Намерени са 252 резултата от 189 беседи с точна фраза : 'Доволство'.
1. Двамата господари, НБ , , 21.1.1917г.,
- Животът в съвременното наше състояние се проявява в две посоки: в доволство и недоволство, в качване и слизане.
Животът в съвременното наше състояние се проявява в две посоки: в доволство и недоволство, в качване и слизане. Други посоки на мисълта няма. Право е, че богат човек не може да бъде светия, но и сиромах не можа да бъде светия, ако е недоволен. Под думата „богат“ разбирам човек, който е недоволен от себе си; „сиромах“ – човек, който е доволен от себе си. Като забогатее човек, става недоволен от положението си: купува една къща, втора, трета, мебели – търси начини да разшири този кръг. Недоволен – богат; доволен – сиромах. към беседата >>
- Не разбирам такова състояние на доволство, – да се завъдят птички в главите ви.
Под думата „богат“ разбирам човек, който е недоволен от себе си; „сиромах“ – човек, който е доволен от себе си. Като забогатее човек, става недоволен от положението си: купува една къща, втора, трета, мебели – търси начини да разшири този кръг. Недоволен – богат; доволен – сиромах. Но като казвам „доволен“, не разбирам да си индифирентен, тъй както в Индия има факири, които се хипнотизират и заспиват. Имало един, който в продължение на 20 години съсредоточавал мислите си и стоял неподвижен дотолкова, щото птиците го смятали за дърво и започнали да правят гнезда на главата му. Не разбирам такова състояние на доволство, – да се завъдят птички в главите ви. Бог е създал за тази цел дърветата, а ти, за да си доволен, трябва да работиш за Бога, да слугуваш Нему. Да си доволен, то значи: ако днес си спечелил 3 лева, радвай се за това и благодари на Бога. Утре, като станеш, ако спечелиш пак 3 или 4–5 лева, пак благодари на Бога. Не казвай: „Малко спечелих“. „Доста е на деня неговото зло.“ Един грош спечелиш, благодари на Бога; 10 гроша спечелиш – пак благодари на Бога. към беседата >>
2. Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917г.,
- След няколко Божествени години, той ще узрее и ще стане сладък – недоволството му ще се превърне в доволство. (втори вариант)
Докато узреят плодовете, естествено е, човек да бъде недоволен, кисел. Първоначално плодът е кисел и горчив. Колкото по-дълго време се излага на слънцето, той става все по-сладък, докато узрее напълно и стане сладък и ароматен. Процесът на узряването е свършен. Тъй щото, когато някой човек е кисел и недоволен, ще знаете, че той се намира в началото на своя живот – в зародишно състояние, едва е завързал. След няколко Божествени години, той ще узрее и ще стане сладък – недоволството му ще се превърне в доволство. Не е лошо човек да се гневи и да е недоволен. Гневът и недоволството са намясто, когато почиват на принципална основа. Всяко нещо има смисъл, когато е намясто, т.е. когато има основание. към втори вариант >>
3. Солта, НБ , София, 25.3.1917г.,
- Като дъвчите храната, тогава ще видите колко вкусна ще бъде тя, каква приятност, какво щастие и доволство ще изпитате.
Недоволни са и мъжът, и жената. Мъжът казва: „Жена ли е това? “ Децата казват: „Майка ли е това? “ Втория път мъжът купува месо, масло и яйца, пак недоволни всички вкъщи. За да си доволен, приготви се и си кажи: „Всичко е отлично, жено“. Като дъвчите храната, тогава ще видите колко вкусна ще бъде тя, каква приятност, какво щастие и доволство ще изпитате. Сега се оплакват: „Как се живее с една четвърт килограм хляб“. В една четвърт килограм има достатъчно сол, за да се живее. Но нашето недоволство създава неприятностите. Казвате си: „Празен ли ми е коремът, нищо не разбирам от това ядене“. Празен е не твоят корем, а твоят ум и сърце. към беседата >>
4. Радвайте се, НБ , София, 15.4.1917г.,
- “ За неговото доволство римскиятъ патриций го направилъ свободенъ, слѣдъ което врѣме той писалъ отлични съчинения, които стоятъ много по-високо отколкото съчиненията на много съврѣменни философи и богослови. (втори вариант)
Той билъ робъ при единъ римски патриций. Господарьть често изтезавалъ робитѣ си, което нѣщо вършилъ и съ него, но той никога не се оплаквалъ, не охкалъ и се всѣкога усмихвалъ. Това дразнило много господаря му и той често го биелъ, за да прѣдизвика неговото негодувание. Единъ день господарьтъ му натисналъ силно крака, за да види какъ ще се отрази това на роба, но той казалъ: „Господарю, не ми натискай тъй силно крака, защото ти ще изгубишъ, нѣма да мога да ти служа добрѣ за въ бѫдеще.“ Господарьтъ натисналъ силно и счупилъ крака. Робътъ казалъ: „Е, нали ти казахъ, че ще ми счупишъ крака! “ За неговото доволство римскиятъ патриций го направилъ свободенъ, слѣдъ което врѣме той писалъ отлични съчинения, които стоятъ много по-високо отколкото съчиненията на много съврѣменни философи и богослови. А вашето краче, само нека смѣй нѣкой да го натисне! Ние нѣмаме това доволство. към втори вариант >>
- Ние нѣмаме това доволство. (втори вариант)
Това дразнило много господаря му и той често го биелъ, за да прѣдизвика неговото негодувание. Единъ день господарьтъ му натисналъ силно крака, за да види какъ ще се отрази това на роба, но той казалъ: „Господарю, не ми натискай тъй силно крака, защото ти ще изгубишъ, нѣма да мога да ти служа добрѣ за въ бѫдеще.“ Господарьтъ натисналъ силно и счупилъ крака. Робътъ казалъ: „Е, нали ти казахъ, че ще ми счупишъ крака! “ За неговото доволство римскиятъ патриций го направилъ свободенъ, слѣдъ което врѣме той писалъ отлични съчинения, които стоятъ много по-високо отколкото съчиненията на много съврѣменни философи и богослови. А вашето краче, само нека смѣй нѣкой да го натисне! Ние нѣмаме това доволство. към втори вариант >>
6. Старият книжник, НБ , София, 29.6.1919г.,
- Законите, които регулират едното и другото състояние, състоянието на доволство и недоволство, са в хармония, защото в дадения момент вашето негативно състояние съответства на едно положително състояние на някой здрав.
като такава, в която не може да се прояви никаква сила. Всеки от вас е изпитал тези две състояния в себе си: да вади ново и вехто от съкровището си. Когато човек изгуби вътрешното равновесие между сърцето и ума си, той започва да изважда вехтото и с това настава у него недоволство. Такова е положението на болния, който винаги е недоволен от окръжаващите, които му услужват. Здравият, който има сила в себе си, е доволен от всичко. Законите, които регулират едното и другото състояние, състоянието на доволство и недоволство, са в хармония, защото в дадения момент вашето негативно състояние съответства на едно положително състояние на някой здрав. В даден момент, когато вие най-много страдате, друго някое същество, което има някаква връзка с вас, изпитва най-хубаво разположение на духа. Това е един закон, който съществува вътре в природата. Небето и ада съществуват като два полюса. Небето е новото нещо, а адът е вехтото. Тъй че всеки от вас през живота си ще се качи и ще слезе в едното и другото състояние. към беседата >>
7. Работи на лозето ми, НБ , София, 14.12.1919г.,
- Седнеш да ядеш агънцето, изпитваш доволство и приятност.
Всичко зависи от добрата воля на човека. Искаш да си добър, ставаш добър; искаш да си лош, ставаш лош. – Защо? – Защото и в доброто, и в злото се крият известни блага. Например, заколиш едно агънце, опечеш го – вършиш престъпление. Седнеш да ядеш агънцето, изпитваш доволство и приятност. Ако се откажеш да го заколиш, в първо време страдаш, но после си доволен, че не си извършил престъпление. Ако заколиш теленцето си, ще благуваш най-много една седмица, докато изядеш месото му. Ако го отгледаш, то ще стане голяма крава, от която ще пиеш мляко, ще биеш масло, а понякога ще си правиш и сирене. Кой от двамата печели повече? Първият мисли, че без месо не може, но като яде месо, ще се натъкне на такива страдания, каквито никога не е помислял. към беседата >>
8. Новият човек / Новиятъ човѣкъ, НБ , София, 13.3.1921г.,
- – Защото вънъ отъ човѣка доволство нѣма. (втори вариант)
И жената не е такава, каквато мѫжътъ си я прѣдставлява. И мѫжътъ не е такъвъ, какъвто жената си го прѣдставлява. Че това е фактъ се вижда отъ това, че щомъ се оженятъ, не минава и седмица и двамата сѫ недоволни единъ отъ другъ, но не изказватъ недоволството си. Жената е малко замислена, мѫжътъ сѫщо, недоволни сѫ единъ отъ другъ. Защо сѫ недоволни? – Защото вънъ отъ човѣка доволство нѣма. Онзи, който би желалъ да намѣри щастие вънъ отъ себе си, той се движи въ областьта на илюзиитѣ. Слѣдователно, двамата млади слѣдъ като се влюбятъ и оженятъ, ставатъ огледала единъ на другъ и не сѫ доволни вече отъ своитѣ огледала, защото въ тѣхъ нѣма животъ. Това е старото учение на лъжата, да се лъжемъ като казваме, че се обичаме. Нали е чудно, когато майката кръщава дѣтето си прѣди да го роди. Може ли да се кръщава то, да му се дава име прѣди да се роди? към втори вариант >>
10. Деятелност на сърцето, МОК , София, 2.8.1922г.,
- Ако аналогиите са верни в своите съотношения, човек интуитивно ще почувства в себе си вътрешна хармония, вътрешно доволство. (втори вариант)
Вие ще отговорите на този въпрос, когато започнете да изучавате физическото, Астралното, Менталното и Причинното тяло на човека. Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, така и Астралното, Менталното и Причинното тела имат своя физиология и анатомия; физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тези на физическото тяло. Обаче когато човек прави известни аналогии, те трябва да бъдат верни. Ако аналогиите са верни в своите съотношения, човек интуитивно ще почувства в себе си вътрешна хармония, вътрешно доволство. Например някой напише едно стихотворение, прочете го един-два пъти, но не му харесва нещо; поправи го малко, пак го прочете, остави го да поседи известно време, след това отново го прочита и намира, че сега е по-добро, харесва го. Това показва, че вътре в човека има някакво чувство, което определя кои неща са прави и кои - не. към втори вариант >>
11. Отличителните черти на живота, МОК , София, 25.10.1922г.,
- Щом приеме храната, в него настава мир, доволство.
Две важни неща има, които животът изисква. Те са храната и водата. Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота. Когато човек гладува, животът в него се проявява, изисква храна. Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие, страдание. Щом приеме храната, в него настава мир, доволство. Така разбират простите, неучените хора живота. Казвате: Само вода и храна ли са нужни за живота? — Много са елементите, които животът изисква. Ще ви дам следния пример. Затварят едного в една стая и от време на време му донасят хляб и вода. към беседата >>
14. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни, НБ , София, 11.2.1923г.,
- Никога да не преяждаш, и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота. (втори вариант)
Не преяждай. Бъди доволен от това, което ти е дадено и благодари за всичко. Трябва ли богатият да се сърди на слугинята, че не е приготвила яденето навреме, или не е сготвила както трябва? Не, той трябва да яде с благодарност и да каже: Днес слугинята е сготвила много добре. Ако иска да съкрати живота си, това е друг въпрос. Никога да не преяждаш, и всякога да ядеш с благодарност и доволство – ето две правила за продължаване на живота. Знаете ли какъв щеше да бъде животът, ако в Народното събрание разглеждаха с еднаква сериозност духовните въпроси, както и политическите? Днес културният свят се занимава с важни въпроси, защото цяла Европа е застрашена от катастрофа. Всички виждат предстоящата катастрофа, но не знаят как да я избегнат. От векове несъзнателни, механични сили се събирали в бентовете и днес напрежението е толкова голямо, че катастрофата е неизбежна. Още малко и бентовете ще се пропукат. към втори вариант >>
15. Педагогическа лекция, МОК , София, 7.3.1923г.,
- С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите? към беседата >>
16. Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа, НБ , София, 25.3.1923г.,
- Там, на чист въздух, вместо да почиваме, ние работим с радост и доволство. (втори вариант)
Бог ни наблюдава, угощава ни, дава ни всичко необходимо. Същевременно, Той ни дава и мотики за работа, като ни изпраща на лозето да копаем. Там, на чист въздух, вместо да почиваме, ние работим с радост и доволство. Някои, не са разположени добре към нас. Протестират, хулят ни, не ни искат, но чрез борчетата Бог им казва: "Няма да безпокоите тези хора. Който се осмели да ги безпокои, нищо няма да остане от него. Ако само повдигна пръчицата си, нищо няма да остане от вас." Бог казва и на владиците, и на свещениците: Каквото знаете, задръжте го за себе си, но няма да закачате тези хора. – Те са еретици. към втори вариант >>
19. Отвори им умовете, НБ , София, 4.11.1923г.,
- Най-първо тя внася едно съзнателно доволство вътре в живота, а това е основата на живота.
Туй носи Мъдростта. Но ако не дойде Любовта да внесе тези качества, да донесе живот, на каква основа ще посадите тези знания на Мъдростта? Любовта носи изобилен живот. Единственото нещо, което изхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта. Дойде ли Любовта, страданията, скърбите, болестите, отчаянието, меланхолията, всичко туй избягва. Най-първо тя внася едно съзнателно доволство вътре в живота, а това е основата на живота. Сега някои казват: „Той има любов, но не е доволен“. Щом не е доволен, това не е Любов в него. Първото нещо: Любовта прави човек доволен. Това е Божествено. Любовта още сега можете да я имате, но ако аз река да ви дам Любовта, вие ще турите в ума си мисълта да гледате по какъв начин, отде ще дойде тя, да я видите. към беседата >>
20. Гняв и страх, МОК , София, 18.11.1923г.,
- (– Сериозност, замисленост, доволство.) Не, външната страна на мъдрия човек е работата.
Коя дума външно съответства на жълтия цвят или на Мъдростта? По какво се познава мъдрия човек. Вече за влюбения знаете, той се радва. Детето, като получи нещо от баща си, скача, радва се. Ами мъдрият човек какво качество ще прояви? (– Сериозност, замисленост, доволство.) Не, външната страна на мъдрия човек е работата. Само мъдрият човек работи. Ако е художник, взима четката, рисува; ако е поет, взима перото, пише. В каквото и да е направление, той е деятелен – работи. Той работи, не се труди. Трудът не е качество на мъдрите хора, а на обикновените. към беседата >>
21. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 25.11.1923г.,
- Може да направите опити, не само веднъж, дваж, а много пъти, и ще видите, че ако имате това вътрешно доволство, всякога ще имате приятели.
Отляво, това не е за вас, за вас е от значение да живеете отдясно. Тогава ще бъдете доволни, ще разбирате онзи разумен, щастлив живот. Знаете ли какво значи човек да бъде доволен? Има едно вътрешно схващане. То е едно голямо богатство в света. Може да направите опити, не само веднъж, дваж, а много пъти, и ще видите, че ако имате това вътрешно доволство, всякога ще имате приятели. Има един език в света, той е езикът на Любовта. Ще проучите този език. Няма душа, на която като проговорите с езика на Любовта, да не ви разбере. Правил съм опити и с хора, и с животни, и със зверове, с мечки и други, и съм проверил този закон. Някой път съм ви говорил, че мечката е много лоша, но тази мечка, като я срещна, и тя може да дойде, да клекне пред мене. Защо? към беседата >>
22. Пътят на ученика. Основната идея, МОК , София, 2.12.1923г.,
- Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си.
Днес един наш приятел – художник, изложи картините си, в които личи знание, разбиране на краските. Но през какви мъчнотии, през какви борби е минал той! И всички видни писатели, всички реформатори, в каквото и да е направление на живота, са минали все през борби. В това отношение всички вие може да се ползвате от техните опитности. Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам „вътрешна връзка“, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разхлабена е, но аз желая тя да се уякчи. Например, някоя кост във вашето тяло се изкълчи Се навън и после се намести. Веднъж излязла тази кост навън, тя е придобила вече навика често да излиза. към беседата >>
- Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом.
Но през какви мъчнотии, през какви борби е минал той! И всички видни писатели, всички реформатори, в каквото и да е направление на живота, са минали все през борби. В това отношение всички вие може да се ползвате от техните опитности. Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам „вътрешна връзка“, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разхлабена е, но аз желая тя да се уякчи. Например, някоя кост във вашето тяло се изкълчи Се навън и после се намести. Веднъж излязла тази кост навън, тя е придобила вече навика често да излиза. И наистина, виждате – при най-малката мъчнотия в живота тя излиза навън. към беседата >>
- Това доволство аз наричам „вътрешна връзка“, която съществува между всички възвишени същества.
И всички видни писатели, всички реформатори, в каквото и да е направление на живота, са минали все през борби. В това отношение всички вие може да се ползвате от техните опитности. Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам „вътрешна връзка“, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разхлабена е, но аз желая тя да се уякчи. Например, някоя кост във вашето тяло се изкълчи Се навън и после се намести. Веднъж излязла тази кост навън, тя е придобила вече навика често да излиза. И наистина, виждате – при най-малката мъчнотия в живота тя излиза навън. Някой път и във вас има такива навици, които се проявяват атавистически. към беседата >>
23. Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924г.,
- От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си.
Сега вие може да разберете това нещо много криво. Днес е заради вас. Когато тази пъпка се разцъфти, то слънцето, като изгрее, изпраща своята светлина върху нея и тя я възприема. Този е денят на пъпката за благовестване. В деня, когато разберете една велика Истина и поискате да я приложите в живота си, този е денят на вашето благовестване. От този ден вие трябва да изпитате в живота си едно доволство, да бъдете доволни от себе си. Нека хората говорят каквото искат, ние трябва да сме доволни! Като мерим нещата с тези Божествени мерки, трябва да знаем, че всяка наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше действие е точно определено. към беседата >>
24. Господи, да прогледам!, НБ , София, 9.3.1924г.,
- Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината!
Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души! Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме. Това значи да бъдем свободни, велики хора. към беседата >>
25. Разумното сърце, ООК , София, 2.4.1924г.,
- Щом направиш най-малкото Добро, ти усещаш вътрешното доволство в себе си, като че си придобил целия свят.
Как познаваме, че в нас действа разумното сърце? Когато това разумно сърце действа в нас, в душата ни всякога настава едно разширение. Щом направиш най-малкото Добро, ти усещаш вътрешното доволство в себе си, като че си придобил целия свят. Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото Добро, не го изявявайте отвън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, когато направиш Доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радваш. С това ти не се препоръчваш, но Бог те препоръчва. Да кажем, че един човек се дави във водата. към беседата >>
26. Хубави чувства, СБ , ИБ , Мусала, 12.8.1924г.,
- И доволство може да се яви.
Ако вие мислите за нещата така, както аз мисля, няма да има никакъв спор, но вие идвате при мен, учите моята философия, но сте като евреите, учите и двата метода: и на черната, и на Бялата школа. Където ви уйдисва, казвате: "Така казва Учителят", а някой път прилагате нещата миш-маш. Не може така. Често у вас се явява недоволство. Това е един подтик на душата. И доволство може да се яви. И двете са неизбежни. При сегашните условия ще се яви недоволство, но ще гледате как да се справите с него и как да го употребите. От човешко гледище има неща непоправими, но не и от Божествено. Когато престанем да работим ние, тогава Бог ще дойде да работи в нас и ще научим начини и пътища как да се работи. към беседата >>
27. Смяна на състоянията, МОК , София, 28.6.1925г.,
- Ето защо човек трябва да се научи да търпи, за да може недоволството само по себе си да се смени с доволство.
Дойде ли ви някое тежко състояние на гняв, недоволство или друго нещо, въоръжете се с търпение. Няма да минат пет-десет-петнадесет-двадесет минути или най-много половин час, и вашето състояние ще се смени. Недоволният човек със своето нетърпение иска да измени вътрешния ред в Природата, вследствие на което тя го улавя и го поставя вътре в кръга, в по-ограничителни условия. Този кръг тогава става по-широк, с повече отрицателни желания. Опита ли се човек и втори път да реагира срещу Разумната Природа, тя го туря пак в кръга С, който става още по-голям. Ето защо човек трябва да се научи да търпи, за да може недоволството само по себе си да се смени с доволство. Вие мислите, че ако не се борите, отрицателните ви състояния ще траят цял живот. – Не, както положителните, тъй и отрицателните състояния у човека се сменят, не траят дълго време. към беседата >>
28. Силовите линии на доброто и злото, ООК , София, 15.7.1925г.,
- Не казвам, че не трябва да четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота?
– Ще ги направи бедни. След това ще им даде от тази картофена чорбица, за която като богати казваха, че нищо не струва, но като бедни ще намерят, че е отлична. По този начин Бог ще измени вашите състояние, вашите мисли, вашите чувства, за да бъдете благодарни от малкото, което ви се дава в света. Сега хората искат много, вследствие на което съществува злото. Някои хора четат съчиненията на много философи, но каква полза от това? Не казвам, че не трябва да четат философите, но питам: придобиха ли доволство в живота? към беседата >>
31. Без наука няма сполука, ИБ , БС , София, 21.1.1926г.,
- " Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: Мен ме радва тяхното доволство.
Сега ще кажете: "Ние нямаме условия за работа." Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: Вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и на врабците. Аз го наблюдавам, когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат, не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: "Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме." Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: "Те са птички, задоволяват се с малко. Ние с какво трябва да се занимаваме? " Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: Мен ме радва тяхното доволство. Те като намерят някоя дупчица, благодарят на Господа. Казват: "Тука е добре, няма да ни духа вятърът." Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение. към беседата >>
32. Познат от Него, НБ , София, 7.2.1926г.,
- Ако някой иска да ни докаже, че има доволство, той не е изучил органическия живот.
Каква е вашата задача? Да бъдеш чиновник, да свършиш университет, или да станеш министър в някоя държава? Ще кажат някои: нали трябва да се живей, но как? Всички живеят: и рибите живеят, и мушиците живеят, и мушичките живеят. и птиците живеят, и човек живее, но всички същества, от най-малките до най-големите, са все недоволни от живота. Ако някой иска да ни докаже, че има доволство, той не е изучил органическия живот. към беседата >>
33. Светлина на мисълта, ООК , София, 10.2.1926г.,
- Обаче окултният ученик не трябва да ходи нито със суеверия, нито с вярвания, но с вяра и доволство.
Външният свят е пълен с недоволства. Ако и учениците на окултната школа са недоволни, питам тогава: каква разлика има между светските хора и окултните ученици? Светските хора са недоволни, а недоволният човек е винаги суеверен. Недоволният човек все вярва, че по някакъв магически начин може да стане богат. Богатият и грешният човек се надяват, че могат по някакво чудо да влязат в Царството Божие. Обаче окултният ученик не трябва да ходи нито със суеверия, нито с вярвания, но с вяра и доволство. Върне ли се вечер у дома си, той трябва да е доволен от всичко, което е прекарал през деня. Той може да е падал и ставал – нищо от това. Нека благодари на Бога за всичко, което денят му е дал. Нека благодари и за страданията така, както и за радостите. Страданията са привилегия за него. към беседата >>
35. Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице), МОК , София, 21.2.1926г.,
- Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква радост и доволство ще изпитате.
Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се събуждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После си представете, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин ще можете да развиете в себе си милосърдието. Следователно, като ученици вие трябва да работите с мисълта си, за да развивате в себе си всички ония чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота. към беседата >>
36. Живите закони на добродетелите, ООК , София, 10.3.1926г.,
- И когато Бог иска да покаже своето доволство от хората, Той им изпраща повече благост, която се изразява в повече скърби и радости.
И тъй, едно от качествата на Великото, на абсолютното Начало е благостта. И когато Бог иска да покаже своето доволство от хората, Той им изпраща повече благост, която се изразява в повече скърби и радости. Казвате: „Защо Бог ни изпраща толкова тежки страдания? “ Страданията, които вие наричате тежки, са от вас създадени. Тези, които Бог ви изпраща, са леки. За тези страдания Христос е казал: „Вземете моето иго, защото е леко и приятно“. Можете ли да кажете, че майката на някое дете е изменила естеството си, ако метне на гърба си една меча кожа и така се яви пред своето дете? към беседата >>
38. Право мисли!, ООК , София, 14.7.1926г.,
- Влезете ли в Божествения живот, първото условие, което се иска от човека, е доволство, от всичко да е доволен и за всичко да благодари.
И тъй време е вече да се внесат нови мисли в умовете ви, защото те носят живот и разнообразие. Еднообразните мисли раждат хипнотични, тягостни състояния в човека. Разнообразието е основа на новия живот. Влезете ли в Божествения живот, първото условие, което се иска от човека, е доволство, от всичко да е доволен и за всичко да благодари. За пример, като бяхте това лято на Мусала, там прекарахте много положения, чрез които невидимият свят ви даде условия да развиете в себе си доволството. Там ви валя дъжд, брули ви вятър и вие изнесохте това с радост и доволство в себе си. Изложени на открито, без палатки и особени приспособления, вие прекарахте няколко дни с песни и веселие. Благодарение на огъня, вие се сушихте ту от едната, ту от другата страна, макар че дъждът непрестанно валеше. Това беше една от важните задачи, която като ученици трябваше да прекарате. към беседата >>
- Там ви валя дъжд, брули ви вятър и вие изнесохте това с радост и доволство в себе си.
И тъй време е вече да се внесат нови мисли в умовете ви, защото те носят живот и разнообразие. Еднообразните мисли раждат хипнотични, тягостни състояния в човека. Разнообразието е основа на новия живот. Влезете ли в Божествения живот, първото условие, което се иска от човека, е доволство, от всичко да е доволен и за всичко да благодари. За пример, като бяхте това лято на Мусала, там прекарахте много положения, чрез които невидимият свят ви даде условия да развиете в себе си доволството. Там ви валя дъжд, брули ви вятър и вие изнесохте това с радост и доволство в себе си. Изложени на открито, без палатки и особени приспособления, вие прекарахте няколко дни с песни и веселие. Благодарение на огъня, вие се сушихте ту от едната, ту от другата страна, макар че дъждът непрестанно валеше. Това беше една от важните задачи, която като ученици трябваше да прекарате. За мнозина това положение служеше за съблазън, защо Бог да не послуша молитвата ви, дъждът да престане, да се поизсушите и стоплите. Обаче от невидимия свят ви поставиха на изпит да понесете тези условия, да се калите, да погледнете на нещата от дълбочина, да разберете, че всичко иде от Бога. към беседата >>
40. Малката мисия, МОК , София, 2.1.1927г.,
- Доброто пък внася доволство в човека.
Както телата се разширяват от топлината, така се разширяват и от любовта. Когато обича, човек се разширява. Ако измери ръката си преди да обича и през времето, когато обича, човек ще забележи известна разлика. Когато обича, ръката му се разширява. Това разширяване е микроскопическо, но реално. Доброто пък внася доволство в човека. Когато прави добро, човек задоволява своя вътрешен глад. Когато се домогне до истината, човек се чувствува свободен. Докато не е познал истината, той живее в ограничения. Значи, истината освобождава, доброто задоволява, а любовта – разширява. към беседата >>
41. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство.
Всеки, който е изпълнил волята Божия, имал опитността и ангел да го посети. Пък и сам Бог ще го посети. Който е имал такава свещена опитност, той не се е хвалил с нея пред хората. Трябва ли чешмата да разправя на хората, къде са нейните извори? Какви са изворите й, това се вижда от самата вода. Всеки човек трябва да носи в себе си една свещена идея, която да внася в него мир и доволство. Това са истинските герои, от които светът днес се нуждае. Какви са съвременните хора? – И учени, и прости, всички се плашат, казват: Някаква особена инфлуенца се явила! Какво от това? Пийте гореща вода, яжте варени картофи и не се бойте! към беседата >>
44. Природните звукове, ООК , София, 23.2.1927г.,
- Дали ще четете или ще пишете нещо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете някои принципиални положения, вижте как можете да ги приложите в живота си и в края на краищата ще изпитате едно доволство от себе си.
И тъй аз искам да бъдете свободни Духом, да бъдете искрени спрямо себе си. Тези са първите необходими условия за човека, когато той започва някаква работа. Като свърши работата си, той ще каже: Сега съм доволен, че свърших работата си както трябва. Дали ще четете или ще пишете нещо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете някои принципиални положения, вижте как можете да ги приложите в живота си и в края на краищата ще изпитате едно доволство от себе си. Целта на всяка работа, която човек върши, е да го доведе до едно малко вътрешно доволство. към беседата >>
- Целта на всяка работа, която човек върши, е да го доведе до едно малко вътрешно доволство.
И тъй аз искам да бъдете свободни Духом, да бъдете искрени спрямо себе си. Тези са първите необходими условия за човека, когато той започва някаква работа. Като свърши работата си, той ще каже: Сега съм доволен, че свърших работата си както трябва. Дали ще четете или ще пишете нещо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете някои принципиални положения, вижте как можете да ги приложите в живота си и в края на краищата ще изпитате едно доволство от себе си. Целта на всяка работа, която човек върши, е да го доведе до едно малко вътрешно доволство. към беседата >>
46. Координиране на силите / Координация на силите, МОК , София, 8.5.1927г.,
- На туй твойто доволство ще бъде доволно и Небето. (втори вариант)
Ако вий вашите очи не наблюдавате, кой ще ви гледа? Ако вий сами не наблюдавате очите си, кой ще ги наблюдава? Ако вий сами не наблюдавате вашата мисъл, кой ще я наблюдава? Един човек, като направи нещо, да бъде доволен сам. И като гледа очите си, да е доволен. На туй твойто доволство ще бъде доволно и Небето. После, като си погледнете носа, да бъдете доволен. Тези физически дефекти, ще се стараете да ги премахнете. Какъвто и дефект да имате, ще турите волята си да го премахнете. Може да ви вземе месец, два, година, десет години и като го премахнете, ще имате съзнанието, че сте волев човек. към втори вариант >>
47. Дойде на себе си, НБ , София, 12.6.1927г.,
- Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство.
Промените, които стават в съзнанието на човека са подобни на музикални тонове, които не траят дълго време. Те бързо се сменят и от бързината на траенето им зависи и състоянието на човека. Промените в състоянията на човека, между скръб и радост, се дължат, именно, на неразбиране законите на вътрешните процеси. Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство. Доволството показва, че вътрешните нужди на човека са задоволени. към беседата >>
48. В живота, ООК , София, 6.7.1927г.,
- Ако можете да познаете кой е вашият час за миене на краката, вие ще изпитате вътрешна радост, вътрешно доволство.
И обратно: това, което е добро за сухия, не е добро за пълния. Сухият, който не може да седи дълго време във вода, повече издържа на жажда от пълния. Пълният, обаче, издържа студа, а не издържа горещината. Сухият издържа горещината, а не издържа студа. Понеже хората са различно устроени, за всеки човек се изисква специално време през деня за миене на краката. Ако можете да познаете кой е вашият час за миене на краката, вие ще изпитате вътрешна радост, вътрешно доволство. към беседата >>
49. Братя в единомислие, СБ , София, 20.8.1927г.,
- Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от Радостта, която внася веселие, доволство в света.
Аз бих ви обяснил в широк смисъл, какво нещо са Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, но това ще остане за друг път. То е цяла наука! Да се говори за Любовта, това е широка, необятна област. Вие ще се очаровате, ако опитате Любовта в нейния развой, тъй както започва от физическия свят, продължава в духовния свят, докато стигне най-после до Божествения свят. Вие ще се очаровате и от Светлината, ако я разгледате във всички форми, които тя създава. Вие ще се очаровате и от Мира, който повдига човешката душа, и от Радостта, която внася веселие, доволство в света. Това са области за преминаване, това са теми за проучаване, с които ученикът трябва да се занимава през целия път, докато достигне крайния предел на своя живот и започне да изучава пътя на своя Учител. Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любов, която действа в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, чрез които хората се сближават, до причините и възможностите, които заставят великите Учители да идат в света и да работят. Тогава ще разберете какъв е смисълът на това, да се любите един друг, какъв е смисълът да любите Бога. Засега не разбирате още тия неща. В сегашното ви разбиране има един вътрешен страх. към беседата >>
50. Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“.
И тъй, ако приложите сега закона на Любовта, вие ще имате малки практически резултати. Всяко учение трябва да има поне малки практически резултати, които да покажат, че и най-малката работа се благославя. Ако си музикант, работата ти ще се благослови; ако си художник, работата ти ще се благослови; ако си орач, работата ти ще се благослови; ако си чиновник, работата ти ще се благослови – Бог благославя всички. Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите мъчнотии в живота си ще чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не бойте се, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост“. Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има права мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети ще изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. към беседата >>
51. Качества и линии на красотата, МОК , София, 18.9.1927г.,
- За да не изопачите мускулите на лицето си и правилните линии, които природата ви е начертала, стремете се към доволство, към добро разположение на духа.
Ако сте се скарали с приятеля си, и двамата ще се върнете у дома си с песимистичен израз на устата. И двамата ще бъдете недоволни. Какво се изисква от вас? Да се срещнете пак, но с усмивка на лицето, с повдигнати линии на устата. Помнете: Лошите навици изменят естествените, красиви линии на лицето, на устата. За да не изопачите мускулите на лицето си и правилните линии, които природата ви е начертала, стремете се към доволство, към добро разположение на духа. Кои линии правят човека красив? – Които природата е поставила. Всички хора се усмихват, но не всички усмивки са красиви. Има линии на устата, които правят усмивката неприятна. Очите на красивия човек нито са много отворени, нито много затворени. към беседата >>
52. Оскърбените, НБ , София, 25.9.1927г.,
- Само този живот е в състояние да изчисти нашия живот, и да внесе в него вътрешна светлина и доволство.
И тъй, първото нещо, което се изисква от всички, е чистота. Аз не говоря за онази чистота, получена чрез филтриране на мътната вода. Под думата „чистота", аз разбирам онази първична материя, от която е било създадено човешкото тяло. Тази първична материя оказва влияние върху мислите и чувствата на човек. Под думата чист живот, разбирам онова течение на сили, което излиза от Първичния Извор и се влива в живота. Само този живот е в състояние да изчисти нашия живот, и да внесе в него вътрешна светлина и доволство. Апостол Павел имаше тази опитност, която изказа в следните стихове: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата; в слава и безчестие, в хулене и захваляване; като прелъстници, а истинни; като непознати, а познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани." към беседата >>
53. Седем кошници, НБ , София, 4.12.1927г.,
- Колкото по-високо седи човек по съзнание, толкова по-голямо е неговото доволство.
Срещате учени хора, писатели, поети, музиканти – недоволни от живота. Срещате прости, обикновени хора – недоволни от живота. Срещате бедни и богати, пак недоволни. Значи, доволството не седи в външното положение, което човек заема. Силата, доволството в живота на човека седят в неговото съзнание. Колкото по-високо седи човек по съзнание, толкова по-голямо е неговото доволство. Един мой познат ми разправяше следната своя опитност, която преживял на сън. Сънувал една вечер, че той, заедно с един свой другар, по особен начин, се пренесли в Берлин, дето двамата сами трябвало да воюват с целия свят. Те се намерили в чудо, като видели, че насреща им започнали да излизат грамадни войски. Изведнъж той чул някакъв вътрешен глас, който тихо му шепнел: Разтворете широко ръцете си и духнете! По този начин неприятелските войски ще заспят, и вие ще ги превземете. към беседата >>
- Това означава: колкото малко да е Божественото благо, което човек приема в себе си, то има свойството да внася в човека вътрешно доволство.
Това, което повдигна Христа в очите на невидимия свят, е работата, която Той свърши на земята с голямо смирение. Невидимият свят се радва не само при такива случаи, но и когато грешникът се обърне към Бога. Христос казва: „Когато грешникът се обърне към Бога, или когато сърцето на някой човек се докосне до Божията Любов, а умът му – до Божията Мъдрост и светлина, небивала радост настава на небето." Казвате: Кой човек може да се докосне до Божията Любов? Който веднъж само е хапнал от обяда, даден от Христа, той е опитал вече Божията Любов, свързал се е с нея. Затова Христос казва за себе си: „Аз съм живият хляб." Според мене, седемте хляба, с които Христос е нахранил четирихиляден народ, не са печени на земята, защото те са имали особено свойство – да се увеличават. Това означава: колкото малко да е Божественото благо, което човек приема в себе си, то има свойството да внася в човека вътрешно доволство. към беседата >>
54. Остани с нас!, НБ , София, 25.3.1928г.,
- Колкото микроскопическо да е това дело, човек изпитва вътрешно доволство в себе си.
Когато Мъдростта минава, ще й кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! Когато Истината минава, ще й кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! На всяка добродетел, която минава покрай мене, ще кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечер! Този е великият смисъл на живота. Няма по-хубаво нещо за човека от това, когато той направи едно добро дело. Колкото микроскопическо да е това дело, човек изпитва вътрешно доволство в себе си. В този момент, като че всички разумни същества по лицето на земята виждат това нещо и одобряват постъпката му. Този е пътят, по който човечеството може да се поправи. Във всички хора трябва да се всади мисълта, че те могат да направят това. Като минат добродетелите покрай тях, да ги поканят в дома си, поне за дадената вечер. Минава покрай дома ви някой беден човек – поканете го. към беседата >>
55. Доброта и разумност, ООК , София, 18.4.1928г.,
- Щом се изкаже, той изпитва приятност, известно доволство, че се е освободил от нещо.
Тази мисъл е следната: Силните ще носят тежестите на слабите. Какво означава тази мисъл? Всеки има известно разбиране, но се стеснява да изкаже мисълта си. Стеснението е дошло, когато човек е излязъл от рая. Когато някой се стеснява да се изкаже, друг се решава да каже какво мисли по даден въпрос. Щом се изкаже, той изпитва приятност, известно доволство, че се е освободил от нещо. Кое е по-хубаво: да се стеснява човек или да му е приятно? Човек се стеснява, когато каже някаква глупост. Човек се радва, когато каже нещо умно. Следователно стесняването е на място, когато човек се страхува да не каже нещо глупаво. Тогава по-добре нека се въздържа, да не изкаже някаква глупост. към беседата >>
56. Постоянни и непостоянни величини, ООК , София, 21.11.1928г.,
- Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си.
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може да даде поне микроскопически тласък на човечеството. Може ли това да направи, той изпитва доволство в себе си. Той има одобрението на висшия свят, на напредналите същества. Задачата на ученика е да възприема Божествените мисли и да ги предава. По този начин той се свързва с хиляди напреднали същества, с един колективитет, какъвто Божественият организъм представя. В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление. Като намерят един подходящ организъм, те се проявяват чрез него. към беседата >>
57. Смени на състоянията, ООК , София, 5.12.1928г.,
- Сега, това са мисли за разсъждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, през които минавате.
Сега, това са мисли за разсъждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, през които минавате. Когато се чувстваш доволен, разположен, господар на положението, ти си мъж. Това не значи, че ти си във формата на мъжа, но минаваш през неговото състояние. Мъж е всеки, който мисли и разбира нещата. Това прави мъжа свободен. Когато се чувстваш недоволен, неразположен, ти минаваш през състоянието на жената. към беседата >>
60. Направление на истинския живот, ООК , София, 26.12.1928г.,
- Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката.
- Ти дай чист тон и покажи, как трябва да свири. Добрият музикант не си служи с камертон, защото и с него не може да получи чист тон. Материалът от който е направен камертона, се изменя: ту влагата му влияе, ту сушата. Верният тон е в самия човек. Като пее или свири по този тон, той е доволен от себе си. Аз не говоря за доволство, което почива на неразбиране на музиката. Когато някой пее или свири, всичките му способности трябва да участват, да подкрепват неговия тон. Не е пение това, когато умът и сърцето не взимат участие в самите тонове. Човек трябва да пее, за да привлече живота в себе си. Като падне духом, като се обезсърчи, човек трябва да пее, да свири, да трансформира състоянията си. Колкото по-добре човек разрешава задачите си, толкова по-добре пее. към беседата >>
61. Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция), МОК , София, 1.2.1929г.,
- Както едно чувство на глад трябва да се смени, така и чувството на доволство трябва да се смени. (втори вариант)
Много пъти казвате: „Аз искам да бъда доволен.“ Но и доволството е едно състояние, трябва да се смени. Както едно чувство на глад трябва да се смени, така и чувството на доволство трябва да се смени. Защото и доволството, ако това състояние не се смени, то е толкова лошо, колкото и гладът. Тогава ще имате два процеса. Доволството, което се получава, като ядеш, ти ставаш по-тежък, по-голямо натрупване става у тебе. Представи си, че ти тежиш 10 тона. Тогава вие не може да ходите. към втори вариант >>
- Нещо ви човърка, дразни ви, вие усещате някаква празнина в стомаха, а след като се наядете, усещате една пълнота, едно доволство. (втори вариант)
Тогава те се сменят. Човек, като престане да чувствува, запример ти чувствуваш най-първо глад, едно приятно чувство, но това чувство не трябва да стане мъчително. Като го задоволиш, какво се явява след глада? Сега трябва да ви оставим три деня гладни и всеки от вас да опише своите състояния. Запример, как чувствувате вие глада? Нещо ви човърка, дразни ви, вие усещате някаква празнина в стомаха, а след като се наядете, усещате една пълнота, едно доволство. Най-първо нещо ви дразни. В глада има едно свиване, едно дразнене и безпокойство. Тогава в глада се образува една крива линия (с) След като се наяде, той става художник. Всички линии са прави, не са резки. В него няма никакво дразнене. към втори вариант >>
- Гладът, който предизвиква недоволство и неразположение в човека, трябва да се смени с доволство, но и доволството трябва да се смени с друго някакво състояние.
Да насилиш човека да не яде и след това да го поставиш на изкушение да гледа, как другите ядат, този опит има лоши последствия. Друг е въпросът, ако човек доброволно и съзнателно се постави на такъв опит. Когато гладува дълго време, тялото му се изтощава, мислите и чувствата му отслабват и, вместо да придобие нещо, той си причинява големи пакости. Това са явления, които нарушават равновесието на природата. За да се възстанови първоначалното й положение, трябва да стане смяна в състоянието на човека. Гладът, който предизвиква недоволство и неразположение в човека, трябва да се смени с доволство, но и доволството трябва да се смени с друго някакво състояние. Невъзможно е човек завинаги да остане в състояние на доволство. Както чрезмерното изтощаване на организма има лоши последствия за човека, така и крайното задоволство води към голямо натрупване на излишъци, от които той трябва да се освобождава. Природата не търпи крайности: нито чрезмерното олекване на човека, нито чрезмерното натежаване. В първия случай и най-малкият ветрец ще го люлее на всички страни; във втория случай и най-силният вятър не може да го мръдне от мястото му. Човек трябва да бъде устойчив, да не се поддава на слабите ветрове, но да бъде разумен, да не се противопоставя на природните стихии. към беседата >>
- Невъзможно е човек завинаги да остане в състояние на доволство.
Друг е въпросът, ако човек доброволно и съзнателно се постави на такъв опит. Когато гладува дълго време, тялото му се изтощава, мислите и чувствата му отслабват и, вместо да придобие нещо, той си причинява големи пакости. Това са явления, които нарушават равновесието на природата. За да се възстанови първоначалното й положение, трябва да стане смяна в състоянието на човека. Гладът, който предизвиква недоволство и неразположение в човека, трябва да се смени с доволство, но и доволството трябва да се смени с друго някакво състояние. Невъзможно е човек завинаги да остане в състояние на доволство. Както чрезмерното изтощаване на организма има лоши последствия за човека, така и крайното задоволство води към голямо натрупване на излишъци, от които той трябва да се освобождава. Природата не търпи крайности: нито чрезмерното олекване на човека, нито чрезмерното натежаване. В първия случай и най-малкият ветрец ще го люлее на всички страни; във втория случай и най-силният вятър не може да го мръдне от мястото му. Човек трябва да бъде устойчив, да не се поддава на слабите ветрове, но да бъде разумен, да не се противопоставя на природните стихии. Законът е верен и по отношение на моралния живот на човека. към беседата >>
62. Учителю благи, НБ , София, 3.2.1929г.,
- При радости или скърби, при доволство или недоволство, хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите, да могат да задържат радостите за повече време, и лесно да се освобождават от скърбите.
Сегашните хора са недоволни от живота. Те трябва да знаят, как да се освободят от недоволството. При радости или скърби, при доволство или недоволство, хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите, да могат да задържат радостите за повече време, и лесно да се освобождават от скърбите. Ако не знаете закона, с който да задържате радостта си за по-дълго време, тя ще ви напусне. Хората гледат на скърбите и на радостите, като на механически процеси. Щом им дойде една малка радост, те казват: Защо ни е тази гола радост? Кажат ли така, радостта ги напуща. Дойде ли им малко богатство, малко здраве, те пак казват: Защо ни е това голо здраве, голо богатство? към беседата >>
- Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в знание.
Сега, аз искам да остане в ума ви съществената идея, която се заключава в думите „Учителю благи". Вашият живот трябва да бъде образ на Любовта. Вие трябва да бъдете хора на науката, да се стремите към знания, каквито ангелите и светиите имат. Мнозина имат това знание в себе си, в зародиш, но то ще се развие и ще произведе голяма промяна в съзнанието им. Това знание може да превръща скръбта в радост, недоволството в доволство, невежеството в знание. Това знание е необходимо, за да може човек да се справи с противоречията, които неизбежно идват. Докато не дойде до възкресението, докато не получи посвещение, човек все ще се натъква на противоречия, на мъчнотии. Не се спирайте пред мъчнотиите, но се запитвайте, какво се изисква от вас, за да ги разрешите. Ако копаете лозе и излязат пришки по ръцете ви, не се оплаквайте от тях, но помислете за майка си, за която работите. Ако работите за някого от любов, пришките на ръцете ви са на мястото си. към беседата >>
66. Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот, МОК , София, 28.6.1929г.,
- Влезе ли в Божествения свят, човек приема енергиите на този свят, и недоволството му постепенно се превръща в доволство.
Какво търси човек на физическия свят? – Възвишената, Божествената любов. Влезе ли в Божествения свят, човек приема енергиите на този свят, и недоволството му постепенно се превръща в доволство. Ако живее само на физическия свят, той ще бъде недоволен. Започне ли да яде, той търси някакъв недостатък в яденето: маслото било лошо, солта била недостатъчна, не било сготвено, както трябва и т.н. Всичко е добре направено, но на този човек липсва нещо. За да придобие това, което му липсва, той трябва да бъде свързан едновременно с трите свята – физическия, духовния и Божествения, за да черпи необходимите енергии за своя организъм. Само така той ще уравновеси силите, които действуват в него и ще живее хармонично. към беседата >>
67. Постоянни и преходни неща. Козметика, ООК , София, 31.7.1929г.,
- Значи, недоволството на слугата е доволство на господаря.
Например радостта на господаря е скръб на слугата. Последният се е облякъл добре и се готви да отиде на разходка. Господарят го извиква, иска да му донесе чиста, прясна вода от близкия извор. Слугата взима стомните и отива за вода, но през целия път роптае, недоволен е, че разходката му се развалила. Господарят пък с нетърпение и с радост го очаква да му донесе чиста, изворна вода. Значи, недоволството на слугата е доволство на господаря. Ето защо, когато страдате, знайте, че в този момент друг някой се радва. Когато се радвате, в същия момент някой страда. При това положение радостите и страданията са на мястото си. Обаче, ако човек мисли, че радостите и скърбите му са само за него, той е на крив път. Докато не схванете отношението между вашите радости и скърби и тия на вашите ближни, вие нямате дял в общите блага на човечеството. към беседата >>
68. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много, НБ , София, 20.10.1929г.,
- Ако срещнеш Христа, твоята скръб ще се превърне на радост, твоето недоволство - в доволство, сиромашията ти - в богатство и в дома ти ще настане радост и веселие и ти ще кажеш: „Този ден, в който срещнах този човек, ми провървя. (втори вариант)
Ти не можеш да познаваш обикновения човек. За да познаеш обикновения човек, той трябва да стане необикновен. За да го познаеш, той трябва да се изяви в своята любов, мъдрост и истина. Няма ли той любов, мъдрост и истина, ти не можеш да го познаеш. Ако ти срещнеш Христос, няма да питаш този ли е Христос, или не. Ако срещнеш Христа, твоята скръб ще се превърне на радост, твоето недоволство - в доволство, сиромашията ти - в богатство и в дома ти ще настане радост и веселие и ти ще кажеш: „Този ден, в който срещнах този човек, ми провървя. Този човек не е ли Христос? " към втори вариант >>
- Срещнете ли Христа, вие ще Го познаете по това, че скръбта ви ще се превърне в радост, сиромашията – в богатство, невежеството – в знание, недоволството – в доволство.
Не е лесно да познаете един обикновен човек. За да го познаете, той трябва да стане необикновен, т.е. да прояви своята любов, мъдрост и истина. Не прояви ли любовта, мъдростта и истината си, ти не можеш да го познаеш. Как и по какво ще познаете Христа? Срещнете ли Христа, вие ще Го познаете по това, че скръбта ви ще се превърне в радост, сиромашията – в богатство, невежеството – в знание, недоволството – в доволство. В който ден срещнете Христа, всичките ви работи ще тръгнат напред. Да срещнете Христа, това значи, да срещнете човека на любовта, на мъдростта и на истината. Човекът на истината носи със себе си щастие, благословение за всички същества. Той е подобен на слънцето. Човекът на истината е лъч на Божията Любов, носител на знание и светлина, на свобода и простор за човешката душа. към беседата >>
69. Ново разбиране, ООК , София, 27.11.1929г.,
- Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. (втори вариант)
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. към втори вариант >>
- Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство.
Мнозина се стремят към любовта, без да се запитват, как могат да я придобият. Любовта е във връзка с живота. Значи, човек трябва съзнателно да проявява любовта си, за да придобие живот. Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство. И който люби, и когото любят, трябва да бъдат здрави. Ако болният оздравее от любовта ви, това показва, че вие сте го обичали истински. Не оздравее ли, не сте го обичали истински. Любовта облагородява човешкото сърдце. Любов, която кара човека да плаче, не е истинска. към беседата >>
70. Да ида да го събудя, НБ , София, 8.12.1929г.,
- Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека.
Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром. към беседата >>
- Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата.
Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека. Успехът му се дължи на неговия минал живот. Следователно, нищо не се дава на човека даром. Всяко благо, с което човек разполага, му е дадено от Бога заради готовността му всеки момент да изпълнява волята Божия. към беседата >>
71. Смени в природата / Двете смени в природата, МОК , София, 13.12.1929г.,
- Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство.
Значи, всички велики работи стават на тъмно. Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. Ако човек е разумен и върви по отмерените, строго определени закони и действия на природата, той би избегнал голяма част от страданията, които днес има. Както в музиката движенията са отмерени и ритмични, така и в природата срещаме строг ритъм и движение. към беседата >>
72. Проява на Любовта / Чувството на любовта, ООК , София, 8.1.1930г.,
- Тъй както ние живеем, ние да бъдем доволни, да имаме едно вътрешно доволство, да остане вътрешната страна на живота. (втори вариант)
Казвам, същото е и за живота. Ако моят живот на самия мене е неприятен, не може да бъде приятен и на другите. Ако моята мисъл не е приятна на мене, не може да бъде приятна и на другите. По някой път ние сами сме недоволни от живота, пък искаме другите хора да бъдат доволни. Следователно разрешението е там. Тъй както ние живеем, ние да бъдем доволни, да имаме едно вътрешно доволство, да остане вътрешната страна на живота. Наричате някои неща погрешни, други не. Праведният човек не може да мисли за погрешките. Праведният човек е зает с въпроса, какво трябва да прави. Той всякога вижда какво трябва да прави. И всяко нещо, което той трябва да направи, той го счита пред себе си, той го има всякога предвид. към втори вариант >>
74. Термометъра на човека / Човешкият термометър, ООК , София, 5.3.1930г.,
- Той примирява и внася доволство. (втори вариант)
Ние говорим за любовта, най-красивото нещо в света, което имаме. Ние мислим за любовта туй, което не е. Любовта се отличава по това, че ако един човек, който люби в своята душа, като влезе в едно общество, всичките хора стават разположени. Той примирява и внася доволство. Съмнение, безверие, всички неща изчезват. Като погледне, усмихне се, и в тази усмивка се вижда човещина. В неговите очи виждаш нещо, за което човек може да се радва. към втори вариант >>
- Любещият човек внася в окръжаващите мир, равновесие, доволство.
Изгубите ли тия условия, заедно с тях изгубвате и възможностите. Бъдещите условия ще се дадат за постигане на други дарби. Следователно, ако трябва да свирите днес, не отлагайте работата си за друг ден. Свирете още днес. Как се познава човекът на любовта? Любещият човек внася в окръжаващите мир, равновесие, доволство. Любовта изключва всякакво съмнение и безверие. Който живее в света на любовта, той има всичко на разположение. Тази е причината, поради която в света на любовта никакви кражби и престъпления не стават. Ако апаш или крадец влезе в този свят и се опита да открадне нещо, докато протопи ръце към някой предмет, предметът изчезва пред очите му. Човекът на любовта никога не се опетнява, нито външно, нито вътрешно. към беседата >>
75. Призовете ги на сватба, НБ , София, 9.3.1930г.,
- Пред добре опеченото и зачервено прасенце мъжът е доволен от жената, и жената – от мъжа, но това е временно доволство.
Мъжът отива на пазар и донася едно прасенце. Жената погледне прасенцето, усмихне се доволно и казва: На мястото си е този мъж. След това тя изчиства прасенцето, измива го, осолява го, туря в тавата кисело зеле и праща прасенцето на фурната. Като се върне мъжът от работа, вижда прасенцето на масата, но вече преобразено. Той започва да яде и доволен се усмихва на жена си, като си казва: Добра е тази жена, знае да готви. Пред добре опеченото и зачервено прасенце мъжът е доволен от жената, и жената – от мъжа, но това е временно доволство. За миналото и това е било добре, но настоящето изисква друг живот, други отношения. Временното доволство е създало гробищата. Временното доволство е признак на старата култура. В старата култура умират годишно по 40 милиона души, ежедневно – по 109 589, всеки час– по 4566, всяка минута – по 76, и всяка секунда – по двама-трима души. След всичко това старата култура иска да оправдае броя на тия жертви с лозунга: Такава е волята Божия. към беседата >>
- Временното доволство е създало гробищата.
След това тя изчиства прасенцето, измива го, осолява го, туря в тавата кисело зеле и праща прасенцето на фурната. Като се върне мъжът от работа, вижда прасенцето на масата, но вече преобразено. Той започва да яде и доволен се усмихва на жена си, като си казва: Добра е тази жена, знае да готви. Пред добре опеченото и зачервено прасенце мъжът е доволен от жената, и жената – от мъжа, но това е временно доволство. За миналото и това е било добре, но настоящето изисква друг живот, други отношения. Временното доволство е създало гробищата. Временното доволство е признак на старата култура. В старата култура умират годишно по 40 милиона души, ежедневно – по 109 589, всеки час– по 4566, всяка минута – по 76, и всяка секунда – по двама-трима души. След всичко това старата култура иска да оправдае броя на тия жертви с лозунга: Такава е волята Божия. Не, волята Божия не е такава. Казано е в Писанието: „Бог не благоволи в страданията и смъртта на човека”. към беседата >>
- Временното доволство е признак на старата култура.
Като се върне мъжът от работа, вижда прасенцето на масата, но вече преобразено. Той започва да яде и доволен се усмихва на жена си, като си казва: Добра е тази жена, знае да готви. Пред добре опеченото и зачервено прасенце мъжът е доволен от жената, и жената – от мъжа, но това е временно доволство. За миналото и това е било добре, но настоящето изисква друг живот, други отношения. Временното доволство е създало гробищата. Временното доволство е признак на старата култура. В старата култура умират годишно по 40 милиона души, ежедневно – по 109 589, всеки час– по 4566, всяка минута – по 76, и всяка секунда – по двама-трима души. След всичко това старата култура иска да оправдае броя на тия жертви с лозунга: Такава е волята Божия. Не, волята Божия не е такава. Казано е в Писанието: „Бог не благоволи в страданията и смъртта на човека”. към беседата >>
79. Път към живота / Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото, МОК , София, 5.9.1930г.,
- Обаче ако преживее нещо приятно, на лицето му се чете доволство.
Не, причината не се крие в естеството на децата, но в бонбона, който сте им дали. Бонбонът на първото дете е бил горчив, затова и лицето му приема горчив израз. Бонбонът на второто дете бил сладък, затова лицето му приема светъл израз. Това, което става с децата, става и с възрастните хора. Ако някой човек преживее нещо горчиво, на лицето му се явява недоволство. Обаче ако преживее нещо приятно, на лицето му се чете доволство. Който знае причините на нещата, разбира защо лицата на хората приемат ту кисел, ту горчив израз, или се проясняват и светят. Горчивите и неприятни неща предизвикват един род свивания и разширявания на мускулите на лицето, а приятните и радостни неща произвеждат друг род свивания и разпущания на мускулите. Който е дошъл на земята да се учи, ще опита и сладките, и горчивите бонбони. Те действат възпитателно върху човека. От сладкия бонбон той изучава едно нещо, от горчивия – друго. към беседата >>
80. Иде Исус, НБ , София, 5.10.1930г.,
- И като се нахрани, той усеща вътрешно доволство.
Онова, което задоволява човека, не е яденето. Че трябва да живееш, за да ядеш, това е човешка мисъл. Човек трябва да знае, защо е нужно да яде. В яденето има два момента: усещането, че си гладен, и усещането, че си задоволил глада си. Като е гладен, човек трябва да знае, какво е гладът. И като се нахрани, той усеща вътрешно доволство. Тогава той знае, какво е доволството. към беседата >>
82. Важността на размишлението, УС , София, 7.12.1930г.,
- За предпочитане е да ходиш скромно облечен, но със сит стомах и с вътрешно доволство, отколкото да си облечен като княз, а с празен стомах.
Какво ще стане с вас, ако в ума ви се роди идеята да станете княз? Обаче беден си, нямаш пари за хляб. Какъв княз е този, който гладува? По-добре е да не си княз, но да имаш хляб. Да бъдеш княз, това е идея, която днес не може да те интересува. За предпочитане е да ходиш скромно облечен, но със сит стомах и с вътрешно доволство, отколкото да си облечен като княз, а с празен стомах. За предпочитане е да носиш външни лишения и страдания, но да бъдеш вътрешно задоволен. Не може да бъдеш едновременно задоволен и външно, и вътрешно. Ако си княз, всичко ще имаш, но вътрешно ще бъдеш недоволен, ще ти липсва нещо. към беседата >>
83. Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта, МОК , София, 12.12.1930г.,
- И когато им се даде хляб всички усещат едно и също доволство. (втори вариант)
Какъв ти Господ? Каквито доводи и да му приведеш, не разбира то; но като дадеш на това гладно същество едно парче хляб, то веднага се ухили насреща ти и каже: тази философия разбирам сега! Даже и най-големият философ в света, геният, даже и светията си мязат, каквото и да ми кажете. Вие не сте наблюдавали хората, когато ядат, привидно, външно се различават, но и светията, и геният, и талантливият, и обикновеният човек в яденето или когато са гладни, по един и същи начин изказват глада си. И светията е гладен, и гениалният човек е гладен, и талантливият човек, и обикновеният, всички са гладни. И когато им се даде хляб всички усещат едно и също доволство. към втори вариант >>
85. Тригон, МОК , София, 3.4.1931г.,
- Ако му дадеш малко, той не е доволен, ако му дадеш цял самун, ти ще забележиш в лицето му едно доволство! (втори вариант)
Трябва му семе, за да посее нещо; за да е доволен, защото в глада човек е недоволен от себе си. За да направиш човека доволен, какво трябва да му дадеш. Сега това е една модерна франзела, сега франзелите така не ги правят. Значи гладът не се задоволява със същото пространство. На гладния човек очите са винаги отворени широко. Ако му дадеш малко, той не е доволен, ако му дадеш цял самун, ти ще забележиш в лицето му едно доволство! Та същия закон навеждам. Вие сте някой път недоволни от нещо си, това е същото нещо. Какъвто е законът на глада, такива са и разните видове недоволства. Те са все разни категории. Имаш някое недоволство да кажем, усещаш, че си обиден от някого. към втори вариант >>
- Когато човек намери разгадката на един въпрос, у него настава едно доволство! (втори вариант)
Ни най-малко не е студено, студът е едно изключение. Та казвам: В психологията трябва да знаем, да разбираме подбудителните причини: защо свети слънцето? Затова си има свои причини. Ние можем да си обясним по един механически начин, то е друг въпрос, но за да обясним отношенията разумно, причините, по които светлината иде от слънцето, не са механически, съвсем други са причините. Ако речем да обясним по човешки, пак ще се отдалечим. Когато човек намери разгадката на един въпрос, у него настава едно доволство! То е както когато на гладния му покажете един хляб, той е доволен вече. към втори вариант >>
- (Едно доволство). (втори вариант)
Вие сте прави. Но има известни грапавини, които в плодовете ги няма. Та казвам разрешението на въпроса за глада какво е? ХЛЯБ! След като ядете, какво ще произведе хлябът у вас? (Едно доволство). Но по колко начини ще се познае, че хлябът е дошъл у вас? Щом дойде хлябът, първото нещо, което вие ще почнете да правите, е, ще почнете да пеете. Забележете, гладният човек най-първо мисли, той е недоволен, но щом дойде хлябът, той почне да си свирука, върви спокойно, пее си; и действително, като ядеш ти пееш и свириш. Това е разрешението на въпроса. И като се наядеш, ти свириш едно парче със своята арфа. към втори вариант >>
- Когато задоволи глада си, на лицето му се явява усмивка, признак на доволство.
Като уталожи глада си, човек става доволен. – Защо? – Защото нивата му е пуста и той очаква от нея плод. Очите на гладния са широко отворени. Докато не уталожи глада си, той не затваря очите си. Когато задоволи глада си, на лицето му се явява усмивка, признак на доволство. И тъй, както гладът прави човека недоволен, също така много причини, вън и вътре в човека, произвеждат същия резултат. Като изучавате недоволството, ще видите, че различните причини създават различни отенъци на недоволството. За пример, недоволството на гладния се различава от недоволството на обидения. В първия случай причината за недоволството е физическа, а във втория – психическа. Някой човек е обиден, понеже окръжаващите не му отдавали нужното уважение и почит. към беседата >>
- Значи недоволството, от какъвто характер и да е, се превръща в доволство, когато получи нещо равноценно на себе си.
За пример, недоволството на гладния се различава от недоволството на обидения. В първия случай причината за недоволството е физическа, а във втория – психическа. Някой човек е обиден, понеже окръжаващите не му отдавали нужното уважение и почит. Той иска, където отиде, да го приемат като цар: да го поставят на златен трон, слуги да тичат около него и да задоволяват най-малките му желания. Наистина, ако този човек получи почитта на хората, ще се задоволи. Значи недоволството, от какъвто характер и да е, се превръща в доволство, когато получи нещо равноценно на себе си. към беседата >>
- Постигне ли това, недоволството и мъчението се превръщат в доволство и радост.
Защо е неразположен, и той не знае; усеща, че нещо тежи на гърба му. Тежестта показва, че или той се е натоварил, или други са го натоварили повече, отколкото може да носи. – Как може да си помогне? – Чрез изваждане на част от товара, или чрез продаването му. Ако товарът е чувал с брашно, човек може да го продаде на някой търговец и да го превърне в сребро или в злато. Постигне ли това, недоволството и мъчението се превръщат в доволство и радост. Ако неразположението на човека се дължи на пропадане на изпит, как ще се освободи от тежестта си? В такъв случай студентът трябва да се примири с положението си и да започне да учи още по-добре, да поправи бележката си. Има случаи, когато студентът е крайно честолюбив и вместо да се заеме да учи, отива към реката да се дави. Това не е правилно разрешаване на задачата. Този студент решава задачата си така, както е постъпило магарето с вълната. към беседата >>
86. Хикс, игрек и зет, ООК , София, 29.4.1931г.,
- Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост.
Ако са неизвестни, означаваме ги с буквите x, y, z. Значи недоволството представлява уравнение с три неизвестни: x, y, z. Един от начините за решаване на уравнения с три неизвестни е заместването. Най-напред се намира едното неизвестно, а после – останалите две. По същия начин се решават задачите на недоволството и на страданието. Значи недоволството се замества с доволство, а страданието – с радост. Недоволството не може да се замести с недоволство, нито скръбта – със скръб. Ще каже някой, че ако скръбта се замества със скръб, ще се увеличи. Скръбта в даден момент си остава толкова голяма, колкото е била първоначално. Тя нито се увеличава, нито се намалява. Привидно тя изглежда някога по-малка, някога по-голяма. към беседата >>
87. Събуждане / Събуди се, ООК , София, 30.9.1931г.,
- Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство.
Разумният знае, къде се намират добрите неща и съзнателно отива при тях; той знае, къде се намират лошите и ги избягва; той знае, къде се намират тъмни и светли места в съзнанието му и първите от тях запазва, а вторите избягва. Защо ще се натъкваш на недоволството в себе си? За какво е недоволен човек? - За прости работи. Някой е недоволен от яденето: маслото било недостатъчно, или било с малко червен пипер, нямало цвят. Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за да превърнеш недоволството на човека в доволство. Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек. И клетката познава това изкуство. Тя сама си приготвя храна и се развива. Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той си казва: Дали ще има ядене на онзи свят? - И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята. към беседата >>
88. Разбраната скърб / Разбраните скърби, ООК , София, 21.10.1931г.,
- Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека.
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи да бъдете доволни или недоволни от него. Музикалност има и в постъпките на човека. Всяка постъпка, която отговаря на Великия закон на живота, внася доволство и разположение в човека. Ако постъпката не е съгласна с този закон, човек изпитва скръб, недоволство. Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката си, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин. Щом я изправиш, ще се зарадваш и развеселиш. Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини. С това той иска да каже, доколко небето е необятно и необитаемо. към беседата >>
90. Пред всичкия народ, НБ , София, 13.12.1931г.,
- Като те срещне някой, и у него, и у теб да има туй доволство, че сте се видели.
Сега ние не разбираме човека. Казваме за някого: „Той е крадец, разбойник, убиец, той е лош човек." – Отношение нямаме. Нямам нищо против това, но това не е новата култура, в която влагаме нови разбирания. Трябва да станем едно с тях, да станем силни, не както сега да умираме. Да бъдем умни, силни и добри; и после, трябва да бъдем пълни с любов. Като те срещне някой, и у него, и у теб да има туй доволство, че сте се видели. към беседата >>
92. Думата му държа, НБ , София, 27.12.1931г.,
- Един характер на доволство.
Не трябва да си правите илюзии, че като идете в онзи свят, ще имате същото почитание както тук. Знаете онзи пример с бедния Лазар, който седял при вратата на богатия. Думите на Христа и неговите притчи трябва да умеете да ги четете. Един художник трябваше да нарисува портрета на този Лазар, на бедния Лазар, който седял при вратата на богатия. Надали в цялата история на евреите има по-красив образ от този Лазар, който седял там и търпеливо изчакал смъртта. Един характер на доволство. Той е опитал богатия и богатият човек беше сянка на Лазара; туй богатство, което имаше, не се дължеше на неговото щастие, то се дължеше на щастието на Лазара. Лазар мислеше: докато аз съм на твоята врата, ще ядеш и пиеш. В деня, в който аз те напусна, ти ще бъдеш в пъкъла. към беседата >>
93. Законът и Любовта / Противоположности на живота, ООК , София, 13.1.1932г.,
- Ще благодариш, че имаш млада, работна дъщеря и ще седнеш пред трапезата с благодарност и доволство.
Кое е отличителното качество на младия, и кое на стария? Ако в дома си имаш стар, немощен човек и отидеш на нивата да работиш, той ще те чака да се върнеш, ти да му помогнеш. Ако имаш млада дъщеря, като се върнеш от нивата, ще завариш всичко готово: къщата изчистена и наредена, дрехите изпрани, хлябът опечен, яденето готово. Ти ще се измиеш, ще благодариш на Бога за всичко, което ти е дал. Ще благодариш, че имаш млада, работна дъщеря и ще седнеш пред трапезата с благодарност и доволство. Младият е готов да помага на всички. Старият очаква помощ от другите. към беседата >>
94. Двете отверстия, ООК , София, 27.1.1932г.,
- Аз бих нарекъл туй доволство знание. (втори вариант)
И който дава и който взема - и двамата ще бъдат доволни. Или това се нарича щастие. Сега вие не сте доволни. Нито онези, които са млади, нито онези, които са стари. Никой не е доволен и мислим, че отнякъде ще дойде доволството. Аз бих нарекъл туй доволство знание. Имаме едного, един човек приятел, че като дойде при тебе, че да не го познаеш. Туй, което може да се измени във физическия свят така, то е прогресирало. Например във вашите възгледи, които имате сега, колцина от вас сте готови заради Бога да раздадете всичко - тъй, идейно? Теоретически всички казвате: "Аз съм готов всичко да направя заради Господа." Че кой не би казал това всичко? Въпросът не е да дадеш всичкото си имущество, но само да раздадеш, но и слуга да станеш. към втори вариант >>
95. Верният в малкото, НБ , София, 27.3.1932г.,
- А пък онези, Божествените закони, всякога внасят мир, спокойствие, доволство, радост, веселие.
Казвам: В света на духа, в света на живота има други закони, които отначало съществуват и за в бъдеще ще съществуват. Върху тях ние трябва да си изградим бъдещия живот. Сега ще кажете: "Каква е разликата между тези закони и сегашните? " Сегашните закони умъртвяват човека. Сегашните закони всякога произвеждат една тревога у вас. А пък онези, Божествените закони, всякога внасят мир, спокойствие, доволство, радост, веселие. Божественият закон внася прогрес. Ако вие боледувате, не сте във връзка с Божиите закони, а сте във връзка с човешките закони, защото човешките закони имат отражение върху природата като последствие. И в храната, например: някое растение може да е отровно; някоя крава яла от тази трева и млякото се заразява, който го пие, ще пострада; някой фурнаджия е болен от заразна болест, пипа хляба, който ти ще ядеш, и според закона, ти ще се разболееш. Някой лекар те лекува, направи погрешка, може да ти даде едно лекарство, с което може да се отровиш. Пък някой път, може да се отровиш като онзи манаф* - в Мала Азия. към беседата >>
98. Малкото добро и малкото зло, УС , София, 19.6.1932г.,
- Превърни недоволството в доволство и благодарност.
Съгласен съм с вас – по стария начин не струва да се живее. Обаче по нов начин, с ново разбиране струва да се живее. Мъчно се минава от стария в новия живот, но ако можеш да се повдигнеш на една стохилядна от милиметъра, това е голямо постижение. Ако си недоволен от живота, кажи си: „Не искам да бъда маг-хахарец“. Кажи и направи! Превърни недоволството в доволство и благодарност. Защо ще мислиш как да разпределиш богатството си, какви благодеяния да направиш. Според мене всяко благодеяние, направено без любов, изопачава човешкия живот. Днес не се изискват благодеяния, но любов. Любов се иска от хората! Дойде при тебе един здрав човек, иска помощ, оплаква се, че пропаднал. към беседата >>
99. Ще и не ще, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1932г.,
- Доволство се иска от хората!
Опретнете се разумно да служите на Бога. Досега вие сте уреждали само вашите работи, създавали сте си ред удобства за живеене, за хранене, за обличане. Във всичко това сте специалисти, добре сте го научили, но само едно нещо не сте научили – не знаете как да бъдете доволни. Глава имате, не сте доволни от нея. Ръце, крака имате, и от тях не сте доволни. Доволство се иска от хората! И тъй, две неща ви са потребни: когато видите мечката, да се зарадвате, да считате, че тя е вашето щастие, и когато я няма, да плачете за нея. Посрещнете мечката като онова малко момиченце в гората и се зарадвайте, че сте я видели. Във време на въстанията едно българско семейство избягало в гората, но в голямата тревога, момиченцето на това семейство се изгубило от родителите си и тръгнало само̀ из гората, да ги търси. По едно време то видяло една мечка, зарадвало се и отишло към нея. Потупало я по гърба, помилвало я и казало: „Моля ти се, кажи ми къде е майка ми? към беседата >>
100. Което остарява, СБ , РБ , 7-те езера, 10.8.1932г.,
- Какво се разбира под думата доволство?
Когато човек минава от едно състояние в друго, той се освобождава от нещо. Само тогава той е свободен. Обаче след всяко освобождение иде ново ограничение. Тъй щото, дойде ли човек до едно освобождение, той не трябва да мисли, че е достигнал крайния предел на свободата. Следователно, като замествам думата свобода с бъднини, имам предвид проявите на Духа, които напълно задоволяват човека. Какво се разбира под думата доволство? Представете си, че имате една хубава кола, но много прашна. Вие измивате колата добре, но остава върху нея само една малка прашинка, като една точица, която ви смущава. Тази малка точица, това малко лекенце, именно, ограничава човека. към беседата >>
101. Даване и вземане, УС , София, 16.10.1932г.,
- Цял живот си бил неспокоен, недоволен, че това, онова нямаш, и в един момент да стане преврат в твоя живот, да заживееш в радост и веселие, в доволство и светлина.
И като погребат човека, започват да ви убеждават, че след време той ще възкръсне. Това е друго заблуждение. Горко на онзи, който очаква да възкръсне от гроба! Има смисъл да възкръснеш, но докато си още в тялото, със своите мисли и чувства, със знанието, което имаш. Да възкръснеш, но коренно да измениш живота си. Цял живот си бил неспокоен, недоволен, че това, онова нямаш, и в един момент да стане преврат в твоя живот, да заживееш в радост и веселие, в доволство и светлина. Това наричам възкресение. А тъй, цял живот ще бъдеш недоволен и ще почнат да те убеждават в прераждането. Ще дойдеш втори път на земята, със същото съзнание, да направиш същите грешки. Значи, ако си женена, и мъжът ти те бие по няколко пъти на ден, като се преродиш отново на земята, пак да се ожениш и пак мъжът ти да те бие. Благодарим за такова прераждане! към беседата >>
- – Има разрешение, а именно: смени състоянието от недоволство в сърцето в доволство на ума.
Тази сутрин ви говорих за доволството и недоволството, защото едни от вас сте доволни по ум, а недоволни по сърце. Други сте доволни по сърце, а недоволни по ум. Недоволни от едното или другото, казвате: Животът няма смисъл, не виждаме разрешение на задачите си. – Има разрешение, а именно: смени състоянието от недоволство в сърцето в доволство на ума. Мини от единия полюс в другия. Ако не спазвате този закон, не казвам, какво ви очаква, но не е добро. При сегашните условия на живота ви, друго разрешение, освен смяна на енергиите на сърцето с енергиите на ума, не съществува. Където обмяната между сърцето и ума не е правилна, там настъпва процес, подобен на окапването на листата през есента. Казвате: Празна работа е тази обмяна! към беседата >>
106. Начало и край, УС , София, 12.3.1933г.,
- И после, като започнеш да дишаш, ще изпиташ чувство на доволство, ще разбереш смисъла на дишането, а оттам и на живота.
“ – Ти разбери този свят, а за онзи не мисли. – „Как да разбера живота? “ – Не яж десет дни. Само така ще разбереш какво нещо е животът и дали има смисъл да се живее. – „Не съм доволен от себе си.“ – Спри дишането си за две минути и ще станеш доволен. И после, като започнеш да дишаш, ще изпиташ чувство на доволство, ще разбереш смисъла на дишането, а оттам и на живота. Щом не си доволен от живота, гладът ще те изправи. На онзи дух в тебе, който не иска да те слуша, е нужен глад. Като го сложиш пет дни на глад и две минути да не диша, веднага ще отстъпи. Ще каже: „Готов съм да слушам, да изпълня волята ти. Дай ми малко хлебец“. към беседата >>
107. Закон на доброто, МОК , София, 31.3.1933г.,
- Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен.
Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. И тогава, ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо, и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Някога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне. Достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества, и човек да избухне. Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив. към беседата >>
108. Прави разсъждения / Човешката уста, ООК , София, 3.5.1933г.,
- Ако недоволството е напечатано на твоята книга, замени го с доволство.
Ако я намираш ценна, събирай я в кърпичка. Днес всички хора плюят, и плюнките им полепват навсякъде. Помни: Каквото правиш, добро или зло, ще се върне върху тебе. Това е закон, от който не можете да се освободите. Всеки човек е книга, върху която трябва да пише добри, положителни неща. Ако недоволството е напечатано на твоята книга, замени го с доволство. Ако устните ти, като лист от тази книга, са започнали да изтъняват, това показва, че чувствата се атрофират. Мисъл, лишена от чувство, е сух клон, който се отрязва. Устните трябва да понадебелеят. Пази сърцето си, не допущай нито едно горчиво чувство в него. Горчивите чувства не са присъщи на човешкото сърце. към беседата >>
112. Слушай, сине Мой!, НБ , София, 14.1.1934г.,
- И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство.
Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота. към беседата >>
- Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние.
[Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате. И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения. Тъй седи онзи велик закон. Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении. И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство. Защото вътрешното доволство зависи да оценим ние. Ние още не сме оценили какво нещо е Божия любов. Чудни са хората, като говорят за любовта! Тъкмо ние трябва да проучаваме Божията любов. Ако срещна един човек, който ме обича, аз другояче ще изградя живота. Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е. към беседата >>
113. Разумно разбиране, ИБ , София, 22.3.1934г.,
- Любовта подразбира пълнота, доволство на душата.
Какъв смисъл ще дадете на живота? Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. към беседата >>
- Тази пълнота, това доволство расте непреривно.
Или какъв смисъл ще дадете на любовта? Едно трябва да знаете; любовта изключва всякаква жертва. Защо? Любовта е нещо повече от жертвата. Любовта изключва всякакво даване, защото е нещо повече от даването. Любовта подразбира пълнота, доволство на душата. Тази пълнота, това доволство расте непреривно. Любовта включва всички постижения, към които душата се стреми. Ако днес, в името на любовта, хората не постигат своите желания, причината за това е, че като искат да бъдат като другите, те подражават едни на други, а с това се спъват. Човек трябва да бъде като другите само в едно отношение, а именно – всички да живеят в любовта. Само в това хората трябва да си подражавате. Който не живее в любовта, той не е като другите. към беседата >>
114. Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия, УС , София, 27.5.1934г.,
- Вятърът ми казва: „Аз като престава да духам, ти тогава трябва да излезеш, а не когато духам.“ Ако на Земята хората биха живели тъй, както трябва, в доволство и радост, щяха ли да бъдат по-добри?
Излизам навън, но духа вятър, силен вятър, едва се върви. Не ми е приятно, но тъй става. Вятърът казва: „Защо си излязъл тук, да ме смущаваш, когато работя? “ Аз вървя и съм недоволен. Поне малко да престане, да не духа този вятър! Вятърът ми казва: „Аз като престава да духам, ти тогава трябва да излезеш, а не когато духам.“ Ако на Земята хората биха живели тъй, както трябва, в доволство и радост, щяха ли да бъдат по-добри? към беседата >>
115. Взимане и даване. Първият и последният, ООК , София, 11.7.1934г.,
- И това доволство не престава!
Това, което отпада, това не е Любов. За Любовта не може да има две мнения. Тя не може да се определи. Може да се говори за нея много, но да се определи какво е – не може. Може да се философствува, да се говори каквото искате, но като дойдеш до същината, ти усещаш, че като я получиш, ти си доволен. И това доволство не престава! След като намериш Любовта, отпосле ще започне животът. Като намериш Любовта, животът ще дойде. Щом изгубиш Любовта, губиш живота. към беседата >>
116. Стар и нов порядък (По нов начин), ООК , София, 10.10.1934г.,
- А пък онези, които са доволни, тяхното доволство седи на косъм и утре може да се развали.
Стой далеч от огъня. Двама хора не могат да живеят по единствената причина, че са много близо. Ако вие бяхте разхвърляни по цяла България, ако бяхте разхвърляни по четирите краища на България, и ако ви се говореше по радиото, не щеше да има помежду вас никакъв спор. Но понеже сте събрани тук, както сте, то има всички условия за противоречия. Макар да има недоволство, но не го изказват. А пък онези, които са доволни, тяхното доволство седи на косъм и утре може да се развали. Да кажем, че влезеш в един салон и усещаш една неприятна миризма. После, когато се говори, трябва да се изхвърли личният език с изразите: "Ние... ние... ние... аз... аз... аз..." Турете малко настрани тези думи "аз", "ние". Турете настрани и следните прилагателни: "отличен човек", "много добър", "като него няма". Това е мода. украшение. Това са панделки. към беседата >>
117. Каквото вържете на земята, НБ , София, 24.3.1935г.,
- Моето вътрешно доволство напълно зависи от мене, от моето вътрешно разбиране.
В Любовта всеки може да бъде задоволен според степента на това, което има в себе си. Не искайте да бъдете задоволени, както другите хора. Всеки е задоволен според това по своему от Любовта. За всеки човек светът така е нагласен, така направен, че всеки да бъде задоволен по специфичен начин. Вас никой не може да ви задоволи, нито мене някой може да ме задоволи. Моето вътрешно доволство напълно зависи от мене, от моето вътрешно разбиране. Външно хората са само едно условие, а моето щастие напълно зависи от онова мое вътрешно разбиране, което имам, от онова специфично отношение, което Любовта има към вашия материален, духовен и умствен живот. Защото Любовта засяга всички области. Според мене Любовта не е нещо отвлечено. По-реално нещо в света от Любовта няма. Според мене едно въже, което те задържа, това въже е Любовта. към беседата >>
118. Малките желания, МОК , София, 7.6.1935г.,
- Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. (втори вариант)
То ще дойде, но трябва да свършите с недоволството. Не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите, за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото нравило с доволство в себе си, и след като станахте доволни, да не намерите никаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена, както трябва. В това седи голямата погрешка − да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена, както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте махмурлии. В тази дума буквата „м“ се повтаря два пъти. Това значи, че трябва да отида да се напия. към втори вариант >>
- Колко души от вас станахте тази сутрин по първото правило с доволство от себе си и след като станахте доволни, да не намерите някаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена както трябва.
То ще дойде, но трябва да скъсате с недоволството. Сега не ме разбирайте криво да казвате, че не може да се освободите от него. Недоволството ще дойде не само един път или два пъти, хиляди пъти може да дойде, но никога не правете приятелство с него. Вие всякога трябва да знаете, че светът е създаден за добрите и за умните хора. Къде може да приложите това, което сега ви говорих? Колко души от вас станахте тази сутрин по първото правило с доволство от себе си и след като станахте доволни, да не намерите някаква погрешка и да казвате, че работата ви не е наредена както трябва. В това седи голямата погрешка – да мислите, че работата ви не е наредена добре. Работата ви е наредена както трябва, но вие не сте я разбрали. Станали сте "махмурлии". В тази дума се повтаря два пъти буквата "м". Това значи, че трябва да отида да се напия. към беседата >>
120. Сгърбената жена, НБ , София, 23.6.1935г.,
- Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко.
Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не (е) добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш. към беседата >>
121. Двата полюса. Мъжът и жената, МОК , София, 5.7.1935г.,
- Значи туй доволство се подразбира, че любовта донася всичко онова, което той желае.
Искате да бъдете силен, силен сте. Искате да бъдете богат, богат сте. Искате да имате една отлична памет, да бъдете музикант, поет, доволен сте, отдето минете, каквото пожелаете имате. Имате в съзнанието си една голяма самоувереност. На какво се дължи самоувереността? Значи туй доволство се подразбира, че любовта донася всичко онова, което той желае. Апостол Павел казва, че онези, които любят Бога, Бог ще им даде това, което око не е видяло и ухо не е чувало. Бог е приготвил идеални блага, а не материални. Всеки един от вас иска да бъде обичан. Но от кого? -От онзи, който може да внесе туй, което той иска. към беседата >>
122. Ценност на нещата, РБ , 7-те езера, 21.8.1935г.,
- Нямате ли тези качества, няма да имате нито сила, нито красота, нито доволство.
Следователно, искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нямате ли тези качества, няма да имате нито сила, нито красота, нито доволство. Тогава ще се намерите в положението на младия Стоян кавалджия, който се хвалил със своя кавал. Той често казвал: „Моят кавал замества всякаква пушка. Като го насоча срещу неприятеля, като цъкна с него няколко пъти, неприятелят ми далеч ще отскочи“. Един ден го срещнала мечка в гората. Стоян дигнал кавала, насочил го срещу мечката, цъкнал два–три пъти: кавалът не хванал, но и мечката не избягала. към беседата >>
123. Свещеният огън, УС , София, 10.11.1935г.,
- Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. (втори вариант)
Който не е приготвил нито огнище, нито дърва, Духът не може да му помогне. Сама запалката не може да внесе свещения огън. За онзи, в когото свещеният огън гори, казват, че нещо е мръднало в него. Този израз не е верен, защото мърдането е физическо действие, а запалването на свещения огън е духовен процес. Той има отношение към сърцето и душата: сърцето се стопля, а душата се разширява. Свещеният огън превръща недоволството на човека в доволство. Той обединява всички хора, примирява враговете. Той носи изобилието на живота. Където гори свещеният огън, там няма смущения, крамоли и раздори. При него хората се чувстват братя. Мнозина се запитват: „Видели ли сте свещения огън? към втори вариант >>
125. Същественото, МОК , София, 6.12.1935г.,
- Следния момент първото доволство ще мине, ще дойде второ, трето, четвърто, пето.
Само едно нещо можеш да искаш в даден момент. За най-малката част от времето, която за нас е достъпна за нашето съзнание, в този момент трябва нещо съществено. Следния момент се изменя. Във втория, в третия, безброй са тия, във всеки даден момент да има онова, което е съществено за тебе. Същественото е онова, което ще внесе задоволство, че доволен да бъдеш. Следния момент първото доволство ще мине, ще дойде второ, трето, четвърто, пето. Та, същественото е само това, което задоволява всички копнежи на човека, не изведнъж, последователно. към беседата >>
127. Тониране, ООК , София, 12.2.1936г.,
- Ти ще познаеш, че обичаш Бога, ако в твоя живот влезе някое малко доволство, което постепенно да се увеличава.
Казвате: как можем ние да обичаме Бога? Стремете се да пиете по възможност от най-хубавата вода, която съществува на земята. Това е идеята. Да обичаш Бога, това значи да пиеш най-хубавата вода, понеже носи еликсира на живота. Аз не подразбирам някоя форма. Ти ще познаеш, че обичаш Бога, ако в твоя живот влезе някое малко доволство, което постепенно да се увеличава. И тогава ти вече си дошъл до любовта към Бога. Нещо специфично идва в тебе и почва да изменя твоя живот. Ти ходиш, но като дойдеш до това, приятно ти е, като се спреш дотам. То е една малка свещичка, която постоянно се разгорява. Считай любовта към Бога като малката свещичка, която сега се е запалила. към беседата >>
128. Сегашният момент, ООК , София, 11.3.1936г.,
- Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново.
Сега коя е съществената мисъл на днешната лекция? Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено. Но не да бъдете доволни, по този начин доволни, че да не искате, но това доволство да бъде като основа за нещо ново. Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат да се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота си. Човек, който съжалява, не разбира живота. Има защо да съжалявате. Някой път можете да съжалявате, но това съжаление не е ваше. Друг някой съжалява, и вие с него заедно съжалявате. към беседата >>
129. Да им дам живот / Вяра, СБ , София, 19.8.1936г.,
- Не е въпрос да бъде човек недоволен, но в недоволството той трябва да намери доволство.
Тъй щото, човек още в този живот трябва да намери онези условия, които му са дадени за работа, за да влезе в пътя, който му е определен. Не е въпрос да бъде човек недоволен, но в недоволството той трябва да намери доволство. Вие сте недоволни от условията, при които живеете, от това, което сте придобили. Какво трябва да придобие човек? В какво седи истинската придобивка? Истинската придобивка се заключава в самия живот. Който умира и не оживява, той нищо не е придобил, той е на крив път. към беседата >>
- Човек може да се срещне с Христа, когато пожелае, но затова се изисква от него доволство.
Христос дойде на земята да покаже на хората, как да придобият великия и красивия живот в себе си. – Можем ли да видим Христа и днес? – Можете. Човек може да се срещне с Христа, когато пожелае, но затова се изисква от него доволство. Съвременните хора са недоволни от живота, постоянно коригират всичко, което Великият е създал, и при това искат да видят Христа и да се разговарят с Него. – Не, при тези условия това е невъзможно. Ще кажете, че за да види Христа, човек трябва да пости. Постът е метод за работа, но само чрез пост нещата не се постигат. Който пости, той малко работи, а повече съзерцава. към беседата >>
133. Вътрешна връзка / Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка, УС , София, 13.9.1936г.,
- При това постижение, вие ще можете да сменяте недоволството си в доволство. (втори вариант)
Как може човек да се справи с недоволството си? – Чрез дълбоко дишане. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха в дробовете си минута, две, най-много три минути. Това се постига постепенно, чрез упражнения. Ще започнете да задържате въздуха от пет секунди, докато стигнете до три минути. При това постижение, вие ще можете да сменяте недоволството си в доволство. Иначе, при всяко недоволство ще изпадате в обезсърчаване, в отчаяние и ще пожелаете час по скоро да напуснете земята. Каже ли някой, че не му се живее, това значи, че той иска да смени недоволството си с доволство. Никой не иска да страда. Никой не иска да бъде болен, беден, нещастен. Това е естествено, но хората грешат като искат да постигнат нещата лесно, с чужд труд и усилия. към втори вариант >>
- Каже ли някой, че не му се живее, това значи, че той иска да смени недоволството си с доволство. (втори вариант)
Дишайте дълбоко, като задържате въздуха в дробовете си минута, две, най-много три минути. Това се постига постепенно, чрез упражнения. Ще започнете да задържате въздуха от пет секунди, докато стигнете до три минути. При това постижение, вие ще можете да сменяте недоволството си в доволство. Иначе, при всяко недоволство ще изпадате в обезсърчаване, в отчаяние и ще пожелаете час по скоро да напуснете земята. Каже ли някой, че не му се живее, това значи, че той иска да смени недоволството си с доволство. Никой не иска да страда. Никой не иска да бъде болен, беден, нещастен. Това е естествено, но хората грешат като искат да постигнат нещата лесно, с чужд труд и усилия. Те искат другите да работят за тях. Това е невъзможно. към втори вариант >>
- Щом мислите ти са чисти и възвишени, ти ще превърнеш неразположението си в разположение, недоволството си в доволство. (втори вариант)
Казано е: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Следователно, дружи с добри, възвишени хора, за да запазиш младостта си. Свързвай се с Божественото, със светлите мисли на Бога, за да бъдеш всякога любящ. – Къде ще намеря Бога? – Във възвишените мисли и чувства. Достатъчно е да повдигнеш мисълта си нагоре, за да се свържеш с Бога, с Неговите светли мисли. Щом мислите ти са чисти и възвишени, ти ще превърнеш неразположението си в разположение, недоволството си в доволство. И обратното е вярно: ако се свържете с някой лош човек, веднага изгубвате разположението си. Ето защо, ако искате да станете учен, дружете с учени хора; ако искате да станете музикант, дружете с музиканти. Ако едно дърво е в сила да ти предаде своето състояние, колко повече човек може да направи това. Отчаяни, обезсърчени хора са намирали спокойствие и утеха в горите, между дърветата. Някой обезсърчен се облегне на едно голямо, здраво дърво и прекарва в размишление пет-десет минути. към втори вариант >>
- Който постигне целта си, той живее в истинското доволство. (втори вариант)
Следователно, като страдате, ще знаете, че истинският ви възлюбен не е дошъл още. Когато дойде той, скръбта ви ще се превърне на радост. Това е смисълът на живота. Да намериш възлюбения на своята душа, това е задача на всеки човек. Това е великата цел, към която всеки се стреми. Който постигне целта си, той живее в истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нещо велико и добро, но не се обезсърчавайте, когато дойдат горчивините. Първо ще минете през горчивата опитност, а после ще дойдете до радостта и благото в живота. Това е неизбежно. към втори вариант >>
- Стремете се към възходящия път, който носи радост и доволство. (втори вариант)
Дойде друг, по-силен от него, и го набие. После се яви още по-силен от втория, който набива и двамата. Битите се обезсърчават, а който ги бие, минава за герой. Но след време той вижда, че има по-силен и от него. Това е низходящият път в живота. Стремете се към възходящия път, който носи радост и доволство. Радвайте се, че можете да направите добро на човека. След време ще дойде друг, който може да направи по-голямо добро. После ще дойдат трети, четвърти, пети, които ще правят още по-големи добрини. Доброто има начало, няма край. към втори вариант >>
134. Той създава / Аз го създадох!, УС , София, 27.9.1936г.,
- Човешкият живот е пълен с отрицания, със скърби и радости, с тревоги и недоразумения, с доволство и недоволство.
Животът е наука, която трябва да се изучава. Говорите за човешкия живот, но и него не познавате. Говорите за живота на природата, и него не знаете. Животът на природата е живот на голямо разнообразие и форми и прояви. Човешкият живот е пълен с отрицания, със скърби и радости, с тревоги и недоразумения, с доволство и недоволство. Радост и доволство се среща малко, повечето е скръб и недоволство. Много усилия са правели учените, философите и Учителите, да покажат на хората как да живеят. Мъчно е да научиш човека да живее правилно. Това е труден, отвлечен предмет. Животът не е нещо конкретно, което можеш да видиш и пипнеш. към беседата >>
- Радост и доволство се среща малко, повечето е скръб и недоволство.
Животът е наука, която трябва да се изучава. Говорите за човешкия живот, но и него не познавате. Говорите за живота на природата, и него не знаете. Животът на природата е живот на голямо разнообразие и форми и прояви. Човешкият живот е пълен с отрицания, със скърби и радости, с тревоги и недоразумения, с доволство и недоволство. Радост и доволство се среща малко, повечето е скръб и недоволство. Много усилия са правели учените, философите и Учителите, да покажат на хората как да живеят. Мъчно е да научиш човека да живее правилно. Това е труден, отвлечен предмет. Животът не е нещо конкретно, което можеш да видиш и пипнеш. Човек очаква щастието, очаква да дойде Царството Божие на земята, иска да влезе в рая, мечтае за истинския живот. към беседата >>
136. Конкурсен изпит / Конкурсният изпит, УС , София, 14.2.1937г.,
- Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия. (втори вариант)
И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък. Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия. Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък. Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване. към втори вариант >>
138. Всичко е създадено за добро, ООК , София, 30.6.1937г.,
- Богатството чрез доволство се увеличава.
Законът е там, че ако ти си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ако си недоволен от богатството, то се намалява. Противоположни са. Ако си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ставаш по-богат, и в богатството, ако не си доволен то се намалява. Богатството чрез доволство се увеличава. Ако си доволен от малкото богатство, другото ще се прибавя, другото ще се прибавя, както един плод. Един малък плод, понеже е дребен, когато се е появил, идат частица по частица, увеличава се и става зреене. Ако този плод не е доволен от своето битие, той се разкапва, разваля и пада. към беседата >>
139. Опитано е / Божието слово е опитано, СБ , РБ , 7-те езера, 19.7.1937г.,
- Какво търпение има, какво доволство, радва се на малкото благо, което Бог му дал. (втори вариант)
Не казвай: мене не ме интересуват хората. Хората нас ни интересуват, понеже са излезли от Бога и носят благо в себе си. Вие носите благо за другите и другите носят благо за вас. Цялата природа и тревата, и водата, и въздухът, и камъните, и Слънцето, и звездите, и малките цветя, всичко, което вие виждате, носи нещо от Божествения свят. В едно цвете вижте хубавата страна. Какво търпение има, какво доволство, радва се на малкото благо, което Бог му дал. към втори вариант >>
141. Любов и приравняване / Приравняване и Любов, УС , София, 19.9.1937г.,
- Погледнах го и му казах: Ако искаш, аз мога да ти помогна да прекараш един ден в доволство: да ядеш и пиеш, колкото искаш.
Минахме край една гостилница. Вътре, около масите, бяха насядали много хора, всички разположени, ядат. Отдалеч още миришеше на пържоли. Учителят каза: Едно време, когато бях на работа, и аз ядях от тия хубави неща, но сега, ще минавам само и ще помирисвам. Той въздъхна дълбоко и продължи: Така е, като нямаш пари, ще носиш неволята. Погледнах го и му казах: Ако искаш, аз мога да ти помогна да прекараш един ден в доволство: да ядеш и пиеш, колкото искаш. Но ще знаеш, че на другия ден няма да бъдеш между живите. Не ти е дадено да се удоволстваш. — Откъде знаеш това? — Не е важно, откъде зная. Казвам ти, че ако не беше уволнен от служба, нямаше да бъдеш между живите. към беседата >>
144. Трите пътя, УС , София, 12.12.1937г.,
- Като срещнеш човек с дреха, ушита от линиите на добродетелите, виждаш на лицето му изписано доволство, благодарност.
Има криви линии на скарването, на съмнението, на безверието, на скъперничеството. Шивачът сглобява кривите линии и казва: Харесваш ли дрехата? Има криви линии на добродетелта, на справедливостта, на разумността. Като облечеш такава дреха, ще се чувстваш щастлив. Казваш: Доволен съм от тази дреха. Като срещнеш човек с дреха, ушита от линиите на добродетелите, виждаш на лицето му изписано доволство, благодарност. Той казва: Откак нося тази дреха, всичко ми тръгна напред. към беседата >>
147. Единство в живота, УС , София, 27.2.1938г.,
- Ето един научен метод за възпитаване, за превръщане на недоволството в доволство.
Вървиш по пътя, спънеш се в един камък и паднеш на задницата си. Станеш, изтърсиш дрехите си и забелязваш, че си омекнал малко – нещо се смекчило в тебе. Следователно, когато си недоволен, не сядай на меко. Седни на твърд стол. Като поседиш така половин час, недоволството ти ще изчезне. Ето един научен метод за възпитаване, за превръщане на недоволството в доволство. И на мене често ми донасят възглавничка, да седя на нея. Аз уважавам чувствата ви, но предпочитам да седя без възглавница. Не искам да ви отвикна от това, но казвам, че не всякога възглавницата е нужна. И в природата нещата не стават според вашето желание. Искаш времето да бъде хубаво, обаче в природата стават резки промени: мекото време се сменя със сурово, топлото – със студено. към беседата >>
- При това положение недоволството му естествено ще се превърне в доволство.
Следователно, и вие трябва да работите, да облагородите тази материя. За да превърнете неблагородната материя в благородна, грубата – в фина, вие трябва да си служите с Божествени методи, а не с човешки, изкуствени методи, които не дават никакви резултати. Искате ли да помагате на недоволния, дайте му възможност да влезе в градини, пълни със зрели плодове, да си откъсне, колкото иска. Заведете го после всред природата, при красиви, чисти извори, да пие от тяхната вода. Нека диша чистия, планински въздух, да се проникне от великото в света. При това положение недоволството му естествено ще се превърне в доволство. към беседата >>
- Благодарете за всички блага и работете за превръщане на недоволството в доволство.
Казвам: Заслужава човек да мине през всички мъчнотии на живота, за да дойде до мястото на Божието благословение. Зад всяко страдание се крие едно Божие благо. Затова е казано, че, каквито страдания да мине човек, не могат да се сравнят с благата, които Бог му дава. Благодарете за хубавото, топло време, което имате тази година. Благодарете за всички блага и работете за превръщане на недоволството в доволство. Недоволството е духовна нечистота, която запушва порите на човешкото тяло. Чистете се от него, както водата чисти тялото ви, отваря всички седем милиона пори, чрез които дишате. Очистете се от духовната кал, за да можете свободно да дишате чрез сърцето, чрез ума и чрез душата си. Започне ли човек да диша така, недоволството му се превръща в доволство. към беседата >>
150. Изтълкувай ни тази притча, НБ , София, 11.9.1938г.,
- Не е въпрос за външно доволство, но вътрешно, което да осмисли всички неща в живота ни.
Когато някой ми говори за Бога, за истината, казвам: Имам един приятел, който преди два дена умря. Иди на гроба му и го възкреси, щом Бог ти е говорил. Ето, Бог говореше на Христа, затова, когато Лазар умря, Христос се изправи на гроба му и каза да излезе от гроба си, и Лазар излезе от гроба си, и възкръсна. Ако вас ви поставят на такъв изпит, колцина от вас ще можете да го издържите? Следователно, когато говорим за истината, ние разбираме онази истина, която може да измени нашия живот, която може да измени нашите мисли и чувствувания и да ни даде онова направление на живота, че и ние да се задоволим вътрешно. Не е въпрос за външно доволство, но вътрешно, което да осмисли всички неща в живота ни. Истината е облеклото на Бога. Ти не можеш да придобиеш това, ако не се допреш до тази дреха на Бога. За онази жена, която се допряла до дрехата на Христа, се казва, че от Христа излязла някаква сила. Казвам: Ние не знаем още Бога, но неговата дреха знаем. Всеки може да види дрехата на Христа, да се допре до нея. към беседата >>
151. Отче наш, СБ , РБ , София, 22.9.1938г.,
- Ще дойде ден, когато недоволството ще се замести с доволство.
Всеки човек е на мястото си. Никой никого не може да махне и да замести. Ако сте недоволни от някого, вие искате да го махнете. За предпочитане е този човек да остане на мястото си, каквито да са недостатъците му, отколкото да отидат напразно всички разходи, направени за него, отначало на живота му досега. Ако, наистина, трябва да се махне нещо от живота на човека, първо недоволството му трябва да се махне. Ще дойде ден, когато недоволството ще се замести с доволство. Няма нещо в живота на човека, което да не се задоволи. Щом желае нещо, това желание все ще се реализира. Ако не се задоволи днес, утре ще се задоволи. към беседата >>
152. Нормалният човек, МОК , София, 16.6.1939г.,
- Пък този човек, в когото милосърдието е развито, има приятно чувство в себе си, има доволство, радва се на нещо, което той не го знае.
Някой път някой казва: „Аз не съм милосърд.“ Той го чувствува някъде в своя слънчев възел. Понеже, когато милосърдието в човека е повечето развито, той възприема повече слънчева енергия, мека и приятна. Пък този човек, в когото милосърдието е развито, има приятно чувство в себе си, има доволство, радва се на нещо, което той не го знае. Когато туй чувство в него не (е) развито, той не го знае къде е, той приема по-малко от тази слънчева енергия, той чувствува студено сърце, недоволен от живота. Всякога, когато има един недоимък в милосърдието, или пък някой път чувствуваш, че милосърдието действува по-осезателно, конкретно можеш да го представиш физиономически, когато милосърдието е развито, мускулите на лицето имат особен строеж. Когато милосърдието не е развито, мускулите не са хармонично турени на лицето. към беседата >>
153. Езикът на Любовта / Силата на Любовта, СБ ,РБ , 7-те езера, 12.7.1939г.,
- Всичко друго, през което минава – знание и невежество, скръб и радост, доволство и недоволство, са стадии, през които той трябва да мине, да се приготви за великия момент в живота си – придобиване на любовта.
Доброто същество го прави доволен и щастлив. Обаче, колкото доволството е притежание на човека, толкова и недоволството; колкото радостта е негова собственост, толкова и скръбта. Човек стои вън от доволството и недоволството, вън от радостта и скръбта. Той само наблюдава, опитва нещата и се учи от тях. Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за любовта. Всичко друго, през което минава – знание и невежество, скръб и радост, доволство и недоволство, са стадии, през които той трябва да мине, да се приготви за великия момент в живота си – придобиване на любовта. към беседата >>
- А като се моли, човек трябва да застане пред Бога с радост и доволство за всичко, което му се дава.
И тъй, стреми ли се към нов живот, човек трябва да мисли, да чувствува и да диша правилно. Като се моли, човек диша. Дишането пък подразбира прави мисли и прави чувства. Когато диша и издиша, човек трябва да поема и изпуша по малко въздух, но дълбоко. А като се моли, човек трябва да застане пред Бога с радост и доволство за всичко, което му се дава. Той трябва да благодари за светлите и чисти мисли, за красивите и възвишени чувства, които му се изпращат. Той трябва да благодари, че е дошъл на земята, обиколен с добри родители и приятели; за слънцето, което грее; за водата и въздуха, които го обливат; за вятъра, дъжда и облаците, които го заобикалят. Облаците, които и вас обикалят, не са нищо друго, освен филтри, които пречистват човешките мисли и чувства. Като пречиствате мислите и чувствата си, вие ще се научите да живеете правилно. Като живеете правилно, вие няма да смущавате Божественото в себе си, т. е. към беседата >>
155. Акаш и прана, НБ , София, 24.12.1939г.,
- Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл.
Следователно, ако ти във волята си не приложиш правдата като метод, ако в сърцето си не приложиш доброто като една възможност и най-после, ако не поставиш истината в ума си като една същина, ти не можеш да се ползуваш от праната, от тази жизнена енергия. При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав. При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре. Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах. Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията. Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество. Те събират тази енергия чрез сърцето си. Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение. към беседата >>
157. Добрият път, УС , София, 18.2.1940г.,
- Най-първо ще имате едно вътрешно доволство.
На сухо дърво да седне, дървото оживява. Любещият човек по сняг ако мине, той започва да се топи. Навсякъде отдето мине, той носи благословение. Някой път, ако вие привлечете любовта, веднага промените ще дойдат. Вие ще забележите една вътрешна промяна. Най-първо ще имате едно вътрешно доволство. Знаеш колко е хубаво да имаш едно вътрешно доволство. Знаеш колко е хубаво човек да бъде доволен от себе си. Имаш едно обнадеждаване, говориш на един свят, доволен си. Туй доволство аз го наричам, както един ваш приятел бил беден, и ти му казваш: „Аз вложих за тебе, на твое име, 500 хиляди в банката, ето ти книжката.“ Преди да дойда, ти седиш сгърчен, щом ти дам тази книжка, стане нещо с тебе, едно обнадеждаване иде. Мислиш си: „500 хиляди лева.“ Ти не си видял, но като държиш тази книжка, имаш предвид банката, веднага се обнадеждаваш. към беседата >>
- Знаеш колко е хубаво да имаш едно вътрешно доволство.
Любещият човек по сняг ако мине, той започва да се топи. Навсякъде отдето мине, той носи благословение. Някой път, ако вие привлечете любовта, веднага промените ще дойдат. Вие ще забележите една вътрешна промяна. Най-първо ще имате едно вътрешно доволство. Знаеш колко е хубаво да имаш едно вътрешно доволство. Знаеш колко е хубаво човек да бъде доволен от себе си. Имаш едно обнадеждаване, говориш на един свят, доволен си. Туй доволство аз го наричам, както един ваш приятел бил беден, и ти му казваш: „Аз вложих за тебе, на твое име, 500 хиляди в банката, ето ти книжката.“ Преди да дойда, ти седиш сгърчен, щом ти дам тази книжка, стане нещо с тебе, едно обнадеждаване иде. Мислиш си: „500 хиляди лева.“ Ти не си видял, но като държиш тази книжка, имаш предвид банката, веднага се обнадеждаваш. Такова нещо е любовта. към беседата >>
- Туй доволство аз го наричам, както един ваш приятел бил беден, и ти му казваш: „Аз вложих за тебе, на твое име, 500 хиляди в банката, ето ти книжката.“ Преди да дойда, ти седиш сгърчен, щом ти дам тази книжка, стане нещо с тебе, едно обнадеждаване иде.
Вие ще забележите една вътрешна промяна. Най-първо ще имате едно вътрешно доволство. Знаеш колко е хубаво да имаш едно вътрешно доволство. Знаеш колко е хубаво човек да бъде доволен от себе си. Имаш едно обнадеждаване, говориш на един свят, доволен си. Туй доволство аз го наричам, както един ваш приятел бил беден, и ти му казваш: „Аз вложих за тебе, на твое име, 500 хиляди в банката, ето ти книжката.“ Преди да дойда, ти седиш сгърчен, щом ти дам тази книжка, стане нещо с тебе, едно обнадеждаване иде. Мислиш си: „500 хиляди лева.“ Ти не си видял, но като държиш тази книжка, имаш предвид банката, веднага се обнадеждаваш. Такова нещо е любовта. Казвам: Някои от вас имате по 500 хиляди лева в банката, но книжката нямате още. Щом идеш без книжка, парите не ги дават. Божествената любов в света щом се прояви, тя ще примири всичките любовни сили, които съществуват. към беседата >>
158. При къпалнята, НБ , София, 7.4.1940г.,
- Ще се зароди едно доволство.
Под думата „топлина“ се разбира степента на вашите чувствувания, които имате. Чувствувания има от най-разен вид, разни калибри. Да кажем, че се увеличи вашата чувствителност. Дадат ви един французки наполеон. Ще се зароди едно доволство. Дават ви два наполеона – усилва се задоволството, дават ви три, четири, пет, шест, седем, осем, девет – доволството ви все расте. Като дойде до едно място, вашето чувство вече не се усилва, оттам ще ви стане безразлично. Там, дето ти стане безразлично, вие сте взели повече. Като се качите до най-горната точка и не вземете нито един наполеон повече, то е нормата. И в яденето е същият закон. към беседата >>
159. Обещанието на Отца, НБ , София, 28.4.1940г.,
- Прасето издава един звук на доволство, с което иска да каже: „Колко съм щастлив!
Това значи да бъдеш във връзка с разумността, с Божествената любов. Когато хората не могат да намерят щастието, това показва,че те искат да задържат щастието само заради себе си. Такова щастие в света не съществува. Такова щастие българинът го купува с пари. Като си купи едно прасе, цяла зима го храни, през лятото също, по три–четири пъти му носи храна, дава му вода, чеше го по гърба. Прасето издава един звук на доволство, с което иска да каже: „Колко съм щастлив! Намерих най-после един господар, който се грижи за мене.“ Всичко върви наред. Но като дойде Коледа, има цвилене, пеене. Сега пък българинът иска да знае дали свинята е била щастлива. Той яде свинята, за да бъде щастлив. към беседата >>
161. Процепът на Любовта, УС , София, 10.11.1940г.,
- Всичко в тебе да диша едно вътрешно доволство, да дишаш, че ти работиш с Господа.
Те казват, че вярват в едно обръщане. Като се обърне човек към Бога, да се обърне и кесията му. Като се обърне, да се обърне и волята му, и умът му да се обърне, всичко около му да се обърне. Ако любовта ти иде само за стомаха и не иде за очите, не иде за ушите, не иде за другите неща, не е любов. Любовта трябва да дойде във всичко онова, което имаш. Всичко в тебе да диша едно вътрешно доволство, да дишаш, че ти работиш с Господа. То е много трудно. При сегашните схващания, казваш: Как е възможно, трябват хиляди години. Хиляди години ще минат без любов. Ако направите един процеп още днес може да стане. Че какво ви костува днес да го направите? към беседата >>
163. Мощната сила, ООК , София, 22.1.1941г.,
- Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. (втори вариант)
Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете. към втори вариант >>
- Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство.
Доброто разположение, ако не го обичашъ – добро разположение не можешъ да имашъ. Всичко онова, което искашъ да го имашъ, трѣбва да го (обичашъ). Всичко онова, което търсимъ въ свѣта, трѣбва да го искаме съ любовь, понеже Богъ е Любовь – Любовьта даромъ дава. Не всичко ще ни даде изведнажъ, но въ даденъ случай онова, отъ което имашъ сѫществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите съ любовь, да имате любовь. Научете се едно нѣщо: да имате най-малкото доволство. Не да бѫдете много доволни. Но да има нѣщо, (което) като направишъ – да си доволенъ и цѣлия день да се радвашъ за едно малко постижение. Вѣрвайте въ ума си, който имате. Вѣрвайте въ сърдцето си, което Богъ ви е далъ. Не се плашете. към беседата >>
164. Крайното добро и крайното зло, УС , София, 1.6.1941г.,
- Да бъдем доволни от ума, от сърцето и не само веднъж, но непреривно доволство да имаме.
Не мислете, че без Любовта може да се живее. Вие казвате: И без Любов може. Любовта е отвън тогава. Без Любов ще живееш, но без тази Любов човек остарява и той е недоволен от живота си. Ние, съвременните хора, трябва да се учим да бъдем доволни от себе си. Да бъдем доволни от ума, от сърцето и не само веднъж, но непреривно доволство да имаме. Да усещаме, че умът върви в правата посока, че сърцето върви в правата посока и че здравето върви в правата посока. Гледаш по някой път, че здравето ти не е в ред, кракът те заболи, сърцето те заболи, гръбнакът те заболи, че това е хлопане на онзи, стария живот на безлюбието. Нали когато ви обичат, ви пращат подаръци. Когато обичате Господа, и Той ви обича, ако сте готови, всякога ще имате подаръци. Господ, каквото му пратим, такова ни изпраща. към беседата >>
- Именно сега нам ни е потребно едно вътрешно доволство да знаем, че онова, което Бог е създал за нас, е добро.
Ако влезеш в един кален свят ще извадиш хубавите обуща, ще снемеш хубавите дрехи, хубавата шапка и ще облечеш най-скромните, умен си тогава. За да не се окалят хубавите ти дрехи. Щом влезеш в един съвършен свят, дето не е кално, ще хвърлиш калните обуща и дрехи, ще направиш баня, ще се облечеш в най-хубавите си дрехи. Та казвам: Ако слизате в материалния свят, ще снемете хубавите дрехи. Като влезете в Божествения свят ще снемете калните дрехи, ще облечете новите. Именно сега нам ни е потребно едно вътрешно доволство да знаем, че онова, което Бог е създал за нас, е добро. Всеки трябва да мисли и да чувствате какво Бог иска от вас. Вие искате някой път Господ да ви каже какво иска. То е по закон. „Изпитайте, казва, каква е волята на Бога.“ Вие сами да предчувствувате какво Господ иска, а не да ви казват. Щом ви казват, то е по закон. към беседата >>
165. Тя иде / Любовта иде, СБ , София, 25.8.1941г.,
- Най-първото посещение, ще имате едно доволство в себе си. (втори вариант)
Аз да ви дам един избор. Пожелайте да научите онзи закон, по който идат всичките Божии блага в света. То е любовта. Само да зърнете какъв е този закон. Какъв е този закон, да видите едно малко благословение, което посещава хората. Най-първото посещение, ще имате едно доволство в себе си. Хубаво е човек да бъде доволен, защото в любовта всяко недоволство ще се превърне в едно доволство. Писанието казва ако греховете ви са такива, казва Господ, елате да разсъждаваме ще залича всичките престъпления и няма да ги помена. Не само Господ ще заличи всичките престъпления, които хората направиха, но ще ги превърне на скъпоценни камъни, ще ги окичи на огърлици, на пръстени. Пръстените, които един ден ще носите, ще бъдат от вашите престъпления. Една малка ваша сръдня, която сте имали, ще се превърне на скъпоценен камък. към втори вариант >>
- Хубаво е човек да бъде доволен, защото в любовта всяко недоволство ще се превърне в едно доволство. (втори вариант)
Пожелайте да научите онзи закон, по който идат всичките Божии блага в света. То е любовта. Само да зърнете какъв е този закон. Какъв е този закон, да видите едно малко благословение, което посещава хората. Най-първото посещение, ще имате едно доволство в себе си. Хубаво е човек да бъде доволен, защото в любовта всяко недоволство ще се превърне в едно доволство. Писанието казва ако греховете ви са такива, казва Господ, елате да разсъждаваме ще залича всичките престъпления и няма да ги помена. Не само Господ ще заличи всичките престъпления, които хората направиха, но ще ги превърне на скъпоценни камъни, ще ги окичи на огърлици, на пръстени. Пръстените, които един ден ще носите, ще бъдат от вашите престъпления. Една малка ваша сръдня, която сте имали, ще се превърне на скъпоценен камък. Вие казвате: “Ще ми дойде.” Но после ще кажете: “Колко е бил благ Господ, че от моята сръдня ми направи един скъпоценен камък.” Тогава този скъпоценен камък, като се разсърдите, като го пипнете, веднага ще произведе същото разположение, което имате. към втори вариант >>
166. Служение с Любов / С любов, СБ , УС , София, 31.8.1941г.,
- Всеки, който се е определил от страната на Господа, живял е с доволство, с радост, с Любов.
Обаче на никого не се позволява да пие вино или ракия от чужди кръчмари. И тъй, искате ли да се разберете като братя, като синове на един Баща, приемете Любовта да действува между вас. – Как се постига това? – Като станеш проводник на доброто. Защо да не сте от страната на Господа? Всеки, който се е определил от страната на Господа, живял е с доволство, с радост, с Любов. Той е бил далеч от отрицателните прояви на живота. Желая ви да бъдете господари на всичко, което правите, и навсякъде да прилагате Любовта. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка да бъдат проникнати от Любовта. към беседата >>
168. Трите перпендикуляра, СБ , София, 12.9.1941г.,
- За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си.
Природата изисква от всички постоянна, съзнателна и разумна работа. Тя иска от всички хора да бъдат доволни от малкото. За да постигне това доволство, човек трябва да изучава себе си. Някой казва, че от него човек не може да стане. В каквото вярва, това става. Искате ли да излезе от вас човек, вярвайте във възможностите, които ви са дадени, а не в това, което окръжаващите ви говорят. Ако шишето ви е празно, цял свят да казва, че има нещо в него, то ще си остане празно; ако шишето ви е пълно, цял свят да казва, че е празно, то ще си остане пълно. Вярвайте в това, което е, а не в това, което не е. към беседата >>
169. Външна и вътрешна работа, НБ , София, 2.11.1941г.,
- Онзи, когото посети Любовта, той в себе си е доволен и дето мине, носи туй доволство в себе си, дето мине, носи благодарност в себе си.
Ето какви са признаците на Любовта. Хората на Любовта ядат и благодарят. Пият и благодарят. Всичко в тях става и те благодарят. Сега има един ропот вътре: това ми липсва, онова ми липсва. Онзи, когото посети Любовта, той в себе си е доволен и дето мине, носи туй доволство в себе си, дето мине, носи благодарност в себе си. Този човек като дойде, природата го слуша, като дойде благословение има. Ако е един светия, не тия светици, които вие знаете, ако мине един светец през София, който вие не знаете, плодородие ще има. Казвам: Светецът е минал, плодородие има. Когато е минал някой, който не е светец, всичките прокоби от лъжесветията идат. Казвам: Когато в дома потече хубаво, светията е стъпвал в дома. към беседата >>
171. Неразбраните неща, НБ , София, 26.4.1942г.,
- Плодът след като изям, ще имам едно вътрешно доволство.
В скръбта трябва да работите в корените, трябва да учите. Не съм учил, скръб имам. Учил съм, радост имам. В радостта какво ще имаме? Плод ще имаме. Плодът след като изям, ще имам едно вътрешно доволство. Бог се весели в света, когато ставаме отглас, изявяваме онова, което Той ни е дал. Не се радва Бог, но се весели. Когато ние в застой съдим, по човешки говоря. Господ казва: Тия деца всичките благословения очакват, Господ да ти даде благословение. Цял ден се молим за благословение. към беседата >>
172. Три картини, ООК , София, 6.5.1942г.,
- Ще благодариш, не с едно недоволство, но с доволство.
Като напишеш л-то, ти ще се издадеш дали ти обичаш или не. Като напишеш любов, от първата буква зная дали обичаш или не. Ние се издаваме, без да знаем. Невидимият Бог, още като мислиш, като говориш, като произнасяш първата дума, знае какво е в сърцето ти. Ще идеш при Него с всичката чистота на сърцето си, ще идеш при Бога с всичката чистота на душата си. Ще благодариш, не с едно недоволство, но с доволство. към беседата >>
175. Опорни точки в живота, СБ , РБ , 7-те езера, 21.6.1942г.,
- Пазете любовта в себе си, да не изпаднете в противоречията на живота, да не изгубите своя вътрешен мир и доволство.
За да продължи живота си, човек трябва да пази любовта като зеницата на окото си. Не я ли пази, отнася ли се небрежно към нея, тя го напуща. Страшно е положението на човека, когото любовта напуща. Щом тя го напусне, животът му се прекратява. Това показва, че между живота и любовта съществува тясна връзка. Пазете любовта в себе си, да не изпаднете в противоречията на живота, да не изгубите своя вътрешен мир и доволство. Къде е любовта? – Навсякъде. Няма място в света, дето любовта да не присъства. Няма същество в света, което любовта да не е посетила. Заблуждението на човека се заключава в това, че той търси любовта на специфично място и при специфични условия. към беседата >>
176. Любов и обич / Вложи в сърцето, СБ , РБ , София, 29.8.1942г.,
- Без красота няма щастие и доволство.
Човек е дошъл на земята, за да се познае. Всеки трябва да знае, защо е роден и какво може да направи. Всеки трябва да се запознае с душата си, т. е. с доброто; после трябва да се запознае със сърцето си – с живота и най-после, със своя ум – с мисълта си. Щом се запознае с душата, със сърцето и с ума си, той придобива истинската красота. Без красота няма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарността; красотата е родила доволството и благодарността. Благодарните хора са станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарните – невежи, грозни, лоши и слаби. – Слаб човек съм. Какво трябва да правя, да се освободя от безсилието? – Да благодариш за всичко, което ти е дадено. към беседата >>
177. Божественото Слово, НБ , София, 11.4.1943г.,
- Следователно като дойдеш при Него, ти усещаш това доволство.
Те казват: „Няма Господ.“ Значи тия хора са слепи. Търсят Бога навън, да Го пипат. Онова състояние, което ти усещаш, онази радост в себе си, онова веселие, онова вдъхновение, вдъхновението на кого се дължи? То се дължи на Бога. Единственият в света, Който е блажен, Който е всякога доволен, това е Бог. Следователно като дойдеш при Него, ти усещаш това доволство. към беседата >>
179. Числото тринадесет, УС , София, 6.6.1943г.,
- Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство.
Човек, който не може да носи всичките несгоди в живота, той не е търпелив. Под думата търпение се разбира да носиш всичките несгоди на живота, и при това да остане в тебе съзнанието да си доволен от това, което носиш, и да остане малко доволство. Щом дойдеш до крайния предел, и си недоволен, не си от дълготърпеливите. Бог е дълготърпелив, понеже вижда, че всичките слабости, които имаме, ще се превърнат в наша полза. Ако изгубиш вярата, че всичко ще се обърне за добро, ти не си разбрал закона. В закона на любовта всичките противоречия някога, когато и да е, всичко това ще се превърне в добро. У първите хора мъчнотиите в рая бяха много малки. към беседата >>
180. Вечното благо, СБ , РБ , София, 15.8.1943г.,
- Всяка постъпка, в която участвува любовта, внася благодарност и доволство в човека.
Ум, който не се полива от любовта, е изложен на ограничения и заблуждения. Душа, лишена от любов, е осъдена на страдание и смърт. Единственото нещо, което прави човека безсмъртен, е любовта. Тя е причина да дойде човек на земята. Следователно, изучавайте любовта във всичките ѝ прояви, като започнете от материалната и дойдете до Божествената. Всяка постъпка, в която участвува любовта, внася благодарност и доволство в човека. Кой болен няма да благодари на онзи, който го излекувал? Кой няма да благодари на лекаря, който наместил счупения му крак? Какво ще бъде положението на онзи, когото бесят, ако го свалите от въжето и му подарите живота? Той ще заживее нов живот и ще ви остане благодарен за вечни времена. Мислите ли, че, ако влезете в един дом и внесете мир и съгласие между членовете, няма да ви благодарят? към беседата >>
- – Пълното доволство.
И милиони да ти дават, без Божията Любов нищо не можеш да постигнеш. И богат да си, и учен да си, и силен да си, без любовта всякога ще бъдеш недоволен. Имаш ли любов, доволството иде. Имаш ли Божията Мъдрост и Божията Истина, всякога ще бъдеш доволен. Какво представят любовта, мъдростта и истината? – Пълното доволство. Докато истината е с тебе, ти си свободен; докато мъдростта е с тебе, знание имаш; докато любовта е с тебе, живот имаш. Любовта подмладява човека и осмисля живота. Мъдростта осветява вътрешния живот на човека. Истината освобождава и дава простор на човека да ходи, където пожелае. Като мислиш, чувстваш и действаш свободно, ти имаш възможност да изучаваш всичко, което Бог е създал. към беседата >>
185. Най-голямото изкуство, МОК , София, 3.12.1943г.,
- – Доволство.
Някой отива на Витоша и се връща недоволен. – Защо? – Не вървял според закона на ходенето. – Какво изисква тоя закон? – Доволство. Ако ходиш и не си доволен от светлината, от въздуха, от водата и от хляба, разходката ти не е направена, както трябва. Човек трябва да бъде доволен от четири неща: от светлината, въздуха, водата и хляба. Четеш една книга, но не си доволен от нея. – Защо? – Защото писателят или поетът, който писал книгата, не бил доволен от майка си, от баща си, от брата си и сестра си. към беседата >>
186. Активност, МОК , София, 17.12.1943г.,
- В последната хапка има пак подем, доволство, че се е нахранил.
Ако е активен, той започва с разположение, с подем; после слиза надолу и, като наближи края, пак се качва нагоре. Невъзможно е през всичкото време човек да бъде активен. Как започва да яде? Обикновено, първата хапка приема с разположение, с възход. Следващите хапки го водят надолу. В последната хапка има пак подем, доволство, че се е нахранил. Когато взимаш пари отнякъде, ти се повдигаш, радваш се, че ще свършиш работата си. Като изплащаш дълга си, настава едно понижаване. Щом изплатиш и последната сума, духът ти отново се повдига. към беседата >>
187. Малкото добро, ООК , София, 29.12.1943г.,
- Това е доволство.
Ще каже някой, че е доволен. Доволството с думи не се изказва, трябва да се приложи. Наблюдавам как братя и сестри от града посещават редовно събранията. Те стават рано и вървят пеш два-три километра, без да кажат нещо, без да роптаят. Нищо не им давам, да ги залъгвам; нищо не им обещавам, но те, въпреки всичко, редовно идват. Това е доволство. Аз виждам добрата черта в тях. Момък срещне една мома, докарва се пред нея. Като вижда това поведение, тя му казва: Тъй както се проявяваш, ние не можем да живеем добре. Ти трябва да имаш светъл ум, да те обичат хората; трябва да имаш добро сърце, да те обичат хората; да имаш добри постъпки, да те обичат хората. Ако всички хора те обичат и аз ще те обичам. към беседата >>