СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 ,
Намерени са 2937 резултата от 1187 беседи в 3 страници с части от думите : 'Джоб'.
На страница 1: 1000 резултата в 439 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911г.,
- Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой джоб, а като царе, ще наложите данък.
А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работи, когато трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, докато добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта, че можете да направите много нещо. Вие казвате, че само ако сте царе и разполагате с войска и прочее, ще може да направите много нещо, но като имаме около си царе, защо не виждаме да го правят? Даже ако сте министри, ще измените направлението си и ще гледате да бръкнете в някой джоб, а като царе, ще наложите данък. към беседата >>
3. Блудният син, НБ , София, 3.7.1915г.,
- Например някой поп ти се сърди; поопуши го – дай му нещо; ако му туриш в джоба пет, десет, двадесет, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушете с тютюн.
Дяволът се опушва с тютюн и всички, които пушат, кадят дявола и той се укротява; затова, ако жена ти е сърдита, покади я с тютюн. Една нощ един свещеник останал без тютюн и станал много сърдит; всички започнали да се питат: „Какво стана с попа? “, но щом го накадили с тютюн, той се укротил. По същия начин и младият син, който знаеше алчността на брат си, му даде малко „тютюн“. Да речем, че някой ти се сърди – поопуши го малко. Например някой поп ти се сърди; поопуши го – дай му нещо; ако му туриш в джоба пет, десет, двадесет, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушете с тютюн. Някои казват, че не искат да дават пари; дай, за да се отървеш! Така е и с големия син: баща му го утешава и му казва: „Всичко, каквото имам, то е твое“, т.е. той го кади. И когато някой ме пита как ще се оправи светът, аз му казвам, че по този начин ще се оправи: стани слуга и кажи на баща си да даде всичко на другите ти братя; и колкото си по-грешен в тяхно лице, толкова е по-добре за теб. към беседата >>
4. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915г.,
- Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба.
Намират се хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни. Този човек е откровен, но философства. Може духовно да не е развит, може да не разбира нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание има красиви форми и ги използва. Нито е богат, нито е учен, залюбен е от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми. Но има хора, които може да ви оберат тия форми, тъй както някой може да ви задигне кесията от джоба. По същия начин може да се открадне вашата форма на желание. Разположени сте; дошъл ви някой на гости и си отишъл, подир малко вие си казвате „Обра ме". към беседата >>
- Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството.
Има хора, които за богатствата си имат железни каси със скрити ключове. Направете си и вие един скрит джоб, да не бъркат хората да ви вземат богатството. То е богатство за вас, тия форми не се създават така лесно, не мислете, че е лесна работа да създадете една форма. Аз съм работил само за една форма двадесет години и още не съм я създал. Вие може да мислите, че е лесно изкуство и както един художник може да работите най-бързо. Не че не е лесно да се прави, но не всякога има благоприятни условия. За да можем да изработим една форма, трябва да ни съдейства духовният свят, трябва да има откъде да вземем тази форма, т.е. към беседата >>
- ". Но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща.
Долу такива старости! Нам трябват старци, които са обработили хубави форми, за да кажат хората: „Както го искаме, да бъде", а не: „Какъв е този калпазанец старец? ". На младини той не е работил и не е забогатял. Ние не обичаме сиромаси хора. Някои казват: „Помагайте на бедните! ". Но хора, които отиват да крадат из джобовете, аз не ги ща. Да крадеш, то е изкуство, само че то не е наука. Джебчията, то е сръчност. Може и да дадеш на човека едно опивателно питие, или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат образ и подобие. Знаете ли колко хиляди години е работил Господ над тия форми, преди да каже: "Да направим човека по наш образ и подобие"? към беседата >>
5. Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917г.,
- Ще ги видите ли в джоба на някое дете? (втори вариант)
Религиозните хора се готвят, като заминат от този свят, да отидат в друг, по-организиран и съвършен. Ако от плодните дървета падат незрeли плодове, къде ще отидат? Ще ги изнесат ли на пазара? Ще ги сложат ли на трапезата на някой богат човек? Ще ги видите ли в джоба на някое дете? Незрeлите плодове ще останат при дънера на стъблото, докато изгният. За тях другият свят е затворен. Незрeлите плодове ще останат дълго време на дървото – тукашният свят, докато узреят. Следователно, за неподготвените хора, този и онзи свят е един и същ. Дълго време човек ще живее на земята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си. към втори вариант >>
6. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ, НБ , София, 29.4.1917г.,
- Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си.
Той нямал смелостта на онзи англичанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал във Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и видял, че италианецът стои прав пред масата, с револвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. – Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих големи дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълговете си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смелостта на англичанина. към беседата >>
7. Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917г.,
- Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от джоба си пробния камък и я изпитва.
На същото основание, и нашите мисли и чувства трябва да бъдат насновани, не произволно, а според законите на правата мисъл и правите чувства. Правата мисъл изключва всякакво подозрение, страх и съмнение. Освободете се от мисълта, че някой може да ви излъже. Бъдете като сарафина. Кой може да излъже един сарафин? Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от джоба си пробния камък и я изпитва. Ако отговаря на свойствата на чистото злато, той я туря на особено място, за отличие от другите монети, които не са златни. Човек трябва да има пробен камък в себе си, с който да опитва нещата. За да не го излъжат, той трябва да прилага пробния си камък и да опитва, златна ли е монетата, която му представят, или фалшива. към беседата >>
8. Доброто вино, НБ , София, 4.8.1918г.,
- Тѣ ще бъркатъ въ джобоветѣ на родителитѣ си, безъ да мислятъ за тѣхъ. (втори вариант)
Заради Господа жената може да възпита и мѫжа, и децата си. Сѫщото може да направи и мѫжътъ. Жена, която очаква на мѫжа си да я храни и подържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си съ мисъльта, тѣ да я гледатъ на старини, нищо добро не може да внесе въ тѣхъ. Такива синове и дъщери ще вървятъ по стария пѫть. Тѣ ще бъркатъ въ джобоветѣ на родителитѣ си, безъ да мислятъ за тѣхъ. Понеже родителитѣ сѫ тѣсно свързани съ децата си, първи тѣ могатъ да имъ дадатъ примѣръ отъ новия животъ. Първо тѣ трѣбва да ги запознаятъ съ великитѣ принципи на живота. Ако между мѫжа и жената въ единъ домъ има несъгласие, децата имъ непремѣнно ще боледуватъ. Децата сѫ здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живѣятъ въ хармония и въ съгласие помежду си. Нѣма ли хармония и съгласие между тѣхъ, никакъвъ лѣкарь, никакъвъ педагогъ не може да помогне на децата имъ. към втори вариант >>
- Те ще бъркат в джобовете на родителите си, без да мислят за тях.
Заради Господа жената може да възпита и мъжа, и децата си. Същото може да направи и мъжът. Жена, която очаква на мъжа си да я храни и поддържа, не може да го възпита. Майка, която отглежда децата си с мисълта, те да я гледат на старини, нищо добро не може да внесе в тях. Такива синове и дъщери ще вървят по стария път. Те ще бъркат в джобовете на родителите си, без да мислят за тях. Понеже родителите са тясно свързани с децата си, първи те могат да им дадат пример от Новия живот. Първо те трябва да ги запознаят с великите принципи на Живота. Ако между мъжа и жената в един дом има несъгласие, децата им непременно ще боледуват. Децата са здрави и добре възпитани, когато майката и бащата живеят в хармония и в съгласие помежду си. Няма ли хармония и съгласие между тях, никакъв лекар, никакъв педагог не може да помогне на децата им. към беседата >>
- Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. (втори вариант)
Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ. към втори вариант >>
- Ако и това не ти помогне тури една-две ябълки в джоба си и излез на разходка.
Животът се поддържа, благодарение на гръмотевиците и светкавиците в домовете. Караниците не трябва да стават съзнателно, но когато дойдат естествено. Това не значи, че трябва да се оставяте на течението на гнева. Приложете каквито методи знаете, за да се справите с него и, ако не успеете, ще го оставите да се прояви. Като се разгневиш, вземи трион, да нарежеш малко дръвца, или мотика, да покопаеш малко. Ако и това не ти помогне тури една-две ябълки в джоба си и излез на разходка. Добре е, когато мъжът се разгневи, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрез храната енергиите се трансформират, и човек става тих и спокоен. към беседата >>
10. Не може да се укрие, НБ , София, 15.9.1918г.,
- Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. (втори вариант)
Единъ день, между затворницитѣ, въ една отъ съседнитѣ стаи, станало нѣкакво спрѣчкване, което последвало съ убийство. Младиятъ човѣкъ чулъ, че нѣщо става, но не искалъ съ намѣсата си да направи добро. При разследването, питали и него, чулъ ли е, че въ съседната стая станало убийство? — Чухъ всичко, но не искахъ да се намѣсвамъ въ тази работа. За нехайството, което проявилъ, и по този начинъ съдействувалъ да стане убийството, сѫдътъ го осѫдилъ на обезглавяване. Въ деня, когато трѣбвало да се изпълни присѫдата, той извадилъ отъ джоба си златния часовникъ и го далъ на този, който щѣлъ да отрѣже главата му, съ молба: Вземи този часовникъ за споменъ отъ мене, но те моля, така да поставишъ ножа, че изведнъжъ да отрѣжешъ главата ми, да не се мѫча много. Изпълнительтъ на присѫдата взелъ часовника, благодарилъ и като погледналъ младия човѣкъ, видѣлъ му се добъръ, разуменъ и го съжалилъ. Когато вдигналъ ножа надъ главата му, рѫката му особено трепнела и, вмѣсто да отсѣче главата му на единъ пѫть, отсѣкълъ я на три пѫти. Какво показва този примѣръ? — Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка. И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му. към втори вариант >>
- В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил.
Той пристъпил към решението си, когато, пак за направено добро, трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден, между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването, питали и него, чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.” За нехайството, което проявил, и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мене, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много." Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му. към беседата >>
11. Двата полюса, НБ , София, 13.10.1918г.,
- Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? (втори вариант)
Всички хора се страхуватъ за живота си. Всички. се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ. към втори вариант >>
- За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. (втори вариант)
се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ, въпрѣки това, всички знаятъ, какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днесъ, но тази загуба е въ сѫщность печалба — ще се освободите отъ едно голѣмо бреме — отъ грѣха, т. е. отъ нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товаръ на гърба си, или единъ грамъ диамантъ въ джоба си? — Диамантътъ. За предпочитане е единъ грамъ злато въ кръвьта, отколкото десеть милиона лева въ джоба. Съ злато въ кръвьта, което прави човѣка добъръ и благороденъ, можете да вършите подвизи и добри дѣла, а съ паритѣ ще създадете нещастия и на себе си, и на своитѣ близки. Затова Христосъ казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече”. Който има пари, лежи върху тѣхъ, не иска да стане и си казва: Пари имамъ. — Имашъ пари, но и съ тѣхъ си боленъ. към втори вариант >>
- Кое предпочитате: сто килограма товар на гърба си, или един грам диамант в джоба си?
Всички хора се страхуват за живота си. Всички се питат какво ще стане с тях, и въпреки това всички знаят какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днес, но тази загуба е всъщност печалба – ще се освободите от едно голямо бреме – от греха, т.е. от нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товар на гърба си, или един грам диамант в джоба си? Диамантът. За предпочитане е един грам злато в кръвта, отколкото десет милиона лева в джоба. Със злато в кръвта, което прави човека добър и благороден, можете да вършите подвизи и добри дела, а с парите ще създадете нещастия и на себе си, и на своите близки. Затова Христос казва на болния: "Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече". Който има пари, лежи върху тях, не иска да стане и си казва: "Пари имам." Имаш пари, но и с тях си болен. към беседата >>
- Диамантът. За предпочитане е един грам злато в кръвта, отколкото десет милиона лева в джоба.
Всички хора се страхуват за живота си. Всички се питат какво ще стане с тях, и въпреки това всички знаят какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днес, но тази загуба е всъщност печалба – ще се освободите от едно голямо бреме – от греха, т.е. от нечистата материя. Кое предпочитате: сто килограма товар на гърба си, или един грам диамант в джоба си? Диамантът. За предпочитане е един грам злато в кръвта, отколкото десет милиона лева в джоба. Със злато в кръвта, което прави човека добър и благороден, можете да вършите подвизи и добри дела, а с парите ще създадете нещастия и на себе си, и на своите близки. Затова Христос казва на болния: "Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече". Който има пари, лежи върху тях, не иска да стане и си казва: "Пари имам." Имаш пари, но и с тях си болен. към беседата >>
12. Дух Господен, НБ , София, 20.10.1918г.,
- Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! (втори вариант)
Единъ младъ турчинъ продавалъ салепъ по улицитѣ и викалъ: Салепъ, горещъ салепъ! Погледналъ къмъ земята и видѣлъ една кесия съ банкноти, около десеть хиляди лева. Огледалъ се наоколо, не видѣлъ човѣкъ, на когото да принадлежи кесията, и я турилъ въ джоба си, като продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Настигналъ го единъ господинъ и го запиталъ: Намѣрилъ ли си една кесия съ банкноти, на стойность десеть хиляди лева? — Намѣрихъ, ето, вземи кесията си. И следъ това спокойно продължилъ да вика: Салепъ, салепъ! Колко хора днесъ биха постѫпили като този турчинъ? Мнозина ще взематъ кесията и ще се простятъ съ занаята си, Турчинътъ, обаче, не се изкусилъ отъ паритѣ. към втори вариант >>
- Следъ смъртьта на детето, материалното положение на бащата се влошило пакъ: уволнили го отъ служба, и той останалъ безъ петь пари въ джоба. (втори вариант)
Взелъ паритѣ и си казалъ: Ето, нареди се въпросътъ съ кръщението на детето. Нѣколко деня следъ това го назначили на по-добра служба. Отъ день на день положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нѣщо, то заболѣло и не могли да го спасятъ. Следъ смъртьта на детето, материалното положение на бащата се влошило пакъ: уволнили го отъ служба, и той останалъ безъ петь пари въ джоба. Какво показва този примѣръ? — Когато Духътъ посети нѣкой домъ, всичко тръгва добре; щомъ Духътъ си замине, работитѣ на този домъ се объркватъ. Следователно, когато придобиете нѣкакво благо, ще знаете, че Духътъ ви е посетилъ. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замѣсти. към втори вариант >>
- След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба.
Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева. Взел парите и си казал: “Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.” Няколко дни след това го назначили на по-добра служба. От ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето, материалното положение на бащата се влошило пак: уволнили го от служба, и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил. Внимавайте да не Го огорчите, да напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замести. към беседата >>
13. И рече баща му, НБ , София, 15.12.1918г.,
- Съгласенъ съмъ, че паритѣ сѫ необходими, но човѣкъ трѣбва да има три кесии, пълни съ пари: една въ джоба, друга въ сърдцето и трета въ ума. (втори вариант)
Силниятъ конь носи сто килограма на гърба си, а слабиятъ — едва носи 50 кгр. Трѣбва ли слабиятъ конь да се сили да подражава на силния? Сѫщото се отнася и до човѣка. Не се насилвайте, да не пречупите гръбнака си. Ще кажете, че паритѣ разрешаватъ въпроситѣ. Съгласенъ съмъ, че паритѣ сѫ необходими, но човѣкъ трѣбва да има три кесии, пълни съ пари: една въ джоба, друга въ сърдцето и трета въ ума. И тогава, ако отивашъ да продавашъ, или да купувашъ нѣщо, ще отворишъ последователно и тритѣ кесии. Който продава развалено масло за прѣсно, той не е отворилъ и тритѣ си кесии. Много търговци даватъ малко, а много взематъ. Тѣ търсятъ лесния пѫть за забогатяване. Нѣма лесенъ пѫть въ живота. към втори вариант >>
- Съгласен съм, че парите са необходими, но човек трябва да има три кесии, пълни с пари: една в джоба, друга в сърцето и трета в ума.
Силният кон носи сто килограма на гърба си, а слабият едва носи петдесет килограма. Трябва ли слабият кон да се сили да подражава на силния? Същото се отнася и до човека. Не се насилвайте, да не пречупите гръбнака си. Ще кажете, че парите разрешават въпросите. Съгласен съм, че парите са необходими, но човек трябва да има три кесии, пълни с пари: една в джоба, друга в сърцето и трета в ума. И тогава ако отиваш да продаваш или да купуваш нещо, ще отвориш последователно и трите кесии. Който продава развалено масло за прясно, той не е отворил и трите си кесии. Много търговци дават малко, а много вземат; те търсят лесния път за забогатяване. Няма лесен път в Живота. Всичко се постига с работа и с труд, а това е най-приятното нещо в Живота. към беседата >>
14. Като го видя Петър, НБ , София, 20.4.1919г.,
- Дойде ден, какъвто е днешният, всички, които са с пълни джобове, мислят, че са изпълнили както трябва своя дълг и казват с радост: „Христос възкресе! (втори вариант)
Българите ред години все казваха: „Да се освободим от игото на турците, да влезем в съюз със сърбите и гърците." После обаче искаха да се освободят от съ- юзничеството на гърците и сърбите. Освободиха се и от него. Докато едни се освобождаваха на тила от своите неприятели, други действаха зад тила и там се освобождаваха. Тези, които работиха зад тила, все за ужасите на войната говориха, апелираха към всички да подарят кой какво може за войниците, да се облекчи положението им и т.н. Всички все за народа работят. Дойде ден, какъвто е днешният, всички, които са с пълни джобове, мислят, че са изпълнили както трябва своя дълг и казват с радост: „Христос възкресе! " Другите им отговарят: „Наистина възкресе." И с това се свършва всичко. Но бедният, огорченият в душата си казва, както руският селянин: „Есть деньги - Христос восскресе, нету денег - смертью смерть." Христос не принадлежи само на руснака. Той е общ принцип, Който прониква целия човешкия живот. Не мислете, че искам да ви подиграя, но ви казвам истината тъй, както никой не ви я казвал. към втори вариант >>
- Войната се свършва, джобовете им се пълнят с пари, те спокойно въздъхват, като хора, които изпълнили дълга си, и казват: Христос възкресе!
От стотици години българите викаха към Бога, да ги освободи от турското иго. Освободиха се от турците, попаднаха под друго робство. Едни отиват на фронта, други остават в тила, да помагат на първите. Тия, които са в тила, говорят за ужасите на войната, апелират към народа да подкрепят положението на войниците и с това мислят, че са изпълнили своя дълг. Войната се свършва, джобовете им се пълнят с пари, те спокойно въздъхват, като хора, които изпълнили дълга си, и казват: Христос възкресе! Отговарят им: Наистина възкресе! Но огорчения, обеднелият, като руския селянин, казва: „Есть деньги, Христос возкрес; нет денег, смертью смерть.” Христос не е само за руснака. Той е общ принцип, който прониква целия живот. Това не е за упрек, но изнасям истината така, както никой досега не я изнасял. На всеки човек се дава съответна част от истината, както на всяко растение – съответен лъч от светлината. към беседата >>
15. Мировата Любов, СБ , В.Търново, 19.8.1919г.,
- Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия.
Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного. Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия. Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете. Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете каквото можете. Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата, даром да си отваряме сърцата един на друг. към беседата >>
- Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете.
Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного. Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия. Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете. Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете каквото можете. Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата, даром да си отваряме сърцата един на друг. към беседата >>
- Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете каквото можете.
Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного. Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия. Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете. Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете каквото можете. Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата, даром да си отваряме сърцата един на друг. към беседата >>
19. Великата майка, ИБ , БС , София, 26.2.1920г.,
- Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече?
Живата Природа се противи на своите горделиви деца, като ги хваща с трите си пръста, дига ги нагоре, после ги хвърля и казва: "Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно! " Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече? ", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си джобури със сълзи? " към беседата >>
- ", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си джобури със сълзи?
Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно! " Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече? ", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си джобури със сълзи? " към беседата >>
- Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз пояснявам, че ще изпрати всички духовници, учени, философи, както и техните слуги да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи.
Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз пояснявам, че ще изпрати всички духовници, учени, философи, както и техните слуги да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Те ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих има си своите приятности, той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, тя е опасна! И когато в Православната църква се кръстят с три пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, да не те бутне с тях. Особеното значение на кръстенето в окултен смисъл е следното: помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си! към беседата >>
20. Зачудиха се, НБ , София, 4.4.1920г.,
- Тя си мечтае за някакъв граф, с черни очи и мустачки, със златни пръстени на ръцете, с пълна кесия в джоба, да я направи щастлива.
Онези от вас, които са практични, казват: Да има някой да напълни кесиите ни! Момата, която е намислила да се жени, седне някъде, върти пръстите си надясно - наляво и си фантазира. – Защо си върти пръстите? –- Има причина за това. Тя не мисли да отиде на нивата или на лозето да копае, или да преде, да сее, или да напише нещо. Тя си мечтае за някакъв граф, с черни очи и мустачки, със златни пръстени на ръцете, с пълна кесия в джоба, да я направи щастлива. И това се сбъдва. Дойде отнякъде един граф и започнат да се разговарят: Как сте? – Добре съм. – А вие? – И аз съм добре. към беседата >>
21. Път, Истина и живот, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Често съм наблюдавал как бащата, като си дойде вкъщи, изважда от джоба си едно бонбонче, държи го горе в ръката си и детето, като го зърне, гледа нагоре, следи бонбончето.
Като погледнем вечер нагоре, ние виждаме Божието лице, осеяно с множество звезди. Често съм наблюдавал как бащата, като си дойде вкъщи, изважда от джоба си едно бонбонче, държи го горе в ръката си и детето, като го зърне, гледа нагоре, следи бонбончето. Тези многобройни звезди по небето аз ги наричам бонбончета. И Господ казва: „Ако живеете добре, ще имате всички условия, потребни за растене. Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди.“ Но вие казвате: „Нека тук, на Земята ни даде по едно бонбонче, а звездите да остави за друг път.“ Земята е само една работилница, на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността. Земята е едно велико училище и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш ножиците и всички инструменти – нищо няма да вземеш със себе си. към беседата >>
22. С любов и вяра, ИБ , В.Търново, 26.9.1920г.,
- Един работник копал лозе и взел от изкопания троскот в джоба си и когато го викали да копае на друго лозе, той изваждал тази трева от джоба си и питал има ли в него от тази трева.
Каква полза ще има за самия тебе, ти сам не се ли стоплиш и нахраниш? Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази вяра е светлина. В обикновената вяра всякой казва, че я има, защото вие вярвате, че бащата има това или онова, но тя не ти помага. Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а вярата на светлината е движение, тя е животворната и която дава резултати. Един работник копал лозе и взел от изкопания троскот в джоба си и когато го викали да копае на друго лозе, той изваждал тази трева от джоба си и питал има ли в него от тази трева. И ако има, той не отивал да работи. към беседата >>
23. Когато посрещате, НБ , В.Търново, 10.10.1920г.,
- Всякога, когото посрещате, той дава, а който посреща, той взема, затова, когато ви посрещат, джобовете, торбата ви трябва да бъдат пълни, иначе хората неохотно ще ви посрещат.
И Божественото чувство, което е в нас и което се възмущава от греха, ни казва: „По-далеч стойте от греха.“ И това, което опетнява душата, е все от тия малки на вид, без значение и търпими пороци. Думата ми е за посрещането на Исуса. Туй посрещане трябва да бъде вътрешно. Когато посрещате вие слънцето, вие ли давате, или то ви дава? Всякога, когото посрещате, той дава, а който посреща, той взема, затова, когато ви посрещат, джобовете, торбата ви трябва да бъдат пълни, иначе хората неохотно ще ви посрещат. Слънцето, храната и водата, когато ги посрещате, те ви дават. Пример: обявяваме, че давам някому един милион лева пари за раздавание на бедните. Такъв биха го посрещнали на гарата със знамена заради милиона, който носи. Същото е и със свещениците. Ако свещениците по този закон искат да ги посрещат, трябва, когато четат на някоя бедна вдовица, вместо да ѝ искат пари, да ѝ дадат, като видят, че тя се нуждае от подкрепа. към беседата >>
24. Фарисей и садукей, НБ , София, 20.3.1921г.,
- Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме. (втори вариант)
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма да носите. Който носи пари въ джобоветѣ си, ние го арестуваме. Въ Царството Божие паритѣ сѫ проклятие, а въ свѣта сѫ срѣдство. Вие трѣбва да ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и да го извадите отъ ума и сърцето си. Поставете въ ума и сърцето си Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога. Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила да е съ васъ и да знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ. Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро. към втори вариант >>
25. Сеятелят / Сѣятельтъ, НБ , София, 27.3.1921г.,
- Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си?
“ – Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща. Когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща. Не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал. „Излезе сеятелят да сее.“ – Какво? – Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на александрийския светия? След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за да може някога да помага на хората, трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато. Пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. към беседата >>
27. Път на мисълта, ИБ , Витоша, 25.5.1921г.,
- И учителят примирява учениците си, с цел да капне нещо в джоба му.
Това не е било, и няма да бъде. Колкото и да Го викате за арбитър, Той няма да напусне мястото си. Често вие играете роля на примирител, с цел да капне нещо в кесията ви. Адвокатът защищава, примирява хората, с цел да капне нещо в кесията му. Свещеникът примирява хората пак със същата цел — да капне нещо. И учителят примирява учениците си, с цел да капне нещо в джоба му. След това всички се питат, защо светът върви по крив път. — Много естествено, докато има такива примирители, които се водят от мисълта, да им капне нещо, дълго време още светът ще върви в крив път. към беседата >>
28. Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921г.,
- А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба.
Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш "апаш е той". Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: "Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш? към беседата >>
- Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си?
Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш "апаш е той". Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: "Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш? " И той ще ми каже: "Може, братко, заповядай! " Като ида при някой приятел, ще кажа: "Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам? " - "Може". към беседата >>
29. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- Аз искам да опитате в себе си Новото учение като една жива вода, да видите неговата сила и да кажете: „Ние имаме личен опит.“ Да не казвате: „Той ни е заблудил, той ни е хипнотизирал.“ При хипнотизирането няма обръщане – аз ще те убедя, че ти давам нещо, че имаш нещо; утре ще те убедя в друго, но ти нямаш в джоба си нито едното, нито другото.
30. Тогаз те ще просветнат!, НБ , София, 23.10.1921г.,
- “ – тегли му куршума, но адвокатът бръква в джоба си, изважда един куршум – хвърля му го назад в леглото.
Лекарят казва на приятеля си: „Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера, който ме закачи, куршума му тегля“. Спират се в един хотел. Приятелят му, адвокатът, като по-хитър изважда всичките му куршумчета от патроните, а револверите слага под възглавницата му. Сам влиза в една бяла гугла през нощта, явява се пред другаря си. Медикът изважда револвера, извиква „Стой, кой там! “ – тегли му куршума, но адвокатът бръква в джоба си, изважда един куршум – хвърля му го назад в леглото. И пак пристъпя, извиква: „Стой! “ – стреля втори куршум също и т.н., докато свършил всичките изстрели, а другарят му върнал всичките куршуми, и от страх докторът умрял. Отива неговият приятел, какво да види – от страх се посветил. Такова е положението на праведника: нему като му теглят куршум, той хване куршума и го връща назад, а който изпраща куршума, той умира от страх. Нас куршум не хваща! към беседата >>
- Бръквам в джоба си, нямах дребни пари, бръквам в другия джоб, изваждам 5 лева, давам ги: „Нямам да ти повърна“.
Ще ви приведа един пример за едно малко момиченце. Като факт фактът е верен по съдържание и смисъл, но не и по форма. Минавам един ден към Свети Крал, там се продават вестници. Надвечер отивам на разходка, затичва се едно малко момиченце на около 12 години: „Господине, няма ли да си купиш „Мир“? “ Гледам го босичко: „На драго сърце ще си купя“. Бръквам в джоба си, нямах дребни пари, бръквам в другия джоб, изваждам 5 лева, давам ги: „Нямам да ти повърна“. – „Вземи ги всичките.“ – „А, не всичките, аз съм решила да изкарвам с честен труд хляба си, не искам даром.“ Рекох: „Аз съм добър човек“. „Макар че си добър, ама зная такива „добри“ хора, като тебе.“ Питам я: „Какво ще правиш? Колко ти не достигат? “ – „Един лев.“ Казвам да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: „Ти гледаш, че съм боса“, ми казва тя. към беседата >>
- Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито 5 пари в джоба си, на тезгяха имало кошница с череши!
– „Съдбата е такава.“ Не, Стоян там е определил своята съдба. Той накара Иван да пише. И сега съвременните религиозни хора казват: „Господ така писал“. Господ така е писал, понеже вие пихте, а той писал. Но трябваше един горчив факт, за да ни събуди от това заблуждение. Един българин, след като пропил всичкото си имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито 5 пари в джоба си, на тезгяха имало кошница с череши! Прострял той ръката си да вземе една череша: „Чакай, как смееш ти без позволение да вземеш череши? “, му казал кръчмарят. Стреснал се Иван и си казал: „На този човек дадох цялото си имане, а той не ми дава нито една череша! Сбогом, разбрах сега“, излезнал и си казал: „Oтсега нататък капка вино няма да влезе в стомаха ми, ще се впрегна да работя и всичко, което съм изгубил, ще го върна“. На следния ден минава той покрай кръчмата, кръчмарят му казал: „Иване, ела“. към беседата >>
- Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо.
Това се е случило във Франция, изваждам го от един неиздаден роман, писал го някой автор, без да го издаде. Някой си граф Морели имал млада дъщеря на име Елисавета, била е на около 21–22 години, много интелигентна, с характер, със силна воля, красива извънмерно. Един виден поет и виден музикант, почти виртуоз, един ден, когато той вървял по пътя, срещнал я и се влюбил лудо в нея, но понеже бил много чувствителен, търсил начин, по който да се запознае с нея. По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“. Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. към беседата >>
- “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави?
По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е да се живее без идеал“. Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. към беседата >>
- “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“.
Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е да се живее без идеал“. Какво е туй: „Мъчно е да се живее без идеал? “ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави? “ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва да се прави? “ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. – Крила ли трябват? Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха. към беседата >>
- Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха.
“ След един месец той пак написал друго писъмце и пак го сложил в джоба: „Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му“. Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за да израснат“. „Какво ли пише пак? – казала си тя. – Крила ли трябват? Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал да сложи петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10,000 франка, отива да си купува една дреха. Поставил той петото писмо, вътре писал тъй: „Няма сила като Любовта“. Като бръкнал, той извадил гюздана, но с благородната мисъл, като съобщи във вестниците, че се е изгубил, той да иде да го предаде и тъй да се запознае с нея. Но в този момент един полицай го хваща, обръща се тази мома и казва: „Господине, вие сте роден за нещо по-благородно, вие сте талантлив, с такива работи не трябва да се занимавате“. И като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата си погрешка и не знаел какво да каже. „Госпожице, какво казвате? към беседата >>
32. Сродните души, НБ , София, 1.1.1922г.,
- Вземе шишенцето, глътне, глътне, после го сложи в джоба си и казва: „Колко го обичам!
Целувките, стисканията са едно предаване. Когато обичаме някого, ние повече взимаме, отколкото даваме. Постиснем някого: „А, аз те обичам“. Но чрез това ние взимаме. Виждал съм някога, вземат едно мехурче, пълно с въздух, вдигат го, постиснат го, то се изпразва. Вземе шишенцето, глътне, глътне, после го сложи в джоба си и казва: „Колко го обичам! “ Щом се изпразни шишенцето, вече не се обича. Това са лъжливи понятия за Любовта. Има нещо по-хубаво от прегръдките, има нещо по-хубаво от целувките, има нещо по-хубаво от гладенето, от сегашното виждане, разбирате ли? И когато казвам, че едно малко преживяване, едно мигновено виждане на Бога струва повече от хиляди животи, това подразбирам аз. И когато видиш и познаеш тази душа, за която Христос казва да я познаеш и да я възлюбиш, ти ще почувстваш в себе си голяма сила и не само в тялото си, но ще почувстваш такава сила, каквато никога не си чувствал; ще изпиташ такова едно проясняване на ума, че изведнъж ще започнеш да виждаш много далеч, оттатък Млечния път. към беседата >>
33. Защо твоите ученици ядат и пият?, НБ , , 15.1.1922г.,
- Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите?
Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна! към беседата >>
34. Ядоха и наситиха се, НБ , София, 12.2.1922г.,
- “ Фигурата била толкова жива, че тя не си представила, че това е восък, и започнала да я удря в носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „Ти как смееш в моята къща да нарушаваш моето щастие“, и като я набила, излязла из стаята навън, и пак турила ключа в неговия джоб, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена от него, и той като влязъл вътре, вижда и неговата мумия кръвно обидена.
Избира си стая, 10 години той работил над своята восъчна фигура, и вече е достигнал сам да се любува на нея, но всичко държал под ключ. Понеже бил женен наскоро, заинтригувала се неговата възлюблена и си казала: „Какво прави този човек? “ – искала да се домогне до неговите тайни, какво върши той в тая стая. За нещастие, един ден тя взима ключа от неговото палто и като отворила вратата на стаята, казва: „А-а, видиш ли какво си правил? Под ключ се държиш, а! “ Фигурата била толкова жива, че тя не си представила, че това е восък, и започнала да я удря в носа, тя паднала на пода, мачкала я, натискала я и викала: „Ти как смееш в моята къща да нарушаваш моето щастие“, и като я набила, излязла из стаята навън, и пак турила ключа в неговия джоб, но станала сериозна, обидена кръвно, обидена от него, и той като влязъл вътре, вижда и неговата мумия кръвно обидена. към беседата >>
- Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от джоба си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек. (втори вариант)
Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си. Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от джоба си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек. Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. Това значи плащане за погрешките им. Абсолютно никога не мислете за погрешките на хората. Този е начинът, по който можете да се облагородите. към втори вариант >>
- И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб.
Но това не са разсъждения, това показва колко леко ние разсъждаваме. Това са поговорки. Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“. Защо ще влязат хората в този джоб? Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб. И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави? “ Иван казва: „Защо не ме разровиш? “ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския джоб си, не те откопавам“. към беседата >>
- Няма по-опасен джоб от попския джоб!
Това са поговорки. Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“. Защо ще влязат хората в този джоб? Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб. И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави? “ Иван казва: „Защо не ме разровиш? “ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския джоб си, не те откопавам“. Някои казват: „Като умрем, ще се свърши всичко“. към беседата >>
- Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе.
Българите казват тъй: „Ще влезеш в попския джоб“. Защо ще влязат хората в този джоб? Всеки един човек, който не следва Божествената Истина, ще влезе в попския джоб. И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави? “ Иван казва: „Защо не ме разровиш? “ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския джоб си, не те откопавам“. Някои казват: „Като умрем, ще се свърши всичко“. Е, питам аз хората: Ти умирал ли си, да знаеш какво нещо е смъртта? към беседата >>
- “ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския джоб си, не те откопавам“.
И този джоб е много дълбок, той е най-дълбокият, най-опасният джоб. Няма по-опасен джоб от попския джоб! Този джоб е гробът, тъй го разбирам аз – като те заровят, може да плачат за тебе, но никой не мисли за тебе. „Иване, защо ме остави? “ Иван казва: „Защо не ме разровиш? “ С години идват, плачат, но жената казва: „В попския джоб си, не те откопавам“. Някои казват: „Като умрем, ще се свърши всичко“. Е, питам аз хората: Ти умирал ли си, да знаеш какво нещо е смъртта? Съвременните хора казват: „Нито един не е проверил що е смърт! “ Аз оспорвам смъртта! Не говорете за неща, които не знаете! към беседата >>
- Като влезеш в попския джоб, ти ще влезеш в най-тежкото робство.
Умирал ли си, за да знаеш? И сега всички казват: „Ще умрем“. Смъртта подразбира ограничение на живота. Смъртта – това е най-тежкото ограничение, което животът може да представи, един абсолютен покой, да нямаш съзнание, да не проявяваш никаква инициатива. Така определям аз смъртта. Като влезеш в попския джоб, ти ще влезеш в най-тежкото робство. И тогава ние казваме: За да се избавим от смъртта, трябва да се стремим към Истината, а за да се стремим към Истината, нашето сърце трябва да бъде пълно с Любов и да познаем Бога като Любов. И тогава Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го привлече“. Значи Бог, като Истина, ще ни привлече към себе си, а Христос ще ни покаже истинския път на туй вътрешно движение. И каква е емблемата на Истината? В Истината всеки един човек какво ще почувства? към беседата >>
37. Отрицателни и положителни черти на ученика, ООК , София, 4.4.1922г.,
- Още хиляда, още хиляда, и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е-е, какво ще остане заради мене?
– Дай на този брат хиляда лева сега! Въпросът е свършен: дай на този брат хиляда лева! Тъй! Наведеш ли си главата надолу, въпросът е свършен. Той не знае да люби, нищо повече. Още хиляда, още хиляда, и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е-е, какво ще остане заради мене? “ Ако искате да остане нещо заради вас, стойте отвънка. Ние искаме, като влезете в тази Божествена школа, да имате празни каси, за да можем да туряме в тях. Ако влезете с пълни каси, какво ще турим? Ние не искаме хора с пълни кесии. Светът търси пълни кесии, а ние търсим обратното. към беседата >>
38. Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922г.,
- – „Дадоха ни я, трябва да я прокараме.“ Сега религиозните хора са напълнили джобовете си с фалшиви монети и казват: „Дадоха ни ги, ще ги прокараме някак“.
Ако дойдем да говорим за истината, светските хора обичат малко да поизвъртват истината, религиозните и те я извъртват, а при това те казват: „Ние нямаме намерение да лъжем“. Да, вярвам, че нямате намерение да лъжете, но при това употребявате тази лъжлива монета. Защо? – „Дадоха ни я, трябва да я прокараме.“ Сега религиозните хора са напълнили джобовете си с фалшиви монети и казват: „Дадоха ни ги, ще ги прокараме някак“. И застават сега хората, искат да намерят Истината. Истината по този начин не може да се намери. За да можем да намерим Истината, трябва да знаем най-първо какви качества тя ще ни придаде, какви качества ще вземем от нея и какво ще ѝ предадем. Когато приемаме Истината, има една обмяна между нас и Истината. Когато приемем Любовта, пак има обмяна. към беседата >>
39. Разбор на думи, МОК , София, 19.4.1922г.,
- Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до джоба му, той веднага изменя мнението си - казва, че злото съществува. (втори вариант)
Сега, като ви давам упражнения, аз чета мислите ви, виждам желанието ви да се покажете, че знаете - това е лъжа вече. Като напишете някоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човек може много да говори, но при първото стълкновение с Живота теорията му пропада - значи между теорията и практиката има голяма разлика. Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до джоба му, той веднага изменя мнението си - казва, че злото съществува. Ако между теорията и практиката на този човек имаше единство, и да бръкнат в джоба му, той не трябваше да мисли за злото, не трябваше да го допуска; дали парите са в неговия или в друг някой джоб, това не трябва да го смущава. Това показва, че на теория се говори едно, на практика излиза друго - разногласие се явява. Казвате: „Как тъй да ми вземат парите! Не знаят ли, че парите ми трябват? "; какво от това, те са ги взели, защото и на тях са им трябвали. към втори вариант >>
- Ако между теорията и практиката на този човек имаше единство, и да бръкнат в джоба му, той не трябваше да мисли за злото, не трябваше да го допуска; дали парите са в неговия или в друг някой джоб, това не трябва да го смущава. (втори вариант)
Сега, като ви давам упражнения, аз чета мислите ви, виждам желанието ви да се покажете, че знаете - това е лъжа вече. Като напишете някоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човек може много да говори, но при първото стълкновение с Живота теорията му пропада - значи между теорията и практиката има голяма разлика. Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до джоба му, той веднага изменя мнението си - казва, че злото съществува. Ако между теорията и практиката на този човек имаше единство, и да бръкнат в джоба му, той не трябваше да мисли за злото, не трябваше да го допуска; дали парите са в неговия или в друг някой джоб, това не трябва да го смущава. Това показва, че на теория се говори едно, на практика излиза друго - разногласие се явява. Казвате: „Как тъй да ми вземат парите! Не знаят ли, че парите ми трябват? "; какво от това, те са ги взели, защото и на тях са им трябвали. - Ама това не е право! към втори вариант >>
41. Методи за чистене, МОК , София, 17.5.1922г.,
- Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. (втори вариант)
Сега, като говоря за кармата, има няколко положения, които човек трябва да знае - например има кармически страдания, които идват като последствия на миналото, но има страдания, които днес, по непредвиждане на известни положения, човек сам си създава. Представете си, че слагате в джоба си едно празно шише за вода и тръгвате да се разхождате. Дохождате до края на града, спирате се пред една чешма и сядате на сянка да си починете; почивате и размишлявате върху разни философски въпроси - как е създаден светът, от колко години съществуват звездите и Слънцето, как ще се разрешат социалните въпроси и т.н. В това време вие забравяте да напълните шишето с вода и тръгвате назад за дома си. Денят е летен, горещ и вие чувствате голяма жажда; изваждате шишето и виждате, че е празно - в размишленията си вие сте пропуснали да го напълните от чешмата. Следователно в случая вашите страдания се дължат на факта, че сте се увлекли в мисълта си и сте забравили да напълните шишето си с вода. към втори вариант >>
- Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено.
Знаете ли какъв застой? Природата има застой, дето няма нито филтриране, нито изпарение – туй, което в обществото се нарича индиферентност. Някой казва: „Индиферентен съм, каквото и да се случи“. Вие трябва да знаете какво ще се случи. Сега кармическият закон може да се разгледа само от страната на неговите страдания, но кармическият закон има и други отношения. Допуснете следующето изяснение: На вас ще дам да носите празно шише в джоба си красиво, запушено. Идвате при чешмата и забравяте да напълните шишето. Тръгвате по пътя, жажда чувствувате, изваждате шишето – празно, няма вода. Значи при чешмата вие може да сте имали някои философски разсъждения: как е направен света, колко са далеч звездите, колко милиона години има откак е създадено слънцето, кои са причините за социалното положение, но сте забравили да напълните шишето. Най-първо ще напълниш шишето, а след туй ще разискваш тия въпроси. В този случай шишето трябва да го напълните. към беседата >>
42. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота, МОК , Витоша, 24.5.1922г.,
- Вие обичате огледалото, защото образът ви се отразява в него; вие носите огледалото в джоба си и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образ - в огледалото виждате образа си по-добре, отколкото ако мислено си го представяте. (втори вариант)
Например ако до това време вие сте обичали, ще потърсите книгите на някой автор и ще ги четете; като четете книгите му, той ви обича, а ако пък вие четете вашите съчинения пред някого, вие го обичате. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат - защо? Защото душата, която очаква да бъде обичана, създава импулс на другата душа, която в това време обича. Да обичаш и да те обичат съставя два полюса на Живота: който обича, той създава субективния свят на Живота; когото обичат, той създава обективния свят на Живота. Затова който обича, той иска да види своя образ в онзи, когото обича. Вие обичате огледалото, защото образът ви се отразява в него; вие носите огледалото в джоба си и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образ - в огледалото виждате образа си по-добре, отколкото ако мислено си го представяте. Следователно онзи, когото обичате, всякога дава израз на вашата обич, затова именно вие го обичате. Ако огледалото ви е малко зацапано, вие не го обичате, защото не дава чисто отражение. Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде подтик към нещо. към втори вариант >>
43. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- Взема ги, туря ги в джоба си – Христос имал джоб – и като вървели, понеже учениците му изгладнели, почнал да пуща по една череша.
Но Петър не го взел, а си казал: „Защо ми е, опитва ме Господ? Не, аз се отказвам от това петало, аз ще служа на Бога“. Минал, заминал. Христос се връща, взема петалото и тръгва. Минал покрай един човек, който продавал череши, и му казал: „Дай ми за петалото череши“. Взема ги, туря ги в джоба си – Христос имал джоб – и като вървели, понеже учениците му изгладнели, почнал да пуща по една череша. Всички вървели след Него и се навеждали. Той дълго време пущал череши и те все се навеждали. И Петър, който не искал един път да се наведе за петалото, навел се 10 пъти за черешите. Сега и нам, на съвременните хора, ни се казва, че трябва да се наведем, да разберем и изпълним Божия закон, но ние отговаряме: „Как, може ли да се изпълни? Какъв е този закон, какво е вечен живот? към беседата >>
44. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“.
Сега, аз не мога да докосна всичко, понеже тук има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? В Англия имало един много красноречив проповедник, толкова красноречив, че всичката публика, и богати и бедни, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Един апаш, комуто работата не вървяла добре, чул за това нещо и си казал: „При тия захласнати и аз ще седна като богомолец и тъй ще напълня джоба си, ще имам добра печалба“. Отива той, сяда, започва проповедникът да говори. Всички се захласнали и той се захласнал. Като се свършила проповедта, казва: „Изгубих момента“. Излиза, но казва: „Втори път няма да се захласвам, воля трябва да имам, аз съм един апаш, не трябва да се захласвам, а да опитам кесиите“. Втори път пак се захласнал, трети път – пак. към беседата >>
- Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. (втори вариант)
Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата. Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото чувал големи похвали. За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите. Проповедникът започнал да говори, а слушателите, един след друг, се унасяли. Апашът следял това нещо, но останал учуден, когато забележил, че и той се увлякъл, забравил защо е дошъл в събранието. Като излязъл оттам, той си казал: „Изгубих момента. към втори вариант >>
45. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, НБ , София, 4.6.1922г.,
- При все това с пари работите, казвате: „Не искам“, а пари носите в джоба си.
Нима само едно средство има за живеене? Че средствата не са само парите. Средства има: земята, нивите, градините, плодовете, зърната, слънцето, всичко туй може да служи. Но един ли е начинът, по който може да се повдигнем? Сега вие, религиозните хора, казвате: „Светските хора живеят по един начин, а ние по друг, нас пари не ни трябват“. При все това с пари работите, казвате: „Не искам“, а пари носите в джоба си. Той не носи пари, а ще кара други да носят пари, хляб, тогава каква разлика има? По буква говорите. Не, не, другояче засягам този въпрос. Ако аз имам вяра в парите, а не в душата си, то е едно престъпление; отвънка можем да ги употребяваме, не е въпросът външно да ги не употребяваме, а вътрешно, вътрешно, туй чувство за парите да не засяга душата ти. Ако аз имам нож, отвън може да го употребявам, но ако имам за цел с този нож да прережа гърлото някому – там е въпросът. към беседата >>
46. Мисъл, чувство и действие, МОК , София, 7.6.1922г.,
- Ако някой от вас пожелае да обиколи света, не трябва да слага в ума си никаква мисъл за пари - той може да обиколи света без пет пари в джоба си, това значи окултен ученик. (втори вариант)
Засега парите са резултат на онази човешка мисъл, която някога ги е създала; тия мисли, минали през вековете, днес са така опорочени, че оказват отрицателно влияние върху човешкия живот. Въпреки всичко това в ума на всеки човек днес седи парата. Питам: защо да не може да се живее без пари? Окултният ученик трябва да се освободи от мисълта, че без пари не може да се живее. Днес парите играят важна роля в живота на хората, едва ли не те гледат на парите като на пръв фактор в техния живот. Ако някой от вас пожелае да обиколи света, не трябва да слага в ума си никаква мисъл за пари - той може да обиколи света без пет пари в джоба си, това значи окултен ученик. Джобът ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви пари. И обратното е вярно: може да нямате пет пари в джоба си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари. Тази е идеята, която поддържам, като казвам, че човек може да живее и без пари. към втори вариант >>
- Джобът ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви пари. (втори вариант)
Въпреки всичко това в ума на всеки човек днес седи парата. Питам: защо да не може да се живее без пари? Окултният ученик трябва да се освободи от мисълта, че без пари не може да се живее. Днес парите играят важна роля в живота на хората, едва ли не те гледат на парите като на пръв фактор в техния живот. Ако някой от вас пожелае да обиколи света, не трябва да слага в ума си никаква мисъл за пари - той може да обиколи света без пет пари в джоба си, това значи окултен ученик. Джобът ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви пари. И обратното е вярно: може да нямате пет пари в джоба си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари. Тази е идеята, която поддържам, като казвам, че човек може да живее и без пари. към втори вариант >>
- И обратното е вярно: може да нямате пет пари в джоба си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари. (втори вариант)
Питам: защо да не може да се живее без пари? Окултният ученик трябва да се освободи от мисълта, че без пари не може да се живее. Днес парите играят важна роля в живота на хората, едва ли не те гледат на парите като на пръв фактор в техния живот. Ако някой от вас пожелае да обиколи света, не трябва да слага в ума си никаква мисъл за пари - той може да обиколи света без пет пари в джоба си, това значи окултен ученик. Джобът ви може да бъде пълен със злато, но умът, мисълта ви трябва да бъде абсолютно свободна от всякакви пари. И обратното е вярно: може да нямате пет пари в джоба си, а умът ви да е пълен с мисълта за пари. Тази е идеята, която поддържам, като казвам, че човек може да живее и без пари. към втори вариант >>
- Не, това не е разрешение на задачата; за да разрешите правилно задачата, вие трябва да се поставите в положението на човек, който няма пет пари в джоба си и се намира в чужд, съвсем непознат за него град, каквито са Ню Йорк, Лондон, и не знае език, не познава никого. (втори вариант)
Сега, онези от вас, които се наемат да направят този опит, ще го държат в тайна, няма да го изнасят навън; докато не са получили никакъв резултат, не трябва да се говори за него. Някои мислят, че опитът е лесен, защото ще се хранят у дома си и няма да имат нужда от пари. Не, това не е разрешение на задачата; за да разрешите правилно задачата, вие трябва да се поставите в положението на човек, който няма пет пари в джоба си и се намира в чужд, съвсем непознат за него град, каквито са Ню Йорк, Лондон, и не знае език, не познава никого. Какво ще прави в това положение - не му остава друго, освен да отиде на някое пристанище или другаде някъде и да работи като хамалин, за да изкарва прехраната си. Ако сте студент и се храните в гостилница, тогава, щом искате да направите опита, ето как можете да постъпите: колкото пари имате, ще ги раздадете; като дойде време за обяд, ще отидете в същата или в друга някоя гостилница и ще помолите съдържателя на гостилницата да ви остави да прислужвате на клиентите му, като срещу труда си искате само един обяд. Нахраните ли се, за вечеря не мислете, един обяд ви е достатъчен. Не мислете и за другия ден - всеки ден ще ви даде своето, но вие трябва да разчитате изключително на труда си, трудът ви трябва да осигури един обяд. Ако не можете да прислужвате в гостилница, тогава идете при някой майстор предприемач и го помолете да ви приеме на работа в някоя постройка - било тухли да пренасяте, било вар да забърквате и т.н. към втори вариант >>
47. Окултна хигиена / Природна хигиена, ООК , София, 8.6.1922г.,
- А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. (втори вариант)
За примѣръ, азъ дадохъ такъвъ единъ опитъ на единъ класъ. Ако ви дамъ на васъ всинца ви слѣдующия опитъ – една седмица да прѣкарате безъ пари. Т.е. въ тази смисъль – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо нѣма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на рѫцѣтѣ си, да уповавате, да свикнете, и мѫже и жени, които сѫ ученици, прѣзъ деня вие сами да изкарате прѣхраната си прѣзъ цѣлата седмица. Нѣма да постите, а непрѣмѣнно ще спечелишъ за единъ обѣдъ пари. А пъкъ задачата е тѫй, ако си чиновникъ, да кажемъ, паритѣ, които ще имашъ за едната седмица, ще ги раздадешъ на бѣднитѣ, ще останешъ безъ пари, като бръкнешъ въ джоба, нѣма пари. На приятели нѣма да уповавашъ, нѣма да кажешъ, ще взема пари на заемъ. Ще останешъ като че ли си самъ на свѣта. Прѣдставете си, че се намирате въ единъ многолюденъ градъ като Ню-Йоркъ или Лондонъ, излизате въ града, гладенъ сте, питамъ какъ ще рѣшите вашата задача? Все ще се яви една мисъль. Ако е за единъ мѣсецъ, като приемешъ заплатата и я раздадешъ и кажешъ: сега съ трудъ ще изкарамъ прѣхраната си, съ собственитѣ си рѫцѣ. към втори вариант >>
- А пък задачата е тъй, ако си чиновник, да кажем, парите, които ще имаш за едната седмица ще ги раздадеш на бедните, ще останеш без пари, като бръкнеш в джоба, няма пари.
За пример аз дадох такъв един опит на един клас. Ако ви дам на вас всинца ви следующия опит – една седмица да прекарате без пари. Т.е. в тази смисъл – да не уповавате на никакви пари. Ама че, като че на нищо няма на какво да уповавате, а само на себе си и на Бога, и на ръцете си, да уповавате, да свикнете, и мъже и жени, които са ученици, през деня вие сами да изкарате прехраната си през цялата седмица. Няма да постите, а непременно ще спечелиш за един обяд пари. А пък задачата е тъй, ако си чиновник, да кажем, парите, които ще имаш за едната седмица ще ги раздадеш на бедните, ще останеш без пари, като бръкнеш в джоба, няма пари. На приятели няма да уповаваш, няма да кажеш, ще взема пари на заем. Ще останеш като че ли си сам на света. Представете си, че се намирате в един многолюден град като Ню-Йорк или Лондон, излизате в града, гладен сте, питам как ще решите вашата задача? Все ще се яви една мисъл. Ако е за един месец, като приемеш заплатата и я раздадеш и кажеш: сега с труд ще изкарам прехраната си, със собствените си ръце. към беседата >>
48. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922г.,
- Като му замириса на кебапчета, той каза: „Това е щастлив живот - да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи. (втори вариант)
Преди години се срещнах във Варна с един гимназиален учител, когото бяха уволнили от служба. Той вървеше с мене и философстваше по разни въпроси. По едно време минахме покрай една малка гостилница, в която се пържеха за обед кебапчета, шишове, пържоли и т.н. Като му замириса на кебапчета, той каза: „Това е щастлив живот - да имаш пари в джоба си и когато пожелаеш, да влезеш в гостилницата и да си хапнеш от тия работи. Сега аз минавам-заминавам и не мога да вляза вътре, да си хапна едно кебапче". Казвам: с тези кебапчета цялата философия на този учител пропадна; всичко, каквото беше говорил, рухна пред миризмата на кебапчетата. Казвам му след това: „Твоето нещастие сега е щастие за мен. Ако аз попадна в тази гостилница, ще се чувствам нещастен". към втори вариант >>
49. Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922г.,
- Някои говорители тургат ръцете си ту отпред после отзад, в джоба си, навсякъде.
Може ли да насочите носа си така правилно? Знаете ли как да държите носа си в какво положение? И знаете ли от чисто окултно гледище как да държите брадата си по един начин. В окултизма туй е строго определено, има си начин как да държите главата си. Как да държите ръцете си? Някои говорители тургат ръцете си ту отпред после отзад, в джоба си, навсякъде. Как трябва да се държат ръцете? Вие ще кажете: „Тия неща не важат“. Важат, приятели, вземете в електричеството, тия двата полюса, когато токът е пуснат, пък има и контакт, ще приемете такъв удар, зависи какъв е токът – че ще потреперите. Но ако вие известно време сами съединявате ръцете си, тогава? – Не е безопасно всякога да съединяваш ръцете си. към беседата >>
50. Ако пребъдете в Мене, НБ , София, 18.6.1922г.,
- По едно време свещеникът отделя петолевките и двулевките, поглежда и ги туря в джоба си, а грошчетата и еднолевчетата ги оставя и ги занася на своя другар, туй стана в една от софийските църкви“.
Дойде при мен една госпожа и ми казва: „Аз съм възмутена! “ – „От какво? “ – „Искам да ти кажа, изнеси го някой път. Отивам на църква с всичкото желание да се моля на Бога. Разбира се, свещеникът ми поднася дискоса, изваждам една златна монета, турям я, но се отдалечавам и се моля; гледам пред свещеника, натрупали се много пари – туй бе преди войната, при започването на войната. По едно време свещеникът отделя петолевките и двулевките, поглежда и ги туря в джоба си, а грошчетата и еднолевчетата ги оставя и ги занася на своя другар, туй стана в една от софийските църкви“. Е, питам: Как ще служи този свещеник на Бога? Не го обвинявам: той за пари служи на Бога. Ама в това време ако тоя свещеник промъмри една молитва, той не мисли за Бога, а колко пари ще му дадат. Утре един свещеник погребва, той мисли само колко пари ще му дадат. Всичко е за пари, и свещениците говорят, че имали морал. към беседата >>
51. Простите и сложни движение в природата, ООК , Чамкория, 13.7.1922г.,
- нямате тия пари в джоба си.
Ще си задавате въпроса: Какво трябва да жертвувате? Малките отстъпки, които правите, то не е жертва. Законът на жертвата е закон който примирява всичките противоречия в света. Да кажем, намирате се в голяма тъга, големи мъчнотии, туряте закона на жертвата и веднага вие може да отмахнете тъгата, която имате, но трябва жертва. Да кажем имате да взимате 20,000 лв. нямате тия пари в джоба си. Какво ще направите? Отворете тевтерите си и решете да пожертвувате тия пари заради вашето спокойствие, веднага ще ви олекне на душата и ще дойде мир. Сега, да не идете в друга крайност. Някой път вие съжалявате, че не сте някой учен човек. Казвате: Ако бях учен, щях да бъда министър, доктор. към беседата >>
53. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки, ИБ , В.Търново, 17.8.1922г.,
- В краен случай ще бръкнеш в джоба си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой.
Ние ходихме по този път, нищо няма! " При много хора няма да се спирате, няма да се вслушвате, вие ще вървите напред, няма да давате ухо на никого. Ще кажете: "Този път аз го зная, по него ще вървя! " И пак ще ви приведа пример, аз съм казал и друг път. Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни. В краен случай ще бръкнеш в джоба си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой. Казах им да си вземат малко хляб. И ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите друга помощ, сами ще намерите пътя си. Онези, които постъпиха така, добре излезе, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, малко неприятности имаха. Мълчание трябва. В пътя като вървите, ще мълчите. към беседата >>
- Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в джоба си, джобът ми е пълен, давам му.
И учениците като тръгнат по пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да си турнат восък на ушите, да не слушат. Като вземеш трен, онзи, който седи при трена, нека тогава да говори колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате. Спор - какво ще спориш с мен на пътя? Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в джоба си, джобът ми е пълен, давам му. Минавам при друг: "Хиляда лева имаш да ми даваш." - Колко? - "Толкова."- Върви напред! Нищо повече! Щом има в джоба ти нещо, значи имаш да даваш. Щом нямаш нищо в джоба си, значи нямаш да даваш. към беседата >>
54. Съвършеният мъж, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога.
Само по един час на ден ще употребите за тази работа. На по-младите, на класа от петдесет души млади ученици в София, дадох следната задача: за една седмица всеки един от тях да изкара прехраната си, хляба си от личен труд. Баща му изпраща пари, но той сам ще си изкара прехраната: хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще търси случай два-три часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опитът не излезе сполучлив. Защо? Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“ към беседата >>
- Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“
Баща му изпраща пари, но той сам ще си изкара прехраната: хем ще учи, хем ще си изкара прехраната. Той ще търси случай два-три часа на ден да работи за Господа. Някои от тия ученици изкараха доста сполучливо, но на някои опитът не излезе сполучлив. Защо? Защото ти, като имаш пари, попипаш джоба си и казваш, че вярваш в Бога – но вярваш в парите, а не в Бога. Трябва да се учим да уповаваме на себе си, а не на парите. Да усетиш джоба си празен, но да уповаваш на ръцете си, на труда, на знанията си и да кажеш: „Аз ще намеря работа.“ към беседата >>
- Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в джоба си и като дадете някому, той ще оздравее.
Сега ще ви улесним. Най-първо ще ви прекараме през най-мъчните изпити, после ще ви улесним в пътя. Как? Аз ще ви улесня по следния начин. След като минете изпита, ще отидете някъде, ще ви дам начин как да лекувате. Остàнете гладен: ще идете да питате някъде, в някое село, има ли някой болен, ще го изцерите и те ще ви нахранят. Ще ви дам малки пилюлчета, ще ги носите в джоба си и като дадете някому, той ще оздравее. Най-после, като не можете да намерите работа, ще питате има ли някой парализиран, например от две до пет години, или неврастеник, и ако се окаже такъв, ще отидете при него, ще се разговаряте с него и ще го излекувате. И бъдете уверени, че най-малкото един обед ще ви дадат. Тия пилюлчета ще ви се дадат, когато минете по-мъчните опити, защото първо ще трябва да се калите. На всинца ви трябва воля. Например между вас има много сръдня. към беседата >>
55. Истината, СБ , В.Търново, 21.8.1922г.,
- Я вижте онзи баща, който няма петаче в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е.
Имаш Любовта – подмладяваш се; губиш Любовта – остаряваш. Имаш Любовта – придобиваш знания; губиш Любовта – оглупяваш. Имаш Любовта – добър ставаш; губиш Любовта – лош ставаш. И ние обясняваме нещата тъй: щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта, значи липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“. към беседата >>
- Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали?
Имаш Любовта – придобиваш знания; губиш Любовта – оглупяваш. Имаш Любовта – добър ставаш; губиш Любовта – лош ставаш. И ние обясняваме нещата тъй: щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта, значи липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше съзнание на Земята. към беседата >>
56. Правила и мерки за избягване на всички погрешки, СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте.
Сега, всички слабости се дължат все на такива „прави пътища“. Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма“. При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя“. И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си“. Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности. Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. към беседата >>
- Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг.
Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. – „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. към беседата >>
- Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш.
Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. – „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати. Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. към беседата >>
- Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш.
Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. – „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати. Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. към беседата >>
57. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи, НБ , В.Търново, 24.9.1922г.,
- Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"... Целият християнски свят е като циганина на тополата - докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли - всичко остава в техните джобове. (втори вариант)
Той иска да прави добро с чужди пари. Ако можеше така, то този печеливш билет аз щях да го взема и щях да му дам сто хиляди лева. Сега всички съвременни хора са все от този род - първо искат да спечелят, че после да правят добро. Те са подобни на циганина, който се качил на една топола да лови косерчета[4]; дошла буря и той започва да се моли на Свети Никола да го запази като му обещава: "На тебе, Свети Никола, едно косерче и на мене едно". Бурята продължава и циганинът казва: "Давам всичките косерчета на тебе". Най-после престава бурята и тогава той казва: "Не на друг, а на мене се скъсаха гащите, пък и в края на краищата ти си светия и не ти трябва косерчета"... Целият християнски свят е като циганина на тополата - докато трае бурята, всичко обещават, но премине ли - всичко остава в техните джобове. Но Божественият закон е такъв, че Господ ще вземе всичко, което е Негово. В Бялото Братство се държи строга статистика. Ти си тьрговец, лекар или учител; Господ изпраща при тебе някой, за да му услужиш в Негово име. Например, лекар си, идва при тебе болен, който не може да си плати, и ти отказваш да го лекуваш. Тогава ще дойде една криза, в която ще изгубиш десет пъти повече, отколкото в друго време. към втори вариант >>
- Най-после, дойде малкото дете, прегърне баща си, каже му нещо на ухото, целуне го, и той започва да търси в джобовете си, дано намери нещо да му даде.
Бащата се върне от работа уморен, загрижен за утрешния ден. Жената иска пари за дрехи, за обувки. Бащата казва: Нямам пари. Дъщерята дойде при бащата горда, недоволна, иска пари. – Нямам. Най-после, дойде малкото дете, прегърне баща си, каже му нещо на ухото, целуне го, и той започва да търси в джобовете си, дано намери нещо да му даде. Майката гледа недоволно и казва: За него има, а за мене няма. – Да, за детето има, защото знае езика на любовта. То разбира езика и на баща си. И дъщерята роптае, че за малкото дете има пари. – То разбира езика на баща си. към беседата >>
58. Живият Господ, НБ , Русе, 1.10.1922г.,
- Днес, утре, тя обръща джобовете на мъжа си, осигурява се.
Двама млади се обичат. Те казват, че с любовта могат да постигнат всичко. Един ден те срещат една баба, която им казва: Ех, синко, едно време и аз бях като вас; гледах идеално на живота. Не мислех за утрешния ден, но после разбрах, че трябва да се осигуря, да помисля за бъдещето си. Момата се замисля и, щом се ожени, започва да се осигурява. Днес, утре, тя обръща джобовете на мъжа си, осигурява се. Като забележи това, мъжът става недоволен, и любовта между тях изчезва. Бащата и синът също гледат да се осигурят, майката и дъщерята – също. Така изчезват у нас всички благородни чувства и благородни желания. Няма защо да се осигуряваме. Единственото сигурно нещо у нас, това е светъл ум, благородно, любящо сърце и диамантена воля. към беседата >>
59. Отличителни качества на волята, МОК , София, 11.10.1922г.,
- Пипате джоба си, но се оказва, че нямате пари.
Друг случай. Минавате покрай някоя гостилница точно в 12 ч., време за обяд. Искате да влезете вътре, да се нахраните. Пипате джоба си, но се оказва, че нямате пари. Тръгвате из улиците недоволен, неразположен, като носите във въображението си образа на всички ония хора, които ядат. Минавате покрай втора, покрай трета гостилница и виждате, че всички хора ядат. Настроението ви се влошава още повече и вие се чудите защо днес трябва да постите. — Чрез този пост разумните същества са ви поставили на изпит, да опитат волята ви. Този ден именно не трябва да минавате покрай гостилниците. към беседата >>
60. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа, НБ , София, 15.10.1922г.,
- А онзи глупавият ще напълни джобовете си с пари, със злато. (втори вариант)
Всички бързат, защо? „Нямаме време." Времето било пари - като англичаните. Англичаните казват: „Времето е злато", а туй на съвременен език значи: времето носи пари, защото придобива знание. А онзи глупавият ще напълни джобовете си с пари, със злато. Умният носи знание, глупавият - пари. Е, хубаво, тръгнем двама на парахода - аз нося знанието, а той носи двайсет-четирийсет килограма злато в раницата си. Пътуваме за Америка. Той казва: „Като отидем в Америка, аз, като имам пари, ще се разправям натук-натам, а ти ще работиш." Аз пък нося изкуството да плувам, зная да управлявам лодка. Параходът започва да потъва. към втори вариант >>
61. По-леко ще бъде наказанието, НБ , София, 5.11.1922г.,
- Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи.
Затова, именно, някои хора, като се отегчат от земния живот, искат да отидат на небето, там да живеят. Така правят някои българи. Като не им вървят работите в България, отидат в Америка, там да подобрят живота си. Едно трябва да знаете: И на онзи свят да отидете, и в Америка да отидете, всеки ще отиде със своите качества и навици и от тях зависи, ще успее ли той, или не. Крадецът ще се опита и на онзи свят да краде, но няма да успее. Ако не носи нещо в джобовете си, гладен ще ходи. И в онзи свят има гостилници, но всеки сам трябва да си плаща. Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. към беседата >>
- За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си.
Като погладува няколко деня, крадецът вижда една торба със злато, дойде до нея и я задига със себе си. Носи торбата известно време и, като се умори, сложи я на земята да си почине. Докато се обърне да я вземе, вижда, че торбата се вдигнала във въздуха и отива там, отдето е взета. Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни. Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни. Така крадецът нищо не може да задържи в себе си. към беседата >>
- Той си казва: Поне джобовете ми са пълни.
Като види това, той казва: Друг път няма да бъда толкова глупав, няма да оставям торбата на земята, все със себе си ще я нося. Намира на друго място втора торба със злато. За да бъде по-сигурен, той туря парите в джобовете си и държи торбата с останалото злато в ръката си. Като се умори, сяда да си почине и гледа да не изгуби торбата. И този път торбата се вдига във въздуха. Той си казва: Поне джобовете ми са пълни. Бръква в тях и остава изненадан – джобовете празни. Така крадецът нищо не може да задържи в себе си. Жителите от онзи свят го гледат, смеят се, но не го съдят. Те му казват: Щом си гладен, кажи си, ние ще те нахраним. Като кажеш, че идеш от земята, ние знаем, от какво имаш нужда и ще те задоволим. към беседата >>
63. Лама савахтани, НБ , София, 26.11.1922г.,
- Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало.
Чиновникът искал да му услужи и казва: Ела при мене, приятелю, остави вързопа долу, почини си. – Няма място. – Ето, тук, при краката ми има място, тури си долу вързопа. Беднякът застанал пред него. Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. към беседата >>
- Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната.
Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар. Той бръква в джоба си: А - а! – казва учудено. Няма ги! към беседата >>
- Той бръква в джоба си: А - а!
Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар. Той бръква в джоба си: А - а! – казва учудено. Няма ги! Смути се момъкът. Изчезва светлината. Отива си той вкъщи много смутен, но и светлината изчезнала. към беседата >>
- Тръгваме двама души на път, без пет пари в джоба си.
Ще цитираш следния стих: „Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси." Значи, праведният никога не изпада в положение да проси. – Защо? – Защото той е умен човек. Той разполага с изкуства, занаяти, които му помагат при всички условия на живота. Праведният може да бъде художник, музикант, лекар, железар, колар и др. Тръгваме двама души на път, без пет пари в джоба си. Аз вървя тихо, спокойно, не се страхувам от нищо. Другият казва: Какво ще се прави без пари? Трябва да се проси. – Няма да просим. – Ами какво ще ядем? към беседата >>
64. Ще ви научи, НБ , София, 10.12.1922г.,
- – Всичко турят в своя джоб.
Ние не признаваме тези работи. – Защо? – Слушаш учения и поета да казват: Ние сме идеалисти, служим на една велика, свещена идея, работим за своя народ. Каквото и да говорят те, ние не ги признаваме. – Защо? – Всичко турят в своя джоб. Те приличат на онази булка, която, като напусне бащиния си дом, започва да плаче и нарежда, да покаже пред хората, че скърби за баща си и майка си. Такъв обичай имат селяните в северна България. Като напуща дома си, булката викне да плаче, цяло село да я чуе. От едната й страна върви деверът, от другата – младоженикът, а тя в средата – плаче. Деверът казва на младоженика: Братко, да я върнем назад. към беседата >>
65. Защо не можахме?, НБ , София, 24.12.1922г.,
- Изваждам от джоба си няколко зрънца и ги хвърлям в мравуняка.
Знаете ли, колко велики са те? Като правя екскурзии в природата, всичко, каквото срещна, изучавам най внимателно; Ако ме наблюдава някой, ще каже, че се занимавам с дребни работи. Например, спирам се пред един мравуняк. Гледам — една мравка излиза от мравуняка и се спира тук-там, търси нещо, но се връща празна. Казвам си: Сега ще направя един опит. Изваждам от джоба си няколко зрънца и ги хвърлям в мравуняка. Изведнъж от мравуняка излизат няколко мравки и се отправят към житните зрънца. Всяка си взима по едно зрънце и се връща в мравуняка. Мравките казват: Голяма благодат се изля върху нас! Те пишат веднага във вестниците, че в този ден и час върху тях се изляло голямо благословение. Питам ги: Знаете ли, кой е причина за това? към беседата >>
- Като минават между хората, които се бият като мравките за малки неща, те изваждат по няколко житни зърна от джобовете си и ги подхвърлят.
Те пишат веднага във вестниците, че в този ден и час върху тях се изляло голямо благословение. Питам ги: Знаете ли, кой е причина за това? — Не, знаем само, че стана нещо особено. Казвам: Аз имам милост към вас и ви подхвърлих няколко зрънца. Така постъпват и тези велики същества. Като минават между хората, които се бият като мравките за малки неща, те изваждат по няколко житни зърна от джобовете си и ги подхвърлят. Хората се трупат върху тях, събират ги и казват: Голяма благодат е дошла! Ще пишат във вестниците, ще обясняват причината за тази благодат. Великите същества ги наблюдават, смеят се, както аз се смея на мравките и казват: Утре, като минем покрай вас, пак ще ви подхвърлим нещо. А хората казват: В нашия свят става някакво чудо, някаква особена манна пада периодически от небето. Причината за това чудо съм аз. към беседата >>
- Всеки ще вади от джобовете си и ще дава.
Съгласен съм и с вас, но казвам, че конете карат колата, а коларят подкарва тях, с камшик в ръка. Това са символи, но има нещо по-велико — Великата Разумност, която управлява всичко в света. Тя осмисля живота. Дето се прояви тя, всичко придобива друг израз, нова светлина. Когато Великите, Светли Братя дойдат на земята, отвсякъде ще потече благословение. Всеки ще вади от джобовете си и ще дава. Те ще кажат: Ние идем на земята да изпълним волята на Бога, на нашия Велик Баща. Ние сме вашите големи Братя, и вие трябва да ни слушате. Питам: Ще бъдете ли доволни от тях? Ще им благодарите ли? към беседата >>
66. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- След шест месеца той останал без пет пари в джоба си и се принудил да продължи стария си занаят – говедарство.
То е все едно, да повериш богатството си на своя разпуснат син. Вместо да го използува разумно, той ще злоупотреби с него. Той ще постъпи, както онзи млад американец, който прахосал наследството си за шест месеца. Като единствен наследник на дядо си, той получил 30 милиона лева. Веднага съобщил във вестниците, че дава възможност на всички свои съграждани, в продължение на три деня, да ядат и пият на негова сметка, колкото искат. След шест месеца той останал без пет пари в джоба си и се принудил да продължи стария си занаят – говедарство. Ако сега и на вас дадат такова богатство, няма да направите повече от това, което направил младият американец. – Как? Аз ли няма да направя нещо? Дай ми това богатство, да видиш, какво мога да направя. към беседата >>
67. Значение на ръцете и пръстите, ООК , София, 7.1.1923г.,
- Той е като базиргянин, казва: „Аз не вярвам, да го пипна, да го имам като вързана пара в джоба“.
Туй преувеличаване произтича от месечината. И когато се разглежда астрологически или хиромантически, когато линията на ума у някой човек отива към възвишението на Луната, тя упражнява туй преувеличаване, т.е. тя туря лупа, та преувеличава нещата и ни ги показва не в естествена величина, не в естествен ред. Някои хора пък имат обратен път. Те са скептици и тогава тяхната линия на ума не отива към месечината, а отива към Меркурий. Той е като базиргянин, казва: „Аз не вярвам, да го пипна, да го имам като вързана пара в джоба“. Но тогава, щом имаш парите в джоба, няма защо да вярваш. То е един факт. Сега тия са състоянията. Някои хора повече вярват – месечината упражнява повече влияние върху тях, а на други Меркурий упражнява повече влияние – вярата у тях е по-слаба. Не че вярата им изобщо е по-слаба, но то е временно влияние, което отклонява ума да разсъждаваш правилно. към беседата >>
- Но тогава, щом имаш парите в джоба, няма защо да вярваш.
И когато се разглежда астрологически или хиромантически, когато линията на ума у някой човек отива към възвишението на Луната, тя упражнява туй преувеличаване, т.е. тя туря лупа, та преувеличава нещата и ни ги показва не в естествена величина, не в естествен ред. Някои хора пък имат обратен път. Те са скептици и тогава тяхната линия на ума не отива към месечината, а отива към Меркурий. Той е като базиргянин, казва: „Аз не вярвам, да го пипна, да го имам като вързана пара в джоба“. Но тогава, щом имаш парите в джоба, няма защо да вярваш. То е един факт. Сега тия са състоянията. Някои хора повече вярват – месечината упражнява повече влияние върху тях, а на други Меркурий упражнява повече влияние – вярата у тях е по-слаба. Не че вярата им изобщо е по-слаба, но то е временно влияние, което отклонява ума да разсъждаваш правилно. За пример, ако за една задача не ви дам всичките елементи за разрешението, вие ще имате едно криво разрешение. към беседата >>
- Вие може пред тях да напълните цял един джобур със сълзи, те ще минат философски покрай вас.
То е много естествено. Те, като възлагат на Бога, престават да работят. Докато не разчиташ на никого, ти сам си вършиш работите, а щом разчиташ на някого, има опасност да станеш ленив. Но в окултната наука ония братя, които ръководят вашите съдбини, са много строги. Те са минали по вашия път и никога не може да ги заставите да извършат това, което те знаят, че е криво. Вие може пред тях да напълните цял един джобур със сълзи, те ще минат философски покрай вас. Той е тих и спокоен, той мълчи; някой път ще усмихне. Ти ще плачеш, той ще мълчи. Ти ще го заплашиш, че: „Аз ще се самоубия“, той пак се усмихне. Ти таман идеш да се самоубиеш, той като те шибне, ти кажеш: „Няма да се самоубивам“. После пак казваш: „Ще се самоубия“. към беседата >>
68. Окултна страна на живота, МОК , София, 10.1.1923г.,
- Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове.
При създаването на човешката ръка също така са образувани ъгли. Това показва, че силите, които са образували човешката ръка, са претърпели известни пречупвания. При измерване дължината на ръката е забелязано, че крадците, т.е. ония, които обичат да пипат, имат винаги по-дълги ръце от честните, от добрите хора. Как ще си обясните този факт? Много просто: в желанието си да пипнат нещо, да бръкнат в някой чужд джоб, те постоянно проектират мисълта си в това направление и по този начин хранят клетките на ръката си повече, отколкото другите удове. Те имат желание да удължат ръцете си, да станат по-дълги, лесно да си служат с тях и ръцете им наистина се удължават. Ако в продължение на ред поколения хората проектират мисълта си в известна посока с цел да видоизменят своя организъм в дадено направление, те ще постигнат желанието си. към беседата >>
- Казвам: Джобовете на свещениците трябва да се изпразнят, не външно, но дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов. (втори вариант)
Коя е причината, че на много места се явяват изобилно мухи? – Нечистотата. В чистата къща няма мухи. Коя е причината, че в съвременната църква се навъдили много мухи и червеи? Нека духовенството се впрегне на работа, да очисти църквата, а не да преследва хората отвън, че се явил някакъв еретик. Казвам: Джобовете на свещениците трябва да се изпразнят, не външно, но дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов. Не е въпрос имат ли пари, или не, но дълбоко в душата им да влезе новата светлина и да кажат: Господи, каквото имаме, всичко е на твое разположение. Свещениците се чудят, как да се оправдаят. Дохождат външни хора при мене и ме питат: Защо нападаш свещениците? Не им ли стигат хулите на хората, че и ти да ги хулиш? – Аз не ги хуля, но намествам счупените им крака. към втори вариант >>
- – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни.
Туй отъ Бога ли е? – Не е. На единъ свещеникъ, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнешъ, за какво дѣло? “ – Отъ 100 лева. Свещеникътъ като страна, нѣка отиде да се кълне, нѣка иде, но съ каква цель? – Не да напълни своитѣ джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нѣка ги плати отъ себе си. Днесъ го турятъ на изпитъ. Ще кълнатъ нѣкого за 1,000 лева, свещеникътъ да каже: „Господине, азъ плащамъ да се прѣкрати дѣлото. Колко дължи? към беседата >>
- Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо.
За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнатъ. Да, кълнатъ се, но такава клетва и азъ бихъ желалъ тъй да се кълна. Кълнатъ се, но никой не вади отъ джобоветѣ си, а всѣки, който е дошълъ, иска да взѣме нѣщо. И двѣтѣ страни, и която има да дава, и която има да взима, всѣка ще се обърне на страна, всѣка иска да взѣме. към беседата >>
- Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь.
Ако на нѣкѫдѣ се явяватъ червеи и заплашватъ, ако на нѣкои мѣста, дѣто има нечистотии, се явяватъ онѣзи мухи, коя е причината? Дѣ се раждатъ тия мухи? – Дѣто има много нечистотии: Въ чистата кѫща нѣма мухи. И ако въ църквата се навъдили много мухи, ако въ църквата се навъдили много червеи, кой е виновенъ за това? Тия свещеници да се опрѣтнатъ, да почнатъ да чистятъ църквата, не да я чистятъ както светия синодъ, да пише, че еди кой си билъ еретикъ. Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. към беседата >>
70. Кое е това ново учение? / Кое е това учение?, НБ , София, 4.2.1923г.,
- Ако скриеш револвера в джоба си, ти ще спечелиш повече, отколкото ако убиеш другаря си. (втори вариант)
– И ние воюваме. Представете си, че пред мене вървят двама души, които се разговарят енергично върху известен въпрос. Разговорът взима вид на скарване. Крайно раздразнен, единият вади револвера си, иска да убие другия. Веднага се спущам към него, хващам ръката му и казвам: Нямаш право да убиваш! Ако скриеш револвера в джоба си, ти ще спечелиш повече, отколкото ако убиеш другаря си. Питам: Кой от двамата е по-голям герой? Аз, който излизам срещу него без никакво оръжие, или той, който държи револвер в ръка? Герои трябва да бъдете! Не да отстъпвате пред мъчнотиите, но да ги посрещате с радост, да се справяте с тях. Светът се нуждае от герои. към втори вариант >>
71. Добри навици / Образуване на добрите навици, МОК , София, 7.2.1923г.,
- Ще му кажа: „Моя лев в себе си ще държа за друг, на когото никой не е турил в джоба, понеже на такива деветдесет и девет са турили." Там, дето има деветдесет и девет, числото е завършено. (втори вариант)
Не мислете, че онзи, който постоянно държи кесията си отворена, е някой велик човек. Тия просяци са търговци. Някой срещне, моли: „За Господа дай." Сто души е спрял на деня, сто лева има спечелени. Следователно той има един приход от три хиляди лева на месец. Защо аз ще му дам един лев? Ще му кажа: „Моя лев в себе си ще държа за друг, на когото никой не е турил в джоба, понеже на такива деветдесет и девет са турили." Там, дето има деветдесет и девет, числото е завършено. Аз ще туря първо там, дето джобът е празен. към втори вариант >>
72. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни, НБ , София, 11.2.1923г.,
- Ще я туришъ въ джоба си, за да ти послужи за нѣкое прѣстѫпление.
Не говоря за тази свѣтлина на нашия огънь и на нашитѣ свѣщи. По нѣкой пѫть свѣтлината е тъмна, тя ражда лоши пороци. Запримѣръ, знаешъ ли какво ще породи у тебе свѣтлината на единъ огънь. Като я глѣдашъ, тя веднага ще породи у тебе едно желание, да има едно агне или единъ пуякъ печенъ. Ако пъкъ имашъ запалена една малка свещица, като глѣдашъ тази нейна свѣтлина, ще си кажешъ: „Съ тази малка свещица азъ мога да обера една каса“. Ще я туришъ въ джоба си, за да ти послужи за нѣкое прѣстѫпление. Не, вложете слънчевата свѣтлина навсѣкѫдѣ, и никой не ще може да краде. Какво правятъ сега въ Америка? Слѣдъ като сѫ употребили всички системи, за да попречатъ на апашитѣ да крадатъ, днесъ навсѣкѫдѣ употребяватъ, като най-сигуренъ методъ свѣтлината. Апашитѣ отваряли въ първо врѣме каситѣ съ особени пружини, и затова, тѣхнитѣ брави така ги приспособявали, че при всѣко отваряне на касата, да свѣтне отвѫтрѣ магнезиевата свѣтлина. Това заставило апашитѣ да изхитряватъ, да отиватъ вече да крадатъ съ маски на лицата си, тази свѣтлина да не ги издава. към беседата >>
- Не, не, ще носимъ големи ками въ джобовете си, само че като забия моята кама, нѣма да убия противника си.
Казвамъ: та ти сега си страхливъ, я, едно врѣме безъ револверъ ходеше. Сега вие си прѣдавате мислите единъ на другъ, плашите се. Ще носимъ орѫжия, но такива, които сѫ много по-силни отъ револвера. Има такива. Азъ не казвамъ да хвърлите револверитѣ си. Не, не, ще носимъ големи ками въ джобовете си, само че като забия моята кама, нѣма да убия противника си. Ами че какъ? Нали имаме Словото Божие, ще му отговоримъ разумно. Тамъ е силата, разумно, тамъ е силата. към беседата >>
73. Свещено правило, НБ , София, 11.2.1923г.,
- Не казвам да хвърлите револверите си; носете големи ками в джобовете си, та като ги забиете в противника си, да разбере, че неприятел има пред себе си.
Продължавам пътя си и срещам един мъж - войнствен, сърдит, заканва се на някого да му тегли куршума. Човек трябва да бъде смел и решителен. Отговарям: ти именно сега си страхлив; едно време ходеше без револвер, никого не искаше да убиваш - тогава беше смел и решителен. Сега вие един-друг се плашите. Носете оръжие, но по-силно от револвера. Не казвам да хвърлите револверите си; носете големи ками в джобовете си, та като ги забиете в противника си, да разбере, че неприятел има пред себе си. Какъв неприятел? Който убива злото в него и вместо да го повали мъртъв на земята, го освобождава от всички ограничения. Какво е камата - Словото Божие. Ще говориш на противника си разумно - това е твоята сила. Вие често влизате в една област на живота, където съмнението неизбежно иде; каквото и да правите, не можете да го избегнете. към беседата >>
74. Съмнение и воля, ООК , София, 11.2.1923г.,
- Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо?
Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота. Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. към беседата >>
- Той ще ти напълни джобовете; пък когато не те обича, пак може да ти напълни джобовете, но той ще избира нещо, което е червиво.
Аз както го виждам, от Божествено гледище, идеалът ви не е еднакъв. Някои от вас са влезли в класа от съвсем други съображения. И следователно всеки ще получи според своите съображения. Този закон, Природата, е тъй. Когато някой човек те обича, той ще ти даде най-хубавото. Той ще ти напълни джобовете; пък когато не те обича, пак може да ти напълни джобовете, но той ще избира нещо, което е червиво. И Природата, и тя прави така. Тя е много внимателна. Както мислиш, тъй ще бъде. Ако ние се приближим при Бога като към едно разумно същество, като най-велик и най-разумен и зачитаме Неговите велики закони, зачитаме тази йерархия на тия разумни същества между нас, които са завършили пътя на еволюцията си и са в други планове на битието, ние ще постигнем своя идеал. Ако ние не зачитаме техните велики мисли, техните внушения, които всеки ден ни изпращат, ние не ще постигнем нищо. към беседата >>
- Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“.
Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят. Не, не може с насилие. Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“. Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят. към беседата >>
- Като потърси в джобовете си, намира кесията. (втори вариант)
Наблюдавам хората в трамваите, как се подозират едни – други. Някой бутнал съседа си, и той веднага бръква в джоба си, да не би да е взел нещо. Бръкне в джоба си, кесията му не е там. Как ще се убеди този човек, че съседът му не я взел? Мъчно могат да ти вярват днес. Като потърси в джобовете си, намира кесията. После се извинява мислено, че се усъмнил в този-онзи. Всички хора се страхуват. Едно ще знаете: Който мисли право, и съзнанието му е будно, нищо не може да го изненада в живота. – Мъчно се прилага доброто. – Мъчно се прилага, защото хората излъчват противодействуващи сили, които ви спъват. към втори вариант >>
- Бръкне въ джоба си, кесията му нѣма, а азъ съмъ до него.
Азъ правя опити, и се чудя на това крайно подозрѣние въ съврѣменнитѣ хора. Ще влѣзе нѣкой въ трамвая, другъ го побутне, той се поглежда „Извинете“, казва, „бутнахъ ви“. Като виждамъ, че нѣкой се съмнѣва, казвамъ му: „Братко, ако имашъ нещо изгубѣно, азъ ще го платя“. Той се извинѣва. Ама наистина, какъ ще ми се довѣри той, та ще покажа своята честностъ? Бръкне въ джоба си, кесията му нѣма, а азъ съмъ до него. Какъ ще му докажа, че не съмъ я взѣлъ. Потърси, потърси казвамъ му: „Приятелю, извинете ме, тука е“. Да се не плаши този човѣкъ. Навсѣкѫдѣ страхъ! Азъ съмъ опитвалъ другъ единъ въпросъ. към беседата >>
76. Първата родена мисъл, МОК , София, 21.2.1923г.,
- Английски не знаете, познати нямате, но в джоба си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате.
Какво представлява обезсърчението? Допуснете, че се намирате в Лондон, съвсем чужд град за вас. Английски не знаете, познати нямате, но в джоба си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате. По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват. Веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще изгубите сила и кураж в живота си. Малцина могат да издържат това изпитание. към беседата >>
- По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват.
Какво представлява обезсърчението? Допуснете, че се намирате в Лондон, съвсем чужд град за вас. Английски не знаете, познати нямате, но в джоба си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате. По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват. Веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще изгубите сила и кураж в живота си. Малцина могат да издържат това изпитание. Те трябва да бъдат духовни хора, с високо съзнание и да кажат: Бог дал, Бог взел. към беседата >>
78. Видѣхме Господа / Видяхме Господа, НБ , София, 11.3.1923г.,
- Иде другъ единъ калугеръ, ходилъ той, по свѣта обикалялъ, ама джобътъ му празенъ, толкозъ издърпанъ, нѣма петь пари.
Хубаво, тѣ турили единъ законъ – „пость да има, а за владиката, пость нѣма за него“. И нѣкой пѫть на мене хвърлятъ упрѣкъ, казватъ: „Да не мислитѣ, че той е много благочестивъ“. Азъ ни най-малко не казвамъ, че съмъ благочестивъ, азъ не говоря за благочестие. За благочестие въпросъ не става. Този същия свещеникъ, посещавамъ го една година въ единъ български градецъ, прие ме у дома си. Иде другъ единъ калугеръ, ходилъ той, по свѣта обикалялъ, ама джобътъ му празенъ, толкозъ издърпанъ, нѣма петь пари. Дошълъ, иска пари за пѫть. Той казва: „Нѣмамъ толкова пари, колкото искашъ.“ Слушамъ двамата разговарятъ се: „Може да тѣ нахраня, може да ти дамъ 5–10 лева, ама много искашъ“. И нагости го той. Седятъ двамата и благославятъ. Той си замина къмъ трена. към беседата >>
79. Житно зърно / Житното зърно, МОК , София, 11.4.1923г.,
- Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. (втори вариант)
Една задача ще ви се даде да работите цяла една седмица. Представете си, че ви задам следущата задача, да разрешите следущия опит за цяла една седмица. Казвам: „Ти си един първокласен невежа." Ще вземете [това] присърце, ще работите цяла една седмица вечерно време. Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. към втори вариант >>
- Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. (втори вариант)
Представете си, че ви задам следущата задача, да разрешите следущия опит за цяла една седмица. Казвам: „Ти си един първокласен невежа." Ще вземете [това] присърце, ще работите цяла една седмица вечерно време. Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. към втори вариант >>
- Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. (втори вариант)
Казвам: „Ти си един първокласен невежа." Ще вземете [това] присърце, ще работите цяла една седмица вечерно време. Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. След туй ще започне да разцъфтява. към втори вариант >>
- Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. (втори вариант)
Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. След туй ще започне да разцъфтява. Ще гледате - ще завързва, постепенно ще се развива плодът, докато узрее. към втори вариант >>
- После една семка от портокал ще посеете в джобура. (втори вариант)
Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. След туй ще започне да разцъфтява. Ще гледате - ще завързва, постепенно ще се развива плодът, докато узрее. Първият плод, вторият - докато тази мисъл стане ясна в ума ви. към втори вариант >>
- Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. (втори вариант)
Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. След туй ще започне да разцъфтява. Ще гледате - ще завързва, постепенно ще се развива плодът, докато узрее. Първият плод, вторият - докато тази мисъл стане ясна в ума ви. За една седмица ще накарате един портокал да израсне. Този плод ще го вземете мислено и ще го изядете. към втори вариант >>
- А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си.
И дѣйствително, има много образи въ свѣта, но има два отличителни образа между тѣхъ. Единиятъ образъ е на хора духовни. Подъ думата „духовни“, азъ разбирамъ хора на висшата интелигентность, на висшата културностъ и добродетель, въ които всичкитѣ имъ мисли, всичкитѣ имъ желания, всичкитѣ имъ дѣйствия, подтици, сѫ напълно опрѣдѣлени, иматъ си и мѣрка. А другиятъ, свѣтскиятъ образъ, мѣркитѣ на тия хора сѫ различни, тѣ иматъ 100-ина мѣрки въ джоба си. Турцитѣ казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“. Интересно е, че тия религиознитѣ хора, тѣ иматъ скрити мѣрки отъ стария животъ, скрили сѫ ги, и нѣкой пѫть, когато не ги види никой, тѣ ги изваждатъ, а щомъ ги види нѣкой, който ги познава, тѣ ги скриватъ, и вадятъ правата мѣрка. Сега, Христосъ казва: „Чий е този образъ? “ Какво се подразбира подъ образъ? Образътъ, това е човѣкътъ, това е изразътъ на неговия животъ. към беседата >>
82. Четирите съзнания, МОК , София, 25.4.1923г.,
- В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това.
Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина. към беседата >>
- По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си.
В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате. Чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си. Веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате. Виждате къде какво има в стаята; виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н. Цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина. към беседата >>
85. Дерзайте, Аз съм, НБ , София, 13.5.1923г.,
- Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие!
Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив. Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие! Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета! И след това да влезеш в съседната бирария и да не можеш да изпиеш една чаша бира. Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в джоба си! “ Там е грешката на хората, че вярват в парите. Аз говоря на съзнателните хора, на които съзнанието е пробудено, които имат стремеж към нещо. към беседата >>
- Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в джоба си!
Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие! Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета! И след това да влезеш в съседната бирария и да не можеш да изпиеш една чаша бира. Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в джоба си! “ Там е грешката на хората, че вярват в парите. Аз говоря на съзнателните хора, на които съзнанието е пробудено, които имат стремеж към нещо. В каква посока е насочен техният стремеж – не е важно. Човек трябва да се стреми; той трябва да мисли, да чувства и да действа. В какво направление е неговата мисъл – не е важно. към беседата >>
87. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите, НБ , София, 10.6.1923г.,
- Казвам, е, брат ми дошъл, бръкнал в джоба ми, задигнал хиляда лева – няма нищо. (втори вариант)
И казвам, хората трябва да добият туй чистосърдечие, не да може всеки да ги лъже. Защо не. Казвам, е, брат ми дошъл, бръкнал в джоба ми, задигнал хиляда лева – няма нищо. Той може да има нужда от пари, жена, деца има, аз нямам. Но пък тия пари не са мои и той има толкова право да ги вземе, колкото и аз. Ама закони имало, че туй-онуй. към втори вариант >>
- Брат ми дошъл, бръкнал в джоба ми и задигнал 1000 лева.
Аз съм толкова чистосърдечен, че вярвам напълно на хората, а ме лъжат. Виждам, че ме лъжат, но пак не се съмнявам. Но в мене има друга черта – аз никога не мога да излъжа, затова ме считат за прост и наивен. Въпреки това аз никого не мога да излъжа. Казвам: Хората трябва да придобият това чистосърдечие, че да може всеки да ги лъже. Брат ми дошъл, бръкнал в джоба ми и задигнал 1000 лева. Той навярно има нужда от пари. Има жена, деца, пък аз нямам. Но тия пари не са мои, той има толкова право да ги вземе, колкото и аз. Обществото си има закони, по които съди провинените. И Бог си има закони. към беседата >>
88. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- Аз казвам, в нашите джобове има по една кибритена кутия, там са клечките на любовта, на мъдростта, на истината. (втори вариант)
Седим в тъмна стая, около мене много философи има и философстват има ли светлина, няма ли светлина. Аз мога да ви аргументирам. Около мене има една кутия кибрит, запалвам свещта, казвам: „Има ли светлина? “ Има, разбира се. Всичките ваши философски трактати, еди-кой си какво казал пропадат. Аз казвам, в нашите джобове има по една кибритена кутия, там са клечките на любовта, на мъдростта, на истината. Извадете ги. Там са клечките, запалете вашата свещ на любовта. Извадете ги. Не ви трябва много. Една клечка. към втори вариант >>
89. Ще дойдем при Него, НБ , София, 1.7.1923г.,
- Това се обяснява с факта, че неговата мисъл е насочена в едно направление – да бърка в чуждите джобове.
Хората трябва да се върнат в своето първоначално състояние, да изправят кривите пътища. Когато изправи брадата си, човек ще изправи палеца си. Патологията е доказала, че палецът у престъпниците е крайно деформиран. Изобщо, пръстите на престъпника са къси и дебели. У крадеца специално пръстите на ръката и самата ръка са дълги. Това се обяснява с факта, че неговата мисъл е насочена в едно направление – да бърка в чуждите джобове. Тази мисъл удължава ръката. Наистина, като измерим ръката на крадеца, виждаме, че тя е по-дълга от нормалната. Оттук вадим заключение, че прадядо му и дядо му са обичали да крадат. Тази е причината, дето неговата мисъл работи в същото направление. Този закон е причина за дългите предни крака на маймуните. към беседата >>
91. Разумният живот, МОК , София, 21.10.1923г.,
- Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче.
Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на 60–70 годишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука. В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче. И природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на небето, и най-малката игла да ѝ се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до второто небе и там ще спре. Толкова тежка e тя. И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път. към беседата >>
92. Изпитвайте Писанията!, НБ , София, 28.10.1923г.,
- За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче.
Аз бих желал да видя един благороден човек. Нека някой философ напише в какво седи благородството на един човек. В неговото знание ли, в неговата философия ли, в неговото произхождение ли? Не, благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилиона част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче. Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря по принип за благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. Така всеки може да бъде благороден. Благородството, то е една дума – трябва да бъдеш абсолютно чист. към беседата >>
- Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си.
“ Ще ви приведа един малък случай, станал в Америка, с един велик художник – Ричард Бенсон. Този художник, който се стремял към един възвишен и благороден живот, замислил една велика картина, с цел, като я нарисува, да я продаде и парите ѝ да употреби за онази първа просякиня – бедна вдовица, която ще потропа на вратата му, и затова работил с усърдие. Оставало му само една седмица, за да довърши своята велика картина. Един ден идва една бедна просякиня, от богатите просяци, изпаднали търговци ги наричам аз, и похлопва на вратата. Той извиква слугинята си и ѝ казва: „Кажете ѝ да дойде след една седмица“. Беден бил той, нямал 5 пари в джоба си. Просякинята си казала: „А, зная те аз тебе, колко такива като тебе зная, които са ме изпъждали. Ти пък нямаш и доблестта да излезеш вън. Зная ви вас, благородниците, зная ви вас, аристократите, зная ви от какъв произход сте вие, зная ви сърцето“. Той посветил всичкото си сърце и време, да даде парите за нея, а тя го критикува, че е един от последните вагабонти. Питам ви: Кой от вас до сега не е похлопвал на вратата на Христа и да не е казал: „И Господ ме забрави, Той ме изхока, изхвърли ме като един парцал, изсмука ме като лимон“. към беседата >>
- Той носил в своя джоб 10 житни зрънца.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. към беседата >>
- Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. към беседата >>
- То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля.
Сега ще ви представя друг един пример из древността, за един знаменит адепт Берабаба. Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. към беседата >>
- И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята.
Той носил в своя джоб 10 житни зрънца. Всички тия зрънца били живи, съзнателни и, разбира се, като седели при този адепт, те имали високо мнение за себе си, мислили да не излизат от него, да седят все в неговия джоб. Обаче един ден, за тяхно учудване, той минава покрай една нива, вижда един земеделец да оре, изважда едно от житните зрънца и го хвърля на нивата. То казва: „А, този вагабонт, толкова време ме носи в джоба си, а сега, тук, в калта ме захвърля. Тъй е то в живота, такива са всички адепти, човек не трябва да им вярва“. И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. към беседата >>
- Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт.
И започват онези сълзи на житното зърно под земята, плаче за своите големи нещастия, че излязло от джоба на онзи велик адепт и влязло вътре в земята. Обаче един ден, като пекнало слънцето, то казало: „Няма какво да се прави, ще се помъча да изляза отгоре над земята. Земеделецът ме зарина, тури ми 10 метра пръст, но аз трябва да почна да копая“. Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. към беседата >>
- Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата.
Той едва турил 2 пръста пръст отгоре му, а то казва, че е 10 метра. Туй е мярката на онова житно зрънце. Но като излязло над земята, казало: „А, сега съм свободен от джоба на този вагабонт. Нагоре, към Бога ще отида сега“. Към Бога е спасението, а не в човешкия живот. Но върви по-нататък този Берабаба, минава покрай една мелница, изважда от джоба си едно от житните зрънца и го туря в мелницата. Камъкът се завърта, хваща зрънцето, стрива го и то става на брашно. Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. към беседата >>
- Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“.
Пак сълзи от туй зрънце. „Такъв е – казва то – животът, хората са жестоки, жестоки.“ Обаче него ден в тази мелница се мляло брашното за царската дъщеря и работникът взел торбата с брашното, вмъкнал и туй брашно от зрънцето. А то плаче, плаче, всичкото брашно се овлажнило. Туй брашно отива при царската дъщеря. Тя знаяла да си меси сама, омесила си хляб и след като се наяла, брашното влязло в нея, проникнало в ума ѝ. Зрънцето си рекло: „Слава Богу, намерих място да раста, друг път не влизам в джоб, да ме хвърлят в мелница, да ме мелят на брашно“. Сега ще спра моето сравнение. Питам: Кое от двете зрънца е по-нещастно? Онова, хвърленото на нивата, или онова, хвърленото във воденицата? – Във воденицата. Добре. Сега математически можем да докажем. към беседата >>
94. Излишък и недоимък в живота, ООК , София, 14.11.1923г.,
- Той е изтънял много, но джобовете му са пълни.
Излишъкът вътре в Природата се изразява по два начина: в тлъстина и в сухота. И тлъстината, и сухотата са излишък, само че затлъстяването е излишък в материални неща. Този, който e напълнял, е забогатял и има много ниви, хамбари, къщи, говеда и други подобни; а този, който е изтънял, е продал всичко, всичко е вложил в звонкови пари. Той е изтънял много, но джобовете му са пълни. Той нищо няма, но касата му е пълна. Тъй че и пълните, и сухите хора имат излишък. към беседата >>
96. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 25.11.1923г.,
- Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба.
“ Взел си цървулите и паничката и почнал да мисли какво да прави със старите. От 10 години имал един събрат при себе си и си казал: „Ще ги дам на този събрат“. Дал ги. Брат му се зарадвал, че ще има цървулите на този стар светия, и ги държал като светиня. Обаче една нощ светията сънува, че го повикват на гости на небето, на угощение. Той отишъл с новите си цървули, носи си и паничката в джоба. Но за голямо негово учудване, като сложили трапезата, вижда на масата пред всички много хубави яденета, а пред себе си съдраните цървули и счупената паничка. Вижда, че новите цървули ги няма и той трябва да яде от счупената паничка и да се обуе със съдраните си цървули. Казва си: „Нов морал трябва! На хората съдрани неща не трябва да се дават! “ А сега, някой умрял от заразителна болест, хайде да дадат старите му дрехи на бедните хора. към беседата >>
- Руснакът изважда от джоба си английския вестник „Таймс“ и почва да го чете от единия до другия край с голямо хладнокръвие.
Аз съм привеждал и друг път следния пример, и сега пак ще го приведа. В Лондон се срещнали един английски лорд и един руски княз. Срещат се те с файтоните си в една много тясна улица, не могат да се разминат. И двамата се спират. Нито единият, нито другият се връщат. Руснакът изважда от джоба си английския вестник „Таймс“ и почва да го чете от единия до другия край с голямо хладнокръвие. Англичанинът изпраща слугата си до руснака, с молба: „Господине, моят господар ви моли да имате добрината след прочитане на вестника да му услужите, и той да го прочете“. Тези хора не се дуелират, те изучават търпението. Туй е отличен пример. „Господине, моля, бъдете тъй добри, дайте и аз да прочета вестника.“ Е, как ще излязат и двамата от това положение! – Има изходен път. към беседата >>
- Ще раздадеш всичкото си имане, къщи, петаче да нямаш в джоба си.
„Ами ако ме сграбче, ако направи това-онова? “ Казвам на някои: Хубаво, да направим друг опит. Ще си раздадете всичкото имане. А, мечката идва сега. Това е опит, метод само за силните ученици. Ще раздадеш всичкото си имане, къщи, петаче да нямаш в джоба си. Тогава ще отидеш в един град, като Лондон или Ню Йорк, и там ще изкарваш прехраната си. Ето где е голямата мечка, която ще срещнеш. Ще уповаваш на себе си. Или, отиваш там, казваш: „Аз вярвам в Бога“, но кесията си държиш пълна – ти не си срещнал мечката. Вярваш в Бога, но пръстенът си държиш. към беседата >>
97. Волята Божия, ООК , София, 28.11.1923г.,
- Ще отидеш веднъж, дваж при нея, ще се захласнеш и повече няма да буташ в никой джоб.
Ще отида при всеки захласнат и ще го обера.“ Отива той в църквата, сяда при един богат човек и го чака да се захласне. Седи и си казва: „Чакай, изведнъж няма да пристъпя, ще гледам да се захласне, че тогава.“ Чака, чака и не усеща как се захласва и той сам. Всички се събуждат, събужда се и той. „Е, този път не успях, ще отида втори път.“ Отива втори път, проповедникът започва, но джебчията си казва: „Ще почакам отначало малко, докато се позахласнат.“ Не усеща обаче как се захласва и той. Като ходил десетина пъти и все не успявал, казал си най-после: „Повече няма да ходя, рискувам да си загубя занаята.“ Такова нещо е великата Истина в света! Ще отидеш веднъж, дваж при нея, ще се захласнеш и повече няма да буташ в никой джоб. Защо хората не искат да отидат при великата Истина? – Ще си загубят занаята – нищо повече! към беседата >>
98. Който люби, НБ , София, 2.12.1923г.,
- Изваждам от джоба си още една ябълка, давам я на единия, на другия не давам.
Но колко сме слаби! Аз опитвам, опитвам, правил съм няколко опити и още резултати не са дали. Аз, за пример, правих опити между двама ученици, и то ученици, които говорят за философия по окултизма. Дам им по две хубави ябълки и ги гледам в лицата. И двамата казват: „А, Учителят към нас е много внимателен“. Изваждам от джоба си още една ябълка, давам я на единия, на другия не давам. Мръдва сърцето му. Казва си: „Отде накъде, той по-високо ли стои от мене? “ Казвам: Аз ви разбирам, вие не ме разбирате. Защо му дадох другата ябълка? На този, на когото дадох другата ябълка, казвам: Слушай, има един болен приятел, ще му занесеш тази ябълка и ще го поздравиш от мене. към беседата >>
99. Пътят на ученика. Основната идея, МОК , София, 2.12.1923г.,
- Въплътеният в материята човек е крайно капризен, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; през дето мине, все ще си купи нещо и ще дъвче; ще напълни джобовете си с орехи, лешници, ябълки и др. подобни.
Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата. Въплътяването е един неестествен процес. Ако някой каже, че е роден така, то значи, че той може правилно да се развива; щом е въплътен в материята тоя трябва да употреби своя висш, Божествен ум, за да разплете. Как ще се разплете? По какво се отличава въплътяването? Въплътеният в материята човек е крайно капризен, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; през дето мине, все ще си купи нещо и ще дъвче; ще напълни джобовете си с орехи, лешници, ябълки и др. подобни. Ако го питаш, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава времето по-лесно. Той ще чете всякакви книги безразборно; романи, история, философия, математика, естествени науки и др. – всичко в него е каша. Ако го запиташ какво специално го интересува, било в някой от романите, които чете или в някои от научните книги, ще каже: Чета, колкото да се прекара времето. Какво те интересува във философията на еди-кого си? към беседата >>
100. Окултната музика в живота, ООК , София, 19.12.1923г.,
- След туй, като се поуталожи болката малко, вземе отново стихотворението си, тури го в другия си джоб и го занесе на друг поет.
Нещо го чопли: да го занесе някому, да му го прочете. Той го носи като новородено дете. Млад поет е, занесе го на някой стар опитен поет – да му го прочете и той да се изкаже. Този, старият поет, слуша, поухили се и каже, че нищо не струва. Каква болка свива сърцето на този млад поет, какъв катаклизъм става у него! След туй, като се поуталожи болката малко, вземе отново стихотворението си, тури го в другия си джоб и го занесе на друг поет. Ако той му каже, че го е написал хубаво, радва се. Всичките поети все трябва да минат през една дисциплина. Ако разглеждат произведенията на някой виден поет, и нему само тук-таме нещо ще одобрят. към беседата >>
101. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- Носи револвер, по-рано носеха боздуган, а сега револвер, туря го в джоба си, върви и си мисли: „Какво ли ме очаква?
“ Гмурне се там. След малко излезе, и той се учуди, че се хванал за радостта. Казва: „Слава Богу, че влязох“. Тези неща постоянно стават, а ти мислиш, че са случайни. Тръгва един млад момък, обиден от другаря си, да му отмъсти. Носи револвер, по-рано носеха боздуган, а сега револвер, туря го в джоба си, върви и си мисли: „Какво ли ме очаква? Онзи, при когото отивам, и той си има револвер, може той да сполучи и да ме убие“. Обаче по пътя го среща неговата възлюбена, преоблечена като една бедна жена, с воал на лице, и с преправен глас му казва: „За Бога, помогни ми! “ Той се спира и си казва: „И тъй-тъй отивам на онзи свят, не зная дали ще се върна жив, поне да помогна“. Спира се пред жената. Тя го хваща за ръка. към беседата >>
103. Нашите длъжници, НБ , София, 30.12.1923г.,
- Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“.
Аз го хванах, но този мой другар иска да вземе половината.“ – „Е, разделете го. Ти работила ли си за него? “ – „Не, но аз го видях първа! “ А то какво било? Един овчар си пасъл стадото и си ял хляба, но паднала една трошица и заради тази трошица сега се карат тези две мравки. Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. към беседата >>
104. Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924г.,
- “ Изпразня му кесията и го изпратя с празни джобове.
“ А ние, високоучените хора, високообразованите, хората с двата факултета, математически въпроси разрешаваме! Ако е за математика, и аз зная тази математика. Ако е за геометрия, и аз зная тази геометрия. Ако е за кобури, и аз зная тези кобури. Срещам те: „Горе ръцете, извади кесията! “ Изпразня му кесията и го изпратя с празни джобове. Казва: „Слава Богу, че не ме уби“. Но ако дойда в кантората ти без револвер, ще кажеш: „Господине, сега не съм разположен, елате друг път“. А тъй, като кажа: „Горе ръцете“, веднага даваш всичко. към беседата >>
- – Когато вие сте бедни, три дни сте гладували, а аз съм аристократ, богат, джобовете ми са пълни.
Досега той имаше едно доверие в хората, а сега, след мене, той се усъмни. Може да дойдат и други хора, и у тях ще се усъмни. Тогава аз взимам мерки да оправя своите погрешки, та и като млад, хората да имат доверие в мене. Ако съм стар и дойда в дома ви, може да ме приемете; ако съм малко дете – също, но ако съм млад, не можете да ме приемете. Има случаи, когато вие можете да ме приемете и ще ме считате за отличен гост, макар и да съм млад, но кога? – Когато вие сте бедни, три дни сте гладували, а аз съм аристократ, богат, джобовете ми са пълни. Като ви покажа банкнотите си, вие ще кажете: „Ние благодарим на Бога, от колко време се молим на Господа да ви изпрати“. Да, но заради банкнотите. Казвам: Онзи не ме приема, защото съм млад – заради жената си, а този ме приема, защото съм богат – заради парите. При такъв случай ще си кажа: „Господи, не съм умен, не съм добър човек“. Аз считам, че истинският начин за посещение е следующият: да отида между хората нито като снажен момък, нито като богат, а да отида там, дето имат нужда от мене, и да кажа: „Можете ли да ми дадете да свърша някоя работа? към беседата >>
105. Мъртвите и живите линии, ООК , София, 8.1.1924г.,
- Например крадецът по права линия бръква в джоба ти.
Тогава, по същия закон, когато кажем, че човек се е изменил, ние трябва да разбираме, че той се е изменил чрез Живота. Това е едно благо за него. Ако е станала една промяна или едно видоизменение вътре в него, то е за негово добро. Този закон е много верен. Всички ония хора, които по един престъпен начин забогатяват – те идат по права линия. Например крадецът по права линия бръква в джоба ти. Той ще се приближи до джоба ти и по права линия бръкне, извади кесията ти и си свърши работата. И неприятелят ти, когато иска да те убие или да ти направи някоя пакост, гледа да се доближи до тебе по права линия. към беседата >>
- Представете си, че вие сте турили в джоба си 20 лева и вървите с мисълта, че ще си купите билет за трен и ще направите една разходка.
Е, питам: тия нови твърдения, които ви дадох, хвърлят ли светлина в ума ви. Освен че не хвърлят светлина върху вашия ум в дадения момент, но веднага произвеждат едно смущение във вас, и знаете ли какво смущение произвеждат? Сега аз ще ви дам един малък пример. Представете си, че вие сте турили в джоба си 20 лева и вървите с мисълта, че ще си купите билет за трен и ще направите една разходка. Тих и спокоен сте, вървите радостен, че тренът ще ви вози. Обаче аз се приближавам до вашия джоб и по правилото на мъртвите линии бръквам в джоба ви и изваждам парите. Вие сте още радостен, но дойдете до гишето за билети, бръкнете в джоба си – парите ви ги няма. Уплашите се. Защо? Какво е станало? към беседата >>
- Обаче аз се приближавам до вашия джоб и по правилото на мъртвите линии бръквам в джоба ви и изваждам парите.
Е, питам: тия нови твърдения, които ви дадох, хвърлят ли светлина в ума ви. Освен че не хвърлят светлина върху вашия ум в дадения момент, но веднага произвеждат едно смущение във вас, и знаете ли какво смущение произвеждат? Сега аз ще ви дам един малък пример. Представете си, че вие сте турили в джоба си 20 лева и вървите с мисълта, че ще си купите билет за трен и ще направите една разходка. Тих и спокоен сте, вървите радостен, че тренът ще ви вози. Обаче аз се приближавам до вашия джоб и по правилото на мъртвите линии бръквам в джоба ви и изваждам парите. Вие сте още радостен, но дойдете до гишето за билети, бръкнете в джоба си – парите ви ги няма. Уплашите се. Защо? Какво е станало? Вие си казвате в дадения момент: „Аз ли съм, или не съм аз? В джоба ми имаше пари! към беседата >>
- Вие сте още радостен, но дойдете до гишето за билети, бръкнете в джоба си – парите ви ги няма.
Освен че не хвърлят светлина върху вашия ум в дадения момент, но веднага произвеждат едно смущение във вас, и знаете ли какво смущение произвеждат? Сега аз ще ви дам един малък пример. Представете си, че вие сте турили в джоба си 20 лева и вървите с мисълта, че ще си купите билет за трен и ще направите една разходка. Тих и спокоен сте, вървите радостен, че тренът ще ви вози. Обаче аз се приближавам до вашия джоб и по правилото на мъртвите линии бръквам в джоба ви и изваждам парите. Вие сте още радостен, но дойдете до гишето за билети, бръкнете в джоба си – парите ви ги няма. Уплашите се. Защо? Какво е станало? Вие си казвате в дадения момент: „Аз ли съм, или не съм аз? В джоба ми имаше пари! “ И първото нещо, което изпъква във вашия ум, е, че разходката с трена няма да я бъде, а пеша ще се ходи. към беседата >>
106. Приливи и отливи, ООК , София, 16.1.1924г.,
- – Туря си я в джоба.
Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име! “ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж? “ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек! “ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. към беседата >>
107. Закон за късите и дългите линии, ООК , София, 23.1.1924г.,
- Човек може да е милиардер, и пак да е бедняк, а може да няма нито пет пари в джоба си, и пак да е най-богатият.
Значи в съзнанието си този човек минавал за бедняк. Той казвал: „При тази скъпотия на живота тези пари няма да ми стигнат даже за един ден.“ Следователно богати хора са само ония, които оценяват условията, при които живеят. Богатството седи в съзнанието. Някой казва, че той може да има 100 милиона лева, да забогатее. Това още нищо не значи. Човек може да е милиардер, и пак да е бедняк, а може да няма нито пет пари в джоба си, и пак да е най-богатият. Може в джоба си да не носим нищо, но в банката на живота си да имаме много нещо. Ние не знаем още кои хора са богати. Сега, като правим сравнение, може да се употреби една аналогия. Думата богатство ние я изключваме. Тя е за обикновения език. към беседата >>
- Може в джоба си да не носим нищо, но в банката на живота си да имаме много нещо.
Той казвал: „При тази скъпотия на живота тези пари няма да ми стигнат даже за един ден.“ Следователно богати хора са само ония, които оценяват условията, при които живеят. Богатството седи в съзнанието. Някой казва, че той може да има 100 милиона лева, да забогатее. Това още нищо не значи. Човек може да е милиардер, и пак да е бедняк, а може да няма нито пет пари в джоба си, и пак да е най-богатият. Може в джоба си да не носим нищо, но в банката на живота си да имаме много нещо. Ние не знаем още кои хора са богати. Сега, като правим сравнение, може да се употреби една аналогия. Думата богатство ние я изключваме. Тя е за обикновения език. В окултизма тази дума се изключва. към беседата >>
108. Трансформиране на енергиите, МОК , София, 27.1.1924г.,
- Този ученик се намира в един далечен град, пак без пет пари в джоба си, но няма нито един познат, нито един приятел.
Някои от вас, учениците, върви по улицата с неколцина свои приятели, изважда кесията си, иска да купи нещо, но няма нито пет пари в нея. Краката му започват да треперят от срам, от честолюбие и си казва: как ще се издам сега пред приятелите си, че нямам нито пет пари? Защо ми е този живот? Терзае се, но мълчи, никому нищо не казва. Представете си сега друга перспектива. Този ученик се намира в един далечен град, пак без пет пари в джоба си, но няма нито един познат, нито един приятел. В кой от двата случая задачата е по-мъчна? – При втория случай, разбира се. към беседата >>
109. Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924г.,
- – Бръква в джоба ми, за да ме обере.
Хубаво, защо на старата баба не искате да задържите за по-дълго време ръката ѝ, а бързате? Не, това не е философия. Когато аз задържам ръката на една млада жена, това е користолюбие. Когато ме хване един апаш, един разбойник, и каже: „Горе ръцете! “ – защо прави това? – Бръква в джоба ми, за да ме обере. Като ме обере, пуща ме. Колко пъти, дълго време ме задържа, за да вземе всичкото ми съдържание. Щом вземе всичкото ми съдържание, казва: „Свободен си сега“. Следователно, питат ме някои млади моми: „Докога ще ни обичат? “ – Докато ви вземат всичкото съдържание. към беседата >>
110. Най-щастливият ден, ООК , София, 6.2.1924г.,
- Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени.
Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм. Това Учение, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени. Питат го: „Защо са ти тия револвери? “ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли? “ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш? “ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“ към беседата >>
111. Искаш ли да оздравееш?, НБ , София, 10.2.1924г.,
- Няма нито един, който след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях.
Ние, хората на Любовта, не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: „Пари, пари! “ Тези пари са оцапани с човешка кръв, те са опозорени, те не са за нас. Няма нито един, който след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно ние ще оставим света, нека той борави с парите, те не са за нас, те са едно следствие. Ние, като разрешаваме въпроса с парите, те за нас не са един принцип, те не представляват никакъв спор. Парите са си пари, златото пак ще се върне в земята. Туй злато и сребро не можем да го изнесем от земята. И светът е тъй направен, че като дойдем до края на живота си, там има митница и митничари и като дойдем при тях, те ще ни съблекат по всички правила. към беседата >>
112. Трите състояния у човека, ООК , София, 13.2.1924г.,
- Вие се мислите за благороден човек, човек от знатно произхождение, но сте беден, нямате пет пари в джоба си, работите честно, имате спокойствие.
Например вие имате едно прекрасно състояние на духа. Понеже касата ви е пълна, казвате: „А, аз съм достатъчно спокоен човек, аз не се тревожа.“ Не се тревожите, понеже имате ниви, говеда, но един ден някой изпразни касата ви и туй състояние се изменя. Значи туй състояние е физическо: взети са парите ви, изменя се състоянието ви, изгубвате спокойствието си. Туй спокойствие се дължи само на парите, на нивите, на къщите. Има и друг вид състояние. Вие се мислите за благороден човек, човек от знатно произхождение, но сте беден, нямате пет пари в джоба си, работите честно, имате спокойствие. Но някой казал обидна дума за вас и веднага се изменя вашето състояние. Значи в този случай вие усещате, като че някой е взел нещо от вашата чест. Аз наричам туй изменение на състоянието душевно състояние. Обидните думи изменят вашето състояние. към беседата >>
- И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети.
Нима мислите вие, че днес няма учени хора? Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж? Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. към беседата >>
- И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота.
Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж? Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. към беседата >>
114. Обектът на съзнанието, ООК , София, 20.2.1924г.,
- Представете си, че аз съм човек, който владее законите на Природата, и нямам нито пет пари в джоба си, нито кесия, нито слуги.
Хората на науката могат да принесат по-голяма пакост, ако не вървят в правия път, но когато работят, принасят по-голяма добрина. Тогава как трябва да се приложи това Учение? Някои казват: „Да се приравним с хората.“ Как разбирате този въпрос? С кои хора да се приравним? Ще се приравняваме с хората, само когато сме невежи. Представете си, че аз съм човек, който владее законите на Природата, и нямам нито пет пари в джоба си, нито кесия, нито слуги. Излизам в планината, огладнея и седна на един камък. Тропна с пръчицата си и тъй, както в 1001 нощ, яденето излезе. Ще се нахраня. Тропна пак, масата се прибере, няма я. Искам да си почина. Как? към беседата >>
115. Господи, да прогледам!, НБ , София, 9.3.1924г.,
- Където и да ходиш, тези хиляди дрънкат вече в джоба ти.
И всичките съвременни страдания се дължат на това, че ние оставяме да бъдем присадени с присадки от противоположен характер. И колко лесно може да се присади човек! Ако аз ти дам хиляда от тия златните английски монети и ги туриш в кесията си, оттам насетне твоят характер се изменя. Дотогава си бил честен, добър човек, а след това се променяш. Защо? – Присаден си вече! Където и да ходиш, тези хиляди дрънкат вече в джоба ти. Когато един крадец ти даде от тези крадени пари, той е вложил вече нещо в тях. Ако съвременният свят разбираше тия окултни закони, колко нещастия щяха да се избягнат! Има някои пари, които откак вземеш, всичко ти тръгва назад. Има наполеони, които са взети от убит човек. За тия пари са го убили. към беседата >>
- Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината!
Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души! Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме. Това значи да бъдем свободни, велики хора. към беседата >>
117. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924г.,
- Като дойде гладът, той пипне празния си джоб и му казва: Слушай, аз съм голям герой.
Отдалеч се чуват пушките им – „дан-дан" и като се върнат в отечеството си, минават за герои, награждават ги с георгьовски кръст за храброст. Друг, паднал убит, провъзгласяват го за герой. – И това не е геройство. Аз наричам герой онзи, който се бори със смъртта и я победи. Някой свършил два факултета, минава за учен, за голям герой. Като дойде гладът, той пипне празния си джоб и му казва: Слушай, аз съм голям герой. Свършил съм два факултета, но условията на живота ме изненадаха и сега съм принуден да прося. И тръгва той да проси. – Свършил си два факултета, но те е страх. – Що е сиромашията? – Който е свършил два факултета, трябва да знае да свири. към беседата >>
119. Психически наслоявания. Закон за примирение, МОК , София, 4.5.1924г.,
- Вие ще кажете: ами да платя на този, на онзи гостилничар, какво ще стане с моя джоб?
Законът е верен. Щом този гостилничар ми казва, че моят приятел не си е платил, аз вече съм задължен да изправя неговата грешка, без да казвам нещо. Ако аз кажа на гостилничаря: Добре, аз ще платя за него – това е човешка постъпка. От моя страна ще направя благороден жест, ако аз извадя пари и платя на гостилничаря от името на приятеля си, без да му кажа какво съм направил за него. Това наричам аз солидарност в ядене и пиене. Вие ще кажете: ами да платя на този, на онзи гостилничар, какво ще стане с моя джоб? Не се плашете, това ще се случи може би веднъж в живота ви, но казвам: този е истинският начин, по който трябва да постъпвате. Във вас трябва да има готовност за такъв жест. Ако ти не можеш, ще повикаш друг, ще му кажеш: би ли платил за един наш приятел в гостилницата? Ще му кажете това и повече няма да му четете морал. Няма да казвате: Знаеш ли какво направил нашият приятел? към беседата >>
124. Малки придобивки в живота, МОК , София, 25.5.1924г.,
- Аз обяснявам това със следния факт: крадецът, като проектира ума си с цел да бръкне в някой джоб, кръвта започва да циркулира по-усилено в ръката му и тя израства повече.
Някой път ръцете са по-дълги. Това показва, че в миналото дедите и прадедите на този човек са обичали да пооткрадват. Ако ръцете са по-къси от нормалната мярка, дедите и прадедите на този човек са обичали да убиват. Следователно желанието им да пооткрадват или да убиват продължава да живее и по-нататък. Туй е констатирано в живота: у всички убийци ръцете са къси и дебели, а у всички крадци ръцете са дълги. Аз обяснявам това със следния факт: крадецът, като проектира ума си с цел да бръкне в някой джоб, кръвта започва да циркулира по-усилено в ръката му и тя израства повече. Това е вярно само една трета от истината. Защото дългите ръце показват още и сръчност, енергичност. Тъй щото, ако главата на този човек е правилно развита, желанието му да пипа, да пооткрадва се е превърнало на сръчност и труд. Въобще дължината на ръцете показва активност, енергичност. Когато главата не е правилно развита, тогава такъв човек обича да пипа както дядо си. към беседата >>
125. Онези дни ще се съкратят, НБ , София, 25.5.1924г.,
- Бръкнал в джоба си и там ги намерил.
– Какво е съмнението? Знаете ли, какво е положението на човек, който носи очила? Един ден някой забравил да си тури очилата, но като мислел, че са на очите му, могъл да чете без тях. По едно време искал да ги свали, но видял, че не са на очите му. Търсил ги, не могъл да ги намери. Бръкнал в джоба си и там ги намерил. Той си казал: Чудно нещо, аз съм чел без очила. Питам: Как е могъл да чете без очила, а сега не може? Следователно, когато човек си внуши, че не може да направи нещо, наистина, не може. Като каже, че може да го направи, както каже, така става. Затова и Писанието казва: „Както мисли човек, такъв става." към беседата >>
126. И валя дъждът, НБ , София, 1.6.1924г.,
- Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава.
Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни. – Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. към беседата >>
- Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии.
– Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. към беседата >>
- Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си.
Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. към беседата >>
- Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му.
Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. към беседата >>
127. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа, МС , София, 6.7.1924г.,
- Как ще си обясните следния факт: двама сина, родени от една и съща майка, единият говори истината, другият лъже; единият работи и принася, а другият бърка в джоба на баща си и изнася? (втори вариант)
Как ще си обясните следния факт: двама сина, родени от една и съща майка, единият говори истината, другият лъже; единият работи и принася, а другият бърка в джоба на баща си и изнася? Ние ще обясним това е факта, че в света съществуват две материи: едната е устойчива, в която доброто живее, а другата е неустойчива, в която злото живее. Аз наричам едната материя „материя на раздробяване", в която частите са отделени от цялото и там стават ред пертурбации и смърдеж. Там има разлагане и гниене. Там ту се прояви живота и пак отново става разлагане. Там се редуват живот и смърт, живот и смърт. към втори вариант >>
129. Молитвата, ООК , София, 23.7.1924г.,
- Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден!
Като дойде вашият приятел, пак сте много добри. Ако аз дойда при вас и ви донеса един подарък, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за мен. Тогава вие сте изправни, радвате се. Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден! “ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате си: „Дано да си върви! “ Защо? – Това са навици на миналото. Всички тия навици трябва да се изправят. И ние сега виждаме тези навици. към беседата >>
- -Бръкна в джоба си, кажа: ето на! (втори вариант)
Приложили ли сте туй, което Бог изисква от нас? Някой ще каже: аз зная. Можеш ли да знаеш туй, което никога не си опитал? Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта? Е, какво нещо е захарта? -Бръкна в джоба си, кажа: ето на! Ами ти опитал ли си я? Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си. Е, какво нещо е добродетелта? - Бръкни в джоба ми. Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели, и като ги бутнеш, изваждат ги. към втори вариант >>
- Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си. (втори вариант)
Можеш ли да знаеш туй, което никога не си опитал? Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта? Е, какво нещо е захарта? -Бръкна в джоба си, кажа: ето на! Ами ти опитал ли си я? Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си. Е, какво нещо е добродетелта? - Бръкни в джоба ми. Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели, и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. към втори вариант >>
- - Бръкни в джоба ми. (втори вариант)
Е, какво нещо е захарта? -Бръкна в джоба си, кажа: ето на! Ами ти опитал ли си я? Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си. Е, какво нещо е добродетелта? - Бръкни в джоба ми. Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели, и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим добродетелта в джоба си. към втори вариант >>
- Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели, и като ги бутнеш, изваждат ги. (втори вариант)
-Бръкна в джоба си, кажа: ето на! Ами ти опитал ли си я? Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си. Е, какво нещо е добродетелта? - Бръкни в джоба ми. Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели, и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито може да я отделите от живота си. към втори вариант >>
- Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. (втори вариант)
Ами ти опитал ли си я? Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си. Е, какво нещо е добродетелта? - Бръкни в джоба ми. Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели, и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито може да я отделите от живота си. Добродетелта е непреривно свързана със самия живот, не може да се отдели от него. към втори вариант >>
- Ние не можем да турим добродетелта в джоба си. (втори вариант)
- Бръкни в джоба ми. Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели, и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито може да я отделите от живота си. Добродетелта е непреривно свързана със самия живот, не може да се отдели от него. Ако някой иска да отдели добродетелта от живота, той ще си причини най-голямото нещастие. Някой иска да направи добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. към втори вариант >>
- Не, не можете да я турите в джоба си, нито може да я отделите от живота си. (втори вариант)
Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели, и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито може да я отделите от живота си. Добродетелта е непреривно свързана със самия живот, не може да се отдели от него. Ако някой иска да отдели добродетелта от живота, той ще си причини най-голямото нещастие. Някой иска да направи добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. Ако искате да знаете, дали това, което сте направили е добро, повикайте един ваш приятел, дайте му да пие малко от вашата вода, да опита тази сладчина. към втори вариант >>
- Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта?
Всички вие сте ученици, подвизавате се, всички сте кандидати за Небето. Но ако ви попитат какъв е смисълът на живота, ще кажете: „Да станем безсмъртни, да бъдем граждани на Царството Божие.“ Е, питам: какво изисква сега Бог от нас? Ще кажете: „Не знаем.“ Приложили ли сте туй, което Бог изисква от нас? Някой ще каже: „Аз зная.“ Можеш ли да знаеш туй, което никога не си опитал? Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта? Е, какво нещо е захарта? Бръкна в джоба си, кажа: „Ето на! “ – „Ами ти опитал ли си я? “ – „Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си.“ – „Е, какво нещо е Добродетелта? “ – „Бръкни в джоба ми.“ Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. към беседата >>
- Бръкна в джоба си, кажа: „Ето на!
Но ако ви попитат какъв е смисълът на живота, ще кажете: „Да станем безсмъртни, да бъдем граждани на Царството Божие.“ Е, питам: какво изисква сега Бог от нас? Ще кажете: „Не знаем.“ Приложили ли сте туй, което Бог изисква от нас? Някой ще каже: „Аз зная.“ Можеш ли да знаеш туй, което никога не си опитал? Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта? Е, какво нещо е захарта? Бръкна в джоба си, кажа: „Ето на! “ – „Ами ти опитал ли си я? “ – „Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си.“ – „Е, какво нещо е Добродетелта? “ – „Бръкни в джоба ми.“ Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. към беседата >>
- “ – „Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си.“ – „Е, какво нещо е Добродетелта?
Някой ще каже: „Аз зная.“ Можеш ли да знаеш туй, което никога не си опитал? Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта? Е, какво нещо е захарта? Бръкна в джоба си, кажа: „Ето на! “ – „Ами ти опитал ли си я? “ – „Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си.“ – „Е, какво нещо е Добродетелта? “ – „Бръкни в джоба ми.“ Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим Добродетелта в джоба си. към беседата >>
- “ – „Бръкни в джоба ми.“ Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги.
Ако аз нося в джоба си захар, но никога не съм я опитал, ще зная ли какво нещо е захарта? Е, какво нещо е захарта? Бръкна в джоба си, кажа: „Ето на! “ – „Ами ти опитал ли си я? “ – „Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си.“ – „Е, какво нещо е Добродетелта? “ – „Бръкни в джоба ми.“ Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим Добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито можете да я отделите от живота си. към беседата >>
- Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина.
Е, какво нещо е захарта? Бръкна в джоба си, кажа: „Ето на! “ – „Ами ти опитал ли си я? “ – „Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си.“ – „Е, какво нещо е Добродетелта? “ – „Бръкни в джоба ми.“ Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим Добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито можете да я отделите от живота си. Добродетелта е непреривно свързана със самия живот, не може да се отдели от него. към беседата >>
- Ние не можем да турим Добродетелта в джоба си.
“ – „Не ми трябва да я опитвам, аз я имам в джоба си.“ – „Е, какво нещо е Добродетелта? “ – „Бръкни в джоба ми.“ Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим Добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито можете да я отделите от живота си. Добродетелта е непреривно свързана със самия живот, не може да се отдели от него. Ако някой иска да отдели Добродетелта от живота, той ще си причини най-голямото нещастие. Някой иска да направи Добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. към беседата >>
- Не, не можете да я турите в джоба си, нито можете да я отделите от живота си.
“ – „Бръкни в джоба ми.“ Джобовете на сегашния свят са пълни с добродетели и като ги бутнеш, изваждат ги. Не, не, в моя джоб вие не може да намерите нито една бучка захар, но като дойдете в моя дом, ако сте жадни, като ви дам една чашка вода, ще пиете и ще опитате нейната сладчина. Иначе няма да видите захарта. Всичката моя захар е потопена във водата. Ние не можем да турим Добродетелта в джоба си. Не, не можете да я турите в джоба си, нито можете да я отделите от живота си. Добродетелта е непреривно свързана със самия живот, не може да се отдели от него. Ако някой иска да отдели Добродетелта от живота, той ще си причини най-голямото нещастие. Някой иска да направи Добро и да го види. Не се стремете да видите доброто, което сте направили. Ако искате да знаете дали това, което сте направили, е Добро, повикайте един ваш приятел, дайте му да пие малко от вашата вода, да опита тази сладчина. към беседата >>
- “ – Действам с любов, той не взема от дума, а парите трябва да излязат от джоба му.
Някой път вие казвате: „Учителя направи една погрешка.“ – Не, не знаеш дали съм направил погрешка. Аз съм учител, хвана един ученик, кажа му: „Ти си взел парите на еди-кого си. Дай му ги! “ – „Не, не съм ги взел.“ Хващам ръката му, извивам я и казвам на другия ученик: „Вземи си парите! “ Казваш: „Ами защо с насилие, а не с любов? “ – Действам с любов, той не взема от дума, а парите трябва да излязат от джоба му. По който начин са влезли, по този начин трябва да излязат. Питам сега: тази постъпка права ли е, или не е права? към беседата >>
133. Съзнателният живот като забава, СБ , София, 1.9.1924г.,
- Той гледа дали букаите са на място, бърка в джобовете ти, търси това-онова и т. н. (втори вариант)
Така да е и с Всеки един от вас: да си мисли спокойно, да не се наблюдава и да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. Туй е едно от качествата на забавата. Щом има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? - То е, като че си в някой затвор. Дойде стражарят и ти преглежда всичко. Той гледа дали букаите са на място, бърка в джобовете ти, търси това-онова и т. н. После, дойде друг някой, прегледа ти дpеxите, яката. Казвам: това е в затвора, но ти в забавлението ще бъдеш естествен. във всяка забава човек е красив. Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите. И тогава като погледнем този човек, в цялото му лице ще видим онова другото лице, в което Бог се проявява. към втори вариант >>
- Имал само един лев в джоба си и решил да купи с него едно Евангелие. (втори вариант)
Та, нужно е вече да напуснем онази мрачна философия на живота. Аз ще ви приведа един пример, ако искате да си служите с добрата страна на Евангелието. Той се отнася до един човек, голям пияница, който цели 20 години пил, водил разпуснат живот. Разпръснал децата си, уморил жена си, изгубил всичкото си състояние, и останал съвсем сам в най-голямо отчаяние при което решил да се самоубие. Имал само един лев в джоба си и решил да купи с него едно Евангелие. Купил си и прочел: Бог е Любов! Е, казва си той, всичко раздадох и изгубих за Любовта. Намерих най-после този, когото обичах и затова мога да направя нещо хубаво за Него. Отива в кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: дай ми една чаша вино! към втори вариант >>
- Щом нямаме любов, скриваме залъка в джоба си. (втори вариант)
Като включим Бога, да включим и всички други същества в нас. Това значи да обичаме някого, да му желаем доброто. Това значи да желаем доброто на всички, да обичаме Бога. И ако изпълните всичко това, всичките мъчнотии, всички недъзи, които имате, за които става въпрос, че някому обущата са скъсани, някому шапката, че някой ял само хлебец, всичко туй в една седмица отгоре ще се разреши. Когато изгрее Божествената Любов и дойде тази топлина, ние сме готови да разделим своя залък с онзи, когото обичаме. Щом нямаме любов, скриваме залъка в джоба си. Дойде ли Любовта, усмихваме се и казваме: братко, хайде и двамата да се забавляваме. На изкуството да се обичаме сам Бог ни учи, и в този смисъл само децата могат да направят това. В туй отношение искам да бъдете като децата, защото само децата се забавляват. Не мислете, че сте стари. Хвърлете Тези бради! към втори вариант >>
- Той гледа дали букаите са на място, бърка в джобовете ти, търси това-онова и т. н.
Така трябва да е и с всеки един от вас: да си мисли спокойно, да не се наблюдава и да счита, че всичко наоколо му е в ред и порядък. Туй е едно от качествата на забавата. Щом има наблюдение, знаете ли на какво мяза това? – То е, като че си в някой затвор. Дойде стражарят и ти преглежда всичко. Той гледа дали букаите са на място, бърка в джобовете ти, търси това-онова и т. н. После дойде друг някой, прегледа ти дрехите, яката. Казвам: това е в затвора, но ти в забавлението ще бъдеш естествен. Във всяка забава човек е красив. Сам по себе си той ще си тури онова облекло, в което той импонира на другите. И тогава, като погледнем този човек в цялото му лице, ще видим онова, другото лице, в което Бог се проявява. към беседата >>
- Имал само един лев в джоба си и решил да купи с него едно Евангелие.
Та нужно е вече да напуснем онази мрачна философия на живота. Аз ще ви приведа един пример, ако искате да си служите с добрата страна на Евангелието. Той се отнася до един човек, голям пияница, който цели двадесет години пил, водил разпуснат живот. Разпръснал децата си, уморил жена си, изгубил всичкото си състояние и останал съвсем сам в най-голямо отчаяние, при което решил да се самоубие. Имал само един лев в джоба си и решил да купи с него едно Евангелие. Купил си и прочел: „Бог е Любов! “ „Е – казва си той, – всичко раздадох и изгубих за любовта. Намерих най-после Този, когото обичах, и затова мога да направя нещо хубаво за Него.“ Отива в кръчмата да се забавлява. Казва на кръчмаря: „Дай ми една чаша вино! “ Поглежда виното и казва тихо на онзи свой другар вътре: „Слушай, цели двадесет години те черпих, но сега ще те науча на един нов закон“ – и отстранява чашата, не пие. към беседата >>
- Щом нямаме любов, скриваме залъка в джоба си.
Като включим Бога, да включим и всички други същества в нас. Това значи да обичаме някого, да му желаем доброто. Това значи да желаем доброто на всички, да обичаме Бога. И ако изпълните всичко това, всичките мъчнотии, всички недъзи, които имате, за които става въпрос: че някому обущата са скъсани, някому – шапката, че някой ял само хлебец – всичко туй за една седмица ще се разреши. Когато изгрее Божествената Любов и дойде тази топлина, ние сме готови да разделим своя залък с онзи, когото обичаме. Щом нямаме любов, скриваме залъка в джоба си. Дойде ли Любовта, усмихваме се и казваме: „Братко, хайде и двамата да се забавляваме.“ към беседата >>
- Този джобур има долу някъде канела, през която водата от него може да изтича.
Ще ви приведа сега следния пример, за да ви обясня мисълта си. Някой казва: „Както Господ даде, както Господ нареди тази работа.“ Друг казва: „Както ти наредиш тази работа.“ Спор има по този въпрос. Ще ви докажа, че и двамата са прави. Как? Представете си един голям джобур, който има вместимост 10 000 литра и е пълен с вода. Този джобур има долу някъде канела, през която водата от него може да изтича. Вие например сте слуга при един господар. Господарят ви казва: „Слушай, Стоянчо, ти ще изпразниш джобура! “ Обаче Стоян не знае, че джобурът има канела. Отива да го изпразни. Взема един котел, мушва го в джобура, напълва го и изхвърля водата навън. към беседата >>
- Господарят ви казва: „Слушай, Стоянчо, ти ще изпразниш джобура!
Някой казва: „Както Господ даде, както Господ нареди тази работа.“ Друг казва: „Както ти наредиш тази работа.“ Спор има по този въпрос. Ще ви докажа, че и двамата са прави. Как? Представете си един голям джобур, който има вместимост 10 000 литра и е пълен с вода. Този джобур има долу някъде канела, през която водата от него може да изтича. Вие например сте слуга при един господар. Господарят ви казва: „Слушай, Стоянчо, ти ще изпразниш джобура! “ Обаче Стоян не знае, че джобурът има канела. Отива да го изпразни. Взема един котел, мушва го в джобура, напълва го и изхвърля водата навън. Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може да стигне дъното. Взема тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата. към беседата >>
- “ Обаче Стоян не знае, че джобурът има канела.
Ще ви докажа, че и двамата са прави. Как? Представете си един голям джобур, който има вместимост 10 000 литра и е пълен с вода. Този джобур има долу някъде канела, през която водата от него може да изтича. Вие например сте слуга при един господар. Господарят ви казва: „Слушай, Стоянчо, ти ще изпразниш джобура! “ Обаче Стоян не знае, че джобурът има канела. Отива да го изпразни. Взема един котел, мушва го в джобура, напълва го и изхвърля водата навън. Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може да стигне дъното. Взема тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата. Цял ден прави това и едва най-после успява да изпразни джобура. към беседата >>
- Взема един котел, мушва го в джобура, напълва го и изхвърля водата навън.
Този джобур има долу някъде канела, през която водата от него може да изтича. Вие например сте слуга при един господар. Господарят ви казва: „Слушай, Стоянчо, ти ще изпразниш джобура! “ Обаче Стоян не знае, че джобурът има канела. Отива да го изпразни. Взема един котел, мушва го в джобура, напълва го и изхвърля водата навън. Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може да стигне дъното. Взема тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата. Цял ден прави това и едва най-после успява да изпразни джобура. Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа е да се изпразни джобурът.“ На друго място има друг джобур. Слугата се казва Петкан. към беседата >>
- Цял ден прави това и едва най-после успява да изпразни джобура.
“ Обаче Стоян не знае, че джобурът има канела. Отива да го изпразни. Взема един котел, мушва го в джобура, напълва го и изхвърля водата навън. Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може да стигне дъното. Взема тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата. Цял ден прави това и едва най-после успява да изпразни джобура. Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа е да се изпразни джобурът.“ На друго място има друг джобур. Слугата се казва Петкан. Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура! “ Петкан знае къде е канелата. Отива, отпушва я, туря отдолу кофата и само излива, като си пее „Блага дума на устата“. към беседата >>
- Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа е да се изпразни джобурът.“ На друго място има друг джобур.
Отива да го изпразни. Взема един котел, мушва го в джобура, напълва го и изхвърля водата навън. Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може да стигне дъното. Взема тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата. Цял ден прави това и едва най-после успява да изпразни джобура. Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа е да се изпразни джобурът.“ На друго място има друг джобур. Слугата се казва Петкан. Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура! “ Петкан знае къде е канелата. Отива, отпушва я, туря отдолу кофата и само излива, като си пее „Блага дума на устата“. Джобурът се изпразва, а той си пее. към беседата >>
- Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура!
Така прави втори, трети път, но дойде донякъде, не може да стигне дъното. Взема тогава едно въже, връзва котела и така гребе водата. Цял ден прави това и едва най-после успява да изпразни джобура. Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа е да се изпразни джобурът.“ На друго място има друг джобур. Слугата се казва Петкан. Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура! “ Петкан знае къде е канелата. Отива, отпушва я, туря отдолу кофата и само излива, като си пее „Блага дума на устата“. Джобурът се изпразва, а той си пее. Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа. към беседата >>
- Джобурът се изпразва, а той си пее.
Вечерта, запъхтян, казва: „Много мъчна работа е да се изпразни джобурът.“ На друго място има друг джобур. Слугата се казва Петкан. Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура! “ Петкан знае къде е канелата. Отива, отпушва я, туря отдолу кофата и само излива, като си пее „Блага дума на устата“. Джобурът се изпразва, а той си пее. Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа. И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре. Значи вие може да свършите една работа отгоре с котела, а може да я свършите и отдолу през канелата и да си четете някоя книжка. Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура. към беседата >>
- Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа.
Господарят му казва: „Петкане, иди изпразни джобура! “ Петкан знае къде е канелата. Отива, отпушва я, туря отдолу кофата и само излива, като си пее „Блага дума на устата“. Джобурът се изпразва, а той си пее. Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа. И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре. Значи вие може да свършите една работа отгоре с котела, а може да я свършите и отдолу през канелата и да си четете някоя книжка. Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура. След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода! “ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура. към беседата >>
- И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре.
“ Петкан знае къде е канелата. Отива, отпушва я, туря отдолу кофата и само излива, като си пее „Блага дума на устата“. Джобурът се изпразва, а той си пее. Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа. И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре. Значи вие може да свършите една работа отгоре с котела, а може да я свършите и отдолу през канелата и да си четете някоя книжка. Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура. След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода! “ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура. Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен. към беседата >>
- Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура.
Джобурът се изпразва, а той си пее. Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа. И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре. Значи вие може да свършите една работа отгоре с котела, а може да я свършите и отдолу през канелата и да си четете някоя книжка. Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура. След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода! “ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура. Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен. Някога са нужни за това и два-три дни. После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода! към беседата >>
- След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода!
Стоян го изпразва отгоре, а Петкан – отдолу. Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа. И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре. Значи вие може да свършите една работа отгоре с котела, а може да я свършите и отдолу през канелата и да си четете някоя книжка. Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура. След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода! “ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура. Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен. Някога са нужни за това и два-три дни. После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода! “ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак си пее „Блага дума“. към беседата >>
- “ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура.
Единият работи цял ден, а другият изпразва джобура за един-два часа. И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре. Значи вие може да свършите една работа отгоре с котела, а може да я свършите и отдолу през канелата и да си четете някоя книжка. Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура. След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода! “ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура. Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен. Някога са нужни за това и два-три дни. После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода! “ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак си пее „Блага дума“. Питам: кой е умният човек? към беседата >>
- Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен.
И тъй, когато казваме: „Както Господ даде“, намираме канелата на джобура, а когато казваме: „Както човек си нареди“, изпразваме джобура отгоре. Значи вие може да свършите една работа отгоре с котела, а може да я свършите и отдолу през канелата и да си четете някоя книжка. Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура. След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода! “ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура. Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен. Някога са нужни за това и два-три дни. После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода! “ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак си пее „Блага дума“. Питам: кой е умният човек? Разбира се, онзи, който намира маркуча и с него пълни джобура. към беседата >>
- После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода!
Петкан казва: „Много лесна работа е да изпразниш джобура.“ Стоян казва: „Много мъчно нещо е да се изпразни джобура.“ И двамата обаче изпразниха джобура. След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода! “ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура. Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен. Някога са нужни за това и два-три дни. После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода! “ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак си пее „Блага дума“. Питам: кой е умният човек? Разбира се, онзи, който намира маркуча и с него пълни джобура. Това значи да разбираш онези закони, с които Живата природа си служи. Тогава къде е погрешката? към беседата >>
- “ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак си пее „Блага дума“.
След това господарят дойде, казва на първия: „Стояне, я напълни този джобур с вода! “ Стоян взема котела, отива на чешмата, напълва го, излива водата в джобура. Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен. Някога са нужни за това и два-три дни. После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода! “ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак си пее „Блага дума“. Питам: кой е умният човек? Разбира се, онзи, който намира маркуча и с него пълни джобура. Това значи да разбираш онези закони, с които Живата природа си служи. Тогава къде е погрешката? Погрешката стои в това, че когато господарят каже на Стоян да изпразни джобура, Стоян не пита как да го изпразни. към беседата >>
- Разбира се, онзи, който намира маркуча и с него пълни джобура.
Отива втори, трети път на чешмата, докато най-после до вечерта джобурът е пълен. Някога са нужни за това и два-три дни. После господарят казва на Петкан: „Петкане, напълни джобура с вода! “ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак си пее „Блага дума“. Питам: кой е умният човек? Разбира се, онзи, който намира маркуча и с него пълни джобура. Това значи да разбираш онези закони, с които Живата природа си служи. Тогава къде е погрешката? Погрешката стои в това, че когато господарят каже на Стоян да изпразни джобура, Стоян не пита как да го изпразни. Господарят щеше да му каже как да постъпи. Но Стоян минава за много учен. към беседата >>
- Погрешката стои в това, че когато господарят каже на Стоян да изпразни джобура, Стоян не пита как да го изпразни.
“ Той взема един маркуч, туря го на чешмата, другия край поставя в джобура и той се пълни, а Петкан пак си пее „Блага дума“. Питам: кой е умният човек? Разбира се, онзи, който намира маркуча и с него пълни джобура. Това значи да разбираш онези закони, с които Живата природа си служи. Тогава къде е погрешката? Погрешката стои в това, че когато господарят каже на Стоян да изпразни джобура, Стоян не пита как да го изпразни. Господарят щеше да му каже как да постъпи. Но Стоян минава за много учен. Господарят мълчи, а Стоян се блъска през целия ден. Петкан как постъпва? Той казва: „Господарю, аз съм слаб човек, този джобур отгоре ли се празни, или има някаква леснина? към беседата >>
- Той казва: „Господарю, аз съм слаб човек, този джобур отгоре ли се празни, или има някаква леснина?
Погрешката стои в това, че когато господарят каже на Стоян да изпразни джобура, Стоян не пита как да го изпразни. Господарят щеше да му каже как да постъпи. Но Стоян минава за много учен. Господарят мълчи, а Стоян се блъска през целия ден. Петкан как постъпва? Той казва: „Господарю, аз съм слаб човек, този джобур отгоре ли се празни, или има някаква леснина? “ Господарят му казва: „Има грездей, отдолу ще го изпразниш.“ После, като му каже да пълни джобура, Петкан пак пита: „Господарю, тази работа е тежка.“ Господарят казва: „Там има един маркуч, ще го вземеш, с него ще напълниш джобура.“ Когато Бог дойде, като Го питаме за мъчните работи, Той ще ни каже един лесен път, по който да можем всякога да извършим работите си, колкото и да са трудни те. към беседата >>
- “ Господарят му казва: „Има грездей, отдолу ще го изпразниш.“ После, като му каже да пълни джобура, Петкан пак пита: „Господарю, тази работа е тежка.“ Господарят казва: „Там има един маркуч, ще го вземеш, с него ще напълниш джобура.“ Когато Бог дойде, като Го питаме за мъчните работи, Той ще ни каже един лесен път, по който да можем всякога да извършим работите си, колкото и да са трудни те.
Господарят щеше да му каже как да постъпи. Но Стоян минава за много учен. Господарят мълчи, а Стоян се блъска през целия ден. Петкан как постъпва? Той казва: „Господарю, аз съм слаб човек, този джобур отгоре ли се празни, или има някаква леснина? “ Господарят му казва: „Има грездей, отдолу ще го изпразниш.“ После, като му каже да пълни джобура, Петкан пак пита: „Господарю, тази работа е тежка.“ Господарят казва: „Там има един маркуч, ще го вземеш, с него ще напълниш джобура.“ Когато Бог дойде, като Го питаме за мъчните работи, Той ще ни каже един лесен път, по който да можем всякога да извършим работите си, колкото и да са трудни те. към беседата >>
- Седиш, намираш се пред една дилема, която е мъчно разрешима, кажи си: „Учителя каза, че джобурът трябва да се изпразни, но трябва да помисля отгоре ли да го изпразня, или отдолу.“ После пак ще си кажеш: „Отгоре ли ще го пълня, или ще туря черво?
Вие трябва да изучавате методите, при които ще се развивате правилно. Седиш, намираш се пред една дилема, която е мъчно разрешима, кажи си: „Учителя каза, че джобурът трябва да се изпразни, но трябва да помисля отгоре ли да го изпразня, или отдолу.“ После пак ще си кажеш: „Отгоре ли ще го пълня, или ще туря черво? “ Ще се спреш да помислиш и като решиш задачата правилно, ще ти стане весело. Тази работа може да се свърши по-весело, по-приятно, както Господ дал. Тъй Бог е наредил. Разумно ще работите! Тъй щото хем джобурът ще се пълни, хем ще остане време да прочетете нещо, защото, като дойде господарят, ще те пита: „Прочете ли нещо? към беседата >>
- Тъй щото хем джобурът ще се пълни, хем ще остане време да прочетете нещо, защото, като дойде господарят, ще те пита: „Прочете ли нещо?
Седиш, намираш се пред една дилема, която е мъчно разрешима, кажи си: „Учителя каза, че джобурът трябва да се изпразни, но трябва да помисля отгоре ли да го изпразня, или отдолу.“ После пак ще си кажеш: „Отгоре ли ще го пълня, или ще туря черво? “ Ще се спреш да помислиш и като решиш задачата правилно, ще ти стане весело. Тази работа може да се свърши по-весело, по-приятно, както Господ дал. Тъй Бог е наредил. Разумно ще работите! Тъй щото хем джобурът ще се пълни, хем ще остане време да прочетете нещо, защото, като дойде господарят, ще те пита: „Прочете ли нещо? “ Как ще четеш? Да напълниш един джобур от 10 000 оки, това е трудна работа! към беседата >>
136. Важността на числата, ООК , София, 10.9.1924г.,
- Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро.
Значи дойдете ли до физическия свят, ще дойдат и вашите сетива и ще се учите как да си служите с тях. Например някой разговаря с вас, вижда вас, вижда и хората, а едновременно се вслушва какво се говори зад него. Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сетивата. Някоя сестра казва: „Аз ти изпитвам ума, изпитвам кесията ти.“ Никой не може да изпита твоя ум, нито твоето сърце, нито твоята воля. към беседата >>
- “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава.
“ - „Разбирам, искаш пари.“ - „Е, хубаво, защо искам пари? - Искам да те отрезвя. Ти мислиш, че аз искам да те лъжа. Хубаво, извади сега парите.“ Изважда ги. После му казва: „Вземи си парите назад! “ Изважда кесията си и от своя джоб му дава. - „Ха сега да си вървиш и да знаеш, че аз съм честен човек.“ Онзи тръгва и се обръща назад. - „Е, какво мнение си състави за мене? “ - Ще повярва веднага. Умът на този човек трябва да се намести по такъв начин - на ти сега твоята кесия, вземи и моята и да си вървиш оттука. И природата прави същото нещо с нас - щом мислим, че иска да ни лъже, тя си насочва револвера: „Остави тук, каквото имаш! към беседата >>
138. Настанало е царството Божие, НБ , София, 19.10.1924г.,
- Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. (втори вариант)
Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. към втори вариант >>
- Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. (втори вариант)
Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. Изведнъж той забелязва, спира се: Чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господ! Докато бяха парите, имаше Господ. Изгубиха се парите, изгуби се и Господ. Така и турците вярват в тази философия: „Дето има пари, и в джендема отивам! към втори вариант >>
- Гледамъ, върви нѣкой професоръ, разправя за философията на Канта, но едната си рѫка държи въ джоба, пази се и разказва: има Господь въ свѣта, науката доказва това.
Англичанинътъ изпраща слугата си при руснака съ порѫчка: „Господарьтъ моли, като свършите вѣсника, да го дадете и нему“. Тъй трѣбва да бѫдете и вис, като-че нищо не се е случило, като-че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубишъ пари, изведнъжъ лицето ти се измѣни, казвашъ: какво ще правятъ дѣцата ми? Гдѣ ти е вѣрата, гдѣ ти е волята, гдѣ ти е душата? Ти въ нищо не вѣрвашъ, но въ паритѣ само вѣрвашъ. Гледамъ, върви нѣкой професоръ, разправя за философията на Канта, но едната си рѫка държи въ джоба, пази се и разказва: има Господь въ свѣта, науката доказва това. Но тъй, както се увлѣкълъ въ разговора, изважда рѫката си отъ джоба да жестикулира, да доказва нѣщо, и както свѣтътъ е пъленъ съ апаши, нѣкой бръква въ джеба, взима паритѣ му. Изведнъжъ той забѣлѣзва, спира се: чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господь! Докато бѣха паритѣ, имаше Господь. Изгубиха се паритѣ, изгуби се и Господь. към беседата >>
- Но тъй, както се увлѣкълъ въ разговора, изважда рѫката си отъ джоба да жестикулира, да доказва нѣщо, и както свѣтътъ е пъленъ съ апаши, нѣкой бръква въ джеба, взима паритѣ му.
Тъй трѣбва да бѫдете и вис, като-че нищо не се е случило, като-че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубишъ пари, изведнъжъ лицето ти се измѣни, казвашъ: какво ще правятъ дѣцата ми? Гдѣ ти е вѣрата, гдѣ ти е волята, гдѣ ти е душата? Ти въ нищо не вѣрвашъ, но въ паритѣ само вѣрвашъ. Гледамъ, върви нѣкой професоръ, разправя за философията на Канта, но едната си рѫка държи въ джоба, пази се и разказва: има Господь въ свѣта, науката доказва това. Но тъй, както се увлѣкълъ въ разговора, изважда рѫката си отъ джоба да жестикулира, да доказва нѣщо, и както свѣтътъ е пъленъ съ апаши, нѣкой бръква въ джеба, взима паритѣ му. Изведнъжъ той забѣлѣзва, спира се: чакайте, чакайте, обраха ме! Отиде Господь! Докато бѣха паритѣ, имаше Господь. Изгубиха се паритѣ, изгуби се и Господь. Така и турцитѣ вѣрватъ въ тази философия: „Дѣто има пари, и въ джендема отивамъ! към беседата >>
139. Несъизмеримите неща, ООК , София, 19.11.1924г.,
- Безидейният човек може да бъде най-много един голям джобур, но човек трябва да се стреми към възвишени идеи.
Някои запитват: „Какво трябва да правим тогава? “ – Ще пазите извора, който извира, няма да изхвърляте всичката си вода изведнъж, но ще я изтичате равномерно. Щом ти мислиш да изкажеш всичко наведнъж, ти не си извор. Онзи, който иска да изкаже всичките си идеи на един път, той не е идеен човек, той е едно напълнено шише с вода от един, два, пет или десет килограма или пък една каца, пълна с вода. Едно механически напълнено с вода буре, като го отвориш да тече, то изказва всичките си идеи и не остава вече нищо в него. Безидейният човек може да бъде най-много един голям джобур, но човек трябва да се стреми към възвишени идеи. Значи има един съизмерим и един несъизмерим живот. Съизмеримият живот е в каните, в буретата и във всеки джобур, а несъизмерим е Божественият живот. Той е живот, който не може да се измери. Идея, която не може да се измери, е истинска идея. Мисъл, която не може да се измери, е истинска мисъл. към беседата >>
- Съизмеримият живот е в каните, в буретата и във всеки джобур, а несъизмерим е Божественият живот.
Щом ти мислиш да изкажеш всичко наведнъж, ти не си извор. Онзи, който иска да изкаже всичките си идеи на един път, той не е идеен човек, той е едно напълнено шише с вода от един, два, пет или десет килограма или пък една каца, пълна с вода. Едно механически напълнено с вода буре, като го отвориш да тече, то изказва всичките си идеи и не остава вече нищо в него. Безидейният човек може да бъде най-много един голям джобур, но човек трябва да се стреми към възвишени идеи. Значи има един съизмерим и един несъизмерим живот. Съизмеримият живот е в каните, в буретата и във всеки джобур, а несъизмерим е Божественият живот. Той е живот, който не може да се измери. Идея, която не може да се измери, е истинска идея. Мисъл, която не може да се измери, е истинска мисъл. Чувство, което не може да се измери, е истинско чувство. Воля, която не може да се измери, е истинска воля. към беседата >>
- “ Трябва да доказвам, че ти извади четирите монети от кесията и ги тури в джоба си.
Първата монета е турена от Драган Стойчев, втората – от Михалчо еди-кой си, третата – от Петканчо някой си, а четвъртата – от Стоянчо. Този господин, на когото е кесията, иска да ми докаже, че четирите монети не са в кесията, затова ги изважда оттам и казва: „Празна е кесията ми.“ Какво ще докаже, като извади четирите монети из кесията? – Кесията е празна, но той е пълен. Четирите монети, като излязат из кесията, все ще идат у някого. „Ама докажи ми, че не са в кесията! “ Трябва да доказвам, че ти извади четирите монети от кесията и ги тури в джоба си. „Докажи, че тази кесия е празна! “ – Това не са никакви доказателства за нещата. Ако ние изпразваме и пълним – аз турям, той изпразва – кой е на правата страна: който туря или който изпразва? Питам: защо този господин не иска да ми докаже, че в тази кесия не са четири монети? Защо има туй желание аз да му доказвам? към беседата >>
140. Да угоди на народа, НБ , София, 23.11.1924г.,
- Не разбирайте, че тия пари трябва да ги имате в джоба си. (втори вариант)
Съвършенството е за истинските ученици. Мнозина от вас има да учат закона на жертвата, на самоотричането; някой пък има да изучават известни добродетели, а онези, които са минали това, трябва да изучават самоусъвършенстването, да се проявят и да дадат образци на Божията Любов. Например, мнозина казват, че и без пари можем да живеем. Кой може да живее без пари? – Само умният човек може да живее без пари. Не разбирайте, че тия пари трябва да ги имате в джоба си. И Толстой казваше, че може без пари, но се качваше на влаковете и пътуваше с тях. Ако ние възприемем това положение, че може без пари, тогава не трябва да се качваме на никакви влакове, на никакви коли, все пеш трябва да ходим. Тогава и без обувки трябва да ходим, и да носим само това, което сами можем да си направим. Толстой като проповядваше това, влезе в едно противоречие. Ние можем без пари, но парите трябва да се заместят с друго нещо. към втори вариант >>
- Не разбирайте, че тия пари трѣбва да ги имате въ джоба си.
Съвършенството е за истинскитѣ ученици. Мнозина отъ васъ има да учатъ закона на жертвата, на самоотричането; нѣкой пъкъ има да изучаватъ извѣстни добродѣтели, а онѣзи, които сѫ минали това, трѣбва да изучаватъ самоусъвършенствуването, да се проявятъ и да дадатъ образци на Божията Любовь. Запримѣръ, мнозина казватъ, че и безъ пари можемъ да живѣемъ. Кой може да живѣе безъ пари? – Само умниятъ човѣкъ може да живѣе безъ пари. Не разбирайте, че тия пари трѣбва да ги имате въ джоба си. И Толстой казваше, че може безъ пари, но се качваше на треноветѣ и пѫтуваше съ тѣхъ. Ако ние възприемемъ това положение, че може безъ пари, тогава не трѣбва да се качваме на никакви тренове, на никакви коли, все пѣшъ трѣбва да ходимъ. Тогава и безъ обуща трѣбва да ходимъ, и да носимъ само това, което сами можемъ да си направимъ. Толстой като проповѣдваше това, влѣзе въ едно противорѣчие. Ние можемъ безъ пари, но паритѣ трѣбва да се замѣстятъ съ друго нѣщо. към беседата >>
141. Пелените на живота. Радости и скърби, ООК , София, 26.11.1924г.,
- “ Започва да го мушка тук, да го мушка там, удря му плесница, докато най-после мушнал и писмото му в джоба.
Ако след като са го били, той е доволен и казва: „Аз съм на ваше разположение“ – той е разбрал вътрешния смисъл на страданията и на наказанията. Аз мисля, че вие трябва да бъдете умни поне колкото онзи българин, който искал да даде писмо на един въстаник, но не знаел как. Карат го двама заптиета. Този българин се приближава до тях, пита ги: „Какъв е този, когото водите? “ – „Комита.“ – „Комита ли? “ Започва да го мушка тук, да го мушка там, удря му плесница, докато най-после мушнал и писмото му в джоба. Заптиетата виждат това, казват на този българин: „Браво! “ В този свят, за да турят нещо в джоба, трябва да ви бият, защото заптиета има след вас. Това са неизбежни неща. Ще кажете: „Ама тези неща могат да се избегнат, за нас има такива изключения в света.“ към беседата >>
- “ В този свят, за да турят нещо в джоба, трябва да ви бият, защото заптиета има след вас.
Карат го двама заптиета. Този българин се приближава до тях, пита ги: „Какъв е този, когото водите? “ – „Комита.“ – „Комита ли? “ Започва да го мушка тук, да го мушка там, удря му плесница, докато най-после мушнал и писмото му в джоба. Заптиетата виждат това, казват на този българин: „Браво! “ В този свят, за да турят нещо в джоба, трябва да ви бият, защото заптиета има след вас. Това са неизбежни неща. Ще кажете: „Ама тези неща могат да се избегнат, за нас има такива изключения в света.“ към беседата >>
143. Хармонична деятелност, ООК , София, 17.12.1924г.,
- Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева.
На какво е равно, според вас, а + ai? Първото а е реално число, а второто ai е едно имагинерно число. Знаете ли на какво прилича а? Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. към беседата >>
144. Миротворци, НБ , София, 21.12.1924г.,
- Аз мога да бръкна в джоба си, да извадя една кутийка, да я развия от книжката ѝ, но всички тия неща ще ги оставите настрана. (втори вариант)
Тия въпроси, които развивам, не трябва да ви смущават. Това са само методи, които изяснявам, но във всяка една беседа има една основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. Вие идвате при мене и носите своята свещ, обаче нямате запалка, с която да я запалите. Питате ме, мога ли да ви я запаля. Аз мога да ви я запаля, но не обръщайте внимание на моите особености. Аз мога да бръкна в джоба си, да извадя една кутийка, да я развия от книжката ѝ, но всички тия неща ще ги оставите настрана. Вие ще чакате тихо и спокойно. За вас е важен онзи момент – да извадя една клечка кибрит, да драсна и да запаля вашата свещ. А това, отгде ще извадя този кибрит, как ще го развивам, какво ще ви говоря, какви пояснения, какви допълнения ще ви давам, не е важно. Важното е изваждането на клечката кибрит и запалването на вашата свещ. Като запаля свещта ви, ще кажете: Радвам се, че ми запали свещта, та сега ще можем да вървим заедно. към втори вариант >>
145. Които гладуват, НБ , София, 28.12.1924г.,
- Гостилничар си, нямаш нито пет пари в джоба си. (втори вариант)
За в бъдеще пред нас седи едно велико благо. Тези от вас, които са готови, ще разберат тази велика истина, а някои може да кажат: Не, ти ни кажи сега нещо реално, какво трябва да направим, за да излезем от туй безизходно положение. Казват: Добре, твоето безизходно положение е за 1000 лв. Ела при мен, ще ти дам 1000 лв. и ти ще бъдеш в изходно положение. Гостилничар си, нямаш нито пет пари в джоба си. Ела при мен, аз ще ти дам 1000 лв. След като му дам 1000 лв., той ще ми каже: Добре, ти ми даде сега 1000 лв., но за другия месец какво ще правя? Пак човешкото иде. Ти си осигурен за един месец, няма какво повече да се безпокоиш. Бог ще промисли по-нататък. към втори вариант >>
- Гостилничарь си, нѣмашъ нито петь пари въ джоба си.
Правдата е, която опрѣдѣля отношенията между хората. За въ бѫдаще прѣдъ насъ седи едно велико благо. Тѣзи отъ васъ, които сѫ готови, ще разбератъ тази велика истина, а нѣкои може да кажатъ: не, ти ни кажи сега нѣщо реално, какво трѣбва да направимъ, за да излѣземъ отъ туй безизходно положение. Казватъ: добрѣ, твоето безизходно положение е за 1,000 лв. Ела при менъ, ще ти дамъ 1,000 лв., и ти ще бѫдешъ въ изходно положение. Гостилничарь си, нѣмашъ нито петь пари въ джоба си. Ела при менъ, азъ ще ти дамъ 1,000 лв. Слѣдъ като му дамъ 1,000 лв., той ще ми каже: добрѣ, ти ми даде сега 1,000 лв., но за другия мѣсецъ какво ще правя? Пакъ човѣшкото иде. Ти си осигуренъ за единъ мѣсецъ, нѣма какво повече да се безпокоишъ. Богъ ще промисли по-нататъкъ. към беседата >>
146. Насока и направление на енергията / Направление на енергиите, МОК , София, 4.1.1925г.,
- За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. (втори вариант)
После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. към втори вариант >>
148. Правилно пение, ООК , София, 28.1.1925г.,
- Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода.
Докато вие не можете да работите със специален метод за вашето възпитание, вие не можете да бъдете възпитани. С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? към беседата >>
- Този джобур има грездей, отдето изтича водата.
С общия метод ние искаме да ви помогнем да дойдете до специалния метод, да възпитате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Щом научите този специален метод, ще можете да възпитате себе си. Тогава ще можете да предадете знанието, което имате, и на други. На първо място, всеки от вас трябва да има ясна представа за себе си. Представете си, че аз напълня един джобур от 10 000 килограма вместимост с вода. Този джобур има грездей, отдето изтича водата. Аз сравнявам джобура с един човек. Ако сега извадя грездея, какво ще стане? – Водата ще започне да шурти. Вие казвате: „Силен е този човек.“ В какво седи силата му? Казвате: „Много тече.“ – Да, той тече, докато има вода в него. към беседата >>
150. Послѣдното мѣсто / Последното място, НБ , София, 15.2.1925г.,
- Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. (втори вариант)
Дойде някой при някоя отворена каса, побутне парите, нищо не взема и пак я затваря. Отиде при друга някоя каса, погледне парите, побутне ги, пак я затвори. Аз бих считал тъкмо тия хора за възвишени, за благородни. Но разбира се, при сегашните условия, парите поставят хората на изкушения. И злото е там, че хората имат слабост пред златото тъй, както младите момци пред някоя мома. Този момък вземе един наполеон, като своя любовница, после втори, трети, пети, до 40–50–100 наполеона, и кой как мине покрай него, наполеон е, хубава мома е, намигне на всеки наполеон, тури го в джоба си, зер дълга му е ръката и казва: Хайде сега с тебе да направя запознанство. И така минава от една на друга, докато най-после казва: Да си върви тази младата мома, отдето е дошла! Но, тази красивата мома, Господ така я е направил, че в края на краищата никой не може да я изведе. Тя се скрива в земята, и всички момци остават на понеделник. И като ги пита Господ, какво правихте до сега, те казват: Ходихме да крадем моми. След всичко това хората питат: Има ли онзи свят? към втори вариант >>
- Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. (втори вариант)
Значи, всички трябва да имаме тази вътрешна ценност. Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек. към втори вариант >>
- Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. (втори вариант)
Туй, което прави човека благороден, то е любовта му към Истината. Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек. към втори вариант >>
- Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. (втори вариант)
Такъв човек ще бъде свободен във всеки един свой акт. Например, аз често наблюдавам хората, виждам, че някой човек иска да направи добро на някой просяк. Да му даде една малка помощ. Бръкне в джоба си, но гледа, извадил една банкнота от 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пак я туря в джоба си. Аз наричам благороден човек този, който като бръкне в джоба си и улови нещо, колкото голямо, колкото и ценно да е, да го даде, без да гледа. Всеки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, според мене, не е добър, не е свободен човек. към втори вариант >>
- Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева.
Значи, всички трѣбва да имаме тази вѫтрѣшна цѣнность. Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си. Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа. Всѣки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ. към беседата >>
- Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си.
Туй, което прави човѣка благороденъ, то е любовьта му къмъ Истината. Такъвъ човѣкъ ще бѫде свободенъ въ всѣки единъ свой актъ. Запримѣръ, азъ често наблюдавамъ хората, виждамъ, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро на нѣкой просекъ. Да му даде една малка помощь. Бръкне въ джоба си, но гледа, извадилъ една банкнота отъ 20 лева. Погледне я, погледне я, размисли се и пакъ я туря въ джоба си. Азъ наричамъ благороденъ човѣкъ този, който като бръкне въ джеба си и улови нѣщо, колкото голѣмо, колкото цѣнно и да е, да го даде, безъ да гледа. Всѣки, който вземе да размишлява, да се колебае, дали да даде, или не, споредъ мене, не е добъръ, не е свободенъ човѣкъ. към беседата >>
151. И пишеше на земята, НБ , София, 22.2.1925г.,
- Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! (втори вариант)
Влезеш в една гостилница, портмонето ти е пълно с английски звонкови. Ти влизаш, стоиш прав, но веднага всички келнери, като те видят, разтичат се наоколо ти, взимат ти шапката, дрехата, закачват ги, услужват ти и ти даваш на този, на онзи подарък. Отличен човек си за тях! И ти казваш: Много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовта! Но я влез в тази гостилница със скъсани дрехи, без пет пари в джоба си и виж как ще те посрещнат! Опитай се само два пъти да влезеш! Тогава, питам те: Тебе ли посрещат, или парите ти? – Парите ти, разбира се. Ти си учен човек, свършил си два факултета, финансист и философ си, или бактериолог и геолог, или пък си някакъв химик, всички те посрещат добре, снимат ти палтото, треперят за тебе, отличен човек си. Но утре почне да отслабва нервната ти система, паметта ти се губи, умът ти не е толкова ясен и ти казваш: Напуснаха ме хората. към втори вариант >>
- Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ!
Влѣзешъ въ една гостилница, портмонето ти е пълно съ английски звонкови. Ти влизашъ, стоишъ правъ, но веднага всички келнери, като те видятъ, разтичатъ се наоколо ти, взиматъ ти шапката, дрехата, закачватъ ги, услужватъ ти, и ти давашъ на този-на онзи подаръкъ. Отличенъ човѣкъ си за тѣхъ! И ти казвашъ: много хубава гостилница! Такава е сегашната култура на любовьта! Но я влѣзъ въ тази гостилница съ скѫсани дрехи, безъ петь пари въ джоба си и вижъ какъ ще те посрещнатъ! Опитай се само два пѫти да влѣзешъ! Тогава, питамъ те: тебе ли посрѣщатъ, или паритѣ ти? – Паритѣ ти, разбира се. Ти си ученъ човѣкъ, свършилъ си два факултета, финансистъ и философъ си, или бактериологъ и геологъ, или пъкъ си нѣкакъвъ химикъ, всички те посрещатъ добрѣ, сниматъ ти палтото, треперятъ за тебе, отличенъ човѣкъ си. Но утрѣ почне да отслабва нервната ти система, паметьта ти се губи, умътъ ти не е толкова ясенъ, и ти казвашъ: напуснаха ме хората. към беседата >>
152. Сега скърбь имате / Сега скръб имате, НБ , София, 1.3.1925г.,
- Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. (втори вариант)
Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази. Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. към втори вариант >>
- Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. (втори вариант)
По едно време дъщерята на този цар се влюбила в един царски син, наречен Бен-Адет-Исабет, който дошъл да живее в това царство. Като дошъл в царството, успял да убеди Бен-Адета, да направи един опит, да даде свобода на своя народ. До неговото дохождане всички тия поданици викали към Бога, искали да им помогне, да ги извади от това угнетено състояние. Най-после великите Учители изпратили този царски син Бен-Адет-Исабет, да внесе новия закон в царството. Той веднага издава следния манифест: От сега нататък всички хора са свободни да се проявяват тъй, както искат; тъй както Господ ги е създал. Всеки е свободен да си ляга когато иска, и да спи, колкото иска; всеки може да се смее, колкото иска; всеки е свободен да носи, или да не носи пари в джоба си; всеки е свободен да ходи гологлав или бос, както иска. Изобщо всекиму се давала свобода да прави това, което сърцето му искало. Настанала велика радост в света. Всички излезли с празничните си дрехи да ликуват и да благодарят на Бога, че изпратил Бен-Адет-Исабет, да направи тази коренна промяна в света. Излезли един ден Бен-Адет-Исабет с царската дъщеря да се разхождат и тя му казала: аз съм ти много благодарна, че дойде в нашето царство да внесеш радост в сърцата на всички хора, и от благодарност поискала да му целуне ръка, но за голямо свое учудване, вижда, че той се обръща на една голяма чешма, от която текло изобилно вода. Веднага тя се напива от тази вода, забравя, че чешмата била човек. към втори вариант >>
- Всѣки, който прѣяждалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се усмихвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който въздъхвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се оплаквалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не работилъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не си лѣгалъ точно на опрѣдѣленото врѣме, въ 9 часа вечерта, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, въ джоба на когото се намери празна кесия, безъ златна парица, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който пѫтувалъ босъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който ходилъ гологлавъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки мѫжъ, който казвалъ лоша дума на жена си, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣка жена, която казвала лоша дума на мѫжа си, се наказвала съ смъртно наказание.
Ще ви разправя единъ отъ фантастичнитѣ, отъ въображаемитѣ разкази. Ние наричаме тия разкази символи. Живѣлъ единъ царь, нареченъ Бенъ-Адетъ и дъщеря му Зебру-Меди. Въ царството на този Бенъ-Адетъ законитѣ били много строги, и за най-малкото прѣстѫпление всѣки се наказвалъ съ смъртно наказание. Всѣки, който прѣяждалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се усмихвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който въздъхвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се оплаквалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не работилъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не си лѣгалъ точно на опрѣдѣленото врѣме, въ 9 часа вечерта, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, въ джоба на когото се намери празна кесия, безъ златна парица, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който пѫтувалъ босъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който ходилъ гологлавъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки мѫжъ, който казвалъ лоша дума на жена си, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣка жена, която казвала лоша дума на мѫжа си, се наказвала съ смъртно наказание. Такива били законитѣ въ царството на Бенъ-Адета. И турцитѣ иматъ думата „адетъ“. Всички поданици въ неговото царство се намирали въ много тежко положение. Прѣдставете си, какъвъ ще е билъ животътъ въ туй царство! Вие, съврѣменнитѣ хора, се оплаквате отъ сегашнитѣ режими. към беседата >>
- Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска.
По едно врѣме дъщерята на този царь се влюбила въ единъ царски синъ, нареченъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, който дошълъ да живѣе въ това царство. Като дошълъ въ царството, успѣлъ да убѣди Бенъ-Адета, да направи единъ опитъ, да даде свобода на своя народъ. До неговото дохождане всички тия поданици викали къмъ Бога, искали да имъ помогне, да ги извади отъ това угнетено състояние. Най-послѣ великитѣ Учители изпратили този царски синъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да внесе новия законъ въ царството. Той веднага издава слѣдния манифестъ: Отъ сега нататъкъ всички хора сѫ свободни да се проявяватъ тъй, както искатъ; тъй както Господь ги е създалъ. Всѣки е свободенъ да си лѣга когато иска, и да спи, колкото иска; всѣки може да се смѣе, колкото иска; всѣки е свободенъ да носи, или да не носи пари въ джоба си; всѣки е свободенъ да ходи гологлавъ или босъ, както иска. Изобщо всѣкиму се давала свобода да прави това, което сърдцето му искало. Настанала велика радость въ свѣта. Всички излѣзли съ праздничнитѣ си дрехи да ликуватъ и да благодарятъ на Бога, че изпратилъ Бенъ-Адетъ-Исабетъ, да направи тази коренна промѣна въ свѣта. Излѣзли единъ день Бенъ-Адетъ-Исабетъ съ царската дѫщеря да се разхождатъ и тя му казала: азъ съмъ ти много благодарна, че дойде въ нашето царство да внесешъ радость въ сърдцата на всички хора, и отъ благодарность поискала да му цѣлуне рѫка, но за голѣмо свое очудване, вижда, че той се обръща на една голѣма чешма, отъ която текло изобилно вода. Веднага тя се напива отъ тази вода, забравя, че чешмата била човѣкъ. към беседата >>
153. Честността, МОК , София, 1.3.1925г.,
- Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери.
– Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер. Ако някой ме пита дали имам, или нямам пари в джоба си, това мога да му кажа, пък и той сам може да провери. Те са външни неща, по тях мога да говоря с всекиго. Обаче има неща вътрешни, които се отнасят само до моята душа – по тях не мога да говоря. Те са от духовен характер. Всеки, който иска да знае положението на моята душа, трябва да мяза на мен. Не мяза ли на мен, никаква тайна не мога да му открия. към беседата >>
156. Израз, ООК , София, 1.4.1925г.,
- Никакво огледало няма да вадите от джоба си!
Сега аз ще направя една аналогия, за да видите как постъпвате. Когато отивате до намерите Истината, вие носите със себе си едно огледало и като я намерите, гледате дали ще ви хареса тази Истина. Никакво огледало няма да вадите от джоба си! Истината не иде при вас, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е великият Божествен закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят великата Истина при обстановката, в която сега се намират. към беседата >>
157. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън, НБ , София, 12.4.1925г.,
- Слагат му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда време да плаща, няма нито пет пари в джоба си. (втори вариант)
Разправяше ми един приятел един интересен случай за едного. Познавал той един беден човек, който често гладувал и един ден, понеже му се много дояло, отива в една гостилница и се помолва на гостилничаря да му даде от най-хубавите яденета и най-хубавото старо вино. Слагат му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда време да плаща, няма нито пет пари в джоба си. Казва му гостилничарят: слушай, ти като си без пет пари в джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нещо без пари? Той прибързва да излезе навън, но гостилничарят го настига с едно дърво и го набива хубаво. Стои вън замислен и си казва: добре е, когато се яде, но лошо е, когато трябва да се плаща. Мислите ли, че има някой от вас, който да не е бит в гостилницата? Я ми покажете един умен човек в света, който да не е бит! към втори вариант >>
- Казва му гостилничарят: слушай, ти като си без пет пари в джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нещо без пари? (втори вариант)
Разправяше ми един приятел един интересен случай за едного. Познавал той един беден човек, който често гладувал и един ден, понеже му се много дояло, отива в една гостилница и се помолва на гостилничаря да му даде от най-хубавите яденета и най-хубавото старо вино. Слагат му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда време да плаща, няма нито пет пари в джоба си. Казва му гостилничарят: слушай, ти като си без пет пари в джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нещо без пари? Той прибързва да излезе навън, но гостилничарят го настига с едно дърво и го набива хубаво. Стои вън замислен и си казва: добре е, когато се яде, но лошо е, когато трябва да се плаща. Мислите ли, че има някой от вас, който да не е бит в гостилницата? Я ми покажете един умен човек в света, който да не е бит! Покажете ми едно дете, което майка му да не е била! към втори вариант >>
- Слагатъ му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда врѣме да плаща, нѣма нито петь пари въ джоба си.
Разправяше ми единъ приятель единъ интересенъ случай за едного. Познавалъ той единъ бѣденъ човѣкъ, който често гладувалъ и единъ день, понеже му се много дояло, отива въ една гостилница и се помолва на гостилничаря да му даде отъ най-хубавитѣ яденета и най-хубавото старо вино. Слагатъ му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда врѣме да плаща, нѣма нито петь пари въ джоба си. Казва му гостилничарьтъ: слушай, ти като си безъ петь пари въ джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нѣщо безъ пари? Той прибързва да излѣзе навънъ, но гостилничарьтъ го настигва съ едно дърво и го набива хубаво. Стои вънъ замисленъ и си казва: добрѣ е, когато се яде, но лошо е, когато трѣбва да се плаща. Мислитѣ ли, че има нѣкой отъ васъ, който да не е битъ въ гостилницата? Я ми покажете единъ уменъ човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ! към беседата >>
- Казва му гостилничарьтъ: слушай, ти като си безъ петь пари въ джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нѣщо безъ пари?
Разправяше ми единъ приятель единъ интересенъ случай за едного. Познавалъ той единъ бѣденъ човѣкъ, който често гладувалъ и единъ день, понеже му се много дояло, отива въ една гостилница и се помолва на гостилничаря да му даде отъ най-хубавитѣ яденета и най-хубавото старо вино. Слагатъ му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда врѣме да плаща, нѣма нито петь пари въ джоба си. Казва му гостилничарьтъ: слушай, ти като си безъ петь пари въ джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нѣщо безъ пари? Той прибързва да излѣзе навънъ, но гостилничарьтъ го настигва съ едно дърво и го набива хубаво. Стои вънъ замисленъ и си казва: добрѣ е, когато се яде, но лошо е, когато трѣбва да се плаща. Мислитѣ ли, че има нѣкой отъ васъ, който да не е битъ въ гостилницата? Я ми покажете единъ уменъ човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ! Покажете ми едно дѣте, което майка му да не е била! към беседата >>
158. Истинната лоза, НБ , София, 14.6.1925г.,
- Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. (втори вариант)
Така казва и вълкът: Аз не ям трева. Трева не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трева ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна от вълка. Ние казваме: Не ни трябва материалното. Не ни трябва, но щом ни дадат материално, веднага го туряме в джоба си. Всичко в живота е чисто. Ще работиш с труд и постоянство и ще знаеш, че всичко, което си извършил, изработил си го сам и с това си изпълнил волята Божия. Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. към втори вариант >>
- Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си.
Така казва и вълкътъ: азъ не ямъ трѣва. Трѣва не яде, но месо яде. Кое е по-умно, трѣва ли да се яде, или месо да се яде? Овцата е по-умна отъ вълка. Ние казваме: не ни трѣбва материалното. Не ни трѣбва, но щомъ ни дадатъ материално, веднага го туряме въ джоба си. Всичко въ живота е чисто. Ще работишъ съ трудъ и постоянство и ще знаешъ, че всичко, което си извършилъ, изработилъ си го самъ и съ това си изпълнилъ волята Божия. Всички трѣбва да работимъ за Бога въ свѣта. Да кажемъ, че нѣкой отъ васъ е чиновникъ въ банката. Ще кажешъ: Господи, понеже Ти установи тази държава и всѣка власть е Твоя, а въ тази държава азъ съмъ чиновникъ, азъ ти благодаря, че ме остави на тази работа да ти служа. към беседата >>
- Да допуснем, че имате сто лева в джоба си – всичките ще дадете и ще останете без пет пари.
Сега ще ви дам една доста трудна задача. В разстояние на една седмица, като вървите из улиците и някой беден ви поиска пари, бръкнете в джоба си и колкото пари имате, дайте му ги! Да допуснем, че имате сто лева в джоба си – всичките ще дадете и ще останете без пет пари. Трудна задача! Ето как ще поставя задачата ви: през тази седмица всеки от вас ще носи в джоба си по сто лева, докато срещне някой беден, който ще иска помощ. Вие ще му ги дадете изведнъж; няма да се колебаете, нито ще избягвате просяците. Пък ако никой не ви поиска помощ, парите ще останат за вас. Ако ви поискат помощ още първия ден, ще дадете стоте лева и с това задачата ви е разрешена; не успеете ли първия ден, ще носите парите до края на седмицата. към беседата >>
- Ето как ще поставя задачата ви: през тази седмица всеки от вас ще носи в джоба си по сто лева, докато срещне някой беден, който ще иска помощ.
Сега ще ви дам една доста трудна задача. В разстояние на една седмица, като вървите из улиците и някой беден ви поиска пари, бръкнете в джоба си и колкото пари имате, дайте му ги! Да допуснем, че имате сто лева в джоба си – всичките ще дадете и ще останете без пет пари. Трудна задача! Ето как ще поставя задачата ви: през тази седмица всеки от вас ще носи в джоба си по сто лева, докато срещне някой беден, който ще иска помощ. Вие ще му ги дадете изведнъж; няма да се колебаете, нито ще избягвате просяците. Пък ако никой не ви поиска помощ, парите ще останат за вас. Ако ви поискат помощ още първия ден, ще дадете стоте лева и с това задачата ви е разрешена; не успеете ли първия ден, ще носите парите до края на седмицата. Когато учителят задава задачи, грижи ли се учениците откъде ще вземат тетрадки, пера и мастило? Като дадете парите на просяка, който е определен за вас, ще го попитате за името му и де живее. към беседата >>
- Парите ще носите в десния си джоб, а когато ги давате, ще бръкнете с лявата ръка и с нея ще ги подадете.
Този, на когото трябва да дадете парите, няма да седи на земята, но ще стане прав и така ще ви посрещне. Той е човекът, на когото Невидимият свят е пошепнал, че вие имате такава задача и го изпращат да му дадете тия сто лева. Той е определен от Невидимия свят. Ако искате, може да направите опита още през тази седмица. Ако пък сте заети, може да го отложите за идната седмица. Парите ще носите в десния си джоб, а когато ги давате, ще бръкнете с лявата ръка и с нея ще ги подадете. Всички хора носят парите си в левия джоб, а бъркат с дясната си ръка; вие ще направите обратно: ще извадите парите с лявата ръка от десния си джоб. Вие няма да търсите просяка: той сам ще ви намери, сам ще дойде при вас – той е ваш познат. към беседата >>
- Ако остана и втората година да служа при него, нито той, нито аз ще имаме пари в джоба си. (втори вариант)
Ами че ако аз стана слуга при някой милионер, още на втората година той ще раздаде половината от богатството си. Аз ще му кажа: не трябва на мене да дадеш богатството си, раздай го за Бога, раздай го на сиромасите! Ще служа при него, ще го науча да дава и ще си изляза тъй, както влязох. Това значи служене на Бога! Хем ще му измивам тиганите, хем ще го науча да дава. Ако остана и втората година да служа при него, нито той, нито аз ще имаме пари в джоба си. Ще тръгнем двамата без пет пари в ръка, ще се представим като слуги при някой богат човек и на третата година ще станем трима. Така, година след година ще се увеличаваме и ще продължаваме работата си. Питам: ако светът така осиромашее, сиромах ли ще бъде? – Не, богат ще бъде. Тогава ние ще им кажем: ние имаме пълната вяра, управлявайте вие това богатство! към втори вариант >>
- Ако остана и втората година да служа при него, нито той, нито азъ ще имаме пари въ джоба си.
Ами че ако азъ стана слуга при нѣкой милионеръ, още на втората година той ще раздаде половината отъ богатството си. Азъ ще му кажа: не трѣбва на мене да дадешъ богатството си, раздай го за Бога, раздай го на сиромаситѣ! Ще служа при него, ще го науча да дава и ще си излѣза тъй, както влѣзохъ. Това значи служене на Бога! Хемъ ще му измивамъ тиганитѣ, хемъ ще го науча да дава. Ако остана и втората година да служа при него, нито той, нито азъ ще имаме пари въ джоба си. Ще тръгнемъ двамата безъ петь пари въ рѫка, ще се прѣдставимъ като слуги при нѣкой богатъ човѣкъ и на третата година ще станемъ трима. Така, година слѣдъ година ще се увеличаваме и ще продължаваме работата си. Питамъ: ако свѣтътъ така осиромашѣе, сиромахъ ли ще бѫде? – Не, богатъ ще бѫде. Тогава ние ще имъ кажемъ: ние имаме пълната вѣра, управлявайте вие това богатство! към беседата >>
161. Най-малкото чувство, ООК , София, 24.6.1925г.,
- Представете си, че аз отивам някъде със скъсани дрехи и с празни джобове.
Ще обясня тази мисъл на ваш език, за да ме разберете по-добре. Представете си, че аз отивам някъде със скъсани дрехи и с празни джобове. Като ме видят, ще кажат: „Ние не искаме вашата философия, вървете си! “ Но представете си, че аз съм облечен много хубаво, накичен съм със скъпоценности, и вляза в някой дом. Щом ме видят, ще ме поканят на трапезата, ще ми се усмихнат и като им говоря, ще ме слушат. Като отворя чантата си, всички ще ме слушат с внимание. Каквото им кажа, ще го направят. към беседата >>
162. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925г.,
- Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя, да го пази, за живота на един човек. (втори вариант)
Те не се изваждат, а при това в тях има изваждане. Те не се умножават, а при това в тях има умножение. Те не се делят, а при това в тях има деление. Това са разумните събирания, изваждания, умножения и деления. И според този велик закон, когато извадиш едно число по Божествен начин, ти усещаш радост в себе си. Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя, да го пази, за живота на един човек. Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? В това време чува един вътрешен глас, който му казва: дай тоз камък! към втори вариант >>
- Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава радость, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ.
Тѣ не се изваждатъ, а при това въ тѣхъ има изваждане. Тѣ не се умножаватъ, а при това въ тѣхъ има умножение. Тѣ не се дѣлятъ, а при това въ тѣхъ има дѣление. Това сѫ разумнитѣ събирания, изваждания, умножения и дѣления. И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ радость въ себе си. Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава радость, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ. Дохожда при него една бѣдна вдовица и му казва: продаватъ сина ми робъ. Той е верующъ, но нѣмамъ срѣдства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? Въ това врѣме чува единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който му казва: дай тозъ камъкъ! към беседата >>
163. Теория и практика, ООК , София, 8.7.1925г.,
- Христос казва: „Който тръгва да проповядва Словото Божие, нито тържик на гърба ще вземе, нито тояга в ръка.“ Това значи: готови ли сте да тръгнете без пари в джоба и без хляб в торбата?
Казвам и на вас: ако тръгнете да проповядвате, скоро и вие ще бъдете поставени на изпит от Христа. Христос казва: „Който тръгва да проповядва Словото Божие, нито тържик на гърба ще вземе, нито тояга в ръка.“ Това значи: готови ли сте да тръгнете без пари в джоба и без хляб в торбата? Туряте ли в сметката си три дни да гладувате? Като тръгнете да проповядвате, няма да се качвате на кола, нито на кон, пеш ще вървите, на краката си ще уповавате. Освен това няма да нощувате в хотел, но ще излезете на някое поле и там, под открито небе и на зелената трева, ще прекарате нощта. Ако пък се нареди друго нещо, естествено да дойде – то ще бъде вече Божие благословение. Понякога Господ ще ви постави на различни изпитания. към беседата >>
- Той трябва да има в джоба си само един златен лев – нищо повече.
Казвам: ръката на окултния ученик трябва да бъде чиста, безкористна. Той трябва да има в джоба си само един златен лев – нищо повече. Гледам, някой човек минава покрай един автомобил и си казва: „Да имам пари, бих се качил сега на автомобил! “ Минава покрай някоя гостилница, казва си: „Да имам пари, бих влязъл вътре да се нахраня! “ Минава покрай някой магазин за дрехи и си казва: „Да имам пари, бих си купил дрехи, да не ходя тъй окъсан! “ Това са изкушения, това са желания, от които ще се стремите да се освободите. У вас трябва да се заражда чист, естествен подтик. към беседата >>
165. Силовите линии на доброто и злото, ООК , София, 15.7.1925г.,
- “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това.
Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов! “ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна дума – нищо от това. За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека. към беседата >>
166. Учтивият човек, МОК , София, 19.7.1925г.,
- След два-три дена се оглежда натук-натам, няма пари в джоба си.
И тъй, причината за песимистичните състояния, които се зараждат у младите и у старите хора, се дължи главно на неразумното използване на енергията на техния организъм, вследствие на което настава преждевременно изтощение на силите им. Например някой човек дава галаобяд на своите приятели и по този случай изхарчва всичките си средства. След това за цяла седмица той остава без пари и гладува. При това положение той изпада в песимизъм. Друг някой младеж, който следва в странство, получава от баща си пари за цял месец и той веднага отива на пазар и си купува ред нужни и ненужни вещи: пръстен, мушама, връзка, колан, билет за концерт, за театър и т.н. След два-три дена се оглежда натук-натам, няма пари в джоба си. Какво да прави цял месец без пари? Току виж, този млад човек изпадне в песимистично настроение. Питам: защо беше нужна мушамата на този човек? Казвате: „Все щеше да стане нужда да отиде на екскурзия.“ – Защо му беше нужен пръстен? – „Е, след четири-пет години все ще му дотрябва пръстен.“ – Не, и без пръстен може. към беседата >>
167. Разумни наблюдения, ООК , София, 5.8.1925г.,
- Някой път се случва обратното: всичко около тебе е лошо, тежко, пет пари нямаш в джоба си, бос си, гологлав, два дни си гладувал, а ти си бодър, весел, радостен.
Страданията са от разни категории, от различни видове. Някой път поводът за страданието е толкова дълбок, че не може да разберете отде идва. Ставаш сутрин: неразположен си, тежко ти е нещо на душата, като че цялата Земя е сложена отгоре ти. Ти се намираш в едно хипнотическо състояние, като че цялата Вселена се руши под краката ти. Не си болен, жена ти, децата ти са добре, а при това си много неразположен. Някой път се случва обратното: всичко около тебе е лошо, тежко, пет пари нямаш в джоба си, бос си, гологлав, два дни си гладувал, а ти си бодър, весел, радостен. Коя е причината за това? Вие може да кажете, че такава е Волята Божия. Вие може да кажете, че Волята Божия е такава само тогава, когато сте завършили своето развитие. Какво представлява Волята Божия? – Тя е резултат на нещо. към беседата >>
- Следователно, когато ви се случи някоя малка неприятност в живота, ще знаете, че това са извадените седем лева от джоба ви – някой ваш приятел е изплатил дълга ви.
Какво е отношението между извадените и внесените пари? Какво ще кажете сега? – „Парите ми се върнаха.“ Върнаха ли се парите ви? Същите пари ли са? – Не са същите. Следователно, когато ви се случи някоя малка неприятност в живота, ще знаете, че това са извадените седем лева от джоба ви – някой ваш приятел е изплатил дълга ви. Казвате: „Обраха ме, това нещо не трябваше да се случи! “ Не се безпокойте, някой ваш приятел е извадил парите ви. Когато ви дойде някоя малка радост, ще знаете, че същият ваш приятел е срещнал онзи, който има да ви дължи тия седем лева, извадил ги е от неговия джоб и ги туря във вашата кесия. Питам: този приятел, който едновременно изважда и внася парите в кесията ви, един и същ ли е? – Да, един и същ е той. към беседата >>
- Когато ви дойде някоя малка радост, ще знаете, че същият ваш приятел е срещнал онзи, който има да ви дължи тия седем лева, извадил ги е от неговия джоб и ги туря във вашата кесия.
Същите пари ли са? – Не са същите. Следователно, когато ви се случи някоя малка неприятност в живота, ще знаете, че това са извадените седем лева от джоба ви – някой ваш приятел е изплатил дълга ви. Казвате: „Обраха ме, това нещо не трябваше да се случи! “ Не се безпокойте, някой ваш приятел е извадил парите ви. Когато ви дойде някоя малка радост, ще знаете, че същият ваш приятел е срещнал онзи, който има да ви дължи тия седем лева, извадил ги е от неговия джоб и ги туря във вашата кесия. Питам: този приятел, който едновременно изважда и внася парите в кесията ви, един и същ ли е? – Да, един и същ е той. На добрите ще направи добро, а на злите – зло. Защо в единия случай, когато кесията ви е празна, вие се безпокоите, а в другия случай, когато имате пари, вие се радвате? В единия случай имате минус, а в другия – плюс. към беседата >>
- Ще я давате навсякъде, но в джоба ви все ще има една монета.
Този хляб ще има това свойство, че и цяла година да пътувате, все 100 грама ще си носите, все ще имате хляб. Хлябът ви няма да се намали. Ако ви дам една круша, през цялата година ще ядете тази круша, и все цяла ще бъде. Постоянно ще ядете от нея, без да можете да я изядете. Ако пък ви дам една златна монета, по този закон тя все ще си остане цяла. Ще я давате навсякъде, но в джоба ви все ще има една монета. Целия свят ще пропътувате с нея, и тя пак ще остане в джоба ви. Как ще си обясните този закон? Това показва, че Божественото постоянно се увеличава, увеличава до безкрайност. Това е красивото в живота! И когато ние приемаме този Божествен живот в нас по този начин именно – Бог да живее в нас и ние в Бога – този наш малък живот ще бъде сила. към беседата >>
170. Подпушване на светлината, СБ , В.Търново, 24.8.1925г.,
- Тези пък, които ни слушат, казват: „Ама че дърдорко – държа ни цели 2-3 часа.“ Казвам: ти можеш да говориш 3 часа само на някоя душа, която се е отворила, която е голям джобур, та тъкмо за 3 часа да се напълни.
Друго положение ще засегна. На тия, които обичате, вие давате повече, отколкото трябва. Това е една слаба черта, която съществува във всички хора, даже и в много религиозните, в много напредналите. Когато имаме много знания, даваме много, говорим много, но като се почувстваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трябва. Тези пък, които ни слушат, казват: „Ама че дърдорко – държа ни цели 2-3 часа.“ Казвам: ти можеш да говориш 3 часа само на някоя душа, която се е отворила, която е голям джобур, та тъкмо за 3 часа да се напълни. Когато говориш на този човек, той ще каже: „Сега съм доволен, напълниха ме.“ Ако този човек е някой малък джобур, ти като си му говорил 3 часа, той е преливал, преливал, че е окалял всичко наоколо. Не е лошо и това, на тази тиня ще изникне тревата. В дадения случай е важна етиката в обходата. Етика, етика ви е необходима! Трябва да бъдете разумни, да знаете тази нова обхода – не принудената, а естествената обхода. към беседата >>
- Когато говориш на този човек, той ще каже: „Сега съм доволен, напълниха ме.“ Ако този човек е някой малък джобур, ти като си му говорил 3 часа, той е преливал, преливал, че е окалял всичко наоколо.
Друго положение ще засегна. На тия, които обичате, вие давате повече, отколкото трябва. Това е една слаба черта, която съществува във всички хора, даже и в много религиозните, в много напредналите. Когато имаме много знания, даваме много, говорим много, но като се почувстваме изчерпани, отпаднали, изтощени, съжаляваме, че сме дали повече, отколкото трябва. Тези пък, които ни слушат, казват: „Ама че дърдорко – държа ни цели 2-3 часа.“ Казвам: ти можеш да говориш 3 часа само на някоя душа, която се е отворила, която е голям джобур, та тъкмо за 3 часа да се напълни. Когато говориш на този човек, той ще каже: „Сега съм доволен, напълниха ме.“ Ако този човек е някой малък джобур, ти като си му говорил 3 часа, той е преливал, преливал, че е окалял всичко наоколо. Не е лошо и това, на тази тиня ще изникне тревата. В дадения случай е важна етиката в обходата. Етика, етика ви е необходима! Трябва да бъдете разумни, да знаете тази нова обхода – не принудената, а естествената обхода. Вие, като срещнете някой брат, казвате: „Аз познавам този брат.“ – Не го познаваш. към беседата >>
- Сега имам всичко сто лева в джоба си, тях ще дам.“ Отива, намира един беден човек, купува му едни дрехи и казва: „Носи тези дрехи за мое здраве!
Намерете някой голям грешник и му кажете: „Братко, и тъй аз не съм спасен, поне тебе да спася.“ Платите ли дълговете му, ще се простят и вашите. Знаете ли какво е направил един голям скъперник, който никога в живота си не е правил добро? След като изгубил всичкото си богатство, започнал да се измъчва и да си казва: „Голям глупак, голям серсемин бях! Досега нито на един човек не помогнах, никому добро не направих. Не стига това, ами опълчих всички хора против себе си, опропастих много нещастни. Сега имам всичко сто лева в джоба си, тях ще дам.“ Отива, намира един беден човек, купува му едни дрехи и казва: „Носи тези дрехи за мое здраве! Аз нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господ.“ Друг един господин го проследява и като вижда туй проявление на скъперника, отпуща му един аванс от 100 000 лева. Значи Господ, като вижда, че той признава грешката си, че скъперничеството не е хубаво нещо, и пожелава в себе си да стане щедър, казва: „Ето една хубава черта в този човек! “ И тъй, щом дадеш всичко, Божието благословение ще дойде върху теб. Сега вие трябва да търсите по-добри хора от вас, но някой път трябва да търсите и по-лоши хора от вас. Защо? Някой път лъчите на Божествената светлина ще намерите при добрите хора, при светиите, тях ще търсите. към беседата >>
- Ти, като разбереш това нещо, иди след тях и им купи билета, защото днес те нямат нито пет пари в джоба си.
Та казвам: много братя и сестри нямат пари за билет, т.е. изпратен им е чекът, но не са го получили още. Ти, като разбереш това нещо, иди след тях и им купи билета, защото днес те нямат нито пет пари в джоба си. Той, като забогатее, ще ги плати. Няма да събирате пари по милост, а по любов. Този брат иска да дойде тук, а няма, горкият, билет. Не, за тия братя има приготвени специални билети. Ако на един кореспондент се дава специален билет за пътуване, защо на един наш брат да не се даде специален билет. към беседата >>
171. Високият връх, СБ , В.Търново, 25.8.1925г.,
- Виждаш го: вади от джоба си семки, яде, плюе – цял ден намира какво да яде.
Нашето тяло ще се трансформира, ще мине в един по-висок стадий на своето развитие. Туй тяло е живо, направено от живи клетки, с които ние сме тясно свързани. Обаче човек с неразумния си живот може да разврати своите клетки, а това ще се отрази и на духовния му живот. Например ако някой човек разврати клетките на стомаха си, той постоянно го възбужда и в неговата камара се издават укази, че трябва да се яде, трябва да се готви. Такива хора ще ги видиш, че постоянно мляскат. Виждаш го: вади от джоба си семки, яде, плюе – цял ден намира какво да яде. Такова дете цял ден иска да бозае. То едва заплаче и майката го туря да бозае. Ще кажете: „Е, дете е.“ – Не, това е глупаво разбиране на живота. Когато Бог изпраща това дете в света, Той е дал програма за неговото хранене: колко пъти на ден трябва да яде и каква храна да употребява. То трябва да се подчинява на тази програма. към беседата >>
172. Наряд и упътвания / Чистота и святост, СБ , В.Търново, 26.8.1925г.,
- Пък ако нямате треска, турете този хап в джоба си и намерете друг някой ваш брат, който има треска, и му го дайте. (втори вариант)
Когато страдате от треска и лекарят дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хинин ви дава, горчив хап. Вие му благодарите за този горчив хап, защото той ви лекува с него. Същото нещо е и по отношение на обидата от този ваш брат. Вие имате духовна треска, този брат ви е дал един горчив хап – хапнете го и треската ви ще премине. Пък ако нямате треска, турете този хап в джоба си и намерете друг някой ваш брат, който има треска, и му го дайте. Да си давате един на друг горчиви хапове – на това поне сте майстори. Аз ви похвалвам, вие имате доброто желание да се поправяте, само че хаповете ви са много големи, та не можете лесно да ги преглъщате. Рициновите хапове, които вземате, трябва да са малки, за да преминат лесно през гърлото ви. Така също трябва да са малки и горчивите хапове, които взаимно си разменяте. Ако са големи, не можете да ги преглъщате. към втори вариант >>
173. Дето и да идеш!, СБ , В.Търново, 29.8.1925г.,
- Сега е на гурбетчилък, ще се върне богат, с пълен джоб.
Колко далече ще иде майката? – Ще иде на половин километър разстояние и ще се върне, но тази работа за детето е много сериозна. Когато мъжът заминава някъде, жената също се замисля, и тя е едно голямо дете. Когато някой ваш близък човек умира, той отива на онзи свят, на бахчеванджилък, вие пак сте натъжени, сериозни. Казвам: не се тревожете, той ще се върне след 45 години. Сега е на гурбетчилък, ще се върне богат, с пълен джоб. към беседата >>
175. Късият път!, СБ , В.Търново, 6.9.1925г.,
- Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си.
Та първото нещо: като станем сутрин, ще помислим, че Бог е Любов. От тази Любов излиза извор, който протича към нас. Знаем ли, че Бог е Любов, ние ще възприемем туй течение. Ще отворим душата си чрез вярата и туй течение, като мине през нас, ще възстанови нарушеното равновесие. Ако Бог е с нас и ако ние имаме Божията Любов, от какво трябва да се плашим? Например аз ще пътувам за София, но нямам пет пари в джоба си. Трябва ли да мисля, да се безпокоя, че нямам пари за билет? Нали Бог ми е дал здрави крака? Аз ще тръгна пеш, ще се радвам, че имам здрави крака. Пътуването пеш има някаква привилегия. Ще се спра в няколко села, ще се поразговоря с този-онзи и за седем дни все ще стигна. към беседата >>
176. Великият закон, НБ , Русе, 11.10.1925г.,
- Тогава ти ще се намираш като пред чешма, при която можеш да дойдеш с един голям джобур, или с една голяма кофа и да я напълниш, колкото искаш, но с условие сам да си ги носиш. (втори вариант)
Ако моите възгледи за тебе са неизменни, аз ще ти дам достъп в дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво аз мисля, но как живея, това е важното. За да се разреши един въпрос, три важни фактора трябва да се съединят в едно: вашата мисъл, вашето чувство и вашето действие, и вие трябва да бъдете последователни във всички моменти. Ти можеш да питаш, има ли Господ, или не, но ще познаеш по това, когато поискаш 1,000 лева на заем и чуеш: заповядай! После поискаш други 2,000 лева и пак чуеш: заповядай! Тогава ти ще се намираш като пред чешма, при която можеш да дойдеш с един голям джобур, или с една голяма кофа и да я напълниш, колкото искаш, но с условие сам да си ги носиш. Изобилие трябва на хората! Такова изобилие, че да се изморят хората и да кажат: достатъчно е това! към втори вариант >>
- Не е важно, дали е право или не, но аз ще ти дам едно правило: като опяваш, освен, че не трябва да взимаш пари, но на всяка бедна вдовица ще дадеш нещо от джоба си. (втори вариант)
Да, но като отиде в църквата да опява някого, иска след това пари. Казват му: нямаме пари. Не, аз без пари не опявам – и отбелязва в тефтера си. Тогава нека да бъдем последователни във великия живот, във великата Любов, която разрешава основно въпросите, която туря за основа на живота братството, не това братство, което съществува само ден и половина, но братството, което устоява на всички изпитания. Един свещеник ми казва: „Вашето учение не е право“. Не е важно, дали е право или не, но аз ще ти дам едно правило: като опяваш, освен, че не трябва да взимаш пари, но на всяка бедна вдовица ще дадеш нещо от джоба си. После, като отидеш на съда да кълнеш някого, освен, че не трябва да направиш това, но ще напълниш джоба си и ще дадеш на тия, които се съдят, за да не се смразяват. Тогава вие ще кажете: ами де ще му излезе краят? Краят ли? Имайте вяра, че Господ не ви е поставил на земята да вършите тия неща, но да изпълните Неговата воля, както трябва. Да изчезнат тия лъжи от света! към втори вариант >>
- После, като отидеш на съда да кълнеш някого, освен, че не трябва да направиш това, но ще напълниш джоба си и ще дадеш на тия, които се съдят, за да не се смразяват. (втори вариант)
Казват му: нямаме пари. Не, аз без пари не опявам – и отбелязва в тефтера си. Тогава нека да бъдем последователни във великия живот, във великата Любов, която разрешава основно въпросите, която туря за основа на живота братството, не това братство, което съществува само ден и половина, но братството, което устоява на всички изпитания. Един свещеник ми казва: „Вашето учение не е право“. Не е важно, дали е право или не, но аз ще ти дам едно правило: като опяваш, освен, че не трябва да взимаш пари, но на всяка бедна вдовица ще дадеш нещо от джоба си. После, като отидеш на съда да кълнеш някого, освен, че не трябва да направиш това, но ще напълниш джоба си и ще дадеш на тия, които се съдят, за да не се смразяват. Тогава вие ще кажете: ами де ще му излезе краят? Краят ли? Имайте вяра, че Господ не ви е поставил на земята да вършите тия неща, но да изпълните Неговата воля, както трябва. Да изчезнат тия лъжи от света! Онзи, когото Бог е поставил на известна служба на земята, трябва да постъпва другояче. към втори вариант >>
- Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ.
Ако моитѣ възгледи за тебе сѫ неизмѣнни, азъ ще ти дамъ достѫпъ въ дома си, и ще ти кажа: опитай ме! Не какво азъ мисля, но какъ живѣя, това е важното. За да се разрѣши единъ въпросъ, три важни фактора трѣбва да се съединятъ въ едно: вашата мисъль, вашето чувство и вашето дѣйствие, и вие трѣбва да бѫдете послѣдователни въ всички моменти. Ти можешъ да питашъ, има ли Господь, или не, но ще познаешъ по това, когато поискашъ 1,000 лева на заемъ и чуешъ: заповѣдай! Послѣ поискашъ други 2,000 лева и пакъ чуешъ: заповѣдай! Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма кофа и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ. Изобилие трѣбва на хората! Такова изобилие, че да се изморятъ хората и да кажатъ: достатъчно е това! към беседата >>
- Не е важно, дали е право или не, но азъ ще ти дамъ едно правило: като опѣвашъ, освѣнъ, че не трѣбва да взимашъ пари, но на всѣка бѣдна вдовица ще дадешъ нѣщо отъ джоба си.
Да, но като отиде въ църквата да опѣва нѣкого, иска следъ това пари. Казватъ му: нѣмаме пари. Не, азъ безъ пари не опявамъ – и отбелѣзва въ тевтера си. Тогава нека да бѫдемъ послѣдователни въ великия животъ, въ великата Любовь, която разрѣшава основно въпроситѣ, която туря за основа на живота братството, не това братство, което сѫществува само день и половина, но братството, което устоява на всички изпитания. Единъ свещеникъ ми казва: „Вашето учение не е право“. Не е важно, дали е право или не, но азъ ще ти дамъ едно правило: като опѣвашъ, освѣнъ, че не трѣбва да взимашъ пари, но на всѣка бѣдна вдовица ще дадешъ нѣщо отъ джоба си. Послѣ, като отидешъ на сѫда да кълнешъ нѣкого, освѣнъ, че не трѣбва да направишъ това, но ще напълнишъ джоба си и ще дадешъ на тия, които се сѫдятъ, за да не се смразяватъ. Тогава вие ще кажете: ами дѣ ще му излѣзе краятъ? Краятъ ли? Имайте вѣра, че Господь не ви е поставилъ на земята да вършите тия нѣща, но да изпълните Неговата воля, както трѣбва. Да изчезнатъ тия лъжи отъ свѣта! към беседата >>
- Послѣ, като отидешъ на сѫда да кълнешъ нѣкого, освѣнъ, че не трѣбва да направишъ това, но ще напълнишъ джоба си и ще дадешъ на тия, които се сѫдятъ, за да не се смразяватъ.
Казватъ му: нѣмаме пари. Не, азъ безъ пари не опявамъ – и отбелѣзва въ тевтера си. Тогава нека да бѫдемъ послѣдователни въ великия животъ, въ великата Любовь, която разрѣшава основно въпроситѣ, която туря за основа на живота братството, не това братство, което сѫществува само день и половина, но братството, което устоява на всички изпитания. Единъ свещеникъ ми казва: „Вашето учение не е право“. Не е важно, дали е право или не, но азъ ще ти дамъ едно правило: като опѣвашъ, освѣнъ, че не трѣбва да взимашъ пари, но на всѣка бѣдна вдовица ще дадешъ нѣщо отъ джоба си. Послѣ, като отидешъ на сѫда да кълнешъ нѣкого, освѣнъ, че не трѣбва да направишъ това, но ще напълнишъ джоба си и ще дадешъ на тия, които се сѫдятъ, за да не се смразяватъ. Тогава вие ще кажете: ами дѣ ще му излѣзе краятъ? Краятъ ли? Имайте вѣра, че Господь не ви е поставилъ на земята да вършите тия нѣща, но да изпълните Неговата воля, както трѣбва. Да изчезнатъ тия лъжи отъ свѣта! Онзи, когото Богъ е поставилъ на извѣстна служба на земята, трѣбва да постѫпва другояче. към беседата >>
177. Време и сила, МОК , София, 15.11.1925г.,
- Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. (втори вариант)
" „Не се безпокой! Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре." Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. Той е символ, с който природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скърбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. към втори вариант >>
- Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал.
Щом аз ти кукуригам, работите ще се наредят добре.“ Когато някой човек заболее и в това време петелът се спре пред прага на къщата му и започне да кукурига, това показва, че този човек ще оздравее. Дето петел кукурига, всички работи се нареждат добре. Кукуригането внася приятност, лекота в душата на човека. То е символ, с който Природата си служи, когато иска да изрази нещо. Между кукуригането на петела и състоянието на човека има известна връзка. Когато човек е тъжен, скръбен, нека носи в джоба си по малко царевица или жито, та като чуе, че някой петел изкукурига, веднага да му подхвърли няколко зрънца и да благодари, че петелът е изкукуригал. Това показва, че скръбта му ще се превърне в радост. към беседата >>
178. Козативни сили, ООК , София, 18.11.1925г.,
- Този човек често побутва джоба си и казва: „Пълен ли е джобът, и умът ти ще стига; нямаш ли пари, нищо не струваш." Такъв е човекът на числото две.
Човек може да измени тоновете на тази гама. Гамите не са абсолютни закони, те търпят промени. Дробта 2/3 представлява човек с крайно отстъпчив характер. Той е съгласен с всички хора само за да живее в мир и съгласие. В това отношение той е като калта, можеш да я месиш, както искаш. Този човек често побутва джоба си и казва: „Пълен ли е джобът, и умът ти ще стига; нямаш ли пари, нищо не струваш." Такъв е човекът на числото две. Тройката обаче внася равновесие. След това ти отиваш при един човек, който представлява дробта , и му казваш: „Хайде, да направиш еди-каква си работа." Той ще ти каже: „Почакай малко, тази работа трябва да се обмисли, да се види какви са условията; ако условията благоприятстват, тогава ще предприема работата, но дотогава не мога да дам дума." Този човек мисли вече. И след това, като обмисли всичко, той казва: „Господине, това мога да направя за тебе, онова не мога." Честно и справедливо ще ви докаже, защо именно не може да направи нищо. Той никога не лъже, но искрено ще ти каже: „Сега моите работи не позволяват да направя за тебе това, което искаш, но след една година ще ти услужа." Най-после дохождате до човека, който представлява дробта 1/2. Той е крайно взискателен, намира погрешки във всички хора и малките неща прави големи. към беседата >>
179. Видя го Исус, НБ , София, 6.12.1925г.,
- За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце.
Някой говорят против огледалото, но в света има едно физическо огледало, има и едно духовно огледало. И за да спасите дъщеря си, или сина си от какъв и да е порок, ще ви съветвам да спазвате едно правило: нека се оглеждат! Срещам някой човек, огледам се в него, видя хубава черта казвам си: бих желал и аз да имам тази черта. Единственото нещо, което ни препятства е, че не можем да запомним своя образ. Като се оглеждам в огледалото, ще видя една своя черта, която не харесвам и ще искам да я поправя. За в бъдеще, учителят трябва да казва на своите ученици, момченца и момиченца, да си носят в джоба по едно хубаво, кръгло огледалце. Скарат се някое момченце и момиченце, учителят ще им каже: я си извадете огледалцата и се огледайте! Децата като се огледат, ще се поусмихнат и учителят ще започне своята лекция. А сега, като се скарат някои деца, учителят ще каже: “Слушай там, Добчо, знаеш ли защо баща ти те е изпратил в училището? ” Хем-хм – не знае. – Не зная, Господин Учителю! към беседата >>
180. Служене на Бога и на себе си, ООК , София, 9.12.1925г.,
- Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща.
Дойдат, нахранят се и излизат. Чакай, аз ще им дам един добър урок! " Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане. към беседата >>
- Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават.
" Той сваля първата фирма на гостилницата, написва втора, по свое разбиране и я закачва на вратата: „Нищо даром не се дава! " И като го запитвали коя е причината за тая промяна, той отговарял: „Понеже господарят ми осиромаша и не може повече да издържа гостилницата безплатно, той реши, щото всеки, който влиза в гостилницата да се храни, да плаща." Всички клиенти на тази гостилница идват, четат надписа, разговарят помежду си: няма какво, щом господарят е осиромашал, трябва да се плаща, да се закрепи гостилницата, защото друга, подобна на нея, не може да се намери, храната е първокласна, а при това и гостилничарят чист, спретнат. И продължавали абонатите на гостилницата да идват и да си отиват, да си плащат, но сериозно се замислят какво стана, че господарят тъй осиромаша. Обаче никой не знае истината, че парите отиват в джоба на гостилничаря, на когото Бог не е престанал да плаща. Това значи „служене на себе си". Бог плаща на гостилничаря, но въпреки това той събира в джоба си и парите, които приходящите в гостилницата дават. Няма нищо лошо, нищо престъпно в това, че гостилничарят взима пари, но престъплението седи в лъжата, която той изнася пред хората, че господарят му е осиромашал и няма възможност да издържа гостилницата. Всеки, който служи на себе си, пише на своята гостилница: Моят господар осиромаша и няма възможност повече да поддържа гостилницата, не може вече даром да дава. „Служене на себе си", това е закон на слизане. „Служене на Бога", това е закон на възлизане, на възкачване. Казвам: Човек може да живее и във втория закон „служене на себе си", но при какви случаи? към беседата >>
- Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл.
Представете си, че вие идвате втори път на урок при мен и аз написвам на много листчета „Бог е Любов" и раздавам на всички по едно от тези написани листчета. Всеки от вас погледне листчето, прочете го и го мушне някъде из джобовете си - не го интересува този въпрос, защото не го разбира в неговия дълбок смисъл. Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат? Вината не е в мен, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета. към беседата >>
181. Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща), ИБ , БС , София, 18.12.1925г.,
- Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се.
Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. към беседата >>
- Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си.
Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. към беседата >>
182. Добрата земя, НБ , София, 20.12.1925г.,
- – Ама нямам нито пет пари в джоба си.
Но гледам, на другия ден тази болка дошла и в него, и той се превива и казва: превивам се пред реалността. Някой беден човек, на когото жена му умира, отива при доктора и казва: "Господин докторе, жена ми умира! " “Е”, казва докторът, “файтон можеш ли да ми пазариш? ” – Не мога. “Щом не можеш, и аз не мога да дойда у вас”. – Ама нямам нито пет пари в джоба си. За бедните хора има определени доктори от държавата, иди на еди-коя си улица, там ще намериш някой от тия лекари, който ще може да прегледа жена ти. Този професор е от високопоставените, той не се занимава с дрипавите единици. Той казва: аз не се занимавам с дрипавите единици. Ами с кои? – С облечените единици се занимавам.Коя е дрипавата единица? към беседата >>
184. Три вида служене, ООК , София, 23.12.1925г.,
- В това време невидимият свят го поставя на изпит, като го лишава от всички средства за живеене, оставя го без пет пари в джоба.
Да допуснем, че някой човек е свършил четири факултета, минава за учен и започва да проповядва на хората морал, как трябва да живеят, какви отношения трябва да съществуват помежду им и т.н. В това време невидимият свят го поставя на изпит, като го лишава от всички средства за живеене, оставя го без пет пари в джоба. Той се намира в чудо, не знае какво да прави. Ходи натук-натам, мисли отде да намери пари назаем. Да поиска от другарите си, не смее - честолюбието му не позволява. Най-после той се отправя към дома на един богат човек и казва: „Дали ще се реша да му поискам пари или няма да се реша, не зная; каквото случаят ми донесе, това ще направя." Влиза в дома на богаташа. Поканват го да почака малко, докато домакинът на къщата си дойде. към беседата >>
- Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си.
Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин Ходжа, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си. Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си. Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му. Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си. Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите? " -„ 99 лири." „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма да ги вземеш, ако не са сто? " Настрадин Ходжа му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден да остави още една." към беседата >>
- Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му.
Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин Ходжа, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си. Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си. Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му. Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си. Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите? " -„ 99 лири." „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма да ги вземеш, ако не са сто? " Настрадин Ходжа му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден да остави още една." към беседата >>
- Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си.
Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин Ходжа, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си. Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си. Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му. Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си. Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите? " -„ 99 лири." „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма да ги вземеш, ако не са сто? " Настрадин Ходжа му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден да остави още една." към беседата >>
186. Разковничето, ООК , София, 6.1.1926г.,
- Нямате пет пари в джоба си, кажете: „Вяра!
Вие искате да ви се даде един ключ. Вярата, това е ключът, с който трябва да работите. Обезсърчите ли се, кажете: „Вяра! " Срещнете някоя мечка на пътя си, кажете: „Вяра! " Мечката ще мине и замине покрай вас, без да ви причини някаква пакост. Нямате пет пари в джоба си, кажете: „Вяра! " Нямате приятели, кажете: „Вяра! " Няма да мине много време и приятелите ви един след друг ще дойдат при вас. Вяра трябва на хората, а не вярвания! Да вярваме в Бога без никакво колебание и съмнение, да знаем, че живеем в разумен свят, това е великото, славното в живота. И тогава всички, които са около нас, ще разберат, че ние имаме жива вяра в себе си. към беседата >>
187. Каквото става, ООК , София, 13.1.1926г.,
- Той казва: „Ти не можеш да туриш в главата ми повече от това, което Бог е определил да влезе." Той е благодарен на това, което Бог му е дал и казва: „Аз предпочитам да си остана кон, както Бог ме е създал, отколкото да стана такъв философ, какъвто вие искате да ме направите." Нима положението на актьора, който няма пет пари в джоба си, но играе роля на цар, е по-добро от положението на един селянин, който има десет декара земя?
Всеки човек, бил той учен или прост, повече или по-малко способен, силен или слаб, е изпратен на земята със специална задача, която само той може да свърши. Не мислете, че вие можете да измените неговата задача. Ако се считате за много учен, превърнете коня в човек. Вие може да го поставите в палат, да му дадете най-добри условия на живот, можете да го научите да смята дори, но оставите ли този кон самичък, той по никой начин не може да предаде знанието си на друг кон. Конят означава забит кол. Той казва: „Ти не можеш да туриш в главата ми повече от това, което Бог е определил да влезе." Той е благодарен на това, което Бог му е дал и казва: „Аз предпочитам да си остана кон, както Бог ме е създал, отколкото да стана такъв философ, какъвто вие искате да ме направите." Нима положението на актьора, който няма пет пари в джоба си, но играе роля на цар, е по-добро от положението на един селянин, който има десет декара земя? към беседата >>
190. Микроскопическите добрини, МОК , София, 14.2.1926г.,
- – Не, който е милосърден и състрадателен, той ще се спре пред децата, ще им даде няколко лева за птичката, ще я тури в джоба си и след малко ще я пусне на свобода.
Ако вие като хора не си съчувствате, не може да става въпрос за съчувствие към животните и растенията. Някой минава покрай няколко деца и вижда, че те си играят с една птичка, измъчват я. Той спира пред тях, поглежда ги, засмива се и си заминава. Той казва: „Птичка е това! “ Значи щом е птичка, може да се измъчва. – Не, който е милосърден и състрадателен, той ще се спре пред децата, ще им даде няколко лева за птичката, ще я тури в джоба си и след малко ще я пусне на свобода. Следователно страданията и мъчнотиите, които човек преживява, не са нищо друго освен затвор, клетка, в която немирни деца са го поставили, за да го измъчват. към беседата >>
191. Позвах сина си, НБ , София, 14.2.1926г.,
- Ако вие носите ябълчно семенце хиляди години в джоба си, какво ще научите?
За обикновения ум няма нищо особено, из Египет позвал Сина си. Някой казва: аз съм ходил в Египет, видял съм пирамидите, видял съм мумиите, видял арабите, които живеят там. Той мисли, че това е Египет. Някой може да казва, че е видял ябълчните семенца. Не, има друг метод за разглеждане на нещата. Ако вие носите ябълчно семенце хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите един скъпоценен камък хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите една скъпоценна книга хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите някои ценни идеи в душата си хиляди години и ги държите като светиня, какво ще научите? към беседата >>
- Ако носите един скъпоценен камък хиляди години в джоба си, какво ще научите?
Някой казва: аз съм ходил в Египет, видял съм пирамидите, видял съм мумиите, видял арабите, които живеят там. Той мисли, че това е Египет. Някой може да казва, че е видял ябълчните семенца. Не, има друг метод за разглеждане на нещата. Ако вие носите ябълчно семенце хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите един скъпоценен камък хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите една скъпоценна книга хиляди години в джоба си, какво ще научите? Ако носите някои ценни идеи в душата си хиляди години и ги държите като светиня, какво ще научите? към беседата >>
192. Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице), МОК , София, 21.2.1926г.,
- Бръквате в джоба си, но не намирате нищо.
Представете си мислено, че отивате в дома на една бедна вдовица с няколко малки деца. Майката цял ден тича, работи, за да изкара за хляба на децата си. Като си представите тежкото положение на тази вдовица, проследете какви чувства се събуждат у вас. След това огледайте се в огледалото да видите какъв израз има лицето ви. После си представете, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е радостта на лицето ви. Като направите този опит мислено, направете го и в действителност. Само по този начин ще можете да развиете в себе си милосърдието. към беседата >>
194. Живите закони на добродетелите, ООК , София, 10.3.1926г.,
- Представете си, че имате да плащате полица от 25,000 лева, а нямате пет пари в джоба си.
Ето защо молитвата е необходимост за него. И Христос, и светиите са се молили. Каква нужда имаше Христос да се моли? Каква нужда имаха светиите, пророците и апостолите да се молят? Всеки човек, малък и голям, светия и обикновен, трябва да се моли. Представете си, че имате да плащате полица от 25,000 лева, а нямате пет пари в джоба си. Какво ще правите? Ще отидете при един свой приятел и ще му кажете: „Моля ти се, услужи ми с каквато сума можеш, защото утре имам полица от 25,000 лева“. – „Нямам повече, освен 1000 лева.“ – „Добре, ще благодаря и на тях.“ Взимаш тези 1000 лева, но ти остават още 24,000 лева. След това отиваш при втори приятел. Искаш и от него толкова. към беседата >>
- Та по някой път и ние слизаме в джобурите на дявола, да събираме мед и после ставаме въртоглави, започваме да философстваме.
Та по някой път и ние слизаме в джобурите на дявола, да събираме мед и после ставаме въртоглави, започваме да философстваме. Докато в твоето сърце не дойде мир, не настане тишина, не изчезнат противоречията и докато мислиш,че светът е лош, че животът не е добре организиран, а само ти си умен и добър, ти не си на права посока. Аз казвам: всички онези философи, писатели, които имат противоречиви възгледи за живота или за природата, те са под един знаменател. Те са хора от школата на мравките, от школата на пчелите. А всички онези философи, които казват, че ние започваме от сега нататък науката, това са хората на истинската наука, това са хората на бъдещето, хората на съзнателния живот. към беседата >>
196. Мозъчни наслоявания, ООК , София, 24.3.1926г.,
- Искаш да си купиш нещо, пипаш джоба си, пет пари нямаш – пак се радвай.
По какво познавате човека, у когото Божественото не е пробудено? Той е подложен на големи промени: ту се радва, ту скърби. Станеш сутрин, скръбен си – радвай се; забелязваш в себе си, че умът ти се взима – радвай се; речеш да ходиш, усещаш краката си слаби, не те държат – радвай се. Искаш да си купиш нещо, пипаш джоба си, пет пари нямаш – пак се радвай. Радвай се на всички състояния, през които минаваш. Опитвай ги, поучавай се от тях. Те са в реда на нещата. Така постъпва разумният човек. Той разбира своите състояния и правилно ги тълкува. към беседата >>
197. Малкото съпротивление, МОК , София, 11.4.1926г.,
- На- хранва се добре и бърка в джоба си да извади пари, да плати обяда си. (втори вариант)
Щом придобие малко смелост, ще го заставят да пипне заспала змия зимно време. Като привикне и на това, той няма вече да се страхува от змия. Следователно това, от което се е уплашил, ще му послужи като лекарство. От змия се е разболял, със змия ще се излекува. Друг случай: ученик влиза в гостилница, поръчва да му донесат ядене. На- хранва се добре и бърка в джоба си да извади пари, да плати обяда си. Обаче оказва се, че няма пет пари в джоба си. Той се стресва силно и заболява от неврастения. За да се излекува, друг някой, който знае причината за неговото заболяване, трябва да го заведе два-три пъти на гостилница, когато е сигурен, че пак няма пари. По този начин той ще го постави в същото положение - пак да се стресне от нямане на пари. Това стряскане ще стане причина да изкорени болестта му, която някога се е причинила от подобно стряскане. към втори вариант >>
- Обаче оказва се, че няма пет пари в джоба си. (втори вариант)
Като привикне и на това, той няма вече да се страхува от змия. Следователно това, от което се е уплашил, ще му послужи като лекарство. От змия се е разболял, със змия ще се излекува. Друг случай: ученик влиза в гостилница, поръчва да му донесат ядене. На- хранва се добре и бърка в джоба си да извади пари, да плати обяда си. Обаче оказва се, че няма пет пари в джоба си. Той се стресва силно и заболява от неврастения. За да се излекува, друг някой, който знае причината за неговото заболяване, трябва да го заведе два-три пъти на гостилница, когато е сигурен, че пак няма пари. По този начин той ще го постави в същото положение - пак да се стресне от нямане на пари. Това стряскане ще стане причина да изкорени болестта му, която някога се е причинила от подобно стряскане. Затова е казано в поговорката: „Клин клин избива." Щом целта е постигната, този човек, който се е наел с лекуване на болния, ще плати на гостилничаря вместо него. към втори вариант >>
198. Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек, МОК , София, 18.4.1926г.,
- Ще извади 400 лева от джоба си и ще замине. (втори вариант)
Съвременните хора обичат работите им да се уреждат изведнъж, почти без усилия. Като не успяват в нещо, те роптаят, протестират, искат да се наложат на Природата. Обаче каквото и да правят, в края на краищата виждат, че нещата не стават така, както ги желаят. Например някой иска да замине за Варна. Какво по-лесно от това? Ще извади 400 лева от джоба си и ще замине. Тръгва той от приятел на приятел да иска пари назаем, но те нямат да му услужат с цялата сума. Един му дава 50 лева, друг - 20 лева, трети - 30 лева и т.н. Той се принуждава да събира тия пари на части, на всекиго да разправя защо трябва да отива във Варна, кога ще върне парите им и т.н. Както виждате, работата не става, както той я желае. Не само това, но ако не изплати задълженията си според обещанията, които е дал на приятелите си, Природата ще го държи отговорен. към втори вариант >>
199. Ще бъде жив, НБ , София, 9.5.1926г.,
- Синът му отива на бакалницата, взима едно кило масло от 60-те лв., а 10-те лева задържа за себе си като ги скрива в джоба си.
Ще ви приведа един пример, да видите откъде иде злото в света. Дядо Цоко, един български гражданин, който живял в един провинциален град, изпраща един ден своето 15-годишно момче на бакалина със следната поръчка: ще отидеш на бакалницата ”Бяла риба”, където има четири качества дървено масло - от 40 лв., от 50 лв., от 60 лв. и от 70 лв. Ти ще вземеш един килограм от най-хубавото масло, което струва 70 лв. Синът му отива на бакалницата, взима едно кило масло от 60-те лв., а 10-те лева задържа за себе си като ги скрива в джоба си. Връща се при баща си и му подава маслото. Бащата го пита: взе ли синко? Взех. От кое масло? От 70-те лева. Питам: защо синът лъже баща си? към беседата >>
- Няма нито един, който да не е взимал нещо скришом от джоба на баща си.
Питам: защо синът лъже баща си? Защо не му каже: татко, дай ми 10 лева, трябват ми за нещо? Кои са вътрешните причини, които карат това дете, едва 15-годишно, да не поиска от баща си 10 лева, ами да ги скрива? Той търгува с баща си. Кой от вас, обаче не е взимал скришом от баща си пари? Няма нито един, който да не е взимал нещо скришом от джоба на баща си. Туй чувство у децата, да пооткраднат нещо от баща си, аз наричам невъзпитаност. Такова дете няма любов към баща си, няма любов и към майка си. С тази кражба то е внесло първата отрова в себе си. Ако това дете не се изповяда, не може да изправи живота си.Така човек спира своята еволюция. Много народи, като са лъгали, спрели са своята еволюция и по този начин са изчезнали. към беседата >>
200. Целомъдрие и великодушие, ООК , София, 12.5.1926г.,
- Някое малко дете, момченце, напипа джоба на баща си и без негово знание взима един лев.
Същото може да се каже и за жената: целомъдрена жена е тази, която никога не изгаря; великодушна жена е тази, която никога не може да се удави. Нещастието на съвременните хора седи в това, че мъжете, хвърлени във водата, се удавят, а жените, хвърлени в огъня, изгарят. Под думата вода в дадения случай разбираме света. За пример, някой човек става търговец, започва да лъже и в скоро време пропада. Някога хората се лъжат за няколко гроша само, а с това си причиняват големи пакости. Някое малко дете, момченце, напипа джоба на баща си и без негово знание взима един лев. Майката се радва, че нейният Драганчо сам взел от баща си един лев. Малкият Драганчо не трябва да пипа в джоба на баща си. Напротив, ако намери един лев, паднал от джоба на баща му, той трябва да му го даде и да не се учи сам да пипа. И след това, ако бащата иска, може да даде на детето си, колкото намери за добре. към беседата >>
- Малкият Драганчо не трябва да пипа в джоба на баща си.
Под думата вода в дадения случай разбираме света. За пример, някой човек става търговец, започва да лъже и в скоро време пропада. Някога хората се лъжат за няколко гроша само, а с това си причиняват големи пакости. Някое малко дете, момченце, напипа джоба на баща си и без негово знание взима един лев. Майката се радва, че нейният Драганчо сам взел от баща си един лев. Малкият Драганчо не трябва да пипа в джоба на баща си. Напротив, ако намери един лев, паднал от джоба на баща му, той трябва да му го даде и да не се учи сам да пипа. И след това, ако бащата иска, може да даде на детето си, колкото намери за добре. към беседата >>
- Напротив, ако намери един лев, паднал от джоба на баща му, той трябва да му го даде и да не се учи сам да пипа.
За пример, някой човек става търговец, започва да лъже и в скоро време пропада. Някога хората се лъжат за няколко гроша само, а с това си причиняват големи пакости. Някое малко дете, момченце, напипа джоба на баща си и без негово знание взима един лев. Майката се радва, че нейният Драганчо сам взел от баща си един лев. Малкият Драганчо не трябва да пипа в джоба на баща си. Напротив, ако намери един лев, паднал от джоба на баща му, той трябва да му го даде и да не се учи сам да пипа. И след това, ако бащата иска, може да даде на детето си, колкото намери за добре. към беседата >>
201. Ще ми изявиш, НБ , София, 16.5.1926г.,
- Щом ти се яде, ти можеш да влезеш в тази гостилница, но ще бъдеш много честен и ще кажеш на гостилничаря: приятелю, искам да си хапна малко, но нямам в джоба си нито пет пари.
Та мнозина казват: да си поживеем. Казва: да, ти можеш да влезеш в тази гостилница, но живата природа ще ти даде един добър урок. Тя ще те наложи по всички правила и като излизаш, ще викаш: вай-вай-вай! Някой казва: аз се разболях. Не, това значи, че природата иска да плащаш. Щом ти се яде, ти можеш да влезеш в тази гостилница, но ще бъдеш много честен и ще кажеш на гостилничаря: приятелю, искам да си хапна малко, но нямам в джоба си нито пет пари. Бъди тъй добър да ми услужиш. Честен трябва да бъдеш, да не лъжеш! Гостилничарят ще те погледне отгоре до долу, ще си помисли малко, но все ще ти даде нещо. Ако обаче влезеш в тази гостилница и се представиш като някой барон, ще те набият, както природата знае да бие. Сегашните хора се представляват за много честни, казват: аз съм честен човек. към беседата >>
- Да, но не и за отворените джобове.
Какво показват днес скритите джобове у хората? Че не сме от много културните хора. Турете няколко банкноти в джобовете си и идете по треновете, да видите колко са културни софиянци. Това не е само в София, но и в Лондон, и в Париж, и в Берлин, и в Москва - навсякъде ще срещнете същото нещо. Казвате: ние сме много културни хора. Да, но не и за отворените джобове. Днес хората си правят повече вътрешни джобове. Питам: защо не ги туряте малко отзад или отпред, а точно под ръката? В това е спасението. Човек, като понатисне малко с ръката, сигурен е, че парите са на мястото си. И после казвате: ние сме културни хора. към беседата >>
- Днес хората си правят повече вътрешни джобове.
Че не сме от много културните хора. Турете няколко банкноти в джобовете си и идете по треновете, да видите колко са културни софиянци. Това не е само в София, но и в Лондон, и в Париж, и в Берлин, и в Москва - навсякъде ще срещнете същото нещо. Казвате: ние сме много културни хора. Да, но не и за отворените джобове. Днес хората си правят повече вътрешни джобове. Питам: защо не ги туряте малко отзад или отпред, а точно под ръката? В това е спасението. Човек, като понатисне малко с ръката, сигурен е, че парите са на мястото си. И после казвате: ние сме културни хора. Казвам: да, вие сте хора на вътрешните джобове. към беседата >>
202. Склонности и разнообразие, МОК , София, 23.5.1926г.,
- Достатъчно е идейният човек само да извади това ножче от джоба си, за да може моментално да подчини външните условия на своята воля.
Всеки човек трябва да има една основна идея, с която може да си служи при всички мъчнотии и опасности в живота си. Ако вие сте идеалист, но един октопод може да сграбчи крака ви и да ви задържи във водата, никакъв идеалист не сте. Идейният човек трябва да има ножче, с което да прерязва щипците на мъчнотиите и на противодействията. Вън от водата той не си служи с ножчето; обаче щом влезе във водата, той е първият, който се противопоставя на злото. Всички маги от най-стари времена са носили със себе си такива ножчета с две остриета: едното острие представлява тяхното сърце, а другото – техният ум. Достатъчно е идейният човек само да извади това ножче от джоба си, за да може моментално да подчини външните условия на своята воля. Той никога не се обезсърчава. Че три дни гладувал, че нямал обуща на краката си, че хората го хокали – той всичко побеждава заради идеята, която носи в себе си. към беседата >>
- За да не го нападне някой, той взел два револвера в джоба си.
Всички идейни хора взаимно си помагат. Те представляват сила, която никой в света не е в състояние да победи. Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че те имат идеи, но не могат да се ползват от тях. Каква идея е тази, която не може да помогне на човека в критичните моменти на живота му? Един адвокат пътувал от Търново за Севлиево и носел със себе си пари. За да не го нападне някой, той взел два револвера в джоба си. По едно време срещу него излизат разбойници, набиват го добре, обират го, вземат парите му и го питат: „Защо носиш тия два револвера със себе си? “ – „За зор заман.“ – „По-голям зор заман от този какъв може да бъде? “ Той носи револвери, с които да се защитава, а в случая, когато бил нападнат, не могъл да ги приложи. Не, имате ли една основна идея, ще я приложите във всички критически моменти на своя живот. Когато срещнете апаш или разбойник в гората и ви каже: „Горе ръцете“, вие веднага ще извадите ножа си, т.е. към беседата >>
- Най-малкото разсейване от ваша страна прави лошите хора, апашите и разбойниците, смели и те моментално започват да бъркат в джобовете ви.
Съвременните хора се страхуват и затова, като им каже някой: „Горе ръцете“, те веднага вдигат ръцете си и се оставят да ги оберат. Когато пътувате вечер или през деня през някоя гора или в града, пазете следното правило: дръжте съзнанието си будно. Вървете смело и без страх, като че всичко виждате. Най-малкото разсейване от ваша страна прави лошите хора, апашите и разбойниците, смели и те моментално започват да бъркат в джобовете ви. В това отношение те са добри психолози. Щом забележат, че съзнанието на човека е будно, те стоят далече от него. Разсее ли се той малко, те веднага стават смели, приближават се при него и го обират. Като ученици от вас се иска будно съзнание. Само така ще можете да преодолеете изпитанията и мъчнотиите в своя живот. към беседата >>
203. Скритото имане, НБ , София, 23.5.1926г.,
- И ако вие сте някой богат американец, милиардер, който най-много след 100 години ще умре и богатството му ще мине в ръцете на други хора, а другаде някъде има един бедняк, който няма нито 5 пари в джоба си, но притежава вечния живот, безсмъртието, той ще каже на богатия милиардер тъй: ако пожертваш всичкото си богатство за човечеството, аз ще ти дам в едно шишенце само една капчица от еликсира на вечния живот и ти ще станеш безсмъртен.
И тъй, Царството божие подразбира условията на истинския разумен живот. Онзи човек, като намерил елементите на разумния живот, отишъл и продал всичко. И когато Христос казва, че ние трябва да се отречем, какво се разбира? От какво трябва да се отречем? От смъртното. И ако вие сте някой богат американец, милиардер, който най-много след 100 години ще умре и богатството му ще мине в ръцете на други хора, а другаде някъде има един бедняк, който няма нито 5 пари в джоба си, но притежава вечния живот, безсмъртието, той ще каже на богатия милиардер тъй: ако пожертваш всичкото си богатство за човечеството, аз ще ти дам в едно шишенце само една капчица от еликсира на вечния живот и ти ще станеш безсмъртен. Обаче, той трябва да подари всичкото си богатство. Някой от вас ще каже: докажи това най-първо! Това е така, няма какво да се доказва. Когато Христос говори за придобиване на вечния живот, той подразбира да се даде всичко. Аз ще ви дам по една капка от този живот и тази капка е като онази искра, която, като се тури в огъня, разгаря се, увеличава се от вашето знание! към беседата >>
205. Окултни познания / Окултни елементарни познания, МОК , София, 30.5.1926г.,
- Знаете ли, ако държите ръцете постоянно отзад, какво значи, или в джобовете? (втори вариант)
Забелязвам у вас много голямо индивидуализиране, няма тази сплотеност, уважение един към друг няма. Някой като върви, аз го виждам, казва: „Той не знае толкова, колко мене." Ще тръгнеш и ще знаеш с кой крак да вървиш. И в цялото ходене енергията не трябва да се иждивява. Знаете ли, ако държите ръцете постоянно отзад, какво значи, или в джобовете? Като тръгнеш, трябва да знаеш как да поставиш ръцете си в джобовете си. Като е в джобовете, ръката си върху гърдите. Казвате: „Боли ме сърцето." Турете дясната ръка, турете левия крак, концентрирайте се, ще видиш какво ще стане. Направете един опит. към втори вариант >>
- Като тръгнеш, трябва да знаеш как да поставиш ръцете си в джобовете си. (втори вариант)
Забелязвам у вас много голямо индивидуализиране, няма тази сплотеност, уважение един към друг няма. Някой като върви, аз го виждам, казва: „Той не знае толкова, колко мене." Ще тръгнеш и ще знаеш с кой крак да вървиш. И в цялото ходене енергията не трябва да се иждивява. Знаете ли, ако държите ръцете постоянно отзад, какво значи, или в джобовете? Като тръгнеш, трябва да знаеш как да поставиш ръцете си в джобовете си. Като е в джобовете, ръката си върху гърдите. Казвате: „Боли ме сърцето." Турете дясната ръка, турете левия крак, концентрирайте се, ще видиш какво ще стане. Направете един опит. към втори вариант >>
- Като е в джобовете, ръката си върху гърдите. (втори вариант)
Забелязвам у вас много голямо индивидуализиране, няма тази сплотеност, уважение един към друг няма. Някой като върви, аз го виждам, казва: „Той не знае толкова, колко мене." Ще тръгнеш и ще знаеш с кой крак да вървиш. И в цялото ходене енергията не трябва да се иждивява. Знаете ли, ако държите ръцете постоянно отзад, какво значи, или в джобовете? Като тръгнеш, трябва да знаеш как да поставиш ръцете си в джобовете си. Като е в джобовете, ръката си върху гърдите. Казвате: „Боли ме сърцето." Турете дясната ръка, турете левия крак, концентрирайте се, ще видиш какво ще стане. Направете един опит. към втори вариант >>
206. С чия воля?, ООК , София, 2.6.1926г.,
- Каже ли ти някой човек Истината по този начин, като отговор на тази Истина, трябва да прибереш ръцете си наблизо, с дланите една срещу друга, да се обърнеш към Господа и да кажеш: “Господи, отсега нататък няма да греша, ще бъда с едно лице и ще се стремя да запазя целостта на лицето и на сърцето си.” Някои хора имат обичай да турят ръцете си в джобовете.
За пример такива са: мигането с едното или с другото око, стрелянето с едната или с двете ръце и т. н. Когато стреляш някого с двете си ръце, едната от които поставяш на носа, това показва, че ти нямаш доверие в него. Ти считаш този човек двуличен, с две лица: едното гледа на изток, а другото на запад. Щом погледът му е към изток и към запад, той може да се обръща още към север и към юг. Казвате: “Не е прилично човек да стреля с ръцете си.” Не, този човек ти казва Истината. Каже ли ти някой човек Истината по този начин, като отговор на тази Истина, трябва да прибереш ръцете си наблизо, с дланите една срещу друга, да се обърнеш към Господа и да кажеш: “Господи, отсега нататък няма да греша, ще бъда с едно лице и ще се стремя да запазя целостта на лицето и на сърцето си.” Някои хора имат обичай да турят ръцете си в джобовете. Това показва, че материалната страна е силно застъпена у тях. Всички тия и ред още движения, които човек прави, са символи, които трябва да се изучават. Който ги разбира, той ще се ползва от тях. Ако някой добър човек поставя ръцете си на носа и стреля някого, той сам се изопачава. Също така се изопачава и този, когото стреля. към беседата >>
- Ако ученикът не разбира законите, той ще живее като хората от света: ще пълни хамбарите си, ще пълни джобовете си, но няма да бъде щастлив, няма да познае Бога; той ще се лиши от условията да усили своята вяра в Господа.
Това са общи положения за окултния ученик, но не и за хората от света. Ако ученикът не разбира законите, той ще живее като хората от света: ще пълни хамбарите си, ще пълни джобовете си, но няма да бъде щастлив, няма да познае Бога; той ще се лиши от условията да усили своята вяра в Господа. Постъпвате ли според законите на окултната наука, вие ще опитате учението, ще се доберете до практически резултати. Дойдете ли до опити или до някакви упражнения, вие трябва да ги извършвате доброволно, без насилие. Аз не искам да насилвам никого. В такъв случай, когато ви давам някакво упражнение, аз трябва да ви кажа: Който от вас е абсолютно свободен, само той нека се заеме за упражнението. Коя жена и кой мъж са свободни? към беседата >>
207. Ще се наситят, НБ , София, 6.6.1926г.,
- Например, ако аз извадя от джоба си една златна монета и ви я покажа, тя може да ви разврати.
Блажени миротворците, защото те ще наследят Земята. Това са все методи, които човек трябва да вложи в себе си. Най-първо човек трябва да вложи в себе си идеята, че трябва да бъде добър. То не трябва да бъде добър на добри дела, но добър по възприятия, за всяка нова идея в света, от каквато област и да е, дали физическо, умствено или духовно, неговата душа трябва да бъде отзивчива, че той да може да я възпреме и приложи в живота си. После той трябва да възприеме в себе си всички онези хубави форми, хубави образи, които не носят в себе си никакъв еротизъм. Например, ако аз извадя от джоба си една златна монета и ви я покажа, тя може да ви разврати. Или, ако ви покажа един скъпоценен камък и той може да ви разврати. Какво ще научите от този скъпоценен камък? Той не трябва да бъде отвън, а скрит във вас. Този скъпоценен камък трябва да бъде проводник на известна енергия. Следователно, ти трябва да туриш тази енергия в действие. към беседата >>
209. В малкото, НБ , София, 20.6.1926г.,
- Да допуснем, че вие носите в джоба си една сума от 10,000 лева и заспите някъде по пътя.
Затова ние хората, които живеем в Ш-то измерение, образуваме куба. Та когато изучаваш линиите, трябва да изучаваш посоката на твоите идеи. Когато изучаваш плоскостта, трябва да изучаваш основата на твоя живот, а когато изучваш куба, трябва да изучаваш условията за твоето растене. Обаче, колцина от вас се занимават с живите линии? Но всеки може да направи тези опити. Да допуснем, че вие носите в джоба си една сума от 10,000 лева и заспите някъде по пътя. Подуши ви някой апаш, обере ви и избяга. Вие ставате, хващате се за главата, казвате: отидоха ми парите! Ако сте някой войник, вие сте буден, хващате пушката си, стигате апаша и го убивате. Така и вие можете да хванете вашия апаш. Ще извадите своето оръжие, което е вашата силна мисъл, вашия център и ще се концентрирате силно. към беседата >>
211. Педагогически правила, МС , София, 9.7.1926г.,
- Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам.
Та когато казвате, че Бога никой никога не е видял, това е търговски израз, една търговска сделка. Защо казвате така? - Имам да взимам пари от вас. Идвам да си ги взема, но вие ми казвате: нито ви познавам, нито пет пари в джоба си имам. Да, ако кажете, че ме познавате, трябва да ми дадете парите, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говорите Истината. Аз имам везни у дома си и ви казвам: ела у дома, аз ще ви претегля на везните и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Претегля ви без дрехите, зная колко тежатат, отбележа си всичко това и виждам най-после, че остават още 10 грама. Това е теглото на парите във вас, т. е. към беседата >>
212. Раждането на свободата, СБ , София, 23.8.1926г.,
- Като ни видят около този пламък, взимат една малка магическа пръчица, която всякога носят в джоба си, и с нея ни изнасят навън.
Следователно, ние сме поставени в този си живот в известен кръг на неблагоприятни условия, като този червей, и се превиваме. Аз мога да помогна на този червей, като го повдигна с една сламка и го поставя далеч от огъня. Когато ние изпаднем в такива неблагоприятни условия на живота, търсим онези по-напреднали братя, които са завършили своето развитие, защото те могат да ни помогнат. Как? Като ни видят около този пламък, взимат една малка магическа пръчица, която всякога носят в джоба си, и с нея ни изнасят навън. Оставят ни на земята, далеч от огъня и казват: „Ще вървите в права посока, където няма такъв огън! “ към беседата >>
214. Ранните лъчи / Зората, МОК , София, 24.10.1926г.,
- Ако е поет, върне се – каквото е написал най-хубаво, ще го прочете, ще го извади от джоба си – или от лявата страна, или от дясната, след туй пак ще го прибере. (втори вариант)
Представете си, че имате един ваш приятел, който с отличие е свършил на Запад по пеене – връща се, посещава ви. Какво ще направи най-първо? Ще пее. Вий ще бъдете най-хубавата публика. Ако ви обича, той ще седне и ще ви изпее и вий ще се чувствувате добре. Ако е поет, върне се – каквото е написал най-хубаво, ще го прочете, ще го извади от джоба си – или от лявата страна, или от дясната, след туй пак ще го прибере. И вие ще кажете: «Моля, дайте ми тия стихове, да ги имам за спомен.» към втори вариант >>
215. Неговата заповед, НБ , София, 31.10.1926г.,
- Ще бръкна в джоба си, ще извадя една монета и ще му я дам.
От тук изваждаме следното заключение: късите линии за добри постъпки показват, че хората са добри; дългите линии за лоши постъпки показват, че хората са добри, и обратно: късите линии за лоши постъпки показват, че хората са лоши; дългите линии за добри постъпки показват, че хората са лоши. Когато при някой добър човек има дълги линии, това показва, че той всякога разсъждава. Но добрият човек няма право да разсъждава, да направи ли едно добро дело, или не. Ако съм около някой извор и дойде при мене един беден човек за милостиня, трябва ли да разсъждавам - да му помогна ли с нещо, или не? Тук няма какво да се разсъждава. Ще бръкна в джоба си, ще извадя една монета и ще му я дам. Има ли тук нужда от моите разсъждения? Този човек е беден, нещастен, три дни не е ял. Днес аз ще му дам нещо, утре - друг някой и така ще прекара своя живот. към беседата >>
216. Мойсей и Христос, НБ , София, 7.11.1926г.,
- Обаче, този човек, като бръква в джоба си, нищо не намира.
Казвам: Не е мъчно да поставиш човека на тясно. Например двама души отиват заедно на гостилница. Единият от тях разчита на другия, надява се на него, той да плаща. Обаче, този човек, като бръква в джоба си, нищо не намира. Другарят му веднага се смущава и изгубва доверие в него. Всеки човек, който се смущава от условията и губи доверие в своите близки, той не е учен. Само този човек може да се нарече учен, който, като забележи, че джобът на приятеля му е празен, веднага го хваща за ръката и го запитва: “Приятелю, колко искаш? Моята кесия слуша само мене - никого другиго.” Така е, когато човек се нуждае от пари, той трябва да поиска да му дадат, но не сам да бърка в чужди джобове. Който иска, ще му се даде. към беседата >>
- Само този човек може да се нарече учен, който, като забележи, че джобът на приятеля му е празен, веднага го хваща за ръката и го запитва: “Приятелю, колко искаш?
Например двама души отиват заедно на гостилница. Единият от тях разчита на другия, надява се на него, той да плаща. Обаче, този човек, като бръква в джоба си, нищо не намира. Другарят му веднага се смущава и изгубва доверие в него. Всеки човек, който се смущава от условията и губи доверие в своите близки, той не е учен. Само този човек може да се нарече учен, който, като забележи, че джобът на приятеля му е празен, веднага го хваща за ръката и го запитва: “Приятелю, колко искаш? Моята кесия слуша само мене - никого другиго.” Така е, когато човек се нуждае от пари, той трябва да поиска да му дадат, но не сам да бърка в чужди джобове. Който иска, ще му се даде. към беседата >>
- Моята кесия слуша само мене - никого другиго.” Така е, когато човек се нуждае от пари, той трябва да поиска да му дадат, но не сам да бърка в чужди джобове.
Единият от тях разчита на другия, надява се на него, той да плаща. Обаче, този човек, като бръква в джоба си, нищо не намира. Другарят му веднага се смущава и изгубва доверие в него. Всеки човек, който се смущава от условията и губи доверие в своите близки, той не е учен. Само този човек може да се нарече учен, който, като забележи, че джобът на приятеля му е празен, веднага го хваща за ръката и го запитва: “Приятелю, колко искаш? Моята кесия слуша само мене - никого другиго.” Така е, когато човек се нуждае от пари, той трябва да поиска да му дадат, но не сам да бърка в чужди джобове. Който иска, ще му се даде. към беседата >>
217. Няма пророк, НБ , София, 14.11.1926г.,
- Днес, като турите нещо в джоба и на религиозния, и на учения, и на простия човек, той веднага променя разположението си към вас.
Трябвало да спазва реда, по който те идвали и така да ги изпраща при царя. Като циганка, научена да проси, тя имала една торба, в която туряла това, което някои от гостите й давали. Всеки, който й давал нещо, тя пръв го пущала да влезе при царя и по-скоро да си свърши работата; онзи, който нищо не й давал, трябвало дълго време да чака реда си, докато влезе при царя. Царят забелязал, че работата не върви, както трябва. По същия начин, като дадете нещо на съвременните хора, и те лесно ви пращат при Бога. Днес, като турите нещо в джоба и на религиозния, и на учения, и на простия човек, той веднага променя разположението си към вас. Това не е само в България, но и по целия културен свят. Вижте, какво става между съвременните служители на Бога! Като им турят нещо в джоба, те веднага прочитат някоя хубава молитва и казват: “Бог ви прощава.” Ако пък завещаете имота си на църквата, те са в състояние да ви провъзгласят за светия. Не, истинската Христова църква не се нуждае от завещания. Нека богатият завещае имането си на бедния! към беседата >>
- Като им турят нещо в джоба, те веднага прочитат някоя хубава молитва и казват: “Бог ви прощава.” Ако пък завещаете имота си на църквата, те са в състояние да ви провъзгласят за светия.
Царят забелязал, че работата не върви, както трябва. По същия начин, като дадете нещо на съвременните хора, и те лесно ви пращат при Бога. Днес, като турите нещо в джоба и на религиозния, и на учения, и на простия човек, той веднага променя разположението си към вас. Това не е само в България, но и по целия културен свят. Вижте, какво става между съвременните служители на Бога! Като им турят нещо в джоба, те веднага прочитат някоя хубава молитва и казват: “Бог ви прощава.” Ако пък завещаете имота си на църквата, те са в състояние да ви провъзгласят за светия. Не, истинската Христова църква не се нуждае от завещания. Нека богатият завещае имането си на бедния! Такъв е Божественият закон. към беседата >>
218. Умовете им, НБ , София, 5.12.1926г.,
- Минавашъ покрай нѣкой богатъ човѣкъ, и той веднага пипа джоба си, бои се да не го обератъ. (втори вариант)
Ще кажете: „Ами какви дрехи и обуща трѣбва да носимъ? ” — Ще носите само това, което сами ще можете да си предете, тъчете и приготовлявате. Въ бѫдещата култура ще си приготовляватъ всичко сами, безъ да одиратъ кожитѣ на животнитѣ. Нѣкой казва: „Днесъ лесно се убиватъ животнитѣ, безъ да страдатъ много. Теглишъ имъ единъ куршумъ, и всичко се свършва.” Да, но Писанието казва: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри.” Кой човѣкъ не е теглилъ куршумъ? Минавашъ покрай нѣкой богатъ човѣкъ, и той веднага пипа джоба си, бои се да не го обератъ. Той е готовъ да стрѣля. Всички съврѣменни хора говорятъ за пари. Защо? Казвате: „Не може безъ пари, трѣбва да се живѣе. Хлѣбъ трѣбва, дрехи трѣбватъ, жилища трѣбватъ.” Казвамъ: всичко това Богъ е далъ прѣизобилно, но хората не живѣятъ, както трѣбва. И хлѣбъ, и пари, и дрехи и вода ще имате, колкото ви е нужно, но трѣбва да живѣете разумно, съгласно Божиитѣ закони. към втори вариант >>
- Минаваш покрай някой богат човек, и той веднага пипа джоба си, бои се да не го оберат.
Ще кажете: “Ами какви дрехи и обуща трябва да носим? ” - Ще носите само това, което сами ще можете да си предете, тъчете и приготовлявате. В бъдещата култура ще си приготовляват всичко сами, без да одират кожите на животните. Някой казва: “Днес лесно се убиват животните, без да страдат много. Теглиш им един куршум, и всичко се свършва.” Да, но Писанието казва: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.” Кой човек не е теглил куршум? Минаваш покрай някой богат човек, и той веднага пипа джоба си, бои се да не го оберат. Той е готов да стреля. Всички съвременни хора говорят за пари. Защо? Казвате: “Не може без пари, трябва да се живее. Хляб трябва, дрехи трябват, жилища трябват.” Казвам: Всичко това Бог е дал преизобилно, но хората не живеят както трябва. И хляб, и пари, и дрехи и вода ще имате, колкото ви е нужно, но трябва да живеете разумно, съгласно Божиите закони. към беседата >>
220. Живот, сила и интелигентност, МОК , София, 26.12.1926г.,
- Ти казваш: «Имам един приятел, джобът е осигурен.» Аз говоря за истинския джоб, за онова съкровище на сърцето, което като наследи човек, усеща, че е осигурен. (втори вариант)
Божествената топлина не знае какво нещо е страх Човек, който има туй състояние, е като човек, който отива в странство, но има всичките чекове, приятели го чакат – от какво ще се бои? Но отиваш за странство, едва имаш пари за път, не познаваш никого, никакъв адрес нямаш – страх, смутен е умът ти. Първото е горение у теб, а второто е да имаш една приятна топлина. Ти казваш: «Имам един приятел, джобът е осигурен.» Аз говоря за истинския джоб, за онова съкровище на сърцето, което като наследи човек, усеща, че е осигурен. Да имаш един добър приятел, значи топлинка. Да имаш един добър баща, това е топлинка. Да имаш един добър брат, една добра майка, топлинка е. Да имаш едно общество възвишено, благородно, то е топлинка, топлина има вътре. към втори вариант >>
- Той се намира в положение на богатски син, който заминава за странство, но с джоб, пълен с чекове.
Той ще гледа на живота, както факирите. Излезе ли вън, на студ, той ще бъде тих и спокоен, няма да се плаши от простуда. Това значи да се уравновесят силите в човешкия организъм. Щом силите му се уравновесяват, той придобива естествена, нормална топлина на своя организъм. Дето да отиде, този човек е осигурен. Той се намира в положение на богатски син, който заминава за странство, но с джоб, пълен с чекове. Приятели и познати го чакат на гарата. От какво ще се страхува той? Дето да се обърне, всичко има. Да имаш добър баща, добра майка, добри братя и сестри, добри приятели, добра среда, това е вътрешната топлина, която се разлива по целия организъм, и те осигурява при всички външни и вътрешни неблагоприятни условия. към беседата >>
221. Влизане, НБ , София, 2.1.1927г.,
- Ама имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш.
Иоан казва: „Ако не се родиш от вода и Дух.“ Това значи: Ако не живееш в космическото съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. Този е изходният път в живота. Първото важно нещо за човека е да бъде справедлив. Имаш ли да даваш някому нещо, ще му го дадеш. Ама имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредиторът да иска парите си, ще извадиш, каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти можеш и да погладуваш малко. Само по този начин ще опиташ своята сила, своето достойнство като човек. Мислиш да пътуваш през някоя гъста гора и си казваш: Не ме е страх, аз вярвам в Бога. Щом вярваш в Бога, ще тръгнеш през гората, без нож, без каквото и да е оръжие. По-силно оръжие от вярата има ли? към беседата >>
- Щом дойде кредиторът да иска парите си, ще извадиш, каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти можеш и да погладуваш малко.
Иоан казва: „Ако не се родиш от вода и Дух.“ Това значи: Ако не живееш в космическото съзнание, няма да влезеш в Царството Божие. Този е изходният път в живота. Първото важно нещо за човека е да бъде справедлив. Имаш ли да даваш някому нещо, ще му го дадеш. Ама имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредиторът да иска парите си, ще извадиш, каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти можеш и да погладуваш малко. Само по този начин ще опиташ своята сила, своето достойнство като човек. Мислиш да пътуваш през някоя гъста гора и си казваш: Не ме е страх, аз вярвам в Бога. Щом вярваш в Бога, ще тръгнеш през гората, без нож, без каквото и да е оръжие. По-силно оръжие от вярата има ли? И мечка да срещнеш, ще я погледнеш само, и тя ще си замине. към беседата >>
222. Малката мисия, МОК , София, 2.1.1927г.,
- И като дойде, веднага извади картичката си от джоба: професор, доктор, Ел di-di... Това е едно състояние да се показват, това го има и у цветята, има го у растенията, има го у животните. (втори вариант)
Някой казва: «Аз не мога да изменя живота си.» Можеш. Нима на човека е съдено да бъде само риба или само птица някоя, гарга, или някое млекопитающе, да си маха само опашката? Или човек да бъде някоя маймуна в гората, да се катери по дърветата, или да ходи модно, с цилиндър, с фрак, с черни ръкавици, модно тъй облечен? И като дойде, веднага извади картичката си от джоба: професор, доктор, Ел di-di... Това е едно състояние да се показват, това го има и у цветята, има го у растенията, има го у животните. Едно цвете какви краски си туря: «От какво произхождение съм аз! » Някои от птиците, даже млекопитающите, как хубаво са се окичили – казват: «Не сме от простите, ние сме от високо произхождение, не ме гледай, че ходя на четири крака, ние имаме знание.» към втори вариант >>
223. Право разбиране, ООК , София, 5.1.1927г.,
- Ако някой беден човек отиде при онзи, който живее в Божественото съзнание и му поиска помощ, той още при първото бъркане в джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бедният иска.
Ще кажете: Учителят ме изпрати да гоня Михаля. Ако е въпрос само за една златна монета, аз можех да поискам от някой приятел. Не, ако вие имате вяра без никакво съмнение, достатъчно е да турите ръката си на този камък, за да намерите златната монета. Щом нямате вяра, никаква монета няма да намерите. Най-малкото раздвояване в съзнанието прави опита несполучлив. Ако някой беден човек отиде при онзи, който живее в Божественото съзнание и му поиска помощ, той още при първото бъркане в джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бедният иска. Човек, у когото Божественото живее, той не носи пари в джоба си, но когато му поискат, всякога има. към беседата >>
- Човек, у когото Божественото живее, той не носи пари в джоба си, но когато му поискат, всякога има.
Ако е въпрос само за една златна монета, аз можех да поискам от някой приятел. Не, ако вие имате вяра без никакво съмнение, достатъчно е да турите ръката си на този камък, за да намерите златната монета. Щом нямате вяра, никаква монета няма да намерите. Най-малкото раздвояване в съзнанието прави опита несполучлив. Ако някой беден човек отиде при онзи, който живее в Божественото съзнание и му поиска помощ, той още при първото бъркане в джоба си ще извади точно толкова пари, колкото бедният иска. Човек, у когото Божественото живее, той не носи пари в джоба си, но когато му поискат, всякога има. към беседата >>
- Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни.
По слънчевите петна може да се предсказва какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете: Как е възможно слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е голямо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мъжът има повече пари, избегнати са голяма част от недоразуменията в един дом. Няма ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Няма ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-голямо. Някой казва: Защо хората не живеят добре помежду си? – Защото няма петна по слънцето. Много от съвременните учени не вярват на тези факти, но за в бъдеще те ще повярват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот. Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния. към беседата >>
225. Което оправя, ООК , София, 26.1.1927г.,
- Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад.
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст. Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад. Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. към беседата >>
226. За тяхното неверство, НБ , София, 6.2.1927г.,
- Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо?
Сега за всинца е необходима чиста, абсолютна вяра. Какво по-хубаво от това, да нямаш пет пари в джоба си и да седнеш някъде замислен, вдълбочен в себе си, без да трепне окото ти от това положение. Защо? – Ти знаеш, че има някой да те обича. В такива случаи вие седите и си казвате: Никой не ме обича. Не, вие не говорите Истината. Според моите изчисления, аз зная, че в този момент на земята има около два милиарда хора, които могат да те обичат. Ако обърнете погледа си към небето, и там ще намерите много души, които също така могат да ви обичат. към беседата >>
- Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си.
Казвам: много проповедници ще срещнете в света, които препоръчват на хората да се отрекат от себе си, да раздадат имането си на бедните и да служат на Бога. Отлична е тази идея, но как трябва да се приложи? Ако един милионер рече да изпълни този съвет и раздаде богатството си на бедните, какво ще спечели? След това ще му кажат, че трябва да отиде в някоя гора, да се посвети на Бога и да прекара там 10-20 години в пост и молитва, далеч от съблазните и суетата на света. Ако и това направи, какво ще спечели? Ще се върне най-после в света да проповядва на хората, но вече остарял, окъсан, без пет пари в джоба си. Ще отиде тук-там да проповядва, но като го видят така остарял, окъсан, всички ще му кажат:Няма какво да проповядваш; тези идеи са за стари хора като тебе, те не са за младите. Младите трябва да си поживеят докато им е времето, та един ден като дойдат на твоето положение, останат сами, боси и окъсани, тогава ще потърсят Бога. Този светия ще се полута година-две сред тези материалисти хора, докато един ден каже:Напразно изгубих времето си! към беседата >>
228. Природните звукове, ООК , София, 23.2.1927г.,
- Ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си, нямаш земя за обработване, нямаш никакви средства за живот.
Трудна задача е тя, но красива. Казано е в Писанието: “Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”. Какво нещо е Вечният Живот? – Той представя Свещен трепет на душата. Как се изразява този трепет? Ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си, нямаш земя за обработване, нямаш никакви средства за живот. Изведнъж получиш 200 000 лв. наследство. От този момент сърцето ти започва да трепти, на всяка крачка изпитваш трепет: седиш в къщи, безпокоиш се да не те нападне някой да те обере; пътуваш в гората, страхуваш се да не се натъкнеш на някаква засада. Дето мръднеш, все не си спокоен. Защо? Боиш се да не изгубиш парите си. По същия начин когато човек придобие Великата Истина в душата си, той изпитва този Свещен трепет, страхува се да не Я изгуби. към беседата >>
229. Здрави връзки, МОК , София, 27.2.1927г.,
- И ако неговият приятел каже, че е хубаво, тури го в джоба и се върне с едно съзнание, че е хубаво. (втори вариант)
То са съзнанията на живите хора. Един учен човек, след като е изнамерил известни теории, той няма вяра в себе си. Той ще намери други учени да потвърдят теориите му и като намери двама, окуражава се. Той сам като твърди, няма сила в себе си. И всеки един от вас, каквото напише, той ще намери един свой приятел, ще иде и ще му го прочете. И ако неговият приятел каже, че е хубаво, тури го в джоба и се върне с едно съзнание, че е хубаво. Но трябва да имаш един приятел, едно разумно същество, което мисли като теб, и да ти даде една правилна преценка на твоите мисли. Затуй е хубаво и в науката да имаш един, на когото да разчиташ. Не да те хвали – тъй, да направи една истинска преценка. към втори вариант >>
- » Но един, преместен от вашата ръка, вий сте имали най-добрите мисли, някой, който е отчаян, искал да се самоубие, стъпи на вашия камък – той ще възприеме вашата мисъл, ще тури револвера в джоба и ще се върне вкъщи радостен. (втори вариант)
Тъй, като вървите по пътя, ще намерите камъчето, което трябва да преместите. Не тъй, всяко камъче. Ще го преместите – първата мисъл, която ви мине, ще я отбележите с някакъв знак. Сега, ще правите наблюдения: някой път ще се случи, че камъкът, който трябва да преместите, може да е от дясната ви страна, а може да се случи и от лявата. Някой от вас ще каже: «Какво от това, че съм преместил един камък? » Но един, преместен от вашата ръка, вий сте имали най-добрите мисли, някой, който е отчаян, искал да се самоубие, стъпи на вашия камък – той ще възприеме вашата мисъл, ще тури револвера в джоба и ще се върне вкъщи радостен. Този камък ще го спаси. (Един брат пита дали насред пътя да туря камъка.) Настрани. Тези, отчаяните хора, те посред пътя не вървят – все отстрана, все отляво или все отдясно. Те не вървят по общото течение. Отчаяните хора са крайно индивидуализирани, затова и страдат. към втори вариант >>
230. Слънцето не ще зайде, НБ , София, 27.2.1927г.,
- Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш.
Да мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва. Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно. Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! към беседата >>
- Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си.
Парите не са господари на човека. Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. към беседата >>
- Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън.
Веднъж човек е създал парите, той не трябва да се безпокои за тях, дали има пари или няма. Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. към беседата >>
- При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе.
Всеки човек може да провери в себе си доколко мисълта за парите го е хипнотизирала. Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба си и нищо не намираш. Веднага ти се смутиш, изгубиш присъствието на духа и се сгушиш. Намериш ли пари в джоба си, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело да крачиш по пътя си. Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба си, гледаш по-скоро да излезеш навън. При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба си тази книжка от сто лева, ти си смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе. Изкуство е човек да влезе в гостилницата без пет пари, да се обърне свободно към гостилничаря и да му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш да ме кредитираш! Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш да ме кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: Отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. към беседата >>
231. Иди повикай мъжа си!, НБ , София, 6.3.1927г.,
- Срещам един момък, който няма пет пари в джоба си и го наблюдавам как, като види някоя мома, веднага се засмива, зарадва се, като че е получил някакво богатство.
Да имах поне една другарка, с нея заедно бихме могли добре да уредим живота си. Господ му отговори: Щом е въпросът за другарка, която да ти помага, това е лесна работа. Тогава Бог го приспа и от реброто му извади жената, която беше скрита в него. Адам, като видя жена си, своята другарка, веднага се заеме и зарадва, както момъкът се радва, като види някоя красива мома. Аз често съм наблюдавал какъв ефект произвежда момата, или жената върху мъжете. Срещам един момък, който няма пет пари в джоба си и го наблюдавам как, като види някоя мома, веднага се засмива, зарадва се, като че е получил някакво богатство. И наистина, богатство е момата. Момъкът казва: Докато имам тази мома, всичко мога да направя в света. Така мислеше и Адам, но не издържа изпита си. В Райската градина той беше поставен на изпит. Бог му беше казал: Другарката, която ти давам, пази като зеницата на очите си! към беседата >>
232. Силните течения, ООК , София, 9.3.1927г.,
- Обаче нападат ви крадци и взимат всичкото богатство, оставате без пет пари в джоба си, с празни мечти.
После, извършете тази задача за цяла година, да видите през какви състояния минавате. Вие не сте правили такива изчисления, не сте отбелязвали разположенията си. Само по този начин ще можете да си дадете отчет, какво представлявате днес, докъде сте дошли и какво сте постигнали. Представете си, че вие сте били няколко години в Америка и се връщате в България със 100,000 долара печалба. Пътувате и си мечтаете как ще пристигнете в България, как ще си купите къща, да си поживеете богато и спокойно. Обаче нападат ви крадци и взимат всичкото богатство, оставате без пет пари в джоба си, с празни мечти. Какво ще бъде вашето положение сега? Ужасно е положението ви. Ще дойдат след това да ви говорят, че трябва да търпите, да понесете всичко с мир и спокойствие. Лесно се говори, но вие сте вложили в тия пари труд, енергия, свързани сте с тях, не ви е безразлично. Когато някой казва, че без пари не може да се живее, това показва, че този човек е вложил половината си живот в парите. към беседата >>
233. Лозените пръчки, НБ , София, 27.3.1927г.,
- Ако той цял ден говори за богатства, за правене на къщи, за обработване на ниви, а няма пет пари в джоба си, какво го ползват тези предприятия?
Христос казва: „Сухите пръчки, които не дават плод се отрязват, и на тяхно място се посаждат други.“ След всичко това съвременните хора казват, че имат известни вярвания, че вярват в Бога. Казвам: Същината на вярата не се заключава във външните вярвания. Ако човек произнася думата „любов“ сто пъти на ден, без да има любов в себе си, какво го ползва тази дума? Ако той цял ден говори за богатства, за правене на къщи, за обработване на ниви, а няма пет пари в джоба си, какво го ползват тези предприятия? При такива случаи хората се утешават, като казват: Еволюция е това! Тежки са условията на живота, но все пак надяваме се на бъдещето: ако не в този, в друг живот поне ще успеем. Обаче, ние казваме, че животът е един. Като казваме, че има само един живот, ние подразбираме, че има само едно дърво, а другите дървета са негови части. Има само един живот, и върху този живот се нареждат всички останали животи. към беседата >>
234. Съпротивление, напор и стремеж, ООК , София, 30.3.1927г.,
- Когато отивате на пазар, да купувате нещо, винаги оставяйте нещо в джоба си.
Яви ли се в човека желание да яде много, той трябва да владее това желание, да не го задоволява. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете там. Човек всякога трябва да остава малко гладен; щом дойде до момента, когато яденето е най-сладко, да спре. И в чинията, от която е ял, винаги трябва да остава малко от яденето, да не изяжда всичко. Когато пиете кафе, мляко или чай, винаги трябва да оставате една част от него недоизпита. Когато отивате на пазар, да купувате нещо, винаги оставяйте нещо в джоба си. Никога не изхарчвайте всичките си пари. Нека има нещо в джоба ви. към беседата >>
235. Двама синове, НБ , София, 10.4.1927г.,
- Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши.
Не търсете здравето в силата! Силата е резултат. Мирът, здравето, мощта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, влизат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя определен свят, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свят, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностите, които притежава. Някой казва: да имам тези сили, света бих оправил! към беседата >>
- Той няма пет пари в джоба си, а тя иска пръстен с камък.
Какво се проповядва в съвременните църкви? – Да се вярва в Бога. Това верую поправя ли живота? Днес и мъже, и жени, вярват в Бога, но съзнанието им е в едноизмерния свят. Някоя жена мечтае за кристали и иска от мъжа си да й купи пръстен с хубав камък. Той няма пет пари в джоба си, а тя иска пръстен с камък. Той няма пет пари в джоба си, а тя иска къща, Казвам: тази жена е малко дете, нека мъжът й купи пръстен, макар със стъклен камък. Нека й направи къща. Къщата показва, че тази жена живее в двуизмерното съзнание. Къщата може да е от дъски, а за в бъдеще може да се направи и от мрамор. Изобщо, от научно гледище не трябва да се противодействува на съзнанието. към беседата >>
- Той няма пет пари в джоба си, а тя иска къща, Казвам: тази жена е малко дете, нека мъжът й купи пръстен, макар със стъклен камък.
– Да се вярва в Бога. Това верую поправя ли живота? Днес и мъже, и жени, вярват в Бога, но съзнанието им е в едноизмерния свят. Някоя жена мечтае за кристали и иска от мъжа си да й купи пръстен с хубав камък. Той няма пет пари в джоба си, а тя иска пръстен с камък. Той няма пет пари в джоба си, а тя иска къща, Казвам: тази жена е малко дете, нека мъжът й купи пръстен, макар със стъклен камък. Нека й направи къща. Къщата показва, че тази жена живее в двуизмерното съзнание. Къщата може да е от дъски, а за в бъдеще може да се направи и от мрамор. Изобщо, от научно гледище не трябва да се противодействува на съзнанието. Никой няма право да реагира срещу Божествения ред на нещата. към беседата >>
236. Образи на реалността, МОК , София, 10.4.1927г.,
- За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. (втори вариант)
При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието. То е само физичната страна. Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас. Да намерите едно лице, което, каквато щете погрешка да направите, всякога той да има доверие във вас – то е другото щастие. към втори вариант >>
237. Бележки от разговори с Учителя, ИБ , София, 22.4.1927г.,
- Вървите, в джоба си държите беседи - раздавате ги на комуто трябва.
Ще опитате кой каква работа може да върши. Ще пратя двама души при някой затворник, който иска помощ, при някой болен - сестри може да подготвите, а законът е там, че трябва да имате присърце една работа. Вървите, в джоба си държите беседи - раздавате ги на комуто трябва. И така, някой може да помага на болни, някой може да помирява скарали се двама души, някой може да проучва някоя област на окултната наука, някой да работи в приложението на някои опитности. Например брат Ватев искаше да уреди нещо в чифлика, но трябваше майстор да дойде, за да тръгне работата с успех. В Търново колко души сменихме, не вървеше, сега Стамат Добрев работи - има присърце и умение. Трябва и систематизиране в работата, и организиране. Трябва и в духовния живот да има план за работа, Духът работи много умело, нека Той ви ръководи и ще видим Бог как работи. към беседата >>
- Уплашен, той чува глас: "Кибрит имаш ли в джоба си, драсни една клечка." Драсва и около му тревата се запалва, и лъвът избягва.
Ние на селяните ще покажем пътя на живота - не ще им говорим против поповете, нито против църквата. Като казвам "попщина да няма", разбирам: да няма дух на разногласие. Когато един страда, другите да му помогнат. Вие с мисълта си можете много добре и полезно да действате. Пример: един пътник в гората вижда лъв, който отива към него. Уплашен, той чува глас: "Кибрит имаш ли в джоба си, драсни една клечка." Драсва и около му тревата се запалва, и лъвът избягва. Това е било гласът на майка му, която в този момент се е молила за него и със силата на мисълта си му е помогнала. И вие сега ще турите силата на мисълта Ще се молите един за друг. Нали сега, на 8-ми май, ще имат конгрес - ще насочите мисълта си да се изпълни волята Божия, а не тяхната воля! Към тях можем да бъдем снизходителни, но не и да изпълним тяхната воля. Ние трябва да имаме само едно мнение: да бъде славата Божия, а това е възкресението на хората - да служат на Бога! към беседата >>
238. Изостаналите укрухи, НБ , София, 24.4.1927г.,
- Този дядо върви замислен, подпрян на тоягата, но изведнъж, някое дете мине покрай него, хване го за джоба и го поразклати.
Не, той не се подпира, но търси нещо. Какво търси? Той търси изгубеното. И ако го пита някой, какво е изгубил, той ще каже: изгубих здравето си, изгубих силата си, изгубих паметта си. Много нещо имах, но всичко изгубих. Този дядо върви замислен, подпрян на тоягата, но изведнъж, някое дете мине покрай него, хване го за джоба и го поразклати. Мине друго дете покрай него, хване го пак за джоба, потегли го. Дядото се поспре, погледне децата и си казва: така е, дядовото, човек, като остарее, става посмешище на децата. И турците имат подобна поговорка: когато вълкът остарее, става посмешище на кучетата. към беседата >>
- Мине друго дете покрай него, хване го пак за джоба, потегли го.
Какво търси? Той търси изгубеното. И ако го пита някой, какво е изгубил, той ще каже: изгубих здравето си, изгубих силата си, изгубих паметта си. Много нещо имах, но всичко изгубих. Този дядо върви замислен, подпрян на тоягата, но изведнъж, някое дете мине покрай него, хване го за джоба и го поразклати. Мине друго дете покрай него, хване го пак за джоба, потегли го. Дядото се поспре, погледне децата и си казва: така е, дядовото, човек, като остарее, става посмешище на децата. И турците имат подобна поговорка: когато вълкът остарее, става посмешище на кучетата. към беседата >>
239. Великденски подарък / Хигиенични правила, МОК , ИБ , София, 24.4.1927г.,
- В джоба или на ръката според това, дали часовникът е джобен или ръчен. (втори вариант)
Каква е задачата на огърлицата, която някой ви е подарил? Мястото на огърлицата е шията, а задачата ù – да краси човека. Къде е мястото на пръстена? На един от пръстите. Къде е мястото на часовника? В джоба или на ръката според това, дали часовникът е джобен или ръчен. Какво е предназначението на книгата? Да се чете. Следователно всяко нещо, което човек има, трябва да го тури действие. Не го ли използва, то ще му причини някаква пакост. Запример, ако човек не употреби плодовете, които някои му е дал, те ще се развалят, ще се вкиснат. към втори вариант >>
240. Принципи на нещата, ООК , София, 4.5.1927г.,
- Тогава вие, човек с авторитет, с пари в джоба си, съзнавате, че сте направили грешка и казвате: „Аз трябва да дам на този човек поне 1,000 лева, да му помогна; той е крайно беден“.
Сега ще изясня тази идея с един пример от живота. Срещате един беден, нещастен човек, без авторитет пред хората, и му удряте една плесница. Той се обижда, иска да ви даде под съд, но няма средства. Каже ви някоя обидна дума и вие му удряте още една плесница. Тогава вие, човек с авторитет, с пари в джоба си, съзнавате, че сте направили грешка и казвате: „Аз трябва да дам на този човек поне 1,000 лева, да му помогна; той е крайно беден“. Давате му 1,000 лева и с това изправяте грешката си. Значи, за да покажете своя авторитет, в случая богатството си, вие първо сте си послужили с една груба мярка. Първоначално вашето богатство е било пасивно, а после, след двете плесници, е станало активно, изразило се е навън. към беседата >>
241. Сто пеняза, НБ , София, 8.5.1927г.,
- Имате десет хиляди лева в джоба си, дайте ги на някой беден.
Изгуби ли съдържанието си, тя вече се деформира и вместо да принесе полза, тя причинява вреда на човека, Например, някога искате да направите едно добро, но изведнъж се изплашите от това и си дръпнете ръката назад. Или, искате да дадете пари на някой 6еден, но като погледнете в кесията си, виждате, че нямате дребни и казвате: нямам дребни, не мога да му помогна. – Като нямате дребни, дайте му сто лева, които имате в кесията си. – Ами защо трябва да се помага на бедните? – За координиране на вашите органи. Имате десет хиляди лева в джоба си, дайте ги на някой беден. Има смисъл да дадете тези пари на някой беден, ако можете да координирате органите си. Ако можете да запазите Божествената координация, това струва повече, отколкото ако дадете всичките си пари на бедни. Да обичате себе си, значи да обичате Истината. Казвате: може ли човек да не мисли за себе си? – Който мисли за себе си, той мисли и за смъртта. към беседата >>
- Доколко хората живеят със съмнения в своите мисли и чувства, се вижда по следното: вървя с един господин, разговарям се и изведнъж бъркам в джоба си, вадя нещо.
Мнозина се интересуват да знаят, какво нещо е реалността. Някои считат, че условията, в които живеят, представят истинската реалност. Да се мисли така, това значи да се намирате в един свят пълен със задушливи газове, които неизбежно ще ви уморят. Такова нещо представят мислите и чувствата на повечето от съвременните хора, вследствие на което, ако не излязат от този свят, те неизбежно отиват към смърт. Каква реалност има тогава в този живот? Доколко хората живеят със съмнения в своите мисли и чувства, се вижда по следното: вървя с един господин, разговарям се и изведнъж бъркам в джоба си, вадя нещо. Той веднага се усмихва; леко съмнение минава през ума му, че ще извадя някакъв кобур от джоба си. Аз веднага му подавам една малка, ценна книжка и му казвам: заповядайте! Мисля си: това е кобурът, от който вие се плашите. Казвам: отношенията, които съществуват между хората, трябва да водят към мисълта, че всеки човек е роден за вещо велико, а именно, той трябва да знае Истината, той трябва да възстанови координацията на своите органи, за да се увери, че наистина, като човек, той е създаден по образ и подобие Божие. Тогава, като срещнете някого, ще видите, че в неговия ум, в неговото сърце има нещо особено, което го поставя в положението на истински човек. към беседата >>
- Той веднага се усмихва; леко съмнение минава през ума му, че ще извадя някакъв кобур от джоба си.
Някои считат, че условията, в които живеят, представят истинската реалност. Да се мисли така, това значи да се намирате в един свят пълен със задушливи газове, които неизбежно ще ви уморят. Такова нещо представят мислите и чувствата на повечето от съвременните хора, вследствие на което, ако не излязат от този свят, те неизбежно отиват към смърт. Каква реалност има тогава в този живот? Доколко хората живеят със съмнения в своите мисли и чувства, се вижда по следното: вървя с един господин, разговарям се и изведнъж бъркам в джоба си, вадя нещо. Той веднага се усмихва; леко съмнение минава през ума му, че ще извадя някакъв кобур от джоба си. Аз веднага му подавам една малка, ценна книжка и му казвам: заповядайте! Мисля си: това е кобурът, от който вие се плашите. Казвам: отношенията, които съществуват между хората, трябва да водят към мисълта, че всеки човек е роден за вещо велико, а именно, той трябва да знае Истината, той трябва да възстанови координацията на своите органи, за да се увери, че наистина, като човек, той е създаден по образ и подобие Божие. Тогава, като срещнете някого, ще видите, че в неговия ум, в неговото сърце има нещо особено, което го поставя в положението на истински човек. Често хората говорят за Бога. към беседата >>
242. Ще ви се даде, НБ , София, 15.5.1927г.,
- Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба.
На всички хора, които са свършили университета на природата, тя дава диплом, като пише отдолу: „диплом на смъртта". Защо? – Понеже, тези хора са свършили всички науки на смъртта: те са свършили науката на страданието; те са свършили науката на греха; те са свършили науката на лъжата; те са свършили науката на измамата; те са свършили науката на личността. Лъжата е велика наука: тя е наука на дипломацията. Като говоря за науката на лъжата, тя не е още тази, която хората познават. Някой казал няколко лъжливи думи, това още не е лъжа. Някой бръкнал в касата, или в джоба на някого и извадил няколко лева, сто лева, например, това още не е кражба, то е само опит за кражба. Когато някой представя известни неща като верни, а всъщност не са верни, това още не е лъжа; то е само опит за лъжа. Когато човек се опитва да лъже, той изследва само естеството на лъжата. Това е само опит до съзнанието на човека, да познае, дали в даден случай, той е казал Истината, или не. Следователно, за да има човек постоянна мярка за нещата, той трябва да познава себе си, да познава своите отношения към живата природа и към Бога. към беседата >>
243. Общи упътвания, ООК , София, 18.5.1927г.,
- В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми.
Светлината разрешава всички тъмни въпроси. Някой изгубил богатството си и започва да чупи ръцете си, да скубе косите си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. към беседата >>
- Пипам в джобовете — няма я.
Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. към беседата >>
- Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл.
В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? към беседата >>
- Трябваше да зашия на джоба си секретно копче.
Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". към беседата >>
- По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си.
Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. към беседата >>
244. Седмият кръг на живота, МОК , София, 22.5.1927г.,
- Ти го изваждаш от джоба, но като речеш да го направиш, ще кажеш: «Не ми подобава, то не е искрено.» Не, не, ти го направи. (втори вариант)
Не ви посрещне добре, извадете кутията – «Заповядайте един локум, една чаша вода. Много ви обичам. Аз бих желал и други път тъй да ме посрещнете.» Не подиграваш, това е една философия и за теб, и за него. И вашият приятел се изсмее. Но колко е мъчно да го направи човек. Ти го изваждаш от джоба, но като речеш да го направиш, ще кажеш: «Не ми подобава, то не е искрено.» Не, не, ти го направи. Ти като мошеник му дай локума. Ти като станеш като праведник, няма какво да му даваш локум. Всяка една сестра, носете кутията. Те са хубави правила за младите. Кажете: «А, сестро, Вие сте говорили много хубави работи за мен, аз Ви благодаря за препоръката.» Нали е красиво? към втори вариант >>
- Всякога носете в джоба си по една кутия локум и каже ли ви някой една обидна дума, веднага извадете кутията от джоба си и му предложете един локум.
Сега ще ви дам едно правило как да постъпвате, когато някой ви обиди или не се отнесе с вас както трябва. Всякога носете в джоба си по една кутия локум и каже ли ви някой една обидна дума, веднага извадете кутията от джоба си и му предложете един локум. Той ще вземе локума, ще се засмее, но ще се замисли - ще разбере, че вие сте проводник на нещо високо, не искате да си служите със същата мярка, която сам той е приложил. Ако не искате да носите локум, тогава носете в джоба си по една-две мъжки и дамски кърпички: ако ви обиди брат, ще му дадете мъжка кърпичка, а на сестрата ще дадете дамска кърпичка; ще им я дадете и ще им кажете: „Вземете тази кърпичка за спомен". Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна радост в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние; постъпвате ли по този начин, носът при основата си постепенно започва да се разширява. Когато човек издребнява в идеите си, носът при основата си постепенно се стеснява - това не е добър признак. Разширява ли се носът при основата си, човек става широк, благороден. към беседата >>
- Ако не искате да носите локум, тогава носете в джоба си по една-две мъжки и дамски кърпички: ако ви обиди брат, ще му дадете мъжка кърпичка, а на сестрата ще дадете дамска кърпичка; ще им я дадете и ще им кажете: „Вземете тази кърпичка за спомен".
Сега ще ви дам едно правило как да постъпвате, когато някой ви обиди или не се отнесе с вас както трябва. Всякога носете в джоба си по една кутия локум и каже ли ви някой една обидна дума, веднага извадете кутията от джоба си и му предложете един локум. Той ще вземе локума, ще се засмее, но ще се замисли - ще разбере, че вие сте проводник на нещо високо, не искате да си служите със същата мярка, която сам той е приложил. Ако не искате да носите локум, тогава носете в джоба си по една-две мъжки и дамски кърпички: ако ви обиди брат, ще му дадете мъжка кърпичка, а на сестрата ще дадете дамска кърпичка; ще им я дадете и ще им кажете: „Вземете тази кърпичка за спомен". Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна радост в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние; постъпвате ли по този начин, носът при основата си постепенно започва да се разширява. Когато човек издребнява в идеите си, носът при основата си постепенно се стеснява - това не е добър признак. Разширява ли се носът при основата си, човек става широк, благороден. Широчината на носа трябва да отговаря на останалите удове на лицето. Срещнете ли хора с много остри носове, ще знаете, че те са големи критици - каквото и да им дадете, все недоволни остават. към беседата >>
245. Що искате?, НБ , София, 22.5.1927г.,
- Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма пет пари в джоба си, но е радостен и весел.
В такъв случай всеки човек, според живота, който води, спада или в единия, или в другия полюс. Какво се забелязва в човека, в сърцето на когото е злото? Такъв човек живее в голямо безпокойствие. Отвън той може да разполага с големи богатства, да има почитанието на хората, но отвътре той е неспокоен, не може да спи, има лоши предчувствия и смущения, започва да губи здравето си: краката му отслабват, очите му потъмняват и т. н. Това показва, че злото е вътре в този човек. Когато пък доброто е в сърцето на човека, той може да няма пет пари в джоба си, но е радостен и весел. Значи, условията са лоши отвън, но добри отвътре. Този човек има нещо мощно в себе си, заради което всички хора го обичат. към беседата >>
246. Благо и леко, НБ , София, 29.5.1927г.,
- Ти си гладувал два-три дена, нямаш пет пари в джоба си, но очакваш един твой приятел да дойде при теб, да ти помогне.
Какво разбирате под правилни отношения към Слънцето? Ако имате правилни отношения към Слънцето, първото нещо, което ще констатирате в себе си, е следното: вие ще престанете да се борите със себе си, ще се примирите напълно, ще имате правилни схващания за своите мисли и чувства, ще разбирате вашето минало и настояще и ще проникнете във вашето бъдеще. Това не показва, че човек ще живее в своето минало. Не, човек не живее нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето си, но за всеки даден момент той трябва да разбира условията, в които е поставен неговият дух. Тези условия съставят за човека бреме, което той неизбежно трябва да носи. Ти си гладувал два-три дена, нямаш пет пари в джоба си, но очакваш един твой приятел да дойде при теб, да ти помогне. Минават час, два, три от обещаното време, но той не дохожда, отишъл някъде, забравил, че ти имаш нужда от него. Това не е ли иго? Това на е ли бреме? към беседата >>
- Държавата не трябва да взема тези пари в джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голяма беднотия, която ги заставя да лъжат.
Щом човек дойде до голямата сиромашия, трябва да му се помогне; щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му се помогне. Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно границата, до която най-много може да се простира богатството на един човек. Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури ръка на излишното богатство. Преведено на религиозен език, този социален американски проект се основавал именно на закона, че голямото богатство отдалечава човека от Бога. Тъй щото, излишното богатство трябва да се раздаде за Бога. Държавата не трябва да взема тези пари в джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голяма беднотия, която ги заставя да лъжат. към беседата >>
247. Съзвучно движение, ООК , София, 1.6.1927г.,
- Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността.
От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, което ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползвате от него. Иначе, ше слушате, без да разбирате. Да се утешава само човек, това още не е наука. Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността, и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори, или като се утешава. към беседата >>
248. Две думи, НБ , София, 5.6.1927г.,
- Вие трябва да дойдете до знанието, с което разполага адептът, който, ако има в джоба си една златна монета, с нея ще може да прекара цял живот.
По този начин Бог изпитва хората, да види, каква е тяхната любов. Някой господар има слуга или слугиня: господарят изпитва слугата, а слугата – господаря си; свещеникът се учи от своите пасоми, а пасомите се учат от свещеника; овчарят учи овците и овците учат овчаря. Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго, освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават алхимическия закон, да могат от малко злато да създадат повече, да го увеличат. Вие трябва да дойдете до знанието, с което разполага адептът, който, ако има в джоба си една златна монета, с нея ще може да прекара цял живот. Като я тури веднъж в джоба си, през целия си живот ще дава от нея, и тя няма да се свърши. Както водата тече и не се свършва, така и златото на адепта всеки ден приижда и не се свършва. Учените казват, че златото е твърдо тяло. Също така и водата при студ може да се втвърди. Обаче, адептите, като привличат златото от пространството, те го докарват в особено състояние, в най-високото му състояние. към беседата >>
- Като я тури веднъж в джоба си, през целия си живот ще дава от нея, и тя няма да се свърши.
Някой господар има слуга или слугиня: господарят изпитва слугата, а слугата – господаря си; свещеникът се учи от своите пасоми, а пасомите се учат от свещеника; овчарят учи овците и овците учат овчаря. Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго, освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават алхимическия закон, да могат от малко злато да създадат повече, да го увеличат. Вие трябва да дойдете до знанието, с което разполага адептът, който, ако има в джоба си една златна монета, с нея ще може да прекара цял живот. Като я тури веднъж в джоба си, през целия си живот ще дава от нея, и тя няма да се свърши. Както водата тече и не се свършва, така и златото на адепта всеки ден приижда и не се свършва. Учените казват, че златото е твърдо тяло. Също така и водата при студ може да се втвърди. Обаче, адептите, като привличат златото от пространството, те го докарват в особено състояние, в най-високото му състояние. Щом обикнете златото, вие ще се домогнете до неговия възвишен живот, до неговото най-високо състояние. към беседата >>
249. Трениране, МОК , София, 5.6.1927г.,
- Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам".
Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам". Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една". Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си? Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин Ходжа помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи. към беседата >>
- Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една".
Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам". Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една". Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си? Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин Ходжа помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи. към беседата >>
- Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си?
Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам". Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една". Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си? Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин Ходжа помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи. към беседата >>
250. Ще оздравее, НБ , София, 19.6.1927г.,
- Изваждам от джоба си едно малко шишенце, пълно с една особена течност и казвам: този е моят епитрахил.
Освен това, и одежди нямаш. Като чета някоя молитва, аз веднага си турям епитрахил. Без епитрахил работата не върви. И ти трябва да четеш с епитрахил. Казвам: дядо попе, и аз имам епитрахил. Изваждам от джоба си едно малко шишенце, пълно с една особена течност и казвам: този е моят епитрахил. Достатъчно е, като отида някъде, да сипя само три капки от тази течност, и всички изпитват нейното благотворно действие. От тази течност болни оздравяват; страдащи се просветяват; недоволни се задоволяват. При това, никакво възнаграждение не искам от никого. Обаче, млечната баница ме чака. Свещеникът ме запитва: можеш ли да ми кажеш, каква е тази течност? към беседата >>
251. Мислещият човек, МС , София, 14.8.1927г.,
- Гостилничарят обича само онези, които имат пълни джобове.
До това време той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да реже лук, налива масло във всички тенджери, на брой 10-15-20 и всички пръщят. Гостилничарят готви, и който похлопа през това време на вратата, той му казва: "Не може да се влезе сега в гостилницата". Защо? Защото моите тенджери още цъцрат. Щом се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте! " Но, за да влезеш в гостилницата, има и друго условие - трябва да имаш нещо в кесията си. Гостилничарят обича само онези, които имат пълни джобове. Тия, на които джобовете са празни, той не приема, казва им: "Вие ще дойдете последни. Ако остане нещо, то е за вас". Затова на първите, които дойдат, джобовете трябва да бъдат пълни. С какво? - Със звонкови. към беседата >>
- Тия, на които джобовете са празни, той не приема, казва им: "Вие ще дойдете последни.
Гостилничарят готви, и който похлопа през това време на вратата, той му казва: "Не може да се влезе сега в гостилницата". Защо? Защото моите тенджери още цъцрат. Щом се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте! " Но, за да влезеш в гостилницата, има и друго условие - трябва да имаш нещо в кесията си. Гостилничарят обича само онези, които имат пълни джобове. Тия, на които джобовете са празни, той не приема, казва им: "Вие ще дойдете последни. Ако остане нещо, то е за вас". Затова на първите, които дойдат, джобовете трябва да бъдат пълни. С какво? - Със звонкови. На другите нищо не взима, но от първите злато взима. към беседата >>
- Затова на първите, които дойдат, джобовете трябва да бъдат пълни.
Щом се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте! " Но, за да влезеш в гостилницата, има и друго условие - трябва да имаш нещо в кесията си. Гостилничарят обича само онези, които имат пълни джобове. Тия, на които джобовете са празни, той не приема, казва им: "Вие ще дойдете последни. Ако остане нещо, то е за вас". Затова на първите, които дойдат, джобовете трябва да бъдат пълни. С какво? - Със звонкови. На другите нищо не взима, но от първите злато взима. Със злато трябва да бъдат пълни джобовете им! към беседата >>
- Онова, което Бог е създал, седи в твоя джоб.
Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадеш в гостилницата, е направена от самата природа. Ако влезеш в кое и да е заведение, и покажеш монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти сам направиш тази монета, веднага ще намериш затвора. Ние трябва да проектираме нещата. Онова, което Бог е създал, седи в твоя джоб. Ще разбирате правилно. Това са форми, подобия. В природата не съществуват такива джобове. Това са начини, яетоди за обяснение на нЬкоя мисъл. Знание е това, което ти винаги и навсякъде носиш със себе си, но трябва да познаваш начина, как да го носиш. към беседата >>
- В природата не съществуват такива джобове.
Ако, обаче, ти сам направиш тази монета, веднага ще намериш затвора. Ние трябва да проектираме нещата. Онова, което Бог е създал, седи в твоя джоб. Ще разбирате правилно. Това са форми, подобия. В природата не съществуват такива джобове. Това са начини, яетоди за обяснение на нЬкоя мисъл. Знание е това, което ти винаги и навсякъде носиш със себе си, но трябва да познаваш начина, как да го носиш. Значи, влезеш ли в света, ти ще носиш ума си със себе си - първото голямо богатство, което Господ ти е дал. С ум, с мисъл навсякъде ще те приемат като добре дошъл. Без ум, без мисъл никъде не можеш да отидеш. към беседата >>
252. Правата мисъл, МС , София, 15.8.1927г.,
- Аз не ви давам цял чувал с жито, давам ви само едно житно зрънце да го турите в джоба си, като ви кажа по кое време да го посеете.
- Дихарма, или повръщане към първото естествено състояние на правата мисъл. Да имаш правата мисъл, значи да имаш благодатта на Бога, да си под Неговите крила. Щом имаш неговото благоволение, ще имаш благоволението и на всички разумни хора, които мислят. Сега, като ме слушате, ще се намерите в едно стълкновение и ще кажете: разбирам, какво е правата мисъл. Вие сте се изпоплашили. Аз не ви давам цял чувал с жито, давам ви само едно житно зрънце да го турите в джоба си, като ви кажа по кое време да го посеете. След като го посеете, вие ще имате възможността да станете богат човек. Ще посеете житното зърно според правилата, без да се грижите, какво ще стане с него. Посейте това зърно! То разбира законите, които го управляват, вие няма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъл в ума си, и тя ще се прояви. към беседата >>
253. Пътят на ученика, СБ , София, 19.8.1927г.,
- Някой път се намериш в парична криза, нямаш нито пет пари в джоба си.
– Като се слушаме, като си помагаме. Това индивидуализиране, което се забелязва в съвременната култура, води към една крива посока на живота. Днес има много хора, които под бремето на незнанието разрушават своя живот. Мъчно е, когато дойде някое голямо оскърбление на душата! Трябва да се помогне на такъв човек, било с блага дума, било с мил поглед. Някой път се намериш в парична криза, нямаш нито пет пари в джоба си. Все трябва да дойде някой богат човек да ги помогне. Друг някой забатачил, задлъжнял до уши и ми казва: „Поговори ми, много ми говори, насърчи ме. Постави се, най-после, в моето положение! “ Гледам го, той има една полица от 20,000 лева, която на еди-кой си срок трябва да изплати. Какво ще го ползват в случая моите думи, ако взема да му говоря: „Не бой се, Господ е велик. към беседата >>
254. Обич към знанието, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Пипате я от време на време в джоба си, тя ви стимулира.
Ще ви улесня в разсъжденията с един пример. Представете си, че вие, като ученик, имате една кесия, пълна със златни звонкови пари. Пипате я от време на време в джоба си, тя ви стимулира. Пълната кесия изразява младостта. Тя е твърда, коравичка, тежка, защото е пълна. Когато усещате нейната тежест и коравина, тя ви придава стабилност, и вие вървите изправен, горд, смел. Който ви види в тази поза, още веднъж се обръща да ви погледне. Приятно е да видиш самоуверен, смел човек в света! към беседата >>
- Представете си, че след известно време вие бръквате в джоба си, пипате кесията и какво усещате?
Пълната кесия изразява младостта. Тя е твърда, коравичка, тежка, защото е пълна. Когато усещате нейната тежест и коравина, тя ви придава стабилност, и вие вървите изправен, горд, смел. Който ви види в тази поза, още веднъж се обръща да ви погледне. Приятно е да видиш самоуверен, смел човек в света! Представете си, че след известно време вие бръквате в джоба си, пипате кесията и какво усещате? – Тя станала мекичка и по-лека. Вие изпадате в едно особено психологическо състояние и казвате: „Как е възможно да стане това нещо? “ Вие се чудите как се изпразнила кесията ви, как е олекнала толкова! Някой хитър, ловък човек извадил незабелязано вашата пълна кесия, турил вместо нея една празна и си заминал. Какво настава сега у вас? към беседата >>
- Той взима няколко цигари в джоба си, пуши, разхожда се, среща се с този или онзи приятел, разговаря се, не се грижи за нищо – жена му го храни.
Всички трябва да работите над новите положения в живота, защото у човека има двойни органи, които той трябва да разработва. Засега човек работи с лявото полушарие на мозъка и с дясната ръка, а дясното полушарие на мозъка и лявата ръка са пасивни, те не взимат участие в работата. Лявото полушарие представлява жената, която работи цял ден вкъщи, а мъжът ходи натук-натам с цигара в ръка, разисква, философства и казва: „Жената ще се погрижи за всичко“. Има известна аналогия между живота на циганина и това, което сега ви казвам. Циганинът, като се ожени, не работи вече. Той взима няколко цигари в джоба си, пуши, разхожда се, среща се с този или онзи приятел, разговаря се, не се грижи за нищо – жена му го храни. Циганката с тояга в ръка и с торба на гърба, хлопа от врата на врата – проси. Има изключения от това, разбира се, то не е общо правило. Някои цигани са железари и работят много. към беседата >>
255. Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Аз изваждам три–четири златни монети от джоба си, давам му ги и казвам: Моля ти се, гледай воловете много добре!
Те отдавна се молят. Ще се спреш при тях, ще ги помилваш малко по гърба и ще си заминеш“. Това е из моя интимен живот. Аз излизам на пътя, намирам воловете, помилвам ги и се каня да се връщам назад, когато господарят им ме изгледва учудено и ме запитва: „Какво правиш? “ Той е изненадан от тази постъпка спрямо воловете си, които всеки ден налага на общо основание. Аз изваждам три–четири златни монети от джоба си, давам му ги и казвам: Моля ти се, гледай воловете много добре! Те хубаво изпълняват службата си. Ако ме слушаш, и друг път ще ти дам няколко от тия монети. След това си заминавам. Воловете, като се върнат вечерта дома си, казват: „Днес мина покрай нас един човек, потупа ни, помилва ни малко по гърбовете и от този момент нашият господар омекна. До вчера ни биеше, мушкаше ни с остен, а от днес е мек, внимателен към нас. към беседата >>
256. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- Третата, истинската любов представлява книгата в джоба на ученика.
Какво си залюбил? Твоята любов представлява лимонадата в шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовта, която наричат светска любов. Втората, по-благородната любов, представлява ябълката, която се изяжда, с желание семките ѝ да се посадят, но се забравят, остават непосадени. Третата, истинската любов представлява книгата в джоба на ученика. След като отвори книгата, този ученик пише, решава, излиза вечерно време да наблюдава звездите, а сутрин – да наблюдава изгряването на слънцето, изучава минералите, растенията, животните, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т.н. Щом отвори книгата, учи, работи; щом я затвори, започва да размишлява. Всеки, който наблюдава какво прави този ученик, казва си: „Има нещо в тази книга“. към беседата >>
257. Явно говорих, СБ , София, 24.8.1927г.,
- Третата фаза на Любовта уподобих на една книга с отлично съдържание, с кожена подвързия, която, кой как вземе, прочита нещо от нея, усмихва се, туря я в джоба си, пак я изважда, чете, размишлява и започва да учи.
В една от беседите си аз уподобих първата фаза на Любовта на лимонадата в шишето. Който изпие лимонадата, захвърля шишето настрана. Втората фаза на Любовта уподобих на ябълка, която хората изяждат, а оставят само семките ѝ за посаждане. Третата фаза на Любовта уподобих на една книга с отлично съдържание, с кожена подвързия, която, кой как вземе, прочита нещо от нея, усмихва се, туря я в джоба си, пак я изважда, чете, размишлява и започва да учи. Не е достатъчно да имаме само любов, но трябва да имаме обект в света, когото да обичаме. Най-голямото заблуждение в света седи в това, че всички хора се лутат, тичат, търсят някой да ги обича. Някой пише книга, за да го обичат хората. Друг издава някакъв вестник, за да го обичат хората. Някой скулптор вае статуя, мъчи се да я направи хубава. Защо? към беседата >>
- Да допуснем, че ти имаш в джоба си всичко десет лева, но дохожда при тебе един твой приятел, на когото ти се кълнеш в любов, и ти поиска пари назаем.
Казвам: Аз не искам да напущате света. Не, вие ще минете през този свят, но герои трябва да бъдете. Това изисква небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, може да станете смел и решителен. Да допуснем, че ти имаш в джоба си всичко десет лева, но дохожда при тебе един твой приятел, на когото ти се кълнеш в любов, и ти поиска пари назаем. Ти отваряш кесията си и му казваш: „Имам всичко десет лева, но ми трябват за обяд“. Не, дай половината на приятеля си, а половината задръж за себе си. Законът е такъв. Ако двамата приятели изядат заедно десетте лева, тия десет лева ще се явят отново в кесията на онзи, който е услужил. Вие не можете да схванете този закон. към беседата >>
- Ако един светски човек се намери в затруднено положение, той не се отчайва, но взима един револвер в джоба си и пресреща нейде из затънтените улици някой богаташ, който си върви спокойно, чорбаджийски, насочва револвера и му казва: „Наместо аз да плача, ти плачи!
Като разсъждаваме така, ние ще се разбираме. Светските хора имат добри черти. Аз ги похвалявам с тяхното голямо трудолюбие и голяма смелост. Ако един светски човек се намери в затруднено положение, той не се отчайва, но взима един револвер в джоба си и пресреща нейде из затънтените улици някой богаташ, който си върви спокойно, чорбаджийски, насочва револвера и му казва: „Наместо аз да плача, ти плачи! Аз зная, че ти нямаш никакво верую за Бога, скоро дай пари! “ – „Моля ти се, само недей ме убива. Колко искаш? “ Той му казва колко иска. – „Вземи тези пари! към беседата >>
- – Ще ме изкарат, че съм малко смахнат, и ще ме осъдят на една или две години затвор, и като изляза, тия 200,000 лева, които обрах, остават пак в джоба ми“.
Той нито се срамува, нито се страхува да насочи револвер срещу някой богаташ. Но щели да го хванат и да го осъдят. Той си казва: „Или ще ме хванат, или не. Това е една пермутация. Ако ме хванат, какво ще кажат за мене? – Ще ме изкарат, че съм малко смахнат, и ще ме осъдят на една или две години затвор, и като изляза, тия 200,000 лева, които обрах, остават пак в джоба ми“. Тъй разсъждава този човек. Особен род разсъждения! Какво трябва да направи онзи човек, който върви в Божия път и се намира в трудно положение? Ако аз съм на негово място, ще взема своя револвер и ще отида в дома на някой богаташ. Ще ви обясня какво нещо представлява моя револвер. към беседата >>
258. Мнозина казваха, НБ , София, 4.9.1927г.,
- За пример, някой апаш открадне от един джоб хиляда лева, от друг – хиляда лева, от трети – часовник, от четвърти – друго нещо, и в края на краищата събира тия неща, извършва действието събиране.
Съвременните хора си служат повече с процесите изваждане и деление, които неправилно свеждат към събиране и умножение. За пример, някой апаш открадне от един джоб хиляда лева, от друг – хиляда лева, от трети – часовник, от четвърти – друго нещо, и в края на краищата събира тия неща, извършва действието събиране. Питам: естествен ли е този процес на събиране? Срещате друг човек, който дели нещата: оттук отдели нещо, оттам отдели нещо и казва, че умножава нещата. Естествен ли е този процес на умножение? Не, в този случай нито събирането е естествен процес, нито умножението. Невъзможно е да се събират и умножават части от различни величини. към беседата >>
259. Мек ответ, НБ , Русе, 9.10.1927г.,
- Тогава ученикът се приближил към ранения селянин, извадил от джоба си памук, шишенце с някаква дезинфекционна течност и започнал да изчиства кръвта на главата му.
И наистина, успял донякъде да ги примири, но в жертва на това дал главата си – те му пукнали главата. След време и вторият ученик се натъкнал на подобна опитност. И той видял двама пияни селяни да се карат и бият помежду си, но седял далеч от тях и наблюдавал само, какво ще стане. Единият селянин вдигнал тоягата си и силно ударил другаря си по главата. Кръв почнала изобилно да тече. Тогава ученикът се приближил към ранения селянин, извадил от джоба си памук, шишенце с някаква дезинфекционна течност и започнал да изчиства кръвта на главата му. Като превързал раната, той седнал при двамата селяни и започнал да им говори, как трябва да живеят. Кой от двамата ученици е постъпил по-добре? Вторият. Първият ученик временно само е могъл да примири двамата селяни, но той излязъл от полесражението с пукната глава. Така, той се подложил на едно ненужно страдание. Вторият ученик оставил селяните да се набият, да изтрезнеят малко; след това той се приближил при тях и започнал да им говори, че те трябва да живеят като братя помежду си, а не като врагове. към беседата >>
261. По-долен от ангелите, НБ , София, 23.10.1927г.,
- Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава.
Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера си и убива. На фронта кои се прославиха като герои? – Според мене, да убиваш хората, това не е геройство. Какво са правили героите в старо време. Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи. Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете си с пари и раздава. Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара си и раздава на бедни. Герой е онзи учител, който учи децата без пари. Герой е онзи музикант, който събира около себе си хора и свири без пари. Следователно, не може да се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за себе си; не може да се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите си с жито и не мисли за бедните; не може да се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство. Какво нещо е продажбата? към беседата >>
262. Целесъобразни среди, МОК , София, 13.11.1927г.,
- Туряте кесията в джоба си, но след известно време джобът ви се изпразва.
След това кажете: „Аз се движа в живота; аз живея в светлината; аз живея в любовта“. Като повторите няколко пъти тези мисли, ще видите какво действие ще окажат върху вас. Животът изнася много неща пред човека, но когато той рече да ги вземе, те веднага се скриват. В такова положение се намирате при срещата си с някой адепт. Вие се оплаквате от сиромашията си, и той ви дава пълна кесия със златни монети. Туряте кесията в джоба си, но след известно време джобът ви се изпразва. Къде отидоха парите, не знаете. Вие се намирате в положението на човек, на когото стомната е пукната. Той не знае това, отива на чешмата, пълни стомната, но водата се излива. Кой е виновен? – Който е направил стомната. към беседата >>
263. Ще оздравее момчето ми, НБ , София, 27.11.1927г.,
- После, той отива при някой сиромах, който веднага започва да се оплаква, че няма пет пари в джоба си, не може да го приеме.
– В кой Бог? Тази дума днес е много неопределена, тя е изгубила своето първично значение. Като говоря за Бога, аз нямам предвид онзи Бог, когото съвременните хора разбират. Какво са направили те за своя Бог? Някой беден отива при един банкер, но последният веднага извиква: Изпъдете този навън! После, той отива при някой сиромах, който веднага започва да се оплаква, че няма пет пари в джоба си, не може да го приеме. Най-после, той отива при един свещеник, който бърза да го посъветва: Вярвай в Бога, и положението ти ще се подобри! Ако след всичко това анализираме вярата на съвременните хора, ще видим, че те нямат онази положителна, абсолютна вяра, която издържа на всички изпитания. Те вярват в някакъв Бог, когото сами не познават. Свещеници, учители, лекари и много други хора, вярват в Бога, но ако се докоснете до джоба им, или ако им покажете няколко златни монети, всичката им вяра пропада. Жената готви, меси хляб на мъжа си, защото вярва, че той ще й купи нещо. към беседата >>
- Свещеници, учители, лекари и много други хора, вярват в Бога, но ако се докоснете до джоба им, или ако им покажете няколко златни монети, всичката им вяра пропада.
Някой беден отива при един банкер, но последният веднага извиква: Изпъдете този навън! После, той отива при някой сиромах, който веднага започва да се оплаква, че няма пет пари в джоба си, не може да го приеме. Най-после, той отива при един свещеник, който бърза да го посъветва: Вярвай в Бога, и положението ти ще се подобри! Ако след всичко това анализираме вярата на съвременните хора, ще видим, че те нямат онази положителна, абсолютна вяра, която издържа на всички изпитания. Те вярват в някакъв Бог, когото сами не познават. Свещеници, учители, лекари и много други хора, вярват в Бога, но ако се докоснете до джоба им, или ако им покажете няколко златни монети, всичката им вяра пропада. Жената готви, меси хляб на мъжа си, защото вярва, че той ще й купи нещо. Това не са идеи, но отношения само. Това не е никакво развитие, но натрупване само. към беседата >>
264. Вероятности и възможности, ООК , София, 30.11.1927г.,
- Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче то плаче, иска от майка си да му напълни джобовете с ябълки.
На обикновените хора се дава по малко любов, през едно чучурче. Следователно, любовта се определя от степента на човешкото развитие. Въпреки това човек иска много. Той се лакоми, без да държи сметка, че не може да се справи със силните течения в природата. Лакомството е присъщо на малките деца. Малкото дете може да изяде най-много две ябълки, обаче то плаче, иска от майка си да му напълни джобовете с ябълки. Давате парче хляб на някой човек, той погледне хляба, погледне вас, иска да каже, че малко му е дадено. – Тази черта у хората не е добра. Рече ли, че хлябът, който му е даден, не е достатъчен, човек се връща в миналото си. Малкото се благославя, а не многото. Приемайте с благодарност всяко нещо, което излиза от сърцето на човека, колкото малко да е то. към беседата >>
265. Благото на човека, ООК , София, 21.12.1927г.,
- Ако всеки ден вадиш от джоба си по една златна монета и я даваш на стражаря, твоето движение из града ще излезе много скъпо.
" – пита го жена му.– "Остави се, човек трябва да има лична карта! " Това значи: човек трябва да зачита волята Божия! Който е богат, той лесно ще разреши задачата си. Ще извади една златна монета, ще я даде на стражаря и ще се освободи от участъка. И това е добре, но не е изгодно, не е практично. Ако всеки ден вадиш от джоба си по една златна монета и я даваш на стражаря, твоето движение из града ще излезе много скъпо. – Не, всеки трябва да носи със себе си своята лична карта, да не става нужда да отива в участъка. Личната карта или златната монета не са нищо друго освен знак, с който човек показва, че признава волята Божия и апелира към нея. към беседата >>
- Запример, срещате един беден човек, искате да му дадете нещо; бръкнете в джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голяма.
В този смисъл страданието не е нищо друго освен голям студ, който обхваща главно психиката на човека. Когато се намери при такива условия, т. е. при температурата на страданието, човек става добър проводник на Божиите мисли и чувства, на Божиите блага. Без страдания човек мяза на пустиня без вода. Само страданието е в сила да стопи онези твърди елементи в човека, които не се поддават на влиянието на добрите сили в природата. Запример, срещате един беден човек, искате да му дадете нещо; бръкнете в джоба си, извадите една монета, погледнете я, вижда ви се голяма. Нещо отвътре ви казва:" Много е това, дай по-малко." Бръкнете втори път, извадите друга монета, погледнете я, намирате, че и тя е много. Най-после извадите една дребна монета и я давате на бедния. Външно искате да дадете повече, но отвътре нещо не ви позволява. Това, което не ви позволява, не е Бог. към беседата >>
267. Жлебът, НБ , София, 8.1.1928г.,
- Какво ще ви ползва богатството на някой милионер, ако вие нямате пет пари в джоба си и гладувате?
Всички хора си задават въпроса за смисъла на живота. Когато задават този въпрос, това ни най-малко още не значи, че те ще го разрешат, но поне ще се домогнат до някой конкретен въпрос, който, в дадения случай, ги интересува. Всеки иска да знае своята задача, като разумно същество във вселената, за да се нагласи в хармония с нея, да свърши дадената му работа и да вземе дял от общото благо на тази вселена. Какво ще ви ползва богатството на някой милионер, ако вие нямате пет пари в джоба си и гладувате? Какво ще ви ползват стотиците хлябове на някой фурнаджия, ако вие нямате пари да си купите парче хляб и гладувате? Богатствата и благата в света интересуват човека дотолкова, доколкото той може да вземе участие в тях. Благата на живота се осмислят за човека дотолкова, доколкото той може да се ползва от тях. Вие можете да получите само една ябълка или круша, само един грозд, или само една монета, но поне сте получили нещо. Иначе, всички блага остават за вас безсмислени, безпредметни. към беседата >>
268. Нови възгледи и методи, ООК , София, 11.1.1928г.,
- Обаче това не значи, че науката ще дойде при тебе така, както парите могат да дойдат в джоба ти.
Всяко нещо, което обичаме, става ясно за нас; всяко нещо, което не обичаме, остава тъмно. Това, което обичаме, иде при нас, приближава се; това, което не обичаме, се отдалечава, изчезва от нас. В който момент имате неприязнена мисъл към нещо, то веднага изчезва, отдалечава се от вас. Някой се оплаква, че нямал знания, че не бил учен. Ако обичаш знанието, науката с всичкото си естество, те непременно ще дойдат при тебе. Обаче това не значи, че науката ще дойде при тебе така, както парите могат да дойдат в джоба ти. Такъв закон не съществува. към беседата >>
269. Малки и големи придобивки, ООК , София, 18.1.1928г.,
- Да допуснем, че имате един джобур, една каца, в която постоянно вливате вода и изливате. (втори вариант)
По някой път светлината може да влезе и без молитва. Схващате ли извода? Едно приложение може ли да извадите, един извод за себе си. Във вас ще дойде смущението, ще кажете: "Толкоз време се молим на Бога, нищо ли не сме придобили? " Да ви дам друго изяснение. Да допуснем, че имате един джобур, една каца, в която постоянно вливате вода и изливате. Най-после, дойде господарят и казва: "С тази каца не може по този начин, да се влива и разлива." Какво ще се направи? Направете една чешма, турете кацата корито, постоянно да тече. към втори вариант >>
- Когато запомниш опитността на другите хора, чел си, напълнил си джобура. (втори вариант)
Под това уподобление ето аз какво разбирам, да изясня по-добре джобура. Когато запомниш опитността на другите хора, чел си, напълнил си джобура. А като кажеш на хората това, което си чел, изпразни се джобурът. След туй пак четеш една книга, пак ще напълниш джобура. После пак го изпразниш. Най- после, намериш книгата, четеш, вече ти си доволен от себе си. Вторият начин е това, което наричаме Божествен свят. към втори вариант >>
- А като кажеш на хората това, което си чел, изпразни се джобурът. (втори вариант)
Под това уподобление ето аз какво разбирам, да изясня по-добре джобура. Когато запомниш опитността на другите хора, чел си, напълнил си джобура. А като кажеш на хората това, което си чел, изпразни се джобурът. След туй пак четеш една книга, пак ще напълниш джобура. После пак го изпразниш. Най- после, намериш книгата, четеш, вече ти си доволен от себе си. Вторият начин е това, което наричаме Божествен свят. Знанието иде отвътре като опитност, този джобур постоянно се пълни. към втори вариант >>
- След туй пак четеш една книга, пак ще напълниш джобура. (втори вариант)
Под това уподобление ето аз какво разбирам, да изясня по-добре джобура. Когато запомниш опитността на другите хора, чел си, напълнил си джобура. А като кажеш на хората това, което си чел, изпразни се джобурът. След туй пак четеш една книга, пак ще напълниш джобура. После пак го изпразниш. Най- после, намериш книгата, четеш, вече ти си доволен от себе си. Вторият начин е това, което наричаме Божествен свят. Знанието иде отвътре като опитност, този джобур постоянно се пълни. към втори вариант >>
270. Никодим, НБ , София, 22.1.1928г.,
- Най-после, за да се освободя от нея, бръкнах в джоба си, извадих един долар и й го подхвърлих.
– И за това ти е платено. Помисли си, направил ли си някакво добро дело, за което никой да не знае, нито пък името ти да е записано в книгата на добродетелните хора на земята. Иначе, ще бъдем заставени да те върнем в ада. Той се почесал по врата, позамислил се и по едно време се сетил, че един ден, като отивал за бърза работа в града, срещнала го една бедна вдовица, спряла го и започнала да му разправя положението си, че имала няколко деца, слаби, гладни и боси, и няма кой да й помогне. Понеже бързах за работата си, аз се обърнах към нея с молба, да не ме спира в пътя ми, но тя вървеше след мене и настояваше да й помогна, защото децата й умирали от глад. Най-после, за да се освободя от нея, бръкнах в джоба си, извадих един долар и й го подхвърлих. Този е единственият случай на малко благодеяние, за което никой вестник не е писал. – Тази работа е малко по-особена, не зная, как да я реша, затова ще отидем и двамата при Господа, да видим, какво Той ще каже. Само Бог може да разреши правилно този случай. Свети Петър разказал всичко това на Господа, Който му отговорил: Дайте два долара на този човек и го пуснете да си върви. Той още не е готов за рая. към беседата >>
- Направете си по едно малко чукче и по едно малко ножче, с което да режете хляба си, и го носете в левия си джоб, а не в десния.
Дръжте се за нищото, или за всичкото, което Бог дава! Това са правила, които трябва да спазвате в живота си. Освен тях, пазете и следните правила: Не ставайте точило! Не ставайте нож! Не ставайте и голям чук в живота си! Направете си по едно малко чукче и по едно малко ножче, с което да режете хляба си, и го носете в левия си джоб, а не в десния. Носите ли го в десния, може да се разгневите някога и да мушнете с него някой човек. Като го носите в левия джоб, вие сте вън от тази опасност, защото лявата страна представя мекия, женския принцип. Едно време жените носеха на шапките си големи игли. Те трябваше да ги носят на лявата си страна, да не мушкат хората с тях. към беседата >>
271. Дерзай, дъще!, НБ , София, 5.2.1928г.,
- Отиваш в едно бедно семейство, и в джоба си носиш един малък хляб.
В думите „дерзай, братко" се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях. Който вярва в това, той ще изпита силата на своята вяра. Христос вярваше в Божия Промисъл, и в силата на този принцип. Той нахрани няколко хиляден народ с пет хляба и две риби. Който вярва в този принцип, той може да направи опит, какъвто Христос направи. Отиваш в едно бедно семейство, и в джоба си носиш един малък хляб. Разчупваш хляба, и всички присъстващи сядат около масата, ядат и после събират остатъците от хляба. Това значи благословен от Бога хляб! Крайните вегетарианци питат, защо Христос е пекъл риби? Христос никога не е пекъл риби, но Той благословил печените риби. С това Той им отвори път към по-висока форма. към беседата >>
273. Озлобяване, мъка, скръб, ООК , София, 9.2.1928г.,
- Като придобиете това изкуство, вие всякога ще имате нещо в джоба си, без да бъдете подложени на изкушение да крадете пари оттук-оттам.
Щом има вътрешно злато, той лесно ще намира злато в земята. При това изкуство не е ли по-добре да отиде той някъде, дето знае, че има заровено злато, да го разрови, отколкото да разбива чуждите каси? Ще кажете може би, че с това се изкушавате. Какво по-голямо изкушение за човека от това, да мине покрай пълната каса и да помисли как да се домогне до нейното съдържание? По-добре е да вземе пръчицата си и да тръгне с нея от едно място на друго да търси къде има заровено злато, отколкото да разбива пълните каси. Като придобиете това изкуство, вие всякога ще имате нещо в джоба си, без да бъдете подложени на изкушение да крадете пари оттук-оттам. Който намери злато с пръчицата, той трябва първо да го преброи, да го претегли, да види какво количество злато е намерил. По този начин той ще дойде до научни изследвания, които ще дадат нова посока на науката, нов тласък за работа. Това не се прилага нито в религията, нито в традициите на хората в живота. Според тях да търси човек злато, това значи да влезе в стълкновение със себе си. Щом Бог е създал златото, Той знае защо го е създал. към беседата >>
274. До край, НБ , София, 12.2.1928г.,
- В този момент той чул гласа на майка си от Америка, която му казала: В джоба на палтото си имаш една кутия кибрит.
За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един американец, като отивал на лов в Африканските гори, срещнал на пътя си един лъв, който се готвил да се хвърли върху него. В този момент той чул гласа на майка си от Америка, която му казала: В джоба на палтото си имаш една кутия кибрит. Драсни няколко клечки кибрит срещу лъва, за да се спасиш. Той постъпил така, както майка му казала: драснал няколко клечки кибрит и ги хвърлил срещу лъва. От запалените клечки, пламнала и сухата трева около него; лъвът се уплашил и избягал. Американецът записал точно часа и минутата на своето спасение, и като видял майка си, запитал я, какво е почувствала по това време. Майка му казала, че в този момент, когато той се намирал в опасност, тя имала някакво лошо предчувствие за него и се обърнала с молитва към Бога, да му помогне по някакъв начин. към беседата >>
- Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на републиката – Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса.
Ето, вземи още четвърт долар! Той пак мълчал. – Защо мълчиш? Навярно си недоволен нещо. Че пуйката не струва, колкото възнаграждението, което ти дадох. Тогава, Вашингтон извадил от джоба картичката си, подал я на богаташа, като му казал: Приятно ми е, че можах да Ви направя една малка услуга – „Председател на републиката – Вашингтон." И съвременните хора, като този богаташ, са научени да извадят от кесията си четвърт долар, да го дадат на носача, който носи пуйката им и с това, разрешават въпроса. Да, ами ако този носач е Председателят на Републиката? Какво ще правят тогава? Съзнание и разбиране се иска от хората. към беседата >>
277. Служба на уравненията, ООК , София, 4.4.1928г.,
- Понеже мъжът не дава, тя става, пребърква джобовете, краде. (втори вариант)
Крадат само хората, които не са умни. Крадат само невежите. Умният човек няма какво да краде. Колко е смешно един цар да краде. Ще бъде смешно майката да краде или жената да краде от мъжа си. Понеже мъжът не дава, тя става, пребърква джобовете, краде. Или мъжът краде жена си. Питам сега, какво се постига с това? Там, дето мъжът краде жената или жената краде мъжа, аз зная, две каси има в този дом, две банки има. Тогава, ако едната банка опропастява другата, краде, не може да има никаква прокопсия. към втори вариант >>
278. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 9.4.1928г.,
- Представете си, че искате да започнете някакво предприятие, за което ви са нужни сто хиляди лева, но нямате пет пари в джоба си.
Правете тези опити, да видите, имате ли връзка с Първичната Причина, или нямате. Ако плодовете не падат пред нозете ви, и ако заекът бяга от вас, това не значи, че сте лоши хора, но се намирате при обикновени условия на живота. Това ни най-малко не трябва да ви обезсърчава. Ако първия ден не успеете, направете опита още няколко пъти наред докато един ден видите, че сте господари на положението. Вие можете да направите същия опит и с някой човек. Представете си, че искате да започнете някакво предприятие, за което ви са нужни сто хиляди лева, но нямате пет пари в джоба си. Какво трябва да направите? Първо влезте във връзка с Първичната Причина, и след това идете при някой банкер да му поискате тази сума. Ако имате тази връзка, банкерът ще извади от касата си сто хиляди лева и ще ви каже: Заповядайте, господине, услужете си! При това, той няма да ви иска никаква полица. Обаче, нарушите ли връзката и пак отидете при същия банкер за нов заем, той ще ви каже: Изплатете първата сума от сто хиляди лева, и тогава пак елате да искате пари. към беседата >>
279. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- В гостилницата, пред торбите с златото, не е важен нито онзи, който носеше кибрита в джоба си, нито онзи, който носеше хляб в торбата си.
Представете си сега друго положение. Всички тия приятели отиват в една добра гостилница в града, да се нахранят и да се повеселят. В този случай кой от тях е най-важен? – Най-важни са тия със златото в торбите си. В гостилницата, пред торбите с златото, не е важен нито онзи, който носеше кибрита в джоба си, нито онзи, който носеше хляб в торбата си. Както първият има готовността да извади кибрита от джоба и с него да запали огъня и да извика всички около огъня да се стоплят, така и богатите трябва да бъдат готови да извадят златото от торбите си и всички общо да се ползват от него. И както вторият пътник има готовността да извади хляба от торбата си, да го разчупи на няколко парчета и да извика всички наоколо си да хапнат заедно и да уталожат глада си, така и богатите хора трябва широко да разтворят своите торби със злато, и да се ползват от това благо всички техни братя и съпътници и общия живот. Обаче, много от съвременните богати хора не искат да знаят нищо за своите братя, които се намират в лишения. Бедните хора казват: „Бог е създал света така, че всички да се грижим едни за други, да си помагаме". Разбогатеят ли същите тия хора, тогава казват: „Всеки трябва да работи, да се труди да изкарва прехраната си и да се грижи сам за себе си". към беседата >>
- Както първият има готовността да извади кибрита от джоба и с него да запали огъня и да извика всички около огъня да се стоплят, така и богатите трябва да бъдат готови да извадят златото от торбите си и всички общо да се ползват от него.
Представете си сега друго положение. Всички тия приятели отиват в една добра гостилница в града, да се нахранят и да се повеселят. В този случай кой от тях е най-важен? – Най-важни са тия със златото в торбите си. В гостилницата, пред торбите с златото, не е важен нито онзи, който носеше кибрита в джоба си, нито онзи, който носеше хляб в торбата си. Както първият има готовността да извади кибрита от джоба и с него да запали огъня и да извика всички около огъня да се стоплят, така и богатите трябва да бъдат готови да извадят златото от торбите си и всички общо да се ползват от него. И както вторият пътник има готовността да извади хляба от торбата си, да го разчупи на няколко парчета и да извика всички наоколо си да хапнат заедно и да уталожат глада си, така и богатите хора трябва широко да разтворят своите торби със злато, и да се ползват от това благо всички техни братя и съпътници и общия живот. Обаче, много от съвременните богати хора не искат да знаят нищо за своите братя, които се намират в лишения. Бедните хора казват: „Бог е създал света така, че всички да се грижим едни за други, да си помагаме". Разбогатеят ли същите тия хора, тогава казват: „Всеки трябва да работи, да се труди да изкарва прехраната си и да се грижи сам за себе си". Питам: кое е по-право от тия две учения? към беседата >>
- Когато пътуваме през бурна зимна нощ, трябва да носим кутия с кибрит в джоба си и хляб в торбата си.
Бедните хора казват: „Бог е създал света така, че всички да се грижим едни за други, да си помагаме". Разбогатеят ли същите тия хора, тогава казват: „Всеки трябва да работи, да се труди да изкарва прехраната си и да се грижи сам за себе си". Питам: кое е по-право от тия две учения? – И двете са прави. Всички хора трябва да живеят заедно, и всеки трябва да живее за себе си. Когато пътуваме през бурна зимна нощ, трябва да носим кутия с кибрит в джоба си и хляб в торбата си. Когато влизаме в добре уредени градове, с хубави гостилници, трябва да носим торби пълни със злато. Към този закон, именно, трябва да се свеждат отношенията на хората. към беседата >>
280. Бог е Дух, НБ , София, 27.5.1928г.,
- Един българин имал в джоба си хубав златен часовник и разни скъпоценности.
Казвате: „Да любим! " Как? Като онази българка, която обрала вуйча си? Един българин имал в джоба си хубав златен часовник и разни скъпоценности. Като вървял по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, от кога те чакаме. Толкова време не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починеш у дома." Като я видял, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успяла да бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избягала. Той се поогледал натук-натам, но внучката я нямало вече. Питам: какво по-лошо от това да вземеш най-хубавото, най-скъпоценното от човека и да го оставиш всред пътя, като един безволев човек? към беседата >>
- Хайде, да те заведа да си починеш у дома." Като я видял, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успяла да бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избягала.
" Как? Като онази българка, която обрала вуйча си? Един българин имал в джоба си хубав златен часовник и разни скъпоценности. Като вървял по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, от кога те чакаме. Толкова време не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починеш у дома." Като я видял, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успяла да бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избягала. Той се поогледал натук-натам, но внучката я нямало вече. Питам: какво по-лошо от това да вземеш най-хубавото, най-скъпоценното от човека и да го оставиш всред пътя, като един безволев човек? Казвате: „Този човек е лош." – Каква философия има в това? Еди-кой си човек е добър. Дали човек е добър или лош, това са елементи, с които ти трябва да работиш. към беседата >>
281. Божествена светлина, ООК , София, 6.6.1928г.,
- За да не настрои просяка против себе си, той му казва: „Понеже нямам пари в джоба си, ела у дома да ти дам“.
За пример, един богат човек върви сам в гората. Среща го просяк, спира го и му иска милостиня. Богатият иска да му даде някаква монета, но като си представи, че при отваряне на кесията си просякът ще види златните монети, ще се съблазни и може да го нападне, той казва: „Нямам пари“. Значи от страх той се отказва да направи добро. Богатият може да постъпи и по друг начин. За да не настрои просяка против себе си, той му казва: „Понеже нямам пари в джоба си, ела у дома да ти дам“. В този случай той прави добро, но пак от страх. В правене на доброто човек не трябва да се ръководи от страха, но от благото, което доброто ще допринесе, както за него, така и за онзи, на когото се прави. И в правене на доброто човек пак трябва да знае как да приложи светлината. към беседата >>
- Той станал, погледнал джобния си часовник и видял, че часът е три.
Сега ще приведа още един пример, да видите как невидимият свят работи. Един наш приятел имал една важна работа, за свършването на която трябвало да става всяка сутрин в три часа. Обаче той нямал будилник, а не могъл сам да се събужда. Легнал си вечерта и дълбоко в себе си се помолил да се събуди по някакъв начин в три часа, за да започне работата си. Като наближило три часа, той чул, че една голяма муха бръмчи над главата му, не го оставя да спи. Той станал, погледнал джобния си часовник и видял, че часът е три. Веднага скочил от леглото си, облякъл се и започнал да работи. На другата сутрин мухата пак започнала да бръмчи и той се принудил да стане. Това се продължило цял месец, през което време той свършил работата си. Значи мухата изпълнила ролята на будилник. Невидимият свят я използвал като слуга, като свой проводник. към беседата >>
282. Кога ражда, НБ , София, 10.6.1928г.,
- Светията не дава пари назаем; кесия в джоб не носи; пари в ръка никога не държи.
Ние наричаме светиите „гении" на своя народ. Те не искат да бъдат турени на високи места, да служат като икони на своя народ, но работят за народа, всред който живеят. Те носят своята култура, по-висока от тази на народа, всред който са дошли. Българските светии работят за българския народ, но един ден, когато завършат работата си, ще задигнат чуковете си и ще заминат. Ако отидете при някой от тия светии и поискате да ви даде половината от своето имущество, ще го даде ли той? Светията не дава пари назаем; кесия в джоб не носи; пари в ръка никога не държи. Единственото нещо, което той може да ви направи е, да ви нагости хубаво и да ви даде отличен прием. Той ще ви даде легло, с копринени покривки; сламеникът ще бъде пълен с най-хубавата трева, не рязана с нож, а късана с ръка; юрганът ви ще бъде от най-фин ленен плат, дебел 5 мм, който държи много топло. След като се нахраните и пренощувате там, на другия ден, той ще ви изпрати любезно и ще ви каже: „На добър час! Бог да бъде с вас! " Речете ли да му поискате пари, той ще ви отговори: „Щом Бог е с вас и без пари се живее в света." – Ама имам жена, деца, какво да правя с тях? към беседата >>
- Ако има такова злато в джоба си, дето и да бъде, все ще се озърта, да не го следи някой.
Ето едно от разрешенията на икономическия въпрос. Като казвам, че парите трябва да се раздадат на бедните, не подразбирам раздаване, в буквален смисъл на думата, но имам предвид, това злато да се разтопи по алхимически начин и да се разтвори във вода. И като дойде при мене някой беден, да иска пари назаем, ще му дам три лъжици от този разтвор: сутрин една, на обяд една и вечер една. Приеме ли той три лъжици от разтвореното злато, нищо друго не му трябва. Който не може да приеме златото по такъв начин, той ще се стреми да го придобие по външен път, но това злато ще му коства живота. Ако има такова злато в джоба си, дето и да бъде, все ще се озърта, да не го следи някой. Отиде ли някъде в странство, щом разберат, че има пари, веднага апашите ще тръгнат подир него и в някое затънтено място, ще го наложат. Там той трябва да реши: или живота си да даде, или златото – едно от двете трябва да пожертва. Малко хора ли са били задушавани и убивани, само поради това злато? Ако дойде един апаш, при мене, да иска пари, аз ще му кажа: „Ти искаш пари, нали? Добре, ще ти дам, но първо ще те попитам: „Съгласен ли си да се простиш със своя занаят? към беседата >>
284. Към свобода!, МС , София, 10.7.1928г.,
- Ти си бъден човек, нямаш пет пари в джоба си, но дохождат трима твои познати при тебе и казват: „Знаеш ли, че един богаташ, наскоро дошъл от странство, иска да ти помогне, да ти даде една голяма сума”!
Другото положение е следното. Ти си бъден човек, нямаш пет пари в джоба си, но дохождат трима твои познати при тебе и казват: „Знаеш ли, че един богаташ, наскоро дошъл от странство, иска да ти помогне, да ти даде една голяма сума”! Ти веднага се зарадваш, цяла нощ не можеш да спиш, все очакваш момента, когато този човек ще влезе в стаята ти. И това нещо не е вярно. Значи, нереалността има две страни: красива и некрасива. Ето защо, всички ще се стремите да се освободите и от красивите, и от некрасивите неща в живота. към беседата >>
285. Ключът на живота, ООК , София, 22.8.1928г.,
- “ Прочети правилото и го сложи в джоба си.
Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: „Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата вселена – без никакви дребнавости“. И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: „Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога! “ Следователно, като се намериш в затруднение, извади, според случая, съответното правило и го произнеси няколко пъти наред. Щом кажеш така, злото ще дойде при тебе и ще каже: „Ти можеш да грешиш“. Кажи му: „Не, аз трябва да имам сърце чисто като кристал! “ Прочети правилото и го сложи в джоба си. Ако злото дойде и започне да влияе върху ума ти и каже: „Тази работа може да се направи и по друг начин“. – „Не, аз трябва да имам ум светъл като слънцето.“ След това злото ще дойде да изкушава душата ти. Ще му кажеш: „Моята душа трябва да бъде необятна като Вселената“. И най-после, като дойде да изкушава и духа ти, ще му кажеш: „Моят дух трябва да бъде мощен като Бога и едно с Бога“. След всички тия опити злото ще се намери в затруднение и ще каже: „Учен е този човек, не мога да го изкуся“. към беседата >>
286. Дейност и почивка / Лѣность и прилежание, МОК , София, 24.8.1928г.,
- Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. (втори вариант)
Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена. Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота! към втори вариант >>
287. Планински върхове, ООК , София, 5.9.1928г.,
- При това, като се ударите, бръкнете в джоба, извадете двете полици, кажете: „Господи, благодаря ти, няма да взема парите" - нищо повече. (втори вариант)
Щом сме дошли пък да работим, онзи, който има - нека почака. Казва: „Вярвай ми, сега работя, ще ти платя, вярвай ми." „Не, нищо не чакам." То е неразумно. Трябва да бъдем разумни във всички постъпки. В тази разумност няма младост, но старост. Започнете в новия живот с разумността. При това, като се ударите, бръкнете в джоба, извадете двете полици, кажете: „Господи, благодаря ти, няма да взема парите" - нищо повече. Веднага тогава ще имате едно последствие - непременно удареният пръст магически ще оздравее. Затова се изисква контролиране на ума. Щом си удариш крака или големия пръст -правете изводи, извадете двете полици, върни се дома и започни наново работа. Казвам, старият живот [е]: всеки един от вас си носи по две полици в джоба си. Като се върнете дома, имате право, законно право имате, но казвам: извадете полиците и кажете: „От нас да мине." Тогава Господ каже: „Щом от тебе мина и замина, тогава няма да те туря на леглото. към втори вариант >>
- Казвам, старият живот [е]: всеки един от вас си носи по две полици в джоба си. (втори вариант)
Започнете в новия живот с разумността. При това, като се ударите, бръкнете в джоба, извадете двете полици, кажете: „Господи, благодаря ти, няма да взема парите" - нищо повече. Веднага тогава ще имате едно последствие - непременно удареният пръст магически ще оздравее. Затова се изисква контролиране на ума. Щом си удариш крака или големия пръст -правете изводи, извадете двете полици, върни се дома и започни наново работа. Казвам, старият живот [е]: всеки един от вас си носи по две полици в джоба си. Като се върнете дома, имате право, законно право имате, но казвам: извадете полиците и кажете: „От нас да мине." Тогава Господ каже: „Щом от тебе мина и замина, тогава няма да те туря на леглото. Ще изпратя Моето благословение за тебе, ти ще живееш в тези две години най-щастливо, ще имаш благ живот, защото си Ме послушал." Послушанието на Бога седи в това - разумно да слушаш. Ще мислим и много правилно ще чувстваме. към втори вариант >>
- Той трябва да извади от джоба си полицата на бедния, да я скъса и да каже: „ Прощавам дълга му.” После да се обърне към Господа с думите: ,,Господи, благодаря Ти, че ми даде добър урок, да зная как да постъпя с полицата на бедния.” Като постъпвате по този начин, болестта ви моментално ще мине.
На богатия не се позволява да отсрочва дълговете си, нито да не ги плаща. На бедния обаче се позволява да отсрочва плащането на дълга си, докато се улесни, а в краен случай може съвсем да му се прости. В постъпките си човек може да бъде разумен. Новият живот се отличава по своята разумност. Ето защо, когато богатият се удари, нека прояви готовност да прости дълга на бедния. Той трябва да извади от джоба си полицата на бедния, да я скъса и да каже: „ Прощавам дълга му.” После да се обърне към Господа с думите: ,,Господи, благодаря Ти, че ми даде добър урок, да зная как да постъпя с полицата на бедния.” Като постъпвате по този начин, болестта ви моментално ще мине. За да постъпвате по този начин, от вас се иска будно съзнание. към беседата >>
- Той изважда полиците от джоба си и казва: ,,Имам законно право да получа парите си.
Кое е отличителното качество на стария живот и кое – на новия? Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право. Той изважда полиците от джоба си и казва: ,,Имам законно право да получа парите си. Дал съм пари и трябва да ги получа.” Новият живот обаче се отличава по това, че и при законното право да иска парите си, човек казва: ,,От мене да мине. Не искам и не търся правото си.” Който постъпва според духа на новия живот, той получава Божието благословение. Следователно новият живот подразбира свободна и права мисъл, свободни чувства и свободни постъпки. Който е придобил тази свобода в себе си, той свободно може да си каже: „ Аз живея и се радвам на Божия свят, на всичко, което Той е създал.” Когато някой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Бог е създал, ще го хвана за ръка и ще го заведа в градината си, в библиотеката си, в кабинета си, където правя своите научни изследвания и ще поставя пред очите му един телескоп, който увеличава десет милиона пъти, после – друг, който увеличава няколко милиарда пъти и ще го заставя да наблюдава звездите. След това той може да говори за онова, което и аз зная. към беседата >>
289. Акустика на съзнанието, ООК , София, 26.9.1928г.,
- Вървите из пътя доволен, подсвирквате безгрижно с уста, но изведнъж срещате един ваш познат, който бързо слага в джоба ви една книжка, на която виждате написана сумата 15,000 лева.
В живота има много случаи, при които човек лесно губи акустиката на своето съзнание. За пример, една сутрин ставате весел, разположен, готвите се да излезете, да уредите някои важни работи. Вървите из пътя доволен, подсвирквате безгрижно с уста, но изведнъж срещате един ваш познат, който бързо слага в джоба ви една книжка, на която виждате написана сумата 15,000 лева. Спомняте си, че това е ваша полица, която трябва да изплатите още днес. Разположението ви веднага изчезва. – Защо? – Изгубвате акустиката на съзнанието си. Вие се намирате пред една важна задача, която непременно трябва да решите. към беседата >>
290. Накъде, ООК , София, 31.10.1928г.,
- За пример, върви един човек по пътя доволен, спокоен, защото знае, че има 100 златни английски лири в джоба си.
Следователно самостоятелен човек е онзи, който при всички изпитания, при всички случаи в живота си запазва своето първоначално състояние, не се разколебава, не се обезверява, нито се обезсърчава. Да бъде човек самостоятелен, това значи да е придобил самообладание. За пример, върви един човек по пътя доволен, спокоен, защото знае, че има 100 златни английски лири в джоба си. С този се разговаря, с онзи се разговаря, но разчита на парите в себе си. Обаче един апаш успява да вземе 99 лири и му оставя само една. Какво ще бъде положението на този човек? Сега, именно, ще се познае доколко той може да се владее. Ако разположението му се измени и започне да се смущава, той не е имал никакво самообладание. към беседата >>
292. Постоянни и непостоянни величини, ООК , София, 21.11.1928г.,
- На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб.
Докато се улесни материално и може да ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия. Оказва се, че стотина златни монети липсват. Кой е виновен? - Касиерът. Веднага го уволняват от служба, да му докажат, че никой няма право да бърка в касата на банката. На същото основание казвам: Никой няма право да бърка в Божествената каса, да взима златни монети и да ги туря в своя джоб. Ще възразите, че човек е свободен да прави, каквото иска. - Не е така. Ако наистина човек е свободен да прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало да го хваща. Щом законите, човешки или Божествени, го хващат, той не е свободен. към беседата >>
293. Хигиена на живота, МОК , София, 7.12.1928г.,
- Човек, който мисли по този начин, той е като онзи работник, който казва: „Целият ден аз ще работя, но вечерта ще се напия хубаво.“ Едва спечелил 150 200 лева и казва: „Сега ще се наям и напия хубаво.“ Добре, но на другия ден главата го боли и в джоба си няма нищо. (втори вариант)
Това са елементи, с които вие трябва да започнете. Запример, ако известна мисъл понижава вашия живот, отхвърли тази мисъл. Тя не е здравословна. Запример ти казваш: „Аз искам да свърша университет.“ Ходиш нагоре надолу и после казваш: „Що ми трябва да си боля главата? “ Питам: тази мисъл здравословна ли е? Човек, който мисли по този начин, той е като онзи работник, който казва: „Целият ден аз ще работя, но вечерта ще се напия хубаво.“ Едва спечелил 150 200 лева и казва: „Сега ще се наям и напия хубаво.“ Добре, но на другия ден главата го боли и в джоба си няма нищо. Питам: това усилие хигиенично ли беше? Хигиенично беше да работиш, но след това да те боли корем, не е хигиенично. Ако след едно угощение усещаш една малка радост, че си се видел с приятелите си и след това искаш и втори път да се срещнеш с тях, добре, това угощение е хигиенично, но ако след това угощение те боли главата, това угощение не е на мястото си. И тогава, дето си работил цел ден, ти си изгубил нещо от себе си. към втори вариант >>
- Този човек прилича на работник, който един ден работи усилено да спечели нещо, а на другия ден се наяде, напие, остане без пет пари в джоба си.
И тъй, пазете се от мисли, чувства и действия, които понижават вашия живот. Те не са здравословни. Щом се натъкнете на такава мисъл, турете я настрана, като непотребна. Някой казва, че иска да свърши университет, но след няколко дена се отказва от желанието си, не иска да учи. Първото желание е здравословно, но второто не е. Този човек прилича на работник, който един ден работи усилено да спечели нещо, а на другия ден се наяде, напие, остане без пет пари в джоба си. Какво е спечелил той? Не само, че нищо не е спечелил, но даже и здравето си разстроил. Да работи човек е хигиенично, но да яде и да пие до забрава, това не е хигиенично. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие, които разстройват човешкия организъм, не са хигиенични. Какъв смисъл има срещата с един приятел, която ще понижи живота ти? към беседата >>
- Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. (втори вариант)
Например неразположен си, песимист си, това все се дължи на времето. Какъвто вятър вее, така и човек мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркаш в джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето с това? Бъркаш в джоба си и имаш лошо настроение. Гладен си, могат да те питат какво общо има това с времето? Аз ще ви дам другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валяло дъжд, никой не ви е ангажирал на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учител, искате да преподавате. Дойде епидемия, [...] на вашето стадо, разболеят се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото без деца не може да преподавате. към втори вариант >>
296. Направление на истинския живот, ООК , София, 26.12.1928г.,
- След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма.
В живота се случва и обратното: даваш повече, отколкото трябва. Отивате някъде да говорите истината. След като говорите повече, отколкото трябва, пипате в джоба си и виждате, че парите ги няма. Казвате: „Обърнах към Бога един човек, но и той ме обърна“. Някои казват, че това е изчерпване. - Никакво изчерпване не е това, но вие сте поставили нещата там, дето не трябва. Когато говори истината, човек трябва да постъпва така, както разумната майка постъпва с детето си. Когато го храни, тя му дава толкова храна, колкото е необходимо. към беседата >>
297. Тихият глас, ИБ , София, 1.1.1929г.,
- Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си.
И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни. При първия начин в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен. Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли се да му помогнат, но всички го пъдят. Най-после той казва: "И аз искам да бъда свободен човек! Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал." Намира тогава оттук-оттам около 500-600 лева, купува един револвер с 12 патрона, пресреща на пътя някой богаташ, посочва му револвера си и му казва: "Чакай, сега ще ме разбереш кой съм! Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще те убия на мястото! към беседата >>
- Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще те убия на мястото!
Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си. Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен. Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли се да му помогнат, но всички го пъдят. Най-после той казва: "И аз искам да бъда свободен човек! Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал." Намира тогава оттук-оттам около 500-600 лева, купува един револвер с 12 патрона, пресреща на пътя някой богаташ, посочва му револвера си и му казва: "Чакай, сега ще ме разбереш кой съм! Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще те убия на мястото! " Богаташът веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен. Обаче законите на държавата са против крадците. Веднага улавят този крадец, вземат парите му, а него турят в затвор. Значи той е бил временно свободен, а после го ограничават, поставят го в затвор. към беседата >>
- В първо време като този търговец тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушква ни малко и туря 20 лева в джоба ни.
По същия начин и съдбата постъпва с вас. В първо време като този търговец тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушква ни малко и туря 20 лева в джоба ни. Ако вие мислите, че светът ще ви посрещне с лаврови венци, лъжете се. Да, в началото може да има венци, но в края бъдете уверени, че ще има развенчаване. Мислите ли, че онази певица, която е била посрещана на сцената с лаврови венци и ръкопляскания, утре като изгуби гласа си, ще има същия прием? - Не, друга някоя ще дойде на мястото й, а първата ще се гърчи от мъки, че мястото й е заето. Всичко това привидно е така. към беседата >>
299. Силни и слаби желания, ООК , София, 13.2.1929г.,
- Ако от ред поколения насам някой човек е бъркал в чужди каси и джобове, в този живот той ще се роди с дълги ръце и пръсти.
Между поетите, които пишат, и между неговото писане, той намираше следната разлика: поетът пише, когато пожелае, а аз пиша под чуждо влияние. Той вижда, че друг някой му диктува, но не вярва в съществуването на духове. Понякога започва да дращи с перо върху хартията, но след време някакви мисли се оформят в ума му, и той пише. Като изучава своите мисли, чувства и желания, човек забелязва, че ония от тях, които са по-силни, се очертават по-ярко, а по-слабите едва се очертават. Силните мисли и желания на човека хвърлят отпечатък върху организма му. Ако от ред поколения насам някой човек е бъркал в чужди каси и джобове, в този живот той ще се роди с дълги ръце и пръсти. Които не разбират значението на дългите ръце, те мислят, че са признак на голяма сръчност. Ученият, обаче, не се лъже. Той знае, че сръчността на този човек се дължи на способността му да бърка в чуждите каси. Достатъчно е ученият да погледне очите на човека, за да се произнесе, кога се е родил, сутрин или вечер. Който има големи и отворени очи, той се е родил вечер. към беседата >>
- Ако някой от вас е изпаднал материално, и няма пет пари в джоба си, нека си представи мислено, че се намира пред отворената каса на някой банкер, и всеки момент може да бръкне, да вземе, колкото пари му са нужни.
Като ученици, вие трябва да правите различни опити, да видите, доколко можете да издържате на изкушения. Ако някой от вас е изпаднал материално, и няма пет пари в джоба си, нека си представи мислено, че се намира пред отворената каса на някой банкер, и всеки момент може да бръкне, да вземе, колкото пари му са нужни. Ако може да издържи на изкушението, той е морален човек. За предпочитане е в това положение човек да си представи, че е богат, облечен със скъпи, нови дрехи, отколкото да мисли, по какъв начин да се домогне до касата на някой богаташ. Човек трябва да бъде смел, геройски да понася трудностите на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начин да се самоубива. към беседата >>
301. Променява времената, НБ , София, 24.2.1929г.,
- Представете си, че вие сте беден, нямате пет пари в джоба си, не можете да купите дърва или въглища, а вън е студено, 30–40° под нулата, пък няма и богати хора, които да се погрижат за вас.
Тя изменя лошите условия на живота. Първичната Причина, която обича човека, го освобождава от тия условия. Тази Причина е Любовта. Когато времената се изменят, когато условията на живота се подобряват, туй показва, че Великият в света върши това. Как може Той да промени времето? Представете си, че вие сте беден, нямате пет пари в джоба си, не можете да купите дърва или въглища, а вън е студено, 30–40° под нулата, пък няма и богати хора, които да се погрижат за вас. Какво трябва да направите? Обърнете се към Първата Причина, към Този, Който ви е изпратил на земята, и се помолете да ви помогне. Той веднага ще измени времето.–Как? –Слънцето ще започне да грее по-силно, температурата ще се повдигне, и няма да забележите, как термометърът ще се повдигне до нула градуса. Първата Причина не постъпва като персийският владетел, да обесва по един богат за сметка на един сиромах, който умира от глад и студ. към беседата >>
- Ако ти излезеш с числото 4 пред хората, значи имате 4 лева в джоба. (втори вариант)
Казвам сега, кое място вие искате да завземете? Имате 4, 5, 7. Трима души да си изберат едно от тия числа и ще ви кажа каква ще бъде съдбата. Кое число избирате? 4, 5, 7. Ако ти излезеш с числото 4 пред хората, значи имате 4 лева в джоба. Вие сте в едно общество, искат да правят училище, което ще струва 5000 лева. Ще имате ли почитание пред тия хора? Като дойде 5-те, ще кажат добре дошло. Туй 5 ще се превърне на съдържание, ти ще изгубиш. Ти ще мязаш не на една майка, но ще мязаш на баща. към втори вариант >>
303. Правилни изводи, ООК , София, 13.3.1929г.,
- Защото, ако идеш на един моден бал, няма да те питат колко пари имаш в джоба, но как си облечен, с цилиндър, с връзка. (втори вариант)
Другият обича да брои пари постоянно, една торбичка има, постоянно ги чете. Гледаш и двамата, единият пише, другият се оглежда в огледалото. Казва му: "Колко си глупав. Какво има да се причесваш, тук пари трябват." Казва: "Що си толкова глупав, да се занимаваш с такива работи, само пишеш." Питам, кое е по-хубаво, да четеш пари или да се обличаш? В дадения случай да се обличаш е по-хубаво. Защото, ако идеш на един моден бал, няма да те питат колко пари имаш в джоба, но как си облечен, с цилиндър, с връзка. Пък ако си някой банкерин, няма да те питат как си облечен, но ще гледат в кесията какво има. Зависи при какви условия си. към втори вариант >>
- Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае.
Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество. Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естествено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек. Това е истинско послушание. към беседата >>
- Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад.
Когато се говори за послушание, хората мислят, че притежават това качество. Те са послушни, когато са слаби и невежи. Обаче, срещате някой силен, учен човек, върви гордо, с изправена глава, с ръце в джобовете си или отзад, никого не иска да знае. Преди всичко, не е правилно да туря човек ръцете си в джобовете си или отзад. Нито едното положение на ръцете е правилно, нито другото. Човек трябва да държи ръцете си в естествено положение, отстрана на тялото. Тъй щото, човек трябва да има послушание към Бога, не само когато е слаб, глупав или невежа, но и като силен, учен и разумен човек. Това е истинско послушание. към беседата >>
304. Непреривно движение, ООК , София, 20.3.1929г.,
- Нямаш нито пет пари в джоба. (втори вариант)
Забележете, че този господин го заболи корем. Той непременно ще иде при доктора. Защо? Защото обича живота. Ако аз кажа, че Господ в доктора ще дойде, той непременно точно навреме ще дойде, той не може да откаже. Ще Ви кажа, че числото, което има на първия пръст, е причина, подразбирам, че то има такава динамическа сила, както коремоболието или пък човек, който очаква да вземе пари. Нямаш нито пет пари в джоба. Числото 9 е така сложено, че ти си точен, понеже си заставен, тия хора са точни, понеже или корем ги боли, или имат да вземат, или отвън има обстоятелства, които заставят човека, каквото каже, да направи. към втори вариант >>
306. Азбуката на природата, МОК , София, 5.4.1929г.,
- Той може да мине и направо, но джобовете му трябва да бъдат пълни с камъни, да се брани от кучетата.
Сегашните хора се нуждаят от вътрешно самовъзпитание. Всеки трябва да знае, докъде се простират неговите възможности и свобода. Колкото по-широко съзнание има, толкова по-голяма е неговата свобода. Свободният върви по пътя на най-малките съпротивления. Като минава покрай някоя овчарска кошара, отдалеч още той я обикаля, за да не предизвика кучетата. Той може да мине и направо, но джобовете му трябва да бъдат пълни с камъни, да се брани от кучетата. Ще каже, че иска да мине направо през кошарата, да не губи време. И в двата случая ще употреби едно и също време: в първия случай ще обиколи, но няма да се спира, да се разправя с кучетата; във втория случай пътят му е по-къс, но ще изразходва време, докато се освободи от кучетата. Истински свободният разполага със знание, което всякога може да приложи. Прилагане на знанието е нужно, а не само знание. Ще каже някой, че се намира в лишение: няма дрехи, обуща, шапка, пък и пари няма. към беседата >>
307. Той е реченият, НБ , София, 7.4.1929г.,
- Богаташът извадил един долар от джоба си и го подал на човека, който му услужил.
– Скъпо ми се вижда, не мога да дам два долара. В това време между публиката излязъл един добре облечен господин и казал на богаташа: Моля, аз мога да ви услужа. Той взел пуйката и тръгнал след господина. Като дошъл до дома му, той снел пуйката от гърба си, подал я на богаташа, свалил учтиво шапката си и тръгнал да си отива. – Моля ви се, чакайте да получите възнаграждението си. Богаташът извадил един долар от джоба си и го подал на човека, който му услужил. – Благодаря, нямам нужда. Той веднага извадил една своя визитна картичка и я подал на богаташа. На картичката било написано името, а под него: ”Председател на Съединените Щати.” И съвременните хора постъпват като този богаташ: купят си пуйка, дадат я на Христа да я носи, и плащат за труда му един долар. – Това е човешко разбиране. Председателят на Съединените Щати искал да даде един пример на богаташа, с което да му каже: Ако председателят може да носи чужда пуйка, богаташът може да носи поне своята пуйка. към беседата >>
308. Спорни въпроси, ООК , София, 10.4.1929г.,
- Сега нямам нито пет пари в джоба, освен че имам да давам тридесет хиляди, но видял съм красива мома, трябва да се представя, искам да ме види здрав, имам ставен ревматизъм, тогава казвам: "Стани и ходи." Вие ще вземете формата и ще замените, тази красивата мома показва разумното в света. (втори вариант)
Сега нямам нито пет пари в джоба, освен че имам да давам тридесет хиляди, но видял съм красива мома, трябва да се представя, искам да ме види здрав, имам ставен ревматизъм, тогава казвам: "Стани и ходи." Вие ще вземете формата и ще замените, тази красивата мома показва разумното в света. Вие не си представяйте момата на физическото поле. Като кажа красива мома, разбирам онзи принцип, който работи, разумното, Божественото в света, което работи. Заради него може да направя. Казвам на себе си: "Стани и ходи." Веднага ставам като онзи, който лежа тридесет и осем години, казвам: "Варда-а-а." Казват: "Как оздравя? " Говоря алегорично, казвам, дойде Христос и ми каза: "Стани и ходи." И аз станах. към втори вариант >>
309. Наклали огън, НБ , София, 21.4.1929г.,
- В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си.
Един ден отидох в дома на един български свещеник. В това време на вратата похлопа един калугер, който обикалял цяла България, и помоли свещеника да му даде пет лева, защото изпаднал, нямал пет пари в джоба си. Свещеникът го покани в дома си, нагости го добре, но пари не му даде, каза, че нямал пари. Калугерът благодари на свещеника и си замина. След това аз казах на свещеника: Знаеш ли, кой беше този калугер? – Не зная. – Той беше Христос, дегизиран. към беседата >>
310. Постижения на богатия и на сиромаха, ООК , София, 24.4.1929г.,
- Ти вдигнеш сламката, оставиш я някъде, туриш ръцете си в джобовете, казваш: "Знаете ли какво направих? (втори вариант)
Казвам, трябва да имаме една основна идея, която търпи никакво видоизменение. Всякога трябва да имаш една основна идея, върху която да полагаш живо- та си и тази идея, тази форма трябва да те свързва с живота. Сега, като кажем, че съзнанието на Бога при- съства навсякъде, не мислете, че съзнанието на Бога е заето с нашите страдания, небивалици, каквото мислим, че Господ за всичко това се интересува. Представете си, че аз вървя по пътя, вдигна една сламка, мислите ли, че Господ ще обърне внимание. Ти вдигнеш сламката, оставиш я някъде, туриш ръцете си в джобовете, казваш: "Знаете ли какво направих? Вдигнах една сламка." Мислите ли, че Господ обърнал някакво внимание? Когато двама души започват да се спорят, те вдигат сламката. Сега трябва да знаем, че от вдигането на сламките Господ не се интересува. Единият обяснява какво нещо е животът, и другият обяснява какво нещо е животът. Най-после се скарват. към втори вариант >>
311. Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя, ООК , София, 1.5.1929г.,
- Ако види, че нямаш нищо в джоба си, казва: нехранимайко. (втори вариант)
Казва, каквото харесаш, от твоята добра воля, но като види парите, веднага стане на крака. Сега онзи ще възприеме куршумите, ще остане вътре в тялото, той го носи и онзи заставя разбойника и той да вземе нещо. Отиваш, купуваш, насилие има. Ще покажеш нещо, с което да предизвикаш неговото внимание. Той, като те погледне, най- първо ще види какъв разбойник си или си юначага. Ако види, че нямаш нищо в джоба си, казва: нехранимайко. Ако види, че си с два кобура, стане на крака. към втори вариант >>
- Някой тe бие, кажи: "Ти не знаеш още да биеш." Някой тe обере, ще кажеш: "Ела сам, ти не знаеш още да обираш, не си майстор." Много пъти, като бръкне някой в джоба ми, хващам му ръката, казвам: "Тъй не се обира. (втори вариант)
Който не се бои от Бога, става страхлив. Когато дойде страданието в живота, вземете една поза. Някой тe бие, кажи: "Ти не знаеш още да биеш." Някой тe обере, ще кажеш: "Ела сам, ти не знаеш още да обираш, не си майстор." Много пъти, като бръкне някой в джоба ми, хващам му ръката, казвам: "Тъй не се обира. Ти не си научил това изкуство. Поискай от мен." Обират онзи, който не дава. Ти кажи на мен, аз ще ти дам повече. Не се плашете. Вие всички треперите. към втори вариант >>
- Искате ли да минете през някоя гъста гора, трябва да носите револвер в джоба си, да не ви изненада разбойник или някой звяр.
Веднъж дошли на земята, вие трябва да бъдете внимателни, защото ще се натъкнете на опасни места. Минавате ли през тия места, вие трябва да бъдете добре въоръжени, да не пострадате. Ако искате да преминете някоя дълбока река, вие трябва да имате здрав пояс. Искате ли да минете през някоя гъста гора, трябва да носите револвер в джоба си, да не ви изненада разбойник или някой звяр. Отивате в някой магазин да си купите дрехи. Търговецът ще ви изгледа внимателно от главата до краката. Той иска да разбере, носите ли револвер, т. е. звонкови пари в джоба си, за да ви стане на крака или не. Ако разбере, че разполагате със звонкови, той веднага скача на крака и предлага услугите си. към беседата >>
- звонкови пари в джоба си, за да ви стане на крака или не.
Ако искате да преминете някоя дълбока река, вие трябва да имате здрав пояс. Искате ли да минете през някоя гъста гора, трябва да носите револвер в джоба си, да не ви изненада разбойник или някой звяр. Отивате в някой магазин да си купите дрехи. Търговецът ще ви изгледа внимателно от главата до краката. Той иска да разбере, носите ли револвер, т. е. звонкови пари в джоба си, за да ви стане на крака или не. Ако разбере, че разполагате със звонкови, той веднага скача на крака и предлага услугите си. Убеди ли се, че сте беден, той не мърда от мястото си. Като проследите живота на съвременните хора, виждате, че все има нещо, което ги респектира. То може да бъде парата, силата, знанието, доброто и т. н. Търговецът услужва за звонковите, а клиентът е внимателен и учтив към търговеца, за да го предразположи, да му даде добра стока. към беседата >>
312. Ще ти въздаде, НБ , София, 12.5.1929г.,
- Сега нямам пет пари в джоба си да изпълня последния дълг към баща си.
– Не мога, зарекъл съм се вече никога да не говоря лъжи. Като се разговаряли върху различни въпроси, мукалитинът се обърнал към султана с думите: Султан ефенди, имам една голяма молба към Вас. Вчера баща ми се помина, трябват ми 500 лири за погребение. – Ще ги върнеш ли? – Непременно ще ги върна. Сега нямам пет пари в джоба си да изпълня последния дълг към баща си. Султанът го съжалил и заповядал на секретаря си да му даде 500 лири. Като взел парите, мукалитинът казал на султана: Много благодаря за парите, които ми дадохте, но не се надявайте да ги получите назад. Те са възнаграждение за последната лъжа, която ви казах. Вие искахте да Ви кажа една лъжа. Аз ви казах вече, а сега Ви казвам истината, че излъгах. към беседата >>
313. Определени движения / Любовният поглед, ООК , София, 29.5.1929г.,
- Направя една картина, някой богат ми даде петдесет хиляди лева, джобовете ми започват да пращят. (втори вариант)
Четири пъти по петстотин лева, две хиляди лева. Обаче аз като нарисувам, ще се намери някой богат, който обича хубавото, красивото, ще вземе картината, ще плати двайсет хиляди лева. Като платя разноските, две хиляди за позиране и три хиляди за бои и други неща, всичко пет хиляди, за мен ще останат петнайсет хиляди. Или може да платя за едно позиране хиляда лева. Пет пъти - пет хиляди лева. Направя една картина, някой богат ми даде петдесет хиляди лева, джобовете ми започват да пращят. Аз като художник взимам самоуверена стойка. Не че съм по-гениален, но като дойдат парите, ставам по-самоуверен, по-стабилен. То е относителна реалност. Единственото, което ме повдигна, то са двете картини. Аз имам смелост, когото повикам, и той прокопсва, и аз. към втори вариант >>
314. Достоен, НБ , София, 9.6.1929г.,
- Вземете в джоба си няколко златни монети и излезте на улицата, да ги раздавате.
След това, направете втори опит. Вземете в джоба си няколко златни монети и излезте на улицата, да ги раздавате. Срещате един човек, давате му една златна монета. Срещате втори, давате му две златни монети. Срещате трети, давате му три златни монети и т.н. Тия, на които сте дали по-малко, веднага ще се нахвърлят върху вас с обидни думи, с упрек, че не сте справедлив човек. Ако всичко това изслушате спокойно, без никакво смущение и горчивина, вие сте здрав човек. към беседата >>
315. Да изпълня, НБ , София, 16.6.1929г.,
- Понеже сте човек, който разполага със сили и знание, вие веднага изваждате една спринцовка от джоба си и нацърквате срещу него една течност, която предизвиква кихане.
В тези закони са предвидени нуждите, които човешкият организъм има. В тези закони са предвидени силите, с които човешкият организъм трябва да разполага. Който изпълнява тези закони, той може да се справи с всички мъчнотии, с всички страдания и изненади в живота. Представете си, че срещате човек с оръжие в ръка, който се готви, заради парите ви, да стреля срещу вас. Какво трябва да правите? Понеже сте човек, който разполага със сили и знание, вие веднага изваждате една спринцовка от джоба си и нацърквате срещу него една течност, която предизвиква кихане. От силната течност, очите на този човек започват да сълзят. Той киха, кашля и, без да иска, изпуща оръжието от ръката си. По този начин вие се освобождавате. Или, минавате през една гъста гора. На пътя ви се изпречва една голяма мечка. към беседата >>
- Веднага вадите от джоба си един особен прах, който също така предизвиква сълзене на очите и кихане, и мечката отстъпва, отказва се да ви напада.
От силната течност, очите на този човек започват да сълзят. Той киха, кашля и, без да иска, изпуща оръжието от ръката си. По този начин вие се освобождавате. Или, минавате през една гъста гора. На пътя ви се изпречва една голяма мечка. Веднага вадите от джоба си един особен прах, който също така предизвиква сълзене на очите и кихане, и мечката отстъпва, отказва се да ви напада. Съвременните хора говорят за войни, за убийства. Какъв смисъл има във воините? Ако е въпрос да победите неприятеля си, това е лесна работа. Ще извадите спринцовката с особената течност от джоба си и ще пръснете от нея в лицето на този или онзи офицер или войник. И той, иска не иска, ще отстъпи, ще се върне дома си като герой. към беседата >>
- Ще извадите спринцовката с особената течност от джоба си и ще пръснете от нея в лицето на този или онзи офицер или войник.
На пътя ви се изпречва една голяма мечка. Веднага вадите от джоба си един особен прах, който също така предизвиква сълзене на очите и кихане, и мечката отстъпва, отказва се да ви напада. Съвременните хора говорят за войни, за убийства. Какъв смисъл има във воините? Ако е въпрос да победите неприятеля си, това е лесна работа. Ще извадите спринцовката с особената течност от джоба си и ще пръснете от нея в лицето на този или онзи офицер или войник. И той, иска не иска, ще отстъпи, ще се върне дома си като герой. Какво по-хубаво от това? Има ли смисъл да ходят хората на война, да се осакатяват, да отсичат ръцете или краката си, и в края на краищата да останат инвалиди за цял живот? Това не е никакво геройство. След всичко това тези хора ще се хвалят, че туй направили, онуй направили. към беседата >>
316. Естествени връзки, ООК , София, 19.6.1929г.,
- Той вади цигарата от джоба си и свободно пуши пред хората.
Този поздрав се отнася само до ония, които разбират неговия смисъл. Ония, които не го разбират, ще се отнесат към него така, както слепите се отнасят към светлината. Вие ще се поздравявате помежду си свободно, без да се стеснявате. Какво ще кажат хората, това да не ви смущава. Стеснява ли се онзи, който пуши? Той вади цигарата от джоба си и свободно пуши пред хората. Срещате една дама, напудрена, червисана, ходи насам-натам и току си вее с ветрилото. И тя е свободна, от никого не се смущава. Като вдигате ръката си нагоре, вие се свързвате с Божествения свят, с разумни, светли същества. Ръката представлява възвишеното, благородното в човека. към беседата >>
318. Двата стълба, ООК , София, 3.7.1929г.,
- В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях.
Ако страдате от ревматизъм в крака или в ръката, не питайте защо страдате, но започнете да се разговаряте мислено с ревматизма си като му обърнете внимание, че той е забъркал пътя си. Мястото му не е във вашия крак или във вашата ръка. Кажете му, че вън от вашия организъм условията за живот за него са по-добри. Ако този метод не даде резултат, можете да приложите други методи. Много методи има за лекуване на различните болести, но хората не са готови още да ги приложат. В това отношение те приличат на онзи адвокат, който носил в джобовете си два револвера, но като бил нападнат от разбойници, от страх не могъл да си послужи с тях. Разбойниците го запитали, защо носи два револвера със себе си. – За тежки моменти в живота ми. – Ами какъв по-страшен момент в живота си от този можеш да очакваш? Наистина, на какво по-страшно положение може човек да се натъкне, ако се види заобиколен от всички страни с разбойници, които всеки момент могат да отнемат живота му? към беседата >>
319. Първите стъпки / Ден без възли, МС , София, 7.7.1929г.,
- Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого?
Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Според съвременния морал вие казвате: "Престъпление, безобразие е мъжът да пипа лицето на жената". Питам: ако това е престъпление, не е ли престъпление да критикуваш брата си, да му приписваш грехове, които той никога не е правил? Не е ли престъпление да пипаш джоба на някого? Тия постъпки създават форми, образи, от които висшите същества се отвращават. Какво е виновен човекът, за когото говориш непроверени, недоказани неща? Казваш: "Тъй го чувствам в себе си". – Защото не го обичаш. От невидимия свят ти казват: "Обикни този човек, остави Бог да се прояви в тебе". към беседата >>
- Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта.
Някой човек задлъжнял много, и веднага длъжниците му го хващат и водят в затвора. Как трябва да постъпите в дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човек и да започнете да го съдите, че е голям нехранимайко, дето е задлъжнял толкова много, че бил толкова глупав, или трябва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредитор и да кажете: "Колко ви дължи моя брат? " – 20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: "Освободете този човек, пуснете го на свобода, защото той има жена, деца, за които трябва да се грижи." Така постъпва Любовта. След това давате банкет на този брат и му казвате: "Братко, как се чувстваше досега? " – Този човек, преди да влезе в затвора, ходеше свободен, махаше надясно-наляво ръце, но после, като попадна в затвора, веднага се почувства ограничен, поробен: ръцете и краката му вързани, няма възможност да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: "Втори път няма да правя така". Тъй е. Всеки човек, който веднъж е ял попарата на дявола, втори път не влиза в неговата мрежа. към беседата >>
320. Илия вече дойде, НБ , София, 21.7.1929г.,
- Той ще се огледа съвсем сам в света, без пет пари в джоба си.
Има случаи в живота, когато човек трябва да се откаже от всичко, каквото има: от богатството си, от къщата си, от нивите и лозята си. Като се откаже от всичко това, ще се намери в още по-трудно положение: жена му и децата му ще го напуснат. Той ще се огледа съвсем сам в света, без пет пари в джоба си. – Възможно ли е това? – Както е възможно да се отнеме торбата с златото от гърба на давещия и тогава да се спаси, така трябва човек да се освободи от всички връзки на земята, от всичкия товар на гърба, ако иска да спаси душата си. Който няма никакъв товар на гърба си, той лесно ще се спаси. Обаче, който има товар на гърба си, той ще мине през големи страдания, докато се освободи от връзките, от ремъците на своя товар. За да се освободи от тия връзки, човек ще мине през ред опитности. към беседата >>
- Ако и това не помогне, той сграбчва ябълките и ги туря в джоба си.
Майката им дава две ябълки, да си ги разделят. Обаче, братът иска да вземе и двете ябълки. Той започва да разказва приказки на сестричката си, да отвлече вниманието й от ябълките, за да ги вземе за себе си. Това е един начин за постигане на целта му. Ако така не успее, дава бонбони на сестричето си, да го залъже. Ако и това не помогне, той сграбчва ябълките и ги туря в джоба си. Сестричето се разплаква, вика майка си, тя да разреши въпроса. Както виждате, една неправилна проява в отношението на брата към сестричето създава големи неприятности в дома. Това са въпроси, които трябва да се изяснят. Всеки сам трябва да си отговори, защо постъпва по един или по друг начин, да знае причините, които го подбуждат. към беседата >>
323. Пробният камък, ООК , София, 14.8.1929г.,
- Клиентът си излиза и вижда, че всичките му пари отишли в джоба на бакалина.
Тази е причината за проявите на злото. Когато желанието на човека в първо време е силно, а накрая отслабва, то е неустойчиво. Всички неустойчиви желания са физически. Бакалинът се интересува от своя клиент, докато последният купува от него. Щом купи, каквото трябва и му заплати, бакалинът не се интересува не се интересува вече от него, гледа час по-скоро да си излезе, да освободи място за други клиенти. Клиентът си излиза и вижда, че всичките му пари отишли в джоба на бакалина. Кой бакалин дава даром? При взимането и при даването човек трябва да бъде честен и искрен към себе си и към другите, да не предизвиква съмнение нито в себе си, нито в своите ближни. към беседата >>
324. По Бога направени, СБ , София, 25.8.1929г.,
- Ако е въпрос за членове, ако е въпрос да обръщаме хората, и крадецът може да обръща джобовете.
Задачата на всекиго е да обърне човека към Бога, ако може да направи това, и след туй да започне да го кърми. Новороди ли се той, по-нататък работата е лесна. Да записваш хората като членове на едно или на друго братство, това не е обръщане към Бога. Ние не се нуждаем от членове. Ние не се нуждаем от бързо обръщане на хората. Ако е въпрос за членове, ако е въпрос да обръщаме хората, и крадецът може да обръща джобовете. Обръщането на джобовете, обаче, не е добро, в него няма никакъв морал. Сега ще ви дам две противоречиви мисли, върху които трябва да разсъждавате. Те са следните: вие сте много добри, без да знаете, че сте добри; същевременно сте и много лоши, без да знаете, че сте лоши. Лошото в човека се изразява в човешкото, понеже той гледа и мисли само за себе си. И тогава, неговото добро не е добро и за другите. към беседата >>
- Обръщането на джобовете, обаче, не е добро, в него няма никакъв морал.
Новороди ли се той, по-нататък работата е лесна. Да записваш хората като членове на едно или на друго братство, това не е обръщане към Бога. Ние не се нуждаем от членове. Ние не се нуждаем от бързо обръщане на хората. Ако е въпрос за членове, ако е въпрос да обръщаме хората, и крадецът може да обръща джобовете. Обръщането на джобовете, обаче, не е добро, в него няма никакъв морал. Сега ще ви дам две противоречиви мисли, върху които трябва да разсъждавате. Те са следните: вие сте много добри, без да знаете, че сте добри; същевременно сте и много лоши, без да знаете, че сте лоши. Лошото в човека се изразява в човешкото, понеже той гледа и мисли само за себе си. И тогава, неговото добро не е добро и за другите. Следователно, това добро за в бъдеще ще му причини хиляди нещастия и злини. към беседата >>
325. Положителни и отрицателни черти на живота, СБ , София, 26.8.1929г.,
- – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си.
Утре дрехите и обущата му ще се скъсат. Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева. Какво ще направи той тогава? – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си. Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си? към беседата >>
- Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си?
Какво ще прави тогава? Може да си представите и друго положение. Допуснете, че момата, с която той се е запознал, обича сладки работи, разходки, ядене и пиене, и в няколко дни той задлъжнее около нея с 2000 лева. Какво ще направи той тогава? – Ще заложи дрехите си, обущата си – всичко, каквото има – и ще остане гол-голеничък, без дрехи и обуща и без пет пари в джоба си. Какво важат думите и похвалите на момата, която до вчера се възхищаваше от него, като добре облъчен и елегантен господин, а днес вече той е гол и бос, без счупена пара в джоба си? към беседата >>
- Допуснете, че имате свещ в джоба си и кибрит, но сте ги забравили. (втори вариант)
Представете си, че вие се намирате в една тъмна стая и не знаете обстановката на стаята, не знаете вратата къде е, искате да излезете навънка, но тъмно като в рог. Казвате: “Какво трябва да се прави? ” Представете си, че сте влезли в една пещера, забутали сте се в пещерата и не можете да излезете. Какво трябва да направите? Да допуснем, че сте отишли за научни изследвания, вън е денем, а вътре е тъмно като в рог. Допуснете, че имате свещ в джоба си и кибрит, но сте ги забравили. Вие вдигате рамената си и се молите. Какво трябва да направите? Трябва да си спомните, че имате свещ и кибрит. Но най-първо човек, като влезе в една пещера, какво трябва да прави? Той трябва да си носи един тебешир, че откъдето мине и където отива, да бележи. към втори вариант >>
- Като се лутате известно време в мрака, вие си спомняте, че имате кибрит в джоба си.
Ако влезете в една тъмна пещера, ще се намерите в същото положение, както в тъмния салон. Какво ще бъде положението ви? Какво трябва да правите сега? Тъмнината е голяма, нищо не виждате. При това, вие сте влезли вътре с намерение да правите научни изследвания. Като се лутате известно време в мрака, вие си спомняте, че имате кибрит в джоба си. Изваждате кибрита, драсвате и запалвате само една клечка. Колкото малка да е светлинката, вие отчасти се ориентирате и започвате да търсите свещ, лампа или ключа на електрическото осветление. Намерите ли ключа на осветлението, вие запалвате лампите и се радвате на светлината. При тази светлина започвате да правите своите изследвания. Най-после дохожда момент, когато и тя не ви е достатъчна. към беседата >>
327. Стотникът, НБ , София, 8.9.1929г.,
- Да видиш парите отдалеч, или да ги имаш в джоба си, това са две различни неща.
– Те ходили ли са на онзи свят, да знаят, какво има там? – Пророците са говорили за онзи свят. – Ти сам имаш ли някаква опитност за онзи свят? – Имал съм малки прозрения. – Това още нищо не значи. Да видиш парите отдалеч, или да ги имаш в джоба си, това са две различни неща. Следователно, само онзи може да отиде на онзи свят и да се ползува от условията му, който и на земята е разполагал с положителни знания. Той трябва да познава добре живота на земята, за да се ползува от живота, науката и културата на онзи свят. Само този човек ще разбере законите на онзи свят, ще ги използува добре и ще види, че във всяко отношение онзи свят седи по-високо от физическия. Иначе, и да влезе в онзи свят, нищо няма да разбере. Както е влязъл, така ще излезе – без никакви опитности и знания. към беседата >>
328. Вън и вътре в тялото, ООК , София, 11.9.1929г.,
- За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка.
Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. към беседата >>
- Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг.
Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее навън. към беседата >>
- С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте.
Да си помагате взаимно, да обменяте благата си, това е задача на новото учение. Това учение води хората към нов живот, към условията на духовния, на четири- или петизмерния свят. Влезете ли в този свят, всички противоречия изчезват. Намисли ли някой да ви дразни, дайте му една-две ябълки. С други думи казано: ако някой е недоволен от вас, извадете една сума от джоба си и му я дайте. Той е работил цял ден, но вие не сте му платили достатъчно. Дайте му още 30 лева, да го задоволите. Ако пак не е доволен, дайте му още 30 лева. Влизайте в положението на ближния си и правете нещо за него, да го задоволите. Хората се страхуват да дават, да не се опропастят. към беседата >>
329. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години, НБ , София, 15.9.1929г.,
- " „Как не, искам." Христос извади една диплома от джоба Си, подписа му я и каза: „Хайде, иди си сега." До това време този болен ходеше все без диплом. (втори вариант)
Интересно е, че когато дойде в света един от великите хора, Той не посети някой богат човек, някой цар или патриарх, но кой знае по какви съображения, Той отиде да се разправя с един болен, който е боледувал трийсет и осем години - да Му показва своите съдрани гащи, своите нещастия. Христос го запита: „Какво те е довело в това училище, защо седиш тук? " Болният Му проговори: „Учителю, от трийсет и осем години седя тук, още не мога да свърша училището -професорите все ме късат, не ми дават диплом, станах за посмешище на хората. Кой как дойде, свършва училището и излиза, а аз все още не мога да свърша." „Искаш ли да свършиш? " „Как не, искам." Христос извади една диплома от джоба Си, подписа му я и каза: „Хайде, иди си сега." До това време този болен ходеше все без диплом. към втори вариант >>
- ” “Искам, разбира се.” Христос извади един диплом от джоба си, подписа го, подаде го в ръката му и каза: “Хайде, вземи диплома и върви дома си!
” Болният отговорил: “Учителю, от 38 г. съм в това училище и още не мога да свърша. Професорите постоянно ме късат. На всички изпити пропадам. Мнозина идват в това училище, поседят година, две, три, свършват и излизат в живота, а аз всяка година оставам, с надежда, дано другата година да свърша, но пак оставам да повтарям.” “Искаш ли да свършиш училището? ” “Искам, разбира се.” Христос извади един диплом от джоба си, подписа го, подаде го в ръката му и каза: “Хайде, вземи диплома и върви дома си! ” Този болен беше единственият човек, на когото Христос подписа диплом за свършване на учението по всички правила и изисквания. В Евангелието не е писано, че Христос е дал диплом на този болен, но това е скрита мисъл, изказана в друга форма. Когато болният излязъл от училището, мнозина го запитваха: „Кой беше човекът, който те излекува? " – Не зная. – Как да не знаеш? към беседата >>
330. Духовното в човека, НБ , СБ , София, 22.9.1929г.,
- И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева!
Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека. към беседата >>
- Той ще извади от джоба си пари, ще даде на един работник, на втори, на трети, и къщата му ще се направи.
Ученият казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от Него. Тогава,защо трябва да занимавам Бога със себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос: трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? – Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на никого да му направят къща. Той ще извади от джоба си пари, ще даде на един работник, на втори, на трети, и къщата му ще се направи. Само бедният се моли, защото няма пари; само невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли. към беседата >>
331. Три идеи / Последният опит, МОК , София, 27.9.1929г.,
- Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. (втори вариант)
Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът. към втори вариант >>
- Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки?
Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш да вървиш, ти ще бъдеш принуден да слезеш в града и да измениш посоката на своята дейност. Вместо да продължаваш пътя си, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа. Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете си, тогава ще започнеш отново да работиш и да се учиш. Щом е дошъл на земята, човек трябва да се учи. При каквито условия да се намира, той трябва да търси начин да прояви своите сили и способности. Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба си, без знание на език, без познати и близки? Тук ще похлопате, там ще похлопате, докато най-после се домогнете до нещо. към беседата >>
- Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя. към беседата >>
332. Дух Господен / Духът Господен, НБ , София, 29.9.1929г.,
- Като седне да яде, много яде, но няма пет пари в джоба си. (втори вариант)
От друга страна, някой казва: „Искам да ям, но пари нямам." Единият има желанието да яде и може да яде, но пари няма. Другият има всичките възможности да си купи, каквото иска, но той казва: „Не ми трябва богатство, не ми трябват пари, аз искам да си папам. Желание силно имам да си ям, но не мога." Първият има вътрешни възможности. Като седне да яде, много яде, но няма пет пари в джоба си. Той няма условия отвън. Стомахът му е здрав, камъни да туриш - мели. Богатият пък казва: „Да не беше този стомах, какво щях да направя! " Значи стомахът му е причина за всичко. Сиромахът казва: „Пари ми трябват. към втори вариант >>
333. Вечното благовестие, НБ , София, 13.10.1929г.,
- Аз веднага бръквам в джоба си, изваждам и казвам: „Заповядай, господине." Той погледне , каже: „Мене не ми трябват толкова пари. (втори вариант)
Казвам, обикни този човек, и ти ще имаш правата мярка, колко трябва да му дадеш. Аз съм срещал хора по пътя бедни, които ми харесват. Аз веднага бръквам в джоба си, изваждам и казвам: „Заповядай, господине." Той погледне , каже: „Мене не ми трябват толкова пари. Аз имам нужда само от двадесет лева. Грехота е да взема толкова пари." Казвам, ако ти дава някой по закона на любовта, и той ще вземе по закона на любовта, ще вземе само толкова, колкото му трябват. Останалите ще върне назад. Ако няма любов, той ще вземе повече, отколкото му трябват. Срещна такъв човек, дам му двадесет лева. към втори вариант >>
- Толкова ще ми стигнат." Аз бръквам в джоба си, изваждам хиляда лева и му ги давам. (втори вариант)
Затова искай от мене, колкото искаш, и ще ти дам. Но ако след това се осмелиш да дойдеш втори път, да знаеш, че ще те набия. Аз имам един особен начин, по който бия. За да ти дам пари, трябва да ги намеря отнякъде. Аз ще трябва да работя заради тебе, но както и да е, сега можеш да искаш колкото ти трябват." „Добре, ще си помисля." Разхожда се, мисли, най-после идва при мене, казва ми: „Трябват ми хиляда лева. Толкова ще ми стигнат." Аз бръквам в джоба си, изваждам хиляда лева и му ги давам. Като получи парите, той си помисли в себе си: „Бре, будала човек съм бил. Защо не му поисках десет хиляди лева? На първа дума ми даде хиляда лева." Но вече въпросът се свърши. Аз му бях казал, че ако иска нещо втори път, ще го набия. Това не е разрешение на въпроса. към втори вариант >>
- Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която, човек ходи немил-недраг, няма пет пари в джоба си?
Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека. Някой има много знания, но е беден, не може да задоволи нуждите си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добър живот? Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която, човек ходи немил-недраг, няма пет пари в джоба си? За такъв човек, смело може да се каже: „Вода гази, жаден ходи; хляб носи, гладен ходи". към беседата >>
334. Съпоставяне на нещата / Правилното съпоставяне (Съпоставяне на нещата), МОК , София, 18.10.1929г.,
- Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари. (втори вариант)
Да допуснем, вие сте богат, баща ви е оставил едно наследство цял един милион. У вас се заражда желание да идете да се учите. Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари. Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10. Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? към втори вариант >>
- Така че да не остане нито един грош в джоба му. (втори вариант)
Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят. Така че да не остане нито един грош в джоба му. Този е истинският сиромах. И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш. Ти да знаеш, че нищо не знаеш, но да остане у теб един подтик към знанието, да кажеш: “Отсега нататък аз ще се уча да зная.” Затова ви казвам, тази максима да остане у вас, когато искате да изучите и развиете вашия характер. към втори вариант >>
- Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите. (втори вариант)
Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата. Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите. Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно. Въпросът ще бъде разрешен. Но ако не можете сладко да платите, ще се намерите в трудно положение. към втори вариант >>
- В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма?
Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата. В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови. към беседата >>
- Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата.
Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата. В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови. към беседата >>
- В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си.
Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата. В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови. към беседата >>
- Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си.
Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота. Например, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. към беседата >>
- Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери.
Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му. Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера. – Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери. Втори път не искам да ме бият. – Да имам сила! – Ако имаш сила и не знаеш как да я приложиш, за да не те бият, пожелай да имаш знание, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот. към беседата >>
336. Център на живота, ООК , София, 23.10.1929г.,
- Пожелава и замисля да изпълни желанието си, но няма пет пари в джоба си.
Какво представя центърът? В широк смисъл на думата, център е онази точка, в която човек реализира своите мисли и желания. Запример, лицето А има мисъл и желание, 1 и 2, т.е. иска да си купи дрехи. Пожелава и замисля да изпълни желанието си, но няма пет пари в джоба си. Той се стреми към някакъв център. В случая банкерът е центърът, който ще му даде възможност да реализира желанието си. Следователно, има ли център, към който се стреми, човек може да извади от него всичко, каквото пожелае. Значи, при числото едно се явява мисълта да си купите дрехи. После минавате през центъра, който ви помага да реализирате мисълта си и продължавате към 2, точка на реализираното желание. към беседата >>
337. Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение), МОК , София, 25.10.1929г.,
- А някой път можеш да имаш само 5 лева в джоба си, но тия 5 лева показват, че ти си вложил повече енергия в природата. (втори вариант)
Имате 5 лева. Какво означават те? Състоянието на петте лева показва изразходената енергия в природата. Та на всеки човек му се пада да има само толкова пари, колкото има изразходена енергия. Ти можеш да имаш 100200 хиляди лева, но това е един фиктивен капитал в тебе. А някой път можеш да имаш само 5 лева в джоба си, но тия 5 лева показват, че ти си вложил повече енергия в природата. И тия 5 лева могат да се превърнат на 50 или на 500, на 5 хиляди, на 50 хиляди или на 500 хиляди могат да се превърнат тия пари. Тъй щото в природата се държи една математика, един счот. Не може да харчи човек това, което не е негово. И всякога, когато харчиш това, което не е твое, държат те отговорен. Ти можеш да харчиш, но можеш да се ползваш само от тази енергия, която е излязла от тебе. към втори вариант >>
- ” И ти ще бръкнеш в джоба си и ще оставиш нещо на нея. (втори вариант)
Земята е място само дето парите се изяждат и харчат. Представете си само това, за да извадиш един чек, трябва да идеш при Юпитер, при Сатурн, при Марс, при Венера. Ние забравихме Луната. Тя е като разсилните по кюшетата в банката. Ти като вземеш чека си, тя ще се усмихне и ще каже: “От туй, което ще вземеш, няма ли да оставиш нещо? ” И ти ще бръкнеш в джоба си и ще оставиш нещо на нея. И тя ще ти покаже по кой път да идеш на Земята, да ядеш и да пиеш. Сега, ако вие преведете старата астрология, тия хора, които са живели в миналото и са работили, и ако преведете всички сили у човека, вие ще знаете как да оперирате със силите на Юпитер, на Сатурн, на Марс. Това са силите, които действат, които имат отношение, тъй както една химия действа. Това са сили, които оперират в дадения ум, в твоя организъм. към втори вариант >>
- Апашът седи пред тебе и тъй ти отвлича вниманието някъде, но той те следи и при най-малкото отвличане на ума, той бръква в джоба ти и те обира. (втори вариант)
Например, ако идете на Запад, там не дават такова голямо значение, както тук. Там “окултист” не означава туй, което в България. Тук, в България, му дават идеен смисъл. А англичаните под “окултист” разбират човек, който учи тайните науки. Това са магията, магьосничеството, а него изучават и апашите. Апашът седи пред тебе и тъй ти отвлича вниманието някъде, но той те следи и при най-малкото отвличане на ума, той бръква в джоба ти и те обира. Ти никак не си подозрял, даже и се чудиш. към втори вариант >>
- Успее ли да постигне това, той бръква в джоба ви и изважда кесията с парите.
Не можеш ли разумно да използваш тия сили, ти може да си окултист, без да си Божествен човек. И на запад има окултисти, но те нямат такова значение, каквото мнозина им предават. Под думата „окултист“, западните народи разбират човек, който се занимава с тайните науки, каквато е, например, магията. Ако е въпрос до магията, и апашите познават тази наука. Достатъчно е да попаднете под окото на апаша, за да ви омагьоса така, че да отвлече вниманието ви. Успее ли да постигне това, той бръква в джоба ви и изважда кесията с парите. След това вие се чудите, как е станала тази работа. Голям магьосник е апашът! към беседата >>
- Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмелил да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часовник.
Един богат търговец отишъл в Цариград по работа. Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховете за тази цел, като излизал по работа, той оставял златния си часовник у дома си, а на златния синджир закачвал една лукова глава. Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмелил да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часовник. Един ден, като седял в трамвая, той видял един свой познат, с когото започнал да се разговаря: Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет дена вече откак съм тук, златният часовник още стои в джоба ми. Един от присъстващите в трамвая се обадил: Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник. Търговецът се почудил, кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си. Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му. Като видели, че лукова глава е закачена на синджира, никой не пожелал да я вземе. към беседата >>
- Един ден, като седял в трамвая, той видял един свой познат, с когото започнал да се разговаря: Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет дена вече откак съм тук, златният часовник още стои в джоба ми.
Един богат търговец отишъл в Цариград по работа. Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховете за тази цел, като излизал по работа, той оставял златния си часовник у дома си, а на златния синджир закачвал една лукова глава. Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмелил да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часовник. Един ден, като седял в трамвая, той видял един свой познат, с когото започнал да се разговаря: Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет дена вече откак съм тук, златният часовник още стои в джоба ми. Един от присъстващите в трамвая се обадил: Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник. Търговецът се почудил, кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си. Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му. Като видели, че лукова глава е закачена на синджира, никой не пожелал да я вземе. към беседата >>
- Един от присъстващите в трамвая се обадил: Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник.
Един богат търговец отишъл в Цариград по работа. Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховете за тази цел, като излизал по работа, той оставял златния си часовник у дома си, а на златния синджир закачвал една лукова глава. Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмелил да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часовник. Един ден, като седял в трамвая, той видял един свой познат, с когото започнал да се разговаря: Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет дена вече откак съм тук, златният часовник още стои в джоба ми. Един от присъстващите в трамвая се обадил: Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник. Търговецът се почудил, кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си. Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му. Като видели, че лукова глава е закачена на синджира, никой не пожелал да я вземе. към беседата >>
- Търговецът се почудил, кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си.
Един богат търговец отишъл в Цариград по работа. Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховете за тази цел, като излизал по работа, той оставял златния си часовник у дома си, а на златния синджир закачвал една лукова глава. Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмелил да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часовник. Един ден, като седял в трамвая, той видял един свой познат, с когото започнал да се разговаря: Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет дена вече откак съм тук, златният часовник още стои в джоба ми. Един от присъстващите в трамвая се обадил: Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник. Търговецът се почудил, кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си. Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му. Като видели, че лукова глава е закачена на синджира, никой не пожелал да я вземе. към беседата >>
- Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му.
Понеже слушал, че в Цариград има много апаши, той решил да провери слуховете за тази цел, като излизал по работа, той оставял златния си часовник у дома си, а на златния синджир закачвал една лукова глава. Той прекарал десетина дни в Цариград, но никой не се осмелил да бръкне в джоба му, да извади луковата глава вместо златния часовник. Един ден, като седял в трамвая, той видял един свой познат, с когото започнал да се разговаря: Слушал съм, че в Цариград има много апаши, но ето, десет дена вече откак съм тук, златният часовник още стои в джоба ми. Един от присъстващите в трамвая се обадил: Това, което носиш в джоба си, е лукова глава, а не часовник. Търговецът се почудил, кой може да знае, че той носи лукова глава в джоба си. Той не подозирал, че в тия десет дни най-малко десет пъти е бъркано в джоба му. Като видели, че лукова глава е закачена на синджира, никой не пожелал да я вземе. към беседата >>
- Тя бръква в джоба си и му дава нещо. (втори вариант)
Следователно те са зависими една от друга. Един ден този поет се влюбва в една млада, красива княгиня, която била много скромна, че често отивала сама на пазара да си купува някои неща - плодове и др. Той постоянно я причаквал и й предлагал да й носи покупките. Тя го поглеждала и му давала да й услужи. Като дойде до дома й, той спира. Тя бръква в джоба си и му дава нещо. В това време той целува ръката й, благодари й и си заминава. Той постоянно й предлагал услугите си, а тя му станала редовна клиентка. Питам, какво постига този поет, като носи постоянно кошницата й? Много малки постижения имал. Тя му давала всеки ден по два-три лева, които той турял в специална кесия, която много обичал. към втори вариант >>
339. Чуха, че иде Исус, НБ , София, 3.11.1929г.,
- Той скрил огърлицата в джоба си и веднага отишъл при своя бивш господар.
За да намери причината на смъртта й, той решил да я разреже. Взел ножчето си и разрязал гърлото й. Каква била изненадата му, когато в гърлото й намерил една богата огърлица със скъпоценни камъни. Той не допуснал, че Провидението изпраща тази огърлица за него, да подобри положението си, но веднага започнал да мисли, чия е тази огърлица, да я предаде на притежателя й. Като размишлявал върху това, дошло му на ума, че тази огърлица е на неговата господарка, на жената на фабриканта. Той скрил огърлицата в джоба си и веднага отишъл при своя бивш господар. Извадил огърлицата от джоба си и разправил цялата история. Оказало се, че огърлицата действително била на неговата господарка. Трогнат от честността на своя работник, фабрикантът си казал: Както Господ промисли за този човек, така и аз трябва да промисля за него. Той намерил специална служба за този честен човек и отново го приел при себе си. Следователно, когато се намери пред известно изпитание, човек не трябва да се плаши от нищо. към беседата >>
- Извадил огърлицата от джоба си и разправил цялата история.
Взел ножчето си и разрязал гърлото й. Каква била изненадата му, когато в гърлото й намерил една богата огърлица със скъпоценни камъни. Той не допуснал, че Провидението изпраща тази огърлица за него, да подобри положението си, но веднага започнал да мисли, чия е тази огърлица, да я предаде на притежателя й. Като размишлявал върху това, дошло му на ума, че тази огърлица е на неговата господарка, на жената на фабриканта. Той скрил огърлицата в джоба си и веднага отишъл при своя бивш господар. Извадил огърлицата от джоба си и разправил цялата история. Оказало се, че огърлицата действително била на неговата господарка. Трогнат от честността на своя работник, фабрикантът си казал: Както Господ промисли за този човек, така и аз трябва да промисля за него. Той намерил специална служба за този честен човек и отново го приел при себе си. Следователно, когато се намери пред известно изпитание, човек не трябва да се плаши от нищо. Укорите на жена му не трябва да го смущават. към беседата >>
340. Сторете да насядат, НБ , София, 10.11.1929г.,
- Някой казва: „Нямам нито пет пари в джоба." Аз предпочитам да имаш. (втори вариант)
Умрелите хора правят ли борчове? Философия било това. Аз предпочитам човек да прави борчове, поне е жив, но да ги изплаща. Онзи, който няма борчове, той е умрял човек. Какво ще кажете отгоре на това? Някой казва: „Нямам нито пет пари в джоба." Аз предпочитам да имаш. Аз не говоря за тези, които са изплатили дълговете си, но аз говоря за тези, които, откакто са се родили, докато са заминали за онзи свят, не са направили никакъв борч. към втори вариант >>
- Но в този момент господарят застава пред вратата в гишето и му казва: „Всичко ви струва триста лева." Той си прехапе малко устните и даде последните триста лева, които има в джоба си. (втори вариант)
Сутринта го изпраща, нито пет пари не му взима. Светският човек пък има един модерен хотел, добре инсталиран, с електрическо осветление, с баня, има на разположение много слуги и слугини. Като дойде някой гост, веднага слугите му помагат да се съблече, завеждат го в специална стая, помагат му да се измие. Гостът поглежда, седи, казва - много благороден човек, висока култура има. Всички слуги и слугини му прислужват и на сутринта, като стане, облича се и се готви да излезе. Но в този момент господарят застава пред вратата в гишето и му казва: „Всичко ви струва триста лева." Той си прехапе малко устните и даде последните триста лева, които има в джоба си. Това е разликата между светския и духовния човек. Единият услужва без пари, а другият услужва с пари. Няма нищо лошо в това, че единият услужва с пари, но казвам в какво се крие разликата. Казвате - това не е по Бога. Нищо от това. към втори вариант >>
341. Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия), МОК , София, 15.11.1929г.,
- Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. (втори вариант)
Обаче Писанието казва: “Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.” Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него. към втори вариант >>
- Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. (втори вариант)
Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев един градус, два лева два градуса, три лева три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее. Знание се иска. Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това? Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда. към втори вариант >>
342. Сам се опасваше, НБ , София, 17.11.1929г.,
- Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита. (втори вариант)
И сега ние трябва да се изявяваме не с думи, но с дела, с живот. Защото, като отивам при някой търговец, трябва ли да го убеждавам, че имам десет милиона лири? Няма какво да го убеждавам. Аз бръквам в кесията си, и веднага показвам парите. Аз ще извадя тази банкнота и ще я покажа, както е направил един американец, който се хванал на бас, че може без пет пари да прекара в Лондон. Той имал в джоба си един чек от един милион английски лири и с него предприел опита. Той отива в една много хубава богата гостилница, дето се наяжда добре. към втори вариант >>
- Този американец имал пари в джоба си, но дрехите му били доста окъсани. (втори вариант)
На излизане от гостилницата вади от джоба си този чек и го подава на гостилничаря. „Нямаме, господине, да разбием тази сума." „Е, тогава аз нямам дребни, с които да ви заплатя." „Ще ви кредитираме." И той си излиза от гостилницата. Този американец имал пари в джоба си, но дрехите му били доста окъсани. Отива той в една добра дрехарница и казва: „Моля, дайте ми едни хубави дрехи." Те му дават. Той се облича и казва: „Ще можете ли да разбиете този чек, понеже нямам дребни? " „Нямаме и ние." „Тогава ще можете ли да ми кредитирате? " „Да, разбира се, можем." И той си излиза и от магазина, облечен с нови дрехи, без да е платил пет пари за тях. Питам, кой ще може да разбие един такъв чек от един милион английски лири? към втори вариант >>
- Ще бръкнете в джоба си, ще извадите кесията си и ще им покажете, колко пари имате.
„Когато беше ти по-млад, сам се опасваше и ходеше, дето щеше". Следователно, който не може сам да се опасва, той е стар човек. Време е вече хората да говорят не с думи, но с дела и с живот. Ако наистина имате пари, трябва ли да убеждавате хората в това? Ще бръкнете в джоба си, ще извадите кесията си и ще им покажете, колко пари имате. Двама американци, единият бил много богат, а другият беден, спорили помежду си, може ли човек да прекара известно време в Лондон, без пет пари в джоба си, но да бъде добре нахранен и облечен. Бедният американец настоявал, че може да направи този опит, но, за целта, му е нужен чек от един милион английски лири, който ще върне след опита. Богатият американец дал на бедния си другар, един чек от един милион английски лири и следял, как ще направи опита. Бедният американец отишъл в една добра гостилница, нахранил се богато и на излизане оттам, дал на един от келнерите чека, да го разменят и да задържат, колкото е нужно за обяда. Келнерът погледнал чека, поклонил се учтиво на американеца и казал: Господине, ще извините, не можем да разменим този чек. към беседата >>
- Двама американци, единият бил много богат, а другият беден, спорили помежду си, може ли човек да прекара известно време в Лондон, без пет пари в джоба си, но да бъде добре нахранен и облечен.
„Когато беше ти по-млад, сам се опасваше и ходеше, дето щеше". Следователно, който не може сам да се опасва, той е стар човек. Време е вече хората да говорят не с думи, но с дела и с живот. Ако наистина имате пари, трябва ли да убеждавате хората в това? Ще бръкнете в джоба си, ще извадите кесията си и ще им покажете, колко пари имате. Двама американци, единият бил много богат, а другият беден, спорили помежду си, може ли човек да прекара известно време в Лондон, без пет пари в джоба си, но да бъде добре нахранен и облечен. Бедният американец настоявал, че може да направи този опит, но, за целта, му е нужен чек от един милион английски лири, който ще върне след опита. Богатият американец дал на бедния си другар, един чек от един милион английски лири и следял, как ще направи опита. Бедният американец отишъл в една добра гостилница, нахранил се богато и на излизане оттам, дал на един от келнерите чека, да го разменят и да задържат, колкото е нужно за обяда. Келнерът погледнал чека, поклонил се учтиво на американеца и казал: Господине, ще извините, не можем да разменим този чек. – Мога ли, тогава, да платя друг ден обяда си, след като разменя чека? към беседата >>
344. Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929г.,
- Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. (втори вариант)
Всичко ще стане. Казвате: „Да вярваме ли в това? " Без вяра не може да се служи на Бога. И тогава аз питам материалиста: „Ти вярваш ли в човека? Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева. Тогава аз бръквам в джоба си и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за да стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н. Аз не давам всякога по десет хиляди лева. Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра. Всеки ден ще стабилизирам неговата вяра с нещичко. Тъй щото, като дойде някой при мене и ми поиска сто лева, това показва, че той има вяра в мене. Питам го: „Вярваш ли в мене? към втори вариант >>
345. Което става, ООК , София, 4.12.1929г.,
- Като се отдалечил на известно разстояние от тях, той бръкнал в един от джобовете си и намерил часовника си.
Следователно, когато се намери пред злото, човек трябва да бъде готов да му даде всичко, каквото има в себе си, да го задоволи. Един американски мисионер пътувал през Стара Планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичките му пари. На тръгване те го запитали: Имаш ли още нещо в себе си? — Нищо нямам вече. Като се отдалечил на известно разстояние от тях, той бръкнал в един от джобовете си и намерил часовника си. Веднага се върнал при разбойниците и казал: Ще ме извините, без да искам, аз ви излъгах. Казах ви, че нищо нямам, забравил съм да ви дам часовника си. Ето, вземете и него. към беседата >>
346. Да ида да го събудя, НБ , София, 8.12.1929г.,
- " Той изважда парите от джоба си и излиза на работа. (втори вариант)
Слугата се запретва, удря му един юмрук в корема, един по лицето, налага го по всички правила и си излиза. „Как смееш да ме биеш, на какво основание? " „Договор имаме за това." Господарят тогава идва на себе си. „Чакай, нали трябва да ми платиш? " „Не може така." „Дай парите тука! " Той изважда парите от джоба си и излиза на работа. Като върви из пътя, той си размишлява: „Купувах будилници да ме събуждат, но един след друг ги изхвърлих през прозореца. Пазарувах слуги да ме будят, но и тях изпъждах вън, не успяха да ме събудят. Този здравеняк най-после успя да ме събуди. Другите слуги аз бих, но този мене ме наби, но ме събуди." Като отива на работа, спечелва този ден сто хиляди лева. На връщане от работа слугата го пита: „Господарю, искаш ли утре да се повтори същата комедия? към втори вариант >>
347. Обхода и проява, ООК , София, 11.12.1929г.,
- С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния си глас.
Той си казва: Нека й помогне съседа, той е по-богат от мене. Разумното същество се отправя до съседа на този човек със същата задача, но и той се отказва, намира, че приятелят му е по-богат. При това той не е женен, няма деца. В нежеланието си да помогнат, да проявят милосърдието си, хората се отказват да изпълнят волята Божия, а въпреки това искат да придобият добродетели. Иска ли да развие известна добродетел, човек трябва да работи, да се проявява в това направление. С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния си глас. Има случаи, когато работите на човека се уреждат, не когато не смее да даде нещо от джоба си, но когато прояви своята щедрост. Понякога богатството повече спъва човека, отколкото го въздига. Давайте щедро там, дето Божият глас ви съветва. Изпълнявате ли волята на този глас, и вашите работи ще се наредят добре. към беседата >>
- Има случаи, когато работите на човека се уреждат, не когато не смее да даде нещо от джоба си, но когато прояви своята щедрост.
Разумното същество се отправя до съседа на този човек със същата задача, но и той се отказва, намира, че приятелят му е по-богат. При това той не е женен, няма деца. В нежеланието си да помогнат, да проявят милосърдието си, хората се отказват да изпълнят волята Божия, а въпреки това искат да придобият добродетели. Иска ли да развие известна добродетел, човек трябва да работи, да се проявява в това направление. С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша вътрешния си глас. Има случаи, когато работите на човека се уреждат, не когато не смее да даде нещо от джоба си, но когато прояви своята щедрост. Понякога богатството повече спъва човека, отколкото го въздига. Давайте щедро там, дето Божият глас ви съветва. Изпълнявате ли волята на този глас, и вашите работи ще се наредят добре. към беседата >>
- Той ти казва: „Не те обичам, защото, като срещна едно бедно сираче, ти не се спря пред него, домързя те да бръкнеш в джоба си и да му дадеш нещо, да го помилваш и да му кажеш две думи. (втори вариант)
Започваш да пишеш, кажи - има само едно вечно начало. философстваш, кажи - има само едно вечно начало. Управляваш, кажи - има само едно вечно начало. Намериш се в скръб и страдания, кажи - има само едно вечно начало. Не защо да не си радостен, когато страдаш, защо твоят възлюбен ти пише, че не те обича. Той ти казва: „Не те обичам, защото, като срещна едно бедно сираче, ти не се спря пред него, домързя те да бръкнеш в джоба си и да му дадеш нещо, да го помилваш и да му кажеш две думи. То е без майка и баща. А ти бързаше по-скоро да ме намериш, да ми дадеш своето любовно писмо. Сега ще се върнеш да поправиш погрешката си." към втори вариант >>
349. Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне, МОК , София, 20.12.1929г.,
- Аз съм щастлив един такъв голям юнак да срещна и да ме настъпи.” Тогава този пехливанин го потупа по рамото и гърба, изважда нещо от джоба си една кесия, и му я дава и казва: “Браво, такива като тебе ние така защитаваме, а юнаците като този, ние поваляме на земята. (втори вариант)
Питам, какво спечели ти, като му каза: “Ти сляп ли си? ” Този пехливанин минава покрай друг един турчин, който видял всичко това, и го побутнал с лакътя си. Този веднага се покланя пред него и му казва: “Крайно ви благодаря. Аз съм щастлив един такъв голям юнак да срещна и да ме настъпи.” Тогава този пехливанин го потупа по рамото и гърба, изважда нещо от джоба си една кесия, и му я дава и казва: “Браво, такива като тебе ние така защитаваме, а юнаците като този, ние поваляме на земята. Ала турка иши.” Та в дадения случай, когато дойде едно голямо зло до тебе и те настъпи, не му казвай: “Ти сляп ли си? ” Туй подразбира “Не противи се злому”. Кажи тогава на това зло за голяма привилегия считам, че такъв голям герой като тебе се допря до мене. Тази е вътрешната философия. Другояче няма друго разрешение. към втори вариант >>
- Бръкне един-два пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? (втори вариант)
Запример срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне един-два пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после той продължава пътя си, а бедният с празни ръце остава на пътя да чака, дано мине друг някой да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? към втори вариант >>
- Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. (втори вариант)
Запример срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне един-два пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после той продължава пътя си, а бедният с празни ръце остава на пътя да чака, дано мине друг някой да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? В чантата му не е турено това писмо, което е специфично за вас. към втори вариант >>
- Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. (втори вариант)
Запример срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне един-два пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после той продължава пътя си, а бедният с празни ръце остава на пътя да чака, дано мине друг някой да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? В чантата му не е турено това писмо, което е специфично за вас. Много писма носи той в чантата си, но нито едно от тях не е за вас. Мислите ли, че парите в касата на банкера са за вас? Те могат да бъдат за мнозина, но не и за вас. към втори вариант >>
- Трябват ли му пари, и в празен джоб да бръкне, все ще намери нещо да даде.
Истинско знание е това, с което човек може да си служи при всички случаи на живота. Истинска добродетел е тази, с която човек може да си служи всякога. Който разполага с такова знание, той владее магическата пръчица. Каквато работа хване, добре я свършва. Ако проявява милосърдие, той знае къде и как да помогне. Трябват ли му пари, и в празен джоб да бръкне, все ще намери нещо да даде. Който не е милосърден, и в пълен джоб да бръкне, той нищо не може да даде. Например срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне 1–2 пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после, той продължава пътя си, а бедният, с празни ръце, остава на пътя да чака, дано мине друг някой, да му даде нещо. към беседата >>
- Който не е милосърден, и в пълен джоб да бръкне, той нищо не може да даде.
Истинска добродетел е тази, с която човек може да си служи всякога. Който разполага с такова знание, той владее магическата пръчица. Каквато работа хване, добре я свършва. Ако проявява милосърдие, той знае къде и как да помогне. Трябват ли му пари, и в празен джоб да бръкне, все ще намери нещо да даде. Който не е милосърден, и в пълен джоб да бръкне, той нищо не може да даде. Например срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне 1–2 пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после, той продължава пътя си, а бедният, с празни ръце, остава на пътя да чака, дано мине друг някой, да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. към беседата >>
- Бръкне 1–2 пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо?
Каквато работа хване, добре я свършва. Ако проявява милосърдие, той знае къде и как да помогне. Трябват ли му пари, и в празен джоб да бръкне, все ще намери нещо да даде. Който не е милосърден, и в пълен джоб да бръкне, той нищо не може да даде. Например срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне 1–2 пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после, той продължава пътя си, а бедният, с празни ръце, остава на пътя да чака, дано мине друг някой, да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? към беседата >>
- Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния.
Ако проявява милосърдие, той знае къде и как да помогне. Трябват ли му пари, и в празен джоб да бръкне, все ще намери нещо да даде. Който не е милосърден, и в пълен джоб да бръкне, той нищо не може да даде. Например срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне 1–2 пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после, той продължава пътя си, а бедният, с празни ръце, остава на пътя да чака, дано мине друг някой, да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? В чантата му не е сложено това писмо, което е специфично за вас. към беседата >>
- Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас.
Например срещате един богат човек, който се спира пред някой беден с намерение да му даде нещо. Бръкне 1–2 пъти в джоба си, извади нещо, пак го върне назад. Защо? Намира, че няма дребни пари в джоба си, които би могъл да даде на бедния. Най-после, той продължава пътя си, а бедният, с празни ръце, остава на пътя да чака, дано мине друг някой, да му даде нещо. Ще кажете, че този човек е скъперник. Възможно е, но може би в джоба му няма това нещо, което е специално за вас. Когато носи писма, пощаджията влиза от къща в къща, а някои къщи прескача. Защо? В чантата му не е сложено това писмо, което е специфично за вас. Много писма носи той в чантата си, но нито едно от тях не е за вас. Мислите ли, че парите в касата на банкера са за вас? Те могат да бъдат за мнозина, но не и за вас. към беседата >>
351. Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика, МОК , София, 27.12.1929г.,
- ” “Десет хиляди.” Ти бъркаш в джоба, и то става. (втори вариант)
И ще ти кажа нещо, което никога не се е случвало в живота ти. Но аз като го предсказвам, ще предвидя и да стане. Ти мислиш, че аз като кажа, ще стане. Всички хора са много суеверни. Той пита: “Колко искаш? ” “Десет хиляди.” Ти бъркаш в джоба, и то става. Ти казваш: “Десет хиляди ми взе, но стана това, което ми каза.” Отиваш при друг, казва: “Ще ти кажа нещо, но това, което никой друг не е казал.” Той взима 20 хиляди лева. Той печели повече от мене, но и аз печеля. Всички почнат да казват: “Значи, каквото каза, стана.” Питам, това, което стана, аз ли го наредих? Това е човекът, който предсказва колко тежи слънцето. Защото, ако хората са заинтересувани колко тежи слънцето, ще се заинтересуват всички хора на земята. към втори вариант >>
- Казва: "Едно време бръкнах в джоба ви, взех пари, сега ви връщам." Престъпление ли направил той? (втори вариант)
Питам, ако един човек бръкне в един джоб, имате десет хиляди лева, обира ви и след три години ви връща сто хиляди, намясто ли е? Казва: "Едно време бръкнах в джоба ви, взех пари, сега ви връщам." Престъпление ли направил той? Зависи от мотива. Щом го употребиш за едно благо, не е престъпление. Ако ти работиш изключително за себе си, то не е морал. Казвам, трябва да съпоставяте нещата. Питам тогава, апашът, който извади парите на проповедника, направи ли престъпление? към втори вариант >>
- Тия пари в джоба не са негови. (втори вариант)
Казвам, трябва да съпоставяте нещата. Питам тогава, апашът, който извади парите на проповедника, направи ли престъпление? Той внесе парите в банката. Господ казва: ти толкова време проповеди държиш, че трябва да се помага, помагаш ли? Вземи това, което е много. Тия пари в джоба не са негови. Ако вас един апаш ви обере, вземе гнилото от вас, обрал ли ви е? Не. Но то са примери, да се научите да разсъждавате, да мислите правилно. към втори вариант >>
354. Да се радват наедно, НБ , София, 12.1.1930г.,
- Този човек минава за сиромах и се оплаква, че няма коричка хляб в джоба си.
„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Който сее, той непременно ще жъне. Като има, какво да жъне, човек ще избегне сиромашията. Не е ли сял, човек не може да жъне. Този човек минава за сиромах и се оплаква, че няма коричка хляб в джоба си. Мнозина се оплакват от глад, от сиромашия, но малцина са опитали истински глад. Толстой писал един разказ, в който разправя за глада на едно бедно семейство, което било осъдено на смърт. Това се случило през една тежка зима, когато бедното население, поради неплодородието през лятото, било изложено на глад. Бедното семейство, което живяло някъде в степите, прекарало три-четири дена без хляб, без никаква храна. Лишени от всякаква възможност да получат отнякъде хляб, те очаквали часа на своята смърт. към беседата >>
356. Опитната школа, ООК , София, 22.1.1930г.,
- После ще напълните джобовете си, и двата джоба. (втори вариант)
Основната идея коя е? Двете вериги да се скъсат. После човек трябва да се учи. Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш. Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога. При хората когато отидеш, без пари не може. към втори вариант >>
- Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога. (втори вариант)
Когато се яви ангел на Мойсея, каза: „Изуй обущата си." Когато човек излиза от човешкото и влиза в Божественото, той трябва да се изуе. Ангелът, който изважда Петра от затвора, понеже го въвежда в света, казва: „Обуй се." Когато отиваш в човешкото царство, ще се обуеш, ще се облечеш, ще напълниш кесията. После ще напълните джобовете си, и двата джоба. Вие казвате: „Без пари." Когато отиваш при Бога, ще отидеш бос, гологлав, от нищо не се нуждаеш. Когато отидеш в човешкото царство, хубаво ще се облечеш. Христос казва: „По-напред ви казвах така, но сега ви казвам - с тояга и с пълни джобове." Когато кажем, че без пари може - може, когато отиваш при Бога. При хората когато отидеш, без пари не може. към втори вариант >>
- За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари.
Когато беше в пустинята, Мойсей видя една къпина, която гореше, но в този момент чу глас от небето: Събуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свещено. Когато влезе от тъмницата да освободи Петра, ангел Господен му каза: Стани, препаши се, обуй се, облечи дрехата си и ела след мене. Защо на Мойсея се каза да събуе обущата си, а на Петра се каза да се обуе и облече? Мойсей влизаше от човешкия свят в Божествения, затова трябваше да бъде бос. Петър, обаче, излизаше от Божествения свят и влизаше в човешкия. За да влезе в човешкия свят, човек трябва да бъде обут, облечен и с джобове, пълни с пари. към беседата >>
- Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари.
И тъй, когато казваме, че човек може да живее без пари, имаме пред вид, че той отива при Бога. Щом отива при Бога, нищо не му трябва. Той не се нуждае нито от дрехи, нито от обуща, нито от пари. Той ще отиде при Бога гол и бос, без пет пари в себе си. Когато влиза в света между хората, човек ще се облече добре, ще се обуе добре и ще напълни джобовете си с пари. Каже ли човек, че не може да живее без пари, това показва, че той се движи в човешкия свят. Каже ли, че и без пари може да живее, той се движи в Божествения свят. към беседата >>
- Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си.
Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да не постъпвате като онзи турски дервиш, който отишъл на баня без пет пари в джоба си. Той мислел, че, като служи на Бога, може да не плаща. Баняджията, обаче, не мислел така. Той направил банята, за да се прехранва с нея. Той набил дервиша и му дал добър урок, да се научи да мисли право. Какво показва това? към беседата >>
357. Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята, МОК , София, 24.1.1930г.,
- Трябва ви рициново масло, а нямате пет пари в джоба си. (втори вариант)
Ако турите знака минус, вярваш или не вярваш, ти неутрализираш внушението. Или, да допуснем, боли ви главата или стомахът. Трябва ви рициново масло, а нямате пет пари в джоба си. После късно, аптеките са затворени. Тогава направи пак опита мислено. Мислено ще идеш в аптеката, ще вземеш рициново масло около 2530 грама, изпий ги и няма да се минат три часа, веднага ще получиш същата реакция. И опитът ви ще бъде много евтин. Тогава сутринта като станете, турнете спестените пари в касата. към втори вариант >>
- Беден сте, нямате пет пари в джоба си, но излязъл един цирей някъде на лакътя отгоре или другаде на тия мускули. (втори вариант)
Та казвам, от физическите прояви на живота ние влизаме до психическите, които се отнасят за контролиране на известни органи от болести, неприятности и т.н. Всеки един от вас може да си направи един малък опит. Излезе ви един цирей. Не бързайте да лекувате цирея си. Беден сте, нямате пет пари в джоба си, но излязъл един цирей някъде на лакътя отгоре или другаде на тия мускули. Ако си богат, хубаво. Но въобще взимат пресен лук, ще му турят малко и прясно масло и ще го превържат. Но ти нямаш пари, нямаш и масло, нямаш и лук. Тогава направи опита мислено. Опечи лука, тури и маслото, и ще имаш същия резултат. към втори вариант >>
358. Махалото, ООК , София, 29.1.1930г.,
- Щом джобът ти е пълен, изправиш се горд. (втори вариант)
Човек е един чувствителен уред. Човешкото тяло е хиляди пъти по-чувствително, отколкото това махало. Всичките тия състояния, които денем вие минавате, ту грешници ставате, ту светии ставате, едно махало сте. Казвате: „Не съм разположен днес, няма да се моля." Щом нямаш пари, ще се молиш и оттатък ще минеш. Идеш при бакалина, ще се молиш. Щом джобът ти е пълен, изправиш се горд. Тази поза от какво зависи? Нямаш убеждения. Това са неща, наложени отвън. Дойде офицерът, войникът се изправя, замине си, отпусне се. Дойде учителят, ученикът се изправи, замине си, той се отпусне. към втори вариант >>
- Срещате едного, който ви пита: Колко пари имаш в джоба си?
Всеки човек трябва да се познава, да знае, с какъв капитал разполага в живота си. Като познава себе си, той ще познава и ближния си, няма защо да го подлага на изпитания. Днес хората не се познават, вследствие на което се изпитват. Срещате едного, който ви пита: Колко пари имаш в джоба си? Защо се интересува от вашия джоб? Той се интересува от състоянието на джоба ви, за да знае, може ли да вземе нещо на заем. Някой влиза в едно общество и веднага пита, кой е най-почтеният член в обществото. Защо иска да знае, кой е най-почтеният член? Защото има някакъв интерес, да използва това общество. към беседата >>
- Защо се интересува от вашия джоб?
Всеки човек трябва да се познава, да знае, с какъв капитал разполага в живота си. Като познава себе си, той ще познава и ближния си, няма защо да го подлага на изпитания. Днес хората не се познават, вследствие на което се изпитват. Срещате едного, който ви пита: Колко пари имаш в джоба си? Защо се интересува от вашия джоб? Той се интересува от състоянието на джоба ви, за да знае, може ли да вземе нещо на заем. Някой влиза в едно общество и веднага пита, кой е най-почтеният член в обществото. Защо иска да знае, кой е най-почтеният член? Защото има някакъв интерес, да използва това общество. Друг някой дойде в това общество и веднага пита, кой е най-силният член на обществото. към беседата >>
- Той се интересува от състоянието на джоба ви, за да знае, може ли да вземе нещо на заем.
Всеки човек трябва да се познава, да знае, с какъв капитал разполага в живота си. Като познава себе си, той ще познава и ближния си, няма защо да го подлага на изпитания. Днес хората не се познават, вследствие на което се изпитват. Срещате едного, който ви пита: Колко пари имаш в джоба си? Защо се интересува от вашия джоб? Той се интересува от състоянието на джоба ви, за да знае, може ли да вземе нещо на заем. Някой влиза в едно общество и веднага пита, кой е най-почтеният член в обществото. Защо иска да знае, кой е най-почтеният член? Защото има някакъв интерес, да използва това общество. Друг някой дойде в това общество и веднага пита, кой е най-силният член на обществото. Той се интересува за силата на тия хора, защото мисли да предприеме някаква работа. към беседата >>
- То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. (втори вариант)
Ние разбираме, че Господ отвън ще го оправи. Питат сина кой ще плати дълговете. „Баща ми ще ги плати." Хубаво, който има богат баща, той ще му плати дълговете, но ако няма баща, тогава? Ако баща му е на онзи свят? И този баща, който е на онзи свят, може да постъпи както Бога, на когото едно бедно дете писало едно писмо. То имало силно желание да следва на училище и писало тогава на Бога: „Татко, имам желание да следвам училище, но нямам пет пари в джоба си. Разпореди се, моля ти се, дето трябва, да постъпя в училище да се уча." То написало това писмо до Господа и го пуснало в пощата. Някои добри хора намерили това писмо, прочели го и му уредили работата. Има добри хора, които видели вярата на това дете и затова уредили работата му, но то имало желание да учи. към втори вариант >>
- остават за връщане, но джобът е празен.
Той купува един килограм захар, дава сто лева на бакалина и чака да му върнат остатъка. Бакалинът прибира парите и прави сметка: захарта струва 20 лв., получени са сто лева, от които остават 80 лв. Той дава пакета със захарта на купувача, туря стоте лева в касата си и го изпраща. Купувачът отива у дома си, и в ума му звучат думите на търговеца, че 20 лв. струва захарта, 80 лв. остават за връщане, но джобът е празен. Какво придоби той от сметката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за един килограм захар. към беседата >>
360. Човек и природа / Единност и общност на природата и човека, МОК , София, 14.2.1930г.,
- Там, щом кажете, че нямате пари в джоба си, те вдигат рамена от вас. (втори вариант)
Горе закусвате хубаво, пиете вода, обаче като се свърши екскурзията, те надолу не слизат, остават горе. Сбогуват се с вас. Като слезете долу, и там има същества, които казват: “Братство, братство, ама сиренето с пари.” Като дойдете до тази долина, аз я наричам долина, и хлопате там на някоя колиба, те имат хляб и мляко, но вие нямате. Как ще ви посрещнат тия същества? Вие вече имате опитността как ви посрещат горе. Там, щом кажете, че нямате пари в джоба си, те вдигат рамена от вас. Той ще каже, че е слуга, когато господарят дойде. Обаче, когато той дойде и му се каже, че нямате пет пари и той ще каже, че има друг господар над него, разбира се, вие ще имате неразположение на духа. към втори вариант >>
- Иска да се качи на трена, бърка в джоба си, вижда, не му достигат точно 30 стотинки за билета. (втори вариант)
Аз съм ви превеждал примера един български адвокат от Горна Оряховица ще пътува с влака. На трена иска да се качи и един селянин, но не му достигат 30 стотинки, казва на адвоката: “Моля ви господине, дайте ми 30 стотинки, не ми достигат да си купя билет.” Казва: “Нямам.” Селянинът си турил торбичката на гърба и си тръгва пеш. След седем-осем години този адвокат отива в Англия. Иска да се качи на трена, бърка в джоба си, вижда, не му достигат точно 30 стотинки за билета. И тръгва той пеш дълъг път. Веднага в неговия ум изскача този селянин с торбата, комуто също не стигнаха 30 стотинки. Пък и той сега тук отникъде не може да вземе. Казва на един англичанин, всеки си вдига ръце и той си тръгнал пеш. Та казвам, в природата има едно съвпадение, един закон, който регулира отношенията, количеството на енергията, количеството на топлината и благата, които ще дойдат. към втори вариант >>
- Някои от вас ще кажат: “Да е пълен джобът на човека със злато, е по-хубаво, отколкото да е философ.” Не го отричам това. (втори вариант)
Казвам, има една философия в живота, дето човек мисли и не е доволен от своята мисъл. Някой мисли и ще се пукне от своята мисъл. А онези красиви мисли са, когато аз съм сам и лицето, което говори, и лицето, което слуша. Едновременно ти си лицето, което философства, и публиката, която слуша. Едновременно аз съм едното и другото. Някои от вас ще кажат: “Да е пълен джобът на човека със злато, е по-хубаво, отколкото да е философ.” Не го отричам това. Благото на сегашните хора, това е благото на хилядите поколения, които са работили в миналото и други са наследили тяхното благо. Следователно не са го изработили те. Както онзи търговец, който се занимава с онова благо на парите, то е благодарение на хилядите крини жито, които са влезли в хамбара му, но те нито са сели, нито са орали това жито. Но той е спечелил може би по десет лева на всяка крина. Някои изобретатели са работили може би с години, за да постигнат нещо, но други се ползват от техния труд. към втори вариант >>
362. Термометъра на човека / Човешкият термометър, ООК , София, 5.3.1930г.,
- Значи, ако един човек, който те бие, ти издържиш и нищо не му кажеш, стоиш спокоен, тих, кажеш: „Братко, много ти благодаря, много хубаво знаеш да биеш." Тогава, когато някой ме е набил тъй хубаво, казвам: „Много ти благодаря, приятно ми е да те срещна." После извади от джоба си десет английски лири и му дай. (втори вариант)
Онзи турчин, който беше бит от българина, казва: бабаитин. Значи, ако един човек, който те бие, ти издържиш и нищо не му кажеш, стоиш спокоен, тих, кажеш: „Братко, много ти благодаря, много хубаво знаеш да биеш." Тогава, когато някой ме е набил тъй хубаво, казвам: „Много ти благодаря, приятно ми е да те срещна." После извади от джоба си десет английски лири и му дай. Питам, този човек, като постъпиш така, какво ще каже? Трябва самовладане. Това много мъчно може да се направи. То е мъчно. И адепти мъчно може да го направят, да ги бият, и той да извади и да даде. към втори вариант >>
363. Идеалният човек, МОК , София, 7.3.1930г.,
- Запример, ако на някой от вас туря 500 английски лири в джоба, вие веднага ще видите как ще се почувства той. (втори вариант)
- Той пак усеща, че това е малко за вас. Казва: - Мога да ви покажа една по-хубава стая за вас, ако искате." И той, като го води от стая в стая, вече знае с какво разполага този човек. У човека всякога има едно разположение, когато има пари. Парите или златото, ако вземем, показват една магическа сила в човека. Вие може да направите опит с когото и да е от вас, да видите как се мени лицето при парите. Запример, ако на някой от вас туря 500 английски лири в джоба, вие веднага ще видите как ще се почувства той. Той веднага ще се засмее и ще тръгне свободно напред. Пък ако на другиго туря само 20 лева в джоба, той няма да изпита това разширение в себе си, но като имаш златните английски лири, веднага ще усетиш едно разположение и едно разширение, докато при тези книжните банкноти, колкото и да е учен човек, все таки той ще стане висок като топола, но тесен нагоре. към втори вариант >>
- Пък ако на другиго туря само 20 лева в джоба, той няма да изпита това разширение в себе си, но като имаш златните английски лири, веднага ще усетиш едно разположение и едно разширение, докато при тези книжните банкноти, колкото и да е учен човек, все таки той ще стане висок като топола, но тесен нагоре. (втори вариант)
У човека всякога има едно разположение, когато има пари. Парите или златото, ако вземем, показват една магическа сила в човека. Вие може да направите опит с когото и да е от вас, да видите как се мени лицето при парите. Запример, ако на някой от вас туря 500 английски лири в джоба, вие веднага ще видите как ще се почувства той. Той веднага ще се засмее и ще тръгне свободно напред. Пък ако на другиго туря само 20 лева в джоба, той няма да изпита това разширение в себе си, но като имаш златните английски лири, веднага ще усетиш едно разположение и едно разширение, докато при тези книжните банкноти, колкото и да е учен човек, все таки той ще стане висок като топола, но тесен нагоре. към втори вариант >>
- Златото, като влезе в джоба ти, то има добрата страна. (втори вариант)
Питам сега, защо именно, като влезе човек в хотела и има пари, той има това самообладание? Златото, като влезе в джоба ти, то има добрата страна. Щом носиш златото и в ума си, то носи живот, а книгата има лошата страна, тя е лош проводник, тя само гори. Като носиш един златен наполеон, той струва повече, отколкото, ако носиш хиляда лева в банкноти. После хилядата лева в книги не са здравословни, а ако носиш злато, това злато е здравословно в джоба ти. Даже може да направите опит. Носете една златна монета като муска, тя има целебни сили в себе си. към втори вариант >>
- После хилядата лева в книги не са здравословни, а ако носиш злато, това злато е здравословно в джоба ти. (втори вариант)
Питам сега, защо именно, като влезе човек в хотела и има пари, той има това самообладание? Златото, като влезе в джоба ти, то има добрата страна. Щом носиш златото и в ума си, то носи живот, а книгата има лошата страна, тя е лош проводник, тя само гори. Като носиш един златен наполеон, той струва повече, отколкото, ако носиш хиляда лева в банкноти. После хилядата лева в книги не са здравословни, а ако носиш злато, това злато е здравословно в джоба ти. Даже може да направите опит. Носете една златна монета като муска, тя има целебни сили в себе си. Затова хората обичат парите. Онези, които имат злато, и онези народи, които имат повече злато, хората са по-здрави. Онези, които нямат злато, те усещат кризи, злато нямат и вследствие на това страдат. към втори вариант >>
- Ти може да туриш злато в джоба си, може да туриш и сребро, но ще усетиш съвсем друго състояние, а медните пари произвеждаш съвсем различно състояние у теб. (втори вариант)
Затова хората обичат парите. Онези, които имат злато, и онези народи, които имат повече злато, хората са по-здрави. Онези, които нямат злато, те усещат кризи, злато нямат и вследствие на това страдат. Следователно, златото не е така произволно. То е добър проводник на природата. Ти може да туриш злато в джоба си, може да туриш и сребро, но ще усетиш съвсем друго състояние, а медните пари произвеждаш съвсем различно състояние у теб. Ако те натоварят с 10 килограма бакър, 1 килограм сребро и 100 грама злато, те ще произведат три различни състояния у теб. Зависи от самата материя. Това е резултат вследствие дългия процес на живота, който сте живели. Вие сте живели, и в сегашния живот, и там конкретно се изразяват вашите минали дни в различни форми, които ние наричаме социални. Любовта ви към парите не се създава сега. към втори вариант >>
364. Идейната обич, ООК , София, 12.3.1930г.,
- Напише едно писмо, тури го в джоба си, търси начин. (втори вариант)
Питам, защо сте неразположен духом? Княжеската дъщеря започнала да тежи в ума му. Той се е влюбил в нея. Напише едно писмо, тури го в джоба си, търси начин. Мисли, тя като погледне, дали ще хареса неговия стил. Той не го хареса, съдере писмото, тури го в печката. Чуват, вечерно време пъшка, температура има. Бащата казва: „Разболя се нашият студент." Викат лекар. Виждат, пулсът се е повишил, неразположен е, не може да яде, има някакво разстройство на стомаха. към втори вариант >>
365. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото), МОК , София, 14.3.1930г.,
- Вие ще кажете: „Трябват ми 2 златни монети." И те ще излязат през въздуха и ще дойдат в джоба ви. (втори вариант)
И за хората е така. Ако човек не се измени в по-висока степен положение, неговият живот е безсмислен. Следователно, ако ние искаме да станем ангели, трябва да се изменим. Човек не е ограничен от условията, които сега му се налагат. Например, ако вие станете един ангел, може да идете при някоя каса и само като я погледнете, тя ще се отвори и златото само ще говори. Вие ще кажете: „Трябват ми 2 златни монети." И те ще излязат през въздуха и ще дойдат в джоба ви. Ще благодарите на касата, и тя пак ще се затвори. Ако вие имахте тази сила при сегашния ред на нещата, щяхте ли да страдате? Или ще кажете, човек е поставен в една слаба форма, какво може да направи. Но ако вие имахте тази сила, това съзнание, вие изведнъж ще станете герой. Една сестра може да стане изведнъж с мустаци, с брада, тури си 2-3 кобура, и тръгне. към втори вариант >>
367. Права мисъл / Чиста мисъл, ООК , София, 2.4.1930г.,
- Джобовете му ще бъдат пълни с пари, ще има дрехи, обуща, шапки, пръстите му ще бъдат окичени с пръстени с диаманти. (втори вариант)
Те се обличат заради хората. Когато туй чувство е анормално, тогава се ражда тщеславието. Ако главата на човека е сплесната отзад, той може да зароби себе си за пари. Той живее за хората. То е чувство на тщеславие, то е лично чувство. Джобовете му ще бъдат пълни с пари, ще има дрехи, обуща, шапки, пръстите му ще бъдат окичени с пръстени с диаманти. Като ходи, вдига ръката си, навсякъде да се видят. Нему прави приятно впечатление да си покаже пръстените, всеки да види неговите пръстени, хубава връзка, приятно му е. Казвате, смахнат. Не е смахнат. То е чувство друго. към втори вариант >>
- Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба. (втори вариант)
Да кажем, беден си, имаш пет пари в джоба. Казва: нека страда този човек, то е от Бога. Но когато в себе си имаш една черта, не може да простиш, това благородство ли е? Аз зная едно куче на един селянин във Варненско, кучето на Драгни, едно бяло куче, което винаги отмъщаваше. Ако го удариш или го наплюеш, туй куче може би след една-две години ще те ухапе, ще те хване за крака. Казва: да знаеш, още веднъж да не правиш. към втори вариант >>
- Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре. (втори вариант)
Светията се радва на всичко. Най-малкото, което придобиете, да бъдете радостни. Сега, в новото учение, като придобиете тия малките работи, ще дойдат големите, лесно се придобиват. То е за този, който знае - каквато мъчнотия и да има, ще я понесе. Но ако човек не може да придобие това малкото, и големите работи не може да придобие. Ако той не може да постави главата си тъй, както трябва, ако не постави ръцете си, ако ги тури в джоба или ги тури отзад-отпред, докато намериш едно положение, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено, в което да се чувстваш добре. Много мъчно е да се намери едно положение естествено. към втори вариант >>
- Като видяла, че той още спи, тя извадила от джоба на дрехата му часовника и го закачила на себе си.
Често хората изпадат в положението на маймуната и се чудят защо идат нещастията върху тях. Много просто. Когато човек не знае как да употреби нещо, нещастията се сипят върху главата му. Когато подражава на другите хора, нещастията пак го следват. Същият пътник разправя по-нататъшната история с маймуната. Като видяла, че той още спи, тя извадила от джоба на дрехата му часовника и го закачила на себе си. Какво ще ѝ допринесе този часовник? За да вземе часовника си назад, пътникът измислил една хитрина. Той събул обущата си, намазал ги отвътре с мед и се престорил на заспал. Маймуната слязла от дървото и обула обущата, но като започнала да се катери по дървото, видяла че не може – обущата я спъвали. Пътникът веднага скочил, хванал маймуната здраво, вързал я и я занесъл със себе си някъде в Европа, като особен екземпляр. към беседата >>
368. Огъната плоскост, МОК , София, 4.4.1930г.,
- Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света без пет пари в джоба си - знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. (втори вариант)
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света без пет пари в джоба си - знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем деня, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да - помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: „Аз мога да излекувам дъщеря ти." „Колко искаш? " „Един милион." „Ще ти дам, но да я излекуваш." „Ако не я излекувам, нищо няма да взема." Милионерът е условие да се прояви знанието на знаменития лекар и неговите възможности, чрез които да изправи своята огъната плоскост. към втори вариант >>
- Но ако той беше от злато, аз го тургам в джоба си. (втори вариант)
Щом у тебе се роди желание да обсебиш, тази площ се огъва. Ти ставаш причина, със своето желание, да огънеш равнината на площта. Така ги изменяш целия ход на площта. Ти можеш да държиш така тебешира, без да го желаеш за себе си. Сега аз държа тебешира в ръката си и работя, но после го тур-гам в кутията. Но ако той беше от злато, аз го тургам в джоба си. И който и да работи с такъв тебешир, ще го тури в джоба си. Затова желанията, съединени с мислите, огъват нашата морална площ, в която ние живеем. И понеже площта се огънала, без да разбираме, че живеем, вследствие на това преживяваме известни морални сътресения. към втори вариант >>
- И който и да работи с такъв тебешир, ще го тури в джоба си. (втори вариант)
Ти ставаш причина, със своето желание, да огънеш равнината на площта. Така ги изменяш целия ход на площта. Ти можеш да държиш така тебешира, без да го желаеш за себе си. Сега аз държа тебешира в ръката си и работя, но после го тур-гам в кутията. Но ако той беше от злато, аз го тургам в джоба си. И който и да работи с такъв тебешир, ще го тури в джоба си. Затова желанията, съединени с мислите, огъват нашата морална площ, в която ние живеем. И понеже площта се огънала, без да разбираме, че живеем, вследствие на това преживяваме известни морални сътресения. към втори вариант >>
- Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си.
Следователно, когато механическите закони в човешкия живот се предават с езика на новия морал и станат приложими в новия живот, огънатите плоскости могат да се изправят. Представете си, че един знаменит лекар, капацитет по всички болести, тръгне да пътува инкогнито по света, без пет пари в джоба си. Знания има, но никой не го търси, никой не знае за неговата известност. След като гладувал осем дена, той се научава, че в града, в който е слязъл, дъщерята на един голям милионер-банкер е на смъртно легло. Десет души лекари я лекуват, но не могат да й помогнат. Видният лекар, който е влязъл в огънатата плоскост на своя живот, отива при бащата на болното момиче и казва: Аз мога да излекувам дъщеря ви. - Колко искаш? към беседата >>
371. Аз и Отец едно сме, НБ , София, 20.4.1930г.,
- Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг.
Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре? към беседата >>
- Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ.
Знание има той, но и това знание още не е истинско. То е начатък на истинското знание. Ще дойде ден, когато всички хора ще притежават по една магическа пръчица. Тя е ключ, с който се запалват и загасват всички лампи по света. Велико изкуство е да владее човек този ключ, но затова се иска познаване на разумните природни закони. Който притежава магическата тояжка, всичко може да постигне: ако е болен, с едно повдигане на тояжката, болестта ще го напусне; ако е в затвор, вратите на затвора ще се отворят, и той свободно ще излезе; ако е беден, без пет пари в джоба си, изпаднал в чужда страна, веднага ще му се притекат на помощ. — Възможно ли е това? — Както е възможно от 14000 км. разстояние Маркони да пали лампите по целия свят, така с магическата тояжка човек може да постигне всичко, каквото желае. към беседата >>
- — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му.
Бедният човек се отдалечил, дълбоко въздъхнал и продължил пътя си. Бог видял постъпката на банкера и решил за назидание да му даде добър урок. Един ден банкерът излязъл на разходка в близката гора. Увлечен в красотата на природата, той навлязъл навътре в гората, където се натъкнал на един разбойник. — Горе ръцете! — извикал разбойникът и започнал да изпразва джобовете му. Като взел всичките му пари, разбойникът казал на банкера: Хайде, иди си сега, свободен си вече. Като се почувствал вън от всякаква опасност, банкерът си казал: Слава Богу, че не ме уби. Той бил доволен, че запазил живота си. Ние пък казваме, че разбойникът разполагал със силата на магическата пръчица, поради което, в един момент могъл да отнеме от банкера толкова пари, колкото сто просяка в една година едва биха могли да получат. С обира на парите разбойникът искал да каже на банкера: И ти не знаеш, как се служи на Бога, и аз не зная, но като те обера ще те Заставя да мислиш, как трябва да отвориш сърцето си за бедните и страдащите. към беседата >>
- Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта.
Един английски офицер предприел една малка екскурзия някъде в Шотландия. За да не бъде сам, той взел със себе си и своята сестра. Понеже обичал да посещава пещери, той завел сестра си в една голяма и дълбока пещера, да я разгледат, да видят, какво има в нея. Братът носел в джоба си една свещ и една клечка кибрит, само за едно запалване на свещта. При влизането си в пещерата, той запалил свещта и осветил пътя и на двамата. По невнимание, той паднал на земята, и свещта изгаснала. Като се намерили на тъмно, със загаснала свещ в ръка, без клечка кибрит, те се ужасили. Положението им било тежко. В тъмнината те объркали пътя си. към беседата >>
372. Светлина и знание / Знание и светлина, МОК , София, 25.4.1930г.,
- Те се крият, казват, че нямат пет пари в джоба си.
Защо едни хора изявяват любовта си, а други не я изявяват? Ония, които не изявяват любовта си, са подобни на богатите хора, които не смеят да кажат, че са богати. Те се крият, казват, че нямат пет пари в джоба си. За да се крият, те имат съображения. Те са обиколени от хора, които не ги обичат и са готови всеки момент да ги оберат. Обаче, ако са обиколени от хора, които ги обичат, те свободно ще извадят кесията си и ще покажат, какво има в нея. Ония пък, които изявяват любовта си, са подобни на богати хора, които не крият богатството си. Те не искат да знаят, как ще погледнат окръжаващите на тях - приятели или неприятели. към беседата >>
373. На видело, НБ , София, 4.5.1930г.,
- Потърсил в джобовете си лист, върху който да напише присъдата, но не могъл да намери.
Той искал да знае мнението на видните хора в царството, а не и на обикновените, които нищо не разбират от изкуство. Пръв видял статуята прочутият съдия Бару Махилма. Като я разглеждал, дошли при него няколко души да му съобщят, че видели един мъж и една жена да се целуват. Според тогавашните закони, не се позволявало на мъже и жени да се целуват, даже и законни съпрузи, освен на баща и дъщеря. Съдията изслушал възмущението на обвинителите и побързал да издаде строгата си присъда. Потърсил в джобовете си лист, върху който да напише присъдата, но не могъл да намери. Погледнал към двата пергаментни листа и решил на единия да напише присъдата на провинилите се, които веднага турили в затвор. След съдията дошъл прочутият поет Бентам Мазру, да види статуята и да даде мнението си за нея. В това време покрай него минала една красива жена, която спряла вниманието му. Той се вдъхновил толкова много, че почувствал нужда да се излее, да напише едно стихотворение, в което да я възпее като душа, създадена по образ и подобие на Бога. Понеже нямал лист, на който да напише стихотворението си, той използувал втория пергаментен лист пред статуята и бързо го написал и го предал на красивата мома. към беседата >>
374. Да се възвеселим, НБ , София, 18.5.1930г.,
- Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си.
Отчаянието не е нищо друго, освен фунията на мравояда, където човек може да попадне. Попадне ли веднъж в тази фуния, мъчно може да излезе навън. Големи усилия трябва да прави той, за да излезе на повърхността на земята. Например, пиянството е падане на човека във фунията на мравояда; клептоманията — също. Много хора страдат от клептомания, без да знаят, кои са причините за нея, нито как да се освободят от ноктите й. Някой клептоман отива в един магазин и, каквото му хареса, взима го и го туря в джоба си. Ще кажете, че е сиромах, не е виждал такива неща и ги пожелава. Клептоманията е недъг и на сиромаси, и на богати хора. Има милионери клептомани, които са задоволени във всяко отношение. В лицето на Плюшкин, Гогол е нарисувал един образ, който обичал да носи в дома си не само намерени предмети — петала, гвоздеи, счупени и скъсани вещи, но даже задигал чужди неща. Като виждал чужда стомна на чешмата, той я взимал и я занасял у дома си. към беседата >>
377. Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота), МОК , София, 6.6.1930г.,
- Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. (втори вариант)
Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш. Това е съвсем друго нещо. Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси. Кръвта им е нечиста. Той в мисъл не е богат, в чувства, във воля не е богат. към втори вариант >>
- Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. (втори вариант)
И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго. към втори вариант >>
- Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни.
Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност, те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен. към беседата >>
- Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство.
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство. Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право. към беседата >>
378. Методи за самовъзпитание / Образци за самовъзпитание, МОК , София, 13.6.1930г.,
- Вадят кибрит от джоба си и го запалват. (втори вариант)
Има случаи 6 живота, когато една дума произвежда такъв резултат, както и най-голямата помощ, дадена с любов. И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомбите. Две деца намират едно малко тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент край тях минава един възрастен човек и като вижда какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява защо постъпва така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. към втори вариант >>
- Вадят кибрит от джоба си и го запалват.
Две деца намират едно малко, тънко въженце, закачено някъде. Те се радват, че могат да си поиграят с него. Вадят кибрит от джоба си и го запалват. В този момент, край тях минава един възрастен човек и като вижда, какво правят децата, веднага прерязва въжето. Децата се чудят, защо този човек им разваля играта и започват да се сърдят. Възрастният не счита за нужно да се извинява пред тях. Той няма време даже да им обяснява, защо постъпи така. Въженцето, което те запалиха, е фитил на бомба, която е заровена близо някъде. към беседата >>
379. Абсолютна вяра / Абсолютно доверие, ООК , София, 18.6.1930г.,
- Ти като ги имаш в джоба си, ти щ,е спечелиш повече от един милион. (втори вариант)
Тежестта е една идея вътре в ума. Той като даде пет лева, ти ще се задоволиш. Ти като погледнеш, имат динамическа сила. Много пъти, един праведник ако ти даде пет лева и един грешник - един милион, те са равни. Петте лева имат динамическа сила. Ти като ги имаш в джоба си, ти щ,е спечелиш повече от един милион. Тук имате един възходящ процес. Тия пет лева постепенно се увеличават. Тия един милион лева, ако започнеш с тях да оперираш, те се смаляват, омаляват и в края ще свършат така. Зависи вътрешната сила, която се съдържа в една идея. към втори вариант >>
- Ти, като бръкнеш в джоба, намериш двеста лева. (втори вариант)
Дойдеш при мене, нагостя те, тръгна с тебе, взема мотиката. Дам ти и на тебе една мотика. Целия ден се разговаряме приятелски, работим, разговаряме се за лозето. Ти си заминеш, аз съм ти дал пари. Ти, като бръкнеш в джоба, намериш двеста лева. Казвам: „Заповядайте пак. Пак ще идем двамата.“ Дойдеш пак, върнеш се вечерта, намериш четиристотин лева. Откъде идат, не знаеш. Само в джоба намериш, не знаеш откъде са. Туй е оня свят. към втори вариант >>
- Когато изпълняваш волята Божия, ти отскачаш, после взимат и те турят в джоба. (втори вариант)
Когато изпълняваш волята Божия, ти отскачаш, после взимат и те турят в джоба. Вие сега ще кажете, Господ има ли джоб? Всички джобове, които хората имат, са все негови джобове. И затуй, когато хората забравят, дойде Господ и казва на слугата: „Я, бръкни в джоба. „Вкъщи торбата, дето е хлябът, е джоб на Бога. Казва, извади от този хляб, дай, той е магически. към втори вариант >>
- Вие сега ще кажете, Господ има ли джоб? (втори вариант)
Когато изпълняваш волята Божия, ти отскачаш, после взимат и те турят в джоба. Вие сега ще кажете, Господ има ли джоб? Всички джобове, които хората имат, са все негови джобове. И затуй, когато хората забравят, дойде Господ и казва на слугата: „Я, бръкни в джоба. „Вкъщи торбата, дето е хлябът, е джоб на Бога. Казва, извади от този хляб, дай, той е магически. Ти имаш този талант. към втори вариант >>
- Всички джобове, които хората имат, са все негови джобове. (втори вариант)
Когато изпълняваш волята Божия, ти отскачаш, после взимат и те турят в джоба. Вие сега ще кажете, Господ има ли джоб? Всички джобове, които хората имат, са все негови джобове. И затуй, когато хората забравят, дойде Господ и казва на слугата: „Я, бръкни в джоба. „Вкъщи торбата, дето е хлябът, е джоб на Бога. Казва, извади от този хляб, дай, той е магически. Ти имаш този талант. Всеки ден нас трябва да ни разтръсват. към втори вариант >>
- И затуй, когато хората забравят, дойде Господ и казва на слугата: „Я, бръкни в джоба. (втори вариант)
Когато изпълняваш волята Божия, ти отскачаш, после взимат и те турят в джоба. Вие сега ще кажете, Господ има ли джоб? Всички джобове, които хората имат, са все негови джобове. И затуй, когато хората забравят, дойде Господ и казва на слугата: „Я, бръкни в джоба. „Вкъщи торбата, дето е хлябът, е джоб на Бога. Казва, извади от този хляб, дай, той е магически. Ти имаш този талант. Всеки ден нас трябва да ни разтръсват. Ние седим и казваме: „Да стана по-умен.“ Ти си много учен човек. към втори вариант >>
- „Вкъщи торбата, дето е хлябът, е джоб на Бога. (втори вариант)
Когато изпълняваш волята Божия, ти отскачаш, после взимат и те турят в джоба. Вие сега ще кажете, Господ има ли джоб? Всички джобове, които хората имат, са все негови джобове. И затуй, когато хората забравят, дойде Господ и казва на слугата: „Я, бръкни в джоба. „Вкъщи торбата, дето е хлябът, е джоб на Бога. Казва, извади от този хляб, дай, той е магически. Ти имаш този талант. Всеки ден нас трябва да ни разтръсват. Ние седим и казваме: „Да стана по-умен.“ Ти си много учен човек. Ти, като мислиш да станеш учен човек, ти се изгубиш. към втори вариант >>
- Господарят турил парите в джоба му и го поканил и друг път да му работи.
Ще си послужа с един пример, за да имате ясна представа за разумния и неразумния свят. Двама господари пазарили по един работник да копае нивата им. И двамата работници били пазарени по сто лева на ден- Първият работник свършил работата си на време и добре, но вечерта, вместо да получи уговорената надница, господарят му дал 50 лв., а отгоре на това го наругал и изпъдил, като му казал втори път да не се явява пред очите му. Вторият работник работил усърдно, но заедно с него работил и господарят му. През всичкото време те се разговаряли за нивата, за лозето и се разделили другарски. Господарят турил парите в джоба му и го поканил и друг път да му работи. Като погледнал в джоба си, вместо сто лева, работникът намерил 200 лева. Като отишъл втори път на работа, господарят му дал 400 лева. Отношенията на първия господар към работника представят неразумния свят; отношенията на втория господар, представят разумния свят. И двата свята, които наричаме видим и невидим, се намират на земята. Неразумните хора се водят по законите на неразумния свят, а разумните – по законите на разумния свят. към беседата >>
- Като погледнал в джоба си, вместо сто лева, работникът намерил 200 лева.
Двама господари пазарили по един работник да копае нивата им. И двамата работници били пазарени по сто лева на ден- Първият работник свършил работата си на време и добре, но вечерта, вместо да получи уговорената надница, господарят му дал 50 лв., а отгоре на това го наругал и изпъдил, като му казал втори път да не се явява пред очите му. Вторият работник работил усърдно, но заедно с него работил и господарят му. През всичкото време те се разговаряли за нивата, за лозето и се разделили другарски. Господарят турил парите в джоба му и го поканил и друг път да му работи. Като погледнал в джоба си, вместо сто лева, работникът намерил 200 лева. Като отишъл втори път на работа, господарят му дал 400 лева. Отношенията на първия господар към работника представят неразумния свят; отношенията на втория господар, представят разумния свят. И двата свята, които наричаме видим и невидим, се намират на земята. Неразумните хора се водят по законите на неразумния свят, а разумните – по законите на разумния свят. към беседата >>
380. Закон и принцип, ООК , София, 25.6.1930г.,
- Вървиш по пътя, някой апаш, който може да обере джоба, бърка два пъти, три пъти, нищо няма. (втори вариант)
Колко въшки има, които стоят? Едно неразположение, едно съмнение, едно недоверие на завист вътре. Това са все такива външни недъзи, които трябва да се изгладят от характера, за да може човек да стане силен. Силният човек може всякога да отстрани от себе си отрицателните сили. Отвън трябва да дойде като едно съпротивление. Вървиш по пътя, някой апаш, който може да обере джоба, бърка два пъти, три пъти, нищо няма. Какво ще каже сега? Защо е бъркал в джоба ти? Той те е изненадвал, той психически те е наблюдавал, ти си се захласнал някъде, той бърка, извади. Ако твоят ум беше буден, да мислиш, той никак не би бъркал. Вие дръжте ума си буден. към втори вариант >>
- Защо е бъркал в джоба ти? (втори вариант)
Това са все такива външни недъзи, които трябва да се изгладят от характера, за да може човек да стане силен. Силният човек може всякога да отстрани от себе си отрицателните сили. Отвън трябва да дойде като едно съпротивление. Вървиш по пътя, някой апаш, който може да обере джоба, бърка два пъти, три пъти, нищо няма. Какво ще каже сега? Защо е бъркал в джоба ти? Той те е изненадвал, той психически те е наблюдавал, ти си се захласнал някъде, той бърка, извади. Ако твоят ум беше буден, да мислиш, той никак не би бъркал. Вие дръжте ума си буден. Апашът е цял психолог. Като погледне, знае кой е захласнат. към втори вариант >>
- След туй бърка в джоба ви, извади кесията и си замине. (втори вариант)
Вие дръжте ума си буден. Апашът е цял психолог. Като погледне, знае кой е захласнат. Сега често говорите за дявола. Че дяволът често създава едно смущение. След туй бърка в джоба ви, извади кесията и си замине. Вие, да кажем, имате разположение, много хубаво разположение, в третото небе сте. Обаче той направи така, захласнете се нещо, извади ви кесията. Като се върнете, щастието, всичко туй задигнато. Казвате: „Загубих своето настроение.“ към втори вариант >>
- Щом срещне такъв човек, апашът бръква в джоба му и изважда кесията му.
Щом се извадят паразитите, всички работи се нареждат добре. Паразитите не са присъщи на човешкото естество, нито имат нещо общо с неговия характер. За да стане силен, човек трябва да се освободи от отрицателните прояви в себе си. Като се освободи от тях, човек лесно се справя с мъчнотиите и изпитанията си. Отрицателните сили в природата са подобни на апаши, които всякога могат да изненадат онзи, който се е захласнал. Щом срещне такъв човек, апашът бръква в джоба му и изважда кесията му. За да не ви нападат апаши, бъдете всякога будни. Апашите са големи психолози. Те знаят, кога да нападат. Ето защо, от всеки човек се иска будно съзнание, да не губи своето вътрешно разположение и своя мир. Не е ли буден, човек изгубва силата си, богатството си, знанието си, доброто разположение на сърцето си, своята мисъл и т.н. към беседата >>
381. Морални правила / Правилно ядене - правилно служене, ООК , София, 2.7.1930г.,
- Защото на един господин, на който джобът е пълен, ходи, че яде повече в гостилницата, отколкото трябва. (втори вариант)
Сега, гледам, ц млади, и стари вървите по един разбъркан път, по един път опасен, наклонен, по който никакви постижения не може да имате. Вие ще изгубите и това, което имате. Защото на един господин, на който джобът е пълен, ходи, че яде повече в гостилницата, отколкото трябва. Приходът се намалява и един ден ще изгуби уважението на гостилничаря. Гостилничарят ще те уважава дотогава, докато плащаш. Щом престанеш да плащаш един, два, три, четири, пет, шест месеца, започваш да ставаш безчестен, започваш да казваш една лъжица или една лъжа. Защото лъжата започва от лизане. Да лижеш това, което не трябва. към втори вариант >>
- Запример имате стеснителни условия, вие сте сиромах, нямате пет пари в джоба си. (втори вариант)
Казвам, за поправяне на живота ни трябват вътрешни разбирания. Запример имате стеснителни условия, вие сте сиромах, нямате пет пари в джоба си. Най-първо един ден ще видиш дали някой може да отгадае, че нямате пари. Да опиташ веднъж, два пъти, трети ден да опиташ Божествените сили, без да кажеш, да се намери някой да каже: „Приятелю, аз те познавам. Ти имаш нужда. Заповядай днес у мене на гости.“ Божественият закон, той ще поработи. Или три деня си гладувал, обикаляш града, срещаш приятеля си, казва: „Заповядай.“ Той ще те заведе в един ресторант. към втори вариант >>
- Според мене, когато човек се ожени, той не трябва да има нито пет пари в джоба си. (втори вариант)
Туй е сега, което става в света. Но в този случай с парите не се постига онази великата цел, за която са дадени. То е безразборно употребление. Според мене, когато човек се ожени, той не трябва да има нито пет пари в джоба си. Когато двама души се оженят, нито момата, нито момъкът трябва да имат пари. Тогава според туй учение той ще бъде маг, тя магица. Първия ден той, като тръгне със своята възлюблена, ще хлопне и ще я угости. Втория ден хлопне пак, тя ще хлопне, и пак паниците с яденето дойдат. И така, той хлопа, тя хлопа. към втори вариант >>
386. Обикновени, талантливи, гениални и светии / Четиритях етапа на развитието. Отлагането, МОК , София, 18.7.1930г.,
- Те ще дойдат от невидимото, ти ще ги намериш, те в джоба ти ще бъдат. (втори вариант)
Следователно, ако ти не внесеш никаква отрицателна мисъл, ти можеш да имаш резултатите на един светия. Може да направите какъвто и да е опит. Представете си, че днес нямате пари и вие тургате в ума си тази мисъл, че вас ви трябват 500 лева. Това го тургам само за изяснение. Ако ти употребиш метода на светията, от като изгрее слънцето, докато залезе, ти ще имаш 500 лева отнякъде. Те ще дойдат от невидимото, ти ще ги намериш, те в джоба ти ще бъдат. Но ако влезе една малка отрицателна мисъл, не един ден, но 24 години ти трябват. И тогава по закона на гения за 500 лева трябва да минат 24 години, за да спечелиш тези пари. към втори вариант >>
- Представете си, че нямате пет пари в джоба си, а ви трябват 500 лева.
Светията започва да работи и не мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена - нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия. Ако не допускате нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързани със съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо, като него - от изгрев до залез слънце. Правете опити в това направление, да видите резултата на положителните мисли. Представете си, че нямате пет пари в джоба си, а ви трябват 500 лева. Турете в ума си мисълта, че днес, от сутринта до вечерта, ще получите отнякъде 500 лева и вижте, какво ще стане. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл или нито едно отрицателно чувство и съмнение в сърцето си, наистина, тия 500 лева ще дойдат отнякъде. Обаче, влезе ли в ума или в сърцето ви най-малкото съмнение, опитът остава безрезултатен - нищо няма да получите. Ако имате вярата на светията, парите ще дойдат в 24 часа; ако имате вярата на гения, парите ще дойдат след 24 г.; ако имате вярата на талантливия, парите ще дойдат след 240 г.; и най-после, ако имате вярата на обикновения човек, парите ще дойдат след 2400 г. От вас зависи, коя опитност да предпочетете. към беседата >>
387. Благословена между жените, СБ , РБ , Рила, 17.8.1930г.,
- Една нейна приятелка, като я вижда тъй самодоволна и горда, й казва: „Виж, аз имам в джоба си едно огледало – огледай се в него, за да провериш дали действителността отговаря на думите, които момъкът ти е казал.“ Тази мома отдавна не се е оглеждала в огледало и послушва другарката си.
Сега пък ние можем да извадим заключението: всяко твърдение, основано само на хипотези, е толкова сигурно, колкото е сигурно положението на къща, основана на пясък. Една мома среща на пътя си един момък, който я спира и й казва: „Госпожице, много си красива. По-голяма красавица от тебе не съм виждал. Щом те видях, сърцето ми трепна.“ Тази мома веднага повярва на думите на момъка и през целия ден тя се чувства доволна, щастлива, убедена, че като нея няма друга мома, толкова красива. Една нейна приятелка, като я вижда тъй самодоволна и горда, й казва: „Виж, аз имам в джоба си едно огледало – огледай се в него, за да провериш дали действителността отговаря на думите, които момъкът ти е казал.“ Тази мома отдавна не се е оглеждала в огледало и послушва другарката си. Като се вижда в огледалото, махва го недоволно настрана и казва на другарката си: „Вземи си огледалото назад! “ – Тя била недоволна, защото не се видяла тъй красива, както си въобразила; освен това, като погледнала дебелите си устни, с които мязала на негърка, още повече се ужасила. към беседата >>
388. Виждане и съзнаване, СБ , РБ , Рила, 19.8.1930г.,
- Аз искам трима души поръчители от Земята.“ Светията махнал с ръката си и всичкото богатство на банкера изчезнало, при което той останал сам, без пет пари в джоба си.
Това е примка, с която иска да те улови. Един светия отива при един банкер да му иска пари назаем. Банкерът му иска трима души гаранти. Светията отговаря: „Първият гарант е Бог, вторият – ангелите, а третият – светиите.“ – „Махни се с твоите поръчители! Ни Господа познавам, ни ангелите познавам, ни светиите познавам. Аз искам трима души поръчители от Земята.“ Светията махнал с ръката си и всичкото богатство на банкера изчезнало, при което той останал сам, без пет пари в джоба си. Казвам: дойде ли някой и ви представи Бога за гарант, дайте му, колкото пари иска. Не дадете ли в Името Божие, всичкото ви богатство ще изхвръкне. към беседата >>
389. Божият глас, ООК , София, 26.8.1930г.,
- Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си?
За да използва разумно това благо, той трябва да изпълнява волята Божия. Що се отнася до религиозните хора, те казват, че изпълняват волята Божия. Какво се разбира под думите „изпълнение на волята Божия“? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен, разумен. Той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходите бос, гладен и окъсан и да имате богат приятел. Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия. Въпреки това, дали човек изпълнява волята Божия, Бог не го е лишил от блага. Той е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората, но мнозина боледуват и страдат от глад и лишения. Кой е виновен за това? към беседата >>
390. Вътрешно единство, ИБ ,БР , София, 29.8.1930г.,
- Ако на друг предадеш, той ще тури в джоба си, а ти ще ходиш пак да се мъчиш.
хубаво, с малки изключения. Има малки облачета, които показват, че ще има малки препятствия. Това добро време показва, че през тази година има добри Божествени условия, психологически добри условия за изпълнение на това, което желаем. Условията, които Бог ти дава, не ги пренебрегвай. Например има една работа, ти казваш: „Друг да я свърши.“ Бог ти казва ти да я свършиш, ти си най-способният. Ако на друг предадеш, той ще тури в джоба си, а ти ще ходиш пак да се мъчиш. Това е едно правило, което за себе си трябва да го имаш. Това, което Бог ми дава, то е мое право, никой не може да ме лиши от него. Това, което Бог ти дава, то е за тебе, а това, което Бог не ти дава, не го търси. Ако на някой човек Бог му дава една работа, и той я дава на тебе, ти не я приемай. Ще му кажеш: „Тази работа ти ще я свършиш.“ И твоята работа, която Бог ти дава, не я давай на други. към беседата >>
391. Правият път. Един духовен опит. Беседа – наряд от Учителя, ИБ ,БР , София, 30.8.1930г.,
- Нямате пари в джоба си – помолите се.
Очаквате отстрани – пак нищо не идва, отгоре – също, но като погледнете по-добре, виждате един хляб до вас. Откъде е дошъл, не знаете. – От невидимия свят. Вие сега не знаете кое откъде е дошло. Като се молите, не знаете как и откъде ще се изпълни молбата ви, а това е реалното. Нямате пари в джоба си – помолите се. Бръкнете в джоба си и намирате десет лева. Откъде са дошли? Все отнякъде са дошли. Живият човек, докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша. към беседата >>
- Няма никой да е турил тези пари в джоба ти.
Имаш в ума си Ивана, Драгана, Петка, Стояна или че жена ти заровила някъде и пр. Невидимият свят иска да ти помогне. Бръкнеш в джоба си и видиш 10 лева. Ти по-рано си бъркал и ги е нямало, четири, пет пъти си бъркал. Откъде дойдоха те? Няма никой да е турил тези пари в джоба ти. Ти тогаз се усъмниш, че не си бъркал внимателно. Та когато човек се моли има нещо в джоба му. Докато джобът ти е пълен, ти си осигурен. Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша. Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. към беседата >>
394. Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл, МОК , София, 26.9.1930г.,
- Или ако някой тури златен пръстен на себе си, може ли да се измени неговият характер, или ако носи някоя учена книга в джоба си, или ако носи някой кръст за храброст, може ли да се измени? (втори вариант)
Под свят се разбира това външното, което мами човека. А науката спада към една друга област. Ако вземете вътрешната страна на изкуствата, религията и науката, това са области, които не спадат към света. Светът ги само взел и се украсил с тях, като една мома, която се краси с ония тъкани работи, но тя не ги е тъкала сама, тя само се облича с тях. Питам сега, ако някой от вас се облече със скъпоценни дрехи, с това може ли да се измени неговият хaрaктeр. Или ако някой тури златен пръстен на себе си, може ли да се измени неговият характер, или ако носи някоя учена книга в джоба си, или ако носи някой кръст за храброст, може ли да се измени? – Не може да се измени. Някои малки промени могат да станат, но той си остава се същият. към втори вариант >>
- Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете?
Там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. към беседата >>
396. Вътрешни прояви, ООК , София, 8.10.1930г.,
- Докато свещеникът се разговарял с апаша, последният бръкнал в джоба му и извадил кесията.
Ако той се разбере, и другите ще го разберат; ако той разбере себе си, ще разбира и другите. Без да разбират себе си, съвременните хора казват, че са разбрали близките си. Това е невъзможно. Познай себе си първо, за да познаеш ближния си. При един свещеник дошъл един апаш, да се изповяда. Докато свещеникът се разговарял с апаша, последният бръкнал в джоба му и извадил кесията. Свещеникът забелязъл това, но продължавал да се разговоря с апаша, като че нищо не е станало. Той му казал: „Синко, както живееш, ти не можеш да се спасиш“. Апашът му отговорил: „Отче, спасението, за което ми говориш, не е в мой интерес“. Свещеникът и апашът се разговаряли приятелски, след което се разделили. Това е един от редките примери. към беседата >>
- Да дойде в дома ти апаш, да извади кесията ти от джоба, ти да видиш това и да се разговаряш, като че нищо не е станало.
Свещеникът забелязъл това, но продължавал да се разговоря с апаша, като че нищо не е станало. Той му казал: „Синко, както живееш, ти не можеш да се спасиш“. Апашът му отговорил: „Отче, спасението, за което ми говориш, не е в мой интерес“. Свещеникът и апашът се разговаряли приятелски, след което се разделили. Това е един от редките примери. Да дойде в дома ти апаш, да извади кесията ти от джоба, ти да видиш това и да се разговаряш, като че нищо не е станало. И след това да пуснеш апаша на свобода. Този пример е интересен, именно, като един от редките примери в живота. към беседата >>
397. Нов мироглед / Мироглед и човекът, МОК , София, 10.10.1930г.,
- В първия случай вие имате 25 хиляди, във втория 50 хиляди лева, това са разноски, това са пари, които излизат из вашия джоб. (втори вариант)
Вие знаете колко ще ви коствуват, но искате вие да знаете колко души ще обърнат те към Бога? Вие вече знаете положението, че толкова пари ще отидат. Сега можете ли да знаете колко езичници те ще обърнат към Бога? И в първия случай вашите синове и дъщери, 5 души, които вие пращате да учат. Най-първо вие се интересувате колко ще ви коствуват докато свършат, а ви интересува и след като свършат каква работа ще започнат, и дали ще могат да спечелят те тези пари. Хубаво. В първия случай вие имате 25 хиляди, във втория 50 хиляди лева, това са разноски, това са пари, които излизат из вашия джоб. Питам сега, тези числа какво съотношение имат към вашите дъщери и към самите вас? Във физическия свят почти никакво съотношение нямат, защото ако една златна монета седи в джоба ви няколко дена или няколко години, какво се е научила тя? Да допуснем, че вие държите един френски наполеон 10 години, той седи в касата ви, какво сте добили? Нищо. Тогава, щом не сте добили нищо, какво е било неговото съотношение към самите вас? Той е бил просто един пленник, нищо повече! към втори вариант >>
- Във физическия свят почти никакво съотношение нямат, защото ако една златна монета седи в джоба ви няколко дена или няколко години, какво се е научила тя? (втори вариант)
Сега можете ли да знаете колко езичници те ще обърнат към Бога? И в първия случай вашите синове и дъщери, 5 души, които вие пращате да учат. Най-първо вие се интересувате колко ще ви коствуват докато свършат, а ви интересува и след като свършат каква работа ще започнат, и дали ще могат да спечелят те тези пари. Хубаво. В първия случай вие имате 25 хиляди, във втория 50 хиляди лева, това са разноски, това са пари, които излизат из вашия джоб. Питам сега, тези числа какво съотношение имат към вашите дъщери и към самите вас? Във физическия свят почти никакво съотношение нямат, защото ако една златна монета седи в джоба ви няколко дена или няколко години, какво се е научила тя? Да допуснем, че вие държите един френски наполеон 10 години, той седи в касата ви, какво сте добили? Нищо. Тогава, щом не сте добили нищо, какво е било неговото съотношение към самите вас? Той е бил просто един пленник, нищо повече! И след като го похарчите, той вече се освобождава от пленничеството. Обаче, като се освобождава от вашето пленничество, той влиза в друго. към втори вариант >>
398. Разумното слово, НБ , София, 12.10.1930г.,
- Като се върне у дома си, той носи спомен за милионите, които изчислявал, но джобът му е празен, нищо не е придобил.
Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. Първият слънчев лъч сутрин е първата ария. Животът, който иде на земята, се излива чрез Слънцето. Като не разбирате това, вие стоите пред Слънцето, но очаквате друго нещо, друг цигулар да ви свири, друга музика, друго слово. Ако наблюдаваш изгряването на Слънцето, без да чувстваш неговата музика и слово, ти си в положението на онзи финансист, който по цели дни събира и вади числа, прави изчисления, без да придобие нещо. Като се върне у дома си, той носи спомен за милионите, които изчислявал, но джобът му е празен, нищо не е придобил. Вечер, като се приберат у дома си, майката, бащата, децата затварят тефтерите си, като финансиста, само си спомнят, какви загуби и печалби са имали през деня. Че слънцето изгрява, че светлината му е приятна, това е минало и заминало край тях, без да остави спомен. към беседата >>
- Как е възможно ти, вярващият, да нямаш хиляда лева в джоба си?
"В начало бе Словото, и Словото бе Бог." Този стих се отнася до Разумното Слово, до истинската вяра. – Ние нямаме ли вяра? – Имате, но не абсолютна. Вярата е неопределена величина. Казваш, че вярваш в Бога, в Христа, а дохождаш при мене да искаш хиляда лева на заем. Как е възможно ти, вярващият, да нямаш хиляда лева в джоба си? Аз считам истинска вяра тази на Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете, и те не го разкъсаха. Аз наричам истинска вяра тази на тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, и те не изгоряха. Каква вяра е тази, при която лъвовете могат да те разкъсат, и огънят да те изгори? Апашът, който краде, има ли вяра? Той отива да краде с вяра, но като дойдат изпитанията, никаква вяра няма. към беседата >>
399. Отец люби Сина, НБ , София, 19.10.1930г.,
- Аз не говоря за сполуката на онзи търновски адвокат, който носил в джоба си два револвера и 600 лева.
Вие сте готови, работили сте в миналото, и сега не трябва да чакате на станцията. Влакът е готов, и вие трябва да тръгвате вече. Първият влак, експресът ви чака, гледайте да не го пропуснете. Този влак не е за онзи свят. Той ви носи сполука и щастие. Аз не говоря за сполуката на онзи търновски адвокат, който носил в джоба си два револвера и 600 лева. По пътя го нападнали разбойници, с цел да го оберат. Като претърсили джобовете му и намерили само 600 лв., те го набили добре и му казали: Като адвокат, ти трябва да носиш повече пари със себе си, а не само 600 лв. После го запитали: Защо носиш два револвера? – За зор заман. – Какъв по-голям зор от този? към беседата >>
- Като претърсили джобовете му и намерили само 600 лв., те го набили добре и му казали: Като адвокат, ти трябва да носиш повече пари със себе си, а не само 600 лв.
Първият влак, експресът ви чака, гледайте да не го пропуснете. Този влак не е за онзи свят. Той ви носи сполука и щастие. Аз не говоря за сполуката на онзи търновски адвокат, който носил в джоба си два револвера и 600 лева. По пътя го нападнали разбойници, с цел да го оберат. Като претърсили джобовете му и намерили само 600 лв., те го набили добре и му казали: Като адвокат, ти трябва да носиш повече пари със себе си, а не само 600 лв. После го запитали: Защо носиш два револвера? – За зор заман. – Какъв по-голям зор от този? Ако адвокатът беше предвидлив, нямаше да мине през тази гора, дето има разбойници. Най-малко, той трябваше да знае, де има заровени пари в земята, и да каже на разбойниците. към беседата >>
400. Движение на силите / Посока на движението на световете. Развитие на линиите, МОК , София, 24.10.1930г.,
- Някой е сиромах, няма пет пари в джоба си, но мисли за автомобили, за големи къщи, за богати трапези.
Съвременните хора се нуждаят от нови възгледи за живота и за природата. Те се радват и страдат, без да знаят защо; забогатяват и осиромашават, без да знаят защо; грешат и правят добрини, без да знаят защо. Някой е сиромах, няма пет пари в джоба си, но мисли за автомобили, за големи къщи, за богати трапези. Този човек не може да се освободи лесно от сиромашията. Друг е въпросът, ако сиромахът мисли за възвишени работи. Ако и богатият иска да прави добрини, за да се спаси, и той е на крив път. Какво ще придобие богатият, ако задоволи желанията на сиромаха, който мечтае за автомобил, за къщи, за ядене и пиене? Вместо да му помогне, той ще опорочи душата му. към беседата >>
401. Правилни отношения / Правилните отношения. Добрата педагогика, МОК , София, 31.10.1930г.,
- Да кажем имаш един лев в джоба си, имаш и нула в джоба си, не си ли ти същият? (втори вариант)
Ако поставите знака за деление, какво ще имате тогава? И ако изваждате единица от единица, какво ще получите? Нула. Какво показва в дадения случай нулата? Ако извадите единица от единица, ще получите нула. В дадения случай, нула към нула е пак отношение. Да кажем имаш един лев в джоба си, имаш и нула в джоба си, не си ли ти същият? Значи, какво подразбираме под нула? Че при едното ти имаш упование на лева, можеш да си купиш за един лев хляб и ще ядеш. Но ако кесията е празна, имаш едно безпокойство, казваш, хлябът няма да дойде. Представете си, че тази единица представлява една торба, в която ти можеш да туриш хляба. Да кажем, имаш едно хлябче вътре. към втори вариант >>
- Но ако той е щедър и извади от джоба си сто или хиляда лева, и където минава все дава, тогава пак всички ще го носят на ръце. (втори вариант)
Сега да дойдем до закона, аз го изнасям, намеря някой милионер, минава някой просяк и той му дава петаче. Ако един милионер си позволи 2, 3 години да дава само петачета, пак ще го бият. Но ако той е щедър и извади от джоба си сто или хиляда лева, и където минава все дава, тогава пак всички ще го носят на ръце. Същият закон е това: Който дава изобилно, и приема изобилно. Който дава скръжаво, и приема скръжаво, плащат му скръжаво. На учителя единицата, учениците ще я върнат по същия начин. Нали с тояга се бие. Те кажат на учителя: Ето твоята единица и ще му ударят толкова единици, колкото той е дал на учениците. към втори вариант >>
402. Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата, МОК , София, 21.11.1930г.,
- И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това! (втори вариант)
Питам те: Познаваш ли това число? А, то е празно число. Давам му сто лева и той се зарадва. Следователно, в природата става същото, ти като искаш от нея нещо, тя пише на дъската; ти се пържиш, превиваш се, тя пише 1, 2, 3, и най-после дойде до едно число и спира там. След като ти покаже парите, ти кажеш: Много хубаво число е това, много добре го познавам. И като влезне в джоба ти, ти кажеш: Много добро число е това! И тъй, когато природата пише своите числа на черната дъска, имайте търпението. Тя пише и изтрива, чакайте докато тя дойде до едно установено число и един ден ти каже: Ти познаваш ли това число? към втори вариант >>
403. Кръгово движение / Смяна на енергиите, МОК , София, 28.11.1930г.,
- Но представете си и другата страна, че тези 500 страници не са от малкия формат да се турнат в джоба, а са големи страници по един метър всяка страница. (втори вариант)
Сега другият въпрос, може ли да се намери, колко енергия ще са изхарчили тези 10 души? Запример 10 души като са работили 6 дена и са прочели 500 страници, много способни ученици ли са били те? (Не са много способни). Не са способни; как мислите за учителите им? (те не са ги заинтересували в предмета). Но представете си и другата страна, че тези 500 страници не са от малкия формат да се турнат в джоба, а са големи страници по един метър всяка страница. И при това тези страници са само формули по математика и при това толкова големи (тогава това е много). Значи, ако е едно просто четиво или един разказ по литература, някое стихотворение, малко е тогава. (Да). Да допуснем, че един човек се занимава само с литература, тогава коя част от мозъка ще нарасне повече? Това може да се изследва, главата ще се увеличи някъде, пък ако се занимава с математика, пак ще се увеличи, но не на същото място. (При двата отдела на науката вземат участие два различни центрове на мозъка и на различни места се усеща умората). към втори вариант >>
404. Важността на размишлението, УС , София, 7.12.1930г.,
- Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо.
Представи си, че си беден човек, но знаеш да пееш. Отиваш в един дом и почваш да пееш. Всички казват, че пееш хубаво, но никой не бръква в джоба си, да ти даде нещо. Пееш на втори, на трети, всички те харесват, но никой нищо не ти дава. Това показва, че ти пееш на физическия свят, по първия начин. Ако пееш, и всеки ти даде по нещо, ти си в духовния свят; само си хванал дръжката на вратата към Царството Божие, без да си влязъл вътре. Като пееш по третия начин, ти ще се намериш на път за Царството Божие. Който те слуша, ще бъде доволен от тебе и ще те заведе у дома си, където ще те нагости добре. към беседата >>
405. Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта, МОК , София, 12.12.1930г.,
- Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. (втори вариант)
Сега да предположим, че някой от вас е сприхав и гневлив в низходяща степен, кой каквото му възрази, той все ще му удари една плесница, той не обича никакви противоречия. Има такива учители, когато се обади някой ученик в клас, веднага му пише единица. При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. към втори вариант >>
- По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. (втори вариант)
При него всички трябва да мълчат; сега, когато дойде това разумното, Божественото, у него, то не изменя човека. Сприхавият човек си остава пак сприхав, но по-напред е бил сприхав към лошото, а сега става сприхав към доброто. По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. към втори вариант >>
- Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. (втори вариант)
По-напред като му кажат да направи нещо, той веднага скача, какво? Пък този идейно сприхавият човек като дойде някой беден при него, той веднага ще бръкне в джоба си, извади нещо и му го дава. Казва му: Вземи хляб! По-напред без да ти даде нещо само една плесница ти удари и ти се търколиш надолу; сега този пак е сприхав, но бръкне в джоба си, даде ти нещо и каже: ха да си вървиш и да ядеш. Питам, по какво се отличава първата сприхавост и гневливост от втората? Че в първия случай ти само търкулваш човека и нищо не му даваш, а във втория той пак се търкулва, но има нещо в джоба му. Така и природата си има свои методи. По някой път тя ни ушие една плесница, без да ни даде нищо, а по някой път ушие ти плесница, но като станеш, имаш вече нещо. Казваш, много големи мъчнотии имам в живота, не спечелих нищо. Хубавото в света не може да се постигне без тези големите противоречия. Сега, как ще си обясните вие произхода на противоречието? към втори вариант >>
- За да имаш 10 хиляди в джоба си. (втори вариант)
Вие казвате, а то е празна работа! Казвам, ти не знаеш как да напишеш числото 10. Това число е едно отражение. Ако ти напишеш числото 10 и си един беден човек, и след като напишеш числото 10, ти имаш 10 хиляди в джоба си, тогава това число добива смисъл. Казвам напиши числото 10. Защо? За да имаш 10 хиляди в джоба си. И ако всякога след като напишете 10, вие имате 10 хиляди; вие имате все същия закон и това се повтаря по някакъв закон. Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията? към втори вариант >>
- Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си.
– Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? – С мисълта. – Приложете мисълта и вярата си в действие, за да си доставите по някакъв начин хляб, да влезете във връзка с добри и учени хора, да използвате условията на страната, в която се попаднали. Вие живеете всред природата, но не можете да се ползвате от нея. към беседата >>
407. Единица време, ООК , София, 24.12.1930г.,
- Ако има нужда от пари, вие бръквате в джоба си и вадите щедро, не поглеждате какво давате.
Значи, доброто, което правим, както и разположението, което имаме към хората, се определя от чувството ни към тях. Съзнателно или несъзнателно, човек се ръководи от своите чувства. Когато обичате някого като себе си, вие сте готови да му дадете всичко, от което той се нуждае. Ако има нужда от пари, вие бръквате в джоба си и вадите щедро, не поглеждате какво давате. Когато не обичате някого обръщате парата, гледате да не дадете повече, отколкото трябва. Когато се ръководи само от чувствата си да даде повече или по-малко, човек не е на правата страна. към беседата >>
408. Любов и милосърдие, МОК , София, 26.12.1930г.,
- Не само това, но ако вие вземете в здравословно отношение, ако вие носите в джоба си злато или сребро, то ще упражни върху здравето ви известно влияние. (втори вариант)
По какво се отличава добрият човек. Или вие ще определите добрия човек, тъй както определяме един скъпоценен камък. По какво се определя един скъпоценен камък от един обикновен? Нали по силата на своите пречупвания; или по какво се отличават благородните метали, да вземем златото от друг някой метал? (По това, че златото не се окислява). Не само това, но ако вие вземете в здравословно отношение, ако вие носите в джоба си злато или сребро, то ще упражни върху здравето ви известно влияние. Златото упражнява едни влияния, среброто – други; оловото, медта, каквото носите, все упражнява известно влияние върху здравето на човека. Сега кой от тези елементи ще упражни най-добро влияние? (Златото). Кой елемент има златото? То съдържа известна магнетическа сила. Тогава иде другият въпрос, понеже златото упражнява такова влияние, защо между хората са се явили толкова лоши работи от златото? към втори вариант >>
409. Отношение към Бога, УС , София, 1.2.1931г.,
- Грешно ли е, че нямаш пет пари в джоба си?
За богатия се казва, че е богат, защото крал, обирал хората. За бедния казват, че е беден, защото бил глупав, оставил се да го обират. Грешно ли е да бъдеш богат? – Грешно е, ако си забогатял с кражба. Ако си спечелил богатството си с труд, то е благословение. Грешно ли е, че нямаш пет пари в джоба си? – Грешно е, ако си изял и изпил парите си, а не си работил. Но ако си ги раздал на бедните, празният джоб е благословение. Богатството и бедността взаимно се допълват. При известни условия добре е човек да бъде богат; при други условия добре е човек да бъде беден. Ако тръгваш на дълъг път и трябва да пътуваш през гори, добре е да бъдеш беден. към беседата >>
- Но ако си ги раздал на бедните, празният джоб е благословение.
Грешно ли е да бъдеш богат? – Грешно е, ако си забогатял с кражба. Ако си спечелил богатството си с труд, то е благословение. Грешно ли е, че нямаш пет пари в джоба си? – Грешно е, ако си изял и изпил парите си, а не си работил. Но ако си ги раздал на бедните, празният джоб е благословение. Богатството и бедността взаимно се допълват. При известни условия добре е човек да бъде богат; при други условия добре е човек да бъде беден. Ако тръгваш на дълъг път и трябва да пътуваш през гори, добре е да бъдеш беден. Всеки момент може да те срещнат разбойници и, заради богатството ти, да те убият. Какъв смисъл има да си богат, да носиш на гърба си товар от стотина килограма? към беседата >>
- Пет пари нямам в джоба си“.
Това са степени, към които трябва да се стремите. Някой мисли, че е много добър. Ако дойде един ангел и види лицето ти, ще познае, че нямаш още израза и красотата на добрия човек. Някой седи на стола, движи се, криви устата си, няма търпение. Аз му говоря, а той си мисли: „Три дни не съм ял! Пет пари нямам в джоба си“. Той иска да разбера неговите нужди. Всъщност, той сам трябваше да си каже положението, да не чака аз да го питам. към беседата >>
- От този искате, от онзи искате, никой не дава и ти почнеш да обикаляш из джобовете на хората. (втори вариант)
Запример, допуснете, че вие имате хиляда души приятели, нуждаете се от пари, средства. Сега това вземам само за обяснение. Идете при един приятел, лесно се разрешава въпросът. Но сте в чужда страна, дето нямате нито един приятел, имате голяма мъчнотия, какво трябва да мислите? Мислите, мислите, дойде ви на ум да откраднете. От този искате, от онзи искате, никой не дава и ти почнеш да обикаляш из джобовете на хората. Гледаш кой е захласнат. Казваш, как ще карам? Идваме до известни постъпки, които съдържат известни морални отклонения. Аз като говоря за кражбата, има едни постъпки, които аз наричам морални отклонения. Сега кое се нарича едно морално отклонение? към втори вариант >>
- После сваля ръцете си, за да скрие ябълките в джобовете си.
Който може да чете по линиите, той може да определи какви сили са действали в природата. Също така и по движенията, които човек прави, съдите за мислите и желанията, които го ръководят. За пример, виждате, че едно дете се качва на дърво и прави някакви движения: вдига и слага ръцете си. Отдалеч тия движения изглеждат неразумни, но като се приближите към дървото, разбирате, че в движенията на детето има нещо разумно. То вдига ръцете си нагоре, за да къса ябълки. После сваля ръцете си, за да скрие ябълките в джобовете си. Като откъсне няколко ябълки, то слиза от дървото и продължава пътя си. към беседата >>
- Той мисли, че като вади пари от чуждите кесии, в които се крият положителни сили, и ги слага в празния си джоб, където са отрицателните сили, ще придобие нещо.
Единият литър вода ще влезе в шишето, а другият литър ще остане отвън и ще обсажда шишето. Това обсаждане се дължи на закона на отблъскването. Следователно, когато се натъкне на положителните сили в себе си, човек трябва да изучава отрицателните сили вън от себе си. И обратно: натъкне ли се на отрицателното в себе си, той трябва да изучава положителните сили и тяхното действие. Апашът често минава от положителните в отрицателните сили, но още не е научил урока си. Той мисли, че като вади пари от чуждите кесии, в които се крият положителни сили, и ги слага в празния си джоб, където са отрицателните сили, ще придобие нещо. Всъщност, той нищо не придобива. към беседата >>
413. Смяна на силите, ООК , София, 1.4.1931г.,
- Той трябва да носи кърпичка в джоба си и като стане нужда да плюе или да изтрие носа си, да си послужи с кърпичката си.
Като ученици на Новото учение, започвайте с малки опити и постепенно отивайте към големите. За пример, някои постоянно говорят за новите идеи, а постъпват по стар начин. Където ходят, постоянно плюят. Човек трябва да пази чистота навсякъде. На ученика не се позволява да плюе на земята. Той трябва да носи кърпичка в джоба си и като стане нужда да плюе или да изтрие носа си, да си послужи с кърпичката си. Направете опит за 10 дни, да не плюете на земята и да триете носа си с кърпичката, за да видите колко сте способни да се владеете. Човек не може да не трие носа си, да не отделя отвреме навреме слюнки, но това не значи, че трябва да плюе на земята. Като плюе и като изтрива носа си, човек се чисти, но той трябва да знае как и къде да прави това. Като спазвате правилото за 10 дни, вие придобивате добър навик, свързвате се с положителните сили на природата. По този начин вие работите съзнателно върху самовъзпитанието си. към беседата >>
415. Разумно прилагане / Разумното употребление, МОК , София, 1.5.1931г.,
- Имате една златна монета, числото 2, имате два лева, искате един хляб, непременно трябва да извадите двата лева от джоба си и да ги дадете, и тогава единицата ще бъде на ваше разположение, и силата на тази единица ще бъде на ваше разположение, и може да се ползувате. (втори вариант)
Как ще разрешите въпроса? Две е законът, който разрешава. Това число 1 (едно) е количество, по кой начин може да го представите? Ако е хляб, числото две ще ви покаже как може да вземете хляба. Тъй в дадения случай числото 2, това са златните пари, които имате. Имате една златна монета, числото 2, имате два лева, искате един хляб, непременно трябва да извадите двата лева от джоба си и да ги дадете, и тогава единицата ще бъде на ваше разположение, и силата на тази единица ще бъде на ваше разположение, и може да се ползувате. Но ако вие не извадите двата лева, те няма да имат отношение към вас. Затова това число 2 е важно към числото едно. Сега в битието тъй както са наредени числата 1, 2, 3, до 9 това не са цели числа. Това са дробни числа. към втори вариант >>
- Да допуснем ти искаш да кажеш някому нещо, ама нямаш ни пет пари в джоба си, но като бръкнеш намираш 10 златни монети. (втори вариант)
Та в природата съществува един закон, дето лъжата е невъзможна. Да допуснем ти искаш да кажеш някому нещо, ама нямаш ни пет пари в джоба си, но като бръкнеш намираш 10 златни монети. Като каже този приятел, че го е боляло коремът, като дойде, тогава не го е боляло коремът, но сега веднага го свие и ти ще трябва да му помогнеш. Следователно, има един свят, дето каквото каже човек, и става. Ще каже някой, аз каквото искам ще стане. Трябва да знаете, че има един свят, дето каквото кажете, тъй ще стане. Та когато казва Христос, за всяка празна дума, която хората казват, ще дадат ответ, значи тази празна дума ще се реализира; а щом се реализира, тогава част от енергията на природата ще се изразходва. към втори вариант >>
416. Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли, МОК , София, 8.5.1931г.,
- Представете си, преди хиляди години е имало такива ламби, сега е с електрическа батерия, като натиснеш едно копче и свети, а в древността е имало ламбички, които като я туриш в джоба, целият живот може да свети без да я изгасиш. (втори вариант)
Та с една идея навсякъде може да си послужите. Е допуснете сега, да вземем друго обяснение. Представете си, че направим свещи такива от най-хубавото вещество за горене преди 2 хиляди години. Ако ви дадат сега една такава свещ, ще загуби ли тя своята цена? Вие може да си послужите сега по същия начин, ще я запалите и ще си послужите. Представете си, преди хиляди години е имало такива ламби, сега е с електрическа батерия, като натиснеш едно копче и свети, а в древността е имало ламбички, които като я туриш в джоба, целият живот може да свети без да я изгасиш. Вечно горящи ламби е имало. Та казвам, идеята е уподоблението на това.Мисъл, която при каквито и да е условия, щом натиснеш тази пружина, никога няма да ти изневери. А обикновената мисъл всякога може да ти изневери. Нищо повече. Та ония мисли у вас, на които вие не може да разчитате, те са обикновени. към втори вариант >>
- Той ще те гледа, ще види, преди да продаде яйцето, знае, имаш ли в джоба си нещо. (втори вариант)
Англичаните в умствено отношение са създали идея, но те не са били носители на идеите. Всякога една идея, родена в Англия, французите са взимали техните идеи и са ги разпространявали. А англичанинът не бърза да разпространи това, което има. А французите, още като снесе кокошката яйцето, ще го продаде. Англичанинът ще те разгледа, не бърза той да продаде яйцето. Той ще те гледа, ще види, преди да продаде яйцето, знае, имаш ли в джоба си нещо. Французинът веднага ще се похвали, ще се запознае с тебе, а англичанинът, да кажем пътувате заедно, той няма да се запознае, ще седи, ще гледа, ще си състави едно мнение и ще мълчи, много мъчно можеш да го заставиш да се запознае. Той ще гледа да намери нещо в тебе извънредно, за да пожелае да се запознае. Друго яче той седи с пурата си и мълчи, мисли нещо. Ако се е запалила дрехата на другия, той няма да каже, като англичанин ще мисли, ще ходи из трена да види има ли някой, който те познава, и ако намери такъв човек, ще каже: Ще обичате ли да ме представите? Тази е една интересна черта в характера им. към втори вариант >>
417. Мистично разбиране, УС , София, 21.6.1931г.,
- Всеки човек трябва да носи тези ключове в джоба си и внимателно да ги пази.
– С четири неща трябва да се препоръчате: да обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Това са четири врати, четири ключа, от които зависи щастието на човека. С тези ключове си служи и мистикът. Ако не обичаш Господа с всичката си душа, ти си изгубил първия ключ; ако не Го обичаш с всичкия си ум, ти си изгубил втория ключ, ако не Го обичаш с всичкото си сърце, ти си изгубил третия ключ, ако не Го обичаш с всичката си сила, ти си изгубил четвъртия ключ. Изгубиш ли четирите ключа, ти губиш целия си живот. Всеки човек трябва да носи тези ключове в джоба си и внимателно да ги пази. При това той няма право да ги дава на други, те да отключват и заключват. Всеки сам ще си отключва и заключва. Който изгуби тези ключове, ще се върне назад, на небето, там да ги намери. Ако мислиш, че друг някой може да ти даде ключовете, ти се лъжеш. Това е неразбиране на Божия закон. към беседата >>
418. Красивите линии / Линиите на красотата в природата!, МОК , София, 26.6.1931г.,
- Ти я туриш в джоба ти, а торбата ти е празна, хляб нямаш. (втори вариант)
Четете СИЛА. Намерихте ли силата. Авторът пише: Силата е мощна, тя всичко твори. Това мощното, което всичко твори, всички намериха ли го? Вие четете и после разправяте, че силата била най-мощната и всичко с нея става. Ти я туриш в джоба ти, а торбата ти е празна, хляб нямаш. Болен си, говориш за силата, а си слаб, хилав си и т.н. Питам, след като четеш, че силата е най-мощното в света, какво те ползува това? Сега да обясня закона. към втори вариант >>
- Обаче щом я свърши, вижда, че в нея няма сила, джобовете му са празни.
Търсете щастието във всичко, което получавате. Щастието зависи от разбирането на човека. Някой търси щастието си в книгите, но и там не го намира. Той чете някоя книга, в която се говори за силата, чрез която човек твори, създава и придобива нещата. Докато чете книгата, той се въодушевява, радва се. Обаче щом я свърши, вижда, че в нея няма сила, джобовете му са празни. Той трябва да знае, че силата не е в книгата, а в самия него. Достатъчно е да обича работата си и да я прилага с любов, за да се прояви и силата, която е вложена в него. Когато болният чете за силата, трябва да повярва в нея и да направи известно усилие, да я прояви. Без разумно усилие няма успех. – „Ама ще се огъна! към беседата >>
419. Любовта към Бога, РБ , 7-те езера, 12.7.1931г.,
- Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“.
Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева? “ – Точно това, каквото и вие днес мислите. Например, седи един човек, вярващ в Бога, и си размишлява: „Искам да имам хубава къща, да съм богато облечен, да се разхождам с автомобил из града, да ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба си“. Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари. Сега пак си размишлява: „Ако бръкна в касата и си взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията си“. Колебае се, бори се в себе си и най-после казва: „Кой ще ме види? Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“. Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“. към беседата >>
420. Симон Петър, РБ , 7-те езера, 12.7.1931г.,
- Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“.
Той върви с достойнство, с тежест, като аристократ. Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца. Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене. Досега аз не знаех защо децата хвърлят камъни след мене, но сега разбрах. Ти ми даде отличен урок. Ето, аз имам 40 лева в джоба си, вземи ги да си купиш нещо с тях“. Същото дете минава покрай богатия старец, взима камък и го хвърля след него. Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене, да ти кажа нещо“. Детето се приближава до стареца, но той му удря няколко плесници. Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето. И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му. към беседата >>
421. Денят на Божията работа, РБ , 7-те езера, 16.7.1931г.,
- Вечерта, когато си отивал, взел малко от тросака в джоба си, понеже не знаел името му, та друг път да не отива на работа там, където има тросак.
Наистина, не всички камъни, като се заливат с вода и като се пекат на огъня, дават нещо ново, но ученикът трябва да търси, да прави опити. Търсенето, опитите ще го доведат до някакви резултати. Един турчин го наели за работник на едно лозе, да го прекопае, да го изчисти от тревите, от бурените. В това лозе имало много тросак, който мъчно се отскубвал. Той работил цял ден усилено, но много се измъчил. Вечерта, когато си отивал, взел малко от тросака в джоба си, понеже не знаел името му, та друг път да не отива на работа там, където има тросак. На другия ден пак отишъл на пазара, да си намери работа. Приближава се към него един господин и го повиква да отиде с него заедно, да прекопае лозето му. Турчинът изважда тревата от джоба си и пита господина: „В лозето ви има ли такава трева? “ – „Има.“ – „Тогава не се наемам на тази работа.“ към беседата >>
422. Отпечатъци, СБ , РБ , 7-те езера, 21.7.1931г.,
- – „Ще помисля малко.“ Казвам: както те виждам, ръцете ти треперят, не можеш да бръкнеш в джоба си, да извадиш изведнъж пет хиляди лева.
Както при радостите, така и при страданията, човек изпитва, проверява и калява себе си. Един ден разговаряме с един наш приятел за щедростта. Той казва: „Аз съм научил този урок, проявил съм щедростта много пъти и мога смело да кажа за себе си, че съм щедър“. – Можеш ли сега да проявиш щедростта си? – „Мога, разбира се.“ – Тогава, услужи на един наш приятел с пет хиляди лева, защото е в голямо затруднение. – „Ще помисля малко.“ Казвам: както те виждам, ръцете ти треперят, не можеш да бръкнеш в джоба си, да извадиш изведнъж пет хиляди лева. – „По-малко от пет хиляди лева не може ли? “ – Не, точно пет хиляди трябват. Казвам: когато човек е научил закона на щедростта, той трябва да е готов веднага да бръкне в кесията си и да извади, колкото искат. Ако въпросът е да помогнеш на един човек, да го извадиш от голямото му затруднение, помогни до край. Кажеш ли, че можеш да помогнеш, бръкни в кесията си, извади парите, дай ги на приятеля си и тръгни с него да се разхождаш. към беседата >>
423. Нашето място, СБ , РБ , 7-те езера, 30.7.1931г.,
- И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете си, да му платите, каквото сте длъжни.
424. Ценното в малкото, СБ , РБ , 7-те езера, 2.8.1931г.,
- Обаче вие имате кибрит в джоба си.
Хората трябва да започват с най-лесните работи, а да свършват с най-мъчните. Който започва с мъчни работи, ще се върне към лесните. Който започва с лесни работи, постепенно ще върви към мъчните. Понякога най-малкото добро, направено навреме, струва повече от голямото добро. За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката си няколко дръвца, но няма пари да купи кибрит, да запали огъня. Обаче вие имате кибрит в джоба си. Драсвате една клечица и огънят се запалва. Децата се разшават из стаята, весели, доволни, че е топло. Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за да запалите огъня на тази вдовица! И малкото дете може да свърши тази работа. Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо? към беседата >>
425. Ден на Божието изявление, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1931г.,
- Обаче истинският учител отговаря на неговите залъгвания по следния начин: той изважда от джоба си една круша или ябълка, взима парченце хляб и започва да яде, като не поглежда към ястията, сложени пред него.
Те гледат външно да окажат най-голямо внимание и почитание към учителя си, а сърцето им е далеч от него. Поканят ли го между тях, ще му сложат най-хубаво ядене и най-хубави плодове, а после ще кажат: „Ако ние бяхме учители, така щеше да бъде и с нас“. Това вече е изкушение. Дяволът изкушава учениците, а залъгва учителя, като му казва: „Виж, колко много те обичат учениците ти! Те слагат пред тебе най-хубави яденета“. Обаче истинският учител отговаря на неговите залъгвания по следния начин: той изважда от джоба си една круша или ябълка, взима парченце хляб и започва да яде, като не поглежда към ястията, сложени пред него. Той не се лъже. – „Ама като тебе няма друг учител в света.“ Учителят знае, че тия похвали са дяволски. Ако някой ученик иска да похвали учителя си, аз ще му кажа как трябва да направи това. Нека отиде при някой беден човек и го покани у дома си да го стопли, нахрани и облече. След туй да му каже: „Това е учението на нашия учител! към беседата >>
426. Най-високото място, СБ , София, 20.8.1931г.,
- Турците имат такива часовници: гледате някой турчин, че вади от джоба си часовник, голям като костена жаба; той отваря един капак, после втори, трети, четвърти, пети, шести и в него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часът и после по същия начин го затваря в капаците.
Казвам: когато някой твърди невъзможни работи, аз вземам за себе си възможното, а за него оставам невъзможното – щом той твърди невъзможното, нека то остане за него. Колкото голяма или малка да е третата кокошка, тя остава за онзи, който доказва, че две е равно на три. Днес всичкият спор между хората е за третата кокошка, която не съществува. По никой начин две не може да бъде равно на три; от двойката може да излезе тройка, но тройката и без това съществува самостоятелно. Единицата, двойката, тройката, четворката, петорката и другите числа съществуват самостоятелно и при известни случаи се явяват на сцената, обаче не може да се каже, че тройката произлиза от двойката, а двойката – от единицата; то е все едно да видите един часовник, затворен в няколко капака и да кажете, че часовникът е излязъл от капаците. Турците имат такива часовници: гледате някой турчин, че вади от джоба си часовник, голям като костена жаба; той отваря един капак, после втори, трети, четвърти, пети, шести и в него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часът и после по същия начин го затваря в капаците. Може ли да се каже, че часовникът е излязъл от капаците? Не, тия шест капака са покривки на часовника. към беседата >>
427. Отиване и връщане, СБ , София, 21.8.1931г.,
- Представете си един знаменит, но беден певец, който дължи някому десет хиляди лева, а няма пет пари в джоба си да му ги върне; какво трябва да направи този певец?
Представете си един знаменит, но беден певец, който дължи някому десет хиляди лева, а няма пет пари в джоба си да му ги върне; какво трябва да направи този певец? Той трябва да отиде при своя заемодавец и да му каже: „Пет пари нямам в джоба си, но искам да изплатя поне лихвите на дълга си.” – „Как ще ги изплатиш? ” – „Ще ти попея малко.” – „Добре, изпей ми нещо.” Започва певецът да пее, но така, че заемодавецът забравя всичко, унася се от гласа на своя длъжник; като свършва де пее, кредиторът му казва: „Не само че не ми дължиш вече, но отгоре на това ти давам хиляда лева; никога не съм слушал такъв певец, сега разбрах какво нещо е истинското пеене.” Също така и художникът може да постъпи със своя кредитор: щом е беден и не може да плати дълга си, той трябва да предложи на своя кредитор да го нарисува; ако последният приеме това предложение и остане доволен от портрета си, той не само че ще му прости дълга, но отгоре на това ще му даде една малка сума. Така може да постъпи и поетът: ако няма пари да изплати дълга си, той ще напише едно хубаво стихотворение на своя кредитор и с това ще компенсира задълженията си. Значи истински певец, художник, поет или оратор е този, който може да трогне своя кредитор, да го постави в положение да прости дълга му. към беседата >>
- Той трябва да отиде при своя заемодавец и да му каже: „Пет пари нямам в джоба си, но искам да изплатя поне лихвите на дълга си.” – „Как ще ги изплатиш?
Представете си един знаменит, но беден певец, който дължи някому десет хиляди лева, а няма пет пари в джоба си да му ги върне; какво трябва да направи този певец? Той трябва да отиде при своя заемодавец и да му каже: „Пет пари нямам в джоба си, но искам да изплатя поне лихвите на дълга си.” – „Как ще ги изплатиш? ” – „Ще ти попея малко.” – „Добре, изпей ми нещо.” Започва певецът да пее, но така, че заемодавецът забравя всичко, унася се от гласа на своя длъжник; като свършва де пее, кредиторът му казва: „Не само че не ми дължиш вече, но отгоре на това ти давам хиляда лева; никога не съм слушал такъв певец, сега разбрах какво нещо е истинското пеене.” Също така и художникът може да постъпи със своя кредитор: щом е беден и не може да плати дълга си, той трябва да предложи на своя кредитор да го нарисува; ако последният приеме това предложение и остане доволен от портрета си, той не само че ще му прости дълга, но отгоре на това ще му даде една малка сума. Така може да постъпи и поетът: ако няма пари да изплати дълга си, той ще напише едно хубаво стихотворение на своя кредитор и с това ще компенсира задълженията си. Значи истински певец, художник, поет или оратор е този, който може да трогне своя кредитор, да го постави в положение да прости дълга му. към беседата >>
430. Оставената торба, ООК , София, 7.10.1931г.,
- Кой как дойде при тебе със своя джобур или със своята стомна, ти трябва да им дадеш от своя извор, и то изобилно. (втори вариант)
Сега ще поставя този въпрос в малко по-друга форма. Представете си, че тази държава, в която вие живеете, хората там имат нужда не толкова от вашите пари, колкото от вода, от храна. Вие отивате при тях и вашето богатство не е в пари, но имате една голяма чешма, един голям извор, от който тече изобилно вода. Питам, какво трябва да правиш с тия хора, които идват при тебе? Кой как дойде при тебе със своя джобур или със своята стомна, ти трябва да им дадеш от своя извор, и то изобилно. Абсолютно никого няма да върнеш назад празен. Ако върнеш някого празен, ти ще направиш едно голямо престъпление. Който дойде при тебе, на Всеки трябва да дадеш по нещо. Това е изпълнението на Божия закон. Даром сте взели, даром давайте. към втори вариант >>
431. Опитност и знание / Десетях възпитани деца, МОК , София, 9.10.1931г.,
- Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш.
И тъй, всеки от вас трябва да знае, как да си служи със знанието, както и с моралните принципи, върху които гради своя живот. Например, ти носиш чук в джоба си, но трябва да знаеш, как и кога да го употребяваш; ти носиш пари, но не знаеш, за какво да ги употребиш; носиш нож в ръката си, без да знаеш, защо го носиш. Всяко нещо, което притежаваш, трябва да го употребяваш на място. Това изисква природата от човека. Ако пишеш, трябва да знаеш, де да поставиш всяка буква, на какво разстояние да бъдат буквите една от друга и т. н. Какво ще напишеш, ако буквите не се поставят на място? към беседата >>
- Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона.
Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито. Какво се разбира под „суета на суетите, всичко е суета“? Представи си, че спиш и сънуваш: богата къща, добре наредена; ти седиш и на масата пред тебе отлично ядене. Ядеш, пиеш, доволен си от положението си. Пипаш джоба си и там намираш много пари – два-три милиона. Казваш: Благодаря на Провидението, осигурен съм докрай. Ще ям и ще пия, за нищо няма да мисля. В това време дойде някой отвън и те събуди. Ти се стреснеш, огледаш се и виждаш, че богатството, парите, облеклото, хубавото ядене ги няма – всичко е изчезнало. Казваш си: Какъв велик сън беше това! към беседата >>
434. Прави и криви линии / Правите и криви линии. Начало и край на всяка работа и постъпка в линия, МОК , София, 16.10.1931г.,
- Него ден той е получил едно наследство, пари има, джобът му е пълен, казва, днес да си имам един хубав обяд, досега все съм изобикалял, надалече съм избирал, търсил гостилница, защото по крайнините се намират евтини гостилници, а в центъра, там са богатите гостилници, а тези в крайните квартали са по-евтините гостилници. (втори вариант)
Дойде човек там и някой казва, не може оттук, не пуска, казва: От друго място. Но да допуснем един човек се научил да върви само по права линия, нали така. Обича да заобикаля. Но три дена е гладувал, а до къщата му има гостилница, той като излезне никак не заобикаля, но право вътре. И разбира се това може да си го обясните. Него ден той е получил едно наследство, пари има, джобът му е пълен, казва, днес да си имам един хубав обяд, досега все съм изобикалял, надалече съм избирал, търсил гостилница, защото по крайнините се намират евтини гостилници, а в центъра, там са богатите гостилници, а тези в крайните квартали са по-евтините гостилници. Сега това са изводи, трябва да се докаже дали всякога евтините гостилници са по кривите линии. И дето са аристократите и там се намират някои локали, гостилници. Като влезнете в някой европейски град, в някоя гостилница и като погледнете там, има една психология, може да знаете дали трябва да влезнете или не. Дипломация е това. Ако вие сте в някой краен квартал, дето къщичките почват да стават по-малки и по-малки, като погледнете гостилницата ще знаете, че може да влезнете вътре, ако нямате много пари. към втори вариант >>
435. Разбраната скърб / Разбраните скърби, ООК , София, 21.10.1931г.,
- Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. (втори вариант)
Тогава отварям радиото си, да видя какво толкова го е смутило. И ето как ще ви представя неговото положение. Представете си, че видите един брат, отишъл да се къпе по бяла риза. И след това някой си казва, че не могъл да търпи това сополиво дете. А може да търпи откраднатите пари. Съгласен съм с това, че не може да търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба си може да търпи. Че те са пак такива сополи. Това е, казва някой, моето спасение. Чудни са хората в своята непоследователност. Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат да издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни. Значи своите сополи можеш да гледаш. към втори вариант >>
436. През онези дни, НБ , София, 25.10.1931г.,
- Да допуснем, че някой търговец изгубва сто хиляди лева и остава без пет пари в джоба си, няма с какво да си купи хляб.
Има един естествен начин, по който човек може да бе освободи от влиянието на своите лоши мисли, чувства и действия. Има един естествен начин, по който човек може да се освободи от влиянието на всички болести. Това е наука! И в тази наука се крие смисълът на живота. Бъдещите науки няма да се занимават с патологичните състояния на хората, но ще изучават техните здравословни състояния. Да допуснем, че някой търговец изгубва сто хиляди лева и остава без пет пари в джоба си, няма с какво да си купи хляб. Той се чуди какво да прави. Отива у дома си, гледа жена, деца гладни, не може да понесе това положение. Най-после му дохожда мисълта да се самоубие. Казвам: това е състояние на затъпяване. В света съществуват много ресурси, чрез които човек и в най-тежкото си положение може да бъде спасен. към беседата >>
437. Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция, ООК , София, 28.10.1931г.,
- Но аз виждам, той тури парите в джоба си, пък другите да работят без пари. (втори вариант)
Ако вие сте на мястото на този брат, как ще направите вие? Ще намерите в една от моите беседи - по някой път, когато трябва материал в духовния свят, - понеже лошото разположение, злото в света сгъстява материята, а материал трябва за градеж в духовния свят, те дойдат, накарат този-онзи да се разгневи, ти се разгневиш, и те вземат този материал и градят с него някоя къща. Ти се разгневиш, начупиш камъни, това-онова, други същества кажат: "Благодарим, че начупи тези камъни за градеж." И те вземат камъните и градят къща. Ти казваш: "Изгубих, ръката ми е отслабнала." Тогава въпросът е, като работите, да ви се плаща за работата. Защото досега това, което аз проповядвам, без пари трябва да се работи. Но аз виждам, той тури парите в джоба си, пък другите да работят без пари. Нали според новото учение без пари трябва да работиш. Хубаво. Дойде този човек, целия ден е работил, той е бос. Следователно там без пари трябва да се работи. Но него ден той дойде да работи на мен. Според Божествения закон аз трябва да му направя едни хубави обуща и да кажа: "Брат, я виж тези обуща ще ти станат ли." Той е работил за 100 лева, пък обущата струват 200. към втори вариант >>
439. Изново, НБ , София, 1.11.1931г.,
- Представете си, че при един лош човек отива един господин, който е замислил да извърши някакво убийство; за тази цел той крие в джоба си един първокачествен кобур.
Сага, предметът на моята беседа не е лошият човек, но аз изяснявам известни положения, които се срещат в живата. За пример, мнозина наричат лош човек онзи, който е откраднал нещо или излъгал някого. Представете си, че при един лош човек отива един господин, който е замислил да извърши някакво убийство; за тази цел той крие в джоба си един първокачествен кобур. Лошият човек бръква в джоба на господина, изважда кобура и казва: „Този кобур е за мен, а не за теб." Лош човек ли е той? Не, той е благороден човек; той извърши една благородна постъпка. Този господин е замислил някакво престъпление, но ката вижда, че кобурът не е в джоба му, ядосва се, сърди се и най-после се примирява, отказва се да извърши престъплението. Отива един богат при един беден. Джобът на богатия е пълен с пари, иска да подкупи бедния, да извърши някакво престъпление. към беседата >>
- Лошият човек бръква в джоба на господина, изважда кобура и казва: „Този кобур е за мен, а не за теб." Лош човек ли е той?
Сага, предметът на моята беседа не е лошият човек, но аз изяснявам известни положения, които се срещат в живата. За пример, мнозина наричат лош човек онзи, който е откраднал нещо или излъгал някого. Представете си, че при един лош човек отива един господин, който е замислил да извърши някакво убийство; за тази цел той крие в джоба си един първокачествен кобур. Лошият човек бръква в джоба на господина, изважда кобура и казва: „Този кобур е за мен, а не за теб." Лош човек ли е той? Не, той е благороден човек; той извърши една благородна постъпка. Този господин е замислил някакво престъпление, но ката вижда, че кобурът не е в джоба му, ядосва се, сърди се и най-после се примирява, отказва се да извърши престъплението. Отива един богат при един беден. Джобът на богатия е пълен с пари, иска да подкупи бедния, да извърши някакво престъпление. Обаче един апаш настига богатия, обира го и продължава пътя си. към беседата >>
- Този господин е замислил някакво престъпление, но ката вижда, че кобурът не е в джоба му, ядосва се, сърди се и най-после се примирява, отказва се да извърши престъплението.
Сага, предметът на моята беседа не е лошият човек, но аз изяснявам известни положения, които се срещат в живата. За пример, мнозина наричат лош човек онзи, който е откраднал нещо или излъгал някого. Представете си, че при един лош човек отива един господин, който е замислил да извърши някакво убийство; за тази цел той крие в джоба си един първокачествен кобур. Лошият човек бръква в джоба на господина, изважда кобура и казва: „Този кобур е за мен, а не за теб." Лош човек ли е той? Не, той е благороден човек; той извърши една благородна постъпка. Този господин е замислил някакво престъпление, но ката вижда, че кобурът не е в джоба му, ядосва се, сърди се и най-после се примирява, отказва се да извърши престъплението. Отива един богат при един беден. Джобът на богатия е пълен с пари, иска да подкупи бедния, да извърши някакво престъпление. Обаче един апаш настига богатия, обира го и продължава пътя си. Богатият се гневи, сърди се, иска да улови апаша, да го предаде на полицията, но като си помисли какво искал да направи с тези пари, отказва се да преследва апаша. Лош човек ли е апашът в този случай? към беседата >>