Намерени са 127 резултата от 68 беседи с части от думите : 'Дрян'.
1. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Удрянето, преведено в научна форма, означава условията, при които можете да реагирате, когато се представи пред вас някоя мъчнотия в живота.
Заключението е правилно, обаче не всички правилни заключения са верни, защото от де знаем, че човек съвършено „умира“? Когато човек не е работил през пролетта, лятото, есента и казва: „Аз ще работя през зимата“, ще му кажа: Нямаш условия за работа; ако не си забогатял през пролетта, лятото и есента, как ще забогатееш през зимата? Ако не си работил когато е било време, как ще придобиеш вечен живот? Вечен живот можеш да добиеш сега, днес. Стига да имаш смелостта на онзи българин овчаря, правилно да носиш своята тояга и да знаеш как да боравиш с нея, как да удряш. Удрянето, преведено в научна форма, означава условията, при които можете да реагирате, когато се представи пред вас някоя мъчнотия в живота. Вие често казвате: „Както е рекъл Господ“. Но Господ казва, че на такъв страхливец ще му вземат овците, той ще бъде роб, ще седи, като евреите в Египет, да прави тухли. И наистина, ние правим само тухли и къщи. Градим, градим, направим къща, дойде Господ, изпъди ни навън. Пак започваме: 5, 10, 15, 20 години пестим, след няколко години ето пак ни я вземе. към беседата >>
- Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти.
При създаване на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух, да си избере по едно плодно дърво, за себе си. Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти. Той си казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв. Обаче, останал излъган: дрянът узрял последен. И човек може, като черешата - да узрее рано, и като дряна - да узрее последен. Защо едни плодове узряват рано, а други – късно, и затова има причини. Узряването на черешата и на дряна представят процеси, които се извършват и в човешкия живот. към беседата >>
- Той си казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв.
При създаване на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух, да си избере по едно плодно дърво, за себе си. Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти. Той си казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв. Обаче, останал излъган: дрянът узрял последен. И човек може, като черешата - да узрее рано, и като дряна - да узрее последен. Защо едни плодове узряват рано, а други – късно, и затова има причини. Узряването на черешата и на дряна представят процеси, които се извършват и в човешкия живот. към беседата >>
- Обаче, останал излъган: дрянът узрял последен.
При създаване на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух, да си избере по едно плодно дърво, за себе си. Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти. Той си казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв. Обаче, останал излъган: дрянът узрял последен. И човек може, като черешата - да узрее рано, и като дряна - да узрее последен. Защо едни плодове узряват рано, а други – късно, и затова има причини. Узряването на черешата и на дряна представят процеси, които се извършват и в човешкия живот. към беседата >>
- И човек може, като черешата - да узрее рано, и като дряна - да узрее последен.
При създаване на света, Бог направил и растенията, както и плодните дървета, и дал право на всеки дух, да си избере по едно плодно дърво, за себе си. Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти. Той си казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв. Обаче, останал излъган: дрянът узрял последен. И човек може, като черешата - да узрее рано, и като дряна - да узрее последен. Защо едни плодове узряват рано, а други – късно, и затова има причини. Узряването на черешата и на дряна представят процеси, които се извършват и в човешкия живот. към беседата >>
3. Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917г.,
- Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца.
Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да осъзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде някой да ви помогне, но не оставайте залепени. към беседата >>
5. Който намигва, ИБ , БС , София, 7.11.1918г.,
- Няма да ви помогне удрянето върху скамейките вътре в училището.
Сега, в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки. Наука не се учи така. Няма да ви помогне удрянето върху скамейките вътре в училището. Който има воля, ще я упражнява не върху скамейките, а върху ревматизма, или когато го боли корем. Вложете у вас чистите си мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се придвижите само с една сто милионна част от милиметъра, то е много нещо. Не мислете, че като започнете с това Учение, изведнъж ще направите много нещо. Аз ще приема за голям прогрес, ако само с една сто милионна част от милиметъра успеете. към беседата >>
6. Фарисей и садукей, НБ , София, 20.3.1921г.,
- Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. (втори вариант)
Ще кажете: „Тежка работа е това! “ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! към втори вариант >>
- Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. (втори вариант)
“ Не е тежко това нѣщо, то е 10 пѫти по-леко отъ това, което вършите. Вие вършите много тежки работи, а учението на Любовьта и Мѫдростьта не е тежко. Азъ не ви говоря за охоленъ животъ, а ви казвамъ, че въ този животъ ще имате много мѫчнотии, но трѣбва да ги използувате за вашето развитие, за вашето облагородяване. Замислили ли сте се нѣкога, защо имате рѫка, защо имате лакетъ и юмрукъ, китка на нея, защо се свива тя и т.н.? Ще кажете: „Юмрукътъ е за удряне, лакетътъ – за мушкане, за блъскане, когато искаме да си пробиемъ пѫть“. Не сѫ създадени тѣ за клинци, за удряне. Рѫката е дадена на човѣка да носи той благословение на страждущитѣ си братя. Рѫката е дадена да се отписватъ смъртни присѫди, да гаси пожари, да помогне по какъвто и да е начинъ на страждущия си братъ. А сега хората съ тази рѫка те обиратъ, убиватъ и послѣ ти натѫпчатъ кърпа въ устата. Слѣдъ това казватъ: „Еди кой си умрѣлъ! “ Не е умрѣлъ той, но въ устата му има натѫпкана кърпа. към втори вариант >>
- Ще кажете, че юмрукът ви е даден за удряне, лакетът – за блъскане, когато искате да си пробиете път.
Аз не ви говоря за охолния живот, но казвам, че както живеете, ще имате големи мъчнотии. Това не трябва да ви плаши, но бъдете будни, да използвате мъчнотиите за своето развитие и облагородяване. Мислили ли сте някога, защо ви са дадени ръката, лакътя, юмрука? Ще кажете, че юмрукът ви е даден за удряне, лакетът – за блъскане, когато искате да си пробиете път. Не е така. Ръката е дадена на човека да носи с нея благословение и помощ на страдащите. Ръката е дадена не да подписва смъртни присъди, а да ги отменява; да гаси пожари, да помага на болни, немощни и страдащи. Днес много хора използват ръката си не на място: с нея убиват, колят, удушават. След това спокойно казват: „Еди-кой си човек умрял“. към беседата >>
7. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922г.,
- – Защото хората са изгубили смисъла на целувката, начина, по който да се целуват, не знаят да се целуват, и започват да се бият, има удряне на глави, чупене на крака.
Онова, което жадува, което гладува, това е устата. Следователно туй състояние на човешкото сърце, и този израз на човешката уста ние наричаме целувка. Тази целувка я има не само у хората, но и между птиците и другите животни, и дори между цветята. Но хората днес са я развалили, изгубили са смисъла, и наместо да те целуне някой, кога се напие, казва: „На ти един юмрук, да знаеш, че моята ръка е силна“. И сега, ние, съвременните хора, воюваме. Защо? – Защото хората са изгубили смисъла на целувката, начина, по който да се целуват, не знаят да се целуват, и започват да се бият, има удряне на глави, чупене на крака. Правоверните тогава започват: „Господи, ние ти се молим да благословиш нашето оръжие, за да можем с нашето велико войнство и герои да победим и да ни посрещнат с баници, с винце, че ние сме победили; тъй да познаят всички народи, че само ти си Господ и че като тебе няма друг“. И тогава казват: „Благословен Господ, во имя Отца, и Сина, и Светаго Духа, амин“. Не, не, не, всички свещеници трябва да проповядват на съвременния свят и да целуват краката като тази блудница. На кого ? – На бедните вдовици, на бедните сирачета; на страдащите, на онеправданите. към беседата >>
8. Три разряда ученици, ООК , София, 30.3.1922г.,
- Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения; който може да въздържа ръката си от удряне; който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. (втори вариант)
Това е все едно да имат силата на магическата пръчица. И това е възможно, но магическата пръчица се дава само на онзи, който знае изкуството да спи правилно. Магическата пръчица не се придобива на земята, но в духовния свят. На всеки човек е дадена магическа пръчица, но малцина съзнават това. Магическата пръчица – това е разумната воля на човека. Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения; който може да въздържа ръката си от удряне; който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. Той е издържал бляскави победи и може да се нарече герой. Разумният свят възнаграждава щедро всеки, който е придобил въздържанието. За въздържанието, именно, се говори в Писанието като един от плодовете на Духа. Въздържание от Любов, а не от страх пред закона. Желая ви да бъдете въздържани и търпеливи не от страх и от срам, но от любов и съзнание. към втори вариант >>
10. Единицата и вечността, МОК , София, 30.12.1923г.,
- Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой.
Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно. към беседата >>
- Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее.
Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно. към беседата >>
- Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно.
Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно. към беседата >>
- Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна?
Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. към беседата >>
- Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано.
Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? към беседата >>
- Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно?
Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. към беседата >>
- Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано.
Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. към беседата >>
- Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна.
Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха. Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах. Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства. към беседата >>
12. Великата погрешка, МОК , София, 7.12.1924г.,
- Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. (втори вариант)
Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на Природата, най-после тя им даде нещичко, и те казват: „Открихме нещо ново! “ Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство! Може да се изчисли на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. При неестествените удари се произвеждат дразнения. към втори вариант >>
- Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. (втори вариант)
Може да се изчисли на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. При неестествените удари се произвеждат дразнения. към втори вариант >>
- Има един начин за удряне.
Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство. А сегашното ви постоянство може да се определи на колко удара? След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си. Заболят ви ръцете. Някой път ще ви се откъснат ръцете, волята ви ще отслабне, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. При ударите не бързайте никога. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука да не се пренася в ръката ти. Туй е изкуство, като удариш всичкото сътресение, което чукът произвежда, да не се пренесе в мускулите ти, а да се поляризира тази енергия навън. Има майстори, които знаят как да удрят. към беседата >>
13. Обмяна, ООК , София, 24.2.1926г.,
- Какво означава удрянето на камъни с чук в ръка?
– Не може. Ако не внимавате, можете да го изложите на ред страдания. Да допуснем, че ръката на човека има индивидуално съзнание, но вие сте принудени с нея да чукате камъни. Какво ще каже ръката в този случай? Трябва ли тя да се оплаква от своето положение? Какво означава удрянето на камъни с чук в ръка? Това показва, че човекът, чиято е ръката, иска да я впрегне в усилена работа. Той я заставя да работи, а при това не иска да ѝ причини страдания. По същия начин и Господ ни слага на работа. Ако човек трябва да бъде чук, за да преодолее известна мъчнотия, трябва ли той да се отказва от тази длъжност? Той може да бъде чук, без да си причинява излишни страдания. Как? към беседата >>
14. Ако говоря, НБ , София, 24.10.1926г.,
- Нима удрянето на клепалото, на камбаната е говор?
“Ако говоря.” - Как трябва да се говори? Павел казва: “Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.” То значи: ако езикът ми не е пълен с любов, ще бъда неорганическо вещество, каквото е медта, без разумност в себе си. Нима удрянето на клепалото, на камбаната е говор? Какво говори камбаната? Казват, че тя свиквала богомолците на молитва. Откога се научи тя да говори? Хората сами бият камбаната, а после казват, че тя ги свиквала. Вярно ли е това? към беседата >>
16. Обективен и субективен ум, ООК , София, 22.12.1926г.,
- В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при удряне с камшик.
Домогне ли се човек до тия познания, до тази вътрешна наука, той ще може лесно да се справя със себе си. Който не е придобил тази наука, той постоянно ще се натъква на вътрешни борби и противоречия, които ще го доведат до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трябва да се ползвате от окултните музикални упражнения. Тези упражнения не са нищо друго, освен методи за трансформиране на енергиите. Те коренно се различават от упражненията на обикновената музика. В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при удряне с камшик. Окултните музикални упражнения почиват на друга основа. Наистина има някои допирни точки между тях и обикновените музикални упражнения, но има и голямо различие. Окултната музика още не е достъпна за цялото човечество. Един ден, когато хората се развият музикално, тази музика ще стане достъпна за всички. Вземете, например упражнението “Киамет Зену” има източен характер и не е понятно за всички. към беседата >>
20. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание.
Той влязъл в един варел, добре осмолен отвътре и запушен с две здрави дъна. Като го гледали хората да влиза в този варел, съветвали го да не прави такъв опит, но той казал: „Аз ще ви моля да ме спуснете от височината на водопада, приготвил съм се вече, искам да опитам това нещо“. Те го спуснали от височината на водопада и гледали какво ще стане. Като слязъл долу, бързо отворили варела, за да го извадят. В какво положение го намерили? – От бързото движение на варела, от силното удряне по стените му, извадили го в безсъзнание. Дълго време трябвало да го свестяват, докато дойде в себе си. Като дошъл в съзнание, той казал: „И целият свят да ми дават, втори път не влизам във варел, да се удрям от стена в стена“. Питам: Кой ви е накарал да влезете в този варел? към беседата >>
21. Великото и красивото, ООК , София, 25.8.1927г.,
- Здравият параход не се изпитва на брега на океана, на пристанището, но всред големите вълни, всред бурите и ураганите, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при тръскане.
Питам: какво ще правите тогава, като дойдат нещастията в живота? Има действителни, има и фиктивни страдания. И на едните, и на другите човек трябва да гледа с трезв ум, със светъл поглед. Истинският човек се познава при неблагоприятните условия на живота, а не при благоприятните. Вярата на човека се изпитва при най-големите противоречия. Здравият параход не се изпитва на брега на океана, на пристанището, но всред големите вълни, всред бурите и ураганите, при блъскане, при удряне, при огъване на една и на друга страна, при тръскане. И най-после, когато този параход премине от единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, без да е загубил нито един матрос, нито един пътник, той заслужава похвала. Голям юнак е този параход. към беседата >>
22. Ни мъж, ни жена, НБ , София, 20.11.1927г.,
- Ако цигуларят свири, без да знае, какво съдържание да влее във всеки тон, неговото свирене представя удряне върху кюнците на празна канализация.
От човека зависи, за какво и как може да употреби разните гами в живота си. Има хора, които не могат да търпят високите тонове. Тяхното ухо не е свикнало към вибрациите, към енергиите на високите тонове. В това отношение, всеки музикален тон представя цев, тръба, през която минава неговата енергия. Това показва, че всеки тон има известно съдържание. Ако цигуларят свири, без да знае, какво съдържание да влее във всеки тон, неговото свирене представя удряне върху кюнците на празна канализация. Никой не обича такова свирене. Този цигулар свири без вдъхновение. Това е мъртво свирене. Значи, има мъртва, има и жива музика. Жива музика е тази, на която тоновете са пълни със съответно за тях съдържание. към беседата >>
23. Човешки и природни енергии, МОК , София, 25.12.1927г.,
- Силното удряне на токовете в земята разтърсва нервната система.
Колкото по-подвижни са пръстите ви, толкова по-здрави ще бъдете. Горната част на ръката е положителна – волева, а долната – отрицателна. Добре е, от време на време да търкате дланите си една в друга, да махнете неразположението си. За да се справи със своите състояния, човек трябва да наблюдава вървежа си, да изучава стъпката си. Ако удря силно с токовете си, това показва твърд характер. Силното удряне на токовете в земята разтърсва нервната система. Ако токовете се изяждат навън, това показва, че човек е несправедлив към външния свят; ако се изтриват отвътре, той е несправедлив към себе си. Здравословно е, когато ходите, да стъпвате на пръстите си тихо, спокойно, да не внасяте разстройство в нервната система. Гледайте на човешките прояви като на задачи за разрешаване. Важно е да ги разрешите правилно и да научите нещо от тях. Като изучавате различните науки, вие развивате специални центрове, чрез които решавате задачите си. към беседата >>
24. Ще бъдат предупредени, ООК , София, 25.4.1928г.,
- Всеки знае, че когато се строи нещо ново, всякога има чукане, удряне, шум, блъскане.
Сега не е време да се спираме върху научните обяснения за земетресенията. За това са дадени ред научни теории, които се свеждат все към една, а именно: причините на земетресенията са големите или малки размествания на земните пластове, които са започнали да се огъват от преди хиляди и милиони години насам. В Писанието е казано, че ние сме в последните дни, когато на земята се създава нов континент. Всеки знае, че когато се строи нещо ново, всякога има чукане, удряне, шум, блъскане. Майстори работят със своите чукове и длета. Такова нещо преживява днес цялата земя: пластовете се разместват, хлътват, огъват се; вулкани изригват и т. н. Всичко това учените обясняват с ред теории. Майсторите, които работят в земята, не са като тия, които работят на повърхността й. За тях огънят не е пречка, както за майсторите на земята. към беседата >>
25. Без прегради, ООК , София, 3.10.1928г.,
- Обаче съзнателният, разумният човек може да събори преградата изведнъж, с едно удряне на главата.
Фигуративно, тази преграда се представя във вид на окръжност, равна на 360 градуса. Ако за извървяването на всеки градус е нужен един живот на земята, то за извървяване на цялата окръжност са нужни 360 живота. Значи 360 прераждания са нужни на човека, да събори преградата, която сам е поставил. Щом събори преградата, той ще се освободи от страданията и нещастията в живота си. Този е пътят на обикновения човек. Обаче съзнателният, разумният човек може да събори преградата изведнъж, с едно удряне на главата. Трябва ли човек да удари 360 пъти главата си в преградата, за да разбере, че тя му пречи и трябва да я събори? Като се удари веднъж в нея, той трябва да направи всички усилия да я събори, да не чака 2-ро, 3-то и 350-то прераждане, да удря главата си. Трябва ли човек да се преражда 360 пъти, за да събори една преграда? Ще кажете, че чрез прераждане човек придобива опитности. Какви опитности придобива магарето, като носи вода всеки ден, а отгоре на това го бият? към беседата >>
28. И рече Исус, НБ , София, 6.4.1930г.,
- Днес нито фалагата е на място, нито седенето на колене, нито удрянето с пръчка по ръцете.
Задача на съвременния човек е да възпита мислите и чувствата си, но не така, както едно време учителите са възпитавали учениците. Днес нито фалагата е на място, нито седенето на колене, нито удрянето с пръчка по ръцете. Това са отживели методи на възпитание, които не могат вече да се приложат. За да се възпита младото поколение, преди всичко трябва да се възпитат родителите. Майки, бащи, учители, свещеници, управници – всички трябва да се превъзпитат. Цялото човечество трябва да се превъзпита, да преобрази своята мисъл. Мисълта пък ще преобрази чувствата, а те заедно ще преобразят постъпките. към беседата >>
30. На видело, НБ , София, 4.5.1930г.,
- Има ли право сливата да се сърди за същото на дрянката?
– Щом спорят, това показва, че те нямат връзка помежду си, поради което започват едни други да се обиждат. Хората могат да спорят, но да не се обиждат. Започнат ли да се обиждат, те приличат на деца, които си казват едно на друго: Ти нямаш право да мислиш така. Що се отнася до мисълта, всеки има право да мисли свободно, според строежа на своята мисъл, но между мисълта на всички хора трябва да има връзка. Има ли право ябълката да се сърди на крушата, че си е създала такава форма? Има ли право сливата да се сърди за същото на дрянката? Формите на мислите могат да бъдат различни, но да съществува връзка между тях. Красотата е в разнообразието на формите, а не в тяхното еднообразие. Всяко растение, всеки плод може да цъфти и връзва, както иска, това е негово право, но не може да се налага на другите, да изисква от тях да имат цвят и плод като неговите. Ще кажете, че вашите вярвания и възгледи са свещени. За вас са свещени, но не за всички хора. към беседата >>
31. С огън и сол, НБ , София, 1.6.1930г.,
- Всяко удряне на чука да пада на място и да произвежда такъв ефект, че да остави само една линия.
към методите, с които разумната природа си служи. Ако майката, като бременна, не знае, как да се храни и каква храна да употребява, тя не може да роди добро и способно дете. Ако бременната жена не може да възприема само добри впечатления от външния свят и да се предпазва от лоши, не може да роди добро дете. Ако не прави избор на книгите, които чете, и ако не възприема само добри мисли и чувства, тя не може да роди добро дете. Тя трябва да бъде майстор-скулптор, да работи вещо с чука. Всяко удряне на чука да пада на място и да произвежда такъв ефект, че да остави само една линия. Всички линии, събрани заедно, трябва да образуват статуята. към беседата >>
32. Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота), ООК , София, 20.4.1932г.,
- Ще кажете, че удрянето с лъка има за цел да изрази динамичните знакове.
Сегашните хора се чувстват нещастни, недоволни от живота. Това е външната, т.е. човешката страна на живота. Страхът, съмнението, подозрението, това е човешката страна на живота; болестите, скъперничеството, гордостта и тщеславието са също човешката страна на живота. Гневиш се, и това не е лошо, но гневи се музикално, както музикантът се гневи и удря с лъка си. Ще кажете, че удрянето с лъка има за цел да изрази динамичните знакове. Това е израз на музиката, но не и динамика. Някой говори пред слушатели, подчертава известни думи, туря по-силно ударение на сричките. Казват, че това е динамика на речта. Това е забиване на гвоздеи в умовете на хората, но не и динамика. към беседата >>
- Ако рибата създаде език за говорене, то при изхвърлянето на водата би имало едно голямо удряне.
То е привидно така. Понеже водата е добър проводник на електричеството, и рибите са проводници на електричеството. Има повече електричество в рибите, отколкото магнетизъм. Затова е по-малко подвижна и затова кръвта е студена, понеже туй течение е създало неблагоприятни условия. Тя е лишена от говор, тя и да иска, не може да говори. Ако рибата създаде език за говорене, то при изхвърлянето на водата би имало едно голямо удряне. Всякога щяха да се удрят едни други. Който е насреща, като изхвърли водата от устата, винаги ще усеща едно удряне от страна на водата. Питам, какво щеше да бъде, ако един човек говори един час, както аз ви говоря тук, и от устата ми да изскача вода. Всички щяхте да бъдете мокри. Кой от вас би устоял на струята? към беседата >>
- Който е насреща, като изхвърли водата от устата, винаги ще усеща едно удряне от страна на водата.
Има повече електричество в рибите, отколкото магнетизъм. Затова е по-малко подвижна и затова кръвта е студена, понеже туй течение е създало неблагоприятни условия. Тя е лишена от говор, тя и да иска, не може да говори. Ако рибата създаде език за говорене, то при изхвърлянето на водата би имало едно голямо удряне. Всякога щяха да се удрят едни други. Който е насреща, като изхвърли водата от устата, винаги ще усеща едно удряне от страна на водата. Питам, какво щеше да бъде, ако един човек говори един час, както аз ви говоря тук, и от устата ми да изскача вода. Всички щяхте да бъдете мокри. Кой от вас би устоял на струята? Че вие щяхте да се изпотите до края на беседата. Казваме: „Каква е речта му? към беседата >>
35. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален, ООК , София, 23.11.1932г.,
- Всяко удряне трябва да е музикално. (втори вариант)
Сега не трябва да се вадят крайни заключения. Рекох, боят има своето място. Да биеш и да знаеш как да биеш, това е цяло изкуство. Много деца остават невъзпитани, защото никога не са опитвали пръчицата. За малките деца има такива тънки пръчици и с тях майките трябва да бият децата си по дебелите, меки места. Всяко удряне трябва да е музикално. Най-напред ще удариш хоризонтално, ще гледаш пръчицата да не бъде нито наклонена надолу или нагоре, но съвсем хоризонтално. Ударът трябва да бъде такъв, че да намериш неговата равнодействуваща. Много майки и бащи не знаят как да удрят и затова всеки удар, не турен на място, той се връща назад към майките и бащите. Ако майката и бащата не бият децата си както трябва, един ден синът и дъщерята ще бият майка си и баща си. Преди няколко деня дойде един господин, да се оплаче от сина си и казва: „Видиш ли, отидох в монастир, избягах от сина си. към втори вариант >>
36. Най-малкият опит, ООК , София, 24.1.1934г.,
- Защото, когато Бог направил природата, дрянът цъфнал най-рано.
Този път, по който вървите, никой досега не е могъл да го премине, но е трябвало да се върне назад. Вие сте на едно место, от гдето по-нататък не можете да минете, каквото и да правите. И затова казвам: Трябва да станете носители на Божията Любов, през вас да мине Божията Любов, та Бог да говори чрез вас така, както Бог говори чрез слънцето, чрез изворите, чрез звездите. Така както Бог говори чрез природата. Така трябва да говори чрез вас, по същия начин и като говори да не искате да постъпвате така, както дяволът постъпва. Защото, когато Бог направил природата, дрянът цъфнал най-рано. Дяволът си направил колибката при дряна и казал: „Този дрян е мой! “ Но, дрянът узрял най-късно. Не тургай колибката при някое дърво. Всичко, каквото цъфти, това е за вас. Специфично никъде не тургай своята колибка. към беседата >>
- Дяволът си направил колибката при дряна и казал: „Този дрян е мой!
Вие сте на едно место, от гдето по-нататък не можете да минете, каквото и да правите. И затова казвам: Трябва да станете носители на Божията Любов, през вас да мине Божията Любов, та Бог да говори чрез вас така, както Бог говори чрез слънцето, чрез изворите, чрез звездите. Така както Бог говори чрез природата. Така трябва да говори чрез вас, по същия начин и като говори да не искате да постъпвате така, както дяволът постъпва. Защото, когато Бог направил природата, дрянът цъфнал най-рано. Дяволът си направил колибката при дряна и казал: „Този дрян е мой! “ Но, дрянът узрял най-късно. Не тургай колибката при някое дърво. Всичко, каквото цъфти, това е за вас. Специфично никъде не тургай своята колибка. Сега имаш любов само към един човек. към беседата >>
- “ Но, дрянът узрял най-късно.
И затова казвам: Трябва да станете носители на Божията Любов, през вас да мине Божията Любов, та Бог да говори чрез вас така, както Бог говори чрез слънцето, чрез изворите, чрез звездите. Така както Бог говори чрез природата. Така трябва да говори чрез вас, по същия начин и като говори да не искате да постъпвате така, както дяволът постъпва. Защото, когато Бог направил природата, дрянът цъфнал най-рано. Дяволът си направил колибката при дряна и казал: „Този дрян е мой! “ Но, дрянът узрял най-късно. Не тургай колибката при някое дърво. Всичко, каквото цъфти, това е за вас. Специфично никъде не тургай своята колибка. Сега имаш любов само към един човек. Утре той ще умре, какво ще правиш тогава? към беседата >>
37. Разумно разбиране, ИБ , София, 22.3.1934г.,
- Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти.
Гледам, обаче, тя седи, наблюдава ме. По едно време отвори вратата, дигна ръката си нагоре и излезе от стаята ми. Ставам сутринта, но забелязвам, че в мисълта ми е станала някаква промяна, започнах да мисля за Бога, за хората, за доброто в света. Като мислих така, дойде ми наум да ви посетя, да чуя, какво ще ми кажете. Тогава аз й казах: благодари на майка си, че те е ударила по главата. Това удряне е станало причина да се пробуди съзнанието ти. Върви в Божествения път и не се безпокой. Докато си в този път и вършиш волята Божия, никаква стомна няма да удря главата ти. към беседата >>
- Обаче, дрянът узрял най-късно от всички плодове.
Едно време дяволът решил пръв да обере дренките. Той се полакомил за тях, защото видял, че дрянът цъфнал пръв между всички плодни дървета. Затова той често го обикалял, дано узрее по-скоро, да го обере. Обаче, дрянът узрял най-късно от всички плодове. В това време хората успели да изпреварят дявола. Те преди него обрали дренките. Когато отишъл да бере дренки, дяволът останал изненадан. Сега се носи предание, че оттогава дяволът се заканил на хората да ги мъчи, да ги изкушава, понеже те първи обрали дренките. Ако хората не бяха обрали дренките, дяволът нямаше да ги изкушава. към беседата >>
39. Бъди доволен / Доволството, УС , София, 24.11.1935г.,
- Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява. (втори вариант)
“ Свещеникът разбрал погрешката си и продължил пътя си. Казвам: Въпросът между мъжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросът между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирят чукът и наковалнята. Чукът удря върху наковалнята без да мисли, че я измъчва. Наковалнята му противодейства, търси начин да отбие неговия удар. Обаче в удрянето на чука и в противодействието на наковалнята гвоздеят се оформява. В действието и противодействието се твори великото и красивото в света. Като се говори на хората, явява се въпросът, какво се постига с това. Все се постига нещо. Говоренето не е нищо друго, освен превозно средство, пренасяне на човешката мисъл от едно място на друго. Както човек се пренася с различни превозни средства, така и мисълта се пренася с биволска кола, с файтон, с автомобил, с параход, с влак, с аероплан и най-после с бързината на светлината. към втори вариант >>
40. Възможности и условия на ума и сърцето, МОК , София, 14.2.1936г.,
- Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата.
Той бута, мести, ходи. В това училище, ако е знаел, каквото поиска, ако пипне ще дойде на мястото. Той само блъска, не пипа както трябва. Той удря с краката си, но с ритане тази работа не става. Той удря и работите идат, както той не иска. Най-после той прочел на едно място наставленията в това училище: „Никакво удряне тук в училището не се позволява, но много леко натискане на копчетата. Леко ще буташ и като бутнеш, веднага ще имаш. Никакво кряскане не изисква. Ще ходиш да четеш.“ Това той разбрал сега. Туй копче, дето дошъл, било написано на неговия език. И той казва: „Намерих цаката.“ Отива на друго копче, написано на друг език. към беседата >>
43. Явих ви го!, НБ , София, 6.2.1938г.,
- Аз съм виждал учителят дигне дряновата пръчка, ученикът си простре ръката и учителят удари, а някой път ученикът си дръпне ръката, за да избегне удара.
Като възпитаха човека да стане добър, казват: Станахте добри. След туй вторият метод ще турят, ученикът на гърба на другия, че учителят ще го налага по задницата. Когато бие по задницата, казва: Малко да ядеш. Това значи хигиена на яденето. След това дойде ръката. Аз съм виждал учителят дигне дряновата пръчка, ученикът си простре ръката и учителят удари, а някой път ученикът си дръпне ръката, за да избегне удара. Той пак ще си просне ръката и той като го удари, три пъти го удари, значи трябва да мислиш хубаво. Справедлив трябва да бъде ученикът. Най-после дойде шляпането с плесница, не с пръчка. Учителят удари една плесница, едно шамарче. Какво означава? към беседата >>
45. Степени на съзнанието, СБ , РБ , София, 21.8.1938г.,
- От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта.
Коя е причината за топенето на снега в ръката на светията? Когато българинът иска да произведе огън, той взима парче кремък и го удря с парче стомана. От това удряне се образува искра, огън, който запалва праханта. Следователно, като наблюдавал крака на младата мома и размишлявал върху красивите неща в света, в сърцето на светията се образувал огън, който стопил снега в ръката му. Ще кажете, че светията се е съблазнил. – Не, никаква съблазън не е това, но мислите му са минали от едно състояние в друго, както съзнанието минава през различни фази. към беседата >>
46. Да станем едно, ООК , София, 9.11.1938г.,
- Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря.
Патила ми е главата много пъти.“ Питам, ако иде някой и извади от кутията за умрелите, какво очакваш ти? Или пък от кутията, дето той венчавал младите или пък от кутията, дето е [кръщавал] новородените? Вие, понякой път, седите и казвате: „Дали туй, което аз върша, е благоугодно на Господа? “ Често казвам, че неща, извършени без любов, губят своята стойност. Всяко нещо, което направите без любов, губи цената си. Вчера, като дойде свети Георги, му харесах удрянето, струва си, ако имах пари, бих му дал не 50 лева, но 150 и 200 лева, само за начина, както удря. Тропа като капелмайстор. Най-първо по-слабо, после по-силно. Аз мълча, удря по-силно. Аз пак мълча, още по-силно удря. Казвам, той ако е на моето място и аз на неговото, как ще удрям? към беседата >>
48. С вяра, без смущение / И в мене, СБ , РБ , 7-те езера, 21.7.1939г.,
- Когато онзи каменар отиде при един камък, с чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? (втори вариант)
Питам сега: какви са побужденията ви вие да обичате някого повече? Много естествено, користолюбие се крие там. Когато ида при един богат човек и започна да го хваля, казвам, че баща му е благороден човек, то е обич. Каква е целта? Да отпусне Някой кредит, да се отвори сърцето му, да даде повече. Когато онзи каменар отиде при един камък, с чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? И той го хвали. Удари го веднъж, дваж, сто пъти като го удари, то е похвала, с чука говори на камъка. Камъкът, като разбере, че го обича каменарят, даде едно камъче. Той гледа, гледа и пак започне да го хвали, да му говори. Отчука друго парче, пак го вземе и онзи каменар не е задоволен. към втори вариант >>
- Когато онзи каменар отиде при един камък, с чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето?
Питам сега: Какви са подбужденията ви вие да обичате някого повече? Много естествено, користолюбие се крие там. Когато ида при един богат човек и започна да го хваля, казвам, че баща му е благороден човек, то е обич. Каква е целта? Да отпусне някой кредит, да се отвори сърцето му, да даде повече. Когато онзи каменар отиде при един камък, с чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? – И той го хвали. Удари го веднъж, дваж, сто пъти като го удари, то е похвала, с чука говори на камъка. Камъкът, като разбере, че го обича каменарят, даде едно камъче. Той гледа, гледа и пак започне да го хвали, да му говори. Отчука друго парче, пак го вземе и онзи каменар не е доволен. към беседата >>
- Като видял, че дрянът цъфнал пръв, той се зарадвал и казал: Дрянът ще бъде мое дърво.
В далечното минало дяволът решил да избере едно от плодните дървета за свое собствено и започнал да наблюдава, кое от тях ще цъфне най-рано. Като видял, че дрянът цъфнал пръв, той се зарадвал и казал: Дрянът ще бъде мое дърво. Рано цъфти, рано ще узрее и рано ще свърша работата си. Голяма била изненадата му, когато видял, че дрянът узрял последен. Дяволът се разгневил, че за пръв път се лъже в своя избор, и проклел дряна да стане корав, че когото бият с дрянова пръчка, да знае, че късно ще узрее. От този ден дяволът изгубил вярата си в дървета, които рано цъфтят. Обаче, дренките имат лечебно свойство. към беседата >>
- Голяма била изненадата му, когато видял, че дрянът узрял последен.
В далечното минало дяволът решил да избере едно от плодните дървета за свое собствено и започнал да наблюдава, кое от тях ще цъфне най-рано. Като видял, че дрянът цъфнал пръв, той се зарадвал и казал: Дрянът ще бъде мое дърво. Рано цъфти, рано ще узрее и рано ще свърша работата си. Голяма била изненадата му, когато видял, че дрянът узрял последен. Дяволът се разгневил, че за пръв път се лъже в своя избор, и проклел дряна да стане корав, че когото бият с дрянова пръчка, да знае, че късно ще узрее. От този ден дяволът изгубил вярата си в дървета, които рано цъфтят. Обаче, дренките имат лечебно свойство. Те се употребяват против стомашно разстройство. към беседата >>
- Дяволът се разгневил, че за пръв път се лъже в своя избор, и проклел дряна да стане корав, че когото бият с дрянова пръчка, да знае, че късно ще узрее.
В далечното минало дяволът решил да избере едно от плодните дървета за свое собствено и започнал да наблюдава, кое от тях ще цъфне най-рано. Като видял, че дрянът цъфнал пръв, той се зарадвал и казал: Дрянът ще бъде мое дърво. Рано цъфти, рано ще узрее и рано ще свърша работата си. Голяма била изненадата му, когато видял, че дрянът узрял последен. Дяволът се разгневил, че за пръв път се лъже в своя избор, и проклел дряна да стане корав, че когото бият с дрянова пръчка, да знае, че късно ще узрее. От този ден дяволът изгубил вярата си в дървета, които рано цъфтят. Обаче, дренките имат лечебно свойство. Те се употребяват против стомашно разстройство. към беседата >>
50. Към свобода!, ООК , София, 15.11.1939г.,
- И като израсне това дете и стане на 3-4 години, бащата дойде с един закон, с една дрянова пръчка и пише първия закон на детето. (втори вариант)
Сега сме под опекунството на злото. Или законът е: за всяка лоша постъпка, която направиш, ще бъдеш наказван. Вие се чудите защо е така. Вземете кой и да е дом. Когато идва детето, идва като княз - ще има радост, къпане... Цяло угощение. И като израсне това дете и стане на 3-4 години, бащата дойде с един закон, с една дрянова пръчка и пише първия закон на детето. Старите българи казват: не е позволено на детето да бута захарта в кутията. И за всяко престъпление, за една бучка захар, законът ще си каже думата. Не е позволено на детето да бута и да отвързва гърнетата с тиквените парчета в петмеза. Не е позволено на детето да влиза в градината и да къса зелени плодове и да ги яде. За онзи, който пипа, има наказание. към втори вариант >>
51. Което знаем, НБ , София, 3.12.1939г.,
- Ако насадиш един дрян, животът ти ще стане пълен.
Като израснат дърветата, които си посадил, и дадат плодове, ти ще се усмихнеш и [те] ще ти кажат: „Господарю, благодарим ти, че си ни посадил, че си ни дал възможност да поживеем няколко години на Земята. Всички плодове, които родихме, са все за тебе. Вземи ги и ги използувай както разбираш.“ Като минават край необработени места, някои казват: „Как не се намериха хора да обработят тия места, че са ги оставили толкова пусти? “ Че, пустинята е вътре във вас. При мене са идвали мнозина и ми са казвали: „Пуст е животът ми.“ За да не е пуст животът му, той трябва да сади. Ако насадиш един дрян, животът ти ще стане пълен. към беседата >>
- Знаете ли, че дрянът лекува много болести?
Знаете ли, че дрянът лекува много болести? Сега аз не искам да ви говоря за дренките, защото всички ще ги потърсите. Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири–пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш. Като израсте дрянът и използуваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане. Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: „Ти трябва да насадиш.“ Има мисли, които са от рода на дряна. към беседата >>
- Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири–пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш.
Знаете ли, че дрянът лекува много болести? Сега аз не искам да ви говоря за дренките, защото всички ще ги потърсите. Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири–пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш. Като израсте дрянът и използуваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане. Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: „Ти трябва да насадиш.“ Има мисли, които са от рода на дряна. Ще посадите тези мисли в себе си, да получите плодовете на дряна. Ако стомахът ти се разстрои, яж дренки и тиква и стомахът ти ще се поправи. към беседата >>
- Като израсте дрянът и използуваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо.
Знаете ли, че дрянът лекува много болести? Сега аз не искам да ви говоря за дренките, защото всички ще ги потърсите. Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири–пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш. Като израсте дрянът и използуваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане. Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: „Ти трябва да насадиш.“ Има мисли, които са от рода на дряна. Ще посадите тези мисли в себе си, да получите плодовете на дряна. Ако стомахът ти се разстрои, яж дренки и тиква и стомахът ти ще се поправи. Тези дренки, за които аз говоря, са способни да мислят и да чувствуват. към беседата >>
- Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: „Ти трябва да насадиш.“ Има мисли, които са от рода на дряна.
Знаете ли, че дрянът лекува много болести? Сега аз не искам да ви говоря за дренките, защото всички ще ги потърсите. Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири–пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш. Като израсте дрянът и използуваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане. Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: „Ти трябва да насадиш.“ Има мисли, които са от рода на дряна. Ще посадите тези мисли в себе си, да получите плодовете на дряна. Ако стомахът ти се разстрои, яж дренки и тиква и стомахът ти ще се поправи. Тези дренки, за които аз говоря, са способни да мислят и да чувствуват. Дрянът е толкова учен, че едно време могъл да излъже и дявола. Като го посадил Господ, дрянът цъфнал много рано. към беседата >>
- Ще посадите тези мисли в себе си, да получите плодовете на дряна.
Сега аз не искам да ви говоря за дренките, защото всички ще ги потърсите. Ако си слаб, безхарактерен човек, посей четири–пет дряна и веднага ще придобиеш нещо в характера си, ще се измениш. Като израсте дрянът и използуваш плодовете му, в характера си непременно ще придобиеш нещо. И тогава, каквато работа започнеш, ще стане. Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: „Ти трябва да насадиш.“ Има мисли, които са от рода на дряна. Ще посадите тези мисли в себе си, да получите плодовете на дряна. Ако стомахът ти се разстрои, яж дренки и тиква и стомахът ти ще се поправи. Тези дренки, за които аз говоря, са способни да мислят и да чувствуват. Дрянът е толкова учен, че едно време могъл да излъже и дявола. Като го посадил Господ, дрянът цъфнал много рано. Като видял това нещо, дяволът си казал: „Тъкмо това търся. към беседата >>
- Дрянът е толкова учен, че едно време могъл да излъже и дявола.
И тогава, каквато работа започнеш, ще стане. Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: „Ти трябва да насадиш.“ Има мисли, които са от рода на дряна. Ще посадите тези мисли в себе си, да получите плодовете на дряна. Ако стомахът ти се разстрои, яж дренки и тиква и стомахът ти ще се поправи. Тези дренки, за които аз говоря, са способни да мислят и да чувствуват. Дрянът е толкова учен, че едно време могъл да излъже и дявола. Като го посадил Господ, дрянът цъфнал много рано. Като видял това нещо, дяволът си казал: „Тъкмо това търся. Понеже рано си цъфнал, рано ще узрееш, ще те избера за мое дърво.“ Дяволът го заградил и чакал час по-скоро да узрее. Но дрянът си казал в себе си: „Аз ще ти дам да разбереш.“ Дрянът си казал: „Аз цъфнах рано, защото мислех, че ще дойде някой учен и умен човек да ме избере за свое растение, но понеже дойде ти, същество, което мисли само за себе си, аз ще узрея най-после. Така ще ти дам един добър урок.“ Както казал, така направил. към беседата >>
- Като го посадил Господ, дрянът цъфнал много рано.
Като отидете при някой професор от растителното царство, той ще ти каже: „Ти трябва да насадиш.“ Има мисли, които са от рода на дряна. Ще посадите тези мисли в себе си, да получите плодовете на дряна. Ако стомахът ти се разстрои, яж дренки и тиква и стомахът ти ще се поправи. Тези дренки, за които аз говоря, са способни да мислят и да чувствуват. Дрянът е толкова учен, че едно време могъл да излъже и дявола. Като го посадил Господ, дрянът цъфнал много рано. Като видял това нещо, дяволът си казал: „Тъкмо това търся. Понеже рано си цъфнал, рано ще узрееш, ще те избера за мое дърво.“ Дяволът го заградил и чакал час по-скоро да узрее. Но дрянът си казал в себе си: „Аз ще ти дам да разбереш.“ Дрянът си казал: „Аз цъфнах рано, защото мислех, че ще дойде някой учен и умен човек да ме избере за свое растение, но понеже дойде ти, същество, което мисли само за себе си, аз ще узрея най-после. Така ще ти дам един добър урок.“ Както казал, така направил. към беседата >>
- Но дрянът си казал в себе си: „Аз ще ти дам да разбереш.“ Дрянът си казал: „Аз цъфнах рано, защото мислех, че ще дойде някой учен и умен човек да ме избере за свое растение, но понеже дойде ти, същество, което мисли само за себе си, аз ще узрея най-после.
Тези дренки, за които аз говоря, са способни да мислят и да чувствуват. Дрянът е толкова учен, че едно време могъл да излъже и дявола. Като го посадил Господ, дрянът цъфнал много рано. Като видял това нещо, дяволът си казал: „Тъкмо това търся. Понеже рано си цъфнал, рано ще узрееш, ще те избера за мое дърво.“ Дяволът го заградил и чакал час по-скоро да узрее. Но дрянът си казал в себе си: „Аз ще ти дам да разбереш.“ Дрянът си казал: „Аз цъфнах рано, защото мислех, че ще дойде някой учен и умен човек да ме избере за свое растение, но понеже дойде ти, същество, което мисли само за себе си, аз ще узрея най-после. Така ще ти дам един добър урок.“ Както казал, така направил. към беседата >>
53. Трите връзки, ООК , София, 31.1.1940г.,
- Та, трябва да узреете като дряна – най-късно, да излъжете дявола.
Та, трябва да узреете като дряна – най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано.“ Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал. И дяволът казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш моите страдания, които аз минах.“ Дяволът казал: „Ти си пръв, който си по-майстор от мене, да ме излъжеш.“ Та, дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. към беседата >>
- Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано.“ Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал.
Та, трябва да узреете като дряна – най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано.“ Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал. И дяволът казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш моите страдания, които аз минах.“ Дяволът казал: „Ти си пръв, който си по-майстор от мене, да ме излъжеш.“ Та, дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. Ако синът не се опитва да лъже баща си, и баща му не лъже. към беседата >>
- И дяволът казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш моите страдания, които аз минах.“ Дяволът казал: „Ти си пръв, който си по-майстор от мене, да ме излъжеш.“ Та, дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза.
Та, трябва да узреете като дряна – най-късно, да излъжете дявола. Дяволът, като видял напролет дряна, казал: „Това дърво е мое, понеже цъфна най-рано.“ Но дрянът узрял най-късно и дяволът се излъгал. И дяволът казал: „Ще те направя як, та като биеш хората, да носиш моите страдания, които аз минах.“ Дяволът казал: „Ти си пръв, който си по-майстор от мене, да ме излъжеш.“ Та, дяволът наказа дряна за лъжата, която му каза. Бащата казва на сина си, че го е излъгал. Значи в този случай синът е по-майстор от баща си. Ако синът се опитва да излъже баща си, то и бащата лъже. Ако синът не се опитва да лъже баща си, и баща му не лъже. към беседата >>
56. Новият път, СБ , София, 26.8.1941г.,
- Ето защо, смъртта не е нищо друго, освен удряне на краката в камъните.
Хората се страхуват от смъртта, затова бързат да свършат работите си. Нищо страшно няма в смъртта. Смъртта е малко изпитание, през което всеки човек минава. Да умреш, това значи да удариш крака си в един камък и да се спреш някъде да го превържеш. Понеже кракът те боли, ще поплачеш малко и като мине болката, отново ще продължиш пътя си. Ето защо, смъртта не е нищо друго, освен удряне на краката в камъните. Колкото по-невнимателно вървиш, толкова по-силно ще удряш краката си и толкова по-големи болки ще имаш. За да не страдате, ходете внимателно, избирайте равни пътища. Всеки ще умре, но би могъл да умре по естествен начин, без големи сътресения и мъчнотии. Всички хора се интересуват от смъртта и питат къде отива умрелият. Някои казват, че умрелият отива при Бога, а други отричат съществуването на духовния свят и казват, че със смъртта животът на човека се свършва. към беседата >>
59. Единствената врата, УС , София, 11.1.1942г.,
- Четвъртият метод: една дрянова пръчка, доста дълга, взема учителят и който не знае, бие по ръцете.
Един от учениците ще вземе виновния ученик за ръцете и краката и ще го тури на гърба си, учителят ще го бие по задницата. Намериха, че и този метод не е практичен. Учителят доста енергия харчи, усеща ръката си отмаляла от биенето. Третото положение: започнаха учениците да ги турят на колене долу на земята, някой път туряха мамулени зърна под коленете. Но намериха, че и този метод не е толкова практичен. Четвъртият метод: една дрянова пръчка, доста дълга, взема учителят и който не знае, бие по ръцете. Учителят казва: „Дай си ръката.“ Ученикът даде си ръката. Учителят го удари по едната и по другата ръка. Най-последният метод е плесницата. Дойде учителят, удари плесница отляво, отдясно, свърши се въпросът. Сега сме дошли до плесниците. към беседата >>
- Едно време, когато дяволът изучавал любовта, понеже знаел той, че тя е много щедра, като създала всичките растения, създала и дряна, дяволът гледал кой ще цъфне по-рано, и него ще хване.
Едно време, когато дяволът изучавал любовта, понеже знаел той, че тя е много щедра, като създала всичките растения, създала и дряна, дяволът гледал кой ще цъфне по-рано, и него ще хване. Гледа, дрянът цъфнал най-рано. Хванал се, казва: „Никой да не бута дряна, той е мой.“ Мислил, че като цъфнал най-рано, най-рано ще даде и плод, ще има търговия. Какво излязло? Той узрял най-после. Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни. към беседата >>
- Гледа, дрянът цъфнал най-рано.
Едно време, когато дяволът изучавал любовта, понеже знаел той, че тя е много щедра, като създала всичките растения, създала и дряна, дяволът гледал кой ще цъфне по-рано, и него ще хване. Гледа, дрянът цъфнал най-рано. Хванал се, казва: „Никой да не бута дряна, той е мой.“ Мислил, че като цъфнал най-рано, най-рано ще даде и плод, ще има търговия. Какво излязло? Той узрял най-после. Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни. Затуй хората не са толкоз доволни от дряна. към беседата >>
- Хванал се, казва: „Никой да не бута дряна, той е мой.“ Мислил, че като цъфнал най-рано, най-рано ще даде и плод, ще има търговия.
Едно време, когато дяволът изучавал любовта, понеже знаел той, че тя е много щедра, като създала всичките растения, създала и дряна, дяволът гледал кой ще цъфне по-рано, и него ще хване. Гледа, дрянът цъфнал най-рано. Хванал се, казва: „Никой да не бута дряна, той е мой.“ Мислил, че като цъфнал най-рано, най-рано ще даде и плод, ще има търговия. Какво излязло? Той узрял най-после. Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни. Затуй хората не са толкоз доволни от дряна. Българите, когато искат да направят някого жилав, здрав, че като го турят в хомота, да не може да излезе волът. към беседата >>
- Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни.
Едно време, когато дяволът изучавал любовта, понеже знаел той, че тя е много щедра, като създала всичките растения, създала и дряна, дяволът гледал кой ще цъфне по-рано, и него ще хване. Гледа, дрянът цъфнал най-рано. Хванал се, казва: „Никой да не бута дряна, той е мой.“ Мислил, че като цъфнал най-рано, най-рано ще даде и плод, ще има търговия. Какво излязло? Той узрял най-после. Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни. Затуй хората не са толкоз доволни от дряна. Българите, когато искат да направят някого жилав, здрав, че като го турят в хомота, да не може да излезе волът. Някой път биволът или волът искат да си извадят главата, но не може да счупят дряна. Волът пита дявола: „Защо този дрян не се чупи? “ „Остави, казва той, и мене излъга. към беседата >>
- Затуй хората не са толкоз доволни от дряна.
Гледа, дрянът цъфнал най-рано. Хванал се, казва: „Никой да не бута дряна, той е мой.“ Мислил, че като цъфнал най-рано, най-рано ще даде и плод, ще има търговия. Какво излязло? Той узрял най-после. Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни. Затуй хората не са толкоз доволни от дряна. Българите, когато искат да направят някого жилав, здрав, че като го турят в хомота, да не може да излезе волът. Някой път биволът или волът искат да си извадят главата, но не може да счупят дряна. Волът пита дявола: „Защо този дрян не се чупи? “ „Остави, казва той, и мене излъга. Той, като израсна, ми каза, че ще цъфне и най-рано ще завърже, та го послушах, пък той най-после узря. към беседата >>
- Някой път биволът или волът искат да си извадят главата, но не може да счупят дряна.
Какво излязло? Той узрял най-после. Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни. Затуй хората не са толкоз доволни от дряна. Българите, когато искат да направят някого жилав, здрав, че като го турят в хомота, да не може да излезе волът. Някой път биволът или волът искат да си извадят главата, но не може да счупят дряна. Волът пита дявола: „Защо този дрян не се чупи? “ „Остави, казва той, и мене излъга. Той, като израсна, ми каза, че ще цъфне и най-рано ще завърже, та го послушах, пък той най-после узря. Та ме излъга. Сега и тебе лъже. към беседата >>
- Волът пита дявола: „Защо този дрян не се чупи?
Той узрял най-после. Ядосал се дяволът, че го излъгал дрянът, та го направил корав, че когото бият с дрян, да помни. Затуй хората не са толкоз доволни от дряна. Българите, когато искат да направят някого жилав, здрав, че като го турят в хомота, да не може да излезе волът. Някой път биволът или волът искат да си извадят главата, но не може да счупят дряна. Волът пита дявола: „Защо този дрян не се чупи? “ „Остави, казва той, и мене излъга. Той, като израсна, ми каза, че ще цъфне и най-рано ще завърже, та го послушах, пък той най-после узря. Та ме излъга. Сега и тебе лъже. Тури хомота ти с дряновата пръчка. към беседата >>
- Тури хомота ти с дряновата пръчка.
Волът пита дявола: „Защо този дрян не се чупи? “ „Остави, казва той, и мене излъга. Той, като израсна, ми каза, че ще цъфне и най-рано ще завърже, та го послушах, пък той най-после узря. Та ме излъга. Сега и тебе лъже. Тури хомота ти с дряновата пръчка. Както ядох плода, така и тебе, най-после, ще извадят от този живот, не може да го счупиш.“ Когато впрягат животно, дрянова пръчка турят. Турете една житена сламка, и ще знаете кога волът се е уморил, ще може да излезе, да знаеш, че е свободен. Сега се опъва, не може да излезе. към беседата >>
- Както ядох плода, така и тебе, най-после, ще извадят от този живот, не може да го счупиш.“ Когато впрягат животно, дрянова пръчка турят.
“ „Остави, казва той, и мене излъга. Той, като израсна, ми каза, че ще цъфне и най-рано ще завърже, та го послушах, пък той най-после узря. Та ме излъга. Сега и тебе лъже. Тури хомота ти с дряновата пръчка. Както ядох плода, така и тебе, най-после, ще извадят от този живот, не може да го счупиш.“ Когато впрягат животно, дрянова пръчка турят. Турете една житена сламка, и ще знаете кога волът се е уморил, ще може да излезе, да знаеш, че е свободен. Сега се опъва, не може да излезе. към беседата >>
- Следователно, докато хората изпълняват служба на дрянови пръчки, да бият с тях непослушните ученици, те всякога ще бъдат недоволни от живота си.
Следователно, докато хората изпълняват служба на дрянови пръчки, да бият с тях непослушните ученици, те всякога ще бъдат недоволни от живота си. Станат ли лескови пръчки и влязат в ръката на добрите капелмайстори, те ще се прославят и ще бъдат доволни от живота си. Първоначално човек ще бъде дрянова пръчка и ще влезе в ръката на учителя, който възпитава непослушните ученици; после ще стане лескова пръчка и ще влезе в ръката на добрия капелмайстор, чрез когото ще се прослави. Онези ученици, които учителят е бил и възпитавал с дрянова пръчка, стават послушни, възпитани и влизат в оркестъра на добрия капелмайстор, който ги дирижира с лескова пръчка. Така изминатият път придобива велик смисъл. към беседата >>
- Първоначално човек ще бъде дрянова пръчка и ще влезе в ръката на учителя, който възпитава непослушните ученици; после ще стане лескова пръчка и ще влезе в ръката на добрия капелмайстор, чрез когото ще се прослави.
Следователно, докато хората изпълняват служба на дрянови пръчки, да бият с тях непослушните ученици, те всякога ще бъдат недоволни от живота си. Станат ли лескови пръчки и влязат в ръката на добрите капелмайстори, те ще се прославят и ще бъдат доволни от живота си. Първоначално човек ще бъде дрянова пръчка и ще влезе в ръката на учителя, който възпитава непослушните ученици; после ще стане лескова пръчка и ще влезе в ръката на добрия капелмайстор, чрез когото ще се прослави. Онези ученици, които учителят е бил и възпитавал с дрянова пръчка, стават послушни, възпитани и влизат в оркестъра на добрия капелмайстор, който ги дирижира с лескова пръчка. Така изминатият път придобива велик смисъл. към беседата >>
- Онези ученици, които учителят е бил и възпитавал с дрянова пръчка, стават послушни, възпитани и влизат в оркестъра на добрия капелмайстор, който ги дирижира с лескова пръчка.
Следователно, докато хората изпълняват служба на дрянови пръчки, да бият с тях непослушните ученици, те всякога ще бъдат недоволни от живота си. Станат ли лескови пръчки и влязат в ръката на добрите капелмайстори, те ще се прославят и ще бъдат доволни от живота си. Първоначално човек ще бъде дрянова пръчка и ще влезе в ръката на учителя, който възпитава непослушните ученици; после ще стане лескова пръчка и ще влезе в ръката на добрия капелмайстор, чрез когото ще се прослави. Онези ученици, които учителят е бил и възпитавал с дрянова пръчка, стават послушни, възпитани и влизат в оркестъра на добрия капелмайстор, който ги дирижира с лескова пръчка. Така изминатият път придобива велик смисъл. към беседата >>
64. Движение в природата, НБ , София, 2.5.1943г.,
- Сега, това не е лошо, но с удрянето на петите се губи голяма част от енергията.
Човек, който стъпва на петите си, като че тресе цялата земя, той не може да бъде религиозен, той не може да има Любов към Бога. Човек като влезе в една къща, никой да не го усети, като стъпва, леко да върви. Съзнание трябва. Той гледа да не безпокои хората. Българинът особено обича да стъпва на петите си. Сега, това не е лошо, но с удрянето на петите се губи голяма част от енергията. Излишна енергия се губи. В грубите думи се харчи много енергия. И в грубото ходене се харчи много енергия. В природата енергията трябва да се пести, защото мъчно се добива. Веднъж изхарчена, енергията не се добива лесно. към беседата >>
66. Мисъл и здраве, МОК , София, 25.6.1943г.,
- Учителят взема една дрянова пръчка, удря по ръката.
Второто положение дошло да бият задницата. Вторият метод е бил, че един ученик ще хване онзи, когото ще бият, под рамото си и учителят удря по задницата. Възпитавало се седалището. Третото положение: ръцете са виновати. Не знае урока, държат ръката отговорна. Учителят взема една дрянова пръчка, удря по ръката. След туй са възпитали ръцете, дошло лицето. След плесницата методът на възпитание какъв ще бъде? Вместо да го бият, ще го погладят, идват до истинските методи. Майката хване детето, което направило пакост, не го туря във фалангата, не го бие по задницата, но хване го, милва го по лицето. Четвъртото положение: всички казват, че няма кой да го милва, а е възпитателен процес, влиза във възпитанието. към беседата >>