Намерени са 456 резултата от 217 беседи с точна фраза : 'Владика'.
1. Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897г.,
- Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в теб не се е подигнал подобен Нему.
Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето подигни очите си и виж Господа, който стои посред теб като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в теб не се е подигнал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. Отсега вече няма да се чуе в теб плач и ридание, но Радост и Веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни Земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. към беседата >>
2. Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897г.,
- Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. (втори вариант)
Синоветѣ ти и дащеритѣ ти отдалечъ ще ги донесѫтъ на камили и и мѫски, и даже по славно отъ това. Ето подигни очитѣ си, и вижъ Господа който стои посредъ тебе, катъ женихъ готовъ за невѣстата. Вижъ колко сѫ славни неговитѣ въжделения отъ небето. Подигни очитѣ си и вижъ какъ той стой почтено помежду ви. Погледни и вижъ какъ той е кротъкъ и смиренъ по духъ и сърдце. Ето Сионе твоятъ избранъ Царь и владика на все, въ тебе не се е подигалъ подобенъ нему. Възвѣсти се сега за Помазанника Господенъ. Възтрѫби и възвѣсти на народитѣ славата му, защото той е Господъ крѣпкий, Господъ силний, Господъ славний, идящъ облеченъ въ дрѣхитѣ на правда и миръ на святосъ и любовь, отсега вече нѣма да се чуе въ тебе плачъ и ридание, но радость и веселие Господне. Защото Господъ Богъ твой ще испълни земята съ знание и благодатъ, и всички ще бѫдатъ научени отъ него и ще се нарекътъ родъ избранъ, сѣме Царско, свѣщеници Божии. Пѣйте на Господа пѣсень нова. Осана, осана. към втори вариант >>
- Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему.
Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. към беседата >>
3. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив, ИБ , Варна, 20.10.1898г.,
- В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка, да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдащите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно и неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове. В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка, да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознаменува с даване знака на Върховния Господар, Владетеля над всичко. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело като съграждани на вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. към беседата >>
4. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите [1], курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему."
И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят нашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизаш в някой кладенец, трябва да имаш въже здраво, защото може и ти да останеш вътре. Трябва кофата да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни. Христовата църква се образува и тези, които са в нея, искат да My служат, но да им плати; и Христос казва: "Добре, работете, аз ще ви платя". И в този случай, те ще вземат толкова, колкото са се пазарили и каквото са се пазарили. Например, има евангелски проповедници със заплата, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: "Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: "Добре, плащайте му." Друг свещеник иска 150 лева с требите [1], курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте ги и нему." към беседата >>
- Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин.
Ако ние можем да разберем дълбокия смисъл на Христовото учение, чрез своя език да произнесем това Име, само тогава ще намерим откъде се е явило заклинанието, което се е въвело между съвременното духовенство. Виждаме, че Христос казва „да не кълнете"; значи, всички тия, които кълнат, не са научили произношението на думата „Любов". Такъв човек може да е кръстен и от свещеник, даже и от владика, но той пак не е християнин. Може да е кръстен с Йоановото кръщение, обаче не е кръстен с огън. към беседата >>
5. Необходимостта да познаваме Бога, НБ , София, 4.10.1914г.,
- А кой е този владика?
Защо ви е тази лисица, каква полза ще ви принесе тя? – Никаква. Изпъдете всичко навън и турете в себе си ред и порядък. Тогава ще повикате вашия свещенник: „Ела, служителю на Бога живаго, облечи се с твоята одежда, вземи кадилницата си, с която възнасяш своя тамян към Бога“. Ще повикаш и владиката на твоя живот. А кой е този владика? – Твоят дух. Ще повикаш и певците. – Кои са те? – Твоите добри чувства и желания. Ще кажеш: „Елате да запеем, да служим на Господа в този издигнат храм“, и тогава ще дойде Христос и като намери това събрание свободно от онези, които продаваха в него гълъби и тям подобни, изпъдени навън от него, Той ще каже: „Мир вам! към беседата >>
6. Многоценният бисер, НБ , , 2.5.1915г.,
- “ – „Нямам.“ – „Ха навън, пак долу на земята, дотогава, докогато направиш бисер, защото без този бисер няма да те приема в Царството Божие.“ Дохожда един владика: „Ти какво си направил?
Затова трябва да се молим на Господа да ни помогне да се избелим. А това не е много мъчно. Ако една мида можа да направи един бисер, за който Христос я похвали, вие като влезете в Небето, за какво ще ви похвали Христос? Някой ще каже: „Аз бях в България пръв министър“, но Христос ще го попита: „Е, какво добро си направил за българския народ? “ – „Никакво.“ – „Бисер имаш ли? “ – „Нямам.“ – „Ха навън, пак долу на земята, дотогава, докогато направиш бисер, защото без този бисер няма да те приема в Царството Божие.“ Дохожда един владика: „Ти какво си направил? “, ще го попита Христос. – „Е, учих хората на добро, вярвах в Тебе.“ – „Направи ли някакъв бисер? “ – „Не съм.“ – „Навън! “ А на този, който е направил някакъв бисер, ще му каже: „Радвам се, синко, че не си ме засрамил, ела, ти си достоен син“. Също и вие, мъже и жени, като идете в Небето, ще срещнете някой син – вашия бисер, – който ще ви каже: „Благодаря, майко, че когато бях един голям грешник, ти ме взе вътре в утробата си и ме направи човек. към беседата >>
7. Блудният син, НБ , София, 3.7.1915г.,
- И когато ние се хвалим, ще ни пуснат малко кръв за проба; като пробен камък за всеки един проповедник или свещеник, преди да стане владика, трябва да му се извади малко кръв и тогава да му се каже: „Ти носиш Христовата кръв.“ И тази Христова кръв трябва да бъде в жилите на всички нас – само тази кръв ще ни спаси, само тази кръв ще произведе онази Любов, която Христос проповядва.
Христос казва: „Не може да се служи на Бога и на Мамона едновременно.“ Не може да се проповядва Словото Божие с пари, свещениците нямат право да проповядват с пари. Тези от тях, които са носители на Истината, нека да проповядват без пари, нека всеки да има по един занаят и с труд да си изкарва прехраната. А днес, когато започнат да се връщат блудните синове, проповедниците негодуват. Ако вземем Христовата кръв на съвременните проповедници и я опитаме, ще видим, че в нея има нечисти мисли, нечисти желания. Онези, на които кръвта е чиста, аз ще ги целуна. И когато ние се хвалим, ще ни пуснат малко кръв за проба; като пробен камък за всеки един проповедник или свещеник, преди да стане владика, трябва да му се извади малко кръв и тогава да му се каже: „Ти носиш Христовата кръв.“ И тази Христова кръв трябва да бъде в жилите на всички нас – само тази кръв ще ни спаси, само тази кръв ще произведе онази Любов, която Христос проповядва. към беседата >>
8. Закхей, НБ , София, 26.11.1916г.,
- Иска ли някой да е съдия, турете го на тази длъжност, ако е бил на черницата; искали ли някой да е свещеник, турете го, ако е бил на черницата, ако дава половината си богатство на сиромасите; иска ли някой да е владика, трябва да е бил на черницата.
Не познаваш ли мъжа си, не се жени; не познаваш ли жена си, не се жени; не познаваш ли детето си, не се жени. Ако искаш да се жениш, качи се на черницата. И когато се жениш, гледай да намериш момъка или момата на черницата и те да кажат: “Половината си богатство давам на тебе и четверократно ще ти се отплатя, ако съм те обидил”. Съвременните моми и момци се женят, за да се осигурят. Господ не ви е пратил на света да се осигурявате, пратил ви е да се учите. Иска ли някой да е съдия, турете го на тази длъжност, ако е бил на черницата; искали ли някой да е свещеник, турете го, ако е бил на черницата, ако дава половината си богатство на сиромасите; иска ли някой да е владика, трябва да е бил на черницата. Тогава Христос ще каже: “Слез долу, днес ще бъда в твоя дом”. В този случай деветдесет на сто от вашия избор ще бъде правилен. към беседата >>
9. Кръстът, НБ , София, 22.3.1917г.,
- Владика, който не е носил венец от тръни, няма право да носи златна корона”.
Жените, например, ще трябва да развият темата как са разбрали този въпрос. Понеже ще има малко мъже, жените ще държат повече изпит върху възпитанието на своите деца. Ще попита и съдиите как са съдили и как са прилагали Божествената правда, ще попита адвокатите как са защитавали своите клиенти, учителите – как са възпитавали своите ученици, лекарите – как са лекували своите пациенти, свещениците – как са проповядвали Словото Божие. Ще направи голяма ревизия на всички. Ще снеме на владиците короните и ще им каже: “Едно време Аз не носих корони, а венец от тръни. Владика, който не е носил венец от тръни, няма право да носи златна корона”. Блажени сте, че сте се родили на Земята в това време. към беседата >>
10. Взимане и даване / Взимане и даване, НБ , София, 6.5.1917г.,
- Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? (втори вариант)
Срѣщна ме единъ български владика и ми казваше: „Ти учишъ нѣща, които не сѫ съгласни съ Евангелието.“ – Правъ си, рекохъ му, но нали това Евангелие е дадено за спасение? А Иоанъ казва, че Христосъ е говорилъ толкова много, че и въ книгитѣ на цѣлъ свѣтъ не може да се напише всичко. Донесете тѣзи книги, на които Христосъ е говорилъ въ широка смисъль, да видимъ, кой е правъ и кой кривъ. Нека дойде сега единъ евангелистъ на работа съ мене, на онзи почтенъ трудъ, да се научимъ да работимъ съ своя умъ, съ сърдцето си, съ волята си, че кѫдѣто влѣземъ, да носимъ спасение за всички. А сега какво правятъ? Като се срѣщнатъ, питатъ се: „Ти правовѣренъ ли си, вѣрвашъ ли въ Бога, въ троеличието на Бога? към втори вариант >>
11. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ, НБ , София, 13.5.1917г.,
- Вземете най-силния проповѣдникъ, свещеникъ, владика, учитель и като точите отгорѣ имъ хиляди брадви и тѣ ще се развалятъ. (втори вариант)
Особено ние, днешнитѣ хора, сме майстори да разваляме. И българитѣ сѫ майстори за това. Като направятъ нѣкѫдѣ нѣкоя чешма, всѣки селянинъ, като мине прѣзъ нея, ще опита да наточи своята брадва на коритото ѝ. Като минаватъ слѣдъ 4–5 мѣсеца прѣзъ нея, казватъ: „Бре-е, развали се това корито! “ Какъ нѣма да се развали, като точите брадвитѣ си на него? Вземете най-силния проповѣдникъ, свещеникъ, владика, учитель и като точите отгорѣ имъ хиляди брадви и тѣ ще се развалятъ. И слѣдъ това казватъ: „Развали се нашия попъ, проповѣдникъ.“ Какъ нѣма да се развали? Брадви се точатъ отгорѣ имъ. За да се не разваля това, което Богъ е създалъ тъй умно, ние трѣбва да го не разваляме. И сега, наполовина сѫ виновни и онѣзи, които точатъ и тѣзи, на които точатъ. Когато хората точатъ на гърба ми брадвитѣ си, азъ казвамъ: азъ съмъ на половина виноватъ за това нѣщо. към втори вариант >>
12. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството, ИБ , БС , София, 12.2.1920г.,
- Нека бъда ясен: когато един свещеник или владика сложи одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати ми толкова”, аз го наричам черен маг.
Великите Учители, които са писали върху това, са имали много ясни разбирания по въпроса, но техните ученици са изопачили учението. И спиритизмът е учение, което е дошло от Бялото Братство, но и него учениците опетниха. Теософията е друго учение, пратено пак отгоре, което учениците също така опетниха. Окултизмът е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизмът – и той е опорочен, християнството също е опорочено. Нека бъда ясен: когато един свещеник или владика сложи одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати ми толкова”, аз го наричам черен маг. Белият маг работи, без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи с намерение да оплете някой момък, тя също е черен маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е черен маг. Ако правник или съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също черен маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. към беседата >>
15. Що казва Духът, НБ , София, 29.2.1920г.,
- Онзи баща, който отрано дава всичко най-хубаво на своите деца, той е свещеник, патриарх, владика, цар. (втори вариант)
Някои казват: „Спасението е в църквата." Аз казвам, че спасението ще дойде от майките и бащите. Онзи баща, който отрано дава всичко най-хубаво на своите деца, той е свещеник, патриарх, владика, цар. Онази майка, която вдъхва от най-ранна възраст на своите деца всички най-възвишени и светли идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща - това са най-свещените длъжности, които Бог е дал на човека. Вие ги снимате от положението, което те заемат, и си казвате: „Да дойде учителят да проповядва." Учителят може да проповядва дотолкова, доколкото майката е вложила в детето си потенциални сили. Онази земя чернозем, която е богата от хиляди векове, на нея може да посееш много нещо. Но в онази песъчлива почва какво може да посееш? към втори вариант >>
- Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар.
Казвам: Спасението иде от майките и бащите. Оня баща, който отначало още дава най-хубавото нещо на децата си, е свещеник, патриарх, владика и цар. Оная майка, която, още в най-ранната възраст, внася в душата на децата си светли и възвишени мисли и идеали, тя е царица. Да бъдеш майка и баща, това са свещени длъжности, които Бог е определил за човека. Днес хората свалят майката и бащата от положението, което те заемат, и казват: Да дойде учителят да проповядва на децата ни. Да дойде свещеникът да проповядва на нашите деца. – Те могат да проповядват дотолкова, доколкото техните майки и бащи са вложили в душите им светли и възвишени идеали. към беседата >>
16. Девети март (22 март), ИБ , , 9.3.1920г.,
- Няма цар, няма владика, когато го погребват, да не се унижава, да не се усмърди.
“ – Който знае. – „Ама трябва ли да се унижавам? “ – Ще се унижиш и оттатък ще отидеш, ще се унижиш до безобразие. Ако мислиш, че няма да се унижиш, лъжеш се. Когато погребват някого, той се унижава. Няма цар, няма владика, когато го погребват, да не се унижава, да не се усмърди. Казвате: „А, да отида да искам извинение от някого! Няма да направя това.“ Ще го направиш в гроба. Гробищата са за онези, които не искат извинение, те са място за поправяне. Ние се молим за умрелите. Какво по-до6ро от тяхното положение. към беседата >>
18. Необходими условия за ученика, СБ , В.Търново, 20.8.1920г.,
- Една богата американка обичала един владика и му предложила всичкото си богатство, за да я вземе за жена.
Искам да се запознаете с тези Бели Братя и никакъв друг въпрос да не поставяте пред себе си, например, дали вървите добре в света, какъв е Христос, какво представлява чистотата и т.н. Ако не си спасен, предложи сърцето си на Бога. Една богата американка обичала един владика и му предложила всичкото си богатство, за да я вземе за жена. Той ѝ отговорил: „Дай сърцето си на Бога, имота си – на бедните, а ръката си – на този, който я иска.“ И аз ви казвам: сърцето си дайте на Бога, за да е чисто; ума си дайте на вашия учител, а ръката си – на вашия дух, който ви ръководи. Само така няма да бъдете нещастни в света. Щом сте дали сърцето си на Бога, ума си – на този, който ви учи, а ръката си – на онзи дух-ангел, който ви ръководи, задачата е решена правилно. Ако дадете сърцето си някому, парите на този или онзи, а ръката си на този, който не я заслужава, ще видите какво ще стане – няма защо аз да ви уча. Та и вие сега, като ученици в Окултната школа, трябва да имате такова смирение, каквото е имал Христос в света, и да бъдете послушни като роби. към беседата >>
19. Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга, СБ , В.Търново, 23.8.1920г.,
- Никой цар, никой философ, никой свещеник или владика, който върви по този обикновен път, не може да внесе нещо ново в този свят.
Христос днес пак им казва: „На този народ не са нужни попове, владици, господари, а слуги – слуги са му нужни.“ На този народ трябват попове-слуги, учители-слуги, министри-слуги – навсякъде има нужда от слуги, слуги... Такъв е законът на ангелите, такъв е законът на Бялото Братство, което сега ръководи света. Всички Бели Братя, всички ангели на небето изпълняват този велик закон. Когато отидете в техния свят, ще забележите, че най-умните, най-възвишените, най-благородните работят най-много и заемат най-долните места. Днес църквата очаква Христос да слезе на Земята облечен в мантия, с хубави одежди и с меч в ръката, та всички да Го видят – че ако така си представят Христа и ако тъй Го очакват, германският император през 1915 година не беше ли този Христос? Не е този начинът, по който Христос ще слезе в света. Никой цар, никой философ, никой свещеник или владика, който върви по този обикновен път, не може да внесе нещо ново в този свят. Ако днес Христос дойде в света и се присъедини към една попска процесия от 10-15 000 попове, знаете ли къде ще Го намерите? Ще Го намерите последен, на края на цялата процесия, защото поповете са господари и проповядват, че Господ бил такъв, че бил онакъв. Тези свещеници нищо не знаят. Например, те често произнасят: „Благословен Господ, Бог наш! “ А аз казвам: Господ не може да бъде благословен за този, който не знае да работи – Той може да бъде благословен само за този, който знае да работи. към беседата >>
- И тъй, щом си господар, щом си владика, проповедник или някое голямо величие, ще останеш в чакалнята, а щом си ученик, щом си слуга, ще бъдеш при Господа.
“ Тъй гласи Новото учение. И тъй, слугите няма да изгонят господарите, а ще им кажат: „Братя, вие като господари ще стоите на трапезата, а ние ще ви прислужваме.“ Това е учението, което Христос иска за вас. И днес вече Христос иде, но не иде за господарите на този свят, а иде за слугите. И като дойде, Той няма да пита къде са учителите, свещениците, владиците, господарите, а ще пита къде са учениците на Новото учение, слугите. На първите ще даде фелони, корони и ще ги постави отвън, в чакалнята. И тъй, щом си господар, щом си владика, проповедник или някое голямо величие, ще останеш в чакалнята, а щом си ученик, щом си слуга, ще бъдеш при Господа. Тази мисъл ще схващате правилно и ако мислите така, ще разрешите радикално този въпрос, та като дойдете догодина отново тук, да не питате вече как ще се оправи тази работа. Този е единственият път, по който ще може да се оправи, друг път няма. Този е законът, който Христос е положил в света. Майките от хиляди години са започнали да го прилагат – и всяка майка започва добре. към беседата >>
21. Нито се променя, нито се изменя, ИБ , В.Търново, 14.10.1920г.,
- “ – Този е един министър, който е рязал главите на хората; този е един владика; този е един цар и т.н.
В небесната лаборатория има разни елементи, запушени в особени стъкленици. Питаш: „Какво има в това стъкло? “ – Този е един министър, който е рязал главите на хората; този е един владика; този е един цар и т.н. Така, като се прекарат хората през света на неустойчивите съединения, ще поумнеят. Имайте предвид, че Божият закон е строг, той иска за всяко нещо ред и хармония. На някои хора телата им са неустойчиви, но умът и сърцето им са устойчиви. На други пък телата им са устойчиви, но умът и сърцето им не са устойчиви. Човек, който вярва в Бога, никой не може да го обере. към беседата >>
22. Фарисей и садукей, НБ , София, 20.3.1921г.,
- Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. (втори вариант)
Азъ не намирамъ голѣма разлика между съврѣменнитѣ християни и едноврѣмешнитѣ езичници, но по форма – християнитѣ иматъ отлична култура. Ако влѣзете въ софийскитѣ хали или въ халитѣ на кой и да е голѣмъ европейски градъ, ще видите външно голѣма чистота, а на куки висятъ закачени кѫсове отъ заклания добитъкъ. И тѣзи хора минаватъ за културни, за християни. Азъ не вѣрвамъ въ християнинъ, който окачва на куки единъ одранъ волъ, да го продава; азъ не вѣрвамъ въ свещеника, ако отива да си купи отъ тамъ месо или ако си е купилъ кокошка и я носи въ дома си да я коли. Не вѣрвамъ въ чувствата на такъвъ християнинъ, азъ взимамъ страната на кокошката. Тя казва: „Азъ не вѣрвамъ въ този попъ, владика или кой и да е“. Човѣкъ, който може да заколи кокошка, ще може да заколи и човѣкъ. Това е принципално. Ще кажете: „Месото ни е нужно.“ Ако минаваме за християни трѣбва да ликвидираме съ всѣка грубость съ всѣко насилие. Нито фарисеитѣ, нито садукеитѣ, нито вѣрующитѣ, нито невѣрующитѣ ще поправятъ свѣта. Господь не се нуждае отъ вѣрующи или безвѣрници, за Него е безразлично дали ще вѣрватъ хората или не. към втори вариант >>
- Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него. (втори вариант)
Ще ви върнатъ назадъ. Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ си вѣрвания, съ старитѣ си възгледи и започнете да се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма да издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада. Това англичанитѣ го наричатъ backsliders (отстъпник), т.е. хора отпаднали отъ вѣрата. Азъ зная причината за това нѣщо, то е, защото сте скѫсали връзката между Божията Любовь и Мѫдрость. Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ, да не попадне подъ него. Този законъ дѣйствува безпощадно въ новата култура. към втори вариант >>
- В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“.
Влезте в софийските хали, или в халите на кой и да е европейски град, да видите каква чистота и какъв порядък владее там! Въпреки това, късове от заклан добитък висят на куките. След всичко това тия хора минават за културни, за християни! Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо, или да си купуват агънца и кокошки, да ги колят и ядат. Аз не вярвам в чувствата на такива християни. В случая аз заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика, или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек. По принцип е така. Казвате: „Не можем без месо“. – Ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие. – Кой ще оправи света? към беседата >>
- Няма човек в света – свещеник, владика, майка или баща, който, като престъпи Божествения закон, да не попадне под състоянието „backsliders“.
Една опасност ви очаква. Ако започнете да се изкачвате нагоре със старите си вярвания и възгледи, колата ви няма да издържи: ще се откачи и отново ще падне в ада. Англичаните наричат това състояние „backsliders“ т.е. отпадане на вярата. Причината на това състояние се дължи на скъсване на връзката между Божията Любов и Мъдрост и човешката душа. Няма човек в света – свещеник, владика, майка или баща, който, като престъпи Божествения закон, да не попадне под състоянието „backsliders“. Тоя закон действа безпощадно. Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура“. Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете“. към беседата >>
- Там е написано името на еди-кой си граф, княз, владика, министър, проповедник и други.
– За своите братя, а не за външните хора. Днес и аз говоря за своите братя, а не за външните хора. Които признават Братството, те са хора на новата култура. Които не Го признават, те са хора на старата култура. Ако искате да намерите името си някъде, написано с едри букви, ще го намерите в поменика на старата култура. Там е написано името на еди-кой си граф, княз, владика, министър, проповедник и други. Обаче, човека там не можеш да намериш. Казваш: „Аз съм учител“. – Какво преподаваш? – „Математика.“ – Как преподаваш? – „Имаме десет основни числа, от 1 до 10; правя различни комбинации с тях, както търговците: събирам, изваждам, умножавам, деля, вадя корени.“ – Обаче, между едно и друго изваждане има разлика. към беседата >>
- “ Някой владика остарял, уволняват го, и той страда.
– И в това не е нещастието. Нещастието се крие в това, че не познавате Господа. Той хлопа всяка сутрин на вратата, да ви събуди, но вие не искате да станете. Някой изгубил богатството си, страда, плаче, търси виновника за това. Бог е взел богатството му и казва: „Да видим, ще ме познае ли? “ Някой владика остарял, уволняват го, и той страда. И той не познава Господа. След всичко това хората минават за вярващи; те се произнасят кой е свет човек и кой не е; кой е праведен, кой има Любов. Това не е тяхно право. Само Господ знае кой е вярващ, кой е светия, и кой има Любов. Закон е: Човек човека не може да роди. към беседата >>
26. Изтълкувай ни тази притча, НБ , София, 15.5.1921г.,
- Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. (втори вариант)
Ако попитамъ нѣкоя млада мома, коя е най-важната притча, тя ще каже: „Най-важната притча е кой може да ме възлюби за въ бѫдеще.“ Неизвѣстно. Ако попитате момъкътъ и той ще каже сѫщото. Ако попитате майката, тя ще каже: „Дѣтето, което ще се роди, дали ще бѫде мѫжко или женско? “ Ако попитате нѣкой професоръ, той ще каже: „Най-важната притча е какъвъ постъ ще заема? “ Ако попитате нѣкой лѣкарь, той ще каже дали ще бѫде прочутъ, дали ще спечели малко парици. Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. Азъ ще разгледамъ само една, а има и още много други. към втори вариант >>
27. Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия, НБ , София, 22.5.1921г.,
- Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? (втори вариант)
Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ. Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена? “ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо. Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо. към втори вариант >>
- Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика?
Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите. Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена? “ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. към беседата >>
28. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость, НБ , София, 26.6.1921г.,
- Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. (втори вариант)
Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ като говори тъй, ще развали младитѣ.“ Не, азъ разбирамъ цѣлувка на правда, на истината, на светостьта. Азъ разбирамъ прегръдка на правдата, на истината, на светостьта. Само такива цѣлувки и прегръдки даватъ сила и животъ на свѣта, а дето нѣма това, никакви цѣлувки, никакви прегръдки, далечъ отъ васъ. Вие отъ 2000 години търсите свѣта, търсите Христа и мислите че сте Го намѣрили. Казвате нѣкому: „Ела да ти кажа дѣ е Христосъ.“ Много хубаво, но питамъ ви: Правдата въ сърцата ви ли е, истината въ умоветѣ ли ви ли е, светостьта въ волята ви ли е? Ако имате тѣзи елементи, ще намѣрите Христа, но ако ги нѣмате, всѣки ще ви излъже, че всѣки свещеникъ, всѣки владика е Христосъ. Че това е така, ще познаете по това: ако не изпълните думата му, ще те изпѫди навънъ. Ако не изпълниш думата на единъ евангелски проповѣдникъ, ще те изпѫди навънъ. Той турилъ табѣла: „Въ името на Христа.“ Азъ бихъ турилъ друга табѣла: „Въ мое име никой нѣма да те слуша.“ За Христа говорятъ, а тѣ обиратъ маслото, за Христа нищо не остава. Ядене и пиене, всѣ за Христа, а колкото печалба има, всичко е потънало. към втори вариант >>
29. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- Еди-кой си професор, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода.
Не да казвате: Този само упреци ни прави. Господ вижда отгоре, той не се лъже. Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише. Стоян Драганов; дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“. Хиляди шишета има там. Еди-кой си професор, еди-кой си владика, все Господ си е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода. При такава велика истина как ще се оправдаем ние? Тази мома била умна. И аз препоръчвам и на вас: направете си една лаборатория, купете си 100 шишета, който ви целуне ръката. Това е опит. Ще правите наблюдения. към беседата >>
30. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922г.,
- Излезе най-после и нашият владика, целунах и неговата ръка.
“ – „Не.“ Един калугер ми разправяше следния случай: „Отидох, казва, на църква. Излезе един богат човек и аз му хванах ръката, целунах я. Той ми даде 100 лева. Излезе след това една богата жена, хванах и нейната ръка, целунах я. Тя ми даде 200 лева. Излезе най-после и нашият владика, целунах и неговата ръка. Той ми даде 1 лев. Казах си: „Пфу, да знаех, отиде ми целувката напразно! “ Този човек си продава целувката за пари. „Онзи, богатият човек ми даде 100 лева, богатата жена и 200 лева, а владиката, той е бактисал, и не само че ми даде един лев, но го извади с недоволство и рече: „Хайде, върви си! “ Но целувка за 100 лева, за 200 лева и за 1 лев не се продава. към беседата >>
- Той казал: „Слушай, не ставай глупав, аз съм владика, не съм Христос.
Казах си: „Пфу, да знаех, отиде ми целувката напразно! “ Този човек си продава целувката за пари. „Онзи, богатият човек ми даде 100 лева, богатата жена и 200 лева, а владиката, той е бактисал, и не само че ми даде един лев, но го извади с недоволство и рече: „Хайде, върви си! “ Но целувка за 100 лева, за 200 лева и за 1 лев не се продава. Владиката пръв казал истината. Той казал: „Слушай, не ставай глупав, аз съм владика, не съм Христос. Докато целуваш моята ръка, ти все тази глава ще носиш и добро няма да видиш“. А онзи, богатият, който дава 100 лева, казва: „Докато целуваш моята ръка, дърво ще има. Аз не съм Христос“. Това значи 100 лева. А жената, която дала 200 лева, казва: „Докато целуваш жените за пари, никога няма да прокопсаш“. към беседата >>
31. Прави правете Неговите пътеки!, НБ , София, 2.4.1922г.,
- Сега казват: „Прост поп не искам да стана, поне владика“.
Сега казват: „Прост поп не искам да стана, поне владика“. И майката казва: „Расти, синко, владика да станеш с патерица“. И ако не поп, поне архимандрит да стане. Това е най-долният морал, който съществува в света. Ако човек влиза в църквата, да стане владика, да стане архимандрит или друг, той няма нищо общо с Божествената Истина. Преди всичко, той трябва да влезе в църквата, за да намери Божествената Истина, да служи на Бога, да стане като едно дете, и казва Христос: „Царството Божие е за децата, ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. към беседата >>
- И майката казва: „Расти, синко, владика да станеш с патерица“.
Сега казват: „Прост поп не искам да стана, поне владика“. И майката казва: „Расти, синко, владика да станеш с патерица“. И ако не поп, поне архимандрит да стане. Това е най-долният морал, който съществува в света. Ако човек влиза в църквата, да стане владика, да стане архимандрит или друг, той няма нищо общо с Божествената Истина. Преди всичко, той трябва да влезе в църквата, за да намери Божествената Истина, да служи на Бога, да стане като едно дете, и казва Христос: „Царството Божие е за децата, ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. И днес всички питат: „Защо младите бягат от църквата? към беседата >>
- Ако човек влиза в църквата, да стане владика, да стане архимандрит или друг, той няма нищо общо с Божествената Истина.
Сега казват: „Прост поп не искам да стана, поне владика“. И майката казва: „Расти, синко, владика да станеш с патерица“. И ако не поп, поне архимандрит да стане. Това е най-долният морал, който съществува в света. Ако човек влиза в църквата, да стане владика, да стане архимандрит или друг, той няма нищо общо с Божествената Истина. Преди всичко, той трябва да влезе в църквата, за да намери Божествената Истина, да служи на Бога, да стане като едно дете, и казва Христос: „Царството Божие е за децата, ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. И днес всички питат: „Защо младите бягат от църквата? “ Защо да не бягат от църквата? И повече бягане ще има от църквата. Сега някои, които ме слушат, казват: „Туй не е за доброто на българския народ“. към беседата >>
32. Волята на Отца, НБ , София, 9.4.1922г.,
- Простият за мотика, направили са го владика“.
Не казвам, че само българите са прости. Всички народи в съвременния културен свят са хора само за пари. Има само един народ, с който ние си мязаме, те са американците. Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може. Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш! И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога! към беседата >>
- Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш!
Те казват тъй: „Всесилният долар“. И Славейков е казал тъй: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края. Простият за мотика, направили са го владика“. Българите си мязат с американците. Те казват, че с пара̀та всичко може. Аз казвам: Не, не, владика с пари може да станеш, но с пари брат не можеш да станеш! И дето казва той: „И простият с тебе в рая отива“, да, в земния рай може, но в небесния рай – никога! към беседата >>
33. Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922г.,
- Да, ти си един владика, голям човек, не можеш да любиш.
Извинете ме, ще ви кажа, че вие не сте интелигентни, нямате никакъв ум. Защото Онзи, Който е създавал световете, Който е направил всичко, Той е Бог на Любовта, дал е всички жертви, а ти, един пигмей със своя ум, казваш, че не можеш да любиш. Защо? – Защото си имал ум. Владиката не могъл да люби. Защо? – Защото седял много високо, не могъл да слиза долу. Да, ти си един владика, голям човек, не можеш да любиш. Господ от горе, от небето е слязъл, въплътил се е долу на земята, приковали са Го на кръста като слуга, а ти като един владика, като господар, сгънеш ръце и казваш, че не можеш да се занимаваш с дребнавости. Не е право туй. В туй няма никаква философия. Друго е, ако не можеш да обичаш. Това твое учение принадлежи на лявата страна. към беседата >>
- Господ от горе, от небето е слязъл, въплътил се е долу на земята, приковали са Го на кръста като слуга, а ти като един владика, като господар, сгънеш ръце и казваш, че не можеш да се занимаваш с дребнавости.
Защото Онзи, Който е създавал световете, Който е направил всичко, Той е Бог на Любовта, дал е всички жертви, а ти, един пигмей със своя ум, казваш, че не можеш да любиш. Защо? – Защото си имал ум. Владиката не могъл да люби. Защо? – Защото седял много високо, не могъл да слиза долу. Да, ти си един владика, голям човек, не можеш да любиш. Господ от горе, от небето е слязъл, въплътил се е долу на земята, приковали са Го на кръста като слуга, а ти като един владика, като господар, сгънеш ръце и казваш, че не можеш да се занимаваш с дребнавости. Не е право туй. В туй няма никаква философия. Друго е, ако не можеш да обичаш. Това твое учение принадлежи на лявата страна. към беседата >>
34. Ще се стопи!, НБ , София, 30.4.1922г.,
- Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят – който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра.
При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си. Казвате: „Аз съм благочестив“. Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят – който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Тогава тежко и горко на този народ. Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър. Сега туй ще го приложим: ние не осъждаме владиците, защото всеки човек на мястото им би се изложил на голямо изкушение – благодарение, че Господ не ви е направил владици, когато дойдат да ви кажат: „Владико свети“. Свят в света е само един Бог. И ако човек не мисли така в душата си, заблуждава се. към беседата >>
- Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър.
При всички условия трябва да сме заняти с една важна идея: да помогнем на ближните си. Казвате: „Аз съм благочестив“. Аз може да имам най-доброто условие: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят – който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Тогава тежко и горко на този народ. Не, сърцата и умовете на хората трябва да кажат, че този владика е добър. Сега туй ще го приложим: ние не осъждаме владиците, защото всеки човек на мястото им би се изложил на голямо изкушение – благодарение, че Господ не ви е направил владици, когато дойдат да ви кажат: „Владико свети“. Свят в света е само един Бог. И ако човек не мисли така в душата си, заблуждава се. Свят съм дотогава, докогато Бог живее в мене, т.е. докато тази Любов живее в мене. към беседата >>
35. Ученикът не е по-горен от учителя си, НБ , София, 7.5.1922г.,
- „Проповедник трябва да бъде, свещеник, владика“ – някое високо положение, да бъде осигурен.
И затуй Христос казва: „Ученикът трябва да бъде като своя учител“. Тогава има друго заблуждение: ако не може да бъде като своя учител, какъв трябва да бъде? Търговец, например, не може да бъде, а какъв трябва да бъде? „Проповедник трябва да бъде, свещеник, владика“ – някое високо положение, да бъде осигурен. Ами в природата няма ли търговски сделки? – Има търговски сделки и в природата. Човек всичко може да бъде и да изпълни волята Божия, всичко може да бъде в света. И ние можем да бъдем такива само когато разберем тъй дълбоко смисъла на живота – когато Бог е с нас, всичко може да направим, когато Любовта е в един човек, той може да се подигне над своя уровен. Но Любов ни трябва. към беседата >>
36. Ако пребъдете в Мене, НБ , София, 18.6.1922г.,
- Направете вие един човек владика, и той ще мисли, че е като Господа.
Туй разумното, което може да измени едно твое състояние в даден момент, да разшири ума ти, да роди една нова идея, да даде подтик на сърцето ти и на волята ти, туй, разумното, ние наричаме Слово. Туй определение е хубаво. Но ние, съвременните хора, имаме такива стари възгледи, отживели, и не искаме да се опростим с тях. И мислим, че човек е венец на създанието, че той е подобие на Бога. Всички мислим, че сме подобие на Бога. Направете вие един човек владика, и той ще мисли, че е като Господа. Някои хора не се издават. И светът страда от това, че всички си мислят, че са като Господа, ама не са като Господа. Ние имаме отживели възгледи. Разправят за знаменития генерал Вашингтон: един ден като преглеждал там, дето работили неговите войници, вижда един капрал, как заповядва на 10 души войници да вдигнат една греда сами. Той вдига пръчицата и командва, ругае, вика наоколо: „Вие трябва да я вдигнете! към беседата >>
- И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае.
Е, туй е еднообразие, измиеш се веднъж, дваж и четеш същите молитви. И турчинът, като му стане това един навик, хипнотизира се и казва: „Моята къща е 7 ката нагоре и 7 ката надолу, да става каквото ще“. Сега да дойдем и до най-видните културни хора, до политиците, и те говорят за „любимия“ народ, за „брашнения чувал“. Оплакват народа си, защото бил обеднял. Но аз казвам: Ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един български министър да оре на нивата, по 2 часа на ден, или да копае на лозето по 2 часа и тогава да иде в министерството да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят, и аз ще копая. Туй трябва да ни бъде едно правило. Когато ние почнем да копаем и да работим, тъй както Господ е създал света, ние ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще почувстваме страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея. А сега нашите крака са обути с обуща и казваме: „Лицето му почерняло, той е дявол, очите му са хлътнали, побеляла му главата, а онзи е благороден човек, защото е беличък, очите му весели“. Но аз те питам: Ако ти си една жена, ще се смееш ли, когато раждаш? към беседата >>
- “ Аз нямам нищо против, повикайте който и да е български владика да произнесе името Христово и да видим резултата.
И какво са спечелили българите от Христа? Ще кажат: „Христос ни даде малко земица“. Да, Христос можеше да ви даде нещо повече: да се помене Христовото име 100 милиарда пъти и да има такъв малък резултат! Това е една крива метода на изговаряне на това име. И тогава питат: „Кой е Христос? “ Аз нямам нищо против, повикайте който и да е български владика да произнесе името Христово и да видим резултата. Да го произнесе както и да е, за мен е безразлично, стига това да произведе резултат. Всяко едно име има сила, смисъл в себе си, има и резултат. Туй име, което трябва да се произнесе, е Любов. Ще бъде безполезно в бъдеще да лъжем когото и да е, трябва да слезем от троновете си и да отидем с една мотика да копаем на лозето, да вземем ралото и коня и да отидем да орем на нивата. Това значи да слезем до положението на бедните хора и да покажем как трябва да се работи. към беседата >>
- Ще каже някой владика: „Аз съм Го разбрал, но не мога да копая“.
На ония, които дойдат при мене, казвам: Кажи какво искаш, но ако мислиш, че един ден аз ще използвам туй, не ми го казвай. Каква нужда имам да нося твоите грехове? Не, мен ще ме ползват само твоите добродетели, мен ще ме ползва само Любовта, която е в тях. Ни най-малко не любопитствам да зная погрешките им, нито злорадствам, а само съжалявам в душата си, че тия български владици от 20 години не можаха да разберат Христа. Не мен да разберат, не, не, а Христа в себе си да разберат – да не лъжат. Ще каже някой владика: „Аз съм Го разбрал, но не мога да копая“. Не, да идем да покопаем на лозето, и двамата да вземем оралата, да впрегнем воловете и да изорем нивата. Че ти владика ли се роди, та да можеш да проповядваш, а да не можеш да копаеш? Ти поп ли се роди, за да можеш да служиш в църква, а да не можеш да ореш и да копаеш? В света има само един владика, само един поп, и само него аз признавам – Той е Господ. Понякога някои ми казват: „Ти си свят човек“. към беседата >>
- Че ти владика ли се роди, та да можеш да проповядваш, а да не можеш да копаеш?
Не, мен ще ме ползват само твоите добродетели, мен ще ме ползва само Любовта, която е в тях. Ни най-малко не любопитствам да зная погрешките им, нито злорадствам, а само съжалявам в душата си, че тия български владици от 20 години не можаха да разберат Христа. Не мен да разберат, не, не, а Христа в себе си да разберат – да не лъжат. Ще каже някой владика: „Аз съм Го разбрал, но не мога да копая“. Не, да идем да покопаем на лозето, и двамата да вземем оралата, да впрегнем воловете и да изорем нивата. Че ти владика ли се роди, та да можеш да проповядваш, а да не можеш да копаеш? Ти поп ли се роди, за да можеш да служиш в църква, а да не можеш да ореш и да копаеш? В света има само един владика, само един поп, и само него аз признавам – Той е Господ. Понякога някои ми казват: „Ти си свят човек“. Казвам: Свят в какво? Свят е само онзи, който люби, не люби ли, никаква святост няма. към беседата >>
- В света има само един владика, само един поп, и само него аз признавам – Той е Господ.
Не мен да разберат, не, не, а Христа в себе си да разберат – да не лъжат. Ще каже някой владика: „Аз съм Го разбрал, но не мога да копая“. Не, да идем да покопаем на лозето, и двамата да вземем оралата, да впрегнем воловете и да изорем нивата. Че ти владика ли се роди, та да можеш да проповядваш, а да не можеш да копаеш? Ти поп ли се роди, за да можеш да служиш в църква, а да не можеш да ореш и да копаеш? В света има само един владика, само един поп, и само него аз признавам – Той е Господ. Понякога някои ми казват: „Ти си свят човек“. Казвам: Свят в какво? Свят е само онзи, който люби, не люби ли, никаква святост няма. Какъв свят човек или „отче святи“? Ако ти не можеш да любиш брата си, никаква светлина няма у тебе, ти си свят, без да можеш да дадеш светлина на хората. към беседата >>
37. Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Честният търговец решава въпроса със своя честен живот, честният свещеник решава въпроса със своя честен живот, честният владика, честният съдия, честният учител решават въпроса със своя честен живот.
Честният търговец решава въпроса със своя честен живот, честният свещеник решава въпроса със своя честен живот, честният владика, честният съдия, честният учител решават въпроса със своя честен живот. И обратното е вярно. Това е факт. Най-ученият учител да е, баща му и майка му може да са много благородни, но ако неговият живот не е честен, той ще реши въпроса. И в живота това е вярно: онзи човек, който се храни с най-добрата, с най-здравословната храна, той ще успее. Онзи, който пие само чиста, бистра вода, каквато Природата е създала, той ще успее. към беседата >>
38. Новият и старият живот, СБ , В.Търново, 26.8.1922г.,
- Аз бих желал не само търновци, но и духовенството му, и тукашният владика да се свестят.
Искам на търновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят каквото си знаят. Сега ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината. Аз бих желал не само търновци, но и духовенството му, и тукашният владика да се свестят. Миналата година един виден писател, минавайки през Търново, казал за нас: „Ще ги разпръсна аз тях! “ След това много писа против нас, но го повикаха горе на онзи свят. Казвам, че няма да се мине година–две и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат, това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало. към беседата >>
39. Съвети и наставления за Учениците, СБ , ИБ , В.Търново, 3.9.1922г.,
- Питат някой учен професор, един владика, какво нещо е любовта, те ще се почешат, ще цитират някой автор, няма да могат да ви кажат нещо съществено.
Преподадения урок трябва да го знаем. А сега на нас, този урок на любовта, две хиляди години е трябвало да ни се проповядва. Хората още не са научили този урок. Христос две хиляди години вече, как е преподавал този урок. А сега, като попитат учениците, какво нещо е любовта, те само се почесват, не могат да дадат един положителен отговор. Питат някой учен професор, един владика, какво нещо е любовта, те ще се почешат, ще цитират някой автор, няма да могат да ви кажат нещо съществено. Е, питам ученика, който от две хиляди години учи този урок и не може да даде отговор, много трудолюбив ли е, много прилежен ли е? Не казвам, че всички не са, но някои от тези, които са на земята, са научили 1/2 урок, други 1/4, а някои пък, които приближават към края на този курс, ще го научат целия. към беседата >>
40. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа, НБ , София, 15.10.1922г.,
- Аз казвам: владика [е] готвач, който може да сготви хубаво една пуйка. (втори вариант)
Някои казват: „Да идем на Божи гроб." Че вие сега сте в Божи гроб, всеки ден сте в Ерусалим. Материалният свят, това е светът, дето хората всеки ден се кланят, всички правят поклони. И свещеници има там. Какви свещеници? И мъже, и жени, и владици, и попове, всички готвят вътре в кухнята. Аз казвам: владика [е] готвач, който може да сготви хубаво една пуйка. Що е владика? Човек, който владее изкуството си. Казвате: „Владика има между религиозните." Не, и между готвачите има владика - владее изкуството си. Сега не зная дали може да бъде поп. Може да бъде поп, понеже е баща. към втори вариант >>
- Що е владика? (втори вариант)
Материалният свят, това е светът, дето хората всеки ден се кланят, всички правят поклони. И свещеници има там. Какви свещеници? И мъже, и жени, и владици, и попове, всички готвят вътре в кухнята. Аз казвам: владика [е] готвач, който може да сготви хубаво една пуйка. Що е владика? Човек, който владее изкуството си. Казвате: „Владика има между религиозните." Не, и между готвачите има владика - владее изкуството си. Сега не зная дали може да бъде поп. Може да бъде поп, понеже е баща. А майката преподава първите уроци на своето дете. към втори вариант >>
- " „Той е умен, избра най-добрите ябълки." „Градоначалник ще стане той." „Ами аз искам да го правя владика." „Владика никога не може да стане, началник ще стане." И природата, и тя има своите методи. (втори вариант)
" „То е лесна работа, казвам, ти сама можеш да опиташ какъв талант има твоят Драганчо. Колко деца имаш? " „Две." „Купи едно кило ябълки и виж как ще разделят ябълките помежду си. Както раздели твоят Драганчо ябълките, такъв човек ще бъде. Набие ли Драганчо братчето си, отличен човек ще бъде, талантлив, за градоначалник на София." Питам я: „Е, как постъпи Драганчо? " „Той е умен, избра най-добрите ябълки." „Градоначалник ще стане той." „Ами аз искам да го правя владика." „Владика никога не може да стане, началник ще стане." И природата, и тя има своите методи. Всичко, което сега става в света, е изпит за вас. към втори вариант >>
- Там ще дойде поп, владика, лекар, свещи ще има, ще кажат: „Тъй било писано от Господа." Не, не, тъй не е писано. (втори вариант)
Когато се съединят двама души с любов, те ще родят деца, които ще живеят по сто и двайсет години. Да се съединят двама души, но не с желание да се осигурят. Жената, когато се жени, мисли да се осигури, казва на мъжа си: „Слушай, гледай да имаш една къщичка, туй-онуй, да се осигурим." Жена, която иска да се осигури, децата й ще умират. Мъжът ще се жени, иска да се осигури, иска да свърши в странство и търси някоя мазна риба - тя да го поддържа, но след четири-пет години се развеждат. Мислите ли, че от такива бракове ще може да се създаде тяло, в което да живее разумна душа? Там ще дойде поп, владика, лекар, свещи ще има, ще кажат: „Тъй било писано от Господа." Не, не, тъй не е писано. към втори вариант >>
- В десет години всички ще ги повика и нито един български владика няма да остане. (втори вариант)
Но ако нямаше пари, щеше да каже: „Я си замини за другия свят, старице, аз няма да ти служа." Тъй както говорят хората, ще им кажа: „Говорете истината." Съвременните хора мъчно може да ги научиш да говорят истината. Ти пред Бога стоиш, пред църквата, а лъжеш. Срамота е. Да говориш истината. Всички владици Господ ще ги повика. В десет години всички ще ги повика и нито един български владика няма да остане. Туй да го знаят. И ще видите тогава думите ми верни ли са, или не. Тогава аз ще бъда прокурор. Да, най-страшният прокурор ще бъда, не само за българските владици, но за всички владици и патриарси в целия свят. Ще бъда прокурор за престъпленията в целия свят. към втори вариант >>
- Кажи на някой владика това, ще ти каже: „В Исайя, там е писано, че не му е времето." Защо? (втори вариант)
Но тия свещеници и проповедници ги е страх да дойде Христос. Само им спомени, кажи им, че Христос иде. И те ще ти отговорят: „Не му е времето сега." Отварят Евангелието, доказват ти, че не му е времето още, защото в еди-коя си глава от Откровението било казано, че още два-три века има, докато дойде Христос. Защо така казват? Защото сметките им са криви, парите са изчезнали. Кажи на някой владика това, ще ти каже: „В Исайя, там е писано, че не му е времето." Защо? „Защото той е опопил толкова попове с жълтици." Казват някои, че аз говоря това. Не, тъй е писано в Божествената книга. Божествената книга е отворена и ще ги питат: „Кой ви даде правото да опопвате с пари? На кое основание вие проповядвате с пари? " Аз ще бъда прокурор и ще кажа: „На основание на еди-кой си закон този поп, този владика осъждам на толкова години затвор или пък на вечен затвор." Защо? към втори вариант >>
- Първият владика като сгреши, той ще дойде в затвора, а аз ще изляза. (втори вариант)
Тогава аз ще вляза в затвора. Тъй ще бъде. Това е прокурорство. Това е закон. Знаете ли докога ще бъда в затвора? Първият владика като сгреши, той ще дойде в затвора, а аз ще изляза. Те ще кажат: „Горкият прокурор, съдбата му е такава." И тъй, първият владика като сгреши, ще ме освободи. Той ще се намери на моето място, а аз ще бъда вън от затвора. Вторият, третият, като сгрешат, ще намерят своето място - аз пак съм прокурор на своето място. Тогава: или аз в затвора, а вие вън; или вие в затвора, а аз вън. Един от нас трябва да бъде в затвора. към втори вариант >>
- Те ще кажат: „Горкият прокурор, съдбата му е такава." И тъй, първият владика като сгреши, ще ме освободи. (втори вариант)
Тъй ще бъде. Това е прокурорство. Това е закон. Знаете ли докога ще бъда в затвора? Първият владика като сгреши, той ще дойде в затвора, а аз ще изляза. Те ще кажат: „Горкият прокурор, съдбата му е такава." И тъй, първият владика като сгреши, ще ме освободи. Той ще се намери на моето място, а аз ще бъда вън от затвора. Вторият, третият, като сгрешат, ще намерят своето място - аз пак съм прокурор на своето място. Тогава: или аз в затвора, а вие вън; или вие в затвора, а аз вън. Един от нас трябва да бъде в затвора. Справедлива ли е тази съдба? към втори вариант >>
41. Възлюби го, НБ , София, 22.10.1922г.,
- Сега, като умре някой богат човек, там има и попове, и владика, но като отиде на онзи свят, там ще има плач, мъчение.
„И умря Лазар и го заведоха в лоното Аврамово.” Като умря Лазар, нямаше музика; попове, владици също нямаше. Сега, като умре някой богат човек, там има и попове, и владика, но като отиде на онзи свят, там ще има плач, мъчение. Знаете ли, как го посрещат там? „И възлюби го”, туй е важно за вас. Няма да мислите за смърт. Аз искам учениците на Бялото Братство да приложат тази любов в най-малък размер, микроскопически да я приложат, без никакво изключение. От вас искам да разрешите кардинално този въпрос. към беседата >>
42. Защо не можахме?, НБ , София, 24.12.1922г.,
- Няма да остане свещеник, проповедник или владика, на когото да не ударят 25 тояги.
Син Божи, Христос иде на земята! Знаете ли, какво носи Той за вас? Христос носи такъв камшик за владиците и свещениците, че щат-не щат, ще разберат, колко думите ми са верни и истинни. Няма да остане свещеник, проповедник или владика, на когото да не ударят 25 тояги. Няма да остане човек в света, когото Христос да не държи отговорен. Христос ще извика всички свети старци от Синода и ще ги пита, на кого служат. Народът, на когото те служат, е на Бога, не е техен. Българският народ не е създаден за светите старци и за светия Синод. Той има своето велико предназначение. към беседата >>
- Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде, да измия краката ви.
Нарязвам лимона, на мене поставям по-малко парче, а на госта по-голямо. Аз зная, че в големите неща е изкушението. Ръководя се от принципа: в малкото се крие благословението, И вие спазвайте този принцип. Духовенството се страхува от мене, да не би един ден да заема мястото им. Не, аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде, да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Каквото и да направя в това направление, според мене, това е нищо. Много повече трябва да се направи. Кой от нас е изпълнил онова, което се иска от него? Казано е да пожертваш живота си. към беседата >>
- Като срещна някого, ще му кажа: Братко, ти си поп, и аз съм поп; ти си владика, и аз съм владика.
Под "поп" и "владика" разбирам всеки човек. Едновременно, човек е и поп, и владика. Под "владика" разбирам цар. Всички сме царе. Понеже всички сме братя, ние не се нуждаем от владици и попове. Като срещна някого, ще му кажа: Братко, ти си поп, и аз съм поп; ти си владика, и аз съм владика. Трябва ли да ти казвам да познаеш Бога? И двамата Го познаваме. Щом любовта царува в душите ни, ние трябва да я приложим в живота си и то в най-малките работи. Това значи, да живееш по любов, християнски. Това ще стане постепенно, но ще дойде отвътре, не отвън. към беседата >>
43. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- Ти можеш да станеш свещеник, владика и пак да не намериш свещената дума.
Ако го посадите в долината, там ще израсте, и плод ще даде. И в живота, най-благоприятни условия представя долината. Ако искаш да намериш свещената дума, трябва да се освободиш от всички връзки, които те ограничават. Това не значи да се покалугериш. Искаш да станеш свещеник, да служиш на Бога. Ти можеш да станеш свещеник, владика и пак да не намериш свещената дума. – Как ще я намеря? – Като заемеш последното място в света. Това място е до вратата на Царството Божие. Като последен слуга, ти ще намериш по-скоро първата дума, отколкото като човек с високо положение. Следователно, вървете напред! към беседата >>
45. Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не, НБ , София, 14.1.1923г.,
- Бих запитал всеки свещенослужител, всеки владика: Говориш ли истината? (втори вариант)
– Според мене, нека докажат, че, наистина, аз руша църквата. Ами ако аз докажа, че те, със своето криво тълкуване и прилагане на Словото Божие, рушат отвътре църквата. Какво ще кажете тогава? – Ще кажете, че уронвам престижа на владиците. Аз ли уронвам техния престиж? Бих запитал всеки свещенослужител, всеки владика: Говориш ли истината? Ако много пъти си я заобикалял, какъв владика си ти? Ако, откак си станал владика, не си изправил нито една от своите погрешки, отговаряш ли за този сан? – Ти не си нито владика, нито свещеник. Ако са проповедник и не изправяш погрешките си, какво си допринесъл със своите проповеди? – И ти не си проповедник. към втори вариант >>
- Ако много пъти си я заобикалял, какъв владика си ти? (втори вариант)
Ами ако аз докажа, че те, със своето криво тълкуване и прилагане на Словото Божие, рушат отвътре църквата. Какво ще кажете тогава? – Ще кажете, че уронвам престижа на владиците. Аз ли уронвам техния престиж? Бих запитал всеки свещенослужител, всеки владика: Говориш ли истината? Ако много пъти си я заобикалял, какъв владика си ти? Ако, откак си станал владика, не си изправил нито една от своите погрешки, отговаряш ли за този сан? – Ти не си нито владика, нито свещеник. Ако са проповедник и не изправяш погрешките си, какво си допринесъл със своите проповеди? – И ти не си проповедник. Същото може да се каже за бащата и за майката. към втори вариант >>
- Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината?
Всички вие, които слушате тукъ, всички съврѣменни християни казватъ ли: Ей, ей – не, не? Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? към беседата >>
- Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си?
Не, не казватъ. Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ. към беседата >>
- – Не си владика.
Сега, ако повикатъ съврѣменнитѣ културни хора, и ги питатъ, права ли е постѫпката, прави ли сѫ рѣшенията на нашия свети синодъ, ще кажатъ: „Право е, църквата трѣбва да се пази, какъ да се руши църквата.“ Но най-първо трѣбва да докажатъ, че азъ разрушавамъ църквата. Обаче, ако азъ докажа, че тѣ именно, тѣ съ своето криво тълкувание на Словото Божие, тѣ отвѫтрѣ разрушаватъ църквата, тогава? Но, ще кажатъ: „Той говори непочтително за владиците, и съ това уронватъ тѣхниятъ прѣстижъ.“ Азъ уронвамъ тѣхния прѣстижъ! Азъ бихъ запиталъ всѣки единъ владика: Ти откакъ си станалъ владика, говорилъ ли си истината? Ако, ти, отъ какъ си станалъ владика, имашъ 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, отъ 20 години, откакъ си станалъ свещеникъ, имашъ 100 лъжи, и не си ги изправилъ, ти свещеникъ ли си? – Не си свещеникъ. Ако ти, като проповѣдникъ отъ 20 години, имашъ 20 лъжи, ти проповѣдникъ ли си? – Не си проповѣдникъ. И за бащата и за майката – сѫщото. към беседата >>
- Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя.
Азъ давамъ едно правило: Джобоветѣ на свещеницитѣ да се изпразнятъ, не външно, но дълбоко въ сърдцето имъ да се зароди едно желание да служатъ на Бога отъ любовь. Не говоря за пари, нека иматъ пари, но дълбоко въ душата си да кажатъ „Господи, всичко, съ което разполагамъ, то е твое.“ Не имъ завиждамъ, нека иматъ. А сега, свещеникътъ привѣжда аргументи. Дохождатъ нѣкои при мене, питатъ ме: Защо нападашъ българскитѣ владици? Всички ги псуватъ, пъкъ и ти отгорѣ. Казвамъ: „Другитѣ ги псуватъ, а азъ имъ намѣствамъ краката, правя имъ масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българскитѣ владици, владици ще ги направя. Ще ви привѣда единъ разказъ, който и другъ пѫть съмъ привѣждалъ. Единъ знамѣнитъ проповѣдникъ въ свѣта, който очудвалъ всички хора съ своето краснорѣчие единъ пѫть падналъ, и си счупилъ крака. Далечъ билъ той, малко пѫтници минавали отъ тамъ. По едно врѣме, минава единъ пѫтникъ, той плаче, моли му се. към беседата >>
- Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение.
Казватъ: „Ама въ Америка, на тамошните владици хубаво имъ плащатъ“. Зная, зная, но все едно е, дали ти плащатъ 5 или 10,000 лв. Трѣбва да се живѣе единъ честенъ животъ, по Бога. Казвамъ: „Знаете ли какъ живѣятъ въ Америка американскитѣ владици? “ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! към беседата >>
- Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога!
“ Азъ да ви кажа. Единъ владика въ Бостонъ, той е заминалъ вече въ другия свѣтъ, нѣма да ви казвамъ името му, заемалъ високо духовно положение. Знаменитъ проповѣдникъ билъ, той говорелъ много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографиратъ неговата рѣчь. Понеже въ тази църква владицитѣ се женятъ, то една богата американска милионерка се влюбва въ него. Тя го ухажвала, и слѣдъ като дълго врѣме му слушала проповѣдитѣ, единъ день му казва: „Не мога да живѣя безъ тебе. Всичкото си богатство давамъ на тебе, парите си, сърдцето си, рѫката си, всичко ти давамъ.“ Той ѝ пише тъй: „Сърдцето си дай на Бога, парите на сиромаситѣ, а рѫката си дай на този, който тѣ обича.“ Тъй пише този владика: Сърдцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на дѣцата си! Азъ проповѣдвамъ на младитѣ: Сърдцето си на Бога давайте! На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. към беседата >>
- И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай.
На мѫжъ сърдцето си не давайте, но нито на жена сърдцето си давайте! Вие все съ тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете прѣдъ Бога, че сърдцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязашъ тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала въ рѣката и казвала: „Свѣти Никола, ако излѣза отъ водата, ще ти запаля една голѣма свѣщъ, като боя си, помогни ми.“ Като излѣзла отъ водата, казала: „Нали знаешъ, че съмъ бѣдна, отъ дѣ да взѣма пари да ти запаля свѣщъ? “ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. към беседата >>
- Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце.
“ Сега, и ние постѫпваме по сѫщия начинъ. И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка. към беседата >>
- Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте.
И за този английски владика, нарича се Джонъ Хотъ, заради него зная единъ случай. Единъ день, той си взима книгата, и отива въ дома на една бѣдна вдовица, която съ години не била излизала отъ дома си нѣкѫдѣ по разходка. Бѣдна, опърпана била тя. Имала си едно дѣтенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка. Туй ще бѫде похвално и почтено. към беседата >>
- Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка.
Този английски владика и казвалъ: „Слушай, днесъ азъ ще остана при люлката на твоето дѣте, иди да направишъ една хубава разходка вънъ отъ града, не мисли за дѣтето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави дѣтето на менъ.“ Тази бѣдна вдовица излѣзла, а той останалъ съ биберона въ рѫка, да ухажва около малкото дѣтенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отмѣнятъ бѣдната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дѣте. Едно велико дѣло е това! Азъ казвамъ: „Бихъ желалъ да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цель не е да излѣза, да опетня българскитѣ владици. Азъ бихъ желалъ българскитѣ владици и свещеници да иматъ всичкото почитание и уважението на българския народъ, да постѫпватъ като този английски владика, и да кажатъ на българския народъ: „Сърдцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а рѫката – на този, който ви обича.“ И послѣ, като него, да стоятъ при люлката на туй малко дѣте, и да изпратятъ тази бѣдна вдовица на разходка. Туй ще бѫде похвално и почтено. към беседата >>
46. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето, НБ , София, 21.1.1923г.,
- Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ.
Тѣ ще израстнатъ, ще даватъ плодъ, може да минатъ и хиляди години. Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. към беседата >>
- Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари.
Трѣбватъ ни още хиляди години, за да станемъ добри. Туй което казватъ сегашнитѣ хора, че азъ съмъ добродѣтеленъ, казвамъ: „Да се туримъ въ пѫтя на добродѣтельта, ние още не сме добри, нѣмаме плодове“. Това още не сѫ плодове. Азъ бихъ попиталъ: Кои отъ насъ сѫ добри? Онзи владика, онзи свещеникъ, онзи царь, тѣ не сѫ изпълнили още Божия законъ. Онзи владика служи на английски ли, на американски ли, на български ли, но му плащатъ, плащатъ му около 50–100,000 лева, онѣзи златнитѣ пари. Не е злото тамъ,че му плащатъ, но въ него още не е проникналъ онзи Божественъ принципъ. Споредъ този принципъ, ако една буба се храни съ листа, тя като стане пеперуда, не може да се храни съ листа, ще изхвръкне. Следователно, съ каквото се хранишъ, такъвъ ще станешъ. Плащатъ ли на единъ свещеникъ, той не е свещеникъ. Плащатъ ли на единъ учитель, той не е учитель. към беседата >>
- Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика.
Казваме: „Свѣтата църква“. Не, да се не заблуждаваме. За тази свѣта църква направихте ли всичко? Колко души има вѫтрѣ въ свѣтата църква, които плачатъ. Не, Христосъ седи вѫтрѣ и казва: „Хлѣбъ“! Азъ Го виждамъ на кабинета на нѣкой владика. Кой тамъ? – Нѣкой беденъ човѣкъ хлопа. Единъ беденъ човѣкъ иска да влѣзе – Нѣмамъ врѣме, азъ сега съмъ заетъ съ важни работи. Съ важни работи занятъ, а най-важната работа остава, и когато ние имъ казваме Истината, тѣ казватъ: „Ти ли насъ ще сѫдишъ? “ Не сѫдя, но виждамъ, Христосъ хлопа, Той има ангели, и праща тия ангели сега. към беседата >>
47. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!, НБ , София, 25.2.1923г.,
- Роденият в духа на нашето учение, в учението на живия Господ, всякога служи без пари, безразлично, дали е владика, учител, съдия или работник. (втори вариант)
Ако посееш жито, ще даде най-доброкачествен плод. Ако насадиш лозе, ще даде изобилно плод и то първокачествен. Ако болен яде от тези плодове, непременно ще оздравее. Ако съградиш дом по законите на нашето учение, нищо не е в състояние да го запали. Майка, заченала според законите на нашето учение, ражда дете, което носи благословение за цялото човечество. Роденият в духа на нашето учение, в учението на живия Господ, всякога служи без пари, безразлично, дали е владика, учител, съдия или работник. Ще кажеш, че нашето учение било пантеизъм. Оставете философията настрана. Че някой поддържал възгледа за еднобожието, друг – многобожието, това е безразлично за нас. Ние не критикуваме никого. Ако е за критика, много може да се каже. към втори вариант >>
- Нашето учение е учение, споредъ което всѣки, който е роденъ отъ това учение, отъ учението на този живия Господь, той служи безъ пари, безъ разлика на това, дали е владика, учитель, съдия или какъвъ и да е другъ.
Нашето учение мяза на учение. Нашето учение мяза на единъ живъ опитъ, че като посадимъ едно дърво, дава най-хубавитѣ ябълки, до половин килограмъ едната. Нашето учение е учение, че като посадимъ споредъ него едно лозе, дава най-хубавитѣ гроздове, и най-сладкото грозде, и който яде отъ него оздравява. Нашето учение е учение, че като направимъ споредъ него единъ домъ, той никога не се запалва, никога не гори. Нашето учение е учение, че споредъ него майката като зачене едно дѣте, туй дѣте носи благословѣние за цѣлото човѣчество. Нашето учение е учение, споредъ което всѣки, който е роденъ отъ това учение, отъ учението на този живия Господь, той служи безъ пари, безъ разлика на това, дали е владика, учитель, съдия или какъвъ и да е другъ. Това е нашето учение! А тѣ? Пантеизъмъ било нашето учение! Пантеизъмъ! Оставете вашия пантеизъмъ! към беседата >>
48. Видѣхме Господа / Видяхме Господа, НБ , София, 11.3.1923г.,
- Всеки владика, свещеник или проповедник, който е злоупотребил с истината в името Божие, за него извинение няма. (втори вариант)
Какво иска от тях? – Нищо не искам, но имам работа с тях. Аз им желая доброто и казвам, че ако не ме послушат, след десет години ще бъде късно. За всички свещеници и проповедници, които изопачават истината в името Божие, е вече късно. За всички хора може да има извинение, но не и за духовниците. Всеки владика, свещеник или проповедник, който е злоупотребил с истината в името Божие, за него извинение няма. Това всички трябва да знаят. Никаква лъжа! Законът е строг. Той държи еднакво отговорни всички, без разлика, дали са мохамедани, будисти или християни. От всички се иска чиста и възвишена мисъл. към втори вариант >>
- – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си. (втори вариант)
Ще кажете, че ще излязат между народа да проповядват. Какво ще му проповядват? Един от народа ще му каже: Дядо владика, имам болно дете. Помогни ми! – Викай лекар. – Дядо владика, помогни ми, обърках сметките си. – Иди при банкера, той ще ти помогне. – Така не се говори. Който излезе между народа да проповядва, трябва да има Божествена сила. Има ли тази сила, с едно докосване до главата на страдащия, владиката ще го благослови. Той ще каже на селяните: Братя, работете усърдно, тази година ще бъде плодородна, ще даде изобилно жито и плодове. към втори вариант >>
- Насъ ни трѣбва само единъ владика.
– Въ България има натоварени камили. Нѣкой казва: „Ами владиката? “ Не е ученъ човѣкъ той, той е натоварена камила. Натоварили го и пѫшка. Ние не се нуждаемъ отъ много владици. Насъ ни трѣбва само единъ владика. А тѣ, като ни укоряватъ, влизатъ въ едно противорѣчие, то е слѣдующето: тѣ казватъ нѣкой пѫтъ за мене, че съмъ се провъзгласилъ за Христосъ. Че азъ не съмъ се провъзгласилъ, тѣ, владицитѣ сѫ се провъзгласили, тѣ казватъ, че сѫ архиереи. Архиерей е само Христосъ. Единъ е архиерей, Той е Христосъ. Единъ е архиерей, отъ памти вѣка, ще си признаете и нищо повече. към беседата >>
- Единъ владика ще излѣзе.
Само Той е архиерей, ще си смените одеждитѣ, ще си турите одеждитѣ на ученици. Владиката ще знае, че не е свършилъ нищо. Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“. Е, викайте лѣкаря! Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“. – Е, има банкери! към беседата >>
- Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“.
Ами че тѣ още не могатъ да свалятъ ремъцитѣ отъ обущата на единъ окултенъ ученикъ, а ще оправятъ България! Какъ ще я оправятъ? Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“. Е, викайте лѣкаря! Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“. – Е, има банкери! Не не ставай такъвъ владика! Онзи, който излѣзе между народа, трѣбва да има сила, Божествена сила. към беседата >>
- Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“.
Казвате: „Ще излѣзатъ между народа да му говорятъ, да проповѣдватъ“. Единъ владика ще излѣзе. Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“. Е, викайте лѣкаря! Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“. – Е, има банкери! Не не ставай такъвъ владика! Онзи, който излѣзе между народа, трѣбва да има сила, Божествена сила. Ще иде да положи рѫката си върху главата на нѣкоя бедна болна вдовица, и ще я подкрепи. Ще иде въ нѣкое село, ще каже на селянитѣ: „Тази година ще имате хубаво жито, любеницитѣ, ябълкитѣ, крушитѣ, гроздето, всички плодове ще станатъ, дѣцата ви ще бѫдатъ здрави“, и като си излѣзе, ще дойде благословението. към беседата >>
- Не не ставай такъвъ владика!
Е, какво ще каже на този народъ? Нѣкой отъ народа ще му каже: „Дѣдо владика, имамъ болно дѣте“. Е, викайте лѣкаря! Другъ ще дойде: „Дѣдо владика, имамъ нужда отъ пари“. – Е, има банкери! Не не ставай такъвъ владика! Онзи, който излѣзе между народа, трѣбва да има сила, Божествена сила. Ще иде да положи рѫката си върху главата на нѣкоя бедна болна вдовица, и ще я подкрепи. Ще иде въ нѣкое село, ще каже на селянитѣ: „Тази година ще имате хубаво жито, любеницитѣ, ябълкитѣ, крушитѣ, гроздето, всички плодове ще станатъ, дѣцата ви ще бѫдатъ здрави“, и като си излѣзе, ще дойде благословението. Да, ако така дойде владиката, разбирамъ. И тогава ще кажатъ, че хората не се нуждаятъ отъ говорене, а отъ братство, и равенство и отъ любовь, но не тази обикновената любовь. към беседата >>
- Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му.
Днесъ нѣма нито една религия права, т.е. всички религии иматъ нещо Божествено, но сѫ пълни съ заблуждѣния, филтриране трѣбва. Това сѫ външни форми, учения на тѣхнитѣ интереси. Всички съзнаваме това. Между богомолцитѣ и владицитѣ има ли любовь? Ако единъ владика влѣзе въ нѣкое село, и се срещне съ хората тамъ, той ще заповѣда, ще разпорѣжда, стражари ще има, ще иска да се изпѫлни заповѣдьта му. Това любовь ли е? Ще опитаме любовьта му. Ако има любовь, той трѣбва да отиде между тѣхъ като единъ простъ гражданинъ, безъ патерици, безъ епатрахилъ, нѣма да има нужда и отъ трѣбникъ. А той, най-първо ще отиде въ църквата. Е, хубаво, отъ толкова хиляди години хората всѣкога, въ църква ходятъ, ходятъ. към беседата >>
50. Чий е този образъ? / Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923г.,
- В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? (втори вариант)
Сега и аз се обръщам към вас, младите, и казвам: Младо поколение, слушайте ме! Герои се искат сега. Герои трябва да бъдете! Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече. към втори вариант >>
- Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. (втори вариант)
Герои се искат сега. Герои трябва да бъдете! Желая, да излезат между вас, моми и момци, с диамантена воля и с кристално – чисти добродетели. Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече. Това учение проповядвал Христос. към втори вариант >>
- Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. (втори вариант)
Днес искам да направя опит с всички: да ви туря в огъня на Божията Любов, с тридесет и пет милиона градуса топлина и, като излезете от огъня, да покажете на всички религиозни хора, какво нещо е религията, какво значи да живееш в Бога! В огъня на Любовта ще туря и 16-те синодални старци и, като ги извадя оттам, ще ги питам поотделно: Кой владика си ти? Няма да остане нито един владика: нито софийският, нито видинският, нито варненският. България ще остане без владици. Ние страдаме от много владици. Ние се нуждаем само от един владика – на любовта. Само един свещеник ни трябва, останалите ще бъдат братя, нищо повече. Това учение проповядвал Христос. Жив е Христос! към втори вариант >>
- Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ.
Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ. Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ. Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения. Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ. Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ. Ами че така е, разбира се! към беседата >>
- Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени.
И сега, ние всички трѣбва да бѫдемъ послѣдователни. Азъ казвамъ: Отъ моето гледище, свѣтътъ ще се оправи, когато хората почнатъ безкористно да работятъ, безъ пари. Най-първото нѣщо, което искаме, не отъ другитѣ хора, но отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, отъ турскитѣ ходжи, отъ браминитѣ навсѣкѫдѣ въ небето за тѣхъ тъй сѫ рѣшили: даромъ, даромъ ще работятъ, и тѣ, ще станатъ слуги на човѣчеството. Единъ владика не го е турилъ Господь да развежда мѫже и жени. Туй не е Христовото учение, туй не е проповѣдвалъ Христосъ. Сега православната църква трѣбва да различи кое е Христовото учение, кое е съборното учение. Евангелската църква трѣбва да разрѣши, че Христосъ е глава на тази църква, и въ името на тази глава азъ проповѣдвамъ. Надъ тази глава има друга глава, Тя е Богъ. Свѣтътъ с сега на сѫдба, и сѫдбата най-първо ще започне отъ свещеницитѣ, отъ проповѣдницитѣ, тѣ ще го изпитътъ туй. към беседата >>
- Сега, това състояние, за въ бѫдеще, ще дадемъ, за примѣръ, фотография на единъ владика, или на който и да е, отвънка ще фотографираме лицето му, туй благородното, а отвѫтрѣ астралното му лице ще е като на вълкъ.
И тогава, казва Христосъ: „Чий е този образъ? “ Вижте какъвъ е образътъ на единъ вълкъ! Ние ясновидцитѣ виждаме, човѣкъ отвънка има човѣшки образъ, а отвѫтрѣ – нѣма, не е съ човѣшки образъ. Ние мълчимъ. Сега, това състояние, за въ бѫдеще, ще дадемъ, за примѣръ, фотография на единъ владика, или на който и да е, отвънка ще фотографираме лицето му, туй благородното, а отвѫтрѣ астралното му лице ще е като на вълкъ. Отвънка благовиденъ, а астралното му лице, като на вълкъ, като на една котка. Вие ще кажете: „А“! Е, отивате въ този свѣтъ, ще си видите фотографията. Не само тѣ, но и вие, и който и да е. към беседата >>
- И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти?
И азъ се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ! Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели. Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога. И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици. Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта. Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя. Нищо повече! към беседата >>
- Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта.
Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е животътъ въ Бога. И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици. Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта. Единъ свещеникъ ни трѣбва, а всички други ще бѫдатъ братя. Нищо повече! към беседата >>
51. Закон за контрастите, ООК , София, 20.5.1923г.,
- В Америка, в един град имало един владика, който си държал главата изкривена на лявата страна.
Та първото нещо: ще гледате да не изкривявате обувката си, да ходите нормално, защото тия състояния, които идват несъзнателно, ще се отразят в общия ви живот. Колко пъти тия криви токове може да станат причина на нещастия, да се изкриви, да се навехне кракът ви. А онзи, който ходи правилно, той не е изложен на това. Има изключение и от това правило. Често изкривяването на токовете може да се предаде на другите хора. В Америка, в един град имало един владика, който си държал главата изкривена на лявата страна. Всички проповедници в този град си държали главата като него. Туй е подражание по симпатия. Така по симпатия може да се изкривят и токовете. Казвам: Ние не трябва да седим под сянката на когото и да е. Имаш един навик – то значи, че си под сянката на някого. към беседата >>
52. Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923г.,
- Може да отворите аналитѣ на миналото, да видите какъ нѣкога е билъ царь, владика, философъ, какъ е бѣсилъ и заповѣдвалъ, какво не е правилъ. (втори вариант)
Трептенията на тази мъртва материя сѫ много слаби. Като влѣземъ въ нея, нашиятъ духъ веднага се ограничава, губи, и ние изгубваме половината отъ своитѣ знания, Когато слѣземъ на земята, прѣдъ очитѣ на нашитѣ по-напрѣднали братя ние ставаме като малкитѣ дѣца. Нѣкой може да е билъ голѣмъ човѣкъ, да е писалъ голѣми книги, да е свършилъ 10 факултета, но послѣ, като слѣзе на земята, той е като малко дѣте и трѣбва наново да се пробужда. Майката го кѫпи, и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че той нѣкога си билъ старъ философъ!... Може да отворите аналитѣ на миналото, да видите какъ нѣкога е билъ царь, владика, философъ, какъ е бѣсилъ и заповѣдвалъ, какво не е правилъ. А сега, той е едно слабо дѣте. Защо? Щомъ единъ ученикъ прѣстѫпи духовнитѣ закони турятъ го въ закона на забравата. Това е наказанието му. Влѣзешъ ли въ закона на забравата, върху ти ще дойдатъ всички слабости на свѣта и ще изпиташъ всички несгоди на живота. Ще изпиташъ всички закони на необходимостьта върху си, за да се учишъ постепенно да служишъ на Бога. към втори вариант >>
- Може да отворите аналите на миналото, да видите как някога е бил цар, владика, философ, как е бесил и заповядвал, какво не е правил.
Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания. Когато слезем на земята, пред очите на нашите по-напреднали братя ние ставаме като малките деца. Някой може да е бил голям човек, да е писал големи книги, да е свършил 10 факултета, но после, като слезе на земята, той е като малко дете и трябва наново да се пробужда. Майката го къпе и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че ти някога си бил стар философ!... Може да отворите аналите на миналото, да видите как някога е бил цар, владика, философ, как е бесил и заповядвал, какво не е правил. А сега той е едно слабо дете. Защо? Щом един ученик престъпи духовните закони, слагат го в закона на забравата. Това е наказанието му. Влезеш ли в закона на забравата, върху ти ще дойдат всички слабости на света и ще изпиташ всички несгоди на живота. Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху си, за да се учиш постепенно да служиш на Бога. към беседата >>
54. Окултният закон за противоречията, ИБ ,БР , София, 10.9.1923г.,
- Например, на еди-кого си изгоряла къщата, еди-кой си министър заминал, царят къде е ходил, кой владика къде е служил.
Сега, първото нещо, което е необходимо, е, по възможност да се борите с един недъг, който се явява във всички окултни школи. Той е, че изпъкват образи неприятни и ти ги задържаш. Някои хора се карали, ти задържаш това. Чел си някой път вестник, задържаш всичко от вестника, и ти не можеш да отправиш ума си към Бога. Като четете вестниците, лъжливите места във вестника не ги четете. Например, на еди-кого си изгоряла къщата, еди-кой си министър заминал, царят къде е ходил, кой владика къде е служил. Тези неща на вас не ви трябват. Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване на мисълта. В сегашния обществен живот жълтата преса е една зараза. Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина. Това движение е едно вечно смущение: трака-трука, трака-трука. към беседата >>
55. Ще ви направи свободни/ Истината, НБ , , 21.10.1923г.,
- Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар.
Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време. към беседата >>
56. Изпитвайте Писанията!, НБ , София, 28.10.1923г.,
- Големи имена носят тези български свещеници. Владика!
Не, при Господа, при никоя друга църква! Като ме чуят, ще кажат: „А...! “ Всички свещеници, владици, на Господа трябва да служат, не трябва да се занимават с мене! А те, дойдат, чуят нещо, после изопачават думите ми и говорят, че дошли на Господа да служат. Нека се отворят владишките им сърца! Големи имена носят тези български свещеници. Владика! Що е владика? – Че това е този, който владее света. Поп, това е баща. Католическата църква има само един баща, а българската – колкото щеш попове. Аз бих желал всички български попове да бъдат свещеници. към беседата >>
- Що е владика?
Като ме чуят, ще кажат: „А...! “ Всички свещеници, владици, на Господа трябва да служат, не трябва да се занимават с мене! А те, дойдат, чуят нещо, после изопачават думите ми и говорят, че дошли на Господа да служат. Нека се отворят владишките им сърца! Големи имена носят тези български свещеници. Владика! Що е владика? – Че това е този, който владее света. Поп, това е баща. Католическата църква има само един баща, а българската – колкото щеш попове. Аз бих желал всички български попове да бъдат свещеници. Това не е упрек. към беседата >>
57. Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924г.,
- И ако дойде сега Христос и повика един съвременен български владика да Му рапортира, какво ще Му рапортира?
Те са носители на светлината и Господ ги чака. Това не значи, че другите са против светлината, но единствените хора, които спъват засега културата, това са учените хора, това са религиозните хора, и то техните владици. Те са, които спират идването на царството Божие. Господ пита Христа: „Станаха ли хората? “ Христос казва: „Не са, Господи, те спят още“. И ако дойде сега Христос и повика един съвременен български владика да Му рапортира, какво ще Му рапортира? Христос ще го попита: „Как отива моето паство? “ Какво ще Му каже той? Помнете, че всички ще бъдат съдени според своите дела! И ако аз замлъкна да говоря, в света ще дойде нещо много страшно. Когато казвам „аз“, подразбирам: Когато умните хора млъкнат да говорят, когато поетите престанат да пишат своята поезия, когато песнопейците престанат да пеят, това е един от най-страшните моменти, които човечеството може да преживее. към беседата >>
58. Най-щастливият ден, ООК , София, 6.2.1924г.,
- Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т.
Който казва: „Слава Богу, ще се оправи тази работа, на добър край води“, за този човек имат добро мнение, той е от умните. Сега например вие казвате: „В този живот няма да го бъде, ама в следващия живот ще тръгне.“ На какво отгоре градите това? Нали всяко знание трябва да почива на нещо? Ами отде знаете, че следващия живот ще бъдете щастливи? Някой казва: „Аз сега не можах да завърша, но оставям това за следващия живот.“ На какво се базира това твое предположение? Вие трябва да знаете, че ако в един живот сте умрели щастлив, погребали са ви в голямо великолепие, имало е 5–6 души свещеници, владика, подире ви много войници, много свят, държали са надгробни речи за вашите добродетели и т. н., всичко това много ви е радвало. Втори път обаче, като умрете, ще имате едно от най-нещастните погребения. И обратното е вярно. Ако вие сте умрели в един живот като последен бедняк, втория път ще имате едно от най-великолепните погребения. Засега хората не са достигнали още до това да търсят безсмъртен живот, но мислят, след като умрат, как ще ги погребат. към беседата >>
59. Каквото попросите, НБ , София, 4.5.1924г.,
- Бог не те е направил владика.
Човек не се ражда поп, но човек, да мисли право. Щом съм дошъл на земята, трябва да ви говоря истината. Ако не направя това, аз не съм никакъв проповедник. Който проповядва, трябва да освети името на Бога, Който ни е дал ум, сърце и воля да Го славим и осветяваме. И на владиката ще кажа: Братко, ти си дошъл на земята като брат на човечеството. Бог не те е направил владика. Като чета в архивата на човечеството, никъде не е писано, че Бог е кръстил попове и владици. Те са кръстени от хората. Казват за някого, че е виден проповедник. – Възможно е, но той не се е родил виден проповедник. Той е ученик, дошъл на земята да изпълнява волята Божия. към беседата >>
61. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб! , НБ , София, 9.11.1924г.,
- Днес, в България казват тъй: Все трябва да имаш някой дядо владика, т.е. (втори вариант)
Вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, без разлика на вяра, на народност; ще се свържете с всички добри мушици, с всички хубави растения, с всички чисти извори, с всичко онова, което е велико, възвишено и в душата ти ще протече онази велика Божия Любов, ще почувстваш онзи велик Божествен подтик, който ще я повдигне. Бог е онзи, който ще повдигне душата ти. Той е който прониква навсякъде. Ако ние гледаме така на въпроса, ако сме носители на Божията Любов, Мъдрост и Истина, и ако сме изпълнители на Неговата воля, Той всякога ще гледа към нас с благоволение и ще ни помага да разрешим всички въпроси. Ние ще ги разрешаваме с Него. Днес, в България казват тъй: Все трябва да имаш някой дядо владика, т.е. все трябва да имаш някой Господ, някой големец. Казвам: Ако е въпросът за големец, по-голям големец от Бога има ли? Няма. Аз предпочитам да върша Неговата воля, а всичко друго после ще дойде. Първо, ние трябва да се стремим, нашите отношения към Бога да бъдат правилни. към втори вариант >>
- Днесъ, въ България казватъ тъй: все трѣбва да имашъ нѣкой дѣдо владика, т.е.
Вие ще се свържете съ всички добри хора по лицето на земята, безъ разлика на вѣра, на народность; ще се свържете съ всички добри мушици, съ всички хубави растения, съ всички чисти извори, съ всичко онова, което е велико, възвишено и въ душата ти ще протече онази велика Божия Любовь, ще почувствувашъ онзи великъ Божественъ потикъ, който ще я подигне. Богъ е онзи, който ще подигне душата ти. Той е който прониква навсѣкѫдѣ. Ако ние гледаме така на въпроса, ако сме носители на Божията любовь, Мѫдрость и Истина, и ако сме изпълнители на Неговата воля, Той всѣкога ще гледа къмъ насъ съ благоволение и ще ни помага да разрѣшимъ всички въпроси. Ние ще ги разрѣшаваме съ Него. Днесъ, въ България казватъ тъй: все трѣбва да имашъ нѣкой дѣдо владика, т.е. все трѣбва да имашъ нѣкой Господь, нѣкой голѣмецъ. Казвамъ: ако е въпросътъ за голѣмецъ, по-голѣмъ голѣмецъ отъ Бога има ли? Нѣма. Азъ прѣдпочитамъ да върша Неговата воля, а всичко друго послѣ ще дойде. Първо, ние трѣбва да се стремимъ, нашитѣ отношения къмъ Бога да бѫдатъ правилни. към беседата >>
65. Среда и условия, ООК , София, 23.6.1926г.,
- Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка и ходи из църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога.
Казвам: Докато му се представи случай да даде концерт, нека отиде в някой локал там да свири. Той казва: “Как може аз, такъв виден цигулар, свършил в странство, да отида в някой локал, да свиря на пияници? ” – Нищо от това, иди при тези хора, посвири им малко, направи някаква жертва от себе си, поне ще ги повдигнеш малко. Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш. Когато цигуларят свири идейно, макар и пред пияни хора, той прилича на чистосърдечен, прост, смирен човек, който възнася своята молитва пред Бога и Бог му отговаря. Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка и ходи из църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога. към беседата >>
66. Не Го приеха, НБ , София, 28.11.1926г.,
- Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора.
Всяка дума трябва да включва в себе си само едно точно определено понятие. Когато кажете: “гладен съм, жаден съм, болен съм”, всички тия изрази трябва да изказват само едно точно поняние. И всеки, който чуе тези изрази, трябва да разбира, какво искате да му кажете. Когато се каже морален, религиозен човек, тия думи също така трябва да произведат в човека само едно точно определено понятие. Днес, като се каже, че някой човек е религиозен, разбират, че той е малко смахнат. Въпреки това, чувате някоя майка да казва на сина си: “Синко, добре е да станеш владика.” Значи, той ще стане владика на смахнатите хора. Какво показва това? - Че думата “религиозен човек” днес се е обезсмислила, опорочила, обезсолила. Какво подразбират под думата “верующ човек”? - Под верующ човек разбират такъв, който вярва в невидими неща. По-нататък те разсъждават: “В невидими неща може да вярва само този човек, който живее в света на халюцинациите.” Казвам: Истинският живот седи в невидимото. към беседата >>
67. Неразрешеното, ООК , София, 15.12.1926г.,
- Той е бил и владика, и цар, искал е да оправи света, но все не е успявал.
Колкото малко и да се е изменил, все пак има разлика между морала на миналото и този на настоящето. Съвременните хора не знаят още какво нещо е истинският морал. Ако първите хора, които бяха в райската градина, знаеха какъв е Божественият закон, какъв морал се изисква, те не биха сгрешили. Те сгрешиха, понеже не разбраха Божия закон и гледаха на живота детински. Адам много пъти се е прераждал на земята и ще продължи да се преражда, докато разбере, научи и приложи Божия закон. Той е бил и владика, и цар, искал е да оправи света, но все не е успявал. И Ева също така се е прераждала много пъти, и още ще се преражда. И като царица е дохождала, мъчила се е да оправи света, но светът и до днес не е оправен. По този начин, както хората са работили в миналото, както и днес работят, светът не може да се поправи. Ще кажете: Как е възможно Адам да се преражда още, когато е създаден по образ и подобие Божие? Има два Адама. към беседата >>
68. Тази притча, НБ , София, 26.12.1926г.,
- Ще го видиш седнал пред трапезата наредил на нея печено прасенце или печена патица, турил пред себе си бутилка със старо, най-хубаво винце и си яде.” Когато някой владика отиде в село, той ще иска от селяните да сготвят малко боб или праз, но те не го вярват.
Ако е за твое добро, Господ може да те постави на мястото на един вол. - Да не дава Господ това нещо! То е опасна работа! Значи лесно е да товариш другите, а като дойде до тебе, казваш: “Дано не стане така! ” При това, вижте, какво понятие има българина за владиката: Той няма добро мнение за владиката и казва: “Владиката знае само да се разхожда със своята патерица, и да си угажда. Ще го видиш седнал пред трапезата наредил на нея печено прасенце или печена патица, турил пред себе си бутилка със старо, най-хубаво винце и си яде.” Когато някой владика отиде в село, той ще иска от селяните да сготвят малко боб или праз, но те не го вярват. Те казват: “Този владика се представлява пред нас смирен и благочестив, но като се върне дома си, ще иска да му се приготвят някоя печена кокошка, ще иска винце, това-онова, и то през великите пости.” Не вярват тия хора нито на попа, нито на владиката. Питам: Как ще вярват тогава на тяхната проповед? Какво казва попът за свое оправдание? Той казва: “Моят стомах е малко слаб, затова трябва да хапна мазничко, че да го засиля. След това ще прочета няколко молитви, и греховете ми ще се простят.” Казвам: Ако с една-две молитви могат да се простят греховете на попа, защо да не се простят греховете и на простите хора? към беседата >>
- Те казват: “Този владика се представлява пред нас смирен и благочестив, но като се върне дома си, ще иска да му се приготвят някоя печена кокошка, ще иска винце, това-онова, и то през великите пости.” Не вярват тия хора нито на попа, нито на владиката.
- Да не дава Господ това нещо! То е опасна работа! Значи лесно е да товариш другите, а като дойде до тебе, казваш: “Дано не стане така! ” При това, вижте, какво понятие има българина за владиката: Той няма добро мнение за владиката и казва: “Владиката знае само да се разхожда със своята патерица, и да си угажда. Ще го видиш седнал пред трапезата наредил на нея печено прасенце или печена патица, турил пред себе си бутилка със старо, най-хубаво винце и си яде.” Когато някой владика отиде в село, той ще иска от селяните да сготвят малко боб или праз, но те не го вярват. Те казват: “Този владика се представлява пред нас смирен и благочестив, но като се върне дома си, ще иска да му се приготвят някоя печена кокошка, ще иска винце, това-онова, и то през великите пости.” Не вярват тия хора нито на попа, нито на владиката. Питам: Как ще вярват тогава на тяхната проповед? Какво казва попът за свое оправдание? Той казва: “Моят стомах е малко слаб, затова трябва да хапна мазничко, че да го засиля. След това ще прочета няколко молитви, и греховете ми ще се простят.” Казвам: Ако с една-две молитви могат да се простят греховете на попа, защо да не се простят греховете и на простите хора? към беседата >>
69. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Когато се каже думата „владика”, ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Евангелие в ръка.
Питам: Какъв е този рай, в който хората запазват помежду си същите отношения, каквито са имали и на земята? Не е рай това място, което е пълно с майки, бащи, попове, владици, патриарси и др. Между съществата на рая няма помен от такива отношения, каквито ние познаваме на земята. Ако запитате някого от жителите на рая, какво нещо е майка, баща, поп, учител, цар или какво и да е друго титулувано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават коренно от отношенията между хората на земята. Когато се каже думата „цар”, ние веднага си представяме лице с корона на главата, с особена мантия, а около него цяла свита от хора и войска. Когато се каже думата „владика”, ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Евангелие в ръка. Обаче, във всички тия неща няма единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, във философията, в религията – навсякъде има заблуждения. Когато четем някоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата възраст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е живял и при какви условия е създал своето произведение. После разглеждаме главните действащи лица в драмата, главните герои и виждаме, как авторът ги поставя в трудни условия, които те не могат да издържат, и в края на краищата, се самоубиват. Тогава имаме вече трагедия. към беседата >>
71. Сто пеняза, НБ , София, 8.5.1927г.,
- Не само за мъже и жени мога да кажа това, но и досега още аз не съм срещал нито един свещеник или владика, който да вярва в Христа, както трябва.
Така и хората понякога близват малко медец от щастието, но това е само близване, отгоре пак ги чака бикът, а отдолу – змията. Питам: де е вашият идеал? Има ли поне един човек, когото обичате, както трябва? В своите изследвания из България аз не срещнах нито една фамилия, в която мъжът или жената да не са казали една лоша дума един за друг. Де са техните идеали? Не само за мъже и жени мога да кажа това, но и досега още аз не съм срещал нито един свещеник или владика, който да вярва в Христа, както трябва. Това може да се каже не само за българите, но и за чужденците: нито в странство съм срещал истински хора, които да са последователни в своите идеи. към беседата >>
- Някой станал владика, това е забавление за него; друг станал проповедник, това е забавление за него; трети станал поет, написал няколко стихотворения, това е забавление за него; четвърти станал актьор, и това е пак забавление.
Какво правят съвременните хора? Те ходят тук-там за удоволствие и после гледат да се наредят, да си направят къща, да се осигурят. Казвам: хиляди къщи да съградите, пак същи ще си останете; хиляди деца да родите, пак същи ще си останете; и първи места да заемате, пак ще си останете същите. Външната обстановка не изменя положението на нещата. Това са само временни забавления. Някой станал владика, това е забавление за него; друг станал проповедник, това е забавление за него; трети станал поет, написал няколко стихотворения, това е забавление за него; четвърти станал актьор, и това е пак забавление. Истински поет е само онзи, който, след като завърши своето развитие, слезе на земята, за да напише само един стих, от който цялото човечество да се повдигне; истински философ или учен е този, който, след като завърши своето развитие, слезе на земята, за да напише само една мисъл, която да подвижи цялото човечество напред. Доказателства трябва да имаме от онези хора, които можем да наречем поети, философи, учени, музиканти или художници в света. Ако нямате такива разбирания в живота си, вие ще се развивате бавно, постепенно, при което 5–10 години ще вярвате в Бога, а после ще се усъмните и ще мислите, че сте се измамили. Такъв живот е живот на самоизмама, живот на забавления. Казвам: сегашните вярвания на хората в Бога, съдържат самоизмама; сегашните религии съдържат самоизмама; сегашната наука съдържа самоизмама. към беседата >>
72. Денят Господен, НБ , София, 11.9.1927г.,
- Има един владика, който седи по-високо от всички други.
Защо душата на свещеника да бъде осигурена, а тази иа вярващия да не бъде осигурена? Защо министърът да бъде осигурен, да има автомобили, а простият гражданин да няма? Ако първото положение е справедливо, дайте право и на последния гражданин да има автомобил. Аз мисля, че министърът няма защо да бърза толкова; няма защо да тича цял ден по улиците. И владиците могат без автомобил. Има един владика, който седи по-високо от всички други. Когато Бог е изпратил човека на земята, Той предварително го е питал, готов ли е да ходи пеш. Казват някои, че владиците трябвало да пътуват с автомобили, понеже носят в себе си Светия Дух, та да не се изтощават. Освен това, владиците не трябвало да се занимават с физическа работа. Как е възможно това? Христос беше дърводелец, работеше, а сегашният владика не знае и ренде да кара. към беседата >>
- Христос беше дърводелец, работеше, а сегашният владика не знае и ренде да кара.
Има един владика, който седи по-високо от всички други. Когато Бог е изпратил човека на земята, Той предварително го е питал, готов ли е да ходи пеш. Казват някои, че владиците трябвало да пътуват с автомобили, понеже носят в себе си Светия Дух, та да не се изтощават. Освен това, владиците не трябвало да се занимават с физическа работа. Как е възможно това? Христос беше дърводелец, работеше, а сегашният владика не знае и ренде да кара. Това са изопачени понятия. Всички, които искат да застанат на чело на някаква работа, трябва да знаят поне един занаят.Те трябва да знаят не само философия, но да бъдат и поети, и писатели, и художници, и музиканти, да влизат в положението на хората, да ги разбират. Например, при министъра на просветата дохожда един поет за служба, но той грубо му казва: Не се занимавам с поети! Ако сам министърът беше поет, той щеше да разбере положението на поета, който е дошъл с някаква молба при него и щеше да каже: Дайте място на този поет! Ако министърът беше художник, като дойде при него някой художник, щеше да влезе в положението му и ще каже: Дайте място на този художник! към беседата >>
73. Малки и големи придобивки, ООК , София, 18.1.1928г.,
- Разбиранията на един учен човек в една област, на друг учен човек, на един владика, на един свещеник, проповедник, на всички хора разбиранията са различни. (втори вариант)
Сега ние ще се върнем към положителното. То са емблеми. Дяволът от наше гледище, това са същества, които са излезли от нашия път. Дяволът, това са същества, на които разбиранията са други. Разбиранията на един учен човек в една област, на друг учен човек, на един владика, на един свещеник, проповедник, на всички хора разбиранията са различни. Всеки в даден случай мисли, че неговото разбиране е най-право. към втори вариант >>
74. Остани с нас!, НБ , София, 25.3.1928г.,
- Трети пък съжалява, че пропуснал условията да стане владика.
Някой искат да си направят къща, с две-три стаи, но нямат пари и се чудят, какво да правят. Те съжаляват за своя идеализъм, който са имали на младини, че не са използвали условията да се оженят за някоя млада и богата мома, че днес и къща щели да имат, и деца щели да имат, а сега? Седят сами, ходят по чужди къщи, наеми плащат – двата края не могат да свържат на едно. Друг казва: Едно време бях началник на министерство, имах възможност да стана министър, но като идеалист, отказах се от всички тия блага. Голям глупак излязох! Трети пък съжалява, че пропуснал условията да стане владика. – Красиви неща са тези, но те представят само външни условия на живота. Разрешаването на важните въпроси не седи във външните условия. към беседата >>
75. Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928г.,
- Дали този българин е министър, владика, учител, или някой прост човек – безразлично.
Ако мисълта ни е права, тя може да обгърне целия свят. Който е могъл да коригира правилно една своя мисъл, той е записан на небето. Тук някой може да не знае, какво е направил, но в невидимия свят е хроникирано. Там всичко се пише. Като отворите книгите на невидимия свят, ще прочетете, че еди-кой си българин, с такъв и такъв ум, е проектирал правилно една своя мисъл в пространството, с което е принесъл голяма услуга на човечеството. Дали този българин е министър, владика, учител, или някой прост човек – безразлично. Името му ще бъде написано в небето. Следователно, всяка хубава мисъл, която проектирате в пространството, ще ви обгръща, ще носи вашето щастие. Това подразбира да има човек благоволението на Сатурна, на един от най-недоволните и критични богове. Той гледа на човечеството с голямо недоверие, с подозрение и седи пред тях с голям боздуган, или с голямо копие и ги следи. Като види, че някой греши, той го мушне с копието си, или го удари с боздугана си и му казва: Да мислиш там! към беседата >>
77. Акустика на съзнанието, ООК , София, 26.9.1928г.,
- Каквото и да е положението на човека – цар, владика или прост работник, всеки ще протестира, ако му сипят ядене, готвено от няколко дни насам.
Съвременните хора казват, че животът е сериозно нещо и не може да се живее, както и да е. Вярно е, че животът е сериозен, но същевременно той е идеен и красив. В това са съгласни всички разумни хора, както са съгласни, когато пред тях сложат добре сготвено ядене. Всички се нареждат около трапезата и казват, че навсякъде съществува ред и порядък. Обаче какво ще правите, ако пред вас сложат няколко съда с ядене, приготвено от няколко дни: в единия съд – най-старо ядене, в другия – по-прясно, а в последния е сипано ядене, което току-що е свалено от огъня. Каквото и да е положението на човека – цар, владика или прост работник, всеки ще протестира, ако му сипят ядене, готвено от няколко дни насам. – Защо ще има протести? – Защото качеството на яденето не е еднакво, а същевременно се прави разлика: на бедни и прости хора се сипва от старото ядене, а на богати и учени – от прясното. Различното качество на храната поражда недоволство между хората. Недоволството пък става причина за изгубване на акустиката на съзнанието им. към беседата >>
78. Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“, МОК , София, 9.11.1928г.,
- Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. (втори вариант)
Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана? Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема. Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност. И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите? Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на към втори вариант >>
80. Отношение между числа / Елементарни отношения на числата, ООК , София, 27.2.1929г.,
- Да вземем първото място, по физически както разбираме - да бъдем с най-хубави дрехи облечени, според най-последната мода; като отидем в едно общество, да ни дадат първото място; ако е някоя служба, да вземем първото място; ако сме военни, да сме генерал; ако сме учители, да сме директор на гимназията или в първоначалното училище главен учител; ако е свещеник - архимандрит или владика, или патриарх; ако е вкъщи, да е баща, кесията да бъде пълна, да бъде богат. (втори вариант)
В какво седи обичта? Да вземем първото място, по физически както разбираме - да бъдем с най-хубави дрехи облечени, според най-последната мода; като отидем в едно общество, да ни дадат първото място; ако е някоя служба, да вземем първото място; ако сме военни, да сме генерал; ако сме учители, да сме директор на гимназията или в първоначалното училище главен учител; ако е свещеник - архимандрит или владика, или патриарх; ако е вкъщи, да е баща, кесията да бъде пълна, да бъде богат. Всички имат желание за големи работи. Ако всички вземат големите работи, кой ще вземе малките. Ти казваш в дадения случай: "Аз не съм навикнал. Аз съм навикнал все да заповядвам." Щом заповядваш, вече в ума ми седи ето каква идея. Щом казваш, че си свикнал да заповядваш, аз имам едно число от съвсем друга категория. към втори вариант >>
- Жених се за владика, не го бива." Православните владици не се женят, но протестантските се женят. (втори вариант)
За овчар се жених, не го бива. Жених се за бакалин, не го бива. Жених се за професор, не го бива. Жених се за офицер, не го бива. Жених се за поп, не го бива. Жених се за владика, не го бива." Православните владици не се женят, но протестантските се женят. Който казва, че владика не се жени, не казва правото. Той казва: "Като хората искам да бъда." Сега го турят в затвор. Не е лошото, че владиката се оженил. Казвам, всяка женитба, направена по насилие, е от дявола. Нищо повече. към втори вариант >>
- Който казва, че владика не се жени, не казва правото. (втори вариант)
Жених се за бакалин, не го бива. Жених се за професор, не го бива. Жених се за офицер, не го бива. Жених се за поп, не го бива. Жених се за владика, не го бива." Православните владици не се женят, но протестантските се женят. Който казва, че владика не се жени, не казва правото. Той казва: "Като хората искам да бъда." Сега го турят в затвор. Не е лошото, че владиката се оженил. Казвам, всяка женитба, направена по насилие, е от дявола. Нищо повече. към втори вариант >>
81. Спорни въпроси, ООК , София, 10.4.1929г.,
- Благочестив владика между 35-40 години, с брада, свят човек, заради него говорят, че като нашия свят владика няма свят човек в света, много благочестив, благодетелен, кой как минал, целунал ръка, почувствал някаква хубава миризма, всички за владиката говорят. (втори вариант)
Благочестив владика между 35-40 години, с брада, свят човек, заради него говорят, че като нашия свят владика няма свят човек в света, много благочестив, благодетелен, кой как минал, целунал ръка, почувствал някаква хубава миризма, всички за владиката говорят. Един ден аз присъствам, гледам този владика, поглеждам откъм лявата страна. От лявата страна седи много красива мома. Всички хора целуват ръка и една стара баба на седемдесет години стои, той седи, благославя, всички искат да му целуват ръка. Той гледа нагоре, но все поглежда към красивата мома, другите не го виждат, аз го виждам, незабелязано подава ръката си. Бабата и тя седи, иска да целуне ръка. към втори вариант >>
- Един ден аз присъствам, гледам този владика, поглеждам откъм лявата страна. (втори вариант)
Благочестив владика между 35-40 години, с брада, свят човек, заради него говорят, че като нашия свят владика няма свят човек в света, много благочестив, благодетелен, кой как минал, целунал ръка, почувствал някаква хубава миризма, всички за владиката говорят. Един ден аз присъствам, гледам този владика, поглеждам откъм лявата страна. От лявата страна седи много красива мома. Всички хора целуват ръка и една стара баба на седемдесет години стои, той седи, благославя, всички искат да му целуват ръка. Той гледа нагоре, но все поглежда към красивата мома, другите не го виждат, аз го виждам, незабелязано подава ръката си. Бабата и тя седи, иска да целуне ръка. Като дойде младата мома, тихо въздъхне, той все нагоре гледа, дава ръка на младата мома. към втори вариант >>
- Този владика вече прави различие. (втори вариант)
Всички хора целуват ръка и една стара баба на седемдесет години стои, той седи, благославя, всички искат да му целуват ръка. Той гледа нагоре, но все поглежда към красивата мома, другите не го виждат, аз го виждам, незабелязано подава ръката си. Бабата и тя седи, иска да целуне ръка. Като дойде младата мома, тихо въздъхне, той все нагоре гледа, дава ръка на младата мома. Бабата остава и казва: "Да съм млада и аз." Младата мома, като му целуне ръка, мисли, че ще й дaдe нещо, казва, че владиката е свят. Този владика вече прави различие. Нито неговият ум е намясто, нито на бабата, нито на момата. Това никой не вижда. Има една тънкост вътре. Този владика трябваше да се върне, да повика, да й каже: "Сестра, ти си много красива, но си в един опасен път." Тя трябваше да остане, да не бърза. Той мисли, че като го целуне момата, ще придобие нещо. към втори вариант >>
- Този владика трябваше да се върне, да повика, да й каже: "Сестра, ти си много красива, но си в един опасен път." Тя трябваше да остане, да не бърза. (втори вариант)
Бабата остава и казва: "Да съм млада и аз." Младата мома, като му целуне ръка, мисли, че ще й дaдe нещо, казва, че владиката е свят. Този владика вече прави различие. Нито неговият ум е намясто, нито на бабата, нито на момата. Това никой не вижда. Има една тънкост вътре. Този владика трябваше да се върне, да повика, да й каже: "Сестра, ти си много красива, но си в един опасен път." Тя трябваше да остане, да не бърза. Той мисли, че като го целуне момата, ще придобие нещо. Той има право, но трябва да даде първо място на бабата. От гледището на морала той вече е съгрешил в сърцето си. Той се намира като Адама в рая. Като го повика Господ, той погледна тия животни, казва: "Господи, другар нямам." Че какъв е животът? към втори вариант >>
- Той се разкайва, че станал владика. (втори вариант)
Вие говорите за морал, за чистота. Аз отивам много по-далеч. Сега и в ума си допущам, че аз съм на негово място, казвам: в постъпката ми има нещо, което куца. Защото това положение, което завзима, никой не го вързал насила. Той се разкайва, че станал владика. Той, като види красивата мома, него ден да благодари на Бога, че видял красивата мома. Господ много хубава я е направил. Да каже: "Аз искам да бъда като нея красив." И от него ден, като види красивата мома, десет пъти повече добрини да прави. Тогава значи, че има морал, един стимул вътре. Не користолюбие да се зароди, но едно благородно чувство, че Господ му дал едно благословение. към втори вариант >>
- Тогава вземете младата мома и направете владика, владиката направете млада мома, бабата ще си остане на същото място. (втори вариант)
Не е така. Коя причина е кармическа? Казва, кармически имат нещо от миналото. Хубаво, но този въпрос не е разрешен. Момата се спъва, владиката се спъва, старата баба се спъва - и тримата се спъват. Тогава вземете младата мома и направете владика, владиката направете млада мома, бабата ще си остане на същото място. Тогава второто положение: направете красивата мома баба, бабата красива мома. По отношение на тази красивата мома разбираме, баща й е богат, тя е добре облечена, затова е красива. Тази старата баба е осиромашала, майка й умряла, бедна, окъсана ходи, беднотия във всяко едно отношение. към втори вариант >>
82. Момчето ми, НБ , София, 28.4.1929г.,
- В тия списъци четете: мозъкът на еди-кой си свещеник, владика; мозъкът на еди-кой си учен човек; мозъкът на еди-кой си княз, или цар; мозъкът на еди-коя си слугиня и т.н.
Животът на хората, външно и вътрешно, ще бъде подложен на такива разтърсвания, каквито стават в домовете по Велик ден. Цялата къща по Велик ден се пречиства. Защо умират хората и какво става с тях след смъртта им? Някои учени твърдят, че мозъкът на умрелия не остава в пръстта, но напреднали, учени същества го взимат, анализират го, да видят, какви благородни мисли и чувства са занимавали този човек. В Божествената лаборатория има списъци, в които вписват всичко, което се отнася до мозъка на дадени лица. В тия списъци четете: мозъкът на еди-кой си свещеник, владика; мозъкът на еди-кой си учен човек; мозъкът на еди-кой си княз, или цар; мозъкът на еди-коя си слугиня и т.н. И срещу всяко име следват резултати от направената анализа. От тези анализи се вижда, какво липсва на всеки човек. Значи, има с какво да се занимава човек. Сега ни учат, че като умре човек, ангели дохождат, взимат го и на ръце го занасят на небето. – Ние имаме само един такъв случай – с бедния Лазар. към беседата >>
- И цар, и владика – всички умират от глад.
Каквото човек мисли, това става. Ако мисли, че гладен ще умре, така ще стане. Всички хора на 20 в. все от глад умират. Покажете ми един болен, който да не е умрял от глад. И цар, и владика – всички умират от глад. Като заболеят, хората казват: Не можем вече да ядем. – Коя е причината за това? – Няма какво да ядат. Докато са в това положение, за тях няма ядене. Те не могат да възприемат Божествения нектар, с който възвишените същества се хранят, вследствие на което нишките на техния живот се скъсват, и те умират гладни. към беседата >>
84. Линиите на природата, СБ , София, 27.8.1929г.,
- Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят.
Що е богатството? Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо? – Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия. Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати. Всяко верую е семе в човешката душа, което никой отвън не може да посади. Той може само да му създаде условия да се развива: да го полива, докато израсне и после да го култивира. към беседата >>
85. Крадецът и пастирят / Да имат живот, НБ , София, 1.9.1929г.,
- Може да си владика, може да си философ, княз или цар - какъвто и да си, не си ли благодарен, ти си болен човек. (втори вариант)
Що е здравето? Здравият човек, като излезе вън и погледне към небето, трябва да усети една вътрешна радост в себе си. Излезеш ли вън и си въздъхнеш, и не си благодарен от това, което те заобикаля, ти не си здрав човек. Може да си владика, може да си философ, княз или цар - какъвто и да си, не си ли благодарен, ти си болен човек. Следователно един ден ще те турят на гръб в леглото и лекарят ще донесе своите губерки и ще почне след това с лъжичка да ти дава ту един, ту друг цяр. И след като не могат да те излекуват, ще кажат: „Станало е някакво усложнение - науката не може да ти помогне." Каква наука е тогава тя? Който разбира, като погледне окото ти, може да каже: „След десет или двайсет години те очаква такава и такава болест." към втори вариант >>
88. Блажени са очите и ушите, НБ , София, 27.10.1929г.,
- Ако станеш владика или свещеник, или съдия, или цар, още отначало може да се определи какво ще излезе. (втори вариант)
Такъв ефект ще произведе той. И когато ти предприемеш една работа, тази работа сама по себе си определя посоката и резултата. Всяка работа си има известни резултати. Като почнеш известна търговия, тя може да ти покаже какво ще излезе от нея. Ако започнеш да следваш по правото, още отначало може да се определи какъв правник ще бъдеш. Ако станеш владика или свещеник, или съдия, или цар, още отначало може да се определи какво ще излезе. Каквото и да станеш, това са служби, длъжности в света, еднакво важни и отговорни. Обаче никоя длъжност в света не е постоянна. Нито длъжността на майката не е постоянна. Вземете например, стане ли синът на двадесет и една години, той вече не се интересува толкова от майка си, колкото от произхода на майка си - как е произлязла, отде е дошла и т.н. Тази философия започва да изучава синът. към втори вариант >>
90. Сам се опасваше, НБ , София, 17.11.1929г.,
- Защото, ако някой човек се качи на властта, е или владика, или проповедник, или свещеник, или майка и баща, и от това си положение мисли, че е извършил нещо в света, а не постъпва, тъй както Бог постъпва, той е на крива страна. (втори вариант)
Питам, де е сега злото? Злото седи в неразбирането на онези отношения, които хората имат към Бога. Защото, ако някой човек се качи на властта, е или владика, или проповедник, или свещеник, или майка и баща, и от това си положение мисли, че е извършил нещо в света, а не постъпва, тъй както Бог постъпва, той е на крива страна. И сегашните хора казват, че това е едно заблуждение. Питам, кое е заблуждение в света? Питам тогава, младата мома, която се е влюбила, това не е ли заблуждение? Заблуждение е, когато момъкът не я обича, а тя мисли, че той я обича. Но когато момъкът я обича и е готов да пожертва живота си за нея, това не е заблуждение. към втори вариант >>
91. Пасха Господня / Пасха Господня е, НБ , София, 1.12.1929г.,
- Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н.
Господарят му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния ден на работа при него. Не носи ли тази наука в себе си, този работникът ще седи по цели часове и дни на пазара и, като не го потърси никой, ще отиде в някой дом, но ще излезе оттам недоволен: господарят нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трябва. – Защо? – Защото е отишъл да работи там, дето не трябва. Това става не само с работника, но почти с всички хора, вследствие на което те водят неестествен живот. Някой се родил за учител, а родителите му го направили инженер, владика, професор и т.н. Човек трябва да знае, защо се е родил. Той трябва да знае програмата за днешния си ден. Дойде ли до бъдещето, това е друг въпрос. Тогава и веруюто на човека ще отговаря на това, за което е роден. Да знае човек, за какво е роден, това значи, да има вяра. към беседата >>
93. Две лепти / Двете лепти, НБ , София, 19.1.1930г.,
- Знаете ли дълбоките причини, защо някой е станал владика или свещеник, или проповедник, или лекар, или инженер. (втори вариант)
И тогава трябва да правите условия с бакалина. Вие разглеждайте всичко, което става в света, както и причините, които са създали тези отношения. Казвате: „Бакалин е той." Знаете ли вие дълбоките причини, защо бакалинът е станал бакалин? Бакалията не е от него. Знаете ли дълбоките причини, защо ученият човек е станал учен? Знаете ли дълбоките причини, защо някой е станал владика или свещеник, или проповедник, или лекар, или инженер. Всяко нещо си има своите причини. Зад онова проявеното седят хилавите причини. Някои казват: "Инженерството, лекарството не си струват. Лекарите само измъчват хората." Питам тогава, ако няма лекари, кой ще помага на болните хора? Казвате: „По някой път не трябва да се правят операции." Че кой от вас не прави операции? към втори вариант >>
- Лесно се говори така, но за да стане човек бакалин, банкер, учен, владика, проповедник, музикант, инженер, лекар, има дълбоки причини.
Щом няма средства, той трябва да прави условия с кредиторите си, да отложат полицата му за известно време. Когато яде и пие, човек трябва да мисли за плащане. Ако не мисли, ще дойдат глобите. Ще кажете, че банкерът и бакалинът са богати хора, няма защо да бързат с изплащане на дълговете си. Ако искат да не се разправят с длъжници, да не са ставали бакали и банкери. Лесно се говори така, но за да стане човек бакалин, банкер, учен, владика, проповедник, музикант, инженер, лекар, има дълбоки причини. Всяка проява крие зад себе си някаква дълбока причина. Когато не иска да работи, човек намира, че някои професии не струват. Например, той казва, че не струва човек да става лекар, да се занимава с болни хора, да прави операции. Всяка работа е велика, когато се изпълнява съзнателно и на място. Ако няма лекари, кой ще помага на болните? към беседата >>
94. Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята, МОК , София, 24.1.1930г.,
- В един американски деос, в една епархия имало един владика. (втори вариант)
Така правете опити за усилване на волята, защото волята на човека се усилва чрез постоянни упражнения. Ако човек не се усилва във волята си, придобива своеволие, а своеволието е един неестествен процес. Както ръката, която си пробива път, за да има наклон, трябва да има съпротивление. Така се образуват и нашите навици. Защото някой път човек обича да подражава. В един американски деос, в една епархия имало един владика. Той обичал да си носи главата наведена на лявата страна. И всички проповедници на тази епархия, даже и учени хора, все вървели с наведена глава, както този владика. Това е подражание. Питам сега, защо го правят? Този е техният водител, той е имал силна мисъл и предал мисълта си. към втори вариант >>
- И всички проповедници на тази епархия, даже и учени хора, все вървели с наведена глава, както този владика. (втори вариант)
Както ръката, която си пробива път, за да има наклон, трябва да има съпротивление. Така се образуват и нашите навици. Защото някой път човек обича да подражава. В един американски деос, в една епархия имало един владика. Той обичал да си носи главата наведена на лявата страна. И всички проповедници на тази епархия, даже и учени хора, все вървели с наведена глава, както този владика. Това е подражание. Питам сега, защо го правят? Този е техният водител, той е имал силна мисъл и предал мисълта си. Ако човек може да предаде мисълта си, че всички хора да носят главата си на лявата или дясната страна, защо да не се предаде и в друго направление тази мисъл. към втори вариант >>
95. Стойност на нещата / Постоянна цена, ООК , София, 21.5.1930г.,
- Или ако човек си тури мисълта, как ще се оправи светът, защо хората са лоши, защо грешат, или тури мисълта, защо жена му била лоша, еди-кой си владика не е добър. (втори вариант)
Питам, ако един човек тури една раница от петдесет-шестдесет килограма на гърба си с пясък и я носи, няма никакво отношение - какво ще го ползва? Или ако човек си тури мисълта, как ще се оправи светът, защо хората са лоши, защо грешат, или тури мисълта, защо жена му била лоша, еди-кой си владика не е добър. Като е добър, какво от това? Тази добрина или тази лошевина на владиката има ли някакво отношение към него? Сега мнозина казват, ние сме много лоши. Какво от това? По какво се познава лошият човек? към втори вариант >>
96. Точност, ООК , София, 4.6.1930г.,
- Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината. (втори вариант)
Затворете ме.“ Той казва истината. Онзи, праведник, казва: „Ще мине тъй, ще се изглади.“ Не казва истината. Не казва „аз направих погрешката“. И хората го мислят за праведник. В дадения случай в невидимия свят онзи, който е бил в затвора за една погрешка, се повдига. Онзи, който мълчи, той и владика да е, и цар да е, нему реномето пада, той не говори истината. към втори вариант >>
97. Близо е лятото, НБ , София, 29.6.1930г.,
- Друг някой иска да заеме високо положение, да стане депутат, министър, владика, да се осигури.
През време на войната, 1914 г., един български адвокат във Варна спечелил една голяма сума, около сто хиляди лева и казвал на приятелите си: Сега съм толкова осигурен, че войната може да продължи още четири години – нямам нужда от нищо, няма за какво да мисля. Но още на другата година умрял. Друг някой иска да заеме високо положение, да стане депутат, министър, владика, да се осигури. Той не знае, че щом заеме това положение, на другата година ще умре. Не е позволено на човека да заема високо положение, за да се осигури. Друг е въпросът, ако той иска да стане слуга на човечеството. И тогава, дали заема високо или низко обществено положение, безразлично е – от него се иска служене. Истински служител е този, в когото живее истината. към беседата >>
98. Божият глас, ООК , София, 26.8.1930г.,
- Ти може да бъдеш цигулар, може да бъдеш светия, може да бъдеш един цар и да бъдеш престъпник, може да бъдеш владика, проповедник, може да се занимаваш е най-долната работа и да бъдеш светия. (втори вариант)
Пътят, по който вървиш, не е добър." Щом не те е пратил Господ, мълчи. Защото другояче работите ще замязат на попски работи. Знаеш какво нещо е поп? То е най-отвратителното нещо, което човек може да има - попщина. Една благочестие отвън, но отвътре неб- лагочестив. Ти може да бъдеш цигулар, може да бъдеш светия, може да бъдеш един цар и да бъдеш престъпник, може да бъдеш владика, проповедник, може да се занимаваш е най-долната работа и да бъдеш светия. Всичките работи, които ти може да ги извършиш заради Бога, са свещени. към втори вариант >>
99. Единица мярка / Линии на човешкото лице. Единицата – доброто, МОК , София, 17.10.1930г.,
- Ти можеш да търсиш някой министър, или владика, или чичо, за да вземеш пари на заем от него. (втори вариант)
Трябва да изпитвате в себе си състоянията. Някой път си разтревожен, отчаян, не искаш да живееш, казваш няма смисъл животът. Дигни си пръста (показалеца нагоре), това е твоята магическа пръчка. Ако твоето състояние се промени, ти си добър; ако не се промени, ти нямаш доброто в себе си и ще търсиш да намериш доброто в себе си. Защото ние няма да търсим доброто вън от нас. Ти можеш да търсиш някой министър, или владика, или чичо, за да вземеш пари на заем от него. Но това не е най-важното. В дадения случай важно е твоето отношение към Бога. В този случай Бог е извор на доброто. Онзи, който е направил твоето тяло, главата, ръцете, краката ще идеш при него, ще се изправиш, ще се изправиш пред Него и ще кажеш: Господи, изгубих своята магическа тояжка, моля ти се дай ми една малка. Никакво друго богатство не искам, дай ми само тази магическа тояжка да я туря под ръкава си. към втори вариант >>
- Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва.
Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща, и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах, и от всичко се отказах. Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно: да служа на Бога. И като се върна при Него, отново да сляза на земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва. И сега, всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие като мене, ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко. Христос казва: „Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина. Всеки трябва да приеме доброволно нещата, без да убеждава другите. Аз не искам да ви убеждавам в това, което говоря. към беседата >>
102. Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата, МОК , София, 21.11.1930г.,
- После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. (втори вариант)
Не ги тургайте само тъй в една посока като един кон, който гледа само в една посока. Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя. към втори вариант >>
103. Дигнете камъка!, НБ , София, 30.11.1930г.,
- Всеки човек, който помага на бедните и страдащите, за мене той е един добър свещеник и владика.
Това са вметнати думи, които вие сами трябва да си обясните. Аз не поддържам онази крива философия, че трябва да бъдеш пустинник, или да прекарваш постоянно в църквата. За мене, слънцето, звездите, месецът – всичко живо е църква. Всеки човек, когото срещна и видя, че мисли и чувства, той е запалено кандило. Казвам: Слава Богу, че срещнах едно запалено кандило. Всеки човек, който помага на бедните и страдащите, за мене той е един добър свещеник и владика. Аз не търся свещениците и владиците в църквите, а вън, в света. Тези в църквата са поръчани. Също така, поръчани актьори са тези в театрите, а истинските са вън, в света. Казват за някого: Велик актьор е той. Аз да ви покажа, какви актьори има в света. към беседата >>
104. Разумни отношения, ООК , София, 10.12.1930г.,
- Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател.
Днес патерицата се предава от една ръка в друга, да върши някаква работа. Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света. Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява. Силен е само Бог. към беседата >>
- Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е.
Какво означава думата „патерица"? Тя е произлязла от думата „раtег" - баща. Значи, за да се справи с противоречията в живота, човек трябва да извика на помощ бащата, т.е. своя ум. Не може ли да мисли право, да разрешава мъчнотиите и противоречията си, човек не може нито владика да стане, нито военен, нито капелмайстор, нито поет или писател. Само онзи може да стане владика, в пълния смисъл на думата, който е в сила да владее, т.е. да управлява света. Кой може да владее и да управлява света? Силният може да владее и да управлява. Силен е само Бог. Значи, само един владика, т.е. към беседата >>
105. Гредите на живота, ООК , София, 14.1.1931г.,
- Слушате някой да казва, че иска да стане министър, професор, свещеник, владика, майка или баща, а какво се иска от него за тия служби не мисли.
Ако си взел от някого пари на заем и си определил деня и часа на връщането им трябва точно да изпълниш обещанието си. В противен случай природата ще те държи отговорен. Тя ще тропне на вратата ти и ще каже: „Стани! Иди да изплатиш дълга си.“ Някои хора взимат пари на заем, обещават, че ще ги изплатят на време, но не изпълняват обещанията си и мислят, че нямат никаква отговорност. Те искат да заемат високи длъжности в света, а за отговорности не мислят. Слушате някой да казва, че иска да стане министър, професор, свещеник, владика, майка или баща, а какво се иска от него за тия служби не мисли. Знаете ли какво значи да бъдеш свещеник, владика, майка или баща? Това са най-високите служби, които човек може да заеме. Като заемат тия служби и не ги изпълнят както трябва, хората казват: „Не струва човек да бъде свещеник, владика, майка или баща.“ Защо не струва да вземеш една от тия служби? към беседата >>
- Знаете ли какво значи да бъдеш свещеник, владика, майка или баща?
В противен случай природата ще те държи отговорен. Тя ще тропне на вратата ти и ще каже: „Стани! Иди да изплатиш дълга си.“ Някои хора взимат пари на заем, обещават, че ще ги изплатят на време, но не изпълняват обещанията си и мислят, че нямат никаква отговорност. Те искат да заемат високи длъжности в света, а за отговорности не мислят. Слушате някой да казва, че иска да стане министър, професор, свещеник, владика, майка или баща, а какво се иска от него за тия служби не мисли. Знаете ли какво значи да бъдеш свещеник, владика, майка или баща? Това са най-високите служби, които човек може да заеме. Като заемат тия служби и не ги изпълнят както трябва, хората казват: „Не струва човек да бъде свещеник, владика, майка или баща.“ Защо не струва да вземеш една от тия служби? към беседата >>
- Като заемат тия служби и не ги изпълнят както трябва, хората казват: „Не струва човек да бъде свещеник, владика, майка или баща.“ Защо не струва да вземеш една от тия служби?
Иди да изплатиш дълга си.“ Някои хора взимат пари на заем, обещават, че ще ги изплатят на време, но не изпълняват обещанията си и мислят, че нямат никаква отговорност. Те искат да заемат високи длъжности в света, а за отговорности не мислят. Слушате някой да казва, че иска да стане министър, професор, свещеник, владика, майка или баща, а какво се иска от него за тия служби не мисли. Знаете ли какво значи да бъдеш свещеник, владика, майка или баща? Това са най-високите служби, които човек може да заеме. Като заемат тия служби и не ги изпълнят както трябва, хората казват: „Не струва човек да бъде свещеник, владика, майка или баща.“ Защо не струва да вземеш една от тия служби? към беседата >>
106. Опитности в живота / Знание и опитност, МОК , София, 24.4.1931г.,
- Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо. (втори вариант)
Направете сега, аз искам един нов начин за едно ново разсъждение в света по тази аналогия. Защото съвременната логика, от моето гледище, аз наричам логика, не искам да ви спъвам, но това са патерици на индивида, това са две патерици. Едната патерица, с която един човек владика ще стане, или някой от вас ще си вземе бастуна, и аз нося бастун, но аз зная защо нося бастун; и вие носите бастун, но вие не знаете защо. Я ми кажете какво ще ви придаде бастунът; защото той е една патерица. Ти целия ден, като въртиш бастуна си, изхарчваш за хиляда лева енергия. Само благородните хора носят бастун, нали така; едно време само магите са носили бастуни, тояжки, тури го в ръкава си и да заповядват. Сега това е един бастун, (Учителят показва големия син тебешир в ръката си) писалка е това в роде на бастун. Но ако мога да напиша нещо на книгата, има съдържание и мисъл. към втори вариант >>
107. Съчетание, приложение и изпълнение, СБ , РБ , 7-те езера, 3.8.1931г.,
- Тържествена е неговата походка, като на владика.
Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“. Кой не е опитвал тия господари на себе си? Кой не е носил бинтовани крака? При това, ще видите каква аристократическа походка има този човек с патериците! Той походи малко и спре; пак тръгне и скоро след това спре. Тържествена е неговата походка, като на владика. Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя си? “ Не, той се запъхтява, мърмори си нещо, не се моли. И вие се запъхтявате, като се качвате по високите върхове. Някои казват: „Не можа ли да намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва да ни качва по тия височини? “ Те вървят и мърморят, а други мислят, че се молят. към беседата >>
108. Оставената торба, ООК , София, 7.10.1931г.,
- Баба ви е казала, че ще умрете, дядо ви е казал, че ще умрете, някой проповедник ви е казал, че ще умрете, някой свещеник или Владика, или някой слуга - Все таки казал ви е някой, че ще умрете. (втори вариант)
Питам, живота, който Бог ви е дал, може ли някой да ви го вземе? Да допуснем, че вие казвате, че ще умрете. Питам, кой ви е дал това право да мислите, че ще умрете? "Ще се мре." Кой ви е казал това? Вие питали ли сте Господа ще мрете ли, или няма да мрете? Баба ви е казала, че ще умрете, дядо ви е казал, че ще умрете, някой проповедник ви е казал, че ще умрете, някой свещеник или Владика, или някой слуга - Все таки казал ви е някой, че ще умрете. Ти провери ли сам това нещо? Никой в света няма право да се произнася, че ще умре или няма да умре. Защото Бог е казал: "Деня, в който ти престъпиш моя закон, ще умреш. Аз поставям същия закон в следната форма. Деня, в който ти престъпиш който и да е от моите закони, ти си изложен на смърт. към втори вариант >>
109. Прави и криви линии / Правите и криви линии. Начало и край на всяка работа и постъпка в линия, МОК , София, 16.10.1931г.,
- После друга категория има да знаеш, професор ли е, офицер, владика или поп, да разпознаваш човека, най-първо какъв е. (втори вариант)
Ти виждаш, но гледаш нещо малко, не можеш да го довидиш или ако един предмет се отдалечи от тебе, не можеш да го познаеш; виждаш нещо се мърда, далеч от тебе, но не можеш да го познаеш, човек ли е, вол ли е, камък, дърво; виждаш нещо, но не можеш да определиш какво е то. Ти виждаш, но не довиждаш нещата, предполагаш човек да е. А във виждането трябва да знаеш точно нещата, да кажеш: Човек е това! После да знаеш млад ли е или стар. Мъж ли е или жена. После друга категория има да знаеш, професор ли е, офицер, владика или поп, да разпознаваш човека, най-първо какъв е. И в зрението вие твърдите много работи, които не са така. Вие казвате: Прави и криви линии. Но правата и крива линия, като изучавате окултната наука, какво значат? Ако изучавате хиромантията и там правата и кривата линия са недостатъчни. Или стойността и ценността им ще научите. към втори вариант >>
110. Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!, МОК , София, 13.11.1931г.,
- А 5-те вече означават общественото положение, министър, професор, владика, патриарх! (втори вариант)
Тогава ученикът гледа и подига рамената, не разбира ученикът – единство с Бога? Тогава в света учителят ще му даде ниви, 4 ще му тури. 4 това са ниви големи, земя. Тогава ученикът погледне, каже: Това го разбирам, но Господ да е горе, де да го зная, горе ли е Господ, долу ли е Господ? А нивите вече имат една реалност. А 5-те вече означават общественото положение, министър, професор, владика, патриарх! Е добре, той ти тури вече 5. Тогава след като ти тури учителят 5, ученикът какво казва тогава? Нали знаете – хъм, 5 имам! А горкият като има 3, казва: Три. Но пак се утешава. към втори вариант >>
- Той става професор, владика, министър.
– Щом не разбираш тройката, ще ти туря четворка, да ореш нивата, земята. – Това разбирам. Ще ора и ще жъна. Това е реалност за мене. Щом дойде до четворката, ученикът учи, труди се, докато получи петорка – известно обществено положение. Той става професор, владика, министър. Слабият ученик се радва най-много на тройката. Той казва: Щом се минава с тройка, доволен съм и на нея. Съжалявам, че не мога да заема високо обществено положение. към беседата >>
111. Няма да угаси, НБ , София, 15.11.1931г.,
- Искате да станете владика, това е огледало.
То маха с опашката, с рогата, с главата и най-после казва: „Не може, ще стана." Като иде да работи, мухата казва: „Така е, с мързел нищо не става, ще идеш да работиш! " Всичките наши нещастия в света - това са паяжини, това са огледала, в които ние се оглеждаме. Искате да станете силен човек - това е едно огледало. Искате да станете богат човек - това е огледало. Искате да станете професор, да се издигате - това е огледало. Искате да станете владика, това е огледало. Искате да станете знаменитост - това е огледало. Същественото е, което Бог е вложил в нас. За него имам само един израз: онзи извор, който извира, изпълнява своята длъжност навреме. А онази вода, която е налята в шишето, нея я разливат наляво и надясно. И нашият живот мяза на такова наливане и разливане на шишето. към беседата >>
112. Пред всичкия народ, НБ , София, 13.12.1931г.,
- Той ще се явява когато иска, ще взима тяло каквото иска, и млад ще става, и стар ще става, и учен ще става, и прост ще става, и владика ще става, и поп ще става, и цар, и просяк ще става, всички положения ще взима - свободен ще бъде.
Като живееш като личност, ти разбираш само материалния живот. Хубаво е и то, не е лошо. После, може да вземем индивидуалния живот на човека. То е духовен живот, но отвън го няма. Един човек на великото съзнание няма да бъде като сегашния, той ще бъде безсмъртен, той ще бъде майстор на своята съдба. Той ще се явява когато иска, ще взима тяло каквото иска, и млад ще става, и стар ще става, и учен ще става, и прост ще става, и владика ще става, и поп ще става, и цар, и просяк ще става, всички положения ще взима - свободен ще бъде. Пари ще има колкото иска. Когато му е мъчно, че иска да стане беден, беден ще стане. За него сиромашията и богатството ще бъдат като едно представление, роля ще играе като на сцената. Този човек ще ви среща някой път, ще ви се усмихва. Ще му кажете: „Много си го закъсал." Той ще каже: „Много ми е приятно, аз съдраните гащи ги вземам повече за въздуха, по-хубаво проветрение има. към беседата >>
113. Думата му държа, НБ , София, 27.12.1931г.,
- Или някой не е станал владика - той нищо не е изгубил, нито ако е владика е спечелил.
Вие казвате: тези нещастия как ли ще ги оправим, дали някой ден ще ни оставят? Не ми разправяйте за нещастията, не ми разправяйте за оная свиня, която е угоена, и не ми разправяйте за нещастието на онзи, който е на легло. Някой ученик е скъсан на изпит, нищо от това. Той може да не си е издържал изпита, животът не седи в това, че не е издържал изпита си. Или някой не е станал владика - той нищо не е изгубил, нито ако е владика е спечелил. Само глупавият може да мисли, че е владика. Турили му една килимявка, едно черно расо и - станал владика. Ти да си роден владика, не отпосле да те правят. Смешни са хората, когато казват за някого, че го овладичили. към беседата >>
- Само глупавият може да мисли, че е владика.
Вие казвате: тези нещастия как ли ще ги оправим, дали някой ден ще ни оставят? Не ми разправяйте за нещастията, не ми разправяйте за оная свиня, която е угоена, и не ми разправяйте за нещастието на онзи, който е на легло. Някой ученик е скъсан на изпит, нищо от това. Той може да не си е издържал изпита, животът не седи в това, че не е издържал изпита си. Или някой не е станал владика - той нищо не е изгубил, нито ако е владика е спечелил. Само глупавият може да мисли, че е владика. Турили му една килимявка, едно черно расо и - станал владика. Ти да си роден владика, не отпосле да те правят. Смешни са хората, когато казват за някого, че го овладичили. към беседата >>
- Турили му една килимявка, едно черно расо и - станал владика.
Не ми разправяйте за нещастията, не ми разправяйте за оная свиня, която е угоена, и не ми разправяйте за нещастието на онзи, който е на легло. Някой ученик е скъсан на изпит, нищо от това. Той може да не си е издържал изпита, животът не седи в това, че не е издържал изпита си. Или някой не е станал владика - той нищо не е изгубил, нито ако е владика е спечелил. Само глупавият може да мисли, че е владика. Турили му една килимявка, едно черно расо и - станал владика. Ти да си роден владика, не отпосле да те правят. Смешни са хората, когато казват за някого, че го овладичили. към беседата >>
- Човек може да е роден владика, то е друг въпрос.
Ние трябва да се спрем върху факта кой ни е дал правото. Дал ни е някой правото. Не само този Драган, Иван, Петко, Стоян, всеки, който е от майка роден. Всяко нещо, което е в разрез с нашите традиции, ние считаме, че не е право. Но има една истина, то е друг въпрос. Човек може да е роден владика, то е друг въпрос. Според мен светиите се раждат, ученият човек се ражда. Ти отпосле не можеш да станеш учен; учител не можеш да станеш отпосле, трябва да се родиш такъв. Някой казва: ще стана учител. Учителят се ражда. Вземи онова място, което Природата ти е дала. към беседата >>
114. Свободата / Свобода, МОК , София, 15.1.1932г.,
- И млади и стари, и братя и сестри, всеки си има не само по един епископ, владика и в буквалния, и в преносен смисъл. (втори вариант)
Да бъдеш юнак със слабия; това не е юначество; да биеш малкото дете не е юначество. Да хванеш някой по-юнак от тебе, че да го набиеш тъй както този епископ, който беше по-силен от него го просна, разбирам, това е юначество. Казвам: Ще пренесете и вие имате епископи. Кой от вас няма епископ? Аз ги зная вашите епископи с епатрахили така. И млади и стари, и братя и сестри, всеки си има не само по един епископ, владика и в буквалния, и в преносен смисъл. Но Иван Кронщадски не дойде да служи на един епископ, под неговото ведомство спада, не е бил по-умен от него, нито по-силен, но имал власт дадена. Казват хората на някой човек, че всяка власт била дадена от Бога. Така се говори за деца, така се говори за онези, които не разбират. „Всяка власт е от Бога дадена“, то е вярно само в известно отношение. Под думата власт, вие разбирате туй, което подчинява, но ние отделяме тогава: Всяка една власт от Бога дадена, ние отделяме Бога отвън, ние сме отделени от Него и Той ни дава нещо. към втори вариант >>
115. След това, НБ , София, 28.2.1932г.,
- Ти ще имаш всичкото уважение към него, като че се намираш пред някой владика; с благоговение ще погледнеш тази станция и ще кажеш: "Моля да благоволите, имам да разрешавам сложен въпрос, какво трябва да се направи в дадения случай?
А пък мен, сърби ли ме носът, след няколко дни получавам една сума. Откъде знае този нос, че парите ще дойдат? Носът е станция; от Разумния свят казват, че сега ще имаш един чек. Питам сега: тази велика, хубава станция, която Господ е поставил на лицето ти, защо ти да не си благоразумен, ами теглиш насам-натам носа си, чоплиш го, дърпаш го - ти нарушаваш един ред. Нямаш право да се държиш невнимателно с носа си! Ти ще имаш всичкото уважение към него, като че се намираш пред някой владика; с благоговение ще погледнеш тази станция и ще кажеш: "Моля да благоволите, имам да разрешавам сложен въпрос, какво трябва да се направи в дадения случай? Ще туриш ръката си на носа, ще я подържиш, и няма да се мине дълго време, и ще дойде великата мисъл, ще ти светне в душата и ти ще си разрешиш въпроса. Ти ходиш този да питаш, онзи да питаш. Попитай носа си! Той ще ти каже по-лесно. Попитай носа си, защото той е свързан с твоя ум. към беседата >>
116. Начало на Мъдростта / Две състояния, ООК , София, 16.3.1932г.,
- Още като върви, по гърба му ще го познаеш дали е учен, светия, цар, майка, баща, владика. (втори вариант)
Спира се, някоя мисъл го спира. Или когато човек го занимават малки, но мъчни мисли, той много ситни, но много бързи стъпки прави. Когато има някоя голяма идея,' той върви полека и прави големи крачки. Добрите хора, светиите си имат свой ход. Престъпникът си има свой ход и ученият човек върви по особен начин. Още като върви, по гърба му ще го познаеш дали е учен, светия, цар, майка, баща, владика. Кой да е от вас може да познае човека, като погледне как върви. Това е цяла наука. В Америка, в Англия изучават това - да познават човека по ходенето. За да изучаваш човека по ръката му, трябва да гледаш ръката му и затова трябва да дойде човек близо до тебе. Ако изучаваш човека по лицето му, трябва да е близо до тебе. към втори вариант >>
- Достатъчно е да погледнеш човека в гърба, да видиш, как ходи, за да познаеш, какъв е: дали е светия, учен, цар, владика, баща, майка.
- Той се занимава с дребни идеи, но мъчноразрешими. Друг върви бавно, с големи, едри крачки. Той се занимава с големи, велики идеи. Светията има особен ход, ученият и добрият - също. И престъпникът има особен, специфичен ход. Достатъчно е да погледнеш човека в гърба, да видиш, как ходи, за да познаеш, какъв е: дали е светия, учен, цар, владика, баща, майка. Това е наука, която трябва да се изучава. В Англия и Америка изучават човека по хода. Човек се изучава и по ръката, и по лицето, и по черепа, но трябва да дойдеш близо до него. Ако го изучаваш по ръката, трябва да хванеш ръката му, да я обръщаш на една и на друга страна; ако го изучаваш по лицето, трябва да се вглеждаш в него; ако го изучаваш по черепа, трябва да го пипаш, да видиш, какви празнини и издутини има по главата. Изучаваш ли го по хода, можеш и отдалеч да го наблюдаваш. към беседата >>
117. Наклали огън, НБ , София, 3.4.1932г.,
- Ние, съвременните хора, сме от тези великите, на гробовете на които има велики надписи: Тук почива еди-кой си велик цар или княз, или владика, или проповедник, поет, писател, философ и т.н.. И това са все велики хора на минуса.
Някои седят, като този богат човек в света и си казват: аз да отида да работя на този, на онзи, да се унижавам?! Господ се е унижил като е слязъл между хората да им помага, да ги спасява, а ти само седиш и плачеш. Да, но все ще получиш такава една картичка. Ние, съвременните хора, сме от тези великите, на гробовете на които има велики надписи: Тук почива еди-кой си велик цар или княз, или владика, или проповедник, поет, писател, философ и т.н.. И това са все велики хора на минуса. За тези хора Христос казва за в бъдеще, че които чуят гласа Му, ще оживеят. Как ще дойде спасението на света? Кой ще го спаси? Ще се тури един плюс. Онези хора, които трябва да спасят света, те непременно трябва да бъдат живи. към беседата >>
118. Когато беше по-млад, НБ , София, 1.5.1932г.,
- Тя не те е пратила да станеш цар, владика философ, не те е пратила да станеш поет, не те е пратила да станеш музикант, не те е пратила да станеш роб, но те е пратила да се учиш.
Природата ги е определила за нещо велико в света. Ти казваш: Тази работа няма да я бъде. Ти нарушаваш вярата, която природата е турила. Ако ти й противодействаш, тогава ти напакостяваш на себе си. Влез в това, което тя е предвидяла и не искай да стане туй, което тя не е имала предвид. Тя не те е пратила да станеш цар, владика философ, не те е пратила да станеш поет, не те е пратила да станеш музикант, не те е пратила да станеш роб, но те е пратила да се учиш. Природата казва Като се учиш хубаво, ще дойдеш при мене, ще държиш изпит и като издържиш, ще те пратя втори път на земята и тогава ще ти кажа какво трябва да правиш. Ти дойдеш на земята, разбъркаш целия ред на природата и казваш. Аз искам да стана философ. Че най-първо глава нямаш да станеш философ, философите имат особени глави, царете имат особени глави, князете, владиците, професорите, всички, които нямат такива глави, те са самозванци. Някой иска да играе ролята на цар, и си мисли, че е такъв. към беседата >>
120. Намерената овца, НБ , София, 2.10.1932г.,
- Всеки, бил той министър, бил той свещеник, бил той владика, то е само заблуда. (втори вариант)
Ако е за себе си, може да не си махате главата, но като дойде за другите да я махате. Тогава изберете едно правило: който си маха главата, за обществено добро е. И министрите, и учители, и професори, които клатят глава, за обществено добро е. Но като дойде за себе си да се покланя, по-добре клати главата си. Мисъл трябва да имате. Всеки, бил той министър, бил той свещеник, бил той владика, то е само заблуда. Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи? Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Поставят ви на тарга, и после започват да пеят: Упокой, Господи! Аз не вярвам в такова успокояване! Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга. към втори вариант >>
- Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина. (втори вариант)
Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи? Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Поставят ви на тарга, и после започват да пеят: Упокой, Господи! Аз не вярвам в такова успокояване! Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга. Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина. Аз ще остана сам: Ще кажа "Сбогом, заминавам си! " Вие ще останете на пристанището, само ще махате с ръка. От подире ми няма да плачат за това, за онова. Няма какво да се плаче, защото отивам там, където е хиляди пъти по-хубаво. Аз наричам съвременния земен живот затвор. към втори вариант >>
- Всеки, бил той министър, бил той свещеник, бил той владика, то е самозаблуда.
Тогава изберете едно правило. Който си маха главата, за обществено добро е. И министри, и учители, и професори, които клатят глава, за обществено добро е. Като дойде за себе си, по-добре клати. Мисъл трябва да имаш. Всеки, бил той министър, бил той свещеник, бил той владика, то е самозаблуда. Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи. Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Турят те на тарга, и после започнат: „Упокой, Господи! “ Аз не вярвам в такова успокояване. Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга. към беседата >>
- Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина.
Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи. Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Турят те на тарга, и после започнат: „Упокой, Господи! “ Аз не вярвам в такова успокояване. Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга. Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина. Аз ще остана сам. Ще кажа: „Сбогом, заминавам си.“ Вие ще останете на пристанището, само ще махате с ръка. Отподире ми няма да плачат за това, за онова. Няма какво да се плаче, защото отивам там, дето хиляди пъти е по-хубаво. Аз наричам съвременния земен живот затвор. към беседата >>
121. Слабото и силното, УС , София, 23.10.1932г.,
- Болният може да е владика, професор, цар, но една и съща мисъл ги вълнува.
Вие искате да знаете, какво представя онзи свят. Искате да знаете, какво е състоянието на болния. Болният иска да има пружина на леглото си, да е меко, юрганът му да е топъл и да има кой да го гледа. Цял ден се върти той в леглото си, като риба. Който дойде при него, той все за болестта си разправя. Болният може да е владика, професор, цар, но една и съща мисъл ги вълнува. Като заболее, човек забравя, че е бил цар, владика или професор. Питате: Не може ли без болести? – Може, но като станеш сутрин от леглото си да кажеш: Нищо няма да разказвам на хората за болестта си, нищо няма да казвам, къде ме боли. Но мълчанието още не е признак на мъдрост. И рибите мълчат, но ни най-малко не са мъдри. към беседата >>
- Като заболее, човек забравя, че е бил цар, владика или професор.
Искате да знаете, какво е състоянието на болния. Болният иска да има пружина на леглото си, да е меко, юрганът му да е топъл и да има кой да го гледа. Цял ден се върти той в леглото си, като риба. Който дойде при него, той все за болестта си разправя. Болният може да е владика, професор, цар, но една и съща мисъл ги вълнува. Като заболее, човек забравя, че е бил цар, владика или професор. Питате: Не може ли без болести? – Може, но като станеш сутрин от леглото си да кажеш: Нищо няма да разказвам на хората за болестта си, нищо няма да казвам, къде ме боли. Но мълчанието още не е признак на мъдрост. И рибите мълчат, но ни най-малко не са мъдри. В мълчанието умът е съсредоточен към нещо велико. към беседата >>
122. Външна и вътрешна вяра, УС , София, 8.1.1933г.,
- Когато владиката умре, и в другия свят ли ще бъде владика?
И да носиш пръстен, и да не носиш, все се ограничаваш. Ако носиш пръстен, носѝ жив пръстен. Ако верността ти е в пръстена, като умре твоят възлюбен, ще бъдеш ли свободна? Като замине мъжът ти, казваш: „Моят мъж отиде на другия свят“. – Престани да мислиш, че той е твой мъж. Когато владиката умре, и в другия свят ли ще бъде владика? Бог не се нуждае нито от владици, нито от професори, нито от търговци, нито от богаташи. Той не се нуждае от професори, които сами не знаят как е създаден светът, а учат другите. На земята това знание минава. Обаче в другия свят не могат да ви приемат с такова знание. Първо, трябва да имате отношение към Бога, към Любовта. към беседата >>
- Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. (втори вариант)
Да допуснем. Вие сте възбуден, студен сте. Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. към втори вариант >>
- Щом стане владика, много е лоша работата. (втори вариант)
Да допуснем. Вие сте възбуден, студен сте. Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? към втори вариант >>
- Аз не бих желал един професор, който е владика. (втори вариант)
Вие сте възбуден, студен сте. Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може. към втори вариант >>
- Знаете кога човек е владика. (втори вариант)
Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че да ме помни.“ Обмисли хубаво. Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва. към втори вариант >>
- Когато иска да стане неговото, той е владика. (втори вариант)
Ако тази молитва може да начетеш на професора, че трябва да стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата. По-добре не му чети. Щом стане владика, много е лоша работата. Аз не бих желал един професор, който е владика. Знаете кога човек е владика. Когато иска да стане неговото, той е владика. Той се е овладичил. Казва: „Как аз да отстъпя? “ Не може. Той е владика, защото владиката всякога заповядва. За себе си владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен. към втори вариант >>
124. Начало и край, УС , София, 12.3.1933г.,
- Някой иска да бъде министър, друг – владика, проповедник; трети иска да стане поет, затова по цели дни пише, търси издател на стиховете си.
Каквото научите, трябва да го приложите още сега, докато сте на земята. Някой говори за онзи свят, там да отиде да приложи знанието си. Къде е онзи свят? И той е тук. Следователно още на земята ще си дадеш кандидатурата да те назначат на работа, да приложиш знанието си. Някой иска да бъде министър, друг – владика, проповедник; трети иска да стане поет, затова по цели дни пише, търси издател на стиховете си. Добре е да бъдеш и министър, и владика, и поет, но всичко това е временно. Човек трябва да се освободи от временните си желания. Иначе и на онзи свят да отиде, и там ще носи желанията си, които е имал на земята. – „Не може ли Бог да ни освободи от временните желания? “ – Може, но Той никога не изменя на закона на свободата. към беседата >>
- Добре е да бъдеш и министър, и владика, и поет, но всичко това е временно.
Някой говори за онзи свят, там да отиде да приложи знанието си. Къде е онзи свят? И той е тук. Следователно още на земята ще си дадеш кандидатурата да те назначат на работа, да приложиш знанието си. Някой иска да бъде министър, друг – владика, проповедник; трети иска да стане поет, затова по цели дни пише, търси издател на стиховете си. Добре е да бъдеш и министър, и владика, и поет, но всичко това е временно. Човек трябва да се освободи от временните си желания. Иначе и на онзи свят да отиде, и там ще носи желанията си, които е имал на земята. – „Не може ли Бог да ни освободи от временните желания? “ – Може, но Той никога не изменя на закона на свободата. Ако човек доброволно не се откаже от старите си навици и желания, Бог няма да го застави насила да направи това. към беседата >>
- Един американски владика имал навик да изкривява главата си наляво.
Ако не служиш на ума, на сърцето и на волята си, както трябва, няма да имаш никакви резултати. Ако си слуга в една градина, ще копаеш, ще садиш с любов и съзнание, че служиш на Бога. На когото и да работиш, знай, че служиш на Бога. Като слуга, изпълнявай дълга си добре, за да бъдеш и добър господар. Сегашният човек още не е господар и на своите движения. Един американски владика имал навик да изкривява главата си наляво. Всички проповедници от неговата област несъзнателно го подражавали, като изкривявали главата си наляво. Мода. Ако владиката криви главата си наляво, това показва, че той има някаква аномалия в чувствата. Който криви главата си надясно, има аномалия в ума. Когато работите на човека са наредени добре, той ходи прав, леко, енергично. Като се объркат работите му, и ходът му се обърква. към беседата >>
- „Кой те е опопил тебе, друг някой владика?
Запример сега ние турим един човек на власт, ние го произвеждаме министър, началник, професор, но тези хора не са родени такива. Химикът трябва да е роден химик, инженерът трябва да е роден инженер, войникът, свещеникът, и те трябва да имат тези дарби, които определят свещеничеството. Той може да бъде свещеник, както онази жена опопила мъжа си. Като не знаела какво да прави, той бил без работа, тя взела, направила му едно джубе, дала му един котел и една китка и му казала: „Иди да ръсиш.“ Казват на владиката: „Един нов поп е дошъл.“ „Кой го е опопил? “ Казват: „Не знаем.“ „Дали аз съм го опопил, или някой друг.“ Иде той със своето бакраче. „Кой те е опопил тебе, друг някой владика? “ „Жена ми.“ към беседата >>
129. Постигни реалността, ООК , София, 27.12.1933г.,
- Хората могат да вземат ролята на свещеника, владика, цар, това са временни отношения, това са служби, форми.
И колкото пъти ме е благославял, все нещастия идат върху главата ми. Но какво трябва да се прави? Свещеник съм.“ Аз сам изнасям един психологически момент, вътре в човека. Той казва: „Две са за вас, три са нас.“ (Учителят показва ръката, която благославя) Защото при благославянето ръката взема такова положение, че трите пръсти остават навътре, а двата навън. Аз изнасям принципа. Хората могат да вземат ролята на свещеника, владика, цар, това са временни отношения, това са служби, форми. Ще ги уволнят и тогава никакви царе, никакъв владика, никакъв свещеник, никакъв проповедник не си. Ти играеш такава роля. Сам се заблуждаваш. Могат да те хвалят, могат да ти поднасят букети, цветя, да говорят за тебе, но ти, като слезнеш от сцената, ще кажат: „Това е един артист, хубаво играе ролята си! “ Та казвам, от това се раждат противоречията. към беседата >>
- Ще ги уволнят и тогава никакви царе, никакъв владика, никакъв свещеник, никакъв проповедник не си.
Но какво трябва да се прави? Свещеник съм.“ Аз сам изнасям един психологически момент, вътре в човека. Той казва: „Две са за вас, три са нас.“ (Учителят показва ръката, която благославя) Защото при благославянето ръката взема такова положение, че трите пръсти остават навътре, а двата навън. Аз изнасям принципа. Хората могат да вземат ролята на свещеника, владика, цар, това са временни отношения, това са служби, форми. Ще ги уволнят и тогава никакви царе, никакъв владика, никакъв свещеник, никакъв проповедник не си. Ти играеш такава роля. Сам се заблуждаваш. Могат да те хвалят, могат да ти поднасят букети, цветя, да говорят за тебе, но ти, като слезнеш от сцената, ще кажат: „Това е един артист, хубаво играе ролята си! “ Та казвам, от това се раждат противоречията. После, между актьорите всякога ще има един спор, караница, защо едина взел една роля, а не друга. към беседата >>
131. Опитай!, ООК , София, 21.2.1934г.,
- Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш.
След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари. Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп. Няма някой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. към беседата >>
133. Стана здрав, НБ , София, 18.3.1934г.,
- “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате?
Казваме: „Защо злото съществува в света? “ То е една възможност, за да се яви доброто. Защото, ако злото не съществува като материя, от която трябва да работим, ние нямаме [с какво] да работим. Сега има с какво да работим. И като осъждаме дявола, че той е виновен, право казва: „Защо ме осъждате, че всичките прегрешения туряте на мене? “ Отишъл при един философ, казал: „Всичката философия аз я създадох.“ Отишъл при майка, баща, свещеник, владика, държавник, казал: „Какво ме осъждате? Ако аз не бях, нямаше да има всичко това. Аз туй го създадох. Бъдете умни като мене. Вие не знаете как да грешите. Аз греша и казвам, че греша. към беседата >>
- Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот.
Да ме замотае, да ме обере, после да ме хипнотизира. Туй не е учен. Учен човек е един цигулар, който може да те научи да свириш. Учен човек е, който може да те научи на занаят. Учен човек е един лекар, който може да те излекува. Учен човек е един владика, който може да те просвети, да отвори ума ти и оттам насетне да се промени твоят живот. Всеки човек, който може да принесе нещо добро, положително нещо в света, той е учен човек. към беседата >>
- Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика.
Вземете един човек, който е женкар. Зад ушите му ще пипнеш, женкарството му ще го намериш зад космите. Може да е владика, какъвто и Да е, дали е мъж или жена, без разлика. Ще познаеш, пипни зад ушите. Този център отзад е. Няма скрито-покрито. Сега трябва да се радвате, че хората взеха да си стрижат косите, че по-лесно се вижда тяхното женкарство. Жените още си крият работите, но мъжете вече – „пар екселанс“, „фет-акомпли.“ Не е лошо, че един мъж е женкар. към беседата >>
135. Разпаленият въглен, НБ , София, 29.4.1934г.,
- Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща.
Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. към беседата >>
- Няма някой от вас, който да не е владика.
Представете си един владика, един патриарх, с корона и жезъл идва. Всички го турят на първо място. Но има хора, които искат на първо място да турят друг някой брат на мястото на владиката, а владиката да вземе неговия стол. Как мислите, владиката ще отстъпи ли с радост мястото си? Сега, всички имате тази владищина в себе си. Няма някой от вас, който да не е владика. Тогава аз слушам да казват: „Не го ли знам аз, той е едно дете, не разбира нищо, едно дете, което нищо не знае.“ Мисля, че вече владиката е у тебе. Та ти чакай, нищо не му казвай! Ти го претърпи! Ако аз съм на ваше място, на този, младия брат, който ще стане владика, ще му дам преднина. Ще кажа: „Ти си много способен, умен човек.“ Но аз зная също, че той утре ще се разболее. към беседата >>
- Ако аз съм на ваше място, на този, младия брат, който ще стане владика, ще му дам преднина.
Сега, всички имате тази владищина в себе си. Няма някой от вас, който да не е владика. Тогава аз слушам да казват: „Не го ли знам аз, той е едно дете, не разбира нищо, едно дете, което нищо не знае.“ Мисля, че вече владиката е у тебе. Та ти чакай, нищо не му казвай! Ти го претърпи! Ако аз съм на ваше място, на този, младия брат, който ще стане владика, ще му дам преднина. Ще кажа: „Ти си много способен, умен човек.“ Но аз зная също, че той утре ще се разболее. И наистина той се разболява. Отива при него един лекар, втори, трети, отивам най-после и аз. Потупвам го по гърба и казвам: „Досега ти беше свободен, но сега не си. Ако ме слушаш, ще ти помогна. към беседата >>
138. Живият квадрат на човешките отношения, МОК , София, 9.11.1934г.,
- Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно.
Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? към беседата >>
139. Законът на свободата, ООК , София, 19.12.1934г.,
- Аз съм един английски владика, който е живял преди двеста години в Англия и се казвам така и така." И той си казал името.
Един английски мисионер отива в Африка, мисля, че в Трансваал, в английските колонии. Една вечер, като си седи в стаята, вратата се отваря и влиза един старец с дълга бяла брада, седи на стола, поглежда го и му казва: "Ще ти кажа нещо, но да не се уплашиш. Аз не съм от живите хора, а от умрелите. Дошъл съм тук за помощ. Имам голяма нужда от твоята помощ. Аз съм един английски владика, който е живял преди двеста години в Англия и се казвам така и така." И той си казал името. "Запишете си тези работи." Мисионерът записал всичко и онзи продължил: "Аз не живях така, както трябва – не да живея по владишки, но живях по човешки, и опъвам сега каиша. Живях един живот, не както Бог искаше, и сега се намирам в трудно положение. И ти сега ще ми проповядваш, както проповядваш на живите хора, за да може да се обърне моето сърце и да променя живота си. Двеста години се скитам и не мога да си намеря мира." към беседата >>
- Той отива и проверява в посочения английски град дали е живял такъв английски владика преди двеста години – и датите, и имената са били точно такива, каквито са му казали.
Той бил реален човек. Мисионерът му казал: "Хубаво, ще си помисля до утре вечер." Владиката казал: "Ще дойда утре вечер и ще довършиш с мене." На другата вечер идват двама, други хора. Мисионерът си отваря библията и им проповядва. И така те идват всяка вечер, но на третата вечер дошли трима, и после станали четирима, и след това – петима, шестима, седмина, осмина, стаята му се изпълнила със слушатели. И мисионерът почва да отслабва, лицето му хлътва и той взема отпуска да се поправи, но не казва кои са причините. Той отива и проверява в посочения английски град дали е живял такъв английски владика преди двеста години – и датите, и имената са били точно такива, каквито са му казали. Сега доколко е верен този пример, то е въпрос. Да допуснем, че е верен. към беседата >>
143. Плащане на дългове / Изплащайте дълга си, УС , София, 16.6.1935г.,
- Влюбил се един американски владика, владиците в Америка се женят. (втори вариант)
Влюбил се един американски владика, владиците в Америка се женят. Този владика – много снажен, едър човек, много бързо говори, той наскоро е умрял. Той бил много бърз говорител, тъй щото малко стенографи могли да му стенографират. Като се влюбила една милионерка в него, му казала, че си дава сърцето. И не само сърцето, но и парите, всичко – той да разполага. Той й пише: „Приятно ми е, че искате да си дадете сърцето на мене, но аз се считам недостоен да дадете сърцето на този, който ви обича. към втори вариант >>
- Този владика – много снажен, едър човек, много бързо говори, той наскоро е умрял. (втори вариант)
Влюбил се един американски владика, владиците в Америка се женят. Този владика – много снажен, едър човек, много бързо говори, той наскоро е умрял. Той бил много бърз говорител, тъй щото малко стенографи могли да му стенографират. Като се влюбила една милионерка в него, му казала, че си дава сърцето. И не само сърцето, но и парите, всичко – той да разполага. Той й пише: „Приятно ми е, че искате да си дадете сърцето на мене, но аз се считам недостоен да дадете сърцето на този, който ви обича. Парите ще ги дадете на сиромасите. към втори вариант >>
144. Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море, УС , София, 29.9.1935г.,
- Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник.
Да не би аз да я излъжа, та да изгуби любовта на Христа. Тя не е тука, тя е вън, от света е. Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш да Го намериш. Защото Той казва: „Аз не дойдох за праведните, за грешните дойдох. Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите. Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може да Го намери в някой владика, с корона на главата; може да Го види в някой проповедник. към беседата >>
145. Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък / Фарисеи и садукеи, УС , София, 13.10.1935г.,
- Един владика, архиепископ, поканва един архимандрит, поканва и един свещеник на гости и опичат един голям шаран в тавата, както владиците обичат.
Е, хубаво, кажете сега: ако вие смущавате Небето с вашия неразборен живот, мислите ли, че няма да дойдат някои да видят това? И ако кажат, че сте непоправими, тогава какво ще бъде с вас? Тогава ще дойдат бурите, които са малко по-практични. Содом и Гомор го представят така. Един владика, архиепископ, поканва един архимандрит, поканва и един свещеник на гости и опичат един голям шаран в тавата, както владиците обичат. И владиката казва: „В глави ни ест писано“ – и взима главата. Архимандритът казва: „Че посреди тялото“ – и взима тялото, втората половина. А свещеникът казва: „Конец краси дело“ – и взима опашката. А слугата взема тавата с топлата чорба и казва: „И видя Господ неправдата ваша, и ви полива с огън и жупел“ – и полива ги върху главите. Владиката е несправедлив, архимандритът е несправедлив и свещеникът е несправедлив. към беседата >>
147. Трите връзки, ООК , София, 11.12.1935г.,
- За мен е безразлично, дали това се отнася за някой свещеник, владика, цар и пр.
" Казвам: Щастливи ли сте? Аз не отричам! Питам: Щастливи ли сте? ("Не сме.") Тогава ви куца нещо! Има нещо, което куца. За мен е безразлично, дали това се отнася за някой свещеник, владика, цар и пр. Аз оставям този въпрос, той е посторонен въпрос. Но, щом не сте щастливи, значи, липсва ви нещо. Ако пътувам вечерно време, мога да се спъна, ако живея в светлината, няма да се спъвам. към беседата >>
- Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не.
Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си. към беседата >>
149. Работете с доброто, ООК , София, 5.2.1936г.,
- Но онзи, след като постигнал своята цел, той се връща, може да стане един ден владика, може да стане виден оратор, държавник.
Отива в странство, възпитава се, става знаменит човек и се връща. Онзи търговец, който имал богатствата, вижда, че ги няма. Онзи апаш идва от странство. През всичките години, когато той завършва своето образование, той е бил много радостен и весел, а търговецът въздишал. Тъй като поглеждал касата, въздишал. Но онзи, след като постигнал своята цел, той се връща, може да стане един ден владика, може да стане виден оратор, държавник. Написва той един чек и казва: „Преди десет години аз отворих вашата каса и задигнах петстотин хиляди лева и понеже моето положение сега се подобри, ще ме извините. Условията бяха такива. Направих една погрешка, но човещина е това. И няма да ми се сърдиш. Връщам ти сега взетото и отгоре ти давам още петстотин хиляди лева. към беседата >>
150. Огънят на любовта / Силният огън, УС , София, 16.2.1936г.,
- Ама, еди-кой си владика.
И когато ти искаш да възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво си мислил. Щом се спънеш в живота, щом си изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво. Както и да се оправдаваш, криво мислиш. Може да цитираш някой философ, нали? И той е философ като тебе. Ама, еди-кой си владика. И той е като тебе. Ама, еди-кой си проповедник. И той е като тебе. Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение. Нищо повече. към беседата >>
- Ако мислиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика, поп, проповедник, че майка ако си, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия.
Ти докато не се отречеш от всички тия посторонни заблуждения на света, ти не може да се спасиш. Ако ти мислиш, че в богатството е твоето щастие, ти се заблуждаваш; ако ти мислиш, че твоето спасение ще бъде в знанието, което имаш, туй, което светът дава, ти си в заблуждение; ако мислиш, че е в силата; в каквото и да е в света, в края на краищата ти ще бъдеш разочарован. Ако мислиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика, поп, проповедник, че майка ако си, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия. към беседата >>
151. Служене и прислужване, ООК , София, 4.3.1936г.,
- Ако пък не искате да направите това, ако искате някоя духовна работа, идете да посетите някой закъсал свещеник или владика.
Ако пък срещнете някоя стара баба, която едва носи кошница с провизии, ще вземете кошницата в ръката си и ще я поносите пет минути. После може да помогнете на някое малко дете, което едва носи нещо. Ще кажете: с такива малки работи ние не се занимаваме. Тогава идете при някой генерал, който е закъсал в нещо, и му помогнете. Посетете някой учител или професор, който е закъсал. Ако пък не искате да направите това, ако искате някоя духовна работа, идете да посетите някой закъсал свещеник или владика. После влезте в някой дом, дето живеят млади мъж и жена, които са закъсали в отношенията си и им кажете: „Много ми е приятно, че сте се оженили, радвам се. Нали знаете, че в живота стават разни неща. В живота има ред несгоди, но прощавайте си.“ Кажете им: „Ние ще ви оставим нашето благословение. Ще се оправят работите ви, само не се карайте.“ Като излезете от този дом, мъжът ще каже: „Господ е пратил този човек.“ И веднага двамата ще се прегърнат и ще се примирят. Като се върнете, Духът ще ви каже: „Много добре сте направили.“ Всички благословения на шестте души, на които сте направили услугата, ще дойдат върху вас. към беседата >>
152. Защо е позволено някой да прави добро, НБ , София, 3.5.1936г.,
- Преди всичко този свещеник или владика трябва да има високо съзнание, да е високо просветен.
Съвременните хора са си създали един много лош навик, с който нарушават свободата си. Вземете, запример, свещеникът и владиката, създали си навик да им се целува ръка. Преди всичко този свещеник или владика трябва да има високо съзнание, да е високо просветен. Той може да е извършил нещо лошо, да е направил някакво престъпление, и след това хората ще му целуват ръка. Нека всеки сам да целува ръката им, по любов, а не по задължение. Свещеникът току подложи ръката си да му я целуват. Че никой не му е длъжен да му целува ръката. Нека остави всекиго свободен като човек, който мисли, да се прояви, както иска. към беседата >>
- Владиката го погледнал, но дядото му казал: Дядо владика, ако целунеш моята ръка, и аз ще целуна твоята.
Той казваше: Аз съм умен човек. Един ден отидох при владиката и той веднага ми даде ръката си да я целувам. Аз се наведох и целунах своята ръка. Както виждаш и аз съм владика. И после се смее този стар човек. Владиката го погледнал, но дядото му казал: Дядо владика, ако целунеш моята ръка, и аз ще целуна твоята. Ако не целунеш моята ръка, и аз няма да целуна твоята. Оттук аз вадя следното заключение. Всички неща в света да стават по свобода и то по свобода, която произтича от Любовта. Сега, като ви говоря по този начин, искам да изнеса един факт, или да изнеса нещата така, както са в действителност, не искам да се подигравам с вас. Всяка постъпка, която произтича от закона на Любовта, тя е свещена, тя е Божествена. към беседата >>
- Кой владика е ходил на онзи свят, да знае какво има там.
Много ядат, не постят. Там няма нито петък, нито сряда, нито велики пост. Тук има дълги постове, четири пъти през годината. Сега някой може да ми възрази: Ти ходил ли си на онзи свят? – Ами вие, които установихте този закон, ходили ли сте на онзи свят? Кой владика е ходил на онзи свят, да знае какво има там. Или ще кажете, че така е писано. Кой го е писал? – Ще кажете, че светиите са казали така: Това, което светиите са казали, и то е важно, и то е добро, и това, което аз казвам, е пак добро. Ама ти си един самозваник. Че и ти си самозваник. към беседата >>
- Този владика, това са човешките разсъждения.
Отива сам владиката да прави ревизия. Влиза владиката, свещеникът извадил Евангелието и казал, но не на български, а на турски: "Владико, хиляда овци имам, петстотин за тебе и петстотин за мене." И подкупва владиката. Последният казва: "Какво лошо намирате в този свещеник? Като този свещеник няма. Отлично знае да чете." Вие можете да се посмеете, но често вие правите същата погрешка – в себе си така се подкупвате. Този владика, това са човешките разсъждения. Вие казвате: "Този човек ще се поправи." Как ще се поправи човек? Мислите ли, че всеки човек, който дяла с чука си някой камък, ще направи нещо, ще извае нещо – една статуя? Някой път вие, млади и стари, скърбите и не знаете защо. Пишете сега "Защо скърби човек". Какво се добива от скръбта? към беседата >>
156. Да сторя, НБ , София, 31.1.1937г.,
- И цар да си, и княз да си, и патриарх да си, и владика да си, и какъвто големец да си, ще свалиш своята царска, патриарска, владишка дреха и ще започнеш да учиш.
Знание, работа ви трябва! Това знание вие сами ще го придобиете. Учение е нужно на човека. И за това знание, за това учение ние сме принудени да служим. И цар да си, и княз да си, и патриарх да си, и владика да си, и какъвто големец да си, ще свалиш своята царска, патриарска, владишка дреха и ще започнеш да учиш. Ще се учиш, за да добиеш смирение. Иначе ще четеш надписа: „Онзи, на когото краката са нечисти, да не влиза в библиотеката на природата.“ към беседата >>
158. Здравото учение, НБ , София, 4.4.1937г.,
- Те мислят, че искам да стана владика или някакъв патриарх.
Аз мога да кажа, че съм Син Божий, че съм дошъл да изпълня волята Божия. Аз не съм дошъл да изпълня своята воля на Земята, да стана господар, но съм дошъл на Земята като един слуга. Баща ми ме е изпратил на Земята като слуга, да изпълня волята Му и да не казвам на хората нито бяла, нито черна лъжа. Същевременно да не взема за себе си нито пет пари. Какво лошо има в това? Те мислят, че искам да стана владика или някакъв патриарх. Това са човешки работи. Аз нищо човешко не искам. Ако е въпрос да искам за себе си нещо, какво ще ми придаде положението на цар? Ако съм цар, всички ще се оплакват от мене. Ако съм владика, всички ще искат да ги благословя. към беседата >>
159. Богатство, знание, свобода, МОК , София, 30.4.1937г.,
- Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е.
Сега, да минем към нещо по-важно. На какво се дължи човешкият успех, защо някои хора не успяват, а други успяват, защо човек в края на краищата остава недоволен от земния си живот? Ако си чиновник, след тридесет-четиридесет години ще те пенсионират; ако си владика, ще те развладичат; ако си професор, благовидно ще те пенсионират, т. е. ще те уволнят за заслуги. И в края на краищата ти си мислиш, че в далечното бъдеще името ти ще бъде записано в историята и ще те споменават. На колко видни хора имената се споменават? Например, в гръцката история колко видни хора има, на които имената се споменават? Колко имена от еврейската история се споменават в Библията? към беседата >>
162. Бяга в Тарсис, НБ , София, 6.6.1937г.,
- Идете при някой владика и кажете: „Заради името на Христа, може ли, дядо владика, тази вечер да остана при вас?
Те вярват в туй, което не е. Че как ще вярвам, че Христос е Син Божий? Идете при някого, идете, питайте кой и да е свещеник, проповедник, много добри хора, но ще намерите, ще опитате и ще направите един опит. Повикайте един свещеник и кажете: „Моля, заради Христа, може ли заради Христа да ме приемеш в дома си, да преспя, може ли заради Христа да ми дадеш един обед, може ли заради Христа да ми дадеш една добра препоръка“, и ще видите изведнъж ще каже: „Ще ме извините, жена ми е болна.“ И ще започне да те праща на друго място. Някъде ще се намерят да те приемат, не отричам. Идете при някой владика и кажете: „Заради името на Христа, може ли, дядо владика, тази вечер да остана при вас? “ към беседата >>
164. Вътрешна светлина, МОК , София, 8.10.1937г.,
- Да станете някой цар или да станете някой реформатор, някой проповедник, някой владика.
Този ромб то е човекът. Този кръг, това е земята, която грее слънцето, която е вашата земя. Туй е вашият свят, дето мислите да напишете велики работи, да напишете някое съчинение, да се прославите като един музикант, или поет, или, като някой военачалник. Да станете някой цар или да станете някой реформатор, някой проповедник, някой владика. Какво ли не мислите. В света какви ли неща няма. Всички са добри работи, но като станете владика, какво ще направите? Ще благославяте хората, без да ги благословите. Като станете цар, ще управлявате хората, без да ги оправите. към беседата >>
- Всички са добри работи, но като станете владика, какво ще направите?
Този кръг, това е земята, която грее слънцето, която е вашата земя. Туй е вашият свят, дето мислите да напишете велики работи, да напишете някое съчинение, да се прославите като един музикант, или поет, или, като някой военачалник. Да станете някой цар или да станете някой реформатор, някой проповедник, някой владика. Какво ли не мислите. В света какви ли неща няма. Всички са добри работи, но като станете владика, какво ще направите? Ще благославяте хората, без да ги благословите. Като станете цар, ще управлявате хората, без да ги оправите. Ако станете генерал ще побеждавате, без да сте победили. Ще бъдете само с илюзията в света, че сте извършили някаква победа. После и вас като генерал, и вас ще победят, и като владика ще ви победят. към беседата >>
- После и вас като генерал, и вас ще победят, и като владика ще ви победят.
Всички са добри работи, но като станете владика, какво ще направите? Ще благославяте хората, без да ги благословите. Като станете цар, ще управлявате хората, без да ги оправите. Ако станете генерал ще побеждавате, без да сте победили. Ще бъдете само с илюзията в света, че сте извършили някаква победа. После и вас като генерал, и вас ще победят, и като владика ще ви победят. Питам тогава, де ви е победата? Питам след 120 години вие младите, къде ще бъдете? Казвате: „Ще умрем.“ Че то е глупава работа да умрете. По-глупава работа от умирането няма. Да очаквате да умрете, то е все едно като един, който е осъден на смъртно наказание някъде и чака да го обесят. към беседата >>
165. Сърцето и умът, УС , София, 17.10.1937г.,
- Той ще го издигне на високо място, ще го направи цар, владика и после ще му каже: Като си толкова набожен, толкова силен, хвърли се от тази височина.
Никога не спори с дявола. Като го видиш, кажи му: И аз желая да бъда трудолюбив като тебе. Ти си свършил много неща, направил си много открития. Наистина, дяволът започва с доброто и свършва със злото. Той кара човека да стане религиозен, а после го обезверява. Той ще го издигне на високо място, ще го направи цар, владика и после ще му каже: Като си толкова набожен, толкова силен, хвърли се от тази височина. Какво придоби с твоята набожност? Какво спечели с твоята сила? Откажи се от Бога, от царуването си. Той ще те кара да се храниш хубаво, да затлъстееш, после ще ти изпрати някоя болест, да изгубиш силата си. И съвременната наука препоръчва на човека да се храни добре, да внесе в организма си известно количество калории, витамини, мазнини и, като се научи да преяжда, тя ще започне да го лекува. към беседата >>
166. Правият и кривият път, ООК , София, 25.5.1938г.,
- Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво.
Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна. Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво. Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго. Каквото носят хората и ние носим. Дали е право или не, то е друг въпрос. Главата трябва да бъде права. Дръжте си главата права, ни напред, ни назад. към беседата >>
167. Последен в света, УС , София, 19.6.1938г.,
- И владика да станеш, пак ще умреш.
Той казва: „Доведи онзи министър; доведи онзи генерал“. Ще кажете, че това е смърт – заминаване за другия свят. Как ще разберете думите на Христос, Който казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие“. Ако не се освободите от вашите грандиозни желания – да станете богати, красиви, умни и добри, няма да влезете в Царството Божие. И красив да си, ще умреш; и богат да си, ще умреш. И владика да станеш, пак ще умреш. И цар да си, и министър да си, ще умреш. За да не умреш, трябва да се откажеш от всички човешки желания. Единственото нещо, вложено в човека, е желанието му да живее, да познае себе си и своя брат. Кой е твой брат? – Всички хора. към беседата >>
170. Музикална задача, ООК , София, 24.5.1939г.,
- Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“.
От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. Какво ще правиш? Определя се съдбата. Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш. Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят. В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават. към беседата >>
172. Кротките, миротворците, НБ , София, 12.11.1939г.,
- Ако един министър, владика, свещеник, държавник, учител, или кой да е, срещне на пътя си един беден или един просяк и го покани у дома си, няма да има бедни хора на Земята.
Ако всички хора, от най-високостоящите до най-нискостоящите, биха постъпвали по този начин, т.е. биха имали разположение да изпълнят волята Божия, светът в скоро време би се оправил. Обаче това един човек не може да направи. Всички трябва да имат готовност да изпълняват волята Божия. Ако всички българи биха постъпвали по този начин, нямаше да има бедни хора в света. Ако един министър, владика, свещеник, държавник, учител, или кой да е, срещне на пътя си един беден или един просяк и го покани у дома си, няма да има бедни хора на Земята. Мислите ли, че тогава ще има просяци и затвори? Няма да има. Тогава хората ще имат желание да срещнат поне един просяк в света. Сега хората седят и създават закони. Много закони съществуват, закони на Бога, но хората не се спират пред тях. към беседата >>
174. Жена кога ражда, НБ , София, 19.11.1939г.,
- Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“.
Под думата „жена“, ние разбираме живота в своята производителна форма. Животът ражда нещата. Той е жена, която ражда. Женският принцип ражда нещата. Думата „животъ“ (Според правописа до 1945 г.) в български език е от мъжки род, затова окончава на „ъ“. Обаче има думи, които са от мъжки род, а окончават на „а“, запример думата „владика“. Значи владиката го правят на жена. Не е голяма погрешка. В български език има три рода, а в турски – само един. Турците казват: един жена, един мъж, един дете. На турски език подхожда това, но на български не подхожда. към беседата >>
175. Любов към себе си, любов към ближния си, любов към Бога, ООК , София, 21.2.1940г.,
- Като го яде още, житното зърно познава какъв е той, дали е мъж, дали е жена, дали е дете, дали е момиче, момче, дали е слуга, може да познае дали е професор, дали е ученик, дали е някой владика, проповедник, дали е цар или княз.
Всичките житни зърна са на училище. Те изучават първата степен на жертвата. Следователно онова съдържание, което ние приемаме от житото, то е тяхната мисъл, че те искат да се жертвуват и в тази жертва носят Божествен живот, който раздават. Като раздават този живот, те се учат по нещо и те се запознават с хората. Едно житено зърно, когато го изяде който и да е човек, то изучава характера на този човек, който го изял. Като го яде още, житното зърно познава какъв е той, дали е мъж, дали е жена, дали е дете, дали е момиче, момче, дали е слуга, може да познае дали е професор, дали е ученик, дали е някой владика, проповедник, дали е цар или княз. към беседата >>
- Защото, според законите на православната църква, дяконът може да стане владика.
Всеки един от вас е този свещеник и всеки един от вас е този дякон. Защото някой път или сте свещеник, или сте дякон. Ако сте дякон, то сте онзи, който греши. Ако сте свещеник, то сте умният, който ще даде един плесник. И владиката, то сте вие – дяконът. Защото, според законите на православната църква, дяконът може да стане владика. Свещеник не може да стане, понеже е женен. Владиката, според законите на православната църква, не може да бъде женен. Свещеникът може да бъде мъж на една жена. към беседата >>
177. Съвършенството, ООК , София, 6.3.1940г.,
- Значи ти се мислиш за светия, за владика, мухата кацне на главата ти, плюе и пет пари не дава.
“ Аз се чудя на мухите, една муха кацне на главата ми и се хвали. Много щастливи са мухите. Казва: „Аз на философска глава съм кацнала.“ Те са и много горделиви, тя седи и после остави, знаете какво, да не го казвам. Оставя своята слюнка отгоре на главата ми. И пет пари не дава. Значи ти се мислиш за светия, за владика, мухата кацне на главата ти, плюе и пет пари не дава. Казвам: Дотогава, докато мухите кацат на главата ти, ти не си светия. Дотогава, докато страданията кацат по тебе, ти не си светия. Дотогава ти разработваш светийството, ти си в процес на обработването, на растенето. Ако не израстеш, не дадеш плод, не си светия. Онези, които израстват и дават плод, по плодовете ще ги познаем. към беседата >>
178. Великото благо, УС , София, 24.3.1940г.,
- Разправят за един американски владика, то е един анекдот, боляло го вратът, че той си държал главата наведена на дясната страна, за да се освободи от болката.
Разправят за един американски владика, то е един анекдот, боляло го вратът, че той си държал главата наведена на дясната страна, за да се освободи от болката. От лявата страна го боляло и за да се освободи, навеждал си главата надясно. Имал подведомствени проповедници, около 400–500 души и всичките ходели с наведена глава, все надясно. Разбирам, когато те боли вратът да ходиш наведен надясно, но когато вратът е здрав, да си навеждаш главата надясно, няма смисъл. към беседата >>
179. Към съвършенство!, ООК , София, 10.4.1940г.,
- Един ден, като служи в църквата, се случва един от бъдещите владици – бил тогава дякон, после станал владика.
Аз само за една постъпка страдах 20 години, 20 години трябваше, докато се поправи.“ Бил той свещеник в гръцка църква, във Варна било. Разбира реда на църквата много добре. Той имаше един отличен глас, първостепенен, при неговия глас Мазаров е нищо, аз както го зная. Мазаров е на четвъртото поколение. Но както и да е. Един ден, като служи в църквата, се случва един от бъдещите владици – бил тогава дякон, после станал владика. Като служил в църквата, дяконът направил една погрешка. Свещеникът, доста добър, добро сърце имал, но плеснал една плесница на дякона. Забравил това. Мислил си: „Какъв е такъв дякон, да не знае да служи в църквата? “ Казва: „Този дякон стана владика и става владика във Варна.“ Че като го започнал, 20 години го разкарвал за плесницата. към беседата >>
- Като направиш погрешката, погрешката стане владика.
Казвам: Ти ще плеснеш дякона, но този дякон ще стане владика и тази мисъл – владиката, ще влезе в твоя живот, ще те измъчва. Злото е владиката, който измъчва. Най-първо дяконът е бил на място. Като направиш погрешката, погрешката стане владика. Като дойде този владика, вече започва да те разкарва. Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: „Ако ти не беше го ударил, той нямаше да стане владика. Ти си направил една погрешка, като си го ударил. Ти го направи владика.“ Казва: „Че как? “ – Ти ако не беше го удрял, той щеше да остане дякон. към беседата >>
- Като дойде този владика, вече започва да те разкарва.
Казвам: Ти ще плеснеш дякона, но този дякон ще стане владика и тази мисъл – владиката, ще влезе в твоя живот, ще те измъчва. Злото е владиката, който измъчва. Най-първо дяконът е бил на място. Като направиш погрешката, погрешката стане владика. Като дойде този владика, вече започва да те разкарва. Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: „Ако ти не беше го ударил, той нямаше да стане владика. Ти си направил една погрешка, като си го ударил. Ти го направи владика.“ Казва: „Че как? “ – Ти ако не беше го удрял, той щеше да остане дякон. Ти щеше да бъдеш свободен. към беседата >>
- Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: „Ако ти не беше го ударил, той нямаше да стане владика.
Казвам: Ти ще плеснеш дякона, но този дякон ще стане владика и тази мисъл – владиката, ще влезе в твоя живот, ще те измъчва. Злото е владиката, който измъчва. Най-първо дяконът е бил на място. Като направиш погрешката, погрешката стане владика. Като дойде този владика, вече започва да те разкарва. Този свещеник е бил много добър човек, казвам му: „Ако ти не беше го ударил, той нямаше да стане владика. Ти си направил една погрешка, като си го ударил. Ти го направи владика.“ Казва: „Че как? “ – Ти ако не беше го удрял, той щеше да остане дякон. Ти щеше да бъдеш свободен. Твоята ръка е много късметлия. към беседата >>
- Злото не го удряйте, защото то не признава, че вие ще му дадете живот, владика да стане.
Злото не го удряйте, защото то не признава, че вие ще му дадете живот, владика да стане. Сега виждам, много владици имате, не много, но всеки има по един владика. Аз ви давам цяр. Ако ме слушате, вие ще се ползувате. По някой път някои мислят, че като ме слушат, че след като съм говорил, казват: „Ние вече знаем тази работа.“ Вие още не разбирате какво нещо е природата. Аз толкоз време я изучавам, когато нещата се изучават, изисква се време. към беседата >>
- Сега виждам, много владици имате, не много, но всеки има по един владика.
Злото не го удряйте, защото то не признава, че вие ще му дадете живот, владика да стане. Сега виждам, много владици имате, не много, но всеки има по един владика. Аз ви давам цяр. Ако ме слушате, вие ще се ползувате. По някой път някои мислят, че като ме слушат, че след като съм говорил, казват: „Ние вече знаем тази работа.“ Вие още не разбирате какво нещо е природата. Аз толкоз време я изучавам, когато нещата се изучават, изисква се време. Аз намирам смисъл на живота на съвсем друго място. към беседата >>
181. Бог е истинен, НБ , София, 2.6.1940г.,
- Той като погледа, той е като онзи фарисей, казва: „Не съм като хората, аз съм човек свършил, с образование, баща ми е княз, цар, министър.“ Щях да кажа владика.
Благодарение на грешните хора, светът може да прокопса. Грешните работят, праведните не искат никак да работят. Грешникът като се обърне, повече обича, отколкото праведникът. По-интензивна е неговата любов, по-голяма е неговата признателност. Праведните имат високо мнение за себе си. Той като погледа, той е като онзи фарисей, казва: „Не съм като хората, аз съм човек свършил, с образование, баща ми е княз, цар, министър.“ Щях да кажа владика. Понеже вие мислите, че владиката баща не може да бъде. Прави сте. Единственият владика в света е Бог. към беседата >>
- Българският владика казва: „Ако човек не се отрече от себе си, от жена си...“ Те са се отрекли и моите почитания, отрекли са се от жените и от децата заради Царството Божие.
Английските владици не са като българските, те имат жени, деца, да не ви се вижда чудно. Българските нямат. И то е хубаво. Българският владика казва: „Ако човек не се отрече от себе си, от жена си...“ Те са се отрекли и моите почитания, отрекли са се от жените и от децата заради Царството Божие. Отлично е това, не им оспорвам. Онези, английските, казват: „Като вас толкова не можем да бъдем, но малко по-далеч.“ И те са на правата страна. Казват: „Вие – горе, в клонищата, ние – долу, в корените.“ И светът ще тръгне. към беседата >>
182. Новият закон, НБ , София, 23.6.1940г.,
- Бях владика.
Ще ви приведа един пример: отива един английски мисионер във Великия Океан на един остров. Една вечер, като се занимавал, гледа, влиза един стар човек с една брада и с добър изглед, седнал на стола и казва му: „Да се не уплашиш, аз, казва, не съм от живите хора, но съм от умрелите, много съм нещастен, аз съм англичанин. Бях владика. Преди двеста години живях в Англия един порочен живот, двеста години се скитам и не мога да намеря спокойствие на душата. Ти си проповедник, започни да ми говориш, да се обърна към Господа и да се спася.“ Поседял и помислил. Казва: „От този свят или от онзи свят? “ Започнал да му проповядва. На другата вечер иде и води още един със себе си. към беседата >>
- Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно.
На другата вечер иде и води още един със себе си. На третата вечер дошли трима, после четирима, петима, цяло едно събрание. Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят. Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно. Намерил точно тъй, както му е казал. Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика. към беседата >>
- Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика.
Станали толкоз много, че той все проповядвал. Онези, които са се обърнали, не идели, но забелязали, че този проповедник отслабнал, заболял, дали му отпуска. Проповедникът само не заминал за другия свят. Но, когато отишъл в Англия, той изследвал и намерил, че туй, което му е казал онзи владика, е вярно. Намерил точно тъй, както му е казал. Намерил, че преди двеста години живял е такъв владика. към беседата >>
183. Търпението, УС , София, 23.6.1940г.,
- Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват.
Вие вземате идеята „роден от Бога“. Въпросът другояче седи. Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите. Трябва да го лекуват. Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее. към беседата >>
- Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят.
Ако всичките хора бяха родени от Бога, ние може да оправим света, като кажем, ще се оправи света. Но сега има някои работи, като ви говоря, вие ще кажете: „Може ли да бъде така или не? “ Вие сега имате известни възгледи. Вземете един религиозен човек, един владика, той си има корона, има си мантия, излезе там в църквата, ще си покаже ръката на всичките, те трябва да я целуват. Погледне този човек с короната, казва: „Знаете ли, кой съм аз? Аз съм владика с корона на главата.“ Ако беше тази корона Божествена, той щеше да заповядва на целия свят. Той има корона, но утре го хване някоя болест, дойде лекарят, казва: „Трябва да се тури инжекция.“ И владиката се огъва на инжекциите. Трябва да го лекуват. Той е помазаник на Бога, има нужда да му турят инжекция от някакъв серум, за да оздравее. Ако вие сте един владика, как ще си обясните туй противоречие? към беседата >>
- Докато владиката е служител на Любовта, той е владика.
Колко владици погребаха Христа? Няма какво да уподобяваме на никого. Всички проповедници, бащи и майки, са служители на Бога. Дотогава, докато майката е служител на Любовта, тя е майка. Докато бащата е служител на Любовта, той е баща. Докато владиката е служител на Любовта, той е владика. Докато свещениците, учителите, съдиите, всеки, който служи на Любовта, той е истински служител. Всеки, който служи без любов, той е на крив път. Ако аз съм дошъл да заблуждавам хората в света или ако вие сте дошли да заблуждавате хората в света, какво ще придобиете, кажете? към беседата >>
185. Нито тържик, нито тояга, НБ , София, 21.7.1940г.,
- Може да копаеш, градинар може да станеш, майстор за дрехи може да станеш, добър учител може да станеш, голям владика може да станеш.
Само ходиш, дърдориш, лъжеш. Казваш: „Нищо нямам.“ Как? Защо лъжеш? Бог ти е дал хубави очи, уши, дал ти е език, с който да дадеш слава на Бога, а ти ходиш и казваш, че си бедняк. Виждам, доста способен човек. Може да копаеш, градинар може да станеш, майстор за дрехи може да станеш, добър учител може да станеш, голям владика може да станеш. към беседата >>
187. Като роди дете, НБ , София, 6.10.1940г.,
- Някой скърби, че не е владика.
Някой път скърбим, че нямаме достатъчно ядене. Някой път скърбим, че нямаме достатъчно дрехи. Някой път скърбим, че нямаме някое пиано, че нямаме някой добър апартамент. Скърбим за ниви, скърбим за лозя, скърби някой, че не е някъде някой министър-председател. За какво ли не скърби човек? Някой скърби, че не е владика. Някой скърби, че не е свещеник. Някой скърби, че не е съдия. Някоя жена скърби, че не е княгиня. Сега скърбят хората. Каква е тази скърб? към беседата >>
188. Словото стана плът, НБ , София, 27.10.1940г.,
- Ако някой иска да стане владика, според мене само Бог може да бъде владика.
Та казвам: Ако някой иска да стане майка, според мене, то е едно друго течение, то е човешкото. Ако някой иска да стане владика, според мене само Бог може да бъде владика. Според мене само Бог може да бъде цар. Може да има и други владици, но само един владика има и само един цар има, и само един баща има, и само един брат има, и само една сестра има, и само един приятел има. Всичкото друго то е само отражение на туй първото, реалното в света. Във всичките хора вие ще Го видите. Той се проявява навсякъде. към беседата >>
- Може да има и други владици, но само един владика има и само един цар има, и само един баща има, и само един брат има, и само една сестра има, и само един приятел има.
Та казвам: Ако някой иска да стане майка, според мене, то е едно друго течение, то е човешкото. Ако някой иска да стане владика, според мене само Бог може да бъде владика. Според мене само Бог може да бъде цар. Може да има и други владици, но само един владика има и само един цар има, и само един баща има, и само един брат има, и само една сестра има, и само един приятел има. Всичкото друго то е само отражение на туй първото, реалното в света. Във всичките хора вие ще Го видите. Той се проявява навсякъде. към беседата >>
189. По образ и подобие, НБ , София, 3.11.1940г.,
- Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква.
Едно време сте били големи богаташи, какво не сте били: Царе сте били, князе сте били, владици, патриарси, хахами, жреци, генерали. Не са лоши тия работи. Лошото на човека седи в това, че е патриарх, пък не изпълнява това, което патриаршеството изисква. Когато човек е владика, не изпълнява това, което владичеството изисква. Когато ученият човек не е изпълнил това, което науката изисква. Може да е баща или майка – каквото и да е, не е във формата, но в изпълнението на нещата. Лошото на богатия е в това, че те мислят, че парите, които имат в банката – 10–15 милиона, че са техни. Нерде Шам, нерде Багдат. към беседата >>
- И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват.
Всяка храна извън стомаха е изгубена. Стомахът е много учен. Той е един авторитет. Като каже на господаря, ще ми туряш хубава храна, ако господарят не го слуша, стомахът изхвърля храната. Когато стомахът престане да работи за господаря, краката на господаря ослабват. И цар да си, и патриарх да си, и владика да си – каквото и да си, ако стомахът ти не работи, краката отслабват. Стомахът казва: Здрава храна ще внасяш. Умът е по същия закон. Ще внасяте най-хубави мисли в ума си. Защото мисълта трябва да работи, да се тури на работа. Най-хубави чувства, най-хубави желания трябва да внасяте в сърцето си. към беседата >>
190. Приложение и работа, НБ , София, 22.12.1940г.,
- Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот.
Започват да се разговарят. Казва му: Ще ти кажа една истина, да се не плашиш. Аз, както ме виждаш, не мога да оживея. Аз съм умрял преди 200 години, в оня свят както съм влязъл. Искам да ми услужиш, много се измъчвам. Аз съм английски владика, живях на еди кое си място, но живях много разпуснат живот. Вземи името ми. В мястото, дето живях, има мои роднини. Иди да им проповядваш, дано да се обърнат. Да могат да служат на Бога, да се освободя от туй мъчение, което имам този живот. Той казва: Божия работа! към беседата >>
191. Ще ви бѫде / Ще ви бъде, ООК , София, 8.1.1941г.,
- По-рано бил някой владика, сега никакъв владика не е. (втори вариант)
Дойде някой просяк, казваш: „Остани да ядеш на обяд.“ Той казва: „Бързам.“ Казвате: „Сега нямам хляб.“. Бърза той, отива да проси. Казвам: „Остани за обяд.“ Някои просяци остават. Гледам му линиите, казвам: „Затова си хванал този занаят.“ Като гледам линиите виждам, че в миналото бил много горделив. Сега невидимият свят го е направил да проси, да носи унижение за пет пари, за десет пари, за един лев да благославя. По-рано бил някой владика, сега никакъв владика не е. Няма мантия, седи окъсан. На мнозина съм пошепвал: „Едно време рекох – не си благославял. Навремето не си благославял.“ – „Сега се научих.“ – „Сега си дошъл на изпит, наближава краят, остава ти още една година на просия. Оттам насетне ще се уреди работата.“ Та в любовта си създайте работа за ума или използвайте работата, която ви е дадена. Каква работа бихте създали на ума си? към втори вариант >>
- По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е.
Казвамъ: „Остани за обѣдъ“. Нѣкои просяци оставатъ. Гледамъ му линиитѣ, казвамъ: „Затова си хваналъ този занаятъ“. Като гледамъ линиитѣ, виждамъ, че въ миналото билъ много горделивъ. Сега невидимиятъ свѣтъ го е направилъ да проси, да носи унижение за петь пари, за десеть пари, за единъ левъ да благославя. По-рано билъ нѣкой владика, сега никакъвъ владика не е. Нѣма мантия, седи окѫсанъ. На мнозина съмъ пошепвалъ: „Едно време рекохъ – не си благославялъ. Навремето не си благославялъ“. – „Сега се научихъ“. – „Сега си дошълъ на изпитъ, наближава краятъ, остава ти още една година на просия. към беседата >>
193. Правъ пѫть / Прав път, ООК , София, 12.2.1941г.,
- Случило се, че този дякон станал владика. (втори вариант)
Разправяше ми един български свещеник, как човек сам си създава своето нещастие. Като бил свещеник, бил добър певец, разбирал службата в църквата, всичките потънкости на службата ги знаел. Иде един млад дякон да служи. Сбъркал нещо в литургията и кипва свещеникът, и му удря една плесница, как тъй да сбърка. Ударил му една плесница, да се научи да служи хубаво. Случило се, че този дякон станал владика. И той трябвало да служи при него. 20 години плащал за плесницата. Ти ще кажеш някоя дума, но ще плеснеш някоя дума някому, но той ще стане владика и после ще плащаш. към втори вариант >>
- Случило се, че този дяконъ станалъ владика.
Разправяше ми единъ български свещеникъ, какъ човѣкъ самъ си създава своето нещастие. Като билъ свещеникъ, билъ добъръ пѣвецъ, разбиралъ службата въ църквата, всичкитѣ потънкости на службата ги знаелъ. Иде единъ младъ дяконъ да служи. Сбъркалъ нѣщо въ литургията и кипва свещеникътъ, и му удря една плѣсница, какъ тъй да сбърка. Ударилъ му една плѣсница, да се научи да служи хубаво. Случило се, че този дяконъ станалъ владика. И той трѣбвало да служи при него. 20 години плащалъ за плѣсницата. Ти ще кажешъ нѣкоя дума, но ще плѣснешъ нѣкоя дума нѣкому, но той ще стане владика и после ще плащашъ. към беседата >>
194. Добре ще бѫде / Добре ще бъде, ООК , София, 16.4.1941г.,
- Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил. (втори вариант)
Разправяше ми един свещеник, на младини при гръцкия владика работил. Казва: „Богат човек беше, имаше много пари, но аз бях много честен. Други си оправиха работите, взеха парите му, но аз си казвах: Мене не ми трябват пари. После като станах на 70 години, иде ми наум, че като бях при владиката, защо не бръкнах да взема от парите му. Сега живея от една малка пенсия, можех аз да му взема парите, други му взеха парите. Сега, когато станах на 70 години, дойде ми наум защо не взех от касата”. към втори вариант >>
- Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ.
Разправяше ми единъ свещеникъ, на младини при гръцкия владика работилъ. Казва: „Богатъ човѣкъ бѣше, имаше много пари, но азъ бѣхъ много честенъ. Други си оправиха работитѣ, взеха паритѣ му, но азъ си казвахъ: Мене не ми трѣбватъ пари. После като станахъ на 70 години, иде ми наумъ, че като бѣхъ при владиката, защо не бръкнахъ да взема отъ паритѣ му. Сега живѣя отъ една малка пенсия, можехъ азъ да му взема паритѣ, други му взеха паритѣ. Сега, когато станахъ на 70 години, дойде ми наумъ защо не взехъ отъ касата“. към беседата >>
195. Неразбраното и разбраното, МОК , София, 9.5.1941г.,
- Някой владика върви, не върви бързо.
Казвам, когато имаме това положение: ръцете горе, долу, в разни положения, то е добро. Тогава работата върви. Някой върви и си маха ръцете; друг върви, не ги маха. Каква е разликата? Някой владика върви, не върви бързо. Някой, с такива дребни идеи, върви бавно. Някой върви с дребни крачки – и мисълта му е такава дребна, и чувствата му са такива дребни. Големите крачки показват някоя идея по-голяма. Или някой върви наведен. То са все геометрически форми, които показват едно вътрешно състояние. към беседата >>
- Имало един гръцки владика. (втори вариант)
Ще ви приведа този анекдот. Мисля, един турски султан имал един ходжа, който знаел какво става на небето. Разправял на падишаха: „Днес Господа направи това, днес направи онова.“ Султанът го слушал десет години да разправя и поискал да го опита колко знае и дали знае. Имало един гръцки владика. И той идвал при султана, и той му разправял какво прави Господ. Един ден султанът ги поканил на гости. Вземал един гювеч с мляко, стопля млякото, туря млякото с гювеча, взема един самун хляб. Дал едно парче на ходжата, дал друго на владиката, и той взел трето и тримата надробили хляба в гювеча. След това султанът разбъркал хапките и казва на ходжата и на владиката: „Всеки да яде от своите хапки, никой да не яде от хапките на другия, които дробил.“ Казват: „Де ще ги намерим? към втори вариант >>
- Имало един гръцки владика и той извадил при султана и той разправял какво прави Господ.
Ще ви приведа този анекдот. Мисля, един турски султан имал един ходжа, който знаел какво става на небето. Разправял на падишаха: „Днес Господ направи това, днес направи онова.“ Султанът го слушал десет години да разправя и поискал да го опита колко знае и дали знае. Имало един гръцки владика и той извадил при султана и той разправял какво прави Господ. Един ден султанът ги поканил на гости. Вземал един гювеч с мляко, стопля млякото, туря мляко в гювеча, взема един самун хляб, дал едно парче на ходжата, дал друго на владиката и той взел трето и тримата надробили хляба в гювеча. След това султанът разбъркал хапките и казва на ходжата и на владиката: „Всеки да яде от своите хапки. Никой да не яде от хапките на другия, който дробил.“ Казват: „Де ще ги намерим? “ „Вие, като не познавате вашите хапки, които сте дробили, как знаете какво става в невидимия свят? към беседата >>
197. Мнозина звани, НБ , София, 7.12.1941г.,
- Ти като направиш едно добро дело, седиш по-горе от един съдия, по-горе от един професор, по-горе от един владика, по-горе от един княз, по-горе от един цар, по-горе от един светия.
Това, което си направил, какъв плод ще даде? Аз се радвам на онова, което днес съм направил. Аз се радвам на себе си, че изпълнявам Волята Божия. Понеже Господ с мене малко се занимава, той има такава важна работа и от своето време отделя и за мене, едно дребно същество, да се позанимае с мене, защо и аз да се не позанимая с някого? Казва, че той ми отнемал времето, може да е професор, или съдия, нищо не значи, то са временни работи. Ти като направиш едно добро дело, седиш по-горе от един съдия, по-горе от един професор, по-горе от един владика, по-горе от един княз, по-горе от един цар, по-горе от един светия. Ако направиш едно добро, по-горе си от един светия. Ти в дадения случай като слугуваш на Бога, си по-горе от всички, пък като правиш, той да ти слугува, ти си по-долу от всички. Тъй гледам на нещата. Туй е добрият възглед за нещата. Бог ни дава хубав пример. към беседата >>
201. Проявление, НБ , София, 27.9.1942г.,
- Една богата американка, милионерка, се влюбила в един американски владика, Джон Хол.
Искам да ви оставя три образа, за да [не] забравите това, което съм говорил. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един американски владика, Джон Хол. Така се запалило сърцето ѝ, че тя му пише: „Давам богатството си, сърцето си и ръката си на тебе.“ Той ѝ пише: „Дай ръката си на онзи, който те обича, парите си раздай на бедните, а сърцето си дай на Бога. Мене остави свободен да служа на Господа така, както разбирам.“ към беседата >>
203. Връзване и развързване, НБ , София, 29.11.1942г.,
- Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика?
Не от добрия живот, но от онзи живот, който носи всичките престъпления. Не е ли престъпление онзи син, който иска баща му да умре, че да му остави наследство? Не е ли престъпление, когато онази дъщеря иска майка ѝ да умре, че да може да ѝ остави наследство? Не е [ли] престъпление един ученик да иска да умре учителят му, че той да му вземе мястото? Не е ли престъпление един слуга да иска да умре господарят, че той да се намести на мястото му? Не е ли престъпление да иска един вярващ да умре свещеникът, че той да вземе мястото му и да стане свещеник или владика? Че какво служене на Бога е то? В служенето, в религиозните отношения хората нямат Любов към Бога. Не че нямат Любов, но тази любов е човешка. към беседата >>
204. Отвън дрънкането, отвътре ученето, УС , София, 6.12.1942г.,
- „Ла" иска министър да бъде, тежък като владика, корона да има.
„До" иска да се освободи от всичките мъчнотии. „Ре" иска да стане войник със сабя. „Ми" иска да е добре облечено, хубава шапка, хубави обуща, хубав колан да има. „фа" иска да е богат, да има апартамент, да има хубава стая, постлана, със столове. „Сол" е тщеславен, той иска да се покаже, всичките хора да го познават. „Ла" иска министър да бъде, тежък като владика, корона да има. „Си" иска да има хубав обед. Дето е хубавото ядене, то е музика. Ако не знаеш да пееш, каква музика има? Та сега по новия начин трябва да се пее. към беседата >>
206. Добър, справедлив, красив и умен, ООК , София, 5.5.1943г.,
- Богатите хора, които са много натоварени, някой владика или някой богаташ, вървят бавно.
Онзи, който върви бавно, той къде е? Големи преспи има на планината, той върви бавно. А пък онзи, който върви бързо, той е на екватора. Там има мухи, които хапят, и гледа по-скоро да излезе от тази област. А пък бавното вървене е преодоляване на известни мъчнотии в живота. Богатите хора, които са много натоварени, някой владика или някой богаташ, вървят бавно. Натоварен е човекът. Има една мисъл за парите, които има. Много злато има. към беседата >>
207. В любещите ръце, УС , София, 16.5.1943г.,
- Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш.
Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта. Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш. Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш. Трябва разбиране сега. към беседата >>
- Ако човек дълго време седи вкъщи, четири–пет месеца да седиш вкъщи и да не ходиш, като владика тогава ще ходиш.
Мислите ли, че владишкото ходене е хубаво? По-тромаво ходене от владишкото няма. Аз, който съм изучавал ходенето, казвам, че по-тромаво ходене от владишкото няма. И аз мога да ходя по владишки. Кой не може да ходи по владишки? Ако човек дълго време седи вкъщи, четири–пет месеца да седиш вкъщи и да не ходиш, като владика тогава ще ходиш. Като се движи човек, има известни движения, които произвеждат топлина. Има известни движения, които произвеждат светлина и сила. Който, като ходи, не може да произведе известна малка светлина, известна малка топлина и сила, този ход не е правилен. Тогава как трябва да си държим главата, ръцете? Ораторът, като излезе, не знае как да си държи ръцете. към беседата >>
208. По новия път, ООК , София, 9.6.1943г.,
- Дошъл някой бръмбар и мислиш да станеш владика или министър.
Пет пари едно време беше доста. Едно време с 5 пари може да вземеш едно кило череши, после един хляб се е вземал с 5 пари. Сега колко трябва да дадеш? Аз ви гледам, взели сте вашите възгледи от векове и сега ги говорите. Говорите за една реалност, която не е сегашна, минала някога. Дошъл някой бръмбар и мислиш да станеш владика или министър. Пък то е чужда идея, далечна в миналото и сега ти дошло – пак да бъдеш министър. Не ти трябва министър, нещо по-ново. Да станеш министър, значи трябва да станеш слуга. Ако станеш министър на просветата, ще идват учители от гимназията, от прогимназията, от отделенията, ще идват и разни инспектори, оплаквания, какви ли не оплаквания. Като седиш 3-4 години, ще станеш нетърпелив – този изпъдиш, онзи изпъдиш, и някой път ще изгубиш хармонията на характера. към беседата >>
- Ако станеш владика, какво ще добиеш?
Пък то е чужда идея, далечна в миналото и сега ти дошло – пак да бъдеш министър. Не ти трябва министър, нещо по-ново. Да станеш министър, значи трябва да станеш слуга. Ако станеш министър на просветата, ще идват учители от гимназията, от прогимназията, от отделенията, ще идват и разни инспектори, оплаквания, какви ли не оплаквания. Като седиш 3-4 години, ще станеш нетърпелив – този изпъдиш, онзи изпъдиш, и някой път ще изгубиш хармонията на характера. Ако станеш владика, какво ще добиеш? Ако стане владика, млади момичета ще му целуват ръка като на свят човек. Колко е свят, то е въпрос. Ние гледаме по човешки. Да стане владика, да му целуват ръка. Може като целунеш ръката на един владика, да се благословиш. към беседата >>
- Ако стане владика, млади момичета ще му целуват ръка като на свят човек.
Не ти трябва министър, нещо по-ново. Да станеш министър, значи трябва да станеш слуга. Ако станеш министър на просветата, ще идват учители от гимназията, от прогимназията, от отделенията, ще идват и разни инспектори, оплаквания, какви ли не оплаквания. Като седиш 3-4 години, ще станеш нетърпелив – този изпъдиш, онзи изпъдиш, и някой път ще изгубиш хармонията на характера. Ако станеш владика, какво ще добиеш? Ако стане владика, млади момичета ще му целуват ръка като на свят човек. Колко е свят, то е въпрос. Ние гледаме по човешки. Да стане владика, да му целуват ръка. Може като целунеш ръката на един владика, да се благословиш. А много пъти, като целунеш, ще платиш нещо, освен че няма благословение. към беседата >>
- Да стане владика, да му целуват ръка.
Като седиш 3-4 години, ще станеш нетърпелив – този изпъдиш, онзи изпъдиш, и някой път ще изгубиш хармонията на характера. Ако станеш владика, какво ще добиеш? Ако стане владика, млади момичета ще му целуват ръка като на свят човек. Колко е свят, то е въпрос. Ние гледаме по човешки. Да стане владика, да му целуват ръка. Може като целунеш ръката на един владика, да се благословиш. А много пъти, като целунеш, ще платиш нещо, освен че няма благословение. Но като целунеш ръката, ще те накажат. Защо ще те накажат? Ще турите най-доброто. към беседата >>
- Искаш владика да станеш.
Ако речеш да хвъркаш с един килограм тежест, душите, които умират, се разширяват, те тежат 30 грама. Следователно тази душа из етерното поле може да се качи. Един човек с 60 килограма не знае къде може да се качи. Трябва да освободим ума си от известни идеи, мисли и желания, които са тежки. От всичко туй трябва да се освободим. Искаш владика да станеш. Не ти трябва да станеш владика. В света има само един владика – то е Господ. Той не иска много владици. Един владика е достатъчно, няма какво да ставаш Божество. Ако станеш един ангел, да посещаваш Слънчевите системи, планетите, световете – то е най-хубавото нещо засега. към беседата >>
210. Иоа, ООК , София, 7.7.1943г.,
- Някога е управлявал света, книги е писал, философия е писал, владика е бил.
В обора, гдето живеят воловете, конете, овцете, виждали ли сте как живеят? Ти като влезеш там, хич не разбираш живота на човека. Те са все високи личности. Ти на вола знаеш ли историята? Този човек е с високо мнение за себе си. Някога е управлявал света, книги е писал, философия е писал, владика е бил. Сега е с рога, свързан за яслите. Сега виждам владиката свързан като вол и ти с остена седиш и го буташ. Остенът, това е патерицата на владиката. Патерицата е в твоите ръце, а владиката е свързан вол. Ето вие какво ще кажете: “Учителя каза, че владиците са волове”. към беседата >>
211. Ден на любовта, СБ , РБ , София, 22.8.1943г.,
- Някой иска да стане цар, или пръв министър в отечеството си, или поне владика.
Едни от бомбите са избухнали вече, и вие носите последствията от тяхното разрушително действие. Има бомби, които още не са избухнали, те са със закъснително действие. Когато най-малко очаквате, тогава ще избухнат и ще причинят големи пакости и нещастия. Изправяйте разрушението на избухналите вече бомби. Пазете се от тези, които в бъдеще ще избухнат. Някой иска да стане цар, или пръв министър в отечеството си, или поне владика. Това са все големи желания, които един ден ще избухнат и ще причинят катастрофи. Какво ще направи човек, ако стане цар? Много царе са съществували, много министри са управлявали своите държави, много владици са повдигали глас към народа си, но светът още не е изправен. Светът е пълен с министри, учени, философи, майки и бащи, проповедници и свещеници, но и те още правят погрешки. към беседата >>
- Майката иска да го направи владика, да служи на Бога, а то се въоръжило от главата до краката, иска да стане военен.
Види ли чуждо дете, тя казва: Това дете не е като моето. Много естествено, тя не се интересува от това, което друга майка е вложила в своето дете. Като обичате едно дете, трябва да знаете, защо го обичате. Някоя майка поглежда детето си и казва: Моето ангелче! Тя не вижда, какво носи детето в себе си. Майката иска да го направи владика, да служи на Бога, а то се въоръжило от главата до краката, иска да стане военен. От невидимия свят го въоръжили, готвят го за военен, а майката мисли, че е миролюбиво. Това се дължи на неразбиране на нещата. към беседата >>
214. Да оздравееш, НБ , София, 24.10.1943г.,
- Някой иска да стане министър, или владика, да го уважават и почитат.
Отиваш в някой магазин, помоли се да не бъдеш излъган, да се отвори сърцето на търговеца, да направиш добра покупка. Като се молиш за себе си, ти помагаш и на търговеца. Като мислиш за себе си, ти мислиш и за другите. Това е закон. Мисли за малки работи, за да се домогнеш до големите. Някой иска да стане министър, или владика, да го уважават и почитат. Какво ще придобиеш като владика? Ще ти целуват ръката, ще ти се кланят, но един ден и ти, като всички хора, ще умреш. Ще ти турят надгробна плоча, че тук е погребан еди-кой си човек. Има смисъл да те заровят в земята, но да можеш и от гроба да помагаш на хората. към беседата >>
- Какво ще придобиеш като владика?
Като се молиш за себе си, ти помагаш и на търговеца. Като мислиш за себе си, ти мислиш и за другите. Това е закон. Мисли за малки работи, за да се домогнеш до големите. Някой иска да стане министър, или владика, да го уважават и почитат. Какво ще придобиеш като владика? Ще ти целуват ръката, ще ти се кланят, но един ден и ти, като всички хора, ще умреш. Ще ти турят надгробна плоча, че тук е погребан еди-кой си човек. Има смисъл да те заровят в земята, но да можеш и от гроба да помагаш на хората. към беседата >>
215. Добрата дума, МОК , София, 5.11.1943г.,
- Дали си цар, патриарх или владика, не е важно.
Казвам: Какъвто е законът за физичното хранене, такъв е законът за умственото и сърдечното хранене. Никога не пресищайте ума си с излишни мисли. Никога не пресищайте сърцето си с излишни чувства. Умът и сърцето всякога трябва да остават поне малко гладни, да не си дояждат, нито да преяждат. Дали си цар, патриарх или владика, не е важно. Животът се определя от храненето, а не от положението, което заемаш. Ако си цар и не знаеш, как да се храниш, ще станеш прост човек; ако си овчар и знаеш, как да се храниш, ще станеш цар. Чета поезията на някой поет, виждам, колко пресилени неща има в нея – преял е тоя поет. Думите не отговарят на съдържанието. Представете си, че ви дам задача, да напишете едно стихотворение или една книга, в които да турите думите „сладко и горчиво.” Колко пъти трябва да напишете тия думи и на какво място, за да не изпитате нито прекалена сладчина, нито прекалена горчивина? към беседата >>
217. Новото в живота, ИБ , ПС , Мърчаево, 22.3.1944г.,
- Казват за някого: Той е владика, има корона на главата. (втори вариант)
Това е заблуждение. Няма нито един човек по-учен от другите. Според мене, учен човек е тоя, който изпълнява Божията воля, който изпълнява закона на любовта, който служи на любовта. Човек, който не служи на любовта, той е първокласен простак. Светът страда от тия големи простаци. Казват за някого: Той е владика, има корона на главата. Оставете тая корона. Ако човек няма короната на любовта, на мъдростта, на истината, на добродетелта, какво значение има другото? И ако той не носи знанието на истината в своите ръце, какво значение има неговата стойност? От ръката ти трябва да излиза нещо хубаво: да напише нещо хубаво, да изоре земята хубаво, да ушие нещо хубаво. Ако погледнете ръката си, ще видите, че Бог е положил всички закони на нея. към втори вариант >>
- Казват за някого, той е владика, има корона на главата си!
Който изпълнява закона на Любовта. Който слугува на Любовта. Един човек, който не слугува на Любовта, той е голям простак. Първокласен простак, по-голям простак не може да бъде от него. И светът страда от тези големи простаци. Казват за някого, той е владика, има корона на главата си! Оставете тази корона. Ако той няма короната на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на добродетелите, тогава какво значение има другото? И ако не носи знамето на Истината в своите ръце, тогава какво значение има неговата дейност? Ръката ти трябва да прави хубави неща: да пише нещо хубаво, да изоре хубаво земята, да ушие нещо хубаво и т.н. към беседата >>
- Без тебе простия за мотика, а с тебе го турят за владика.
Ти като погледнеш този хляб, ако го изядеш с любов, ако си бил неразположен, в тебе ще дойде една отлична мисъл и ще мине неразположението ти. Ще седнеш, ще вземеш перото и ще напишеш един куплет „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, а без тебе на края“. Без тебе простия за мотика, а с тебе го турят за владика. Когато човек не изпълнява законите на Любовта главата започва да се деформира в него. Известна част на главата му се деформира. Всеки трябва да знае това. Когато един човек не върви по пътя на Мъдростта, главата му се деформира пак на друго място; и когато човек не изпълнява закона на Истината, главата му се деформира на трето място. Че какво струва главата, която е деформирана в предната част, задната част и горната си част, спитена е горе. към беседата >>