Намерени са 350 резултата от 236 беседи с части от думите : 'Облекло'.
1. Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897г.,
- Нали за храна и облекло се луташ постоянно?
Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нали затова се трудиш постоянно – да добиеш Сила и Дух, за да можеш да живееш както подобава? Нали за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш Добро – но не сляпо, но с Пълнотата на сърцето си, със Знанието на ума си, с Любовта на душата си. към беседата >>
2. Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897г.,
- Нели за храна и облекло се луташ постоянно?
Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. към беседата >>
6. Ще постигнем, ИБ , , 5.12.1913г.,
- Молим за служба, за богатство, за облекло, за здраве и пр.
Да сме постоянни в молитвата, молитва – молба. Ние не сме богати, ние сме бедни и като така, постоянно молим. Молим за служба, за богатство, за облекло, за здраве и пр. Хората постоянно молят едни други за материални нужди, но най-богат е нашият небесен Баща. От Него постоянно трябва да молим, защото Той има всичко в изобилие и може всичко да ни даде. Молитвата към Бога е дихание на нашата душа, ние трябва постоянно да се молим, както постоянно дишаме, защото както с дишането се пречиства кръвта, така и с молитвата се пречиства нашият ум и нашето сърце. От когото молим за нещо, с него се свързваме и с какъвто се свържем, добиваме и неговите влияния. Ако се молим постоянно на Бога, ние се свързваме с Него и добиваме от Него добри влияния. към беседата >>
7. Талантите, НБ , София, 10.5.1914г.,
- Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания.
Да вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот? Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем да черпим богатства. Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек; да си лишен психически от зрение, значи да си лишен от възможност да видиш истината; да си лишен от обоняние в психическо отношение, значи да си лишен от своя интелект; да си лишен от вкус, значи да си лишен от любов и т.н. – такива неща можем изброи доста. Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва да наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината. Ако погледнем на този свят, той е облекло на истината; видимият свят е израз на истината; във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви истини може природата да ни разкрие! Вземаме едно камъче, потъркаляме го и го захвърляме – казваме, че то нищо не струва. Не сме разбрали смисъла на това камъче. Или вземаме едно цвете, поокъсаме листата му и го захвърляме – нищо не струва; не сме разбрали смисъла на това цвете. Да дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете. към беседата >>
8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Не, защото когато водолазът действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа.
Знаете ли колко задължения имате към този народ, към свещениците, към църквата и към ближните си? Аз искам да отидете при тях, та чрез това да изправите вашето минало. (Всички изговарят: Амин!) А когато се эанимават с мен, не е важно. Кой съм и какъв съм – по тоэи въпрос ще се разговаряме, като се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз? Не, защото когато водолазът действа, не се познава кой е, защото се преоблича в облекло, пригодно за неговата работа. Но вие сега, не, че ме не познавате, познавате ме, но сте забравили. Ще си припомните – бъдещето е напред. към беседата >>
9. Добрият самарянин, НБ , София, 24.7.1915г.,
- Аз ви питам имате ли това душевно облекло?
Някои казват, че имат неприятели, но имате и приятели. И дяволът има неприятели; Апостол Павел казва: „Където се увеличава благодетелта, увеличава се и добродетелта“; там, където се увеличава омразата, увеличава се и Любовта. Нашите актьори трябваше да идат при дявола, той може да играе всички роли. Когато учите всички тези философии, не се лъжете от философската измама, не туряйте такава маска на лицето си; не се представяйте за по-свети – представяйте се за по-грешни, отколкото за по-праведни, защото има опасност да си турите маска. Аз зная хора, облечени в коприна, които вкъщи ядат коприва и когато влезе някой, скриват паницата. Аз ви питам имате ли това душевно облекло? към беседата >>
11. Разсмотрете криновете в полето как растат, ИБ , София, 19.11.1916г.,
- Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси.
Христос е бил велик не само в големите неща: в създаването на хората, световете, а и в малките неща. Той казва:" Идете и се научете от криновете..." Какво ще се научите? Първо - търпението. Второ - тишината. Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси. Те имат само две тела. Те нямат тяло на желания и тяло на мисли. В новия живот, Божествения живот се иска: първо, спокойствие, когато нямаме нищо, а не когато имаме и не сме в нужда. Вечер, когато да си лягате, снемете накита си; войникът вечер оставя пушката си, раницата си и свободен е. Идете и разсмотрете криновете, те имат бял цвят. към беседата >>
12. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- Като се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на войника се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо.
Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал. Като се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на войника се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо. Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела. И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара? И ние имаме претенции, готвим се за Небето! към беседата >>
14. Детето растеше, НБ , София, 30.3.1919г.,
- Тръгнал с генерала на обиколка, и от този ден той бил всякога в пълна изрядност към облеклото си.
Един ден той отишъл да обиколи частта на един от своите офицери, който имал обичай да излиза сутрин между войниците си не в униформа, а в халат. Кутузов знаел тази негова слабост и решил да му даде добър урок. Той отишъл при офицера и го заварил между войниците в халат, да пие кафе. Генералът го поздравил, казал му няколко думи, хванал го под ръка и ги помолил да се разходят, заедно да прегледат състоянието на частта. Офицерът се огледал натук-натам, намерил се натясно, но нямало какво да прави. Тръгнал с генерала на обиколка, и от този ден той бил всякога в пълна изрядност към облеклото си. Генералът не му направил никаква забележка, но той сам изправил поведението си. към беседата >>
15. Светило на тялото, НБ , , 11.5.1919г.,
- Орехът, който стои на дървото, има много облекла, но като узрее и падне, той хвърля най-горното си облекло, а като се посее, хвърля и другите си облекла, за да може отново да поникне и оживее.
Като поживеете няколко години тук на земята, ще отидете наново в пространството, дето ще прекарате също известно време и пак ще дойдете тук на земята. Син човечески ще ти проговори и ще ти каже: „Създадох ти отново око, гледай този път да не го поквариш“. Аз искам да извадите от това една аналогия за сегашния живот и да видите какво ще остане от вас, като изхвърлите всичките си черупки. Някои казват: „Ще умрем“. – Ще умрете и пак ще оживеете. Орехът, който стои на дървото, има много облекла, но като узрее и падне, той хвърля най-горното си облекло, а като се посее, хвърля и другите си облекла, за да може отново да поникне и оживее. Свалянето на тия облекла не значи смърт, а показва, че си по-близо до живота. Тогава определям живота по два начина: физическият живот постоянно се променя и изменя, а духовният се променя, без да се изменя. Всеки, който се променя и изменя, той е в рамките на плътта, на преходното, а този, който се променя, без да се изменя, той е в рамките на духа. Ще кажете: „Как е възможно човек да се променя без да се изменя? “ – Представете си, че аз съм един благородник, на когото предстои няколко пъти на ден да се срещам с различни хора. към беседата >>
16. Разбиране и прилагане, СБ , В.Търново, 20.8.1919г.,
- Като се съблечете от материалното си облекло, от тялото, вашата душа и вашият дух ще вземат форма на ангел и ще започнете да служите на хората безкористно.
Душичката-идея ще дойде в ума ви и в сърцето ви, дълго време ще ви шепне сладки думи, ще ви обещава много неща. Тези душички – мисли и желания – ние наричаме ангели, защото думите мисъл и желание са слаби да изразят това, що са тези душички. Тези душички работят върху нас като пчелички. Като облечем нашите мисли в умствена и телесна дреха, необходима за тях, а после и в нашите добри желания, ще срещнем в бъдеще приятелите си. Един ден, след 100-200 години, вие, които сте събрани тук, ще бъдете такива душички в умовете на бъдещите хора, на които ще говорите сладко. Като се съблечете от материалното си облекло, от тялото, вашата душа и вашият дух ще вземат форма на ангел и ще започнете да служите на хората безкористно. Добрите мисли и добрите желания не са, за да служим на себе си; колкото повече добри мисли и желания имаме към другите, толкова по-силни ще бъдем като хора на Земята. Като напуснем добрите мисли и желания, ние изгубваме най-добрите си приятели, най-добрите си помощници – ангелите-помагачи. А изгубим ли тях, животът ни на Земята няма смисъл. И външното ни приятелство, запознаването зависи от тези наши вътрешни приятели. Като се срещнат двама, те най-първо се опознават с мислите си, после с желанията си и най-после с действията си. към беседата >>
17. И отиде та се представи, НБ , София, 30.11.1919г.,
- Съвременните хора говорят за пари, за храна и облекло, като съществени неща в живота.
Съвременните хора говорят за пари, за храна и облекло, като съществени неща в живота. И парите, и храната, и облеклото са нужни, но има други пари, друга храна и друго облекло, които облагородяват човека и го правят истински богат, здрав и силен. Те са духовни блага, които не се изменят. Физическите блага предизвикват втръсване, както и физическите отношения между хората. Затова някой казва: Искам да напусна жена си, омръзна ми вече. – Ще се ожениш ли за друга? към беседата >>
- И парите, и храната, и облеклото са нужни, но има други пари, друга храна и друго облекло, които облагородяват човека и го правят истински богат, здрав и силен.
Съвременните хора говорят за пари, за храна и облекло, като съществени неща в живота. И парите, и храната, и облеклото са нужни, но има други пари, друга храна и друго облекло, които облагородяват човека и го правят истински богат, здрав и силен. Те са духовни блага, които не се изменят. Физическите блага предизвикват втръсване, както и физическите отношения между хората. Затова някой казва: Искам да напусна жена си, омръзна ми вече. – Ще се ожениш ли за друга? – Ще се оженя. към беседата >>
18. Ще живее, НБ , София, 7.12.1919г.,
- Ако тази мома иска да се хареса, нека първия ден облече костюма на любовта, та като я види момъкът, да каже: „Колко си хубава, колко си приятна днес." Втория ден ще облече облеклото на истината, синия костюм, и така да се хареса на обичния си. (втори вариант)
Някоя мома иска да се хареса на някой момък. Затова, като ще излезе, тя се облича с нов костюм, напудри се добре и ако не я харесат, тя си готви нов костюм, за да се хареса поне този път. Ако тази мома иска да се хареса, нека първия ден облече костюма на любовта, та като я види момъкът, да каже: „Колко си хубава, колко си приятна днес." Втория ден ще облече облеклото на истината, синия костюм, и така да се хареса на обичния си. към втори вариант >>
19. Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920г.,
- Царският син се преоблякъл в просто облекло и отишъл в царството на еспертите.
Царят на първото царство имал син, който, според тогавашния обичай, трябвало да мине своето школуване, т.е. своето посвещение. Един знаменит учител, в царството, приближен до двореца, разгледал астрологически живота на царския син и намерил, че някога, в миналото си, той извършил едно престъпление, което станало причина за разделянето на двете царства и за възникване на враждата между тях. Знаменитият учител казал на царя, че синът трябва да напусне бащиното си царство, да стане някъде овчар, да пасе овцете, да размишлява и да гледа небето, докато получи светлина. След десет години, царският син ще се върне при своя учител, ще го посвети. Царският син се преоблякъл в просто облекло и отишъл в царството на еспертите. Взел тояжката си, подсвирквал си и прекарал като овчар, десет години. Един ден, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с най-хубави цветя, пристигнала, на кон, дъщерята на еспертския цар, облечена с най-хубавата си премяна. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала, да им се порадва. В това време, изскочила отнякъде една кобра и ухапала царската дъщеря на дясната ръка. Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че, след десет минути, момата ще бъде мъртва – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила. към беседата >>
20. Молих се, НБ , София, 18.4.1920г.,
- Това значи: предпочитам добродетелта в дрипи, отколкото греха в модерно облекло.
Той иска живи черкви – в тях ще влезе да живее. Като не разбирали Христовото учение, християните правели, и досега още правят каменни черкви на Христа. Обаче, Христос казва: Аз не се нуждая от вашите каменни черкви, от вас се нуждая. Вие сте ми потребни, а не вашите каменни постройки. Ако бих се женил някога, щях да предпочета, моята възлюбена да бъде в прости дрехи, но с добро сърце и светъл ум, отколкото да е модерно облечена, а с лошо сърце и изопачен ум. Това значи: предпочитам добродетелта в дрипи, отколкото греха в модерно облекло. Външният блясък на нещата помрачава човешкия ум. към беседата >>
22. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921г.,
- “ – Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му.
Не се занимавайте с дребнавостите на живота, с математиката на лука, на чесъна, на месцето, на обувките и дрехите. Сегашният човек се занимава повече с тия работи. За оправдание той казва: „Ако аз не мисля за себе си, няма кой друг да мисли“. Питам: Кой се грижи за пелените на детето – майката или то само? Казваш: „Какво ще правя, ако тръгна в Божествения път? “ – Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му. Щом се роди, то намира всичко готово: и храна, и пелени, и дрешки. Майката го осигурила. Тя му казва: „От тебе искам само едно – да се учиш. Ако не учиш, ще съжалявам, че ти дадох всички условия за растене и развиване: храна, пелени, дрешки“. Господ ни е призовал в тоя свят само да се учим. към беседата >>
24. Синът Божи, НБ , София, 30.10.1921г.,
- Ако е мома, тя ще седи и ще мисли: „Ще се оженя, къща ще си направя, че свекърва ми ще бъде такава, деверите ми, че облеклото ми ще бъде такова, че мъжът ми такава служба ще има, по странство ще ходим“.
Досега се целувах тъй, но има и други целувки. Те са велики целувки! Както от слънцето излизат целувките на великата енергия, тъй от нейния лъч произтича тази Любов, която индусите наричат „tattvas“. И тя е носител на всичките велики мисли. И когато ние не можем да контролираме тези закони според законите на „Prânâyâma“, тогава животът ще мине в мечти. Ако е мома, тя ще седи и ще мисли: „Ще се оженя, къща ще си направя, че свекърва ми ще бъде такава, деверите ми, че облеклото ми ще бъде такова, че мъжът ми такава служба ще има, по странство ще ходим“. И после вижда, че е пак сама. Всичко това са мечтания. После пак мисли, че се е оженила за един княз, че тя е някаква графиня и т.н. Но когато човек се пробуди в съзнанието, ще дойде този княз: при всеки едного иде по един княз, по един царски син. И като дойде, ще бъдете ли готови? към беседата >>
25. Ненаписаните закони, НБ , София, 6.11.1921г.,
- Тази енергия „ваю“, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото и чувствителността, с която човек си служи днес, при сегашното състояние.
И казва Павел: „Ще вложа законите си в сърцата им“. Сега тази енергия в света, която произтича от великия космос, понеже светът се е диференцирал досега в еволюционната енергия, или живата енергия, а душата на вселената е минала през пет степени, тя се е диференцирала в три направления. Затуй ние имаме пет чувства – туй показва пътят, остават още две сили от тази космическа душа да се проявят. Тази първоначална сила в света, която сега действа, туй, което индусите наричат „акаша“, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука. Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи да движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес и надолу. Тази енергия „ваю“, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото и чувствителността, с която човек си служи днес, при сегашното състояние. И тъй, ако у вас чувствата ви извънмерно се развият и станат силни, значи тази енергия се усилва; ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притъпяват. Тия неща стават. Ако мисълта се усили, „акаша“, или тази първична енергия, дойде в ума ви и мисълта ви стане по-ясна; ако мисълта отслабне, връзката ви не е силна, тогава какво трябва да правите? Когато на съвременните хора изстинат краката или ръцете, те слагат бутилки с гореща вода на краката и ръцете, за да може да възстановят естествената топлина. Когато вашата мисъл отслабне, вие ще прокарате вашия ум към ония велики закони на живота – към слънцето, и ще възприемете тази първична прана. към беседата >>
27. Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922г.,
- И жените искат да бъдат господари, затова се стремят да подражават на мъжете – в облекло, в прояви и т.н. (втори вариант)
Ще забележите, че в едни семейства се раждат повече момичета с мъжки характер, а в други – повече момчета с женски характер. Това е аномалия в живота. Когато мъжът се облече в женска форма и жената – в мъжка, това показва, че има нещо неестествено в човешките прояви. Тази е причината, където повечето хора се стремят към господарство. Всеки иска да бъде господар, да заповядва. И жените искат да бъдат господари, затова се стремят да подражават на мъжете – в облекло, в прояви и т.н. Малко хора ще срещнете, които са доволни от положението си. Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж. Не е важно да бъде човек мъж или жена по форма, но по съдържание. Какво всъщност е мъжът, и какво – жената? Мъж е този, който мисли право, по законите на мисълта; жена е тази, която живее правилно, по закона на разумното сърце. към втори вариант >>
28. Лама савахтани, НБ , София, 26.11.1922г.,
- Като виждал, че учителят му бил много скромен в облеклото си, той обул едни скъсани гащи и така се явил пред учителя си.
Изчезва светлината. Отива си той вкъщи много смутен, но и светлината изчезнала. В Божията Любов има знание, има виделина, и тя никога не изчезва. Щом влезе Божествената Любов в човека, той вече не се подава на измама, на лъжа. Религиозните хора понякога подражават, но подражанието не трябва да бъде като това на Сократовия ученик. Като виждал, че учителят му бил много скромен в облеклото си, той обул едни скъсани гащи и така се явил пред учителя си. Сократ му казал: Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи. Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи. Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат само към себе си любов; към другите не я проявяват. към беседата >>
- И най-хубавото облекло, и най-скъпите накити са нищо пред жителите на небето.
Черният цвят означава отричане от света, а белият — състояние на духа. Едно е важно, че и стари, и млади носят бели ризи. Има един велик закон, на който се основават всички наши постъпки. Ние трябва да се подчиним на този закон. Той определя и начина, по който се обличаме. И най-хубавото облекло, и най-скъпите накити са нищо пред жителите на небето. Това е все едно, че си гол. Истинското облекло е добродетелта. Голотата е грях [Грехът е голота], а добродетелта — облекло на душата. Добродетелният човек на небето, като слезе на земята, е облечен в най-хубавите си дрехи. Значи, на небето е бил гол, а на земята е облечен. към беседата >>
- Истинското облекло е добродетелта.
Има един велик закон, на който се основават всички наши постъпки. Ние трябва да се подчиним на този закон. Той определя и начина, по който се обличаме. И най-хубавото облекло, и най-скъпите накити са нищо пред жителите на небето. Това е все едно, че си гол. Истинското облекло е добродетелта. Голотата е грях [Грехът е голота], а добродетелта — облекло на душата. Добродетелният човек на небето, като слезе на земята, е облечен в най-хубавите си дрехи. Значи, на небето е бил гол, а на земята е облечен. И обратно, най-добре облеченият човек на земята, ако няма добродетели, все едно, че е гол. към беседата >>
- Голотата е грях [Грехът е голота], а добродетелта — облекло на душата.
Ние трябва да се подчиним на този закон. Той определя и начина, по който се обличаме. И най-хубавото облекло, и най-скъпите накити са нищо пред жителите на небето. Това е все едно, че си гол. Истинското облекло е добродетелта. Голотата е грях [Грехът е голота], а добродетелта — облекло на душата. Добродетелният човек на небето, като слезе на земята, е облечен в най-хубавите си дрехи. Значи, на небето е бил гол, а на земята е облечен. И обратно, най-добре облеченият човек на земята, ако няма добродетели, все едно, че е гол. към беседата >>
30. Добрата земя, НБ , София, 17.12.1922г.,
- Тогавашното облекло се крайно различавало от сегашното.
някога се изменя, някога не се изменя. Що е морал? Кои са моралните принципи, които никога не се изменят? Има мисли и чувства, които никога не се менят. Например, каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди 8 000 години, такова е и днес. Тогавашното облекло се крайно различавало от сегашното. Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността. Скромното облекло е за предпочитане. Ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-видните дами не носят. Други пък тя е облякла с прости, скромни дрехи. Защо е така, природата, си знае. към беседата >>
- Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността.
Що е морал? Кои са моралните принципи, които никога не се изменят? Има мисли и чувства, които никога не се менят. Например, каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди 8 000 години, такова е и днес. Тогавашното облекло се крайно различавало от сегашното. Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността. Скромното облекло е за предпочитане. Ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-видните дами не носят. Други пък тя е облякла с прости, скромни дрехи. Защо е така, природата, си знае. Тя има някаква цел. към беседата >>
- Скромното облекло е за предпочитане.
Кои са моралните принципи, които никога не се изменят? Има мисли и чувства, които никога не се менят. Например, каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди 8 000 години, такова е и днес. Тогавашното облекло се крайно различавало от сегашното. Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността. Скромното облекло е за предпочитане. Ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-видните дами не носят. Други пък тя е облякла с прости, скромни дрехи. Защо е така, природата, си знае. Тя има някаква цел. Като говоря да се обличате скромно, аз имам пред вид да се пазите от дрехите на неправдата, лъжата, измамата, кражбата. към беседата >>
31. Защо не можахме?, НБ , София, 24.12.1922г.,
- Кое може да ме привлече при вас: яденето ли, облеклото ли, къщите ли, науката, изкуството, музиката ли, вашите мисли и чувства ли, вашата любов ли?
Веднъж освободили се от тялото си, те са по-доволни, отколкото на земята. Може ли волът, избягал в гората, при бистрата вода и зелената паша, да се върне в обора? — Волът казва: За нищо в света не се връщам в обора. Тук е по-хубаво, отколкото в задушливия въздух на обора. И умрелият казва: Онзи свят, в който съм сега, е хиляди пъти по-хубав от човешкия. Кое може да ме привлече при вас: яденето ли, облеклото ли, къщите ли, науката, изкуството, музиката ли, вашите мисли и чувства ли, вашата любов ли? Нищо не ме привлича при вас. Ако е за музика и изкуство, и тук ги има. Въпреки всичко, има нещо, което ме привлича — това е Божественото във вас. То расте и се развива. Заради него, заради любовта, готов съм да дойда при вас, да работя за моите братя. към беседата >>
32. Видѣхме Господа / Видяхме Господа, НБ , София, 11.3.1923г.,
- “ – Ако сте намислили сега да се самопожертвувате и слушате закона ми, азъ ще ви дамъ най-хубавото облекло, ще оправя работитѣ ви, и всичко ще се урѣди.
Той най-първо слиза въ България и пита българитѣ. Ще кажете: „Ето една мистификация“. Не е мистификация. Въпросътъ е, че българитѣ като народъ, толкозъ години викатъ: Господи, Господи, Господи. Господь слиза и казва: „Готови ли сте да се откажете отъ вашата лакомия? “ – Ако сте намислили сега да се самопожертвувате и слушате закона ми, азъ ще ви дамъ най-хубавото облекло, ще оправя работитѣ ви, и всичко ще се урѣди. И сега, разбира се, най-първо излизатъ българитѣ владици, съ едно афоресване и казватъ: Господи, има единъ човѣкъ много опасенъ, отъ двадесеть години насамъ той разрушава твоята църква, въ твое име говори много нелепости, държавата разсипва, ако се махне оттукъ, ще ни тръгне – много опасенъ е. Казва Господь: Не, не. Не е въпросътъ тамъ. Вие Св. Отци ще се откажете ли отъ миналите си заблуждения на вашата лакомия, ще се откажете ли вие? към беседата >>
34. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“.
Праща го неговият Учител 20 години на уединение и му казва: „Ще научиш един велик закон и само тогава ще минеш към втората стадия на своето посвещение, да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как ще дойде радостта на този свят. Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение“. Като християнин, изпраща го в пустинята, дето 20 години отлично се подвизавал. Изпокъсал си дрехите, обущата, съвършено оголял. Той бил един от видните римски патриций, от високо произхождение бил. Един ден се заражда у него желание да се пооблече и си казва: „Е, хубаво е да има човек едно топло облекло, пък и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни там, в пустинята, не го считали за постник, светия, използвали неговите крака, хапели го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъл в главата и започва да си разсъждава: „Имам такова желание, намирам, че е законно, най-после душата ми го иска. 20 години живея тук, моля се, моля се, никакъв глас. Нито ангелите, никой не дохожда при мене – всеки дойде и си замине“. към беседата >>
35. Трансформиране на енергиите, МОК , София, 27.1.1924г.,
- Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги.
Френологически разгледан, човека, у когато любостяжанието е силно развито, че минава границата и у когото обичта към живота е също силно развита, заражда се в него чувството на пестеливост, т.е. голяма любов към парите и този човек започва да пести. А онзи човек, който икономисва, всякога има предвид да употреби икономисаното за някаква по-висша цел. Например той ще икономиса пари от облеклото си, от някои нужди, за да може да си купи книги. Само разумният човек може да икономисва. Той е същевременно и пестелив, но тази пестеливост е под контрола на ума. В разумния човек чувството на пестеливост не е силно развито. Той пести пари за . Само разумният развито. към беседата >>
36. Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924г.,
- Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“.
И всички все с догадки ходят. Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. към беседата >>
- Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи.
Предполагат, допущат, измерват, но колкото и да измерват, има известни величини извън човешките схващания, ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш. Делиш, делиш, оставяш го настрана, казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малките излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество. Ти казваш: „Пари, пари, хляб, облекло, къщи, това е най-важният въпрос“. Действително, хлябът е важен, облеклото – също, къщата – също, но къщата, хлябът и облеклото не са едни от първостепенните елементи. Ако къщата беше един от първостепенните елементи, хората нямаше да умират. То е хубаво да има човек къща, но не е всичко в къщата. Тялото, и то е една къща. Аз ще ви приведа един анекдот, взимам го от един неиздаден роман. Разправя се в този роман за двама графове, и двамата големи спортисти, ходят по авджилък, както казват турците. към беседата >>
37. Съзнателният живот като забава, СБ , София, 1.9.1924г.,
- Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите. (втори вариант)
Дойде стражарят и ти преглежда всичко. Той гледа дали букаите са на място, бърка в джобовете ти, търси това-онова и т. н. После, дойде друг някой, прегледа ти дpеxите, яката. Казвам: това е в затвора, но ти в забавлението ще бъдеш естествен. във всяка забава човек е красив. Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите. И тогава като погледнем този човек, в цялото му лице ще видим онова другото лице, в което Бог се проявява. И тогава трябва да бъдем като децата, съвършено естествени и свободни, да забравим неволи, страдания. Всички ще имаме свободен билет да отидем до слънцето и ще бъдем радостни. Някой ще кажат: Тези деца са нетрезви. Питам: кое е трезвеното положение? към втори вариант >>
- Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите.
Дойде стражарят и ти преглежда всичко. Той гледа дали букаите са на място, бърка в джобовете ти, търси това-онова и т. н. После дойде друг някой, прегледа ти дрехите, яката. Казвам: това е в затвора, но ти в забавлението ще бъдеш естествен. Във всяка забава човек е красив. Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите. И тогава, като погледнем този човек в цялото му лице, ще видим онова, другото лице, в което Бог се проявява. И тогава трябва да бъдем като децата: съвършено естествени и свободни, да забравим неволи и страдания. Всички ще имаме свободен билет да отидем до Слънцето и ще бъдем радостни. Някои ще кажат: „Тези деца са нетрезви.“ Питам: кое е трезвеното положение? (Учителя прави сериозни, строги изражения на лицето си.) Питам: тази сериозност какво означава? към беседата >>
38. Разумният и неразумният слуга, ООК , София, 3.9.1924г.,
- Нейният дълбок смисъл не се крие в облеклото.
Като погледнете всяка тревица – не е ли тя окичена с хубави диаманти, с росни капчици, в които се отразява светлината? Като излезете зимно време всред Природата, не виждате ли ония гори, окичени с хубави снежни кристали? Като погледнете на тия величествени гори, цели покрити със снежни кристали, не представляват ли вълшебна, фантастична картина? Но като духне един топъл вятър, всичката тази красота ще изчезне. Хубавите неща Природата ги туря и тя пак ги взема. Нейният дълбок смисъл не се крие в облеклото. Великият смисъл, който се крие в света, е да създадем в себе си едно благодарно сърце. Няма по-хубаво нещо от туй, човек да благодари за това, което Бог му е дал. Като видиш великото в света, да имаш стремеж за реализирането му и твоето сърце да стане още по-добро, да се усъвършенства. Всеки от вас, като стане сутрин, трябва да благодари на Бога. Някой може да живее в колиба, но да благодари. към беседата >>
39. Отворената и затворената чаша, ООК , София, 4.2.1925г.,
- Или ако не си облечен модерно, казват: „Този човек е много изостанал назад, той не е културен, няма модно облекло, не оре с модерен парен плуг.“ Аз харесвам парния плуг, че освобождава воловете от страдания.
Следователно хората ни вярват дотогава, докато нашата опитност съвпада с тяхната. Докато ние вървим в обикновения живот, всички хора ни вярват; щом минем отвъд тази норма, казват: „Вие сте на крив път.“ Ако влезете в някоя православна църква и не запалите свещ, нито пък се прекръстите, казват: „Какво търси този човек тук? “ Ако влезете при евангелистите и не коленичите като тях, те ще кажат: „Какво търси този човек между нас? “ Навсякъде има известни установени форми и ако искаш да не те вземат за луд, трябва да вършиш това, което другите вършат. Или ако не си облечен модерно, казват: „Този човек е много изостанал назад, той не е културен, няма модно облекло, не оре с модерен парен плуг.“ Аз харесвам парния плуг, че освобождава воловете от страдания. Не, ние трябва постепенно да дойдем до истинския живот, до Истината. към беседата >>
42. Великият закон, НБ , Русе, 11.10.1925г.,
- Вие ще кажете, че този живот се ражда от подкрепата на светлината, топлината, храната, облеклото и т.н. (втори вариант)
Трябва да се определи, какво нещо е човекът. Казва се, че човекът е същество, което мисли. Не, той е нещо повече от това, което мисли. Следователно, великото в света не може да се определи напълно. Най-важният въпрос, който занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Вие ще кажете, че този живот се ражда от подкрепата на светлината, топлината, храната, облеклото и т.н. Живот, който се ражда от подкрепата на топлината не е живот. Това е известна енергия, която се нуждае от подкрепа. Животът сам ражда всички тия неща. Когато приемем живота, той сам носи в себе си светлината; той сам носи в себе си топлината; той сам носи храната; той сам носи своето облекло. Животът е нещо мощно, когато го разберете. към втори вариант >>
- Когато приемем живота, той сам носи в себе си светлината; той сам носи в себе си топлината; той сам носи храната; той сам носи своето облекло. (втори вариант)
Най-важният въпрос, който занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Вие ще кажете, че този живот се ражда от подкрепата на светлината, топлината, храната, облеклото и т.н. Живот, който се ражда от подкрепата на топлината не е живот. Това е известна енергия, която се нуждае от подкрепа. Животът сам ражда всички тия неща. Когато приемем живота, той сам носи в себе си светлината; той сам носи в себе си топлината; той сам носи храната; той сам носи своето облекло. Животът е нещо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами учените хора какво говорят за живота? Учените хора ще ме извинят, но те не разбират, какво нещо е животът, ще им кажа: заповядайте да възкресите този мъртъв! Как лекуват те болните хора? Какво знаят за болните? към втори вариант >>
- – Любовта е източникът на този живот, който носи светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила – всичко носи в себе си. (втори вариант)
Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникът на този велик живот, за който става въпрос е Любовта. Някои питат: какво нещо е Любовта? – Любовта е източникът на този живот, който носи светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила – всичко носи в себе си. Тъй се определя и животът и на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние под думата Бог не подразбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това Безгранично, решаваме една велика задача – Вечният Живот да се прояви в граничното вътре. към втори вариант >>
- Най-богат е този, който носи храна и облекло в себе си. (втори вариант)
Аз не съм за сиромашията. Ако е да сме богати, най-богати трябва да бъдем. Най-богат, според мен е този, който носи живот в себе си. Най-богат е този, който носи светлина в себе си. Най-богат е този, който носи топлина в себе си. Най-богат е този, който носи храна и облекло в себе си. Най-богат е този, който носи Любовта в себе си. Това е най-голямото богатство. Това проповядваме ние. Щом имате това богатство, всички други работи на земята лесно може да ги постигнете. Онзи човек, който е придобил живота в себе си, ще бъде едно благословение и за себе си, и за всички свои ближни и приятели. към втори вариант >>
- Ние вярваме в онзи Господ, Който е Любов, Който е Живот, Който е Светлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облекло и всичко, което е в нас. (втори вариант)
Някои ме питат: в кой Господ вярваш? Ние вярваме в онзи Господ, Който е Любов, Който е Живот, Който е Светлина, Който е Топлина, Който е Храна, вода, облекло и всичко, което е в нас. Ние вярваме в онзи Господ, Който не се нуждае да Му служим по външен начин, но този Господ се нуждае от това, да изявяваме Неговата Любов навън. Той иска Неговата Любов да минава през нас тъй, както водата минава през земните пластове и се прецежда, за да излезе на повърхността чиста. Той иска всички да бъдем проводници на Божията Любов. Ако ние позволим на Божията Любов да мине през нас, ние ще имаме Божието благословение, ще имаме Неговия кредит, и всички ще се наречем Синове Божии. Какво по-хубаво от това да бъдем Синове Божии? към втори вариант >>
43. Трите състояния S, R и T, МОК , София, 29.11.1925г.,
- Душата му, външното облекло - това е съзнанието. (втори вариант)
Щом работите с математиката, вече за ума то е резултатът, може да видите тази интелектуална сила да се проявява. Тогава според вас нали човекът е неговата душа. Душата му, външното облекло - това е съзнанието. Там, където има съзнание, всякога ще се забележи една светлина. И някой път ще забележите, човек образува една елипса светла. Приятна е тази светлина. И даже в тази елипса, в горната част, където сега се проектира нашият мозък, тази елипса е малко по-светла. А у по-напредналите души в центъра тази елипса е по-светла, а у най- напредналите светлината навсякъде е еднаква. към втори вариант >>
- Съзнанието пък представлява външното облекло на душата.
Мнозина ще отговорят, че душата е реалното в човека. Душата може ли да се вижда? За да се види душата, съзнанието на човека трябва да бъде будно. Когато се отнася до ума и до интелекта на човека, те могат да се видят и при обикновено съзнание. Онези, които работят с висшата математика, знаят, че умът, интелектуалната сила в човека са резултат на нещо. Съзнанието пък представлява външното облекло на душата. Когато съзнанието на някой човек е будно, около него се забелязва мека, приятна светлина с елипсовидна форма. В горната част на тази елипса, гдето е мястото на главата, на мозъка на човека, светлината там е по-ярка, по-силна. При по-напредналите хора светлината на тази елипса е по-ярка не само на мястото, където е мозъкът, но и в центъра на елипсата. При най-напредналите същества светлината на елипсата е навсякъде еднакво силна. Такива същества са устойчиви, положителни в себе си – те не правят никакви компромиси в своя живот. към беседата >>
44. Бъдете съвършени!, НБ , София, 21.2.1926г.,
- Не е въпрос до стойка и до облекло, но до вътрешно разположение.
Има един идеал за мене: Господ живее в мене и аз живея в него. Като срещна хората, аз ги държа в сърцето си и аз живея в тях. Искам те да бъдат така, както и аз. Не е въпрос до стойка и до облекло, но до вътрешно разположение. Искам хората да бъдат разумни, щастливи, да имат всички блага, сегашни и бъдещи, които и аз имам. Да имат всички възможности, които Бог ми е дал. Да имат културата не на хората, а на ония възвишени същества, защото само по този начин ще можем да минем в тази Земя, към която се стремим. към беседата >>
45. Склонности и разнообразие, МОК , София, 23.5.1926г.,
- В облеклото си той е скромен.
Поетът може да пее, да говори хармонично. Едно от качествата на идейния човек е безкористието. Той свири, пее, без да очаква нещо. Има ли пари, или не – това не го интересува. Ако няма пари, ходи със стари, избелели дрехи, без да се смущава. В облеклото си той е скромен. Облича се с вкус, но никога с модерни, с цепнати дрехи, като фракове и др. Той не е фанатик в идеите си. Мисълта му е права, но щом разбере, че друг някой носи някаква възвишена идея, той всякога е готов да отстъпи. Идейният човек различава Божествените мисли от човешките и всякога им дава предимство над последните. Материалистът пък цени времето си и за всяко нещо иска да му се плати. към беседата >>
46. Среда и условия, ООК , София, 23.6.1926г.,
- Хубавото облекло може да съвпадне с чистите чувства и със светлите мисли, но то не играе важна роля.
Бог не се лъже от никакви дрехи, от никакви бляскави одежди. Всичко хубаво се заключава в сърдечността и в чистия ум на човека: светли мисли и чисти чувства са в състояние да се възнесат нагоре към Бога и да получат своя отговор. Дрехите представляват само методи, които отпосле са дошли. Те са нещо случайно в живота на човека, поради което не играят важна роля. Добре е човек да бъде хубаво облечен. Хубавото облекло може да съвпадне с чистите чувства и със светлите мисли, но то не играе важна роля. Някога казвате: “Не съм разположен, не мога да се моля.” Ако чакаш разположение, това значи, че ти искаш да се облечеш с владишка одежда. Не чакаш ли разположение, ти ще вземеш цигулката си и ще отидеш да свириш в някой локал. Да се молиш на Бога, без да чакаш разположение на духа, е за предпочитане, отколкото да чакаш разположение. Всеки може да се моли при разположение, но изкуство е да се моли без разположение, с отпаднал дух. към беседата >>
47. Добро и съвършенство, СБ , София, 29.8.1926г.,
- Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата.
Онази машина, като ви издигне нагоре, като аероплан, ще почувствате какво нещо е височината. Значи в нас стават известен род промени, независимо от нашата воля. Ще имате предвид следното: на земята човек не може да знае, коя е истинската радост и коя е истинската скръб. Скръбта и радостта съставляват едно цяло и в някои отношения скръбта е предизвестие за радостта, а в други отношения радостта е предизвестие на скръбта. Радостта и скръбта, това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. Понеже всички вие сте учени, ако помислите малко върху тези думи, ще видите, че този закон е много верен. Да кажем, че вие имате един беден приятел, когото много обичате, но трябва да знаете, че любовта ви към него непременно ще ви донесе скръб. Защо? – Вие ще трябва да делите с него средствата си, леглото си, ще му съчувствате в страданията, ще му помагате – нещо ви свързва с него. Въпреки всички страдания, които той може да ви причини без да иска, вие усещате едно разположение, една вътрешна приятност към него. към беседата >>
48. Свободно движение, ООК , София, 13.10.1926г.,
- Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша.
Еднообразието носи смърт. Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. Дето има еднообразие, там има повторение на нещата. В литературния език повторението се нарича тавтология. Човек може да повтаря някои истини, но винаги в различни форми, в различни облекла. Изнесете ли една истина неколкократно в една и съща форма, в едно облекло, тя ще създаде неразположение както за онзи, който я предава, така и за онзи, който я слуша. Всяко неразположение на духа пък е носител на различни болести. към беседата >>
49. Няма пророк, НБ , София, 14.11.1926г.,
- За всичко трябват пари: за храна, за облекло, за жилище - за всичко.
Като се намерил на тясно, той започнал да им проповядва за Бога, за закона на възмездието, за Божията Любов, но след тази красноречива проповед, главатарят на бандата, албанец, му казва: “Пари, море, пари! Всичко това е хубаво, но пари ни трябват нас. Вместо да ни проповядваш, дай ни пари, и ние ще те освободим. Нас интересува въпроса, колко пари имаш в банката.” - Да, и аз съм съгласен, че без пари не може. Де щяхте да се събирате, ако нямахте пари да направите този салон? За всичко трябват пари: за храна, за облекло, за жилище - за всичко. Пари трябват, но и добри касиери се изискват. Честни и любещи касиери са нужни, които да пазят благата и редовно и правилно да ги раздават. Днес касиерите не изплащат редовно. Защо? - Заключени са сърцата на хората. към беседата >>
51. Справяне с мъчнотиите, МОК , София, 23.1.1927г.,
- Модното облекло не е всякога красиво.
Да се стреми човек към придобиване на хармония, на красота, това е в реда на нещата. Ученикът трябва да се стреми към красивото в света. Красотата е необходима и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. Да бъде човек красиво облечен, това не значи, да следва модата. Модното облекло не е всякога красиво. Красива дреха е онази, гънките и линиите на която се съвпадат с тия на тялото. Като се движи човек, дрехата трябва да образува вълни. Обличането, сядането, движението на човека указва влияние върху проявите на неговия характер. Седне ли правилно, човек има разположение да слуша, да мисли, да наблюдава. Не седне ли правилно, той е неспокоен през всичкото време. към беседата >>
53. Слънцето не ще зайде, НБ , София, 27.2.1927г.,
- Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н.
Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н. Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука. към беседата >>
54. Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!, МОК , София, 5.3.1927г.,
- Те казват: Хляб, облекло, къща е нужна за нас – нищо друго.
Мнозина четат, слушат какво им се говори, но казват, че това са отвлечени работи. Те казват: Хляб, облекло, къща е нужна за нас – нищо друго. Важно е да осигурим старините си. Те не подозират, че осигуряването им зависи от добрия и правилен жи-вот. Ако живеят разумно, и младините, и старините им ще бъдат осигурени. Като живеят добре, те са вътрешно спокойни и каквато работа започнат, добре я свършват. Външно човек може да се вълнува, но вътрешно трябва да пази своя мир. към беседата >>
55. Иди повикай мъжа си!, НБ , София, 6.3.1927г.,
- Този, който лежи на земята и не може да говори, това е облеклото, материята, в която душата е облечена.
После ще го питам: Какво видя? – Видях, че на земята лежеше човек, който напълно приличаше на мене. Какво ще кажеш сега, съществува ли душа, или не? От същия човек аз мога да извадя още двама и ще го питам: Кой е този, който лежи на земята и не говори? Кой е този, който мисли, разсъждава и говори, и най-после, кой е този, който свързва и двамата? Този, който лежи на земята и не може да говори, това е облеклото, материята, в която душата е облечена. Този, който мисли, разсъждава и говори, това е самата душа, а този, който свързва и двамата, това е духът на човека. Ще кажете: Щом е така, направете този опит, да го повторим. Ако е въпрос за фокуси, аз мога да направя този опит за пет минути, но не е работата там. Ние не защитаваме никаква кауза, но разглеждаме въпроса по същество. Всяка душа трябва да се развива в своята същина, но това не значи, че тя трябва да придобива неща, които не са вложени в нея. към беседата >>
56. Кротките, НБ , София, 20.3.1927г.,
- Неговото облекло ще представлява контраст на модата, но ще бъде изискано.
И ако у всеки сиромах има това благородство, че той никога да не помисли за касата на някой богаташ няма ли да има разбиране и съгласие между хората? Всеки ще предпочита да води идеен живот и да работи добросъвестно, отколкото да обира чуждите каси. Идейният човек е взискателен към всичко. Той може да е беден, да няма обуща и шапка на главата си, но отвън още ще познаете, че той е човек с идея. Ако пък е богат, той ще се облече с най-хубави дрехи, с най-хубава шапка, всичко в него ще бъде изискано. Неговото облекло ще представлява контраст на модата, но ще бъде изискано. Това, именно, показва, че той е идеен. Идейният човек не си позволява да ходи със скъсани дрехи, или със скъсани обуща. Дрехите му могат да бъдат стари, но няма да имат дупки. Яви ли се някаква дупка на дрехите му, той веднага взима мерки да я закърпи. Ако този човек няма шапка, той ще ходи гологлав, но никога със скъсана шапка. към беседата >>
- Геният е тяло на светията, светията - облекло на Учителя, а Учителят - проява на Бога.
Кажете ли, че планината е грозна, това показва, че вие я гледате вечер, при залез слънце, когато хвърля сенки; гледайте планината сутрин, когато Слънцето я огрява, и ще видите, че е красива. Същото се отнася и до гениалния човек - гледайте гениалния човек сутрин, когато Слънцето го огрява, за да видите неговата красота. Гениалният не може да бъде грозен; грозен ли е, той не е истински гений. Гениалността подразбира сбор от много таланти. Обикновено на сто години се раждат няколко гениални хора, на хиляда години - няколко светии, а на две хиляди години - един Велик Учител. Геният е тяло на светията, светията - облекло на Учителя, а Учителят - проява на Бога. към беседата >>
59. Изостаналите укрухи, НБ , София, 24.4.1927г.,
- Той е само неговото външно облекло.
Други учени пък казват, че диамантът, например, не е нищо друго, освен чист въглерод. Не, диамантът не е въглерод. Както човешката душа е облечена в тялото, така и диамантът е облечен в материята на въглерод, но сам по себе си той не е въглерод. В това отношение всеки скъпоценен камък има свое тяло, но ако речем да говорим, от какво е направен той, не можем положително да се произнесем. Едно трябва да се знае, че тялото на скъпоценния камък не е самият камък. Той е само неговото външно облекло. Значи, скъпоценният камък представя един затворен живот, който очаква своето-бъдещо развитие. И когато питат, защо хората обичат скъпоценните камъни, знаем вече причината. Хората обичат скъпоценните камъни, защото те крият в себе си сили в потенциално състояние, които очакват своето развитие. Тъй щото, и в скъпоценните камъни има нещо Божествено, Те не са прости същества, както ги виждаме външно. Казвате: защо съвременните учени не ни обясняват нещата, както трябва? към беседата >>
61. Ще ви се даде, НБ , София, 15.5.1927г.,
- Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче.
Значи, всяко желание трябва да се постави на своето място, да се използва като материал, за градеж на тялото. Щом дойдем до чувствата, човек вече трябва да има известен терк, известна форма, която да им предаде. Обаче, при сегашните разбирания на живота, хората считат желанията като нещо много важно, вследствие на което ги поставят в сърцето си и, по този начин, си създават големи нещастия. Желанията, както и чувствата, сами по себе си, нямат живот. Както много дрехи трябва да се скъсат, докато са развие и израсне нашето тяло, така и много чувства и желания трябва да се изтъркат, да умрат, докато се прояви животът на душата. Чувствата са най-хубавото облекло, с което душата може да се облаче. Някой казва: моите чувства са скъсани. – Нищо от това. Ако днес се облечеш с една дреха, утре можеш да облечеш втора, после трета и т.н. Вие не трябва да се спъвате от това, че вашите чувства и желания се разрушават. Те трябва да се разрушат, да се направят на дребен материал, за да се поставят на своето място при градежа на тялото. към беседата >>
62. Малките резултати, ООК , София, 31.8.1927г.,
- Казвам: това, което знаете за приложението на цветовете по отношение облеклото на хората, се отнася и до техните мисли и чувства.
Казвам: това, което знаете за приложението на цветовете по отношение облеклото на хората, се отнася и до техните мисли и чувства. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие е облечено в известен цвят като в дреха. И ако човек живее с едни и същи мисли, чувства или действия, най-после те ще предизвикат в него втръсване, отвращение. Запример когато някой постоянно говори за морал, най-после той дотяга и на себе си, и на околните, които го слушат. Когато войникът влезе няколко пъти наред в сражение, най-после се втръсва, отвращава се от своите действия и категорично се отказва по-нататък да воюва. Еднообразието в нещата предизвиква еднообразие в цветовете. към беседата >>
63. Лъч на пробуждане, МОК , София, 4.12.1927г.,
- Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви.
Като влязат в новия живот, хората искат веднага да ликвидират с личния живот. Това е криво разбиране. Невъзможно е човек да се откаже от личния си живот, като особен род енергии, от които организмът естествено се нуждае. Енергиите на личния живот трябва да се трансформират, а не да се унищожат. Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшият живот се облече в плътта, последната, по благодат, се ползва от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновеният човек да се стреми към висшето, Божественото Начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. към беседата >>
64. Жлебът, НБ , София, 8.1.1928г.,
- Когато влиза в добре организиран свят, пълен с храна, с облекло, с всички необходими пособия за поддържане на живота, богатият непременно трябва да се разтовари.
Ако при учителя дойде някой богат ученик, натоварен с много теории, с много знания, той ще вземе чука и ще почне да изглажда, да шлифува знанията му. Тогава той ще му каже: Натоварени камили в училището не се приемат. Ти ще оставиш навън всичките си теории, всичкото ненужно богатство и ще влезеш в школата празен, за да възприемеш новото, което се преподава. Като излезеш от училището, пак можеш да се натовариш със своите знания и да отидеш с тях в света. За света тия знания са необходими, но за школата са излишен товар. Когато влиза в добре организиран свят, пълен с храна, с облекло, с всички необходими пособия за поддържане на живота, богатият непременно трябва да се разтовари. Засега ние носим вода, защото няма кой да ни носи; ние носим храна и си готвим, защото няма кой да върши тази работа. Но ако влезем в един добре организиран свят, в който има всичко необходимо за живота, трябва ли да водим своите натоварени камили? Този свят не се нуждае от нашите багажи, от нашите криворазбрани теории. Когато казвате, че човек трябва да се роди, а после да умре, ето, какво разбирам: да се роди човек, това значи да стане богат. Смисълът на раждането се заключава в забогатяването. към беседата >>
65. Възкресение, ООК , София, 22.2.1928г.,
- Материята е облекло, дреха на духа.
Според това течение болести не съществу-ват. Хората на новата мисъл се лекуват чрез отричане на болестта. Като заболее някой от тях, той казва: „Духът не боледува. Понеже аз съм дух, а не съм материя, не съм болен.” Той отрича болестта и постепенно оздравява. Обаче каквото и да се говори, в света съществува материя. Материята е облекло, дреха на духа. Следователно материалният живот е необходим за духа. Той представя условия, среда за работа и за проява на духа. Колкото и да са възвишени някои духове, от време на време те слизат на земята, т. е. в материалния свят, да прекарат поне малка част от живота си тук, да направят няколко опита и да придобият известни резултати. към беседата >>
66. Глас от града, НБ , София, 6.5.1928г.,
- За да може човек да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; за да може да опита благата, които облеклото му дава, той трябва да има здраво тяло.
– Това е гласът на Божественото, което говори във всеки човек. Най-първо, човек трябва да бъде честен и справедлив. Да бъдеш честен, значи, да служиш на себе си, на своята личност, на човешкото. Да бъдеш справедлив, значи, да служиш на Божественото начало в себе си, на Бога. Само така човек може да се ползва от благата, които Бог му е дал. За да може човек да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; за да може да опита благата, които облеклото му дава, той трябва да има здраво тяло. Какво е предназначението на човешкия стомах? – Стомахът трябва добре да смила храната и правилно да използва образуваните в него хранителни сокове. Ако човек мисли, че трябва да яде за удоволствие, да стане пълен, той не е използвал добре своя стомах. Има хора, които тежат 80–100- 150, а понякога достигат и до 250 кг. тежест. Питам: защо им е толкова месо? към беседата >>
67. Създаване на нови органи, ООК , София, 9.5.1928г.,
- Най-после, от готовия плат ще се направи нова форма, ново облекло.
След това ще я изпредете и ще започнете да тъчете. През цялото време вниманието ви ще бъде концентрирано. Както предете и тъчете вълната, така ще предете и тъчете своята мисъл. Каквото човек прави отвън, същото става и вътре в него. Както вървят работите му отвън, така се нареждат и вътре в него. Най-после, от готовия плат ще се направи нова форма, ново облекло. Мислите и чувствата на човека минават през същите процеси, през които минава вълната: чистене, влачене, предене и тъкане. Щом минат през тези последователни процеси, те стават годни за работа, за приложение в живота. За качеството на плата може да се говори само след като бъде готов. към беседата >>
68. Бог е Дух, НБ , София, 27.5.1928г.,
- Ако имаш знание, но си роб на модата, цял ден се занимаваш с облеклото си, с обущата, чакаш да дойде последната мода обуща от Париж, да видиш, какви са токовете им, дали тесни или широки, какъв смисъл има твоето знание?
– Като пъпка? – Ама аз искам да придобия знания. – Какви знания искаш да придобиеш? Ако имаш знание и при първото заболяване викаш лекари да те лекуват, какво знание е това? Ако имаш знание, но си поставен в ограничителни условия на живота – в робство, в лишения, постоянно гладен, нямаш жилище, де да се подслониш, и не можеш да разрешиш този икономически въпрос на живота, какво те ползува твоето знание? Ако имаш знание, но си роб на модата, цял ден се занимаваш с облеклото си, с обущата, чакаш да дойде последната мода обуща от Париж, да видиш, какви са токовете им, дали тесни или широки, какъв смисъл има твоето знание? Учените хора се запитват: „Кои токове са най-добри и хигиенични? " – За едни случаи са добри ниските токове, а за други случаи – високите токове. И едните, и другите токове имат своето предназначение. Кои хора обичат да носят високи токове? – Ниските хора. към беседата >>
69. Закони на красотата, МОК , София, 29.6.1928г.,
- Някой е нехаен към облеклото си, към обущата си, но, щом му дойде гост, той веднага бърза да се облече, да бъде изправен във всяко отношение.
За първия човек казваме, че е хармонизирал мислите и чувствата си, а вторият още не е дошъл до истинската хармония в живота. Ако искаш хората да те обичат, първо ти обичай. Ако искаш хората да бъдат доволни от тебе, първо ти трябва да бъдеш доволен от себе си. Затова, като се обличаш, гледай да задоволиш първо себе си. Бъди всякога спретнат, чист, както за другите, така и за себе си. Някой е нехаен към облеклото си, към обущата си, но, щом му дойде гост, той веднага бърза да се облече, да бъде изправен във всяко отношение. Това не е правилно. Преди всичко, бъди изправен към себе си, за да бъдеш изправен и към окръжаващите. към беседата >>
70. Единният / Единият. Основната идея на живота, МОК , София, 26.10.1928г.,
- Най-хубавото облекло е, само когато се обличаш за Едного. (втори вариант)
Само за Едного можеш да се облечеш! Ти можеш да се обличаш за двама души, за трима, 4, 5, 6, 7 хиляда. Но при всички тези обличания имате сложни форми. Щом се обличаш за двама, за трима и прочие, формата се вече усложнява. Най-хубавото облекло е, само когато се обличаш за Едного. Най-красива форма е когато се обличаш за Едного. Тя е най-красивата форма и най-простата, която приляга. Като се облечеш за двама, за трима и прочие, най-после ще видиш, че този, който се облича за мнозина, жунжурии, 3040 копчета, по шията, по ръцете, после копринени реснички, особени линии, та всички да харесат. към втори вариант >>
- Най-красивото и просто облекло е, когато човек се облича за Едного.
Следователно, ако се обличаш, ще правиш това заради Бога. Ще гледаш да се харесаш на Него. Дойдеш ли до това положение, ти си се пробудил вече. По много начини се облича човек, но, всъщност, един е истинският начин на обличане. Всички други са отклонения от правилния начин. Най-красивото и просто облекло е, когато човек се облича за Едного. Щом се облича за много хора, облеклото се усложнява. Много естествено, едно е положението, когато човек се облича за едного; друго е, когато се облича за мнозина. Много хора – много вкусове. Кой вкус ще задоволиш? Какъв роман ще напише писателят, ако иска с него да задоволи вкусовете на всички хора? към беседата >>
- Щом се облича за много хора, облеклото се усложнява.
Ще гледаш да се харесаш на Него. Дойдеш ли до това положение, ти си се пробудил вече. По много начини се облича човек, но, всъщност, един е истинският начин на обличане. Всички други са отклонения от правилния начин. Най-красивото и просто облекло е, когато човек се облича за Едного. Щом се облича за много хора, облеклото се усложнява. Много естествено, едно е положението, когато човек се облича за едного; друго е, когато се облича за мнозина. Много хора – много вкусове. Кой вкус ще задоволиш? Какъв роман ще напише писателят, ако иска с него да задоволи вкусовете на всички хора? Каква картина е тази, която задоволява вкусовете на всички хора? към беседата >>
71. Дадено по нещо, ООК , София, 7.11.1928г.,
- Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е.
Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия. Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова. Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е. от нови хипотези и теории. Като проследяваме пътя на развитието на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират. В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната истина. Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява. Както науката, така и религията, трябва да се менят, без да се изменят. към беседата >>
72. Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата, МОК , София, 30.11.1928г.,
- Модата има отношение до външността, до външния изглед на нещата: некое облекло, или вещ, особено за облеклото се употребява тази дума, за външността, което не е съществено. (втори вариант)
Трябва да знаете, че във всичките времена, в науката е имало мода, както и в обществения живот винаги е имало мода. Какво разбирате вие под думата „мода“? Какво е понятието ви за „мода“? Мода иде от латинската дума „мод“, което значи начин. Модата има отношение до външността, до външния изглед на нещата: некое облекло, или вещ, особено за облеклото се употребява тази дума, за външността, което не е съществено. Същественото на дрехата е вътрешното качество да даде топлина на тялото, да предпази тялото. А когато се отнася до външния изглед, красотата, която може да добие тялото чрез дрехата, то е друг въпрос. Защото една дреха може да е модна, без да е комодна[1] и без да принася топлина на тялото. Запример, може да имате обуща, заостренички, обаче те ви притискат пръстите. С тях може да вървите най-много четвърт километър или с тях да бъдете в къщи, или в някой бален салон. към втори вариант >>
- Модата има отношение към външността на нещата, например, към облеклото, като външна дреха на човека; към мебелите и предметите, с които си служим.
Като изучавате различните отрасли на науката и различните области на живота, виждате, че и в науката, и в живота съществува мода. Какво разбирате под думата „мода“? Тази дума произлиза от латинската „modus“, която означава начин. Модата има отношение към външността на нещата, например, към облеклото, като външна дреха на човека; към мебелите и предметите, с които си служим. Външността на нещата не е съществено нещо. Съществено е вътрешността, съдържанието на нещата. Що се отнася до дрехата съществено е нейното качество, да държи топло, да пази тялото от простуда. Дойдем ли до външността на дрехата, имаме пред вид, колко е красива. Дрехата може да бъде модна, без да е удобна, без да пази тялото от външните условия – горещина и студ. към беседата >>
73. Хигиена на живота, МОК , София, 7.12.1928г.,
- Като се включва в това и водата, храната, въздуха и светлината, а после и неговото облекло. (втори вариант)
Тогава можем да кажем: „Нека станат екскурзиантите! “ Сега аз ще ви говоря върху хигиена на живота. Въобще обикновените хигиенисти за какво говорят? На първо място в хигиената седи въпросът за жилището. Жилището, в което човек живее, трябва да бъде удобно. Като се включва в това и водата, храната, въздуха и светлината, а после и неговото облекло. Обикновените хигиенисти въобще настояват за тези неща, като важни, елементарни правила за хигиената. За да бъде жилището удобно, човек непременно трябва да има съзнание, че той се нуждае от жилище. После в него трябва да се зароди съзнанието, колко прозорци трябва да има и колко големи трябва да бъдат. Ако не съзнава това, никаква хигиена той не може да има. Здравословно състояние не е само човек да се роди, да му се даде форма и жилище, но той трябва да живее здравословно. към втори вариант >>
- Тогава да дойдем до третия въпрос за облеклото. (втори вариант)
Тогава да дойдем до третия въпрос за облеклото. Казват: „Човек трябва да има хубаво облекло.“ Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културен човек? Хигиенична е тази дреха, която като облечеш, както и да я носиш, през целия ден трябва да усещаш една малка радост, че носиш тази дреха. Щом усещаш една малка неприятност, тази дреха не е хигиенична. Целият комплект дрехи, в цялото си облекло да усещаш едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство от дрехите си. Тази дреха или този комплект от дрехи, взет заедно с шапката, с връзката, с палтото, с ръкавиците, всичко, което ти е необходимо, в него да няма никакъв дефект. към втори вариант >>
- Казват: „Човек трябва да има хубаво облекло.“ Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културен човек? (втори вариант)
Тогава да дойдем до третия въпрос за облеклото. Казват: „Човек трябва да има хубаво облекло.“ Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културен човек? Хигиенична е тази дреха, която като облечеш, както и да я носиш, през целия ден трябва да усещаш една малка радост, че носиш тази дреха. Щом усещаш една малка неприятност, тази дреха не е хигиенична. Целият комплект дрехи, в цялото си облекло да усещаш едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство от дрехите си. Тази дреха или този комплект от дрехи, взет заедно с шапката, с връзката, с палтото, с ръкавиците, всичко, което ти е необходимо, в него да няма никакъв дефект. Това наричаме хигиенично облекло. към втори вариант >>
- Целият комплект дрехи, в цялото си облекло да усещаш едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство от дрехите си. (втори вариант)
Тогава да дойдем до третия въпрос за облеклото. Казват: „Човек трябва да има хубаво облекло.“ Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културен човек? Хигиенична е тази дреха, която като облечеш, както и да я носиш, през целия ден трябва да усещаш една малка радост, че носиш тази дреха. Щом усещаш една малка неприятност, тази дреха не е хигиенична. Целият комплект дрехи, в цялото си облекло да усещаш едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство от дрехите си. Тази дреха или този комплект от дрехи, взет заедно с шапката, с връзката, с палтото, с ръкавиците, всичко, което ти е необходимо, в него да няма никакъв дефект. Това наричаме хигиенично облекло. Облеклото не трябва да бъде съвършено, но да усещаш една малка радост от него. Това облекло е хигиенично. Някоя дреха, като я пипаш, тя е малко остра, не ви е приятна. към втори вариант >>
- Това наричаме хигиенично облекло. (втори вариант)
Казват: „Човек трябва да има хубаво облекло.“ Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културен човек? Хигиенична е тази дреха, която като облечеш, както и да я носиш, през целия ден трябва да усещаш една малка радост, че носиш тази дреха. Щом усещаш една малка неприятност, тази дреха не е хигиенична. Целият комплект дрехи, в цялото си облекло да усещаш едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство от дрехите си. Тази дреха или този комплект от дрехи, взет заедно с шапката, с връзката, с палтото, с ръкавиците, всичко, което ти е необходимо, в него да няма никакъв дефект. Това наричаме хигиенично облекло. Облеклото не трябва да бъде съвършено, но да усещаш една малка радост от него. Това облекло е хигиенично. Някоя дреха, като я пипаш, тя е малко остра, не ви е приятна. Хигиеничната дреха, трябва да знаете, трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата. Например, хигиеничната дреха не трябва да изолира светлината, или да изолира въздуха, но трябва да бъде едно с човека. към втори вариант >>
- Облеклото не трябва да бъде съвършено, но да усещаш една малка радост от него. (втори вариант)
Хигиенична е тази дреха, която като облечеш, както и да я носиш, през целия ден трябва да усещаш една малка радост, че носиш тази дреха. Щом усещаш една малка неприятност, тази дреха не е хигиенична. Целият комплект дрехи, в цялото си облекло да усещаш едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство от дрехите си. Тази дреха или този комплект от дрехи, взет заедно с шапката, с връзката, с палтото, с ръкавиците, всичко, което ти е необходимо, в него да няма никакъв дефект. Това наричаме хигиенично облекло. Облеклото не трябва да бъде съвършено, но да усещаш една малка радост от него. Това облекло е хигиенично. Някоя дреха, като я пипаш, тя е малко остра, не ви е приятна. Хигиеничната дреха, трябва да знаете, трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата. Например, хигиеничната дреха не трябва да изолира светлината, или да изолира въздуха, но трябва да бъде едно с човека. И тя трябва да бъде добър проводник и на топлината. към втори вариант >>
- Това облекло е хигиенично. (втори вариант)
Щом усещаш една малка неприятност, тази дреха не е хигиенична. Целият комплект дрехи, в цялото си облекло да усещаш едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство от дрехите си. Тази дреха или този комплект от дрехи, взет заедно с шапката, с връзката, с палтото, с ръкавиците, всичко, което ти е необходимо, в него да няма никакъв дефект. Това наричаме хигиенично облекло. Облеклото не трябва да бъде съвършено, но да усещаш една малка радост от него. Това облекло е хигиенично. Някоя дреха, като я пипаш, тя е малко остра, не ви е приятна. Хигиеничната дреха, трябва да знаете, трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата. Например, хигиеничната дреха не трябва да изолира светлината, или да изолира въздуха, но трябва да бъде едно с човека. И тя трябва да бъде добър проводник и на топлината. И всеки човек трябва да знае какви дрехи трябва да носи. към втори вариант >>
74. На Бога живаго, НБ , София, 10.2.1929г.,
- Добродетелите са дреха, облекло на щастието.
Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използуване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека. Както в миналото, така и в настоящето, всички хора са се стремели и се стремят към щастие. За тази цел, от най-стари времена още, хората са изучавали магията, като наука за човешкото щастие. Човек трябва да расте, да се развива правилно, да придобива знания и добродетели, за да се справя с мъчнотиите в живота, които са в сила да погълнат щастието. Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да бъде облъчен с красива и мощна мисъл Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл. към беседата >>
75. Отношение между числа / Елементарни отношения на числата, ООК , София, 27.2.1929г.,
- Да се стреми човек към първо място, към големи служби, към разкошно и богато облекло, това говори за неговите големи, ненаситни желания.
Често хората се оплакват, че никой не ги обича, че и Бог даже ги е изоставил. — Как разбират те обичта? Да обичаш човека, това не значи да го туриш на първо място. Да обичаш човека, това не значи, да го облечеш с най-хубави дрехи, според последната мода. Обичта по такъв начин не се изказва. Да се стреми човек към първо място, към големи служби, към разкошно и богато облекло, това говори за неговите големи, ненаситни желания. Ако всички хора се стремят към големи служби и първи места в обществото, кой ще заеме малките служби и последните места? Всеки човек има желание да заповядва, да разполага със слуги, които да му се подчиняват. Който има желание да заповядва той представя числото десет. Следователно, той може да заповядва на десет души. Махне ли се нулата от него, той изгубва възможността да заповядва, защото остава сам, единица. към беседата >>
76. Отворени форми, МОК , София, 8.3.1929г.,
- Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н.
Щом се намерят в неблагоприятни условия, те казват, че животът им е тежък и ги отминават. Истинският философ използва разумно неблагоприятните условия за своето растене и повдигане. Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва. Истинският философ, учен и писател е в състояние сам да подобри условията си. Като решава мъчнотиите правилно, той изкарва доброто от тях. Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н. Някои си представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н. Едно е вярно: светията не живее само за да яде и пие; той не мисли само за себе си, но и за другите. Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за себе си, а седмия посвещава на Бога и на ближния си. Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за себе си. Има светии, които се хранят само един път през седмицата, но това са изключителни случаи. към беседата >>
- Ако вникнете в живота на птиците, ще видите, че те са разрешили въпроса за облеклото и за семейните отношения.
Обаче, те имат пред вид главно външната чистота. Външната чистота трябва да води човека към вътрешна чистота. Ако е въпрос за външна чистота, рибите първи са дали образец за тази чистота. Въпреки това, и до днес още те не са разрешили въпроса за чистотата. Чрезмерното размножаване на рибите показва, че в техния живот има нещо неестествено. Ако вникнете в живота на птиците, ще видите, че те са разрешили въпроса за облеклото и за семейните отношения. Но и това разрешение е външно само. Като изучавате живота на млекопитаещите, ще видите, че и те са разрешили някакъв въпрос, но външно само. Какъв въпрос са разрешили те, сами ще си отговорите. Като разумно същество, човек трябва да се ползва от въпросите, които рибите, птиците и млекопитаещите са разрешили външно и да отиде по-нататък, да ги разреши вътрешно. Днес човек се намира пред разрешение на важния въпрос — въпросът за любовта. към беседата >>
78. Преводи в природата, МОК , София, 26.4.1929г.,
- Скромното облекло показва, че тя обича работата, обича живота и това я задоволява.
Представете си, че млада, красива мома се влюбва в един княз. Ако е разумна, тя няма да изкаже любовта си. Ще ходи скромно облечена, да не я забележи той. Скромното облекло показва, че тя обича работата, обича живота и това я задоволява. В любовта си тя не е сама. Да любиш, това значи, да си свързан с много души, които любят. И слънцето е свързано с много слънца. То свети, защото не е само в света и защото има за кого да свети. Бъдете и вие като слънцето и като младата мома, да обичате живота, да работите и да светите за другите същества, а не само за себе си. към беседата >>
79. Битие и откровение, ООК , София, 22.5.1929г.,
- Той украсява момата с разно облекло, обмисля работите в ума си, но един ден работата излезе другояче. (втори вариант)
Какъв ще бъде краят? Представете си един прост пример. Аз ще представя един идеен момък, свършил четири факултета. Влюбва се в една красива мома, царска дъщеря. Той си мечтае с идеалите на месечината, създава си един свят, подобен на месечината и слънцето. Той украсява момата с разно облекло, обмисля работите в ума си, но един ден работата излезе другояче. В тази красива мома се влюбват пет-шест души, тичат отподир, и в него се заражда една тревога. Питам сега, какво е откровението на този момък. За него откровението е, че той започва да се съмнява в нея. След като дойде съмнението, изчезне идейният живот. Питам, туй откровение какво допринесе на този момък. към втори вариант >>
80. Определени движения / Любовният поглед, ООК , София, 29.5.1929г.,
- Например те казват, че облеклото, яденето, ученето, музиката не са съществени неща, и човек не трябва да се спира дълго време върху тях.
И тъй, човек трябва да се стреми към същественото, но да не пренебрегва и несъщественото. Мнозина считат някои работи за несъществени и мислят, че и без тях може. Например те казват, че облеклото, яденето, ученето, музиката не са съществени неща, и човек не трябва да се спира дълго време върху тях. Те казват, че човек трябва да се облича, както намери, да яде, каквото намери, да учи малко, колкото да не е съвсем неграмотен. Всъщност не е така. Човек трябва да се облича чисто, хубаво, без да направи облеклото култ в живота си. Той трябва да употребява чиста и здрава храна, без да изразходва всичкото си време и сили само за ядене. Що се отнася до учението, човек трябва да учи, да просвещава ума и сърцето си. към беседата >>
- Човек трябва да се облича чисто, хубаво, без да направи облеклото култ в живота си.
И тъй, човек трябва да се стреми към същественото, но да не пренебрегва и несъщественото. Мнозина считат някои работи за несъществени и мислят, че и без тях може. Например те казват, че облеклото, яденето, ученето, музиката не са съществени неща, и човек не трябва да се спира дълго време върху тях. Те казват, че човек трябва да се облича, както намери, да яде, каквото намери, да учи малко, колкото да не е съвсем неграмотен. Всъщност не е така. Човек трябва да се облича чисто, хубаво, без да направи облеклото култ в живота си. Той трябва да употребява чиста и здрава храна, без да изразходва всичкото си време и сили само за ядене. Що се отнася до учението, човек трябва да учи, да просвещава ума и сърцето си. Облеклото, храната и учението са нужди, общи за цялото човечество, макар че всички хора се обличат, ядат и учат по различен начин. В тия процеси има нещо специфично за всеки човек. В яденето например има един абсолютен закон, който напълно трябва да се спазва. към беседата >>
- Облеклото, храната и учението са нужди, общи за цялото човечество, макар че всички хора се обличат, ядат и учат по различен начин.
Те казват, че човек трябва да се облича, както намери, да яде, каквото намери, да учи малко, колкото да не е съвсем неграмотен. Всъщност не е така. Човек трябва да се облича чисто, хубаво, без да направи облеклото култ в живота си. Той трябва да употребява чиста и здрава храна, без да изразходва всичкото си време и сили само за ядене. Що се отнася до учението, човек трябва да учи, да просвещава ума и сърцето си. Облеклото, храната и учението са нужди, общи за цялото човечество, макар че всички хора се обличат, ядат и учат по различен начин. В тия процеси има нещо специфично за всеки човек. В яденето например има един абсолютен закон, който напълно трябва да се спазва. Не спазва ли човек този закон, природата няма да му даде нужното количество храна. Той може да яде много, без да използува приетата храна. Природата обича постоянството в човека. към беседата >>
81. Верни положения, ООК , София, 5.6.1929г.,
- Следователно нашето съзнание, в което живеем, то е облекло на човека. (втори вариант)
Психолозите говорят за его. С 1 може да означим духа. 2, това е душата. 3, това е егото. Следователно нашето съзнание, в което живеем, то е облекло на човека. Та сегашните хора казват, че човек нямал душа. Значи иска, след като роди детето, дълго да не живее в тялото, да живее извън тялото. Бащата напусне тялото, остави го. Остава да живее егото. Някой път дойдат бащата и майката, усещаш се вдъхновен. към втори вариант >>
82. Господар и слуга, ООК , Мусала, 10.7.1929г.,
- Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното.
Любовта не обръща внимание на външността на човека. Тя гледа, какво крие човек вътре в себе си. Тя се интересува от вътрешното облекло на човека, а не от външното. Невъзможно е да ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре. Човек може да бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него. Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали. Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че си идеален човек. Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че си прост човек, празна глава и т. н. към беседата >>
- Обаче, въпросът за храната и за облеклото е елемент на физическия, на материалния живот.
Често слушате някой човек да се оплаква, че животът е тежък, че от сутрин до вечер трябва да мисли за прехраната и за облеклото си. Обаче, въпросът за храната и за облеклото е елемент на физическия, на материалния живот. Физическата храна не е необходим елемент за духовния живот на човека. Да бъде човек духовен, това не подразбира, че трябва да яде много, нито пък яденето да бъде вкусно приготвено, с ред приправки . Приправките в яденето са странични елементи. Всяко разумно същество приема храна, съответна на неговото развитие. Обаче, има нещо общо в храненето на всички живи същества. към беседата >>
- Направили ли сте сметка за един живот на земята от 40-50 години, колко въздух, вода, храна и облекло са нужни на човека?
Мнозина се оплакват, че са остарели, без да си поживеят. Как разбират те живота? Какво изискват от него? Ще кажете, че като живее, човек трябва да диша, да пие вода, да се храни, да се облича. Направили ли сте сметка за един живот на земята от 40-50 години, колко въздух, вода, храна и облекло са нужни на човека? Според едни учени, човек променя клетките на организма си през всеки седем години; според други учени – през всеки три месеца. Значи, според едни учени човек променя дрехата си през всеки седем години; според други – всеки три месеца; а според мене – всеки ден. Един нов костюм трае от изгрев до залез на слънцето. Оттук виждате, колко скъпо струва всеки човек, който е дошъл да живее на земята. Как ще оправдае той разходите направени за него, ако не е служил на Бога, ако не е почитал себе си и ако не е обичал ближния си? към беседата >>
85. Органическо злато / Златото в кръвта (Органическо злато), МОК , София, 4.10.1929г.,
- Както правите избор в храната, в облеклото си и в начина на живеенето, така можете да правите избор в методите за работа върху себе си.
Колкото и да се стреми към чистота на ума и на сърцето си, човек все ще се натъкне на мисли и чувства, които ще го покварят. Условията, при които съвременните хора живеят, са такива, че, било чрез мисъл, чувство или постъпка, те ще внесат известна нечистота в себе си. Това е неизбежно, обаче, разумният човек използва тия условия за съзнателна работа върху себе си. Ако не работи върху себе си, сам да се чисти, природата ще го застави насила да направи това. Много методи има за чистене на човешкото сърце, но той сам трябва да си избере метод, съответен за него. Както правите избор в храната, в облеклото си и в начина на живеенето, така можете да правите избор в методите за работа върху себе си. Колкото малка да е една мисъл, тя е в състояние да внесе подем в ума ви и да ви освободи от недоволството. към беседата >>
86. Сам се опасваше, НБ , София, 17.11.1929г.,
- Без Бога не може, а религията, това е само едно облекло, с което ние обличаме една истина, за да стане тя достъпна за нашия ум. (втори вариант)
Де е тук истината? То е все едно както да каже някой, че без къща не може. Кое е важното сега? Дали религията е важна, или Бог е важен? Без Бог не може, но без религия може. Без Бога не може, а религията, това е само едно облекло, с което ние обличаме една истина, за да стане тя достъпна за нашия ум. Дадена религия в един век може да има една форма, а в друг век тя ще бъде друга по форма. формата може да бъде парадна, а може да бъде и обикновена. Значи религиите са известни форми, тъй както, когато отиваш на бал, ти можеш да се облечеш с копринена рокля, с бели ръкавици, с лачени обуща. Това е един прийом, но ако ти нямаш този прийом, не можеш да влезеш в бала. Свещеникът, като служи на Бога, и той ще се облече в известни дрехи. към втори вариант >>
87. Да ида да го събудя, НБ , София, 8.12.1929г.,
- Казвам, както живеем днес, този живот представлява една мода, едно облекло. (втори вариант)
Казвам, както живеем днес, този живот представлява една мода, едно облекло. Мода е например, като умре някой, да бъдеш с черни дрехи. Сега аз говоря на онези от вас, които нямат работа, на които всичко е наредено. Само те могат да ме слушат. Казвам, когато умре мъжът на някоя жена, тя веднага се облича в черни дрехи, да покаже на хората, че много тъжи за него. Тя си туря черен воал и през него поглежда към този, към онзи млад човек и си казва: „Старичък беше моят мъж. към втори вариант >>
- Животът на тия хора е подобен на модата, на външното облекло.
Сега, аз говоря за онези, които са свободни, които са наредили работите си. Само те могат да ме слушат. Само на тях мога да кажа какво представя живота на много от съвременните хора. Животът на тия хора е подобен на модата, на външното облекло. Модно е, запример, като умре някой ваш близък, да облечете черни дрехи. Когато умре мъжът, жената се облича с черни дрехи, на главата си туря гъст, черен воал, да покаже на хората, че скърби за мъжа си. Не се минава година, тя започва да поглежда към някой млад човек. Ако я хареса, той започва да се приближава към нея, да й казва, че не може да живее без нея. Вярно ли е, че той не може да живее без нея? към беседата >>
88. Пътищата на природата, МОК , София, 3.1.1930г.,
- Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата.
Защо са недоволни? Те се оглеждат в огледалото и намират, че не са красиви, не са достатъчно здрави, силни и т. н. От човека зависи да бъде и красив, и здрав, и силен. За да придобие тия качества, той трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на своето тяло. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно, каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. към беседата >>
89. Две лепти / Двете лепти, НБ , София, 19.1.1930г.,
- Днешното й богато облекло се плаща от лихвите, които двете лепти са дали от времето на Христа до днес.
Откак вложи двете лепти в съкровищницата, сиротата вдовица стана ученичка на Христа. Тази вдовица и до днес е в света, но къде е, коя е, как се казва, това завинаги ще остане незнайно. Тя не иска хората да я знаят. Ако днес я срещне някой, не би могъл да я познае. Тя е облечена богато, със скъпи дрехи. Днешното й богато облекло се плаща от лихвите, които двете лепти са дали от времето на Христа до днес. В едно от своите съчинения Камил Фламарион е направил изчисление, каква сложна лихва ще се получи от 25 стотинки, дадени от времето на Христа до днес. Той намерил, че ако цялата земя беше направена от злато, пак не би могла да посрещне сумата, получена от тези две лепти, дадени със сложна лихва. Оттук можем да извадим заключението: всеки Божествен подтик, колкото малък да е, вложен в обръщение, след време дава грамадни резултати. Следователно, вложете най-малкото добро, което имате, в Божествената банка, да получите след време ония грамадни резултати, които тласкат цялото човечество напред. Вложите ли най-малкото добро в Божествената банка, един ден и вие ще се намерите в положението на сиротата вдовица, която днес е реформаторка, работи между човечеството за неговото повдигане. към беседата >>
92. И рече Исус, НБ , София, 6.4.1930г.,
- И най-хубавото облекло да турите, ако е без любов, нищо не струва.
Любовта и мъдростта са мощни сили, които ако внесе човек в себе си, външните и вътрешните условия сами по себе си се изменят. Един декар земя, обработена с любов, дава двойно повече плодове, отколкото ако е изработена без любов. Любовта облагородява човека и подобрява условията. Ето защо, каквото прави човек, трябва да го прави с любов. Облича ли се, яде ли, учи ли, всичко трябва да бъде направено с любов. И най-хубавото облекло да турите, ако е без любов, нищо не струва. Облечете се с дрехата на любовта и така работете. Без любов няма успех. Който отрича любовта, той влиза в съгласие със злото. Дето е злото, там има само разрушения и болести. към беседата >>
93. Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление), ООК , София, 9.4.1930г.,
- Срещнеш някоя жена с хубаво облекло, учудиш се. (втори вариант)
" Хубаво, вие сте хора, които обръщате внимание само на богатите хора. След четиридесет-петдесет години остане навик у вас да носите главата надясно. Аз изваждам заключение, че вие сте човек, който обръща внимание само на богатите къщи. Срещнеш някой богат, философ, учудиш се. Четеш някое съчинение, учудиш се. Срещнеш някоя жена с хубаво облекло, учудиш се. Така у вас ще се образува един навик. Някой направил нещо, ти се учудваш, на втори се учудваш, докато във вас се образува един лош навик. към втори вариант >>
94. Господар на съботата, НБ , София, 13.4.1930г.,
- – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло.
Някой е сприхав, нервен. Той се оправдава, че така е роден. Той носи съботата в себе си. Друг някой казва за себе си, че е положителен човек, не може да вярва в каквото и да е. – Съботата носи в себе си. – Ама аз обичам удобствата, обичам богата храна, хубаво облекло. – Ти носиш съботата в себе си. Според начина, по който живеят, хората се делят на богати и на бедни. Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за да запази кожата на ръцете си мека и нежна. Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя да носи последствията на своите желания. В края на краищата, ще видите богатия в легло, оплаква се от страшна болест. към беседата >>
95. Точност, ООК , София, 4.6.1930г.,
- Някой се оплаква, че гладувал, че нямал къща, облекло.
Като се натъкват на противоречия и страдания, хората искат да се освободят, да напуснат земния живот. Те не подозират, че животът, който им е даден, е най-голямата привилегия, с която се ползват. Какъвто да е животът, за предпочитане е човек да живее, отколкото да не живее. Някой се оплаква, че гладувал, че нямал къща, облекло. Какво от това? Ето, Христос гладува 40 дена, след което ангели от небето Му донесоха най-вкусното ядене в света. – Ама кога ще се оправи светът? – Това не е ваша работа. Онзи, Който е създал света, има грижа за него. към беседата >>
96. Двата принципа, ООК , София, 11.6.1930г.,
- Те знаят да живеят, но въпреки това умират; знаят как и с какво трябва да се хранят, но въпреки това боледуват; знаят да се обличат, но въпреки това са недоволни от облеклото.
Като слушат да им се говори, някои казват, че знаят тия неща, че няма нови работи за тях. Наистина, има неща, в които хората са специалисти, могат да държат лекции. Запример, те казват, че знаят, как да живеят, да се хранят, да се обличат, не се нуждаят от никакви лекции. Те знаят да живеят, но въпреки това умират; знаят как и с какво трябва да се хранят, но въпреки това боледуват; знаят да се обличат, но въпреки това са недоволни от облеклото. Птиците научиха изкуството да се обличат сами. Техните дрехи изникват от тялото им. Те ги пъстрят със специални бои, които никога не губят цвета си, но по-далеч от това изкуство не са отишли. И човек, като птицата, не е отишъл по-далеч от изкуството, което е постигнал като човек. Сега той трябва да даде път на Божественото в себе си, да прояви изкуството, което Божественото носи. към беседата >>
97. Методи за самовъзпитание / Образци за самовъзпитание, МОК , София, 13.6.1930г.,
- Генералът се сбогувал с офицера, без да каже дума за облеклото му, и пожелал втори път да дойде на преглед. (втори вариант)
Това било известно на генерала. Една сутрин той посетил полка, дето служил въпросният офицер, и го заварил в същото положение: в халат и с чашка кафе в ръката. Генералът се приближил към офицера, поздравил го любезно и казал: „Моля, разведете ме в частта си, да видя как вървят работите." Понеже нямал време да облече формата си, офицерът се принудил да изпълни моментално желанието на генерала. Той станал от стола си и тръгнал с генерала на обиколка. Минало цял час, когато офицерът, заедно с генерала, се върнали на мястото, отдето тръгнали. Генералът се сбогувал с офицера, без да каже дума за облеклото му, и пожелал втори път да дойде на преглед. Какви са били съображенията на генерала, да се разхожда цял час с офицера, за това могат да се дадат различни тълкувания. Важен е резултатът от тази обиколка. От този ден офицерът никога не се явявал пред войниците си в халат. към втори вариант >>
- Генералът се сбогувал с офицера, без да каже дума за облеклото му, и пожелал втори път да дойде на преглед.
Една сутрин той посетил полка, където служил въпросният офицер и го заварил в същото положение: в халата и с чашка кафе в ръка. Генералът се приближил към офицера, поздравил го любезно и казал: Моля, разведете ме в частта си, да видя, как вървят работите. Понеже нямал време да облече униформата си, офицерът се принудил да изпълни моментално желанието на генерала. Той станал от стола си и тръгнал с генерала на обиколка. Минало цял час, когато офицерът, заедно с генерала, се върнали на мястото, откъдето тръгнали. Генералът се сбогувал с офицера, без да каже дума за облеклото му, и пожелал втори път да дойде на преглед. Какви са били съображенията на генерала, да се разхожда цял час с офицера, за това могат да се дадат различни тълкувания. Важен е резултатът от тази обиколка. От този ден офицерът никога не се явявал пред войниците си в халат. към беседата >>
98. Преди Авраама, НБ , София, 15.6.1930г.,
- Полковникът си взел бележка от случая, и втори път не си позволил да излиза пред войниците си в домашно облекло и да пие чай пред тях.
Това било обичай на полковника. Като видял генерала пред себе си, полковникът станал на крака, козирувал почтително и останал на мястото си смутен и изненадан. Генералът се приближил любезно към него, хванал го под ръка и го помолил да го разведе из лагера, да разгледа положението, в което се намирала частта му. Полковникът давал обяснения за всичко, но се чувствал крайно засрамен, да обикаля целия лагер с халат под ръка с генерала. Като свършили обиколката, генералът се ръкувал с полковника, благодарил му и казал, че и друг път ще го посети. Полковникът си взел бележка от случая, и втори път не си позволил да излиза пред войниците си в домашно облекло и да пие чай пред тях. Той се трогнал от тактичната и благородна постъпка на Кутузов, но през целия си живот не забравил разходката си из лагера с него. към беседата >>
- Който разполага с магическата тояжка, той сам си доставя хляб, облекло и т.н.
Днес всички хора се стремят към обединяване. Те се групират в братства, в общества, с единствената цел, да дадат възможност на Божествения Принцип в тях да се прояви. Когато даде предимство на Божественото в себе си, човек може вече свободно да развива дарбите си, и сам да си помага в трудните моменти на живота. Ако е сиромах и се нуждае от пари, той няма да търси оттук-оттам, да очаква на благоволението на хората, но ще вземе магическата си тояжка и ще тропне тук, там, да види, къде има заровени пари. Щом намери мястото, ще разрови, ще си вземе, колкото му е нужно за момента и пак ще го зарови. Който разполага с магическата тояжка, той сам си доставя хляб, облекло и т.н. Достатъчно е да тропне с тояжката си един път, за да си достави всичко, каквото му е нужно. Ще кажете, че лесно се живее с магическата тояжка. За онзи, който владее законите на тази тояжка, всичко е лесно; за онзи, който не владее тези закони, по-мъчно нещо, от приложението на магическата тояжка, няма. За да владее законите на магическата пръчица, човек трябва да бъде разумен, любещ, да носи истината и Божественото знание в себе си. Засега растенията, плодните дървета прилагат донякъде законите на магията.Те сами приготвят и пекат своите плодове. към беседата >>
99. Работа, музика и мисъл / Преводи в природата (Работа, музика, молитва), МОК , София, 20.6.1930г.,
- Например, облеклото, прическата, движенията на човека трябва да отговарят на мисълта му.
В същност, и малките работи имат такова значение, каквото и големите. Някой държи ръцете си отзад и се чуди, защо работите му не се нареждат. Дръжте ръцете си в такова положение, че да хармонират с мисълта. Като знаете това, никога не дръжте ръцете си отзад. Хармония трябва да съществува, не само между движенията и положението на ръцете и краката и мисълта на човека, но във всички негови прояви. Например, облеклото, прическата, движенията на човека трябва да отговарят на мисълта му. Забелязано е, че поетите, музикантите се обличат по особен начин, носят дълги коси. Това отговаря на положението им, което заемат, и на мисълта, която ги занимава. Те са по-особени хора от обикновените, затова и външно са особени. Добре е, между мислите и желанията на човека и неговия външен вид да има съответствие, но той трябва да се пази от пресилване на нещата. Всичко естествено е приятно и хармонично. към беседата >>
101. Две категории хора, ООК , София, 1.9.1930г.,
- Срещнете ли такъв човек, ще видите, че животът му е прост, скромен; в храна, в облекло, в отношения.
Следователно, иска ли да продължи живота си, човек трябва да води прост, чист живот, без никакви чужди влияния, без никакви външни примеси. Срещнете ли такъв човек, ще видите, че животът му е прост, скромен; в храна, в облекло, в отношения. Където и да отиде, той всякога намира храна. Според мене най-добра храна е тази, която може да се намери навсякъде. Днес навсякъде се проповядва разширение в чувствата. Наистина, човек трябва да се разшири. Дойде ли до разширение на чувствата си, той не може да се движи само по права линия, т.е. към беседата >>
102. Точка на равновесие, ООК , София, 26.11.1930г.,
- Красотата на облеклото не се състои в модата, но в чистотата.
Тази дреха е скрита вътре в човека. Тя е дреха на душата. Често хората се обличат с нови и красиви дрехи, с което искат да се представят за добродетелни. Ако външно са добре облечени, а вътрешно не са, те внасят лъжата в своя живот; ако вътрешно са добре облечени, а външно не са, без да искат, те пак внасят лъжата в света. Добродетелният човек трябва да бъде добре облечен и външно, и вътрешно. Красотата на облеклото не се състои в модата, но в чистотата. Човек трябва да бъде чист външно и вътрешно. Той трябва да се вслушва в гласа на душата си, т.е. на Божественото в себе си и никога да не се колебае. Бъдете верни на Божественото начало в себе си. Каквото ви казва то, всичко изпълнявайте. към беседата >>
103. Знание и прилагане / Знание и приложение, МОК , София, 27.3.1931г.,
- Облеклото им от същата материя ли е? (втори вариант)
Как ще си обясните какво тегне вътре в ума ви? Както и да разглеждате въпроса, все таки една форма, една мисъл, тя съдържа известно количество материя. Какво количество може да задържа? Какво количество материя ще съдържа мисълта, когато мислите за доброто? Една добра мисъл и една лоша мисъл направени ли са от една и съща материя? Облеклото им от същата материя ли е? Не е. Тогава, ако някой ви запита каква е материята на доброто, какво ще кажете? Ти не може да направиш добро, ако нямаш тази материя, от която е направена формата на доброто. В съвременния друг живот може ли да замени златният еталон с железен? Например французите имат 400,000,000, английските стерлинги в злато, може ли да ги замените с желязо? към втори вариант >>
104. Път на вътрешно разбиране, УС , София, 21.4.1931г.,
- Например, казват за някого, че се обличал хубаво, но външното облекло трябва да отговаря на вътрешното.
Сега да се върнем към главната мисъл. Желая ви всички да бъдете хубави цветя, че поетите да ви възпяват. Като ви наблюдавам, виждам, че вие сте още обикновени цветя. Например, казват за някого, че се обличал хубаво, но външното облекло трябва да отговаря на вътрешното. Умът има известни качества, които трябва да отговарят на чувствата. При тези качества на ума и душата трябва да му отговаря. Като знаете това, стремете се към широки възгледи, към разнообразието на живота. Бъдете самостоятелни в своята мисъл. Дойде някой при мене и ми казва: „Знаеш ли, че аз съм учен човек? към беседата >>
105. Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли, МОК , София, 8.5.1931г.,
- Както облеклото отговаря на вътрешните качества и на културата на човека, така и устройството на неговите външни и вътрешни органи отговаря на силите в неговия организъм.
Това показва, че той е работил в лабораториите на природата. Природата има много лаборатории, в които се приготвят, както външните, така и вътрешните органи на човека. Колкото по-добър, по-разумен и по-силен е човек, толкова по-здраво и по-фино са изработени неговите органи. Материята им е по-фина, по-доброкачествена. Такъв човек наричаме здрав и организиран. Както облеклото отговаря на вътрешните качества и на културата на човека, така и устройството на неговите външни и вътрешни органи отговаря на силите в неговия организъм. Ако един ангел слезе на земята, всички хора ще се съберат около него да го гледат. – Защо? – Той е високо организиран. Материята, от която е направен, е фина, устойчива. Обходата му е съвършена. към беседата >>
107. Учителю, да прогледам!, НБ , София, 21.6.1931г.,
- Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица?
Природата има най-разнообразни методи, чрез които храни различните същества, като им слага различни трапези. В хиляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще вземе от което ядене иска. Кой как дойде на нейните трапези, тя ще му сипе от това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е също така разнообразна, както и по отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва в сравнение с модите в природата. Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича някого, тя го облича, както трябва; когато го съблича, пак го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трябва; кога го те прави невежа, пак ще постъпи, както трябва – по всички правила. И в двете неща тя е майсторка. Някой казва: сила е нужна на човека! към беседата >>
- Облеклото на райската птица струва милиони.
В хиляди тенджери приготвя ядене, и всеки ще вземе от което ядене иска. Кой как дойде на нейните трапези, тя ще му сипе от това ядене, което той пожелае. И по отношение на модата, природата е също така разнообразна, както и по отношение методите за хранене. Съвременната парижка мода нищо не струва в сравнение с модите в природата. Какво може да каже парижката мода за облеклото на райската птица? Облеклото на райската птица струва милиони. Когато природата облича някого, тя го облича, както трябва; когато го съблича, пак го съблича по всички правила. Когато го учи, тя ще го научи, както трябва; кога го те прави невежа, пак ще постъпи, както трябва – по всички правила. И в двете неща тя е майсторка. Някой казва: сила е нужна на човека! Казвам: да се даде сила на добрия човек, разбирам; да се даде знание на добрия човек, има смисъл. към беседата >>
108. Опитност и знание / Десетях възпитани деца, МОК , София, 9.10.1931г.,
- Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало.
Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това! Но сега трябва да се работи! Иначе, ще дойде господарят и ще се сърди. – Прав е господарят, ти си колело, трябва да се движиш. Цял ден ще работиш и ще се върнеш вечерта да си починеш. към беседата >>
109. Материални прояви на жвота / Животът като математически действия, ООК , София, 18.11.1931г.,
- И храната, и облеклото, и жилището са необходими, но човек няма защо да се страхува.
Те се безпокоят от мисълта, какво ще ядат, как ще се обличат, къде ще живеят. Ако днес имат всичко, те се страхуват, следващия ден да не изгубят условията на живота. Днес не воюват, но се страхуват за бъдещата война. Днес няма земетръси, но се страхуват в бъдеще да не ги изненадат такива. Изобщо, хората живеят в постоянен вътрешен страх. И храната, и облеклото, и жилището са необходими, но човек няма защо да се страхува. Страхът е анормално чувство. - Защо се страхува човек? - Да не остане гладен, гол и бос. - Който го е пратил на земята, Той има грижа за него. От човека зависи да бъде изоставен от Бога, или не. към беседата >>
110. Разтоварване на съзнанието, ООК , София, 25.11.1931г.,
- Наистина, срещате една жена, натруфена като птица и постоянно мисли за облеклото си, как по-модерно да се облече.
Ако го изяде и изпие, той го е разбрал толкова, колкото богатският син - богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е живот в тях, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложен в него и не го е използвало, както трябва. Рибата плува във водата, хвърля яйцата си на брега, без да разбира, защо живее. Птицата каца от клон на клон, търси храна, прави си гнездо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя живот. Някои хора живеят като рибата, други като птицата, трети като млекопитаещото; малцина обаче съзнават положението си като човеци, дошли на земята да извършат някаква работа. Наистина, срещате една жена, натруфена като птица и постоянно мисли за облеклото си, как по-модерно да се облече. Това е живот на птицата, която по цели часове чисти перата си и за нищо не мисли. Някой мисли само за ядене, колко пъти на ден да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасят облеклото и яденето на човека? Все му донасят известни облаги, но, в края на краищата, той пак остарява и казва: Едно време бях млад, обличах се добре, хранех се добре, но това не ме интересува вече. - Защо не се интересува? към беседата >>
- Какво особено допринасят облеклото и яденето на човека?
Птицата каца от клон на клон, търси храна, прави си гнездо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя живот. Някои хора живеят като рибата, други като птицата, трети като млекопитаещото; малцина обаче съзнават положението си като човеци, дошли на земята да извършат някаква работа. Наистина, срещате една жена, натруфена като птица и постоянно мисли за облеклото си, как по-модерно да се облече. Това е живот на птицата, която по цели часове чисти перата си и за нищо не мисли. Някой мисли само за ядене, колко пъти на ден да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасят облеклото и яденето на човека? Все му донасят известни облаги, но, в края на краищата, той пак остарява и казва: Едно време бях млад, обличах се добре, хранех се добре, но това не ме интересува вече. - Защо не се интересува? - Защото търси нещо съществено. - Кое е същественото? - За стария същественото е младостта, за болния - здравето, за бедния - богатството, за невежия - знанието. към беседата >>
- Той мисли за ядене, за облекло, за жилище, да прекара охолно живота си.
Какво прави здравият човек? Той мисли за ядене, за облекло, за жилище, да прекара охолно живота си. Ще го видите, как постъпва като господар в своя дом. Купува си кокошки, патици, прасенца и ги храни добре, да затлъстеят, да си устрои голямо угощение. Вегетарианецът ще каже, че не коли животните, не се нуждае от тяхното месо. В това отношение, той постъпва добре с животните, но в друго отношение не се е отказал още от стария живот. Малко християни живеят по нов начин. към беседата >>
112. Стимул и любов, МОК , София, 18.12.1931г.,
- Има меки столове, всичко му е наредено, яденето, облеклото. (втори вариант)
Аз уподобявам на следното: Материалистът живее в едно здание, с една стена е разделен от идеалиста. Материалистът се отличава по това, че всичките му прозорци са затворени. Той има всичките удобства вътре, електричество, библиотека, книги и той казва, че това е реалният свят. Завърти ключа, иде топлината, светлината. Казва, това е светът. Има меки столове, всичко му е наредено, яденето, облеклото. Идеалистът и той има всичките удобства като материалиста. Но щастието е, че той има една малка дупчица, отдето влиза светлина. Идеалистът казва: Има нещо вън. А пък материалистът казва, няма нищо вън, всичко е вътре. Идеалистът казва: Има нещо, влиза през тази дупка. към втори вариант >>
115. Запечатаната книга, НБ , София, 24.4.1932г.,
- Че ако отидете на изток, ще видите с една бяла мантия, свързана с един колан през чреслата – това е облеклото.
Прави са тези хора. Има известен порядък, да се не съблазняват. Прави са. Не, няма свобода. Но ще кажат: Защо този е по бели гащи? Че ако отидете на изток, ще видите с една бяла мантия, свързана с един колан през чреслата – това е облеклото. Там ако някой е облечен по европейски, ще го гледат малко особено. Де седи свободата. Всякога, когато изказвам една мисъл, която не е меродавна, хората ме считат за чудак. Ако аз ще говоря туй, което вие говорите, няма смисъл да се говори. Та, свободата седи в новото. към беседата >>
116. Кръг, елипса и хипербола, ООК , София, 4.5.1932г.,
- - От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш и др.
Който се е опитал да коригира Божественото, всякога е грешил. Щом си дошъл на земята, ще живееш в ограничените условия на живота - физически или материален живот; ще живееш в живота на чувствата - в духовния свят; най-после ще живееш в областта на мислите - в Божествения свят. - Как познаваме, в кой свят живее човек? - Ако си недоволен и лицето ти придобива тъмночервен цвят, ти си в материалния свят. От какво си недоволен? - От яденето, от облеклото, от службата, която извършваш и др. Щом влезеш в духовния свят, в областта на чувствата, и тук можеш да бъдеш доволен и недоволен, както и в материалния свят. Ако си доволен, цветът на лицето ти се изменя, става розов, разширяваш се. Ако си недоволен, свиваш се. Влезеш ли в Божествения свят, в областта на чистата мисъл, всякакво недоволство изчезва. Едно ще знаете: щом живеете добре,първо вие се ползвате от доброто, а после окръжаващите. към беседата >>
117. Разумност в природата, МОК , София, 13.5.1932г.,
- Какво придобива бедният, ако иска да подражава на богатия в облекло, в начин на живеене?
Искаш ли да познаеш Бога, започни от себе си и от Природата. Останалите въпроси – колко е голям Бог, откога съществува, това не е ваша работа. Това са въпроси на далечното бъдеще. Какво ще придобиеш, ако знаеш, че Вселената, създадена от Бога, съществува от милиони или милиарди години? – Нищо няма да придобиеш. Какво придобива бедният, ако иска да подражава на богатия в облекло, в начин на живеене? Колкото и да се сили да подражава, каквито сметки да си прави, нищо няма да придобие. Такова нещо е разрешаването на въпроса за същината на Бога. Това е отвлечен въпрос. към беседата >>
119. Любов към Бога / Обичай Бога, ООК , София, 14.9.1932г.,
- Но вземете - някои от птиците са така хубаво облечени, вземете - някои от пеперудите са така хубаво облечени, че човек се чуди защо спрямо едни природата е тъй щедра - дала облекло, по всичките правила ги е накичила, че по-хубаво не може да има. (втори вариант)
Тогава какъв е моралът на живата природа? Като вземем млекопитающите, биволите, воловете, дрешките им са много скромни, в редки случаи са с рога. Но вземете - някои от птиците са така хубаво облечени, вземете - някои от пеперудите са така хубаво облечени, че човек се чуди защо спрямо едни природата е тъй щедра - дала облекло, по всичките правила ги е накичила, че по-хубаво не може да има. Ако вземете животните, ако дойдете до техните лица, ако дойдете до човека, тя го е накичила. Най-хубави дрехи имат птиците. Най-хубавото лице има човекът. И най-хубав ум имат ангелите. И най-доброто сърце имат боговете. към втори вариант >>
- Какъв е моралът на живата природа по отношение на облеклото?
Какъв е моралът на живата природа по отношение на облеклото? Ако се вгледате в млекопитаещите, виждате, че природата ги е облякла в скромни, еднообразни дрехи. Дойдете ли до птиците, до пеперудите, тя е облякла някои от тях в красиви, разнообразни дрешки. Тя ги е напъстрила, накичила толкова много, че човешкото око се губи в тая външна красота и разнообразие. Човек се чуди, защо, по отношение на едни същества, природата е проявила всичката си щедрост, а спрямо други се е затворила толкова много. Тя е дала най-красивите дрехи на птиците, най-красивото лице на човека, най-хубавия ум на ангелите и най-доброто сърце на боговете. към беседата >>
- Това, което ви казвам за облеклото, за лицето, за ума, за сърцето и за волята са разхвърлени думи, както и вие взимате числата разхвърлено и казвате: Това е числото пет, а това – десет.
Това, което ви казвам за облеклото, за лицето, за ума, за сърцето и за волята са разхвърлени думи, както и вие взимате числата разхвърлено и казвате: Това е числото пет, а това – десет. Какво означава числото пет? – Пет единици. Обаче, това число има различни степени. Ако напишете четири петорки една след друга, те се различават, както в качествено, така и в количествено отношение: 5555. Не е все едно да имате пет единици, пет десетици, пет стотици или пет хиляди. към беседата >>
120. Като дете, НБ , София, 23.10.1932г.,
- Богат човек, разкошно облечен, с ланец и със златен часовник, с пръстени, върви с крайно беден човек, облечен във вехти, скъсани, но чисти дрехи и двамата се разговарят братски, без да обръщат внимание на облеклото си. (втори вариант)
Не съдете себе си. Разсъждавайте, но не се критикувайте, докато не разберете добре всичко. Гледайте, каквото и да ви кажат, да запазите едно спокойствие всякога, когато сърцето ви е засегнато. И при най-големите несгоди вие трябва да имате спокойствие. Аз считам идеално следното: В древността това е станало в една от школите. Богат човек, разкошно облечен, с ланец и със златен часовник, с пръстени, върви с крайно беден човек, облечен във вехти, скъсани, но чисти дрехи и двамата се разговарят братски, без да обръщат внимание на облеклото си. Богатият по никакъв начин не трябва да предложи на бедния си приятел костюм, ще му нанесе най-голямата обида. Той трябва да каже: Аз бих желал да имам един костюм като твоя. И бедният да каже, че би желал да има един костюм като на богатия. Тогава те ще сменят костюмите си и пак ще се разположат, като че ли нищо не е станало. Това е истинско разбиране на живота. към втори вариант >>
- Тръгнат двамата, приказват братски, разхождат се, да не обръщат внимание на своето облекло.
При най-големите несгоди вие да имате спокойствие. Аз считам идеално следното. В древността това е станало в една от школите. Богат човек, който е облечен с ланец, със златни часовници, пръстени, с ризата му, с дрехата му, с обущата, най-модно облечен. Друг един, който е облечен с най-скъсани дрехи, чистичък, но скъсан, разчорлена косата. Тръгнат двамата, приказват братски, разхождат се, да не обръщат внимание на своето облекло. Да не каже богатият: „Искаш ли да ти подаря един костюм.“ То е най-голямата обида. Този богатият да каже: „Аз бих желал да имам един костюм като твоя.“ И бедният да каже: „И аз бих желал да имам един костюм като твоя.“ Тогава той ще съблече своята дреха и ще я облече бедният и бедният ще съблече своята дреха и ще я облече богатият. Тогава пак излизат двамата да се разхождат. Богатият, така облечен, да каже: „Бих желал да имам един костюм като твоя.“ Че туй е разбиране на живота. Ако така не разбирате тази философия, животът не може да има разрешение никога. към беседата >>
121. Контрасти в живота, МОК , София, 11.11.1932г.,
- Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота.
Казвате: Културата и науката ще просветят хората. Как ще стане това? Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на природата. Науката ще ни научи, как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо, необходимо за човека. Едно магаре, натоварено със сол, минавало през една река. Случайно то се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката. към беседата >>
122. Мисълта – мощна сила, УС , София, 27.11.1932г.,
- Колкото и да й говориш за скромно облекло, тя няма да се съгласи.
Ако нямате доброто мнение на разумните, невидимите същества, вие всякога ще изпадате в противоречия. Ще кажете, че можете да живеете и без мнението на хората. – Така е. Всяко нещо е на своето време и място. Например, можеш ли да убедиш младата мома, която ще се жени, че няма нужда от бяла рокля и бели обувки? Колкото и да й говориш за скромно облекло, тя няма да се съгласи. Тя знае, какво й е нужно за дадения случай. Може ли тя да се нарече булка, без бяла рокля и венец на главата? Тя има пълно право да се облече като булка. Външната бяла рокля е един договор за нея. Ако един договор не се изпълни съгласно всички клаузи на закона, той няма сила. към беседата >>
- Бащата изнемогва, а те мислят само за облекло, как по-добре да се докарат.
Значи, в природата съществуват разумни закони, срещу които се поставят неразумни закони. Представете си, че един баща има няколко дъщери. Той е дребен чиновник, няма странични приходи, едва изкарва прехраната си. Дъщерите му са фантазьорки, искат хубави дрехи, обувки, искат да минават за аристократки. По цял ден обикалят магазините, гледат по витрините, къде се продават скъпи рокли, обувки, шапки, украшения. Бащата изнемогва, а те мислят само за облекло, как по-добре да се докарат. Друг някой върви, отбива се в книжарница да си купи една книга. Както върви, вижда на една витрина хубави копринени ризи. Сърцето му трепва, и той си казва: Ех, и аз да имам такава риза! Така и една от петте дъщери, като види хубавите дрехи на витрината, влиза в магазина и си купува нещо на кредит. Понеже познават бащата като честен човек, търговците й дават, каквото иска. към беседата >>
123. Изпити на ученика, ООК , София, 7.12.1932г.,
- Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му.
Това е изкушение, с което сам трябва да се справиш. Много изкушения има в света, с които човек трябва да се справи. Изкушенията идват от самосъзнанието. Вчера един млад брат поправяше цимента около салона. Един евангелски проповедник се спря пред него и го запита: Защо поправяш цимента, не знаеш ли, че Христос идва и ще изгори земята? Братът го погледна, обърна внимание на облеклото му. Видя, че е добре облечен, с хубави, нови обувки. Той си помисли: Нали земята ще изгори, защо си облечен толкова добре? Проповедникът мисли, че само той живее правилно, само той разбира живота. към беседата >>
124. Думи на Правда, НБ , София, 11.12.1932г.,
- Облеклото, което носите трябва да бъде направено така, че тялото да е свободно. (втори вариант)
Значи, няма нещо установено. Каква трябва да бъде модата, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобрят дрехите и обувките, но как, хората още не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходяща форма на краката. Трябва да се намери онази подходяща форма на тялото и тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или на тялото или да бъде според законите на природата. Облеклото, което носите трябва да бъде направено така, че тялото да е свободно. Да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по цялото тяло. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. към втори вариант >>
- Това е здравословно облекло. (втори вариант)
Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобрят дрехите и обувките, но как, хората още не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходяща форма на краката. Трябва да се намери онази подходяща форма на тялото и тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или на тялото или да бъде според законите на природата. Облеклото, което носите трябва да бъде направено така, че тялото да е свободно. Да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по цялото тяло. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, на сърните, на заека, погледнеше колко спретнати са всички костюми, отлични костюми. Има достатъчно количество въздух, вижте костюмите на птиците. към втори вариант >>
- Да вярваме във всички удобства, за къща, за имоти, за облекло и т.н., тия неща са маловажни. (втори вариант)
Всички еднакво вярват в светлината, всички еднакво вярват във водата. Всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно, всички имаме общо верую. Аз проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум, едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства, верую на водата, което съответства на нашата воля. И кое верую остава? На хляба. Да вярваме във всички удобства, за къща, за имоти, за облекло и т.н., тия неща са маловажни. Ето това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм. Тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. към втори вариант >>
- Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото.
Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. към беседата >>
- Това е здравословно облекло.
Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. към беседата >>
126. Защо възкръсна, НБ , София, 29.1.1933г.,
- Значи красотата има външно облекло.
Но кажете ми, колцина писатели има, които може да определят какво нещо е красотата. Казвате, че очите са хубави, лицето – хубаво, веждите – хубави, устата – хубави, всичко е хубаво и красиво в това лице. Но кое е онова специалното, което те привлича, което ти прави впечатление зад красотата. Тази сила, която седи зад красотата, е неизвестна. Ти може да направиш една статуя красива, може да направиш от восък една красива статуя с тънки вежди, с красиви черти, но зад всички тия красиви черти седи нещо, което в статуята го няма, а в човека го има. Значи красотата има външно облекло. Красивата уста, красивите вежди, очи, чело, нос, лице, това е дреха на красотата. За тази красота има нещо, което те привлича, което е неописуемо. Чувстваш в дадения случай, че има нещо, което те привлича. И ти, като видиш една красива уста, чувстваш в дадения случай, че има нещо, което те привлича. Ти като видиш красотата, веднага ти светва. към беседата >>
127. Отношение между линиите / Отношение между прави, огънати и овални линии, МОК , София, 10.2.1933г.,
- Целия ден прекарват в приготвяне, непрекъснато сменят дрехите си: всекидневен костюм, туристически, траурно облекло и др.
– Защото се занимавате с временни залъгалки, както малкото момиченце със своите кукли: шие им роклички, облича ги, къпе ги, приспива ги. Така, повечето хора спят, събуждат се и питат: Как са кукличките? Това продължава известно време, след което казват: Дотегна ни тази игра с куклите. – Какво иде след играта? – Хората сами стават на кукли: стават от сън, обличат се, оглеждат се, нахранят се, готвят се за концерт или театър. Целия ден прекарват в приготвяне, непрекъснато сменят дрехите си: всекидневен костюм, туристически, траурно облекло и др. Хората постоянно се обличат и събличат. Срещам някои, облечени в бели дрехи, те имат някаква идея. Бялото е символ. към беседата >>
- Ако човек не се нуждае от храна, облекло, къща, трябват ли му, в такъв случай, пари?
“ – Какво лошо има в това? Напротив, ще ти бъде по-леко. Оплакваш се още, че нямаш дрехи. Има ли нещо лошо в това? То е външна мъчнотия. Ако човек не се нуждае от храна, облекло, къща, трябват ли му, в такъв случай, пари? Тогава за какво биха му послужили парите? Коя е причината за съществуването на парите? Ще кажете, че нуждите докараха парите. Какви са тези нужди? Съвременните хора не могат да живеят без пари, обаче да задоволяваш нуждите си с пари, това не е единствен начин за живеене. към беседата >>
130. Прави разсъждения / Човешката уста, ООК , София, 3.5.1933г.,
- Добре е всеки да знае, кое оказва влияние върху, неговите устни: храната, облеклото, или книгата.
Всеки трябва да изучава устата си, да знае, към кой вид се отнася; да знае, какви възможности се крият в нея. Ако поставиш хубаво ядене пред някого, устните му трепват. Това показва, че той има разположение към яденето. На друг устните трепват пред хубавите дрехи, а на трети – пред хубави, интересни книги. Това трепване на устата произвежда нахлуване на кръв и, в края на краищата, устните се зачервяват. Добре е всеки да знае, кое оказва влияние върху, неговите устни: храната, облеклото, или книгата. Храната възбужда един род мускули на устата – на физическия свят; чувствата засягат друг род мускули – на духовния свят; мислите засягат трети род мускули – на Божествения свят. Наблюдавайте, кои мускули на устата ви ще трепнат, когато видите човека, от когото зависи вашето бъдеще на земята. Какво ще бъде положението на вашата уста тогава? Как ще държите устата си, когато срещнете човек, когото обичате? към беседата >>
- Това не е облекло. (втори вариант)
Един българин, като си направи гащи – бир бучуклия[1], от червени гайтани, тези гайтани отвън съществени ли са? Гайтаните не са същественото. Най-първото, същественото. Или някоя дама е облечена с перца, с ленти. Какво допринасят те? Това не е облекло. Причината, която заставя човека да носи облекло, е друга. Гладният трябва да яде. Той не яде от добро желание. Нещо го заставя, иска – не иска, той трябва да яде и търси да задоволи глада си. Той може да приготви пищно ядене, такова нещо, което гладът не изисква. към втори вариант >>
132. Пауза в живота, МОК , София, 26.5.1933г.,
- Голотата аз наричам студен музикален салон, а облеклото, т.е. (втори вариант)
„Какво да правим с него? “ Ще го оставиш в болницата. Като свалиш халата, ще облечеш дрехите на здрав човек. Следователно, като претърпиш неуспех в живота си, на другия ден не излизай със същите дрехи. За предпочитане е да излезеш гол, отколкото с дрехите на неуспеха си. Голотата аз наричам студен музикален салон, а облеклото, т.е. халатът, е публиката в студения салон. Какво ще постигнеш с този халат? Докато си в болницата на живота, ти минаваш през всички посоки: напред, назад, надясно, наляво. Остава ти само едно положение - реалността. към втори вариант >>
- Голотата аз наричам студен музикален салон, а облеклото, т.е.
– „Какво да правим с него? “ – Ще го оставиш в болницата. Като свалиш халата, ще облечеш дрехите на здрав човек. Следователно, като претърпиш неуспех в живота си, на другия ден не излизай със същите дрехи. За предпочитане е да излезеш гол, отколкото с дрехите на неуспеха си. Голотата аз наричам студен музикален салон, а облеклото, т.е. халатът, е публиката в студения салон. Какво ще постигнеш с този халат? Докато си в болницата на живота, ти минаваш през всички посоки: напред, назад, надясно, наляво. Остава ти само едно положение – реалността. Следователно единственото реално нещо в живота е това, на което ние не знаем посоката. към беседата >>
133. Непреривност в процесите / Разните положения на ревността, ООК , София, 5.7.1933г.,
- Ако искаш хляб, облекло, и това ще ти даде.
Духът ще внесе вярата и любовта във вас. – Аз се разколебах. – За какво се разколеба? За парче хляб и за парче земя. Ако ти трябва земя, Бог ще ти даде земя, голяма като луната, по дни и нощи да се разхождаш, без да можеш да я обходиш. Ако искаш хляб, облекло, и това ще ти даде. Всеки момент ще обличаш нови дрехи, без да те види някой, да ти се порадва. Ако е за жилище, ще имаш къща по-голяма от палат, сам ще се разхождаш, без да чуеш човешки глас. Всичко ще имаш; но жива душа около тебе няма да се мярка. Защо ти е такова изобилие? Ще се намериш в положението на онзи българин-свещеник, който на 80 годишна възраст се радвал на богатство и имот. към беседата >>
134. Основа на знанието, ООК , София, 26.7.1933г.,
- И едните, и другите трябва да изменят облеклото си, да внесат нещо ново в него.
Като гледам модата, която следват жените, намирам, че е добра за някакво представление. Смешни са дрехите и на мъжете, и на жените. И едните, и другите трябва да изменят облеклото си, да внесат нещо ново в него. Новото трябва да проникне не само в дрехите и начина на обличането, но и в мислите, и чувствата на човека. Сега вие искате да живеете добре, обаче, добрият живот има отношение към мислите и чувствата на човека. Ще живеете добре, ако Бог ви обръща внимание, ако ангелите ви обръщат внимание, ако добрите хора ви обръщат внимание. Ако никой не ви обръща внимание, ще се движите в обикновения живот. Това трябва да знаете. към беседата >>
135. Великата формула, СБ , София, 3.9.1933г.,
- Той не трябва да се радва на облеклото си, нито на положението, което заема, но да се радва, че е дошъл на Божия свят, да очаква изгряването на слънцето.
Следователно най-хубавото, най-красивото нещо в живота е вниманието. Човек е дошъл на земята да се радва. На какво? Той не трябва да се радва на облеклото си, нито на положението, което заема, но да се радва, че е дошъл на Божия свят, да очаква изгряването на слънцето. Всичкото му внимание трябва да бъде насочено към изгряващото слънце. Изгряването на слънцето не зависи нито от дрехите на човека, нито от неговото богатство, нито от неговите разбирания, нито от неговата сила и красота. Изгревът на слънцето е в сила да даде утеха на човешката душа. Изгревът на слънцето дава подем на човешкия дух. Човек може да е добре облечен, но ако е сляп, какво ще го ползват тези скъпи дрехи? към беседата >>
136. Няма да ви остави, УС , София, 29.10.1933г.,
- Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата.
Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право. Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете да го използувате, ако не можете да ядете? И какво ще ви ползува едно богатство, когато имате един пружинен креват, но ви боли тялото? Вие лягате на този пух и постоянно усещате болките в тялото. Какво ще ви принесе този креват? към беседата >>
137. Пътят към свободата, ООК , София, 13.12.1933г.,
- Страданието, това е облеклото на самият живот.
Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта. Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума си, в сърдцето си и ще стане цял един процес и всичко това трябва да се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието. Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха си, тогава е безполезно. Ти казваш: „Не може ли без страдания? “ Може, но без страдания животът не може да се прояви. Страданието, това е облеклото на самият живот. Самият живот носи страданието в себе си. То е един процес. Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието. Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието. Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества. към беседата >>
139. Числото 153, НБ , София, 13.5.1934г.,
- Надеждата е облеклото на вярата.
И апостол Павел казва: „Сега остават вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.“ Тя е най-мощното в живота. Щом тя съществува и действува, и вярата може да действува. Надеждата е облеклото на вярата. Дето има вяра, може да има надежда; дето има надежда, има вяра; дето има надежда, може да има и живот. Любов, вяра, надежда – и тогава иде животът. Или, другояче казано: дето има любов, има знание; дето има знание, има свобода. Там, дето няма любов, няма живот; дето няма живот, няма знание; дето няма знание, няма свобода. Там, дето няма свобода, там съществува смъртта. към беседата >>
140. Божественият филтър, ООК , София, 16.5.1934г.,
- Че си учен човек – това е облекло.
Под любов аз всякога разбирам следното: Тя е живот! Това е подмладяване или придобиване на онова съзнание, в което човек почва да живее. Няма по-хубаво нещо от това да съзнаваш, че живееш. Да съзнаваш, че си сиромах, че си невежа, че си учен, че си грешен и пр. – това не е живот. Че си учен човек – това е облекло. Че си здрав – това е друго облекло. Че си някой много добър човек – това е трето облекло. Всичките ви качества, които можеш да туриш, това са все премени, с които можеш да се облечеш. Животът е това, към което ти се стремиш и което осмисля твоето съществувание. Съществуванието на човека само животът го осмисля. към беседата >>
- Че си здрав – това е друго облекло.
Това е подмладяване или придобиване на онова съзнание, в което човек почва да живее. Няма по-хубаво нещо от това да съзнаваш, че живееш. Да съзнаваш, че си сиромах, че си невежа, че си учен, че си грешен и пр. – това не е живот. Че си учен човек – това е облекло. Че си здрав – това е друго облекло. Че си някой много добър човек – това е трето облекло. Всичките ви качества, които можеш да туриш, това са все премени, с които можеш да се облечеш. Животът е това, към което ти се стремиш и което осмисля твоето съществувание. Съществуванието на човека само животът го осмисля. Всякога животът се осмисля само по един начин: Когато ти живееш в Любовта. към беседата >>
141. Трите идеи / Като себе си! Трите идеи, УС , София, 20.5.1934г.,
- Сега, смятаме живота за разрешен, след като имаме за ядене, за пиене, за облекло, за къщи.
Сега, смятаме живота за разрешен, след като имаме за ядене, за пиене, за облекло, за къщи. И след като сме придобили и опитали всички блага, дойде старостта, дойде смъртта и туй, за което сме се грижили цял живот, виждаме, че е напразно. Заровят ни, оставят ни и нашите приятели в тази земя. Казвате, че се отива в другия свят, в онзи свят. Но кой от вас има опитността, че като го заровят в земята, отива в онзи свят? Не, нямате опитност. към беседата >>
143. Часът на Любовта, СБ , София, 19.8.1934г.,
- неговото облекло, неговата външна дреха.
Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешният живот обаче е неизменен. Значи животът на човека има две страни – външна и вътрешна: външна, или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и неговите състояния: ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представляват външната страна на живота, т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може да отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, да се очисти и да се облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните добродетели, без които тя не може да влезе в живота. към беседата >>
144. Дързайте!, НБ , София, 28.10.1934г.,
- Виждате едно малко момиченце, което е нехайно по отношение на себе си, по отношение на облеклото си.
Сега да ви приведа един психологически факт. Виждате едно малко момиченце, което е нехайно по отношение на себе си, по отношение на облеклото си. По едно време забелязвате, че това момиченце започва да се оглежда по десет пъти на ден, мие се, приглажда се, но понеже родителите му са бедни иска да има хубави дрехи, да се облече добре, да се понамаже и да се понапарфюмира, но се сърди на родителите си, че като бедни, не могат да задоволят тия му нужди и изисквания. Казвам: Слънчеви петна има навсякъде. Това младо момиче е видяло едно голямо слънчево петно, вследствие на което иска да се облича и докарва. Вие искате да бъдете богати. Защо? – Искате да имате уважението и почитанието на хората да кажат на вас, че сте богат човек. към беседата >>
146. Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност, УС , София, 9.12.1934г.,
- Защо някои хора обичат да се обличат хубаво, да са всякога спретнати и чисти, а други са небрежни към облеклото си?
За пример, защо човек се стреми към водата? Защото е жаден. А защо се стреми към виното? Ще кажете, че и виното утолява жаждата на човека. И виното има свойства, подобни на водата, но по някои свойства то се отличава коренно от водата. Защо някои хора обичат да се обличат хубаво, да са всякога спретнати и чисти, а други са небрежни към облеклото си? Ще кажете, че ония, които се обличат хубаво, имат стремеж към красивото; ония, у които този стремеж не е развит, не се обличат добре. Други пък ще кажат, че ония, които обръщат внимание на облеклото си, имат цел да се харесват на хората. Ако срещнете жена, която е много натруфена, добре облечена, ще кажете, че иска да се хареса на мъжете. Ако срещнете такъв мъж, ще кажете, че иска да се харесва на жените. За онзи, който не обръща внимание на външността си, ще кажете, че е вглъбен повече в себе си, интересува се повече от духовни въпроси, отколкото от светски. към беседата >>
- Други пък ще кажат, че ония, които обръщат внимание на облеклото си, имат цел да се харесват на хората.
А защо се стреми към виното? Ще кажете, че и виното утолява жаждата на човека. И виното има свойства, подобни на водата, но по някои свойства то се отличава коренно от водата. Защо някои хора обичат да се обличат хубаво, да са всякога спретнати и чисти, а други са небрежни към облеклото си? Ще кажете, че ония, които се обличат хубаво, имат стремеж към красивото; ония, у които този стремеж не е развит, не се обличат добре. Други пък ще кажат, че ония, които обръщат внимание на облеклото си, имат цел да се харесват на хората. Ако срещнете жена, която е много натруфена, добре облечена, ще кажете, че иска да се хареса на мъжете. Ако срещнете такъв мъж, ще кажете, че иска да се харесва на жените. За онзи, който не обръща внимание на външността си, ще кажете, че е вглъбен повече в себе си, интересува се повече от духовни въпроси, отколкото от светски. Каквито обяснения да давате за причините на нещата, те са относителни, а не абсолютни. Никой не знае истината, дълбоката причина за явленията в живота или за проявите на хората. към беседата >>
147. Законът на свободата, ООК , София, 19.12.1934г.,
- Например спъва ви облеклото.
Има някои работи, които ви спъват. Например спъва ви облеклото. Как сте облечени? Човек на младини, като дете, се носи неглиже. Като стане на десет-петнайсет години, той е вече спретнат. У българите има един характер – младежи на двайсет и една години вече се опасват с пояс, туря си цървули, туря си чушири(*1). Като стане на четиридесет и пет години, вървите се развързват вече, поясът е малко разпасан, дрехите са тук-таме окаляни, и като го питате, той казва: „Грижи имам." Но грижите не разрешават въпроса. към беседата >>
148. Причинният свят, УС , София, 13.1.1935г.,
- Там дават и храна, и дрехи, и облекло.
Те се лъжат, никакви криле не са видели. Крилете на ангелите са на земята. Желая ви да отидете в причинния свят и да прекарате там поне една седмица. Животът в причинния свят е много евтин. С малко пари вие можете да си вземете стая в един от големите хотели на милосърдието, на разумността. Там дават и храна, и дрехи, и облекло. Като напуснете този свят, ще ви изпратят с големи подаръци. И така, разграничавайте добре нещата и поставете всяка работа на своето място: физическата – за физическия свят, астралната – за астралния, умствената – за умствения. След това качете се в причинния свят, да видите причините на всичко, което става на земята. Разберете ли причините на нещата, ще се освободите от всички противоречия. В причинния свят всяко нещо е на мястото си. към беседата >>
149. Насилията под слънцето, УС , София, 3.3.1935г.,
- Туй, което проповядва, в неговото облекло има едно противоречие. (втори вариант)
„безлично“ той има едно съвсем ново понятие. И Кришнамурти, който иска да заведе хората да ги направи щастливи и който се стреми да живее безличен живот, той сам не е постигнал още това. Той сам се облича много хубаво, много модно, много модерно, както аз съм облечен и нашарен. Че туй безличен живот ли е? Туй, което проповядва, в неговото облекло има едно противоречие. И той, като говори на хората, противоречие има в неговото говорене. Защото туй, което говори, той и сам не вярва. Или най–малкото не е намерил думи, с които да изкаже тази велика истина, да бъде понятен. Той казва – човек трябва да бъде безличен, но той е много хубаво облечен. И после той не живее още безличен живот, той се пази от жените като от вряла вода. към втори вариант >>
153. Един от дванадесетте, НБ , София, 28.4.1935г.,
- Облеклото не определя човека.
Съвременните хора са облечени все с такива дрехи. Хубави са тези дрехи, но са само за една вечер, не са реални. Тези неща ги давам само за обяснение, не искам да се спирам върху тях. – Защо? – Защото, ако се спрете да наблюдавате кой как е облечен, няма да се научите. Облеклото не определя човека. По външните дрехи не можем да съдим за културата на човека, доде са достигнали. Ако искаме да знаем органически до де са достигнали хората, или това, което природата е създала, или това, което хората са създали, трябва да изучаваме тялото на човека в неговия естествен строеж. Понякога рисуват голи човешки тела. Според мене голи тела не съществуват. Под думата гол човек разбираме някакъв дефект на човека. към беседата >>
155. Положителни качества / Не лъжете себе си, УС , София, 28.7.1935г.,
- Преди всичко тази мома лъже себе си, като мисли, че с облеклото си, с дрехите си ще може да привлече някой момък. (втори вариант)
И аз съм така добре облечен с бели хубави дрехи, със златна карфица, и то на белите ми коси. Казвам, защо се обличам така? Нали проповядвам7 И като мине някой покрай мене, хвана му око. И аз често се запитвам: „Защо се обличаш така, щом и ти проповядваш? “ Не, злото не е в обличането. Преди всичко тази мома лъже себе си, като мисли, че с облеклото си, с дрехите си ще може да привлече някой момък. Преди всичко този момък е по–хитър от нея. Като види хубавия пръстен на ръката на момата, той казва: „Колко е хубав твоя пръстен. Можеш ли да ми дадеш да го целуна? “ Тя сваля пръстена от ръката си, дава го на момъка да го целуне и той после го туря в джоба си и казва: „Мога ли да задържа този пръстен за спомен от тебе? “ „Може.“ Момата се радва, че той иска да има спомен от нея, да мисли повече за нея. към втори вариант >>
- То е все едно, като дойда облечен тук, през всичкото време да мисля за своето хубаво облекло. (втори вариант)
“ Тя сваля пръстена от ръката си, дава го на момъка да го целуне и той после го туря в джоба си и казва: „Мога ли да задържа този пръстен за спомен от тебе? “ „Може.“ Момата се радва, че той иска да има спомен от нея, да мисли повече за нея. Обаче този момък обича да гуляе. Взима пръстена, отива да го продаде и го изпапа. Момата си мисли, че той го е скрил някъде за спомен от нея. То е все едно, като дойда облечен тук, през всичкото време да мисля за своето хубаво облекло. Някои сестри обичат да вземат косми от главата ми и да ги държат за спомен. Казвам си: бре, до голямо светийство съм дошъл, щом пазят космите ми за спомен. Всеки човек си държи в джоба по един косъм. Аз си казвам: слушай, трябва да си опичаш ума. Ако така оставяш да взимат космите от главата ти, ти един ден съвсем ще оголееш. към втори вариант >>
156. Две естества, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1935г.,
- Всички си приличат по поглед, по усмивка, по движения, по облекло.
Кой е вашият приятел, вие не бихте го познали между другите. Всички са като един човек. Една възможност има да познаете приятеля си: ако го обичате. В това отношение животът на небето е крайно еднообразен. Там съществува външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. Всички си приличат по поглед, по усмивка, по движения, по облекло. Дрехите им са бели, от лен, с златни колани и с венци на главите. Който отиде на небето, той не може да се сърди, не може да завижда. Защо? – Защото има всичко, каквото пожелае. Там собственост не съществува. Тук някой хване жена си и казва: „Тази е моя жена“. към беседата >>
157. Приложението като източник на знанието / Източник на знанието, УС , София, 27.10.1935г.,
- Колкото и да е внимателен той, както и да се облича, тя все ще му намери някаква погрешка, или в облеклото, или в обходата. (втори вариант)
А само свободният може да бъде красив. Истината дава, но същевременно взема. Види ли, че някой човек греши, тя веднага го изправя пред себе си и го коригира. Да носиш истината в себе си, това значи да бъдеш готов всеки момент да слушаш нейните забележки. Това е все едно, когато мъжът има красива жена. Колкото и да е внимателен той, както и да се облича, тя все ще му намери някаква погрешка, или в облеклото, или в обходата. Добре е да имаш красива жена или красив мъж, но трябва да знаеш, че красотата е взискателна, не търпи никаква дисхармония. Красота, която произлиза от истината, хроникира нещата, както часовникът хроникира времето. Най-малкото помръдване на часовника показва, че времето тече. Същото прави и барометърът по отношение промяната на времето. Щом е така, радвайте се, когато красотата изнася погрешките ви. към втори вариант >>
- На небето всичко е организирано: и работата, и почивката, и храната, и облеклото, и жилищата. (втори вариант)
Религиозните хора говорят за небето като място за почивка и радости. Не е така. На небето има почивка, наистина, но и работа има там. На небето всичко е организирано: и работата, и почивката, и храната, и облеклото, и жилищата. Там няма криза. Който влезе в небето, не му остава нищо друго, освен да учи, да се разхожда, да пее и да свири. Каквото пожелае, всичко му се дава. Ако иска приятели, веднага ще бъде обиколен от приятели; ако иска да бъде сам, веднага ще се намери в градина с цветя и плодове, да размишлява и съзерцава. Щом се отегчи от уединението, веднага ще го обиколят същества, приятелски разположени към него, и той ще се разговаря с тях. към втори вариант >>
159. Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги, УС , София, 8.12.1935г.,
- Това е все едно да мислиш, че както влизаш с водолаз в морето, ще може със същото облекло да влезеш и в обществото. (втори вариант)
Вярващият има отношение към духовния живот, когато безверникът се интересува само от физическия живот. Сега и вие се интересувате от духовния свят, искате да знаете какво представлява той. Чудно нещо! Вие сте излезли от духовния свят, слезли сте на земята и всичко сте забравили. Мислите, че каквито сте на земята, такива ще бъдете и на онзи свят. Това е все едно да мислиш, че както влизаш с водолаз в морето, ще може със същото облекло да влезеш и в обществото. Това е невъзможно. Във водолаза ще бъдеш със специални дрехи, но отидеш ли между хората, ще бъдеш облечен тъй, че да приличаш на тях. Иначе ще ги изплашиш. към втори вариант >>
160. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец, УС , София, 15.12.1935г.,
- Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. (втори вариант)
Те искат да се върнат към първоначалното положение, когато човекът е бил в рая. Обаче климатът на земята не позволява на хората да ходят голи. Онези, които се осмеляват да правят това, живеят в специални острови. За обикновените хора те минават като прокажени, отделени от света. В духовния свят идеята за голотата има смисъл, защото се разбира човек, външно гол, а вътрешно облечен с добродетелите на живота. Сега на вас казвам: Макар че сте външно облечени, стремете се към вътрешното облекло. Облечете се с дрехата на добродетелите, да бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят. Какво означават думите „гол“ и „облечен“? Човек оголява, когато изгуби нещо съществено. Тогава той изпитва срам. Значи изгубването е вътрешно, а не външно. към втори вариант >>
- Идеята за облеклото, съвсем други са съображенията.
Сега, думата „гол“ и думата „облечен“, те как трябва да се разбират? Идеята за облеклото, съвсем други са съображенията. Човек от вътрешния живот е бил съсредоточен в себе си, той е живял един чист и свят живот, но когато светлината, която той имал в себе си, тази светлина, която е излезнала, е образувала неговата хубава царска дреха, и започнал този живот на любовта. Тогава човек оголял. Оголяването е една голяма загуба. Действително, голяма е загубата да оголее човек. Той е загубил нещо; както на Земята нас ни е срам, на Земята е права мисълта – тебе те е срам, че си изгубил палтото си, че си изгубил обущата си и шапката. към беседата >>
162. Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало, УС , София, 23.2.1936г.,
- Той не мисли за облеклото си, но гледа час по-скоро да се освежи. (втори вариант)
Следователно, колкото малко да разбирате от проповедите, щом са проникнати от любов, все достига нещо до ушите ви. Когато отива на църква или на проповед, човек облича чисти, нови дрехи. Това е външната страна. Важно е вътрешно той да се подготви, да отвори ума и сърцето си, да възприема. Какво прави болният, когато трябва да излезе вън, да диша чист въздух? Той не мисли за облеклото си, но гледа час по-скоро да се освежи. Той излиза с болничния си халат и се радва на чистия въздух и на слънчевата светлина и топлина. Като възприеме нещо, той влиза в стаята си, освежен и бодър. към втори вариант >>
163. Възприемане на словото / Да се възприеме Словото, УС , София, 29.3.1936г.,
- Облеклото на човека представя неговите мисли и чувства. (втори вариант)
Те се радват на дрехите си временно. Иде ден, когато и двамата се разочароват в тях и търсят нещо съществено. Те разбират, че това, за което са живели, не носи щастие. Тогава отправят погледа си навътре, дано там намерят същественото. Ако е въпрос за обличане, за нови премени, на физическия свят човек трябва да има 120 костюма, на година по един костюм; в астралния свят – 1200 костюма, в умствения свят – 12,000, в причинния – 120,000, а в Божествения свят – милиони костюми. Облеклото на човека представя неговите мисли и чувства. Колкото по-високо се издига човек, толкова повече мисли и чувства има. От тях той тъче дрехата на своята душа, която живее вечно. Мисълта за дрехите или костюмите на хората е предисловие към друга мисъл, към която постепенно отиват. С предисловие си служи всеки оратор, всеки учен и проповедник. Така те подготвят слушателите си към съществената мисъл – цел на тяхната реч. към втори вариант >>
166. Вътрешна връзка / Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка, УС , София, 13.9.1936г.,
- Като пеете и свирите за себе си, вие живеете в животинския свят, мислите само за материалното, за ядене и пиене, за къщи и облекло. (втори вариант)
И тъй, който иска да стане музикант, трябва да отхранва своето музикално чувство, т. е. да работи върху музиката. Първо ще работите за себе си, после за ближния си и най-после – за Бога. Като пеете и свирите за себе си, вие живеете в животинския свят, мислите само за материалното, за ядене и пиене, за къщи и облекло. Като пеете и свирите за ближния си, вие сте в духовния свят, т. е. в света на чувствата. И най-после, като пеете и свирите за Бога, вие сте в Божествения свят, между разумни и възвишени същества. Така човек постепенно се повдига от физическия в духовния свят и от духовния в Божествения. Само така той те освобождава от старото и влиза в новия живот, в света на любовта. към втори вариант >>
167. Същественото за младите, МОК , София, 16.10.1936г.,
- Министрите, които управляват в тебе да бъде за полза на целия народ, да мислят за стомаха, за дробовете, за червата да мислят, да мислят за краката, за ноктите, за космите, за облеклото, да мислят за храната. (втори вариант)
Ще изучавате социално как трябва да разбирате живота. Трябва да се учите. Сега бързо се сменят кабинети и нека се сменят да се оправят работите. Не само ти, но целият ти народ трябва да вярва в кабинета. И краката ти трябва да вярват в този кабинет. Министрите, които управляват в тебе да бъде за полза на целия народ, да мислят за стомаха, за дробовете, за червата да мислят, да мислят за краката, за ноктите, за космите, за облеклото, да мислят за храната. И като отварят война да мислят за доброто на народа. Не да отварят война не на време. Често стават такива войни. Че и между вас стават войни. Вие мислите, че светът е умирен. към втори вариант >>
- Тия министри, които управляват в теб, трябва да бъдат полезни за целия народ – да мислят малко за стомаха, да мислят за дробовете, за червата да мислят, за краката, за ноктите, за космите, да мислят за облеклото, за храната.
Социално ще изучавате как трябва да разбирате Живота. Трябва да се учи! Сега бързо се сменят кабинетите. Нека се сменят, че да се оправи работата. Не само ти, но и целият народ трябва да вярва в кабинета. Тия министри, които управляват в теб, трябва да бъдат полезни за целия народ – да мислят малко за стомаха, да мислят за дробовете, за червата да мислят, за краката, за ноктите, за космите, да мислят за облеклото, за храната. Това е кабинет. И когато отворя война, пак да взема предвид доброто на народа. Не да отваря война не навреме. Често стават такива войни. Как да не стават, и между вас нали стават войни? към беседата >>
- Облеклото дава само представа за нещо, но то не определя човека.
– Ако днес не го разбират, ще го разберат в бъдеще. Кръгът е представа за нещо, както и човек представя нещо, което трябва да се изучава. Срещаш един човек, добре облечен, а друг – лошо облечен. Облеклото е второстепенна работа. То не влияе върху ума и сърцето на човека. Облеклото дава само представа за нещо, но то не определя човека. То е само външна украса. Облеклото не прави човека добър или лош. Добрият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак добър. Лошият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак лош. Помнете: Човек е господар на себе си не със своето външно богатство, не с онова, което другите хора притежават, но с вярата, надеждата и любовта в себе си. към беседата >>
- Облеклото не прави човека добър или лош.
Срещаш един човек, добре облечен, а друг – лошо облечен. Облеклото е второстепенна работа. То не влияе върху ума и сърцето на човека. Облеклото дава само представа за нещо, но то не определя човека. То е само външна украса. Облеклото не прави човека добър или лош. Добрият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак добър. Лошият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак лош. Помнете: Човек е господар на себе си не със своето външно богатство, не с онова, което другите хора притежават, но с вярата, надеждата и любовта в себе си. Значи човек е господар само на себе си, а Бог е Господар на целия свят. Като не разбират докъде се простират правата им, понякога хората искат да се налагат на всички. към беседата >>
- Надеждата и Вярата ще представят облеклото на Любовта. (втори вариант)
Казвам: Ние, обаче, говорим за неща, които никога не се сменят, нито се променят. Ние се стремим към един живот, в който царува Вярата, Надеждата и Любовта. Един ден когато дойдете на Земята и когато я напуснете, ще видите, че безсмъртното тяло е външната страна на Любовта. Надеждата и Вярата ще представят облеклото на Любовта. Бъдещето ви тяло няма да умира, то ще бъде създадено по законите на Вярата и Надеждата. Всички функции в това тяло ще стават правилно. За да се прояви вечния живот в човека, неговото тяло трябва да функционира по закона на Любовта. Т щото, когато Надеждата, Вярата и Любовта се съединят в едно, тогава ще се създаде бъдещето тяло на човека, което ще бъде безсмъртно, и в което всички функции правилно ще се извършват. Апостол Павел казва: „Ще се разруши нашето земно тяло, и ние ще останем с духовното си тяло, неръкотворено". към втори вариант >>
- Защо да не ми изпее песента за любовта, която носи живота; за вярата, която носи светлина и знание, и за надеждата, която носи облеклото на живота?
Като говоря така, аз не искам да ви обезсърчавам. Бог може да ви е говорил, но запитайте се какво помните от това, което ви е говорил, и какво сте научили. Ако дойде при мене един музикант и цял час ми говори за музиката и за музикалните теории, без да ми изпее и изсвири нещо, той не е истински музикант. Защо да не ми изпее песента за любовта, която носи живота; за вярата, която носи светлина и знание, и за надеждата, която носи облеклото на живота? Тоя музикант не може да изпее и изсвири песента на любовта. Пели ли сте песента „Бог е Любов“, както трябва? Да се пее тая песен монотонно, еднообразно, това не е песен на Любовта. Това е сянка на Любовта. Това значи да пееш тая песен и хората около тебе да умират. към беседата >>
- Надеждата и вярата представляват облеклото на любовта.
Значи Христос намери изгубените овце и опази живота им. Днес на всички хора липсва нещо, а именно – вечният живот, който включва в себе си вечната радост, вечния мир, вечната светлина. Докато не намери вечния живот, човек е свидетел на постоянни промени в себе си: ту е разположен, ту неразположен; ту има светлина, ту няма; ту има любов, ту няма. Сега, вие се стремите към живот, в който царуват вярата, надеждата и любовта. Един ден, когато напуснете земята, ще видите, че безсмъртното тяло на човека представлява външната страна на любовта. Надеждата и вярата представляват облеклото на любовта. В бъдеще тялото ви няма да умира. То ще бъде създадено по законите на вярата и надеждата. Всички действия на тялото ще стават правилно. За да се прояви вечният живот в човека, тялото му трябва да действа по закона на любовта. Когато вярата, надеждата и любовта се съединят в едно, тогава ще се създаде безсмъртното тяло на човека, в което всички действия ще се извършват правилно. към беседата >>
171. Двамата сина, УС , София, 11.4.1937г.,
- неговото облекло, неговата външна дреха. (втори вариант)
Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може да влезе в живота. към втори вариант >>
- Всяка завършена картина представя облекло на душата.
Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато господарят му е богат. Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи. към беседата >>
175. Ценностите в живота, ООК , София, 6.10.1937г.,
- В шарките на петела, в неговото облекло, в неговия гребен, в клюна му, в очите му, в опашката му аз чета.
Петелът казва: „Всички неприятности в живота, които се случват на хората, Бог ще ги оправи. Кукуригу! “ Затова не е лошо човек да си има един петел да му кукурига. Аз обръщам на малките неща внимание. Понеже обичам Господа и виждам онази мъдрост, с която е създал тези птици. Виждам един Божествен план във всяко нещо, което чета. В шарките на петела, в неговото облекло, в неговия гребен, в клюна му, в очите му, в опашката му аз чета. На опашката си той има една крива линия. Наблюдавам как са задните пера на петела. Те са написани. Има смисъл в написаното. Там, дето се пробуди твоето съзнание, всяко нещо има свой смисъл. към беседата >>
176. Двете дървета, УС , София, 31.10.1937г.,
- Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път.
Почитайте и пазете Божественото в човека. Не можеш да почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него. Във всеки човек има нещо Божествено. Следователно, ако обичаш някого, обичай го заради Божественото. Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти си на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак си на крив път. Това са временни, променливи неща. Това са пособия, с които човек си служи временно. Обичай човека за неизменното, за вечното в него. Същото се отнася и до онова, което не обичаш в човека. Не го обичаш, защото от него излиза неприятна миризма. към беседата >>
177. Радостни и весели, УС , София, 23.1.1938г.,
- Останалото време за облекло, за това-онова и едва ви остава половин час за учене или за мислене за другия свят.
Ще кажете, че сте заети. Наистина, вие се грижите за такива работи, за които трябва да употребите само един час от времето си. Например, безпокоите се за хляба, за дрехите и обувките, за къщите си, а за всичко това е нужно само един час. За какво употребявате останалите 23 часа? Четири-пет часа употребявате за грижа около яденето – три пъти на ден ядете. Останалото време за облекло, за това-онова и едва ви остава половин час за учене или за мислене за другия свят. Казвате, че като отидете на онзи свят, тогава ще мислите за него. Някой прочете Библията един път и мисли, че това е достатъчно. – И десет пъти да я прочете, няма да я разбере. Всяко нещо е разбрано, когато се посади и даде плод. Ето, и аз посаждам Словото, което ви говоря. към беседата >>
178. Да слушат, УС , София, 13.3.1938г.,
- Ще нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна в облеклото си, в храната.
Веднага пишат за тебе в книгата, че нищо не си постигнал. Питате: „И на онзи свят ли ще работим? “ – Ако не работите, животът ви ще се обезсмисли. Ще изпратят другиго в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Ще нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна в облеклото си, в храната. – „С такива дребни работи ли се занимават там? “ – Няма дребни и едри работи. Там всичко е важно. Колкото е важно да се грижиш за краката си, толкова е важно да мислиш и за главата си. Какво по-важно от това, да знаеш как да се обуеш, т.е. към беседата >>
179. Дигна ръцете си и ги благослови, НБ , София, 13.3.1938г.,
- Първо, той може да няма достатъчно храна, той няма облекло и трето, може той да не се учи, но изобщо на учениците най-голямото нещастие (е) тяхната леност.
Или да вземем така, както ние живеем. Намираме, че ние сме нещастни. От какво зависи нещастието? Нещастието на един ученик в училището от какво зависи? От три причини може да зависи. Първо, той може да няма достатъчно храна, той няма облекло и трето, може той да не се учи, но изобщо на учениците най-голямото нещастие (е) тяхната леност. Каква почит той може да има в училището, като не се учи. Може да е много добре облечен. Може да има най-хубавата шапка, най-хубавия балтон, най-хубавите обуща, но не се учи. Питам: Тогава кое е по-разумно? А пък някой ученик, обущата му са скъсани – сега е модерно да се носят скъсани обуща. към беседата >>
180. Добрата круша, НБ , София, 27.3.1938г.,
- Туй е едно временно облекло, което имате.
Имате едно число 75 с 23 нули. Туй, което човешкият ум не може да разбере. И ние, малките хора на земята казваме: „Защо Господ ме е така направил? “ Защото Господ не иска ти да останеш в тази форма. Ти временно си облечен в туй. Туй е едно временно облекло, което имате. За в бъдеще, ако погледнете, ще имате друго облекло, което Той е приготвил заради вас. И в живота, ако погледнете, не е ли верно? Я фотографирайте едно ваше дете в първата, втората, третата и т.н. до 120 години, 120 образа. Като ги гледате, ще намерите ли туй дете да си прилича? към беседата >>
- За в бъдеще, ако погледнете, ще имате друго облекло, което Той е приготвил заради вас.
Туй, което човешкият ум не може да разбере. И ние, малките хора на земята казваме: „Защо Господ ме е така направил? “ Защото Господ не иска ти да останеш в тази форма. Ти временно си облечен в туй. Туй е едно временно облекло, което имате. За в бъдеще, ако погледнете, ще имате друго облекло, което Той е приготвил заради вас. И в живота, ако погледнете, не е ли верно? Я фотографирайте едно ваше дете в първата, втората, третата и т.н. до 120 години, 120 образа. Като ги гледате, ще намерите ли туй дете да си прилича? Между детинството и старата възраст има такъв голям контраст, че ще се чудите къде е това дете. към беседата >>
182. Законът на контраста, МОК , София, 1.7.1938г.,
- Логиката това е външна мода, облекло.
Казва, наука е логиката. В какво седи правилното мислене? Казвам: В какво седи добрият живот? Нещата могат да бъдат логически, без да бъдат разумни. Може да бъдат разумни, без да бъдат логически. Логиката това е външна мода, облекло. Някой път може да подхожда, външно може да е красиво, без обаче да има ония, съществените качества на организма, които организмът има. Една дреха за да топли, имате една дреха, една риза направена от козина. Какво ще бъде вашето чувствувание, вашето разположение, какво ще бъде? към беседата >>
- Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета.
Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото. Той е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. към беседата >>
- Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност.
Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото. Той е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. към беседата >>
- Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден.
Той е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял, и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето. към беседата >>
- Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето.
Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи, да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Запример, царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля; от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето. Между смените в природата и времето има пълна зависимост. към беседата >>
184. Вътрешна просвета, СБ , РБ , 7-те езера, 15.7.1938г.,
- Този закон се отнася и до храната, и до облеклото, и до знанието.
Ще дойде ден, когато всичко, което хората имат, ще им се вземе. Като имат правилно разбиране за законите, които управляват живота и природата, те няма да страдат от това, че са изгубили всичко, но ще знаят, че на мястото на изгубеното ще им се даде нещо ново. Закон е - когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. Ако той е оценил това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде по-просто, от по-долно качество. Този закон се отнася и до храната, и до облеклото, и до знанието. При това, гой се прилага еднакво за всички хора. Следователно, ако човек не е преценил храната, облеклото и знанието, които му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши Преценил ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите Същевременно спазва се и следното положение: на когото много се дава, от него много се иска; на когото малко се дава, от него малко се иска. Ако човек не е оценил малкото, което му е дадено, как ще оцени голямото? Запример, човек има десет пръста на ръцете си и не знае, защо му е даден всеки един от тия пръсти, а се занимава с големи работи. Когато сте неразположени, направете един опит с палеца си да видите, какви сили се крият в него. към беседата >>
- Следователно, ако човек не е преценил храната, облеклото и знанието, които му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши Преценил ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите Същевременно спазва се и следното положение: на когото много се дава, от него много се иска; на когото малко се дава, от него малко се иска.
Закон е - когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. Ако той е оценил това, което му е било дадено, новото, което получава, ще бъде по-добро от старото. Ако не го е оценил, новото ще бъде по-просто, от по-долно качество. Този закон се отнася и до храната, и до облеклото, и до знанието. При това, гой се прилага еднакво за всички хора. Следователно, ако човек не е преценил храната, облеклото и знанието, които му били дадени, отнемат му тия неща и му дават по-лоши Преценил ли е всичко, което му е било дадено, отнемат му се тия неща и му дават нови, по-доброкачествени от старите Същевременно спазва се и следното положение: на когото много се дава, от него много се иска; на когото малко се дава, от него малко се иска. Ако човек не е оценил малкото, което му е дадено, как ще оцени голямото? Запример, човек има десет пръста на ръцете си и не знае, защо му е даден всеки един от тия пръсти, а се занимава с големи работи. Когато сте неразположени, направете един опит с палеца си да видите, какви сили се крият в него. Погладете горната част на палеца си, като започнете от третата фаланга и вървите към нокътя. После погладете палеца си от долната страна, по венерината област, и наблюдавайте, дали неразположението ви ще изчезне. към беседата >>
185. Трудни задачи, СБ , РБ , 7-те езера, 5.8.1938г.,
- Сега ми трябват пари за такси, за наем, за храна и облекло.
– Не зная как да се моля на баща си. – Това е друг въпрос. Добрият син знае как да се моли на баща си. Щом е отишъл в странство, между чужди хора, той знае как и какво да пише. Той ще вземе перо и мастило и ще пише: Татко, свърших първия семестър успешно. Сега ми трябват пари за такси, за наем, за храна и облекло. Животът стана по-скъп. Прати ми по-голяма сума от тази, която досега ми пращаше. Благодаря за грижите, които имаш към мене. Моята длъжност е да уча, да работя, да оправдая всичко, което правиш за мене. Добре съм, доволен съм от лекциите на професорите. към беседата >>
186. Нови пътища, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1938г.,
- Това, което вие наричате стар човек, представя само едно облекло на човека, но ни най-малко не е истинският човек.
Всички казват: Стар човек е този, изветрял е вече, оставете го настрана, не се интересувайте от него. Какво представя старият човек? Ще кажете, че старият е немощен, глупав, изветрял човек. – Не, това, което виждате отвън, съвсем не може да се нарече стар човек. Старият човек се отличава с мъдрост. Това, което вие наричате стар човек, представя само едно облекло на човека, но ни най-малко не е истинският човек. Преди всичко, човек още не е дошъл до положението на стария. към беседата >>
187. Тониране, УС , София, 4.9.1938г.,
- ще имате ли всякога на разположение храна, облекло, жилище; ще бъдете ли здрави.
Да ги пипаш, това е свещен акт. Първо, човек трябва да благодари, че има вежди, а после да ги изследва. Веждите са граница между астралния и Божествения свят. Като минаваш от един свят в друг, ти ще се освободиш от много свои възгледи. Като ви говоря по този въпрос, очаква ви една опасност, а именно: започвате да се интересувате, прави ли са отношенията ви към хората; какви ще бъдат условията на вашия живот, т.е. ще имате ли всякога на разположение храна, облекло, жилище; ще бъдете ли здрави. Здравето на човека зависи от степента на Любовта към Бога; здраво ли е сърцето ви, какви сърдечни изпитания ви очакват. Това зависи от духовния живот на човека и от отношението му към ангелския свят; най-после, той ще се интересува от умствения свят – как работи неговия ум, какво може да постигне в живота си. към беседата >>
188. Изтълкувай ни тази притча, НБ , София, 11.9.1938г.,
- Истината е облеклото на Бога.
Иди на гроба му и го възкреси, щом Бог ти е говорил. Ето, Бог говореше на Христа, затова, когато Лазар умря, Христос се изправи на гроба му и каза да излезе от гроба си, и Лазар излезе от гроба си, и възкръсна. Ако вас ви поставят на такъв изпит, колцина от вас ще можете да го издържите? Следователно, когато говорим за истината, ние разбираме онази истина, която може да измени нашия живот, която може да измени нашите мисли и чувствувания и да ни даде онова направление на живота, че и ние да се задоволим вътрешно. Не е въпрос за външно доволство, но вътрешно, което да осмисли всички неща в живота ни. Истината е облеклото на Бога. Ти не можеш да придобиеш това, ако не се допреш до тази дреха на Бога. За онази жена, която се допряла до дрехата на Христа, се казва, че от Христа излязла някаква сила. Казвам: Ние не знаем още Бога, но неговата дреха знаем. Всеки може да види дрехата на Христа, да се допре до нея. Който се е допрял до дрехата на Бога, в него веднага настава голяма промяна. към беседата >>
191. Големият брат, ИБ , София, 31.12.1938г.,
- Като уподобяваме душата на нива, ние имаме пред вид само външното й облекло.
Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за посаждане на всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Нивата представя човешката душа. Тази нива е светът, в който човек живее. Като уподобяваме душата на нива, ние имаме пред вид само външното й облекло. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син в жертва, да не погине всеки, който вярва в Него".— Кой свят възлюби Господ? — Светът, който е в човешката душа. Значи, Бог е възлюбил разумната душа, която се проявява. Казано е същевременно, че Бог е възлюбил истината в човека.— Къде е истината? — В човешката душа. към беседата >>
192. Основни положения на живота, МОК , София, 6.1.1939г.,
- Да постигнеш всичко в облеклото значи да имаш хубава шапка, един хубав костюм, хубави обуща, ръкавици, ако е зимно време по-дебели, ако е лятно време – по-тънко облечен.
Някои мислят за Бога само да се молят. То е детинско разбиране. Да постигнеш всичко, това е Бог. Знаете ли какво нещо е да постигнеш всичко? Какво разбирате вие под думата „да постигнеш всичко“? Да постигнеш всичко в облеклото значи да имаш хубава шапка, един хубав костюм, хубави обуща, ръкавици, ако е зимно време по-дебели, ако е лятно време – по-тънко облечен. Дрехите са без никакъв недостатък. Добре облечен, значи аз съм доволен от себе си. Като погледна шапката, като погледна дрехите, обущата, приятно ми е. Но туй е само външната стрена. За да бъда здрав, кои неща ми трябват? към беседата >>
194. Зрелостният изпит, УС , София, 5.3.1939г.,
- И после много хубаво облекло.
Например, нямате пари и казвате: Бедни хора сме, нямаме пари. Че вие сте пътници. Колко пари може да носите на гърба си? Представете си, че вие отивате на Монт Еверест, колко пари ви трябват, за да се качите на него? Пари там не се изискват, а храна се изисква. И после много хубаво облекло. Човек трябва да бъде екипиран много добре. Вие искате да идете при Бога, да бъдете благоугодни на Бога и казвате: Без пари при Бога не може да се иде. Казвате: За да отида в църква, трябва да запаля една свещица, а трябва да имам пари за това. После, за да си купя една свещена книга да чета, пак ми трябват пари. към беседата >>
- Какъв е поводът, че то се е облекло с тази дреха? (втори вариант)
Например срещнете на полято едно червено цвете. Питам: защо това цвете се е облекло с червена дреха? Вие мислите, че е произволно. Ни най-малко не е произволно. Или срещнете някое цветенце, което е облечено с жълта дреха или със синя, или зелена, или с каква и да е друга краска. Какъв е поводът, че то се е облекло с тази дреха? Това цвете в дадения случай се е облекло за вас. И то казва: “Аз съм цена на живота.” То иска да ти каже: “Ти си влязъл в живота. Ти си свободен. Не греши, за да не изгубиш твоята червенина.” Понеже, ако престанеш да бъдеш червен, ще станеш черен и тогава ще изгубиш всичките условия, при които можеш да работиш. Свободата на човека зависи от следното: той трябва да се освободи от онази първата черупка, както пилято се освобождава от яйцето. към втори вариант >>
- Това цвете в дадения случай се е облекло за вас. (втори вариант)
Питам: защо това цвете се е облекло с червена дреха? Вие мислите, че е произволно. Ни най-малко не е произволно. Или срещнете някое цветенце, което е облечено с жълта дреха или със синя, или зелена, или с каква и да е друга краска. Какъв е поводът, че то се е облекло с тази дреха? Това цвете в дадения случай се е облекло за вас. И то казва: “Аз съм цена на живота.” То иска да ти каже: “Ти си влязъл в живота. Ти си свободен. Не греши, за да не изгубиш твоята червенина.” Понеже, ако престанеш да бъдеш червен, ще станеш черен и тогава ще изгубиш всичките условия, при които можеш да работиш. Свободата на човека зависи от следното: той трябва да се освободи от онази първата черупка, както пилято се освобождава от яйцето. Някой път вие се усещате крайно ограничени, като че немате свобода. към втори вариант >>
- По облекло тя надминава даже цариците.
Това чувство е силно развито и в птиците. Ако птиците обичат да се обличат добре, защо и човек да не се облича добре? Всички птици не са еднакво облечени. Те се различават едни от други и по облеклото си. От всички птици царската птица е най-добре облечена. По облекло тя надминава даже цариците. Има пеперуди, които по краските си надминават цариците. Онези хора, които не разбират смисъла на разнообразието в живота, намират голямо противоречие в това, че някои птици са красиво облечени, с пъстри шарки, а други минават съвсем незабелязани. Разнообразието в света има за цел да застави хората да мислят. Ако всичко беше еднообразно, мисълта на хората щеше да бъде в застой, нямаше да има подтик, движение в нея. Въпреки голямото разнообразие в живота, въпреки възможността на човека да мисли, той пак се е спрял върху еднообразната мисъл: Как ще преживея? към беседата >>
- Всичките хубави неща в света, в облеклото, в погледите, в сърдцето, в постъпките се дължат на тона „сол“.
На цигулката на първата струна е „сол“. „Сол“ има двояк смисъл. „Сол“ дето соли [и] имате тонът „сол“. По какво се отличава тонът „сол“? Особени трептения има сол. Всичките хубави неща в света, в облеклото, в погледите, в сърдцето, в постъпките се дължат на тона „сол“. Тия трептения, ако не дойдат в човека, той не може да бъде красив. Човек, който иска да бъде красив в света, трябва да вземе верен тон „сол“. Тия трептения дават красота, защото музиката в света, в този смисъл, са тонове, които хармонизират всичките движения, мисли и постъпки и чувства в хората. Не само тази музика, като се пее. Вие пяхте тази сутрин „Фир-фюр-фен“, започнахте от „ре“. към беседата >>
200. Там имаше някой си человек, НБ , София, 26.11.1939г.,
- Дето отиде, всичко му дават на кредит: дрехи, обуща, облекло долно, храна.
Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Натъкне ли се на този ад, човек започва да страда. Също така в човека е и раят. В първо време човек започва някакви работи, които му се отразяват приятно, но после иде горчивината от тях. Да допуснем, че ти си един млад момък, който се ползуваш с кредит навсякъде. Дето отиде, всичко му дават на кредит: дрехи, обуща, облекло долно, храна. Навсякъде го почитат и уважават, защото знаят, че е млад, ще работи и ще си плати. Обаче като дойде денят за плащане и не плати, тогава му турят етикет, че не е добър, не е честен човек. към беседата >>
201. Правото отношение, МОК , София, 8.12.1939г.,
- Те, за да се справят със студа, си направиха по някаква мода облекло.
Какви правила трябва да имаме, за да имаме един добър живот? Как се справяме със студа? Бос ли ще ходиш на студеното? Не, колкото е по-студено, ще си измислиш обуща. Животните, които са живели преди човека, те си направили обуща за студа, да се справят с него. Те, за да се справят със студа, си направиха по някаква мода облекло. Всички си имат особени костюми за времето. Казвам, ако условията са лоши, с дебели дрехи ли трябва да ходите, или с тънки? Лошите условия са зимно време. Следователно какъв трябва да бъде платът? към беседата >>
202. Реална и идеална обстановка на нещата, НБ , София, 14.1.1940г.,
- Идеалните неща представят облекло, външното облекло.
Та казвам: Реални неща са тия, върху които се съгражда светът. Идеалните неща представят облекло, външното облекло. Реалният живот има две страни: един външен, позлатен живот и един вътрешен, който е от истинско злато. Докато е жив, между близките си, човек не е толкова добър. Като умре, колкото времето повече се отдалечава от неговата смърт, толкова той става по-велик. Хората правят умрелия велик. В първо време той е бил много лош, но колкото повече времето минава, след смъртта му той става много добър. към беседата >>
203. И ще родиш син, НБ , София, 28.1.1940г.,
- В тези области на мозъка се крият известни чувства, които го поощряват към обличане и докарване в облеклото и в различни украшения.
Птицата е родена със способността да хвърка, конят е роден със способността да бяга. Но къде се крие причината за всичко това? Способността на инженера да строи се крие в областта на слепите му очи, както и в предната част на главата. Художникът, който разбира от изкуството, крие своята способност отстрани на главата, в тази част на мозъка, но същевременно той има и творчески ум. Онзи човек, който обича да се кичи, да се облича добре, да се докарва пред хората, крие своята черта отчасти в задната част на мозъка, отчасти и в страничната част. В тези области на мозъка се крият известни чувства, които го поощряват към обличане и докарване в облеклото и в различни украшения. Някои хора обичат да менят дрехите си: сутрин се обличат с дрехи от един цвят, на обяд – с друг цвят, а вечер – с трети. Странен е човек със своите навици. Някои хора обичат сутрин да се обличат с червени дрехи, на обяд – с бели, а вечер – с черни. Онзи, който се облича с червени дрехи, има подтик да направи нещо, иска да бъде активен. Когато се облича с бели дрехи, той иска да прекара тихо и спокойно, да се не смущава душата му от нищо. към беседата >>
204. Методи за постижения, МОК , София, 12.4.1940г.,
- Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв.
Ще играеш ролята на някой, когото трябва да го убият. Трябва да знаеш как да умреш. Ще идеш да гледаш как умират хората, за да го представиш вярно. Като го мушнат, потече кръв, паднеш. Хубаво трябва да го представиш. Ще носиш едно гумено облекло, че малко червена вода ще има, като мушне, ще потече кръв. Ти паднеш, ще си представиш, че си умрял. Като станеш от сцената, пак си възкръснал. към беседата >>
205. Първата запалка, УС , София, 30.6.1940г.,
- Ако ти, като земеделец, излезеш на нивата в своята парадна форма, обикаляш само нивата, ако ти се облечеш хубаво, туриш цилиндър, облечен в парадно облекло и обиколиш нивите си и се върнеш, нищо няма да стане.
Вие се самоосъждате. Казвате, че имате тези и тези погрешки. Хубаво е да имаш погрешки. Ако имаш погрешки, ти си работил. Щом нямаш никакви погрешки на земята, аз се съмнявам от тебе нещо, че може да стане. Ако ти, като земеделец, излезеш на нивата в своята парадна форма, обикаляш само нивата, ако ти се облечеш хубаво, туриш цилиндър, облечен в парадно облекло и обиколиш нивите си и се върнеш, нищо няма да стане. Ако така облечен пак обиколиш къщата си, която се строи, ти нищо няма да направиш. Ще трябва да вземеш своята мистерийка, ще вземеш тухли, вар, ще градиш. С цилиндър работа не става. И на нивата нищо няма да направиш със своята парадна форма. Сега при мене мнозина са идвали със своите цилиндри и ми казват: „Каква е вашата религия? към беседата >>
206. Вечно обновяване, СБ , РБ , УС , София, 28.7.1940г.,
- Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облеклото.
Човек се натъква на две опасности в живота си: на глад и на преяждане. За да станат светии, някои хора съзнателно си създават глад. Те постят често, да се пречистят по-бързо. Други пък обичат да бъдат пълни, затова ядат повече, отколкото трябва. Ето защо, едните гладуват повече, а другите преяждат. Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облеклото. Някои хора се обличат скромно, а други обличат разкошно облекло. Те се обличат и събличат по няколко пъти на ден, да се покажат пред хората, че са богати, че имат вкус, че могат да се обличат разкошно. Какво придобива човек от разкошното си облекло? Не само че нищо не придобива, но се натъква на голяма опасност. Какво придобива говедарят, който 20 години наред е пасъл говеда? към беседата >>
- Някои хора се обличат скромно, а други обличат разкошно облекло.
За да станат светии, някои хора съзнателно си създават глад. Те постят често, да се пречистят по-бързо. Други пък обичат да бъдат пълни, затова ядат повече, отколкото трябва. Ето защо, едните гладуват повече, а другите преяждат. Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облеклото. Някои хора се обличат скромно, а други обличат разкошно облекло. Те се обличат и събличат по няколко пъти на ден, да се покажат пред хората, че са богати, че имат вкус, че могат да се обличат разкошно. Какво придобива човек от разкошното си облекло? Не само че нищо не придобива, но се натъква на голяма опасност. Какво придобива говедарят, който 20 години наред е пасъл говеда? Ще кажете, че говедата, които той е пасъл, израсли и се угоили. към беседата >>
- Какво придобива човек от разкошното си облекло?
Други пък обичат да бъдат пълни, затова ядат повече, отколкото трябва. Ето защо, едните гладуват повече, а другите преяждат. Гладуване и преяждане има не само по отношение на храната, но и по отношение на облеклото. Някои хора се обличат скромно, а други обличат разкошно облекло. Те се обличат и събличат по няколко пъти на ден, да се покажат пред хората, че са богати, че имат вкус, че могат да се обличат разкошно. Какво придобива човек от разкошното си облекло? Не само че нищо не придобива, но се натъква на голяма опасност. Какво придобива говедарят, който 20 години наред е пасъл говеда? Ще кажете, че говедата, които той е пасъл, израсли и се угоили. Благодарят ли говедата му за услугата, която той им е направил? Те ще му кажат: „Ако не беше ти със своята тояга, която вдигаше и слагаше върху гърбовете ни, ние щяхме да си пасем свободно в гората, без никакви ограничения“. към беседата >>
207. Реалност на живота, СБ , РБ , УС , София, 4.8.1940г.,
- Той е недоволен от храната, от облеклото, от жилището си, а даже и от тялото, от сърцето и от ума си.
Щом изгуби силата си, човек става недоволен. – От какво е недоволен? – От всичко. Той е недоволен от храната, от облеклото, от жилището си, а даже и от тялото, от сърцето и от ума си. Много естествено, че ще бъде недоволен. Той дал ума и сърцето си на чужди хора, които ги оцапали. След това той казва, че сърцето му е болно, умът – помрачен. Щом господарят е отстъпил ума и сърцето си на наематели, Божественото го напуснало. Мнозина се оплакват от болести на главата, на сърцето, на дробовете. към беседата >>
208. Вслушване, СБ , РБ , София, 29.8.1940г.,
- Всички положителни неща, всички добродетели са облекло за човешката душа.
Вслушвайте се в Божествения закон, за да не оголявате. Всичко отрицателно в живота причинява оголяване. Недоволството, безверието, безнадеждието, безлюбието, омразата, жестокостта умъртвяват човека. А всичко, което умъртвява човека, става причина да оголее той. Всички положителни неща, всички добродетели са облекло за човешката душа. Казват, че светиите имали ореол около главата си. Те имат ореол, но имат и цяла дреха, изтъкана от лъчите на светлината. Дрехата на светията, както и ореолът му, са образувани от цветовете на спектъра. Жълтият цвят на ореола на светията показва неговата мъдрост, зеленият – неговото растене, червеният – възвишения живот, който се влива в него, синият – неговата вяра и т.н. Докато ореолът на човешката глава свети, човек е здрав и вярва в живота и в любовта. към беседата >>
209. Любов в трите свята, СБ , РБ , УС , София, 15.9.1940г.,
- Тя е работила върху облеклото, правила е много опити.
– Те се кичат с тях, с което искат да кажат, че могат да се нагодят на всички условия, благоприятни и неблагоприятни, т.е. и по суша, и по вода. Момците гледат на тия пера и не могат да разберат какво означават. Човек трябва да бъде добре облечен. Това и природата го изисква. Тя е работила върху облеклото, правила е много опити. Ако видите пауна, перата му са много нашарени. Райската птица е облечена с такава красива дреха, както никоя царска дъщеря. Пеперудите също имат красиви облекла. При това цветовете са хармонично съчетани. Благодарение на това, колкото по-културен е човек, толкова повече обръща внимание на линиите на своята дреха. към беседата >>
211. Което излиза от устата, НБ , София, 16.3.1941г.,
- Майката после му направи друга мантия – това наричат човешко облекло в света.
Има нудисти в Париж на един остров на Сена. Някои казват, че е срамота да се ходи гол. Облечени ли се раждат хората? Раждат се облечени с царска мантия и в утробата на майка си имат мантия. Като се роди, той се отказва от царската мантия, оставя тази мантия, остава какъвто Господ го е направил. Майката после му направи друга мантия – това наричат човешко облекло в света. Искам да ви кажа, че всяка една божествена мисъл, че всяко едно божествено чувство и всяка една божествена постъпка в света, това е облекло. Ние, хората, се обличаме в една своя форма. Може някой път тази форма да е пригодна, някой път е близо, някой път – далече. Там става сега всичката погрешка. към беседата >>
- Искам да ви кажа, че всяка една божествена мисъл, че всяко едно божествено чувство и всяка една божествена постъпка в света, това е облекло.
Някои казват, че е срамота да се ходи гол. Облечени ли се раждат хората? Раждат се облечени с царска мантия и в утробата на майка си имат мантия. Като се роди, той се отказва от царската мантия, оставя тази мантия, остава какъвто Господ го е направил. Майката после му направи друга мантия – това наричат човешко облекло в света. Искам да ви кажа, че всяка една божествена мисъл, че всяко едно божествено чувство и всяка една божествена постъпка в света, това е облекло. Ние, хората, се обличаме в една своя форма. Може някой път тази форма да е пригодна, някой път е близо, някой път – далече. Там става сега всичката погрешка. към беседата >>
213. Да дойде при мене, УС , София, 27.4.1941г.,
- Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло.
На каква работа ще го туриш? 75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? към беседата >>
- С милиони харчат за облекло, за накити.
75 кила по 16 лева, слонът ще изяжда повече от хиляда лева на ден. Казвам: Не търсете любовта на слона. Вие търсите една любов. Онази красивата мома, която е недоволна, тя ще иска най-малко всеки месец да има по един костюм. Колко американци има в Америка които се развели с жените си само за чрезмерно харчене за облекло. С милиони харчат за облекло, за накити. Вие като влезете в ангелския свят, там може да си позволите каквито накити искате – диаманти, скъпоценни камъни, каквито цветове искате, дрехи от какъвто материал искате, каквото пожелаеш може да го имаш. Понеже ние се приготовляваме за него свят, затова искаме и на земята да имаме хубаво. На една биволица на земята каква огърлица ѝ трябва? На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? към беседата >>
214. Зората на живота, СБ , София, 27.8.1941г.,
- В яденето, в облеклото изисква се цяла една наука. (втори вариант)
Та казвам, не само тук, но и навсякъде и по домовете същият спор. Бащата и майката имат спор с децата. В яденето, в облеклото изисква се цяла една наука. За да имаме една правилна обхода, ти какъв извор може да имаш. Ако от извора излиза хубава вода, ще имаш хубаво мнение за извора, но ако от извора не излиза хубава вода, не ще имаш хубаво мнение. Та казвам, от вас трябва да изтича най-хубавата вода, най-хубавият живот, който Бог ви е дал. Всеки един от вас трябва да бъде като една картина. Тук сестрата нарисувала две картини, тя ги направила по-хубаво, отколкото в реалността. към втори вариант >>
216. Повече спокойствие, ООК , София, 19.11.1941г.,
- Даром те разхожда и храна ти дал, и облекло, всичко даром ти дал, какво има да съжаляваш?
Първото нещо: да пожелаем да имаме едно чувство на голяма признателност, на голяма благодарност, която произтича от любовта. Да е благодарен човек. Да кажем, гледаш небето. Да си благодарен, туй, което виждаш, то е велико благоволение. Да благодариш на Бога, че си в един параход, разхожда те дълго време в пространството. Даром те разхожда и храна ти дал, и облекло, всичко даром ти дал, какво има да съжаляваш? На разходка си в пространството, ще държиш бележки, изучаваш звездите, Слънцето, Земята, всичко, което е направено. Пък ние седим и мислим какво да правим, като умрем къде ще идем. към беседата >>
218. Двата полюса, МОК , София, 1.5.1942г.,
- Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло.
Понеже е органическа музика, мъчно се свири. На клавишите като бутнете, ще даде известен тон. Като свирите соло мъчно е. Досега са открили 49 тона, като бутнеш някой тон чуеш. Като бутнеш страха изведнъж се сепнеш, уплашиш се от тона. Тонове има произвеждат светлина, топлина, има тонове за храна, има тонове за облекло. Като се облечеш, ще бутнеш този тон. Човек дълго време трябва да се мъчи, докато направи нещо. Много време трябва да се труди. Каква е разликата между труд и мъчение? То са две противоположни движения: в мъчението човек слиза надолу, в труда се качва нагоре. към беседата >>
219. Единицата, МОК , София, 8.5.1942г.,
- Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят.
Човек трябва да влезе в онзи порядък на нещата, в който провидението го е турило. Всеки човек трябва да зачита порядъка, в който той живее. Всичките хора не живеят в един и същ порядък. Различават се. Никой човек не си мяза по нищо. Казва: „Мязат си хората.“ По яденето не си мязат, по желанието за пари не си мязат, по желанието за наука не си мязат, по избиране на свои професори не си мязат, по облекло не си мязат, един обича един цвят, друг обича друг цвят. Хората не си мязат, много се различават хората. Привидно имат една външна форма, но вътрешното съдържание на тази форма се крайно различава. Казвам: В дадения случай човек трябва да поддържа един порядък, който природата е създала. Ако вие нямате никакви дарби и ви турят професор да преподавате математика или не сте музикант, как ще преподавате музика? То ще бъде най-голямото мъчение да преподавате музика, без да сте даровит музикант; да преподавате математика, без да сте даровит математик. към беседата >>
- Всеки да носи онова облекло, което Бог е приготвил заради нас.
Следователно животът, който Бог ни е дал, да му дадем онази храна, която Бог е отредил заради нас. Всеки да носи онова облекло, което Бог е приготвил заради нас. Всеки от вас да носи краски, които обича. Никога не носете краски, които не обичате. Червеният цвят е хубав, жълтият цвят е хубав, зеленият, синият, ясносиният, виолетовият е хубав, черният е хубав. Черният при какви условия е хубав? Щом си нервно изтощен, носи черен цвят, той поглъща всичките лъчи. към беседата >>
227. Път на избавление, УС , София, 30.5.1943г.,
- Никоя. После такава топола в сегашно време да се облича, колко ще струва едно облекло?
Някой път във вашия ум седят грандиозни идеи. Вие искате да станете богати, силни, знатни, да направите къщи, целият свят да пише за вас във вестниците. Да допуснем, че пишат във вестниците, че вие сте толкова висок, както българинът обича да преувеличава, казва: „Висок като топола.“ Ако имаше височината на една топола, в коя къща може да влезе? Ако е висок като една топола, коя врата ще го събере? Никоя. После такава топола в сегашно време да се облича, колко ще струва едно облекло? Някои от вас казвате: „Аз с малки работи не се занимавам, занимавам се с големи работи.“ Големите работи са направени от малки работи. Напишеш една дума – вода, и произнесеш тази дума. Най-първо, пишеш „в“ – казва какво искаш да кажеш. Пишеш „о“, стане „во“ – казва какво иска да кажеш. Напишеш „д“, стане „вод“. към беседата >>
228. Блаженствата, СБ , РБ , София, 5.9.1943г.,
- Той се интересува главно от хляба, от жилището, от облеклото си и най-после от знанието.
Това се придобива чрез опитностите в живота. Той учи, прилага и така придобива светско и религиозно знание. Като четете Библията, и вие се учите от опитностите на миналите векове. Така се запознавате с живота на древността и дохождате до сегашните времена. Съвременният човек се интересува от всичко, но най-много от това, което лично го засяга. Той се интересува главно от хляба, от жилището, от облеклото си и най-после от знанието. Той иска да знае езици, за да се съобщава с различните народи. Добре е да знаеш езици, да се запознаеш с добродетелите на всеки народ. Но наред с техните добродетели ти ще изучаваш и техните слабости и недъзи. Ако не знаеш френски, или друг чужд език, каквото и да ти се говори, добро или лошо, нищо няма да разбереш. Каквито обидни думи и да ти казват, ти ще гледаш спокойно, като че не се отнася до тебе. към беседата >>
229. Послушание, ООК , София, 20.10.1943г.,
- Всички хора говорят за пари, за хляб, за облекло.
Сега аз говоря от името на природата. Не говоря за обикновени, за човешки работи. Ако е за човешките работи, всички хора говорят за тях. Всички хора говорят за пари, за хляб, за облекло. Парите нито се ядат, нито се пият. Хлябът, обаче, се яде. Ако ти не го ядеш, друг ще го яде. Човешкото не е фактор в живота. Божественото, като вечно начало, е единственият фактор в света. към беседата >>
230. Прими в музиката, МОК , София, 22.10.1943г.,
- Когато си в хармония с даден човек, ти харесваш всичко негово: и яденето, и облеклото му.
Това разногласие внася чужд елемент в радостта ви и вие ставате замислен, неразположен. Някога сте тъжен, неразположен, но тъгата ви може да се превърне в радост. Достатъчно е да срещнете една млада, красива мома, която харесвате. Нейният парфюм съответства на вашето настроение, и скръбта ви изчезва. Вие обичате миризмата на нейния парфюм. Когато си в хармония с даден човек, ти харесваш всичко негово: и яденето, и облеклото му. Ако не си в хармония с него, нищо не му харесваш. Минаваш край едно цвете, харесваш го, разположен си. Между тебе и него има хармония. Минаваш край друго цвете, не го харесваш. То не е в хармония с тебе. към беседата >>
231. Еднакви отношения, ООК , София, 3.11.1943г.,
- Тя има форма – облекло на душата.
И тъй, ще знаете, че всяка мисъл, която влиза в ума ви, е жива душа. Тя има форма – облекло на душата. Формата наричаме тяло. Изучавайте формите на вашите мисли, работете съзнателно с тях, за да образувате ново, здраво тяло. Мислите носят мъжки форми, а чувствата – женски. – Какво е жената? – Същество, което взима правилно и дава правилно; същество, което мисли правилно и чувства правилно. към беседата >>
232. Мажорни и минорни гами, ООК , София, 10.11.1943г.,
- Момчето не разбрало, защо го вика, но погледнало художника и се засрамило от своето бедно и крайно скромно облекло.
Един велик английски художник решил да нарисува портрет, който да представя сиромашията. За тая цел той тръгнал из Лондонските улици, да намери подходящ обект. Ходил из улиците, търсел внимателно, докато един ден погледът му се спрял върху едно 15 – 16 годишно момче, бедно облечено, с бледо, изпито лице. В него той видял истински образец на бедността. Той спрял момчето, дал му адреса си и го помолил в определен ден да дойде в ателието му. Момчето не разбрало, защо го вика, но погледнало художника и се засрамило от своето бедно и крайно скромно облекло. То тръгнало между познати да иска дрехи, да се облече, за да се представи пред художника в поносим вид. В уречения ден и час то се явило пред художника. Последният не го познал, но момчето му напомнило, че е същият, когото художникът срещнал преди няколко дена на улицата. Художникът се засмял и любезно му отговорил: Не ми трябваш такъв, какъвто сега ми се явяваш. Ако ми са нужни добре облечени хора, Лондон е пълен с такива. към беседата >>
233. Безопасното място / Посока на движение, ООК , София, 22.12.1943г.,
- Като се свършил прегледа, Кутузов се върнал с полковника обратно до палатката, сбогувал се и му благодарил за услугата, без да му направи бележка за облеклото.
Разправят, как генерал Кутузов дал добър урок на един от своите полковници, който имал навик, като стане сутрин от сън, да се разхожда пред палатката си по халат. Така закусвал, така се разговарял с колегите си и след това се обличал в униформата си. Един ден Кутузов дошъл на преглед в тая част на лагера и спрял пред палатката на полковника, който още бил по халат. Той се приближил до него, поздравил го, хванал го под ръка и го помолил да го разведе из лагера, да види, какво е положението. Полковникът се смутил, но нищо не могъл да каже за оправдание. Като се свършил прегледа, Кутузов се върнал с полковника обратно до палатката, сбогувал се и му благодарил за услугата, без да му направи бележка за облеклото. Обаче, полковникът си научил урока. От тоя момент той никога не си позволил да се разхожда около палатката си по халат. към беседата >>
- Никой няма да обърне внимание на облеклото ви.
Не е време за купуване. Витрините са хубави, но те са били за миналото. Сега е военно време, ще бягаш, с каквото си облечен. Де ще носиш багажа си? И ти, и твоята възлюбена бягате. Никой няма да обърне внимание на облеклото ви. Всеки ще гледа да бяга, колкото може повече. Като се връщахме от Витоша, срещахме стотици и хиляди хора, напуснали красивата София и бягат по периферията. Всеки гледа да бъде далеч от София. Срещаме един инженер, богат човек, има голям апартамент в София, иска да си купи поне една стая някъде в околността, в селата, да бъде спокоен във време на тревоги и бомбардировки. към беседата >>
- Каквото е облеклото, такъв е човекът. (втори вариант)
И като се облича, човек трябва да има предвид доброто. Да се облича хубаво, за да поощрява хората към добро, а не – да им се харесва. Да се обличаш хубаво, това е доброта. То е плодно дърво, което дава хубави плодове. Всяко дърво се познава по плодовете си, а човек – по облеклото. Каквото е облеклото, такъв е човекът. Изкуство е да знаеш, как да се обличаш. Как ще се облечеш? Имаш хубави дрехи, но ти ги задигнат. С какво ще се облечеш? Имаш хубави обувки, и тях задигнат. към втори вариант >>
- Ти имаш някаква идея за дадено облекло, как да се обличаш, но като отидеш при дрехаря, той започва да те убеждава, и ти взимаш друга дреха; после съжаляваш, че си я купил. (втори вариант)
Често вие се ръкувате, поглеждате се, разговаряте се, но правите това по необходимост, от нямай къде, да мине само. Вие не сте виновни за това. Носите дрехи, които ви са натрапени. Ти имаш някаква идея за дадено облекло, как да се обличаш, но като отидеш при дрехаря, той започва да те убеждава, и ти взимаш друга дреха; после съжаляваш, че си я купил. И в религиозно отношение е същото. Ти вярваш в нещо, имаш известно убеждение, но някой успее да те разколебае, да те убеди в противното, и ти възприемаш нещо чуждо. После се чудиш, защо вътре в тебе нещо куца. Човек, който е заквасен с любовта, е предвидлив и внимателен. към втори вариант >>