Намерени са 48 резултата от 41 беседи с части от думите : 'Духовност'.
1. Правилният развой на човешките енергии, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- Тогава, когато ние се считаме на Земята най-много духовни, Бог не намира в нас никаква духовност.
Духовните енергии на Бога, когато Той се проявява, за нас са физически енергии, а нашите духовни енергии от Земята са физически енергии за Бога. И туй, което ние наричаме физическо, като че ли няма никакво пряко отношение към нас. То е проявление на Бога. Всяка физическа енергия е проявление на Бога. В туй, в което ние не намираме никакъв смисъл, Бог е вложил най-големия смисъл, а в туй, в което ние виждаме най-големия смисъл, Бог намира най-малкото съдържание. Тогава, когато ние се считаме на Земята най-много духовни, Бог не намира в нас никаква духовност. Говоря по човешки. Защото ние си мислим, че като станем духовни, Бог ще ни обича. Това би било смешно! Няма нужда Бог да ни обича за нашето съвършенство. Индивидуално Той няма защо да ни обича, но в Бога има една вътрешна потребност да се прояви, да се радва на всяко същество на Земята – да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма. към беседата >>
2. Съмнение и воля, ООК , София, 11.2.1923г.,
- Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим.
А когато дойде да проучваме Божествената наука, ние трябва да се освободим от всички вътрешни предубеждения. За пример някой път аз си позволявам в беседите да разкритикувам владици и попове в целия свят. Ако аз сравнявам владиците и поповете с тия заведения, които сега съществуват, тяхното положение е идеално. Но ако сравня една църква с една кръчма и казвам, че църквата не стои по-горе от кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че един поп е по-долу от един кръчмар, не е вярно. Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим. А сега ние сме като кръчмарите. Те взимат туй хубавото в обратен смисъл. Не, с възвишеното и благородното другояче ще се постъпва. По друг начин ако ви се говори, за самия говорител е зле. към беседата >>
3. Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924г.,
- Тази Любов ще внесе знания, духовност между хората.
Някой път казват: „Горкият кон". Не, има хора, които страдат хиляди пъти повече, отколкото тези коне, и казвам: кое е това учение, което ще даде почивка на тези хора? Кое е това учение, което ще внесе тази радост, този мир вътре в живота им? —- Само онези разумни отношения между хората, само ако между хората дойде Божествената Любов. Само Божествената Любов ще внесе мекота и разумност в живота. Тази Любов ще внесе знания, духовност между хората. И държавите ще се изменят. Държавниците ще наредят разумни закони. Тогава и служащите ще се изменят. Всичко туй ще се нареди така, че законите няма да се налагат с насилие, и хората ще почувствуват една вътрешна свобода. По друг начин ще се прилагат тия Божествени закони. към беседата >>
- За да се изправи една погрешка, това зависи от духовността на човека.
Когато Питагор е нанасял квадрата в окръжността и е искал да намери квадратурата на кръга, той е искал да намери условията, при които общия живот в дадения случай в колко поколения може да се изправи. А само когато впишете квадрата в кръга, тогава може да определите в първото, второто, третото или четвъртото поколение ще се изправи погрешката. (Сега те го схващат дали може да се изрази лицето на кръга с точен квадрат, а то е невъзможно.) Всички тези четири проекции може ли да се слеят в една? (Ако подложим квадрата на бързо движение, той ще се слее в права линия, а правата линия при бързо движение, ще се слее в една точка.) Значи, възможно е само при бързината на светлината. За да се изправи една погрешка, това зависи от духовността на човека. Ако един човек е високо духовен, още в първото поколение може да изправите погрешката си. към беседата >>
6. Микроскопическите добрини, МОК , София, 14.2.1926г.,
- Чамът придава духовност на човека.
Когато попадне в някоя гора, човек не трябва да търси други удобства, освен тези, които Природата му предлага. В този случай той трябва да вземе пример от птиците. Както птиците правят гнездата си от мъх, шума и клончета, така и човек може да събере мъх, шума и храсти и да си направи легло за нощуване. Съвременните хора са недоволни от условията, в които живеят, и ако нямат меко, удобно легло, те се оплакват, че са спали на голи дъски. Нищо лошо няма в дъските, но ако човек спи на дъсчено легло, за предпочитане е леглото му да бъде от чамови дъски. Чамът придава духовност на човека. Когато ученикът сгреши нещо, той трябва да спи няколко вечери на чамово легло. Щом изправи погрешката си, той може да смени леглото си. И без да е сгрешил, добре е от време на време да спи на чамови дъски. Които търсят удобства в живота, те си правят пухов юрган, пухов дюшек, за да им е меко и топло. Други пък правят юрганите и дюшеците си от вълна. към беседата >>
8. Закон на съпоставянето, НБ , София, 21.3.1926г.,
- Не, приятели, има ли духовност във вълците, в псетата?
Не знам, не ми харесва тази мома, тя има нещо отвратително в себе си.” Ето как действа законът на съпоставянето. Сестрата препоръчва годеницата, а годеницата казва: „Не искам да дружиш с тази мома, има нещо отвратително в нея”. Това сме ние хората. Тези, които искат нашето щастие, ние им казваме: надалеч да сте от нас. Тъй е, духовните хора пред външните минават за извеяни хора. Не, приятели, има ли духовност във вълците, в псетата? Духовното, възвишеното във вас, Бог го е създал. Възвишеното в нас е създало нашата глава. То е издигнало божественото в нас и е причина за нашето развитие. Божественото в нас създаде ръката. Божественото в нас създаде краката. към беседата >>
9. Светлият път на Знанието, СБ , София, 22.8.1926г.,
- Значи в човека има една духовност, която може да се забележи и отвън.
Един ден той дойде на гости у дома ви и вие се радвате много. Този ден за вас е пълен само с радост, целият свят ви се вижда светъл. Извадете пак огледалото си, забележете какъв е изразът на лицето ви сега в сравнение с предишния. Вие ще забележите голяма разлика. Който ви срещне сега, ще каже: „В това лице има нещо хубаво“. Значи в човека има една духовност, която може да се забележи и отвън. После, като замине вашият приятел, тази красота на лицето ви пак изчезва. Та ще знаете, че добрите и лошите приятели, които имате, те подготвят вашите добри условия. За да имате Бога в ума си, ние трябва да пазим и към Него същите отношения. Единственият наш приятел засега в света, това е Бог. Най-добрият помощник, на Когото всякога можем да разчитаме, това е Бог. към беседата >>
10. Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!, МОК , София, 5.3.1927г.,
- Сега след ядене човек отива на работа, след работа се умори, спи, стане; яде, пак работи, пак спи, няма никаква духовност. (втори вариант)
(...)* Затуй всеки ден, като станете сутрин, ще започвате с физическите желания Всяко едно желание, ще го трансформирате, ще произведете неговата духовна сила. След ядене какво трябва да прави човек? Сега след ядене човек отива на работа, след работа се умори, спи, стане; яде, пак работи, пак спи, няма никаква духовност. Тук работата става почти в неговото подсъзнание. към втори вариант >>
13. В образ Божи, НБ , София, 1.1.1928г.,
- За в бъдеще, когато някое дете се готви да се роди в някой дом, майката ще го пита: Имаш ли свидетелство за духовност и за религиозност?
Стане ли на 120 години, той вече трябва да се занимава с философия. Само 120-годишният може да изказва здрави, положителни мисли, чрез които да поучава младите, как трябва да живеят. А на каква възраст човек може да стане духовен? Човек трябва да се е родил духовен, отпосле той не може да стане такъв. Човек става поет, музикант, художник, философ на земята, а религиозен и духовен става преди още да се е родил. За в бъдеще, когато някое дете се готви да се роди в някой дом, майката ще го пита: Имаш ли свидетелство за духовност и за религиозност? – Нямам. – Щом нямаш, търси друго място; аз не мога да те приема в моя пансион. Аз взимам думата религиозен или духовен човек във висок смисъл. От такъв човек всичко може да стане. Той може да стане и поет, и музикант, и художник, и философ. към беседата >>
14. Никодим, НБ , София, 22.1.1928г.,
- Следователно, първоначално народните песни са били идейни, одухотворени, но след като са слезли на физическия свят, те са изгубили своята духовност.
Когато синът се разговаря с майка си, това показва, че той иска да сподели нещо с нея. Синът се е влюбил в някоя мома и я описва на майка си, като я пита, харесва ли я за снаха. Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне, понеже вечер си харесал момата, не е, синко, булка за тебе. Ти трябва денем да видиш своята избраница, да видиш, как вода носи, как хляб меси, как лозе копае и как се с майка и с татка обхожда. Твоята избраница, синко, от род знатен и богат трябва да бъде." Такъв е бил разговорът между майката и сина. Следователно, първоначално народните песни са били идейни, одухотворени, но след като са слезли на физическия свят, те са изгубили своята духовност. Първоначално хората са живели в пълен мир и съгласие помежду си, но станала е някаква голяма катастрофа между тях, вследствие на което те са се отклонили от истинския живот. И днес навсякъде, от най-малките до най-големите същества, виждаме само войни и изтребления. към беседата >>
15. Какво са разбрали, ООК , София, 10.10.1928г.,
- Това са упражнения, но още не е никаква духовност.
Често слушам някой да говори за себе си, че е духовен човек. – Кое му дава право да мисли, че е духовен? – Защото не водел светски живот, чел няколко пъти Библията, занимавал се с духовни въпроси и т.н. Това са упражнения, но още не е никаква духовност. Истински духовен човек е този, който разполага с голяма интелигентност и култура, вътрешна и външна; той предвижда неща, които ще се сбъднат най-малко след 20–30 години. Няма събитие в живота, което може да го изненада. Ако е търговец, той предвижда колко стока му е нужна. Той никога не взима повече стока, отколкото му трябва. Неговият актив и пасив винаги се уравновесяват. към беседата >>
16. Стотникът, НБ , София, 8.9.1929г.,
- Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес.
Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Например, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. към беседата >>
- Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен.
За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. Физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Съществата от духовния свят са служители на онзи свят, който се намира между Божествения и физическия. Те са съединителна връзка между тия два свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен. Духовното начало у човека е съвършено независимо, както от физическото, така и от Божественото, между които расте и се развива. Например, може ли човек да стане ангел? По служене, по работа той може да бъде ангел, но не и по същество, по форма. Човек не може да приеме ангелска форма. – Защо? към беседата >>
17. Динамическа сила на мисълта, ООК , София, 3.10.1929г.,
- Каква духовност е тази, когато някоя напреднала сестра има ревматизъм в двата крака, а ненапредналата само в единия?
Често религиозните хора се спират върху въпроса, кой е повече напреднал и кой — по-малко. Казват за някоя сестра или за някой брат, че са напреднали, т. е. духовно издигнати. Същевременно те страдат от ревматизъм, или от друга някаква болест. Според мене, онзи, който наистина е напреднал в духовно отношение, той не боледува. Каква духовност е тази, когато някоя напреднала сестра има ревматизъм в двата крака, а ненапредналата само в единия? Не е лошо да боледува човек, но трябва да се знае кой именно боледува. Като се разболее човек има условия да работи върху себе си, да се изправя. Който има силна вяра, той лесно се справя с мъчнотиите, с болестите си и страданията. Той знае, кои неща са негови и кои — наследствени. Дали нещата са чужди или свои, човек трябва усилено да работи, да гледа на всичко като на задачи, които той сам трябва да реши. към беседата >>
18. Което става, ООК , София, 4.12.1929г.,
- Обаче, нито духовността, нито учеността, нито добродетелта са присъщи качества на човека.
Съществува разбиране на учен човек, а не учен. Сам по себе си човек не може да бъде нито религиозен, нито духовен, нито учен, нито добродетелен, но той се ражда с възможности да баде такъв. Впоследствие той става духовен, учен или добродетелен човек. Някой човек е добър, защото е правил усилия да бъде добър. Друг е учен, защото е правил усилия да бъде учен. Обаче, нито духовността, нито учеността, нито добродетелта са присъщи качества на човека. Някой чел един автор, втори, трети, възприел техните теории и възгледи и после минава за учен. Това не е учен човек. Ще дойде ден, когато авторите ще си вземат своите теории. Какво ще остане от учените хора? За да не изгуби това, което е придобил, човек трябва да плаща. към беседата >>
20. Задължително право / Правата на Душата и на Духа, ООК , СБ , 7-те езера, 6.8.1930г.,
- Хората според степента на онази духовност, която имат, ще използват благата на духа. (втори вариант)
Казвам, трябва тепърва да дойде духът. За идването на духа може много да се говори. Идването на духа може да бъде, както тази сутрин изгрева на слънцето. Като изгрее, ще внесе новото в душата. Щом дойде духът, ще има светлина, ще има работа. Хората според степента на онази духовност, която имат, ще използват благата на духа. Много пъти благата на деня не ги използваме, както Господ иска. Когато ще дойде духът, има известни сили в природата, които ще ти намерят работа. Те ще те заглавичкат, ще ти турят много по-важна работа, ти ще загубиш същественото. Всички трябва да се пазите от една вътрешна примка. Някой път мислим, че това ще направим, мислим да уредим живота, да станем учени, да станем големи и след туй да служим на Бога. към втори вариант >>
23. Малкото добро и малкото зло, УС , София, 19.6.1932г.,
- Каква е вашата мярка за определяне духовността?
Бъдете доволни от живота на земята, за да използвате условията, които ви се дават тук. Това значи да придобиете правилна философия за живота. Като не разбирате живота, вие бързо се произнасяте за хората. Казвате, например, за една сестра, че не е духовна. – Как разбирате кой човек е духовен и кой не е? Каква е вашата мярка за определяне духовността? Ако е въпрос да определите интелигентността на човека, това е по-лесна работа. Колкото повече светлина възприема и обработва той, толкова е по-интелигентен. Аз не говоря за физическата, но за духовната светлина. Очите мъчно възприемат силната физическа светлина. Например, пътувам в тъмна нощ през гората. към беседата >>
24. Кой ще ви даде вашето, НБ , София, 26.3.1933г.,
- Не е духовен онзи, който се занимава и вярва в някакъв отвлечен свят, това не е никаква духовност. (втори вариант)
Те си представят душата за нещо духовно. Обаче, те още не знаят какво нещо е духовното. Под думата духовно, разбирам онова, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не прави грешки, който разсъждава хубаво, който урежда добре живота си, който е здрав, щастлив и който не го гази болест, но го гази сиромашията. Това разбирам духовен човек. Не е духовен онзи, който се занимава и вярва в някакъв отвлечен свят, това не е никаква духовност. Тогава ние вярваме в друг някакъв свят, т.е. в някакъв контраст. Какво е другият свят? - Първо ние не бива да сравняваме нашия свят с другия свят. Защо? - Понеже ние не сме причина, ние сме само едно последствие. към втори вариант >>
- А духовен да е онзи, който се занимава и вярва в някакъв отвлечен свят, това не е никаква духовност.
Те си представят душата нещо духовно. Обаче те още не знаят какво нещо е духовното. Под думата духовно разбирам онова, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не прави погрешки, който разсъждава хубаво, който урежда добре живота си, който е здрав, щастлив и който не го гази болест, не го гази сиромашията. Това разбирам духовен човек. А духовен да е онзи, който се занимава и вярва в някакъв отвлечен свят, това не е никаква духовност. Тогава ние вярваме в друг някакъв свят, т.е. в някакъв контраст. към беседата >>
25. Не се мълви, НБ , София, 28.5.1933г.,
- Ето по какво онзи свят се различава от този - по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност, която е чистотата и по степента на своята доброта. (втори вариант)
- Не така както знаех. Друг един приятел ми разправяше, че негов приятел като дошъл в София, заминал за онзи свят. Една вечер го сънува и го пита: Какво има на онзи свят? Не е твоя работа да знаеш какво има на онзи свят. Този свят и онзи свят се различават по своята интензивност. Ето по какво онзи свят се различава от този - по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност, която е чистотата и по степента на своята доброта. Там където живеят тези хора, за които сега ви говоря, няма никакъв затвор, няма и гостилници като нашите. Като влезеш в една гостилница, бутнеш един бутон и веднага ти сервират. Седнеш, наядеш се и тръгнеш по пътя си. Ще се спреш на някое място, не искаш да пътуваш по обикновеному. Има си апарати, ще бутнеш едно копче, ще се качиш и ще слезеш, където искаш. към втори вариант >>
- Онзи свят ето по какво се различава: по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност, която е чистотата, и по степента на своята доброта.
“ Казвам: „Ядат и пият, и се веселят.“ Този род разсъждения не са в съгласие с онзи възглед, дето един евангелски проповедник заминава и се явява на един свой приятел и казва: „Не е на онзи свят така, както аз го проповядвах.“ „Че как е? “ „Не тъй, както знаех.“ Друг един негов приятел ми разправяше – той имал един приятел. Като дошъл в София, той заминал за онзи свят. Една вечер го сънува и го пита: „Какво има на онзи свят? “ „Не е твоя работа да знаеш какво има на онзи свят.“ Този свят и онзи свят се различават по своята интензивност. Онзи свят ето по какво се различава: по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност, която е чистотата, и по степента на своята доброта. Тези хора, за които сега ви говоря, те се отличават по едно нещо. Дето живеят, няма никакъв затвор, първото нещо, няма никакви гостилници. Там има здания така наредени. Искаш да влезеш в една гостилница, бутнеш един бутон, и веднага ти сервират. Седнеш, наядеш се и тръгнеш по пътя си. към беседата >>
26. Слушай, сине Мой!, НБ , София, 14.1.1934г.,
- Тогава духовността е средина, зенит.
Та, опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, ни най-малко не се изменяте. Аз изследвам духовните хора. И духовните хора, почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има едно Божествено начало. Тогава духовността е средина, зенит. За да има човек живот, или животът на природата, той трябва да има това начало, да е минал човек тази средина и да дойде в края на човешкия живот. Защото у човек се реализират всичките копнежи. Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате. Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса. Човешката раса е навсякъде по материалните светове, безбройни светове има. към беседата >>
28. Прав и крив път, ООК , София, 12.6.1935г.,
- Говорите за духовност, за Божествено, но физическият свят представлява голяма преграда, за да се издигнете до тези светове, и затова нямате ясно понятие за никой от тези светове.
Това е външната страна на живота, това е физическата страна на живота. Всичко туй, с което сега се занимавате, то е физическата страна на живота. Не сте си дояли, малко сте яли, много сте спали, не сте добре обути, не сте вчесани, нямате креват, нямате пари, нямате обществено положение. Това е все физическият свят. Когото и да погледна от вас, вие всички сте погълнати с проявления на физическия свят. Говорите за духовност, за Божествено, но физическият свят представлява голяма преграда, за да се издигнете до тези светове, и затова нямате ясно понятие за никой от тези светове. Някой път се спирате и казвате: „Дали има Господ или не? Като умрем, къде ще идем? Тук, тук да си поживеем." Може да живеете, но онзи ловец ще дойде и ще ви извади от вашето леговище. И ако вие се върнете на същото място, вас ви очаква смърт. Няма някой от вас, когото да не вдигнат - на този ловец ще му чуете гласа. към беседата >>
29. Ще дойде отвътре, СБ , РБ , София, 1.9.1935г.,
- Ако е светия, той може да ви обезсърчи със своята духовност.
И тъй, светът не е създаден и за учените хора, но за ония, които искат да учат. Ако някой е учен, силен или свят човек, какво ще ви ползва неговата ученост, неговата сила или неговата святост? Ако е силен, той може да ви стъпче със своя ботуш; ако е учен, той може да ви наплаши със своя ум. Той ще излезе срещу вас, ще иска да ви порази със своите знания. Ако е светия, той може да ви обезсърчи със своята духовност. Като гледате, колко е напреднал, вие ще се отчаете, ще мислите, че никога не можете да постигнете тази святост. При това положение, ще знаете, че не е важно, колко сте яли, но как се чувствате след яденето и колко от приетата храна сте асимилирали. Храненето е временен процес, в който е реален само моментът на яденето. Щом е така, между двама души може да съществува отношение само тогава когато те едновременно ядат една и съща храна. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. към беседата >>
31. Добре е, ООК , София, 18.12.1935г.,
- Питам сега: Къде е духовността у тия хора?
Сега, вие говорите за духовното, а имате всякога предвид материалните работи на Земята. Представете си един вярващ човек. Дойде друг и казва: "Дай ми сто лева на заем." Но като ги вземе, не мисли да ги връща: а и онзи, който ги е дал, не ги забравя. "Няма ли да ги върнеш? " Онзи се извинява, това-онова – няма; и най-после се скарват двамата за тия сто лева. Питам сега: Къде е духовността у тия хора? За сто лева да се карат! Ако дойде някой при мене, аз ще го поведа, да се научи да мирише. Ще му кажа: "Ела с мене. Не искай пари от мене, но се учи – каквото аз правя, прави го и ти, както аз ходя, така ходи и ти. Така ще ходиш, ще разбираш, ще се учиш, ще миришеш през целия ден. към беседата >>
32. Тази заповед приех от Отца си, НБ , София, 1.3.1936г.,
- Ако духовността може да ме ограничи, де е тогава моята духовност?
Очите трябва да му са малко хлътнали, лицето да е пожълтяло, не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват, изобщо всичко в него да е отмерено. Като видят, че някой духовен човек постъпва като обикновените, веднага му казват: Ти си духовен човек, не ти се позволява да правиш това. Това не ти подобава, онова не ти подобава. Естественият човек е свободен да прави каквото иска. Духовният човек навсякъде се ограничава. Ако духовността може да ме ограничи, де е тогава моята духовност? Казано е, обаче, че дето е духът, там е свободата. Следователно, каква свобода е тази, ако на всяка крачка съм ограничен? В друго отношение пък естественият човек е ограничен в това, че той не върши Волята Божия. Така се счита поне. Понеже, естественият човек е свободен, духът по-лесно обитава в него. към беседата >>
33. Подобно е на невод, НБ , София, 10.10.1937г.,
- Духовността в човека също има свои специфични органи.
После, всички хора не са еднакво умни. Всички хора не са еднакво добри. За да бъде добър, човек трябва да има развити органи на доброто в себе си. Доброто си има свои органи. Умът си има свои органи. Духовността в човека също има свои специфични органи. Всички хора не могат еднакво да обичат семейството. Ако разгледате този въпрос научно, ще видите, че всички мъже не са еднакво годни да бъдат бащи и всички жени не са еднакво годни да бъдат майки. Много майки нямат разположение към майки, понеже това чувство, любов към децата, не е силно развито. И затова, ако такава жена стане майка, като роди дете, тя го праща в някой приют, там да го отгледат. У някои майки чувството на любов към децата е толкова силно развито, че те постоянно се безпокоят за децата си, да не би нещо някъде да им се случи, да не ги сполети някакво нещастие. към беседата >>
35. Път и постижение, ООК , София, 14.12.1938г.,
- Духовността има съдържание.
Аз ви говоря по този начин, понеже, от тия движения не може да се освободите вече. Казвам и на вас: Вие, като дойдете и хванете контрабаса, каквато работа хванете, трябва да хванете присърце. Ако сте в началото, присърце трябва да хванете. Някой път питате защо трябва да бъдете духовни хора. Ако не сте духовни хора, вие ще бъдете хора без съдържание. Духовността има съдържание. За да добиеш съдържание в себе си, трябва да бъдеш духовен; един плод, за да е узрял, аз непременно трябва да бъда духовен. За да бъдеш духовен, ти няма да слизаш от едно място, да мислиш, това е духовност. Духовността е съдържание в тебе. Ще имаш напрежение, едно мощно желание; от известни препятствия, които имаш в живота си, ти ще искаш да се освободиш. Може да имаш едно негативно желание. към беседата >>
- За да бъдеш духовен, ти няма да слизаш от едно място, да мислиш, това е духовност.
Ако сте в началото, присърце трябва да хванете. Някой път питате защо трябва да бъдете духовни хора. Ако не сте духовни хора, вие ще бъдете хора без съдържание. Духовността има съдържание. За да добиеш съдържание в себе си, трябва да бъдеш духовен; един плод, за да е узрял, аз непременно трябва да бъда духовен. За да бъдеш духовен, ти няма да слизаш от едно място, да мислиш, това е духовност. Духовността е съдържание в тебе. Ще имаш напрежение, едно мощно желание; от известни препятствия, които имаш в живота си, ти ще искаш да се освободиш. Може да имаш едно негативно желание. Пък може да имаш едно положително желание. Имаш някаква добродетел в себе си, искаш да я приложиш. към беседата >>
- Духовността е съдържание в тебе.
Някой път питате защо трябва да бъдете духовни хора. Ако не сте духовни хора, вие ще бъдете хора без съдържание. Духовността има съдържание. За да добиеш съдържание в себе си, трябва да бъдеш духовен; един плод, за да е узрял, аз непременно трябва да бъда духовен. За да бъдеш духовен, ти няма да слизаш от едно място, да мислиш, това е духовност. Духовността е съдържание в тебе. Ще имаш напрежение, едно мощно желание; от известни препятствия, които имаш в живота си, ти ще искаш да се освободиш. Може да имаш едно негативно желание. Пък може да имаш едно положително желание. Имаш някаква добродетел в себе си, искаш да я приложиш. Имаш желание да приложиш туй добро, което имаш. към беседата >>
39. Самовъзпитание, СБ , РБ , НБ , София, 2.8.1942г.,
- Духовният предава на окръжаващите нещо от своята духовност, ученият – от своето знание. (втори вариант)
Мнозина отричат самовъзпитанието като работа върху себе си и разчитат само на онези качества и способности, които са унаследили. Те не знаят, че унаследените неща произтичат именно от самовъзпитанието. Това, което бащата и майката са придобили чрез самовъзпитание, те го предават на децата си. Това, което синът и дъщерята са придобили чрез самовъзпитание, те го предават на следното поколение, и т.н. Хората взаимно си влияят и предават нещо от себе си. Духовният предава на окръжаващите нещо от своята духовност, ученият – от своето знание. Ако дружиш с учен човек, той ще те подтикне към придобиване на знание. Затова е казано, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Някой е търговец и се стреми да стане светия. Това е невъзможно. Колкото е невъзможно търговецът да стане светия, толкова е невъзможно и светията да стане търговец. към втори вариант >>
40. Новата присадка, СБ , РБ , София, 5.9.1943г.,
- Това значи, да облече дрехата на духовността.
Някой иска да стане духовен. Това не зависи от него. Преди всичко, за човека е важно да бъде истински човек. Няма по-велико нещо за човека от това, да бъде човек: да мисли, чувства и постъпва, както Бог е определил. Щом постигне това, лесно може да стане духовен. Това значи, да облече дрехата на духовността. Лесно се облича и съблича една дреха; мъчно е да станеш истински човек. Да завършиш университет, не значи, че си станал по-добър. Ученият се ражда учен, простият се ражда прост. Колкото и да се учи, простият си остава прост. Можете ли да промените характера на заека? към беседата >>
41. Сопран и бас, МОК , София, 15.10.1943г.,
- Ето защо, когато отиваш при духовен човек, трябва да бъдеш малко объркан, да не показваш своята духовност; ако отиваш при музикален човек, трябва да минаваш за неук, да можеш да слушаш, какво ще ти говори той и как свири.
– Защо? – Тя не може да издържи тая хармония – кората й би се разчупила. Какво правят войниците, когато вървят през някой мост? – Те вървят разбъркано, без такт. Ако вървят в такт, хармонично, непременно ще съборят моста. Ето защо, когато отиваш при духовен човек, трябва да бъдеш малко объркан, да не показваш своята духовност; ако отиваш при музикален човек, трябва да минаваш за неук, да можеш да слушаш, какво ще ти говори той и как свири. Покажеш ли, че много знаеш, той ще те изпъди. Много естествено, щом знаеш много, той нищо не може да ти предаде. към беседата >>