Намерени са 205 резултата от 89 беседи с точна фраза : 'Идеалното'.
1. Фарисей и Митар, НБ , София, 18.10.1914г.,
- Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
Чело хубаво, възвисоко, в основата си, над носа, издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области средно развити; уши правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лице възбледобяло, с нос от гръко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, обожава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет, и на мястото на света Богородица, Йоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – „Славен, велик е нашият род“. Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. към беседата >>
- Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека.
В този дом изпъкват още три характера : Лаван и двете му дъщери – Лия – по-голямата и Рахил – по-малката. Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини. От този момент той се влюбил в Рахил. Като практичен човек, Лаван запитал Якова, каква заплата иска за времето, през което ще остане в дома му да работи. Яков отговорил, че обича Рахил и иска да я вземе за своя жена – това е неговата заплата. Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека. Лаван обещал да даде Рахила на Якова, но с условие, да му работи седем години за нея. Яков се съгласил. След изтичането на седемте години, вместо Рахил, Лаван дал Лия, по-старата си дъщеря, за жена на Якова. Едва сутринта той разбрал, че бил излъган и запитал чичо си: Защо ме излъга, та не ми даде Рахил, според обещанието си? Лаван отговорил: Според нашите закони, първо се жени по-старата сестра, а после младата. към беседата >>
3. Законът и пророците, НБ , София, 28.3.1920г.,
- Идеалното, т.е.
И тъй, дръжте в ума си мисълта, че кога и да е, Божественото трябва да дойде във вас. Това е реална мисъл, защото с нея може да правите опити всеки момент. В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. към беседата >>
- Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност.
В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. към беседата >>
- Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно.
В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. към беседата >>
- Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си.
В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. към беседата >>
4. Приятел и раб, НБ ИБ , , София, 25.4.1920г.,
- Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен.
Не прилича тя вече на онази красива Ганка, месцето ѝ изчезнало, прегърбила се, зъбите ѝ изпаднали. Това е факт, който мога да ви докажа. Казвам: Опипана е вашата Ганка. Казвате:„Да ѝ проповядваме учението на спасението, да се спаси тя и домът ѝ.“ Но как? – „Да ходят на църква, да се молят на Бога.“ – Ами вие като стоите от хиляди години в църква, намерихте ли нещо в нея? Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен. Тя не е здание, направено от камъни. Да се разберем в това нещо. Често ме питат: „Ти ходиш ли в църква? “ – Не ходя. – „Значи не си християнин? към беседата >>
5. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване, НБ , София, 29.5.1921г.,
- Че и духоветѣ могатъ да бѫдатъ ревниви, нищо отъ това, но идеалното, съвършеното Божественото изключва всѣка ревность, идеалното изключва всѣко съмнѣние, идеалното изключва всѣко подозрѣние, идеалното изключва всѣко насилие въ свѣта. (втори вариант)
Какво трѣбва да правимъ? Азъ разрѣшавамъ този въпросъ кардинално, основно тъй: жената да има само единъ мѫжъ и мѫжътъ – само една жена, но въ сърцето на мѫжа да нѣма ни поменъ отъ ревность и въ сърцето на жената да нѣма ни поменъ отъ ревность. Но вие казвате: „Господь билъ ревнивъ.“ Вие Го заставихте да бѫде такъвъ, вие Го създадохте такъвъ. А какво казва Христосъ за Него? Благъ е само Той, Който никога не се възмущава и всичко ще създаде. Че и духоветѣ могатъ да бѫдатъ ревниви, нищо отъ това, но идеалното, съвършеното Божественото изключва всѣка ревность, идеалното изключва всѣко съмнѣние, идеалното изключва всѣко подозрѣние, идеалното изключва всѣко насилие въ свѣта. към втори вариант >>
6. Какво трябва да искаме?, НБ , София, 5.2.1922г.,
- Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите.
Питам: Какъв е смисълът на земния живот? Смисълът на земния живот е да познаем Бога, понеже ние търсим Божествената Любов. А всички хора, мъже и жени, сме малки частици от тази Божествена Любов, проявена у всеки човек. Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от Бога, и както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не Го любим, всякога ще правим разлика между тоя и другия човек. Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите. Бащата има обич повече към един син, отколкото към други. Много лесно е да кажем: „Обичай! “ Но когато дойде да приложим закона, там е изкуството. Лесно се казва, но мъчно се изпълнява. Защо? Когато касата ми е пълна, може да дам много, щедър съм, но когато в касата няма нито пет пари, каква сума може да дам? към беседата >>
8. Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922г.,
- Сега, има една съществена философия, едно вътрешно разграничение, което всеки вярващ трябва да прави: идеалното, неизменното, постоянното трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го.
Сега, има една съществена философия, едно вътрешно разграничение, което всеки вярващ трябва да прави: идеалното, неизменното, постоянното трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го. Бъдете уверени, че всяко нещо, което ние можем да докоснем с нашия ум, и то се разваля. Материалните работи с ума не се развалят, а с ръце се развалят, но има други форми, които се развалят от ума. Ако вие се греете на слънцето, няма никаква опасност, слънцето досега никому зло не е направило. Но ако имате светлината на слънцето, концентрирана в една свещ, с тази свещ може да направите хиляди злини. С тази свещ може да прочетете една хубава книга, но може и да запалите цял град, 100 плевни и хиляди къщи. към беседата >>
11. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното.
Според мене, най-великото, най-реалното в света, това е духовният живот. Ние сме сенки на този живот. Даже и най-крайните материалисти, като комунисти, социалисти, в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора. Днешният свят се е обърнал с главата надолу. Например, онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното. Няма защо да спорите, дали някой вярва, или не. За нас въпросът е поставен другояче. Някой казва: Важно е, дали човек вярва в Бога, или не. Това са относителни неща. И онзи, който не вярва, и онзи, който вярва, нямат първата дума в себе си. към беседата >>
12. Съмнение и воля, ООК , София, 11.2.1923г.,
- Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим.
А когато дойде да проучваме Божествената наука, ние трябва да се освободим от всички вътрешни предубеждения. За пример някой път аз си позволявам в беседите да разкритикувам владици и попове в целия свят. Ако аз сравнявам владиците и поповете с тия заведения, които сега съществуват, тяхното положение е идеално. Но ако сравня една църква с една кръчма и казвам, че църквата не стои по-горе от кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че един поп е по-долу от един кръчмар, не е вярно. Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим. А сега ние сме като кръчмарите. Те взимат туй хубавото в обратен смисъл. Не, с възвишеното и благородното другояче ще се постъпва. По друг начин ако ви се говори, за самия говорител е зле. към беседата >>
- Някой път като казвам, че поповете са такива-онакива, то е само като гледам идеалното, Божественото, от негово гледище разглеждам въпроса.
Ама че тъй е! Ако духовенството, ако вярванията в света седят по-високо, отколкото живота, то е друго. Но тогава, ако сегашното духовенство го считаме за най-доброто, то да се спрем там и да го реализираме. – Нищо повече! И затуй вие, като ученици, имате право. Някой път като казвам, че поповете са такива-онакива, то е само като гледам идеалното, Божественото, от негово гледище разглеждам въпроса. Казвате вие: „Туй не е бяло“. Има една белина̀ по-бяла от тази, която вие познавате. Има една чистота по-голяма от тази, която вие познавате. Та в своите вътрешни схващания трябва да бъдете съвършено искрени; за себе си трябва да бъдете искрени! За пример, сега като ви гледам, какви са подбужденията ви? към беседата >>
14. Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924г.,
- То е идеалното нещо.
Аз ще ви кажа едно нещо: Човек, който се жени, не може да намери Бога. Той може да покаже пътя на другите хора към Бога, може да помага на човечеството, но той е далеч от Бога. Аз ви казвам истината. Човек, който мисли да се жени, той не може да намери Бога. Ти първо ще се жениш, ще раждаш деца, но когато дойдеш да разрешаваш онзи великия въпрос, „още едно ти не достига“, тогава няма да мислиш за жена, за майка, за деца, за мъж, за света, няма да мислиш за народ. То е идеалното нещо. Няма да се отречеш от света, т.е. аз трябва да бъда положителен, ще се откажеш от света, но от кой свят? – От света на заблужденията. Аз ви казвам една истина. Кое е положителното в този свят, което може да стане след 1,000 години? към беседата >>
- Аз казвам, че туй идеалното, за което мислите, то не съществува днес на земята.
– Не, за Него държавата ще прокара някакъв особен закон. Ще Го считат, че Той е неканен гост, че Той е един човек с особени идеи. Това не е само тук в България, но и в Англия, и в Америка, никъде няма свобода. Има някои хора в Англия, в Америка, които идеализират нещата. Те се различават от другите. Аз казвам, че туй идеалното, за което мислите, то не съществува днес на земята. към беседата >>
15. Отношения между проявите в природата, МОК , София, 6.1.1924г.,
- Ще дам на всички ви да напишете като тема какво трябва да бъде идеалното чело на човека, какви трябва да бъдат линиите му – изобщо външните му очертания Като ви говоря за веждите, за клепачите, за челото на човека, не казвам, че те определят характера на човека, но те са резултат на вътрешната му деятелност.
Ще дам на всички ви да напишете като тема какво трябва да бъде идеалното чело на човека, какви трябва да бъдат линиите му – изобщо външните му очертания Като ви говоря за веждите, за клепачите, за челото на човека, не казвам, че те определят характера на човека, но те са резултат на вътрешната му деятелност. Ако човек е весел, ще има отворени и изпъкнали очи. Ако е песимист и гледа с мрачен поглед на хората и на живота, ще има навътре хлътнали очи. Това произтича от един психологически закон. Колкото повече вниманието на човека е съсредоточено към вътрешния живот, толкова по-малко се хранят очите. Светските хора, които искат да видят всичко и се радват на живота като деца, те изпращат повече кръв в очите си, затова техните очи са по-здрави. към беседата >>
17. Хубави чувства, СБ , ИБ , Мусала, 12.8.1924г.,
- Значи има стремеж у всички към идеалното.
" Единият казва: "Вярвай! " Другият казва: "Не вярвай! " Единият казва: "Със знание можеш да добиеш Царството Божие." Другият казва: "И без знание може да се влезе в Царството Божие." Единият казва: "Любовта е живата църква." Другият казва: "Без църква не може да се живее." - Е, виж тогава мравките как живеят, те имат ли църква? Мравките се движат към човека, идеал имат те! У мравките културата е преходна, у пчелите - също, у човека - също. Значи има стремеж у всички към идеалното. Представете си, имате каква и да е рана, и да можете изведнъж да я заздравите. Да кажеш: "Такава е волята Божия! " - и раната да оздравее. Мислите ли, че Господ, Който ви е изпратил на земята, та иска да страдате? Не, чрез страданието Той иска да ви предаде един урок. към беседата >>
18. Качества на разумния живот, СБ , , 24.8.1924г.,
- Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. (втори вариант)
Някой път искате да знаете, какво нещо е небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите, какво нещо е небето, дали е място или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг, и които не могат един без друг. Всички живеят за едного, и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята добродетел. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумност. Вие чакате, като Онези деца, по настроение, и казвате: ако имам настроение, ще го направя. към втори вариант >>
- Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на Небето е най-красивата и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува.
Някой път искате да знаете какво нещо е Небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите какво нещо е Небето – дали е място, или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг и които не могат един без друг. Всички живеят за едного и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на Небето е най-красивата и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята Добродетел. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумност. Вие чакате като онези деца настроение и казвате: „Ако имам настроение, ще го направя.“ Волът казва: „Аз ще ора на господаря си, когато ме бодне с остен.“ Това значи настроение, но то не е закон на свободата. към беседата >>
19. Физическият и духовният човек, КД , София, 22.9.1924г.,
- Това е идеалното вече!
И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават. Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси. към беседата >>
21. Да се не смущава сърцето ви!, НБ , София, 22.3.1925г.,
- Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. (втори вариант)
И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение. Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях. Ето защо това било един тежък изпит. Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката. Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. Зад туй реално има друго реално и т.н. към втори вариант >>
- Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато.
И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение. Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ. Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ. Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката. Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато. Задъ туй реално има друго реално и т.н. към беседата >>
23. Двете свещени положения, СБ , В.Търново, 23.8.1925г.,
- Това е идеалното положение, то е същото, като да извадиш кокошката от курника, да я погалиш малко и да я пуснеш на свобода.
Второто положение, което трябва да имате в ума си, е следното. Вие, като сте дошли на този свят, очаквате да ви посрещнат с плетени венци, с угощения, като някои царски синове. Това е идеалното положение, то е същото, като да извадиш кокошката от курника, да я погалиш малко и да я пуснеш на свобода. Но хората в света не посрещат така. Когато пуснат онзи, големия съвременен параход в морето, как го посреща то? Мислите ли, че морето ще утихне зарад него? Мислите ли също така, че навсякъде по света ще се издаде заповед да утихне морето, никой да не побутне даже с перце този царски син? – Не. към беседата >>
24. Бъдете съвършени!, НБ , София, 21.2.1926г.,
- В живия, в разумния свят, под “Христа” ние разбираме божественото, неизменното, идеалното, което означава единство и множество, което и в своето единство е едно, и в своето множество е едно, няма различия в него.
Някой казва: аз вярвам в еди коя си религия. Вярвам в Христа. Христос и неговото учение са едно и също нещо. В мъртвия свят не съществува Христово учение. В живия, в разумния свят, под “Христа” ние разбираме божественото, неизменното, идеалното, което означава единство и множество, което и в своето единство е едно, и в своето множество е едно, няма различия в него. Ако едно от тия възвишени същества би слязло на Земята, то ще слезе като слуга. Ще свърши работата си, ще се прояви и ще си замине. Голямо смирение има в тези същества! Ако пратят на изпит във вашия дом за една седмица само, то ще слезе, ще ви стане слуга, ще прояви смирение, ще ви остави своята веселост и след седмица ще изчезне, като казва: аз имам работа, трябва да замина! В неговия ум има благородство! към беседата >>
25. Зазоряване, НБ , София, 18.4.1926г.,
- Вселената е Божественият свят, великото, идеалното в човечеството, към което всяка душа се стреми.
Сега, ние не говорим за нашата земя, ние не говорим за нашия малък свят, който е толкова тесен, че хората в него не могат да живеят в мир, но ние говорим за широкия свят, за цялата Вселена. Щом хората не могат да живеят в мир, това показва, че светът е тесен. Там, дето има много грехове, това показва, че хората са се събрали натясно. В един обширен свят не може да има разногласие между хората. Следователно, светът, това е нашият свят. Вселената е Божественият свят, великото, идеалното в човечеството, към което всяка душа се стреми. Аз не взимам думата "душа" в такъв смисъл, в какъвто я разбират всички. Не, аз говоря за онази душа, за която учените днес доказват и за която спорят дали тя съществува или не, дали човек има душа или не. Такава душа и животните имат. Думата "душа" произлиза от дишане и означава работа. Тази душа, за която говоря аз, нито се мъчи, нито страда, нито работи. към беседата >>
26. Когато страданията произтичат / Произход на страданията, МОК , София, 13.6.1926г.,
- Когато се заговори за красивото, за идеалното в света, човек веднага започва да си представя някакви красиви, съвършени образи като идеал на съзнанието си, но той никъде не среща такива образи. (втори вариант)
Значи човек трябва да развива съзнанието си. Ако съзнанието на човека не е достатъчно развито, идеите му се заличават по същия начин, както морските вълни заличават написаното върху морския пясък. Някой мисли, че много неща знае, но щом дойде една силна мисъл в неговия ум, и тя като силните морски вълни заличава всички слаби мисли, които са съществували преди нея. Колкото по-силни са образите на мислите, толкова по-здраво се отпечатват те в човешкото съзнание. Ето защо човек мъчно може да възприема и задържа отвлечените мисли в себе си. Когато се заговори за красивото, за идеалното в света, човек веднага започва да си представя някакви красиви, съвършени образи като идеал на съзнанието си, но той никъде не среща такива образи. Умствено човек си представя красив, идеален образ, но рече ли да го нарисува, не може. Умствено той си представя красив, идеален човек, но как и къде ще го намери, не знае. Този образ съществува в съзнанието на човека, но мъчно се намира вън от него. Кога и къде се е явил този образ, той и това не помни. Обаче чувството за красота не е еднакво развито във всички хора. към втори вариант >>
28. Меки и твърди вещества, МОК , София, 6.2.1927г.,
- Тогава ще дойдете до идеалното състояние, при което можете да растете. (втори вариант)
Тази влага трябва да дойде от океана. Теченията (въздушните) – това са вашата мисъл. Трябва вашата мисъл да заработи. То е раздвижване, буря. Тази буря ще донесе влага, ще дойде този, мекият елемент, ще проникне в почвата, след туй ще дойде електричеството и магнетизмът, ще почнат да работят и вашите меки стебълца ще излезнат из тази, гъстата материя. Тогава ще дойдете до идеалното състояние, при което можете да растете. Ако главата ви е заровена като тези стебълца в земята, какво може да измислите? Луковата глава какво може да измисли? Клоните е измислила. Дошла 10-15 м., казва си тази лукова глава: «До центъра на Земята не може да се достигне» – изменя решението си. към втори вариант >>
- Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива.
Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо. Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо. И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива. към беседата >>
29. Силните течения, ООК , София, 9.3.1927г.,
- Това е идеалното положение, към което трябва да се стремите.
Сега, като говоря по този начин, вие ще кажете: „На думи лесно се говори, но елате в нашето положение, да го опитате“. Аз пък ще кажа вие да дойдете на моето положение. Бил съм във вашето положение, няма защо пак да се връщам. Сега вие ще дойдете на моето положение. За да се развивате правилно, вие трябва да дойдете на моето положение. Това е идеалното положение, към което трябва да се стремите. То не е прахосване на сили, но разумна работа. Страдания, недоразумения ще дойдат – те са неизбежни. За да дойдете до разумния живот, необходими са страдания. Човек може да се разтревожи за нещо, но важно е да не се гневи. Не е въпросът да се разкайва, но той всякога трябва да държи съзнанието си будно. към беседата >>
31. И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927г.,
- За Бога ще мислите, че Той е правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най идеалното същество.
И тъй, в разумния живот човек сам не може да живее. С кого ще живее тогава? С Бога. Ако той не обича Бога и не живее за Него, мислите му никога няма да бъдат прави. Какво трябва да мислите за Бога? За Бога ще мислите, че Той е правата мисъл, че Той е най-възвишеното, най идеалното същество. Щом помислите, че Бог ви наказва, че не е еднакво разположен към всички, вие сами се ограничавате. Това показва, че нямате идеал в себе си, че не сте създадени по образ и подобие Божие. Не, и целият свят да се обърне против вас, вашият идеал трябва да остане непоколебим и да кажете: Каквото и да става около мене, аз зная, че в Бога противоречия няма. Божията Любов е неизменна, а противоречията съществуват в мене. Бог разбира всички живи същества, което се вижда от това, че им създава условия на земята, да се проявят. към беседата >>
32. Време и вечност, ООК , София, 14.12.1927г.,
- Следователно при сегашния живот на земята, човек трябва да започне от видимото, от материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви към невидимото, към идеалното, към духовното.
Следователно при сегашния живот на земята, човек трябва да започне от видимото, от материалното и постепенно, крачка по крачка, да върви към невидимото, към идеалното, към духовното. Да правите добро, да се жертвате за другите, да помагате на по-малките, да ги учите, това са неща, които се отнасят към идеалния свят. Всеки има желание да прави добро, да помага на по-малките от себе си, да ги учи, но той трябва да знае как да направи това. За тези неща се изисква вътрешна подготовка, вътрешно знание. Мнозина искат да познаят Христа, но не знаят как да се домогнат до това познаване. Чудно нещо! към беседата >>
33. Идат дни, НБ , София, 25.12.1927г.,
- Да вършим това, което Бог изисква, туй е идеалното, красивото в света.
Кому каквото кажеш, се ще се обиди. Питам: кой държавник днес управлява, както Бог изисква? Кой педагог е възпитал учениците си, както Бог изисква? Коя майка е родила децата си, както Бог изисква? Има такива майки, но те са малко, а за в бъдеще ще се срещат повече. Да вършим това, което Бог изисква, туй е идеалното, красивото в света. Това ще се постигне, когато всеки реши да живее, като истински човек. Аз не разглеждам Бога като същество, което ни влияе отвън, но като същество, което живее дълбоко някъде в нас, което при всички условия на нашия живот остава неизменно, и всеки момент изправя живота ни. Всеки може да опита Бога. Как ще Го опита? – Когато изгуби всякаква надежда и помощ отвън, когато животът му се обезсмисли, тогава Бог, вътре в него му остава единствен верен и го крепи. към беседата >>
34. Никодим, НБ , София, 22.1.1928г.,
- Само новата мисъл, новата светлина може да направи човека здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му.
Никой няма право да си играе с този Божествен закон! Никой няма право да реже езичетата на лястовичките! Нито лястовичката има право да краде материала, който друга лястовичка събира за гнездото си. Какво ще кажете тогава за онези, които крадат не калчица и сламки, но много по-големи неща? Ново възпитание трябва да се даде на младото поколение! Само новата мисъл, новата светлина може да направи човека здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му. – Как ще постигнем това? – Към старото прилагайте новото и, както растенията, превръщайте мъртвата материя в жива. бъдете творители на бъдещите форми. Ние сме творители в света; ние градим, ние създаваме великото, красивото в света. Докато ние сме в България и работим, българите могат да бъдат сигурни за своето съществуване и благоденствие. към беседата >>
35. Бог е Дух, НБ , София, 27.5.1928г.,
- Този човек е елиминирал идеалното, възвишеното в себе си, и затова трябвало да излезе от рая, да влезе в света, в живота, за да проучи своята нисша природа.
И тъй, като погледнем на човешкото лице, или на целия негов организъм, както е построен, ние можем да кажем, отде произтича човека. В Писанието се казва, че човек е направен по образ и подобие Божие. Това се отнася до първия човек. Вторият човек е направен от пръст, значи от всички елементи на природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните. Всички тия елементи, от които е направен човекът, се разглеждат като живи същества. Този човек е елиминирал идеалното, възвишеното в себе си, и затова трябвало да излезе от рая, да влезе в света, в живота, за да проучи своята нисша природа. Ето защо днес у човека бушуват различни желания, мисли, различни неразположения, с които той трябва разумно да се справи. към беседата >>
36. Ограничаване и освобождаване, ООК , София, 29.8.1928г.,
- Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие?
– Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес. Можете ли да наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга? За свобода може да говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм. Докато не е придобил морален устой в себе си, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил. Днес ще го придобие, утре ще го изгуби. Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може да придобие? към беседата >>
37. Достоен, НБ , София, 9.6.1929г.,
- Това е идеалното състояние за човека.
Щом стане голям и любовта го посети, той стъпва вече на краката си и започва самостоятелно да учи, да работи. С помощта на любовта, човек създава в себе си условия за развиване на своето сърце и на своя ум. Само при тези условия любовта може да се задържи в чов-вка. Иначе, без развит ум и без обработено сърце, любовта не може да остане в човека. Когато хората казват, че трябва да се обичат, те имат предвид това, именно – да задържат любовта в себе си. Това е идеалното състояние за човека. Когато обичате някого, вие се свързвате с него и той става отзивчив към всичко онова, което ви занимава и вълнува. По този начин, вие взаимно си помагате. Ако мразите някого, вие пак се свързвате с него, но при този случай, става взаимно отблъскване помежду ви, вследствие на което, не можете да си помагате. Когато обичате някого, той трябва да ви се отплати с вяра, да вярва във вас. Когато някой иска да го обичате, кажете му: Щом искаш любовта ми, готов ли си да вярваш в мене? към беседата >>
39. Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат, МОК , София, 9.1.1931г.,
- Запример, ако вие искате идеалното добро в света; ти не можеш да приложиш идеалното добро в света, то е невъзможно. (втори вариант)
Аз да ви дам едно определение. Вие можете да дадете много определения, от пермутациите, каквото и определение да дадете, то е все вярно; не казвам, че не е вярно, но има едно определение, което може да приложите. То е вярно. Верни неща са тези, които могат да се прилагат в дадения случай. А могат и да не се приложат. Запример, ако вие искате идеалното добро в света; ти не можеш да приложиш идеалното добро в света, то е невъзможно. И да искаш, то е само вътрешно. Ти можеш да пожелаеш на един човек най-голямото добро, но на физическото поле да му дадеш доброто е невъзможно. към втори вариант >>
40. Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!, МОК , София, 13.11.1931г.,
- Аз разбирам идеалното, когато аз кажа, че съм намерил един идеал, че съм намерил една чешма, от която постоянно да ходя да пия вода. (втори вариант)
Та казвам, вие младите трябва да имате един възвишен идеал. Как ще го намерите този идеал в света? Може ли някои от вас да ми разправите; вие казвате, нали аз имам идеал! Как сте намерили вашия идеал? Запример, кой е идеалът ви? Аз разбирам идеалното, когато аз кажа, че съм намерил един идеал, че съм намерил една чешма, от която постоянно да ходя да пия вода. Това е идеал, оттам добивам своята сила; и когато намеря една банка, от която постоянно да черпя своя кредит. Или имам едно слънце, дето постоянно да се грея; или каквато и да е мисъл, която дава посока на моя живот. Идеалът това е отворената врата, това е прицелната точка, към която човешката душа се стреми! И когато човек тури каквато и да е преграда, каквато и да е друга мисъл, която закрива този идеал, той може да изгуби своя път. И ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА ТРЯБВА ДА СЕДИ НА НАЙ-ВИСОКОТО МЯСТО. към втори вариант >>
42. Входни врати, ООК , София, 6.4.1932г.,
- Значи туй красивото, хубавото, идеалното трябва да се познае. (втори вариант)
Та сега новият начин е начин, според който животът трябва да се поправи. Това е живот вечен, да познаем Бога. Значи туй красивото, хубавото, идеалното трябва да се познае. Като познаем Бога, неговата мисъл, той да бъде обект, модел, от който ние да се учим как да мислим, как да чувстваме и как да постъпваме. В това седи познаването на Бога. Трябва да имаме един модел. На земята не може да имаме такъв модел. Колкото и да обичате един човек, не може да изтълкувате някои негови постъпки, някои негови движения. към втори вариант >>
- - Вечното, възвишеното, идеалното.
И тъй, приемете новата мисъл, която може да оправи живота ви. Затова е казано в Евангелието:Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.Кое трябва да познаем? - Вечното, възвишеното, идеалното. Трябва да познаем Бога! Неговата мисъл да бъде обект на нашия живот. Бог да ни бъде образец и от Него да се учим, как да мислим, да чувстваме и да постъпваме. На земята друг образец, освен Бога, не съществува. Колкото и да обичате един човек, той не може да ви бъде образец. към беседата >>
43. Новата работа, СБ , София, 30.8.1932г.,
- Туй няма нищо общо със Славейковата поговорка: „Покорна главица, остра сабя не сече." Но това не е правото, не е идеалното. (втори вариант)
Българите всички са политикани. Нашите стражари са нищо пред американските, те са по 6 стъпки високи, близо 2 метра. Всеки, който не слуша, могат да го вдигнат с една ръка и да го тръснат на земята. Щом ти каже: „Хайде в участъка", и ти направиш възражение, веднага в носа те удрят и те простират на земята. Който е дошъл в Америка, трябва да се подчинява на законите. Туй няма нищо общо със Славейковата поговорка: „Покорна главица, остра сабя не сече." Но това не е правото, не е идеалното. В американците има съзнание, в англичаните има съзнание, и в българите има съзнание. Всеки народ си има свои добри страни, всеки човек си има свои лоши страни. Доброто живее във всинца ни, трябва да се сплотим така, че то да стане общо за всички. към втори вариант >>
45. Отношение към природата / Съотношение с природата, ООК , София, 22.2.1933г.,
- Идеалното ухо е за шестата раса. (втори вариант)
Считайте, че благото и разположението на природата е ваше благо. Тогава по-лесно се формират ушите. Сегашното ухо е на петата раса. Много малко се изисква. Идеалното ухо е за шестата раса. Трябва няколко милиметра още, за да се поправи и тогава ще имате нещо, горе-долу установено. Ако ухото е хубаво, вие можете да бъдете и по-здрави. При всяко движение, което правите с ръцете си, вземете участие с вашия ум, с вашето сърдце и с вашата воля. Не правете движения, в които не вземат участие вашият ум, сърдце и воля. Когато направите едно движение с ръката си, в това движение да участвуват вашият ум, сърдце и воля. към втори вариант >>
46. Човешкият нос / За човешкия нос, ООК , София, 1.3.1933г.,
- И най-после дохождаме до идеалното, към разумното и се добива правилността на човешкото лице. (втори вариант)
Как е поставен носът спрямо ума, има една Божествена страна у човека. Има една плоскост, както аз я наричам. Тази плоскост може да ви се вижда хоризонтална или перпендикулярна, но тя определя стойността. Ако носът се отдалечава от плоскостта, той отива към животинското състояние. Ако носът се приближава към плоскостта, той е Божествен. И най-после дохождаме до идеалното, към разумното и се добива правилността на човешкото лице. Тогава челюстите на човека не са издадени навън. Тогава тази плоскост е перпендикулярна, отива от Слънцето към центъра на земята. Тя минава през гръбначния стълб и ние вървим по нея. Както и да вървим, тази плоскост винаги пази нашето равновесие. И тогава, като сме между тези два разумни света, между човешкия и Божествения, тази плоскост има две точки и затова ние вървим прави. към втори вариант >>
49. Усилни времена, НБ , София, 18.2.1934г.,
- Идеалното положение на тялото е, когато човек е здрав.
В тялото съществува един ред. Десет милиона клетки служат, [...] (В разчетената стенограма една или две думи не се четат) работят, приготовляват този сок и после изпращат [...] (В разчетената стенограма половин машинописен ред не се чете). Има клетки, които работят в белите дробове. Всяка клетка, когато организмът е нормален, всяка клетка взема достатъчно храна, за да живее. После нечистото се изхвърля навън, става пълно пречистване. Идеалното положение на тялото е, когато човек е здрав. Но щом съгреши човек, веднага неговата поща, съобщенията се задръстват и тогава се появяват разните болести, които лекарите лекуват по своему. Може да ги лекуват, не е лошо да се лекуват. Но казвам: Природата има един особен начин за лекуване. към беседата >>
51. Забравените неща, НБ , София, 20.10.1935г.,
- То е светът, то е идеалното, туй, което ни блазни, за което ние въздишаме, че то е Божественото.
Казваме: Ние сега търсим да бъдем късметлии. Кой е начинът, за да се избавим? – Първото нещо е Любовта, която избавя света. Но Любовта има отношение към Божествения свят. Не може в твоята душа да се прояви Любов, докато нямаш един обективен Божествен свят. То е светът, то е идеалното, туй, което ни блазни, за което ние въздишаме, че то е Божественото. То не е далеч, то е в нас вътре. Всеки един от вас има право да желае Божественото. Някои мислят, че само като умрат, ще намерят Божественото. Ти на земята като си може да вкусиш от Божественото. Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертвува за Божественото. към беседата >>
52. Закхее, сляз скоро, НБ , София, 24.11.1935г.,
- Това е идеалното, така трябва да се отнасяме към всички.
Аз не бих желал хората да се обхождат добре с мене, ако аз не се обхождам добре с тях. Ако дадат някому един мухлясал хляб, аз ще взема хляба от ръцете му и ще кажа: Слушай, тебе са те излъгали. След това ще взема от най-хубавото брашно, ще омеся един топъл, хубав хляб и ще му го предложа. Това заслужава той като човек, а не мухлясалия хляб. Това е заслуженото. Това е идеалното, така трябва да се отнасяме към всички. Такава трябва да бъде нашата обхода към всички други хора. Ако ние се обхождаме към другите хора, така както и Бог се отнася към нас и вътре в нас, така ще се отнасят и другите към нас. Това е идеалът, това е правилното обхождане. Ако не можете да спазвате това правило, няма други правила отвън. Това е истинското правило на живота. към беседата >>
53. За да бъдете синове, НБ , София, 23.2.1936г.,
- Най-идеалното положение е да бъдеш като син в един дом.
Някой път се стремим да ги разрешим колективно, но с хиляди години ние сме ги разрешавали, и пак неразрешени са останали. И колко хиляди години още можем да ги разрешаваме, не се знае. Много хиляди години още се изисква, докато дойдем до един идеален живот, в който всички хора да са свързани в един общ организъм и да се разбират. Ето какво разбирам аз под думите да се разбират. Това значи, ако сте в едно общество, това общество да ви разбира и ти да го разбираш, а не да живееш в това общество, като един натрапник. Най-идеалното положение е да бъдеш като син в един дом. В този дом бащата държи децата си в онова положение, в което той се намира. Каквото желание има бащата, той казва и на синовете си: Аз ще го доставя и на вас. За земята поне е така. Когато бащата иска да остави нещо на синовете си, той трябва да умре и тогава да го остави. Това е една изопачена идея. към беседата >>
54. Действието на музиката, ООК , София, 1.4.1936г.,
- Аз бих предпочел глупавата Божествена мисъл, отколкото идеалното човешко.
Но ако мислите да прокарате една ваша мисъл, това е абсолютно невъзможно. Нашата мисъл ние можем да прокараме в нашия свят, но в Божествения свят - по никой начин. И всеки един, който иска да бъде благоугоден на Бога, той трябва да носи Неговите мисли. Едно сравнение: най-големите светии, най-големите гении на човечеството, най-хубавото, което те могат да измислят, е по-долу от Божието най-глупавото. Последното седи много по-високо, отколкото човешкото. Аз бих предпочел глупавата Божествена мисъл, отколкото идеалното човешко. Някой казва: „Аз намислих това." Не се лъжете какво си намислил. Нищо не си намислил. Или начертаеш нещо. Нищо не си начертал. Или си нарисувал една картина. към беседата >>
55. Гладни и сити. Единение и разединение / Гладни и сити – единение и разединение, МОК , София, 15.1.1937г.,
- Тя до сега считала, че кръгът е идеалното, пък аз го нарекох животинско. (втори вариант)
Оставете ги зад дупката. Дръжте тази мисъл в живота си. Сравнявайте. Като говоря понякога, някой загубва своята вяра. Като говорих онзи ден една сестра се обезсърчила. Казва: ”Аз се обезверих, не зная в какво да вярвам.” Казвам й: “Това не е вяра, това е наука.” Вярата е онова същественото, реалното. Тя до сега считала, че кръгът е идеалното, пък аз го нарекох животинско. Тя не разбира разсъжденията. Кръгът, който е идеален, слиза да помага на животните. Слиза там, че трябва да ги пази. Не турих елипсата, защото елипсата сега се учи от кръга как да помага. Тя излязла от едната и от другата страна, наблюдава какво да прави. към втори вариант >>
- Тя досега считала, че кръгът е идеалното, а пък аз го направих нещо животинско.
Когато говорех онзи ден, една сестра се обезсърчила и казва: „Аз се обезверих, не зная в какво да вярвам! “ Казвам: това не е вяра, това е наука. Вярата е онова същественото, реалното. Тя досега считала, че кръгът е идеалното, а пък аз го направих нещо животинско. Тя не разбира разсъжденията. Кръгът, който е идеален и е Божественото, слиза да помага на животните, слиза там, защото трябва да ги пази. Не турят елипсата, защото елипсата сега се учи от кръга как да помага. Тя е излязла от едната и от другата страна – наблюдава какво правим, може да определя. Сестрата казва, че понеже при животните съм поставил кръга, работата излязла бамбашка. към беседата >>
58. Реалното и идеалното, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 28.7.1937г.,
- Това, което в дадения случай чувствуваш, е реалното, а пък това, което мислиш, то е идеалното. (втори вариант)
Кое е реалното в света? Реалното е земята, това, върху което ходим сега, е реалното. Това, което в дадения случай чувствуваш, е реалното, а пък това, което мислиш, то е идеалното. Идеалното е за в бъдещето. А пък реалното е за сега. Следователно когато ние говорим за човешкото сърдце, ние подразбираме нещо както земята, върху която ходим. От сърдцето ние черпим всичките сокове и според както човек чувствува, така той мисли. Реалното е отражение. към втори вариант >>
- Идеалното е за в бъдещето. (втори вариант)
Кое е реалното в света? Реалното е земята, това, върху което ходим сега, е реалното. Това, което в дадения случай чувствуваш, е реалното, а пък това, което мислиш, то е идеалното. Идеалното е за в бъдещето. А пък реалното е за сега. Следователно когато ние говорим за човешкото сърдце, ние подразбираме нещо както земята, върху която ходим. От сърдцето ние черпим всичките сокове и според както човек чувствува, така той мисли. Реалното е отражение. Реалното дава възможност на идеалното да има отражение. към втори вариант >>
- Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. (втори вариант)
Сега, реалното в света, това е Любовта. Реалното в света е Добродетелта. Идеалното е Мъдростта, идеалното е знанието, което ти придобиваш. Те са неща идеални. Следователно с сърдцето си ние се запознаваме с реалното, а пък с ума си ние се запознаваме с идеалното. Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. към втори вариант >>
- То е идеалното, Великото в света. (втори вариант)
Умът се запознава с идеалните работи. Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. към втори вариант >>
- Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. (втори вариант)
Някой път ние искаме познанието на ума да ни даде реалното. Реалното приемаме чрез сърдцето, а това, което ние чувствуваме, радостта, страданията ни идат чрез сърдцето. А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си. към втори вариант >>
- Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. (втори вариант)
А пък какъв е невидимият свят пред нас, какво е предназначението на нещата в природата, какви са законите в света, ония закони, които работят, нашето сърдце не може да ни каже нищо по това. Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си. към втори вариант >>
- Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. (втори вариант)
Нашият ум ни казва, какво е предназначението на нещата в природата. То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си. към втори вариант >>
- Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. (втори вариант)
То е идеалното, Великото в света. Когато ви говоря за реалното, трябва да ме слушате с сърдцето си и когато ви говоря за идеалното, трябва да ме слушате с ума си. И когато има разногласие между Учителя и ученика, то Учителят говори едно, а пък ученикът разбира друго. Когато Учителят му говори за реалното, за земята, ученикът [е в] идеалното. Той казва: “Не ми разправя за това, което аз искам.” Някой път Учителят е в идеалното, а пък ученикът е в реалното и казва последният: “Не ми разправяй за това, което не искам.” Когато Учителят разправя за реалното и ученикът трябва да е там. Когато Учителят [разправя] за идеалното и ученикът трябва да е там. Това са две положения, които трябва да поддържате в ума си. към втори вариант >>
- Всички нещастия, страдания, които идват, показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. (втори вариант)
Та рекох, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат. Ако не сте обичали, обичайте. Ако са ви обичали, обичайте, за да има отплащане, за да се отплатите. Отплащане, обмяна трябва да има в природата. Щом спрете тая обмяна, щом няма обмяна, идат нещастията. Всички нещастия, страдания, които идват, показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Защото каквато любов показвам аз към някого, такава и той ще покаже към мене. И каквато любов Бог е дал нам, ние същата любов трябва да покажем към него. Нали е казано: “Христос дойде на земята, за да покаже Любовта, която Бог Му е дал.” Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. И ония пък, които възпримат нашата любов по-долу, и те трябва да я дадат още по-долу. Така трябва да се направи цял един кръг. към втори вариант >>
- Само умът е, който изучава идеалното. (втори вариант)
Не сте някое шише да налея вода вътре. Не! Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим. към втори вариант >>
- А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. (втори вариант)
Рекох, да изучаваме света така както Бог го е създал. И до сега вие не знаете, защо е вашето сърдце. Само сърдцето е, което изучава реалното. Защо ви е умът? Само умът е, който изучава идеалното. А пък при изучаването на реалното и на идеалното влиза животът. То е смисъла, целта, към която се стремим. А пък в живота, след като изучаваме реалното и идеалното, ние добиваме свободата, а пък в свободата човек може да намери Истината. Свободният човек може да намери Истината. А пък като намериш Истината, тогаз се реализира животът, това към което всички се стремим. към втори вариант >>
- Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. (втори вариант)
Днес започнете тъй да разбирате! Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. към втори вариант >>
- Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. (втори вариант)
Не, че не сте вървели, но тая идея сте нямали в умовете си. Това е ново за вас. Вие реалното го чоплите с ума си, а пък идеалното чоплите с сърдцето си. И имали ли сте някакъв резултат? Когато изучаваш реалното, сърдцето ти да участвува, а когато изучаваш идеалното, умът ти да участвува. Ако речеш да постигнеш идеалното в сърдцето си, то е непостижимо. И ако искаш да постигнеш реалното с ума си, то пак е немислимо. Защо Бог е създал тъй нещата? Ако ти не страдаш, ти не можеш да любиш. Който не е страдал, той не може да люби. И който обича, той трябва да страда. към втори вариант >>
- Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето.
Кое е реално в света? – Това, което човек в даден момент чувства, е реално. Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. към беседата >>
- Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното.
Това, което мисли само, е идеално. Реалното има отношение към сегашния момент, към настоящето, а идеалното – към бъдещето. Земята, върху която стъпваме, представя реалното в живота. Както растенията черпят сокове от земята, така човек черпи сокове от сърцето си. Както човек чувствува, така и мисли. Животът на сърцето представя реалното, а животът на ума – идеалното. Реалното дава възможност на идеалното да се отрази. Следователно, идеалното се изучава чрез закона на отражението. към беседата >>
- Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога.
Човек не може да се съмнява в това, което е опитал. Щом го опита, то става вече реално. Докато не го е опитал, той може да се съмнява в него. Тогава то е идеално. Опита ли го, обаче, излезе ли опитът му сполучлив, той не може вече да се съмнява в него. Значи, в идеалното човек може да се съмнява, но в реалното – никога. Много реални и идеални неща остават необяснени, по единствената причина, че не могат да се подложат на опит. към беседата >>
- Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея.
И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. към беседата >>
- Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното.
И тъй, реалното в света, това е любовта и добродетелите, които произтичат от нея. Идеалното, това е мъдростта и знанието, което произтича от нея. Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. към беседата >>
- Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си.
Значи, чрез сърцето си човек се запознава с реалното, а чрез ума – с идеалното. Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. към беседата >>
- Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното.
Чрез сърцето си човек се запознава с радостта и скръбта. Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. към беседата >>
- И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното.
Чрез ума си той се запознава с външния свят, със законите и явленията в природата. Чрез ума си той се запознава с великото в света. Следователно, когато ви се говори за реалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез сърцето си. Когато ви се говори за идеалното, вие трябва да слушате и възприемате чрез ума си. Когато между учителя и ученика съществува разногласие, причината за това е, че те се намират в различни области: ако учителят е в областта на идеалното, ученикът е в областта на реалното. И обратно, ако учителят е в реалното – ученикът е в идеалното. Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен? към беседата >>
- – Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното.
Учителят предава на ученика урок, а последният не е доволен от него и намира, че не му преподава, както трябва. – Защо се явява това неразбиране? – Защото ученикът е в реалното. Друг път учителят разправя нещо на ученика, а последният не го разбира и е недоволен от него. – Защо ученикът е недоволен? – Защото е в идеалното, а учителят му говори за реалното. За да бъде в хармония с учителя си, ученикът трябва да бъде в положението на дете, което има готовност да слуша, да възприема и да се учи. Тъй щото, не заставяйте учителя си той да дойде в областта, в която сте вие, но бъдете готови вие да влезете в областта, дето е учителят ви, и оттам да го слушате. към беседата >>
- Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е.
Да обичате човека, това значи, да се запознаете с реалното и идеалното в него, т. е. да се запознаете с неговия ум и с неговото сърце. Методите, с които човек изучава сърцето, са едни, а методите, с които изучава ума, са други. Тези методи коренно се различават едни от други. Един от методите за изучаване на човешкото сърце е подобен на изучаване вкуса на ябълката. Да изучиш вкуса на ябълката, това значи съвършено да измениш формата й и, така изменена, да я приемеш в себе си. към беседата >>
- Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално.
Да обичаш човека, това значи още да изучаваш неговия ум. Методът за изучаване на човешкия ум може да се уподоби на посаждане на ябълчна семка. Взимате една ябълчна семка и я посаждате в земята. След известно време семката покарва и от нея се образуват малко, крехко стъбълце и нежни листенца. Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното. към беседата >>
- Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното.
Ябълката расте, развива се, укрепва и се превръща в голямо дърво, което започва да цъфти и да вързва плод. Докато изучавате процесите, през които ябълката минава, вие сте в областта на идеалното, което лесно може да се превърне в реално. – Как ще се превърне? – Като узреят ябълките, вие ще изберете една от най-хубавите ще я разгледате, ще и се порадвате, докато я турите в устата си, да опитате нейния вкус, нейните вътрешни качества. Щом опитате вкуса й и измените нейната форма, вие сте си послужили с метода на реалното. Значи, човек може да започва с реалното и да свършва с идеалното, или да започва с идеалното и да свършва с реалното. към беседата >>
- За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е.
Когато сърцето изучава реалните работи, а умът – идеалните, тогава човек среща малко противоречия в живота си. И при това положение човек ще среща противоречия, но поне лесно ще ги разрешава. Запример, съмнението е едно противоречие. То е най-слабото обезверяване, което човек може да преживее. Как се справя човек със съмнението? За да се справи със съмнението си, човек трябва да има вяра, която да почива на законите на реалното и на идеалното, т. е. на законите на ума и на сърцето. Човек може да се справи със съмнението, само когато се движи в тия два свята. Вън от ума и сърцето си, човек нищо не може да разреши. Съмнението неизбежно ще дойде в човека, но за да се справи с него, той трябва да разбира законите на своето сърце и на своя ум. към беседата >>
- Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна.
И тъй, ако сте обичали, очаквайте да ви обичат! Ако са ви обичали, и вие трябва да обичате, за да се отплатите. Обмяна трябва да има в любовта. Обмяна трябва да има навсякъде в природата. Дето обмяната не е правилна, там има страдания и нещастия. Страданията показват, че обмяната между реалното и идеалното не е правилна. Правилната обмяна подразбира следното: каквато е моята любов към даден човек, такава ще бъде и неговата любов към мене. Следователно, каквато любов Бог е показал към нас, такава трябва и ние да покажем към Него. Казано е в Писанието, че Христос дойде на земята да ни покаже любовта, която Бог му е дал. Ние трябва да покажем оная любов, която Христос ни е дал. Ония пък, които са приели нашата любов, трябва да я предадат на по-долните от тях. към беседата >>
- Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е.
Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. към беседата >>
- със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното.
Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. към беседата >>
- При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното.
Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? към беседата >>
- Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него.
Сега вие искате да бъдете окултни ученици. Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал. към беседата >>
- Христос е реалното, а Бог – идеалното.
Обаче, аз бих желал да бъдете ученици на любовта, да изучавате реалното и идеалното, т. е. със сърцето си да изучавате реалното, а с ума си – идеалното. При това положение няма опасност от преплитане между сърцето и ума, между реалното и идеалното. Докато човек не може едновременно да изучава реалното и идеалното, новият живот не може да дойде в него. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил на земята". Христос е реалното, а Бог – идеалното. Със сърцето си ще изучавате Христа, а с ума си – Бога. Ако не сте опитали Христа със сърцето си, как ще опитате Бога с ума си? Това значи, да изучавате света така, както Бог го е създал. към беседата >>
- След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното.
Мнозина се стремят към постигане на идеалния живот, към живота на светиите. За да придобие идеалното, човек трябва да слезе в областта на реалното, да мине през големи страдания, като Христовите, да се смири. След това Бог ще го извади от смъртта и ще го постави в областта на идеалното. Обаче, това е възможно само в далечното бъдеще. Без страдания човек нищо не може да постигне. В същност страдания няма. Страданията са условия само, за да изпитат човека, доколко е убеден в реалното. Като казвам, че страдания не съществуват, имам пред вид мисълта, че страданията не се предизвикват от Бога, а от хората. към беседата >>
- Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота.
Сега аз желая на всички да слезете от реалния и от идеалния си кръст! Никой не може да слезе сам от кръста си. Все трябва да дойде Никодим, да ви свали от кръста, да ви завие в плащеница и да ви постави в гроба. След това два ангела трябва да слязат от небето и да ви извадят от пещерата на вашия живот. Страданията съдържат една добра страна, която всякога трябва да се има пред вид. Страданията носят в себе си велики Божии благословения за онези, които искат да се запознаят с реалното и с идеалното в живота. Страданията са временни. Те траят около секунда, две, три, най-много една минута. Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. към беседата >>
- Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди.
Те не достигат даже и до един час. Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта. към беседата >>
- Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди.
Това, което продължава повече от час, е отражение на страданието. Гневът на Бога може да продължи най-много сто години, а Божието благословение продължава хиляди години. Недоволството на Бога от хората може да продължава най-много сто години, а любовта Му – 25 000 години. Значи, недоволството на Бога към нас може да продължава най-много една секунда, а любовта Му – 25 000 секунди. Тъй щото, ако изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде недоволен от вас една секунда, а доволен – 25 000 секунди. Ако не изучавате правилно реалното и идеалното, Бог ще бъде доволен от вас една секунда, а недоволен – 25 000 секунди. Кое от двете положения е за предпочитане? Мимолетен е гневът на Бога. В този гняв вие ще опитате, какво нещо е страданието. В доволството и разположението на Бога ще опитвате радостта. към беседата >>
59. Идеален, реален и материален порядък, МОК , София, 5.11.1937г.,
- Ти за да бъдеш щастлив, то е идеалното, непостижимото.
Сега, най-първо вие искате да бъдете щастливи. Но вашата погрешка е там, че щастието е идеално, непостижимо. Ти за да бъдеш щастлив, то е идеалното, непостижимото. Непостижимото след колко време може да се постигне. Да живееш и хиляди и милиони години, никога не можеш да го постигнеш. То е непостижимо. То е в един Божествен свят и вие ще си помечтаете, ще се радвате, че някой път може да мислите, че има един идеален свят. Дали ще можеш да влезеш в него, дали ще го постигнеш, но сега само като го зърнеш е достатъчно. към беседата >>
- От материалното ще съдите за идеалното.
Фигурата е дадена, на туй лице устата е изразителна вече. Какво означава този ъгъл? Той показва любопитство. Когато се изучава физиономията, когато се затваря и отваря устата, какво означава? То е материалната страна. От материалното ще съдите за идеалното. Казвам: Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате. Като живеете в материалния порядък, да имате едно разположение, идеалния и реалния свят да ви помагат. Тогава ние може да уподобим само за изяснение тъй. Представете си, че светлината е идеалния свят, въздухът представя реалния, а земята и водата – материалния. Значи ти реалния свят ще опиташ чрез дробовете си, идеалния свят ще опиташ чрез ума си, а материалния свят ще опиташ чрез стомаха си. към беседата >>
- Казвам: Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате.
Какво означава този ъгъл? Той показва любопитство. Когато се изучава физиономията, когато се затваря и отваря устата, какво означава? То е материалната страна. От материалното ще съдите за идеалното. Казвам: Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате. Като живеете в материалния порядък, да имате едно разположение, идеалния и реалния свят да ви помагат. Тогава ние може да уподобим само за изяснение тъй. Представете си, че светлината е идеалния свят, въздухът представя реалния, а земята и водата – материалния. Значи ти реалния свят ще опиташ чрез дробовете си, идеалния свят ще опиташ чрез ума си, а материалния свят ще опиташ чрез стомаха си. Ако стомахът ти е здрав, подразбира, че материалният свят, материалният порядък, ти си в хармония с него. към беседата >>
- От идеалното – в реалното и материалното.
Този свят трябва да умре. Този свят постоянно е умирал, кога не е умирал. Погрешката е там, че смъртта царува, не животът. Животът в нас трябва да царува. В себе си да дадеме място животът доброволно да царува, не смъртта. От идеалното – в реалното и материалното. Те трябва да царуват сега в живота. В материалния живот, не сега да се умира, но като се намериш в затруднение промени си мястото, не може на едно място, на второ, на трето, качи се, там дето можеш да видиш слънцето. Не стой на едно място. Постоянно във физическия свят трябва да има промяна. към беседата >>
60. Съгласуване, МОК , София, 12.11.1937г.,
- Вие мислите за нещо идеално, но какво е идеалното, не го знаете.
“, то е една фирма. Поставете се вътре да работите. Никакви поданици не са. Вие имате съвсем особено мнение. С хиляди години са ви учили и са ви проповядвали, че телото е особено направено, че вие ще го напуснете. Вие мислите за нещо идеално, но какво е идеалното, не го знаете. Казвам: Вие имате една формула, с която може да подобрите вашия живот. Когато имате едно противоречие в себе си, как ще премахнете това противоречие? Да допуснем сега, че вие сте били богат, богатски син. Баща ви имал 3–4 слуги, вие само сте дръннали на звънеца, каквото искате ви дадат – дрехи, обуща, храна. Искате да се разходите, дойде автомобила, идете, върнете се. към беседата >>
- И когато влезе в него идеалното злато, той става идеалист.
Това е възможно за онзи, който знае нещата. За онзи, който не ги знае, те си остават така, както са били. И златото, за което говорим, има три качества: материално злато, реално злато и идеално злато. Когато материалното злато влезе в човека, той става материалист. Кагато влезе в него реалното злато, той става реалист. И когато влезе в него идеалното злато, той става идеалист. И веруюто на хората се определя от златото, което е в тях. Какъв живот ще живееш, зависи от златото, което е в тебе. Ако имаш материалистическо злато в себе си, ще ядеш и ще пиеш на общо основание. Ако имаш в себе си златото на реалния свят, ще живееш един разумен, духовен живот. Ако имаш златото на идеалния свят, ще живееш идеален живот. към беседата >>
- Това злато, което е в главата ви, е идеалното злато.
Аз имам образци от материално злато и мога да ви ги покажа. За реалното злато нямам още образци. Трябват ми няколко години, за да извадя от кръвта реалното злато. Това злато, което държите в джоба си, е материално злато. Това, което е в кръвта ви, то е реално злато. Това злато, което е в главата ви, е идеалното злато. Когато някой казва, че не може да обича, казвам, че този човек няма идеално злато в себе си. Каже ли някой, че не може да обича в реалния свят, това показва, че няма реално злато в себе си. Каже ли, че не може да обича в материалния свят, това показва, че няма материално злато в себе си. Така разрешавам аз въпросите. Имаш ли злато в себе си, можеш да обичаш. към беседата >>
62. Добрият живот, ООК , София, 22.6.1938г.,
- Онова, което може да събуди реалното, идеалното във вас, то е Божественото.
Аз ви показвам една бучка захар и казвате: „Това е захар“. То е предположение във вас. Вие имате право да знаете дали това е захар или не. Ако ви дам тази бучка и вие я турите на вашия език, той ще ви каже истинска захар ли е или не. Може да имате белият цвят, да ви се представя един предмет като захар, без да е захар. Онова, което може да събуди реалното, идеалното във вас, то е Божественото. Всяка една мисъл, всяко чувство, което събужда идеята за идеалното, за реалното в света, то е правото. Аз ви говоря, вие казвате: „Че досега ние не сме ли намерили Бога? “ Ако вие сте видели само един професор, каква е ползата от виждането на професора? Този човек е на изкуството, на художеството, започва да ви учи. Знаете вече всяка линия как да определите. към беседата >>
- Всяка една мисъл, всяко чувство, което събужда идеята за идеалното, за реалното в света, то е правото.
То е предположение във вас. Вие имате право да знаете дали това е захар или не. Ако ви дам тази бучка и вие я турите на вашия език, той ще ви каже истинска захар ли е или не. Може да имате белият цвят, да ви се представя един предмет като захар, без да е захар. Онова, което може да събуди реалното, идеалното във вас, то е Божественото. Всяка една мисъл, всяко чувство, което събужда идеята за идеалното, за реалното в света, то е правото. Аз ви говоря, вие казвате: „Че досега ние не сме ли намерили Бога? “ Ако вие сте видели само един професор, каква е ползата от виждането на професора? Този човек е на изкуството, на художеството, започва да ви учи. Знаете вече всяка линия как да определите. Рисувате един човек. към беседата >>
63. Азбука на разбирането, СБ , РБ , 7-те езера, 24.7.1938г.,
- Той трябва да пречисти своя ум и своето сърце от всички утайки и примеси, да дойде до онова първично естество, което граничи с идеалното, с красивото в света.
И тъй, искате ли да изправите някоя ваша погрешка, записвайте всичко в едно тефтерче и вечер, преди да си легнете, направете една равносметка, какво сте казали по адрес на някого, и вижте след това, дали казаното е вярно. Ако е вярно, радвайте се, че сте казали истината. Ако не е вярно, изправете погрешката си. Правете това всеки ден, да коригирате всичките си погрешки. Човек не трябва да задържа в себе си нищо криво, нищо нечисто. Той трябва да пречисти своя ум и своето сърце от всички утайки и примеси, да дойде до онова първично естество, което граничи с идеалното, с красивото в света. Законът на любовта изисква от човека да говори истината. Зло или добро говорите за човека, стремете се да бъде истинно. Любовта изисква от човека, каквото прави, да е за слава Божия, за негово добро, както и за доброто на неговия ближен. Това значи, разумно отношение на жълтия цвят към червения. към беседата >>
65. Постъпвайте съвършено!, НБ , София, 1.2.1939г.,
- Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате.
Едно състояние имаш, при което за 10 хиляди години не искаш да видиш някого. Господ казва: „Иди да се срещнеш с него.“ И Господ един ден ще те прати, и в живота как ще го направите? Него ще го направи един богаташ. Ти си един сиромах и ще ти каже: „Иди от него да вземеш пари на заем.“ Бъдете готови сега да изучите онзи порядък, в който живеете, такъв какъвто е сега. Идеалното е друг въпрос, но в дадения случай, в този живот, в който сега сте потопени, намерете доброто в сегашният момент на живота си, в туй, което имате. От този момент ще се съградят бъдещите моменти. към беседата >>
66. Правилни схващания и правилен живот, ООК , София, 15.2.1939г.,
- Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот?
Щом сте на физическото поле, законът е друг. Ти, на физическото поле, не можеш да отвориш сърцето на бакалина и да му кажеш: „Господ каза да ми дадеш това и това.“ – Той не разбира това. Ще извадиш от джеба си парите и тогава ще му кажеш, какво искаш да ти даде. И той ще каже: „Познавам този образ.“ – И ще погледне с голямо почитание монетата и ще каже: „Вярвам в този Господ! “ – И в замяна ще ти даде нещо. Вие седите и казвате: „Да се живее най-идеалното, един идеален живот.“ Какво разбирате вие под идеален живот? Слушайте, напуснете всички ваши глупави вярвания, които досега сте имали и когато ви говоря, слушайте ме. Глупави работи не искам да слушам. Така, както живеете, е първокласна глупост. И така, както живеете, не само на небето, но никъде няма да отидете. С това, което го правите, за 10 хиляди години няма да бъдете на небето. към беседата >>
67. Благо и блаженство, УС , София, 19.2.1939г.,
- Най-идеалното е да не видиш никого.
То е много мъчно изкуство – да не видите никого. Някой от вас при този опит може да види един или двама души. Някой от вас, ако 10 души е видял, позволява се. Някой от вас ще види 12 души. Някой – 14, 15, 20, 30, 40, 50, 60. Най-идеалното е да не видиш никого. Не да не видиш никого, но всички тези хора ще ги оставиш зад гърба си. Ти като главнокомандующ ще извадиш ножа и ще тръгнеш напред и няма да се обръщаш назад. Ще имаш доверие на тях! Сега като се обръщаш назад да гледаш на другите, нямаш доверие в тях. Аз гледам онези, които дирижират някой оркестър. към беседата >>
72. Реална и идеална обстановка на нещата, НБ , София, 14.1.1940г.,
- Следователно идеалното не съдържа всякога в същественото в себе си.
Сега, аз не искам да ви обезсърчавам, но казвам, че човек трябва да изучава реалния живот. Не е въпросът да се спира само на идеалната му страна. Според мене идеалната страна на живота може да се уподоби на онази жена, която, още със ставането си, започва да се оглежда в огледалото, да се чеше, да се маже, да се нарежда с пръстени. Това не е същественото в живота. Следователно идеалното не съдържа всякога в същественото в себе си. Идеалното има нещо красиво в себе си, което не може да се отрече, но идеалното още не съдържа всичко. Много още трябва да работи идеалният човек върху себе си. към беседата >>
- Идеалното има нещо красиво в себе си, което не може да се отрече, но идеалното още не съдържа всичко.
Сега, аз не искам да ви обезсърчавам, но казвам, че човек трябва да изучава реалния живот. Не е въпросът да се спира само на идеалната му страна. Според мене идеалната страна на живота може да се уподоби на онази жена, която, още със ставането си, започва да се оглежда в огледалото, да се чеше, да се маже, да се нарежда с пръстени. Това не е същественото в живота. Следователно идеалното не съдържа всякога в същественото в себе си. Идеалното има нещо красиво в себе си, което не може да се отрече, но идеалното още не съдържа всичко. Много още трябва да работи идеалният човек върху себе си. към беседата >>
74. Нови насоки, МОК , София, 26.1.1940г.,
- Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек.
В страданията вие се опитвате. Когато в страданието задържите същественото, идеалното, никой не може да ви го вземе, вие сте силен човек. Последното да задържите. Може 9999 шишета да ви вземат, но последното шише да задържите, то е вашето. Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята любов, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва своята разумност, е силен човек? Мислите ли, че онзи човек, който изгубва истината, е силен човек? към беседата >>
- То е най-идеалното. (втори вариант)
Значи в човека има един стар мърморко, не го слушайте. Писанието казва: „Старият човек, той е недоволен от новия човек.“ Едновременно миналото, бъдещето и настоящето ще ги съединиш и тогава ще се подмладиш. Човек, който не може да примири младия със стария, той остарява. Онзи, който примирява младия със стария, той се подмладява. Когато научиш и младия и стария да работят, ти си в Божествения свят. То е най-идеалното. Като остарява човек, казва: „Мене това не ме интересува.“ Яденето не го интересува. Аз бих желал да има здрав стомах, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахът се затворил, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето.“ Казват: „Да нямате никакви изкушения.“ Като имаш изкушения, да ги преодолееш, то е човекът. Като нямаш изкушения, тогава всеки ангел може да бъде. Затуй казвам: онзи ангел, който паднал и се издигнал, седи по-високо от онзи, който никога не е падал. към втори вариант >>
- То е най-идеалното.
Писанието казва: „Стариятъ човѣкъ, той е недоволенъ отъ новия човѣкъ“. Едновременно миналото, бѫдещето и настоящето ще ги съединишъ и тогава ще се подмладишъ. Човѣкъ, който не може да примири младия съ стария, той остарява. Онзи, който примирява младия съ стария, той се подмладява. Когато научишъ и младия и стария да работятъ, ти си въ Божествения свѣтъ. То е най-идеалното. Като остарява човѣкъ, казва: „Мене това не ме интересува“. Яденето не го интересува. Азъ бихъ желалъ да има здравъ стомахъ, че тогава да каже, че яденето не го интересува. Сега стомахътъ се затворилъ, нищо не му дава, казва: „Не ме интересува яденето“. Казватъ: „Да нѣмате никакви изкушения“. към беседата >>
78. Музика и здраве, ООК , София, 2.4.1941г.,
- Имате вече идеалното семейство. (втори вариант)
Та казвам: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трябва да развиете слуха, да схващате отвътре как излиза музиката. Майката трябва да пее сопран*, бащата трябва да пее бас*, синът трябва да пее тенор* и дъщерята алт*. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бъде първокласен сопран, бащата – първокласен бас, синът – първокласен тенор и дъщерята – първокласен алт. Имате вече идеалното семейство. Ако свирят, майката – първа цигулка, бащата – контрабас, синът – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това са само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколения трябва да минат. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. към втори вариант >>
- Имате вече идеалното семейство.
Та казвамъ: Музиката е външна страна на здравословното състояние. Вие трѣбва да развиете слуха, да схващате отвѫтре какъ излиза музиката. Майката трѣбва да пѣе сопранъ, бащата трѣбва да пѣе басъ, синътъ трѣбва да пѣе теноръ и дъщерята алтъ. То е семейството, тъй като е идейно. Майката да бѫде първокласенъ сопранъ, бащата – първокласенъ басъ, синътъ – първокласенъ теноръ и дъщерята – първокласенъ алтъ. Имате вече идеалното семейство. Ако свирятъ, майката – първа цигулка, бащата – контрабасъ, синътъ – чело (виолончело) и дъщерята – алтовата цигулка (виола). Разбира се това сѫ само проекции. Вие, докато дойдете до това положение, колко поколѣния трѣбва да минатъ. Мислите, че всички имате такава музика. Но използувайте като условие. към беседата >>
79. Числата, МОК , София, 4.4.1941г.,
- Вие считате, че идеалното представя едно отлично шише от злато, красиво направено, а пък реалното е пълно със съдържание, с някаква течност за пиене, вода или някакъв мармалад.
В музикалния свят става същото. Ако вземете една храна в стомаха, седи десетина часа в стомаха, без да започне една реакция, образуват се газове, разлагане, образуват се тия неестествените процеси. Когато човек не може да разбере една идея, каквато и да е, е същото. Каква е разликата между реално и идеално? Реалното ние го считаме красиво. Вие считате, че идеалното представя едно отлично шише от злато, красиво направено, а пък реалното е пълно със съдържание, с някаква течност за пиене, вода или някакъв мармалад. към беседата >>
80. Ще бъде развързано, НБ , София, 6.4.1941г.,
- Една баба казва: „Ела, баба, да ти бая – да не те яде мечка.“ Той ѝ казва: „Бай ми, бабо, мечка да ме не среща.“ На идеалното в света трябва да се разбират неговите закони.
Всички вие имате такива задачи дадени. На всекиго Бог му оставил по една свещ. Вие седите и викате този лекар, онзи лекар, по някой път обичате да ви баят. Някой го боли глава, че му баят. Нямам нищо против баянето, но знаеш какво казал един български момък. Една баба казва: „Ела, баба, да ти бая – да не те яде мечка.“ Той ѝ казва: „Бай ми, бабо, мечка да ме не среща.“ На идеалното в света трябва да се разбират неговите закони. Трябва да се създадат най-красивите форми в нашия ум. Трябва да се създадат най-реалните желания вътре и после – най-устойчивите постъпки. Един човек се различава в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки. Да кажем, никога да не изменяш. Често някой човек, като направи някоя погрешка, не иска да я изправи, но гледа да я заличи. към беседата >>
81. Три важни неща, МОК , София, 11.4.1941г.,
- Идеалното, реалното и осъщественото.
В природата имаме един процес. Посятото семе е туй, което е. Израсналото семе, което израства и става дърво, то е, което се е проявило, туй, което се осъществява, туй, което е цъфнало, завързало и узряло. После, тия процеси ги опитваш, опитваш плода. То е реалното. Идеалното, реалното и осъщественото. Аз ги наричам идеално, реално и осъществено. Опитваш плода. Повече от това не може да искаш от природата. Туй, което придобиваш при опита, е вече знанието. Любовта е посятото семе. към беседата >>
82. Три възгледа, НБ , София, 6.7.1941г.,
- Или ако обичаш обществото, първото каквото и да е, отдето и да започнеш, все е добре, но идеалното е да започнем отгоре.
Искаме на земята да бъдем щастливи. Каквото учение да се проповядва вън от това, ще имаме същите резултати, които сега имаме. Хората не са учени. Новото учение казва: ще обичаш себе си, ще обичаш обществото, ще обичаш Бога. Ако изхождаш от своя личен елемент, ти пак ще обичаш Бога, ще обичаш обществото, ще обичаш себе си. Или ако обичаш обществото, първото каквото и да е, отдето и да започнеш, все е добре, но идеалното е да започнем отгоре. Но отгоре ние не може да започнем. Отдолу ще започнем. Казва: „Да се отречеш от себе си.“ Сега ще ви проповядвам. Има едно себе, от което трябва да се отречеш. Да се отречеш от себе си. към беседата >>
- Идеалното учение разбирам онова, което дава възможност на всичките хора да се опитат да видят своите криви разбирания.
Болшевиците ще се убедят има ли Господ, или не. Те мислеха, те казваха: „Ние сме Господ.“ Каквото човек направи, ако е хубаво, така е. Но ако не е хубаво, ще видят какво ще направят. Двама се бият, кой ще спечели? Ако двамата се бият, кой печели? Идеалното учение разбирам онова, което дава възможност на всичките хора да се опитат да видят своите криви разбирания. Новото учение прави по възможност хората, които имат туй в себе си – хубавите заложби, тъй както са родени, да се проявят, за да може съзнателно да живеят. Защото земята е доста обширна. Няма защо да страдаме. Вие ще кажете: „Какво може да направим ние? “ – Във времето на Христа дванайсетте апостола, които бяха с Христа, ако бяха казали: „Какво може да направим? към беседата >>
84. Четирите неща, НБ , София, 6.12.1942г.,
- Ти можеш да говориш за идеалното, за Божественото, но като дойде за Онзи, Който създаде света, устата ти трябва да бъде свещена.
Майка му казала: „Не говори, синко, че е срамота.“ – „Какво няма да говоря? “ Една сутрин става и започва да плаче. Пита го майка му защо плаче. Казва: „Снощи бях в църква, излезе Христос от олтаря, че като ми уши две плесници, завалих се на земята.“ И той след две седмици умира. Ти ще произнесеш лоши думи – като ти плеснат една плесница, ще паднеш на земята. Ти можеш да говориш за идеалното, за Божественото, но като дойде за Онзи, Който създаде света, устата ти трябва да бъде свещена. към беседата >>
85. Превезло, стени и дъно, МОК , София, 5.2.1943г.,
- Дъното е материалното; периферията на кофата – реалното, а дръжката на кофата – идеалното.
Пълен е с материални кофи и е пълен с реални кофи. Сега, каква е материалната кофа, каква е идеалната кофа и каква е реалната кофа? Аз да ви представя: идеалната кофа е превезло без кофа. Реалната кофа е с превезло и със стени на кофата, но без дъно. Материалната кофа е с дръжка, с дъно и със стени – и трите свята в едно. Дъното е материалното; периферията на кофата – реалното, а дръжката на кофата – идеалното. Що е превезлото? – Идеалната страна на кофата. Стените, това са реалното, дъното, това е материалното. Без превезло, без стени и без дъно нещата са непонятни. Имате една нова обстановка, едно ново обяснение на материалния, реалния и идеалния свят. към беседата >>
86. Гласът на душата, СБ , РБ , София, 23.8.1943г.,
- — Към идеалното, към реалното, което никога не се изменя.
– Какво нещо е мъдростта? – Това, което премахва противоречията и тъмнината в живота. – Какво нещо е истината? – Това, което премахва робството и ограничението. — Към какво трябва да се стреми човек? — Към идеалното, към реалното, което никога не се изменя. Хората, животните, растенията са подложени на постоянни промени. Това, което се изменя в тях, е нереално; обаче, има нещо неизменно и в човека, и в животното, и в растението. Хармонията, както и хармоничните движения, са неизменни. В тях всичко е на мястото си. Всяка храна, всеки плод, приети с любов, отиват на мястото си; всяка вдишка, направена с любов, отива на мястото си. към беседата >>
- Да работя за другите като за себе си, и те да ми плащат като на себе си, това е идеалното в живота.
Слугата е внимателен, добър към господаря си, с цел да му увеличи заплатата. И господарят се отнася добре със слугата си, увеличава заплатата му, с цел да го разположи, повече и по-добре да му работи. И двамата са користни един към друг. И това е добре, но истинският живот изисква друго нещо от човека. Ако слугата не работи на господаря си като за себе си, и ако господарят не плаща на слугата като на себе си, и двамата не се обичат. Да работя за другите като за себе си, и те да ми плащат като на себе си, това е идеалното в живота. При това положение, не може да има недоразумение между хората. На това иска Бог да ни научи. към беседата >>
89. Блажени нищите, УС , София, 19.12.1943г.,
- Той не е идеалното. (втори вариант)
Ноевата култура трябваше с вода да се измие. Сега потоп няма да има в света. Но огън ще има. Почистването чрез огън ще стане. Ще мине огън. Той не е идеалното. Ще дойде най-после онзи метод на изгряващото слънце, което да дава на всичките хора това, което те искат, от което те имат нужда, хубавото, красивото в света. Не да се потопи светът, но да изгори светът. Има неща, които трябва да изгорят, има неща, които изгарят. Но има неща, които не търпят никакво изгаряне, нито миене. Когато един плод зрее, нито се измива, нито изгаря. към втори вариант >>
- И това не е идеалното.
Тя определя, колко богат, умен и духовен трябва да бъде човек. Когато човек е вътрешно богат, умен и духовен, явява се дъгата, като доказателство на това, че няма да стане потоп. Потопът стана, когато хората се отклониха от правия път. Той тури край на старата култура. Тя Мина през вода, а сегашната култура минава през огън. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгряващото Слънце, което ще дава на хората най красивото, най-хубавото, от което те имат нужда. Светът не трябва да се потопи, но да мине през огън и да се пречисти. Има неща, които трябва да се изгорят; има неща, които не трябва да минат нито през вода, нито през огън. Когато плодът зрее, нито през вода се прекарва, нито през огън. към беседата >>