Намерени са 39 резултата от 33 беседи с точна фраза : 'Доблест'.
1. Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората, СБ , В.Търново, 19.8.1919г.,
- И вие трябва да имате същата доблест да се изповядате.
Такива опити са правени, правени много. Колко от вас са се занимавали с черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже веч го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влезли необмислено в кривия път. Апостол Павел и той е бил в черната магия — ,,Едно време бях гонител", казва той, значи, е бил в черната магия, ,,а сега се изповядвам". И вие трябва да имате същата доблест да се изповядате. Павел казва : ,,Като познах учението Христово, считам, че познанията, които съм имал досега, са смет, отсега нататък няма да бъда гонител." И вие кажете като него. към беседата >>
2. Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920г.,
- Въпреки всичко това, нямате доблест да напуснете митарницата.
Христос казва на митаря: „Дойди след мене! " Питам: Каква е вашата опитност за Христа, в Когото вярвате от две хиляди години? Казвате, че той е дошъл на земята, страдал, разпнат бил и на третия ден възкръснал. Сега Го очаквате да дойде втори път на земята. Въпреки всичко това, нямате доблест да напуснете митарницата. Като ви каже Христос да Го последвате, отговаряте: Господи, имам още малко работа. Като минеш втори път оттук, тогава ще дойда след Тебе. Отлагате работата от ден за ден, а като остареете, съжалявате, че наближава време да отидете на онзи свят, без да сте подготвени. Като отидете при Бога, Той ще каже: Дайте му два гроша и да си върни! Не се лъже Бог! към беседата >>
3. Двете жени / Двѣтѣ жени, НБ , София, 12.6.1921г.,
- Преди всичко вие нямате доблест да направите това.
Ако твоите мускули са здрави и можеш да работиш, богатият, който има нужда от канапета, ще те накара да направиш такива. Ако не си силен, способен или даровит, никой няма да ти даде работа. Богатите хора са неспособни за работа; бедните са способни, те работят на нивите и градините. Богатите живеят в ограничения, обиколени с канапета и килими. Сега аз не ви упреквам, не казвам, като отидете в домовете си, да изхвърлите канапетата и килимите си. Преди всичко вие нямате доблест да направите това. Дръжте килимите и канапетата си, докато цар Амар ви удари десет тояги. След това може да напуснете затвора. Щом излезете на свобода, прекръстете се и хайде на нивата. Ако сте праведни, ще ви ударят десет тояжки и ще ви изпратят на нивата. Ако сте грешни, ще ви поставят в добре мебелирани затвори, дето има ядене и пиене. към беседата >>
4. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- Туй е доблест!
Не, не бива да има мятане. Обръщайте внимание на добрата страна на живота. В какво седи тази философия? Сега малко ще поразгледам свети Петър по характера му. Той хубаво е направил, защото изказал своя характер, за да го изправи: „Аз изказах своята безхарактерност, аз сам себе си не познавах“. Туй е доблест! Две противоречиви състояния трябва да има във философията, за да почнат хората да мислят. И Петър почнал да мисли и плакал. И тогава Христос му казва: „Паси моите агънца“. Казва му още: „Любиш ли ме, Петре, повече от тия? “ – „Ей, Господи, ти знаеш, че те обичам.“ – „Паси моите агънца.“ Казва му втори път: „Любиш ли ме? към беседата >>
5. Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922г.,
- “; е, ние, – ние нямаме тази доблест в себе си, искаме Господ да слезе при нас.
Ние, съвременните хора – турям и себе си с вас заедно, защото ако кажа „вие“, ще кажете: „А, вие, а пък ти? “; е, ние, – ние нямаме тази доблест в себе си, искаме Господ да слезе при нас. И евангелистите пеят една песен: дохожда един ангел, взима една душа, прегърне я и я носи на ръцете си горе на небето. Но знаете ли каква е тази душа, която ангелът носи горе на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания. Само нея, само чисти души носи ангелът. А онези души, които са грешни и не са измити, стоят още с хиляди векове като червеи в земята. към беседата >>
7. Христа разпят, НБ , София, 23.4.1922г.,
- 2,000 години откак е дошъл Той, не че не Го знаете, знаете Го, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите Неговото учение.
И Христос е един такъв велик извор! Велик извор е Той, Който изтича от Бога. И казва Той: „Жива вода ще има“. Сега този Христос някои от вас сте Го намерили, слушайте Го, приложете учението Му. Аз не казвам, че не познавате Христа, но казвам, че вие още не сте приложили учението на вашия учител. 2,000 години откак е дошъл Той, не че не Го знаете, знаете Го, говорил ви е, но вие не сте имали достатъчно вяра и доблест да приложите Неговото учение. Вие сте казвали: „Учителю, почакай малко“. 2,000 години все сте отлагали. И понеже иде последният цикъл на този живот, Христос ще каже: „Затварям училището“. Тогава? към беседата >>
8. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- Изисква се доблест от наша страна, да изпълним нашите задължения, които сме дали, като сме тръгнали от небето.
Вие казвате: „Да си помислим сега“. Няма време да си мислим. „Ще дадеш, или не? “ Ако дадеш, заповядай, влез, а ако ли не, върви си, не те спирам. Искаш нещо, заповядай, вземи си. Изисква се доблест от наша страна, да изпълним нашите задължения, които сме дали, като сме тръгнали от небето. Знаете ли колко задължения имате? И когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива, на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: готови ли сте или не? Ако ли не сте готови, ще затворя архивата си и ще ви оставя да се разправяте сами със себе си. Чисто и ясно! На ученика не се позволява да има две мнения. към беседата >>
10. Добрата земя, НБ , София, 17.12.1922г.,
- Ако имаш съзнание, доблест, да страдаш за истината, това става само с любов.
Желанието на адептите е да се приложи Христовото учение, както е. Тогава и те ще приложат своята сила и мощ. Като ви наблюдавам, виждам, че някои се съмняват. Аз не казвам, че трябва да се държите за мене, да вярвате във всяка моя дума; напротив, аз не искам да се излагате заради мене, нито да страдате заради мене. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без любов. Ако имаш съзнание, доблест, да страдаш за истината, това става само с любов. Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мене? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете и намерите Бога в целокупния живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с любов, ще ви кажа: Братя, вие ми причинявате големи страдания. към беседата >>
11. Гордост и тщеславие, МОК , София, 24.1.1923г.,
- Навярно този ученик е казал в себе си: "Друг път ще бъда внимателен, за да не ме видят, че пуша." Не, този ученик трябваше да има доблест да каже: "Ще ме извините, аз имам една слабост – пуша от време на време, но ще работя в това направление да се справя с този недъг." Ученикът трябва да бъде свободен от тези недъзи – пушене, пиене на вино, ракия и т. н.
Представете си, че някой се облече хубаво, огледа се пред огледалото и излезе вън. Каква дейност ще прояви този човек вън? Ще влезе в някое кафене, ще вземе вестник, ще запали цигара и ще започне да бистри политика. Тези дни срещам един от учениците, доста напреднал, върви бавно, мисли нещо и държи цигара в ръката си. Като ме видя, скри цигарата, поздрави и продължи пътя си. Навярно този ученик е казал в себе си: "Друг път ще бъда внимателен, за да не ме видят, че пуша." Не, този ученик трябваше да има доблест да каже: "Ще ме извините, аз имам една слабост – пуша от време на време, но ще работя в това направление да се справя с този недъг." Ученикът трябва да бъде свободен от тези недъзи – пушене, пиене на вино, ракия и т. н. Когато стомахът на човека е слаб, позволява му се от време на време да сипва по няколко капки вино във водата за усилване. Това е само за светските хора, но не и за ученика. Ако иска да пие вино, ученикът може мислено да приеме известна доза вино и да се задоволи. Чрез мисълта си ученикът може да се лекува. Как? Направете следния опит: някой ученик заболява от треска; той знае, че лекарите препоръчват против треска хинин; за възрастния човек – една доза от 40 сантиграма. към беседата >>
12. След три дни, НБ , София, 24.6.1923г.,
- От вас, българите, се изисква доблест.
Ако българският народ не приеме това учение, нещо страшно иде за него, няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи, ще бъдете записани, че сте повярвали във възкресението на Христа. От вас, българите, се изисква доблест. Човек трябва да бъде смирен. Аз ще ви кажа какво значи да бъдеш смирен: Никога да не лъжеш, да бъдеш свързан с Бога; да имаш велика душа; да бъдеш благороден и възвишен във всичките си прояви. Такъв трябва да бъде българинът! Ние трябва да бъдем такива, каквито са били предците на Всемирното Бяло Братство, като онзи човек, който е направен по образ и подобие Божие, който е наследил цялата земя. Това е Христос. към беседата >>
13. Добрите навици. Разумното сърце, МОК , София, 30.3.1924г.,
- Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите.
Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи. към беседата >>
14. Тесният път, НБ , София, 11.1.1925г.,
- Доблест е да признае човек, какво се крие в него! (втори вариант)
И тъй, Христос казва: „Тесен е пътят! “ И целият свят днес е свят само на раздори, на лоши думи, на клюкарства, на съмнения, на завист и на омраза. Казвам: Това не е наука, тия неща всички ги знаете. Доблест е да признае човек, какво се крие в него! Ние сега се нуждаем от хора, които казват какво се крие в тях. Да се събуди хубавото у човека, това е наука! У всеки един човек се крие нещо хубаво, мощно, Божествено. И всеки един от вас е призван за нещо Божествено! Вие не сте роби на условията! към втори вариант >>
17. Добрата земя, НБ , София, 20.12.1925г.,
- В нея имало доблест!
– Не. Христос казва: Ако аз кажа, че не Го познавам и трябва да живея за себе си, ще бъда подобен на вас, няма да има помежду ни никаква разлика, но аз го познавам и изпълнявам Неговата воля.” Каква е волята на Бога? Каква е волята на Христа? – Каквато е волята на светлината. Каква е волята на дъщерята, която е целунала Брама? В нея имало доблест! Брама, който работил толкова години, като се явил в света, явил се в своята стара, окаляна дреха, и дъщеря му, като знаела, че той създал света, дошла при него, целунала го и му казала: “Татко, много ти благодаря, че създаде света заради мене. Аз ще се старая да го украся.” Той се зарадвал, че има умна дъщеря и я нарекъл “светлина – зора”, проява на живота, като й казал: “Носи всичкото това благословение навсякъде по света, дето те очакват! Носи радост и веселие на скърбящи и тъжни и разправяй, че всичко е създадено за добро на онези, които разбират. Казвам: сега и вие сте нещастни. Защо? – Влюбили сте се. към беседата >>
- Доблест се изисква от човека!
Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, съмнявам се, дали някой ми говори Истината, или не. Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далеч в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието. Доблест се изисква от човека! Човекът трябва да се подигне и да каже, че Бог е Любов. Следователно, светът е създаден за мене. За кого е създаден? – За мене, но аз трябва да бъда израз на тази велика Любов, която действа в света, за да заслужа този свят. Целия свят е за мене. към беседата >>
18. Благ, НБ , София, 17.1.1926г.,
- И някога, когато ние проявяваме някоя доблест, някое възвишено и благородно качество, това е Божественото в нас.
Този израилтянин се обръща към Исуса и Му казва: “Учителю благи! ” Днес има много тълкувания върху думата “благ”. Христос му казва: “Благ е тъкмо един Бог.” Затова и ние ще се спрем върху онова благото, възвишеното у нас. И някога, когато ние проявяваме някоя доблест, някое възвишено и благородно качество, това е Божественото в нас. А между Божественото и нас има грамадна разлика. Човек по естество, тъй както говори, тъй както се проявява сега на земята, е едно дребнаво, своенравно дете, но не от зла воля; своенравието му произлиза от съзнанието, че той е от високо произхождение. Не е достатъчно, обаче, да има само съзнание за своето високо произхождение, но трябва да има качествата за това високо произхождение. Ако един човек има високо мнение за себе си, той трябва да има съответствуващи качества на това високо мнение. към беседата >>
19. Свидетелството Негово, НБ , София, 31.1.1926г.,
- Този, който дойде да изпрани погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската дъщеря, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов.
И съвременните хора трябва да се отвикнат от мисълта да продават нещата. Хората продават своето жито; хората продават своето знание; хората продават своята любов; хората проповядват и по този начин продават Истината. И след всичко това дигат ръцете си нагоре. Онзи, който дига ръцете си нагоре и се моли, той е Замра–фу, а Онзи, Който иде отгоре и дава своите блага, той е Духът който жертвува всичко заради нас. Положението на Замра-фу се подобри; но положението на този ангел се влоши и трябваше да дойде друг някой да изправи тази погрешка. Този, който дойде да изпрани погрешката му, съзна положението на Адонаила и казваше: „В Адонаила имаше доблест, той се обвърза, за да помогне на царската дъщеря, но аз ще изправя неговата погрешка чрез закона на Божията Любов. И тогава името му наместо Адонаил стана Адонай. Вие имате ли чертата на този ангел на светлината? Вие постоянно сте недоволни. Недоволна беше и царската дъщеря. Тя имаше един трън в плътта си, който се криеше в някои от звуковете на името, с което хората я наричаха и трябваше дълго време да се моли в пустинята, за да се смекчат някои от мъчнотиите й в живота. към беседата >>
- Ако ти, при тези условия, в които се намираш, не можеш да покажеш доблест в характера си, не си честен човек.
Англичанинът, когато иска да удържи на своята чест, и гости да му дойдат, ще им каже: ще ме извините, в толкова и толкова часа имам работа, ще изляза да си я свърша! Невидимият свят иска от нас да бъдем честни. Изкуството е при мъчнотиите да се издържа. Казвате: при сегашните условия не може да се живее честен живот. Не, ще живееш точно като англичанин! Ако ти, при тези условия, в които се намираш, не можеш да покажеш доблест в характера си, не си честен човек. Ако ти в безлюбието си не можеш да покажеш, че имаш любов, не си честен човек, в тебе няма любов. Ама няма любов в света, казвате вие. Че хората не любят в света, Бог люби! Много сте смешни, като казвате, че няма любов в света. Има любов, но вие не я знаете. към беседата >>
20. Домовит човек, НБ , София, 7.3.1926г.,
- Като четете 51 Псалом, виждате, че у Давида е имало смирение, доблест, да признае своите погрешки и затова казва: "Господи, съгреших пред Тебе!
" По същият начин постъпвате и вие. Дойде, някои път, при вас Натан - пророкът и ви казва: "Вие направихте такива и такива престъпления! " Изрежда ги той в една или в друга форма и вие казвате: смърт на този човек! Този човек сте вие самите! Вие издавате строга присъда за другите, но това престъпление е ваше. Като четете 51 Псалом, виждате, че у Давида е имало смирение, доблест, да признае своите погрешки и затова казва: "Господи, съгреших пред Тебе! Аз бях едно малко дете, Ти ме взе, възпита ме и сега съзнавам греха си, няма да греша повече така! От сега нататък няма да правя такива престъпления! " към беседата >>
21. Петте разумни, НБ , София, 28.3.1926г.,
- Това е само един момент и всеки може да го направи, но затова се изисква доблест.
Живейте само един ден в Любовта! Ако не можете един ден, живейте само един час! Ако не можете един час, поживейте поне една минута с Бога! Поживейте само една минута с Любовта, отворете сърцата си! Поживейте с всички разумни същества в света, за да видите какво нещо е божествената светлина, да видите какво нещо е божествената Любов. Това е само един момент и всеки може да го направи, но затова се изисква доблест. Ако речем да направим този опит, ще дойдат разни хора и ред окултисти и ще започват да ни казват: този опит не може да се направи без учител, ще полудеете. Казвам: ти сега именно си луд, сега си в лудницата. И ако не излезеш от тази лудница и не се качиш на трена, за да избягаш, ти никога няма да се поправиш. Сега е времето. Излез от лудницата и се качи на този трен! към беседата >>
24. Трите вида съзнания, ИБ , София, 31.12.1926г.,
- " Казвам: Ние поне трябва да имаме онази доблест на Диоген, който в края на своя живот, като бил на 80 години, понеже хората са го безпокояли навсякъде, той искал да се отдалечи малко от тях и да прекара в пълно размишление за Бога.
Умре ти детето, Господ каже: "Аз ще ти дам друго, по-хубаво дете от първото." - "Ама то беше гениално." - "Ще ти дам друго, по-гениално." - "Ама то беше голям светия." Казва Господ: "Второто ще бъде два пъти по-голям светия." Тъй щото бъдещите блага, които Бог приготвя заради вас, не могат да се сравнят със сегашния наш живот и с всичко, което сега разбирате. Сега вие имате изопачени понятия за живота. За пример какво значи да бъдеш спокоен и да се занимаваш тихо? Вие туй не сте опитвали. А дойде някой, бутне те, ти се намусиш и казваш: "Ти не знаеш ли, че аз се занимавам? " Казвам: Ние поне трябва да имаме онази доблест на Диоген, който в края на своя живот, като бил на 80 години, понеже хората са го безпокояли навсякъде, той искал да се отдалечи малко от тях и да прекара в пълно размишление за Бога. Отдалечил се на края на града, седнал под една круша и си казал: "Днес ще бъда спокоен. Няма да ме безпокоят хората." Но ето, че иде един селянин бедняк, да се допита до него. Диоген като го видял, си казал: "От къде пък се намери този сега? " И се посмутил малко. Селянинът му казал: "Слушай, Диоген, ти толкова години учиш хората как да живеят, а в края на живота си искаш да се лишиш от Божията Благост! към беседата >>
25. Меки и твърди вещества, МОК , София, 6.2.1927г.,
- Ще идеш при професора тъй, прямо, като му разправиш, той веднага... Ето един начин, този учител види, че в теб има доблест. (втори вариант)
Напишете ги, но не може да предвидите, случи се, че онзи, който ви изпитва, вашият учител, е прозорлив и находчив – заинтересува се от вашата ръка, иска да я види и веднага казва: «Стига! » – скъса ви. Казвате: «Едно нещастие, аз бях много глупав.» Какво се изисква сега, как ще поправите вашата погрешка? Аз ви навеждам един факт. Как ще поправите тази погрешка? Ще идеш при професора тъй, прямо, като му разправиш, той веднага... Ето един начин, този учител види, че в теб има доблест. Няма да се извиняваш, няма да се осъждаш, но ще изнесеш всички факти. Той веднага ще признае добродетелта ти. Ще стане едно сближение. И може би след години, като те срещне, ще се усмихне и ще каже: «Ние се познаваме, откога? Откогато видях ръката ти.» Питам сега: не е ли по-красиво да надникне той, да види ръката ти, или да го излъжеш? към втори вариант >>
- Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест.
Трябва ли да се сърдите на учителя си? Трябва ли да се сърдите на съдбата си, че сте несретник? Добрият ученик ще съзнае погрешката си и ще отиде при своя учител да се извини. Той няма нито да се оправдава, нито да се осъжда, но ще признае погрешката си. Ще изнесе факта както е и ще обещае, че ще учи повече, ще изправи погрешката си. Учителят ще остане доволен от своя ученик, ще му покаже, че цени неговата доблест. Погрешката на ученика ще стане причина да се създадат близки, приятелски отношения между него и учителя му. За предпочитане е ученикът да признае погрешката си, отколкото да излъже и себе си, и учителя си. към беседата >>
27. Наяве, НБ , София, 15.4.1934г.,
- Ти нямаш смелост, нямаш доблест – нямаш връзка с виолетовите лъчи.
Че ти си изопачен човек. Лекарите казват, че аномалия има. Казвам: Ти нямаш отношение към животворните лъчи, към лечебни лъчи на Слънцето. Казвам: Ти не може да растеш в живота – ти нямаш органическа сила, ти нямаш връзка със зелените лъчи на Слънцето, които дават подтик за растене. Ти не може да мислиш – ти нямаш връзка с жълтите лъчи на Слънцето, които дават подтик на мисълта. Ти нямаш смелост, нямаш доблест – нямаш връзка с виолетовите лъчи. Ако добиеш тези лъчи, изведнъж ще добиеш тези качества. После, за да добиеш всички тези качества, трябва да вземеш от Земята съответна материя. Защото едни лъчи на Слънцето изискват съответствуващи проводници, съответствуваща материя, която да работи. Туй е цяла философия, която сегашните биолози трябва да изучават. към беседата >>
28. Двете линии, ООК , София, 13.6.1934г.,
- Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката.
И тук, в Изгрева вече се е започнало последното. Да, кореспонденти има, които ходят да разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка. Не ходете да разнасяте нещата. Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това си направил, не е хубаво! “ Кажи му го както трябва. Трябва да има доблест един човек да си признае погрешката. Онзи, който е направил погрешката, нека дойде да си признае погрешката. Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде да ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това! А той, след като направи погрешката, ще дойде да ме лъже. Зад гърбът ти е говорил нещо, бледословил е, а пък ти казва: „Не е верно това, нищо не съм казал. Те лъжат.“ Те лъжат, а пък той говори истината. към беседата >>
31. Законът на сегашният човек, НБ , София, 3.9.1939г.,
- От всички хора се изисква доблест.
Ако тази Любов се прекъсне, всички ще опитат лошите последствия. Трябва ли човек да прекъсва Любовта си с Бога, с ближните си и със себе си? Та сегашните хора, цялото човечество, трябва да се опомнят, защото ако вървят по пътя на безлюбието, нещо лошо ги очаква. Сегашните хора ги очаква нещо такова, каквото не са сънували. Всички, които ме слушате ще знаете това. От всички хора се изисква доблест. Сега вие ще кажете, че имате право, че за това са виновни тези, онези. Кой е прав и кой е крив, това не е важно. Едно е важно: каквото правите, да го правите за любовта. Хората трябва да живеят братски. Само ветровете воюват, бурите воюват, а хората трябва да живеят братски. към беседата >>
32. Верен и истинен, НБ , София, 14.7.1940г.,
- Само че бих желал да срещам българите, като говоря, умът им да е пълен със светлина, да свети, сърцето да е топло, здраво, че като го срещнеш, в него да има доблест, българин да бъде.
Всичко туй ще бъде. Аз говоря за един бъдещ живот. Говоря не такива да бъдете, българите, каквито сте. Аз не бих желал да ви срещам такива, каквито сте сега. Добри сте. Само че бих желал да срещам българите, като говоря, умът им да е пълен със светлина, да свети, сърцето да е топло, здраво, че като го срещнеш, в него да има доблест, българин да бъде. към беседата >>