Намерени са 2 резултата от 2 беседи с части от думите : 'Възпяване'.
2. Най-разумният акт, ООК , София, 23.6.1943г.,
- Какво ли не възпяване, че като я видял и от насетне животът му станал щастлив, разни блянове имал в ума си.
Било в английски, било в български, много малко хора има, които говорят умно. Нещата в говора са поставени не там, където трябва. Има писатели, които пишат поезия. Един поет ми изпратил подарък една поезия и като му чета поезията, види се, че някъде се е запалило сърдцето на този поет. Видял е някоя млада сестра и сърдцето му се е запалило и в тази запалка написал цяла книга. Какво ли не възпяване, че като я видял и от насетне животът му станал щастлив, разни блянове имал в ума си. Писал много хубави, красиви работи. Тази сестра, която видял, е женена вече и той я възпява. По някой път нейният възлюблен мъж може да чете тази поезия. Ще каже: “Този поет много се въодушевява”. Но туй въодушевление може да е неговата жена. към беседата >>