СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 ,
Намерени са 4726 резултата от 1427 беседи в 5 страници с части от думите : 'Идеал'.
На страница 1: 1000 резултата в 306 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.- Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос.
Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. към беседата >>
2. Житното зърно, НБ , София, 5.4.1914г.,
- Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална любов, да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства.
И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри. Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална любов, да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства. Следователно вълкът има право да яде овце, ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога. И дето хората ядат овце и кокошки, ще ви кажа, че те ядат овце, защото искат да станат хубави, ядате и кокошки, защото искат да станат и крилати като ангелите. И имате право да се храните с тях. Злото не е в яденето. към беседата >>
3. Явлението на Духа, НБ , София, 3.5.1914г.,
- Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот?
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения. към беседата >>
- Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения.
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза? Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза. Работникът копае лозе, но чака да му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи. Някои мислят, че животът е много идеален; но какво те смятат идеален живот? Аз разбирам идеалния живот така: да има хармония, съгласие във всички наши отношения. Някои искат да живеят на Небето; но къде е Небето? Под думата „Небе“ разбирам едно състояние, дето съществува пълен порядък, дето хората спазват своите права и задължения един към други. Иска един човек да напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва да съзнаеш, че имаш към него задължения. Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва да бъдат нашите отношения. „Но има известни безсмислени неща там“ – ще кажете. към беседата >>
4. Сънищата на Йосифа, НБ , София, 2.8.1914г.,
- Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“.
При съграждане на характера е необходимо търпение. То е основата на нещата. И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов да претърпи всичко. Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия. Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Момата може да каже: „Моите мечти са да се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“. Не, тя е в началото на живота. Някои казват: „Изгубих си парите“. – Що от това? Ти си в началото на своя живот – нищо не си изгубил. „Изгубих си здравето.“ – Ти си в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш. към беседата >>
5. Законът на служенето, НБ , София, 9.8.1914г.,
- В това последване ще намерите идеала на индивида, на дома, на обществото, на народа и на цялото човечество: то е смисълът на човешкия живот тук на земята.
От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. И няма защо да се стараем да ги предотвратим, па и никак не можем да ги предотвратим; те ще минат и ще принесат своето добро. Само трябва да бъдем готови, когато дойде Христос, Който идва – за някои е дошъл, за някои ще дойде тепърва, – когато дойде да ни каже думите: „Който слугува на Мене, Мене да последва“, да Го последваме. Ще Го последвате ли или не? В това последване ще намерите идеала на индивида, на дома, на обществото, на народа и на цялото човечество: то е смисълът на човешкия живот тук на земята. към беседата >>
7. Колко по-горе стои човек от овца!, НБ , София, 11.10.1914г.,
- Та именно туй спасение на дълбокото християнско учение трябва да приложим в нашия живот, да бъдем образец със своя ум и със своето сърце, домът ни да бъде идеална градина – това е задачата на нашия живот.
Изкоренете зъбите на този дявол и изтръгнете неговите нокти. И като направите дявола овца, да ви дава вълна и мляко, не бойте се, може в следващата стъпка да го направите вол, да му турите оглавник и да го накарате да оре. И казва Христос в друга една задача, че духът, като излизал от човека, бил много неспокоен и ако се върне назад, той е седем пъти по-лош от преди. Всички онези глупави хора също стават седем пъти по-лоши. И затуй Христос казва: „Аз дойдох да спася разумния човек“, не за животните, а за човека. Та именно туй спасение на дълбокото християнско учение трябва да приложим в нашия живот, да бъдем образец със своя ум и със своето сърце, домът ни да бъде идеална градина – това е задачата на нашия живот. към беседата >>
8. Фарисей и Митар, НБ , София, 18.10.1914г.,
- Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
Чело хубаво, възвисоко, в основата си, над носа, издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области средно развити; уши правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лице възбледобяло, с нос от гръко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, обожава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет, и на мястото на света Богородица, Йоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – „Славен, велик е нашият род“. Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат добре с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация, и ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. към беседата >>
- Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея.
Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия: не се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъде като Тебе. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използвам благата, които Си ми дал“. И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянстват и след години придобиват знания и стават видни хора. към беседата >>
- Затуй, в каквото положение и да се намираме, трябва да имаме за идеал само Господа Бога.
Никой не казва истината. Ваши неприятели ще ви кажат: „Ти си вагабонтин, лъжец, калпазанин“ – те говорят по-скоро истината, отколкото онзи, който ви ласкае: „Ти си благороден“. Може да си добър, но не толкоз; да не мислиш, че си отличен. Някой път вървиш изправен, махаш с ръце и бастун, като че ли си разрешил някоя велика задача на Архимед; мислиш, че като тебе няма друг човек; ако си митар, казваш си: „Аз ще управлявам света“. Христос казва: „Слушай, преди години твоите деди и прадеди управляваха, и аз помня, че там в моя тефтер е написано, че те са извършили престъпления; може да влезеш и ти в тоя път, не се самонадявай“. Затуй, в каквото положение и да се намираме, трябва да имаме за идеал само Господа Бога. В този свят ще срещнем много горчиви работи. Може да срещнем наш приятел, който ни обича и ще ни каже някои неща, които са верни; не казвам, че трябва да подозираме, че всички са лъжци, не; но ако 100 души ви похвалят, между тях може да ви кажат истината само трима; другите ще ви кажат истината или много грубо, или в много ласкателна форма – две крайности. Истината не е там, а е в онзи среден път – като вземете добрите черти на фарисея, неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава погрешката си и да се стреми да изправи живота си. И в семействата тия митар и фарисей ги има – мъжът фарисей, жената митар. Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и дядо ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил? към беседата >>
9. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е.
Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е. Сега мога, като Архимеда, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона. Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. към беседата >>
10. Страхът, НБ , София, 1.11.1914г.,
- Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко.
С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. към беседата >>
11. Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914г.,
- Колко пъти хората изчезват безследно в това житейско море със своите песни, мечти и идеали!
Такъв прилив и отлив става и във вас. Къде? Разбира се, не в планинските високи места, не във високите върхове на живота, ами в ниските места. Често ви се е случвало, може би, да слизате в тихо време на брега на морето и да запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен, или най-малко съвършено ви измокрила. Или пък качили сте се на лодка в тихо море, дойде буря, обърне лодката, и вие се намерите в развълнуваното море. Може някой да помисли, че това е преувеличение на фактите, но това е вярно в живота. Колко пъти хората изчезват безследно в това житейско море със своите песни, мечти и идеали! Вие казвате: „Нещастие! “ Вие търсите причината, без да знаете законите на природата. Когато старите философи са казвали: „Познай себе си! “, подразбирали са – да познае човек тия два закона на отмерените движения на „прилив и отлив“. Във вашия ум тия две думи са смътни, но ще се постарая да ви ги обясня. към беседата >>
13. Великден, НБ , , 4.4.1915г.,
- Хората трябва да имат идеал. Какъв?
Защо не са стигнали парахода? Това малко въже, което е било завито около коловете, то ги е свързало. Хората не могат да възкръснат именно по тази причина – завързани са за кол. Аз съм виждал често малки деца да хващат птичка и да я пущат да хвърчи с конец; птичката литне нагоре, но пак падне на земята. Така са вързани всичките човеци. Хората трябва да имат идеал. Какъв? – Такьв, който да ги тегли към небето. „Хвръкнаха, ама паднаха, не зная защо“ – вързан си. Имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил – отвържи лодката си, загреби с веслата си и върви към целта. Ние не можем да избегнем последствията на причините. Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото слаба и да е, упражнява влияние. към беседата >>
14. Многоценният бисер, НБ , , 2.5.1915г.,
- Красотата трябва да бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви.
И ако, примерно, вземете този стих за бисера и в годината или месеца прекарвате само по 10 дена в дълги размишления върху него, знаете ли какви тайни щяхте да научите от него? Както един учен, като взема няколко призми и ги тури в известно съчетание, може да види под тях най-малки микроскопически животни, които с просто око не може да види, така и вие, ако турите в известно съчетание призмите, които съществуват във вашия ум, ще видите много работи, които с просто око не се виждат. Както ученият, като разгледа една капка вода под микроскоп, ще види вътре цяло движение, цял живот, цял свят, а обикновеният човек няма да види нищо, така и онзи, който се ползва от Божествената Мъдрост, може да вижда всичко, което другите не могат. Вие ставате някоя сутрин неразположени, не знаете причината. Не успявате в някоя работа – има си причина; боледувате – има си причина; не сте красив – има си причина. Красотата трябва да бъде идеал, както на мъжа, така и на жената, защото всички ангели, светии, Исус Христос са красиви. Когато жената каже: „Мъжът ми не ме обича“, аз подразбирам, че тя е грозна. Душата, в която са написани: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, тази душа е велика, красива, всеки може да я обича. И ако вас не обича никой, значи, че вие нямате тия черти. Идете при Господа и кажете: „Господи, тури повече твоя чук върху мене и напиши тия добродетели“. Ако Господ не работи със Своя чук върху някого, той ще бъде един обикновен камък, без стойност. към беседата >>
15. Новото основание, НБ , София, 23.5.1915г.,
- Ако можете да приложите тия два закона – Любов към Бога и Любов към ближния, няма да има в света сила, която да може да ви се противи, няма да има мисъл, която да не ви се подчини и да не дойде да послужи за вашия идеал.
Човекът иска култура и в тази култура Христос е внесъл основанието Аз съм Пътят и Истината, и Животът и Любов към Бога и Любов към ближния. Ако можете да приложите тия два закона – Любов към Бога и Любов към ближния, няма да има в света сила, която да може да ви се противи, няма да има мисъл, която да не ви се подчини и да не дойде да послужи за вашия идеал. Единият закон на Любовта стои отзад; ако го прилагаш, ще обичаш хората, но ако нямаш Божествения закон на мисълта, първият закон ще те въведе в много лоши работи. Само Божественият закон може да регулира и облагороди човешката любов, защото от голяма любов човек може да умори този, когото обича – да му изсмуче всички чувства, да му открадне сърцето, да го умори. Това не е Любов, това е незнание, това е паразитство; така правят ахтаподите, които, като уловят жертвата си, от обич изсмучат й кръвта със своите пипалца и тя отслабне, укроти се; някои мъже така укротяват жените си. Не е укротяване да вземеш силата й и да кажеш: „Жена ми сега е станала по-умна, поумняла“ – това не е поумняване; днес вие ще уморите една жена, утре друга жена ще умори вас. Христос казва: „Аз дойдох да дам Живот, а не да взема живота на другите“ – можете ли вие да дадете Живот на мъжа си, сиреч да го накарате сам да мисли, а не вие да му казвате: „Аз искам да те накарам да мислиш“? към беседата >>
16. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915г.,
- (''Обаждат се:'' ''Благодарим!)'' Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват; туй, което са желали от хиляди години, се осъществява.
Сега всички наши приятели по целия свят, и видими, и невидими, ви поздравляват. (''Обаждат се:'' ''Благодарим!)'' Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват; туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искам и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние, но и ние може да се радваме, в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват (имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, ваши приятели отпреди три-четири хиляди години запознати) искат да се запознаят с вас. Забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма эащо да ви кажа имената им, те сами ще ви ги кажат – тайната е там. към беседата >>
17. Рождението, НБ , , 7.1.1916г.,
- И сега всинца мислите, че вашите идеали са разрушени, съсипани.
Казвате му: „Господ да те благослови! “ Господ чрез вас благославя хората. Ама казвате: „Нека намери другиго, не чрез мене“. Електрическият ток, като мине през желязна пръчка, магнитизира я. Ако Божественият ток не мине през вас, как мислите да се подигнете? И сега всинца мислите, че вашите идеали са разрушени, съсипани. Не са съсипани. У вас са се наплодили много мушички, бръмбарчета, риби, птици, млекопитаещи и когато се очистите от тях, вие ще станете умни. Когато постепенно съградите вашия храм, ще дойде и ще се роди в него Господ. Че се е родил Исус Христос преди 2000 години в Йерусалим, това ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още 4000 години, тя няма да ви помогне. към беседата >>
18. Да я не пия ли?, НБ , София, 22.10.1916г.,
- - Ида да ти взема душата." Но тя казала: „Кажете му, че я няма тук." Така е и с всички съвременни хора, които говорят за идеали, за благо. (втори вариант)
Една негър- ка много страдала и постоянно се молила на Бога да я вземе. Тя живеела близо до един университет, отгдето студентите често слушали нейните молитви и решили един ден да я подиграят. Една вечер няколко студенти отиват в къщата й и похлопват на вратата. Тя запитала: „Кой е там? " „Аз съм архангел Михаил - отговорил й един от студентите. - Ида да ти взема душата." Но тя казала: „Кажете му, че я няма тук." Така е и с всички съвременни хора, които говорят за идеали, за благо. Като дойде архангел Михаил, те казват: „Кажете му, че го няма." И тогава се сбъдва българската пословица. Изкарали ед- ного да носи кокошката, виното, крушите, той все мълчал. Но когато го накарали да копае лозето, той казал: „Всичко аз ли да работя, нека друг да копае лозето! " към втори вариант >>
- Те говорят за идеали, за подвизи, за добро, но, като дойде Архангел Михаил, казват: Кажете му, че ги няма тук.
Такова е положението и на съвременните хора. Те говорят за идеали, за подвизи, за добро, но, като дойде Архангел Михаил, казват: Кажете му, че ги няма тук. Значи, хората говорят за идеали, за велики работи, но, като дойде до прилагането, казват: Само ние ли трябва да работим? И други нека работят. Накарали едного да носи печената кокошка, виното и крушите. Той ги носел и мълчал, не се оплаквал от товара си. Като го накарали да копае лозето, той казал: Нека друг да отиде да копае; няма само аз да работя. към беседата >>
- Значи, хората говорят за идеали, за велики работи, но, като дойде до прилагането, казват: Само ние ли трябва да работим?
Такова е положението и на съвременните хора. Те говорят за идеали, за подвизи, за добро, но, като дойде Архангел Михаил, казват: Кажете му, че ги няма тук. Значи, хората говорят за идеали, за велики работи, но, като дойде до прилагането, казват: Само ние ли трябва да работим? И други нека работят. Накарали едного да носи печената кокошка, виното и крушите. Той ги носел и мълчал, не се оплаквал от товара си. Като го накарали да копае лозето, той казал: Нека друг да отиде да копае; няма само аз да работя. към беседата >>
19. Мъдростта, НБ , София, 29.10.1916г.,
- Смешни са хората, когато взимат Карнич за идеал.
И така, Яков взема думата “мъдрост” в широк смисъл. Много християни казват: “Искам да разбера Божествената Мъдрост”. Готов ли си да дадеш всичко за Бога? Христос е казал да се отречеш от себе си, което значи всички богатства, които имаш на Земята, да ги дадеш на сиромасите и заедно с тях да работиш и да ги научиш на труд и постоянство. Някои посочват какво е направил Карнич. Смешни са хората, когато взимат Карнич за идеал. Богатството е товар. Има един пример с онова магаре, което го натоварили с много мощи, икони и кръстове и където минело, всички се кланяли, а то си мислело, че поклоните се отнасят за него. Ти може да си в положението на Карнич, а да си едно магаре. Почитанието спрямо теб трябва да е заради твоя дух и мъдрост. Главата ти не трябва да е пълна с библейски стихове и изречения, те трябва да са в твоята душа и да представляват една Божествена тъкан. към беседата >>
- Нашите нещастия произлизат от факта, че ние като тези моми желаем да се оженим за хлебар, за месар, и като постигнем идеалите си, ще кажем: „Не струва да се жени човек" Да, не струва. (втори вариант)
Нашите нещастия произлизат от факта, че ние като тези моми желаем да се оженим за хлебар, за месар, и като постигнем идеалите си, ще кажем: „Не струва да се жени човек" Да, не струва. И аз за хлебар и за месар не бих се оженил. На една страна ще турим хлебаря, а на друга - месаря. Този, който е създал този разказ, той е бил един велик мислител. Той е казал, че във физическия живот всякога има раздвояване, но в духовния свят няма раздвояване. Когато Божественият елемент се роди у нас, Божественият разум, Той ще ни научи как да събираме маслото, как да го употребяваме, да го запалваме. към втори вариант >>
- Когато и десетте сетива работят едновременно, човек е постигнал идеала на своята душа.
И тъй, петте разумни и петте неразумни деви са в самите вас. От френологично гледище, човек има две половини, две естества в себе си – във всяка половина по пет центъра, т.е. по пет чувства. Значи, човек има всичко десет чувства, т.е. десет сетива: петте са в действие, активни, а петте са пасивни, в запас. Когато и десетте сетива работят едновременно, човек е постигнал идеала на своята душа. Той е разумен, добър и справедлив. Вие не знаете, колко души са били поканени на сватбата. Знаете само, че има жених и невеста, но Христос не е казал, какъв е броят на сватбарите. Според мене, числото на сватбарите, заедно с младоженците, е било 20: десет и десет. Единицата е Бог, а двойката – материал, сбор от всички живи частици, които работят. към беседата >>
- Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе, или своя висок идеал, това значи, да се облагородиш, да станеш разумен.
Питам: Защо трябва да се откажеш от себе си? Време е да възлюбиш себе си. Който не възлюби себе си, не може да влезе в Царството Божие. Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото начало в себе си, това значи, да бъдеш умен, добър и благороден. Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе, или своя висок идеал, това значи, да се облагородиш, да станеш разумен. към беседата >>
21. Закхей, НБ , София, 26.11.1916г.,
- Всеки човек, когато иска да постигне един идеал, трябва да заеме едно високо положение, да не стои в тълпата.
Христос казал на Закхей: “Ти днес стана причина на твоето спасение”. Коя е била причината за неговото спасение? Макар и богат, той бил нисък на ръст, т. е. в телесно отношение не бил някаква представителна личност. Но в него се заражда едно желание да види Исуса и той избира черницата на пътя и се качва на нея. Всеки човек, когато иска да постигне един идеал, трябва да заеме едно високо положение, да не стои в тълпата. Когато Христос дойде и погледна нагоре, видя, че в душата на този човек има една идея и му каза: “Слез долу, днес ще бъда в твоя дом”. У този човек имаше не само желание да се качи на високо, но в него имаше и дух на справедливост и той каза: “Давам половината си богатство на сиромасите и ако съм обидил някого в нещо с клевета, ще отдам четверократно”. Тогаз каза Христос: “Днес стана спасението на този дом”. към беседата >>
- Бъдещето е на младите, защото те са с идеали.
Чудно е, че днешните хора искат да отидат при Бога с дрипите си. И когато проповядвам закона за себеотрицанието, вие се чудите как е възможно това. Възможно е за млади – за моми и за момци, но за стари не е възможно, защото те не се женят. Онези от вас, които са стари, не трябва да се докачват. Човек трябва да бъде млад в стремежите си и никога в живота си да не казва, че нещо е невъзможно. Бъдещето е на младите, защото те са с идеали. Закхей беше такъв млад човек. Макар и да беше богат, той се качи на горе на черницата. Ако вие бяхте на мястото на Закхея, щяхте да започнете да обсъждате какво ще кажат хората, щяхте да си мислите, че заемате такова и такова положение и няма да успеете. Закхей не искаше да знае какво ще кажат хората. И когато Христос мина, видя го на черницата и му каза: “Слез долу, ти си човекът, който в бъдеще ще даде пример. към беседата >>
- Това е идеалът, към който хората се стремят.
Съвременните хора са натрупали това богатство, защото мислят, че трябва да ядат и пият и са станали роби на кухнята. Жената е слуга на кухнята. Свещеникът също от сутрин до вечер само разпореждания дава какво и как да се приготви за ядене. И колко слуги са наказвани с бой само за това, че не са приготвили яденето хубаво и навреме. Дохожда първосвещеникът и веднага пита приготвено ли е яденето. Това е идеалът, към който хората се стремят. Не ме разбирайте погрешно, не говоря против яденето, но лошо е, когато то се издига в култ на живота. Сега, например, дават по четвърт килограма хляб на човек (едно време това не ставаше, но днес и с толкова се минава). Онзи ден срещнах един господин, на когото дали от фурната всичко три четвърти килограма хляб. Той се чудеше как ще задоволи цялото си семейство, след като това количество едва на него само би стигнало, и си казваше: “Какви времена дойдоха! ” Казвам: трябва да се качиш на черницата. към беседата >>
- За тогавашните хора Закхей не стори нещо необикновено, но за нас той е един идеал – той направи една благородна постъпка.
И Христос влезе в дома на Закхей, за да го повдигне. Ако Христос влезе във вашата душа, Той ще ви подигне. Ако Христос влезе и каже: “Днес ще бъде спасението на този дом”, вие ще станете знатни за всички Ангели, за всички хора. За тогавашните хора Закхей не стори нещо необикновено, но за нас той е един идеал – той направи една благородна постъпка. Аз бих желал и у вас да се яви този стремеж и бих желал Христос да ви намери на тази черница. Някои питат какво ще правят, когато умрат. Гледайте да ви намери Христос на черницата и да ви каже: “Ела, Закхей, днес стана спасението на твоя дом”. И когато дойде Христос, не трябва да се криете, но трябва да кажете: “Давам половината си богатство на сиромасите и ще се стремя да поправя всички свои погрешки”. Колко години трябва да се чака, за да станат хората благородни? към беседата >>
- И тази светлина ще внесе във вас онзи идеал, за който копнеете.
Но за да ви го докажа, ще трябва да ви взема билет, да дойдете с мене, да отидем на слънцето, на месеца. Вие сте хора на сенките, вие сте същества фиктивни, а не реални. След 50 години вие сами ще видите, че сте фиктивни. Де ще бъдете тогава? За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към вечното, да потърсите Бога – подразбирам да търсите светлина и топлина. И тази светлина ще внесе във вас онзи идеал, за който копнеете. Човек се ражда малко детенце, става голям – все е недоволен; иска да се ожени, търси хубава мома, мисли, докато я намери, но като я намери, пак е недоволен – била зла като змия. След това искат деца, имат ги, но се оказва, че и те били лоши; надяват се на децата, дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза. И тъй, животът на съвременните хора е само в сенките. А в сенките няма никаква реалност. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес. към беседата >>
24. Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917г.,
- Христос, Когото и до днес още считат за идеал по чувства, мисли, постъпки и стремеж, е казал някои горчиви думи. (втори вариант)
В този стих, думата „отмъщение" звучи странно, което показва, че не е на мястото си. Засега по-сполучлива дума, която да изрази смисъла на Христовите думи, няма, нито в българския език, нито в чуждите езици. Донякъде, тази дума може да се замести с думите „отчет, равносметка, ликвидиране, равновесие". Христос, Когото и до днес още считат за идеал по чувства, мисли, постъпки и стремеж, е казал някои горчиви думи. Колкото и да са неприятни тези думи, те действат здравословно върху човешката душа, както горчивите хапове, върху организма на болния. Как би могъл човек да изправи своята изопачена мисъл, ако на пътя си не срещне противодействието на правата мисъл? Много християни и до днес още мислят, че могат да живеят, както разбират, да правят погрешки, без да си дават отчет за тях, без да носят последствията им. Те мислят, че, като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. Погрешките се заличават, само когато се изправят. към втори вариант >>
- Истинският идеален живот изключва всички погрешки и престъпления. (втори вариант)
Истинският идеален живот изключва всички погрешки и престъпления. Грехът, погрешките са случайни, вметнати неща в живота. Те стават, понякога, несъзнателно, а понякога – съзнателно, или, според езика на съвременната юриспруденция – със смисъл, или без смисъл. Следователно, задачата на хората не се заключава в правене на погрешки и престъпления. Те са дошли на земята по една необходимост на своето развитие. Те имат велика мисия и предназначение – да завладеят земята, да бъдат господари на всички животни. към втори вариант >>
- С други думи казано, всички обикновени човешки идеали ще изчезнат и ще се заместят с вечни. (втори вариант)
Днес няма вече условия за злото. Син Человечески дойде на земята, именно, затова: да освободи човечеството от злото, от лошите хора и животни. С други думи казано, всички обикновени човешки идеали ще изчезнат и ще се заместят с вечни. Всяка мисъл, всяко желание, които не се основават на някакъв велик идеал, сами по себе си, ще изчезнат. Само една мисъл да остане в главата ви и едно желание в сърцето ви, но да са безсмъртни. Какъв смисъл има, че сте родили десет деца, които не изпълняват Божията воля? Какво дете е това, което не обича баща си? Без любов не могат да се проявят нито вярата, нито надеждата. към втори вариант >>
- Всяка мисъл, всяко желание, които не се основават на някакъв велик идеал, сами по себе си, ще изчезнат. (втори вариант)
Днес няма вече условия за злото. Син Человечески дойде на земята, именно, затова: да освободи човечеството от злото, от лошите хора и животни. С други думи казано, всички обикновени човешки идеали ще изчезнат и ще се заместят с вечни. Всяка мисъл, всяко желание, които не се основават на някакъв велик идеал, сами по себе си, ще изчезнат. Само една мисъл да остане в главата ви и едно желание в сърцето ви, но да са безсмъртни. Какъв смисъл има, че сте родили десет деца, които не изпълняват Божията воля? Какво дете е това, което не обича баща си? Без любов не могат да се проявят нито вярата, нито надеждата. Любовта е първият и най-силен стимул за човека. към втори вариант >>
- Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви.
Думата „отмъщение“ звучи нѣкакъ си странно, тя не е на мѣстото си. По-добра дума отъ нея въ български езикъ нѣма, такава нѣма даже и въ другитѣ езици. Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения. Грѣхътъ е една случайность въ живота. Тази случайность нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ. към беседата >>
- Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения.
Думата „отмъщение“ звучи нѣкакъ си странно, тя не е на мѣстото си. По-добра дума отъ нея въ български езикъ нѣма, такава нѣма даже и въ другитѣ езици. Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения. Грѣхътъ е една случайность въ живота. Тази случайность нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ. към беседата >>
- Мѣсто за злото въ свѣта нѣма, то е нѣщо прѣходно или казано въ научна смисъль: всички онѣзи земни идеали, човѣшки идеали, ще изчезнатъ.
Сега Синъ Человѣчески иде отъ небето за добритѣ хора. Той не иде да сѫди праведнитѣ, а да ги освободи. Тази разумна сила, която иде въ свѣта, ще унищожи всички лоши хора. Прѣди хиляди години е имало много повече месоядни животни, отколкото сега и тѣ сѫ били много по-голѣми, по-едри отъ сегашнитѣ, но постепенно тѣ изчезватъ и се замѣнятъ съ по-малки. Мѣсто за злото въ свѣта нѣма, то е нѣщо прѣходно или казано въ научна смисъль: всички онѣзи земни идеали, човѣшки идеали, ще изчезнатъ. Всѣка мисъль, всѣко желание, което не е направено по образъ, какъвто Богъ първоначално му е далъ, ще се унищожи. Вие може да имате сто дѣца, но каква полза отъ тѣхъ, ако не сте ги научили на Божия законъ? Каква полза отъ такива дѣца, ако любовьта не е насадена у тѣхъ, защото тя е единъ великъ стимулъ. Отъ любовьта се ражда вѣрата и надеждата, но безъ това първоначално вѫтрѣшно побуждение у васъ не може да се зароди никаква вѣра и надежда. към беседата >>
25. Децата, НБ , София, 11.2.1917г.,
- Да бъдем малки Божествени деца – ето бъдещият идеал.
Това е дълбокият смисъл на този стих: „Да станете малки деца“. Не искам да остане у вас мисълта: „Нима ние нищо не сме? “ Оставете тази мисъл настрана. Какво сте били досега, не е толкова важно, какво ще бъдете отсега нататък – това е важно. Знае се какви са били хората досега – да спи зло под камък. Да бъдем малки Божествени деца – ето бъдещият идеал. Желал бих да бъдете деца на Бога, да използвате великите блага, които Царството Божие ви дава. Желал бих всички да сте умни, щастливи, добри; казвам ви какво виждате, начина как да бъдете такива. Ще речете: „Как да гледаме ей на тази малка капка? “ Не се смущавайте, тя ще порасне: дъждът не завалява изведнъж, а капка по капка, сетне се усилва; но тези малки капки принасят полза на света. Малките деца не знаят що е страх, бабите им ги плашат: „Караконджо ще те изяде“. към беседата >>
26. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917г.,
- Когато момата не може да постигне своя идеал, т.е. (втори вариант)
Такава връзка е възможна само при любовта. Значи, имате ли любов, ще познавате нещата; нямате ли любов, нищо не можете да познаете. Някой казва, че умира от любов. Той може да умре, без да разбере любовта. С умиране любовта не се намира. Когато момата не може да постигне своя идеал, т.е. не може да се омъжи за онзи, когото обича, тя казва, че ще умре. Това подразбира, че тя иска да влезе в любовта, но любовта не се постига със смърт. Когато се говори за дом, за майка и баща, за деца, разбираме известни отношения на души, които са свързани чрез любовта. Когато говорим за църквата, също така разбираме отношение на души към нещо, което представя Божието присъствие, или присъствие на любовта. Някой казва, че вън от църквата няма спасение. към втори вариант >>
27. Оправдание и спасение, ИБ , БС , София, 5.4.1917г.,
- Кажете колко българки има, които живеят идеално с мъжете си и никога не са си казвали лоша дума?
Има езера, които са станали плитки, а има и такива, които са станали по-дълбоки... Защо в жената се явява желание мъжът да коленичи пред нея? Да коленичиш, това означава закон на самоотвержението, на самопожертването. Като образуваш ъгли при колениченето, това показва, че си готов да слезеш долу и да се самопожертваш. Когато спреш и се жертвуваш за някого, значи ти коленичиш пред него. Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете колко българки има, които живеят идеално с мъжете си и никога не са си казвали лоша дума? Аз ще ви оставя да размишлявате и сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне – ни повече, ни по-малко! Тази истина не искам да ви я представя толкова бляскава, че да ви ослепи. Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи, и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. към беседата >>
- Така и Господь ще дойде като единъ французинъ, като една млада, бѣдна жена, като бѣденъ момъкъ или като бѣдно дѣте и ако вие сте вѣрни на вашия идеалъ, ще разберете дълбокия смисълъ, тъй както Яковъ разбра що значеше тази стълба, на която се качваха и слизаха ангелитѣ. (втори вариант)
Така и Господь ще дойде като единъ французинъ, като една млада, бѣдна жена, като бѣденъ момъкъ или като бѣдно дѣте и ако вие сте вѣрни на вашия идеалъ, ще разберете дълбокия смисълъ, тъй както Яковъ разбра що значеше тази стълба, на която се качваха и слизаха ангелитѣ. Тази стълба не е дигната, тя днесъ има по-голѣми разклонения. Бихъ желалъ всѣки отъ васъ да види тази стълба и когато дойдете само до първото стѫпало, ще разберете смисъла на земния животъ, смисъла на страданията, които усѣщате. Тѣзи страдания сѫ само една обвивка, въ която се криятъ добритѣ сокове. Всѣко сѣме е обвито въ такава обвивка, за да се не изгубятъ соковетѣ. Страданията на земята сѫ обвивки на щастието на блаженството. към втори вариант >>
- Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека.
В този дом изпъкват още три характера : Лаван и двете му дъщери – Лия – по-голямата и Рахил – по-малката. Преди да стигне в дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да си начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини. От този момент той се влюбил в Рахил. Като практичен човек, Лаван запитал Якова, каква заплата иска за времето, през което ще остане в дома му да работи. Яков отговорил, че обича Рахил и иска да я вземе за своя жена – това е неговата заплата. Името „Рахил” е съдържателно, то представя идеалното и възвишеното в човека. Лаван обещал да даде Рахила на Якова, но с условие, да му работи седем години за нея. Яков се съгласил. След изтичането на седемте години, вместо Рахил, Лаван дал Лия, по-старата си дъщеря, за жена на Якова. Едва сутринта той разбрал, че бил излъган и запитал чичо си: Защо ме излъга, та не ми даде Рахил, според обещанието си? Лаван отговорил: Според нашите закони, първо се жени по-старата сестра, а после младата. към беседата >>
- Той ще ви изпита, доколко сте верни на вашия идеал.
Ще дойде ден, когато Бог ще се яви на всички хора във вид на бедна вдовица, беден момък, или някоя страдаща душа и ще ви изпита, доколко сте готови да Го приемете с любов и безкористие. Той ще ви изпита, доколко сте верни на вашия идеал. Само така и вие ще разберете дълбокия смисъл на живота, както Яков разбра значението на високата стълба, по която слизаха и възлизаха ангелите Божии. Тази стълба и до днес още стои изправена и по нея слизат и възлизат ангелите Божии. Днес тя е по-голяма и по-разклонена. Бих желал всеки от вас да види тази стълба и когато дойде до първото й стъпало, да разбере смисъла на земния живот и на страданията, които му се дават. Страданията не са нищо друго, освен обвивка, в която са скрити благата на живота. към беседата >>
29. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ, НБ , София, 13.5.1917г.,
- Да се обединят хората, това значи, да имат общ идеал, общи стремежи.
Да се обединят хората, това значи, да имат общ идеал, общи стремежи. Обединението, единството дава сила на хората и ги прави мощни. Каквото пожелаят, те могаг да го постигнат. Когато Израилският народ напусна Египет и тръгна с Моисея, за Обетованата земя, той се раздели на 12 племена и всяко племе носеше част от Скинията. Дето спираха, те веднага събираха всичките й части, построяваха я и отправяха гореща молитва към Бога. Сплотени в едно, отправяйки молитвата си към Бога, те получаваха Неговото благословение. към беседата >>
30. Пребъдете / Пръбѫдване, НБ , София, 27.5.1917г.,
- Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали. (втори вариант)
Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ. Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали. Женитѣ трѣбва да бѫдатъ красиви, за да ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва да бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ да го изпълнятъ. А какво става? Мѫжътъ казва: „Азъ те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата. Такъвъ мѫжъ прилича на една стара баба, която на всѣка крачка клѣка. Ето Христовото учение, което трѣбва да се приложи въ живота. към втори вариант >>
- За да бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва да бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь, да носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ, да носятъ съ себе си ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага да внесе въ тебе довѣрие, за да можешъ да разчиташъ на неговата дума. (втори вариант)
А какво става? Мѫжътъ казва: „Азъ те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата. Такъвъ мѫжъ прилича на една стара баба, която на всѣка крачка клѣка. Ето Христовото учение, което трѣбва да се приложи въ живота. Кажешъ „не мога“ – баба си; „мога“ – младъ си, юнакъ си. За да бѫдатъ красиви женитѣ, трѣбва да бѫдатъ пълни съ тази Божествена любовь, да носятъ идеали и кѫдѣто влѣзатъ, да носятъ съ себе си ароматъ, а мѫжътъ като дойде, трѣбва веднага да внесе въ тебе довѣрие, за да можешъ да разчиташъ на неговата дума. към втори вариант >>
31. Бог е Дух / Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917г.,
- Двама млади идеалисти стоятъ въ кафене „Македония“ и спорятъ върху въпроси, като какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората, какъ ще се оправи свѣтътъ, а гледатъ, че единъ човѣкъ пъшка подъ тяжестьта на единъ сандъкъ и не може добрѣ да го настани. (втори вариант)
Такъвъ единъ примѣръ се срѣща въ вѣстницитѣ прѣди нѣколко години. Двама млади идеалисти стоятъ въ кафене „Македония“ и спорятъ върху въпроси, като какви трѣбва да бѫдатъ отношенията между хората, какъ ще се оправи свѣтътъ, а гледатъ, че единъ човѣкъ пъшка подъ тяжестьта на единъ сандъкъ и не може добрѣ да го настани. Другъ единъ господинъ, който не взимаше участие въ този споръ, като гледаше този измѫченъ човѣкъ, отиде, та му помогна, подигна сандъка. Ние стоимъ въ църква и разсѫждаваме кой билъ вѣрующъ и кой не, а отвънъ хората стоятъ съ своитѣ сандъци и нѣма кой да имъ помогне. Станете и помогнете на хората съ сандъцитѣ, тѣ сѫ обрѣменени, наскърбени, тѣ сѫ пълни съ противорѣчия. Помогнете на тѣзи страждущи съ вашата философия. към втори вариант >>
32. Съхранение на душевната енергия, ИБ , БС , София, 10.6.1918г.,
- Какъвто идеал е имала пред ума си една майка, която зачева дете, такова ще бъде детето.
Всеки, който пие от този извор, жаждата му ще се утоли. Има две категории: венец и слава. Славата, това са Архангелите, които са носители на Божествената Воля на физическото поле. Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един Архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Какъвто идеал е имала пред ума си една майка, която зачева дете, такова ще бъде детето. Нашите мисли и желания стават точно такива, за каквито същества в дадения момент мислим. Ако мома люби някой глупав момък, такова ще бъде нейното дете. Тя гледа на момъка с други очи, представя си го по-идеален, а в същност не е такъв; нейната представа е едно състояние, което не съответства на това, в което тя се проявява. Ние не трябва да гледаме каква е неговата душа, а какви са проявленията му. Не трябва да гледаме момковата външност, че е хубава, че ходи спретнато и т.н. към беседата >>
- Тя гледа на момъка с други очи, представя си го по-идеален, а в същност не е такъв; нейната представа е едно състояние, което не съответства на това, в което тя се проявява.
Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един Архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Какъвто идеал е имала пред ума си една майка, която зачева дете, такова ще бъде детето. Нашите мисли и желания стават точно такива, за каквито същества в дадения момент мислим. Ако мома люби някой глупав момък, такова ще бъде нейното дете. Тя гледа на момъка с други очи, представя си го по-идеален, а в същност не е такъв; нейната представа е едно състояние, което не съответства на това, в което тя се проявява. Ние не трябва да гледаме каква е неговата душа, а какви са проявленията му. Не трябва да гледаме момковата външност, че е хубава, че ходи спретнато и т.н. Един кон може да бъде спретнат, но в този спретнат кон няма никаква интелигентност. към беседата >>
33. Заведеевата майка, НБ , София, 23.7.1918г.,
- Въпрѣки желанието имъ да бѫдатъ изправни, да реализиратъ своите идеали, тѣ пакъ не успѣватъ. (втори вариант)
Хората се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ си въ живота. Въпрѣки желанието имъ да бѫдатъ изправни, да реализиратъ своите идеали, тѣ пакъ не успѣватъ. Значи, има нѣщо ненормално, неестествено въ тѣхъ, което имъ препятствува. Като се натъкватъ на неестественитѣ прояви въ себе си, тѣ се отчайватъ. Едно трѣбва да знаете: Всичко неестествено, изопачено въ проявитѣ ви, не се дължи само на васъ. Има и други фактори, вънъ отъ васъ, които сѫ виновни за вашитѣ неестествени прояви. Минавате нѣкѫде и усѣщате неприятна миризма. към втори вариант >>
- Въпреки желанието им да бъдат изправни, да реализират своите идеали, те пак не успяват.
Хората се оплакват от неуспехите си в живота. Въпреки желанието им да бъдат изправни, да реализират своите идеали, те пак не успяват. Значи, има нещо ненормално, неестествено в тях, което им препятства. Като се натъкват на неестествените прояви в себе си, те се отчайват. Едно трябва да знаете: всичко неестествено, изопачено в проявите ви, не се дължи само на вас. Има и други фактори, вън от вас, които са виновни за вашите неестествени прояви. Минавате някъде и усещате неприятна миризма. към беседата >>
34. Двамата братя, НБ , София, 22.9.1918г.,
- Стремишъ се къмъ нѣкакъвъ идеалъ, но трѣбва да знаешъ какъвъ е той, да можешъ да го опишешъ. (втори вариант)
Често се говори за и противъ сѫществуването на Бога, но, въпрѣки това, всѣки Го търси. Желателно е всѣки да изнесе своитѣ искания предъ себе си, да знае, какъвъ е неговиятъ Господъ, Когото той търси. Стремишъ се къмъ нѣкакъвъ идеалъ, но трѣбва да знаешъ какъвъ е той, да можешъ да го опишешъ. Нѣкоя мома търси съвършенъ момъкъ, но не може да опише, какви качества трѣбва да има той. Не можешъ да искашъ нѣщо съвършено, за което нѣмашъ ясна представа. Нѣкой търси хубава вода. Щомъ търси такава вода, ще я намѣри, защото знае качествата ѝ. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намѣрите навсѣкѫде. към втори вариант >>
- Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш.
Често се говори за и против съществуването на Бога, но, въпреки това, всеки Го търси. Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, да знае какъв е неговият Господ, Когото той търси. Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, да можеш да го опишеш. Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода. Щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде. към беседата >>
35. Двете заповеди, НБ , София, 27.10.1918г.,
- Идеалиститѣ пренебрегватъ материалния животъ и казватъ, че човѣкъ не трѣбва да пуща коренитѣ си дълбоко въ материята. (втори вариант)
Кѫща, която е съградена само върху четири кола, непремѣнно ще се събори, но не е така съ кѫщата, която е построена на здрава основа. Сѫщото виждаме и въ природата. Растения, които иматъ слаби коренчета и клончета, лесно изсъхватъ. Обаче, онѣзи растения, които иматъ здрави, дебели корени, издържатъ на голѣми бури и вѣтрове. Тѣ се отличаватъ съ дълъгъ животъ. Идеалиститѣ пренебрегватъ материалния животъ и казватъ, че човѣкъ не трѣбва да пуща коренитѣ си дълбоко въ материята. Напротивъ, ще слизашъ дълбоко въ материята, за да извлѣчешъ онѣзи материали, отъ които ще се ползувашъ въ бѫдеще. Колкото по-дълбоко слиза човѣкъ въ материята, толкова по-голѣми страдания има и толкова по-голѣми опитности и поука извлича. към втори вариант >>
- Идеалистите пренебрегват материалния живот и казват, че човек не трябва да пуска корените си дълбоко в материята.
Къща, която е съградена само върху четири кола, непременно ще се събори, но не е така с къщата, която е построена на здрава основа. Същото виждаме и в Природата. Растения, които имат слаби коренчета и клончета, лесно изсъхват. Обаче, онези растения, които имат здрави, дебели корени, издържат на големи бури и ветрове. Те се отличават с дълъг живот. Идеалистите пренебрегват материалния живот и казват, че човек не трябва да пуска корените си дълбоко в материята. Напротив, ще слизаш дълбоко в материята, за да извлечеш онези материали, от които ще се ползваш в бъдеще. Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова по-големи страдания има и толкова по-големи опитности и поука извлича. към беседата >>
36. Да наеме работници, НБ , София, 10.11.1918г.,
- Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие. (втори вариант)
Всѣко нѣщо, което става въ свѣта, има свое опредѣлено време. Всѣки човѣкъ се ражда на опредѣлено за него време, затова хората се различаватъ помежду си. Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие. Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ. Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ си. Който се бори съ материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено въ живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. към втори вариант >>
- Забелязано е, че онези, които се раждат от 9 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие.
Всяко нещо, което става в света, има свое определено време. Всеки човек се ражда на определено за него време, затова хората се различават помежду си. Забелязано е, че онези, които се раждат от 9 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че той е роден през март, когато слънцето е в зодиакалния знак Овен. Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си. Който се бори с материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено в живота на поета. Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. към беседата >>
38. Великите условия на живота, НБ , София, 12.1.1919г.,
- Майката си въобразява, че е идеална майка и ако не я признаят за такава, страда.
Коя е причината за страданията на съвременните хора? – Илюзиите, с които живеят. Всеки си мисли това, което не е, всеки си представя нещата такива, каквито не са. Майката си въобразява, че е идеална майка и ако не я признаят за такава, страда. Бащата, сестрата, братът също си въобразяват, че са по-добри, отколкото са в действителност и като не ги признаят за такива, страдат. Кои са качествата на майката и на бащата? Коя жена наричаме майка? Кой мъж е баща? Жената е майка и мъжът – баща не само по форма. към беседата >>
- Той дойде между хората, да им покаже как да живеят, за да постигнат идеала на своята душа.
Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота. Малцина придобиват тази светлина. Христос носеше Божията светлина в себе си и я изяви като мъдрост и знание. Той дойде между хората, да им покаже как да живеят, за да постигнат идеала на своята душа. Той мина през такива страдания, каквито никой човек досега не е познал. Хората са минали и минават различни страдания, големи и малки, но още не са дошли до Христовите. Тази е причината, дето Христос седи над всички хора. Много пъти човек ще слиза на земята, докато придобие светлината, която ще го заведе при Бога. Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена, съвършена картина. към беседата >>
39. Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919г.,
- Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра.
Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. Забелязано е, че великите хора са вярващи. Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора. Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Христос показва на хората начина, по който могат да се справят с мъчнотиите си. към беседата >>
- Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора.
Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра. Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може да стане такъв. Забелязано е, че великите хора са вярващи. Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора. Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота си. Христос показва на хората начина, по който могат да се справят с мъчнотиите си. Първото условие за това е чист живот, изпълнен с любов. Истинският християнин се отличава с морален устой. Той е смирен, любящ и чист. към беседата >>
- Страшна е смъртта, когато иде преждевременно и лишава човека от възможността да реализира своите идеали.
Ако майката греши, дъщерята страда; ако бащата греши, синът страда. За да не страдат децата, родителите трябва да живеят добре. Когато дъщерята заболее, майката трябва да се бори със смъртта като тигрица, за да я спаси. Иначе и майката, и дъщерята спират развитието си. Обаче има случаи, когато смъртта на децата носи известно благословение за родителите, но това вече не е смърт, а преселване. Страшна е смъртта, когато иде преждевременно и лишава човека от възможността да реализира своите идеали. – Как може човек да се спаси от смъртта? – Като живее в пълна хармония с Бога. Това значи да пази връзката си с Бога, направена още в началото на своя живот. Затова се казва: Не късай връзката си с Бога. Не късай връзката и на ближния си с Бога. към беседата >>
- Важна е идеалната страна на нещата.
Който иска да мисли, нека мисли, но умът му да е зает с възвишени и светли мисли. Следователно, яжте, пийте, мислете, но не разрушавайте бъдещето си, не се противопоставяйте на стремежите на вашата душа. Ще кажете, че някой се влюбил в танцьорка. Ако тя може да го спаси, нищо лошо няма в това. Има танцьорки, които са спасили десетки мъже от падение. Важна е идеалната страна на нещата. В този смисъл, за предпочитане е да има танцьорки на света, които да спасяват хората, отколкото да ги няма, а хората да живеят в безпътица и престъпления. Ще кажете, че това не е морално. Войната морална ли е? Щом допущате войната, ще допуснете и танцьорките. Това е в живота на противоречията. към беседата >>
41. Детето растеше, НБ , София, 30.3.1919г.,
- Човек постига своя идеал, само ако има твърд, непоколебим характер.
Ще кажете, че днес хората се нуждаят от други неща, не се интересуват от Царството Божие. Каквото и да ги интересува, от каквото и да имат нужда, лесно няма да го постигнат. – Защо? – Защото си служат с насилие. Те са упорити, а не твърди; те са своенравни, безхарактерни. Човек постига своя идеал, само ако има твърд, непоколебим характер. Идеалът се постига с кротост и смирение. Това значи, да бъде човек пластичен, да използва благоприятните условия на живота. Смиреният има всички добри условия да укрепва духът му. Затова Христос казва: „Ако не станете като малките деца и не се смирите, не можете да влезете в Царството Божие.“ към беседата >>
43. Нито тържик, НБ , София, 13.4.1919г.,
- Бих желал да срещна хора идеалисти, а не насновани. (втори вариант)
Днес Христовото учение, както и окултизмът, са насновали хората. Те носят тия учения като конци, но това не ги спасява. Бих желал да срещна хора идеалисти, а не насновани. Бих желал да срещна хора с празни усти, a c пълни стомаси. Бих желал да срещна хора с пълни дробове, а с празни носове. Ония хора, за които казват, че са празни, внасят подтик в човешкия живот. Защо? Защото те вървят във възходяща посока. Докато не преместиш нещо да се образува празно място, ти не можеш да вървиш напред. към втори вариант >>
- Бих желал да срещна, хора идеалисти, а не насновани.
Опасвала го и нареждала: Мъжо, мъжо, заприлича на тамбура. И сегашните хора са така насновани, от краката, до главата, заприличали са на тамбури. Но тамбурата не спасява положението, нито облагородява човека. Днес Христовото учение, както и окултизмът, са насновали хората. Те носят тия учения като конци, но това не ги спасява. Бих желал да срещна, хора идеалисти, а не насновани. Бих желал да срещна хора с празни усти, а с пълни стомаси. Бих желал да срещна хора с пълни дробове, а с празни носове. Ония хора, за които казват, че са празни, внасят подтик в човешкия живот. – Защо? – Защото те вървят във възходяща посока. към беседата >>
44. Изгряващото слънце, НБ , , 4.5.1919г.,
- И така, на бедните хора се харесва животът на богатите, техният материализъм, те го възприемат като идеал и се стремят да го постигнат.
Какво представлява свинската форма? – Тя е крайният материализъм, който сега съществува. В какво седи той? – Именно в това: събират се хората и говорят за това-онова, за онзи свят, за доброто в света, но те си имат своите гъски, кокошчици, винце и си живеят широко. Бедните хора, като ги слушат така да говорят, казват си: „Тези хора все за онзи свят говорят, за Бога живеят, но не знаят как да живеят на този свят“. И така, на бедните хора се харесва животът на богатите, техният материализъм, те го възприемат като идеал и се стремят да го постигнат. Този идеал става прицелна точка в живота на бедните и с това се създава учението за материализма. Бедните хора казват на богатите: „Ние искаме да живеем като вас“. Понеже богатите хора станаха причина за отклоняване на бедните от правилния път, Господ ще ги тури на тяхното място, за да изправят грешките си. Такъв е законът. И за това Христос казва: „Аз дойдох виделина на света, за да разясня нещата“. към беседата >>
- Този идеал става прицелна точка в живота на бедните и с това се създава учението за материализма.
– Тя е крайният материализъм, който сега съществува. В какво седи той? – Именно в това: събират се хората и говорят за това-онова, за онзи свят, за доброто в света, но те си имат своите гъски, кокошчици, винце и си живеят широко. Бедните хора, като ги слушат така да говорят, казват си: „Тези хора все за онзи свят говорят, за Бога живеят, но не знаят как да живеят на този свят“. И така, на бедните хора се харесва животът на богатите, техният материализъм, те го възприемат като идеал и се стремят да го постигнат. Този идеал става прицелна точка в живота на бедните и с това се създава учението за материализма. Бедните хора казват на богатите: „Ние искаме да живеем като вас“. Понеже богатите хора станаха причина за отклоняване на бедните от правилния път, Господ ще ги тури на тяхното място, за да изправят грешките си. Такъв е законът. И за това Христос казва: „Аз дойдох виделина на света, за да разясня нещата“. В природата няма противоречия, но ние сами ги създаваме. Как? към беседата >>
45. Отхвърленият камък, НБ , , 1.6.1919г.,
- “ Така постъпват и владици, и учители, а после казват: „Ние сме културни, идеални хора“.
Ние живеем с духовни работи в нашия ум, но като се наядем, казваме: „Днес сме добре“. Утре, като огладнеем, започваме отново да се безпокоим и замисляме пак за материалното. Жената, като се наяде, казва: „Е, слава Богу, днес съм доволна, няма дефицит“. Питам: Каква наука има в един живот, който е пълен само с дефицити? Днес мъже, жени, деца влизат в кухнята и казват: „Колко хубаво мирише! “ Така постъпват и владици, и учители, а после казват: „Ние сме културни, идеални хора“. Да, културни хора на тигана и на маслото. Някои питат защо не ви уча на нещо по-философско. Дайте ми нещо философско, за да видя каква е вашата философия. към беседата >>
- Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си – и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи.
Злото се състои в това, че зидарите отхвърлили този камък. Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си – и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи. Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки. Държавниците и духовните хора, като се индивидуализират, мислят, че тяхното благо стои вън от този камък. Не, вие може да съградите цялото човешко тяло, но ако този камък седи извън това тяло, нищо не струва. Може да сте някой милионер, но без този камък вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух. към беседата >>
- Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки.
Злото се състои в това, че зидарите отхвърлили този камък. Когато човек отхвърли една велика идея от ума си или едно желание от сърцето си – и когато един народ отхвърли своите идеали и се подкупва за някакви си пари, той губи. Ако държавниците се вслушваха в идеалите на народа, не биха правили грешки. Държавниците и духовните хора, като се индивидуализират, мислят, че тяхното благо стои вън от този камък. Не, вие може да съградите цялото човешко тяло, но ако този камък седи извън това тяло, нищо не струва. Може да сте някой милионер, но без този камък вие сте човек без глава, т.е. човек без един положителен ум или положителна душа, или положителен дух. Умът, душата и духът са различни идеи. към беседата >>
47. Призваха Исуса, НБ , София, 19.6.1919г.,
- Всеки, след като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.” Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко преминава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.” Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада.
Исус дойде на сватбата, за да покаже на младите как трябва да живеят. Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има! Всеки, след като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.” Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко преминава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.” Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада. Според мен, умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. Сърцето, което се жени за ума, трябва да е здраво, чисто. Ако това стане така, тогава и нашите мисли и желания по същия закон трябва да бъдат здрави и чисти. Зная, че вие, които ме слушате, имате неспокойни сърца и умове. Защо? Защото този първоначален закон е нарушен. към беседата >>
48. Малкият закон, НБ , София, 22.6.1919г.,
- Така и у вас - дойде ви някоя мисъл и тя ви се вижда идеална, започвате да работите за нейното осъществяване, но осъществите ли я - закачват ви на въжето. (втори вариант)
Така и у вас - дойде ви някоя мисъл и тя ви се вижда идеална, започвате да работите за нейното осъществяване, но осъществите ли я - закачват ви на въжето. Ето защо у нас трябва да се пораждат желания да изпълняваме Божествените закони, защото те носят благото на всички около нас и на самите нас. Животът е така създаден, че всяко добро, което направим, всяка наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения - с цялото органическо царство, с Бога, с всички полета. Някога се свързваме с клоните на това велико Дърво на живота, а някога - с корените му. Няма да се спирам да обяснявам какво значение имат корените, какво клоните и какво цветовете на дървото. Една българска поговорка казва: „Корените на знанието са горчиви, а плодовете му - сладки." към втори вариант >>
- Много светии, много идеалисти хора, като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след двайсет хиляди години да видим осъществени нашите идеали." Ако един безбожник, неверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото без да Го познава, е направил едно добро. (втори вариант)
Много светии, много идеалисти хора, като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след двайсет хиляди години да видим осъществени нашите идеали." Ако един безбожник, неверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото без да Го познава, е направил едно добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат „Символа на вярата", разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова и аз ще кажа, според както казваше Христос едно време: за в бъдеще безбожниците и неверниците ще бъдат в Царството Божие, а сегашните верующи ще бъдат изпъдени от Царството Божие навън. Съвременните християни приличат на онзи слуга, когото господарят накарва на работа - да отиде на нивата да оре. Слугата казва: „Господарю, почакай, аз ще ти покажа по-лесен начин за изораване на нивата." Минава седмица, две, но нивата още не е изорана. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога ще прекарат по-лесен живот, пък макар и да не работят толкова много. към втори вариант >>
- Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване.
Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо? “ – „Да, виждам три магарета.“ – „Друго не виждаш ли? “ – „Виждам, че са натоварени.“ – „Какво носят? “ – „Те са натоварени с цървули.“ Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“. Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване. Но осъществите ли я, закачват ви на въжето. Ето защо, ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимя свят и всичките му йерархии и с Бога. Всяка наша мисъл и наше желание понякога се свързват с клоните на това велико дърво на живота, а понякога с корените му. Няма да обяснявам какво значение имат корените, клоните и цветовете на дървото. към беседата >>
- Много светии, много идеалисти, като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали“.
Мойсей казва: „Господ въздава престъплението на бащите върху чедата до четвъртия род, а благословението до тисящи родове“. Следователно за реализирането на добрите неща се изисква един дълъг период от години. Същото нещо е и за реализирането на една лоша мисъл. Обаче като се стимулират лошите мисли, злото дохожда много скоро. Това показва колко силни сме в злото. Много светии, много идеалисти, като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след хиляди години да видим осъществени нашите идеали“. Ако един безбожник и безверник се жертва за доброто на човечеството, в очите на Бога той стои много високо, защото без да го познава, е направил добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат символа на вярата, разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова аз ще обърна Христовото учение така: „За в бъдеще безбожниците и безверниците ще наследят Царството Божие, а съвременните вярващи ще бъдат изпъдени от Царството Божие“. Съвременните християни приличат на онзи слуга, когото господарят накарал да отиде на нивата да оре. Слугата казал: „Господарю, почакай, аз ще ти покажа по-лесен начин за изораване на нивата“. към беседата >>
49. Старият книжник, НБ , София, 29.6.1919г.,
- не са разумни, а ние се мислим за идеалисти.
Попаднеш ли в едно общество и почувстваш скука, излез оттам и иди на някой сбор или хоро, и не мисли, че хората са лоши. Казвате: „Религиозни хора сме, не е по Бога това, да се заловим за хоро“. Ами когато дойде лекарят с една губерка, когато те накара да вземеш хинин, когато вземеш да режеш месо за кюфтета, когато мъж и жена се карат, това по Бога ли е? Кое е по Бога? Всички неща, които вършим, не са по Бога, т.е. не са разумни, а ние се мислим за идеалисти. Горе идеалисти, а долу материалисти. За Бога говорим, кесията си пълним; на болни четем, себе си осигуряваме. Свещеници, учители, съдии – всички мислят, че са на мястото си, но, като книжника, са изгубили тоя велик закон да познават нещата. Добър човек ще нарека само този, който като ме срещне, ще бъде в състояние да измени моето неразположение на духа. Например, срещна някоя жена и започна да разговарям с нея; ако тя има излишна енергия и от този разговор се измени моето лошо разположение, тя е добра. към беседата >>
- Горе идеалисти, а долу материалисти.
Казвате: „Религиозни хора сме, не е по Бога това, да се заловим за хоро“. Ами когато дойде лекарят с една губерка, когато те накара да вземеш хинин, когато вземеш да режеш месо за кюфтета, когато мъж и жена се карат, това по Бога ли е? Кое е по Бога? Всички неща, които вършим, не са по Бога, т.е. не са разумни, а ние се мислим за идеалисти. Горе идеалисти, а долу материалисти. За Бога говорим, кесията си пълним; на болни четем, себе си осигуряваме. Свещеници, учители, съдии – всички мислят, че са на мястото си, но, като книжника, са изгубили тоя велик закон да познават нещата. Добър човек ще нарека само този, който като ме срещне, ще бъде в състояние да измени моето неразположение на духа. Например, срещна някоя жена и започна да разговарям с нея; ако тя има излишна енергия и от този разговор се измени моето лошо разположение, тя е добра. И тогава, ако тази жена е произвела във вас добро разположение, това значи, че е имало правилна обмяна на енергиите помежду ви. към беседата >>
- Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците?
Съвременните хора имат превратно схващане за Живота. Те казват "да оправим обществото, света". Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците? - Аз съветвам всинца ви да идете и проучите живота на пчелите - те ще ви научат как трябва да възпитавате. Когато искат да си създадат царица, те приготвят за нея особена храна; за пчелите-работници - друга храна; за търтеите - друга. Пчелите умеят да уредят своя живот много по-добре от хората, които само мъдруват. Това не е упрек, но указание, че ние трябва да проучим по-нашироко Природата, която стои пред нас и в която са вложени всички закони и образци за преуспяване. към беседата >>
- Ако някой е неразположен духом, да се попече на слънце; ако е изгубил своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарован в своя идеал, ако не му стига умът как да работи, нека излезе на слънце да го понагрее.
Само като погледне от такова далечно разстояние, всичко затрептява в Природата, започва да расте и да дава плод. Някои казват "да вдигнем ръка и да благословим". Хубаво, но като вдигнете ръка, трябва да дадете нещо така, както Слънцето всеки ден вдига ръце над вас и изпуща енергия, сила върху болни и здрави същества. Ще рече някой "какво ще се занимаваме със Слънцето? " Не ви казвам да се занимавате с него, но да го използвате. Ако някой е неразположен духом, да се попече на слънце; ако е изгубил своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарован в своя идеал, ако не му стига умът как да работи, нека излезе на слънце да го понагрее. към беседата >>
51. Правият път, СБ , В.Търново, 20.8.1919г.,
- Тя е, че те не намират своя идеал във вас.
Христос е искал да каже на студента: „Алчността, която виждам в твоя ум и в твоето сърце, Ми е неприятна. Ти искаше да Ме видиш не защото Ме обичаше, не защото искаше да вървиш в Моя път, да се жертваш като Мен и да служиш на Бога, а съвсем за друго.“ Студентът не разбрал дълбокия смисъл, вложен в Христовите думи, и затова посегнал да изгори очите си. Мома, която не е харесана от избраника си, иска да се самоубие, да не живее. Ако той не я харесва, има причина за това. Когато хората не ви обичат, тяхното неразположение си има причина. Тя е, че те не намират своя идеал във вас. Щом срещнете човек, у когото е вложен вашият идеал, вие казвате, че го обичате; срещнете друг, но не го обичате, защото не намирате в него идеала, който търсите. Вие се безпокоите, но няма причина за това, а трябва да разсъждавате; иначе ще попаднете в едно състояние да се самокритикувате и самоосъждате, а това не е желателно. към беседата >>
- Щом срещнете човек, у когото е вложен вашият идеал, вие казвате, че го обичате; срещнете друг, но не го обичате, защото не намирате в него идеала, който търсите.
Ти искаше да Ме видиш не защото Ме обичаше, не защото искаше да вървиш в Моя път, да се жертваш като Мен и да служиш на Бога, а съвсем за друго.“ Студентът не разбрал дълбокия смисъл, вложен в Христовите думи, и затова посегнал да изгори очите си. Мома, която не е харесана от избраника си, иска да се самоубие, да не живее. Ако той не я харесва, има причина за това. Когато хората не ви обичат, тяхното неразположение си има причина. Тя е, че те не намират своя идеал във вас. Щом срещнете човек, у когото е вложен вашият идеал, вие казвате, че го обичате; срещнете друг, но не го обичате, защото не намирате в него идеала, който търсите. Вие се безпокоите, но няма причина за това, а трябва да разсъждавате; иначе ще попаднете в едно състояние да се самокритикувате и самоосъждате, а това не е желателно. към беседата >>
52. Методи за лекуване, СБ , В.Търново, 22.8.1919г.,
- Преди всичко всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план.
– Всяко политическо течение, което дава в резултат 75% за повдигане на обществото и народа, трябва да се поддържа, защото е Божествено. Тъй че всичките леви течения в обществения и в политическия, и в културния, и в духовния живот работят в съгласие с Божествения план. Всички сегашни леви течения работят в съгласие с този план, а десните – против него. Ако един социалист проповядва ляво течение с цел да забогатее, той е десен; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното. Преди всичко всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план. Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страдащото човечество, т.е. неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши от само себе си. Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре.“ Кой е онзи свят? Това е левият свят. към беседата >>
53. Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване), СБ , В.Търново, 22.8.1919г.,
- Тази мома щеше да се разврати, а момъкът, като я целува, става неин идеал и с това я спасява.
Много пъти някои ваши постъпки, които вие смятате за грехове, в духовния свят не са грехове, а добродетели, и това, което вие не смятате за грях, в духовния свят го имат за грях. Например момък целуне мома; тук го смятате за грях, но в духовния свят го смятат за добродетел. Тази мома щеше да се разврати, а момъкът, като я целува, става неин идеал и с това я спасява. В духовния свят са важни мотивите за действията. Например някой ви открадне пари – туй в духовния свят се смята за добро, а някога, като ви дадат пари, това може да се смята за зло – в зависимост от резултата на сторената постъпка. Но има известни престъпления, за които и в духовния свят няма прошка; това са моралните престъпления. Морално престъпление е, ако убедите някого, че няма Бог. С това вие потопявате душата му в мрак, от който тя не може да излезе; лишавате го от най-великото благо в живота. към беседата >>
55. Двамата свидетели, НБ , София, 16.11.1919г.,
- Какви хубави идеали, каква велика програма, с какви задачи излязохте оттам!
Братя и сестри, знаете ли колко сте се заблудили вие! Едно време, когато вие излязохте от Небето, какво ми казахте, знаете ли? Какви хубави идеали, каква велика програма, с какви задачи излязохте оттам! Вие бяхте красиви и мощни, както аз ви зная, а сега като ви гледам, съжалявам ви. И ако можех да плача, бих ви оплакал. Бих плакал не за вашите страдания, а за вашите заблуждения, че не знаете как да бъдете щастливи на земята и не искате да разберете къде ви е щастието. Животът в сегашните му условия е робство, голям затвор. Не си правете никакви илюзии, разберете положението и излезте от него. към беседата >>
56. И отиде та се представи, НБ , София, 30.11.1919г.,
- Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство.
Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и от неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. към беседата >>
58. Работи на лозето ми, НБ , София, 14.12.1919г.,
- Де остана техният идеализъм?
Не се лъжете от приятните чувства. Ако едно чувство в началото е било приятно, на края става неприятно. Закон е: Всяко нещо, което започва добре, свършва зле. Това може да се докаже статистически. Колко на сто от младите моми и момци, които влизат в живота с радост и надежда, като остареят, свършват живота си със същата радост и надежда? Де остана техният идеализъм? Започват живота си като идеалисти, в средната си възраст стават материалисти, а накрая на живота се разочароват във всичко и казват, че животът няма смисъл. Повечето хора започват живота си добре; обещават, че ще отидат на нивата да работят, а после се отказват – свършват зле. Така свършват всички, които живеят само на физичния, т. е. на материалния свят. Дай в ръцете на такъв човек 10-15 хиляди лева и виж, какво ще направи. към беседата >>
- Започват живота си като идеалисти, в средната си възраст стават материалисти, а накрая на живота се разочароват във всичко и казват, че животът няма смисъл.
Ако едно чувство в началото е било приятно, на края става неприятно. Закон е: Всяко нещо, което започва добре, свършва зле. Това може да се докаже статистически. Колко на сто от младите моми и момци, които влизат в живота с радост и надежда, като остареят, свършват живота си със същата радост и надежда? Де остана техният идеализъм? Започват живота си като идеалисти, в средната си възраст стават материалисти, а накрая на живота се разочароват във всичко и казват, че животът няма смисъл. Повечето хора започват живота си добре; обещават, че ще отидат на нивата да работят, а после се отказват – свършват зле. Така свършват всички, които живеят само на физичния, т. е. на материалния свят. Дай в ръцете на такъв човек 10-15 хиляди лева и виж, какво ще направи. Той ще почне да търка ръцете си, както Пилат изми своите, за да се освободи от всякаква отговорност. към беседата >>
59. Мъчението, ИБ ,ООК , , 5.2.1920г.,
- Вие може да си имате някой идеал, да го наричате „любов" и „смисъл на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете в Царството Божие без мъчение: всичко може да стане, но да влезете в него, да се домогнете до Божията любов и мъдрост, без мъчение – никога !
Който не е понесъл мъчения, тсй е развенчан. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бъдещата окултна школа, основа на бъдещото общество. Само по такъв начин може да се съгради то на здрави основи – когато всички решат да страдат, сир.(сиреч) не да страдат, а да се мъчат. Мъчението е основа на бъдещата окултна школа. Вие може да си имате някой идеал, да го наричате „любов" и „смисъл на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете в Царството Божие без мъчение: всичко може да стане, но да влезете в него, да се домогнете до Божията любов и мъдрост, без мъчение – никога ! към беседата >>
60. Що казва Духът, НБ , София, 29.2.1920г.,
- Онази майка, която вдъхва от най-ранна възраст на своите деца всички най-възвишени и светли идеали, тя е царица. (втори вариант)
Някои казват: „Спасението е в църквата." Аз казвам, че спасението ще дойде от майките и бащите. Онзи баща, който отрано дава всичко най-хубаво на своите деца, той е свещеник, патриарх, владика, цар. Онази майка, която вдъхва от най-ранна възраст на своите деца всички най-възвишени и светли идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща - това са най-свещените длъжности, които Бог е дал на човека. Вие ги снимате от положението, което те заемат, и си казвате: „Да дойде учителят да проповядва." Учителят може да проповядва дотолкова, доколкото майката е вложила в детето си потенциални сили. Онази земя чернозем, която е богата от хиляди векове, на нея може да посееш много нещо. Но в онази песъчлива почва какво може да посееш? към втори вариант >>
- Оная майка, която, още в най-ранната възраст, внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица.
Казвам: Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която, още в най-ранната възраст, внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат, и казват: Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца. – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. Само на чернозема можеш да посееш, каквото желаеш, и да очакваш резултат. към беседата >>
- – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали.
Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която, още в най-ранната възраст, внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат, и казват: Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца. – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. Само на чернозема можеш да посееш, каквото желаеш, и да очакваш резултат. На песъчливата почва нищо не можеш да посееш. към беседата >>
61. Вяра, ИБ , БС , София, 5.3.1920г.,
- За да развиете волята си, трябва да си поставите в ума някакъв идеал.
И тъй, ще работите сега за развиване на Вярата и волята. За да развиете волята си, трябва да си поставите в ума някакъв идеал. Вземете за идеал Христа, т.е. Живия Господ, който се е проявил в света. Отбелязвайте най-възвишените, най-разумните моменти, които се проявяват във вашия Живот – те са проявление на Божественото. Такива моменти са редки, но този образ, който се е проявил във вас, ще гледате да го запазите.През тези редки моменти Господ ви е проговорил. Той говори най-много един, два, три пъти в годината, затова трябва да запазите този говор. към беседата >>
- Вземете за идеал Христа, т.е.
И тъй, ще работите сега за развиване на Вярата и волята. За да развиете волята си, трябва да си поставите в ума някакъв идеал. Вземете за идеал Христа, т.е. Живия Господ, който се е проявил в света. Отбелязвайте най-възвишените, най-разумните моменти, които се проявяват във вашия Живот – те са проявление на Божественото. Такива моменти са редки, но този образ, който се е проявил във вас, ще гледате да го запазите.През тези редки моменти Господ ви е проговорил. Той говори най-много един, два, три пъти в годината, затова трябва да запазите този говор. Колкото повече Господ ви проговаря и колкото повече се отдалечава от вас, толкова повече се усилват страданията ви. към беседата >>
62. Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920г.,
- - Детето може, същевременно, да се представи като символ на идеалите, към които се стреми човечеството; детето е плодът на тези идеали.
Какво искал да каже евангелист Йоан в тази глава? Какво представя тук жената? – Тя може да се вземе като символ на цялото човечество, като символ на един народ, като символ на един човек. Какво представя детето? - Детето може, същевременно, да се представи като символ на идеалите, към които се стреми човечеството; детето е плодът на тези идеали. Ще ме попитате: Какъв е стремежът на ябълките, крушите или черешите? Отговарям: Стремежът им е да родят, да създадат поне една ябълка или круша. Вън от плодовете им, ябълката и крушата нямат друг смисъл. Какво представя змеят? – Той е символ на онези противодействащи сили в природата, които пречат на растенето на хората, на техните мисли и желания, т.е. към беседата >>
- Где са онези велики хора, които са готови да се жертвуват за своите идеали?
– Готови ли сте да се пожертвате за Него? "Аз съм християнин." – Готов ли си да умреш за Христа? – Аз съм евангелист, православен. – Готов ли си да се жертваш за евангелието, за православието? Ако не си готов, ти си актьор на сцената. Где са онези велики хора, които са готови да се жертвуват за своите идеали? Разбира се, щом те уловят в престъпление, ще дойде съдията, ще те осъдят. После, свещеникът ще те изповяда, ще окачат въжето на шията ти и ще кажат: Той умря, жертва стана. За какво? – Жертва за своето престъпление. Аз намирам, че тези хора, които умират, на въжето, за своите престъпления, са по-големи герои от вярващите, които не са готови, да пролеят капка кръв, за своите идеали. към беседата >>
- Аз намирам, че тези хора, които умират, на въжето, за своите престъпления, са по-големи герои от вярващите, които не са готови, да пролеят капка кръв, за своите идеали.
Где са онези велики хора, които са готови да се жертвуват за своите идеали? Разбира се, щом те уловят в престъпление, ще дойде съдията, ще те осъдят. После, свещеникът ще те изповяда, ще окачат въжето на шията ти и ще кажат: Той умря, жертва стана. За какво? – Жертва за своето престъпление. Аз намирам, че тези хора, които умират, на въжето, за своите престъпления, са по-големи герои от вярващите, които не са готови, да пролеят капка кръв, за своите идеали. Ако боднеш някой вярващ и му протече капка кръв, ще си наведеш с това най-голямата беля. Всички парадират, като казват: Ние сме вярващи. – Ако не си готов, да пролееш капка кръв, не си вярващ. Така е било с всички светии, с всички велики хора, когато се опитвала вярата им. Който е готов да защити своите принципи, той е готов да пролее и кръвта си. към беседата >>
63. Законът и пророците, НБ , София, 28.3.1920г.,
- Идеалното, т.е.
И тъй, дръжте в ума си мисълта, че кога и да е, Божественото трябва да дойде във вас. Това е реална мисъл, защото с нея може да правите опити всеки момент. В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. към беседата >>
- Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност.
В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. към беседата >>
- Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно.
В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. към беседата >>
- Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си.
В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват. към беседата >>
65. Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920г.,
- Щом влезете във вашата колибка, започвате да идеализирате всичко и казвате: Баща ми беше добър и благороден човек, майка ми също беше добра и благородна жена.
Той казал: Аз ще се кача на врата на булката, а вие ще я теглите напред. Наистина, той седнал на врата й, и те започнали да я теглят навътре, докато минала през вратата. Така правите и вие. Слизате на земята във вашите малки, ниски къщички, но искате да влезете прави, без да се навеждате. Срещате пътника – съдбата, която се качва на врата ви и ви заставя да се наведете. Щом влезете във вашата колибка, започвате да идеализирате всичко и казвате: Баща ми беше добър и благороден човек, майка ми също беше добра и благородна жена. – Остави това настрана; виж, какво ще правиш в тази колибка, дето нямаш нито стол, нито маса. Христос проповядваше на хората учение за реалния живот, за реална наука. Обаче, щом се отдалечиха от Христа, науката се отдалечи от своя път, и те се почувствуваха безпомощни. към беседата >>
66. Приятел и раб, НБ ИБ , , София, 25.4.1920г.,
- Онази мома, която намисли да се жени, най-първо си създава идеала, заживява с него, започва да се гизди, да се пудри и всеки ден се оглежда в огледалото, вижда себе си, а едновременно и своя идеал, става от ден на ден по-хубава, докато най-после се ожени.
Сега във всинца ви има набрана от хиляди години една енергия на внушение, която се намира в торпедно състояние. Тя се намира в нашето битие, неорганизирана е и затова трябва да се превърне. Тази енергия може да се превърне само тогава, когато ние станем приятели и научим онези велики закони, които работят в приятелството. Например вземете закона на любовта. Съвременните хора мислят, че са научили закона на любовта, но те се намират едва в началото на тази велика любов. Онази мома, която намисли да се жени, най-първо си създава идеала, заживява с него, започва да се гизди, да се пудри и всеки ден се оглежда в огледалото, вижда себе си, а едновременно и своя идеал, става от ден на ден по-хубава, докато най-после се ожени. Оженва се, тази илюзия изчезва. Явяват се децата, те не разбират нейната философия и те започват отново своя живот от а, б. Майката възлага всичките си надежди на тях и си казва: „Те поне ще разберат моята философия“, но те порастват и като майка си пак пред огледалото. към беседата >>
- Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен.
Не прилича тя вече на онази красива Ганка, месцето ѝ изчезнало, прегърбила се, зъбите ѝ изпаднали. Това е факт, който мога да ви докажа. Казвам: Опипана е вашата Ганка. Казвате:„Да ѝ проповядваме учението на спасението, да се спаси тя и домът ѝ.“ Но как? – „Да ходят на църква, да се молят на Бога.“ – Ами вие като стоите от хиляди години в църква, намерихте ли нещо в нея? Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен. Тя не е здание, направено от камъни. Да се разберем в това нещо. Често ме питат: „Ти ходиш ли в църква? “ – Не ходя. – „Значи не си християнин? към беседата >>
67. По предание, НБ , София, 2.5.1920г.,
- Бъдещето ще реализира този идеал.
Може ли България да задоволи нуждите на всички хора? Въпросът не се отнася до парите. Важно е, може ли България да произведе толкова храна, че да задоволи всички? Ако хората се обичат и прилагат любовта, те ще разменят помежду си това, което имат в излишък. Обаче, при сегашните условия на живота, това е невъзможно. Бъдещето ще реализира този идеал. За това са нужни най-малко 350 хиляди години. Тогава ще се създадат нови гърнета, т.е. нови мозъци, в които ще се влее новата мисъл. Тогава хората няма да се питат, коя религия е по-права, кой обществен строй е по-добър, кое управление е по-добро. Тогава те ще имат светъл, ясен ум, който ще бъде видим; тогава душата и духът на хората ще бъдат видими. към беседата >>
68. Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920г.,
- Следователно светът още няма да се измени, баща ви, майка ви, сестра ви ще бъдат все същите, ще продължават да си имат свои планове и идеали, но трябва да дойде един нов елемент в тях.
Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после вие си намирате приятелка отвън, която ви съчувства – вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост. У вас настъпва промяна: носите си бремето, но ви е по-леко. И тъй, положението ви в света няма да се измени, но ще си намерите приятелка и ще носите с приятност бремето си. Светът ще се чуди и ще казва: „Тази жена има един плюс.” После у вас ще се зароди съмнение дали тази приятелка не е временна – тогава вие се намирате в минус-фаза. Следователно светът още няма да се измени, баща ви, майка ви, сестра ви ще бъдат все същите, ще продължават да си имат свои планове и идеали, но трябва да дойде един нов елемент в тях. Ще ви обясня как стои това в Природата: онези цветя, които са по-близо до прозореца, ги поливате както и останалите, но те са по-свежи, защото върху тях пада повече светлина. А тези, които са поставени на по-затънтено място, на север, все ще се чумерят. Те са четвъртата дъщеря – никой не се грижи за нея, все тя е лоша и всички казват: „Какво да се прави с нея! ” Аз намирам едно малко прозорче, турям я там и тя започва да вирее – светлинка иска тя. към беседата >>
69. Новото човечество, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Вие имате известни идеали, стремежи, копнежи, но те се изразяват по разни начини.
Аз ви говоря за една идея, близка до вашите души. Това, за което ви говоря, е наследено у вас. Вие имате известни идеали, стремежи, копнежи, но те се изразяват по разни начини. И всеки от вас си има свои стремежи. Младият момък например си търси своята възлюбена. Старият човек ще каже: "Това са глупости, едно време и аз се занимавах с тези работи, но сега мене не ми трябва мома". Но за младия не е така. Той по цели нощи не спи, рано става, ходи на тук-натам, търси своята мома с черните очи. към беседата >>
70. Работа върху чистотата и самообладанието, СБ , В.Търново, 23.8.1920г.,
- Когато в един народ има няколко такива души, те са неговият идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога.
Значи чрез ума човек може да се владее, затова и неговите мисли трябва да бъдат хармонични. При прилагането на закона за самообладанието трябва да знаете, че в душата на човека се коренят три велики сили, които Бог е вложил в него и които никой не може да му отнеме. Това се изразява в първата картина, триъгълник с кръг в средата – кръгът има три цвята: външният, виолетовият, представя потенциалната сила на проявлението на душата, зеленият цвят представя силата на развитието на душата, а третият, оранжевият цвят – силата на индивидуализирането ѝ. Такива души се наричат кристални. Не мислете, че тези души са горе – такива души има въплътени между всички народи на Земята. Когато в един народ има няколко такива души, те са неговият идеал, те го създават, те са душите, които се покоят в Бога. към беседата >>
- Господ е приготвил всички неща добре в природата, да са идеални.
Това са неща относителни. Ако ви дам лед да вкусите, нали няма да ви се понрави? – Но ако взема тоя лед и го стопля, водата ще ви е приятна. Такива са отношенията на лошите и добрите мъже и на лошите и добрите жени. Ние искаме нещата в природата да са идеални. Господ е приготвил всички неща добре в природата, да са идеални. Господ е приготвил всички неща, но ние, хората, сме ги покварили. Тези неща са обикновени, ние с тях се занимаваме всеки ден. Мъжът е настинал и е неразположен или си е попийнал малко, та се е сгорещил. Това са състояния на един и същи човек. Или пък след някои добри печалби той се върне дома много разположен спрямо жена си, казва тя: „Моят мъж се е променил, станал е по-разумен.“ В живота няма никакви противоречия. към беседата >>
74. Любовта, НБ , София, 27.2.1921г.,
- По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. (втори вариант)
Трябва да започнем правилно с любовта. Не търсете Бога в небето, но тъй, както дeтeтo търси майка си, и както цветята - земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След като слезете 5, 10, 15, 20 метра надолу, у вас ще се яви желание да се поляризирате, и да се качите нагоре. Тези две противоположни посоки създават желание за растене нагоре и надолу. По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, или, както ги наричат, безбожните хора, у които има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите - това са клонете. Но, ако нямаме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. Идеалистите казват на материалистите: "Работете долу днес, но един ден вие ще се качите горе, ще познаете, че има Бог, а ние ще разберем, че има място, дето няма любов". към втори вариант >>
- Тези хора са корените, а идеалистите - това са клонете. (втори вариант)
След като слезете 5, 10, 15, 20 метра надолу, у вас ще се яви желание да се поляризирате, и да се качите нагоре. Тези две противоположни посоки създават желание за растене нагоре и надолу. По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, или, както ги наричат, безбожните хора, у които има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите - това са клонете. Но, ако нямаме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. Идеалистите казват на материалистите: "Работете долу днес, но един ден вие ще се качите горе, ще познаете, че има Бог, а ние ще разберем, че има място, дето няма любов". Не е все едно да те бодат с игла или да те гладят с ръка. Казват: "Еди-кой-си момък целунал някоя мома." Кое е по-добре: да я ухапе, да я набие, или да я целуне? Когато целунеш някого, то значи: по-добре е да те целуна, отколкото да те ухапя или одраща, както постъпвах едно време, когато бях вълк. към втори вариант >>
- Но, ако нямаме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. (втори вариант)
Тези две противоположни посоки създават желание за растене нагоре и надолу. По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, или, както ги наричат, безбожните хора, у които има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите - това са клонете. Но, ако нямаме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. Идеалистите казват на материалистите: "Работете долу днес, но един ден вие ще се качите горе, ще познаете, че има Бог, а ние ще разберем, че има място, дето няма любов". Не е все едно да те бодат с игла или да те гладят с ръка. Казват: "Еди-кой-си момък целунал някоя мома." Кое е по-добре: да я ухапе, да я набие, или да я целуне? Когато целунеш някого, то значи: по-добре е да те целуна, отколкото да те ухапя или одраща, както постъпвах едно време, когато бях вълк. Следователно, целувката е едно избавление, да не причиняват хората рани. към втори вариант >>
- Идеалистите казват на материалистите: "Работете долу днес, но един ден вие ще се качите горе, ще познаете, че има Бог, а ние ще разберем, че има място, дето няма любов". (втори вариант)
По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, или, както ги наричат, безбожните хора, у които има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите - това са клонете. Но, ако нямаме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. Идеалистите казват на материалистите: "Работете долу днес, но един ден вие ще се качите горе, ще познаете, че има Бог, а ние ще разберем, че има място, дето няма любов". Не е все едно да те бодат с игла или да те гладят с ръка. Казват: "Еди-кой-си момък целунал някоя мома." Кое е по-добре: да я ухапе, да я набие, или да я целуне? Когато целунеш някого, то значи: по-добре е да те целуна, отколкото да те ухапя или одраща, както постъпвах едно време, когато бях вълк. Следователно, целувката е едно избавление, да не причиняват хората рани. "Едно време съм правил ужасни престъпления, а сега ще те целуна, за да видиш, че нямам нокти, нямам зъби, каквито имах тогава". към втори вариант >>
- По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите.
Трябва да започнем правилно с любовта. Не търсете Бога в небето, но търсете Го тъй, както детето търси майка си, и както цветята – земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След като слезете 5, 10, 15, 20 метра надолу, у вас ще се яви желание да се поляризирате и да се качите нагоре. Тези две противоположни посоки създават желание за растене нагоре и надолу. По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, безбожните хора, както ги наричат, хора, у които има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите – това са клоните. Но ако нямахме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. Идеалистите казват на материалистите: Работете долу днес. към беседата >>
- Тези хора са корените, а идеалистите – това са клоните.
След като слезете 5, 10, 15, 20 метра надолу, у вас ще се яви желание да се поляризирате и да се качите нагоре. Тези две противоположни посоки създават желание за растене нагоре и надолу. По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, безбожните хора, както ги наричат, хора, у които има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите – това са клоните. Но ако нямахме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. Идеалистите казват на материалистите: Работете долу днес. Един ден вие ще се качите горе, ще познаете, че има Бог, а пък ние ще разберем, че има място, дето няма любов. към беседата >>
- Но ако нямахме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти.
Тези две противоположни посоки създават желание за растене нагоре и надолу. По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, безбожните хора, както ги наричат, хора, у които има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите – това са клоните. Но ако нямахме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. Идеалистите казват на материалистите: Работете долу днес. Един ден вие ще се качите горе, ще познаете, че има Бог, а пък ние ще разберем, че има място, дето няма любов. към беседата >>
- Идеалистите казват на материалистите: Работете долу днес.
По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, безбожните хора, както ги наричат, хора, у които има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите – това са клоните. Но ако нямахме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. Идеалистите казват на материалистите: Работете долу днес. Един ден вие ще се качите горе, ще познаете, че има Бог, а пък ние ще разберем, че има място, дето няма любов. към беседата >>
75. Сеятелят / Сѣятельтъ, НБ , София, 27.3.1921г.,
- Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ. (втори вариант)
И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура. Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене. Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ. Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние. Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна. Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня. към втори вариант >>
- Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството. (втори вариант)
Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо. Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта. Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове. Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно. Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н. Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството. Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти. към втори вариант >>
- Той е идеалът на нашите души.
Старите хора трябва отново да се разорават. Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви. И тъй, младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на развитие и зрялост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, да ви разоре, че като дойде сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква сеятеля. Той е идеалът на нашите души. Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига. Ако сеятелят не хвърли семето си, душата остава безплодна. Не е ли същото и със земята? Ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна. Безплодната земя се превръща в пустиня. към беседата >>
- Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим.
Не се подценявайте. Когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава. Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост. Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети. Това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал. Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие. „Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее. Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна. към беседата >>
76. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ, НБ , София, 10.4.1921г.,
- – „Не е този моятъ идеалъ, сбогомъ“, си казали тѣ. (втори вариант)
Тя разбирала тъй добрѣ окултнитѣ закони, че могла да видоизмѣня лицето си, да му туря седемь шарки, т.е. да го облича въ седемь живи кожи. Като дошълъ първиятъ кандидатъ, царски синъ да иска рѫката ѝ, тя му се прѣдставила въ червена форма. Момъкътъ я погледналъ, казалъ си: „Тази мома не е за мене.“ Царската дъщеря си казала: „И той не е за мене, не познава.“ Дошълъ втори царски синъ да я иска. На него се прѣдставила въ черна форма, като красива арабкиня, съ голѣми устни. – „Не е този моятъ идеалъ, сбогомъ“, си казали тѣ. Така се изредили шесть души, на всички се прѣдставила въ разни краски и никой отъ тѣхъ не я харесалъ. Най-послѣ дохожда седмиятъ, истинскиятъ ѝ избраникъ, прѣдъ когото снела всичкитѣ си забрадки и му се прѣдставила въ такава форма, въ каквато се прѣдставя горѣ на небето. към втори вариант >>
- И бедните, както имат някакви идеали, също мислят само за ядене.
Според бедните това има своите икономически съображения. – Защо хората служат на Христа? – Защото им дава пари, житце, хлебец. Ако Христос не предвижда никакъв бюджет за свещениците, ще видите как никой няма да Му служи. Съкрати ли малко хляба, хората ще престанат да посещават църквите. И бедните, както имат някакви идеали, също мислят само за ядене. Това, което обединява всички хора, е общата идея за хляба. Че Христос слязъл от небето, че живял на земята, че бил разпнат и възкръснал, това са второстепенни въпроси. Разликата между хората е в това, че едни търсят Христа, а други – не Го търсят. – Въпрос е това. „И да е вярно, пак е лъжа“ – казват турците. към беседата >>
78. Път на мисълта, ИБ , Витоша, 25.5.1921г.,
- Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъскване.
Този е пътят на Божествените мисли, които слизат на физическия свят. Няма Божествена мисъл, която, при слизането си на физическия свят, да не се изопачи, да не изгуби своята чистота. Това се дължи на изопачените човешки умове и сърца. Щом се изопачи мисълта, хората се сблъскват в своите интереси. И наистина, в което общество или в който дом влезете, навсякъде виждате сблъскване. Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъскване. Ето защо, започнете първо да изучавате материалния свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите духовния. Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика, съдията и подсъдимия и т.н. Много отношения има между хората на физическия свят. към беседата >>
79. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване, НБ , София, 29.5.1921г.,
- Че и духоветѣ могатъ да бѫдатъ ревниви, нищо отъ това, но идеалното, съвършеното Божественото изключва всѣка ревность, идеалното изключва всѣко съмнѣние, идеалното изключва всѣко подозрѣние, идеалното изключва всѣко насилие въ свѣта. (втори вариант)
Какво трѣбва да правимъ? Азъ разрѣшавамъ този въпросъ кардинално, основно тъй: жената да има само единъ мѫжъ и мѫжътъ – само една жена, но въ сърцето на мѫжа да нѣма ни поменъ отъ ревность и въ сърцето на жената да нѣма ни поменъ отъ ревность. Но вие казвате: „Господь билъ ревнивъ.“ Вие Го заставихте да бѫде такъвъ, вие Го създадохте такъвъ. А какво казва Христосъ за Него? Благъ е само Той, Който никога не се възмущава и всичко ще създаде. Че и духоветѣ могатъ да бѫдатъ ревниви, нищо отъ това, но идеалното, съвършеното Божественото изключва всѣка ревность, идеалното изключва всѣко съмнѣние, идеалното изключва всѣко подозрѣние, идеалното изключва всѣко насилие въ свѣта. към втори вариант >>
- Ако дойда въ кѫщи ви и намѣря щастието като идеалъ, ще кажа: „Снемете тази икона отъ тукъ, турете друго нѣщо на нейно мѣсто.“ Всички искатъ да бѫдатъ щастливи. (втори вариант)
Моето желание е да не бѫдете щастливи, а да бѫдете съ чисти сърца и да укрѣпвате въ мѫдрость и знания. Да бѫдете щастливи – не желая. Защо? – Защото ще бѫдете най-нещастни хора въ свѣта, за това и не ви желая щастие. Ако дойда въ кѫщи ви и намѣря щастието като идеалъ, ще кажа: „Снемете тази икона отъ тукъ, турете друго нѣщо на нейно мѣсто.“ Всички искатъ да бѫдатъ щастливи. Казвате: „Днесъ да спечелиме малко пари, за да имаме щастие.“ Ами ако умрешъ утрѣ, защо ти трѣбва да гонишъ Михала? Ако имашъ единъ приятель, който те обича, а той има другъ приятель, този вториятъ има свой приятель, тогава нито единъ отъ тѣзи приятели нѣма да ти направи зло. Слѣдователно, само по този законъ може да се осигуримъ. Ще туримъ всички усилия да имаме единъ приятель, единъ братъ, който да ни обича, който да е готовъ, прѣзъ всички моменти на живота да устоява. Тогава и неговиятъ приятель, приятельтъ на дѣцата му, на жена му, ще дѣйствуватъ по сѫщия законъ. към втори вариант >>
80. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори, НБ , София, 5.6.1921г.,
- Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма. (втори вариант)
Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма. Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ. Тѣ Му казваха: „Ние те обичаме, ела при насъ, ще възприемемъ твоето учение, ще живѣемъ по братски помежду си.“ И Христосъ се полъга, слѣзе. Но като слѣзе, туриха Го въ затвора, дойдоха стражари, започнаха да Го обхождатъ еврейски равини, учени, да спорятъ отдѣ е дошълъ, каква е цѣльта Му и т.н. Този ангелъ, който е слѣзълъ да помогне на Христа, е билъ възлюбенъ. към втори вариант >>
- Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. (втори вариант)
И тъй, злото се явява отъ стремежа да бѫдемъ като Бога, и то не по друго нѣщо, а по величина, по сила. Вие ще мязате на онази жена, която казала единъ день на мѫжа си: „Като ме толкова обичашъ, дай ми право да поцарувамъ три деня и азъ.“ – „Защо, какво има“, запитва я мѫжътъ ѝ. – „Искамъ да имамъ тази опитность, да видя какво е царуването“ Мѫжътъ ѝ най-послѣ се съгласилъ. Въ три дни тази жена обѣсила мѫжа си. И васъ, ако ви турятъ да царувате, въ три деня ще обѣсите най-възвишенитѣ си идеи. Въ цѣлата история не намирамъ абсолютно нито единъ държавникъ, който да не се е оцапалъ, който да не е покварилъ своитѣ идеали, защото всѣки държавникъ е искалъ да направи себе си най-великъ. Това е противобожествено. Въ Божествения свѣтъ нѣщата не се цѣнятъ по голѣмина. Идеята е вложена въ съдържание и форма и тя е, която опрѣдѣля цѣната на тази идея. А тази идея не заема голѣмо мѣсто, голѣмо пространство, тя заема малко мѣсто и затова Писанието казва: „Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава лице.“ Това значи: на малкитѣ форми Богъ дава мѣсто, а на тѣзи, който искатъ да обгѫрнатъ свѣта, Той ги разрушава. Забѣлѣжете това! към втори вариант >>
- И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли. (втори вариант)
И тъй, като говоримъ за идеаленъ животъ, разбирамъ съразмѣрностьта на неговитѣ части, а това съотвѣтствува на неговото съдържание, а то – на неговитѣ мисли. Не мислете, че за да се създаде една красива форма, това е лесно. За да се създаде една красива форма се изискватъ милиарди години, а материалитѣ за това трѣбва да дойдатъ отъ всички звѣзди и милиони години трѣбва да се чака, за да може това вещество да влѣзе въ тази форма. И когато казвамъ на съврѣменнитѣ хора, че звѣздитѣ иматъ значение, тѣ казватъ, че това е празна работа. За тѣхъ сѫ празни, за насъ – пълни. За насъ въздишкитѣ на страждущитѣ хора сѫ нѣща реални и ги слушаме отъ хиляди километри, а за глухитѣ хора – това сѫ нѣща отдалечени. към втори вариант >>
- Аз разглеждам формите на живота, както сега се проявяват, а не бъдещите идеални форми.
Всичко това е необходимо, за да я вкарат в затвора. Около нея се движат сватове, кумове, шафери. Щом влезе в затвора, всички сватове, кумове и шафери изчезват, свалят украшенията ѝ, и тежката врата на затвора се заключва. Вътре остават само двамата затворници, а вън обикаля един стражар да ги пази. Ако това описание не ви харесва, ще ме извините. Аз разглеждам формите на живота, както сега се проявяват, а не бъдещите идеални форми. Аз не се спирам на вашите копнежи, на стремежа ви да излезете вън от затвора, на свобода. към беседата >>
- Няма случай в историята на човечеството, дето държавник или общественик да не се е опетнил, да не е изменил на своите идеали.
– „Защо искаш това? “ – „Искам да имам и тая опитност, да видя какво значи да бъдеш цар, да управляваш цяла държава“. Най-после царят се съгласил и задоволил желанието ѝ. Като взела правата и силата в себе си, първата ѝ работа била да издаде заповед да обесят мъжа ѝ. Ако неподготвен човек вземе царството и властта в ръцете си, в три дни ще унищожи и умъртви най-възвишените си идеи. Няма случай в историята на човечеството, дето държавник или общественик да не се е опетнил, да не е изменил на своите идеали. – Защо става така? – Защото той пожелал да стане велик човек. Това е противобожествено. В Божествения свят нещата се ценят по идеята, която е вложена в тях, по съдържанието и смисъла на тази идея, а не по нейната големина. Всяка идея, сама по себе си, колкото и да е велика, не заема голямо място и пространство. към беседата >>
81. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот, ИБ , Витоша, 9.6.1921г.,
- Рядко ще намерите общество или дом, духовни и религиозни, дето да има приблизително това идеално проявление.
Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени. Няма Божествена мисъл в материалния свят, която да е чиста. Тя е изопачена, изкривена по причина на човешките умове, по причина на човешките сърца. Вследствие на това изопачаване между хората има различни интереси. Вследствие на това изопачаване на Божествените мисли иде това стълкновение сега в света, стълкновение, което е тъй осезателно, че няма дом, в който да не се проявява. Рядко ще намерите общество или дом, духовни и религиозни, дето да има приблизително това идеално проявление. Именно вие трябва да се застъпвате да изучавате не духовния, а материалния свят. Той е лесен, но първо трябва да изучавате отношенията в материалния живот. За пример какви са отношенията на мъжа към жената, какви са отношенията на братята към сестрите, на господарите към слугите, на съдиите към подсъдимите, на учителите към учениците и много други, хиляди отношения съществуват на физическия свят. Някой ще каже, че кармата на човека го заставя да бъде такъв или онакъв. Не, кармата не заставя човека. към беседата >>
- И тъй като служим на Господа, дошли сме до това положение, че като станем духовници, започваме най-идеално с Бога, а после започваме да се страхуваме от Него, казваме: "Няма да се моля вече." Че ти си изгубил истинското понятие, истинското представление* за Бога.
Това не е братство. Братството подразбира и когато е богат, и когато е учен, и когато е цар, да няма никаква промяна в поведението му, да няма никаква промяна в неговия живот. Ако имате един приятел, и след като стане той цар, вие започвате да се стеснявате от него, това братство ли е? Де е приятелството? Той трябва да си остане такъв, какъвто си е бил в първо време. И тъй като служим на Господа, дошли сме до това положение, че като станем духовници, започваме най-идеално с Бога, а после започваме да се страхуваме от Него, казваме: "Няма да се моля вече." Че ти си изгубил истинското понятие, истинското представление* за Бога. Бог никога не се изменя. Той е винаги един и същ. Някой път казвате, че Бог бил такъв, друг път - друг. Това са схващания на различни автори. От това, което е казал апостол Павел, той е изнасилил някои Божествени мисли. към беседата >>
82. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921г.,
- Тѣ се стремятъ къмъ една точка, която е тѣхниятъ идеалъ. (втори вариант)
– На около 30°. Това е буквата „А“. Това показва, че отъ земята къмъ небето се стремятъ двѣ сили къмъ разни посоки и между тѣзи двѣ сили има стремежъ, но нѣма още равновѣсие. Въ геометрията тѣзи сили не сѫ живи, но психологически тѣ сѫ живи. Това сѫ двѣ сѫщества, които се стремятъ всѣко къмъ своята посока, като изхожда отъ иитереситѣ си. Тѣ се стремятъ къмъ една точка, която е тѣхниятъ идеалъ. Изглежда, че тѣ се допиратъ, но ще видимъ, че тѣ не сѫ въ едно пространство. Че този законъ е веренъ, виждаме отъ това, че двама души, като се обичатъ, иматъ единъ центъръ, тѣ иматъ любовь, но още не сѫ се събрали въ този центъръ. За да се събератъ въ този великъ центъръ на истинската любовь, трѣбва отдолу друга една линия да ги прѣсича, да ги съединява. Азъ наричамъ тази сила равнодѣйствуваща. Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противорѣчия въ свѣта. към втори вариант >>
- Това са две живи, разумни същества, които, изхождайки от своите лични интереси, се стремят към една обща точка – идеал на тяхната душа.
– На колко градуса се равнява тоя ъгъл? – Около 30 градуса. Тая буква показва, че две сили идат от земята от различни посоки. Те се стремят към небето, но между тях няма още равновесие. От гледището на геометрията правите линии са мъртви, но от психична гледна точка те са живи линии. Това са две живи, разумни същества, които, изхождайки от своите лични интереси, се стремят към една обща точка – идеал на тяхната душа. Те се стремят към един идеал, но, всъщност, не се допират в една точка. Наистина, когато двама души се обичат, макар и да се стремят към общ център, те не могат още да се докоснат до центъра на истинската любов, докато не дойде между тях друга права да ги съедини. Тая права наричам равнодействаща сила. Тя е жива, разумна сила и примирява всички противоречия. Това е съвършения човек – нито мъж, нито жена, наречен в Писанието Син Человечески или Син Божи. към беседата >>
- Те се стремят към един идеал, но, всъщност, не се допират в една точка.
– Около 30 градуса. Тая буква показва, че две сили идат от земята от различни посоки. Те се стремят към небето, но между тях няма още равновесие. От гледището на геометрията правите линии са мъртви, но от психична гледна точка те са живи линии. Това са две живи, разумни същества, които, изхождайки от своите лични интереси, се стремят към една обща точка – идеал на тяхната душа. Те се стремят към един идеал, но, всъщност, не се допират в една точка. Наистина, когато двама души се обичат, макар и да се стремят към общ център, те не могат още да се докоснат до центъра на истинската любов, докато не дойде между тях друга права да ги съедини. Тая права наричам равнодействаща сила. Тя е жива, разумна сила и примирява всички противоречия. Това е съвършения човек – нито мъж, нито жена, наречен в Писанието Син Человечески или Син Божи. Сега, като говоря по тоя начин, вие намирате, че това не е за вас, това са дълбоки философски въпроси. към беседата >>
83. Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921г.,
- Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си.
Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи. Та и всички енергии, които са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух за създадаване на всички органи на човешкото тяло. към беседата >>
- Този идеал няма да го намерите навънка.
Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи. Та и всички енергии, които са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух за създадаване на всички органи на човешкото тяло. към беседата >>
85. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта, НБ , София, 2.10.1921г.,
- Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. (втори вариант)
Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ. Живота сега азъ го считамъ за една велика музика. Да живѣешъ, то значи, ти трѣбва да знаешъ да свиришъ по всичкитѣ правила, който Божествената наука изисква. Щомъ станешъ нетърпѣливъ, лѫкътъ трепери и тоноветѣ не сѫ ясни. Щомъ се усъмнишъ, ти губишъ паметьта си. към втори вариант >>
86. Свидетелството на Духа, ИБ , БС , София, 10.11.1921г.,
- Те като пламнат, казват: "Аз за Господа съм готов всичко да направя", но като дойде до жертвата - "Това е празна работа, човек пък да не е толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен да бъда." И свършва.
Сега е необходимо Духът да се възприеме Без този Божествен Дух, без тия блага, вашият живот ще остане всякога непроявен И когато аз говоря за любовта, че трябва да се освободите, аз подразбирам любовта, която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората. Има любов, която произтича само от хората, тя е като прегоряла слама И тя живее ден и половина. Тя е толкова интензивна, че онзи, който я има, казва: "Аз без тебе не мога да живея." Но след ден и половина разбира тази любов и казва: "Не я искам, тя не струва." И следователно сегашните хора аз ви виждам все плачете за изгубената си любов. Писанието казва: "Понеже сте изгубили първата си любов."Тази любов я имат християните. Те като пламнат, казват: "Аз за Господа съм готов всичко да направя", но като дойде до жертвата - "Това е празна работа, човек пък да не е толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен да бъда." И свършва. И тази е първата любов, която свързва всички същества, тя ги сплотява, тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и да туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? - Дойде някоя приятелка, вие малко сте изгубили доверието, но тя ви каже: "Колко сте хубава, колко ви обичам, искам дави прегърна и целуна." А вие се въодушевите, разположите се, но тя като си замине, след някое време кажете си: "Лъжа се аз, дали ме обичаше, или ме мрази? " На третия ден пак дойде и каже " Миличка", утре пак" Миличка", докато ви се загуби нещо и вие затворите вратата и кажете. "Тази "миличка" нея искам вече." А тази любов, за която аз говоря, за онзи Дух, Който иде, Той всякога носи, няма да ви каже някоя сладка дума, но Той ще ви донесе някоя хубава книга или ще ви донесе ябълка или круша, и ще ви каже: "Похапнете си малко, да разберете колко е благ Господ. към беседата >>
87. В Египет, НБ , София, 13.11.1921г.,
- не мислете, че Санчо Панса е бил много по-умен от Дон Кихота, но той е бил практичен човек, разбирал е отблизо живота; а Дон Кихот е бил идеалист, той идейно е разбирал живота, а практически не го е разбирал, а ние се смеем, като четем, но и Санчо Пансо е прав, и Дон Кихот е прав.
Нека бръкне жената в кесията на мъжа си – той има 10,000 лева, а тя му ги вземе, – веднага мъжът ще извика: „Де са парите ми? “ Губи се равновесието, парите са били на дъното на кораба, те са баласт на парахода и той е в равновесие. А жената, без да разбира този закон на баласта, взима го от дъното на кораба, и мъжът става и казва: „Де е баластът? “ – „Ама мене ми трябва.“ – „Но ти знаеш ли, че ние може да потънем? “ И тъй, зарад този баласт в света стават често спорове, понякога приятни, а понякога неприятни; понякога се уреждат по приятелски начин, а понякога се уреждат по методата на Дон Кихота или по метода на Санчо Панса. Т.е. не мислете, че Санчо Панса е бил много по-умен от Дон Кихота, но той е бил практичен човек, разбирал е отблизо живота; а Дон Кихот е бил идеалист, той идейно е разбирал живота, а практически не го е разбирал, а ние се смеем, като четем, но и Санчо Пансо е прав, и Дон Кихот е прав. И съвременният свят е пълен с Дон Кихотовци и Санчо Пансовци. Това не е обида, но констатирам един факт. Ако вие влезете в училищата, ще намерите много програми, които са наредени според идеала на Дон Кихота, там няма нищо практическо; други училища имат практическо приложение, но идейното го нямат. И тогава спорят. Когато дойде Дон Кихот, той ще приложи своите закони. към беседата >>
- Ако вие влезете в училищата, ще намерите много програми, които са наредени според идеала на Дон Кихота, там няма нищо практическо; други училища имат практическо приложение, но идейното го нямат.
“ – „Ама мене ми трябва.“ – „Но ти знаеш ли, че ние може да потънем? “ И тъй, зарад този баласт в света стават често спорове, понякога приятни, а понякога неприятни; понякога се уреждат по приятелски начин, а понякога се уреждат по методата на Дон Кихота или по метода на Санчо Панса. Т.е. не мислете, че Санчо Панса е бил много по-умен от Дон Кихота, но той е бил практичен човек, разбирал е отблизо живота; а Дон Кихот е бил идеалист, той идейно е разбирал живота, а практически не го е разбирал, а ние се смеем, като четем, но и Санчо Пансо е прав, и Дон Кихот е прав. И съвременният свят е пълен с Дон Кихотовци и Санчо Пансовци. Това не е обида, но констатирам един факт. Ако вие влезете в училищата, ще намерите много програми, които са наредени според идеала на Дон Кихота, там няма нищо практическо; други училища имат практическо приложение, но идейното го нямат. И тогава спорят. Когато дойде Дон Кихот, той ще приложи своите закони. На първо място – с Бога ще започне той, турне табела, на първо място трябва да се преподава религията, Закон Божи, а после всички други работи. Дойде Санчо Пансо: „Долу – казва – тази табела! То не е модерно, практичното е потребно, хората трябва да живеят – да ядат, „папо“ трябва. към беседата >>
- Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл.
Аз употребявам „развинтвам“ в много мека форма. И всички трябва да мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие да мислите много здраво, а не да декламирате. „Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране. Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли си да умреш заради Него, да се самопожертваш, да дадеш всичкото си имане? Ти за жена си, за децата си, можеш ли да умреш за тях? Това е убеждение; макар и да е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл. Герой е онзи, умира за една идея. А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не си готов да дадеш един косъм от брадата си, позволи ми да се усъмня в твоята правоверност. Ние трябва да разсъждаваме право: мислим ли ние, или не? Да знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало. Нали всяка една река има свой извор? към беседата >>
- Тя си има свой идеал.
В Рим всички без изключение трябва да зачитат волята на Нерона. Казвам, тази девица, тя не е разбрала живота, разбирате ли? Като е влизала в затвора, те за първи път я посрещат с една много груба постъпка. Сега вие, съвременните хора, ще кажете: „Какво лошо има в това, да иде в двореца на Нерона, нали? “ Според съвременния морал човек може да направи едно малко отклонение, но тази мома е мислила, разбирате ли? Тя си има свой идеал. Воля има в нея: „Не искам да ида! За нищо не желая да ида в двореца! “ Онзи, който е бил определен, отишъл да изпълни волята на Нерона с насилие, и след туй, по заповедта на Нерона, я пуснали навън. Тя излиза, напуща Рим, съвършено се отдалечава оттам, в нейната душа се явява отвращение към римската цивилизация: „В Рим няма нищо благородно, то е позор за Рим, аз не искам да бъда отсега нататък римлянка“. И отива в южната страна, минава в Африка, в една планинска местност. към беседата >>
- Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“.
Да видим как ще си го обясните. Това се е случило във Франция, изваждам го от един неиздаден роман, писал го някой автор, без да го издаде. Някой си граф Морели имал млада дъщеря на име Елисавета, била е на около 21–22 години, много интелигентна, с характер, със силна воля, красива извънмерно. Един виден поет и виден музикант, почти виртуоз, един ден, когато той вървял по пътя, срещнал я и се влюбил лудо в нея, но понеже бил много чувствителен, търсил начин, по който да се запознае с нея. По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“. Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? към беседата >>
- Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“.
Някой си граф Морели имал млада дъщеря на име Елисавета, била е на около 21–22 години, много интелигентна, с характер, със силна воля, красива извънмерно. Един виден поет и виден музикант, почти виртуоз, един ден, когато той вървял по пътя, срещнал я и се влюбил лудо в нея, но понеже бил много чувствителен, търсил начин, по който да се запознае с нея. По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“. Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. към беседата >>
- Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал?
Един виден поет и виден музикант, почти виртуоз, един ден, когато той вървял по пътя, срещнал я и се влюбил лудо в нея, но понеже бил много чувствителен, търсил начин, по който да се запознае с нея. По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“. Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? към беседата >>
- “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави?
По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“. Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. към беседата >>
- “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“.
Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. – Крила ли трябват? Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха. към беседата >>
- Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха.
“ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. – Крила ли трябват? Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха. Поставил той петото писмо, вътре писал тъй: „Няма сила като Любовта“. Като бръкнал, той извадил гюздана, но с благородната мисъл, като съобщи във вестниците, че се е изгубил, той да иде да го предаде и тъй да се запознае с нея. Но в този момент един полицай го хваща, обръща се тази мома и казва: „Господине, вие сте роден за нещо по-благородно, вие сте талантлив, с такива работи не трябва да се занимавате“. И като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата си погрешка и не знаел какво да каже. „Госпожице, какво казвате? към беседата >>
89. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- И тъй, всичките нейни идеали се разрушават, мъжът умира, па и тя умря.
Нали сега и вас ако хванат и ви питат как е тази работа, ще кажете: „Да ни очисти Бог от греха, тази работа...“ Защото всичките хора идат в този свят не да се учат, ами един дошъл министър да стане, друг дошъл учен да стане, богат да стане, красив да стане, левент, това-онова. Всичко това е хубаво, но да е дошъл някой тъй за мъчение – няма, не е дошъл нито един. Вие ще ми възразите: „Говори ни за нещо по-положително, за някоя идея, дай ни нещо по-утешително, за да има животът смисъл“. Друг е смисълът на съвременния живот. Майката ражда 10 деца и умират. И тъй, всичките нейни идеали се разрушават, мъжът умира, па и тя умря. Питам: Какъв смисъл има туй раждане? Е, ти си ходил в университета, свършил си три факултета: по математика, по химия и по право, а утре, в изборите, никой те хлопне с една цепеница. И всичкото твое знание изчезне. Какво разбра от това учение? Е, хубаво, майка ти те родила красива, за тебе всички тичат, дойде „баба шарка“, обезобрази лицето ти. към беседата >>
90. Каквото вържете на земята, НБ , София, 25.12.1921г.,
- Той станал поет, и Мейри Клинтон седи като един идеал в неговия ум.
На тебе целувка не давам.“ Сега тя не знае какво ще излезе от него, понеже нито една жена не е целувал. Чуди се тя. След една година този Алфред написал една поема в чест на Мейри Клинтон: той я възпява – поет е станал. Тя пак пише: „Който е целунал първата си братовчедка и мене, за богата се ожени; който е целувал двете си братовчедки и мене, за милионерка се ожени; а който не е целувал никоя жена – поет стана“. Значи първите двама се оженили, свършили с материалното, а на третия, който никак не е целувал, на него тя му казала: „На тебе няма какво да жертвам, понеже мене двама са ме целували, а ти никоя не си целувал“. Той станал поет, и Мейри Клинтон седи като един идеал в неговия ум. към беседата >>
91. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922г.,
- Аз представям тази жена като един идеал на Любовта: пък и не се церемони да изказва Любовта си пред цял свят.
Знаете ли какво е казвала тази жена, като е целувала нозете на Христа? Сега ще ви обясня. Тя е казвала: „Господи, заради Тебе извърших всички тези престъпления, като Те търсих. Тук мислех, че си Ти, там мислех, че си Ти – всички престъпления съм направила все заради Тебе. Това го направих не от зла воля, но нямах у себе си тази Мъдрост да Те познавам, а сега, сега вече Те намерих“. Аз представям тази жена като един идеал на Любовта: пък и не се церемони да изказва Любовта си пред цял свят. Тя казва: „Да става, каквото ще. Аз съм оцапана вече, да говорят, каквото искат, ще целувам публично, пет пари не давам за мнението на хората“. към беседата >>
92. Какво трябва да искаме?, НБ , София, 5.2.1922г.,
- Христос е проповядвал едно идеално учение.
За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“. към беседата >>
- Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите.
Питам: Какъв е смисълът на земния живот? Смисълът на земния живот е да познаем Бога, понеже ние търсим Божествената Любов. А всички хора, мъже и жени, сме малки частици от тази Божествена Любов, проявена у всеки човек. Щом разбираме Бога, ние ще разберем, че тия малки хора са частици от Бога, и както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не Го любим, всякога ще правим разлика между тоя и другия човек. Даже най-идеалното състояние, дето съществува в дома, дето казват, че майките обичат безпристрастно, и те имат обич повече към някое от своите деца, отколкото към другите. Бащата има обич повече към един син, отколкото към други. Много лесно е да кажем: „Обичай! “ Но когато дойде да приложим закона, там е изкуството. Лесно се казва, но мъчно се изпълнява. Защо? Когато касата ми е пълна, може да дам много, щедър съм, но когато в касата няма нито пет пари, каква сума може да дам? към беседата >>
- – Идеален.
Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време. Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. към беседата >>
- Може да имаме, значи, на земята един идеален живот.
Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време. Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. към беседата >>
- И тогава ще имаме законност, правда и истина – едно идеално общество.
Ще кажете тогава: „Може ли да има живот? “ Не може да има. И следователно мъжът трябва да внесе Любовта, Божията Любов, в дома, а жената трябва да внесе Мъдростта, за да се създаде хармония. Туй е учението, което Христос е проповядвал. Семейството е нещо Божествено, а не както е сега, то е един Божествен институт, основан на Любов и Мъдрост, а децата ще внесат Истината. И тогава ще имаме законност, правда и истина – едно идеално общество. Внесат ли ги, тогава Бог е в този дом, ще имаме един дом според новото учение и ще дадем един пример на света, как трябва да се живее. Но не трябва да си правим илюзии: няма ли Любов у мъжа, въпросът е свършен; няма ли Мъдрост у жената, въпросът е свършен; няма ли Истина у детето, въпросът е свършен. Бащата и майката се радват само на онези деца, които имат Истината в себе си. Обича ли детето да полъгва, те скърбят. Когато мъжът види, че у жената няма Мъдрост – той скърби; когато жената види, че у мъжа няма Любов, тя скърби. към беседата >>
- Едни от вас са материалисти–идеалисти, дават предимство на материалното в живота, а другите са идеалисти–материалисти, дават предимство на идеите.
Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа. Да се изкаже човек по някой въпрос, това е привилегия за него; това е изключителен случай. От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот. Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта на работата му; той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати. Понеже всички не сте на еднакъв уровен в развитието си, затова всеки ще представи свой специфичен метод за работа, който може да приложи в живота си. Едни от вас са материалисти–идеалисти, дават предимство на материалното в живота, а другите са идеалисти–материалисти, дават предимство на идеите. Това е различието между всички хора. Идеалистите подържат, че идеите създават всичко. За кои идеи говорят те? Разбира се, че не за техните идеи. Има идеи, по-високи от човешките. към беседата >>
- Идеалистите подържат, че идеите създават всичко.
От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот. Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта на работата му; той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати. Понеже всички не сте на еднакъв уровен в развитието си, затова всеки ще представи свой специфичен метод за работа, който може да приложи в живота си. Едни от вас са материалисти–идеалисти, дават предимство на материалното в живота, а другите са идеалисти–материалисти, дават предимство на идеите. Това е различието между всички хора. Идеалистите подържат, че идеите създават всичко. За кои идеи говорят те? Разбира се, че не за техните идеи. Има идеи, по-високи от човешките. Това са идеите на Безграничното, Божественото начало. към беседата >>
97. Старият и новият живот / Стар и нов живот, МОК , София, 29.3.1922г.,
- Новите идеи, новите мисли, желания, идеалът, който имате в себе си, посадете ги надалеч от старото.
Режат го, той трябва да се изтегли с корен. Боли, не боли, трябва да се изтегли. По някой път имате опитността; потеглите малко и го оставите; но тогава се причиняват по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да го изтегли изведнъж този нокът. Ако не може да премахнете това дърво, отдалечете се на далече. Новите идеи, новите мисли, желания, идеалът, който имате в себе си, посадете ги надалеч от старото. Тогава едновременно водете два живота. Тия два живота ще ги водите едновременно без да искате. Ако известни дни се намерите в разположение, благородни сте, обичате да говорите истината, а в други дни сте готови да извършите обратното; даже понякога езикът ви се подхлъзне, че кажете туй, което не искате или направите туй, което не трябва да направите. И като се върнете вечерта, ще кажете: „Не съм доволен от себе си. Това е не само до младите, това е до всички. към беседата >>
98. Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922г.,
- Сега, има една съществена философия, едно вътрешно разграничение, което всеки вярващ трябва да прави: идеалното, неизменното, постоянното трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го.
Сега, има една съществена философия, едно вътрешно разграничение, което всеки вярващ трябва да прави: идеалното, неизменното, постоянното трябва всякога да бъде далеч от нас, ние да не може да го достигаме нито със своите ръце, нито със своя ум, защото всяко нещо, което ние пипаме с ръце, разваляме го. Бъдете уверени, че всяко нещо, което ние можем да докоснем с нашия ум, и то се разваля. Материалните работи с ума не се развалят, а с ръце се развалят, но има други форми, които се развалят от ума. Ако вие се греете на слънцето, няма никаква опасност, слънцето досега никому зло не е направило. Но ако имате светлината на слънцето, концентрирана в една свещ, с тази свещ може да направите хиляди злини. С тази свещ може да прочетете една хубава книга, но може и да запалите цял град, 100 плевни и хиляди къщи. към беседата >>
99. Христа разпят, НБ , София, 23.4.1922г.,
- Че е неприложима, старите казват на младите: „Едно време ние имахме любов като вас, идеалисти бяхме, идеално мислехме, идеално любехме, но видяхме, че светът не може да бъде идеален, туй, „идеалната любов“, е за другия свят, в този свят ще живеем материалистически“.
Когато човек разпъне в себе си всички ония низши прояви на своето естество и ограничи всички низши чувства, низши желания, низши действия и даде ход на всичко възвишено и благородно в най-висок смисъл – това е да познаем Христа разпятаго. А според мен това значи да турим Любовта в нейната нова форма, както сега се е проявила, като един нов, велик закон в живота, който иде да изправи всички недъзи на хората. Досега Любовта е съществувала в аптеките, в църквите, в манастирите като панацея, и хората са я вземали в малки хапчета, само когато ги е болял корема, туряли са я като едно лекарство на краката, при някои малки болести се е прилагала. Но досега хората не са приложили Любовта. Казват: „Тази Любов е неприложима“. Че е неприложима, старите казват на младите: „Едно време ние имахме любов като вас, идеалисти бяхме, идеално мислехме, идеално любехме, но видяхме, че светът не може да бъде идеален, туй, „идеалната любов“, е за другия свят, в този свят ще живеем материалистически“. А материалистическото разбиране какво е? Материалистическото разбиране на нещата е това, от което сега се зараждат всички страдания, и когото и да питате, всички съзнават, че страдат от нещо, всички са недоволни, в мислите им има недоволство, в желанията им има недоволство, в действията – също. И ако попитате съвременните хора за това, ще ви дадат много отговори. Някои ще кажат, че причините им са чисто социални: хляб нямало. Хляб няма, но защо няма? към беседата >>
- И там има светлина – на свещи, но светлината на свещите не е идеална.
Богатите хора са добре в това отношение, те дишат много въздух, но има кантори, дето никаква светлина не прониква. Такива здания има в големите европейски градове, даже и тук, в София. И ако един човек живее в такова здание десетина години, той ще почувства влиянието на тази атмосфера. Туй е във физическо отношение. Като дойдем до религиозната култура, и в нашите религиозни стаи има такива, дето слънчевата светлина не влиза, дето светлина никак не прониква. И там има светлина – на свещи, но светлината на свещите не е идеална. Е, питам, на тази светлина може ли да зреят плодовете? – Не. Те не зреят! Плодовете и всичко на земята зрее само на слънчевата светлина. И всичко възвишено и благородно в човешката душа може да зрее само при лъчите, при Божествената светлина на великата Любов, която се проявява от този велик закон! към беседата >>
- Вашият идеал е да се жертвате.
Сега, Павел казва: „Реших да не зная нищо друго, освен Христа разпят“. А на нов език казано, това значи: Той решил да знае само великия закон на Любовта, който внася всичко вътре в човешката душа. Защото Христос представлява този велик закон на Любовта. Само онзи, който е пълен с Божествената Любов, той може да бъде разпят. Вашият идеал е да се жертвате. Само богатият може да се жертва. И Павел казва на друго място: „Този, който беше богат горе, реши да осиромашее и слезе между нас, да вземе човешки образ, за да помогне на своите братя, чрез онази Любов, която имаше, да им даде тази Любов, да ги свърже с Бога, т.е. с Любовта“. И Христос спасява само хората по този начин, като ги свързва с Любовта. Сегашните хора казват: „Да се любим“. към беседата >>
100. Мястото на човека в природата, ООК , София, 11.5.1922г.,
- И сега когато разбираме така тия закони, които образуват нашия субективен свят, схващам, че обективният Божествен свят, който е произлязъл от Бога, е идеален и ние не трябва да мислим, че в него има дефекти.
Доброволно или чрез насилие, по какъвто и да е начин – ще извършите Волята Му. Няма друг изходен път! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се: той все ще извърши обективната Божествена Воля. Вие ще се противите, ще се противите, и същевременно Бог ще си извърши работата. Вашето противене няма да произведе дисхармония в Неговия път. И сега когато разбираме така тия закони, които образуват нашия субективен свят, схващам, че обективният Божествен свят, който е произлязъл от Бога, е идеален и ние не трябва да мислим, че в него има дефекти. В природата не може да има дефекти. В природата няма дефекти. Тия дефекти, които изглежда да се проявяват в природата, са само резултати на онези същества, които индивидуално се проявяват. Но вземете за пример една лъвица, която е толкова жестока спрямо другите, колко е тя нежна спрямо своите деца! Туй е Божественото. към беседата >>
- Обективният Божествен свят е идеален, т.е. (втори вариант)
Той е сложил всички хора на работа и доброволно, или насила, трябва да вършим Неговата воля. Изходен път от това положение няма. Който мисли, че може да се противи на Бога, той се самоизлъгва. Рано или късно, той ще се подчини на обективната Божия воля. Колкото и да се противопоставя на Божията воля, човек не може да внесе дисхармония във Великия, Божествен план. Обективният Божествен свят е идеален, т.е. без никакви недостатъци. Следователно и природата няма недостатъци. Това, което наричаме недостатъци или отрицателни прояви на природата, се дължи на индивидуалните прояви на някои същества. към втори вариант >>
101. Дъще Сионова, НБ , София, 14.5.1922г.,
- Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение.
Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл. Аз вземам този митически разказ из историята на Вавилон. Аземфо, синът на Авузадар, влюбва се. Като казвам „влюбва се“, тази идея ви е вече понятна: всички вие сте се влюбвали. В по-широк смисъл, човек може да се влюби в науката, но казвам, че той се влюбил тъй, както младите се влюбват. Вземам младите за идеал, понеже те, като се влюбват, по-безкористни са, нямат користолюбива цел – влюбва се в своята възлюблена, но тя не била красива, не била от високо произхождение. Този Аземфо се влюбва тъй силно, че иска да застави баща си да приемат момата в двореца, но те не искат да я приемат, понеже била грозна. Тогава, според тогавашния обичай на магите на черната ложа, казват, че за да станела красива, трябвало да изваждат сърцата на малки деца, красиви момиченца, да изваждат сърцата им тъй, че по особен начин да ги варят и от соковете им да пие, за да стане красива. И започва царският син Аземфо, току погледнеш днес едно красиво момиченце изчезне, утре друго изчезне. Чудили са се хората къде изчезват. Казвам: За възлюбената на Аземфо, понеже била грозна, да стане красива и да влезе в царския палат. към беседата >>
102. Необятната любов, ООК , София, 18.5.1922г.,
- Тъй идеално е, когато се говори за човека, че е направен по образ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тяло, което сега имате.
Кое е това, което ни препятствува? – Че ние не искаме да признаем нашите недостатъци. А недостатъкът е: всякога, когато човек се намери ограничен в известна форма, това е недостатък. Запример, ограничени сте в едно тяло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образ и подобие Божие, но ако бихме погледнали на туй човешко тяло, тъй както е то в същност, бихме избягали на 300 километра далеч от него. Тъй идеално е, когато се говори за човека, че е направен по образ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тяло, което сега имате. И когато аз говоря за онзи ум, ни най-малко не означава този ум, който сега имате; когато аз говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирам това сърце, което сега имате. По някой път вие имате такава опитност, чувствувате Любовта като нещо отвлечено, но то е за 5–10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате като че целият свят е примирен, но туй състояние изчезне и после пак дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. После имате известно просветление на ума, като че всичко е Божествено, всичко схващате, но след малко пак дойде обикновеният ум. Тези състояния ние трябва да ги различаваме. Именно там е сега въпросът: окултната наука дава методи, по които ние трябва да трансформираме нашето съзнание. към беседата >>
- В идеален смисъл това е вярно, но в действителност не е така. (втори вариант)
– Срещат големи препятствия, които не им позволяват да изпълнят обещанията си. Една от причините за препятствията се дължи на факта, че хората не искат да признаят своите недостатъци. Докато не признава недостатъците си, човек живее в ограничения. Щом ги признае, той се освобождава. Ще кажете, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. В идеален смисъл това е вярно, но в действителност не е така. Достатъчно е човек да се погледне с очите на ясновидеца, за да разбере колко далеч стои от своя първообраз. Тъй щото, когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние не разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. С това се обяснява защо понякога човек се чувства разширен, с особено просветление на ума си, като че целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обикновен ум. Със своя ограничен ум и с ограниченото си сърце той не може да задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили. Ученикът трябва да различава тези състояния, за да не изпада в илюзии, нито да се надценява, нито да се подценява. към втори вариант >>
103. Много плод, НБ , София, 21.5.1922г.,
- И за вас сега дяволът е поставил малко сенце и вие казвате: „Имам идеал“.
И вашият живот, сегашният ви живот аз го намирам, че не е от много щастливите. Той е един живот само на мъчение. Малко медец ще ви дадат... Вие сте в почти туй положение: в Ямбол българите имат такива дараци, че площта, в която конят върви, е подвижна, и турят малко сенце на този кон. И той като отива към сеното, се движи цял ден, гледа сеното и върти дарака, вълната се разчепква и конят казва: „Все ще стигна“. И като свърши работата, казват: „Хайде да му дадем малко сенце“. И за вас сега дяволът е поставил малко сенце и вие казвате: „Имам идеал“. И най-после, като му свършите работата, дяволът каже: „Хайде да му дам това сенце“. И вие казвате: „Много съм спечелил“. А пък аз казвам: Много загубихте. И питам сега: като напуснете земята, на какво ще се обърнете? Когато дойде последният час да идете на небето, какъв ефектив ще има във вашия ум? към беседата >>
104. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- Ако един критик може да определи художника от неговата картина, ще бъде смешно, понеже художникът ще нацапа с маслени бои картината си и в този идеал, който той е нарисувал, може ли да мисли, че той е в боите?
Когато някой изобретател започне своето изобретение, той най-първо установява принципа, т.е. като намери принципа, върху който има да работи, той търси онзи закон, чрез който този принцип може да се изяви, и след като намери закона, той има вяра в себе си, че принципът ще работи. Следователно същото е и с всички онези, които търсят Бога: Бог е велик принцип, Той е нещо повече от принцип, и ние трябва да познаваме Неговия закон. Ние, за пример, някой път говорим за Бога така несвързано, неразбрано, ние Го уподобяваме на светлина, на разум, това-онова. Бог не е нито светлина, нито разум, той не е нищо: ние не можем да го определим. Ако един критик може да определи художника от неговата картина, ще бъде смешно, понеже художникът ще нацапа с маслени бои картината си и в този идеал, който той е нарисувал, може ли да мисли, че той е в боите? Не. Тия бои и цветове са само сенки, които изразяват реалността, която сама по себе си е неизразима. Когато пиша думата „любов“, любовта вътре в думата ли се съдържа? – Ни най-малко. Вие можете да напишете цяла беседа върху любовта и любовта не е вътре в беседата. Но тази любов почива, проявява се по известни закони. към беседата >>
- – В дъното на тази мома се е криел не един идеал, а един материалистичен егоизъм: да се осигури.
А той говори сладичко на момата, да я не обиди. От друга страна и над него всички треперят, пред него казват: „Имате благородство“. Но щом се оженят, спре се този лист, посрещане няма, треперене няма, сега се образува друг един лист, езикът става малко форте, най-първо върви пианисимо, а после фортисимо. Казвате: „Как тъй? “ Само музиката се изменила. Защо? – В дъното на тази мома се е криел не един идеал, а един материалистичен егоизъм: да се осигури. Туй е вярно и за момъка; туй е вярно и за учителя – навсякъде ние виждаме, че хората са много любезни и най-после си разкриват картите. Питам: Какво спечелва тази мома? Не е Господ, Който може така да се лъже. Той допуща да бъде излъган, но всеки, който Го е излъгал, записва го в книгата си и казва как бил посрещнат и приет. Той пише от хиляди години, все пише нашите посрещания и изпращания. към беседата >>
- Сега причината аз намирам в това, че ние познаваме закона само отчасти, идеално го познаваме.
“, а щом победят: „Виждаш ли нашите мишци, гледаш ли тия топове? “ Тъй посрещаме и изпращаме Господа. Но какъв е смисълът на воюването? – Добре започваме, но и добре трябва да свършим. А ще свършим добре само когато ние признаем този закон. Сега причината аз намирам в това, че ние познаваме закона само отчасти, идеално го познаваме. Да кажем някой изобретател след като скицира плановете, намира, че са много хубави, много добре започнал, много идеално, но като приложи този чертеж на работа, нищо не излиза. Чертежи отлични, но като се приложат, фалират. Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? към беседата >>
- Да кажем някой изобретател след като скицира плановете, намира, че са много хубави, много добре започнал, много идеално, но като приложи този чертеж на работа, нищо не излиза.
“ Тъй посрещаме и изпращаме Господа. Но какъв е смисълът на воюването? – Добре започваме, но и добре трябва да свършим. А ще свършим добре само когато ние признаем този закон. Сега причината аз намирам в това, че ние познаваме закона само отчасти, идеално го познаваме. Да кажем някой изобретател след като скицира плановете, намира, че са много хубави, много добре започнал, много идеално, но като приложи този чертеж на работа, нищо не излиза. Чертежи отлични, но като се приложат, фалират. Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? Не, твоят ум е, който не е разбрал този велик закон, който те е спънал в твоя път. към беседата >>
105. Връзки на знанието, МОК , София, 31.5.1922г.,
- Идеална любов ли е тази - тази любов не е идеална, но въпреки това хората казват, че в любовта има нещо Божествено. (втори вариант)
За изяснение на въпросите за Обичта, за Любовта ще приведа следния пример. Когато млад човек влезе в кръчма, кръчмарят веднага го обиква. Как изразява любовта си - като му дава вино да пие: кръчмарят налива една след друга чашите, а младият момък пие, постоянно взема. Младият човек се пълни, но и кръчмарят се пълни, с една разлика само: от това, което пияницата взема, нищо не остава за него; каквото кръчмарят взема от пияницата, всичко задържа - той взема от пияницата пари, ниви, къщи, всичкото му материално и здравословно положение. Следователно любовта, за която хората говорят, е любов между кръчмаря и пияницата. Идеална любов ли е тази - тази любов не е идеална, но въпреки това хората казват, че в любовта има нещо Божествено. В коя любов има Божествени прояви? Ако сега ви поставят на изпит, нито един от вас няма да издържи в любовта си - значи едно говорите, друго вършите. Истина ли е тогава това, което пишете? Някой пише, че Любовта изисква жертва - знаете ли какво нещо е жертва? Преди всичко жертвата трябва да се прави доброволно, а не с насилие. към втори вариант >>
- Ако не сте съгласни с това, покажете ми двама души, които, като са живели по тази любов, да са завършили живота си идеално. (втори вариант)
После, след като сте обичали, какво сте придобили или какво сте изгубили, каква е вашата опитност в това отношение? Като задавам тия въпроси, искам да ви заставя да мислите правилно, здраво, за да се домогнете до Реалността. С това аз ни най-малко не отричам нещата, но казвам, че вие поддържате стари идеи. Например да обичате и да ви обичат, това са стари идеи - идеи на мъже и жени; мъжете искат да обичат, а жените - да ги обичат. Тези идеи съществуват от памтивека и съвременните хора ги вземат, боядисват ги отвън с разни бои и краски, накичват ги с разноцветни мъниста и светли, лъскави камъчета, докато заприличат на селска красавица - по този начин те ги представят за нещо ново. Ако не сте съгласни с това, покажете ми двама души, които, като са живели по тази любов, да са завършили живота си идеално. Как са завършили отношенията си двама приятели, които са живели според тази любов? Ако проследите цялата история на човешкото развитие, няма да срещнете двама души, които, като са живели според тази любов, да са свършили живота си добре. към втори вариант >>
- Това е идеалната любов и затова светът е такъв.
Кръчмаринът го обича, извади винце от бъчвата, даде му, „изпий го“, казва и все му дава. Пияницата все се пълни, ама и този кръчмарин и той се пълни. Но туй, което вземе пияницата от кръчмаря, нищо не остане от него. А кръчмаринът вземе му всичките къщи, ниви, пари. Любовта, за която вие говорите, сега тази ваша любов е на кръчмаря и на винопиеца. Това е идеалната любов и затова светът е такъв. Вие го казвате: в любовта има нещо Божествено. Хубаво. В коя любов да видим туй Божественото? Нито един от вас сега да го поставя на изпит, не е в състояние да издържи туй, за което говори. Тогава говорите ли истината? За пример, вие туряте, че трябва да се жертвува. към беседата >>
- Ако не е така, покажете ми онези, които са живели по тази любов, дали идеално са свършили в края на живота си.
Аз не отричам нещата. Вие изхождате от едно старо гледище: да ви обичат – това са идеи и понятия на мъже и жени. Мъжете искат да обичат, а жените искат да ги обичат. Това са старите идеи от памти-века. И тази идея хората са я взели и окичват с една боя, с друга, украсяват я със синци, с червеничко, но тя е една любов, която мяза на селска красавица. Ако не е така, покажете ми онези, които са живели по тази любов, дали идеално са свършили в края на живота си. Двама приятели, които се обичат, кажете как са се обичали? Но в историята на земята няма нито един случай, дето по този начин да са свършили добре, като мъж и жена, в окултната история няма, т.е. в този развой на нещата няма. към беседата >>
106. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, НБ , София, 4.6.1922г.,
- – Ни най-малко нямат идеал вече.
„Насилие да няма.“ Сега, казвам, ние имаме отношение към тази велика истина в света. Е как може да стане един народ герой? Мислите ли, че българският народ с този морал може да се повдигне в бъдеще, да стане нещо повече? Не, по-хилав ще стане. Мислите ли, че английският, германският или американският народи с този морал могат да се повдигнат? – Ни най-малко нямат идеал вече. Това не е укор, не може да се повдигнат повече. Тия форми, в които живеят, не могат да дадат растеж на човешкото същество. Всички тия хора, в сегашната култура, имат само един идеал: те мислят само за пари. Парата не е цел в живота, тя е само едно средство, едно условие. Нима само едно средство има за живеене? към беседата >>
- Всички тия хора, в сегашната култура, имат само един идеал: те мислят само за пари.
Не, по-хилав ще стане. Мислите ли, че английският, германският или американският народи с този морал могат да се повдигнат? – Ни най-малко нямат идеал вече. Това не е укор, не може да се повдигнат повече. Тия форми, в които живеят, не могат да дадат растеж на човешкото същество. Всички тия хора, в сегашната култура, имат само един идеал: те мислят само за пари. Парата не е цел в живота, тя е само едно средство, едно условие. Нима само едно средство има за живеене? Че средствата не са само парите. Средства има: земята, нивите, градините, плодовете, зърната, слънцето, всичко туй може да служи. Но един ли е начинът, по който може да се повдигнем? към беседата >>
- Да, братя, от всички нас се иска един идеал!
Да, братя, от всички нас се иска един идеал! Всички трябва да се борим с тия порочни чувства. Чистота, абсолютна чистота по Бога, е необходима. Не само външна, не по форма – всинца сте чисти по форма, – а вътрешна, вътрешна чистота е нужна. Аз бих искал да ви опитам като една вада, която може да очисти някого или да го опорочи, всеки от вас може да опита. Според мен, чистотата или опорочването ето в какво седи: вие сте един млад учител, аз имам една дъщеря, поверявам я на вас, вие да ѝ преподавате по музика или по каквото да е, нещо да я учите в дома ви. към беседата >>
- Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“.
Сега някои питат: „От всичко туй, което се каза, кое е правото? “ Аз ще бъда много категоричен, ще го кажа толкова прямо, че да не остане никакво съмнение. Едно велико право има в света и когато туй право влезе в света, ще царува ред и порядък по всички краища на земята. Вратите ще бъдат отворени и градините незаградени, цялата земя ще замяза на райска градина, и тогава и вашата дъщеря може да ходи с когото и да е, нито един косъм от главата ѝ няма да падне, дъщеря ви с каквито дрехи излезе, ще се върне при вас с още по-чисти. Тъй ще бъде, но кога? Вие ще кажете: „Тия идеали са далечни“. Не, братя, те могат още сега да приложим. Имате ли вие характер? Или трябва да ви доказвам, дали имате душа? Няма какво да ви доказвам, дали имате душа или не. Имате ли един вътрешен стремеж? към беседата >>
- – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. (втори вариант)
Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ. към втори вариант >>
- Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. (втори вариант)
Като казвамъ чистота, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ свѣтлина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни, като казвамъ истина, туй трѣбва да бѫде идеалътъ ни. – Идеалъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ. Дали ще го постигнемъ, то е другъ въпросъ. Идеалъ за всинца ни еднакъвъ. Ние ще имаме тогава само едно мнѣние. И азъ и вие ще мислимъ върху този вѫпросъ. И вѣрвамъ, че задачата, която ще имаме, ще я разрѣшимъ. към втори вариант >>
- – Идеал, към който трябва да се стремим.
Като казвам чистота, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам светлина, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам истина, туй трябва да бъде идеалът ни. – Идеал, към който трябва да се стремим. Дали ще го постигнем, то е друг въпрос. Идеал за всинца ни еднакъв. Ние ще имаме тогава само едно мнение. И аз и вие ще мислим върху този въпрос. И вярвам, че задачата, която ще имаме, ще я разрешим. към беседата >>
- Идеал за всинца ни еднакъв.
Като казвам чистота, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам светлина, туй трябва да бъде идеалът ни, като казвам истина, туй трябва да бъде идеалът ни. – Идеал, към който трябва да се стремим. Дали ще го постигнем, то е друг въпрос. Идеал за всинца ни еднакъв. Ние ще имаме тогава само едно мнение. И аз и вие ще мислим върху този въпрос. И вярвам, че задачата, която ще имаме, ще я разрешим. към беседата >>
108. Живите сили в природата, ООК , Чамкория, 20.7.1922г.,
- Борът е духовен и идеалист. (втори вариант)
Когато правите екскурзии, както сега сте на Чам-кория, разхождайте се между дърветата, особено между боровете, които със своя стремеж нагоре влияят върху духовното развитие на човека. Борът е духовен и идеалист. Той заема малко място и се стреми всякога нагоре. Ако други дървета, например бук и явор, попаднат между борове, и те ще се стремят нагоре по влияние на бора, но щом останат сами, веднага ще проявят своята природа – ще се разширят, ще заемат големи пространства. Те са големи материалисти. Характерно за бора е и това, че когато се счупи върха му, той престава да расте. Върхът на бора може да се уподоби на духовните чувства в човека. към втори вариант >>
109. Развитие на съзнанието, ООК , Чамкория, 27.7.1922г.,
- Сега, вие майките се препоръчвате, че имате идеална любов, обичате децата си безкористно.
Но това не е никаква любов. Ами представете си, че вие сте ми слуга, честен сте и аз оставям къщата си конете си да се разполагате 10-ина–20 години с тях, а аз заминавам някъде. Като си дойда, ще си взема нещата. Мислите ли, че това правя от любов към вас? Аз го направих от любов към себе си. Сега, вие майките се препоръчвате, че имате идеална любов, обичате децата си безкористно. Хубаво, аз не се съмнявам, че имате безкористна любов, но вие обичате децата си, защо? Защото ще остареете, а този ваш син ще стане виден човек, та да има кой да ви гледа. Дъщеря имате, обичате я. Защо? – Да порасне, та да се ожени за един богат, учен зет и да ви помага. Можете ли да кажете, че това не е истина? към беседата >>
- И майките мислят, че любовта им към децата е идеална, но така ли е всъщност? (втори вариант)
Да проявяват външно внимание към човека, това още не е Любов. Външното даване не е Любов. Ако при заминаването си за странство господарят остави слугата си да разполага с неговите имоти, това не показва, че той го обича. Господарят обича първо себе си, той има предвид своите интереси, а не тези на слугата си. Като се върне от странство, господарят веднага влиза в ролята си и слугата отива на своето място. И майките мислят, че любовта им към децата е идеална, но така ли е всъщност? Майката отглежда дъщеря си и сина си с любов, но дълбоко в нея се крие користолюбивата мисъл, да пораснат децата, да я гледат на старини, да се грижат за нея. Човек трябва да се освободи от користолюбието. Отношенията на човека към Бога трябва да бъдат абсолютно безкористни. Давайте, без да очаквате. И Христовите ученици се бореха за първо място; едни искаха да седнат отдясно на Христа, а други – отляво. към втори вариант >>
110. Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи тъй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане.
Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит. Аз съм подложил всички, и най-малките детайли на туй учение, на опит, на строг опит. Ние сме готови да изправим всичките му погрешки. Всяко учение, което се прилага в материалния живот, не може да се приложи тъй идеално, но има начини, има методи за туй прилагане. Там, дето методите се окажат погрешни, ще ги изменим, но принципите си остават винаги едни и същи. към беседата >>
- Вие, като човек, идеализирате всичко: може да обичате народа си – уважавам ви, хубаво нещо е това, но вашата Любов трябва да бъде разумна.
Сега ако дойда да изпъдя свещениците и да туря моите хора, моите съмишленици, да венчават и да кръщават, и те ще се оцапат като тях. Не искам да замествам никого. Нека свещениците вършат своето в църквата си: тя е техен дом и те носят всичката отговорност. Даже ще им дам всички наставления; ние нямаме желание да заемаме чужди места, а искаме да изпълним своя дълг към човечеството, към младото поколение. Вие, като човек, идеализирате всичко: може да обичате народа си – уважавам ви, хубаво нещо е това, но вашата Любов трябва да бъде разумна. Казват някой път, че майките от любов удушват децата си. Русите пък със своя патриотизъм погубиха народа си. Разумен трябва да бъде човек. Разумният човек не трябва да бъде алчен. Силата на разумния човек седи в самия него. към беседата >>
- Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди две хиляди години евреите, които отхвърлиха Учението на Христа.
Аз съм ясен, казвам: ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българите, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които са решили, че „господин Дънов се е самоотлъчил от православната църква“? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение – ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди две хиляди години евреите, които отхвърлиха Учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това Учение, толкова по-добре ще бъде за вас. към беседата >>
111. Съвършеният мъж, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Така и ние: цял живот посвещаваме за постигане на известни идеали.
Аз ще ви приведа един пример за тия празни залъгвания. В Ямбол има един дарак, който се кара с един кон. На дарака има подвижна площадка, върху която турят малко сено, поставено на разстояние половин до един метър от коня. В стремлението си да достигне сеното, той цял ден се движи и развлачва вълната. И надвечер му дават малко сено. Така и ние: цял живот посвещаваме за постигане на известни идеали. Най-после получим малко сено. Тогава казваме: „Не можахме да ги реализираме, но втори път като дойдем, ще успеем.“ Втори път дойдеш, пак същото сено намериш. При сегашните условия пак ще ви кажа: на онези от вас, които са на девет месеца, пъпът им непременно трябва да се отреже. Аз съм решил на деветмесечните от вас да им се режат пъповете безпощадно. И да плачете, и да не плачете, ще ви режа пъповете, ще скъсам връзките с вашия стар живот: и да се сърдите, и да не се сърдите, трябва да се отрежат. към беседата >>
- Да, сега някои казват, че животът бил много идеален.
И ние обясняваме нещата тъй: щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта, значи липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше съзнание на Земята. Когато човек дойде да разбере по-дълбоко законите вътре в материята и неговото съзнание се повдигне и влезе в съзнанието на ангелите, въпросът е друг. Но ние влизаме в нашето съзнание: трябва да го изучаваме, него искаме да превъзпитаме. към беседата >>
- Как е идеален?
Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше съзнание на Земята. Когато човек дойде да разбере по-дълбоко законите вътре в материята и неговото съзнание се повдигне и влезе в съзнанието на ангелите, въпросът е друг. Но ние влизаме в нашето съзнание: трябва да го изучаваме, него искаме да превъзпитаме. към беседата >>
- Това е идеалният стремеж.
Сега въпросът не е само да казвате Истината, но тази Истина трябва да я любите, защото след като я кажете, да не си речете: „Отгде се домъкна ти у дома, че за тебе толкова страдания понесох! “ Кажеш ли така, пак ще сгрешиш. Не, след като пострадаш за Истината, ще се порадваш и ще кажеш: „Сестро, аз се много радвам, благодаря ти за голямото щастие, че ти дойде у дома да ми създадеш толкова приятности, аз ти крайно благодаря.“ И всичко това не само да го кажеш, но да го почувстваш в душата си и да бъдеш радостен, че си пострадал за Истината. Това е идеалният стремеж. Тогава ще имаме наука, ще ни се отвори Природата. Най-първо, след като влезете в Природата, ще намерите ключовете на всички прави и криви действия, които са съществували в миналото, на всички добрини и злини, ще видите страшни работи. И ако не сте смели да казвате Истината, вие ще се уплашите още първия ден, на първата стъпка. Ако ви въведа в този път на Истината, на колко души от вас пардесютата ще вземат хоризонтално положение? Ще бягате назад. към беседата >>
113. Музика, работа и пост, СБ , В.Търново, 21.8.1922г.,
- Ние именно искаме да върнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот тъй, както е нареден от Небето.
Туй е първото нещо в Школата. Сега ще ви питат някои: „Между вас женят ли се, венчават ли се, деца може ли да имат? “ Чудни са тия въпроси, смешни са! Животът ще върви тъй, както Господ го е направил. Ние именно искаме да върнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот тъй, както е нареден от Небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Всички неща са предвидени. Мислите ли, че в този план не е всичко добре наредено? Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца, и бащи, и майки, но децата ще бъдат сто пъти по-добри, отколкото сегашните. А сега, като дойде време за женене, яви се един момък, дойде втори, трети, и момата не знае кого да избере. към беседата >>
- Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца, и бащи, и майки, но децата ще бъдат сто пъти по-добри, отколкото сегашните.
Животът ще върви тъй, както Господ го е направил. Ние именно искаме да върнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот тъй, както е нареден от Небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Всички неща са предвидени. Мислите ли, че в този план не е всичко добре наредено? Като го приложим, ще имаме един идеален живот, ще имаме и деца, и бащи, и майки, но децата ще бъдат сто пъти по-добри, отколкото сегашните. А сега, като дойде време за женене, яви се един момък, дойде втори, трети, и момата не знае кого да избере. Това женитба ли е? Почнат да питат: „Богат ли е? “ – Не, не, не е този начинът. Женитбата в света има съвсем друг смисъл. към беседата >>
114. Работа за новия живот, СБ , В.Търново, 22.8.1922г.,
- Не бързайте, защото за онези, които са подир вас, долу, вашето състояние е идеал.
Ако изпълним всичко туй в Школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павел, че „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на сърцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в тялото си ли бях, или вън от тялото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви въведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от тялото вънка. Най-първо трябва да се очисти вашето сърце, после да се очисти вашият ум и най-после да се приготви волята ви, че като ви изведа от тялото ви, да видите Школата и като се върнете, да кажете: „Сега съм решил на всяка цена да изпълнявам Волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква – целия ви живот. А сега ще благодарите и за туй, което имате. Не бързайте, защото за онези, които са подир вас, долу, вашето състояние е идеал. Има души, които считат вашето състояние за рай. Идеал е за тях да се намерят във вашето състояние само за един час и те посвещават целия си живот, за да постигнат туй състояние, в което сте вие. А за нас има други състояния, които са идеал. Ще се помолите дано времето бъде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз съм приготвил за учениците нещо, което не са виждали, специално е. към беседата >>
- Идеал е за тях да се намерят във вашето състояние само за един час и те посвещават целия си живот, за да постигнат туй състояние, в което сте вие.
Най-първо трябва да се очисти вашето сърце, после да се очисти вашият ум и най-после да се приготви волята ви, че като ви изведа от тялото ви, да видите Школата и като се върнете, да кажете: „Сега съм решил на всяка цена да изпълнявам Волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква – целия ви живот. А сега ще благодарите и за туй, което имате. Не бързайте, защото за онези, които са подир вас, долу, вашето състояние е идеал. Има души, които считат вашето състояние за рай. Идеал е за тях да се намерят във вашето състояние само за един час и те посвещават целия си живот, за да постигнат туй състояние, в което сте вие. А за нас има други състояния, които са идеал. Ще се помолите дано времето бъде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз съм приготвил за учениците нещо, което не са виждали, специално е. То е за пръв път правено. За учениците съм го приготвил, защото все-таки трябва да се даде идея на ученика. към беседата >>
- А за нас има други състояния, които са идеал.
Време се изисква – целия ви живот. А сега ще благодарите и за туй, което имате. Не бързайте, защото за онези, които са подир вас, долу, вашето състояние е идеал. Има души, които считат вашето състояние за рай. Идеал е за тях да се намерят във вашето състояние само за един час и те посвещават целия си живот, за да постигнат туй състояние, в което сте вие. А за нас има други състояния, които са идеал. Ще се помолите дано времето бъде утре по-хубаво, та да мога да говоря. Тази година аз съм приготвил за учениците нещо, което не са виждали, специално е. То е за пръв път правено. За учениците съм го приготвил, защото все-таки трябва да се даде идея на ученика. Учителя нали трябва да даде модел на ученика? към беседата >>
115. Милосърдието, СБ , В.Търново, 23.8.1922г.,
- Ще се образуват едни по-святи и идеални връзки.
Досега аз ви обичах, аз живях с вас. Сега вие, ако ме обичате, елате при мене – вратата е отворена. Ще решите този въпрос! Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение. Всичко туй ще се реши, знаете ли как? Ще се образуват едни по-святи и идеални връзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си или сестра си, да не придобие други братя и сестри и да не придобие стократно онова, което е изгубил.“ Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. към беседата >>
- Турете Истината като идеал и като дойдете идната година, ще ви попитам: вкусихте ли Истината, чухте ли я, при нея ходихте ли?
За през тази година вие ще говорите ли Истината? И ръцете ви да говорят Истината, и краката, и очите, и носът, и ушите – всичко да говори Истината. И като слушате, Истината да говорите, и като виждате, и като гледате, и като миришете – навсякъде Истината да виждате; и като вкусвате, Истината да виждате. Турете Истината като идеал и като дойдете идната година, ще ви попитам: вкусихте ли Истината, чухте ли я, при нея ходихте ли? към беседата >>
- Ще си създадете един идеал.
Очите ви не трябва да играят. Знайте, че когато ви гледам, ни най-малко имам намерение да ви обискирам. Когато погледна очите ви, ще мисля за вашата Мъдрост; когато погледна ушите ви, ще мисля за вашата Истина; когато погледна устата ви, ще мисля за вашата Любов; когато погледна ръцете ви, ще мисля за вашата Правда, с която работите; когато погледна нозете ви, ще мисля за вашата Добродетел. Ще си създадете един идеал. Никаква нечиста мисъл не трябва да имате. И само когато заличите вашите форми, у вас ще се зароди онази идеална Любов, която ще даде образците на новата Любов и на новия Живот. Сега се повдигна въпрос дали трябва да се жените или не. Душата в Невидимия свят сама не може да живее – там двама по двама живеят. Разбирате ли? към беседата >>
- И само когато заличите вашите форми, у вас ще се зароди онази идеална Любов, която ще даде образците на новата Любов и на новия Живот.
Очите ви не трябва да играят. Знайте, че когато ви гледам, ни най-малко имам намерение да ви обискирам. Когато погледна очите ви, ще мисля за вашата Мъдрост; когато погледна ушите ви, ще мисля за вашата Истина; когато погледна устата ви, ще мисля за вашата Любов; когато погледна ръцете ви, ще мисля за вашата Правда, с която работите; когато погледна нозете ви, ще мисля за вашата Добродетел. Ще си създадете един идеал. Никаква нечиста мисъл не трябва да имате. И само когато заличите вашите форми, у вас ще се зароди онази идеална Любов, която ще даде образците на новата Любов и на новия Живот. Сега се повдигна въпрос дали трябва да се жените или не. Душата в Невидимия свят сама не може да живее – там двама по двама живеят. Разбирате ли? Ще имате сродни души. Сродност ще има, по двама ще живеете. към беседата >>
118. Върху задачите на школата, СБ , В.Търново, 25.8.1922г.,
- Най-много могат да излезнат триста и шестдесет часа продуктивни – това е идеално: идеята е завършена и времето е използвано най-разумно.
Ние ще искаме да я разрешим, пък каквито мъчнотии ще се срещнат, те ще се изгладят. Не се спъвайте от буквата, защото откак светът е светувал, и по-възвишените духове, и ангелите – и те правят опити. И ангелите, които са направили света, и те са направили много опущения. Във всяка работа има опущения, и в тази ще има, но тук е важна идеята, която трябва де се реализира в умовете и в сърцата ни най-първо във физическия свят. От триста шестдесет и пет часа да излезнат сто и петдесет часа продуктивни, това е пак подготвяне. Най-много могат да излезнат триста и шестдесет часа продуктивни – това е идеално: идеята е завършена и времето е използвано най-разумно. към беседата >>
119. Какъв трябва да бъде ученикът, СБ , В.Търново, 25.8.1922г.,
- Понеже този субект, който търсеше идеала, като се отвори тоя идеал, той вижда, че не е този идеалът, и казва: „А, този аз го виках, но той ще ме обере, той ще задържи всичката ми Любов“ – и затваря вратата си.
Следователно за Любовта има много чувства и способности, които се занимават специално с нейните проявления. И забелязали ли сте, че онзи, който иска да го любят, най-първо иска да обърне вниманието на някого. Той дава всички аванси, но щом усети, че го обикнат, направя една психическа гримаса, затваря очите си, вратата си – показва, че той е индиферентен. Питам: защо се ражда тази индиферентност? – Той почва да се страхува, в очите му се явява един страх и казва: „Много далече съм отишъл.“ Затваря вратата си и казва: „Ни чул, ни юлар.“ Сега знаете ли защо става тъй? Понеже този субект, който търсеше идеала, като се отвори тоя идеал, той вижда, че не е този идеалът, и казва: „А, този аз го виках, но той ще ме обере, той ще задържи всичката ми Любов“ – и затваря вратата си. А онзи, у когото Любовта е събудена, казва: „Защо събуди Любовта у мене, щом затваряш вратата си и не ме пущаш вътре? “ И започват тогава спорове между младите, те не могат да се примирят: „Ти не ме обичаш.“ – „И ти не ме обичаш.“ Карат се, докато най-после свършат. към беседата >>
120. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Вие мислите, че всичко, каквото става в този свят, е нещо идеално. (втори вариант)
Ако вие не победите света, не можете да бъдете добри ученици. Ще го победите и ще разполагате с онова, което е в него. И Христос казва "Аз победих света". Ако Христос - Учителят победи света, то и ученикът трябва да го победи. Сега у вас съществува желание да отидете в света, за да го победите, но и да се подчините на неговите закони и ред, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в този свят, е нещо идеално. Кой от вас няма желание да отиде и да види как играят някои идеални актьори. Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот! От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. към втори вариант >>
- Кой от вас няма желание да отиде и да види как играят някои идеални актьори. (втори вариант)
Ще го победите и ще разполагате с онова, което е в него. И Христос казва "Аз победих света". Ако Христос - Учителят победи света, то и ученикът трябва да го победи. Сега у вас съществува желание да отидете в света, за да го победите, но и да се подчините на неговите закони и ред, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в този свят, е нещо идеално. Кой от вас няма желание да отиде и да види как играят някои идеални актьори. Ами че има ли по-голямо представление от действителния живот! От един актьор, който се гърчи на сцената, и от един болен, който се гърчи на леглото, кой е по-добър актьор, кой по-добре играе ролята си? От един актьор, когото убиват на сцената, и от един човек, когото убиват в живота, кой по-добре изпълнява ролята си? Разбира се, че последният. Наблюдавайте живота и ще имате най-добри представления от различен характер - и комедия, и трагедия, и драма. към втори вариант >>
- Един идеален пример е случаят с тази сестра и аз похвалявам тази ученичка и бих желал всички да са като нея. (втори вариант)
Снощи дойде при мене една ученичка, която аз похвалявам, и ми каза: "Учителю, ще ви кажа една горчива истина за себе си: не можах да устоя на Любовта така, както трябваше, не можах да опазя своята чистота". Казвам й: "Аз те похвалявам за твоята смелост! " Тя е започнала да говори с езика на Истината. Сестрата продължи: "Аз трябваше по-рано да направя това нещо, но имах слаба воля; отсега нататък искам да говоря Истината така, както никога. Аз искам да бъда чиста - чиста така, както никога не съм била". Един идеален пример е случаят с тази сестра и аз похвалявам тази ученичка и бих желал всички да са като нея. Има много ученички, които не са по-добри от нея, но минават за такива. Трябва да бъдем смели и решителни пред Бога, да изповядваме всеки грях, всяка нечистота. Трябва да отворим сърцата си и да изхвърлим всички тези нечистотии. Изповед на всички трябва! Каква изповед? към втори вариант >>
- Вие мислите, че всичко, каквото става в света, е идеално.
Сега и вие имате желание да отидете в света и да го победите. Обаче, вместо да го победите, вие се подчинявате на неговия ред, на неговите закони, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко, каквото става в света, е идеално. Мнозина искат да отидат в света, да видят, как играят видните актьори на сцената. Питам: Каква по-хубава сцена търсите от действителния живот? Какво по-хубаво представление от живота? Актьорът се гърчи на сцената, играе ролята на болен; някой болен в живота се гърчи на леглото си. Кой от двамата е по-добър актьор? към беседата >>
121. Живият Господ, НБ , Русе, 1.10.1922г.,
- Един ден те срещат една баба, която им казва: Ех, синко, едно време и аз бях като вас; гледах идеално на живота.
Двама млади се обичат. Те казват, че с любовта могат да постигнат всичко. Един ден те срещат една баба, която им казва: Ех, синко, едно време и аз бях като вас; гледах идеално на живота. Не мислех за утрешния ден, но после разбрах, че трябва да се осигуря, да помисля за бъдещето си. Момата се замисля и, щом се ожени, започва да се осигурява. Днес, утре, тя обръща джобовете на мъжа си, осигурява се. Като забележи това, мъжът става недоволен, и любовта между тях изчезва. Бащата и синът също гледат да се осигурят, майката и дъщерята – също. към беседата >>
123. Обичен и скъп, НБ , София, 8.10.1922г.,
- Хора, които живеят един идеален живот без страдания - лицата им са валчести, но щом дойдат страданията - лицата стават продълговати. (втори вариант)
Добре, сега защо лицето е обло и защо е продълговато? В продълговатото лице има по-голяма интензивност, по-голяма енергия, която отива към центъра на земята. И забележете, всички войнствени хора имат все продълговати лица. Когато енергията е свързана с центъра на земята, лицето става продълговато и мускулесто. Хора, които живеят един идеален живот без страдания - лицата им са валчести, но щом дойдат страданията - лицата стават продълговати. У децата е така -всички малки деца имат валчести лица. Вземете дете, у което лицето е валчесто, и го лишете от едно малко желание - лицето му ще се продължи. В него се явява едно желание да яде, отварят му се очите. В туй отваряне на очите енергията отива към центъра на земята. към втори вариант >>
- Едни искат бързи резултати, те са практични хора; други са идеалисти.
Това са разсъждения, за някои от вас понятни, а за други – непонятни. – Защо? – Едни се интересуват от тези въпроси, а други не се интересуват. Едни искат бързи резултати, те са практични хора; други са идеалисти. Някой иска да изучи един занаят и търси хубав занаят, макар и повече време да учи. Друг не обръща внимание на занаята, какъвто и да е той, важно е, скоро да го научи. Българинът е наблюдателен. Той казва: За да разбереш, дали един човек ще свърши работата си успешно, виж, как излиза от дома си. Ако изведнъж забързва, нищо няма да свърши. към беседата >>
125. Възлюби го, НБ , София, 22.10.1922г.,
- Едни от вас са големи материалисти, а други – идеалисти.
– Покаяние и любов са несъвместими. Не може да боледуваш и да имаш любов в себе си. Болестта показва, че любовта те е напуснала. За да приемеш любовта, ти трябва да се откажеш от всички стари възгледи. Аз говоря за онези от вас, у които съзнанието се е пробудило, а не за децата – за ония с материалистичните възгледи. Едни от вас са големи материалисти, а други – идеалисти. Вие принадлежите към различни партии – радикали, народняци, демократи и др. Едни са българи, други англичани, французи, руснаци. Каквито и да сте, към каквато школа и да принадлежите, едно се иска от вас: да имате любов. Любов трябва на хората. Всички говорят за любовта, и свещениците говорят за нея. към беседата >>
126. Окултна музика, ООК , София, 22.10.1922г.,
- “ – това е един тържествен, идеален момент.
И като намерим такива думи, за които ние имаме опитност, у нас се зараждат ония истински мисли и идеи, които действат съзнателно. И за пример в музиката има някои тонове, този тон (Учителят пее „Изгрява слънцето“) е много хармоничен, другите тонове, които идват в песента, не са толкова хармонични, то е в естеството на езика. Другите тонове идат по причина на самите думи. И всякога една дума трябва да изразява един образ. „Изгрява слънцето! “ – това е един тържествен, идеален момент. В окултните упражнения навсякъде има образи. Който европейски език и да вземете, всички куцат в предаване на тия окултни упражнения. Сега във Франция някои музиканти правят опити да преведат обикновената музика в окултна. Започват да пишат окултни песни, но те се нареждат по особен начин. След време ще имаме окултна музика и тя ще внесе нещо ново. към беседата >>
129. Не знаете що искате, НБ , София, 12.11.1922г.,
- Искаш нещо идеално.
Значи, човешката любов е мярка, чрез която се ограничава злото. Следователно, като забравиш грешките на хората, като ограничиш злото в себе си и в другите, ти дохождаш до ангелската и Божествената любов. Ангелската любов отговаря на животинската, а Божествената – на човешката. И тъй, докато се обиждаш, ти си в животинската любов. Обиждаш се, че някой ти казал животно. Искаш нещо идеално. Щом е така, ще живееш и ще любиш по ангелски. – Имам ли ангелско сърце? – Ще правиш усилие да любиш хората, както ангелите ги любят. Който иска да има ангелска любов, трябва да си служи с огън, на който температурата е 35 милиона градуса. Когато ангелът обикне някого, поставя го в огнището и ако може да издържи тази висока температура, той започва да му преподава новата наука за живота. към беседата >>
130. Да наследя, НБ , София, 19.11.1922г.,
- Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални?
Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални? И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари. Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими. към беседата >>
131. Музика и пеене – средство за тониране, ООК , София, 19.11.1922г.,
- “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“.
Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щом говориш истината, ще се намери някой лъжец, който ще се прекомандирова при теб. Там, гдето се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лъжата, защото у човека има двама: единият говори истината, другият говори лъжата. Единият ти казва: „Защо си толкова будала, я гледай да си оправиш работите, да си направиш някоя къща, вземи тия пари! “ Другият казва: „Не, остави, ти трябва да бъдеш човек идеален, безкористен“. И ти стоиш, не знаеш, казваш: „Кого да слушам? “ И ти не можеш да решиш. Ще вземеш страната или на единия, или на другия. Значи ти се солидаризираш с единия, с онзи долния, казваш: „Хайде да взема парите“. Станете ортаци и започнете да лъжете и да крадете. към беседата >>
133. Дойде да послужи, НБ , София, 3.12.1922г.,
- Христовите последователи представят Христа като голям мечтател, идеалист и казват: За да се разбере и приложи Неговото учение, ще минат хиляди години.
Сега хората цитират този стих и го тълкуват. Проповедниците и свещениците също го тълкуват и казват: Ще дойде ли втори път Христос? Какво ще говори тогава? — Ще дойде Христос, разбира се, че ще дойде, но какво ще намери? Той ще се чуди на гениалността на своите последователи, които така са представили учението Му, че и до днес още хората не го разбират. Христовите последователи представят Христа като голям мечтател, идеалист и казват: За да се разбере и приложи Неговото учение, ще минат хиляди години. Питам: Като минат хиляди години, от де ще дойдат хора, които да Го разберат? Сегашните хора не вярват в друг живот. Какви хора очаквате да дойдат след хиляди години, които да вярват в друг живот? — Е, сегашните хора ще еволюират. — Не се разсъждава така. към беседата >>
135. Ще ви научи, НБ , София, 10.12.1922г.,
- – Слушаш учения и поета да казват: Ние сме идеалисти, служим на една велика, свещена идея, работим за своя народ.
Днес не са много пари, но не са и малко. Да спечелиш десет милиона лева, за това се иска гениална глава! Поет написал една поема и като я одобрят, започва да си мисли, в какъв тираж да я издаде, колко хиляди лева ще спечели и т. н. Ние не признаваме тези работи. – Защо? – Слушаш учения и поета да казват: Ние сме идеалисти, служим на една велика, свещена идея, работим за своя народ. Каквото и да говорят те, ние не ги признаваме. – Защо? – Всичко турят в своя джоб. Те приличат на онази булка, която, като напусне бащиния си дом, започва да плаче и нарежда, да покаже пред хората, че скърби за баща си и майка си. Такъв обичай имат селяните в северна България. към беседата >>
- Аз плача идеално, да видят хората, че скърбя за бащиния си дом.
Като напуща дома си, булката викне да плаче, цяло село да я чуе. От едната й страна върви деверът, от другата – младоженикът, а тя в средата – плаче. Деверът казва на младоженика: Братко, да я върнем назад. Защо ни е такава снаха, цял ден да плаче? Като чува това, булката се обръща към девера и казва: Не ми обръщайте внимание, аз ще плача, а вие ме водете напред. Аз плача идеално, да видят хората, че скърбя за бащиния си дом. Питам: Кое е идеалното тук? към беседата >>
136. Закон за съотношения, МОК , София, 13.12.1922г.,
- Въз основа на това съотношение може точно да се определи след колко време крайният материалист може да стане краен идеалист.
Следователно между физическия, сърдечния, умствения и волевия живот на човека съществува известно съотношение. Въз основа на това съотношение може точно да се определи след колко време крайният материалист може да стане краен идеалист. Преди години дойде при мене един варненски адвокат, по убеждение социалист, и като се разговаряхме по различни въпроси, казах му, че след четири години няма да остане помен от сегашните му убеждения. – "Не е възможно това, аз съм убеден социалист! " – "Запиши това, което ти казвам, и ще провериш дали говоря истината." Две години след това той се ожени, роди му се момиченце. С жена си живееше добре, обичаше я. Една вечер отишъл на събрание и се позабавил малко повече от обикновеното време. към беседата >>
- Не че те са лоши, че няма между тях добри хора, идеалисти, но те са страхливи.
Тази е идеята на Господа, тази идея живее и в нас. Когато любовта дойде в нас и дадем възможност на живия Господ да се прояви чрез нас, всички ще бъдем свободни и щастливи. Само така ще докажем на света, че Бог съществува. Това ще докажем чрез дело. Според мене, комунистите, анархистите са по-идейни от съвременните християни. Не че те са лоши, че няма между тях добри хора, идеалисти, но те са страхливи. У тях има един вътрешен страх. В известно отношение, светските хора са по-умни от християните. Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. към беседата >>
- Материална е по своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената, и те ще живеят идеален живот.
Мравките нищо не знаят за човешката култура, за човешката философия. Нашето съзнание се пробужда. Иде новата култура в света. Тя е идейна, тя е положителна. Същевременно, тази култура е и материална, и духовна, и Божествена. Материална е по своята форма; духовна е, защото ще подобри отношенията между мъжа и жената, и те ще живеят идеален живот. Мъжът, като влезе вкъщи, сърцето на жена му ще трепне. И жената, като влезе вкъщи, сърцето на мъжа й ще трепне. Лицата на хората ще бъдат весели, няма да има грубости. Земята навсякъде ще бъде пълна с благородни хора и във всичко ще се вижда култура. към беседата >>
139. Окултна медицина, ООК , София, 24.12.1922г.,
- Думите тъй естествено наредени, идеално.
Той е знаменит проповедник и не само че ще го критикува, но сам ще излезе, ще вземе неговата реч, ще започне и после казва: „Вие сега ме критикувайте, да видите где ще намерите погрешка“. Никой не може да го критикува. Тъй говори той! Говори, като че чете. Всяка дума е турена на място, нищо излишно! Думите тъй естествено наредени, идеално. Като го слушат студентите, казват: „Има право, не е такова нашето изкуство“. Та някой път вие се намирате при такива учители, които ще кажат: „Седни там! “ После, пак ще те вдигне; ще се качиш не веднъж, и дваж, и три пъти, но заслужава човек да се научи да говори и да разсъждава. към беседата >>
140. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- Даже и най-крайните материалисти, като комунисти, социалисти, в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора.
Прилагането на новите идеи има място в новата, възвишената култура. Следователно, не мислете, че духовният свят е нещо отвлечено. Според мене, най-великото, най-реалното в света, това е духовният живот. Ние сме сенки на този живот. Даже и най-крайните материалисти, като комунисти, социалисти, в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора. Днешният свят се е обърнал с главата надолу. Например, онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното. Няма защо да спорите, дали някой вярва, или не. За нас въпросът е поставен другояче. към беседата >>
- Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното.
Според мене, най-великото, най-реалното в света, това е духовният живот. Ние сме сенки на този живот. Даже и най-крайните материалисти, като комунисти, социалисти, в приложението са по-големи идеалисти от духовните хора. Днешният свят се е обърнал с главата надолу. Например, онези, които на теория са духовни, в практическия си живот са материалисти. Обаче, ние се радваме на идеалното, чистото, възвишеното. Няма защо да спорите, дали някой вярва, или не. За нас въпросът е поставен другояче. Някой казва: Важно е, дали човек вярва в Бога, или не. Това са относителни неща. И онзи, който не вярва, и онзи, който вярва, нямат първата дума в себе си. към беседата >>
- Всяко едно животно, и то си има един идеал, към който се стреми.
Първо почва никнене, растене, цъфтене, след туй връзване семката и най-после дойде зреенето. Значи растението съзнава, че е добило известна енергия, и започва втори опит. И самото растение си има идеал, който трябва да достигне. То се усъвършенства тъй, както и хората. И животните се усъвършенстват както хората. Всяко едно животно, и то си има един идеал, към който се стреми. И то се усъвършенства в ума. Идеалът на растенията не е идеал и на животните. Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал. И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? към беседата >>
- Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал.
То се усъвършенства тъй, както и хората. И животните се усъвършенстват както хората. Всяко едно животно, и то си има един идеал, към който се стреми. И то се усъвършенства в ума. Идеалът на растенията не е идеал и на животните. Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал. И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи. към беседата >>
- Какъв е идеалът на ученика?
Всяко едно животно, и то си има един идеал, към който се стреми. И то се усъвършенства в ума. Идеалът на растенията не е идеал и на животните. Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал. И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи. В туй растене окултният ученик трябва да има едно много правилно схващане за окръжаващата го среда. Той трябва да знае, че Истината не може да дойде отвън. към беседата >>
- Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е.
Идеалът на растенията не е идеал и на животните. Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал. И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи. В туй растене окултният ученик трябва да има едно много правилно схващане за окръжаващата го среда. Той трябва да знае, че Истината не може да дойде отвън. Отвън ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре. А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. към беседата >>
142. Значение на ръцете и пръстите, ООК , София, 7.1.1923г.,
- Като изгрее туй, слънцето, тогава всички умове на хората ще бъдат съсредоточени към този идеал, хората ще мислят и ще чувстват по един начин, т.е.
– „Още да си поспя.“ Сега слънцето, Царството Божие, още не е изгряло, след половин час ще изгрее слънцето. Значи добре се е зазорило и след половин час ще изгрее. Които искат, може да станат, а които искат, може да поспят още, докато изгрее слънцето. Още половин час остава, докато изгрее слънцето, това подразбирам по отношение на съзнанието. В умовете на хората да стане едно изгряване, да блесне една обща идея, която ще ангажира умовете на всички хора. Като изгрее туй, слънцето, тогава всички умове на хората ще бъдат съсредоточени към този идеал, хората ще мислят и ще чувстват по един начин, т.е. този начин ще бъде такъв, че всеки ще гледа слънцето, ще каже: „Щом се понагрея малко, ще си обърна гърба“. Но ще кажете: „Мечтателно положение! “ Всички хора ще се понапекат и след като се напекат, ще кажат: „Сега ще вървим на работа“. към беседата >>
- Идеалъ е за хората тя!
Не, по никой начинъ! И слѣдователно, когато въ насъ по нѣкой пѫть се раждатъ нѣкои лоши мисли, ние трѣбва да ги обяснимъ правилно. Тази църква е една, тя е вѣрующа църква, тя е горѣ. Една е тази църква за всички народи. Тя е вѫтрѣшна, духовна. Идеалъ е за хората тя! Божествена църква е тя, и трѣбва да донесе редъ и порядъкъ за всички хора; да носи и за най-богатитѣ и за най-бѣднитѣ, и за най-силнитѣ и за най-слабитѣ равенство. Еднакви сѫ всички прѣдъ този божественъ законъ. И тогава силниятъ, умниятъ, чистиятъ, святиятъ човѣкъ трѣбва да посвѣти живота си за своитѣ по-слаби братя. Само по този начинъ съврѣменното общество може да се подигне. Това е, което Христосъ донесе. към беседата >>
144. Окултна страна на живота, МОК , София, 10.1.1923г.,
- Точката А представлява мястото на вашия идеал.
Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки. към беседата >>
- Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига.
Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки. към беседата >>
145. Гордост и тщеславие, МОК , София, 24.1.1923г.,
- Наблюдавайте, изучавайте главите на различните хора, за да видите каква е идеалната глава.
И тъй, способен, умен човек е този, който действа едновременно в три области на своя ум – в широчина, в дълбочина и височина. Той трябва да бъде добър математик, музикант, философ; освен това в него трябва да бъдат добре развити моралните, обществените и домашните чувства. Изобщо, когато всички способности и чувства действат едновременно в човека, той минава за умен, за правилно развит човек. Наблюдавайте, изучавайте главите на различните хора, за да видите каква е идеалната глава. Вие трябва съзнателно да работите, да въздействате върху различните мозъчни центрове, да ги разработвате. Когато не успеете в нещо, вие се обезсърчавате. Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в човека или от чрезмерно развит страх. Дето страхът и гордостта са силно развити, там надеждата е слабо развита. Силно развити честолюбие и страх и слаба надежда раждат песимизма. към беседата >>
147. Малките случаи, ООК , София, 5.2.1923г.,
- Разбира се, като разглеждаме съвременния материален свят, ние не можем да го считаме за идеален свят.
Философите, като разглеждат причините, които предизвикват проявите в Природата, и те мислят, като че няма връзка между проявите, даже намират едно противоречие. И от това противоречие възникват противоположните философски възгледи. Например между философите песимисти и оптимисти от чисто френологическо гледище съществува следната разлика. Песимистите се определят по следния начин: хора крайно тщеславни и честолюбиви, при това крайно страхливи, със слабо развита надежда и силно изострен ум. У оптимистите е обратно: у тях гордостта е слабо застъпена, а съвестта, милосърдието и разсъдъкът завземат по-широка площ в схващанията им, затова те виждат във всичко добрата страна. Разбира се, като разглеждаме съвременния материален свят, ние не можем да го считаме за идеален свят. Не мога аз да считам положението на един грънчар, който замесва пръст, като нещо идеално. Когато гърнето се изпече и излезе из пещта, тогава туй гърне е идеално. Обаче вие ще забележите, че в Природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервоар, в което всички съзнания на индивидите в света, на всички малки животинки, се отразяват. И в тази проекция на туй съзнание съществува едно вътрешно брожение. към беседата >>
- Не мога аз да считам положението на един грънчар, който замесва пръст, като нещо идеално.
И от това противоречие възникват противоположните философски възгледи. Например между философите песимисти и оптимисти от чисто френологическо гледище съществува следната разлика. Песимистите се определят по следния начин: хора крайно тщеславни и честолюбиви, при това крайно страхливи, със слабо развита надежда и силно изострен ум. У оптимистите е обратно: у тях гордостта е слабо застъпена, а съвестта, милосърдието и разсъдъкът завземат по-широка площ в схващанията им, затова те виждат във всичко добрата страна. Разбира се, като разглеждаме съвременния материален свят, ние не можем да го считаме за идеален свят. Не мога аз да считам положението на един грънчар, който замесва пръст, като нещо идеално. Когато гърнето се изпече и излезе из пещта, тогава туй гърне е идеално. Обаче вие ще забележите, че в Природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервоар, в което всички съзнания на индивидите в света, на всички малки животинки, се отразяват. И в тази проекция на туй съзнание съществува едно вътрешно брожение. Второто съзнание на Природата – един стремеж да обуслови, да придобие и да застави всички тия съзнания да действуват хармонично. към беседата >>
- Когато гърнето се изпече и излезе из пещта, тогава туй гърне е идеално.
Например между философите песимисти и оптимисти от чисто френологическо гледище съществува следната разлика. Песимистите се определят по следния начин: хора крайно тщеславни и честолюбиви, при това крайно страхливи, със слабо развита надежда и силно изострен ум. У оптимистите е обратно: у тях гордостта е слабо застъпена, а съвестта, милосърдието и разсъдъкът завземат по-широка площ в схващанията им, затова те виждат във всичко добрата страна. Разбира се, като разглеждаме съвременния материален свят, ние не можем да го считаме за идеален свят. Не мога аз да считам положението на един грънчар, който замесва пръст, като нещо идеално. Когато гърнето се изпече и излезе из пещта, тогава туй гърне е идеално. Обаче вие ще забележите, че в Природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервоар, в което всички съзнания на индивидите в света, на всички малки животинки, се отразяват. И в тази проекция на туй съзнание съществува едно вътрешно брожение. Второто съзнание на Природата – един стремеж да обуслови, да придобие и да застави всички тия съзнания да действуват хармонично. И третото съзнание, то е чисто Божествено, което дава насока на мисловния живот, т.е. към беседата >>
- Те са най-умните, най-точните, най-работливите хора, които изпълняват Волята Божия, имат един велик идеал, който е вложен в собствените им души.
Сега, ако ви попитам, мнозина имат понятие за кротките хора, че те са тихи хора, не работят. Не, кротките хора са най-деятелните. Каквото работят вършат го добре, безпогрешно. Щом върши работата, той е там, а после, за да платиш, трябва да го търсиш, не чака заплата. Те се наричат кротки хора, които всичко много добре свършват, а после трябва да го търсиш да му платиш. Те са най-умните, най-точните, най-работливите хора, които изпълняват Волята Божия, имат един велик идеал, който е вложен в собствените им души. към беседата >>
- Ако аз сравнявам владиците и поповете с тия заведения, които сега съществуват, тяхното положение е идеално.
Едните са ставали калугери, постници, а другите са заемали най-големите постове в църквата, най-високото положение в света. Това са двете страни, двете положения. Ние не може да ги осъждаме, така са мислили те. А когато дойде да проучваме Божествената наука, ние трябва да се освободим от всички вътрешни предубеждения. За пример някой път аз си позволявам в беседите да разкритикувам владици и попове в целия свят. Ако аз сравнявам владиците и поповете с тия заведения, които сега съществуват, тяхното положение е идеално. Но ако сравня една църква с една кръчма и казвам, че църквата не стои по-горе от кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че един поп е по-долу от един кръчмар, не е вярно. Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим. А сега ние сме като кръчмарите. Те взимат туй хубавото в обратен смисъл. към беседата >>
- Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим.
А когато дойде да проучваме Божествената наука, ние трябва да се освободим от всички вътрешни предубеждения. За пример някой път аз си позволявам в беседите да разкритикувам владици и попове в целия свят. Ако аз сравнявам владиците и поповете с тия заведения, които сега съществуват, тяхното положение е идеално. Но ако сравня една църква с една кръчма и казвам, че църквата не стои по-горе от кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че един поп е по-долу от един кръчмар, не е вярно. Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим. А сега ние сме като кръчмарите. Те взимат туй хубавото в обратен смисъл. Не, с възвишеното и благородното другояче ще се постъпва. По друг начин ако ви се говори, за самия говорител е зле. към беседата >>
- Ако трябва да кажа истината, ще я кажа тъй, както е в сравнение с онзи велик идеал, който Бог е поставил в далечните времена.
Следователно, ако говорим за Истината, ние не може да правим никакъв компромис с нея. Истината трябва да се каже! Когато ще говориш една истина, кажи я тъй, както си е. Ако не можеш да кажеш истината, никой не те заставя да я говориш. Ако трябва да кажа истината, ще я кажа тъй, както е в сравнение с онзи велик идеал, който Бог е поставил в далечните времена. Ама че тъй е! Ако духовенството, ако вярванията в света седят по-високо, отколкото живота, то е друго. Но тогава, ако сегашното духовенство го считаме за най-доброто, то да се спрем там и да го реализираме. – Нищо повече! И затуй вие, като ученици, имате право. към беседата >>
- Някой път като казвам, че поповете са такива-онакива, то е само като гледам идеалното, Божественото, от негово гледище разглеждам въпроса.
Ама че тъй е! Ако духовенството, ако вярванията в света седят по-високо, отколкото живота, то е друго. Но тогава, ако сегашното духовенство го считаме за най-доброто, то да се спрем там и да го реализираме. – Нищо повече! И затуй вие, като ученици, имате право. Някой път като казвам, че поповете са такива-онакива, то е само като гледам идеалното, Божественото, от негово гледище разглеждам въпроса. Казвате вие: „Туй не е бяло“. Има една белина̀ по-бяла от тази, която вие познавате. Има една чистота по-голяма от тази, която вие познавате. Та в своите вътрешни схващания трябва да бъдете съвършено искрени; за себе си трябва да бъдете искрени! За пример, сега като ви гледам, какви са подбужденията ви? към беседата >>
- Идеалът, към който се стремите, еднакъв ли е?
Има една белина̀ по-бяла от тази, която вие познавате. Има една чистота по-голяма от тази, която вие познавате. Та в своите вътрешни схващания трябва да бъдете съвършено искрени; за себе си трябва да бъдете искрени! За пример, сега като ви гледам, какви са подбужденията ви? Като сте дошли в този клас, на всинца ви подбужденията еднакви ли са? Идеалът, към който се стремите, еднакъв ли е? Не е. Аз както го виждам, от Божествено гледище, идеалът ви не е еднакъв. Някои от вас са влезли в класа от съвсем други съображения. И следователно всеки ще получи според своите съображения. Този закон, Природата, е тъй. към беседата >>
- Аз както го виждам, от Божествено гледище, идеалът ви не е еднакъв.
Та в своите вътрешни схващания трябва да бъдете съвършено искрени; за себе си трябва да бъдете искрени! За пример, сега като ви гледам, какви са подбужденията ви? Като сте дошли в този клас, на всинца ви подбужденията еднакви ли са? Идеалът, към който се стремите, еднакъв ли е? Не е. Аз както го виждам, от Божествено гледище, идеалът ви не е еднакъв. Някои от вас са влезли в класа от съвсем други съображения. И следователно всеки ще получи според своите съображения. Този закон, Природата, е тъй. Когато някой човек те обича, той ще ти даде най-хубавото. Той ще ти напълни джобовете; пък когато не те обича, пак може да ти напълни джобовете, но той ще избира нещо, което е червиво. към беседата >>
- Ако ние се приближим при Бога като към едно разумно същество, като най-велик и най-разумен и зачитаме Неговите велики закони, зачитаме тази йерархия на тия разумни същества между нас, които са завършили пътя на еволюцията си и са в други планове на битието, ние ще постигнем своя идеал.
Когато някой човек те обича, той ще ти даде най-хубавото. Той ще ти напълни джобовете; пък когато не те обича, пак може да ти напълни джобовете, но той ще избира нещо, което е червиво. И Природата, и тя прави така. Тя е много внимателна. Както мислиш, тъй ще бъде. Ако ние се приближим при Бога като към едно разумно същество, като най-велик и най-разумен и зачитаме Неговите велики закони, зачитаме тази йерархия на тия разумни същества между нас, които са завършили пътя на еволюцията си и са в други планове на битието, ние ще постигнем своя идеал. Ако ние не зачитаме техните велики мисли, техните внушения, които всеки ден ни изпращат, ние не ще постигнем нищо. Някой път някой ангел, като остане една минута свободен от своята велика мисия в света, той се обръща към някой човек, каже му: „Слушай, ти си се отклонил от пътя, попаднал си в една погрешка“. Той му отговори: „Не е твоя работа, аз зная как да разреша този въпрос, аз съм чел еди-кой си автор“. Ангелът замълчава. към беседата >>
- Казвам: Пътят, по който вървиш към своя идеал, не е правилен.
Когато дойдем до Божественото, ние не щадим никого! Аз виждам, когато някой път ви направя една забележка, веднага се обиждате. Някои се обиждат много скоро. Аз нямам за цел да ви обидя. Казвам: Пътят, по който вървиш към своя идеал, не е правилен. Някой път някой ми каже: „Не можа ли да ми кажеш това насаме, ами ме компрометираш пред тия братя? “ Ами те знаят какъв си! Всички ученици знаят, че той е страхлив, но понеже Учителят казал, той се засрамил. Ами че ти отдавна си засрамен! Нима в класа не знаят, че ти се караш с всички? към беседата >>
- Имайте идеал!
Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво. Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята. към беседата >>
150. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- Нека признаем, че всички съвременни партии, всичка социални учения, имат нещо идеално, макар че имат и някои неприложими неща. (втори вариант)
върху вътрешния принцип на живота. Всички растения могат да растат и да се развиват, само ако са посадени. В този смисъл, Христовото учение е почва, т. е. основа на всички социални учения. На тази почва всичко може да се приложи, всичко да - вирее. Нека признаем, че всички съвременни партии, всичка социални учения, имат нещо идеално, макар че имат и някои неприложими неща. Едно е важно, че всички съвременни идеи могат да се приложат на основа на Христовото учение. Значи, майките, бащите могат да приложат Христовото учение в домовете си. Как? Достатъчно е да знаят, какъв наклон да дадат на детето си. Това става още при раждането на детето. Майката може да му вдъхне разумност и интелигентност; да даде подтик на неговото чувство; да усили волята му. към втори вариант >>
- Петият тип са идеални хора, с жив, миловиден поглед. (втори вариант)
Те са нежни, деликатни, поетични; те живеят във висок свят. За тях се казва, че не са за земята. Четвъртият тип са флегматични, пълни, с дебели устни, широк нос. Ходят с отпуснати ръце. За тях се казва: Светът да изгори, те не искат да знаят. Петият тип са идеални хора, с жив, миловиден поглед. Те са живи, подвижни, вдъхват доверие в човека. Като те срещне такъв човек, той внася спокойствие и мир в душата. Те са готови да услужат на всеки страдащ. При свободно време, ще се спра повече върху този тип. Това са хора на любовта, мъдростта, истината и добротата. към втори вариант >>
- Ето идеалът и на млади, и на стари. (втори вариант)
Сега аз се обръщам към всички, които ме слушате, и казвам: От вас се иска абсолютна чистота, искреност, доброта и справедливост. Никакво двуличие, никакво користолюбие, никакво раздвояване! Бъдете образци на новия възвишен морал. Млади и стари, от нищо не се съблазнявайте. Бъдете образци! Ето идеалът и на млади, и на стари. От всички се иска безкористна любов, непоколебима вяра и диамантена воля, пред която да отстъпват всички мъчнотии и страдания, даже и смъртта. към втори вариант >>
- Има другъ единъ типъ идеаленъ, тѣ сѫ хора съ единъ такъвъ живъ миловидѣнъ погледъ, съ такива подвижни души, и като тѣ срещнатъ, вдъхватъ ти доверие, и щомъ си въ тѣхно присъствие, тѣ ти казватъ: „Не бой се, твоите работи ще се уредятъ, знаемъ отъ какво имате нужда, знаемъ, че въ дома си не сте добре, знаемъ, ще ни извините, знаемъ, че жена ви се е карала, извинете ни, искаме да ви услужимъ, приемете тѣзи пари, когато можете, върнете ни ги, ако пъкъ имате нужда, ние ще ви услужимъ.
Защото, за сега имаме три типа хора: единиятъ типъ е на месѣчината, тѣ сѫ хора сангвиници, иматъ лице валчесто, очи сини, вежди тънки, страни пълнички, рѫце пълни, веселички сѫ, похапватъ си добре. Вториятъ типъ хора сѫ съ продълговати лица, мускулѣсти, енергични, съ дебели сключени вежди, коси черни, остри, рѫцѣ мускулѣсти, тѣ сѫ като военни, като ходятъ навсѣкѫдѣ енергия пръскатъ. Третиятъ типъ сѫ хора съ крушообразни лица, съ хубави чела, съ тънки коси, съ кафѣви очи, нежни, деликатни, поетични, живѣятъ въ единъ особѣнъ свѣтъ, и за тѣхъ казватъ: „Тия хора не сѫ за земята“, Не сѫ за земята, разбира се. Четвъртиятъ типъ, това сѫ флегматичнитѣ, пълни като бурета, съ дебели устни, съ широкъ носъ, рѫцѣтѣ си носятъ отпуснато, и за тѣхъ казватъ: „Свѣтътъ да изгори, тѣ не искатъ да знаятъ“. Това сѫ то до сега четири типа. Има другъ единъ типъ идеаленъ, тѣ сѫ хора съ единъ такъвъ живъ миловидѣнъ погледъ, съ такива подвижни души, и като тѣ срещнатъ, вдъхватъ ти доверие, и щомъ си въ тѣхно присъствие, тѣ ти казватъ: „Не бой се, твоите работи ще се уредятъ, знаемъ отъ какво имате нужда, знаемъ, че въ дома си не сте добре, знаемъ, ще ни извините, знаемъ, че жена ви се е карала, извинете ни, искаме да ви услужимъ, приемете тѣзи пари, когато можете, върнете ни ги, ако пъкъ имате нужда, ние ще ви услужимъ. Когато имате нѣкаква нужда, заповѣдайте. Работитѣ ви ще се урѣдятъ, имайте вѣра, не бойте се. Има много такива приятели като насъ, все ще подпишатъ такава една полица“. Азъ нѣкога съмъ ви обѣщавалъ да ви опиша тия хора. Въ тѣхъ има една особена красота, тѣ ти вдъхватъ особѣни мисли, тѣ сѫ хората на Любовьта, Мѫдростьта, Истината и добротата, всичко това въ тѣхъ диша, и тѣ казватъ: „Може, може, всичко за ближнитѣ“. към беседата >>
- Туй трѣбва да бѫде идеалъ на младото поколение: Вѣра непоколебима, любовь безкористна, воля диамантна, прѣдъ която и смъртьта, и всички неволи въ този свѣтъ отстѫпватъ.
Отъ всички онѣзи, които ме слушате се изисква абсолютна чистота, искреностъ, свѣтлина, никакво двоумение, никакво двоеличие, никакво користолюбие! Трѣбва да бѫдемъ образци на единъ великъ, възвишенъ моралъ. Нищо да не ни съблазнява. И млади и стари, да бѫдемъ единъ образецъ! И тогава нѣма да има стари. Туй трѣбва да бѫде идеалъ на младото поколение: Вѣра непоколебима, любовь безкористна, воля диамантна, прѣдъ която и смъртьта, и всички неволи въ този свѣтъ отстѫпватъ. Това е живиятъ Христосъ. Хора иска Той! Той ги има, но и васъ кани сега. Васъ кани Той, и ако вие не дойдете, други ще дойдатъ. Но ако всички изведнъжъ дойдатъ? към беседата >>
151. Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта, ООК , София, 19.2.1923г.,
- Аз направих една картина, нещо идеално съм нарисувал.
Сега у някои от вас се явява желание от амбиция и тщеславие да съобщите на другите, че сте постили. Ще тръгне той и започва: „Слушай, аз постих 10 дена, не е един ден, не са и два дена, не са три дена... това са цели 10 дена, ехе...е...“ И в туй отношение аз мога да ви похваля, вие надминахте православните. Православните постят три дена. Аз не отивам в друга крайност, не казвам, че не е хубаво, човек все трябва да има малко амбиция, не трябва съвсем да изчезне амбицията му, но важното е в поста човек да придобие известна сила. Като се хваля, моята похвала трябва да съответства на самата реалност. Аз направих една картина, нещо идеално съм нарисувал. Е, хубаво, поставя моята картина на изложението; дойдат и други, и те поставят картините си в това изложение. Погледна моята картина, заема последно място. Казвам: „Те не разбират“. Как не разбират! Като я погледна, трябва да кажа: „Да, на последно място е, но толкова е заслужила“. към беседата >>
- Аз гледам по отношение на онзи велик идеал.
Туй е окултната Школа. Ако това не се прави съзнателно, няма полза. Тогава, като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега аз не казвам, че у вас няма прогрес, има доста прогрес. Някой път аз се произнасям строго, знаете ли по какви съображения? Аз гледам по отношение на онзи велик идеал. От гледището на този велик идеал вие нищо не сте направили, но като взема човешкия живот, хората от света и вас, казвам: „Между света и вас не може и въпрос да става“. Тъй щото, двете крайности трябва да ги вземете предвид. Като говоря по отношение на Божествения живот, тъй е, не се обиждайте. Но като ви похваля някой път, то е по отношение на света. И в единия, и в другия случай пак съм прав, туй са две различни мерки. към беседата >>
- От гледището на този велик идеал вие нищо не сте направили, но като взема човешкия живот, хората от света и вас, казвам: „Между света и вас не може и въпрос да става“.
Ако това не се прави съзнателно, няма полза. Тогава, като дойдат по-висшите сили, и те си имат свое приложение. Сега аз не казвам, че у вас няма прогрес, има доста прогрес. Някой път аз се произнасям строго, знаете ли по какви съображения? Аз гледам по отношение на онзи велик идеал. От гледището на този велик идеал вие нищо не сте направили, но като взема човешкия живот, хората от света и вас, казвам: „Между света и вас не може и въпрос да става“. Тъй щото, двете крайности трябва да ги вземете предвид. Като говоря по отношение на Божествения живот, тъй е, не се обиждайте. Но като ви похваля някой път, то е по отношение на света. И в единия, и в другия случай пак съм прав, туй са две различни мерки. Сега виждам, има у вас движение, има и стремеж. към беседата >>
152. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!, НБ , София, 25.2.1923г.,
- Онези, у които шестото сетиво започва да се развива, са хора с високи стремежи, с висок идеал. (втори вариант)
Като дойдете на земята, след три хиляди години, ще намерите грамадна разлика между тогавашния и сегашния човек. Пред бъдещия човек, сегашният ще изглежда като дивак. Шестото сетиво вече започва да се развива. У много хора, по целия свят, това сетиво започва да се развива. И между вас се развива това сетиво. Онези, у които шестото сетиво започва да се развива, са хора с високи стремежи, с висок идеал. Те са онези деца, които вече излизат от забавачницата. Днес хората се запитват: Къде сме ние? Докъде сме дошли? Коя религия е по-права? Едно време, когато евреите минаваха през пустинята, всяко племе носеше нещо от скинията. към втори вариант >>
154. Видѣхме Господа / Видяхме Господа, НБ , София, 11.3.1923г.,
- Жената може да се развива до толкова, доколкото се развива мѫжа, като единъ идеалъ.
– Мѫжътъ е лошъ, понеже, жената не може да му даде това, което той иска. Ще кажете вие: „Защо, какво сме длъжни ние на мѫжетѣ? “ – Какъ не сте длъжни? – Вие сте излѣзли отъ мѫжа, вие сте половината отъ мѫжа. Слѣдователно, Богъ извади жената отъ мѫжа, за да се развива, и тази жена трѣбва да дава своя десятъкъ на мѫжа а десятъкътъ, това е Любовьта. Жената може да се развива до толкова, доколкото се развива мѫжа, като единъ идеалъ. Тъй седи законътъ. Почне ли да се мисли зле за мѫжа, тя унижава себе си, а за мѫжа казва: „Петь пари не давамъ“. Ама то е кукла. Ако за мѫжа мислишъ просто като една форма, то е другъ въпросъ. Но ако мислишъ за него, като за сѫщество съ умъ, сърдце и воля, отъ който ти си произлѣзла отъ миналото, ти му дължишъ. към беседата >>
- Сърдцето ми трѣбва да бѫде чисто отъ всички лоши желания, и волята ми да бѫде диамантена, да съмъ готовъ да служа на онзи възвишенъ, великъ идеалъ.
Ние най-свещенитѣ актове на нашия животъ сме ги изопачили. Навсѣкѫдѣ ние коленичимъ – въ църквата: „Господи, грѣшни сме“. Лицемѣрие е това! Това не е молитва, не мислете, че Господь може да се лъже съ такова лицемѣрие! – Когато азъ дигамъ рѫцѣтѣ си къмъ Бога, моята каса трѣбва да бѫде изпразнена, моята глава да бѫде чиста, най-възвишени и свѣтли мисли да има въ ума ми, въ сърдцето ми. Сърдцето ми трѣбва да бѫде чисто отъ всички лоши желания, и волята ми да бѫде диамантена, да съмъ готовъ да служа на онзи възвишенъ, великъ идеалъ. Само тогава може да дигна рѫцѣтѣ си, а другото е лицемѣрие. Ще коленичимъ, и ще се молимъ. Не сте коленичили, защото азъ виждамъ, че вашитѣ каси не сѫ отворени. Разумно да се отворятъ. И на богати и на сиромаси. към беседата >>
155. Влияние на планетите, ООК , София, 12.3.1923г.,
- Аз наричам волев човек този, който като си постави един идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи.
Има още много други съставни елементи в организма на човека, които упражняват влияние върху него. Тъй щото за вас, като ученици именно, за да бъде тая наука достъпна, трябва ви воля. Разбирате ли? Волеви типове трябва да бъдете, но не в обикновен смисъл. Прост волев тип. Аз наричам волев човек този, който като си постави един идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля, като тази на онези мъченици – макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: „Христос пострада така, и аз мога да постъпя по Неговия пример“. Това е идеал! Един ученик, който е минал през всички тия изпитания, само той може да устои. Имайте предвид едно правило: докато един ученик не мине през всичките изпитания, той не може да влезе в царството Божие лесно. Това не е играчка. към беседата >>
- Това е идеал!
Разбирате ли? Волеви типове трябва да бъдете, но не в обикновен смисъл. Прост волев тип. Аз наричам волев човек този, който като си постави един идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля, като тази на онези мъченици – макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: „Христос пострада така, и аз мога да постъпя по Неговия пример“. Това е идеал! Един ученик, който е минал през всички тия изпитания, само той може да устои. Имайте предвид едно правило: докато един ученик не мине през всичките изпитания, той не може да влезе в царството Божие лесно. Това не е играчка. Да влезеш в България, в Англия е лесно, но да станеш гражданин на Англия, да заемеш видно място в някое заведение, за това се изисква време. Ако отидете в Англия, можете ли за една година да постъпите в Кембриджския университет? към беседата >>
156. Силата на тъмнината и светлината, МОК , София, 14.3.1923г.,
- И обратно: срещате стар човек, но с възвишени идеи, с висок идеал; той не се прегърбва като стария, но върви изправен и бодър. Защо?
От разбиранията, от идеите на човека зависи дали ще бъде млад, или стар, т.е. дали енергиите в неговия организъм ще бъдат възходящи или низходящи. Че е така, виждате от случаите в живота: срещате млад, 20-годишен човек, на когото физическите енергии са възходящи, но духовните му енергии са низходящи – той мисли, чувства и действа като 80-годишен човек. Този човек ще ви говори само за смърт, за отрицателни неща в живота. Енергиите на този човек вземат посока към Земята; казват за него, че преждевременно е остарял. И обратно: срещате стар човек, но с възвишени идеи, с висок идеал; той не се прегърбва като стария, но върви изправен и бодър. Защо? Идеите му го привличат към Слънцето. към беседата >>
157. Бяла и черна светлина, МОК , София, 21.3.1923г.,
- Любовта е идеал, към който всеки се стреми.
И тъй, за да минете благополучно през Божествения огън, вие трябва да имате чисти мисли, чувства и действия. Какво по-голямо блаженство за човека от това? Христос е казал: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога", "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Да наследите Земята, това значи да влезете в Царството Божие, в царството на Любовта. Любовта не седи в противоречията на Живота. Любовта е идеал, към който всеки се стреми. Тя има грижа за всички, на всички изобилно дава. Любовта е грънчарят, който прави своите форми, като ги излива в стройни и красиви фигури. Грънчар приготвя пръст за грънците, но дойде дъжд и я измие; това е нещастие за него. Той може да е омесил пръстта, но дъждът я отнася – това е по-голямо нещастие. Той може да е изработил формите си, но дъждът пак ги отнася – нещастието е още по-голямо. към беседата >>
158. Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа, НБ , София, 25.3.1923г.,
- Обичаш приятеля си, вярваш в него и го идеализираш. (втори вариант)
Макрокосмосът е Божественият свят, който трябва да се реализира в микрокосмоса, т.е. на физическия свят. Както фотографията отпечатва образа в намален вид, така и физическият свят не е нищо друго, освен отпечатване на Божествения свят в намален вид. Някога илюзиите са толкова необходими, колкото и реалните неща. Какво ще придобиеш, ако знаеш всичко, което ще стане? Обичаш приятеля си, вярваш в него и го идеализираш. Един ден се усъмниш в него и се разочароваш в приятелството. Казваш : Разочаровах се, но поне влязох в реалността. В кой случай беше по-щастлив: когато вярваше в приятеля си, или когато се разочарова? Имаш син или дъщеря, на която възлагаш голяма надежда. Един ден се усъмниш в нея. към втори вариант >>
- Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“.
А какво е реализиране? Когато искате да изкарате, да фотографирате единъ прѣдметъ или една местность въ една камера обскура, нали тази местность се смалѣва на една малка плочка, като се запазватъ сѫщите отношения. Та и ние трѣбва да реализираме Божествения свѣтъ въ една идея, която може да се схване. Сега, въ този свѣтъ тази илюзия е потрѣбна, защото иначе, ако вие знаете всичко, ще имате толкова нещастия, че нѣма да знаете какво да правите. Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ. Животътъ у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа. Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. към беседата >>
- Както и да се гледа на живота – материалистически, идеалистически или философски, той има само едно разрешение. (втори вариант)
Адът е място на безлюбие. Дето няма любов, мъдрост и истина, там е адът. И обратно: Дето е любовта, мъдростта и истината, там е раят. Важно е човек да бъде във връзка с великата истина на живота, да е свързан с онзи живот, който произтича от любовта. Аз не говоря за преходния живот, но за вечния, за абсолютния живот. Както и да се гледа на живота – материалистически, идеалистически или философски, той има само едно разрешение. Докато сте в преходния живот, задачите ви имат много разрешения. Влезете ли във вечния живот, там има едно разрешение. Казваш: Здрав, прав, левент момък съм. Няма равен на мене по сила. – Ти си в преходния живот. към втори вариант >>
- Същественото е Христос, като колективна единица, като идеал за цялото човечество. (втори вариант)
Кое е същественото за човешката душа? Същественото е Христос, като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души. Христос е проява на Бога. Той дойде на земята да покаже на хората, че има и друг живот, а също така да им даде начин, как да живеят на земята. Много отшелници са живели в горите по 50 – 60 години и на старини се върнали между хората. Когато любовта заговори в тях, те се връщат при своите близки да им покажат, че единственият път, който води към Бога, е любовта. към втори вариант >>
- Можемъ да дадемъ на единъ въпросъ идеалистически отговоръ, по отношение на нашитѣ чувства, но не и по отношение на нашия умъ.
На всѣки въпросъ може да се отговори по три начина. Може да се отговори на единъ въпросъ чрѣзъ едно материалистическо обѣснение. Подъ думата „материя“ разбирамъ това, което е най-близо до насъ, което ние пипаме и усещаме ежедневно. Можемъ да дадемъ на единъ въпросъ идеалистически отговоръ, по отношение на нашитѣ чувства, но не и по отношение на нашия умъ. Идеалиститѣ сѫ хора на чувствата. Можемъ да дадемъ и единъ чисто философски отговоръ на чистия разумъ. Слѣдователно, първиятъ отговоръ всички може да го разберете, вториятъ – половината, а третиятъ – само малцина го разбиратъ, той е толкова далечъ, че само онѣзи, които иматъ далекогледи, само тѣ може да разбератъ. към беседата >>
- Идеалиститѣ сѫ хора на чувствата.
На всѣки въпросъ може да се отговори по три начина. Може да се отговори на единъ въпросъ чрѣзъ едно материалистическо обѣснение. Подъ думата „материя“ разбирамъ това, което е най-близо до насъ, което ние пипаме и усещаме ежедневно. Можемъ да дадемъ на единъ въпросъ идеалистически отговоръ, по отношение на нашитѣ чувства, но не и по отношение на нашия умъ. Идеалиститѣ сѫ хора на чувствата. Можемъ да дадемъ и единъ чисто философски отговоръ на чистия разумъ. Слѣдователно, първиятъ отговоръ всички може да го разберете, вториятъ – половината, а третиятъ – само малцина го разбиратъ, той е толкова далечъ, че само онѣзи, които иматъ далекогледи, само тѣ може да разбератъ. към беседата >>
- Както и да гледатъ хората – материалистически, идеалистически или философски, въпросътъ има само едно разрѣшение, а сега сме въ единъ преходенъ периодъ.
А що е рай? Раятъ е мѣсто, дѣто се проявяватъ Любовь, Мѫдрость и Истина. Питамъ тогава: Имаме ли възможность да бѫдемъ въ свръзка съ тази велика Истина въ свѣта? Имаме ли възможность ние, които чувствуваме този животъ, да бѫдемъ въ свръзка съ него, който тече не само въ жилитѣ ни. Защото въ свѣта има единъ променчивъ животъ. Както и да гледатъ хората – материалистически, идеалистически или философски, въпросътъ има само едно разрѣшение, а сега сме въ единъ преходенъ периодъ. Че има единъ такъвъ животъ, лесно мога да ви го докажа. Вие сте изправенъ, снаженъ, младъ, казвате: „Азъ съмъ младъ, като мене човѣкъ нѣма, отъ нищо не ме е страхъ“. Казвамъ: „Има нещо страшно, отъ което можешъ да се плашишъ. Какъ, ами на бойното поле. Казвамъ: Има нещо, отъ което може да се плашишъ. към беседата >>
- Христосъ, това е идеалътъ на човѣчеството.
Сега, да дойдемъ до сѫщественото въ живота. Христосъ, това е идеалътъ на човѣчеството. Той е една колективна единица. Той е онзи Божествен елементъ, онова проявлѣние за всички онѣзи съзнателни сѫщества въ развитието си, които сѫ минали своето дѣтинство, и търсятъ нещо по-високо. Христосъ е едно проявлѣние на Бога, да покаже, че въ свѣта има и другъ единъ животъ. Той е показалъ начина, пѫтя, по който можемъ да намѣримъ този животъ и да го живѣемъ. Ако питаме сегашнитѣ християни, въ сегашната църква, знаятъ ли този животъ? към беседата >>
160. Чий е този образъ? / Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923г.,
- Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. (втори вариант)
От своя страна, образът трябва да има известни качества, по които да се познава. Всички минали култури, както и сегашната, имат някаква цел, към която се стремят, съзнателно или несъзнателно, определено или неопределено. Когото и да срещнем днес, млад или стар, учен или прост, духовен или светски, всички имат известна цел. Обаче, целите им не са определени. Даже видните философи и учени, които са създали стройни философски системи, неопровержими теории, в края на краищата, и тяхната цел не е определена. Каква форма трябва да има идеалният живот, и те не знаят. Всеки философ започва съчинението си с гръмки, величествени изречения, но, колкото се приближава към края, гръмките думи стават се по-слаби, по-несигурни, докато краят представя един имунен мехур. Там е грешката на хората. Всички започват тържествено, с гръмки думи, и свършват безславно. Християнинът казва: Християнин съм, следвам пътя на Христа. Проповедникът казва: Аз съм проповедник, поучавам хората. към втори вариант >>
- Това е идеалът, към който всеки се стреми. (втори вариант)
Като говоря така, аз не искам да си играя с чувствата ви. За мене, те са свещени. Велико е да опита човек тези чувства! Това е идеалът, към който всеки се стреми. Той укрепва младите, а обновява старите? Лицата и на стари, и на млади трябва да бъдат бодри, свежи, да лъха от тях чистота. Като се върнете по домовете си, огледайте се, да видите, такива ли са вашите лица. В един момент, човек може да преобрази лицето си. Обърни се към Господа и кажи: Господи, тури ме в огъня на Твоята любов. към втори вариант >>
- Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. (втори вариант)
"Чий е този образ? " У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? към втори вариант >>
- Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание.
Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ свѣтъ, не само сегашниятъ но и отъ хиляди години насамъ, всички се стрѣмятъ къмъ една неопрѣдѣлена цѣль. Всички хора нѣматъ една опрѣдѣлена цель. Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ. Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения. Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ. Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ. към беседата >>
- Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ.
Пѫтьтъ, който се спъва къмъ Царството Божие, това сѫ религиознитѣ хора. Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“. Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта. към беседата >>
- Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме.
Тѣ сѫ застанали напрѣдъ въ този пѫть, и по-нататъкъ не отиватъ. Свѣтскитѣ хора имъ казватъ: „Вървете напрѣдъ, искаме да видимъ, да разберемъ какво нещо е Богъ“. Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“. Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта. Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“. към беседата >>
- „Той не е идеаленъ“.
На Бога ли сѫ? За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори? „Той не е идеаленъ“. Ами кой отъ насъ е идеаленъ? Знаете ли какво азъ разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато азъ чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене? към беседата >>
- Ами кой отъ насъ е идеаленъ?
За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. Ами кой знае да говори? „Той не е идеаленъ“. Ами кой отъ насъ е идеаленъ? Знаете ли какво азъ разбирамъ, когато имамъ онзи Божественъ миръ, онова Божествено благоволение, онази висша Любовь, онази висша интелигентность, и когато азъ чувствувамъ, че съмъ въ връзка съ васъ, и вие сте въ връзка съ мене? към беседата >>
- Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади.
Сега, не искамъ да си играя съ чувствата на никого. Тия чувства сѫ свещени, и когато човѣкъ има тия чувствувания, тѣ сѫ най-свещенитѣ чувства, които човѣкъ може да опита. Това е идеалътъ, къмъ който можемъ да се стрѣмимъ; той е, който може да обнови всичкитѣ млади. Ами че тъй! Вашитѣ лица трѣбва да бѫдатъ девствени. Вие, като се върнете дома, обърнете се, огледайте се, дали имате тия девствени лица, тази девственостъ, тази чистота – не какво сте били, а какво ще станете. Вие можете да станете девствени въ единъ моментъ. Кажете: „Господи, тури ме въ твоята топлина отъ 35 милиона градуса на Твоята Любовь“. към беседата >>
- Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ.
И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не? Направете опита, който ви казвамъ. Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ. Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ. Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи. към беседата >>
- Имаме ли този образъ, ние сме идеални.
И пакъ ще остане мисъльта у васъ: дали туй нещо, което се разправя е вѣрно или не? Направете опита, който ви казвамъ. Нѣма нищо по възвишено, по-идеално отъ това, човѣкъ да се свърже само съ една майка, да преживѣе това, и всичкиятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ. Като се върне на земята, земниятъ му животъ ще бѫде осмислѣнъ, и прѣзъ цѣлиятъ му животъ неговото лице ще свѣти, и ще каже: „Да, азъ зная, азъ бѣхъ на едно мѣсто, и никога нѣма да изгладя тази картина.“ Който има тази картина, ще приеме този образъ. Има ли този образъ вѫтрѣшно, той ще приеме тази картина. Имаме ли този образъ, ние сме идеални. Азъ питамъ: Същото нѣщо не е ли, я вижте онзи момъкъ, който носи образа на своята възлюблена, колко е кротъкъ, милъ навсѣкѫдѣ. Рано става, пише поезия, музика учи. Ами че той носи образа на една мома! Мислите ли, че когато Богъ влѣзе, че Неговия образъ нѣма да произвѣде по-велики неща въ душата. Има друга сила по-велика отъ това! към беседата >>
161. Петимата братя, НБ , София, 22.4.1923г.,
- Последните две връзки са по-идеални.
И тъй, съществат пет вида връзки: първата връзка произтича от пипането или осезанието; втората произлиза от обонянието; третата – от вкуса; четвъртата – от слуха, т. е. от разумната човешка реч, а петата произтича от зрението. Последствията на първите три връзки са 75% лоши, а само 25% – добри. Последните две връзки са по-идеални. Ето защо връзка, създадена въз основа на слуха и зрението, е по-устойчива от първите три. Дето има пипане, вкусване, връзките са слаби, не издържат дълго време. Там има ядене и пиене, наздравица. Тези връзки се развалят лесно. Връзки, които имат за основа удоволствието, не са разумни. към беседата >>
- Аз искам жените на новото учение да бъдат идеални; искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели.
“ – Като внесете Божията Любов в сърцата си. Ще обичате мъжете си. Ще обичаш мъжа си – едного, без да му ставаш роб; ще обичаш Едного, т.е. Бога ще обичаш в него. За някои жени казвам: Откак жените влязоха в новото учение, те забравиха мъжете си. Аз искам жените на новото учение да бъдат идеални; искам всяка жена да бъде спретната, смела и решителна в проявата на своите добродетели. Искам жената да бъде умна, съобразителна, да схваща добре нещата и пред никаква мъчнотия да не се колебае. Желая всяка жена на новата култура да се отличава по нещо: по вървежа си, да има нещо пластично в нея, да бъде подвижна; дето минава, всички да казват за нея: „Ето една благородна жена, сърце има тя“. Ако я срещне мъж, който отива да пие или да върши престъпление, да каже: „Отказвам се от лошото си намерение. Не искам да върша повече престъпления“. Искам жената да бъде изповедник на мъжа, да го погледне строго и да каже: „Пътят, по който си тръгнал, не е прав. към беседата >>
162. Методи и насърчения за хармонизиране, КД , София, 25.4.1923г.,
- Щом Той се отдалечи малко в работа, хората веднага почват да се държат за косите или както казвате вие, изгубват идеала си.
Това е почивка. Засега само Господ е, който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казва: „Отиде светът". Даже, като се задълбочи в някоя мисъл, като тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом Той се отдалечи малко в работа, хората веднага почват да се държат за косите или както казвате вие, изгубват идеала си. Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш. Тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин". към беседата >>
- Като имаш идеал, не грешиш.
Засега само Господ е, който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казва: „Отиде светът". Даже, като се задълбочи в някоя мисъл, като тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом Той се отдалечи малко в работа, хората веднага почват да се държат за косите или както казвате вие, изгубват идеала си. Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш. Тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин". към беседата >>
- Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи.
Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казва: „Отиде светът". Даже, като се задълбочи в някоя мисъл, като тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом Той се отдалечи малко в работа, хората веднага почват да се държат за косите или както казвате вие, изгубват идеала си. Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш. Тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин". към беседата >>
- Всичко можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал.
(Към Олга) - Щом пръстите ви са по-къси, ще ги продължавате мислено с още 1-2 см, ще се упражнявате. Така ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. И палецът ще проточите нагоре, и по-широк ще го направите. Всичко можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал. Всяка една клетка може да вижда, но ще турите в ума си този идеал и клетката, като го види, ще каже: „Ето какво иска моят господар." И ден след ден пръстите ви ще се изменят. към беседата >>
- Туй общество считам за честно, но щом се оставят парите на масата и изчезнат, туй общество не може да мине за идеално.
Нищо повече! Да знае това нещо. Ами че тук се образува едно общество и трябва да покажем на света, че може и без кражби. Този, който е взел парите, ако мисли, че по любов го е сторил, трябва да знае, че и по любов, и по какъвто и да е начин абсолютно никакво пипане се не позволява! Като се оставят парите на масата да лежат, и 10 месеци да лежат отгоре, да не изчезнат. Туй общество считам за честно, но щом се оставят парите на масата и изчезнат, туй общество не може да мине за идеално. Сега няма да си правим илюзии, да се спираме върху това, кой бил този, който ги взел. Безразлично е кой е – който и да е, въпросът не е там, принципът е важен. Този принцип може да повреди общо на всинца ни, а добродетелите общо помагат. Онзи ученик, който имал нужда от тия 150 лева и ги взел, може да иска да се оправдае и да каже: „Аз исках да направя един опит, да изпитам доколко имате Любов помежду си, та като взема парите, дали ще можете да ме търпите помежду си с моите недостатъци“. В Школата вътре не е позволено на учениците да изпитват Учителя си. към беседата >>
165. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми, НБ , София, 20.5.1923г.,
- Кой народ, който е посмял да реализира своите идеали не е пострадал? (втори вариант)
Господ казва: „Аз ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“ За тия страдания, които Павел искаше да нанесе на другите хора, Господ казва: „Аз на него ще дам тия страдания, той трябва да пострада.“ Питам, днешните народи не се ли намират на същото положение? Кой народ, който е посмял да реализира своите идеали не е пострадал? Българите, които искаха да постигнат своите идеали, постигнаха ли ги? Българите казват: „Ето, гърците са по-умни от нас.“ Преди две години дойде един българин при мене, казва ми: „Ние, българите, сме дебели глави. А гърците какви са умни, умен народ са те, знаят своите интереси.“ Аз му дадох следующето разяснение. Казвам, знаете ли на какво мяза гръцкият народ? Някой си българин си правил колиба и понеже бил много голям здравеняк, турил една голяма греда на рамото си. към втори вариант >>
- Българите, които искаха да постигнат своите идеали, постигнаха ли ги? (втори вариант)
Господ казва: „Аз ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“ За тия страдания, които Павел искаше да нанесе на другите хора, Господ казва: „Аз на него ще дам тия страдания, той трябва да пострада.“ Питам, днешните народи не се ли намират на същото положение? Кой народ, който е посмял да реализира своите идеали не е пострадал? Българите, които искаха да постигнат своите идеали, постигнаха ли ги? Българите казват: „Ето, гърците са по-умни от нас.“ Преди две години дойде един българин при мене, казва ми: „Ние, българите, сме дебели глави. А гърците какви са умни, умен народ са те, знаят своите интереси.“ Аз му дадох следующето разяснение. Казвам, знаете ли на какво мяза гръцкият народ? Някой си българин си правил колиба и понеже бил много голям здравеняк, турил една голяма греда на рамото си. Тъй я подпирал, докато намери някой кол, да подпре с него гредата и да си доправи колибата. към втори вариант >>
- Докато тъй постъпваш, това е признак на онази идеалната любов. (втори вариант)
По какво познавате това? Не искам да хвърля ни най-малко сянка, но питам какви са външните признаци, по които се познава истинската любов. Истинската любов се познава по следующия начин. Когато аз съм беден и отида при приятеля си, който има хиляда лева, и му кажа, че имам нужда от пари и той извади кесията си и ми даде. Когато кажа, че моето палто се е скъсало, и той извади своята дреха и ми я даде, когато той сподели с мене своята дреха, своето легло, това е признак на любовта. Докато тъй постъпваш, това е признак на онази идеалната любов. Постъпваш ли другояче, това не е истинската любов. Дотогава, докато аз жертвам всичко за онзи, когото обичам, моята любов е нормална и Божествена. Обърна ли другия лист на нещата, тя не е Божествена. към втори вариант >>
- Туй е името, което може да направи за в бъдеще мъжете и жените идеални мъже и идеални жени. (втори вариант)
Казва Господ: „Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми.“ И сега това е великото име Божие, което трябва да бъде вътре във вашите умове, вътре във вашите сърца. Туй великото, Божественото име, то е смисълът на нашия живот. Само така може да бъдете герои, само така може да бъдете възвишени, разумни същества, само туй е името, което може да ви въздигне. Туй е името, което може да направи за в бъдеще мъжете и жените идеални мъже и идеални жени. Туй е великото име, което може да свърже хората да живеят заедно. И когато аз дойда между вас, не да ме гледате тъй подозрително, изпитателно, а в моето сърце, в моя ум да няма двусмислени чувства и мисли и да бъда тъй полезен за вас, както на себе си, да бъда тъй благороден в постъпките си към вас, както към себе си, да бъда тъй внимателен към себе си, както към вас. Навсякъде във всяко отношение да вложа този закон: както искаш да постъпват спрямо тебе, така да постъпваш и ти спрямо другите. към втори вариант >>
- Докато човек постъпва така, той има идеална любов; постъпва ли другояче, това не е истинска любов.
Например как можете да докажете, че някой ви обича? Можете ли да определите диагнозата, по която се познава, че ви обича? По какво познавате, че вашият мъж ви обича? Не искам да хвърлям ни най-малко сянка върху вашите чувства, но питам: Какви са външните признаци, по които се познава истинската любов? Истинската любов се познава по следното: Ако съм беден и отида при приятеля си и му кажа, че имам голяма нужда от пари, и той ми даде последните си хиляда лева; ако ми даде своята дреха, тъй като моята е скъсана; ако сподели с мене своето легло, това е признак на Любовта. Докато човек постъпва така, той има идеална любов; постъпва ли другояче, това не е истинска любов. Докато жертвам всичко за онзи, когото обичам, моята любов е нормална и Божествена; обърна ли другия лист на нещата, тя не е Божествена. Има хора, които обичат да цитират стихове от Евангелието и да поучават другите какво казал Христос. Ако постъпват така, те нямат любов. По този начин те не могат да заставят хората да жертват за любовта. Аз зная много по-добре от вас какво е казал Христос. към беседата >>
- Това е името, което може да направи в бъдеще мъжете и жените идеални.
Господ казва: „Ще му покажа все що има да пострада за името Ми“. Великото Божие име трябва да бъде във вашите умове, във вашите сърца. Смисълът на нашия живот – това е великото, Божествено име. Само така може да бъдете герои; само така може да бъдете възвишени, разумни същества; само това е името, което може да ви издигне. Това е името, което може да направи в бъдеще мъжете и жените идеални. Това е великото име, което може да свърже хората да живеят заедно. И когато аз бъда между вас, да не ме гледате подозрително, изпитателно. В моя ум да няма двусмислени чувства и мисли и да бъда тъй полезен на вас, както на себе си, да бъда благороден в постъпките си към вас, както към себе си; да бъда внимателен към вас, както към себе си. Навсякъде, във всяко отношение, аз се водя по този закон: Както искаш да постъпват спрямо тебе, така постъпвай и ти спрямо другите. към беседата >>
- Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън.
Материята представя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки момент са готови за дейност, за творчество. Когато човек спи, всички образи за него са разхвърляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо състояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят. към беседата >>
- Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С.
Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. към беседата >>
- Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D.
Следователно, за да се създаде цел или някакъв висок идеал в живота на човека, той непременно трябва да свърже мисълта си с друго някое същество, а после и двамата заедно да отправят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. към беседата >>
- За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел!
Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено същество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и D. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на учениците във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! към беседата >>
- Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си.
Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Следователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това показва, че те са изменили на своето верую, изгубили са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили. към беседата >>
- За тях вашият живот е велик идеал.
Считайте, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаляват, че са дошли тук да страдат. Какво ще кажете тогава за съществата, които живеят под земята? Ако могат да излязат на повърхността на земята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. Защо? Защото го сравнявате с живота на по-напредналите от вас същества. Когато някой милионер изпадне до положението на последен бедняк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спечели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. към беседата >>
167. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- Нима те нямат право да кажат: „Нашият живот е най-идеален.“ Нима птиците нямат право да кажат, че всичкият живот е вътре в тяхната форма и среда? (втори вариант)
Но аз казвам, докато имаме тия тела, тия мисли, тия желания, при сегашните условия при никой начин не можем да влезем в живота, в който Бог живее. Не можем по никой начин да влезем в живота на безсмъртието. Сега и за живота на безсмъртието съвременните хора имат едно странно понятие. Те мислят, че всичкият живот е тук, на земята. Като разсъждаваме по закона на аналогията, нима рибите имат право да кажат, че всичкият живот е тук, във водата вътре, в тяхната форма. Нима те нямат право да кажат: „Нашият живот е най-идеален.“ Нима птиците нямат право да кажат, че всичкият живот е вътре в тяхната форма и среда? Нима млекопитающите нямат право да кажат, че тук, при нас, е животът? Но питам, техният живот в сравнение с нашия по какво се различава? Различава се по това, че животните нямат училища, нямат църкви, нямат свещеници, а военачалници имат. В туй се различават. По-големите от тях са военачалници, но по-малките има кой да ги ръководи. към втори вариант >>
- И те имат право да кажат, че техният живот е идеален.
Когато Христос казва, че по-лесно камила може да влезе в иглени уши, нежели богатият – в царството Божие, Той има предвид именно това: Само светлината може да влезе в Царството Божие. Докато имате сегашните тела, докато се храните със сегашните мисли и желания, по никой начин не можете да влезете в живота на безсмъртието, дето Бог живее. Сегашните хора имат странно понятие за живота след смъртта. Те мислят, че целият живот е съсредоточен към земята. Ако се разсъждава така и рибите могат да кажат, че животът е само във водата и вън от тяхната форма нищо друго не съществува. И те имат право да кажат, че техният живот е идеален. Нима птиците нямат право да кажат, че целият живот се крие в тяхната форма и тяхната среда? Нима млекопитаещите нямат право да кажат същото? По какво се отличава животът на млекопитаещите от човешкия? – Животните нямат училища, църкви, къщи и др. Нямат свещеници, проповедници, учители, но затова имат военачалници. към беседата >>
168. Приложение, ИБ , БС , София, 21.6.1923г.,
- Образувате ли тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър и идеален начин – това ще го изпитате.
Трябва да имате положителната страна на това Учение, която да бъде положителна Вяра във вашия ум. Ще се стараете да бъдете свободни. Имаме ли отношения към Бога, ние ще определим правилно и отношенията си на Земята, ще изпълним и отношенията си към хората. С други въпроси няма да се занимаваме – всички ще знаете, че има да разрешавате един важен въпрос, който е толкова назрял и за който вече имате пълна възможност. Няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка съзнателна връзка между вас и живия Господ, който сега действа в света. Образувате ли тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър и идеален начин – това ще го изпитате. Не направите ли тази връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава ако се зародят страданията у вас, никой няма да ви е виновен, защото всеки е виновен за себе си. към беседата >>
169. Божественото и човешкото, ООК , София, 28.6.1923г.,
- В туй хубавото, красивото има нещо идеално.
От три месеца е този шкаф и парите не са взети, никакъв дефицит няма в касата. Минава един анархист и като вижда това, казва: „Е, имало още хора, които вярват“, купува си книги за 27 лева, слага парите на място и си отминава. Ние мислим, че само сегашният порядък на нещата е верен. Не, има и по-добър ред на нещата от него. Трябва да съберем всичко положително. В туй хубавото, красивото има нещо идеално. Някои казват: „Да поддържаме стария ред на нещата! “ Не, от стария ред на нещата няма нито помен да остане. Знаете ли как са живели вашите прадеди според древната история? Ако хората са произлезли от маймуните, знаете ли как са живели маймуните в горите? Какво казва Моисей? към беседата >>
170. Ще дойдем при Него, НБ , София, 1.7.1923г.,
- Без морал и без висок идеал човек не може да се развива правилно.
Като изучавате историята на човешката култура, виждате, че тя се основава на религията. Само религията подобрява живота. Тя внася известен морал, който определя добрите отношения между хората. Щом отпадне моралът, веднага иде развратът. Докато хората не се стабилизират в добродетелите, моралът е необходим. Без морал и без висок идеал човек не може да се развива правилно. – В какво се заключава високият идеал? – В правилното отношение на човека към Бога, но не както е писано в Евангелието, нито както са говорили пророците. Много неща са казали пророците, но за да разберете същността на техните мисли, те трябва да минат през няколко превода. Например мисълта „Бог е Любов“ трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл. Който я разбере така, той престава да живее по обикновен начин. към беседата >>
- Всички искат да разрешат своите национални идеали.
Дето и да влезе Христос, навсякъде чува едно и също: „Господи, върни се! Не е дошло още Твоето време. Какво ще ни говориш за братство и равенство? Ние сме още българи, има да разрешаваме свои национални въпроси“. Така ще кажат и французите, и германците, и англичаните. Всички искат да разрешат своите национални идеали. Ако ги слуша, Христос трябва да се върне на небето. Обаче Той казва на всички: „Вие трябва да бъдете честни, добри, интелигентни! “ Когото срещне, Той го пита: „Българин ли си? “ – „Българин съм.“ – „Тогава трябва да бъдеш честен, добър, интелигентен.“ Христос задава същия въпрос и на французи, и на англичани – на всички хора без изключение. Всички трябва да бъдат честни, добри, интелигентни и така да разрешават задачите си. към беседата >>
171. Първото правило, МС , София, 3.7.1923г.,
- Например, когато една мома, или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става?
В природата има само едно правило. Да кажем, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки, или то ще си тръгне по своя естествен път, по своите стремежи? Например, когато една мома, или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че, ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате и трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от туй раждане. Ще кажеш: "Отсега нататък не искам да раждам така". към беседата >>
- След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен.
В природата има само едно правило. Да кажем, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питам: Туй списание ще върви ли по вашите стъпки, или то ще си тръгне по своя естествен път, по своите стремежи? Например, когато една мома, или един млад момък се жени, жени се, за да изрази своя идеал, който е Божествен, а какво става? След като се ожени, неговият идеал не само че не е Божествен, но става обикновен. Че, ако вие раждате нещо като вас, по-добре е да не го раждате и трябва да се откажете от това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждаш агънца, които хората ще колят, ще продават, това нищо няма да ти принесе. Ти трябва да се откажеш от туй раждане. Ще кажеш: "Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! към беседата >>
- Дъщерята да бъде израз на своята майка, на нейния най-съвършен идеал, Божествен идеал.
Питат: "Да се женим ли, или да се не женим? " Щом сте несъвършени, ще се жените, а щом сте съвършени, вас женитба не ви трябва. Рязко и положително - съвършените хора нямат нужда от женитба! Сега, думата "женитба", няма да я разбирате в нейния буквален смисъл. Всеки, който се жени, трябва да има за цел синът му да бъде съвършен, следователно, той трябва да вложи в него най-възвишените свои идеи; и синът да бъде израз на своя баща. Дъщерята да бъде израз на своята майка, на нейния най-съвършен идеал, Божествен идеал. И тогава ще престане старият начин на превъплотяване. В природата има нов начин, по който душите може да се усъвършенстват. Тъй че, има и друг начин за усъвършенстване, не се самозаблуждавайте, не мислите, че само така може. Има други, по-съвършени методи. Ако тия методи не са приложени досега за нас, то погрешката е наша, не е на природата, ние сме виновни. към беседата >>
- Този метод е готов, но понеже ние не сме готови да възприемем по-идеален метод, и не може да го разберем, затова хората са останали толкова назад.
И тогава ще престане старият начин на превъплотяване. В природата има нов начин, по който душите може да се усъвършенстват. Тъй че, има и друг начин за усъвършенстване, не се самозаблуждавайте, не мислите, че само така може. Има други, по-съвършени методи. Ако тия методи не са приложени досега за нас, то погрешката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този метод е готов, но понеже ние не сме готови да възприемем по-идеален метод, и не може да го разберем, затова хората са останали толкова назад. Преди две хиляди години Христос е учил така: "Ако не се родите изново от дух и вода, не може да видите царството Божие. Роденото от плът, плът е, а роденото от Духа, дух е." Онзи, който има плътски баща и плътска майка, от него духовен човек не може да стане. Ако майката е от плът, бащата не трябва да бъде от плът; ако бащата е от плът, майката не трябва да бъде от плът. Нищо повече! Вие сте чудни. към беседата >>
172. Двата метода на природата, НБ , , 9.9.1923г.,
- Една игла е в състояние да измени всички твои идеали!
Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш. Ти казваш някой път: „В мене любов има“. Но като те боднат, казваш: „Никой не помага“. Една игла е в състояние да измени всички твои идеали! Ако една игла може да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? И ако искаш да разбереш един слуга, дали може да ти служи предано, ти го бодни хубаво, до 10 милиметра, забий иглата и ще познаеш дали ще можеш да работиш с него. След като го боднеш два пъти, той ще те ритне и ще избяга. Един умен слуга, който има тази психология, чака господарят да забие 10 милиметра и казва: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“. Господарят трябва да потупа този слуга по рамото и да каже: „С тебе мога да се разбера“. към беседата >>
- Тогава и обратното е вярно: ако слугата изпита господаря си, като забие 10 милиметра иглата в неговото съзнание, и господарят каже: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“, слугата ще каже: „Господарю, ти си идеалният господар, когото аз търся“.
Ако една игла може да измени състоянието на твоето сърце, къде е тогава реалността? И ако искаш да разбереш един слуга, дали може да ти служи предано, ти го бодни хубаво, до 10 милиметра, забий иглата и ще познаеш дали ще можеш да работиш с него. След като го боднеш два пъти, той ще те ритне и ще избяга. Един умен слуга, който има тази психология, чака господарят да забие 10 милиметра и казва: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“. Господарят трябва да потупа този слуга по рамото и да каже: „С тебе мога да се разбера“. Тогава и обратното е вярно: ако слугата изпита господаря си, като забие 10 милиметра иглата в неговото съзнание, и господарят каже: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“, слугата ще каже: „Господарю, ти си идеалният господар, когото аз търся“. Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие 1 милиметра, ти поскърцаш, забие 2–3 милиметра, пак скърцаш; тогава казва: „Хайде, върви си! “ Ще дойде да ви опита: ще забие 2–5–10 милиметра. Затова истинската философия в живота е: Човек в дадения момент да може да издържи страданията. Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост. към беседата >>
173. Окултният закон за противоречията, ИБ ,БР , София, 10.9.1923г.,
- В една школа, най-първо, ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм.
Мислим, че животните са щастливи. При сегашните условия, да вземем птиците, зайците, свободни ли са те? Една птица, както си пие, стрелят върху нея. Също върху заека и други животни. Всички на страх. В една школа, най-първо, ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм. Щом срещне някоя мъчнотия, става друг. Като не може да преодолее някои мъчнотии, той се обезсърчава. За такъв се казва: "Улегнал се е! " Тези ученици, които никак не е скъсал учителят, те са наперени. Онзи ученик, който е скъсван, как е сгушен, ходи, като че не е у дома си в училището. към беседата >>
- Тъй щото, когато човек понякога чувства, че никой не му обръща внимание, че е изоставен и от Бога, и от природата, той трябва да знае, че погрешката е в самия него - той няма висок идеал. (втори вариант)
Тъй щото, когато човек понякога чувства, че никой не му обръща внимание, че е изоставен и от Бога, и от природата, той трябва да знае, че погрешката е в самия него - той няма висок идеал. Това е правило, това е закон. Така седи истината. Следователно всеки човек може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня, в който някой от най- забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. към втори вариант >>
- В деня, в който някой от най- забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. (втори вариант)
Тъй щото, когато човек понякога чувства, че никой не му обръща внимание, че е изоставен и от Бога, и от природата, той трябва да знае, че погрешката е в самия него - той няма висок идеал. Това е правило, това е закон. Така седи истината. Следователно всеки човек може да изправи своя живот, да се освободи от своите нещастия. Той сам може да излезе от дълбоките изби на природата. В деня, в който някой от най- забравените от дъното на тези изби си създаде висок идеал, той ще почне да пъпли нагоре като охлюв и няма да мине дълго време, той ще се намери на повърхността. Тогава природата ще каже: "Ето, едно от моите деца възкръсна. Мъртво бе, но сега оживя." към втори вариант >>
- Ако той се качи на дървото и си откъсне най-хубавия плод, природата веднага отбелязва в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, което има висок идеал. (втори вариант)
Как познава природата кои хора имат висок идеал? Чрез изпити, на които подлага всички живи същества, а главно хората. За да изпита какво се крие в гънките на човешката душа и на човешкия дух, както и в неговото сърце и в неговия ум, за да разбере стремежите му и какво може да излезе от него, природата създава в градината си великолепни плодни дръвчета, които накичва с плодове от различни качества. После тя ще го пусне в градината си и ще наблюдава какъв плод ще вземе. Ако той се качи на дървото и си откъсне най-хубавия плод, природата веднага отбелязва в книгата си: "Ето едно от моите умни деца, което има висок идеал. От него човек може да стане." Мързи ли го да се качи на дървото и оттам да си откъсне един хубав плод, тя има вече друго мнение за него. Плодът, който човек къса от дървото, трябва да бъде най-хубав, най-добър. Може да му коства и живота, но ако той направи усилие и се качи на дървото да го откъсне, природата ще каже: "Смело е това дете, то разбира хубавото и се стреми към него." Погледне ли това дете нагоре към дървото и се откаже да се качва, то посяга към ниските клонища или търси някоя паднала на земята ябълка или круша, нея да вземе, природата пак отбелязва: "Това е едно от моите забравени деца. От него човек няма да стане." към втори вариант >>
- " Тя отговорила: "Аз имам само един идеал на земята. (втори вариант)
Сега за разяснение на тази идея ще приведа един пример. Той се отнася до една млада египтянка, която се наричала Елтамар. Тя била дъщеря на много беден селянин в Египет, но била умна и интелигентна, добродетелна и скромна мома. Когато постъпила в училището, учителят й я запитал: "Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш? " Тя отговорила: "Аз имам само един идеал на земята. Решила съм да не се женя, но ако трябва да направя това, ще се оженя само за царския син. Всеки друг, който дойде, ако не е царският син, ще го Върна. Един избор имам - царският син. Ако той не дойде, решила съм да остана девица." Ще кажете: "Глупава работа." Не, идеал има тая мома. Тя казва: "Ако дойде царският син, ще се оженя. към втори вариант >>
- Ако той не дойде, решила съм да остана девица." Ще кажете: "Глупава работа." Не, идеал има тая мома. (втори вариант)
Когато постъпила в училището, учителят й я запитал: "Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш? " Тя отговорила: "Аз имам само един идеал на земята. Решила съм да не се женя, но ако трябва да направя това, ще се оженя само за царския син. Всеки друг, който дойде, ако не е царският син, ще го Върна. Един избор имам - царският син. Ако той не дойде, решила съм да остана девица." Ще кажете: "Глупава работа." Не, идеал има тая мома. Тя казва: "Ако дойде царският син, ще се оженя. Не дойде ли, за никаква женитба не мисля." към втори вариант >>
- Постъпите ли така, вие сте човек е висок идеал. (втори вариант)
Качвате ли се на планината, не се задоволявайте с всякаква вода. Не казвайте, че пиете каква и да е вода. Щом сте на планината, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и оттам пийте вода. Постъпите ли така, вие сте човек е висок идеал. Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с нисък идеал, човек без характер. Каквито мъчнотии да срещате по пътя си към този извор, те трябва да се преодолеят. Един идеал трябва да има ученикът - да има вода от центъра, от главата на извора. По това трябва да се отличава той. Постъпи ли така, той е човек с висок идеал. към втори вариант >>
- Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с нисък идеал, човек без характер. (втори вариант)
Качвате ли се на планината, не се задоволявайте с всякаква вода. Не казвайте, че пиете каква и да е вода. Щом сте на планината, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и оттам пийте вода. Постъпите ли така, вие сте човек е висок идеал. Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с нисък идеал, човек без характер. Каквито мъчнотии да срещате по пътя си към този извор, те трябва да се преодолеят. Един идеал трябва да има ученикът - да има вода от центъра, от главата на извора. По това трябва да се отличава той. Постъпи ли така, той е човек с висок идеал. към втори вариант >>
- Един идеал трябва да има ученикът - да има вода от центъра, от главата на извора. (втори вариант)
Не казвайте, че пиете каква и да е вода. Щом сте на планината, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и оттам пийте вода. Постъпите ли така, вие сте човек е висок идеал. Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с нисък идеал, човек без характер. Каквито мъчнотии да срещате по пътя си към този извор, те трябва да се преодолеят. Един идеал трябва да има ученикът - да има вода от центъра, от главата на извора. По това трябва да се отличава той. Постъпи ли така, той е човек с висок идеал. към втори вариант >>
- Някой казва: "Крив път съм избрал в живота си, нямам висок идеал." Казвам, от човека зависи какъв избор ще направи в живота си. (втори вариант)
Сега аз говоря идейно върху принципите, които имат ежедневно приложение в живота. Някой казва: "Крив път съм избрал в живота си, нямам висок идеал." Казвам, от човека зависи какъв избор ще направи в живота си. Ако пътят, по който върви днес, е крив и ако идеалът му не е висок, трябва ли и утре да бъде същото? Какво трябва да бъде положението му следния момент? Да допуснем, че някой човек е пропуснал да хване днес първия лъч на слънцето и съжалява, че е изгубил деня. Питам, трябва ли утре той да посрещне по същия начин? Ако посрещне по същия начин, той пак ще изгуби деня. към втори вариант >>
- Ако пътят, по който върви днес, е крив и ако идеалът му не е висок, трябва ли и утре да бъде същото? (втори вариант)
Сега аз говоря идейно върху принципите, които имат ежедневно приложение в живота. Някой казва: "Крив път съм избрал в живота си, нямам висок идеал." Казвам, от човека зависи какъв избор ще направи в живота си. Ако пътят, по който върви днес, е крив и ако идеалът му не е висок, трябва ли и утре да бъде същото? Какво трябва да бъде положението му следния момент? Да допуснем, че някой човек е пропуснал да хване днес първия лъч на слънцето и съжалява, че е изгубил деня. Питам, трябва ли утре той да посрещне по същия начин? Ако посрещне по същия начин, той пак ще изгуби деня. Обаче, ако днес посрещне слънцето и хване първия лъч, той и утре ще може да го посрещне. към втори вариант >>
- Тази погрешка или слабост в човека ще отстъпи и ще каже: ти заслужаваш да се наречеш човек с висок идеал. (втори вариант)
Дойде ли човек в положение да изправя живота си, той трябва да спазва същия закон. Той трябва да хване най-голямата погрешка или най-големия свой недъг и да започне да работи върху себе си - ден, два, три, месеци, години, докато най-после погрешката или недъгът разбере, че има човек пред себе си с воля, ум и сърце, който постоянства. Тази погрешка или слабост в човека ще отстъпи и ще каже: ти заслужаваш да се наречеш човек с висок идеал. Заслужаваш положението, в което се намираш. Има ученици, които, като повалят няколко пъти на земята, като претърпят няколко неуспеха в живота си, отчайват се, напущат полесражението, отказват се от идеала си и казват: от нас човеци няма да станат. Това са хора без висок идеал. към втори вариант >>
- Има ученици, които, като повалят няколко пъти на земята, като претърпят няколко неуспеха в живота си, отчайват се, напущат полесражението, отказват се от идеала си и казват: от нас човеци няма да станат. (втори вариант)
Дойде ли човек в положение да изправя живота си, той трябва да спазва същия закон. Той трябва да хване най-голямата погрешка или най-големия свой недъг и да започне да работи върху себе си - ден, два, три, месеци, години, докато най-после погрешката или недъгът разбере, че има човек пред себе си с воля, ум и сърце, който постоянства. Тази погрешка или слабост в човека ще отстъпи и ще каже: ти заслужаваш да се наречеш човек с висок идеал. Заслужаваш положението, в което се намираш. Има ученици, които, като повалят няколко пъти на земята, като претърпят няколко неуспеха в живота си, отчайват се, напущат полесражението, отказват се от идеала си и казват: от нас човеци няма да станат. Това са хора без висок идеал. към втори вариант >>
- Това са хора без висок идеал. (втори вариант)
Дойде ли човек в положение да изправя живота си, той трябва да спазва същия закон. Той трябва да хване най-голямата погрешка или най-големия свой недъг и да започне да работи върху себе си - ден, два, три, месеци, години, докато най-после погрешката или недъгът разбере, че има човек пред себе си с воля, ум и сърце, който постоянства. Тази погрешка или слабост в човека ще отстъпи и ще каже: ти заслужаваш да се наречеш човек с висок идеал. Заслужаваш положението, в което се намираш. Има ученици, които, като повалят няколко пъти на земята, като претърпят няколко неуспеха в живота си, отчайват се, напущат полесражението, отказват се от идеала си и казват: от нас човеци няма да станат. Това са хора без висок идеал. към втори вариант >>
- Щом види, че вие не обръщате внимание на чинията и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал. (втори вариант)
Той ще се познае при всички случаи в живота, при разни положения, в които природата ще го постави. Седне ли той да яде на трапезата на природата, тя веднага започва да го наблюдава. Природата има очи, тя гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата си, после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста. Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек. Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от чиния, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това? Щом види, че вие не обръщате внимание на чинията и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал. към втори вариант >>
- Често срещате богати хора, които са много взискателни към храната, която употребяват, но в морално или в умствено отношение те нямат висок идеал. (втори вариант)
Често срещате богати хора, които са много взискателни към храната, която употребяват, но в морално или в умствено отношение те нямат висок идеал. Такъв човек обръща голямо внимание на храната, какво яде, но кога дойде да открадне нещо или да излъже, не се спира върху това. Той намира, че и това е в реда на нещата. Казвам, този човек започва добре, свършва зле. Неговият идеал на физическия свят, в света на стомаха, е добър. В духовния свят обаче от него човек няма да стане. към втори вариант >>
- Неговият идеал на физическия свят, в света на стомаха, е добър. (втори вариант)
Често срещате богати хора, които са много взискателни към храната, която употребяват, но в морално или в умствено отношение те нямат висок идеал. Такъв човек обръща голямо внимание на храната, какво яде, но кога дойде да открадне нещо или да излъже, не се спира върху това. Той намира, че и това е в реда на нещата. Казвам, този човек започва добре, свършва зле. Неговият идеал на физическия свят, в света на стомаха, е добър. В духовния свят обаче от него човек няма да стане. към втори вариант >>
- Бог се интересува от ваксаджията, защото този човек има идея, той служи на високия идеал. (втори вариант)
Ако е въпрос, кой ще изчисти обущата му, много ваксаджии има по улиците. Достатъчно е да дадете на някой ваксаджия пет лева, за да изчисти обущата ви, както желаете. Казвате, дали Господ е доволен от моите обуща? Няма защо Господ да е до- волен от твоите обуща. Ако има от някого да е доволен, тоВа ще бъде ваксаджията, който още при излизане от дома си е казал: "Който пръв дойде при мене днес, аз ще му лъсна обущата много хубаво, както никога досега не съм лъскал." Който отиде при тоя ваксаджия, той възприема идеята му и мисли, че Бог ще се заинтересува от неговите обуща. Бог се интересува от ваксаджията, защото този човек има идея, той служи на високия идеал. към втори вариант >>
- Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. (втори вариант)
Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал. Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери платно - било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал." В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство. към втори вариант >>
- Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал. (втори вариант)
Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал. Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери платно - било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал." В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство. към втори вариант >>
- Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери платно - било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал." В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство. (втори вариант)
Сега ви говоря като на хора с висок идеал, да знаете как да постъпвате във всички случаи на вашия живот. Ако някоя жена иска да ушие една риза на мъжа си и купи какъв и да е плат и я мине отгоре-отгоре само, тя не е жена с висок идеал. Жена, която има висок идеал в себе си, когато реши да ушие една риза на мъжа си, тя трябва да обиколи целия пазар, но да намери платно - било то памучно, ленено или копринено, но най-хубавото, и като ушие ризата, да каже: "Уших нещо на мъжа си по високия идеал." В това тя трябва да вложи всичкото си изкуство. към втори вариант >>
- Да възпявате парите, това не е висок идеал. (втори вариант)
Ако някой ваш познат Ви даде албума си, да му напишете нещо за спомен, взимате произведенията на някой автор и преписвате нещо. Например някой препише нещо от Петко Славейков: "Парице, парице, всесилна царице..." Който напише тази мисъл, той може да падне в една от избите на природата. Да възпявате парите, това не е висок идеал. Когато авторът е написал тази мисъл, той имал предвид нещо, което вие не разбирате, и взимате само външната страна на мисълта. Затова искате ли да напишете нещо за спомен на свой приятел, ще напишете най-хубавото, което е вложено у вас, та като го прочете той, да се забрави. Веднъж напишете нещо, но това да бъде най-хубавото, което се крие във вашата душа. Напишете ли такова нещо, природата пак отбелязва: "От това утре човек ще стане." към втори вариант >>
- Онзи, който обича хората само заради нещо външно хубаво у него, той няма висок идеал. (втори вариант)
Защото има отлични вежди. А очи - да се ненагледаш. Друг казва: "И аз обичам приятеля си." Защо? Защото има хубава уста, хубав нос. Казвам, обичате ли човека заради неговите вежди, очи, уста или нос, вие не разбирате любовта. Онзи, който обича хората само заради нещо външно хубаво у него, той няма висок идеал. Човек в своя приятел трябва да намери поне едно добро качество или една добра черта, по която да се отличава от останалите хора. Тази добра черта не е нито в очите, нито в устата, нито в носа на човека. Тя не е вън от него. Тя е на най-високо място, на самите клонища. Намерите ли тази добра черта в своя приятел, ще я откъснете внимателно и ще я пазите в душата си като светиня. към втори вариант >>
- Най- добър човек е този, който има висок идеал в живота си. (втори вариант)
Сега, като се говори за висок идеал, трябва да се знае, че всички възвишени същества, всички братя на Всемирната бяла школа са минали по този път. Те мислят, чувстват и действат според своя велик идеал. Когато някой от тези братя пожелае да дойде на земята, останалите братя го съветват да дойде при най- добрия човек. Кой може да бъде най-добър човек? Най- добър човек е този, който има висок идеал в живота си. Учителят може да дойде само при онзи ученик, който постоянно мисли за своя Учител. Неговото сърце непрекъснато тупти за своя Учител. Дойде ли Учителят в дома му, ще каже: "Тук живее един от моите ученици с висок идеал, когото непременно трябваше да посетя тази вечер. Ако ученикът не мисли за Учителя си и се занимава с второстепенни неща, Учителят само ще мине-замине покрай къщата му и ще каже: "Тук живее един от моите забравени ученици. От него човек няма да стане." към втори вариант >>
- Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - това е високият идеал, към който всички хора трябва да се стремят. (втори вариант)
Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - това е високият идеал, към който всички хора трябва да се стремят. Който приложи този идеал, животът му ще се измени. От всички се изисква приложение. Някой отпадне духом, казва: "Празно е сърцето ми." Защо? Защото любовта не е там. Какво трябва да се прави в такива случаи? към втори вариант >>
- Който приложи този идеал, животът му ще се измени. (втори вариант)
Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото - това е високият идеал, към който всички хора трябва да се стремят. Който приложи този идеал, животът му ще се измени. От всички се изисква приложение. Някой отпадне духом, казва: "Празно е сърцето ми." Защо? Защото любовта не е там. Какво трябва да се прави в такива случаи? Кажете си: "Първо ще отида да посрещна слънцето и ще гледам да хвана първия лъч." към втори вариант >>
- Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас – нямате висок идеал.
Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас – нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон. Тъй е, другояче не може. И следователно всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки ще излезе от тази забравена изба. Даже един от най-забравените на дъното на тази изба, ако един ден си създаде един висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да се мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре. И Природата ще каже: „Ето едно от моите деца, което възкръсна.“ към беседата >>
- Даже един от най-забравените на дъното на тази изба, ако един ден си създаде един висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да се мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре.
Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас – нямате висок идеал. Туй е правило, това е закон. Тъй е, другояче не може. И следователно всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки ще излезе от тази забравена изба. Даже един от най-забравените на дъното на тази изба, ако един ден си създаде един висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да се мине дълго време, ще се намери на повърхността отгоре. И Природата ще каже: „Ето едно от моите деца, което възкръсна.“ към беседата >>
- Човек, който казва, че всичко яде, е човек с нисък идеал.
Има известни хора в света, които казват: „Аз нося, каквото и да е, ям, каквото и да е, всичко ям.“ Не е тъй. Човек, който казва, че всичко яде, е човек с нисък идеал. Той е всеядно животно. Онзи, който яде, трябва да яде най-избрани храни от Природата, които действат най-хубаво. Нищо повече! Когото и да е от вас, Природата ще го познае. Как го познава? към беседата >>
- Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб.
Как го познава? Тя всеки ден прави своите изпити. И знаете ли какви отлични изпити прави? За да изпита какво се крие вътре в гънките на вашата душа, какво се крие в гънките на вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества. Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш. Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб. Сега, тоя плод на дървото трябва да е най-добрият. Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само на вашите вътрешни стремежи. Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи. Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие. И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие. към беседата >>
- “ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята.
Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение на тази идея с една египтянка, която се наричала Елтамар. Тя била дъщеря на най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна. Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш? “ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята. Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа! “ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“ към беседата >>
- “ Не, идеал има тя.
Когато тя постъпила в училището, запитал я нейният учител: „Ти ще се ожениш ли, или девица ще останеш? “ Тя казала: „Аз имам само един идеал на Земята. Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа! “ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“ към беседата >>
- Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал.
Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал. Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал. Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода. към беседата >>
- Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал.
Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал. Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал. Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е характер. Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода. Идеал имаш вече. към беседата >>
- Това са хора без идеал.
Когато дойдем до това да поправим живота си, пак важи същият закон. Ако искаш да поправиш живота си, хвани най-голямата погрешка, не се занимавай с дребните. Хвани оная, най-голямата погрешка, дръж я ден, два, три, седмица, месец, година, десет години – и най-после тая погрешка да знае, че има човек пред себе си, и да каже: „Аз капитулирам. Ти заслужаваш да бъдеш на туй положение, на което се намираш.“ Има някои ученици, като клекнат два-три пъти, като ги повалят два-три пъти на земята, казват: „От нас хора няма да стане“, напуснат полесражението. Това са хора без идеал. Ами че защо сте повикани вие на Земята? За угощение ли? – Не. Вас са ви повикали да опитат какъв е характерът ви, умът ви. И като ядете на трапезата на Природата, тя наблюдава – очи има, гледа как постъпвате. към беседата >>
- Туй е един идеал на съзнателния живот.
По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“. И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот. Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал. Аз харесвам един богат човек. Той е много внимателен към хляба, към яденето, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен. Казвам: добре започваш, зле свършваш. Идеалът ти на физическото поле е добър, но в Духовния свят от теб човек няма да стане. към беседата >>
- Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал.
И мърдане няма да има, нито търкане на вилици... Без шум ще мине. И кърпи няма да ви дам. Защо? Знаете ли, няма да ви дам кърпи. Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете. Туй е един идеал на съзнателния живот. Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал. Аз харесвам един богат човек. Той е много внимателен към хляба, към яденето, но в друго отношение – като открадне – не е тъй внимателен. Казвам: добре започваш, зле свършваш. Идеалът ти на физическото поле е добър, но в Духовния свят от теб човек няма да стане. към беседата >>
- Сега някои правят възражения: „Ако е такова Учението, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал.
Това е великата Истина! Великата Истина е там. И онзи човек, който не започва с Бога, от него човек не става. Ако моите думи не са верни, прегледайте цялата човешка история и намерете някого, който, като е постъпил другояче, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, гении, учители на човечеството, са били хора, които са любили само Бога. Сега някои правят възражения: „Ако е такова Учението, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал. Ако всички хора се стремяха към първия лъч на Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала на Божествената Любов, какви щяха да бъдат съвременният свят и съвременните ваши души? Щяха ли да бъдат така хилави? – Не. Добре! Аз ще ви дам едно възражение – на всички онези, които казват тъй: „Аз мога да любя когото и да е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за да любиш всички, трябва да познаеш човека. Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки. към беседата >>
- Ако всички хора се стремяха към първия лъч на Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала на Божествената Любов, какви щяха да бъдат съвременният свят и съвременните ваши души?
Великата Истина е там. И онзи човек, който не започва с Бога, от него човек не става. Ако моите думи не са верни, прегледайте цялата човешка история и намерете някого, който, като е постъпил другояче, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, гении, учители на човечеството, са били хора, които са любили само Бога. Сега някои правят възражения: „Ако е такова Учението, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал. Ако всички хора се стремяха към първия лъч на Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала на Божествената Любов, какви щяха да бъдат съвременният свят и съвременните ваши души? Щяха ли да бъдат така хилави? – Не. Добре! Аз ще ви дам едно възражение – на всички онези, които казват тъй: „Аз мога да любя когото и да е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за да любиш всички, трябва да познаеш човека. Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки. Питам: ти имаш една жена – и тя е член на човечеството, а ти с нея не можеш да живееш. Защо? към беседата >>
- Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща?
– Не. Той не се интересува от моите чорапи, кой ще ги тури, той казва: „Има десет души, които ще ги турят.“ Той не се интересува и кой ще лъсне обущата ми. Защо? Сума ваксаджии има – щом им дадеш пет лева, те са готови както искаш да ти ваксат обущата. Някои питат: „Дали Господ днес е доволен от моите обуща? “ Че защо Господ да е доволен от твоите обуща? Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща? “ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. към беседата >>
- Сега ще ви говоря за един идеал.
Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „На първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята на ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща? “ – Не. Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. към беседата >>
- Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал.
Той се интересува от ваксаджията. Идея има в него. Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира. Сега ще ви говоря за един идеал. Ако една жена шие риза на мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена! Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал. Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор. към беседата >>
- Това не е идеал.
Даде ти някой своя албум да му напишеш за спомен няколко реда. Ти седнеш и казваш: „Хайде, нещо от Петко Славейков: Парице, парице, всесилна царице,...“ – Така ти ще идеш на дъното на тази изба. Това не е идеал. Ти ще избереш най-хубавото, каквото има – ще му го напишеш, че като прочете той тия думи, да се забрави. Най-хубавото ще вложиш. Веднъж ще напишеш, ама ще напишеш най-хубавото, което имаш вътре в себе си. Щом го запишеш така, пак пише Природата: „От това дете човек ще стане.“ към беседата >>
- И тогава знаете ли как се преиначават идеалите?
Имате учител, казвате: „Нашият учител е много учен – той по химия, по физика, по астрономия, по философия, по това, по онова много знае.“ – Не, това не е вашият учител. Това е натоварена камила. Това, което отличава вашия учител, не седи в туй. Това са панделки, това са украшения, но где е шапката? И тогава знаете ли как се преиначават идеалите? Учителят казва на ученичката тъй: „Ще си вземеш най-хубавата шапка, без панделки.“ Тя отиде при шапкарката, която ¢ каже: „Той, вашият учител, казва тъй, но не може без панделки. Ако турим една малка панделка, шапката ще стане по-хубава.“ Добре. Турят една панделка. Но там има и други хора, те казват: „И от другата страна ако турим още една панделка, ще стане още по-хубава.“ И тя каже: „И на мен ми се струва, че учителят ще бъде доволен.“ Мислите ли, че тази шапка стана по-ценна? – Не, тя изгуби своята цена. към беседата >>
- Това са глупавите идеали на съвременното човечество.
Дойде някой мой приятел, каже: „Чакай, аз имам един скъпоценен камък, като едно кокоше яйце – ако го турим на върха на писалката, по-хубава ще стане.“ Със синджирче, тъй го туря. Аз пиша. Дойде друг, казва: „И аз имам един диамант като паче яйце – да го турим отгоре, още по-хубава ще стане.“ Тури го. Питам: този писател ще може ли да пише хубаво с тези скъпоценни камъни? – Не. Това са глупавите идеали на съвременното човечество. Това са глупавите идеали на съвременните ученици, това са глупавите идеали на съвременните религиозни хора, които не разбират онази велика Божествена искра, която трябва да проникне дълбоко вътре в нашите души. Някой път вие казвате тъй: „Да има някой да ми закачи един диамант.“ Хубаво, ако аз река да закача някому един диамант, трябва да намеря най-големия в света. Ако го намеря, ще го закача. Ако не го намеря, никакъв диамант не закачам на врата. Такъв трябва да бъде идеалът и за вас. към беседата >>
- Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва да имате.
Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва да имате. Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен! Вложете този идеал и вижте как вашият живот ще се измени. Но приложение трябва! Седиш, паднал си духом, кажеш: „Празно е сърцето ми, няма я Любовта. Какво да правя? към беседата >>
- Вложете този идеал и вижте как вашият живот ще се измени.
Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва да имате. Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен! Вложете този идеал и вижте как вашият живот ще се измени. Но приложение трябва! Седиш, паднал си духом, кажеш: „Празно е сърцето ми, няма я Любовта. Какво да правя? “ Кажи: „Утре ще ида да посрещна Слънцето и ще гледам да хвана първия лъч.“ към беседата >>
175. Съблазните, НБ , , 23.9.1923г.,
- Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство?
“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил. Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. към беседата >>
- Приложете този идеал!
Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство? Приложете този идеал! Кой от вас би постъпил като този пустинник? Той е единственият, когото аз съм срещнал в цялата християнска история. Той е единственият, който е плакал, дето го похвалили, че е много добър, много свят човек. Може да има и други такива, но аз само този зная. А нас колко ни е приятно, като ни кажат: „Ние виждаме, че от едно време сте станали благородни, покаяли сте се, и жената, и децата ви са по-добри“. към беседата >>
176. Ще ви направи свободни/ Истината, НБ , , 21.10.1923г.,
- Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми.
Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! към беседата >>
- И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми.
И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. към беседата >>
- Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом.
Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени? Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу! към беседата >>
177. Изпитвайте Писанията!, НБ , София, 28.10.1923г.,
- Всички съвременни хора имат отлични идеали, мислят се като някои царски синове, дошли тук на земята.
Някои хора мислят, че като се родят тук на земята, трябва да ги посрещнат с финикови вейки, с венци, както когато някоя мома се жени, мисли прах да не падне върху нея. А то, точно обратното ще се случи. И ако хората от 8,000 години не са разбрали, че земята не е място за посрещане, а една работилница, дето трябва 10 пъти на ден да се окалят, то ако дойде някой да каже, че е чист, че не се е опрашил, туй ще бъде един екземпляр и аз бих го записал на първо място в моята книга. Кои булски дрехи не са се опрашили, кое око не се е опрашило, кой не е плакал толкова пъти? Много пъти, турите главата си през прозореца и някоя малка прашинка падне в окото ви. Всички съвременни хора имат отлични идеали, мислят се като някои царски синове, дошли тук на земята. Високо мнение имат за себе си хората. И всеки един е скрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое божество, някой Бог; тъй мислят, но не се изказват. И всеки иска да паднат пред него, да се покланят. Даже в сърцето на една млада мома живее желанието, момъкът да падне пред нея, да ѝ се поклони, а тя да каже: „Да знаеш, че аз заповядвам“. Обаче колко е смешно, че тия божества често променят престола си: днес момъкът се покланя пред момата, утре момата се покланя пред момъка. към беседата >>
- Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал.
В неговото знание ли, в неговата философия ли, в неговото произхождение ли? Не, благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилиона част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря по принип за благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. Така всеки може да бъде благороден. Благородството, то е една дума – трябва да бъдеш абсолютно чист. Сега вие ще дойдете да ми говорите: „Можем ли да бъдем чисти? “ Единственото „стяжение“ на човека, това е неговата чистота. към беседата >>
178. Най-добрият начин за разсъждение, ООК , София, 31.10.1923г.,
- А сега някои, вместо да турят Бога като идеал в душата си, турят там някой велик, някой идеален човек, и си го представят като Бог.
И тъй, някои от вас трябва да турят нова основа, да се очистят по новия начин. Вие трябва с помощта на Божественото съзнание да внесете Истината. Трябва да си представите Бога като едно разумно лице, което те наблюдава – винаги щедър, мъдър – и да кажеш: „Заради Него, заради Този, който ми е дал всичките блага в света, ще се постарая да изпълня всичко.“ Това е воля, това е сила! Бог е единствената сила, която може да стимулира. А сега някои, вместо да турят Бога като идеал в душата си, турят там някой велик, някой идеален човек, и си го представят като Бог. Нямам нищо против това, обаче ще си признаете факта, ще кажете тъй: „Господи, направихме една погрешка, прости ни! Ние ще се стремим да изпълним Твоя закон.“ Погрешката е извън времето и пространството. Изправиш ли погрешката, веднага в душата си ще почувстваш една лекота. към беседата >>
179. Задачи на истинската наука, МОК , София, 4.11.1923г.,
- Цялото човечество днес работи за доставяне материали за съграждане на идеалния, на новия човек.
Разните отдели на съвременната наука имат тази добра страна, че развиват човека всестранно. Запример, дали изучавате физика, химия, анатомия, физиология, ботаника, зоология, философия, богословие или каквато и да е друга наука, всяка от тях засяга специална област от вашия ум и развива съответни скрити сили във вашата душа. Тъй щото, всички науки в своята съвкупност засягат пълната действителност, т.е. развиват всички ония центрове, в които са заложени човешките способности. Цялото човечество днес работи за доставяне материали за съграждане на идеалния, на новия човек. Когато материалите се приготвят, ще се съгради и бъдещето човечество, бъдещата човешка форма. Съвременната култура се ползва от материалите, които са оставени от миналата култура, а бъдещата ще се ползва от материалите на настоящата култура. Като разглеждаме въпроса така, ще дойдем до онова дълбоко разбиране, че всичко в света се ръководи от една висша, разумна сила. Тази сила не е единична, тя има колективно проявление. Всичкият труд на тази висша колективна сила е разпределен в разни области. към беседата >>
- Той все мълчи… Затова Христос е добър, идеален, защото никога не протестира.
Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите. Христа днес оценяват. Хиляди църкви има, съградени в Негово име. Всички Му палят свещи и кандила, но каквито престъпления и да се вършат днес. все в Негово име се върши! Той все мълчи… Затова Христос е добър, идеален, защото никога не протестира. Ако Христос живееше днес на Земята, щеше да влезе в противоречие с онези, които вярват в Него. А сега всички цитират: тъй казал Христос, иначе казал Христос. Да, понеже умрял. Но какво е мислил този учен човек, какви са били Неговите дълбоки възгледи за живота, те не искат и да знаят. Всички разглеждат повърхностно нещата. към беседата >>
- Те още не са обосновали това нещо, но са намерили, че при туй съотношение именно тия хора са симетрични, идеални, в тях преобладават красивите форми.
Ние може да запитаме защо именно лицето трябва да съставлява 1/10 част от целия ръст? Те още не са обосновали това нещо, но са намерили, че при туй съотношение именно тия хора са симетрични, идеални, в тях преобладават красивите форми. Запример: в жълтата раса челото долу е широко, а горе – тясно, има форма подобна на трапец, докато у бялата раса горната част на челото е малко по-издадена навън, в сравнение с тази у жълтата раса, и по-широка, почти правоъгълна. У индивидите на бялата раса камперовият ъгъл е 80°, а у жълтите е 75°. Туй показва, че долната част на челото им е по-издадена, а горната е права, легнала малко назад. Вие може да питате какво отношение може да имат тия мерки, че у едните камперовият ъгъл е 80°, а у другите 75°, или каква разлика може да има в интелигентността, ако челото горе е по-тясно а долу по-широко или горе по-широко, а долу по-тясно? Простият човек не може да намери нещо особено, което да свързва тия съотношения; той не може да намери и причините, защо горната част на челото да е по-широка, а долната по-тясна, но ученият човек проучава тия неща. към беседата >>
181. Божественото съвършенство, ООК , София, 7.11.1923г.,
- Ония хора, в които се събужда един идеал – това е събуждане на Божественото в тях.
В този случай животът няма смисъл. Животът има смисъл само тогава, когато в нас се изразява Божественото съвършенство. Може да направите опит със себе си. Всички хора, които живеят с Бога, са доволни, а всички хора, които са недоволни, са сами – те живеят без Бога. Това е факт. Ония хора, в които се събужда един идеал – това е събуждане на Божественото в тях. Те имат една възвишена идея, в тях се събужда безкористието и те веднага стават доволни, радостни, весели. Ако този човек е поет, неговата поезия диша живот; ако е художник, неговите картини дишат живот; ако е проповедник, професор или какъвто и да е друг, всичко в него диша живот. към беседата >>
182. Който има уши, НБ , София, 11.11.1923г.,
- Покажете ми едно идеално общество, дето хората да живеят тъй идеално!
Тия двамата ученици от новото учение се бият! “ Аз си казвам тъй: Слънцето, като грее, направило ли е всички хора щастливи? Бог, като е направил света, защо е допуснал злото, не е ли Негово? Някой ще направи мене виновен. Ако някой ме осъди, че хората в моето учение тъй живеят, питам: Ами в Божественото учение как живеят хората? Покажете ми едно идеално общество, дето хората да живеят тъй идеално! Не, ние не се лъжем. Двама се хванали за гуша, бият се, но след половин час седнали, гугуцат си. Това са актьори на сцената, вие не се самоизлъгвайте. към беседата >>
185. Силовите линии в природата, ООК , София, 21.11.1923г.,
- От чисто идеално гледище вие трябва да оставяте милосърдието да прояви резултатите си в ума.
Милосърдието се намира в центъра на челото. Милосърдието е център, към който хората трябва да се стремят. В умствения живот милосърдието има най-силно влияние. Няма друго чувство, друга способност, която да има такова силно влияние върху ума, каквото има милосърдието, затова челото трябва да расте съразмерно. Горната му част трябва да се издига нагоре. От чисто идеално гледище вие трябва да оставяте милосърдието да прояви резултатите си в ума. Тъй както днес някои схващат милосърдието, то е безидейно. Например гледаш, че някой страда, но твоето сърце не се трогва ни най-малко. Когато дойде истинското милосърдие в света, когато човек схваща правилно нещата, той има еднакво разположение към всички живи същества. Затова първото нещо в умствения живот е милосърдието. към беседата >>
186. Твърдост, смелост, изпълнителност, МОК , София, 25.11.1923г.,
- Когато проявлението на тия чувства се подтиква само от ума, човек става опортюнист, гледа да използва всичко, а когато проявлението на тия добродетели се диктува от моралните чувства на човека или от духовните му сили, тогава те имат идеален израз.
187. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 25.11.1923г.,
- Ако всички верующи в света, ако всички идеалисти приложат тази велика наука, светът моментално щеше да се оправи.
Тогава няма защо да се бунтуваме против този или онзи. Някой не живее според Бога, ще му кажа: „Братко, тъй както живееш, не живееш добре, стесняваш брата си“. „Какво право имаш да ми говориш така? “ – Ами ти какво право имаш да стесняваш брата си? Реакции са това в света. Ако всички верующи в света, ако всички идеалисти приложат тази велика наука, светът моментално щеше да се оправи. Не мислете, че невидимият свят няма сили да спре сегашния свят в своя развой. Те могат да го спрат, могат и да го разрушат в един момент, но те искат морално да му се въздейства, да се пробуди съзнанието. В съвременните хора, в техния ум, в тяхното съзнание имам много малко светлина. Няма да кажа какво виждам. Вие ще кажете: „Дотук говори право, оттук нататък е малко анормален“. към беседата >>
188. Който люби, НБ , София, 2.12.1923г.,
- Туй е идеалът, който трябва да имате.
И подписът на този билет ще бъде „Любов“. И накъдето тръгнете с тази дума, „Любов“ няма да бъде написана на български, нито на француски, нито на английски, дето и да отидете, вашият път ще бъде отворен. При изговаряне на тази дума „Любов“, пропуск навсякъде ще имате, навсякъде ще имате добри условия, ще се почувствате като у дома си, навсякъде ще ви нахранят, ще ви почитат и ще разберете, че животът има смисъл. А сега вие мислите, че учени хора има само на земята. Учени хора има навсякъде, разумни същества има навсякъде и дето има Любов между тия същества, навсякъде има разумна обмяна. Туй е идеалът, който трябва да имате. Засега Любовта е дошла с червеникав цвят, с портокален и малко въззеленикав, но вашата Любов трябва да има синкав цвят. Този синкав цвят постепенно трябва да се превърне на светъл. Право казват духовете: „Само светлите ги пращат да служат на онези, които ще наследят Божествения живот, вечния живот“. към беседата >>
189. Каквото чух, НБ , София, 9.12.1923г.,
- Изплитането ще ви отнеме 2–3 месеца, но ще имате една идеална, отлична рокля и като я турите, няма да имате такива клинове, във всичко ще има единство.
Лошото в света е, че нашите чувства се изхабиха от нашите дрехи. Туй рязане на платовете, тези кройки, тези геометрически клинове вътре не носят нещо хубаво за човечеството. Според мене онези сестри, които нямат работа, нека въведат една мода. Да си изплетат с кука една рокля от бяла вълна, но изплетена от горе до долу, без никакъв шев. Всичките ръкави, всичко да е изплетено тъй, свободно, без никакъв шев. Изплитането ще ви отнеме 2–3 месеца, но ще имате една идеална, отлична рокля и като я турите, няма да имате такива клинове, във всичко ще има единство. Сега нашите дрехи, тези съвременни европейски дрехи, са много смешни. Казват: „Идеални са“. А, идеални! Аз, по някой път, гледам как са турени краката ни в тези бурии, тъй както в тръби облечени, че на карикатура мяза човек. После, отподире му, на редингота един разрез, а на роклите висят панделки натук-натам, ветреят се. към беседата >>
- Казват: „Идеални са“.
Според мене онези сестри, които нямат работа, нека въведат една мода. Да си изплетат с кука една рокля от бяла вълна, но изплетена от горе до долу, без никакъв шев. Всичките ръкави, всичко да е изплетено тъй, свободно, без никакъв шев. Изплитането ще ви отнеме 2–3 месеца, но ще имате една идеална, отлична рокля и като я турите, няма да имате такива клинове, във всичко ще има единство. Сега нашите дрехи, тези съвременни европейски дрехи, са много смешни. Казват: „Идеални са“. А, идеални! Аз, по някой път, гледам как са турени краката ни в тези бурии, тъй както в тръби облечени, че на карикатура мяза човек. После, отподире му, на редингота един разрез, а на роклите висят панделки натук-натам, ветреят се. Ами че това са скъсани дрехи! Туй състояние, според мене, показва морала на тези хора и в умствено, и в сърдечно отношение. към беседата >>
- А, идеални!
Да си изплетат с кука една рокля от бяла вълна, но изплетена от горе до долу, без никакъв шев. Всичките ръкави, всичко да е изплетено тъй, свободно, без никакъв шев. Изплитането ще ви отнеме 2–3 месеца, но ще имате една идеална, отлична рокля и като я турите, няма да имате такива клинове, във всичко ще има единство. Сега нашите дрехи, тези съвременни европейски дрехи, са много смешни. Казват: „Идеални са“. А, идеални! Аз, по някой път, гледам как са турени краката ни в тези бурии, тъй както в тръби облечени, че на карикатура мяза човек. После, отподире му, на редингота един разрез, а на роклите висят панделки натук-натам, ветреят се. Ами че това са скъсани дрехи! Туй състояние, според мене, показва морала на тези хора и в умствено, и в сърдечно отношение. В морално отношение всичко е разпокъсано. към беседата >>
190. Той ги изпита, НБ , София, 16.12.1923г.,
- Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали.
Думите, тъй както са поставени, почти нямат никакъв смисъл. Тия думи мязат на един скъпоценен камък, който е скрит в една обвивка, и всеки минава и го подритва като едно малко камъче, което се търкаля по пътя. Почти целият човешки живот е така направен, от такива малки камънчета, които ние подритваме. Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали. Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали. Срещнете учени и философи, и те ще ви говорят за идеали. Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници, и те ще ви говорят за идеали. Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен. Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. към беседата >>
- Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали.
Думите, тъй както са поставени, почти нямат никакъв смисъл. Тия думи мязат на един скъпоценен камък, който е скрит в една обвивка, и всеки минава и го подритва като едно малко камъче, което се търкаля по пътя. Почти целият човешки живот е така направен, от такива малки камънчета, които ние подритваме. Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали. Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали. Срещнете учени и философи, и те ще ви говорят за идеали. Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници, и те ще ви говорят за идеали. Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен. Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете, где е хубавото? към беседата >>
- Срещнете учени и философи, и те ще ви говорят за идеали.
Думите, тъй както са поставени, почти нямат никакъв смисъл. Тия думи мязат на един скъпоценен камък, който е скрит в една обвивка, и всеки минава и го подритва като едно малко камъче, което се търкаля по пътя. Почти целият човешки живот е така направен, от такива малки камънчета, които ние подритваме. Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали. Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали. Срещнете учени и философи, и те ще ви говорят за идеали. Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници, и те ще ви говорят за идеали. Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен. Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете, где е хубавото? – „Е, хубава беше“. към беседата >>
- Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници, и те ще ви говорят за идеали.
Тия думи мязат на един скъпоценен камък, който е скрит в една обвивка, и всеки минава и го подритва като едно малко камъче, което се търкаля по пътя. Почти целият човешки живот е така направен, от такива малки камънчета, които ние подритваме. Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали. Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали. Срещнете учени и философи, и те ще ви говорят за идеали. Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници, и те ще ви говорят за идеали. Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен. Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете, где е хубавото? – „Е, хубава беше“. И тъй ще си остане. към беседата >>
- Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен.
Почти целият човешки живот е така направен, от такива малки камънчета, които ние подритваме. Срещнете кой и да е човек, като започнете от най-обикновените хора до най-великите гении, всички се стремят към неща възвишени, идеални, всички ще ви говорят за идеали. Срещнете кой и да е говедар, и той ще ви говори за идеали. Срещнете учени и философи, и те ще ви говорят за идеали. Срещнете адвокати, майки, бащи, свещеници, и те ще ви говорят за идеали. Всички ще ви говорят за един велик идеал, но спрете се, поискайте да ви определят техния идеал, ще видите, че идеалът в техния ум не е строго определен. Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете, где е хубавото? – „Е, хубава беше“. И тъй ще си остане. Хубава, но тази дума „хубава“ не е нещо определено. към беседата >>
- Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си.
– Всички тия неща търпят промени в света. Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия; ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия. Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Но туй е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си. Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си. И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят. До известна степен всички търсят тази любов. И действително, човешката любов аз я взимам като едно качество на човека. Докато туй качество съществува в човека, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл. към беседата >>
- Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си.
Силният е силен при известни условия, слабият е слаб при известни условия; ученият е учен при известни условия, глупавият е глупав при известни условия. Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Но туй е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си. Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си. И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят. До известна степен всички търсят тази любов. И действително, човешката любов аз я взимам като едно качество на човека. Докато туй качество съществува в човека, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл. Дотогава, докато този малък пламък съществува у човека, неговият живот има смисъл. към беседата >>
- И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят.
Всички неща, които се видоизменят, не съдържат в себе си идеал. Следователно идеалното е без промени и без измени. Но туй е пак неопределено. Идеалът е същина, която съдържа целокупността на цялото битие в себе си. Този идеал, тази реалност съдържа всичко в себе си. И първото проявление на този идеал в света, това наричаме ние обикновената човешка любов, за която всички говорят. До известна степен всички търсят тази любов. И действително, човешката любов аз я взимам като едно качество на човека. Докато туй качество съществува в човека, човешкият живот, човешките мисли, човешките желания, човешките действия имат смисъл. Дотогава, докато този малък пламък съществува у човека, неговият живот има смисъл. Аз не говоря за любовта с този червения пламък, нито с портокаления, нито със зеления, нито със синия, но за Любовта, която е с една мека, бяла светлина. към беседата >>
- Този народ стои като идеал пред него.
Тази белина, която вие имате на вашите ризи, в сравнение с тази белина, за която ви говоря, ще ви се покаже черна. Следователно дотогава, докато Любовта съществува, силата, знанието имат смисъл. Ние искаме да бъдем силни. Защо? – Защото имаме известен обект, който обичаме, искаме да се покажем пред този обект. Защо онзи младият момък иска да работи за своя народ? Този народ стои като идеал пред него. Той иска да се покаже, че работи за народа си, той иска да се подигне, иска всички същества да го славят, той иска да бъде силен. към беседата >>
- Желая ви това да бъде ваш идеал.
Аз съм говорил толкова пъти за Любовта, но Любовта с думи не се изказва. Аз наричам говора едно приятно забавление, един разказ. Туй нежно чувство на Любовта аз го определям така: Когато ме види тази красивата жена, сърцето ѝ да не трепне и аз да не бъда тъй намръщен, но да ѝ отправя един мек поглед, и в моите очи да види, че пред себе си има една душа, един човек в пълния смисъл на думата и да се зарадва. И нейната радост да се оправдае от всичките мои постъпки. Няма нищо по-благородно от това на света! Желая ви това да бъде ваш идеал. Не само да ви бъде идеал, но да го приложите: ако го приложите, вашите домове ще се спасят, или по-добре, вие ще подобрите вашето положение. Нищо повече! Туй значи да събудим в себе си Божественото. Когато човек помисли тъй, той се свързва с Бога и Бог му казва: „Ти оправда моята Любов“. Само при такива условия един човек може да се спаси. към беседата >>
- Не само да ви бъде идеал, но да го приложите: ако го приложите, вашите домове ще се спасят, или по-добре, вие ще подобрите вашето положение.
Аз наричам говора едно приятно забавление, един разказ. Туй нежно чувство на Любовта аз го определям така: Когато ме види тази красивата жена, сърцето ѝ да не трепне и аз да не бъда тъй намръщен, но да ѝ отправя един мек поглед, и в моите очи да види, че пред себе си има една душа, един човек в пълния смисъл на думата и да се зарадва. И нейната радост да се оправдае от всичките мои постъпки. Няма нищо по-благородно от това на света! Желая ви това да бъде ваш идеал. Не само да ви бъде идеал, но да го приложите: ако го приложите, вашите домове ще се спасят, или по-добре, вие ще подобрите вашето положение. Нищо повече! Туй значи да събудим в себе си Божественото. Когато човек помисли тъй, той се свързва с Бога и Бог му казва: „Ти оправда моята Любов“. Само при такива условия един човек може да се спаси. Само при такива условия един народ може да се спаси. към беседата >>
- Идеалните музиканти ще дойдат, но кога?
Третото парче пак изсвири хубаво. Изобщо малко музиканти могат да свирят хубаво. Един музикант, за да свири хубаво, непременно трябва да изкара двойника си и да го тури на лъка си или в пианото. Може ли да направи това, за такъв музикант казват: „Харесва ми този музикант! “ Изобщо музикантът трябва да има вдъхновение. Идеалните музиканти ще дойдат, но кога? Марто хубаво свири, но като му плащат, той губи половината от силата си. Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му ръкопляскат. После някой музикант като свири, прави особени жестове. Казва: „Нали хубаво ги направих? “ – Не, когато музикантът свири за себе си, когато се вдълбочи и никого не вижда, тогава и цветовете са други. към беседата >>
- Като вземете всичките видове идеалисти, всички хубаво разсъждават, но аз казвам: Вие още учите науката на човешкото безпътие.
„Ние намерихме причината.“ Отвори се друга война, пак ще дойдат хората, ще констатират как се отворила, кои са причините. Ще имаме най-после една наука „история“, която показва пътя в развитието на човечеството. Пътят на човечеството! Това е смешна философия, да мислят, че историята показва пътя на човечеството! Историята показва само безпътието на съвременното човечество. Като вземете всичките видове идеалисти, всички хубаво разсъждават, но аз казвам: Вие още учите науката на човешкото безпътие. Ще дойде някой велик проповедник, ще се качи там на амвона горе и като дигне ръката си, като започне да проповядва, да описва как страдал Христос, как Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачат. Всички хора от 2,000 години насам все плачат, как така да разпнат този любящия Христос, как да не Го познаят! Толкова жестоки хора! А ние, съвременните хора, светии сме, благородни! У нас убийства, затвори, разпъвания няма. към беседата >>
- Жените идеализират Христа със златни коси, с къдри, с хубава мантия, с туй-онуй.
Сега как мислите, как ще се яви Христос днес? Тъй, както преди 2,000 години ли? Аз ви питам: Христос, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Жените идеализират Христа със златни коси, с къдри, с хубава мантия, с туй-онуй. Мъжете малко другояче си Го представляват. Кой Христос вие очаквате в света? Христос ще те срещне на пътя с револвер в ръка, ще те хване за ръцете, ще снеме булото си, ще те погледне в очите и ще ти каже: „Преди толкова хиляди години те срещнах. Ти преди едно съществуване беше пръв министър еди-къде си и знаеш ли колко престъпления направи като такъв? Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използва разумно“. към беседата >>
193. Нашите длъжници, НБ , София, 30.12.1923г.,
- Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори?
И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми! към беседата >>
- Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An.
И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. Питам сега: Идеално ли е направено човешкото тяло с тия пори? Това, което учените казват за човешкото тяло, това е един факт, а верен ли е той или не, то е друг въпрос. Тяхното твърдение, че човешкото тяло е идеално, и моето твърдение, че човешкото тяло е на дармон, имат еднаква стойност, все за An. Трябва да се докаже туй An. А за да се докаже An, знаете ли колко милиона години трябва да работи човек? Някои казват: „Докажи ми! “ Те мислят, че е тъй лесно да се докаже. Те мислят, че тъй, като махнеш с камшика, тъй скоро ще се намери маймуната отдолу на тоягата чак горе на върха. към беседата >>
194. Единство на обичта, ООК , София, 2.1.1924г.,
- Този човек е практичен, неговите хамбари са пълни, а този, с голямото Л, е идеалист, с празни хамбари.
Тези две линии са отражение на самата реалност. Щом ми кажете, че тия линии са били по 10 см дълги, тогава аз правя изчисление къде е било действителното Слънце на Живота. И забележете, когато някой иска да пише на своята възлюблена, той пише голямо Л. Туй показва, че неговото Слънце изгрява на хоризонта. Ако някой пише малко л, туй показва, че неговото Слънце е на обяд. Този човек е практичен, неговите хамбари са пълни, а този, с голямото Л, е идеалист, с празни хамбари. Той на думи е богат, пълен е с много обещания, но дойде ли до живота, няма го. Този с малкото л има мярка: малко дава, събрал е всичко. Този, който няма мярка, много дава, обещава 100, 200 хиляди, милиони, а другият ги икономисва, казва: „С мярка се дава.“ Вие ще кажете, че тези неща са случайности. Не, не са случайности. Питам: онзи, който пише буквата Л така, че събира двете линии на едно място, какъв характер има? към беседата >>
195. Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924г.,
- И тази жена има един идеал – идеалният мъж.
Много добри в какво? В едно отношение сме добри, светии сме, в друго – грешници. Идете в един дом, да видите най-грешните хора как развиват своите идеи: как трябва човек да живее, как трябва да се поправи обществото и т.н. Виждал съм жени с леко поведение, описват какъв трябва да бъде характерът на мъжа, на един гениален мъж. Описват го много хубаво. И тази жена има един идеал – идеалният мъж. Тя казва: „За да се домогна до този идеал, аз продадох всичко“. Е, като продаде всичко, какво е спечелила, какво направи? – Тя се е оцапала. И хората казват: „Тя морално е паднала“. Но кой е онзи, който като иска да изрови един диамант дълбоко заровен в земята, няма да се оцапа? към беседата >>
- Тя казва: „За да се домогна до този идеал, аз продадох всичко“.
В едно отношение сме добри, светии сме, в друго – грешници. Идете в един дом, да видите най-грешните хора как развиват своите идеи: как трябва човек да живее, как трябва да се поправи обществото и т.н. Виждал съм жени с леко поведение, описват какъв трябва да бъде характерът на мъжа, на един гениален мъж. Описват го много хубаво. И тази жена има един идеал – идеалният мъж. Тя казва: „За да се домогна до този идеал, аз продадох всичко“. Е, като продаде всичко, какво е спечелила, какво направи? – Тя се е оцапала. И хората казват: „Тя морално е паднала“. Но кой е онзи, който като иска да изрови един диамант дълбоко заровен в земята, няма да се оцапа? Има два вида оцапване в света: едното е външно оцапване, а другото е вътрешно. към беседата >>
- Сега ние взимаме София като един идеален културен център.
Момъкът и момата посрещат неприятеля с картечен огън. Но по някой път запасът от енергия може да се изтощи и ще видите на сутринта и двамата замръзнали, от носовете и на двамата потекли чучулки, и двамата с венци, и казват: „Умряха и двамата млади и зелени, с венци на глави, студът ги покоси“. Е, питам: ако тия двамата можаха всред София да замръзнат, какво ще кажете за тях? Аз ще си извадя едно заключение. Аз ще имам понятие вече за софиянци, за всички онези, които живеят в София, като започна от най-високостоящите, до най-низкостоящите, ще зная какви хора са и колко се обичат. Сега ние взимаме София като един идеален културен център. Аз не говоря за вашата София, предполагам София като един високо културен център, дето живеят най-възвишените, най-умните, най-благородните хора, дето живеят гениите, светиите, за тази София говоря. Да не мислите, че аз говоря за вашата София! Не, за нея аз не искам да говоря, да си цапам устата. Да говоря за днешния свят, аз считам, че това е цапане на моята уста. Няма какво да се занимавам със съвременния свят. към беседата >>
- Откак те срещнах, моето сърце трепна и в мене се събудиха нови идеали, моят живот се промени.
Аз констатирам един факт тъй, както произтича той в природата. Нека вземем двама млади, не говоря за сегашните млади, но взимам младите, които се проявяват в природата, защото и в природата съществуват млади – млади на природата. Двама млади се обичат, сдружат се, нали? Те имат цяла една кореспонденция. И пише той, младият момък: „Мое ангелче, ти си най-красивото същество, аз като тебе не съм видял никоя друга. Откак те срещнах, моето сърце трепна и в мене се събудиха нови идеали, моят живот се промени. Без тебе не мога да живея, ти си слънцето на моя живот и всякога ще ме огряваш. И ако само дойде един облак да покрие лицето ти, смъртта непременно ще ме покоси...“ Е, вижте сега, тия млади как хубаво си пишат. Тя отговаря: „О, мой възлюбени, ти си за мене Господ, ти си Бог мой. Откак те видях, моето сърце тупти денем и нощем, а любовта ми е толкова голяма, че аз съм готова да жертвам и баща си, и майка си, и всичко заради тебе. Пък и колкото пари има баща ми, всичко жертвам. към беседата >>
- То е идеалното нещо.
Аз ще ви кажа едно нещо: Човек, който се жени, не може да намери Бога. Той може да покаже пътя на другите хора към Бога, може да помага на човечеството, но той е далеч от Бога. Аз ви казвам истината. Човек, който мисли да се жени, той не може да намери Бога. Ти първо ще се жениш, ще раждаш деца, но когато дойдеш да разрешаваш онзи великия въпрос, „още едно ти не достига“, тогава няма да мислиш за жена, за майка, за деца, за мъж, за света, няма да мислиш за народ. То е идеалното нещо. Няма да се отречеш от света, т.е. аз трябва да бъда положителен, ще се откажеш от света, но от кой свят? – От света на заблужденията. Аз ви казвам една истина. Кое е положителното в този свят, което може да стане след 1,000 години? към беседата >>
- Силният, идеалният, гениалният човек нищо не може да го сломи!
Не е от слабите жени тя.“ – „Е, тогава, като те бие, ще се върнеш.“ Сега ще пренеса този факт в обществото. Някой път дойде сиромашията, казвате: „Аз съм беден“. Започвате да изнемогвате. Това са външни условия, които трябва да надделеете! Няма какво, ще се подчините. Силният, идеалният, гениалният човек нищо не може да го сломи! Каквото и да му казват някои, той казва: „Мене от нищо не ме е страх. Няма сила в света, която може да ме смаже. Може да ме смелите, може да ме турите и прекарате 100 пъти през воденицата, нищо не може да ме накара да мисля другояче, аз ще мисля тъй, както аз зная! “ Тъй казват гениалните хора. А сегашните хора, щом ги бутнеш с губерка, казват: „Аз ще се откажа“. към беседата >>
- – Майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете.
Но аз гледам, тази Стефанка и този Петранчо си играят и с пръчицата обрусват главичките на цветята. Майката казва: „Браво, браво, моите ангелчета“. А, никакви ангелчета не са, те са ангели без криле и с опашка. Тези ангелчета, на които се радваш днес, утре ще те изхвърлят на улицата да трепериш. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще каже: „Аз не ги познавам“. Защо? – Майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Тя трябва да каже: „Не, мама, не е хубаво така, не трябва да късаш туй цвете, в него има живот, Господ го е направил да му се радваш, без да го късаш“. Така трябва майките да възпитават децата си за в бъдеще, ако искат децата им да имат морал. към беседата >>
- Има някои хора в Англия, в Америка, които идеализират нещата.
– Пак няма. Мислите ли, че ако дойде Христос сега, днешната култура ще Го приеме? – Не, за Него държавата ще прокара някакъв особен закон. Ще Го считат, че Той е неканен гост, че Той е един човек с особени идеи. Това не е само тук в България, но и в Англия, и в Америка, никъде няма свобода. Има някои хора в Англия, в Америка, които идеализират нещата. Те се различават от другите. Аз казвам, че туй идеалното, за което мислите, то не съществува днес на земята. към беседата >>
- Аз казвам, че туй идеалното, за което мислите, то не съществува днес на земята.
– Не, за Него държавата ще прокара някакъв особен закон. Ще Го считат, че Той е неканен гост, че Той е един човек с особени идеи. Това не е само тук в България, но и в Англия, и в Америка, никъде няма свобода. Има някои хора в Англия, в Америка, които идеализират нещата. Те се различават от другите. Аз казвам, че туй идеалното, за което мислите, то не съществува днес на земята. към беседата >>
196. Отношения между проявите в природата, МОК , София, 6.1.1924г.,
- Ще дам на всички ви да напишете като тема какво трябва да бъде идеалното чело на човека, какви трябва да бъдат линиите му – изобщо външните му очертания Като ви говоря за веждите, за клепачите, за челото на човека, не казвам, че те определят характера на човека, но те са резултат на вътрешната му деятелност.
Ще дам на всички ви да напишете като тема какво трябва да бъде идеалното чело на човека, какви трябва да бъдат линиите му – изобщо външните му очертания Като ви говоря за веждите, за клепачите, за челото на човека, не казвам, че те определят характера на човека, но те са резултат на вътрешната му деятелност. Ако човек е весел, ще има отворени и изпъкнали очи. Ако е песимист и гледа с мрачен поглед на хората и на живота, ще има навътре хлътнали очи. Това произтича от един психологически закон. Колкото повече вниманието на човека е съсредоточено към вътрешния живот, толкова по-малко се хранят очите. Светските хора, които искат да видят всичко и се радват на живота като деца, те изпращат повече кръв в очите си, затова техните очи са по-здрави. към беседата >>
198. Приливи и отливи, ООК , София, 16.1.1924г.,
- Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога.
Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога. Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората. Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне. към беседата >>
200. Придобивки на съзнанието, МОК , София, 20.1.1924г.,
- И ние днес казваме: човешкото тяло е идеално.
В какво седи лесният живот? Нека вземам примери от природата. Природата, за пример, е създала човешкото тяло. Но как, лесно ли го е създала? – Не, с усилията на вековете. И ние днес казваме: човешкото тяло е идеално. Но ако човек не употребява своята воля, това тяло само по себе си, не е идеално. То не може само да се държи право. И това, което днес поддържа тялото право, което го подтиква към движение, към дейност, това е човешката воля. Значи за всяко нещо се изисква усилие, работа, а не леснина. В мозъка на човека има едно спирално, едно кръгообразно движение. към беседата >>
- Но ако човек не употребява своята воля, това тяло само по себе си, не е идеално.
Нека вземам примери от природата. Природата, за пример, е създала човешкото тяло. Но как, лесно ли го е създала? – Не, с усилията на вековете. И ние днес казваме: човешкото тяло е идеално. Но ако човек не употребява своята воля, това тяло само по себе си, не е идеално. То не може само да се държи право. И това, което днес поддържа тялото право, което го подтиква към движение, към дейност, това е човешката воля. Значи за всяко нещо се изисква усилие, работа, а не леснина. В мозъка на човека има едно спирално, едно кръгообразно движение. И когато това движение се извършва правилно, човек мисли добре и върви добре, без да залита. към беседата >>
201. Закон за късите и дългите линии, ООК , София, 23.1.1924г.,
- Те може да не са идеални, но всяко користолюбие е изключено.
Това не е разрешение на въпроса. Не е въпросът в съблазънта. Това са играчки, а окултният език изключва такива залъгалки. В дадения случай аз казвам тъй: или се приближаваш към Бога, или се отдалечаваш от Него – две положения има. Аз зная: ако се приближавам към Бога, всичките ми отношения са прави. Те може да не са идеални, но всяко користолюбие е изключено. Може да правя погрешки: то е по отношение на светлината; но щом съм в тази посока, аз ще ги изправя в края на краищата. Отдалечавам ли се от Бога, може да съм идеален човек – след време ще почна да правя погрешки. Има хора, които са грешници, обаче са в посока да се приближат към Бога. Казвам: този човек след една година ще те задмине. Защо? – Защото той се стреми с голяма бързина към Бога и скоро ще измени живота си, а ти, понеже вървиш в обратна посока, след една година ще се отдалечиш от Бога. към беседата >>
- Отдалечавам ли се от Бога, може да съм идеален човек – след време ще почна да правя погрешки.
Това са играчки, а окултният език изключва такива залъгалки. В дадения случай аз казвам тъй: или се приближаваш към Бога, или се отдалечаваш от Него – две положения има. Аз зная: ако се приближавам към Бога, всичките ми отношения са прави. Те може да не са идеални, но всяко користолюбие е изключено. Може да правя погрешки: то е по отношение на светлината; но щом съм в тази посока, аз ще ги изправя в края на краищата. Отдалечавам ли се от Бога, може да съм идеален човек – след време ще почна да правя погрешки. Има хора, които са грешници, обаче са в посока да се приближат към Бога. Казвам: този човек след една година ще те задмине. Защо? – Защото той се стреми с голяма бързина към Бога и скоро ще измени живота си, а ти, понеже вървиш в обратна посока, след една година ще се отдалечиш от Бога. Следователно, щом се приближаваме към Бога, имаме условия, а щом се отдалечаваме от Бога, ние губим условията. към беседата >>
- В умовете на децата майката трябва да седи като един идеал.
Като дойде за себе си, тъй малко с „утира“, а като дойде за другите, няма „утира“. Не, ще прелееш и за себе си, и за другите. Нашата любов трябва да се даде тъй преизобилно на това цвете, да съзнае то, че ти си му дал, че си излял върху него много. Ще прелееш, ще кажеш: „Утира! “ На детето си ще дадеш преизобилно, да почувства, че майка му е дала своите чувства. В умовете на децата майката трябва да седи като един идеал. Затова майката трябва да се моли, да каже: „Господи, вярвам в Тебе, вярвам, че мога да приложа Твоята Любов“. И действително, тя може да се приложи. Няма абсолютно никаква причина, която може да ни спъне. И църквата, и държавата, и тия закони, тъй както са създадени, те не могат да ни препятстват. Какъвто закон и да създаде държавата, с нищо не може да ни спъне, с нищо не може да ни препятства. към беседата >>
203. Най-щастливият ден, ООК , София, 6.2.1924г.,
- Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата.
Ние казваме, че човек е трояк, т. е. има ум, сърце и воля. Този закон може да приложим и тука. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. към беседата >>
- някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени.
Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята у някой човек, то вземе ли той този тон, пак трябва да стане същото сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. към беседата >>
- Защо не са идеално запълнени?
Ето какво подразбира сливането. Тази форма, която умът образува, трябва да е така напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място – идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота, т. е. някой казва: „Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм.“ Това стягане се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са тъй идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от големите врагове. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От Невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. към беседата >>
- Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем.
Не, не е вярна. Аз мога да направя всеки от вас да бъде добър през целия си живот. Как? Представете си, че ви направя една хубава къща, с хубава градина, имате на разположение трима души слуги, и то толкова умни и отзивчиви, че да познават всичките ваши навици, та да задоволяват всичките ви нужди. После, направя да имате файтон, автомобил и каквото пожелаете: всяко най-малко ваше желание да се задоволява. В този случай по-добър човек от вас няма да има. Идеален човек ще бъдете, ще ви туря тогава седем. Но аз мога да направя всеки едного от вас и най-лош човек. Може да ви пратя в ада и след една година да станете рогат дявол. Как? – Ще почна да ви отнемам един по един слугите: най-първо единия слуга, после втория, че третия, след туй файтона, автомобила, градината, къщата, докато най-после ви оставя гладен, гол и бос, без дрехи, без шапка, окъсан... Добър ли ще бъдеш? към беседата >>
204. Искаш ли да оздравееш?, НБ , София, 10.2.1924г.,
- И за онази мома, която жертва любовта на майка си за своя възлюбен, казват: „Идеал има тази мома!
С приставането тя не е разрешила въпроса. Приставането не подобрява живота. Тази мома, като е избрала един момък за себе си, според нашите схващания, трябва да го обичат и майката, и бащата, и братята, и сестрите. Това е благословение за дома ѝ. Не го ли обичат, избягва ли тя с него, има нещо лошо в него. И за онази мома, която жертва любовта на майка си за своя възлюбен, казват: „Идеал има тази мома! “ Идеал има! Не, не, в света има само един идеал, и той е Бог. Мома, която напуща майка си, ще напусне и мъжа си. Коя е сигурността, че този, за когото ти жертваш живота си, те обича? „Ами той ми говори сладки думи! към беседата >>
- “ Идеал има!
Приставането не подобрява живота. Тази мома, като е избрала един момък за себе си, според нашите схващания, трябва да го обичат и майката, и бащата, и братята, и сестрите. Това е благословение за дома ѝ. Не го ли обичат, избягва ли тя с него, има нещо лошо в него. И за онази мома, която жертва любовта на майка си за своя възлюбен, казват: „Идеал има тази мома! “ Идеал има! Не, не, в света има само един идеал, и той е Бог. Мома, която напуща майка си, ще напусне и мъжа си. Коя е сигурността, че този, за когото ти жертваш живота си, те обича? „Ами той ми говори сладки думи! “ Не, не, светът от сладки думи умира. към беседата >>
- Не, не, в света има само един идеал, и той е Бог.
Тази мома, като е избрала един момък за себе си, според нашите схващания, трябва да го обичат и майката, и бащата, и братята, и сестрите. Това е благословение за дома ѝ. Не го ли обичат, избягва ли тя с него, има нещо лошо в него. И за онази мома, която жертва любовта на майка си за своя възлюбен, казват: „Идеал има тази мома! “ Идеал има! Не, не, в света има само един идеал, и той е Бог. Мома, която напуща майка си, ще напусне и мъжа си. Коя е сигурността, че този, за когото ти жертваш живота си, те обича? „Ами той ми говори сладки думи! “ Не, не, светът от сладки думи умира. „Ами очите му светят. към беседата >>
205. Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието, МОК , София, 10.2.1924г.,
- Онзи, който не разбира това, търси своя идеал вън от тази точица.
Някои хора искат да блеснат изведнъж, в един момент да станат чисти и святи. Не, това е заблуждение. Аз искам да ви обърна внимание върху това, къде да гледате и как да гледате. Вие трябва да гледате себе си, но ако ви кажа само толкова, ще се намерите в чудо, защото „себе си“, това представлява за вас още една неопределена величина. Ако гледате на „себе си“ тъй, както сега разбирате това, в дълбочината на вашата душа ще забележите една едва уловима светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на светлината и е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейният цвят е приятен. В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но в няколко часа всичко изгасва – като че се създават някакви светове. Някой път тия големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тия огньове не го интересуват. към беседата >>
206. Трите състояния у човека, ООК , София, 13.2.1924г.,
- Според този закон колкото и идеално да живеете в света, като се движите в гъста материя, винаги ще имате един малък наклон.
Сега вие можете да си кажете: „Какво ме ползва такова едно движение? “ Ами туй движение на птицата какво я ползва? В туй движение какъв устрем има птицата? Как обръща това движение напред! Разбира се, тя не се движи в една плоскост, тъй, хоризонтално, но това движение има един малък наклон. Според този закон колкото и идеално да живеете в света, като се движите в гъста материя, винаги ще имате един малък наклон. След туй ще се спрете, ще почнете едно кръгообразно движение и тогава пак ще тръгнете по една права линия. В това движение става видоизменение във вашето съзнание или във вашето състояние. Ние говорим философски. Но тия неща, за които ви говоря, са верни. Може да ги наблюдавате в себе си: ще видите, че вашите състояния се сменят. към беседата >>
207. Обектът на съзнанието, ООК , София, 20.2.1924г.,
- В съвременните окултни школи има ученици, които са разбрали живота, които са разбрали този велик идеал, но малцина са те.
В съвременните окултни школи има ученици, които са разбрали живота, които са разбрали този велик идеал, но малцина са те. Има членове на църквата, които са разбрали живота, но болшинството от тях не живее добре, а казва: „Днес за днес! “ Някой казва: „Аз ходя на събрание за развлечение.“ Друг казва: „Аз ходя, когато няма какво да правя.“ Трети рече: „Аз да слушам само еди-кой си проповедник.“ Ти слушаш за това, за онова, но то не е тъй. Проповедникът няма право да проповядва, каквото иска. И ти нямаш право да слушаш какво хората говорят. Господ няма нужда от глупости, разбирате ли? към беседата >>
208. Що е това?, НБ , София, 24.2.1924г.,
- Той трябва да бъде наш идеал.
“ Не е съдба това. Ти трябва да се научиш, като носиш туй дете в утробата си, да му кажеш: „На Бога ще служиш! “ А сега служим на кого? – Служим на църквата, на държавата, а на когото трябва да служим, не служим. Аз казвам: Най-първо трябва да служим на Бога на Любовта! Той трябва да бъде наш идеал. И тогава, като се срещнем, ние ще се познаваме. Като срещна един стражар, ще му кажа: „Братко, ти си свършил четири факултета, ти имаш моите уважения, отлична е твоята служба! “ А сега кого търсим, на кого служим? – На България. Българите, макар че минават за културен народ, не зная дали имат един министър, който да е свършил четири факултета. към беседата >>
209. Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите, МОК , София, 2.3.1924г.,
- А в моралния тип, или можем да кажем в идеалния тип ние предполагаме, че енергиите са еднакво балансирани и във всички моменти на живота действат равномерно.
Как намирате устните, еднакво дебели ли са? Долната е по-дебела, което показва, че в този характер при известни случаи има по-голяма пасивност, отколкото активност. А в моралния тип, или можем да кажем в идеалния тип ние предполагаме, че енергиите са еднакво балансирани и във всички моменти на живота действат равномерно. Смяната на пасивност и активност става равномерно. А тук в някое отношение този тип ще е повече пасивен, а по-малко активен. При строежа на човешкия нос целият мозък, въобще всички центрове на мозъка взимат участие; и дробовете също взимат участие. Когато дишането е правилно, и носът е правилно устроен. Ако надеждата е слабо развита и в човека започва да се развива едно песимистично чувство, носът почва да се изменя, да се заостря – чувствата в човека се изменят. към беседата >>
- По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре, като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят.
След като излязат нависоко, те свободно възприемат слънчевите лъчи и после вече у тях се поражда желание да се разпрострат нашироко. Следователно, ако дървото е тънко, значи окръжаващите го условия за него са били стеснителни. Обратно: ако дървото е дебело, ще направим заключение, че това дърво от ред поколения е расло само. У него е нямало стремеж да расте нагоре, понеже никой не му е пречил да възприема направо слънчевите лъчи. Но като е нямало кой да го защитава от бурите и ветровете, то е станало дебело, та да може да отстоява срещу тях. По някой път човешкият ум е идеален, расте идеално нагоре, като някоя топола, но ако остане сам, ветровете може да го пречупят. Тогава в него трябва да се създаде морален устой. Някои хора, които са действали самостоятелно, които не са имали никаква подкрепа отвън, техният характер придобива по-голяма дебелина, такава, каквато има дъбът или друго някое растение. В гимназията вие сте изучавали дробите, нали? Аз ще взема дробите 1/5, 2/5, 3/5, 4/5. Какво показва дробта 1/5? към беседата >>
- не може да постигне своя идеал.
Кое чувство иде след осезанието? (– Вкусът, после мирисът и най-после слухът и зрението.) Тогава с 2/5 се изразява вкусът; с 3/5 – мирисът, с 4/5 – слухът и с 5/5 – зрението. Числителят четири в дробта 4/5 показва условията, при които едно същество може да живее сам; или още 4/5 показва, че това същество може да реализира 4/5 от условията, а 1/5 остават нереализирани. И най-после можем да турим 5/5 = 1, нали? Но трябва да знаете, че човек при сегашните условия на земята никога не може да реализира цялото, т.е. не може да постигне своя идеал. Идеалът е Цялото. Той обаче не може да се постигне, затова през целия си живот ние се занимаваме само с прости дроби. В умствено отношение, в морално отношение нашите стремежи са все прости дроби. И нашите постигнати резултати са пак прости дроби. Да допуснем, че с вашето знание вие сте достигнали в живота си само 1/5 резултат. към беседата >>
- Идеалът е Цялото.
(– Вкусът, после мирисът и най-после слухът и зрението.) Тогава с 2/5 се изразява вкусът; с 3/5 – мирисът, с 4/5 – слухът и с 5/5 – зрението. Числителят четири в дробта 4/5 показва условията, при които едно същество може да живее сам; или още 4/5 показва, че това същество може да реализира 4/5 от условията, а 1/5 остават нереализирани. И най-после можем да турим 5/5 = 1, нали? Но трябва да знаете, че човек при сегашните условия на земята никога не може да реализира цялото, т.е. не може да постигне своя идеал. Идеалът е Цялото. Той обаче не може да се постигне, затова през целия си живот ние се занимаваме само с прости дроби. В умствено отношение, в морално отношение нашите стремежи са все прости дроби. И нашите постигнати резултати са пак прости дроби. Да допуснем, че с вашето знание вие сте достигнали в живота си само 1/5 резултат. Какво разбирате от това? към беседата >>
210. Родени изново, НБ , София, 2.3.1924г.,
- Ще може ли да живее един морален, един идеален живот?
Те може да имат морален стремеж, но морален устой нямат. Този морален устой отсега нататък може да се създаде у тях. Някой човек мисли, че има сили да устои на всичко, обаче щом влезе в живота, вижда, че няма сили, поддава се. Питам: Онзи човек, който има жена, деца, а отгоре на това изпратил син и дъщеря в странство да се учат, и няма средства, не ще ли той да се подхлъзне? Той обикаля натук-натам. Ще може ли да живее един морален, един идеален живот? – Не може. За сина и за дъщерята са потребни по 5,000 лева, значи 10,000 лева. За жената и децата 2,000 лева, а той, като чиновник, едва изкарва 3,000 лева. Другите откъде ще ги изкара? – Той ще ги изкара от някоя каса. към беседата >>
211. Двете граници, ООК , София, 5.3.1924г.,
- У тях се забелязва един по-висок полет на Духа, по-голям стремеж към търсене на Истината, те са хора повече идеалисти.
Изобщо Природата със своите местности – планини и долини – оказва известно влияние върху характера на хората. И наистина, забелязано е, че хора, които живеят на по-високи места, имат по-благородни и възвишени стремежи. У тях се забелязва един по-висок полет на Духа, по-голям стремеж към търсене на Истината, те са хора повече идеалисти. Тия пък, които живеят по долините, са хора повече материалисти, хора на живота, на удоволствията. Те са по-здраво свързани с материята. Освен това дали някои хора живеят по южните, а други – по северните склонове на някоя планина, това също оказва влияние върху характера на хората. Всичко това какво показва? Че Природата е жива, разумна. към беседата >>
- Това трябва да бъде идеал за нас.
Туй, което направим за Бога, само то ще ни следва. Това трябва да бъде идеал за нас. Ще кажете: „Е, то е лесна работа! “ Всеки ден като станем и направим едно добро дело за Бога, то е оправдано. Не направим ли едно добро дело, този ден е изгубен за нас. Та като ученици, всеки трябва да направи през деня по едно добро дело за Бога, макар и микроскопическо. Като направиш едно малко Добро, да усещаш, че си извършил Волята Божия, макар и в най-малка степен. към беседата >>
212. Брат ти си дойде, НБ , София, 23.3.1924г.,
- В сравнение с бъдещето, светът не е идеален, но в сравнение с миналото, той е по-добър.
Казвате, че светът е лош. – Не, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Вие мислите, че Бог е създал света лош, но всъщност не е така. Лош е светът по отношение на нашето разбиране, а не че Бог го е създал лош. От философско гледище, не можем да кажем, че светът е лош. В сравнение с бъдещето, светът не е идеален, но в сравнение с миналото, той е по-добър. В миналите времена, когато хората са воювали, как са постъпвали със заробените? – Жестоко. – Как постъпват днес? – По-благородно. Взимат ранените, лекуват ги в болниците; после разменят пленниците си. към беседата >>
213. Добрите навици. Разумното сърце, МОК , София, 30.3.1924г.,
- Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик.
Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици. Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. към беседата >>
- Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира.
Следователно, смисълът на живота, особено в тъмната, мрачна нощ, е светлината, която свети някъде далеч на хоризонта. – Коя е причината за явяването и изчезването на светлината? – Зависи или от мястото, или от самия човек. Ако пътят, по който вървиш, не е равен, светлината ту ще се явява, ту ще изчезва; ако съзнанието ти не е будно, светлината пак ще се явява и изчезва – става прекъсване на светлината в човешкото съзнание. Като се качваш нагоре, светлината свети и ти показва пътя; като слизаш, тя постепенно изчезва. Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира. Казваш: Изгубих идеала си. – Не си го изгубил, но пътят, по който вървиш, е хълмист, срещаш съпротивления. Когато слиза в материята, човек губи своя идеал. Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това, да изгуби своя идеал. Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си, и животът му се обезсмисля. към беседата >>
- Казваш: Изгубих идеала си.
– Коя е причината за явяването и изчезването на светлината? – Зависи или от мястото, или от самия човек. Ако пътят, по който вървиш, не е равен, светлината ту ще се явява, ту ще изчезва; ако съзнанието ти не е будно, светлината пак ще се явява и изчезва – става прекъсване на светлината в човешкото съзнание. Като се качваш нагоре, светлината свети и ти показва пътя; като слизаш, тя постепенно изчезва. Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира. Казваш: Изгубих идеала си. – Не си го изгубил, но пътят, по който вървиш, е хълмист, срещаш съпротивления. Когато слиза в материята, човек губи своя идеал. Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това, да изгуби своя идеал. Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си, и животът му се обезсмисля. Той винаги ще чувства празнина, която с нищо не може да се запълни. към беседата >>
- Когато слиза в материята, човек губи своя идеал.
Ако пътят, по който вървиш, не е равен, светлината ту ще се явява, ту ще изчезва; ако съзнанието ти не е будно, светлината пак ще се явява и изчезва – става прекъсване на светлината в човешкото съзнание. Като се качваш нагоре, светлината свети и ти показва пътя; като слизаш, тя постепенно изчезва. Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира. Казваш: Изгубих идеала си. – Не си го изгубил, но пътят, по който вървиш, е хълмист, срещаш съпротивления. Когато слиза в материята, човек губи своя идеал. Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това, да изгуби своя идеал. Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си, и животът му се обезсмисля. Той винаги ще чувства празнина, която с нищо не може да се запълни. Това са положения, които всеки е опитал. към беседата >>
- Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това, да изгуби своя идеал.
Като се качваш нагоре, светлината свети и ти показва пътя; като слизаш, тя постепенно изчезва. Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира. Казваш: Изгубих идеала си. – Не си го изгубил, но пътят, по който вървиш, е хълмист, срещаш съпротивления. Когато слиза в материята, човек губи своя идеал. Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това, да изгуби своя идеал. Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си, и животът му се обезсмисля. Той винаги ще чувства празнина, която с нищо не може да се запълни. Това са положения, които всеки е опитал. към беседата >>
- Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си, и животът му се обезсмисля.
Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира. Казваш: Изгубих идеала си. – Не си го изгубил, но пътят, по който вървиш, е хълмист, срещаш съпротивления. Когато слиза в материята, човек губи своя идеал. Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това, да изгуби своя идеал. Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си, и животът му се обезсмисля. Той винаги ще чувства празнина, която с нищо не може да се запълни. Това са положения, които всеки е опитал. към беседата >>
- Другото е, че не устояват на своя велик идеал.
Две неща спъват човешкия живот; те са го спъвали в миналото, спъват го и сега. Едното е, че хората не устояват на своите обещания – верността към Бога. Другото е, че не устояват на своя велик идеал. Ще ви приведа един разказ от египетската история. Някога, фараонът Хаки Бал искал да изпита верността на своите поданици, също и на своите слуги. Една вечер той извикал тайно при себе си, един от верните си поданици, Озирис Бен, и му казал: Искам да те поставя временно да управляваш държавата вместо мене, без да подозират това моите поданици. Ще управляваш, както намираш за добре. Ще разполагаш, както знаеш, с всичко, което имам. към беседата >>
218. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924г.,
- Под „съществено" разбирам неизменния идеал на човешката душа.
– Аз бих желал да чуя от някой философ, кое е същественото в живота. Българинът ще каже: Същественото е да бъдеш българин. Англичанинът ще каже, че същественото е да бъдеш англичанин. Обаче, същественото не е нито да бъдеш българин, нито да бъдеш англичанин. Това е само една форма, един стремеж. Под „съществено" разбирам неизменния идеал на човешката душа. – Кое е същественото, според вас? – Да изкарвам прехраната си. – Яденето съществено нещо ли е? Днес много спорове се водят за яденето. Например, явява се спор, месо ли да яде човек, или растителна храна, главно плодове. към беседата >>
219. Ще го изцеля, НБ , София, 27.4.1924г.,
- Ако има едно щастливо общество, всички ще го идеализират.
Можете ли да си представите свят, в който хората да са крайно щастливи, да нямат нужда един от друг? Ако съществува такъв свят, какви ще бъдат отношенията между хората? Ако има едно щастливо общество, всички ще го идеализират. Интересно е, отде е дошла в умовете на хората мисълта за щастие. За да търсят хората щастие, тази мисъл все е дошла отнякъде. И онези хора, които поддържат мисълта за бъдещ живот, както и тези, които го отричат, еднакво мечтаят за едно щастливо общество. За какво щастие говорят тези хора, които живеят на земята, и на всяка стъпка се натъкват на страдания и смърт? Умрял вол може ли да се съживи? към беседата >>
- Ще кажете, че тя е идеална любов.
Какви трябва да бъдат отношенията ти към тях? Какви трябва да бъдат отношенията ти към майка ти, баща ти, към братята и сестрите ти? Ами какви трябва да бъдат към животните и растенията? Това е велика наука, която трябва да се изучава. Питам: По какво се отличава любовта на приятеля? Ще кажете, че тя е идеална любов. Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална любов, т. е. приятелска". Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг. Като деца, заедно са играли, заедно са учили, свършили гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения. На разходка ходят заедно, на работа пак заедно – неразделни са. към беседата >>
- Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална любов, т.
Какви трябва да бъдат отношенията ти към майка ти, баща ти, към братята и сестрите ти? Ами какви трябва да бъдат към животните и растенията? Това е велика наука, която трябва да се изучава. Питам: По какво се отличава любовта на приятеля? Ще кажете, че тя е идеална любов. Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална любов, т. е. приятелска". Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг. Като деца, заедно са играли, заедно са учили, свършили гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения. На разходка ходят заедно, на работа пак заедно – неразделни са. По едно време единият от тях се оженил за богата мома, и работите му се наредили добре. към беседата >>
- Като деца, заедно са играли, заедно са учили, свършили гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения.
Питам: По какво се отличава любовта на приятеля? Ще кажете, че тя е идеална любов. Аз ще ви определя, какво се разбира под „идеална любов, т. е. приятелска". Двама приятели, и двамата бедни, живеят заедно; обичат се, готови са на всякаква жертва един за друг. Като деца, заедно са играли, заедно са учили, свършили гимназия и през всичкото време са имали идеални отношения. На разходка ходят заедно, на работа пак заедно – неразделни са. По едно време единият от тях се оженил за богата мома, и работите му се наредили добре. Постепенно той се издига до най-високото обществено положение, става министър. Той е щастлив в семейството си, радва се на децата си. Приятелят му, обаче, си остава беден – не му върви в живота. към беседата >>
- Този е идеалът на човешката душа.
Христос казва: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Днес е изпратена една делегация от земята с молба, да дойде Христос на земята, да изцели човечеството. Сега иде Христос! Приемете в умовете и сърцата си свещената мисъл, че Бог е Любов. Кажете си: При всички условия на живота, аз съм готов да постъпвам с приятелите си и с всички близки по закона на любовта. Този е идеалът на човешката душа. Това да стане по свобода, а не чрез заповеди. Само така душата ви ще се разшири, и духът ще се възвиси. Щом придобиете любовта, вие ще я приложите към болните и страдащите, към изоставените и падналите в света. Страдащият и болният трябва да знаят, че има Един приятел в света, верен при всички условия на живота. Той всякога ни помага. към беседата >>
- (– По интуиция, или по общност в идеала, или когато се допълняме.) Вие трябва да изучавате тоновете, та като искате да си изберете някой приятел, трябва да се поставите в едно пасивно състояние, умът ви да е напълно свободен от каквито и да било посторонни, външни мисли, които нарушават равновесието ви.
По кои качества го избирате? Може ли някой от вас, според опитността, която има, да ми каже как избира своите приятели? От какви признаци се ръководи? Или кое ви приближава един към друг? (– Ние не се избираме по черти.) Как се сближавате? (– По интуиция, или по общност в идеала, или когато се допълняме.) Вие трябва да изучавате тоновете, та като искате да си изберете някой приятел, трябва да се поставите в едно пасивно състояние, умът ви да е напълно свободен от каквито и да било посторонни, външни мисли, които нарушават равновесието ви. Вземете тона do или re и вижте какво ще почувствате, защото всички тонове в природата са живи. В по-висшите светове вие няма да намерите музиката написана на книги. Там всеки тон е жив и книгата е също жива. към беседата >>
222. Противоречията като необходимост при всяко растене, МОК , София, 18.5.1924г.,
- Затова трябва да се стремите към идеален, духовен живот.
– Нищо не искам, вятърът ме докара тук, сблъскахме се – нищо повече! И тъй, само в плодовете на едно дърво могат да се примирят противоречията. Следователно не се смущавайте от това, как се развива сега външният свят. Трябва да знаете, че вие не можете да измените реда на нещата. Само в плода на дървото вие може да примирите всички противоречия. Затова трябва да се стремите към идеален, духовен живот. Всяко дърво трябва да има плод във вас. И, както казва Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Който има плод, ние познаваме, че той е примирил противоречията, а който няма плод, наричат го безплодно дърво. Това показва, че този човек още не е намерил закона на примирението. Значи, в плода, в доброто, което правиш в света, трябва да примириш всички противоречия на твоя физически, чувствен и умствен живот и да преминеш в причинния свят. към беседата >>
223. Малки придобивки в живота, МОК , София, 25.5.1924г.,
- Поставете си в живота един идеал, който искате да реализирате.
Природата обича хармония навсякъде, и вие ще се стремите към това. Като ходите, дръжте в ума си идеята вашият организъм да има красиви форми, т.е. такива форми, каквито природата изисква. Раменете ви, лицето ви, очите ви, всичко трябва да бъде правилно и красиво. Поставете си в живота един идеал, който искате да реализирате. Този идеал се среща в природата, само че трябва да работите за неговото реализиране. Ако умът ви работи, ще създадете вашето чело; ако чувствата ви работят, ще създадете вашия нос; ако волята ви работи, ще създадете брадата си, долната част главно. Ако проектирате всичките си чувства към работа, ще развиете вашето тяло правилно. Ако сте много активен, ще развиете дробовете си правилно. Ако в материалните си работи постъпвате правилно, и вашата храносмилателна система ще бъде правилна. към беседата >>
- Този идеал се среща в природата, само че трябва да работите за неговото реализиране.
Природата обича хармония навсякъде, и вие ще се стремите към това. Като ходите, дръжте в ума си идеята вашият организъм да има красиви форми, т.е. такива форми, каквито природата изисква. Раменете ви, лицето ви, очите ви, всичко трябва да бъде правилно и красиво. Поставете си в живота един идеал, който искате да реализирате. Този идеал се среща в природата, само че трябва да работите за неговото реализиране. Ако умът ви работи, ще създадете вашето чело; ако чувствата ви работят, ще създадете вашия нос; ако волята ви работи, ще създадете брадата си, долната част главно. Ако проектирате всичките си чувства към работа, ще развиете вашето тяло правилно. Ако сте много активен, ще развиете дробовете си правилно. Ако в материалните си работи постъпвате правилно, и вашата храносмилателна система ще бъде правилна. Природата регистрира всички наши действия. към беседата >>
- Щом у вас същества идея за нещо красиво, за нещо велико, трябва да работите идеално., тази наука, за която ви говоря, е много сложна.
Ти или градиш, или събаряш. То е според както постъпваш. Затова казвам: всяко ваше действие, всяко ваше чувство и всяка ваша мисъл ще постави едно малко камъче в градежа на вашето здание. И ако някой ден имате едно красиво чувство, радвайте се през целия ден, че можете да поставите едно хубаво камъче на зданието си. Бъдете доволни, че сте поставили този хубав камък. Щом у вас същества идея за нещо красиво, за нещо велико, трябва да работите идеално., тази наука, за която ви говоря, е много сложна. И вие трябва да бъдете много внимателни в изучаването ѝ. Трябва да прекарате най-малко 10 години в изучаване какво е отношението на линиите и енергиите, които се образуват между тях. После, ще изучавате и отношенията между хората. Това е един много сложен процес. Сега, запример, вие налучквате нещата. към беседата >>
- Господ по естество нито е материалист, нито е идеалист.
Няма сила в света, която може да спъне човека. Сега вие може да кажете: „Всеки философ има свое схващане.“ Да, един философ материалист има свое схващане, един философ идеалист има свое схващане, един философ натуралист има свое схващане. Кой от тези философи е прав? – Нито единият, нито другият. Господ по естество нито е материалист, нито е идеалист. Подразделенията на Битието са наши изобретения. Материя, Дух, душа и т. н. от чисто Божествено гледище съществуват ли? Например, ако си в магарешкия свят, ще констатираш, че всички магарета имат опашки; ако си в света на воловете, ще констатираш, че всички волове имат рога. Оттам ще извадите заключението, че всички същества имат рога, че всички имат опашки, че всички ядат като магарето и който не може да реве като магарето, не може да бъде знатен човек. към беседата >>
- Тя трябва да бъде образец, идеал на тия души в нас.
Той е централната монада, около която всички други монади, всички други души се групират и я подкрепят. Обаче когато тази ръководеща душа, която носи името, знайно в Небето, не спазва законите, всички останали души са в разногласие. Тогава се ражда в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката душа цял хаос. Когато казваме, че трябва да работим върху себе си, разбираме, че трябва да дадем един образец на тия души в нас как трябва да работят. Тази централна монада е като център. Тя трябва да бъде образец, идеал на тия души в нас. И те имат свое мнение. Следователно, когато един човек греши, тия души знаят това: те вземат всичко под внимание, докато един ден започнат да те напущат една след друга и ти останеш сам. Тогава знаете ли какво ще бъде вашето положение? Вие ще дойдете на мястото на една от тия, малките монади, и ще влезете като съставна част в друг някой организъм. И знаете ли тогава колко хиляди години ще ви трябват, докато излезете от този организъм и добиете вашата първа свобода? към беседата >>
- Или през тази седмица може да напишете най-хубавите работи – като че живеете в един идеален свят.
Разбрахте ли хубаво? Никаква погрешка няма да виждате. За всичко добро ще си говорите, за лошото няма да говорите. Само хубави книги може да четете. Вестник „Алфа“ даже няма да четете тази седмица. Или през тази седмица може да напишете най-хубавите работи – като че живеете в един идеален свят. Ако си в канцеларията и някой ти говори за вестници, ти ще се концентрираш, ще кажеш: „Много сериозна работа имам! “ Това, което се отнася до службата, ще слушаш, но това, което е извън нея, няма да слушаш, ще бъдеш глух за него. Вие веднага казвате: „Дали е възможно да се издържи всичко това? “ Онези, които се ангажират за този опит, само те ще го направят, но като изневери един, препятства се и на цялата работа. Когато една халка не е здрава, скъсва се цялата верига. към беседата >>
225. И валя дъждът, НБ , София, 1.6.1924г.,
- В нея има абсолютна, идеална справедливост.
Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват. Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят. Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна. Неправдата не може да остане до края на този век. към беседата >>
- жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви.
Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата. Тя е проводник на любовта. Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Под „майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик. към беседата >>
227. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа, МС , София, 6.7.1924г.,
- Туй наричат идеал, Божествена връзка, между хората. (втори вариант)
Третото положение на любовта, това е Божественото у човека. Този, който признае тази Любов, той вече не само, че не се отделя от тебе, но той е като част от тебе, той ще се присъедини към тебе и ще каже: „Аз ще остана у дома ти, слуга ще ти бъда, ще деля всички страдания и мъчнотии с тебе, на смърт, на живот, на всичко съм съгласен. Тогава животът добива смисъл. Туй наричат идеал, Божествена връзка, между хората. Тази Любов, носи онова истинско разширение. За да дойдете до тази Любов обаче, трябва да минете през първите две фази на любовта. към втори вариант >>
- Аз не говоря за Любовта, тъй както хората я разбират, но говоря за тази Любов, която внася известни идеали, която прави сърцето да чувствува, умът да мисли и волята да действува. (втори вариант)
Единственото нещо, което осмисля нашия живот, това е Любовта. Аз не говоря за Любовта, тъй както хората я разбират, но говоря за тази Любов, която внася известни идеали, която прави сърцето да чувствува, умът да мисли и волята да действува. Туй, което носи смисъла в живота, това е великата Любов. Ние я наричаме Бог, Който се проявява. И Павел казва: „Отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде Духът на Истината, туй, което отчасти знаем, ще се прекрати." Той казва още: „Когато бях младенец, като младенец мъдрувах." И сега всички ние мъдруваме като малките деца. към втори вариант >>
- Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувства правилно, ума да мисли право и волята – да действа разумно.
Като ученици, вие трябва да прилагате любовта си и към силния, и към слабия. Когато влезе трън в крака на силния, и той става слаб. Човек е силен дотогава, докато любовта живее в душата му. В който момент любовта го напусне, той става слаб. Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да чувства правилно, ума да мисли право и волята – да действа разумно. Казано е: "Бог е Любов". За тази любов говорим ние. Апостол Павел казва: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духът на Истината, това, което отчасти знаем, ще се прекрати". На друго място той казва: "Когато бях младенец, като младенец мъдрувах". към беседата >>
228. Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия, МС , София, 6.7.1924г.,
- Турците казват: много високият човек е идеалист човек, но не е практичен човек. (втори вариант)
Че и вие, някои от вас имате повече чернозем, други повече от червената пръст, а някои имате повече песъчлива почва. Черноземът дава отлична пшеница, но това в низките места. Хората на чернозема са хора разумни, но същевременно те са хора материалисти, те са богатите хора. А онези, които култивират ръжта, са хора на идеята, те са тънки, но скоро се менят. Шопите запример тук не са много прогресивни. Турците казват: много високият човек е идеалист човек, но не е практичен човек. Ако една планета влияе върху житото, после върху ечемика, какво ще стане? Сега вие храните някои животни с ечемик и това им съдейства за затлъстяване. Следователно ако вие употребявате повече пшеница като храна, вашият живот, вашият разумен живот ще се изрази по един начин. Ако употребявате ръжта като храна, вашият живот ще се изрази по друг начин. А ако изключително се храните с тях, интелигентността ви ще се измени по начина на своето проявление. към втори вариант >>
229. Топлината на живота, МС , София, 7.7.1924г.,
- Вие сте хора с високи идеали и за тия, малките неща казвате: „Тия са малки работи." Но вашият живот зависи от тези малките, не зависи от планетите, те вървят по своята орбита. (втори вариант)
Някой път казвате: „Студено е сърцето ми. Топлина трябва". Щом е студено сърцето, най-първо направете гимнастика, да размърдате краката. Вземете и раздвижете всичките членчета, да влезе кръвта между тях. Ще измените топлината, изведнъж ще се промени състоянието. Вие сте хора с високи идеали и за тия, малките неща казвате: „Тия са малки работи." Но вашият живот зависи от тези малките, не зависи от планетите, те вървят по своята орбита. Но какво е състоянието на вашите пръсти - може да ви попречи. След това, ако не мине, ще пиете една две чаши топла вода. Ако и това не помогне, ще отворите книгата на вашия живот, ще видите колко погрешки сте направили и ще ги изправите, ще видите колко борчове имате, ще плащате, ще изплатите всичките полици, колкото имате да давате. Някои не плащат на физическото поле - плащат в духовния свят, те са щедри, понеже тук не ги захваща. Ако и това не помогне, ще седнете и ще се молите. към втори вариант >>
- Днес да мислиш едно, утре друго, идеал не може да имаш. (втори вариант)
По този начин ще имате ония правилни схващания за самия живот, чрез които искате да работите. Най-първо човек трябва да бъде доволен, да има един вътрешен импулс да работи. Той не трябва да бъде като един ветропоказател, днес да мисли едно, утре друго. Човек трябва да има характер. Когато има убеждения, да го нарежат на парчета, да издържи. Днес да мислиш едно, утре друго, идеал не може да имаш. Трябва да имате свещени убеждения за себе си. Ако имате за себе си този свещен идеал, той ще ви избави народа от хиляди злини. Умът ви ще бъде съсредоточен, вие ще бъдете богат и лесно ще изплатите дълговете тук на Земята. към втори вариант >>
- За Любовта ще имате един от най-високите идеали. (втори вариант)
Това ще разберат. Общение между двама души, това не е любов. Когато говорим за Любовта, подразбираме когато Битието, безграничното минава от едно състояние в друго. Минаването на тази енергия наричаме Любов, минаването на тая съзнателна енергия от едно състояние в друго, не близостта на две същества, които може да се приближат и мислят, че вършат един божествен акт. Те вършат един търговски акт. За Любовта ще имате един от най-високите идеали. Когато произнесете думата Любов, трябва вашето сърце, вашият ум да затрептят, да знаете една от най-великите истини: „Да се любим". към втори вариант >>
- Само по този начин можете да реализирате своите идеали.
Като ученици, вие трябва да работите с малките величини. Само по този начин можете да реализирате своите идеали. Някои мислят, че за реализиране на техните идеали са нужни големи работи. Не, с колкото по-малки величини работи човек, толкова по-големи постижения ще има. Като работи с малките величини, човек постепенно се натъква на своите погрешки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свят, човек ще плаща в духовния свят. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по някакъв начин, какво да прави, за да изплати дълговете си. към беседата >>
- Някои мислят, че за реализиране на техните идеали са нужни големи работи.
Като ученици, вие трябва да работите с малките величини. Само по този начин можете да реализирате своите идеали. Някои мислят, че за реализиране на техните идеали са нужни големи работи. Не, с колкото по-малки величини работи човек, толкова по-големи постижения ще има. Като работи с малките величини, човек постепенно се натъква на своите погрешки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свят, човек ще плаща в духовния свят. Ако и там не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по някакъв начин, какво да прави, за да изплати дълговете си. Като се моли, той ще срещне някой беден, страдащ човек, на когото ще помогне. към беседата >>
- Човек трябва да има висок идеал, да издържа на убежденията си.
Не изучите ли проявите на движението, на топлината и на светлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човек трябва да бъде доволен. Доволството дава подтик, импулс за работа. Недоволството пречи на човека да работи, да учи. Той е ветропоказател: днес мисли едно, утре — друго. Човек трябва да има висок идеал, да издържа на убежденията си. За това се иска характер. Без характер той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещен идеал, той е съсредоточен, вследствие на което може да се избави от мъчнотиите и злините в живота. Когато изгуби идеала си, човек изпада в униние и обезсърчение. към беседата >>
- Значи има стремеж у всички към идеалното.
" Единият казва: "Вярвай! " Другият казва: "Не вярвай! " Единият казва: "Със знание можеш да добиеш Царството Божие." Другият казва: "И без знание може да се влезе в Царството Божие." Единият казва: "Любовта е живата църква." Другият казва: "Без църква не може да се живее." - Е, виж тогава мравките как живеят, те имат ли църква? Мравките се движат към човека, идеал имат те! У мравките културата е преходна, у пчелите - също, у човека - също. Значи има стремеж у всички към идеалното. Представете си, имате каква и да е рана, и да можете изведнъж да я заздравите. Да кажеш: "Такава е волята Божия! " - и раната да оздравее. Мислите ли, че Господ, Който ви е изпратил на земята, та иска да страдате? Не, чрез страданието Той иска да ви предаде един урок. към беседата >>
- Туй считате за идеал. (втори вариант)
Един ден Бог ще ви изведе от този свят и ще ви запознае с онези братя, които Вие не знаете. Някой път искате да знаете, какво нещо е небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите, какво нещо е небето, дали е място или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг, и които не могат един без друг. Всички живеят за едного, и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! към втори вариант >>
- Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. (втори вариант)
Някой път искате да знаете, какво нещо е небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите, какво нещо е небето, дали е място или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг, и които не могат един без друг. Всички живеят за едного, и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на небето е най-красивата, и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята добродетел. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумност. Вие чакате, като Онези деца, по настроение, и казвате: ако имам настроение, ще го направя. към втори вариант >>
- Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на Небето е най-красивата и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува.
Някой път искате да знаете какво нещо е Небето. Туй считате за идеал. Постарали ли сте се да видите какво нещо е Небето – дали е място, или състояние? Небето е общение на разумни същества, които живеят в единение, които се радват един на друг и които не могат един без друг. Всички живеят за едного и един живее за всички. Понеже те са толкова разумни, то и тяхната външна обстановка на Небето е най-красивата и тяхното състояние е по възможност най-идеалното, което може да съществува. Общение на разумни души! Няма да правя някакви изводи да ви доказвам, че сте добри. Аз зная, че всинца сте добри, но не сте проявили своята Добродетел. Всинца сте разумни, но не сте проявили своята разумност. Вие чакате като онези деца настроение и казвате: „Ако имам настроение, ще го направя.“ Волът казва: „Аз ще ора на господаря си, когато ме бодне с остен.“ Това значи настроение, но то не е закон на свободата. към беседата >>
- Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! (втори вариант)
Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз. Те и за нас като пишат казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само по форма да са добри, но по постъпки да са тъй както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. към втори вариант >>
- Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! (втори вариант)
Зная ги аз. Те и за нас като пишат казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само по форма да са добри, но по постъпки да са тъй както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, тo е въпрос само на времето. към втори вариант >>
- Идеалните хора са малцина. (втори вариант)
Те и за нас като пишат казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само по форма да са добри, но по постъпки да са тъй както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, тo е въпрос само на времето. В дадения случай, за нас важи Всеки един да стане идеален. към втори вариант >>
- И тогава във вашия ум се заражда мисълта: е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето. (втори вариант)
Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само по форма да са добри, но по постъпки да са тъй както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, тo е въпрос само на времето. В дадения случай, за нас важи Всеки един да стане идеален. То е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърдце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. към втори вариант >>
- Добрите хора, макар и на земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, тo е въпрос само на времето. (втори вариант)
Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само по форма да са добри, но по постъпки да са тъй както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, тo е въпрос само на времето. В дадения случай, за нас важи Всеки един да стане идеален. То е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърдце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания? към втори вариант >>
- В дадения случай, за нас важи Всеки един да стане идеален. (втори вариант)
Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само по форма да са добри, но по постъпки да са тъй както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, тo е въпрос само на времето. В дадения случай, за нас важи Всеки един да стане идеален. То е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърдце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания? Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята дъщеря, трябва да знаеш как да преобразиш това естество. към втори вариант >>
- Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърдце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. (втори вариант)
И тогава във вашия ум се заражда мисълта: е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето. Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, тo е въпрос само на времето. В дадения случай, за нас важи Всеки един да стане идеален. То е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърдце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания? Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята дъщеря, трябва да знаеш как да преобразиш това естество. към втори вариант >>
- С такива идеали, като у ангела, трябва да се служи на Бога! (втори вариант)
Те трябва да бъдат тъй чисти, тъй естествено да избликват, както Водата на един извор. Плодоносната ябълка означава слизане към материалния свят. Когато градите нещо В материалния свят, то трябва да бъде тъй хубаво, както ябълката го прави. Конят това е Вашето тяло, което трябва да бъде подвижно, годно за работа. Ангелът, това сте вече същинският вие, който като дух има същото положение на ангел, който със завършил своето развитие и отива да служи на Бога. С такива идеали, като у ангела, трябва да се служи на Бога! Всичко туй може да го направите. Няма нищо невъзможно. Ще ви помогнат от невидимия свят, без никакво изключение. За Всеки едного от вас ще изпратят по един посланик. Ще кажете: как, при мене? към втори вариант >>
- Дойде при мене една сестра, която ходила в странство, и ми казва: „Е, това чужденците са идеални хора, любезни.“ Идеални хора били!
Сега аз ви говоря върху този въпрос, за да ви избавя от външни влияния. Вие всички се влияете от света. Дойде при мене една сестра, която ходила в странство, и ми казва: „Е, това чужденците са идеални хора, любезни.“ Идеални хора били! Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. към беседата >>
- Германците били идеални хора.
Сега аз ви говоря върху този въпрос, за да ви избавя от външни влияния. Вие всички се влияете от света. Дойде при мене една сестра, която ходила в странство, и ми казва: „Е, това чужденците са идеални хора, любезни.“ Идеални хора били! Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! към беседата >>
- Англичаните, американците били идеални хора.
Сега аз ви говоря върху този въпрос, за да ви избавя от външни влияния. Вие всички се влияете от света. Дойде при мене една сестра, която ходила в странство, и ми казва: „Е, това чужденците са идеални хора, любезни.“ Идеални хора били! Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! към беседата >>
- Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора.
Вие всички се влияете от света. Дойде при мене една сестра, която ходила в странство, и ми казва: „Е, това чужденците са идеални хора, любезни.“ Идеални хора били! Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. към беседата >>
- Да, идеални сме.
Дойде при мене една сестра, която ходила в странство, и ми казва: „Е, това чужденците са идеални хора, любезни.“ Идеални хора били! Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. към беседата >>
- Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно!
Не е така. Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. към беседата >>
- Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно!
Германците били идеални хора. Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на Земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето. към беседата >>
- Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно!
Англичаните, американците били идеални хора. Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на Земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето. В дадения случай за нас важи всеки един да стане идеален. към беседата >>
- Идеалните хора са малцина.
Зная ги аз, те и за нас като пишат, казват, че сме били идеални хора. Да, идеални сме. Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на Земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето. В дадения случай за нас важи всеки един да стане идеален. Това е смисълът на живота. към беседата >>
- И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора.
Идеалните хора в Англия, това са боб на зърно! Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на Земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето. В дадения случай за нас важи всеки един да стане идеален. Това е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. към беседата >>
- Добрите хора, макар и на Земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето.
Идеалните хора в Америка, това са боб на зърно! Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на Земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето. В дадения случай за нас важи всеки един да стане идеален. Това е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания? към беседата >>
- В дадения случай за нас важи всеки един да стане идеален.
Идеалните хора в Германия, това са боб на зърно! Идеалните хора са малцина. Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на Земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето. В дадения случай за нас важи всеки един да стане идеален. Това е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания? Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята дъщеря, трябва да знаеш как да преобразиш това естество. към беседата >>
- Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите.
Не е достатъчно само да са по форма добри, но по постъпки да са тъй, както Бог иска. И тогава във вашия ум се заражда мисълта: „Е, ако са малцина идеалните хора, те трябва да живеят само на небето.“ Небето е създадено и за много хора, и за малко хора. Добрите хора, макар и на Земята да живеят, трябва да търпят, те знаят, че всичките хора един ден ще станат идеални, то е въпрос само на времето. В дадения случай за нас важи всеки един да стане идеален. Това е смисълът на живота. Щом станете идеални, във вашия ум и във вашето сърце ще бъде поставен онзи велик закон на Любовта, чрез който може да работите. Трябва да бъдете разумни, да работите за вашите ближни. Мислите ли, че онази майка, която трябва да роди едно дете, не трябва да има знания? Ами че за да можеш да преобразиш естеството на своята дъщеря, трябва да знаеш как да преобразиш това естество. към беседата >>
- С такива идеали, като у ангела, трябва да се служи на Бога!
Те трябва да бъдат тъй чисти, тъй естествено да избликват, както водата на един извор. Плодоносната ябълка означава слизане към материалния свят. Когато градите нещо в материалния свят, то трябва да бъде тъй хубаво, както ябълката го прави. Конят – това е вашето тяло, което трябва да бъде подвижно, годно за работа. Ангелът – това сте вече същинският вие, който като дух има същото положение на ангел, който е завършил своето развитие и отива да служи на Бога. С такива идеали, като у ангела, трябва да се служи на Бога! Всичко туй може да го направите. Няма нищо невъзможно. Ще ви помогнат от Невидимия свят, без никакво изключение. За всеки едного от вас ще изпратят по един посланик. Ще кажете: „Как, при мене? към беседата >>
233. Разумният и неразумният слуга, ООК , София, 3.9.1924г.,
- Силите на ума и на сърцето се стремят към нещо идеално.
Природата, за да видоизмени силите на този четириъгълник, тя намалява величината на тези ъгли, т. е. на тия действащи сили. Най-първо тя ги разделя на две, като образува триъгълници. В тези триъгълници в основата им има борба. В триъгълника важно нещо е основата. Силите на ума и на сърцето се стремят към нещо идеално. Например човек най-първо се грижи само за себе си. Някоя мома, преди да се ожени, мисли само за себе си: гледа се пред огледалото, облича се добре, днес сложи една рокля, утре – друга, седне, похапне, ходи, играе на хорото, много е весела – байрака носи навсякъде. Майка ¢ казва: „Млада е, трябва да си поживее.“ „Лудо-младо“– казват българите, – значи мисли само за себе си. Младият момък, също завъртял мустачки, ходи безгрижен натук-натам. Казват: „Весели хора са младите.“ Младият обаче, понеже представлява половината само, не е цяло нещо, недоволен е от своя живот и казва един ден: „Чакай да си взема една другарка, че да направя живота си по-щастлив.“ Момата също тъй казва: „И аз ще си взема един другар, да стана по-щастлива.“ Момата е един грош и казва: „Чакай да намеря едного с още един грош, та да забогатеем.“ Един грош плюс един грош правят два гроша. към беседата >>
- От 28 до 65 години е периодът, когато човек може да работи идеално, да бъде идеалист.
И в света най-големите материалисти са най-старите хора. Старите хора и малките деца са крайни материалисти. Че майката е уморена, детето не иска и да знае – то вдига шум посред нощ, заповядва. При това майката трябва да има голяма любов, за да може да търпи това дете. И дядото също тъй иска всичките му внуци да се отнасят с почитание към него. От 28 до 65 години е периодът, когато човек може да работи идеално, да бъде идеалист. В човешкия живот на всеки 22 години нещата се повтарят. В младините си вие ще намерите тази фаза от живота си, която съответства на проявите във вашия духовен живот. Дойдат ли условия за духовен живот, когато и да е това време, посейте Доброто в себе си! Често майки и бащи казват: „Нашата дъщеря или нашият син нека си поиграят, нека си поживеят, че после ще мислят за духовен живот.“ Това е отживяла философия. Не, ти ще кажеш на сина си: „Синко, докато си вкъщи, ти ще вървиш по моя път, като излезеш оттук, можеш да вървиш, където искаш.“ Майката ще каже на дъщеря си: „Ти ще вървиш по пътя, по който аз вървя, но като излезеш от къщи, тогава си вземи друг метод.“ Сега например много майки се влияят от обществото, срамуват се да вървят по духовния път, да водят духовен живот. към беседата >>
- Ония хубави проекти, онова идеализиране на нещата – то е фантастично на вид, но съществува и в действителност.
Аз ви казах, че забавата е най-приятното нещо в живота. Всяко приятно чувство е забавление. Ония хубави проекти, онова идеализиране на нещата – то е фантастично на вид, но съществува и в действителност. Туй, което вие мислите днес, един ден ще се реализира още по-хубаво. Засега още вие дори не можете да си представите хубавите картини, но туй, което днес желаете, един ден ще дойде. Например вие желаете да имате една хубава къща, с хубави мебели, с ония хубави златни рамки на прозорците и т. н. Един ден ще имате такава една къща, цялата от злато, а вие сами ще бъдете от главата до краката накичени с диаманти – цели ще светите. Дрехите ви пък ще бъдат такива, каквито не сте и сънували. към беседата >>
234. Царе – слуги на Господа, СБ , София, 7.9.1924г.,
- Значи, идеалът ви трябва да бъде висок. (втори вариант)
Аз казвам, че когато Божията Любов стане много интенсивна, Той се гневи. Значи когато Господ се разгневи, Неговата Любов е станала хиляди пъти по-силна, отколкото обикновеното проявление на Любовта Му, и тогава тя всичко отмахва от пътя, тя всичко влече. И често ние приписваме на Бога същите слабости, каквито и ние имаме. Казваме, че и Той се гневи, че и Той прави разлика в Любовта си, едного обича повече, другиго по-малко. Не е лошо да мислим така, но мисълта, която искам да остане у вас е, всички да станете царе, за да бъдете слуги на Господа. Значи, идеалът ви трябва да бъде висок. В такъв случай, какво се изразява с мисълта на онази египтянка, която искала да се ожени за царския син? Тя се домогвала до царския син, за да стане царица. Цар или царица, то е все законът, който изключва греха. към втори вариант >>
- Вашият идеал не трябва да бъде като идеала на онзи осиромашял княз, пример из европейската история, княз X, който, като изпаднал в голяма беднотия, и се намерил между много кредитори, решил някак да си поправи положението. (втори вариант)
Вашият идеал не трябва да бъде като идеала на онзи осиромашял княз, пример из европейската история, княз X, който, като изпаднал в голяма беднотия, и се намерил между много кредитори, решил някак да си поправи положението. Но как? - Влюбва се в дъщерята на един богат търговец милионер, и един ден и определя рандеву, като и казва да дойде облечена с най-хубавитe си дрехи, накитена с най-скъпоценните си огърлици и украшения. На своите кредитори пък казва: "Вие ще дойдете във вид на разбойници, уж искате да ме убивате, а аз ще се помоля на своята възлюблена да плати откуп за мен“. Идва тя облечена, нагиздена при него, радва се на своите украшения, но идват и кpедитopите с маски, улавят княза да го убиват. Тя, за да избави своя възлюблен, дава дрехите си, дава всичките си украшения и се връща дома си без тях. към втори вариант >>
- Вашият идеал не трябва да бъде като идеала на онзи осиромашал княз, пример из европейската история, княз X, който, като изпаднал в голяма беднотия и се намерил между много кредитори, решил някак да си поправи положението.
Вашият идеал не трябва да бъде като идеала на онзи осиромашал княз, пример из европейската история, княз X, който, като изпаднал в голяма беднотия и се намерил между много кредитори, решил някак да си поправи положението. Но как? – Влюбва се в дъщерята на един богат търговец милионер и един ден ѝ определя рандеву, като ѝ казва да дойде облечена с най-хубавите си дрехи, накитена с най-скъпоценните си огърлици и украшения. На своите кредитори пък казва: „Вие ще дойдете във вид на разбойници, уж искате да ме убивате, а аз ще се помоля на своята възлюбена да плати откуп за мен.“ Идва тя облечена, нагиздена при него, радва се на своите украшения, но идват и кредиторите с маски, улавят княза да го убиват. Тя, за да избави своя възлюбен, дава дрехите си, дава всичките си украшения и се връща у дома си без тях. Питам: как гледате на този възлюбен, осиромашал княз? към беседата >>
237. Физическият и духовният човек, КД , София, 22.9.1924г.,
- Имате един идеал.
Веселието означава нещо по-нежно, по-деликатно, а радостта е експанзивна. Трябва да се стремите към нирвана. Имате един идеал. Търсите една приятелка да ви обича, то е състояние на нирвана. Или търсите някои по- хубави места в музиката, поезията, това е все нирвана. Нирвана - това е едно състояние, в което можете да влезете и да излезете, когато си искате, зависи само от чувствата. Дойдете например до хора, които живеят в нирвана, и чувствувате хармония. Ако вземете нирвана като място, можете да влезете и да излезете, когато си искате, тъй е. към беседата >>
- Това е идеалното вече!
И от С ще слезете при В. Тогава, за да има правилна обмяна, В трябва да се качи при С и да слезе при А, в неговото положение. Когато А стигне при В по този начин, и В стигне при А пак по същия начин, те могат да минат през материята АВ или ВА. Пък може и друго. А и В да се срещнат при С. Това е идеалното вече! И по първия начин, чрез С, те ще се разберат. Когато единият дойде на мястото на другия, те могат вече да разменят местата си. Разстоянието между две същества А и В може да е много близко, някой път ги дели една линия, една тридесет и пет милионна част от милиметъра; в такова съседство се намират те, а при това не се познават. Те мислят, че има километри между тях, а то е само една тридесет и пет милионна част от милиметъра. И когато човек научи тази истина, той ще си каже: „Голям невежа съм бил аз.“ - Той е ходил, обикалял да го търси. към беседата >>
238. Абсолютна справедливост, ООК , София, 15.10.1924г.,
- Затова, когато човек иска да създаде в себе си нещо Божествено, нещо идеално, той трябва да се движи само по права линия.
Това означава да направиш една работа с най-малко разноски, т.е. да похарчиш най-малко енергия. То значи от Божествената енергия, която ти е дадена в известен случай, според закона на правата линия ти трябва да изразходваш минималната част. И тъй, правата линия е закон, който определя начина за изразходване на най-малката енергия при извършване на дадена работа. Тази енергия ще се изразходва само в една посока. Затова, когато човек иска да създаде в себе си нещо Божествено, нещо идеално, той трябва да се движи само по права линия. Тогава ние се изразяваме така: проявлението на правата линия е проявление на Божествения свят. Проявлението на плоскостта е проявление на ангелския свят, а проявлението на куба е проявление на човешкия свят. Правата линия не обхваща никаква широчина и височина в пространството. Тя има само дължина, само едно измерение, при това нейната дължина е фиктивна. Всяка математическа точка пък не заема никаква част от пространството, значи няма никакво измерение. към беседата >>
- Тази Абсолютна справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да може всички онези добродетели да дойдат и да можете да реализирате Божественото във вас.
Трябва да бъдете абсолютно справедливи! Туй е, което ви липсва. Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите правилно. Докато вие не вложите в сърцето си чувството за справедливост, вие няма да чувствате правилно, няма да действате правилно. Не сте ли справедливи, любовта ви правилно не може да се прояви, мъдростта ви правилно не може да се прояви, свободата ви правилно не може да се прояви. Тази Абсолютна справедливост трябва да бъде идеал за вас, за да може всички онези добродетели да дойдат и да можете да реализирате Божественото във вас. Този е Пътят, този е правият начин за работа. Вие пак може да намерите този път, но след като лъкатушите дълго време в живота. към беседата >>
239. Настанало е царството Божие, НБ , София, 19.10.1924г.,
- Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат. (втори вариант)
Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! “ Питам сега: При такъв един морал, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смеем на турците, но такива са и нашите схващания. Имаме Бог, който лесно се руши. Всеки си има по един идеал, но всеки ден идеалите ни се рушат. Този Господ, който се руши, не е този живият Господ, за когото говорим. към втори вариант >>
- Всѣки си има по единъ идеалъ, но всѣки день идеалитѣ ни се рушатъ.
Изгубиха се паритѣ, изгуби се и Господь. Така и турцитѣ вѣрватъ въ тази философия: „Дѣто има пари, и въ джендема отивамъ! “ Питамъ сега: при такъвъ единъ моралъ, при такова едно обществено схващане, каква религия може да има? Ние се смѣемъ на турцитѣ, но такива сѫ и нашитѣ схващания. Имаме Богъ, който се лесно руши. Всѣки си има по единъ идеалъ, но всѣки день идеалитѣ ни се рушатъ. Този Господь, който се руши, не е този живиятъ Господь, за когото говоримъ. към беседата >>
240. Добрата постъпка, ООК , София, 22.10.1924г.,
- – Ще се радва, вие ще бъдете идеал за него.
Младият човек ще направи доброто като млад, а старият – като стар. Доброто се отнася еднакво и за младия, и за стария. Не мислете, че като направите едно добро, като дадете някому нещо, туй добро ще ви лиши от едно благо. Не, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е. Нима една добра постъпка, едно добро, което сте извършили, няма да зарадва онзи, който ви обича? – Ще се радва, вие ще бъдете идеал за него. Момък или мома, които вършат добро, се повдигат един пред друг. Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Защо? Защото Божественото проблясва вече в него. Вие седите в бездействие някога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за вас. Мислите ли така, вие сте на нисък уровен, вие сте на степента на животно. към беседата >>
- Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Защо?
Не мислете, че като направите едно добро, като дадете някому нещо, туй добро ще ви лиши от едно благо. Не, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е. Нима една добра постъпка, едно добро, което сте извършили, няма да зарадва онзи, който ви обича? – Ще се радва, вие ще бъдете идеал за него. Момък или мома, които вършат добро, се повдигат един пред друг. Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Защо? Защото Божественото проблясва вече в него. Вие седите в бездействие някога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за вас. Мислите ли така, вие сте на нисък уровен, вие сте на степента на животно. Това показва, че вие не сте разбрали законите на Природата. Да направиш добро, това подразбира знания. към беседата >>
243. Родените, НБ , София, 2.11.1924г.,
- Но, в нас винаги ще остане онзи вътрешен, душевен копнеж за нещо велико, за нещо идеално. (втори вариант)
Тя казва: И синовете, и дъщерите, и мъжът си мразя! Голям грях е този, не искам да ги мразя, искам да живея с тях по Бога. Тук, в нея се борят две противоположни чувства. Ние много пъти ще народим пет сина и две дъщери и ще ги мразим. Защо? – Това е раждане по плът. Но, в нас винаги ще остане онзи вътрешен, душевен копнеж за нещо велико, за нещо идеално. Другите ще кажат как не я е срам тази старица, да мисли за един момък. Грях е това! Защо за една стара жена да е грешно, че мисли за един момък, а да не е грешно, когато някоя мома мисли за някой момък? Ако е грешно за старата, то е грешно и за младата. Какъв е този морал? към втори вариант >>
- Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално.
Тя казва: и синоветѣ, и дъщеритѣ, и мѫжътъ си мразя! Голѣмъ грѣхъ е този, не искамъ да ги мразя, искамъ да живѣя съ тѣхъ по Бога. Тукъ, въ нея се борятъ двѣ противоположни чувства. Ние много пѫти ще народимъ петь сина и двѣ дъщери и ще ги мразимъ. Защо? – Това е раждане по плъть. Но, въ насъ винаги ще остане онзи вѫтрѣшенъ, душевенъ копнежъ за нѣщо велико, за нѣщо идеално. Другитѣ ще кажатъ какъ не я е срамъ тази старица, да мисли за единъ момъкъ. Грѣхъ е това! Защо за една стара жена да е грѣшно, че мисли за единъ момъкъ, а да не е грѣшно, когато нѣкоя мома мисли за нѣкой момъкъ? Ако е грѣшно за старата, то е грѣшно и за младата. Какъвъ е този моралъ? към беседата >>
- Когато вие сте много гладни, че ви тупа сърцето, като отидете някъде, за висок идеал ли ще мислите?
Сега, за втория път разбрахте ли как ще стане работата? Нека всеки си извади кратко, хубаво резюме. Представете си, че всеки ученик би направил такова резюме, за прочитането на което би трябвало половин час. Значи в един час ще може да се прочетат темите едва на двама души, а пък смисълът е в съкращението – да се извади само ядката. Когато вие сте много гладни, че ви тупа сърцето, като отидете някъде, за висок идеал ли ще мислите? – Не, ще кажете: „Моля, малко хляб! “ Няма да кажеш: „Господине, ще ме послушате да Ви разправя туй-онуй.“ Не, ще кажеш: „Хлебец! “ Високият идеал в този случай е хлябът. Той се намира само при голяма нужда на човека. А кога иде разговорът? към беседата >>
- “ Високият идеал в този случай е хлябът.
Представете си, че всеки ученик би направил такова резюме, за прочитането на което би трябвало половин час. Значи в един час ще може да се прочетат темите едва на двама души, а пък смисълът е в съкращението – да се извади само ядката. Когато вие сте много гладни, че ви тупа сърцето, като отидете някъде, за висок идеал ли ще мислите? – Не, ще кажете: „Моля, малко хляб! “ Няма да кажеш: „Господине, ще ме послушате да Ви разправя туй-онуй.“ Не, ще кажеш: „Хлебец! “ Високият идеал в този случай е хлябът. Той се намира само при голяма нужда на човека. А кога иде разговорът? Най-напред ти ще бъдеш с висок идеал и след като се понаядеш, след като си пийнеш винце, тогаз ще разправиш къде си ходил. Най-първо ще изкажеш високия идеал и той като влезе в стомаха ти, ще се разшириш, ще пратиш навън своята светлина и ще започнеш да разказваш живота си – откъде идеш и накъде отиваш. към беседата >>
- Всичко онова, към което се стремите, трябва да бъде несъизмеримо, защото щом го придобиете, вие изгубвате вашия идеал.
Всички ще се стремите да обхващате нещата. Дойде ли една скръб, вие имате една несъизмерима величина; дойде ли една радост, вие имате една съизмерима величина. Любовта е една несъизмерима сила. Мъдростта, Истината, всички добродетели са несъизмерими величини. Всичко онова, към което се стремите, трябва да бъде несъизмеримо, защото щом го придобиете, вие изгубвате вашия идеал. Казвате: „Това ли е било всичкото? “ – Не, има неща извън видимия свят, в който живеете. Извън вашите тела, извън вашите умове има неща по-далечни, по-идеални, неща непроявени, по-високи от това, което човек може да схване. Така трябва да гледате на вашия живот! Не трябва да мислите, че сте остарели. към беседата >>
- Извън вашите тела, извън вашите умове има неща по-далечни, по-идеални, неща непроявени, по-високи от това, което човек може да схване.
Любовта е една несъизмерима сила. Мъдростта, Истината, всички добродетели са несъизмерими величини. Всичко онова, към което се стремите, трябва да бъде несъизмеримо, защото щом го придобиете, вие изгубвате вашия идеал. Казвате: „Това ли е било всичкото? “ – Не, има неща извън видимия свят, в който живеете. Извън вашите тела, извън вашите умове има неща по-далечни, по-идеални, неща непроявени, по-високи от това, което човек може да схване. Така трябва да гледате на вашия живот! Не трябва да мислите, че сте остарели. Това са съизмерими идеи. Привидно човек може да остарее, привидно човек може млад да стане, но и едното, и другото са измерими величини. Младият човек се отличава с малък ръст, старият човек се отличава с голям ръст. към беседата >>
247. Да угоди на народа, НБ , София, 23.11.1924г.,
- – Много хубаво си живеят, идеално си живеят. (втори вариант)
Вие често си мислите: Как ли живеят съществата на небето? – Много хубаво си живеят, идеално си живеят. Ако една двойка от небето, която живее във всичката чистота, дойде на земята и допусне помежду си най-малката съблазън, най-малката нечистота, те не могат да се съберат повече заедно, разводът помежду им е свършен. Тук на земята те могат да грешат, могат да проявят някаква слабост, но в небето няма условия да се греши. Тук, на земята, докато мъжът се освободи от жена си, ще види и пати. Той я пъди, тя не си отива; тя го пъди, той не си отива. На небето такива неща няма. към втори вариант >>
- – Много хубаво си живѣятъ, идеално си живѣятъ.
Вие често си мислите: какъ ли живѣятъ сѫществата на небето? – Много хубаво си живѣятъ, идеално си живѣятъ. Ако една двойка отъ небето, която живѣе въ всичката чистота, дойде на земята и допусне помежду си най-малката съблазънъ, най-малката нечистота, тѣ не могатъ да се събератъ повече заедно, разводътъ помежду имъ е свършенъ. Тукъ на земята тѣ могатъ да грѣшатъ, могатъ да проявятъ нѣкаква слабость, но въ небето нѣма условия да се грѣши. Тукъ, на земята, докато мѫжътъ се освободи отъ жена си, ще види и пати. Той я пѫди, тя не си отива; тя го пѫди, той не си отива. На небето такива нѣща нѣма. към беседата >>
248. Светлина и знание. Музика, МОК , София, 23.11.1924г.,
- Това показва, че тия същества се лутат, нямат идеал в живота си. (втори вариант)
При това, във физиката тия ъгли показват посоката на движението. Но този ъгъл има дълбок вътрешен смисъл. Представете си, че точките А, В, С са живи същества, които имат отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три същества А, В, С имат две посоки, а нямат равнодействаща линия. Това показва, че тия същества се лутат, нямат идеал в живота си. Ъгълът всякога означава същества, които живеят без идеал – нищо повече. Ще кажете: „Какво значи да бъдеш без идеал? “ Ще ви определя какво значи да бъдеш без идеал: перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници – те са въображаеми линии, проекции: те съществуват само в мисълта, затова са мисловни линии, но същевременно имат влияние върху А, В и С. Линиите АВи АС са във физическия свят, защото са видими. към втори вариант >>
- Ъгълът всякога означава същества, които живеят без идеал – нищо повече. (втори вариант)
Но този ъгъл има дълбок вътрешен смисъл. Представете си, че точките А, В, С са живи същества, които имат отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три същества А, В, С имат две посоки, а нямат равнодействаща линия. Това показва, че тия същества се лутат, нямат идеал в живота си. Ъгълът всякога означава същества, които живеят без идеал – нищо повече. Ще кажете: „Какво значи да бъдеш без идеал? “ Ще ви определя какво значи да бъдеш без идеал: перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници – те са въображаеми линии, проекции: те съществуват само в мисълта, затова са мисловни линии, но същевременно имат влияние върху А, В и С. Линиите АВи АС са във физическия свят, защото са видими. към втори вариант >>
- Ще кажете: „Какво значи да бъдеш без идеал? (втори вариант)
Представете си, че точките А, В, С са живи същества, които имат отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три същества А, В, С имат две посоки, а нямат равнодействаща линия. Това показва, че тия същества се лутат, нямат идеал в живота си. Ъгълът всякога означава същества, които живеят без идеал – нищо повече. Ще кажете: „Какво значи да бъдеш без идеал? “ Ще ви определя какво значи да бъдеш без идеал: перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници – те са въображаеми линии, проекции: те съществуват само в мисълта, затова са мисловни линии, но същевременно имат влияние върху А, В и С. Линиите АВи АС са във физическия свят, защото са видими. към втори вариант >>
- “ Ще ви определя какво значи да бъдеш без идеал: перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници – те са въображаеми линии, проекции: те съществуват само в мисълта, затова са мисловни линии, но същевременно имат влияние върху А, В и С. (втори вариант)
Страната ВС е отворена. Тия три същества А, В, С имат две посоки, а нямат равнодействаща линия. Това показва, че тия същества се лутат, нямат идеал в живота си. Ъгълът всякога означава същества, които живеят без идеал – нищо повече. Ще кажете: „Какво значи да бъдеш без идеал? “ Ще ви определя какво значи да бъдеш без идеал: перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници – те са въображаеми линии, проекции: те съществуват само в мисълта, затова са мисловни линии, но същевременно имат влияние върху А, В и С. Линиите АВи АС са във физическия свят, защото са видими. към втори вариант >>
- Тия същества се лутат, нямат идеал в живота си.
При това, във физиката тия ъгли показват посоката на движението. Но този ъгъл си има дълбок вътрешен смисъл. Представете си, че точките А,В,С са живи същества и имат отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три същества А, В, С имат две посоки, а нямат равнодействуваща линия. Тия същества се лутат, нямат идеал в живота си. Ъгълът всякога означава две същества, които живеят без идеал, нищо повече. Ще кажете: „Какво значи без идеал? “ Аз ще ви определя какво значи. Перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници, това са въображаеми линии. Линиите АВ и АС, те са линии на физическото поле и са видими, а другите линии, те са проекции, те са само в мисълта, мислови линии са те, а същевременно имат влияние върху А, В, С. към беседата >>
- Ъгълът всякога означава две същества, които живеят без идеал, нищо повече.
Но този ъгъл си има дълбок вътрешен смисъл. Представете си, че точките А,В,С са живи същества и имат отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три същества А, В, С имат две посоки, а нямат равнодействуваща линия. Тия същества се лутат, нямат идеал в живота си. Ъгълът всякога означава две същества, които живеят без идеал, нищо повече. Ще кажете: „Какво значи без идеал? “ Аз ще ви определя какво значи. Перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници, това са въображаеми линии. Линиите АВ и АС, те са линии на физическото поле и са видими, а другите линии, те са проекции, те са само в мисълта, мислови линии са те, а същевременно имат влияние върху А, В, С. към беседата >>
- Ще кажете: „Какво значи без идеал?
Представете си, че точките А,В,С са живи същества и имат отношение помежду си. Страната ВС е отворена. Тия три същества А, В, С имат две посоки, а нямат равнодействуваща линия. Тия същества се лутат, нямат идеал в живота си. Ъгълът всякога означава две същества, които живеят без идеал, нищо повече. Ще кажете: „Какво значи без идеал? “ Аз ще ви определя какво значи. Перпендикулярите, спуснати от АВ към АС, не образуват никакви триъгълници, това са въображаеми линии. Линиите АВ и АС, те са линии на физическото поле и са видими, а другите линии, те са проекции, те са само в мисълта, мислови линии са те, а същевременно имат влияние върху А, В, С. към беседата >>
249. Великата погрешка, МОК , София, 7.12.1924г.,
- Вие виждате вашия идеал, паднал на земята, и казвате: „Отиде идеалът ми! (втори вариант)
Аз ще си послужа с една математическа вероятност. Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката, паднала долу, при дънера на дървото. Вие виждате вашия идеал, паднал на земята, и казвате: „Отиде идеалът ми! “ – Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само узрелият плод! И този идеал никога не пада от вятъра. Той е жив и ще чака вие сами да го откъснете. към втори вариант >>
- “ – Не считайте, че това, което е горе, е идеал. (втори вариант)
Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката, паднала долу, при дънера на дървото. Вие виждате вашия идеал, паднал на земята, и казвате: „Отиде идеалът ми! “ – Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само узрелият плод! И този идеал никога не пада от вятъра. Той е жив и ще чака вие сами да го откъснете. към втори вариант >>
- Идеал може да бъде само узрелият плод! (втори вариант)
Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката, паднала долу, при дънера на дървото. Вие виждате вашия идеал, паднал на земята, и казвате: „Отиде идеалът ми! “ – Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само узрелият плод! И този идеал никога не пада от вятъра. Той е жив и ще чака вие сами да го откъснете. към втори вариант >>
- И този идеал никога не пада от вятъра. (втори вариант)
Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката, паднала долу, при дънера на дървото. Вие виждате вашия идеал, паднал на земята, и казвате: „Отиде идеалът ми! “ – Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само узрелият плод! И този идеал никога не пада от вятъра. Той е жив и ще чака вие сами да го откъснете. към втори вариант >>
- Ти виждаш твоя идеал паднал долу и казвате: „Отиде идеалът ми.“ Не считайте, че това, което е горе, е идеал.
Аз ще ви дам една математическа вероятност. Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена си. Всяка една ваша мисъл неузряла, като падне, тя отново трябва да се трансформира и да се подеме пак отново от корените на живота и да ѝ се даде нова форма, нов живот. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „И този плод остана малък.“ Мислите, че ще излезе нещо, но дойде една малка буря, раздруса дървото и плодът падна долу. Вие това не можете да го обясните, вие вятъра не може да го чуете, малко сте глух, но виждате ябълката паднала долу при дънера. Ти виждаш твоя идеал паднал долу и казвате: „Отиде идеалът ми.“ Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само един узрял плод и този идеал никога не пада от вятъра, той ще ви чака, той е жив, вие ще го откъснете. Та рекох, някои от вашите мисли и желания тъй падат и в следствие на това вие се обезсърчавате. Вземете на едно малко дете куклата, то ще се обезсърчи. Защо? – Няма с какво да се занимава. Същият закон е и у човека. към беседата >>
- Идеал може да бъде само един узрял плод и този идеал никога не пада от вятъра, той ще ви чака, той е жив, вие ще го откъснете.
Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена си. Всяка една ваша мисъл неузряла, като падне, тя отново трябва да се трансформира и да се подеме пак отново от корените на живота и да ѝ се даде нова форма, нов живот. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „И този плод остана малък.“ Мислите, че ще излезе нещо, но дойде една малка буря, раздруса дървото и плодът падна долу. Вие това не можете да го обясните, вие вятъра не може да го чуете, малко сте глух, но виждате ябълката паднала долу при дънера. Ти виждаш твоя идеал паднал долу и казвате: „Отиде идеалът ми.“ Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само един узрял плод и този идеал никога не пада от вятъра, той ще ви чака, той е жив, вие ще го откъснете. Та рекох, някои от вашите мисли и желания тъй падат и в следствие на това вие се обезсърчавате. Вземете на едно малко дете куклата, то ще се обезсърчи. Защо? – Няма с какво да се занимава. Същият закон е и у човека. Човешкият ум, човешкото сърце трябва да има мисли и желания, които да останат при всичките бури на дървото на живота. към беседата >>
250. Да Го посрещнат, НБ , София, 14.12.1924г.,
- Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. (втори вариант)
Всеки човек в себе си има една светла идея, която по някой път излиза да посрещне. Ние наричаме идеал онова великото нещо в нас, за което имаме един свещен трепет, което очакваме с години, за да го посрещнем. Но у нас все пак има известни недоволници, известни фарисеи, учени хора, които казват: Я си гледайте работата, какво си губите времето, вие се осигурете, това е за младите. Така е, човек е разделен в себе си. Когато у човека започне да се развива духовния живот, в него се явява една вътрешна борба. Някои казват: Без борба не може ли? – Не може. към втори вариант >>
- Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. (втори вариант)
Учените хора доказват, че нашата слънчева система е в предградието на Млечния път. Учените окултисти пък доказват, че нашата култура е една от идеалните култури, но с тази идеална култура ние създаваме само съмнения. Нашата наука е наука на съмненията, на относителните истини и тогава казваме: Материалното е реално само за материята, и духът е реален само за духа. Духът не признава материята, и материята не признава духа. Има неща, които трябва да се свържат. Материалният живот и духовният живот са два живота, между които трябва съединителна нишка. Всички онези хора, които имат тази съединителна нишка, закона на съответствието, ще разберат, каква е тази връзка между материята и духа. към втори вариант >>
- Ние наричаме идеалъ онова великото нѣщо въ насъ, за което имаме единъ свещенъ трепетъ, което очакваме съ години, за да го посрещнемъ.
Всѣки човѣкъ въ себе си има една свѣтла идея, която по нѣкой пѫть излиза да посрещне. Ние наричаме идеалъ онова великото нѣщо въ насъ, за което имаме единъ свещенъ трепетъ, което очакваме съ години, за да го посрещнемъ. Но у насъ все-таки има извѣстни недоволници, извѣстни фарисеи, учени хора, който казватъ: я си гледайте хала, какво си губите врѣмето, вие се осигурете, туй е за младитѣ. Тъй е, човѣкъ е раздѣленъ въ себе си. Когато у човѣка започне да се развива духовния животъ, въ него се явява една вѫтрѣшна борба. Нѣкои казватъ: безъ борба не може ли? – Не може. към беседата >>
- Ученитѣ окулисти пъкъ доказватъ, че нашата култура е една отъ идеалнитѣ култури, но съ тази идеална култура ние създаваме само съмнѣния.
Ученитѣ хора доказватъ, че нашата слънчева система е въ прѣградието на млѣчния пѫть. Ученитѣ окулисти пъкъ доказватъ, че нашата култура е една отъ идеалнитѣ култури, но съ тази идеална култура ние създаваме само съмнѣния. Нашата наука е наука на съмнѣнията, на относителнитѣ истини и тогава казваме: материалното е реално само за материята, и духътъ е реаленъ само за духа. Духътъ не признава материята, и материята не признава духа. Има нѣща, които трѣбва да се свържатъ. Материялниятъ животъ и духовниятъ животъ сѫ два живота, между които трѣбва съединителна нишка. Всички онѣзи хора, които иматъ тази съединителна нишка, закона на съотвѣтствието, ще разбератъ, каква е тази връзка между материята и духа. към беседата >>
251. Що е единица. Числа и действия, МОК , София, 14.12.1924г.,
- От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. (втори вариант)
Когато ви нападнат меланхолични мисли и не искате да живеете, от това аз подразбирам, че не искате да плащате дълговете си. Живее ви се, но дългове имате. Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят. към втори вариант >>
- Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство. (втори вариант)
Живее ви се, но дългове имате. Аз засягам тия въпроси заедно с науката, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Искам да вложа у всинца ви мисълта да знаете, че не може да живеете, какъвто живот искате. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате по възможност най-високия идеал. Дали ще го постигнете, или не, то е друг въпрос – това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал – в това седи вашето достойнство. И няма съмнение, че животът ви тогава ще има друг израз. И в такъв случай, ако някой път дойдат смущения в самите вас, тия неща лесно ще се уредят. към втори вариант >>
- От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност!
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има. Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз. И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят. към беседата >>
- Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз.
Когато някой път ви нападнат меланхолични мисли, например някой казва: „Не ми се живее вече“, аз разбирам, че не иска да плаща дългове; то му се живее, но дългове има. Сега, заедно с науката аз засягам тия въпроси, понеже науката може да ви бъде полезна само при един разумен живот. Във всинца ви искам да вложа тази мисъл: не мислете, че може да живеете един такъв горе-долу живот. От всички ви искам да водите един съзнателен живот, да имате най-високия идеал по възможност! То е друг въпрос дали ще го постигнете или не, това да не ви смущава. Всеки един от вас трябва да има най-възвишения идеал, това е достойнство за него и няма съмнение, че животът ви ще има тогава друг израз. И тогава, ако някой път дойдат недоразбирания в самите вас, тия неща лесно може да се уредят. към беседата >>
253. Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924г.,
- (Защо когато човек говори за другите, има физически образ, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя?)- Той и за себе си има образ, но той е идеален.
Аз мога да нарисувам едно хилаво дете и после да го направя стар човек. Тъй също и други рисуват върху вас и ви правят и млади, и стари. (Защо когато човек говори за другите, има физически образ, а когато говори за себе си, никога нищо не си представя?)- Той и за себе си има образ, но той е идеален. Невъзможното за вола е възможно за птичката. В какво отношение? Волът не може да се качи на къщата отгоре, а птичката се качва, защо? Понеже има възможност. Сега где е причината, дето волът не се качва - в господаря, че не го пуска, или у вола, че не може да се изкачи? към беседата >>
255. Моята заповѣдъ / Моята заповед, НБ , София, 4.1.1925г.,
- Между тях може да се завърже най-хубавата, най-идеалната любов. (втори вариант)
Този млад не разбира духа на дядото, а дядото го разбира. Има млади, които разбират дядо си, и тогава се образува хармония между млади и стари. Любов между двама млади не може да съществува. Аз мога да ви докажа това. Двама млади не може да се обичат, но млад и стар могат да се обичат. Между тях може да се завърже най-хубавата, най-идеалната любов. Дядото след 4–5 години ще замине, у него, няма никаква користолюбива цел към младия. Между дядото и младия може да се образува такава връзка, че единият и другият добре да се разбират. Следователно, между нас и природата може да се образува най-интимна връзка. Защо? – Природата е стара. Тя носи всички знания, всички богатства в себе си, и ние, като млади, които сме дошли, на земята да се учим, тя е готова да ни услужи. към втори вариант >>
- Ще кажете: Е, какво идеално има в такъв живот? (втори вариант)
“ не се подразбира да не работиш, но се подразбира да не се трудиш, да не се мъчиш. Една среда има – Божествената Любов, дето твоите нужди се задоволяват по Божествено. Ти сам няма да си образуваш тази среда, тези условия, но обществото, окръжаващите те хора, ще ти създадат тази среда. Всички онези, които те заобикалят, ще те разберат. Ти ще разбираш Бога, и те ще те разберат: ще живееш в мир. Ще кажете: Е, какво идеално има в такъв живот? Какво идеално ли? Око не е видяло и ухо не е чуло възможностите, които се съдържат в такъв един живот. Първата възможност, която съществува е следната: ти ще имаш carte-blanche, свободен билет за пътуване. С този свободен билет ти ще имаш възможност да посетиш всички слънчеви системи, да гостуваш, дето искаш и по колкото време искаш, и в която слънчева система да отидеш, ще бъдеш добре дошъл. Питам тогава: Животът ще има ли смисъл? към втори вариант >>
- Какво идеално ли? (втори вариант)
Една среда има – Божествената Любов, дето твоите нужди се задоволяват по Божествено. Ти сам няма да си образуваш тази среда, тези условия, но обществото, окръжаващите те хора, ще ти създадат тази среда. Всички онези, които те заобикалят, ще те разберат. Ти ще разбираш Бога, и те ще те разберат: ще живееш в мир. Ще кажете: Е, какво идеално има в такъв живот? Какво идеално ли? Око не е видяло и ухо не е чуло възможностите, които се съдържат в такъв един живот. Първата възможност, която съществува е следната: ти ще имаш carte-blanche, свободен билет за пътуване. С този свободен билет ти ще имаш възможност да посетиш всички слънчеви системи, да гостуваш, дето искаш и по колкото време искаш, и в която слънчева система да отидеш, ще бъдеш добре дошъл. Питам тогава: Животът ще има ли смисъл? – Ще има, разбира се. към втори вариант >>
- Това е висшият идеал – да се съединим с Бога, да бъдем служители нему, да влезем в Божествения свят, да изявим любовта си към Него. (втори вариант)
Питам тогава: Животът ще има ли смисъл? – Ще има, разбира се. Но ще кажете вие: Това са далечни работи, това са приказки из 1001 нощ. Това са Аладиновите приказки. Не, това са възможностите, към които човешката душа се стреми и които един ден ще постигне. Това е висшият идеал – да се съединим с Бога, да бъдем служители нему, да влезем в Божествения свят, да изявим любовта си към Него. Това е, което е скрито в нас. То ще ни покаже, в какво седи Божията Любов. Ние още не знаем, в какво седи Божията Любов. към втори вариант >>
- Между тѣхъ може да се завърже най-хубавата, най-идеалната любовь.
Този младъ не разбира духа на дѣдото, а дѣдото го разбира. Има млади, които разбиратъ дѣда си, и тогава се образува хармония между млади и стари. Любовь между двама млади не може да сѫществува. Азъ мога да ви докажа това. Двама млади не може да се обичатъ, но младъ и старъ могатъ да се обичатъ. Между тѣхъ може да се завърже най-хубавата, най-идеалната любовь. Дѣдото слѣдъ 4–5 години ще замине, у него, нѣма никаква користолюбива цѣль къмъ младия. Между дѣдото и младия може да се образува такава връзка, че единиятъ и другиятъ добрѣ да се разбиратъ. Слѣдователно, между насъ и природата може да се образува най-интимна връзка. Защо? – Природата е стара. Тя носи всички знания, всички богатства въ себе си, и ние, като млади, които сме дошли, на земята да се учимъ, тя е готова да ни услужи. към беседата >>
- Ще кажете: е, какво идеално има въ такъвъ животъ?
“ не се подразбира да не работишъ, но се подразбира да не се трудишъ, да не се мѫчишъ. Една срѣда има Божествената Любовь, дѣто твоитѣ нужди се задоволяватъ по Божествено. Ти самъ нѣма да си образувашъ тази срѣда, тѣзи условия, но обществото, окрѫжаващитѣ те хора, ще ти създадатъ тази срѣда. Всички онѣзи, които те заобикалятъ, ще те разбератъ. Ти ще разбирашъ Бога, и тѣ ще те разбератъ: ще живѣешъ въ миръ. Ще кажете: е, какво идеално има въ такъвъ животъ? Какво идеално ли? Око не е видѣло, и ухо не е чуло възможноститѣ, които се съдържатъ въ такъвъ единъ животъ. Първата възможность, която съществува е слѣдната: ти ще имашъ carte-blanche, свободенъ билетъ за пѫтуване. Съ този свободенъ билетъ ти ще имашъ възможность да посѣтишъ всички слънчеви системи, да гостувашъ, дѣто искашъ и по колкото врѣме искашъ, и въ която слънчева система да отидешъ, ще бѫдешъ добрѣ дошълъ. Питамъ тогава: животътъ ще има ли смисълъ? към беседата >>
- Какво идеално ли?
Една срѣда има Божествената Любовь, дѣто твоитѣ нужди се задоволяватъ по Божествено. Ти самъ нѣма да си образувашъ тази срѣда, тѣзи условия, но обществото, окрѫжаващитѣ те хора, ще ти създадатъ тази срѣда. Всички онѣзи, които те заобикалятъ, ще те разбератъ. Ти ще разбирашъ Бога, и тѣ ще те разбератъ: ще живѣешъ въ миръ. Ще кажете: е, какво идеално има въ такъвъ животъ? Какво идеално ли? Око не е видѣло, и ухо не е чуло възможноститѣ, които се съдържатъ въ такъвъ единъ животъ. Първата възможность, която съществува е слѣдната: ти ще имашъ carte-blanche, свободенъ билетъ за пѫтуване. Съ този свободенъ билетъ ти ще имашъ възможность да посѣтишъ всички слънчеви системи, да гостувашъ, дѣто искашъ и по колкото врѣме искашъ, и въ която слънчева система да отидешъ, ще бѫдешъ добрѣ дошълъ. Питамъ тогава: животътъ ще има ли смисълъ? – Ще има, разбира се. към беседата >>
- Това е висшиятъ идеалъ – да се съединимъ съ Бога, да бѫдемъ служители нему, да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, да изявимъ любовьта си къмъ Него.
Питамъ тогава: животътъ ще има ли смисълъ? – Ще има, разбира се. Но ще кажете вие: това сѫ далечни работи, това сѫ приказки изъ 1001 нощь. Това сѫ Аладиновитѣ приказки. Не, това сѫ възможноститѣ, къмъ които човѣшката душа се стреми, и които единъ день ще постигне. Това е висшиятъ идеалъ – да се съединимъ съ Бога, да бѫдемъ служители нему, да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, да изявимъ любовьта си къмъ Него. Това е, което е скрито въ насъ. То ще ни покаже, въ какво седи Божията Любовь. Ние още не знаемъ, въ какво седи Божията Любовь. към беседата >>
256. Проекции, ООК , София, 7.1.1925г.,
- Нали и вие някой път чувствате, че имате в себе си някаква възможност, нещо благородно, възвишено, някакъв идеален стремеж, някаква възвишена идея, но не можете да се проявите, затворени сте в себе си.
Тогава той е светел, без да се проявява навън. След време капакът, който е затулял свещта, се вдига и светлината на ангела, която беше затворена, сега се проявява навън. Ангелът, който сега се проявява, и първият, който беше затворен, не е ли един и същ? – Един и същ е. Ние наричаме първия ангел „ангел на възможностите“, а втория – „ангел на проявите“. Нали и вие някой път чувствате, че имате в себе си някаква възможност, нещо благородно, възвишено, някакъв идеален стремеж, някаква възвишена идея, но не можете да се проявите, затворени сте в себе си. Четете съчинение на някой учен човек, разбирате го и си казвате: „И аз мисля като него.“ Но речете ли да се проявите, не можете. Като него мислите, но не можете да се проявите – нямате условия. Вие сега не можете да напишете една геометрия. Каква геометрия бихте написали? Не казвам да напишете геометрия за първи или втори клас, но да напишете геометрия за българския университет. към беседата >>
257. Тесният път, НБ , София, 11.1.1925г.,
- Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? (втори вариант)
Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и след това заминавате от този свят. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото направление и да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. към втори вариант >>
- Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? (втори вариант)
Или, с други думи казано, това ще донесе свобода в живота му, а не за неговата душа, защото за вас душата е нещо непознато; спор има още за нейното съществуване. А върху живота няма спор: и простият, и ученият, еднакво го разбират. Ученият може да философства върху живота, простият може да говори за живота, но и единият, и другият, когато си счупят крака, еднакво чувстват болката; и единият, и другият, еднакво чувстват радостта; и единият, и другият, щом седнат на трапезата, еднакво чувстват благата на храната. Някой може да философства, да говори че животът се изразява в това, в онова, но я ми кажете, щом се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, в какво седи вашият идеален живот? – Извън тези форми животът ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеален живот, но в какво се изразява този живот, в какво се изразява тази идея? Някой път религиозните хора мислят, че знаят всичко. Какво нещо са религиозните хора? – Те са хора, които са свършили училище, без да са учени. Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? към втори вариант >>
- После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? (втори вариант)
Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, ония, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. към втори вариант >>
- Нѣкой може да философствува, да говори че животътъ се изразява въ това, въ онова, но я ми кажете, щомъ се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, въ какво седи вашиятъ идеаленъ животъ?
Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и слѣдъ това заминавате отъ този свѣтъ. Тамъ, дѣто сѫществува обектъ, какъвто и да е, въ каквото направление и да е, той спъва човѣка въ разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, съ други думи казано, това ще донесе свобода въ живота му, а не за неговата душа, защото за васъ душата е нѣщо непознато; споръ има още за нейното сѫществуване. А върху живота нѣма споръ: и простиятъ, и учениятъ, еднакво го разбиратъ. Учениятъ може да философствува върху живота, простиятъ може да говори за живота, но и единиятъ, и другиятъ, когато си счупятъ крака, еднакво чувствуватъ болката; и единиятъ, и другиятъ, еднакво чувствуватъ радостьта; и единиятъ, и другиятъ, щомъ седнатъ на трапезата, еднакво чувствуватъ благата на храната. Нѣкой може да философствува, да говори че животътъ се изразява въ това, въ онова, но я ми кажете, щомъ се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, въ какво седи вашиятъ идеаленъ животъ? – Извънъ тия форми животътъ ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеаленъ животъ, но въ какво се изразява този животъ, въ какво се изразява тази идея? Нѣкой пѫть религиознитѣ хора мислятъ, че знаятъ всичко. Какво нѣщо сѫ религиознитѣ хора? – Тѣ сѫ хора, които сѫ свършили училище, безъ да сѫ учени. към беседата >>
- Не е достатъчно да казвате, че има идеаленъ животъ, но въ какво се изразява този животъ, въ какво се изразява тази идея?
Или, съ други думи казано, това ще донесе свобода въ живота му, а не за неговата душа, защото за васъ душата е нѣщо непознато; споръ има още за нейното сѫществуване. А върху живота нѣма споръ: и простиятъ, и учениятъ, еднакво го разбиратъ. Учениятъ може да философствува върху живота, простиятъ може да говори за живота, но и единиятъ, и другиятъ, когато си счупятъ крака, еднакво чувствуватъ болката; и единиятъ, и другиятъ, еднакво чувствуватъ радостьта; и единиятъ, и другиятъ, щомъ седнатъ на трапезата, еднакво чувствуватъ благата на храната. Нѣкой може да философствува, да говори че животътъ се изразява въ това, въ онова, но я ми кажете, щомъ се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, въ какво седи вашиятъ идеаленъ животъ? – Извънъ тия форми животътъ ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеаленъ животъ, но въ какво се изразява този животъ, въ какво се изразява тази идея? Нѣкой пѫть религиознитѣ хора мислятъ, че знаятъ всичко. Какво нѣщо сѫ религиознитѣ хора? – Тѣ сѫ хора, които сѫ свършили училище, безъ да сѫ учени. Тѣ казватъ: като вдъхне веднъжъ Господь въ ноздритѣ на човѣка, откровението ще дойде. Какво нѣщо е откровението? към беседата >>
- Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си?
Вие, като слушате този разказъ, ще кажете: жестоко е това! Но я ми кажете, ония хубавитѣ нѣща въ васъ, не се ли написватъ съ кръвь? Какви страдания трѣбва да се прѣкаратъ, докато се дойде до нѣщо хубаво! Христосъ не написа ли всичко съ кръвьта си? Ами мѫченицитѣ? Послѣ, днешнитѣ изобрѣтатели, днешнитѣ идеалисти не написватъ ли всичко съ кръвьта си? Всичко, което е хубаво, съ кръвь се написва. Хората още не сѫ намѣрили друго вещество, съ което да написватъ хубавитѣ работи. Да се напише нѣщо съ кръвь, това е благословение! Жалко, е обаче, когато се излива мастилото, безъ да се напише нѣщо съ него. Нѣкой пѫть ученицитѣ разливатъ мастилата по чиноветѣ си – туй е жалкото. към беседата >>
258. Възможното у Бога, възможното у човека / Двете възможности, МОК , София, 18.1.1925г.,
- Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. (втори вариант)
Нашият приятел обаче не свалил обущата си, понеже мисълта му била заета с нещо по-възвишено и благородно, и затова стигнал леко и безпрепятствено на върха. От този момент болезненото състояние го напуска, той се освежава и добива вяра. Ето защо при изкачване по високи планински места мисълта на човека трябва всякога да бъде съсредоточена, без раздвоение. Ако човек се занимава с противоположни мисли, които нямат нищо общо с неговото развитие, той може да си пукне главата по софийските улици. Всякакви посторонни въпроси се разрешават вкъщи, а не по улицата. Вървиш ли по улиците, или качваш ли се по високи места, ще разрешаваш идеални въпроси, за да бъдат движенията на вашия мозък правилни. Ако някой от вас се съмнява в това, може да го провери. Направете един такъв опит. Значи човек всякога трябва да мисли това, което е в негова полза. към втори вариант >>
259. Който иска славата, НБ , София, 25.1.1925г.,
- Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. (втори вариант)
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено преходно. Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. към втори вариант >>
- Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! (втори вариант)
Ние отдаваме на материалния живот голяма тежест. Умът, сърцето ни, всичко у нас е ангажирано все с дреболии от този живот. Рядко ще се намери нещо по-високо, което да занимава нашия ум, нашето сърце. Ако един ясновидец би погледнал в ума на някой съвременен човек, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой с жена му, но едва ли би намерил някоя светла идея. Някой път хората казват за някого: Този човек е идеалист. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги разделят, ще видите, колко са идеалисти! Веднага ще се яви спор за тия пари. Защо? Ние мислим, че в имането е всичко. Да, трябва да имаме, но какво? Под имане, аз не подразбирам да имаме пари. Парите са последствие на човешкия ум. към втори вариант >>
- Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ.
Ние разчитаме на видимото, на осезаемото, но то е съвършено прѣходно. Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. към беседата >>
- Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти!
Ние отдаваме на материялния животъ голѣма тяжесть. Умътъ, сърдцето ни, всичко у насъ е ангажирано все съ дреболии отъ този животъ. Рѣдко ще се намѣри нѣщо по-високо, което да занимава нашия умъ, нашето сърдце. Ако единъ ясновидецъ би погледналъ въ ума на нѣкой съврѣмененъ човѣкъ, той ще види дрехи, обуща, рокли, яденета, кревати, интриги, бой съ жена му, но едва ли би намѣрилъ нѣкоя свѣтла идея. Нѣкой пѫть хората казватъ за нѣкого: този човѣкъ е идеалистъ. Дайте 100,000 лева на двама идеалисти да си ги раздѣлятъ, ще видите, колко сѫ идеалисти! Веднага ще се яви споръ за тия пари. Защо? Ние мислимъ, че въ имането е всичко. Да, трѣбва да имаме, но какво? Подъ имане, азъ не подразбирамъ да имаме пари. Паритѣ сѫ послѣдствие на човѣшкия умъ. към беседата >>
260. Отворената и затворената чаша, ООК , София, 4.2.1925г.,
- Те нямат общ идеал, общ център, към който да се стремят: всеки в себе си има някаква скрита задна цел.
Дето има организиране, там прониква разумен живот. Не може да има организиране, докато няма разумност. Двама души, които са разумни, могат да се организират и да работят заедно. Единият ще вземе да работи едно, другият – друго, и тяхната работа ще се допълва. Хора, които не са организирани, те привидно работят заедно, но в края на краищата всичко се разсипва. Те нямат общ идеал, общ център, към който да се стремят: всеки в себе си има някаква скрита задна цел. Той говори за организиране, за идеал, за Бога, но зад всичко това разбира себе си. В Народното събрание уж всички са организирани, но всеки иска да стане председател, подпредседател, министър, да заеме някаква висока длъжност. Като се дойде до духовенството, до свещеничеството, същото нещо – и тук няма организиране. Целта на тия хора не е да служат на Бога. към беседата >>
- Той говори за организиране, за идеал, за Бога, но зад всичко това разбира себе си.
Не може да има организиране, докато няма разумност. Двама души, които са разумни, могат да се организират и да работят заедно. Единият ще вземе да работи едно, другият – друго, и тяхната работа ще се допълва. Хора, които не са организирани, те привидно работят заедно, но в края на краищата всичко се разсипва. Те нямат общ идеал, общ център, към който да се стремят: всеки в себе си има някаква скрита задна цел. Той говори за организиране, за идеал, за Бога, но зад всичко това разбира себе си. В Народното събрание уж всички са организирани, но всеки иска да стане председател, подпредседател, министър, да заеме някаква висока длъжност. Като се дойде до духовенството, до свещеничеството, същото нещо – и тук няма организиране. Целта на тия хора не е да служат на Бога. към беседата >>
262. Причини за противоречия, ООК , София, 18.2.1925г.,
- Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие.
Гледам, мнозина измежду вас се разочароват. Като влезете в една школа, искате да живеете в любов, да се почитате, да се уважавате, търсите идеален живот, но като не намерите такъв, в душата ви се ражда противоречие. Аз гледам на това противоречие малко по-другояче. Да допуснем, че имате един малък зародиш или едно малко семенце, или един жълъд. Той представлява един клас от ученици, от интелигентни същества, които си живеят като братя и сестри: в любов, без никакъв спор помежду си. Обаче един ден някой земеделец дойде, вземе тази малка семка, туй общество, и го посее в почвата. Най-първо във всички тия същества ще се зароди подтик, всички ще впрегнат силите си нагоре и ще вървят единодушно в хармония. към беседата >>
- Самият този израз „висшият идеал на човешкия дух“ е неразбран.
Казвам сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голям кран, ще даде материал напред-назад, в широчина и в дълбочина, за да може човек да се развива симетрично и правилно във всички направления. Следователно в този човек ще има стремеж към Бога или реализиране на висшия идеал на неговия дух. Самият този израз „висшият идеал на човешкия дух“ е неразбран. Накъде е този висш идеал? Като кажем „висш идеал“, какво разбираме? Често казваме „висок идеал“. Аз съм употребил израза „висок идеал“, като давам пример за висок идеал: че ако искаш да си хапнеш един плод, трябва да се качиш на дървото и сам да си откъснеш най-хубавия плод. Добре, ако ти имаш в своята градина най-хубавите плодове и дойдат в тази градина деца с висок идеал, и всяко от тях реализира своя идеал от твоите дървета, туй ще бъде ли идеал и за тебе? към беседата >>
- Накъде е този висш идеал?
Казвам сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голям кран, ще даде материал напред-назад, в широчина и в дълбочина, за да може човек да се развива симетрично и правилно във всички направления. Следователно в този човек ще има стремеж към Бога или реализиране на висшия идеал на неговия дух. Самият този израз „висшият идеал на човешкия дух“ е неразбран. Накъде е този висш идеал? Като кажем „висш идеал“, какво разбираме? Често казваме „висок идеал“. Аз съм употребил израза „висок идеал“, като давам пример за висок идеал: че ако искаш да си хапнеш един плод, трябва да се качиш на дървото и сам да си откъснеш най-хубавия плод. Добре, ако ти имаш в своята градина най-хубавите плодове и дойдат в тази градина деца с висок идеал, и всяко от тях реализира своя идеал от твоите дървета, туй ще бъде ли идеал и за тебе? – Не, как ще погледнеш на това? към беседата >>
- Като кажем „висш идеал“, какво разбираме?
Казвам сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голям кран, ще даде материал напред-назад, в широчина и в дълбочина, за да може човек да се развива симетрично и правилно във всички направления. Следователно в този човек ще има стремеж към Бога или реализиране на висшия идеал на неговия дух. Самият този израз „висшият идеал на човешкия дух“ е неразбран. Накъде е този висш идеал? Като кажем „висш идеал“, какво разбираме? Често казваме „висок идеал“. Аз съм употребил израза „висок идеал“, като давам пример за висок идеал: че ако искаш да си хапнеш един плод, трябва да се качиш на дървото и сам да си откъснеш най-хубавия плод. Добре, ако ти имаш в своята градина най-хубавите плодове и дойдат в тази градина деца с висок идеал, и всяко от тях реализира своя идеал от твоите дървета, туй ще бъде ли идеал и за тебе? – Не, как ще погледнеш на това? Човекът от бялата раса ще вземе една тояга и ще наложи тия идеалисти на общо основание. към беседата >>
- Често казваме „висок идеал“.
Казвам сега: шестата раса, която иде, ще отпуши този голям кран, ще даде материал напред-назад, в широчина и в дълбочина, за да може човек да се развива симетрично и правилно във всички направления. Следователно в този човек ще има стремеж към Бога или реализиране на висшия идеал на неговия дух. Самият този израз „висшият идеал на човешкия дух“ е неразбран. Накъде е този висш идеал? Като кажем „висш идеал“, какво разбираме? Често казваме „висок идеал“. Аз съм употребил израза „висок идеал“, като давам пример за висок идеал: че ако искаш да си хапнеш един плод, трябва да се качиш на дървото и сам да си откъснеш най-хубавия плод. Добре, ако ти имаш в своята градина най-хубавите плодове и дойдат в тази градина деца с висок идеал, и всяко от тях реализира своя идеал от твоите дървета, туй ще бъде ли идеал и за тебе? – Не, как ще погледнеш на това? Човекът от бялата раса ще вземе една тояга и ще наложи тия идеалисти на общо основание. Той ще каже на тия философи още веднъж да не се качват. към беседата >>
- После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума – и ще се вдъхновиш от един велик идеал.
Сега в която и къща и да влезеш, като излезеш из стаята на някого, той веднага ще отиде да провери дали се е изгубило нещо. Или пък ако вървиш с жената на някого, той ще прати подире ви да ви следят какви ще бъдат вашите отношения. В шестата раса за тези неща и въпрос няма да става – те ще имат вяра. Там всеки сам ще се пази. Няма да ходят детективи да следят хората отвънка, защото всеки ще пази себе си отвътре. После, в шестата раса хората ще имат една характерна черта, а именно: като срещнеш един човек от тази раса, той ще внесе в тебе едно разширение на сърцето, едно просветление на ума – и ще се вдъхновиш от един велик идеал. Той може да не ти говори нищо, но ще се вдъхновиш от нещо възвишено и благородно. Само като го срещнеш, той ще ти предаде своята мисъл, без да ти говори нещо. И между хората от бялата раса по някой път се случва това, но по-рядко. Между белите всеки се затваря в себе си, всеки се пази. Действително, човек трябва да се пази, но понеже знанието, което той има в себе си, е нещо живо, нещо, което създава изобилие, то трябва да излезе навън. към беседата >>
- Тъй щото вие трябва да се стремите към този възвишен идеал – да дойдете в съприкосновение с шестата раса.
Вие вярвате, но всъщност имате ли една жива опитност, за която, ако ви хванат тази вечер, сте готови идейно да устоявате на всички мъчнотии и изпитания? Ако ви хванат и ви запитат: „Вярвате ли в своите убеждения? “, вие ще започнете да се колебаете. Не казвам за всички, но за някои само, защото нямате жива опитност. Ако един човек има опитност, той ще е готов да изтърпи всички страдания. Тъй щото вие трябва да се стремите към този възвишен идеал – да дойдете в съприкосновение с шестата раса. Тя съществува вече. Смешно е, когато някои хора казват, че шестата раса щяла да се зароди от бялата. Не, всички светии, които са завършили своята еволюция, доброволно ще дойдат на Земята, ще създадат свой тип. Тази раса ще се нарече „раса на Любовта“. Бялата раса е „раса на интелекта“, а шестата – „раса на Любовта“. към беседата >>
265. Равностранният триъгълник, ООК , София, 11.3.1925г.,
- В човека от шестата раса, в идеалния човек, всички движения, мисли, желания, действия ще бъдат отмерени, а не механически.
Други пък казвате: „Да бих имал гласа на еди-коя си сестра, бих пяла.“ – Не философствай! Щом дойде вдъхновението, пей! Мислено пей, докато най-после тази мисъл се изрази в песен. По този закон, като се научиш да пееш, ще се научиш и да мислиш правилно. Като грешиш в едно нещо, грешиш и в друго. В човека от шестата раса, в идеалния човек, всички движения, мисли, желания, действия ще бъдат отмерени, а не механически. Във всичко у него трябва да има живот и красота. Ако вие свирите, но чуете някой музикант, който свири по-добре от вас, казвате: „Той свири по-хубаво от мен.“ Вие се обезсърчавате, но трябва да знаете, че това са човешки разбирания. За да може един музикант да свири хубаво, изискват се ред условия от него. Най-първо, като излезе на сцената, музикантът трябва да е изпълнен с мисълта, че в свиренето си има идея, която той добре разбира. Второто е, че в него трябва да има силно желание да даде музикални образи в свиренето си, и най-после да има изпълнение. към беседата >>
266. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето, НБ , София, 15.3.1925г.,
- Всичките ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-после слънцето у вас изгрява, вие се подигате и казвате: има слънце в живота, има смисъл да се живее! (втори вариант)
Голяма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облаците от лицето на земята. Този закон е верен именно в това отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации, докато в четвъртия ден в него изгрее слънцето. Това става около 30-тата му годишна възраст. Всички сте били млади, изживявали сте разни състояния и в резултат казвате: животът няма смисъл. Всичките ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-после слънцето у вас изгрява, вие се подигате и казвате: има слънце в живота, има смисъл да се живее! Казва се в Писанието:„ Той заповяда на слънцето да грее и на добрите, и на злите.“ Мислите ли, че днешните мъчнотии, които съществуват в света, са произволни? Ние казваме: Защо хората са толкова жестоки? Аз казвам: защо майките са толкова жестоки? Според мене не трябва да се наказват децата, а трябва да се наказват майките и бащите. Аз зная един случай, който потвърждава тази идея. към втори вариант >>
- Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. (втори вариант)
Всички ние трябва да отворим душите си, за да може туй Божествено слънце да изгрее, в нас. Три слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни. Когато тези три слънца съединят силата си, тогава ще се образува разумния човек. Когато лъчите на физическото слънце, когато лъчите на слънцето на ангелите и когато лъчите на Божественото слънце, или слънцето на Любовта, почнат в нас, те ще ни пресъздадат, и нашите глави ще се видоизменят. Сега, например, мнозина мислят, че са много добри. Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не вярва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, идеалният човек, да го обичат, или не, той мисли за всички, той грее за всички, като слънцето. към втори вариант >>
- Не, идеалният човек, да го обичат, или не, той мисли за всички, той грее за всички, като слънцето. (втори вариант)
Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не вярва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, идеалният човек, да го обичат, или не, той мисли за всички, той грее за всички, като слънцето. Каквото и да мислим за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато омраза и да имаме, слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питат: как търпи Господ тия хора! към втори вариант >>
- Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе!
Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть. Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате: животътъ нѣма смисъль. Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ. Азъ зная единъ случай, който потвърдява тази идея. към беседата >>
- Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е.
Всички ние трѣбва да отворимъ душитѣ си, за да може туй Божествено слънце да изгрѣ, въ насъ. Три слънца трѣбва да изгрѣятъ едноврѣменно въ насъ: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовьта, което изгрѣва въ душитѣ ни. Когато тѣзи три слънца съединятъ силата си, тогава ще се образува разумния човѣкъ. Когато лѫчитѣ на физическото слънце, когато лѫчитѣ на слънцето на ангелитѣ и когато лъчитѣ на Божественото слънце, или слънцето на Любовьта, почнатъ въ насъ, тѣ ще ни прѣсъздадатъ, и нашитѣ глави ще се видоизмѣнятъ. Сега, напримѣръ, мнозина мислятъ, че сѫ много добри. Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. към беседата >>
- Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето.
Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. Не, идеалниятъ човѣкъ, да го обичатъ, или не, той мисли за всички, той грѣе за всички, като слънцето. Каквото и да мислимъ за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато умраза и да имаме, слънцето на Любовьта постоянно изпраща своитѣ лѫчи. Каквото и да мислимъ за Бога, дали Го признаваме, или не Той отъ хиляди, отъ милиони години изпраща своето благословение за всички. И всички питатъ: какъ търпи Господь тия хора! към беседата >>
267. Да се не смущава сърцето ви!, НБ , София, 22.3.1925г.,
- Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. (втори вариант)
И тъй, всички велики адепти минават един курс на посвещение, та и този Муса-Бентам трябвало да държи изпит за своето трето посвещение. Всяко едно посвещение е свързано с известен род сили, в които човек като влезе, трябва да знае как да манипулира с тях. Ето защо това било един тежък изпит. Ако той издържи изпита си, ще влезе в един нов свят, ще му се отворят нови пътища, ще му се открият нови способности и чувства, чрез които ще може да вижда вече, а не да ходи слепешката. Той ще вижда реално и ще бъде един човек и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато и на идеалното, което не е постигнато. Зад туй реално има друго реално и т.н. към втори вариант >>
- Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато.
И тъй, всички велики адепти минаватъ единъ курсъ на посвѣщение, та и този Муса-Бентамъ трѣбвало да държи изпитъ за своето трето посвѣщение. Всѣко едно посвѣщение е свързано съ извѣстенъ родъ сили, въ които човѣкъ като влѣзе, трѣбва да знае, какъ да манипулира съ тѣхъ. Ето защо това било единъ тежъкъ изпитъ. Ако той издържи изпита си, ще влѣзе въ единъ новъ свѣтъ, ще му се отворятъ нови пѫтища, ще му се откриятъ нови способности и чувства, чрѣзъ които ще може да вижда вече, а не да ходи слѣпешката. Той ще вижда реално, и ще бѫде единъ човѣкъ и на реалното, и на идеалното – на реалното, което е постигнато, и на идеалното, което не е постигнато. Задъ туй реално има друго реално и т.н. към беседата >>
269. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате, НБ , София, 29.3.1925г.,
- Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. (втори вариант)
Казва се в прочетения стих: "В който град влезете, казвайте, че е наближило Царството Божие! " Казвам: Царството Божие, това са великите условия, приготвени за човешката душа. Един от основните закони на Царството Божие е, че всички граждани в него имат еднакви права, еднакви задължения. Значи, този велик идеал, който сегашните хора усещат в себе си, този ламтеж към нещо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Например, някои искат да бъдат поети. Аз съм виждал мнозина младежи, като влязат в гимназията, или като се запишат в университета, между многото свои занятия отиват постоянно да се упражняват, да пишат поезия. Като им дойде вдъхновението, напишат си нещо, и после един на друг си го четат. Някои от тях са отлични произведения, някои от тях са детински, но всеки мисли, че е написал нещо ценно. После, между тези ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. към втори вариант >>
- Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие.
Казва се въ прочетения стихъ: „Въ който градъ влѣзете, казвайте, че е наближило Царството Божие“! Казвамъ: Царството Божие, това сѫ великитѣ условия, приготвени за човѣшката душа. Един отъ основнитѣ закони на Царството Божие е, че всички граждани въ него иматъ еднакви права, еднакви задължения. Значи, този великъ идеалъ, който сегашнитѣ хора усѣщатъ въ себе си, този ламтежъ къмъ нѣщо велико, това е Божественото, това е Царството Божие. Напримеръ, нѣкои искатъ да бѫдатъ поети. Азъ съмъ виждалъ мнозина младежи, като влѣзатъ въ гимназията, или като се запишатъ въ университета, между многото свои занятия отиватъ постоянно да се упражняватъ, да пишатъ поезия. Като имъ дойде вдъхновението, напишатъ си нѣщо, и послѣ единъ на другъ си го четатъ. Нѣкои от тѣхъ сѫ отлични произведения, нѣкои отъ тѣхъ сѫ дѣтински, но всѣки мисли, че е написалъ нѣщо цѣнно. Послѣ, между тия ученици и студенти има и рисувачи, музиканти и др. към беседата >>
271. Законътъ на внушението, МОК , София, 5.4.1925г.,
- Какво говори „Високият идеал“?
– Защото преди вас са легнали да спят много птици, кокошки, млекопитаещи животни, деца и по-възрастни хора, които използват праната в атмосферата и за вас остава по-малко, или по-право недостатъчно количество. Съвременните аристократи, които си лягат много късно и заспиват късно, едва към три или четири часа сутринта, по което време се събуждат много животни, хора, наближава изгряването на Слънцето и в атмосферата се набира повече прана, те заспиват към четири часа сутринта и спят до десет часа преди обед. Щом знаете това, спазвайте правилото: дойде ли девет или десет часа вечер, лягайте си, за да може организмът ви да погълне тази прана, която е останала още свободна във въздуха. Разбира се, понякога може да се случат изключения от това правило, но аз виждам, че много от вас са турили изключенията като правило, а това не трябва да бъде така. Искате ли да учите, ставайте сутрин в три или четири часа. Какво говори „Високият идеал“? – Да хванете най-голямата си слабост и да воювате с нея. Само така ще се прояви силата ви. към беседата >>
272. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява, НБ , София, 5.4.1925г.,
- Значи, ние сме дошли тук на земята, като в едно училище, да служим на своите идеали, да влезем в другите царства и да служим на Бог. (втори вариант)
Аз не говоря за външния живот, но за вътрешния живот в нас. Какво ще бъде положението на Англия, на Франция, на Германия, това е второстепенен въпрос за мен, но сега, като съществувам тук на земята, за мен е важно да свърша своята работа, та един ден, като ме повикат от тук, да съм готов. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове на тази земя. Както един ученик, който следва едно училище, не е член на това училище, а следва докато го завърши, така сме и ние. После този ученик минава в друго училище, а на негово място идва друг. Значи, ние сме дошли тук на земята, като в едно училище, да служим на своите идеали, да влезем в другите царства и да служим на Бог. Следователно в света само Господ е Господар. И всички хора, които сега управляват света, са само временно, един ден Господ и тях ще повика. Господ е Господар на всички, а сегашните хора мислят, че Господ няма да ги повика. Не, в света има една велика Божия Правда, за която няма никакви теории и хипотези. На всички хора трябва да се отдаде правото. към втори вариант >>
- Значи, ние сме дошли тукъ на земята, като въ едно училище, да служимъ на своитѣ идеали, да влѣземъ въ другитѣ царства и да служимъ на Бога.
Азъ не говоря за външния животъ, но за вѫтрѣшния животъ въ насъ. Какво ще бѫде положението на Англия, на Франция, на Германия, това е второстепененъ въпросъ за менъ, но сега, като сѫществувамъ тукъ на земята, за менъ е важно да свърша своята работа, та единъ день, като ме повикатъ отъ тукъ, да съмъ готовъ. Най-първо ние трѣбва да знаемъ, че не сме членове на тази земя. Както единъ ученикъ, който слѣдва едно училище, не е членъ на това училище, а слѣдва докато го свърши, така сме и ние. Послѣ този ученикъ минава въ друго училище, а на негово мѣсто дохожда другъ. Значи, ние сме дошли тукъ на земята, като въ едно училище, да служимъ на своитѣ идеали, да влѣземъ въ другитѣ царства и да служимъ на Бога. Слѣдователно въ свѣта само Господь е Господарь. И всички хора, които сега управляватъ свѣта, сѫ само врѣменно, единъ день Господь и тѣхъ ще повика. Господь е Господарь на всички, а сегашнитѣ хора мислятъ, че Господь нѣма да ги повика. Не, въ свѣта има една велика Божия Правда, за която нѣма никакви теории и хипотези. На всички хора трѣбва да се отдаде правото. към беседата >>
273. Отмерените прояви, ООК , София, 8.4.1925г.,
- Най-първо Господ го създаде идеално, без жена.
Мислите ли, че положението на Адам в рая беше по-добро, отколкото сегашното наше положение? Ако положението му беше добро, защо излезе из рая? Най-първо Господ го създаде идеално, без жена. Господ предвиждаше, че на Адам не му трябва жена, че тя ще му създаде беля. Но защо той беше недоволен да бъде сам в рая? И най-после, след като Господ му даде другарка, защо пак беше недоволен от нея? Първо той беше недоволен, че няма другарка, а след като Господ му даде другарка, пак беше недоволен. Същото е и с нас. към беседата >>
274. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън, НБ , София, 12.4.1925г.,
- Това изобщо е най-обикновеният идеал, който хората имат. (втори вариант)
Нетърпението показва една положителна черта, но изразена в отрицателен смисъл, а именно – крайно користолюбие, с което се отличава човекът. Бог казал на човека да завладява всичко, но по един разумен начин, а той разбрал, че трябва да усвои, да завладее всичко само за себе си и да разполага с него, както си иска. Вследствие на това се зародили онези желания, които сега съществуват у хората и ги спъват на всяка стъпка. Всички хора бързат да станат богати. Защо? – За да могат да живеят добре, да ядат и да пият изобилно, да се обличат с хубави дрехи, да си купуват хубави чепичета, да се разхождат свободно по лицето на земята от единия край до другия и след туй да кажат: наживяхме се! Това изобщо е най-обикновеният идеал, който хората имат. Щом вземем да им говорим нещо по-високо, те казват: остави тези работи, те са отвлечени, те са непостижими, те са неразумни неща. Ти кажи нещо близко, близко до живота. Чудното е, че съвременните хора говорят за близките неща до живота, а нямат самия живот. Кое е близкото нещо до живота? – Близкото нещо до живота е разумното. към втори вариант >>
- Това изобщо е най-обикновениятъ идеалъ, който хората иматъ.
Нетърпѣнието показва една положителна чърта, но изразена въ отрицателенъ смисълъ, а именно – крайно користолюбие, съ което се отличава човѣкътъ. Богъ казалъ на човѣка да завлада всичко, но по единъ разуменъ начинъ, а той разбралъ, че трѣбва да усвои, да завлада всичко само за себе си и да разполага съ него, както си иска. Вслѣдствие на това се зародили онѣзи желания, които сега сѫществуватъ у хората и ги спѫватъ на всѣка стъпка. Всички хора бързатъ да станатъ богати. Защо? – За да могатъ да живѣятъ добрѣ, да ядатъ и да пиятъ изобилно, да се обличатъ съ хубави дрехи, да си купуватъ хубави чепичета, да се разхождатъ свободно по лицето на земята отъ единия край до другия и слѣдъ туй да кажатъ: наживѣхме се! Това изобщо е най-обикновениятъ идеалъ, който хората иматъ. Щомъ вземемъ да имъ говоримъ нѣщо по-високо, тѣ казватъ: остави тѣзи работи, тѣ сѫ отвлечени, тѣ сѫ непостижими, тѣ сѫ неразумни нѣща. Ти кажи нѣщо близко, близко до живота. Чудното е, че съврѣменнитѣ хора говорятъ за близкитѣ нѣща до живота, а нѣматъ самия животъ. Кое е близкото нѣщо до живота? – Близкото нѣщо до живота е разумното. към беседата >>
275. Истинната лоза, НБ , София, 14.6.1925г.,
- Идеално измиване има в природата, но не такова, като нашето. (втори вариант)
Всички тия форми, които сега съществуват в живота, човек е заимствал от природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата няма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете един ден да видите всичките нейни съсъди, с които тя готви, ще видите, че те са отлично направени, само че не са калайдисани, както съдовете, в които ние готвим. И после, нейните тигани са тъй чисти, че никога не става нужда да се измиват в такива умивалници в каквито мием нашите. Идеално измиване има в природата, но не такова, като нашето. В тиганите на природата няма никакви нечистотии. После, природата си приготовлява по особен начин един плод, една ябълка, круша или една череша. След това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиват в земята: картофи, моркови, и ред други. Всички тия приготовления са необходими. В природата има един вътрешен план. към втори вариант >>
- Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето.
Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани. Отлични тигани има тя! Ако отидете единъ день да видите всичките нейни съсѫди, съ които тя готви, ще видите, че тѣ сѫ отлично направени, само че не сѫ калайдисани, както сѫдоветѣ, въ които ние готвимъ. И послѣ, нейнитѣ тигани сѫ тъй чисти, че никога не става нужда да се измиватъ въ такива омивалници въ каквито миемъ нашитѣ. Идеално измиване има въ природата, но не такова, като нашето. Въ тиганитѣ на природата нѣма никакви нечистотии. Послѣ, природата си приготовлява по особенъ начинъ единъ плодъ, една ябълка, круша или една черешя. Слѣдъ това тя си приготовлява и други плодове, такива именно, които се развиватъ въ земята: картофи, моркови, и редъ други. Всички тия приготовления сѫ необходими. Въ природата има единъ вѫтрѣшенъ планъ. към беседата >>
277. И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ, НБ , София, 21.6.1925г.,
- Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря й, идеалът на нейния живот, зле страда от бяс. (втори вариант)
Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря й, идеалът на нейния живот, зле страда от бяс. Всяка майка живее за своята дъщеря, и всеки баща живее за своя син. Някои ще кажат: ами ние, които нямаме синове и дъщери? Все имате някъде някоя дъщеря, или някой син. Онази майка, която няма своя дъщеря, все ще намери да осинови някоя друга. Онзи баща, който няма свой син, все ще намери да осинови някой чужд син. към втори вариант >>
- Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря ѝ, идеалътъ на нейния животъ, злѣ страда отъ бѣсъ.
Тази хананейка се приближава при Христа и Му казва, че дъщеря ѝ, идеалътъ на нейния животъ, злѣ страда отъ бѣсъ. Всѣка майка живѣе за своята дъщеря, и всѣки баща живѣе за своя синъ. Нѣкои ще кажатъ: ами ние, които нѣмаме синове и дъщери? Все имате нѣкѫдѣ нѣкоя дъщеря, или нѣкой синъ. Онази майка, която нѣма своя дъщеря, все ще намери да осинови нѣкоя друга. Онзи баща, който нѣма свой синъ, все ще намѣри да осинови нѣкой чуждъ синъ. към беседата >>
280. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925г.,
- Да бъдеш поданик на Царството Божие, от Божествено гледище, не е нещо мъчно, не е и нещо непостижимо, затова то съставлява идеал за всинца. (втори вариант)
По какво се отличава Царството Божие от всички други царства? То се отличава по това, че през всички векове в него има една непреривност; в него няма пресекулки. Земните царства се качват и падат, държавните им мъже изчезват. В Царството Божие всички поданици, които Го съставляват, не умират. Това е една привилегия за тях. Да бъдеш поданик на Царството Божие, от Божествено гледище, не е нещо мъчно, не е и нещо непостижимо, затова то съставлява идеал за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, в сравнение с този идеал, са залъгалки за децата, в които няма нищо сериозно. Туй е един признак, по който се отличават поданиците на Царството Божие и тия на земните царства. Щом човек тук мисли за изкуство, като отиде в Царството Божие, ще намери друго изкуство. Някои от вас ще кажат: щом е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие няма никаква връзка, тогава да не правим нищо тука. Не е така. към втори вариант >>
- Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, в сравнение с този идеал, са залъгалки за децата, в които няма нищо сериозно. (втори вариант)
То се отличава по това, че през всички векове в него има една непреривност; в него няма пресекулки. Земните царства се качват и падат, държавните им мъже изчезват. В Царството Божие всички поданици, които Го съставляват, не умират. Това е една привилегия за тях. Да бъдеш поданик на Царството Божие, от Божествено гледище, не е нещо мъчно, не е и нещо непостижимо, затова то съставлява идеал за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, в сравнение с този идеал, са залъгалки за децата, в които няма нищо сериозно. Туй е един признак, по който се отличават поданиците на Царството Божие и тия на земните царства. Щом човек тук мисли за изкуство, като отиде в Царството Божие, ще намери друго изкуство. Някои от вас ще кажат: щом е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие няма никаква връзка, тогава да не правим нищо тука. Не е така. По-добре да вършим нещо, от колкото да спим постоянно. към втори вариант >>
- Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца.
По какво се отличава Царството Божие отъ всички други царства? То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. към беседата >>
- Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно.
То се отличава по това, че прѣзъ всички вѣкове въ него има една непреривность; въ него нѣма прѣсѣкулки. Земнитѣ царства се качватъ и падатъ, държавнитѣ имъ мѫже изчезватъ. Въ Царството Божие всички поданици, които Го съставляватъ, не умиратъ. Това е една привилегия за тѣхъ. Да бѫдешъ поданикъ на Царството Божие, отъ Божествено гледище, не е нѣщо мѫчно, не е и нѣщо непостижимо, затова то съставлява идеалъ за всинца. Тъй че всички ваши копнежи, които имате за наука, за изкуство, за музика, за скулптура, всички красноречиви оратори, всичко това, въ сравнение съ този идеалъ, сѫ залъгалки за дѣцата, въ които нѣма нищо сериозно. Туй е единъ признакъ, по който се отличаватъ поданицитѣ на Царството Божие и тия на земнитѣ царства. Щомъ човѣкъ тукъ мисли за изкуство, като отиде въ Царството Божие, ще намѣри друго изкуство. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: щомъ е тъй, ако между това изкуство и онова на Царството Божие нѣма никаква връзка, тогава да не правимъ нищо тука. Не е така. По-добрѣ да вършимъ нѣщо, отъ колкото да спимъ постоянно. към беседата >>
281. Преходни състояния на съзнанието, МОК , София, 5.7.1925г.,
- По естествен начин може да пее и да свири само този човек, който има някакъв висок идеал в своята душа.
– Докато човек пее и свири, енергиите у него са положителни и възходящи; престане ли да пее и да свири, енергиите преминават в отрицателни и низходящи. В такъв човек се събират разрушителни енергии и той изпада в един свят на безпорядък и дисхармония. Този свят е свят на неразумност. Ето защо всички окултни школи препоръчват пеенето и свиренето като средства за тониране, за излизане от известно дисхармонично или отрицателно състояние. Изпаднете ли в някое низходящо състояние, постарайте се, макар и по изкуствен начин, да си създадете разположение за пеене или свирене. По естествен начин може да пее и да свири само този човек, който има някакъв висок идеал в своята душа. Този човек пее за своето отечество, за светли бъднини, за ангелите, за Бога – за всичко велико и красиво в света. Няма ли някакъв идеал в душата си или някаква идея в ума си, той не може да пее. към беседата >>
- Младите искат да постигнат своите идеали изведнъж.
С какво се отличават младите хора, младото поколение? – То търси лесния път. Младите искат да постигнат своите идеали изведнъж. Например ако някой млад се заеме да свири едно трудно класическо парче, той иска изведнъж да го изсвири, без много труд и усилия. Но представете си, че Природата изисква от този млад човек сам да си направи инструмента, сам да си създаде музикалната пиеса и най-после сам да я изсвири. Колко време, каква дълбока концентрирана мисъл се изисква от този човек, за да може той да създаде инструмента, да композира пиесата и след това да я изсвири! Всеки човек може да стане учен, това е въпрос на времето само, но за това се изисква усилена деятелност, без колебание и страх. към беседата >>
- Щом човек премине 60 години, той изгубва своя идеализъм и мъчно може да завърже приятелство с някого.
Вие като ученици сте на различни възрасти: някои сте по-млади, а други – по-стари. Старите имат някакви преимущества пред младите в това именно, че техните чувства са по-стабилизирани, докато чувствата на младите не са тъй стабилизирани. Чувствата на младите се намират във въздухообразно състояние. Те гледат идеално на света, но техният идеализъм трае ден и половина. В същото положение изпадат и старите хора. Щом човек премине 60 години, той изгубва своя идеализъм и мъчно може да завърже приятелство с някого. Той казва: „Аз вече не вярвам никому! “ Младият вярва на всичко и на всички хора, но като остарее, и той дохожда до същото заключение. Питам: в какво пък седи преимуществото на младия пред стария? – Младият има условия да работи. Следователно той трябва да изработи в себе си толкова устойчиви чувства, че на каквато възраст и да дойде, да не изгуби вярата си, нито вдъхновението си. към беседата >>
- Всеки от вас има по един идеал и мисли, че другите не зачитат този идеал.
Сега хората от външния свят казват, че окултните ученици в България били много вдълбочени в себе си, нямали любов към хората, били груби в отношенията си. Това е мнението не само на външния свят, но и вие самите така мислите един за друг. Всеки от вас има по един идеал и мисли, че другите не зачитат този идеал. Ти, който казваш за другите така, зачиташ ли техните идеали? Щом говорите за Истината, каквото припишете на другите, попитайте се: „Ами аз как постъпвам? Всяка моя постъпка съгласна ли е с Истината? “ Казвате: „Еди-кой си брат не е щедър.“ Запитайте се: „Аз щедър ли съм? “ – „Еди-кой си брат не говори меко, много е груб в отношенията си.“ Запитайте се: „Аз мек ли съм? към беседата >>
- Ти, който казваш за другите така, зачиташ ли техните идеали?
Сега хората от външния свят казват, че окултните ученици в България били много вдълбочени в себе си, нямали любов към хората, били груби в отношенията си. Това е мнението не само на външния свят, но и вие самите така мислите един за друг. Всеки от вас има по един идеал и мисли, че другите не зачитат този идеал. Ти, който казваш за другите така, зачиташ ли техните идеали? Щом говорите за Истината, каквото припишете на другите, попитайте се: „Ами аз как постъпвам? Всяка моя постъпка съгласна ли е с Истината? “ Казвате: „Еди-кой си брат не е щедър.“ Запитайте се: „Аз щедър ли съм? “ – „Еди-кой си брат не говори меко, много е груб в отношенията си.“ Запитайте се: „Аз мек ли съм? “ – „Еди-кой си брат не ме прие любезно.“ Запитайте се: „Аз, като окултен ученик, приех ли го добре? към беседата >>
284. Малкият стрък, ИБ , Мусала, 13.7.1925г.,
- " Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва. (втори вариант)
285. Което вие видите, НБ , София, 19.7.1925г.,
- Децата в най-ранната си възраст си избират някакъв идеал и те имат свой идеал. (втори вариант)
Христос се обръща към своите ученици и казва: „Блажени очите, които виждат това, което вие видите“. Какво са виждали техните очи? Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? Всеки от вас има една съществена идея, каквато и да е тя. И времето ще определи дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не. Децата в най-ранната си възраст си избират някакъв идеал и те имат свой идеал. По-нататък, към 10-та си година те си имат идеал, съответен на възрастта им. Към 21-та си годишна възраст имат друг идеал. Към 33-та си годишна възраст имат свой идеал и към края на живота си, старите пак си имат свой идеал. Младите растат със своите идеали, възрастните се радват със своите идеали, а старите остаряват със своите идеали. Защо старите остаряват със своите идеали? към втори вариант >>
- По-нататък, към 10-та си година те си имат идеал, съответен на възрастта им. (втори вариант)
Какво са виждали техните очи? Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? Всеки от вас има една съществена идея, каквато и да е тя. И времето ще определи дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не. Децата в най-ранната си възраст си избират някакъв идеал и те имат свой идеал. По-нататък, към 10-та си година те си имат идеал, съответен на възрастта им. Към 21-та си годишна възраст имат друг идеал. Към 33-та си годишна възраст имат свой идеал и към края на живота си, старите пак си имат свой идеал. Младите растат със своите идеали, възрастните се радват със своите идеали, а старите остаряват със своите идеали. Защо старите остаряват със своите идеали? Те казват: ние ще постигнем своите идеали в другия свят. към втори вариант >>
- Към 21-та си годишна възраст имат друг идеал. (втори вариант)
Запитвали ли сте се някой път, кое е онова, което ви радва в живота? Всеки от вас има една съществена идея, каквато и да е тя. И времето ще определи дали вашата идея, която сте избрали като пътеводител, е реална или не. Децата в най-ранната си възраст си избират някакъв идеал и те имат свой идеал. По-нататък, към 10-та си година те си имат идеал, съответен на възрастта им. Към 21-та си годишна възраст имат друг идеал. Към 33-та си годишна възраст имат свой идеал и към края на живота си, старите пак си имат свой идеал. Младите растат със своите идеали, възрастните се радват със своите идеали, а старите остаряват със своите идеали. Защо старите остаряват със своите идеали? Те казват: ние ще постигнем своите идеали в другия свят. Старите всякога турят идеалите си в задгробния живот. към втори вариант >>
- Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. (втори вариант)
Храната, на която ние възлагаме такива големи надежди, и тя не ни помага. Тази храна е в сила само тогава, когато ние сме здрави. Следователно, ако нашето тяло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тялото ни не е здраво, каквато и храна да ни се даде, освен че тя няма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава, съвременният свят, наместо да проповядва, че трябва да бъде в съгласие с битието, той поставя въпроса, че всеки човек трябва да уреди своя живот, трябва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. към втори вариант >>
- Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. (втори вариант)
Тази храна е в сила само тогава, когато ние сме здрави. Следователно, ако нашето тяло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тялото ни не е здраво, каквато и храна да ни се даде, освен че тя няма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава, съвременният свят, наместо да проповядва, че трябва да бъде в съгласие с битието, той поставя въпроса, че всеки човек трябва да уреди своя живот, трябва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? към втори вариант >>
- Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. (втори вариант)
Следователно, ако нашето тяло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тялото ни не е здраво, каквато и храна да ни се даде, освен че тя няма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава, съвременният свят, наместо да проповядва, че трябва да бъде в съгласие с битието, той поставя въпроса, че всеки човек трябва да уреди своя живот, трябва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дете е разумно. към втори вариант >>
- Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. (втори вариант)
Тогава, съвременният свят, наместо да проповядва, че трябва да бъде в съгласие с битието, той поставя въпроса, че всеки човек трябва да уреди своя живот, трябва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дете е разумно. Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? към втори вариант >>
- Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. (втори вариант)
Обаче, сигурност има в живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дете е разумно. Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумност. към втори вариант >>
- Всеки човек е идеал за някого. (втори вариант)
Осигурен е само будният човек, само живият човек, който се е пробудил вътрешно, който търси възвишения идеал. Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дете е разумно. Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумност. Питам: в какво седи тази разумност? към втори вариант >>
- Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? (втори вариант)
Разбира се, този идеал не е тъй отвлечен, както някои си го представляват. Всички съвременни хора говорят за идеал, но техният идеал не говори. Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дете е разумно. Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумност. Питам: в какво седи тази разумност? – Разумността съдържа две качества: сила и мекота. към втори вариант >>
- Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? (втори вариант)
Идеал, който не говори, идеал, който не се вижда, идеал, който не внася живот в своите последователи, не е идеал. Идеалът подразбира в себе си тази първична форма, в която Бог е вложил живот. Всеки човек е идеал за някого. Детето е идеал за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дете е разумно. Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумност. Питам: в какво седи тази разумност? – Разумността съдържа две качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцери всяка рана, може да премахне всяка скръб. Следователно, идеал, който не съдържа в себе си сила и мекота, не е идеал. към втори вариант >>
- Следователно, идеал, който не съдържа в себе си сила и мекота, не е идеал. (втори вариант)
Дъщерята някой път е идеал за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумност. Питам: в какво седи тази разумност? – Разумността съдържа две качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцери всяка рана, може да премахне всяка скръб. Следователно, идеал, който не съдържа в себе си сила и мекота, не е идеал. Това е образ който носи Божественото в себе си. И тъй, ние не само че трябва да търсим своя идеал, но същевременно всеки от нас трябва да бъде идеал за някого. За кого? – За себе си. Или, с други думи казано: всеки човек трябва да бъде отражение, израз на Божественото. към втори вариант >>
- И тъй, ние не само че трябва да търсим своя идеал, но същевременно всеки от нас трябва да бъде идеал за някого. (втори вариант)
Питам: в какво седи тази разумност? – Разумността съдържа две качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцери всяка рана, може да премахне всяка скръб. Следователно, идеал, който не съдържа в себе си сила и мекота, не е идеал. Това е образ който носи Божественото в себе си. И тъй, ние не само че трябва да търсим своя идеал, но същевременно всеки от нас трябва да бъде идеал за някого. За кого? – За себе си. Или, с други думи казано: всеки човек трябва да бъде отражение, израз на Божественото. Бог трябва да се изявява в всички ви. Значи, разумният живот почва да се изявява само тогава, когато дадем свободен достъп на Божественото в нас. към втори вариант >>
- По това именно се отличават великите хора, че са търсили този велик идеал, и те сами са били идеал. (втори вариант)
Когато Бог иска да се прояви, то е заради нас самите, да ни даде от своята благост, от своята разумност. Следователно, всички ограничени същества, дето и да са, се нуждаят от Божественото проявление в тях, но това проявление трябва да става по закона на Любовта. Божественото трябва да се търси и то не тъй просто, но с всички усилия и стремеж. И Писанието казва: „Божественото трябва да се търси с всичкия ум, с всичкото сърце, с всичката сила и с всичката душа“. И то всеки ден трябва да се търси. По това именно се отличават великите хора, че са търсили този велик идеал, и те сами са били идеал. Ако четете същата тази глава от Евангелието, ще видите как Христос е прекарал цяла нощ в молитва. Молитвата за сегашния учен свят е един анахронизъм. Те казват: защо човек трябва да се моли на Бога? Съвременните хора не могат да разберат, защо трябва да се молят на Бога. По същия закон аз задавам въпросите: защо човек трябва да се учи? към втори вариант >>
- Той сам няма идеал, но казва на друг: ти трябва да имаш идеал! (втори вариант)
Идва обаче лекарят, пипа пулса на първия, казва: тебе съм те изследвал. Отива при другия болен, пипне и на него пулса и с това свършва всичко. Вие може да се смеете, но аз считам за болни всички тия съвременни хора, които проповядват за морал. Болен на болен проповядва. Той сам не знае, де е Господ, но казва: вярвай в Бога! Той сам няма идеал, но казва на друг: ти трябва да имаш идеал! Вследствие на това, всичко в нашата литература е разбъркано. Попитайте някого какво нещо е идеал, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте някого какво нещо е сила, какво нещо е Бог, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Бог е първичната причина в света, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Бог е създал света. Не, това са ваши схващания. към втори вариант >>
- Попитайте някого какво нещо е идеал, какви ли не определения ще ви даде. (втори вариант)
Вие може да се смеете, но аз считам за болни всички тия съвременни хора, които проповядват за морал. Болен на болен проповядва. Той сам не знае, де е Господ, но казва: вярвай в Бога! Той сам няма идеал, но казва на друг: ти трябва да имаш идеал! Вследствие на това, всичко в нашата литература е разбъркано. Попитайте някого какво нещо е идеал, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте някого какво нещо е сила, какво нещо е Бог, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Бог е първичната причина в света, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Бог е създал света. Не, това са ваши схващания. Аз казвам, че Бог не е създал света. Тогава Писанието казва, че Бог ни е родил. към втори вариант >>
- Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ.
Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици и казва: „Блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи? Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? към беседата >>
- По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ.
Какво сѫ виждали тѣхнитѣ очи? Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. към беседата >>
- Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ.
Запитвали ли сте се нѣкой пѫть, кое е онова, което ви радва въ живота? Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. към беседата >>
- Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ.
Всѣки отъ васъ има една сѫществена идея, каквато и да е тя. И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. към беседата >>
- Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали.
И врѣмето ще опрѣдѣли, дали вашата идея, която сте избрали като пѫтеводитель, е реална или не. Дѣцата въ най-ранната си възрастъ си избиратъ нѣкакъвъ идеалъ и тѣ иматъ свой идеалъ. По-нататъкъ, къмъ 10-та си година тѣ си иматъ идеалъ, съотвѣтенъ на възрастьта имъ. Къмъ 21-та си годишна възрасть иматъ другъ идеалъ. Къмъ 33-та си годишна възрасть иматъ свой идеалъ и къмъ края на живота си, старитѣ пакъ си иматъ свой идеалъ. Младитѣ растатъ съ своитѣ идеали, възрастнитѣ се радватъ съ своитѣ идеали, а старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали. Защо старитѣ остарѣватъ съ своитѣ идеали? Тѣ казватъ: ние ще постигнемъ своитѣ идеали въ другия свѣтъ. Старитѣ всѣкога турятъ идеалитѣ си въ задгробния животъ. Когато човѣкъ не може да постигне нѣщо въ този свѣтъ, той казва: въ другия свѣтъ ще го постигна. Възможно е да го постигне, възможно е и да не го постигне. към беседата >>
- Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ.
Храната, на която ние възлагаме такива голѣми надежди, и тя не ни помага. Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. към беседата >>
- Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ.
Тази храна е въ сила само тогава, когато ние сме здрави. Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? към беседата >>
- Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори.
Слѣдователно, ако нашето тѣло е здраво, тази храна може да се използва, но ако тѣлото ни не е здраво, каквато храна и да ни се даде, освѣнъ че тя нѣма да ни принесе полза, но ще ни принесе и страдания. Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. към беседата >>
- Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ.
Тогава съврѣменниятъ свѣтъ намѣсто да проповѣдва, че трѣбва да бѫде въ съгласие съ битието, той поставя въпроса, че всѣки човѣкъ трѣбва да уреди своя животъ, трѣбва да го урегулира и да се осигури. Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? към беседата >>
- Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ.
Обаче, сигурность има въ живота си само онзи, на когото съзнанието е будно, който вижда. Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. към беседата >>
- Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого.
Осигуренъ е само будниятъ човѣкъ, само живиятъ човѣкъ, който се е пробудилъ вѫтрѣшно, който търси възвишения идеалъ. Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? към беседата >>
- Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога?
Разбира се, този идеалъ не е тъй отвлѣченъ, както нѣкои си го прѣдставляватъ. Всички съврѣменни хора говорятъ за идеалъ, но тѣхниятъ идеалъ не говори. Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. към беседата >>
- Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога?
Идеалъ, който не говори, идеалъ, който не се вижда, идеалъ, който не внася животъ въ своитѣ послѣдователи, не е идеалъ. Идеалътъ подразбира въ себе си тази първична форма, въ която Богъ е вложилъ животъ. Всѣки човѣкъ е идеалъ за нѣкого. Дѣтето е идеалъ за майката, то я вдъхновява. Кога? – Когато това дѣте е разумно. Дъщерята нѣкой пѫть е идеалъ за бащата. Кога? – Когато тя е разумна, когато тази форма съдържа разумность. Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. към беседата >>
- И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого.
Питамъ: въ какво седи тази разумность? – Разумностьта съдържа двѣ качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцѣри всѣка рана, може да прѣмахне всѣка скърбь. Слѣдователно, идеалъ, който не съдържа въ себе си сила и мекота не е идеалъ. Това е образъ който носи Божественото въ себе си. И тъй, ние не само че трѣбва да търсимъ своя идеалъ, но сѫщеврѣменно всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде идеалъ за нѣкого. За кого? – За себе си. Или, съ други думи казано: всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде отражение, изразъ на Божественото. Богъ трѣбва да се изявява въ всинца ви. Значи, разумниятъ животъ почва да се изявява само тогава, когато дадемъ свободенъ достѫпъ на Божественото въ насъ. към беседата >>
- По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ.
Когато Богъ иска да се прояви, то е заради насъ самитѣ, да ни даде отъ своята благость, отъ своята разумность. Слѣдователно, всички ограничени сѫщества, дето и да сѫ, се нуждаятъ отъ Божественото проявление въ тѣхъ, но това проявление трѣбва да става по закона на Любовьта. Божественото трѣбва да се търси, и то не тъй просто, но съ всички усилия и стремежъ. И Писанието казва: „Божественото трѣбва да се търси съ всичкия умъ, съ всичкото сърдце, съ всичката сила и съ всичката душа“. И то всѣки день трѣбва да се търси. По това именно се отличаватъ великитѣ хора, че сѫ търсили този великъ идеалъ, и тѣ сами сѫ били идеалъ. Ако четете сѫщата тази глава отъ Евангелието, ще видите, какъ Христосъ е прекаралъ цѣла нощь въ молитва. Молитвата за сегашния ученъ свѣтъ е единъ анахронизъмъ. Тѣ казватъ: защо човѣкъ трѣбва да се моли на Бога? Съврѣменнитѣ хора не могатъ да разбератъ, защо трѣбва да се молятъ на Бога. По сѫщия законъ азъ задавамъ въпроситѣ: защо човѣкъ трѣбва да се учи? към беседата >>
- Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ!
Идва обаче лѣкарьтъ, пипа пулса на първия, казва: тебе съмъ те изследвалъ. Отива при другия боленъ, пипне и на него пулса и съ това свършва всичко. Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. към беседата >>
- Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде.
Вие може да се смѣете, но азъ считамъ за болни всички тия съврѣменни хора, които проповѣдватъ за моралъ. Боленъ на боленъ проповѣдва. Той самъ не знае, дѣ е Господь, но казва: вѣрвай въ Бога! Той самъ нѣма идеалъ, но казва на другъ ти трѣбва да имашъ идеалъ! Вследствие на това, всичко въ нашата литература е разбъркано. Попитайте нѣкого какво нещо е идеалъ, какви ли не определения ще ви даде. Попитайте нѣкого какво нещо е сила, какво нещо е Богъ, той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Богъ е първичната причина въ свѣта, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Богъ е създалъ свѣта. Не, това сѫ ваши схващания. Азъ казвамъ, че Богъ не е създалъ свѣта. Тогава Писанието казва, че Богъ ни е родилъ. към беседата >>
287. Свободни движения, МОК , София, 26.7.1925г.,
- Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде относително добра, а не в идеалния смисъл на думата.
Какво ще иска това дете от баща си и от майка си? Или представете си, че вие сте ученици в гимназията. Какво бихте искали от учителите си, за да бъдете свободни? Вие ще искате повече свободно време, малко упражнения, малко занятия, и ще се радвате на тази свобода. Ако учителите наредят програмата съобразно свободата, която учениците желаят, все ще има нещо в програмата, от което те ще останат недоволни. Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде относително добра, а не в идеалния смисъл на думата. Много от учениците казват: „Понеже програмата се прави повече от стари, от възрастни хора, затова има доста дефекти.“ Ако пък програмата се прави само от млади хора, също тъй ще има известни дефекти, само че в друго отношение. Възрастните застават на едно становище, а младите – на друго становище – точно противоположно на първото. Възрастните хора забравят своите младини и работят само въз основа на своята опитност. Те казват: „Ние имаме житейска опитност, много неща сме преживели и опитали.“ Някой човек е на сто и двадесет години, мисли се за много умен. Това не показва, че този човек е много умен. към беседата >>
- Най-първо дадено движение, дадена енергия се проявява вън от човека и после се прекратява; след това този човек се заема с уреждане на отношенията си към живота, към Разумната Природа; после той започва да мисли, докато най-после реализира своите решения, като тръгва в пътя на своите идеали.
Щом се проявят и те, образуват втората половина на кръга, т.е. образуват полукръга с. Както виждате, описването на окръжността представлява проекции, които вие трябва да изучавате и изчислявате. В левия полукръг се ражда деятелност, замисъл, а в десния полукръг нещата се реализират.Привидно изглежда, като че дясното полушарие представлява запас от енергии, които постепенно се неутрализират. Всъщност обаче в дясното полушарие се решават разумните неща, а от лявото полушарие се отправят навън енергии за реализиране на разумните решения. Най-първо дадено движение, дадена енергия се проявява вън от човека и после се прекратява; след това този човек се заема с уреждане на отношенията си към живота, към Разумната Природа; после той започва да мисли, докато най-после реализира своите решения, като тръгва в пътя на своите идеали. към беседата >>
- В Природата има два разумни пътя, по които човек може да реализира своите идеали: единият път е праволинеен, а другият – криволинеен.
В Природата има два разумни пътя, по които човек може да реализира своите идеали: единият път е праволинеен, а другият – криволинеен. При правия път времето се съкращава, а енергията се изразходва; при криволинейния път времето се изразходва, а енергията се пести. Силният човек избира правия път, по който пести време, а изразходва енергия; слабият човек избира криволинейния път, по който изразходва време, а пести енергия. Младите хора обикновено бързат. Казвам: който е силен, нека бърза; който е слаб, бавно да върви, да пести енергията си. Някой казва: „Бързам много, притеснен съм, искам по-скоро да свърша работата си.“ – Ти си избрал правия път, но щом се притесняваш, слаб си. към беседата >>
288. Съвместими отношения, ООК , София, 29.7.1925г.,
- Господ ще ви постави пред великото, което ще бъде вашият идеал в живота.
Тия неща ще бъдат за вас свещени и ще запишете в сърцето си: любов към Учителя, любов към Бога и любов към Духа. Тогава, като се обърнете към Духа, Той ще ви даде светлина. Духът и вие, двамата заедно, ще се обърнете към Господа, Който ще ви даде знание. И после, с Господа заедно ще се обърнете към Учителя, да дойде любовта у вас. Придобиете ли тия три неща, тогава ще започнете да работите. Господ ще ви постави пред великото, което ще бъде вашият идеал в живота. И при това положение вие ще имате мъчнотии от различен характер: от материален, от сърдечен, от умствен, но ще можете да ги разрешите по един правилен начин. Те ще бъдат необходимо условие за вашето развитие. По този начин вие ще имате опитността на всички ония, които са живели преди вас. към беседата >>
289. Двете свещени положения, СБ , В.Търново, 23.8.1925г.,
- Това е идеалното положение, то е същото, като да извадиш кокошката от курника, да я погалиш малко и да я пуснеш на свобода.
Второто положение, което трябва да имате в ума си, е следното. Вие, като сте дошли на този свят, очаквате да ви посрещнат с плетени венци, с угощения, като някои царски синове. Това е идеалното положение, то е същото, като да извадиш кокошката от курника, да я погалиш малко и да я пуснеш на свобода. Но хората в света не посрещат така. Когато пуснат онзи, големия съвременен параход в морето, как го посреща то? Мислите ли, че морето ще утихне зарад него? Мислите ли също така, че навсякъде по света ще се издаде заповед да утихне морето, никой да не побутне даже с перце този царски син? – Не. към беседата >>
290. Високият връх, СБ , В.Търново, 25.8.1925г.,
- Туй дете живееше като една свещена идея в тях, като един велик идеал, защо не го запазиха?
Детето, което за пръв път се ражда в един дом, изразява най-свещеното чувство, което родителите му са имали в себе си. Ако бащата и майката не изпълняват Волята Божия, когато се роди детето им, те ще усетят някаква празнина, като че нещо са изгубили, но ако изпълняват Волята Божия, детето им ще бъде радост за тях, то ще запълня живота им, ще ги въодушевява, ще усетят, че е станало едно преливане от тях към детето им. Когато майката и бащата не устоят на своето свещено чувство или свещена идея в живота си, тогава и двамата се хващат за туй дете, дано не избяга. Майката го държи и бащата го държи. Питам: защо не задържаха туй чувство в себе си? Туй дете живееше като една свещена идея в тях, като един велик идеал, защо не го запазиха? Някои хора живеят с възвишени идеи, но като се роди синът им, казват: „Нека сега синът ни да се занимава с тази работа! “ Значи синът е бил свещената идея в тях. След като се роди синът, бащата остава празен. Хубаво, ако този син, който се ражда по такъв начин, възприеме тази свещена идея, която баща му е носил в себе си, и успее да я прокара, неговото идване на този свят е оправдателно. Бащата казва: „Аз не можах, но синът ми ще продължи.“ Право е това. към беседата >>
- Жененето, както сега хората го правят, не е нещо идеално.
Дойде ли в тебе този живот на чувствата, ти непременно ще искаш да се жениш, да имаш деца. Туй е естествено нещо в живота. Законите на този живот трябва да се разбират. Той не е така прост. В сегашната форма на живота тъй, както хората се женят, това е предисловие на един велик закон. Жененето, както сега хората го правят, не е нещо идеално. Ако някой пита коя ще бъде идеалната форма на женитбата, казвам: хората на бъдещата култура нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Кога ще бъде това? – При сегашните условия това не може да бъде, пазете това в ума си. Кога ще бъде? Когато този ум, това сърце се изменят. към беседата >>
- Ако някой пита коя ще бъде идеалната форма на женитбата, казвам: хората на бъдещата култура нито ще се женят, нито за мъж ще отиват.
Туй е естествено нещо в живота. Законите на този живот трябва да се разбират. Той не е така прост. В сегашната форма на живота тъй, както хората се женят, това е предисловие на един велик закон. Жененето, както сега хората го правят, не е нещо идеално. Ако някой пита коя ще бъде идеалната форма на женитбата, казвам: хората на бъдещата култура нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Кога ще бъде това? – При сегашните условия това не може да бъде, пазете това в ума си. Кога ще бъде? Когато този ум, това сърце се изменят. Това може и при този живот да бъде, но при условие, ако придобиете Христа в себе си, ако придобиете Възкресението. към беседата >>
- Един млад момък се влюбва във вас и ви пише идеални писма, обяснява се, че ви обича.
Ще ви представя някои примери из живота, но да не ви съблазняват. Представете си например, че вие сте една сестра красива, имате мъж, който много ви обича. Един млад момък се влюбва във вас и ви пише идеални писма, обяснява се, че ви обича. Той ви пише: „Без теб не мога, без теб животът ми няма смисъл, само теб като видя, мога да живея, да се приближа към Бога.“ Питам: как ще разрешиш въпроса? – Ще криеш писмата от мъжа си, няма да му казваш нищо. Това не е разрешение на една задача. Аз засягам въпроса чистосърдечно, искрено. Разберете ме право и разсъждавайте тъй, както Господ иска. към беседата >>
- Откак те видях, ти стана моят идеал“, и т.н.
Тогава какво трябва да правите? Ще започнете да се плашите от мъжа си, ще си кажете: „Ако научи той, ще се създаде голяма неприятност! “ Да, но и мъжът ви е красив. Там е работата сега, че друга някоя сестра, също красива, се влюбва в мъжа ви. Пише му едно писмо: „Аз не мога да живея без тебе! Откак те видях, ти стана моят идеал“, и т.н. Той крие писмото, става сериозен, мисли какво да направи. И двамата стават много сериозни вкъщи. Въпросът е сериозен, и двамата са свързани. Питам: как ще разрешат въпроса? Как го разрешават хората в света? към беседата >>
- Тя трябва да му покаже закона на великата жертва, да му каже, че ако той действително я обича, трябва да пожертва всичко за нея: „Аз искам ти да ми покажеш идеалната Любов.
Но има един велик закон в света, според който тази, женената сестра, в която се е влюбил младият момък, може да трансформира неговите чувства от едно по-нисше в едно по-висше състояние. Тя трябва да му покаже закона на великата жертва, да му каже, че ако той действително я обича, трябва да пожертва всичко за нея: „Аз искам ти да ми покажеш идеалната Любов. Моят мъж е користолюбив, но искам да видя, че ти, като ме обичаш, жертваш всичко за мене. Постъпиш ли така, ти ще живееш в душата ми като една свещена идея, като едно свещено чувство, което ще нося в сърцето си за в бъдеще. Защото, ако се самоубиеш, ще ми създадеш най-голямото нещастие. Ако произведеш скандал с мъжа ми, ще нараниш сърцето ми. Пък ако с твоето поведение ме компрометираш пред другите хора, ще ми създадеш кръст, който трябва да нося. към беседата >>
- Любовта и на двамата е идеална.
Тяхната любов е неустойчива. Те се привързват към всички хора. Децата са идеалисти в друго отношение – по своята чистота. Ние не можем да вземем децата като идеал за Любовта, те са много неустойчиви. Аз вземам две фази в живота като идеални образи на Любовта: младата мома на 21 години и стария дядо на 100 години. Любовта и на двамата е идеална. Ако момата до 21-годишна възраст не се е покварила в Любовта си, тази любов ще има идеален характер. Хората отпосле се покваряват, като влизат в живота, тогава се явяват примеси в Любовта им. Тия примеси развалят красивата любов. Всички сте минали през тази възраст. Някои от вас още живеете в 21-та си година; други вече мислят да я напуснат, казват: „Тук, на Земята, с идеали не става, ами чакай да се вдълбоча в себе си, да поразгледам какво имам.“ И като се затворите, какво става? към беседата >>
- Ако момата до 21-годишна възраст не се е покварила в Любовта си, тази любов ще има идеален характер.
Те се привързват към всички хора. Децата са идеалисти в друго отношение – по своята чистота. Ние не можем да вземем децата като идеал за Любовта, те са много неустойчиви. Аз вземам две фази в живота като идеални образи на Любовта: младата мома на 21 години и стария дядо на 100 години. Любовта и на двамата е идеална. Ако момата до 21-годишна възраст не се е покварила в Любовта си, тази любов ще има идеален характер. Хората отпосле се покваряват, като влизат в живота, тогава се явяват примеси в Любовта им. Тия примеси развалят красивата любов. Всички сте минали през тази възраст. Някои от вас още живеете в 21-та си година; други вече мислят да я напуснат, казват: „Тук, на Земята, с идеали не става, ами чакай да се вдълбоча в себе си, да поразгледам какво имам.“ И като се затворите, какво става? – Въздухът става несносен за живота ви. към беседата >>
- Някои от вас още живеете в 21-та си година; други вече мислят да я напуснат, казват: „Тук, на Земята, с идеали не става, ами чакай да се вдълбоча в себе си, да поразгледам какво имам.“ И като се затворите, какво става?
Любовта и на двамата е идеална. Ако момата до 21-годишна възраст не се е покварила в Любовта си, тази любов ще има идеален характер. Хората отпосле се покваряват, като влизат в живота, тогава се явяват примеси в Любовта им. Тия примеси развалят красивата любов. Всички сте минали през тази възраст. Някои от вас още живеете в 21-та си година; други вече мислят да я напуснат, казват: „Тук, на Земята, с идеали не става, ами чакай да се вдълбоча в себе си, да поразгледам какво имам.“ И като се затворите, какво става? – Въздухът става несносен за живота ви. Човек не трябва да се затваря, но трябва да се отвори като цвете за тази Божествена светлина и да придобие тази мощна форма. Вие още не сте любили. По кой начин не сте любили? Вие още слуга и слугиня не сте ставали, нито при тебе слуги са идвали. към беседата >>
- Аз трябва да имам в съзнанието си само един идеал: да зная, че в душата ми царува безкористна Любов, и да кажа: „Аз съм готов да жертвам живота си за доброто на всяка душа!
Вие сте повикани да разрешите този специален въпрос, специален в неговия пръв етап. Христос казва, че човек трябва да се отрече от себе си. Отрече ли се от себе си, според онова дълбоко разбиране на смисъла на тия думи, той е завършил целокупния си живот. Разреши ли въпроса в тази форма, той ще добие пълно разрешение да помага и на другите. Само така ще се образува между вас тази хармония, тази мека атмосфера – без подозрения, без съмнения и без страх. Аз трябва да имам в съзнанието си само един идеал: да зная, че в душата ми царува безкористна Любов, и да кажа: „Аз съм готов да жертвам живота си за доброто на всяка душа! “ Всяка сестра и всеки брат трябва да са готови да жертват всичко за онзи, когото обичат. Ако ние сме готови така да се жертваме един за друг, ние ще се жертваме и за Бога. Вие не трябва да вземате всичко това в буквален смисъл. Ще дойдат изпитанията и ще ви заставят да проявите Любовта. към беседата >>
291. Учителя каза на ученика, ИБ , В.Търново, 25.8.1925г.,
- Хубаво е, ако плодът на старите е идеален.
Сега вие, младите, не сте се проявили още, старите вече се проявиха. Те са цъфнали, завързали и имат плод. Сега вие ще изникнете, ще цъфнете и ще завържете. Добре ще бъде, ако вие вземете само образец, като гледате техният плод как е узрял. Хубаво е, ако плодът на старите е идеален. Тогава може да вървите по образа на старите, но ако този плод е хилав, очукан - по-добре е от такъв плод да стоите далеч. Няма да обръщате внимание на тях. Не трябва да бъдете такива стари. към беседата >>
- Ще създадете един идеал, никакви нечисти мисли няма да имате.
В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина. Очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам, ни най-малко нямам намерение да ви обискирам. Като погледна очите ви, аз мисля за вашата истина; като погледна ушите, аз мисля за вашата мъдрост; като погледна устата ви, аз мисля за вашата любов; като погледна ръцете, мисля за вашата правда, с която работите; когато погледна вашите нозе, аз мисля за вашата добродетел. Ще създадете един идеал, никакви нечисти мисли няма да имате. Това трябва да разберете. Само по такъв начин като заличите вашите стари форми, у вас ще се зароди новата любов, която ще даде новите форми на новата любов, на новия живот. към беседата >>
292. Наряд и упътвания / Чистотата, СБ , В.Търново, 27.8.1925г.,
- Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години? (втори вариант)
Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години? Казвам: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? към втори вариант >>
- Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години?
Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години? Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? към беседата >>
294. Време и сила, МОК , София, 15.11.1925г.,
- Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. (втори вариант)
И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начинът, по който са централизирани силите в живата природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът, от своя страна, изпраща своите сили по цялото тяло. Преодоляващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията от техния организъм става леко, без съпротивление. Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. Който не разбира тия неща, като наблюдава и едните, и другите хора, ще каже, че това е игра на природата. Не, това са течения в природата, които имат своя разумна причина. към втори вариант >>
- Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. (втори вариант)
И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начинът, по който са централизирани силите в живата природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът, от своя страна, изпраща своите сили по цялото тяло. Преодоляващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията от техния организъм става леко, без съпротивление. Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. Който не разбира тия неща, като наблюдава и едните, и другите хора, ще каже, че това е игра на природата. Не, това са течения в природата, които имат своя разумна причина. Всеки пръст на човешката ръка е една област, през която изтича известна енергия. към втори вариант >>
- Да кажем, че този човек е беден студент, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му. (втори вариант)
Ябълките са от различна големина. Как трябва да се разреши въпросът? (Да разделят двете ябълки на половина и всяко дете да вземе половината и от едната, и от другата ябълка.) Както виждате, тук трябва да се приложи законът за превръщане на положителните енергии в отрицателни. Случва се някога, че мисълта, чувствата, волята на човека са положителни, а той иска нещо непостижимо. Какво трябва да направи този човек в дадения случай? Да кажем, че този човек е беден студент, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му. Какво трябва да направи, за да не претърпи крах или някакво падение в себе си? Като дойде краят на седмицата и не получи парите, въпросът е решен вече, но какво трябва да се направи, преди да е дошъл този момент? (Нека си представи, че ги е получил и се отказва от тях. Или нека си помисли, че сега е получил само една малка част от парите, каквато той има на разположение в себе си, а останалата част ще получи впоследствие.) Индусите са правили ред опити за усилване на волята си и са получили добри резултати. Например един индус може да разреже някъде ръката си и после със силата на волята да не допусне да падне капка кръв, нито пък да усети най-малка болка. към втори вариант >>
- Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства.
И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начина, по който са централизирани силите в Живата Природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът от своя страна изпраща своите сили по цялото тяло. Преобладаващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията от техния организъм става леко, без съпротивление. Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. Който не разбира тия неща, като наблюдава и едните, и другите хора, ще каже, че това е игра на Природата. Не, това са течения в Природата, които имат своя разумна причина. към беседата >>
- Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни.
И тъй, при възпитанието на децата трябва да се има предвид начина, по който са централизирани силите в Живата Природа, защото по същия начин са централизирани и силите в човешкия мозък. Мозъкът от своя страна изпраща своите сили по цялото тяло. Преобладаващите чувства у човека хвърлят съответен отпечатък върху целия строеж на организма. Например хора, които са крайни идеалисти, имат фини, тънки чувства. Ако идеализмът у тях води началото си от ред поколения, ръцете им са изтънчени, деликатни. Това показва, че изтичането и втичането на енергията от техния организъм става леко, без съпротивление. Ръцете на материалистите не са тъй деликатни, нежни. Който не разбира тия неща, като наблюдава и едните, и другите хора, ще каже, че това е игра на Природата. Не, това са течения в Природата, които имат своя разумна причина. Всеки пръст на човешката ръка е една област, през която изтича известна енергия. към беседата >>
- Да кажем, че този човек е беден студент, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му.
Както виждате, тук трябва да се приложи законът за превръщане на положителните енергии в отрицателни. Случва се понякога, че мисълта, чувствата и волята на човека са положителни, а той иска нещо непостижимо. Какво трябва да направи този човек в дадения случай? Да кажем, че този човек е беден студент, идеалист, но пожелава в продължение на една седмица да получи десет милиона лева, които ще употреби за някаква велика идея, възникнала в главата му. Какво трябва да направи, за да не претърпи крах или някакво падение в себе си? Като дойде краят на седмицата и не получи парите, въпросът е решен вече, но какво трябва да се направи, преди да е дошъл този момент? към беседата >>
295. Козативни сили, ООК , София, 18.11.1925г.,
- - Защото в красотата се крие някакъв идеал, който той иска да постигне.
Защо момата постоянно се гледа в огледалото? Казвате: „Това са обикновени работи." - Не, не са обикновени, защото зад всяка проява, зад всяко явление се крие някаква разумна сила; всяко явление си има причина. Когато човек се огледа в огледало, той знае причината, която го подбужда да прави това. Той иска да види в огледалото дали е красив или не. Всеки човек иска да бъде красив. Защо? - Защото в красотата се крие някакъв идеал, който той иска да постигне. Ако човек има истински идеал, като се погледне в огледалото, той ще разбере по лицето си какво още му липсва, за да постигне своя идеал. Някой казва: „Аз съм красив." - Не, вие още не сте завършили развитието си; вашите черти още не са такива, каквито трябва. Знаете ли какви трябва да бъдат очите ви? Когато ви погледне някой, в очите ви трябва да има дълбочина, мисъл. Друг пък казва: „Аз чувствам." - Какво чувстваш? към беседата >>
- Ако човек има истински идеал, като се погледне в огледалото, той ще разбере по лицето си какво още му липсва, за да постигне своя идеал.
Казвате: „Това са обикновени работи." - Не, не са обикновени, защото зад всяка проява, зад всяко явление се крие някаква разумна сила; всяко явление си има причина. Когато човек се огледа в огледало, той знае причината, която го подбужда да прави това. Той иска да види в огледалото дали е красив или не. Всеки човек иска да бъде красив. Защо? - Защото в красотата се крие някакъв идеал, който той иска да постигне. Ако човек има истински идеал, като се погледне в огледалото, той ще разбере по лицето си какво още му липсва, за да постигне своя идеал. Някой казва: „Аз съм красив." - Не, вие още не сте завършили развитието си; вашите черти още не са такива, каквито трябва. Знаете ли какви трябва да бъдат очите ви? Когато ви погледне някой, в очите ви трябва да има дълбочина, мисъл. Друг пък казва: „Аз чувствам." - Какво чувстваш? Да чувства човек, това значи да има непреодолим стремеж да бъде носител на Божията Любов, Мъдрост и Истина. към беседата >>
296. Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление, МОК , София, 22.11.1925г.,
- Друг пример: допуснете, че вие имате силно желание да изучите съвременната философия с всички нейни подробности и затова жертвате всички свои идеали.
В Доброто седи икономията на Природата. Всички методи, чрез които човек може да работи за своето повдигане, се крият в Доброто. Всяка мисъл, всяко желание може да се реализира по много начини, но разумният човек избира този начин, при който се изразходва най-малко енергия. Допуснете, че вие пожелавате една круша, но за да я придобиете, жертвате целия си живот. Питам: тази круша заслужава ли такава жертва? Друг пример: допуснете, че вие имате силно желание да изучите съвременната философия с всички нейни подробности и затова жертвате всички свои идеали. Питам: оправдават ли се всички жертви за философията, ако не можете да я приложите в живота си? Природата казва: „Всяко дърво трябва да даде плод.“ Ако някое дърво не даде плод, усилията, които прави то, нямат никакъв смисъл. към беседата >>
297. Той знаеше, НБ , София, 29.11.1925г.,
- Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни.
Те трябва да излязат. Няма какво да се спираме, да казваме на другите: вие сте невежи. За мене не е въпросът да отричам нещата, за мене е въпросът, какво трябва да зная сега. При сегашните условия трябва да изпразним шишенцата си, за да ги напълним. Значи, дойде някой при мене, ще му кажа: изпразни своето шишенце, че да ти туря друго знание. Аз наричам идеално шишенце това, което никога не може да се напълни. Аз наричам тия шишенца скачените съдове в света. Били ли сте вие в такива малки шишенца в такива малки съдове? Защо не могат да се напълнят те? Това са милиарди шишенца, които са тъй скачени, че всички се пълнят едновременно. Та всички ние сме скачени съдове в света. към беседата >>
299. Видя го Исус, НБ , София, 6.12.1925г.,
- И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми.
Един вълк задигнал някоя овца някъде, осъждаме неговото поведение, а тук в София някой господин заклал някоя овца, никой не обелва зъб. Значи, ако една постъпка е морална, тя е валидна едновременно за целия свят, всички трябва да й се подчинят. Под думата “морален свят”, разбирам всички същества да се подчиняват на едни и същи норми, правила и закони. Ние не говорим за вълците, за мечките, под тях ние разбираме един неразумен живот. И Бог казал: “Да стане това, да стане онова” – и всичко станало. И когато разумното в света, което е идеалът на човечеството, се е проявило, Бог казал: “ Ще направя човека по свой образ и подобие.” Това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Някои казват, че Господ като направил човека по образ и подобие свое, свършил вече работата си. Обаче, Неговата работа още не е свършена. Ако тъй разбираме учението на Мойсей, тогава как ще разберем онова твърдение в Писанието, дето се казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Отец ваш Небесни”! Следователно, когато казваме, че човек трябва да живее, за да се усъвършенства, подразбираме, че в себе си той има известни максими, известно мерило, с което определя постъпките си, като съвършени, или не. За да се изпита човешкият характер, човекът трябва да бъде поставен на изпитания. към беседата >>
300. Служене на Бога и на себе си, ООК , София, 9.12.1925г.,
- Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога.
Когато отивате на училище да учите, вие отивате пак за себе си, да придобиете знания, а не за учителя си. Свещеникът, който служи в църква, на Бога ли служи или на себе си? И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. към беседата >>
- Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството.
И той служи на себе си, да изкара прехраната си. Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел. Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две. Принципът на числото две съществува навред в света. към беседата >>
301. Откъде ида, НБ , София, 13.12.1925г.,
- Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си.
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“. Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик“. към беседата >>
302. Символи в природата / Живите символи в природата, МОК , София, 13.12.1925г.,
- Трябва човек да има идеал, който да не се засяга, светът да не може да повлияе. (втори вариант)
Това са все символи, криво разбрани символи. Когато хората се бият, това са символи. Един ден хората ще дойдат до едно споразумение, да знаят, че и без бой може. Може да се превърне боят в нещо по-красиво. Сега в съвременната наука ще създадете онези красиви символи, трябва да има нещо силно, което да стимулира човека. Трябва човек да има идеал, който да не се засяга, светът да не може да повлияе. Тези извори трябва да бъдат толкова високо и толкова дълбоки, никога да не се размъщат. Отвън може, като мине границите на извора, да се размъти. Но вътре изворът трябва да бъде чист. При това свещите ви трябва да бъдат такива, че никой да не може да ги изгаси. Щом се изгася свещта, слаба е тя, обикновената свещ се изгася. към втори вариант >>
- Като се свързва с Природата чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга.
Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Нека някой от вас се опита да състави един разказ от седемте символа. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. към беседата >>
- Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти.
Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Нека някой от вас се опита да състави един разказ от седемте символа. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. към беседата >>
- Хората от шестата раса ще се хранят с по-чиста, по-здравословна храна от сегашната, ще изхвърлят от употреба ножовете и вилиците, медните съдове ще се заместят със съдове от по-благороден метал, но до идеалния, до съвършения начин на хранене още няма да дойдат.
Сега това са само разсъждения. Много години трябва да минат, докато се реализира идеалният начин на хранене. Това, което ви говоря сега, даже и в шестата раса няма да се реализира. Хората от шестата раса ще се хранят с по-чиста, по-здравословна храна от сегашната, ще изхвърлят от употреба ножовете и вилиците, медните съдове ще се заместят със съдове от по-благороден метал, но до идеалния, до съвършения начин на хранене още няма да дойдат. Коя планета оказва влияние на медта? - Венера. - А на калая? - Юпитер. Понеже Юпитер знае, че любовта на Венера е отровна, той я калайдисва. към беседата >>
305. Показа им ръцете си, НБ , София, 27.12.1925г.,
- - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество.
” Некои искат да познаят Христа. Как ще го познаете? Христос, като дойде, ще ви покаже ръката си. Научихте ли се да четете на Христовата Ръка? Какво ще видите на нея? - Първата линия - линията на сърцето - е идеално развита, което показва една идеална любов - любов към цялото човечество. Тя е една от най-дългите линии. Най-правилната линия на ръката е тя. Тази линия по своята форма показва, че във всички условия на живота тя може да се прояви правилно, нормално, т.е. разумно може да се прояви - да обичаш, без да се встрастяваш; да обичаш, без да ограничаваш! Да обичаш така, това значи, да даваш подтик на всяка душа да се повдига. към беседата >>
306. Пълнене и празнене, МОК , София, 27.12.1925г.,
- Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. (втори вариант)
Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа. Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето? Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе. към втори вариант >>
- Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия.
Всички поговорки, всички примери из живота не са нищо друго, освен израз на промени, които стават в човешката душа. Докато стигне своя висок идеал, човешката душа минава през ред съмнения, колебания, противоречия. Днес се стреми към наука, на другия ден се отказва от науката. – Не, колкото повече знания има човек, толкова по-добре: и той ще се ползва от знанията си, и ближните му ще се ползват. Когато лисицата изяла сиренето на петела и го нарекла простак, с това тя искала да му каже, че трябва да има повече сирене, че и той да си хапне, и за нея да остане малко. Това е свободно тълкуване на баснята с цел да се примирят противоречията. Следователно, каквито и да бъдат подтиците на хората за придобиване на блага, те трябва да имат предвид, че от благата им трябва да се ползват и техните ближни. към беседата >>