Намерени са 5 резултата от 5 беседи с точна фраза : 'Жилав'.
2. Тайни и откровения, ООК , София, 6.5.1936г.,
- Когато обсаждат, жилав трябва да бъде.
В едното движение възприемате повече електричество, а в другото движение възприемате повече магнетизъм. В областта на магнетизма има мекота, той носи мекота. Електричеството носи повече твърдост. Ако човек иска да бъде твърде устойчив и постоянен, да не бъде страхлив, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, да устоява на обсадата, която някой прави, той трябва да има магнетизъм. Когато обсаждат, жилав трябва да бъде. Всяко движение, което правите в походката, когато ходите отвън в упражненията, трябва да правите корекция. Вие вървите и се навеждате. Навеждането показва, че имате два центъра: единият – земята, а другият – слънцето. Щом се навеждаш, показва, че си в съюз със земята, центърът на земята е взел надмощие, ти образуваш крива линия. Работата не върви добре. към беседата >>
3. Трите закона, МОК , София, 23.12.1938г.,
- Онези хора, които постепенно са страдали, техният организъм е много по-жилав.
Някои хора изобщо не говорят. Та в туй отношение страданията в природата са турени, за да се усилят. Всички хора със слаба конструкция трябва да страдат, за да се усилят. Но туй страдание трябва да стане прогресивно, постепенно да се усилва, не да дойде изведнъж. Постепенно, когато идат страданията, усилват човека. Онези хора, които постепенно са страдали, техният организъм е много по-жилав. Всякога, когато страдате, търсете един изходен път. Намерете една причина защо страдате. Всяко страдание в природата, в органическия живот, може да дойде по няколко причини. Страданието може да дойде от една крива мисъл, може да дойде от едно криво чувство, може да дойде от една крива постъпка. Или някой път страданието може да дойде от една силна воля и от една слаба воля. към беседата >>
4. Най-малката и най-голямата любов, УС , София, 19.4.1942г.,
- Българите, когато искат да направят някого жилав, здрав, че като го турят в хомота, да не може да излезе волът.
Хванал се, казва: „Никой да не бута дряна, той е мой.“ Мислил, че като цъфнал най-рано, най-рано ще даде и плод, ще има търговия. Какво излязло? Той узрял най-после. Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни. Затуй хората не са толкоз доволни от дряна. Българите, когато искат да направят някого жилав, здрав, че като го турят в хомота, да не може да излезе волът. Някой път биволът или волът искат да си извадят главата, но не може да счупят дряна. Волът пита дявола: „Защо този дрян не се чупи? “ „Остави, казва той, и мене излъга. Той, като израсна, ми каза, че ще цъфне и най-рано ще завърже, та го послушах, пък той най-после узря. Та ме излъга. към беседата >>
5. Ще ви се изявя, НБ , София, 8.11.1942г.,
- Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво.
Просото е дребничко, влиза там, дето житото не може да влезе. Едно време, когато отивали всички растения да воюват за своята свобода, останало просото да храни света. Дотогава то заемало най-ниската служба, житото било на първо място, и то попитало житото: „На баница да ставам ли? “ Житото му казва: „Ти стани на хляб, че за баница остави.“ Баница от просо никога не можеш да направиш. Просото е най-скромното. Хляб може да стане от него, просеник; лесно се чупи, не е жилав, няма да се мъчиш, понеже е неустойчиво. Хората не си правят хляб от просото, мъчно се обработва просото. към беседата >>