Намерени са 81 резултата от 48 беседи с части от думите : 'Йерусалим'.
1. Разговор втори - Сърцето и Бог, ИБ , , 13.7.1900г.,
- И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги. към беседата >>
3. Добрият самарянин, НБ , София, 24.7.1915г.,
- Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята.
И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен? “ Христос му отговаря: „В закона що е писано, как четеш? “ А той му отговаря: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататък Христос е искал да му обясни кой е нашият ближен. Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята. Онези, които пишат драми, искат да изградят характери. Друг герой на тази драма е самарянинът. Преди него се явява един свещеник, но понеже е зает, той отминава и казва: „Това не е моя работа“; свещеникът върви по дясната страна на пътя и когато забелязва падналия човек, минава от лявата страна. След това от лявата страна минава един левит, но и той не се спира. Най-после минава един самарянин и се спира. към беседата >>
- Пътникът излязъл от Йерихон – това е Небето, висшият свят, от който хората излизат; Йерусалим пък е Земята – значи хората слизат отгоре – от Небето към Земята.
Всички ги играят, защото светът е една сцена, върху която хората играят тези роли. Когато четете някоя повест, вие всякога се спирате върху героя на разказа, а в този разказ героят е самарянинът. Той не е и помислял, че именно неговото дело ще се оповести и ще стане емблема за целия свят. Разни тълкуватели казват, че това е притча, но ние знаем, че Христос е вземал примери само от действителния живот. Драмата, която Христос представя, става на Небето и на Земята. Пътникът излязъл от Йерихон – това е Небето, висшият свят, от който хората излизат; Йерусалим пък е Земята – значи хората слизат отгоре – от Небето към Земята. Но на Небето има разбойници, даже Апостол Павел казва, че над нас има лоши духове. Но нека да оставим този по-дълбок смисъл и да се върнем към обществения живот. към беседата >>
4. Рождението, НБ , , 7.1.1916г.,
- Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа.
Христос Господ – Той Се е родил. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота. Защото мнозина от вас не сте се родили още, а се прераждате и в прераждането трябва да се родите един ден, и ангелите да кажат за вас: „Роди се в града Давидов“. Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. Съвременните хора казват: „Той се е родил в Йерусалим“, и отиват там на поклонение, но при все това те не разбират смисъла на туй раждане: в тях няма стремеж да живеят като Христа. Той се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане – това, което Той носеше в себе си за цялото човечество: Божията Любов. към беседата >>
- Че се е родил Исус Христос преди 2000 години в Йерусалим, това ни най-малко няма да ви ползва.
Ако Божественият ток не мине през вас, как мислите да се подигнете? И сега всинца мислите, че вашите идеали са разрушени, съсипани. Не са съсипани. У вас са се наплодили много мушички, бръмбарчета, риби, птици, млекопитаещи и когато се очистите от тях, вие ще станете умни. Когато постепенно съградите вашия храм, ще дойде и ще се роди в него Господ. Че се е родил Исус Христос преди 2000 години в Йерусалим, това ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още 4000 години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само тогава, когато ангелите влязат във вашата душа и кажат: „Днес се роди в дома Давидов Спасител“. И когато се роди Христос, там ще бъде и Ирод, и Пилат, и първосвещеникът Кайафа. Сега ще кажете: „Ама това дете – то е беля, я да се освободим от него“, и може да го дадете и на Пилата да го разпне, и то ще отиде при други. Както Христос напусна евреите и отиде при езичниците, така и вашето дете ще отиде при други – при ония, които ще му дадат подслон. към беседата >>
5. Поради радостта, НБ , София, 8.10.1916г.,
- Когато Христос влезе в Йерусалим, яздеше на магарица.
Обаче, ако се яви да дава концерт някъде, ще го изпъдят. Той трябва да скърца вън някъде, докато се научи, а после може да влезе в залата да свири. Раждането в този смисъл може да се уподоби на една музика, защото самото зачатие започва от един малък зародиш. В съвременния живот е трудно да се говори по тези въпроси, защото умовете на хората са много изопачени, ние сме изгубили първоначалния смисъл на нещата. Съвременните хора казват, че когато ражда жена, все едно че ражда магарица. Когато Христос влезе в Йерусалим, яздеше на магарица. Магаре и свиня са символ на изопачени неща. Защо свинята и магарето са такива прозаични формули? Магарето е едно от най-скромните, най-работните животни, много го бият и когато зареве, казват: “Реве като магаре”. Трябва да се разбира първоначалният, вътрешният смисъл на нещата. Ние мислим, че разбираме нещата. към беседата >>
- Римският военачалник Тит, след като покорил Йерусалим, влязъл в храма, задигнал всичкото му богатство, повдигнал златната плащаница, която покривала кивота, извадил пергамента, на който били написани Мойсеевите заповеди, и казал: “Къде е еврейският Бог, нека покаже силата си тук!
И днес Господ спи. Христос спи в лодката, но бурята, плачът на хората, ще Го събудят. И когато Той се събуди, войната ще престане. Христос ще вдигне ръцете си, бурята ще престане, моретата ще утихнат и лодката ще излезе на другия бряг. Ще ви приведа един пример, за да направя мисълта си по-ясна. Римският военачалник Тит, след като покорил Йерусалим, влязъл в храма, задигнал всичкото му богатство, повдигнал златната плащаница, която покривала кивота, извадил пергамента, на който били написани Мойсеевите заповеди, и казал: “Къде е еврейският Бог, нека покаже силата си тук! ” Натоварил Тит всичкото богатство на корабите си и тръгнал за Рим. Първоначално времето било много хубаво, но насред пътя се явила голяма морска буря, корабите започнали заплашително да се наклоняват насам-натам. Тит скръцнал със зъби и казал: “Еврейският бог е силен само по море, и фараоновите слуги по море измряха, но нека този Господ се опита да се бори с мен по суша! ” Бурята утихнала, времето се оправило и Тит забелязал, че небето просветнало и се чул глас: “Нищожни червею, ще Ме познаеш! ” Тит слязъл на суша, въодушевен, че се избавил, и си казал: “Къде е еврейският бог? към беседата >>
- Когато се събуди Христос, вие ще възкръснете, ще се озовете в Галилея, а не в Йерусалим, страданието ви ще престане, ще се превърне в приятно вълнение и ще се намерите в една атмосфера, благоприятна за вашето развитие.
Господ, за който ви говоря днес, казва: “Да се събуди Христос у вас! ” Сега аз може да ви говоря, но това е глас, въпиещ в пустиня. Когато се събуди Христос, вие ще възкръснете, ще се озовете в Галилея, а не в Йерусалим, страданието ви ще престане, ще се превърне в приятно вълнение и ще се намерите в една атмосфера, благоприятна за вашето развитие. Нисшият и висшият живот са свързани, но нисшият трябва да се подчини на висшия. Не оставяйте стомахът, сърцето и умът да ви са господари – те са слуги. Повдигнете всяко желание, за да слугува на този Божествен принцип. Вие смятате, че ще разберете този Христос, за когото често ви говоря, понякога се напъвате да Го видите, но аз ви питам утихна ли вашето море, излязохте ли на суша? Не, това е лъжливият Христос, вие още не сте Го видели. към беседата >>
- Колко пъти, щом се разгневите, вие казвате, че Господ зле е направил света, задигате плащаницата и всъщност вие сте този Тит, който разрушава Йерусалим.
И тъй, сега е време да послушате какво ще ви говори вашия Христос в лодката, в която се возите в това бурно море. И това, което Той ви каже, трябва да го държите като една светиня и никому да не го казвате. Когато ви разказвам историята на Тит, вие си казвате: “Това аз не съм сторил”. Колко пъти, щом се разгневите, вие казвате, че Господ зле е направил света, задигате плащаницата и всъщност вие сте този Тит, който разрушава Йерусалим. Ще кажете: “Колко жесток е бил този човек! ” Колко пъти сте се опълчвали против Господа, а Той казва: “Червейче, знаеш ли от каква смърт ще умреш? ” Някои Му дават съвети – Господ няма нужда от никакви съвети. И ако всички народи схванат така света, ако така приложат това учение, само тогава ще дойде Христос. Аз бих желал всички проповедници, свещеници и съдии така да мислят – всички да ходят с Правдата, да се радват с Любовта, да се учат от Мъдростта, да следват Истината. към беседата >>
8. С любов и вяра, ИБ , В.Търново, 26.9.1920г.,
- В Йерусалим Го няма; Той днес е с бедните, със страдующите и се е заел да оправи света.
И тъй, ще потърсите сега онзи, живия Господ, Който не е написан (нарисуван) в църквите. Господ не е в църквите, в църквите Го няма. В Йерусалим Го няма; Той днес е с бедните, със страдующите и се е заел да оправи света. Господ е сит на нашите лъжи, 999 пъти сме Го лъгали. Той вече е сит от вярата и поклонението в църквите. Който сега отива да иска от Господа работа, Той ще го приеме, а който иска само да го прости, Той няма да му се обади даже. Господ е сит от лъжи, от измами и от светли корони и дрехи. към беседата >>
9. Когато посрещате, НБ , В.Търново, 10.10.1920г.,
- Йерусалим е видимото в света, което има форма, която съвременните хора наричат реалност.
Например вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена. Например в 1 килограм има 16 000 зрънца, които едно време се продаваха за 1 грош, а сега за 3 лева. Изчислете колко десети от стотинката струва едно зърно. Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. Йерусалим е видимото в света, което има форма, която съвременните хора наричат реалност. Но хората сами си противоречат. Питам ви, виждал ли е някой любовта? Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото. На това, което се вижда, хората скоро му се насищат. „Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – външната форма, сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим. към беседата >>
- Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък.
– Декламират. Те са отлични деца на декламацията, които минават за професори. И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“. И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. към беседата >>
- И защо Господ съсипа Йерусалим?
Те са отлични деца на декламацията, които минават за професори. И тъй, ангелът казва: „Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите“. И този ангел сега иде и казва на вас: „Хайде вървете в Египет“. А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. към беседата >>
- И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет.
Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има Мъдрост, ред и порядък. И защо Господ съсипа Йерусалим? Там евреите почнаха да правят толкова жертвоприношения, че храмът започна да мирише на кръв. И Господ каза: „Съберете тоя храм, аз кръв не искам. Искам хората да мислят, да служат с ума, със сърцето си, с душата си“. И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет. По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши. „Е-е – сега ще кажете, – докажи го! “ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя да ги видите и ще ви кажа: Вижте ги! Вярно ли е това? – „Защо стана това? към беседата >>
12. Ананий и Сапфира, НБ , София, 20.11.1921г.,
- И тогава ще дойде новият Йерусалим, и ще започне културата на Божествената душа и на Божествения Дух.
Но казвате: „Ако ние вложим новото учение, как ще живеем? “ Тия хора са със своите стари навици, те казват: „С тия стари навици как може да се приложи новото учение? Не може да се приложи“. Всички трябва да станат млади, в новата култура няма да има болни, хилави, умопобъркани хора, всички ще бъдат със здрави мозъци, със здраво телосложение, няма да мислят за умиране, защото в новата култура ще бъдат съединени тия два свята и, като са съединени, душата ще слиза на земята и ще се възкачва свободно. Но на тази земя няма да слиза душата, а ще слиза на новата земя, която сега се строи. И тогава ще дойде новият Йерусалим, и ще започне културата на Божествената душа и на Божествения Дух. А сега казвате: „Сърцето ми е разстроено, малко съм неразположен“, а някой път вие смесвате и казвате: „Боли ме душата“. Душата, твоята душа, не може да те боли, тя не е слязла, тя е горе и чака. към беседата >>
13. Стани и опаши се!, НБ , София, 11.12.1921г.,
- Двама от неговите ученици, които отивали за Емаус, казват на Христа: „Само ти ли си странник и не знаеш ли какво стана в Йерусалим?
Навсякъде виждам един реален свят, дето нещата не се менят. Има същества, които са много по-реални за мене, материални са тия същества, по-материални от вас. И друг път съм казвал: Сега за вас няма българин, който да не е срещал Христа, и няма англичанин, който да не е срещал Христа, но не го познават. Защо? Ще кажете, че чудно било. Ирационални числа са това. Двама от неговите ученици, които отивали за Емаус, казват на Христа: „Само ти ли си странник и не знаеш ли какво стана в Йерусалим? “ За да познаете някого, трябва да го обичате. Как ще го познаете, без да го обичате? Вие казвате някой път: „Особено беше вдъхновен Учителя, лицето му светеше“. Вие лицето на вашия учител не сте го виждали. Аз съм маскиран днес, виждате ме с брада, наполовина бяла. към беседата >>
14. Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Тогава Той казваше: „Иде час, когато истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина, а няма да се покланят нито в Йерусалим, нито в Самария.“ Туй аз го тълкувам така: Йерусалим – това са всичките съвременни религии; Самария – това е светът на науките и изкуствата; а само в Дух и Истина ще се молят навсякъде.
Ако кажа жените да помятат, то е друг въпрос. Следователно ние разумно искаме да скъсаме тази стара нишка. И сега казват: Христос тъй проповядва, иначе проповядва. Какво проповядва? И тогава не Му вярваха, и сега не Му вярват. Тогава Той казваше: „Иде час, когато истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина, а няма да се покланят нито в Йерусалим, нито в Самария.“ Туй аз го тълкувам така: Йерусалим – това са всичките съвременни религии; Самария – това е светът на науките и изкуствата; а само в Дух и Истина ще се молят навсякъде. Всеки човек ще бъде свободен да се покланя на Бога тъй, както намира за добре, и неговото поклонение трябва да бъде благословение за другите хора. Не казвам, че трябва да излезете от църквите и те да се разрушат, а казвам: на онези, които са в деветия месец, непременно трябва да се отреже пъпа. За другите пък, които са на два, три, четири, пет, седем, осем месеца, т. е. които още не са се родили: те да си стоят в църквата. към беседата >>
15. Живот вечен, СБ , В.Търново, 24.8.1922г.,
- “ Ако стане една обсада в Йерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна?
Сега на старите, за да ги насърча, казвам следното: който е женен, женен да си остане и добре да живее с жена си; който не се е женил, да не се жени. Не му е времето за женитба сега. Не са дни и години за женитба сега. Нека се жени светът, но вие няма защо да се жените. Знаете ли защо казва Христос: „Горко на женения! “ Ако стане една обсада в Йерусалим, защо трябва да раждате деца, които ще станат жертва, защо жена ви да не е свободна? Ако нямате где гнездо да свиете, защо да се жените? Ако утре някоя сврака изяде вашите яйца, защо ще ги снасяте без полочки? Разбирате ли ме? Ще чакате Новия закон! В онези времена, когато Господ създаде тия условия в света, каза: „Женете се и плодете се! към беседата >>
16. Какъв трябва да бъде ученикът, СБ , В.Търново, 25.8.1922г.,
- На утрешния ден народ много, който беше дошъл на празника, като чуха, че иде Иисус в Йерусалим, взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осанна, благословен, който иде в Името Господне, Цар Израилев.
На утрешния ден народ много, който беше дошъл на празника, като чуха, че иде Иисус в Йерусалим, взеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат, и викаха: Осанна, благословен, който иде в Името Господне, Цар Израилев. И Иисус намери осле и възседна на него, според както е писано. към беседата >>
19. Приложение, ИБ , БС , София, 21.6.1923г.,
- ” За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тези страдания.” Йоан описва настоящето в Откровението, пише за новия град Йерусалим.
Някои от вас имали ли са изпитанията на апостол Павел? Удариха му пет пъти по тридесет и девет, след което той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие. Тези страдания трябва да ги минем до седмата глава.” Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха пет пъти по тридесет и девет, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова.” И разказа тогава Павел: „Не зная в тялото си ли бях, извън тялото си ли бях, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа къде, но видях и чух неща, които не мога да ви изкажа.” Къде е ходил? – В Бялото Братство. Той го нарича Третото небе, бъдещата култура и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа! ” За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тези страдания.” Йоан описва настоящето в Откровението, пише за новия град Йерусалим. Това не е нещо фантастично, а нещо реално, което не се изменя. И при тези условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислите, че в Бялото Братство ще се учите за пет-десет-петнадесет години, но се изисква един, два, три, пет и повече живота. Това е хубаво, защото има какво да се учи и колкото повече време има да се учите, толкова по-добре. Ако влезете в Бялото Братство с вашите схващания, така, както сега се учите, така, както сега бързате, вие ще имате един нещастен живот. към беседата >>
21. Новата земя, НБ , София, 13.2.1927г.,
- Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен.
Ще приведа един пример за един прокажен, който живял във времето на Христа. Този прокажен се наричал Хазардан. Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. към беседата >>
- Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си.
Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. Христос се върнал пак в Йерусалим, между учениците си. Като Го видели с такива окъсани дрехи, те си казали: Ето нашият Учител пак е срещнал някои беден и му дал дрехите си, а облякъл неговите скъсани. Веднага донесли нови дрехи на Христа, за да хвърли скъсаните. Прокаженият, като облякъл дрехите на Христа, оздравял и могъл вече свободно да влезе в града. Тук той пак срещнал Христа, но вече с нови чисти дрехи и си казал: Навярно този човек трябва да е някой богаташ, който раздава своите дрехи на бедни хора, а след това си купува нови и се преоблича. По този начин, може би, той иска да се прочуе. към беседата >>
22. Сфинксът. Начало и край на нещата, ООК , София, 21.3.1928г.,
- Говори се още, че Христос живял в Йерусалим; казвам: досега много хаджии са ходили в Йерусалим, но намерили ли са там Христа?
И сега, като пренесем културата в себе си, питам: какъв трябва да бъде характерът на човека? Човек се готви за един живот, който не му е известен; на мнозина от вас, както и на хората по света, бъдещето е неизвестно. Вие например говорите за Небето, за Ангелите, но не сте ходили между тях; говорите за светиите и за много други неща, без да ги познавате. Един французин говори за Агарта – че там живеят около 20 милиона души, че този град е бил разделен на някакви особени кръгове, където обитават хора от различни степени на развитие; и вие говорите за тия неща, но кой от вас е отишъл да провери кръговете в Агарта – на вяра приемате всичко и на вяра говорите. Говори се още, че Христос живял в Йерусалим; казвам: досега много хаджии са ходили в Йерусалим, но намерили ли са там Христа? Ако не са Го намерили, защо го търсят там? По стъпките на Христа ходят, но не Го намират. Някои Го търсят другаде в Палестина, но и там Го няма. Един е Христос и който Го търси с всичкото си същество, ще Го намери – навсякъде е Той, а не само в Йерусалим. към беседата >>
- Един е Христос и който Го търси с всичкото си същество, ще Го намери – навсякъде е Той, а не само в Йерусалим.
Един французин говори за Агарта – че там живеят около 20 милиона души, че този град е бил разделен на някакви особени кръгове, където обитават хора от различни степени на развитие; и вие говорите за тия неща, но кой от вас е отишъл да провери кръговете в Агарта – на вяра приемате всичко и на вяра говорите. Говори се още, че Христос живял в Йерусалим; казвам: досега много хаджии са ходили в Йерусалим, но намерили ли са там Христа? Ако не са Го намерили, защо го търсят там? По стъпките на Христа ходят, но не Го намират. Някои Го търсят другаде в Палестина, но и там Го няма. Един е Христос и който Го търси с всичкото си същество, ще Го намери – навсякъде е Той, а не само в Йерусалим. към беседата >>
- В Писанието се казва, че Христос плакал, като влизал в Йерусалим; колко сълзи е пролял Той?
По този начин ви давам една загадка, върху която трябва да мислите дълго време. Когато видя, че някой плаче, аз не го съжалявам, но си казвам, че този човек е извор – нека си тече, но да мине през такова място, че всички растения да се ползват от него. Трябва да се полива! Ако човек плаче, сълзите му трябва да паднат намясто, за добро да се използват. В Писанието се казва, че Христос плакал, като влизал в Йерусалим; колко сълзи е пролял Той? Ако Христос не беше пролял тия няколко сълзи, еврейският народ щеше да бъде загубен – Христовите сълзи спасиха остатъка от еврейския народ, те запазиха религиозното чувство в тия души, те са като капките на живата вода. Някой казва: „Моите сълзи няма да паднат на суха земя“. Аз не желая сълзите ви да паднат на суха земя, нито на камък, но да паднат на такава земя, на която да принесат своя плод. към беседата >>
23. Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929г.,
- И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. (втори вариант)
Вие не сте се занимавали със статистиката, да видите какви чудни закони има, които регулират нещата. Има чудни закони в числата. Например по тях се познава кога човек може да стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище. Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може да се дойде до тази наука. Училищата трябва да се отварят навреме, църквите трябва да се отварят навреме, те навреме трябва да се съграждат. И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа да съгради Йерусалимския храм навреме. Вследствие на това нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти си избил много хора, с твоята ръка ти не можеш да ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около себе си много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше. Вследствие на това този храм не можа да устои. Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства да хванем хубавото и да съградим Божия храм в себе си. Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма да съградиш. към втори вариант >>
- И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него.
Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата. По числата можете да познаете, кога човек има условия да стане богат и кога – беден; кога може да се разболее и кога – да оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно да се домогнат до тази наука. Училищата, църквите трябва да се градят на време. И Соломон, който беше мъдрец, не можа да съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него. И Давид искаше да съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора. Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може да се запази за дълго време. Следователно, докато има даже един порок в себе си, човек не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храм в себе си. Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия си ум, сърце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храм в своята душа. Трябва ли и ние да изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад. към беседата >>
24. Да ида да го събудя, НБ , София, 8.12.1929г.,
- Но казвам, при каквото положение и да се намираш - било като майка или като баща, или като адвокат, или като лекар, ти не трябва нито в Йерусалим да се поклониш, нито на тази гора. (втори вариант)
Тогава вече няма да те смущават ежедневните работи, какво ще ядеш и какво ще пиеш. Ти всеки ден ще имаш какво да ядеш и да пиеш. Ти ще бъдеш един изобилен извор и от тебе ще извира толкова вода, че ще можеш да поливаш цветята, дърветата, тревите на хиляди километра разстояние. Това е едно вътрешно събуждане. Това събуждане хората някога са го постигали в горите, в манастирите. Но казвам, при каквото положение и да се намираш - било като майка или като баща, или като адвокат, или като лекар, ти не трябва нито в Йерусалим да се поклониш, нито на тази гора. Казано е - нито в Йерусалим ще се поклониш, нито в тази гора, но ще се поклониш на Бога в дух и истина. И като го намериш, той ще ти покаже де да отидеш. Ти ще чакаш своя възлюблен само на едно място. И той като дойде, ще ти покаже де да идеш. Ние сега търсим своя възлюблен, дето го няма. към втори вариант >>
- Казано е - нито в Йерусалим ще се поклониш, нито в тази гора, но ще се поклониш на Бога в дух и истина. (втори вариант)
Ти всеки ден ще имаш какво да ядеш и да пиеш. Ти ще бъдеш един изобилен извор и от тебе ще извира толкова вода, че ще можеш да поливаш цветята, дърветата, тревите на хиляди километра разстояние. Това е едно вътрешно събуждане. Това събуждане хората някога са го постигали в горите, в манастирите. Но казвам, при каквото положение и да се намираш - било като майка или като баща, или като адвокат, или като лекар, ти не трябва нито в Йерусалим да се поклониш, нито на тази гора. Казано е - нито в Йерусалим ще се поклониш, нито в тази гора, но ще се поклониш на Бога в дух и истина. И като го намериш, той ще ти покаже де да отидеш. Ти ще чакаш своя възлюблен само на едно място. И той като дойде, ще ти покаже де да идеш. Ние сега търсим своя възлюблен, дето го няма. Навсякъде търсим истината - и в богатството, и в сиромашията, и в обществения живот, и в науката, но никъде не сме я намерили. към втори вариант >>
25. Изпитай и виж, НБ , София, 16.2.1930г.,
- Значи пророк от Йерусалим има, но от Галилея не е дошъл още. (втори вариант)
Защо именно пророк от Галилея не е възкръснал? Това е фарисейско твърдение, понеже хората още не са дошли до тази степен, да дойде пророк от Галилея. Значи пророк от Йерусалим има, но от Галилея не е дошъл още. Но това е външната страна на въпроса. Не че пророците ще оправят света, не че учителите ще оправят света, не че майките ще оправят света, нито управниците ще оправят света. Никой няма да го оправи. Това са носители на Божественото, тъй да се каже, на онази велика идея, Божествена идея, която трябва да се реализира в света. към втори вариант >>
26. По-горни от тях, НБ , София, 25.5.1930г.,
- В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони.
В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони. В скоро време от всички посочени манастири пристигнали 40 депутации. Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя. Когато влязъл в стаята при депутациите, императорът останал учуден, като видял 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си? към беседата >>
27. Начало и край, ООК , СБ , 7-те езера, 13.8.1930г.,
- Христос казва, трябва да ида в Йерусалим, много да пострадам и да възкръсна. (втори вариант)
Сега туй е във вътрешния живот. Някои имат разположението като Петра, имате любов, ще дойде Христос. Казвате: „Що съм влязъл в този път? “ Ето къде е погрешката. Що съм влязъл в този път, да страдам? Христос казва, трябва да ида в Йерусалим, много да пострадам и да възкръсна. Ако не мина по този път на възкресението, не може. Казва, що ти трябва така да страдаш, нали имаш сили, ще се изпотрепем, ще вземем властта, ще управляваме, няма какво да страдаш. към втори вариант >>
29. Защо възкръсна, НБ , София, 29.1.1933г.,
- Когато Христос е възкръснал, дошли са в Йерусалим заедно с него много.
Питам, кое е онова, което ни въздържа? Някои вече са възкръснали. Аз доста възкръснали хора срещам. Доста хора съм срещал, които са възкръснали. Може да кажете кои са възкръснали. Когато Христос е възкръснал, дошли са в Йерусалим заедно с него много. Те ходят, приказват, ядат и пият с другите хора, даже имат и къщи, живеят, но техните къщи са приюти, дето се спират отрудените хора, на които помагат. Ще кажете: „Вярно ли е? “ Вярно е. За мене това е вярно. Туй, което за мене е вярно, за вас може да не е вярно. към беседата >>
30. Полза от знанието / Ползата от знанието, ООК , София, 12.4.1933г.,
- Трябва да се остави коня свободен.“ Христос, като влезе в Йерусалим, защо се качи на кон, не на кон, а на магаре? (втори вариант)
И ако вие сте готови, ще влезете със съзнанието, с което много може да почерпите. Някой път тяхното съзнание може да ви спъне. Моята свобода, която аз имам, може да ви спъне. Ако един светия се качи на коня отгоре, нали се проповядва, че не трябва да се прави никакво насилие. Ако го срещнем някой, който сега е повярвал, ще каже: „Как се качи на коня? Трябва да се остави коня свободен.“ Христос, като влезе в Йерусалим, защо се качи на кон, не на кон, а на магаре? Христос казва – всички, които ще дойдат да проповядват неговото учение, ще приличат на магаре. В магарето има една устойчива черта, която в коня няма, нито мечката има, нито вълкът, нито лисицата. Магарето разбира живота. Ти не може да го накараш да пие вода каквато и да е. Пусни го при 20 чешми, то ще избере най-хубавата вода. към втори вариант >>
31. Прав и крив път, ООК , София, 12.6.1935г.,
- Когато Христос дойде на земята, не избра кон да се качи, но се качи на едно магаре и влезе в Йерусалим.
Защо днес се смеят на магарето? Понеже се е учило при заека и филантроп станало. По какво се отличава магарето от заека? Че магарето се научило да реве. Хубаво е. Когато Христос дойде на земята, не избра кон да се качи, но се качи на едно магаре и влезе в Йерусалим. Вие не разбирате дълбоката причина за това, че магарето е емблем на четвъртото посвещение в света. Всеки човек, който трябва да се посвети в някоя тайна, трябва да се качи на едно магаре и да влезе някъде. Или другояче казано, всеки един от вас, който минава през четвъртото посвещение, ще му смачкат фасона, тъй както на магарето. То, дето влезе, реве. Няма церемонии, вземат дървото и го напердашат. към беседата >>
33. Пробни страдания, СБ , РБ , 7-те езера, 18.8.1935г.,
- Когато влизаше в Йерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен.
На първо място, обаче, поставям търпението, с което Той е понесъл поруганията, хулите, обидите, които цял полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очите Му не се проля. Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото самообладание и Любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Йерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен. Обаче тия войници впоследствие станаха най-добрите работници за Христовото учение. към беседата >>
38. Единство в живота, УС , София, 27.2.1938г.,
- Като дойде в Йерусалим, Той каза: „Исках да спася чадата ти, но те не пожелаха“.
Пръв ти да разбереш, че имаш някакво страдание. В страданието се заключава благословението на сълзите. Ако те идват отвън, човек не се ползва от тях. Ако сълзите идват отвън, това е изливане, то не е плач. И Христос е плакал. Като дойде в Йерусалим, Той каза: „Исках да спася чадата ти, но те не пожелаха“. Казвам: Добре е някога човек да плаче. Сълзите, които Христос проля, паднаха върху главите на евреите. От тях зависеше Христос да не плаче. Знаете ли какво ще бъде положението на народите, ако и днес заставят Христос да плаче? Следователно, когато Бог обрязва лозата, плачът е на място. към беседата >>
39. В името на Бога!, НБ , София, 20.3.1938г.,
- Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили.
Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. към беседата >>
40. Азбука на Божествения език, СБ , РБ , 7-те езера, 14.8.1938г.,
- Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне.
Като слиза от невидимия свят, човек има високо мнение за себе си, мисли, че е Син Божий. Обаче, щом слезе на земята, веднага го поставят на известна дисциплина, да се смири. И Христос е Син Божий, но като дойде на земята, трябваше да се учи на смирение. Той казваше за себе си: „Син Человечески няма къде глава да подслони". Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин? – И вие ще влезете с ослица. Ослицата представя закон на четвъртото посвещение. Щом дойде до това посвещение, човек ще възседне ослица и така ще влезе в Йерусалим. Като се качи на ослицата и мине през това посвещение, човек ще бъде готов да говори истината. към беседата >>
- Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин?
Като слиза от невидимия свят, човек има високо мнение за себе си, мисли, че е Син Божий. Обаче, щом слезе на земята, веднага го поставят на известна дисциплина, да се смири. И Христос е Син Божий, но като дойде на земята, трябваше да се учи на смирение. Той казваше за себе си: „Син Человечески няма къде глава да подслони". Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин? – И вие ще влезете с ослица. Ослицата представя закон на четвъртото посвещение. Щом дойде до това посвещение, човек ще възседне ослица и така ще влезе в Йерусалим. Като се качи на ослицата и мине през това посвещение, човек ще бъде готов да говори истината. към беседата >>
44. И рече им, НБ , София, 29.6.1941г.,
- И сега ходят в Йерусалим да търсят паметници там.
Виждате – животните паметници нямат. Ние имаме паметници. Какво ни интересуват паметниците. Кое е по-хубаво – паметници да имаме или хората да бъдат живи? За бъдеще паметници няма да има. И сега ходят в Йерусалим да търсят паметници там. Ако Христос беше в тази страна, в страната, дето го разпнаха, дето сега ходят да се покланят на Христа, това не е тази любов, която Христос носеше в себе си. Покланяй се на тази любов, която Христос носи в себе си. Покланяй се на онова знание, на онази свобода, на онзи хляб, на онзи въздух, онази мисъл, която той носеше. Това е новият Йерусалим. към беседата >>
- Това е новият Йерусалим.
За бъдеще паметници няма да има. И сега ходят в Йерусалим да търсят паметници там. Ако Христос беше в тази страна, в страната, дето го разпнаха, дето сега ходят да се покланят на Христа, това не е тази любов, която Христос носеше в себе си. Покланяй се на тази любов, която Христос носи в себе си. Покланяй се на онова знание, на онази свобода, на онзи хляб, на онзи въздух, онази мисъл, която той носеше. Това е новият Йерусалим. към беседата >>
46. Роденият, НБ , София, 30.11.1941г.,
- Христос заплака и какво стана от Йерусалим?
Толкоз хиляди години са минали без да поливаме цветята! Небето отгоре ги полива. Някои от вас, когато плачете, идете в гората и там да падат. Гледайте на сухата земя да не падат. Казвам: Никога не плачете на сухата земя! Христос заплака и какво стана от Йерусалим? Има един плач, който е за несретите в живота. Младата мома плаче, понеже е разлюбена; мъжът плаче, понеже е разлюбен; детето плаче, понеже е разлюбено; чиновникът плаче, понеже са го уволнили. Тези сълзи не са на място. Като те назначат чиновник да си поплачеш; като се родиш да си поплачеш; като прочетеш хубава книга да си поплачеш; като четеш една книга, да дойде умиление, че две три сълзи да капнат, тури ги в кърпата, да седят. Туй, което си прочел, тия неща ще пораснат. към беседата >>
48. Пожелаване, УС , София, 3.1.1943г.,
- Нима не си разбрал какво стана в Йерусалим?
С чисти ръце посрещни този човек, усмихни се, кажи: „Много се радвам.“ Като не се радваш, не казвай, че се радваш. Какво правят хората тогава? Защо да не се радваш на този ближен? Дошъл ти Господ на гости. Христос със Своите ученици беше, не Го познаха, казва: „Ти си странник. Нима не си разбрал какво стана в Йерусалим? “ Като им говори, не Го познаха. Когато Го познаха, Той се скри. Ако ти в лицето на един човек, не може да видиш, да прозреш Бога, Който е скрит в него, тогава назад си останал. Тук преди години, срещна ме един военен, носи револвер. Като влезе при мене, остави револвера на масата и започна да се усмихва, да се извинява: „Извинете, срамота е пред вас да носим оръжие. към беседата >>