Намерени са 379 резултата от 250 беседи с части от думите : 'Емблема'.
- В първата емблема — закона — виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7.
В първата емблема — закона — виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава. Три, то е смисълът на живота, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила. То не е поделяемо. Трите само Бог може да го победи. към беседата >>
5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал.
Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът, аслъ, винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал. към беседата >>
6. Делението, ИБ , , 8.12.1913г.,
- Домът е емблема на любовта, а щом и в любовта се яви раздвояване, тя няма да устои.
Христос казва "Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои", т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на любовта, а щом и в любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустоявание, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго освен празнини. Първото впечатление от празнините е неловкостта. Ако настъпим в някоя мочурлива почва, гдето няма основа, потъваме. И тъй, разделението причинява празнини в живота, а те са място на злото. към беседата >>
7. Житното зърно, НБ , София, 5.4.1914г.,
- Житното зърно е емблемата на човешката душа.
Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. към беседата >>
- То е емблема на живота.
Сега, какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква „Ж“, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. „да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя“. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето“. към беседата >>
8. Сънищата на Йосифа, НБ , София, 2.8.1914г.,
- Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани.
Нарисувана е в картините – човек, състоящ се от кости и с коса в ръка. Проверили ли сте, дали е така? „Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй да е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули? Трябва да бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва да бъдете добродетелни. Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма да бъде закачана. Имате, следователно, една емблема, за да не бъдете засягани. Престъпите ли Божия закон, всякога ще бъдете закачани. Страх от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването. Плачът не спасява човека; спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло. Това е нашата задача на земята. И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа. към беседата >>
- Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното.
Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко? – две години, определеното за изпитание време. А кой е вашият затвор? Вашето сегашно тяло. Трябва един ден да излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен. Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от себе си виното. Хлебарят трябваше да бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва да се жертва. А виното трябва да влезе да разхлади живота. То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за да го използват. Когато виното влезе в шишето и почне да ферментира, шишето се пуква. към беседата >>
9. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- И действително, хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие.
Всичките неща на земята ние можем да ги разбираме само символично, па и сам Христос, никога не е говорил направо, а казва, например, че хлябът бил Неговото тяло, а виното – неговата кръв и прочее. И действително, хлябът, който имаме, това е емблемата на Словото Божие. То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят. Ние имаме много неща сложени на трапезата. Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. към беседата >>
- Рибата е емблема на Христа.
То, както хлябът, дава на гладния сила, живот, избавя го от страданията. Чрез тези емблеми, които имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата в духовния свят. Ние имаме много неща сложени на трапезата. Например, риба. Христос, след своето възкресение, хвана риба, опече я и нахрани с нея свои ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, син Божий, победител (спасител)". към беседата >>
- Житното зърно е емблемата на Христа.
Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос. Житните зърна са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете – манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е емблемата на Христа. И във всички плодове, които ние имаме, Христос се олицетворява в Своята чистота. Защото само растенията са единствените, които не са изгубили своята чистота. В техните облекла има още тази райска хубост. И ако ние ядем от тях, то животът ни ще бъде no-чист, по-светъл. към беседата >>
- Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди.
Та, под думата "дела" се разбира – плодовете, за които ни се препоръча да ги имаме. Ами че, ако дойде Христос, с какво ще Го храните? Кокошки не яде, доматена чорба не яде, дървено масло – и него не яде, осветен хляб тоже не яде. А вие трябва да имате хляб, заради Христа, эащото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе Си, но щом вие Го викате, трябва да My сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо, от единия до другия край, се препоръчва доброто сърце и добрия ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което, като нямаше плод, прокле го, а всичко туй е емблема: еврейският народ, близо за две хиляди години, нищо не роди. Та Христос, за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни и храни я на радо сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. към беседата >>
- Появяването на тази емблема, Пентограма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла.
Има ключове и змийски сплит; там са лошите духове, адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също както, ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщение за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и пр. И три букви, обърнати с ъглите нагоре – нещо, което е признак, че действително сме в 13-та сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема, Пентограма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха, застава на ъгъла. (По-нататък се дадоха разяснения по всички почти пунктове на Пентограма, но аз не успях удачно да ги схвана, понеже минаха набърже). към беседата >>
- Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят.
Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно, и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата "Ж" в Пентограма – с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентограм, за в бъдеще, трябва да се измени. Понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл, тази буква "Ж" да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. към беседата >>
10. Съборна среща в Търново, ИБ , В.Търново, 31.8.1914г.,
- Появяването на тази емблема - пентаграма, ни показва, че времената са дошли, и най-първо Този (сочи образа на Христос на стената), Когото зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла .
Има ключове и змии - там са лошите духове - адът. Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее, и три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема - пентаграма, ни показва, че времената са дошли, и най-първо Този (сочи образа на Христос на стената), Когото зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла . (По-нататьк се дадоха и други, доста много и подробни разяснения по този символичен знак - пентаграма, но и г-н стенографът не е успял да ги схване). Тази емблема се състои от вибрации, които, ако не се възпроизвеждат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; когато, напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже, тъй както сега е даден, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос у вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможност да ги възприемете, та да ви даде най-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. към беседата >>
- Тази емблема се състои от вибрации, които, ако не се възпроизвеждат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; когато, напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят.
Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате; също ако се прекъсне коренът на дървото, за да няма съобщения за храна. Така са нашите мисли и желания. Имате още и други десет емблеми: чаша, книга, светилник и прочее, и три букви, обърнати с ъглите нагоре, нещо, което е признак, че действително сме в 13-а сфера, а то значи, че сме в ада. Появяването на тази емблема - пентаграма, ни показва, че времената са дошли, и най-първо Този (сочи образа на Христос на стената), Когото зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла . (По-нататьк се дадоха и други, доста много и подробни разяснения по този символичен знак - пентаграма, но и г-н стенографът не е успял да ги схване). Тази емблема се състои от вибрации, които, ако не се възпроизвеждат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; когато, напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, словото тогава е мощно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да може да работите във външния свят. Особено буквата Ж в пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже, тъй както сега е даден, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква Ж да излезе горе. Как? Като положите тази корона върху Христа. И когато дойде Христос у вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможност да ги възприемете, та да ви даде най-висши знания за Божествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят. Ако вие не усвоите тази енергия (материя), която ви се дава тази година, всичко друго, което ще ви се каже, то ще бъде тера инкогнита. Трябва да знаете, че вие имате първата стъпка, защото тази година е първата година от настоящата нова епоха от развитието на человечеството. към беседата >>
11. Мир вам!, НБ , София, 24.9.1914г.,
- Но в този инструмент има известна емблема.
В това нагласяване има известно съотношение. И след като нагласят инструментите по известни тонове, тогава вземат лъка и започват да свирят. Знаете ли колко време трябва на един цигулар, за да може да влезе в един симфоничен оркестър, за да може да владее своя инструмент, своя лък? Най-малко трябва да посвети 12 години на специално обучение. У нас обикновено казват, че онзи, който свири на цигулка, е циганин – такова е прозвището на цигуларите. Но в този инструмент има известна емблема. Можем да кажем, че цигулката е най-съвършеният инструмент, който от 300 години, откак великият майстор Страдивариус го е направил, не е претърпял изменения, защото почти е достигнал своето съвършенство. Цигулката мога да уподобя на човешката душа: в нея има четири струни и един лък. Цигулката – това е човешката душа; струните – това са четирите човешки темперамента. Човешката воля можем да сметнем за лък. Един цигулар, когато отиде да си купи струни, ще каже: „Дайте ми еди-коя струна – „ми“, „ла“, „ре“ или „сол“, и когато се завърне вкъщи, той знае къде да тури всяка отделна струна. към беседата >>
12. В начало бе, НБ , София, 21.11.1914г.,
- Главата е емблема на първичното Начало, когато човек е бил посят.
И попитате ли дървото откога започва неговото начало, то ще ви отговори: „От еди-кое време – от посаждането на семката”. Следователно, когато ви попитат какви сте били в миналото, вие можете да кажете, че сте били една семка, която Господ е посадил на почва, за да поникнете, да се разклоните, да цъфнете и да завържете плод, който да узрее. Нашият разумен Живот е едно дърво. И това разумно Начало сега е поставено в нашата глава. А тялото показва колко милиони години човек е текъл от това Начало надолу под действието на силата на стремежа към Земята. Главата е емблема на първичното Начало, когато човек е бил посят. към беседата >>
13. Разговор за Откровението, ИБ , Бургас, 18.1.1915г.,
- Когато от пророчествата се вземе известна емблема, за да се разбере нейното значение, трябва да се види от кого я е взел пророкът, кой я употребява: военни, религиозни или други.
Когато от пророчествата се вземе известна емблема, за да се разбере нейното значение, трябва да се види от кого я е взел пророкът, кой я употребява: военни, религиозни или други. За подобно се отнася - та при тълкуването трябва и да й се предаде такъв характер. Тръбите, конят са военни емблеми, книгата - религиозна и пр. Четирите ангела, свързани при реката Ефрат (.Откровението), представляват четирите поробени народа около тая река, които сега ще се освободят (Асирия, Вавилония, Армения и ..). към беседата >>
14. Многоценният бисер, НБ , , 2.5.1915г.,
- Жената е емблема на Любовта.
Хората не трябва да бъдат еднакви. Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен: всякога трябва да съществува разлика между хората. Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, но тя трябва да бъде хармонична – както в тоновете на музиката има различие, и именно в това хармонично съчетание на това различие седи хармонията, от която ние се възхищаваме. Да дойдем до обяснение на тази хармония, която трябва да съществува у мъжа и у жената, да приложим този Божествен принцип. Жената е емблема на Любовта. Любовта не може да се появи у мъжа – не в мустакатия мъж, защото и жена може да има мустаци, както имат някои животни, но има известни качества, които я отличават, и тия качества вечно ще пребъдват в нея – но у мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мьдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си – Мъдростта, и майка си – Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина – ще се прояви тази Истина. Истината е по бащина линия, тя е пак мъжки пол – тя е синът на тия двама. Бащата и майката, т.е., Мъдростта и Любовта, като заченат пак, ще родят Добродетелта; това е вашата сестра. към беседата >>
- Ето защо, когато Христос казва: „Вие, жени, сте емблема на Божествената Любов, във вас живее Бог“, жените трябва да слушат мълчаливо, скромно и трябва да се показват достойни да го носят.
Туй е, което Христос иска да каже с тия стихове, от които аз избрах най-маловажния, а виждате колко нещо той съдържа в себе си. Другите съдържат много по-дълбоки работи, които вие ще научите един ден не тук на земята, а като идете в Небето, понеже тогава ще има у вас ново разбиране, нови чувства и нови способности. Тогава може да видите други картини, които може да разберете. Засега толкова може да ви се даде. Ако ви се даде нещо повече, вие не можете го понесе; то би значило да се надуе един сапунен мехур повече, отколкото трябва, – той би се пръснал. Ето защо, когато Христос казва: „Вие, жени, сте емблема на Божествената Любов, във вас живее Бог“, жените трябва да слушат мълчаливо, скромно и трябва да се показват достойни да го носят. Вие казвате: „Трябва да знаеш, Господи, че светът сега не е такъв, какъвто си го направил“. Няма защо да учим Господа. Когато Той говори, ние трябва да мълчим. А когато Той млъкне, ще започнем ние урока си: ще кажем: „Аз направих това тъй, онова – инак“, и тогава Той ще каже: „Еди в що си прав; еди в що не си прав“. Следователно учението Му е да Го слушате и да приложите това учение в живота. към беседата >>
15. Божественият Промисъл, НБ , , 6.6.1915г.,
- Вие имате цифрата 5 и другаде: 5 чувства, 5 пръста; то е емблемата на човека на земята.
Аз ви питам: Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, може да си скроите дрехи и да се облечете. По същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания чрез този Божествен цимент, Божественият Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочее, необходим ни е този Промисъл, за да можем да живеем и да се развиваме. И затова Христос казва: „Не бойте се“, и пита защо петте врабчета не падат. Вие имате цифрата 5 и другаде: 5 чувства, 5 пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото 5 представлява човека – умния, мъдрия човек – и казва, че този мъдър човек не пада дотогава, докогато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече: ще почне да се разрушава вашия живот. към беседата >>
16. Блудният син, НБ , София, 3.7.1915г.,
- Затова заколването на телето е една емблема – телето е дете: когато едно дете се праща в Невидимия свят, заколват едно теле; когато детето се връща, това е блудният син.
И тъй, не мислете, че когато умрете, ще станете светия; не, вие ще умрете и ще страдате. Ние се борим против процеса на смъртта с процесът на Възкресението: „Татко, съгреших.“ И този син възкръсва – бащата му тури пръстена, облече го и той възкръсна. Затова заколването на телето е една емблема – телето е дете: когато едно дете се праща в Невидимия свят, заколват едно теле; когато детето се връща, това е блудният син. Това е вярно както във физическия, така е и в Душевния свят; и когато един човек се ражда, той става жертва. към беседата >>
17. Добрият самарянин, НБ , София, 24.7.1915г.,
- Той не е и помислял, че именно неговото дело ще се оповести и ще стане емблема за целия свят.
Дръжте в съзнанието си тези действащи лица, защото вие можете да играете ролята или на свеще-ника, или на левита, или на самарянина – четири роли можете да играете в света. Всички ги играят, защото светът е една сцена, върху която хората играят тези роли. Когато четете някоя повест, вие всякога се спирате върху героя на разказа, а в този разказ героят е самарянинът. Той не е и помислял, че именно неговото дело ще се оповести и ще стане емблема за целия свят. Разни тълкуватели казват, че това е притча, но ние знаем, че Христос е вземал примери само от действителния живот. Драмата, която Христос представя, става на Небето и на Земята. Пътникът излязъл от Йерихон – това е Небето, висшият свят, от който хората излизат; Йерусалим пък е Земята – значи хората слизат отгоре – от Небето към Земята. Но на Небето има разбойници, даже Апостол Павел казва, че над нас има лоши духове. Но нека да оставим този по-дълбок смисъл и да се върнем към обществения живот. към беседата >>
18. Да я не пия ли?, НБ , София, 22.10.1916г.,
- Но чашата вътре в себе си съдържа процес на известно развитие, тя е емблема в живота, и ако забележим в природата, всички онези растения, на които цветовете са явни, не тайнобрачни, изобщо имат такава форма - форма на чаша. (втори вариант)
" С думата „чаша" са запознати всички. В съвременния живот изобщо чашата играе важна рол. При всички увеселения чашата служи - най-хубавите вина трябва да се наливат в тази чаша. Сега именно Христос казва на учениците Си: „Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? " Често и лекарите, и те дават чаша; и малките деца, които не са свикнали към тази чаша, изпитват отвращение към нея. Но чашата вътре в себе си съдържа процес на известно развитие, тя е емблема в живота, и ако забележим в природата, всички онези растения, на които цветовете са явни, не тайнобрачни, изобщо имат такава форма - форма на чаша. И в този смисъл, да пиеш известна чаша, значи да претърпиш известен процес, вътрешен или външен, сърдечен, телесен или умствен. към втори вариант >>
19. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви, НБ , София, 16.11.1916г.,
- Но в тази книга, от която Христос взима тази притча - козите и овците са емблема. (втори вариант)
Тези пет разумни деви са сили в човека, които трябва да се впрегнат. То не е един въпрос индивидуален, само заради нас. Христос като дойде, няма да отлъчи един народ от друг. Защо в Евангелието се казва, че Той ще отлъчи овците от козите, както овчарят ги отлъчва? Аз зная, че млякото на козата е по-здравословно от това на овцата, по-безопасно от това на овците за децата. Но в тази книга, от която Христос взима тази притча - козите и овците са емблема. Под „овца" се разбира човек умен, благороден. Под „коза" се разбира човек своенравен, неразумен. Козата ходи на места, гдето никой не ходи - по планини, върхове. Тя е цял акробат. Овците обичат равнища. към втори вариант >>
23. Божията воля / Волята Божия, НБ , София, 22.4.1917г.,
- Защо гълѫбътъ се взима за емблема? (втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, философи спорятъ кое е сѫществувало по-рано – кокошката или яйцето. Азъ казвамъ, че кокошката е сѫществувала отдавна, а яйцето е нейно послѣдствие. Дали е по-рано причината, а послѣ слѣдствието или обратно: първо е причината, а послѣ слѣдствието. Кокошката е причина, а послѣдствието е яйцето. Подъ думата „кокошка“ се разбиратъ „стари хора“, висшия човѣшки умъ. Защо гълѫбътъ се взима за емблема? Подъ гълѫбъ се разбира висшето у човѣка, висшия човѣшки умъ, по който може да изпълнимъ волята Божия. Това е най-голѣмиятъ даръ, който имаме. Ето защо и мѫже и жени трѣбва да пазятъ своя умъ непокваренъ. Поквари ли се умътъ ви, рѫждяса ли той, вие сте изгубени. към втори вариант >>
24. Взимане и даване / Взимане и даване, НБ , София, 6.5.1917г.,
- Кръвьта, това е само една емблема, една форма, а животътъ, облѣченъ въ една обвивка на червенина, това е само единъ ефектъ, който показва, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тази червена кръвь. (втори вариант)
Затова релиознитѣ хора трѣбва да разбиратъ духовния езикъ. Постоянно се говори за Христовата кръвь. Каква е тя? Тя е червена, а червенината е признакъ на топлина, топлина въ живота. Слѣдователно азъ изваждамъ слѣдното заключение: Христовиятъ животъ спасява хората, а не кръвьта. Кръвьта, това е само една емблема, една форма, а животътъ, облѣченъ въ една обвивка на червенина, това е само единъ ефектъ, който показва, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тази червена кръвь. към втори вариант >>
25. Бог е Дух / Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917г.,
- Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ. (втори вариант)
Духътъ е изворъ на живота, а Истината е глава на Словото, на разумния животъ, затова тѣзи два елемента трѣбва да се съединятъ въ Бога, да се върнатъ към Бога и да станатъ едно съ Него. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ едно сме“, т.е. подъ това Той разбира, че има въ себе си тѣзи два елемента – Духъ и Истина. Страданията, които Христосъ понесе, понесе ги като една жена, която ражда. Като рекохъ, че трѣбва да раждаме, то значи да бѫдемъ жени. Да родишъ и да отглеждашъ, то значи да заемешъ мѣстото на една жена, като я вземешъ като емблема на духъ, на радость, на любовь, на дълготърпение, на миръ. към втори вариант >>
- Христос взима рибата за емблема на християнството, защото тя има свойство да се вдига и да слиза нагоре и надолу.
Числото 153 показва завършена работа, в която присъстват Бог, человек и Духът. 153-те риби имат значение, когато се прибави при 1 отдясно 0, получава се 10; 10 + 5 + 9 = 24; 24 е законът на човешкия живот, а 3-те е законът на равновесието. Затова всеки трябва да опече по една риба през целия си живот. Христос взима рибата за емблема на християнството, защото тя има свойство да се вдига и да слиза нагоре и надолу. Когато човек иска да се вдига нагоре, той тогава разширява своя мехур и по този начин излиза над водата. Имате нула - то представлява вечността, а още и времето. Трите означава двигателя, който движи ръката, човека, който е дошъл за работа. Числото 153 означава колко са спасените. От тях някои ще бъдат на жаравата, а някои във водата. към беседата >>
27. Доведете го, НБ , София, 30.6.1918г.,
- Значи, оселът е емблема, символ на нещо.
Задава се въпросът: защо Христос не е влязъл в Ерусалим на кон, а е възседнал ослица? На този въпрос може да се възрази с друг: не можа ли Христос да влезе пеш в Ерусалим, а трябваше непременно да възседне на нещо? Христос не можа да влезе пеш в Ерусалим. Защо? Ерусалим е предел между физическия и Духовния свят. Следователно както Ангелът не може да слезе на земята без тяло, така и Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. Значи, оселът е емблема, символ на нещо. Това ще разберете само когато се заемете с изучаването на дълбокия смисъл на Природата, както Бог я е създал, а не както сегашните учени я разбират. Малко хора разбират какво нещо е оселът, т.е. магарето. Повечето го вземат за символ на упоритост и се смеят, когато реве. Наистина, магарето има лоши черти, но има и добри черти. Ако искате да намерите чиста, здравословна вода, не търсете специалист, но се качете на едно магаре и се оставете на него, то ще ви покаже, къде има чиста вода. към беседата >>
28. Доброто вино, НБ , София, 4.8.1918г.,
- Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взема като емблема на смъртта, и сладко – емблема на Живота.
Много от съвременните хора страдат от лошото влияние на виното върху организма им. Учени хора, лекари са писали за вредното влияние на виното върху човека. Обаче, виното, за което се говори в Евангелието, е представено като символ на Живота. Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взема като емблема на смъртта, и сладко – емблема на Живота. Химиците знаят състава на сладкото вино и разбират защо ферментира то. Гроздовата захар в сладкото вино, от действието на спиртните ферменти, се разлага на спирт и въглероден двуокис. Последният излетява(***излита), а спиртът остава във виното и му придава упоително свойство. Всички знаят, че спиртът, който се намира във виното, е отровен: той е причина за вредното действие на виното върху човешкия организъм. В този смисъл, ферментирането не е нищо друго, освен процес на разлагане, при който се образуват отровни вещества. към беседата >>
29. Който намигва, ИБ , БС , София, 7.11.1918г.,
- Това движение означава нещо: когато конят си поклати главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведе на добро.” На физическото поле конят е емблема на интелигентността.
У нас, българите, има обичай да си клатим главата в знак на потвърждение или отрицание. Когато българите потвърждават нещо, те си поклащат главата надолу, а когато отричат – нагоре. Ще забележите, че и конят си поклаща така главата. Това движение означава нещо: когато конят си поклати главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведе на добро.” На физическото поле конят е емблема на интелигентността. Ако минавате покрай някой кон и той поклати главата си, то значи: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгнат работите.” Поправи поведението си и пак иди при този кон, и ще видиш, че той вече няма да поклати главата си. Когато вашият ум си клати главата като махало на часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да не си клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношениеи към някои психически състояния: хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката, но тези движения са неправилни, те са като една вихрушка, която само прах вдига. към беседата >>
30. Разделено царство, НБ , София, 8.12.1918г.,
- Домът е емблема на Любовта, а щом и в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои.
Ако мастилницата на някоя ученичка се счупи и мастилото ѝ се разлее, какво ще стане с бялата рокля на ученичката? – Тя ще се боядиса. Мастилницата ще каже: „Понеже учението е – разделяй и владей, то и аз се разделих, и там, докъдето е черно, е моя държава“. Христос казва: „Всеки дом, разделен против себе си, няма да устои“, т.е. никакъв разумен живот не може да прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване. Домът е емблема на Любовта, а щом и в Любовта се яви раздвояване, тя няма да устои. Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго, освен празнини. Първото впечатление от празнините е неловкостта. Ако настъпим в някоя мочурлива почва, дето няма основа, ние потъваме. И тъй, разделянето причинява празнини в живота, а те са мястото на злото. В съвременния живот, за да се организира едно общество, необходимо е да се запълнят всички празнини. към беседата >>
- Всяко яйце е емблема на един живот.
Тъй че като се прекръстиш, тури в действие тази мисъл. Искам да кажа, че всяко наше действие, всяка наша мисъл и всяко чувство трябва да има определена стойност вътре в нашата душа. Забележете, в този свят вие ще имате мъчнотии по следната причина: има кокошки, които не кудкудякат, защото не снасят, или ако снасят, мътят го в чужди гнезда, или пък мътят чужди яйца. У нас се поражда недоволство, когато мътиш чужди яйца. Да ви приведа какво значи чуждо яйце. Всяко яйце е емблема на един живот. Ти търсиш Божествения живот, ще го намериш в едно Божествено яйце; търсиш интелектуален живот, ще намериш такова яйце; търсиш любов, ще намериш такова яйце. В това отношение хората са много практични, разумни: когато искат да се излюпи славейче, те поставят съответстващо яйце; когато искат ябълки, поставят семенца от ябълки. Не можеш да посееш едно семе, а да получиш друг резултат. По същия начин постъпват хората в този свят, които разделят. Това разделяне съществува вътре у вас и от това произлизат всички нещастия: то е унищожаване на човешката сила. към беседата >>
31. Изгряващото слънце, НБ , , 4.5.1919г.,
- „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина.
Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината. Светлината подразбира богатство, а тъмнината – сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина. Например, има светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обед, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин. към беседата >>
32. Трапезата на Новия Завет, НБ , , 25.5.1919г.,
- Казваме, че овците са емблема на благородство.
Или тигрицата, която играе с децата си, не е ли почтена? Това, че вълкът постъпва нечестно, е чуждо мнение. Вълкът казва: „Аз не искам да зная мненията на хората“. Казвате, че агнето и овцата са благородни животни. Я питайте тревата, какво ще каже за тях: като минат отгоре ѝ, изпасват я, изтъпкват я, и тя не може да расте. Казваме, че овците са емблема на благородство. Кои овци? Вие се заблуждавате, като мислите, че тези овци са благородни. Има други овци в света, а не тези, които нашите овчари пасат: тези овци са сенки на истинските. Христос казва: „Имам и други овци, които не са от този дом, и тях ще събера“. Какво подразбира Христос под думата „агне“? към беседата >>
33. Отхвърленият камък, НБ , , 1.6.1919г.,
- “ – Тя има много голям смисъл, защото е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще.
Знаете ли каква е била големината на тази пирамида? В нея имало материал близо 6,000,000 тона. Хора, които се занимават с изучаването на старините, на разкопките, казват, че за да се пренесе материалът на тази пирамида, се изискват 60,000 машини, всяка от които да събира по 100 тона. Може да си представите какви усилия на човечеството е коствала тази пирамида! Ще кажете: „Какъв смисъл има тази пирамида? “ – Тя има много голям смисъл, защото е емблема на съвременния човек и в нейните размери и мерки са определени всички събития, които са станали и трябва да станат в бъдеще. В нея се включва астрономията с всичките ѝ подробности. Върху тази пирамида може да се чете и миналото, и настоящето на човечеството, но малцина могат да четат по нея, защото нейният език е труден. Някои съвременни учени хора прочитат ред книги и започват да мислят, че много знаят. Не се лъжете, че знаете. Според мене истинско знание има само този, който може да хване смъртта и да я обуздае. към беседата >>
34. Гърбавата жена, НБ , , 8.6.1919г.,
- Аз взимам стомаха като емблема на физическия живот, дробовете като емблема на умствения живот, а мозъка – на духовния живот на човека.
Така използвани геометрията и математиката, ще се намери известно съотношение между тях и живота. За да се излекува човек, да се излекуват неговите ум, сърце и воля, трябва да има най-малко три условия. Не може да се излекува човек, на когото дробовете, мозъкът и стомахът са развалени. Ще ми възразите: „Ами как е излекувал Христос толкова болни, и то от различни болести? “ – Христос е лекувал само тези хора, които са имали известни препятствия в живота си, а дробовете, стомахът и мозъкът им са били на местата си. Аз взимам стомаха като емблема на физическия живот, дробовете като емблема на умствения живот, а мозъка – на духовния живот на човека. Следователно, ако не сте свързани със силите на тия три свята, вашата гърбица не може да се оправи. За да може да стане детето, върху което майката полага ръцете си, трябва и то само̀ да има това желание, трябва да има известна мисъл. Тази аналогия се отнася и до отделните народи. Всеки народ е подобен на едно дете. За един народ казват, че е млад, а за друг, че е стар. към беседата >>
35. Малкият закон, НБ , София, 22.6.1919г.,
- Аз взимам агнето като емблема на нашите изкривени постъпки, а не въставам с това против месоядството. (втори вариант)
Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, ние започваме да се безпокоим. Ние не може да разберем причината на това безпокойствие - криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе например от следното: ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца" - и си купиш някое от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Аз взимам агнето като емблема на нашите изкривени постъпки, а не въставам с това против месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината за нашите страдания са милионите агнета, които сме изяли. Щом изядеш едно от тези агнета, всички в семейството ти - жена, деца и ти сам, ще имаш много неприятности и ще бъдеш най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правим ние, като сме изяли толкова много агнета? към втори вариант >>
- Аз взимам агнето като емблема на всички наши криви постъпки, а не говоря за месоядството.
Това безпокойствие може да произлезе от неща. Например, ти си духовен или културен човек, минаваш покрай някой овчар, който си пасе овцете, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от тези агънца! “ Взимаш едно от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Или един богат човек вижда едно дете и казва: „От това бедно дете ще стане нещо“, и го издържа в училището. Аз взимам агнето като емблема на всички наши криви постъпки, а не говоря за месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда, и евреите от страдания не може да се освободят. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Един мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината на нашите страдания са ония агънца, които ние сме яли. Щом изядете едно от тези агънца, всички в семейството ви ще имате много неприятности през целия си живот. Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. към беседата >>
36. Мировата Любов, СБ , В.Търново, 19.8.1919г.,
- За мен златото е емблема на знание - да разбираш ония закони, чрез които можеш да работиш в света, да владееш природните сили, да ги направляваш така, че да бъдат полезни на теб и на другите.
Съвременните хора искат да бъдат богати, но трябва да направят избор, защото има два вида богатство: богатство, с което могат да ги спуснат в дъното на морето, и богатство, което ги въздига. Ако се намерите на някой океански параход като "Титаник" и носите раница с четиридесет килограма злато, а до вас стои друг, който няма такава тежест, кой от двамата има възможност да се спаси, когато параходът почне да потъва? Вие ли, който носите раницата със злато, или онзи, който е без такава? Сами си отговорете. Думата злато аз разбирам в много по-обширен смисъл, отколкото обикновено хората й дават. За мен златото е емблема на знание - да разбираш ония закони, чрез които можеш да работиш в света, да владееш природните сили, да ги направляваш така, че да бъдат полезни на теб и на другите. Ще рече: знанията, които имаш, да не се окисляват, да не изгарят, а да се запазят и използват за добро. към беседата >>
37. Разбиране и прилагане, СБ , В.Търново, 20.8.1919г.,
- Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване.
Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те обаче не трябва да ви бъдат като култ, който после да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте! “ Но на Слънцето на Вечния живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си. Образите са като шишета – счупи ли се шишето, изчезва и образът му. Следователно образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе течността на живота. Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната форма на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. към беседата >>
- Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава.
В групите, които ще образувате от по десет или дванадесет души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства, организира нещата. Третото число е закон на равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бих образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. към беседата >>
38. Денят на доброто, НБ , София, 21.12.1919г.,
- Водата е емблема на живота.
Като дойда при вас, най-напред ще ви науча как да си измивате очите, ще ви дам вода за тази цел, а после ще приказваме. Учили ли сте изкуството да си миете очите? Аз бих ви препоръчал на направите следния опит: ако си неразположен, или не можеш да разбереш някой предмет, или някой човек ти е неприятен, вземи един леген с чиста изворна вода, подигни очите си към Бога, тури лицето си вътре в легена, отвори очите си, направи няколко мигания във водата и кажи: „Искам моят ум да бъде чист като тази вода“, тогава виж дали си изменил настроението. Ако не си го изменил, тури лицето си още един път във водата. Направи това няколко пъти и виж какъв ще бъде резултатът. Водата е емблема на живота. Ние трябва да вложим в себе си мисълта да правим добро. Всеки от вас трябва да си каже: „Аз ще бъда добър“. Но това да не става механически. Това показва, че ще трябва да посаждаме у нас всички плодни дървета от райската градина. Когато дойдат новите хора, тогава в сърцата, душите и умовете им ще може да виреят тези възвишени мисли и чувства. към беседата >>
- разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота.
Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. Запример, в първия ден Бог казал: „Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи“. Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. към беседата >>
- низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум.
На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал – да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто – сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. към беседата >>
40. Великата майка, ИБ , БС , София, 26.2.1920г.,
- Как ще преведете студа, на какво е емблема той?
Това е едно лъжливо положение и Природата не търпи такъв фалш. Природата има два метода, с които си служи: или математически точно трябва да определяш нещата, в абсолютната им точност, или никак не трябва да ги измерваш. За да се измерят точно силите, които действат в нас, ние трябва да развием тези сетива, които имаме в организма си, за да работят, т. е. да развием нашата душевна чувствителност. Вземете понятието "студено"; то изразява един физиологически процес, физиологическите причини за студа. Как ще преведете студа, на какво е емблема той? На омразата. Значи подобна на студа е омразата. Направете аналогия между студа и омразата: какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. към беседата >>
42. Труд и мъчение, ИБ , , 4.3.1920г.,
- С тези неразумни цветя вие си служите като емблема на нещо бяло, на чистотата, на любовта или друго нещо.
Най-напред това растение слиза надолу, с което ви показва, че приема материалния свят във всичките му форми и с всичките му страдания. След това то пониква. Ако погледнете това растение в духовния свят, там то представлява един разумен живот. Онова малко цветенце, което виждате пред очите си, ви се показва смешно, като се считате пред него много интелигентни, обаче в другия свят то има много по-висока култура, отколкото вие в дадения момент. Това малко цвете, като слиза на земята, казва: „Аз приемам Божествения живот във всички негови форми.“ Но това малко цвете, което ви се показва глупаво и неразумно, е велик дух. С тези неразумни цветя вие си служите като емблема на нещо бяло, на чистотата, на любовта или друго нещо. Тези цветя ви препоръчват. Накичите се с някое бяло цвете и казвате: „Вярвайте в това цвете, вярвайте, че и аз съм такъв.“ Това не е проявление. към беседата >>
44. Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920г.,
- Майката и бащата, в пълния смисъл на думата, са емблема на любовта.
Лесно е човек да се прекръсти; лесно е да се провре под масата, дето е поставено тялото на Христа, но готов ли е да тръгне след Него? Всички заявявате, че служите на Христа, но какво служене е това, ако не сте готови да напуснете митарницата? Когато Христос казва на момата да тръгне след Него, тя започна да се отдръпва от обещанието си и казва: Как ще погледне обществото на това? Какво ще кажат майка ми и баща ми? Ако момата обича искрено, тя ще каже: Ще дойда след Тебе, защото любовта ми е и майка, и баща. Майката и бащата, в пълния смисъл на думата, са емблема на любовта. С тях започва любовта. Христос казва на митаря: „Дойди след мене! " – Защо? – За да се освободиш от всички мъчнотии и неприятности. Мъжът седи на митарницата и преглежда тефтерите си, какво има да взима и дава. към беседата >>
46. Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920г.,
- По времето разбирам, че това, което ви спъва, са горните мъгли, а те са емблема на Живота.
Дъждът показва, че ви трябва повече Живот. По времето разбирам, че това, което ви спъва, са горните мъгли, а те са емблема на Живота. Мъчнотиите, които имате, сами по себе си не са толкова големи, колкото вие ги преувеличавате. Слагаш една малка мъчнотия под микроскоп, наблюдаваш я и казваш: „Като моята мъчнотия няма друга по-голяма! ” Това е вярно – твоите мъчнотии са точно за теб. Ще се сближите, ще вървите по Пътя на Любовта и ще видите какво може да направи Господ заради вас. Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточите мислите си, да поутихнете вътре в себе си, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които преживявате, са кармически и неизбежни. към беседата >>
48. От мен да мине / От мен да замине, НБ , ИБ , Бургас, 27.6.1920г.,
- Ако жената, която е емблема на любовта, турнеше устата си на дясното рамо, което е емблема на мъдростта – мъжа, не щеше да има разправии във всяка къща.
Разказва Учителят примера за двете царства, описан по-рано, за есперзите и мензите. Ако тоя момък мислеше, че е овчар и дали да я спаси или не, щеше да изпадне в грешка. Ако тя също мислеше, той е овчар, да го избави ли – тоже щеше да изпадне в грешка. Тия двама млади са изпълнили Христовия закон. И сега Христос иска да спаси света. Ако жената, която е емблема на любовта, турнеше устата си на дясното рамо, което е емблема на мъдростта – мъжа, не щеше да има разправии във всяка къща. И тия две царства, които постоянно се карали, се примирили и заживели в мир и съгласие. към беседата >>
50. Беседа за учителите и майките като възпитатели, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Лозето в България е емблема на българина.
Ние ще започнем от Живата Природа и в хубавите плодове, в хубавите цветя, в чистите извори, които бликат, ще виждаме разположението на Бога. Така например през тази година очакваха много плод от лозето, но нямаше. Казват, че то изгоряло, маносано било и т.н., но ние знаем защо стана това. Лозето в България е емблема на българина. Сега се взимат мерки да ни гонят, но затова лозята започнаха да съхнат; ако не спрат гоненията, ще започнат да съхнат и ябълките, а ако и след това не се вразумят, ще се явят главни по житото. Престанат ли гоненията, веднага ще започне подобрението по лозята. Всичкото плодородие на Земята Господ дава за Своите добри деца. Едно добро дете храни девет лоши в една къща. Бащата казва: „Ако не е това добро дете вкъщи, аз бих напусна дома си, но заради него, хайде, и другите ще храня.“ Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението Си на другите. към беседата >>
51. Новото човечество, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Казвам: станете млади, станете носители на Новото Божествено учение, на което емблемата е Братство.
Тогава как ще възкръсне човечеството? Казвам: станете млади, станете носители на Новото Божествено учение, на което емблемата е Братство. Братството; но в какво седи то? - Онзи, който се нарича твой брат, трябва да е готов да жертва живота си, имота си и честта си - всичко за тебе. Когато един велик народ схване идеите на това Братство, той трябва да е готов да жертва всичко за тези идеи. Не жертва ли, там няма никакво Братство, никакво равенство. Когато някой проповядва великата идея, че има Господ, а не жертва своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал Великото учение на Живота. към беседата >>
52. Новият човек / Новиятъ човѣкъ, НБ , София, 13.3.1921г.,
- Слънцето е емблема на човѣшкия умъ. (втори вариант)
Да оставимъ, обаче, настрана тѣзи окултни твърдения, тѣ сѫ маловажни по отношение на въпроса, който разглеждаме. Но това движение на планетитѣ, па и цѣлата слънчева система, показва какъвъ е билъ човѣкътъ вѫтрѣ въ себе си още въ първо врѣме. Слънцето е емблема на човѣшкия умъ. Венера е емблема на любовьта, Марсъ – на силата у човѣка, войнственъ е той, Сатурнъ – на правото, Юпитеръ – на всички религиозни форми, който сега сѫществуватъ, а Луната считатъ емблема на въображението, майка, въ която се зараждатъ всички идеи. към втори вариант >>
- Венера е емблема на любовьта, Марсъ – на силата у човѣка, войнственъ е той, Сатурнъ – на правото, Юпитеръ – на всички религиозни форми, който сега сѫществуватъ, а Луната считатъ емблема на въображението, майка, въ която се зараждатъ всички идеи. (втори вариант)
Да оставимъ, обаче, настрана тѣзи окултни твърдения, тѣ сѫ маловажни по отношение на въпроса, който разглеждаме. Но това движение на планетитѣ, па и цѣлата слънчева система, показва какъвъ е билъ човѣкътъ вѫтрѣ въ себе си още въ първо врѣме. Слънцето е емблема на човѣшкия умъ. Венера е емблема на любовьта, Марсъ – на силата у човѣка, войнственъ е той, Сатурнъ – на правото, Юпитеръ – на всички религиозни форми, който сега сѫществуватъ, а Луната считатъ емблема на въображението, майка, въ която се зараждатъ всички идеи. към втори вариант >>
- Слънцето е емблема на човешкия ум.
Сега, да оставим настрана тия окултни твърдения. По отношение на въпроса, който разглеждаме, те са маловажни. Движението на планетите в слънчевата система показва първоначално какъв е бил човек. Слънцето е емблема на човешкия ум. Венера е емблема на човешкото сърце, т.е. на любовта. Марс е войнствен, емблема на силата в човека, Сатурн – на правдата, Юпитер – на религиозните системи, на всички морални учения; Луната – на въображението, тя е майка на всички идеи. Това са външни символи, които представят вътрешното състояние на човека в миналото. Днес това състояние е изчезнало, защото между ума, сърцето и волята на човека има дисхармония. към беседата >>
- Венера е емблема на човешкото сърце, т.е.
Сега, да оставим настрана тия окултни твърдения. По отношение на въпроса, който разглеждаме, те са маловажни. Движението на планетите в слънчевата система показва първоначално какъв е бил човек. Слънцето е емблема на човешкия ум. Венера е емблема на човешкото сърце, т.е. на любовта. Марс е войнствен, емблема на силата в човека, Сатурн – на правдата, Юпитер – на религиозните системи, на всички морални учения; Луната – на въображението, тя е майка на всички идеи. Това са външни символи, които представят вътрешното състояние на човека в миналото. Днес това състояние е изчезнало, защото между ума, сърцето и волята на човека има дисхармония. Отношенията между тях не са правилни. към беседата >>
- Марс е войнствен, емблема на силата в човека, Сатурн – на правдата, Юпитер – на религиозните системи, на всички морални учения; Луната – на въображението, тя е майка на всички идеи.
По отношение на въпроса, който разглеждаме, те са маловажни. Движението на планетите в слънчевата система показва първоначално какъв е бил човек. Слънцето е емблема на човешкия ум. Венера е емблема на човешкото сърце, т.е. на любовта. Марс е войнствен, емблема на силата в човека, Сатурн – на правдата, Юпитер – на религиозните системи, на всички морални учения; Луната – на въображението, тя е майка на всички идеи. Това са външни символи, които представят вътрешното състояние на човека в миналото. Днес това състояние е изчезнало, защото между ума, сърцето и волята на човека има дисхармония. Отношенията между тях не са правилни. Някой иска да се прояви, да обича някого, но се страхува и казва: „Ако ме излъже тоя човек? “ Питам: Може ли любовта да се страхува от лъжата? към беседата >>
54. Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921г.,
- Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си.
В народите още не се проявява онзи Божествен принцип. В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако, например, вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката. Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си. Следователно, когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извърши своята длъжност точно на време, тогава той ще бъде на своето място. към беседата >>
55. Сутрешен наряд, 19 август / Утринна беседа, СБ , В.Търново, 19.8.1921г.,
- Господ говори така: „От едната ни страна е Месечината, която е пълна – тя е емблема на Христа; а от изток изгрява Слънцето, което е емблема на Божествения Дух, Който раздвижва света.“ Значи имаме две условия – Месечина и Слънце, които се гледат, т.е.
56. Правилният развой на човешките енергии, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- Думата магаре може да ви се види вулгарна, но тя значи и осел, а оселът е емблема на четвъртото посвещение – смирението.
„Има – казва апостол Павел – тела естествени и тела духовни.“ Има магаре естествено, има и магаре духовно. Думата магаре може да ви се види вулгарна, но тя значи и осел, а оселът е емблема на четвъртото посвещение – смирението. Когато дойдеш до положението да пораснеш много, Бог те смирява и ти идваш в положението на магаре. Казват: „Той е магаре.“ Каквото и да говориш, все магаре те наричат, каквото и да правиш, все за твоите уши ще говорят: „Магаре е той.“ Туй е посвещение за смирение и търпение. Като говорим за магарето, това значи човек да се смири, да се откаже от своята гордост. Вие мислите, че магарето е смирено. Не, горделиво е то! към беседата >>
57. Отговор на зададени въпроси, СБ , В.Търново, 23.8.1921г.,
- Волът за нас е емблема на една велика идея.
Дегенерация от човек на вол е недопустима. Дегенериралите не живеят всред хората. Волът за нас е емблема на една велика идея. Когато кажем вол, магаре, кон, петел – това са емблеми, символи. Ако аз искам символично да изразя приятелството, как бих го представил? Ще кажа, че еди-кой си е отлично куче. Ако искам да изразя идеята, че някой е добър предач, ще кажа, че той е отличен паяк. Ако искам да изразя идеята, че някой има отлично търпение, ще кажа, че той е отличен вол. към беседата >>
58. Плачът, НБ , София, 16.11.1921г.,
- Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи.
Защото то е един акт незавършен. Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла. Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ. Носът – това е емблема на човешкия интелект, и човешкият интелект има понякога своите сополи. Особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол, той го изтрие и после казват: „Плакал е той“. – Какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“, тъй казват. Аз пък казвам: „Той е имал хрема“. към беседата >>
59. Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921г.,
- Ръцете са емблема на нашата воля.
“ Изми се и тя, а после казах: „Сега няма да ми целуваш ръката, а само ще похванеш ръцете ми и помириши ги, какво ще почувстваш“. – „Ама ако ме заболи корем? “ – „Ако те заболи корем, оттук нататък никому ръка да не целуваш. Опитай ги, няма да ми целуваш ръката, само ще ми похванеш ръката, да бъдем приятели, да не си замина от вашия дом така.“ И тя, като помириса ръката ми, почна да се смее, и каза: „Няма, сега нищо няма“. Да, казвам, нищо няма, ала трябваше десет пъти да се измият нашите ръце. Ръцете са емблема на нашата воля. Вашата воля трябва да се очисти от всички мръсни действия. Като погледнеш към Бога, ще кажеш: „Десет пъти ще се измия и после ще ти похвана ръката“, защото и Бог има ръце. А ние го браним и казваме: „А-а, на Господа мирише ръката“. Това са съвременните философи. към беседата >>
60. Искайте, търсете, хлопайте!, НБ , София, 19.2.1922г.,
- Аз взимам водата като емблема на живота.
Каква друга култура може да се насади? Най-първо, трябва да се измени тяхната среда. Сега пренасям: един човек, който има понятие на рибешкия живот – защото има хора, които живеят като рибите, – казва така: „Господ създаде водата за жабите, а виното за хората; водата за жабите, защото те живеят във водата, а виното за хората, които решават великите въпроси на света, като му теглят една чаша, всичко върви наред“. Но именно водата създаде Господ за хората. Защото ако глупавите жаби са съумели да живеят във водата, колко повече ние, умните, трябва да използваме тая вода: хората са започнали да използват тази вода за електрическо осветление, воденичарите въртят своето колело и прочие, тъй щото водата не е създадена за жабите, а е създадена за много наши потреби. Аз взимам водата като емблема на живота. Но някой казва: „Защо е животът? “ Животът е едно велико благо. Ако ти го разбираш, от него ще изкараш и топлина, и светлина, а ако не го разбираш, като жабата, ти само ще крякаш. Но по-добре е крякането, отколкото смъртта. към беседата >>
- Аз вземам славея в тоя случай като емблема на човешкия ум.
Питам сега: Смъртта на един славей струва ли 15-годишен затвор на един царски син? Е, каква е връзката? Следователно, аз казвам, истината, това е тази красива Азибо. И когато в нейната държава не престъпиш закона, от нея по-хубава няма, а когато престъпиш закона вътре в природата, Азибо е безпощадна. Следователно съвременните хора казват: „Комуто всичко върви тъй лошо, така става с него, нещастията дошли, бутнал си някъде някой славей“. Аз вземам славея в тоя случай като емблема на човешкия ум. Всякога, когато ние застреляме този славей, т.е. разстроим своя ум, приемаме заслуженото наказание. Няма човек, който като е бутнал своя славей, да не е лежал 15 години в затвора. Да определим сега: Само онзи човек може да иска, да търси и да хлопа, у когото има един просветен ум и добри разбирания, той не е човек на случайностите, на щастието, защото ние на земята търсим само щастие. Казваш: „Дано някой дядо да умре, че да ми се падне наследството му“. към беседата >>
61. Царството Божие, НБ , София, 26.2.1922г.,
- Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви.
Нейният мъж, който ѝ позволи да излезе, гостите, които се отказаха да ядат без нея, и готвачът. А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност. В този разказ отшелникът, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви. Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в манастирите и църквите, дето казват: „Подай, Господи“. Той е един от смъртните грехове. към беседата >>
- Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко.
А то във всички тия отказвания се крие по един грях. За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност. В този разказ отшелникът, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви. Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в манастирите и църквите, дето казват: „Подай, Господи“. Той е един от смъртните грехове. Хубаво е да се молим, но този грях трябва да се премахне. към беседата >>
- А този отшелник е емблема на леност.
За пример, бащата е символ на гордостта: бащата се гордее с децата си. Иска да ожени дъщеря си за един рицар. Мъжът е символ на ревнивост, защото само у мъжа има ревнивост. Готвачът е емблема на гнева, нали той туря огъня, готви. Разбойникът е емблема на жажда, да задигне всичко. А този отшелник е емблема на леност. В този разказ отшелникът, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви. Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в манастирите и църквите, дето казват: „Подай, Господи“. Той е един от смъртните грехове. Хубаво е да се молим, но този грях трябва да се премахне. Добре, а онзи възлюблен там, ще кажете: „Колко е благороден, че той не се самоубил“. към беседата >>
- Той е емблема на сладострастие.
В този разказ отшелникът, богомолецът означава леността: само религиозните хора са лениви. Те, като служат на Бога, забравят да работят и тогава те попадат от този грях на леност в манастирите и църквите, дето казват: „Подай, Господи“. Той е един от смъртните грехове. Хубаво е да се молим, но този грях трябва да се премахне. Добре, а онзи възлюблен там, ще кажете: „Колко е благороден, че той не се самоубил“. Той е емблема на сладострастие. Когато младите се обичат, какво е това, „обичането“? – То е сладострастието. Какво вълнува младите? – Любовта им. „Любов“, „Сърцето ми трепери“ – то е сладострастие. към беседата >>
63. В дома на Отца, НБ , София, 5.3.1922г.,
- Когато една душа, която е живяла във волска къща – аз пак ида до едно изкушение да направя едно сравнение, да кажа тоя пример: когато една душа, която е живяла в една волска къща – защото всяка една къща си има своя емблема – и е достигнала до едно развитие, нима е нещастие да напусне волската къща и да мине в човешка?
Няма никакво умиране! Чудни са хората! Нима, за да минеш от една стая в друга, трябва да умреш? Щом се говори за небесна къща, казвате: „Ще се мре“. То е просто излизане от едно нехигиенично жилище в друго хигиенично, напущане на един организъм. Когато една душа, която е живяла във волска къща – аз пак ида до едно изкушение да направя едно сравнение, да кажа тоя пример: когато една душа, която е живяла в една волска къща – защото всяка една къща си има своя емблема – и е достигнала до едно развитие, нима е нещастие да напусне волската къща и да мине в човешка? Някой ще пита, възможно ли е? Възможно е. Някой ще каже: „Докажи го“. Мога да го докажа, но сега нямам време. В един час не се доказват тия работи. към беседата >>
64. Методи за укрепване на волята / Сила на волята, МОК , София, 8.3.1922г.,
- Месото, всякога в астралния свят, седи като емблема на злото. (втори вариант)
Та никога не коригирайте природата в себе си! И всички, които са се опитвали да я коригират, всякога са свършвали фатално, няма изключение. Може да направите опит, и той седи в следующето: Вземете природата, която е създала тревопасни животни и хранете ги с месна храна; ще видите какви ще бъдат последствията. Аз правя разлика. Според мене, злото е месоядство, а доброто е плодоядство, а не вегетарианство. Месото, всякога в астралния свят, седи като емблема на злото. И когато искат да ви покажат, че постъпките ви са лоши, ще ви дадат да ядете месо. Когато сънувате, че ви дават месо, значи вие вървите по един неестествен път. Когато говоря за човека, подразбирам духовния човек, защото две същества живеят в тялото заедно. Аз говоря за разумното същество. Две същества живеят сега, на които животът не схожда и за туй между тия две същества и Божествения човек има борба, защото животът им е несъвместим. към втори вариант >>
65. Качества и проявление на волята, МОК , София, 15.3.1922г.,
- После, вие трябва да вярвате в сърцето си, като емблема на вашите чувства, да вярвате, че то може да издържа на всички мъчнотии и страдания. (втори вариант)
Преди всичко, вие трябва да имате вяра в себе си, във вашия ум, да знаете, че можете да работите с него. После, вие трябва да вярвате в сърцето си, като емблема на вашите чувства, да вярвате, че то може да издържа на всички мъчнотии и страдания. Най-после, вие трябва да вярвате и в стомаха си, да знаете, че той може да обработи храната, която му се дава, и да внесе необходимото за целия организъм. Също така вие трябва да имате вяра в ръцете и краката си, да знаете, че с тях ще можете да работите и да ходите, дето искате. Главата, сърцето, стомахът, ръцете и краката представят талисман в живота на човека, на който той може да разчита. Главата може разумно да решава всички въпроси. Ето защо, човек трябва да пази мозъка си, да не се демагнетизира. към втори вариант >>
- Вяра трябва да имаме: вяра в сърцето си, което е емблема на нашите чувства, че във всички мъчнотии то може да издържа на страданията.
Най-първо ние трябва да имаме вяра, че нашият мозък, нашият ум може да работи. Вяра трябва да имаме: вяра в сърцето си, което е емблема на нашите чувства, че във всички мъчнотии то може да издържа на страданията. После, вяра в нашия стомах, че храната, която възприемаш, може да я обработи и да ни даде необходимото в живота и вяра в ръцете и краката, че може да работим и да ходим там, дето искаме. Това е талисман. Като попипнеш главата, да знаеш, че тя може да решава разумно всички въпроси. За туй ще се пазите, да не се демагнитизира мозъка ви. В известни случаи мозъкът изгубва своите сили – при силни сътресения. към беседата >>
66. Твоето Слово, НБ , София, 19.3.1922г.,
- И каква е емблемата на Истината?
Така определям аз смъртта. Като влезеш в попския джоб, ти ще влезеш в най-тежкото робство. И тогава ние казваме: За да се избавим от смъртта, трябва да се стремим към Истината, а за да се стремим към Истината, нашето сърце трябва да бъде пълно с Любов и да познаем Бога като Любов. И тогава Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“. Значи Бог, като Истина, ще ни привлече към себе си, а Христос ще ни покаже истинския път на туй вътрешно движение. И каква е емблемата на Истината? В Истината всеки един човек какво ще почувства? Вие когато възприемете Истината, няма да ви говоря много. Ще ви говоря положително върху Истината, толкова, колкото можете да ме разберете. Отчаян си, мислиш да се самоубиваш. Аз преди няколко време привеждах един пример: един млад момък, способен, талантлив музикант, се влюбва в една графиня. към беседата >>
67. Дъще Сионова, НБ , София, 14.5.1922г.,
- – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно.
„Да не осъждаме“, казва Христос. Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. към беседата >>
68. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- А старият е емблема на черната ложа.
Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. към беседата >>
69. Мисъл, чувство и действие, МОК , София, 7.6.1922г.,
- Иначе, като емблема, парите представят живота на съзнателния човек, който мисли. (втори вариант)
Иначе, като емблема, парите представят живота на съзнателния човек, който мисли. Когато казваме, че и без пари може, ние имаме предвид, че ония мисли в миналото на човека, които са създали парите, днес трябва да се изменят. Засега парите са резултат на онази човешка мисъл, която някога ги е създала; тия мисли, минали през вековете, днес са така опорочени, че оказват отрицателно влияние върху човешкия живот. Въпреки всичко това в ума на всеки човек днес седи парата. Питам: защо да не може да се живее без пари? Окултният ученик трябва да се освободи от мисълта, че без пари не може да се живее. към втори вариант >>
- И когато казват: „парите“ подразбира се парите като емблема на човешкото знание.
Вземете друг, на когото всяка сутрин да давате по един лев, и ще забележите какви ще бъдат резултатите. Как мислите, първите ли резултати ще бъдат добри или вторите? /Отг. – „Първите.“/ Лошото в парите е това – щом дадете каквито и да са пари – понеже минават през много ръце, носят влияния, всички мисли са отпечатани на една монета. Някои пари даже от векове носят всички тия влияния. И когато казвам: „Много стари мисли трябва да се заменят“ то е, понеже тия форми в астралния мир и менталното поле са покварени. И когато казват: „парите“ подразбира се парите като емблема на човешкото знание. Парите – това е съзнателният човешки живот, то е един човек, който мисли. И когато казваме, че без пари може, ние подразбираме, че в умствения свят тия идеи, които са създали парите, трябва да се изменят. Парите на земята са само един резултат на оная мисъл, която ги е създала. Следователно, тия мисли в менталния свят са така опорочени, че имат отрицателно влияние върху човешкия живот. И сега всички вие мислите за парите, те са във вашия ум. към беседата >>
70. И Петър Го взе настрана, НБ , Чамкория, 30.7.1922г.,
- Вземам жената като емблема на Любовта.
Как мислите, какъв ще бъде светът, ако всички проповедници в света, които проповядват, че Христос е Син Божи, бяха приложили туй учение? Ако половината от проповедниците, които са в Америка около 80,000 и в България около 4–5,000, биха приложили туй учение, друг щеше да бъде светът. Но сега вече от майките, от жените се изисква това. Аз казвам често, че жените ще спасят света. Това не е в ущърб на мъжете. Вземам жената като емблема на Любовта. Сегашните жени не са жени, а са развалени мъже, защото у тях има амбиция да бъдат като мъже: пушат пури, сядат на масите, роклите си правят тесни – искат да станат мъже, но не са мъже. Не, жената трябва да стане, най-напред, Любов, и когато стане Любов, тя ще намери истинския път за повдигане на света и ще си създаде каквато форма иска. А мъжете, обратно, отвращават се от жените, не искат да станат жени. Казват: „А, жена да си! “ Те плюят на жената. към беседата >>
71. Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие), СБ , В.Търново, 23.8.1922г.,
- Когато сте един срещу друг, спрете се – ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който пълни сърцата ни с Любовта – подвижи сега моя ум, за да каже: Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага.
Пак ви говоря: туй е за Школата вътре. Когато сте един срещу друг, спрете се – ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който пълни сърцата ни с Любовта – подвижи сега моя ум, за да каже: Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсъства светлина, има горчивини: всички неща са кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благостта е емблема, тя показва присъствието на Божията светлина. И тъй, между външното проявление на Природата – светлината, щом изговорите думата светлина, чувствате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? към беседата >>
- Благостта е емблема, тя показва присъствието на Божията светлина.
Пак ви говоря: туй е за Школата вътре. Когато сте един срещу друг, спрете се – ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който пълни сърцата ни с Любовта – подвижи сега моя ум, за да каже: Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсъства светлина, има горчивини: всички неща са кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благостта е емблема, тя показва присъствието на Божията светлина. И тъй, между външното проявление на Природата – светлината, щом изговорите думата светлина, чувствате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега ние говорим за светлината, за тази вътрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? За този Дух, Който идва. към беседата >>
73. Изтълкувай ни тази притча, СБ , ИБ , В.Търново, 26.8.1922г.,
- Жабата е емблема на крайния материализъм.
И всички, които залюбват, започват да пеят. Даже и волът, когато започне да люби, той мучи. Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова студенокръвни, когато дойде пролет, започват да крякат, не млъкват. Това е тяхната песен, и щом премине любовта, те пак замлъкват. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом започнеш да се осигуряваш, ти забравяш пеенето и казваш: „Музиката е последна работа“. Започваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна. В сегашните банкноти дори и музика няма, а само шумолене. Това материалистическо настроение измъчва мозъка; щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото условие, за да придадем смисъл на живота, е да възстановим музиката. към беседата >>
74. Съвети и наставления за Учениците, СБ , ИБ , В.Търново, 3.9.1922г.,
- (Една птичка дойде и кацна на носа на една сестра.) Праща я Господ, емблема е.
Сега, да кажем, вас може да ви съблазнява нещо, но вие трябва да знаете, че в една окултна школа ние искаме Божествени деца, а не обикновени деца. Не, не искаме хора, които да се съблазняват. (Една птичка дойде и кацна на носа на една сестра.) Праща я Господ, емблема е. Кацна на носа, да мислите. Туй птиченце, вярата, трябва да слезе при Духа, при Божия Дух, при вас трябва да слезе, ако сте готови, а вие се изплашвате. Като ви бутне птиченцето, и вие се изплашвате. към беседата >>
75. Живият Господ, НБ , Русе, 1.10.1922г.,
- Понеже лозата е емблема на човешката душа, аз правя сравнение между нея и човека и казвам: Както филоксерата унищожава лозата, така и психичната филоксера руши човешката душа.
В този смисъл, почти всички хора са лозари. – Защо? – Защото живеят с цел да печелят. Лозарят обработва лозето си, докато му обещава голяма печалба. Щом гроздето поевтинее, той казва: Тази работа не е за мене. Понеже лозата е емблема на човешката душа, аз правя сравнение между нея и човека и казвам: Както филоксерата унищожава лозата, така и психичната филоксера руши човешката душа. Наистина, филоксерата унищожи лозите в Европа. Днес филоксерата се пренесе и в човешките души. За да запазят лозата от филоксерата, присаждат я с американска лоза, а отгоре с местна лоза. Само така тя вирее. За психическата филоксера още не са намерили подложка, да я присадят, за да запазят човешката душа от нея. към беседата >>
77. Музика и пеене – средство за тониране, ООК , София, 19.11.1922г.,
- Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“.
После, запример вземете звука „Б“. За да произнесеш този звук, това значи, че известна сила е затворена и тя търси път, по който да се прояви. Ти свиваш устните си, горната и долната, и се напъваш – „б-б-б“, значи активният принцип на Мъдростта и активният принцип на Любовта се съединяват, за да родят „Б“-то. И тогава иде „А“-то. Звукът „А“ е емблема на човешкия ум и като съедините звуковете „Б“ и „А“, казвате „ба, ба, ба“. После, интересно е, когато ние се смеем, какъв звук произнасяме? „Ха-ха-ха.“ Пък когато кажеш „ох“, то значи срещнал си някаква мъчнотия. Звуковете „О“ и „А“ означават радост. Звукът „Х“ е звук на мъчение. Който се смее, казва „ха, ха, ха“, а онзи, който среща мъчнотии, плаче и казва „ох – ох“. към беседата >>
78. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- Опашката е символ (емблема) на животинския ум.
Като я хване, тя си казва: А, хванах те най-после! Стисне я, но като я заболи, почва да мяучи. Като питате за причината на нещастията, казвам: – Причината за нещастията е фактът, че вие сте хванали опашката си, стискате я, като чужда, и сами си причинявате болка. – Как да се справя с болката, с нещастието? – Не стискай опашката си. Опашката е символ (емблема) на животинския ум. Докато животното има опашка, умът му работи, и то е активно. Щом му отнемете опашката, активността му изчезва. Следователно, животното ще хванете за опашката, а човека – за езика. Когато животното минава в човешка форма, ролята на опашката се замества с тази на носа. Между носа и опашката има известно съотношение. към беседата >>
80. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата.
Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората. Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“. Тази философия поддържатъ тѣ. Гѫлъбътъ на опитъ показва, че неговата храна е по-хубава. И виждашъ ли много славеи, който се хранятъ съ мушички, както пѣятъ, пѣятъ си на нѣкое дърво, падатъ и умиратъ. Защо? към беседата >>
81. Първата родена мисъл, МОК , София, 21.2.1923г.,
- Водата е емблема на живота.
Следователно, за да дойде до положителната наука, човек не трябва само да философства, но да прави опити, да проверява нещата, докато станат за него живи величини, а не само празни думи. Запример, който разбира смисъла и значението на водата, като каже думата „вода", той се свързва със силите, които тя съдържа. Водата е емблема на живота. Дето мине, тя напоява. Ако мине през сухи, безводни, неплодородни места, тя ги напоява и превръща в плодородни. Христос говори за живата вода. Това показва, че водата е жива сила, която трябва да извира от сърцето на човека. В Писанието е казано, че чрез сърцето човек трябва не само да чувства, но и да мисли. към беседата >>
82. Видѣхме Господа / Видяхме Господа, НБ , София, 11.3.1923г.,
- Ако тази интелигентность произтича отъ една иерархия по-низка, една малка синина се забѣлѣзва въ тази аура, ако е още по-низка, ще забѣлѣжитѣ една жълтина, която е емблема на човѣшкия умъ.
Единъ ясновидецъ ще види у този умъ, една грамадна свѣтлина. Отъ тази свѣтлина излиза нѣщо приятно. Нѣкой пѫть въ тази свѣтлина ще забелѣжитѣ една жълта краска. Нѣкой пѫть краската е съвършено бяла, не бяла, но ясна свѣтлина. Туй показва, че интелигентностьта е възвишена, отъ високо произхождѣние. Ако тази интелигентность произтича отъ една иерархия по-низка, една малка синина се забѣлѣзва въ тази аура, ако е още по-низка, ще забѣлѣжитѣ една жълтина, която е емблема на човѣшкия умъ. Краскитѣ показватъ степеньта отъ дѣто започва проявяването на тази интелигентность. Слѣдъ туй ще дойде любовьта. Ще видимъ въ човѣшкото сърдце една розова краска, много приятна, толкозъ нежна, толкозъ приятна, и отъ тази топлина излиза тази розова краска – отъ нея излизатъ извѣстни вълни, които ни засѣгатъ, даватъ ни вдъхновѣние. И най-послѣ слизаме до човѣшката воля, ще забелѣжитѣ бѣлъ цвѣтъ, то сѫ човѣшкитѣ добродѣтѣли. Така ще видимъ човѣка. към беседата >>
83. Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки, НБ , ИБ , София, 22.3.1923г.,
- Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа. (втори вариант)
И тъй, аз ви поздравлявам с този празник. Слънцето за нас е емблема, емблема на живия Господ, на живата природа. Във всички векове, във всичките дни на живота ни Бог все се проявява. Бог има и друго име, което аз не смея да произнеса. Защо не смея да го произнеса? Понеже устата на хората не са чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй, свещеното име е толкова велико, че върху него се крепи цялата вселена и всички духове, от най-висшите до най-нисшите, върху това име се крепят. към втори вариант >>
- Туй е емблема, но ако се малко усъмнят (на изток има малки облачета), нещастията ще почнат да извират, само малко ако се усъмнят." И утре времето ще бъде хубаво. (втори вариант)
Туй е учението на този ден. Този ден е повдигнат, хубав е, сухота има. Днешният ден показва, че Господ говори така: "Аз днес мисля да говоря и да им кажа, че ако те имат с Мене първата, втората и третата допирна точка, животът им ще бъде тъй улеснен и приятен, както никога друг път. Туй е емблема, но ако се малко усъмнят (на изток има малки облачета), нещастията ще почнат да извират, само малко ако се усъмнят." И утре времето ще бъде хубаво. към втори вариант >>
- Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа.
И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ. Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа. Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява. Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. към беседата >>
- Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ.
Туй е учението на този день. Този день е подигнатъ, хубавъ е, сухота има. Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть. Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ. към беседата >>
84. Най-добрият метод / Най-добрият метод в природата за човека, МОК , София, 4.4.1923г.,
- Хубаво, аз употребявам думата „варница", тя на какво е емблема, може ли да разрешите? (втори вариант)
Но този живот може да го възприеме само онзи, в когото съзнанието е пробудено. Защо не във всяка почва може да растат растенията? Ако вие в един пепелищник посеете една семка, тя ще поникне ли? Ами ако я посеете в една варница? Хубаво, ако вашето вещество е варница, или ако вашето вещество мяза на един пепелищник, може ли да израсне нещо добро? Хубаво, аз употребявам думата „варница", тя на какво е емблема, може ли да разрешите? Аз няма да обяснявам, но на класа ще ви дам тема за следущия път, да видим, може ли да разгадаете. „Варница и пепелищник на какво са емблема" (XVII) ще ви бъде за тема. към втори вариант >>
- „Варница и пепелищник на какво са емблема" (XVII) ще ви бъде за тема. (втори вариант)
Ако вие в един пепелищник посеете една семка, тя ще поникне ли? Ами ако я посеете в една варница? Хубаво, ако вашето вещество е варница, или ако вашето вещество мяза на един пепелищник, може ли да израсне нещо добро? Хубаво, аз употребявам думата „варница", тя на какво е емблема, може ли да разрешите? Аз няма да обяснявам, но на класа ще ви дам тема за следущия път, да видим, може ли да разгадаете. „Варница и пепелищник на какво са емблема" (XVII) ще ви бъде за тема. към втори вариант >>
86. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- Значи светлината е емблема на великата, най-възвишената човешка мисъл. (втори вариант)
Казва: „Не ме приема вътре този господин.“ Хлопа въздухът: „Моля, отворете ми да вляза във вашата стая.“ Не може, херметически съм затворен. И той набляга. Седят и водата, и въздухът отвънка. Питам, защо водата и въздухът не могат да влязат вътре, а светлината влезе вътре? Що е светлината? Значи светлината е емблема на великата, най-възвишената човешка мисъл. И само възвишеното, благородното, онова, което е пълно със светлина, само най-светлата мисъл може да влезе в този непроницаем чертог, дето той живее. И затова всички ние трябва да се превърнем в светлина, светлина трябва да станем. И ако сега не можем да влезем при Бога, ние сме направени от вода и въздух. Разбира се, ние при това имаме някои още потвърди частици и когато Христос казва, че е по-лесно камила да влезе през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие, това се разбира. към втори вариант >>
- – Тя е емблема на великата, възвишената човешка мисъл.
Те са живи елементи, хлопат на вратата ти, но не могат да влязат. Казваш: „Искам да ви отворя, но не мога, херметически съм затворен“. Само светлината има достъп при тебе. Защо въздухът и водата не могат да влязат при тебе, а само светлината? Що е светлината? – Тя е емблема на великата, възвишената човешка мисъл. Следователно само възвишеното, благородното, чистото може да влезе в непроницаемия чертог, дето Бог живее. Затова всичко трябва да се обърне в светлина. И ние също трябва да станем светлина. Който не може да отиде при Бога, той е направен от вода и въздух. Щом може да отиде при Бога, той е направен от светлина. към беседата >>
89. Превръщане на цветовете, МОК , София, 11.11.1923г.,
- Той е емблема на Любовта.
Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на Любовта. Той е толкова чист и деликатен, че ако се докоснете до него, ще внесе във вас висши вибрации, висш живот, но колкото повече слиза надолу от една гама в друга, той става все по-гъст, докато във физическия свят този цвят действа възбудително на хората. Червеният цвят не внася нещо благородно в човека, напротив, дразни го и го кара да воюва. Когато човек се зачерви, той има желание да се прояви. Червеният цвят не носи всякога мир за земята. Като се дигне червеното знаме, трябва да се знае, че кръв ще се пролива. към беседата >>
- Царят е емблема на грехове.
Затова най-напред трябва да се нагодим към Неговата запалка. Човек трябва да отиде при Бога с всичкото си смирение, със съкрушено сърце. Като отиде така при Бога, той ще оживее. Пък ако отиде с всичкото си величие, като някой цар, нищо няма да остане от него. Господ не иска при себе си царе. Царят е емблема на грехове. Той не е сигурен за живота си, за престола си, затова има армия, която да го брани. Какъв цар е това? Да, разбирам цар, но такъв, който е готов да заеме всяко положение в света. А пък смиреният човек, като отиде при Бога, той носи добродетелите си със себе си. към беседата >>
91. Настанало е царството Божие, НБ , София, 19.10.1924г.,
- Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. (втори вариант)
Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна? – Звездата светна, тя се появи и показа, че се е родил Спасителят на света, а като разпнаха Христос, тогава Му туриха един кръст. Питам: Кое е по-хубаво сега да се яви, звездата ли или кръста? Ние, съвременните християни, страдаме все от кръстове, звезди няма. Навсякъде виждаме все кръстове, кръстове, но къде са сега онези живите звезди, които показват, че се е родил Христос? Ако кръстът е емблема на страдания, разбирам тогава. То значи, че той е сила в света, начин, закон, метод, чрез който човек може да преодолее страданията. Но, когато човек иска да изучава другите методи, великите закони на царството Божие, той трябва да избира звездите. „И ако аз“, казва Христос, „чрез разумното, чрез великото в света, чрез Неговата сила, изпъдя бесовете, които се вмъкнали във вас, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие.“ Казва се в Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи.“ В какво седи тази Правда? Правдата Божия седи в това: Всеки човек да вземе това, което му се пада, а не да чака да му го дадат. Например, седите няколко души на масата, пред вас сложени панички с ядене. към втори вариант >>
- Ако кръстътъ е емблема на страдания, разбирамъ тогава.
Когато Богъ изпрати Христа на земята, кръстъ ли се яви на небето или звѣзда светна? – Звѣздата светна, тя се прояви и показа, че се е родилъ Спасительтъ на свѣта, а като разпнаха Христа, тогава Му туриха единъ кръстъ. Питамъ: кое е по-хубаво сега да се яви, звѣздата ли или кръста? Ние, съврѣменнитѣ христиани, страдаме все отъ кръстове, звѣзди нѣма. Навсѣкѫдѣ виждаме все кръстове, кръстове, но гдѣ сѫ сега онѣзи живитѣ звѣзди, които показватъ, че се е родилъ Христосъ? Ако кръстътъ е емблема на страдания, разбирамъ тогава. То значи, че той е сила въ свѣта, начинъ, законъ, методъ, чрѣзъ който човѣкъ може да прѣодолѣе страданията. Но, когато човѣкъ иска да изучава другитѣ методи, великитѣ закони на царството Божие, той трѣбва да избира звѣздитѣ. „И ако азъ“, казва Христосъ, „чрѣзъ разумното, чрѣзъ великото въ свѣта, чрѣзъ Неговата сила, изпѫдя бѣсоветѣ, които се вмъкнали въ васъ, всички глупави заблуждения, настанало е царството Божие“. Казва се въ Писанието: „Търсете първо царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи“. Въ какво седи тази Правда? към беседата >>
92. Връзки в геометрическите форми, ООК , София, 5.11.1924г.,
- То е емблема на свобода.
Носът е необходим на човека, за да може в Природата, в която живее, да намира приятните и полезните за себе си храни. Той ги познава по миризмата. В устата се намира езикът, с който човек вкусва. Зад окото, зад носа, зад езика в човека седи нещо още по-високо. Окото прави човека свободен. То е емблема на свобода. Който има очи, той е свободен. Човек, у когото обонянието е развито, показва, че и умът му е развит. Той е свободен човек в умствения свят. Щом човекът е започнал да обонява, започнал е да мисли, започнал е да прави разлика между един предмет и друг. към беседата >>
- Учителят може да бъде емблема на Мъдростта. (втори вариант)
Тя носи едно от най-великите блага, които човек досега не е опитал. Любовта прави човека господар на себе си. Тя не заробва човека. Онзи, който те люби, той ще те освободи; а онзи, който те връзва, той те възпитава. Майката може да бъде емблема на Любовта. Учителят може да бъде емблема на Мъдростта. Кой може да бъде емблема на Истината? Любовта може да дойде чрез майката, само тя може да даде живот. Мъдростта и знанието може да дойдат чрез Учителя, а свободата и Истината чрез кого ще дойдат? Свободата и Истината ще дойдат чрез твоя възлюбен, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и от тази книга ти ще можеш да четеш. Онзи, който отвори тази книга и може да чете от нея, веднага ще бъде свободен. към втори вариант >>
- Кой може да бъде емблема на Истината? (втори вариант)
Любовта прави човека господар на себе си. Тя не заробва човека. Онзи, който те люби, той ще те освободи; а онзи, който те връзва, той те възпитава. Майката може да бъде емблема на Любовта. Учителят може да бъде емблема на Мъдростта. Кой може да бъде емблема на Истината? Любовта може да дойде чрез майката, само тя може да даде живот. Мъдростта и знанието може да дойдат чрез Учителя, а свободата и Истината чрез кого ще дойдат? Свободата и Истината ще дойдат чрез твоя възлюбен, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и от тази книга ти ще можеш да четеш. Онзи, който отвори тази книга и може да чете от нея, веднага ще бъде свободен. Като са пукне онова житно зърно и семенцето се разрасне нагоре, то е свободно вече от този затвор. към втори вариант >>
- Учительтъ може да бѫде емблема на Мѫдростьта.
Тя носи едно отъ най-великитѣ блага, които човѣкъ до сега не е опиталъ. Любовьта прави човѣка господарь на себе си. Тя не заробва човѣка. Онзи, който те люби, той ще те освободи; а онзи, който те вързва, той те възпитава. Майката може да бѫде емблема на Любовьта. Учительтъ може да бѫде емблема на Мѫдростьта. Кой може да бѫде емблема на Истината? Любовьта може да дойде чрѣзъ майката, само тя може да даде животъ. Мѫдростьта и знанието може да дойдатъ чрѣзъ Учителя, а свободата и Истината чрѣзъ кого ще дойдатъ? Свободата и Истината ще дойдатъ чрѣзъ твоя възлюбенъ, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и отъ тази книга ти ще можешъ да четешъ. Онзи, който отвори тази книга и може да чете отъ нея, веднага ще бѫде свободенъ. към беседата >>
- Кой може да бѫде емблема на Истината?
Любовьта прави човѣка господарь на себе си. Тя не заробва човѣка. Онзи, който те люби, той ще те освободи; а онзи, който те вързва, той те възпитава. Майката може да бѫде емблема на Любовьта. Учительтъ може да бѫде емблема на Мѫдростьта. Кой може да бѫде емблема на Истината? Любовьта може да дойде чрѣзъ майката, само тя може да даде животъ. Мѫдростьта и знанието може да дойдатъ чрѣзъ Учителя, а свободата и Истината чрѣзъ кого ще дойдатъ? Свободата и Истината ще дойдатъ чрѣзъ твоя възлюбенъ, който ще ти отвори свещената книга на Исаавата и отъ тази книга ти ще можешъ да четешъ. Онзи, който отвори тази книга и може да чете отъ нея, веднага ще бѫде свободенъ. Като са пукне онова житно зърно и сѣменцето се разрасне нагорѣ, то е свободно вече отъ този затворъ. към беседата >>
- Тя ще ви служи като емблема.
“ Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи нужна ви е повече светлина. Като отидете някъде, започвате да отваряте капаците на прозорците, покривите и стоборите на къщите. Днес ще дам на всички по един спомен – една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажете си: „Аз трябва да уча закона на растенето, закона на ангелите“. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота е служене на Бога“. Ето, давам на всички от тази тревица. – „Да дадем ли на други от нея? “ – Ще им дадете, но ще вземете обещание да служат на Бога. към беседата >>
100. Което вие видите, НБ , София, 19.7.1925г.,
- – Носът е емблема на човешката разумност. (втори вариант)
Питам: кое е най-вярното от тия положения? Бог създаде ли човека, роди ли го, от пръст ли го направи? – От пръст създаде неговото тяло, чрез вдъхване произведе неговия живот, но не му вдъхна в устата, а в носа. Защо в Писанието се казва, че Бог вдъхнал живот на човека чрез носа? Какво означава носът? – Носът е емблема на човешката разумност. Когато Бог създаде разумното в човека, тогава Той му вдъхна дихание в носа, но това още не значи, че светът не е съществувал и по-рано. Мислите ли, че в онази семка, която държите в ръката си, не се крият потенциални, непроявени сили? В тази семка има скрити сили, които тя може да прояви. Кога ще ги прояви? – Като се постави при благоприятни условия; и във вас има много такива непроявени сили. към втори вариант >>
- – Носътъ е емблема на човѣшката разумность.
Питамъ: кое е най-вѣрното отъ тия положения? Богъ създаде ли човѣка, роди ли го, отъ пръстъ ли го направи? – Отъ пръстъ създаде неговото тѣло, чрѣзъ вдъхване произведе неговия животъ, но не му вдъхна въ устата, а въ носа. Защо въ Писанието се казва, че Богъ вдъхналъ животъ на човѣка чрезъ носа? Какво означава носътъ? – Носътъ е емблема на човѣшката разумность. Когато Богъ създаде разумното въ човѣка, тогава Той му вдъхна дихание въ носа, но това още не значи, че свѣтътъ не е съществувалъ и по-рано. Мислите ли, че въ онази сѣмка, която държите въ рѫката си, не се криятъ потенциални. непроявени сили? Въ тази сѣмка има скрити сили, които тя може да прояви. Кога ще ги прояви? към беседата >>
101. Високият връх, СБ , В.Търново, 25.8.1925г.,
- Йоан е емблема на Любовта, а Петър е емблема на старото учение.
Йоан е ученик на Любовта, затова Евангелието на Йоана ще наречем „Евангелие на най-високия връх“. Този ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе вън и каза на вратарката да пуснат Петър. Значи Йоан въведе Петър. Йоан е емблема на Любовта, а Петър е емблема на старото учение. Той е камъкът. Щом дойде Любовта, веднага ще те поставят на изпит, за да видят дали можеш да поддържаш нейните принципи. Момата, която се влюбва, тъкмо се разговаря със своя възлюбен, ето, идват баща ѝ и майка ѝ и я питат що търси тоя момък тук? И той започва да се отрича. към беседата >>
102. Дето и да идеш!, СБ , В.Търново, 29.8.1925г.,
- Ние вземаме водата като емблема на живота.
Допуснете, че вие сте търговец. В дома ви между всички членове има пълно съгласие и хармония, но един ден имате малка загуба от 20-30 000 лева. Веднага във вас прониква мисълта, че няма Господ, и казвате: „Дотегна ми да живея в тази Любов, ще изляза навън! “ Мислите ли, че рибата, ако излезе извън водата, ще живее? – Не може. Ние вземаме водата като емблема на живота. Душата сега е потопена в Живота, който излиза из Любов¬та. Ще турите в ума си мисълта, че живеете в Любовта и трябва да изпълните нейните велики закони. Това е спасението за всички хора. Ще се учите да живеете в съгласие с този велик закон, в съгласие с тази среда, в която сте потопени. Ще мислите, ще чувствате, ще действате съобразно средата, в която живеете – Божествената среда на Любовта. към беседата >>
103. Откъде ида, НБ , София, 13.12.1925г.,
- Добре, но това злато, същевременно, представлява емблема на човешката разумност.
“ Парите, които те търсят, са дълбоко скрити в земята, затова, ако искат да ги намерят, не трябва да се опитват да пробиват човешките каси, но да слязат дълбоко в земята и там, да питат някоя от тия златни жили, как се е образувало това злато. Защото, това злато все иде отнякъде. Ако ви запитат, какъв е произходът на златото, какво ще кажете? Как ще обясните, какво нещо е златото? Вие ще кажете: златото е един елемент. Добре, но това злато, същевременно, представлява емблема на човешката разумност. И защо съвременните хора не са разумни? Защото имат много малко злато в ума си. Днес в човешкия ум има много повече желязо, отколкото трябва. И всичкото зло в света днес се дължи на това, че в човешкия ум, в човешките мисли има чрезмерно желязо, вследствие на което, започва един процес на ръждясване. Като ръждяса желязото, заемат се да го чистят. към беседата >>
104. Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща), ИБ , БС , София, 18.12.1925г.,
- Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта.
Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже. към беседата >>
105. Приложение на символите / Живите символи като методи за работа, МОК , София, 20.12.1925г.,
- Туй показва, че въшката е емблема на службата на парите. (втори вариант)
Най-хубавите неща на земята в сънно състояние имат точно обратните резултати. Тоест, насън ако видите онова, което е най-хубаво, то на физическото поле ще имате обратни резултати. Ако ви дават пари насън, много лоши работи ще има, казани за вас. Понеже парите дрънкат. Ако въшки ви лазят, пари ще ви дават. Туй показва, че въшката е емблема на службата на парите. Както въшката е паразитна, тъй и парата е паразитна. Ако в невидимия свят светилникът е запален, вие вървите и светилникът е запален пред вас, добър признак е. Ако влезнете в стаята, че изгасне светилникът – един лош признак е. Тъй щото идеите, които изведнъж загасват, а други идеи веднага светват – то е светилникът. към втори вариант >>
106. До скончанието на века, НБ , София, 3.1.1926г.,
- Понеже Бог е разумен, и аз съм разумен, ще ям зрънца – и нищо повече.” И когато Господ създал света, повикал гълъба и го посочил на всички като емблема на твърдост в убежденията.
Имате ли неговата устойчивост, неговият характер, който преодолява всички условия и мъчнотии в живота? Гълъбът от памти века, от незапомнени времена, е единствената птица, която не се е съблазнила от месото. През всичките мъчнотии, през които гълъбът е минал, той имал доблестта да си остане вегетарианец. Той никога не е казвал: условията на живота са тежки и аз трябва да си хапна малко месце. Напротив, той казва: “Каквито и да са условията на живота, аз ще ги преодолея. Понеже Бог е разумен, и аз съм разумен, ще ям зрънца – и нищо повече.” И когато Господ създал света, повикал гълъба и го посочил на всички като емблема на твърдост в убежденията. Тогава Бог казал: “Понеже гълъбът устоя на своите убеждения, аз го поставям като символ на Духа Божий.” И досега гълъбът седи като емблема. Когато искат да покажат, че върху някой човек слиза някой гений, или някой велик дух, винаги представят, че върху този човек слиза гълъб. Питам: ако, обаче, речете да сравните главата на гълъба с тази на човека, колко пъти главата на човека е по-голяма от главата на гълъба? Главата на човека е много пъти по-голяма от главата на гълъба. Измерено е, че мозъкът в човешката глава тежи 1 ½ кг., а някъде и до 2 кг. към беседата >>
- Тогава Бог казал: “Понеже гълъбът устоя на своите убеждения, аз го поставям като символ на Духа Божий.” И досега гълъбът седи като емблема.
Гълъбът от памти века, от незапомнени времена, е единствената птица, която не се е съблазнила от месото. През всичките мъчнотии, през които гълъбът е минал, той имал доблестта да си остане вегетарианец. Той никога не е казвал: условията на живота са тежки и аз трябва да си хапна малко месце. Напротив, той казва: “Каквито и да са условията на живота, аз ще ги преодолея. Понеже Бог е разумен, и аз съм разумен, ще ям зрънца – и нищо повече.” И когато Господ създал света, повикал гълъба и го посочил на всички като емблема на твърдост в убежденията. Тогава Бог казал: “Понеже гълъбът устоя на своите убеждения, аз го поставям като символ на Духа Божий.” И досега гълъбът седи като емблема. Когато искат да покажат, че върху някой човек слиза някой гений, или някой велик дух, винаги представят, че върху този човек слиза гълъб. Питам: ако, обаче, речете да сравните главата на гълъба с тази на човека, колко пъти главата на човека е по-голяма от главата на гълъба? Главата на човека е много пъти по-голяма от главата на гълъба. Измерено е, че мозъкът в човешката глава тежи 1 ½ кг., а някъде и до 2 кг. Мозъкът на слона пък тежи до 9 кг. към беседата >>
107. Свидетелството Негово, НБ , София, 31.1.1926г.,
- Ангелите не носят външно, мустаци защото те представляват емблема на нещо.
Защо не, воловете могат да турят роги на ангелите. И хората могат да турят на ангелите и мустаци, и бради, и вежди, и клепачи, но не им турят, защото всичката им красота ще изчезне. И сега хората мислят, как да нарисуват ангелите, че да им турят брада и мустаци. Турят ли им, обаче, всичкото изкуство в света ще изчезне. Туй не е подвиг. Ангелите не носят външно, мустаци защото те представляват емблема на нещо. Само боговете могат да носят брада и мустаци. Хората носят наистина брада и мустаци макар че не са богове, но те у тях служат като символ само, като нещо, към което вътрешно да се стремят. Защо и за какво хората носят мустаци, не е важно; в същност те изразяват закони, правила, по които човек трябва да живее. По колкото косми има човек на брадата си, по колкото косми има на мустаците си, по колкото косми има на веждите, на клепачите, на главата си, по толкова правила и закони трябва да живее. Жените ще кажат: значи ние имаме по-малко закони от мъжете. към беседата >>
108. Позвах сина си, НБ , София, 14.2.1926г.,
- То е символ, емблема, него считат за емблема на четвъртото посвещение.
Онзи, който може да се нарече човек в пълния смисъл на думата, който е дошъл на Земята, трябва да има един мощен дух. Аз наричам герой онзи човек, който като носи страданията си в света, и да го ударят, пак да се повдигне. И като се повдигне, пак да пее. Това е човекът с мощен дух. Магарето в окултизма играе важна роля. То е символ, емблема, него считат за емблема на четвъртото посвещение. Онзи човек, който не разбира живота на магарето, а обръща внимание на неговата форма, на ушите му, на копитата му, на неговия глас, както и на това което върши, той нищо не разбира. Трябва да обърнете внимание на онзи живот, който е вложен в тази форма. Разбирате ли вие, какво нещо е животът на магарето? Казвате: е, магарешки живот! Знаете ли, че в някои отношения в това животно има красив живот? към беседата >>
- Тя се взима, изобщо, като емблема на живота.
И тъй, този домовит човек насадил лозе. Лозето е емблема на духовният живот, който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозата се отличава с качеството - да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, докато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата. У лозата, пък, е обратно. Тя се взима, изобщо, като емблема на живота. Затова Христос казва: "Аз съм лозата". Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките". Христос е разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е "терра инкогнита". към беседата >>
110. И земята ще се изпълни със знание, НБ , София, 11.4.1926г.,
- Лозата е емблема на човешкия живот.
Има ред такива факти. Някои хора насаждат круши, ябълки и грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Защо се яви филоксерата в Европа? Още когато се роди в човечеството идеята за война, което стана в 45-та година, за пръв път се яви филоксерата по лозята и зарази всички лозя в Европа. Оттогава лозата почна да чезне. Лозата е емблема на човешкия живот. Филоксерата пък показва, че ще дойде една такава филоксера и в света, между хората и ще ги поразява. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Сега у нас присаждат лозите на особени подложки. Важният въпрос сега е, че ние изучаваме живата природа, учим, как да присаждаме лозите, как да обработваме крушите и ябълките, как да орем нивите си, а най-важното е, как да орем и обработваме себе си. Този въпрос е изоставен. към беседата >>
111. Ще ми изявиш, НБ , София, 16.5.1926г.,
- Отворете Писанието, ще видите, че там взимат коня като емблема на просветения човешки ум.
Аз наричам истински поет този, който, ако възпее един умиращ кон, конят не умре, а душата му се възрадва и казва на поета: аз ти благодаря много, че ти, като поет, ме възпя и за в бъдеще по някакъв начин ще ти се отплатя. Докато всички хора ме хокаха и биеха, ти ме възпя. Отворете Писанието, ще видите, че там взимат коня като емблема на просветения човешки ум. към беседата >>
- То е емблема.
И тъй работете само при тази светлина, която Бог е вложил във вас. Понякога говорите за Слънцето. То е емблема. Това външно Слънце е отражение на друго Слънце, което е невидимо. Писанието казва, че за в бъдеще Бог ще ни бъде Слънце. Следователно, това Слънце изразява само силата божия, която се проектира чрез него. И в ума, който Бог е вложил в нас, трябва да вложим вяра. В този ум, в тази свещ, ние трябва да вярваме, понеже е от Бога. към беседата >>
- Когато искат да кажат, че някой човек е философ, турят му за емблема бухала. (втори вариант)
Ние сме свикнали да казват, че само денем се вижда. Вземете бухала. Нощно време той вижда тъй, както вие денем. Бухалът е емблема на учените хора. Когато искат да кажат, че някой човек е философ, турят му за емблема бухала. Защото и при най-малката светлина вечерно време този бухал може да лети и да намира най-малките птички между дърветата. Следователно бухалът живее при най-економическите условия. Той не изисква голяма светлина. Неговите очи тъй са построени, че в тъмнината той събира светлината. Хубаво е човек да има туй качество на бухала, на очите на бухала (но не навика на бухала), на този, умния бухал – вечерно време, в тъмнината на нощта като ходиш, да знаеш да събираш светлината, че да ти е светъл пътят. към втори вариант >>
117. Сам с ума си, НБ , София, 9.1.1927г.,
- Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота.
Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят. към беседата >>
120. Две думи, НБ , София, 5.6.1927г.,
- Те го взимат като емблема.
Също така и водата при студ може да се втвърди. Обаче, адептите, като привличат златото от пространството, те го докарват в особено състояние, в най-високото му състояние. Щом обикнете златото, вие ще се домогнете до неговия възвишен живот, до неговото най-високо състояние. Това пък ще ви даде големи знания. Учени, които се занимават с астрология, уподобяват златото на слънце. Те го взимат като емблема. И действително, живот без злато не може. Мнозина запитват: какво нещо е животът? Казвам: животът, който ние имаме, е злато. От този живот и вие можете да изкарате, колкото искате злато. Колко злато трябва на човека за един ден? към беседата >>
122. Мек ответ, НБ , Русе, 9.10.1927г.,
- В този смисъл, водата е емблема на живота.
В този случай, те са два остри камъка. За такива хора българите имат поговорка: „Два остри камъка брашно не мелят." И наистина, долният камък на водениците е мек, а горният е остър. Когато човек започва да става остър, груб, в него се забелязват особени прояви: той губи своята мекота, своята влага и става сух. Сухата нива нищо не ражда, но и от мочурливата нищо не излиза. Нивата не трябва да бъде мокра; тя винаги трябва да има по малко влага в себе си. В този смисъл, водата е емблема на живота. В Божествения живот всякога има по малко влага. Първото условие за поддържане на тази влага в човека е благодарността. Затова, ставате ли сутрин, благодарете на Бога първо, че сте здрави, че можете да се помолите и да започнете работата на деня. После, благодарете за времето, каквото и да е то – дъждовно, слънчево, мъгливо. Работете, според както времето ви диктува. към беседата >>
123. Посред тях, НБ , София, 30.10.1927г.,
- Значи, житото е емблема на човешкия живот.
Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте да работите за увеличаване на техните нишки. Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика. Кога човек може да бъде силен? Когато сам се опрашва като житото. Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависим човек. Значи, житото е емблема на човешкия живот. Понеже житото днес е издребняло, това показва, че човешкият живот е издребнял. Когато житото на новия живот се посади в човека, едновременно с това ще се подобри и неговия живот. Следователно, всяка нова идея, която се внася в ума на човека, подобрява живота му. към беседата >>
125. Вечно веселие, НБ , София, 3.6.1928г.,
- Това ще послужи като емблема, по която ще познаеш, дали съм още жив.
Той й казал: „Ако бях се влюбил в тебе преди оженването ти, и след това ти се оженеше, щях да убия мъжа ти, но сега вече няма да сторя това. Въпреки всичко, той я посещавал често и я милвал, но неговите милувки оставяли сини петна по тялото й. Дълго време след отдалечаването на змея, тази жена трябвало да лекува своите сини петна. По едно време, трябвало и той да вземе участие в Херцеговинската война и затова, преди заминаването си се явил на своята любима и казал: „Тук, наблизо, има едно кладенче, от което водата ще извира, докато бъда жив. Убият ли ме във войната, кладенчето ще пресъхне, и връзките между нас ще се прекъснат. Това ще послужи като емблема, по която ще познаеш, дали съм още жив. към беседата >>
128. Хигиена на живота, МОК , София, 7.12.1928г.,
- Магарето е емблема на една необуздана сила и често вие чувствувате, че в характера ви има нещо, с което не можете да се справите. (втори вариант)
После, това магаре, колкото и да го учиш, то си има свои навици. Ти не можеш да го отучиш от неговите навици. И ако един ден неприятелят те гони и ти бягаш, магарето ще те издаде. То ще каже: „Дръжте го, аз го нося! “ Реве това магаре. Магарето е емблема на една необуздана сила и често вие чувствувате, че в характера ви има нещо, с което не можете да се справите. Каквото и да правите, то все реве. При това казват, че магарето е една разумна сила, но морал няма. Никакво приличие няма у магарето. Неговото безобразие няма край. към втори вариант >>
- И в френологията за твърдостта на човека и неговата воля, като емблема на неговата воля турят магарето. (втори вариант)
Та рекох, магаретата, воловете, животните, които съществуват, това са сили на човешкото естество. И в френологията за твърдостта на човека и неговата воля, като емблема на неговата воля турят магарето. Значи по-твърдо същество от него няма. То е много издържливо същество. После, магарето е много тщеславно, но е и много горделиво. Ти пусни магарето, то всякога води напред. То всякога води камилите, казва: „Макар че съм магаре, вървя напред, пред камилите и пред овците.“ Навсякъде то е първо. към втори вариант >>
- Например, френолозите вземат магарето като емблема на човешката твърдост и воля.
Човек носи в себе си не само магарето, но и вола, и коня, всички животни. Изобщо силите на цялото животинско и растително царство се включват в човека. Те имат определени места и центрове, чрез които се проявяват. Например, френолозите вземат магарето като емблема на човешката твърдост и воля. Наистина, няма по-твърдо същество от магарето, също така е крайно издръжливо. От друга страна, магарето е гордо и тщеславно, всякога излиза напред. Ако го турите на работа между камили или овце, то излиза напред, да ги води. Магарето никога не остава назад. Добре е да има човек високо мнение за себе си, но когато е заслужено. към беседата >>
130. Тихият глас, ИБ , София, 1.1.1929г.,
- В 1929 година има две деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизма в човека.
Годината 1929 показва две важни неща за човека. Първо, тя определя пътя, по който човек трябва да върви. Кой е този път? - Божественият. Второ, тази година показва методите, чрез които човек може да ликвидира със своята карма и да подобри положението си. В 1929 година има две деветорки, сумата на които дава числото 18 - емблема на егоизма в човека. И в Писанието е казано, че числото 18 представлява егоистичното у човека. Тъй както се развива човек днес в своето човешко естество, бил той мъж, или жена, е егоист. - Защо? - Докато човек мисли само за себе си, за своето лично благо, за своето добро, за своята свобода, за наука и знания само за себе си, той е егоист човек. Сега може да се явят много противоречия и да кажете: "Не трябва ли човек да бъде учен? към беседата >>
131. Сам Отец, НБ , София, 24.3.1929г.,
- Христос е емблема на Великата Любов в света.
”Защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте, че аз от Бога излязох.” – Нека тези думи, във всичката им пълнота, останат в съзнанието ви. Христос казва: ”Всичко, каквото Отец ми има, мое е.” Тогава, ако вярвате в Христа, и вие можете да кажете: ”Всичко, каквото Христос има, наше е.” Лесно е да се каже, че всичко, каквото Христос има, е наше, но който каже това, той трябва да е готов да изпълни волята на Христа. Христос е емблема на Великата Любов в света. към беседата >>
134. Природни гами / Природни гами в живота, МОК , София, 22.11.1929г.,
- Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията? (втори вариант)
Например, ако вземем най-простата формула А+В=С. Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията? Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка. Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С. Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания. Това могат и да са двама проповедници и т.н. Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте. към втори вариант >>
136. Положително знание, ООК , София, 30.4.1930г.,
- Триъгълникът е хубава емблема, но ако построиш къща на триъгълника, ще си създадеш нещастие. (втори вариант)
Някой ще каже - нещо по-съществено. Ако аз построя една къща на триъгълник, как бихте живели вътре, как бихте живели в триъгълника? Щеше да ви стане много тясно. Триъгълникът е хубава емблема, но ако построиш къща на триъгълника, ще си създадеш нещастие. Туй, което е идейно в ума, не е идейно на физическото поле. Следователно този триъгълник непременно трябва да турите тази крива линия, за да измените влиянията. Но за да прекарате движението, да го направите хармоничен, трябва да разбирате качествата и свойствата на материята, с която трябва да работите. Или трябва да разбирате законите на вашата мисъл, вашето сърце, или трябва да разбирате ритмуса на малкия мозък, ритмуса на вашето сърце, хода на артериалната кръв, обращението на венозната кръв. Във всеки даден случай трябва да разбирате температурата на вашата кръв, какъв примес има, каква е чистотата й, после трябва да разбирате какъв цвят е, в каква степен цветът е. към втори вариант >>
137. По-горни от тях, НБ , София, 25.5.1930г.,
- Значи, сърцето на майка му представя емблема на тяхното щастие.
Един княжески син се влюбил в една царска дъщеря и пожелал да се ожени за нея. Тя му казала: Ще се оженя за тебе, само при условие, че ще извадиш сърцето на майка си и ще ми го донесеш. Без сърцето на майка ти не можем да бъдем щастливи. Значи, сърцето на майка му представя емблема на тяхното щастие. Княжеският син отива при майка си, изважда сърцето й, и радостен, но замислен, го носи на възлюбената си. Той мислел, какво означава сърцето на майка му и защо е нужно на възлюбената му. Чудно нещо, мислел си той, направих това, на което не зная значението. Както вярвал и мислел върху постъпката си, той се спънал и силно ударил крака си. В това време чул глас от кутията: Синко, лошо ли се удари? към беседата >>
138. Къртица, славей и пчела / Къртът, славеят и пчелата, МОК , София, 30.5.1930г.,
- Славеят пее - това е емблема, че неговата дихателна система е добре развита. (втори вариант)
И когато той се разболее, той вече не копае. Сега вие дайте едно същество, на което дихателната система е напълно развита. На кое органическо същество бихте уподобили пълната дихателна система? („Славеят.") Защо? („Защото той пее.") Неговата дихателна система е напълно развита, пълно дишане става у него. Славеят пее - това е емблема, че неговата дихателна система е добре развита. Щом престане да пее славеят, значи има нещо болно у него. Имате ли вие слаба дихателна система, вижте как пее славеят, мислете за него - как пее. И всеки един човек, който има слаба дихателна система, трябва постоянно да мисли за пението. Като мислиш за пението, това подразбира един процес, който не става в стомаха. Ти можеш да мислиш. към втори вариант >>
139. Закон и принцип, ООК , София, 25.6.1930г.,
- Даже някои носите една емблема на майка си сега. (втори вариант)
Първото нещо. Трябва ви свобода. Сега имаме един процес да се освободите от всички ония криви схващания на закона. Да кажем, имате правило, когато някое дете се роди, повиват го, повои турят. Когато израсте малкото дете, майка му да му тури пелени. Даже някои носите една емблема на майка си сега. Едно коланче е повой. Като връзваш обущата си, то е повой. Като връзваш връзката си, то е повой. После панделките около ръката, и то е повой. Панделката е така вързана, че побоят виси, отпред-отзад - с повои. към втори вариант >>
140. Интуиция / Интуицията - Божественото чувство, ООК , СБ , 7-те езера, 23.7.1930г.,
- Те да бъдат емблема като живи същества, които са ни дали топлина. (втори вариант)
Сега понеже сме дошли тук, имате известни условия да станете добри. Ако се препънете на някой камък, върнете се, помилвайте го, преместете го, намерете му мястото, да се не препъват други. Ако нагазите някое мучурливо място, ще го изчистите хубаво. После вземете от пепелта на тия клекове и кажете: искам да бъда толкоз търпелив, колкото сте вие, и да се жертвам толкоз, колкото вие се жертвате. Всеки да си носи пепел. Те да бъдат емблема като живи същества, които са ни дали топлина. Не се занимавайте да кажете: пепел от клекове. Малко пепел ще си вземете, ще я пречистите, ще я пресеете, ще вземете една малка лъжичка. Някой път да би дам един цяр, ако се усещате неразположен. Ще вземете на върха на ножа, в една чаша ще турите от тази пепел с вода, ще разбъркате, ще изпиете, като се утаи пепелта. Колко пепел са изпили те, докато станат учени хора. към втори вариант >>
- То е емблема. (втори вариант)
Та казвам, ние, като минаваме, ние ще направим нещо, първо да се запознаем. Ние затова турихме онази река, разрешихме въпроса. Ние турихме тази чешма с ръцете. Господ даде, и ние даваме. То е емблема. Господ ни е дал даром, и ние даваме. Турихме ръцете там, да тече. То е разрешение, то е емблема на всичко, което тук е създадено. към втори вариант >>
142. Елементи на планетите / Принципи и форми. Влияние на планетите. Скачените съдове, МОК , София, 5.12.1930г.,
- Тези пръстени около Сатурн са една емблема, която показва причините на отклонението. (втори вариант)
А Сатурн е взел същевременно всичките благоприятни и неблагоприятни условия отвънка. Каквото и да му кажат, той ще каже: Работата така не седи. Той седи винаги на особено мнение. Та Сатурн в даден случай, там дето са хората смели, то се дължи на еволюцията на Сатурн. Сатурн представлява най-лошите условия, отгдето се е отклонил човекът. Тези пръстени около Сатурн са една емблема, която показва причините на отклонението. Затова когато се изучават планетите, човек трябва да изучава отношението на доброто и на злото в света, вътре в нас, в нашия организъм или противодействащите сили. Ти не можеш да разрешиш едно противоречие в света, ако не разбереш Сатурн. Тогава принципът Сатурн знае причините на доброто и на злото и при него ти ще знаеш как да се освободиш. Ако ти разбираш този принцип, ще знаеш как да се освободиш. Само Сатурн може да разреши противоречието. към втори вариант >>
144. Мястото на Бога, СБ , РБ , 7-те езера, 5.8.1931г.,
- Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот.
Утре сутринта ще се качим на новия връх, където разчистихме пътя – там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (– пето езеро), да измием ръцете и краката си от дългия път. Докато човек търси Бога, краката му са все кални. Щом Го намери, той измива краката си. Измиването на краката, не външно, но вътрешно, представлява емблема в човешкия живот. Когато човек намери Бога, за нищо вече не мисли. Той всичко е постигнал. Какво ще стане с умрелите, с бедните, със страдащите, той за нищо вече не мисли. В Божествения свят няма умрели, няма бедни, няма страдащи. Там всичко е оправено. към беседата >>
145. Тези три неща, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1931г.,
- В това отношение, облаците са емблема в живота.
Всеки ден от живота на човека трябва да бъде ден, в който Истината го учи да служи на Бога. Сега, всички трябва да знаят, че този час, в който сме се събрали, е часът, в който всички същества отправят ума си към Бога. Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от изпаряване на това, което е придобито. Следователно, когато времето е облачно, туй показва, че хората са взели нещо от това, което излиза от Бога, и слизат на земята, да работят. В това отношение, облаците са емблема в живота. Те са благо за хората, защото преди тях всеки е взел, каквото му е нужно, и богат, доволен се връща на земята, да разработва придобитото. Щом се заоблачи, не само хората се радват, но и животните, и растенията. Изобщо, който забогатява, той е доволен от облаците, защото те го закриват от погледите на хората. Сега, като говоря за хубавия ден, у мнозина, по стар навик, се явява мисълта: „За кого е създаден този хубав ден? “ Казвам: радвайте се, че Бог е създал такъв ден, като днешния! към беседата >>
146. Които чакат Господа, СБ , РБ , 7-те езера, 10.8.1931г.,
- София е емблема на Мъдростта – не трябва да слезете в София, но да възлезете към нея като място на Мъдростта.
Сега онези от вас, които ще тръгват за София, ще гледат да се свържат с Бога, ако искат стъпките, както и пътищата им да бъдат прави. София е емблема на Мъдростта – не трябва да слезете в София, но да възлезете към нея като място на Мъдростта. Които няма да заминават, те ще останат тук, на високите места. Който слиза, остарява; който се качва, той се подмладява. Искате ли да разберете смисъла на Живота, вие трябва да направите вътрешна връзка между трите върха – Любовта, Мъдростта и Истината. Разберете ли смисъла на Живота, ще можете да живеете и на високите места. Ето толкова време вече как ние живеем на рилските височини благодарение на каракачаните и на техните коне – те ни донасят хляб, картофи, боб, масло, сирене и т.н. към беседата >>
148. Доведете ми го, НБ , София, 24.1.1932г.,
- Правият ъгъл е като емблема на разумността между две същества, на които задълженията са строго определени.
Под "прав ъгъл" винаги разбираме съотношение на две същества, които имат разумни отношения. Правият ъгъл е като емблема на разумността между две същества, на които задълженията са строго определени. Когато двама души си изпълняват задълженията както трябва, без никакво изменение, те са преминали под правия ъгъл. Щом се измени ъгълът, на колкото градуса и да е, тогава отношението на хората се изменя. Затова именно в кръста, ако вземете тези две линии, които се пресичат, имате четири прави ъгъла. Значи имаме отношение между четири разумни същества, или имаме отношение само между две разумни същества, от които всяко си има две състояния: едно отрицателно и едно положително. Следователно всяко едно разумно същество разполага с по два прави ъгъла, или с по 180°. към беседата >>
149. Двете отверстия, ООК , София, 27.1.1932г.,
- За емблема. (втори вариант)
Ще си направите един триъгълник и ще го турите на главата си. Една светлина, ще си направите един триъгълник от мукава. Сега вас ви е срам да си поставите един триъгълник отгоре на главата, но една лоша мисъл може да я турите в ума, в главата си. А един триъгълник да го поставите там, срам ви е. За емблема. Направете си един триъгълник и напишете така от едната страна. И на трите страни на триъгълника пишете: "Тайната, по която се разрешават всички мъчни въпроси в света." Ще извадите този триъгълник, ако се намерите в трудно положение, хванете го за двата края и го гледайте - "Тайната, по която се разрешават всички мъчнотии в живота." Ще турите ум, чувство, воля, мъдрост, любов, истина, сила, живот, здраве. Ще вложите това, защото за всяка една мисъл трябва да имаш един обект. Вие ще кажете: "Без триъгълник не може ли? " Не. към втори вариант >>
150. Да известят на учениците Му, НБ , София, 14.2.1932г.,
- Вълкът е емблема на крайния човешки егоизъм, който изповядва сегашното човечество.
Казвам: има едно вътрешно прозрение в душата, когато човек става като ясновидец - той вижда къде е слънцето; той всякога вижда слънцето, няма залез за него. Той знае какво ще бъде неговото бъдеще, Знае какво е било миналото, знае настоящето. Той вижда нещата както са и не се плаши от тях никак. Той не се плаши от вълка, защото знае какво означава вълкът. Всички вълци в света, всички месоядни са резултат на едностранчивото разбиране, че трябва да живеят само за себе си. Вълкът е емблема на крайния човешки егоизъм, който изповядва сегашното човечество. Вълкът изяжда всичко възвишено и благородно. Какво нещо е овцата? Това са алтруистичните чувства, туй, което жертва от себе си. Някой казва: "Човек не трябва да жертва всичко." Тогава трябва ли да разполага с всичко? Кой човек, живял само за себе си, какъвто и да е, е станал безсмъртен? към беседата >>
151. Покрива и изправя, НБ , София, 17.4.1932г.,
- Аз мога да кажа, че децата са емблема на вярата, но не и на любовта.
Онези хора, които трябва да дойдат, да работят със закона на любовта, те трябва да бъдат най-благородните души. Любовта не е една сила за бедните хора; любовта не е и за децата. Казвате, че любовта е за децата. Деца са тия, които отиват при Бога. Детето вярва в майка си, понеже ще му даде нещо. Аз мога да кажа, че децата са емблема на вярата, но не и на любовта. То вярва тъй откровено в майка си. Но можем да кажем, че майката е емблема на любовта. Сега ние казваме: да обичаме! Не, да имаме вяра като децата. Съвременните хора са се обезверили, те са изгубили вярата си и сега, като им говоря, например, те си казват: какво ни говориш тези работи? към беседата >>
- Но можем да кажем, че майката е емблема на любовта.
Казвате, че любовта е за децата. Деца са тия, които отиват при Бога. Детето вярва в майка си, понеже ще му даде нещо. Аз мога да кажа, че децата са емблема на вярата, но не и на любовта. То вярва тъй откровено в майка си. Но можем да кажем, че майката е емблема на любовта. Сега ние казваме: да обичаме! Не, да имаме вяра като децата. Съвременните хора са се обезверили, те са изгубили вярата си и сега, като им говоря, например, те си казват: какво ни говориш тези работи? Ние ги знаем тях. Аз не искам да ви проповядвам за един нов Господ. към беседата >>
153. Езикът на истината, ИБ , София, 12.7.1932г.,
- Хиляди години са го превеждали и днес още го разбират като тия, малките агнета, които стават жертва, а същевременно това агне е емблема на онзи очистителен огън.
За пример вземете образа на Христа. Христос взел образа на агнеца Божи. Хиляди години са го превеждали и днес още го разбират като тия, малките агнета, които стават жертва, а същевременно това агне е емблема на онзи очистителен огън. Христос казва: "Дойдох да запаля огън и ако се е запалил, какво искам повече? " Значи в света онова, което спасява хората, то е огънят, топлината. Огънят, това е емблема на Божията Любов, която се пробужда. Ако вие във вашето съзнание нямате този Божествен образ, то любовта не може да се прояви. Любовта може да се прояви само в един абсолютно чист свят. към беседата >>
- Огънят, това е емблема на Божията Любов, която се пробужда.
За пример вземете образа на Христа. Христос взел образа на агнеца Божи. Хиляди години са го превеждали и днес още го разбират като тия, малките агнета, които стават жертва, а същевременно това агне е емблема на онзи очистителен огън. Христос казва: "Дойдох да запаля огън и ако се е запалил, какво искам повече? " Значи в света онова, което спасява хората, то е огънят, топлината. Огънят, това е емблема на Божията Любов, която се пробужда. Ако вие във вашето съзнание нямате този Божествен образ, то любовта не може да се прояви. Любовта може да се прояви само в един абсолютно чист свят. Там, дето се проявява, всички същества изменят характера си. И в най-долните същества, дето се прояви любовта, съществата изменят своя характер. Вълкът в дадения момент, когато дойде любовта, не е вълк. към беседата >>
154. Видяхме славата, СБ , София, 28.8.1932г.,
- " Вземете тази емблема на онова дете, което е родено, и заплаче.
Има едно растене, което, като намери човек, листата му не вехнат, цветовете не отлитат, плодовете не ги ядат червеи. То е едно състояние. Пък има и друго растене: расте човек, растат растенията и после остаряват, листата окапват, после плодовете окапват. В света съществува едно ново истинско възрастване. Често се запитвате вие: "Не раста ли аз? " Вземете тази емблема на онова дете, което е родено, и заплаче. Плачът е първата дума. То като чува гласа на майка си и баща си, заплаче. Детето първия път като заплаче, не може да произнесе ..., тя е смешна дума, тя е една от красивите думи. Първата дума на живота, това е плачът. Като заплаче, то казва първата дума. към беседата >>
156. Сляп от рождение, НБ , София, 13.11.1932г.,
- Онези, които изучават човешкото лице казват, че носът е символ или емблема на човешката интелигентност, която се изявява в неговата дължина и широчина. (втори вариант)
Не мислете сега, че аз искам да ви убедя. Аз искам само да ви припомня нещо, което сте забравили, нищо повече. Ако си го спомняте, пак е добре. Но за това припомняне се изисква наука. Искам да ви дам едно малко обяснение. Онези, които изучават човешкото лице казват, че носът е символ или емблема на човешката интелигентност, която се изявява в неговата дължина и широчина. Казват: Колкото носът е по-дълъг, толкова човек е по-интелигентен; колкото носът му долу е по-широк, толкова той има по-добро сърце. Туй е общо казано. Колко може да бъде широк човешкият нос? 3-4 см. Дълъг може да е 5, 6, 7, 8 сантиметра, повече не може да бъде. към втори вариант >>
- Аз наричам младите хора емблема. (втори вариант)
Смяна трябва да се прави. Човек трябва да има една програма, най-първо с какво трябва да се занимава? Сутрин като стане, с какви чувства и с какви мисли трябва да започне своя ден? Програмата на деня за всички е различна. Детето, свещеникът, учителят, младата мома, младият момък всеки трябва за себе си да знае с какво да започне. Аз наричам младите хора емблема. Ти трябва да съзнаваш своята младост, която е една възможност, движение. Като казвам, че младият трябва да играе, аз разбирам живота. В живота има движение, в живота има игра. Много хора казват, че с нас Господ си играе. Под думата игра разбираме, че има живот, има движение. към втори вариант >>
- Онези, които изучават човешкото лице, казват, че носът е символ или емблема на човешката интелигентност и донякъде туй се е сляло в закона на неговата дължина и широчина.
Онези, които изучават човешкото лице, казват, че носът е символ или емблема на човешката интелигентност и донякъде туй се е сляло в закона на неговата дължина и широчина. Казват, колкото носът е по-дълъг, той е по-интелигентен, колкото носът му отдолу е по-широк, толкова той има по-добро сърце. Туй е общо казано. Колко може да бъде широк човешкият нос? Два, три, четири, пет, шест, седем, осем сантиметра. Повече може ли да бъде? към беседата >>
- Това е една емблема.
Смяна трябва да стане. Човек трябва да разбира. Трябва да има една програма, най-първо, с какво трябва да се занимава. Най-първо, като станем, с какви чувства, с какви мисли трябва да започнем. Трябва да знаете, като стане мъжът, с какво трябва да започне; детето, като стане, с какво трябва да започне; свещеникът, като стане, с какво трябва да започне; учителят, като стане, с какво трябва да започне; или младата мома, или младият момък с какво трябва да започне. Това е една емблема. Аз наричам младите хора, това са емблема. Ако ти не съзнаваш своята младост, която е възможност, която е движение... Като казвам, че младият трябва да играе, аз разбирам живота. В живота има движение, в живота има игра. Много хора казват, че с нас Господ си играе. Под думата игра разбираме – има животи, има движение. към беседата >>
- Аз наричам младите хора, това са емблема.
Човек трябва да разбира. Трябва да има една програма, най-първо, с какво трябва да се занимава. Най-първо, като станем, с какви чувства, с какви мисли трябва да започнем. Трябва да знаете, като стане мъжът, с какво трябва да започне; детето, като стане, с какво трябва да започне; свещеникът, като стане, с какво трябва да започне; учителят, като стане, с какво трябва да започне; или младата мома, или младият момък с какво трябва да започне. Това е една емблема. Аз наричам младите хора, това са емблема. Ако ти не съзнаваш своята младост, която е възможност, която е движение... Като казвам, че младият трябва да играе, аз разбирам живота. В живота има движение, в живота има игра. Много хора казват, че с нас Господ си играе. Под думата игра разбираме – има животи, има движение. Какво е животът? към беседата >>
158. Две правила, ООК , София, 11.1.1933г.,
- Следователно ще си служиш с квадрата като с емблема и с него ще решаваш задачите си.
Под „постижения“ разбирам онова, което идва отвътре. Имаш стремеж, импулс, който трябва да използваш. Ще седнеш на едно място да работиш, да развиваш своите възможности. Ще се занимаваш с правите ъгли и ще видиш, че всяка сила си има своето място: духът, душата, умът и сърцето са поставени на мястото си. Числото 1 е мястото на духа, 2 – мястото на душата, 3 – на ума, 4 – на сърцето. Следователно ще си служиш с квадрата като с емблема и с него ще решаваш задачите си. С квадрата ще си служиш като мярка, където външните и вътрешните условия са уравновесени. И кръгът е емблема, но в него вътрешните условия са по-благоприятни от външните. В него външните и вътрешните сили не са уравновесени. Който мисли право, главата му е оформена; той може да работи всичко. Който не мисли право, главата му не е кръгла, не е добре оформена; той не може да работи. към беседата >>
- И кръгът е емблема, но в него вътрешните условия са по-благоприятни от външните.
Ще седнеш на едно място да работиш, да развиваш своите възможности. Ще се занимаваш с правите ъгли и ще видиш, че всяка сила си има своето място: духът, душата, умът и сърцето са поставени на мястото си. Числото 1 е мястото на духа, 2 – мястото на душата, 3 – на ума, 4 – на сърцето. Следователно ще си служиш с квадрата като с емблема и с него ще решаваш задачите си. С квадрата ще си служиш като мярка, където външните и вътрешните условия са уравновесени. И кръгът е емблема, но в него вътрешните условия са по-благоприятни от външните. В него външните и вътрешните сили не са уравновесени. Който мисли право, главата му е оформена; той може да работи всичко. Който не мисли право, главата му не е кръгла, не е добре оформена; той не може да работи. Каквито дефекти има човек на тялото, на главата или на лицето си, в бъдеще ще се изправят. Вътрешните сили в него работят и изправят дефектите по един правилен, геометричен начин. към беседата >>
- Квадратът е емблема на правата мисъл, но в него има нещо статично.
В него външните и вътрешните сили не са уравновесени. Който мисли право, главата му е оформена; той може да работи всичко. Който не мисли право, главата му не е кръгла, не е добре оформена; той не може да работи. Каквито дефекти има човек на тялото, на главата или на лицето си, в бъдеще ще се изправят. Вътрешните сили в него работят и изправят дефектите по един правилен, геометричен начин. Квадратът е емблема на правата мисъл, но в него има нещо статично. Всяка линия, която не се огъва, е права и къса; всяка линия която се огъва, е крива и дълга. Оттук правя следния извод: най-късата линия е онази, която при никакви условия не се огъва. Питате, лошо ли е огъването? – По-лошо е пречупването, но и в него има нещо добро. към беседата >>
160. Мир на този дом, НБ , София, 5.3.1933г.,
- В свещената книга на живота Христос не взема за емблема някое животно, но взема лозовата пръчка - растение и каза: “Аз съм лозата, вие пръчките.” Лозовата пръчка не умира. (втори вариант)
Намерили са житни зрънца отпреди две хиляди години, и като ги посадили в земята, те отново изникнали. Колкото и да мислим, че растенията са от нисша култура, те знаят обаче това, което и съвременните културни хора не знаят. Когато хората бяха в епохата на своето детство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос не взема за емблема някое животно, но взема лозовата пръчка - растение и каза: “Аз съм лозата, вие пръчките.” Лозовата пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът, който се носи в пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смъртта е само едно разединение между частиците на телата, но смърт в живота няма, има само ограничение на човешкото съзнание. Това са философски размишления, които са занимавали хората както в миналото, така и в настоящето. В миналото философите, които са се занимавали с живота, са търсили начин да живеят дълъг живот, да могат да заминат от този в другия свят, в етерното пространство и да се върнат когато искат. към втори вариант >>
- В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира.
Когато хората бяха в епохата на своето детинство, растенията се намираха в една отлична култура. Вие не гледайте какви са сега растенията. Те сега си почиват. В свещената книга на живота Христос за емблема не взема някое животно, но взема лозената пръчка – растение, и казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Лозената пръчка не умира. И се оказва, че частите на растенията, прахът например, който се носи из пространството с хиляди години, пак може да оживее. Всъщност смърт не съществува. Смърт в живота няма. Но има само ограничение на човешкото съзнание. Това са само философски размишления, които са занимавали хората: както в миналото, така и в настоящето ги занимават. към беседата >>
161. Устата, ООК , София, 15.3.1933г.,
- Огънят е емблема на човешките чувства, на любовта. (втори вариант)
Едно същество в другия свят, което има една форма, трябва да имате по-деликатно зрение, за да го видите. Вие не може да си представите един ангел в друга форма, освен като човек. Някой ще каже: „Те са ангели.“ Не, под думата „огън“ се разбира любов. А под думата „светлина“ се разбира интелигентност. Светлината е израз на човешката разумност, на човешката интелигентност. Огънят е емблема на човешките чувства, на любовта. Значи един ангел е пълен с любов. Като срещнете един ангел, той има лице, извънредно красиво, не така заспало. В лицето на ангела се изразява една неизменна Любовна интелигентност, която с нищо не може да подкупиш. И като видиш Бога, ти ще се забравиш и ще видиш там всичкото благо, което се проявява в Бога. После няма да искаш да видиш друго лице, т.е. към втори вариант >>
163. Полза от знанието / Ползата от знанието, ООК , София, 12.4.1933г.,
- Въздухът считам емблема, образ на Божествените мисли, водата – на Божествения живот, а твърдата почва считам като емблема на добродетелите в света. (втори вариант)
Представете си, че аз седя и мисля, че много зная. Какво ви ползува сега, че много зная? Представете си, че отвън има много въздух и слънце, но не са възприели слънчевата светлина. Какво ме ползува тогаз това знание? Знанието ме ползува дотолкоз, доколкото съм във връзка с реалността на нещата. Въздухът считам емблема, образ на Божествените мисли, водата – на Божествения живот, а твърдата почва считам като емблема на добродетелите в света. Светлината считам за едно благо, което може да ме упъти в пътя на моя прогрес. към втори вариант >>
168. Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота, УС , София, 8.10.1933г.,
- Сега белият цвят служи за емблема на смъртта.
Тези три неща трябва да се разяснят и понятията на всички трябва да бъдат почти еднакви. Има известни понятия, които трябва да бъдат еднакви за всички. Бялото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Сладкото за вас и за мене трябва да бъде едно и също. Ако вие под думата „бяло“ разбирате едно, а аз разбирам друго, къде ще е истината? Сега белият цвят служи за емблема на смъртта. И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха, да те пратят на онзи свят. Нали много пъти, като умре човек, го обличат в бели дрехи? И ако на тебе някой път ти турят черна дреха, туй показва, че по-дълъг живот ще имаш. И като почнат да изчезват страданията на Земята, да знаете, че животът се съкращава. Щом като видите, че животът се съкращава вече, бялата риза ще ви я турят. към беседата >>
169. Непреривните постижения, НБ , София, 8.10.1933г.,
- Светлината вземам като емблема на човешката мисъл.
Мощното, това е веруюто в живота. Вяра! Без да е спомагателно средство. Силата трябва да седи във въздуха, в светлината, силата трябва да седи в свободата, силата трябва да седи във водата, в хляба, в живота, който е вътре в тебе. Другите неща са второстепенни. Аз разбирам под светлината, с нея свързвам човешката мисъл. Светлината вземам като емблема на човешката мисъл. Дишаш въздуха – това е свързано с живота! А храната аз свързвам със силите, които действуват вътре в природата. Те са неща необходими. Ти си осигурен. И следователно, щом имаш светлината на страната си, щом имаш въздуха на страната си, водата, хляба, ти си осигурен. към беседата >>
- Христос я взимал като емблема и затова е казвал: „Бъдете хитри като змиите, а незлобливи като гълъбите.“
Аз наричам човек в пълния смисъл на думата само онзи, който е завършен човек, който се е освободил от сиромашията, от болести, от всички глупости, които хората правят, и най-после, който се е освободил от греха и който може да прави само погрешки. Грехове той не може да прави, но грешки може. Тъй щото, човек, който греши, не е човек, но в развитието си човек може да прави грешки. Този човек може да бъде толкова умен, колкото е умна лисицата или змията. Змията е много умна. Христос я взимал като емблема и затова е казвал: „Бъдете хитри като змиите, а незлобливи като гълъбите.“ към беседата >>
174. О, да ми беше като брат, НБ , София, 24.12.1933г.,
- Ако вие изучавате живота на мравите, изучавайте го паралелно с живота на пчелите, защото мравешката култура, това е емблема на най-егоистичния живот в света, който съществува.
Но като излезем из мравешката купчина, като излезем в широкия свят, да съзнаем, че тази форма, която имаме, трябва да се измени. Червеят съзнава, че трябва да се измени. Червеят се стреми и мравите се стремят. Те изгубили посоката и вследствие на това останали дребни. Изгубили формата си. Ако вие изучавате живота на мравите, изучавайте го паралелно с живота на пчелите, защото мравешката култура, това е емблема на най-егоистичния живот в света, който съществува. По-жестоки същества от мравите няма. Един съвременник, философ, казва (то е като един анекдот): „Мравите станаха причина да се измени оста на Земята. За да ги избави, Господ наклонил оста на 23 градуса. Изменил температурата и всичките мрави пратил към екватора и оставил [в] умерения пояс да се развива културата на бялата раса.“ Щеше да загази бялата раса, ако бяха се развили мравите. То е този егоизъм, който още е оставил своите остатъци в хората. към беседата >>
- Дъщерята е емблема на майка си; синът е емблема на баща си.
„Дано да ми беше като брат.“ И Христос, когато беше на Земята, каза: „Вие сте Ми приятели.“ После казва: „Идете и кажете на братята.“ Когато един мъж възкръсне, когато една жена възкръсне, какво трябва да кажем? „Идете и кажете на сестрите ми.“ Защото братът подразбира сестрата. Брат без сестра не е брат. Брат, който няма сестра, не е брат; и сестра, която няма брат, не е сестра. Майка, която няма дете, не е майка; и баща, който няма син, не е баща. Дъщерята е емблема на майка си; синът е емблема на баща си. И двамата заедно са емблема на дома. към беседата >>
179. Съществените правила, ООК , София, 31.1.1934г.,
- Кое е емблемата на красотата?
“ Аз не искам да вярвате. След няколко години, ако стане това, добре, ако не стане, празна работа е. Под думата цар разбирам следното: след 2000 години ще бъдете свободни, както един цар е свободен. Ще бъдете в състояние да правите, каквото искате, без да е в състояние някой да ви ограничи. Казвам, след хиляди години вие ще бъдете толкоз красив, че ще обръщате вниманието на целия свят. Кое е емблемата на красотата? Най-хубавото, най-красивото от всичко в света е Слънцето. По-красиво от него няма. Всички обръщат очи към него. Слънцето е най-красиво. След това иде Месечината. към беседата >>
180. Числото 153, НБ , София, 13.5.1934г.,
- Рибата е емблема на християнството.
Но какво представлява числото 153? Общият сбор е 9; 153 е завършен резултат, един Божествен цикъл. 153 значи това, което се е завършило благополучно. От него ти може да се ползуваш. Онези, които са се занимавали с тайните науки, под думата „153 риби“ те означават една от великите тайни. Рибата е емблема на християнството. Само човек, който разбира естеството на рибите, може да победи всички мъчнотии в живота. Ако ти не разбираш живота на рибите, винаги ще те следват нещастия. Затова, който иска да бъде щастлив, трябва да се занимава малко с риболовство. Трябва да се занимава с риболовство не тъй, както се занимава една дама, която е красива. Защото, зад красотата ако не седи една разумна сила – разумността, добротата, тази красота е една уловка, това е един капан, в който може всеки да пострада. към беседата >>
181. Човешкото и Божественото, УС , София, 29.7.1934г.,
- Христос е емблема на любовта.
По този начин като мисли човек, всичко може да постигне в света. Всички Божествени блага са постижими само по този път. Хубавото наследство, благата, туй, което човек очаква, силата, зависи от Любовта. Само любовта може да даде това, което чакаш. Без любов никакво щастие не може да добиеш, никакво знание, никаква сила човек не може да развие. Христос е емблема на любовта. Виждаме как понесе най-големите противоречия на живота. Знаеше, че всичко е за добро, че Бог няма да Му измени и чашата, която Му даде Неговият Отец, докрай я изпи. Христос не пита: „Аз ли съм най-големият грешник, та трябва да понеса всичко? “ Но каза: „Твоята Воля да бъде, заради благото на другите ще я изпия.“ към беседата >>
- Има една червенина в лицето, една краска, която е емблема на човешкото здраве, но има една червенина, която е емблема на нездравословно състояние.
Трябва да има една постоянна обнова, защото религиозните хора считат, че като станат религиозни, трябва да пожълтеят? Аз разбирам каква е тяхната идея. Те, като казват да пожълтеят, разбират да си умен. Но да пожълтееш, като се развали черният дроб, това не е ни най-малко поумняване. Има една жълта светлина на лицето, която е приятна, но има една жълтина, която е един органически недъг. Има една червенина в лицето, една краска, която е емблема на човешкото здраве, но има една червенина, която е емблема на нездравословно състояние. Има един синкав цвят, който е емблема на духовно състояние, а пък има една синкава краска, която англичаните наричат така. Аз съм „blue”*. [англ. - син цвят, тъжен] „Blue” значи „син”, но значи едновременно и неразположение. към беседата >>
- Има един синкав цвят, който е емблема на духовно състояние, а пък има една синкава краска, която англичаните наричат така.
Аз разбирам каква е тяхната идея. Те, като казват да пожълтеят, разбират да си умен. Но да пожълтееш, като се развали черният дроб, това не е ни най-малко поумняване. Има една жълта светлина на лицето, която е приятна, но има една жълтина, която е един органически недъг. Има една червенина в лицето, една краска, която е емблема на човешкото здраве, но има една червенина, която е емблема на нездравословно състояние. Има един синкав цвят, който е емблема на духовно състояние, а пък има една синкава краска, която англичаните наричат така. Аз съм „blue”*. [англ. - син цвят, тъжен] „Blue” значи „син”, но значи едновременно и неразположение. към беседата >>
187. Знание и виждане, МОК , София, 29.3.1935г.,
- Първите християни имаха рибата като емблема.
Трябва да почнеш да учиш. Преходът от рибите към птиците трябва да внесе идеята, че от тези мъчнотии, в които се намирате, сега може да ви дойде мисълта: „Да му тегля един куршум.“ − Ще станеш риба, ще влезеш в лоши условия. Тогава ще опиташ най-лошите последствия на живота. Рибният живот е най-лошият. Необмислени последствия. Първите християни имаха рибата като емблема. Рибата като емблема е вече тази, която мисли да стане птица, а не онази риба, която отива да се дави. Защо именно рибите са студенокръвни? Вие изменяте условията на живота, помисляте, туряте една мисъл да се самоубиете, Ще видите веднага, пулсът ви ще започне да се бави. Един човек, който изстива, той има обратен процес. Турете мисълта, че искате да живеете, веднага температурата във вас ще се повдигне. към беседата >>
- Рибата като емблема е вече тази, която мисли да стане птица, а не онази риба, която отива да се дави.
Преходът от рибите към птиците трябва да внесе идеята, че от тези мъчнотии, в които се намирате, сега може да ви дойде мисълта: „Да му тегля един куршум.“ − Ще станеш риба, ще влезеш в лоши условия. Тогава ще опиташ най-лошите последствия на живота. Рибният живот е най-лошият. Необмислени последствия. Първите християни имаха рибата като емблема. Рибата като емблема е вече тази, която мисли да стане птица, а не онази риба, която отива да се дави. Защо именно рибите са студенокръвни? Вие изменяте условията на живота, помисляте, туряте една мисъл да се самоубиете, Ще видите веднага, пулсът ви ще започне да се бави. Един човек, който изстива, той има обратен процес. Турете мисълта, че искате да живеете, веднага температурата във вас ще се повдигне. Щом имате обезсърчителна мисъл, температурата се понижава, щом имате насърчителна мисъл, ще има повишение на температурата. към беседата >>
188. Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото), УС , София, 26.5.1935г.,
- Аз говоря за момата, вече я вземам за божество, вземам я за емблема. (втори вариант)
Сега за мене туй не е прицелната точка. В нашия религиозен живот ти ще избираш едно верую. За мен момата е едно верую, една прицелна точка за Бога, една истина е тя за Бога. Аз не говоря за една светска мома. Аз говоря за момата, вече я вземам за божество, вземам я за емблема. Срещаш една мома, казваш: „Обикнах момата, красива е.“ Казват: „Че ти обичаш ли моми? “ „Обичам, как не. Всичките моми не мога да обичам, но намерих една мома.“ Е, какво ще кажете сега, колко души ще ме разберат? Той ще си поклати главата, ще каже: „Дошъл ли е той до момата, и той ще закъса като нас.“ И прави са тия хора. Ако аз за момата имах такова схващане както ти и направя като него, и аз ще закъсам. към втори вариант >>
189. Правилното пеене, ООК , София, 5.6.1935г.,
- По някой път тя служи като емблема.
Вие трябва да оставите обикновените работи в живота. Има нещо, с което трябва да се занимавате. Че свинята рови, то е нейна работа. Че ровила в градината на някой градинар - няма какво да ходи да се сърди на свинята, той трябва да има една хубаво заградена градина. Свинята е свиня, тя има свое естество. По някой път тя служи като емблема. Ние се спрем и държим тая свиня в ума си. Казвате. "Той има свински характер.'" Не дръжте такава идея в главата си. Винаги дръжте свинята като емблема, че върши работи, които не са на място, че рови там, дето не трябва и дето трябва рови. Свините в първобитното състояние са допринесли много. Те, като са ровили, хиляди и милиони семена са заровили, без да искат. към беседата >>
- Винаги дръжте свинята като емблема, че върши работи, които не са на място, че рови там, дето не трябва и дето трябва рови.
Че ровила в градината на някой градинар - няма какво да ходи да се сърди на свинята, той трябва да има една хубаво заградена градина. Свинята е свиня, тя има свое естество. По някой път тя служи като емблема. Ние се спрем и държим тая свиня в ума си. Казвате. "Той има свински характер.'" Не дръжте такава идея в главата си. Винаги дръжте свинята като емблема, че върши работи, които не са на място, че рови там, дето не трябва и дето трябва рови. Свините в първобитното състояние са допринесли много. Те, като са ровили, хиляди и милиони семена са заровили, без да искат. Много семена са изникнали, много дървета са израсли. към беседата >>
192. Двамата спътници. (Двамата пътници), МОК , София, 19.7.1935г.,
- Змията е емблема на една хубава мисъл.
Всички около масата стават. В 5-10 минути всички напущат масата и те сядат свободно. Казва му: "Седни тука." Тази змия отвори път в дадения случай. На какво е подобна змията? – Когато видиш, че един човек мисли здраво, каквото и да кажеш, той мисли, той има змия. Змията е емблема на една хубава мисъл. Тази змия само като си покаже главата, всички отварят път, всички столове около масата ще се опразнят. Та, вие се плашите от тях, защото сте страхливи. Плашите се от една лоша мисъл, искате все добри мисли. В света има повече лоши мисли, отколкото добри. Какво ще правите? към беседата >>
193. Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване, УС , София, 1.12.1935г.,
- Единствено ние виждаме външното тяло, но туй тяло е емблема, образец на ония тела, те са възможности за бъдеще.
Но човек има не само едно сърце. Сега, ако ви говоря за другото сърце, съвсем ще объркате работите. Но в туй сърце вътре има и друго сърце. Вие мислите, че човек има само едно тяло, а пък учените хора, тъй наречените окултисти, казват, че човек има в туй тяло още 7 тела вътре. Та, в туй тяло, което е видимо, има още 7 тела. Единствено ние виждаме външното тяло, но туй тяло е емблема, образец на ония тела, те са възможности за бъдеще. Значи ония тела чакат своето време. Един ден, когато човек започне да живее с другите тела, той ще прояви други качества, способности. Някои хора живеят само с едно тяло – те са животни. И второто тяло в човека е едва донякъде развито. А пък в човека засега са събрани 3 тела. към беседата >>
194. Същественото, МОК , София, 6.12.1935г.,
- То се туря като емблема на живота.
Вие на земята имате една опитност и казвате: „Аз го обичам, но той не ме обича“. Ако ти обичаш и не те обичат, или ти не обичаш, или онзи, когото обичаш, не знае какво нещо е любов. Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може да те обича? Какво ви заставлява да обичате този, който не знае да ви обича? Златото, това е едно условие. То се туря като емблема на живота. Онзи начин, по който [човек] може да се развива нормално, то е злато. Ако ти имаш това качество, златото ще дойде при тебе. Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма да бъдеш сиромах. При сегашното положение на живота, понеше нямате туй съзнание, намирате се в трудно положение. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах. към беседата >>
195. Трите връзки, ООК , София, 11.12.1935г.,
- Затова и Христос взема като емблема растенията.
Вие можете да обърнете въпроса и да кажете: "Кой е имал тогава тази опитност? " Елате с мен, да ви кажа кой я има. Аз ще ви заведа при едно дърво и ще ви кажа: "Това, което Библията пише, това дърво го има. То ражда плодове и ги дава. Не плаче за своите деца, когато вие ги изядете и казва: "Идущата година, добър е Господ, пак ще се родят." Растенията изпълняват волята Божия. Затова и Христос взема като емблема растенията. Той казва: "Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Той не взема птичките като емблема. Има нещо опорочено в тях. Даже гълъбът, който минава за чист, Христос не може да го вземе за такъв символ, че да каже, както за лозата: "Аз съм лозата, а вие – пръчките." Като външна фигура, гълъба можем да вземем, но и той си има своите недостатъци. към беседата >>
- Той казва: "Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Той не взема птичките като емблема.
" Елате с мен, да ви кажа кой я има. Аз ще ви заведа при едно дърво и ще ви кажа: "Това, което Библията пише, това дърво го има. То ражда плодове и ги дава. Не плаче за своите деца, когато вие ги изядете и казва: "Идущата година, добър е Господ, пак ще се родят." Растенията изпълняват волята Божия. Затова и Христос взема като емблема растенията. Той казва: "Аз съм истинната лоза, а вие пръчките." Той не взема птичките като емблема. Има нещо опорочено в тях. Даже гълъбът, който минава за чист, Христос не може да го вземе за такъв символ, че да каже, както за лозата: "Аз съм лозата, а вие – пръчките." Като външна фигура, гълъба можем да вземем, но и той си има своите недостатъци. към беседата >>
197. Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията, УС , София, 29.12.1935г.,
- Ще кажете вие: „Конска форма.“ Конската форма в Небето е емблема на Разумност.
Ще кажете вие: „Конска форма.“ Конската форма в Небето е емблема на Разумност. А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш. Ако употребиш и Любовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мъртво тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разумността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на човек! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем подобните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е създал. към беседата >>
- А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш.
Ще кажете вие: „Конска форма.“ Конската форма в Небето е емблема на Разумност. А мъртвият кон е емблема, че онова, което имаш, не го употребяваш. Ако употребиш и Любовта както трябва, ти ще мязаш на едно тяло, живо тяло. Пък ако не употребяваш Любовта, ти ще мязаш на едно мъртво тяло. А пък ако употребиш Любовта, ако употребиш Разумността, Истината и употребиш Доброто, ще мязаш на човек! Тъй. Защото всичкото животинско царство и тем подобните, това е символ, това е един език, с който се пишат всичките блага, всичките дарби, всичко онова, което Бог е създал. Животинското царство, това е писмеността, с която си написан. към беседата >>
199. Естествената мярка, МОК , София, 28.2.1936г.,
- Аз тълкувам, само магарето може да ти покаже истинския път как да живееш, защото водата е емблема на живота.
Например, как природата лекува магарето. Магарето, при реването е добило една черта, която по друг начин не може да добие. Туй животно добило вкус да разбира от хубава вода. Ти ще намериш хубава вода, тъй както магарето, за което всички се смеят. Ако искаш хубава вода ти тръгни подир магарето. Аз тълкувам, само магарето може да ти покаже истинския път как да живееш, защото водата е емблема на живота. То казва: „Ако искаш да се къпеш, да се миеш, човек ще станеш, ако не, като мене ще носиш товари. Аз съм нещастно.“ Нещастното магаре вече може да намери най-хубавата вода. То, като намери хубавата вода, то къса тия конци, то ще се освободи от туй положение. към беседата >>
202. Опитано е / Божието слово е опитано, СБ , РБ , 7-те езера, 19.7.1937г.,
- Защото златото е емблема на живота. (втори вариант)
Сто грама дайте на един, който не е разположен, да видите, как ще се измени състоянието му. Като му дадете един килограм сребро, пак ще се измени. И като му дадеш среброто, какво ще му дойде на ума? Щом като му дадеш едно кило сребро, ще поиска да си купи дрехи, шапка, обуща, ще си купи круши, ябълки. Казва: “Животът има смисъл.” Щом дойде среброто, щом дойде златото, работите се оправят. Защото златото е емблема на живота. Златото иде с живота заедно. Среброто премахва нечистотиите от живота в света. Всичките нечистотии в нашия живот се премахват чрез среброто. Животът приижда чрез златото. То е вътрешният смисъл на обичта, която ние имаме. към втори вариант >>
- Среброто чисти, както луната, а златото се счита като емблема на живота.
Като добри проводници на топлината и електричеството, златото и среброто могат да се използват като лечебни средства. Дайте един грам чисто злато на някой неразположен човек и ще видите, че след известно време неразположението му ще изчезне. По същия начин действа и среброто. Среброто и златото осмислят живота на човека. Те оправят обърканите му работи. Среброто чисти, както луната, а златото се счита като емблема на живота. Чрез него животът дохожда. В този смисъл, златото и среброто идат като помощници в живота на хората, а не като идоли, като кумири, на които да се уповава. Благодарете на златото и на среброто за онова, което носят в себе си и което възприемате от тях. Среброто вади нечистотиите, а златото носи живот на обезсърчения, на падналия духом. към беседата >>
203. Основните тонове, СБ , РБ , 7-те езера, 25.7.1937г.,
- Христос взема лозата като символ, казва: “Аз съм лозата, вие пръчките.” Човек дълго време трябва да проучва живота на лозата, за да разбере онзи смисъл, който се крие в тази емблема. (втори вариант)
Христос взема лозата като символ, казва: “Аз съм лозата, вие пръчките.” Човек дълго време трябва да проучва живота на лозата, за да разбере онзи смисъл, който се крие в тази емблема. Дълго време човек трябва да проучава хляба, за да научи ония сили, които той съдържа в себе си. Без този вътрешен опит, ние няма да имаме едно истинско понятие. Христос на друго място взема друг емблем и казва: “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.” Тази идея е понятна на вас, понеже и вие си правите хлябове. Казвате: “Този хляб аз го омесих, аз го направих.” В живота има две страни, и в разбирането има две страни, и в проявата на живота има две страни. Не е вярно само това, което човек мисли. към втори вариант >>
- Сърдцето е емблема на Любовта. (втори вариант)
Ама, вътрешната страна на кръста? Кръстът е емблема на Мъдростта. Сърдцето е емблема на Любовта. А кръстът е емблема на Божията Мъдрост. Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като българин, ще го разбираш като англичанин, като французин, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е. Че кръстът е навсякъде потребен в живота. Апостол Павел казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” Какво подразбира той? Един човек, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трябва да го обича. към втори вариант >>
- А кръстът е емблема на Божията Мъдрост. (втори вариант)
Ама, вътрешната страна на кръста? Кръстът е емблема на Мъдростта. Сърдцето е емблема на Любовта. А кръстът е емблема на Божията Мъдрост. Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като българин, ще го разбираш като англичанин, като французин, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е. Че кръстът е навсякъде потребен в живота. Апостол Павел казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” Какво подразбира той? Един човек, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трябва да го обича. Той трябва да има един чист език. към втори вариант >>
- Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като българин, ще го разбираш като англичанин, като французин, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е. (втори вариант)
Ама, вътрешната страна на кръста? Кръстът е емблема на Мъдростта. Сърдцето е емблема на Любовта. А кръстът е емблема на Божията Мъдрост. Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като българин, ще го разбираш като англичанин, като французин, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е. Че кръстът е навсякъде потребен в живота. Апостол Павел казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” Какво подразбира той? Един човек, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трябва да го обича. Той трябва да има един чист език. Чист език трябва да има като светлината. към втори вариант >>
207. Сърцето на природата, МОК , София, 21.1.1938г.,
- Но сега представете си, вие когато изучавате биология на човешкия организъм, туй вашето сърце, което имате във вашия организъм то е емблема, то е подобие на сърцето на природата.
Не може да се обичат хората. Как ще ги обичаш? Пожеланието да станете богати, значи искаш да станеш богат, зарази цялото човечество. Искаш да станеш богат, то е сърцето на природата, за благото на човечеството. Сега искаш да бъдеш богат за себе си. Но сега представете си, вие когато изучавате биология на човешкия организъм, туй вашето сърце, което имате във вашия организъм то е емблема, то е подобие на сърцето на природата. Всяка една клетка във вашия организъм и тя си има сърце. Всяка клетка си има сърце. Следователно, тия младите клетки техните сърца са свързани с общото сърце. Те пулсират съобразно туй сърце. Когато туй сърце не функционира правилно с общия организъм, тялото се разкайва. към беседата >>
208. В името на Бога!, НБ , София, 20.3.1938г.,
- Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове.
Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро. към беседата >>
209. Доброта, разумност, любов, ООК , София, 18.5.1938г.,
- То е емблема на живота, на онзи разумния живот.
Ако се пусне една английска златна монета и ако пуснете едно българско левче, как ще звънтят? Левът си има свой тон. И златото си има тон, той има най-хубавият, музикалният тон. И аз бих желал всеки човек, всеки от вас да има по една златна монета в джоба си. Тя действува здравословно. То е емблема на живота, на онзи разумния живот. Ти като пипнеш златото, ти ще влезеш във връзка с нещо, не само със самото злато – то е проводник. Като гледаме на стъклото ще приемем светлината, която е в света. Мнозина хора пипат златото, но те са оцапали това злато и не могат да възприемат благословението, което иде чрез златото. Ако човек разбира златото, той ще бъде здрав, радостен, весел. Но златото си има две страни: Трябва да го цениш и към него трябва да бъдеш щедър. към беседата >>
210. Светлина, топлина, доброта, ООК , София, 6.7.1938г.,
- Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека.
Той сам ще се съди. Ако ти станеш като него, той те ритне веднъж, ти го ритнеш два пъти, тогава по какво се отличавате? Той е един път кон, ти си два пъти кон. Кон, аз вземам от думата „конт“ – значи голямо нещо. Малко изменение на буквите. Конят аз го вземам като емблема на човешкия ум, на нисшия ум на човека. Ум на постоянни промени. Той мяза на месечината. Месечовите хора, всеки месец по 4 пъти се менят. Гледаш го малък станал, след туй, голям станал. После започва пак да се смалява, малък става. към беседата >>
211. Скръб и радост, МОК , София, 23.9.1938г.,
- Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение.
ние трябва да схванем тази светлина. Защото светлината сама по себе си носи условия, при които животът може да се развива. Носи жълтия цвят, който е условията, при които човек може правилно да мисли. После носи синия цвят, който означава стремеж. Синият цвят е стремеж, трябва да се стремиш някъде, да вярваш нещо, да имаш нещо, на което да разчиташ, да се не колебаеш. Носи виолетовия цвят, който е емблема, че трябва да имаш сила за постижение. Сила трябва да имаш, туй, което светлината ти дава, да може да го използуваш в даден случай. Като кажем „разумен човек“, подразбираме всички тия условия. Разумен човек е онзи, който може да използува всичко в природата не само за себе си, но и за другите. към беседата >>
- Белият цвят е емблема на чистота.
Те имат пред вид огъня на човешката любов, който изгаря сърцата им. Запалете свещения огън в човека с Божията Любов и не се страхувайте. Той ще се запали, ще свети, но без да изгаря. Запалете човешката душа със свещения огън на Божията Любов и вижте, какво ще стане с нея. Тя ще се облаче в бял цвят и ще започне да свети. Белият цвят е емблема на чистота. Божиите блага се събират в белия цвят. Като разложите този цвят, ще намерите тия блага, изразени в седем различни цвята. Съвременните учени не знаят, какво представя всеки цвят отделно и какво е неговото приложение. Те знаят, от колко билиона трептения е съставен всеки цвят, но каква е употребата на тия цветове, не знаят. Това знаят само посветените, гениалните. към беседата >>
215. Отмерени отношения, МОК , София, 3.11.1939г.,
- Емблема е синият цвят, че имаш придобивки.
Сега според вас от какво зависи разположението? От синия цвят. Човек, на когото липсва синият цвят, той е неразположен, има недоимък. Синият цвят съдържа тази психическа енергия на вътрешното богатство. Човек, като съзнава, че има вътрешно богатство в себе си, той е доволен. Емблема е синият цвят, че имаш придобивки. Вярата, когато се развива у човека, тя има синия цвят. Но не е той единствен в света. Синият цвят показва силата на вярата. Приложението на вярата, когато усещаш в себе си светлина, има една мека светлина в ума – тогава синият цвят вече е там. Светлината показва, че туй, което имаш, можеш да го прилагаш. към беседата >>
217. При Бога, ангелите и добрите хора, УС , София, 19.11.1939г.,
- Белият цвят е емблема на даването.
Сега хората, след като остареят, обличат черния цвят, почернят се. Децата обличат с белия цвят. Тези два цвята са два полюса, две разбирания. Майката облича детето с бяло. Отвътре всички сме облечени с бели ризи. Белият цвят е емблема на даването. Ако искаш да бъдеш щедър, ще даваш. А пък черния цвят казва: „Ако искаш да забогатееш, никакво даване, само вземане.“ Отвътре даваме, отвън вземаме. И какво става тогаз? Законът е прав. Но ако ти не знаеш да направиш една обмяна между черния и белия цвят, ще се случи това, което засега се случва. към беседата >>
- Англичанинът можем да го вземем за емблема за неговата честност, германецът за неговото трудолюбие, на германците не трябва да туриш много надзиратели.
Всеки един народ в света можем да го вземем като емблема за поощрение. Англичанинът можем да го вземем за емблема за неговата честност, германецът за неговото трудолюбие, на германците не трябва да туриш много надзиратели. Стига на сто души един. Всеки си знае работата и я извършва. Американецът можем да го вземем за емблема на неговата практичност, българинът за неговата упоритост, гъркът за неговата еластичност, да го замаже, ако искаш някой да ти замаже стаята хубаво – гъркът. Аз ги вземам в хубавия смисъл, в умствено отношение да мажеш, това е една цяла наука. Да направиш камъните на бяла боя, от камъните да изкараш бяла боя и да замажеш, за това се иска ум. към беседата >>
- Американецът можем да го вземем за емблема на неговата практичност, българинът за неговата упоритост, гъркът за неговата еластичност, да го замаже, ако искаш някой да ти замаже стаята хубаво – гъркът.
Всеки един народ в света можем да го вземем като емблема за поощрение. Англичанинът можем да го вземем за емблема за неговата честност, германецът за неговото трудолюбие, на германците не трябва да туриш много надзиратели. Стига на сто души един. Всеки си знае работата и я извършва. Американецът можем да го вземем за емблема на неговата практичност, българинът за неговата упоритост, гъркът за неговата еластичност, да го замаже, ако искаш някой да ти замаже стаята хубаво – гъркът. Аз ги вземам в хубавия смисъл, в умствено отношение да мажеш, това е една цяла наука. Да направиш камъните на бяла боя, от камъните да изкараш бяла боя и да замажеш, за това се иска ум. към беседата >>
220. Добрият път, УС , София, 18.2.1940г.,
- Но истината е емблема на самата любов.
Ако се влюбиш в очите и тази истина я няма, тази любов е празнота. Може да се влюбиш в ушите на човека. То ушите, това е Божията мъдрост, знанието. Ако ти се влюбиш в знанието, което произтича от любовта, тази любов е на място. Влюбил се някой в истината на човека. Но истината е емблема на самата любов. Ако ти, чрез истината виждаш любовта и се влюбиш в тази любов, ти тогава на място си се влюбил. Ако си се влюбил в една истина, дето любовта я няма, ти изживяваш целия живот напразно. Та казвам: Устата е емблема на човешкото слово, на разумното, което излиза от човека, всички ония сладки думи, които носят смисъла на живота. Казват: „Какво ме ползува да говоря.“ Една дума, която каза Христос, като дойде при гроба на Лазар, каза: „Лазаре, излез вън! “ Ако вие имате любовта ще опитате. към беседата >>
- Та казвам: Устата е емблема на човешкото слово, на разумното, което излиза от човека, всички ония сладки думи, които носят смисъла на живота.
Ако ти се влюбиш в знанието, което произтича от любовта, тази любов е на място. Влюбил се някой в истината на човека. Но истината е емблема на самата любов. Ако ти, чрез истината виждаш любовта и се влюбиш в тази любов, ти тогава на място си се влюбил. Ако си се влюбил в една истина, дето любовта я няма, ти изживяваш целия живот напразно. Та казвам: Устата е емблема на човешкото слово, на разумното, което излиза от човека, всички ония сладки думи, които носят смисъла на живота. Казват: „Какво ме ползува да говоря.“ Една дума, която каза Христос, като дойде при гроба на Лазар, каза: „Лазаре, излез вън! “ Ако вие имате любовта ще опитате. Срещнете един умрял и му кажете: „Стани! “ – и той стане, то е Божествената любов. Ако му кажеш: „Стани! към беседата >>
221. Разумни основи, МОК , София, 23.2.1940г.,
- Златото е емблема на живота.
Ще търсиш някой да ги снеме от гърба ти, че да ти даде. Когато минавате из София и гледате ябълки, наредени, може ли да си вземете? Носиш ги в ума си, но не ти ги дават. Като идете някъде, той веднага ви посреща. Вие му давате една златна монета. Златото е емблема на живота. Следователно всеки е готов да ви даде от плода, ако вие му дадете живот. Аз съм виждал в турско време много хора, които, сутрин рано като иде някой, продавачът му дава един плод, за да му върви. Без пари ще му даде един плод – като даде, на него да му тръгне работата. към беседата >>
226. Източникът на радостта, ООК , София, 31.7.1940г.,
- То е само една емблема.
Това са вашите фиктивни бащи. Твоят баща е като един идол, който представлява Бога. Хората са направили един идол и казват: „Този е Господ.“ Този не е Господ. И Слънцето не е Господ, макар и да е толкова светло. То е само една емблема. Запалената свещ не съм аз. Ти казваш, че някой е запалена свещ. Не, запалената свещ е един резултат. Бог е в това, което произвежда и светлина, и сила, и хубави мисли, и хубави чувства, и всяко добро и туря всичко в ред и порядък, и всичко извинява. Той променява всичко и сам остава неизменяем. към беседата >>
228. Мир вам, НБ , София, 2.3.1941г.,
- Господ казал: Ти ще бъдеш емблема на новото учение.
Маймуните говорят, кучетата говорят, магаретата говорят. Най-после човекът и той се разговарял. Затуй Господ казва на рибата: Понеже ти пожела доброто, ще те поставя да мълчиш. Казва: Ще бъда благодарна за всичко, което си наредил на радо сърце. Когато се науча, тогава ми отвори устата, да виждам само доброто в света. Господ казал: Ти ще бъдеш емблема на новото учение. Като дойдат хората на любовта, трябва да бъдат като рибите, да не говорят, да мълчат. Като мълчат, да виждат само доброто. И за бъдаще, като насъберат всичкото хубаво, онова възвишеното, благородното, да замязат на цветя, които цъфтят, да излиза хубавото ухание. После, като цъфнат, да завържат най-хубавите сладки плодове. Като вкусиш един плод, да ти падне мед на сърцето. към беседата >>
229. Музикални тактове, ООК , София, 12.3.1941г.,
- Тази котва е емблема, тя показва пътя на ония сили в природата, които действуват. (втори вариант)
Втората котва е на работа. Тази котва е дигната. Първата котва е път на освобождение, а пък втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуван един квадрат. Има закони на силите в природата, които действуват. Тази котва е емблема, тя показва пътя на ония сили в природата, които действуват. Котвата показва направлението на ония сили в природата, които действуват – силите на ума, силите на сърцето и силите на тялото. Ако вземете кръста, първата линия показва положителните сили, които работят и преодоляват мъчнотиите. Туй са негативните сили, които трябва да се преодолеят. Негативните сили вървят тук и трябва да знаеш закона как да се справиш с тях. Имаш един дълг, казваш: „Какво трябва да правя с този дълг? към втори вариант >>
- Тази котва е емблема, тя показва пѫтя на ония сили въ природата, които действуватъ.
Втората котва е на работа. Тази котва е дигната. Първата котва е пѫть на освобождение, а пъкъ втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуванъ единъ квадратъ. Има закони на силитѣ въ природата, които действуватъ. Тази котва е емблема, тя показва пѫтя на ония сили въ природата, които действуватъ. Котвата показва направлението на ония сили въ природата, които действуватъ – силитѣ на ума, силитѣ на сърдцето и силитѣ на тѣлото. Ако вземете кръста, първата линия показва положителнитѣ сили, които работятъ и преодоляватъ мѫчнотиитѣ. Туй сѫ негативнитѣ сили, които трѣбва да се преодолѣятъ. Негативнитѣ сили вървятъ тукъ и трѣбва да знаешъ закона какъ да се справишъ съ тѣхъ. Имашъ единъ дългъ, казвашъ: „Какво трѣбва да правя съ този дългъ? към беседата >>
230. Трите придобивки, УС , София, 13.4.1941г.,
- Той е емблема.
Без мъдростта светлината не може да се добие. Като имаш дрехата знанието ще дойде, без дрехата, знанието не може да дойде. Ти свободен не можеш да бъдеш, ако нямаш онази синята дреха на истината. Нея като придобиеш, ще бъдеш свободен. Този синият цвят, за който ви говоря, той е такъв, както вие мислите. Той е емблема. Той има толкоз нюанси, този синият цвят. Този синият цвят той е в съчетание с другите цветове. Той е в центъра, около него се въртят всичките други цветове, помагат му и му дават стойност. Някои мислят, че е само синият цвят, но този синият цвят, той е център, около него всичките цветове работят. Казвам: Около този син цвят имаме същества, които ще дойдат от невидимия свят, ще те учат как да бъдеш свободен. към беседата >>
231. Дава живот, НБ , София, 22.6.1941г.,
- Хубаво е да запалиш свещ в църквата като емблема.
Обратният процес сега. Казвате: „Господи, аз съгреших.“ Оставете вашите грехове настрана. Казва Господ: „Обърнете се към мене с ума си; обърнете се към мене със сърцето си; обърнете се към мене с тялото си.“ Засега хората само половината от сърцето си дават и четвъртината от ума си, а пък само един пръст от волята си. Като идеш на църква, запалиш една свещ. Господ няма нужда от такива свещи. Хубаво е да запалиш свещ в църквата като емблема. Но непременно да идеш в църквата? Ако бих отишъл като православен, първата седмица ще запаля една свещ, втората – две, третата – три, четвъртата – четири, десетата – десет. После ще ида в някой беден квартал в дома на една вдовица – една свещ; втората седмица ще запаля на две вдовици, докато дойда до десет вдовици, на които да запаля свещ. В църквата ще запаля малка свещ, при вдовицата като ида, ще запаля по едно кило. Казвам за себе си как ще бъде. към беседата >>
232. Което не е / Законът на лъжата, УС , СБ , София, 7.9.1941г.,
- То е неестествено, то е емблема на лъжата. (втори вариант)
Най-малката лъжа, която кажеш, след една, две, десет години ще произведе в теб едно болезнено състояние. Ти говориш лъжа, аз съм тръгнал в този път. Да вярваш в Господа, нищо не става, лъжеш. Да кажеш слънчевата светлина нищо не струва, вечерно време трябва да се гуляе, денем да се спи. Ако всичките хора ходеха вечерно време да гуляят, денем да спят, какъв ще бъде светът? То е неестествено, то е емблема на лъжата. Тази тъмнина се явява от лъжата. В света тя е причинила духовните облаци. Щом излъжеш, потъмнее съзнанието, ти се уплашиш да кажеш истината. Ти седиш пред Божието лице и искаш да го лъжеш. То е невъзможно. към втори вариант >>
234. Блажени кротките, НБ , София, 23.11.1941г.,
- Аз по някой път виждам очи, които изпращат червена много ярка светлина, не войнствена, но прекрасна червена светлина, която е емблема на живота.
После очите ви да бъдат като някой фар, да издават светлина. Не само човек трябва да гледа, но трябва да гледаш хубаво. Хората не искат да гледаш както гледа един вълк, една лисица, но от твоите очи трябва да излиза една приятна светлина. Всичките хора са създадени, за да изпращат най-хубавата светлина, която съществува вътре в битието. Туй е предназначението. Аз по някой път виждам очи, които изпращат червена много ярка светлина, не войнствена, но прекрасна червена светлина, която е емблема на живота. Виждам някои очи, които изпращат портокален цвят, най-хубавият портокален цвят. В други очи виждам да изпращат зелена светлина, други – синя, ясно синя, тъмно синя, виолетова и още много други цветове. Червеният цвят за мене показва състояние на човека, показва в какво състояние се намира неговото сърце. Като видя тоя цвят, зная, че сърцето е в нормално състояние. Този човек е отличен по сърце. към беседата >>
236. Да изповядваме!, НБ , София, 29.3.1942г.,
- Слънцето е емблема на държавата, на светската власт.
Има и картини вътре. Всичките тия епохи са описани с картини и ти трябва най-малко няколко милиона години да изучиш и да се опознаеш. Сега някой прочел Библията и дошъл до Откровението. До Откровението дошъл, друга манджа не яде. Казва: „Слънцето ще потъмнее, луната ще потъмнее“. Слънцето е емблема на държавата, на светската власт. Когато се казва, че слънцето ще потъмнее, значи властта на всичките държави ще потъмнее. Кога се казва, че луната ще потъмнее, значи всичките религиозни вярвания, ще потъмнеят. Когато се говори, че всички звезди ще паднат от небето, това са великите хора, които ще паднат. Това са уподобления. Онези звезди, които падат, те са велики слънца. към беседата >>
241. Ново раждане, НБ , София, 12.7.1942г.,
- Зъбите са емблема на човешката добродетел, затова имат бял цвят.
Свещеникът казва: Стояне, Стояне, на оня свят като идем, ще скърцаме със зъби. Той му казва: Ти няма какво да се безпокоиш, твоите зъби са опадали, моите са здрави. Който има здрави зъби, може да скърца, на когото зъбите са опадали, не може да скърца. Думите скърцане със зъби, трябва да се разбират. Един човек, който не живее добре, скърца със зъби. Зъбите са емблема на човешката добродетел, затова имат бял цвят. Когато на хората падат зъбите покварени са зъбите. За бъдеще по-хубави зъби трябва да се дадат. Вие имате дарби, които трябва да проявите. Един цигулар, който не свири, е престъпник. Един певец, който не пее, е престъпник. към беседата >>
244. Иоа, ООК , София, 7.7.1943г.,
- Бялото е потребно, понеже бялото е емблема на Любовта.
Ще се върна при нея. Казвате: “Побеля ми главата от Любов”. Че ви побеляла главата от Любов, е много хубаво, но ти не знаеш защо ти е побеляла главата. Защо искате ризата, с която се обличате, да бъде бяла, а не черна. Ризите ви вътре черни ли са или са бели? Бялото е потребно, понеже бялото е емблема на Любовта. Ако ти не носиш бяло, ще бъдеш човек, който само взема. Няма по-страшно нещо в света само да вземаш. Да ти дадат една работа, да работиш, без да ти плащат. Представете си един българин. Волът, като му работи 20 години, какво дава? към беседата >>
245. Три важни неща / Трите важни неща, НБ , София, 28.11.1943г.,
- Радостта е винаги емблема на светлината. (втори вариант)
По-добре веселие, отколкото сериозност. Като направи човек една погрешка, сериозността иде. В новото учение човек трябва да бъде весел. Веселието е качество на Бога. „Да се весели Господ с делата си.“ Ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е винаги емблема на светлината. Там, дето има светлина, има радост. Там, дето няма светлина, има тъга и скръб. Там, дето има веселие, то е царуването на любовта в света. Понеже Бог е направил всичко съвършено, той се весели, като гледа цялата вселена какво благо ще донесе, как всички хора ще се научат да бъдат добри и да слугуват. Той се весели в онова, което те придобиват. към втори вариант >>
247. Божията воля / Волята Божия, УС , София, 26.12.1943г.,
- Водата е емблема на живота. (втори вариант)
На четири неща може да уповаваме. Може да уповаваме на светлината, може да уповаваме на въздуха, може да уповаваме на водата. Водата разбирам живота, не тази текуща вода. Водата е емблема на живота. Хлябът, това е духът Божи, живият хляб, който слиза и дава живот на хората. Мъчно може да разберете, както младите моми може да разберат, какво нещо е животът. В младата мома се пръкне идеята, иска да се жени. В дома на баща й не й се живее, домът й е черен, баща й, майка й, братята й, сестрите й не й са мили. Знайте, че по-голямо нещастие от женитбата няма в света. към втори вариант >>
249. Като малките деца / Като децата, ИБ , ПС , София, 12.11.1944г.,
- Ще кажеш: Не съм стар, отказвам се от старостта, отказвам се от белите коси, които са емблема на слабост на ума, отказвам се от слабите крака, които са емблема на безсилие.
Затуй ви казвам да се откажете от старостта, за да влезете в другия свят. Като стари вратата е затворена за вас. Блажени нишите духом, блажени децата. Като малки деца трябва да станете, за да влезете. Старите вече ще се откажете от сега още. Ще кажеш: Не съм стар, отказвам се от старостта, отказвам се от белите коси, които са емблема на слабост на ума, отказвам се от слабите крака, които са емблема на безсилие. Отказвам се от че не мога да ям, постя. Пости старият човек, зъби няма, не може да яде. Той зъби трябва да има, трябва да има желание да яде, че тогава да пости. Пост ос. Ако постът не е ос, нищо не струва. към беседата >>
250. , , , г.,
- Следователно земята от само себе си направи първо тревата, после класа, и най-сетне онова житно зърно, което дава емблема или символ на нашия живот.
И когато почнем тъй да мислим, всички ще бъдете други. Като дойде Христос, това ще стане тук. Животът на Земята трябва да се преобрази. Трева трябва да изникне, като израсне нагоре, докато израсне във възвишения живот. Ако вий на Земята не може да издържите вашите страдания, съмнявате се във вътрешния смисъл, и на Небето няма да го намерите. Следователно земята от само себе си направи първо тревата, после класа, и най-сетне онова житно зърно, което дава емблема или символ на нашия живот. Сега върнете се дома и направете опит. Не чакайте да се преобрази този свят. Вашият свят скоро може да се преобрази. Питаше ме един господин преди три-четири месеца, когато бях в Русе. На една височина изкопават кладенец 35 метра дълбочина, а пò на ниско 50 метра изкопават също кладенец, който бил около 50 метра дълбок. към беседата >>