Намерени са 525 резултата от 265 беседи с части от думите : 'Животинското'.
2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910г.,
- животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние.
— Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии. към беседата >>
3. Колко по-горе стои човек от овца!, НБ , София, 11.10.1914г.,
- Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото.
Същият закон по аналогия трябва да върви отдолу нагоре. Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може да развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее! “ Съвременният свят иска: „Хляб, Хляб! “ – този вик се чува отвсякъде. И овци ни трябват, защото ни дават вълна; но ако цялата земя би била изпълнена само с овци, нямаше да има никаква хармония. Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с човешкото. Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно“. Не е лошо да е човек животно; но има нещо по-високо от животните. За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека. И в Писанието е казано: „жива душа“ и „животворящ Дух“, Който иска да научи, да облагороди, да спаси човечеството и учениците му, призовани на туй поприще, да съдействат на Христа: Той иска да Му помагат умни хора – човеци, които знаят добре да градят според всички правила на Божествената наука, хора, в умовете на които благото на „Царството Божие“ седи на първи план. Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата. към беседата >>
- от животинското към разумното проявление.
То ще бъде като онзи учител, който не е предал урока на учениците си, и затова иска да ги накаже. Нека преминем в стадия на разумното живеене, което има за цел подобрението на всичките народи, на цялото човечество. Трябва да имаме предвид човешката душа, дома, обществото, народа, човечеството – всички тия категории Христос ги включва; всичко туй съставя едно цяло. Домът е по-голям индивид; обществото – по-голямо от дома; народът е още по-голям от обществото, а човечеството – още по-голямо от народа. Затова се стремим от малките неща към по-големите, т.е. от животинското към разумното проявление. Христос, като туря тази мисъл пред вас, „Колко човек стои по-горе от овца“, смята, че човек е по-способен да гради и съгради своя живот. към беседата >>
4. Вкъщи, НБ , София, 1.9.1918г.,
- Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ животинското. (втори вариант)
Въпрѣки това, хората взиматъ гроба като предѣлъ между два свѣта, или за край на живота. Човѣкъ не трѣбва да мисли за гробъ, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мѫчнотиитѣ и страданията съ търпение и любовь. Така той ще възпита своето животинско естество, за смѣтка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че въ най-красивитѣ моменти на живота му, въ него проговаря животното. Това показва, че той не се е справилъ съ него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ животинското. към втори вариант >>
- Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското.
Въпреки това, хората вземат гроба като предел между два свята, или за край на живота. Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с търпение и Любов. Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му, в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското. към беседата >>
- Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. (втори вариант)
Ние не говоримъ за животнитѣ вънъ отъ човѣка, които иматъ своето велико предназначение; ние говоримъ за животинското естество въ човѣка, което трѣбва да се подчини на Божественото въ него. Всѣко животно е символъ на нѣщо. Напримѣръ, волътъ е символъ на търпението, но той има рога, съ които разрешава социалнитѣ въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трѣбва да се приближава до него. Който се осмѣли да застане предъ него, той го мушне въ слабинитѣ и казва: Когато азъ пася трева, или пия вода, ще стоишъ далечъ отъ мене. Като те бутне, ще научишъ философията на вола, но не знаешъ още философията на коня. към втори вариант >>
- Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват.
Движението на водата представлява идването на новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Кои хора не са свободни днес? Които последваха Адама. Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват. към беседата >>
- Ние не говорим за животните вън от човека, които имат своето велико предназначение; ние говорим за животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото в него.
Ние не говорим за животните вън от човека, които имат своето велико предназначение; ние говорим за животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото в него. Всяко животно е символ на нещо. Например, волът е символ на търпението, но той има рога, с които разрешава социалните въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трябва да се приближава до него. Който се осмели да застане пред него, той го мушне в слабините и казва: "Когато аз паса трева или пия вода, ще стоиш далеч от мене." Като те бутне, ще научиш философията на вола, но не знаеш още философията на коня. Ако някой дойде близо до коня, особено когато яде, конят се дразни и рита с краката си. към беседата >>
6. Дух Господен, НБ , София, 20.10.1918г.,
- Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. (втори вариант)
Какво представя изправянето? — Борба на духа съ материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взима надмощие въ него. Има голѣми хора, които още лазятъ на четири крака. Това е детинско състояние, но тѣ нѣма да останатъ завинаги въ него. Когато Христосъ казва, че е дошълъ да благовествува на сиромаситѣ, Той има предъ видъ истинскитѣ сиромаси, а не онѣзи, които чрезъ внушение сѫ станали такива. Да внушишъ на човѣка, че е сиромахъ, това не е истинското му положение; да хипнотизирашъ нѣкого и да му предадешъ една чужда мисъль, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагатъ хипнотизъма. Кога? към втори вариант >>
- Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него.
Какво представлява изправянето? Борба на Духа с материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него. Има големи хора, които още лазят на четири крака. Това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизъма. Кога? към беседата >>
8. И рече баща му, НБ , София, 15.12.1918г.,
- Тя влиза като съставна часть и въ растителното, и въ животинското царство и се изявява въ различни форми. (втори вариант)
Тя е боята, съ която хората рисуватъ своитѣ картини. Отъ човѣка зависи, какъ да употрѣби тази боя, въ какво количество и колко разредена. Когато Христосъ каза на ученицитѣ си: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми”, нѣкои отъ тѣхъ се съблазниха. Тѣ се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговитѣ думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвьта е необходима за живота. Тя влиза като съставна часть и въ растителното, и въ животинското царство и се изявява въ различни форми. Като изучавате проявитѣ на всички форми въ органическия свѣтъ, навсѣкѫде виждате съзнателенъ или несъзнателенъ стремежъ къмъ усъвършенствуване. Сегашнитѣ художници и скулптори сѫ занаятчии, а въ бѫдеще ще станатъ майстори-творци. И животнитѣ ще бѫдатъ на по-високо стѫпало, отколкото днесъ: езикътъ имъ ще се развърже, и тѣ ще говорятъ. Нѣма нищо чудно въ това. Защо? — Защото животнитѣ съставятъ частица отъ дървото за познаване на живота. към втори вариант >>
10. Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919г.,
- Значи, животинското начало в човека умира, а Божественото живее вечно.
Истинските човеци, създадени по образ и подобие Божие са на небето, а Адам и Ева, направени от кал, са още на земята. Някои поддържат идеята, че душата е направена от кръв, която след смъртта се разливала по земята. Наистина, плътта гние, кръвта се разлива, но живото дихание нито гние, нито се разлива и губи, а остава за вечни времена. То е Божественото начало в човека, което е безсмъртно. То е подложено на закона на еволюцията. Значи, животинското начало в човека умира, а Божественото живее вечно. Важно е Божественото, а не животинското. Ако приятелят ти дойде на гости с кон, кое е по-важно за тебе: неговото присъствие, или конят, с който е пристигнал? Същественото е твоят приятел, а не неговият кон. Какво значение има червеният или белият кон, с който приятелят ти е дошъл? Конят е важен дотолкова, доколкото да чуеш отдалеч пристигането на твоя приятел. към беседата >>
- Важно е Божественото, а не животинското.
Някои поддържат идеята, че душата е направена от кръв, която след смъртта се разливала по земята. Наистина, плътта гние, кръвта се разлива, но живото дихание нито гние, нито се разлива и губи, а остава за вечни времена. То е Божественото начало в човека, което е безсмъртно. То е подложено на закона на еволюцията. Значи, животинското начало в човека умира, а Божественото живее вечно. Важно е Божественото, а не животинското. Ако приятелят ти дойде на гости с кон, кое е по-важно за тебе: неговото присъствие, или конят, с който е пристигнал? Същественото е твоят приятел, а не неговият кон. Какво значение има червеният или белият кон, с който приятелят ти е дошъл? Конят е важен дотолкова, доколкото да чуеш отдалеч пристигането на твоя приятел. Ако конят е бял, също така отдалеч ще видиш приятеля си, който бързо се приближава към тебе. към беседата >>
- Ако се обърнете към растителното и животинското царства, ще видите хиляди разнообразни форми от тях.
Ще кажете, че и без писатели може, или достатъчно е само един писател. Не е така. С един цвят пролет не става. С едно учение култура не се създава. Всички философи, учени и писатели съставят едно цяло, затова множеството не трябва да ви смущава. Ако се обърнете към растителното и животинското царства, ще видите хиляди разнообразни форми от тях. Някои може да са вредни, но в цялото те са на мястото си. Всяка мушица, в каквато форма и да е, колкото и да е малка, в миросъзданието тя има своето предназначение. Няма безполезни неща в света. Щом нещо е допуснато, то има някаква цел. Ето, на земята съществува зло и добро. към беседата >>
12. Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919г.,
- Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно зърно; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива Добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията.
Христовият закон е следният: никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша. Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно зърно; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива Добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията. Това показва, че у човека Господ живее. Тази е причината, заради която мнозина от вас се спъват. Ако мислите, че една или друга от вас е още зелена, вие не ще можете да се развивате. Ако внесете една погрешка в себе си, вие си препятствате така, както една малка прашинка, влязла в окото ви. към беседата >>
13. Изгряващото слънце, НБ , , 4.5.1919г.,
- Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се проявява в човека, той става духовен.
Аз ще ви задам един въпрос: Когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си? – В платното, и там прави корекция. Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен. Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато човешкото се проявява в човека, той става духовен. Ако турите в съвсем чиста вода някое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкус, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива? Тя не е нито сладка, нито горчива – това не е разбиране, – а вие я правите такава. Така е и с хората: едни внесат в чистия, Божествен живот някой елемент, който го опорочва и го прави светски, а други внесат доброто в живота, и той става духовен. По тази причина някои хора са много духовни. А днес хората са опорочили живота си, че аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора. към беседата >>
14. Кротостта и смирението, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Но това е животинското състояние на любовта, а не на онази любов, към която се стремим.
Ако у някого няма кротост и смирение, и да дойде любовта, нищо няма да направи, тя ще го изсуши, ще го направи на пастърма. За да разберете любовта, тя трябва да мине през кротостта и смирението. Такъв е законът. Онази енергия, която иде от слънцето, първо трябва да мине през влагата, а после да се трансформира. Аз мога да трансформирам обикновената любов на когото и да е, даже и на най-големия звяр, стига да го храня редовно, да му дам да си пийне малко винце. Но това е животинското състояние на любовта, а не на онази любов, към която се стремим. Като ви вземе някой яденето, като ви обиди, любовта ви се прекъсва. Вие трябва да имате такива отношения към всички, каквито има Бог към нас: от толкова хиляди години вие грешите пред Него, а Той не е изменил отношенията си. Смирението и кротостта са бронята, предпазителните средства, които отбиват всички неприятности. Представете си, че се намирате в една модерно укрепена крепост и шрапнелите, които ви бомбардират от всяка страна, отскачат от вашата крепост; вие не се безпокоите, защото шрапнелите не падат вътре, и чакате неприятелят ви да изхвърли всичките си муниции. към беседата >>
16. Трите живота, ООК , София, 24.2.1922г.,
- За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости. (втори вариант)
Това, което става в материалния живот на човека, става и в духовния му живот. Като срещнат тщеславен човек, който не е научил още закона на различаването, не може да анализира чувствата и мислите си, до него дохождат същества от духовния свят, които му показват начин, как да борави със силите на природата, да стане велик. Свърже ли се човек със силите на природата, според нашепванията на тези същества, каквото каже и пожелае да направи, това става. По този начин те го свързват с тъмни и отрицателни сили в природата, докато съвършено го омотаят. Това не е Божествено. За да различите Божественото от човешкото и от животинското, вие трябва да сте научили вече закона на различаването, да сте се справили със своите слабости. Докато има слабости, човек всякога ще се подава на влиянието на низши същества; докато има слабости, в него всякога ще има условия за паразити. Затова трябва да се пази от тяхното опасно влияние. Това не става като бягаш от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства. Различаването подразбира вътрешно виждане. Като не владеят този закон, хората се натъкват на недоразумения, спорове и разногласия. към втори вариант >>
17. Които вас приемат, НБ , София, 26.3.1922г.,
- Туй показва неговото произхождение, не на неговия дух, а произхождението на неговите страсти и желания и на неговия низш ум, на животинското в него.
И следователно на земята ще започнем с малкото и ще свършим с великото. И Библията казва: „Най-първо, Бог направил човека по Свой образ и подобие“. Аз няма да се спирам да ви обяснявам стиха. Той съдържа една велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И второ, казва, Бог направи човека от земя и пръст и вдъхна му живо дихание. Туй показва неговото произхождение, не на неговия дух, а произхождението на неговите страсти и желания и на неговия низш ум, на животинското в него. Значи хората ще имат друга еволюция, ще тръгват по реда на минералите и растенията. И следователно Божественото и животинското са свързани едно с друго, и едни почват със стария човек, а други с новия човек. И Павел казва: „Кой ще ме избави от този закон на плътта? “ Кой закон? – Животинският закон. към беседата >>
- И следователно Божественото и животинското са свързани едно с друго, и едни почват със стария човек, а други с новия човек.
Аз няма да се спирам да ви обяснявам стиха. Той съдържа една велика окултна истина, която не може да се разкрие напълно. И второ, казва, Бог направи човека от земя и пръст и вдъхна му живо дихание. Туй показва неговото произхождение, не на неговия дух, а произхождението на неговите страсти и желания и на неговия низш ум, на животинското в него. Значи хората ще имат друга еволюция, ще тръгват по реда на минералите и растенията. И следователно Божественото и животинското са свързани едно с друго, и едни почват със стария човек, а други с новия човек. И Павел казва: „Кой ще ме избави от този закон на плътта? “ Кой закон? – Животинският закон. И после казва: „Благодаря, че добих туй знание“. Как? – Чрез закона на Любовта. към беседата >>
- А животинското в тебе казва: „Не, не може да се търпи, сега направи злото“.
Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя. Изведнъж то не може да се приложи, но постепенно: веднага светии не можем да станем. Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, Който живее в нас, във всинца ви говори същото. Когато отивате някъде да направите зло, той казва: „Недей, потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „Не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи животът. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „Не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“. Следователно това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е Божественото в нас, които постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината. Ако ние ги различаваме във всеки един момент, каква поезия, какви Божествени стихове можем да пишем! към беседата >>
- А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „Не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“.
Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, Който живее в нас, във всинца ви говори същото. Когато отивате някъде да направите зло, той казва: „Недей, потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „Не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи животът. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „Не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“. Следователно това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е Божественото в нас, които постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината. Ако ние ги различаваме във всеки един момент, каква поезия, какви Божествени стихове можем да пишем! А знаеш ли хубаво да пишеш, ще можеш и да пееш, а щом можем добре да свирим, да пеем и да пишем, знаете ли какви хубави мисли, желания и действия могат да дойдат у нас и да се извършат от нас? И следователно ние трябва да приложим туй учение, да дадем на света един образец. към беседата >>
- Следователно това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е Божественото в нас, които постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго.
Този Христос, малкият Господ, Който живее в нас, във всинца ви говори същото. Когато отивате някъде да направите зло, той казва: „Недей, потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „Не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи животът. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „Не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“. Следователно това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е Божественото в нас, които постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината. Ако ние ги различаваме във всеки един момент, каква поезия, какви Божествени стихове можем да пишем! А знаеш ли хубаво да пишеш, ще можеш и да пееш, а щом можем добре да свирим, да пеем и да пишем, знаете ли какви хубави мисли, желания и действия могат да дойдат у нас и да се извършат от нас? И следователно ние трябва да приложим туй учение, да дадем на света един образец. Всички стремежи на политическите партии са добри, но на тях им липсва едно – Любов, най-важното. към беседата >>
- А ако те е направил от кал, ще ти кажа: Братко, ти си още в животинското царство.
“ Свещениците казват: „Той ще дойде чрез нас, защото ние сме ръкоположени“. Да ме извинят, но аз ще им кажа кой е ръкоположен. Ръкоположен е само онзи, на когото Бог е положил ръцете Си, Духа Си. Ръкоположение с човешки ръце не става. Първото ръкоположение Бог е направил на едно място – когато е направил човека по образ и подобие Свое, тогава е турил ръцете Си върху него. А ако те е направил от кал, ще ти кажа: Братко, ти си още в животинското царство. Има братя, които са още в положението на животни и чакат Господ да дойде, за да се събудят. Следователно ръкополагането е от Бога. Туй трябва да знаете: така гласи новото учение. Свобода хората не могат да ви дадат: свободата иде само от Духа, чрез Бога. Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. към беседата >>
18. Старият и новият живот / Стар и нов живот, МОК , София, 29.3.1922г.,
- Вие трябва да бъдете смели, решителни, винаги да имате предвид изречението: „Душата е всесилна; плътта, животинското в човека е слабо". (втори вариант)
Мнозина мислят за себе си, че като ученици на окултна школа са по-слаби от другите; не е така, силата не е външно качество. Вие трябва да бъдете смели, решителни, винаги да имате предвид изречението: „Душата е всесилна; плътта, животинското в човека е слабо". Божественото в човека е всякога силно, а животинското е изложено на изкушения, на слабости, на падания. „Работете и молете се, да не паднете в изкушение! " - казва Христос. Казвате: „Ние сме млади сега, как ли ще се развие нашият живот? "; ако вървите в Божествения път, животът ви ще се развие красиво, а ако се отклоните от тоя Път, идете на гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, за да видите какво ще стане с вас. към втори вариант >>
- Божественото в човека е всякога силно, а животинското е изложено на изкушения, на слабости, на падания. (втори вариант)
Мнозина мислят за себе си, че като ученици на окултна школа са по-слаби от другите; не е така, силата не е външно качество. Вие трябва да бъдете смели, решителни, винаги да имате предвид изречението: „Душата е всесилна; плътта, животинското в човека е слабо". Божественото в човека е всякога силно, а животинското е изложено на изкушения, на слабости, на падания. „Работете и молете се, да не паднете в изкушение! " - казва Христос. Казвате: „Ние сме млади сега, как ли ще се развие нашият живот? "; ако вървите в Божествения път, животът ви ще се развие красиво, а ако се отклоните от тоя Път, идете на гробищата, в болниците, в кафенетата, между фалиралите търговци, на бойните полета, за да видите какво ще стане с вас. Докато вървите в пътя на Бялото Братство, там никакво зло не ви чака. към втори вариант >>
- Животинското у човек е изложено на слабост, на падение, а Божественото, туй, което се моли... Работете и молете се, казва Христос.
А сега, със светлината, която носят, ние караме всеки един човек да се затвори, казваме: Човек не трябва да се издава и всички са все затворени. Ще бъдете силни, силни, силни, силни, силни. Някой от вас ще каже: „Ама ние сме по-слаби сега“. Не, силни! Това изречение: Душата е всесилна; плътта, животинският човек е слаб. Животинското у човек е изложено на слабост, на падение, а Божественото, туй, което се моли... Работете и молете се, казва Христос. Божественото то всякога е силно. Сега вие сте млади, ще кажете: „Как ще се развие моят живот? “ – Ако вървите по този път, красиво ще се развиеш; ако се отклоните от този път, тогава може да идете на гробищата да видите какво ще стане с вас; може да идете при болниците, на бойното поле; може да идете в търговския свят, по кафенетата, да намерите фалиралите търговци. В този път на Бялото братство няма никакво изключение. И ако по някой път белите братя не ви помагат, знаете ли защо? към беседата >>
19. Отрицателни и положителни черти на ученика, ООК , София, 4.4.1922г.,
- Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. (втори вариант)
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. към втори вариант >>
- Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. (втори вариант)
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. към втори вариант >>
- Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. (втори вариант)
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. Разместите ли тези прояви в себе си, вие сами се обърквате. Първо поставете всяко нещо на неговото място, а след това започнете да замествате отрицателните прояви с положителни. Работете съзнателно върху себе си, за да се наречете един ден „ученици на Любовта“. Ученикът на Любовта се различава коренно от обикновените ученици. Ученикът на Любовта постъпва според законите на великата Божия Любов. към втори вариант >>
20. Предназначението на музиката, ООК , София, 20.4.1922г.,
- И понеже при влизането в една окултна школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемете мислите на по-низшите същества от животинското царство.
Сега имайте пред вид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетизмът, електричеството, влиянието на най-низшите животни. Най-низшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас. И понеже при влизането в една окултна школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемете мислите на по-низшите същества от животинското царство. Затуй има опасност всеки ученик да се зарази от своите минали низши състояния на битието. Когато всички учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тия състояния, докато учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от слънцето и от центъра на земята, и после да разпознават тия течения и ключовете на низшето животинско царство. Запример, гневите се някому и някой път у вас се зароди едно желание: „Да имам едно въже, да го метна на врата му, да го стисна, та да го удуша“. От где се е явила тази мисъл? Тази мисъл е мисъл на паяка. към беседата >>
21. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922г.,
- Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление. (втори вариант)
Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление. При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз. към втори вариант >>
22. Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили, МОК , Чамкория, 5.7.1922г.,
- по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най-дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. (втори вариант)
Това тяло се отнася към висшия, към свръхчувствения свят. Следователно, когато светлината действа в човека по четири различни направления - отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. А сега, за да познаете, в кое от тия четири направления светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т. е. по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най-дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, отгоре до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представя лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представя дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представя правия, десния път, а лявата част на мозъка левия, широкия път. В принципиален смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят. към втори вариант >>
- В животинското царство страхът е на мястото си. (втори вариант)
Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее. Едновременно със страха, в него изпъква честолюбието му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава, и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм. Песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества, като лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате, защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си. Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях. към втори вариант >>
- На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях. (втори вариант)
В животинското царство страхът е на мястото си. Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях. Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи, в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. към втори вариант >>
- по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най- дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. (втори вариант)
Следователно, когато Светлината действа в човека по четири различни направления - отзад, отпред, навътре и нагоре, образува се един кръст. И сега, за да познаете в кое от тия четири направления Светлината е най-силна, ще начертаете този кръст. От дължината на четирите линии, които образуват кръста, се съди за силата на Светлината. Ако западната част на кръста е по-силно развита, т.е. по-дълга, това показва, че животинското естество в човека има надмощие над другите сили; ако долната част на кръста е по-дълга, това показва, че растителните стремежи в човека са по-развити; ако източната част на кръста е по-дълга, това показва, че човешките способности и чувства в човека са развити повече от другите; и най-после, ако горната част на кръста е най- дълга, това показва, че Божественото в човека взима надмощие. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека от горе до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представлява лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представлява дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост - от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представлява правия, десния път, а лявата част на мозъка - левия, широкия път. В принципен смисъл казано, левият път означава стремежа на човешката душа, а десният път - действията на човека. И наистина, в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят. към втори вариант >>
- В животинското царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство. (втори вариант)
Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква честолюбието му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право. към втори вариант >>
- Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". (втори вариант)
Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква честолюбието му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право. към втори вариант >>
- Ако западната част на кръста е развита, значи животинското естество е по-силно.
У човека движението на светлината е отпред. Тежестта на мозъка е отпред, пред ушите и вследствие на това бил заставен да се изправи на два крака, за да пази равновесие. Четвъртото състояние започва сега, то е състояние на горе и образува чисто духовните, Божествените чувства у човека – висшия свръхчувствен свят. Тъй щото, когато във вас светлината действува в четири направления, отзад, отвътре, отпред и нагоре, образува се един кръст. Тогава, като начертаем този кръст, според дължината на всяка една част на кръста ще познаете в кое направление светлината е по-силна. Ако западната част на кръста е развита, значи животинското естество е по-силно. Ако долната част на кръста е по-дълга, тогава растителните стремежи у вас са по-силно развити. Ако източната страна на кръста е по-дълга, значи човешките способности и чувства са по-силно развити. Противоположната на горе, горната част показва Божественото у човека. И тъй, ако спуснете една отвесна площ отгоре на долу, успоредно на главата на човека, той се разделя на две. Задната част е лявата пътека на неговото движение, а предната част на главата е дясната пътека. към беседата >>
- Сега, когато говорим за животинското царство, за влияние на животински и растителни стремежи, ние под думата „животинско“ разбираме съзнанието в неговите първи прояви, а под „растително“ разбираме подсъзнанието.
Първото състояние показва само състоянието на душата. Стремежът, това е левият път, принципално. А пък правият път – това са вече действия. Защото в правия път върви само онзи, който действува, а в широкия вървят онези, които не действуват. Те са двата пътя въобще, по които хората сега вървят. Сега, когато говорим за животинското царство, за влияние на животински и растителни стремежи, ние под думата „животинско“ разбираме съзнанието в неговите първи прояви, а под „растително“ разбираме подсъзнанието. Всякога, когато известна енергия се набере в човешкия мозък или организъм повече, отколкото е потребно, раждат се дисхармонични състояния. Запример, наблюдавайте всички хора, на които слепоочните части са чрезмерно развити, широко закръглени, вие ще забележите, между тази широчина и човешките бърни има съотношение. Бърните стават по-дебели. Понеже обонянието е тясно свързано с бърните, когато носът е близо до устата, с помирисването на някое приятно ядене, става прилив в бърните и вследствие на това те стават по-дебели. Същевременно и другите части на мозъка хвърлят известно влияние. към беседата >>
- Животинското и растителното имат движения надолу и назад.
Изобщо нагоре и на долу. И всякога, когато човек става тъжен, ъглите на неговите уста се спущат на долу. Туй показва тъжно състояние или другояче казано: теченията са вече растителни или животински. Щом ъгълът на устата е насочен на горе, то е човешко и Божествено. Човешкото и Божествено течения имат движение на горе и напред. Животинското и растителното имат движения надолу и назад. И тогава, като ученици на окултизма, ще правите опит. Имате едно състояние, неразположени сте, отделете туй състояние от вашето съзнание, за да го изследвате като обект, да го положите на критика и да изследвате причините и последствията му. Туй състояние, неразположение как се е появило у вас, изследвайте как се е появило, то е един обект вътре в съзнанието, отделете го и може да го разгледате. Вие имате едно неразположение и мислите, че то е много тясно свързано с вашето съзнание, че не може да го отделите. Не е вярно; може да го отделите. към беседата >>
- Страхът е бил един велик закон в животинското царство.
Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист. Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма. И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. към беседата >>
- Това е най-великият закон, който има животинското царство.
Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист. Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма. И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха. към беседата >>
- Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга.
Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма. И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха. Вие може да имате тия две състояния. към беседата >>
- Най-първо мислете за растенията, после мислете за животинското царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят.
Има известни движения, като ги направите, усещате известно разположение. Може да паднете в друга крайност. Трябва най-първо у човека да не се роди страхът дали туй нещо да го направи или не. Всяко едно движение си има своето влияние, упражнява свое влияние. Тогава някой път, за да се хармонизирате, може да започнете такова едно движение. Най-първо мислете за растенията, после мислете за животинското царство във всички негови форми, след туй минете към хората, към човеците и тогава – към Божествения свят. То е един начин за тониране на ума. Най-първо за растенията, животните, човеците и помислете за чисто Божествения свят. Защото, ако започнете движението обратно: за Божествения свят, човешкия, животинския и растителния, имате обратно движение назад, по инволюция, слизате. Еволюционен път е: растителния свят, животинския, човешкия и Божествения свят. По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички може да преодолеете. към беседата >>
- Всяко неразположение и гняв са свързани с животинското царство.
Но старайте се някои от тях да отделите от вашето съзнание, да отделите причините от последствията. В туй отношение някои от вас може да си спомогнете. Четете ботаника, зоология, някое съчинение по антропология, четете тогава съчинение върху Божествения свят. Защото непременно ние трябва да слизаме всеки ден към растенията. Всяка скръб и страдание, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията, те ни помагат и ние им помагаме. Всяко неразположение и гняв са свързани с животинското царство. И там, значи, можем да сме полезни. Разумният и приятният живот започват с човека. Минаваме към човеците, докато дойдем до приятното. В чисто Божествения свят всяка дисхармония е изключена. Тези са четири велики състояния, с които трябва да си служите. към беседата >>
23. Простите и сложни движение в природата, ООК , Чамкория, 13.7.1922г.,
- Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. (втори вариант)
Ако двете страни са неприятелски настроени, по-добре да няма мост помежду им. Те постоянно ще се карат. Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. към втори вариант >>
- Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. (втори вариант)
Ако са приятелски настроени, нека има мост между тях. Когато хората са готови да служат на Бога, нека има мост между тях; ако не са готови да служат на Бога, по-добре да няма мост помежду им. Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да не смесвате нещата. Животинското всякога ще си остане животинско, затова трябва да бъде на мястото си; човешкото – също на своето място и Божественото – на своето. Те не могат да се примирят. Докато човек се ръководи от животинското и от човешкото си естество, той не може да каже, че живее според Божиите закони. На думи всичко може да каже, но като остане сам, той постъпва по своему. И вълкът може да каже, че спазва Христовия закон, но щом срещне овца, казва: „Понеже обичам Бога, обичам и овцата като Негово дете. Тя трябва да се пожертва за мене“. Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. към втори вариант >>
- Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето. (втори вариант)
Така мисли вълкът, но не и овцата. Когато вълкът изяде овца, тя минава през големи страдания. Когато мечка изяде човек, и той минава през големи страдания. Изобщо, големи са страданията на висшето, ако попадне в устата на низшето. Човек не е дошъл на земята да прави менажерия. Следователно животинското ще бъде на едно място, човешкото – на друго и Божественото – на трето. С други думи казано: вълкът ще бъде на едно място, овцата – на друго и човек – на трето. Между тях ще има празнини. Те ще се отделят едни от други чрез преграда и оттам ще си говорят братски. Някой мисли като вълка, друг – като овцата; някой чувства като вълка, друг – като овцата; някой постъпва като вълка, друг – като овцата. След всичко това те се поглеждат пред преградата и си казват: „Хайде да махнем преградата, да се разберем“. към втори вариант >>
24. Изпитвайте Писанията!, СБ , В.Търново, 22.8.1922г.,
- Например ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта: да я проучвате като сила във всичките нейни форми, в каквито се проявява в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете?
Даже и тази написана книга, Библията, трябва да се изпитва. Ако вие имате тънки чувства, сензитивност, може да се пренесете във времето на Христа, във времето на пророците, и понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях и да се научите какво са искали да кажат. Сега те са по-напреднали, тяхното съзнание се е разширило и те ще ви осветлят. А ние се спираме и казваме: „Преди 2000 години тъй рекъл пророкът.“ Но оттогава досега колко води са изтекли! Ако дойде Христос, ще каже: „Изпитвайте писанията – какво е писано не само тогава, но и от 2000 години насам, защото се пише не само тук, на Земята, но и горе, на Небето: и ангелите, и светиите, всички пишат.“ Затуй се препоръчва на всинца ви да имате един буден ум, за да изпитвате писанията. Например ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта: да я проучвате като сила във всичките нейни форми, в каквито се проявява в животинското царство, между хората, между ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мъдростта в нейните проявления, както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в ангелите, знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, също велики резултати щяхте да добиете. Това са велики области, от които може да се почерпят грамадни знания. към беседата >>
25. Единство на съзнанието, МОК , София, 29.11.1922г.,
- В животинското царство страхът е на първо място, там той управлява.
Друга енергия в човека е страхът, който също трябва да се впрегне на работа. Като елемент страхът трябва да се съедини с разсъдъка и да даде сложно тяло или съединение, наречено благоразумие. Тогава ще имаме следното равенство: С + Р = Б. На химически език казано, страхът е основа, разсъдъкът – киселина, а благоразумието – сол. В животинското царство страхът е на първо място, там той управлява. Задните крака на заека са се удължили вследствие на страха. Дългите уши на заека показват, че той е умен – слуша добре и разсъждава добре. Заекът обича да се катери по стръмни места нагоре, затова предните му крака са останали по-къси от задните. Нагоре той бяга много бързо, но когато бяга надолу, често се търкаля. Ръцете на човека отговарят на задните крака у заека. към беседата >>
26. Правилният растеж на Ученика, ООК , София, 2.1.1923г.,
- Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал.
То се усъвършенства тъй, както и хората. И животните се усъвършенстват както хората. Всяко едно животно, и то си има един идеал, към който се стреми. И то се усъвършенства в ума. Идеалът на растенията не е идеал и на животните. Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал. И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи. към беседата >>
27. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- От страх, както в животинското царство, и от любов – съзнателно изпълнение. (втори вариант)
Христос казва: "Докато небето и земята не преминат, този закон няма да се измени." Ние трябва да спазваме закона, понеже той е необходим, както за развитието ни, така и за нашето щастие. Всички хора – мъже и жени, трябва да знаят този закон. На него се основава бъдещето общество. "Една рязка няма да се измени от този закон", казва Писанието. Как може да се изпълни законът? От страх, както в животинското царство, и от любов – съзнателно изпълнение. Същевременно, ще прилагате и мъдростта. За да изпълниш закона, трябва не само да обичаш, но и мъдър да бъдеш. Днес повечето хора се поляризират, т.е. раздвояват се. Правилно ли е това? към втори вариант >>
- Тигърът е животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало. (втори вариант)
Казвам: Тигърът е във вас, и ако е дресиран, вие сте в безопасност. Обаче, има случаи в живота, когато той проявява своето естество, и човек тогава се намира в опасност. Тигърът е животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото начало. Мнозина ме питат, каква е целта ми, като проповядвам на хората. Отговарям: Ако аз съм дошъл на земята да проповядвам такова учение, каквото другите проповядват, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам едно учение, диаметрално противоположно на досегашните. То е Христовото учение, което трябва да се приложи в живота, поне в малък размер, а именно, в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари – между всички хора на земята. Нека всички свещеници и проповедници се съберат един ден, да се помолят на Бога да им помогне в прилагане на Христовото учение. към втори вариант >>
- Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство.
Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. към беседата >>
- Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ.
Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява. Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ. И азъ още не мога да ви убедя въ това. към беседата >>
- В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията.
Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а другата отхвърля. Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им. Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх. В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат. Не е добре, когато това чувство у човека се развие чрезмерно. към беседата >>
32. Божественото съвършенство, ООК , София, 7.11.1923г.,
- Когато си минавал през животинското царство като слон, имал си дълъг хобот, къса опашка, краката ти са били дебели.
Че ти си направил някаква къща за 100 000 лева, за това и помен няма, но енергията, която си иждивил, се отбелязва. Как и где си иждивил енергията на своя живот – това иска да знае Божественият свят, а че си бил министър, не иска да знае – това е човешко. Някои питат какво са били в миналото. Какво си бил в миналото? Хубаво, аз да ти кажа какво си бил. Когато си минавал през животинското царство като слон, имал си дълъг хобот, къса опашка, краката ти са били дебели. Като си минавал през тревопасните, през млекопитаещите, имал си големи рога, ходил си с издигнат врат и постоянно си махал опашката нагоре-надолу. После, като си дошъл между маймуните, станал си една от сръчните маймуни – с опашката си се връзвал за дърветата, катерил си се по тях. И най-после, като си дошъл като човек, си застанал на най-високото място, станал си цар, събрал си една стохилядна войска за война, осъдил си 10 000 души на затвор, 15 000 души на обесване, 50 000 души на застрелване. Да, бил си велик цар, но си избил 100 000 души! В този случай животът няма смисъл. към беседата >>
33. Волята Божия, ООК , София, 28.11.1923г.,
- После, всичките хитрости, лукавства ги е научил, когато е минал през животинското царство.
Защо убива? Мислиш ли, че той като човек е научил това? Не, той е научил туй изкуство някога си, когато е живял като тигър. Някой обича да души хората. Той, когато е бил като паяк, е обичал да души. После, всичките хитрости, лукавства ги е научил, когато е минал през животинското царство. Той трябва да поправи всички тези животински, атавистични навици на своя характер, да ги облагороди. „Този е благороден човек“ – казват за някого. Отворя книгата на неговото минало, гледам – някога си е бил вълк. „Аз съм благороден човек.“ Да, изял си сто овци и не си платил за тях. Благороден си бил? към беседата >>
35. Що е това?, НБ , София, 24.2.1924г.,
- Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство!
Всички вие имате известни възгледи. Погрешката не е в това, че вие се различавате във вашите възгледи, но вие мислите, запример, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, няма да се измени, че туй, което сте постигнали, то е само, друг живот няма. Не, ако вземем ние нещата тъй, както са, ще видим, че в природата има ред същества, на степени са те, според тяхното съзнание, и всички имат различни схващания за живота. Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние не сме проучили още законите, които ръководят техния живот; ние не познаваме още животните, не знаем какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: „Тук има един вол, но за нас този вол е скрит“. След като го впрегнем в колата да ни свърши работата, ние се качим горе в къщата си, а него пратим долу в дама. И ако сравним господаря, който лежи в туй чисто легло, и неговият слуга, който е извършил работата, каква грамадна разлика има в техния живот, в тяхната обстановка! към беседата >>
38. Противоречията като необходимост при всяко растене, МОК , София, 18.5.1924г.,
- Когато животинското вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно съвършено изпразване.
За да разреши човек една задача правилно, винаги трябва да си поставя главата отвесно, или най-малкото с един много малък наклон, само на около един градус. Щом наведеш главата си много надолу, в разрешението на задачата ти вече ще има някакво затруднение. Сега вие може да зададете въпроса: отде произтича този наклон? – Той произтича от вашата животинска природа, която в случая взима надмощие във вас. Можете да правите ред наблюдения. Когато животинското вземе надмощие във вас, вие не виждате никаква светлина, съзнанието ви е като една тъмна площ, усещате едно съвършено изпразване. Тогава човекът е наполовина човек, наполовина животно и той има да се бори с тия животински навици, които изпъкват в неговото естество. И тази животинска култура има своите добри страни. Тя е богата с материали, които трябва да се обработват. към беседата >>
39. Съзнателният живот като забава, СБ , София, 1.9.1924г.,
- Едно нещо е необходимо в забавата: ти трябва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето аз. (втори вариант)
Павел, като разбрал този великият закон на живота, казва: "Где ти е сега, смърте жилото? " Защото, когато Божествената Любов слезе, за да даде живот, смъртта, всички нещастия, страдания, се поглъщат. Един ден всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бъдат перли, украшения върху вашите дрехи и ще кажете: много се радваме, че минахме през този път и научихме такива ценни уроци. И действително, забавата е необходима. Едно нещо е необходимо в забавата: ти трябва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето аз. Запример, като седна някъде, аз не трябва да мисля, че вие ме наблюдавате, а трябва да бъда съвършено тих и спокоен и да си мисля съвсем друго нещо. Така да е и с Всеки един от вас: да си мисли спокойно, да не се наблюдава и да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. Туй е едно от качествата на забавата. Щом има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? - То е, като че си в някой затвор. към втори вариант >>
- Едно нещо е необходимо в забавата: ти трябва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето аз.
Павел, като разбрал този, великия закон на Живота, казва: „Где ти е сега, смърте, жилото? “ Защото, когато Божествената Любов слезе, за да даде живот, смъртта и всички нещастия и страдания се поглъщат. Един ден всички тия ваши страдания, които сте минали, ще бъдат перли, украшения върху вашите дрехи, и ще кажете: „Много се радваме, че минахме през този път и научихме такива ценни уроци.“ И действително, забавата е необходима. Едно нещо е необходимо в забавата: ти трябва да забравиш себе си, да забравиш животинското, нисшето аз. Например, като седна някъде, аз не трябва да мисля, че вие ме наблюдавате, а трябва да бъда съвършено тих и спокоен и да си мисля съвсем друго нещо. Така трябва да е и с всеки един от вас: да си мисли спокойно, да не се наблюдава и да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. Туй е едно от качествата на забавата. Щом има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? – То е, като че си в някой затвор. към беседата >>
40. Никаква лъжа, СБ , ИБ ,БР , София, 2.9.1924г.,
- В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние.
Лъжата е започнала от ангелите, които са паднали. Лъжата не е в акта да вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание да вземеш нещо, което не е твое. В животните има голяма лъжа. В мравите, в пчелите няма морал. Човек сега е дошъл да изправи всички свои грешки от най-далечното минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние. В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш, ще те хвърлят в затвора. Ни търговец - ще те хване чл. 4 от закона. Никога не се е прилагал така силно кармическият закон, както сега, и особено в Русия. Богатите станаха бедни - князе, дворяни, а бедните станаха богати. към беседата >>
42. Настанало е царството Божие, НБ , София, 19.10.1924г.,
- И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. (втори вариант)
Ако аз, за своите животински чувства, пожертвам своите лични, обществени и морални чувства, значи животинските чувства са по-силно развити в мене, те преобладават. Аз искам само да ям и да пия. Това е по-важно за мене – нищо повече. Някой българин уж не пие, но отиде някъде, нагостят го с печена кокошка, дадат му ½ килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертва своя дълг. И тогава ние казваме: У този човек животинското е силно развито, на него ние не можем да разчитаме. Ако един човек за своите лични чувства пожертва своите обществени и морални, у него са силно развити личните чувства. Ако един човек жертва своите животински, лични и обществени чувства заради моралните, този човек е човек. Всички тези чувства съставляват една йерархия, в която нисшето се подчинява на висшето. Всеки ден вие ще трябва да се опитвате. Ще се запитате: В кого вярвам? към втори вариант >>
- И тогава ние казваме: у този човѣкъ животинското е силно развито, на него ние не можемъ да разчитаме.
Ако азъ, за своитѣ животински чувства, пожертвувамъ своитѣ лични, обществени и морални чувства, значи животинскитѣ чувства сѫ по-силно развити въ мене, тѣ прѣобладаватъ. Азъ искамъ само да ямъ и да пия. Туй е по важно за мене – нищо повече. Нѣкой българинъ ужъ не пие, но отиде нѣкѫдѣ, нагостятъ го съ печена кокошка, дадатъ му килце винце, той изяде кокошката и си пийне. Той жертвува своя дългъ. И тогава ние казваме: у този човѣкъ животинското е силно развито, на него ние не можемъ да разчитаме. Ако единъ човѣкъ за своитѣ лични чувства пожертвува своитѣ обществени и морални, у него сѫ силно развити личнитѣ чувства. Ако единъ човѣкъ жертвува своитѣ животински, лични и обществени чувства заради моралнитѣ, този човѣкъ е човѣкъ. Всички тия чувства съставляватъ една йерархия, въ която нисшето се подчинява на висшето. Всѣки день вие ще трѣбва да се опитвате. Ще се запитате: въ кого вѣрвамъ? към беседата >>
43. Природа и геометрия, МОК , София, 26.10.1924г.,
- Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. (втори вариант)
Следователно животинското е вложено във вашия организъм, и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. Вие имате в себе си и мечката, и тигъра, но в миниатюр; ако дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, много страшна, че да ви владее - като я погледнете само, ще се сгушите и ще А се подчинявате. Някой път казвате: „Не може без гняв." - Не, това са животински състояния, това са състояния на един неразумен живот, в който няма последователност. Та ще правите разлика. У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. То не е вредно: напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. към втори вариант >>
- Някой казва: „Как, аз да имам в себе си животинското? (втори вариант)
У човека има едно животинско състояние и щом то дойде, той трябва да се стреми да използва неговата енергия. То не е вредно: напротив, тия набрали се енергии съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния или върху тая животинска почва, или чувства, са всадени обществените чувства, те растат върху тях. Върху обществените чувства пък са посадени личните чувства, а върху личните чувства са посадени моралните чувства. Следователно те си помагат едни на други. Някой казва: „Как, аз да имам в себе си животинското? " - Имаш го, как не. Какво лошо има в това, ако едно хубаво растение е посадено в почвата? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, той си откъсва от тях, от тази по-фина материя, и е доволен, благодари. към втори вариант >>
- Общо взето, обществените чувства - това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергиите на животинското царство. (втори вариант)
Затова най-първо ще изучавате закона на растенията - това са обществените чувства. Законът на животните - това са личните чувства, а самият човек - това са моралните чувства. Общо взето, обществените чувства - това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергиите на животинското царство. Защото има растения, които седят по-високо от животните, но те са в другия свят. На Земята животните седят по-горе от растенията, а в Духовния свят растенията седят по-високо от животните. И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е такава: човек всякога трябва да разчита на вложеното в него, т.е. в неговата природа. Като казвам човешката природа, включвам и Божественото - Бог, Който е у него. към втори вариант >>
- Следователно, това, животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви.
Следователно, той трябва да побеждава в себе си ония криви навици, които е придобил в миналото. А такива у всички ви съществуват. Тези навици са животински. Например, някой път кипвате, искате да си отмъстите или пък си казвате: „Иде ми да го хвана и да го разкъсам.“ Та това е едно разположение на мечката, на вълка, на лъва и сега по навик се пробужда и у вас. Но сега не сте нито вълк, нито мечка, нито тигър, а сте човек. Следователно, това, животинското е вложено във вашия организъм и стига да му дадете малко условия, то ще се прояви. И мечката, и тигъра вие ги имате, но в миниатюр. Но, ако вие дадете място на тази микроскопическа мечка, тя може да стане много голяма, толкова голяма, че да ви стане владетелка, та само като я погледнете, ще се сгушите и ще й; се подчинявате. към беседата >>
- Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското?
Та, ще правите разлика: у човека има едно животинско състояние – щом дойде, трябва да се стремите да използвате неговата енергия, то не е вредно, но набрали се тия енергии, те съставляват почвата, върху която човек живее. Върху тия животински състояния, или върху тая животинска почва или чувства са всадени обществените чувства. Те растат върху тях. Върху обществените чувства са посадени личните чувства, а върху личните чувства отгоре са посадени моралните чувства. Следователно, те един на друг си помагат. Някой казва: „Ама как аз да имам в себе си животинското? “ Имаш го, как не. Онова хубаво растение, което е посадено в почвата, какво лошо има? Човек може да се гнуси от почвата, но когато станат хубавите плодове, тогава той си откъсва от тях, от този по-фин материал. към беседата >>
- Общо взето, тогава обществените чувства, това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергията на животинското царство.
Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните, това са личните чувства, а самият човек, това са моралните чувства. Общо взето, тогава обществените чувства, това са съзнателни растения, които изтеглят и превръщат енергията на животинското царство. Защото има растения, които седят по-високо от животните, но те са в другия свят. На Земята животните седят по-горе от растенията, но растенията в духовния свят седят по-високо от растенията на Земята. И тогава връзката, която съществува в този вътрешен закон, е: човек всякога трябва да разчита на това, вложеното у него, т.е. в неговата природа. Като казвам „човешката природа“, включвам и Божественото, което е у него, Бога. към беседата >>
44. Да угоди на народа, НБ , София, 23.11.1924г.,
- “ Във всеки човек работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното във вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални. (втори вариант)
– Ще вземем положителната страна от действията на Пилат: ще угаждаме на Бог. И, вместо да предаваме Христа да Го разпъват, ще Го предадем на Неговите приятели, на Неговите апостоли, които Го обичат. Когато Пилат питаше: Искате ли да ви пусна Исус, то значи, че той имаше свобода да стори това нещо, в негова власт беше да пусне Христа. Казвам: Дайте свобода на вашия дух! Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи! “ Във всеки човек работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното във вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални. И онези, които са възприели Истината, които са влезли в този път, трябва да бъдат смели, да вървят напред, за да достигнат съвършенството, целта на вашия живот. Съвършенството е за истинските ученици. Мнозина от вас има да учат закона на жертвата, на самоотричането; някой пък има да изучават известни добродетели, а онези, които са минали това, трябва да изучават самоусъвършенстването, да се проявят и да дадат образци на Божията Любов. Например, мнозина казват, че и без пари можем да живеем. Кой може да живее без пари? към втори вариант >>
- “ Въ всѣкой човѣкъ работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човѣшкото, на животинското, на неразумното въ васъ, послѣдствията на този животъ сѫ лоши, катастрофални.
– Ще вземемъ положителната страна отъ дѣйствията на Пилата: ще угаждаме на Бога. И, намѣсто да прѣдаваме Христа да Го разпъватъ, ще Го прѣдадемъ на Неговитѣ приятели, на Неговитѣ апостоли, които Го обичатъ. Когато Пилатъ питаше: искате ли да ви пусна Исуса, то значи, че той имаше свобода да стори това нѣщо, въ негова власть бѣше да пусне Христа. Казвамъ: дайте свобода на вашия духъ! Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи! “ Въ всѣкой човѣкъ работи Божественото, и ако вие дадете надмощие на човѣшкото, на животинското, на неразумното въ васъ, послѣдствията на този животъ сѫ лоши, катастрофални. И онѣзи, които сѫ възприели Истината, които сѫ влѣзли въ този пѫть, трѣбва да бѫдатъ смѣли, да вървятъ напрѣдъ, за да достигнатъ съвършенството, цѣльта на вашия животъ. Съвършенството е за истинскитѣ ученици. Мнозина отъ васъ има да учатъ закона на жертвата, на самоотричането; нѣкой пъкъ има да изучаватъ извѣстни добродѣтели, а онѣзи, които сѫ минали това, трѣбва да изучаватъ самоусъвършенствуването, да се проявятъ и да дадатъ образци на Божията Любовь. Запримѣръ, мнозина казватъ, че и безъ пари можемъ да живѣемъ. Кой може да живѣе безъ пари? към беседата >>
45. Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие, МОК , София, 28.12.1924г.,
- В животинското царство, у по-низшите животни, страхът си има място, но за човека, който е тръгнал в Божествения път, страхът често ще бъде спънка. (втори вариант)
Страхлив човек авиатор не става, авиаторите са смели. Някои хора трябва да употребяват големи усилия, да се борят против страха. Например някога вие изпитвате страх, но употребявате волята си, за да покажете, че не ви е страх. Някой път ви е страх, а се преструвате, че не ви е страх. Не, вие трябва да бъдете естествени, да покажете, че ви е страх – нищо повече.Обаче като хора вие не трябва да давате място на страха. В животинското царство, у по-низшите животни, страхът си има място, но за човека, който е тръгнал в Божествения път, страхът често ще бъде спънка. От какво произтича колебанието у човека? – Пак от страха. към втори вариант >>
- В животинското царство у по-нисшите животни страхът си има място, но един човек, който е тръгнал по пътя, страхът често може да го спира.
Сега някои хора трябва да употребят много големи сили, да не бъдат страхливи. Например вие изпитвате страх, но трябва да турите воля, за да покажете, че не ви е страх. Някой път ви е страх, а се преструвате, че не ви е страх. Не, вие ще си представите страха: страх ви е, нищо повече. Но няма да давате место на страха си. В животинското царство у по-нисшите животни страхът си има място, но един човек, който е тръгнал по пътя, страхът често може да го спира. Например колебанието от какво произтича? – От страх. към беседата >>
46. Насока и направление на енергията / Направление на енергиите, МОК , София, 4.1.1925г.,
- Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. (втори вариант)
Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг. към втори вариант >>
- Така ангелите разбират законите на растителното царство, но ангелите не разбират живота на животинското царство.
При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни, волеви движения са те, пък има и един друг външен кръг на действие, те са условни засега, те не зависят от вас. Тъй щото, когато говорим за волеви неща, разбираме тия, които са под контрол на нашата воля. А другите неща са под волята на други същества, по-високи от нас сили, които не се подчиняват на нас, а се подчиняват на други същества. Така ангелите разбират законите на растителното царство, но ангелите не разбират живота на животинското царство. Един ангел не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една коза, например. Там архангелите, те владеят този закон. Тъй щото, всички същества според своята разумност и възможност. Ангелите и те си имат свой район на действие. Разбира се, в сравнение с човешкия, той е много по-обширен, но в сравнение с по-възвишените от тях същества и тяхната дейност е ограничена. към беседата >>
- Един ангел не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една коза, например.
При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни, волеви движения са те, пък има и един друг външен кръг на действие, те са условни засега, те не зависят от вас. Тъй щото, когато говорим за волеви неща, разбираме тия, които са под контрол на нашата воля. А другите неща са под волята на други същества, по-високи от нас сили, които не се подчиняват на нас, а се подчиняват на други същества. Така ангелите разбират законите на растителното царство, но ангелите не разбират живота на животинското царство. Един ангел не може да произведе живота на животинското царство, не може да направи една коза, например. Там архангелите, те владеят този закон. Тъй щото, всички същества според своята разумност и възможност. Ангелите и те си имат свой район на действие. Разбира се, в сравнение с човешкия, той е много по-обширен, но в сравнение с по-възвишените от тях същества и тяхната дейност е ограничена. към беседата >>
48. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето, НБ , София, 15.3.1925г.,
- Човек, който е излязъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията. (втори вариант)
И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме в своите стари вярвания. Всички ние се спираме в своите стари знания. А в света трябва да се внесе вече нещо ново. Човек, който е излязъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията. Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията на страна и да бъде разумен. Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността, и с Любовта. Всичко в света трябва да се преустрои. Ако вие бихте повярвали в това, вашите очи биха се отворили. към втори вариант >>
- Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи великата жива природа. (втори вариант)
Най-първо трябва да дойде изобилието в света. То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на цялото човечество. А сега, всички казват: за да се поправят хората, трябва физическо подобрение. Направете опит и ще видите, как ще се поправи света. Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите рога т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя. Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи. Имаш да разрешаваш една задача. към втори вариант >>
- Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията.
И ако всѣки единъ отъ васъ може разумно да повелѣва вѫтрѣ въ себе си, ще намѣри единъ начинъ, по който да се домогне до великата Истина. И колко красива е тази Истина! Но всички ние се спираме въ своитѣ стари вѣрвания. Всички ние се спираме въ своитѣ стари знания. А въ свѣта трѣбва да се внесе вече нѣщо ново. Човѣкъ, който е излѣзълъ отъ животинското царство, трѣбва да прѣкрати съ настроенията. Никакви настроения повече! Той трѣбва да остави настроенията на страна и да бѫде разуменъ. Всѣки отъ васъ, който не иска да се спъва, трѣбва да бѫде разуменъ, да борави съ двѣ велики сили, съ двѣ велики величини, а именно съ разумностьта, и съ Любовьта. Всичко въ свѣта трѣбва да се прѣустрои. Ако вие бихте повѣрвали въ това, вашитѣ очи биха се отворили. към беседата >>
- Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа.
Най-първо трѣбва да дойде изобилието въ свѣта. То ще донесе Любовьта, слѣдъ туй разумностьта и най-послѣ ще дойдатъ всички блага. По този пѫть ще дойде подобрението на цѣлото човѣчество. А сега, всички казватъ: за да се поправятъ хората, трѣбва физическо подобрение. Направете опитъ и ще видите, какъ ще се поправи свѣта. Вземете примѣръ отъ животинското царство, прослѣдете всички сѫщества отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ и ще видите, че това сѫ методи, начини, по които работи великата жива природа. Когато разглеждамъ единъ волъ, азъ не гледамъ на него като на волъ, но гледамъ, какъ е направенъ, каква форма има, какви сѫ неговитѣ роги т.н. Менъ ме интересува, какво иска да изрази природата чрѣзъ тази форма – изобщо, какъ работи тя. Когато гледамъ на растенията, за мене всѣко растение е единъ методъ, чрѣзъ който разумната природа работи, говори нѣщо. Това сѫ научни методи. Имашъ да разрѣшавашъ една задача. към беседата >>
- Това, което животинското сърце не може да направи, човешкото сърце ще го направи. (втори вариант)
Човек има четири сърца: нисше, или животинско, висше, или човешко, ангелско и Божествено сърце. Той има и четири ума: нисш, или животински, висш, или човешки, ангелски и Божествен ум. Човек трябва да благодари, че има толкова сърца и умове. Това, което животинското сърце не може да направи, човешкото сърце ще го направи. Това, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи. Това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи. Същото се отнася и до ума на човека. Четирите сърца се преплитат взаимно и образуват две сърца. Затова именно се казва в Битието: „Човек е направен по образ и подобие Божие." към втори вариант >>
- Това, което животинското сърце не може да направи, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи; това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи.
Обаче това са прояви на животинския, на низшия ум в човека. Човек има четири сърца: низше или животинско, висше или човешко, ангелско и Божествено сърце; той има и четири ума: низш или животински, висш или човешки, ангелски и Божествен ум. Човек трябва да благодари, че има толкова сърца и умове. Това, което животинското сърце не може да направи, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще го направи; това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи. Същото се отнася и до ума на човека. Четирите сърца се преплитат взаимно и образуват две сърца. Затова именно се казва в Битие: „Човек е направен по образ и подобие Божие.” към беседата >>
52. Реални величини / Реалното в живота, МОК , София, 7.2.1926г.,
- Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство.
Много поети, музиканти и художници съществуват, но всеки от тях има своя индивидуална, специфична черта в своето творчество. На същото основание може да се зададе въпросът, каква е разликата между човека и животното. Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека. Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство. Те са остатъци от животните. Те представляват животинското естество на човека. Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост. Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у човека служи като предпазна мярка, за да се пазят от опасностите в живота. Кой не бяга от мечка? към беседата >>
- Те представляват животинското естество на човека.
Присъщи на животното са отрицателните качества. Понеже са живели при неблагоприятни условия, животните са развили ред отрицателни качества в себе си: съмнение, подозрение, страх, завист, ревност и т.н. Тези качества се срещат във всички животни, от най-малките до човека. Следователно всички отрицателни прояви на човека се дължат на времето, когато той е минавал през животинското царство. Те са остатъци от животните. Те представляват животинското естество на човека. Всички чувства или прояви на животните не говорят за някаква слабост. Например страхът, който е силно развит в животните, даже и у човека служи като предпазна мярка, за да се пазят от опасностите в живота. Кой не бяга от мечка? Кой не се крие от стихиите на Природата? Колкото и смел да е човек, все ще трепне сърцето му, когато се намери пред някаква голяма изненада, опасност или стихия. към беседата >>
- За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства: минералното, растителното, животинското и царството на човека.
Обаче има разлика и в самите атоми на златото. Например златните атоми, които влизат в състава на растенията, се отличават от тия, които влизат в състава на животните. Последните пък се различават от златните атоми, които влизат в състава на човешкия организъм. Значи както златните атоми биват от различна степен на интелигентност, според мястото, дето се намират, така и атомите на останалите елементи се различават по степента на своята интелигентност. Колкото по-висока е еволюцията на дадена форма, толкова по-високо интелигентни са атомите, които я съставят. За да дойде до по-голямо развитие, атомът трябва да мине през четирите царства: минералното, растителното, животинското и царството на човека. Според това, какви атоми на елементите влизат в човешкия организъм и от кое царство идат, те произвеждат в него ред дисхармонични или хармонични състояния. Колкото по-устойчиви са атомите на дадени елементи, които влизат в състава на човешкия организъм, толкова по-добри качества придават на характера на човека. към беседата >>
53. Закон на съпоставянето, НБ , София, 21.3.1926г.,
- Кривата линия на лицето показва, че много хора едва са излезли от животинското състояние.
Понеже тъй е писал Господ на рогата на вола. Това са две от невъзможните работи. Кои са възможните работи? Върху лицата на хората пък е написано, какво е възможно днес да стане от тях. Има много хора, които са далеч от разумния живот. Кривата линия на лицето показва, че много хора едва са излезли от животинското състояние. Аз няма да се спирам да обяснявам този въпрос, но казвам, че кривата линия на лицето показва, кой кога е почнал своето движение към разумния живот. Този учен българин има много научни данни върху кривата линия на лицето. Тъй щото, по тази крива линия ние определяме точно, кой от кога е почнал да се движи към разумния живот и с каква бързина се движи към него. Някои и от вас са едва до границата на разумния живот. Някои от вас са на 100 километра разстояние, някои на 200 километра, а някои на повече от 200 километра, но един ден ще дойдат в самия разумен живот, обаче всички няма да се движите с еднаква бързина. към беседата >>
54. Групиране на сили / Трансформиране на енергиите, МОК , София, 4.4.1926г.,
- Като минава от минералното в растителното и от растителното в животинското царство, като стигне дори до човека, въглеродният атом постепенно се развива, придобива нещо повече от това, което по-рано е имал.
Във всеки организъм съществува една централна клетка – монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и всички останали клетки съществува известна връзка. Щом тази клетка започне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка и организмът умира. Това наричат хората смърт, разваляне на съдружието. Както човек губи силата си и отново я придобива, както може да прогресира и регресира, същото става и с въглерода. Като минава от минералното в растителното и от растителното в животинското царство, като стигне дори до човека, въглеродният атом постепенно се развива, придобива нещо повече от това, което по-рано е имал. Както печели нещо, така той може и да изгуби. Като изгуби силата си, той става инертен, недеятелен, мъчно влиза в съединения с други елементи. Следователно всички елементи, които са изгубили своята първична сила, изгубват своята активност, вследствие на което те могат само да се наслояват, да образуват утайки, които говорят за един завършен процес. И след това трябва да минат години, за да може даден елемент отново да придобие силата си. За да влязат тези елементи в съединения, нужни им са специални условия. към беседата >>
55. Правосъдие, СБ , София, 28.8.1926г.,
- Този пример е от животинското царство, свързан с хората.
В габровско някъде, под стряхата на една къща имало едно лястовиче гнездо. Детето на тази къща, 7–10-годишно момченце, един ден се качва на стряхата на къщата, сваля всичките пет малки лястовички и с един нож отрязва езиците им. Майката вижда всичко това, но си казва: „Е, дете е, няма нищо! “ Тя не му дала никакъв съвет. Расте това дете, пораства, става момък, оженва се, раждат му се пет деца, но всички неми. Този пример е от животинското царство, свързан с хората. Аз бих ви привел ред други примери, където може да се види, че Бог обича правосъдието. Цяла статистика има по това. „Очите Господни тичат по цялата земя.“ Някои мислят, че Бог не наблюдава нещата. Не, Бог наблюдава всичко. Има едно око в света, което не спи. към беседата >>
56. Умовете им, НБ , София, 5.12.1926г.,
- Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка. (втори вариант)
Днесъ ние живѣемъ въ XX вѣкъ, който наричаме опашка, край на съврѣменната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. Слѣдъ нея иде епохата на Якова. Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка. Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия егоизъмъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ човѣшко достойнство.” Да, и пуякътъ който се надува, и той има свое достойнство; и лъвътъ, който се разхожда свободно изъ гората, и той има свое достойнство; и слонътъ, който се движи изъ гората, сѫщо така има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагорѣ и внася страхъ и трепетъ у хората, и тя има свое достойнство. Този страхъ, който кобрата внася у хората, човѣкъ не може да го внесе. Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие. Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя егоизъмъ въ свѣта? към втори вариант >>
- Исав представлява животинското в човека.
Днес ние живеем в XX век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека. Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм. Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света? към беседата >>
57. Живот, сила и интелигентност, МОК , София, 26.12.1926г.,
- Туй е качеството на животинското честолюбие. (втори вариант)
Честолюбие има и у по-низшите животни. Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат; и когато каже тази дума, кучето се връща. Казва: «Внимавай! » към втори вариант >>
58. Тази притча, НБ , София, 26.12.1926г.,
- Страхът води началото си от животинското царство, дето той се счита за висше чувство.
Той се безпокои, че децата му ще останат прости, че нямал средства да ги изучи; страхува се, че приятелите му ще го изоставят и той ще остане сам без ничия помощ в живота; друг пък се ужасява от мисълта, че жена му ще умре и т.н. Това е неестествен страх, който се заражда в човека и го безпокои. Кои са причините за този страх? Причините за този неестествен страх се дължат на това, че разсъдъкът и вярата в този човек са отслабнали. Страхът е инстинктивно чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира. Страхът води началото си от животинското царство, дето той се счита за висше чувство. Обаче, човек не трябва да се осланя на страха. Страхът може да му представи страшни картини, с които да го извади от релсите на неговия живот. Единственото нещо, което може да избави човека от страха и да го направи силен, смел, да му се противопоставя, е да възприеме в себе си мисълта, че в света съществува една велика разумна сила, която управлява всичко. Тази сила има свои закони, които прилага в живота, вследствие на което нищо не става произволно и случайно. Ето защо и всеки човек, като разумно, мислещо същество, спада към този разумен свят, към тези разумни сили. към беседата >>
59. Трите вида съзнания, ИБ , София, 31.12.1926г.,
- Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание.
Та сега пред нас седи една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. Вие сега още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете да се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска да каже с погледа си и т.н. към беседата >>
61. Здрави връзки, МОК , София, 27.2.1927г.,
- Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също.
Страхът е животинско чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него. И мечката, която е бавна, тромава, като се уплаши, бяга по-бързо от кон - страхът я спасява. Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от помощта им. Орачът оре земята с ралото си, но милиони червеи орат преди него; той казва, че е разорал, но няма предвид ония невидими помагачи в земята, които са работили преди него. Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване. към беседата >>
62. Няма тайно, НБ , София, 13.3.1927г.,
- Ония пък атоми желязо които са минали и през минералното, и през растителното, и през животинското царства, се отличават в културно отношение от първите два.
В органическия свят няма механически процеси. Там всяка клетка, всеки атом, всеки йон трябва да бъдат в хармония с другите клетки, атоми и йони. Например, ако един атом желязо и един атом злато влязат в организма на някой човек, те трябва още с влизането си да бъдат в хармония с всички останали атоми от елементите, които съставляват организма. В органическото царство всички атоми на един и същи елемент се различават. Например, един атом желязо се различава от друг атом желязо, ако първият е минал само през минералното царство, а вторият е минал, освен през минералното, още и през растителното царство. Ония пък атоми желязо които са минали и през минералното, и през растителното, и през животинското царства, се отличават в културно отношение от първите два. Същото се отнася и за храната, която приемаме. Например, ако вие приемете храна, атомите на която са минали само през минералното царство, значи, тези атоми нямат нужната култура и развитие, тази храна ще се отрази вредно върху вашия организъм. Засега минералите изпълняват велика служба в живота; те служат като оръдия на природата, те кристализират материята и са център на известен род сили. След тях идат растенията, които от своя страна приготвят живата материя в природата. После идат животните, които обработват специфичен род материя, докато най-после се дойде и до човека. към беседата >>
63. Двете страни, МОК , София, 20.3.1927г.,
- Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части.
Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на животните, техния характер и да се учите от тях - така можете да изправите някои свои лоши черти и погрешки. Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа: във въздуха, във водата, в камъните, в растенията, в животните; следователно да изучавате природата, това значи да изучавате себе си, да изучавате състоянията на вашето съзнание - в това отношение всички науки имат своята цена. Това е великата философия на живота. Дойдете ли до изучаване на Небето, там се откриват други знания. Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство. към беседата >>
- Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство.
Като ученици, вие трябва да изучавате проявите на животните, техния характер и да се учите от тях - така можете да изправите някои свои лоши черти и погрешки. Растителното и животинското царства не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа: във въздуха, във водата, в камъните, в растенията, в животните; следователно да изучавате природата, това значи да изучавате себе си, да изучавате състоянията на вашето съзнание - в това отношение всички науки имат своята цена. Това е великата философия на живота. Дойдете ли до изучаване на Небето, там се откриват други знания. Като изучавате характера си чрез сравняване с проявите на нисшите същества, не се мъчете да го измените, но се стремете да го изчистите от нисшите елементи на животинското царство. към беседата >>
64. Лозените пръчки, НБ , София, 27.3.1927г.,
- Вие ще минавате през всички форми на минералното, на растителното, на животинското царства, докато дойдете до положението на човек.
Вие трябва да знаете, че Бог се проявява в целокупния живот, във всички живи същества. Затова, срещнете ли някой ваш приятел, вие трябва да намерите в него поне една хубава, красива черта, която представлява Божественото в него. За да познаете Бога във всички Негови прояви, вие трябва да обходите целия космос, цялата Вселена. Казвате: Колко време ще трае тази обиколка из Вселената? – Вечността е пред вас, няма защо да се безпокоите дали ще имате време, или не. Вие ще минавате през всички форми на минералното, на растителното, на животинското царства, докато дойдете до положението на човек. От това последно положение вие ще минете и през по-високи фази, ще минете през всички по-високи форми на Битието. Наука е това! Някой ще каже: Нима и през формата на свинята ще минем? – Какво от това, ако трябва да минете и през формата на свинята? – Тя е отвратително, нечисто животно! към беседата >>
- Това е животинското в него.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Той подразбира великия Божествен живот в нас. Когато става въпрос за организация, това подразбира Божествения живот. Само той е организиран. Животинският, както и човешкият живот още не са организирани. Някога човек е готов да се бори, да се състезава. Това е животинското в него. Някога пък е крайно инертен. Това са две крайности, два полюса в него, които показват, че той се движи в две противоположни посоки: към небето и към земята. Такъв е животът на растенията. Истинският живот е Божественият, който трябва да организира в себе си човешкия, животинския, както и този на растенията и да използва тяхната сила. Това подразбира Христос под думите: „Без мене нищо не можете да направите.“ Може ли детето без майка си? към беседата >>
65. Четирите кръга, ООК , София, 11.5.1927г.,
- Според мене, малките мисли, малките идеи са човешки, а големите мисли и идеи спадат към животинското царство.
Сега, ще ви наведа на друга аналогия. Когато през ума ви мине някаква малка мисъл, вие сте недоволни от нея и казвате: Защо ми е тази малка идея? Според мене, малките мисли, малките идеи са човешки, а големите мисли и идеи спадат към животинското царство. И наистина, колкото по-нагоре се качва човек, в ангелските светове, толкова по-добре разбира, де се крие силата на идеите. Там идеите са по-малки от физическите, от идеите на хората. Ангелските идеи са по-малки, но по- силни, по-интензивни. Защо са по-силни? Защото малките идеи проникват навсякъде. към беседата >>
66. Ще ви се даде, НБ , София, 15.5.1927г.,
- В растенията се крие известна енергия, без която, нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират.
И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю. Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш, че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите. Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която, нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята, дневно поне от 2 – 10 часа, и след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека! Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито. към беседата >>
67. Що искате?, НБ , София, 22.5.1927г.,
- Изгуби ли човек Божествения живот, в него остава само животинското.
Ако е разстроена дихателната му система, ще се лекува чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма; и най-после, ако е разстроена мозъчната му система, той ще се лекува чръз мисълта и чувствата. Искате ли да лекувате мозъка си, вие не трябва, да допущате в себе си никаква отрицателна мисъл, като се основавате на закона, че Бог е абсолютна Любов, абсолютна хармония. Отхвърлите ли всички отрицателни мисли от ума си, веднага ще възстановите в себе си всичката си сила и мощ. Паметта ви ще се усили, и вие ще почнете да изучавате музика, поезия, изкуство, наука – всичко това ще започне у вас да цъфти, да се развива. Само при Божествения живот човек мисли и чувствува правилно. Изгуби ли човек Божествения живот, в него остава само животинското. Това е необходимо да се знае, защото в повечето съвременни хора няма чувства, в пълния смисъл на думата. У тях има само елементарни желания, които са така разпокъсани, че не носят нищо полезно за човека. За себе си те носят нещо, но за самия човек не носят нищо хубаво. Божественият живот е необходим за всички хора. Той носи здраве за клетките, замислите и за чувствата на човека. към беседата >>
68. Дойде на себе си, НБ , София, 12.6.1927г.,
- Те са остатъци от животинското царство, от царството на дявола.
Казвам: съзнанието на хората трябва да бъде будно първо за физическия свят, за да реализират най-близките си идеи. Хората още не живеят правилно даже и физическия си живот. Никой човек още не живее без злоба, без съмнения, без терзания. Съмнението, злобата, омразата представят кал, тиня в живота на човека. Те са остатъци от животинското царство, от царството на дявола. Когато дяволът яде и пие, той измива чиниите си и нечистата вода от тях изпраща към хората. И затова, когато двама души се карат, щом съзнаят грешката си, те казват: дяволска работа беше тази разправия! Апостол Павел казва: „Има разни съсъди – едни за почит, други за безчестие". Ще кажете, че Бог е наредил нещата така. Не, ако хората не се подчинят на великия закон на Любовта, и съзнанието им не се пробуди, те ще станат съсъди на безчестие. към беседата >>
69. Работа на природата, ООК , София, 20.7.1927г.,
- Ако по погрешка мине през вратата на животинското царство, той ще се въплъти в някаква животинска форма.
Този кръг има 12 врати. Когато някоя душа трябва да слезе на земята, духовете, които я носят, обикалят земята три пъти, докато най-после минат през една от 12-те врати. Всяка врата определя пътя, по който човек ще върви, като слезе на земята. Важно е, значи, през коя от тия 12 врати ще мине човек. От голямо значение за човека е вратата, през която ще мине неговата душа. Ако по погрешка мине през вратата на животинското царство, той ще се въплъти в някаква животинска форма. Ако някой се въплъти във формата на заек, какво ще научи? През цял живот той ще остри ушите си, ще се вслушва, ще бъде нащрек, да не дойде отнякъде някаква опасност. Ето защо и като слиза на земята, и като се качва на небето, човек трябва да бъде внимателен, да прочете надписа на вратата. Хване ли погрешния път, цял живот ще плаща погрешката си. Не мислете, че небето е отворено и можете да хвръкнете, когато искате и отдето искате, за да отидете при Бога. към беседата >>
70. Великото и красивото, ООК , София, 25.8.1927г.,
- Този вътрешен растеж, този процес се забелязва и в растителното, и в животинското, и в човешкото царство.
Великото, красивото в живота е човешкото съзнание, което съвременните хора наричат човещина. Човещината е онова благородно чувство, което свързва хората в едно цяло, като им посочва общ идеал, към който всички, съзнателно или несъзнателно, се стремят. Въпреки всички разногласия, които повидимому изпъкват, в живота съществува вътрешно единство, което никога не се нарушава. Хиляди и милиони листа на дърветата могат да окапят, но дърветата ще продължават своето развитие и клонищата – своето разклоняване. Това показва, че в природата съществува постоянен вътрешен растеж. Този вътрешен растеж, този процес се забелязва и в растителното, и в животинското, и в човешкото царство. Въз основа на този процес ние говорим за развитие на обществото, за религия, за наука, за цивилизация, за култура и т. н. към беседата >>
- Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човешкото царство, навсякъде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение.
Листата на това велико дърво никога не окапват. Мнозина искат да видят това велико дърво, да се уверят в неговото безсмъртие. – Ще дойде ден, когато животът на земята ще мине в по-висока фаза на развитие и тогава ще имате не само едно такова дърво, но много екземпляри от него ще съществуват. Всеки ще може дз вземе в ръцете си един от тия екземпляри и самостоятелно да изучава неговото органическо развитие. При това ново развитие на земята, цялата растителност ще бъде изменена. Ако проследите живота и развитието на растителното, животинското и човешкото царство, навсякъде ще видите една малка аномалия, едно малко отклонение. Тази аномалия, това отклонение съществува и в самата природа. Никой не може да изправи това отклонение, освен природата. Само природата е в състояние да изправи ония погрешки, които произтичат от нея. За да помогне на природата, човек трябва да върви в съгласие с нея; за тази цел той трябва да има в себе си вътрешен идеал, вътрешен стимул за работа, за повдигане на своята душа. Този идеал може да бъде личен, обществен и най-после -общочовешки. към беседата >>
71. Човешки и природни енергии, МОК , София, 25.12.1927г.,
- Това показва, че животинското естество в него е силно развито.
За да възприема и да предава правилно своите енергии и тия на природата, човек трябва да държи всички свои удове в изправност. Даже и космите, които мнозина считат за маловажно нещо, трябва да се държат в изправност, да не капят. Ако главата на човека е гола, той прилича на голи планински чукари, които нищо не произвеждат. Обаче и крайното обрастване с косми не е за препоръчване. Много космат човек е повече животно, отколкото човек. Това показва, че животинското естество в него е силно развито. Исак имаше двама синове: Исав, който беше много космат, и Яков. Кой от двамата спечели повече в живота си? – Яков. Той не беше космат. Същевременно той беше любимец на майка си. към беседата >>
73. Разумно ограничение, МОК , София, 8.1.1928г.,
- В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне.
Ще възразите: „Защо Бог е допуснал влиянието? “ Много подобни въпроси могат да се зададат. Запример, може да се запита защо паякът лови мухите, защо соколът граби малките птички, защо сомът гълта малките риби, защо змията гълта жабите, защо жабата гълта мухите? Какъвто отговор и да дадете на тези въпроси, не можете да ги разрешите. Едно трябва да знаете: Всичко, което става в природата, във външния свят, същото става и в човека. В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне. Тя се дължи на различието, което съществува в съзнанията. Всяко същество живее така, както съзнанието му го ръководи. Не е въпрос, да се постави хармония в съзнанието на другите същества, но всеки да помисли за своето съзнание. Какво трябва да прави човек, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човек трябва да се огради от влиянието на дисхармоничните съзнания вън от себе си. към беседата >>
74. Помаза ме, НБ , София, 18.3.1928г.,
- Ако не познавате животинското, не можете да познаете и човешкото.
На този фон човек изпъква като главно лице. Всички минерали, растения, риби, птици, млекопитаещи са сенки на човека, а самият човек е Божественото в него. Казвате: Ние не се нуждаем от сенки. Не, без сенки не може да се даде израз на образа. Без сенки животът не може да се прояви. Ако не познавате животинското, не можете да познаете и човешкото. Ако не познавате животните, не можете да познаете растенията. Ако не познавате растенията, не можете да познаете минералите и т. н. Ако не познавате разумното, не можете да познаете и себе си, т.е. Бога, Божественото начало в себе си. Ако човек не познава Бога, това велико, необятно начало, нищо не може да познае. към беседата >>
75. Сфинксът. Начало и край на нещата, ООК , София, 21.3.1928г.,
- Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка – значи умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека.
Аз искам и вие да гледате на нещата по този начин – да знаете, че страданията са метод за работа, метод за възпитание на човечеството. И за самовъзпитанието на индивида също има различни начини. Един от бързите начини за чистене е хирургическият, само че тогава се засягат и здрави клетки и се създават по-големи болки; има и други три метода за възпитание, а именно – методът на тялото, физически метод, метод на сърцето и метод на ума. Според мен най-добрият е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но слагам на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка – значи умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята; този е методът, който ни води към Божественото. към беседата >>
76. Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928г.,
- Тъй както днес се проявява животът на хората, в него се включва и животинското.
Славата на един уд, на една част от тялото не може да бъде по-голяма от славата на цялото тяло. Следователно, разумният човек, който разбира дълбокия смисъл на съпоставянето на явленията в живота и в разумната природа, ще постави всяко нещо на своето място. Само по този начин човешкия живот може да бъде сносен. Същевременно той трябва да бъде разумен и разбран. Всеки човек се стреми животът му да бъде сносен. Тъй както днес се проявява животът на хората, в него се включва и животинското. И наистина, повечето от съвременните хора не правят подбор в своите мисли, чувства, постъпки и в своите идеали. За тях не важи това, че затворили някого, или че го обесили, или че умрял някой. В обикновения живот, когато овцата има агънца, или когато свинята има прасенца, всички се радват, защото има какво да ядат. Когато някоя жена роди дете, мъжко или женско, всички се радват, защото един ден тези деца ще им бъдат полезни в нещо. Момчето ще порасне, ще стане войник, ще вземе участие в някоя война. към беседата >>
77. Будният ден, МОК , София, 20.4.1928г.,
- Той е излязъл от животинското си състояние, т.е.
Сега ние говорим на онези хора, на които съзнанието е пробудено. – Защо? – Защото истински човек е онзи, на когото съзнанието е пробудено. Той е излязъл от животинското си състояние, т.е. от онова състояние, когато е живял без закони и правила, когато не е разбирал живота. Разумният, истинският човек се отличава по това, че живее по вътрешни, Божествени закони и правила, чрез които съзнателно се ограничава. Понякога човек сам себе си не разбира и се чуди защо се натъква на недоразумения и противоречия. Много естествено. Той иска да бъде господар, да бъде щастлив, без да се подчинява на вътрешните закони. към беседата >>
78. Създаване на нови органи, ООК , София, 9.5.1928г.,
- Остане ли само с низшето, с животинското си съзнание, той е подобен на вълка.
Страшно е, когато Божественото съзнание у човека заспи. Остане ли само с низшето, с животинското си съзнание, той е подобен на вълка. Вълкът няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие. Колкото овце срещне на пътя си, той ги изяжда, без да се осъжда. За него това е в реда на нещата. Като знае това, човек трябва да се пази, да не губи връзката с Божественото съзнание. Прекъсне ли се тази връзка, той вече се поддава на лоши мисли и чувства. към беседата >>
79. Божествена светлина, ООК , София, 6.6.1928г.,
- Страхът е най-високото чувство в животинското царство.
Какъв е произходът на страха? – Страхът е остатък от далечното минало, когато човек се е отделил от Бога, т.е. когато е скъсал връзката си с Първата Причина. Въпреки отклоняването на човека, Бог пак го държи в съзнанието си и го заставя да се подчини на Неговите закони. Страхът е остатък от една култура, в която животинският елемент е имал преодоляващо влияние. Страхът е най-високото чувство в животинското царство. Човекът, който е живял през тази епоха, е бил много висок, над 15 метра височина. Той е бил гигант. За да се развие страха в него, помогнали му са големите сътресения, големите преживявания, през които е минал. От силни сътресения той е бил подхвърлян във въздуха като перце. И до днес още хората носят последствията на тия силни преживявания. към беседата >>
80. Търпение и безстрашие, МОК , София, 15.6.1928г.,
- Чувството на страх е силно развито в човека, като остатък от животинското му състояние.
– Като научат законите на земния и небесен живот. Под думата „небе“ разбираме нещо вътрешно, невидимо, отвлечено, недостъпно за обикновения човек. Като изучава законите на земята и на небето, човек изучава себе си – от една страна организма си, а от друга – своите мисли и чувства. Така той се домогва до онова, което му липсва и върху което трябва да работи. Запример, човек трябва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието. Чувството на страх е силно развито в човека, като остатък от животинското му състояние. Не е лесно да живее човек под постоянен страх, да не заболее, да не бъде убит и т.н. Страхът се преодолява чрез Любовта. Прилагайте Любовта, за да се справите със страха. Търпението пък е във връзка с устойчивостта на чувствата. И милосърдието, върху което трябва да се работи, също е свързано с Любовта. към беседата >>
83. Силата на движенията / Замисъл на природата, МОК , София, 15.2.1929г.,
- Следователно, онзи човек, който почва да се нагърбва, той се повръща към онова, животинското състояние. (втори вариант)
Казват: „Наведена глава сабя я не сече.“ Какво подразбирате вие под наведена глава? Защо човек си навежда главата? Щом човек си наведе главата напред, де е тежестта? Центърът на тежестта е назад. Щом центърът на тежестта мине напред, човек си изправи главата. Следователно, онзи човек, който почва да се нагърбва, той се повръща към онова, животинското състояние. Затова е необходимо всеки един от вас да се изправи, гръбначният му стълб да вземе едно отвесно състояние. Може да се изправите пред една врата и да допрете гръбнака си до нея. Като сте тъй изправени, да тонирате вашия гръбначен стълб, да могат тия енергии на гръбначния стълб да потекат. Понеже има едно течение у човека от север към юг. Север е горе, а юг е доле. към втори вариант >>
- Който се навежда много, постепенно се връща към животинското си състояние.
Като знае този закон, при мъчнотии, човек инстинктивно изкривява гръбначния стълб, навежда главата си, иска да си помогне по някакъв начин. Оттук излиза поговорката: „Преклонената главица сабя не я сече.“ Кога човек навежда главата си? – Когато центърът на тежестта е минал отзад. Кога изправя главата си? – Когато центърът на тежестта е минал повече напред. Който се навежда много, постепенно се връща към животинското си състояние. За да не изпада в това състояние, човек трябва да се изправя, гръбначният стълб да дойде в естественото си положение. Правете упражнения да изправяте гръбнака си, като се облягате на някоя стена или врата, да могат теченията на организма да вървят в съгласие с природните енергии. В човека има едно течение от север – горе, към юг – долу. Север и юг са полюси, между които се движат енергиите на природата. Това течение трябва да се регулира, за да текат енергиите правилно. към беседата >>
84. Противоположни процеси, ООК , София, 3.4.1929г.,
- На дявола му турят опашка, то е животинското. (втори вариант)
Има мисли, с които трябва да се борим. Ако ти не може да бъдеш господар на едно твое състояние, ако всеки тебе може да те уплаши в света и може да се върнеш от пътя, то не е страх, но да измени своите идеи вътре в себе си, да станеш неверен на себе си - ти си пигмей, такъв човек не заслужава да живее, той не заслужава да има свобода, той е роден за роб в света. Нека страда. Какво ще стане от него? Едно четвероного с опашка, или един дявол. На дявола му турят опашка, то е животинското. към втори вариант >>
85. Ще ти въздаде, НБ , София, 12.5.1929г.,
- С изправянето си, със стоенето прав на краката си, човек приема повече светлинна енергия, която отправя към моралните си чувства, и по този начин се отдалечава от животинското си състояние.
Човек може да има ум, без да е музикален, без да е поет, без да е философ. Умен човек е този, в който са развити онези умствени способности, необходими за неговото сегашно развитие. При това в човешкия мозък съществуват много центрове, свързани с проявата на известни чувства. За пример, моралните чувства на човека се намират на горната част на главата. Те се огряват от лъчите на Божествената светлина. С изправянето си, със стоенето прав на краката си, човек приема повече светлинна енергия, която отправя към моралните си чувства, и по този начин се отдалечава от животинското си състояние. В животните, обаче, светлината пада повече върху онези части на тялото им, дето се намират техните инстинкти, вследствие на което те се развиват повече за сметка на моралните им чувства. Наистина, животните нямат морал. Следователно, увлеченията не са присъщи на човека, но на животинското в него. Колкото по-добре са развити моралните чувства в човека, толкова по-добре се развива неговият ум. Колкото по-слабо развити са моралните чувства в човека, толкова по-малки са възможностите за развитието на неговия ум. към беседата >>
- Следователно, увлеченията не са присъщи на човека, но на животинското в него.
За пример, моралните чувства на човека се намират на горната част на главата. Те се огряват от лъчите на Божествената светлина. С изправянето си, със стоенето прав на краката си, човек приема повече светлинна енергия, която отправя към моралните си чувства, и по този начин се отдалечава от животинското си състояние. В животните, обаче, светлината пада повече върху онези части на тялото им, дето се намират техните инстинкти, вследствие на което те се развиват повече за сметка на моралните им чувства. Наистина, животните нямат морал. Следователно, увлеченията не са присъщи на човека, но на животинското в него. Колкото по-добре са развити моралните чувства в човека, толкова по-добре се развива неговият ум. Колкото по-слабо развити са моралните чувства в човека, толкова по-малки са възможностите за развитието на неговия ум. Моралните чувства придават устойчивост на човешкия характер. Понякога човек мисли морално, а не чувства и не постъпва морално. към беседата >>
87. Илия вече дойде, НБ , София, 21.7.1929г.,
- Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и животинското; в ангелското влиза само човешкото и животинското; в човешкото пък влиза само животинското.
Ако се откаже от животинския живот, за да приеме човешкия, това е в реда на нещата. Да се откаже от човешкия живот и приеме ангелския, това е в реда на нещата. Да се откаже от ангелския живот, за да приеме Божествения, това е в реда на нещата, това е в съгласие със законите на природата. Обаче, да се откаже от човешкия живот за сметка на животинския, или от ангелския за сметка на човешкия или от Божествения за сметка на ангелския, това е извън реда на нещата, извън законите на разумната природа. Не може да се жертвува висшето заради низшето. Божественото съдържа всичко в себе си: в него влиза и ангелското, и човешкото, и животинското; в ангелското влиза само човешкото и животинското; в човешкото пък влиза само животинското. към беседата >>
88. Що трябва да речете, НБ , София, 28.7.1929г.,
- Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава животинското.
Те не са прави. Движенията имат свой дълбок, вътрешен смисъл, заради което трябва съзнателно да се изучават, Следователно, ние различаваме два вида процеси: механически или несъзнателни и съзнателни. Като наблюдавате хората, ще видите, че мнозина от тях нямат установен поглед. Като ви погледне някой, виждате, че погледът му блуждае. По погледа ще познаете, дали даден човек мисли, или не. Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава животинското. Обаче, можете да срещнете човек, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в света, Този човек е развил в себе си Божественото. Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява: животинското, човешкото или Божественото. Ако в него се изявява Божественото начало, този човек може да се нарече Син Божий. Що е животно? – Животно е това, което не разсъждава, но върви по пътя на своите чувства. към беседата >>
- Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява: животинското, човешкото или Божественото.
Като наблюдавате хората, ще видите, че мнозина от тях нямат установен поглед. Като ви погледне някой, виждате, че погледът му блуждае. По погледа ще познаете, дали даден човек мисли, или не. Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава животинското. Обаче, можете да срещнете човек, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в света, Този човек е развил в себе си Божественото. Следователно, по погледа можете да познаете, кое в човека преодолява: животинското, човешкото или Божественото. Ако в него се изявява Божественото начало, този човек може да се нарече Син Божий. Що е животно? – Животно е това, което не разсъждава, но върви по пътя на своите чувства. Що е човекът? – Човек е този, който мисли, който върви по пътя на мисълта. към беседата >>
- Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е.
В любовта има само една опасност, да не се привърже човек към една форма и с това да изопачи чувствата си. Щом чувствата на човека се изопачават, той се поддава на низши влияния, вследствие на което любовта го напуща. За да не дойде до това положение, човек предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало. Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за любовта. Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е. Син Божий. Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва да ходи в пътя на светлината. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на любовта. Любовта е основа на Божествения свят, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят. към беседата >>
- Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото.
За да не дойде до това положение, човек предварително трябва да се пречисти, да освободи ума, сърцето и душата си от наслояванията на своето минало. Истинският човек е извън ума и сърцето си. Той живее в душата си, която има правилни разбирания за любовта. Който живее в душата си, при пръв поглед още, той може да познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е. Син Божий. Когато животинското в човека има предимство, той трябва да мисли, за да мине в човешкото. Ако иска да се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва да ходи в пътя на светлината. Ако иска да се качи на още по-високо стъпало, да стане Син Божий, човек трябва да следва пътя на любовта. Любовта е основа на Божествения свят, но без нея не може нито човешкият, нито ангелският свят. Дръжте тази идея в ума си, ако искате да се повдигнете. Днес всички хора търсят любовта в разни форми. към беседата >>
89. Моите овце слушат моя глас, НБ , София, 11.8.1929г.,
- Сега аз правя известна аналогия между слона и човека и казвам, че каквото слонът представя в животинското царство, такова нещо е човекът – господар на себе си, пред обикновените хора.
Сега аз правя известна аналогия между слона и човека и казвам, че каквото слонът представя в животинското царство, такова нещо е човекът – господар на себе си, пред обикновените хора. Между животните слонът е най-умен, но колкото и да е умен и интелигентен, той не може да се сравни с човека. Мозъкът на слона по тегло достига до девет килограма, а на човека – един и половина килограма, но въпреки това, по интелигентност, по разумност човек надминава слона. По отношение големината на слона мозъкът му е даже малък. Учените казват, че гръбначният мозък на човека, в сравнение с този на слона, е по-тежък. Слонът има едно качество, по което може да се мери с човека. към беседата >>
- Когато животинското начало вземе надмощие в човека, той казва: как тъй, аз, силният, да се подчиня на еди-кого си!
Божественият живот е регулатор, който регулира всички явления. Когато някой иска да регулира своя живот, той трябва да тури Божествения принцип за основа на всички свои действия. Човешкото не може да регулира живота. Човешкото така съпоставя нещата във физическия живот, че на всяка стъпка поддържа правото на слабия. Когато животинското начало вземе надмощие в човека, той казва: как тъй, аз, силният, да се подчиня на еди-кого си! Аз ще му докажа, че правото е на моя страна. И по този начин човек може да извоюва своето право, но ще знае, че ако употреби физическа сила, той не е нищо друго, освен едно животно: риба, вол, кон, а най-много може да достигне до слон. По-горе от слона той не може да отиде. С девиза, че правото е на силния, човек може да мине през всички животински форми, преди и след потопа, но до човека не може да достигне. Защо? – Защото в човешкия живот правото е на слабия. към беседата >>
- Ако са те обидили като човек и ти искаш да станеш силен, да си отмъстиш, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратят в животинското царство: тебе ще направят вълк или хърт, а него – заек.
Някой казва: обидиха ме. Питам: като животно, като човек или като ангел те обидиха? Ако са те обидили като човек и ти искаш да станеш силен, да си отмъстиш, тогава и тебе, и противника ти, ще ви изпратят в животинското царство: тебе ще направят вълк или хърт, а него – заек. Ти ще го гониш, а той ще бяга. Цял ден ще викаш „ха-ху, ха-ху", ще гониш заека. Защо? – Защото са те обидили. Ние знаем, че животните само се обиждат. Копоят казва: „Ти трябва да знаеш за друг път, как се обижда копой". към беседата >>
- - В животинското царство силните гонят слабите, а между хората слабите трябва да служат на силните.
Постъпките на хората определят тяхната форма. Поддържаш ли правото на силния, ти си животно; поддържаш ли правото на слабия, ти си човек; поддържаш ли правото на всички, ти си ангел. Ако правото е на слабия, какво трябва да правят силните? - В животинското царство силните гонят слабите, а между хората слабите трябва да служат на силните. Ако силният, т.е. господарят, се ръководи от Христовото учение, ето как трябва да постъпи той със слугата си. Когато слугата, който е работил цял ден на нивата, се върне у дома си, господарят ще му сложи да яде, като му каже: заповядай, Стояне, наяж се добре, почини си! Радвам се, че добре свърши работата си. При това, господарят трябва да извърши всичко туй не от снизхождение към слугата си, но тъй искрено, че последният да се почувства равноправен със своя господар. към беседата >>
- Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство.
Мнозина казват: да имаме власт, ние ще изколим, ще избесим всички, които са причина за неуредиците в света. Всеки, който мисли, че с власт, с насилие ще оправи работите, той влиза в животинското царство. Знаете ли какви клещи има за този, който злоупотребява със силата си? Ще изясня мисълта си с баснята: „Човек, лъв и лисица". Върви един лъв в гората и кракът му случайно попада в един капан и се заклещва. Той иска да извади крака си от капана, дърпа се, прави усилия, но всичко напразно. Започва лъвът да реве, да вика за помощ. към беседата >>
- Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни.
Казвам: по същия начин постъпват и много от съвременните хора. Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на някое общество. Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й. Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните нямат воля. Волята у тях е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне. към беседата >>
- В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони.
Те взимат един човек от улицата, който не знае и не познава нито Божията, нито ангелската, нито човешката, нито даже животинската любов, ще му кажат няколко принципа от Христовото учение и на бърза ръка ще го произведат почетен член и организатор на някое общество. Преди всичко, този човек трябва да има свое свободно, свещено убеждение. Той трябва да разбира още и основите, върху които е построен неговият живот. Природата е строга, тя не прощава никому, който нарушава законите й. Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните нямат воля. Волята у тях е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне. Казва: страшна работа е тази! към беседата >>
- Натъкнете ли се на някои противоречия, ще знаете, че сте или в животинското, или в човешкото царства.
Не очаквай да изпратят за тебе специална делегация, да дойде някой ангел от небето, да те подкани да тръгнеш. Решите ли да заминавате някъде, никого не чакайте. Идете на гарата, разберете кога има трен за мястото, дето отивате, купете си билет и бъдете навреме на гарата. По-добре да почакате малко на гарата, докато тренът тръгне, отколкото да се надявате специална делегация да ви подканя. Ние ви даваме тези изяснения, за да се освободите от ред противоречия в живота. Натъкнете ли се на някои противоречия, ще знаете, че сте или в животинското, или в човешкото царства. Казвам: вие сте изпитали вече и правото на силния, и правото на слабия, няма защо да се връщате назад. Сега ще търсите правото на всички. Време е вече да се изучава и прилага Божественият закон, като мярка на всички прояви в живота. Само по този начин хората ще се освободят от противоречията, които ги спъват в живота им. Сега, за да се разберат и приложат тия положения в живота, хората се нуждаят от обяснения и упътвания. към беседата >>
- И тъй, животинското и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тела, са създадени по строго определени правила и закони.
И тъй, животинското и човешкото царства, както и геометрическите фигури и тела, са създадени по строго определени правила и закони. Например, триъгълникът, четириъгълникът, петоъгълникът и ред още фигури, както и кубът и други още тела, представляват точно определени геометрически величини, с точно определено предназначение и смисъл. Щом е така, не е безразлично каква фигура, или какво тяло ще се създаде. Всичките фигури и тела съставляват необходимост за физическия свят. Те са полета на действащи сили, всяка от които извършва специфична работа. Щом напишем един триъгълник, веднага си представяме висок планински връх, от който енергиите на разтопените снегове и ледове потичат надолу към основата, вследствие на което тя е всякога широка. към беседата >>
- Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. към беседата >>
- Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят.
Мнозина отиват до крайност в своите разбирания и казват, че ако човек не изплати задълженията си, може да дойде до стъпалото на животно. – Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! към беседата >>
- Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят.
В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. към беседата >>
- Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си.
Животинското и човешкото царства са два противоположни свята. В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. към беседата >>
- Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия.
В животинското царство господстват страхът и страстите, а в човешкото царство – мисълта и чувствата. Когато човек успее да се освободи от животното в себе си, той вече не може да прави зло. Животното в човека прави злото. То казва: не съм ли в състояние аз да направя някакво зло? Щом направите една погрешка, ще знаете, че тя се дължи на животинското начало у вас и затова кажете: сега пък ще дам ход на човешкото в себе си. Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. към беседата >>
- Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство.
Вие знаете, че в животинското царство правото е на силния, в човешкото царство – на слабия. Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света. към беседата >>
- Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства.
Възвишеното, благородното в човека, е слабият принцип. Ако вие отдадете правото на малкото дете, като на слабо същество, вие сте истински човек. Така постъпва само честният човек, в когото няма абсолютно никаква лъжа. Само силният краде. Той може да бъде поет, писател, учен или философ, но на животинското царство. Поетът на животинското царство възпява силните, бурни чувства. Той описва подвизите на някой голям юнак, изразени в убийства и грабежи. Поетът на човешкото царство възпява живота на цветята – на най-нежното, най-слабото нещо в света. към беседата >>
- В нашите възгледи, за пример, има остатъци от животинското царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти.
Тези обяснения са необходими помагала при сегашния живот на съвременното човечество. Съвременните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. За тази цел им са нужни лостове. Пръв важен лост, който трябва да се приложи към знанията им, е пресяването. Всички техни знания, възгледи и теории трябва да се пречистят, да се пресеят, да остане най-хубавото и най-възвишеното. В нашите възгледи, за пример, има остатъци от животинското царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти. Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното. И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние. към беседата >>
- Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното.
Съвременните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. За тази цел им са нужни лостове. Пръв важен лост, който трябва да се приложи към знанията им, е пресяването. Всички техни знания, възгледи и теории трябва да се пречистят, да се пресеят, да остане най-хубавото и най-възвишеното. В нашите възгледи, за пример, има остатъци от животинското царство, но всичко нечисто трябва да се пречисти. Човек не може абсолютно да се освободи от животинското в себе си, но да остане от него поне най-красивото, най-благородното. И животните имат благородни качества. Ние сме възприели от тях някои качества, абсолютно необходими за физическия, за материалния живот. Запример, благодарение на животните ние знаем да ядем. Яко скъсаме връзките си с животните, веднага стомашната ни система ще се разстрои, а като последствие на това ще се измени и здравословното ни състояние. към беседата >>
- Както виждате, животинското царство е възвишен свят.
Значи, има три свята на порядък: порядък на животните, порядък на хората и порядък на ангелите. Тези три свята се намират в известно вътрешно съотношение, в известна зависимост. Следователно, стомахът трябва да бъде в хармония с белите дробове, а белите дробове – с мозъка. Значи, мозъкът, като най-висша инстанция, ще регулира първите два свята. И тогава, като се говори за мозъка, ще подразбирате ангелите; като се говори за белия дроб, ще подразбирате хората, а като се говори за стомаха, ще подразбирате животните. Както виждате, животинското царство е възвишен свят. Без него нашето съществувание не би било възможно. Що се отнася до тънките и дебелите черва, ние още нищо не говорим. Те представляват по-низък свят и от този на стомаха. Те са адът, чистилището. До стомаха животът е нормален; от стомаха надолу – червата – представляват живот на един ненормален свят. към беседата >>
- Мнозина искат да се освободят от животинското.
Затова, именно, човек трябва да държи тялото си в изправност. Ако урегулира стомаха си, значи той е изправил отношенията си с животните; ако урегулира дробовете си, изправил е отношенията си с хората; ако урегулира мозъка си, изправил е отношенията си с ангелския свят. Божественият свят пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското. Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират. Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си! към беседата >>
- Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират.
Ако урегулира стомаха си, значи той е изправил отношенията си с животните; ако урегулира дробовете си, изправил е отношенията си с хората; ако урегулира мозъка си, изправил е отношенията си с ангелския свят. Божественият свят пък регулира всички светове. Там Бог царува. Само по този начин ние можем да бъдем здрави и щастливи. Мнозина искат да се освободят от животинското. Смисълът, обаче, не е в това, да се освободят от животинското в себе си, но да го урегулират. Преди всичко човек не трябва да се безпокои от това, че в него се е породило някакво животинско чувство. Най-първо той трябва да анализира своите мисли, чувства и действия, да види към коя категория се отнасят, дали към животинските, към човешките или към ангелските. И после, след като разбере, че дадено чувство се отнася, например, към животинските, той трябва да потърси начин как да се справи с него. Някои окултисти и теософи казват: „Убий всяко желание в себе си! " – Не, това е неправилен метод. към беседата >>
- Животинското в него трябва да се подчини на висшето.
Това силно желание в своя зародиш е имало друг стимул; то е било подтикнато от нещо възвишено и благородно, но тъй като човек не е знаел как да го култивира и възпита в себе си, то е взело животински образ. Мислите и желанията в човека се раждат по същия начин, както и самият човек. Затова човек трябва да бъде внимателен, да ражда своите мисли и желания правилно, по човешки, за да услужва с тях и на другите хора. Този закон има голямо значение при възпитанието и самовъзпитанието на хората. Човек трябва да се пази от животинските форми. Животинското в него трябва да се подчини на висшето. Ядеш ли, не преяждай! Не давай на стомаха си това, което той иска, защото, по атавистически начин, той понякога може да поиска месо, или друга някаква храна, която днес не му понася. Ако стомахът настоява да му се даде месо, ето как трябва да се постъпи с него. Сварете малко картофи. Пресовайте ги, прибавете към тях всичко, каквото е нужно, за да им се придаде приятен вкус. към беседата >>
91. Крадецът и пастирят / Да имат живот, НБ , София, 1.9.1929г.,
- Причината на разстройството на стомаха се крие в това, че този човек няма правилни отношения към животинското царство. (втори вариант)
Другите две неща са второстепенни. Например второстепенни неща са дали ще имате днес достатъчно храна да ядете, или няма да имате. Този въпрос може да ви смущава, но казвам: вие можете да имате достатъчно храна, но ако вашите зъби не са здрави, ако челюстите ви са болни и вие не можете да сдъвчете и асимилирате тази храна добре, тогава какво отношение ще има тя към вас? Когато зъбите на един човек се развалят и той не може да дъвче храната си, де е причината за това? Когато стомахът на един човек се разстрои и не може да работи, де е причината за това? Причината на разстройството на стомаха се крие в това, че този човек няма правилни отношения към животинското царство. Неговият животински живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Следователно цялото животинско царство, след като е работило хиляди години, е създало стомаха на човека. Всички животни в света - от най-малките до най-големите, които работят в света, принасят своя дял за направата на благоутробието на своя господар. То е една каса, дето се внасят всички богатства, и по тази единствена причина той живее. Следователно стомахът е едно съдружие, една кооперация - цяла една организация, тъй наречена „стомашен мозък", която се занимава с храносмилането. към втори вариант >>
- В животинското царство правото е на силния, в човешкото царство правото е на слабия, а в Божествения свят правото е на всички. (втори вариант)
Защото всяко същество, колкото и да е голямо и силно като слона например, не се ражда изведнъж слон. Той се ражда като едно микроскопическо същество, което постепенно расте. Разумният принцип на човека е застъпен обаче и в него. Ако ти като човек искаш да станеш силен - то е Божествено. Щом дойдете до Божествения свят, там правото е на всички. В животинското царство правото е на силния, в човешкото царство правото е на слабия, а в Божествения свят правото е на всички. Когато казваме, че правото е на всички, това е една равнодействаща линия, която трябва да ни покаже как трябва да действаме в живота. Когато правото е на слабия, пак трябва да се роди една аномалия. Когато влезете в животинското царство, там силният кон с копитото си отдава всекиму правото. Силният вол с рогата си се разправя. Силният вол, силният кон с рогата и с копитата си издават решение, като някой съдия - тъй и тъй да се постъпи с обвиняемия, и лесно проправят пътя си. към втори вариант >>
- Когато влезете в животинското царство, там силният кон с копитото си отдава всекиму правото. (втори вариант)
Ако ти като човек искаш да станеш силен - то е Божествено. Щом дойдете до Божествения свят, там правото е на всички. В животинското царство правото е на силния, в човешкото царство правото е на слабия, а в Божествения свят правото е на всички. Когато казваме, че правото е на всички, това е една равнодействаща линия, която трябва да ни покаже как трябва да действаме в живота. Когато правото е на слабия, пак трябва да се роди една аномалия. Когато влезете в животинското царство, там силният кон с копитото си отдава всекиму правото. Силният вол с рогата си се разправя. Силният вол, силният кон с рогата и с копитата си издават решение, като някой съдия - тъй и тъй да се постъпи с обвиняемия, и лесно проправят пътя си. към втори вариант >>
92. Стотникът, НБ , София, 8.9.1929г.,
- А това животинското, грубото - то е физическото у човека. (втори вариант)
Само чрез духовния живот човек добива своето съзнание. От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. към втори вариант >>
- Той трябва да се пази от животинското. (втори вариант)
От чисто физическия живот само нищо не може да се добие. Ако физическият живот остане сам, без духовния, човек ще се напълно огруби. Възвишеното, чистото, красивото у нас - това е духовното. То е истинският човек. А това животинското, грубото - то е физическото у човека. Той трябва да се пази от животинското. Тогава човек става груб, мускулите се втвърдяват и той съвсем изгубва своята пластичност и подвижност. Оглупее ли човек, и нервната му система се втвърдява, мускулите - също, и той изгубва красивото в себе си. Единственото нещо, което най-характерно отличава човека от животното е, че в животните има смърт, а в човека има безсмъртие. Сега човек си създава едно ново тяло, един нов тип. Този нов тип се отличава с известни светлини, с известни ъгли. към втори вариант >>
- За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвърдява мускулите му, и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си.
Без духовния живот физическият не може да даде на човека нищо вечно и неизменно. Духовният живот осмисля физическия. Без духовния живот физическият огрубява човека. Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвърдява мускулите му, и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност. Щом стане груб, той е изложен на смърт. Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто – безсмъртно. към беседата >>
- Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто – безсмъртно.
Възвишеното, красивото, чистото у човека, това е духовното начало в него. То представя истинския човек. За да не губи духовното в себе си, човек трябва да се пази от физическото, от животинското, което го прави груб, втвърдява мускулите му, и той губи всякаква пъргавина и подвижност в себе си. Огрубее ли, човек губи красотата си, губи своята пластичност. Щом стане груб, той е изложен на смърт. Животинското, физическото начало у човека се отличава от духовното по това, че първото е смъртно, а второто – безсмъртно. към беседата >>
93. Блажени са очите и ушите, НБ , София, 27.10.1929г.,
- Срещнеш ли човека и предизвикаш животинското у него, ти си в плоскостта. (втори вариант)
Той е човекът, който не може да вярва, който не може да вижда духовния свят, който не може да вижда нещата, тъй както са. То е по отношение на живота. Защото човек има и друго едно отношение в света, в който живее. Ти, като срещнеш човека, трябва да виждаш човека у него, а сега ти виждаш животното у човека. Ако ти срещнеш човека и не можеш да предизвикаш благородното у него, ти не си човек. Срещнеш ли човека и предизвикаш животинското у него, ти си в плоскостта. Англичаните казват - ти си в една плоскост, ще паднеш на гърба си. към втори вариант >>
95. Степени на съзнанието, ООК , София, 25.12.1929г.,
- Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. (втори вариант)
Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен. Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. към втори вариант >>
- Човек се стреми именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото на Божественото. (втори вариант)
Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен. Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. към втори вариант >>
- Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало.
Щом и едната, и другата постъпват неправилно, между тях се е вмъкнал някакъв чужд, страничен елемент, от който трябва да се освободят. Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази ѝ постъпка се възприела от детето, което било в утробата ѝ. Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен. Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми, именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. към беседата >>
- Човек се стреми, именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото.
Когато е била бременна, майката е постъпвала грубо, неправилно с някоя вдовица, и тази ѝ постъпка се възприела от детето, което било в утробата ѝ. Като знаете това, пазете се от лоши мисли, чувства и постъпки, да не се отразят върху вашия плод. Всеки човек минава през бременността. Когато някой се мъчи да реализира една своя идея, но среща мъчнотии и препятствия на пътя си, казват, че този човек е бременен. Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми, именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища. Да разбере човек Божиите пътища и да им се подчини, това значи да има будно съзнание, да бъде носител на велики идеи. към беседата >>
97. Аз съм / Аз съм, не бойте се!, НБ , София, 2.2.1930г.,
- В морално отношение ние минаваме от животинското в човешкото царство. (втори вариант)
Наблюдавайте копнежите на онова дете, което трябва да се изправи на краката си. Има възрастни хора, възрастни деца, които морално още не са проходили. Те ходят на четири крака, лазят още. Те още не са се издигнали и се намират в положението на онова дете, което пада, става, лази, докато най-после усети едно тържество, че се е изправило на двата си крака. Значи има и възрастни хора такива. В морално отношение ние минаваме от животинското в човешкото царство. Човек сега започва да се сформирува, да добива човешки образ. към втори вариант >>
- Човек минава от животинското в човешкото царство.
При това положение само той ще разбере копнежите на своята душа, както и тия на ближните си. За да постигне своите копнежи, човек се нуждае от малка светлина, както детето, което прохожда, се нуждае от малка подкрепа. Дълго време детето пада и става, лази, докато един ден се изправи на двата си крака. В морално отношение много хора приличат на децата, които прохождат. Те падат, стават, докато един ден се изправят на двата си крака. Човек минава от животинското в човешкото царство. Едва сега е започнал да придобива човешки образ. към беседата >>
99. Съчетание на числата, ООК , София, 12.2.1930г.,
- Животинското царство като се измерва, може би за бъдеще учените хора ще измерят един кон, за бъдеще те ще измерят опашката колко косми има, колко е дълга, ще му измерят височината, ще му измерят краката, ще измерят краката околовръст, ще измерят корема на коня при едно нормално състояние, после ще измерят врата, после ще измерят дължината на главата. (втори вариант)
Казвам, цялото животинско царство е построено. Животинското царство като се измерва, може би за бъдеще учените хора ще измерят един кон, за бъдеще те ще измерят опашката колко косми има, колко е дълга, ще му измерят височината, ще му измерят краката, ще измерят краката околовръст, ще измерят корема на коня при едно нормално състояние, после ще измерят врата, после ще измерят дължината на главата. Ще измерят известно съвпадение на тия числа. Най- после ще се случи, че това е едно съвпадение на тия числа, като се повтарят. Защото, ако едно число е съвпадение, ако се повтори само веднъж-дваж, не периодически, ако се повтаря по един разумен начин, вече има една разумна сила, която работи с тия числа. Бог, като създал животните, употребил геометрия и математика. Следователно всичките животни, цялото растително царство са създадени по геометрически плоскости, по геометрически линии и на математически числа. към втори вариант >>
- Страхът, безверието са остатъци от животинското състояние на човека.
Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда към освобождаване на човека от всички животински качества, които е придобил от животинското царство. На времето си тези качества са имали смисъл, но днес те остават безпредметни. Страхът, безверието са остатъци от животинското състояние на човека. Всички животни са безверници. Ако се опитате да погалите един заек, ще видите, че той отдалеч още бяга. Защо? Не вярва, изгубил е вяра във всички, даже и в човека. Той има опитност и от човека. Той знае, че човек го преследва за месото му, за кожата му, не вярва вече на никого. към беседата >>
102. И рече Исус, НБ , София, 6.4.1930г.,
- Ако даде ход на Божественото начало в себе си, той ще се радва на добър и смислен живот; ако даде ход на човешкото в себе си, животът му ще бъде сносен; ако даде ход на животинското, той ще бъде нещастен.
Като изучавате човека, виждате неговото трояко естество: Божествено, човешко и животинско. Животът му зависи от това, на кое от трите естества ще даде ход. Ако даде ход на Божественото начало в себе си, той ще се радва на добър и смислен живот; ако даде ход на човешкото в себе си, животът му ще бъде сносен; ако даде ход на животинското, той ще бъде нещастен. След всичко това чувате някой да казва, че волята Божия била такава. Общественикът пък казва: Няма какво да се прави, Бог е създал обществото, ще търпим. Вие не сте доволни от обществото, но ще знаете, че Бог не го е създал. – Ама ние носим последствията на лошите условия. – За кои условия говорите? към беседата >>
- Който убива, той е дал ход на животинското в себе си.
– Истинска наука е тази, която прилага откритията си за благото на всички хора. Истинска религия е тази, която има за основа любовта. При това положение религията и науката ще работят заедно, една до друга, без да се борят за надмощие. Тогава човек за човека ще бъде брат, а не вълк. Щом дойде братството в света, убийството ще изчезне. Който убива, той е дал ход на животинското в себе си. Ще кажете, че престъпникът се родил такъв, не може да избегне съдбата си. Не е така. И най-големият престъпник може да се възпита, но докато е още в утробата на майка си. Ето защо, бременната жена трябва да се храни със специфична храна: с чисти и възвишени мисли, чувства и постъпки. Само по този начин тя може да помогне на детето си, ако то носи в себе си някакви лоши наклонности. към беседата >>
103. Хармоничен избор / Първата задача, МОК , София, 11.4.1930г.,
- Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства. към беседата >>
104. Господар на съботата, НБ , София, 13.4.1930г.,
- Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество.
Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду си. Когото срещнете днес, все е недоволен от нещо: или го погледнали криво, или му казали нещо обидно. Мъжът е недоволен от жената, жената – от мъжа и т.н. Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си. към беседата >>
105. Добрият ден, ООК , София, 14.5.1930г.,
- Следователно, ако оставиш да се проявяват страстите, ти си дал ход на животинското в себе си; ако проявяваш чувства, ти си дал ход на човешкото; ако проявяваш любов, ти си дал път на Бога в себе си.
Ако Бог би оставил сърцето в ръцете на човека, всичко би било разрушено. Ако светът не е разрушен, причината за това е, че Бог държи сърцето на човека в ръцете си. Хората смесват любовта с чувствата. Това са две различни неща, два различни свята. Бог е господар на любовта, човек – на чувствата, а животното – на страстите. Следователно, ако оставиш да се проявяват страстите, ти си дал ход на животинското в себе си; ако проявяваш чувства, ти си дал ход на човешкото; ако проявяваш любов, ти си дал път на Бога в себе си. Той да се проявява. Любовта съдържа и мислите, и чувствата, но не е нито мисъл, нито чувство. Тя се проявява независимо от тях. към беседата >>
106. Двата принципа, ООК , София, 11.6.1930г.,
- Животинското. Всичката интелигентност на плътския човек се намира на неговата задница. (втори вариант)
Аз гледам, мнозина дошли тук, на Изгрева, и имат илюзията, казват: „Той Учителят ще ни научи на всичко.“ Всички чакат аз да спечеля, че да ги осиновя. Че да те осиновя, ти ще прегръщаш, ще целуваш ръцете. А ти си турил ръцете отзад. Турците си държаха ръцете отзад на задниците. Какво е задницата? Животинското. Всичката интелигентност на плътския човек се намира на неговата задница. Не искам да ви занимавам, но казвам една философия. Щом си тури ръцете отзад, казва, всички страдания оттук произхождат. Той турил ръцете на задницата. Той мисли. Тури си ръцете, да държи. към втори вариант >>
- Според него, човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала и минавала през всички форми на растителното и животинското царства.
Мнозина се хвалят с вярата си, че някога били много усърдни в молитвите си, че някога се обичали много. Това са въпроси на миналото, които не са важни вече. За нас е важно, какво сте днес, каква е вярата и любовта ви днес. Ще дойде някой учен и ще започне да разправя, как произлязъл човек. Според него, човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е развивала и минавала през всички форми на растителното и животинското царства. За мене това не е важно. Аз зная, че съм произлязъл от едно Велико, Разумно начало, което съдържа в себе си всички съществуващи форми досега, както и много още, които не са проявени. Следователно, аз трябва да обичам всички форми, които се съдържат в това Начало – растения, птици, животни, хора. Само тогава мога да кажа, че Божественото и човешкото се проявяват в мене едновременно. Не гледа ли широко на нещата, човек всякога ще бъде недоволен и нещастен. към беседата >>
107. Близо е лятото, НБ , София, 29.6.1930г.,
- Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава.
Питам: С какво трябва да се занимава човешкото сърце, когато се изпълни с любов? Христос казва:”Ако любите тези, които ви любят, какво повече правите от фарисеите? ” Това и животните правят. Ако ти обичаш баща си, майка си, жена си, децата си и приятелите си, това е в реда на нещата. Опасно е положението на човека, когато в съзнанието си изпадне до стъпалото на някое животно и оттам разглежда живота. Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава. Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от животинското начало. Ако човек даде предимство на животинското начало в себе си, на какво ще се превърне той? Вие знаете, какво нещо е животното. В животинското царство зъбите играят роля. Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад. към беседата >>
- Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от животинското начало.
Христос казва:”Ако любите тези, които ви любят, какво повече правите от фарисеите? ” Това и животните правят. Ако ти обичаш баща си, майка си, жена си, децата си и приятелите си, това е в реда на нещата. Опасно е положението на човека, когато в съзнанието си изпадне до стъпалото на някое животно и оттам разглежда живота. Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава. Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от животинското начало. Ако човек даде предимство на животинското начало в себе си, на какво ще се превърне той? Вие знаете, какво нещо е животното. В животинското царство зъбите играят роля. Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад. Голямото и силно куче казва: Ще знаеш, че аз съм за тебе и господ, и съдия, и прокурор. към беседата >>
- Ако човек даде предимство на животинското начало в себе си, на какво ще се превърне той?
” Това и животните правят. Ако ти обичаш баща си, майка си, жена си, децата си и приятелите си, това е в реда на нещата. Опасно е положението на човека, когато в съзнанието си изпадне до стъпалото на някое животно и оттам разглежда живота. Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава. Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от животинското начало. Ако човек даде предимство на животинското начало в себе си, на какво ще се превърне той? Вие знаете, какво нещо е животното. В животинското царство зъбите играят роля. Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад. Голямото и силно куче казва: Ще знаеш, че аз съм за тебе и господ, и съдия, и прокурор. Ако не ме слушаш, веднага ще наложа и закона, и правото си, ще разбереш, кой съм. към беседата >>
- В животинското царство зъбите играят роля.
Опасно е положението на човека, когато в съзнанието си изпадне до стъпалото на някое животно и оттам разглежда живота. Човек трябва да се издигне над животинското в себе си, да се самовъзпитава. Той е дошъл на земята именно, затова, да се освободи от животинското начало. Ако човек даде предимство на животинското начало в себе си, на какво ще се превърне той? Вие знаете, какво нещо е животното. В животинското царство зъбите играят роля. Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад. Голямото и силно куче казва: Ще знаеш, че аз съм за тебе и господ, и съдия, и прокурор. Ако не ме слушаш, веднага ще наложа и закона, и правото си, ще разбереш, кой съм. Чувате ли някой да казва, че може да направи всичко, ще знаете, че това е животинското в човека, което е взело връх над човешкото и Божественото. Съзнателният и разумен човек знае, че не може да направи всичко. към беседата >>
- Чувате ли някой да казва, че може да направи всичко, ще знаете, че това е животинското в човека, което е взело връх над човешкото и Божественото.
Вие знаете, какво нещо е животното. В животинското царство зъбите играят роля. Когато голямото куче покаже зъбите си на малкото, последното подвива опашката си и отстъпва назад. Голямото и силно куче казва: Ще знаеш, че аз съм за тебе и господ, и съдия, и прокурор. Ако не ме слушаш, веднага ще наложа и закона, и правото си, ще разбереш, кой съм. Чувате ли някой да казва, че може да направи всичко, ще знаете, че това е животинското в човека, което е взело връх над човешкото и Божественото. Съзнателният и разумен човек знае, че не може да направи всичко. Ако ти си ябълка или круша в моята градина, можеш да направиш само това, което ябълката или крушата е в състояние да направи. Докато е в моята градина, тя зависи напълно от мене. Както животът на клончето зависи от благосъстоянието на цялото дърво, така и животът на човека е в зависимост от благосъстоянието на цялото. Ето защо, частта трябва да се подчинява на цялото. към беседата >>
110. Трудните неща, ИБ ,БР , София, 30.8.1930г.,
- Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство.
Мъчно е да караш сития да яде, трудно е да караш ленивия да работи, още по-трудно е да караш неспособния да учи. А съвсем трудно е да караш куция да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното, докато има нужда, ходи, хойка цял ден, щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга и спи. Питам, от такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи.“ То е изтощение. към беседата >>
112. Иде Исус, НБ , София, 5.10.1930г.,
- Различаваме два вида плодове: плодове на човешкото естество и плодове на животинското естество, на един минал живот, който се преповтаря.
Природата изкоренява користолюбието, както постъпва с растенията. В това отношение, и човек е растение, което се движи. Той е двойно растение. То съдържа две страни – една животинска и една човешка. Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видим, че корените й са в стомаха, дето има жлези, наречени стомашен мозък, чиито клоне отиват в главния мозък, и оттам изпращат енергиите си надолу. Различаваме два вида плодове: плодове на човешкото естество и плодове на животинското естество, на един минал живот, който се преповтаря. Плодовете на този живот са горчиви. Ако симпатичната нервна система не се управляваше от главния мозък, човек би изпаднал в животинско състояние, под закона на инстинкта за самозапазване. Питам: Спасиха ли живота си онези допотопни животни, които бяха толкова силни? Де са грамадните мамоти? От големите животни засега е останал само слонът, който пред тях е като едно теле. към беседата >>
113. Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто, МОК , София, 17.10.1930г.,
- Той даже напуща и животинското състояние. (втори вариант)
Сега, този квадрат, който съставлява една мярка, щом се изменят противоположните ъгли, човешката интелигентност се намалява. Ако носът излиза много навън, и в челото става същото изменение в обратна посока. Страната A1, която в дадения случай представлява интелигентността у човека, почва да се наклонява A2 A3 A4, и ще дойде до едно положение, дето челото ще се слее с гръбначния стълб. А там каквато и да е интелигентност престава. Той даже напуща и животинското състояние. И ще видите у змията нейното лице е сраснато с гръбначния стълб, няма никакво отклонение. И вследствие на това змиите са крайно жестоки, в тях няма почти никакъв морал. Те спадат в по-друг род същества, по психика. Щом дойдете до кучето, там имате ъгъл от 45 градуса. У слона имате 90 градуса; имате положението AC. към втори вариант >>
114. Ще ме видите, НБ , София, 16.11.1930г.,
- Когато Божественото Начало се свърже с животинското, явяват се ред препятствия, които причиняват известно падение.
Сегашната раса е образувана повече от паднали хора. Като четете свещените книги, ще разберете, как се е създала тази раса. В началото, при създаването на света, съществувала една раса, наречена раса на Синовете Божии. Едновременно с нея съществувала и животинската раса. Впоследствие, двете раси се смесили и се създала сегашната раса – на падналото човечество. Когато Божественото Начало се свърже с животинското, явяват се ред препятствия, които причиняват известно падение. Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото; стремежът на човешкото също се отличава от този на животинското. Колкото и да говориш на човека за Бога, той нищо не разбира. Той казва: Защо да не живея, както искам? – Да знаеш, как да живееш, това е изкуство. – Ама трябва да ям. към беседата >>
- Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото; стремежът на човешкото също се отличава от този на животинското.
Като четете свещените книги, ще разберете, как се е създала тази раса. В началото, при създаването на света, съществувала една раса, наречена раса на Синовете Божии. Едновременно с нея съществувала и животинската раса. Впоследствие, двете раси се смесили и се създала сегашната раса – на падналото човечество. Когато Божественото Начало се свърже с животинското, явяват се ред препятствия, които причиняват известно падение. Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото; стремежът на човешкото също се отличава от този на животинското. Колкото и да говориш на човека за Бога, той нищо не разбира. Той казва: Защо да не живея, както искам? – Да знаеш, как да живееш, това е изкуство. – Ама трябва да ям. – Да знаеш, как да ядеш, това е изкуство. към беседата >>
- Те трябва да се повдигнат над животинското и да тръгнат напред.
Ако можете да обхванете в съзнанието си цялото човечество, с всички хора, с всички Учители, които са слизали на земята, с всички живи същества, едва ли ще си съставите пълно понятие за Бога, Който е създал всичко. Мъчно е, сегашните хора да си съставят понятие за Бога. Много естествено. Те не са от онези, които Бог създал по свой образ и подобие. Те са паднала раса и трябва да се върнат назад, отдето се отклонили. Те трябва да се повдигнат над животинското и да тръгнат напред. Под „животинско състояние" разбирам неразумното начало в човека. Ако това начало не ръководи хората, не бихме могли да си обясним, как е възможно, съвременните културни хора, последователи на Христа, да отворят война в 1914 г. и да застанат едни срещу други. Де остана Христовата любов, за която те говореха и за която проповядваха? Това не бяха езически народи, но християнски, културни народи, които се биха цели четири години. към беседата >>
- Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот.
Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух. Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса. Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум. Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот. Не можете да живеете добре с хората, ако не познавате животните, ако нямате правилно отношение към тях. Много човешки чувства са взети от животните. Те не ги създадоха, но първи минават през тях. Ако познавате тези чувства в животните, ще знаете, как да се справите с тях. Щом минат през вас, ще им дадете нужното място. към беседата >>
115. Дишането на човека и на животните, ООК , София, 21.1.1931г.,
- Ако човек изгуби темпа на своето дишане и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско.
Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа, а после и за 365 деня. След това, ако умножите полученото число по един лев ще видите колко разходи се правят за вас. Най-после направете изчисление да видите колко светлинна енергия изразходвате. Като изучавате дишането на човека и на животните ще видите,че те се различават по темпа на дишането. Човек диша с един темп, а животните - с друг. Ако човек изгуби темпа на своето дишане и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла, възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животно. Човек диша по съвършено различен начин от този на животните. Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. към беседата >>
117. Знание и прилагане / Знание и приложение, МОК , София, 27.3.1931г.,
- За да се реализира една идея, преди всичко тя трябва да мине през формите на растителното и животинското царства, докато дойде до човека.
Пак повтарям: Прилагайте знанието, което имате, за да оживее, за да стане ваша плът и кръв. Какъв смисъл имат вашите идеи, ако не се реализират? За да се реализира една идея, преди всичко тя трябва да мине през формите на растителното и животинското царства, докато дойде до човека. Ако идеята ви остане в положението на риба, вечно ще плава; ако остане в положението на птица, вечно ще хвърчи; ако остане в положението на млекопитаещо, ще ходи по земята на 4 крака. Ето защо, тя трябва да мине през човешкото царство, да се възприеме от човека, той да я реализира. към беседата >>
120. Сила, разумност и добро, СБ , София, 19.8.1931г.,
- Ето защо в животинското царство слабият се счита грешен, нещастен, а силният ходи горд, изправен, със съзнание за достойнство – биволът, лъвът, слонът минават за силни и ходят със съзнание за достойнство.
И тъй, в Живота има три неща, които всякога трябва да се имат предвид: първо, човек трябва да бъде силен. Обаче първоначално животните бяха силни – те бяха създадени преди човека и взеха Силата за себе си. Всички животни започнаха да се грижат изключително за себе си – защо? Защото не бяха разумни; като нямаха Разумност, те използваха Силата неправилно и от Силата създадоха насилието, като поставиха следния закон в царството си: правото е на силния – който е силен, той е на правата страна; който е слаб, той е на кривата страна. Ето защо в животинското царство слабият се счита грешен, нещастен, а силният ходи горд, изправен, със съзнание за достойнство – биволът, лъвът, слонът минават за силни и ходят със съзнание за достойнство. Същото нещо се забелязва и между хората; оттук може да се извади следното заключение: който живее само за себе си и превръща Силата в насилие, той живее с идеите на животните. към беседата >>
121. Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция, ООК , София, 28.10.1931г.,
- Това в животинското царство, за животните е така. (втори вариант)
Тогава можем да кажем - този закон е верен, че онзи, който носи най-големия товар, е най-умен. Това в животинското царство, за животните е така. Засега слонът между млекопитающите е най-голямото животно и е най-умното от всички. Нито едно животно не може да се сравни със слона, с неговата интелигентност, нито със силата му. У човека този закон се изменя. Тогава ще дойдете, у животните този закон е правилен, че онзи, който носи най-голямата тежест, е и най-умният. Много вярно е, изключение няма там. към втори вариант >>
122. Син Человечески отхожда, НБ , София, 8.11.1931г.,
- Значи грехът е съществувал и преди човека, в животинското царство.
Култура е само това състояние, което се явява в човешкия дух. Писанието казва, че е вдъхнал Бог в човека дихание и той станал жива душа. Това вече е естествена култура. Казано е там, че Бог казал на човека, че трябва да живее по особен начин. Казано е, че Бог е ходил между животните и от там е взел човешката душа. Значи грехът е съществувал и преди човека, в животинското царство. Вие пък мислите, че грехът е започнал от Адама, когато е бил в Райската градина. Не, грехът е съществувал и преди Адама. На тази душа, която била между животните, Бог вдъхнал живот и й казал: „Отсега нататък ти няма да бъдеш като животните, но ще живееш според закона, който сега ти давам - според закона на свободата. И докато спазваш този закон, ти ще бъдеш свободен. В който ден се опиташ да престъпиш моя закон, ти пак ще дойдеш в състоянието, в което си сега." Тъй седи истината. към беседата >>
124. Вярата като закон, ИБ , БС , София, 31.3.1932г.,
- Във всичките хора животинското и растителното царство съществуват - това е като правило.
Понеже маската му е голяма, той като върви, много се е уморил и казва: "Нямам сили." Маската му тежи. И затова е мек. А пък онзи, който е груб, неговата маска е много лека, затова е силен. Да се освободите от онази мекота, която произтича от вашите маски, и от онази грубост, която произтича от вашите маски. Аз не говоря сега за вас. Във всичките хора животинското и растителното царство съществуват - това е като правило. Рядко ще срещнеш някой човек, когото, като видиш, да ти е приятно. към беседата >>
126. Покрива и изправя, НБ , София, 17.4.1932г.,
- Електричеството и магнетизмът са два разумни процеса, две разумни същества, които с енергиите си влияят върху растителното и животинското царство, както и върху хората.
Щом се заоблачи, хората казват: пак ще вали, заоблачи се! И са недоволни. Казвам: ако не се заоблачи и не вали, от сушата вие ще умрете. Духането на ветровете се дължи на събирането на електричеството, а влагата е процес на магнетизма. Когато дойдат облаците, това показва, че в природата работят магнетическите сили. Електричеството и магнетизмът са два разумни процеса, две разумни същества, които с енергиите си влияят върху растителното и животинското царство, както и върху хората. Те наблюдават, каква нужда имат тия живи същества и веднага изменят външните условия, за да подобрят тяхното състояние. Хората, със своята отрицателна мисъл, могат да спрат облаците, могат да изменят посоката им, могат да спрат ветровете, както и изригването на вулканите и по този начин да създадат по-голяма катастрофа за себе си от тази, която природата е определила. Човешката мисъл е затворила вулканите на земята, да не димят, но като се спре тази деятелност, всичката пепел се събира и след сто или двеста години, всичко събрано ще се изхвърли навън изведнъж. И тогава катастрофата е много по-голяма. По-добре е комините на вулканите да бъдат отворени, да не става неестествено подпушване. към беседата >>
128. Любов без ревност, СБ , София, 31.8.1932г.,
- Ревността е качество на животинското царство, то е преграда, то е на мястото си, не го изключвам. (втори вариант)
Каква грамадна разлика има между човешкия нос и тоя на животните. Каква грамадна разлика между устата на животните и тая на човека! И животните имат очи, но каква грамадна разлика между техните очи и тия на човека! И животните имат чело, едно малко челце, но челото на човека е по-голямо. Често хората попадат в процесите, които съществуват в животните. Ревността е качество на животинското царство, то е преграда, то е на мястото си, не го изключвам. Но ако човек не разбере ревността и внесе онзи закон, който съществува в нея, тази ревност ще го съсипе. Защото онзи, когото ти обичаш, за да не ти го отнемат, ти го ревнуваш, после идат подозрението, безверието, омразата и най-после дойде ревността, ще го намразиш. Защо? След като го намразиш, ти какво ще постигнеш? Ти сам ще се разрушиш. Омразата разрушава, неверието разрушава. към втори вариант >>
- Ревността е качество на животинското царство, то е преграда, то е на мястото си, не го изключвам.
Каква грамадна разлика има между човешкия нос и тоя на животните. Каква грамадна разлика между устата на животните и тая на човека. И животните имат очи, но каква грамадна разлика между техните очи и тия на човека. И животните имат чело, едно малко челце, но челото на човека е голямо. Често хората попадат в процесите, които съществуват в животните. Ревността е качество на животинското царство, то е преграда, то е на мястото си, не го изключвам. Но ако човек не разбере ревността и внесе онзи закон, който съществува в нея, тази ревност ще го съсипе. Защото онзи, когото ти обичаш, за да не ти го отнемат, ти го ревнуваш. После идат подозрението, безверието, омразата и най-после дойде ревността, ще го намразиш. Защо? След като го намразиш, ти какво ще постигнеш? Ти сам ще се разрушиш. към беседата >>
- По отношение на животинското царство, човек е божество.
Казвам: Радвайте се на обезсърченията си. Ако човек се обезсърчава, какво трябва да правят жабата, заекът, птичките, насекомите, които имат много по-малки възможности от тези на човека. Много възможности и блага са дадени на човека. По отношение на животинското царство, човек е божество. Трябва ли той да се обезсърчава? За да не се обезсърчава, човек се нуждае от истинска, положителна вяра. Един учител от казанлъшките села, това се случило през Балканската война, във време на отстъпление, изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко деня без хапка хляб. Обезсърчен и отчаян, той започнал да се моли: Господи, слушал съм за Тебе, че си силен, че помагаш в безизходни моменти в живота. Ето, аз съм в такова положение, никой не може да ми помогне, ще умра гладен. към беседата >>
131. Думи на Правда, НБ , София, 11.12.1932г.,
- Като влезете в животинското царство, запример при рибите, там е цял ужас. (втори вариант)
Последствията на нещата, това е един второстепенен свят. Важното е причината на отклонението. Щом сте философ изучавайте причините и последствията. Не само причините и последствията трябва да изучавате, но лицето и опакото на човешкия живот, на цялото Битие. Тогава ще виждате все лоши работи. Като влезете в животинското царство, запример при рибите, там е цял ужас. Тия риби се гълтат една друга, но за тях никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш да се криещ някъде, да бъдеш умен. Учените хора, като слизат на дъното на океана, виждат цяла култура при глупавите риби. Виждат как са украсени със светлина, електрически лампи имат. И то не една, не две, по 100-200 лампи носят в устата си, някои имат по 20-30 лампи. към втори вариант >>
- Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас.
Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са. към беседата >>
133. Честното ухо, ООК , София, 8.2.1933г.,
- Туй ухо показва преминаване от животинското царство към човешкото царство. (втори вариант)
Та сега, нарисувайте си всички ухото. Вие всички трябва да работите, защото, ако не работите геометрически, ако вие не можете да нарисувате една линия на честността. Туй ухо показва преминаване от животинското царство към човешкото царство. В животинското царство ухото е така заострено. И това може да се обясни, защо е така. Това представлява една антена, да може животното, като върви – дигне ухото, да слуша, да възприема от външния свят тия трептения и вълни. Запример едно куче или една лисица, като си вдигне ухото, да може да схване тия вълни и да има пред вид как може да постъпи в даден случай, да нападне ли или да отстъпи. А пък този човек с плоското ухо, (виж предидущия чертеж) е ухилен, казва: „Няма никаква опасност“, той е по-осигурен. към втори вариант >>
- В животинското царство ухото е така заострено. (втори вариант)
Та сега, нарисувайте си всички ухото. Вие всички трябва да работите, защото, ако не работите геометрически, ако вие не можете да нарисувате една линия на честността. Туй ухо показва преминаване от животинското царство към човешкото царство. В животинското царство ухото е така заострено. И това може да се обясни, защо е така. Това представлява една антена, да може животното, като върви – дигне ухото, да слуша, да възприема от външния свят тия трептения и вълни. Запример едно куче или една лисица, като си вдигне ухото, да може да схване тия вълни и да има пред вид как може да постъпи в даден случай, да нападне ли или да отстъпи. А пък този човек с плоското ухо, (виж предидущия чертеж) е ухилен, казва: „Няма никаква опасност“, той е по-осигурен. към втори вариант >>
- Ако горната част на ухото е заострена, това показва преминаване от животинското царство към човешкото.
После ще погледне обувките на слугата и ще каже: „Дайте му едни обувки, да не ходи бос; дайте му дрехи да се облече“. Ако честният човек е умен, той знае, че като се отнася добре със слугите си, и те ще се отнасят добре с него. Ако не е умен, ще каже: „Иван може да ходи със скъсани дрехи и обувки“. Нека всеки се опита да нарисува своето ухо, да види каква работа му предстои. Ако не работи върху себе си, той не би могъл да приложи нито една точка към линията на честността. Ако горната част на ухото е заострена, това показва преминаване от животинското царство към човешкото. Защо ухото на животните е заострено горе? Така заострено, то представлява антена, чрез която животното се справя с външния свят. То насочва ухото си нагоре, да възприема трептенията и вълните от външния свят и да се справя с тях. Например, лисицата или вълкът, като насочват ухото си нагоре, съобразяват да нападат, или да отстъпват. към беседата >>
135. Ухото, ООК , София, 15.2.1933г.,
- Животинското състояние е едно спящо състояние. (втори вариант)
Но тази наука има още по-големи подробности. Погледнете на първата рисунка[2], първата фигура, това ухо е преходно, животинско състояние в човека или то е едно ухо, което нищо не е разбирало в живота, седи си, но защо се е родил ме пита. Но заражда се в него желание да стане по-умен, по-честен. Животинското състояние е едно спящо състояние. Най-първо вие трябва да се освободите от вашето спящо състояние. Само едно животно може да мисли така: „От мене нищо няма да стане.“ Котката си казва: „Тя няма да я бъде“, и си спи. После стане, огладнее, наяде се и пак казва: „няма да я бъде“, и пак ляга. Котката учи само две неща: ще бъде и няма да я бъде и най-после казва: „Свърши се.“ към втори вариант >>
137. Добро и човещина, НБ , София, 26.2.1933г.,
- Страхът носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство. (втори вариант)
На бойното поле като падне първата граната страхливият войник хуква да бяга. В живота ние се плашим, и много болести се явяват от страх. Вечерно време сънувате нещо страшно. Не е толкова лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Страхът носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство. На основата на този страх главата в задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности - съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за съзнаване на право и криво е поставена. Понякога, да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен и справедлив. Иска се човек да бъде внимателен, да знае, че в света има известни спънки, с които разумно трябва да се справи. към втори вариант >>
- Най-голямото благословение носи страхът, понеже страхът е най-голямото постижение на животинското царство.
Не е лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Най-голямото благословение носи страхът, понеже страхът е най-голямото постижение на животинското царство. Върху този страх, върху тази основа на страха главата, задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности – съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за създаване право и криво е поставена. Туй значи да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен, и справедлив. Да бъде човек осторожен, да знае, че в света има известни спънки и разумно да се справя. към беседата >>
138. Човешкият нос / За човешкия нос, ООК , София, 1.3.1933г.,
- Ако носът се отдалечава от плоскостта, той отива към животинското състояние. (втори вариант)
Та сега аз искам вие да имате наука, но вие, още преди да сте научили нещо, ще тръгнете да разправяте тази наука на другите, да мерите носовете на другите хора. Как е поставен носът спрямо ума, има една Божествена страна у човека. Има една плоскост, както аз я наричам. Тази плоскост може да ви се вижда хоризонтална или перпендикулярна, но тя определя стойността. Ако носът се отдалечава от плоскостта, той отива към животинското състояние. Ако носът се приближава към плоскостта, той е Божествен. И най-после дохождаме до идеалното, към разумното и се добива правилността на човешкото лице. Тогава челюстите на човека не са издадени навън. Тогава тази плоскост е перпендикулярна, отива от Слънцето към центъра на земята. Тя минава през гръбначния стълб и ние вървим по нея. към втори вариант >>
- Колкото повече носът се отдалечава от плоскостта, толкова повече се приближава към животинското в човека.
Без да сте придобили това знание, вие започвате да говорите на хората за носа, за устата, за ушите, мерите ги, но нищо не придобивате. Това не е знание. Учене се иска от вас, да дойдете до самостоятелни изводи. Между ума и носа има известно отношение, което трябва точно да се знае. Има една плоскост, която определя мястото на носа. Колкото повече носът се отдалечава от плоскостта, толкова повече се приближава към животинското в човека. Ако носът се приближава към плоскостта, Божественото взима надмощие в човека. Когато плоскостта има посока от центъра на слънцето към центъра на земята, гръбначният стълб в човека е прав. Тя пази равновесието на организма. Ако плоскостта се наклони, човек губи равновесието си. Изкриви ли се мисълта, и носът се изкривява, главно на върха. към беседата >>
139. Верен в малкото / Верният в малкото, НБ , София, 19.3.1933г.,
- Значи, има един велик закон: ако силите, които протичат в минералите, в растенията, в животинското царство не си движат правилно, и ако силите вложени в човека, не се движат правилно, той не може да има такова разбиране за живота, каквото има сега. (втори вариант)
В минералите има едно състояние, при което материята се сгъстява, подготвя се. В растенията имаме движение, разширение. В тази материя има и растене. Докато в животните имаме вече организиране, а в човека може да имаме мисъл. Това са стадии на човешкото развитие. Значи, има един велик закон: ако силите, които протичат в минералите, в растенията, в животинското царство не си движат правилно, и ако силите вложени в човека, не се движат правилно, той не може да има такова разбиране за живота, каквото има сега. Например, много палещи социални и религиозни въпроси не могат де се разрешат. Те са засегнати от разни гледища, но как ще се разрешат, само бъдещето ще покаже. Туй, което минералите разрешиха, остана разрешено; туй, което растенията разрешиха, остана разрешено; туй, което животните разрешиха, остана разрешено и това, което човек разреши, остава разрешено. Но с това процесът няма да се свърши. към втори вариант >>
- Ако в тебе процесът на минералите не работи правилно, ако в тебе процесът на растенията не работи правилно и ако процесът на животинското царство – тези сили, които те имат, не работят правилно, и най-после, ако и човешките сили в човешкото царство не работят, човек не може да има правилно разбиране за живота, както сега се разбира.
В растенията имаме движение, разширение. Тази материя има и растене. Когато в животните имаме вече организиране, а в човека може да имаме смисъл вече. Това са стадии, по които върви човешкото развитие. Значи има един велик закон. Ако в тебе процесът на минералите не работи правилно, ако в тебе процесът на растенията не работи правилно и ако процесът на животинското царство – тези сили, които те имат, не работят правилно, и най-после, ако и човешките сили в човешкото царство не работят, човек не може да има правилно разбиране за живота, както сега се разбира. Запример много социални въпроси, много религиозни въпроси – парещи, не могат да се разрешат. Те са засегнати от разни гледища, сегашните хора ги засягат. Как ще ги разрешат, само бъдещето може да покаже. Туй, което минералите разрешиха, остана разрешено; туй, което растенията разрешиха, остана разрешено; туй, което животните разрешиха, остана разрешено и това, което човек разреши, остана разрешено. Но с това няма да се свърши. към беседата >>
- То е на границата между животинското и човешкото състояние.
Аз го наричам ухо на удоволствието. Такова е ухото на някои аристократи, които обичат да си почиват, да се обличат добре, да се показват пред хората като големи, видни лица. Те си почиват повече, по-малко работят. Следователно изучавайте ухото на необходимостта, наречено ухо на заповедите, ухо на дълга или на изискването и ухото на желанието или удоволствието. За да изучите различните видове уши, спрете се първо на честното ухо – общ тип. То е на границата между животинското и човешкото състояние. Под „животинско състояние“ разбирам онова, когато човек е живял в областта на чувствата. Докато е бил в животинско състояние, човек е чувствал повече, а мислил по-малко. Чувствата са играли важна роля. Когато се приближава към кошарата, вълкът иска само едно, да задоволи желанието си да яде; за последствията той не мисли. – Защо? към беседата >>
141. Човешките и Божествените порядки в живота, ООК , София, 1.11.1933г.,
- И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата.
Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата. Какво е съзнанието на ангела, какво е съзнанието на човека и какво е съзнанието на рибата? Каквато е разликата в съзнанието на човека и на рибата, такава е разликата в съзнанието на ангела и човека. В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу. И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат да покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата. Засега това е даже един голям прогрес. към беседата >>
142. Произход и значение на светилника, НБ , София, 19.11.1933г.,
- Всичките глупости, които сега хората вършат, се дължат на животинското естество у тях.
И тогава, като кажем, че нашият живот е по-висок от този на животното, човек трябва да живее не като животно. Иначе нашият живот би бил безпредметен, безсмислен. У животните има подтик да станат хора. У рибите има подтик да станат птици, у птиците има подтик да станат млекопитающи, а у растенията има подтик да станат поне растения. У животните има вечно недоволство. Всичките глупости, които сега хората вършат, се дължат на животинското естество у тях. В човека има едно животно, което постоянно е недоволно. Каквото и да му кажат, той казва: „Не го разбирам.“ Аз гледам, някоя муха се научила да влиза през отворения прозорец, но като се затвори прозорецът, започва да се блъска у него. Цял ден се блъска от един на друг прозорец, а вие, като гледате как се блъска, казвате: „Колко глупава е тази муха! “ Ами когато един човек се заблъсква в своите работи и се блъска, не е ли и той една муха, която се блъска от прозорец на прозорец? Щом закъсате някъде, вие сте такава една муха. към беседата >>
143. Същественото в живота, МОК , София, 8.12.1933г.,
- А пък когато човек е космат, съвършено космат, това е граница между човешкото и животинското.
Според вас до тази философия, до която сте дошли, не може ли човек да си създаде добри вежди? Защо му са веждите? Веждите, това са границите между Божествения и духовния свят, нищо повече. А мустаците у мъжа са останали, те са граница между духовния и физическия свят. А пък когато човек е космат, съвършено космат, това е граница между човешкото и животинското. Когато човек е обрасъл само с косми, това е границата между човешкото и животинското. Веждите са една граница. Като минаваш през веждите, ще те спрат. Сега какво разбирате под думата „граница". Щом минавате от един свят в друг, световете се различават по своята материя. към беседата >>
- Когато човек е обрасъл само с косми, това е границата между човешкото и животинското.
Според вас до тази философия, до която сте дошли, не може ли човек да си създаде добри вежди? Защо му са веждите? Веждите, това са границите между Божествения и духовния свят, нищо повече. А мустаците у мъжа са останали, те са граница между духовния и физическия свят. А пък когато човек е космат, съвършено космат, това е граница между човешкото и животинското. Когато човек е обрасъл само с косми, това е границата между човешкото и животинското. Веждите са една граница. Като минаваш през веждите, ще те спрат. Сега какво разбирате под думата „граница". Щом минавате от един свят в друг, световете се различават по своята материя. Духовният се различава от физическия. към беседата >>
146. Не пресушавай живота, УС , София, 18.2.1934г.,
- Но аз ще ви приведа пример от животинското царство.
Но аз ще ви приведа пример от животинското царство. Един баща вълк и една майка вълчица, след като родят едно малко вълче, колко време го хранят? Най-първо майката носи агънце, но след като израсне вълчето, чака ли то баща му да му носи нещо? Опретне се, обикаля кошарите, научило е занаята на баща си. Сега онези, които не разбират, ще кажат, че постъпката на вълка е лоша. Мен не ме интересува дали е добра или лоша, мене ме интересува това, че малкото вълче постъпва тъй, както баща му постъпва. към беседата >>
149. Сигурният пазител, ООК , София, 25.4.1934г.,
- В животинското царство, силният е господар.
И това, което съграждате, най-първо вие ще го опитате. Някой път вие се възмущавате. Има едно правило. Между вас, кой трябва да е господар? – В света, господар може да бъде силният. В животинското царство, силният е господар. Който има сабя, здрави крака, мускули, може да удря, може да блъска. И ще му се отваря път. А в разумния свят, кой може да бъде господар? – Който е разумен. Добре. А пък в Божествения свят, кой може да бъде господар? към беседата >>
150. Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия, УС , София, 27.5.1934г.,
- Стремете се всички да влезете в Божествения ред на нещата, за да превърнете животинското и човешкото, да ги съедините в едно – в Божественото.
Стремете се всички да влезете в Божествения ред на нещата, за да превърнете животинското и човешкото, да ги съедините в едно – в Божественото. Туй значи въздигане, или, с други думи казано, да изпълним Волята Божия с пълно съзнание, с любов, без да се усеща, че сме ограничени. Защото радостта и веселието в света са следствие на онзи Божествен ред и порядък на Земята. Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната радост се предава и на нас. Някой път ние скърбим, защо? Понеже има и други ангели, паднали, които не изпълняват Волята Божия и ние участвуваме в тяхното падение, затова сме скръбни. към беседата >>
152. Върховният авторитет, УС , София, 8.7.1934г.,
- Така че страданието не е нищо друго освен ликвидиране с животинското, със старите сметки.
“ Господ не те слуша, само казва: „Ще поправиш живота си.“ Ти си ял, ял, колко агнета само си изял. Това агънце мъчно се смила. И сега агънцето трябва да го родиш, да му дадеш свобода, да му платиш, да му дадеш живота, който някога си му взел. Човек е много скържав. Да взема може, но ако дава, страда. Така че страданието не е нищо друго освен ликвидиране с животинското, със старите сметки. За онзи, който разбира, така е. към беседата >>
155. Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми), УС , София, 7.10.1934г.,
- Змията, животинското, присадено върху човека, оказва влияние върху човека и досега човек слуша този съвет. (втори вариант)
Сега туй, върху което аз ще се спра, показва някакво влияние. Какво влияние е оказала змията? Едно влияние върху едно разумно същество като човека, който е направен по образ и подобие на Бога и оказва едно влияние такова, от което осем хиляди години човек не може да се освободи от туй влияние. Змията, животинското, присадено върху човека, оказва влияние върху човека и досега човек слуша този съвет. Тя казва тъй: „Наистина ли Господ ви запрети да ядете от всичките плодове на райската градина? “ Сега често казват: „Наистина ли вас ви учат да се не жените? “ И казва жената, сега определя: „Но каза Господ от всички плодове да не ядем, само едно дърво има в центъра на рая.“ Тогава змията казва: „Много сте прости! Господ знае, че в който ден вие ядете от това дърво, ще станете като него! “ „Тъй ли? към втори вариант >>
- Аз уподобявам това на влиянието на животинското у човека. (втори вариант)
Първата жена би била оправдана, но ако туй би било единственото дърво и нямаше какво да ядат – като една необходимост. А имаше и други плодове, от които те можеха да ядат. Това дърво не беше единственото. Този плод не беше първият. Аз не искам да изведа като логическо заключение, защото той не е лесен въпрос. Аз уподобявам това на влиянието на животинското у човека. Влиянието на змията, която все още упражнява влияние. Човек не е свободен от змията. Сега да ви кажа тъй: Христос иска от вас да се отречете от себе си, от имането си, от всичко. И туй буквално да разберете, веднага ще настане една тревога у вас. Жената, като чу, че от плода ще стане като Бога, веднага пожела да яде от плода, на часа. към втори вариант >>
- на животинското в себе си, от което не може да се освободи.
Това значи да се занимава човек с кукли. Какво влияние е оказало писмото, което Ева получи в рая? Лошо влияние. Ето осем хиляди години откак човечеството носи лошите влияния на любовното писмо, дадено на Ева от змията. И до днес още човек слуша съветите на змията, т.е. на животинското в себе си, от което не може да се освободи. Змията запита Ева: „Наистина ли Бог ви забрани да ядете от дървото за познаване на доброто и на злото? “ Ева отговори: „От всички дървета можем да ядем, но не и от дървото, което е в средата на рая“. – „Вие не сте разбрали думите на Бога. Той иска да каже, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще станете като Него.“ Като чу тези думи, Ева се изкуси и яде от плодовете на забраненото дърво. След това тя даде и на Адам от тия плодове, и той яде. към беседата >>
156. Всичко е възможно, НБ , София, 4.11.1934г.,
- По тази причина човекът днес по необходимост носи в себе си животинското естество, носи и човешко естество.
Другите пък, които вървят напред в развитието си, се казва за тях, че Бог ги е подел. Всяко нещо, което е изоставено от Бога, подлежи на застой, лишено е от развитие. Другите пък, които са създадени от Бога, подлежат на развитие. За първите се казва, че Господ казал да бъдат, да им даде условия за живот, а за човека се казва, че Бог взел участие в неговото създаване и го направил с онези възможности, които са вложени в самия Него. И понеже човек е дошъл последен на земята в своето Битие, то Бог искал да направи човека млад, да обича живота, да бъде полезен на животните; затова Бог взел от естеството на животните и вложил в човешкото естество. По тази причина човекът днес по необходимост носи в себе си животинското естество, носи и човешко естество. Та едновременно той се бори в две посоки с две мъчнотии – с един стремеж нагоре, към Бога, да изпълни Волята Божия. От друга страна той се бори с противодействуващите сили на цялото животинско царство и мисли само за земята. Един ден, когато почне да мисли само като животните, той ще стане подобен на тях и друго същество ще дойде да го замести. към беседата >>
158. Философия на трептенията, МОК , София, 14.12.1934г.,
- Казвате С или до е основа, от която човек се е повдигнал над животинското царство.
Изхождам от едно положение − основният тон, отдето започва човешкото съзнание, или основният тон, отдето започва първата човешка мисъл. Мисъл, която отличава мисълта на човека от мисълта на животното. И мислите на животните и те се отличават по своите трептения. Следователно С е вече преходен период. Сега философията на музиката. Казвате С или до е основа, от която човек се е повдигнал над животинското царство. Ако вземете един цилиндър и го турите в движение, най-първо този цилиндър се движи полека, няма да чуете никакъв шум − ако се движи бавно. Но ако постепенно усилите движението, ще чуете най-първо един звук, който ще бъде отначало неопределен и после, като усилвате повече, ще чуете един ясен тон. Това е то вече светът на човека. Първият тон С показва човек, който е излязъл от животинското царство и слуша вече първия тон. Ако влезете в ангелския свят ще видите, че и те имат музика. към беседата >>
- Първият тон С показва човек, който е излязъл от животинското царство и слуша вече първия тон.
Сега философията на музиката. Казвате С или до е основа, от която човек се е повдигнал над животинското царство. Ако вземете един цилиндър и го турите в движение, най-първо този цилиндър се движи полека, няма да чуете никакъв шум − ако се движи бавно. Но ако постепенно усилите движението, ще чуете най-първо един звук, който ще бъде отначало неопределен и после, като усилвате повече, ще чуете един ясен тон. Това е то вече светът на човека. Първият тон С показва човек, който е излязъл от животинското царство и слуша вече първия тон. Ако влезете в ангелския свят ще видите, че и те имат музика. Пак имате С, но трябва да изминете две октави. Такъв опит правят сега окултистите. Вие може да концентрирате вашето съзнание по закона на светлината. Например виждате обикновената дъга. към беседата >>
160. Благоприятната Господня година, НБ , София, 17.3.1935г.,
- Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство.
Действува Любовта, но аз говоря за онази Любов, в която смъртта е изключена. Аз говоря за (Любовта), която действува в един живот, в който смъртта е изключена. Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува. Там вече смъртта се изключва. Следователно, когато хората на земята се борят, те се борят съзнателно или несъзнателно. Това се забелязва в целия органически свет, растителното царство, животинското и човешкото царство. Единственият стремеж на всички същества е да проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам, да минат от временния живот към вечния. Това са неща смъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в който кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее. Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. към беседата >>
161. Добрият живот / Да живеете, УС , София, 17.3.1935г.,
- Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние.
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв. За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. към беседата >>
- Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото.
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв. За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. към беседата >>
- Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща.
За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите. към беседата >>
162. Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати), УС , София, 28.4.1935г.,
- Ще направя едно сравнение между животинското царство и човешкото царство. (втори вариант)
Сега, за да ви обясня, ще ви приведа един пример. Ще направя едно сравнение между животинското царство и човешкото царство. Не че то ще обясни – някои неща ще обясни, а някои неща няма да ги обясни. Когато някоя млада мома се ожени, ще я турят в едно противоречие, което тя не е сънувала. Сега, преди да пристъпи, най–първо тази мома започнат да я хранят добре. Но един ден, като я хранят, погледнат, излязъл някой цирей на лицето и при врата набъбне, разваля се красотата. Да е на някое друго място – ще го цепнеш, а тук ти ще гледаш да не образува някой голям абсцес и да се развали лицето. към втори вариант >>
- То е закон на животинското царство.
Образува се известна анормалност, която най-напред ще събуди у вас страх, след това ще се събуди обич към живота. Но страхът се намира на едно място в главата, а любовта към живота - на друго място. Ако от едно състояние се зароди у вас страх, а пък от друго състояние - любов към живота, това са два различни центъра. Страхът е даден като предпазна мярка. То е едно правило, по което се водите. То е закон на животинското царство. Понеже в природата съществува една неумолима сила, то трябва да има страх. Когато един камък се претърколи някъде, вие не можете да му кажете: „Стой! " Ще ви повлече камъкът, ако не се отместите. Или, ако ходите из гората и излезе мечка. Слушали сте ме да казвам да погалите мечката, за да не ви е страх от нея, но по-безопасно е да се качите на едно дърво, отколкото да я погалите. към беседата >>
166. Новораждане, СБ , РБ , 7-те езера, 14.8.1935г.,
- Като изучавате растителното царство, ще видите, че растенията не се раждат както съществата от животинското царство, но поникват, растат и се развиват, като минават едновременно през външни и вътрешни процеси, през големи изпитания и несгоди.
Като изучавате растителното царство, ще видите, че растенията не се раждат както съществата от животинското царство, но поникват, растат и се развиват, като минават едновременно през външни и вътрешни процеси, през големи изпитания и несгоди. Преди да се роди и човек минава през такива процеси. Раждането се предшества от ред вътрешни процеси. Които не разбират разумните закони на природата и това, което Първичната Причина е създала, те се обезсърчават, понеже не могат да намерят благото, щастието в живота. Те търсят щастието там, дето не съществува. Може ли житното зърно да намери своето благо в хамбара? към беседата >>
167. Проява на Любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 23.8.1935г.,
- Противоречия съществуват в човешкото, в животинското царство, както и в живота на духовете.
“ Това значи да живее човек в Царството Божие. Срещам някой, едва се държи на краката си, не може да мисли, да чувства, да прави добро, но казва, че е богоугоден. Щом не можеш да мислиш, да чувстваш, да правиш добро, ти не си богоугоден. Когато мислиш, чувстваш и правиш добро, ти си богоугоден. В Бога противоречия не съществуват. Противоречия съществуват в човешкото, в животинското царство, както и в живота на духовете. Това, което смущава, което измъчва човека, не е Божествено. По този начин, обаче, човек се изпитва, доколко е готов да възприеме новото, което носи радост и веселие за неговата душа. За да дойде до свободата, човек непременно трябва да мине през ограничения. към беседата >>
170. Проводници, ООК , София, 18.9.1935г.,
- Ако влезете в животинското царство, там има едно правило, по което слабият взема най-долното място.
Аз друго ще кажа. Влизате в едно общество - вие да имате хубави отношения към него, вие да го обичате, че после да искате да дойдат ония отношения към вас. Вие да бъдете в пълна изправност, а не те спрямо вас. Ако влезете в животинското царство, там има едно правило, по което слабият взема най-долното място. Слабото пиле тоя го клъвне, оня го клъвне. Слабото пиле кокошката го клъвне. И това слабо пиле ще бяга, ще вземе място на оня край, та да не го кълват, защото, ако рече да вземе първото място, клюнове има. към беседата >>
172. Забравените неща, НБ , София, 20.10.1935г.,
- Питам: В животинското царство, в птиците някой път мъжките се бият и между животните има борба.
Че е от тъмните сили се познава, понеже той ще ѝ пише 1 писмо, 2, 3, 4 писма, най-после казва, ако ти не ме обичаш, ще те убия. Щом каже ще те убия, измени се работата. Той не е който се жертвува за нея. Ако не ме обичаш, ако не се ожениш за мене, аз ще те убия. Това не е неговата идея. Питам: В животинското царство, в птиците някой път мъжките се бият и между животните има борба. Но никога една птица не убива една женска птица. Никога едно мъжко куче не дави едно женско куче. Мъжкото куче може да се нахвърли върху някое куче, да го дави, но като види, че е женско – да не му кажа името – такава благородна дама, той се покланя, повърти опашка, обикаля около нея, казва: Много съм радостен, много съм щастлив, че ви срещнах. Ако някой се яви, казва: Да го ухапя ли? Недей, недей и маха опашка. към беседата >>
- Всичките хора са минали през животинското царство – дали го приемат или не, то е друг въпрос.
Вие искате да знаете ще съществувате ли такива, каквито сте. Тогава вие искате ли да съществувате такива. Представете си, че сте главорез, отрязал си главите на хиляди души. За в бъдеще искаш ли да съществуваш, да се запознаваш такъв. Трябва ли ние да помним, според закона на еволюцията, всичките минали форми, през които сме минали. Всичките хора са минали през животинското царство – дали го приемат или не, то е друг въпрос. Но, религиозните хора казват, че Бог създал човека. Бог създал човека, но Бог създал човека, когато минал през животинското царство, тогава Господ дойде и направи човека. Бог взе човека от животинското царство и го направи. Животното какво е? Казва: То е неразбрано, то е животно. към беседата >>
- Бог създал човека, но Бог създал човека, когато минал през животинското царство, тогава Господ дойде и направи човека.
Представете си, че сте главорез, отрязал си главите на хиляди души. За в бъдеще искаш ли да съществуваш, да се запознаваш такъв. Трябва ли ние да помним, според закона на еволюцията, всичките минали форми, през които сме минали. Всичките хора са минали през животинското царство – дали го приемат или не, то е друг въпрос. Но, религиозните хора казват, че Бог създал човека. Бог създал човека, но Бог създал човека, когато минал през животинското царство, тогава Господ дойде и направи човека. Бог взе човека от животинското царство и го направи. Животното какво е? Казва: То е неразбрано, то е животно. Животното значи из живота. Казва, че живее. към беседата >>
- Бог взе човека от животинското царство и го направи.
За в бъдеще искаш ли да съществуваш, да се запознаваш такъв. Трябва ли ние да помним, според закона на еволюцията, всичките минали форми, през които сме минали. Всичките хора са минали през животинското царство – дали го приемат или не, то е друг въпрос. Но, религиозните хора казват, че Бог създал човека. Бог създал човека, но Бог създал човека, когато минал през животинското царство, тогава Господ дойде и направи човека. Бог взе човека от животинското царство и го направи. Животното какво е? Казва: То е неразбрано, то е животно. Животното значи из живота. Казва, че живее. Живее в целия живот. към беседата >>
176. Моралът, МОК , София, 29.11.1935г.,
- Да допуснем, че вие сте в животинското царство.
Някаква разумност има в налягането. Или у тебе се заражда желание да ядеш. Хлябът има нещо, което предизвиква желание да ядеш. Има нещо в природата, което ти налага какво трябва да правиш. Нещо те наляга. Да допуснем, че вие сте в животинското царство. По какво ще се познае, че вие сте по-умен отколкото животните. Представете си, че ви заобиколят 10 мечки, 10 тигри, 10 големи змии боа, всички искат да ви изядат. Ти им говориш, те казват: „Не! “ Най-после, вие прибягвате до едно изкуство. Вас са ви осъдили. към беседата >>
177. Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги, УС , София, 8.12.1935г.,
- Животинското, човешкото и Божественото естество в човека говорят за различните степени на съзнанието. (втори вариант)
“ Те искат да кажат, че животното няма съзнание. Не е така. Животното има съзнание, което е на по-низка степен на развитие от човешкото. Божественото Начало в животното още не е пробудено, както в човека, но все пак съществува. Животното е животно, човек е животно и човек, ангелът е човек и Бог едновременно. Животинското, човешкото и Божественото естество в човека говорят за различните степени на съзнанието. Човек, като съзнание, средно по степен, заема средно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човешки, и ангелски качества. Гневът, нетърпението, безправието са животински качества. Някой се хвали със силата си и казва: „Каквото пожелая, мога да го направя“. Така постъпва и животното. към втори вариант >>
- В животинското царство правото е на страната на силния. (втори вариант)
Човек, като съзнание, средно по степен, заема средно положение между животното и ангела. Тази е причината, поради която той притежава и животински, и човешки, и ангелски качества. Гневът, нетърпението, безправието са животински качества. Някой се хвали със силата си и казва: „Каквото пожелая, мога да го направя“. Така постъпва и животното. В животинското царство правото е на страната на силния. В човешкото и ангелското не е така. Докато е малко, детето се подчинява на майка си и на баща си. Като порасне, стане момък, не се подчинява вече. – Защо? – Защото е силен. към втори вариант >>
- Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят.
Та, мислите ли, че това е човекът? Вие със сегашните си дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете, да идете в онзи свят. Че, вие сте цели водолази! Туй е само за вас, тук си има място. Но в онзи свят тия водолазки дрехи ще ги хвърлите. Че, то е смешно. Там ни най-малко няма нужда от тях. към беседата >>
179. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец, УС , София, 15.12.1935г.,
- Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. (втори вариант)
За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. към втори вариант >>
- Човешкото и животинското имат отношение само към земята. (втори вариант)
Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, откъдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към земята. Обаче иде момент, когато те трябва да станат слуги на Божественото, да заемат последно място. Човешкото лесно се изчертава. То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива. След това трябва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му. към втори вариант >>
180. Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията, УС , София, 29.12.1935г.,
- Иначе ще бъдете човек с прояви на животинското начало в себе си. (втори вариант)
Лесно се познава човек. Достатъчно е да видите гори ли в него свещеният огън или не. Ако гори, той е човек, който проявява великите добродетели. Ако не гори, той е жив-умрял, той е изгасил Божественото в себе си. Работете върху добродетелите в себе си, да оживеете. Иначе ще бъдете човек с прояви на животинското начало в себе си. Това не значи, че сте животни, но животинското ще се проявява често и ще бъде в борба с човешкото и Божественото. Ето защо, който работи върху себе си, той дава предимство на Божественото начало, което лесно разрешава въпросите. Изучавайте себе си, изучавайте растенията и животните като символи в живота. Те представляват азбука на природата. Разумният човек изучава тази азбука и по нея чете законите, с които живата природа си служи. към втори вариант >>
- Това не значи, че сте животни, но животинското ще се проявява често и ще бъде в борба с човешкото и Божественото. (втори вариант)
Достатъчно е да видите гори ли в него свещеният огън или не. Ако гори, той е човек, който проявява великите добродетели. Ако не гори, той е жив-умрял, той е изгасил Божественото в себе си. Работете върху добродетелите в себе си, да оживеете. Иначе ще бъдете човек с прояви на животинското начало в себе си. Това не значи, че сте животни, но животинското ще се проявява често и ще бъде в борба с човешкото и Божественото. Ето защо, който работи върху себе си, той дава предимство на Божественото начало, което лесно разрешава въпросите. Изучавайте себе си, изучавайте растенията и животните като символи в живота. Те представляват азбука на природата. Разумният човек изучава тази азбука и по нея чете законите, с които живата природа си служи. Всичко, което ви обикаля, е книгата на Божията Мъдрост. към втори вариант >>
- Животинското, животното в човека умира, а той постоянно и вечно живее. (втори вариант)
И царе може да станете – царе на себе си, на своята вътрешна държава. Който може да се управлява, той е цар на себе си. Той отваря вратите на затворите и пуща затворниците си на свобода. Той е дал ход на Божественото Начало в своя живот. За него се казва, че не умира и вечно живее. Животинското, животното в човека умира, а той постоянно и вечно живее. Той минава от смърт в живот. Който е повярвал в Бога, вечно живее. Усъмни ли се в Него, смъртта неизбежно го следва. Казано е за Бога, че не гледа на лице, а на сърце. Той не се спира върху вашето минало, но гледа ставате ли по-красиви, по-богати, по-добри и по-разумни. към втори вариант >>
- Животинското царство, това е писмеността, с която си написан.
А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш. Ако употребиш и Любовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мъртво тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разумността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на човек! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем подобните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е създал. Животинското царство, това е писмеността, с която си написан. Каквото Бог е създал, животинското царство, това е писмената реч, с която се разбира Животът, Разумността. Ти казваш: „паяк“, но то е написано писмо. То е азбука. Всичките животни, това е писмената реч, с която могат да се напишат същинските неща, които съществуват. Така седи. към беседата >>
- Каквото Бог е създал, животинското царство, това е писмената реч, с която се разбира Животът, Разумността.
Ако употребиш и Любовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мъртво тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разумността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на човек! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем подобните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е създал. Животинското царство, това е писмеността, с която си написан. Каквото Бог е създал, животинското царство, това е писмената реч, с която се разбира Животът, Разумността. Ти казваш: „паяк“, но то е написано писмо. То е азбука. Всичките животни, това е писмената реч, с която могат да се напишат същинските неща, които съществуват. Така седи. Растенията, въздухът, водата, светлината, всичко, което съществува, това е азбуката, с която ти ще изучаваш скритата онази Божествена Мъдрост. към беседата >>
181. Като добрия син, ООК , София, 1.1.1936г.,
- Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското.
Човек, който остарява и умира, е в областта на животните. А когато излезете из областта на животните и влезете в областта на безсмъртието, ще влезете в истинския живот и ще станете кандидати за ангели. А сега това, че умираме, показва, че сме още в областта на животните. Може да възрази някой: "Че кой не е остарял досега? " Всеки, който е животно, е остарял, а всеки, който е човек, ще се подмлади. Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското. Под старост се разбира: когато изгубиш смисъла. Ти казваш: "Остарях вече, отидоха хубавите, красивите състояния. Вече за нищо не съм в света! " Това е животинското, това е едно вътрешно, душевно състояние. Аз гледам, мнозина от вас сте по на 45 години и казвате: "Остаряхме вече." Казвам: Не мисли, че си остарял на 45 години! към беседата >>
- " Това е животинското, това е едно вътрешно, душевно състояние.
" Всеки, който е животно, е остарял, а всеки, който е човек, ще се подмлади. Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското. Под старост се разбира: когато изгубиш смисъла. Ти казваш: "Остарях вече, отидоха хубавите, красивите състояния. Вече за нищо не съм в света! " Това е животинското, това е едно вътрешно, душевно състояние. Аз гледам, мнозина от вас сте по на 45 години и казвате: "Остаряхме вече." Казвам: Не мисли, че си остарял на 45 години! Да си на 45 000 години или на 45 000 000, или на 450 милиона години – това разбирам стар човек! Не си създавайте известни идеи, които нямат реалност. По време на коронясването на Виктория ли беше, или на друг от английските крале, един богат англичанин, който се връщал от Африка и имал 360 милиона английски лири, се хвърлил в морето и се удавил – като мислел, че няма да му стигнат парите! Отивал за коронясването и нямало да му стигнат парите! към беседата >>
183. Знайният Бог, УС , София, 5.1.1936г.,
- Всички пороци и слабости в човека се дължат на животинското му естество. (втори вариант)
Ето защо, стремете се да подобрите своя живот, но не да изменяте общия, целокупен живот. Съвременните хора се нуждаят от ново верую, ново разбиране на живота. За да се домогнат до новото, те трябва да изхождат от Божественото в себе си, което различава нещата и определя кои са прави, кои – криви. Вън от Божественото никакъв идеал не съществува. Без него животът на човека е подобен на животинския. Всички пороци и слабости в човека се дължат на животинското му естество. Той възприел качествата на животните, затова понякога проявява инстинктите и желанията на мечката, вълка, тигъра, заека и др. Например, двама души се скарват и се проявяват като мечка, тигър, змия и др. Единият казва за другия: „Ще изпия кръвчицата му! “ – Така постъпва и мечката. Това не е нещо ново. към втори вариант >>
- В животинското царство правото е на силния. (втори вариант)
– Защото още не беше ликвидирал с животинското начало в себе си. Бог му забрани да яде храни, които ял в далечното минало, когато бил в животинското царство. Той му каза: „Ако ядеш от забранения плод, ще страдаш и ще умреш“. Животните минават през страдания, каквито човек не може да си представи. Те нямат съдилища, нямат никакво право, на което да разчитат. В животинското царство правото е на силния. Като дойде нещастието, животните упражняват краката си. Колкото по-бързо бяга животното, толкова по-голяма е вероятността да се спаси. Спасението му е в бягането. Достатъчно е да проникнете в живота на рибите, да видите какъв ад съществува там. Те се гълтат едни-други, без да могат да протестират, да търсят своето право. към втори вариант >>
- Пазете се да не се прояви животинското естество във вас, да ви напакости, както разярената котка може да се хвърли и върху господаря си. (втори вариант)
Жертвата не изкупва греховете. Човек се освобождава от погрешките, когато ги изправи и престане да греши. Това се постига само при изобилието на живота. Докато живее в лишения, той все ще греши. Недоимъкът ражда злото, а изобилието – доброто. Пазете се да не се прояви животинското естество във вас, да ви напакости, както разярената котка може да се хвърли и върху господаря си. Един познат разправяше своя опитност с котката си. Един ден тя влязла в стаята му и изяла голямо парче сирене. Той се ядосал и решил да я накаже. Набил я така, та да помни, друг път, да не краде от господаря си. Гневът му се предал на котката, и тя, като разбрала какво я очаква, събрала всичката си смелост и се готвела да се хвърли срещу господаря си. към втори вариант >>
- И животинското естество в човека може да се опълчи против него, както котката против господаря си. (втори вариант)
Той се ядосал и решил да я накаже. Набил я така, та да помни, друг път, да не краде от господаря си. Гневът му се предал на котката, и тя, като разбрала какво я очаква, събрала всичката си смелост и се готвела да се хвърли срещу господаря си. Той се уплашил от смелостта ѝ и решил да избегне катастрофата. Ако беше се докоснала до него, тя щеше да обезобрази лицето му с ноктите си. И животинското естество в човека може да се опълчи против него, както котката против господаря си. Какво ще правиш тогава? Ще отвориш вратата на стаята си, да излезе вън, както постъпил господарят с разярената котка. Христос казва: „Не противи се на злото! “ Злото в човека е неговото животинско естество. За да не пострадаш от него, ще приложиш метод, чрез който ще го укротиш. към втори вариант >>
- Значи той проявява животинското си естество за сметка на човешкото, което се отличава с разумност. (втори вариант)
Всички същества са свързани помежду си, но трябва да знаете езика им, да ги разбирате. Връзката се дължи на обичта им към човека. Щом го обичат, те се привързват към него. И тъй, изучавайте животните, да познавате качествата им. Когато искат да кажат за някого, че не постъпва добре, наричат го животно. Значи той проявява животинското си естество за сметка на човешкото, което се отличава с разумност. Животното няма представа за Бога и ако се кланя на някого и го зачита, това е незнайният Бог. Обаче истинският човек се кланя на знайния Бог, т.е. на Бога на Любовта. Хората едва сега започват да изучават Божията Любов и да я прилагат. Това, от което страдат, е човешката и животинската любов. към втори вариант >>
- Животинското естество трябва да се подчини на човешкото, а човешкото – на Божественото. (втори вариант)
Животинското естество трябва да се подчини на човешкото, а човешкото – на Божественото. Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влезете в новия живот, да бъдете ученици на Великата школа на живота. „Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят. Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. То показва, че пътят, по който вървим, не е прав. То вижда и онези погрешки, които другите не виждат. към втори вариант >>
- Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влезете в новия живот, да бъдете ученици на Великата школа на живота. (втори вариант)
Животинското естество трябва да се подчини на човешкото, а човешкото – на Божественото. Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влезете в новия живот, да бъдете ученици на Великата школа на живота. „Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят. Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. То показва, че пътят, по който вървим, не е прав. То вижда и онези погрешки, които другите не виждат. „А те, като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: „За това пак щем те слуша“.“ (– 32-ри стих.) Който живее в животинското, е мъртъв. към втори вариант >>
- „А те, като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: „За това пак щем те слуша“.“ (– 32-ри стих.) Който живее в животинското, е мъртъв. (втори вариант)
Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влезете в новия живот, да бъдете ученици на Великата школа на живота. „Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят. Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. То показва, че пътят, по който вървим, не е прав. То вижда и онези погрешки, които другите не виждат. „А те, като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: „За това пак щем те слуша“.“ (– 32-ри стих.) Който живее в животинското, е мъртъв. За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днес от всички се иска съзнателна, разумна работа. Някои не успяват в живота си, защото очакват на богатството на баща си. И това е добро, но какво ще правите, ако баща ви не е оставил външно богатство? Ще се впрегнете на работа. към втори вариант >>
- За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. (втори вариант)
„Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят. Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. То показва, че пътят, по който вървим, не е прав. То вижда и онези погрешки, които другите не виждат. „А те, като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: „За това пак щем те слуша“.“ (– 32-ри стих.) Който живее в животинското, е мъртъв. За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днес от всички се иска съзнателна, разумна работа. Някои не успяват в живота си, защото очакват на богатството на баща си. И това е добро, но какво ще правите, ако баща ви не е оставил външно богатство? Ще се впрегнете на работа. Бог е вложил във всеки човек богатство, което трябва да се обработва. към втори вариант >>
- животинското, греши и умира, затова трябва да се преражда. (втори вариант)
Тъй щото, не мислете за прераждането, но за новораждането, за което говори Христос. „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.“ Роденият от Духа грях не прави и не умира. Роденото от плътта, т.е. животинското, греши и умира, затова трябва да се преражда. Роденият от Бога се въплътява, нито се ражда, нито преражда. Работете върху себе си, да се новородите от Духа и вода, вечно да живеете. Имайте вяра в Божественото, което живее във вас. Само така Бог ще бъде на ваша страна. Благословени сте, ако вярвате в онова, което Бог е вложил във вас. към втори вариант >>
- Понеже човек е една целокупност, израз на животинското царство.
Човек носи в себе си едно Божествено естество, което различава нещата, кои са прави или не. Ако го няма туй, Божественото, безпредметно е всяко положение. Никакъв идеал не съществува вън от Божественото. Всичките други работи са тъй, както животните живеят. И е доказано, че всичкото зло в света, което съществува, то се дължи на животните – всичките пороци, които съществуват в животните. Понеже човек е една целокупност, израз на животинското царство. У човека има всичките качества: и на вълка, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка. Каквито лошавини съществуват в животинското царство, човек ги носи в себе си. Характера на мечката има – и той някога казва: „Ще ти изпия кръвчицата, кръвта.“ И мечката пие кръвта. Казва: „Ще те удуша, ще те обеся.“ И паякът души. Сега питат: откъде човек се е научил да души? към беседата >>
- Каквито лошавини съществуват в животинското царство, човек ги носи в себе си.
Никакъв идеал не съществува вън от Божественото. Всичките други работи са тъй, както животните живеят. И е доказано, че всичкото зло в света, което съществува, то се дължи на животните – всичките пороци, които съществуват в животните. Понеже човек е една целокупност, израз на животинското царство. У човека има всичките качества: и на вълка, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка. Каквито лошавини съществуват в животинското царство, човек ги носи в себе си. Характера на мечката има – и той някога казва: „Ще ти изпия кръвчицата, кръвта.“ И мечката пие кръвта. Казва: „Ще те удуша, ще те обеся.“ И паякът души. Сега питат: откъде човек се е научил да души? От животинското царство. И под думата „човек“ ние вече подразбираме една нова Божествена форма. към беседата >>
- От животинското царство.
У човека има всичките качества: и на вълка, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка. Каквито лошавини съществуват в животинското царство, човек ги носи в себе си. Характера на мечката има – и той някога казва: „Ще ти изпия кръвчицата, кръвта.“ И мечката пие кръвта. Казва: „Ще те удуша, ще те обеся.“ И паякът души. Сега питат: откъде човек се е научил да души? От животинското царство. И под думата „човек“ ние вече подразбираме една нова Божествена форма. „И направи Бог човека по Образ и Подобие.“ За да може да мине от животинската форма в човешката, в Божествената. Хората ходят с човешки крака, но още нямат едно човешко сърце. Някои хора още имат едно животинско естество. Всяко едно животно може да обича. към беседата >>
- В животинското няма никакъв прогрес.
Златото на Земята го има, няма да го създаваме сега. Но ще му турим един образ, ще го турим в обращение. Някой казва: „Аз трябва да стана добър.“ Не, той трябва да застане на доброто, което е у него. И от всички хора сега се изисква всеки да застане на страната на доброто, на онова, което е естествено и в което се крие неговият прогрес. А само в човешкото има прогрес. В животинското няма никакъв прогрес. Там има израждане, един регрес. Много видове от животните са изчезнали и много човешки раси, които са имали преодоляюще влияние на животинското царство, са изчезнали. И тия раси, които сега съществуват, са остатък от други раси, които са изчезнали. И в края на краищата ще останат само тия хора, които имат Божественото в себе си, Божественото или човешкото – които мислят. към беседата >>
- Много видове от животните са изчезнали и много човешки раси, които са имали преодоляюще влияние на животинското царство, са изчезнали.
Някой казва: „Аз трябва да стана добър.“ Не, той трябва да застане на доброто, което е у него. И от всички хора сега се изисква всеки да застане на страната на доброто, на онова, което е естествено и в което се крие неговият прогрес. А само в човешкото има прогрес. В животинското няма никакъв прогрес. Там има израждане, един регрес. Много видове от животните са изчезнали и много човешки раси, които са имали преодоляюще влияние на животинското царство, са изчезнали. И тия раси, които сега съществуват, са остатък от други раси, които са изчезнали. И в края на краищата ще останат само тия хора, които имат Божественото в себе си, Божественото или човешкото – които мислят. към беседата >>
- Дето е казал Христос: „Не противи се злому.“ То е онова животинското естество.
Сега, по някой път и туй животинско естество може да се опълчи против нас, както котката. И какво ще правиш тогава? Ще му отвориш вратата, да си върви навънка. Дето е казал Христос: „Не противи се злому.“ То е онова животинското естество. Ти ще знаеш, на туй животинско естество ще му дадеш ход. То си има закон, по който си върви. А ти, като човек, няма да се свързваш с него. Щом видиш един луд кон, който не можеш да яздиш, слез от гърба му, снеми му юлара и го удари по задницата, пусни го в гората. А ти си върви пеш. към беседата >>
- А животинското трябва да се подчини на човешкото.
Хората не са проучили човешкото. Всичката тази философия, която развиват, разискват, даже в религията има нещо много животинско. Съвършено трябва да се освободи човек от всичките ония животински представи, които съществуват. Те да се елиминират, трябва да се турят на своето място. Понеже сега животинското в нас, по някой път... не по някой път, а то има господство още. А животинското трябва да се подчини на човешкото. Човек трябва да стане господар. Въпросът е за господство. Човек трябва да стане господар на животинското си естество в себе си. Не да го унищожи, но да бъде господар на него и да го направлява във всичките посоки. И при това, да бъде един ученик за човешкото, което е Бог – Божественото, в себе си. към беседата >>
- ст.) „А те, като чуха възкресението на мъртвите“... Всеки човек, който живее в животинското, той е мъртъв.
ст.) „Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно, чрез човека, когото е определил.“ Под думата „човек“ разбира онова, Божественото в нас – то ни съди сега. Туй, което хората наричат съвест, съзнание, то е Божественото – което показва, че пътят, по който вървиш, не е прав. Сега, не говорим какво хората могат да говорят. В нас има едно естество, което показва, че има нещо погрешно в нас, даже погрешки, които другите не ги виждат, а ние ги виждаме. В нас има погрешки, които ние само забелязваме. (32. ст.) „А те, като чуха възкресението на мъртвите“... Всеки човек, който живее в животинското, той е мъртъв. Възкресението, то е човешкото. Някои сега искат да възкръснат. Ти не можеш да възкръснеш, ако в тебе човешкото не вземе надмощие. Някой път хората искат да възкръснат, казват: „Пак със същите тела, които сега имаме? “ (Учителят затваря Библията.) към беседата >>
- Животинското, понеже умира, то трябва да се превъплотява.
Като животно, ще се прераждаш хиляди пъти. Като животно, ще се прераждаш, но ако си роден – дето казва „изново да се родиш“, туй е. Ние не сме толкова за прераждането. То е животинско. „Роденото от плътта е плът – казва Христос, – а роденото от Духа е Дух.“ Човек, като се роди веднъж от Божественото, той вече не умира. Животинското, понеже умира, то трябва да се превъплотява. А понеже Божественото не умира, ти като се родиш веднъж, продължаваш. Може да изменяш своята форма. Та, туй е по-дълбокото разбиране. към беседата >>
184. Онова, което дава живот, НБ , София, 5.1.1936г.,
- Религиите в миналото, както и в настоящето са се стремели да дадат права насока на животинското в човека, да не вземе надмощие на Божественото в него.
Вследствие на това нисше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който често се натъква. В доста книги е писано по това. Давани са ред примери, от които се вижда, че достатъчно е в едно животинско състояние, т. е. в едно неестествено състояние да пожелае нещо човек, за да се повдигне неговото животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един такъв поглед някъде, за да се произведе цяла катастрофа в него. Религиите в миналото, както и в настоящето са се стремели да дадат права насока на животинското в човека, да не вземе надмощие на Божественото в него. Затова религиите препоръчват на човека да се моли на Бога. Не е само в молитвата. Човек трябва да знае как да се моли. Преди всичко, молитвата е само едно средство. Какво представя молитвата? към беседата >>
- Този пример показва, че Божественият Промисъл работи и в животинското царство.
Не се минали много години, това дете расло, порасло, станало голям момък, който се оженил. Започнали да му се раждат деца. Родили се пет деца, но всички били неми. Какво ще кажете на това отгоре. Пет деца неми и на пет лястовичета били отрязани езичетата. Този пример показва, че Божественият Промисъл работи и в животинското царство. Разправяха ми друг един пример, който се е случил в с. Чатма, Варненско. Това е станало пред очите на един кръчмар, добър човек, който не обичаше да лъже. Той казваше: На една греда пред моята кръчма две лястовички си направили гнездо. Едната лястовичка била много работна; постоянно ходила да си събира калчица за гнездото. към беседата >>
- Това е животинското състояние в човека.
Това същество именно, това Божествено начало е създало всичко в света. От Него е излязло всичко. Две мнения не съществуват по този въпрос. Когато не искаме да признаем, че съществува само едно, един принцип, едно начало, ние приемаме съществуването на два принципа, на две начала у нас. Щом се усъмним в първото начало, ражда се злото в света. Това е животинското състояние в човека. Щом човек се поколебае в доброто, ражда се злото в света. Да допуснем, че някой от вас е сиромах и вижда касата на един богат човек отворена. Сиромахът веднага казва: Господ е отворил тази каса за мен. И без да мислиш много, ти бръкваш в касата на богаташа, взимаш си, колкото искаш и казваш: Тази каса е отворена за мене. Ти се озърташ насам, натам, страх те е да не те видят хората, а не се страхуваш, че Господ ще те види. към беседата >>
185. Трите плода, ООК , София, 8.1.1936г.,
- Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови.
Можеш да целунеш някой човек, за да проявиш любовта, но той може да остане недоволен от целувката. Можеш да му дадеш подарък, но той може да остане недоволен от него. Можеш да му дадеш дрехи, служба – но той трябва да остане доволен и колкото повече време минава, да става все по-доволен. А ако с времето той става все по-недоволен, това не е правилно проявена любов. Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение! Старото, животинското ще си отива и човек ще се обнови. В новата любов той ще премине от едно състояние в друго. И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното. Тази идея сега е смътна. Някой пита: "Дали ще се познаем втори път? " Познаването е в любовта, като дойде любовта. към беседата >>
- Това, което състарява човека, това е животинското в човека, това е зверското в човека, това е птичето в човека.
Остарява значи не само човекът, но и животните. Старостта се дължи на преживяване в чувствата на човека. Чувствата състаряват човека. А онова, което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. Това, което състарява човека, това е животинското в човека, това е зверското в човека, това е птичето в човека. А онова, което осмисля, това е човекът, това е човешката мисъл, това е мощното, силното в човека. Това наричат изкуство, музика в живота. Мисълта е силата в света. към беседата >>
187. Топлината на Любовта, УС , София, 12.1.1936г.,
- Така е в животинското царство, където правото е на силния. (втори вариант)
Десет души са те, а хлябът е един. Вместо да се бият за него, по-добре всеки да го отстъпи. Разумният знае, че някъде го чака един хляб. Ако тук не получи нищо, от друго място ще му се даде. Ще кажете, че слабият отстъпва. Така е в животинското царство, където правото е на силния. Обаче в човешкото царство разумният и силният отстъпва. Бъдете разумни и отстъпвайте пред злото, за да не ви смачка и унищожи. Когато влакът минава, не стойте на релсите. Като замине, може спокойно да стоите на релсите. Обаче видите ли, че иде втори влак, пак бягайте настрана. към втори вариант >>
189. За да бъдете синове, НБ , София, 23.2.1936г.,
- Съзнанието пък е една област, в която специфично е вложена опитността на животинското царство.
В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живота на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналото, векове не само на неговия живот, но и на безброй същества. Не само на човешките раси, но и на растенията, и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползуват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е една област, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните, той трябва да има съзнание. Някой път ние казваме, че трябва да се живее един съзнателен живот. Аз съм за това. Най-високата точка, до която животните са дошли, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните роди, това е страхът. към беседата >>
190. Познат от Бога , УС , София, 1.3.1936г.,
- Даде ли човек предимство на желанията на тялото си, той проявява животинското в себе си, а духовното пренебрегва. (втори вариант)
Обаче, къщата ти не е частна собственост. Не е лошо, че имаш къща; лошо е, ако се държиш за нея, като за частна собственост. Даже и тялото, като твоя частна собственост, не ти е дадено да си поживееш, както намираш за добре. Казано е в Писанието: „Дайте телата си в жертва жива, свята и Богоугодна.“ Мислиш ли само за хранене и обличане на тялото, ти ставаш негов роб. Така ти нарушаваш Божия закон и влизаш в стълкновение с всички хора. Даде ли човек предимство на желанията на тялото си, той проявява животинското в себе си, а духовното пренебрегва. Такъв човек мисли за слава, за почести от хората, а забравя да прояви доброто в себе си. Виждате го горд като паун. Разперил опашка, той върви напред, иска да обърне внимание на всички хора. Като е дошъл на земята, човек трябва да се ръководи от Божиите закони, а не от човешките и животинските. Не живее ли така, той сам определя съдбата си, сам подписва тежката си присъда. към втори вариант >>
191. Тази заповед приех от Отца си, НБ , София, 1.3.1936г.,
- Тогава аз правех сравнение между минералното царство, между растителното царство, между животинското царство и между човешкото царство.
Сега това не са твърдения, но това са мои наблюдения, които са много верни. Аз правих тези наблюдения, когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правех сравнение между минералното царство, между растителното царство, между животинското царство и между човешкото царство. Имам едни голям сбор на данни и изводи, които са много верни. Тия данни могат да се проверят. Затова има специални начини. И в бъдеще, може би, след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората и така да подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие животът не може правилно да се развива. към беседата >>
192. Ето младоженецът иде, НБ , София, 8.3.1936г.,
- Затова е дадена власт на човека в животинското царство да тури ред и порядък на своите мисли и на своите чувства.
Този въпрос трябва да се разреши от всички. Въпросът не е в недоимъка в живота, защото в природата няма недоимък. В природата има храна за всички живи същества, но тя не е правилно разпределена. Това разпределение зависи от самия човек. Най-после човек е създаден, за да тури ред и порядък в живота. Затова е дадена власт на човека в животинското царство да тури ред и порядък на своите мисли и на своите чувства. Човек трябва да тури ред и порядък във физическия живот, дето той живее. На физическия живот човек е напълно господар, но не абсолютно господар. Той е демократичен монарх. И бащата в семействата е монарх, но демократичен, а не абсолютен, понеже, той обича децата си. Когато умира, той ги остава свои наследници. към беседата >>
193. Понеже ви изказах това, НБ , София, 5.4.1936г.,
- Това, което виждате отгоре на земята, това е човешкото и животинското.
Но ако приемете това нещо по човешки, вие съвсем ще се объркате. Аз не искам да мислите, че земята е точно такава, каквато я виждате отгоре. Това, което отгоре виждате, никаква земя не е още. Очите ви трябва да се отворят, да видите какво нещо е земята. Материята, от която е направена земята, е толкоз чиста, че се равнява почти на онази първична материя, за която ви казвам, че ако искате да получите един грам от нея, трябва всички фабрики по света да работят цели три хиляди години, за да създадат този грам материя. Това, което виждате отгоре на земята, това е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва, неорганизирана материя още и я подбужда към живот. Така подтиква Той и умрелите хора. Бог отива от време на време над гроба на някой умрял и го пита: Защо те туриха тук? – Крадях и убивах на земята. към беседата >>
- Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското.
Аз не искам да мислите, че земята е точно такава, каквато я виждате отгоре. Това, което отгоре виждате, никаква земя не е още. Очите ви трябва да се отворят, да видите какво нещо е земята. Материята, от която е направена земята, е толкоз чиста, че се равнява почти на онази първична материя, за която ви казвам, че ако искате да получите един грам от нея, трябва всички фабрики по света да работят цели три хиляди години, за да създадат този грам материя. Това, което виждате отгоре на земята, това е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва, неорганизирана материя още и я подбужда към живот. Така подтиква Той и умрелите хора. Бог отива от време на време над гроба на някой умрял и го пита: Защо те туриха тук? – Крадях и убивах на земята. Е, повече да не крадеш и да не убиваш. към беседата >>
- По черепите, по костите на предпотопните животни те възстановяват миналите форми от животинското царство.
Съвременните хора са дошли до по-висока фаза на развитие. По черепите, по костите на предпотопните животни те възстановяват миналите форми от животинското царство. Не само това, но същевременно те изучават главите на хората, и оттам, с най-малки подробности, определят техния характер. В заключение на своите изследвания, те казват, че всички човешки глави не са еднакво правилни. Следователно, когато някой пита какво да направи, за да подобри живота си, може направо да му се отговори: За да подобриш живота си, ти първо трябва да измениш главата си. – Как ще я изменя? – Като влезеш в Божествения живот. към беседата >>
195. Сляпороденият / Слепороденият човек, УС , София, 6.9.1936г.,
- Това е животинското естество в човека. (втори вариант)
Идете в една менажерия, да видите, какво правят животните в една клетка, като гледат, че други ядат. Щом им замирише на месо, те започват да вият, стават неспокойни. Докато не донесат и на тях месо, те не престават да вият. Вижте, какво правят хората, като чуят, че някой се ползва с уважението на ближните си. Те стават неспокойни, недоволни, не могат да си намерят място. Това е животинското естество в човека. То не може да търпи и се дразни, когато нещо не му достига. Който иска да бъде уважаван и обичан, трябва да обикне Бога. Щом прояви любовта си към Бога, всички ще го обичат. Друг път не съществува. С други думи казано: Ако вървиш в правия път, всички ще те обичат и уважават. към втори вариант >>
197. Функции на черния дроб, МОК , София, 2.10.1936г.,
- Страхът е великият закон на животинското царство. (втори вариант)
Като го сплашиш, той омеква. Кажеш му: “Ще те смажа от бой, ще те убия! ” Той се уплаши и започва да мисли. Страхът го накара да мисли. Страхът не спада към висшите чувства на човека, но страхът е най-високото състояние на животните. Страхът е великият закон на животинското царство. Там страхът разрешава въпросите. При хората ред, съдии, прокурори, адвокати ще разрешат кой има право. В животинския свят като се яви силният, въпросът е разрешен. В животинския свят никое същество не се противопоставя на силния. Казва: “Тази работа е предрешена.” В човешкия свят вече излизат от тази област на материалното, на егоистичното, на теченията, които отиват към центъра на Земята. към втори вариант >>
- Той е най-високото състояние на животните, той е великият закон на животинското царство.
Когато го сплашиш, той омеква. Казва: „Ще се убия! “ – „Знаеш ли, ще те смажа от бой! “ Той се уплашва и тогава започва да мисли – в страха вече започва да мисли. Функционално страхът спада към Астралния свят, не спада към висшите чувства на човека. Той е най-високото състояние на животните, той е великият закон на животинското царство. В животинския свят страхът разрешава всички въпроси. В човешкия свят се събират ред съдии, прокурори, адвокати и разрешават кой има право. В животинския свят, щом се яви силният, въпросът е разрешен. Никое същество в животинския свят не се противопоставя на силния и казва: „Тази работа е предрешена“. Хората в човешкия свят вече излизат от тази област на материалното, на егоистичното, на теченията, които отиват към центъра на Земята. към беседата >>
198. Път, истина и живот, ООК , София, 7.10.1936г.,
- Гордостта е извършила най-хубавите работи в животинското царство.
Но трябва да изучаваш езика на човешката гордост. Виж в тебе има ли нещо, с което ти се повдигаш. Гордостта повдига човека. Трябва да се повдигне човек. За да излезеш из калта, из водата, из влагата, все трябва да дойде гордостта; и ще излезеш из калта, из водата, из влагата, все трябва да дойде гордостта и ще излезеш навън, ще се повдигнеш. Гордостта е извършила най-хубавите работи в животинското царство. Гордостта е най-високият морал на животните. Най-високият морал, който животните са създали е гордостта. У животните има гордост, която не можете да си представите. Кучето, като тръгне, дигне си опашката, има гордост. Гордостта на животните едва съставлява основа на човешката справедливост. към беседата >>
199. Алилуя, НБ , София, 11.10.1936г.,
- Те взимат човека, както е сега, но така, както живее, човек повтаря всички методи, които се прилагат в растителното, в животинското царство.
Сега аз ви навеждам тази история, но учените хора не се спират на нея. Те взимат човека, както е сега, но така, както живее, човек повтаря всички методи, които се прилагат в растителното, в животинското царство. Човек минава и в по-съвършени форми и начини от тези, по които досега са живели. Сега ние имаме електрическо осветление, имаме и радио. Рибите са имали радио, и насекомите са имали радио. Дългите мустаци, които имат рибите и насекомите, те не са нищо друго, освен радио. Естествениците са наблюдавали, че когато до мустаците на някоя риба се докосне някоя по-малка рибка, те веднага възприемат това и се обръщат и я поглъщат. към беседата >>
- Ако мислите и чувствата ви са разхвърляни, вие сте в животинското царство.
Следователно, ако у вас става деление, това показва, че вие се намирате в едно низше състояние на животинското царство. Ако растете само, вие сте в растителното царство. Ако мислите и чувствата ви са разхвърляни, вие сте в животинското царство. А човек се намира в света, в който нещата не се делят, не стават чрез деление. Там става въпрос за самозараждане на нещата. Само у човека става зараждане. Дотогава, докато у вас нещата не се зараждат, вие сте на по-ниско стъпало на развитие. Самозараждането е по-висока култура, в която човечеството ще дойде. към беседата >>
- Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство.
Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Ако не е вярно, можете да го проверите. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. Той е паднал вече, както един човек, който е паднал от една висока канара и е пречупил крака си. Тъй щото, като се самоубие един човек, той слиза в животинското царство, става животно – нищо повече. към беседата >>
- Самоубиецът се повръща в животинското царство.
Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Ако не е вярно, можете да го проверите. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. Той е паднал вече, както един човек, който е паднал от една висока канара и е пречупил крака си. Тъй щото, като се самоубие един човек, той слиза в животинското царство, става животно – нищо повече. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. към беседата >>
- Тъй щото, като се самоубие един човек, той слиза в животинското царство, става животно – нищо повече.
Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Ако не е вярно, можете да го проверите. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. Той е паднал вече, както един човек, който е паднал от една висока канара и е пречупил крака си. Тъй щото, като се самоубие един човек, той слиза в животинското царство, става животно – нищо повече. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява. към беседата >>
200. Същественото за младите, МОК , София, 16.10.1936г.,
- Едва сега хората, като седнат да ядат, помолят се на Бога, обърнат се към Бога, искат да се избавят от животинското. (втори вариант)
То е разбиране на човека. И той разбира, както животните разбират. Има малка разлика, че кучето яде месото в природно състояние, а човек ще го сготви, ще тури лук, масълце, ще яде с паница, с вилица – културен е. Но това е съвсем животинско състояние. Вие не те си задавали въпроса, като човек ли ядете или като животно? Едва сега хората, като седнат да ядат, помолят се на Бога, обърнат се към Бога, искат да се избавят от животинското. Като започне да яде животното, отварят му се очите, хване със зъбите. Соколът като хване една птица, държи я с краката си и къса от нея. Още като лети започне да къса. към втори вариант >>
- Едва сега хората, когато седнат да ядат, се обръщат към Бога, искат да се избавят от животинското.
Никакъв морал не е, това е разбиране в човека. И човек разбира както животните. Има една малка разлика: кучето яде месото в природно състояние, а човек ще го сготви, ще му тури лук, масълце, културно ще го яде с паница и вилица. Но това е съвсем животинско състояние. Вие не сте си задавали въпроса като човек ли ядете или като животно. Едва сега хората, когато седнат да ядат, се обръщат към Бога, искат да се избавят от животинското. Щом започне да яде, животното отваря очите си, хваща със зъбите си. Вижте сокола, който е хванал една птица, как я държи с краката си и още докато лети започва да къса от нея. към беседата >>
202. Царството небесно, НБ , София, 17.1.1937г.,
- В животинското царство, в което влязъл Адам, се породило желанието му да има другарка, която да му помага.
Като видя ума на Адама, Господ го приспа, извади две от ребрата му и създаде от тях неговата другарка. Някога човек е имал 13 ребра, но от долното, от тринадесетото, Господ направи жената. Числото 13 е силно число. И така и на Адама дошла другарка, от която той много се нуждаеше. Когато тури имена на животните, Господ каза на Адама, че всичко това, което вижда около себе си, е негово. В животинското царство, в което влязъл Адам, се породило желанието му да има другарка, която да му помага. И така се създала жената. към беседата >>
203. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, НБ , София, 24.1.1937г.,
- И в животинското царство е същото.
Така трябва да бъде издигнат Син Человечески. Той е знанието, което трябва да бъде разбрано. Като погледнете живота, виждате, че всичките нещастия произтичат от неразбраното знание. Онези, които не разбираха знанието, направиха пушките и топовете. Онези, които не разбираха знанието, направиха отровите. И в животинското царство е същото. Същото е и в човешкото царство. Онези пък, които разбираха смисъла на знанието, създадоха, направиха плодните дървета. към беседата >>
204. Плосък и объл говор, ООК , София, 17.3.1937г.,
- Но е първото пеене, животинското.
Какво ще правиш? Целият ден ще ядеш, ще мислиш за ядене, сутрин станеш ядеш, на обед ядеш, вечер пак ядеш. То е пеене на плосък глас. Ти ядеш сутрин, на обед и вечер и казваш, че то е смисълът на живота. И яденето е песен, защото някой път като яде някой и мляскат, той се наслаждава, той като мляска слуша глас, музика, приятно му е. Но е първото пеене, животинското. Ние като ядем като животните, мляскаме. Трябва да дойде пеенето. Понеже за бъдеще всички ще бъдете в някой хор, като влезете в небето ще вземете участие в хоровете; вие ще пеете и ще слушате. В небето всички без команда, всички взимат участие в пеенето. Без пеене няма да бъде. към беседата >>
205. Четирите хигиенични правила, МОК , София, 26.3.1937г.,
- В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. (втори вариант)
Гладният е гладен, защо? – Защото не е сит. Ситият е сит, защо? Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят. Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ. Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката. Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият. към втори вариант >>
- В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят.
Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката. Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана. към беседата >>
- Не уповавай на животинското в себе си, нито на животинското в своя ближен.
Това никога няма да бъде. Щастието иде изключително от Бога. Човек може да бъде щастлив, когато държи в ума си мисълта за Господа, Който е създал всичко. Да мисли, че щастието му може да дойде от друг човек, подобен на него, това е невъзможно. Закон е: Не уповавай на човешкото в себе си, нито на човешкото в своя ближен. Не уповавай на животинското в себе си, нито на животинското в своя ближен. Уповавай само на Божественото в себе си, както и на Божественото в своя ближен. Като не разбират силата на Божественото, хората постъпват като Пилата. Те измиват ръцете си, за да се освободят от всякаква отговорност. Пилат каза за Христа: „Не намирам никаква вина в тоя човек". Когато евреите се възбунтуваха и казаха, че искат смъртта на Христа, защото се нарича цар, Пилат отстъпи. към беседата >>
209. Мъртъъв бе и оживя, загинал бе и намери се, НБ , София, 31.10.1937г.,
- Любовта ще бъде такова нещо, каквото светлината и топлината за растителното и животинското царство.
Така казва Господнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името Божие на земята, ако дойде Царството Божие на земята и ако се изпълнява волята Божия навсякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздухът за хората. Това е същественото, което любовта носи със себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнима живота, е човешко. към беседата >>
210. Право и безправие, ООК , София, 3.11.1937г.,
- Казваш: „Аз не искам да пъпля като животно.“ У детето има усилие да се избави от влиянието на животинското.
“ Нямам още мнение, понеже не съм опитал още това. Това, което не съм опитал, за него нямам мнение. И за правото имаме мнение дотолкова, доколкото сме го опитали. Някои от вас сте вече тридесет години на земята. Когато сте млади като деца, преди да сте израстнали, във вас има усилие да станете, да не пъплите. Казваш: „Аз не искам да пъпля като животно.“ У детето има усилие да се избави от влиянието на животинското. То най-първо почва като животно, пъпли, пъпли, но не му се харесва това, и трябва да се изправи. След като се изправи, това дете трябва да чувствува, то иска да опитва нещата. И след това, това дете трябва да се научи да мисли. И сега в това съществувание вие сте дошли на земята, за да се научите да мислите. Защо ви трябва един ум? към беседата >>
213. Трите пътя, УС , София, 12.12.1937г.,
- Човек трябва да превъзмогне животинското в себе си.
Като огладнели, а нямали никаква храна, започнали да се оглеждат, кой от тях да стане жертва. Първо турили око на най-слабия, него изяли. След няколко дни друг станал жертва на глада. Най-после останали двама-трима. Те се чудели, как се събудил у тях този животински инстинкт, но нямали сила да се противопоставят на звяра в себе си. Човек трябва да превъзмогне животинското в себе си. Да се върнем към въпроса за скарването. Не е лошо да се караш, но да знаеш, кога и как да се караш. Аз говоря за онова скарване, което е причина за нещастието в живота. Говоря също за онази мисъл, която докарва нещастие на хората. Като мислиш право, и ще постъпваш право. към беседата >>
214. Ползата от краката, ООК , София, 22.12.1937г.,
- Да живееш в една животинска форма, и ако не разбираш законите, ще се повлияеш от животинското.
Автомобилът ни, желязото е излязло от земята, от него направиха автомобила, но аз не съм излязъл от земята. Аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята. Автомобилът е направен от земята. Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене. Та казвам: Той е бил едно време животно. Да живееш в една животинска форма, и ако не разбираш законите, ще се повлияеш от животинското. Облечен е човек в една животинска форма. Може един човек да е облечен в животинско разбиране. Та казвам: За да се освободите от животинското състояние в себе си, трябва да мислим. Защото и животните имат чувствувания, ти си се разчувствувал, то е животинско състояние. Когато започнеш да мислиш, ти си човек вече. към беседата >>
- Та казвам: За да се освободите от животинското състояние в себе си, трябва да мислим.
Той мина през тази фабрика, но тези, които направиха автомобила, не направиха мене. Та казвам: Той е бил едно време животно. Да живееш в една животинска форма, и ако не разбираш законите, ще се повлияеш от животинското. Облечен е човек в една животинска форма. Може един човек да е облечен в животинско разбиране. Та казвам: За да се освободите от животинското състояние в себе си, трябва да мислим. Защото и животните имат чувствувания, ти си се разчувствувал, то е животинско състояние. Когато започнеш да мислиш, ти си човек вече. Като започнеш да мислиш, то е човешко. Като започнеш да различаваш доброто от злото, то е ангелско, и като започнеш да прилагаш доброто в живота, то е Божествено; а като започнеш да мислиш, то е човешко. Сега тия неща трябва да ги различавате. към беседата >>
215. Имаше някой человек, НБ , София, 26.12.1937г.,
- Сърцето, това (е) животинското в човека.
Устата ти трябва свободно да се отваря и затваря. Езикът ти трябва свободно да влиза и излиза, за да можеш да говориш истината. Другояче казано, за да бъдеш свободен, за да говориш истината, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат едно. Умът ти трябва правилно да мисли, сърцето ти трябва правилно да чувствува, а волята ти трябва добре да разбира и прилага нещата. Волята представя свят по-възвишен от умствения. Сърцето, това (е) животинското в човека. Сърцето представя изобщо животинското царство, умът представя човечеството, а волята, това е Божественият живот. Така седят работите. Та като говорим за ума, за сърцето и за волята, ние трябва да знаем, кое какво представя. Волята представя Божествения, разумния живот на земята. Като говорим за сърцето, все таки добре е човек да си има едно животно, едно конче запример. към беседата >>
- Сърцето представя изобщо животинското царство, умът представя човечеството, а волята, това е Божественият живот.
Езикът ти трябва свободно да влиза и излиза, за да можеш да говориш истината. Другояче казано, за да бъдеш свободен, за да говориш истината, твоят ум и твоето сърце трябва да бъдат едно. Умът ти трябва правилно да мисли, сърцето ти трябва правилно да чувствува, а волята ти трябва добре да разбира и прилага нещата. Волята представя свят по-възвишен от умствения. Сърцето, това (е) животинското в човека. Сърцето представя изобщо животинското царство, умът представя човечеството, а волята, това е Божественият живот. Така седят работите. Та като говорим за ума, за сърцето и за волята, ние трябва да знаем, кое какво представя. Волята представя Божествения, разумния живот на земята. Като говорим за сърцето, все таки добре е човек да си има едно животно, едно конче запример. Като тръгнеш на екскурзия, ще вземеш кончето си и ще натовариш на него багажа си. към беседата >>
- Значи, началото на животинското е страхът.
– Стани, ще ти кажа, какво трябва да правиш. Няма вече да плюеш по земята, т. е. няма да убиваш праведника, който върви по Бога. Още Мойсей проповядваше любовта, но говореше и за страха. Казано е: „Начало на мъдростта е страх Господен.“ Страхът е присъщ на животинското царство. Значи, началото на животинското е страхът. Началото на човешкия живот е любов към Бога. Това зная аз. Докато се страхуваш от Бога, ти си животно; щом възлюбиш Бога, ти си човек. Страхът се явява при всяко престъпление, при греха. Защо ще се плашиш от Онзи, Който те е създал? към беседата >>
218. Мозъчна и симпатична нервна системи, МОК , София, 11.2.1938г.,
- Всички животни, които имат заострена муцуна, са много интелигентни в животинското царство.
Защо котката с червата ги гълта мишките? А онзи тюлен, който във водата живее, не ги гълта. Казваме, че котката е по-културна, понеже тя е извън водата, а този тюлен във водата не е толкоз културен, колкото котката. Това е един видим пример. Вземете главата на котката е валчеста, а муцуната на мишката, която яде е заострена. Всички животни, които имат заострена муцуна, са много интелигентни в животинското царство. Котката яде мишката по съображения, че мишката е по-интелигентна, нагълтва я с червата да стане и тя като мишката. Сега това е една хипотеза. Права ли е тази хипотеза? Може да се образува теория. Права ли е теорията, че тези са съображенията на котката, че котката познава, че мишката е по-интелигентна. към беседата >>
220. Да ми бъде ученик, НБ , София, 20.2.1938г.,
- Постепенно отиваме до минералното царство, в растителното царство, в животинското царство, в човешкото царство, на всичките тия подразделения.
Мечката ще се спре пред него, ще се поклони, ще каже: „Господарю, какво ще заповядате? “ Гениалният човек ще каже: „Ще бъдете добра да не ходите по пътя, някое дете ще го сплашите, по-далеч ходете, да ви не виждат. Вие такъв величав вид имате, че всеки ще се уплаши, не всеки може да издържи вашето присъствие.“ Вие казвате: „Мечката е страшна.“ Друго едно гледище има. Цялата природа, като започнете от микроорганизмите до човека, това са системи за възпитание. Микробите, това са училище, в което човешките души са се възпитавали. Постепенно отиваме до минералното царство, в растителното царство, в животинското царство, в човешкото царство, на всичките тия подразделения. Има около 400 хиляди форми, повече са те, на които учените хора са се спрели. 400 хиляди форми, аз цитирам това число, през които един микроорганизъм трябва да мине. Зародишът трябва да мине 400 хиляди форми в утробата на майка си, за да дойде до последната 401-та форма, да стане човек. Запример, ако той се спре на 399 форма, какво ще стане? Зависи на каква форма се спре. към беседата >>
- Едновременно в нас подсъзнанието го има като нещо минало, съзнанието е в животинското царство, самосъзнанието ще го видим в себе си.
Самосъзнанието е в човешкия свят и свъхсъзнанието е животът на ангелите. Имаме четири съзнания. Съзнанието е процес на животните, самосъзнанието е процес на нашия живот, ние самосъзнаваме. Свръхсъзнанието, това е процес на напредналите същества. От обикновен човек те имат туй свръхсъзнание. Едновременно в нас подсъзнанието го има като нещо минало, съзнанието е в животинското царство, самосъзнанието ще го видим в себе си. Свръхсъзнанието го считаме като нещо в бъдеще, което ще го опитаме. От туй свръхсъзнание вече има известни зачатия в нас. Някои въпроси ще ги разрешите по образа на подсъзнанието, някои по образа на съзнанието, някои по образа на самосъзнанието и някои по образите на свръхсъзнанието. Представете си сега, че имате четирима души певци. Първият е гениален, вторият е талантлив, третият е обикновен, а четвъртият е бездарник. към беседата >>
223. Закони на Любовта, ООК , София, 28.9.1938г.,
- Знанието, което ние имаме от животинското царство, какво ще ни помогне?
И вследствие на това сте недоволни. Ти си недоволен от някого, понеже неговите влияния, които излизат от него, не спомагат за вашето [твоето] растене и ти не можеш да го обичаш. И той няма да е доволен от онова, което излиза от тебе. На мнозина от вас ви трябва сега една философия – новата философия. Старото знание не помага. Знанието, което ние имаме от животинското царство, какво ще ни помогне? Или знанието, което имаш – съзнанието, че ти си княжески син, че в кръвта ти тече царска кръв. Хубаво, че тече царска кръв, но тая кръв какво може да направи? Ти отиваш в училище и трябва да се учиш. Ако аз напиша една такава формула: 1⁄2 mV2ergs, какво ще разберете? Един математик веднага ще разбере – „m“ означава масата на вселената. към беседата >>
224. Анализи, МОК , София, 21.10.1938г.,
- Страданията, това са опашката на животинското царство във вас.
Опашката на едно куче, на един вол се мърда, докато е здрав. Щом не се мърда, той е болен. Животните, когато са здрави, тогава си движат опашките. Чрез опашките се събужда гръбначния стълб, а той събужда човек да мисли. Страданията в света, това са вашата животинска опашка. Страданията, това са опашката на животинското царство във вас. И без тази опашка е много лошо. Ако нямате страдания, не може да се събуди вашият ум. Казва: „Без опашка може.“ Но няма нищо да постигнете. Сега не вземайте опашката буквално. Туй движение, постоянно се изменя и движи опашката. към беседата >>
225. Страдания и придобивки, МОК , София, 18.11.1938г.,
- Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане?
Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка. към беседата >>
226. Младост и старост, МОК , София, 9.12.1938г.,
- Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското.
Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави. Ако сте в свръхсъзнанието, ще имате светийски глави, или главите, които ангелите имат. Те понякой път, както човек и да изменя себе си, от степените на съзнанието ще измени и цялата външна форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция“ разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от животинското царство в растителното, в животинското, в човешкото и в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Едновременно трябва да функционират във вашето съзнание и да знаете като мислите, какво може да произведете. Запример, някой път вие искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да дойдеш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но да виждаш погрешките на 100, 200, на хиляда поколения. Да съзнаваш техните погрешки и добродетели, че да използуваш добродетелите, които са имали, да използуваш техните погрешки. към беседата >>
228. Недоволството, МОК , София, 17.2.1939г.,
- Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл.
Колкото дробовете са по-хубаво развити, по-широки, по-правилни, тази гънка е по-правилно развита. Мисълта има отношение към правилността на носа, към дължината на носа. Широчината зависи от хубавото състояние на дробовете. Ако носът се спитява, показва, че дробовете не функционират правилно. Като диша човек, той подсъзнателно има условия за мисълта. Животинското царство, без да знае, те със своето дишане приготовляват път за онази, правилната мисъл. Трябва да се даде материал, какво да мисли. Понякой път смесвате вашите чувствувания с мисълта. Казвате: „Недоволен съм.“ То не е мисъл. Мисълта е правилно разрешение на всички противоречия, които се явяват временно в живота. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. към беседата >>
229. Да види царството Божие, НБ , София, 5.3.1939г.,
- Животинското се проявява особено силно в него.
Това тигрите, лъвовете, най-свирепите животни не са толкова страшни, колкото е страшен канибалът. Поглед, очи, уста, челюсти, всичко е страшно нещо. И това е човек! Като наблюдавам някои деца, виждам, как от време на време става едно особено скъсяване на мускулите на лицето и се появява нещо животинско. Това се забелязва особено, когато това дете иска да хване някоя птичка. Животинското се проявява особено силно в него. И като хване птичката, в него се яви една особена усмивка. И като държи птичката, току хване врата ѝ и го скъса. Как мислите, благородна ли е тази постъпка? След това майката ще каже: „моето мило детенце, моето ангелче“. Не, това дете не трябва да къса главите на птичките. към беседата >>
231. Плодът на Духа / Първият плод на Духа, СБ , РБ , 7-те езера, 9.8.1939г.,
- Физиологически разгледано месната храна е най-нечистата, понеже всички клетки, които живеят в животинското тяло имат нечистотии, извержения, микроби и прочие. (втори вариант)
В никоя свещена книга не е казано, че на вълкът е дадено право да яде овци. Той сам си е позволил това. На вълкът и на овцата Господ е дал трева, корени да ядат. Вълкът се е научил от после на този занаят. И на първия човек Бог не беше позволил да яде месо, но човек сам е направил това. Физиологически разгледано месната храна е най-нечистата, понеже всички клетки, които живеят в животинското тяло имат нечистотии, извержения, микроби и прочие. Колкото и да е чисто месото, все има извержения. Мислите ли, че при такава храна човек може да бъде здрав? Сегашните физиолози казват, че сегашната месна храна на човека трябва да се замени. С какво трябва да заменим? А пък за да се измени режима на яденето, трябват убеждения. към втори вариант >>
232. Което знаем, НБ , София, 3.12.1939г.,
- Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака.
Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“ към беседата >>
- Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“
Изправянето на два крака показва покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, да се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: „Няма защо да обичаш този човек.“ И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се поддавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: „Мога да обичам, не мога да обичам.“ Паднете ли на земята, казвате: „Не си струва човек да обича.“ Старите, които много пъти са ставали, падали, като не са станали както трябва, казват: „Не си струва човек да обича.“ към беседата >>
233. Нови пътища, УС , София, 3.3.1940г.,
- Някой казва: „Какво означава животинското царство?
Вие разглеждате сегашния живот в едно статическо положение. Казвате: „Не се живее.“ Сегашният живот за бъдеще ще се промени. Ако вие, да кажем, дойдете след хиляда години, знаете каква промяна ще стане с всички сегашни възгледи. Ако ги пазите, ако не прогресирате, вие сами ще станете смешни на себе си. Не искам да правя сравнение. Някой казва: „Какво означава животинското царство? “ Ония души, които не прогресираха, останаха като волове. Други, които не прогресираха, останаха като коне. Първоначално, които не са прогресирали, останаха като дървета. Като виждам цели гори, това не е нищо друго освен душите наредени в ония форми. Всяка душа, останала в тази форма, казва: „Нас повече от това не ни трябва.“ Дърветата са много горделиви. към беседата >>
234. Обещанието на Отца, НБ , София, 28.4.1940г.,
- Ако видите човек, на когото устата е много издадена напред, това показва, че животинското начало в него е силно развито.
Тъй щото, не е лесно да нарисувате един човек. Когато Бог е създал човека, Той е направил един идеален образ, от който хората постепенно са се отклонявали. Сегашните хора са почти деца. Те тепърва трябва да се върнат към първоначалния си образ. Ако видите човек, на когото устата е много издадена напред, това показва, че животинското начало в него е силно развито. Перпендикулярът на неговото лице остава зад устата. Ако челото му е легнало назад, това показва, че нещо не достига в ума му. Ако брадата му е хлътнала навътре, това показва, че е слабоволен. Ако челото, носът и брадата са добре развити, този човек минава за умен. Такива са мерките на художниците. към беседата >>
236. Нито тържик, нито тояга, НБ , София, 21.7.1940г.,
- В животинското царство е така.
Вземете, имаме пример на културните народи, англичани и германци не могат да се споразумеят. Те са дошли да опитат волята си, мислят, чувствуват, че нещо е криво, че туй трябва да стане, този въпрос да се разреши. Аз приемам, кой ще надвие. Това не е лозунг. Това за хората. В животинското царство е така. Максимата не е ли същата? Силните всякога са управлявали. Каква философия има в това? Казват, Англия била едно време силна, управлявала. Ако сега Германия стане силна, тя ще управлява. към беседата >>
238. На сватба, СБ , РБ , София, 28.7.1940г.,
- Като изучавате животинското царство, виждате какво голямо разнообразие съществува в природата.
Като изучавате животинското царство, виждате какво голямо разнообразие съществува в природата. Всяка животинска форма представлява специфичен костюм, специална мода, в която природата облича различните животни. Като започнете от най-малката мушица и стигнете до човека, вие се натъквате на различни моди, една от друга по-красиви, по-сложни и по-усъвършенствани. Голямо е разнообразието на костюмите, с които природата е облякла своите деца. Един ден, когато човек излезе от сегашната си форма, неговият костюм ще остане в архивата, закачен на някой гвоздей, като антика, останала от миналото. Всяка форма, колкото и да е малка, има свое предназначение. към беседата >>
241. Работа за цялото, УС , София, 6.10.1940г.,
- От животинското царство хората се научиха да пипат там, дето не трябва.
Щом е съвестен и честен, същевременно пък има и любов към Бога, че е разумен, разсъждава – в този човек имам доверие. Може да излеза от къщи и може да го оставя, той нищо няма да бутне. Дойде някой, очите му играят, съвестта не е развита, личните чувства не са развити, религиозните чувства не са, разсъждението не е развито, обича да пипа, ръката е дълга. Като излеза, току проточи ръката си, вземе и се свърши въпроса. Но то е навик. От животинското царство хората се научиха да пипат там, дето не трябва. Мислите ли, че като узреят черешите, като дойдат някои птици ще ви питат, дали трябва да си откъснат или не. Тук имаме една малка черница, като узреят най-хубавите черници, ядат ги врабчетата. От тях човек не може да се вреди. Щом узрее хубаво, те ги изядат. Гледаш долу нападали узряли, но всички набутани. към беседата >>
242. По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта, ООК , София, 23.10.1940г.,
- Адам да се занимава с животинското царство, да го изучава. (втори вариант)
Сега някои от нас ще кажете: „Да бяхме започнали отрано.“ Първите хора – Адам и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите ако започнете първи, ще направите нещо. Най-първо, Адам и Ева започнаха в райската градина, при най-хубавите условия. Тогава поставиха тя да се занимава с растителното царство. Адам да се занимава с животинското царство, да го изучава. Един ден, по едно невнимание, учениците не разбраха и ядоха от едно отровно растение. Защото има известни отрови в природата като ги ядеш, най-първо няма да чувстваш отровата, но след 6-7 месеца ще усетиш въздействието на отровата в себе си. Има и отровни мисли. Една мисъл можеш да внесеш в човека и да го отровиш. Ако се тури човек в един магнетичен сън, (а) всички хора не се поддават, но някой човек със слаба воля, ако се тури в магнетичния сън и му кажете след 6 месеца да иде и да открадне отнякъде, като се събуди, той нищо не помни. към втори вариант >>
- Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава.
Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. към беседата >>
243. Живот, светлина и сила, МОК , София, 14.2.1941г.,
- [У] всичките хора, които обичат да ядат месце, главата е широка, имат това, животинското.
Имаме линията AB . Тя показва една вълна. Като се измерва главата на един лъв, тя е широка. Във всички месоядни животни главата е широка. Във всички тревопасни животни главата е тясна. [У] всичките хора, които обичат да ядат месце, главата е широка, имат това, животинското. Сега в какво седи [въпросът]? Ако една овца пасе трева, главата ѝ става продълговата, не става широка. Къде ще търсите причините? Понеже, като нападат, животните се борят, правят едно усилие. Види се, усилието, което правят, след като хванат противника, жертвата, която трябва да ядат, е хубаво. към беседата >>
244. Двама синове, НБ , София, 23.2.1941г.,
- Така и Бог се отразява в растителното царство, в животинското царство – навсякъде.
Всякога в твоите най-благородни мисли, ти ще видиш едно отражение на Бога. В твоите най-благородни чувства, в твоите най-благородни постъпки, ти ще видиш едно отражение на Бога. Всеки човек може да види туй Божественото, както слънцето се отразява върху повърхността на бистрата вода. Така и Бог се отразява в растителното царство, в животинското царство – навсякъде. По някой път питали са ме, има ли Господ, няма ли Господ. Има един Господ, но Той не е такъв, какъвто ти Го мислиш. В Индия има 35 милиона богове, в които вярват. Много Божества. към беседата >>
247. Три възгледа, НБ , София, 6.7.1941г.,
- То е придобито от животинското царство, от ония животни, които не са разбирали предназначението.
Имате такива понятия. Белият цвят на зъбите показва добродетел. Човек, който има бели хубави зъби, добродетел има. По някой път обича да хапе. То е друг въпрос. То е придобито от животинското царство, от ония животни, които не са разбирали предназначението. Човек, който хапе, не знае как да свири. Аз съм гледал мнозина, които шият, не търсят ножици, със зъби ще откъснат конеца, със зъби ще чупят орехи. Този зъб ще счупят, онзи ще развалят. Не чупете лешници със зъби. После, за да бъдат здрави зъбите, чорба гореща да не ядете. към беседата >>
248. Двама или трима, СБ , НБ , София, 14.9.1941г.,
- Първоначално човек е бил поставен в малки форми, от животинското царство, където предварително се е учил да пее. (втори вариант)
Той не продава изкуството си. Днес много славеи има, облечени в човешка форма. Нищо в света не се губи, нищо не се дава даром. Много време е пял славеят, за да стане добър певец. Много време е пял човек и още много ще пее, докато стане истински певец. Първоначално човек е бил поставен в малки форми, от животинското царство, където предварително се е учил да пее. След като учил много време, той приел човешка форма и се проявил като добър певец. Човек върви към постепенно усъвършенстване, поради което е минал през всички форми на живота, като през школи. За пример, той е минал през школата на минералите, на растенията, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, докато е дошъл най-после до човека. И тук той не спира, продължава да се развива. От бялата раса ще излезе шестата, светеща раса, в която хората ще се различават от сегашните. към втори вариант >>
249. Основни отношения, МОК , София, 24.10.1941г.,
- Човек преставя перпендикулярът на животинското царство.
Природата ще прекара всяко живо същество през хиляди, хиляди форми за да го научи да работи. Сега казвате, че човек е създаден. Човек докато дойде до тази форма, знаете ли как Бог го е създал? Той е бил последната животинска форма, която дошла до положението да стане човек, когато Господ е казал: Да направим човека по образ и подобие свое. Човек е последната животинска форма, нямало накъде да се подвижи, дошъл в края, нямало къде в квадрата да се подвижи, станало е повишение, образувал се е един нов перпендикуляр. Човек преставя перпендикулярът на животинското царство. Всичките негови стремежи са в диаметрално противоположна посока на стремежите на животните. Едно животно след като се наяде, легне да си почине. Обаче човек, след като се наяде не се свива, но ще си проточи краката. Животното като седне, събере главата и краката на едно място, човек като се наяде се изправя в една права линия. Докато вие се свивате, вие сте все в животинското царство. към беседата >>
251. Добра мисъл, добро чувство и здраве, ООК , София, 11.3.1942г.,
- Страхът е законът на животинското царство.
Всички ония хора, в които страхът е силно развит, съвестта е слабо развита. Защото най-високата степен, до която животните достигат, то е страхът. Страхът е законът на животинското царство. Писано е: „Слабият да плюе на краката си и да бяга.“ Щом го викат да го съдят някъде, че е направил престъпление, да бяга, да се не явява. Слабият да бяга. Щом го хванат, той е виновен и веднага – смъртно наказание. Една лисица като хване кокошката или един вълк като хване агнето, какво става? Да плюе на краката си, да бяга. към беседата >>
- В животинското царство най-голям е слонът и най-умен е.
Сега ние мислим, за да бъдем духовни, искаме да имаме един външен физически изглед. Мислите ли, че всеки човек, който физически е представител[ен], че той е умен? Може да е така. В животинското царство най-голям е слонът и най-умен е. Но питам: ако съвременният човек би бил така голям, както слона, и ако са му нужни на ден 75 килограма ориз, при сегашното положение, когато едва може да се намери половин кило или едно кило ориз, как ще намериш 75 кила? Ако всички имате такива големи тела, да трябва така да се храните, несъвместимо е с живота. към беседата >>
252. Видове женитби, УС , София, 29.3.1942г.,
- Сега ще ви приведа един пример из животинското царство.
Сега ще ви приведа един пример из животинското царство. Някой път аз съм ви разправял, че тази година е дошла една котка, запознала се е с мене и аз като изляза навън, ходи, разхожда се с мене. Накъдето ходя, и тя ходи, после се връща назад, отива до нашето игрище и пак дойде при мене. Аз мислех, че с мене ходи, тича отпреде ми. Един брат ми каза, че той имал една котка и тя го изпращала чак до пътя, ходила с него и се връща назад. Пък тя, същата котка. към беседата >>
254. Да благодарим, ООК , София, 25.11.1942г.,
- Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги.
Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси. Много малко са хранени. Пръстите на ръцете понеже са по-дълги, повече са хранени. Всичките хора имат дълги ръце по единствената причина, че като са били в животинското състояние като маймуни, качвали са се, откъсване, препращане на мисли в ръцете и ръцете са се хранили и пръстите са станали по-дълги. Онези животни, които не са протакали ръцете, краката им са къси. Тия, които са искали много, очите им са станали отворени и големи. Вземете бухала вечерно време, който ходи да си търси храната. Вечерно време гледа да зърне някоя птичка, да я намери, да я хване, следствие на това очите им са станали отворени и изпъкнали. към беседата >>
255. Правилата на Любовта, ООК , София, 21.4.1943г.,
- Животинското състояние показва, че в тях Доброто е повече, отколкото трябва.
Като погледнем по-низшите животни, виждаме, че те нямат красота. Има красота в линиите, но като дойдете до лицето, няма нищо красиво. Нито във вола има красота в лицето, нито в тигъра има красота в лицето. Всичките животни много грозни са. Всичките животни са грозни. Животинското състояние показва, че в тях Доброто е повече, отколкото трябва. Добро в туй отношение, че от Доброто създадоха космите. Космите показват, че обичат повече себе си от всичко в света. Затова се облякоха с косми. Като оголее главата на някой човек – да обикне себе си и ще му изникнат космите. Да обикнете себе си, то е цяла наука. към беседата >>
257. Бащата иде, НБ , София, 30.5.1943г.,
- Мисълта е, която е освободила човека от животинското състояние.
Най-първо, човек защо трябва да се сърди? Той мисли защо? – За да израсне главата напред. Мисълта е, която е освободила човека от животинското състояние. Религиозното чувство е, което е освободило човека от робството на материалния свят. А пък онова, което му е дало постоянство да бъде устойчив в човешките идеи, то са светските чувства – да обича обществото, да обича дома си, да обича отечеството си. Тия чувства го правят устойчив. Не само да има място, дето да влиза, но и да излиза. Когато един човек влезе в къщи, в къщи ли седи? към беседата >>
259. Гласът на душата, СБ , РБ , София, 23.8.1943г.,
- Чрез петте пръста се излива човешкото и животинското му естество.
Дето отсъства любовта, там всичко е лишено от съдържание и красота. Като свири четвъртини тонове, музикантът прави едва уловими движения, пълни с хармония и ритъм. Каквито са движенията на четвъртината тон, такива са движенията и на двата пръста, палецът и показалецът, допрени един до друг. Един е резултатът, когато се наведеш да вдигнеш нещо от земята с палеца и показалеца; съвсем друг е резултатът, когато вдигнеш нещо от земята с трите, четирите или петте си пръста. Чрез палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човека. Чрез петте пръста се излива човешкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хващаш само с двата си пръста, отколкото с всичките пръсти, или с цялата ръка. към беседата >>
260. Проявен и непроявен, СБ , РБ , София, 3.9.1943г.,
- Например, водородът, който влиза в растенията, се различава от водорода в животните; водородът, който влиза в животинското царство, се различава от водорода в хората.
Има идеи, които действува върху човешкия ум или като солта, или като захарта. Първите сгъстяват, втвърдяват, запичат и ограничават процесите, а вторите ги разширяват. Това са. процеси, които стават в неорганическия, органическия и психическия свят. От гледище на трите свята различаваме три вида свойства на един и същ елемент. Например, водородът, който влиза в растенията, се различава от водорода в животните; водородът, който влиза в животинското царство, се различава от водорода в хората. Даже и в хората водородът се различава. Слаба, едва забележима е разликата, но за опитния наблюдател съществува тънко различие. Съвременната химия не се занимава с тези въпроси, но бъдещата ще ги изучава. Като се говори за солта, казваме, че и тя бива: неорганическа, която сгъстява, втвърдява, запича и ограничава нещата; органическа, която само осолява, и психическа, която се проявява главно в умствения и сърдечния свят – тя обединява мислите и чувствата. За тази сол е казано в Писанието: „Ако солта обезсолее, хвърля се навън”. към беседата >>
- Като се говори за погрешки, имаме пред вид животинското естество на човека, което не мисли.
Мнозина страдат от еднообразие в живота, което има отношение към миналото. Разнообразието е в бъдещето. В миналото се крият погрешките на хората. Затова е казано, че историята е наука на миналото. Бъдещето крие условия и възможности за изправяне на погрешките. Като се говори за погрешки, имаме пред вид животинското естество на човека, което не мисли. Който не мисли, той греши. Следователно, човек изправя погрешките на животното; ангелите изправят погрешките на човека. Ако синът върви по линията на бащата, лесно изправя неговите погрешки. Понеже синът представя бъдещето, а бащата – миналото, казваме, че бъдещето изправя погрешките на миналото. към беседата >>
261. Вечно подмладяване, НБ , София, 10.10.1943г.,
- Какъв човек е той, щом се проявява животинското в него?
Какво се иска от сегашните хора? — Да дадат път на Божественото начало в себе си. Казват за някого, че е истински човек. Какъв човек е той, щом се проявява животинското в него? Той носи човешка форма, но се проявява като тигър, като вълк, като паяк или друго някое животно. Някой се разгневи, недоволен е от някого и казва: Ще ми се да го удуша, или да изпия кръвчицата му. Да изпиеш кръвта на някого, това прави и мечката стръвница, но не и човекът. Така постъпва тигърът, паякът. Турете Божественото за основа на своя живот. към беседата >>
264. Средство за подобряване, ООК , София, 27.10.1943г.,
- Страхът е висшият закон, който управлява животинското царство.
Рибата не може да живее извън водата. Излезе ли от водата, тя веднага умира. Обаче, влезе ли човек във водата, веднага умира. Всяко живо същество е така нагодено, че да използва условията, при които е поставено. Влезе ли в чужди условия, то изпитва страх и започва да бяга. Страхът е висшият закон, който управлява животинското царство. Той се е развивал милиони години. Законът в животинския свят гласи: Със силния не се разправяй. Срещне ли те на пътя, плюй на краката си и бягай. Ако си на високо, не слизай при силния, да се разправяш с него. Стой на височината и оттам се обяснявай. към беседата >>
265. Най-красивият ден, УС , ИБ , ПС , Мърчаево, 16.4.1944г.,
- В животинското царство големите животни ограничават малките – и това не е закон. (втори вариант)
Казвате: Трябва да вървим по закон. Трябва да вървим по закон, но за кого е създаден законът: за здравите, или за болните? Законът е създаден за здравите, за добрите, за умните хора – за лошите хора няма закон. Повечето хора имат понятие за закона, като за някакво ограничение. Това не е закон, това е животинско състояние. В животинското царство големите животни ограничават малките – и това не е закон. Малките животни не се карат с големите – подчиняват им се. Малкото животно, като види голямото, от далеч още му отваря път. Голямото животно е и прокурор, и съдия, и стражар – във всичко се налага. Ако сгрешиш с нещо пред голямото и силно животно, то веднага се налага по всички правила на насилието – няма кой да те защити. В същност, има кой да те защити. към втори вариант >>