се върне във Франция, там да прекара до края на живота си. Той имал двама братовчеди, при които мислил да живее, защото нямал намерение да се жени. За да разбере, при кого от тях да остане, той намислил начин да ги изпита, да види, кой от двамата е по-добър и безкористен. Той извикал двамата си братовчеди и казал: Бях богат, спечелих много пари в Африка, но всичко изгубих и се връщам в Париж, да умра в родния си град. Кой от двамата ще ме вземе при себе си? Единият от тях казал: Ела при мене за известно време. Обаче, още на първата седмица той му казал: Търси си друго място, не можеш да останеш при мене за повече време. Той отишъл при втория си братовчед, който му казал: Братко, остани при мене, колкото време искаш. Моят дом е и твой; разполагай с всичко, като със свое. към беседата >>
4. Пребъдете / Пръбѫдване, НБ , София, 27.5.1917г.,
- Като отивала в Париж, тя влизала във всички големи магазини и купувала, каквото очите й виждали.
Кой спъна първите човеци в рая? Бог ги постави при благоприятни условия за развитие, но те сгрешиха и излязоха от рая. Причината е в самите тях, в техните скрити желания. Човек се спъва, когато не разбира своите желания, не знае, дали са полезни, или не. Жената на един американски милионер имала много желания и не разбирала, кога и как трябва да ги задоволява. Като отивала в Париж, тя влизала във всички големи магазини и купувала, каквото очите й виждали. Един ден тя накупила предмети, на извънредно голяма цена и, по нямане на възможност да ги изплати наведнъж, записала ги на името на мъжа си, който бил известен между големите търговци в Париж. Като получил полици за изплащане на големи суми, той веднага ги изплатил, но решил да се разведе с жена си. За да бъде свободен от задължението си към нея, той й направил една къща – дворец за 15 милиона долара, дал й в ръката 30 милиона, да разполага с тях, както намира за добре. Той предпочел да й даде големи суми, да я осигури добре, но да се запази от опропастяване. към беседата >>
- Един ден тя накупила предмети, на извънредно голяма цена и, по нямане на възможност да ги изплати наведнъж, записала ги на името на мъжа си, който бил известен между големите търговци в Париж.
Бог ги постави при благоприятни условия за развитие, но те сгрешиха и излязоха от рая. Причината е в самите тях, в техните скрити желания. Човек се спъва, когато не разбира своите желания, не знае, дали са полезни, или не. Жената на един американски милионер имала много желания и не разбирала, кога и как трябва да ги задоволява. Като отивала в Париж, тя влизала във всички големи магазини и купувала, каквото очите й виждали. Един ден тя накупила предмети, на извънредно голяма цена и, по нямане на възможност да ги изплати наведнъж, записала ги на името на мъжа си, който бил известен между големите търговци в Париж. Като получил полици за изплащане на големи суми, той веднага ги изплатил, но решил да се разведе с жена си. За да бъде свободен от задължението си към нея, той й направил една къща – дворец за 15 милиона долара, дал й в ръката 30 милиона, да разполага с тях, както намира за добре. Той предпочел да й даде големи суми, да я осигури добре, но да се запази от опропастяване. към беседата >>
6. Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919г.,
- И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете си, ще дойде истински мир между народите.
И тъй, да извадим дясното око и да отсечем дясната ръка, които внасят съблазън в живота. И след това да възлюбим враговете си. Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура. И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете си, ще дойде истински мир между народите. Не любят ли враговете си, и да дойде мир, той ще бъде временен. Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на любовта. Ако мирът, който сегашните народи очакват, почива на Мойсеевия закон „око за око и зъб за зъб“, времето ще покаже, какъв ще бъде този мир и каква култура ще донесе. към беседата >>
7. Нито тържик, НБ , София, 13.4.1919г.,
- Да имаме и ние делегати в Париж. (втори вариант)
Казвате: „Какво ще стане със света? " Виждам една комисия, която прави преглед на всички народи. Тя наблюдава как решават задачите си. И на българите е дадена една задача. Да имаме и ние делегати в Париж. И да имате делегати, задачата трябва да се реши. Не я ли решите, и в Париж да отидете, пак ще останете на последно място. Задачата ви още не е решена, а казвате, че народът е онеправдан. Всеки народ, който е честен, умен, справедлив и добър, не може да страда. Всеки човек, който притежава тия качества, не може да страда, никаква катастрофа не може да го сполети. към втори вариант >>
- Не я ли решите, и в Париж да отидете, пак ще останете на последно място. (втори вариант)
" Виждам една комисия, която прави преглед на всички народи. Тя наблюдава как решават задачите си. И на българите е дадена една задача. Да имаме и ние делегати в Париж. И да имате делегати, задачата трябва да се реши. Не я ли решите, и в Париж да отидете, пак ще останете на последно място. Задачата ви още не е решена, а казвате, че народът е онеправдан. Всеки народ, който е честен, умен, справедлив и добър, не може да страда. Всеки човек, който притежава тия качества, не може да страда, никаква катастрофа не може да го сполети. Цялото небе и цялото човечество са на негова страна. В тоя смисъл учените хора не са нищо друго освен методи, форми, начини, които посочват на хората правия път. към втори вариант >>
- – Да имаме и ние делегати в Париж.
Казвате: Какво ще стане със света? – Виждам една комисия, която прави преглед на всички народи. Тя наблюдава, как решават задачите си. И на българите е дадена една задача. – Да имаме и ние делегати в Париж. – И да имате делегати, задачата трябва да се реши. Не я ли решите, и в Париж да отидете, пак ще останете на последно място. Задачата ви още не е решена, а казвате, че народът е онеправдан. Всеки народ, който е честен, умен, справедлив и добър, не може да страда. Всеки човек, който притежава тия качества, не може да страда, никаква катастрофа не може да го сполети. към беседата >>
- Не я ли решите, и в Париж да отидете, пак ще останете на последно място.
– Виждам една комисия, която прави преглед на всички народи. Тя наблюдава, как решават задачите си. И на българите е дадена една задача. – Да имаме и ние делегати в Париж. – И да имате делегати, задачата трябва да се реши. Не я ли решите, и в Париж да отидете, пак ще останете на последно място. Задачата ви още не е решена, а казвате, че народът е онеправдан. Всеки народ, който е честен, умен, справедлив и добър, не може да страда. Всеки човек, който притежава тия качества, не може да страда, никаква катастрофа не може да го сполети. Цялото небе и цялото човечество са на негова страна. В тоя смисъл, учените хора не са нищо друго, освен методи, форми, начини, които посочват на хората правия път. към беседата >>
9. Аз съм онзи човек, НБ , София, 28.9.1919г.,
- Българите са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право. (втори вариант)
Закон е: каквото си направил, ще ти се върне. Тоя закон е общ и се отнася до всички живи същества, до всички народи. Бог постъпва еднакво с всички същества. Войната доказва това. Българите са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право. От кого търсят своето право: от простата или от главната гъба? На земята право не съществува: не е имало, няма и няма да има. Правото е атрибут на Божествения свят. За да отсъжда право, човек трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка. Главата на Европа има да страда още много, докато разбере има ли Бог, или не; съществува ли Божествен свят, или не. към втори вариант >>
- Българите са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право.
Сега той изпаднал в неговото положение. Закон е: Каквото си направил, ще ти се върне. Тоя закон е общ и се отнася до всички живи същества, до всички народи. Бог постъпва еднакво с всички същества. Войната доказва това. Българите са недоволни, че като отишли в Париж, не им дали право. От кого търсят своето право: от простата, или от главната гъба? На земята право не съществува: не е имало, няма и няма да има. Правото е атрибут на Божествения свят. За да отсъжда право, човек трябва да бъде мъдър, да разбира причините и последствията на нещата, да анализира всяка своя постъпка Главата на Европа има да страда още много, докато разбере, има ли Бог, или не; съществува ли Божествен свят, или не. Всички народи ще познаят, съществува ли Божествено право, или не. към беседата >>
12. В Египет, НБ , София, 13.11.1921г.,
- Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички.
В човешкото тяло, при една известна форма, мога да докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието. И те ще видят, че е така. Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил да го доказвам, знаете ли на какво щеше да се обърне работата? Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил да спечели симпатиите на всички. Когато да замине, една вечер, той искал да даде един отличен концерт, тъй че да го помнят, да пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво. За нещастие обаче той почнал да свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един да излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал да свири. Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва да спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“. И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме да спим“. А особено пък българите не обичат много дългите дисертации. към беседата >>
13. Стани и опаши се!, НБ , София, 11.12.1921г.,
- А в Париж казват: „Киселото мляко продължава живота“.
А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон. Аз съм принуден да чукам, сложил съм ви в мътилката, искам масло да извадя. Казва някой: „Защо чукаш? “ – Масло да извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам да го извадя, вие сте се вкиселили и сега, като ви очукам, маслото ще продам, а парите ще сложа в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите си“. Та вие сте хора недоволни – кисело мляко сте. А в Париж казват: „Киселото мляко продължава живота“. Действително киселото мляко продължава живота, но ако прокисне – разваля го. Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава. Всяко нещо е вярно до известна степен, а невярно в друго отношение. Примерът с това малко момиченце в София, един пример от толкова години, ми е обърнал вниманието. Бих желал всички софиянци да бъдат като това момиченце, бих желал всички министри, владици, свещеници, професори, всички учители, всички майки, братя и сестри, всичките ви деца да бъдат като това момиченце. към беседата >>
14. Каквото вържете на земята, НБ , София, 25.12.1921г.,
- Един френец отишъл в Африка, станал милионер, не се оженил там, връща се в Париж при двамата си братовчеди, искал да изпита при кого от двамата може да живее.
И тъй, ние трябва да приложим учението Христово в живота си. Туй учение не е за небето – там други работи ще ви дадат. Туй учение е за земята. Ами че ако ние не можем сега да живеем с Любов, как ще можем да живеем в съгласие в другия свят? Един френец отишъл в Африка, станал милионер, не се оженил там, връща се в Париж при двамата си братовчеди, искал да изпита при кого от двамата може да живее. Престорил се, че много е спечелил, 100 милиона, но после всичкото си имане и пари изгубил и много закъсал. Първият му братовчед казал: „Можеш да останеш при мене“. След като поживял един месец, той му казал: „Не можем да сложим патилото ти, иди на друго място“. Отива той при втория братовчед, а той му казал: „Заповядай, каквото имаме ние, това ще имаш и ти“. Цяла година живял отлично там и казал на братовчеда си: „Не съм аз сиромах, вас ви оставям наследници на всичкото ми богатство“. към беседата >>
15. Много плод принася, СБ , В.Търново, 20.8.1922г.,
- Ако я спреш, добре, но да не стане като онзи адепт, който дошъл от Индия в Париж и успял да убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може да спре и най-бързия експрес, но за това му трябват огърлици, скъпоценни камъни, за да може да концентрира ума си в тях.
Със силата на волята си ще опитате да спрете градушката, без особени оръдия, и да й посочите пътя, по който да минава. Тогава, като ви научим как да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село, и ако ви приемат добре, ще спрете градушката; ако не ви приемат, няма да я спирате. Ето где седи опасността от окултните знания: тези знания може да се използват за лични цели, затова трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме. Това са задачи на Школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля.“ Добре, ние ще създадем градушка – спри тази градушка! Ако я спреш, добре, но да не стане като онзи адепт, който дошъл от Индия в Париж и успял да убеди аристократите, графовете, контовете, че притежава една особена, необикновена сила на волята, с която може да спре и най-бързия експрес, но за това му трябват огърлици, скъпоценни камъни, за да може да концентрира ума си в тях. Дали му те такива скъпоценности за няколко милиона лева и чакали да видят резултата. Действително, той не могъл да спре експреса, но скочил от него и избягал. Онези там го чакали – експресът не спрял, но адептът се спрял. Та на всинца ви трябва висок морал. към беседата >>
16. Спомен от търновските събори - 1922 г., ИБ , В.Търново, 31.8.1922г.,
- Представете си, че застана над София, там, където се пресичат пътищата за Лондон, Париж, Цариград, Берлин, Петроград, Москва, Рим.
Представете си, че застана над София, там, където се пресичат пътищата за Лондон, Париж, Цариград, Берлин, Петроград, Москва, Рим. На този кръстопът започна да лекувам. Моята слава ще се пренесе по етера по всички краища на света. Тези пътища ще се задръстят от коли, превозващи болни. От всяка държава ще изпратят лекарски групи, които ще преглеждат болните, ще установяват диагнозата – на каква степен на развитие е болестта, от кога боледува, при какви условия е живял, какво е работил, на каква възраст е, името и где е живял, с какво се е хранил – всичко това се протоколира. Тогава ще го излекувам. към беседата >>
17. Живият Господ, НБ , Русе, 1.10.1922г.,
- Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина да ми покаже, какви цветя изписал от Париж.
Христос казва: „Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Питам: Християнските народи присадени ли са на тази лоза? Ще отговорите, че са присадени. – Не оспорвам това, но казвам, че всичко ще се постави на опит, всички ще бъдете изпитани. Кажеш ли, че има доброкачествена лоза, ще знаеш, че ще я опитам. Преди десетина годили ходих в Новопазарско. Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина да ми покаже, какви цветя изписал от Париж. Спряхме се пред едно цвете, и той ми каза: Това е особено цвете. Какво ще излезе, не зная, по предполагам да е нещо хубаво. Погледнах цветето, приличаше на магарешки трън. Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж. Казах му: Такива тръне има и в България, само че този е по-облагороден. към беседата >>
- Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж.
Преди десетина годили ходих в Новопазарско. Срещнах се с директора на прогимназията, който ме заведе в училищната градина да ми покаже, какви цветя изписал от Париж. Спряхме се пред едно цвете, и той ми каза: Това е особено цвете. Какво ще излезе, не зная, по предполагам да е нещо хубаво. Погледнах цветето, приличаше на магарешки трън. Наистина, като израсна, разви се един голям магарешки трън от Париж. Казах му: Такива тръне има и в България, само че този е по-облагороден. Следователно, ако лозовата пръчка е присадена на истинната лоза, тя трябва да даде царско грозде и, като си откъснеш от него един грозд, да кажеш: Това е отлично грозде! Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Първо трябва да осигурите материалния си живот, после да се занимавате с духовни работи. Според мене, първо ще се занимавате с духовни въпроси, а после с материални. към беседата >>
20. Що е това?, НБ , София, 24.2.1924г.,
- Но аз казвам: Когато тръгнем за Париж, ние си взимаме един билет от чиновниците там, по гишетата, разсилни аз ги наричам.
На вас благодарим, вие няма да ни показвате пътя. Вие ще ни пуснете да влезем тук, но ние няма да излезем от същата врата. „Как няма да излезете от същата врата! “ Чудни сте вие! Сега нас ни възразяват. Но аз казвам: Когато тръгнем за Париж, ние си взимаме един билет от чиновниците там, по гишетата, разсилни аз ги наричам. Даде ти билет и те пита: „Ти от тука ще се върнеш ли? “ – „Няма.“ – „Че как тъй! “ Аз си взема билет за Париж, пътувам, обикалям и когато се върна, този разсилен може да го няма на гишето. Всички ние трябва да съзнаем своето положение, да съзнаем кой къде е турен и какво е неговото звание. Щом аз превиша своята власт, щом превиша званието, което имам, щом превиша със силата, която имам, моето уволнение идва. към беседата >>
- “ Аз си взема билет за Париж, пътувам, обикалям и когато се върна, този разсилен може да го няма на гишето.
“ Чудни сте вие! Сега нас ни възразяват. Но аз казвам: Когато тръгнем за Париж, ние си взимаме един билет от чиновниците там, по гишетата, разсилни аз ги наричам. Даде ти билет и те пита: „Ти от тука ще се върнеш ли? “ – „Няма.“ – „Че как тъй! “ Аз си взема билет за Париж, пътувам, обикалям и когато се върна, този разсилен може да го няма на гишето. Всички ние трябва да съзнаем своето положение, да съзнаем кой къде е турен и какво е неговото звание. Щом аз превиша своята власт, щом превиша званието, което имам, щом превиша със силата, която имам, моето уволнение идва. Строго е това уволнение, безпощадно е! Цялата земя днес е покрита все с кости на разсилни, не с праведници, не със светии. Гробниците днес са пълни с костите на тези разсилни, с костите на тези, които не са изпълнили своята длъжност. към беседата >>
21. Още малко, НБ , София, 13.4.1924г.,
- По това време автомобилите в Париж толкова се умножили, че по нямане на работа, коларят трябвало често да гладува.
Като се връщахме, и то с нас тръгваше. Щом слезехме в селото, кучето си оставаше там, а ние продължаваме пътя си. Разправяха ми един интересен случай с един французин колар и един кон. След войната коларят намерил този кон на бойното поле и го взел у дома си. Между коларя и коня се завързала такава дружба, че не могли един без друг. По това време автомобилите в Париж толкова се умножили, че по нямане на работа, коларят трябвало често да гладува. Пък и конят бил стар, не могъл да работи, та и той гладувал заедно с господаря си. Като гледал страданията на коня, коларят го потупвал нежно и му казвал: Их, братко, и двамата сме осъдени на страдания! Един лен коларят впрегнал колата и се отправил в една гостилница, дано някой от клиентите да го потърси за работа. Влязъл в гостилницата, поогледал се, никой не го повикал, и пак излязъл. Пред коня си видял един офицер, който със сълзи на очи милвал коня и му говорел нещо. към беседата >>
- После в Париж ще сменят перцето, ще го сложат от лявата страна - и всички го слагат от лявата страна.
Човек, за да се опълчи против природата, трябва да има идея. Сега в Париж се явила някаква мода - на шапките от дясната страна да има по едно перце. В Париж, Франция, Германия, цяла Америка - навсякъде ще си турят перце отдясно на шапките. Това е мода. После в Париж ще сменят перцето, ще го сложат от лявата страна - и всички го слагат от лявата страна. Само в Париж ли се създава модата? Защо и ние да не си създаваме мода? Ще спазвате един вътрешен закон. Има един такъв закон: Когато една мисъл е неестествена, не е съгласна с Божествения свят, вие ще усещате едно стягане на слънчевия възел и трябва да я измените. Когато носите дреха, която не е естествена, много е тясна, неудобна или от изкуствена материя, пак чувствувате такова стягане; тогава на тази дреха ще направите едно преобразува- ние. към беседата >>
- Само в Париж ли се създава модата?
Човек, за да се опълчи против природата, трябва да има идея. Сега в Париж се явила някаква мода - на шапките от дясната страна да има по едно перце. В Париж, Франция, Германия, цяла Америка - навсякъде ще си турят перце отдясно на шапките. Това е мода. После в Париж ще сменят перцето, ще го сложат от лявата страна - и всички го слагат от лявата страна. Само в Париж ли се създава модата? Защо и ние да не си създаваме мода? Ще спазвате един вътрешен закон. Има един такъв закон: Когато една мисъл е неестествена, не е съгласна с Божествения свят, вие ще усещате едно стягане на слънчевия възел и трябва да я измените. Когато носите дреха, която не е естествена, много е тясна, неудобна или от изкуствена материя, пак чувствувате такова стягане; тогава на тази дреха ще направите едно преобразува- ние. Или носите обуща и те са ви неудобни, - ще направите преобразувание. към беседата >>
23. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски, НБ , София, 16.11.1924г.,
- Казват от там: Какво прави еди-кой си човек от София, от Петербург, от Париж, от Токио, от Пекин? (втори вариант)
– В Любовта. И наистина, ако имате Любов, Мъдрост и Истина, пътят ви ще се отвори. Туй небе, което е организирано от висши същества е отворено пред нас. То се интересува за живота на един добър човек. И няма по-красиво нещо от това! Казват от там: Какво прави еди-кой си човек от София, от Петербург, от Париж, от Токио, от Пекин? Говорят с тия души, интересуват се за тях. Небето е съставено от велики души, и затова е велико в своите действия. То не е дребнаво. Ангелите са велики души. Някой казва: Ангелите не са като хората. към втори вариант >>
- Ако аз съм един богат човек, ще те извикам и ще ти кажа: Занеси тези пари в Париж, в Лондон или където и да е другаде, и ако ти направиш тъй, както искам, ти си един честен човек. (втори вариант)
Вие искате физическо възкресение. Не, възкресението не е физически, то е духовен процес. Онзи човек, който е духовен, той възкръсва веднага. Такъв човек напълно те разбира, на него може да се разчита всякога. Кой е честен човек? Ако аз съм един богат човек, ще те извикам и ще ти кажа: Занеси тези пари в Париж, в Лондон или където и да е другаде, и ако ти направиш тъй, както искам, ти си един честен човек. Ако торбата не отиде на място какво показва това? Е, хубаво, тези торби отишли ли са на мястото си? Като говорим за честност, аз не разбирам тази обикновената честност. Под честен човек аз разбирам този, който е честен в цялата си душа: честен спрямо всички души, честен спрямо цялото човечество, честен спрямо Бога, ангелите. Туй разбирам аз под думата „честен човек“! към втори вариант >>
- Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! (втори вариант)
По същия начин можем да направим съобщения и ние с невидимия свят и да чуем, какво се говори там. Само че за всичко това трябва да имаме специално разположение на духа. Ще кажете: Докажи това! Сега не може да се докаже. Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? към втори вариант >>
25. Учтивият човек, МОК , София, 19.7.1925г.,
- Преди петнадесет-шестнадесет години един български учител тръгва за Америка, но спира в Париж за известно време, докато научи френски език, който му бил необходим за Америка.
Ако у някой човек се яви силно желание да стане знаменит актьор, трябва ли той да се занимава с тази идея? Не, тази идея е Александър Велики, който седи пред неговата бъчва и му засенчва светлината на Слънцето. Оставете Слънцето свободно да ви огрява. Или трябва ли да ви занимава идеята да станете голям пехливанин, та на когото се натъкнете, да го победите? С великите идеи трябва да се занимавате само през свободното си време. Преди петнадесет-шестнадесет години един български учител тръгва за Америка, но спира в Париж за известно време, докато научи френски език, който му бил необходим за Америка. Обаче, за да изкара прехраната си, той се настанил в една евангелска църква на служба, заел се да управлява ръчката на органа, за да може да свири. Един ден, като движел така ръчката на органа, замислил се за своите велики планове в Америка и забравил да движи ръчката на органа, вследствие на което той спрял да свири. Веднага органистът отива зад органа, побутва го и му казва: „Или ще движиш ръчката, или ще те уволним! Какво се забравяш? “ Сега Природата е турила в ръката на всеки човек по една такава ръчка и докато свири органът, никой няма право да мисли за нищо друго, освен за работата си. към беседата >>
26. Приех от Отца Си, НБ , София, 28.2.1926г.,
- Един ден, вие ще достигнете до степен - да се съобщавате с тия планети и системи, тъй както сега хората се съобщават с Париж, Лондон и някои други места.
Те се радват, като гледат, как хората се стремят нагоре и казват: ние ще им дадем подтик, ще им пратим своето благословение. Има много слънчеви и други системи, далеч от нас, които се интересуват за нас и за всички други същества на Земята. Например, Млечният път е една от тези системи. Вие ще кажете, че това са предположения. Да, за вас са предположения, но за мен са реалност. Един ден, вие ще достигнете до степен - да се съобщавате с тия планети и системи, тъй както сега хората се съобщават с Париж, Лондон и някои други места. Както днес, хората се разговарят едни с други на далечни разстояния, така и вие ще разговаряте със съществата от разните системи. Там има същества, много по-разумни и с много по-висока култура, отколкото са тия, на Земята. Вие ще кажете: да, в този случай, животът действително има смисъл. Но сега, вие още не сте готови, мозъкът ви няма туй устройство, да издържа големи напрежения. към беседата >>
27. Закон на съпоставянето, НБ , София, 21.3.1926г.,
- Такива учени хора едва ли ще ги има в Лондон и Париж, а тук в България има само един такъв учен и аз го зная.
Казвате: ама днешната наука не е доказала още това нещо. Това, което хората на Земята наричат наука, на Небето не е наука. Това са играчки, забавления за малките деца. Аз не ви говоря за някаква наука на хората, които живеят по софийските улици. Не, аз ви говоря за такива учени, от които едва ли ще намерите 1 или двама. Такива учени хора едва ли ще ги има в Лондон и Париж, а тук в България има само един такъв учен и аз го зная. Учена глава е той. Когато посетих един ден този учен, той ми каза: на този народ главата му е много дебела, но все ще поумнее някога. Като казва той, че главата му е дебела не говори на присмех, но факт е това, че този народ още не разбира закона на съпоставянето. Този народ има изблик на енергия. Той иска да живее, но не може да разбере как да съпостави страданията т.е. към беседата >>
- Онези учени хора в Америка, Англия, Париж, за които ви казвам, че съществуват, знаят това нещо.
Та казвам: понеже у тези животни се заражда ужасен страх, ужасна омраза и отвращение към всички, които искат да им отнемат живота, всичко това се възприема като отрова от тия, които ядат месото им. Това нещо учените хора трябва да го знаят. Онези учени хора в Америка, Англия, Париж, за които ви казвам, че съществуват, знаят това нещо. И онзи учен в България, който има събрана цяла библиотека по този въпрос също знае това. Този учен е най-благородния човек. Той представлява тип, какъвто трябва да бъдат българите. Аз бих желал българите да бъдат като него. Та казвам: вие трябва да знаете как да постъпвате с всяка ваша мисъл и с всяко ваше желание. към беседата >>
28. Кръг и елипса, ООК , София, 31.3.1926г.,
- Обири, кражби, убийства стават не само в Лондон, но и в Париж, и в Берлин, даже и в малката София.
Знаете ли каква мизерия, какви страдания има в света? В Лондон, за пример, има един квартал, в който живеят около 50,000 души, жени, мъже и деца, последните от които не познават бащите си. Когато влезе някой чужденец в този квартал, той непременно трябва да бъде придружаван от стражар. Несигурен е животът на чужденците в този квартал. Там е цял ад. Обири, кражби, убийства стават не само в Лондон, но и в Париж, и в Берлин, даже и в малката София. към беседата >>
30. Ще се наситят, НБ , София, 6.6.1926г.,
- Някои разказват за театрите, които са давали в Париж, в Лондон, в Берлин, в Ню Йорк или другаде някъде, разправят също тъй за добрите актьори, които играели на сцената.
Всички хора днес са се забатачили, както в живота, тъй и в научно отношение. Че са се забатачили, виждаме от това, че всяка култура, както на миналото, така и на настоящето не е донесла нищо друго, освен разрушения, немотия, смърт, болести и наказания. Във всяка култура днес, колкото и да е велика, срещаме само пъшкания и страдания. И нашата култура, макар и култура на християнството също тъй има пъшкания. Ако вашият слух беше развит, щяхте като по радио да чуете всички ония вопли, плачове и страдания, които се носят изпод Земята. Някои разказват за театрите, които са давали в Париж, в Лондон, в Берлин, в Ню Йорк или другаде някъде, разправят също тъй за добрите актьори, които играели на сцената. И всички се трогват от техните роли, плачат. Казвам: други истински актьори има на друга една сцена. Те са около 200-300 000 на брой, те пъшкат и плачат на тази житейска сцена. Тия актьори, от които вие се възхищавате, са платени плащат им пребогато, а тия актьори, които аз зная, актьорите в живота са безплатни – те играят без пари. Такива актьори има и в Българи, и в София специално. към беседата >>
- Не. Вие казвате: това е последна мода, дошла от Париж.
Правят ли от нея платове, които да продават или да се обличат с тях? Някога те оскубват по няколко косми от агънцата и от тях си правят гнездата, а не ги употребяват за дрехи. Техните дрехи са майсторски направени и боядисани с хас-боя, която не белее на никакво Слънце. Значи, тяхната мода е поставена от самата природа. Нашата мода от природата ли е турена? Не. Вие казвате: това е последна мода, дошла от Париж. Питам ви: когато дойде тази мода от Париж, вие съобразихте ли се с природата, взехте ли нейното съгласие? Вземете, например, преди десетина години жените носиха корсети, с тях се стягаха като оси. Преди това време те носиха някакви турнюри, нещо като седла. Така се продължи модата няколко години. Преди това пък дамите носиха рокли, тъй наречените молокови. към беседата >>
- Питам ви: когато дойде тази мода от Париж, вие съобразихте ли се с природата, взехте ли нейното съгласие?
Някога те оскубват по няколко косми от агънцата и от тях си правят гнездата, а не ги употребяват за дрехи. Техните дрехи са майсторски направени и боядисани с хас-боя, която не белее на никакво Слънце. Значи, тяхната мода е поставена от самата природа. Нашата мода от природата ли е турена? Не. Вие казвате: това е последна мода, дошла от Париж. Питам ви: когато дойде тази мода от Париж, вие съобразихте ли се с природата, взехте ли нейното съгласие? Вземете, например, преди десетина години жените носиха корсети, с тях се стягаха като оси. Преди това време те носиха някакви турнюри, нещо като седла. Така се продължи модата няколко години. Преди това пък дамите носиха рокли, тъй наречените молокови. Те бяха рокли, с някакви обръчи долу, за да стоят роклите разперени. към беседата >>
31. В малкото, НБ , София, 20.6.1926г.,
- Това става не само в София, но и във всички други по-големи градове: Лондон, Париж и другаде.
Защо направиха параходите? - Страшни са днешните параходи в своето използване. Казвате: всички тези изобретения са в полза на бъдещата наука. Да, в полза на бъдещата война. Седиш в София спокойно, мине отгоре ти един аероплан, хвърли една бомба и в 24 часа вече те няма, изпратили те на онзи свят. Това става не само в София, но и във всички други по-големи градове: Лондон, Париж и другаде. Всичко това ща изчезне, но въпреки това ние казваме: когато съвременната свещена наука направи своите открития, тя ще ни спаси. Не, тази наука не е свещена. Нека параходите, които е изнамерила, служат само за пренасяне на пътници, а не и за пренасяне на ония чудовищни гранати! Нека аеропланите, които е изнамерила, служат за пренос на хората, а не и за хвърляне от тях бомби! Нека всички изобретения на науката бъдат използвани и от държавата, но правилно! към беседата >>
32. Запалената свещ, НБ , София, 4.7.1926г.,
- Те казват за някого: еди – кой си свършил университет в Берлин, или в Лондон, или в Париж.
Да оставим настрана въпроса за същината на времето и на пространството. Няма нито един философ, който да е определил какво нещо е пространството и времето. Има нещо, близо до истината в техните обяснения, но всъщност, какво нещо е пространството, какво нещо е времето само Бог знае. Само най-напредналите, само най-великите духове, които са завършили своето развитие, своята еволюция в Космоса, знаят какво нещо е време и пространство. Всички останали същества, които още не са завършили своето развитие имат детински възгледи по тези въпроси. Те казват за някого: еди – кой си свършил университет в Берлин, или в Лондон, или в Париж. Питам: какво знае този човек? Този човек, който е свършил четири факултета, утре заболее от най-простата енфлуенция и веднага вика лекар. Толкова знае този човек! Както виждате, сам не може да се лекува. Ти можеш да викаш лекар само при такава болест, която не можеш сам да лекуваш. към беседата >>
33. Няма тайно, НБ , София, 13.3.1927г.,
- Казвате, че има мода на дрехите, възприета от Париж, и вие ще се обличате според тази мода.
Докато българката сама тъчеше платната си, в нея имаше идеал; откак престана сама да тъче платната си и започна да носи черни дрехи, и нейният идеал изчезна. Като наблюдавам дрехите и цветовете на дрехите, с които съвременните хора се обличат, намирам, че те не допринасят нищо хубаво. На някои хора, например не е позволено да носят черни дрехи. На други не е позволено да носят червени дрехи. Всеки трябва да знае, какви дрехи може да носи. Казвате, че има мода на дрехите, възприета от Париж, и вие ще се обличате според тази мода. Обаче, парижката мода не е меродавна и за природата. При сегашното развитие на човечеството, най-добре е хората да се обличат с дрехи, които имат меки, приятни цветове, за да се смекчават чувствата им. Цветовете на дрехите трябва да бъдат такива, че да задоволяват и самия човек. Мнозина носят връзки или дрехи с ярки, неподходящи за тях цветове, които се отразяват вредно върху тяхната нервна система. Носят ли дрехи с такива цветове, от тези хора не могат да излязат нито художници, нито музиканти, нито учени. към беседата >>
34. Спасителни положения, ООК , София, 16.3.1927г.,
- Някой възприел една мисъл от Париж или от Лондон и бърза да се похвали, че получил някакво съобщение от невидимия свят.
Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин, и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това“. Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радио се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава; иначе ще изпадне в грешки. Някой възприел една мисъл от Париж или от Лондон и бърза да се похвали, че получил някакво съобщение от невидимия свят. Друг пък казва, че получил някакво съобщение от жителите на Луната. към беседата >>
35. Хармонични положения, МОК , София, 29.5.1927г.,
- Не само музикални концерти, но и кабарета, какво става в Лондон, Париж, Берлин, в Япония, Индия. (втори вариант)
36. Две думи, НБ , София, 5.6.1927г.,
- Например, много ангели, много адепти, облечени в костюми на обикновените хора се срещат навсякъде по земята, в големите градове, като в Лондон, в Париж, в Берлин, в София и другаде.
Тъй щото, когато искам да се запозная с някой човек, мене не ме интересува нито името, нито произхождението му, нито какво е свършил, но аз искам да зная само едно мога ли да го обичам, и той може ли да ме обича, за да съм готов при всички условия на живота на всякакви услуги и жертви за него, както Бог е готов на всички жертви за нас. Аз искам да зная, мога ли да постъпвам с този човек така, както Бог постъпва с мене. Като ни е пратил на земята, Бог никога няма да ни остави да пропаднем. Той ще ни постави в положение да скъсаме хиляди костюми, за да Го познаем. Тези костюми не са нищо друго, освен разните форми на раждане и прераждане. Например, много ангели, много адепти, облечени в костюми на обикновените хора се срещат навсякъде по земята, в големите градове, като в Лондон, в Париж, в Берлин, в София и другаде. Някой казва: какви ли са ангелите? На вид те са обикновени хора, но дават насока на всички същества в живота. Те са капацитети по разни въпроси и представят нещо подобно на стрелките в часовника, които определят времето и дават посока на движението. Те са постоянни по характер и прояви и всякога верни на обещанието си: каквото казват, изпълняват. към беседата >>
37. Духът на Господа, СБ , София, 19.8.1927г.,
- Тия нови методи се прилагат вече в по-големите градове, като в Париж, в Лондон, в Берлин, в Чикаго, в Ню Йорк и другаде.
Има известни области от науката, които едва сега се проучават. Например, има нови методи, нови начини, чрез които хората, без никакви церове, се лекуват. Тия нови методи се прилагат вече в по-големите градове, като в Париж, в Лондон, в Берлин, в Чикаго, в Ню Йорк и другаде. В какво седят тия опити? Забележете, ние не говорим за някакви чудотворци, но за обикновени учени хора, които постъпват съобразно природните закони. Тия методи показват какво мощно влияние указва човешката мисъл. Мисълта на човека е велик фактор в живота му. Тя чудеса произвежда. към беседата >>
38. Денят Господен, НБ , София, 11.9.1927г.,
- Тъй че, каквото се върши в Париж, в Лондон, в Берлин или другаде, на всички става известно.
– Дадохме му, – Защо? Началникът веднага заповядва да го протрд*г. спира го, бръква в устата му и с една кукичка изважда пломбата от зъбите. В кухината намира тайното писмо. Питам: как е могъл този началник да се домогне до тази тайна и да извади писмото от зъба на шпионина? Тъй че, каквото се върши в Париж, в Лондон, в Берлин или другаде, на всички става известно. Англичаните оставаха учудени, когато виждаха, че германците знаят, по какво направление ще вървят техните параходи. Когато генерал Киченер тръгна с парахода си, германците знаеха вече това; те туриха на пътя мини, и по този начин потопиха парахода му. Когато руските представители отиваха на гости в Англия, те се учудваха, защо английските параходи криволичили натук–натам, а на три места даже слизали от парахода. Всичко това те правили, защото се съмнявали, да не би някъде да има устроена засада против тях. към беседата >>
- И ако отидете в дома на съседката ви, която е свършила по шев в Париж, ще й кажете: Аз имам един болен съсед, на когото ще ви моля да ушиете една риза.
Какво представя съмнението? Съмнението е известна нечистота, която влиза в астралното, т.е. в звездното тяло на човека, и той изпитва завист, омраза, съмнение и казва: Не зная, какво става с мене, но изгубих мира си. Какво да правя сега? – Не приемайте в дома си шивачки, които работят с железни игли. И ако отидете в дома на съседката ви, която е свършила по шев в Париж, ще й кажете: Аз имам един болен съсед, на когото ще ви моля да ушиете една риза. Ако съседката ви се съгласи, ще я заведете при болния, да вземе мярка за ризата му. И наистина, казано е: „Болни утешавайте! " На вас пък казвам: мислете върху железните игли и шила и приложете тази аналогия в живота си, да се ползвате от нея. към беседата >>
40. Дерзай, дъще!, НБ , София, 5.2.1928г.,
- Те са ходили в Англия, в Америка, в Париж, във Ватикана, и след като са събрали голям, ценен материал, едва тогава са могли да напишат нещо и да го пуснат в света.
Следователно, съвременните хора са дошли до такава фаза на живота, че за да излязат от нея, те непременно трябва да четат Библията, да пишат онова, което са научили. Ако само четат, без да пишат, те нищо няма да научат. Който едновременно чете и пише, само той се учи, само той прониква във вътрешния, дълбокия смисъл на живота. И забележете, всички хора, които пишат, са обиколили библиотеките на целия свят. Те са ходили в Англия, в Америка, в Париж, във Ватикана, и след като са събрали голям, ценен материал, едва тогава са могли да напишат нещо и да го пуснат в света. Значи, който пише, той трябва да се ползва от книгите на живата природа, от тях да чете и да се развива. Минералите, растенията, рибите, птиците, и всички останали животни са книгите на природата, от които всеки може да чете и да се поучава. Знаете ли, каква култура имаха рибите в миналото? Дълго време трябваше да мислят те, докато създадат тази форма, която днес виждаме. Много от тях си направиха лампички, било на хрилете, или на опашката, но останаха без език, без писмена реч. към беседата >>
41. Бог е Дух, НБ , София, 27.5.1928г.,
- Ако имаш знание, но си роб на модата, цял ден се занимаваш с облеклото си, с обущата, чакаш да дойде последната мода обуща от Париж, да видиш, какви са токовете им, дали тесни или широки, какъв смисъл има твоето знание?
– Като пъпка? – Ама аз искам да придобия знания. – Какви знания искаш да придобиеш? Ако имаш знание и при първото заболяване викаш лекари да те лекуват, какво знание е това? Ако имаш знание, но си поставен в ограничителни условия на живота – в робство, в лишения, постоянно гладен, нямаш жилище, де да се подслониш, и не можеш да разрешиш този икономически въпрос на живота, какво те ползува твоето знание? Ако имаш знание, но си роб на модата, цял ден се занимаваш с облеклото си, с обущата, чакаш да дойде последната мода обуща от Париж, да видиш, какви са токовете им, дали тесни или широки, какъв смисъл има твоето знание? Учените хора се запитват: „Кои токове са най-добри и хигиенични? " – За едни случаи са добри ниските токове, а за други случаи – високите токове. И едните, и другите токове имат своето предназначение. Кои хора обичат да носят високи токове? – Ниските хора. към беседата >>
42. Вечно веселие, НБ , София, 3.6.1928г.,
- Нещо повече, тия данни могат да се изчислят даже и за отделни градове, като Париж, Лондон, Берлин и други.
Това, което става сега в природата, е анормално. Например, всяка година плодовете не зреят по едно и също време. Тази година узряването на плодовете е закъсняло с 25 дни; идната година ще узреят 25 дни по-рано. Понеже пролетта тази година закъсня с 25 дни, затова хората ще се залюбят 25 дни по-късно; някои хора ще се събудят 25 дни по-късно и т.н. Това са изключения, наистина, но статистиката показва, че за всяка година може да се определи количеството на параходите, които ще потънат, на къщите, които ще изгорят, ражданията и умиранията на хората по целия свят. Нещо повече, тия данни могат да се изчислят даже и за отделни градове, като Париж, Лондон, Берлин и други. Някои хора пък могат да определят, колко души, например, има в България, колко в Англия, в Америка и другаде, които са в съприкосновение с Първичното съзнание. към беседата >>
43. Развиване на дарбите / Методи на природата за събуждане на дарбите, МОК , София, 19.10.1928г.,
- Един индуски адепт отива в Париж. (втори вариант)
Той имал една слабост каквото види, да го помирише. Един ден професорът носил най-силен амоняк, дал да го носи студентът и му казал: „Внимавай, че като помиришеш, ще стане чудо.“ Студентът го поднесъл под носа си и се намерил на гърба си. Когато студентът видел втори път професора с шише в ръка амоняк, бягал назад. Всякога дяволът, този професор носи едно шише амоняк. Той все те залъгва, но като се намериш на гърба си, той ще те обере и ще видиш, че Нямаш нищо и че професорът го няма вече. Един индуски адепт отива в Париж. Той казал, че ще направи опит, за да покаже своята сила. Качил хората на един експрес и казал, че може да спре експреса, ако иска. Но за да го спре, трябва да вземе скъпоценните им камъни. Това им казал, преди да се качат на експреса. Качили се хората на експреса и той се хвърлил от експреса. към втори вариант >>
44. Силни и слаби желания, ООК , София, 13.2.1929г.,
- Като отишъл с нея на разходка в Париж, тя се впуснала в харчене, след което му представила грамадна сметка.
Един американски милиардер се оженил за една красива мома. Като отишъл с нея на разходка в Париж, тя се впуснала в харчене, след което му представила грамадна сметка. Като видял това, той разбрал, че тя ще го съсипе материално, и решил да й даде 30 милиона долара, но да се освободи от нея. Наистина, той успял да се освободи от нея, но в скоро време я заместил с друга красавица, която го поставила в същото положение, при което го поставила и първата. към беседата >>
45. Да изпълня, НБ , София, 16.6.1929г.,
- Има хора, които, при заминаване за онзи свят, са така спокойни, като че заминават за Берлин, за Лондон или за Париж.
Следователно, който може да разшири съзнанието си, той дохожда до положение да гледа на смъртта спокойно, без никакъв страх, вследствие на което и смъртта нищо не може да му причини. Има хора, които, при заминаване за онзи свят, са така спокойни, като че заминават за Берлин, за Лондон или за Париж. Някои вярват в съществуването на друг свят, а други не вярват или се съмняват. Какво постигат със съмнението си? Съмнението може да изпъкне на всяка крачка. Например, срещате един млад, жизнерадостен, способен човек и слушате да ви разправя, какво може да постигне, какви стремежи и идеали има той за в бъдеще. Обаче, като дойде до 40, 50, или 60 годишната си възраст, той вижда, че не е постигнал желанията си и казва: Нищо не излезе от мене. към беседата >>
47. Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия), МОК , София, 15.11.1929г.,
- Да кажем, вие сте в Париж. (втори вариант)
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът. Да кажем, вие сте в Париж. Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там. Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари. Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има? към втори вариант >>
- Казваш, това е Париж. (втори вариант)
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът. Да кажем, вие сте в Париж. Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там. Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари. Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има? Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница. Питам ви, стана ли преобразувание във вашата вяра? към втори вариант >>
48. Да ви даде, НБ , София, 15.12.1929г.,
- Той трябва да знае, че отива за Варна или за Париж, или за Лондон, и при това трябва да вземе всички мерки за пътуването. (втори вариант)
Значи не е достатъчно този аероплан да е направен, не е достатъчно той да се движи само, но аеропланът трябва да тръгне и да върви напред, при това пилотът трябва да направлява аероплана към тази велика цел. Всеки човек си има смисъл. Някой казва: „Аз не зная защо живея." Смешно е този пилот да не знае къде отива. Той трябва да знае, че отива за Варна или за Париж, или за Лондон, и при това трябва да вземе всички мерки за пътуването. И сега ние седим и казваме - да се завърти колелото, колелото още не се е завъртяло. Питам, ако не се завърти аеропланът, какво ще направиш? Първо колелото трябва да се завърти, после да тръгне и след това да вземе своето направление в посока, в каквато човек трябва да се движи. Добре, онзи, който е направил аероплана, той трябва да започне с техниката, да е запознат с техниката, да вземе всичко в съображение, понеже горе в пространството той ще срещне известни съпротивления, може да претърпи известни катастрофи. към втори вариант >>
49. Светли и тъмни действия / Двамата бакали, ООК , София, 15.1.1930г.,
- Да кажем, ако си в един град като Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк, имаш право да се извиняваш, но тук, в София, може би на един-два километра разстояние може да имаш, може да напълниш едно гърне с вода, нищо няма да те извини. (втори вариант)
Казваш: "Аз вода не пия." Когато искаш да бъдеш здрав, някой път е нужно да стане известна промивка. Трябва известно количество вода, да става промяна. Водата в организма играе такава роля, каквато играе в земното кълбо. Ти не може да произведеш каква и да е реакция без вода. Трябва да става обмяна всеки ден, трябва да внасяш всеки ден вода в организма си, и то доброкачествена. Да кажем, ако си в един град като Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк, имаш право да се извиняваш, но тук, в София, може би на един-два километра разстояние може да имаш, може да напълниш едно гърне с вода, нищо няма да те извини. Казва: "Нямам време." Време всички имате, стига да иска човек. Когато иска, има време, когато не иска, няма време. към втори вариант >>
- Да кажем, ако си в един град като Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк, имаш право да се извиняваш, но тук, в София, може би на един-два километра разстояние може да имаш, може да напълниш едно гърне е вода, нищо няма да те извини. (втори вариант)
Казваш: „Аз вода не пия." Когато искаш да бъдеш здрав, някой път е нужно да стане известна промивка. Трябва известно количество вода, да става промяна. Водата в организма играе такава рол, каквато играе в земното кълбо. Ти не може да произведеш каква и да е реакция без вода. Трябва да става обмяна всеки ден, трябва да внасяш всеки ден вода в организма си, и то доброкачествена. Да кажем, ако си в един град като Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк, имаш право да се извиняваш, но тук, в София, може би на един-два километра разстояние може да имаш, може да напълниш едно гърне е вода, нищо няма да те извини. Казва: „Нямам време." Време всички имате, стига да иска човек. Когато иска, има време, когато не иска, няма време. към втори вариант >>
50. Богове сте, НБ , София, 26.1.1930г.,
- " Като изучавате радиото, вие виждате, че някъде в Лондон или в Париж пеят, играят, свирят, а вие тука чувате всичко това чрез някакъв инструмент. (втори вариант)
Ако дойде въпрос до един-два километра, тогава предметите стават неясни вече. Следователно, тези, които говорят за ясновидство, те мислят, че ясновидството е нещо отделно от физическото зрение. Виждането е нещо непреривно. Най-слабото виждане е физическото, а един духовен човек може да вижда на разстояние около хиляда километра и повече. На мнозина може да се вижда чудно това нещо и да кажат: „Как е възможно това? " Като изучавате радиото, вие виждате, че някъде в Лондон или в Париж пеят, играят, свирят, а вие тука чувате всичко това чрез някакъв инструмент. Всичко това става и у самите нас. Как става, това не може да се обясни. По същия начин наближава време, когато всички хора ще станат ясновидци. И тогава чрез вашето вътрешно радио вие ще схващате някаква вълна, която ви носи всичко това, което става някъде далеч в Лондон или в Париж. Там може да се свири или пее, а вие ще схванете не само звука, но ще виждате даже и тези хора, които изпълняват това свирене или пеене. към втори вариант >>
- И тогава чрез вашето вътрешно радио вие ще схващате някаква вълна, която ви носи всичко това, което става някъде далеч в Лондон или в Париж. (втори вариант)
На мнозина може да се вижда чудно това нещо и да кажат: „Как е възможно това? " Като изучавате радиото, вие виждате, че някъде в Лондон или в Париж пеят, играят, свирят, а вие тука чувате всичко това чрез някакъв инструмент. Всичко това става и у самите нас. Как става, това не може да се обясни. По същия начин наближава време, когато всички хора ще станат ясновидци. И тогава чрез вашето вътрешно радио вие ще схващате някаква вълна, която ви носи всичко това, което става някъде далеч в Лондон или в Париж. Там може да се свири или пее, а вие ще схванете не само звука, но ще виждате даже и тези хора, които изпълняват това свирене или пеене. Това значи да бъдете ясновидци. След като стане човек ясновидец, какво ще придобие? Да кажем, че вие сте слушали какво се пее в Лондон или в Париж, но ставате сутрин и се чувствате гладен. Каква полза от това, че сте слушали радио? към втори вариант >>
- Да кажем, че вие сте слушали какво се пее в Лондон или в Париж, но ставате сутрин и се чувствате гладен. (втори вариант)
По същия начин наближава време, когато всички хора ще станат ясновидци. И тогава чрез вашето вътрешно радио вие ще схващате някаква вълна, която ви носи всичко това, което става някъде далеч в Лондон или в Париж. Там може да се свири или пее, а вие ще схванете не само звука, но ще виждате даже и тези хора, които изпълняват това свирене или пеене. Това значи да бъдете ясновидци. След като стане човек ясновидец, какво ще придобие? Да кажем, че вие сте слушали какво се пее в Лондон или в Париж, но ставате сутрин и се чувствате гладен. Каква полза от това, че сте слушали радио? Слушали сте радио, но то нищо не ви помага. Значи радиото е само едно развлечение, но то не ви храни. Засега радиото само говори, но ние не можем да отговаряме. Ще дойде ден, когато ще имаме и по-съвършено радио. към втори вариант >>
- Вечерта е слушал, какво се пее, или свири в Лондон, или в Париж, а сутринта става и не намира хляб да си хапне.
Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и на телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни, но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които стават на хиляди километри от него. Какво ще се ползва човек от ясновидството си, ако няма хляб да яде? Вечерта е слушал, какво се пее, или свири в Лондон, или в Париж, а сутринта става и не намира хляб да си хапне. Значи, радиото е развлечение за човека, но не може да го храни. При това, сегашното радио още не е усъвършенствано. Днес вие слушате по радиото да говорят, но не можете да се разговаряте. Ще дойде ден, когато хората ще се разговарят по радиото: един ще пее от едно място, друг ще му отговаря. При това, те ще могат да влизат в разговор помежду си, да си помагат едни-други. към беседата >>
51. Както светът дава, НБ , София, 2.3.1930г.,
- В това отношение той се намира в положението на онзи френски селянин, който отишъл в Париж да види прочутата църква „св. Богородица”.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее разумно. Той е изпратен на земята да учи, да вземе участие в строежа на великата сграда на бъдещия живот. На земята човек е работник. Който няма съзнание за работата, която му е дадена, той живее ден за ден. Защо е дошъл на земята, какво се иска от него, нищо не знае. В това отношение той се намира в положението на онзи френски селянин, който отишъл в Париж да види прочутата църква „св. Богородица”. Обаче, вместо в църквата, той влязъл в един театър. Като видял, че много хора се трупат пред едно прозорче, спрял се и той, да си купи свещ. Каква била изненадата му, когато, вместо свещ, му дали един билет и му казали да дойде с билета си вечерта. На определения час селянинът отишъл в театъра и като всички хора, влязъл в един голям салон и седнал на мястото, което му посочили. Той започнал да се оглежда натук-натам, чудил се, къде се намира. към беседата >>
- Там друг някой проповядва, някой професор в Лондон или Париж. (втори вариант)
Да допуснем, една вечер слушате радио. След като слушате радиото какво говорят в Париж, каква ще бъде придобивката? Сегашното положение е толкоз несвързано. Там, в Москва, някой болшевик кряка. Там друг някой проповядва, някой професор в Лондон или Париж. Там някой певец се мъчи да пее, някой артист пее, цял един хор ръкопляскания. Всичко това е хубаво, след като сте слушали, ако може да се усили вашата вяра. Значи от видимото към невидимото. Ако може да установите във вас онази вътрешна способност, която човек музикално има, да дойде човек до своето естествено положение. към втори вариант >>
53. Правилни форми, ООК , София, 19.3.1930г.,
- Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. (втори вариант)
Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз. Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките. Казвам, до Мусала съм ходил. Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж? Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора. към втори вариант >>
- Какво видял в Париж? (втори вариант)
Сега някой казва: „Ние ги знаем тия работи." Но знанието седи в това, да измениш направлението на твоя живот, да усилиш своя живот, да му дадеш израз. Защото, ако аз като един турист, като един пътник минавам по един път и не наблюдавам какво има около пътя, не съм наблюдавал нито планините, нито долините, нито реките. Казвам, до Мусала съм ходил. Какво си видял? Казва: „Ходих в Париж." Той ходил в Париж, главните станции до Париж. Какво видял в Париж? Град голям. Някой казва: „Имам идея за онзи свят." Идея за Париж. Париж е място на хора разумни, които са се събрали. И там има глупави хора. Има университети, има зали за представление, за концерти. към втори вариант >>
- Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове?
Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. към беседата >>
- Какво означава думата „Париж“?
Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. към беседата >>
- Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно.
Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. Какво означава думата „съпруг“? Съпруг е онзи, който се е впрегнал на работа. Съпругът и съпругата са се впрегнали да работят заедно. към беседата >>
55. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 14.9.1930г.,
- Ако посетиш една от библиотеките на големите европейски градове, Лондон или Париж, мислиш ли, че можеш сам да си вземеш книга за четене?
За да получи един от тези плодове, то трябва да се моли. Физическият свят е пълен с ябълки и круши, които отвличат вниманието на хората. Всеки мисли, че като посегне към плода, ще го вземе. Не, зад тези плодове се крият известни сили, които са работили за тяхното създаване. Значи, зад видимото стои невидимото. Ако посетиш една от библиотеките на големите европейски градове, Лондон или Париж, мислиш ли, че можеш сам да си вземеш книга за четене? За да се ползваш от книгата, първо трябва да намериш библиотекаря, който раздава книгите. Той ще впише заглавието, автора, номера на книгата, и най-после ще се подпишеш. Както виждате, във всяка библиотека съществува известен ред, зад който се крият разумни същества. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. – Не сме ли свободни да се проявим, както разбираме? към беседата >>
- И двамата се намират в Париж, как ще постъпват те? (втори вариант)
Запример, представете си, че имате един човек, който има едно чело от 12 см дължина, и 6 см височина A. и друг един, B., който пък има едно чело от 6 см дължина и 7 см височина. И двамата се намират в Париж, как ще постъпват те? Имате общия сбор на числата 12 и 6 – 18, и при втория 6 и 7 – 13 или 9 и 4. Значи, в крайните си резултати те се различават. Донякъде те ще вървят еднакво, почти ще си мязат, но в крайните резултати ще бъдат различни. Има известни постъпки в живота, които зависят от окръжающата среда. Много пъти се случва, хора, които имат добри телосложения и добре устроен мозък, много често правят погрешки, това зависи от окръжающата среда, в която те влизат, те се изнасилват; и много пъти хора, които не са добре устроени, не се намират в много благоприятни среди, но те се различават по резултатите си. към втори вариант >>
- Да допуснем, че вие сте в Париж и намерите този, който се дави във водата, извадите го и взимате парите; питам, тогава вашите отношения след години какви трябва да бъдат с онзи, когото вие сте извадили от водата? (втори вариант)
Той така лесно няма да се освободи от мъчнотиите на живота. Сега нали вие всички искате да се освободите от мъчнотиите. Човек не може да се освободи от мъчнотиите, то може, но трябва да мине през много дълъг процес, една риза може да се освободи от онези нечистотии, събрани в нея, но нали ще мине през един процес на чистене. Ако вие не знаете как да се чистите, може да навредите на себе си. Запример, направите една погрешка в живота си, какво трябва да правите? Да допуснем, че вие сте в Париж и намерите този, който се дави във водата, извадите го и взимате парите; питам, тогава вашите отношения след години какви трябва да бъдат с онзи, когото вие сте извадили от водата? Представете си, че той търси своя благодетел, който го е извадил от водата. Питам, в дадения случай той ще мисли ли за него, че той му е взел парите? Какво мисли той тогава? Питам тогава, вие имате едно верую, ако някой път се натъкнете на една мъчнотия в живота, казвате: Бог ме тури на това място. Сега може ли Бог да тури на това място един богат човек да се дави? към втори вариант >>
58. Дайте ни от вашето масло, НБ , София, 11.10.1931г.,
- Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж.
Ще ви приведа примера за онзи светия, който живял цели 20 години на планината и станал толкова свят, че можел да държи в ръката си сняг, без да се топи. Той решил един ден да слезе от планината и да вземе в ръката си малко от този свещен сняг, с което да покаже на брат си до колко бил свят. Брат му бил обущар в един голям град като София, Лондон или Париж. Слязъл светията при брат си и отишъл в дюкяна му, дето той взимал поръчки за направа на разни видове обуща. Обущар бил, но един от видните, прочути обущари в града. Братът казал: „При мен ще дойде днес да си поръча обуща една от най-видните дами, царската дъщеря. Почакай малко, докато дойде тя, може да й кажеш няколко думи." И той останал при брата си. По едно време дошла царската дъщеря и брат му започнал да й взема мярка. към беседата >>
60. През онези дни, НБ , София, 25.10.1931г.,
- Това не е само в Лондон, но и в Ню Йорк, и в Париж, и в Берлин - във всички големи градове.
Кой ще ги освободи сега не зная. Не само българите нямат свобода, но и в Америка, и в Англия,и в Германия, дето отидете, навсякъде хората тепърва трябва да се освобождават. Ако отидете в Лондон например, там има квартали от 45-50 хиляди души жени, деца и мъже; децата от тия квартали не знаят баща си и майка си. Ако някой чужденец попадне в такъв квартал, непременно стражар трябва да го придружава. Който мине през такъв квартал, той се излага на някаква опасност. Това не е само в Лондон, но и в Ню Йорк, и в Париж, и в Берлин - във всички големи градове. Даже и в малката България има такива квартали, през които човек не може свободно да върви. Щом човек се разгневи, той много не му мисли, готов е вече куршум да тегли. Ако пък не тегли куршум, ще каже обидни думи на човека, но после ще съжалява: не трябваше така да постъпвам. Всеки човек има по един такъв квартал зад ушите си, дето е центърът на разрушението, с по 45-50 хиляди жители. Има един начин за спасение от жителите на тия квартали. към беседата >>
61. От смърт в живот, НБ , София, 3.1.1932г.,
- Има хора, които слушат новини от Лондон, имат радио, и се разговарят - от Париж се разговарят, от,Ню Йорк, от Чикаго, от Вашингтон.
Всички казват: ние знаем. И се проповядва за онзи свят. Ако ги питаш кой къде отива, все за оня свят отиват, но засега няма нито едно писмо от оня свят. Какво представлява онзи свят? Хората не знаят какво представлява, защото тази станция за тяхното радио е затворена. Има хора, които слушат новини от Лондон, имат радио, и се разговарят - от Париж се разговарят, от,Ню Йорк, от Чикаго, от Вашингтон. Онези, които говорят за онзи свят, какво доказателство имат? Казвате, че преди 2 000 години някой дошъл. Преди 2 000 години дошла една комета. Ако е така и сега би трябвало да се яви. Ще бъде смешно една комета да се яви веднъж и после да я няма. към беседата >>
- Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни.
Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни. След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели. Те му повярвали и му донесли огърлици. Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите. към беседата >>
63. Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез' , ООК , София, 9.3.1932г.,
- Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението. (втори вариант)
Каквото и да се тури - добро или зло, тя не туря дисхармония. Всяко нещо при нея си е намясто. Но в по-нисшия свят, в който живеем, словото, думите, сричките, звуковете не са намясто. Думите на хората се наслояват, а те имат свойство да се повръщат при своя източник. И като се върне туй слово, то ще се повърне с всичките придобивки на доброто, което е добило, или ще се върне с всичкия смут. Когато французката река Сена, която минава през Париж, тя ще се върне с всичките нечистотии и ще дойде ограничението. Такъв е неумолимият закон, великият закон. към втори вариант >>
64. Наклали огън, НБ , София, 3.4.1932г.,
- Той отишъл в Париж, в Севил; дето попаднал между най-висшето общество и след като им проповядвал много от учението на йогите, един ден казал: всичката теория мога да ви покажа много лесно.
Де са онези, които спасяват хората? Те са спасителите на човечеството. Те умират на кръста, за да ги спасят. Тогава, аз си представям въпроса така. Един индиец минавал за голям адепт на окултните науки. Той отишъл в Париж, в Севил; дето попаднал между най-висшето общество и след като им проповядвал много от учението на йогите, един ден казал: всичката теория мога да ви покажа много лесно. Аз имам голяма сила в себе си: И най-големият и бърз влак мога да го спра, дето искате. Най-видните парижани по това време били заинтересувани да видят това чудо. Той им казал: това чудо може да стане само при условие, ако вие ми дадете вашите скъпоценни огърлици, скъпоценни камъни и диаманти. Те дали своите огърлици, и се спрели пред трена да наблюдават, какво ще направи този маг. За голямо тяхно учудване, експресът не спрял, но и адептът изчезнал с него. към беседата >>
67. Доброто семе, НБ , София, 5.6.1932г.,
- Сега се правят тия опити в Париж, в Лондон, учени хора ги правят.
В Англия се правят свободно разни научни изследвания, имат психологическо дружество, което прави своите изследвания върху душата, събира хиляди факти. Аз взимам от тези факти най-малко едно на стоте за верно. Както и да ги обяснявам тези работи, мъчно се приемат. Може да се обяснят с телепатия, с туй-онуй, с предаване на мислите. Но откъде се предава тази мисъл? Сега се правят тия опити в Париж, в Лондон, учени хора ги правят. Човекът не е това, което се вижда само отвън. Вътре в човека има и друго същество, което е по-дълбоко от неговото тяло, което не се вижда. Тия учени хора са намерили, че това същество може да се извади навън от тялото и го наричат негов двойник. Има една велика истина, има един велик начин, по който този двойник може да се извади навън. Индусите преди хиляди години са го намерили. към беседата >>
- " Идете в Лондон, в Париж, там има цели дружества, които се занимават много с астралното тяло на човека.
Вземат една бучка захар, турят я на устата на спящия – никакъв отзвук няма; турят я на устата на двойника – този на леглото казва, че е захар. После вземат една научна книга и я турят пред очите на спящия – не чете. Турят я пред очите на двойника – този на леглото чете книгата. Как ще си го обясните? Казвате: "Може ли да бъде това? " Идете в Лондон, в Париж, там има цели дружества, които се занимават много с астралното тяло на човека. Те ще ви обяснят. Сега, ако аз кажа, че ние тук в България сме правили и по-големи опити, може да не вярвате. Но във Франция, в Лондон, в Ню Йорк или в Берлин учени хора са правили тия опити – на тях може да вярвате, авторитети. Имат известни методи. Те са дошли до още по-големи научни обяснения, те могат не само да излязат из тялото навън. към беседата >>
68. Творители на Словото, НБ , София, 3.7.1932г.,
- Оттук ще отида във Франция, ще науча френски език, че като отида в Америка ще преподавам на американците френски, за да изкарвам хляба си." Отишъл той в Париж, изучавал малко езика, заминал за Америка и търси работа.
И в самата смърт има задачи за разрешаване. Като кажеш "да умра", ти вземаш билет за онзи свят, но като идеш в онзи свят трябва да го опознаеш. Ти искаш да отидеш в Америка, но за да живееш там трябва да я опознаеш. Мнозина отиват в онзи свят, както един българин отишъл в Америка. Един учител, Цеко Грънчарски, не този нашият Цеко, ми разправяше своята опитност: "Не искам да работя, ще ида в Америка. Оттук ще отида във Франция, ще науча френски език, че като отида в Америка ще преподавам на американците френски, за да изкарвам хляба си." Отишъл той в Париж, изучавал малко езика, заминал за Америка и търси работа. Един ден си намира работа в една църква. Един голям орган имало в църквата и той трябвало да върти ръчката на органа, да вкарва въздух, и така да си изкарва прехраната. "Ето до какъв хал дойдох, аз, един български учител, да въртя ръчката на този орган." Както размишлявал така забравил да върти ръчката, дошъл един французин и му казва "Господине, ръчката! " И сега вие сте се хванали за ръчката и искате да напуснете, но ще ви кажат: "Господине, вие сте се хванали вече тук на работа, пари вземате, ще си гледате работата както трябва." към беседата >>
69. Новата работа, СБ , София, 30.8.1932г.,
- Но за да не си харчи парите, понеже бил евангелист, отива в една евангелска църква в Париж и те го наемат на големия орган да върти дръжката, да духа и органът да свири. (втори вариант)
Дробовете казват: „Ако ние не сме тук, той не би могъл да говори; ние, меховете, постоянно работим, ние сме, които го караме да изказва своите мисли. Често ние се намираме в положението на онзи българин един учен българин Цеко Грънчаров, умен човек беше, имаше правилно чело, но по произход малко мургав цвят, сатурнов тип, не можеше да види хубавото. Заражда се в него желание да иде в Америка, но средствата му са малко. Казва: „За да ида в Америка, трябва да зная език, да уча американците." Решено свършено. Отива първо във франция да научи френски, да свърши някой колеж. Но за да не си харчи парите, понеже бил евангелист, отива в една евангелска църква в Париж и те го наемат на големия орган да върти дръжката, да духа и органът да свири. Цеко Грънчаров падаше малко философ. Като сяда органистът да засвири, той си мисли: „До какво положение дойдох сега да карам един мех." Спира да върти и мисли. Идва при него музикантът и му казва: „Господине, с философия не става, но трябва ръчката да въртите." Разправяше ми той този случай. Цеко Грънчаров сам ми разправяше това, гениален човек беше. В Ню Йорк пада от третия етаж, счупва му се ръката, но остава жив. към втори вариант >>
- Отива в Париж.
Та казвам: Трима души в човека има, които си дават мнението. Дробовете казват: "Ако ние не сме тук, той не може да говори, ние, меховете, постоянно работим, ние сме, които го караме да изказва своите мисли." Често вие се намирате в положението на онзи българин - един учен българин, Цеко Грънчаров, умен човек беше, имаше правилно чело, но по произход малко мургав цвят, сатурнов тип, не можеше да види хубавото. Заражда се в него желание да иде в Америка, средствата му са малко. Казва: "За да ида в Америка, трябва да зная език, да уча американците." Решено-свършено. Отива във Франция да научи френски, да свърши някой колеж. Отива в Париж. Да не си харчи парите, понеже бил евангелист, отива в една евангелска църква в Париж и те го наемат на големия орган да върти дръжката, да духа, и органистът да свири. Цеко Грънчаров, философ, като сяда органистът, засвирва, той се замислил - "До какво положение дойдох сега, да карам един мех", спира да върти и мисли. Идват при него и му казват: "Господине, с философия не става, но трябва ръчката да въртите." Разправяше ми той този случай. Цеко Грънчарски сам ми разправяше това, гениален човек беше. В Ню Йорк пада от третия етаж, счупва му се ръката, но останал жив, благодарение че паднал на багажа си. към беседата >>
- Да не си харчи парите, понеже бил евангелист, отива в една евангелска църква в Париж и те го наемат на големия орган да върти дръжката, да духа, и органистът да свири.
Дробовете казват: "Ако ние не сме тук, той не може да говори, ние, меховете, постоянно работим, ние сме, които го караме да изказва своите мисли." Често вие се намирате в положението на онзи българин - един учен българин, Цеко Грънчаров, умен човек беше, имаше правилно чело, но по произход малко мургав цвят, сатурнов тип, не можеше да види хубавото. Заражда се в него желание да иде в Америка, средствата му са малко. Казва: "За да ида в Америка, трябва да зная език, да уча американците." Решено-свършено. Отива във Франция да научи френски, да свърши някой колеж. Отива в Париж. Да не си харчи парите, понеже бил евангелист, отива в една евангелска църква в Париж и те го наемат на големия орган да върти дръжката, да духа, и органистът да свири. Цеко Грънчаров, философ, като сяда органистът, засвирва, той се замислил - "До какво положение дойдох сега, да карам един мех", спира да върти и мисли. Идват при него и му казват: "Господине, с философия не става, но трябва ръчката да въртите." Разправяше ми той този случай. Цеко Грънчарски сам ми разправяше това, гениален човек беше. В Ню Йорк пада от третия етаж, счупва му се ръката, но останал жив, благодарение че паднал на багажа си. И досега е жив, той е в Америка.Хората мязат на Цеко Грънчарски. към беседата >>
70. Истинната лоза, НБ , София, 18.9.1932г.,
- Сега в странство, в Париж, в Лондон, в Берлин, където и да е, има един обичай, някой човек е беден, не може да си купи, един костюм струва 10 - 15 хиляди лева, а той има 500 - 600 лева, взема си дрехи на заем, облича се с обуща, с цилиндър, види го някоя мома, влюби се в него.
Има в човека една тайна сила, и ако вие бихте знаели да боравите с нея, ще знаете къде има злато, сребро, скъпоценни камъни, ще идете там, ще си вземете малко, няма какво да огъвате сухите корички от хляб, нито да носите скъсани обувки, но след като разкриете тези тайни в природата, има закон, всеки който е кредитиран от природата, не му се позволява на такси да се вози. После не му се позволява да има повече от три костюма, от три шапки. Вие сега може да запитате защо е така. Чудни са хората – защо е така? Аз да ви кажа, смешната страна в съвременния живот седи в следното. Сега в странство, в Париж, в Лондон, в Берлин, където и да е, има един обичай, някой човек е беден, не може да си купи, един костюм струва 10 - 15 хиляди лева, а той има 500 - 600 лева, взема си дрехи на заем, облича се с обуща, с цилиндър, види го някоя мома, влюби се в него. Питам, тази мома умна ли е, която се е влюбила в този момък? Тя казва; много представителен. Казвам: много представителен, но всичко е чуждо, утре като съблече дрехите, той пак е сгушен, дрехите турил ги в книгата. Защото ако не е честен, втори път на заем дрехи не се дават. Питам тогава: ако една мома се влюби, туй е лесно. към беседата >>
71. Свещен трепет,, ИБ , София, 22.9.1932г.,
- Онзи американец, който отишъл в Париж, минавал за професор по френски език.
Ако вие не ме коригирате, аз ви считам за умен човек. Може да ме коригираш. Ако отидете в Америка, американците са много снизходителни, казват: "Отлично говорите." Някой път ще се смеят. След като кажеш една дума, казват: "Сречи* я." Казва. "Много хубаво може да говориш." Ако не знаеш да сречеш думата, вдига си рамената човекът. Онзи американец, който отишъл в Париж, минавал за професор по френски език. Разправя нещо на келнера, на този, на онзи, не може да го разберат. Казват: "Извинете, господине, какво искате да кажете? " Най-после келнерът казва: "Господине, не знаете ли английски? " "Разбира се." Като започнал на английски, разбрали го. Той говорел френски по английски маниер. към беседата >>
72. Ето отрока, НБ , София, 6.11.1932г.,
- Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. (втори вариант)
Някой казва: Да се освободим от злото. Ти най-първо трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Ще ви приведа един пример от съвременния живот, който донякъде ще обясни това. Един млад студент свършил два факултета математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как да си намери място, като в Париж за една служба се явяват 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато има толкова хиляди души със способности, работили? Въпреки това си представил кандидатурата, но не върви и не върви. Намислил да се самоубие, но има ли смисъл след като толкова години е учил 8 години в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета това са двадесет години, а сега да се самоубие, защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стане разбойник пак не трябва. към втори вариант >>
- Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати.
Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили. Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. към беседата >>
73. Имаше някой человек, НБ , София, 27.11.1932г.,
- В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. (втори вариант)
Преди известно време ви говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22. 02.1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче, той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полякиня. В 1829 година той отива във Виена, а в 1831 година тръгва за Лондон, но остава в Париж, където се запознава с госпожа Жорж Санд писателка. След време обаче, между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни и музиката му. Тази любовна драма в живота му се е отразила в неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен е бил силно поетическа натура, със силно музикално въображение и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура, влюбвал се лесно и жените се влюбвали в него, Привързвали се много към него. към втори вариант >>
75. На двама господари, НБ , София, 1.1.1933г.,
- Той прави своите опити в Париж. (втори вариант)
Във Франция са направили опити и са доказали, че човек може да се обнови на всеки седем години. Този французин, който правил своите изследвания, казал за себе си, че ще живее до края на този век. Той имал една машинописка, 20 годишна и казал, че тя ще умре по-рано от него. Той можел да подмладява не само хората, но и растенията. Той научил това изкуство от тибетските лами, които са знаели това изкуство и са му го показали. Той прави своите опити в Париж. Мнозина са му казвали: Няма ли да ощастливиш човечеството с това откритие? Той отговорил, че нищо не може да им каже, че човечеството при сегашното разбиране, при сегашния рационализъм, не може да се ощастливи. Казват му: Докажи това! - Как ще го докажа? Има неща, които не могат да се доказват. към втори вариант >>
- Той си прави своите опити в Париж.
Във Франция са направили опит и са доказали, че човек може да се обнови на всеки седем години. Този французин, който правил своите изследвания, казал за себе си, че ще живее до края на този век. Той имал една машинописка – 20-годишна, и казал, че тя ще умре по-рано от него. Той могъл да подмладява не само хората, но и растенията. Той казва, че научил това изкуство от тибетските лами, които са знаели това изкуство и са му го показали. Той си прави своите опити в Париж. Мнозина са му казвали: „Няма ли да ощастливиш човечеството с това откритие! “ Той казвал, че нищо не може да му каже. Той казал, че човечеството при сегашното разбиране, при сегашния рационализъм не може да се ощастливи. Казват му: „Докажи това! “ „Как ще го докажа? към беседата >>
76. Духът дава живот, НБ , София, 8.1.1933г.,
- Четох във вестниците, че някакъв българин убил един свещеник 8 Париж, като мислел, че свещеникът е богат, но намерил само 600 лева. (втори вариант)
Аз не съм отговорен сам, всички еднакво сме отговорни. Аз имам право да кажа на един банкер: Братко, много жито си събрал, раздай го, не печели от него. Стани и ти сиромах като другите хора. Ако е да покажеш, че имаш любов към Бога, защо да не кажеш на богатия: Направи ти пръв опит! Един ден като забогатея, ще направя това и аз. Четох във вестниците, че някакъв българин убил един свещеник 8 Париж, като мислел, че свещеникът е богат, но намерил само 600 лева. Хваща го полицията и той се самоубива. Защо убил той свещеника? И защо са му трябвали неговите пари? Сега ние сме изложени на голяма опасност. Могат да ни убият за нищо и никакво. към втори вариант >>
78. Истина и добро, УС , София, 5.3.1933г.,
- Казват, че плъховете в Париж и Лондон били много охранени, защото ядели корите на картофите и ябълките, които съдържат много витамини.
Следователно, щом мине слонът, и вие ще минете – мостът е здрав. На слона може да разчитате, но не и на плъха. Разбирането на слона и на плъха коренно се различават. Те се различават и по своята интелигентност. Слонът разбира своето положение, знае с какви сили разполага. Казват, че плъховете в Париж и Лондон били много охранени, защото ядели корите на картофите и ябълките, които съдържат много витамини. – Благодарим за тези витамини, които се получават от корите на картофите и люспите на ябълките. С други думи казано: Ние не се нуждаем от такова социално учение, което разрешава само въпросите на земята. За нас е важно Божественото учение, което напълно разрешава всички въпроси. Може да си добър общественик, но ти си разрешил само една трета от живота си. Може да си и морален, но ти си разрешил само две трети от въпросите на живота. към беседата >>
80. Домостроителят, НБ , София, 23.4.1933г.,
- Това се е случило в Париж. (втори вариант)
Но всякога допущането на каквато и да е лоша мисъл оказва известно лошо влияние в човешкия организъм. И след ред поколения тази мисъл пак ще упражни влияние. Каквито и да са лошите и добрите мисли, трябва да се знае законът, че поколенията възпитават хората. Когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместиш с добрата, за да се избавиш от лошите последствия, които може да те спънат или след няколко часа, или след няколко дни или след месеци. Ще ви дам един пример. Това се е случило в Париж. Една доста богата жена отишла при една гадателка, която й казала: Днес след обяд ще бъдеш убита от човек, на когото очите са зелени. Тя й платила и си тръгнала, но казаното й направило силно впечатление. Отишла в един ресторант, наблизо до гледачката и видяла, че келнерът има такива очи. Тя повикала управителя на ресторанта и му казала: Този човек трябва да го уволниш от гостилницата, защото гостилницата ти ще пропадне. Господарят я послушал и го уволнил, но келнерът знаел, че причината е тя, изчакал я вън и я убил. към втори вариант >>
81. Стани и яж!, НБ , София, 3.12.1933г.,
- Един доста виден виртуоз отива в Париж.
Има един анекдот. Един доста виден виртуоз отива в Париж. Той обичал да свири, но толкова много се увличал в свиренето, че се забравял. Веднъж се събрала голяма публика да го слуша. Първоначално много заинтересована, но той свирил час, два, три, публиката почнала един по едни да излиза и целият театър се изпразнил, той продължавал да свири. Свирил 6 часа и най-после останал само ключарят, който му казал: „Господине, ключа Ви оставям, като излезете, да заключите.“ към беседата >>
89. Изпълнѝ, НБ , София, 3.6.1934г.,
- Ако един от вас си Тури за задача да посети Париж, да отиде в Лондон, трябва да спести малко пари, [за] да направи една обиколка.
Аз проповядвам това, за да ви покажа, че като дойдем до Истината, трябва да напуснем човешкото разбиране. Има един начин, по който човек може да отиде на Луната. Ако един от вас си Тури за задача да посети Париж, да отиде в Лондон, трябва да спести малко пари, [за] да направи една обиколка. Така всеки един от вас може да отиде и на Луната. Може, но стига да иска. Туй е за напредналите, както ходят на гости, не е за децата. Аз бих съветвал само онези от вас, които сте възрастни. Защото, за да отидете на Луната, трябва да знаете най-малко 12 езици. към беседата >>
90. Вътрешни състояния и външни условия, ООК , София, 18.7.1934г.,
- Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж.
Аз съм давал този пример. Един велик художник намерил едно малко дете. Този пример има разни издания. Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. към беседата >>
91. Вътрешният човек, НБ , София, 29.7.1934г.,
- Може да ги намерите в Ню-Йорк, може да ги намерите в Бостон, може да ги намерите в Лондон, може да ги намерите в Берлин, може да ги намерите в Париж, може да ги намерите и в Индия.
Единственото нещо, което се вижда и не може да се улови, е човешката душа. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, е човешката душа. Някой казва: „Еди-кого си улови смъртта.“ Чудя се на хората – смъртта дошла и освободила душата от ненужен багаж. Тя е келнер, който носи голям куфар на едно място, дойде смъртта и го пренесла на друго място. Всички онези, които са заминали на другия свят, радват се, подмладяват се и казват: „Ние сме на 33 години.“ То са сегашни данни, те не са мои. Може да ги намерите в Ню-Йорк, може да ги намерите в Бостон, може да ги намерите в Лондон, може да ги намерите в Берлин, може да ги намерите в Париж, може да ги намерите и в Индия. Учените хора правят своите опити. Ще кажете: „Тия хора са заблудени.“ Тогава кои са хората, които не са заблудени? към беседата >>
92. Колко са прекрасни нозете, НБ , София, 14.10.1934г.,
- Той не е ходил нито в Париж, нито другаде, но свири хубаво.
И така, този човек с кавала си ги изкарал на триста метра вън от кошарата. Като видял това, беят казал: Стига толкова. Избери си сега сто от моите овце. Това бил един българин, който никъде не е учил да свири. Та като слушах този млад българин да свири така хубаво на кавал, с всичките му тонове и полутонове, чудя се де е учил това изкуство. Той не е ходил нито в Париж, нито другаде, но свири хубаво. Той изпълнява добре силните и меките тонове, лесно минава от една гама в друга, моделира тоновете. Като го чуят българите, ще се учудят на неговата музика. Бих желал всички българи да са толкова музикални като него. Този българин представил българската музика в странство така, както никой до сега не я представял. към беседата >>
93. Добри вести, НБ , София, 9.12.1934г.,
- Разправяше ми един наш приятел, който сега е в онзи свят, следното: Когато бил в Париж, той беше д-р Миркович, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота.
Има мъже, които не вярват на жените си, обаче, когато интуицията у жената е добре развита, те трябва да дават внимание на нейната интуиция и да я слушат. Когато тя даде мнението си, нейното мнение е меродавно. Щом дойде въпрос до обективното, до материалното, там мъжът е силен, и затова, каквото той каже, жената трябва да се вслушва в думите му. Интуицията се отнася до далечните неща, които има да се случат на човека, а обективният ум се отнася до близки, до материални неща, които се случват в живота на човека. Ние трябва да знаем какво има да ни се случи. Разправяше ми един наш приятел, който сега е в онзи свят, следното: Когато бил в Париж, той беше д-р Миркович, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи. Пак доктор Миркович ми разправяше друг случай. Някой си грък, който впоследствие свършил по медицина, станал доктор – доктор Ксанти, като отивал да следва в Париж по медицина, той си казал: Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш. Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той каза: Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България. И тръгнал назад за България. към беседата >>
- Някой си грък, който впоследствие свършил по медицина, станал доктор – доктор Ксанти, като отивал да следва в Париж по медицина, той си казал: Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш.
Интуицията се отнася до далечните неща, които има да се случат на човека, а обективният ум се отнася до близки, до материални неща, които се случват в живота на човека. Ние трябва да знаем какво има да ни се случи. Разправяше ми един наш приятел, който сега е в онзи свят, следното: Когато бил в Париж, той беше д-р Миркович, отишъл при един ясновидец, който му предсказал всичко, каквото ще му се случи в живота. Той му предсказал и най-последното, което му се случи. Пак доктор Миркович ми разправяше друг случай. Някой си грък, който впоследствие свършил по медицина, станал доктор – доктор Ксанти, като отивал да следва в Париж по медицина, той си казал: Ако свърша науките си успешно, ще се върна в България пеш. Като свършил добре, турският посланик му дал пари за път, но той каза: Аз си обещах, че ако свърша добре, ще се върна пеш в България. И тръгнал назад за България. Като наближил родния си град, спрял в едно турско село да нощува. Вечерта му се явили насън трима турци, които му казали: Единият от тях му казва: Стани да видиш какво правят с мене. Той става, излиза в двора и вижда, че няколко души убиват един турчин и го скриват под стълбата, като го затрупват с тор. към беседата >>
94. Естествено разположение, МОК , София, 21.12.1934г.,
- Сега хората в Париж и Лондон, богатите хора, събират планински въздух в ред батерии и го носят в къщи.
Казвате: „Добро му направи, даде му един лев да си купи хляб.“ Добре, с един лев се купува малко хляб. Въздух може ли да купи? Ако някой каже, че му дадох пари да си купи въздух, ще повярвате ли? Може. Как? В големите градове, където въздухът е нечист, събират въздуха в особени батерии и го пущат в къщи. Сега хората в Париж и Лондон, богатите хора, събират планински въздух в ред батерии и го носят в къщи. Като го пренесат, ще дишат планински въздух в стаите си. Тогава, когато някой ми каже, че някой направил добро, казвам: Той си има една батерия, с която пренесъл доброто отнякъде. към беседата >>
95. Когато беше по-млад, НБ , София, 15.9.1935г.,
- Отива той със своята възлюблена в Париж и там тя направила такава грамадна покупка, като му предоставили чека да го изплати, като отиват в Америка, той решава да се разведе с жена си.
В един дом напълно зависи от бащата, щастието на дома. Ако жена му донесла една прикя от два милиона лева, той ударил на широко яде и пие, та изяде всичко. И децата му гладуват. Коя е причината? Ако този баща донесъл два милиона, неговата жена, неговата възлюблена започнала да се облича разкошно, на годината си прави много дрехи, както жената на един американски милиардер. Отива той със своята възлюблена в Париж и там тя направила такава грамадна покупка, като му предоставили чека да го изплати, като отиват в Америка, той решава да се разведе с жена си. Дали му един чек от 15 милиона долари. Той ѝ дава още 6 милиона долари да се освободи от нея. Тъй щото в съвременното човечество има една погрешка, че всички харчат повече, отколкото средствата им позволяват. Вземете в човек има едно желание да бъде големец, или да управлява или да бъде силен. – Не е лошо да бъде силен, да управлява, но ако човек стане силен, какво ще допринесе в света? към беседата >>
96. Новото верую, ООК , София, 25.9.1935г.,
- Отива един американец в Париж.
Когато изучавате някой език, някой път ще ви похвалят. Когато говорите английски, англичанинът може да ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите! " И пак ви казва, че говорите хубаво английски! Това е политика у англичаните. Отива един американец в Париж. Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет. В хотела той говори на келнера на френски, но последният не разбира и най-после му казва: "Господине, знаете ли английски? Говорете на английски." Професорът отговаря: "Да, говоря английски, той ми е майчин език." И започва да му говори на английски. Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат да те разберат и не говори на език, на който могат да не те разберат. към беседата >>
- Отива в Париж и говори на един келнер по френски.
И знаеш, че известна дума я произнасяш криво. Но как трябва да я произнесеш, не знаеш. Знаеш, че думата е неправилна, но и правилно да я произнесеш не знаеш, двоумиш се. И някой път човек се заблуди, че знае езика. Както един американски професор, който предава в Америка по френски, минава за капацитет, поправя другите. Отива в Париж и говори на един келнер по френски. Говори, говори му – не разбира келнерът. Фъфли той тъй, тъй; най-после казва французинът, келнерът: „Ти говориш ли на английски? “ Казва: „Да, може.“ – „Е – казва, – говори ми тогава, да те разбера.“ Той на френски говори – не може да го разбере. към беседата >>
98. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец, УС , София, 15.12.1935г.,
- Вие трябва да имате тия, големите банкери, които имат голям бюджет вътре, които имат връзка с Лондон, с Париж, с Берлин, с Ню Йорк, Москва, с тия центрове навсякъде.
Аз бих желал всички да сте на положението – ето на кое положение, което трябва да имате. Какво положение трябва да имате? Вие трябва да имате тия, големите банкери, които имат голям бюджет вътре, които имат връзка с Лондон, с Париж, с Берлин, с Ню Йорк, Москва, с тия центрове навсякъде. Този човек с всичко разполага. Тръгне някъде, направи нещо, в някоя банка телефонира, даде една заповед, изпълнява се. А ти нямаш никаква връзка с никакви банки – накъде ще излезеш? към беседата >>
- Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга?
И казвам: Бих желал вие да бъдете големи банкери, то като говорите нещо, да може да го направите. Дойде някой до вас, каже: „Отивам в Ню Йорк, може ли да ми услужиш? “ – веднага изваждате книжката, издавате един чек, подпишете се, давате му. Отиваш в Ню Йорк, услужат ти. Отива някой в Париж – „Може ли да ми направиш една услуга? “ А сега дигаш си раменете. Казвам: Нямаш никакви отношения. Бих желал вие да сте от тия, големите банки. А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той да имате връзки с тия банки. Като дойде Христос. към беседата >>
- Банкери има, които само като пожелаят да им се услужи, веднага и в Лондон, и в Париж, и в Берлин – навсякъде им се подчиняват.
Икономия можете да четете, да учите, но най-после ще дойдете до закона на Любовта, която разрешава всички въпроси, които всички други науки не могат да разрешат. Та, когато дойдете до въпроси, които другите социални науки не могат да ги разрешават, любовта ги разрешава. И тогава, за тази любов не се говори. Защото, като имам любовта, аз разрешавам с нея всичко. Тя е връзката. Банкери има, които само като пожелаят да им се услужи, веднага и в Лондон, и в Париж, и в Берлин – навсякъде им се подчиняват. И навсякъде си все ти. Вървиш спокойно и в който хотел искаш да влезеш, те веднага са на твое разположение. Който има любовта, той е гражданин навсякъде в света. И тук го познават, и горе го познават – и навсякъде му услужват. Който не е запознат с тази любов, за която ви говоря, той пак ще живее, но той не може да има тази свобода, която има другият. към беседата >>
99. Разнообразието, МОК , София, 20.12.1935г.,
- Четеш някой роман, ти си представяш това къде е станало в Париж.
Щом олекнеш, дойдеш до едно място, че станеш жител на оня свят. Ама представете си, че вие сте радостни. По някой път вие си въобразявате. Четете някой роман. Къде е четириизмерното пространство? Четеш някой роман, ти си представяш това къде е станало в Париж. Този автор описва къщата, улицата, ти си въобразяваш. Ако отидеш в Париж, няма това, което ти си си въобразил. Ако го сравниш с действителността, туй, което ти си представяш, ни помен няма от него. Къде са тия улици? Тия къщи, улици живеят в ума ти, хората се движат. към беседата >>
- Ако отидеш в Париж, няма това, което ти си си въобразил.
По някой път вие си въобразявате. Четете някой роман. Къде е четириизмерното пространство? Четеш някой роман, ти си представяш това къде е станало в Париж. Този автор описва къщата, улицата, ти си въобразяваш. Ако отидеш в Париж, няма това, което ти си си въобразил. Ако го сравниш с действителността, туй, което ти си представяш, ни помен няма от него. Къде са тия улици? Тия къщи, улици живеят в ума ти, хората се движат. В Париж ги няма, ти не си ходил в Париж.Там някой булевард, някоя църква, ти си ги създаваш в ума си. Тия неща триизмерни ли са или четириизмерни? към беседата >>
- В Париж ги няма, ти не си ходил в Париж.Там някой булевард, някоя църква, ти си ги създаваш в ума си.
Този автор описва къщата, улицата, ти си въобразяваш. Ако отидеш в Париж, няма това, което ти си си въобразил. Ако го сравниш с действителността, туй, което ти си представяш, ни помен няма от него. Къде са тия улици? Тия къщи, улици живеят в ума ти, хората се движат. В Париж ги няма, ти не си ходил в Париж.Там някой булевард, някоя църква, ти си ги създаваш в ума си. Тия неща триизмерни ли са или четириизмерни? Всичките въображаеми работи, туй, което си въобразявате, то е сянката на невидимия свят. Или, психологически казано, вашето съзнание се разширява, [става] разширение на пространството. Имаме едноизмерно разширение, двуизмерно разширение, триизмерно разширение, четириизмерно разширение в съзнанието.Ти това съзнаваш. Туй, което ние схващаме, то е реалното. към беседата >>
105. Мислене и чувствувание, ООК , София, 10.3.1937г.,
- Отива той от София в Париж, запознава се и негови приятели му намират една работа, в една голяма евангелска църква, където има такива големи органи, които имат една такава ръчка и един като движи ръчката, тогава органистът може да свири.
Някои думи криво произнася. Някой път не може да ги пише. Всеки професор в Англия или Америка има такъв голям речник, който стои пред него и ще го обърне да види една дума. Ти на български може да пишеш криво, но в английски да напишеш криво една дума, е въпрос. Да оставим сега това, да дойдем до нашия българин Грънчаров, Цеко Грънчарски го наричам аз. Отива той от София в Париж, запознава се и негови приятели му намират една работа, в една голяма евангелска църква, където има такива големи органи, които имат една такава ръчка и един като движи ръчката, тогава органистът може да свири. Той понеже нямал пари и да си не харчи парите, съгласил се тая ръчка на органа да я завърта и целият орган да кара, а органистът свири. Цеко Грънчарски тук в България бил учител, на почит бил. Плащали са му хубаво. Високо мнение имали за него. Като започнал да върти тази ръчка замислил се като българин за своето положение и си казва: „До такъв хал ли дойдох? към беседата >>
- Привеждал съм един пример за двама французи в Париж.
Онзи, който знае да произнася, касата е пълна, а онзи, който не знае как да произнася, касата му е празна. На български може да произнесете 10 пъти думата „богатство“. Ако в твоята мисъл влезе думата „богатство“, богатството само по себе си ще дойде. Тогава ще дойде, ако сте умен. Тогава ще дойде при вас някой братовчед. Привеждал съм един пример за двама французи в Париж. Идва един техен братовчед, който заминал в странство и той искал да избере един от братовчедите си при когото да живее. Отива първо при единия, който е бедняк и му казва: „Много жалко, обеднях, всичко загубих, искам да поживея във Франция. Може ли да остана при вас“. Казват: „Може, ще се помъчим да те гледаме“. Като поседял един месец, казват му: „Не може, ние сме много бедни хора, пък и ти си беден, търси друго място! към беседата >>
106. Малката топлина и малката светлина, ООК , София, 31.3.1937г.,
- Един прочут американски професор, който преподавал френски език в Америка на студентите и го считали там за авторитет, отива в Париж и там говори френски език, но не го разбират.
Преведете сега топлината. При тази топлина, за която аз говоря, ти щом имаш тази топлина, ти болен не може да бъдеш. И да дойде болестта, ще си замине. Ако имаш тази малката светлина, всичките мъчнотии, които имаш ще дойдат – ти ще ги имаш пак, но лесно ще ги разрешаваш. Тогава аз съм ви привеждал този пример и пак ще ви го приведа. Един прочут американски професор, който преподавал френски език в Америка на студентите и го считали там за авторитет, отива в Париж и там говори френски език, но не го разбират. Той говори, но французинът му казва: „Не ви разбирам господине“. – „Че как, не сте ли французин, какъв диалект говорите? “ – „Моля, казва, говорите ли английски? “ – „Разбира се, аз съм англичанин.“ – „Тогава, казва, говорете ми английски.“Започват да говорят и разбира човекът. Американецът говори на френски, не го разбират. към беседата >>
107. Виделината и тъмнината, НБ , София, 11.4.1937г.,
- За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите.
Казвам: Ние трябва добре да разгадаваме онова, което природата е създала. Ние трябва добре да разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас. Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва да реши. Сега аз искам да ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат да ви задоволят, които могат да ви бъдат полезни. За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите. В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата. Едната от тях се пази много от течение, бои се да не се простуди, да не я хване хрема и да умре. Другата пък страда от задуха. Тя се бои да не би в затворения трамвай да умре от задуха. Едната иска да се отвори вратата, да влиза въздух в трамвая, за да не се задуши и да умре. към беседата >>
109. Разбиране и съзнание, СБ , РБ , 7-те езера, 1.8.1937г.,
- Днес в Париж хиляди хора работят върху модата, но те не могат да дадат ония линии, които да отговарят на човешкото тяло.
Кое е по-важно за болния – нови дрехи, или да го лeкуват? Здравият се нуждае от нови дрехи, а болният – от лекарства. Всеки здрав човек трябва да бъде добре облечен. Да бъде човек добре облечен, това не значи да следва модата. Модерните дрехи на мъжете и на жените нямат линия. Днес в Париж хиляди хора работят върху модата, но те не могат да дадат ония линии, които да отговарят на човешкото тяло. Ние се нуждаем от мода и на мисълта – правата мисъл. Следователно, всеки човек, какъвто и да е той, щом изнася прави мисли, трябва да го слушате. Всяка мисъл, всеки извор, колкото малки и да са, те излизат от Бога. Малкото изворче в безводно място принася голяма полза. Малките изворчета се губят пред големите извори, но все пак и те помагат за образуване на големи реки. към беседата >>
112. Аз ще оздравея, ООК , София, 24.11.1937г.,
- Ще мязам на онзи музикант тогава, който дал един концерт в Париж.
Или искате, както седите всички, един по един да си излезете навън? Аз може да ви изкарам всинца навън, един по един да излезете. Много лесно е, но не изведнъж. Аз ще ви свиря толкоз дълго време, вие ще се уморите и ще ме оставите. Всички може да ви изпъдя из салона. Ще мязам на онзи музикант тогава, който дал един концерт в Париж. Понякой път обичал да се захласва. Започнал един концерт и толкоз дълго свирил, публиката започва да го напуща, излизат всички, а той свири на естрадата. Най-после идва слугата и казва: „Господине, когато свършите парчето, можете да заключите“. И вие понякой път сте ми държали такива дълги концерти. Имаше един Тенекеджиев се казваше мисля, славянски философ. към беседата >>
- В Париж един адепт правил един опит.
Имаш да даваш пари някому, изчезни. Искат да те изпъдят от църквата като еретик, ти изчезни, после пак се появяваш. Че няма ли да всяваш страх във всичките. С благоговение ще те гледат хората, ако така може да се явявате. Сега вие ще кажете: „Учителю, покажи ни как“. В Париж един адепт правил един опит. Минава във висшето парижко общество и казва: „Аз може да ви покажа, как със своята мисъл може да спра един трен“. Качва се с графове, контове на трена и казва: „За да направя този опит, ще ми дадете огърлици, скъпоценности, пръстени, всички те ми са необходими“. Дават му всичко, качват се на трена и като тръгва трена, идва на едно място и казва: „Аз ще спра трена“. Като казва, че ще спре трена, той скача от трена, тренът заминава и той задига работите. към беседата >>
114. Начини на мислене, МОК , София, 3.12.1937г.,
- Един французин посетил Париж и той искал да види църквата Нотър дам.
Аз вземам сега една дума, която малък ефект произвежда. Казва: „Много прост човек е“. Значи не е учен, невежа е, обхода няма. Някой път под думата „прост“ разбираме човек, който няма хитрина, прост е така. Ето по какво се отличава простия човек – каквото види, счита го за реално, той счита нещата за реални такива, каквито ги вижда. Един французин посетил Париж и той искал да види църквата Нотър дам. Но по погрешка наместо да отиде в църквата, той отива в един театър и на гишето иска да му позволят да влезе да посети църквата. Те му дават билет, влиза, гледа, всички насядали и той сяда. Чуди се това ли е Нотър дам. Пък то театър, там се давало едно представление, в което се извършва едно престъпление, някаква кражба става, има съдии, там съдят престъпника на сцената, той лъже, че не е извършил кражбата, не казва истината. Този французин гледа, как всички хора гледат как става кражбата и никой не обелва дума, съдията го съди. към беседата >>
115. Добрият брат и добрият баща, ООК , София, 15.12.1937г.,
- Аз искам сега да зная: допуснете, че аз съм свършил по дрехарство в Париж, имам високо мнение, с диплом съм, учил съм изкуство, как ще зная дали съм добър майстор или не?
Обичаш някой, искаш да идеш на гости. Но онзи, който ще те заведе до мястото, то е ръководството, то е Божията Мъдрост. Тя ще те придружава. Ако идеш при някои хора и Божията Мъдрост не е с тебе, нищо не се постига. Този път не е правилен път. Аз искам сега да зная: допуснете, че аз съм свършил по дрехарство в Париж, имам високо мнение, с диплом съм, учил съм изкуство, как ще зная дали съм добър майстор или не? – От опит, ще скроя първата дреха, ще гледам дали хората са доволни. Казват: „Много сме доволни, много е добра, много е хубава дрехата. Такава дреха досега никой не ни е ушил“. Но аз не се заблуждавам. Дойде втори, скроя друга дреха. към беседата >>
117. Имаше някой человек, НБ , София, 26.12.1937г.,
- Единият от тях бил неженен, арменец, който бил добър шивач, свършил в Париж.
Това са максими, които аз засягам. Ние не можем да ги избегнем. Ангелът си върши работата отлично. На каквато работа и да го изпратят, той я върши отлично, а човек гледа да свърши работата си лошо. Защо? Преди години в Бургас на двама усърдни християни дошла една идея да проповядват Словото Божие. Единият от тях бил неженен, арменец, който бил добър шивач, свършил в Париж. Другият бил бъргарин предприемач. В главата на българина предприемач се родила идеята да напусне работата си и да проповядва Словото Божие. Той срещнал един ден арменеца шивач и му казал: „Знаеш ли каква идея ми дойде: хайде да напуснем занаятите си и да се заемем с проповядване между хората.“ Арменецът веднага приел тази идея и напуснал занаята си. Два дена след това, той отишъл при предприемача и му казал: „Хайде да тръгнем вече, аз напуснах работата си.“ – „Почакай малко, аз имам още работа, не съм успял да убедя жена си.“ Значи, той успял да убеди арменеца, а сам той не е убеден. Всяка работа, която изведнъж не може да се направи, тя непременно ще се развали. към беседата >>
118. И пак се наведе на земята, НБ , София, 9.1.1938г.,
- Един стар българин изпратил сина си в Париж да следва.
Онези, които са в запас, трябва да чакат, докато дойде партията им на власт. Следователно, докато не разбираш великите закони на природата, ти си в запас. Може да си запасен генерал, полковник или ефрейтор – това не е важно. Когато разбереш законите на природата, ти ще бъдеш на действителна служба и всичко, каквото кажеш, ще стане. Няма нищо в света, което да не е станало. Един стар българин изпратил сина си в Париж да следва. Синът пише от време на време на баща си любовни писма, иска да му изпрати пари за такси, за книги и за други някакви нужди. Един ден бащата получил едно писмо от сина си, но като не знаел да чете, занесъл писмото на един познат касапин и го помолил да го прочете, какво пише синът му. Касапинът бил груб човек по характер и с груб глас и започнал да чете писмото: „Татко, изпрати ми пари, че ми трябват.“ – „Виж го ти, синът му. Пише ли се така грубо на баща? Няма нищо да му изпратя. към беседата >>
119. Няма нищо ново под слънцето, НБ , София, 23.1.1938г.,
- Като нямаше средства да му плаща, той намисли да отиде в Париж, да научи френски език и да отиде в Америка като преподавател по френски език и така да изкарва прехраната си.
Ти трябва да гледаш да уредиш по някакъв начин живота си. Така не се живее.“ – Съгласен съм с тебе. Човек трябва да уреди живота си, стига да знае как да го уреди. По едно време на ума на Цеко дохожда идеята да научи английски език, но трябва да си вземе един учител, който да му преподава добре езика. Той знаеше един гимназиален учител, но трябваше скъпо да му плаща. Като нямаше средства да му плаща, той намисли да отиде в Париж, да научи френски език и да отиде в Америка като преподавател по френски език и така да изкарва прехраната си. Той отива в Париж, но изяжда си парите и му остават много малко, колкото да мине океана. По тази причина той се принудил да влезе в една евангелска църква в Париж да духа меха на органа. Един ден като седял и духал органа, той се замислил за положението си и си казал: „Цеко, до този хал ли дойде? Нали мислеше да станеш учител, а ти сега надуваш органа.“ Като мислил известно време, той задрямал и забравил да духа меха. Веднага един от слугите се приближил до него, бутнал го по рамото и му казал: „Какво правиш? към беседата >>
- Той отива в Париж, но изяжда си парите и му остават много малко, колкото да мине океана.
Така не се живее.“ – Съгласен съм с тебе. Човек трябва да уреди живота си, стига да знае как да го уреди. По едно време на ума на Цеко дохожда идеята да научи английски език, но трябва да си вземе един учител, който да му преподава добре езика. Той знаеше един гимназиален учител, но трябваше скъпо да му плаща. Като нямаше средства да му плаща, той намисли да отиде в Париж, да научи френски език и да отиде в Америка като преподавател по френски език и така да изкарва прехраната си. Той отива в Париж, но изяжда си парите и му остават много малко, колкото да мине океана. По тази причина той се принудил да влезе в една евангелска църква в Париж да духа меха на органа. Един ден като седял и духал органа, той се замислил за положението си и си казал: „Цеко, до този хал ли дойде? Нали мислеше да станеш учител, а ти сега надуваш органа.“ Като мислил известно време, той задрямал и забравил да духа меха. Веднага един от слугите се приближил до него, бутнал го по рамото и му казал: „Какво правиш? Ти си задрямал. към беседата >>
- По тази причина той се принудил да влезе в една евангелска църква в Париж да духа меха на органа.
Човек трябва да уреди живота си, стига да знае как да го уреди. По едно време на ума на Цеко дохожда идеята да научи английски език, но трябва да си вземе един учител, който да му преподава добре езика. Той знаеше един гимназиален учител, но трябваше скъпо да му плаща. Като нямаше средства да му плаща, той намисли да отиде в Париж, да научи френски език и да отиде в Америка като преподавател по френски език и така да изкарва прехраната си. Той отива в Париж, но изяжда си парите и му остават много малко, колкото да мине океана. По тази причина той се принудил да влезе в една евангелска църква в Париж да духа меха на органа. Един ден като седял и духал органа, той се замислил за положението си и си казал: „Цеко, до този хал ли дойде? Нали мислеше да станеш учител, а ти сега надуваш органа.“ Като мислил известно време, той задрямал и забравил да духа меха. Веднага един от слугите се приближил до него, бутнал го по рамото и му казал: „Какво правиш? Ти си задрямал. Забрави ли, че духаш меха? към беседата >>
- Като си дошъл вече в Париж, не ти остава нищо друго освен да духаш меха на органа.“ Както и да е, той отива в Америка, но аз му бях казал: Дето и да отидеш, дръж моята философия, ще видиш, че глава няма да те боли.
Нали мислеше да станеш учител, а ти сега надуваш органа.“ Като мислил известно време, той задрямал и забравил да духа меха. Веднага един от слугите се приближил до него, бутнал го по рамото и му казал: „Какво правиш? Ти си задрямал. Забрави ли, че духаш меха? Органът престана да свири.“ Като се събудил, той си въздъхнал и казал: „Цеко, по-рано трябваше да мислиш за положението си. Като си дошъл вече в Париж, не ти остава нищо друго освен да духаш меха на органа.“ Както и да е, той отива в Америка, но аз му бях казал: Дето и да отидеш, дръж моята философия, ще видиш, че глава няма да те боли. Не, с твоята философия човек никак не може да си уреди работите. Като отиде в Америка, влиза в училището, но по едно време и там загазва. После той пише на един свой приятел: „Слушай, ти следваш философията на онзи Учител, Който разправя, че има Провидение в света. Какво ти провидение. Аз съвсем съм загазил. към беседата >>
120. Да слушат, УС , София, 13.3.1938г.,
- Завърти ключа, сложи стрелката, където иска, и веднага слуша какво се говори от Москва, Лондон, Париж.
Дали съзнава това, или не съзнава, не е важно. Всяка душа търси Бога. Грешката е там, че хората търсят Бога вън от себе си и се питат има ли Бог, или няма. Щом Го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и веднага ще влезеш във връзка с горния свят, с разумните същества там и ще започнеш да се разговаряш. Който има радио, знае как се постъпва. Завърти ключа, сложи стрелката, където иска, и веднага слуша какво се говори от Москва, Лондон, Париж. Будните души веднага му отговарят. Знае се, че и когато не е съществувало радиото, хората пак се съобщавали с възвишения свят. Пророците, светиите са предавали думите на Господа, както и на разумните същества, от горния свят. Това не става чрез ума, но по вътрешен път. То е достъпно за учените, за просветените хора, които разбират. към беседата >>
121. Дигна ръцете си и ги благослови, НБ , София, 13.3.1938г.,
- Мога да ви говоря за последния театър, който са дали в София, в Париж, в Лондон или може да ви говоря за някой последен концерт.
Срещнах Го. Той ми каза, че за тебе мисли и ще се оправят твоите работи. Сега ще направите едно възражение. Ти искаш да ме забавляваш, че ми говориш за Господа. За какво да ви говоря? Мога да ви говоря за последния театър, който са дали в София, в Париж, в Лондон или може да ви говоря за някой последен концерт. Или може да ви говоря за хляб, за която искате красавица в света. Красавици има. Красавици на германците, красавици на англичаните, български красавици, каквито искате красавици навсякъде. Всичко в света има своето място. Да се радваме, когато има красиви моми в света. към беседата >>
122. Законът на контраста, МОК , София, 1.7.1938г.,
- Нали сте чели романи, които описват, че нещо станало в Париж.
Щом се събуди съзнанието, ние вече помним. Тогава значи, за да се усили съзнанието, човек трябва да диша правилно. Много от несполуките в света се дължат на това, че съзнанието не е развито. Трябва да имаме един екран, на който да се представи всичките форми и фази на живота. Ако нямате една площ, на която да се хвърлят, да се образуват образите, ако нямате една черна дъска, на която да пишем някои идеи, как ще ги представите? Нали сте чели романи, които описват, че нещо станало в Париж. Но ти в Париж не си ходил, ти започваш да чертаеш тия улици. Той разправя за няколко улици, ти ги чертаеш, после някой площад. Но, ако отидеш и ги разгледаш, ще намериш голяма разлика между твоето схващане и това, което е. Ти като идеш и ще видиш, че нещата не съответствуват на твоите представления. към беседата >>
- Но ти в Париж не си ходил, ти започваш да чертаеш тия улици.
Тогава значи, за да се усили съзнанието, човек трябва да диша правилно. Много от несполуките в света се дължат на това, че съзнанието не е развито. Трябва да имаме един екран, на който да се представи всичките форми и фази на живота. Ако нямате една площ, на която да се хвърлят, да се образуват образите, ако нямате една черна дъска, на която да пишем някои идеи, как ще ги представите? Нали сте чели романи, които описват, че нещо станало в Париж. Но ти в Париж не си ходил, ти започваш да чертаеш тия улици. Той разправя за няколко улици, ти ги чертаеш, после някой площад. Но, ако отидеш и ги разгледаш, ще намериш голяма разлика между твоето схващане и това, което е. Ти като идеш и ще видиш, че нещата не съответствуват на твоите представления. към беседата >>
123. Анализи, МОК , София, 21.10.1938г.,
- Във Франция, в Париж, за една служба се явили 15000 кандидати.
Трябва да вземем участие в природата, не по механически начин. И механическият е хубав, но механически и органически начини да употребим. Всяко нещо, което употребява вашето сърце, вашият ум, вашата воля, то е полезно. Всяко нещо, което вие искате да го придобиете по механически начин, и то е добро, но то не може да допринесе това, което вие очаквате. Представете си, както става в съвременния живот, хората се намират в едно голямо противоречие. Във Франция, в Париж, за една служба се явили 15000 кандидати. Кому ще се падне, ако за една служба се явяват 15000 души кандидати, каква е възможността, след колко време, ако искате да заемете тази служба, ще ви се падне? Математически може да се направи едно изчисление. Значи този от 15 хиляди, който има шанс да вземе службата, ще бъде най-щастливият. Но има един най-нещастен. Те са два полюса. към беседата >>
124. Правилна преценка, МОК , София, 28.10.1938г.,
- Отива в Париж, но за да не си изхарчи парите, иска да намери някоя работа.
Много скържави хора сте. Дойде някой беден човек при вас, не му казвай колко ще му дадеш, но му кажи: „Ще се оправи работата. Ако не се оправи, ела при мене пак.“ Дойде втори път, трети път, работата не се оправя. Какво трябва да направите, за да се оправят работите? Един българин, той беше учител, иска да иде в Америка, но му дохожда наум да иде във Франция да изучи френски език, да седи една година във Франция, че тогава да иде в Америка да си изкара прехраната. Отива в Париж, но за да не си изхарчи парите, иска да намери някоя работа. Намира в една евангелска църква на един голям орган, той държи, надува меха, когато органистът свири. Тук този господин бил учител в гимназията. Една вечер като дига ръчката, започнал да разсъждава за положението си и забравил да дига ръчката. Един сбутал го. И вие понякой път като този българин държите ръчката, казвате си: „Какво замязах тук? към беседата >>
125. Любов, доброта и справедливост, НБ , София, 18.12.1938г.,
- Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници.
Сега дали ще дадете тези пари, това е въпрос. Но и аз тогава не мога да направя този опит. Сега вашето положение е подобно но положението, в което се намерил един маг от Европа, който казал за себе си, че има грамадни познания по окултни науки. Той ходил в различни общества и навсякъде разправял за себе си, че имал такива грамадни сили в себе си, че само с мисълта си могъл да спре експрес в движението му. Това ставало моментално. Той направил опита в Париж, дето имало много богати хора, от които взел скъпоценни камъни, златни часовници. Един ден той предприел опита: качил се с интересуващите се на експреса. В момента, когато всички очаквали от него да направи опита, той скочил от експреса, но експресът не спрял. Той задигнал скъпоценностите на богатите и избягал. Това са възможности. Било е време, когато човек не е виждал. към беседата >>
126. Страдание и радост, УС , София, 25.12.1938г.,
- Казал си, по-добре да дойде в Париж и там да научи френски.
Можем да мислим каквото искаме за работата, която вършим. Но ако ти мислиш за външни неща, тогава ще заприличате на онзи българин Цеко Грънчарски. Той си турил за цел да отиде в Америка, да изучи френски език, да преподава френски език в една гимназия в Америка. Той бил в България гимназиален учител. Дошло му на ума, че трябва да има доста пари, за да отиде в Америка. Казал си, по-добре да дойде в Париж и там да научи френски. И като отиде в Америка, едновременно да преподава френски, че да му плащат за това. Отива във Франция и вижда, че животът е скъп и за да не си изхарчи парите, отива в една църква да намери работа. Там дали му една ръчка на един голям орган и той само ще вдига меховете и по този начин да турга въздух в тях, за да може органистът да свири. Сега ви представям един пример, който е действителен, който Цеко Грънчарски сам ми е разправял – по-рано учител в гимназията, а сега натиска меховете. Той казва: „Седя и съм се замислил с какъв ум съм дошъл в Париж. към беседата >>
- Той казва: „Седя и съм се замислил с какъв ум съм дошъл в Париж.
Казал си, по-добре да дойде в Париж и там да научи френски. И като отиде в Америка, едновременно да преподава френски, че да му плащат за това. Отива във Франция и вижда, че животът е скъп и за да не си изхарчи парите, отива в една църква да намери работа. Там дали му една ръчка на един голям орган и той само ще вдига меховете и по този начин да турга въздух в тях, за да може органистът да свири. Сега ви представям един пример, който е действителен, който Цеко Грънчарски сам ми е разправял – по-рано учител в гимназията, а сега натиска меховете. Той казва: „Седя и съм се замислил с какъв ум съм дошъл в Париж. И тъй, увлякох се в своята мисъл и по едно време дойде някой и ме сбута така и ми казва: „Господине, меховете! “ Аз, като съм се замислил така, спрял съм да тургам въздух в меховете. И казаха ми: „Тук не иска отвличане на мисълта! Органистът трябва да свири! “ И аз почнах пак да надувам меховете.“ към беседата >>
127. Ще го поставя над всички си имот, НБ , София, 15.1.1939г.,
- Преди известно време от Париж беше дошла една чехкиня, която ми показа портрета на един свой познат, когото обичала и който също я обичал, но той имал силно сърцебиене, страдал от сърце.
Значи, сиромахът трябва за стане добър, а богатият разумен. Питате ли сиромахът, защо е сиромах, той трябва да каже: „Аз съм в училището на сиромашията, за да науча закона на доброто.“ – „Защо си богат? “ – „За да стана разумен, да се науча, как да употребявам това, което ми е дадено.“ Ако пък ви е дадено здраво тяло, трябва да учите закона на здравето, как да употребявате своето здраве. За да бъде здрав, човек трябва да научи закона на здравето, да не допуща никакво противоречие между ума и сърцето си, т. е. между мислите и чувствата си. Преди известно време от Париж беше дошла една чехкиня, която ми показа портрета на един свой познат, когото обичала и който също я обичал, но той имал силно сърцебиене, страдал от сърце. Тя се безпокои за него. Той има хубави черти, но един признак на брадата му показва голяма привързаност. Той се привързва силно, вследствие на което страда. Той се е привързал към тази чехкиня и се бои да не му откаже да се ожени за него. Тази привързаност внася една дисхармония между неговите мисли и чувства. към беседата >>
128. Надежда, вяра и любов, ООК , София, 8.2.1939г.,
- Когато ние не обичаме някой човек, тази работа замязва на един голям виртуоз, който давал в Париж един концерт, (Учителят погледна колко е часа) и като се увлякъл, вдъхновил се да свири.
Не ги представят верни. Казвам ви: Имам крайно отвращение от лъжите. Аз ви казвам: Не лъжете себе си, не преувеличавайте. Аз в и казвам, след като преувеличите, поне малко [да е]. Трябва да се преувеличат някои работи. Когато ние не обичаме някой човек, тази работа замязва на един голям виртуоз, който давал в Париж един концерт, (Учителят погледна колко е часа) и като се увлякъл, вдъхновил се да свири. Публиката започнали да излизат един след друг. Дошъл най-после разсилният и му казал: „Господине, на ви ключа, като свършите, заключете салона.“ Преди да дойде вратарят, да свършим. към беседата >>
129. Събиране и раздаване, заробване и освобождаване, НБ , София, 16.4.1939г.,
- Всички големи градове, като Лондон, Париж, Берлин, София и др., всички ще бъдат изметени.
Мислите ли, че положението на сегашните управници е леко? Те се намират в трудно положение. Не мислете, че те са глупави хора. Те седят и мислят, по кой начин да спасят света. Можете ли да си представите, какво ще бъде, ако днес се отвори една война? Всички големи градове, като Лондон, Париж, Берлин, София и др., всички ще бъдат изметени. Те ще бъдат изравнени със земята. Затова днес всички държави си правят подземия, там да се крият. Страшна работа ще бъде. Ще има бомби големи от 200–500–1000 килограма тежки. Знаете ли, какво нещо е да падне такава една голяма бомба в един град? към беседата >>
130. Пред новата епоха, УС , София, 11.6.1939г.,
- Големи градове в Европа като Лондон, като Париж, като София ще бъдат унищожени, няма да остане нищо – ще бъдат пометени.
Градовете са били разрушени. И сега иде пак една епоха, когато градовете ще бъдат пак разрушени, и тогаз ще разберете. Сега казвате, че Царството Божие ще дойде на земята. Ще дойде с гръмотевица, с яйца, които ще се снасят отгоре. По десет хиляди души ще се избиват отгоре с аероплани. Големи градове в Европа като Лондон, като Париж, като София ще бъдат унищожени, няма да остане нищо – ще бъдат пометени. Към края сме на второто пришествие. Не второ пришествие, но съдба на света иде за онова лошото поведение, което хората имат. Християнският свят ще бъде съден. Ще го видите. Далеч няма да бъде. към беседата >>
132. Господар и слуга / Служене, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1939г.,
- Един знаменит виртуоз отишъл в Париж да дава концерт. (втори вариант)
Като ученици, от вас се иска самообладание, да не се забравяте нито в радостите, нито в скърбите. Често срещате учени, музиканти, художници, които се увличат толкова много в своята наука или изкуство, че забравят окръжаващите. Един знаменит виртуоз отишъл в Париж да дава концерт. Като започнал да свири, той се увлякъл в свиренето и забравил публиката – изгубил мярка на времето. Хората се уморили да слушат и един след друг започнали да напущат салона. Последни останали ключарят и виртуозът. Като видял, че музикантът няма намерение да свършва, ключарят се приближил до него и тихо му по-шепнал: Заповядайте господине! Вземете ключа. към втори вариант >>
133. Опознаване, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1939г.,
- Представете си сега, че вие идете от Париж, от местото на всичките удобства, а тук нямате такива удобства: нямате тези люлеещи легла, автомобили, хубави апартаменти. (втори вариант)
Значи организираният и неорганизираният живот се срещат в човека. Неорганизираният живот е в страданията, а организираният - в радостите. Великото, безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми, докато настани хората. И с това се изгубва вечното. Когато хората се ограничават, раждат се страданията. Представете си сега, че вие идете от Париж, от местото на всичките удобства, а тук нямате такива удобства: нямате тези люлеещи легла, автомобили, хубави апартаменти. Тук апартаментите ви са със стени няколко милиметра дебели. към втори вариант >>
- Един ден, когато израснете още повече, може би в далечното бъдеще, вие ще имате по един свободен билет за екскурзия и ще можете да ходите по която планета искате, както някои от вас, сте дошли от Париж в България. (втори вариант)
Дали това е вярно или не, един ден вие ще знаете положително. Представете си, че по някакъв начин ви упояват и вечер, както спите, ви пренасят от вашата стая в някоя друга къща. Вие се намирате в чудо, не знаете дали тази къща е ваша или не. Как е станало преместването не знаете. Но ако съзнателно ви преместват от една къща в друга, вие ще виждате пътя, по който сте минали. Един ден, когато израснете още повече, може би в далечното бъдеще, вие ще имате по един свободен билет за екскурзия и ще можете да ходите по която планета искате, както някои от вас, сте дошли от Париж в България. И тогава ще ходите по Марс, по Венера, дето искате. Един ден ще има посетители на земята и от другите планети, но днес още не могат. Ако сега слезе Някой от другите планети на земята и кажат, че са дошли от Юпитер, ще кажат, че са лъжци и измамници и ще ги турят в затвор като луди. Ако отидете в Париж и сте слезли от Слънцето, ще ви повярват ли? А човек трябва да отиде до Слънцето и да се върне. към втори вариант >>
- Ако отидете в Париж и сте слезли от Слънцето, ще ви повярват ли? (втори вариант)
Но ако съзнателно ви преместват от една къща в друга, вие ще виждате пътя, по който сте минали. Един ден, когато израснете още повече, може би в далечното бъдеще, вие ще имате по един свободен билет за екскурзия и ще можете да ходите по която планета искате, както някои от вас, сте дошли от Париж в България. И тогава ще ходите по Марс, по Венера, дето искате. Един ден ще има посетители на земята и от другите планети, но днес още не могат. Ако сега слезе Някой от другите планети на земята и кажат, че са дошли от Юпитер, ще кажат, че са лъжци и измамници и ще ги турят в затвор като луди. Ако отидете в Париж и сте слезли от Слънцето, ще ви повярват ли? А човек трябва да отиде до Слънцето и да се върне. Има едно Слънце, на което човек трябва да отиде. Има едно Слънце, чийто жители, като дойдат у нас, те подигат човешкия живот. Те са братя на любовта, които сега слизат. Те идат, ние имаме изпратен авангард от тях. към втори вариант >>
134. Еднообразие и разнообразие, СБ , РБ , София, 27.8.1939г.,
- Ако отидете в Париж, в Берлин, в Лондон, или в Ню Йорк и посетите главните улици, ще видите, че всички са добре постлани, чисти, с високи здания.
Когато умре някой, близките му казват, че е заминал в света на разочарованието. Докато живее в света на еднообразието, независимо от това, дали е в този, или в онзи свят, човек все ще минава през разочарования. Какво ще бъде положението на човека в онзи свят, не е нужно сега да се говори. Който отиде там, ще види, какво го очаква. В който голям град отидете днес, там ще видите и рая, и ада. Ако отидете в Париж, в Берлин, в Лондон, или в Ню Йорк и посетите главните улици, ще видите, че всички са добре постлани, чисти, с високи здания. Отидете ли в някой краен квартал, ще видите, че улиците са нечисти, прашни, без никакъв паваж. Ако сте добре облечен, децата ще ви замерват с камъни, апаши ще ви нападат и, каквото сте имали в джобовете си – пари, часовник, всичко ще ви вземат. Страшно е сам човек да се движи из тия квартали. И в София има такива квартали. Те представят ада в живота, което показва, че адът и раят се намират на едно и също място, близо един до друг. към беседата >>
136. Правилно възприемане и правилно даване, ООК , София, 8.11.1939г.,
- Един американски милионер, богаташ, отива в Париж.
Богатият е финансист, а пък сиромахът е философ. Седи сиромахът и разсъждава кои са причините, че е изгубил богатството си. Намира една причина, втора, трета, четвърта и т.н. Може да е обеднял поради жена си. Жена му може да го направи сиромах. Един американски милионер, богаташ, отива в Париж. Жена му направи една покупка такава огромна, че като му представили сметката, човекът нищо не казал, понеже обича жена си. Платил сметката. Но щом отива в Америка, завежда дело за развод. Имал едно хубаво палто, харизва ѝ го. То струвало няколко милиона долара. към беседата >>
- Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата.
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание. Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски. Какво ще правиш? Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. към беседата >>
- Вие на земята сте в Париж и не знаете езика.
Казвам, в сегашния свят при сегашните условия, при които сте дошли, трябва голямо самообладание на човешкото съзнание. Представете си, че попаднеш в един град като Париж, пък не знаеш френски. Какво ще правиш? Вие всинца сте попаднали в Париж и не знаете езика на природата. Вие на земята сте в Париж и не знаете езика. Откъде сте дошли, не знаете. Коя е първата гара, от която вие дойдохте? Че сте на земята, знаете, но откъде идете, не знаете. Един българин, като отива от България в Америка, знае, че отива от България в Америка, но вие не знаете, нямате ясна представа откъде сте дошли. Знаете ли на какво мяза вашето положение? към беседата >>
140. Трите връзки, МОК , София, 6.12.1940г.,
- Ще мислите каква е модата в Париж, в Берлин, в Лондон.
Смели. Ако живеете между музиканти, ще се образува едно музикално състояние да пеете. Ако сте между художници, ще се събуди желание да рисувате. Ако живеете между оратори, ще се зароди желание да говорите. Ако сте в едно съвременно общество, дето обичат да се обличат и се съобразяват с модата, всеки ден ще мислите как да се облечете, по три пъти на ден ще сменяте костюмите си: сутрин, обед и вечер. Вие само за обуща ще мислите, за шапки ще мислите, за дрехи ще мислите. Ще мислите каква е модата в Париж, в Берлин, в Лондон. Като разсъждавате по този начин, ще мязате на един турчин, който, като се оплел, казва: „Изходният път какъв е? Какво трябва да се прави? “ Трябва да мислиш повече. Твоята мисъл трябва да има един вътрешен подтик. Този подтик трябва да се реализира. към беседата >>
141. Трезво гледане, УС , София, 12.1.1941г.,
- Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил.
Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. към беседата >>
- Един френски селянин, добър и чистосърдечен човек, отишъл в Париж и пожелал да види прочутата черква „Notre Dame“.
В края на действието виждате актьорите възкръснали. Добре, че са възкръснали. Рядко се срещат истински актьори, т.е. такива, които играят свои собствени роли. Повечето актьори играят чужди роли, както в театрите. Един френски селянин, добър и чистосърдечен човек, отишъл в Париж и пожелал да види прочутата черква „Notre Dame“. Като търсил тук-там черквата, видял, че на едно място се събират много хора. Влязъл след тях и спрял, където те спират. Понеже всички си купували билет и той си купил, като помислил, че с билет се влиза в черквата. Влязъл в един голям салон и седнал на стола, който му посочили. По едно време видял, че завесата се вдига и няколко души водят разговор помежду си. към беседата >>
145. Трите перпендикуляра, СБ , София, 12.9.1941г.,
- Виден цигулар давал концерт в Париж.
Ако живее 50–60 години и постоянно купува лотарийни билети, човек все ще спечели един милион. Той може и да съкрати това време. – Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара. към беседата >>
- Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил.
– Как? – Ако е даровит музикант и работи усилено 5–10 години, в една вечер може да спечели сто хиляди лева. В десет вечери ще спечели един милион. Виден цигулар давал концерт в Париж. Един богат милионер тръгнал от Америка да чуе този концерт, но закъснял. Когато стигнал в Париж, концертът бил свършил. Той научил адреса на цигуларя и отишъл в хотела, да го моли да му изсвири нещо. – „Не мога – отговорил от стаята си цигуларят, – почивам си вече.“ – „Ще ви дам сто долара, ако ми изсвирите едно парче.“ – „Не мога, уморен съм.“ – „Двеста долара ще ви дам.“ – „Не мога.“ Американецът увеличавал сумата и като стигнал до хиляда долара, цигуларят взел цигулката си и му изсвирил една соната. – „Благодаря ви, отворете сега да ви платя.“ Цигуларят отворил вратата и взел хиляда долара. – „Ще ви помоля да ми услужите с цигулката си, да изсвиря и аз нещо, за да се произнесете, мога ли да стана виртуоз като вас.“ Американецът свирил, а цигуларят слушал и най-после казал: „Ако свирите десет години усилено, ще станете виртуоз“. За преценката той получил 500 долара. към беседата >>
146. Божии блага, ООК , София, 24.12.1941г.,
- Някой французин слушал за Нотр-Дам в Париж и отишъл да види какво е Нотр-Дам.
Знаеш, на сцената има нещо, което не е реално. Имаме един живот, който е минал. Представят, че някой се облича или че някой крал, някой път предават някои комически положения. Някой французин слушал за Нотр-Дам в Париж и отишъл да види какво е Нотр-Дам. Но вместо там, попада в един театър, взема си билет да влезе в Нотр-Дам. Отива в театъра, дето представяли една драма. Имало един престъпник, който обрал един богаташ, съдят го, той отказва. Цялата публика гледа, хиляди хора седят и те всичките видели престъплението, как престъпникът обрал и той лъже, че не е извършил престъплението. Той гледа и се чуди на всичките тия хора, те видели и мълчат. към беседата >>
147. За добро е, ООК , София, 14.1.1942г.,
- Ходи в Париж, прочу се, натръшка французите и всичките.
Кога го посрещат добре? Силният човек, някой юнак, който се бори. Нали имахте Дан Колов. Защо се прочу Дан Колов? Човекът като вземе 110 кила, дигне го и го тръсне на земята. Ходи в Париж, прочу се, натръшка французите и всичките. Някой поет хубаво пише, прочуе се. Някой е сладкодумен, и той се прочуе. Някой добре пее, прочуе се. Интересно е, че някои искат да се прочуят, без да пеят. Не зная дали е възможно. към беседата >>
152. Най-разумният акт, ООК , София, 23.6.1943г.,
- Вие ще се намерите в положението на онзи француски селянин, който отишъл в Париж и искал да види Нотр Дам, но попаднал в един театър.
Бог е Любов. Всеки, който иска да дойде Божествения Дух в него, трябва на тази наука да се научи. Сега аз ви говоря тия работи, аз искам вие да се подмладите. В Небето, такива каквито сте, не може да влезете. Вие ще идете някъде, гдето ще ви кажат, но няма да е Небето. Вие ще се намерите в положението на онзи француски селянин, който отишъл в Париж и искал да види Нотр Дам, но попаднал в един театър. Дал пари и те му дали един билет за театъра. Пита: “Тука ли е Нотр Дам? ” – “Да” – казват му, че е тука. Дават му билета, той отива вечерта в театъра. Гледа, театъра пълен с хора и на сцената се играе една драма – извършва се едно престъпление. към беседата >>
- С този далекоглед от Ню Йорк в Париж може да четете надписите на един параход.
Сега някои от вас, ако се намерите в Америка при новия последен далекоглед, който приближава най-много вселената до нас, какво ще видите. С този далекоглед от Ню Йорк в Париж може да четете надписите на един параход. Ние се намираме в затворени форми, не знаем какво има в другите слънца и планети. В месечината не знаем какво има. На Марс не знаем какво има. Марс ако разгледате с един далекоглед, около десет сантиметра има окръжност, няколко линии има и учените хора по тях гадаят. Около Юпитер има няколко пояса, като погледнете Венера, тя е добре забулена, добре облечена, нищо не виждаш. към беседата >>