Намерени са 289 резултата от 205 беседи с части от думите : 'Освобождение'.
1. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив, ИБ , Варна, 20.10.1898г.,
- Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили, да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески, но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.
Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога ваш, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше осмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя, като предполагах, че ще се възползувате от дадената благодат, да поправите миналото, но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили, да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески, но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През последните години на новопочнатия ви живот съм ви ръководел безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия, да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. към беседата >>
3. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., СБ , Варна, 28.8.1909г.,
- Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане.
Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки – също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излизаха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, вътре във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да го изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас, каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото повдигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане. Но това схващане бива по един особен начин – схващане, което няма тясна връзка с общото Божествено развитие на цялото човечество. към беседата >>
- Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение.
Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да ¢ става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. към беседата >>
4. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението.
Сега, някои от тези неща, които казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е и работите да вземат друг ход. Например, турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят властта си. В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. към беседата >>
6. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- Какво висше освобождение на душата!...“.
– Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал. Като се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на войника се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо. Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела. И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара? И ние имаме претенции, готвим се за Небето! към беседата >>
7. Спасението, НБ , София, 25.2.1917г.,
- Прослѣдете старата история на славянитѣ, ще видите, че тѣ устройваха войни, кръстоносни походи, все за освобождение на Иерусалимъ. (втори вариант)
да обърнете вашитѣ желания и мисли отъ лоши въ добри. Това е искалъ Христосъ да каже на евреитѣ, защото най-голѣмото удоволствие у тѣхъ бѣше да убиватъ хората. Като четете Стария завѣтъ, виждате какъ много хората се убиваха. Тази бѣше една отъ причинитѣ, за гдѣто тѣ нѣмаха такова дълго царство, каквото имаха египтянитѣ. Съврѣменнитѣ християни, които сѫ наслѣдили това старо учение на евреитѣ, тѣ приличатъ на тѣхъ. Прослѣдете старата история на славянитѣ, ще видите, че тѣ устройваха войни, кръстоносни походи, все за освобождение на Иерусалимъ. Но какъ ще се освободи Иерусалимъ? – Когато хората прѣстанатъ да убиватъ, да лъжатъ, да крадатъ, да прѣлюбодѣйствуватъ. към втори вариант >>
8. Виделината, НБ , София, 1.4.1917г.,
- Преди освобождението на България, когато имаше само няколко професии, бащите съветваха синовете си да станат лекари, защото тази професия е по-доходна, доставя повече пари; или ги съветваха да станат инженери, но не да учат професии, които не са доходни.
Тази виделина в духовния свят има също своите краски. Те могат да бъдат пасивни и активни. Пасивна е краската, която е отражение, а активна е, която иде направо от самия източник. Всяка мисъл, която произведе във вашия ум раздвояване, не е Божествена, тя е само отражение на виделината. Например искате да градите къща, да станете инженер, да станете писател, да учите медицина, това раздвояване показва, че този предмет, към който се стремите, не е за вас. Преди освобождението на България, когато имаше само няколко професии, бащите съветваха синовете си да станат лекари, защото тази професия е по-доходна, доставя повече пари; или ги съветваха да станат инженери, но не да учат професии, които не са доходни. Какъв лекар или инженер, или свещеник ще стане той, когато у него няма вътрешно влечение към работата? Ще прилича на онзи лекар в средните векове, който имал много лесен метод на лечение: лекувал своите пациенти с пущане на кръв и им давал да пият топла вода, след което пациентът умирал. Той се чудел: „Нима всички други лекари лекуват сполучливо своите пациенти? “ Така е и със съвременните лекари: дадат някое лекарство, и болният умира, а след това казват, че болният имал слабо сърце, или пък намират друга някаква причина, за да се оправдават. Но не е там причината. към беседата >>
9. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав, НБ , София, 8.4.1917г.,
- Вслушвайте се в думите на всеки човек, да проникнете в смисъла им, да разберете зова на човешката душа, която вика за освобождение.
Като знаете, че има някой да мисли за вас, не се обезсърчавайте. Ако само една мисъл може да ви застави да обикнете живота, колко повече трябва да го обичате, като знаете, какви грижи, усилия и труд се полагат за вас, не само от едно, но от много същества. Вслушвайте се в думите на всеки човек, да проникнете в смисъла им, да разберете зова на човешката душа, която вика за освобождение. Чувате ли някой да се оплаква от живота и желае да умре, ще знаете, че той иска да умре като цвят на дървото. Но той трябва да завърже, и плодът му след време да узрее. В този смисъл, смъртта е символ, преминаване от един живот в друг. Когато умира, човек се ражда наново; когато се ражда, той наново умира. Следователно, който иска да живее, да бъде свободен, трябва да се откаже от всекидневните грижи на живота. към беседата >>
10. Дали може, НБ , София, 10.6.1917г.,
- Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. (втори вариант)
Ще кажете, че освенъ между военнитѣ, другаде не се срѣщатъ подофицери. Навсѣкѫде има подофицери: и въ семействата, и въ обществата. Азъ взимамъ думата „подофицеръ” въ широкъ смисълъ — човѣкъ, който маха съ прѫчицата си и заповѣдва на другитѣ. Следъ освобождението на България, единъ българинъ решилъ да иска нѣкаква лека служба, да си почине малко отъ тежкото робство. Мислѣлъ си, каква служба да иска. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, видѣлъ, какъ единъ човѣкъ стои предъ нѣколко музиканти и маха съ нѣкаква прѫчица. Той вдигалъ и слагалъ прѫчицата, а тѣ свирили. — Ето една лека служба за мене — казалъ си българинътъ. Ще отида при нѣкой началникъ и ще поискамъ такава служба. към втори вариант >>
- След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. към беседата >>
15. Кротките, НБ , ИБ , , 25.1.1921г.,
- Тогава буквата О означава освобождение.
Но представете си, че на този кръг турите друга ос и кръгът се завърти около своя център и своя диаметър едновременно, и ако турите една точка в този кръг, който се движи в две посоки, може ли да изчислите, след една минута движение тази точка къде ще е, ако прави в минутата около своя кръг 1000 завъртания и същевременно се върти около своя диаметър? Тази точка ще обиколи повърхността на цялата сфера, ще видите зигзаги и ще се чудите какво е това явление. Това явление произтича от факта, че кръгът се върти около диаметъра си едновременно. Значи, човешката глава също се движи около себе си и после около сърцето. Те са двете все едно движение. Тогава буквата О означава освобождение. Някоя жена е бременна, ражда; значи освобождава се. Мразиш някого, но после го обикнеш; двама души се помиряват или прощават някому, то е все буквата О. Само в буквата О можеш да прощаваш, т. е., когато имаш глава. Хора, които нямат глава, не могат да прощават. към беседата >>
- В това си положение вие приличате на оня българин, който след Освобождението започва да си търси служба.
Ние сме хората, пред които Господ гради за в бъдеще света. Затова да не очаквате да дойдат други хора. Ние, които живеем на земята, сме в състояние да градим и разрушим живота си. Всеки от вас е призован за една велика работа. Казвате си: "За велики работи сме призовани ние." И затова се качвате на определеното място и от височината на положението си започвате да заповядвате. В това си положение вие приличате на оня българин, който след Освобождението започва да си търси служба. Ходил тук-там, подавал заявления, но навсякъде му казвали: "Тази работа не е за тебе." Той търсел лека работа. Един ден, като се разхождал из градината, видял как капелмайсторът маха с една пръчица и всички оркестранти свирят. Той се спрял, замислил се и казал: "Ето една работа, каквато търся – да е лека и приятна." Подал заявление за тази работа, защото му се видяло, че няма по-лека работа от това, да управляваш хората. Но велико изкуство е да управляваш хората. Трябва да разбираш ума, сърцето и душата на тия хора. към беседата >>
16. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ, НБ , София, 24.4.1921г.,
- Тѣ мязатъ на онзи българинъ, който слѣдъ освобождението на България, тръгналъ да си търси служба. (втори вариант)
Малодушнитѣ хора сѫ, които употрѣбяватъ лъжата. Слабитѣ по характеръ обичатъ да полъгватъ. Слабитѣ хора не могатъ да изпълняватъ своитѣ задължения; слабитѣ хора не издържатъ на дадената си дума; слабитѣ хора не могатъ да мислятъ; слабитѣ хора не могатъ да чувстватъ, тѣхъ за нищо не ги бива. Тѣ сѫ търтеитѣ въ кошеритѣ, които знаятъ само да пѣятъ. Всѣкога избиратъ най-лесното занятие. Тѣ мязатъ на онзи българинъ, който слѣдъ освобождението на България, тръгналъ да си търси служба. Ходилъ изъ една, изъ друга канцелария, всички служби му се виждали мѫчни. Иска лека служба: „Толкова години съмъ държалъ ралото въ рѫка, сега искамъ нѣщо леко.“ Единъ день минава покрай градината, вижда капелмайстора на една музика стои прѣдъ музикантитѣ, маха съ една пръчица. – „А, тази работа е хубава, да махашъ съ пръчицата! “ Подалъ заявление за тази служба. към втори вариант >>
19. Защо твоите ученици ядат и пият?, НБ , , 15.1.1922г.,
- Втората година започнали да разсъждават, да търсят начин за освобождението си.
И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени. Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях? “ Не, ни най-малко. Понеже той принасял жертви, имал предвид да ги принесе жертва на своите богове, за да го направят най-виден цар в света. Когато тези пет сестри се намерили затворени в палата, там прекарали цяла година. Втората година започнали да разсъждават, да търсят начин за освобождението си. Най-голямата дъщеря, Адита, намерила една книга в своята стая, която била оставена от мъдреците, които правили този палат. Те били от бялата ложа. Адита разбирала тайния език на тази книга, в която се пишело, че еди-къде си имало 4 ключа. Единият бил обърнат към изток, другият – към запад, третият – към север, четвъртият – към юг. За да си отвориш, ще завъртиш един път ключът към изток, два пъти – ключът към запад, три пъти – ключът към север и четири пъти – ключът към юг. към беседата >>
20. Какво трябва да искаме?, НБ , София, 5.2.1922г.,
- И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят.
И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи. Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание. И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят. Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? към беседата >>
21. Които вас приемат, НБ , София, 26.3.1922г.,
- Един богаташ тук, в България, направил едно голямо престъпление и като го съдели, най-после го оправдали, и той казва: „Аз се радвам, че ме освободиха, скъпо ми излезе туй освобождение, много ме обраха – един милион трябваше да платя“.
Аз не казвам, че той трябва да краде: този човек от неволя е станал слабохарактерен, той се е принудил да краде, и ние не влизаме в положението му. Но казвам: Като прилагате този закон, прилагайте го еднакво – бедният в затвора, и богатите в затвора. Ако е закон, нека бъде закон и за малките, и за големите. Но този закон да бъде безпощаден, да няма лицеприятие. А сега постоянно заобикалят законите. Един богаташ тук, в България, направил едно голямо престъпление и като го съдели, най-после го оправдали, и той казва: „Аз се радвам, че ме освободиха, скъпо ми излезе туй освобождение, много ме обраха – един милион трябваше да платя“. А който няма милиони, ще седи в дрангулника. Питам: Закон има ли тогава? Туй е външната страна. Ние, които искаме да приемем Истината в нас, и ако ние имаме такива закони, ако аз поставя някой свой брат в това положение, тогава? Трябва да бъдем справедливи. към беседата >>
22. Ученикът не е по-горен от учителя си, НБ , София, 7.5.1922г.,
- Един българин при освобождението на България, който свършил в Америка, имал голяма претенция, бил много тщеславен.
Всичко туй вземете като символи: извори, гори, планини, долини, реки и т.н., това са все символи, уподобления на духовния свят. И ако вие не знаете как да четете тази книга, природата, да се научите на тази азбука на земята, не мислете, че като идете на небето, ще ви научат на тези работи, на тези елементарни работи: ще ви върнат на земята, за да се научите. Прераждането е закон, вие ще се преродите в тая забавачница, земята. На всички невежи, които са мислили на земята, че са много знаещи, като идат на небето, ще им кажат: „Какво? Ние тук нямаме такива заведения, такъв курс, такива забавачници, върнете го да си довърши своето учение“. Един българин при освобождението на България, който свършил в Америка, имал голяма претенция, бил много тщеславен. Като се върнал тук, явява се при княз Батенберг, който му дава отличен прием, и казва му: „Аз съм готов да ви услужа, каквато служба поискате, пръв министър или друга някоя длъжност искате да ви дам? “ Той се понадул: „Трябва да си помисля малко, аз искам да бъда директор на една гимназия“. – „Е тогава – казва – ще се отнесете до министъра на просвещението.“ Той мисли, че директор на гимназия е много важна длъжност. Сега, когато Господ ни повика и каже: „Поискайте нещо от мене“, ние се изпъчим. „Какво искаш? към беседата >>
23. Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922г.,
- Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. (втори вариант)
Аз казвам тъкмо обратното: Които не приемат Божественото учение, те са изменници не само на своя народ, но на цялото човечество. – Защо? – Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това всички трябва да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитват нещата; ние не говорим тайно, а наяве. Ние не желаем заблуждението на хората, а тяхното освобождение. Ще бъдете смели и решителни да завъртите колелото, та който се хване на него, трябва да се съгласи, или нагоре да върви, или да падне долу. Който е решил да служи на своя народ, трябва да говори, да проповядва истината. Не е писател онзи, който не изповядва истината: и поетът, и художникът, и вестникарят – всички хора трябва да служат на истината. Не се прощава на онзи, който си служи с лъжата. Свещеникът, учителят, майката или бащата, които си служат с лъжата, сами са се осъдили. към втори вариант >>
24. Окултна музика, ООК , София, 22.10.1922г.,
- И затуй окултната музика е начин за освобождение.
Аз трябва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всяка дума трябва да има едно значение. По този начин аз искам да изкорените всички навици, които съществуват във вас. Когато тия думи почнат да вибрират в нас, всичкият наш прах, всичките наши навици, добити с векове, ще отскочат, както отскача прахът от барабана, щом се удари с чукчето върху него. А сега ние не знаем как да се освободим. И затуй окултната музика е начин за освобождение. Навсякъде, и в най-далечната древност, са употребявали музиката, но религиозните хора с нея са злоупотребили. А ние искаме от чисто окултно гледище да я употребим научна във всичката нейна пълнота. В основата си тя е много проста, вън е много сложна. После, при изпълнението на тази музика вие трябва да имате онова детинско разположение. Ти излезеш да пееш, казваш: „Аз съм стар“. към беседата >>
26. Житно зърно / Житното зърно, МОК , София, 11.4.1923г.,
- Щом тази обвивка се разпука, то покълва, израства нагоре и започва нов живот — живот на освобождение.
Няма същество в света, което да не страда. Мислите ли, че житното зърно не страда? Големи са страданията на житното зърно! Посадено в земята, затрупано отгоре с пръст, то изпитва страшни страдания, като че се пръска, като че умира. Докато външната му ципица се пукне, то е в големи мъчения. Щом тази обвивка се разпука, то покълва, израства нагоре и започва нов живот — живот на освобождение. Следователно ще знаете, че няма да избегнете от страданията, но търсете причината на страданията. Не е въпрос да извадите болния зъб, но да намерите причината на болката. Щом ви заболи стомах, бързате да вземете очистително. Днес ще мине болката, но утре пак ще се яви. Важно е да намерите причината на всички болести, на всички мъчнотии, на които се натъквате. към беседата >>
27. Божественото и човешкото, ООК , София, 28.6.1923г.,
- И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение.
След това си тръгнете в пътя и се върнете в местожителството си примирен вътре в себе си. Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бялото Братство – да изпълним волята Божия. към беседата >>
- Освобождение има само когато изпълниш волята Божия.
Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бялото Братство – да изпълним волята Божия. а всяко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вярно учение. към беседата >>
- Не я ли изпълниш – няма освобождение.
И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бялото Братство – да изпълним волята Божия. а всяко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вярно учение. Туй е правата философия. към беседата >>
- И в ада, където и да отидеш, няма освобождение.
Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бялото Братство – да изпълним волята Божия. а всяко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вярно учение. Туй е правата философия. Казвате: „Ще умра и всичко се свършва“. към беседата >>
28. Ще ви направи свободни/ Истината, НБ , , 21.10.1923г.,
- Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо?
Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. към беседата >>
29. Трите състояния у човека, ООК , София, 13.2.1924г.,
- Това беше по Освобождението.
Може да се родят ред критики.“ – Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: „Аз искам да стана богат.“ – Това не влиза в тази формула. „Ама аз искам да стана учен човек.“ – Това не влиза в тази формула. Ще ви приведа един анекдот, един реален пример за нашите смешни схващания. Това беше по Освобождението. Един българин ходил в Америка, там живял около 10 – 15 години и се връща в България във времето на княз Батенберг10 . Дошъл той със специален трен в България и княз Батенберг го приел със специални почести. Казва му: „На каква длъжност искаш да те назнача? “ Князът бил разположен към него, зер учен българин бил, затова искал да му даде едно почетно място и мислeл, че той ще поиска да го назначи пръв министър в България. „Искам – казва българинът – да бъда директор на някоя гимназия.“ – „Е, ще отидете при министъра на просвещението, това е негова длъжност.“ Като казваме, че всичко е възможно, то значи, че са възможни само тия неща, които влизат в тази формула. към беседата >>
30. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб! , НБ , София, 9.11.1924г.,
- Преди няколко дни, един господин ми разправяше следното нещо: от освобождението насам, ние, българите в търговско отношение, сполучихме да имаме двойни фактури, с всички държави, Германия, Австрия, Русия, с изключение на Англия. (втори вариант)
Ами че ако той е беден, и като дойде на власт поиска първо да уреди своите лични интереси, а после тези на своя народ, какво показва това. Това е неразбиране интересите на държавата. Първата работа на държавника е да уреди интересите на своя народ. Той трябва да положи своя ум, своето сърце, своята воля и всичко онова, което е възвишено и благородно в него за своя народ. Той трябва да е абсолютно честен! Преди няколко дни, един господин ми разправяше следното нещо: от освобождението насам, ние, българите в търговско отношение, сполучихме да имаме двойни фактури, с всички държави, Германия, Австрия, Русия, с изключение на Англия. Едната фактура показва истинската стойност на стоката, а другата – фиктивната. Англичаните казват: Ние не можем да дадем двойна фактура, ние сме честен, благороден народ! Това е една добра черта у тях. Ако вие имате в живота си две фактури, това честно ли е? Разглеждайте разумно въпроса! към втори вариант >>
- Прѣди нѣколко дни, единъ господинъ ми разправяше слѣдното нѣщо: отъ освобождението насамъ, ние, българитѣ въ търговско отношение, сполучихме да имаме двойни фактури, съ всички държави, Германия, Австрия, Русия, съ изключение на Англия.
Ами че ако той е бѣденъ, и като дойде на власть поиска първо да уреди своитѣ лични интереси, а послѣ тѣзи на своя народъ, какво показва това. Това е неразбиране интереситѣ на държавата. Първата работа на държавника е да уреди интереситѣ на своя народъ. Той трѣбва да положи своя умъ, своето сърдце, своята воля и всичко онова, което е възвишено и благородно въ него за своя народъ. Той трѣбва да е абсолютно честенъ! Прѣди нѣколко дни, единъ господинъ ми разправяше слѣдното нѣщо: отъ освобождението насамъ, ние, българитѣ въ търговско отношение, сполучихме да имаме двойни фактури, съ всички държави, Германия, Австрия, Русия, съ изключение на Англия. Едната фактура показва истинската стойность на стоката, а другата – фиктивната. Англичанитѣ казватъ: ние не можемъ да дадемъ двойна фактура, ние сме честенъ, благороденъ народъ! Това е една добра черта у тѣхъ. Ако вие имате въ живота си двѣ фактури, това честно ли е? Разглеждайте разумно въпроса! към беседата >>
31. Да угоди на народа, НБ , София, 23.11.1924г.,
- Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. (втори вариант)
Не, онзи, който е дошъл до идеята да служи на Бог, той толкова е зает с тази велика мисъл, че на него не идва наум да се занимава с дребнавостите в живота. Вие се намирате в положението на онзи ученик, който дошъл при един велик индийски Учител и му казал: „Учителю, искам да ме научиш на изкуството да познавам законите на великата Любов“. Той му дава следният изпит: Ще излезеш на пътя и ще видиш трима души – един велик адепт, един брамин и един военен. Ще отидеш при всеки един от тях и ще му удариш две плесници. После ще дойдеш да ми кажеш, какво научи. Излиза ученикът на улицата и вижда този адепт, който се занимавал с една велика идея за човечеството; вижда брамина, вижда и военния, който се занимавал с планове за освобождение на своя народ. Отива първо при военния и му удря една плесница. Не останало време да удари и втората плесница, когато военният му удря две плесници и то по-силни от неговите. Отива след това при брамина, удря му две плесници, и той тъкмо дигнал ръката си, но веднага му дошла мисълта, че не трябва и се спрял, свалил ръката си надолу. Отива най-после при адепта, удря му две плесници, но този даже не помръднал ръката си, не обърнал никакво внимание. Ученикът се връща при своя Учител и му разправя, как военният му ударил две плесници. към втори вариант >>
- Излиза ученикътъ на улицата и вижда този адептъ, който се занимавалъ съ една велика идея за човѣчеството; вижда браминина, вижда и военния, който се занимавалъ съ планове за освобождение на своя народъ.
Не, онзи, който е дошълъ до идеята да служи на Бога, той толкова е заетъ съ тази велика мисъль, че нему не идва на умъ да се занимава съ дребнавоститѣ въ живота. Вие се намирате въ положението на онзи ученикъ, който дошълъ при единъ великъ индийски Учитель и му казалъ: „Учителю, искамъ да ме научишъ на изкуството да познавамъ законитѣ на великата Любовь“. Той му дава слѣдниятъ изпитъ: ще излѣзешъ на пѫтя и ще видишъ трима души – единъ великъ адептъ, единъ брамининъ и единъ воененъ. Ще отидешъ при всѣки едного отъ тѣхъ и ще му ударишъ двѣ плѣсници. Послѣ ще дойдешъ да ми кажешъ, какво научи. Излиза ученикътъ на улицата и вижда този адептъ, който се занимавалъ съ една велика идея за човѣчеството; вижда браминина, вижда и военния, който се занимавалъ съ планове за освобождение на своя народъ. Отива първо при военния и му удря една плѣсница. Не останало врѣме да удари и втората плѣсница, когато военниятъ му удря двѣ плѣсници и то по-силни отъ неговитѣ. Отива слѣдъ това при браминина, удря му двѣ плѣсници, и той тъкмо дигналъ рѫката си, но веднага му дошла мисъльта, че не трѣбва и се спрѣлъ, свалилъ рѫката си надолу. Отива най-послѣ при адепта, удря му двѣ плѣсници, но този даже не помръдналъ рѫката си, не обърналъ никакво внимание. Ученикътъ се връща при своя Учитель и му разправя, какъ военниятъ му ударилъ двѣ плѣсници. към беседата >>
33. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото, НБ , София, 28.6.1925г.,
- Сега, да ви приведа един анекдот, случил се в България по време на Освобождението. (втори вариант)
Сега, да ви приведа един анекдот, случил се в България по време на Освобождението. Отива един български селянин при един лекар. Лекарят бил женен, и този ден жена му го раздразнила нещо, та бил малко неразположен. Селянинът влиза в стаята му и казва: "Господин докторе, жена ми е нещо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужиш, някакви церове да ми дадеш". Церове ли? – удря една плесница на селянина, после още една и му казва: "На ти лекарства за жена ти! към втори вариант >>
- Сега, да ви приведа единъ анекдотъ, случилъ се въ България въ врѣме на освобождението.
Сега, да ви приведа единъ анекдотъ, случилъ се въ България въ врѣме на освобождението. Отива единъ български селянинъ при единъ лѣкарь. Лѣкарьтъ билъ жененъ, и този день жена му го раздразнила нѣщо, та билъ малко неразположенъ. Селянинътъ влиза въ стаята му и казва: „Господинъ докторе, жена ми е нѣщо болна, има огненица, силна треска, моля ти се да ми услужишъ, нѣкакви цѣрове да ми дадешъ“. Цѣрове ли? – удря една плѣсница на селянина, послѣ още една и му казва: „На ти лѣкарства за жена ти“! към беседата >>
35. Двете свещени положения, СБ , В.Търново, 23.8.1925г.,
- И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме.
Искам вашите сърца да са готови да чуете тия свещени неща. Това, което ще кажа, е свещено за мен. По-свещени работи на Земята от тия няма да намерите. Едното свещено положение е: да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази – да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас. И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. към беседата >>
- В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение.
И в този културен век ги изкопават от земята, за да ги турят на пръстена на някоя млада невеста или на някоя царска корона. Мислите ли, че този камък, когато е бил заровен на дъното на Земята, не е усещал скръб? – Усещал е. Но мислите ли, че и сега, когато е турен на царската корона или на някой пръстен, не усеща радост? – Усеща. В този скъпоценен камък е затворена една душа, която чака своето освобождение. И като излезе от земята, тя се радва, че е излязла на белия свят. Радва се, че е на пръстена или на царската корона. Така и ние казваме за вас: ангелите влизат в тази гъста материя и ви изкопават. Това наричам аз пробуждане на съзнанието. И вие сте били затрупани тъй, както скъпоценните камъни. към беседата >>
36. Заведоха Исуса, НБ , София, 15.11.1925г.,
- Истината съдържа от памти-века всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот.
Сега съвременните хора мислят, че Истината, това са само думи. Те мислят, че Истината е нещо отвлечено. И ако ние попитаме духовните хора, какво нещо е Истината, те ще ни кажат: Истината не е нищо друго, освен стремеж на човешката душа да се освободи. Казвам: има и друго разбиране за Истината. Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памти-века всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот. Или другояче можем на кажем, че Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно, квасът, началото на всички неща, е Истината. И от когато се проявило туй начало в света, от тогава се явява Любовта, да даде живот на Истината. Защото Истината, сама по себе си, произтича от Бога като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат тези методи живи, трябва една среда, а първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не подразбираме афекциите на хората. към беседата >>
37. Трите състояния S, R и T, МОК , София, 29.11.1925г.,
- Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта. (втори вариант)
А когато сте тъй индиферентни, каквото и да е, видите на пътя някой плод, вземете го и започнете - вече действат силите на Т. Някои деца обичат да ядат гнили плодове, пръст, те са силите thamas, атавистически действат. Някой път хора, които са били чисти, дойде един период на нечистотия, оставят се. Иска той да умира, туй е идеята, и тя е права. Той иска да се освободи, но избрал един крив начин. Не е единственият начин на освобождение чрез смъртта. Да умреш, но как. Ами ако умреш, че живееш и носиш туй покварено съзнание, че носиш тази черна кожа? Ако умреш, че се освободиш от кожата, то е добре. към втори вариант >>
- Задачата на човека в това отношение не се състои в изменение на тези навици, но в пълното освобождение от тях.
Съвременните хора са дошли до една фаза, където всички трябва да работят за освобождение от своите навици. Задачата на човека в това отношение не се състои в изменение на тези навици, но в пълното освобождение от тях. За пример, всички имате опитността едновременно да ви занимават две чувства: едното неприятно, другото приятно. Обаче нещо извън тези две чувства наблюдава всичко това и се произнася. Това сте вие, който наблюдавате, преценявате и решавате. Зад всяко едно от тези две състояния пък стоят разумни същества, които работят върху вас: едни от тях ви помагат да се освободите от отрицателните чувства, а други съзнателно ви задържат в тях. И тъй, тези от вас, които са влезли в школата и работят съзнателно върху себе си, трябва отчасти, а не напълно, да се освободят от своите лоши навици. към беседата >>
41. Посока на растене / Посока и растене, МОК , София, 26.9.1926г.,
- Разказват, във Варненско, още в турско време, преди Освобождението, се явява една гадателка циганка, която гадаела с един голям охлюв океански. (втори вариант)
През тази година трябва да създадете нещо по-хубаво. Да кажем, вий четете някой път, изучавате астрология и знаете съдбата на някой човек каква е, а вашата съдба не знаете. Разказват, във Варненско, още в турско време, преди Освобождението, се явява една гадателка циганка, която гадаела с един голям охлюв океански. Хората с хиляди се събирали около нея. Не се минава много, след десетина дена, тръгнала тя да пътува занякъде, из пътя нападат я и я обират. Тя от охлюва не могла да разбере, че ще я оберат. Ако един човек се учи като студент, учен човек, и най-големият обирач – смъртта, те обере, [а ти] не можеш да предвидиш, какъв учен си ти? «Ама, казва някой, като идем в другия свят.» Че откъде знаеш, че ще имаш условия? към втори вариант >>
- Преди освобождението още, във варненско, се явила една циганка – гадателка, която гледала на охлюв и предсказвала на хората много неща.
Сега, от вас се иска работа, да създадете нещо хубаво в себе си. Мнозина от вас изучават астрология, познават съдбата на хората, а своята не познават. Такива гадатели има много по света. Преди освобождението още, във варненско, се явила една циганка – гадателка, която гледала на охлюв и предсказвала на хората много неща. Със стотици хора се изреждали при нея да им гадае. По едно време тя била поканена някъде, вън от родното си място, да гадае. Пътят й минавал през гора. Тя била нападната от крадци, които я обрали. Много работи тя предсказвала на хората, но своята съдба не могла да познае – не знаела, че крадци ще я нападнат и оберат. към беседата >>
43. Ако говоря, НБ , София, 24.10.1926г.,
- Те бяха затворени във въглищата, и с употреблението им като гориво, дойде и тяхното освобождение.
Сега мнозина казват: “Знаете ли, какво е допринесъл съвременният фабричен век за културата на човечеството? ” - Този век освободи всички духове, всички души на същества, умрели още в далечното минало. Те бяха затворени във въглищата, и с употреблението им като гориво, дойде и тяхното освобождение. Затова днес хората наляво-надясно се бият. И когато някои ме запитват, кога се роди злото в света, аз им казвам: “Злото в света се роди за пръв път, когато се образува и първият дим.” Казвате: “Възможно ли е това? ” - Възможно е. Ще ви обясня, каква връзка съществува между злото в света и първият дим. Когато братята Каин и Авел принесоха жертва на Бога, огънят на Каина гореше с много дим, който се разстилаше по земята, а огънят на Авела гореше с хубав пламък, без дим, и пламъкът възлизаше нагоре към небето. към беседата >>
45. Трите вида съзнания, ИБ , София, 31.12.1926г.,
- Са ли тия добродетели във вас, вие сте на път към онова състояние, което очакваме, туй, което в църквата наричат възкресение, в политическия живот наричат освобождение и т.н.
Водата, която минава през чешмата, прави чешмата красива и хубава. И хората за нея казват: "Тази чешма е много добра." Всъщност водата е добра. Така и Божественият живот като тече през нашето съзнание, той ни прави добри. И туй, Божественото не Го спирайте, докато То върви, вие сте добри. А има ли тази добродетел в нас, мирът постепенно ще се вселява и тогава Божествената Мъдрост, и тя ще има място. Са ли тия добродетели във вас, вие сте на път към онова състояние, което очакваме, туй, което в църквата наричат възкресение, в политическия живот наричат освобождение и т.н. Туй състояние означава "нирвана". Да се освободим, значи да бъдем в нирвана. Да възкръснеш, значи да бъдеш в нирвана, или на научен език казано, ще рече, да добиеш туй космическо съзнание, да влезнеш и да живееш във всички хора едновременно. Е, как ще разберете това, да живееш във всички хора? Аз бих ви изяснил туй по следващия начин: Представете си, че в света съществуват един милион все мраморни чешми, има една канализация и пуска се един голям извор да тече, който се проявява във всичките чешми. към беседата >>
46. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Обаче, това освобождение е временно.
Сега единият счита, че е достойнство за него да носи пушка и затова казва: Предпочитам да нося пушка, отколкото да вярвам в такива глупави идеи. Вторият казва: Предпочитам да нося тези тежки окови на краката си, отколкото да се откажа от своите идеи. Всеки човек, който иска да властва над другите, той създава окови за тях, но няма да се мине дълго време, утре той сам ще изпадне в това положение, да опита тежестта на оковите. Светът е колело: днес си свободен, утре ще те ограничат. И обратно: Днес ограничават идейните хора, утре ще ги освободят. Обаче, това освобождение е временно. Един ден пак ще им турят букаите, да не бягат. към беседата >>
- На човека е дадено право да върши волята Божия, да работи за освобождение от смъртта, от ред нещастия и мъчения.
Проследете цялата история и вижте, кой министър, кой държавник е бил докрай почитан и уважаван от своя народ. И най-добрият човек да стане министър, веднага ще почнат да го подозират, да се съмняват в него, и той няма да издържи, ще се подхлъзне и ще върши работи, каквито никога не е мислил. За кратко време той ще измени своя характер. Религиозните хора пък, свещениците и проповедниците от своя страна, като гледат, какво се върши в обществения и частния живот на хората, казват: Ние се занимаваме с небесни, с духовни работи, а хората на земята да живеят, както намират за добре. Не, земният живот е Божествен, и никой няма право да живее, както той намира за добре. На човека е дадено право да върши волята Божия, да работи за освобождение от смъртта, от ред нещастия и мъчения. Това е задачата на всеки човек, който е дошъл на земята, и той трябва правилно да я реши. В живота на съвременните хора срещаме страдания, заболявания от различни болести, и какво ли не още, но малцина се спират върху причините за тези аномалии в живота. И затова, от кого срещнете, ще чуете да казва: Аз пиша нова драма; или аз съчинявам ново музикално произведение. Казвам: Задачата на новата драма е да не поставя своите герои в положение да умират. При това героят на новата драма трябва да представлява идеален тип: човек със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където влезе, все добро да прави. към беседата >>
47. Кротките, НБ , София, 20.3.1927г.,
- След освобождението на България, един българин тръгнал да търси служба, но каквато намирал, все му се виждала трудна.
След освобождението на България, един българин тръгнал да търси служба, но каквато намирал, все му се виждала трудна. Един ден, като минавал покрай градската градина, видял един господин, с пръчица в ръка, маха из въздуха, управлява няколко музиканти. Като видял това нещо, той си казал: Ето, намерих една лесна работа за мен. Като махам с тази пръчица, ще мога лесно да си изкарам прехраната. Този човек не знае, че голямо изкуство има в махането на пръчицата. Ако той маха, а музикантите не го разбират, нищо няма да излезе. към беседата >>
48. Сто пеняза, НБ , София, 8.5.1927г.,
- Като влезеш при своите братя в затвора, които са обезсърчени от човешки неправди, ти им кажи: иде ден на вашето освобождение!
И като срещна някой затворник, аз го питам: за Бога ли страдаш, или за себе си? Ако каже, че страда за Бога, аз му казвам: ти можеш да отидеш в затвора, да проповядваш на хората за Бога. Който каже, че страда за себе си, той носи ножа си нагоре. На този човек казвам: ти трябва да имаш в ума си само една идея - идеята за Бога. Войникът, който върви след затворника, въоръжен със своя нож, насочен нагоре, с това иска да му каже: ако ти, като влезеш в затвора, бъдеш така смел като мене, който сега те карам, и ако твоят нож на Истината бъде така остър и насочен нагоре, ти ще бъдеш ангел-хранител между всички затворници. Като влезеш при своите братя в затвора, които са обезсърчени от човешки неправди, ти им кажи: иде ден на вашето освобождение! Всички затворници могат, да излязат от затворите, обаче, важно е и за самите тях, дали ще могат да изпълнят волята Божия. Още днес всички затворници могат да се освободят, но въпрос е, дали като излязат от затвора, ще могат да изпълнят волята Божия. Ако не изпълнят волята Божия, те могат повторно да сгрешат, и тогава наказанието им може да се удвои: наместо 20 години, да прекарат в затвора 40 години. Днес всички затворници струват на България милиони. И ако тя би могла да ги пусне на свобода, какво по-добре от това? към беседата >>
- Тогава всички хора ще бъдат еднакво свободни; училищата ще бъдат отворени за всички хора и ще им доставят нужното знание, което води към освобождение и просвета.
Докато не научи законите на материята, не само че не ще може да заповядва на духовете, но те ще си играят с него. Духовете са ни научили на всички отрицателни прояви, на всички лоши занятия: на омраза, на кражба, на тунеядство и т.н. Рече ли някой да работи, те веднага ще му кажат: няма какво да работиш, нека другите работят за тебе. Съвременните хора се възпитават от духовете. Когато дойдат до положението да заповядват на духовете, в света вече ще дойде нова култура – култура на великата Истина, която ще внесе свобода в живота. Тогава всички хора ще бъдат еднакво свободни; училищата ще бъдат отворени за всички хора и ще им доставят нужното знание, което води към освобождение и просвета. Тогава всички хора ще придобият живота, ще знаят, колко да живеят; те ще живеят, колкото искат и ще бъдат свободни да заминат, когато искат. Тази е новата религия, която ще дойде в бъдеще и по която ще може да живее всеки, който търси Истината. Не казвам, че другите хора трябва да се мразят. Преди всичко, омразата не разрешава въпроса. Любовта разрешава всички въпроси. към беседата >>
52. Денят Господен, НБ , София, 11.9.1927г.,
- Освобождението на народите ще дойде от невидимия свят.
Като говорим за Бога, ние разбираме онази Първична Причина, която е турила всичко в действие, която и днес още работи, но не сама, а колективно. Господният ден иде на земята да освободи хората. Кой ще освободи хората, освен Бог? Днес във всички камари се събират представители, разискват по въпроса за свободата на народите, но нищо не може да се постигне. Защо? Нямат начин, средства, с които да си послужат. Освобождението на народите ще дойде от невидимия свят. По какъв начин? Чрез огън. Аз не говоря за видимия огън, който може да се мери с градуси. Огънят, който ще освободи хората, не може да се мери с никакви градуси, даже и на 35 милиона градуси не можем да го изчислим. Предполага се, че слънцето има топлина 35 милиона градуси, а този огън, за който говоря, не може да се измери с никакъв термометър. към беседата >>
53. Оскърбените, НБ , София, 25.9.1927г.,
- И при най-лошите условия да изпаднем, Той работи за нашето освобождение и повдигане.
Ти ще обичаш онзи, който познава живота ти, който те разбира и може да ти даде от своя живот, както Бог дава. Какво иска Бог от нас? Нищо не иска. Той иска да ни убеди, че Неговата Любов, по отношение на нас, е вечна и постоянна. През каквито изпитания и страдания да минем, в края на краищата, ние ще се убедим, че няма същество в света, което ни обича като Бог. И при най-лошите условия да изпаднем, Той работи за нашето освобождение и повдигане. За този Бог, именно, трябва да се проповядва, а не за онзи, когото познават болшинството от съвременните хора и общества. Божиите мисли, чувства и желания не са като нашите. Неговите закони не са като нашите. И най-после, Неговата Любов не е като човешката. Бог, за Когото проповядвам, живее във всеки човек. към беседата >>
54. Ще оздравее момчето ми, НБ , София, 27.11.1927г.,
- " Бог каза на Моисея: „Чух воплите и страданията на моя народ, и затова реших да те изпратя при фараона, да искаш неговото освобождение.
Някои казват, че по благодат, човек може да се спаси. Не, по благодат човек расте само, но не се спасява. След като човек мине през много вярвания, най-после, по благодат, му се дават велики условия, т. е. особени материали, особени сили за развиване на ума и сърцето му, за да почне да расте. Само при това положение, Божественото в човека ще проговори: „Събуй обущата си! " Бог каза на Моисея: „Чух воплите и страданията на моя народ, и затова реших да те изпратя при фараона, да искаш неговото освобождение. Като го освободиш от тежкото робство, ти ще му покажеш, по какъв начин може да расте." към беседата >>
55. За съдба дойдох, НБ , София, 22.4.1928г.,
- Христос казва: "Когато видите, че всички тия събития стават, трябва да знаете, че настава часа на вашето освобождение." Пробуждане на съзнанието е нужно да стане!
И тъй, вие ще бъдете зрители на това, което става. Няма защо да ви разправям, какво ще стане. Аз съм ви казвал и друг път, че това, което ще става на земята е велико и славно. За добрите, за разумните хора то ще бъде години на юбилей. Христос казва: "Когато видите, че всички тия събития стават, трябва да знаете, че настава часа на вашето освобождение." Пробуждане на съзнанието е нужно да стане! Всички катастрофи, които сега стават, всички смущения, които идват, всичко се извършва с цел да се пробуди човешкото съзнание. Само по този начин хората ще си подадат ръка. И европейските народи ще си подадат ръка едни на други, но сега те още не са дошли дотам, да премахнат преградите, които съществуват между тях. Ако Германия, Франция, Англия се съединят в едно, нима малките държави покрай тях няма да изправят живота си? Засега между народите може да се постави, ако не напълно идеален, поне сносен живот. към беседата >>
56. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- Този човек е работил някога, в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение.
Като Го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от векове, без да заличи написаното върху тях. Всички хора трябва да внимават да не осакатят, да не изопачат написаното върху тия плочи. Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства. И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: има друг начин, по който се изучават науките, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багаж на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. Този човек е работил някога, в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всички науки, всички изкуства и занаяти. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек. Такъв човек най-първо ще знае, как да моделира своята глава, а едновременно с това и цялото тяло. към беседата >>
- Това значи освобождение от страданията, освобождение от кръста.
С това Христос подразбира следното положение: на пътя, по който вървиш, е поставен камък, с който хиляди коли се строшават. Затова, ако искаш твоята кола да не се строши, дигни този камък от пътя и го тури на друго място! По този начин ти ще направиш добро и на себе си, и на другите хора, които минават по този път. И след това, като дигнеш кръста си и отново минеш по този път, колата ти няма да се счупи. Това подразбира този стих. Това значи освобождение от страданията, освобождение от кръста. Мнозина взимат този стих в неговия буквален смисъл и мислят, че наистина трябва да турят кръста на гърба си и да го носят. Кръстът, това са мъчнотиите, страданията в живота. Затова всяка мъчнотия, дигната на време, не е мъчнотия. Тя отслабва, стопява се, и у човека остава една малка радост. При всички мъчнотии в живота, в съзнанието на хората остава мисълта, че животът е тежък, че Христовият кръст е тежък, че Христовото учение е тежко и неприложимо. към беседата >>
- След освобождението на България един млад българин се завръща от Америка, дето свършил науките си и се явява при княз Батенберг да го моли за някаква служба.
За изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. След освобождението на България един млад българин се завръща от Америка, дето свършил науките си и се явява при княз Батенберг да го моли за някаква служба. Князът като го видял, намислил да го направи пръв министър в България, и затова го запитал: „Каква служба искате да ви дам? Бихте ли приели някой висок пост? " – Не, аз искам да стана директор на една от тукашните гимназии". Князът му дал една бележка, с която го изпратил до един от своите министри, като му казал: „Ще отидете с тази бележка при министъра, той ще ви даде исканата от вас служба". Обаче, като отишъл при министъра, този българин не получил директорското място, а същевременно изгубил и министерския пост. към беседата >>
- И сега, понеже настава освобождението на земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устой.
Казвам: само по този начин новият живот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Бог ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устой. Животът няма да бъде така мирен, тих и спокоен, както мнозина мислят. Защо? – Понеже иде нова култура. А когато иде нова култура в света, всички плодородни полета трябва да се разорат, цялата земя трябва да се преобърне. За да се разорат полетата, първо ралата трябва да минат отгоре им, а после да се засеят. И след 20 - 30 дни, гледаш, всичко отгоре им позеленяло – нов живот над тях расте. към беседата >>
58. Направление на истинския живот, ООК , София, 26.12.1928г.,
- През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия.
През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия. Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време. Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него. В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана. Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие. Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки. към беседата >>
61. Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот, МОК , София, 28.6.1929г.,
- Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение. (втори вариант)
Вие се изправяте на молитва, но не се молите, както трябва. Някой казва: „Снощи не можах да си отспя, не съм разположен." Друг казва: „Колко ли време ще трае молитвата? Колко ли време ще продължава лекцията? " А пък вие трябва да сте направили своята молитва, преди да дойда аз, и вие трябва да сте придобили разположение, преди да вляза аз в клас, а не отпосле да получавате разположение. Щом хората станат физически, все ще има известни ограничения. Та казвам: Божественият свят е свят на абсолютно освобождение. Когато човек минава от физическия свят към Божествения, той се освобождава; а когато минава от Божествения свят към физическия, той се ограничава. Това е един процес, който става и в самата природа. към втори вариант >>
- Свят на освобождение. (втори вариант)
Сега да дойдем до първата идея, която искахме. Що е физическият свят? Свят на ограничения. Значи сега вие сте ограничени. Що е Божественият свят? Свят на освобождение. Следователно светът на ограниченията може да се хармонира, да се направи животът сносен. Докато сме на земята, нашият живот може да се направи сносен само като привлечем енергиите на Божествения свят, който може да ни освободи. Ние още не сме на небето, но като живеем на земята, Божествените енергии трябва постоянно да прииждат към нас. Те няма изведнъж да ни заведат в Божествения свят, но като живеем долу, ще бъдем в положението на онзи, който слиза във водата с водолаз, и чрез особени тръби му вкарват чист въздух. По същия начин и Божествените блага трябва постоянно да прииждат в нас, за да ни освобождават от физическите ограничения. към втори вариант >>
- Освобождението ще дойде чрез истинското знание. (втори вариант)
Сега ние се връщаме до положението, да разберем вътрешния смисъл на живота. Ние се тревожим от неща, които нямат никакъв смисъл. Ние, съвременните хора, сме заняти с неща, които нямат никакъв смисъл и които са безполезни за нас. Полезно за нас е онова, което може да ни доведе към пътя на нашето освобождение, към нашето знание. Освобождението ще дойде чрез истинското знание. Ако ти нямаш знание, не можеш и да се освободиш. Каква е разликата между един долар и един лош човек? Има разлика. Каква е привидната разлика между едно добро чувство и едно лошо чувство и една добра мисъл и една лоша мисъл? Всяко чувство, от какъвто и характер да е то, което те подтиква към Бога, е добро чувство. към втори вариант >>
64. Пасха Господня / Пасха Господня е, НБ , София, 1.12.1929г.,
- Ако ние, които сме излезли от Египет, днес имаме по-голямо робство, тогава какво освобождение сме придобили? (втори вариант)
Нали всеки ден хората, като се събират в църква, говорят за това, че Христос дойде за нашето спасение. Питам, кое е новото сега? Новото в света, това е светлината. Новото в света, това е свободата. Новото в света, това е новият живот, който трябва да дойде, да знаем, че чрез тази Пасха действително сме излезли от Египет. Ако ние, които сме излезли от Египет, днес имаме по-голямо робство, тогава какво освобождение сме придобили? Ако ти, който вярваш в Бога, постоянно се тревожиш и нямаш никаква свобода, какво освобождение си придобил? Казваш: „Аз се освободих от заблудите на света." Освободил си се от едни заблуждения, но имаш други. И тогава иде ученият човек, който казва, че корените на плодовете били горчиви, а плодовете - сладки. На греховното знание корените са горчиви, а плодовете му са сладки. към втори вариант >>
- Ако ти, който вярваш в Бога, постоянно се тревожиш и нямаш никаква свобода, какво освобождение си придобил? (втори вариант)
Питам, кое е новото сега? Новото в света, това е светлината. Новото в света, това е свободата. Новото в света, това е новият живот, който трябва да дойде, да знаем, че чрез тази Пасха действително сме излезли от Египет. Ако ние, които сме излезли от Египет, днес имаме по-голямо робство, тогава какво освобождение сме придобили? Ако ти, който вярваш в Бога, постоянно се тревожиш и нямаш никаква свобода, какво освобождение си придобил? Казваш: „Аз се освободих от заблудите на света." Освободил си се от едни заблуждения, но имаш други. И тогава иде ученият човек, който казва, че корените на плодовете били горчиви, а плодовете - сладки. На греховното знание корените са горчиви, а плодовете му са сладки. към втори вариант >>
65. Новото в живота, ООК , София, 19.2.1930г.,
- Смъртта е като един процес на освобождение. (втори вариант)
Трябва да има нещо хубаво в смъртта, защото, когато хората станат тъжни, искат да умрат. Смъртта е като един процес на освобождение. А пък животът е по някой път процес, който свързва нещата в страдание. Необходимо ли е всеки един, който се е родил, да страда? Всеки, който се ражда по този начин, по сегашния начин, все страда. Питам, човек защо страда? Всеки човек, който вземе пари назаем, трябва да ги плаща. към втори вариант >>
66. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото), МОК , София, 14.3.1930г.,
- За пример, като се натъкнете на една малка мъчнотия, вие искате да се освободите от нея, но вместо освобождение, вие увеличавате товара си.
Тя допуща недоволството, само като резултат на справедливо негодуване. За пример, ако човек може да носи на гърба си 20 килограма тежест, а го натоварят със сто килограма, той има право да е недоволен и да негодува. На такъв човек Природата е готова да помага. Обаче, ако той носи на гърба си пет килограма и роптае, Природата ще го натовари повече, да го научи да бъде доволен от онова, което Провидението му дава. Като наблюдаваме вашия живот, ще видите, че много от мъчнотиите и изпитанията ви се дължат на това, че не знаете, как да постъпвате. За пример, като се натъкнете на една малка мъчнотия, вие искате да се освободите от нея, но вместо освобождение, вие увеличавате товара си. Законът е такъв. За да не попаднете под удара на този закон, бъдете доволни от положението, в което се намирате. Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло. Освободите ли се от страданията и мъчнотиите си преждевременно, вие ще запушите отдушника на своя живот. към беседата >>
68. Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието, МОК , София, 4.7.1930г.,
- Абсолютно освобождение от лъжата в себе си, в съзнанието си вътре. (втори вариант)
Сега от това, което ви говорих, какво правило бихте извадили за живота си? Аз не искам, като ви говоря тази лекция, да станете светии, нито пък гении да станете. Искам най-малкото - да бъдете талантливи. За обикновените и въпрос не правя. Първото нещо - освобождавайте се от лъжата в себе си. Абсолютно освобождение от лъжата в себе си, в съзнанието си вътре. Докато се освободим, ще мине дълго време. Някой път несъзнателно лъжем. Запример някой ме пита: „Кога дойде? " Казвам: „Ей сега дойдох." А аз съм дошъл преди половин час, а казвам: „Ей сега, преди 5 минути." А друг, той е дошъл преди 5 минути, а казва: „Половин час вече чакам." Но това са търговски фирми. Иска да покаже, че прави голям жест. към втори вариант >>
70. Чрез Него стана, МС , София, 14.7.1930г.,
- Но впоследствие, когато те започнали да изискват своето освобождение, Фараонът им отнел материалите, както и всички останали пособия, при което им изисквал пак същото число тухли на ден.
Казвате: живата религия не се нуждае от наука, нито от молитва, но само от мисъл. Как можете да мислите без знания, без молитва? Ако разсъждавате по този начин, вие ще се намерите в положението на евреите, които, преди явяването на Мойсея, са правили тухли в Египет. Определено им е било тогава, по колко тухли на ден трябва всеки от тях да изработи. За тази цел, за изработване на тухлите, Фараонът им давал и слама, и глина, и всички необходими пособия. Но впоследствие, когато те започнали да изискват своето освобождение, Фараонът им отнел материалите, както и всички останали пособия, при което им изисквал пак същото число тухли на ден. То е все едно да ви заповяда някой да направите хляб, без да ви даде брашно, мая, вода и сол. Оттук вадим следното заключение: да мислиш, трябва да имаш брашно, вода, сол, мая и най-после запален огън, на който да туриш всички тия елементи. По този начин само може да се свърши известна работа. към беседата >>
- Следователно, новата философия на живота носи освобождение за хората.
Следователно, новата философия на живота носи освобождение за хората. Като възприемете и прилагате тази теория, вие ще се развързвате. Ако не сте вързани, ще внимавате, да не дойде някой да ви върже. Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Където и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божи Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат Божия пръст. към беседата >>
72. Благословена между жените, СБ , РБ , Рила, 17.8.1930г.,
- Няма по-велик момент за него от този, когато се отвори вратата на затвора и му кажат: „Радвай се, денят на твоето освобождение дойде!
Всяка идея има смисъл само тогава, когато е правилно разбрана. Най-красиви думи за затворника са тези, с които го освобождават. Няма по-велик момент за него от този, когато се отвори вратата на затвора и му кажат: „Радвай се, денят на твоето освобождение дойде! “ Най-красивите думи за ученика са тези, с които му съобщават, че той свършва учението си с отличие. Чуе ли тези думи, ученикът се зарадва и се връща у дома си, при своите. Най-красивите думи за болния са тези, с които му съобщават, че той е здрав вече и се освобождава от веригите на болестта. Най-красивите думи за бедния са тези, с които му се казва, че от днес вече той е осигурен, че сиромашията дига веригите си от него и го освобождава. Човек трябва да разбира вътрешно живота. към беседата >>
74. Пътят на добрите постижения, ИБ ,БР , София, 28.8.1930г.,
- Нашето освобождение няма да дойде отвън механически.
И този, Божественият, разумният Дух, има за цел да измени целия свят, понеже от хиляди години се молят хората на Бог да се премахне това несносно положение в света, което гнети хората. Богат си, здрав си, но има едно положение, което гнети ума ти. Не само грешни хора, но и праведни, пророци, всички са се намирали в този вътрешен гнет, от който ще се стремим да се освободим по закона на Любовта. Законът на Любовта трябва да се турне в действие, след това знанието трябва да се тури като сила и условия, а Истината е методът, по който трябва да работите. Пътят е Любовта, знанието са външните, Божествените условия, а Истината е методът, чрез който може да се освободи светът от това несносно положение, в което се намира сега. Нашето освобождение няма да дойде отвън механически. Ние сами трябва да бъдем тази мощна сила отвътре. Бог отвътре ще работи. към беседата >>
75. Нов мироглед / Мироглед и човекът, МОК , София, 10.10.1930г.,
- А щом действува по който и да е начин, неговото освобождение започва. (втори вариант)
Той е бил просто един пленник, нищо повече! И след като го похарчите, той вече се освобождава от пленничеството. Обаче, като се освобождава от вашето пленничество, той влиза в друго. Когато хората не извършват никаква работа в света, те са пленници. Всякога когато известен предмет седи в бездействие, той е в плен. А щом действува по който и да е начин, неговото освобождение започва. Да кажем, че всичките тези снегове, които са се събрали там горе в планината, те са пленници, но щом дойде слънцето, то ги освобождава. И тогава те потичат надолу. И какво произвежда тяхната свобода? Че от гдето минат те, рушат, събират; по някой път и полза принасят, и вреда принасят. Сега, това са второстепенни разсъждения; че свободата на едного всякога коствува вреда на другиго. към втори вариант >>
76. Определено време и място, ООК , София, 15.10.1930г.,
- Дойдеш ли до Божественото ограничение, знай, че се намираш пред прага на освобождението си.
Когато Бог ограничава, доброто се явява в света. Ето защо, който иска да се освободи от човешкото ограничение, трябва да влезе в Божественото. Иска ли да бъде свободен, човек трябва да влезе в Божественото ограничение. Значи човешкото ограничение заробва човека, а Божественото го освобождава. Ако не минеш от човешкото ограничение в Божественото, ти никога не можеш да бъдеш свободен. Дойдеш ли до Божественото ограничение, знай, че се намираш пред прага на освобождението си. Щом се намериш пред прага на оснобождението, ти си разбрал вътрешния смисъл на живота. И тъй, дръжте в ума си основната мисъл на лекцията, че за злото няма време, нито място, нито условия. Изхвърлете злото от ума си и съсредоточете се към доброто, за което са дадени време, място и условия. За доброто е дадено всичко. От човека се иска желание само да прави добро. към беседата >>
77. Четирите полета, ООК , София, 5.11.1930г.,
- Днес всеки човек се стреми към освобождение.
При това, колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява. Също така човек трябва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява в неговите мисли, чувства, желания и вярвания. Ако продължава да се храни със старите вярвания на деди и прадеди, човек не може да прогресира. Трябва ли да се връща назад в развитието си? Съвременният човек има високи идеали. Днес всеки човек се стреми към освобождение. Той иска да бъде физически, органически и психически свободен. За да се домогне до тази свобода, човек трябва да води чист и свет живот. Разумност, чистота и светост се иска от всички хора, за да се освободят от външните и вътрешните ограничения, от външното и вътрешно робство. към беседата >>
78. Разумни промени / Разумно изменение на абсолютното равновесие. Пробуждане на известни сили, МОК , София, 14.11.1930г.,
- В този случай равновесието ще се наруши, но освобождение ще дойде.
Вън е тихо, спокойно, никакъв вятър не духа. Вие висите във въздуха в пълно равновесие, от нищо несмущавани, но положението ви е тежко. Какво трябва да правите, за да се освободите от въжето? Ако не можете сам да си помогнете, вие очаквате да дойде някой отвън, да ви освободи от въжето. Ако се яви силен вятър и ви залюлее, въжето може да се скъса и да ви освободи от мъчнотията, в която се намирате. В този случай равновесието ще се наруши, но освобождение ще дойде. От гледището на обикновеното разбиране, вятърът създава малка психическа катастрофа. Без катастрофа човек не би могъл да попадне при новите условия на живота. Докато не влезе в тия условия, човек не би могъл да разреши задачите на своя живот. Обаче за това се изисква учение и работа. към беседата >>
79. Умствени прояви, ООК , София, 17.12.1930г.,
- Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа.
Следователно знайте че всичко, което се случва в живота на човека, е за негово добро. Това се отнася за разумните, за онези, които любят Бога. Даже и смъртта, от която всички се страхуват, е освобождение за човешката душа. Който не разбира какво нещо е смъртта, той мисли, че завинаги се разделя от своите близки. Вярно е, че не може да вижда близките си, когато пожелае, но все пак някога може да ги види. Ако вашият ближен е в затвор, вие можете един път в седмицата да се виждате с него. Има един определен ден, когато близките на затворниците могат да посетят затвора и да се видят с тях. На същото основание казвам: има един определен ден в седмицата, когато можете да се срещнете със своите близки, заминали за онзи свят. към беседата >>
80. Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово, МОК , София, 23.1.1931г.,
- Не че доброто е самата истина, самата любов, самата свобода, но то вече е основата на онзи великия закон на освобождението. (втори вариант)
Вярно е, че не може да ядеш, нищо нямаш, нищо не съществува, но същевременно в тебе има един вътрешен импулс, който се нарича глад и жажда. Та сега няма какво да ви повръщам назад, понеже сте били там, но сте забравили. Да забрави човек своите скърби и страдания, това е не философия, но той трябва да научи как да задоволява своя глад – да се справи с тоя глад. Затова ние изучаваме на земята закона на доброто, защото от глада и жаждата само доброто може да ви извади. А доброто е великият принцип, това е разумното, това е светлината, това е любов, истинската свобода. Не че доброто е самата истина, самата любов, самата свобода, но то вече е основата на онзи великия закон на освобождението. Да бъдеш добър, значи да си се освободил от робството, от (смъртта) на Христа, а под смърт в дадения случай ние всякога разбираме това, което ни лишава от благата на живота. Казвам и хората имат право да се страхуват от смъртта. Някои казват, да умра. Какво ще ти принесе смъртта, ако тя те внесе в небитието? към втори вариант >>
81. Няколко необходими неща / Три неща са потребни, МОК , София, 13.2.1931г.,
- Например имаш някоя мисъл, някое желание; какъв е сегашният метод за освобождение от едно мъчение? (втори вариант)
Де ще го турите това желание? Най-напред ще го търсите в стомаха си, после в сърдцето си, в белите дробове, после в главата си горе. Ако там не може да го намерите, ако не може да го намерите в тези три основни пункта, тогава трябва да обикаляте цялото си тяло, за да го намерите. Да допуснем, че имате едно неестествено желание; или извършиш нещо, може да извършиш едно престъпление. Имаш някога желание и то те мъчи. Например имаш някоя мисъл, някое желание; какъв е сегашният метод за освобождение от едно мъчение? Да допуснем, че имате една лоша мисъл. Например мислиш да откраднеш нещо. После да поизлъжеш малко; след лъжата иде желанието: да го сметна малко; след смятането иде плащането. К. Л. С. П. Изял си ябълката, но трябва да плащаш. към втори вариант >>
83. Учителю, да прогледам!, НБ , София, 21.6.1931г.,
- Истината е освобождение от ограниченията на живота.
И тъй, какво нещо е Любовта? – Връзка с живота. Който има връзка с живота, той има и Любовта в себе си. Скъса ли връзката си с живота, той изгубва Любовта, и смъртта дохожда. Какво нещо е Истината? Истината е освобождение от ограниченията на живота. Докато човек е свързан с Истината, той е свободен. Скъса ли връзката си с Истината, той се заробва, ограничава. В това отношение Истината, сама за себе си, няма защо да се обяснява. Тя представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. Мъдростта, сама за себе си, представя реалност вън от сегашните разбирания на хората. към беседата >>
84. Отпечатъци, СБ , РБ , 7-те езера, 21.7.1931г.,
- Като говоря за разработена почва, разбирам освобождението ѝ от всички непотребни вещества и прибавяне към нея на нови елементи.
Като говоря за разработена почва, разбирам освобождението ѝ от всички непотребни вещества и прибавяне към нея на нови елементи. Същото се отнася и до живота на човека. В целокупния живот на човека, изразен в семейството, в обществото, в религията и в науката, има остатъци от миналото, които днес, за новия живот, са непотребни. Той трябва да се освободи от тях и от всякакъв атавизъм. Например, в религиозния живот на хората има много атавистически прояви, било в молитвите, в обредите, във формите на служенето, от които той трябва да се освободи. Някои от тях са полезни, някои са остарели вече и трябва или да се подновят, или съвършено да се изхвърлят. към беседата >>
85. Съчетание, приложение и изпълнение, СБ , РБ , 7-те езера, 3.8.1931г.,
- Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му.
Ако облечете един човек със затворнически халат и на краката му сложите букаи, какво ще бъде неговото състояние? Той ще върви нагоре-надолу, букаите ще дрънкат, ще го смущават, но ще знае, че и халатът, и букаите му са наложени отвън. Той не е в тях. Човек е извън халата, извън букаите. Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание да се освободи от тях. Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума си светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му. Щом букаите паднат и халатът ще падне, а той ще се намери вън от затвора. По какъв начин? – С мисълта си. Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може да приспи онези, които го пазят. После той ще им внуши да отключат вратата и да снемат букаите от краката му. към беседата >>
86. Най-високото място, СБ , София, 20.8.1931г.,
- Ето защо много въпроси в света трябва да се разрешат, за да може от една страна хората да се освободят от някои свои недъзи, а от друга страна да придобият известни добродетели; всеки неразрешен въпрос е във връзка с освобождението на човека от един недъг и с придобиването от него на една добродетел.
И наистина, интересно е да отгатне човек съдържанието в кутията; ако вътре има една глава лук, той ще съжалява, че толкова много напрягал мисълта си да улучи, обаче ако в кутията има един хубав диамант или някаква ценна книга, която съдържа тайните на Природата, тогава заслужава човек да се напряга да познае какво има в кутията. Който не разбира цената на нещата и се окаже, че в кутията има една глава лук, той ще каже: „Не си струвало да мисля толкова много”; ако в кутията има диамант или една хубава книга, той ще остане доволен, че е познал. Обаче онзи, който знае цената на всички неща, като види лука в кутията, ще остане еднакво доволен, както ако види диаманта или книгата, защото лукът ще му напомни, че един негов приятел страда от малария и ще отиде да му помогне. Как ще му помогне? Ще занесе лука на приятеля си и ще го посъветва да го счука малко и да го тури на стъпалата си – по този начин приятелят му ще оздравее от маларията, от която никой лекар не е могъл да го излекува. Ето защо много въпроси в света трябва да се разрешат, за да може от една страна хората да се освободят от някои свои недъзи, а от друга страна да придобият известни добродетели; всеки неразрешен въпрос е във връзка с освобождението на човека от един недъг и с придобиването от него на една добродетел. към беседата >>
87. Отиване и връщане, СБ , София, 21.8.1931г.,
- Намерите ли Истината, тя ще ви направи вътрешно абсолютно свободни; щом вие се освободите, ще помагате за освобождението и на по-малките от вас.
Казвам: днес е ден за разрешение въпроса за Истината – ще намерите ли Истината, или не. Намерите ли Истината, тя ще ви направи вътрешно абсолютно свободни; щом вие се освободите, ще помагате за освобождението и на по-малките от вас. Както светията спаси една душа с изгарянето на своя пръст, така и вие можете с Истината в себе си да помагате на по-малките от вас. Ако светията не беше турил пръста си на запалената свещ, той не би спасил тази душа; ако Христос се беше уплашил от четирите гвоздея и от копието, което забиха в гърдите Му, Той не би спасил нито една душа и от името Му не би останал никакъв спомен. Христос беше готов да понесе нещо много повече от четирите гвоздея, копието и кръста – за Истината Той беше готов на всичко. Христос носи кръста до едно място само и после каза: „Стига толкова, по-нататък вие можете да го носите” – с това Той искаше да каже: „Както Аз нося този кръст, така и вие ще го носите.” Мнозина мислят, че Христос се уморил, паднал под тежестта на кръста и затова дал други да го носят; не, Христос беше силен, Той можеше докрай да носи Своя кръст, но остави други да го носят, за да покаже на човечеството какво го очаква. Герой е онзи, който може да понесе четирите гвоздея и копието – от такива герои именно се нуждае светът! към беседата >>
88. През онези дни, НБ , София, 25.10.1931г.,
- Специфичното в него е, че той носи освобождение.
В света има два процеса. Единият процес е процес на временно ограничение. Той е общ за цялото животинско царство, като се започне от най-нискостоящите и се стигне до най-високостоящите същества, до човека. Той е спомагателен процес. Другият процес може да се нарече Божествен. Специфичното в него е, че той носи освобождение. Ако човек разбира този процес, ще види, че само той може да го освободи. Веднъж дошъл на Земята, целта на човека е да придобие свобода. Той иска да се освободи от нещо, но от какво, сам не знае. Човек не може да знае това, понеже духът му минава през четири фази на съзнанието: през фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процесите, които стават в неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова именно човек не помни миналото си. към беседата >>
89. Правилният тон, ООК , София, 4.11.1931г.,
- Под "светлина" аз разбирам събуждане на твоето съзнание, освобождение от всички тревоги и дрязги на съвременния живот. (втори вариант)
За да разберете Господа, трябва да имате светлина в себе си. Най-първо трябва да обичате Господа, да имате копнеж към него. Вие искате да го видите, че тогава да го залюбите. Той не е някакво дърво, нито някакъв камък, който можете да видите. Той е светлина. Под "светлина" аз разбирам събуждане на твоето съзнание, освобождение от всички тревоги и дрязги на съвременния живот. Да си свободен от всичко. Да си свободен oт сиромашия, да си свободен от болести, да си свободен от остаряване. Да си свободен в пълния смисъл на думата, да си в безсмъртието. И ти трябва да търсиш това, което подкрепя хубавото и красивото в живота. Ако не намериш Бога в себе си, ти ще изгубиш всичко хубаво, което имаш. към втори вариант >>
91. Освободени, НБ , София, 17.1.1932г.,
- А пък в сегашния живот имаме надежда, че е процес на освобождение от робството, в което сега се намираме.
Представи си, че не ядеш, че не дишаш, не чувстваш, не се движиш - в какво ще седи животът? Представи си, че ти не приемаш нито едно любовно писмо отникъде, нито един мил поглед, слънцето е загаснало, звездите са загаснали, нищо няма, ще настане абсолютен мрак в душата ти, питам тогава, какво ще бъде положението ти? Съвременните хора искат щастието на абсолютния мрак. То е най-голямото страдание, което може да има един човек, една душа вътре в себе си. Ти да съзнаваш, че си спрял всички условия, и живота си, в който можеш да се изявиш, това е най-голямото робство. А пък в сегашния живот имаме надежда, че е процес на освобождение от робството, в което сега се намираме. Вие сте имали ваши възлюбени, баща ви, майка ви, брат ви, мнозина от вашите братя са заминали. Отивате на гробища, разравяте - само кости, мускули няма, останал само черепът. Питам: де е баща ви? То е едно криво разбиране. Както, ако идете при някой автомобил, а шофьорът го няма. към беседата >>
92. Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота), ООК , София, 20.4.1932г.,
- Някои могат да си носят пелени още десетина години и да ги возят в колички, но за някои е дошъл вече часът на освобождението.
Като ви наблюдавам, виждам, че много от вас сте още в пелени, возят ви в колички. Дошло е време, да съблечете старите си религиозни форми, да се освободите от своите пелени. Някои могат да си носят пелени още десетина години и да ги возят в колички, но за някои е дошъл вече часът на освобождението. Хвърлете повоите и пелените си! Хвърлете короните от главите си! Хвърлете всички стари превръзки, да останете чисти и свободни от всичко, което ви ограничава. Като се освободите от всичко старо, ще погледнете на ръката си и ще видите на нея нови линии, по които ще четете новото. Тогава ще видите, че от линията на сърцето тече река от жива вода, а от линията на ума излиза светлина. към беседата >>
93. Живейте разумно, НБ , София, 19.6.1932г.,
- Сега, след освобождението се наричат герои на българския народ и казват, че Ботев и Левски, и други подобни на тях, са освободили българите.
Бандитите и те имат едно верую, затова са станали бандити. Един бандит счита управлението за насилие върху себе си. Следователно, за да извоюва своята свобода, става бандит. Че вземете Левски, Ботев нали бяха "бандити" в турско време, против турската държава. Търсеха да ги хванат, да ги обесят. Сега, след освобождението се наричат герои на българския народ и казват, че Ботев и Левски, и други подобни на тях, са освободили българите. Може да е така, то е верую вече. Много вярват хората. По някой път аз разсъждавам по следния начин. Когато някое дърво е изгнило, само да го пипне някое дете, и то пада. Детето казва: "Трябва да знаете, че аз помогнах за падането на дървото." Казвам: Ако и детето не беше бутнало, то вятърът щеше да събори дървото. към беседата >>
- Бъдещата култура с това ще се занимава – освобождението на цялото човечество.
От войните хиляди години светът от единия край до другия е покрит с кръв и колко малко е прогресирало човечеството, но войната трябва да стане съзнателна. Досега хората са воювали за своя личен егоизъм. Едва сега хората започват да воюват за своите ближни. Трябва да настане един момент, когато всичките хора трябва да воюват за свободата на човечеството, да станат свободни всички същества, които живеят на земята, да бъдат свободни и в границите, които природата изисква. Това е велика задача. Бъдещата култура с това ще се занимава – освобождението на цялото човечество. Тогава мъже и жени, учени и професори, проповедници, няма да казват, че вярват в това и онова. Мен не ме интересува тяхната вяра. Мене ме интересува това което трябва да направим. Какво ще му разправям сега за Господа, че съществува. Ще му кажа: Я дай от онова богатство, което имаш, знание имаш, дай от знанието, жертвай, нищо повече. към беседата >>
94. Разумен център, МОК , София, 24.6.1932г.,
- Хубавото е освобождението, което може животът да ви даде. (втори вариант)
Най-напред ще разберете смъртта, това е най-голямото ограничение. Животът е своят първичен смисъл, това е най-голямата свобода. Ако считате живота за ограничение, той има някои елементи примесени. Ако ти мислиш, че смъртта ще те освободи, ти се лъжеш, ти (нямаш) правилно разбиране за живота. Ти най-първо ще считаш, че истинският живот е. Хубавото е освобождението, което може животът да ви даде. Христос казва: „Това е Живот Вечен да познаеш Бога и Христа, когото си ти изпратил“. Щом Го познаеш, тогава няма да има сиромашия, няма да има болест, няма да има смърт. Тогава вечно ще прогресираш. Вие мислите, че много знаете. Това е едностранчиво разбиране. към втори вариант >>
95. Новите възгледи, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1932г.,
- Раждане, значи освобождение.
“ – За да освобождават робите. Докато човек не стане баща или майка, той не може да отиде на фронта, да воюва за освобождаване на своите деца от робство. Какво повече може да иска човек, след като баща му и майка му са воювали за него и са го освободили? След всичко това трябва ли да пита защо се е родил? Родил се е, за да бъде свободен. Раждане, значи освобождение. Раждане, значи още разбиране на Словото. Почне ли човек да разбира Словото, мъглите около него се разпръсват, както става сега около нас. Закон е: каквото става вън от нас, става и вътре в нас. И обратното е вярно: каквото става вътре в нас, става и вън от нас. Няма по-голяма красота от зависимостта между явленията на външната природа и тези, които стават в самия човек. към беседата >>
96. Което остарява, СБ , РБ , 7-те езера, 10.8.1932г.,
- Обаче след всяко освобождение иде ново ограничение.
Любовта живее, Мъдростта свети, а Истината носи бъднините. Аз употребявам думата „бъднини“ вместо „свобода“, понеже в случая думата „свобода“ изразява едно ограничено състояние. Когато човек минава от едно състояние в друго, той се освобождава от нещо. Само тогава той е свободен. Обаче след всяко освобождение иде ново ограничение. Тъй щото, дойде ли човек до едно освобождение, той не трябва да мисли, че е достигнал крайния предел на свободата. Следователно, като замествам думата свобода с бъднини, имам предвид проявите на Духа, които напълно задоволяват човека. Какво се разбира под думата доволство? Представете си, че имате една хубава кола, но много прашна. Вие измивате колата добре, но остава върху нея само една малка прашинка, като една точица, която ви смущава. към беседата >>
- Тъй щото, дойде ли човек до едно освобождение, той не трябва да мисли, че е достигнал крайния предел на свободата.
Любовта живее, Мъдростта свети, а Истината носи бъднините. Аз употребявам думата „бъднини“ вместо „свобода“, понеже в случая думата „свобода“ изразява едно ограничено състояние. Когато човек минава от едно състояние в друго, той се освобождава от нещо. Само тогава той е свободен. Обаче след всяко освобождение иде ново ограничение. Тъй щото, дойде ли човек до едно освобождение, той не трябва да мисли, че е достигнал крайния предел на свободата. Следователно, като замествам думата свобода с бъднини, имам предвид проявите на Духа, които напълно задоволяват човека. Какво се разбира под думата доволство? Представете си, че имате една хубава кола, но много прашна. Вие измивате колата добре, но остава върху нея само една малка прашинка, като една точица, която ви смущава. Тази малка точица, това малко лекенце, именно, ограничава човека. към беседата >>
- Не, това не е никакво освобождение.
Дошъл съм да възприема Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата“. Ще бъдеш ясен, кратък, категоричен и ще видиш, че никаква сила в света не е в състояние да те разубеди. Казваш: „Ами после какво ще стане с мене? “ – Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще стават с тебе. Сега, ще дойде някой да ви разтовари от всички добродетели и да ви натовари с ред непотребни неща, за да ви направи свободен. Не, това не е никакво освобождение. Истинското освобождение се състои в това, да се разтовари човек от всички непотребни неща, които нищо не му допринасят. Камъкът, дървото нищо не допринасят на човека. Обаче, натовари ли се с Доброто, с Любовта, с Мъдростта, с Истината и с Правдата, той вече разполага със сили в живота си. С тези сили трябва да борави всеки. Смисълът на сегашния живот е да се освободи човек от непотребното и да се натовари с онова, което му дава сила, мощ да расте и да се развива. към беседата >>
- Истинското освобождение се състои в това, да се разтовари човек от всички непотребни неща, които нищо не му допринасят.
Ще бъдеш ясен, кратък, категоричен и ще видиш, че никаква сила в света не е в състояние да те разубеди. Казваш: „Ами после какво ще стане с мене? “ – Щом си натоварен с всички добродетели, чудеса ще стават с тебе. Сега, ще дойде някой да ви разтовари от всички добродетели и да ви натовари с ред непотребни неща, за да ви направи свободен. Не, това не е никакво освобождение. Истинското освобождение се състои в това, да се разтовари човек от всички непотребни неща, които нищо не му допринасят. Камъкът, дървото нищо не допринасят на човека. Обаче, натовари ли се с Доброто, с Любовта, с Мъдростта, с Истината и с Правдата, той вече разполага със сили в живота си. С тези сили трябва да борави всеки. Смисълът на сегашния живот е да се освободи човек от непотребното и да се натовари с онова, което му дава сила, мощ да расте и да се развива. Дойдат ли хората до тия сили, те ще дойдат и до новата култура. към беседата >>
- Следователно, ако вървим с познаване пътя на истината, ще бъде път на освобождение.
Жажда трябва да има у вас, жажда, както у гладния, жажда за познание на любовта, за познание на Божията Мъдрост и Божията Истина. Жажда трябва да има в човешката душа. Така може да се постигнат нещата. Защото пътят на истината за добрите хора е път на всички постижения. Но пътят на истината за онези, който не разбират закона, е път за всичките нещастия в света. Следователно, ако вървим с познаване пътя на истината, ще бъде път на освобождение. Ако вървим с незнание, ще бъде път на заробване. Защото в човека грехът се ражда от неестествените желания да употребим знанието само за себе си. Хората искаха да станат като Бога, То е външната страна. В Бога има друга страна, за която хората нищо не знаят. Тази страна сега хората изучават. към беседата >>
- Любовта всякога носи живот, носи светлина, носи свобода в себе си и пълно освобождение и безсмъртие.
Някой път изгубваме любовта. Любовта, която може да дойде, е всесилна. Любовта носи едно свойство, тя не отеготява човека, тя не внася ревност, не внася смут. Има нещо, което внася ревност, то не е любов. Ревността върви с любовта. Любовта всякога носи живот, носи светлина, носи свобода в себе си и пълно освобождение и безсмъртие. Казвам, тази е любовта, с която трябва да се свържете. към беседата >>
- Той схващаше, че освобождението на народите идва от Любовта, от братството между народите.
Кое стихотворение е най-хубаво? Ботев писал: „Не Ти, кой си в небесата, но Ти, кой си в мене, Боже, мен в сърцето и душата“. Той искал да каже, че Бог е в душата, че Любовта се проявява чрез душата. Бог не си служи с насилия и убийства. Ботев се вдъхновяваше от идеята за освобождаване на България от турско робство. Той схващаше, че освобождението на народите идва от Любовта, от братството между народите. Казвам: Бог освобождава народите, а хората са проводници на Божията воля. към беседата >>
106. Истина и добро, УС , София, 5.3.1933г.,
- Обаче за праведния тя е освобождение.
Те не са изпълнявали волята Божия, и вие не я изпълнявате. Те са страдали, и вие страдате. И тъй, ако искате да се освободите от смъртта, трябва да живеете добре. Казват, че смъртта е зло. – Така е, тя е зло, ограничение, но за грешния. Обаче за праведния тя е освобождение. Ако грешният иска да се освободи от смъртта, трябва да изправи живота си, да възприеме Любовта. към беседата >>
111. Ръцете на Любовта, УС , София, 28.5.1933г.,
- Страданията са път на освобождение.
Щом помниш хората, които ти правят зло, ти не ги познаваш. Изкуство е да познаваш човека, който ти прави добро. Пътят ни към Бога е път на страдания. Така обаче ще Го познаете. Ще с научите да оценявате това, което бог ви дава, както и това, от което ви лишава. Страданията са път на освобождение. Натоварен си, Бог те среща и те разтоварва. – Как? – Чрез страдания. Като те разтоварват, ти страдаш и не съзнаваш, че те освобождават от това, което те спъва. Разболееш се, лежиш четири-пет месеца и не съзнаваш, че това е благословение за тебе. към беседата >>
113. Новото знание, УС , София, 11.6.1933г.,
- Освобождението не става с плач и отчаяние, но с работа, усилена работа във всяко направление.
Влизаме вече в новия свят, в света на децата, в новите възгледи, които носят вътрешната свобода. Само така човек ще се освободи от своите вътрешни недъзи и ще влезе в света на вечната младост, на вечната радост, на вечното блаженство. Това значи да проникне новото, Божественото съзнание в човека. Тогава той става едно с Бога. Тази е неговата задача на земята. Освобождението не става с плач и отчаяние, но с работа, усилена работа във всяко направление. Това значи: работа в ума, в сърцето, в тялото – навсякъде. Аз не говоря за мъчение и труд, но за работа. Мъчението и трудът са научени вече. Време е за съзнателна работа, без никакво противоречие. Противоречията в човешкия живот трябва да изчезнат. към беседата >>
114. Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи, НБ , София, 2.7.1933г.,
- Смъртта, в този случай, е освобождение от човешкото, за да възтържествува в нас Божественото, разумното, да дойдем до истинския живот, където престават да имат власт над нас страданията. (втори вариант)
Това, което излиза от Бога, не може да изчезне, не може да бъде такава участта му. Господ казва: “Направих човека по образ и подобие свое.” Следователно, Бог не може да направи нещо, което умира. Ние умираме като хора, но не като творения на Бога. Плътта е, която умира. Тя е онази зараза, която влиза вътре в човека и трябва да умре. Смъртта, в този случай, е освобождение от човешкото, за да възтържествува в нас Божественото, разумното, да дойдем до истинския живот, където престават да имат власт над нас страданията. По някой път ви говоря за страданията, но на болния казвам: Ще търпиш, ще мине. Два-три дни ще потърпиш. Не мога да прекратя болестта ти, тя е Божествен език. към втори вариант >>
115. Вечният порядък. Най-силното у човека, ООК , София, 27.9.1933г.,
- “ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка.
Също така в света има много неща, които нас ни са неясни, по причина на една материална обстановка, в която ние се намираме. Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми да бъда в туй положение.“ Не иска това положение. – „Тогава, казвам му, престани да бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как? “ Казвам, има един начин за освобождение на коня, да го не възсядат: Да стане една малка буболечка. Кой ще го възсяда тогава? Всеки ще го пусне да си върви. И тя ще си върви свободно. То е един начин за освобождаване. Ти ще се освободиш от едно противоречие, но ще се натъкнеш на друго едно противоречие в света. към беседата >>
116. Живот в общото съзнание, ООК , София, 11.10.1933г.,
- Щом съзнаеш това, то е истинското освобождение в света!
Та, нещата трябва да ги приемем тъй, както са си. Безпорядъка, в който живеем, трябва да го превърнем в порядък. Там седи силата на човешкия живот! Този безпорядък, който седи в твоя ум, тази неразбранщина, туй недоволство, всичко туй трябва да го организираш и да дойдеш до вечния порядък на света, за да разбереш, че има единство в света, че има един порядък в света! Щом съзнаеш това, то е истинското освобождение в света! И щом хората повярват, тогава свободата ще дойде. А сега, бият се хората за свободата. Може милиони войни [да] са станали в света, може милиони войници да са паднали в света. Колко философски системи не са пропаднали. Не че няма придобивка в света, има една малка придобивка, но за да влезне порядъкът на земята, всички ние трябва да бъдем носители на онова, Божественото учение. към беседата >>
117. Човешките и Божествените порядки в живота, ООК , София, 1.11.1933г.,
- Това освобождение не иде от вас, но от Бога.
Това, което сега имаме, е временно. Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни. Вие трябва да се смирите. Смирението подразбира учение. Вие трябва да извършите онова, което Бог изисква от вас, за да се освободите и подигнете, да излезете от робството. Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим. Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки. Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е. великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение. към беседата >>
- великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение.
Това освобождение не иде от вас, но от Бога. Като разберете смисъла на тия неща, вие ще се освободите. Ние, като възприемаме само това, което Бог мисли за нас, ние ще се освободим. Бог или Божественото е в нас, то действува в нашите мисли, желания и постъпки. Всяка наша мисъл, всяко наше желание, всяка наша постъпка е побудителната причина, т.е. великото, Божественото, което е в нас и работи за нашето освобождение. към беседата >>
118. Красна като Луната и чиста като Слънцето, НБ , София, 26.11.1933г.,
- Ако вие разбирате смъртта само като едно освобождение, въпрос е дали ще намерите това освобождение.
Всеки човек трябва да бъде чист и красив, защото енергията от човека трябва равномерно да излиза и равномерно да се възприема. Ако не изпущате равномерно тази енергия и не я възприемате равномерно, вие не можете да бъдете здрав човек, а при сегашните условия на живота, тъй, както той не се разбира, има хиляди неща, които могат да извадят човека от неговите релси и да изгуби той и онези дарби, които са вложени в него. Вследствие на това човек се обезсърчава и казва: „Не си струва да се живее! “ Някой път на човека се иска да умре. Защо трябва да умира преждевременно? Ако вие разбирате смъртта само като едно освобождение, въпрос е дали ще намерите това освобождение. Ако ученикът е свършил училището и, като излиза от него, иска да умре, това желание е на място. Тогава смъртта има смисъл. Но ако, без да е свършил училище, иска да умре, тогава тази смърт не я разбирам. Ако болестите идват като спънка в живота на човека, тогава не разбирам защо са тези болести. Но ако човек иска да работи, да учи, да прави добро, това разбирам. към беседата >>
- Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека.
Аз съм слушал мнозина да разправят, че човек може да се роди от Духа Божи. Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща. Щом се връща, той няма никакво раждане. Аз сега говоря за едно мистично реализиране, освобождение на човека. Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот. В неговия живот няма да стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента. Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото. към беседата >>
121. Съществените правила, ООК , София, 31.1.1934г.,
- Новото седи в това, че всяко едно движение, всяко едно чувство, всяка една мисъл да бъде като една нишка, която придава, да бъде нишка на освобождение.
Не онова, което влезе в моите уста, но онова, което влезе във вашите уста. Не онова, което излиза от моите уста, но онова, което излиза от вашите уста. Не онова, което влиза в моите очи, но онова, което влиза във вашите очи. Не онова, което моята ръка може да направи за мене, но онова, което вашата ръка може да направи за вас. Това са основни работи, които трябва да спазвате. Новото седи в това, че всяко едно движение, всяко едно чувство, всяка една мисъл да бъде като една нишка, която придава, да бъде нишка на освобождение. Там е подмладяването сега. Че човек може да се подмлади, може. Но сам да се подмлади не може. Ако се съберат 12 души адепти, те могат да го подмладят. Те ще го турят в магнетичен сън и ще му кажат, че като се събуди ще бъде подмладен. към беседата >>
128. Трите положения, ООК , Казанлък, 19.9.1934г.,
- Щом ядете от хубавия хляб, който Учителят ви дава, вие вече имате връзка с Него, дошъл е часът на вашето освобождение от хомота на стария господар.
Вие трябва да мислите по този начин. Представете си, че ви донесат хубав хляб, а вие почвате да питате, къде е сеено житото, къде [е] смляно, как е омесено и т.н. Каква полза ще имате от това? Предложат ли ви хубав хляб, яжте, а после питайте от къде е и как е направен. За любовта се говори, след като човек я възприеме. Щом ядете от хубавия хляб, който Учителят ви дава, вие вече имате връзка с Него, дошъл е часът на вашето освобождение от хомота на стария господар. към беседата >>
129. Оставете да растат наедно и двете!, НБ , София, 21.10.1934г.,
- Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам?
Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. към беседата >>
130. Самоотричане, ООК , София, 7.11.1934г.,
- Ако Христос дойде да се пожертва, Той вървеше по закона на освобождението, търсеше свободата.
Единственото нещо, което нищо не жертва, то е любовта. Но казват, любовта се е пожертвала. Любовта никога не се жертва, и няма защо да се жертва. Това, което се жертва, то е съвсем по друг закон, то е по закона на свободата. Ако Христос дойде да се пожертва, Той вървеше по закона на освобождението, търсеше свободата. Той е път към Великото малко. Той каза: "Отец Ми е по-голям от Мене. Любовта е от Него." Христос се смалява и казва: "Син человечески не дойде да Му служат, но да послужи." Той върви по пътя на смаляването. Вие, ако не станете малки, свободата не можете да намерите, и ако не станете големи, любовта не може да намерите. към беседата >>
132. Обективни и субективни разсъждения, МОК , София, 18.1.1935г.,
- Любовта е закон за освобождение.
Когато има най-мъчни работи и не можеш да се справиш, употреби любовта. Любовта е един от най-великите методи за разрешаване на най-мъчните въпроси. Доброто е вечният огън, чрез който се разтопяват всички неща. Ще разтопиш нещо на огъня на любовта, ще бъдеш ковач. Най-гъстата материя, която не може да се разтопи при никакви други условия, при огъня на любовта ще се разтопи. Любовта е закон за освобождение. Вие трябва да търсите любовта като щастие. Любовта най-първо трябва да уреди онзи живот, от който сега имаме нужда. Знаете ли онзи, старият дядо, който е на умиране, на когото кръвта е изгубила жизнените сили, може да му се продължи животът, ако от млад момък му налеят 1/2 кило кръв. Значи само от любовта можем да вземем необходимата енергия, която може да продължи живота, а пък безлюбието скъсява живота. Ти трябва да любиш. към беседата >>
134. Здравословното положение на човешката душа, ООК , София, 13.2.1935г.,
- В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение.
Човек на земята се страхува. И вярващият, и невярващият имат известен страх, от който не са освободени. Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва да се освобождават. Не са свободни. Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва да се разбира така. В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение. Ти имаш пари, ти механически си свободен от сиромашията. Нямаш пари - механически си заробен. Даже и най-учен да си, ще станеш прост, щом нямаш пари. към беседата >>
- Аз това го наричам механическо освобождение.
Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как да изпълни службата си. Всеки чиновник, който добре служи на държавата, минава за добър чиновник. Значи неговият живот минава за осигурен. Но ти можеш добре да изпълняваш службата си, но това ни най-малко не показва, че можеш да влезеш в Царството Божие. И можеш да бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще. Аз това го наричам механическо освобождение. В органическо отношение имаме вътрешни лични мъчнотии. Механически са външни, а органически са вътрешни мъчнотии. Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им. Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска да работи. Да кажем, че имаш едно малко съмнение. към беседата >>
138. Тонът Фа / Няма да бъда излъган, УС , София, 2.6.1935г.,
- Тази буря, която сега мина, е последствие от освобождението на електричеството, което стана през земетресението. (втори вариант)
Ето преди няколко дена дойде една топла вълна, изгори житото, задигна керемидите от къщите. Гледаш, всичко се разфуча, задигна, направи пакости. Това нещо го обясняват научно. А то е толкова проста работа, никакво обяснение не е нужно. Ще му турите всякакви нови обяснения във вестник „Мир“ или в друг някой вестник, но то не е нищо научно. Тази буря, която сега мина, е последствие от освобождението на електричеството, което стана през земетресението. Това става с цел да се освободи известна част от излишната енергия, да даде място на по–гъстата материя да мине през по–рядката. И понеже Европа попада на тази вълна, там се освобождава много електричество. Но тя се освободи с много малко. Ние се освободихме само с една буря, която трая само четири–пет часа, но събори много плодове, обрули ги. Като преглеждам на другия ден дръвчетата, растенията, виждам ги как всички повехнали от страх. към втори вариант >>
141. Божественият ръб, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1935г.,
- И едната, и другата носят плода в утробата си по девет месеца, но в деня на освобождението си едната ражда живо дете, а другата – мъртво.
Страданията на великите хора са много по-големи от тия на обикновените. Вие нямате представа за техните мъчнотии. Не мислете, че ги посрещат с венци. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите страдания, толкова по-страшни са неговите разочарования. За да разберете каква е разликата между страданията на великия и на обикновения човек, представете си две бременни жени. И едната, и другата носят плода в утробата си по девет месеца, но в деня на освобождението си едната ражда живо дете, а другата – мъртво. Първата се радва, че се е родил човек на света, но за нея се откриват нови изпитания и страдания, нови грижи и мъчнотии. Такова е положението на великия човек. Той е изложен на постоянни грижи, на постоянна работа, но всичко това се увенчава с успех. Втората жена, която ражда мъртво дете, скърби, плаче, но след време всичко забравя. Скръбта забравя, но и радост няма. към беседата >>
142. Господар и слуга, МОК , София, 27.9.1935г.,
- Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение.
Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб. Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която хвърка, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Туй, което вие мислите, че е потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една степен много по-висока. Сега, вие искате да се освободите по един начин, дето няма освобождение. Ако имате три–четири автомобила, пак ще имате ограничение. Шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, то е Божественото във вас. На него човек всякога може да разчита. към беседата >>
145. Да имат живот, НБ , София, 22.12.1935г.,
- Той постъпил, както един българин след освобождението се върнал от Америка, свършил някакви науки и се явил при Батенберг за служба.
Ще кажете: Защо Господ даде такъв живот на заяка? Защо го направи такъв? Бог искал да даде много по-добър живот на заяка от този, който сега има, но се случило, че заякът в това време се влюбил в една мома, която му предложила и следното условие: Тя ще го вземе, само ако той излезе най-големият беглец в света. Първоначално името му не било заяк, той отпосле се нарекъл така. Тогава Господ искал да му даде една добра служба, но заякът не разбрал това и си останал и до днес в това положение, в което го виждаме. Той постъпил, както един българин след освобождението се върнал от Америка, свършил някакви науки и се явил при Батенберг за служба. Като го видел, че е учен човек, свършил в Америка, Батенберг намисли да го направи министър-председател в България. Князът го запитал, какво искате да ви услужа. – Искам да ме назначите за директор на някоя гимназия. – С това се занимава министър-председателят, казал князът, идете при него, той ще ви назначи, каквото искате. Този българин бил родом от Свищов. към беседата >>
146. Вяра безгранична и любов безгранична, ООК , София, 1.7.1936г.,
- Има един начин за освобождение от временните безпокойствия в света.
Та казвам сега, в прочетената глава се казва: "В началото бе Словото." Сега какво ви спъва да вярвате, кажете ми. Вие казвате: "Ние вярваме." Но по какво се отличава вярата? Или по какво се отличава любовта? По този начин на разсъждение вие ще кажете: "Това са степени на съзнанието." Трябва да се освободите от временните безпокойствия. Ние сами трябва да се освободим. Има един начин за освобождение от временните безпокойствия в света. И ние ако не се освободим от временните безпокойства, ние не можем да опитаме Божиите велики закони, чрез които Той се проявява, ние не можем да опитаме Божиите блага. Как ще опитате любовта? Често хората опитват любовта и я изгубват. И казват тогава: "Беше едно време, но сега виждаме, че е празна работа." Не че е празна работа, но ослепелият човек казва: "Едно време аз виждах, сега не виждам." "Едно време аз обичах, а сега не обичам." Ако едно време си обичал, а сега не обичаш, къде е погрешката? Ти не си разбрал Божията любов. към беседата >>
149. Хармонични и дисхармонични съпоставяния, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1937г.,
- То е неговото освобождение. (втори вариант)
Старато изхвърлете, не го обличайте. Всичката погрешка е там, че хората обличат […]. И от природата се научете едно нещо. Тук се учи закона на търпението. Едно камъче тук, за да се откъсне, ще чака хиляди години, за да дойде голяма буря да го откъсне. То е неговото освобождение. То, като се откъсне, чувствува нов живот. Някое камъче е чакало голяма буря или дъжд или порой, че да го задигнат. То е неговото благословение. Рекох, някой път като дойдат изпитанията, те са пороите, ветровете, да ви подвижат. Вие считате всички тия Божии блага за нещастие за вас. към втори вариант >>
151. Свят на промени / Религиозни хора, УС , София, 12.9.1937г.,
- Да проповядва освобождение на пленниците, ти си пленник на нещо. (втори вариант)
Исая казва тук в главата, че освобождава хората - "Духът на Господа е върху мен, защото ме помаза", тия работи са религиозни. Да проповядва освобождение на пленниците, ти си пленник на нещо. Религиозният човек е затворен в догмите, в понятията, в схващанията, После дойде обиден, иска да отмъсти, не знае какъв начин да избере. Знаеш какво правят религиозните хора. Съберат се, ще аферосат някого, ще го анатемосат. Някой ще издаде заповед да го не поздравляват, това са все религиозни хора, все от Любов стават. Туй е сега кривата страна. към втори вариант >>
153. Възможности на красотата, МОК , София, 1.10.1937г.,
- Сега, вторият метод за освобождение кой е?
Трябва да сте силни като Самсона, че изведнъж въжето, с което сте свързани, като се напъне да го скъсате. Ти сега употребяваш този метод, не се скъсва въжето. Втората възможност каква е? Той ви свързал яко. Представете си, че вие сте човек, който тежи 120 килограма, свързани сте, не може да скъсате въжето. Сега, вторият метод за освобождение кой е? Първия метод е лесен за силния човек, той веднага ще скъса въжето. Има един друг метод, втори начин, който изисква време. Ти трябва да седиш три, четири дни гладен, да изгладнееш, да изпостелее тялото ти, че между тия връзки на въжето да се образуват празнини, междини, че да си изтеглиш ръцете и краката. Ти ще се освободиш, ще се измъкнеш, понеже си изгубил 20–30 кила от теглото си. Но трябва да постиш, и като си 120 кила да останеш 90–80 кила. към беседата >>
154. Първата песен, УС , София, 14.11.1937г.,
- Ето освобождението!
Следователно, ако си служиш с насилие, с лъжа, ти си в черната ложа. – Как да се освободим от черната ложа? – Много лесно можете да се освободите. Ако пръстите на ръцете ви са събрани, свити, това е знак на черната ложа. Разтвори пръстите си. Ето освобождението! Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине. Питате: Защо идат изпитанията? – Много просто, за да правите избор между доброто и злото, между живота и смъртта. Една сестра от Изгрева ми каза, че изпитанията и страданията, които имате, са създадени от мене. към беседата >>
155. Музикално утро. Седемте принципа, ООК , София, 1.12.1937г.,
- Освобождението трябва да дойде постепенно.
В страха са корените на човешкото съзнание. Той не трябва да излиза горе. Като стане човек музикант, ще мине състоянието на страха. Всякога най-жестоките хора са най-страхливи. Понеже го подтиска, то като дойде време, иска да си отмъсти. Освобождението трябва да дойде постепенно. Тия аномалии, които се явяват в човека, подтискат ги, подтискат ги и след това – експлозия! Експлозия на едно вещество сгъстено! И човек, той, като се сгъстява, ще се пукне. На всеки един човек дайте му да се прояви. (Брат Ради изпя песента.) Брат Ради като изпя тая песен, всички се изсмяхте! към беседата >>
159. Блажени сте ако любите!, НБ , София, 3.7.1938г.,
- Сега това не го говоря, за да се страхувате, това са дни на освобождение.
И виждаме, след две хиляди години има 500 милиона хора, които Го следват, а тогава имаше само 12 души, които в един момент се разбягаха. Сега, след 2000 години, има 500 милиона. Ако се минат още 2000 години, колко ще има? Христос иде в света, с всички свои разумни братя – чеда Божии и с ангелите да тури ред и порядък в света. Като дойде Христос, ще има такъв дим на земята, какъвто хората не са виждали. Сега това не го говоря, за да се страхувате, това са дни на освобождение. Иде едно пробуждане на хората. Не е злото, което трябва да господарува. Ние трябва да знаем, че за да живеем добре, трябва да имаме любов. За да се избавим от смъртта, от всички нещастия за индивида, за дома, за семейството, за народа, за човечеството, това трябва да се тури за цел. Всички трябва да проповядват любовта. към беседата >>
- Следователно, вярата е закон за освобождение от ограниченията.
Ако не разбирате динамическия закон на сгъстяването, тогава вътре във вас се образува едно напрежение. Искате да се разширите, но не знаете как да се разширите. Тогава законът на разширението вие трябва да разбирате. Вярата е закон за разширение. Разширението донася освобождение. Следователно, вярата е закон за освобождение от ограниченията. Научно, какво нещо е вярата? – Закон, с който човек се освобождава от ония неестествени ограничения. Казва: „Вярвам.“ – За да вярваш, ти трябва да знаеш как да се освободиш. Щом знаеш как да развържеш въжето, с което си свързан, ти имаш вяра. Умът не ти стига, как да го развържеш, ти нямаш вяра. към беседата >>
161. Иде и иди, ООК , София, 3.5.1939г.,
- Например, ако във вас проблесне една нова мисъл, която дава нова насока на мисълта ви, това е едно освобождение.
Без сълзи плачът не може гладко да излиза от човека. Когато човек ще дойде до едно състояние да заплаче, с плача започва една нова епоха за него. Детето в утробата на майката е крайно ограничено. Като се роди, то се освобождава от тази ограниченост на условията. И всякога, когато вие заплачете, това е един признак, че вие се освобождавате от едни ограничения. Например, ако във вас проблесне една нова мисъл, която дава нова насока на мисълта ви, това е едно освобождение. А пък всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, между две състояния, всякога има една тъмна зона или граница. Ако минаваш от едно състояние, религиозно, към друго религиозно състояние, винаги има една граница. Да кажем сега, че някои религиозни хора принадлежат към някоя секта. Например, да кажем, че ти си методист. За уяснение сега може да прочетете за методистите. към беседата >>
- „До“ е освобождение.
Вие сте наредени в групи: до, ре, ми, фа и т.н. Знаете сега кой каква група е. „До“ значи освобождение. Докато ти не си се освободил, „до“ не можеш да вземеш. Да имате една представа за това. „До“ е освобождение. Докато ти не може да се освободиш от един лош навик, от едно лошо неразположение, ти „до“ не можеш да вземеш. Ако се освободиш, можеш да вземеш „до“. За нотната стълбица имате две терминологии: C, D, E, F, G, A, H и До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си. Имате в тези тонове гласните А, О, И, Е. „О“ е яйцето, което се мъти, пилето, което е в яйцето. към беседата >>
- В света съществува само едно начало – началото на любовта, само едно изявление – изявлението на мъдростта и само едно спасение, или освобождение, което произтича от истината.
В света съществува само едно начало – началото на любовта, само едно изявление – изявлението на мъдростта и само едно спасение, или освобождение, което произтича от истината. Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време. Любовта, като начало на живота, може да се разбере, само след като човек се домогне до свещения огън. Какво представя свещеният огън? В древността съществували школи, в които се говорело за свещения огън. Външно свещеният огън е като обикновения, с единствената разлика, че се е поддържал да гори непрекъснато. към беседата >>
- Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време.
В света съществува само едно начало – началото на любовта, само едно изявление – изявлението на мъдростта и само едно спасение, или освобождение, което произтича от истината. Начало, изявление и освобождение, това са думи, на които човек разбира смисъла, само след като е учил много време. Любовта, като начало на живота, може да се разбере, само след като човек се домогне до свещения огън. Какво представя свещеният огън? В древността съществували школи, в които се говорело за свещения огън. Външно свещеният огън е като обикновения, с единствената разлика, че се е поддържал да гори непрекъснато. Мнозина са търсели свещения огън в светилището на храма. към беседата >>
164. Път към изгубената дума, УС , София, 26.11.1939г.,
- Разправят за един стар българин на 85 години, при освобождението на България, той си скрил парите в едно кюпче и после го търсил и не могъл да го намери.
Питам: Как ще оправдаете следното. Тези, които най-много обичаме, като умрат, ние ги задигнем и ги скриваме. Види се, че хората са големи богатства и ги скриваме в земята. Нали, когато дойде бозгунлук – размирни времена, хората каквото имат ценно го скриват в земята. И после не могат да го намерят. Разправят за един стар българин на 85 години, при освобождението на България, той си скрил парите в едно кюпче и после го търсил и не могъл да го намери. И после заболял и умрял. Казват, че от тъга умрял. Той и да не беше скрил парите, пак щеше да умре. И да не криеш и да криеш, пак ще умреш. към беседата >>
165. Права и вярна любов, НБ , София, 10.12.1939г.,
- Онези, които се молят там, искат освобождение.
Някои искат да знаят коя религия е права. Казвам: Права религия е тази, която разтопява снега и леда и след това полива растенията. Права религия е онази, която освобождава човека от всички негови смущения, която отваря широко в душата му път за любовта и доброто в света и му дава простор да работи. Права религия е тази, която изважда мъртвите от гробовете и ги прави свободни. Кои мъртви вади от гробовете? Онези, които се молят там, искат освобождение. Знаете ли колко хора има затворени в гробовете си, и там седят с години, чакат да дойде някой да ги освободи. Той е жив в гроба си, но не гние. Той вика, вика, но няма кой да го освободи. И след като види, че никой няма дойде да го освободи, той отново умира. Умирали ли сте два пъти в гроба? към беседата >>
166. Идеален и реален живот, МОК , София, 5.1.1940г.,
- Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем.
Смъртта не е нищо друго, освен освобождение от всички заблуждения, в които живеем. Ти мислиш, ще умреш. Като умреш, е хубаво, но докато скъсаш онзи конец… Опасен е онзи конец, с който е свързан кракът ти. Идеш догоре, паднеш, идеш пак догоре, пак паднеш. Някой път се освободиш, но кракът иде, откъсне се. Бърбазинекът замине, но човек не трябва да му къса крака. към беседата >>
167. Познаване на великото, НБ , София, 7.1.1940г.,
- Това било още преди освобождението на България от турците.
Един свещеник, един от добрите свещеници, ми разправяше една своя опитност. Това било още преди освобождението на България от турците. Свещеникът трябвало да пътува от Варна до едно село, но понеже носел една голяма сума със себе си, да помага на населението, решил да вземе със себе си един турчин да го пази от разбойници. Тръгнали на път; свещеникът върви напред, а турчинът – подир него. По едно време свещеникът чува, че някой цъка подир него. Обърнал се да види какво става. Вижда, че турчинът извадил пушката си и цъка един, два, три пъти, но пушката не хваща. към беседата >>
169. Постиженията на човека, УС , София, 4.2.1940г.,
- Сега ние имаме един живот за освобождение.
И като им хрумна тази мисъл, най-после Господ ги изпрати вън от рая, да видят, какво е. Сега вие всички учите, какъв е животът вън от рая. Вие пожелахте да го видите. Отличен живот е той, който го разбира, но който не го разбира е живот на противоречия. Казвам: Трябва да се освободим. Сега ние имаме един живот за освобождение. Много работи има унаследени у нас, които ни измъчват, не лични неща, но наследени неща от деди и прадеди. Индусите са образували цяла наука за кармата. Казвам: Това е кармично. То е карма, карма е, но как ще се поправи кармата? Болният, който има едно слабо тяло, как ще стане здрав? към беседата >>
174. Една седмица в рая, ООК , София, 9.10.1940г.,
- До е освобождение. (втори вариант)
Всякога песента трябва да се пее различно. Вие имате един възглед: Бог е вложил нещо във вашата душа, което в този живот трябва да се развива. Доброто, което е във вас, да се развива в съгласие със злото. И злото, което е във вас, да се развива в съгласие с доброто. Започва една песен от до. До е освобождение. Искаш да пееш „освобождение“. Някой път искаш да се освободиш, усещаш се ограничен – пееш до. (Учителя, с цигулката в ръка, пее до, после пее „живот“. Учителя изпя „живот“ в различни вариации.) Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположен, (разположен). към втори вариант >>
- Искаш да пееш „освобождение“. (втори вариант)
Вие имате един възглед: Бог е вложил нещо във вашата душа, което в този живот трябва да се развива. Доброто, което е във вас, да се развива в съгласие със злото. И злото, което е във вас, да се развива в съгласие с доброто. Започва една песен от до. До е освобождение. Искаш да пееш „освобождение“. Някой път искаш да се освободиш, усещаш се ограничен – пееш до. (Учителя, с цигулката в ръка, пее до, после пее „живот“. Учителя изпя „живот“ в различни вариации.) Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположен, (разположен). (Учителя пее „живот“ много пъти (и) „В живота аз обичам истината, в живота аз обичам труда, в живота аз обичам истината, в живота аз обичам труда, труда, труда, обичам труда“.) Какво означава „труд“? към втори вариант >>
- Учителя изпя „живот“ в различни вариации.) Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? (втори вариант)
Започва една песен от до. До е освобождение. Искаш да пееш „освобождение“. Някой път искаш да се освободиш, усещаш се ограничен – пееш до. (Учителя, с цигулката в ръка, пее до, после пее „живот“. Учителя изпя „живот“ в различни вариации.) Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположен, (разположен). (Учителя пее „живот“ много пъти (и) „В живота аз обичам истината, в живота аз обичам труда, в живота аз обичам истината, в живота аз обичам труда, труда, труда, обичам труда“.) Какво означава „труд“? Като се трудиш – да (си) превеждаш. Вие живеете в един свят на препятствие. Какво трябва да го правиш (него – света на препятствието), ако това Ж не се пречупи, ако човек не превива краката си? към втори вариант >>
- Искашъ да пѣешъ „освобождение“.
Вие имате единъ възгледъ: Богъ е вложилъ нѣщо въ вашата душа, което въ този животъ трѣбва да се развива. Доброто, което е въ васъ, да се развива въ съгласие съ злото. И злото, което е въ васъ, да се развива въ съгласие съ доброто. Започва една пѣсень от до. До е освобождение. Искашъ да пѣешъ „освобождение“. Нѣкой пѫть искашъ да се освободишъ, усѣщашъ се ограниченъ – пѣй до. /Учительтъ, съ цигулката въ рѫка, пѣе до, после пѣе „животъ“. Учительтъ изпѣ „животъ“ въ различни вариации/. Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположенъ, (разположенъ). към беседата >>
- Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението?
До е освобождение. Искашъ да пѣешъ „освобождение“. Нѣкой пѫть искашъ да се освободишъ, усѣщашъ се ограниченъ – пѣй до. /Учительтъ, съ цигулката въ рѫка, пѣе до, после пѣе „животъ“. Учительтъ изпѣ „животъ“ въ различни вариации/. Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположенъ, (разположенъ). /Учительтъ пѣе „животъ“ много пѫти (и) „Въ живота азъ обичамъ истината, въ живота азъ обичамъ труда, въ живота азъ обичамъ истината, въ живота азъ обичамъ труда, труда, труда, обичамъ труда“/. Какво означава „трудъ“? Като се трудишъ – да (си) превеждашъ. Вие живѣете въ единъ свѣтъ на препятствие. към беседата >>
175. По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта, ООК , София, 23.10.1940г.,
- Сега иде общото освобождение на всички ученици. (втори вариант)
Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха. И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея. Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени. към втори вариант >>
- Сега иде общото освобождение на всички ученици.
Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“. към беседата >>
176. По образ и подобие, НБ , София, 3.11.1940г.,
- Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло.
Сега тази философия хората не я знаят. Вие всички искате богатство. Вие търсите белата си. Не, че е лошо да си богат, но вашето неразбиране е лошото. Едновременно като станеш богат, ти започваш да търсиш начин да се освободиш. Ако не знаеш как да се освободиш, смъртта е едно освобождение от най-голямото зло. Тя като дойде, ще освободи богатия от неговото богатство, което го заробва. Богатият не може да мисли. Той търси охолност, той търси слуги наоколо, да заповядва натук – натам. Те са разпределили всичко и понеже не се нареждат работите, както господарят иска, постоянно ги вика горе, за да ги пита, на кое основание правят това. Като идат, Той пак ги праща тук, на земята, да поправят своите погрешки. към беседата >>
177. Три седмици, ООК , София, 6.11.1940г.,
- Понеже иде времето на освобождение, трябва да бъдете готови. (втори вариант)
Оня свят е свят на благородство. Тук е извинително. Трудът е непоносим – виждам причините: голяма работа имат хората, постоянно работят, поставени са на големи мъчнотии и мъже, и жени, и деца. Сега не искам да ви разправям за големите мъчнотии, за големите изпитания, на които са поставени хората. Не само хората, но и човекът, който носи Духа Божи в себе си, и той е поставен на големи мъчнотии. Понеже иде времето на освобождение, трябва да бъдете готови. Като дойде освобождението да бъдете готови за тази свобода, да я разберете. Ако ви се даде една свобода и не може да я оцените, тогава защо ви е? към втори вариант >>
- Като дойде освобождението да бъдете готови за тази свобода, да я разберете. (втори вариант)
Тук е извинително. Трудът е непоносим – виждам причините: голяма работа имат хората, постоянно работят, поставени са на големи мъчнотии и мъже, и жени, и деца. Сега не искам да ви разправям за големите мъчнотии, за големите изпитания, на които са поставени хората. Не само хората, но и човекът, който носи Духа Божи в себе си, и той е поставен на големи мъчнотии. Понеже иде времето на освобождение, трябва да бъдете готови. Като дойде освобождението да бъдете готови за тази свобода, да я разберете. Ако ви се даде една свобода и не може да я оцените, тогава защо ви е? към втори вариант >>
- Понеже иде времето на освобождение, трѣбва да бѫдете готови.
Оня свѣтъ е свѣтъ на благородство. Тукъ е извинително. Трудътъ е непоносимъ – виждамъ причинитѣ: голѣма работа иматъ хората, постоянно работятъ, поставени сѫ на голѣми мѫчнотии и мѫже, и жени, и деца. Сега не искамъ да ви разправямъ за голѣмитѣ мѫчнотии, за голѣмитѣ изпитания, на които сѫ поставени хората. Не само хората, но и човѣкътъ, който носи Духа Божи въ себе си, и той е поставенъ на голѣми мѫчнотии. Понеже иде времето на освобождение, трѣбва да бѫдете готови. Като дойде освобождението, да бѫдете готови за тази свобода, да я разберете. Ако ви се даде една свобода и не може да я оцените, тогава защо ви е? към беседата >>
- Като дойде освобождението, да бѫдете готови за тази свобода, да я разберете.
Тукъ е извинително. Трудътъ е непоносимъ – виждамъ причинитѣ: голѣма работа иматъ хората, постоянно работятъ, поставени сѫ на голѣми мѫчнотии и мѫже, и жени, и деца. Сега не искамъ да ви разправямъ за голѣмитѣ мѫчнотии, за голѣмитѣ изпитания, на които сѫ поставени хората. Не само хората, но и човѣкътъ, който носи Духа Божи въ себе си, и той е поставенъ на голѣми мѫчнотии. Понеже иде времето на освобождение, трѣбва да бѫдете готови. Като дойде освобождението, да бѫдете готови за тази свобода, да я разберете. Ако ви се даде една свобода и не може да я оцените, тогава защо ви е? към беседата >>
179. Музикални тонове, МОК , София, 28.2.1941г.,
- Кое е туй освобождение?
Плаче, то е професор, иска да заеме една катедра, майката ще даде една тема. То е професор, свършил в някой висок свят една голяма работа. Той още не е поет. Майката му взема главичката, туря го на катедрата, казва: „Я направи нещо.“ Какво направя детето? То освобождава майка си от едно голямо мъчение. Кое е туй освобождение? В майката се набрало мляко, в нейните гърди, и ако туй дете не изсмуче това мляко, ще причини болка. Тия болки то ги изважда от двете страни, майката се радва, че е учено детето. Това не е фантазия, това са данни. Обърне се към майка си и казва: „Доволна ли си от онова, което направих? “ Майката поглади това дете, че е умно. към беседата >>
- Като вземеш „до“, трябва да чувстваш едно вътрешно освобождение.
Казва: „До ще ден“. Никакъв ден няма, той търси парите. Докато дойдат парите, как трябва да вземе „до“? Пее „до“. Приближава се към „до“. Като вземеш „до“, трябва да чувстваш едно вътрешно освобождение. Да забележиш, че обкръжаващата среда, която много пъти те стеснява, да я забравиш. Много пъти са те били, имаш такова болезнено състояние, но като вземеш „до“, веднага всичката болка по мускулите, навсякъде да изчезне. Ти имаш естествено състояние, приятно ти е, че си здрав. Човек, след като оздравее, има едно приятно чувство, което съответства на „до“. Усеща, че е станал от леглото и му е приятно. към беседата >>
181. Музикални тактове, ООК , София, 12.3.1941г.,
- Първата котва е път на освобождение, а пък втората котва, както е направена, е за движение. (втори вариант)
Втората котва има съвсем друг смисъл. Първата котва освобождава. Втората котва е на работа. Тази котва е дигната. Първата котва е път на освобождение, а пък втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуван един квадрат. Има закони на силите в природата, които действуват. Тази котва е емблема, тя показва пътя на ония сили в природата, които действуват. Котвата показва направлението на ония сили в природата, които действуват – силите на ума, силите на сърцето и силите на тялото. Ако вземете кръста, първата линия показва положителните сили, които работят и преодоляват мъчнотиите. към втори вариант >>
- Първата котва е пѫть на освобождение, а пъкъ втората котва, както е направена, е за движение.
Втората котва има съвсемъ другъ смисълъ. Първата котва освобождава. Втората котва е на работа. Тази котва е дигната. Първата котва е пѫть на освобождение, а пъкъ втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуванъ единъ квадратъ. Има закони на силитѣ въ природата, които действуватъ. Тази котва е емблема, тя показва пѫтя на ония сили въ природата, които действуватъ. Котвата показва направлението на ония сили въ природата, които действуватъ – силитѣ на ума, силитѣ на сърдцето и силитѣ на тѣлото. Ако вземете кръста, първата линия показва положителнитѣ сили, които работятъ и преодоляватъ мѫчнотиитѣ. към беседата >>
182. Обикновен, талантлив и гениален, МОК , София, 21.3.1941г.,
- Като те турят в неволя, бъди доволен от неволята, защото освобождение ще имаш.
Страданието е вече сутрин, утихва, тук-там звезди. Щом излезеш из страданието навън, жълтото небе се изяснява, всичките облаци изчезват, явява се слънцето на живота. Казвате: „Туй състояние е нормално.“ Те са неща, които съществуват вътре в живота. Колкото сте [по-]недоволни от мъчението, толкоз [повече] то се усилва. Като се намериш в мъчение, бъди доволен от мъчението. Като те турят в неволя, бъди доволен от неволята, защото освобождение ще имаш. Всякога бъди доволен, като дойде страданието. Ще се освободиш, ще дойдеш на туй място, което ти търсиш. Не мязайте на онзи богаташ, който носил една скъсана дреха и я хвърлил. Иде студ двайсет и пет градуса, казва: „Ако бях запазил тази дреха, колкото и да е вехта, все струва нещо. Съвсем гол – още по-лошо.“ към беседата >>
183. Новото откровение, НБ , София, 13.4.1941г.,
- Сегашното размирие се дължи на освобождението на тия немирните същества, които тогава ги затвориха под земята.
Историята на земята е пълна само с преврати – такива, каквито светът никога не е виждал. Преди години, когато дърветата се радваха на хубави климатически условия, стана такава промяна, че цялото растително царство го събориха. Затрупаха го и се образуваха сегашните въглища, почерняха. А ние се радваме, че имаме гориво. Горим, но тия въглища, тия дървета, сега като ги пуснем, внесоха туй размирие. Сегашното размирие се дължи на освобождението на тия немирните същества, които тогава ги затвориха под земята. Ние ги освобождаваме сега. Търсим неприятеля някъде. Казваме: „Кой е причината? “ Търсим да хванем някой човек. Казваме: „Той е причината. към беседата >>
184. Единствената сила, УС , София, 8.6.1941г.,
- То е смисълът на живота, освобождението от това робство.
И тъй вие очаквате възкресението. То е очакването. Когато тази любов ви зърне, тогава ще възкръснете. То е смисълът на живота, освобождението от това робство. Сега не е невъзможно човек да се избави. По някой път, аз вървя и съзнанието ми е толкоз будно, виждам още от далеч, че някой човек иска да говори с мене 5–10 минути, аз нямам разположение нито една минута да говоря. Сега как да му обяснявам. Ако се поусмихна, ще каже, иска да ми покаже, да се освободи. Ако го погледна сериозно, пак лошо. към беседата >>
185. Тя иде / Любовта иде, СБ , София, 25.8.1941г.,
- Знаете ли вие възможностите да се освободите към периферията на това освобождение? (втори вариант)
“Сол” е турен на своето място, “ла” е турено на своето място, “ми” е турено на своето място, “до” е турено на своето място. После времето не е еднакво, разно време има. Но дотогава, докато всяка нота взема съответното положение, тя е на мястото си. Ако вземе друго място, положението вече се изменя. Да кажем, вие имате един основен тон да се освободите от някаква мъчнотия. Знаете ли вие възможностите да се освободите към периферията на това освобождение? Ако вие по един драматичен начин изявите любовта, как ще я изявите? Как бихте изявили думите “аз ви обичам”? Като кажете “аз ви обичам”, в ума държите едно разположение, искате да кажете: “Аз за вас имам най-хубавите мисли, най-хубавите чувства, желая вашия успех в живота. Вашето повдигане, вашият успех е моята радост.” към втори вариант >>
187. Нов живот на пеперуда, ООК , София, 10.12.1941г.,
- Има един начин на освобождение.
Една гъсеница, докато си не направи пашкул и да се роди изново, да стане пеперуда, тя не може да се отучи от стария навик да яде листа. Щом се роди като пеперуда, престава. Казва: „Старото мина, сега – новото.“ Тя се учи да яде, има особени апартаменти за яденето, вземе една тънка течност, най-хубавото взема, няма дъвкане. Та сега, като ви говоря, вие се намирате в положението на човек, който има много големи задължения, имате по 100 000–200 000 лева дълг. Казва ти: „Ще плащаш.“ Как ще плащаш на тия години, отде ще вземеш? Има един начин на освобождение. Ти мислиш, мислиш, какво ще измислиш? Онзи, комуто дължиш, казва: „Ще платиш.“ Откъде ще вземеш? Има един начин. Един ден дойде един човек и ти казва: „Искате ли да бъдете свободен? Аз може да ви освободя, но ако се решите да живеете по един нов начин. към беседата >>
- Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението?
Сега всички казвате: „Ще умрем, ще идем в оня свят.“ На кое вие вярвате? Господ ви е пратил в света тук сега да се учите. В това не вярвате, а вярвате, че като умрете, ще се учите в другия свят. Турците казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението? Умът трябва да се освободи от своята тежест, трябва един свободен свят. Умът не трябва да се претоварва с тежест. Мислите са направени от най-леката материя. След туй, чувствата са по-плътни и човешките постъпки са още по-плътни. Но сравнени със сегашния живот, с онова, което ние желаем, те са почти без тежест. към беседата >>
188. Словото бе Бог, НБ , София, 11.1.1942г.,
- Ако внасям правите чувства, освобождават, донасят освобождение.
Главата не е създадена, но главата обуславя това, което създава. Ние се ограничаваме вътрешно. Трябва да знаем да внесем един простор в ума си. Аз няма да мисля, че мислите ни ограничават. Ако внасям правата мисъл, тя освобождава. Ако внасям правите чувства, освобождават, донасят освобождение. Едно чувство внася елексира на живота. Ако вие може да внесете едно хубаво чувство на един болен човек, да му кажете: Ти ще оздравееш и той повярва, веднага ще оздравее. В природата има достатъчно сили да проектира в неговото здраве. Виждате един човек отслабнал, не го държат краката, дайте му едно хубаво ядене и след 20 минути е готов да върви на път. Според теорията няколко часа са необходими да се смели храната, да приеме тялото енергия от храната. към беседата >>
189. Да се не смущава сърцето ви, НБ , София, 18.1.1942г.,
- Колко години има от освобождението на България?
Да ви приведа един пример, да ви покажа, че ако човек се подчинява на своето сърце, винаги печели. Един действителен пример, който станал в гр. Варна, преди около 50–60 години, в турско време било. Колко години има от освобождението на България? – Повече от 60 години. Някой българин свършил в Европа, връща се във Варна, знаел много хубаво да свири на цигулка, знаел да играе на полка. Събрал дъщерите на богатите варненци чорбаджии да им свири и да играят на хоро. Скарал се с чорбаджиите и го изпъждат. Като нямал работа, гладувал, три дни гладен се разхождал из Варна. към беседата >>
195. Ориентиране, МОК , София, 18.12.1942г.,
- И втория път искаш да приложиш освобождението, отрежеш въжето.
Казва: Много ти благодаря за онази помощ, която ми даде. Най-първо някой човек е вързан, вземаш ножче, отвързваш въжето. Човекът ти благодари. Но един ден този човек влиза в кладенеца, ти пак вземаш, че отрязваш въжето. Първия път като отрязваш има причина, освобождаваш човека. И втория път искаш да приложиш освобождението, отрежеш въжето. Какво става? На место свобода, ти му създаваш робство. Та сега гневът е като отрязване на въжето. Като освободиш човек, гневът е на място, но да режете въжето, когато той слиза в кладенеца, вие го заробвате. Трябва да се пазите от втория гняв, той не е на място. към беседата >>
196. Вратата на Любовта, ООК , София, 20.1.1943г.,
- Да намериш вратата на Любовта, то е новото, то е освобождението, то е голямата свобода, която човек търси.
Мислите, на последната врата, която е останала, като похлопате, ще ви отворят ли? Какво ви казаха на 99 врати, на които сте хлопали? Тук не е, тук не е, тук не е. Човек като намери Любовта, той се ражда. Той е новият свят. Да намериш вратата на Любовта, то е новото, то е освобождението, то е голямата свобода, която човек търси. Всички възможности са отворени и животът добива смисъл. В тебе се заражда желание да учиш. Ако си певец, заражда се желание да пееш, а не да престанеш. Като намериш Любовта, усилва се тази деятелност. Не се обезсърчаваш, но има за какво да се радваш. към беседата >>
197. Най-сигурното място, УС , София, 7.2.1943г.,
- Раждането е освобождение от утробата на майката, от неблагоприятните условия в живота.
Представете си едно дете, което се намира в утробата на майка си, ограничено състояние има. Девет месеца трябва да седи там. В живота по някой път ние се намираме като дете в утробата на майка си. Изисква се едно търпение – да седим там, докато се сформираме, че майката да пожелае да ни освободи. Човек е вътре в утробата на майка си и когато тя го освободи, той се ражда. Раждането е освобождение от утробата на майката, от неблагоприятните условия в живота. Някой път има такива стеснителни условия, че на човека му иде всичко да направи. Вие казвате: „Защо? “ Сега имаме един от най-културните векове, които съществуват, според нашето схващане. Днешният свят е най-културен. Приблизително 2000 години, откакто Христос е проповядвал. към беседата >>
200. В любещите ръце, УС , София, 16.5.1943г.,
- Освобождението в света е да освободим душите си.
Та казвам, аз бих ви попитал, вие в кои ръце предавате душите си? Вие, като седите, в кои ръце са вашите души? Вие мислите, че душата е свободна, някой път душата е вързана с букаи. Много души има, които са вързани, и дрънкат букаите. Като дойде любовта, трябва тия вериги да паднат и да се освободи душата от всички връзки. Освобождението в света е да освободим душите си. Душите са заробени с миналото на нашите деди и прадеди. Душите са заробени с наследствените мисли, наследствените чувства. Сега дрънкаме, и искаме да се приложи любовта. Не може да се приложи учението без любов. Като дойде онзи ангел в затвора при Петра, сто и двайсет души християни се молеха за него. към беседата >>
202. Четири вида освобождение, МОК , София, 18.6.1943г.,
- Най-първо, трябва да освободиш стомаха, освобождение на стомашната система.
Какво значи думата "свобода"? – Първично трябва да разбирате думата "свобода", в първичния й смисъл. "Свобода" първично значи: на всяко едно чувство, което имаш, да му дадеш свобода, да се прояви в най-малкия размер. Свобода трябва да дадеш на очите, да се отворят и да възприемат светлината. Та казвам: Свободата започва от 4 процеса, без които тя не може да се добие. Най-първо, трябва да освободиш стомаха, освобождение на стомашната система. Вие претоварите стомаха, не му давате свобода, не го оставяте на свобода да почине. Трябва да освободите стомаха, да му дадете толкоз работа, колкото му е приятна. Тия клетки, които съставят стомаха, са цял един народ като българския. Да им дадете свободата да извършат работата. Работата, която извършват, да им бъде приятна, да не ги направят роби на себе си. към беседата >>
204. Еднакви отношения, ООК , София, 3.11.1943г.,
- Всякога любовта показва и освобождение. (втори вариант)
Значи любовта подразбира - онова, което обичаш, трябва да се повиши, да покажеш колко го обичаш. Ако ти един човек, когото обичаш, не можеш да го освободиш, твоята любов е слаба. Всякога любовта показва и освобождение. Щом обичаш някого, трябва да го освободиш. Несвободният човек е вързан. Тази връзка се е образувала, трябва да се върже разумно. Майката трябва да научи сина си, че в тази младата мома, която той ще срещне, Господ е в нея. Момъкът трябва да познае Господа. към втори вариант >>
- Добрите постъпки са освобождение. (втори вариант)
Той ни е дал свобода, и нас ни е страх, като идем при Бога, да не ни ограничи. Онзи, който ни ограничава, е друг. Злото е, което ограничава човека. В злото си свободен да го направиш, но като направиш едно зло, ограничаваш се. В доброто ти се освобождаваш. Добрите постъпки са освобождение. Ако направиш една лоша постъпка, ти се ограничаваш. Направиш една добра постъпка, ти реагираш. Любовта дава пълната свобода. към втори вариант >>