СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 ,
Намерени са 4764 резултата от 2028 беседи в 5 страници с части от думите : 'Дял'.
На страница 1: 1000 резултата в 497 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1. Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897г.,
- Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си възръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.
В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след четиристотин години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това – Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуването в пустинята, докато стане силен да грабне наследието чрез Сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си възръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По същий начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на Земята със Сила и Дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това Царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила Земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници – царе на Доброто, а свещеници на Истината. към беседата >>
2. Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897г.,
- Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца.
В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. към беседата >>
4. Приложение към протокола от 1910 г., СБ , В.Търново, 31.8.1910г.,
- Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята.
Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе – и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“ към беседата >>
5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911г.,
- От как се е сформирала Веригата в България, българите имат респект, България зло не е видяла.
Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата. Човек докато не ослепее, не може да прогледне. От как се е сформирала Веригата в България, българите имат респект, България зло не е видяла. Виждате: това лято последваха 5 милиона, напр. загуби, а 20 милиона други дадоха. Заради нас, които живеем добре в и между този народ, Господ го държи и поддържа. И като е щастлив народът, щастливи сме и ние. Ние сме на земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. към беседата >>
7. Постоянството, ИБ , В.Търново, 19.12.1913г.,
- Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми?
Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му. Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива. към беседата >>
- " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя.
Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му. Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива. към беседата >>
- Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета.
Какво би казал един камък, когато скулпторът започне да работи с чука отгоре му. Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива. към беседата >>
8. Ето човекът, НБ , София, 29.3.1914г.,
- Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял.
Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи! “ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви. към беседата >>
9. Явлението на Духа, НБ , София, 3.5.1914г.,
- Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма.
Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“. Туй разбира изгряването на слънцето. Ако всеки ден можем да проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно. „Но – ще кажете – днешното слънце мяза на вчерашното – еднакво изгрява“. – Не! Аз не съм видял в живота си два дена, подобни един на друг, и слънцето да изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма. И светлината, която идва, не е една и съща: различава се от оная, която е дошла преди няколко дни. В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в Себе Си. Той е нещо велико. Срещате един приятел и казвате: „Иван, как го оценявате? “ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича да похапва и да попийва“. към беседата >>
10. Любовта, НБ , София, 19.7.1914г.,
- Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“.
– „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ. Та често ние преувеличаваме нашите страдания. А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията. Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща. Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. към беседата >>
11. Сънищата на Йосифа, НБ , София, 2.8.1914г.,
- Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя.
Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата си, би ли имала детенце да му се радва? Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя. Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер. И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. към беседата >>
12. Важността на малките неща, НБ , София, 16.8.1914г.,
- Ако презирате тия малките, вие презирате ангелите, на които малките са деца.“ Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове, и те, като влязат, отварят място за големите.
“ Дават ви един орех – „Ти ме обиждаш; да ми дадеш 5–10 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене? “ Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак! “ От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо? „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните ангели, които им служат на Небесата. Ако презирате тия малките, вие презирате ангелите, на които малките са деца.“ Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове, и те, като влязат, отварят място за големите. Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите. И в света целият процес на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате; на тях се дължи всичкият прогрес на вселената. Ние казваме, че ралото цял свят храни, че като изоре орачът добре нивата и я посее, тя дава голямо плодородие. Това е тъй, но не бива да забравяме и ролята, която играят онези милиарди червейчета, които също преорават нивата. към беседата >>
- “ – „Нищо.“ – „Синко, в този орех се крие велика сила и ако не бе го изял, а бе го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво, и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.“ Господ ви праща една малка мисъл, една ябълкова семка, вие речете: „Тя е нищо“, и я захвърлите; но Господ казва: „Попитайте каква сила съдържа тя, посадете я, и вие ще видите какво дърво ще израсте от нея“.
“ – ще ви обясня смисъла, който е скрит в тия думи. Един индус дава на сина си един орех и го накарва да направи изследване върху него; синът счупва ореха и го изяжда. „Какво съдържа орехът? “, попитал след това бащата. – „Нищо особено – малко ядки, приятни на вкус.“ Индусът пита пак сина си: „Не намери ли в този орех нещо друго? “ – „Нищо.“ – „Синко, в този орех се крие велика сила и ако не бе го изял, а бе го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво, и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.“ Господ ви праща една малка мисъл, една ябълкова семка, вие речете: „Тя е нищо“, и я захвърлите; но Господ казва: „Попитайте каква сила съдържа тя, посадете я, и вие ще видите какво дърво ще израсте от нея“. Именно поради туй постоянно презиране на малките мисли сме дошли до това положение и казваме, че светът е лош. Ние сме най-умните! към беседата >>
13. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Ако ли искате да видите Христа в това положение, каквито сте сега, ще приличате на този момък, който, като се видял в младини, искал да бъде същият и след деветдесет години.
" На първо място, започнете да мислите, че имате известно, даже нека е, може би, смътно понятие за Христа, защото, в дългата ваша еволюция, вие все ще сте срещнали някъде Христа; и затова разгънете вашата архива и Го потърсеге. Но вие искате аз да вляза в архивата ваша. А знаете ли колко е голяма вашата архива? Осемдесет души сте тук и откъде да намеря аз толкова време, да претършувам архивите на всекиго от вас? Не се обезсърчавайте, а здравата постоянствайте и за година-две, бъдете уверени, вие ще намерите Христа. Ако ли искате да видите Христа в това положение, каквито сте сега, ще приличате на този момък, който, като се видял в младини, искал да бъде същият и след деветдесет години. А Христос е всякога млад. Той всякога е на 33 години. Ние остаряваме само по причина, че не раэбираме дълбоките причини, чрез които се гради материята. Следователно, когато първоначално се съгради нашата материя, тя дойде правилно, но ние поискахме да направим преобразувание и в това преобразувание я окарикатурваме. към беседата >>
- Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен?
Виждате колко съм свободолюбив аз! Само знайте, че права и задължения отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата и попа си, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: „Попът е ръкоположен." Да, но ти видял ли си, кога от Христа е ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи се първом от терзанието на своите деца и жена и чак тогава казвай, че си свободен, а докато това не си сторил, знай, че не си свободен. Туй е то. Това, което ви казвам, аз съм го опитал и аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил; никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. към беседата >>
- Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин [2], че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага.
Има един пример от Североамериканската война. Главнокомандующият, всеки ден, като правел ревизия, видял един капралин [2], че забрал десет войници да носят една греда, без да им помага. Той приближил при войниците, помогнал им и си заминал, без да се яви кой е и какъв е, а при това, бил е и простичко облечен. Отсетне станало известно на капрала, че този помагач бил главнокомандующият и останал изобличен. към беседата >>
14. Мир вам!, НБ , София, 24.9.1914г.,
- Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си.
И цигулката е именно единственият инструмент, на който се свири на кръст, инструмент, който образува най-приятната музика, който с тоновете си най-много се приближава до човешкия глас. Следователно, когато нагласите вашата цигулка и вземете лъка, вие образувате онзи кръст, от който сега все плачете и казвате: „Защо, Господи, ни даде този тежък кръст! “ Аз ви казвам, че Господ ви е дал един прекрасен инструмент, но не знаете как да го нагласявате, и поради това го носите на гърба си като тежък товар. Снемете го и почнете да го нагласявате да свири. И когато апостол Павел казва: „Аз ще се похваля с кръста“, какво вие подразбирате? Аз виждам навсякъде хора, които носят тия кръстове, виждам ги по черквите и навсякъде, но не съм видял човек да свири на кръста си. Влезете в концертна стая и виждате, че на свиренето на кръст хората ръкопляскат, без да мислят, че и те имат кръстове, страдания, че и те свирят. към беседата >>
15. Необходимостта да познаваме Бога, НБ , София, 4.10.1914г.,
- Във времето на българското робство, в епохата на еничерите, някой си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет.
Всеки, който, вместо да отиде да изплати дълговете си, отива да търси Георгиевски кръст, бива заравян в земята, да изплати първо своя дълг, да се научи да придобива своя живот. Всички хора плачат, когато умре някой техен близък; но плач не спасява: онзи, който има да взема от нас, колкото и да плачем, няма да се смили, а ще каже: „Плати дълга“. И смъртта, когато дойде, казва: „Аз не искам вашите сълзи, а искам да си платите дълга – вие ми дължите“. Сега, необходимо е да знаем основния закон на живота, за да се освободим от смъртта. Ще ви приведа един пример за изяснение на това. Във времето на българското робство, в епохата на еничерите, някой си турчин даалия, пехливанин, завладял цяла една местност и турил цялото население в страх и трепет. Кого де хване, бие, трепе, наранява и убива – с това той навсякъде се хвали, че гяурите плаши. Никой от местното население не смеял глас да издигне, всички се на Бога молели от това зло да ги избави. Всички мъже носели белезите на турския даалия. Но никой не смеял глава да повдигне. Всеки от страх своя ярем носел. към беседата >>
16. Колко по-горе стои човек от овца!, НБ , София, 11.10.1914г.,
- След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света.
Но има ги и в наше време. За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи. Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатал я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се 100 години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега. към беседата >>
- Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер?
От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. И аз похвалявам светските хора в едно отношение. Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност. Аз я похвалявам. Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер? Казвате: „Без огледало мога“. Трябва ви огледало. Вземете пример от тая светска дама. Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало: като се огледате в него, всичко да е в изправност. Тогава само да се явите пред Господа. към беседата >>
17. Фарисей и Митар, НБ , София, 18.10.1914г.,
- Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен.
Той иска да каже, че един ден този митар ще седи много по-високо от фарисея. Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят. Вие знаете какво може да се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят. Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една случайност затваря вратата подир себе си, като оставя ключа отвън. Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен. Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади. Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“. Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси. Затова Христос казва: „Хлябът може да ви спаси, а не тия неща, за които се борите“. И знаете ли, че много хора умират така, затворени в себе си? към беседата >>
- Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади.
Ако не искате вие да се смирите, Господ ще ви смири, защото Той горделивите смирява, а смирените въздига. Гордостта и смирението са синоними на тия двама хора – фарисеят и митарят. Вие знаете какво може да се случи с вас в бъдещето; всичките ваши благородни черти и всички ваши деди и прадеди не могат да ви спасят. Преди години в Англия, мисля, в Лондон, един от най-богатите и видните англичани влязъл в своите подземия да разгледа съкровищата си и по една случайност затваря вратата подир себе си, като оставя ключа отвън. Като изходил цялото свое богатство и му се порадвал, поискал да излезе, но се видял затворен. Седял ден, два, три, наоколо му злато, богатство огромно, но не могъл да излезе, нито да се обади. Най-сетне бил принуден да предаде душа в туй място, като оставил такава бележка: „Ако имаше някой да ми даде само едно парче хляб, бих му дал половината от богатството си“. Ако един ден някак се случи да бъдете затворени като този богаташ, в подземията на вашите благородни деди и прадеди, едно късче хляб може да ви спаси. Затова Христос казва: „Хлябът може да ви спаси, а не тия неща, за които се борите“. И знаете ли, че много хора умират така, затворени в себе си? Хора отчаяни се самоубиват. към беседата >>
18. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал.
Пак стария закон. Една малка неприятност ще ви извади от релсите, и ще забравите вечния живот. Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките? “, какво ще отговорите? към беседата >>
- Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета.
Слугинята прегорила ястието, вие почнете да викате и се разправяте, изгубвате в това ядене всичкия ум и сърцето си. Знаете ли на какво мязате? Много пъти умните хора са съставяли приказки за известни случаи. Например, едно куче минавало през един мост и като видяло във водата, че друго куче носи кокал, пуснало своя и се хвърлило в реката да грабне другия кокал – изгубило своя кокал. Често и ние, по отражение, оставяме питомното, за да гоним дивото. Нека слугинята прегори вашето ястие – това да не ви смущава: когато готвите вечен живот за вас, имайте търпението и самообладанието на онзи философ, който като работил 20 години върху известни математически въпроси, които отбелязвал върху листчета, не се разгневил на слугинята, когато се върнал в къщи и видял, че тя, при разтребването на стаята, хвърлила в огъня всичките му листчета, а трябва да вардите вашите листчета. Сега вие често вземате, събирате всичките тия листчета, които Господ е написал, и казвате: „Какви са тия парцали“, и ги хвърляте в огъня. Когато Господ дойде и попита: „Де ви са книжките? “, какво ще отговорите? – „Очистихме стаята.“ – „Друг път туй нещо не бива да се повтаря.“ По този начин не трябва да чистите вашата Божествена стая. Тия книжки са разните центрове в човека, в които Господ е написал много и твърде ценни за вас неща. към беседата >>
19. Страхът, НБ , София, 1.11.1914г.,
- Аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен.
„Решил съм да посаждам“, ама нищо не си посадил още. Посади и тогава повикай своите приятели и им кажи: „Елате, приятели, да видите какво съм направил“. Те ще се радват. Казвате: „Аз съм решил да бъда добър, елате да видите какъв ще бъде моят план, туй ще направя, онуй ще направя“. Нищо няма да направиш. Аз съм видял милиони планове – целият пъкъл все с планове е пълен. Мислите да правите нещо, не говорете нищо; само кажете: „Господи, ела ми на помощ“. И когато вашата градина израсте и даде плодове, викайте всички ваши приятели и им кажете: „Яжте, пийте и веселете се“. Тогава Господ ще ви благослови. Това е то Християнството. И когато Христос ви казва: „Не бойте се от онези, които убиват тялото, а от онези, които убиват духа“, Той иска да каже, че това, което те вземат, може да се вземе, както казва пословицата, и на Великден. към беседата >>
20. В начало бе, НБ , София, 21.11.1914г.,
- Така и един евангелистки проповедник говорел за пророк Йон и казвал: "Китът цял час се мъчил и бая зор видял, докато глътне Йона".
Например, един негърски проповедник обяснявал създаването на човека по следния начин: "Бог цял ден се мъчил, направил човека от кал, турил го на плета и го сушил още три дни". Обаче, някои от слушателите го попитали: "Ами този плет на какво се крепи? " - "Това не е ваша работа" - отговорил им проповедникът... И съвременните философи имат по един плет, върху който сушат Словото и човека, разрешават всички въпроси и казват: "Човек е направен от кал и е изсушен на плет". И ако ги запитате за плета, те ще кажат: "Не е ваша работа да знаете това". Но понеже този плет седи на пътя, по който се движим, дойдем ли до него, спираме се и обикаляме наоколо. Така и един евангелистки проповедник говорел за пророк Йон и казвал: "Китът цял час се мъчил и бая зор видял, докато глътне Йона". По същия начин сега и ние седим по цели часове, за да разрешаваме въпроса, но той още не е разрешен. към беседата >>
- И когато Словото, чрез което всичко е станало, видяло, че това, което е направило по образ и подобие Божие, се е превърнало на карикатура, то пратило Христос да слезе от Невидимия във видимия свят и да каже на заблудените: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образ Божи, това е вашият образ.” Ще възразят: „Ама в Началото аз съм създаден от Бога, роден съм от Него”.
И когато хората ви питат какви новини носите, казвате: „Остави, това е празна работа”. Само когато отидете на този вечен извор, където е започнал човешкият живот, където първоначално е било Словото, вие ще разберете тогавашната форма на човечеството, ще разберете какви са били човешките синове. И туй, което ние наричаме ''образ'' Божий, за хората на Земята е една карикатура. Когато гледам хората, които седят и казват сега, че са направени по образ и подобие Божие, аз се смея през глава, защото според мен стоят хора-карикатури, на които мислите, умът и сърцето са съвсем развалени. Картината, за която казват, че имала образ и подобие Божие, е развалена, не е такава, каквато е била. И когато Словото, чрез което всичко е станало, видяло, че това, което е направило по образ и подобие Божие, се е превърнало на карикатура, то пратило Христос да слезе от Невидимия във видимия свят и да каже на заблудените: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образ Божи, това е вашият образ.” Ще възразят: „Ама в Началото аз съм създаден от Бога, роден съм от Него”. Как си роден от Бога? Това Начало е било в себе си бистро и чисто, а във вас сега има известен примес. към беседата >>
21. Словесното мляко, НБ , София, 29.11.1914г.,
- Той казва на едно място: „Да възлюбиш Господа“; ама как ще Го възлюбя, когато не съм Го видял?
Всички се оплаквате – защо? – защото вашето въже е тънко и слабо, а искате да вдигнете товар от 100 килограма; разбира се, че тогава въжето ще се скъса, и товарът ще падне. Как може да се живее в Стария Завет, а да се прилага Петровото учение? Приятели сте на Мойсей, а искате едновременно да бъдете приятели и на Христа. Мойсей казва: „Не пожелай“, но по-нататък не казва какво трябва да се прави. Той казва на едно място: „Да възлюбиш Господа“; ама как ще Го възлюбя, когато не съм Го видял? На друго място казва: „Да обичаш своя народ“, а за другите народи друго говори. Говоря за Мойсеевия закон в широк смисъл. Разбира се, когато Мойсей е полагал своя закон, условията са били други. Неговият закон е бил подготвяне на човечеството за Христовото учение. Мойсеевият закон е първото полукълбо на земята, Христовото учение – другото; може да живеете в него, когато се осветлява от слънцето; но когато то е извън слънчевите лъчи, не може да живеете. към беседата >>
- Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но първо аз искам да турим основа здрава и върху нея да градим, та всеки камък, който поставяме, да бъде хубаво издялан и на място турнат – на ъгъла.
Защо Господ ви е дал ум, сърце, защо ви е дал очи, уши, език – трябва да размислите защо са те предназначени. Аз нахвърлям тия въпроси и ви оставям вие да размислите върху тях. Казвате: „Искам да служа на Бога“, но не разбирате как да служите. Зная хора, които уж разбират окултните закони, но не могат да служат на Бога. Като ги знаят, те трябва да умеят и да ги прилагат поне за своето собствено развитие. Някои искат да им кажа много работи, философски и окултни; може да ви ги кажа, но първо аз искам да турим основа здрава и върху нея да градим, та всеки камък, който поставяме, да бъде хубаво издялан и на място турнат – на ъгъла. Предстои ни велика задача – да оправим този свят. Аз виждам, че туй здание, върху което е съграден сега животът, се събаря, и че един ден Господ ще ни повика да градим ново. Но ще знаем ли да го градим, когато ни повика – ето въпросът. За да бъдем готови, ние отсега трябва да се нахраним от онова мляко, за което ви говорих. Да бъдем така готови, щото един ден, когато ни даде Бог нова дреха, да не я оцапаме. към беседата >>
22. Учителите, НБ , София, 20.12.1914г.,
- Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е?
Не е такова съчетание, приятелю. То е действително съчетание, но не на отделни части. И поради тази тъмнота, която имаме, ние говорим тъй неразбрано за ума и сърцето, без да знаем да кажем на кое място е сърцето. То има три места, едното – физическото – вие знаете къде е; но къде е сърцето на вашите чувства и на вашия ум? Срещате един човек и казвате, че е лош; защо е лош? Преди години един бивол в Америка полудял формено и изпоплашил всички хора наоколо; помислили да го убият, обаче намерило се едно момче, което чело мислите на животните, то турило ръка на главата на бивола и го попитало: „Какво ти е? “ – „На задната част на крака ми е влязъл трън, той ме мъчи.“ Извадили тръна от крака му и биволът се укротил. Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода; казвам: На задната част на крака ви има трън, извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват. Учени хора, професори, доктори колко са смешни, когато разправят как се е повредил умът на човека и определят диагнозата – „Има такава и такава зараза, трябва да се направи операция“. Аз не виждам нищо друго, освен малко сгорещяване на мозъка. Преди 4–5 месеца дойдоха да ми кажат, че синът на един лекар заболял първо от хрема, която отсетне се усложнила, и най-после лекарят констатирал, че имало нагнояване на мозъка и че трябва да се направи операция. към беседата >>
24. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята, ИБ , Бургас, 23.1.1915г.,
- "Ех, казал той, мъчно мие, че не съм видял 10-те хиляди лева."
Ако можем да хвърлим една граната на 10-20 километра, то така може да пратим и една въплотена мисъл и тя да даде добри резултати. Господ иска да оправи света, а за да се оправи светът, трябва да се оправи нашият свят, нашите мисли и желания. Един подсъдим бил обвинен, че откраднал една сума и неговият адвокат се трудил да го оправдае; за аргумент той представил обстоятелството, че обвиняемият се задоволил само с тази малка сума - 25 лева, когато на масата имало Юхилядилева. Втова време обвиняемият заплакал. Съдията помислил, че се кае и го запитал защо плаче. "Ех, казал той, мъчно мие, че не съм видял 10-те хиляди лева." към беседата >>
25. Ако ме любите, ще опазите моите заповеди, ИБ , Бургас, 24.1.1915г.,
- След като видял ред величия, почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, като го занесли на високите места из небесата.
Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас - ще си направи жилище у нас и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи. Животът е вечен и много велики работи ще ни разкрие Христос, но постепенно - сега не сме готови за тия велики тайни. Например искал е един человек да му открие Господ поне една от Неговите тайни. И Господ пратил един ангел, който го понесъл нагоре, като оставил тялото му, а взел духа му с човешкото сърце. След като видял ред величия, почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, като го занесли на високите места из небесата. Затова, като опазваме заповедите, ще си подготвим тоя път и не ще искаме да слизаме назад. Иска се първо здравие по ум, здравие по сърце. Всяка заран трябва да правим опити: имаме ли страх, това е духовна хрема. Затова да дишаме дълбоко, а с това ще влезем в свръзка с ангелите, с небесните сили. Хората лесно се вкисват всякой ден, но това не е правило в живота. към беседата >>
26. Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли, ИБ , Бургас, 28.1.1915г.,
- Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор.
Един българин работил 10 години в Македония бахчаванлък и най-после му дотегнал този занаят. Отишъл в Солун и понеже решил да залови друга работа, видял му се най-лек занаят абаджия, та се условил при един абаджия-майстор. Един паша повикал този майстор в къщата си, да му скрои гащи "бирбочуклия". Майсторът изпратил новия калфа напред с метъра и ножицата, а той се позабавил. Отива калфата вкъщи при пашата, който го помислил за майстора и дава пред него плата, да му скрои "бирбочуклия" гащи. Калфата не се изказва, че той не е майсторът, но започва, оттук мерил, оттам рязал и все нищо не излизало. Пашата като гледал, че това е далеч от това да стане "бирбочуклия" гащи, казал му от тоя плат поне една салтамарка да скрои. към беседата >>
28. Многоценният бисер, НБ , , 2.5.1915г.,
- Онзи принцип, за който Христос казва: „Отец живее в Мене“, никой не го е видял: Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света.
Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може да ражда, а всяко нещо, което не ражда, – в Писанието е казано, – е близо до пъкъла. Всеки от вас бих желал да знае да ражда: най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създаде една добра мисъл, едно добро желание в себе си? То е творчески принцип, който е достоен за мислещи същества. Разбира се, не говоря за онзи творчески принцип, който от нищо може да създаде нещо – за Твореца, а за туй същество от мъжки и женски пол; туй, което в Християнската философия наричаме Христос-Богочеловек. Онзи принцип, за който Христос казва: „Отец живее в Мене“, никой не го е видял: Бога никой не е видял; никой не е видял Бащата на света. Майката знаем. Бог се явява в нас като майка, която твори, храни и възпитава; Него ние знаем. И казва се в Писанието: „Христос дойде на земята да ни изяви Отца“. По същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас. към беседата >>
- Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат.
Но ако след 100 грешки не сте научили никакъв урок, Господ няма да ви ги прости. Всички неща в света трябва да се използват. Ако крушата има тръни, ако розата има бодли, то е в реда на нещата – те не са току-така поставени. „Ама – ще кажете – има бодли.“ Онзи, който ще се качи на крушата, не трябва да се качва с меки дрехи, за да не се съдерат. Аз съм видял много деца да остават на крушата, че после със стълба ги снемат. Който не знае закона, казва: „Тази круша е бодлива, трябва да се отсече“. Бодлива е, но хубави круши дава. към беседата >>
- По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото като влязла в кладенеца и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде!
– „А – казва, – главата ми побеля в един час отгоре от една жена“. Казал това и избягал. Мъжът почнал да мисли как може да използва този случай, и най-после намислил. Като почнал да посещава домовете, в които имало зли духове, и като употребявал всички средства – заклинания, молитви, – за да ги накара да излязат от тия домове, и те пак не излизали, сетил се да каже: „Бягайте, че жена ми иде! “, и тогава всички избягали. По този начин жената, която паднала в кладенеца, направила много голямо добро на света, защото като влязла в кладенеца и мъжът ѝ видял, че изплашила дявола, разбрал, че дяволът само от жена се страхува, а не от мъж, и като извика само: „Бягайте, че жена ми иде! “, пропъжда всички дяволи. Като пострадал един, хиляди се освободили. към беседата >>
- Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст.
Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно? “, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал. Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие планината. Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал планината, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. И ако сте ясновидец, ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Тази планина Христос прокопа, направи дупка – затова слезе, – и когато Той казва: „Само един път има, който води в Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тесен път. към беседата >>
- Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен, както трябва – „Чакайте да го поодяламе“.
Децата, които имате сега, едно време са били във вашия ум само една мечта, на която вие сте дали дреха. Това бисерче, за което Христос говори, вие го имате, само че някои от вас искат, вместо да го облагородят, както мидата – пясъчето, да го изхвърлят от себе си. Казвате: „Господ не го е направил добре“, и го поочуквате. Но то си изгубва смисъла. Не очуквайте линиите, които Господ е турил на човешката душа. Аз съм против онези философи, които казват, че светът не е направен, както трябва – „Чакайте да го поодяламе“. Жената, например, за да бъде малко по-тясна, стяга се с корсет. За да не затлъстявате, постете. Сега ядете три пъти на ден. Опитайте се един път или два пъти да ядете, да видите как ще се развият у вас благородни черти. Вие казвате: „Без храна не може“. към беседата >>
30. Божественият Промисъл, НБ , , 6.6.1915г.,
- “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото.
Когато ги венчали и те се връщали от храма, радвайки се един на друг, спуснал се един от орлите, задигнал невестата, отнесъл я на един далечен остров и я свалил в гнездото си на едно голямо дърво. Младоженецът, останал сам без другарка, отчаял се и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб; след няколко месеца плуване корабът се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена си, ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула, че плаче човек, слязла и като видяла, че е същият неин мъж, скрива го в гнездото. Като наближило времето за следващия събор на животните, дохождат двата орела, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Което Бог е направил, никой не може да го развали“; тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи“, му рекъл царят . Орелът, като разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. към беседата >>
- Орелът, като видял, че онова, което Господ направил, той не можел да развали, пръснал се от гняв.
Царят започнал отново своята беседа и в края пак заключил с думите: „Което Бог е направил, никой не може да го развали“; тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа“. – „Докажи“, му рекъл царят . Орелът, като разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото. Но когато излязла тя, с нея заедно излязъл и младоженикът. Орелът, като видял, че онова, което Господ направил, той не можел да развали, пръснал се от гняв. Под орела трябва да се разбира човешкия ум. Ние казваме по някой път, че можем да развалим онова, що Бог е направил, да изменим формата на нещата, но в края на краищата нещата остават тъй, както Бог ги е наредил, а ние, като горделивия орел, в яда си се пукаме. към беседата >>
31. Блудният син, НБ , София, 3.7.1915г.,
- И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада.“ Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове; след като ги пратите в странство, те изхарчат по четиридесет-петдесет хиляди лева.
Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол. И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада.“ Аз виждам в този син постъпка, много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове; след като ги пратите в странство, те изхарчат по четиридесет-петдесет хиляди лева. Този момък беше благороден, защото постави пред баща си този въпрос и виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше и който той впоследствие пропиля в блуден живот с жени, в ядене и пиене. Може ли да се извърши престъпление в света, може ли да се извърши някое зло, някоя интрига и да няма там жена! към беседата >>
- Големите братя са създали войната, те са управлявали, а всички онези малки братя ще наследят Царството Божие – те казват: „Ние ще дадем всичко.“ Аз ви казвам, че човек ще стане от сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял.“ Ще кажете, че такъв може да падне в пороци; нека падне, но той ще се върне при вас, а онзи син, който остава при вас, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре.
Сега, примерът на младия син, който се връща при баща си, живее ли у нас? Някои ще кажат: „Как е възможно един блудник да живее у нас! “ Да, аз желая у нас да живеят десет такива синове, аз бих желал да имам това велико качество на смирение. Смирението ражда култура, смиреният човек ражда култура; покажете ми един горделивец, който да е извършил нещо велико. Големите братя са създали войната, те са управлявали, а всички онези малки братя ще наследят Царството Божие – те казват: „Ние ще дадем всичко.“ Аз ви казвам, че човек ще стане от сина, който казва: „Татко, дай ми моя дял.“ Ще кажете, че такъв може да падне в пороци; нека падне, но той ще се върне при вас, а онзи син, който остава при вас, ще ви терзае, ще се сърди, че не сте му платили едно яре. Има християни, които стоят на два стола. към беседата >>
- Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви.
Сега, има в църквата хора, които не са съгласни с мен. Нека някой от тях ми докаже противното и аз ще му дам благословение. Не, той трябва да има смелостта да отиде при свещениците и да каже: „Дайте ми това“ – дайте свобода на този човек да опита този Божествен свят. Жената не иска да живее при мъжа си – дай ̀и нейния дял; мъжът не иска да живее с жена си – дай му нейния дял, пусни го, нека си върви. Ще кажете, че това не е християнско учение; жена ти иска – дай ̀и място, синът ти иска – дай му дела, който му се пада. Това учение, което аз ви проповядвам, не е за слабоумни хора; онези от вас, които са слабоумни, които не могат да мислят, нека забравят каквото съм казал, но вие, които можете да мислите, мислете върху този предмет. А онези, които нямат гръбнак, да не турят тази раница върху гърба си – това е тежко учение. Жената се отрича от теб и иска свобода – дай ̀и място. Но тогава вие ще кажете: „Ако така постъпваме, какво ще стане? към беседата >>
32. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915г.,
- Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла.
В свръзка с прославлението Името Божие са и страданията, които ни сполетяват на този свят. Защо ни сполитат? Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата. към беседата >>
- И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър.
Те са един отзив на нашето минало, на нашето настояще, на нашата настояща душа – как тя се проявява. По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата. към беседата >>
- Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата.
По естество половината или една част от нея, не цялата, е груба и всеки ден ние чувстваме тази грубост. Тази грубост е необходима, за да работи Бог. Понеже едната страна на нашата душа е груба, неодялана, Господ се е заел да я одяла. И Нему съставя приятност, колкото човек е груб, да работи върху неговата груба душа. И тъй, половината от вашия живот е изработен, но половината не е, половината – одялан, половината – не; и лош, и добър. Доброто в човека е одяланата страна, злото – неодяланата. към беседата >>
33. Свобода на Духа, НБ , , 5.9.1915г.,
- Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода.
Христос е дал едно определение на свободата: „Това, което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти на тях“. Това правило трябва да бъде вътрешен наш закон. Трябва да говорим и вършим онова, което дава свобода на другите. Преди няколко дена дойде при мене една госпожа и ми казва: „Чудя се на съвременните хора: застанат да се молят, молитвите им са отлични, но щом престанат молитвите, почват да се одумват: тази видяла нещо, другата не видяла добре, на едната това, което видяла, не било от Бога, а от дявола, „Ти лъжеш“, „Не, ти лъжеш“; виждаме, че никоя няма и не дава на другите свобода. Аз искам да имам свобода, да служим на Господа, не, разбира се, на техния Господ“. Казах на тази госпожа, когато се намери пак между тях, да им каже това, което на мене каза. Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него. Изхвърлете тия карикатури от вас, не си представяйте по тоя начин Бога. към беседата >>
- И подир обяд казал на домакините насаме: „Моят господар по някой път е смахнат: ако вземе да се обръща насам-нататък, да знаете, че е полудял“.
Ще приведа за това един анекдот. Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със себе си слугата си и отишъл. Било към обяд. Опекли му една кокошка, но майсторът, за да изяде цялата, казал, че слугата му не ял кокошка, а ял боб. Слугата, пред когото господарят казал това, рекъл, че ще си отмъсти. И подир обяд казал на домакините насаме: „Моят господар по някой път е смахнат: ако вземе да се обръща насам-нататък, да знаете, че е полудял“. Преди да почне господарят му работа, той скрива напръстника му. По едно време господарят му взел да се върти, да търси напръстника си; домакините, като видели това, нахвърлили се отгоре му и го вързали. На отиване слугата се обърнал към господаря си: „Твоят слуга кокошка не яде, боб яде, а? “ Не казвайте, че вашият слуга кокошка не яде, защото един ден, когато почнете да търсите напръстника си, ще ви направи да ви вържат. към беседата >>
34. Рождението, НБ , , 7.1.1916г.,
- Страданието е дял само на човека.
Значи Духът ви е вдигнал, както слънцето вдига парите от морето, и ви е пратил на земята. Не мислете, че тук е голямо нещастие за вас – то е голямо благо. Казвам ви, че няма на света по-велико знание от това, да знаете да страдате. Най-високото проявление на Любовта е страданието. Който не е разбрал смисъла на страданието, той е още животно, микроб, който ще се преражда много, и обратното, оня, който е разбрал смисъла на страданието, той се е родил, той е човек. Страданието е дял само на човека. Животните не страдат, както човекът: ударите за тях са само масаж. Кучето квичи от пръчката, която се слага върху му, но щом се махне тя, и страданието престава. В страданието е дълбокият смисъл на живота, тъй наречената „мирова скръб“. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и тайните на природата, казвам ви, че няма друг път, освен страданието. към беседата >>
35. Истината, НБ , , 24.4.1916г.,
- Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел?
Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате свободата. Жена, когато се омъжи, иска да има деца, защото тя се прониква от Истината, че само така може да спази закона – да наследи имот. И в духовния свят е така – нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи трябва да се роди Истината във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел? “ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“. – „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно; той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал на овчаря какво му поръчал Господ, взел да наблюдава скришом какво ще стане. към беседата >>
- Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли?
“, ѝ възрази той. Господ не ни е ограничил, Той ни е дал велика свобода да вършим добро и зло; но доброто в известни отношения може да бъде зло. „Ама – ще кажете – как може да бъде това? “ Ето. Мъж и жена живеят много добре. Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли? “ – „Ама аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Нямаш право да раздаваш имота на жена си и децата си, той е техен. Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовия закон. – „Ама аз имам право.“ – Нямаш право. към беседата >>
- Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право да раздадеш.
„Ама – ще кажете – как може да бъде това? “ Ето. Мъж и жена живеят много добре. Христос от своя страна казва: „Раздай имането си“, мъжът, в желанието си да изпълни учението на Спасителя, иска да раздаде имота си, но жената му казва: „Какво си полудял, искаш жена ти и децата ти да останат нещастни ли? “ – „Ама аз искам да изпълня Божия закон.“ – „Аз пък не искам този закон.“ Нямаш право да раздаваш имота на жена си и децата си, той е техен. Имаш 100,000 лева, раздели ги и само дяла, който ти се пада, имаш право да раздадеш. С техни пари нямаш право да правиш помен на Господа. То е Христовия закон. – „Ама аз имам право.“ – Нямаш право. Кой ти даде това право? Жена си отде я зема? към беседата >>
36. Ти знаеш, НБ , София, 1.10.1916г.,
- Когато се събудил с юлар в ръка и видял, че магарето липсва, българинът си казал: “Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих юлара”.
Съвременните хора могат да се оприличат на героя от следния анекдот. Българин на име Стоян тръгнал за града да продава едно магаре. Градът бил далеч, затова той спрял на едно място да си почине, вързал юлара на магарето за ръката си и заспал. Немирни деца видели, че спи, отвързали юлара от главата на магарето и взели животното. Когато се събудил с юлар в ръка и видял, че магарето липсва, българинът си казал: “Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих юлара”. Животът е магарето, но ако аз не съм, това е един юлар. Юларът означава човек да живее с мисъл, вътре в която да няма никакво съществуване. към беседата >>
- Той се помолил на един адвокат да му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил да върви пеша.
Човек трябва да е внимателен в живота си. Един пътник си купувал билет за влак на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесет сребърника да го доплати. Той се помолил на един адвокат да му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил да върви пеша. Същият този адвокат един ден се озовал в Лондон и когато тръгнал да се връща, забелязал, че не му стигат тридесет сребърника и не могъл да си купи билет. Платено му било със същото... Това показва, че каквото правиш, това ще ти се върне. В този случай човек е една суха кост и трябва да отвори широко кесията си и да помогне на всеки, който има нужда. А днес, при това избиване на хора, някои трупат богатства. Бог държи сметка за това нещо и казва, че парите трябва да оживеят. към беседата >>
37. Поради радостта, НБ , София, 8.10.1916г.,
- Майката казва, че тя е отгледала детето си, но аз не съм видял нито една майка да е сторила това.
Когато го запитали защо направил това, той отговорил: “Наддумах го”... Когато детето иде, ние трябва да разбираме високия смисъл на това идване. А сега за какво се радва майката? Радва се, че синът й ще стане знаменит. Въпросът е дали майката е извършила Волята Божия да се роди едно дете, а какво ще стане от него е второстепенен въпрос. Христос казва: “Когато се зачене това дете, майката ще скърби, но когато се роди, тя ще се радва, защото Господ ще го отгледа”. Майката казва, че тя е отгледала детето си, но аз не съм видял нито една майка да е сторила това. Например, квачката отглежда пиленцата си, храни ги, докато са още съвсем неспособни сами да се грижат за прехраната си, но щом поотраснат, тя ги изоставя и започва да ги кълве. Значи, в тази кокошка е имало едно същество, което я карало да гледа тези пиленца. Това, което заставя майката да отглежда детето си, е Господ, Който е в нея. Един баща казал за сина си: “Ако не ми беше син, досега щях да го изпъдя”. Истината е, че Бог обича децата и Той заставя родителите им да ги гледат. към беседата >>
39. Мъдростта, НБ , София, 29.10.1916г.,
- И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това.
Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния. Един ден той среща един просяк и му дава една златна монета. Просякът му казал: “Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро”. Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница. И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това. Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял. При едно от пътуванията си срещнал един дервиш1. който му казал, че знае едно голямо богатство и му трябват камилите, за да го натоварят и после да го разделят наполовина. Търговецът се съгласил, натоварили богатството, но още в началото дервишът взел една малка кутийка с някаква мас и я скрил. към беседата >>
- Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят.
Дервишът се съгласил, отстъпил повечето камили и задържал за себе си само десет. След като помислил малко, търговецът пак му казал: “Дай всичките на мен, а задръж за себе си една камила”. Дервишът и на това се съгласил. След малко търговецът поискал и последната камила, получил я, но понеже забелязал как дервишът скрива кутийката, запитал го какво има в нея. Дервишът му отговорил, че съдържа някакъв мехлем, който има следното свойство: ако се намаже с него лявото око, човек ще вижда всичките богатства в света, а ако се намаже дясното око, ще ослепее. Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят. После поискал да му намажат и дясното око, но дервишът отказал, предупреждавайки го, че ще ослепее. Търговецът, обаче, не вярвал, мислел, че ако си намаже и дясното око, ще види нещо много повече, и продължавал да настоява. Накрая дервишът се съгласил, казал, че отхвърля всяка отговорност от себе си, намазал му и дясното око, след което търговецът действително ослепял. Започнал той тогава да вика и да плаче, но дервишът му казал: “Понеже беше много лаком, трябва да понесеш всички последствия”. Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: “Щом е така, искам да ми удариш една плесница. към беседата >>
40. Христа да придобия, НБ , София, 5.11.1916г.,
- А щом отмалял и се пуснал, той останал учуден, когато видял, че пропастта под него била само петнадесет сантиметра.
Къде тогава ще го намерим? Ще ви кажа. Някои ще ме разберат, а някои няма да ме разберат. Понякога съм давал толкова ясни примери, за да се научите да мислите, и пак не сте могли да се научите. Такъв е примерът с оня пътник, който, падайки в една пропаст, се уловил за клона на едно дърво и стоял увиснал четири-пет часа. А щом отмалял и се пуснал, той останал учуден, когато видял, че пропастта под него била само петнадесет сантиметра. Питат ме сега някои как да се пуснат от този клон в живота си. Имаш ли едно желание, пусни го! Не мисли, че интересите на твоето сърце са и твои интереси, остави ги да си вървят по своя път. Мнозина от вас се намират в положението на онзи турски юнак, който хванал един разбойник и двамата така се вкопчили, че нито той можел да го заведе при баща си, нито разбойникът го пускал. Юнакът казал на баща си: „Тате, аз улових един разбойник.“ – „Пусни го“ – му отговорил бащата. към беседата >>
- Видял, че бълхите били обучени добре във военното изкуство. (втори вариант)
" „Ходих при един господин да видя как се възпитават бълхите." „Не се шегувай с мене! " - му възразил господинът. „Вярно е - отговорил редакторът. - Видях бълхите наредени на взводове, дружини, полкове и видях как се командват." Този господин се заинтересувал от това нещо и искал да провери истинността на думите на редактора. Отишъл да провери всичко сам и видял, че действително е така. Видял, че бълхите били обучени добре във военното изкуство. Ако бълхите могат да изучават това военно изкуство, вие не сте ли способен да изучите Божественото изкуство? Запитали господина как е постигнал този успех. „Най-голямото затруднение срещнах в това, да ги отвикна да скачат - отговорил той. - Това постигнах, като ги поставях между две стъкълца. И така стояха, докато се отвикнат да скачат, и после ги обучавах." Някой път Господ ви туря между две такива стъкла, за да не скачате. към втори вариант >>
43. Ще ви въздигна, НБ , София, 3.12.1916г.,
- Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе.
Става момата сутринта и започва да плаче. След това разказала съня на майка си, която също започнала да плаче. Мъжът бил на нивата и когато се връща у дома си, заварва и двете, че плачат. Разказали му те, че дъщерята сънувала, че родила дете и то умряло, а бащата решил да избяга от тях и рекъл: “Толкова глупави хора не съм виждал. Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна, но ако намеря по-глупави, ще се върна”. Тръгнал той и на едно място видял един господин, който си бил ушил нови гащи за Великден, но не знаел как да ги обуе. Намислил да се качи на едно дърво и се канел да скочи оттам, че да влезе в гащите си. Пътникът му извикал: “Стой, ще се удариш, аз ще те науча как да ги обуеш, но ще ми обещаеш, че ще ми дадеш тези гащи”. – “Ще ти ги дам, ти само ме научи” – отвърнал другият. След това бащата продължил пътя си и на едно място вижда, че пред една къща са се събрали сватбари и плачат, защото булката била много висока, не можела да влезе през вратата и за да влезе, трябвало да й се отреже главата. Пътникът им казал: “Какво е това смущение? към беседата >>
44. Спаси ни, НБ , София, 17.12.1916г.,
- Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда.
Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени? ” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! към беседата >>
- Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни.
– “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! ” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”... към беседата >>
- Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си.
Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! ” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”... към беседата >>
- Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш!
Аз ви говоря това, за да бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ. В нашия живот трябва да постъпваме тъй, както Господ постъпва спрямо нас. Често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самите ние ставаме причина за своето нещастие. Ще си послужа с един пример: веднъж Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който бил седнал. Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш! ” – “Ти отгде знаеш това? ” – го запитал Настрадин Ходжа и продължил работата си. И наистина – отсякъл клона и паднал на земята. Тогава ходжата станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”. Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”. към беседата >>
45. Ще бъдат научени, НБ , София, 24.12.1916г.,
- Едно време, когато Навуходоносор завладял Ерусалим, отишъл да посети еврейския храм и видял близо до олтара кръв. (втори вариант)
Второто нещо е да изпъдиш жестокосърдечието. Това, което ни спъва в живота, то е жестокосърдечието. Ние не можем да си представим каква спънка може да ни причини то. Едно време, когато Навуходоносор завладял Ерусалим, отишъл да посети еврейския храм и видял близо до олтара кръв. Като гледал тази кръв, той станал като пиян и извикал свещениците да ги пита за причината на тази кръв. Те му отговорили, че е от животни, които евреите клали. Поискал тогава Навуходоносор една чаша животинска кръв и я сравнил с тази, която клокочила в храма, и вижда, че не е от животно. Настоял да му кажат истината и те му отговорили: „Едно време тук живееше един много благочестив свещеник на име Захарий, който често ни говореше и изобличаваше, а ние го мразихме и го убихме." Взел тогава Навуходоносор всички свещеници, турил ги в кръвта, издавил ги, но тя още продължавала да клокочи. Взел след това много малки деца, турил и тях в кръвта, издавили се и те, но кръвта не престанала. към втори вариант >>
46. Отдайте Божието Богу, НБ , София, 31.12.1916г.,
- Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко! (втори вариант)
Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота. Един отшелник живял дълги години в пустинята. Един ден той отишъл при един по-свят отшелник - светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота. Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко! " Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко! " Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи? " „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога? " „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание." „Видя ли - казал светията. - Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти, отшелник, веднъж не си спомни за Бога." към втори вариант >>
- Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото.
Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи? – Нищо особено. Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път. към беседата >>
- Ще кажете, че ви дялам, т. е.
„Като чу царят, че званите на сватбата се отказват да дойдат, разгневи се, и проводи войските си, та погуби ония убийци, и града им изгори." (– 7 ст.). Казвам: Забравете вашата личност и разсъждавайте добре. Ще кажете, че ви дялам, т. е. карам ви се. Не се карам на никого, не съм пратен за това. Аз не съм научил тоя майсторлък. Да дялаш, това е опасна работа, то е една хирургическа операция, за която се иска вяра и смелост. Това, което ви говоря сега, е висша математика. към беседата >>
- Да дялаш, това е опасна работа, то е една хирургическа операция, за която се иска вяра и смелост.
Казвам: Забравете вашата личност и разсъждавайте добре. Ще кажете, че ви дялам, т. е. карам ви се. Не се карам на никого, не съм пратен за това. Аз не съм научил тоя майсторлък. Да дялаш, това е опасна работа, то е една хирургическа операция, за която се иска вяра и смелост. Това, което ви говоря сега, е висша математика. Тя борави с числата от 1 – 10. Като разберете вътрешния смисъл на тия числа, ще определите и своите отношения към Бога и ближните си. Най-голямото число е единицата. Като разберете единицата, ще разберете всички отношения. към беседата >>
47. Братът на най-малките, ИБ НБ , София, 1.1.1917г.,
- Който го е видял, веднага го е възлюбил.
Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени – във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта – най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. към беседата >>
48. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки.
В този процес – търсенето името Божие, царството Божие и волята Божия – ще дойде царството Небесно. Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него. Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! към беседата >>
- “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал.
Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал. Като се осведомил от лекаря, че войникът не ще живее след нанесените му 4,000 удара, нагласил с лекаря войникът да бъде скришно облечен с неговите дрехи и отнесен в неговата квартира, а той с облеклото на войника се подложил на останалите 4,000 удара, които издържал, понеже войниците, които мислили, че е изнемощелият войник, от пробудено съжаление удряли по-слабо. Преоблеченият в императоровите дрехи войник, отнесен в квартирата на Александър, наистина се поминал, а приликата му с последния послужила да се обяви официално, че императорът се поминал, когато всъщност той се изгубил и се предал на богоугодни дела. И Толстой завършва разказа за смъртта на Александър със следните думи: „Какъв тържествен момент трябва да е била неговата смърт!... Какво висше освобождение на душата!...“. Аз питам: Колко от моите любезни слушатели биха били готови да понесат поне 10 удара? към беседата >>
- Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю?
Може ли всички хора да бъдат едновременно милионери? Както растенето на едно дърво има предел, така е и с човека на физическото поле: като стигне човек на една височина до двадесет и първата си година, започва да расте вече не тялото му, но неговият ум, душа и дух. Това са велики неща, и когато ви се отворят очите, ще ги разберете. Някой път трябва да се помоли някой на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисей през една нощ голямо войнство, да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю? “ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“. Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“. Отворил Господ очите им, и се видели всред Самария, при израилския цар. Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой? към беседата >>
- Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей.
Това са велики неща, и когато ви се отворят очите, ще ги разберете. Някой път трябва да се помоли някой на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци – Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисей през една нощ голямо войнство, да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю? “ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“. Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“. Отворил Господ очите им, и се видели всред Самария, при израилския цар. Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой? “ А той рекъл: „Не ги поразявай! Нахрани ги и ги изпрати при господаря им“. към беседата >>
- Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой?
Слугата на Елисей, на сутринта, като видял войнството, уплашил се и казал: „Какво ще правим сега, господарю? “ – „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях.“ Помолил се Елисей и рекъл: „Господи, отвори, моля Ти се, очите на слугата ми, за да види“. Отоворил Господ очите на слугата и видял той гората пълна с коне и колесници около Елисей. Когато дошли към него сирийците, Елисей се помолил Господу и рекъл: „Порази, Господи, очите на тези да прогледнат“. Отворил Господ очите им, и се видели всред Самария, при израилския цар. Като ги видял израилският цар, казал на Елисей: „Да ги поразя ли Отче мой? “ А той рекъл: „Не ги поразявай! Нахрани ги и ги изпрати при господаря им“. А ние, съвременните хора, казваме: „Какво ли ще стане с нас? “ Които са с нас са повече, отколкото онези, които са против нас. Кои са против нас? към беседата >>
49. Двамата господари, НБ , , 21.1.1917г.,
- Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е.
Когато първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдява. У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че в такъв човек се явила болестта „артериосклероза“. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и обсебил човека. Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е. започва да действа втория принцип. Като влезе в първия принцип Любовта, почва да го организира в себе си. Това е борба, която действа механически в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото, в умовете на философите, в религиозните общества – навсякъде. Тя ще се явява, докато вторият принцип вземе надмощие и организира нашите сърца, нашите тела, и ние станем безсмъртни. към беседата >>
50. Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917г.,
- Първото нещо, което видяла там, било една голяма маса, покрита с бяло и пред нея седяли няколко белобради старци, с книга в ръка. (втори вариант)
Една баба сънувала, че отишла на онзи свят. Първото нещо, което видяла там, било една голяма маса, покрита с бяло и пред нея седяли няколко белобради старци, с книга в ръка. Тя разбрала, че четат нещо, занимават се. Това я смутило, понеже не знаела, какво да говори и как да се обърне към такива учени хора. Един от тях я запитал: Бабо, защо си дошла? Знаеш ли да четеш и да пишеш? – Не зная, синко, не съм учила. към втори вариант >>
- Той излизал пред пътната врата, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. (втори вариант)
В турско време, българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен. Той излизал пред пътната врата, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. Обаче, ако дойдел някой и кажел: Ошурджията иде! – веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. Преди това, той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува. Щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. правдата се налага. към втори вариант >>
- – веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. (втори вариант)
В турско време, българите са имали голям страх от ошурджиите, т.е. бирниците, които са събирали големи данъци. Докато ошурджията не е дошъл, българинът бил спокоен. Той излизал пред пътната врата, взимал пръчка и нож в ръка и на едро дялал, като разисквал по различни въпроси. Обаче, ако дойдел някой и кажел: Ошурджията иде! – веднага българинът се стряскал, обръщал пръчката към себе си и започвал да дяла ситно и да мисли, как ще плати данъка си. Преди това, той свободно си размишлявал и се произнасял, че Бог не съществува. Щом дойде ошурджията, Бог съществува – тоягата, т.е. правдата се налага. И той обръща тоягата към себе си. Като имаш пари, княз си, бейден – бей си. към втори вариант >>
51. Блажените, НБ , , 4.2.1917г.,
- Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те накаже, ще погинеш." И мене ми е приятно да се оглеждам у хората, и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. (втори вариант)
Колко пъти за мене хората говорят какви не думи и ако бих обръщал внимание на всичко това, щяха да ми опадат всички косми на главата. Казвам: „Прави са тези хора" - аз съм много опасен човек. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мене и казва: „Ти си вагабонт" - право казваш. „Ти си шмекер" - право казваш. Огледай се и се оправи. Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те накаже, ще погинеш." И мене ми е приятно да се оглеждам у хората, и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала - едни, в които ние да се оглеждаме, и такива - нашите, в които други да се оглеждат. Само така ще оправят хората своите грешки. Горко на онзи народ, общество, църква, които нямат огледало. Съвременните лекари, и те употребяват в практиката си огледала. Например, когато преглеждат в гърлото дали има някаква болест, употребяват огледала. към втори вариант >>
- Овчарят обаче, като видял голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо за дома.
Съвременните хора ще опитат тия неща, ще бъдат свидетели на въдворяването Царството Божие на земята. Със слизането Си Бог ще съедини хората и злобата постепенно ще изчезне. Всички недоразумения произлизат от недоверие и подозрение един към друг. Ще ви приведа пример за студа, вятъра и слънцето, които искали да направят опит с един овчар, кой от тях ще успее да му снеме кожуха. Започнал студът, разразил се в най-силна форма, дърво и камък се пукали, и казал: „Аз сега ще му снема кожуха“. Овчарят обаче, като видял голям студ, загърнал се здраво в кожуха си и закрачил бързо за дома. Не успял студът с опита си. Започнал вятърът: засвирил той от всички страни, изкоренявал дървета, замитал всичко по пътя си, но кожуха на овчаря не можал да свали, даже овчарят по-добре се увил. Слънцето най-после рекло: „Вие направихте вашия опит, сега и аз на свой ред ще направя своя“. Усмихвало се слънцето благо и весело, изпратило то всичката своя Любов, започнал овчарят малко по малко да се стопля, докато се силно сгорещил и свалил кожуха си. към беседата >>
- Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те прати в пъкъла“.
Казвам си: Прави са тези хора, аз съм опасен човек. Защо? Аз съм огледало и като ме срещне някой, огледа се в мене и казва: „Ти си вагабонтин“. – Право казваш. – „Ти си шмекер.“ – Право казваш. Огледай се и се оправи. Хората приличат на онзи американски проповедник, който полудял и един ден, като се огледал в огледалото, не се познал и казал: „Ти трябва да се покаеш, иначе Господ ще те прати в пъкъла“. И мене ми е приятно да се оглеждам в хората; и аз искам, като срещна някой добър човек, да се огледам в него, да видя какъв съм, затова и аз се оглеждам. Трябва да има два вида огледала: едни, в които ние да се оглеждаме, и такива, нашите, в които други да се оглеждат; само така ще изправят хората грешките си. Горко на онзи народ, общество, църква, които нямат огледала! Съвременните лекари, и те употребяват в практиката си огледала. Например, когато преглеждат гърло, дали има някаква болест, употребяват огледало. към беседата >>
53. Децата, НБ , София, 11.2.1917г.,
- Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да ѝ заплатят и милиони.
Бащи, майки, деца, учители, свещеници, съдии, всички за велики идеи мислят, велики хора са на този свят, по-велики от тях няма. И питате ме защо страда светът? Страда от „велики“ хора и идеи. „Отличен проповедник е – казват, – велики идеи проповядва.“ Да, от „велики“ идеи страдаме всички. Евреите, и те имаха велики идеи, богати да станат, възгордяха се от това, че са избраният народ, 33,000 обещания имат от Бога, но Христос им показа, че величието на един човек седи в това – да стане малък като дете: само тогава Бог ще бъде на негова страна. Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да ѝ заплатят и милиони. А едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо. Защо? Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца. към беседата >>
- Като прочетете „Откровението“, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: „Елате, вие малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи – все велики хора“.
Хората говорят „хау-хау“, докато има какво да ядат, какво да им дадеш; като умреш и не остане нищо от тебе, престават да говорят за тебе. Това са нещастията на нашия външен живот. Отвън ние сме много красиви, но важна е другата красота – на сърцето и ума, затова чистете сърцето и ума си и не се лъжете с „хау-хау“. Станете малки деца, за да влезете в Царството Божие – да наследите новия живот. Хората на земята са мъртви, изпояждат ги псета, гарвани и орли, защото са „велики“. Като прочетете „Откровението“, ще видите, че Господ вика всички орли и им казва: „Елате, вие малки, да си вземете своя дял, елате да се наситите от плътта на юнаци, войводи – все велики хора“. Какво означава това? Когато някой голям дъб изгние и се преобърне на пръст, Господ изпраща малки семенца, треви и им казва: „Вземете си дела от този дъб, защото едно време той пречеше на вашето развитие“. Затова Христос казва: „Ако не станете малки деца, няма да влезете в Царството Божие, Бог няма да вземе вашата страна“. При новите условия, при които живеете, трябва да турите нов морал, нови религиозни принципи, които да са по-силни, отколкото сегашните. Тези принципи, с които досега сте си служили, са слаби, не мога да издържат. към беседата >>
54. Венецът на живота, ИБ , БС , София, 15.2.1917г.,
- Като дошъл докторът и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила.
Ще кажете, че Той може да се държи, Той е силен. Да, може, защото разбира с какво може да ви цери. Като онази ленива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповядвала „дай, мамо, това, дай онова” и най-после от леност се разболяла, легнала и накарала майка си да вика лекар. Майка й повикала лекар, той дошъл, разбрал от какво е болна и й дал наставление да прави разходки и гимнастика из стаята. А нея я мързяло и това да стори, та като стояла на кревата, позавъртала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошъл докторът и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му как я направила тя показала с палци. Докторът разбрал, че момата е болна от мързел и й казал, че ако не изпълни това, което й е предписал, няма да оздравее... към беседата >>
55. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917г.,
- Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. (втори вариант)
Въпросът за хляба е социален; той се разрешава от всички общества и народи. Всички хора ценят хляба и съзнават, че без него няма живот. Един млад човек разправя своя опитност, от която разбрал истинската цена на хляба. Така се случило в живота му, че трябвало да гладува четири-пет дена. Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде хапка хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел. Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил кучето. Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба. към втори вариант >>
- Богатият погледнал през прозорчето и видял една висока стълба, на върха, на която стоял бедният и гледал някъде към необятния простор. (втори вариант)
Богатият живял в палат, обиколен от грижите на слугите си; ял, пил, разхождал се, чувствувал се доволен и щастлив. Така се изминали дни и години, докато един ден той почувствувал, че започва да се задушава. Дошло му на ум да се помоли на Господа: Господи, задушавам се, дотегна ми това положение. Научи ме, какво трябва да правя. Веднага дошъл един ангел при него, отворил едно малко прозорче на неговия палат и му казал: Погледни навън! Богатият погледнал през прозорчето и видял една висока стълба, на върха, на която стоял бедният и гледал някъде към необятния простор. – Какво прави този там? – запитал богатият. – Той пожела всякога да гледа Божието лице – отговорил ангелът. Години наред той гледа Божието лице, диша свободно, радва се на Божия свят и още не се е наситил. към втори вариант >>
- Едва изминал няколко метра, той видял в гората един човек, добре въоръжен, но спокойно го отминал. (втори вариант)
Като събрал значителна сума, решил да се върне назад, да предаде парите, дето трябва. За да съкрати пътя си, той се качил на един кон и минал през една планинска местност. Като чул, че мисионерът носи голяма сума в себе си, един прочут разбойник се притаил в една гъста гора, отдето трябвало да мине мисионерът, с намерение да го убие и да вземе парите. Мисионерът наближил до мястото, дето бил скрит разбойникът, и почувствувал някаква тежест в гърдите си като че нещо го задушава. Той си обяснил това притеснение като лошо предчувствие и веднага слязъл от коня, помолил се на Бога и продължил спокойно патя си. Едва изминал няколко метра, той видял в гората един човек, добре въоръжен, но спокойно го отминал. След няколко години същият мисионер бил повикан да изповяда един умиращ. Последният го погледнал внимателно и после го запитал: Познаваш ли ме? – Не те познавам, отговорил мисионерът. – Аз пък те познавам, и ще ти разкажа, при какъв случай те срещнах. Това беше преди няколко години. към втори вариант >>
- Той видял това, което и мисионерът не могъл да види. (втори вариант)
Това беше преди няколко години. Аз реших да те причакам в гората, когато ти носеше голяма сума пари в себе си. Исках да те убия и ограбя, но не се реших, защото, заедно с тебе, яздеше на бял кон още един човек, добре въоръжен. Аз се разтреперих и не посмях да посегна върху тебе. Значи, в случая разбойникът бил ясновидец. Той видял това, което и мисионерът не могъл да види. Човекът, който яздил бял кон, бил от невидимия свят, изпратен да пази мисионера. към втори вариант >>
- Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. (втори вариант)
Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. Той бягал, ритал, изпоплашил всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислите на животните и да се разговаря с тях. То турило ръката си на главата на бивола, помилвало го няколко пъти и започнало да се разговаря с него: Какво ти стана, че започна да лудееш? – В задния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. към втори вариант >>
- Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. (втори вариант)
Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. Той бягал, ритал, изпоплашил всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислите на животните и да се разговаря с тях. То турило ръката си на главата на бивола, помилвало го няколко пъти и започнало да се разговаря с него: Какво ти стана, че започна да лудееш? – В задния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. Биволът престанал да лудува. към втори вариант >>
56. Спасението, НБ , София, 25.2.1917г.,
- Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание.
Като легнали да спят, Бог казал на св. Петър: Легни ти на края, към вратата, аз ще легна навътре. Едва заспали, те чули тропане, викове, буйство – мъжът пристигнал от гуляй. Той отварял вратите на всички стаи, удрял, блъскал, сам не знаял, какво иска. Най-после той влязъл в стаята, дето били гостите. Като видял, че чужд човек спи в леглото, той взел една тояга и го набил добре: Ще ти дам да разбереш, как се спи в чужд дом, без мое знание. Като поутихнал малко, св. Петър казал на Господа: Хайде да сменим местата си, да не дойде втори път, пак да ме набие. Сменили местата си. Обаче, домакинът не се успокоил окончателно. Той пак се върнал в същата стая и си казал: Чакай, да му ударя още няколко тояги, да ме помни. към беседата >>
- Работете и вие с Него, да имате дял в Царството Божие.
Те знаят законите и не злоупотребяват с тях. Ако обикновеният човек работи с великите закони на Битието, в един ден ще разруши света. Бог не дава великото знание на обикновените хора, защото те прилагат още Мойсеевия закон: убиват, крадат, лъжесвидетелствуват, и т.н. Какво трябва да направи човек, за да излезе от обикновения живот? – Да се свърже с Бога, Който работи сега в света. Работете и вие с Него, да имате дял в Царството Божие. Да работи човек заедно с Бога, това значи, да прилага любовта – Божествената майка, за която Христос казва, че трябва да се почита. Който люби, само той може да почита майка си и баща си. Той е добър, праведен, благороден човек. към беседата >>
57. Солта, НБ , София, 25.3.1917г.,
- Заемодавецът, като видял това, поискал парите си назад, за да ги преброи, но вече не му ги върнал, като казал: „Ти не си човек, който може да използва парите, и затова не ги заслужаваш“.
Ще ти дам от моята сол, но ще трябва добре да я използваш, да я разпределиш добре. Като имаш малко подкваса, ще си задържиш от нея за друг път. Като ядете мляко, оставете си от него подкваса, а не да казвате, че децата я изяли. Препоръчвам на съвременните хора да не дояждат, защото такива хора Бог ще ги задигне. В такъв случай ще приличате на онзи българин, на когото дали пари назаем, и той тръгнал да си накупи с тях непотребни предмети. Заемодавецът, като видял това, поискал парите си назад, за да ги преброи, но вече не му ги върнал, като казал: „Ти не си човек, който може да използва парите, и затова не ги заслужаваш“. Когато Бог види, че вие не употребявате живота на мястото му и злоупотребявате с него, Той си го взима. Колцина от вас сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали. Защо? – Защото не умеете да използвате живота. Когато имате сол в себе си, ще бъдете здрави хора, със здраво сърце и тяло. Съсредоточете ума си към солта, към този елемент на равновесие и подигане, и постарайте се да го схванете. към беседата >>
- Доброто в човека – то е човекът, то е негов дял.
Аз мога да ви направя на пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри. Защото като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор – сами да изберете да бъдете добри. Доброто в човека – то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона ми, ще умоля Отца си да ви изпрати Духа утешител” – казва Христос на своите ученици2. към беседата >>
59. Виделината, НБ , София, 1.4.1917г.,
- Като влязъл в стаята му, видял на стената три икони и до тях едно горящо кандилце.
Когато човек не е готов да умре за една своя мисъл, това значи, че тя не е родена в него. Преди да пристъпя да ви разясня по-надълго този въпрос, ще ви наведа един пример из българския живот. Аз имам за задача да оживя тези примери, да им дам съдържание. Този пример, който ще ви дам, е от мнозина слушан, но аз ще му дам нов характер. Разказват, че някой турчин, във време на подтисничеството върху българите, посетил един български чорбаджия. Като влязъл в стаята му, видял на стената три икони и до тях едно горящо кандилце. Иконите били: Св. Богородица, Св. Георги на кон и Св. Никола. „Защо ти са тези три картини? “, запитва той чорбаджията. към беседата >>
60. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав, НБ , София, 8.4.1917г.,
- Един ден Исав се връщал от нивата много изморен и гладен и видял, че брат му яде леща.
Каквато работа предприеме, той иска непременно да спечели. Според еврейския закон, Исав, като първороден, трябвало пръв да получи благословението на баща си. Обаче, в Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсел случай да реализира желанието си. Такъв скоро му се представил. Един ден Исав се връщал от нивата много изморен и гладен и видял, че брат му яде леща. Той поискал от брата си една чиния леща, да се нахрани. – Ще ти дам, – отговорил Яков, ако ми отстъпиш първородството си. – Ще ти го дам, заклевам се, дай ми само да ям. Какво струва моето първородство пред глада ми? към беседата >>
- Още първия ден, след залязване на слънцето, той сънувал сън: „Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето; и ето, ангелите Божии слизали и възлизали по нея."
Кога е влязла лъжата в човешкия живот: при възлизането му, или при неговото слизане? Когато излъгал брата си, Яков бил на 32 години, периодът, през който човешкият характер се оформява. Значи, Яков бил на такава възраст, когато съзнателно откраднал благословението, което се падало на Исава. По съвета на майка си, трябвало Яков да отиде при чичо си Лаван, да се скрие от Исава, да не се стовари върху него гневът на брат му. Яков напуснал бащиния си дом и тръгнал на път. Още първия ден, след залязване на слънцето, той сънувал сън: „Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето; и ето, ангелите Божии слизали и възлизали по нея." към беседата >>
- Като видял, че не може да го надвие, човекът се докоснал до става на бедрото му и го изместил, като му казал: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече." Яков отговорил: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." – Кой си ти?
Чрез страдания и изпитания, Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога, молеше се и разговаряше с Него, докато един ден реши да вземе жените си, синовете и дъщерите си и всичкия си имот, да напусне дома на Лавана и да се върне в бащиния си дом, при брата си Исава. Той избяга от Лавана и тръгна на път. Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си, и цяла нощ прекара в молитва. В това време дойде при него човек, с когото се бори цяла нощ, до зазоряване. Като видял, че не може да го надвие, човекът се докоснал до става на бедрото му и го изместил, като му казал: „Остави ме да си отида, защото се зазори вече." Яков отговорил: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." – Кой си ти? Как ти е името? – Яков. – Отсега нататък няма да бъдеш Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с человеци и си надвил. Човекът, с когото Яков се борил цяла нощ, бил ангел. към беседата >>
61. Влиянието на музиката, ИБ , , 12.4.1917г.,
- Трябва този камък да се издяла, изглади, за да бъде после хубав.
Това не е на мястото си. Ако не те люби, тогава какво? - "Мрази ме." Ти не можеш да познаеш любовта, докато не те мразят. Първо трябва да те мразят, за да те любят после. Вземете една статуя, например тя сега е любима на всички, но по-рано като камък е била забутана някъде далеч от всички. Трябва този камък да се издяла, изглади, за да бъде после хубав. Не мислете, че вие всякога сте били това, което сте сега. Господ ви е одялал, затова сте добри. Щом вашата статуя е направена, вие сте в музиката. към беседата >>
- Господ ви е одялал, затова сте добри.
- "Мрази ме." Ти не можеш да познаеш любовта, докато не те мразят. Първо трябва да те мразят, за да те любят после. Вземете една статуя, например тя сега е любима на всички, но по-рано като камък е била забутана някъде далеч от всички. Трябва този камък да се издяла, изглади, за да бъде после хубав. Не мислете, че вие всякога сте били това, което сте сега. Господ ви е одялал, затова сте добри. Щом вашата статуя е направена, вие сте в музиката. към беседата >>
62. Радвайте се, НБ , София, 15.4.1917г.,
- В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал.
Културата на сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение. Те казват, че, за да бъде философ, човек трябва да бъде критик, да подлага всяко нещо на опит. Някои проверяват нещата и вярват в тях, но какво ще кажат онези, които проверяват и не вярват? Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган. Лъжата е сянка на истината. Както сянката е признак за съществуването на даден предмет, така и лъжата е признак за съществуването на истината. Съмнението пък, е признак за съществуването на някаква реалност. към беседата >>
- Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие.
Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение, една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие. Намерил една пещера и там останал, цели три деня, гладен, жаден, без да подаде главата си навън – страшен огън се развивал около него. В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване. Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. към беседата >>
- Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб.
Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение, една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие. Намерил една пещера и там останал, цели три деня, гладен, жаден, без да подаде главата си навън – страшен огън се развивал около него. В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване. Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. Като се върнал в града, дето бил учител, казал на учениците си: Деца, ще знаете, че Бог съществува, даде ми се доказателство за това. От този момент, той проповядвал Бога пред всички свои близки, като им разказвал своята опитност. Отде знае той, че Бог съществува? към беседата >>
- Като видяла хубавия грозд, една птица се спуснала към него, да кълве.
Вярващият никога не се лъже. Няма ли вяра, човек всякога може да бъде излъган. Той се намира в положението на двама гръцки художници, които излезли на конкурс със своите картини. Първият нарисувал един грозд, а вторият – богинята Диана, наметната с було. И двамата изложили картините си вън, на площада, да ги гледат всички хора. Като видяла хубавия грозд, една птица се спуснала към него, да кълве. Значи, гроздът бил толкова естествено нарисуван, че птицата се излъгала. Първият художник, като гледал картината на своя другар, толкова се увлякъл в нея, че посегнал да вдигне булото, да види богинята по-добре. Първата картина излъгала птицата, а втората – художника. към беседата >>
- Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали.
Един млад българин изучавал няколко години грънчарство и мислел, че знае всичко, затова казал на майстора си: Господарю, искам да работя самостоятелно, да си изкарам малко пари, че да се оженя, да се нареда, както всички хора. Майсторът му казал: Щом искаш да бъдеш самостоятелен, бъди свободен. Той му дал, каквото му се падало и му пожелал добър успех. Момъкът си купил нужните материали и започнал да работи сам: омесвал глината, правел грънци, изсушавал ги известно време и след това, ги поставял в пещта, да се пекат. Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат. И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се чувал звукът „ху". към беседата >>
63. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ, НБ , София, 29.4.1917г.,
- През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си.
Така изпитал всички удоволствия, докато дошъл до състояние на отегчаване от живота и станал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. към беседата >>
- Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете.
Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре. към беседата >>
- Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см.
По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видял, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре. към беседата >>
64. Съчетанието (Което Бог е съчетал), ИБ , БС , София, 3.5.1917г.,
- Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен.
Тази дисхармония, която съществува във вас, трябва да я обновите, защото у вас има много мисли, които ви смущават, има много противоречия. Например задавате ми въпроса какво ще бъде бъдещето ви. Някой път казвам: „Не мога да ви кажа нищо.” Защо? Защото виждам, че някому бъдещето е много лошо. Един калугер бил много набожен и правел по петстотин поклона. Друг един калугер, като го видял, познал, че е много набожен. Първият се чуди как са го разбрали, а не се досеща, че от многото поклони, които правел, пръстите му хванали мазоли. Тъй че, всеки има мазоли в себе си и от тези мазоли може да се познае какво прави. към беседата >>
65. Взимане и даване / Взимане и даване, НБ , София, 6.5.1917г.,
- Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него.
Той се заинтересувал от постъпката на Бога, искал да знае, коя е тази душа, към която Бог излива толкова мекота и любов. Тръгнал по света, да търси тази душа. Влизал между учени, проповедници, свещеници, но никъде не намерил тази душа. Качил се пак горе, да види, коя е тази душа. Най-после, пак слязъл на земята и тръгнал по всички кътове на света. Един ден попаднал в едно капище, дето видял един идолопоклонник, прост, див човек, който се кланял на своя идол и се разговарял с него. Тук той намерил Бога, Който се усмихвал на идолопоклонника и меко се разговарял с него. Едва сега архангелът разбрал, че формата на неговата логика е крива. Той мислел, че Бог може да се усмихва само на някой учен, духовен или възвишен човек, а не и на някой прост, който няма истинско понятие за Бога. Една българска пословица казва: „Бог не гледа на лице, но на сърце." към беседата >>
66. Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917г.,
- Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода.
На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. към беседата >>
67. Пребъдете / Пръбѫдване, НБ , София, 27.5.1917г.,
- След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят.
Детето й, десетгодишно момче, виждало, как вършеят през лятото и като останало само вкъщи, решило и то да направи една вършитба – да си поиграе. Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре. Като минавали покрай къщата на попа, съседките чули голям шум, но не знаели, какво става вътре. Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се чува вик, шум. След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят. Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости. към беседата >>
- Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости.
Взело царевица в един съд и пуснало в стаята всички мисирки. Хвърляло царевица на мисирките, гонело ги, тичало след тях – забавлявало се добре. Като минавали покрай къщата на попа, съседките чули голям шум, но не знаели, какво става вътре. Те видели попадията в църквата и й казали: Нещо става във вашата къща, но какво, не знаем; отдалеч се чува вик, шум. След свършване на службата, попадията веднага си отишла вкъщи и, какво било учудването й, когато влязла в стаята и видяла: всички мисирки крякат, хвърчат, хвърлят се по стените, а малкият юнак ги гони, кара ги да вършеят. Като видял майка си, виновникът веднага избягал, оставил тя да се справя с неканените гости. към беседата >>
- Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял?
Един ловджия, който ходел често на лов в Стара планина, разправял следната опитност. Като минавал край една река в планината, видял на брега на ръката една мечка с пет малки мечета. Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата. За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята. Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било мъртво. Тя го взела на ръце, полюляла го, но не могла да го съживи. към беседата >>
- Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било мъртво.
Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата. За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче. Като забелязала това, мечката ударила силно лакомото мече, което се търколило на земята. Най-после тя тръгнала към леговището си и се обърнала към наказаното мече, но видяла, че то било мъртво. Тя го взела на ръце, полюляла го, но не могла да го съживи. Натъжена от загубата, тя влязла в гората. към беседата >>
68. Бог е Дух / Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917г.,
- Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. към беседата >>
- Те видяли това, но продължили спора.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии. към беседата >>
- Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора.
Двама млади хора влезли в едно кафене и започнали да разискват върху въпроса за отношенията между хората. Единият от тях твърдял едно, вторият – друго и като не могли да дойдат до едно разрешение, започнали да спорят. В това време, отвън, по тротоара, минавал един беден, стар човек, прегърбен от тежестта на товара, който носел на гърба си. Те видяли това, но продължили спора. В това време, един господин от съседната маса, който не взимал участие в спора, веднага излязъл вън и повдигнал товара на бедния човек. Като го настанил добре на гърба му, той се върнал пак в кафенето и видял, че младите хора още продължавали спора. И до днес още, някои религиозни посещават черквите, разискват върху въпроса, кой е вярващ и кой – не, а отвън, по улиците, минават бедни, стари хора, натоварени със своите сандъци, пъшкат и се измъчват от тежестта им, без да дойде някой, да им помогне. Прекратете спора, напуснете местата си и излезте вън, да помагате на онези, които пъшкат под тежестта на товара си. Те са обременени, страдащи, пълни с противоречия и мъчнотии. Помогнете им, било с вашите добри примери, или с добрите си съвети и философия. към беседата >>
- Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил.
Трима братя се сдружили, да работят заедно. Единият от тях бил евангелист, а двамата – православни. Един ден, между тях се явило някакво недоразумение и те решили да се разделят. Всеки искал равен дял, но големият настоявал за по-голям дял, понеже повече работил. Работата дошла до съд. Големият брат спечелил делото и за да не го смущават повече братята му, приписал всичкия имот на жена си. Един ден, тя го изпъдила от къщата си и той останал на пътя. Другите братя решили, да намерят големия си брат и да се споразумеят, по някакъв начин с него, да им даде, каквото намери за добре. Те го намерили, но в окаяно положение. към беседата >>
- Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.
„С дух и истина." Работете върху тази мисъл, да извадите соковете, които се съдържат в нея. Така ще дойдете до вътрешно познаване на себе си и на своя ближен. Не можете ли да извадите сладките сокове на тази мисъл, постоянно ще се съмнявате в себе си и ще приличате на онзи българин, на име Стоян, който спрял под едно дърво, да си почине и завързал магарето си за дървото. В това време му се доспало, легнал под сянката на дървото и заспал. Няколко деца се доближили до дървото, развързали магарето и тихо се отдалечили настрана. Щом се събудил, Стоян погледнал към магарето и като видял, че го няма, казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Той се усъмнил в себе си и се запитал: Стоян ли съм, или не? За да не изгуби магарето си, той не трябваше да спи. Следователно, когато Бог иде при вас, трябва да ви намери будни, както момъкът, който очаква своята възлюбена. Човек трябва да търси и да очаква Господа, а не Бог да търси човека. Затова е казано в Писанието: „Които ме търсят, ще ме намерят." Да намериш Бога, това значи, да си се домогнал до великата Божествена философия на живота. към беседата >>
69. Дали може, НБ , София, 10.6.1917г.,
- Кой ги е видял?
Същото се отнася до виждането на човека в умствения и в духовния свят. Знанията, които човек има за духовния свят, не съставят даже една сто милионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на земята, а на небето има само 24 старци, наречени мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? – Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата „кланяне“ е употребена в смисъл на служене. към беседата >>
- Една жена видял и мисли, че познава всички жени.
Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени, наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките. Какво означава думата мишка в широк смисъл? – Същество, което обича да чопли, да гризе. към беседата >>
- Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда.
Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека. Всеки човек се проявява според степента на своето развитие. Тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон, преди да стане председател на Съединените Щати, следния случай. Във време на англо-американската война, като обикалял войниците, видял, как един младши подофицер командвал десет войника да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си. Трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал: Защо не помогнеш на войниците? – Аз съм подофицер! към беседата >>
- Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица.
Ще кажете, че освен между военните, другаде не се срещат подофицери. Навсякъде има подофицери: и в семействата, и в обществата. Аз взимам думата „подофицер“ в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България, един българин решил да иска някаква лека служба, да си почине малко от тежкото робство. Мислел си, каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял, как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица. Той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба. Като се явил при началника, последният го запитал: Какво искаш, байо? – Служба. към беседата >>
71. Доведете го, НБ , София, 30.6.1918г.,
- Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а!
Сегашните хора се смеят, когато магарето реве. Те не знаят защо реве. Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева. Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и! "– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам. Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а! " – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ! към беседата >>
- Като видяло Адам, то казало: "А-а!
Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и! "– така изразил недоволството си, нещо не му харесало в Адам. Като видял Ева, конят извикал: "А-а-а! " – харесала му се жената. След коня, магарето трябвало да си даде мнението за своите господари. Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ! " То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адам, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адам, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало. към беседата >>
- Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало.
Като видяло Адам, то казало: "А-а! Харесва ми се този човек". За Ева, обаче, казало: "Ъ-ъ! " То искало да каже, че тази жена ще направи нещо, с което ще създаде нещастие и за Адам, и за себе си. Понеже конят се произнесъл добре за възлюбената на Адам, последният го възнаградил, а магарето наказал, като го обрекъл за посмешище на хората. Магарето видяло, че Ева била красива, но то спряло вниманието си на друго нещо, а именно, на това, което й липсвало. Жената трябва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича Истината, но човекът го наказал за искреното му мнение. Христос, обаче, го възнаградил, качил се на него и отишъл в Ерусалим. Понеже конят не казал Истината, Бог го назначил на служба при човека, да ходи навсякъде с него: на нивата, на война. Днес конят придружава господаря си навсякъде и с него заедно страда. към беседата >>
72. В истия час, НБ , София, 14.7.1918г.,
- Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото.
Един млад момък, на име Стоян, отивал от селото си за града. По едно време се почувствал малко уморен и решил да си почине под сянката на едно дърво. Той вързал магарето с юлара за дървото, облегнал се и задремал спокойно на сянка. През това време няколко немирни деца се приближили до дървото, развързали магарето, оставили само юлара и си отишли. Като се събудил, Стоян видял, че магарето го няма, само юларът останал вързан за дървото. Той се замислил и си казал: „Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар.” Някои философи изпадат в положението на Стоян и си казват: „Ако сме истински философи, изгубихме магарето; ако не сме философи, спечелихме един юлар.” Човек не трябва да се заблуждава, нито да се съмнява в себе си. Ако е Стоян, изгубил е магарето; ако не е Стоян, пак нищо не е спечелил. Какво ще прави само с юлара без магаре? Много хора губят своите магарета и след това се объркват, те ли са, или не са. Няма защо да се обърквате и съмнявате в себе си, но ще бъдете внимателни, да не заспивате, дето трябва и не трябва. към беседата >>
75. Двете жени, НБ , София, 11.8.1918г.,
- Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление.
Един млад американец почувствал силна болка в единия крак, около глезена. Той се показал на няколко лекари, но никой не могъл да му помогне. Всички се произнесли, че тази болка се дължи на някакво внушение. Най-после болният отишъл при лекар, за когото казвали, че лекува всякакви психически болести. Лекарят прегледал болния и, както другите лекари, не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболяването. Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в крака на същото място. Задачата на лекаря била вече не да търси болката в крака на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление. към беседата >>
- Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена.
Всички се произнесли, че тази болка се дължи на някакво внушение. Най-после болният отишъл при лекар, за когото казвали, че лекува всякакви психически болести. Лекарят прегледал болния и, както другите лекари, не намерил никаква външна или вътрешна причина за заболяването. Той запитал болния, не си ли спомня да е видял някого със счупен или болен крак, който да му е произвел силно впечатление. Пациентът се върнал назад в мисълта си, да си спомни такъв случай. Най-после той си спомнил, че преди шест години бил на гарата и видял как един човек паднал от трена и счупил крака си около глезена. Това му направило силно впечатление. И ето, шест години след тази случка, той усетил болка в крака на същото място. Задачата на лекаря била вече не да търси болката в крака на пациента, но по обратен път да освободи съзнанието му от силното впечатление. Той успял да направи това, и болката в крака изчезнала. към беседата >>
- Тя отишла в кухнята и видяла, че лукът изгорял.
Една млада мома, добра пианистка, се оженила. Като домакиня, трябвало да изпълнява задълженията си към дома. Един ден, като пържела лук, тя доловила известни тонове, които й дали идея за една музикална ария. С лъжица под мишница, тя отишла при пианото, отворила го и започнала да съчинява. В това време, до носа й дошла силна миризма на изгоряло. Тя отишла в кухнята и видяла, че лукът изгорял. Трябва ли мъжът й да се сърди и гневи за прегорялото ядене? Виновна ли е тя, че в пърженето на лука доловила някакви музикални тонове? Мъжът трябва да благодари на талантливата си жена, че е могла да предаде пърженето на лука в музикална ария. към беседата >>
- Като я видял, Христос й казал: “Твоята вяра те спаси.
Помнете: всяко нещастие или страдание на земята се превръща в щастие и радост на Небето. Затова казват, че който страда на земята, на Небето се радва. Както ние виждаме добрите плодове от разкопаването, поливането и отглеждането на цветята и на плодовете, така Разумните същества виждат добрите резултати от нашите страдания. Един ден, като влезете в Разумния свят, ще кажете: "Благодарим, че нашата кръв е изтичала." Болната жена, която страдала дванадесет години от кръвотечение, дванадесет години въртяла колелото на воденицата, докато най-после намерила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видял, Христос й казал: “Твоята вяра те спаси. Иди си вкъщи, да си починеш. Друг ще дойде, да те замести.” към беседата >>
76. Погледна Петра, НБ , София, 18.8.1918г.,
- ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението.
Днес повечето хора са на мястото на Петра. Техният Христос е вързан, и те се колебаят в Него. – “Не е ли възкръснал Христос? ” – За онзи, който Го е видял, Христос е възкръснал; онзи, който не Го е видял, той може да вярва, или да не вярва във възкресението. Виждането на Христа е подобно на виждането на Слънцето. Първите думи, които Христос каза на учениците си, след възкресението, бяха: „Мир вам! " Когато видите Христа, Той и на вас ще каже: „Мир вам! " Тези думи означават: войната е свършена, петелът е пропял, съдбата е минала, Възкресението е станало. към беседата >>
- Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него.
Много християни, в миналото и сега, са виждали Христа и са разговаряли с Него. Например, една стара жена видяла Христа и разговаряла с Него. Той й казал: "Ще те взема при себе си, но след като минеш през огън." Как си представяте Христа? Някои си Го представят като обикновен човек, със селска бяла аба, с калпак на главата, а други – като цар, с мантия и с корона на главата си. Наистина, Христос има корона на главата си, но не от злато и скъпоценни камъни, а от петте велики Добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Той ще проговори само на онзи, който може да види Неговата корона. Той ще му проговори чрез устата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта. към беседата >>
- – “Кой е видял Господа?
Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа? ” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види. Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората. към беседата >>
- Оженил се, но видял, че се ограничил, изгубил свободата си.
Така разсъждавал един турчин, княжески син: „Днес съм княз на князете. Ще намеря някоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нещо по-високо." Сгодил се, но момите рекли за него: „Приближи се до хората." След това той си казал: „Ще се оженя." Като се оженил, станал наред с хората. Оженил се, но видял, че се ограничил, изгубил свободата си. „Не мога да търпя това положение – казал си той, – ще се разведа." Развел се, но станал за посмешище на хората. към беседата >>
- Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива.
Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели 16 години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил, и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува, дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал. Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо, този път мозъкът му се наместил, и той оздравял. към беседата >>
- Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин.
Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно. Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата; доста си седяла там." Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин. Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си. Трябва да дойде някой опитен човек, да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално. към беседата >>
- В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му. към беседата >>
- Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато.
В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. към беседата >>
- Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината.
В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил, кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и, като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар. Аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели." След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба, да му отговори, доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил на сън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар." към беседата >>
80. Двамата братя, НБ , София, 22.9.1918г.,
- Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе.
Като влезете в света, между светски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове. В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе. Важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене. И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци. Ако го ушие тесен, да не ляга добре на тялото ми, всичките му теории пропадат. Какъв смисъл имат за мене обувките, направени от добър майстор, ако са грубо ушити и ми стягат? към беседата >>
- Важно е ти кого си видял и какво си говорил.
Като влезете в света, между светски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове. В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе. Важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене. И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци. Ако го ушие тесен, да не ляга добре на тялото ми, всичките му теории пропадат. Какъв смисъл имат за мене обувките, направени от добър майстор, ако са грубо ушити и ми стягат? Носете широки, удобни за краката обувки. към беседата >>
81. В мое име, НБ , София, 29.9.1918г.,
- Като се видяло свободно, на въздух и светлина, магарето не знаело какво да прави от радост: хвърляло се на земята, обръщало се на гръб, на корем, ревало – не знаело как да изрази радостта си.
В един рудник, в Америка, едно магаре прекарало десет години на тъмно. То пренасяло въглища от една галерия в друга, без да види слънчев лъч. На десетата година пуснали магарето за един ден, да излезе от рудника, да подиша чист въздух, да види светлия Божи ден. Като се видяло свободно, на въздух и светлина, магарето не знаело какво да прави от радост: хвърляло се на земята, обръщало се на гръб, на корем, ревало – не знаело как да изрази радостта си. Такова е състоянието на всеки човек, който е отворил прозорците си за Божията светлина и топлина. Голяма е радостта на човека, в когото Бог живее. Който се радва и весели от дълбочината на душата си, ще знае, че Бог го е посетил и, като магарето, го е извадил от дълбокия рудник, на чист въздух, на Божията светлина, да се радва и весели на Свободата. към беседата >>
82. Да се роди, НБ , София, 6.10.1918г.,
- Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже.
Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика. Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже. Който не знае, дали е роден от вода и Дух, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог. Ако види някой млад момък, това не е Христос. – "Видях Ангел." – Въпрос е дали си видял истински Ангел. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския Ангел има голяма разлика. към беседата >>
- Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог.
Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика. Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже. Който не знае, дали е роден от вода и Дух, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог. Ако види някой млад момък, това не е Христос. – "Видях Ангел." – Въпрос е дали си видял истински Ангел. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския Ангел има голяма разлика. Да видиш Ангел, това значи, да се преобрази целия ти живот. Ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма Светлина. към беседата >>
- – "Видях Ангел." – Въпрос е дали си видял истински Ангел.
Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика. Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже. Който не знае, дали е роден от вода и Дух, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог. Ако види някой млад момък, това не е Христос. – "Видях Ангел." – Въпрос е дали си видял истински Ангел. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския Ангел има голяма разлика. Да видиш Ангел, това значи, да се преобрази целия ти живот. Ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма Светлина. Да видиш Бога, това значи, да станеш светия. към беседата >>
83. Двата полюса, НБ , София, 13.10.1918г.,
- Те му дали най-после 20 000 лв., но той не приемал, искал да получи равен дял.
Трима братя получили голямо наследство от баща си, но не могли да го разделят, затова постоянно се карали. Един от тях бил евангелист, а другите – православни. Евангелистът се оженил и пожелал да разделят богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртят търговия. Те му дали най-после 20 000 лв., но той не приемал, искал да получи равен дял. Започнали да се съдят. От страх да не изгуби и това, което има, евангелистът преписал всичко на жена си. Обаче, един ден тя го изпъдила от къщата му. Като се намерил на пътя, той решил да отиде при братята си, да се помирят. Двамата братя водели дела, въртели търговия, докато и те се опропастили. към беседата >>
- Цели двайсет години седяла Библията под възглавницата му, без да я отвори, да прочете какво пише в нея.
Един търговец си купил една Библия, турил я под възглавницата си, дано търговията му върви добре. Цели двайсет години седяла Библията под възглавницата му, без да я отвори, да прочете какво пише в нея. Работите му, както и по-рано, не вървели добре. Недоволен от търговията си, един ден той се ядосал толкова много, че започнал да хвърля, да чупи каквото му попаднало под ръка. Спомнил си за Библията, на която много разчитал. Махнал възглавницата, взел Библията, турил я направо в огъня и си казал: "Нека изгори, нищо не ми помогна." Вместо да се подобри положението ми, повече се влоши. Той наблюдавал как гори Библията. към беседата >>
85. Двете заповеди, НБ , София, 27.10.1918г.,
- Всъщност, човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул.
Някои питат как можем да любим Бога, щом не сме Го видели. Питам: всичко, което човек обича, вижда ли го? Друг пък казва, че докато не чуе и не види нещата, не вярва. Всъщност, човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул. Понякога човек обича нещо, само като го е пипнал. Как любят слепите? Слепият не вижда, но като пипне някой предмет, обиква го. Често Любовта на слепите е по-силна от тази на хората, които виждат. Всъщност, кои хора са слепи, и кои имат очи? към беседата >>
- Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши.
Един ден легнал под едно дърво, облегнал се и заспал дълбок сън. Като се събудил, било вече тъмно, смрачило се. Той си казал: “Чудно нещо, колко скоро се мръкна! Едно време летните дни бяха по-дълги.” Друг философ легнал под една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било през един топъл есенен ден. Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши. Сега започнал да мисли: “Каква голяма несъобразност има в Природата. Тази круша е толкова голяма, а плодовете й малки. Тиквата пък е малко растение, с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки? ” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. към беседата >>
- Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв.
Тиквата пък е малко растение, с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки? ” Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: “Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мене, ако върху главата ми беше паднала една тиква? ” към беседата >>
- Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка.
” – Видимият. Обаче, както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат. Те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него. Като излязат вън от Него, ще Го виждат, без да Го познават. Много време ще трябва да мине, за да Го виждат и познават. Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и Добротата на своята Майка. Той вярва в съществуването на Бога. И всички философи в света да го разубеждават, няма да успеят. Той има такива опитности, които пред нищо не могат да се пренебрегнат. Например, някой човек предсказва едно и също нещо десет пъти, и десет пъти се случва точно така, както е предсказал. Ще кажете, че може да е някакво съвпадение. към беседата >>
86. Призваните, НБ , София, 3.11.1918г.,
- Като направи тези изследвания, той разправя на своите познати, че видял една хубава книга, със скъпа подвързия.
Съвременният човек има специфично разбиране за християнството. Отношението на някои религиозни към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той разглежда книгата, изследва подвързията й, от каква кожа е, къде е правена, как се казва печатаря, които я печатал. Като направи тези изследвания, той разправя на своите познати, че видял една хубава книга, със скъпа подвързия. И това е важно, но, преди всичко, той трябва да знае съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е ценна книга, с хубава подвързия, която ползва човека, само когато я отвори и чете. Там всеки намира методи и закони, по които може да живее правилно. Остане ли затворена, тази книга няма смисъл. То е все едно лекарят да разполага с ценно лекарство, което дава Живот на хората, без да може да се използва. към беседата >>
87. Да наеме работници, НБ , София, 10.11.1918г.,
- Като видял, че са свободни, той ги изпратил в главата, там да работят.
” – И това е добре, но за да знаеш кога да наемеш работници, трябва да излезеш навреме. Господарят на лозето излязъл рано сутринта да пазари първите работници. След това излязъл още четири пъти, да пазари и останалите работници. Ако остане на някого от съвременните господари да търси работници, той ще отиде само един път и ще каже: "Повече не излизам." Домовитият господар излязъл пет пъти на пазара, да намери пет категории работници. Първите били работници на човешкия разум. Като видял, че са свободни, той ги изпратил в главата, там да работят. Работниците, които пазарил в третия час, са тези на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Те планират само, като инженери. Работниците, които пазарил на шестия час, са на душата. Те дошли преди обяд. Те представляват моралните чувства в човека, които трябва до слязат от своето високо място и да изпълнят службата си. към беседата >>
88. Изобилният живот, НБ , София, 1.12.1918г.,
- Млад момък минал покрай извора, видял и двете цвятя, откъснал ги и с радост полетял към своята възлюбена, да й занесе първите пролетни цветя.
Така заровено в снега, никой не те забелязва. Ти трябва да се индивидуализираш. Виж моята жълта, портокалена дреха. Отдалеч ме виждат.” Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило. То знаело, че неговата задача е да буди в хората стремеж към Чистота. Млад момък минал покрай извора, видял и двете цвятя, откъснал ги и с радост полетял към своята възлюбена, да й занесе първите пролетни цветя. Тя се накичила с тях и весело подскочила. Тук кокичето и минзухарът се помирили с положението си: минзухарът, с мисълта, че подтиква хората към индивидуализиране, а кокичето – към Чистота. Чистота е нужна на съвременните хора: чиста храна – за здраве, и чиста кръв, чисти мисли и желания – за сила и бодрост на Духа. към беседата >>
- Агнето е здраво, и кожата му цяла, докато вълкът не го е видял.
За да възстанови зрението си, художникът трябва да изпъди крадеца навън, а да пусне на негово място Христа. На всяка друга половина, вън от вас, ще кажете: “Който иска да остане в моя дом, първо трябва да мине през Божественото корито.” Който не е съгласен на това, той е човек и половина. С такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и към себе си, и към другите хора критически, без да се обезсърчавате. Ако искате да запазите живота си, стремете се да бъдете невидими. Агнето е здраво, и кожата му цяла, докато вълкът не го е видял. Щом го види. животът му е в опасност. Който иска да се запази чист на земята, пак трябва да бъде невидим. към беседата >>
91. Великите условия на живота, НБ , София, 12.1.1919г.,
- До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност.
Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със себе си да го опитоми. Един ден, увлечен в мислите си, той задрямал. До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си. Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт. Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него. към беседата >>
93. Лозата и пръчките, НБ , София, 26.1.1919г.,
- От създаването на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му.
За да изправи отношенията си към Бога, човек трябва да слуша, разбира и прилага Словото на Онзи Бог, Който не е нарисуван нито на книга, нито на дъска. Той живее в духа и в душата на човека. Той говори на хората отвътре, а не отвън. Някои си представят Бога като стар човек, с бяла брада, с тояга в ръка и т.н. Това не е Бог. От създаването на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му. Даже и най-високостоящите ангели едва надзърват към Него. Що се отнася за енергията и живота на Бога, това е друг въпрос. Той прониква навсякъде и във всичко, като енергия, като живот и като светлина. към беседата >>
94. Като себе си, НБ , София, 2.2.1919г.,
- Затова казват, че никой не Го е видял.
Христос казва, че любовта се изявява чрез два велики закона: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила, а ближния си, като себе си. Когато се говори за любов към Бога, някои мислят, че Той е вън от тях, невидим. Затова казват, че никой не Го е видял. Който иска да намери Бога, трябва да Го търси в брата си, т.е. в своя ближен. Как ще любиш Бога, ако не си възлюбил своя ближен, когото виждаш? Който люби, той вижда Бога. Затова е казано: „Бог е Любов“. към беседата >>
95. Ако не бях дошъл, НБ , София, 2.3.1919г.,
- Всички хора говорят за любовта, но никой не я видял.
Всички хора говорят за любовта, но никой не я видял. Ако някой каже, че е виждал любовта, това е любовта на пепелта. Човешката любов може да се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел. Коя жена и кой мъж са доволни от живота си като женени? Всеки мечтае да се ожени, но в края на краищата, казва, че не заслужава човек да се жени. Малко хора са се оженили, както трябва, и са доволни от живота си. към беседата >>
96. С любов се взима, НБ , София, 22.3.1919г.,
- Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар.
“Зора се чудна зазорява”. Зора на какво? “Зора на светъл нов живот”. Щом има зора, ще има и лъчи, които вече идват. И те трябва да ви намерят в положението на онзи млад и красив древен цар, който отишъл на лов в една гора и някъде след десетия ден на пътя му се изпречила една много красива боса девица, преследвана от злосторници. Като видяла младия момък, тя го помолила да я избави, без да подозира, че той е цар. Царят я завел в шатъра си, направил й легло, поставил я да си легне, тогава тя се обърнала към него и го запитала: “Ти няма ли да ми направиш някакво зло, няма ли да злоупотребиш с доверието, което имам към теб? ” Той й отговорил: “Бъди спокойна, в моя шатър ти си в пълна безопасност”. Така тази мома не пожелала да се ожени за царския син и на другия ден той я изпратил с всички почести. Това е една загадка в света. Колцина днес биха се отнесли така благородно с тази мома, ако тя попаднеше в шатъра им? към беседата >>
98. Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919г.,
- Например някоя видяла един старец с бели дрехи и с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!
Сега, ако изкарам някоя от вас да поговори пет шест минути, вие не ще можете да я търпите. Ще кажете: „Само тя ли има опитности, и ние имаме такива! ” Имайте предвид, че няма двама души, които да имат еднакви опитности. Някои преувеличават нещо в своите опитности. Например някоя видяла един старец с бели дрехи и с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа! ” Този старец каза ли ти, че е Господ? – „Не ми каза, но предполагам, че е Той.” Ти видиш някой момък, харесаш го и казваш: „Той е за мен.” Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме Истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които няма, а друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни. към беседата >>
101. Трапезата на Новия Завет, НБ , , 25.5.1919г.,
- Англичанинът, като ги видял, веднага обърнал внимание на посоката, от която идели, и като разбрал, че идат от изток, веднага задигнал чантата си и взел първия параход, да отиде да ги изследва.
В един случай нашите мисли и желания ще минат като кинематограф пред нас, а в друг случай ние ще минем пред тях като пътници и ще гледаме тия фотографии. Следователно в съвременното общество и единият, и другият процес се менят, само че онези пътници, които обикалят земята, са много малко. Разправят една характеристика за англичаните, германците, французите и русите. Четирима от тези народности били някъде из Европа на курорт и заедно яли и пили. По едно време всички забелязали, че в пространството някъде, много високо, се виели две големи птици. Англичанинът, като ги видял, веднага обърнал внимание на посоката, от която идели, и като разбрал, че идат от изток, веднага задигнал чантата си и взел първия параход, да отиде да ги изследва. Французинът веднага си взел шапката и отишъл да провери какво пишат вечерните вестници за тяхното явяване. Германецът отишъл в библиотеката да се справи с литературата на учените преди него, дали не се загатва нещо за идването на тези птици. А русинът легнал на гърба си и като ги погледнал, казал: „Е това са орли“. Свършена работа! Ето как лесно славяните решават всички въпроси. към беседата >>
- Като се видял свободен от връзките на затвора, веднага изскочил от прозореца и излязъл на свобода.
Сега и между вас, българите, има герои. Разправят за един голям, ловък апаш в Англия. По едно време английската полиция успяла да го улови, затворила го и за да не избяга, вързали му краката и ръцете с въжета. Стражарят, който му носил храна, забравил при него една вечер свещта. Апашът веднага съобразил, че може да се спаси с тази свещ, и затова внимателно прегорил с нея връвта на краката си, а после – връвта на ръцете си. Като се видял свободен от връзките на затвора, веднага изскочил от прозореца и излязъл на свобода. Като се намерите затворен, като този апаш, вие започвате да се вайкате и да казвате, че ви преследва тежка съдба. Знайте, че дяволът, когато ви улови и завърже, всякога ви оставя една запалена свещ, с която можете да се спасите, и казва: „Ха, да видим сега, герой ли си? “ Но вие стоите, разсъждавате и си казвате: „Как може това нещо? Предпочитам да стоя вързан, отколкото да се опаря“. Бъди герой, изгори въжето и излез! към беседата >>
102. Отхвърленият камък, НБ , , 1.6.1919г.,
- Има едно предание, според което когато в Египет съграждали великата пирамида на Гиза, камъкът, с който щяла да се завърши тази пирамида, бил издялан най-напред и оставен настрана.
„Този камък, който зидарите отхвърлиха, стана глава на ъгъла.“ Отде са го отхвърлили? Има едно предание, според което когато в Египет съграждали великата пирамида на Гиза, камъкът, с който щяла да се завърши тази пирамида, бил издялан най-напред и оставен настрана. Тази пирамида се градила с векове и затова зидарите подритвали този камък, като не знаяли смисъла. Като се завършила пирамидата, дошъл главният майстор и положил отхвърления от толкова време камък като връх, като глава на пирамидата. И така, този камък станал глава на ъгъла. Пирамидата показва човешката еволюция. Този камък, който трябва да се постави на върха, за да завърши еволюцията на човека, се подритва от едно място на друго. към беседата >>
- Като видял тази хубавица, Антон Праведни ѝ казал: „За нищо друго няма да се съглася да простя брата ти, освен ако се съгласиш да ми станеш любовница, без да знае за това някой“.
На първо време Антон Праведни отказвал, но после се съгласил. Заел той царското място и понеже в това време имало много голям разврат, издал строга заповед: „Всеки, който се услови в прелюбодеяние, да се екзекутира“. Синът на един прочут датски велможа се провинил в това престъпление. Извикал го Антон Праведни при себе си и му казал: „Ти си се провинил зле и, според заповедта, ще трябва да бъдеш екзекутиран“. Младежът се уплашил много и решил да изпрати сестра си, която била чудна хубавица и се готвела да постъпи калугерка, да измоли живота му. Като видял тази хубавица, Антон Праведни ѝ казал: „За нищо друго няма да се съглася да простя брата ти, освен ако се съгласиш да ми станеш любовница, без да знае за това някой“. Антон Праведни бил женен и разведен с жена си, а отпосле станал праведен. Сестрата се погнусила от това условие и казала на брата си, че той ще трябва да понесе наказанието си. Братът я запитал: „Какво лошо има в това, ако се съгласиш; поне ще се пожертваш за мене“. Мъдрият цар узнал тайно това, намерил разведената жена на Антония и ѝ казал да се преоблече в дрехите на красивата девица и в определения ден да му се представи. Като успял в своето желание, Антон издал заповед да екзекутират младия момък; с това той искал да се ухитри. към беседата >>
103. Гърбавата жена, НБ , , 8.6.1919г.,
- Христос видял гърбавата жена и по същия закон положил ръцете си отгоре ѝ; тя станала и започнала да слави Бога.
Христос видял гърбавата жена и по същия закон положил ръцете си отгоре ѝ; тя станала и започнала да слави Бога. Някои ще попитат: „Защо да славим Бога? “ Аз не ви говоря да славите онзи Господ, в чието име стават сега всички раздори и църквите от 2,000 години му служат; не ви говоря за тоя Господ, на когото държавите служат, бога на войната. Не отричам, че те са богове, но богове за себе си, а не за човечеството. Но аз ви говоря за един Господ, Когото вие можете да намерите навсякъде, Който е във вас, в Когото живеете, движите се и чувствате. Този Господ не е на държави и на партии. към беседата >>
104. Малкият закон, НБ , София, 22.6.1919г.,
- Във време на разговора те си вземат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои. (втори вариант)
Често изпълняването на един закон може да стане по един чисто материален, външен, физически начин - заставят те насила да го изпълниш. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на държавните закони, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата - те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от старо време, още от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те си вземат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшурджията (бирникът) и събира данъка? " „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат пръчката едро-едро, - няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" - но започват да дялкат ситничко пръчката. към втори вариант >>
- " „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат пръчката едро-едро, - няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" - но започват да дялкат ситничко пръчката. (втори вариант)
Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на държавните закони, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата - те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от старо време, още от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те си вземат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшурджията (бирникът) и събира данъка? " „Е, че какво от това - се обаждат други и дялкат пръчката едро-едро, - няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" - но започват да дялкат ситничко пръчката. към втори вариант >>
- Така постъпваме и ние - докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, на едро, но заболеем ли, започваме да дяламе пръчката ситно. (втори вариант)
Така постъпваме и ние - докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, на едро, но заболеем ли, започваме да дяламе пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон, когато пред силата на страха от стражари, пред страха от бой, ние го изпълняваме. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в обществото, в културата, в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишаване от наследство, изключване от обществото или от някое дружество, или от духовния живот. Ще кажете: „Ами нали всеки си има свои схващания, разбирания? към втори вариант >>
- Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои.
Често изпълнението на един закон може да стане по един чисто материален, физически начин. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка? “ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. към беседата >>
- “ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката.
Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на законите, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата, те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка? “ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишение от наследство, изключване от обществото или от някое дружество. към беседата >>
- Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно.
Разказват един анекдот за българите от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те взимат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшюрджията (бирника) и събира данъка? “ – „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро едро, – няма да му платим.“ – „Да, но тези, които му се противяли, той ги биел, лошо се отнасял с тях.“ – „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка“, но започват да дялкат ситничко пръчката. Така постъпваме и ние: докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, но заболеем ли, започваме да дялкаме пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон; трябва да има страх от бой, за да го изпълним. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в частния, в обществения, в политическия и в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишение от наследство, изключване от обществото или от някое дружество. Навсякъде има принудителни мерки за изпълнението на закона. към беседата >>
106. Правият път, СБ , В.Търново, 20.8.1919г.,
- Този студент видял Христа, но не Го разбрал.
Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си.“ За кои себе си? Значи все има един, бил той вътре или вън от нас, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате. Това е истинският мотив. Добрият човек иска да е приятен на Бога, за да каже Бог, че го обича. Ако Господ каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студент, който искал да види Христа – това е станало в Казан – и който, като се молил дълго време за това, един ден, когато в будно състояние му се явява Христос и му казва: „Не ти харесвам очите“, студентът, огорчен, запалва свещ, приближава я до едното си око и го изгаря, след това приближава свещта до другото си око и в момента, когато щял да изгори и него, дохождат другари и го спасяват. Този студент видял Христа, но не Го разбрал. Когато Христос казал, че не харесва очите му, то значи, че не харесва неговата алчност. В този случай очите на студента са били израз на човешката алчност. Христос е искал да каже на студента: „Алчността, която виждам в твоя ум и в твоето сърце, Ми е неприятна. Ти искаше да Ме видиш не защото Ме обичаше, не защото искаше да вървиш в Моя път, да се жертваш като Мен и да служиш на Бога, а съвсем за друго.“ Студентът не разбрал дълбокия смисъл, вложен в Христовите думи, и затова посегнал да изгори очите си. Мома, която не е харесана от избраника си, иска да се самоубие, да не живее. към беседата >>
- Младият човек се съгласил, но следял какво прави господарят му и видял, че като вадел гърнето из пещта, духвал във всяко гърне "ху!
Българинът започнал работа. Правил грънци, сушал ги на слънце и ги поставял най-после в пещ, но щом ги изваждал из пещта, те се пукали. Работил така известно време и се отчаял, защото всичките му грънци се пукали. Отишъл пак при майстора си и му се оплакал: "Не знам каква е моята работа, грънците ми се пукат, щом ги извадя из пещта". Майсторът му рекъл: "Ще ти кажа изкуството, но ще работиш при мен още три години". Младият човек се съгласил, но следял какво прави господарят му и видял, че като вадел гърнето из пещта, духвал във всяко гърне "ху! " Слугата тогава си рекъл: "Е, за едно "ху" аз трябваше да работя още цели три години! " към беседата >>
109. Бог е говорил, НБ , София, 9.11.1919г.,
- Нито маслото сте видяли, нито Господа, за Когото ви говорят.
Така постъпват много хора. Искат пари, задето проповядват, или светят масло. Защо ще плащате? Нито маслото сте видяли, нито Господа, за Когото ви говорят. Вярно е, че трябва да се свети масло и вода, но важно е, какво представят те. Водата представя твоя живот, а маслото – твоята мисъл. Маслото е нектарът, от който излиза човешката мисъл. Свещеникът е бащата, който трябва да освети твоята мисъл. Това значи, да ти светят вода и масло. към беседата >>
110. Двамата свидетели, НБ , София, 16.11.1919г.,
- Когато Господ видял, че се скарали, пратил Сина си да ги помири.
Да, вяра, която готви лук, която пържи месо, която мие паници, която се бори със съмнение. Тъй и тия две сестри, вярата и знанието, не се познали и почнали да се карат и да се препират: коя е първа, вярата или знанието? И така целият свят се разделил: едни взели страната на вярата и станали религиозни, а други хора взели страната на знанието и станали материалисти. И започнали бомбардиране: „Аз съм учен, ти си невежа“; – „Ти имаш вяра, но си първокласен глупак“. И сега имаме хиляди томове написани върху материалистичната философия и вярата, но тия две сестри още не са се помирили. Когато Господ видял, че се скарали, пратил Сина си да ги помири. Казват някои: „Как ще се помирят? “ – Чрез самопожертване. към беседата >>
- Прекарал още 1,000 години, всичко 3,000 години, и видял, че станал по-силен от брамина, но сега вече си рекъл: „Защо ми е неговата крава – не ми трябва“.
Човекът не си давал кравата. Князът се убедил, че този човек е силен, отишъл при него и му станал ученик. Той искал да проучи как браминът добил тази тайна сила. Започнал той да живее като него: Проживял 1,000 години, опитал се да му вземе кравата, но пак не можал. Прекарал и учил други 1,000 години и пак се опитал, но не успял. Прекарал още 1,000 години, всичко 3,000 години, и видял, че станал по-силен от брамина, но сега вече си рекъл: „Защо ми е неговата крава – не ми трябва“. Намерете тази крава, тя е вътре във вас, и като я намерите, вие ще имате и млечице, и масло, и всичко – мед и мляко ще потече, както се казва. Едно време в Палестина текло мляко и мед и двама души носели един грозд, а сега там не тече нито мляко, нито мед. Има причини за това. Дайте място в сърцето и ума си на всичко, каквото считате за добро в света – това е първото правило. „Всичко е добро“, казвайте. към беседата >>
111. И отиде та се представи, НБ , София, 30.11.1919г.,
- И двамата са недоволни един от друг, всеки търси своето право, всеки иска своя дял.
Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво честолюбие. Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува. После гражданинът се обръща към жената: Чудно нещо, защо търпиш този грубиянин! И ти си Божие създание, имаш право на свобода; ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му. Жената започва да се противи на мъжа си. И двамата са недоволни един от друг, всеки търси своето право, всеки иска своя дял. Вземат дела си и всеки тръгва в широкия свят. Така се създава новата свобода, т.е. еманципиране на мъжа и на жената. Мъжът счита, че има свобода, а жената сега си я извоюва. Към кого е насочена свободата? към беседата >>
- Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята щедрост.
„И отиде, та се пристави едному от гражданите на онази страна.“ Това е пътят на човешката душа, която слиза на земята да се учи. Бащата намира желанието на сина си основателно, затова дава частта, която му се пада, и казва: На добър път, синко! Иди в онази страна, дето сърцето ти те тегли, да придобиеш всичко, каквото желаеш. Благороден е бащата, дава свобода на сина си. Като се видял сам, без никакъв контрол, синът започнал да развързва и завързва кесията си, да проявява своята щедрост. Някога е добре да бъде човек щедър, широк, но някога се налага пестеливост. Земеделецът взима крината и с широк замах хвърля семето на разораната нива. Това движение, този замах е на място. Обаче върху неразораната нива същият замах няма смисъл. Ако лозарят отиде навреме на лозето си и отреже пръчките по всичките правила на изкуството, неговата работа е на място. към беседата >>
- Следователно, и младия момък, като се видял при неблагоприятни условия – във властта на егоизма, дето човек от сутрин до вечер рови, търси прехрана, решил да се върне при баща си.
И за да не остане сам, човек се поддава на своите ниски желания и почва да им служи. – Не може ли човек да живее сам? – Не може. Ако оставите и най-даровития човек сам, или между хора, които не го разбират, дарбата му ще се прекрати. Той няма условия да прояви дарбата си. Следователно, и младия момък, като се видял при неблагоприятни условия – във властта на егоизма, дето човек от сутрин до вечер рови, търси прехрана, решил да се върне при баща си. Какво прави свинята, като намери нещо за ядене? Тя започва да грухти и останалите свине се събират около нея. За свинете е добре това, но какво е придобил младият момък? Ето една задача с три неизвестни: едното неизвестно е бащата, второто е големият син, а третото – малкият син. към беседата >>
- Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път.
Като индус, учителят си послужил с един кратък съвет, вместо да му говори с часове и развива теории. Той му казал: Ще излезеш на пътят, дето ще срещнеш трима души. Ще удариш на тримата по една плесница и ще наблюдаваш, как ще реагират те. Ученикът срещнал трима души и постъпил с тях, както го посъветвал учителят му. Първият веднага се хвърлил върху ученика и му ударил две плесници, вместо една, и го повалил на земята. Вторият вдигнал ръка, с намерение да му отговори, но бързо се овладял, свалил ръката си и продължил своя път. Третият бил в съзерцание, поради което не усетил даже плесницата, и продължил работата си. Тогава учителят казал на ученика си: Първият, който ти удари две плесници, е човекът, който живее по Мойсеевия закон. Той още пасе свине на господаря си. Вторият е човекът, който се стреми към Христа, но още не е приложил учението му. Третият е човекът на любовта. към беседата >>
- Казваш: Чудно нещо, майка ми и баща ми са благородни хора, но, въпреки това, не съм видял бял ден в живота си от дългове.
Ще дойде съдебният пристав – първият член, наемателят – вторият член, а хазяинът на къщата – третият член на уравнението. Ако не платиш, глоба ще ти наложат. В краен случай, могат да те затворят. Знаете ли, какви дългове имате вие? Сегашните хора са потънали в дългове от миналото още. Казваш: Чудно нещо, майка ми и баща ми са благородни хора, но, въпреки това, не съм видял бял ден в живота си от дългове. – Значи, благородството на твоите родители не може да те спаси; ти трябва да платиш дълговете си. към беседата >>
113. Работи на лозето ми, НБ , София, 14.12.1919г.,
- Не, вие още не сте приложили моето учение, не съм видял още решени задачите ви. (втори вариант)
Аз не искам да тръгнат хората подир мене, това е най-голямото нещастие. Ще приличам на онзи момък, в когото се влюбили четиристотин моми и всички тръгнали подир него, търсили го да го срещнат. Аз не разбирам такива последователи, а учението да се възприеме идейно и така да се прилага. Нямам нужда да чуя от вас, че се възхищавате, какво говоря много добре и т.н. Не, вие още не сте приложили моето учение, не съм видял още решени задачите ви. Никой от вас още не е разрешил задачата на любовта, даже и на близките си не сте я решили. Ако Христос беше дошъл да ви пише бележка върху любовта, на всички би ви писал двойка. Аз ще Го повикам един ден да ви изпита. към втори вариант >>
- Сутринта, като станала, погледнала към прозореца и видяла, че могилата е на същото място.
Бъдете смели и решителни, че като се върнете по домовете си, да кажете: От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си. Кажете ли веднъж така, първо вие трябва да повярвате на думите и на решението си. Иначе, ще приличате на оная стара жена, която имала една могилка пред прозореца си; тя пречела на слънцето да огрява стаята й. Една вечер, като си лягала, тя се помолила на Господа да махне могилката пред прозореца й. Сутринта, като станала, погледнала към прозореца и видяла, че могилата е на същото място. Тогава тя си казала: Точно така си мислех. Тя се помолила, но сама не вярвала на молитвата си. Щом не вярва на молитвата, по-добре щеше да бъде да построи къщичката си над могилката, че да не я засенчва слънцето. към беседата >>
114. Денят на доброто, НБ , София, 21.12.1919г.,
- Запример, в първия ден Бог казал: „Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро.
Всеки ден има свое предназначение. Но хората, като не разбират това, не отдават истинския смисъл, който дните имат в човешкия живот. Запример, в първия ден Бог казал: „Да бъде виделина, и видял Бог, че виделината е добро. И станало вечер, и станало утро – ден първи“. Това е неделният ден, денят на виделината. На втория ден Бог разлъчил водата от вода, т.е. разделил висшия живот от низшия, понеже водата, както казах, е емблема на живота. Той създал твърдта като граница между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. към беседата >>
- И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал – да се явят всички добри мисли в света.
Той създал твърдта като граница между тия два живота, и понеже еволюцията на този ден не е завършена, Бог не се е произнесъл върху него. И станало вечер, и станало утро – ден втори. В третия ден Бог заповядал да се събере водата, която била под небето, т.е. низшия живот, в едно място и да се яви сушата, която е емблема на човешкия мозък и на човешкия ум. И нарекъл Бог събраната вода – море, а сушата – земя. И видял Бог, че това е добро, и затова рекъл на земята да произведе всички видове растения, като подразбирал – да се явят всички добри мисли в света. И станало вечер, и станало утро – ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто – сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. към беседата >>
- И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти.
А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто – сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – умът, и малкото светило – сърцето, да владеят на деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден – водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици, да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил, да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. към беседата >>
- И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил, да се плодят и множат.
да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – умът, и малкото светило – сърцето, да владеят на деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден – водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици, да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил, да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети. И в шестия ден Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното, по образ и подобие свое, да владее над морските риби – над своите земни желания, над небесните птици – над своите мисли, и над скотовете на всичката земя, значи – на своите пориви, над всичките гадове, които пълзят на земята, т.е. над своите страсти, които пълзят в неговия мозък. към беседата >>
- Ония от вас, които ме слушате, ако сте готови, направете опит и кажете: „Аз мога да любя Господа, мога да любя своята душа и своя ближен." Ще кажете, че никой никога не е видял Господа. (втори вариант)
Новата култура, която иде, ще създаде нови училища, с нови методи, да разглеждат въпросите с новата светлина. Божествената светлина и топлина трябва да озарят вашите умове и сърца, да възприемете новите мисли. Върху тях ще се съгради новото общество. Ония от вас, които ме слушате, ако сте готови, направете опит и кажете: „Аз мога да любя Господа, мога да любя своята душа и своя ближен." Ще кажете, че никой никога не е видял Господа. Затворените в гробовете не са Го видели, но ония, които ще излязат, ще Го видят. Как ще любим душата си? Когато направите опит да се примирите с всички хора. Това значи да мислите доброто на вашата душа. Не сте ли изпитвали желание да се жертвате за вашия ближен? към втори вариант >>
- Като се върна, ще кажа, какво съм видял и научил на земята.
Каквото искаш, мога да ти дам. Аз мога да ти предам една велика Божествена идея, да я посадиш. Така ще се научиш да живееш добре с жена си и с децата си. Като посадиш тия семена, ще благодариш на Бога. Аз ида от небето да питам учителя ти, как учиш, какви бележки и какво поведение имаш. Като се върна, ще кажа, какво съм видял и научил на земята. Искам да видя, какви са вашите учители. Някои жени имат учители, а на други техните мъже им са учители. Те са ученици на мъжете си. Едните питам, как са учениците им, а другите питам, как са учителите им. към беседата >>
- Ще кажете, че никой никога не е видял Господа.
Новата култура, която иде, ще създаде нови училища, с нови методи, да разглеждат въпросите с новата светлина. Божествената светлина и топлина трябва да озарят вашите умове и сърца, да възприемете новите мисли. Върху тях ще се съгради новото общество. Ония от вас, които ме слушате, ако сте готови, направете опит и кажете: Аз мога да любя Господа; мога да любя своята душа и своя ближен. Ще кажете, че никой никога не е видял Господа. Затворените в гробовете не са Го видели, но ония, които ще излязат, ще Го видят. – Как ще любим душата си? – Когато направите опит да се примирите с всички хора. Това значи, да мислите доброто на вашата душа. Не сте ли изпитвали желание да се жертвувате за вашия ближен? към беседата >>
116. Надеждата, ИБ , Русе, 16.1.1920г.,
- Но, когато бащата или дядо то е богат, синът казва: "Аз имам дял тук“. (втори вариант)
Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядо то или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: "Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? " - "Не, не съм от техния род“. Да, защото дядо то има много борчове. Но, когато бащата или дядо то е богат, синът казва: "Аз имам дял тук“. Който не признава миналото, значи, че има много тевтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: "Не съм съществувал в миналото". - Да, защото досега сто пъти си фалирал. А ти казваш: "Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек“. Не, ще признаеш, че имаш да плащаш, и ще се изплащаш полека-лека. към втори вариант >>
- Богатият селянин, като видял това, казал си: Ето случай да разбогатея още повече!
Онези, които живеят по закона на надеждата, трябва да имат само необходимото в живота. Когато искаш да обработваш вълна, купє един килограм и я обработє, а не сто-двеста килограма. Инак вие ще се намерите в положението на онзи селянин, който, като разбогатял, станал друг, взимал имотите на своите съселяни. Една вечер сънувал един жив сън: През селото минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта волове. Всички селяни се доближавали до колата с една малка чинийка в ръце, сипвали им в тях злато и си отивали. Богатият селянин, като видял това, казал си: Ето случай да разбогатея още повече! Отишъл в избата, извадил един голям сандък и отишъл при човека, който раздавал златото. Казал му: Господине, чакай, и аз искам. — Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш. — Добре, аз ще нося. Турят му една, две, три, четири, пет, десет, петнадесет лопати, той все мълчи. към беседата >>
- Но когато бащата или дядото е богат, синът казва: Аз имам дял тук.
Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядото или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? — Не, не съм от техния род. Да, защото дядото има много борчове. Но когато бащата или дядото е богат, синът казва: Аз имам дял тук. Който не признава миналото, значи, че има много тефтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: Не съм съществувал в миналото. — Да, защото сто пъти си фалирал. А ти казваш: Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек. Не, ще признаеш, че имаш да плащаш и ще се изплатиш полека-лека. към беседата >>
117. Добрият пастир, НБ , София, 18.1.1920г.,
- Царската дъщеря го видяла и се влюбила в него. (втори вариант)
Когато лихварите, големите земевладелци опропастяват десетки и стотици семейства, не къпят ли те своите дъщери в техните сълзи? Няма човек в света, който да не се е къпал в такива сълзи. Продължавам разказа. Поданиците започнали да плачат и да се молят, дано Бог ги избави от това нещастие. Най-после Бог изпратил един херувим на земята, да се роди в плът като млад, красив момък. Царската дъщеря го видяла и се влюбила в него. Оженили се, но първата работа на херувима била да предаде на своята възлюбена новото учение. Той й казал: „Ти можеш да бъдеш красива, без да се къпеш в човешки сълзи." До това време водата не съществувала. Херувимът взел една малка тояжка, отишъл при една канара, ударил няколко пъти с тояжката си и от канарата започнала да извира чиста, хубава вода. Дотогава всички хора се миели със сълзите си. Сега вече царската дъщеря се къпела във водата на тоя чист извор. към втори вариант >>
- Щеше ли той да даде пари на апаша, ако не беше видял револвера? (втори вариант)
Една вечер той влязъл в дома на един милиардер, голям скъперник, с намерение да го обере. Милиардерът се прибрал в стаята си, заключил се, и като мислел, че е сам, започнал да брои парите си и да им се радва. В тоя момент апашът, който бил скрит под масата, излязъл срещу богаташа с револвер в ръка. Последният го погледнал и веднага казал: „Вземи колкото пари искаш." Ще кажете, че милиардерът бил много щедър. Така всички хора са щедри. Щеше ли той да даде пари на апаша, ако не беше видял револвера? Трябваше ли апашът да се крие под масата му? към втори вариант >>
- Царската дъщеря го видяла и се влюбила в него.
Когато лихварите, големите земевладелци опропастяват десетки и стотици семейства, не къпят ли те своите дъщери в техните сълзи? Няма човек в света, който да не се е къпал в такива сълзи. Продължавам разказа. Поданиците започнали да плачат и да се молят, дано Бог ги избави от това нещастие. Най-после Бог изпратил един херувим на земята, да се роди в плът, като млад, красив момък. Царската дъщеря го видяла и се влюбила в него. Оженили се, но първата работа на херувима била да предаде на своята възлюбена новото учение. Той й казал: Ти можеш да бъдеш красива, без да се къпеш в човешки сълзи. До това време водата не съществувала. Херувимът взел една малка тояжка, отишъл при една канара, ударил няколко пъти с тояжката си и от канарата започнала да извира чиста, хубава вода. Дотогава всички хора се миели със сълзите си. към беседата >>
118. Електричеството и магнетизмът, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- При възстановяването им вие ще бъдете като в положението на онзи американец, който заедно със своята възлюблена тръгнал да прекара някъде медения си месец, и, като се сблъскал тренът, в който пътувал, с друг, насреща идващ, младоженецът полудял, турват го в лудница, дето престоява 16 години; по едно време избягва от там, качва се на друг трен, става ново сблъскване с този трен и умът му се намества; и с вас ще стане такова второ сблъскване, което ще намести ума ви.
Ако вашият ум и вашето сърце са готови, ако имате електричество и магнетизъм, сир./сиреч/ материалите, с които да работите, тази вълна ще ви подеме с туй движение в света и ще намерите смисъла в живота. Тогава ония мисли и желания от хиляди години, които са изчезнали от паметта ви, веднага ще се възстановят. При възстановяването им вие ще бъдете като в положението на онзи американец, който заедно със своята възлюблена тръгнал да прекара някъде медения си месец, и, като се сблъскал тренът, в който пътувал, с друг, насреща идващ, младоженецът полудял, турват го в лудница, дето престоява 16 години; по едно време избягва от там, качва се на друг трен, става ново сблъскване с този трен и умът му се намества; и с вас ще стане такова второ сблъскване, което ще намести ума ви. Но ще беде щастлив само онзи от вас, който успее да се качи на втория трен. Не се страхувайте от катастрофи – какво по-хубаво от това: ще се намести умът ви, и вие ще разберете смисъла на живота. към беседата >>
119. Кротостта и смирението, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Да допуснем, че баща ви е оставил наследство 5 кила жито в хамбара и 1 кило на нивата посято – кое от двете ще поискате при подялба?
От гледището на земния живот, вие бихте предпочели да имате 5 лева, а не 2 или 1 лев, но в духовния свят всякога предпочитат единицата: тя има по-голям смисъл, по-голяма стойност, отколкото числото 5. Да допуснем, че баща ви е оставил наследство 5 кила жито в хамбара и 1 кило на нивата посято – кое от двете ще поискате при подялба? Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-те кила в хамбара, а когато мислите и за другите, тогава ще предпочетете едното кило, посято на нивата. Важно е онова, що е посято в нивата. Затова съвременните жени трябва да се научат да сеят. Вие знаете да пресявате брашно, но вече готово, смляно, а не знаете да сеете жито на нивата, нито знаете времето му – кога трябва да се сее. С това ви навеждам на вътрешния велик закон, който е както първата нишка на чорапа. към беседата >>
- – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти.
Ако иска да говори с него, да застане отпред а не отзад. На коня наложил наказание да поеме разноските за поставяне два нови кучешки зъба на вълка. След време, при същия съдия дошли две котки да се съдят за едно агнешко шкембе. Едната котка държала шкембето между краката си и казала, че е нейно. Другата също настоявала, че шкембето е нейно. – Виж, казала тя на съдията, как е одраскано лицето ми от моята другарка Съдията пожелал да види, с какво оръжие е драскана, и видял, че на краката си котката имала здрави, остри нокти. Съдията се замислил, как да реши делото, и веднага се досетил, че те се карат за нещо, което не е тяхна собственост, и казал: Нито една от вас няма право на шкембето. Агнето има право да си го иска. В тоя момент се задало агнето и се оплакало, че две котки задигнали шкембето му и моли да му го, върнат. Съдията взел шкембето от котките, наместил го и пуснал агнето да си върви. към беседата >>
121. Молитвата, НБ , ИБ , София, 8.2.1920г.,
- Дойде някой и ми казва, че това видял отгоре, онова видял, това му казали и т.н.
Аз не говоря задкулисно, а казвам истината право в очите. Да не мислите, че имам това или онова намерение. Има намерение да изпълните всичко тъй, както Христос е учил. Аз ви говоря за този Христос, Който ще бъде с вас до окончание на века. Идете, живейте и проповядвайте това учение. Дойде някой и ми казва, че това видял отгоре, онова видял, това му казали и т.н. Аз не виждам нищо отгоре – другояче виждам света. А сега много ясновидци се срещат. Дойде някой и разказва, че видял Бога – Отца с корона на глава, както Го рисуват в църквите. Това, което виждате по иконите и в църквите – това не е Бог. Преди години минавах през Анхиало и един господин ми показваше един свой подарък. към беседата >>
- Дойде някой и разказва, че видял Бога – Отца с корона на глава, както Го рисуват в църквите.
Аз ви говоря за този Христос, Който ще бъде с вас до окончание на века. Идете, живейте и проповядвайте това учение. Дойде някой и ми казва, че това видял отгоре, онова видял, това му казали и т.н. Аз не виждам нищо отгоре – другояче виждам света. А сега много ясновидци се срещат. Дойде някой и разказва, че видял Бога – Отца с корона на глава, както Го рисуват в църквите. Това, което виждате по иконите и в църквите – това не е Бог. Преди години минавах през Анхиало и един господин ми показваше един свой подарък. Подарили му образа на Христа с широка глава и ниско чело. Казвам: “Този, който е рисувал този образ на Христа е бил престъпник.” Този художник не е имал понятие от художество. Нарисувал един харамия и казва, че това бил Христос. към беседата >>
122. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, ИБ , БС , София, 12.2.1920г.,
- Той повикал един абаджия да му крои дрехи, но понеже знаел, че абаджиите обичат да пооткрадват, постоянно седял при него и наблюдавал как крои, та да не би да си отреже от плата.
Като казвам да се примири мъжът с жената, подразбирам да примири човек с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон – как да се примирява с този, когото мрази. Има противоречие между теб и Бога – трябва да го примириш! Ако не можеш да го направиш, не си теософ. Ние, съвременните хора, със своя критичен ум мязаме на онзи български чорбаджия, който бил много стиснат. Той повикал един абаджия да му крои дрехи, но понеже знаел, че абаджиите обичат да пооткрадват, постоянно седял при него и наблюдавал как крои, та да не би да си отреже от плата. Обаче абаджията, като гледал толкова хубав плат, отрязал едно голямо парче и рекъл: „Това е за Свети Никола” и го хвърлил навън. Чорбаджията извикал: „Какво правиш?! ” и се завтекъл да прибере парчето, а в това време абаджията отрязал друго по-голямо и го турил под себе си. Та казвам: ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, винаги оставаме излъгани. Някой ще хвърли парче за Свети Никола и като отидем да го вземем, той ще скрие друго по-голямо парче за себе си. към беседата >>
123. Силите в Природата, ИБ , БС , София, 19.2.1920г.,
- Един ден повикват един берберин да избръсне царя, но той, като свършил работата си и като видял какво го чака, започнал да се моли за пощада на живота си, обещавайки, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца.
В древността един цар имал мечи уши. Когато викали берберин да го бръсне, на излизане от двореца му отрязвали главата, за да не разказва, че царят има мечи уши. Един ден повикват един берберин да избръсне царя, но той, като свършил работата си и като видял какво го чака, започнал да се моли за пощада на живота си, обещавайки, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца. Царят го пожалил и го освободил. Берберинът, за да бъде сигурен, че няма да изкаже никому нищо, избягал в един далечен край. Дълго време той крил тайната, но толкова много се измъчил, че отишъл всред гората, изкопал една дупка и извикал силно в нея: „Царят има мечи уши! ” На това място един ден израсло голямо дърво, от което един овчар си направил свирка. Като започнал да свири на нея, чул се глас: „Царят има мечи уши.” Така и вие ще направите една дупка и ще извикате в нея: „Царят има мечи уши.” към беседата >>
124. Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920г.,
- Йоан казва, че когато видял всичко туй, паднал и бил мъртъв. (втори вариант)
Може Толстой да е написал някоя велика книга, която да ви повлияе, може Матей, Йоан или Лука да е - безразлично. Всеки човек, който може да видоизмени живота ви, да ви даде подтик, той е човек, в когото може да вярвате. Безразлично е кой е изказал истината. Онзи човек, който казва истината, той е едно с Бога. Може да е някое дете, но казва ли истината, аз ще го слушам тъй, както бих слушал всекиго, ще се ползвам от това дете. Йоан казва, че когато видял всичко туй, паднал и бил мъртъв. Какво показва това? Това показва, че земният живот не може да издържи вибрациите на този чист и свят живот, следователно той паднал като мъртъв. След това Христос полага ръката Си върху него и го подига, като му казва: „Не бой се, Аз съм жив." към втори вариант >>
- Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде.
Един турчин, на име Хасан, работел в едно турско кафене. По едно време в кафенето влязъл един турски бей, който носел една торба с турски жълтици. Беят седнал пред една от масите и турил торбата близо до себе си. Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда! Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана. Хванали го и започнали да го налагат. Той се уплашил и казал: Аман, ефенди, ще кажа, де съм скрил парите. към беседата >>
- Йоан казва, че когато видял всичко, което му се открило, паднал на земята.
Те могат да се изразят чрез кого и да е и да помагат на човечеството. Тия духове могат да говорят чрез някой от евангелистите – Матея, Лука, Марка и Йоана; могат да се изявят чрез някой учен или философ. Важно е да се изнесе истината. Който говори истината, той е истински човек, той е едно с Бога. Ако едно дете говори истината, и него бих слушал, както и големия човек. Йоан казва, че когато видял всичко, което му се открило, паднал на земята. Това показва, че земният живот не може да издържи на вибрациите на чистия и възвишен духовен живот. Трябваше да се яви Христос, да положи ръката си върху него, да го вдигне от земята и да му каже: „Не бой се, аз съм жив.” Всеки човек трябва да падне на земята като мъртъв, да мине през това, което Йоан е преживял. Докато не паднете мъртви като Йоана, докато вашето лично аз, т. е. вашия егоизъм не умре, вие никога не може да кажете като Христа: „Аз съм жив.” към беседата >>
- Селянинът погледнал към курната, но нищо не видял.
Стои господарят пред чешмата, вижда ушите на магарето, но не знае, как да го извади. В това време дошъл един селянин да пие вода от чешмата. Той му казал: Приятелю, помогни ми да извадим магарето, което е влязло в курвата на чешмата. – Де е то? – Ето, виждат се ушите му. Селянинът погледнал към курната, но нищо не видял. Ядосал се, че се гаврят с него, и набил добре господаря на магарето. Той постоял известно време и видял, как магарето мърда с ушите си. Дошъл друг човек и на него разказал същото, че магарето му влязло в курната. И тоя човек не видял магарета И той го набил. След това дохождали много хора на чешмата, но той мълчал вече. към беседата >>
- Той постоял известно време и видял, как магарето мърда с ушите си.
Той му казал: Приятелю, помогни ми да извадим магарето, което е влязло в курвата на чешмата. – Де е то? – Ето, виждат се ушите му. Селянинът погледнал към курната, но нищо не видял. Ядосал се, че се гаврят с него, и набил добре господаря на магарето. Той постоял известно време и видял, как магарето мърда с ушите си. Дошъл друг човек и на него разказал същото, че магарето му влязло в курната. И тоя човек не видял магарета И той го набил. След това дохождали много хора на чешмата, но той мълчал вече. Магарето пак мърдало ушите си, но той му казвал: Виждам те, но не смея вече да искам помощ от хората. Не искам да ме бият трети път. към беседата >>
125. Що казва Духът, НБ , София, 29.2.1920г.,
- Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ.
Още в предисторични времена, за които се говори в окултната наука, на земята съществувало първото царство, създадено от Бога. Тогава хората се намирали в големи мъчнотии, които не могли да разрешат. Царят им бил добър и благочестив човек. Като видял мъчнотиите на своя народ, той се обърнал към Бога за помощ. Молитвата му била приета. Бог изпратил от небето един ангел, който му донесъл едно житно зърно и казал: Ще посеете това зърно и, като даде плод, с мярка няма да го теглите, с кола няма да го пренасяте, по пътя няма да го хвърляте, в хамбари няма да го пазите. Всеки човек ще вземе от него толкова, колкото сам може да носи на гърба си. Ако ти и твоите поданици служите на тоя закон, ще бъдете щастливи. В който ден измените на тоя закон, ще ви сполетят големи нещастия. към беседата >>
- Като видяли, че се връща, някои пътници му казали: Защо се връщаш?
Пътници, с билети в ръка, се трупали на пристанището, за да влязат по-скоро в парахода, да си заемат места. Един овчар от едно българско село също се отправил към парахода, придружаван от кучето си. Още не стигнал до парахода, кучето му започнало усилено да го тегли за дрехата, да се върне назад. Овчарят се опитал да се противопостави на кучето, но то продължавало непрекъснато леко да го дърпа. Той започнал да се колебае, да се откаже от пътуването си, и най-после решил да се върне назад. Като видяли, че се връща, някои пътници му казали: Защо се връщаш? Билетът ти ще пропадне. Той отговорил: Ще послушам кучето си, което никога не ме е лъгало. Че ще пропадне билетът, нищо от това. Наистина, тоя параход претърпял голяма катастрофа и, освен овчарят, никой не се спасил. И до днес не се знае, какво е станало с него. към беседата >>
- И, като видяла, че иде, сграбчила бастуна му и го ударила силно по ръката.
Една майка изпратила детето си в дюкяна, да каже на бащата, че обядът е готов. Мъжът не тръгнал веднага за дома си, понеже имал доста клиенти, трябвало, да изпрати всички. Жена му се ядосала, едва го дочакала да се върне. И, като видяла, че иде, сграбчила бастуна му и го ударила силно по ръката. Така тя проявила геройството си – счупила ръката на мъжа си. Като ходел е превързана ръка, близките му го запитвали, как е счупил ръката си. – Паднах от коня си и я счупих. Тоя мъж бил силен, с пехливани се борел и ги събарял на земята, а жена му, с един удар, могла да счупи ръката му. към беседата >>
127. Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920г.,
- Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала, да им се порадва.
Знаменитият учител казал на царя, че синът трябва да напусне бащиното си царство, да стане някъде овчар, да пасе овцете, да размишлява и да гледа небето, докато получи светлина. След десет години, царският син ще се върне при своя учител, ще го посвети. Царският син се преоблякъл в просто облекло и отишъл в царството на еспертите. Взел тояжката си, подсвирквал си и прекарал като овчар, десет години. Един ден, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с най-хубави цветя, пристигнала, на кон, дъщерята на еспертския цар, облечена с най-хубавата си премяна. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала, да им се порадва. В това време, изскочила отнякъде една кобра и ухапала царската дъщеря на дясната ръка. Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че, след десет минути, момата ще бъде мъртва – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила. Обаче, един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка. Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, скъсала дрехата на раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата. Питам: Кой кого спасил? към беседата >>
- Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че, след десет минути, момата ще бъде мъртва – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила.
Царският син се преоблякъл в просто облекло и отишъл в царството на еспертите. Взел тояжката си, подсвирквал си и прекарал като овчар, десет години. Един ден, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с най-хубави цветя, пристигнала, на кон, дъщерята на еспертския цар, облечена с най-хубавата си премяна. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала, да им се порадва. В това време, изскочила отнякъде една кобра и ухапала царската дъщеря на дясната ръка. Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че, след десет минути, момата ще бъде мъртва – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила. Обаче, един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка. Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, скъсала дрехата на раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата. Питам: Кой кого спасил? Това е било развръзката. След тази случка, двете царства се помирили. към беседата >>
- Обаче, един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка.
Взел тояжката си, подсвирквал си и прекарал като овчар, десет години. Един ден, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с най-хубави цветя, пристигнала, на кон, дъщерята на еспертския цар, облечена с най-хубавата си премяна. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала, да им се порадва. В това време, изскочила отнякъде една кобра и ухапала царската дъщеря на дясната ръка. Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че, след десет минути, момата ще бъде мъртва – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила. Обаче, един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка. Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, скъсала дрехата на раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата. Питам: Кой кого спасил? Това е било развръзката. След тази случка, двете царства се помирили. към беседата >>
- Днес, когото срещнеш, всеки разказва, какво видял и чул.
Казвам: Докато виждаш всичко в града, ти си на опасен път. Трябва да забравиш всичко, да бъдеш сляп за всичко, каквото виждаш. Само така животът ти ще бъде подарен. Щом имаш една Божествена идея, трябва да жертваш за нея целия си живот, всичко, каквото имаш. Днес, когото срещнеш, всеки разказва, какво видял и чул. Докато виждаш и чуваш всичко, което става около тебе, ти не можеш да носиш гърне с мляко на главата си, без да го разлееш. Религиозните хора постоянно спорят, кой е прав и кой – крив; кой ще отиде в рая и кой – в ада. Питам ви: Плащат ли ви за работата, която вършите? – Плащат ни, разбира се. – Щом ви плащат, няма да влезете в рая. към беседата >>
- Какви трески за дялане имат всички хора!
Не се ли наеме Бог с оправянето ви, и вие, и змеят ще бъдете хвърлени в пропастта. В бъдеще, Христовото учение не може да живее в човешките сърца – в тези малки черупки. Не казвам, че свещениците са лоши, но те още не разбират Христовото учение. Нека дойдат при мене, да им държа една беседа, да отворя очите им, да видят, как са живели в миналото. Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора! към беседата >>
- Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа.
Ако усиля светлината, ще видите още много работи. Следователно, пространството, в което живеете, има много неща, но ще ги видите, само, ако то се освети. Само така ще разберете, че всичко около вас е живо, че навсякъде има живот. „И мъчеше се да роди." – Де е жената, която ражда? – По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: Не ви трябва братство! Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. към беседата >>
- Той е видял бъдещите събития.
Следователно, пространството, в което живеете, има много неща, но ще ги видите, само, ако то се освети. Само така ще разберете, че всичко около вас е живо, че навсякъде има живот. „И мъчеше се да роди." – Де е жената, която ражда? – По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: Не ви трябва братство! Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. към беседата >>
129. Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920г.,
- Това им се видяло много страшно и почнали да плачат.
Вината е в тебе. Дойде ли ти гост, трябва да се навежда, за да влезе в къщата ти. И ти сам мъчно влизаш в пея. В това отношение, вие приличате на онези българи сватбари, които се спрели пред вратата на своята ниска къща и не знаят, как да вкарат булката, която била доста висока. Най-после се събрали на съвет и решили да отрежат главата не булката. Това им се видяло много страшно и почнали да плачат. Един пътник минал край тях, видял, че плачат и ги запитал: Какво нещастие ви се случило? Те разказали причината за плача си. Пътникът им отговорил: Лесно ще ви помогна, но с условие, да ми платите за съвета. Те обещали да му дадат, колкото иска, само да им помогне. Той казал: Аз ще се кача на врата на булката, а вие ще я теглите напред. към беседата >>
- Един пътник минал край тях, видял, че плачат и ги запитал: Какво нещастие ви се случило?
Дойде ли ти гост, трябва да се навежда, за да влезе в къщата ти. И ти сам мъчно влизаш в пея. В това отношение, вие приличате на онези българи сватбари, които се спрели пред вратата на своята ниска къща и не знаят, как да вкарат булката, която била доста висока. Най-после се събрали на съвет и решили да отрежат главата не булката. Това им се видяло много страшно и почнали да плачат. Един пътник минал край тях, видял, че плачат и ги запитал: Какво нещастие ви се случило? Те разказали причината за плача си. Пътникът им отговорил: Лесно ще ви помогна, но с условие, да ми платите за съвета. Те обещали да му дадат, колкото иска, само да им помогне. Той казал: Аз ще се кача на врата на булката, а вие ще я теглите напред. Наистина, той седнал на врата й, и те започнали да я теглят навътре, докато минала през вратата. към беседата >>
- Като видял кривата уста на своята ученичка, Учителят почувствал голямо съжаление към нея и пожелал да й помогне.
Понякога и хората постъпват по същия начин. Когато устата или очите им са изкривени, те носят маска да ги скриват. Обаче, като им дотегне хвърлят маската и се показват такива, каквито са всъщност. Като видял кривата уста на своята ученичка, Учителят почувствал голямо съжаление към нея и пожелал да й помогне. Само с една целувка той би могъл да я излекува. Най-после той решил да й помогне. В него се явила борба, две чувства се борели: от една страна, желанието му да й помогне – дълг към ближния; от друга страна, страхът, от нарушаване на строгия закон на Братството. След дълга борба в него надделяло съжалението към царската дъщеря, и той решил да се пожертвува – целунал я. Недоволна от това, тя турила маската на лицето си и се върнала при баща си. към беседата >>
- Като дошла до светлината, тя видяла, че този човек е негър и го предала на властта, която го глобила 10,000 долара.
В Америка, през една тъмна нощ, един негър се осмелил да целуне една американка. Като дошла до светлината, тя видяла, че този човек е негър и го предала на властта, която го глобила 10,000 долара. Десет хиляди долара за една целувка! Аз не критикувам нито вас, нито обществото. Критиката не е наука, но казвам: Трябва да изправите грешките си. Трябва да знаете, как да ги изправите. Ако си митар, не можеш да служиш на Бога. към беседата >>
130. Молих се, НБ , София, 18.4.1920г.,
- Една учителка ми разправяше, че в лицето на своите ученици видяла много от близките си покойници.
Когато умът ви е смутен, Бог не е във вас; когато се успокои, Бог е във вас. Когато пророк Илия отишъл в гората да прекара в пост и молитва, явила се голяма буря – човешкият ум се вълнувал; после се явили огънят и човешките страсти. Най-после се чул тихият глас на Бога. Затова е казано: „Бог не е нито в бурята, нито в огъня, но в тихия глас". Когато чуете тихия глас на Бога, вие ще възкръснете и ще влезете в Божествения свят. Една учителка ми разправяше, че в лицето на своите ученици видяла много от близките си покойници. Ще кажете, че дъската на учителката е мръднала. Не е така. С други очи тя е видяла това. Душите на покойниците живеят в къщи, различни от тукашните. Според някои вярващи, душите на умрелите отивали на звездите, дето прекарват до второто пришествие. към беседата >>
131. Приятел и раб, НБ ИБ , , София, 25.4.1920г.,
- Доведете ми някой човек, когото никога не съм видял, ще ви кажа дали е развито у него чувството на приятелство или не.
– „Защото сте Мои приятели.“ Ако вие нагласите вашите чувства, вашия ум, това приятелство ще може да се изяви. Аз вземам думата „приятелство“ в много широк смисъл. Чувството приятелство от чисто френологическо гледище има свой център, дето се проявява. То си има белег на устните, на челото. Лесно може да се познае кой е приятел. Доведете ми някой човек, когото никога не съм видял, ще ви кажа дали е развито у него чувството на приятелство или не. Това не са отвлечени разсъждения, но в природата всяко чувство се изявява. Ние, съвременните хора, сме една написана книга, научете се да я четете. Тази мома, която се оглежда всеки ден в огледалото, много добре прави, защото в огледалото може да се чете, то е една рефлексия. към беседата >>
134. От мен да мине / От мен да замине, НБ , ИБ , Бургас, 27.6.1920г.,
- Корените на Христа са долу и Христос казва: „Който не слиза при Моите корени, няма дял с Мене.“ Сега хората се отказват от болни души, сиромаси и пр., а това значи, че бягат от Христа и затова са страданията на человеците, че не си помагат.
135. Новото човечество, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Едно време лисицата минавала покрай една ябълка и високо на един клон видяла закачен един къс хубаво сирене.
Но за младия не е така. Той по цели нощи не спи, рано става, ходи на тук-натам, търси своята мома с черните очи. Майката се чуди какво става със сина, бащата - също. Синът казва: "Новата идея е, която ще донесе в мене новия живот, нея търся аз." Кой е на правата страна, младият или старият? Аз казвам: младият. Едно време лисицата минавала покрай една ябълка и високо на един клон видяла закачен един къс хубаво сирене. Погледнала го, отминала и казала, че не струва нищо. Защо? - Защото е далеч, не може да го стигне. Но ако беше долу, близо при нея, щеше да каже, че по-хубаво сирене от това няма. към беседата >>
- Евангелист Йоан още преди две хиляди години е видял бременната жена с тази велика идея - Новото човечество - и той е определил числото на тия избраници, носители на тази идея - 144 000 души.
За Новото човечество има загатвания тук-там в Новия завет, в Откровението. Евангелист Йоан още преди две хиляди години е видял бременната жена с тази велика идея - Новото човечество - и той е определил числото на тия избраници, носители на тази идея - 144 000 души. Като съберете числата 1 плюс 4 плюс 4, равно е на 9. Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества. Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на Небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на Земята и са се въплътили между образованите хора. Едни от тях са писатели, други - поети, учени; и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божественото. към беседата >>
136. Път, Истина и живот, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- А всички хора казват, че този момък е полудял, че е заслепен от нея.
Той е първият Брат, Който е издържал сполучливо своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, реки, всичко, което виждаме в Природата, е израз, проявление на този велик Брат. Това е една велика мисъл, върху която трябва да работите хиляди години, за да схванете вътрешния, дълбокия ѝ смисъл. Отношението на тази мисъл, която ще схванете, е такова: срещнете някоя грозна мома и казвате: „Тази мома не е хубава, нищо не струва.“ Но я запитайте момъка, който обича тази мома, как той я вижда. За него грозното лице изчезва и той вижда нейната душа. А всички хора казват, че този момък е полудял, че е заслепен от нея. Не, той не е полудял – той е ясновидец и вижда в момата това, което другите не виждат. Същото казват и за религиозните хора – какво виждат те в Бога, къде Го намират? Тръгнали към Бога, както будалата момък, който люби грозната мома, но не знаят, че тези религиозни хора виждат това, което другите не виждат. Сега Христос за някои е видим, а за други – невидим. Христа няма да ви Го доказвам – ще Го намерите в себе си, ще Го намерите в Природата. към беседата >>
- Не, той не е полудял – той е ясновидец и вижда в момата това, което другите не виждат.
Тези планини, реки, всичко, което виждаме в Природата, е израз, проявление на този велик Брат. Това е една велика мисъл, върху която трябва да работите хиляди години, за да схванете вътрешния, дълбокия ѝ смисъл. Отношението на тази мисъл, която ще схванете, е такова: срещнете някоя грозна мома и казвате: „Тази мома не е хубава, нищо не струва.“ Но я запитайте момъка, който обича тази мома, как той я вижда. За него грозното лице изчезва и той вижда нейната душа. А всички хора казват, че този момък е полудял, че е заслепен от нея. Не, той не е полудял – той е ясновидец и вижда в момата това, което другите не виждат. Същото казват и за религиозните хора – какво виждат те в Бога, къде Го намират? Тръгнали към Бога, както будалата момък, който люби грозната мома, но не знаят, че тези религиозни хора виждат това, което другите не виждат. Сега Христос за някои е видим, а за други – невидим. Христа няма да ви Го доказвам – ще Го намерите в себе си, ще Го намерите в Природата. И за Бога няма да ви говоря нищо – Бог е Слънцето, което изгрява; то е един символ на Бога. към беседата >>
- Многото учене е изтезание на плътта – нали Соломон е изучавал много неща, но видял, че животът без Любов, макар и с много знания, е нищо.
Знаете ли как? Когато някой отбие вадичката на водата ви, вашето сърце започва да се пресушава и вие ставате недоволни. Какво ви е нужно? Да пуснете вадичката си, за да протече в сърцето ви вода. Знания без Божията Любов правят света тягостен. Многото учене е изтезание на плътта – нали Соломон е изучавал много неща, но видял, че животът без Любов, макар и с много знания, е нищо. Колкото повече знаеш, толкова повече ще страдаш. Същото е и в света – тръгнеш с празна торба, срещнеш един гладен, друг гладен и съжаляваш, че не можеш да им помогнеш. Каква полза от това, че на гърба ти виси торба, ако тя е празна! Но ако торбата ти е пълна, ще дадеш на един гладен, ще дадеш на друг гладен и ще ги задоволиш. Това е Божията Любов, това е живият хляб. към беседата >>
138. Когато посрещате, НБ , В.Търново, 10.10.1920г.,
- Какво си видял?
Питам ви, виждал ли е някой любовта? Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото. На това, което се вижда, хората скоро му се насищат. „Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – външната форма, сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим. „Срещнах Ивана“ – казва някой, но това е само илюзия. Какво си видял? Ти си видял дебелия Иван и т.н., но това не е човек; вие Ивана не сте видели, вие сте видели неговото проявление. Ако учителят каже на ученика: „Напиши (нарисувай) ми един вол“, ами че истинският вол може ли да се напише? Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е. иконата на вола. И хората отиват в църквата и искат да видят Исуса. към беседата >>
- Ти си видял дебелия Иван и т.н., но това не е човек; вие Ивана не сте видели, вие сте видели неговото проявление.
Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото. На това, което се вижда, хората скоро му се насищат. „Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – външната форма, сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим. „Срещнах Ивана“ – казва някой, но това е само илюзия. Какво си видял? Ти си видял дебелия Иван и т.н., но това не е човек; вие Ивана не сте видели, вие сте видели неговото проявление. Ако учителят каже на ученика: „Напиши (нарисувай) ми един вол“, ами че истинският вол може ли да се напише? Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е. иконата на вола. И хората отиват в църквата и искат да видят Исуса. Исус е централната личност и точка, която се стремят да видят, защото е пратеник Божий, дошъл да спаси и изцели болните. към беседата >>
139. Нито се променя, нито се изменя, ИБ , В.Търново, 14.10.1920г.,
- Имало един бивол, който от някоя болест почти подлудял.
В Америка имало едно момче, което можело да познава, да чете мислите на животните. Имало един бивол, който от някоя болест почти подлудял. Повикали момчето, на което биволът казал, че в задния крак имал един трън, и като го извадили, биволът се успокоил. Значи, докато лошото, което живее вътре в нас, не излезе навън, няма да станем подобри. Вие сега, които ме слушате, ще кажете: „Като слушаме този човек, да не би да си развалим живота? “ Ами че вие и сега сте го развалили. Аз бих желал да вляза в някоя къща и да намеря, че живеят в мир и съгласие. към беседата >>
140. Което се променя, без да се изменя, НБ , В.Търново, 17.10.1920г.,
- Тогава те я питат не е ли видяла красивата девица.
Представете си един маг, който има силата да се променя на красива девица наглед, момците се втурват след нея, обаче магът веднага се променя в стара бабичка. Тогава те я питат не е ли видяла красивата девица. По този начин магът си играе с тях. Питам тогава реални ли са тези трансформации (преобразования) на мага? Така също, ако вашата възлюблена се мени всеки ден, где ще я намерите? И действително така става, когато човек е угрижен, превръща се на стара баба. Когато му говорим с любов, той става красива мома, но нито в този, нито в онзи случай той е реален. към беседата >>
- Той не мисли за това, че е учен или че е добър или не, но се стреми да познае реалния живот Човешкото око не е видяло, нито човешко ухо е чуло.
Ако оставите една мома да избира между цар и овчар, тя непременно би предпочела първия. След женитбата си обаче тя ще разбере грешката си. Този свят страда все от князе и княгини. Това са привидни неща в живота. Когато човек стане цар, той не е в действителност такъв, нито богатият е богат, нито ученият е учен, нито добрият е добър. Той не мисли за това, че е учен или че е добър или не, но се стреми да познае реалния живот Човешкото око не е видяло, нито човешко ухо е чуло. нито най-смелата фантазия е творила блян, подобен на това, що Бог е приготвил за нас. към беседата >>
- И тогава ние ще приличаме на ония двама светии, които, като пътували в пустинята, единият от тях видял един голям казан със злато, и като го видял, уплашил се и подскочил настрана.
И тогава ние ще приличаме на ония двама светии, които, като пътували в пустинята, единият от тях видял един голям казан със злато, и като го видял, уплашил се и подскочил настрана. Тогава другарят му отишъл да види какво станало с него, но като видял, че това, от което се уплашил другарят му, било злато, натоварва го на една кола, отива в Александрия и почнал да го раздава на бедни, вдовици и нуждаещи се и така го раздал всичкото. После отишъл да види и попита Господа дали е изпълнил волята Божия, а Господ му отговорил: „Твоите добрини не струват толкова, колкото подскачането, което другарят ти направи, когато видя златото.“ С любов да вършим благодеяния, тогаз е истинско, не е ли то с любов, нищо не струва. към беседата >>
- Тогава другарят му отишъл да види какво станало с него, но като видял, че това, от което се уплашил другарят му, било злато, натоварва го на една кола, отива в Александрия и почнал да го раздава на бедни, вдовици и нуждаещи се и така го раздал всичкото.
И тогава ние ще приличаме на ония двама светии, които, като пътували в пустинята, единият от тях видял един голям казан със злато, и като го видял, уплашил се и подскочил настрана. Тогава другарят му отишъл да види какво станало с него, но като видял, че това, от което се уплашил другарят му, било злато, натоварва го на една кола, отива в Александрия и почнал да го раздава на бедни, вдовици и нуждаещи се и така го раздал всичкото. После отишъл да види и попита Господа дали е изпълнил волята Божия, а Господ му отговорил: „Твоите добрини не струват толкова, колкото подскачането, което другарят ти направи, когато видя златото.“ С любов да вършим благодеяния, тогаз е истинско, не е ли то с любов, нищо не струва. към беседата >>
142. Двата велики закона, ИБ , Русе, 2.1.1921г.,
- Един ден бързо минавал по пътя край бостана един пътник на кон, който по настояването на бостанджията грешник да се спре и получи своя дял диня, отказал и си продължил пътя, понеже много бил бързал.
Един престъпник убил деветдесет и девет души и отишъл да се изповяда на един свещеник. Последният, след като му прочел простителна молитва, казал му, че трябва да отиде край един кръстопът, да посее бостан и на всеки минаващ пътник да дава по една диня, за да утолява жаждата си. Свещеникът още добавил, като му дал една суха, обгоряла тояжка, да я забие сред нивата с бостан и когато види, че на нея поникнат зелени листа, греховете му ще бъдат простени. Отишъл грешникът, посадил бостан, забил обгорялата тояжка и от узрелите дини давал задължително на всеки минаващ край бостана пътник. Десет години продължавал той изкупуването на греховете си по указания начин, обаче зелени листа на тояжката все не израствали. Един ден бързо минавал по пътя край бостана един пътник на кон, който по настояването на бостанджията грешник да се спре и получи своя дял диня, отказал и си продължил пътя, понеже много бил бързал. Грешникът настоявал да спре и си получи динята, обаче пътникът все отказвал. Тогава градинарят си рекъл: "Десет години стоя тук, раздавах дини и всички пътници ядяха, и зелени листа все не поникват. И така няма да бъда опростен, но да убия и тоя пътник, който пречи на моето опрощаване." Отишъл в колибата си, взел си пушката, гръмва и убива пътника. От проверката се оказало, че тоя пътник с кон бил лош човек, една лоша воля, който отивал да развали сватбата между двама млади, които искрено се обичали и искали да се съединят. За голямо учудване на грешника, като се връща в нивата, видял, че на прегорялата тояжка имало поникнали зелени листа. към беседата >>
- За голямо учудване на грешника, като се връща в нивата, видял, че на прегорялата тояжка имало поникнали зелени листа.
Един ден бързо минавал по пътя край бостана един пътник на кон, който по настояването на бостанджията грешник да се спре и получи своя дял диня, отказал и си продължил пътя, понеже много бил бързал. Грешникът настоявал да спре и си получи динята, обаче пътникът все отказвал. Тогава градинарят си рекъл: "Десет години стоя тук, раздавах дини и всички пътници ядяха, и зелени листа все не поникват. И така няма да бъда опростен, но да убия и тоя пътник, който пречи на моето опрощаване." Отишъл в колибата си, взел си пушката, гръмва и убива пътника. От проверката се оказало, че тоя пътник с кон бил лош човек, една лоша воля, който отивал да развали сватбата между двама млади, които искрено се обичали и искали да се съединят. За голямо учудване на грешника, като се връща в нивата, видял, че на прегорялата тояжка имало поникнали зелени листа. Той бил вече опростен. Той се преродил в тия млади като тяхно родно дете. Любовта го спасила. Умът и сърцето са били свързани, съчетани по закона на хармонията. Бързащият пътник е отивал да извърши престъпление и Господ го премахва чрез грешника бостанджия, за да получи последният опрощение. към беседата >>
143. Кротките, НБ , ИБ , , 25.1.1921г.,
- Един ден, като се разхождал из градината, видял как капелмайсторът маха с една пръчица и всички оркестранти свирят.
Ние, които живеем на земята, сме в състояние да градим и разрушим живота си. Всеки от вас е призован за една велика работа. Казвате си: "За велики работи сме призовани ние." И затова се качвате на определеното място и от височината на положението си започвате да заповядвате. В това си положение вие приличате на оня българин, който след Освобождението започва да си търси служба. Ходил тук-там, подавал заявления, но навсякъде му казвали: "Тази работа не е за тебе." Той търсел лека работа. Един ден, като се разхождал из градината, видял как капелмайсторът маха с една пръчица и всички оркестранти свирят. Той се спрял, замислил се и казал: "Ето една работа, каквато търся – да е лека и приятна." Подал заявление за тази работа, защото му се видяло, че няма по-лека работа от това, да управляваш хората. Но велико изкуство е да управляваш хората. Трябва да разбираш ума, сърцето и душата на тия хора. Трябва да разбираш всекидневната тяхна мисъл и чувство и само тогава да вдигаш пръчицата, според такта, а тактове има различни. Ключове – също различни. към беседата >>
- Той се спрял, замислил се и казал: "Ето една работа, каквато търся – да е лека и приятна." Подал заявление за тази работа, защото му се видяло, че няма по-лека работа от това, да управляваш хората.
Всеки от вас е призован за една велика работа. Казвате си: "За велики работи сме призовани ние." И затова се качвате на определеното място и от височината на положението си започвате да заповядвате. В това си положение вие приличате на оня българин, който след Освобождението започва да си търси служба. Ходил тук-там, подавал заявления, но навсякъде му казвали: "Тази работа не е за тебе." Той търсел лека работа. Един ден, като се разхождал из градината, видял как капелмайсторът маха с една пръчица и всички оркестранти свирят. Той се спрял, замислил се и казал: "Ето една работа, каквато търся – да е лека и приятна." Подал заявление за тази работа, защото му се видяло, че няма по-лека работа от това, да управляваш хората. Но велико изкуство е да управляваш хората. Трябва да разбираш ума, сърцето и душата на тия хора. Трябва да разбираш всекидневната тяхна мисъл и чувство и само тогава да вдигаш пръчицата, според такта, а тактове има различни. Ключове – също различни. А сега всички искаме да ставаме министри в България. към беседата >>
- Жена му през всичкото време го следяла и когато бивала недоволна от него, го помушвала.
Така едно време светиите са носели отвън дрехи с бодли, за да не им обърне внимание дяволът и да не ги изкушава. Предпазвали се от него с бодлите си. И вие носите отвънка такива халати, които не ви издават за кротки хора и затова, често се чуват между вас думите: "Помушни го малко." В това отношение вие мязате на оная жена, която имала обичай постоянно да помушва мъжа си, каквото и да направел той. Каквото да каже, както и да бъде, тя все му правела бележки, все го помушвала. Той вкъщи все търпял, но един ден били поканени на гости у кумците си, гдето бил приготвен много хубав обяд – хубаво опечена пуйка с хубаво старо винце и той се поразпуснал малко. Жена му през всичкото време го следяла и когато бивала недоволна от него, го помушвала. Той не могъл да изтърпи и й казва: "Е, прекали го вече. Не стига, че вкъщи ме мушкаш, но трябва и тука." Съвременните хора казват: "Нека посмушкаме този човек малко, стига е ял, нека бъде морален." Оставете този човек, нека си похапне и пийне. към беседата >>
- Започнали да говорят на царя: "Срещнахме дъщеря ти, еди-кой си я целуваше." – "Нищо от това, той е целувал само външната обвивка, но нейната душа никой не е целувал, царската дъщеря никой не е видял." Външната дреха могат да целуват всички, но когато дойде до душата, там има други правила.
За пояснение на мисълта си ще дам следния пример. Един древен цар имал много красива дъщеря, която пазел от всякакво изкушение. Той заповядал на своите мъдреци да измислят такива тънки и фини костюми, които да сменя всеки ден, но материята да бъде тъй естествена, щото никой да не подозира, че тя е облечена. Всеки, който срещал царската дъщеря, я целувал. Започнали да говорят на царя: "Срещнахме дъщеря ти, еди-кой си я целуваше." – "Нищо от това, той е целувал само външната обвивка, но нейната душа никой не е целувал, царската дъщеря никой не е видял." Външната дреха могат да целуват всички, но когато дойде до душата, там има други правила. Аз познавам царската дъщеря другояче, а не както е дегизирана тя. Някои казват: "А вие не знаете ли каква хубава е моята дъщеря? " – Не, тя още не е твоя дъщеря. Ти знаеш ли, че тя е тринадесетото ребро? Някой момък се ожени за някоя мома, но животът им не върви. Защо? към беседата >>
144. Любовта, НБ , София, 27.2.1921г.,
- Слънцето като я видяло, влюбило се в нея и започнало да я тегли нагоре, карало я да се изпарява.
Ще ви приведа един окултен разказ, който вие сами ще разтълкувате и приложите в живота. Нямам ни най-малко намерение да засегна някого, но ви давам начин, как да тъчете, как да работите. Когато Господ направил света, явила се водата при Него и Го запитала: – Какво е моето предназначение? – Ще слезеш долу да поливаш цветята, дърветата, за да цъфтят и зреят, ще поиш земята и всичко, което е по нея. Слязла тя на земята и започнала да извършва службата си. Слънцето като я видяло, влюбило се в нея и започнало да я тегли нагоре, карало я да се изпарява. Като се качила горе в пространството, взели да се карат за нея. От тази препирня, водата се смразила и във вид на сняг отново паднала на земята. Водата се зарадвала за тази хубава, бяла премяна, обаче, един вол излязъл от своя обор и като видял земята покрита със сняг, запитал се: Какво е тава бяло, но студено? Погледал, позамислил се и оставил изверженията си върху снега. Водата се наскърбила, задето волът нацапал премяната й. към беседата >>
- Водата се зарадвала за тази хубава, бяла премяна, обаче, един вол излязъл от своя обор и като видял земята покрита със сняг, запитал се: Какво е тава бяло, но студено?
– Ще слезеш долу да поливаш цветята, дърветата, за да цъфтят и зреят, ще поиш земята и всичко, което е по нея. Слязла тя на земята и започнала да извършва службата си. Слънцето като я видяло, влюбило се в нея и започнало да я тегли нагоре, карало я да се изпарява. Като се качила горе в пространството, взели да се карат за нея. От тази препирня, водата се смразила и във вид на сняг отново паднала на земята. Водата се зарадвала за тази хубава, бяла премяна, обаче, един вол излязъл от своя обор и като видял земята покрита със сняг, запитал се: Какво е тава бяло, но студено? Погледал, позамислил се и оставил изверженията си върху снега. Водата се наскърбила, задето волът нацапал премяната й. Другият й възлюбен, който се скарал за нея със слънцето, когато тя била горе в пространството, казал на слънцето: Сега можеш да си я вземеш. Мен не ми трябва сега тя. Водата се оплакала на слънцето, задето пострадала тъй жестоко. към беседата >>
145. Вярата, НБ , София, 6.3.1921г.,
- Коларят, като видял колко е тежък товарът на пътника, предложил му да се качи на колата.
Сега като ме слушате, бъдете тъй добри да оставите настрана само за един час всички ваши предубеждения. Не да ги изхвърлите, а да оставите раницата с вашите вярвания и заблуждения настрана, докато ви поолекне. Като ме изслушате, пак си я турете на гърба и си вървете. Нямам нищо против това. Иначе ще заприличате на онзи българин с тежкия товар, който бил настигнат по пътя от един колар. Коларят, като видял колко е тежък товарът на пътника, предложил му да се качи на колата. Пътникът се качил на колата, седнал в нея, но товара си не свалял от гърба. — Свали си товара, приятелю, и го остави настрана в колата — му казал коларят. — Не искам да ти правя затруднения — отговорил пътникът. — Не, ти мене не затрудняваш, а себе си. Моето желание е товарът да слезе от гърба ти. към беседата >>
146. Новият човек / Новиятъ човѣкъ, НБ , София, 13.3.1921г.,
- Казвам: Тая жена е видяла стария свят – старото небе, стария ментален и астрален свят.
Според мене, безразлично е, какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако, след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? Една търновка ми разправяше следното: „Обиколих всички небесни светове, видях богове и богини, но не искам да живея там. Нищо не струва небето. Там ме посрещнаха с букети и венци, с музика и песни, какви ли обещания не ми даваха, с какво ли не ме залъгваха, но, въпреки това, не искам да остана между тях“. Казвам: Тая жена е видяла стария свят – старото небе, стария ментален и астрален свят. Тя е видяла отрицателните неща в тоя свят, затова не иска да остане там. Тя казва: „Искам да живея на земята, тук да стопля сърцето си“. Всички казваха, че тая жена е смахната. Мъжът ѝ искаше да я напусне, да я заведе в лудницата. – Умна е тая жена, тя е влязла в пътя на спасението, затова не иска вече да живее, както е живяла досега. към беседата >>
- Тя е видяла отрицателните неща в тоя свят, затова не иска да остане там.
Какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако, след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен? Една търновка ми разправяше следното: „Обиколих всички небесни светове, видях богове и богини, но не искам да живея там. Нищо не струва небето. Там ме посрещнаха с букети и венци, с музика и песни, какви ли обещания не ми даваха, с какво ли не ме залъгваха, но, въпреки това, не искам да остана между тях“. Казвам: Тая жена е видяла стария свят – старото небе, стария ментален и астрален свят. Тя е видяла отрицателните неща в тоя свят, затова не иска да остане там. Тя казва: „Искам да живея на земята, тук да стопля сърцето си“. Всички казваха, че тая жена е смахната. Мъжът ѝ искаше да я напусне, да я заведе в лудницата. – Умна е тая жена, тя е влязла в пътя на спасението, затова не иска вече да живее, както е живяла досега. към беседата >>
147. Сеятелят / Сѣятельтъ, НБ , София, 27.3.1921г.,
- Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това.
Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи, да не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал: гърне със злато! „Чудно нещо, си казал той, защо трябва да се бяга от златото? “ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия да помисли как да го използва. След дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници. Казал си: „Ето, вложих златото в работа. към беседата >>
- Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял.
Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. Който иска, може да отиде на оня свят. – Как? – Като пости девет пъти по 40 дни, в продължение на 20 години. Като се върне от оня свят, той ще разказва, какво е видял. Който е герой, нека пости. Той ще отиде на оня свят и ще го види. Който не е герой, да не пости. Той ще си живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста. към беседата >>
- Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“.
Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него. – Нищо не живее в него. Той дал място на един глупав дух в себе си, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение. Като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме, какво говоря“. – Как ще го слушат, като няма глава? Само един сеятел съществува – Бог. Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души. към беседата >>
149. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ, НБ , София, 10.4.1921г.,
- Аз не съм видял пияно магаре.
И глупавият страда, както и умният. Обаче, умните страдат повече от глупавите. Често българинът казва: „Напил се като магаре“. – Отде е произлязла тая поговорка? Според мене магарето не пие. Аз не съм видял пияно магаре. Да се каже за някого, че се напил със студена и чиста вода като магаре, разбирам; обаче, да се каже, че пил вино като магаре, това не разбирам. Друг е въпросът, ако искате да кажете, че някой човек не знае, де има чиста вода, както магарето. Народните поговорки и умотворения са толкова изопачени, че не може да намерите истината в тях. За да се предаде тая истина, трябва да сеем навсякъде. Иначе, тя ще остане за дълго време все така изопачена. към беседата >>
- Погледнали към кокошката, но им се видяла малка, та не знаели как да я разделят.
Ще ви разкажа една приказка за надлъгванията на хората. Трима другари отишли заедно на една воденица. Те носели в торбата си хляб и една печена кокошка. Започнали да вечерят. Погледнали към кокошката, но им се видяла малка, та не знаели как да я разделят. Най-после решили да легнат, да се наспят добре, и който сънува най-хубав сън, той ще получи кокошката. Спали един час, след това се събудили и започнали да разказват какво са сънували. Първият казал: „Сънувах, че се пренесох на небето, между ангелите. Какво ли не видях и чух там! Ангели с бели премени, с венци на главите си, пееха и свиреха. към беседата >>
151. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ, НБ , София, 24.4.1921г.,
- Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят.
Един българин – земеделец, отегчен от тежката полска работа, решил да си намери по-лека работа, да си почине. – „Дотегна ми вече да работя земята с ралото, ще си потърся друга някаква работа“ – си казал той – и дошъл в града, дано намери каквото търси. Отишъл в няколко учреждения, но всички работи му се видели тежки. Един ден, като минавал през градската градина, видял как капелмайсторът маха с пръчицата си, а пред него седят музиканти и свирят. – „Е, тая работа е тъкмо за мене! “ – казал селянинът. „Ще махам с пръчицата, а музикантите ще свирят.“ Веднага поискал да го назначат капелмайстор на музиката. към беседата >>
- Като я видял, светията започнал да бяга.
Никой обикновен човек не може да устои на страстите. Един светия се отличавал с голямата си чистота и светост. При него се стичали много хора да ги кръщава с полагане на ръцете си върху главите им. Най-после, при него дошла една млада, красива мома, но голяма грешница. Тя се разкаяла, затова пожелала да се кръсти, да влезе в новия живот. Като я видял, светията започнал да бяга. Той бягал, но и тя след него. Питала го: „Защо бягаш? Аз се разкаях, искам да изправя живота си“. По пътя го срещнал Йоан Кръстител и го запитал: „Защо бягаш? “ – „Срещнах една опасна жена, не искам да я кръстя.“ Йоан Кръстител го спрял, прекръстил го и му казал: „Сега можеш да продължиш работата си“. към беседата >>
- Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те?
В едно Варненско село една лисица се научила да дави кокошките на един богат селянин. За да пази кокошките си от лисицата, той направил курник с високи стени. Една вечер лисицата влязла в курника, издавила няколко кокошки, но не могла да излезе вън. Сутринта селянинът я видял в курника и извикал: „Ха сега, услових ли те? Сега пък аз ще сложа твоята кожа на гърба си“. И ние постъпваме като лисицата: Днес удавим една кокошка, утре друга, докато Господ ни хване и каже: „Ти ли си, дето влизаш в курника и ми давиш кокошките? Аз ще те науча! “ Ти може да си министър, съдия, учител, свещеник – безразлично е. Аз говоря общо за греховете на всички хора. към беседата >>
154. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване, НБ , София, 29.5.1921г.,
- Като видяла, че носът ѝ се смачкал, и тя не могла да се представи на гражданките с такъв нос, решила да приема само ония жени, които имат смачкан нос.
Следователно, всеки човек по онова време, който нямал дясно око, е направил посещение на царя. Дошъл денят принцът да наследи царството на баща си. За тая цел избрали една красива княгиня за съпруга на принца. Оженили се. Един ден, като се разхождали сред природата, един голям камък паднал от една скала и ударил носа на младата царица. Като видяла, че носът ѝ се смачкал, и тя не могла да се представи на гражданките с такъв нос, решила да приема само ония жени, които имат смачкан нос. Като срещали мъже с едно око и жени със смачкан нос, всички знаели, че това са хора, които посещавали царя и царицата. И до днес още забелязваме в хората желание да се хвалят със своите недостатъци. Вместо да търсят причината за недостатъците си те казват, че това е привилегия, която небето им дава. към беседата >>
- Когато жената видяла, че е сама, пожелала да има и мъже, да се проектира.
Казвате: „Ако не съществуваше ябълката, от която Ева яде, и до днес щяхме да бъдем щастливи, косите ни нямаше да побеляват“. – Коя е първата ябълка? – Тя е първият плод на живота – жената. Тя е ябълката на раздора. В сегашния свят няма мъже, всички са жени. Когато жената видяла, че е сама, пожелала да има и мъже, да се проектира. Ето защо днес една част от хората са жени, а другата част – мъже. Сегашният свят не върви добре, защото само жената управлява, а мъжът не е дошъл още на земята. Това, което наричаме мъж, е само отражение на истинския мъж. Сегашната жена играе ролята и на мъж. В бъдеще, когато дойде истинският мъж, тогава светът ще се оправи. към беседата >>
155. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори, НБ , София, 5.6.1921г.,
- Ако ги бях видял и тях щях да взема.
Той нямал намерение да краде, защото близо до тия 25 лeвa имало голяма сума, 25 хиляди лева. Ако беше крадец, щеше да вземе голямата сума, а не само 25 лева“. Като слушал адвоката, обвиняемият започнал да плаче. Съдията помислил, че плаче от разкаяние и го запитал: „Защо плачеш? “ – „Плача, че не видях тия 25 хиляди лева. Ако ги бях видял и тях щях да взема. И така ме съдите, поне щях да покажа, че мога да открадна и голяма сума. Не е вярно това, което защитникът ми говори.“ Казвам: Ако бях на мястото на съдията, щях да оправдая обвиняемия. Той е човек готов да говори истината. към беседата >>
- Той поканвал госта в една от стаите и следял как се изменя стрелката на часовника.
За тоя цар ви говорих миналата беседа. Сега ще ви говоря за другия цар, който бил голям мъдрец, адепт на тайните науки. Неговият палат бил така направен, че всичките му стаи се движели по магически начин във всички посоки – напред и назад, наляво и надясно. Той имал особен часовник, с който определял посоката, по която се движели стаите. Това ставало, когато му дохождали гости. Той поканвал госта в една от стаите и следял как се изменя стрелката на часовника. Движението на стрелката определяло посоката на движението на стаята, а самото движение – посоката на характера на мислите, които вълнували госта. Ако мислел да направи някакво добро и благородно дело, в съответна посока се движела и стаята. Това е закон. към беседата >>
- Не си ли видяла това?
„Ангел Господен слезе, отвори камъка и отвори гроба.“ Същият ангел слиза всяка сутрин при цветята, когато цъфтят, и отваря пъпките им. Някоя жена казва: „Колко щастлива щях да бъда, ако бях във времето на Христа, да видя как слиза ангел Господен, как отваря гроба и Христос възкръсва! “ – Ех, жено, колко години наред ангелът се спира пред цветята и отваря пъпките им! Не си ли видяла това? – „Зная какво нещо е цъфтенето! “ – Не знаеш. Цъфтенето е процес, който се извършва в нашия ум и в нашето сърце. То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. към беседата >>
156. Физическият живот – път към духовния и Божествен живот, ИБ , Витоша, 9.6.1921г.,
- Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите.
Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. към беседата >>
157. Двете жени / Двѣтѣ жени, НБ , София, 12.6.1921г.,
- Някой ясновидец казва, че ходил на небето, видял много неща и ти му вярваш.
Обаче, истинският живот се изразява в настоящето. Ето защо, още в настоящето човек трябва да се определи, да знае какви убеждения и вярвания има. И до днес още много хора живеят с идеи от своето минало и не могат да се освободят от тях. Казваш: „Аз съм вярващ“. Ти вярваш в нещо, но това вярване не е твое, ти си го възприел от дедите и прадедите си. Някой ясновидец казва, че ходил на небето, видял много неща и ти му вярваш. Той може да е видял много неща, но ти нищо не си видял. Следователно, ти ще отнемеш 50% от това, което той е видял, 25% от неговата вяра и само 25% ще остане за тебе, в което можеш да вярваш. Не влагайте сто на сто вяра в човешките работи. Някой ясновидец може да е слизал в низшия свят и да ви разказва какво е видял там преди години. Днес същото ли ще види? към беседата >>
- Той може да е видял много неща, но ти нищо не си видял.
Ето защо, още в настоящето човек трябва да се определи, да знае какви убеждения и вярвания има. И до днес още много хора живеят с идеи от своето минало и не могат да се освободят от тях. Казваш: „Аз съм вярващ“. Ти вярваш в нещо, но това вярване не е твое, ти си го възприел от дедите и прадедите си. Някой ясновидец казва, че ходил на небето, видял много неща и ти му вярваш. Той може да е видял много неща, но ти нищо не си видял. Следователно, ти ще отнемеш 50% от това, което той е видял, 25% от неговата вяра и само 25% ще остане за тебе, в което можеш да вярваш. Не влагайте сто на сто вяра в човешките работи. Някой ясновидец може да е слизал в низшия свят и да ви разказва какво е видял там преди години. Днес същото ли ще види? – Кой е низшият свят? към беседата >>
- Някой ясновидец може да е слизал в низшия свят и да ви разказва какво е видял там преди години.
Ти вярваш в нещо, но това вярване не е твое, ти си го възприел от дедите и прадедите си. Някой ясновидец казва, че ходил на небето, видял много неща и ти му вярваш. Той може да е видял много неща, но ти нищо не си видял. Следователно, ти ще отнемеш 50% от това, което той е видял, 25% от неговата вяра и само 25% ще остане за тебе, в което можеш да вярваш. Не влагайте сто на сто вяра в човешките работи. Някой ясновидец може да е слизал в низшия свят и да ви разказва какво е видял там преди години. Днес същото ли ще види? – Кой е низшият свят? – Който е под земята. Едно предание казва, че под земята, на разстояние около две хиляди километра оттук, живеят хора с култура, подобна на нашата. Ако един ясновидец от низшия свят погледне земята през зимата, когато има сняг, лед, виелици, ще каже на подземните жители, че земята е покрита с вечни снегове и ледове, че хората не се виждат от снега. към беседата >>
- Ако ви кажа какво има там, трябва да си послужа с езика на Павел, който казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят“.
Тук се говори за светска и за духовна наука. На земята се говори и за религия. Обаче в Божествения свят никаква религия не съществува. Там няма храмове, свещеници, одежди, служби. Там има неща, за които не сте мислили. Ако ви кажа какво има там, трябва да си послужа с езика на Павел, който казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят“. – Кога се яви религията? – След падането на първия човек. Тогава започнаха да строят църкви, в които да служат свещеници и владици. Казваш: „Ще вървя по пътя на свещениците“. – Чудно нещо! към беседата >>
- За да вземат дъщеря ви, ще дойдат кумове, сватове, ще ви калесват, ще се разговарят с вас, ще се пазарят – едно долу, едно горе, ще правят договори и най-после ще се съгласите да пуснете своя митар, който е седял в дома ви с години като ненужен вече чиновник.
От гледището на съвременните културни хора така може да постъпва само осигуреният човек. Само той може да напусне работата си и без да очаква някакво благо да тръгне след Исус – човек, който проповядва някакво учение. Защо и за какво напуска митарницата, не се знае. Казвате: „И нашите дъщери и синове така напускат домовете си“. – Наистина и синовете, и дъщерите ви напускат домовете си, но официално. За да вземат дъщеря ви, ще дойдат кумове, сватове, ще ви калесват, ще се разговарят с вас, ще се пазарят – едно долу, едно горе, ще правят договори и най-после ще се съгласите да пуснете своя митар, който е седял в дома ви с години като ненужен вече чиновник. Ще си кажете: „Има по-млади от него, които ще го заместят. Старият чиновник е работил вече 20 години, ще го заместим с по-млад“. Когато се жени селска мома, идват сватбари, девери с кола, накичена с цветя, с гайди, тъпани и задигат момата – старият митар. – Де отива тя? На друга митарница. към беседата >>
159. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость, НБ , София, 26.6.1921г.,
- Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“.
Питам: Какво разбрахте от тая легенда? Ще кажете, че с постъпката си като царска дъщеря ангелът искал да каже на света, че сърцето трябва да бъде сляпо. Затова хората и до днес казват, че човек се жени, когато дойде сляпата събота. Питам: Може ли съботата да бъде сляпа? Като запитвали царската дъщеря защо постъпва така със своите кандидати, тя отговаряла: „Който веднъж е видял моя образ, трябва да бъде сляп за всички останали образи“. Следователно, когато правдата, истината и светостта се вселят в човешката душа, те правят човека сляп. Думите на Христа „да се отречем от себе си“ означават да станем слепи за света, да задържим в съзнанието си само един образ – образът на Бога. Всеки знае какво значи да носиш два образа в съзнанието си. Всеки знае какво става, когато в сърцето на жената живеят два образа. Тук мъжете имат думата. към беседата >>
- Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта.
Един негър си позволил да целуне в тъмнината една американка. Понеже гласът му бил мек, приятен, в първия момент тя понесла спокойно целувката. Обаче като дошли до един фенер, тя видяла, че бил негър, и веднага го предала на властта. За тая целувка му наложили голяма глоба. Казвам: Тая целувка била дадена без правда, без истина и без светост. Ще кажете, че като говоря за целувки и милувки, развалям младите. Пак повтарям: Всяка целувка, в която няма правда, истина и светост, е престъпление. Целувка и прегръдка, пълни с правда, истина и светост дават живот и сила на човека. към беседата >>
160. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- Но когато те описват туй, което не са видели, то там мълчи и казва „Туй, което не съм видял, не зная, и няма какво да оспорвам“.
Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм – в теософията, в християнството, навсякъде ще го намерите. В туй учение има навсякъде единство, в него няма разногласие. В учението на Бялото Братство има едно особено разбиране за създаването на света, има една особена теория. Бялото Братство никога не оспорва съвременните теории, то си мълчи за тях. То не казва никому: „Ти не си прав.“ То ще му каже: „Прав си.“ И прави са съвременните хора – туй, което те са видели и описали, правилно са го описали. Но когато те описват туй, което не са видели, то там мълчи и казва „Туй, което не съм видял, не зная, и няма какво да оспорвам“. към беседата >>
- По едно време тя видяла да върви пред нея един господин с черна пелерина, помислила, че това е приятелят ѝ, и забързала, за да го настигне.
Някой казва: „Аз видях една сянка – не видях лицето ѝ, а само гърба ѝ.“ Какво искаше тя да ти покаже със своя гръб? По време на галското духовно движение в Англия през 1905 година жената, която водела движението, придружавана от огнени кълба, като се връщала една вечер от събрание, казала на един свой близък приятел да я чака отвън. По едно време тя видяла да върви пред нея един господин с черна пелерина, помислила, че това е приятелят ѝ, и забързала, за да го настигне. Извикала го по име, но той не обърнал лицето си. По едно време той се доближил до нея със забулено лице и поклатил заканително пръста си. Тя веднага се досетила, че това не е нейният приятел, и поискала да узнае кой е той. Веднага го познала – той се превърнал в черно куче и се скрил. Тя казала: „Това е дяволът, който се бърка в моето царство, но аз ще се разправя с него.“ към беседата >>
162. Братя и сестри на Христа, НБ , София, 19.10.1921г.,
- Бащата се почудил и казал: „Такива глупави хора като вас не съм видял на света и ако не видя по-глупави хора, няма да се върна при вас“.
И дъщерята на циганина може да каже: „И аз ще се оженя за царския син“. И тя може да си представи, че се е оженила за него, че всяка вечер се жени за царски син. И знаете ли на какво ще замяза това? Един българин, който се е завърнал от чужбина, заварил майката и дъщерята да плачат. Пита той какво е, защо плачат, а майката разправя: „Снощи нашата дъщеря е сънувала, че се е оженила за царския син и родила дете, но детето умряло и сега плачем за умрялото дете на царския син“. Бащата се почудил и казал: „Такива глупави хора като вас не съм видял на света и ако не видя по-глупави хора, няма да се върна при вас“. И почнал той да странства пак в България, но не видял тази, сегашната, а едновремешната България преди 10,000 години. Странствал дълго и намерил един българин – тогава в тази култура гащите били на мода – и този българин дал да му ушият гащи, но не знаел как да ги обуе. Мислил, мислил как да ги обуе и най-после ги свързал на покрива и искал да се хвърли в тях, та така да ги обуе. Бащата минавал, видял го и му казал: „Чакай, какво искаш да правиш? “ – „Уших си гащи, искам да ги обуя.“ – „Е, приятелю, така не се обуват гащи, снеми ги и аз ще ти кажа как се обуват.“ Та сега и вие разрешавате този въпрос на християнството, както този българин, който искал да обуе гащите от покрива. към беседата >>
- И почнал той да странства пак в България, но не видял тази, сегашната, а едновремешната България преди 10,000 години.
И тя може да си представи, че се е оженила за него, че всяка вечер се жени за царски син. И знаете ли на какво ще замяза това? Един българин, който се е завърнал от чужбина, заварил майката и дъщерята да плачат. Пита той какво е, защо плачат, а майката разправя: „Снощи нашата дъщеря е сънувала, че се е оженила за царския син и родила дете, но детето умряло и сега плачем за умрялото дете на царския син“. Бащата се почудил и казал: „Такива глупави хора като вас не съм видял на света и ако не видя по-глупави хора, няма да се върна при вас“. И почнал той да странства пак в България, но не видял тази, сегашната, а едновремешната България преди 10,000 години. Странствал дълго и намерил един българин – тогава в тази култура гащите били на мода – и този българин дал да му ушият гащи, но не знаел как да ги обуе. Мислил, мислил как да ги обуе и най-после ги свързал на покрива и искал да се хвърли в тях, та така да ги обуе. Бащата минавал, видял го и му казал: „Чакай, какво искаш да правиш? “ – „Уших си гащи, искам да ги обуя.“ – „Е, приятелю, така не се обуват гащи, снеми ги и аз ще ти кажа как се обуват.“ Та сега и вие разрешавате този въпрос на християнството, както този българин, който искал да обуе гащите от покрива. И аз казвам: Всички така го разрешавате – от покрива, отгоре. към беседата >>
- Бащата минавал, видял го и му казал: „Чакай, какво искаш да правиш?
Пита той какво е, защо плачат, а майката разправя: „Снощи нашата дъщеря е сънувала, че се е оженила за царския син и родила дете, но детето умряло и сега плачем за умрялото дете на царския син“. Бащата се почудил и казал: „Такива глупави хора като вас не съм видял на света и ако не видя по-глупави хора, няма да се върна при вас“. И почнал той да странства пак в България, но не видял тази, сегашната, а едновремешната България преди 10,000 години. Странствал дълго и намерил един българин – тогава в тази култура гащите били на мода – и този българин дал да му ушият гащи, но не знаел как да ги обуе. Мислил, мислил как да ги обуе и най-после ги свързал на покрива и искал да се хвърли в тях, та така да ги обуе. Бащата минавал, видял го и му казал: „Чакай, какво искаш да правиш? “ – „Уших си гащи, искам да ги обуя.“ – „Е, приятелю, така не се обуват гащи, снеми ги и аз ще ти кажа как се обуват.“ Та сега и вие разрешавате този въпрос на християнството, както този българин, който искал да обуе гащите от покрива. И аз казвам: Всички така го разрешавате – от покрива, отгоре. към беседата >>
- А той, като я видял, така се влюбил в нея, та, като я изгубил, много се наскърбил и казал: „Първата ми скръб е нищо пред тази“.
И тръгнал царският син да пътува по света, да търси лек за себе си. Дошъл в съседното царство на келвите. Тамошният цар имал дъщеря, тя била много красива, но никой не бил виждал нейното лице, тя не се интересувала за хората, не искала да се явява пред хората никога, но като чула, че този сляп, глух и ням царски син дошъл в нейното царство, тя го поканила на гости у себе си и му казала: „Искаш ли аз да снема от тебе малко от страданията? “ – „О, ти ще ми направиш най-голямото добро“, отвърнал той. Попипала го тя за очите, за ушите и за езика, и на царския син се възвърнали чувствата, но тя се скрила за него. А той, като я видял, така се влюбил в нея, та, като я изгубил, много се наскърбил и казал: „Първата ми скръб е нищо пред тази“. Сега вие сте в положението на тоя царски син, който е бил и сляп, и глух, и ням, забравили сте греха за убития добър слуга и казвате: „Няма ли някой, който да ни отвори очите? “ Има, но ако ви отвори очите, вие ще бъдете десет пъти по-нещастни. Няма по-голямо нещастие от това – да видиш Любовта, и да я нямаш. към беседата >>
163. Ненаписаните закони, НБ , София, 6.11.1921г.,
- А ти казваш: „Какъв недодялан бил!
А красивата, около нея са тия момци. Това е едно благословение за дъщеря ви, че момците тичат подире. Когато аз вървя по пътя и слънчевите лъчи падат върху мене, то е благословение: това са все любовници, аз се считам разположен и весел, но когато те откажат да ме следват, работата е малко бозук. Ако един човек те обича, той все ще ти хвърли една добра мисъл. Обича те човекът, не знае как да изкаже своята любов. А ти казваш: „Какъв недодялан бил! “ – „Такъв, инакъв, аз искам да изкажа любовта си.“ Вие не ме разбирайте сега, че аз говоря за вашата любов. Тази, обикновената, любов ние я оставихме за обикновените хора. Сега като ви говоря за Любовта, някой казва: „Ние знаем“. – Нищо не знаете! Тази любов, за която аз говоря, нищо не знаете за нея. към беседата >>
- – „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“.
Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно място, в една стая да живеят, втасахме я! “ А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра ще я приема“. – „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“. На сутринта, като погледнал над нея, видял Христа в тази мома и моментално тя се изгубила. към беседата >>
- На сутринта, като погледнал над нея, видял Христа в тази мома и моментално тя се изгубила.
“ А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: „Тази моя сестра ще я приема“. – „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“. На сутринта, като погледнал над нея, видял Христа в тази мома и моментално тя се изгубила. към беседата >>
- Видял надалече една сърна, харесал я за ядене и вдигнал лъка си да я убие.
Старото, него слагаме за основа. Този разказ ще го вземете като символ, само за да може да ви се обясни тази идея: как Господ ще напише своите закони. Имало един далечен народ армани, в културно отношение те са били средно развити, не са били много културни, ама са били в тия времена, в средната епоха на човечеството. И те са употребявали лова, както и в наше време. Царят на този народ излязъл със своя лък на лов в гората. Видял надалече една сърна, харесал я за ядене и вдигнал лъка си да я убие. В същото време вижда едно малко, красиво момиченце, то подплашило сърната, застанало на нейно място и му казало: „Аз не позволявам да убиеш тази сърна“. – „Не позволяваш ли? “ Вдигнал той лъка и го пронизал, и то починало. Явява се тогава князът на духовете в тази гора и му казва: „Понеже ти извърши престъпление, ще ти се роди син, който ще се ожени за една от най-лошите жени и ще му се роди едно дете, най-лошо по възможност. И ако син ти може да издържи тия страдания 10 години само, тогава може да му се прости“. към беседата >>
164. В Египет, НБ , София, 13.11.1921г.,
- Ти видял ли си го?
Ако няма, да ида да ора на нивата. Ако има Господ, ще ида да му служа; а ако няма, ще работя за себе си“. Тъй разрешава той въпроса: „Има ли онзи свят или няма? Питам да ми кажеш“. И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли си там? Ти видял ли си го? Имаш ли опитност? “ И като му кажеш, че си ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може да се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз да ида! “ Много е практичен, иска да опита, готов е да направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя. към беседата >>
165. Плачът, НБ , София, 16.11.1921г.,
- Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла.
Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. към беседата >>
- А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно.
Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя, да научат урока си. Затуй имате сега белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. към беседата >>
- “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“.
И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие. Щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице? “ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“. Че туй е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята! “ Но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно. То не е целувка, то е един начин да се отмахне злото. към беседата >>
166. Ананий и Сапфира, НБ , София, 20.11.1921г.,
- Някой казва, че в жена му седяла силата.
Ако той я опозори тук на земята, него пък ще опозори жената, която е горе на небето. А щом тя го опозори горе, на небето, всичката слава на мъжа се губи. И като се казва: „Жени, почитайте мъжете си“, подразбира се този велик принцип, че вашите мъже са горе, на небето. Да ги почитате, това значи да знаете, че вие сте силни и че вашата сила е горе, а не на земята. А вашата грешка е, че вие търсите силата от мъжа си тук долу, на земята. Някой казва, че в жена му седяла силата. На мъжа силата е в неговата жена, която е горе. Следователно, мъже и жени на земята, трябва взаимно да се обичате и почитате, тъй както се обичат онези мъже и жени горе. към беседата >>
- Христос казва: „Никой не е видял Отца“.
Ще ви прочета част от 6-та глава на Евангелието от Йоан – от 41-ви стих нататък. Някои изваждат заключение, че никой не е видял Бога. Не е тъй: мнозина са го видели. Христос казва: „Никой не е видял Отца“. Всеки, който е от Бога, той е видял Бога. Ще говоря върху 54-ти стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“. Това е един факт: месото на всички животни и тяхната кръв – на гъски, на пуйки, на агънца, – което хората си похапват, това е тялото на Христа. И тия хора се съблазняват. към беседата >>
- Всеки, който е от Бога, той е видял Бога.
Ще ви прочета част от 6-та глава на Евангелието от Йоан – от 41-ви стих нататък. Някои изваждат заключение, че никой не е видял Бога. Не е тъй: мнозина са го видели. Христос казва: „Никой не е видял Отца“. Всеки, който е от Бога, той е видял Бога. Ще говоря върху 54-ти стих. Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им каза: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“. Това е един факт: месото на всички животни и тяхната кръв – на гъски, на пуйки, на агънца, – което хората си похапват, това е тялото на Христа. И тия хора се съблазняват. Това е в буквален смисъл вярно. към беседата >>
- “ Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: „Това, което око не е видяло и ухо не е чуло“.
И то ще бъде пак на земята, но не в тази материя. Тази материя ще претърпи едно видоизменение. Вие ще получите духовни тела, ще влезнете в астралния свят, в една материя по-рядка. И там има твърда земя, и там има вода и въздух; едно нещо е само, че тази твърда земя се различава много от нашата земя. Вие ще кажете: „Какво е туй нещо? “ Аз ще ви цитирам думите на апостол Павел: „Това, което око не е видяло и ухо не е чуло“. Днес има хиляди очи, които са видели това, и в Англия, и в Германия, и в Америка хиляди хора има, които са ходили в рая и са се върнали, и това те разправят от своята опитност. И вие един ден, когато се съедините с Бога, ще отидете там. Ще дойде този ден и ще кажете, какво ще кажете? Да, ще бъде! към беседата >>
168. Още по-блажени са!, НБ , София, 4.12.1921г.,
- И като видял Господ, че няма да работят те в рая, изпъдил ги навън – да се облекат.
Сегашното човечество на кого е? На Адам и Ева, те бяха двама непослушници, изгонени от Господа из рая, и те образуваха това човечество. И културата сега мяза на тези Адам и Ева в рая. Казва там Писанието, че голи били. Един човек, който в Божествения рай може да бъде гол, можете да разберете, какъв е бил мързеливец. И като видял Господ, че няма да работят те в рая, изпъдил ги навън – да се облекат. И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата. А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“. Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая. Не е ли така? Но веднъж ги е изпъдил и аз сега като някой адвокат говоря, и те не са били почтени. към беседата >>
169. Стани и опаши се!, НБ , София, 11.12.1921г.,
- И като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата си погрешка и не знаел какво да каже.
– Крила ли трябват? Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха. Поставил той петото писмо, вътре писал тъй: „Няма сила като Любовта“. Като бръкнал, той извадил гюздана, но с благородната мисъл, като съобщи във вестниците, че се е изгубил, той да иде да го предаде и тъй да се запознае с нея. Но в този момент един полицай го хваща, обръща се тази мома и казва: „Господине, вие сте роден за нещо по-благородно, вие сте талантлив, с такива работи не трябва да се занимавате“. И като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата си погрешка и не знаел какво да каже. „Госпожице, какво казвате? “ – „Оставете го, господинът не е направил нищо лошо“, но тя го изгледала тъй сериозно и забелязала в очите му само една сълза. Тия двама хора разбраха ли се? С какви впечатления остана тя от него? Че е един обикновен апаш, нали? към беседата >>
- И следователно Петър седял и размишлявал, той искал да види края на тази работа: ще успее ли Христос?
“ Министърът му отговорил: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. И българинът така казва: „Петелът, когато затлъстее, не пее“. Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем да мислим и чувстваме? Ако има сто неща, които те съблазняват, как ще мислиш? Не можеш да мислиш. И следователно Петър седял и размишлявал, той искал да види края на тази работа: ще успее ли Христос? Ще го пуснат ли, или не? Той искал да знае дали ще го освободи Пилат или ще го осъди. Тогава казал: „Ще си острижа косите и ще си обръсна брадата и хайде в гората, с този човек вземане даване да нямам, да работим както всички други хора“. Сега правоверните ще кажат: „А, този Петър какъв безхарактерен човек е бил, да ходи три години с благия си Учител и да се откаже от него! “ А днес и ония, които са ходили 2000 години, пак се отказват. към беседата >>
171. Каквото вържете на земята, НБ , София, 25.12.1921г.,
- Ще кажете: „Този тъй писал, онзи казал, ние знам кой ходил и видял“.
Ако ти си виждал тази врата, ако ти си виждал това Божествено здание, добре; но ако не знаеш, ще намериш някой да питаш где е Божествената банка и откъде се влиза – от юг ли, от запад, от север или от изток. Ами че като дойде някой в града, как пита: „Народната банка къде е? На коя улица, откъде се влиза? “ – положително знаят хората. Ама ние, като дойдем до религиозния живот, колко знаем? Ще кажете: „Този тъй писал, онзи казал, ние знам кой ходил и видял“. Хубаво, тези хора са ходили, видели са, но ти ходил ли си? Ще дойде някой при тебе, ще каже, както при тази Мейри Клинтон се явил първият любовник: „Искам да те целуна“. – „Ама друга жена не си ли целувал? “ Той ще каже: „Братовчедка си“. – „Е, то не е голям грях.“ Той ще те целуне и след две години ще се ожени за богата жена. към беседата >>
172. Сродните души, НБ , София, 1.1.1922г.,
- Като видял това виртуозът, хванал се за главата от ужас и скръб, че цигулката, най-скъпото му съкровище, отива: „Нищо, не бой се“, му казва майсторът.
Сега според Божествения план всички тия части на разбития кораб ще се съберат, и от тях ще се направи един много по-величествен кораб, отколкото е бил първият. Един велик виртуоз-цигулар отива при един майстор на цигулки да поправи цигулката му, на която не могъл да свири, защото имала някакъв малък дефект. Майсторът взима цигулката, удря я силно на земята и я разбива на десетина парчета. Като видял това виртуозът, хванал се за главата от ужас и скръб, че цигулката, най-скъпото му съкровище, отива: „Нищо, не бой се“, му казва майсторът. Той събрал всички тези парчета и образувал от тях една цигулка, десет пъти по-хубава от първата, тъй че ако вашата цигулка се развали някой път и онзи майстор я хвърли на земята, не бойте се за тази цигулка! Този майстор ще направи нещо много по-хубаво, отколкото е била първата. Че нашето тяло не е ли направено от множество малки, микроскопични частици? Не си правете илюзия да мислите, че е нещастие, когато в света става разрушение, Всяко разрушение е един случай да покаже Бог своята сила, своята Мъдрост, своето знание, своята Любов към онези, които уповават на него. Когато Господ казва, че ще разруши света, ние подразбираме, че ще създаде много по-хубав свят, отколкото е бил първият. към беседата >>
173. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922г.,
- Като видял, че тази жена целува нозете на Христа, той си казал: „Този човек минава за пророк, за учител, който всичко знае, чист и свят е, а тук от толкова време една жена му целува краката, не знае ли той каква е тя?
Ако запитате това цвете кого е целувало, ще ви каже: „Слънцето, слънцето съм целувало. Тъй както съм хубаво, слънцето ме е направило. Като съм целувало слънцето, всичките ми грехове се простиха, слънцето ме въздигна“. Христос се обръща към Симон, и му казва: „Ти целувание не Ми даде“. Този Симон е бил един културен човек като нас, съвременните. Като видял, че тази жена целува нозете на Христа, той си казал: „Този човек минава за пророк, за учител, който всичко знае, чист и свят е, а тук от толкова време една жена му целува краката, не знае ли той каква е тя? Аз да бях на негово място, 10 пъти досега щях да я изпъдя! “ И тогава Христос се обръща към него: „Симоне, имам да ти кажа нещо“. А той казва: „Учителю, речи! “ – „Някой си заемодавец имаше двама длъжници: единият му бе длъжен 500 динара, а другият – 50.“ Числото 5 е, което преобладава тук. Едното число означава духовният човек, а другото – светският, плътският човек; единият, който разбира нещата само вечно, а другият, който разбира нещата временно. към беседата >>
174. Плевелите и пшеницата, НБ , София, 22.1.1922г.,
- А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш?
И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. към беседата >>
- В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел.
“ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. към беседата >>
175. Двата пътя, МОК , София, 24.2.1922г.,
- Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце, отишел на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа. (втори вариант)
Ако имате някой въпрос, който вас ви вълнува най-близко, не далечното. Ще вървите по начина: гладният го вълнува хляба какъв ще бъде, топъл, студен или мухлясал. Така иде от знанието, пак същият закон, но трябва да се създаде едно знание солидно. Вие младите няма да правите погрешките на онзи циганин. Един циганин имал едно малко парче хляб и сиренце, отишел на лозето, видял, че това няма да му стигне, че взел ял листа. Ял листа и накрая изял хляба и казал: Отличен обяд. Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турнете окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата. Всяка грешка, която съзнаете – поправете я. към втори вариант >>
- Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде.
Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл. Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво. Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките на онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце. Той отишъл на лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси. Като поработил, той усетил голям глад. Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде. Най-после, хапнал хляба и сиренето, като си казал: „Отличен обед! “ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка! В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка, изправете я! към беседата >>
176. Царството Божие, НБ , София, 26.2.1922г.,
- Той, като разгледал селото, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал.
Сега ще си послужа с едно изяснение – един пример, взет из българския живот: отде се раждат противоречията. Един млад българин в турско време, който свършил, приготвил се за учител, повикали го в едно богато село за учител. Той, като разгледал селото, видял, че селяните са богати – „Може да се живее“, казал си, решил да им стане даскал. Но като тръгнал, бил малко цигулар, майка му казала: „Синко, вземи си и гъдулката“. – „Е-е, учител съм, защо ми е гъдулка.“ Майка му му я дала: „Вземи я синко, да си посвириш“. Той послушал майка си, взел гъдулката. Отишъл в това село и всички се заинтересували да видят какъв е той. Тогава преценявали учителите по това, как пеят в църквата. към беседата >>
- Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ.
Но така се случило, че бащата настоял дъщеря му да се ожени за друг и я насилва да се ожени за един, когото тя не обича, и тя трябва да измени на своето обещание. След туй казва, че дъщерята дала писмо на баща си, да го предаде на нейния възлюблен, и в което тя пише, че държи своето обещание, но понеже баща ѝ я насилва, та да не би той да се самоубие – понеже той ѝ казал: „Ако ти ми измениш, ще се самоубия...“ Венчава се тя, не изпълнила обещанието си, но и бащата не изпълнил обещанието си – не предал писмото. Венчава се тя за другия рицар. В нейното сърце се заражда голяма тъга, тя иска да се поправи и казва още вечерта на възлюбления си: „Понеже баща ми ме ожени за тебе, аз искам да ми дадеш позволение да отида при първия си възлюблен, да му кажа, защото ще ми остане голяма тъга, ако той се самоубие“. Още вечерта му казва тя това. Той поседял, поседял: „Иди“, казва, позволява ѝ. Всички гости чакат, тя отива пред тях и казва: „Вие, гости, яжте и пийте, аз имам свой възлюблен, отивам при него да го спася, ще се забавя 3–4 часа, но вие повеселете се, аз ще се върна“. Гостите казали: „Ние ще чакаме, докато ти се върнеш“. Среща я бащата и казва на дъщеря си: „Аз не дадох писмото, ще ми простиш“. Минава тя в кухнята, готвачът там се занимавал с огъня, развалило му се яденето, пажът го набил, като че той е виновен. Тя му казва: „Не го бий“. към беседата >>
- Там седял година, две, но нищо не става: „Богатство имам, но то не расте“, казал си той.
Моментално можеш да се освободиш, моментално! И мнозина ме питат: „Как? “ Ще ви дам един пример. Някой си богат човек го гонили в живота разбойници, да му вземат богатството – това е един разказ – и като насъбрал всичкото си богатство от скъпоценни камъни, турил го в един сандък. И със сандъка се скрил в дъното на океана, та разбойниците не могли да го намерят. Там седял година, две, но нищо не става: „Богатство имам, но то не расте“, казал си той. „Ох – казва, – да бях им дал нещо.“ Той не може да отвори богатството си да го види, богатството му на гърба седи. Тогава иде един от великите духове и му казва: „Защо седиш тук? “ – „Този сандък, какво да правя? “ – „Аз мога да те освободя, но готов ли си да оставиш този сандък? “ Мнозина ме питат: „Защо Христос казва да се освободим от богатството си? към беседата >>
177. В дома на Отца, НБ , София, 5.3.1922г.,
- А той казал: „Ако аз бях видял по-рано тази млада жена, не бих влязъл в този дрангулник“, т.е.
Най-после решили да изпратят тази светица при него. Тя като отишла там, казала му: „Много съжалявам, братко, че ти са дали само слама за постелка, това не е човешко“, и се обърнала да го гали. Вие сега ще кажете: „Много човешки постъпила“. Но той почувствал, че в нея имало Любов, т.е. Любовта ѝ към Христа се предала на него и му казала: „Колко съжалявам, че ти дали само слама“. А той казал: „Ако аз бях видял по-рано тази млада жена, не бих влязъл в този дрангулник“, т.е. би предпочел да се ожени за нея. Защото след 2–3 дена решили да му отсекат главата. А тя му казала: „Седни, братко, тури главата си на коляното ми“, и почнала да го глади и да му говори. Вие ще кажете: „А-а, това е грешно, не се допирай, ти си един голям грешник, затуй си влязъл в този затвор“. А тя му казала: „Такива са хората, но ако ние обичаме Бога, може да имаме Любовта Му, и понеже ти отиваш на небето, аз бих желала, ако мога да те заместя, да замина по-рано от тебе“. към беседата >>
178. Четирите правила, ООК , София, 9.3.1922г.,
- Видял, че някой си крадец влиза в някоя къща, при един богаташ и иска да го обере.
Не, основна работа е! Толстой привежда един разказ. Аз няма да ви приведа целия разказ, но само една част, която изяснява моята мисъл. Той е следующият: някой си искал да стане ясновидец и мислил, че като стане такъв, ще може да използува ясновидството. И действително, дало му се един такъв момент. Видял, че някой си крадец влиза в някоя къща, при един богаташ и иска да го обере. И намислил да направи добро. Отишъл при богатия, смушкал го да стане, да види крадеца. Богатият станал и убил разбойника. Друг случай: ясновидецът видял, че двама млади се обичали. По едно време при момата се приближава друг момък. към беседата >>
- Друг случай: ясновидецът видял, че двама млади се обичали.
И действително, дало му се един такъв момент. Видял, че някой си крадец влиза в някоя къща, при един богаташ и иска да го обере. И намислил да направи добро. Отишъл при богатия, смушкал го да стане, да види крадеца. Богатият станал и убил разбойника. Друг случай: ясновидецът видял, че двама млади се обичали. По едно време при момата се приближава друг момък. Той отива да каже на нейния възлюбен да я спаси. Момъкът набързо отива, но двамата се скарват и се убиват. Ясновидецът искал да уреди живота им. Трети случай: видял на една нива, че някой отива да краде кръстците, а този, комуто принадлежала нивата, бил беден. към беседата >>
- Трети случай: видял на една нива, че някой отива да краде кръстците, а този, комуто принадлежала нивата, бил беден.
Друг случай: ясновидецът видял, че двама млади се обичали. По едно време при момата се приближава друг момък. Той отива да каже на нейния възлюбен да я спаси. Момъкът набързо отива, но двамата се скарват и се убиват. Ясновидецът искал да уреди живота им. Трети случай: видял на една нива, че някой отива да краде кръстците, а този, комуто принадлежала нивата, бил беден. Отива и му казва: „Знаеш ли, че твоите снопи се крадат? “. Този отива, залавя крадеца, скарват се и се убиват. Това не е наука. Затуй Писанието казва: „Отива ли някой да краде, нека да открадне. Отива ли някой да извърши някое престъпление, нека го извърши, а ученикът да си върви в пътя“. към беседата >>
179. Качества и проявление на волята, МОК , София, 15.3.1922г.,
- А в туй слизане се прекъсват картините, които иначе би видял.
– Не, това не е воля. Ще станеш в 4 часа да се облечеш, може да се разхождаш в стаята си, но ще станеш. Често в окултизма много ученици не сполучват, защото те трябва да се концентрират. В концентрирането съзнанието трябва да мине безпрепятствено от едно състояние в друго. И той заспива; при заспиването ти слизаш. А в туй слизане се прекъсват картините, които иначе би видял. Има, които стоят при вратата, и те приспиват, защото те знаят, че иначе ще видиш повече. А вие ще се борите да не заспите. И мнозина в България, доколкото аз зная, с малки изключения, все заспиват, защото има противници и те казват: „Не е тук място, а на долу“. Ще ти дойде една дрямка и ще те хванат. Никакво заспиване! към беседата >>
180. Първото задължение на учениците, ООК , София, 16.3.1922г.,
- Толев, Белев, Русчев, Русев, Радев, Коен и Радославов, а от сестрите: Недялкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова.
Може да започнете от там: умът и неговите връзки с материалния свят, разните му качества в природата и т. н. Кои ще влизат в тази комисия? Може вие да се определите, за вас 14 е най-доброто число 7 братя и 7 сестри. Вие ще си ги изберете, то е вече ваша работа. (Мълчание). Тогава аз определям братята. Толев, Белев, Русчев, Русев, Радев, Коен и Радославов, а от сестрите: Недялкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова. към беседата >>
181. Твоето Слово, НБ , София, 19.3.1922г.,
- Седяла 2–3 дена, най-после минава един козел.
„Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползва това? Какво е това? И тогава ние се намираме в положението на онзи козел, който се хвърлил в един трап, подмамен от една лисица. Лисицата влязла в един курник, пък като издавила 10–15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напреде си, та паднала в една голяма яма. И като паднала, гледала навън и казала: „Тази работа е лоша за мен“. Седяла 2–3 дена, най-после минава един козел. „Какво търсиш тук? “, пита я той. – „А-а, какво, горе ми беше много топло, пък слезнах тук да се поразхладя, тук е отлично място за живеене.“ – „Може ли да слезна и аз? “ – „Как не може, може! “ Хоп, скочил козелът вътре. към беседата >>
- В Писанието се казва: „Богът никой никога не е видял“.
Понеже всички ние влизаме в един велик Божествен организъм. Всяка една душа, всеки един индивид в света играе важна роля в този Божествен организъм и само човекът, който има Истината вътре в себе си, знае насоката на своя живот. А тази насока каква е? Тази насока в религията наричат Бог. И тогава спорят за Него. В Писанието се казва: „Богът никой никога не е видял“. Само единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил. А този единородният син, кой е? Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила, и тази Истина, която е излязла от безграничното, тя е направила нещата ограничени. И граничното, тя го е изявила. Следователно трябва да разбираме защо главата и сърцето имат известни съотношения. към беседата >>
- А природата в своето меню никъде не е предвѝдяла супа.
Лъжа и лъжица някой път, както в английски: „lawer“ и „liar“, са близо. Опасността е, с тази лъжица, ако се засмееш, яденето ще отиде в кривото гърло и с тебе ще се свърши. Никаква лъжица! И аз не зная, който е измислил тия лъжици, е бил много умен! И по някой път казваме, че най-силната храна е супата, която хората правят, те все супа ядат и с нея започват. А природата в своето меню никъде не е предвѝдяла супа. Супа няма там, щом идеш на нейната трапеза, супа няма. А ние, първото нещо, ще изнесат супа от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме. Гълташ, ама болести се раждат. И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа. А Павел казва – с мляко. към беседата >>
- Бог е предвѝдял за тебе нещо по-велико, отколкото ти мислиш.
И Господ те наказва заради твоята леност. А на този, който е работил, Бог въздава повече, понеже в миналото е бил трудолюбив. Трябва да работим в каквото и да сме положение. Турен си слуга, извърши своята длъжност. Един ден твоето слугуване ще ти даде по-големи знания. Бог е предвѝдял за тебе нещо по-велико, отколкото ти мислиш. И ако аз бих написал какво ви очаква в бъдещия живот, знаете ли какво би станало с вас? Вие бихте напуснали всичките ваши колиби, бихте напуснали всичките си работи. Но понеже туй време иде, ще напуснете земята. Пък като се освободите от всички тия връзки, ще тръгнете към тази посока, към Истината, и тогава ще разберете какво е казал Павел: „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на човек на сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог за тези, които го любят“. Ще кажат някои: „Какво е това нещо? към беседата >>
- Пък като се освободите от всички тия връзки, ще тръгнете към тази посока, към Истината, и тогава ще разберете какво е казал Павел: „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на човек на сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог за тези, които го любят“.
Един ден твоето слугуване ще ти даде по-големи знания. Бог е предвѝдял за тебе нещо по-велико, отколкото ти мислиш. И ако аз бих написал какво ви очаква в бъдещия живот, знаете ли какво би станало с вас? Вие бихте напуснали всичките ваши колиби, бихте напуснали всичките си работи. Но понеже туй време иде, ще напуснете земята. Пък като се освободите от всички тия връзки, ще тръгнете към тази посока, към Истината, и тогава ще разберете какво е казал Павел: „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на човек на сърцето не е дохождало това, което е приготвил Бог за тези, които го любят“. Ще кажат някои: „Какво е това нещо? “ Какво ли? Трябва да го видиш, чуеш и опиташ, то не може да се опише! Някои религиозни хора казват: „Всичко в света върви към една цел“. Но ти пишеш само за да нахраниш жена си и децата си. към беседата >>
182. Прави правете Неговите пътеки!, НБ , София, 2.4.1922г.,
- А който е писал Евангелието, взел е само този стих: „Бога никой никога не Го е виждал“, а е извадил тия думи: „Бога никой никога не е виждал в своето невежество“, понеже Бог не е на невежите, на слепите, а Бога всеки Го е видял, който има знание, Божествено знание.
Когато ние кажем, може ли да видим Господа, евангелистите казват: „Бога никой никога не Го е виждал“. Не, не! Слепите хора не са Го видели, а всички хора, на които очите са отворени, са Го видели поне един път в годината. А който е писал Евангелието, взел е само този стих: „Бога никой никога не Го е виждал“, а е извадил тия думи: „Бога никой никога не е виждал в своето невежество“, понеже Бог не е на невежите, на слепите, а Бога всеки Го е видял, който има знание, Божествено знание. Ако е православен, ще каже: „Господ е толкова свят и чист, че ние, грешните хора, сме недостойни да Го видим, но чрез някой правоверен, светия, свещеник, той да се помоли за нас, че дано Господ да се смили“. И затуй сме дошли до този хал, защото пращаме при Господа все такива нескопосници. Ще ви приведа един пример. Един учител се влюбва в една мома, учителка, но за да узнае дали тя ще се ожени за него, праща един свой ученик да види, да говори с нея. Отишъл ученикът, хвалил там своя учител, хвалил го, но тя се влюбила в ученика и му казала: „Защо не ми говориш за себе си, ами за своя учител? към беседата >>
184. Волята на Отца, НБ , София, 9.4.1922г.,
- “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо.
Какво тогава? Липсва на тази философия нещо, този живот не съдържа всичко. Значи кокошките дават една липса на елементите. Дяволът не се решил да разрешава по-нататък въпроса, но този бог, като ял и пил, не го задоволило това, пак се върнал при мъдреца и му казал: „Какво съм аз? “ Мъдрецът отговорил: „Намери какво си ти! “ Отишъл той в света и разбрал, че в човека има сили, който действат при желанията, но видял, че и в тия желания пак има нещо променчиво: някой път човек е щастлив, после е нещастен, някой път е доволен, друг път е недоволен, и разбрал, че и тук има нещо. Пак отишъл при мъдреца: „Учителю, кажи какво съм аз! Какво е животът? “ – „Намери го – казал мъдрецът, – иди и го търси.“ Отишъл той и почнал да мисли, че в живота има и мисъл. Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. към беседата >>
185. Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922г.,
- Като я видял, Христос помолил войниците да освободят едната му ръка, положил я на главата на жената и я изцерил, като ѝ казал: „Иди и живей според вярата в Любовта“.
Ще кажете: „Какво ли е туй предание? Чудно трябва да е! “ Много просто предание. То е следното: Една чужденка, бедна жена, дълго време търсила Христа, за да я излекува, но не могла да го намери. Когато приковавали Христа на кръста, тя чула това, отишла на мястото, дето ставало приковаването, и започнала да плаче, че било късно и няма да може да я изцери. Като я видял, Христос помолил войниците да освободят едната му ръка, положил я на главата на жената и я изцерил, като ѝ казал: „Иди и живей според вярата в Любовта“. към беседата >>
- Ние постоянно венчаваме и развенчаваме, обаче ние нямаме право нито да венчаваме, нито да развенчаваме, а имаме право само да санкционираме туй, което Бог е предвидял.
Според Христовото учение, тя ражда една дъщеря и я учи да обича Господа, да изпълнява волята Божия, а само Господ жени хората в света, нито владици, нито попове имат това право. Никой няма право да жени дъщеря си, освен Онзи, Който я изпратил на земята. Само Той има право. Тъй говори новото учение. Вследствие на това, понеже ние вършим известни престъпления, които Бог не е санкционирал, затова идат и тези страдания. Ние постоянно венчаваме и развенчаваме, обаче ние нямаме право нито да венчаваме, нито да развенчаваме, а имаме право само да санкционираме туй, което Бог е предвидял. И когато Христос казва на Тома: „Ела и тури пръста си в ръцете ми, ела и тури ръката си в ребрата ми и не бъди неверен, но верен, и знай, че аз съм този, който бях горе на кръста и пострадах“. Заради кого? – Заради тези, които не вярваха. Тогавашните християни, които са заминали на небето, вече са оправени и мислят като нас, но тези, които са на земята, не са оправени. И вие ще се оправите. към беседата >>
- – Защото седял много високо, не могъл да слиза долу.
А ние казваме: „Аз съм същество интелигентно, което не трябва да люби“. Извинете ме, ще ви кажа, че вие не сте интелигентни, нямате никакъв ум. Защото Онзи, Който е създавал световете, Който е направил всичко, Той е Бог на Любовта, дал е всички жертви, а ти, един пигмей със своя ум, казваш, че не можеш да любиш. Защо? – Защото си имал ум. Владиката не могъл да люби. Защо? – Защото седял много високо, не могъл да слиза долу. Да, ти си един владика, голям човек, не можеш да любиш. Господ от горе, от небето е слязъл, въплътил се е долу на земята, приковали са Го на кръста като слуга, а ти като един владика, като господар, сгънеш ръце и казваш, че не можеш да се занимаваш с дребнавости. Не е право туй. В туй няма никаква философия. Друго е, ако не можеш да обичаш. към беседата >>
186. Разбор на думи, МОК , София, 19.4.1922г.,
- Питам на кого от тримата приятели Любовта е била най- голяма - на третия, той доказал, че е готов да се жертва за приятеля си, от което се вижда, че Любовта му е истинска; като взел участие в укриване на престъплението на своя приятел, той бил готов да сподели наказанието с него: първият ще бъде главният престъпник - убиецът, а вторият - укривател и съучастник в престъплението и в този случай вторият ще вземе дял от наказанието на своя приятел. (втори вариант)
187. Предназначението на музиката, ООК , София, 20.4.1922г.,
- Тъй е седяла първоначалната мисъл.
Той е нагласил всичко. За контролиране на мозъка ви тази предвзетост бърка, тщеславието бърка, гордостта бърка, страхът бърка, гневът бърка, т. е. това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Тщеславието е една извратена форма от една предшествуваща идея. Първоначално тя е била следующата: да имаш доброто мнение на твоите приятели, да имаш доброто мнение на твоите ближни, да имаш доброто мнение на добрите хора, да имаш доброто мнение на Бога. Тъй е седяла първоначалната мисъл. След това, обаче, човек като е изгубил първоначалното си състояние, туй чувство да имаш добра мисъл се е превърнало на тщеславие, не вече да имаш доброто мнение, но да се покажеш. Запример, тщеславният човек, когато му дойде някой на гости, ако е цар, а той учител, ще го разведе в целия си кабинет и ще каже: „Този кабинет е специална система, няма друг като него. А тия шишета, те са първи по рода си; тия екземпляри пък, никъде не съществуват, само тук ги има“. Ако е земледелец, ще го разведе по нивите си, ще каже: „Виж, как хубаво се разорават и т. н .“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля няма друга. към беседата >>
- Ние ще започнем с дялането на трески.
И ние съдим за резултатите така: Ако аз взема в ръката си, запример, една тесла и разсека едно дърво на 2, 3, 4, 5, 6 и повече парчета, и ако от тия парчета изкараме една кола, с която хората могат да си служат, тази тесла е постигнала целта си. По резултатите съдим. Но ако аз накълцам дървото и нищо не излезе, казвам: Целта не е постигната. Ние се произнасяме в края какви ще бъдат последствията. И аз искам от вас всинца ви да бъдете много внимателни. Ние ще започнем с дялането на трески. Ще дяламе по всички правила и в края ще видим какво може да изкараме. към беседата >>
- Вие ще започнете от дялането на дъски, но ще внимавате да изкарате нещо добро. (втори вариант)
Ние съдим за нещата по техните вътрешни подбуди или по резултатите им. Теслата и брадвата, например, вършат пакости, но вършат и добри неща. Как ще си нацепите и нарежете дърва за огнището, ако нямате тесла и брадва? Обаче, ако накълцате с брадва или с тесла едно живо дърво и го лишите от условия за растене, вие не сте постигнали целта си. Не бързайте да се произнасяте за нещата, преди да сте видели резултатите. Вие ще започнете от дялането на дъски, но ще внимавате да изкарате нещо добро. Накрая, като видите резултатите, всеки сам ще се произнесе за своята работа. към втори вариант >>
- И у тях се заражда желание, всеки един от тях иска да се домогне до богатството на другия – да го привлече към себе си Допуснете сега, че единият от тия, по-умният е завладял всичкото богатство на другия и той остане без материали.
Сега как е започнала кармата? Първото съзнание в света, което е ограничило второто съзнание, то е родило сегашната карма. Сега представете си следующето изяснение: двама господари, еднакво интелигентни и еднакво богати, съпоставени в природата, но природата така ги е съпоставила, че те имат нужда един от друг, трябва да търгуват. И у тях се заражда желание, всеки един от тях иска да се домогне до богатството на другия – да го привлече към себе си Допуснете сега, че единият от тия, по-умният е завладял всичкото богатство на другия и той остане без материали. Тогава – той ще стане слуга; а онзи, който е взел богатството, става господар. Следователно, господарите в света показват преодоляющето съзнание, което е взело надмощие първоначално, а слугите показват хората, които се подчинили на туй влияние. Но у самите слуги туй съзнание да искат да бъдат господари, не е изчезнало, следователно, този господар придобива един слуга, втори, трети, четвърти, пети... тия слуги останат 100, 200, 500, те почват да се организират – тяхното съзнание се пробужда; съберат се, хванат господаря си, удушат го, вземат богатството му и те станат господари или като му вземат богатството, господарят стане слуга – сменят си ролите. към беседата >>
190. Ще се стопи!, НБ , София, 30.4.1922г.,
- – „Аз досега не съм го видял, досега все страдания съм имал.“ Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб, значи не те е оставил, обича те.
Туй същество, като възприемем в себе си, ще възвиши умовете и сърцата ни. В този жив Господ ние трябва да вярваме, да Го възприемем в нас всинца ни. Той е, Който работи в сърцето на всекиго. Дойдат някои и ме питат: „Има ли Господ в света? “ Казвам: „Има, има Господ братко, Той е в тебе“. – „Аз досега не съм го видял, досега все страдания съм имал.“ Радвам се на твоите страдания, защото Господ е в теб, значи не те е оставил, обича те. Тъй и Писанието казва: „Когото Господ обича, на него дава страдания“, значи, учи го. И тогава в нас се явяват тия, старите възгледи, че трябва да се отдалечим от света, но от кой свят? – От света на лъжите, на неправдата, на нечистосърдечието, от всичко, което ни спъва, от него трябва да се отдалечим. И този свят, за пример, в който вие се радвате, може би след хиляда години, като се върнете пак на земята, само ще има някакви останки от него, както в музеите от някое предпотопно същество. И черепите на сегашните хора, аз съм казвал на учените, ще бъдат в музеите. към беседата >>
191. Красивото в живота / Красотата в природата, МОК , София, 3.5.1922г.,
- Ето защо, когато в ума ви проникне някоя отрицателна мисъл или в сърцето ви - някое грубо или горчиво чувство, постарайте се като ученици да ги отстраните от себе си: вземете чука в ръката си, както майсторът скулптор, и ги дялайте, обработвайте, докато напълно се смекчат; за тази цел се изисква голямо самообладание. (втори вариант)
Който се стреми към красив вътрешен живот, той ще придобие тази Красота и върху лицето си. Например благородството, чистотата и нежността придават мекота и яснота на очите. Ако пък в някой човек преобладават личните чувства, те придават на очите му яснота, но тази яснота е лишена от мек елемент - тези очи са груби, неподвижни. Изобщо, очите играят важна роля в живота на човека. Ето защо, когато в ума ви проникне някоя отрицателна мисъл или в сърцето ви - някое грубо или горчиво чувство, постарайте се като ученици да ги отстраните от себе си: вземете чука в ръката си, както майсторът скулптор, и ги дялайте, обработвайте, докато напълно се смекчат; за тази цел се изисква голямо самообладание. Самообладание се изисква не само от учениците, но и от учителите. Сегашните учители по музика се дразнят, гневят на учениците си, когато взимат фалшиви тонове; ако може да запази нужното самообладание и присъствие на духа, учителят ще може лесно да коригира учениците си - под влияние на неговото спокойствие и най- неспособният ученик ще може да изправи гласа си и да пее хубаво, но когато учителят се гневи, тоновете се съкращават и гласът излиза фалшив. към втори вариант >>
192. Закон на енергията / Закон за енергиите, МОК , София, 10.5.1922г.,
- Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат; ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. (втори вариант)
Често се говори за физическия живот, за физическото тяло на човека. Какво представлява физическото тяло - физическото тяло е проводник, т.е. велика инсталация на силите в Природата; чрез тази инсталация минават двата вида природни сили: положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Засега вашите тела не са физически тонирани: едни от вас са положителни, а други - отрицателни, т.е. едни имат в себе си повече положително електричество, а други - повече отрицателно електричество. Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат; ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. Ако в дадения случай единият от тях не може да превърне положителното електричество в отрицателно, тогава те трябва съзнателно да се разделят, временно поне, и всеки да потърси за себе си другар с електричество, противоположно на своето; иначе във всекиго ще се събуди някакво враждебно чувство по отношение на другия, вследствие на което той ще прояви активност в характера си и най-после, като резултат на тази активност, ще дойде грубостта. Дали този човек е мъж, или е жена, е безразлично - той ще изяви своята грубост, понеже електричеството се движи по къси линии, а грубостта се проявява по най-късите линии. Ако се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те пак ще се отблъснат, вследствие на което между тях ще се яви известно недоволство, съмнение, страх - те ще се страхуват един от друг. Следователно, когато се срещнат двама души с положително електричество в себе си, те ще станат толкова активни, че ще се бият, ще се дуелират помежду си; ако пък се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те няма да се бият, няма да се дуелират от страх за живота си, но между тях ще се яви лицемерие, измама - единият ще гледа по околен път чрез измама така да обвърже другия, че да му отмъсти. към втори вариант >>
193. Дъще Сионова, НБ , София, 14.5.1922г.,
- Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“.
Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи. към беседата >>
194. Методи за чистене, МОК , София, 17.5.1922г.,
- В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуска водата надолу, и тук тя спира движението си; като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход, излиза на повърхността на земята и щом излезе, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. (втори вариант)
Как ще познаете при какви случаи да приложите първия и при какви - втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин - чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато Природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти - в този случай земните пластове са филтрите, които пречистват водата. Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуска водата надолу, и тук тя спира движението си; като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход, излиза на повърхността на земята и щом излезе, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта - в края. Филтрирането, което се състои в потъване в материята, в пречистване и излизане на повърхността, е метод за ликвидиране с кармата. Утаяването е подобен на филтрирането процес, но придружен с по-малко скърби и страдания. Колкото по-големи са скърбите и страданията, толкова и пречистването е по-голямо. към втори вариант >>
- Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва.
Ще ви приведа един окултен разказ: Един стар адепт в миналото имал голяма омраза към мишките, че създал един капан, в който мишките да се хващат. Но той съгрешил, и Господ го направил мишка. Влязъл в същата дупка, видял този капан отворен, отива да го изследва. „Тази пастърмица може да ми причини добро“. Издебва, и хайде вътре. Затваря се този ум, който бил направил този капан. Никакви капани не курдисвайте в ума си или в сърцето си, защото в този капан вие ще влезете. Този капан, може да минат десет, сто хиляди години, той ще ви чака. към беседата >>
195. По пътя, ООК , Витоша, 26.5.1922г.,
- Аз съм седял толкова години на прозореца в моята стая зимно време да държа беседи.
Тази задача е свършена наполовина. Задачата е през тъмна нощ, когато е бурно, когато вали дъжд, гръмотевици, тогава ще излезеш, ще се молиш, и Господ ще ти говори върху много работи. Тогава ти ще разсъждаваш: „Може да се простудя“. Щом дойде до Божествените работи, няма опасност да се простудиш. Аз ви дадох пример. Аз съм седял толкова години на прозореца в моята стая зимно време да държа беседи. Нека дойде някой професор да седи там, след един месец ще има пневмония. После колцина от тия хора, които са седели отвънка, са се простудили? Те са микроскопически опити, но са опити. Нека се яви друг, да говори един и половина часа на студено, да видим какво ще стане с него. Сега, трябва да усилите вашата вяра. към беседата >>
196. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- Има един малък разказ за Христа: като пътувал със своите ученици, видял на едно място едно петало и казал на Петър: „Вземи това петало“.
Сега ние теоретически сме почти на правия път, говорим добре, но като дойде да приложим Любовта и Мъдростта, както и всички други принципи, накрая фалираме и казваме: „Съдбата ни е такава“. А астролозите казват, че някоя звезда е причината. Какво общо има звездата с твоя живот, какво ще ти препятства тя? Не, твоят ум е, който не е разбрал този велик закон, който те е спънал в твоя път. Сега за нас се изисква един развит, просветен ум и да обръщаме внимание и на малките неща. Има един малък разказ за Христа: като пътувал със своите ученици, видял на едно място едно петало и казал на Петър: „Вземи това петало“. Но Петър не го взел, а си казал: „Защо ми е, опитва ме Господ? Не, аз се отказвам от това петало, аз ще служа на Бога“. Минал, заминал. Христос се връща, взема петалото и тръгва. Минал покрай един човек, който продавал череши, и му казал: „Дай ми за петалото череши“. към беседата >>
- Ако някой се раздруса, казват: „Този човек е полудял“.
Когато някой съвременен човек започне да изучава Божието Слово, хората почват да мислят защо този човек почнал да трепери. Някой медиум потреперва, а хората казват: „Смахнат е“. Ама вие на хоро играете, не треперите ли? На бал сте, реверанс правите. Има ли някой човек, който да не се друса? Ако някой се раздруса, казват: „Този човек е полудял“. – Това не е в реда на нещата, а когато мъжът се разсърди, друса жена си – то било в реда на нещата, когато началникът или министърът се разсърди, също. И тогава казват: „То е в реда на нещата, нещо предизвикало човека“. А щом някой религиозен човек, който търси Бога, се разтърси, казват: „Нещо му липсва, дъската му хлопа“. Не, на този човек дъската му се намества. Друга е причината на туй друсане: той търси Бога. към беседата >>
197. Връзки на знанието, МОК , София, 31.5.1922г.,
- Представете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода; тази вода е седяла в шишето три-четири дни, вследствие на което е изгубила своята свежест. (втори вариант)
Сега, това са важни разсъждения, които ще останат за класа. И в дома си да разсъждавате по тези въпроси, ще си представяте, че се намирате в клас. Стремете се да не смесвате тези идеи с идеите на света; смесите ли ги, съвсем ще се объркате. Ако ги смесите, ето каква грешка ще направите. Представете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода; тази вода е седяла в шишето три-четири дни, вследствие на което е изгубила своята свежест. След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току-що налята от извора; вие вземате това шишенце, наливате водата от него в голямото шише. Умно ли постъпихте? Напротив, голяма грешка направихте - шишенцето с вода, което ви дадох, трябва да държите отделно от другото. към втори вариант >>
198. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки.
“. Аз като разглеждах любовта, разглеждам сегашната ваша любов и казват: туй, което имате за любов, туй нищо не струва, това не е любов. Вие казвате: „Туй като не е любов тогава, кое е? “. Аз ще кажа кое е. Опитвам вашето шише. Вие имате едно шише пълно с вода. Тази вода е седяла 10 деня, тя се е вмирисала, в нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвам: това не е вода. „Как да не е вода? От чешмата е наляна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днес не е здравословна. Аз взимам вашето шише, изливам водата надолу,а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразниш шишето ни! към беседата >>
- Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. (втори вариант)
Наслаждаваш ли се от Неговите дела? Лесно е да се каже, че Бог е велик, че Той е създал небето, земята и всички небесни светила. Изучавал ли си слънцето? Познаваш ли неговото естество? Ходил ли си на слънцето? Ученикът може да отиде на слънцето, да се върне и да разкаже какво е видял там. Ако ви попитам кой иска да отиде на слънцето, много кандидати ще се явят, но не се отива лесно там. Който иска да отиде на слънцето, трябва да бъде готов и по ум, и по сърце, и по воля, да издържи на всички мъчнотии, които ще срещне на пътя си. към втори вариант >>
- Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. (втори вариант)
Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. Аз съм апаш, трябва да имам воля, да не се захласвам, но да бъда буден, да изпразвам кесиите на богатите“. Той посетил 2–3 пъти събранието, но пак се захласвал. Най-после той си казал: „Няма да посещавам вече този проповедник. Има опасност да забравя занаята си“. към втори вариант >>
199. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, НБ , София, 4.6.1922г.,
- Който е видял, казва: „Влез го виж“.
“ Влиза друг, вижда да гори свещ на кюлаф. Един след друг влизат, гледат изложението на този дервишин и капиталът му се увеличава. А който излиза, не казва, че той бил толкова глупав, да гледа една запалена свещ върху един кюлаф. Сега и вие виждате в света, в туй изложение на дервиша, и казвате: „Отлично е там“, но като излезете, казвате: „Влез, че го виж“. В този свят има един кюлаф и една свещ запалена, всичката истина е там. Който е видял, казва: „Влез го виж“. Аз зная вече какво има: на този кюлаф отгоре никаква култура не може да съществува. Че не може да съществува такава култура, каквато ние очакваме, че не можем да бъдем щастливи в този живот, да живеем братски, защо да не признаем тази истина? Ако не може, има причина. А може да се създаде тази нова култура в света, даже двама, трима души могат да дадат пример на истинско разбиране за Бога, а не туй, физическото разбиране, което е сега. И те ще имат право. към беседата >>
200. Окултна хигиена / Природна хигиена, ООК , София, 8.6.1922г.,
- И мога да му кажа, в кое кабаре е бил и на коя маса е седял, и от каква чаша е пил, и на тая маса кой още е седял, всичко!
Хм, значи, ти не си ясновидец, ами ти казал някой. Виждам ви аз, виждам по особен начин, онзи, който е ходил в кабарето, той има лицето на кабарето. Това е една истина. Аз в астралния свят не влизам, но мога да му кажа, защо е ходил в кабарето, и на неговото лице има отпечатък. Цялото кабаре е отпечатано. И мога да му кажа, в кое кабаре е бил и на коя маса е седял, и от каква чаша е пил, и на тая маса кой още е седял, всичко! Неговите очи не са меки, те имат особен цвят, тия очи са игриви: неговите очи играят като на някоя котка. И после, лицето му придобива друг цвят. Всяко едно кабаре има друг цвят. Всяко едно заведение има цвят. Във всяко кабаре живеят такива нечисти духове, които упражняват грамадно влияние на душите ви. към беседата >>
201. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922г.,
- Като вървял един ден по улиците, видял как едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака; той веднага се затичал към него, вдигнал го на ръце и се отправил към дома на детето. (втори вариант)
Ще приведа един пример за един работник окултист, който изпълнявал Волята Божия по известен начин. Той отишъл да търси работа: похлопал на една врата - отказали му, похлопал на втора - също; на другия ден - пак същата история. Минали така ден, два, три, цяла седмица - няма работа. Той дошъл до отчаяние: жена, деца го чакат вкъщи, а няма какво да им занесе. Като вървял един ден по улиците, видял как едно малко момиченце паднало на земята и си счупило крака; той веднага се затичал към него, вдигнал го на ръце и се отправил към дома на детето. Попитал го къде живее, какъв е баща му, за да знае какво направление да вземе. Детето казало адреса, казало името на баща си, който бил виден фабрикант. Като занесъл детето в дома му, бащата благодарил на бедния работник и за благодарност го назначил на работа в своята фабрика. Какво показва това - детето на фабриканта било последният, и то благоприятен случай, който работникът трябвало да използва, за да намери работа; ако той не е бил буден, щеше да го пропусне. Будност се изисква от ученика, защото ако не е буден и пренебрегне една малка работа, той ще изгуби един благоприятен случай. към втори вариант >>
202. Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922г.,
- Щом видял тази картина, турчинът веднага свалил пушката си и казал: „Понеже ме признавате за господар, подарявам живота ви“. (втори вариант)
В нивата на един турчин се явили много лалугери, които нападнали житото. Един съсед казал на турчина, че нивата му ще бъде изядена от лалугери. Като чул това, той взел пушката си, напълнил я със сачми и тръгнал към нивата си, с намерение да убие лалугерите. Като го видели, още отдалеч те застанали на задните си крака и се изправили пред него със страхопочитание, дано не ги убие. Щом видял тази картина, турчинът веднага свалил пушката си и казал: „Понеже ме признавате за господар, подарявам живота ви“. Той си казва: „Признавам погрешката си, затова хвърлям пушката си настрана. Нямам право да убивам мирните същества“. Те пък, от своя страна, седнали на задните си крака, в положение на молитва, да разберат какво намерение има господарят им и да го помолят да им прости. към втори вариант >>
- Един ден, като си почивал в колибата, видял на тавана лепнато говеждо извержение. (втори вариант)
Един момък, от едно българско село, много отдалечено от железопътната линия, след свършване на гимназия, по някакъв щастлив случай, му се отдало да следва университет. Той свършил по естествените науки. Като се върнал при родителите си, в своята родна колиба, измазана по тамошния обичай с говежди тор, той спокойно си отдъхнал от шумния град и умствените занятия. Един ден, като си почивал в колибата, видял на тавана лепнато говеждо извержение. Той извикал баща си и почнал да му доказва, по какъв начин и с помощта на какви сили извержението се е залепило там. Баща му слушал цял час неговите доказателства и казал: „Синко, какви сили и закони са действали, не зная, обаче зная, че майка ти донесе една тенекия, пълна с говежди извержения, и ги лепна на тавана. Ако тя не беше направила това, не зная какви сили щяха да действат и откъде щяха да дойдат“. към втори вариант >>
203. Гладуват и жадуват, НБ , София, 25.6.1922г.,
- Обаче щом дойдем да съпоставим, може ти да си видял синьо, а аз червено.
Казвам, това е едно цвете, червено, вие какво казвате? – Червено цвете. И двама виждаме червено. Какво има да спорим? Или синьо, жълто, отенъците еднакво виждаме. Обаче щом дойдем да съпоставим, може ти да си видял синьо, а аз червено. И спорим, ти казваш: „Цветето е синьо“, а аз казвам: Цветето е червено. Но ние гледаме две различни цветя: моето цвете е червено, а твоето – синьо. И ти си прав, и аз съм прав. Представете си, че ние двама сме на една сфера и тази сфера е празна. Аз съм отгоре, ти си вътре. към беседата >>
204. Прояви на съзнанието, МОК , София, 28.6.1922г.,
- Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор; ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. (втори вариант)
Сега ще ви дам един малък опит за една седмица: всяка сутрин и вечер четете 3-та глава от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 13-и стих включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодим9; като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор; ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото и лесно ще възпроизведете разговора на Христа с Никодим; ако не успеете да възпроизведете този разговор, все пак ще придобиете нещо. Колкото и да е несполучлив опитът, не се обезсърчавайте. към втори вариант >>
- Никодим е седял най-малко два часа при Христа.
Сега вземете и направете един малък опит за една седмица. Четете 3-та глава от Евангелието на Йоана до 13 стих включително. Тия стихове ги четете за една седмица, сутрин и вечер и се постарайте да си представите във вашето съзнание този разговор между Христа и Никодима, но конкретно, да оживее картината в съзнанието ви. Да си представите не само това, което е писано, но, ако може във вашето съзнание да проникнат и други мисли и идеи, които са минали тогава, не само този разговор. Никодим е седял най-малко два часа при Христа. То е една дълга реч, дълга беседа. Тъй поне една стотна част да мине през вашия ум, да си съставите една идея. Сутрин и вечер ще четете и ще създадете този образ. Ще видите дали може да го възпроизведете. Ще се върнете в миналото, ще видите дали вашето съзнание може да се пробуди. към беседата >>
205. Мечешкият капан!, ООК , София, 29.6.1922г.,
- Ако в момента можете да се откажете от своя дял и дадете яденето си на пътника, вие сте направили една жертва. (втори вариант)
Като се говори за отличителната черта на Любовта, казват, че Любовта се жертва. Обаче само онзи разбира жертвата, който се е жертвал. Да се жертва човек, това значи да се откаже от известно благо в полза на ближния си. Представете си, че пред вас сложат богата трапеза с вкусни ястия, баница, плодове. Вие сте очаквали този обяд от няколко деня и тъкмо се готвите да ядете, когато вратата се отваря и влиза един беден, изнемощял пътник, който не е ял три дена. Ако в момента можете да се откажете от своя дял и дадете яденето си на пътника, вие сте направили една жертва. Ще го поканите да седне, ще му прислужите и ще гледате с радост как яде. Ако не можете да направите това, вие не сте готови още да се жертвате. Само онзи може да се жертва, който е дошъл до правата мисъл. Започне ли човек да се запитва защо трябва да се жертва, той не може да бъде истински ученик. Жертвата е предмет за изучаване. към втори вариант >>
- Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. (втори вариант)
Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. към втори вариант >>
206. Живите сили в природата, ООК , Чамкория, 20.7.1922г.,
- Не е все едно, дали човек гледа един груб, неодялан камък, или един диамант. (втори вариант)
Силите, които се крият в минералите, имат отношение към костната система на човека. В бъдеще скъпоценните камъни ще се употребяват като възпитателно средство върху човешкия ум. Понеже пречупват правилно светлината, те действат главно върху въображението на човека. Добре е човек да изучава скъпоценните камъни, техните кристални форми, за да се свърже с разумните сили, които работят върху тях. Диамантът, както и скъпоценните камъни – изумруд, рубин, сапфир, се отразяват благоприятно върху мисълта на учените, поетите и писателите. Не е все едно, дали човек гледа един груб, неодялан камък, или един диамант. Грубият камък оказва едно влияние върху мисълта, а диамантът – друго. към втори вариант >>
207. Възможности, МОК , Чамкория, 26.7.1922г.,
- Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. (втори вариант)
Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използва разумно. Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в баснята Щъркел и жаба. Тази басня е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл. Един млад щъркел, който представлявал млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, където живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да и разправя за света, в който живее: към втори вариант >>
208. И Петър Го взе настрана, НБ , Чамкория, 30.7.1922г.,
- Не, то носи светлина за вас, разрешение на всички обществени задачи; то носи такова разрешение, каквото светът не е видял!
“ Вложете Любовта като една велика сила, любете другите тъй, както любите себе си, и не използвайте никого! И този Господ, Който живее във вас, е Господ на Любовта. Аз мога да направя един опит с когото и да е, бил той прост или учен, стига да е искрен, и да му покажа известни правила. Тези правила не са много сложни, може да ги опитате, но да не злоупотребите с тях. Да не мислите, че новото учение носи нещастие. Не, то носи светлина за вас, разрешение на всички обществени задачи; то носи такова разрешение, каквото светът не е видял! Да не мислите, че аз разрешавам въпросите. Не, самото учение носи тази сила, тази светлина в себе си, тъй както слънцето носи силата да развива цветята и те да растат според нея: едни прави сини, други бели, трети червени, едни дребнички, други високи и прочие. Според туй разположение на светлината, тъй растат и растенията. Следователно и Любовта, която иде сега в света, тя носи тази възможност и тя ще даде на всяко растение, на всеки човек това, от което той се нуждае. Сега ние оставяме този въпрос, коя църква е права. към беседата >>
- Тя, като го видяла тъй беден, веднага му дава едната от мъжовите си ризи.
Техните синове и дъщери се оженят, но и те казват: „Нашите синове и дъщери ще го приложат“. И досега туй учение не е още приложено. И досега българският свещеник не е приложил туй, което проповядва в църквата. Един български свещеник проповядвал в църквата, че който има две ризи, едната трябва да даде на някой беден, който няма нито една. Жена му чула това нещо в църквата, и дохожда един беден човек при нея да ѝ иска нещо. Тя, като го видяла тъй беден, веднага му дава едната от мъжовите си ризи. Дошъл попът от църквата, иска от жена си ризата, но тя му казва, че я дала на един беден човек. „А, това учение е за хората, не е за нас“, казва попът. Ако аз ви проповядвам едно учение, което е заради вас, а не и за мене, то не е право. Аз казвам: „Туй учение, което ви проповядвам, е първо за мене, а после за другите“. И всеки един трябва да си каже: „Туй учение е първо за мене, а после за вас“. към беседата >>
210. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки, ИБ , В.Търново, 17.8.1922г.,
- Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи, но нищо не са видели.
Няма никаква тайна, но гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: Вие, каквото видяхте, няма да го казвате. Ще видим ще го изпълнят ли, каквото заповядвам. Те като видяха, отиват при една сестра, да й разправят какво са видели. Те какво трябваше да направят, а те направиха тъкмо обратното, и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи, но нищо не са видели. към беседата >>
- Вчера някои се разгневиха и един ми казва, че той видял какво има в стаичката ми духом.
Работата, която аз трябваше да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще го направи. Вие се месите в работи, които нито в клин, нито в ръкав не влизат. Каквото трябва, аз ще ви повикам навреме и ще ви разкажа: Туй трябва да стане. Аз имам всичко предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми казва, че той видял какво има в стаичката ми духом. Нищо не е видял. На мене ще каже, че духом го е видял. Ако той духом го е видял, най-първо той нямаше да се сърди. В тази, скришната стаичка, когато ви въведат, трябва да разберете нещо. Разбирание там трябва. към беседата >>
- Нищо не е видял.
Само моята четка ще го направи. Вие се месите в работи, които нито в клин, нито в ръкав не влизат. Каквото трябва, аз ще ви повикам навреме и ще ви разкажа: Туй трябва да стане. Аз имам всичко предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми казва, че той видял какво има в стаичката ми духом. Нищо не е видял. На мене ще каже, че духом го е видял. Ако той духом го е видял, най-първо той нямаше да се сърди. В тази, скришната стаичка, когато ви въведат, трябва да разберете нещо. Разбирание там трябва. Ако трябва да се залъгваме, то е друг въпрос. към беседата >>
- На мене ще каже, че духом го е видял.
Вие се месите в работи, които нито в клин, нито в ръкав не влизат. Каквото трябва, аз ще ви повикам навреме и ще ви разкажа: Туй трябва да стане. Аз имам всичко предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми казва, че той видял какво има в стаичката ми духом. Нищо не е видял. На мене ще каже, че духом го е видял. Ако той духом го е видял, най-първо той нямаше да се сърди. В тази, скришната стаичка, когато ви въведат, трябва да разберете нещо. Разбирание там трябва. Ако трябва да се залъгваме, то е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубавите картини всяка сутрин. към беседата >>
- Ако той духом го е видял, най-първо той нямаше да се сърди.
Каквото трябва, аз ще ви повикам навреме и ще ви разкажа: Туй трябва да стане. Аз имам всичко предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми казва, че той видял какво има в стаичката ми духом. Нищо не е видял. На мене ще каже, че духом го е видял. Ако той духом го е видял, най-първо той нямаше да се сърди. В тази, скришната стаичка, когато ви въведат, трябва да разберете нещо. Разбирание там трябва. Ако трябва да се залъгваме, то е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубавите картини всяка сутрин. Някой път ще отидат в Европа, че някой художник нарисувал някой хубав пейзаж, турнат го в една рамка два-три метра и ще гледат тази картина с години. към беседата >>
211. Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Той видял, че в торбата останал само един пакет: всички изпадали – направил една погрешка.
Искате да имате голяма земя. Българите никога няма да имат такава широка земя както англичаните. Знаете ли в какво положение ще се намерите? Едно време, когато Господ решил да даде всички благословения в света, пратил един ангел да занесе тия добрини с пакети в голяма торба. Този ангел не прегледал как били наредени тия пакети, замислил се нещо и пакетите един по един изпопадали по пътя. Той видял, че в торбата останал само един пакет: всички изпадали – направил една погрешка. Изпопадалите пакети били разграбени. Ангелът се замислил: „Какъв отговор ще дам сега пред Бога? “ В това време дохожда един поет и го запитва: „Няма ли нещо за мене? “ – „Има един пакет останал – отговорил ангелът, – но той е вярата: тя не е за Земята, а за Небето, затова ти Горе ще отидеш, да си почиваш.“ Питам тогава хората какво искат? Опитахте яденето, опитахте пиенето, спането, науката, но пак ви липсва нещо. към беседата >>
212. Много плод принася, СБ , В.Търново, 20.8.1922г.,
- Следователно на всеки едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага: ще ги минем еднакво и едните, и другите – трябва да ги приемем на драго сърце.
Сега някои от вас, като ученици, искате да минете през този свят, да ви посрещнат с палми, с цветя, да нямате абсолютно никакви страдания. Туй е невъзможно! При сегашните условия е невъзможно. Следователно на всеки едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага: ще ги минем еднакво и едните, и другите – трябва да ги приемем на драго сърце. И този е най-щекотливият въпрос. Сега между мнозина у вас се зараждат спорове, разделения, убеждения. Ако те спорят, казват: „Туй е нужно, ние кармически имаме нещо.“ Един от двамата трябва да отстъпи. Ще каже: „Ама аз няма да отстъпя.“ – Ще отстъпите, кармически е това, няма да ви оставят – ще отстъпите. Ще ви докажа защо трябва да отстъпите. към беседата >>
213. Чистота на сърцето (Утринна беседа, без заглавие), СБ , В.Търново, 20.8.1922г.,
- Друг е въпросът, ако има някой насъщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни.
Като дойде при тебе брат ти и ти каже: „Имам нужда от пари“, ще отидеш с него между четирите стени, ще извадиш и ще му дадеш. Ще кажеш: „Господи, това го правя заради Тебе“, и ще му дадеш, като забравиш, че си му дал. Разбрахте ли, сестри? Не, братя и сестри, тъй е – и ще се свърши въпросът, и тогава ще се избегнат тия недоразумения. А така, да дойде някой, да иска пари назаем, за да върти търговия – не. Друг е въпросът, ако има някой насъщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни. Той трябва да ти каже: „Братко, за насъщното, за необходимото ми трябват.“ Който даде, ще даде по закона на свободата. Сега може да изпъкне в ума ви една или друга мисъл – те са посторонни. В Школата между вас искам да има абсолютна хармония. Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че десет лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш – нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се – твоята празна кесия Господ ще я напълни. към беседата >>
214. Изпитвайте Писанията!, СБ , В.Търново, 22.8.1922г.,
- И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем.
Ще ви изпитам. Знаете ли как? Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази торба в еди-кой си град.“ Ако той офейка с торбата, въпросът е решен вече. Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи своя мушия, и него ще разберем. Ще ви поставим такива капани, такива клопки, каквито не сте виждали. Като дойдат тези ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата? “ – „Да.“ – „Със здраве си върви.“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата? “ Имайте предвид, че у нас важат фактите. Щом торбата не е на мястото, нищо друго не важи. към беседата >>
215. Работа за новия живот, СБ , В.Търново, 22.8.1922г.,
- Ако никой не беше ме видял, щях да премълча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам.
Морал всякога трябва да има и в Доброто, и в злото. Ако аз съм грешен, ще кажа: „Грешен съм“ – няма да крия. Ако е добро, ще го кажа, както си е. Така трябва да бъде между нас. Сега аз ви изнасям това, понеже беше снощи. Ако никой не беше ме видял, щях да премълча, но понеже има трима души свидетели, на вас го изповядвам. Грях ли е това? Има ли право Учителя да се разхожда със своите ученици? Аз ще ви питам: има ли право майката да носи своите деца? Има ли право господарят да води своите слуги? Та като казвам Учител, аз разбирам Учител, на когото душата е пълна с Любов. към беседата >>
- Ако изпълним всичко туй в Школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павел, че „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на сърцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в тялото си ли бях, или вън от тялото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви въведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от тялото вънка.
Ако изпълним всичко туй в Школата, ще постигнем онова, което е изразено с думите на апостол Павел, че „Око не е видяло и ухо не е чуло, и на сърцето на човека не е дохождало онова, което е приготвил Бог за онези, които Го любят.“ На друго място Павел казва още: „Като излязох от тази школа, в тялото си ли бях, или вън от тялото, не зная, но чух нещо, което не може да се изкаже на обикновен език.“ За да ви въведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от тялото вънка. Най-първо трябва да се очисти вашето сърце, после да се очисти вашият ум и най-после да се приготви волята ви, че като ви изведа от тялото ви, да видите Школата и като се върнете, да кажете: „Сега съм решил на всяка цена да изпълнявам Волята Божия.“ Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква – целия ви живот. А сега ще благодарите и за туй, което имате. Не бързайте, защото за онези, които са подир вас, долу, вашето състояние е идеал. Има души, които считат вашето състояние за рай. към беседата >>
216. Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие), СБ , В.Търново, 23.8.1922г.,
- Казва: „Елате да видите този цар как се е усмърдял!
Знанията, които съм придобил – аз съм завършил науки – не ми позволяват.“ – Туй не ми позволява, онуй не ми позволява. Ние мислим, че сме големи хора. Ааа, че Невидимият свят не дава пет пари за нашето положение! И цар да е, и учен да е, и богат да е, и който и да е от висше положение – сваля го, простира го на земята и го усмърдява. Дава ли нещо за него? Казва: „Елате да видите този цар как се е усмърдял! “ Цар ли е? Туй не е цар. И нашите философи, които ще реформират света, и тях ще ги прострат, и те ще се усмърдят. Учители, свещеници, майки, бащи – всички ги простират на земята – смърдят. Тия майки не са майки. към беседата >>
217. Живот вечен, СБ , В.Търново, 24.8.1922г.,
- Но като се отделил, видял, че сам не се живее.
Следователно ние чакаме. Туй положение ще запазите, докато дойде Новото. Вие сте в едно спящо състояние. С години Адам е спал в райската градина. Той играл, спал, живял с животните и един ден Господ му вдъхнал дихание – тогава се съзнал. Но като се отделил, видял, че сам не се живее. „Хубаво, аз с животните можах да живея, докато бях с тях, но сега какво да правя? “ Съзнал се, съзнание ново му дошло – тъй казва легендата. И тогава Господ решава да му създаде другар. Сега това тъй се тълкува. Ако един ден се намеря при по-добро настроение, ще ви разправя тази велика история, тя е тъй интересна! към беседата >>
219. Какъв трябва да бъде ученикът, СБ , В.Търново, 25.8.1922г.,
- Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло.
Та казвам ви: бъдете смели и решителни, не се колебайте от никаква философия! Ние приближаваме към опити, към велики опити в живота. Ще кажете: „Дали е време? “ – Време е сега! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този Нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бъде велик, чуден – и вие ще забравите всичкото ваше минало. Старият свят си заминава, новият ще се разкрие и всички ще кажете: „Едно време бяхме слепи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сърцето ни е пълно с Любов, душата ни е пълна с Истина – всичко можем да направим, няма нищо невъзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, съединени ръка за ръка: всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее в света! към беседата >>
220. Новият и старият живот, СБ , В.Търново, 26.8.1922г.,
- Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял.
Казах им: „Много скъпо ще платите! “ В 1918 година ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали! “ Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой11, не послушаха Йоан Кронщадтски11и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките – това са Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохожда глад, мор, раздори. към беседата >>
221. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Той запазва абсолютно мълчание; мълчи и когато те наблюдава, а ти мислиш, че не те е видял и се успокояваш. (втори вариант)
Именно в тези творчески актове на Бога на земята стават най-големите престъпления, защото Той не може да се занимава с глупостите на хората. Вие казвате: "Докато Господ мълчи, да свършим тази работа, сега му е времето! " Но след като свърши работата си, Господ се обръща и разчита всичко. Той за всичко държи сметка, нищо и никого не забравя, нищо не пропуска, никога не заспива. Той само привидно никога не те забелязва и дори когато те гледа, показва, че не те вижда. Той запазва абсолютно мълчание; мълчи и когато те наблюдава, а ти мислиш, че не те е видял и се успокояваш. Не, видял те е Той. към втори вариант >>
- Не, видял те е Той. (втори вариант)
Вие казвате: "Докато Господ мълчи, да свършим тази работа, сега му е времето! " Но след като свърши работата си, Господ се обръща и разчита всичко. Той за всичко държи сметка, нищо и никого не забравя, нищо не пропуска, никога не заспива. Той само привидно никога не те забелязва и дори когато те гледа, показва, че не те вижда. Той запазва абсолютно мълчание; мълчи и когато те наблюдава, а ти мислиш, че не те е видял и се успокояваш. Не, видял те е Той. към втори вариант >>
- Така че, ако образувате една комуна, повикайте Христа и кажете: "Господи, искаме да вземеш дял в тази комуна, да бъдеш с нас; ще започнем с Твоята Мъдрост, ще започнем с Твоята Любов, ще започнем с Твоята Истина". (втори вариант)
В това Учение, където и да се приложи, няма изключение. В закона на Любовта изключение няма. Христос казва: "Аз съм лозата, вие сте пръчките". Така че, ако образувате една комуна, повикайте Христа и кажете: "Господи, искаме да вземеш дял в тази комуна, да бъдеш с нас; ще започнем с Твоята Мъдрост, ще започнем с Твоята Любов, ще започнем с Твоята Истина". Не мислете да образувате комуна само за десет души, а я отворете за целия Божествен свят, дайте образец на света, израз на Истината! към втори вариант >>
- И като те види, Той се представи, че не те е видял.
Сега му е времето. Щом свърши работата си, Бог веднага обръща погледа си към хората: разглежда работите им, разчиства техните сметки. Нищо не избягва от Неговия поглед. Той никого не забравя, за всичко е буден. Казва се, че Бог никога не спи. И като те види, Той се представи, че не те е видял. Ти мислиш, че не вижда, какво правиш, и се успокояваш. Бог всичко вижда, но работи в абсолютно мълчание. към беседата >>
222. Правила и мерки за избягване на всички погрешки, СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели.
В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате! “ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях“. Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! към беседата >>
- Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката.
Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. към беседата >>
- Нищо не е видял!
Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. към беседата >>
- На мене ще казва, че духом го е видял!
Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. към беседата >>
- Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди.
Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. към беседата >>
223. Съвети и наставления за Учениците, СБ , ИБ , В.Търново, 3.9.1922г.,
- " Като видял, че не може друг, Той се заел сам да оправи, да уреди света, да изработи начини, методи.
224. Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете, НБ , СБ , В.Търново, 10.9.1922г.,
- Ако намери хора, които работят с любов, ще ги приеме като граждани в Царството си и ще им каже: Елате при мене вие, благословени от Бога, да получите своя дял. (втори вариант)
И тъй, сега вие минавате за православни. Ако искате да бъдете такива в истинския смисъл на думата, приложете любовта. Който иска да бъде свещеник в правия смисъл на думата, нека приложи любовта. Когато Христос дойде и намери свещеници, които работят без любов, ще ги уволни. Той ще уволни всички хора, които работят без любов. Ако намери хора, които работят с любов, ще ги приеме като граждани в Царството си и ще им каже: Елате при мене вие, благословени от Бога, да получите своя дял. Сега и аз се обръщам към вас, като към свои братя, и казвам: Направете един жив опит, да приложите любовта. Само така ще придобиете истинското знание. Така ще осмислите живота си. И, като отидете на онзи свят, ще видите, че там не съществуват български закони, нито други човешки закони. Там съществува само един закон – Божият. към втори вариант >>
- По едно време той видял в средата на черквата един човек, интелигентен, с красиво лице, стои прав, нямало място за него. (втори вариант)
Той посещава всички черкви, но още не Го познават. В Америка, в една черква държал своите проповеди видният проповедник, доктор Гордън. Той написал една хубава книга за Христа. Повод за написването й било едно видение. Една вечер той сънувал, че държи много хубава проповед, която приковала вниманието на слушателите му. По едно време той видял в средата на черквата един човек, интелигентен, с красиво лице, стои прав, нямало място за него. Щом свършил проповедта си, той веднага запитал слушателите си: Кой беше този човек, който през всичкото време стоеше прав? – Христос. – Христос? Един път дойде Христос в моята черква и нямаше място за Него. Казвам: Колко пъти Христос е посещавал черквите, но за Него е нямало място! към втори вариант >>
225. Живият Господ, НБ , Русе, 1.10.1922г.,
- Като видял това, разбрал, че ако доброволно не съкрати бюджета си, природата ще му се наложи.
Един богат търговец изразходвал годишно сто хиляди лева за домашни нужди. Наложило му се да съкрати малко бюджета си, но той не знаел, кое перо да отнеме. Случило се, че изгубил три четвърти от капитала си. Като видял това, разбрал, че ако доброволно не съкрати бюджета си, природата ще му се наложи. На следната година той сам намалил бюджета си наполовина. Като се намерил в затруднение, веднага разбрал, кое перо може да съкрати и кое не може. Казвам: Когато човек задлъжнее много и отникъде не идат средства за живот, Бог изпраща смъртта – минималният кредит на живот и дейност, за да може той правилно да се развива. Да умреш, това значи, да влезеш в областта на смъртта, като средство за освобождаване от грандоманията, в която си живял па земята. Всеки иска да живее охолно, да се храни с печени пуйки, гъски. към беседата >>
- Едно момче видяло това и се приближило при бика, хванало го за рогата и го запитало: Какво ти е?
В Америка, някъде, бикът на един богат земеделец пощурял, започнал да се хвърля върху хората, да ги гони, да ги боде с рогата си. Всички се чудели, какво да правят с бика, как да го укротят. Едно момче видяло това и се приближило при бика, хванало го за рогата и го запитало: Какво ти е? Защо толкова лудуваш? Бикът отговорил: В долната част на единия крак, не зная точно къде, се е забил един голям трън. Той ме смущава, не зная, как да си помогна. Момчето се навело, вдигнало крака па бика и внимателно извадило тръна. Бикът веднага се успокоил и престанал да лудува. към беседата >>
226. Отличителни качества на волята, МОК , София, 11.10.1922г.,
- Като свържеш краката и ръцете на един заспал човек с въже, ти си го завладял вече.
Друго криво положение у съвременните хора е мисълта, която те поддържат, че трябва взаимно да си упражняват влияние, да се завладяват. Това е лесно, но не е позволено. Черното братство разполага с ред методи за това. Като свържеш краката и ръцете на един заспал човек с въже, ти си го завладял вече. Щом се събуди, ще му кажеш: Сега аз заповядвам! — Какво печелиш с това? Тялото на човека можете да владеете, но никога неговия ум и неговото сърце. Щом се освободи от въжето, той ще направи същия опит с вас. Когато спи човек, вие можете да го връзвате и като вързан, можете да му влияете, но щом се събуди, влиянието остава само върху тялото му, а не и върху ума, сърцето, душата или духа му — те никога не могат да се подчинят на чуждо влияние; те не се поддават на връзване. към беседата >>
229. Възлюби го, НБ , София, 22.10.1922г.,
- – Е, казвам: Кой е по-прав: Аз ли, който имам Бога в себе си, цял ден съм с Него, разговарям се, радвам Му се, или този, който никога не е видял лицето на Бога, а ми говори за спасение.
Казват: Той е еретик, той не разбира Евангелието, той не вярва, че може да се спаси. – Е, казвам: Кой е по-прав: Аз ли, който имам Бога в себе си, цял ден съм с Него, разговарям се, радвам Му се, или този, който никога не е видял лицето на Бога, а ми говори за спасение. Пита ме: Спасен ли си? Казвам: Братко, никога не съм бил спасяван и не бих желал да бъда спасяван. Ето една двузначеща дума – „спасен”. От какво да се спасиш? Когато крадецът открадне 10,000 лв. към беседата >>
230. Станете да отидем!, НБ , София, 29.10.1922г.,
- Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала: Защо плачеш?
Лекарят се произнесъл, че няма да оздравее. Извикали втори, трети лекар и всички казвали едно и също: болестта е сериозна и тя не може да се справи с нея. Извикали консулт от 12 лекари, и те казали същото. Като се убедили, че жената ще замине за другия свят, лекарите казали на мъжа й да се приготви да изпие горчивата чаша – жена му ще замине. Крайно измъчен, той отишъл при жена си да се прости с нея. Като видяла, че очите му били насълзени, тя го запитала: Защо плачеш? – Не мога да скрия истината от тебе, ще ти кажа всичко. Лекарите казват, че ще живееш още 24 часа, болестта ти е тежка, не можеш да издържиш. – Нищо, готова съм да си замина, но искам от тебе само едно нещо: да ми обещаеш, че като умра, няма да се ожениш за друга. Той отговорил: Ти знаеш, че съм честен човек, не мога да лъжа. Представи си, че срещна друга жена, толкова красива и добра като тебе. към беседата >>
231. Не знаете що искате, НБ , София, 12.11.1922г.,
- Обущарят следял, какво прави и, ужасен, извикал: Михаиле, какво правиш?
Ако не ме задоволиш, ще пати главата ти. Обущарят взел кожата и, като си излязъл помешчикът, казал на чирака си: Слушай, Михаиле, от тези обувки зависи нашето бъдеще. Ако не можем да задоволим този помешчик, ще пострадаме. – Лесна работа, казал Михаил. Взел кожата и започнал да крои обувките. Обущарят следял, какво прави и, ужасен, извикал: Михаиле, какво правиш? Това са чехли за мъртвец, не са модерни обувки, каквито помешчикът иска. – Бъди спокоен, всичко ще се нареди, както трябва. Чиракът спокойно продължил работата си. Не се минало и половин час, в обущарницата влязъл слугата на помешчика и казал: Моля, не кройте новите обувки за господаря. Той е мъртъв вече, направете му чехли за умрял. към беседата >>
- Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания.
– Какво нещо е религията? – Връзка с Бога. – Какво означава свързването с Бога? – Според мене, да се свържеш с Бога, това значи, да имаш отношение към любовта, към всичко живо по лицето на земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията Любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания. – Нима дървото страда? – Някога в дървото се пробужда съзнанието, както в човека. В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. към беседата >>
233. Лама савахтани, НБ , София, 26.11.1922г.,
- Видял, какъв е наклонът на козирката, измерил го с ръката си, чиято широчина знаел.
– Не мога, ваше Величество, нямам такива инструменти. – Ако в 20 минути мостът не бъде готов, ще платиш с главата си! Инженерът не се отчаял, но започнал да мисли. Веднага му дошла една светла идея. Свалил шапката си, на която имал козирка. Видял, какъв е наклонът на козирката, измерил го с ръката си, чиято широчина знаел. Направил точно изчисление и, след 20 минути, мостът бил готов. Така и вие ще извикате „Или, Или" и ще разрешите важния въпрос. към беседата >>
234. Практическо приложение на окултната музика, ООК , София, 26.11.1922г.,
- В своя първоначален живот, когато той е седял по-високо, проявявал се е като музикант, но отпосле той е изгубил тази музикална култура.
Пък попът, той си има такава длъжност – да пее; псалтът – също пее. Аз не съм псалт, не съм поп, не съм мома да се женя, та да пея! То бива един път в годината, когато идеш някъде, когато те повикат на угощение, че тогава може да се развеселиш, може да попееш“. Такива са въобще народните ни схващания. И българинът отпосле ги е добил, в своето слизане. В своя първоначален живот, когато той е седял по-високо, проявявал се е като музикант, но отпосле той е изгубил тази музикална култура. Музикален е българинът! Той имал култура, но като изгубил своята музика, изгубил и своята книжнина. И сега от книжнината на славяните нищо не е останало, а при това славяните са много музикален народ, но у тях наново трябва да се събуди този музикален дух. към беседата >>
236. Ще ви научи, НБ , София, 10.12.1922г.,
- Като се видял в невъзможност да задоволява капризите на своята възлюбена, той се пропил.
Понеже произхождала от висок род, тя обичала да живее охолно, поради което харчела много пари. В скоро време тя изразходвала всички пари на мъжа си. За да задоволява нуждите й, той бил принуден да прави заеми. Един ден отишъл да иска пари на заем от познати, но те му отказали – никой вече не му давал. Дългът му възлизал на повече от 300 хиляди лева. Като се видял в невъзможност да задоволява капризите на своята възлюбена, той се пропил. Приятелят му искал да му помогне, но го оставил да си научи урока. Един ден той му казал: Намислил съм да ти помогна, но с условие, да заминеш в странство, никой да не знае това. Докато се върнеш, аз ще изплатя дълговете ти. Понеже външно двамата приятели си приличали, никой не могъл да разбере, какво станало. Мъчна била задачата на добрия приятел. към беседата >>
237. Добрата земя, НБ , София, 17.12.1922г.,
- Той е опитал всичките методи на лекуване и видял техните резултати.
Мозъкът има отношение към мисълта. Как мисли човек за окръжаващата среда, за външната природа? Сегашните хора мислят, че са много умни; дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например, един виден лекар дава съвети на болните, как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата му или той сам, тогава вика други лекари. Защо? – Сам не вярва на лекуването си. Той е опитал всичките методи на лекуване и видял техните резултати. Като се разболее детето му, понеже е лично засегнат, казва: Ще извикам някой по-опитен, по-способен лекар, той да го лекува. – Та нали си капацитет в медицината? Това показва, че дълбоко в себе си, той е неуверен. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Без да искат, те лъжат и себе си, и другите. към беседата >>
238. Самоопределение, МОК , София, 20.12.1922г.,
- Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода.
Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзнанието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (– Каква разлика има между познанието и съзнанието?) – Познанието е повърхностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит – то е положително знание. Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода. Да съзнаваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във вода. Познанието подразбира зародишното състояние на телата, а съзнанието – тяхното постепенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Четирите фази на съзнанието представляват различните Ангелски йерархии. В някои отношения Ангелите седят по-високо от Боговете. към беседата >>
- Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка.
Църквата, за която говорим ние, не е стопанство, не е сиропиталище. Тя е жива църква, а не каменна; тя е подвижна църква, на промени от любов към любов, от истина към истина, от мъдрост към мъдрост, от правда към правда, от доброта към доброта. Ако свещениците бяха смели да говорят, както аз говоря, и ако бяха доблестни да говорят истината, българският народ, пък и целият европейски свят нямаше да остане толкова назад, както е днес. Българският народ е останал толкова назад, благодарение на своето духовенство и на своите учители. Аз се чудя на заблуждението на сегашните учители. Наскоро в пловдивската гимназия полудяла една ученичка. Учителите, лекарите търсят причината за полудяването, но не могат да я намерят. Аз съм изучавал този въпрос цели десет години и зная причината за полудяването. Казвам: Внесете в ума даже на най-силния човек две противоположни мисли, и той непременно ще се побърка. Те произвеждат голямо сътресение на нервната система, нарушаване на вътрешната хармония в човека, или, на окултен език казано, излизане на човешкия двойник вън от тялото. На негово място се настанява друго същество. към беседата >>
- Слугата се видял в чудо, казвал й да спре, но тя не го разбирала.
Слугата наблюдавал, как господарят му заповядвал на метлата, на брадвата и си казвал: И аз мога да заповядвам. Един ден господарят му казал: Хайде, иди сега да ми донесеш вода. Слугата отишъл в стаята, дето била метлата, и казал: Хайде, метла, иди да донесеш вода. Метлата отишла за вода, изсипала я на мястото й и отишла втори път. След това трети, четвърти, пети път: носела вода и я изливала, носела и изливала — всичко се напълнило с вода. Слугата се видял в чудо, казвал й да спре, но тя не го разбирала. Той не чул от господаря си, какви думи казва на метлата, когато не иска повече вода. Веднага се затичал при господаря си и му казал: Господарю, направих една голяма беля, всичко се напълни с вода. Господарят отишъл при метлата и казал: Слушай, метла, твоето място е в ъгъла. Тя веднага се прибрала на мястото си. Слугата забравил да каже на метлата, че мястото й е в ъгъла. към беседата >>
- Аз съм видял това, което те не са виждали, и аз живея там, дето те не са живели.
"Защо ние не можахме? " — Да, зная защо. Аз зная за Бога това, което те не знаят. Аз съм видял това, което те не са виждали, и аз живея там, дето те не са живели. И който иска да ме изпита, какво съм, нека дойде при мене, у дома. Онзи, който мисли, че съм лош, че съм хитър, че съм омагьосвал, хипнотизирал, нека дойде при мене, да поговорим един час. Като излезе, той ще види, в какво съм го омагьосал. Такива работи у нас няма. Аз ще му говоря, колко е велик Господ; колко е велика природата, ще му говоря за светлината. към беседата >>
240. Окултна медицина, ООК , София, 24.12.1922г.,
- Аз съм наблюдавал, правил съм опити и съм видял, че погрешките идат, когато човек е в едно спящо състояние.
“ Може да си туриш инжекция, като лекаря, и спокойно ще чакаш часа, ще минеш съзнателно от единия свят в другия. И като влезеш в другия свят, ще се усетиш повече свободен, отколкото в този свят. Ако се уплашиш, ще те приспят; ако не се уплашиш, ще имаш съзнание и като дойдеш от другия свят, ще помниш, ще знаеш от где идеш. Та първото нещо: учениците, които напредват, трябва да знаят, че съзнанието им е будно. И всичките погрешки почиват на туй, че нашето съзнание не е будно. Аз съм наблюдавал, правил съм опити и съм видял, че погрешките идат, когато човек е в едно спящо състояние. Захласнал се той някъде, и тогава ще дойде по улицата някоя кола, ще го прегази. Ако съзнанието е будно, ти вървиш по пътя, мислиш, съзнаваш и никаква кола няма да те прегази, защото виждаш и отзад, и отпред. Сега казваш: „Господ да ме пази“. Ами защо Господ ти е дал очи? После, мнозина от вас имат друго мнение, казват: „Аз не настивам“. към беседата >>
241. Правилният растеж на Ученика, ООК , София, 2.1.1923г.,
- И когато Йоан видял тия работи отгоре, казали му: „Туй го запечатай“.
Тази Истина няма да я намерите никъде, тя не е написана в никоя книга. Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат. Когато учениците на Хермес са го попитали за една дума от Великата книга на живота, да им я изясни, той само си стиснал устата и нищо не казал. А ние веднага ще си отворим устата два пъти. И когато Йоан видял тия работи отгоре, казали му: „Туй го запечатай“. Той е писал нещо, но туй, което е писал Йоан, то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна! “ към беседата >>
242. Значение на ръцете и пръстите, ООК , София, 7.1.1923г.,
- – „Онези, които са с нас, са повече.“ Като му се отворили очите, видял, че цялата гора била пълна с колесници и коне.
Туй право никой не може да ми го отнеме. То е мое собствено право. Гдето е Господ, там съм и аз“. Кажете ли така, вие вече сте оградени с една мощна аура и всичките Бели Братя са на ваша страна, и те изтеглят ножовете си. Като казвам, че изтеглят нож, то е като онзи слуга, за който се говори в Писанието, че казва: „Господарю, заграден си с неприятели“. – „Онези, които са с нас, са повече.“ Като му се отворили очите, видял, че цялата гора била пълна с колесници и коне. Това са ножовете. Това са техните мисли. Щом изразим тази формула, заставаме прямо да изразим Божия закон. Всичките тия братя насочват своите мисли към Земята, ние ставаме едно мощно динамо и Божественият закон почва да работи в нас. Казвам: Най-първо ще се поляризирате, ще бъдете верни на призванието си, няма да се страхувате, няма да се колебаете, ще опитате. към беседата >>
243. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги, НБ , София, 7.1.1923г.,
- Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало. (втори вариант)
Клал говеда, продавал ги и все бил недоволен. Оженил се, родили му се три деца, но и това не го задоволявало. Един ден двете по-големи момченца играели на двора, а майката къпела шестмесечното си детенце в голямо корито. По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало. Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън. Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло. Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото. Още по-уплашена, тя извикала: Детето се удавило! Страшна съдба! към втори вариант >>
- Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото. (втори вариант)
По-голямото братче взело нож от касапницата и казало на по-малкото: Искаш ли да ти покажа, как тате коли агнетата? Вдигнало ножа и прерязало гърлото на братчето си. Като видяло, какво направило, то се ужасило и заплакало. Щом чула плача на децата, майката излязла да види какво правят вън. Голямото момченце, уплашено да не го бие майка му паднало на земята, то се натъкнало на ножа и умряло. Ужасена от картината, която видяла, майката се затичала вкъщи, да извади детенцето от коритото. Още по-уплашена, тя извикала: Детето се удавило! Страшна съдба! След това ще говорят, че било определено от Бога да се колят животните. Не, тази страшна съдба показва, че лошите дела имат такива последствия. Това са резултатите на лъжливите учения, на кривите възгледи и заблуждения. към втори вариант >>
- Той слушал да се говори за една бедна вдовица, останала с едно малко дете, която, от деня на смъртта на нейния мъж, не видяла бял ден в живота си. (втори вариант)
Ще приведа още един пример из живота на английския проповедник от Бостън. Той слушал да се говори за една бедна вдовица, останала с едно малко дете, която, от деня на смъртта на нейния мъж, не видяла бял ден в живота си. Тя не знаела, що е почивка, що е разходка, толкова била утрудена в живота си. Един ден този проповедник отишъл в дома на вдовицата и казал: Ето, какво съм намислил. Днес ще оставиш детето си на мене, на моите грижи, а ти ще бъдеш свободна да прекараш целия ден на почивка някъде и на чист въздух. Няма да се грижиш за детето си. Той й дал пари и я освободил от грижата за детето. към втори вариант >>
- Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хвалят, създало се е в него чувство на тщеславие – жената в човека.
Личните чувства в човека говорят, че като индивидуално същество той живее само за себе си. Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хвалят, създало се е в него чувство на тщеславие – жената в човека. После се явила гордостта – мъжът в човека. Човек обича да се хвали сам. Ако някой ученик е тщеславен, той мисли, че всичко знае. Ако учителите му не го задоволят както очаква, той казва: "Този учител нищо не знае, онзи нищо не знае" и т.н. Учителите не трябва да се разправят с него, но нека го подложат на изпит, да му докажат какво знае. към беседата >>
247. Малките случаи, ООК , София, 5.2.1923г.,
- Единият син видял баща си разголен и казва: „Онзи, старият наш“.
Сега вие често критикувате. Критикувайте, без да хапете. Виждай погрешките на хората, без да ги изнасяш. Да имате тази благородна черта. Там в Библията се говори за Ной, че като излязъл из кораба, като пил винце, се напил. Единият син видял баща си разголен и казва: „Онзи, старият наш“. А другият син взима една дреха и покрива голотата на баща си. На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, понеже той изнася своите погрешки. Проказа е това! Това, което ти ще изнесеш за другите, то един ден ще дойде в дома ти. Пък и турците казват: „Не се смей на комшията си, да не ти дойде на главата“. към беседата >>
248. Свещеното правило, КД , София, 9.2.1923г.,
- Туй е великото у Бога, че Той отбелязва онова, което никой не го е видял.
На вас може ли да се разчита? Обръщам.сега закона върху вас. Вие как сте? Може ли да разчитате? Ще дойдете, има една свещено правило, на когото очите му са отворени, Господ всякога отбелязва. Туй е великото у Бога, че Той отбелязва онова, което никой не го е видял. Големите грехове на хората Той не отбелязва, но малките работи, които и ангелите не виждат даже, Той ги отбелязва, а което другите виждат, Той не отбелязва. към беседата >>
250. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни, НБ , София, 11.2.1923г.,
- Тогава туй малко мишле ги видяло, дошло къмъ тѣхъ, и започнало съ зъбитѣ си да прѣгризва всички въжета, освободило ги.
Царьтъ се поусмихналъ, и казалъ: Е, ти ще ми отблагодаришъ съ нещо, виждашъ ли тия приятели на около ми, които ги угощаватъ, на тѣхъ азъ очаквамъ, но азъ съмъ толкова благодаренъ, че ще те освободя. Той казалъ на котката си: Мацъ, дай ми това мишче, а ти иди да си намѣришъ друго. Котката го турила въ рѫката му и си заминала. Той го погладилъ, погладилъ малко и казалъ: „Хайде да ти направя едно добро“, и го пусналъ на свобода. По-нататъкъ прѣданието разказва, че се отворила една война, въ която хващатъ този царь съ приятелитѣ му, и го направятъ робъ, вързватъ ги съ въжета, и ги оставятъ на една поляна, а отишли да гонятъ други неприятели. Тогава туй малко мишле ги видяло, дошло къмъ тѣхъ, и започнало съ зъбитѣ си да прѣгризва всички въжета, освободило ги. „Хайде, казва то на царя, за доброто, което ми направи ти едно врѣме, и азъ да ти направя една услуга“. Това мишле е онази велика идея, която е въ състояние въ всички моменти на живота ти, когато никой не може да ти помогне, тя да ти се притече на помощь, и ти на нея да се спрешъ. Това е тази Божествена идея, която може да те спре отъ отчаянието ти. Ти си въ отчаяние, отивашъ да се самоубиешъ, и тази велика Божествена идея изкача прѣдъ тебе, и ти казва: „Има още единъ, който може да прѣгризе тия малки нишки, и ти ще бѫдешъ свободенъ. Не бой се, азъ ще те освободя“. към беседата >>
251. Предназначение на слънцето, луната и звездите, МОК , София, 14.2.1923г.,
- В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях.
За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът? — Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница. В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях. към беседата >>
- Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела.
— Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време. към беседата >>
252. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. (втори вариант)
Един англичанин имал дресиран тигър, който водел навсякъде със себе си, като куче. Тигърът изказвал радостта и благодарността към господаря си с лизане на ръката. Един ден англичанинът четял една философска книга и, силно увлечен в четенето, не забелязал, че тигърът му ближел ръката, но толкова много, че кожата се протрила и почнало да тече кръв. Като усетил миризмата на кръвта, тигърът се настървил за месо и се готвел да захапе ръката му. Слугата, негър, като видял това, прицелил се с пушката си и повалил тигъра на земята. Така той спасил господаря си от смърт. към втори вариант >>
- Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му.
“ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява. Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ. към беседата >>
253. Първата родена мисъл, МОК , София, 21.2.1923г.,
- Който не разбира това, той мисли, че този човек е полудял.
По този начин ще разберете, че не сте сами в света. Всеки от вас е свързан със същества от различни култури, които го придружават на всяка стъпка, като едни от тях му помагат, а други му пречат в развитието. Виждал съм хора, които вървят из улиците и си шепнат нещо. Някой върви и си казва: Тъй ли? Значи, този човек слуша разговора на съществата, които са в него, взима участие в разговора им и се присъединява към една от страните. Който не разбира това, той мисли, че този човек е полудял. — Не, не е луд човекът. към беседата >>
- Като видял недоволството му, Бог го приспал.
да мисли като Него и да владее чувствата и мислите си. Когато Бог създал Ева, първата мисъл, която Адам изказал, била следната: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Каква е била първата мисъл на Адам преди появяването на жената, там Писанието мълчи. Докато Адам е бил сам в рая, Бог вкарал всички животни при него, две по две, мъжко и женско, да ги види и да ги наименува. От този момент в душата на Адам се родило вътрешно недоволство, че е сам, без другарка. Като видял недоволството му, Бог го приспал. Да заспи, да си почине, да разреши задачата си — тази била първата мисъл, първото желание на Адам. Наистина, когато не може да разреши някой въпрос, човек заспива. Щом заспи, той ще разреши въпроса. Следователно, за да разрешите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искаш правилно да разрешиш известен въпрос, абсолютно престани да мислиш за него. към беседата >>
254. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!, НБ , София, 25.2.1923г.,
- Като се събудил от упойката и видял, че десният му крак е отрязан, болният започнал да вика, да се сърди, да роптае против лекаря: Това лекуване ли е? (втори вариант)
Лекарят се разговорил с него и, като схванал състоянието му, казал: Мога да те излекувам, но при условие, да не протестираш срещу метода на лекуването и да не съжаляваш, че си дошъл при мене. Както да постъпя, няма да ме съдиш. Ще подпишеш договора, че няма да ме съдиш и ще ми броиш 50 хиляди долара за лекуването. Болният се съгласил на всичко и постъпил в клиниката на лекаря. В деня на лекуването, болният бил упоен, и лекарят отрязал десния му крак, под коляното. Като се събудил от упойката и видял, че десният му крак е отрязан, болният започнал да вика, да се сърди, да роптае против лекаря: Това лекуване ли е? От този момент той мислел само за крака си. Като дошъл лекарят на преглед, болният отдалеч още почнал да му вика: Защо не съм здрав, докторе, да скоча да се боксирам с тебе! Докторът, който разбирал психологията на болния, мълчал. След известно време, като обиколил болния, лекарят го заварил, че плаче, малко успокоен. – Докторе, извади ме от това положение. към втори вариант >>
- По едно време, в пансиона започнал да иде един млад момък, добър по характер, но външно груб, недодялан – наричал се Божимир. (втори вариант)
Един недостатък имал: обичал да яде много. Като забелязали това, прислужниците били принудени да взимат част от храната на децата. Като виждали, че иде Мирчо, всички казвали: Ето го, пак иде. Защо били неразположени към него? Защото само взимал, без да дава нещо. По едно време, в пансиона започнал да иде един млад момък, добър по характер, но външно груб, недодялан – наричал се Божимир. Когато идвал, той всякога носел на децата плодове, прясна питка, сирене и др. Като го виждали още отдалеч, децата започвали да викат и скачат, да се радват. Много естествено, Божимир иде и носи нещо. Светът се нуждае от божимировци, а не от мирчовци. към втори вариант >>
- Не само тѣ, но всички негови съдружници си искатъ своя дялъ.
Всички тѣ сѫ взели участие въ тѣхното богатство, за да забогатѣятъ. Ония млѣкопитающи, и тѣ сѫ работили. И като взѣмемъ всички тия богатства, които съществуватъ, това се дължи на онзи общъ животъ, който е далъ потикъ за туй забогатѣване. Вземете онзи търговецъ, който се занимава съ обработване на кожи, той трѣбва да знае, че е одралъ кожата на толкова животни. Да, животнитѣ сѫ го подържали. Не само тѣ, но всички негови съдружници си искатъ своя дялъ. Всичкото богатство се дължи на онзи цѣлокупенъ животъ, който е работилъ за това благо. Има ли право единъ богатъ да каже: Това е мое богатство. Не, онзи търговецъ на кожи трѣбва да знае, че той, който е одралъ кожитѣ на толкова животни, единъ день и тѣ ще искатъ своя дялъ. Въ какво отношение ще искатъ своя дялъ? Не е позволено богатството да се употрѣбява за зло на човѣчеството. към беседата >>
- Не, онзи търговецъ на кожи трѣбва да знае, че той, който е одралъ кожитѣ на толкова животни, единъ день и тѣ ще искатъ своя дялъ.
Вземете онзи търговецъ, който се занимава съ обработване на кожи, той трѣбва да знае, че е одралъ кожата на толкова животни. Да, животнитѣ сѫ го подържали. Не само тѣ, но всички негови съдружници си искатъ своя дялъ. Всичкото богатство се дължи на онзи цѣлокупенъ животъ, който е работилъ за това благо. Има ли право единъ богатъ да каже: Това е мое богатство. Не, онзи търговецъ на кожи трѣбва да знае, че той, който е одралъ кожитѣ на толкова животни, единъ день и тѣ ще искатъ своя дялъ. Въ какво отношение ще искатъ своя дялъ? Не е позволено богатството да се употрѣбява за зло на човѣчеството. Богатството, това е единъ кредитъ за онѣзи нуждающитѣ се. То е банковъ кредитъ. И богатитѣ хора сѫ касиери на Бога, точна сметка ще дадатъ, касиери сѫ. към беседата >>
- Въ какво отношение ще искатъ своя дялъ?
Да, животнитѣ сѫ го подържали. Не само тѣ, но всички негови съдружници си искатъ своя дялъ. Всичкото богатство се дължи на онзи цѣлокупенъ животъ, който е работилъ за това благо. Има ли право единъ богатъ да каже: Това е мое богатство. Не, онзи търговецъ на кожи трѣбва да знае, че той, който е одралъ кожитѣ на толкова животни, единъ день и тѣ ще искатъ своя дялъ. Въ какво отношение ще искатъ своя дялъ? Не е позволено богатството да се употрѣбява за зло на човѣчеството. Богатството, това е единъ кредитъ за онѣзи нуждающитѣ се. То е банковъ кредитъ. И богатитѣ хора сѫ касиери на Бога, точна сметка ще дадатъ, касиери сѫ. Дойде нѣкой, иска да му се помогне. към беседата >>
256. Видѣхме Господа / Видяхме Господа, НБ , София, 11.3.1923г.,
- Правоверните ще ми отговорят с цитати от Евангелието: "Никой никога не е видял Господа.» Следователно, и те не са Го видели. (втори вариант)
И започват тогава хората да се оправдават с времето, с работите, с грижите за семейството си и т.н. Нямам нищо против това, но трябва да се каже истината на хората. Коя истина? – Онази жива, безсмъртна истина, която може да създаде права философска мисъл; да събуди благородните и възвишени чувства у човека; да даде импулс на неговата воля. "Видяхме Господа." Питам: Всички служители на църквата видяха ли Господа? Правоверните ще ми отговорят с цитати от Евангелието: "Никой никога не е видял Господа.» Следователно, и те не са Го видели. Това е едната страна на въпроса. Учениците на Христа казаха: "Видяхме Господа". Тома рече: "Ако не видя на ръцете язвите от гвоздеите и не вложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам." Значи, Тома е реален философ. Той вярва само в това, което вижда и пипа с ръцете си; той вярва само в това, което може да провери с ума си. С това, Тома искаше да каже, че има основание да се съмнява в думите на Петра, който три пъти се отрече от Христа. към втори вариант >>
- Той ще ме убеждава, че видял Господа. (втори вариант)
Учениците на Христа казаха: "Видяхме Господа". Тома рече: "Ако не видя на ръцете язвите от гвоздеите и не вложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам." Значи, Тома е реален философ. Той вярва само в това, което вижда и пипа с ръцете си; той вярва само в това, което може да провери с ума си. С това, Тома искаше да каже, че има основание да се съмнява в думите на Петра, който три пъти се отрече от Христа. Как може да се вярва на такъв човек? Той ще ме убеждава, че видял Господа. Ако е за Йоана, ученикът на любовта, като го хванаха за дрехата, той я остави и избяга. Той пък ще ми говори за любовта! И днес, когото хванат в името на Христа, ще иска да се изхлузи, да се оправдае. Какъв смисъл има да проповядваш една религия, от която сам отстъпваш? Ние не проповядваме такава религия. към втори вариант >>
257. Влияние на планетите, ООК , София, 12.3.1923г.,
- Христос казва: „Аз извърших моя дял, ти можеш ли да вървиш по моя път?
Защо не е направил Христос всичко? Защото не вярват всички в Христа. Христос е направил всичко, но и от нас се изисква да направим нещо. И всичката заблуда е там, че ние оставяме Христос всичко да върши, но затуй и работите не вървят добре. Ученикът трябва да бъде смел и решителен – нищо повече! Христос казва: „Аз извърших моя дял, ти можеш ли да вървиш по моя път? “ Ти искаш да Го следваш, но знаеш ли колко камшика Му удариха? – „Не зная.“ Те Му удариха 1, 2, 3, ... аз няма да ви кажа числото. Христос запитва: „Толкова камшика можеш ли да издържиш? После, знаеш ли тежестта на този дървен кръст, който аз носех? Ти такъв кръст можеш ли да носиш? към беседата >>
258. Бяла и черна светлина, МОК , София, 21.3.1923г.,
- За всяко живо същество Природата е предвидила специфичен дял.
Другите стават едри, силни, а то се движи между тях като чуждо пиленце. Всяко пиленце гледа добре да се нахрани, без да мисли за своето братче, че е гладно, слабичко. Кой как погледне на него, смее се, че е много дребничко, много издребняло. Същото нещо става и в класовете между учениците. Всеки ученик иска да се развие, да стане голям, велик и не мисли за брата си, че едва крета, че не може да си намери храна. За всяко живо същество Природата е предвидила специфичен дял. Следователно всеки има право само на своя дял, но не и на дела на брата си. Никой няма право да спъва себе си, никой няма право да спъва и другите. Който се опита да спъне брат си, и него ще спънат – все ще се намери някой по-силен от него, който да го спъне. към беседата >>
- Следователно всеки има право само на своя дял, но не и на дела на брата си.
Всяко пиленце гледа добре да се нахрани, без да мисли за своето братче, че е гладно, слабичко. Кой как погледне на него, смее се, че е много дребничко, много издребняло. Същото нещо става и в класовете между учениците. Всеки ученик иска да се развие, да стане голям, велик и не мисли за брата си, че едва крета, че не може да си намери храна. За всяко живо същество Природата е предвидила специфичен дял. Следователно всеки има право само на своя дял, но не и на дела на брата си. Никой няма право да спъва себе си, никой няма право да спъва и другите. Който се опита да спъне брат си, и него ще спънат – все ще се намери някой по-силен от него, който да го спъне. към беседата >>
259. Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа, НБ , София, 25.3.1923г.,
- Видял ли си тези тела? (втори вариант)
Що е теософия? Какво ще му даде тя? Теософията е премелване на жито, т.е. превръщането му в булгур. Ще говориш за астрално, за ментално, за причинно тяло. Видял ли си тези тела? Не съм ги видял, но така е писано. – Това не е знание. Всяко учение, което се проповядва, трябва да се опита, да отговаря точно на фактите. Ако всичко, което проповядвате, е вярно, защо не се повдигнахте? Защо не се спасихте? към втори вариант >>
- Не съм ги видял, но така е писано. (втори вариант)
Какво ще му даде тя? Теософията е премелване на жито, т.е. превръщането му в булгур. Ще говориш за астрално, за ментално, за причинно тяло. Видял ли си тези тела? Не съм ги видял, но така е писано. – Това не е знание. Всяко учение, което се проповядва, трябва да се опита, да отговаря точно на фактите. Ако всичко, което проповядвате, е вярно, защо не се повдигнахте? Защо не се спасихте? Защо индусите, които проповядваха толкова учения, не се повдигнаха? към втори вариант >>
260. Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни, НБ , София, 8.4.1923г.,
- Мнозина цитират стиха: "Никой не е видял Бога." Следователно, няма защо да се занимаваме с Него. (втори вариант)
Има нещо Божествено в религията. Това са трите велики принципа, на които тя се крепи: Любовта, Мъдростта и Истината. Религия без любов, без мъдрост и без истина е суха кост. Тя е останка, която учените изучават, за да разберат, как е била създадена на своето време. Под "религия" разбираме онези правилни отношения, които съществуват между човешката душа и Бога, както и между всички хора по лицето на земята. Мнозина цитират стиха: "Никой не е видял Бога." Следователно, няма защо да се занимаваме с Него. Всъщност, онова, което е истинско, реално, видимо, съществено, е Бог. Реален е само Бог, а ние сме проява на Неговата Любов. Кое е реалното: дървото или листата му? Дървото живее с години, а листата са преходни. Накрая на есента те окапват, а на пролет се сменят с нови. към втори вариант >>
- Оставям ти моя дял; живей, както разбираш. (втори вариант)
В торбата парче хляб и нова книга за живота. Елате след това при мене, аз ще ви кажа, къде е Господ. Това е общ закон и за мъже, и за жени. Синът ще дойде при майка си и ще каже: Майко, благодаря ти за всичко, което си направила за мене. Отивам на работа за Господа. Оставям ти моя дял; живей, както разбираш. Така трябва да каже жената на мъжа си, и мъжът на жена си. Така трябва да каже бащата на своя син, и майката на своята дъщеря. Ако синът последва баща си, и дъщерята – майка си, те са на прав път. Всеки на работа! Не мислете за парите си в банката, не мислете, че сте осигурени. към втори вариант >>
261. Житно зърно / Житното зърно, МОК , София, 11.4.1923г.,
- 11о ако вие имате ужасни страдания, мъчения, вие имате нещо, което има и този, който е копал на лозето -радостен вие имате дял. (втори вариант)
Сега, не трябва да се заблуждавате, че като вземете и нарисувате едно цвете, то е все едно, [както] когато цветето е живо. И вашата мисъл, то е същото. И тази мисъл трябва да е произлязла чрез големи усилия, мъчнотии, страдания, че като цъфнете, ще почувствате вътрешна радост, бодрост. Знаете ли, ако бихте изкарали един живот без мъчнотии, какво ще стане? 11о ако вие имате ужасни страдания, мъчения, вие имате нещо, което има и този, който е копал на лозето -радостен вие имате дял. Кой се мъчи? Който копае на лозето. Онзи, който цял ден копае на лозето, как върви? Навел се, пришки ще има на ръцете си, лицето почерняло. Казвате: „Почернял." Почернял, но работил. към втори вариант >>
262. Чий е този образъ? / Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923г.,
- Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе, на училище, да чуе тази музика и, като се върна, той каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. (втори вариант)
Действително, той свири много хубаво, има голяма техника, но едно развито музикално ухо може да забележи известни дисонанси. Не всеки може да забележи това, но ухото на един светия, на един ангел забелязват тия дисонанси. Значи, има още по-велика музика, Божествената музика. Щом чуеш тази музика, всичко забравяш и, като се върнеш в къщи, ще кажеш на жена си: С мене всичко е свършено, отсега нататък ще служа на Господа. Апостол Павел се моли на Господа, плака, като казваше: "Господи, доста са моите тръне". Най-после, за да му покаже Господ, че този трън му е необходим, прати го в третото небе, на училище, да чуе тази музика и, като се върна, той каза: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. И сега вече не живея в седмата глава, а в осмата. към втори вариант >>
- Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. (втори вариант)
"Чий е този образ? " У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? към втори вариант >>
264. Четирите съзнания, МОК , София, 25.4.1923г.,
- Нима тъкачът няма никакъв дял в картината?
Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четирите реални неща: платното, боите, четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника. Това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? И той се е трудил, работил докато изтъче платното. Бояджията, който е правил боите, също е употребил труд, работа. Онзи, който е правил рамките, и той се е трудил. Той е ходил по горите да търси подходящи дървета за рамки. Ако сравните труда на художника с този на тъкача и на търговците, които са му услужили, ще видите, че художникът е употребил най-малко физически труд. към беседата >>
265. Живот вечен, НБ , София, 29.4.1923г.,
- Те са се трудили, вложили своята енергия, следователно и те имат дял в него.
Богатият ще настоява, а бедният ще отказва. Това е правилно разрешение на въпроса. А така богатият не дава, бедният иска, това е криво разрешение. Богатството на сегашните хора не е тяхно. То е събрано от труда на хиляди и милиони хора. Те са се трудили, вложили своята енергия, следователно и те имат дял в него. Как смеят богатите да ядат труда и енергията на милионите поколения без тяхното позволение? Животните, на които кожите са одрани, ще кажат на Господа: „Господи, този търговец забогатя от нашите кожи“. Проповедниците ще възразят, че животните са създадени за човека. Те казват, че и в църквите трябва да има богати хора, да дават повече. – Колкото е вярно едното, толкова и другото. към беседата >>
266. Правилно разпределение на енергиите, ООК , София, 13.5.1923г.,
- Аз съм правил опити и съм видял, че благодеяние с пари никога не води към добри последствия.
Много нещо още липсва. Че ни липсва, това всеки ден можем да проверяваме. Нашето милосърдие също е един център, морално чувство е, но ако то е чрезмерно развито, а разумът не е развит, ние ще гледаме каквото имаме да го раздадем без оглед, там където не му е мястото. Ако пък у нас е силно развит разумът, то ще раздадем всичко точно на мястото си. Не е въпросът да се раздаде всичко, че каквото стане. Аз съм правил опити и съм видял, че благодеяние с пари никога не води към добри последствия. Ако на един човек се създаде работа, да бъде самостоятелен, да може да работи и да счита, че каквото е изработил, е негово, не му е дадено даром, това има много добри резултати. Това е една система на американците. Много практична е тя. Добре е даже и ние да я приложим помежду си, да създадем работа за всеки. И като работи човек, знае, че туй, което яде, го заслужава, работил е заради него. към беседата >>
- Ти говориш нещо, ще говориш само туй, което си видял и констатирал.
Колко души има между вас, които изкривяват фактите? Аз съм казал, че в Школата ще пазим следното правило. Ти говориш нещо, ще говориш само туй, което си видял и констатирал. Някой ти разправял нещо и ти го предаваш, значи ти си под сянката му. Щом той ти говори нещо, ти ще го провериш и ще го изнесеш тъй, както си е. Провери го и туй то. Много пъти се разпространяват такива лъжливи слухове. Един предава, друг предава, трети, четвърти и фактите се изкривяват. към беседата >>
267. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите, НБ , София, 10.6.1923г.,
- Дали вие знаете това, аз не се интересувам, но аз зная, че съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: „Колко са блажени тия хора, че Бог ги люби.“ Туй е цялото ваше нещастие, че Господ като ви люби, вие не знаете, че той ви люби. (втори вариант)
Сега аз няма да се обръщам към вас, да ви казвам: „Любете Бога.“ Аз зная едно нещо за вас и то е следующето. Че Бог ви люби. Дали вие знаете това, аз не се интересувам, но аз зная, че съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: „Колко са блажени тия хора, че Бог ги люби.“ Туй е цялото ваше нещастие, че Господ като ви люби, вие не знаете, че той ви люби. Няма нито един от вас, когото Господ да не люби. И знаете ли каква любов има към вас? Това съм изследвал един, два и три, и сто пъти без никакво изменение. Едно се изисква от вас. Вие да съзнаете, че този, който ви люби, всичко прави не заради себе си, но заради вашето добро. към втори вариант >>
- “ От голямо вълнение той полудял.
Често се радвате на нещо, което не разбирате. Не се радвайте предварително, защото ще приличате на онзи турски хамалин, който си купил лотариен билет. Случило се, че той спечелил най-големия номер – един голям английски параход. Той се почувствал щастлив от неочакваната печалба, но като го въвели в парахода, изумен той попитал: „Ама това мое ли е? “ От голямо вълнение той полудял. Дайте днес на кой да е човек власт и ще видите, че той не е вече такъв, какъвто е бил. До вчера той бил благ, добър с всички. Сега вече той подозира всекиго, смразява се с цял свят. Защо му е този параход, който ще го смрази с всички хора? Вие казвате: „Е, да имам аз този параход! към беседата >>
- Дали вие знаете това, не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: Блажени са тия хора, че Господ ги люби!
И тъй, ангелът казва: „Зная кого търсите“. – Вие търсите човека на Любовта, който носи проявленията на Бога. И ние трябва да го хванем и да кажем: „Кажи ми де е? “ Сега аз няма да се обръщам към вас и да ви казвам: Любете Господа. Зная едно нещо за вас, а именно: Бог ви люби. Дали вие знаете това, не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и съм казвал: Блажени са тия хора, че Господ ги люби! Това е вашето нещастие, че Господ като ви люби вие не знаете това. И няма нито един човек, когото Той да не люби. И знаете ли каква Любов има към вас! Това съм изследвал един, два, три, сто пъти без никакво изменение. Едно се изисква от вас: Да съзнаете, че Този, Който ви люби, прави всичко заради вашето добро. към беседата >>
268. Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923г.,
- Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че стоял на него 5–6 дни, ще си мисли, че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания.
Ще отидете там, да придобиете своето първо посвещение“. Какво ще бъде то? За да ви приемат в школата си, какво ще ви правят? Ще те турят на един каменен кръст, да стоиш вързан там 5–6 дни, за да видиш какво можеш да научиш от камъка. Някои ще отидат, ще се върнат в Европа така инициирани, ще кажат: „Ние минахме през кръста“. Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че стоял на него 5–6 дни, ще си мисли, че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания. Тия посвещения, които могат така да се дадат, това са външната страна. към беседата >>
- – „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“.
Знаете ли какво е туй говорене? Аз ще ви говоря някой път за него. Някои казват: „Духът ми говори“. В Цариград на един осиромашал евангелист проговорил Духът и му казва: „Ще отидеш при един от мисионерите, ще му поискаш 3,000 лева и той ще ти даде“. Отива при един мисионер и му казва: „Духът ми каза, че ще ми дадеш 3,000 лева“. – „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“. Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен? “ – „Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде 3,000 лева, но не мога да разбера при кого да отида.“ – „А, напразно си отишъл при мисионерите, аз съм този човек, ела, аз ще ти дам“ – изважда 3 хиляди лева и му ги дава. „Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е право схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне. към беседата >>
270. Първичната връзка, ИБ , София, 22.6.1923г.,
- Като отворила вратата, тя видяла, че земята е суха, дъжд не валял.
Той разглеждал случаите, когато електричеството пада като гръм върху къщите, кои елементи го привличат и т.н. Сказката ѝ направила такова силно впечатление, че като се върнала вкъщи, тя решила да се освободи от всички предмети, които привличат електричеството. По едно време през нощта тя чула гръмотевици и почнала да разкарва мъжа си цял час от едно място на друго, да не падне гръм върху тях. След малко всичко утихнало. Тя си казала: „Слава Богу, гръмотевицата мина и ние се освободихме“. Като отворила вратата, тя видяла, че земята е суха, дъжд не валял. Съмнението е такъв майстор, който може да произведе пертурбации в ума ви, да ви преведе през хиляди мъчнотии, които нямат основание да съществуват. Това са илюзии, в които вярвате. към беседата >>
- “ Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина.
Аз зная само един случай на посвещение в България. Преди 50–60 години един млад българин искал да се посвети на Бога, понеже майка му го обещала да служи на Бога. Като отишъл в Солун, влязъл в църквата „Свети Димитър“, дето му се явил един от Белите Братя, който му казал: „Ти си тръгнал на път и мислиш, че в Света гора ще получиш каквото желаеш. Не ти трябва калугерство, то е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? “ Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил. Това посвещение станало в църквата. Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там, му казал: „Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми“. към беседата >>
271. След три дни, НБ , София, 24.6.1923г.,
- – „Дигни воала, да разгледам добре статуята.“ Но като се доближил, видял, че воалът бил също от камък.
– „Виж – казал авторът, – даже и птиците се измамиха. Това е изкуство! “ Другият също се възхитил от картината на приятеля си. От своя страна, той изваял образа на една богиня, която закрил с тънък воал. Дошъл първият художник да види неговото произведение. – „Дигни воала, да разгледам добре статуята.“ Но като се доближил, видял, че воалът бил също от камък. Значи, вторият художник бил такъв голям майстор, че заблудил приятеля си, също майстор в изкуството. И ние понякога можем да изрисуваме външно някаква добродетел и да ѝ турим отгоре воал. Така се лъжат хората със своите добродетели! Донякъде можем да измамим хората със своето външно благочестие или целомъдрие, но все пак ще изпъкне силно онова, което ни липсва. Хвалят един слуга, че е много честен и господарят му е доволен от него. към беседата >>
- Като видял царската дъщеря, Амерфил се влюбил в нея и пожелал да влезе в скъпоценния камък на нейния пръстен, да усеща винаги аромата ѝ.
Сега ще обясня този закон с приказката за дъщерята на царя Бентам Берухи. Трима ангели слезли от небето да донесат подаръци на царската дъщеря. Първият ангел, Амерфил, бил един от най-видните членове на ангелския свят. Той бил един от най-учените ангели, може да се каже, познавал тайните на Битието. Този делегат за царството на Всемирното Бяло Братство бил поставен от Бога на изпит. Като видял царската дъщеря, Амерфил се влюбил в нея и пожелал да влезе в скъпоценния камък на нейния пръстен, да усеща винаги аромата ѝ. Пожелал и се привлякъл от камъка. Всеки ден той навлизал все повече в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад не могъл. Искал той да се освободи, но как? Срам го било да се обърне към небето. Също така се срамувал и от приятелите си, че ще му кажат, как така, с неговите големи знания, да се увлече от една жена на земята. към беседата >>
- Всеки ден той навлизал все повече в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад не могъл.
Първият ангел, Амерфил, бил един от най-видните членове на ангелския свят. Той бил един от най-учените ангели, може да се каже, познавал тайните на Битието. Този делегат за царството на Всемирното Бяло Братство бил поставен от Бога на изпит. Като видял царската дъщеря, Амерфил се влюбил в нея и пожелал да влезе в скъпоценния камък на нейния пръстен, да усеща винаги аромата ѝ. Пожелал и се привлякъл от камъка. Всеки ден той навлизал все повече в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад не могъл. Искал той да се освободи, но как? Срам го било да се обърне към небето. Също така се срамувал и от приятелите си, че ще му кажат, как така, с неговите големи знания, да се увлече от една жена на земята. И вместо да ѝ каже, че я обича, той влязъл в един камък и се погубил. Той почнал да гори от срам и колкото повече горял, камъкът ставал все по-блестящ. към беседата >>
274. Две думи!, МС , София, 2.7.1923г.,
- Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане.
Тъй щото, от всички учения, каквито има по света, всеки ще донесе частта на този новия Храм, всеки ще внесе своя си дар. Тъй ще гледате на нещата, няма да давате предимство никому. Всички учения са на място. Материалистите ще ги турим на работа, те носят пода, блоковете за темелите. Ще им кажем: "Дайте вашите блокове, те трябват за долу, дълбоко в земята, за основа. Анархистите, те ще донесат ножове, чукове за дялане. Толстоистите носят хубави дрехи, премени за преобличане - и те трябват. Търговците насъбрали хлебец, житце, брашънце. Ние ще огладнеем, и те ще отворят хамбарите. Тъй щото, ние ще видим, че всички тия богатства, всички тия насъбрани неща, всяко нещо, което съществува, то си има своето място. към беседата >>
275. Речи само реч, НБ , София, 8.7.1923г.,
- След това ще показваме на хората стола, дето е седял видният гост, или приборите, с които се е хранил.
Щом забогатеят, стават лоши. Например докато е далеч от слънцето, човек се чувства добре; колкото повече се приближава към слънцето, състоянието му се влошава. Стотникът разбра, че не е готов да издържи на силите, които излизат от Христа, затова каза: „Кажи само реч! “ Той не можеше да издържи присъствието на Христа в своя дом, но можа да чуе Словото Му. Голяма привилегия, голямо благо е за нас да ни посети някой велик човек – учен, музикант или проповедник. След това ще показваме на хората стола, дето е седял видният гост, или приборите, с които се е хранил. Това е истинска радост за нас. Стотникът, макар и езичник, имаше по-дълбоко разбиране от обикновените хора. Ако ви зададат въпроса: Какво предпочитате – видният учен да дойде при вас, или да каже само реч, и момчето ви да оздравее. „Кажи само реч! Нека твоята дума остане в моя дом“ – това избра стотникът. към беседата >>
276. Който слуша вас, Мене слуша, НБ , София, 15.7.1923г.,
- Значи за парите тя се видяла принудена да излъже.
За да напусне господарите си, тя казала, че иска да отиде в селото си, да се види с домашните си. Всъщност тя отишла направо при новите си господари. И тука прекарала пет години. Един ден излязла от дома си и попаднала на още по-добър човек, който ѝ предложил 1000 лева възнаграждение. Като чула, че ще ѝ плащат 1000 лева, тя веднага решила да напусне старите си господари, пак под предлог, че трябва да отиде на село, да помогне на своите близки. Значи за парите тя се видяла принудена да излъже. Тя разрешила въпроса по външен, материалистически начин. Този пример показва слизането на човешката душа в материята, т.е. в низходящия път на живота. Това не е поквара, но неискреност, лицемерие. Мислите ли, че по този начин ще намерите истината? към беседата >>
277. Абсолютно най-малката величина, ИБ ,БР , София, 10.9.1923г.,
- Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара**.
Кой цар на земята, кой народ днес ще го покани? В коя къща ще го настани? И при това, безопасно ли е това Слънце с всичките тези свои служащи, ако дойде на гости, какво би станало с вас? Значи, това Слънце трябва да се смали, за да ви дойде на гости, трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица, да го турите на масата и да се разговаря с теб. В ума ви трябва да залегнат две мисли: като ученици да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара**. Турят му се клинове: един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарите, а клиновете в света – това са малките величини. Този човек упорства. към беседата >>
279. Съблазните, НБ , , 23.9.1923г.,
- Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение.
Тогава Господ ще каже: „Не бой се, аз съм с тебе, но нищо не казвай“. Много от вас имат следната слабост. Някой сънувал през нощта, че Христос му се явил, и той като стане, хукне през цялата махала да разказва на всички за своята опитност. Оттам насетне Христос няма да му се яви, нищо няма да му каже. Тази своя опитност ти трябва да задържиш дълбоко в душата си и никой от твоите ближни да не знае, че Христос ти се явил, но в живота ти да настане моментално промяна и от това да разберат, че Христос ти се явил. Мъж си, видял си Христа, никому няма да разправяш, ще си мълчиш, но ще повикаш бедните, сакатите, слепите, клосните и ще им направиш едно угощение. Всички хора да видят, че става една промяна в твоя живот. Ако те питат: „Защо правиш това? “ – ще си мълчиш. Туй са малки, дребни работи, които всеки може да направи. Всеки може да направи едно угощение. към беседата >>
280. Разумност в природата, ООК , София, 18.10.1923г.,
- Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял.
Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане. към беседата >>
281. Разумният живот, МОК , София, 21.10.1923г.,
- Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо?
Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин. към беседата >>
- – Не го е видял.
Тези възможности може да са 1, 2, 3, 10 или 100, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете Запример един съвременен химик, вещ в своята материя и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването си един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? – Не го е видял. Науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това. че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин. Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората. към беседата >>
282. Стремежите на ума и сърцето, ООК , София, 24.10.1923г.,
- Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя.
Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас. Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това. Стойте на мястото, където Бог ви е поставил. към беседата >>
283. Изпитвайте Писанията!, НБ , София, 28.10.1923г.,
- Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение.
Извинете ме, аз ще употребя вашия език. Един момък, който е обезсърчен от своята възлюбена, готов е да се самоубие, но зърне ли гърба ѝ само, веднага се въодушевлява. Той казва: „Аз изменям решението си“. Е, какво стана, какви аргументи се дадоха? „Е, видях.“ Какво? Видял гърба на своята възлюбена, и тя му дала вдъхновение. Докато той вижда гърба на своята възлюбена, и двамата са чисти, но щом види лицето ѝ, и двамата се опетняват, опозоряват. Кажете ми, вие не сте ли се опетнили един друг? Живеете ли един чист, свят живот? Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! към беседата >>
- Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите.
Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, па и в целия свят, който да е казал по-хубави думи от мене. Съберете всичко това, което са казали писателите за Истината, нека го сравнят с онова, което съм казал аз за Истината. Аз съм казал много хубави думи за Истината, защото живея съобразно нея, мисля съобразно нея и действам съобразно нея. Действайте и вие съобразно нея, тя е и за вас благо, не е само заради мене. Ако е само заради мене, аз бих седял на друго място и щях да бъда спокоен, нямаше да седя между българите. Какво съм спечелил аз тука? Слава ли? Че каква слава? То е смешно! Ако е за пари, пари ли съм спечелил? към беседата >>
284. Отвори им умовете, НБ , София, 4.11.1923г.,
- Някой казва, че видял Христа с ореол.
Ако се приближите при тази Любов, вие ще придобиете такова знание, каквото не сте имали досега, ще се облечете в такива дрехи, каквито небето може само да ви даде. Тия дрехи, с които някой път нашите художници рисуват ангелите, от тях няма ни помен там. Една четка не може да представи нито сянка от тия ангелски дрехи. Особено нещо е дрехата на ангела! И някой път на главата на Христа турят един ореол, но той не съставлява даже една стомилионна част от Истината. Някой казва, че видял Христа с ореол. Аз правя едно твърдение: Никой досега не е видял ореола на главата на Христа. Онези великите адепти-Учители, те виждат само една бяла светлина без сенки. И в тази светлина всичко говори, няма никакви форми. А туй, което те наричат ореол, има съвсем друг смисъл. Любовта е нещо вътрешно, тя не може да се види, с думи не може да се изкаже, но само се чувства. към беседата >>
- Аз правя едно твърдение: Никой досега не е видял ореола на главата на Христа.
Тия дрехи, с които някой път нашите художници рисуват ангелите, от тях няма ни помен там. Една четка не може да представи нито сянка от тия ангелски дрехи. Особено нещо е дрехата на ангела! И някой път на главата на Христа турят един ореол, но той не съставлява даже една стомилионна част от Истината. Някой казва, че видял Христа с ореол. Аз правя едно твърдение: Никой досега не е видял ореола на главата на Христа. Онези великите адепти-Учители, те виждат само една бяла светлина без сенки. И в тази светлина всичко говори, няма никакви форми. А туй, което те наричат ореол, има съвсем друг смисъл. Любовта е нещо вътрешно, тя не може да се види, с думи не може да се изкаже, но само се чувства. И пак ще ви кажа: Колкото по-малко говорите за Любовта, а повече живеете в нея, на по-прав път сте. към беседата >>
285. Божественото съвършенство, ООК , София, 7.11.1923г.,
- Мойсей е завършил една от великите Школи на Бялото Братство в Египет, но като не разбирал основния закон на Любовта, един ден, като излязъл и видял, че един египтянин бие един евреин, убил египтянина и го заровил в пясъка.
Първото нещо на туй, Божественото вътре във вас, е да обработвате постоянно почвата, докато Божественият Дух със своето знание, със своята Мъдрост дойде, хвърли Светлина и направи нещата ясни. Без този Дух може да ви се говори от катедрата дълго време, може да свършите десет университета, може да отидете в Индия да слушате всичките адепти, може да слушате най-великите Учители, но няма да имате почва да закрепне във вас Божественото и нищо няма да направите. Мойсей е завършил една от великите Школи на Бялото Братство в Египет, но като не разбирал основния закон на Любовта, един ден, като излязъл и видял, че един египтянин бие един евреин, убил египтянина и го заровил в пясъка. После, като се научил, че туй може да дойде до ухото на фараона, избягал. Защо избягал? – Той не беше разбрал още този велик закон. След като сгреши, той научи урока си, разбра великия закон, намери пътя, по който Духът говори, и тогава започна да воюва с фараона не чрез убийство, а чрез знамения и чудеса. По този начин Бог застави фараона да отстъпи. към беседата >>
286. Излишък и недоимък в живота, ООК , София, 14.11.1923г.,
- Неговият другар бил Бог, но човекът, като не видял Бога, у него се явило желание да си има другар и вследствие на това свое желание той съгрешил.
Бог прекарал всички животни да минат покрай човека, да им тури имена, да им бъде господар и да ги учи. Всички животни минали две по две покрай човека. Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нямал другарка, подобна на себе си. И тук именно той сгрешил. И знаете ли в какво седи съгрешаването? Неговият другар бил Бог, но човекът, като не видял Бога, у него се явило желание да си има другар и вследствие на това свое желание той съгрешил. И Бог, за да го избави от едно зло, веднага се проектирал в монадата В. Следователно жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял, подобна на себе си, казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Но на тази монада В светлината й е била тъмна и тя се привлича от онова Дърво на познанието на Добро и зло. Сега ще употребя една поговорка, за да уподобя защо светлината на монадата В е била тъмна, но да не се обидите. Хайде, по-добре да замълча. Какво казвате, да кажа ли, или да не кажа? към беседата >>
- Следователно жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял, подобна на себе си, казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Но на тази монада В светлината й е била тъмна и тя се привлича от онова Дърво на познанието на Добро и зло.
Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нямал другарка, подобна на себе си. И тук именно той сгрешил. И знаете ли в какво седи съгрешаването? Неговият другар бил Бог, но човекът, като не видял Бога, у него се явило желание да си има другар и вследствие на това свое желание той съгрешил. И Бог, за да го избави от едно зло, веднага се проектирал в монадата В. Следователно жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял, подобна на себе си, казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Но на тази монада В светлината й е била тъмна и тя се привлича от онова Дърво на познанието на Добро и зло. Сега ще употребя една поговорка, за да уподобя защо светлината на монадата В е била тъмна, но да не се обидите. Хайде, по-добре да замълча. Какво казвате, да кажа ли, или да не кажа? – (Кажете.) Хубаво, но няма да ми се сърдите: „Краставите магарета през девет баира се намират.“ Човек, като има един недъг в себе си, няма да намери някой човек, който има една добродетел, но ще намери някого като себе си – със същия недъг, та да го види хубаво. Тези двамата търсят трети, също като тях. към беседата >>
287. Бог на живите, НБ , София, 18.11.1923г.,
- Казвам: Ти звездите видял ли си?
И Христос, като влезе в света, даде култура на сегашните хора, но те, като започнаха да се усъмняват в Любовта, културата почна да замира. И днес всички казват: „С Любов не може, ти трябва да им покажеш на тях, да не мислят, че си прост! “ Влезте в някой дом днес и запитайте, има ли Господ? – Има. И започват да разправят, че има Господ, че има небе, звезди, всичко ще ти разправят. Казвам: Ти звездите видял ли си? „А – казва, – виждам ги.“ Чудни са хората, като казват, че са ги видели! Тази част от звездата, която виждаш, знаеш ли каква част съставлява от една истинска звезда? Сириус, който е 300,000 пъти по-голям от слънцето, ти го виждаш като една малка звездица, няма никакъв диск. Какво виждаме ние? Казваш: „Виждам тази звезда“. към беседата >>
288. Силовите линии в природата, ООК , София, 21.11.1923г.,
- Една погрешка, която си видял у другите, можеш да я използваш, за да изправиш себе си.
Един от недъзите у хората, както и у учениците, е този, че те виждат погрешките на другите. Ако започнете да виждате много погрешките на хората, да знаете, че сте на опасен път. И ако не ги виждате, пак сте на опасен път, защото погрешките на другите хора са училище за нас. Една погрешка, която си видял у другите, можеш да я използваш, за да изправиш себе си. Ако не я видиш, ще минеш през същия път. Например в един голям клас като вашия трябва да се балансират силите, които действат. Най-първо трябва да се балансират вашите мозъчни сили. На второ положение трябва да се балансират вашите сърдечни сили. И на трето положение трябва да се балансират вашите физически сили, силите на тялото. към беседата >>
289. Твърдост, смелост, изпълнителност, МОК , София, 25.11.1923г.,
- За да се умножи семето, в този процес трябва да вземат участие човекът, почвата, слънцето, водата, въздухът – те са формули, които имат дял в работата.
Какво значи в математиката да умножиш едно число само на себе си? Как мислите, може ли да се умножи семето само на себе си? За да се умножи семето, в този процес трябва да вземат участие човекът, почвата, слънцето, водата, въздухът – те са формули, които имат дял в работата. Следователно, като казваме 5 × 5 = 25, трябва да вземем предвид и другите елементи, които са взели участие в умножението. При какви условия 5 × 5 = 25? Питагоровата таблица показва, че 25 се получава при известни условия. Значи, ще вземем пред вид и разумността на човешкия дух, който взима участие в това умножение. И тъй, 5 × 5 = 25 показва всички условия, които са действали в даден момент за да се превърне петицата в 25. към беседата >>
290. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 25.11.1923г.,
- Той, като ги видял, поусмихнал се и казал: „Е, слава Богу!
Един светия живял цели 40 години в пустинята и през всичкото време си носил едни цървули. Към 40-тата година те почнали да се изтриват. Имал си и една паничка, с която също си служил през всичкото време, но и паничката взела да се изтърква. Като гледал тъй изтъркани цървулите си, казал: „Цели 40 години ги носих, на стари години ще се ходи бос“. Един ден, един добър човек му донася едни нови цървули и една нова паничка. Той, като ги видял, поусмихнал се и казал: „Е, слава Богу! “ Взел си цървулите и паничката и почнал да мисли какво да прави със старите. От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. към беседата >>
291. Волята Божия, ООК , София, 28.11.1923г.,
- Който Го е видял, той никога няма да Го забрави.
Там ще те считат за Бог и, като направиш някоя погрешка, те ще се оплачат на Господа. Като направиш ред погрешки, Господ отново ще те върне като човек, пак ще минеш тази процедура на трансмигриране, на странстване, после пак ще те прати в световете, след туй в друга някоя слънчева система и т. н. Дълго време ще се разхождаш, докато се научиш как да Му служиш. И тогава, Той като те види, няма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже: „Ще се научиш да служиш.“ И като си заминеш от Него, паметна ще ти остане само усмивката Му. Бог няма намръщено лице, Той всякога е усмихнат. Който Го е видял, той никога няма да Го забрави. Как виждаме ние тази усмивка на Земята? Вие виждали ли сте усмивката на Бога? Виждали сте я. Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за първи път трепне: първото трепване на сърцето ви, преди да сте любили – това е усмивката на Бога. Това е първата Любов. към беседата >>
292. Който люби, НБ , София, 2.12.1923г.,
- Бабата като го видяла, казала му: „Агачо, чалмата гори“.
Аз ще ви приведа един пример. Един турчин отива в една българска къща и им казва: „Слушайте, вие български няма да говорите, аз разбирам български. Вие ще говорите на турски. Ако кажете нещо лошо, ще ви разбера“. По едно време, той си запалил чубука, но една искра паднала от чубука и чалмата му почнала да гори. Бабата като го видяла, казала му: „Агачо, чалмата гори“. Той ѝ казва: „Не разбирам“. Тя пак: „Агачо, чалмата гори“. – „Не разбирам.“ Най-после тя му казала на турски. – „А, тъй кажи, да те разбера! “ Така и ние, казваме, че разбираме някоя работа. към беседата >>
- Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, като че не разбира нищо, като че нищо не е видяла.
Тя иска да каже: „И когато бях млада, аз не любих, пък и сега не любя, не съм се научила на туй изкуство“. Всички съвременни хора ги е срам да кажат, че любят. Не зная на какво мяза тяхната любов. Не, герои трябват. Ние трябва да покажем на сегашния свят в какво седи Любовта. Мъжът направил една погрешка, жената трябва да се прави, като че не разбира нищо, като че нищо не е видяла. Онези, които разбират това учение, които вървят по Бога, те трябва да покажат този пример. Тъй разбирам аз! Седите някъде, някой е казал нещо несвързано, тихо и спокойно мислете само за Любовта. А вие мислите само за общественото мнение. Мъжът направил хубава дреха, жената не я харесва. към беседата >>
293. Каквото чух, НБ , София, 9.12.1923г.,
- Ти си ме видял от най-добрата страна на живота ми.
Човек, който гласно казва, че върши волята Божия, той, в моите очи, само 25% върши волята Божия. Срещам един работник, беден човек, гледам го, дига една бедна жена, паднала на улицата, кракът си навехнала. Казвам му: „Отлична е тази твоя постъпка! “ – „Не, не, колко други добри постъпки съм пропуснал, но тук, тъй дойде. Не съм от тези отличните. Ти си ме видял от най-добрата страна на живота ми. Не мисли, че съм добър човек. Аз съзнавам, че има хиляди други неща, които не съм извършил.“ Дойде някой, казва: „Учителю благи, ти си много добър“. – Добре, само за едно дело съм добър, ами за другите? Затуй, казвам, ние трябва да сме добри извън времето и пространството. Единственото нещо, което се изисква от нас, е следното: Туй, което Бог върши, и ние да го вършим. към беседата >>
- Видял един вълк, който ядял една овца, и почнал да свири.
За тази цел той почнал да изучава най-тънките вибрации на музиката, чрез които да затрогне издълбоко човешката душа. Когато се научил да свири хубаво, почнал да прилага своето изкуство. Срещнал две животни, които се давили, и той почнал да им свири. Забелязал, че като чули музиката, престанали да се давят, спрели да се бият. Казал си: „Работи изкуството“. Видял един вълк, който ядял една овца, и почнал да свири. Вълкът, като чул музиката, пуснал овцата да си отиде в стадото. Отива при някое паразитно растение, което се увило около някое друго, започва да свири, и то полека-лека се отвило. Най-после, Бедан-Бели отива в Египет и по пътя, дето минавал, от неговата музика се отваряли затвори, падали окови и затворниците излизали. Отива при фараона и му казва: „Дето мина, затворите се отварят и затворниците излизат“. – „Как? към беседата >>
294. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- Сафио, като видял всичко това, казал си: „Е, имало добри хора на света“.
Той имал много знания, затова идва един ден при него един от видните римски патриций, чийто син бил на умиране. Идва той при Сафио, като при прочут постник, и му казва: „Дайте помощ на сина ми! “ Сафио отива при болния и с едно махане на ръцете премахва болестта. С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне. Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи. Сафио, като видял всичко това, казал си: „Е, имало добри хора на света“. И тъкмо мислил да се облече, понахрани и понарадва, ето идва един беден, казва му: „Гол съм, нямаш ли една дрешка? “ Той погледнал, погледнал, въздъхнал си и казал: „Няма да се носят дрехите“. Взима ги и му ги дава. След него идва друг един бос, казва: „Бос съм, обуща нямаш ли? “ – „Е, че отидоха гащите, отидоха; хубавата римска тога, и тя отиде, но и обущата ще отидат.“ Дава и тях, въздъхва си. към беседата >>
296. Единицата и вечността, МОК , София, 30.12.1923г.,
- Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой.
Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно. към беседата >>
297. Нашите длъжници, НБ , София, 30.12.1923г.,
- Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето.
Какво отношение имат дрехите към нас? И дрехите имат смисъл, но дотогава, докато носим дрехи, ние се намираме в едно преходно състояние на нашето развитие. Значи ние сме хора, които грешим. Дрехите, които се менят, показват едно грешно състояние. Защо ги сменяваме? Понеже човек греши, то Бог, като е предвидял всички тия мъчнотии, които ще си навлече, Той им надупчил тялото като решето. И казват онези физиолози: „Тези пори! Чрез всяка една пора човек диша. И всяка пора има по един косъм. Колко разумна е човешката природа! “ Аз казвам: Човешкото тяло е направено на дармон. към беседата >>
- – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш?
Някой път човек не само на хората трябва да прости, но и на себе си. А знаете ли колко е мъчно? Аз слушах един път един свещеник, който казваше: „Аз на хората прощавам, но на себе си не мога да простя“. Е, какво ще правиш? – „Ще се накажа.“ – Как? – „Аз зная как.“ Един ден един евангелски проповедник, като се възбудил много от проповедта си към хората, да си прощават греховете, като се върнал вкъщи и минавал покрай едно голямо огледало в стаята си, забравил, че това е огледало, видял се в него и казал: „Слушай, ти трябва да се покаеш, не знаеш ли, че ако не се покаеш, ще погинеш? “ Ние сега ще се усмихнем, ще кажем: „Мръднала му дъската“. Не му е мръднала дъската! Той хванал себе си и си казва: „Слушай, ти казваш на всички, че трябва да се покаят, и ти трябва да направиш същото! “ към беседата >>
299. Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924г.,
- И пише той, младият момък: „Мое ангелче, ти си най-красивото същество, аз като тебе не съм видял никоя друга.
Аз говоря за нещата, както се зараждат в съвременното общество или в съвременните индивиди, без да имам предвид личността. Аз констатирам един факт тъй, както произтича той в природата. Нека вземем двама млади, не говоря за сегашните млади, но взимам младите, които се проявяват в природата, защото и в природата съществуват млади – млади на природата. Двама млади се обичат, сдружат се, нали? Те имат цяла една кореспонденция. И пише той, младият момък: „Мое ангелче, ти си най-красивото същество, аз като тебе не съм видял никоя друга. Откак те срещнах, моето сърце трепна и в мене се събудиха нови идеали, моят живот се промени. Без тебе не мога да живея, ти си слънцето на моя живот и всякога ще ме огряваш. И ако само дойде един облак да покрие лицето ти, смъртта непременно ще ме покоси...“ Е, вижте сега, тия млади как хубаво си пишат. Тя отговаря: „О, мой възлюбени, ти си за мене Господ, ти си Бог мой. Откак те видях, моето сърце тупти денем и нощем, а любовта ми е толкова голяма, че аз съм готова да жертвам и баща си, и майка си, и всичко заради тебе. към беседата >>
300. Мъртвите и живите линии, ООК , София, 8.1.1924г.,
- Той помислил да ги убие, но този начин на отмъщение му се видял слаб.
Тя е линията АВ (фиг. 3). Сега за обяснение на мисълта си ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Той е из романа на един граф, който се влюбил в някоя си графиня – красива, интелигентна. Но тя по едни или други съображения се отказва от него и се оженва за друг. Обаче в този граф се заражда такава омраза, че той търси начин как да отмъсти и на нея, и на мъжа ¢ по такъв начин, че и двамата да го почувстват. Той помислил да ги убие, но този начин на отмъщение му се видял слаб. Минават година, две, три – не може да намери такъв начин, че като си отмъсти, и двамата да почувстват силно това отмъщение. Графинята почувствала, че в неговия ум се заражда една мисъл да погуби и нея, и мъжа ¢, затова, като ¢ се родила дъщеря, извикала графа на частна аудиенция и му казала: „Действително ние се обичахме едно време и сега ти ми се сърдиш. Ти си млад: ето, дъщеря ми ще порасне, ако искаш, почакай я малко, ожени се за нея и считай, че за мене се оженваш.“ Той се съгласил и всичката му омраза изчезнала. Радостта дохожда у него и след няколко години той се оженва за дъщерята. Следователно тази графиня е разбирала великия закон как да превърне едно чувство на омраза в едно чувство на любов. към беседата >>
- Когато един ангел разсъждава за Космоса, в неговия ум има такива неща, които един човек даже и насън не е видял, и наум не са му идвали.
Той ще си измие краката, ще си почине и на другия ден пак ще тръгне на дълъг път – и в този дълъг път той ще добие Знание. Ще се срещне с много хора, ще се запознае с географските места, с живота, с Природата, с дърветата, с реките и т. н. Следователно ще разбере целият Космос, който сега съществува. Аз говоря сега за космоса на човешкото съзнание, защото има един Космос, който е извън човешкото съзнание – той е съзнанието на ангелите, или космосът на ангелите, който е различен от космоса на човека. Нашият космос е много по-малък, отколкото космосът на ангелите. Когато един ангел разсъждава за Космоса, в неговия ум има такива неща, които един човек даже и насън не е видял, и наум не са му идвали. към беседата >>
302. Допреният въглен, НБ , София, 20.1.1924г.,
- Ние не можем да описваме туй, което той е видял; ние не можем да си представим работите тъй, както са били всъщност, но съдим според думите му.
То повидимому е едно противоречие, но всъщност не е така. В дадения момент за нас важи само това, което ние преживяваме, което ние схващаме. Преживяването на този пророк седи в това, че той се намира в едно изключително положение. Вижда неща, които не е виждал дотогава, и в него се заражда едно отчаяние. Той казва: „Видях Бога“. Ние не можем да описваме туй, което той е видял; ние не можем да си представим работите тъй, както са били всъщност, но съдим според думите му. Казва: „Понеже видях Господа в Неговата слава и понеже съм грешен човек, ще ме сполети нещо, някаква смърт“. И тогава един от седящите духове, от тъй наречените „серафими“, духове на Любовта, взима един въглен от олтара, допира го до устата му и казва: „Греховете сега ще ти се очистят“. Ако вземем буквалната страна на този стих, питам: едно обикновено допиране на въглена може ли да извърши туй? – Не може. Значи туй е едно особено допиране. към беседата >>
- Тя е видяла един красив момък и не може да каже на баща си: „Татко, аз се влюбих, искам да се облека хубаво“.
Ами този костюм, тези обуща? “ Облича я той. Питам: Кои са подбудителните причини, че дъщерята иска да купи на баща си дрехи? Ще кажете: „Рождество Христово“. Не е. Тя е видяла един красив момък и не може да каже на баща си: „Татко, аз се влюбих, искам да се облека хубаво“. Тя не може да се представи пред този момък недобре облечена, затова си служи чрез дипломация, първо ще облече баща си, а после и себе си. Голяма дипломатка е тя! Така правят хората, а после ще кажат, че са морални, че са умни. Нямам нищо против дъщерята, но в дъното на душата си тя не казва самата истина. към беседата >>
- Според окултната философия, той дал обещание, като види, че някой извърши някое престъпление, никога да не казва, че го видял.
Духовният свят е свят, който не се изменя. Аз ще ви приведа един пример, да ви покажа кое нещо е морално. Той е следующият. Сафрио, тъй наречен, един отшелник, живял в миналите векове, още в най-ранните времена на християнството. Той принадлежал към един знатен род, но се числил като член на Всемирното Бяло Братство. Според окултната философия, той дал обещание, като види, че някой извърши някое престъпление, никога да не казва, че го видял. И във всички случаи за никого зло да не мисли, никого да не издава. След като преживял 15 години в това отшелничество, той попада на следния тежък изпит. Някоя си богата, видна римлянка, Марциама наречена, имала свой любовник, с когото се разхождала през една хубава местност. Нейният любовник я заподозрял в нещо, забива ножа си в гърдите ѝ и тя остава на място, умира. Тъкмо по това време Сафрио минава през тази местност и вижда една жена, лежи мъртва на земята. към беседата >>
- “ Той видял кой я уби, но дал веднъж обет да не казва кой извършил престъплението, отговаря: „Аз я убих“.
Някоя си богата, видна римлянка, Марциама наречена, имала свой любовник, с когото се разхождала през една хубава местност. Нейният любовник я заподозрял в нещо, забива ножа си в гърдите ѝ и тя остава на място, умира. Тъкмо по това време Сафрио минава през тази местност и вижда една жена, лежи мъртва на земята. Той се чуди как е станало това убийство. Веднага минават хора покрай това място и го запитват: „Кой уби тази жена? “ Той видял кой я уби, но дал веднъж обет да не казва кой извършил престъплението, отговаря: „Аз я убих“. Хващат го, дават го под съд. Всички се намират в чудо, един отшелник от 15 години, да убие една жена! И най-после си мислят: „Някакво ужасно престъпление трябва да е извършил той и за да го прикрие, решил да убие тази жена“. Осъждат го на смърт, но той казва на съдиите: „Аз имам пред умрялата едно задължение и според обичая искам за последен път да я видя, да изпълня туй си задължение. След това вие ще приложите смъртното наказание“. към беседата >>
303. Колко пъти да прощаваме?, НБ , София, 27.1.1924г.,
- Той ги направил свой дял.
“ – Че Христос умрял заради хората. – Защо? – За да ги примири с Бога. В какво седи туй примирение с Бога? – Да научим онова изкуство, че когато ние се разкаем, Бог ни е простил греховете. Той ги направил свой дял. Добре, Бог създал този закон, че когато ние се разкаем, Той ни прощава греховете, но по същия начин прощаваме ли греховете на нашите длъжници? Ето въпросът, който остава неразрешен. И понеже този въпрос не е разрешен, всичките спорове, туй честолюбие, туй вътрешно докачение, туй разногласие, този дисонанс, който държи злото, се дължи на онази язва вътре в нас, която остава неизлекувана. към беседата >>
- Случило се, че крилцето и кракът на този гълъб били счупени, та седял няколко дни гладен.
– Когато човек не е изпълнил Божия закон, а иска да се покаже правдив пред хората, той ще тури лъжата. И после ще почне да се извинява, че условията били такива, че Господ тъй направил. Не, не са виновни условията, не е виновен Бог. Като изучавате естествената история, ще видите случаи, дето животни, по-низши от човека, са направили чудни работи. Има един пример за един гълъб и за един плъх. Случило се, че крилцето и кракът на този гълъб били счупени, та седял няколко дни гладен. Това забелязал един плъх и започнал да идва редовно да му донася зрънца, докато крилцето и кракът му оздравеят. Ще кажете: „Това е приказка! “ Не, това е факт. Зародило се у този плъх едно чувство на милосърдие. Ако у един плъх се зароди чувство да отхрани един гълъб, ще бъде чудно, ако в нашата душа не се подигне това чувство, да превъзмогнем това, което ни мъчи. към беседата >>
304. Трансформиране на енергиите, МОК , София, 27.1.1924г.,
- Диоген като го видял, понамръщил се малко, дал му съвет, какъвто трябвало, и после си казал: „Ей, Диогене, ти препоръчваш на хората търпение и спокойствие, а сам в този случай не издържа.
Отде знае тази ваша другарка, че вие сте неразположени към нея? Знаете ли онзи анекдот за Диогена, в който се разправя подобно нещо? Диоген като бил на 82 годишна възраст, един ден решава да се отдалечи на самота някъде, като си казва: „Толкова години прекарах между хората, работих и се занимавах все с тях, този ден ще посветя само за себе си“. Отдалечава се от хората, сяда на сянка под една круша и почва да си мечтае: „Колко прекрасен е животът, колко хубаво е всичко това, което вековете са създали! “ Но ето, към обед идва един селянин при него за някакъв съвет. Диоген като го видял, понамръщил се малко, дал му съвет, какъвто трябвало, и после си казал: „Ей, Диогене, ти препоръчваш на хората търпение и спокойствие, а сам в този случай не издържа. Ти се отдели тук под крушата на сянка, за да бъдеш в самота, но какво е виновен този селянин, отде знае той, че не искаш днес гости? Искаш ли като се сърдиш така да изгубиш това, което си спечелил през тия 82 години? Не, ти не трябва да се сърдиш на хората, когато идват при тебе.“ към беседата >>
- Окултната история не помни нито един случай, записан в нейните анали, дето някой човек да е полудял от много учене.
Та ще трансформирате мъчнотиите, които идват в живота ви. Няма да гледате на мрачната, на тъмната страна в живота. Често някои от вас казват: може да се повредя от много учене. Окултната история не помни нито един случай, записан в нейните анали, дето някой човек да е полудял от много учене. Хората не полудяват от много учение, но това, което разваля живота на хората, са безполезните тревоги, не обаче и онази чиста, ясна мисъл. Чистата мисъл уякчава мозъка, уякчава цялата нервна система, затова аз бих ви препоръчал: мислете интензивно, но не се тревожете! Не говоря за мисъл, свързана със страх. Такава мисъл съдържа отрова в себе си. към беседата >>
305. Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924г.,
- Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние.
Като влезе рициновото масло в организма, то най-напред изхвърля всички нечистотии. Маслото показва, че нищо нечисто в живота не трябва да остане, всичко да се изхвърли навън. Стомахът ви трябва да се освободи. И сега ред физиолози спорят колко часа трябва да се мине, докато се смели храната, какъв трябва да бъде процесът на храносмилането и т.н. Не, не, хубави храни са тези, които най-лесно се смилат и от които храни остават по възможности най-малките излишъци. Излишъкът всякога представлява едно уседяло състояние. Човек, който се движи, не може да има излишъци. Онези хора, които почват да почиват повече, отколкото трябва, те затлъстяват. Що е затлъстяването? – Затлъстяването е ненужно богатство. Този си оставил в банката своите вносове, втори, трети, четвърти, всички тия си оставили ред книжа в складовете. към беседата >>
- Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода.
Тя трябва навсякъде в света да носи благото. Защо отиват да се бият хората? – За да се даде свобода. Защо пишат? – За свобода. Следователно в основата си всеки има за дял да направи окръжаващите си свободни, но трябва да бъдем умни, да знаем как да приложим тази свобода. Ако свободата действително е постигната по един разумен начин, тя съдържа едно качество в себе си – носи радост. Запример, този, който като разрязва въжето, за да ме освободи, ми осакати ръцете, той неправилно ме е освободил и аз няма да съм радостен. Но ако ме освободи правилно, първото нещо, което ще стане, то е, че ще почувствам радост за свободата, която ми е дадена. Следователно радостта всякога произтича от факта, че сме свободни. Защото като видим онзи, който ни люби, сърцето ни почва да трепти, знаем, че той ни носи свобода, т.е. към беседата >>
309. Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924г.,
- Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси.
Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва! “ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито! “ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. към беседата >>
310. Моралният тип, МОК , София, 24.2.1924г.,
- Туй, което е твой дял, нито един косъм от него няма да засегне.
Природата не обича хора, които се тревожат само. Тя не обича своенравните деца. Ако ти се спреш в една мъчнотия, то природата ще ти посочи начин как да се справиш. У нея има достатъчно воля да ти покаже начина, но тя иска ти сам да си разрешиш задачата. Тя може да те чака година, две, три, четири, десет, сто, хиляда години, но ще те остави сам да разрешиш за дачата си, тя няма да ти я разреши. Туй, което е твой дял, нито един косъм от него няма да засегне. И когато разрешиш задачата си, тя ще вземе втората стъпка, ще ти даде нова светлина. Упорстваш ли ти, и тя упорства. Както ти постъпваш, така и тя постъпва: щом ти мълчиш, и тя мълчи; ти не работиш и тя не работи. Тя има друг един метод: всички ония, които не искат да работят според нейните закони, тя им създава работа. Каква работа? към беседата >>
311. Истинско и относително знание, ООК , София, 27.2.1924г.,
- Апостол Павел казва, че чул и видял неща, които не могат да се изкажат.
На Небето обаче няма търговци. Там продаване на платове няма. Печатари, които да печатат книги, няма, банки няма. Ще кажете: „Какво има на Небето? “ Има нещо, което хората не са и сънували. Апостол Павел казва, че чул и видял неща, които не могат да се изкажат. Те са извън опитността на хората. Това не ви го казвам, за да ви поощрявам, защото вие на Земята трябва да живеете земен живот, но трябва тъй да го наредите, че да го съгласувате с небесния. В това се състои изкуството на окултния ученик. Такъв човек аз наричам Божествен. Божественият човек съгласува земния си живот с небесния. към беседата >>
312. Родени изново, НБ , София, 2.3.1924г.,
- Той няма да ти разправя, че бил в царството Божие и какво видял, но щом дойде в дома ти и види, че има някой болен, че ти си изхарчил всичкото си имане и си заборчлял, той ще положи ръката си върху този болен и ще ви избави от тия страдания.
Не е достатъчно само това, да кажете: „Аз обичам Господа! “ Този език е неразбран. Има един положителен език. Онзи, който е влязъл в невидимия свят, или онзи, който се е родил изново, той ще види нещата тъй, както са. И когато излезе от тази реалност, той ще има един особен оттенък в цялото си естество. Той няма да ти разправя, че бил в царството Божие и какво видял, но щом дойде в дома ти и види, че има някой болен, че ти си изхарчил всичкото си имане и си заборчлял, той ще положи ръката си върху този болен и ще ви избави от тия страдания. Може да имате някакво главоболие, някакво вътрешно неразположение или какво и да е недоразумение, но от неговото присъствие всичко туй ще изчезне. Това може да направи той. към беседата >>
- И онзи, който се е родил изново и видял царството Божие, той може да живее съобразно законите на това царство.
Колко се е променил! “ Почерпил е той онзи велик дух на американеца, повлиял се от него и замязал на американец. И тогава казват, че и българинът може да живее като американец. Да, но условия се изискват! Следователно, когато видим царството Божие, когато придобием тези условия за вечен живот, и българите ще имат тази учтивост, тези добри качества на американеца и на англичанина. И онзи, който се е родил изново и видял царството Божие, той може да живее съобразно законите на това царство. Главният елемент на царството Божие е свободата, но не тъй, както вие я разбирате. Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и с един поглед ще прониквате в нещата. Онзи мраз около вас и под вас ще се стопи. Онова тропическо слънце ще пекне и всички благородни зародиши на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израстнат. към беседата >>
313. Двете граници, ООК , София, 5.3.1924г.,
- Не че лицата ви са лоши, но когато един скулптор извади един камък и започне да го дяла, той трябва много време да го дяла, докато изкара една хубава статуя.
Тази е новата насока, в която трябва да турите ума си. Тогава и Духът ще действа усилено върху вас. У вас трябва да стане едно преобразование! Като гледам лицата ви, виждам, че трябва да работите още много. Не че лицата ви са лоши, но когато един скулптор извади един камък и започне да го дяла, той трябва много време да го дяла, докато изкара една хубава статуя. Той ще вземе Божествения чук и ще удря. Няма да ви изпотроши, но ще работи, докато изкара една хубава статуя. Той трябва да изхвърли всички непотребни вещества. Духовният човек трябва да извае своята духовна красота – да остави само онова истинско тяло, с което може да живее, без да го засяга смъртта. Това е една от великите задачи, която решават както учениците на света, така и тия, които следват Божествената школа. към беседата >>
314. Господи, да прогледам!, НБ , София, 9.3.1924г.,
- Твърдял, че очите на хората могат да се присаждат, и действително ги присаждал.
В миналата беседа ви споменах за Аладин Един, баснословен арабски цар, който знаял тайните науки, но забележителното в него било това, че познавал хората по очите. Той казвал, че злото на хората се крие в техните очи. Твърдял, че очите на хората могат да се присаждат, и действително ги присаждал. Той по особен начин изваждал очите на хората, като им присаждал други, и те ставали добри хора. Като виждал някой кръвожаден, отмъстителен човек, казвал, че очите му са вълчи. При него идвали разни хора, от високо произхождение, и като ги погледнел в очите, казвал им: „Ти имаш мечешки очи, ти – лъвски, ти – змийски, ти – котешки, заешки и пр.“ Вечерно време изваждал очите, присаждал им нови и всички ставали добри. В сегашно време хората са забравили туй изкуство. към беседата >>
315. Който дойде при мене, НБ , София, 16.3.1924г.,
- Като видяла това, тя се уплашила и си казала: Страшен е този човек!
Двама приятели, млади момци, се разговаряли често за жената. И двамата слушали, че жената била страшилище, мъчно се справя човек с нея. Единият бил сериозен, строг, добър педагог. Пръв се оженил той за една добра мома. Като знаел, че жената е страшна, още първия ден той раздрал една котка пред жена си. Като видяла това, тя се уплашила и си казала: Страшен е този човек! Как не го знаех по-рано? Щом може да разкъса една котка, без да му трепне окото, той пред нищо няма да се спре. Трябва и аз да внимавам. Тя започнала да се отнася към него внимателно, с уважение. Каквото мислела да прави, все до него се допитвала. към беседата >>
316. Брат ти си дойде, НБ , София, 23.3.1924г.,
- Той си каза: Този брат, който изяде и изпи своя дял, сега се връща отново в бащиния дом, пак да яде и пие от моя дял.
Рече му: „Брат ти си дойде." Тези думи произведоха в големия брат вътрешна реакция. Той се разсърди и не взе участие в радостта на бащата. – Защо се разсърди? – За нещо материално. Той си каза: Този брат, който изяде и изпи своя дял, сега се връща отново в бащиния дом, пак да яде и пие от моя дял. Мислех, че баща ми ще постъпи умно, няма да го приеме. Затова не искам да вляза при тях. Привидно, големият брат философстваше, а всъщост, той беше недоволен от баща си, ревнуваше го от малкия си брат и му казваше: Толкова време, как ти служа, но ти не закла за мене едно теле. А за този, който изяде и изпи всичко, даваш голямо угощение. Ти го обичаш повече от мене. към беседата >>
- Като видял, че мечката е близо до него, той легнал на земята и се престорил на умрял.
Следователно, когато някой ви шепне нещо на ухото, други ще ви питат: Какво ви каза? Ще ви приведа разказа за двамата приятели и мечката. Те минавали през гората. Насреща им излязла една мечка. Единият бързо се покатерил на едно дърво, а другият останал на земята. Като видял, че мечката е близо до него, той легнал на земята и се престорил на умрял. Мечката се приближила до него, помирисала го и, като помислила, че е умрял, продължила пътя си, без да го докосне. Щом отминала мечката, първият, който бил на дървото, слязъл от него и запитал другаря си: Какво ти каза мечката? – Каза ми друг път да не тръгвам с такъв другар като тебе. Питам ви: Каква особеност има в характера на граф Абизи? Той се отличавал с една затаена гордост. към беседата >>
- Друг е въпросът, ако ние, вашите братя, идем да вземем вашия дял, да изядем и изпием вашето богатство.
Не е ли достатъчна за нас църквата? Какво ли не се пише във вестниците за нас! По-големият брат се разсърдил на баща си, че заклал едно охранено теле за малкия син. Какво лошо има в това? „Брат ти си дойде." Че е дошъл, това е факт. Друг е въпросът, ако ние, вашите братя, идем да вземем вашия дял, да изядем и изпием вашето богатство. Тогава имате право да бъдете недоволни. Бъдете спокойни, ние няма да вземем нито стотинка от вас. Ние ще се опретнем да работим на нивата, с пот на лицето да изкарваме прехраната си. Ние никога няма да прострем ръка, да кажем: Моля, в името на Господа, помогнете! Който следва Божия път, не трябва да проси. към беседата >>
317. Плати ми, що ми си длъжен, НБ , София, 30.3.1924г.,
- В това време той се разговарял с младото момиче и видял, че то било много умно.
Гладен съм, цял ден не съм ял. – Ето, заповядай тази питка. Майка ми я остави за мене и отиде да работи – нищо друго нямам. Радвам се, че мога да ти предложа поне тази питка. Царят взел питката, отчупил си парче от нея и започнал да яде. В това време той се разговарял с младото момиче и видял, че то било много умно. На тръгване, царят дал една кутийка на момичето и казал: Ще отвориш кутийката, когато дойде майка ти и, каквото намерите вътре, то е за вас. Вътре имало един хубав пръстен. Вечерта, като се върнала майката, дъщеря й разказала, как я посетил един беден човек, когото тя нахранила с питката. И от благодарност той оставил тази кутийка, с условие, да я отворят, когато майката се върне вкъщи. Майката отворила кутийката и останала учудена – вътре имало един хубав, скъп пръстен. към беседата >>
- Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов.
Мнозина казват, че човек полудява от любов. – Не е така. Аз съм проследил историята на цялото човечество, на всички народи, на всички общества и семейства и не съм срещнал нито един случай, дето човек да е полудял от любов. От всичко може да полудее човек, но не от любов. Когато изгуби любовта си, човек може да полудее, но докато любовта е в него, той живее, той се разширява, той мисли и чувствува свободно. Ще кажете, че дето има любов, там има и ревност. – Не, любовта изключва всякаква ревност. Любовта внася в човека широта и благост. към беседата >>
- Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората.
Един ангел, от висока йерархия, забелязал, че всяка сутрин Бог се разговаря, с някого от земята, като му отправял по една усмивка. Той се чудил, как така, Бог, Който има толкова работа и се занимава с велики неща, има време да се разговаря с някое същество от земята. Навярно Бог отделя малко време за някоя високо напреднала душа. Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. към беседата >>
318. Разумното сърце, ООК , София, 2.4.1924г.,
- Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга.
– Достойнството на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга. Отива на мястото и вижда един голям кюп със злато. Казва си: „Колко глупав човек, бяга от златото! “ Той изважда златото от кюпа, взема го и отива в Александрия, дето направя голяма къща за странноприемница; помага на бедните, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се в пустинята и се моли на Бога да му каже дали е доволен от него. Явява му се един ангел и му казва, че всички негови добрини не струват колкото подскачането на неговия брат. към беседата >>
320. Още малко, НБ , София, 13.4.1924г.,
- Пред коня си видял един офицер, който със сълзи на очи милвал коня и му говорел нещо.
По това време автомобилите в Париж толкова се умножили, че по нямане на работа, коларят трябвало често да гладува. Пък и конят бил стар, не могъл да работи, та и той гладувал заедно с господаря си. Като гледал страданията на коня, коларят го потупвал нежно и му казвал: Их, братко, и двамата сме осъдени на страдания! Един лен коларят впрегнал колата и се отправил в една гостилница, дано някой от клиентите да го потърси за работа. Влязъл в гостилницата, поогледал се, никой не го повикал, и пак излязъл. Пред коня си видял един офицер, който със сълзи на очи милвал коня и му говорел нещо. – Какво има? – запитал коларят. – Този кон е мой; той ми спаси живота през войната. Можеш ли да ми го продадеш ? Ще ти дам, колкото искаш. към беседата >>
322. Ще го изцеля, НБ , София, 27.4.1924г.,
- Момиченцето му, ученичка в трето отделение, като видяло, че бащата вдига нож, започнало да плаче и да се моли: Татко, не коли агнето, нека си живее.
Една студентка ми разправяше един интересен случай из живота, на който тя била свидетелка. Едно бедно семейство, нейни съседи, си купили едно агне за Великден, което бащата се готвел да заколи. Момиченцето му, ученичка в трето отделение, като видяло, че бащата вдига нож, започнало да плаче и да се моли: Татко, не коли агнето, нека си живее. – Какви са тези глупости! Кой те научи да говориш така ? Аз купих агнето за Великден, да си хапнем, да разберем, че Христос възкръснал. – Моля ти се, татко, не го коли! Нали и Христа така прободоха с копие? към беседата >>
- Един ден той видял, че под звънеца останали само два червея, най-изхранените.
Един италианец ми разправяше един интересен, научен опит, който той сам направил. Под един стъклен капак той турил 26 червея и ги наблюдавал, как се изяждат един друг. Един след друг червеите изчезвали, докато останали само шест. После останали пет, четири, три. Един ден той видял, че под звънеца останали само два червея, най-изхранените. След два-три дена останал само един. Италианецът си казал: Сега аз ще се справя с тебе. Опекъл червея и го изял. Питам: Кой спечелил от този опит? Червеите, затворени под капака, разрешиха ли нещо? към беседата >>
323. Каквото попросите, НБ , София, 4.5.1924г.,
- – Нищо не си видял.
– Ако говориш на глухия, той няма да те разбере. Той се мъчи по движенията ти да те разбере, но, в края на краищата, ще изопачи истината. Той нищо не чува и казва: Чух и разбрах, какво се говори. Друг някой е сляп. Той казва: С очите си видях всичко. – Нищо не си видял. За да разбере човек великата истина, всичките му сетива, всичките му органи трябва да функционират правилно. Те трябва да функционират не по правилата на държавата или църквата, по каноните на някоя религия, не по разбирането на философа, проповедника или учения, но по онези вътрешни закони и правила, написани в самия човек. Следователно, има един вечен, абсолютен авторитет, на когото всички разчитаме. От този авторитет, именно, черпят всички учени. Ние се отнасяме с уважение към тези учени, които черпят от този авторитет. към беседата >>
- Значи най-първо Природата е създала в човека илюзията да яде и той, като видял хубави, вкусни неща, отварял е устата си и с това се е измамил, подкупил се е.
При всички тия служби на устата за какво обаче най-първо е създадена тя? Ако кажем, че устата ни служи първо за ядене, това не е доказателство, защото било е време, когато не е имало уста. Значи в Природата единственият метод за хранене не е чрез устата. Да се храним чрез устата – това е един специален метод. Ако Природата би накарала човека само да говори, той не би създал устата. Значи най-първо Природата е създала в човека илюзията да яде и той, като видял хубави, вкусни неща, отварял е устата си и с това се е измамил, подкупил се е. Сега ще ви приведа една алегория. Искаш една услуга от някой човек. Ако този човек е женен, той ти казва: „Нямам време – жена, деца имам, зает съм.“ Ако е професор или заема каквато и да е друга длъжност, казва: „Имам работа в училището, в канцеларията, не мога да ти услужа.“ Но ако на този човек ти кажеш следното: „Слушай, услужи ми с това, което те моля. Аз имам един чек от 2000 лева, на тебе ще го дам“ – при такова условие този човек ти казва: „Добре, на твое разположение съм, готов съм да ти услужа.“ Тъй че, при наличността на тия пари, готов е за всякаква услуга, а щом няма пари, и време за услуга няма. Природата, като е създала устата, това подразбира, че предлага на човека един чек от 2000 лева, за да опита той всичко, което е направила. към беседата >>
325. Напразно ме почитат, НБ , София, 11.5.1924г.,
- В това време той видял, една млада мома се дави.
Ще приведа един случай из живота на египетския фараон Озирис Бен, за когото говорих в една от миналите беседи. Той издал един закон, според който, всеки човек, хванат в престъпление, се осъждал на смърт. И обратно: всеки, който направи едно добро, се възнаграждавал богато. Един беден селянин направил едно престъпление, заради което го затворили и осъдили на смърт. Преди да се изпълни смъртната присъда, той успял да избяга и хукнал по течението на реката Нил. В това време той видял, една млада мома се дави. Веднага се хвърлил във водата и я спасил. Тя била дъщеря на Озирис Бен. Хванали го, когато той изнасял девойката на брега. Как мислите ? Приложило ли се смъртното наказание върху него ? към беседата >>
- Като я видял, мъжът й останал изненадан.
Привидно тя напуснала дома си, за да дойде другата жена. Сега животът им се подобрил, тя била нежна, усмихната. И той разположен, доволен, готов на всякакви жертви. Така живели десет години: тя преобразена, а той влюбен в нея. Най-после, тя отишла пак при адепта, като го помолила да я върне в първия вид, и така се върнала у дома си. Като я видял, мъжът й останал изненадан. Тя била неговата първа жена. Значи, тя хвърлила маската си, под която се криела. към беседата >>
- – Не съм видял човек, който да живее първо за другите, а после за себе си.
Съвременната жена казва: Да ми се падне един богат мъж, ще видите, какво мога да направя. Мъжът казва: Дайте ми една умна, красива жена, да видите, какво мога да постигна с нея. – Тази жена не е за тебе. Всеки живее първо за себе си, после – за другите. Ще дойде някой да те убеждава, че те обича, че живее за тебе. – Не съм видял човек, който да живее първо за другите, а после за себе си. Всеки живее за себе си; всеки се храни за себе си. Да чакаш друг да те нахрани, ще останеш гладен. Като поканя някого у дома си, гледам как той яде. Той се храни съсредоточено и все за себе си мисли. Щом яде за себе си, чувствува за себе си, мисли за себе си, печели за себе си, казвам: И аз трябва да мисля, да чувствувам и да работя за себе си. към беседата >>
327. Онези дни ще се съкратят, НБ , София, 25.5.1924г.,
- Като видяла майката в черквата, казала й: У вас става голямо увеселение.
Взело един камшик и започнало да ги гони из стаята. Мисирките хукнали да бягат, но нямало отде да излязат: удряли се в прозорците, крякали, хвърчали из въздуха, изпочупили чаши, чинии – вдигнал се голям шум. И момчето, от своя страна, викало, кряскало – чувало се в съседните дворове. Една от съседките, като отивала в черква, чула шум, крясък и се отбила да види, какво става. Разбрала, че момчето е причина за това. Като видяла майката в черквата, казала й: У вас става голямо увеселение. – Какво увеселение? – Не зная точно какво, момчето ти върши нещо. Майката се върнала вкъщи и какво да види? Детето й, с камшик в ръка, гони мисирките. Като я видяло, то веднага избягало. към беседата >>
- Като я видяло, то веднага избягало.
Като видяла майката в черквата, казала й: У вас става голямо увеселение. – Какво увеселение? – Не зная точно какво, момчето ти върши нещо. Майката се върнала вкъщи и какво да види? Детето й, с камшик в ръка, гони мисирките. Като я видяло, то веднага избягало. Майката се ужасила, като видяла счупените чаши, чинии, стъкла, и мисирките се блъскат, искат да излязат вън. Казвате: Глупава работа, да вкара мисирките в стаята! – Нима и вие не сте вкарвали вашите мисирки в стаята си? Нима не сте чупили стъкла, чаши и чинии? Същите пакости правят и възрастните, само че някога са готови да признаят грешките си, а някога не ги признават. към беседата >>
- Майката се ужасила, като видяла счупените чаши, чинии, стъкла, и мисирките се блъскат, искат да излязат вън.
– Какво увеселение? – Не зная точно какво, момчето ти върши нещо. Майката се върнала вкъщи и какво да види? Детето й, с камшик в ръка, гони мисирките. Като я видяло, то веднага избягало. Майката се ужасила, като видяла счупените чаши, чинии, стъкла, и мисирките се блъскат, искат да излязат вън. Казвате: Глупава работа, да вкара мисирките в стаята! – Нима и вие не сте вкарвали вашите мисирки в стаята си? Нима не сте чупили стъкла, чаши и чинии? Същите пакости правят и възрастните, само че някога са готови да признаят грешките си, а някога не ги признават. към беседата >>
- Изобщо, самоубиецът, преди да тури край на живота си, се оправдава с това, че особена мисъл го овладяла и го съсипала.
Казвате, че тези хора са луди. – Не, това е гордост, тщеславие. Те разполагат с чуждо нещо. Господ им е дал тяло, и те казват: Ние ще запазим тялото си неповредено. Затова, именно, ще се бесим. Изобщо, самоубиецът, преди да тури край на живота си, се оправдава с това, че особена мисъл го овладяла и го съсипала. – Съвсем не е така. към беседата >>
- Някога той е видял човек със счупена ръка или е присъствувал на операция на ръката и не е могъл да се освободи от това силно впечатление.
Бръмбарите са живи мисли, които се натрапват в главата на човека и влияят на нервната му система. Съвременната медицина е констатирала случаи на заболявания, без да има някаква органическа повреда. Например, някой се оплаква от силна болка в ръката, като че има нещо счупено. Всъщност, ръката му е съвършено здрава. Това се дължи на някакво впечатление, което болният е задържал в паметта си и сега се проявява като болка. Някога той е видял човек със счупена ръка или е присъствувал на операция на ръката и не е могъл да се освободи от това силно впечатление. Изобщо, изопачените образи остават дълго време в паметта на човека и оттам влияят върху нервната му система. Ето защо, тези образи трябва да се заместват с чисти и красиви образи. Това е един от начините за лекуване. Човек трябва да възприеме мисълта, че няма случайности в живота, че животът е господар на смъртта, а смъртта – негов слуга. И болестите са слуги на живота. към беседата >>
- По едно време искал да ги свали, но видял, че не са на очите му.
Човек не трябва да губи силата на своята воля. Всяко съмнение причинява отслабване на волята. – Какво е съмнението? Знаете ли, какво е положението на човек, който носи очила? Един ден някой забравил да си тури очилата, но като мислел, че са на очите му, могъл да чете без тях. По едно време искал да ги свали, но видял, че не са на очите му. Търсил ги, не могъл да ги намери. Бръкнал в джоба си и там ги намерил. Той си казал: Чудно нещо, аз съм чел без очила. Питам: Как е могъл да чете без очила, а сега не може? Следователно, когато човек си внуши, че не може да направи нещо, наистина, не може. към беседата >>
329. И валя дъждът, НБ , София, 1.6.1924г.,
- Щом видял момичето, той разбрал, че е дъщеря на неговата възлюбена.
Свършил медицина и понеже бил способен, той станал виден лекар. В скоро време се прочул в града, като един от добрите и способни лекари. В това време неговата възлюбена имала вече дъщеря, 15 годишно момиче. Случило се, че момичето заболяло сериозно. Майката решила да изпрати дъщеря си на лечение при видния доктор Мелби. Щом видял момичето, той разбрал, че е дъщеря на неговата възлюбена. Казал си: Ето един добър случай да си отмъстя. Вместо на майката, ще отмъстя на момичето. Обаче, в този момент в него се зародила голяма вътрешна борба, и той започнал да размишлява: Какво е виновно детето? Ако съм обиден от майката, защо трябва да страда момичето ? В тази борба надделяло доброто му естество, и той се отказал от желанието си да отмъщава. към беседата >>
- Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии.
– Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. към беседата >>
330. Малкото приложение, ООК , София, 18.6.1924г.,
- Някой път, когато ставам лош за вас, то е затова, че съм видял някой, който е взел камък и търка.
Професорът като я погледнал, косата му настръхнала. И вие някой път сте такива философи като този слуга. Казвате: „Аз ще се очистя! “ Зная как ще се очистите. Всичко, което Бог е написал, ще го махнете, ще го изтриете. Някой път, когато ставам лош за вас, то е затова, че съм видял някой, който е взел камък и търка. Казвам му: „Не може така, по този начин не се чисти. Хвърли долу камъка, нямаш право.“ Нищо повече! Но защо? – Тук философия няма. Туй нещо е писано от милиони години. към беседата >>
331. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа, МС , София, 6.7.1924г.,
- Минавал покрай едно место и като се боял да не му го откраднат, завил го в една материя, която отдалеч смърдяла. (втори вариант)
Той те изпитва, като някой професор. Ти казваш: „Цял ден съм се молила заради него, а той ме нагрубява." Че покажи в този момент любовта си! Кажи: „Колко е хубаво, колко е красиво всичко това! " Тези думи са тъй съдържателни, те носят едно скрито богатство в себе си. Един от древните адепти носил един скъпоценен камък. Минавал покрай едно место и като се боял да не му го откраднат, завил го в една материя, която отдалеч смърдяла. Кой как минавал покрай това место, отбивал се надалеч, бягал от това место, но там вътре бил скрит скъпоценния камък. Мъжът ти каже някоя обида, това е скъпоценният камък, отвън е смръдлив. Кажи: „Дай го сам", вземи го, запуши носа си, развий го и кажи: „Колко бил умен моят мъж! " Друго разрешение на въпроса няма. към втори вариант >>
- Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат да знаят.
Обаче, докато мисли само за стомаха си, човек разбира една трета от любовта. Любовта на физическия свят се отличава със свойството да отделя частите от цялото. Кой момък, или коя мома, като се влюбят, не отделят възлюбената или възлюбения си от своя дом, от родителите и близките им? Момъкът казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва същото. Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат да знаят. Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите си, от близките си, проявяват велика любов един към друг. Стремежът им е правилен, но начинът, по който постъпват, е крив. Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им да се отделят от близките си и да живеят само един за друг. В края на краищата родителите се примиряват с раздялата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителите си все по-често и да се оплаква от своя възлюбен. към беседата >>
- В края на краищата родителите се примиряват с раздялата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов.
И момата казва същото. Че родителите им скърбят при тази раздяла, те не искат да знаят. Момъкът и момата мислят, че като се отделят от родителите си, от близките си, проявяват велика любов един към друг. Стремежът им е правилен, но начинът, по който постъпват, е крив. Красиво е, когато момъкът и момата се обичат, но не е правилно желанието им да се отделят от близките си и да живеят само един за друг. В края на краищата родителите се примиряват с раздялата, но намират, че има нещо неправилно в тази любов. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителите си все по-често и да се оплаква от своя възлюбен. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любов не задоволява душата ѝ. към беседата >>
- Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея.
На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живеели в местността, дето и той живял. Той прекарал цели 20 години в тази местност и постоянно се молил на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавал, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трябва да разбира езика на животните. Един ден той се разхождал в гората и чул силен рев на лъв. В този момент между дърветата излязъл един лъв, с дигната нагоре лапа, и се отправил срещу светията. Като го видял, Апио се взрял в лапата му и забелязал един голям трън, дълбоко забит в нея. Той решил да извади тръна, но преди да направи това, започнал да се разговаря с лъва: Ще извадя тръна от лапата ти, но с условие, че няма да нападаш говедата и да ги ядеш. Ела да живееш при мене, аз ще се грижа за тебе, като за свой брат. Лъвът се съгласил на предложението на светията, който веднага пристъпил към операцията. Извадил тръна от лапата и повел лъва към дома си. Лъвът заживял братски с човека и станал негов ученик. към беседата >>
332. Ще дойда след Тебе, НБ , София, 20.7.1924г.,
- Това общение Павел е изказал с Думите: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е определил за онези, които изпълняват Неговата воля и Го обичат." Какво ще бъде тогава отношението между Бога и човешката душа, мъчно може да си представите.
Само така човек може да бъде здрав. И само при такива условия Бог може да работи в човека. Чистота, красота и хармония са сили, чрез които Бог се проявява. Когато мислите и чувствата на човека са чисти, хармонични и красиви, Духът Божи слиза в човека да работи. Само така човек се повдига и влиза в общение с Бога. Това общение Павел е изказал с Думите: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е определил за онези, които изпълняват Неговата воля и Го обичат." Какво ще бъде тогава отношението между Бога и човешката душа, мъчно може да си представите. – Защо? – Съзнанието на човека още не е издигнато. Един ден, когато съзнанието му се пробуди, той ще разбере това висше съзнание, за което Павел говори. Някога, само за момент, човек назъртва във висшия свят и вижда, колко велико и славно е да бъдеш във връзка с Бога. към беседата >>
334. Правила на разумния живот, СБ , , 31.8.1924г.,
- " Младите моми все къщи уреждат, но до сега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда. (втори вариант)
Тъй трябва да се препоръча тя. Когато дойде някой момък да иска дъщеря ви майката трябва да каже: моята дъщеря не може много нещо да направи, тя може само дa ти полее. Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас. А сега, като дойде младият зет, майката казва: нашата дъщеря знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй - онуй. "Е, празна Мара тъпан била! " Младите моми все къщи уреждат, но до сега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда. към втори вариант >>
- ’’ Младите моми все къщи уреждат, но досега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда.
Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! “ Това е десет на сто, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. Когато дойде някой момък да иска дъщеря ви, майката трябва да каже: „Моята дъщеря не може много нещо да направи, тя може само да ти полее. Ако си съгласен на това, вземи я, ако не си съгласен, остави я, тя си е за нас.“ А сега, като дойде младият зет, майката казва: „Нашата дъщеря знае много нещо, тя знае къща да върти, знае туй-онуй.“ –„Е, празна Мара тъпан била! ’’ Младите моми все къщи уреждат, но досега не съм видял нито една жена, която да знае къща да урежда. към беседата >>
335. Съзнателният живот като забава, СБ , София, 1.9.1924г.,
- Дяволът, като завидял на хората, турил им бради, за да ги маскира, но и зад тях те пак се виждат. (втори вариант)
Дойде ли Любовта, усмихваме се и казваме: братко, хайде и двамата да се забавляваме. На изкуството да се обичаме сам Бог ни учи, и в този смисъл само децата могат да направят това. В туй отношение искам да бъдете като децата, защото само децата се забавляват. Не мислете, че сте стари. Хвърлете Тези бради! Дяволът, като завидял на хората, турил им бради, за да ги маскира, но и зад тях те пак се виждат. Аз искам да бъдете в дyмите си като децата млади, бодри, весели. Забравете вашите тъги! Като си лягате, кажете: утре, като изгрее слънцето, Господ ще дойде, ще Го посрещна. И като си лягаш, пак да бъдеш радостен, но не само външно, а да усещаш, че от тебе излиза топлина и всички да кажат за тебе: бих желал този човек да дойде още един път. Всички трябва да бъдете като един извор, който извира, като един цветец, от който лъха приятен мириз. към втори вариант >>
- Дяволът, като завидял на хората, турил им бради, за да ги маскира, но и зад тях те пак се виждат.
На изкуството да обичаме сам Бог ни учи и в този смисъл само децата могат да направят това. В туй отношение искам да бъдете като децата, защото само децата се забавляват. Не мислете, че сте стари. Хвърлете тези бради! Дяволът, като завидял на хората, турил им бради, за да ги маскира, но и зад тях те пак се виждат. Аз искам да бъдете в душите си като децата: млади, бодри и весели. Забравете вашите тъги! Като си лягате, кажете: „Утре, като изгрее Слънцето, Господ ще дойде, ще Го посрещна.“ И като си лягаш, пак да бъдеш радостен, но не само външно, а да усещаш, че от тебе излиза топлина и всички да кажат за тебе: „Бих желал този човек да дойде още един път.“ Всички трябва да бъдете като един извор, който извира, като един цветец, от който лъха приятен мирис. Такъв трябва да бъде нашият живот. Туй е забавлението, за което говори Христос: „И пак ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да отнеме.“ Забава е това! към беседата >>
336. Никаква лъжа, СБ , ИБ ,БР , София, 2.9.1924г.,
- Ето и Недялкова, не й върви.
Не е въпросът, какво Бог може да направи. Той всичко може да направи. Ние трябва да възстановим връзките на Божията Любов, и не за сега, а за в бъдеще. Като се поставят сега здрави основи, и за в бъдеще върху вашия сега труд ще градим. (Навежда Учителят примера със "Слово" Акционерно дружество, че е била вкарана еврейщина, хитрина.) Не Божественото ги е ръководило, а личният интерес и облаги. Ето и Недялкова, не й върви. Убиха и последния й син на Калиманци през юли тази година. Искреност трябва и за чистотата, и в работата. Те са причина и за г-жа Иванович Ружа, че си замина. Но тя (Недялкова) нека стои малко по-далече от нас, тя е забатачила и с нея не можем да се рекламираме. Има дело и за "Всех скорбящих" и наистина направиха всех скорбящих, "и не введи нас во изкушение, но избави нас от лукаваго..." към беседата >>
337. Разумният и неразумният слуга, ООК , София, 3.9.1924г.,
- Един път, като бил много замислен, вървял по шосето и не видял един голям камък на пътя си – спънал се в него и паднал.
В съвременната култура много хора се спират в своя развой. Всяка лоша мисъл, която се явява във вас – това е все спънка на пътя ви. По някой път вие мислите, че сега са се явили известни препятствия в живота ви. Не е тъй. Един работник минавал цели 20 години през едно хубаво шосе, но всякога е бил замислен, та не му е дохождало наум да гледа наоколо си. Един път, като бил много замислен, вървял по шосето и не видял един голям камък на пътя си – спънал се в него и паднал. Като станал, казал си: „Кой ли тури този камък на пътя ми? Такъв голям камък туря ли се? “ Всъщност този камък седял на това място от 20 години, но работникът така минавал, че го обикалял ту от едната му страна, ту от другата му страна, и само след като налетял на него, тогава го видял. Във вашия път, по който вървите, има много такива големи камъни, и по някой път, като се препънете в тях, питате: „Кой ли е турил тия камъни на пътя ми? “ Не е важно кой ги е турил. към беседата >>
- “ Всъщност този камък седял на това място от 20 години, но работникът така минавал, че го обикалял ту от едната му страна, ту от другата му страна, и само след като налетял на него, тогава го видял.
Не е тъй. Един работник минавал цели 20 години през едно хубаво шосе, но всякога е бил замислен, та не му е дохождало наум да гледа наоколо си. Един път, като бил много замислен, вървял по шосето и не видял един голям камък на пътя си – спънал се в него и паднал. Като станал, казал си: „Кой ли тури този камък на пътя ми? Такъв голям камък туря ли се? “ Всъщност този камък седял на това място от 20 години, но работникът така минавал, че го обикалял ту от едната му страна, ту от другата му страна, и само след като налетял на него, тогава го видял. Във вашия път, по който вървите, има много такива големи камъни, и по някой път, като се препънете в тях, питате: „Кой ли е турил тия камъни на пътя ми? “ Не е важно кой ги е турил. Вие ще вземете този камък, ще го турите или отляво, или отдясно на пътя си, и втори път няма да се препъвате. Ти казваш: „Кой ли е турил този камък? Тия хора са лоши, втори път няма да минавам по този път.“ – Не, бъди внимателен, защото може и друг път да се спънеш. към беседата >>
338. Физическият и духовният човек, КД , София, 22.9.1924г.,
- И се зарадвала, че намерила такъв красив и внимателен човек Но случайно маската паднала, тя видяла един негър и хукнала да бяга.
Искате да имате някое преживяване. Една мома, княгиня, искала да походи малко с маска и каквото прави светът, да го прави и тя. Този прегръщала, онзи прегръщала и най-после, за нейно учудване намира един кавалер с маска. И се зарадвала, че намерила такъв красив и внимателен човек Но случайно маската паднала, тя видяла един негър и хукнала да бяга. Искате да имате преживявания - ше намерите някой негър под маска; и като се върнете, ще сте неразположени духом, ще се измъчвате. Хората все искат да имат известни преживявания. Това е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода. Преживявания от такъв характер за какво са ви? към беседата >>
339. Новитѣ схващания на ученика, МОК , София, 19.10.1924г.,
- Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. (втори вариант)
При този случай вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер2 се говори за някаква френска експедиция, която заминала с параход да изследва Северния полюс. В това време едно интелигентно Същество решило да изследва Слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло за малко на Земята. То стъпило в нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло този параход, това интелигентно Същество повдигнало парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един от французите. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят. Това интелигентно Същество се почудило, че този малък човек бил толкова умен, та могъл да прави такива сериозни научни изследвания. Така трябва да направите и вие: ще хванете с щипците си това малко същество, което е вътре във вас, и ще се разговаряте с него. В този разказ Волтер предава една истина в хумористична форма. към втори вариант >>
- видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. (втори вариант)
Ще кажете: „Защо се раздвоява човек? “ – Това е един философски въпрос. В какъв смисъл употребявате в езика си думата раздвояване? Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият – женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност – на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония, между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува Любов, това е вярно. към втори вариант >>
- Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин.
Тогава вие ще се намерите в следното положение: в един разказ от Волтер се говори за някаква френска експедиция, която отива да изследва северния полюс с параход. Едно интелигентно същество решило по това време да изследва слънчевата система, та като отивало към Слънцето, слязло и на Земята. То стъпило на нашите океани и водата дошла до коленете му. Като видяло един параход, това интелигентно същество взело парахода с пръстите на ръката си, а с едни малки щипци хванало един французин. След като влязло в контакт с него, почнали да се разговарят и то се учудило, че това малко същество било толкова умно, та могло да прави такива научни изследвания. Така трябва да направите и вие. Ще хванете това малко същество, което е вътре във вас с щипците си и ще разговаряте с него. То е много умно. Волтер в този си разказ, в една хумористична форма предава една истина. към беседата >>
- Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща.
Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, мъжът не можал да го завладее, понеже този принцип е бил активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е бил пасивен отвътре, а активен отвън. Понеже човек по естество е двояк, то този принцип – вторият (женският) е прозрял и видял външните неща. Неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а на вътрешна пасивност. И вследствие на това, този принцип се отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Такова било положението на Адам. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме между мъжа и жената не съществува хармония. към беседата >>
340. Възможности и прояви на Любовта, КД , София, 22.10.1924г.,
- Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение.
Казвате: „Много хубава е картината.“ Не е така. Значи всяка една постъпка, която вие направите, трябва да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. към беседата >>
- (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго.
Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй правилно и точно, както вие самите. Но вие все трябва да правите анализ върху себе си, да знаете в дадения случай кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете за пример чувството за ядене, то се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие вземате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом вземете дела на другите, вече влизате в стълкновение. Значи постъпката ви в дадения случай се счита некрасива. (Марийка: Как можем да знаем, че вземаме своя дял и кога - на другия дела?)- Да кажем на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши, оставени за другиго. Второто се нарича пресищане в природата. Задоволяването на глада е една нужда, то е естествено, но когато човек яде повече, идва пресищането, което носи след себе си отрицателни последствия. към беседата >>
341. Добрата постъпка, ООК , София, 22.10.1924г.,
- Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян.
– Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян? – Защото товарът, който е имал, дал е да му го носи друг някой, а нему е олекнало. Другият сега е кисел. Като се умори, и той дава товара на друго лице. Най-сетне, ако ти дадат да носиш една раница, трябва ли да плачеш за това? към беседата >>
342. Темпераментите, ООК , София, 29.10.1924г.,
- Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо.
Изобщо те обичат жидките, течните вещества. Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! към беседата >>
343. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб! , НБ , София, 9.11.1924г.,
- Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш. (втори вариант)
Казвам му: Пусни тази муха! Той не ме слуша, казва ми: Влиза ли ти това в работата? Я си върви! Казвам: Тъй ли? В мое присъствие не ти позволявам да изядеш мухата. Ако не бях те видял, друго нещо, но сега – ще я пуснеш. Взема бастуна си и посегна да му разваля паяжината. Веднага той избяга, и мухата избяга, освободи се. Друг път, гледам някой благороден паяк уловил една муха, и аз му кажа да я пусне. Той току поседи-поседи, после, гледам го, отиде до мрежата, разкъса конците, с които е направена, освободи мухата, като ѝ казва: хайде сега си върви, понеже ми е казано да те пусна. Казвам му след това: Аз те похвалявам, че постъпи благородно. към втори вариант >>
- Преди години една учителка я нарекли полудяла само за това, че казала: Елате да видите, че децата, които уча, се посещават от моите заминали роднини. (втори вариант)
Не казва, че баща му е на небето, ами на Орландовци бил. Какво схващане! Баща ти не може да отиде на Орландовци, той е на онзи свят, а на Орландовци си е оставил само дрехите. Аз го виждам, говоря с него. Като казвам, че говорим с нашите близки, чудно ни се вижда това. Преди години една учителка я нарекли полудяла само за това, че казала: Елате да видите, че децата, които уча, се посещават от моите заминали роднини. Аз ги виждам. Питам: Тази учителка с ума си ли е била, или без ума си? Според хората на света, тя е без ума си, но според онова дълбоко схващане на живота, тя е с ума си. Следователно, ние можем да извадим един човек от ума си. Как? – Щом оставим в ума му едно противоречие, което той не може да разреши, веднага може да полудее. към втори вариант >>
344. Забравените неща, ООК , София, 12.11.1924г.,
- Или имаш и сестра, вземаш и нейния дял и я изпъждаш.
А щом се движиш от периферията към центъра, твоята памет ще се усили. Щом се движиш от центъра към периферията, твоето съзнание непременно ще потъмнее, ще изгубиш светлината си; щом се движиш от периферията към центъра, ще дойде светлина в съзнанието ти. Следователно ние сами хвърляме тъмнина в съзнанието си, зависи от нашето движение. Например ти можеш да кажеш: „Аз съм лош човек.“ Не е достатъчно да кажеш, че си лош човек, но защо си лош, как се обяснява твоята лошавина. Ти имаш брат, баща ви е оставил и на двамата наследство, но ти вземаш всичкото наследство, а изпъждаш брат си. Или имаш и сестра, вземаш и нейния дял и я изпъждаш. Най-после изпъдиш и майка си – останеш сам, ядеш и пиеш. Сега вече има известно потъмняване в твоето съзнание. Защо? – Брат ти, сестра ти, майка ти, баща ти – това са все тъмни тела, които се движат около твоето съзнание и хвърлят сянка. Казваш: „Какво трябва да правя, за да се избавя? “ – Ще повикаш брат си, ще отвориш сърцето си и ще му дадеш неговото наследство. към беседата >>
- Ти още не си влязъл в Небето, не си видял още дълбоките Божествени замисли, не знаеш защо Бог те поставя при тия условия.
Бог може да те постави в най-хубавите условия в живота и да не ги използваш; пък може да те постави и в най-лошите условия и и тях да не използваш. Някой път става и обратното. Защо? Защото ти можеш да използваш добрите условия по един начин, пък и лошите условия в живота съдържат друго благо, което можеш да използваш по друг начин. Тук именно е дълбоката философия. Вие казвате: „Господ е несправедлив.“ Това не е философско разрешение на въпроса. Ти още не си влязъл в Небето, не си видял още дълбоките Божествени замисли, не знаеш защо Бог те поставя при тия условия. Бог може да те постави при най-лошите условия, че да кажеш: „Косата ми настръхна! “ Защо ти настръхва косата? – Защото не разбираш. Разбира се, ако ходите вечерно време по места, които не познавате, косата ви ще настръхне; ако ходите денем, нищо няма да ви стане. Вечерно време всичко ще ви се вижда като страшилища и ще приличате на онзи турчин с кобурите си, с ножовете си: върви вечерно време с коня си през някоя гора, вижда един голям дънер, стресва се, казва: „Хей, гяур, махни се от пътя ми, юнак арнаутин да мине! към беседата >>
- Най-после си казала: „То се е видяло, че няма да дойде горската богиня, ами аз сама да си вдигна тогава.“ Така и вие ще викате: „Богиньо, богиньо, Господи, Господи...“, и най-после ще си вдигнете дръвцата на гърба – и хайде вкъщи.
“ – „Не съм научена.“ – „Ще се научиш. Ще вземеш едно двойно въженце, ще отидеш в гората, ще натуряш дърва в него, ще ги завържеш хубаво, ще си направиш един товар и туй то.“ – „Ама кой ще ми го вдигне? “ – „Ще викаш в гората, ще почакаш малко. Там има една жена, горската богиня, ще дойде да ти помогне.“ – „Е, дано Господ я прати да ме научи.“ – „Като викаш, тя ще те научи.“ Отишла в гората, събрала си дърва и взела да вика. Викала, викала, но никой не се явил. Най-после си казала: „То се е видяло, че няма да дойде горската богиня, ами аз сама да си вдигна тогава.“ Така и вие ще викате: „Богиньо, богиньо, Господи, Господи...“, и най-после ще си вдигнете дръвцата на гърба – и хайде вкъщи. Такъв трябва да бъде ученикът – да вика: „Господи, Господи“ – и най-после да си вдигне дръвцата на гърба. Богинята обаче е дошла. Жената е разбрала вътрешния смисъл на викането. По същия начин и вие ще разберете великата Истина в живота. към беседата >>
345. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски, НБ , София, 16.11.1924г.,
- Този манафин, като видял шишенцето, полюбопитствал, отворил тапата му, опитал какво има в него, и хоп на земята. (втори вариант)
Питам: Къде е вашият морал? Вие ще ми кажете: Както ти имаш право да носиш тази торба с парите, така имам право и аз да я нося. Казвам: Прав си, братко, аз те похвалявам, ако искаш да я носиш тъй, както и аз я нося, но ако искаш да разполагаш с тия пари, опасно е това ти желание. Тогава, вие ще приличате на онзи манафин турчин. Отишъл един лекар в анадолско да лекува болни и носил със себе си шишенце с азотна киселина. Този манафин, като видял шишенцето, полюбопитствал, отворил тапата му, опитал какво има в него, и хоп на земята. Не, приятелю, азотна киселина е това, тя не се опитва по този начин. Вие ще вземете моята торба, но ще останете на земята. Аз ви казвам: Тия пари, които ще опитате, това е азотната киселина, и всеки, който я вкуси, смърт го очаква. А, смърт! – А бе ти не чакай да направиш опита, че тогава да видиш защото ще вземеш да риташ на земята. към втори вариант >>
346. Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите, МОК , София, 16.11.1924г.,
- Физическият човек го слуша и казва: „Не те разбирам.“ Духовният му казва: „Няма нищо, по-после ще се разберем.“ Духовният човек всеки ден дохожда при физическия и по един или друг начин се старае да му открие това, което е видял и научил горе. (втори вариант)
Всеки от вас може да бъде разгледан като физическо същество, но може да бъде разгледан и като духовно същество. Като физическо същество човек не може да отиде на планетите, а само може да ги наблюдава и да си мисли за тях; като духовно същество човек може да отиде на всичките планети, да ги разгледа и да се върне – това ще му отнеме най-много два часа. Тъй щото във възможностите на духовния и на физическия човек има разлика. Това се отнася за всинца ви. Когато духовният човек се върне от своята разходка по планетите, той разправя на физическия човек какво има там. Физическият човек го слуша и казва: „Не те разбирам.“ Духовният му казва: „Няма нищо, по-после ще се разберем.“ Духовният човек всеки ден дохожда при физическия и по един или друг начин се старае да му открие това, което е видял и научил горе. Понеже той разполага с несъизмеримо време и пространство, у него има търпение; че ти си разбрал малко, той и на това е доволен. След дългото постоянство на духовния човек физическият човек започва най-после да се радва, вдъхновява се и казва: „Дойде ми някаква идея.“ Това е резултат на поетическия гений у човека. Всеки има по един такъв гений, трябва само да го долови. Това не е нещо фиктивно, но действителност, една Истина. Някои го наричат ангел хранител. към втори вариант >>
347. Да угоди на народа, НБ , София, 23.11.1924г.,
- Сатаната е човек снажен, мускулест, но Христос видял в гърдите му впити две големи, черни змии. (втори вариант)
Един ден той излязъл да си почине, спрял на едно каменисто място, навел си главата и си размишлявал: „Така е, учих, учих света и като го научих, днес никой не те почита. Аз постъпих неразумно, че предадох своето учение на тия неблагодарни хора“. По едно време вижда Христос, че идва по направление към него и Сатана му казва: „Е, много късно идваш при мене“. Защо? – Преди 2,000 години, когато бях толкова силен, толкова богат, ти не дойде при мене да ти дам всички тия светове, които имах на разположение, но идваш сега, когато нямам нищо. – Не, аз не идвам за твоите царства, му казва Христос, аз идвам да ти помогна. Сатаната е човек снажен, мускулест, но Христос видял в гърдите му впити две големи, черни змии. Христос се приближи при него, побутна тия змии, и те паднаха на земята. Христос тогава му каза: „Да, ти много хубаво учи света“. Това е една алегория. Да не казвате: Ето какво ни проповядва този човек, че сатаната трябвало да дойде да учи хората. Ами че сатаната и сега ви учи. към втори вариант >>
348. Пелените на живота. Радости и скърби, ООК , София, 26.11.1924г.,
- Всички придворни опитали този трон и затова той седял празен.
Това е фигура на речта. Страданията ще дойдат, това да знаете! И ако някой мисли, че ще мине в другия свят без бой, той се лъже. Един древен цар имал трон, на който поставил един остър нож, който се свивал и изваждал навън с помощта на някаква пружина. Никой не знаел за този нож, обаче кой как дохождал, като сядал на трона, ножът го бодвал и той веднага подскачал. Всички придворни опитали този трон и затова той седял празен. Хаплив бил този трон. Такива столове има и в света, затова на тях не се сяда. Има положения в света, които не се заемат. Те са хапливи. Такива условия има в живота и човек не трябва да ги желае. към беседата >>
349. Който се учи, НБ , София, 30.11.1924г.,
- Събудил си се сутринта, видял си някакъв сън, но го няма. (втори вариант)
Днес толкова може да носите, но когато бъдете готови за нещо повече, тогава Духът ще дойде, и невидимият свят ще ви се открие. Този свят няма да ви се открие тъй, както някои казват: Аз видях на сън нещо, но едва си го спомням. Не, онзи свят ще бъде тъй реален, тъй отворен, ще говорите с ангелите, със своите разумни братя тъй, както говорите приятел с приятел, учител с ученик. Тогава ще имате положителни знания. А сега, какво? Събудил си се сутринта, видял си някакъв сън, но го няма. Или, видял си едно видение, но не знаеш, какво значи. Добре, как ще докажете това нещо? Ще кажете: Е, това е една халюцинация. Хубаво, ами след като умре човек, след като се разложи, това не е ли халюцинация? Къде отиде този човек, къде отидоха дробовете, мозъка, нервите му? към втори вариант >>
- Или, видял си едно видение, но не знаеш, какво значи. (втори вариант)
Този свят няма да ви се открие тъй, както някои казват: Аз видях на сън нещо, но едва си го спомням. Не, онзи свят ще бъде тъй реален, тъй отворен, ще говорите с ангелите, със своите разумни братя тъй, както говорите приятел с приятел, учител с ученик. Тогава ще имате положителни знания. А сега, какво? Събудил си се сутринта, видял си някакъв сън, но го няма. Или, видял си едно видение, но не знаеш, какво значи. Добре, как ще докажете това нещо? Ще кажете: Е, това е една халюцинация. Хубаво, ами след като умре човек, след като се разложи, това не е ли халюцинация? Къде отиде този човек, къде отидоха дробовете, мозъка, нервите му? Ако всичко това беше реално, где отиде неговото сърце, за което казват, че люби? към втори вариант >>
350. Ти си!, НБ , София, 7.12.1924г.,
- Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. (втори вариант)
Ще кажете: Ами защо Господ не ни каже, какво иска от нас. Бог изисква от нас служители. Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. към втори вариант >>
- И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. (втори вариант)
Вие заставяте хората да ви служат със стражари, с камшик, а Бог изисква от нас служители с любов, с онази вътрешна преданост, без никакъв ропот. От такива работници се нуждае Той! Не че Бог сам не може да оправи света, но Той опитва нашите умове, ние какво можем да направим. Той сам може да оправи света, но иска и ние да вземем участие в делото Му, за да получим дял. И в посланието апостол Павел казва, че ние сме съработници с Бога. И в това е величието на Бога, че той ни допуща да вземем дял в туй велико дело. А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. към втори вариант >>
351. Неразбраното, ООК , София, 10.12.1924г.,
- По някой път вие сте лакоми, искате да вземете двоен дял.
Сега няма да туряме в контраст светската любов и Божествената Любов. Не правете такова сравнение! Има ли нужда да сравнявате един малък чучур, който едва цицерика, който едва капе, с един голям извор? Не ги сравнявайте! Божията Любов е онзи голям, обилен извор, от който ти ще си вземеш толкоз, колкото ти трябва. По някой път вие сте лакоми, искате да вземете двоен дял. Не ви трябва много. Вземайте от Любовта по малко, ако искате дълго време да ходите на извора. Ще вземате отначало по малко и постепенно ще увеличавате, докато се приспособите към тази Божествена сила, която действа във вас. Това са научни методи, с които вие трябва да се справите. Престанете да се съмнявате! към беседата >>
352. Да Го посрещнат, НБ , София, 14.12.1924г.,
- Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. (втори вариант)
Ако ти си един разумен човек, няма да използваш богатството си така, но ще кажеш: Аз няма да ям кокошки, дайте ми малко жито, малко оризец, малко овесена чорба, малко тарахана. Защо? – Камшик има. И такъв човек, върху когото играе камшикът на природата, като дойде някой негов приятел, казва: Аз съм много скромен в яденето си, почти вегетарианец съм станал. Разбира се, камшик има. И сега почти всички вегетарианци са все болни хора. Ами че аз досега не съм видял един здрав вегетарианец. Те са все болни хора, които искат да се лекуват с вегетарианство. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетарианец, който се е родил такъв. Всички маймуни са вегетарианци от рождение. Никой не им преподава, никой не ги кара да не ядат месо. към втори вариант >>
353. Божественото буталце, МОК , София, 21.12.1924г.,
- Казват за някого, че полудял от много мислене. (втори вариант)
Ще кажеш: „Дойде ми наум една неприятна мисъл, но лесно ще се справя с нея.“– Как? – „Ще вляза в своята лаборатория, в еди-кое си шкафче имам една киселина, ще взема от нея, ще капна върху мисълта, ще отворя вратата и ще Ă кажа: излизай навън! След това ще запиша точно деня и часа, когато тази мисъл е излязла.“ Та ще учите, ще мислите. Вие още не сте започнали да мислите. Вие от немислене дойдохте до това положение. Казват за някого, че полудял от много мислене. Не, хората полудяват от малко мислене: от много мислене човек никога не полудява. И от много учене човек никога не се съсипва. Няма такъв пример в историята. От малко учене обаче, от невежество много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх: той има условия по всякакъв начин да избегне мъчнотиите. към втори вариант >>
- Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене.
Ще учите, ще мислите, вие не сте започнали още да мислите, че вие от немислене дойдохте до този хал. Някои казват: "От много мислене, че полудял." Не, хората полудяват от малко мислене. От много мислене човек никога не полудява и от много учене човек никога не се съсипва. Няма пример в историята такъв. Но от малко учене, от невежество, много хора са полудявали. Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне. към беседата >>
354. Миротворци, НБ , София, 21.12.1924г.,
- Аз не съм срещнал досега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е полудял. (втори вариант)
Защото нямат мир. Ами че аз следя това! Някои религиозни казват, че еди-кой си, че еди-коя си полудели. Че как няма да полудеят? Те нямат мир в себе си, те нямат любов в душата си. Аз не съм срещнал досега човек в света, който да има мир, вяра, надежда и любов в душата си и да е полудял. А хиляди хора съм срещнал, които полудяват, защото нямат мир, вяра, надежда и любов в душата си. Какво нещо е полудяването? – Разбърква се ума им, и те стават избухливи вещества. Каква е разликата между силата на една бомба и силата или енергията, която иде от слънцето? Разликата е тази, че бомбата изведнъж избухва и разрушава всичко наоколо си, а онези енергии, които идват последователно от слънцето, постепенно падат върху човека, като го подигат и възрастват неговите семенца. към втори вариант >>
355. Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924г.,
- Питам: Като виждаш всичките тия форми, видял ли си човека?
Ако нещо ви засегнат религиозното чувство, ще усетите на върха на главата едно напрежение, като че има някакво подуване. Когато мисълта е силна, напрежението е голямо на челото. Ако приемем теориите на съвременните учени, ще видим, че човек е минал през 400 000 фази на развитие. Значи той е бил облечен в 400 000 форми. И днес ние виждаме какъв е сегашният му образ. Питам: Като виждаш всичките тия форми, видял ли си човека? Най-напред го виждаш в такъв образ , после го виждаш като дъгичка друг път го виждаш като паяк, после като мушичка . И във всичките тези форми е все човекът. И като е излязъл от всички тези форми, сега човекът съзнава, той помни, че е минал през тях. Не че по същество човекът е бил паяк, но е бил във формата на паяк. Тъкачеството хората са научили от паяците. към беседата >>
- Ти слънцето не си видял, но си придобил нещо от него и целия ден се радваш.
Единият живот без дух е мъчение, а другият с дух е блаженство. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо, и се радваш, че си придобил нещо, а то може да не го виждаш даже какво е, но се радваш. Тази радост е обоснована от нещо. Ти излезеш, видиш слънцето, зарадваш се, в душата ти като че е слънцето. Ти слънцето не си видял, но си придобил нещо от него и целия ден се радваш. А слънцето върви и си отива по пътя, но на тебе ти е дало нещо, дало ти е подарък. - „Добър ден! “ - ето, това е от Баща ти. И целия ден ти мислиш за подаръка си, за слънцето, което ти донесе нещо. към беседата >>
357. Моята заповѣдъ / Моята заповед, НБ , София, 4.1.1925г.,
- Око не е видяло и ухо не е чуло възможностите, които се съдържат в такъв един живот. (втори вариант)
Ти сам няма да си образуваш тази среда, тези условия, но обществото, окръжаващите те хора, ще ти създадат тази среда. Всички онези, които те заобикалят, ще те разберат. Ти ще разбираш Бога, и те ще те разберат: ще живееш в мир. Ще кажете: Е, какво идеално има в такъв живот? Какво идеално ли? Око не е видяло и ухо не е чуло възможностите, които се съдържат в такъв един живот. Първата възможност, която съществува е следната: ти ще имаш carte-blanche, свободен билет за пътуване. С този свободен билет ти ще имаш възможност да посетиш всички слънчеви системи, да гостуваш, дето искаш и по колкото време искаш, и в която слънчева система да отидеш, ще бъдеш добре дошъл. Питам тогава: Животът ще има ли смисъл? – Ще има, разбира се. Но ще кажете вие: Това са далечни работи, това са приказки из 1001 нощ. към втори вариант >>
358. Квадратурата на кръга, МОК , София, 11.1.1925г.,
- Например някои казват: „Да видя мечка, няма да се плаша.“ Като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди да си я видял. (втори вариант)
Тъй щото този закон работи над всекиго. Ако някоя ваша идея повидимому се разпъне, вие трябва да знаете, че тази ваша идея ще донесе блага за други някои ваши идеи, които идат след нея. Това са закони, с които трябва да боравите, за да преодолявате мъчнотиите, с които ще ви посрещнат в живота. При сегашните условия, при гъстата материя, в която се движите, при всяка стъпка изобщо, ще срещнете мъчнотии. Често вие сте герои, но докато срещнете опасността. Например някои казват: „Да видя мечка, няма да се плаша.“ Като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди да си я видял. Това са само изяснения на този закон. Колко изкушения има да мине човек при условията, при които днес живее! Човек трябва да бъде много умен, за да надвива на изкушенията. към втори вариант >>
- " - Не, не, като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди да си я видял.
При сегашните условия, при тази гъстата материя, в която се движите, при всяка една стъпка ще срещнете мъчнотии. Често вие сте герои, но само докато срещнете опасността. Например някой казва: "Аз да видя мечка, не се плаша! " - Не, не, като видиш мечката, тогава ще се изпиташ, а не преди да си я видял. Това са само изяснения на този закон. И колко изкушения има човек да мине, в тия условия, при които днес живее. И човек трябва да бъде много умен, за да може да надвие на тези изкушения. към беседата >>
361. Който иска славата, НБ , София, 25.1.1925г.,
- Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. (втори вариант)
– Няма. Ами мъже? – И мъже няма. В онзи свят няма нито мъже, нито жени, там има благородни човеци, там има само души. Ще кажете: Ами какъв ще бъде тогава животът? Казва Писанието: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Кое ухо, и кое око? – Очите и ушите на глупавите никога не са видели и чули това, което Господ е приготвил за тях. Но очите и ушите на разумните ще видят и чуят това, което е приготвено за великите души. Следователно, ние се намираме пред великата Истина на живота, и трябва да я търсим. Няма по-велико, по-мощно нещо в света от това, човек да намери Истината, да търси славата Божия! към втори вариант >>
- Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял!
Та като спят хората, трябва да възприемат всичките наши мисли. Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял! “ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл. Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си. Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл. Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана. към беседата >>
- “ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл.
Та като спят хората, трябва да възприемат всичките наши мисли. Аз вложа в ума си една светла мисъл, а някой богат човек я възприеме и казва: „Дойде ми една светла мисъл, светва ми нещо: аз отсега нататък искам да работя за бедните хора, искам да работя за Бога.“ Казват: „Този човек е полудял! “ – Не е полудял, но този човек е схванал една чужда мисъл. Такъв пример имаме в Америка с Карнеги8, който раздаде богатството си. Тази идея не излезе от него, но от един беден човек в света, когото никой не знае. Карнеги само възприе и реализира неговата мисъл. Името на бедния никой не знае и той се радва, че Божествената идея, с която живееше, е реализирана. Тъй щото не казвай: „Аз съм прост, аз нищо не зная.“ Проектирай една светла идея в света и я остави! към беседата >>
363. Отворената и затворената чаша, ООК , София, 4.2.1925г.,
- Може да си философ, може да си свършил три факултета, ще ти кажат: „Тук факултетите не важат, парите работят.“ После, ако си свършил четири факултета, но имаш някакво откровение, иди разправи това на религиозните хора – те ще кажат, че си полудял.
Веднага ще те посрещнат и ще ти покажат мястото. Значи там се определя де ще седнеш. Казвате: „Ние сме много културни хора.“ – Културни са парите. Щом имаш първокласен билет, ще седнеш на първия ред – ти си богат човек. Но щом си беден, ще седнеш на опашката. Може да си философ, може да си свършил три факултета, ще ти кажат: „Тук факултетите не важат, парите работят.“ После, ако си свършил четири факултета, но имаш някакво откровение, иди разправи това на религиозните хора – те ще кажат, че си полудял. Когато Павел разказа на хората своята опитност, те го взеха за луд. Той беше малко тщеславен. към беседата >>
364. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. (втори вариант)
И тогава ние различаваме степента на разумния живот по степента на светлината. Колкото светлината, която прониква е по-ярка, по-мека и осветява и осмисля живота ни, толкова повече тя е носителка на една по-висша интелигентност. В туй отношение окултната наука се отличава от официалната наука по това, че окултната наука твърди, какво светлината произтича от живота. Разумният живот ражда светлината. Следователно, от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. Степента на културата, до която е достигнала съвременната наука, показва, че тя още не е могла с очите си да види по-хубави, по-светли звезди от тия, които днес е видяла и проучила. Тя не вижда още тия звезди, които могат да видят висшите, разумните същества в света. Вие може да възразите на това нещо, може да откажете съществуването на такива светли, хубави звезди. Добре, аз ще ви попитам: Нима мислите, че мравките ще видят с очите си онези звезди, които ние виждаме? – Тази светлина на звездите е непонятна за техните очи. Те не могат дори да си представят една такава висока философия, една такава висока култура, според която да познават и да виждат звездите и тяхната светлина. към втори вариант >>
- Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. (втори вариант)
Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно. Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на думата, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани. Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват. Тогава, какво заключение може да се извади от това нещо? – Че хората прибързаха с правенето на виното. Те започнаха да го правят много рано, а трябваше да чакат още дълго време; трябваше да минат поне още 4000 години, докато хората дойдат до положение да пият винения сок. към втори вариант >>
366. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате, НБ , София, 29.3.1925г.,
- Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците. (втори вариант)
Щом го видят, всичките удрят на бяг, а само некои от тях, по-смелите, ще му тропнат с крак, ще кажат: Защо си дошъл? Всички овце ще се разбягат, нито една няма да го приеме. - Защо? - Защото овцете са изгубили вяра във вълците. Следователно, ако ние изгубим вярата си в хората, имаме вече отношенията на овцата към вълка. Ако пък в нас има тази алчност, каквото видим, да го вземем само за себе си, всеки да има дял, ние ще се намерим в положението на агнето между вълците. към втори вариант >>
- Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. (втори вариант)
Той искал да отиде в друго някое село, сам да лекува, та по този начин да си изкарва пари за каймак. Свети Никола му казал: Добре, синко, когато се намериш в някакво затруднение, повикай ме, аз ще дойда. Разделят се и свещеникът отива в съседното село. Влиза в една къща и пита: Имате ли някое болно дете? – Имаме. Влиза той вътре и започва да го лекува така както видял от стареца. Нарязва детето на части, нарежда всяка част на своето място и чака да се съживи детето. Чака, но частите, не се залепват, детето не се съживява. Той се намира в затруднение и скоро извиква свети Никола. Дохожда старецът, нарежда частите на детето, възкръсява го и му казва: "Трябва да знаеш, че свети Никола не яде каймак! " към втори вариант >>
367. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява, НБ , София, 5.4.1925г.,
- – И Бог си видял, и ангел си видял, но сляп си бил – нищо повече. (втори вариант)
Този плод няма да бъде за нас. Този плод е за онези по-висши, по-напреднали същества от нас, благодарение на който плод те вземат грижите, за да можем ние да се развиваме правилно и да живеем разумно в този свят. Вие ще кажете: Това е една хипотеза. Аз до сега не съм виждал Бог. Ангел съм виждал, но Бог – никога. – И Бог си видял, и ангел си видял, но сляп си бил – нищо повече. Ти искаш да схванеш Бог в една малка форма. Не, аз казвам, че Бог се проявява в разумното в света. Ще дойде време, когато всичките хора в света ще виждат проявите на Бог. Има известни светли, разумни лъчи, които идват от слънцето. Може да направим опит с тях. към втори вариант >>
368. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън, НБ , София, 12.4.1925г.,
- Аз още не съм видял, къде са душите в съвременните хора. (втори вариант)
Житните зрънца са разумни души, аз мога да се разговарям с тях. Ще кажете: и това го бива! Житните зрънца били разумни души! Щом у житните зрънца няма души, и у хората няма души. Аз мъчно мога да се съглася с вас, затова пък поддържам: ако у човека има душа, и у житното зрънце има душа. Аз още не съм видял, къде са душите в съвременните хора. Щом имат души, те трябва да обичат! Щом един човек убива своя ближен, де му е душата? Когато един нож се натъкне в тебе и те убие, плаче ли за тебе? Не, моята разумна ръка никога няма да влезе в тебе и да те убие, но ножът – може. И ако моята ръка е разумна, ако аз съм разумен човек, никога няма да причиня комуто и да е страдания, защото тия страдания ще бъдат едновременно и мои страдания. към втори вариант >>
369. Закон на съотношения, ООК , София, 15.4.1925г.,
- Ти ще му отговориш: „Видял си ме вечерно време.“ После ти казва: „Ти си много добър човек.“ – „Видял си ме при изгряването на моето Слънце.“ Това означават думите: „много лош човек“ и „много добър човек“.
Когато кажа на Слънцето да не грее, то няма да грее. Когато му кажа да грее, то ще грее. Това нещо, преведено на друг език, значи: когато Слънцето не грее, е вечер; когато Слънцето грее, ден е. Такива промени могат да стават и в живота. Някой казва, че си много лош човек. Ти ще му отговориш: „Видял си ме вечерно време.“ После ти казва: „Ти си много добър човек.“ – „Видял си ме при изгряването на моето Слънце.“ Това означават думите: „много лош човек“ и „много добър човек“. Те са символи. И действително, когато Слънцето залезе, у човека се заражда мрак, студенина. Тази студенина в чувствения живот, в духовния свят е едно зло. Когато се изменя температурата, изменя се и самият живот. Ще се научите да превеждате вашите състояния според езика на Природата. към беседата >>
371. Истинната лоза, НБ , София, 14.6.1925г.,
- Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. (втори вариант)
И всеки един от вас може да опита този кръчмар. Кажете си, че искате да направите едно добро дело, че искате да услужите някому, ще видите, какво ще ви каже този кръчмар. Той ще ви каже: Много хубаво мислиш да направиш, но чакай малко, ела днес да устроим едно богато угощение за това, което мислиш да вършиш, че след това ще го направиш. Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас. Само с една дума човек може да унищожи Божественото в себе си. Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. към втори вариант >>
- За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видяло доста тежко. (втори вариант)
Но понеже в тази държава не съществувало смъртно наказание, той ги осъжда на следното до живот наказание: да се движат тия двама души заедно в своя живот, без да се спират някъде, защото според тамошните закони не могло да се затварят хората в затвори. На единия престъпник било определено да носи на гърба си 100 кг жито без да го сваля, на другия било определено да носи на главата си една въшка, без да я сваля. Повикват двамата престъпници и им прочитат присъдата, като ги оставят свободни, всеки да си избере, което иска от двете наказания. По-ученият, по-умният си избира по-лекото наказание, а именно, да носи на главата си въшката, без да я свали до края на живота си. За втория вече нямало избор. За него останало да носи житото на гърба си, което наказание му се видяло доста тежко. Първият, който избрал въшката, като по-леко наказание, се присмял на втория. Тръгнали да вървят заедно, такова било наказанието им. Този, който носил чувала, постоянно се молил на Бога. Господи, аз съзнавам, че направих едно престъпление, но моля ти се, покажи ми един начин, как да си облекча положението, много е тежък чувалът с 100 кг жито на гърба ми! В присъдата, обаче имало едно облекчение, в този смисъл: те ще могат да се освободят един ден от наказанието си, ако се явят хора, които да поискат техния товар. към втори вариант >>
372. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото, НБ , София, 28.6.1925г.,
- Най-голямото геройство на първия човек в Рая е било това, че след като видял, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: "Господи, сам не се живее". (втори вариант)
Какъв е тогава смисълът на живота? – Смисълът на живота е, че можеш да живееш за себе си, можеш да живееш за другите, можеш да живееш и за Бог. Има девет категории живот, но тези три категории са важни – да живееш за себе си, за другите и за Бог. Вижте най-после, че наистина, не може да се живее сам, все искаш да имаш при себе си поне едно същество. Най-голямото геройство на първия човек в Рая е било това, че след като видял, че сам не се живее и обмислял много години този въпрос, най-после едва се решил да каже: "Господи, сам не се живее". Адам бил голям аристократ, макар някой да мислят, че бил прост човек. След като Господ го поставил да живее в Рая и да се занимава с животните, той прегледал всички и си казал: "Аз нямам другар, с когото да дружа, с тях не мога да дружа, те са нисши същества, те нямат никаква култура". Пък той трябваше да дружи с животните, трябваше да ги учи. Адам си казал: Господ създаде всичко много умно; и мене и животните, но едно нещо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човек не даде другар. Тщестлавие имаше в Адам. към втори вариант >>
373. Смяна на състоянията, МОК , София, 28.6.1925г.,
- В това време вашият ум работи правилно и вие извличате една опитност от чувството, което беше ви завладяло.
Казвам: хората не трябва да се спъват от своите човешки чувства. И те съставляват една велика сила, чиито качества трябва да познавате. Човешките чувства не са постоянни, те не траят дълго време. Щом попаднете под влиянието на някое човешко чувство, то може да ви владее час, два, може да ви владее ден, два, три или повече, а някога по няколко месеца или една година, и след това ще ви напусне. Напусне ли ви, вие сте вече свободен. В това време вашият ум работи правилно и вие извличате една опитност от чувството, което беше ви завладяло. След това ще попаднете на друго чувство, което непременно ще бъде по-възвишено от първото. Чувствата трябва да бъдат в хармония с мислите. Не са ли в хармония, вземат ли надмощие над мислите у човека, той не може да мисли право. След това мислите в този човек ще вземат надмощие и той постоянно ще се намира в неустойчиви състояния. И тъй, трябва да знаете, че чувствата всякога заробват човека. към беседата >>
- Най-после аз си казах: слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията?
Един стар свещеник, около шестдесет-шестдесет и пет годишен, ми разправяше следната своя опитност: „В първите години на живота си аз не обичах страданията и по всякакъв начин се стараех да ги избягвам. Обаче каквото и да правех, ставаше точно обратното: страданията все повече и повече се увеличаваха. Най-после аз си казах: слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията? Отсега нататък ще дойдат истинските страдания! Приготви се да ги приемеш с радост и да ги носиш мъжки! От този момент аз обикнах страданията, но те взеха да се отдалечават от мене. Докато ги избягвах, те ме преследваха; щом престанах да ги избягвам, те ме напуснаха.“ Питам: какво лошо има в това, да страда човек? Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя обидна дума? към беседата >>
374. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925г.,
- Не, аз не съм видял още нито един човек, който да е отишъл при Господа. (втори вариант)
Синко, върна ли се от странство? Не, не е ходил никъде, той е тук при вас. Това не е култура! Ние сме от тези хора, които заминаваме само на 4 километра разстояние към небето и скоро пак се връщаме назад. И след всичко това казват за някого, че отишъл при Господа. Не, аз не съм видял още нито един човек, който да е отишъл при Господа. Колко български държавници обикалят все из България, а вие мислите, че са отишли при Бога. Те си живеят тук измежду вас, и политика се развиват. Някои от тях не можеш да ги убедиш, че са умрели. Тия хора ще ги видиш, че още спорят, дали има задгробен живот, или не. Срещна някой свещеник от онзи свят, питам го: има ли задгробен живот, или не? към втори вариант >>
375. Вътрешна връзка, МС , София, 6.7.1925г.,
- Той, като се върне от там, ще разправи съзнателно всичко, каквото е видял и чул.
Ние няма да се разправяме с това, с което съвременният свят се занимава, защото ние влизаме в един нов свят, светът на опита. Вие се съмнявате в този нов свят. Аз от 20 години насам правя опити, изследвания, за да намеря един положителен метод, който да изразява абсолютната Истина. Ще направя един опит и с вас. Ще взема някой от вас и ще го пратя в другия свят, в света на Любовта, дето нещата са реални. Той, като се върне от там, ще разправи съзнателно всичко, каквото е видял и чул. Всички ще се съберат наоколо му и ще слушат. Ако не вярват, ще пратим втори. И той като се върне, ще разправи всичко, каквото е видял. Ако и на него не вярват, ще изпратим трети, четвърти, пети... Като изпратим десет души, и те разказват едни и същи неща, тогава няма какво да се съмнявате, ще приемете думит им за верни и истинни. Сега вие бързате, някой от вас ще кажат: дано стане това нещо още тази година! към беседата >>
- И той като се върне, ще разправи всичко, каквото е видял.
Ще направя един опит и с вас. Ще взема някой от вас и ще го пратя в другия свят, в света на Любовта, дето нещата са реални. Той, като се върне от там, ще разправи съзнателно всичко, каквото е видял и чул. Всички ще се съберат наоколо му и ще слушат. Ако не вярват, ще пратим втори. И той като се върне, ще разправи всичко, каквото е видял. Ако и на него не вярват, ще изпратим трети, четвърти, пети... Като изпратим десет души, и те разказват едни и същи неща, тогава няма какво да се съмнявате, ще приемете думит им за верни и истинни. Сега вие бързате, някой от вас ще кажат: дано стане това нещо още тази година! То ще бъде в годината, която Господ е определил. Коя е тази година, не се знае. Господ има своя година, определена за тази работа. към беседата >>
376. Малкото добро и малкото зло, ООК , София, 12.8.1925г.,
- Той, като видял, че Господ направил тънко въже, помислил си, че може да Му подражава.
Той направи тази машина, но въжето ѝ беше много тънко, та като спускаше хората на Земята, въжето се скъса и всички паднаха вътре. Сега ангелите правят хубаво, здраво въже, с което да извадят хората на повърхността на Земята. Това беше първият опит на човека. Подобен опит за втори път не му бе позволено да прави. Човекът не може да направи такова тънко въже, каквото Бог може да направи. Той, като видял, че Господ направил тънко въже, помислил си, че може да Му подражава. Направил и той тънко въже като това на Бога, но неговото се скъсало. Човек няма тия знания, които Бог има. към беседата >>
- “ И те ще изпълнят своя дял в тази работа.
Пък както виждам, и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служим, Господи, ще изпълним Твоята Воля! “ И тогава Господ ще каже на своите слуги – ангелчетата: „Я разведете тия Мои ученици из хубавата градина, която съм направил заради тях! “ И те ще изпълнят своя дял в тази работа. Всеки ангел ще почне да ви разхожда, където искате, но трябва Бог да влезе да живее във вас, съзнателно да чувствате това. Всяка сутрин, като станете, трябва да кажете: „Господи, какво мога да направя днес заради Тебе? “ През целия ден ще мислиш какво можеш да направиш за Господа. Само така ще бъдете свободни. към беседата >>
378. Подпушване на светлината, СБ , В.Търново, 24.8.1925г.,
- За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги поправим, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор.
Някой път малката вида струва повече, отколкото голямата. Като дадеш на някой майстор да поправи тази малка вида, той казва: „С такива малки работи не се занимавам, трябва да платите повече.“ Мъчно се правят малките работи! За тях се изисква по-голям майстор. Големите работи и циганин може да направи, но за малката вида, за онази малка, деликатна част, всеки не може да се заеме, нея само големият майстор може да хване и поправи. Някой път една малка, микроскопическа постъпка ни струва по-скъпо, причинява по-голяма пакост,отколкото голямата. За големите неща ние сме съвършени, с чукове можем да ги поправим, лесно ги дяламе, но за малките неща се изисква голям майстор. към беседата >>
379. Високият връх, СБ , В.Търново, 25.8.1925г.,
- Тя видяла, че като влязъл в яхъра, позасмял се малко.
Знаете ли онази басня за един знаменит маг, който разбирал езика на животните и могъл да се разговаря с тях? Тази тайна, да се разговаря с животните, му била поверена, но с условие да не я съобщава никому. В момента, в който разправи някому за своята тайна, ще умре, ще изгуби своята сила. Обаче един ден жена му заподозряла, че той крие нещо. Тя видяла, че като влязъл в яхъра, позасмял се малко. Учен, сериозен човек бил той, тя никога не го виждала да се усмихва. Чуди се и си казва: „Как тъй, толкова сериозен човек, влиза в яхъра и се засмива! “ Той се усмихнал, защото, като влязъл в яхъра, чул, че конят и магарето се разговарят, и разбрал разговора им. Жена му казва: „Кажи ми защо се засмя, като отиде при коня и магарето! “ – „Остави тия неща, те са обикновени работи.“ – „Ти ще ми кажеш защо се засмя! към беседата >>
380. Живите образи, СБ , В.Търново, 26.8.1925г.,
- Ти вървиш към него, той мисли, че не си го видял.
Бягането всякога подразбира интелигентност. Само разумният човек бяга. Заекът е много умен, когато бяга. Когато пасе, той е много будала. Някой път, като те види, той се слегне и те гледа. Ти вървиш към него, той мисли, че не си го видял. Туй е тактика от негова страна. Но като простреш ръката си да го хванеш, той изведнъж се извива и избягва. Питам: защо не бяга по-рано, ами тъй се е слегнал само? Защо не плюе на краката си по-рано и да бяга? – Понеже и той поддържа вашия морал, мисли си: „Дали ще мога да бягам, или не? към беседата >>
- Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие.
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял. Те са чудни! Действително грешникът може ли да види Бога? При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? към беседата >>
- Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял?
Някои стари верующи, със своите стари традиции, ще цитират, че Бога никой никога не е видял. Те са чудни! Действително грешникът може ли да види Бога? При сегашните разбирания на хората има едно противоречие в свещените книги. Наистина, там се казва, че никой никога не е видял Бога, но казва се още в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие. Какво се подразбира под думите, че Бог никой никога не е видял? Законът седи в следното: без Любов никой не може да познае Бога, но когато душата ти се изпълни с Любов, ти ще видиш Бога и ще Го познаеш. Това е най-важната мисъл. Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: „Кажи на тази сестра да не говори тъй.“ – Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? към беседата >>
382. И Бога за свой Отец казваше, НБ , В.Търново, 1.11.1925г.,
- Един ден той видял, че служителят на църквата иде при него и носи една книга.
Изобщо, богатите хора са изложени на голямо изкушение. Един виден проповедник в Америка искал да прекара почивката си в един от видните курорти. През свободното си време, той проповядвал на курортистите. Цялото лято проповядвал, и хората се показали много разположени към него. Като се върнал от курорта, той очаквал писма и благодарност, понеже за проповедите не взимал никакво възнаграждение. Един ден той видял, че служителят на църквата иде при него и носи една книга. – Слава Богу, сетили се за мене! Обаче, служителят му подал една сметка, да плати наем за салона и за електричеството, което изразходвал във време на проповедите. Питам: Кой богат не е плащал така? Вие критикувате богатите, казвате, че са лоши хора, а хвалите бедните. – Защо? към беседата >>
383. Заведоха Исуса, НБ , София, 15.11.1925г.,
- Тя видяла първо светлината на слънцето и не могла да схване светлината на Ем-руха.
Аз ще ви приведа един окултен разказ. Когато се създавала нашата вселена или нашия сегашен свят на дъщерята на цар Велмур, Далвира, било определено да й дойде на гости един от великите духове на небето, един от великите ангели на светлината, който пръв излязъл от Бога. Той бил наречен Ем-руха. На нея й било казано да се пази от всякаква друга светлина, за да може да схване неговите лъчи, а не друга светлина от физическия свят, която да я оскверни. Казват, че падането на света станало по тази причина именно, че тя не могла да схване светлината на Ем-руха. Тя видяла първо светлината на слънцето и не могла да схване светлината на Ем-руха. Там именно седи заблуждението и на цялото съвременно човечество, че ние не можем да видим светлината на Ем-руха. Казвате: как тъй? Христос казва: когато дойдеш до този лъч, ти трябва да се освободиш от всички временни връзки, които те обвързват, и душата ти да бъде чиста и светла, приготвена като на онази невеста, която чака младоженика. И сега, тази царска дъщеря се приготовлява за този втори изпит, да види светлината на Ем-руха. Всички съвременни окултисти поддържат, че този изпит ще бъде сполучлив. към беседата >>
- И тъй, този човек седял цели 38 години пред къпалнята.
И тъй, този човек седял цели 38 години пред къпалнята. Всички вие , като хора, трябва да имате неговия характер на търпение. Нали сте българи, които се отличавате с мъжественост, покажете, че сте смели! Нека те пекат, но нека всички знаят, че тази Истина, която търси – намери, и сега разбра, че тя е посадена в твоята душа. Някой ще ти каже: какво разбра? – Търся Истината, която е посадена в моята душа, търся Учителя си, Който ще ме научи на този свещен език на Истината. към беседата >>
385. Той знаеше, НБ , София, 29.11.1925г.,
- В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя.
Ще ви приведа друг един пример, за професор Блякстон, псевдоним на един виден химик и физик, новатор, който се занимавал с дълбоки въпроси на живата природа. Той имал своя отлична, голяма лаборатория, добре наредена с шишета от разни големини и с различни съдържания. Един ден заминава на екскурзия за цял месец, да прекара времето си из природата, и оставя ключа от лабораторията си на своята любознателна слугиня, да наглежда от време на време. Тя отваря лабораторията и вижда, че малки и големи шишенца са наредени едни до други. В нея било развито чувството на реда и като видяла този порядък в лабораторията, казала си: види се, професорът не е имал време да нареди тия шишенца по ред, ами чакай аз да ги наредя. И започва тя да нарежда малки шишенца с малки, големи с големи; малките туря в една фиритка, големите в друга, и по такъв начин разчиства хубаво, по свой вкус, лабораторията. Като наредила всичко, както трябва, разглежда наоколо си, поусмихва се самодоволно, казва си: ще сюрпризирам професора. Дохожда си професорът гледа, новаторско нещо има в лабораторията му, всички шишета разместени. Питам сега: тази слугиня разбрала ли е дълбокия смисъл, защо професорът е наредил така шишетата си? — Не е разбрала. към беседата >>
386. Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две, МОК , София, 6.12.1925г.,
- Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях. (втори вариант)
А той е обикновен човек, няма никакво богатство. Където отиде, той все разправя, че има чифлици, слуги, хамбари пълни, толкова овце - разправя той и всички го мислят за богат, пък той няма нищо. Отива една вечер в кръчмата – насъбрали се, насядали селяните, пълно. Започва да им разправя той къде имало пари, заровени в земята, еди на кое място скрито съкровище, и хората повярват, вдигат мотиките и отиват. Остава той сам в кръчмата. Като излизат другите, повярвал си и той сам и си казва: "Да не би пък наистина да намерят пари." Взема и той мотиката и отива след тях, та ако намерят, да каже: "Нали аз ви казах" и да вземе и той дял с тях. към втори вариант >>
387. Служене на Бога и на себе си, ООК , София, 9.12.1925г.,
- Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си.
Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят. Щом се пречистят, те ще станат прави. Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си. Мислите ли, че един ден, когато видите Христа, и вие няма да паднете с лице към земята? към беседата >>
388. Откъде ида, НБ , София, 13.12.1925г.,
- Те са видяли този свят и за това казват: за този свят сме готови да пожертваме всичко.
Само тогава ще се роди в нас онази възвишена, благородна и свободна мисъл. И когато се качваме към възвишеното, към благородното, ще почувстваме Божията Любов. Ако опитаме тази Любов само за една минута, или само за една секунда, никога няма да я забравим. И всеки от вас, който само веднъж е близнал от този Божествен мед, той е готов вече да стане мъченик. Това са мъчениците. Те са видяли този свят и за това казват: за този свят сме готови да пожертваме всичко. Те няма защо да плачат. Ако дъщеря ти, синът ти или мъжът ти не те слушат, ти не трябва да бягаш от тях, но ще ги учиш. Ако бягаш, Христос ще те срещне. Какво трябва да правиш? - Ще хванеш двата полюса на този ток и ще кажеш на мъжа си: ела и ти да се хванеш! към беседата >>
389. Перпендикулярът на живота, ООК , София, 16.12.1925г.,
- В първия момент циганката не разбрала какво става, но като видяла мечкаря, спомнила си, че тази мечка е някогашното мече, което тя му продала.
Преди години една циганка намерила в гората едно малко мече, още млечно, без майка. Циганката взела това мече и го кърмила от време на време заедно със своето малко дете. Като пораснало, тя го продала. Купил го един мечкар, който започнал да го разиграва. След време циганката срещнала на улицата една голяма мечка, която веднага се приближила към нея, легнала пред краката й и започнала да ги лиже. В първия момент циганката не разбрала какво става, но като видяла мечкаря, спомнила си, че тази мечка е някогашното мече, което тя му продала. С лизането на краката й мечката искала да изрази своята благодарност към циганката, задето тя някога й давала по малко млекце. Значи мечката помни злото, но и доброто помни. Също така и хората, които наричат злопаметни, имат хубава черта в себе си, че и доброто помнят. Има хора пък, които нито злото помнят, нито доброто. към беседата >>
390. Добрата земя, НБ , София, 20.12.1925г.,
- И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи.
Тия богове не подозираха, че младата мома е дъщеря на Брама, а мислеха, че е чужда за него мома, а всеки в себе си беше влюбен в нея и имаше скритото желание да я вземе за жена. Като видяха, че Брама шепне нещо на тази мома, те си казаха: "Този, най-силният от нас, ще я вземе за жена, и като се научи, че ние сме влюбени в нея, всички ще ни очисти, и нито косъм няма да остане от нас.” Затова те си казаха: “Ние ще мълчим и ще излезем от тук незабелязано.” Ще кажете: какъв е дълбокият смисъл, който ги е заставил да излязат навън? – Страхът, че Брама е по-силен от тях. Но в ума на Брама ни най-малко не е имало такава идея. Боговете са мислили за едно, а Брама си мислил за друго. И тогава, Брама като видял, че тия богове скрили едно зло в себе си, от очите му паднали две сълзи. За да увековечи тия сълзи, Брама създал човешките очи. Заради греховете, които били скрити в боговете, които Брама поканил на гости в двореца си, той пролял две сълзи, от които се образували човешките очи. Ето, разбрахте ли сега произхода на вашите очи? към беседата >>
- Погледнал натук-натам, но не го видял.
В това време група студенти решили да му устроят една шега: разглобили кабриолета на части и една по една ги качили на покрива на университета. След това качили и коня. Сглобили кабриолета, впрегнали коня и слезли долу. Кабриолетът с коня заедно изглеждал като паметник. Когато председателят на Щатите излязъл вън, останал учуден, че кабриолетът му го нямало. Погледнал натук-натам, но не го видял. Потърсил хора, студенти наоколо си, за да запита не са ли видели кабриолета му, но никого не намерил. Най-после погледнал нагоре и за свое голямо учудване и изненада той видял на покрива на университета своя кабриолет с коня заедно. Как е станало това, кой го е направил, той не могъл да разбере. Посмял се на тази чудна шега и влязъл в университета, за да помоли няколко студенти да му услужат, да свалят по някакъв начин кабриолета му от покрива на зданието. Студентите веднага излезли вън да видят какво има на покрива. към беседата >>
- Най-после погледнал нагоре и за свое голямо учудване и изненада той видял на покрива на университета своя кабриолет с коня заедно.
Сглобили кабриолета, впрегнали коня и слезли долу. Кабриолетът с коня заедно изглеждал като паметник. Когато председателят на Щатите излязъл вън, останал учуден, че кабриолетът му го нямало. Погледнал натук-натам, но не го видял. Потърсил хора, студенти наоколо си, за да запита не са ли видели кабриолета му, но никого не намерил. Най-после погледнал нагоре и за свое голямо учудване и изненада той видял на покрива на университета своя кабриолет с коня заедно. Как е станало това, кой го е направил, той не могъл да разбере. Посмял се на тази чудна шега и влязъл в университета, за да помоли няколко студенти да му услужат, да свалят по някакъв начин кабриолета му от покрива на зданието. Студентите веднага излезли вън да видят какво има на покрива. Сериозни, като че нищо не знаят и никого не подозират, те се наели да услужат на председателя на Щатите, за което били богато възнаградени. към беседата >>
392. Три вида служене, ООК , София, 23.12.1925г.,
- Турците имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при краката ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред краката ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така.
Запитват го мнозина: „Какво е твоето мнение за морала? Има ли морал в света? " - „Морал има само за слабите хора, но не и за силните. Последните, т.е. силните хора в света създават морала." Обаче ние казваме: Ако този човек беше истински учен, той не трябваше да бърка в чуждата каса. Турците имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при краката ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред краката ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така. към беседата >>
393. Показа им ръцете си, НБ , София, 27.12.1925г.,
- Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт.
Аз ще ви приведа друг пример, от който ще видите, че и в мечката има човещина. И туй се е случило в България. Някой си добър, благочестив българин пътувал из една гора, но по пътя му станало лошо и той паднал на земята. Наоколо му нямало нито един човек - местността била планинска. Като се видял сам, изоставен, обърнал се към Бога с молитва, дано някак му се помогне, иначе бил осъден на смърт. По едно време, от гората се задава една мечка, която иде право срещу него. Побутва го малко, но той не се мърда. Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. към беседата >>
- Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга.
Тя разбрала, че е болен и го задига. Този българин си казал: ти остави треската, тя премина, но с мене всичко се свършва, аз отивам вече. И наистина, от страх го претресло. Оставил се най-после, да става, каквото ще. Мечката го понесла и се приближила към една овчарска колиба. Овчарят, като видял мечката, хукнал да бяга. Тя влиза вътре, слага болния на земята и си излиза навън. Овчарят след това се връща в колибата си и пита болния: как те носеше мечката? - Трябва да станеш като мене болен, за да разбереш. Питам сега: това нещо възможно ли е? Да, възможно е. към беседата >>
394. Пълнене и празнене, МОК , София, 27.12.1925г.,
- Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му.
В баснята „Петел и лисица“ се разправя как лисицата се спряла под едно дърво, на което петелът стоял, и започнала да го хвали за голямото му изкуство. Защо го хвалила? Защото петелът държал в устата си парче сирене. Поласкан от хвалбите на лисицата, петелът започнал да кукурига: отворил устата си и сиренето паднало на земята. Лисицата взела сиренето, изяла го и след това се обърнала към петела с думите: „Ти си голям простак, нищо не разбираш от живота, никаква философия нямаш.“ На следната година лисицата пак видяла петела на дървото със сирене в устата и започнала да го хвали с цел и този път да вземе сиренето му. Петелът погледнал към нея, спокойно изял сиренето си и след това започнал да кукурига. Лисицата му казала: „Петльо, както виждам, много си поумнял.“ – „Да, добре научих урока, който ми предаде. Като учителка ти ми предаде добър урок, който аз научих и веднага приложих.“ Тъй щото дойде ли някой да ви хвали, че сте голям певец, музикант, писател или художник, ако държите в устата си парче сирене, първо изяжте сиренето, а после проявете дарбата си, за която ви хвалят. Иначе, изяде ли лисицата сиренето, ще ви нарече простак и ще си замине. към беседата >>
395. Голяма радост и малка скръб, ООК , София, 30.12.1925г.,
- Като се видял вън, той започнал да се моли пак да влезе в рая, но не го пуснали.
Ангелите се видели в чудо, какво да правят с този евреин, как да го изпъдят вън от рая. Да употребят насилие или грубост, това не е в тяхното естество. Най-после те намислили да му устроят една изненада. Всички ангели излезли вън от рая и казали: „Сега тук ще се произведе един търг, от който ще има големи печалби." Евреинът, като чул това, замислил се и казал: „Я чакай и аз да изляза вън, все ще спечеля нещо." Излязъл и той вън от рая и там си останал. Ангелите влезли отново в рая и затворили вратата за евреина. Като се видял вън, той започнал да се моли пак да влезе в рая, но не го пуснали. Оттам му отговорили, че втори път не може да влезе, докато не се покръсти. При това покръстването му могло да стане само от християнски свещеник, но не и от еврейски равин. Тръгнал сега евреинът да търси християнски свещеник, но никъде не могъл да намери. Чакал той година, две, три, сто, хиляда, но никакъв свещеник не срещнал. Тъй щото и вие ако сте в положението на евреина и с насилие влезете в рая, пак ще ви изпъдят навън. към беседата >>
396. Разковничето, ООК , София, 6.1.1926г.,
- При раздялата си с него, вие му казвате: „Вяра, абсолютна вяра в Бога!
За пример вие вървите по пътя с един отчаян, скръбен човек и му казвате: „Ти трябва да разбираш Великия Закон, който движи човешките съзнания! " Този човек ще разбере ли нещо от вашите думи? - Нищо няма да разбере - Ще се утеши ли? - Няма да се утеши. Обаче, ако вие, като вървите с този човек, се обърнете към Бога с молба да му помогне и му кажете няколко сладки думи, той ще ви разбере повече от първия път; той ще ви изслуша и ще се раздели с вас малко успокоен и насърчен. При раздялата си с него, вие му казвате: „Вяра, абсолютна вяра в Бога! " - и си заминавате. Думите „вяра в Бога" е семето, което вие насаждате в неговата душа. Няма да минат и 15 години, това семе ще порасне и ще даде своите добри плодове. Ако попадне на добра почва, вярата съдържа в себе си голяма сила. Един ден като срещнете този човек, той ще се зарадва и ще ви каже: „Заповядайте в моята градина да си откъснете от хубавите плодове на вярата." Значи доброто, красивото в света всеки може да направи и то по всяко време. към беседата >>
397. Благ, НБ , София, 17.1.1926г.,
- Един ден, като седял при реката Ганг, вдаден в дълбоко размишление, как да подобри положението на своите поданици, от реката изскочила една рибка и паднала право в ръката му.
Ще ви приведа един пример за един от индийските царе, който е живял преди потопа, след което време става в света една голяма промяна, тъй разправя индийското предание. Този индийски цар се наричал Сатиаврас. Той бил един от най-възвишените, най-разумните царе в тази епоха. Считал се за член на една от школите на йогите, школата на “Сатуа”. Един ден, като седял при реката Ганг, вдаден в дълбоко размишление, как да подобри положението на своите поданици, от реката изскочила една рибка и паднала право в ръката му. Той я хвърлил назад във водата и й казал:”Нямам време сега да се занимавам с тебе.” Обаче, като продължавал да разсъждава, тя отново изскочила от реката и паднала пак в ръката му. Той пак я хвърлил във водата. Тя и трети път изскочила от водата и паднала в ръката му и този път му проговорила: “Аз имам един голям враг, гони ме, иска да ме изяде, а понеже ти си един от най-умните и добри царе на земята, помогни ми, спаси ме! За тази услуга, която ще ми направиш, аз ще ти благодаря.” Той я взел и я занесъл в едно малко езеро, близо до реката. Тя расла свободно там, станала грамадна и като нямало повече место за нея, помолила пак царя: “Занеси ме в грамадния океан.” Същевременно добавила: “Наскоро в света ще настане голям потоп, затова приготви се, аз искам да ти помогна.” Това бил Бог Всевишний, Бог Вишний, Който дошъл чрез тази рибка да го спаси, да стане родоначалник. към беседата >>
- Да мислиш, че си я видял, без да си я видял в действителност, това не е най-голямата наука.
Някой казва: аз видех снощи една звезда. – Нищо не си видел! Ти си видел тази звезда сега, а това е светлината й, която тя е изпуснала от преди хиляди години. Ти трябва да отидеш на тази звезда със своя ум и тогава да говориш, че си я видел. Ходил ли си да видиш? Да мислиш, че си я видял, без да си я видял в действителност, това не е най-голямата наука. Питам някого: коя е най-великата наука в света? – Най-великата наука седи в това: да умреш, да се разложиш и да се разпръснеш на елементи в природата. На какви елементи ще се преобърнеш? – На кислород, водород, азот, въглерод, на злато, сребро, желязо, мед и ред други елементи. Когато станеш на кислород, ти ще започнеш един нов живот – отличен живот ще живееш! към беседата >>
398. Мария избра, НБ , София, 24.1.1926г.,
- Брат му, обущарят, като видял това, казал му: „Братко, снегът ти се топи“.
Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща. Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка. Светията се загледал в крака на царската дъщеря и не усетил как снегът му започнал да се топи. Брат му, обущарят, като видял това, казал му: „Братко, снегът ти се топи“. към беседата >>
- Аз съм слушал много жени, млади и стари, които казват: щастлива е била Мария, дето е седяла при нозете на Учителя!
Вие ще чакате да дойде Христос на земята. Някои си представляват идването на Христа буквално и казват: щастлива е била Мария! Аз съм слушал много жени, млади и стари, които казват: щастлива е била Мария, дето е седяла при нозете на Учителя! Намери се само една Мария в целия Израил. Имаше ли друга някоя? Да, ако разбираме нещата буквално, така е, но не трябва да ги схващаме буквално. Всяка една жена, в каквото и положение да е, може да бъде Мария, може да седне при нозете на Учителя и да учи тази велика Мъдрост на живота. Следователно, всички ние можем да седнем при нозете на Учителя. към беседата >>
399. Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката, МОК , София, 31.1.1926г.,
- Минавал по това време оттам един пътник, видял я и я попитал: „Какво правиш? (втори вариант)
Ще ви приведа един малък анекдот. Някой си рибар хвърлил своята въдица във водата, забил едно колче и я завързал с тънък конец. Една учена рибка, като разглеждала наоколо, разглеждала, размишлявала, най-после казва да опита. Като рекла да глътне, закачило се за гърлото й и почнала да скача наоколо. Минавал по това време оттам един пътник, видял я и я попитал: „Какво правиш? " „Играя на хоро, но не мога да се откача, туй е радиусът на кръга, в който се движа. Искам да опитам, но не ме пуска сега." „Какво има у тебе? " „Нещо се закачи за гърлото ми." Питам, какво щеше да стане с тази рибка, ако беше я видял този, който тури въдицата? Преждевременно щеше да я изнесе в друг един свят, човешкия свят, и тя щеше да се намери в един тиган печена. Ала този, който се разговарял с нея, бил един мъдрец. към втори вариант >>
- " „Нещо се закачи за гърлото ми." Питам, какво щеше да стане с тази рибка, ако беше я видял този, който тури въдицата? (втори вариант)
Една учена рибка, като разглеждала наоколо, разглеждала, размишлявала, най-после казва да опита. Като рекла да глътне, закачило се за гърлото й и почнала да скача наоколо. Минавал по това време оттам един пътник, видял я и я попитал: „Какво правиш? " „Играя на хоро, но не мога да се откача, туй е радиусът на кръга, в който се движа. Искам да опитам, но не ме пуска сега." „Какво има у тебе? " „Нещо се закачи за гърлото ми." Питам, какво щеше да стане с тази рибка, ако беше я видял този, който тури въдицата? Преждевременно щеше да я изнесе в друг един свят, човешкия свят, и тя щеше да се намери в един тиган печена. Ала този, който се разговарял с нея, бил един мъдрец. Той казал: „Ела по-близо до мен и втори път да не опитваш радиусите на този кръг." Отворил устата й и извадил хапката. „На всички рибки разкажи да знаят, те не са дошли до туй положение да разглеждат радиусите на кръга." към втори вариант >>
- В туй време, като видяла отдалече още въдицата, една любознателна рибка се заинтересувала от това, което се люлее във водата.
Един рибар взел своята въдица, закачил я на едно колче на брега на реката и я пуснал във водата. След това той се отдалечил от брега и отишъл у дома си да свърши някаква работа. В туй време, като видяла отдалече още въдицата, една любознателна рибка се заинтересувала от това, което се люлее във водата. Приближила до въдицата и видяла нещо особено. Отворила устата си да го опита, но веднага усетила, че устата ѝ се закачила за това особено нещо и не могла да се откачи. Натук подскочила, натам подскочила, не могла да се освободи. В това време един пътник минавал край брега и като видял, че рибката подскача от едно място на друго, запитал я: „Какво правиш тука? “ – „Играя хоро, но не зная как да се откача от това хоро. към беседата >>
- Приближила до въдицата и видяла нещо особено.
Един рибар взел своята въдица, закачил я на едно колче на брега на реката и я пуснал във водата. След това той се отдалечил от брега и отишъл у дома си да свърши някаква работа. В туй време, като видяла отдалече още въдицата, една любознателна рибка се заинтересувала от това, което се люлее във водата. Приближила до въдицата и видяла нещо особено. Отворила устата си да го опита, но веднага усетила, че устата ѝ се закачила за това особено нещо и не могла да се откачи. Натук подскочила, натам подскочила, не могла да се освободи. В това време един пътник минавал край брега и като видял, че рибката подскача от едно място на друго, запитал я: „Какво правиш тука? “ – „Играя хоро, но не зная как да се откача от това хоро. Ако обичаш, помогни ми да се освободя.“ Пътникът бил прочут мъдрец. към беседата >>
- В това време един пътник минавал край брега и като видял, че рибката подскача от едно място на друго, запитал я: „Какво правиш тука?
След това той се отдалечил от брега и отишъл у дома си да свърши някаква работа. В туй време, като видяла отдалече още въдицата, една любознателна рибка се заинтересувала от това, което се люлее във водата. Приближила до въдицата и видяла нещо особено. Отворила устата си да го опита, но веднага усетила, че устата ѝ се закачила за това особено нещо и не могла да се откачи. Натук подскочила, натам подскочила, не могла да се освободи. В това време един пътник минавал край брега и като видял, че рибката подскача от едно място на друго, запитал я: „Какво правиш тука? “ – „Играя хоро, но не зная как да се откача от това хоро. Ако обичаш, помогни ми да се освободя.“ Пътникът бил прочут мъдрец. Той влязъл в положението ѝ и казал: „Слушай, ти си се наела с работа, която не е за тебе. Ти искаш да учиш дължината на радиусите в кръга, но тази наука е мъчна, не е за тебе още. Ела сега по-близо до мен.“ Рибката се приближила до брега, мъдрецът извадил кукичката на въдицата от устата ѝ и казал: „Хайде, бъди свободна! към беседата >>
400. Свидетелството Негово, НБ , София, 31.1.1926г.,
- Когато Когато Господ създал изворите на земята, едно малко жадно цветенце като видяло един от тия извори, усмихнало се насреща му, но вода не пило от него.
Сега, аз ви представям една трезва мисъл. Когато Господ създал света, една пчела кацнала на един цвят отгоре и се усмихнала. Когато Когато Господ създал изворите на земята, едно малко жадно цветенце като видяло един от тия извори, усмихнало се насреща му, но вода не пило от него. И най-после, когато Господ направил светлината, дошъл първият ден, светлината изгряла и една млада девойка, като видела първия лъч, усмихнала се. Питам: защо се усмихнала пчелата, защо се усмихнало теленцето, защо се усмихнала младата девойка? Аз няма да отговарям, това са емблеми. Вие можете да се усмихнете като пчелата; вие може да се усмихнете като теленцето и вие може да се усмихнете като младата девица. Това са три велики състояния на човешката душа. към беседата >>
- Обаче, като идвал той, още отдалеч видял нейната красота, захласнал се в нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни семенца паднали в тази местност, през която той минавал.
Вие ще кажете: в България много лесно сменяват имената. Да, така е, но в Божествения свят, щом дадат едно име никому, това име мъчно се сменява. Тя се молила дълго време на Бога, и най-после, от невидимия свят изпратили един ангел, наречен Адонаил – ангел на светлината, да посети земята, да научи някои неща и да помогне по някакъв начин на царската дъщеря. Той бил изпратен нарочно за нея. Носил той тази свещена книга, и трябвало от нея да й чете, да й даде известни наставления, да й покаже път, начин, по който да се смекчат никои от буквите на нейното име, и по този начин да придобие такова име, каквото иска. Обаче, като идвал той, още отдалеч видял нейната красота, захласнал се в нея и по невнимание, книгата се отворила и всички плодни семенца паднали в тази местност, през която той минавал. Тази местност била пустиня. Като се сетил той, че направил тази погрешка, отваря книгата, но не може вече да чете по нея, липсвали доста много букви – това били семенцата, които изпаднали от книгата при невнимателното й отваряне. Цялата местност се покрила от тия плодни дървета и той си казал: „Да, положението на царската дъщеря се подобри, но моето се влоши". Като учител, той се намерил в трудно положение, защото туй, което веднаж падне на земята, повече не може да се взима. Той затворил книгата и не могъл да чете от нея на царската дъщеря. към беседата >>
- Този ангел се върнал на небето при Господа така скърбящ, че Бог като го видял, казал му: "Няма нищо, аз ще изправя тази погрешка!
Така казвам: сега и ние, като този ангел, Адонаил, можем да направим една погрешка. Възможно е това, всички живи същества правят погрешки и то но няколко погрешки на ден. Този ангел се върнал на небето при Господа така скърбящ, че Бог като го видял, казал му: "Няма нищо, аз ще изправя тази погрешка! " Затова, Господ решил на мястото, дето попаднали семенцата от свещената книга, да направи райската градина и да създаде след предисторическите времена първите хора в нея, Адам и Ева. Ако вие имате доблестта на този ангел, Господ ще направи върху вашата погрешка един рай и ще тури в него първите хора да се проявят. Вложете тази идея във вас! Искам да бъдете мощни, силни в любовта си. Искам да бъдете мощни, силни във вярата си, в надеждата си! към беседата >>
401. Познат от Него, НБ , София, 7.2.1926г.,
- Казва Писанието: „Бог никой никога не е видял".
Сега трябва добре да се разбират основните закони, добре трябва да се разбират и причините за това вътрешно разединение между хората. Малките причини в света, малките прояви в живота, нисшето съзнание, обикновените мисли. обикновените желания, този обикновен прах всичко това ни заслепява и пречи да разбираме великата Истина. Човек трябва най-първо да почувствува тази велика Истина отвътре. Казва Писанието: „Бог никой никога не е видял". В този стих има едно противоречие. Иоан на едно место казва: „Как можем да любим Този, когото не сме видели? " Има една любов на виждане, има и една любов, която съществува и без виждане. Следователно, ако във виждането знанието е резултат на Любовта, питам : кое по-рано се е явило в света, знанието или живота? – Животът, разбира се. към беседата >>
- Той намерил тази книга, но като я разгърнал, видял, че липсва нещо от нея.
На този ангел, Аниел, била дадена една много трудна задача Той трябвало да разреши следната задача: колко милиарда години целият космос ще може да преживее? Какво ще бъде състоянието на всички същества, които живеят през тия милиарди години във всички системи и какъв успех ще направят през това време. Такава задача именно била дадена, и той трябвало да я изчисли точно математически. Разбира се, той трябвало да направи няколко справки, за която цел трябвало да намери свещената книга на Адонаил. Той намерил тази книга, но като я разгърнал, видял, че липсва нещо от нея. Той се намерил в голямо учудване и съмнение. Казал си: как е възможно да изчезнат някои основни букви от една свещена книга! И де са изчезнали? Как е възможно да изчезнат т между ангелския свят, дето царува Любов, знание, Мъдрост? Не се минало дълго време, и той почнал да слиза към световете долу. към беседата >>
- Между всички, обаче, тя видяла само един млад, много красив момък, но не го гледала, защото знаела, че нейния поглед може да коства живота му.
Между всички, обаче, тя видяла само един млад, много красив момък, но не го гледала, защото знаела, че нейния поглед може да коства живота му. След 30 години той пак се връща на небето, без да разреши задачата на света Защо се е родил първият път хилав, и защо се родил втория път красива мома? Вие ще кажете, че това са митове. Защо някои хора се раждат грешници, а други праведни? Защо едни хора са добри, а други лоши? Злото не е ли една вътрешна проказа в самия човек? към беседата >>
402. Реални величини / Реалното в живота, МОК , София, 7.2.1926г.,
- Художник е, рисува добре – каквото каже – направя го, досега не съм видял изключение. (втори вариант)
Има ли някой тук светъл ум? Ако кажете, че той е гениален? Ще кажете онази черта, която го отличава. Как ще кажете сега, коя е най-хубавата черта на вашия приятел в дадения случай, по ум ако го цените? Ще кажете – той е поет, пише много хубави стихове, схваща много добре живота, после – музикант е, свири много хубаво. Художник е, рисува добре – каквото каже – направя го, досега не съм видял изключение. Аз вземам идейно – общо приятел. към втори вариант >>
- Пътувал по морета, вълни го тласкали, по планини се качил, със зверове, с мечки и с лъвове се борил, със змии, навсякъде ходил, в гробища седял, с духове се борил и казвал: "Какво нещо е туй страхът, няма го по света, аз не го познавам." Един ден, като си извадил торбичката да яде, излязла една мишка, и той се уплашил. (втори вариант)
Нали знаете приказката за безстрашния? Той не знаел какво нещо е страх. Тръгнал по света – дано намери нещо, от което да се уплаши, че да опита какво нещо е страхът. Пътувал по морета, вълни го тласкали, по планини се качил, със зверове, с мечки и с лъвове се борил, със змии, навсякъде ходил, в гробища седял, с духове се борил и казвал: "Какво нещо е туй страхът, няма го по света, аз не го познавам." Един ден, като си извадил торбичката да яде, излязла една мишка, и той се уплашил. Казал: "Разбрах какво нещо е страхът." Значи не са големите работи, които могат да уплашат човека – една малка мишка. Как бихте изтълкували онази българска поговорка: "Малкото камъче прекатурва колата"? Може би онзи, който е създал тази поговорка, да е имал предвид чисто психологически момент. Малкото камъче, само една дума е в състояние да прекатури колата. Една дума да каже някой по ваш адрес, веднага се измени настроението ви. към втори вариант >>
- Като стане сутрин, той е доволен или недоволен от това, което е видял насън.
Сега вие се силите да придобиете нещо, да станете някаква видна личност, без да подозирате, че Природата е предвидила за вас нещо повече от това, към което се стремите. Какво по-голямо благо можете да желаете от това – да направите разходка до Слънцето, до Юпитер, до Венера или до друга някоя планета? Природата е приготвила за всеки от вас по един безплатен билет за такава разходка. Като заспи, човек получава по един безплатен билет за някое близко пътешествие. Той пътува през гори и планини, през морета и океани, среща се с хора, следва разни училища, държи изпити и т.н. Като стане сутрин, той е доволен или недоволен от това, което е видял насън. Колко по-красиви са пътешествията до планетите! към беседата >>
403. Светлина на мисълта, ООК , София, 10.2.1926г.,
- Като видяло какво направило, заплакало силно и започнало да бяга.
Мислите ли, че касапинът, който коли воловете, ще избегне от наказание? И той ще получи съответно възмездие за делата си. Един касапин имал три деца, двете по-големички, а третото – 5–6-месечно дете. Един ден по-голямото момченце взима един голям нож от касапницата на баща си и казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли агънцата“. Вдига ножа, слага го на врата на братчето си и му отрязва главата. Като видяло какво направило, заплакало силно и започнало да бяга. Майката в това време къпала малкото дете в коритото и като чула вика на голямото момченце, веднага изтърчала навън, да види какво става. Момченцето, като тичало уплашено из двора, паднало върху същия нож, с който заклало братчето си, и се убило. Като видяла всичко това майката, отчаяна прибързала да влезе в дома си, да извади малкото детенце от коритото. Какво било положението, когато го намерила удавено в коритото! Питам: след всичко това бащата ще коли ли агънца? към беседата >>
- Като видяла всичко това майката, отчаяна прибързала да влезе в дома си, да извади малкото детенце от коритото.
Един ден по-голямото момченце взима един голям нож от касапницата на баща си и казва на братчето си: „Ела да ти покажа как татко коли агънцата“. Вдига ножа, слага го на врата на братчето си и му отрязва главата. Като видяло какво направило, заплакало силно и започнало да бяга. Майката в това време къпала малкото дете в коритото и като чула вика на голямото момченце, веднага изтърчала навън, да види какво става. Момченцето, като тичало уплашено из двора, паднало върху същия нож, с който заклало братчето си, и се убило. Като видяла всичко това майката, отчаяна прибързала да влезе в дома си, да извади малкото детенце от коритото. Какво било положението, когато го намерила удавено в коритото! Питам: след всичко това бащата ще коли ли агънца? Съществува закон на възмездие. Мислите ли, че в края на краищата Бог няма да измие вълната на закланите агънца? И тъй, бъдете трезви в своите мисли! към беседата >>
404. Микроскопическите добрини, МОК , София, 14.2.1926г.,
- Той е видял по пътя камъни, растения, животни, извори, които са го навели на някакви необикновени мисли.
Срещам един отчаян, измъчен човек, който мисли да се самоубие. Приближавам при него и тихо му пошепвам да направи една разходка до Витоша. Той ме погледне, нищо не казва, но става и тръгва за планината. Срещам го вечерта, но вече радостен, насърчен, с нови сили за живот. Какво е станало с него? Той е видял по пътя камъни, растения, животни, извори, които са го навели на някакви необикновени мисли. Тези мисли са внесли в него нещо ново: те са му дали някакъв урок, който го е освободил от отчаянието. Ето защо, дойде ли у вас мисълта да отидете на Витоша, не разсъждавайте много. Съсредоточете се в себе си, за да разберете отде иде тази мисъл, и тръгнете. Тази разходка непременно ще внесе във вас нещо ново. към беседата >>
405. Позвах сина си, НБ , София, 14.2.1926г.,
- Някой казва: аз съм ходил в Египет, видял съм пирамидите, видял съм мумиите, видял арабите, които живеят там.
"Из Египет позвах Сина си." Какво чудно има в туй? За обикновения ум няма нищо особено, из Египет позвал Сина си. Някой казва: аз съм ходил в Египет, видял съм пирамидите, видял съм мумиите, видял арабите, които живеят там. Той мисли, че това е Египет. Някой може да казва, че е видял ябълчните семенца. Не, има друг метод за разглеждане на нещата. Ако вие носите ябълчно семенце хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите един скъпоценен камък хиляди години в джоба си, какво ще научите? към беседата >>
- Някой може да казва, че е видял ябълчните семенца.
"Из Египет позвах Сина си." Какво чудно има в туй? За обикновения ум няма нищо особено, из Египет позвал Сина си. Някой казва: аз съм ходил в Египет, видял съм пирамидите, видял съм мумиите, видял арабите, които живеят там. Той мисли, че това е Египет. Някой може да казва, че е видял ябълчните семенца. Не, има друг метод за разглеждане на нещата. Ако вие носите ябълчно семенце хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите един скъпоценен камък хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите една скъпоценна книга хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите някои ценни идеи в душата си хиляди години и ги държите като светиня, какво ще научите? към беседата >>
- Това му се видяло невъзможно и взел да мисли каква хитрина да намери, как да изпълни тази задача, да се добере до това изкуство, без обаче да се изложи сам в тази работа.
Този странник бил от видните адепти учители. Той поставил жезъла си над водата като Мойсей и веднага книгата изскочила из водата суха, неповредена, с нито една буква заличена или зацапана. Аз ще ти покажа един по-добър път, по който ще можеш да постигнеш своята цел в живота, но за да ти покажа истинското изкуство да станеш най-видния човек в света, ето какво трябва да направиш: ще отидеш в града, ще купиш едно гърне с мляко, ще го туриш на главата си и през целия път докато го носиш ще играеш кючек. На Исуф-Али се доискало това благо, но го досрамяло да направи тъй, както адепта му казал. Той си помислил: аз, такъв виден ходжа да тръгна с гърне мляко на главата си и да играя из пътя кючек! Това му се видяло невъзможно и взел да мисли каква хитрина да намери, как да изпълни тази задача, да се добере до това изкуство, без обаче да се изложи сам в тази работа. Той дава пари на един от своите слуги и му казва: ти ще купиш едно кило мляко, ще го туриш в едно гърне на главата си и тъй ще ми го донесеш. Слугата изпълнил всичко според заповедта и донесъл млякото на ходжата. Той го взема от него и го занася на Муса-Един, който веднага познал хитрината и му казва: слушай, ти няма да ме лъжеш! Туй гърне не го донеси ти на главата си, затова, ако искаш да научиш изкуството, което мога да ти дам, ще трябва сам да донесеш едно гърне с мляко на главата си, като играеш по пътя. Взема той гърнето, което слугата донесъл, хвърля го на земята и го счупва. към беседата >>
406. Петте разумни, НБ , София, 28.3.1926г.,
- Той седял пред мангала си, греел се и си казвал: “Запушено и запушено, не върви!
Ще ви приведа един разказ от източните народи, на един от източните езици. В този разказ се говори за турския султан Махмуд, който бил един от умните царе в турската държава. Понякога той обичал да се разхожда инкогнито из града, да обикаля навсякъде, да се вслушва в страданията и нуждите на хората, за да подобри положението им. Един ден, както се разхождал из града, спира се пред дюкяна на един търговец, който продавал вехтории на дребно. Той седял пред мангала си, греел се и си казвал: “Запушено и запушено, не върви! ” Почудил се Махмуд, какво говори този човек, кое е запушено. Запитва го: “Какво има? ” Търговецът му отговорил: “Слушай, виждам те, че си учен и благороден човек, моля ти се изслушай ме, дано ми дадеш някои наставления, как да поправя живота си.” Започва да разказва: “Преди две вечери сънувах, че отивам на Небето. Като влязох там, видях всичката слава и величие на рая. По едно време виждам една чешма, направена от мрамор, с километри дълга и с хиляди курни. към беседата >>
- И видял той всички хора в своето царство с отворени уста, а в устата им израстнали разни плодни дървета.
В негово време за пръв път се явило злото в света. Този разумен цар, който същевременно бил и адепт, приложил в своето царство божествените закони, според които кой каквото престъпление направи, престъплението ще му се изяви навън. Запример, ако един човек мине край някоя градина и без позволение прескочи оградата да краде ябълки, тази ябълка ще израстне в устата му. Кой какъвто плод открадне, същият плод ще израстне в устата му. И започнали в устата на хората да растат ябълки, круши, сливи, лози, смокини. И видял той всички хора в своето царство с отворени уста, а в устата им израстнали разни плодни дървета. Питам: ако този закон днес се приложеше навсякъде в света, колко българи щеше да има, на които устата им да са свободни от някое дърво. В това е нещастието на сегашния свят. Ние сме хора, които никога не благодарим и не сме доволни от това, което имаме. Аз не зная, може да има хора, които са доволни и благодарни, но често ние забравяме да благодарим, а това произлиза от прекъсване на съзнанието в човека. Съзнанието на всеки човек трябва да бъде много будно. към беседата >>
407. Дава плод, НБ , София, 4.4.1926г.,
- И какво по-хубаво нещо от това, да виждаш Бога горе на планината, както Мойсей го е видял?
По-добра църква от отвореното небе няма. Най-хубавото кандило в света, това е Слънцето. Има ли по-хубаво нещо от това, да излезеш вечерно време и да погледнеш към всички запалени божии кандила? Ти се молиш и чувстваш навсякъде божието присъствие. И какъв по-добър свещеник от Божия Дух, който започва да ти говори и да събужда в тебе онова божествено, свещено чувство към Бога? И какво по-хубаво нещо от това, да виждаш Бога горе на планината, както Мойсей го е видял? Някой казва: Бог никой никога не е видял. Казвам: слепите никога не са виждали Бога, но които имат очи, те са го видели. Казвате: Писанието казва, че Бог никой никога не е видял. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са виждали Бога, но всички хора, на които духовните очи са отворени са видели Бога. И затова Христос е казал: чистосърдечните ще видят Бога. към беседата >>
- Някой казва: Бог никой никога не е видял.
Най-хубавото кандило в света, това е Слънцето. Има ли по-хубаво нещо от това, да излезеш вечерно време и да погледнеш към всички запалени божии кандила? Ти се молиш и чувстваш навсякъде божието присъствие. И какъв по-добър свещеник от Божия Дух, който започва да ти говори и да събужда в тебе онова божествено, свещено чувство към Бога? И какво по-хубаво нещо от това, да виждаш Бога горе на планината, както Мойсей го е видял? Някой казва: Бог никой никога не е видял. Казвам: слепите никога не са виждали Бога, но които имат очи, те са го видели. Казвате: Писанието казва, че Бог никой никога не е видял. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са виждали Бога, но всички хора, на които духовните очи са отворени са видели Бога. И затова Христос е казал: чистосърдечните ще видят Бога. Виждането подразбира дълбоко знание. към беседата >>
- Казвате: Писанието казва, че Бог никой никога не е видял.
Ти се молиш и чувстваш навсякъде божието присъствие. И какъв по-добър свещеник от Божия Дух, който започва да ти говори и да събужда в тебе онова божествено, свещено чувство към Бога? И какво по-хубаво нещо от това, да виждаш Бога горе на планината, както Мойсей го е видял? Някой казва: Бог никой никога не е видял. Казвам: слепите никога не са виждали Бога, но които имат очи, те са го видели. Казвате: Писанието казва, че Бог никой никога не е видял. Да, вярно казва Писанието, че слепите хора не са виждали Бога, но всички хора, на които духовните очи са отворени са видели Бога. И затова Христос е казал: чистосърдечните ще видят Бога. Виждането подразбира дълбоко знание. към беседата >>
- Някой момък видял на улицата една мома, той се шашардисал и тя се шашардисала.
Не смесвайте любовта с това, което хората наричат страсти. Някой казва: гори ми сърцето! Че сърцето ти гори, това не е любов. Някой казва: от много любов главата ми се замая, шашардисах се. Че главата ти се замаяла, това не е любов. Някой момък видял на улицата една мома, той се шашардисал и тя се шашардисала. Не, когато любовта влезе в сърцето ти, тя ще те научи да говориш много хубаво. Умът ти ще се отвори и ти няма да се шашардисваш. Когато искаш да поздравиш онзи, когото обичаш, няма да си наведеш главата до земята, но ще му отправиш един нежен поглед, за да познае, че ти носиш за него най-хубавите мисли най-хубавите чувства и пожелания. към беседата >>
409. И земята ще се изпълни със знание, НБ , София, 11.4.1926г.,
- Ръцете им са бели, чистички, като да не ги е видяло това наше слънце, което хапе и гори.
Съвременните хора, или съвременната култура, имат за ангелите такова понятие, каквото имат мравките за нас. Както и да си представяме ангелите, ние си ги представяме подобни на нас, с тази разлика само, че имат някакви крилца. Крилцата, обаче, не са нещо особено, те са човешко изобретение. Ние си представяме ангелите като хора, но сме им махнали мустаците и брадата, турили сме им хубави лица, пълнички, добре охранени, нежнички; като царски дъщери, на които служат 10 слугини и те нищо не пипат с ръцете си. Ръцете им са бели, чистички, като да не ги е видяло това наше слънце, което хапе и гори. Това палещо слънце хапе. То одира кожата на лицето и на ръцете ни, то прилича на нас. Като се излагаш от 2 до 10 дни направо на слънцето, почерняваш. То дава нещо, но и взема нещо. Днес, другояче се говори за Слънцето. към беседата >>
410. Малкото съпротивление, МОК , София, 11.4.1926г.,
- Един офицер разправяше един случай от войната, където за първи път в живота си видял проявено самообладание. (втори вариант)
Ако той продължи разговора си тихо и спокойно, без никакво трепване и промяна на лицето, това показва, че има самообладание. Колко души могат да издържат на този изпит? - Нито един. Обаче този изпит е възможен. Който се е тренирал, той може да го издържи, но затова се изисква голямо самообладание. Един офицер разправяше един случай от войната, където за първи път в живота си видял проявено самообладание. Един войник бил ранен в ръката и трябвало да му се направи голям разрез. Лекарите му казали, че за да се направи операцията, трябва да го упоят. Войникът прострял ръката си пред лекаря и казал: „Заповядайте, режете! " Лекарят погледнал войника и спокойно пристъпил към операцията. Като свършил работата си, войникът го запитал: „Свършихте ли вече? към втори вариант >>
412. Здраво мислене, МОК , София, 16.5.1926г.,
- Като видял парите, Настрадин Ходжа ги взел, преброил ги и продължил пътя си.
Ако сте здрави, ще изгубите здравето си; ако сте богати, ще изгубите богатството си. Сега, ако някой ви обещае пет милиона лева, как ще се справите с тях? Преди още да сте ги получили, вие веднага ще им намерите място. И в края на краищата ще си кажете: „Който е обещавал, той ще има грижата да ги достави.“ Ще кажете като Настрадин Ходжа, че който е оставил 99 лири, ще остави още една. Един ден Настрадин Ходжа минавал през един мост и понеже имал нужда от сто лири, въздъхнал дълбоко и казал: „Ако някой ми даде сега 99 лири, няма да ги взема, щом не са сто.“ Чул го един богат турчин и на другия ден, преди да мине Настрадин Ходжа през моста, той му оставил 99 лири и се скрил да види какво ще прави. Като видял парите, Настрадин Ходжа ги взел, преброил ги и продължил пътя си. Турчинът го настигнал и го запитал: „Колко лири намери? “ – „Деветдесет и девет.“ – „Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? “ – „Аз зная, че който е оставил 99 лири, той ще даде още една.” към беседата >>
- Като се видяло в това положение, то казало на всички: „Бъдете доволни от формата и положението, които са ви дадени.
То скачало, играело си на свобода, но никой не му обръщал внимание. Като виждало, че другите животни са големи, внушителни, то започнало да се моли на Бога да му даде по-голям ръст и силен глас, та отдалече да го чуват. Най-после молбата му се изпълнила. Магарето придобило по-голям ръст и силен глас. Отначало хората му се учудвали, но после започнали да се подиграват на силния му рев и на големите му уши и започнали да го впрягат на работа да носи вода. Като се видяло в това положение, то казало на всички: „Бъдете доволни от формата и положението, които са ви дадени. Ако искате голям ръст и силен глас, хората ще започнат да ви се подиграват и да ви карат да им носите вода.“ За петела пък се разправя точно обратното: той имал голям ръст, но не бил доволен от него. И той често се молел на Господа: „Господи, дай ми малък ръст, за да не работя много, лесно да изкарвам прехраната си. Ако ръстът ми е по-малък, ще употребявам малко храна, няма да се грижа много за нея и по този начин ще се занимавам повече с пеене.“ Бог задоволил молбата и на петела. Ето защо, когато магарето реве, петелът пее. Петелът е скромен, той се задоволява с малко храна. към беседата >>
414. Скритото имане, НБ , София, 23.5.1926г.,
- Младият овчар присъствал на погребението й, видял как я положили в гроба.
Ще станете щастливи, но ще платите с главата си. Мъдреците казват, че всеки, който целуне ръката на истината с нечисти устни, ще умре. И вярно е. Но вярно е и това, че който намери истината и целуне ръката й, той е намерил и смисъла на живота. Обаче, случило се в това царство следното: дъщерята на този цар умира. Младият овчар присъствал на погребението й, видял как я положили в гроба. Царската дъщеря била заровена според тогавашните обичаи. След погребението й всички се разотишли. Три месеца след погребението й на този млад овчар идва идеята да разрови гроба на царската дъщеря и да целуне ръката й. Разравя гроба и вижда лицето й ни най-малко не било покварено, като че била жива заровена в гроба. Той целува ръката на царската дъщеря, но в това време вижда на първия пръст на лявата й ръка един пръстен и си казва: ще взема този пръстен за спомен. към беседата >>
415. Което дава живот, НБ , София, 30.5.1926г.,
- Питам ви: мислите ли, че това което сте видяли с очите си е нещо реално?
За да се докажат някои идеи, все трябва да допуснем известни истини, известни факти. Само така можем да направим дадени идеи очевидни. Съществуването на духа, тъй както ние го разбираме, не може да се докаже по един материален начин. Човек има 5 сетива, 5 чувства, спътници в неговия живот, чрез които той се запознава с външната природа. И затова ние казваме: аз видях това нещо, чух го, помирисах го, вкусих го, опипах го. Питам ви: мислите ли, че това което сте видяли с очите си е нещо реално? Вечерно време на сън вие ходите по какви ли не места. Ставате царе, князе, правите какви ли не чудеса, но като станете сутринта виждате, че пак сте същия човек. Защо се занимавате с тия илюзии вечерно време? По какъв закон стават тия неща? Учените хора казват, че това са илюзии, че това са халюцинации. към беседата >>
- Доколкото човек е свързан с Духа и живее без съмнения, без отрицателни качества, дотолкова той може да постигне всичко и може да живее един идеен живот на Земята, без терзания и без да казва: откакто съм се родил не съм видял светъл ден.
Та тази велика духовна наука ни разкрива пътя на живота. Земният живот и духовният живот са тясно свързани и затова благата на земния живот зависят от благата на духовния живот. Доколкото човек е свързан с Духа и живее без съмнения, без отрицателни качества, дотолкова той може да постигне всичко и може да живее един идеен живот на Земята, без терзания и без да казва: откакто съм се родил не съм видял светъл ден. За един човек, който е свързан с Духа, животът представлява такова нещо, каквото представляват вълните за един голям океански параход. Той си върви напред, защото тези вълни не представляват за него нищо. Вълните се блъскат в него и се разбиват, но параходът продължава своя път. Всеки човек, който не е свързан с Духа, койте не разбира законите, ще се уплаши от тия вълни. Той казва: тази работа е много опасна, аз ще се самоубия. към беседата >>
416. Окултни познания / Окултни елементарни познания, МОК , София, 30.5.1926г.,
- Ще вземеш този образец и ще се постараеш да го повториш – всичко, каквото си видял. (втори вариант)
Ще ви дам едно магнетично упражнение. Най-първо ще намерите в какво седи външната форма на добродетелта. Как си представяте добрия човек. Той във всичките си постъпки е тъй пластичен и разумен – в движенията му, в обходата му ще намериш, че всичките му постъпки са съвършени. Приятно ти е да гледаш и всичко си готов да вземеш от него. Ще вземеш този образец и ще се постараеш да го повториш – всичко, каквото си видял. Опитът ще седи в следното. През седмицата бъдеш възбуден (онзи, който ще прави опита), ще вземеш огледалото, ще гледаш, и тогава, възбуден си, някоя идея, гневен си – ще вземеш огледалото, може да теглиш едната ръка наляво – наблюдавай в огледалото. към втори вариант >>
417. Усилване на вярата, ООК , София, 9.6.1926г.,
- Бял ден не съм видял в живота си.
Сега ще ви приведа част от един разказ. В древността един ученик от тогавашните школи потърсил своя Учител, да му помогне по някакъв начин, защото се чувствувал много нещастен в живота си. Той намерил Учителя си, явил се при него и му казал: “Учителю, моля ти се, дай ми някаква свещена идея, но да бъде свързана с предмет, чрез който да правя добри работи. Много съм нещастен в живота си: дето и да отида, всички ме гонят; каквото стане, все върху мене налита, не зная как да се освободя. Бял ден не съм видял в живота си. Дай ми нещо, на което да разчитам.” Учителят му дал една малка пръчица и му казал: “Ето, вземи тази пръчица, но помни добре, че тя има два края. Ако хванеш добрия край, ще те сполетят всички добрини; хванеш ли обратния край, ще те сполетят най-големите нещастия.” Учителят му посочил, кой край да държи, като му казал да се пази много, да не хване противоположния, защото голямо зло го чака. Същевременно той му казал и две думи, които никога не трябва да забравя. Какви са били тия думи, няма да кажа. Ученикът казал на Учителя си: “Ти ми дай пръчицата, аз мога да я управлявам.” Ученикът обаче не употребил пръчицата на място, вследствие на което дошли до главата му големи изпитания. към беседата >>
418. Стана плът, НБ , София, 13.6.1926г.,
- Тъй, както днес от парцали правят хартия и както от недодяланите камъни, правят великолепни статуи, храмове и училища, това разбирам.
На тия, които мислят криво каквото дадеш, те го счупват на прах, а каквото дадеш на другите, те съграждат от него нещо. Всеки разумен човек трябва да разбира тия два процеса, които съществуват в природата. Действително, всеки човек трябва да знае да чупи, но кога и как? Той трябва да знае да чупи онези неща, които нямат съдържание и от този прах да образува нова амалгама. Да правиш от безсмисленото нещо смислено. Тъй, както днес от парцали правят хартия и както от недодяланите камъни, правят великолепни статуи, храмове и училища, това разбирам. И тъй, словото стана плът. Върху този стих и досега още има спор в християнския свят. Казва се в Писанието: плътта и кръвта няма да наследят Царството божие. Значи, Духът и плътта у човека са в борба. Думата плът има няколко значения, но по нямане на друга дума е употребена тази именно. към беседата >>
- До сега аз не съм го видял да създаде една статуя или една хубава мисъл или едно красиво чувство.
Ако днес бих пресял всички романисти, не зная, колко истински романисти бих намерил. Лесно е да се намери един герой или една героиня, като тези в днешните романи. Ще намеря някое замислено лице, попаднало в едно хипнотическо състояние и ето един герой или една героиня. Казват за някого: той е много сприхав, много активен човек. Казвам: да, този човек знае само да чука камъни, да прави пясък. До сега аз не съм го видял да създаде една статуя или една хубава мисъл или едно красиво чувство. Той или пясък ще прави или друго нещо ще разваля. Казвате: този човек е много религиозен, по три пъти на ден се моли. Да, по три пъти на ден се моли, но лицето му е черно, никаква светлина не излиза от него. И като го погледнеш като че змия се свила в кесията му. Замолва го някой: господине, има да плащам една полица. към беседата >>
- Затова, след проповедта той влязъл в своето подземие, където било скрито богатството му, но като го видял, веднага се спрял и се замислил: да давам ли или да не давам.
И като го погледнеш като че змия се свила в кесията му. Замолва го някой: господине, има да плащам една полица. Можеш ли да ми дадеш няколко лева на заем? Нямам свободно време, намери някой, който разполага с повече свободно време, той да ти услужи. Разправя се като анекдот примера за един американски богаташ, който след като чул една прекрасна неделна проповед, решил в себе си, като се върне дома си, да раздаде половината от богатството си на бедни хора. Затова, след проповедта той влязъл в своето подземие, където било скрито богатството му, но като го видял, веднага се спрял и се замислил: да давам ли или да не давам. Най-после си казал: хайде, няма какво да давам. След като решил това, желязната врата на неговото подземие се затворила и той останал там цели 20 дни, през което време от глад умрял. В последния си час написал на една бележка: бих дал половината от богатството си на този, който би могъл в този час да ми донесе едно парченце хлебец. И вие сега, като този богаташ, седите пред своята каса и казвате: да дам ли или да не дам? След като сте слушали една прекрасна проповед или една беседа, Духът или някой ангел дойде при вас и ви казва: раздайте половината от богатството си на другите, защото с този товар вашата кола не може да се изкачи на върха. към беседата >>
- Когато четете Стария завет, срещате там, Господ да казва на Мойсея: «Гледай да направиш Скинията тъй, както си я видял горе.» Но Мойсей не можа да направи Скинията тъй, както я видя.
Че и ангелите се развиват. В света съществува една вечна еволюция на съвършенство. Всичката култура на света е дошла от ангелите. По същия начин се развиват. Те когато идват на Земята, въплътяват това, което помнят от Небето. Когато четете Стария завет, срещате там, Господ да казва на Мойсея: «Гледай да направиш Скинията тъй, както си я видял горе.» Но Мойсей не можа да направи Скинията тъй, както я видя. Под думата скиния ние разбираме друго нещо. Това подразбира да се създаде един дом, едно жилище за човешката душа. Под жилище разбирам живо тяло, в което да има място за всички, да има място и за Бога. Сега има ли място във вашето тяло за Бога? Вие казвате, че ходите на църква. към беседата >>
- От идната недяла бих желал поне десет души от вас да започнат да миришат хубаво, а след една година желая всички да замиришат хубаво и Господ да каже: виждам, че от тия хора може да стане всичко най-добро.
Всичко това е нещо относително, но важното е словото да се въплъти в нас. Това е великото в света. И тъй, отворете умовете си, отворете сърцата си, отворете душите си за разумното слово и бъдете мощни и силни да го възприемете. Когато словото стане плът у вас, всякакво разлагане ще изчезне от вас. Днес вашата плът се разлага, затова често се срещат хора, които миришат неприятно. От идната недяла бих желал поне десет души от вас да започнат да миришат хубаво, а след една година желая всички да замиришат хубаво и Господ да каже: виждам, че от тия хора може да стане всичко най-добро. По този начин само може да се обърне колелото на живота към добро. Това може да стане когато разумното слово се въплъти у нас и когато Бог дойде да живее у нас. Тогава ще дойде новата култура, тогава ще дойде възкресението, тогава ще пеем и ще свирим без страх. Тогава всеки ще седи под своята смокиня и ще яде по колкото пъти на ден иска, по 10, по 20 или по 100 пъти. Така корем няма да го боли, стомах няма да го боли, глава няма да го боли и той ще бъде най-честитият, най-великият човек в света. към беседата >>
419. В малкото, НБ , София, 20.6.1926г.,
- Обаче слугата, който видял всичко това, сграбчва пушката си и сполучливо замерва тигъра, с което го поваля на земята.Така той успял да спаси господаря си.
Един ден този англичанин взема една класическа книга за четене и отива, придружен от своя слуга и тигъра си в една гориста местност из Индия, сяда на едно място да чете и се пренася в размишление. В това размишление той изгубва будността на съзнанието си. Тигърът, който бил близо до него, започва да ближе ръката му. От това близане на ръката се явява една капка кръв, която англичанинът не забелязал. Веднага у тигъра се явява кръвожадния инстинкт и той се готвил да се хвърли върху господаря си. Обаче слугата, който видял всичко това, сграбчва пушката си и сполучливо замерва тигъра, с което го поваля на земята.Така той успял да спаси господаря си. И вие някой път мислите, че сте господари на вашето естество, което е опитомено само т.е. временно дресирано като този тигър. Ако вашето съзнание не е будно, достатъчно е само една капчица кръв да близнете за да се проявят у вас всички ония спящи сили на вашето естество. Някой път вие казвате: да изпратим нашите деца на кинематограф, на представление или на някой концерт, да се позабавляват малко. Имайте пред вид, че ако вашето дете близне само една капчица кръв в това представление или в този кинематограф или в онзи локал, то е изгубено. към беседата >>
420. Новите типове / Нови типове, МОК , София, 27.6.1926г.,
- Като се разправяли, иманярят се стреснал, събудил се и като с огледал наоколо, видял, че е сам - никакъв ходжа нямало при него. (втори вариант)
Вместо да очакват печалби от лотарията, по-добре нека вземат мотика на рамо и да започнат да работят. Един малджия се молил усърдно на Бога да му покаже по някакъв начин къде има заровени пари в земята, за да ги извади и с тях да построи няколко богоугодни заведения. И наистина, една вечер сънувал, че един ходжа дошъл при него и му предложил да го заведе на мястото, дето има много заровени пари. Доволен от това предложение, той тръгнал заедно с ходжата към определеното място. В момента, когато ходжата щял да покаже мястото, дето парите били заровени, един от кредиторите хванал иманяря за дрехата и му казал: „Слушай, изплати дълга си." Той се обърнал към кредитора си и започнал да се разправя с него. Като се разправяли, иманярят се стреснал, събудил се и като с огледал наоколо, видял, че е сам - никакъв ходжа нямало при него. След това този иманяр дойде при мене и ме попита: „Можеш ли да ми кажеш кое е мястото, дето са заровени тия пари? Ето, 20 години вече как копая на това място. Изкопах един ров, дълъг един километър, но намерих само две хиляди лева." Казвам му: „Ако ти би купил няколко декара земя и би посадил и отгледал лозе, досега би имал десетократно повече, отколкото двете хиляди лева, които си намерил в земята." към втори вариант >>
421. Специалният закон, ООК , София, 7.7.1926г.,
- Като прегледал тия писма, той видял, че те се отнасят именно до този свещеник, който в онзи тежък момент на неговия живот му дал турското меджедие.
Останал вън, на пътя, без служба, той прекарал три дена в глад и мизерия, през което време се намерил един свещеник, който го приел в дома си, нахранил го и му дал едно турско меджедие. Музикантът казал: “Много ти благодаря за тази услуга. Три дена прекарах без хляб, но ти ми дойде в помощ. Няма да забравя твоята услуга.” След време този млад човек се назначил за секретар на турския валия във Варна. В това време валията му дал да прегледа някакви писма и обвинения срещу един свещеник, когото считали за комита. Като прегледал тия писма, той видял, че те се отнасят именно до този свещеник, който в онзи тежък момент на неговия живот му дал турското меджедие. Той веднага прегледал писмата, които намерил за опасни, хвърлил ги в печката да изгорят, като си казал: “Отче, твоето меджидие те спаси от въжето.” След това той отишъл при валията и му казал: “Прегледах всички писма, които ми дадохте, и намерих, че този човек не е опасен, няма сериозни улики против него. Доколкото зная, той е добър, благороден човек.” към беседата >>
- Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка.
Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка. Защо казвате така? - Имам да взимам пари от вас. Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам. Да, ако кажете, че ме познавате, трябва да ми дадете парите, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. към беседата >>
423. Раждането на свободата, СБ , София, 23.8.1926г.,
- Кой от вас е видял това, което Исай е видял?
Исай е един от най-видните пророци на израилския народ, човек с просветен ум, на когото очите са били отворени. Той е живял приблизително 3000 години преди Христос. Вие, съвременните хора, които живеете вече 3000 години след Исай, нямате неговата опитност. Кой от вас е видял това, което Исай е видял? Той е видял всичко това само за назидание на тези, които ще четат след него. Не всеки, обаче, може да вижда. Сегашните ясновидци виждат само малки светли звездички, които блещукат в пространството. Някой път виждат насън, че яздят на кон, или че са в някоя лодка в морето, или че мечка ги гони, или че хвърчат, или че се крият в някоя къща, бягат от една стая в друга, или че се намират в някой храм, и като станат сутринта, казват: „Видях нещо особено! “ Това са обикновени работи. към беседата >>
- Той е видял всичко това само за назидание на тези, които ще четат след него.
Исай е един от най-видните пророци на израилския народ, човек с просветен ум, на когото очите са били отворени. Той е живял приблизително 3000 години преди Христос. Вие, съвременните хора, които живеете вече 3000 години след Исай, нямате неговата опитност. Кой от вас е видял това, което Исай е видял? Той е видял всичко това само за назидание на тези, които ще четат след него. Не всеки, обаче, може да вижда. Сегашните ясновидци виждат само малки светли звездички, които блещукат в пространството. Някой път виждат насън, че яздят на кон, или че са в някоя лодка в морето, или че мечка ги гони, или че хвърчат, или че се крият в някоя къща, бягат от една стая в друга, или че се намират в някой храм, и като станат сутринта, казват: „Видях нещо особено! “ Това са обикновени работи. Кой не вижда такива неща насън? към беседата >>
- Аз няма да я питам къде е седяла, кой прозорец е бил отворен, дали наляво или надясно от нея, или пък какво е яла.
Ето какво трябва да направя: за всички болни ще определя само един час. Всички ще дойдат при мене наведнъж и аз ще им дам правила. Ще дигна ръката си и всичко ще се свърши. Нямам свободно време да се разправям с всеки едного поотделно. Дойде някоя сестра при мене, оплаква се, че е настинала. Аз няма да я питам къде е седяла, кой прозорец е бил отворен, дали наляво или надясно от нея, или пък какво е яла. Тя започва да ми разправя какви плодове е яла, къде е седяла и в това търси причината. Да, всяко нещо има и причина, но мене не ме интересува въпроса от това гледище, понеже работата ми е експедитивна. Тази работа вие ще я свършите. Който от вас иска, нека държи протокол, да пише как е дошла болестта, дали от простуда, дали от храната, или от какво и да е друго и да си определи диагнозата. От мое гледище, колкото братя и сестри има, ще дойдат при мене изведнъж, ще ги сложа на ситото, ще духна и ще видя колко ще останат на ситото и колко ще паднат долу. към беседата >>
- Тя започва да ми разправя какви плодове е яла, къде е седяла и в това търси причината.
Всички ще дойдат при мене наведнъж и аз ще им дам правила. Ще дигна ръката си и всичко ще се свърши. Нямам свободно време да се разправям с всеки едного поотделно. Дойде някоя сестра при мене, оплаква се, че е настинала. Аз няма да я питам къде е седяла, кой прозорец е бил отворен, дали наляво или надясно от нея, или пък какво е яла. Тя започва да ми разправя какви плодове е яла, къде е седяла и в това търси причината. Да, всяко нещо има и причина, но мене не ме интересува въпроса от това гледище, понеже работата ми е експедитивна. Тази работа вие ще я свършите. Който от вас иска, нека държи протокол, да пише как е дошла болестта, дали от простуда, дали от храната, или от какво и да е друго и да си определи диагнозата. От мое гледище, колкото братя и сестри има, ще дойдат при мене изведнъж, ще ги сложа на ситото, ще духна и ще видя колко ще останат на ситото и колко ще паднат долу. Всички, които оздравеят, ще останат на ситото, а болните ще паднат долу. към беседата >>
- Онзи, който само един път е видял Господа, в неговата душа се отваря голяма дълбочина.
“ Когато говоря за Любовта, аз подразбирам да видиш Господа. Исай е видял Бога. Да видиш Бога, то е голямо нещо, то е нещо епохално. Видението на Исай се отнася до вашата душа. То създава у вас вътрешен стимул за издигане, да работите, да създавате в себе си здрави убеждения. Онзи, който само един път е видял Господа, в неговата душа се отваря голяма дълбочина. Този човек вече е дълбоко замислен, от неговото лице излиза светлина и той започва да твори. Идея има вече този човек! Защото Господ не стои празен. Някои от съвременните хора мислят, че като се занимава човек с Господа и мисли за Него, ще оглупее. Много от религиозните хора оглупяват, но защо? към беседата >>
- Като ходила из града, тя открила един идеал и той завладял ума ѝ – за него мисли вече.
И Спасчо слуша майка си. Бащата и майката се хвалят, казват: „Като нашите деца няма други! Те са просто ангелчета! “ Растат тези деца, станат 15–16-годишни, не слушат вече. Маричка започва да мисли за други неща. Като ходила из града, тя открила един идеал и той завладял ума ѝ – за него мисли вече. Майката казва: „Маричке, направи това нещо! “ – „Не, няма да го направя! “ Седи тази Маричка пред огледалото, прави си тоалета. „Иди за вода, Маричке! “ – „Не, заета съм, не искам! към беседата >>
424. Да не бъдете съдени, СБ , София, 24.8.1926г.,
- Когато Йоан беше в Патмос и се пренесе на небето, видя чудно видение и взе перо да пише, но Духът му каза: „Спри тази работа, не пиши, не казвай това, което си видял!
Да, след като кажа нещо, тогава казвате, че сте мислили точно като мене. Не, не говорите истината, не е вярно това. Това са неща неопределени. Ако е така, хайде още сега ми кажете каква мисъл има в този момент в ума ми. Онези от вас, които имат ясновидство, нека кажат точно, каква мисъл беше дошла в ума ми, но се спря на езика. Когато Йоан беше в Патмос и се пренесе на небето, видя чудно видение и взе перо да пише, но Духът му каза: „Спри тази работа, не пиши, не казвай това, което си видял! “ И наистина, не се знае, какво е видял Йоан. Ще ви представя тази истина в друг образ, в друга светлина, за да разберете защо Йоан не е трябвало да описва това видение. Представете си една майка, която приготовлява пелени за своето детенце, което още не се е родило. Тя няма търпение да дочака времето, когато ще се роди детенцето ѝ, за да види дали тези пелени ще му приличат. Купува от пазара една кукла и я повива в пелените. към беседата >>
- “ И наистина, не се знае, какво е видял Йоан.
Не, не говорите истината, не е вярно това. Това са неща неопределени. Ако е така, хайде още сега ми кажете каква мисъл има в този момент в ума ми. Онези от вас, които имат ясновидство, нека кажат точно, каква мисъл беше дошла в ума ми, но се спря на езика. Когато Йоан беше в Патмос и се пренесе на небето, видя чудно видение и взе перо да пише, но Духът му каза: „Спри тази работа, не пиши, не казвай това, което си видял! “ И наистина, не се знае, какво е видял Йоан. Ще ви представя тази истина в друг образ, в друга светлина, за да разберете защо Йоан не е трябвало да описва това видение. Представете си една майка, която приготовлява пелени за своето детенце, което още не се е родило. Тя няма търпение да дочака времето, когато ще се роди детенцето ѝ, за да види дали тези пелени ще му приличат. Купува от пазара една кукла и я повива в пелените. Какво означава това? към беседата >>
425. Имената са ви записани, СБ , София, 25.8.1926г.,
- Писанието казва: „Бога никой никога не е видял“.
Ако можете да понесете изпитанията си в живота като светията, на когото ударили две плесници, вие ще разберете и Божествените закони. Той даже не счел за нужно да си повдигне очите. Защо? – Христос живее в него. Затова и вие не търсете Христос отвън, но вътре във вас. Ако някой път видите Христос отвън, това е отражение само, в огледалото Го виждате. Писанието казва: „Бога никой никога не е видял“. Апостол Павел казва: „Сега ние знаем Христос не така, както едно време, когато е бил на земята“. Когато Христос се явил на Павел, той паднал от коня си. Трябва да има един Ананий, който да отвори вашите очи. Сега Христос, Бог ви се изявява отвътре. И радвайте се, че Божието присъствие е такова. към беседата >>
426. Свещеният огън, СБ , София, 27.8.1926г.,
- Един от висшите духове веднъж видял, че Господ обръща голямо внимание на една душа на земята, всяка сутрин се обръща към нея, вслушва се, като Му говори.
Ще ви приведа един пример. Един от висшите духове веднъж видял, че Господ обръща голямо внимание на една душа на земята, всяка сутрин се обръща към нея, вслушва се, като Му говори. Той се заинтересувал силно, каква ли ще е тази душа, която заслужава Божието внимание. Той си помислил: „Тази душа трябва да е някоя светла, велика, щом Господ я обича така много, щом се занимава толкова много с нея“. Този ангел пожелал да види, коя е тази душа, да се запознае с нея . Той казал: „Господи, много ти се моля, голяма привилегия ще бъде за мен да ме пратиш да видя тази душа, с която Ти всяка сутрин говориш“. Господ се обърнал, погледнал го и нищо не му казал – пратил го на земята. към беседата >>
- След като дяволът се мъчил под разни форми да изкуси праведника и видял, че е много силен, не ще може да го изкуси, дошло му на ум да влезе в стомната, от която праведника пие вода, та като пие, да влезе в него и да го изкуси.
Ще ви приведа онзи пример за праведника и за дявола. След като дяволът се мъчил под разни форми да изкуси праведника и видял, че е много силен, не ще може да го изкуси, дошло му на ум да влезе в стомната, от която праведника пие вода, та като пие, да влезе в него и да го изкуси. Когато дяволът влязъл в стомната, праведникът, преди да пие вода от нея, направил кръстно знамение и по този начин разпънал дявола, който не могъл да излезе повече от стомната. Праведникът се качил на стомната и се оставил на дявола да го разнася по целия свят. След една дълга обиколка праведникът го запитва: „Ти ще ме смущаваш ли още? “ – „Няма да те смущавам. Пусни ме само да изляза от стомната и ти ще бъдеш завинаги свободен от мен.“ Така направете и вие! към беседата >>
427. Правосъдие, СБ , София, 28.8.1926г.,
- Какво било учудването на кръчмаря, когато вижда, че котката хванала тъкмо тази лястовичка, която крадяла.
След като градила дълго време, не могла да разбере какво става с нейното гнездо, каква тайна се крие, че не може да го довърши. Кръчмарят следи цялата тази работа. Обаче един ден като се връща първата лястовичка, заварва другата в нейното гнездо, че взима кал. Скарват се двете лястовички. В това време, котката на кръчмаря се спуща, хваща една от лястовичките. Какво било учудването на кръчмаря, когато вижда, че котката хванала тъкмо тази лястовичка, която крадяла. Вие ще кажете: „Това е една случайност“. към беседата >>
428. Облагородяване на сърдцето, МОК , София, 3.10.1926г.,
- Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта.
Той се присъединил към тях, за да минат заедно гъстата гора, която се изпречила на пътя им. По едно време нещо зашумяло в гората. Циганите се уплашили и хукнали да бягат. Един от тях, който носел тъпана, изпуснал го от ръцете си и хукнал подир другарите си. Българинът взел тъпана и сам продължил пътя си. Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта. Едва задрямал малко, той се събудил от шума на някакви тежки стъпки. Това било мечка. За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на циганите. Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си. към беседата >>
- Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе.
Българинът взел тъпана и сам продължил пътя си. Наблизо някъде видял една воденица и се отбил да пренощува в нея, но понеже се страхува, качил се на гредите, там да прекара нощта. Едва задрямал малко, той се събудил от шума на някакви тежки стъпки. Това било мечка. За да я прогони, той започнал да бие с тъпана на циганите. Голяма била изненадата му, като видял, че мечката почнала да играе. Той се успокоил и помислил: Ще вържа мечката и ще тръгна с нея да изкарвам прехраната си. Започнало вече да се разсъмва, когато край воденицата се чули стъпки на керван от камили. Като чула стъпките на камилите, мечката се уплашила и избягала. При вида й, камилите се изплашили и хукнали да бягат, но изпотрошили много от грънците, които карали в колите. Ядосани, камиларите влезли във воденицата, да видят, чия е тази мечка, да искат обезщетение за големите загуби. към беседата >>
429. Раздай го на сиромасите, НБ , София, 17.10.1926г.,
- ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата!
Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия! ” Един ден неговата любима видяла, че един стар цигулар обикаля около дома й, но не го познала, повикала го като му казала: “Дядо, посвири малко на децата! ” Той започнал да им свири. Ако някой съвременен човек се намери в това положение, ще каже: “Остарях вече, разнебитиха се моите идеали, нещастен е животът ми, нещастен съм и аз! ” Светът иска герои, като този стар цигулар. Той и като млад, и като стар свири за своята любов. Ако цигуларят беше от съвременните герои, щеше да удари цигулката в земята и да каже: “Не свиря повече! към беседата >>
430. Най-голямото веселие и най-малката радост, ООК , София, 20.10.1926г.,
- Щом й дадете възможност да се развие и прояви, и вие ще получите съответен дял от благото, което тя носи.
И тъй талантите, за които Христос говори в една от своите притчи, представят мислите, които Бог е вложил в човека за обработване. На това основание, когато една добра мисъл дойде в ума ви, дайте й място, дайте й подтик да се прояви. Щом й дадете възможност да се развие и прояви, и вие ще получите съответен дял от благото, което тя носи. Между енергията, която носи мисълта от тялото А, и тази, която се връща назад в тялото В, има известно отношение. В този смисъл както добрите, така и лошите мисли, излезли от човека, след известен период от време пак се връщат към него. Ако някой човек изпрати някъде в пространството една престъпна мисъл, тази мисъл най-много след четири поколения пак ще се върне към него. Тези четири поколения включват един период от сто години. Значи тази мисъл, излязла от А, след сто години най-късно ще се върне в В, дето ще се намирате по това време. към беседата >>
- На третия ден той чул отдалеч някакво дрънкане на звънци и си казал: „Навярно идат вече с колесница от онзи свят да ме вземат." Той надигнал малко главата си да види какво ще стане, но видял, че към него иде стадо камили с камиларите си.
Щом знае това нещо, той ще знае и кога ще умра. Я чакай да го настигна, да видя какво ще ми каже." Той оставил дървото в гората и настигнал селянина: „Приятелю, като знаеш толкова, кажи ми кога ще умра." „След три дена." Тръгнал Настрадин Ходжа за дома си замислен, тъжен и казал на жена си: „Срещна ме в гората един ангел и ми каза, че след три дена ще умра." Наскърбила се жена му, затъжила се и заплакала. Той отишъл да си изкопае гроб под една круша, да влезе там и да чака смъртта си. Като изкопал гроба си, легнал в него и чакал да дойдат от онзи свят да го вземат. От време на време круши падали от дървото, той си похапвал и чакал смъртта. На третия ден той чул отдалеч някакво дрънкане на звънци и си казал: „Навярно идат вече с колесница от онзи свят да ме вземат." Той надигнал малко главата си да види какво ще стане, но видял, че към него иде стадо камили с камиларите си. Като го видели, камилите се изплашили, хукнали да бягат и изпотрошили много грънци. Камиларите го хванали, набили го и го пуснали да върви дома си. Като се върнал при жена си, тя го попитала: „Какво има на онзи свят? " – „Остави се, само главата си да подигнеш и боят е готов." С това той искал да каже: „Всичко е хубаво на онзи свят, но ако подплашиш камилите, бой те чака." към беседата >>
431. Ако говоря, НБ , София, 24.10.1926г.,
- Друг някой казва: “Аз видях това със собствените си очи.” - Какво си видял?
- Не може. Или: “Силна ръка има този човек, всичко може да направи.” Вярно ли е, всъщност, че ръката може да направи всичко? Някой художник казва: “С тази ръка аз мога всичко да нарисувам.” - Не, ръката сама не може да рисува. Колкото камбаната може сама да вика богомолците на молитва, толкова и ръката сама може да пише и да рисува. Ако действително ръката можеше сама да рисува, тогава отделете тази почтена ръка от тялото и я накарайте да нарисува нещо. Друг някой казва: “Аз видях това със собствените си очи.” - Какво си видял? Очите сами могат ли да виждат? Ако очите сами виждат, защо слепи хора, на които очите външно са здрави и отворени, не могат да виждат? Всъщност с какво виждаме? Казвате: “Според съвременната наука процесът на виждането става чрез нервите, които предават външните впечатления на главния мозък.” - Не, това не е никакво знание, никаква философия. Трети пък казват, че сърцето боли. към беседата >>
432. Ранните лъчи / Зората, МОК , София, 24.10.1926г.,
- Като проповядвал, той се въодушевил толкова много, че решил в себе си, щом свърши проповедта си, да излезе вън и да направи същия опит със слепеца, който постоянно седял пред църквата.
Един евангелски проповедник държал проповед върху стиха, в който се казва, как Христос отворил очите на слепия. Като проповядвал, той се въодушевил толкова много, че решил в себе си, щом свърши проповедта си, да излезе вън и да направи същия опит със слепеца, който постоянно седял пред църквата. Щом събранието се разпръснало, той веднага излязъл навън. Като видял, че слепият седи на същото място, той се приближил до него, със силно желание в себе си да му каже: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Обаче, той се спрял един момент, замислил се и казал: Ами ако не прогледа? Щом съмнението влязло в него, той веднага отстъпил от слепия и се върнал у дома си. към беседата >>
- Като видял, че слепият седи на същото място, той се приближил до него, със силно желание в себе си да му каже: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш!
Един евангелски проповедник държал проповед върху стиха, в който се казва, как Христос отворил очите на слепия. Като проповядвал, той се въодушевил толкова много, че решил в себе си, щом свърши проповедта си, да излезе вън и да направи същия опит със слепеца, който постоянно седял пред църквата. Щом събранието се разпръснало, той веднага излязъл навън. Като видял, че слепият седи на същото място, той се приближил до него, със силно желание в себе си да му каже: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Обаче, той се спрял един момент, замислил се и казал: Ами ако не прогледа? Щом съмнението влязло в него, той веднага отстъпил от слепия и се върнал у дома си. към беседата >>
433. Неговата заповед, НБ , София, 31.10.1926г.,
- Един ангел разглеждал света от невидимия мир, и Господ, като го видял, че се интересува от света, дал му следната задача: да слезе на земята и да изчисли, за колко хиляди години може да изтече всичката вода, като минава през някое малко, тясно отвърстие.
Сега ще ви разправя един разказ. Един ангел разглеждал света от невидимия мир, и Господ, като го видял, че се интересува от света, дал му следната задача: да слезе на земята и да изчисли, за колко хиляди години може да изтече всичката вода, като минава през някое малко, тясно отвърстие. И трябвало да прекара той на земята дотогава, докато изтече всичката вода. Тази задача му се видяла доста сериозна. Дълго време трябвало да остане той на земята, но затова пък виждал, че ще придобие много знания. Той боравил със закона на вероятностите, според който всичката вода могла да изтече през това тясно отвърстие само за 24 часа. За такова изчисление турците казват: “Вредно за ума е да се занимава човек с такива работи.” И наистина, невероятно е да приема човек, че всичката вода на земята може да изтече през едно тясно отвърстие само за 24 часа Това нещо, е възможно само за ангели, които имат велики знания, чрез които ще могат да сгъстят водата. към беседата >>
- Тази задача му се видяла доста сериозна.
Сега ще ви разправя един разказ. Един ангел разглеждал света от невидимия мир, и Господ, като го видял, че се интересува от света, дал му следната задача: да слезе на земята и да изчисли, за колко хиляди години може да изтече всичката вода, като минава през някое малко, тясно отвърстие. И трябвало да прекара той на земята дотогава, докато изтече всичката вода. Тази задача му се видяла доста сериозна. Дълго време трябвало да остане той на земята, но затова пък виждал, че ще придобие много знания. Той боравил със закона на вероятностите, според който всичката вода могла да изтече през това тясно отвърстие само за 24 часа. За такова изчисление турците казват: “Вредно за ума е да се занимава човек с такива работи.” И наистина, невероятно е да приема човек, че всичката вода на земята може да изтече през едно тясно отвърстие само за 24 часа Това нещо, е възможно само за ангели, които имат велики знания, чрез които ще могат да сгъстят водата. Това са възможности, вероятности, които не се отнасят до физическия свят. Това нещо не може да стане по физически начин. към беседата >>
- Отива един беден, бос човек при Господа и му се оплаква, че бял ден не е видял през целия си живот.
Казвам: Задръжте този идеал в душите си, за да можете поне отчасти да премахнете страданията, неверието, съмненията, които ви мъчат. Много мъчения имате, но има начин, по който човек може да се избави от тях. Отива един беден, бос човек при Господа и му се оплаква, че бял ден не е видял през целия си живот. Краката му станали на решето от тръне и бодили. Той се помолил на Господа, като Му казал: “Моля ти се, Господи, дай ми едни обуща от склада на небето, за да се избавя от това тегло на земята! ” Господ се усмихнал и му казал: “Съжалявам, не мога да ти дам обуща, каквито ти искаш. Тук нямаме такива обуща, но ще ти помогна по друг начин.” Като слизал към земята, Господ му дал две крилца и му казал: “Щом дойдеш до някой трън, започни да махаш с тия крилца, и те ще те издигнат нагоре.” - Дали ще мога да се издигна с тях нагоре? - Ще се опиташ. към беседата >>
434. Мойсей и Христос, НБ , София, 7.11.1926г.,
- Може ли художникът със своята четка да нарисува всичко, което съществува или което той сам е видял в природата?
Например един художник минава през някоя хубава местност, наблюдава изгледите, и веднага вниманието му се спира върху един от тях и го копира. Всички се възхищават от тази картина, похвалват го, но той ли е създател на самия оригинал? - Не, художникът е създател на копието само, а създателят на оригинала е другаде. На същото основание казваме, че и ученият човек копира само една малка част от това, което той е могъл да види и научи. Затова, именно, и съвременните теории ни се виждат малко непълни, недоизяснени. Може ли художникът със своята четка да нарисува всичко, което съществува или което той сам е видял в природата? Той може да изнесе само някои малки подробности от това, което е наблюдавал. Съвременната фотография е по-голям художник от този с четката; тя изнася повече подробности, защото има специални лещи с които ги долавя. Голямо изкуство е да знае човек, как да изнася нещата. към беседата >>
- Като се връщал за дома си, минал през една гора и видял, че в гората десетина души турци копаели нещо.
Сега ще разкажа една малка приказка от българския живот, за дядо Рашко Дизев. Ще кажете: “Какво ли ще се говори за този дядо Рашко Дизев? ” Когато бил млад, той ходил в чужбина на гурбетлик. Като прекарал там няколко години, спечелил доста пари и решил да се върне дома си. По природа той бил много любознателен, обичал да види и разбере всичко, което ставало около него. Като се връщал за дома си, минал през една гора и видял, че в гората десетина души турци копаели нещо. Той се отбил от пътя си, навлязъл в гората, да види, какво правят тия хора там. Тия хора били разбойници, ходили на обир;донесли много крадени пари и сега търсели място, да ги заровят, никой да не знае, де са ги скрили. Дядо Рашко се заинтересувал да разбере, какво се копае там. Приближил до тях и им заговорил на турски: “Добър ден, какво правите тук? ” - “Ще ти кажем, какво правим,” отговорил главатарят. към беседата >>
- Беднякът отговорил: “Ако оставиш тази градина, както и всичкото си богатство на мое разположение, аз ще те науча, как да ядеш плодовете.” Адептът се зарадвал, че в лицето на бедния човек видял своя наследник.
Сега да се върнем към адепта, на когото било казано от Учителя, че при него, в пустинята, ще дойде най-бедният човек в света, който ще му каже нещо, което той трябвало да изпълни. И наистина, един ден този беден човек дохожда при адепта, който го завежда в своята градина и му предлага да си вземе, каквито плодове желае. Бедният човек го запитва: “Ядеш ли от тия плодове? ” Адептът въздъхнал и отговорил, че му било забранено да яде плодове. Беднякът отговорил: “Ако оставиш тази градина, както и всичкото си богатство на мое разположение, аз ще те науча, как да ядеш плодовете.” Адептът се зарадвал, че в лицето на бедния човек видял своя наследник. Същото нещо става и с много съвременни хора. Те имат всичко на разположение, а при това умират. Де са вашите дядо и баба, де са вашите бащи и майки? Кой е ходил на онзи свят и се е върнал? Имате ли съзнание за онзи свят? към беседата >>
435. Няма пророк, НБ , София, 14.11.1926г.,
- Един от древните царе, наречен Самсун, видял някъде из царството си една красива циганка, която взел в своя дворец и назначил на служба, да посреща и да отправя гостите, които идвали при него.
Всички говорят, че Бог тъй казал, иначе казал. Аз зная три неща, които Бог е казал: “Обичайте се без омраза! Учете се без лъжа! Стремете се към Истината без насилие! ” Питам: Кой от съвременните хора изпълнява тия три положения абсолютно? Един от древните царе, наречен Самсун, видял някъде из царството си една красива циганка, която взел в своя дворец и назначил на служба, да посреща и да отправя гостите, които идвали при него. Трябвало да спазва реда, по който те идвали и така да ги изпраща при царя. Като циганка, научена да проси, тя имала една торба, в която туряла това, което някои от гостите й давали. Всеки, който й давал нещо, тя пръв го пущала да влезе при царя и по-скоро да си свърши работата; онзи, който нищо не й давал, трябвало дълго време да чака реда си, докато влезе при царя. Царят забелязал, че работата не върви, както трябва. По същия начин, като дадете нещо на съвременните хора, и те лесно ви пращат при Бога. към беседата >>
436. Устой на съзнанието, ООК , София, 17.11.1926г.,
- Казват за някого, че като видял майка си и баща си, които отдавна не бил виждал, не могъл да издържи от радост, вследствие на което сърцето му се пукнало.
Изпуснете ли щастието, всички ви изоставят. Щастливият човек не боледува, нито умира. Някой казва, че еди-кой си умрял от любов. Който люби, той не умира. От безлюбие хората умират, но от любов – никога. Казват за някого, че като видял майка си и баща си, които отдавна не бил виждал, не могъл да издържи от радост, вследствие на което сърцето му се пукнало. Възлюбен видял възлюбената си и от любов към нея сърцето му се пукнало. Това не е вярно. Хората умират от безлюбие, но не от любов. Любовта не умъртвява, но възкресява човека. Ако в сърцето на умрелия може да се събуди любов, той става силен, мощен и оживява. към беседата >>
- Възлюбен видял възлюбената си и от любов към нея сърцето му се пукнало.
Щастливият човек не боледува, нито умира. Някой казва, че еди-кой си умрял от любов. Който люби, той не умира. От безлюбие хората умират, но от любов – никога. Казват за някого, че като видял майка си и баща си, които отдавна не бил виждал, не могъл да издържи от радост, вследствие на което сърцето му се пукнало. Възлюбен видял възлюбената си и от любов към нея сърцето му се пукнало. Това не е вярно. Хората умират от безлюбие, но не от любов. Любовта не умъртвява, но възкресява човека. Ако в сърцето на умрелия може да се събуди любов, той става силен, мощен и оживява. Хората мислят, че когато умре някой, с него всичко се свършва. към беседата >>
- Апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло, нито око е видяло онова, което Бог е определил за онези, които Го любят", т. е.
Бог казва: „Съградете на този човек нова къща, по-хубава от старата! " Някой се оплаква, че го изпъдили от служба. Бог казва: „Дайте нова служба на този човек, по-добра от старата! " Следователно Бог използува всяко нещастие, всяко страдание, на което хората се натъкват, за да им покаже правата посока в живота. Сегашният живот е приготвяне за онова, което предстои да дойде. Апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло, нито око е видяло онова, което Бог е определил за онези, които Го любят", т. е. за онези, които са готови да възприемат Неговата Любов. към беседата >>
437. Как ти се отвориха очите?, НБ , София, 21.11.1926г.,
- Той видял, как всеки човек си взел, каквато дарба и способност искал.
Ангелът взел една голяма торба, в която турил всички дарби и способности, метнал я на гърба си и тръгнал към земята да изпълни точно зададената му от Бога задача. Като слязъл на земята, той срещнал една много красива мома, царска дъщеря, и се спрял да я разгледа, искал да види, какво нещо е това, което Бог е създал. Обаче, от красотата на царската дъщеря този ангел се захласнал и не забелязал, как торбата с даровете и способностите се отворила и всичко, което било в нея се разпръснало по земята. Когато се сетил за своята задача, вече било късно. Той не могъл да я изпълни, защото от неговото захласване се възползвали хората. Той видял, как всеки човек си взел, каквато дарба и способност искал. Всички били разграбени. Замислен и тъжен станал ангелът, когато изведнъж чува глас, който казва: “Ами за мене нищо ли не остана? ” - Кой си ти? - Аз съм поетът. - Има нещо и за тебе, но то не е за този свят. към беседата >>
438. Любов – колективност, ООК , София, 24.11.1926г.,
- Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него.
Майката няма да лиши детето си от баница, но изпитва ума, сърцето му. Тя ще му даде по-хубава баница, по-голямо парче, но детето трябва да прояви любовта си както към нея, така и към ближните. Детето трябва да вярва в майка си, да знае, че тя е постъпила умно. Може би това парче баница не е приготвено за него. Неговото парче го чака. Човек трябва да има търпение, да чака своя дял, да чака да го поканят на мястото, определено за него. В едно семейство поканват 12 души на обяд. Домакинята турила на масата 12 прибора, като е определила кой де да седне. Дохожда един от поканените и, без да чака покана, сяда на първо място. Влиза домакинът, вижда, че този гост е заел първото място и остава недоволен. После казва на жена си: „Втори път ще внимаваш да не стават такива работи. към беседата >>
439. Не Го приеха, НБ , София, 28.11.1926г.,
- Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него.
Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явява при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: “Спомняш ли си преди 5-10 години най-много, да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току-що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт; той усещал болка, като на счупен крак. Сега, по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си. И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американския лекар му препоръчал. към беседата >>
440. Умовете им, НБ , София, 5.12.1926г.,
- В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева.
Казвам: Съвременните хора, които са женени за Лия, за старата култура трябва да работят съзнателно върху себе си, за да се оженят за Рахила - новата култура. Ще кажете: “Ние имаме особено мнение за брака. Какво е вашето мнение по този въпрос, не ме интересува, но казвам: Моето мнение за брака, за дома, за семейството, за отношенията между мъже и жени са съвсем различни от тия, които вие имате. В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева. Аз казвам, че Ева била направена от сърцето, а не от реброто на Адама. И затова, когато някой мъж изгуби любовта си, той казва: “Отиде сърцето ми! ” Това е истинският превод. Аз чета свещената книга и правя преводи от нея. Значи, Ева беше направена от свещеното сърце на Адама. към беседата >>
441. Последната постъпка, ООК , София, 8.12.1926г.,
- Много видях и патих." – Какво е видял той!
Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят. Старите са хора материалисти, те вярват в това, което са придобили вече. Те вярват в къщите си, в синовете и дъщерите си, в богатството си. Старият казва: „Свърши се животът ми. Много видях и патих." – Какво е видял той! Аз мога да изчисля, какво е придобил старият, като е живял 120 години. През тези 120 години може да се направят изчисления колко кокошки е изял, колко пъти е играл на хорото, колко пъти е видял изгряването на слънцето, колко години е следвал в училище, какви и колко знания е придобил. Важно е в края на краищата какво е спечелил от всичко това и какво е приложил в живота си. Той казва: „Аз зная много неща." Щом знаеш толкова много неща, кажи колко тежи слънцето, но с точност до един грам. Той веднага ще започне да привежда мнението на ред учени по този въпрос. към беседата >>
- През тези 120 години може да се направят изчисления колко кокошки е изял, колко пъти е играл на хорото, колко пъти е видял изгряването на слънцето, колко години е следвал в училище, какви и колко знания е придобил.
Старите са хора материалисти, те вярват в това, което са придобили вече. Те вярват в къщите си, в синовете и дъщерите си, в богатството си. Старият казва: „Свърши се животът ми. Много видях и патих." – Какво е видял той! Аз мога да изчисля, какво е придобил старият, като е живял 120 години. През тези 120 години може да се направят изчисления колко кокошки е изял, колко пъти е играл на хорото, колко пъти е видял изгряването на слънцето, колко години е следвал в училище, какви и колко знания е придобил. Важно е в края на краищата какво е спечелил от всичко това и какво е приложил в живота си. Той казва: „Аз зная много неща." Щом знаеш толкова много неща, кажи колко тежи слънцето, но с точност до един грам. Той веднага ще започне да привежда мнението на ред учени по този въпрос. Не, аз искам ти да изчислиш това. Нали казваш, че знаеш много работи? към беседата >>
442. Глас в пустинята, НБ , София, 12.12.1926г.,
- Ако бихте се върнали с хиляди години назад, когато се е създавала човешката реч, бихте видяли, как човекът се е учил да говори, като малко дете.
своето разумно слово. Освен с гласа, човек си служи още и с движенията, като съществени символи за изразяване на онова, което е дълбоко скрито в него. В това отношение гласът, както и движенията в човека, трябва да станат разумни, защото те не са всякога израз на разумното. Всеки неразумен глас ние наричаме шум. И всяко движение, което не съдържа вътрешна пластичност и хармония, ражда изопачени форми във въображението. Ако бихте се върнали с хиляди години назад, когато се е създавала човешката реч, бихте видяли, как човекът се е учил да говори, като малко дете. Кой го е учил? Мнозина от съвременните хора ще кажат, че човек е роден със способността да говори. Те взимат това нещо като аксиома и по-нататък не разсъждават. За тях това, че човек е роден със способността да говори, е такава аксиома, каквато аксиома е равенството 2х2=4. Казвам: Не е достатъчно само да се знае, че 2х2=4, но това трябва да се докаже. към беседата >>
- Като минавал край едно село, той видял, че един селянин се качил на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури.
Защо плачете? – запитал бащата. – Детето на дъщеря ни умря. – Че кога се е женила, кога е родила дете, за да умре вече? Възмутен от глупостта на жена си и на дъщеря си, бащата казал: Ще тръгна по света да пътувам и, ако намеря по-глупави хора от вас, ще се върна. Като минавал край едно село, той видял, че един селянин се качил на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, как се обуват, мъжът искал да скочи от дървото и така да влезе в потурите. – Стой, не скачай от дървото! – извикал пътникът. Аз ще те науча, как се обуват потури, но като възнаграждение ще ми дадеш потурите си. – Ще ги дам, само да ме научиш, как да ги обувам. към беседата >>
- След това пътникът продължил своето странствуване, и в друго село видял събрани селяни на площада – решават нещо.
Понеже не знаели, как се обуват, мъжът искал да скочи от дървото и така да влезе в потурите. – Стой, не скачай от дървото! – извикал пътникът. Аз ще те науча, как се обуват потури, но като възнаграждение ще ми дадеш потурите си. – Ще ги дам, само да ме научиш, как да ги обувам. След това пътникът продължил своето странствуване, и в друго село видял събрани селяни на площада – решават нещо. – Какво правите? – Едно теле пъхнало главата си в едно гърне и не може да я извади. Ние сме се събрали да решим, как да извадим главата му. Най-после дойдохме до решение да отрежем главата на телето, за да го освободим от гърнето. – Знаете ли, че телето ви ще умре така? към беседата >>
444. Трите вида съзнания, ИБ , София, 31.12.1926г.,
- Диоген като го видял, си казал: "От къде пък се намери този сега?
Вие туй не сте опитвали. А дойде някой, бутне те, ти се намусиш и казваш: "Ти не знаеш ли, че аз се занимавам? " Казвам: Ние поне трябва да имаме онази доблест на Диоген, който в края на своя живот, като бил на 80 години, понеже хората са го безпокояли навсякъде, той искал да се отдалечи малко от тях и да прекара в пълно размишление за Бога. Отдалечил се на края на града, седнал под една круша и си казал: "Днес ще бъда спокоен. Няма да ме безпокоят хората." Но ето, че иде един селянин бедняк, да се допита до него. Диоген като го видял, си казал: "От къде пък се намери този сега? " И се посмутил малко. Селянинът му казал: "Слушай, Диоген, ти толкова години учиш хората как да живеят, а в края на живота си искаш да се лишиш от Божията Благост! Този човек не знае, че ти днес не си разположен. Пък и ти не си дал обявление, че не си разположен и не приемаш гости. Както всякога, така и днес ти си умен, мисля, че трябваше да ме приемеш" - му казал селянинът. към беседата >>
445. Влизане, НБ , София, 2.1.1927г.,
- Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и му казал: „Братко, защо си толкова замислен?
Този философ живял във времето на един от древните царе. Царят на държавата в която живял философът, бил брамин. Като се научил, че в царството му имало такъв човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцете, царят повикал един от своите жреци, служител на Брама, и му казал: „В моето царство живее един философ, който може да се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцете им, затова искам да намериш някой, подобен на него, с разбиране на това изкуство, за да се поразговорят и двамата пред мене. Ако не намериш такъв човек в царството ми, ще изгубиш моето благоволение.“ Замислил се жрецът, де ще намери такъв човек. Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарят, като го видял толкова замислен, спрял го и му казал: „Братко, защо си толкова замислен? “ – Остави ме, то не е твоя работа. – Отде знаеш, може би ще ти помогна с нещо? Кажи ми само, какво те мъчи. Жрецът му разправил всичко. – Не се безпокой аз мога да се разговарям с хората чрез движение на ръцете и ги разбирам; ще мога да се разбера и с този философ. към беседата >>
- – Когато видял, че господарят, на когото служи, се отнася с него по-зле, отколкото със свинете си.
– Не се знае, кой кого е забравил: дали Господ ви е забравил, или вие сте Го забравили. Човекът в миналото се е проявил като непослушно дете, заради което Баща му го изпъдил вън, да се учи и да работи. Цялата съвременна бяла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в света, за да покаже пътя, по който бялата раса трябва да върви, да я научи на закона на жертвата, чрез който може да се върне към Бога. Блудният син се върнал при баща си, но кога? – Когато видял, че господарят, на когото служи, се отнася с него по-зле, отколкото със свинете си. Той не му давал да яде даже и от рожковите на свинете, които пасял. Питам: Кой е доволен днес от положението си? Сегашният свят е пълен само с недоволни и болни хора. Ако отидете в някои от съвременните болници и клиники, там ще видите хиляди болни, от какви ли не болести, нервни, органически, които лекарите не знаят, вече как да именуват. Днес лекарите се виждат в чудо: излекуват една болест, две се явят; излекуват две болести, четири се явят и т. н. към беседата >>
- Другарят му, като видял воала, приближил се към статуята, с намерение да дигне воала.
Истинският християнин ще вземе своя инструмент и ще засвири, ще предаде Божественото изкуство, както си е. Не е достатъчно само да нарисуваш една гарга, но така да я нарисуваш, че който я види, да се учуди, да не може да познае, рисунка ли е, или естествена. Ще ви приведа примера за двамата гръцки скулптори, които показали своето изкуство един пред друг. Първият от тях направил един грозд, който бил тъй майсторски изработен, че измамил птиците, които дошли да го кълват. Вторият пък изваял един воал, с който покрил образа на една от гръцките богини. Другарят му, като видял воала, приближил се към статуята, с намерение да дигне воала. Той се обърнал към скулптора с думите: Не ме заблуждавай, дигни воала на богинята! Първият, измамил птиците, а вторият – човека. Да можеш да предадеш вярно нещата, в това седи истинското изкуство. Голямо изкуство е като говориш, да можеш да предадеш това, което се крие в душата ти, да можеш да изразиш своята любов. Говори ли ти някой, не казвай, че той те залъгва. към беседата >>
446. Сам с ума си, НБ , София, 9.1.1927г.,
- – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава.
И между тях има суеверия. Вземете, например, френския романист-натуралист Зола, когато замислял да напише ново съчинение, предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по него съдел за успеха на своето произведение. Той се изповядвал пред свои близки, че това се дължи на някакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди. И съвременните хора не са свободни още от суеверията в живота. Срещате някой писател, който върви замислен, мечтае за своята нова книга, която пише, и току изведнъж виждате на лицето му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той видял, че насреща му идва кола, пълна с чували брашно и си казва: Ще върви книгата ми, както брашното се продава. Срещне ли някоя празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: Напразна ще ми бъде работата. Няма да имам успех! Питам: Какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: Ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не повърхностно, да гледаме реално на живота. към беседата >>
- В чудо се е видял Толстой!
Сегашните физиономисти разглеждат тези въпроси малко по-другояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които познават характера на човека. Понякога те изучават повече негативните черти на човешкия характер, отколкото положителните, както и Ломброзо някога е изучавал повече престъпните, патологическите типове. Той например, е ходил в Русия да изучава Толстой като тип, да види, към коя категория да го определи. През цялото време го наблюдавал как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстой в особено положение. В чудо се е видял Толстой! Казвам: Да търсиш само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко ние трябва да знаем кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да знаем какви са отличителните черти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. към беседата >>
- И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество.
Бог е предвидил за човека несметни богатства, велики постижения! Има за какво да живеем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико нещо за човека от това, да намериш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да намериш Бога, Който заличава всички грехове и престъпления, Който изправя всички недъзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се! “ И след всичко това нека поетът пише, нека музикантът свири, нека художникът рисува, нека философът философства, нека майката и бащата се радват на своите деца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителите се радват на учениците си, а учениците – на учителите си! И нека всеки приеме своя дял от великото благо, което идва вече за цялото човечество. към беседата >>
447. Предназначение, ООК , София, 12.1.1927г.,
- Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал.
Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. Положението на тия хора може да се уподоби на това, в което изпаднал един български свещеник. В една от своите проповеди той разправял за страданията на Христа. Като наблюдавал слушателите си, видял, че един от тях, овчар, през всичкото време плакал. Свещеникът си казал: Този овчар, най-простият от слушателите ми, най-добре ме разбира. И затова след свършване на проповедта си, той се приближил към него и го запитал: Синко, кое най-много те трогна от моята проповед? Овчарят отговорил: Дядо попе, имах един козел, който преди няколко години умря. Днес, като гледах брадата ти, тя ми напомни за моя козел, та ми дожаля за него и си поплаках. Казвам: най-естественото нещо засега е хората да останат неразбрани едни за други. към беседата >>
448. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Щом се видяла в другия свят, тя веднага тръгнала да търси попа.
Ще ви разкажа един анекдот за един свещеник и неговата несбъдната надежда да отиде след смъртта си в рая. Този свещеник казвал на своята попадия: „Ако се случи да умра по-рано от тебе, когато дойдеш и ти в другия свят, ще ме търсиш в рая, там ще бъда аз някъде из първите редове.” И наистина, първо той умрял, а тя – няколко години след него. Щом се видяла в другия свят, тя веднага тръгнала да търси попа. Първо отишла в рая, прегледала навсякъде, но не видяла никъде попа. Тя излязла оттам, и тръгнала да го търси на друго място. Най-после отишла в ада и там го намерила. Като разглеждат този анекдот, мнозина се спират върху факта, че свещеникът не могъл да влезе в рая; обаче, аз се спирам върху факта, защо попадията, като могла да влезе веднъж в рая, трябвало да излезе оттам и да търси попа, когото най-после намерила в ада. Значи, раят за нея, е нейният свещеник. към беседата >>
- Първо отишла в рая, прегледала навсякъде, но не видяла никъде попа.
Ще ви разкажа един анекдот за един свещеник и неговата несбъдната надежда да отиде след смъртта си в рая. Този свещеник казвал на своята попадия: „Ако се случи да умра по-рано от тебе, когато дойдеш и ти в другия свят, ще ме търсиш в рая, там ще бъда аз някъде из първите редове.” И наистина, първо той умрял, а тя – няколко години след него. Щом се видяла в другия свят, тя веднага тръгнала да търси попа. Първо отишла в рая, прегледала навсякъде, но не видяла никъде попа. Тя излязла оттам, и тръгнала да го търси на друго място. Най-после отишла в ада и там го намерила. Като разглеждат този анекдот, мнозина се спират върху факта, че свещеникът не могъл да влезе в рая; обаче, аз се спирам върху факта, защо попадията, като могла да влезе веднъж в рая, трябвало да излезе оттам и да търси попа, когото най-после намерила в ада. Значи, раят за нея, е нейният свещеник. Тя си казала: Щом моят поп не е в рая, и аз ще отида при него, макар и в ада. към беседата >>
- Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми.
Близо до него имало една тиква. Той поглеждал ту към тиквата, ту към крушата, сравнявал ги и размишлявал: Чудно нещо! Господ, Който е толкова Мъдър, на такава малка дръжка на тиквата поставил такъв голям плод, а на такова голямо дърво, каквото е крушата, поставил такива малки плодове! Като размишлявал по този начин, философът задрямал под сянката на крушата. Една круша се откъснала от дървото, паднала точно върху носа на философа и го разкървавила. Като усетил болка на носи си, философът се събудил, видял крушата, която го ударила по носа, и казал: Тази малка круша разкървави носа ми. Какво щеше да бъде положението ми, ако плодовете на крушата бяха големи като тиквите? Бог знае работите Си. Той добре е промислил всяко нещо, което е създал. към беседата >>
450. Дело свършено, НБ , София, 30.1.1927г.,
- Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо.
Съвременните хора се гордеят със своята култура, със своите велики и гениални хора, но казвам: Когато дойде някаква епидемия, например тифус, тогава и гениалният човек, както и обикновеният изгубва съзнание, започва да бълнува. Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят. Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум. Питам: Къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял. Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят. към беседата >>
- Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум.
Този човек преди заболяването си е разсъждавал като философ, учудвал е всички със своите заключения и изводи, а сега се намира в положението на сомнамбул, който разправя, че виждал дядо си, баба си, които преди години са заминали за онзи свят. Всички наоколо му го гледат, чудят се, намират, че не е с всичкия си ум. Питам: Къде остана гениалността на този човек? Всички виждат, че е станала нещо с него, но какво е станало, не знаят и затова казват: Полудял е нещо. Той казва на жена си: Знаеш ли, че аз видях дядо си? Жена му казва: Горкият, полудял е малко, не е с всичкия си ум. Не се минават и 4 – 5 месеца, гледате – този човек оздравял, разсъждава добре, правилно, както и по-рано. Като оздравее, хората пак се чудят, как е оздравял. Когато някой човек заболее и после се излекува, хората се чудят на това, а когато подкупят някого, за да обере милионите на някой богаташ, на това не се чудят. За да оправдаят тази постъпка, те я наричат „комисионна търговска сделка“. Тази крайна алчност, която днес е обхванала целия свят, препятства и на наука, и на религия, и на изкуства, и на духовен живот, както и на свободната мисъл в човека. към беседата >>
451. Неизвестни величини / Слънцето, МОК , София, 30.1.1927г.,
- Михайлов...» След туй този критик ще се яви, ще го надяла. (втори вариант)
След една година пак вземе перото, но не ходи вече при онзи критик. Що му трябва, защо ще ходите при този критик да ви нареже като един хирург, да ви прави операция? Вий издайте като псевдоним една малка книга, та между простите хора, без да ви знаят името, ще имате най-добрата критика. Не с и туряйте името. «Новият поет сега Ив. Михайлов...» След туй този критик ще се яви, ще го надяла. Турете си някой псевдоним, не си казвайте името, да не знаят името ви, инкогнито сте – искаш да знаеш какво ще говорят хората. Този брат, който си тури портрета (новите научни теории) идва онзи ден, цял куп писма получил, заканвания, всички епитети, и той си ги носи като светиня, изважда ги, чете ги, смее се, казва: «Има какво да пиша аз.» Ако бях аз, щях да ги изгоря в печката. Хубаво е човек, докато не е готов за война, да не обявява война, да го бият и да плаща контрибуции. към втори вариант >>
- Като видял, че и този човек е благодетелен, готов на жертви, същият просяк започнал и него да посещава.
Един китайски мъдрец искал да опита търпението си. За тази цел Провидението му изпратило един просяк, да види, доколко може да приложи търпението си. Цели 40 години просякът посещавал мъдреца, но последният всякога го посрещал добре. В това време се явил един конкурент на мъдреца, който пожелал да го надмине по търпение. Като видял, че и този човек е благодетелен, готов на жертви, същият просяк започнал и него да посещава. Той го посещавал редовно цяла година, докато един ден новият му благодетел извикал: Махни се вече от очите ми! Нека дойде друг някой, да дам и на него. Достатъчно си се ползувал от моите блага. Просякът отговорил: Господине, малка е още твоята сила. Още много има да работиш върху търпението. към беседата >>
452. За тяхното неверство, НБ , София, 6.2.1927г.,
- Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея.
Сам по себе си човек е мит. Някога той и себе си не познава. Ще ви приведа един анекдот за българина, когото наричали „Високият Стоян“. Един горещ летен ден той се качил на магарето си и тръгнал за града. Като се уморил и изпотил от голямата горещина, той решил да си почине под сянката на някое дърво. Видял той една круша, отбил се малко от пътя си и тръгнал към нея. Слязъл от магарето, свалил юлара му, завързал го на едно дърво, съседно на крушата, а сам той легнал под крушата да си почине и заспал. В това време покрай него минали няколко деца и решили да откраднат магарето. Тихичко се приближили те към дървото, развързали магарето и го повели в града да го продадат, като оставили юлара близо до Стояна. Събужда се Стоян, гледа, няма магарето. Разтърква добре очите си, пак гледа, няма магарето, но вижда юлара му близо до него. към беседата >>
453. Свещеният олтар, ООК , София, 9.2.1927г.,
- За духовния свят именно апостол Павел е казал: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят”.
В живота на Небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вътрешно – голямо разнообразие. Ако влезете в Небето, на пръв поглед ще видите навсякъде Светлина и голямо еднообразие. Ако не сте подготвени за този живот, скоро ще се отегчите, ще се отчаете, че нищо не разбирате и ще поискате да се върнете назад между земните жители. Като се подготвите за този живот, в неговата Светлина вие ще различавате образите, ще влезете в разговор със съществата на този свят и ще видите голямото вътрешно разнообразие между тях. Значи ако очите ви са отворени, и на физическия свят да сте, вие пак ще виждате красотата и разнообразието на духовния свят. За духовния свят именно апостол Павел е казал: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят”. Всичко това е скрито в Светлината на този свят. Който е абсолютно чист и свят, само той може да види красотата на духовния и на Божествения свят. към беседата >>
454. Новата земя, НБ , София, 13.2.1927г.,
- Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш?
Един, ден той заспал под една смоковница. Същият ден Христос, като размишлявал върху спасението на човечеството, върху страданията и изпитанията, които ще дойдат в бъдеще, поради неразбиране на Неговото учение, излязъл от Йерусалим и тръгнал по посока към този прокажен. Като се поуморил малко, Той седнал да си почине под същата смоковница, дето прокаженият заспал, но Христос не го забелязал и продължил размишленията си. В това време няколко сълзи бликнали от очите на Христа и паднали върху прокажения. Той усетил, че нещо капнало върху него и веднага се събудил. Като видял човек до себе си, запитал го: Човече, защо плачеш? Погледни на мене, какъв съм окъсан и парцалив, при това и прокажен и пак не плача. Ти си здрав, добре облечен, от нищо не страдаш, защо плачеш? Христос веднага съблякъл дрехите си и ги дал на прокажения, а сам Той облякъл дрехите на прокажения. Чудно нещо, си казал прокаженият, какъв неразумен човек! Облича моите дрехи и отива с тях между хората, да разнася проказата, пък и сам да се зарази. към беседата >>
- Като го видяла тъй красив и хубаво облечен, тя се влюбила в него и му казала: Твоята дреха ми се вижда по-хубава от моята.
Царят бил един от първостепенните адепти по онова време. Той направил на дъщеря си една хубава бяла дреха, с много краски и върху влакънцата на дрехата написал миналото на цялото човечество. Дъщеря му не знаела, че има нещо писано върху дрехата й. Той пазел дъщеря си затворена в един хубав парк и не позволявал на никого да се приближава към нея. Обаче, ангелът Азраил влязъл в градината и се отправил към царската дъщеря. Като го видяла тъй красив и хубаво облечен, тя се влюбила в него и му казала: Твоята дреха ми се вижда по-хубава от моята. Хайде да ги разменим! Според правилото на ангелите, да не, отказват никому нищо, той веднага съблякъл дрехата си и я дал на царската дъщеря, а облякъл нейната. След това ангелът излязъл от градината и се върнал на небето при другите ангели. Събрали се ангелите около него, искали да прочетат написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетат. Царят, от своя страна, отишъл при дъщеря си и видял, че тя е облечена с някаква нова дреха. към беседата >>
- Царят, от своя страна, отишъл при дъщеря си и видял, че тя е облечена с някаква нова дреха.
Като го видяла тъй красив и хубаво облечен, тя се влюбила в него и му казала: Твоята дреха ми се вижда по-хубава от моята. Хайде да ги разменим! Според правилото на ангелите, да не, отказват никому нищо, той веднага съблякъл дрехата си и я дал на царската дъщеря, а облякъл нейната. След това ангелът излязъл от градината и се върнал на небето при другите ангели. Събрали се ангелите около него, искали да прочетат написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетат. Царят, от своя страна, отишъл при дъщеря си и видял, че тя е облечена с някаква нова дреха. Той започнал да се взира, да види, какво е написано върху дрехата, но не могъл да чете. Видял нещо ново написано върху нея, което не може да се чете, както е чел старото. Тъй щото днес и на земята не могат да четат написаното върху дрехата на царската дъщеря, и на небето не могат да четат написаното върху дрехата на ангела. към беседата >>
- Видял нещо ново написано върху нея, което не може да се чете, както е чел старото.
Според правилото на ангелите, да не, отказват никому нищо, той веднага съблякъл дрехата си и я дал на царската дъщеря, а облякъл нейната. След това ангелът излязъл от градината и се върнал на небето при другите ангели. Събрали се ангелите около него, искали да прочетат написаното върху дрехата му, но нищо не могли да прочетат. Царят, от своя страна, отишъл при дъщеря си и видял, че тя е облечена с някаква нова дреха. Той започнал да се взира, да види, какво е написано върху дрехата, но не могъл да чете. Видял нещо ново написано върху нея, което не може да се чете, както е чел старото. Тъй щото днес и на земята не могат да четат написаното върху дрехата на царската дъщеря, и на небето не могат да четат написаното върху дрехата на ангела. към беседата >>
- Казано е в Писанието: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито през ума на човека е минало онова, което Бог е приготвил за ония, които Го слушат, които Го любят и вървят по Неговите Пътища”.
Казвам:вие трябва да имате вяра в Божественото, Което работи в човека. Казано е в Писанието: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито през ума на човека е минало онова, което Бог е приготвил за ония, които Го слушат, които Го любят и вървят по Неговите Пътища”. Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви към постигане на своя Висок Идеал. За този човек земята е училище, дето ще среща и красиви, и весели, и комични уроци. към беседата >>
457. Праведният, НБ , София, 20.2.1927г.,
- Като я видял, той я харесал и пожелал да се ожени за нея, и по този начин да я освободи от това тежко положение.
И обратно: Какъвто е човек на земята, такъв е и на небето. Ако облечете вълка в най-добрата човешка форма, той пак ще си покаже вълчия характер. Българите дълбоко вярват в тази философия. За потвърждение на тази мисъл, ще ви приведа следния пример. В древността един царски син се разхождал един ден из града, дето срещнал една млада, хубава циганка, която, с дисаги на гърба си, ходила от къща на къща да проси. Като я видял, той я харесал и пожелал да се ожени за нея, и по този начин да я освободи от това тежко положение. И, наистина, той се оженил за нея и я поставил в положението на царица. Тя имала на разположение и дрехи, и храна, и прислуга, всичко, каквото пожелала. Обаче, скоро след оженването си тя почувствала скръб за стария си живот, особено, че не може да проси. Един ден, в отсъствието на мъжа си, тя взела известно количество брашно, което насипала по столовете, и тръгнала от стол на стол да го събира. Така тя поддържала в себе си илюзията, че ходи от къща на къща да проси. към беседата >>
459. Здрави връзки, МОК , София, 27.2.1927г.,
- Един ден той седял в градината си и четял философска книга.
Един познат разправяше своя опитност. Един ден той седял в градината си и четял философска книга. Прочел няколко глави, затворил книгата, легнал да си почине и заспал; като се събудил, отново взел книгата, за да продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой е бъркал в книгата му и е сложил в нея плика. Така разгневен, той бързо взел плика, смачкал го и в момента, когато се готвел да го хвърли в огъня, дошла му наум мисълта: „Преди да изгоря плика, ще видя какво има в него"; отваря плика и какво да види - една голяма банкнота, а на едно листче написано: „Вземете тия пари и си услужете както намирате за добре". От кого били тия пари не могъл да разбере - никакъв подпис нямало там. В първо време той се ядосал, но като видял парите, зарадвал се - малък бил пликът, но съдържанието му било голямо. към беседата >>
- Прочел няколко глави, затворил книгата, легнал да си почине и заспал; като се събудил, отново взел книгата, за да продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой е бъркал в книгата му и е сложил в нея плика.
Един познат разправяше своя опитност. Един ден той седял в градината си и четял философска книга. Прочел няколко глави, затворил книгата, легнал да си почине и заспал; като се събудил, отново взел книгата, за да продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой е бъркал в книгата му и е сложил в нея плика. Така разгневен, той бързо взел плика, смачкал го и в момента, когато се готвел да го хвърли в огъня, дошла му наум мисълта: „Преди да изгоря плика, ще видя какво има в него"; отваря плика и какво да види - една голяма банкнота, а на едно листче написано: „Вземете тия пари и си услужете както намирате за добре". От кого били тия пари не могъл да разбере - никакъв подпис нямало там. В първо време той се ядосал, но като видял парите, зарадвал се - малък бил пликът, но съдържанието му било голямо. към беседата >>
- В първо време той се ядосал, но като видял парите, зарадвал се - малък бил пликът, но съдържанието му било голямо.
Един познат разправяше своя опитност. Един ден той седял в градината си и четял философска книга. Прочел няколко глави, затворил книгата, легнал да си почине и заспал; като се събудил, отново взел книгата, за да продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой е бъркал в книгата му и е сложил в нея плика. Така разгневен, той бързо взел плика, смачкал го и в момента, когато се готвел да го хвърли в огъня, дошла му наум мисълта: „Преди да изгоря плика, ще видя какво има в него"; отваря плика и какво да види - една голяма банкнота, а на едно листче написано: „Вземете тия пари и си услужете както намирате за добре". От кого били тия пари не могъл да разбере - никакъв подпис нямало там. В първо време той се ядосал, но като видял парите, зарадвал се - малък бил пликът, но съдържанието му било голямо. към беседата >>
460. Слънцето не ще зайде, НБ , София, 27.2.1927г.,
- “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание.
По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене? “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание. Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител. Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах. към беседата >>
461. Иди повикай мъжа си!, НБ , София, 6.3.1927г.,
- Затова, като видял, че жена самарянка идва да си налее вода, Той се обърнал към нея с думите: „Ще те помоля да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко вода.“ По този начин Христос влязъл в разговор с тази жена.
Прочетената глава от евангелието на Иоана е една от важните глави. В нея Христос засяга важни положения от живота. Ние виждаме, как Христос, като дошъл до този кладенец, пожелал да пие вода, но не могъл да си извади, понеже нямал въже. Затова, като видял, че жена самарянка идва да си налее вода, Той се обърнал към нея с думите: „Ще те помоля да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко вода.“ По този начин Христос влязъл в разговор с тази жена. Той говорил за съвременните традиции, които съществували по това време в света. Жената се зачудила, как така един евреин, един израилтянин се осмелява, според тогавашните традиции, да говори с жена и да иска от нея вода. Това положение е подобно на едно от положенията в турския закон, според което се забранявало на всеки турчин да иска и да пие вода от ханъма. Осмели ли се някой турчин да престъпи този закон, с това той може да създаде източен въпрос. Традиции са това! към беседата >>
- И най-после той е минал през формата на млекопитаещо, но като видял, че и тази форма не отговаря напълно на неговото умствено развитие, напуснал и нея, явил се във формата на човек.
Или пък най-малкото за в бъдеще нашето тяло може да премине през голямо развитие. Например, в миналото си човек е преминавал през разни форми, но когато е научил и придобил това, което всяка форма съдържа в себе си, той ги е напускал една след друга, докато най-после се явил във формата, в която днес го виждаме. Той е минал през формата на паяк, и като е научил изкуството да преде, напуснал и тази форма. После е минал през формата на риба, и като научил изкуството да плува, напуснал и тази форма. След това е минал през формата на птица, и като научил изкуството да хвърчи, напуснал и тази форма. И най-после той е минал през формата на млекопитаещо, но като видял, че и тази форма не отговаря напълно на неговото умствено развитие, напуснал и нея, явил се във формата на човек. Коя е съществената причина, поради която човек се е изправил на два крака? Центърът на тежестта в животните е отзад на главата, вследствие на което те ходят на четири крака, а гръбнакът им заема успоредно положение с диаметъра на земята. Обаче у човека центърът на тежестта е в предната част на главата, вследствие на което той ходи изправен, на два крака. Изправянето на човека е във връзка с перпендикулярното движение на онези сили, които идват от центъра на земята към центъра на слънцето. Щом човек е влязъл в хармония с тези сили, той се е изправил на два крака. към беседата >>
462. Силните течения, ООК , София, 9.3.1927г.,
- Какво било учудването му, когато видял, че виолонистът припаднал.
Един виден виолонист занесъл цигулката си при майстор, да я поправи добре, защото била пукната някъде. Майсторът взел един нож и го прекарал по цялата дължина на цигулката, за да я разлепи. Какво било учудването му, когато видял, че виолонистът припаднал. Защо припаднал? При свирене виолонистът влагал своя двойник в цигулката си и когато майсторът минал с нож по нея, виолонистът усетил болка в двойника си, която му причинила припадък. Затова, именно, и в Писанието е казано: „Не се свързвайте! “ С какво? Не се свързвайте с временните, с преходните неща. към беседата >>
463. Няма тайно, НБ , София, 13.3.1927г.,
- Като се обърнал настрана, той видял две малки дечица, които плачели за майка си.
– Кон го ритна. – Добре че аз не съм виновен, да съм свободен от мнението и чувствата на хората. Втори път Господ го изпратил да вземе душата на една бедна вдовица, която умирала от злокачествена треска. Като влязъл в дома на вдовицата, той си помислил: Какво да правя сега тук, нито кон, нито вол е ритнал тази жена. Значи, аз трябва да взема душата й. Като се обърнал настрана, той видял две малки дечица, които плачели за майка си. Архангел Михаил се съжалил за бедната вдовица и не се решил да вземе душата й. Господ го попитал: „Защо не взе душата на тази вдовица? “ – Какво да правя, Господи? Като видях двете малки дечица около нея, съжалих се за тях и не се реших да взема душата й. Тогава Господ го изпратил на дъното на океана, като му казал: „Извади оттам един камък и го разчупи! към беседата >>
- Един ден, както проповядвал, той видял, че в стаята влязла една госпожа с черни очила; като погледнал към нея, веднага забравил проповедта си.
Страхът е чувство, при което човек губи и смелостта, и паметта си. Един знаменит проповедник, в Америка някъде, бил известен между слушателите си с голямото си красноречие. Когато излизал на амвона да говори, той говорел с часове и през всичкото време речта му се леела като вода. Един ден, както проповядвал, той видял, че в стаята влязла една госпожа с черни очила; като погледнал към нея, веднага забравил проповедта си. Докато се готвел да се извини пред слушателите си, че не се чувства добре и не може да довърши беседата си, отвън влязъл един благ, добър човек; той погледнал към него, в този момент паметта му се върнала, продължил проповедта си и я завършил. Значи госпожата с черните очила предизвикала в него дисхармонично състояние и забравил всичко, което трябвало да каже на слушателите си, а после добрият господин му съдействал да възстанови цялата проповед в паметта си. към беседата >>
465. Кротките, НБ , София, 20.3.1927г.,
- Като видял този лъскав камък пред себе си, той го ритнал и казал: „Как не можах да изровя едно житно зрънце вместо този камък?
Стремежът на човешкия дух се заключава в това, да разбере съдържанието и смисъла на думите, които съставляват неговата реч. Думите приличат на скъпоценни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни. Това виждаме в баснята „Петел и елмаз“. Един петел, като ровил бунището, намерил в него един елмаз, голям като кокошо яйце. Като видял този лъскав камък пред себе си, той го ритнал и казал: „Как не можах да изровя едно житно зрънце вместо този камък? “ Обаче, петелът не знае, че ако елмазът се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него. Казвате: Това се отнася за петлите. То се отнася за петлите, но същевременно се отнася и за онези хора, които обичат да ровят в бунището. към беседата >>
- Да поддържат това твърдение, то е все едно слепият да казва, че видял някой негов познат да отива към Витоша.
Тя казва: Каквото ти е нужно в живота, от мене искай. Аз ще ти дам и жито, и царевица, и ябълки, и круши, и бонбони, но от тебе искам да учиш и да слушаш. Не учиш ли и не слушаш ли, моят пръст ще те чукне, и ти ще умреш. Сега всички учени, философи, проповедници, свещеници, владици умират, а хората казват, че са отишли на онзи сят. Чудни са хората, които без да са ясновидци, казват, че техните близки отишли на онзи свят. Да поддържат това твърдение, то е все едно слепият да казва, че видял някой негов познат да отива към Витоша. Слепият, който не вижда нещата, трябва да каже: Казаха ми, че моят познат отиде на Витоша. Който вижда, само той може да каже: Видях своят познат да отива към Витоша. към беседата >>
- Който не вярва в съществуването на душата, той се намира в края на материализма, и смъртта е негов дял.
Душата осветлява човека. Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и Любовта, Мъдростта и Истината – трите начала на живота, се крият, именно, в неговата душа. Тя е склад, хранилище на всички негови богатства. Всички трудни въпроси, които изникват пред човека, се решават пак от душата. Трябва ли тогава да запитвате, съществува ли душа, или не? Който не вярва в съществуването на душата, той се намира в края на материализма, и смъртта е негов дял. Какво става с този, който умира? Той изгубва всичко. И след това хората започват да се успокояват с думите: Ако има бъдещ живот и сме живели добре ние печелим; ако пък няма бъдещ живот, нищо не губим. Казвам: Ако има бъдещ живот и не си живял, както трябва, ти губиш, понеже влизаш в живота на страданията. В този живот ти ще бъдеш глух, сляп, сакат, ням и ще се намираш във вечна тъмнина и постоянно мъчение. към беседата >>
- Един ден, като минавал покрай градската градина, видял един господин, с пръчица в ръка, маха из въздуха, управлява няколко музиканти.
След освобождението на България, един българин тръгнал да търси служба, но каквато намирал, все му се виждала трудна. Един ден, като минавал покрай градската градина, видял един господин, с пръчица в ръка, маха из въздуха, управлява няколко музиканти. Като видял това нещо, той си казал: Ето, намерих една лесна работа за мен. Като махам с тази пръчица, ще мога лесно да си изкарам прехраната. Този човек не знае, че голямо изкуство има в махането на пръчицата. Ако той маха, а музикантите не го разбират, нищо няма да излезе. Всеки може да вземе пръчицата и да я маха из въздуха, но той трябва да знае, как да я маха. към беседата >>
- Като видял това нещо, той си казал: Ето, намерих една лесна работа за мен.
След освобождението на България, един българин тръгнал да търси служба, но каквато намирал, все му се виждала трудна. Един ден, като минавал покрай градската градина, видял един господин, с пръчица в ръка, маха из въздуха, управлява няколко музиканти. Като видял това нещо, той си казал: Ето, намерих една лесна работа за мен. Като махам с тази пръчица, ще мога лесно да си изкарам прехраната. Този човек не знае, че голямо изкуство има в махането на пръчицата. Ако той маха, а музикантите не го разбират, нищо няма да излезе. Всеки може да вземе пръчицата и да я маха из въздуха, но той трябва да знае, как да я маха. Всеки може да вземе перото в ръка и да пише, но ако не знае, как да пише, нищо няма да излезе. към беседата >>
466. Лозените пръчки, НБ , София, 27.3.1927г.,
- По този начин и ти ще имаш дял в моя живот.
Тя ни дава начини да правим гумени крака и ръце на пострадалите от войната, и то такива крака, които не могат да се различат от естествените. Ние благодарим за тези гумени ръце и крака. Истински учен е този, който може да вземе краката на някой осъден на обесване и ги присади върху тялото на човек без крака. Инвалидът, на когото липсват два крака, ще каже на разбойника, когото осъждат на смърт: Приятелю, ако искаш, услужи ми с твоите крака след обесването ти. Твоите крака и така ще бъдат осъдени на изгниване, дай ми възможност да си послужа с тях! По този начин и ти ще имаш дял в моя живот. Казвате: Това е жестоко нещо! Значи, да обесите един човек и да му се отнеме целия живот, това не било жестоко, а да му отнемете двата крака след неговото обесване, това било жестоко. Ако престъпникът даде двата си крака на един праведен човек, ще изгуби ли нещо? – Нищо няма да изгуби. Праведният временно само ще си услужи с двата крака на престъпника, и после ще му ги върне. към беседата >>
- Колът иска само да се одялка, да се боядиса, да се забие в земята и с това работата около него се свършва.
Казвам: Във всички съвременни хора има един вътрешен стремеж към търсене на лесния път. Наистина, животът на кола е по-лесен, отколкото живота на растението, но в кола няма прогрес, няма развитие. Колът иска само да се одялка, да се боядиса, да се забие в земята и с това работата около него се свършва. Обаче не е така и с растението. Растението трябва да се посади, да се прокопае, полива, обработва, да се пази от паразити и т. н. Същото може да се каже и за добродетелите: За развитието на една добродетел се изисква работа, грижи, вътрешни усилия. Христос слезе на земята от невидимия свят да направи едно добро на човечеството, но трябваше пот от кръв да потече от лицето му, докато го направи. И при това казват, че Христос бил велик, всесилен човек. към беседата >>
467. Съпротивление, напор и стремеж, ООК , София, 30.3.1927г.,
- Ако сте каменар и дялате камъни, може да се случи някое малко камъче да влезе в окото ви.
Ще станете философ, няма да се тревожите. Каквото и да ви се случи, ще гледате на нещата философски. Влязъл трън в крака ви, ще седнете някъде да го извадите. Ще се посмеете на себе си и ще си кажете: „Трябваше да бъда внимателен, да не ходя бос между трънаците“. – Това искаше да ви каже трънът, затова влезе в крака ви. Ако сте каменар и дялате камъни, може да се случи някое малко камъче да влезе в окото ви. Какво трябва да направите? За да не влизат камъчета в очите ви, трябва да носите сини очила, които едновременно ще ви предпазят и от силните слънчеви лъчи. Натъкнете ли се на човек, който има бодили, като таралеж, какво трябва да правите? Ако той ви се обяснява в любов и пожелае да ви прегърне, вие трябва да му кажете: „Снемете първо дрехата с бодилите си и после ще говорим за любов“. Който обича да критикува, той има на дрехата си такива бодили. към беседата >>
468. Вехтото премина, НБ , София, 3.4.1927г.,
- Един богат американец направил такъв опит и видял, че парите му пропаднали.
Така трябва да работи всеки човек, ако иска в грубата материя да намери скъпоценните камъни. И наистина, ще срещнете хора на вид груби, но достатъчно е да ги пипнете на някое чувствително място и ще видите, че в тях се крият отлични качества. В лицето на такъв човек вие-ще имате един добър, честен и почтен приятел, на когото напълно можете да разчитате. И обратно, ще срещнете хора културни, с образование, на които не може да се разчита. Направете опит, да видите, на колко от софийските граждани, с висше образование, ако дадете 100000 лева на заем, ще могат да ги върнат след две години, според както сте уговорили. Един богат американец направил такъв опит и видял, че парите му пропаднали. Само един човек се намерил, който признал дълга си и върнал парите на време. Мнозина от тях използували теорията за прераждането и казали: ние нямаме никакви задължения към този човек. Той ни дължи от миналото и днес изплаща дълга си. Казвам: този човек нищо не ви дължи, защото той доброволно ви даде тези пари. Ако той ви дължеше, законът щеше да го хване. към беседата >>
- Ако пък ожаднееш, не пий студена вода, но пий от стомна, която е седяла няколко часа на слънце.
Освен това, българинът употребявай навои на краката си. И тях трябва да намали малко, да не увива толкова много краката си, за да могат порите на краката му свободно да приемат въздух отвън. Ако отидете на някоя нива, дето българин оре, ще видите, че като дой де време за почивка, той не ляга на браздата, която орал, но ще отиде под някоя круша и под сянката й ще заспи. После казва, че го хванало уроки. Казвам: ако не искаш да те хване уроки, почини си на браздата, която си орал, а не под сянката на крушата. Ако пък ожаднееш, не пий студена вода, но пий от стомна, която е седяла няколко часа на слънце. Пиете ли студена вода, съзнанието ви трябва да бъде будно. Много болести се раждат от бързото пиене на студена вода. Когато човек пие студена вода, той трябва да мисли, съзнанието му трябва да вземе пълно участие в сладчината на водата и в нейната температура. Бързате ли, когато пиете вода, вие ще изгубите после повече време, докато се излекувате от последствията на водата, отколкото, ако бяхте употребили една-две минути, докато изпиете водата. към беседата >>
469. Двама синове, НБ , София, 10.4.1927г.,
- Философът погледнал пред себе си и видял три магарета натоварени със скъсани цървули.
Идва при него дяволът и му казва: ти си най-умният, най-ученият човек, но ако ме послушаш и станеш мой асистент, ще ти дам един добър съвет, чрез който изведнъж ще наложиш волята си, и светът моментално ще се подобри. За тази цел дяволът изнесъл своята идея пред философа и започнал да му я доказва с ред математически изчисления на рационалните числа. Философът го изслушал, убедил се, че е така, но в скоро време разбрал, че се излъгал. Обаче, дяволът успял да го докара до бесилката. В деня, когато требвало да го бесят, дяволът пошъл пред бесилката и казал на философа: погледни в пространството и ми кажи, какво виждаш там? Философът погледнал пред себе си и видял три магарета натоварени със скъсани цървули. – Какво виждаш? – Виждам три магарета, натоварени със скъсани цървули. Това са цървулите, които скъсах, докато те доведа на бесилката. Когато скъсам още толкова цървули, тогава и ти ще подобриш положението на света. След това дяволът дръпнал бримката на въжето, и философът увиснал на него. към беседата >>
- Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си.
Дайте, обаче, горчива храна на този човек, и вижте, може ли да го заставите, да яде от нея. Щом хапне от нея, той веднага ще я повърне. Никой никого не може да застави да върши зло, или добро. Един българин се връщал от града в селото си, като водил и своето магаре. Той бил доста пиян, защото, дето ходил на гости, пил много, ту за хатъра на едного, ту за хатъра на другиго. Като видял чешма на пътя, той се отбил да напои магарето си. Магарето се напило добре и се дръпнало от чешмата. Господарят му казал: хайде, пий още малко, за хатъра на господаоя си! – Не, аз не пия за никак хатър повече, отколкото трябва. Затова, няма да пия и за хатъра на господаря си. Свободно е магарето, никой не може да го застави да направи това, което не иска. към беседата >>
- То от по-рано още му се ядяло... Не бива фанатизъм.
Ангелският живот не може да се приложи на земята, но при сегашния живот, кое е приложимо при сегашните условия - това да намерим. Хората, които са яли и пили, искат духовен живот, а духовните хора искат поповете да захвърлят кадилниците и пр. Но и на поповете им се поисква да поиграят, но като си погледне попът расото, въздържа се - това живот ли е? Някой си брат вегетира, но скрито си похапва месце - осъждат го. Оставете го, той не яде скришом - за Бога няма нищо скрито. То от по-рано още му се ядяло... Не бива фанатизъм. Злото не седи в яденето на месото, но онзи, който е заклал животното, е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш. В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него. Защо да не вземеш и си надробиш сухия хлебец. Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко - не пий това мляко. към беседата >>
- Черната ложа за да пречи на някой, казва му: "Какво си видял, като си се молил толкова време?
Черната ложа за да пречи на някой, казва му: "Какво си видял, като си се молил толкова време? " И той си смути душата. И гледаш, живее някой по Бога, но не му върви, а друг не върви по Бога, а е богат. Това са кармични работи. Ако вървиш по Бога и си беден, то ако не беше по Бога, щеше да се изгубиш досега съвсем. Пример: Англия от ред години дава уроци на държавите - Русия на Далечния изток, Германия в колониите, България разкъса на Берлинския конгрес, но сега и тя се намира в затруднено положение. към беседата >>
472. Храна, вода, топлина, светлина, ИБ , София, 23.4.1927г.,
- Когато наближили да се завърнат, 48-те от тях рекли: "Хайде да ги убием, като си дойдат, и да си разделим техните пайове." Двамата пък рекли: "Хайде да турим отрова в храната, та като ядат 48-те, да се отровят и да си поделим дяловете." Така и сторили.
Преди да почнете да правите нещо, ще се спрете и ще се помолите. Невидимият свят тогава ще ви помага, та и да направиш грешка, ще се коригираш - съдействат ти. А сега всеки гледа да използва света, да използва благата от другите за себе си. Ще ви дам пример, който и друг път съм казвал. Банда от 50 души разбойници пращат двама свои другари в града да им купят припаси, храна. Когато наближили да се завърнат, 48-те от тях рекли: "Хайде да ги убием, като си дойдат, и да си разделим техните пайове." Двамата пък рекли: "Хайде да турим отрова в храната, та като ядат 48-те, да се отровят и да си поделим дяловете." Така и сторили. Занесли отровна храна. Другарите им ги убили, но като почнали да се хранят, изтровили се всички. към беседата >>
- Една вечер тя сънувала, че вижда този, когото търси, и сутринта станала рано, но вече доволна, щастлива, че поне на сън видяла този, когото обича и когото душата й търси.
Сега ще ви предам една арабска приказка, да видите, как стават нещата в сън. Една; царска дъщеря била много недоволна от живота си, станала вече на 22 години и не могла да намери човек, когото да обича. Тя постоянно плакала, не могла да се примири с положението-си. В цялото царство не могла да намери някой млад, красив момък, когото да обикне. Една вечер тя сънувала, че вижда този, когото търси, и сутринта станала рано, но вече доволна, щастлива, че поне на сън видяла този, когото обича и когото душата й търси. Тя си казала: не го видях в действителност, но щом го видях на сън, ще го видя и в будния си живот. към беседата >>
- Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: понеже ти извърши една хубава постъпка, аз ще ти дам бяла дреха.
След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: нищо особено не представя. Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама. Най после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой плюл върху него и затова се спрял и внимателно изчистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: понеже ти извърши една хубава постъпка, аз ще ти дам бяла дреха. Един ден лебедът прекарал голямо нещастие: случило се, че едно от крилцата на хубавата му дреха се счупило, и той започнал да плаче. Като го видял тъжен, Господ му казал: не плачи, понеже ти прояви такава хубава постъпка по отношение на своя господар, аз ще те възнаградя, като дам добра служба на твоето перо. От тоз момент с него ще се пишат велики и красиви работи. Лебедът се зарадвал и успокоил. към беседата >>
- Като го видял тъжен, Господ му казал: не плачи, понеже ти прояви такава хубава постъпка по отношение на своя господар, аз ще те възнаградя, като дам добра служба на твоето перо.
Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама. Най после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой плюл върху него и затова се спрял и внимателно изчистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: понеже ти извърши една хубава постъпка, аз ще ти дам бяла дреха. Един ден лебедът прекарал голямо нещастие: случило се, че едно от крилцата на хубавата му дреха се счупило, и той започнал да плаче. Като го видял тъжен, Господ му казал: не плачи, понеже ти прояви такава хубава постъпка по отношение на своя господар, аз ще те възнаградя, като дам добра служба на твоето перо. От тоз момент с него ще се пишат велики и красиви работи. Лебедът се зарадвал и успокоил. към беседата >>
474. Забравената дума, ООК , София, 27.4.1927г.,
- И в богатство, и в сиромашия; и в здраве, и в болест; и в щастие, и в нещастие Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, аз съм с вас!
Ако някои от вас не сте в добри отношения помежду си, направете опит, не механичен, но съзнателен, да видите каква е любовта ви към Бога, доколко сте готови в Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любов към вас и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие – Той всичко ви е дал. На вас остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И в богатство, и в сиромашия; и в здраве, и в болест; и в щастие, и в нещастие Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, аз съм с вас! “ Бог не желае да загине нито едно от Неговите чеда. към беседата >>
475. Принципи на нещата, ООК , София, 4.5.1927г.,
- Апостол Павел например казва, че е ходил на третото небе, видял светли, необикновено красиви неща, разбрал смисъла на живота, но въпреки това към края на своя живот той стана патриот, искаше да спаси еврейския народ.
Сега, пак ще се върнем към въпроса за мислите, които падат върху плоскостта A100B100 във вид на лъчи. Чрез тези мисли, разумните същества от невидимия свят изпращат своите добри желания към хората, но ако не намерят добра почва за своето развитие, те се отклоняват и се връщат пак там, откъдето са излезли. Всяка мисъл, която не може да намери съответна почва за развитието си, се връща обратно към своя източник. Тази е причината, заради която при голямото богатство, при голямото изобилие и благословение, което Бог изпраща на земята, повечето хора са бедни, отколкото богати. Апостол Павел например казва, че е ходил на третото небе, видял светли, необикновено красиви неща, разбрал смисъла на живота, но въпреки това към края на своя живот той стана патриот, искаше да спаси еврейския народ. Не, патриотизмът не спасява хората. Той не е Божествена проява, но е човешко чувство. Какво разбирате под думите „патриотизъм“, „отечество“, „бащин дом“? Когато отиде при Бога, само тогава човек ще разбере истинското значение на тези думи. И след като ги разбере, тогава ще може да ги приложи в живота си. към беседата >>
476. Координиране на силите / Координация на силите, МОК , София, 8.5.1927г.,
- Ще ти дам един съвет – ще забравиш, че 200 години си седял в пространството. (втори вариант)
Някой път може да се чувствате – някой дядо 80-годишен влезне във вас, то не сте вий. Някой ваш дядо или прадядо, умрял преди стотина години, или прекарал 200 години в пространството, научил се за вас, че сте в България, в Школата, казва: «Знаеш ли, дядовото, толкова години прекарани, я ме кредитирай, ти си богат! » И той ти предаде своето настроение и ти се чувствуваш дядо, откъснаха се краката ти. Търсù този дядо. Ще му кажеш: «Слушай, дядо, ти млад трябва да станеш. Ще ти дам един съвет – ще забравиш, че 200 години си седял в пространството. Нищо повече.» – «Е, какво ще правя? » – Тури само една свещена идея, че си готов да изпълниш волята Божия – ще се подмладиш. Какво ще ми разправяш за твоите двесте години и всичката философия! към втори вариант >>
477. Сто пеняза, НБ , София, 8.5.1927г.,
- С това положението му се влошило повече: отгоре седял бикът, а отдолу змията.
Ще ви предам един малък разказ, да видите, че почивка, която води към забрава, не разрешава въпросите на живота. Един пътник, като минавал през пустинята, бил подгонен от голям, страшен бик. Като бягал и търсил място да се скрие от него, попаднал в един дълбок, сух кладенец, и там се приютил. По едно време, той вижда в кладенеца, близо до него, една змия. С това положението му се влошило повече: отгоре седял бикът, а отдолу змията. Като се намерил при две големи злини, най-после успял да се хване за една шубрака, на която забелязал малко мед, от който започнал да си поблизва. Така той се успокоил малко, починал си, и по този начин забравил, че отгоре седи бикът, а отдолу – змията. Обаче, забравянето още не разрешава въпросите. Така и хората понякога близват малко медец от щастието, но това е само близване, отгоре пак ги чака бикът, а отдолу – змията. Питам: де е вашият идеал? към беседата >>
478. Ще ви се даде, НБ , София, 15.5.1927г.,
- Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща.
Той искал, по този начин, да го подиграе. Бедният човек взима гаргата, но като я хваща случайно за гръкляна, усеща, че нещо твърдо има в устата й. Отваря устата й и издърпва оттам една скъпоценна огърлица. Като я вижда, разбира, че тази огърлица е на бившата му господарка на фабриката. Той измива огърлицата със сапун и вода и я занася на господаря си. Господарят, като видял честността на своя работник, отново го назначил на работа, като си казал: такъв честен човек не трябва да се изпуща. Друг, на негово място, би задържал огърлицата за себе си. Кое беше по-добре да направи този работник – да продаде огърлицата и да задържи парите за себе си, или – да я предаде на господаря си? към беседата >>
479. Седмият кръг на живота, МОК , София, 22.5.1927г.,
- Дълбоко замислен в своите идеи, той видял пред себе си мравка, натоварена с нещо голямо, извън силите и.
Лесно е човек да се обезсърчи, но изкуство е сам да се насърчи. Разправят за Мохамед следния случай. Като виждал колко мъчно учението му си пробивало път, той се отчаял и решил да избяга, да се скрие от очите на хората; за тази цел отишъл в една гора и като се уморил, седнал на един камък да си почине. Дълбоко замислен в своите идеи, той видял пред себе си мравка, натоварена с нещо голямо, извън силите и. Като вървяла, тя попаднала на един стръмен път. Мохамед се спрял да наблюдава как ще мине стръмнината с големия товар на гърба си; той останал учуден, като видял, че мравката не се отчаяла, но продължавала да се бори с препятствието. Мохамед започнал да брои колко пъти ще се засилва да мине стръмнината; цели 99 пъти мравката се отправяла към препятствието и на стотния път го преминала - тогава Мохамед си казал: „Ако една мравка може да приложи постоянство и да преодолее големите препятствия в живота си, не мога ли и аз да преодолея своите? ". Той се върнал у дома си и продължил започнатата работа. Като разумен и посветен човек, Мохамед видял голямото постоянство на едно малко същество и последвал неговия пример. към беседата >>
- Мохамед се спрял да наблюдава как ще мине стръмнината с големия товар на гърба си; той останал учуден, като видял, че мравката не се отчаяла, но продължавала да се бори с препятствието.
Лесно е човек да се обезсърчи, но изкуство е сам да се насърчи. Разправят за Мохамед следния случай. Като виждал колко мъчно учението му си пробивало път, той се отчаял и решил да избяга, да се скрие от очите на хората; за тази цел отишъл в една гора и като се уморил, седнал на един камък да си почине. Дълбоко замислен в своите идеи, той видял пред себе си мравка, натоварена с нещо голямо, извън силите и. Като вървяла, тя попаднала на един стръмен път. Мохамед се спрял да наблюдава как ще мине стръмнината с големия товар на гърба си; той останал учуден, като видял, че мравката не се отчаяла, но продължавала да се бори с препятствието. Мохамед започнал да брои колко пъти ще се засилва да мине стръмнината; цели 99 пъти мравката се отправяла към препятствието и на стотния път го преминала - тогава Мохамед си казал: „Ако една мравка може да приложи постоянство и да преодолее големите препятствия в живота си, не мога ли и аз да преодолея своите? ". Той се върнал у дома си и продължил започнатата работа. Като разумен и посветен човек, Мохамед видял голямото постоянство на едно малко същество и последвал неговия пример. към беседата >>
480. Постъпки, ООК , София, 25.5.1927г.,
- Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества.
Коя е причината, задето някой от скърбите и радостите ви не са ваши? Причината за това се дължи на факта, че всеки човек участва в цялото, като във велик, общ организъм. Какво лошо има в това? Привилегия е за човека да взима участие в общото съзнание, да взима дял в радостите и скърбите и на другите същества. Същият закон се отнася и до него: когато той скърби или се радва, другите хора взимат участие в неговите скърби и радости. Когато взимате участие в скръбта на някой човек, вие влизате в неговото положение, разглеждате условията, при които живее и работи, и по този начин имате сила да му помогнете. Обаче, каквото и да се говори на хората за страданията, докато съзнанието им не се пробуди, сами да разберат техния смисъл, те всякога ще търсят радостите, а ще искат да се освободят от скърбите. Щом разбере смисъла на страданията, човек ще дойде до положение сам да се освобождава и справя с тях. към беседата >>
- Дошъл при тях един брат, и като видял дръвчето, извадил ножчето си и започнал да го окастря, според своите знания по градинарство.
Преди няколко деня показвам на учениците си едно малко дръвче и казвам: Ще внимавате, никой да не бута това дръвче; искам да направя с него един опит. След няколко деня, две сестри седели при това дръвче и се разговаряли помежду си. Дошъл при тях един брат, и като видял дръвчето, извадил ножчето си и започнал да го окастря, според своите знания по градинарство. Сестрите не му казали нищо. Те мислили, че той разбира от тази работа, затова така смело се заема да кастри дръвчето. Като видях дръвчето така окастрено, попитах брата, защо е направил това без позволение. Преди всичко, той още не е завършил науките си в тази област. Не се режат дръвчетата така. към беседата >>
481. Благо и леко, НБ , София, 29.5.1927г.,
- Друг американски професор, председател на Бостънския университет, твърдял, че първият човек не се явил в Мала Азия, но някъде на Северния полюс, където бил раят.
Един американски професор, д-р Стронг, имал смелостта да разглежда въпроса за създаването на света в буквален смисъл. Той казвал, че Бог наистина е създал света в шест дни, както се казва в Битието. Обаче той заминал за онзи свят, без да докаже на хората истинността на своето твърдение. Той нямал достатъчно данни за доказване на своята теория. Друг американски професор, председател на Бостънския университет, твърдял, че първият човек не се явил в Мала Азия, но някъде на Северния полюс, където бил раят. Обаче и той не могъл да докаже своето твърдение, защото нямал положителни данни. Казвам: и при едното и при другото твърдение, Истината по тези въпроси остава незасегната. Един ден хората ще се доберат до нея, но сега само я напипват. към беседата >>
- Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката.
Има моменти пък, когато ги усеща много тежки. Това са относителни неща. Разумният човек постепенно се освобождава от своето бреме и от своето иго, без обаче да ги стоварва на гърба на другите. В един от романите на Жул Верн се разказва за един човек, който изпаднал в един съвършено самотен остров, сам, без никакъв човек около себе си. Той си направил медено вино, което поставил в няколко картунки и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката. Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката. Обаче като се качил на гърба му, старецът вече не пожелал да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. към беседата >>
- Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял.
В един от романите на Жул Верн се разказва за един човек, който изпаднал в един съвършено самотен остров, сам, без никакъв човек около себе си. Той си направил медено вино, което поставил в няколко картунки и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката. Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката. Обаче като се качил на гърба му, старецът вече не пожелал да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. Един ден като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в картунките си и пийнал малко. Понеже виното било силно, той скоро се опил. В това време старецът го хванал за гушата и казал: Дай и на мене от виното! към беседата >>
- Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца.
Той си направил медено вино, което поставил в няколко картунки и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката. Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката. Обаче като се качил на гърба му, старецът вече не пожелал да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. Един ден като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в картунките си и пийнал малко. Понеже виното било силно, той скоро се опил. В това време старецът го хванал за гушата и казал: Дай и на мене от виното! Той му дал картунката да пие. към беседата >>
- На сутринта отишъл да види дали няма нещо написано на листчето и останал силно изненадан, когато видял написано мотото, което само те помежду си знаели.
Един ден те се уговорили: ако наистина има друг свят, тогава този от тях, който по-рано замине, ще даде по някакъв начин доказателство на приятеля си, че има друг свят. След известно време един от двамата студенти заминал за онзи свят, а на земята останал да живее Мориц, тъй се казвал другарят на заминалия. Мориц очаквал вече от другаря си някакво съобщение от онзи свят. За тази цел той правил разни сеанси по един или по друг начин, но нито един от сеансите не му вдъхвал доверие. Най-после той прибягнал до следния случай: взел едно малко моливче и един бял, чист лист и ги поставил между две плочи. На сутринта отишъл да види дали няма нещо написано на листчето и останал силно изненадан, когато видял написано мотото, което само те помежду си знаели. Те предварително решили, това мото да напише онзи от тях, който по-рано замине за другия свят. Същевременно другарят на Мориц написал в това листче и следното: Аз съм много добре, но още не ми е дадена работа. към беседата >>
- По едно време видял една мечка и насочил пушката си към нея.
Сега ще ви предам един случай, станал някъде в България. Един ловец отишъл в гората, да лови мечки. По едно време видял една мечка и насочил пушката си към нея. Обаче, пушката била пълна със съчми, вследствие на което той могъл само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души. Като се видял на тясно, ловецът веднага се обърнал към Бога с молитва: Господи, моля ти се, избави ме от тази мечка! Отсега нататък обещавам, че ще хвърля пушката, няма повече да убивам мечки. Щом се помолил така, мечката го отпуснала и продължила пътя си в гората. към беседата >>
- Като се видял на тясно, ловецът веднага се обърнал към Бога с молитва: Господи, моля ти се, избави ме от тази мечка!
Сега ще ви предам един случай, станал някъде в България. Един ловец отишъл в гората, да лови мечки. По едно време видял една мечка и насочил пушката си към нея. Обаче, пушката била пълна със съчми, вследствие на което той могъл само да рани мечката, но не и да я убие. Мечката се разярила, хвърлила се върху ловеца и започнала да го натиска, да го души. Като се видял на тясно, ловецът веднага се обърнал към Бога с молитва: Господи, моля ти се, избави ме от тази мечка! Отсега нататък обещавам, че ще хвърля пушката, няма повече да убивам мечки. Щом се помолил така, мечката го отпуснала и продължила пътя си в гората. След това Господ му казал: Как няма да те натиска тази мечка, щом искаш да я убиеш? Тази работа не става лесно. Питам: кого не е натискала мечка? към беседата >>
483. Основни мисли, ООК , София, 8.6.1927г.,
- Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва.
Едно се изисква от вас: да бъдете толкова чувствителни, че да схващате и добрите, и лошите влияния и промени, които стават във вас. Вие нямате право да се оплаквате, че бял ден не сте видели в живота си. Ако сте видели черни дни, видели сте и бели дни. На човека са определени толкова страдания, колкото и радости. Когато някой казва, че не е видял бял ден в живота си, това показва, че той е бил по-чувствителен, по-отзивчив към скърбите и страданията, вследствие на което радостите са минали незабелязано покрай него, без да ги е използвал, както трябва. За тази цел, човек трябва да има будно съзнание, да схваща еднакво и радостите, и скърбите. Тъй щото, мрачните състояния на човека говорят за низходящите промени на неговия барометър. При всяко подобно положение, умът на човека трябва да бъде буден, да схваща и възходящите състояния на своя барометър. Който приема радостите в живота, той трябва да приема и скърбите. към беседата >>
485. Ще оздравее, НБ , София, 19.6.1927г.,
- Друг пък, като разправя за себе си, увлича се и най-после казва, че всичко това видял на сън.
– Защото всяка дума може да се тълкува двояко. Говори ли човек лично, той трябва малко да говори. Всяка дума, която изговаря, предварително той трябва да я прецеди през девет решета и тогава да я пусне в обръщение. Забелязано е, за пример, когато човек иска да каже нещо идейно, той тогава, именно, мълчи; когато говори лично за себе си, много неща разправя. Когато човек изнася неща от своя личен живот, той може да създаде цял роман. Друг пък, като разправя за себе си, увлича се и най-после казва, че всичко това видял на сън. Казвам: това не е нито сън, нито ясновидство, но въображението му рисува тези картини. Той иска още да убеди хората, че отгоре му диктували тези неща. Който разбира законите, той знае, отде идат тези истории. Ще дойде някой да ми разправя, че донесъл тази вода от еди-кой си извор. Казвам: аз съм открил тази вода и съм я опитвал много пъти. към беседата >>
- И ако човек търпи, ако люби, ако търси истината и славата Божия, един ден той ще има свещен дял във всичко това.
Сега, да се върнем към основната мисъл. От всички се изискват трезви идеи. Ние не сме за аскетизма, но за правилните идеи. Ние не сме за вътрешните ограничения, за изтезанията, но за правилните, за идеалните отношения между хората. И ако човек търпи, ако люби, ако търси истината и славата Божия, един ден той ще има свещен дял във всичко това. Ако е заспал, той ще се пробуди. В този смисъл, първото нещо, което ви пожелавам, е да бъдете здрави, в широк смисъл на думата. Само по този начин могат да се възстановят между хората правилни отношения. Без здраве нищо не се постига. към беседата >>
486. Равни страни, ООК , София, 13.7.1927г.,
- Каква била изненадата му, когато видял, че тя си имала възлюбен.
След десет дни той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата. Сега се облекчих. Отишъл си младият момък и повече не се върнал. Каква била причината за неговото отчаяние? Той обичал една млада мома, влюбил се в нея до полуда, и на всяка цена искал да се ожени за нея. Каква била изненадата му, когато видял, че тя си имала възлюбен. Отчаянието му изчезнало и той се примирил с положението си. – Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи. Казано е в Писанието: „Добрата жена е дар от Бога“. Аз прибавям към този стих още нещо: Добрият син, добрата жена, добрите приятели са дар от Бога. Добрият син, добрата жена, добрите приятели са дар от Бога. към беседата >>
487. Мислещият човек, МС , София, 14.8.1927г.,
- Вие седяли ли сте пред някой велик скулптор, когато той вае върху камъните?
Та казвам на младите: вие започвате една работа, събирате се на събор. Аз не искам да определям вашата програма, да определям, какво трябва да мислите и как трябва да стане вашият събор, но казвам, че събирането ви се обуславя от четири причини: от земята, от водата, от въздуха и от огъня. Мисъл е само онова, което може да създаде растеж. Какво разбирате вие под думата "растене"? Вие седяли ли сте пред някой велик скулптор, когато той вае върху камъните? Мислите ли, че всеки удар на чука не е една интенсивна мисъл? Мислите ли, че той удря дето не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъл е така силна, че предварително определя всяка резка, върху която чука, ще падне. Всеки удар е придружен с известна мисъл. Скулпторът знае да удря. към беседата >>
488. Пътят на ученика, СБ , София, 19.8.1927г.,
- Един от най-великите духове на първата създадена вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: „Това съм аз!
Някой човек казва: „Аз говоря така, аз мисля така“. Не, никой човек в света не може да говори; никой човек не може да мисли. В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на великата Божия Мъдрост. Тя се излива чрез тях. И всеки човек, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човек. Един от най-великите духове на първата създадена вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: „Това съм аз! “ Но от момента, когато казал „това съм аз“, започнал да потъмнява, да губи красотата си. Защо? – Тази красота не е била негова. Ние наричаме този дух „денница“. към беседата >>
- Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата.
Преди да завърша беседата си, ще ви дам още един пример. Това се случило в новите времена. Граф Берози имал един добър приятел, италианец, на име Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат. Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после да го отрови, да се освободи от него, за да придобие той момата. Как да извърши това? Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. към беседата >>
- Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата.
Той искал тъй да направи това престъпление, че никой да не го разбере, даже и сам Нунцио да не усети нищо. Обаче граф Берози, който обичал приятеля си, схванал мисълта на противника му. Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство да действа бавно, но сигурно. Смъртта от тази отрова идвала едва шест месеца след изпиването ѝ. В този момент граф Берози бил при своя приятел. Като видял, че той надига чашата с виното да пие, веднага взима пушката си и прицелва право в чашата. Чашата се счупва и на парчета пада на земята. Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках да се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли да ударя чашата, без да повредя някого“. Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел да спаси живота на приятеля си. И двамата похваляват граф Берози за умението му да стреля. към беседата >>
489. Братя в единомислие, СБ , София, 20.8.1927г.,
- Казват за някого, че полудял от много мисъл.
ако тя върви само в една определена посока, може да разбие черепа ви. По тази причина, именно, много хора заболяват умствено, и нервната им система се разстройва. Следователно, като разбирате този велик закон, ще трансформирате умствената си енергия, ще я отправяте към всички посоки на мозъка. Абсолютно ще избягвате еднообразие в мисълта! Човек, който мисли здраво, не полудява. Казват за някого, че полудял от много мисъл. Не, човек не може да полудее от много мислене. Умът на човека не заболява, но заболее ли сърцето, то указва вече влияние върху човешката мисъл. В предната част на мозъка не става почти никакво заболяване. Обикновено заболяването става в задната част на мозъка. Има известен род мисли, които будят, повдигат човешкото съзнание. към беседата >>
- Като се видял в това положение, уплашил се.
Това е една от задачите на ученика. Цялата ваша еволюция седи в това, да познаете отличителната си черта, като ученици. Не знаете ли вашата отличителна черта, един ден вие може да се изгубите в пътя си като ученик и няма да познаете кой сте, дали сте вие, или не. Вие знаете анекдота за онзи човек, които отишъл в банята да се къпе. Съблякъл дрехите си, влязъл в банята между другите хора, но изведнъж се изгубил, не могъл да познае кой е. Като се видял в това положение, уплашил се. Втория път, когато влязъл в банята, за да не се изгуби между другите хора, вързал един конец на крака си. Да, страшно нещо е изгубването! И човек, наистина, може да се изгуби. Щом се изгуби, в него настава една вътрешна суматоха, и умът му изфирясва. Ако човек може да се изгуби в гората, колко повече може да се изгуби в широкия свят? към беседата >>
490. Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала.
Уши няма, като нас, а чува. Ръце няма, като нас, а всичко твори. Крака няма, като нас, а навсякъде ходи, навред е. Следователно ние мислим, че всичко това, което имаме в този живот, е максимата на живота. Не, това е едно временно, преходно състояние на нещата. Ние не знаем разнообразните Божии пътища, които великата Божия Мъдрост е предвидяла и начъртала. Че днес сме така създадени в съзнанието на Бога, според Неговия велик план, това е в реда на нещата. към беседата >>
491. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- Видял я волът и се влюбил в нея.
Ще ви приведа един пример, който и друг път сте слушали. Когато водата дошла в света, облякла се в бяла, чиста рокличка, като снега. Видял я волът и се влюбил в нея. По едно време той оцапал рокличката ѝ и тя се натъжила, взела да плаче, да се оплаква на Бога от вола. Бог изпратил слънцето да ѝ помогне. То пекнало силно, стопило снега и водата отново, чиста и лека, се понесла във вид на пари горе в небесните висини. Така се изчистила нацапаната ѝ рокличка. По същия начин и вашата рокличка може да се оцапа от някой вол, но трябва ли това да спре вашата любов? към беседата >>
493. Явно говорих, СБ , София, 24.8.1927г.,
- Когато казваме, че трябва да страдаме, знайте, че това не е наш дял, това са външни материални условия на света.
Когато казваме, че трябва да страдаме, знайте, че това не е наш дял, това са външни материални условия на света. Ти си беден, пропадаш в живота, имаш мъчнотии, страдания, хората не те разбират, това е външната страна от живота на Исуса. Когато Той беше в Гетсиманската градина, молеше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша“. Но тази чаша не се отмени – така беше отредено от невидимия свят. Обаче отгоре изпратиха един ангел да Му помага. Защо разпнаха Исуса? към беседата >>
- Апостол Павел като видял този дом, тази религия, казал: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.
Кажете ми, знаете ли някъде из България поне една такава фамилия, каквато ви описвам? Такъв е образът на този дом, членовете на който четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първо чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря тия неща, вие ще кажете: „Това са мечти само, това са илюзии“. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Апостол Павел като видял този дом, тази религия, казал: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. И затова Той казва: „Отсега нататък не искам вече аз да живея, но нека в мен живее Онзи, Който носи Любовта“. към беседата >>
- – „Ти направи много голяма погрешка.“ – – „Тъй е, аз зная, че направих голяма погрешка, но като оздравея, ще се заема да я изправя и на нейно място ще туря една хубава добродетел.“ – „Ти ми каза обидна дума, с която ме ухапа.“ – „Да, така е, като ме срещнете след време, моят език ще бъде толкова мек, че като ви кажа една сладка дума, няма да остане никакъв спомен от първата.“ – „Ти си малко недодялан.“ – „Тъй е, но след време ще бъда тъй одялан, че ще ми се чудите.“ – „Ти си прост човек.“ – „Така е, но след време ще бъда толкова учен, че вие ще се радвате на моята ученост.“
– „Ама ще страдам.“ – „Тъй е, ще страдам, но след страданията ще дойде радостта.“ Радостта е наследница на скръбта. Кой е наследник на смъртта? – Наследник на смъртта е живота. Като дойдат противоречията в живота, не се стремете да се освободите от тях или да ги подпушите. Каже ли ти някой, че ще се разболееш, ще си кажеш: „Аз зная това, но след болестта ще дойде здравето“. – „Ти направи много голяма погрешка.“ – – „Тъй е, аз зная, че направих голяма погрешка, но като оздравея, ще се заема да я изправя и на нейно място ще туря една хубава добродетел.“ – „Ти ми каза обидна дума, с която ме ухапа.“ – „Да, така е, като ме срещнете след време, моят език ще бъде толкова мек, че като ви кажа една сладка дума, няма да остане никакъв спомен от първата.“ – „Ти си малко недодялан.“ – „Тъй е, но след време ще бъда тъй одялан, че ще ми се чудите.“ – „Ти си прост човек.“ – „Така е, но след време ще бъда толкова учен, че вие ще се радвате на моята ученост.“ към беседата >>
- Той се пренесъл в невидимия свят и видял, че неговият храм бил много хубав, почти готов, но имало една дупка, липсвало му един камък.
Ще ви приведа примера за онзи богат, праведен и добър човек, който искал да отиде на небето, да види какво е неговото положение там. Той се пренесъл в невидимия свят и видял, че неговият храм бил много хубав, почти готов, но имало една дупка, липсвало му един камък. Значи, за да бъде вашият храм съвършен, трябва да поставите и последния камък на място. Щом го поставите, вашият храм ще бъде съвършен и само тогава вие ще разберете живота. Докато липсва само един камък на вашето здание, не могат да ви приемат в невидимия свят. Вашият храм трябва да се съгради, да се завърши напълно. към беседата >>
494. Великото и красивото, ООК , София, 25.8.1927г.,
- Бог сам може да оправи човечеството, да подобри света, за което има свой план, но в тази работа Той оставя дял и за човека.
Мнозина мислят, че могат да отложат работата си за в бъдеще. – Да отлагате нещата в бъдеще, то е все едно да казвате, както някои казват, че светът ще се подобри в бъдеще. – Ако очаквате човечеството да се подобри в бъдеще, това е въпрос на друга йерархия. Вие предоставяте тази работа на същества по-разумни от вас. И това е добро, но всеки човек трябва да приложи нещо от себе си за подобрение на човечеството. Бог сам може да оправи човечеството, да подобри света, за което има свой план, но в тази работа Той оставя дял и за човека. Щом започне да работи чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля, човек се свързва с по-велики от себе си същества, повдига се на техния уровен, а с това заедно и съзнанието му се разширява. Същото нещо става и между културните хора във Франция, Германия, Англия, Америка и т. н. Те се намират помежду си в тясна вътрешна връзка: кореспондират си, разговарят се – поддържат известни отношения. Един ден всички хора ще се свържат и взаимно ще си помагат. Било е време, когато отделните хора, общества и народи не са били свързани помежду си, но сега вече всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло. към беседата >>
495. Малките резултати, ООК , София, 31.8.1927г.,
- Под такава круша всеки би седял, но под круша без листа и плодове, никой не би по-търсил подслон.
Същото може да се каже и за мъжа. Това особено се забелязва, когато мъжът или жената имат големи грехове. Добрият, щастливият човек е ликвидирал с кармата си, затова всеки го търси, иска да се скрие под неговата сянка. Какво по-хубаво от това да седнете под сянката на една круша, отрупана със сладки, хубави плодове? Седнете под сънката й, позаспите малко, починете си, а като дойде вятърът, разлюлее клонищата й и наготово, без труд и усилие, пусне една-две круши направо в ръцетe ви. Под такава круша всеки би седял, но под круша без листа и плодове, никой не би по-търсил подслон. към беседата >>
- Един ден, като пътувал, видял един кон паднал на земята; спрял се за малко, погледнал го и разбрал, че конят е на умиране.
Един наш приятел ми разправяше следната своя опитност. Един ден, като пътувал, видял един кон паднал на земята; спрял се за малко, погледнал го и разбрал, че конят е на умиране. Веднага конят дигнал главата си към него, погледнал го и казал, че е жаден. Нашият приятел разбрал езика на коня. Веднага му донесъл една кофа вода да пие. Конят повдигнал малко главата си, пил вода, отпуснал се пак на земята и заминал за онзи свят. Като умирал, той отправил последен поглед към нашия приятел, с което изказал благодарността си, задето му донесъл вода да разхлади гърлото си. към беседата >>
496. Божествената мисъл, МОК , София, 4.9.1927г.,
- Ако търсите Бога, ще Го намерите в новия живот, а не в стария, който представя замъждялото човечество.
Като ученици, вие трябва да се стремите към новия живот, който иде сега, и да ликвидирате със старото. Ако търсите Бога, ще Го намерите в новия живот, а не в стария, който представя замъждялото човечество. Казано е в Писанието, че Бог твори нова земя и ново небе. Значи старият човек трябва да си замине, да отвори път на новия. Бъдещето е в ръцете на новия човек. Ако искате да познаете кой е стар и кой – нов човек, вижте каква храна употребяват, с какви мисли и чувства се хранят. Старият човек се храни с отрицателни мисли и чувства – завист, користолюбие, страх, съмнение и т.н. към беседата >>