Намерени са 474 резултата от 239 беседи с точна фраза : 'Витоша'.
2. Колко по-горе стои човек от овца!, НБ , София, 11.10.1914г.,
- Ако пусна едно колело от връх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагоре към върха.
Българската дума „мъж“ има дълбоко съдържание: тя произлиза от санскритската дума „манас“, която означава същество, което мисли; затуй хората казват: „Бъди мъж“, т.е. същество, което мисли, разсъждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бъдеш човек. И бъдете уверени в тоя закон, че човек не може да има воля, ако не върши добро. Някои казват: „Аз имам воля“. Ако пусна едно колело от връх Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагоре към върха. От планинския връх река с устрем слиза надолу, но тя не може да възлезе нагоре. По същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу. А само човек, който може да се качи на планината, само такъв човек има воля; той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления. И Христос се обръща към евреите и казва: „Вие не трябва да бъдете овци, не трябва да бъдете като същества, които се търкалят само надолу, както реките и камъните, но трябва да бъдете хора, които се възкачват нагоре към Бога, да изпълнявате, значи, Неговата воля“. Това е искал Той да им каже. към беседата >>
- И в съвременния живот хората постоянно слизат, търкалят се от Витоша надолу и се питат защо са нещастни.
По същия начин повечето хора се търкалят и вървят надолу. А само човек, който може да се качи на планината, само такъв човек има воля; той може да премахне и победи известни спънки и съпротивления. И Христос се обръща към евреите и казва: „Вие не трябва да бъдете овци, не трябва да бъдете като същества, които се търкалят само надолу, както реките и камъните, но трябва да бъдете хора, които се възкачват нагоре към Бога, да изпълнявате, значи, Неговата воля“. Това е искал Той да им каже. Те Го разбираха. И в съвременния живот хората постоянно слизат, търкалят се от Витоша надолу и се питат защо са нещастни. Всеки, който се търкаля надолу, е нещастен. Щастлив е човек, когато почне да се възкачва. Докато човек не почне да мисли и разсъждава, той е нещастен; почне ли да мисли и разсъждава, става щастлив, и невъзможните по-рано неща в живота почват да стават възможни. към беседата >>
3. Оправдание и спасение, ИБ , БС , София, 5.4.1917г.,
- Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.” Че ако не можеш да идеш на Витоша, как ще отидеш при Христа?
Думите оправдание и спасение имат седем значения. Аз ви говоря сега за едното значение и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далече, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.” Значи вие сте хора с къси крака, докато Истината иска да ходи с дълги крака. Така вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.” Че ако не можеш да идеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият Път е тесен и стръмен, той е Път на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша! ” Ако не можеш в действителност, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си! Това е философията на Живота. към беседата >>
- В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша!
Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далече, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.” Значи вие сте хора с къси крака, докато Истината иска да ходи с дълги крака. Така вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.” Че ако не можеш да идеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият Път е тесен и стръмен, той е Път на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша! ” Ако не можеш в действителност, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си! Това е философията на Живота. към беседата >>
4. Дух Господен, НБ , София, 20.10.1918г.,
- Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. (втори вариант)
Тѣ го наричатъ „голѣмъ баща.” Единъ день, когато всички възприемемъ идеята, че сме синове на Бога Живаго, ще бѫдемъ царе и свещеници на себе си. Христосъ иде да освободи човѣчеството отъ затворитѣ. Нехигиенични, опасни сѫ затворитѣ за човѣшката душа. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ. Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. към втори вариант >>
- Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават.
Христос иде да освободи човечеството от затворите. Нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черния връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините. Тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност, лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия. към беседата >>
6. Гърбавата жена, НБ , , 8.6.1919г.,
- Знаете ли колко храна е складирана във Витоша?
Един път писах на един мой приятел, който се готвеше да замине, следното нещо: „Твоята къща е вече разнебитена, тя е съставена от много ирационални числа, и ти трябва да заминеш, за да си доставиш хубави материали за построяване на новата си къща“. Гърбавата жена, върху която Христос положи ръцете си, веднага съблече старото си тяло, както се съблича змията и както гъсеницата се превръща в пеперуда. По същия закон и вие трябва да минете. Не стане ли някакъв коренен преврат, който да ви измени, вие не ще може да се ползвате от храната, която ви дава природата. В най-големите нещастия има най-изобилна храна. Знаете ли колко храна е складирана във Витоша? Ако би могла днес да се използва, би се нахранила цяла България. Но грешни сте, ще злоупотребите. Това нещо може да стане само в бъдеще, когато хората се подготвят да не злоупотребяват. Програмата за бъдещата култура е предвидена, определена е работата и за мъже, и за жени, и за деца. Тогава хората ще се познават отдалеч, ще ходят без шапки и ще работят само 2 часа на ден. към беседата >>
7. Двамата свидетели, НБ , София, 16.11.1919г.,
- Софиянците трябва по 4–5 пъти да възлизат на Витоша лятно време, да посетят всички водопади, да възлязат и на Мусала, и на Белмекен.
Богинята, която е слязла от небето, не прави престъпления. Също и сърцето, вашата вяра, тази богиня, която е слязла отгоре, не върши престъпления. Следователно, казвам на всички ви: Вярвайте в сърцето си, вярвайте в ума си, тогава ще дойдете във второто положение – ще повярвате в душата и духа си, след това в Бога и в Неговия Син. Само така вие ще придобиете истинска философия за разбиране великия закон на природата. Вие питате какво е вашето предназначение. Софиянците трябва по 4–5 пъти да възлизат на Витоша лятно време, да посетят всички водопади, да възлязат и на Мусала, и на Белмекен. „Обуща трябват, а те са скъпи“. Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината! А тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Трябва непременно да се изкачвате на високи места. Като казвам „изкачване на високо по планините“, употребявам един символ. към беседата >>
8. Силите в Природата, ИБ , БС , София, 19.2.1920г.,
- Ако имате време, някоя ясна вечер можем да направим една малка екскурзия до Витоша, за да ви покажа тези магнетични течения, които вървят в разни посоки.
Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други – по-плитко, трети излизат на повърхността, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята. В съответствие на тези течения корените се проектират надолу, а разклоненията на стеблото се проектират нагоре в разни посоки. Всяко течение долу в земята има съответно течение горе във въздуха. Тези течения вие не можете да ги схванете, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер можем да направим една малка екскурзия до Витоша, за да ви покажа тези магнетични течения, които вървят в разни посоки. към беседата >>
9. Труд и мъчение, ИБ , , 4.3.1920г.,
- Ако някой художник нарисува Витоша, мислите ли, че ще можете да я разберете, да си я представите точно, каквато е.
Някой прочете Библията 1–2 пъти, мисли, че е разбрал нещо. Има начини за четене, за разбиране на тази книга. За да разбереш тази книга, която е писана преди 2000 години, трябва да преживееш това, което тези писатели са писали. Не можеш да разбереш Давида, ако не минеш през неговия път. Не можеш да разбереш пророчеството на Исаия, ако не преживееш това, което той е преживял. Ако някой художник нарисува Витоша, мислите ли, че ще можете да я разберете, да си я представите точно, каквато е. Не, ти ще трябва да извървиш цяла Витоша, за да я разбереш, но от картината нищо не ще разбереш. Някой казва: „Аз имам понятие.“ Да, понятие всеки може да има, но онези живи идеи, които може да станат храна на нашия ум, се добиват само когато човек мине през тези местности. Следил съм как някои туристи, като пътуват, говорят за едно, за друго, но не и за природата. Вслушайте се в разговорите на тези, които отиват на разходка в Борисовата градина. Един следи за шапките на дамите, друг за роклите и т.н., а природата – на заден план. към беседата >>
- Не, ти ще трябва да извървиш цяла Витоша, за да я разбереш, но от картината нищо не ще разбереш.
Има начини за четене, за разбиране на тази книга. За да разбереш тази книга, която е писана преди 2000 години, трябва да преживееш това, което тези писатели са писали. Не можеш да разбереш Давида, ако не минеш през неговия път. Не можеш да разбереш пророчеството на Исаия, ако не преживееш това, което той е преживял. Ако някой художник нарисува Витоша, мислите ли, че ще можете да я разберете, да си я представите точно, каквато е. Не, ти ще трябва да извървиш цяла Витоша, за да я разбереш, но от картината нищо не ще разбереш. Някой казва: „Аз имам понятие.“ Да, понятие всеки може да има, но онези живи идеи, които може да станат храна на нашия ум, се добиват само когато човек мине през тези местности. Следил съм как някои туристи, като пътуват, говорят за едно, за друго, но не и за природата. Вслушайте се в разговорите на тези, които отиват на разходка в Борисовата градина. Един следи за шапките на дамите, друг за роклите и т.н., а природата – на заден план. Всички тези хора, които се разхождат, имат ли еднакви схващания? към беседата >>
10. Приятел и раб, НБ ИБ , , София, 25.4.1920г.,
- Качете се горе на Витоша, погледнете от там, ще видите една плоскост, от която всички философи ще ви се видят много дребнави.
Представете си, че всичко това се движи, какво подразбирате от него? Най-първото нещо, което ни предстои в живота, е да намерим тези две основни точки, с които любовта може да се прояви в плоскостта на двата свята. Ние живеем само в две измерения, а не в третото. Качете се горе на Витоша, погледнете от там, ще видите една плоскост, от която всички философи ще ви се видят много дребнави. Значи съвременните хора живеят в две измерения, а любовта иска широчина. А какво нещо е дълбочината? – Тя е истината. Следователно от първото движение на рабството към приятелството се образува плоскост и любовта се проявява. После идва движението на куба, проявяването на истината. към беседата >>
12. Път на мисълта, ИБ , Витоша, 25.5.1921г.,
- Ето, днес ние сме дошли на Витоша.
Всички мъже и жени, както от стария живот, така и от новия, се стремят към духовното. Как се постига то? Какво значи духовен живот? Аз желая да излезе някой от вас, да ми обясни, какво разбира под „духовен живот." Всяко нещо, за което човек говори, и което прави, трябва да го разбира. Ето, днес ние сме дошли на Витоша. Коя е подбудителната причина за това? Все има някаква причина, която ни е заставила да дойдем тук. Влизаш в една гостилница. Коя е подбудителната причина за това? Ще кажеш, че гладът те заставя да търсиш храна. към беседата >>
- Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е.
Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е. на добрата почва. Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата. Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. към беседата >>
- Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси.
Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси. Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат. Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен! " За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. към беседата >>
- Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух.
Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. към беседата >>
15. В дома на Отца, НБ , София, 5.3.1922г.,
- Ако ти са здрави краката, можеш да идеш на Витоша, да дишаш въздух, а брат ти ще седи в кафене Панах.
Вие като влезете в този Божествен свят, ще дишате само Любов, отвсякъде ще я възприемате и следователно тя ще бъде необходимост за живота ви. Тя е атмосферата там. Следователно всички хора еднакво можем да се ползваме от въздуха, и богатият има право, и бедният, там няма разлика. Някой казва: „Той е богат, Господ към него е по-добър, благословил го е“. И тебе е благословил Господ. Ако ти са здрави краката, можеш да идеш на Витоша, да дишаш въздух, а брат ти ще седи в кафене Панах. Кой е по-умен? Значи благото е дадено на всички хора еднакво. И ако вземем проста храна, и тя е изобилна за всички, и водата е дадена за всички. И тъй, ние седим и казваме: „Какви ще бъдат икономическите условия на света? “ Но икономическите условия зависят от Любовта, която хората имат. към беседата >>
16. Мястото на човека в природата, ООК , София, 11.5.1922г.,
- Да кажем такава една задача: да станете точно в 12 часа и от тук, от София, да идете до Витоша.
За да се прояви човек, непременно трябва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете с най-малките опити, с най-малките неща. Не правете големи опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити с малките неща. Задайте си една задача на ума. Да кажем такава една задача: да станете точно в 12 часа и от тук, от София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мъчнотиите, които може да ви се изпречат, какви могат да бъдат? Няма никакви мъчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пътя. Второ, че може да ви срещнат разбойници, може да има вълци, мечки. към беседата >>
- Е, какво струва сега да идете до Витоша?
А за да проявите вашата воля, ще започнете с най-малките опити, с най-малките неща. Не правете големи опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити с малките неща. Задайте си една задача на ума. Да кажем такава една задача: да станете точно в 12 часа и от тук, от София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мъчнотиите, които може да ви се изпречат, какви могат да бъдат? Няма никакви мъчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пътя. Второ, че може да ви срещнат разбойници, може да има вълци, мечки. Тия неща ще изпъкнат в ума ви. към беседата >>
- Няма никакви мъчнотии да идете до Витоша.
За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити с малките неща. Задайте си една задача на ума. Да кажем такава една задача: да станете точно в 12 часа и от тук, от София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мъчнотиите, които може да ви се изпречат, какви могат да бъдат? Няма никакви мъчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пътя. Второ, че може да ви срещнат разбойници, може да има вълци, мечки. Тия неща ще изпъкнат в ума ви. Вие след като решите ще излезете навънка, ще се върнете, ще кажете: „Ще ида при по-благоприятни условия, когато има месечина“. Отложите ли, вашата воля е слаба. към беседата >>
- Решили сте да идете до Витоша, но в туй време дойде някой и ви каже, какво е времето, и вие казвате: „Хайде, след един месец ще го направя“.
При месечина или без месечина, вие трябва да идете. Кажете ли, че ще направите и отложите, волята ви е слаба. Обидил ви е някой, нали? Дойде във вас едно желание, кажете тъй: „Аз ще се примиря с него“. Стори го. Решили сте да идете до Витоша, но в туй време дойде някой и ви каже, какво е времето, и вие казвате: „Хайде, след един месец ще го направя“. Мине един месец, два, три, четири, не отивате. Ако вие нямате достатъчно воля да се примирите, тогава как ще извършите Волята Божия и какъв ученик ще бъдете? Ама, най-първо, като влезете в една школа, ще ви дадат много големи изпити. На някои ще кажат тъй: „И баща си, и майка си ще напуснеш“. Ще каже някой: „То не е за сега“. към беседата >>
- Като станете някоя вечер в 12 часа, да идете горе на Витоша и да се върнете.
Тази задача седи в следното. Аз не ви я налагам. Тази задача може да я извършите само при абсолютна свобода и ако имате силно желание и Любов вътре във вас. Ще обмислите добре. До една година, то е само посторонно, но като една задача – от сега до една година да я извършите тази задача. Като станете някоя вечер в 12 часа, да идете горе на Витоша и да се върнете. Вие ще си изберете времето, когато искате: зимно време ли, през месец май ли, но да разберете задачата при пълно съзнание, с дълбоко убеждение. Само така ще я изпълните, а не да правите глупави опити. То е съзнателен опит, за да се ползувате. Ако го направите без съзнание, хич не отивайте. А ако има съзнание във вас, ще научите нещо. към беседата >>
- От София ще тръгнете в 12 ч., и ще се качите на Витоша, горе, на равнището, всеки сам, по отделно.
Само така ще я изпълните, а не да правите глупави опити. То е съзнателен опит, за да се ползувате. Ако го направите без съзнание, хич не отивайте. А ако има съзнание във вас, ще научите нещо. Аз няма да ви кажа какво. От София ще тръгнете в 12 ч., и ще се качите на Витоша, горе, на равнището, всеки сам, по отделно. Аз ви казвам: При абсолютна свобода. То ще зависи от абсолютната свобода на волята и по закона на Любовта, и при това с дълбоко убеждение, другояче няма да се ползувате. Да видим колко ще го извършите. Туй е един пробен изпит. В 12 ч. към беседата >>
- Един ученик, който не може сам да иде на Витоша, той и с учител не може да иде в центъра на земята.
Вие сами ще си решите въпроса, да го направите или не. То е само една задача, една от микроскопическите задачи. Аз ви задавам една задача, с която ви плаша, нали? Туй плашене, как мислите? Ами ако дойде един учител и ви заведе към центъра на земята? Един ученик, който не може сам да иде на Витоша, той и с учител не може да иде в центъра на земята. Онзи, който отива на Витоша сам, ако разбира, може да бъде с учител, но ако се пита защо да ида, то не се казва; като идеш, ще научиш. Работите някога не се казват. Защо? Я научиш, я не научиш. Може да научиш, може и да не научиш нищо, но все-таки ще научиш нещо. Едно нещо ще научиш – колко воля имаш. към беседата >>
- Онзи, който отива на Витоша сам, ако разбира, може да бъде с учител, но ако се пита защо да ида, то не се казва; като идеш, ще научиш.
То е само една задача, една от микроскопическите задачи. Аз ви задавам една задача, с която ви плаша, нали? Туй плашене, как мислите? Ами ако дойде един учител и ви заведе към центъра на земята? Един ученик, който не може сам да иде на Витоша, той и с учител не може да иде в центъра на земята. Онзи, който отива на Витоша сам, ако разбира, може да бъде с учител, но ако се пита защо да ида, то не се казва; като идеш, ще научиш. Работите някога не се казват. Защо? Я научиш, я не научиш. Може да научиш, може и да не научиш нищо, но все-таки ще научиш нещо. Едно нещо ще научиш – колко воля имаш. Ако на всяка стъпка сърцето ти трепне, като се върнеш, ще имаш една реална опитност до къде можеш да вървиш. към беседата >>
- Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. (втори вариант)
Каква е задачата на човека в природата? – Да се прояви, да израсте, да цъфне, да завърже и да узрее, да даде малък, Божествен плод. За да се прояви, той трябва да има воля. Волята се проявява чрез малки опити, а не чрез големи. Например, като си легнете към 9–10 часа вечерта, сложете в ума си мисълта да станете в 12 часа. Като добиете този навик, направете опит да тръгнете за Витоша в 12 ч. през нощта. Щом решите да направите тази екскурзия, веднага ще се явят противодействия: че вън е тъмно, може да ви срещнат апаши, вълци или мечки. Вие започвате да се колебаете и отлагате за друг ден. Ако отложите решението си, волята ви е слаба. Какъв ученик е този, който постоянно отлага? към втори вариант >>
- Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. (втори вариант)
Сега ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля. Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов. Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме. Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам на Витоша, нощем. Ще стане в 12 ч. по полунощ и без да казва на някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка. Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление, и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо. Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате. Ще се качите на планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева на слънцето. към втори вариант >>
17. Необятната любов, ООК , София, 18.5.1922г.,
- Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй?
Защото ако сега ви дам най-тежкия опит, едва ли ще останат от вас 10 души. Аз ще ви кажа, ще бъда откровен. На вас, учениците, които сте тук, ако ви кажа: 3⁄4 от богатството си още тази вечер ще дадете за братството, ще го внесете още сега, вие ще кажете тъй: „Ще си помислим малко“. И веднага ще помислите дали Господ е казал тъй или тук се крие някоя друга работа. Не, не, 3⁄4 от богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй? “ Знайте, че и туй ще дойде. Сега този изпит е нищо, той е цвете, има още по-тежък, него няма да ви кажа. Да знаете, че ще се изпитате, през сито ще минете. Изпити ще дойдат, ще видим сега кой ще издържи докрай, кой не ще се усъмни. Вие казвате, че Любов имате, и аз ще опитам вашата Любов. към беседата >>
18. По пътя, ООК , Витоша, 26.5.1922г.,
- Както тогава, казах ви: в течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да ви не знае, само на мене ще обадите.
В нашата школа, когато аз ви казвам за някой излет, ние отваряме ключовете, и тогава вие сте във връзка с невидимия свят. Например, аз дадох на сестрите една задача, но вие никога не сте изпълнили едно мое разпореждане, както трябва. Както тогава, казах ви: в течение на една година всички ще отидете на Витоша, но абсолютно никой да ви не знае, само на мене ще обадите. Аз не ви казах да идете и да разправяте, та целият град да ви знае. Следователно, вие трябваше да чакате, да свършите изпита, и тогава да разправяте, но докато не се свърши изпита, ще мълчите. И вследствие на това се родиха някои инциденти, които не бяха желателни. Та, когато ви се даде нещо, искам от вас, туй разпореждане да го изпълните тъй, без никакво изопачаване. казано 12 часа – 12 часа. към беседата >>
- Като излезете на Витоша, колко ще ви се представят, че ви вардят, пък ще ви се стори някоя мечка, вълк, ще ви се превърне сърцето.
Може повторно да се извърши, но н нова форма ще го изпълните. Сега, този изпит ще бъде малко по-труден, но той ще донесе по-добри резултати. От тези изпити, които ви давам, страхът ще изчезне от сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И после, като излизате в тъмна нощ, тонират се очите, зрението се тонира; при това, всеки един косъм се натегне, умът ви живее навсякъде в тялото. То е хубаво. Като излезете на Витоша, колко ще ви се представят, че ви вардят, пък ще ви се стори някоя мечка, вълк, ще ви се превърне сърцето. Аз зная на някои 20 пъти сърцето им се е превърнало. И всеки, който чуе в града, че вие сте излезли в тъмна нощ до Витоша, ще каже: „Той е безумен, да излага една жена или един човек“. Затуй казвам, че светът не трябва да знае. Дали мъжът или жената ще идат, затуй трябва да се мълчи. Пък като се опита, тогава на опит ще се говори. към беседата >>
- И всеки, който чуе в града, че вие сте излезли в тъмна нощ до Витоша, ще каже: „Той е безумен, да излага една жена или един човек“.
От тези изпити, които ви давам, страхът ще изчезне от сърцата ви, ще се научите да уповавате на Господа. И после, като излизате в тъмна нощ, тонират се очите, зрението се тонира; при това, всеки един косъм се натегне, умът ви живее навсякъде в тялото. То е хубаво. Като излезете на Витоша, колко ще ви се представят, че ви вардят, пък ще ви се стори някоя мечка, вълк, ще ви се превърне сърцето. Аз зная на някои 20 пъти сърцето им се е превърнало. И всеки, който чуе в града, че вие сте излезли в тъмна нощ до Витоша, ще каже: „Той е безумен, да излага една жена или един човек“. Затуй казвам, че светът не трябва да знае. Дали мъжът или жената ще идат, затуй трябва да се мълчи. Пък като се опита, тогава на опит ще се говори. Ще имаме доста опити. Ония братя, които нямат възможност да изпълнят задачата, ще им създадем условия, ама да имат любов. към беседата >>
- Велика задача е да отиде човек на Витоша нощем, когато всички хора спят. (втори вариант)
Когато ви се дават задачи, вие трябва да ги изпълнявате точно, без коментари. Задачата, която ви дадох миналия път, е почти свършена. Тя беше със срок за една година, а вие я свършихте за две седмици и с това прибързахте много. Трябва да знаете, че всяка задача, която се дава в школата, свързва учениците със силите на разумната природа и те се ползват от нея. Колкото по-правилно е решена задачата, толкова по-голяма полза извлича ученикът. Велика задача е да отиде човек на Витоша нощем, когато всички хора спят. Той влиза в общение с Бога и придобива нещо. Ако нощта е тъмна, бурна, той уповава изключително на Бога и на себе си. Само така той може да се съсредоточи, да мисли право. Който избира лунна нощ, той уповава на светлината. Човек познава Бога и се свързва с Него само в трудни, тежки условия, когато е сам, изоставен от всички, без никаква външна помощ. към втори вариант >>
19. Връзки на знанието, МОК , София, 31.5.1922г.,
- Ще ви дам една задача тъй, както ходихте на Витоша, да видим как ще я разрешите.
А върху тази любов, когато дойдем, ако имаме условия, ще ви задам една задача, да видим как ще извършите тази задача, която трябва да изпълните. – Защо любя и защо ме любят. Ще ви дам една задача тъй, както ходихте на Витоша, да видим как ще я разрешите. Ще я изпълните не само на книга, без книга ще бъде тогава. Но сега вие не знаете задачата как ще се създаде. Тайна ще бъде. Щом намерим най-добрите условия, тогава ще видим тази задача в какво седи. Вие ще се спрете сега върху туй, ще кажете: това са разсъждения много важни. към беседата >>
20. Окултна хигиена / Природна хигиена, ООК , София, 8.6.1922г.,
- – тамъ на Витоша! (втори вариант)
Е, хубаво, но ако идатъ в кабарето, че въ тази мома влѣзатъ тия образи, тия кѫлчания, които ставатъ въ нея, тия образи може постепенно да завладѣятъ ума ѝ. Питамъ тогава: кѫдѣ ще иде окултизмътъ? Ако прѣзъ цѣлия день, два, три все ти минаватъ тия образи, питамъ: каква полза ще придобиешъ. Не ви трѣбватъ кабарета! Кабаре? – тамъ на Витоша! Кабаре, какъ се казва онзи курорть – Чамъ Курия. Който иска кабаре, нека иде въ нѣкоя болница, въ нѣкоя църква, нѣкой храмъ. Но кабарета, дѣто има турски кючеци, жени съ дайрета… Кабаре, то е само за великитѣ духове, които могатъ да издържатъ, но слабитѣ не ги завождайте. Пазете нѣкого, на единъ човѣкъ силно впечатлителенъ може по нѣкой пѫть по малко да му въздѣйствувате. Сега, насъ ни привеждатъ и други доказателства, че нѣкой пѫть нѣкой пияница може да бѫде много по-добъръ християнинъ, отколкото единъ праведенъ. към втори вариант >>
- – там на Витоша!
Е, хубаво, но ако идат в кабарето, че в тази мома влязат тия образи, тия кълчения, които стават в нея, тия образи може постепенно да завладеят ума ѝ. Питам тогава: къде ще иде окултизмът? Ако през целия ден, два,три все ти минават тия образи, питам: каква полза ще придобиеш. Не ви трябват кабарета! Кабаре? – там на Витоша! Кабаре, как се казва онзи курорт – Чам Кория. Който иска кабаре, нека иде в някоя болница, в някоя църква, някой храм. Но кабарета, дето има турски кючеци, жени с дайрета… Кабаре, то е само за великите духове, които могат да издържат, но слабите не ги завождайте. Пазете някого, на един човек силно впечатлен може по някой път по малко да му въздействувате. Сега, нас ни привеждат и други доказателства, че някой път някой пияница може да бъде много по-добър християнин, отколкото един праведен. към беседата >>
21. Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922г.,
- На Витоша тук преди няколко дена идват два вола, седнаха и единият почна да лиже другия, да го очисти, и той си дава страната хубаво да го очисти.
“ – Няма друг начин. Няма ли друг лесен начин? “ – Лесният начин е такъв, когато ти излезеш на разходка, то е едно благо за тебе. Даже когато човек държи с най-простите хора, то е едно благо, една привилегия. Ако знаеш как да постъпваш, много велики работи, /ще работи/ ще научиш. На Витоша тук преди няколко дена идват два вола, седнаха и единият почна да лиже другия, да го очисти, и той си дава страната хубаво да го очисти. Казвам на тези, които бяха там: Какъв отличен пример. Тъй го оглади с езика си отгоре, отпред, от двете страни и онзи седи, мирува. Какъв отличен пример е това! Кой от вас би очистил лицето на брата си? Вие ще кажете: „Иди се измий там на чешмата“, но никому няма да дойде на ума да вземе вода и да кажете: „Дай аз ще ти полея, а ти се умий“. към беседата >>
22. Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина, ООК , София, 7.7.1922г.,
- Щяхме да излезнем на Витоша, да духнем веднъж, и в една секунда щяхме да минем месечината и от горе в 5 минути щяхме да бъдем на слънцето.
Ако вие действително разбирахте Божията мъдрост, щяхте да имате вечна хармония, т. е. знание щяхте да имате,щяхте да бъдете силни, щяхте да разберете истината в нейната пълнота, щяхте да имате вечната свобода – великия простор на живота, и тогава нямаше да се намирате в тъмно, нямаше в такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но ние щяхме да пътуваме с една необикновена бързина. Знаете ли с каква бързина щяхме да пътуваме? Най-малко с бързина от 50,000 километра в секунда. И какво щяхме да направим? Щяхме да излезнем на Витоша, да духнем веднъж, и в една секунда щяхме да минем месечината и от горе в 5 минути щяхме да бъдем на слънцето. Ще се спрем на първата станция там ще ни посрещнат, ще бъдем на гости 3–4 дена, понеже там са културни, ще ни разведат, ще видим техните училища, заседания, ще правим своите бележки и след туй ще тръгнем към АЛФАЦЕНТОРИС, следующата станция. Сега вие казвате: Колко е приятно такова пътешествие! Ее, приятно е разбира се. Има мисли вътре в него. Тия пътешествия ги правят напредналите ученици на окултната школа. към беседата >>
23. Превръщане на енергиите, ООК , София, 4.8.1922г.,
- Тя направи своя опит до Витоша, ни като се връщала за Драгалевци, допива ѝ се вода.
Ето, аз ще ви приведа един случай, който ми разказваше една сестра. Тя направи своя опит до Витоша, ни като се връщала за Драгалевци, допива ѝ се вода. Доближава до чешмата, иска да пийне само 2–3 глътки, за да накваси гърлото си, но нещо много определено от вътре ѝ казва: „Не пий, върви си по пътя“. Тя разбира гласа, но си мисли: Само 2–3 глътки! Спира до чешмата, няма с какво да пие, вижда едно младо момиче, че си налива стомните. Помолва го тя да пие от нейните стомни и селянчето ѝ разрешава. Дига стомната към устата си, но не успява нито една глътка да пийне, когато изтървава стомната от ръката си и я счупва. към беседата >>
24. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки, ИБ , В.Търново, 17.8.1922г.,
- Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни.
Има мнозина, които са се спрели, се отбили от пътя, казват: "Слушай, не ходи по този път, спрете се при нас. Ние ходихме по този път, нищо няма! " При много хора няма да се спирате, няма да се вслушвате, вие ще вървите напред, няма да давате ухо на никого. Ще кажете: "Този път аз го зная, по него ще вървя! " И пак ще ви приведа пример, аз съм казал и друг път. Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни. В краен случай ще бръкнеш в джоба си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой. Казах им да си вземат малко хляб. И ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите друга помощ, сами ще намерите пътя си. Онези, които постъпиха така, добре излезе, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, малко неприятности имаха. Мълчание трябва. към беседата >>
25. Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Извеждам повече от двеста души на Витоша, в най-големия сняг, и се качваме на 1500-1600 м височина.
И трябва да чакате – тъй не може, за една година само. За да може да се изкара такова поколение, на мене ми трябват поне двадесет години още. Ако опитите са прави и дадат резултати, тогава вие ще трябва да приемете този принцип на Природата. Това не са неща, които са създадени изкуствено. Аз в София правих други опити. Извеждам повече от двеста души на Витоша, в най-големия сняг, и се качваме на 1500-1600 м височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява. Направихме един, два, три опита: искам да покажа на тия ученици, че в Природата има известни закони, които трябва да се знаят. Мога да ви ги кажа и на вас, но ще ми дадете честна дума, че няма да злоупотребите. Честен човек, казват, бил клисарят, а парите от църквата липсвали! Честен човек ли? към беседата >>
26. Съвършеният мъж, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Аз преди година и по-рано на братята в София, на мъже и жени, казвах често: „Представете си, че някоя нощ отидете самички на Витоша!
Сега за всички ония братя, които са готови, ние мислим да основем Школа: да се занимавате, да работите и физически, и духовно, и умствено, да се развивате. В тази Школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате. Какви са тези задачи? Аз преди година и по-рано на братята в София, на мъже и жени, казвах често: „Представете си, че някоя нощ отидете самички на Витоша! “ Те казаха: „Учителю, ти не знаеш ли общественото мнение, какво ще стане? Сама жена може ли да отиде на Витоша? Нашето дело може да се компрометира.“ – Няма нищо, аз тъй само казах, само тъй питам. Някой път пак ги запитвам. Една вечер, на едно събрание с повече от двеста-триста души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици – посред нощ, в 12 ч. към беседата >>
- Сама жена може ли да отиде на Витоша?
Сега за всички ония братя, които са готови, ние мислим да основем Школа: да се занимавате, да работите и физически, и духовно, и умствено, да се развивате. В тази Школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате. Какви са тези задачи? Аз преди година и по-рано на братята в София, на мъже и жени, казвах често: „Представете си, че някоя нощ отидете самички на Витоша! “ Те казаха: „Учителю, ти не знаеш ли общественото мнение, какво ще стане? Сама жена може ли да отиде на Витоша? Нашето дело може да се компрометира.“ – Няма нищо, аз тъй само казах, само тъй питам. Някой път пак ги запитвам. Една вечер, на едно събрание с повече от двеста-триста души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици – посред нощ, в 12 ч. точно, ще тръгнете от дома си и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пътя и ще се върнете. към беседата >>
- точно, ще тръгнете от дома си и всеки сам ще отиде на Витоша.
“ Те казаха: „Учителю, ти не знаеш ли общественото мнение, какво ще стане? Сама жена може ли да отиде на Витоша? Нашето дело може да се компрометира.“ – Няма нищо, аз тъй само казах, само тъй питам. Някой път пак ги запитвам. Една вечер, на едно събрание с повече от двеста-триста души, казвам: от тази вечер давам един изпит на всички ученици – посред нощ, в 12 ч. точно, ще тръгнете от дома си и всеки сам ще отиде на Витоша. Сами ще си намерите пътя и ще се върнете. Те ме гледат тъй – дали работата е сериозна. Сериозна е, ще се опитате. Казвам: за една година време ще изпълните тази задача. Който има Любов, решението на задачата ще бъде сполучливо. към беседата >>
27. Правила и мерки за избягване на всички погрешки, СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте.
Сега, всички слабости се дължат все на такива „прави пътища“. Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма“. При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя“. И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си“. Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности. Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. към беседата >>
28. Влиянието на електричеството, ООК , София, 29.10.1922г.,
- Само че това няма да го аргументирам тук, но горе на Витоша или на Чамкория, или ще отидем в Сливен на Сините камъни, там ще го докажем.
„Да“ – ще каже жената, която не знае причината. Не, не, разбиране трябва. Тук има известни естествени причини. Трябва да разбирате най-първо естествените причини, които подбуждат хората да минават от едно място, а не от друго. Сега, ако в туй се съмнявате, аз мога да ви го докажа в 5 минути отгоре, че туй е вярно. Само че това няма да го аргументирам тук, но горе на Витоша или на Чамкория, или ще отидем в Сливен на Сините камъни, там ще го докажем. На Сините камъни изведохме 150 души, от тях около 10–20 души се разболяха, като се качихме горе на равнището. Една госпожа казва: „Аз оттук не се мърдам, ако река да се помръдна, ще стане разрив на сърцето ми и ще умра без време“. Пък понеже ние искахме да идем на друго място, казвам: „Оттук още половин километър не може ли да ходиш? Там ще те оставим, на това място ще оставим при тебе някой да те пази, пък ние ще тръгнем по-нататък“. Вдигнахме ние самовара за топла вода, носеха го на ръце и вървяха напред. към беседата >>
29. Лама савахтани, НБ , София, 26.11.1922г.,
- Аз пък съм прост овчар, който паса овцете си и дишам чистия въздух на Витоша.
Какъв въздух дишат онези, които по цели дни прекарват по кафенетата, дето всички пушат и пият? Какво ще занесат тези хора на своята жена и деца? – Дим, пушек – нищо повече. И това са все видни господа. Те решават важни въпроси в пушека, в дима на цигарите. Аз пък съм прост овчар, който паса овцете си и дишам чистия въздух на Витоша. Ако ме сравните с един от господата в кафенетата, ще намерите ли разлика? Ще намерите, разбира се. Аз съм весел, бодър, с бистър ум, животът има смисъл за мене. Онзи от кафенето ще каже: Има една особена философия, която разрешава всички въпроси. Каква е тази философия? към беседата >>
- Някой може да приеме любовта в кафенето, но аз ще се кача на Витоша, там да я приема.
Без любов няма живот. Тя е толкова необходима за нас, колкото ни са необходими храната, водата, въздухът и светлината. Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за любовта, искам да ви дам правилен начин за нейното възприемане. Някой може да приеме любовта в кафенето, но аз ще се кача на Витоша, там да я приема. Аз се съмнявам в това, че любовта може да дойде в кафенето и оттам да я приемете. Не само, че се съмнявам, но зная положително, че Божията Любов никога не посещава опушени, димящи места. Ако искаш да приемеш любовта, ще се качиш на Витоша, там ще я чакаш. С други думи казано: Единственото място, дето влиза Божията Любов, е чистото човешко сърце. Когато очистите сърцето си, Божията Любов ще ви посети. към беседата >>
- Ако искаш да приемеш любовта, ще се качиш на Витоша, там ще я чакаш.
Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за любовта, искам да ви дам правилен начин за нейното възприемане. Някой може да приеме любовта в кафенето, но аз ще се кача на Витоша, там да я приема. Аз се съмнявам в това, че любовта може да дойде в кафенето и оттам да я приемете. Не само, че се съмнявам, но зная положително, че Божията Любов никога не посещава опушени, димящи места. Ако искаш да приемеш любовта, ще се качиш на Витоша, там ще я чакаш. С други думи казано: Единственото място, дето влиза Божията Любов, е чистото човешко сърце. Когато очистите сърцето си, Божията Любов ще ви посети. Докато сърцето ви е нечисто, Любовта не може да ви посети. Колкото и да викате към Бога, Той ще ви каже: Едно място има за мене – чистото човешко сърце. Очистете сърцето си, и аз ще ви посетя. към беседата >>
- Този Духъ ще ми каже: „Ти всѣки день, въ продължение на три месѣца отъ днесъ ще ходишъ на разходка на Витоша, ще се качвашъ тъй, на височина до 1,500 м.“ Слѣдъ 3 месѣца ще имашъ подобрение 75%, слѣдъ 1 год.
Коя мѫдрость? – Която дава знания, но знания, не както сегашнитѣ. Азъ съмъ боленъ, охтикясълъ съмъ, въ втория периодъ на охтиката съмъ. Лѣкарьтъ може да каже, че съ мене всичко е свършено. Азъ се взимамъ за тази мѫдрость и казвамъ: „На тебѣ ще се уповая“. Този Духъ ще ми каже: „Ти всѣки день, въ продължение на три месѣца отъ днесъ ще ходишъ на разходка на Витоша, ще се качвашъ тъй, на височина до 1,500 м.“ Слѣдъ 3 месѣца ще имашъ подобрение 75%, слѣдъ 1 год. ще имашъ подобрение 85%, а слѣдъ нѣколко години ти ще бѫдешъ съвършено здравъ. Като се качвашъ, ще благодаришъ на Бога, и всѣки день ще правишъ разходкитѣ си, но не лятно врѣме, а прѣзъ зимата, въ снѣгъ до колене. Ще си взѣмешъ една манерка съ гореща вода, и ще опиташъ Духа, можешъ ли да се лѣкувашъ или не. Можешъ ли да се излѣкувашъ, това е живъ опитъ за тебе, това е знание. Слѣдъ като направишъ този опитъ, ще кажешъ: „Зная, че въ свѣта има една разумна сила, която помага въ всички случаи, дѣто нѣма никаква човѣшка помощь“. към беседата >>
32. Съмнение и воля, ООК , София, 11.2.1923г.,
- “ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния.
Сега за пример вие седите и казвате: „Какво трябва да направим? “ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния. Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати. Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. към беседата >>
- Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока.
Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. към беседата >>
33. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- Като отиваме на Витоша, срещат ни хора и ни питат: Да се молите ли отивате? (втори вариант)
Каквито мъчнотии да имате, ще ги разрешавате разумно. Грейте се на Божието слънце, да ви озари Неговата светлина. Когото е озарила тази светлина, направила го е добър, умен и справедлив. Това не значи, че той само се моли. Неговият живот, сам по себе си, е молитва. Като отиваме на Витоша, срещат ни хора и ни питат: Да се молите ли отивате? Отиваме да дишаме чист въздух. Чудни са хората! Като гледат, че си вдигаме ръцете нагоре, те мислят, че се молим. Аз вдигам ръцете си, като правя упражнения; вдигам ръцете си и когато късам плодове. Не мислете, че когато вдигам ръце, все на Бога се моля. към втори вариант >>
- Нѣкой пѫть отиваме на Витоша, който ни срещатъ запитватъ ни: Да се молите ли отивате?
Какъ ще се грѣемъ въ нашия съврѣмененъ животъ? Ако ние сме въ връзка съ този живия, великия Господь, ние нѣма да страдаме отъ неврастения; каквито мѫчнотии и да имаме, всѣкога ще се разрѣшатъ добре, по единъ разуменъ начинъ. Азъ не казвамъ, че този Господь е като обикновенитѣ хора. Онзи, когото тази свѣтлина е озарила, този човѣкъ е много благороденъ, той е толкова скроменъ, толкова уменъ. Не мислете, че този човѣкъ все молитви ще прави, все на Бога ще се моли. Нѣкой пѫть отиваме на Витоша, който ни срещатъ запитватъ ни: Да се молите ли отивате? – Да дишаме чистъ въздухъ. Чудни сѫ хората! Ами че азъ си дигамъ рѫцѣтѣ не само когато се моля. Може да си правя упражнение, може да си късамъ круши. Не мислете, че когато си дигнемъ рѫцѣтѣ, все Господа търсимъ. към беседата >>
34. Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта, ООК , София, 19.2.1923г.,
- Нека кажат тези, които бяха на Витоша, как почувстваха тия енергии, които идват отгоре.
Сега моята задача беше в миналата екскурзия да направим един опит. Аз искам да ви покаже една малка част от тази вълна, която сега минава през България, как ще я опитате. Кое число беше в петък? – Шестнадесети февруари. Нека кажат тези, които бяха на Витоша, как почувстваха тия енергии, които идват отгоре. Беше толкова топло, като пролет, разбирате ли? Като седиш на снега, като че на трева седиш, като лятно време. И туй е само една малка част от тази съзнателна жизнена енергия, която настъпва. А иде една вълна още по-голяма. И бих желал вие всички да сте готови, че като дойде тя, да засегне не само вашето тяло, но да засегне и сърцето ви, и вашия ум, и душата ви. към беседата >>
35. Педагогическа лекция, МОК , София, 7.3.1923г.,
- Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша! (втори вариант)
Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха. Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният? Не яде. Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява. Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша! " Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде! " „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва. Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака. към втори вариант >>
- За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч.
Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на Природата. Оттам и животът на човека е толкова по-съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит: сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 мин. и 5 сек. Който закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си всеки може предварително да знае какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си. към беседата >>
37. Окултна медицина, ООК , София, 15.4.1923г.,
- После, като идем на Витоша, ще сложите по 20 килограма на гърба си, че като излезете горе, всички ще се изпотите, но трябва един слънчев ден, когато няма вятър.
После за тия, кашличавите, ще направим една специална екскурзия. Ама слушайте, на всички кашличави казвам: по две ризи ще носите. После, като идем на Витоша, ще сложите по 20 килограма на гърба си, че като излезете горе, всички ще се изпотите, но трябва един слънчев ден, когато няма вятър. Ще си носим двата чайника, че като идем, всеки ще изпие 2–3–4 чаши топла вода. Всеки ще носи чайниците, ще се редувате. към беседата >>
38. Работа на окултните сили, ООК , София, 29.4.1923г.,
- Ние отиваме в Природата, на Витоша.
Сега ще спазвате един закон: в екскурзиите важи концентрирането на мисълта. Ние отиваме в Природата, на Витоша. Като влезем в Природата, нашата мисъл е концентрирана, ние можем да използваме енергиите на Природата, те всякога може да се привличат. Тия енергии са във възходяща степен. Разбира се, може да има известни дисонанси, но с тях ще се борите, те са потребни, обаче вие сами не си създавайте изкуствени мъчнотии. Ако Природата създаде дисонанси, то е друг въпрос. От тия мъчнотии не се плашете, но вие сами не създавайте дисонанси. към беседата >>
39. Правилно разпределение на енергиите, ООК , София, 13.5.1923г.,
- Ако почнеш да играеш всред София, ще минеш за ексцентричен, но иди на Витоша или нейде из Борисовата градина, далеч от хората, и там си подекламирай, поскачай, поиграй, помахай с ръце и ще се върнеш обновен.
– Вие с това спирате мисълта си, а като не знаете как да възприемете тази енергия и как да я препратите към тялото си, във вас става едно подпушване. Вие се концентрирате, концентрирате, подпушвате вашите чувства, спирате тази набрала се енергия и ставате ексцентрични. После започвате да скачате, да играете, да лудувате, явява се истерия. Природата не обича да я възпирате. Затуй усетиш ли изблик на някаква енергия, излез всред Природата, играй, скачай там. Ако почнеш да играеш всред София, ще минеш за ексцентричен, но иди на Витоша или нейде из Борисовата градина, далеч от хората, и там си подекламирай, поскачай, поиграй, помахай с ръце и ще се върнеш обновен. А сега ние се страхуваме, като войници сме, срам ни е какво ще кажат хората и въздържаме мисълта и чувствата си, ставаме ексцентрични. По такъв начин страхът взима надмощие. Вследствие на това в Америка има следните случаи: на някой религиозен човек му дадат възможност да поговори уж само 5 минути, а той, като започне, че половин час, че 1 час, че 2, 3, 5 часа, отпуснал енергията, че не спира. Такъв бил евангелистът Муди. Той като започвал да говори, трябвало да му се каже: „Спри, стига вече, не искаме да те слушаме“ – той все продължавал. към беседата >>
40. Абсолютно най-малката величина, ИБ ,БР , София, 10.9.1923г.,
- Може да ходим на Витоша, може и на Мусала.
Слоновете трябваше да си вдигнат опашките, да минат през паяжината и да си вървят по пътя. В този въпрос сега се издава слабата ви страна. Не разчитайте на хората! Най-напред мислете, где трябва да се направи съборът, независимо от тях. Че ходим именно в Търново, това е едно случайно явление. Може да ходим на Витоша, може и на Мусала. "Земята и небето може да преминат, но една рязка от Божия закон не може да премине." Никой няма, дето да се е противил досега, и да не е бил тъпкан. Ще изучавате духовната наука. В духовната наука, при развиване на силите, има една опасност. Тя се крие в следното: неизхождане от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. към беседата >>
41. Мъртвите и живите линии, ООК , София, 8.1.1924г.,
- Ами знаете ли колко е хубаво при Бога, там, на Витоша, горе!
Следователно дойде ли вечерта – с Бога. Дойде ли денят – с хората. Вие още не сте научили това изкуство. Вечерно време, когато дойде да живеете с Бога, какво правите? – Всички се криете вкъщи. Ами знаете ли колко е хубаво при Бога, там, на Витоша, горе! И например, ако аз бих ви задал една такава задача – в тези големи студове да идете на Витоша, вие ще кажете: „Учителю, извини ни, но друг път ще отидем, защото сега не ще можем да се върнем.“ Пък и аз, като зная вашето разположение, никога няма да ви пратя по това време. И аз съм практичен – не ви давам такава задача, защото ще трябва да ви нося на ръце от Витоша надолу. към беседата >>
- И например, ако аз бих ви задал една такава задача – в тези големи студове да идете на Витоша, вие ще кажете: „Учителю, извини ни, но друг път ще отидем, защото сега не ще можем да се върнем.“ Пък и аз, като зная вашето разположение, никога няма да ви пратя по това време.
Дойде ли денят – с хората. Вие още не сте научили това изкуство. Вечерно време, когато дойде да живеете с Бога, какво правите? – Всички се криете вкъщи. Ами знаете ли колко е хубаво при Бога, там, на Витоша, горе! И например, ако аз бих ви задал една такава задача – в тези големи студове да идете на Витоша, вие ще кажете: „Учителю, извини ни, но друг път ще отидем, защото сега не ще можем да се върнем.“ Пък и аз, като зная вашето разположение, никога няма да ви пратя по това време. И аз съм практичен – не ви давам такава задача, защото ще трябва да ви нося на ръце от Витоша надолу. към беседата >>
- И аз съм практичен – не ви давам такава задача, защото ще трябва да ви нося на ръце от Витоша надолу.
Вие още не сте научили това изкуство. Вечерно време, когато дойде да живеете с Бога, какво правите? – Всички се криете вкъщи. Ами знаете ли колко е хубаво при Бога, там, на Витоша, горе! И например, ако аз бих ви задал една такава задача – в тези големи студове да идете на Витоша, вие ще кажете: „Учителю, извини ни, но друг път ще отидем, защото сега не ще можем да се върнем.“ Пък и аз, като зная вашето разположение, никога няма да ви пратя по това време. И аз съм практичен – не ви давам такава задача, защото ще трябва да ви нося на ръце от Витоша надолу. към беседата >>
42. Придобивки на съзнанието, МОК , София, 20.1.1924г.,
- Отива една вечер сам на Витоша и казва на дявола: Ела сега да се поборим с тебе!
Ще те избави, но кога? – Когато ти правилно си свързан с природата. В това отношение, онези хора, които не вярват в Бога, които са профани в тази работа, но изпълняват този велик закон, имат по-добри резултати, отколкото верующите. Често религиозните хора, като станат много чувствителни, се намират пред една опасност, а именно: те добиват за себе си едно особено мнение, стават особени хора. Срещнах един път един млад евангелист, който, като дошъл до състоянието на „новораждане“, толкова се въодушевил, че започна да се мисли за всесилен, че никой не може да излезе насреща му и т.н. Отива една вечер сам на Витоша и казва на дявола: Ела сега да се поборим с тебе! Аз мога вече да те бия, няма да ти отстъпя. Обаче, казва той, не се минаха и две години и дяволът ме би. към беседата >>
43. Движение на енергиите. Закон за поляризиране, МОК , София, 16.3.1924г.,
- Неразположен си духом, иди до Витоша, постой там 4–5 часа и се върни!
Щом обаче се появи дисхармония в човека, тия линии се начупват ситно, на прах като ръжда, и тогава се зараждат разните болести. Някой път тия линии се начупват в гърдите – заражда се охтика; някой път в мозъка – мръдва дъската на човека; някой път в сърцето – получава се удар и т.н. Затова на човека трябва да се създадат големи мъчнотии, за да може този скреж, тази ръждива кора да се разсипе. Затова именно идат големите страдания в света. Като се разчупи това яйце, пак ще дойде светлината в съзнанието на човека и той ще се намери в своето нормално състояние. Неразположен си духом, иди до Витоша, постой там 4–5 часа и се върни! Твоето състояние веднага ще се превърне. Ти ще се поляризираш във възходяща степен и ще започнеш да мислиш, че можеш да направиш всичко. Да, ти можеш да направиш всичко това, което е в твоята власт. към беседата >>
- Можете ли вие например математически да определите коя посока ще вземе един вол, като тръгне от София за паша на Витоша.
Следователно силата, която е заставила човека да се движи, е отгоре. Изминатият път АВ може да е път на един вол, може да е път и на един човек, но резултатите ще се различават. Ако величината А е един вол, който е дошъл до В, той през цялото лято само ще пасе и за нищо няма да мисли. Ако пък е един човек, който слиза на Земята, процесът на движението за него ще е по-сложен. Туй движение по посока АВ представлява задачи за решение от висшата математика на живота. Можете ли вие например математически да определите коя посока ще вземе един вол, като тръгне от София за паша на Витоша. Той все ще вземе една посока, но откъде ще тръгне: дали от южната, източната, западната или северната страна? Освен това можете ли да определите математически где ще спре? – Може. Онези, които разбират законите и правилата за решението на тия задачи, ще могат да ги решат. Също така математически може да се определи кога ще се роди някой човек на Земята, какво е способен да извърши и какво ще извърши. към беседата >>
- на Витоша, и там да живее.
Трябва да знаете, че следващото ви положение зависи от сегашното. Същият закон ще имате и тогава. Представете си, че величината А, волът, няма храна в София. Какво трябва да прави? Той трябва да се прероди в В, т. е. на Витоша, и там да живее. Той живее в София, но слама няма, сено няма – трябва да излезе вън от София. Ако този вол каже: „Аз не мога да напусна София, ще остана да живея в нея, София е отличен град“, какво ще стане с него? – Краката му ще почнат да се преплитат. Той непременно ще трябва да излезе на паша по Витоша – В, за да си събере оттам енергия, та като се върне в София, да бъде оправен и да може да използва живота. Ако вие, които сте дошли в условията В, както вола, не пасете, няма да можете да се развивате правилно. към беседата >>
- Той непременно ще трябва да излезе на паша по Витоша – В, за да си събере оттам енергия, та като се върне в София, да бъде оправен и да може да използва живота.
Той трябва да се прероди в В, т. е. на Витоша, и там да живее. Той живее в София, но слама няма, сено няма – трябва да излезе вън от София. Ако този вол каже: „Аз не мога да напусна София, ще остана да живея в нея, София е отличен град“, какво ще стане с него? – Краката му ще почнат да се преплитат. Той непременно ще трябва да излезе на паша по Витоша – В, за да си събере оттам енергия, та като се върне в София, да бъде оправен и да може да използва живота. Ако вие, които сте дошли в условията В, както вола, не пасете, няма да можете да се развивате правилно. към беседата >>
- Някой казва: „Ходих на Витоша.“ Ами намери ли онази, малката игла на Витоша?
Някой казва: „Ходих на Витоша.“ Ами намери ли онази, малката игла на Витоша? Знание се изисква от вас, и то такова знание, че като тръгнеш, да намериш тази игла. Докато не научите изкуството да намирате игли, вие ще ходите по съвременната мъртва материя: ще се движите по права линия, ще се движите по плоскост, по куб, по криви линии, по кръгове; ще се раждате, ще се прераждате, ще ходите по планините, ще търсите големи работи и ще имате все страдания, но никога няма да имате щастие. Да намерите една игла на Витоша – това е великото! Когато отидеш в Небето, Господ ще те пита: „Ти носиш ли малката игла, която беше оставена някъде на Витоша! “ – „Не, аз направих къща, направих училище, изучавах много философи.“ Господ казва: „Всичко това е празна работа, малката игла струва повече от всичко друго.“ Аз питам: кой философ е намерил тази игла! към беседата >>
- Да намерите една игла на Витоша – това е великото!
Някой казва: „Ходих на Витоша.“ Ами намери ли онази, малката игла на Витоша? Знание се изисква от вас, и то такова знание, че като тръгнеш, да намериш тази игла. Докато не научите изкуството да намирате игли, вие ще ходите по съвременната мъртва материя: ще се движите по права линия, ще се движите по плоскост, по куб, по криви линии, по кръгове; ще се раждате, ще се прераждате, ще ходите по планините, ще търсите големи работи и ще имате все страдания, но никога няма да имате щастие. Да намерите една игла на Витоша – това е великото! Когато отидеш в Небето, Господ ще те пита: „Ти носиш ли малката игла, която беше оставена някъде на Витоша! “ – „Не, аз направих къща, направих училище, изучавах много философи.“ Господ казва: „Всичко това е празна работа, малката игла струва повече от всичко друго.“ Аз питам: кой философ е намерил тази игла! Чудни са съвременните хора – големи философи са, но гащите им са скъсани, все им липсва нещо. Такива герои са те! Казвам: философи, вие не сте намерили иглата, с която трябва да закърпите вашите гащи. към беседата >>
- Когато отидеш в Небето, Господ ще те пита: „Ти носиш ли малката игла, която беше оставена някъде на Витоша!
Някой казва: „Ходих на Витоша.“ Ами намери ли онази, малката игла на Витоша? Знание се изисква от вас, и то такова знание, че като тръгнеш, да намериш тази игла. Докато не научите изкуството да намирате игли, вие ще ходите по съвременната мъртва материя: ще се движите по права линия, ще се движите по плоскост, по куб, по криви линии, по кръгове; ще се раждате, ще се прераждате, ще ходите по планините, ще търсите големи работи и ще имате все страдания, но никога няма да имате щастие. Да намерите една игла на Витоша – това е великото! Когато отидеш в Небето, Господ ще те пита: „Ти носиш ли малката игла, която беше оставена някъде на Витоша! “ – „Не, аз направих къща, направих училище, изучавах много философи.“ Господ казва: „Всичко това е празна работа, малката игла струва повече от всичко друго.“ Аз питам: кой философ е намерил тази игла! Чудни са съвременните хора – големи философи са, но гащите им са скъсани, все им липсва нещо. Такива герои са те! Казвам: философи, вие не сте намерили иглата, с която трябва да закърпите вашите гащи. Моралисти, и вие не сте намерили тази игла! към беседата >>
48. Новитѣ схващания на ученика, МОК , София, 19.10.1924г.,
- Търси малката игла на Витоша! (втори вариант)
Разбира се, в този случай ще се пазите от следното противоречие, което може да се роди във вашата душа: трябва ли да изключвате хората от себе си, или не? Когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Закон е: всички животни, растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, имат не само отражение във вас, но имат и свои представители. Всеки човек, дето и да е, има един жив представител във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а го търси отвътре. Търси малката игла на Витоша! Ти все ще намериш този малък човек някъде в себе си и с него ще се разговаряш. към втори вариант >>
- Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша.
Например, колко души в живота ви могат да ви помогнат? Малцина са, които могат да ви помогнат. Разбира се, в този случай ще се пазите от едно противоречие, което може да се роди във вашата душа: когато се саморазвивате, не изключвайте хората от себе си. Законът е следващия: Всички животни, всички растения, минерали, кристали, които са вътре във вас, едновременно и всички души, които съществуват в света, не само че си имат отражение във вас, но си имат и представители във вас. Всеки един човек, където и да е, има един жив представител вътре във вас. Ти не търси да срещнеш този човек отвън, а търси малката игла на Витоша. Този, малкият човек, все ще го намериш някъде вътре в теб и с него ще разговаряш. към беседата >>
49. Добрата постъпка, ООК , София, 22.10.1924г.,
- Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави.
Да се върна към главната си мисъл. Аз искам всички вие да се стреснете, т.е. да мислите здраво, да се зароди у вас едно дълбоко желание да използвате ония възможности, които сега имате у вас, и да се създаде помежду ви една благоприятна атмосфера. Каква атмосфера? – Любовна, хармонична атмосфера. Всички вие искате да пеете хармонично, но като сте ходили на Витоша, пили сте студена вода, та кашляте, гърлата ви са пресипнали, хрипкави. Сега най-първо в ума и сърцето на човека трябва да има топлина и светлина. Аз съм забелязвал в света и тук между учениците следните примери. Някой човек е замислен, недоволен, кисел, като че всички наоколо му са криви. Обаче той се нахвърля върху някого, надяла го добре и този човек падне духом, а той е весел и засмян. Питам: защо е сега засмян? към беседата >>
50. Двата закона, КД , София, 2.11.1924г.,
- Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде.
Сега можем да извадим заключение: първият опит или туй, което за човека е най-великото, то е най-голяма- та Божествена Любов. Понеже и вторият закон - любовта към себе си, произтича от първия закон - Божията Любов. Туй, което в закона на личната любов или на човешката любов е най-голямото, то в Божествената любов е съвсем микроскопично. Най-великото в човешката любов, в любовта към себе си, е толкова малко по отношение на Божествената Любов, че то ще бъде като една малка игла нейде на Витоша; ще трябва да я търсиш и много голямо знание е необходимо, за да я намериш някъде. А пък и иглите са потребни, това го знаете. С игла зашиваш всяка дупка. към беседата >>
51. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски, НБ , София, 16.11.1924г.,
- Добрите хора, това са игли на Витоша. (втори вариант)
Не ходете да търсите лошите хора. Аз гледам, някои от вас със свещ търсят лошите хора. Не ви трябват много такива, един ви е достатъчен. Не търсете лошите, но добрите хора търсете със свещ! За туй се изисква знание. Добрите хора, това са игли на Витоша. Лошите хора навсякъде ще ги намерите, но добри трябват! За да ги намерите, трябва да имате знание. Като ги намерите, в душата ви ще стане едно преобразование. Този добър човек ще ви бъде като майка, като баща, като учител, като приятел. Той е един пратеник от небесния свят, дошъл да освети пътя на вашата душа. към втори вариант >>
- Добритѣ хора, това сѫ игли на Витоша.
Не ходете да търсите лошитѣ хора. Азъ гледамъ, нѣкои отъ васъ съ свѣщь търсятъ лошитѣ хора. Не ви трѣбватъ много такива, единъ ви е достатъченъ. Не търсете лошитѣ, но добритѣ хора търсете съ свѣщь! За туй се изисква знание. Добритѣ хора, това сѫ игли на Витоша. Лошитѣ хора навсѣкѫдѣ ще ги намѣрите, но добри трѣбватъ! За да ги намѣрите, трѣбва да имате знание. Като ги намѣрите, въ душата ви ще стане едно прѣобразование. Този добъръ човѣкъ ще ви бѫде като майка, като баща, като учитель, като приятель. Той е единъ пратеникъ отъ небесния свѣтъ, дошълъ да освѣти пѫтя на вашата душа. към беседата >>
52. Пелените на живота. Радости и скърби, ООК , София, 26.11.1924г.,
- Ако излезете сега на Витоша или пътувате през някоя планинска област, цяла покрита със сняг, и не пазите съзнанието си будно, щом не сте добре облечени, краката ви започват да изстиват и у вас се заражда желание да си починете.
Вие казвате: „Ние знаем тия работи! “ Между знание и прилагане на това знание има разлика. От неразбиране на нещата по някой път във вас се заражда една индиферентност, изгубва се интересът. Защо? – Вие сте еднообразни. Ако излезете сега на Витоша или пътувате през някоя планинска област, цяла покрита със сняг, и не пазите съзнанието си будно, щом не сте добре облечени, краката ви започват да изстиват и у вас се заражда желание да си починете. Седнеш да си починеш и току погледнеш – заспал си и тъй останеш. Значи снегът хипнотизира със своето еднообразие, но трябва да знаете, че щом заспите, ще пострадате. Следователно, за да не заспиваме на Земята, идват ред промени в състоянията ни: страдания и радости. Това са промени, които стават и в самата Природа. Ако на Земята всичко беше радост или ако всичко беше страдание, и в двата случая бихте заспали. към беседата >>
53. Миротворци, НБ , София, 21.12.1924г.,
- Ако аз, след като седя тук в София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е един недъг на моите очи. (втори вариант)
Разбира се, като кажем, че можем да бъдем Синове Божии, веднага ще се родят противоречия, съмнения: можем ли да бъдем Синове Божии, или не? Аз не обичам да споря, дали можем да бъдем Синове Божии. Който разсъждава, и който размишлява, може да разреши всички задачи; който не разсъждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разреши. Някои ми казват: Ама аз не мога да видя това нещо. Е, да видиш, или да не видиш, то е нещо относително. Ако аз, след като седя тук в София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е един недъг на моите очи. Обаче, аз мога да стана оттук, да отида на Витоша и да намеря тази игла. Там ще я видя. Някой казва: Ти си учен човек, виж иглата от София. Аз ще ви възразя: Ако ти си действително учен човек ще отидеш сам на мястото и ще видиш тази игла отблизо. Само глупавите хора разглеждат нещата отдалеч. към втори вариант >>
- Обаче, аз мога да стана оттук, да отида на Витоша и да намеря тази игла. (втори вариант)
Аз не обичам да споря, дали можем да бъдем Синове Божии. Който разсъждава, и който размишлява, може да разреши всички задачи; който не разсъждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разреши. Някои ми казват: Ама аз не мога да видя това нещо. Е, да видиш, или да не видиш, то е нещо относително. Ако аз, след като седя тук в София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е един недъг на моите очи. Обаче, аз мога да стана оттук, да отида на Витоша и да намеря тази игла. Там ще я видя. Някой казва: Ти си учен човек, виж иглата от София. Аз ще ви възразя: Ако ти си действително учен човек ще отидеш сам на мястото и ще видиш тази игла отблизо. Само глупавите хора разглеждат нещата отдалеч. Хубаво, щом разсъждавате така, щом вашата философия е такава, бъдете последователни. към втори вариант >>
- Да, когато дойде въпрос за хляба, ти го вземеш в ръцете си и се вторачваш в него, а щом се отнася за друго нещо, щом се отнася за иглата на Витоша, казваш: И оттук може да се види. (втори вариант)
Хубаво, щом разсъждавате така, щом вашата философия е такава, бъдете последователни. Турете тогава хляба отдалеч, поглеждайте го оттам и се наяждайте. Защо влизате в противоречия? Ако това е едно правило в живота, нека го приложим във всички отношения, нека бъдем последователни в своята мисъл! Погледни хляба от половин километър разстояние и се наяж! Да, когато дойде въпрос за хляба, ти го вземеш в ръцете си и се вторачваш в него, а щом се отнася за друго нещо, щом се отнася за иглата на Витоша, казваш: И оттук може да се види. Аз разсъждавам по следния начин: Когато имаш да вземаш пари от някого, ти се вторачваш, приближаваш се към него и казваш: Парите дай по-скоро! Когато пък имаш да даваш някому, отдалечаваш се от него. „Интересец бабам“, казват турците. Но, този интерес е двояк: интерес когато имаш да даваш, и интерес, когато имаш да взимаш. Когато имаш да даваш, ти туряш нещата отдалеч, а когато имаш да взимаш, туряш нещата наблизо. към втори вариант >>
- Ако азъ, слѣдъ като седя тукъ въ София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е единъ недѫгъ на моитѣ очи.
Разбира се, като кажемъ, че можемъ да бѫдемъ Синове Божии, веднага ще се родятъ противоречия, съмнѣния: можемъ ли да бѫдемъ Синове Божии, или не? Азъ не обичамъ да споря, дали можемъ да бѫдемъ Синове Божии. Който разсѫждава, и който размишлява, може да разрѣши всички задачи; който не разсѫждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разрѣши. Нѣкои ми казватъ: ама азъ не мога да видя това нѣщо. Е, да видишъ, или да не видишъ, то е нѣщо относително. Ако азъ, слѣдъ като седя тукъ въ София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е единъ недѫгъ на моитѣ очи. Обаче, азъ мога да стана отъ тукъ, да отида на Витоша и да намѣря тази игла. Тамъ ще я видя. Нѣкой казва: ти си ученъ човѣкъ, вижъ иглата отъ София. Азъ ще ви възразя: ако ти си дѣйствително ученъ човѣкъ ще отидешъ самъ на мѣстото и ще видишъ тази игла отъ близо. Само глупавитѣ хора разглеждатъ нѣщата отдалечъ. към беседата >>
- Обаче, азъ мога да стана отъ тукъ, да отида на Витоша и да намѣря тази игла.
Азъ не обичамъ да споря, дали можемъ да бѫдемъ Синове Божии. Който разсѫждава, и който размишлява, може да разрѣши всички задачи; който не разсѫждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разрѣши. Нѣкои ми казватъ: ама азъ не мога да видя това нѣщо. Е, да видишъ, или да не видишъ, то е нѣщо относително. Ако азъ, слѣдъ като седя тукъ въ София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е единъ недѫгъ на моитѣ очи. Обаче, азъ мога да стана отъ тукъ, да отида на Витоша и да намѣря тази игла. Тамъ ще я видя. Нѣкой казва: ти си ученъ човѣкъ, вижъ иглата отъ София. Азъ ще ви възразя: ако ти си дѣйствително ученъ човѣкъ ще отидешъ самъ на мѣстото и ще видишъ тази игла отъ близо. Само глупавитѣ хора разглеждатъ нѣщата отдалечъ. Хубаво, щомъ разсѫждавате така, щомъ вашата философия е такава, бѫдете послѣдователни. към беседата >>
- Да, когато дойде въпросъ за хлѣба, ти го вземешъ въ рѫцѣтѣ си и се вторачвашъ въ него, а щомъ се отнася за друго нѣщо, щомъ се отнася за иглата на Витоша, казвашъ: и отъ тукъ може да се види.
Хубаво, щомъ разсѫждавате така, щомъ вашата философия е такава, бѫдете послѣдователни. Турете тогава хлѣба отдалечъ, поглеждайте го отъ тамъ и се наяждайте. Защо влизате въ противорѣчия? Ако това е едно правило въ живота, нека го приложимъ въ всички отношения, нека бѫдемъ послѣдователни въ своята мисъль! Погледни хлѣба отъ половинъ километъръ разстояние и се наяжъ! Да, когато дойде въпросъ за хлѣба, ти го вземешъ въ рѫцѣтѣ си и се вторачвашъ въ него, а щомъ се отнася за друго нѣщо, щомъ се отнася за иглата на Витоша, казвашъ: и отъ тукъ може да се види. Азъ разсѫждавамъ по слѣдния начинъ: когато имашъ да вземашъ пари отъ нѣкого, ти се вторачвашъ, приближавашъ се къмъ него и казвашъ: паритѣ дай по-скоро! Когато пъкъ имашъ да давашъ нѣкому, отдалечавашъ се отъ него. „Интересецъ бабамъ“, казватъ турцитѣ. Но, този интересъ е двоякъ: интересъ когато имашъ да давашъ, и интересъ, когато имашъ да взимашъ. Когато имашъ да давашъ, ти туряшъ нѣщата отдалечъ, а когато имашъ да взимашъ, туряшъ нѣщата наблизо. към беседата >>
54. Насока и направление на енергията / Направление на енергиите, МОК , София, 4.1.1925г.,
- Например, ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго или да прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас. (втори вариант)
Например биенето на сърцето не е волеви акт. Та когато кажем, че можем да направим някои неща, подразбираме, че те са волеви действия, а когато кажем за някои неща, че не можем да ги направим, подразбираме действия, които не са волеви. Например, ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго или да прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас. Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. към втори вариант >>
- Ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго, това е невъзможно сега за вас или да ви кажа да прехвръкнете от Земята на Месечината.
Има някои прояви, които са волеви – от вас зависят, а има известни действия във вашия организъм, които не са волеви движения – които не зависят от вас. Например биенето на сърцето не е един волеви акт. Как се наричат тия движения? (– Автономни.) Когато ние казваме, че някои неща можем да ги направим, подразбираме тия волеви движения, а има неща, които вие не може да направите. Например има неща, които ако изискват от вас, в дадения случай са невъзможни. Ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго, това е невъзможно сега за вас или да ви кажа да прехвръкнете от Земята на Месечината. Значи, изискват се неща невъзможни, а има неща възможни за вас в дадения случай. към беседата >>
55. Азъ Те познахъ / Аз Те познах, НБ , София, 1.2.1925г.,
- Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. (втори вариант)
Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината. Когато лансират една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: Ние познаваме този човек. Ако кажат нещо лошо, казвате: Ние не познаваме този човек. Защо в първия случай го познавате? Защото чрез този човек се повдигате. Вие искате вашето познанство с този човек да е отблизо. Защо? към втори вариант >>
- Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината.
Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината. Когато лансиратъ една хубава идея за мене, или за когото и да е, казвате: ние познаваме този човѣкъ. Ако кажатъ нѣщо лошо, казвате: ние не познаваме този човѣкъ. Защо въ първия случай го познавате? Защото чрѣзъ този човѣкъ се подигате. Вие искате вашето познанство съ този човѣкъ да е отблизо. Защо? към беседата >>
56. Най-важното, МОК , София, 22.2.1925г.,
- Например някой от вас казва: „Аз утре ще отида на Витоша.“ Ставаш сутринта, виждаш, че времето не е хубаво, и казваш: „Няма да отида на Витоша.“ Питам: ти ли си този, който вчера казваше едно, днес казваш друго?
Правили ли сте опит да видите де се намира неизменното у вас? Човек може да намери неизменното в себе си, когато е най-много развълнуван, когато се намира при най-големи изпитания. Тогава човек трябва да се спре, да види има ли в него нещо тихо и спокойно, без вълнение. Намери ли това нещо, то е Разумното начало в човека, което никаква буря вън или вътре в него не е в състояние да разколебае или разклати. Спокойното у човека – това е неговата душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото променливо естество. Например някой от вас казва: „Аз утре ще отида на Витоша.“ Ставаш сутринта, виждаш, че времето не е хубаво, и казваш: „Няма да отида на Витоша.“ Питам: ти ли си този, който вчера казваше едно, днес казваш друго? Защо отложи отиването до Витоша? – „Аз съм свободен да кажа, каквото искам.“ – Не, не си свободен. Преди всичко ти не беше свободен да кажеш, че ще отидеш на Витоша, защото зависиш от времето, а то не е на твое разположение. Реалността на нещата ще ти определи какво да правиш. Като станеш сутрин, тогава определяй де ще ходиш. към беседата >>
- Защо отложи отиването до Витоша?
Човек може да намери неизменното в себе си, когато е най-много развълнуван, когато се намира при най-големи изпитания. Тогава човек трябва да се спре, да види има ли в него нещо тихо и спокойно, без вълнение. Намери ли това нещо, то е Разумното начало в човека, което никаква буря вън или вътре в него не е в състояние да разколебае или разклати. Спокойното у човека – това е неговата душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото променливо естество. Например някой от вас казва: „Аз утре ще отида на Витоша.“ Ставаш сутринта, виждаш, че времето не е хубаво, и казваш: „Няма да отида на Витоша.“ Питам: ти ли си този, който вчера казваше едно, днес казваш друго? Защо отложи отиването до Витоша? – „Аз съм свободен да кажа, каквото искам.“ – Не, не си свободен. Преди всичко ти не беше свободен да кажеш, че ще отидеш на Витоша, защото зависиш от времето, а то не е на твое разположение. Реалността на нещата ще ти определи какво да правиш. Като станеш сутрин, тогава определяй де ще ходиш. Станеш ли сутрин, тогава кажи какво мислиш да направиш и да вършиш. към беседата >>
- Преди всичко ти не беше свободен да кажеш, че ще отидеш на Витоша, защото зависиш от времето, а то не е на твое разположение.
Намери ли това нещо, то е Разумното начало в човека, което никаква буря вън или вътре в него не е в състояние да разколебае или разклати. Спокойното у човека – това е неговата душа, а всичко, което се вълнува, това е неговото променливо естество. Например някой от вас казва: „Аз утре ще отида на Витоша.“ Ставаш сутринта, виждаш, че времето не е хубаво, и казваш: „Няма да отида на Витоша.“ Питам: ти ли си този, който вчера казваше едно, днес казваш друго? Защо отложи отиването до Витоша? – „Аз съм свободен да кажа, каквото искам.“ – Не, не си свободен. Преди всичко ти не беше свободен да кажеш, че ще отидеш на Витоша, защото зависиш от времето, а то не е на твое разположение. Реалността на нещата ще ти определи какво да правиш. Като станеш сутрин, тогава определяй де ще ходиш. Станеш ли сутрин, тогава кажи какво мислиш да направиш и да вършиш. Още докато кажеш, че ще направиш нещо, започни да го правиш. Не определяй работата си от няколко дни напред. към беседата >>
- Ако аз бих ви казал, че утре сутринта в пет часа ще отидем на Витоша, то значи: казано и свършено!
Реалността на нещата ще ти определи какво да правиш. Като станеш сутрин, тогава определяй де ще ходиш. Станеш ли сутрин, тогава кажи какво мислиш да направиш и да вършиш. Още докато кажеш, че ще направиш нещо, започни да го правиш. Не определяй работата си от няколко дни напред. Ако аз бих ви казал, че утре сутринта в пет часа ще отидем на Витоша, то значи: казано и свършено! Но времето било дъждовно или снежно, или гръмотевици имало, или някаква стихия – бури, земетресения – ще вървим. Каквото и да става по планината, ти ще вървиш напред – това значи свободен човек. Казвате: „Какво ще правя при такова земетресение? Де ще вървя? “ – Ще вървиш. към беседата >>
57. Отличителните черти на човешката интелигентност, ООК , София, 25.2.1925г.,
- Или пък идете на Витоша и там се заемете да премествате камъни от едно място на друго.
Следователно, когато гневът дойде у вас, приемете го, не се стремете да го спрете. Или пък идете на Витоша и там се заемете да премествате камъни от едно място на друго. Втори път като се разгневите, идете при някое голямо дърво и се опитайте, можете ли да го извадите от земята. Не казвам да хванете някои малки клончета, защото те изхабяват енергията ви, т.е. тия сили, които Природата е вложила във вас. Значи гневът може да се използва в много отношения. Разгневите ли се, направете някое добро – не обикновено добро, а такова, каквото никой не може да направи. към беседата >>
58. Равностранният триъгълник, ООК , София, 11.3.1925г.,
- Често, като ходя по Витоша, някоя мравка се качи отгоре ми, ходи по ръцете ми, без да подозира, че при нея седи божество.
Кой от вас например се интересува от мравките? – Само учените хора, а обикновените хора не се интересуват. Най-после питам: мравките занимават ли се с нас? Ето, ние сме дори богове по отношение на мравките, но те не искат да знаят за нас. Често, като ходя по Витоша, някоя мравка се качи отгоре ми, ходи по ръцете ми, без да подозира, че при нея седи божество. Качва се на главата ми, ходи натук-натам, обикаля, докато намери някоя трошичка. Задига трошичката и си върви по работата, нищо не иска да знае. Защо? – Съзнанието ѝ е такова. И действително, тя има право. Казва: „Ти си божество, богат, щедър човек си, ще ми дадеш една малка трошица. към беседата >>
59. Придатъците на разумния живот, ООК , София, 25.3.1925г.,
- Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша.
Сега у вас ще се роди мисълта: „Та нима след толкова годишно следване в това Учение не сме разумни хора? “ Ние не говорим за обикновената разумност в живота. Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре. Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява. към беседата >>
- Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял.
“ Ние не говорим за обикновената разумност в живота. Всички вие сте разумни, имате разумност за брега, но нямате онази разумност, която ви е необходима за океана вътре. Докато сте на брега, вие сте много разумни. Наблюдавал съм мнозина от вас как отиват на Витоша. Те отиват с тънки дрехи, с тънки чорапи, с деликатни обуща, както си ходят в София или като че отиват на някой парад или концерт. Като се качи на Витоша, гледам го, цял посинял. Казвам му: „Ти трябваше да имаш вълнени чорапи, здрави обуща, дебели дрехи, за да запазиш топлината на тялото си.“ Щом тръгвате на път, трябва да се приготвите съобразно условията на пътя, който ви предстои. Следователно за живота се изисква една необикновена разумност. При обикновената разумност има и една специална разумност, която постоянно се проявява. Тя е един придатък. При всяка мъчнотия, в която човек се намира, тази специална разумност или се придобива, или се изгубва. към беседата >>
60. Слънчевите трансформатори, МОК , София, 29.3.1925г.,
- До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим.
Казват, че човек има на главата си около двеста и петдесет хиляди косми. По този случай ще ви дам следната малка задача: да преброите колко косми имате на главата си. За тази цел, ако има някой от вас, който е решил да реже косата си, нека стори това, като се върне сега у дома си, и да раздаде по една малка част от космите си на всеки едного от вас, за да ги преброите внимателно. Вие сте около деветдесет души, които трябва да вземете участие в броенето, за да се улесни задачата ви. В тази задача ще опитате търпението си. До следната неделя да преброите космите, а после, като отидем някой ден на Витоша, ще ги изгорим. към беседата >>
61. Отмерените прояви, ООК , София, 8.4.1925г.,
- Тя ще се състои в следното: онзи от вас, който има голямо недоволство, ще вземе една свещ и ще отиде с нея на Витоша.
Сега на всинца ви бих казал следното: когато нямате работа, правете фенери. Някой казва: „Нямам работа.“ – Прави фенери! Наскоро ще задам една задача на тия от вас, които имат някакво недоволство, затова трябва да се приготовлявате. Тя ще се състои в следното: онзи от вас, който има голямо недоволство, ще вземе една свещ и ще отиде с нея на Витоша. Там ще я запали и ще я държи цяла нощ запалена, без да изгасва. Ще намерите начин как да не изгасва. Ще ви кажа колко часа ще я държите запалена. Вие ще кажете: „Глупава работа е това, да отида на Витоша със свещта и да я държа там цяла нощ запалена. Всеки ще ми каже, че Михаля гоня.“ Ами че аз мога да ви покажа много ваши работи, по-глупави от това, което вие смятате за глупаво и недостойно за вас – да държите запалена свещ на Витоша. към беседата >>
- Вие ще кажете: „Глупава работа е това, да отида на Витоша със свещта и да я държа там цяла нощ запалена.
Наскоро ще задам една задача на тия от вас, които имат някакво недоволство, затова трябва да се приготовлявате. Тя ще се състои в следното: онзи от вас, който има голямо недоволство, ще вземе една свещ и ще отиде с нея на Витоша. Там ще я запали и ще я държи цяла нощ запалена, без да изгасва. Ще намерите начин как да не изгасва. Ще ви кажа колко часа ще я държите запалена. Вие ще кажете: „Глупава работа е това, да отида на Витоша със свещта и да я държа там цяла нощ запалена. Всеки ще ми каже, че Михаля гоня.“ Ами че аз мога да ви покажа много ваши работи, по-глупави от това, което вие смятате за глупаво и недостойно за вас – да държите запалена свещ на Витоша. Да запалите свещ на Витоша – това е една светла идея. Като запалите свещта, аз ще ви кажа какво да мислите. По този начин ще научите нещо хубаво. Най-първо ще пратя безстрашните, на които окото не трепва от нищо, а после и страхливите. към беседата >>
- Всеки ще ми каже, че Михаля гоня.“ Ами че аз мога да ви покажа много ваши работи, по-глупави от това, което вие смятате за глупаво и недостойно за вас – да държите запалена свещ на Витоша.
Тя ще се състои в следното: онзи от вас, който има голямо недоволство, ще вземе една свещ и ще отиде с нея на Витоша. Там ще я запали и ще я държи цяла нощ запалена, без да изгасва. Ще намерите начин как да не изгасва. Ще ви кажа колко часа ще я държите запалена. Вие ще кажете: „Глупава работа е това, да отида на Витоша със свещта и да я държа там цяла нощ запалена. Всеки ще ми каже, че Михаля гоня.“ Ами че аз мога да ви покажа много ваши работи, по-глупави от това, което вие смятате за глупаво и недостойно за вас – да държите запалена свещ на Витоша. Да запалите свещ на Витоша – това е една светла идея. Като запалите свещта, аз ще ви кажа какво да мислите. По този начин ще научите нещо хубаво. Най-първо ще пратя безстрашните, на които окото не трепва от нищо, а после и страхливите. към беседата >>
- Които от вас отиват до Витоша, ще гледат да запазят поне два сантиметра от свещта за спомен и ще я увият в една книжка.
“ Ще избера такъв ден, какъвто не очаквате. За едного от вас ще избера хубав ден, за друг – дъждовен, за трети – ветровит, и т.н. Но в ума ви да не седи мисълта за вятър и дъжд. Нека в ума ви остане мисълта за запалената свещ. Ще държите тази идея в ума си, без да изгасне. Които от вас отиват до Витоша, ще гледат да запазят поне два сантиметра от свещта за спомен и ще я увият в една книжка. Това ще бъде емблема на онази велика задача, която ни е дадена в света. Ние сме дошли в света, дето ни е дадена една велика задача да извършим. На Земята има всички благоприятни условия за извършване на тази задача. Предположенията ви, че свещта може да изгасне, съществуват само в умствения свят. Лошото време в края на краищата може да се превърне в добро. към беседата >>
63. Двете свещени положения, СБ , В.Търново, 23.8.1925г.,
- Един ден тази сестра отива на Витоша, но се връща оттам болна.
Ще ви приведа един пример, за да видите какво прави вярата. В София имаше една болна сестра. Един ден тази сестра отива на Витоша, но се връща оттам болна. Сираче е тя, сама вкъщи. Цяла година боледува. Пращам сестри да я нагледват, казвам им: „Идете при нея, подкрепете я.“ Те чакат Учителя да отиде при нея, да я вдигне веднага, но той не отива, особен Учител е той. Пращам една сестра, пращам друга сестра да я видят, да я понасърчат, но тази сестра става все по-зле. Работата се влошава. към беседата >>
- Най-после ще идеш и на Витоша.“ Тя отиде и на Витоша.
Казвам ѝ тъй: „Слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание.“ – „Ама Учителю, краката ми…“ Гледам, зъбите ѝ са здрави, казвам: „Нищо, ще се оправи тази работа.“ Тя очаква да туря ръцете си отгоре ѝ, пък аз ги турих отдавна... Тя казва: „Не мога да ходя, слаба съм.“ Казвам ѝ: „За една седмица ти ще можеш да ходиш до Борисовата градина. Няма да викаш сестри да те водят. И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш.“ Тя ме гледа. Казвам ѝ: „Ще ме слушаш, моята дума е свещена.“ И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата градина. На втората седмица ѝ казах: „Ще идеш на Изгрева и ще почнеш да работиш там, ще копаеш. Най-после ще идеш и на Витоша.“ Тя отиде и на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук, между нас. Казвам на тия сестри: „Човек не се утешава тъй, както вие мислите.“ Аз казвам на болната сестра: „Господ в мен ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влезе да живее в теб и ще те повдигне, но и ти трябва да научиш урока си – да имаш вътрешна вяра.“Аз ѝ казах да дойде при мен, защото Господ ми каза това. Това значи, че тя трябва да дойде при Вярата на душата, при Господа. към беседата >>
- Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората – до Изгрева, третата – до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо?
Някой път вие трябва да отидете при Господа, при Вярата на душата. Аз ви давам този пример, но той не се отнася само за тази сестра – за всинца ви се отнася. Всички ще пъплите като тази сестра: първата седмица ще отидете до Борисовата градина; втората – до Изгрева, третата – до Витоша, а четвъртата ще бъдете вече здрави, навсякъде ще можете да отивате. Защо? Защото такава е Волята Божия. Ние сме дошли на Земята да изпълним Волята Му. Най-доброто, най-хубавото нещо, което можем да направим, е да изпълним Волята Божия. И за нас няма по-свещено нещо, няма по-свещена идея от тази, да изпълним Волята Божия, да изкажем нашата благодарност, нашата признателност, че Бог към нас е бил толкова благ и че от хиляди години Той се е грижил и се грижи за нас. И днес Бог е толкова благ към нас, че ни е събрал тук, че е накарал Слънцето да грее за нас, че ни е дал онези самунчета там, наредени в кухнята, ония домати, круши, грозде, дини и т.н. към беседата >>
64. Подпушване на светлината, СБ , В.Търново, 24.8.1925г.,
- И някой път, когато правим екскурзиите си по Витоша, аз избирам времето, за да може да се придобие тази именно светлина.
Значи тази светлина, която е определена за вас, е специална. За очите на всеки едного е изпратена от Невидимия свят специална Светлина, специален лъч. Специална светлинна енергия е изпратена само за вашите очи. И някой път, когато правим екскурзиите си по Витоша, аз избирам времето, за да може да се придобие тази именно светлина. В даден случай ти не можеш да добиеш тази светлина в София, а трябва да се качиш или на Витоша, или на Мусала, или да отидеш в някой друг град. И какво трябва да направиш? – Ще напуснеш работата си и ще отидеш на това определено за тебе място. Не напуснеш ли работата си, няма да добиеш тази светлина. Някой път ще те накарат да пътуваш далече някъде, да отидеш в Америка например, за да добиеш тази светлина. към беседата >>
- В даден случай ти не можеш да добиеш тази светлина в София, а трябва да се качиш или на Витоша, или на Мусала, или да отидеш в някой друг град.
Значи тази светлина, която е определена за вас, е специална. За очите на всеки едного е изпратена от Невидимия свят специална Светлина, специален лъч. Специална светлинна енергия е изпратена само за вашите очи. И някой път, когато правим екскурзиите си по Витоша, аз избирам времето, за да може да се придобие тази именно светлина. В даден случай ти не можеш да добиеш тази светлина в София, а трябва да се качиш или на Витоша, или на Мусала, или да отидеш в някой друг град. И какво трябва да направиш? – Ще напуснеш работата си и ще отидеш на това определено за тебе място. Не напуснеш ли работата си, няма да добиеш тази светлина. Някой път ще те накарат да пътуваш далече някъде, да отидеш в Америка например, за да добиеш тази светлина. Като се върнеш, ще кажеш: „Аз съм много доволен, че ходих в Америка.“ Защо? към беседата >>
- “ Може навсякъде: и на Мусала може, и на Витоша може, и във Варна може, и в Русе може: навсякъде може да се направи съборът, но навсякъде не може да приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година.
Сега вие се събирате тук, в Търново, и казвате: „Не може ли другаде да се съберем? “ Може навсякъде: и на Мусала може, и на Витоша може, и във Варна може, и в Русе може: навсякъде може да се направи съборът, но навсякъде не може да приемем тази Светлина, която ни е определена за тази година. Там е въпросът! Туй е закон. Ако е само до физическата страна на въпроса, той лесно се разрешава, но онова, духовното, от което ние се нуждаем, него именно трябва да спазваме. Някой казва: „Защо дойдох тук? “ – За да добиеш тази Светлина. към беседата >>
65. Тридесет и осем години, НБ , София, 22.11.1925г.,
- Някой ме завежда на Витоша и ми казва: слушай, да запомниш тези игла на това място!
” – споменава името му. Благодаря ви, извинете ме, господине, казва професорът и се отдалечава. Връща се при началника на пощата и му казва: “Господине, имам честта” – и му казва името си. Вие ще кажете: този човек е смахнат. Не е смахнат. Някой ме завежда на Витоша и ми казва: слушай, да запомниш тези игла на това място! Връщам се после сам, не мога да я намеря. Завеждам хора да им покажа де беше иглата. Казвам им: ето, тук някъде беше иглата. Търся я, но не мога да я намеря, не помня де беше иглата. Отивам при онзи, който ми я показа и му казвам: ела да ми покажеш, де е иглата. към беседата >>
66. Мария избра, НБ , София, 24.1.1926г.,
- Един наш приятел отиде по това време на екскурзия по Витоша и като се върна, ухото му течеше. Защо?
Разбирайте ме сега, аз говоря за онзи вътрешен живот, за онова дълбоко разбиране на живота, което ако бихте приложили в живота си индивидуално, би ви дало сила, каквато всеки от вас желае. В това именно седи силата на живота! В съвременната окултна наука се казва, че човек сам може да се магнетизира и демагнитизира. Това нещо, казано на ваш език, или преведено с ваши думи, означава, че човек сам може да се съблича и облича. Питам ви: ако вие се съблечете на този студ, както има днес тук, па и по цяла Европа, около 15–20 градуса, какво ще бъде състоянието ви? Един наш приятел отиде по това време на екскурзия по Витоша и като се върна, ухото му течеше. Защо? – Трябваше да завие добре ухото си, за да не се простуди. Следователно, човек всякога може да се облече в една възвишена мисъл. Всеки човек трябва да бъде облечен като в броня в своята възвишена мисъл. Неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух трябва да бъде облечен. В какво? към беседата >>
67. Микроскопическите добрини, МОК , София, 14.2.1926г.,
- Дойде ти някой път на ума да идеш на Витоша, че там ще ти дойде една светла идея. (втори вариант)
Дойде ти някоя нищожна безкористна мисъл, тази мисъл, колкото и да е малка, тя образува величието на човешкия характер за бъдеще в неговите съществувания, в другия свят тези мисли са, които определят характера. Обикновените неща не оставят дълбоки следи, но човек, който в големите си занимания е имал време да направи едно добро, едно малко добро, толкова нищожно, този човек е с характер. Затуй най-малките, микроскопическите добрини, те са условия, които служат за вашето повдигане и не си щадете времето. Дойде ти някой път на ума да идеш на Витоша, че там ще ти дойде една светла идея. Стани и тръгни. Ще научиш една мисъл в пътя, ще те срещне някой човек, ще видиш някое животно, ще ти обърне внимание някое растение, ще ти направи впечатление реката. В пътя ще ти се даде някой урок. В тези условия ти ще схванеш величието на живота. Много от неприятностите на живота могат да се обяснят по този начин. към втори вариант >>
- Приближавам при него и тихо му пошепвам да направи една разходка до Витоша.
Като знаете това, не щадете времето си за микроскопически добрини и за реализиране на малки, микроскопически Божествени подтици. Не се оправдавайте с нямане на време. Изкуство е човек да направи някое малко добро не когато е свободен, но когато е много зает с работа. Така направено, това добро представлява основен камък на неговата бъдеща сграда. Срещам един отчаян, измъчен човек, който мисли да се самоубие. Приближавам при него и тихо му пошепвам да направи една разходка до Витоша. Той ме погледне, нищо не казва, но става и тръгва за планината. Срещам го вечерта, но вече радостен, насърчен, с нови сили за живот. Какво е станало с него? Той е видял по пътя камъни, растения, животни, извори, които са го навели на някакви необикновени мисли. Тези мисли са внесли в него нещо ново: те са му дали някакъв урок, който го е освободил от отчаянието. към беседата >>
- Ето защо, дойде ли у вас мисълта да отидете на Витоша, не разсъждавайте много.
Той ме погледне, нищо не казва, но става и тръгва за планината. Срещам го вечерта, но вече радостен, насърчен, с нови сили за живот. Какво е станало с него? Той е видял по пътя камъни, растения, животни, извори, които са го навели на някакви необикновени мисли. Тези мисли са внесли в него нещо ново: те са му дали някакъв урок, който го е освободил от отчаянието. Ето защо, дойде ли у вас мисълта да отидете на Витоша, не разсъждавайте много. Съсредоточете се в себе си, за да разберете отде иде тази мисъл, и тръгнете. Тази разходка непременно ще внесе във вас нещо ново. към беседата >>
69. Дава плод, НБ , София, 4.4.1926г.,
- Може да е на Витоша, може да е на Мусала някъде, а може и да е на друга някоя планина.
Ако ти изчистиш един запушен, прашасал извор, откъде знаеш, може би този извор съответства на живота на някой държавник в обществото. Този човек като не знае начин да си помогне, чувства живота си запушен, затруднен. Ако ти изчистиш извора на този човек, ще помогнеш да се просвети ума му. Нему не дохожда на ум да отиде горе на планината да изчисти своя извор. Къде е този извор? Може да е на Витоша, може да е на Мусала някъде, а може и да е на друга някоя планина. Аз бих желал българите да чистят тия извори. Ако всяка година българите биха ходили да очистват Горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа, какво биха придобили те. Вие ще кажете: малко ли работи има да чистим, че ще трябва да се занимаваме и с тия неща? Аз доколкото виждам, работите на българите се оправят само наполвина. към беседата >>
70. Целомъдрие и великодушие, ООК , София, 12.5.1926г.,
- Когато някой се качи на Витоша, може ли да му се забрани оттам да гледа на небето и на слънцето, което изгрява и залязва?
Затова казвам: момците трябва да се стремят към великодушие, а девиците – към целомъдрие. Обаче човек трябва да бъде едновременно и великодушен, и целомъдрен. За пример, мнозина нямат търпение да се изслушват едни други; всеки търси своите права, а за правата на другите не мисли. Преди всичко правата на човека са в самия него, той няма защо да ги търси отвън, от другите хора. Щом човек има зрение, кой може да му забрани да гледа? Когато някой се качи на Витоша, може ли да му се забрани оттам да гледа на небето и на слънцето, което изгрява и залязва? Качил ли се е нависоко, той може вече свободно да се разхожда там и да гледа навсякъде. Друг е въпросът, ако този човек влезе в някоя гъста гора и дърветата му препятстват да гледа свободно. Трябва ли той да се сърди на дърветата, че му препятстват? Ако ги пита, защо му препятстват, те ще му отговорят: “Веднъж си влязъл между нас, ти имаш нужда от нашата помощ.” – “Как тъй, вие трябва да ми направите път, да ми дадете възможност свободно да гледам! Ако искате да се разберем, вие трябва да се разредите.” – “Не, ние няма да се разберем по този начин, както ти искаш. към беседата >>
- Който е по-смел, той може да направи този опит до Витоша, но за всеки случай да си носи и компас; като повърви известно време, нека направи опит да определи посоката на своето движение.
Съвършенството е вечен процес. Който иска да знае докъде е стигнал, той трябва да прави всевъзможни опити, да провери своето знание. За пример превържете очите си с кърпа и със затворени очи минете известно разстояние без никаква чужда помощ. Правили ли сте опит да ходите със затворени очи, без да се спъвате? Добре е да се направи този опит на поле или в мъгливо време и да определите посоката, накъде е изток, запад, север и юг. Който е по-смел, той може да направи този опит до Витоша, но за всеки случай да си носи и компас; като повърви известно време, нека направи опит да определи посоката на своето движение. Определите ли посоката, ще погледнете компаса, дали вярно сте я схванали. Представете си, че като ученик, вие изпаднете в чужд град, нямате пари, нямате работа, нямате познати, ходите натук-натам, от никъде не можете да намерите хляб да си хапнете. Така прекарвате три дена. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и ще почувствате още колко време ще гладувате. Като се вдълбочите в себе си, отвътре ще ви се отговори, кога и по какъв начин ще получите хляб. към беседата >>
71. Новите типове / Нови типове, МОК , София, 27.6.1926г.,
- Някой казва: "Ще ида до Витоша.
Широките нокти показват устойчивост, смелост, решителност. А тесните показват един човек, който не иска да се бори с външните условия. Всеки човек според характера си – ноктите му показват. Човек, като му погледнеш ноктите, ще видиш колко е смел и решителен. Гледам някой, ноктите му малки, казва: "Ще търпя." - Ще търпиш, на ноктите ти е означено, че нямаш търпение. Някой казва: "Ще ида до Витоша. " Пък аз виждам, че той е страхлив. Ноктите показват, че няма да отиде – когато на някого крайкожието на ноктите е неравно, разхвърлено е очертанието. (Ноктите на моралните хора са добре сложени. ) А вие постоянно го чоплите. С това не се подобрява работата. към беседата >>
73. Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане, МОК , София, 19.12.1926г.,
- Когато аз отивам да уча музика, това е свобода; когато науча нещо на памет, когато се завзема да отида на разходка до Витоша, това е свобода. (втори вариант)
Туй – като традиция, няма норма. «Ама, казва някой, не съм ли свободен? » Това не е свобода. Свобода наричам, който сам направи нещо. Когато аз отида, направя едно добро, това е свобода. Когато аз отивам да уча музика, това е свобода; когато науча нещо на памет, когато се завзема да отида на разходка до Витоша, това е свобода. А когато остана вкъщи, не се занимавам с нищо, само си въртя палците, това е робство. към втори вариант >>
74. Тази притча, НБ , София, 26.12.1926г.,
- - Витоша може ли да дигне?
Няма нищо обидно в това, че никой не разбира тези понятия. Всяко понятие може да бъде разбрано в неговия ограничен смисъл, както и в неговия дълбок смисъл. Например, за някой човек казват: “Силен е този човек, планина човек! ” Питам: Как проверявате неговата сила? - Той може да дига големи тежести. - Витоша може ли да дигне? - Витоша не може да дигне, но дига големи камъни от сто, двеста и повече килограми тежест. Казвам: Ако е въпрос за сила, слонът може да дига много по-големи тежести. Значи, вие трябва да признаете факта, че силата на този човек е ограничена, относителна. Когато се говори за учеността на хората, и тя бива в ограничени размери. Например, днес имаме учени хора, които се занимават само с живота на буболечките, всичко знаят за тях; после имаме учени зоолози, които се занимават само с живота на млекопитаещите и всичко знаят за тях: всичките им системи и техните функции, начина на живота им и т.н. към беседата >>
- - Витоша не може да дигне, но дига големи камъни от сто, двеста и повече килограми тежест.
Всяко понятие може да бъде разбрано в неговия ограничен смисъл, както и в неговия дълбок смисъл. Например, за някой човек казват: “Силен е този човек, планина човек! ” Питам: Как проверявате неговата сила? - Той може да дига големи тежести. - Витоша може ли да дигне? - Витоша не може да дигне, но дига големи камъни от сто, двеста и повече килограми тежест. Казвам: Ако е въпрос за сила, слонът може да дига много по-големи тежести. Значи, вие трябва да признаете факта, че силата на този човек е ограничена, относителна. Когато се говори за учеността на хората, и тя бива в ограничени размери. Например, днес имаме учени хора, които се занимават само с живота на буболечките, всичко знаят за тях; после имаме учени зоолози, които се занимават само с живота на млекопитаещите и всичко знаят за тях: всичките им системи и техните функции, начина на живота им и т.н. Други учени са се специализирали изключително върху живота на мравките, знаят всички подробности, които се отнасят до техния живот. към беседата >>
76. Стари и нови възгледи, ООК , София, 2.2.1927г.,
- Например Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си.
Ето защо като ученици вие не трябва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вътрешната, духовната му страна. Право е желанието на човека да стане велик, голям като планина, но той трябва да знае, че високите дървета, големите планини, великите хора не са станали такива изведнъж; те са расли и то постепенно, по малко, с течение на вековете. Всичко в света расте. Когато се казва за нещо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалните неща растат, те имат свое зачатие, свое детство, зряла възраст и най-после старост. Например Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си. След два милиона години ще почне да се разпада. Някога тя е била по-висока, а сега се е снишила с хиляда метра. Днес всичко подлежи на промени. След хиляди години цялата земя с планини и долини по нея ще бъде коренно изменена, външно и вътрешно. Въз основа на този закон, и човек ще претърпи голяма промяна; неговото тяло ще бъде преустроено. към беседата >>
77. Свещеният олтар, ООК , София, 9.2.1927г.,
- Духовният свят ще бъде за него такова нещо, каквото представлява София, гледана от високите върхове на Витоша.
Следователно който иска да влезе в този свят, той трябва да се готви, съзнателно да работи върху себе си. Душите с векове се готвят, за да дойдат до онзи момент, когато пред тях ще се разкрие величието на Божия свят. Който не мине по пътя на чистенето, той сляп ще влезе в духовния свят. Пред него ще се разкрие само една Светлина без никакви образи. Духовният свят ще бъде за него такова нещо, каквото представлява София, гледана от високите върхове на Витоша. В същото положение ще се намерите и вие, когато се изправите лице с лице срещу човек, когото не обичате. Ще го погледнете и ще кажете: Човек е това като всички човеци – с ръце, крака, очи, нос, уши, уста. Не, това не е човекът. Ако обичате някого, в него ще видите много работи и то най-красиви. Еднообразието ще изчезне за вас и в това лице вие пак ще виждате очи, уши, нос, уста, но съвършено различни от тия на другите хора. към беседата >>
78. Великата задача на човека, ООК , София, 16.2.1927г.,
- Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене.
Не, Бог никога няма да се поддаде на вашите умове. Всичко може да стане, но по детински умове Бог не върви. Казвате: Нима няма никаква вероятност Бог да ни послуша? – Вероятно е, но не е възможно. Има неща вероятни, но невъзможни. Запример някой казва: Аз държах такава реч на Витоша, че тя тръгна подир мене. – Вероятно е, но не е възможно. Или някой говорел нещо на реката и тя се отбила от коритото си.-Вероятно е, но не е възможно. Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване. към беседата >>
79. Кротките, НБ , София, 20.3.1927г.,
- Да поддържат това твърдение, то е все едно слепият да казва, че видял някой негов познат да отива към Витоша.
Тя казва: Каквото ти е нужно в живота, от мене искай. Аз ще ти дам и жито, и царевица, и ябълки, и круши, и бонбони, но от тебе искам да учиш и да слушаш. Не учиш ли и не слушаш ли, моят пръст ще те чукне, и ти ще умреш. Сега всички учени, философи, проповедници, свещеници, владици умират, а хората казват, че са отишли на онзи сят. Чудни са хората, които без да са ясновидци, казват, че техните близки отишли на онзи свят. Да поддържат това твърдение, то е все едно слепият да казва, че видял някой негов познат да отива към Витоша. Слепият, който не вижда нещата, трябва да каже: Казаха ми, че моят познат отиде на Витоша. Който вижда, само той може да каже: Видях своят познат да отива към Витоша. към беседата >>
- Слепият, който не вижда нещата, трябва да каже: Казаха ми, че моят познат отиде на Витоша.
Аз ще ти дам и жито, и царевица, и ябълки, и круши, и бонбони, но от тебе искам да учиш и да слушаш. Не учиш ли и не слушаш ли, моят пръст ще те чукне, и ти ще умреш. Сега всички учени, философи, проповедници, свещеници, владици умират, а хората казват, че са отишли на онзи сят. Чудни са хората, които без да са ясновидци, казват, че техните близки отишли на онзи свят. Да поддържат това твърдение, то е все едно слепият да казва, че видял някой негов познат да отива към Витоша. Слепият, който не вижда нещата, трябва да каже: Казаха ми, че моят познат отиде на Витоша. Който вижда, само той може да каже: Видях своят познат да отива към Витоша. към беседата >>
- Който вижда, само той може да каже: Видях своят познат да отива към Витоша.
Не учиш ли и не слушаш ли, моят пръст ще те чукне, и ти ще умреш. Сега всички учени, философи, проповедници, свещеници, владици умират, а хората казват, че са отишли на онзи сят. Чудни са хората, които без да са ясновидци, казват, че техните близки отишли на онзи свят. Да поддържат това твърдение, то е все едно слепият да казва, че видял някой негов познат да отива към Витоша. Слепият, който не вижда нещата, трябва да каже: Казаха ми, че моят познат отиде на Витоша. Който вижда, само той може да каже: Видях своят познат да отива към Витоша. към беседата >>
80. Бележки от разговори с Учителя, ИБ , София, 22.4.1927г.,
- "Ще се качиш на Витоша, ще се изпотиш, ще пиеш топла вода и ще се върнеш жизнен, защото си погълнал праната.
толкова говориха, аз спрях ли се? - Вървя си. На един болник ще правите операция, ще изстисквате цирея му, та макар и да го боли, но като оздравее, ще ви благодари. Та сега и от невидимия свят правят такива операции - болки има, но това не трябва да ви смущава. Та казваме сега: "Божественият Дух работи! "Ще се качиш на Витоша, ще се изпотиш, ще пиеш топла вода и ще се върнеш жизнен, защото си погълнал праната. Никога не допускайте съмнението. Оня, който отваря и затваря, той не греши. Със света ще имаме връзка, ще имаме вливане и изливане. Вие ще се стремите - това, което препятства в Братството, то е един личен елемент. Обидил някой някого - той се оттеглил от Братството. към беседата >>
81. Великденски подарък / Хигиенични правила, МОК , ИБ , София, 24.4.1927г.,
- Вие, сега, като ходите на Витоша, защо всеки да не носи по една манерка чиста вода? (втори вариант)
И всякога, когато ви остане празно време, 1/2 час ли било или един час, използвайте туй време за дишане. Може ли отнякъде да си вземете най-хубавата вода, да не ви мързи, може да е на 10 километра далеч – да не ви мързи, но идете и вземете си 1 килограм и пийте най-хубавата вода. Вие, сега, като ходите на Витоша, защо всеки да не носи по една манерка чиста вода? Вие си тръгвате и няма нито един да вземе 1/2 или 1 килограм чиста вода от Витоша. Вий, сега, като се връщате, гледам, замахате си тъй ръцете... Не, ще си носите вода оттам. Всеки един може да си вземе един килограм вода. Вие сега ще кажете: «Кой ще я носи? » Ама да си носиш един килограм вода от Витоша, това е смисъл вече, идея има. към втори вариант >>
- Вие си тръгвате и няма нито един да вземе 1/2 или 1 килограм чиста вода от Витоша. (втори вариант)
И всякога, когато ви остане празно време, 1/2 час ли било или един час, използвайте туй време за дишане. Може ли отнякъде да си вземете най-хубавата вода, да не ви мързи, може да е на 10 километра далеч – да не ви мързи, но идете и вземете си 1 килограм и пийте най-хубавата вода. Вие, сега, като ходите на Витоша, защо всеки да не носи по една манерка чиста вода? Вие си тръгвате и няма нито един да вземе 1/2 или 1 килограм чиста вода от Витоша. Вий, сега, като се връщате, гледам, замахате си тъй ръцете... Не, ще си носите вода оттам. Всеки един може да си вземе един килограм вода. Вие сега ще кажете: «Кой ще я носи? » Ама да си носиш един килограм вода от Витоша, това е смисъл вече, идея има. Учениците на Индия правят ред такива упражнения, те са здрави, те се подчиняват постоянно на природата. към втори вариант >>
- » Ама да си носиш един килограм вода от Витоша, това е смисъл вече, идея има. (втори вариант)
Вие, сега, като ходите на Витоша, защо всеки да не носи по една манерка чиста вода? Вие си тръгвате и няма нито един да вземе 1/2 или 1 килограм чиста вода от Витоша. Вий, сега, като се връщате, гледам, замахате си тъй ръцете... Не, ще си носите вода оттам. Всеки един може да си вземе един килограм вода. Вие сега ще кажете: «Кой ще я носи? » Ама да си носиш един килограм вода от Витоша, това е смисъл вече, идея има. Учениците на Индия правят ред такива упражнения, те са здрави, те се подчиняват постоянно на природата. Най-първо, вие трябва да се усвоите с външната природа. Аз искам всички да усвоите поне отчасти законите ù, да знаете какво да правите. Не да чакате болестта да дойде със своята кавалерия или артилерия – тогава мъчно ще бъде. Докато тя е далече, вие трябва да вземете всичките мерки. към втори вариант >>
82. Трениране, МОК , София, 5.6.1927г.,
- Може да си изберете Витоша. (втори вариант)
После ще дойде другото трениране. Докато дихателната система е под вашето ръководство, да бъде в равновесие с тези закони. Най-първо ще слезнеш еднаж, втория ден ще слезнете два пъти, третия ден – три пъти и т.н.: шест, седем... Ще разделите времето, сутрин, вечер, по обяд, може и посред нощ. Но посред нощ е уморително. Може да си изберете и друго място. Може да си изберете Витоша. Може да си изберете кое да е място, свободно. И доброволно наложете волята си. Ала аз съм забелязал: ако ви оставя на вашата воля, нищо няма да направите. Аз съм решил за ваше добро да ви заставя. Не, аз ще взема да ви натопя вътре във водата. към втори вариант >>
83. Три посоки, МОК , София, 19.6.1927г.,
- Имате един ваш приятел, казвате: «Утре ще обичате ли да дойдете с мен на Витоша? (втори вариант)
Сега, ще започнете с точката А. Непроявената. За пример, ако би ви се задала една задача, каква задача бихте изпълнили с правата линия? Ако бих ви задал такава задача: «Отношенията на правата линия към живота»? Всички хора правят изобщо погрешка, че в разрешението на известни задачи не вървят по права линия... Когато аз задавам известен въпрос, задавам го по права линия и онзи, който трябва да ми отговори, ще ми отговори по права линия. За пример следния въпрос: Допуснете, вие искате да отидете на една екскурзия. Имате един ваш приятел, казвате: «Утре ще обичате ли да дойдете с мен на Витоша? » Прямо. Той ви казва: «Ще дойда.» Туй е по права линия. Обаче него го мързи малко, но няма да ви каже направо. Ще намери някой претекст, че имал важна работа, ще ви заблуди. Туй не е права. към втори вариант >>
84. Духът на Господа, СБ , София, 19.8.1927г.,
- – Отиде на Витоша и там приложи всички разумни методи, които ѝ се дадоха.
Но докато стане това нещо, ще мине известно време, през което ще има няколко кризи. Как ще възстанови хармонията в себе си? – Като влезе в съприкосновение с Божията мисъл. Всеки човек, който се лекува по Божествен начин, не може да се излекува изведнъж, по магически начин, но постепенно, с ред кризи. И какво направи тази сестра? – Отиде на Витоша и там приложи всички разумни методи, които ѝ се дадоха. В резултат на тия методи дохожда ѝ голяма криза: хваща я толкова силно коремоболие, тя мисли, че ще заминава вече за другия свят. Но след едно хубаво пречистване, болката съвършено изчезва и тя оздравява. към беседата >>
85. Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Например, може да питате защо Господ тури Витоша на това място, на което е днес.
Аз ви давам тия неща като дефиниции, да ги държите в ума си, за да не изпаднете в противоречия. Някои от вас може да запитат: „Защо Учителят каза така? Защо при даден случай, например, постъпва тъй, а не иначе? “ Вие имате право да питате и мен, имате право да питате и Господа за много неща. Например, може да питате защо Господ тури Витоша на това място, на което е днес. Защо тури в полите ѝ село Драгалевци? Защо малко по-горе от селото постави манастира? На всички тия въпроси Господ ще ви даде ли отговор? Не, ще мълчи. Интересувате се да знаете каква е била Витоша преди 2000 години, но Господ пак мълчи. към беседата >>
- Интересувате се да знаете каква е била Витоша преди 2000 години, но Господ пак мълчи.
Например, може да питате защо Господ тури Витоша на това място, на което е днес. Защо тури в полите ѝ село Драгалевци? Защо малко по-горе от селото постави манастира? На всички тия въпроси Господ ще ви даде ли отговор? Не, ще мълчи. Интересувате се да знаете каква е била Витоша преди 2000 години, но Господ пак мълчи. Питате ангелите, и те мълчат. Защо? С това искат да ви кажат: „Вие сами прочетете тия неща! “ Проучете ги, всичко е написано по канарите, по пластовете, по дърветата, по изворите. Съвременните геолози, които изучават земята, посвещават най-малко 20–30 години за изучаване на канарите, на земните пластове, и едва могат да напишат една малка книга. Донякъде те разбират езика на живата природа. към беседата >>
86. Пробуждане съзнанието на ученика, СБ , София, 22.8.1927г.,
- Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша?
Всички болести в света водят началото си от пресищането. Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. към беседата >>
- “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н.
Аз няма да ви обяснявам научно какво нещо е пресищането, защото вие го знаете тъй, както знаете какво нещо е светлината, без да я обяснявам. И простите хора даже знаят за светлината толкова, колкото и учените. Някой път учените знаят много нещо за светлината, но не виждат, а простите хора обратно: те не знаят много нещо за светлината, но виждат. Някой учен човек казва: „Аз зная много работи за светлината“. Простият човек го слуша и му казва: „Кажи ми тогава какво има на Витоша? “ – „Мога да ти кажа.“ И започва ученият човек да му разказва какво представлява Витоша, от какво е направена, каква форма има и т.н. „Не искам да ми разказваш какво нещо е светлината, но ми кажи какво разкрива светлината.“ Следователно в едно отношение простият човек може да седи по-високо от учения, но в друго отношение ученият може да седи по-високо от простия. Ако обаче ученият вижда по-добре, тогава и в двата случая, и в материално, и в научно отношение, той седи по-високо от простия човек. Аз искам да ви предпазя от пресищане и от прибързани заключения. Някой казва: „Тия работи, които Учителят говори, аз съм слушал и друг път, много неща зная“. Казвам: Не бързайте! към беседата >>
87. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- Преди няколко години аз дадох на учениците едно упражнение, всеки сам да отиде вечерно време, след 12 часа, на Витоша.
Преди няколко години аз дадох на учениците едно упражнение, всеки сам да отиде вечерно време, след 12 часа, на Витоша. В първо време те счетоха това упражнение невъзможно за изпълнение и си казваха: „За братя и за възрастни сестри е по-възможно, но за младите сестри това упражнение е невъзможно“. Аз им казах: Всеки ще тръгне от дома си концентриран, съсредоточен в мисълта си и никому нищо няма да говори, нито ще поздравлява. Всички ученици завършиха упражнението си сполучливо, с изключение на двама от тях, една сестра и един брат. Сестрата, като стигнала в село Драгалевци, спряла се пред една кръчма да пита откъде се отива за Витоша. Кръчмарят я проследил и поизплашил малко. към беседата >>
- Сестрата, като стигнала в село Драгалевци, спряла се пред една кръчма да пита откъде се отива за Витоша.
Преди няколко години аз дадох на учениците едно упражнение, всеки сам да отиде вечерно време, след 12 часа, на Витоша. В първо време те счетоха това упражнение невъзможно за изпълнение и си казваха: „За братя и за възрастни сестри е по-възможно, но за младите сестри това упражнение е невъзможно“. Аз им казах: Всеки ще тръгне от дома си концентриран, съсредоточен в мисълта си и никому нищо няма да говори, нито ще поздравлява. Всички ученици завършиха упражнението си сполучливо, с изключение на двама от тях, една сестра и един брат. Сестрата, като стигнала в село Драгалевци, спряла се пред една кръчма да пита откъде се отива за Витоша. Кръчмарят я проследил и поизплашил малко. Той беше вълкът, който излезе насреща ѝ. Тя не трябваше да се спира да говори с никого, сама трябваше да намери пътя. Братът пък, като вървял, замислил се нещо върху някой философски въпрос и не забелязал как едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си. към беседата >>
- Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си.
Сестрата, като стигнала в село Драгалевци, спряла се пред една кръчма да пита откъде се отива за Витоша. Кръчмарят я проследил и поизплашил малко. Той беше вълкът, който излезе насреща ѝ. Тя не трябваше да се спира да говори с никого, сама трябваше да намери пътя. Братът пък, като вървял, замислил се нещо върху някой философски въпрос и не забелязал как едно куче се хвърлило върху него и го ухапало. Казвам: Като отивате на Витоша, няма да се захласвате в посторонни въпроси, нито ще размишлявате върху някои учени въпроси, нито пък ще мислите за себе си. Дойде ли да разрешавате въпроса какво хората мислят за теб, какво ще кажат за теб, това са второстепенни въпроси. Мислите ли много върху тях, някое куче ще ви ухапе. Въпросите за пари, за сила, за магия, за различни науки, като астрология, алхимия и други някои, също тъй са второстепенни въпроси. За вас е важно да се занимавате с великия въпрос как да разрешите своите прави отношения към Бога. Като индивиди, вие представлявате материалния и обществения свят. към беседата >>
88. Явно говорих, СБ , София, 24.8.1927г.,
- Там някъде се повдига цяла планина, като Витоша, и разтърсва земята; тя се отваря и в нея изчезват големи градове, с по 150–200,000 души.
Животът трябва коренно да се пречисти, да се внесе в него вътрешно преобразувание. Аз не говоря за някаква революция между хората, но ще настане вътрешна промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от техните дребнавости, които им пречат да се разбират като братя и сестри. Който разбере това нещо, ще го провери и ще се освободи от стария живот, от всички утайки на миналото. Вижте какво пишат вестниците за земетресенията, които стават в Япония. Там някъде се повдига цяла планина, като Витоша, и разтърсва земята; тя се отваря и в нея изчезват големи градове, с по 150–200,000 души. Досега са изчезнали милиони хора. Защо стават тия неща? Казвате: „Това са природни закони“. Ами ако тук някъде се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава с нас? Какво ще кажат всички съвременни учени за произхода на земята и за това, което става с нея? към беседата >>
89. Денят Господен, НБ , София, 11.9.1927г.,
- Ако отидете на Витоша през тези месеци, ще усетите, че от растенията лъха една мека, приятна топлина.
Всичко онова, което е за полза, ще го въздигне, а всичко онова, което не е за полза, ще го изхвърли навън, чрез Божествените токове. В пространството има пътища, чрез които всичко непотребно ще бъде изхвърлено навън, както вие изхвърляте остатъците от домовете си. Казвам: учените, които се занимават с процеса на растенето, забелязват, че през пролетта в почвата се развива приятна топлина. Тази топлина се нарича животворен магнетизъм, или според индусите – жива прана. Тази топлина се усеща не само през пролетта, но и през месец август. Ако отидете на Витоша през тези месеци, ще усетите, че от растенията лъха една мека, приятна топлина. И тъй, денят Господен е ден на нова епоха. Тази епоха иде, понеже на земята са дошли много същества, които са се отклонили от Божия път. Когато тези същества са били в ангелския свят, считали са ги като гъсеници на Божественото дърво. Като мислили дълго време, как да се освободят от тях, най-после ангелите намерили способ: те ги изпратили на земята. Следователно, лошите хора са тия, които са опетнили всичко в света. към беседата >>
- Ако спра земята в нейния път, или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще допринеса с това?
Ти трябва да изхвърлиш киселото, което се съдържа в сърцето ти, да обикнеш всички хора. Обаче, един ден, както чела, дошла до един силен Божествен момент, който проникнал в съзнанието й; очите й веднага се прояснили, мъглата изчезнала, и у нея се явило ново съзнание. Казвам: не търсете великите опити в света! Не търсете големите чудеса! Ако река да мръдна земята от нейния път, за да направя някакво голямо чудо, с това ще причиня нещастие на човечеството, но пак няма да го преобразя. Ако спра земята в нейния път, или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще допринеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса. Казвате: Могат ли да станат тия чудеса? – Могат, но кога? – Когато Витоша олекне изгуби от теглото си и остане само един грам. А сега, тъй както е тежка, това не може да бъде. към беседата >>
- – Когато Витоша олекне изгуби от теглото си и остане само един грам.
Ако река да мръдна земята от нейния път, за да направя някакво голямо чудо, с това ще причиня нещастие на човечеството, но пак няма да го преобразя. Ако спра земята в нейния път, или преместя Витоша от нейното място, какво добро ще допринеса с това? Днес светът не се поправя с чудеса. Казвате: Могат ли да станат тия чудеса? – Могат, но кога? – Когато Витоша олекне изгуби от теглото си и остане само един грам. А сега, тъй както е тежка, това не може да бъде. Първо вие трябва да знаете закона за превръщане на телата, за преорганизирането им, как могат да стават леки. Защо, например, вие не можете да отидете при Бога? Той ви чака да се очистите, да олекнете. Човешката душа на повърхността си има много кал, събрана от миналото, затова хората трябва да минат през Божествения огън, всичко да се стопи, да се пречисти. към беседата >>
90. Ще оздравее момчето ми, НБ , София, 27.11.1927г.,
- Ако се качите на Витоша и оттам погледнете София, ще видите, че тя е заобиколена с нечиста материя.
Сега, в съзнанието на хората се крият ред причини, които спъват тяхното растене. Растенията, в това отношение, водят по-правилен живот от хората, но ако днес и те страдат, боледуват, това се дължи на хората, които не спазват природните закони. Тъй щото, растенията не боледуват по свои собствени причини, но вследствие неправилния, нечистия живот на хората. Ако се качите на Витоша и оттам погледнете София, ще видите, че тя е заобиколена с нечиста материя. Цялата атмосфера около София е пълна с нечисти мисли. Това не е само в София, но и във всички по-големи европейски градове. – Какво трябва да се направи? – Трябва да дойдат повече добри хора, които да пречистят тази атмосфера. Как ще я пречистят? към беседата >>
91. Време и вечност, ООК , София, 14.12.1927г.,
- Ако не ви хареса, не го късайте, но турете този лист настрана и като отидете на Витоша, изгорете го.
Ще бъдете смели, решителни, ще минете като автори. Тази работа ще бъде като конкурс, на който ще получите премия. Старите гърци са устройвали игри, надбягвания, на които само един е получавал награда – венец. Считайте, че и на вас ще се даде от невидимия свят такъв венец, затова гледайте да напишете нещо хубаво, което да задоволи самите вас. Като напишете изречението, прочетете го няколко пъти. Ако не ви хареса, не го късайте, но турете този лист настрана и като отидете на Витоша, изгорете го. Друг път ще ви дойде по-хубава мисъл. Докато не останете доволни от мисълта, която сте написали, не се спирайте. Пишете една, втора, трета мисъл, докато се установите върху тази, която най-много ви хареса. Може би тази мисъл да ви е предадена от някое възвишено същество. Вие трябва да зачитате всяка мисъл, всяка идея, която минава през ума ви, макар и да не ви харесва много. към беседата >>
92. Благото на човека, ООК , София, 21.12.1927г.,
- Представете си, че ви дойде на ум още тази вечер да отидете на Витоша.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам какви психологически състояния преживяват. Вземете, запример, числото десет. Това число показва, че вие имате едновременно десет състояния, пет от които се отнасят към вашия ум и петь– към вашето сърце. Можете ли да определите в даден момент колко от тия състояния работят за вашето повдигане и колко от тях ще ви спънат? Представете си, че ви дойде на ум още тази вечер да отидете на Витоша. Можете ли да определите, ваша ли е тази мисъл или е дошла отвън някъде? При това трябва да знаете, ако отидете на Витоша вечер, ще се ползвате или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозен човек, като човек, който уповава на Бога, тръгвате за планината с тънки дрехи, недобре екипиран. Казвате си:" Щом съм с Бога, от нищо не ме е страх." По едно време излиза вятър, става студено и вие започвате да се съмнявате дали няма да се простудите. към беседата >>
- При това трябва да знаете, ако отидете на Витоша вечер, ще се ползвате или не?
Вземете, запример, числото десет. Това число показва, че вие имате едновременно десет състояния, пет от които се отнасят към вашия ум и петь– към вашето сърце. Можете ли да определите в даден момент колко от тия състояния работят за вашето повдигане и колко от тях ще ви спънат? Представете си, че ви дойде на ум още тази вечер да отидете на Витоша. Можете ли да определите, ваша ли е тази мисъл или е дошла отвън някъде? При това трябва да знаете, ако отидете на Витоша вечер, ще се ползвате или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозен човек, като човек, който уповава на Бога, тръгвате за планината с тънки дрехи, недобре екипиран. Казвате си:" Щом съм с Бога, от нищо не ме е страх." По едно време излиза вятър, става студено и вие започвате да се съмнявате дали няма да се простудите. При това положение можете ли да пеете, да бъдете тих и спокоен в себе си? И обратното може да се случи. към беседата >>
- Най-после решавате да отидете на Витоша.
Това число показва, че вие имате едновременно десет състояния, пет от които се отнасят към вашия ум и петь– към вашето сърце. Можете ли да определите в даден момент колко от тия състояния работят за вашето повдигане и колко от тях ще ви спънат? Представете си, че ви дойде на ум още тази вечер да отидете на Витоша. Можете ли да определите, ваша ли е тази мисъл или е дошла отвън някъде? При това трябва да знаете, ако отидете на Витоша вечер, ще се ползвате или не? Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозен човек, като човек, който уповава на Бога, тръгвате за планината с тънки дрехи, недобре екипиран. Казвате си:" Щом съм с Бога, от нищо не ме е страх." По едно време излиза вятър, става студено и вие започвате да се съмнявате дали няма да се простудите. При това положение можете ли да пеете, да бъдете тих и спокоен в себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вън температурата е около 35°, а вие сте облечени с дебели дрехи. към беседата >>
- Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вън температурата е около 35°, а вие сте облечени с дебели дрехи.
Най-после решавате да отидете на Витоша. Като религиозен човек, като човек, който уповава на Бога, тръгвате за планината с тънки дрехи, недобре екипиран. Казвате си:" Щом съм с Бога, от нищо не ме е страх." По едно време излиза вятър, става студено и вие започвате да се съмнявате дали няма да се простудите. При това положение можете ли да пеете, да бъдете тих и спокоен в себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вън температурата е около 35°, а вие сте облечени с дебели дрехи. При това положение можете ли да издържите на тази горещина, без да се страхувате, че ще ви прилошее? Като знаете всичко това, можете ли да определите дали мисълта за отиване на Витоша е ваша или не? Ако мисълта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие. към беседата >>
- Като знаете всичко това, можете ли да определите дали мисълта за отиване на Витоша е ваша или не?
Казвате си:" Щом съм с Бога, от нищо не ме е страх." По едно време излиза вятър, става студено и вие започвате да се съмнявате дали няма да се простудите. При това положение можете ли да пеете, да бъдете тих и спокоен в себе си? И обратното може да се случи. Тръгвате за Витоша, но времето е много горещо, вън температурата е около 35°, а вие сте облечени с дебели дрехи. При това положение можете ли да издържите на тази горещина, без да се страхувате, че ще ви прилошее? Като знаете всичко това, можете ли да определите дали мисълта за отиване на Витоша е ваша или не? Ако мисълта е ваша, тя ще ви донесе благословение. Ако не е ваша, ще ви донесе нещастие. към беседата >>
93. Идат дни, НБ , София, 25.12.1927г.,
- Полковник казва на войника си: Редовой, тази вечер, десет часа, ще отидеш на Витоша да носиш храна.
Ако поданиците днес се подчиняват на законите на своята държава, те правят това повече от страх, отколкото от съзнание. Оставете тия хора свободни, без никакъв закон, ще видите, какъв е техния вътрешен морал. Тази неустойчивост в морала на хората се дължи на факта, че са засегнати техните лични чувства, както и боговете се обидили, че някой поет написал в едно от стихотворенията си: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове." Значи, хората са обидили боговете, вследствие на което те са им наложили ред смъртни наказания. Който веднъж само е запитал Бога, защо го е създал така, той сам вече се е осъдил на смърт. Такъв въпрос не трябва да се задава. Полковник казва на войника си: Редовой, тази вечер, десет часа, ще отидеш на Витоша да носиш храна. – Слушам, господин полковник! Ако войникът се осмели да запита полковника си, защо толкова късно го праща на Витоша, той непременно ще бъде арестуван. Кой от съвременните хора не е запитвал Господа, защо е създал света по този начин, защо праща страданията на хората? На това основание, и вие трябва да бъдете арестувани от Господа, както полковникът арестува войника. Това са факти, а не голи приказки. към беседата >>
- Ако войникът се осмели да запита полковника си, защо толкова късно го праща на Витоша, той непременно ще бъде арестуван.
Тази неустойчивост в морала на хората се дължи на факта, че са засегнати техните лични чувства, както и боговете се обидили, че някой поет написал в едно от стихотворенията си: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове." Значи, хората са обидили боговете, вследствие на което те са им наложили ред смъртни наказания. Който веднъж само е запитал Бога, защо го е създал така, той сам вече се е осъдил на смърт. Такъв въпрос не трябва да се задава. Полковник казва на войника си: Редовой, тази вечер, десет часа, ще отидеш на Витоша да носиш храна. – Слушам, господин полковник! Ако войникът се осмели да запита полковника си, защо толкова късно го праща на Витоша, той непременно ще бъде арестуван. Кой от съвременните хора не е запитвал Господа, защо е създал света по този начин, защо праща страданията на хората? На това основание, и вие трябва да бъдете арестувани от Господа, както полковникът арестува войника. Това са факти, а не голи приказки. Кой човек, като му се случи някакво нещастие, благодари на Бога за него? Кой човек, като е загубил някой от своите близки, се е обърнал към Бога с благодарност за постигналото го нещастие? към беседата >>
94. Нови възгледи и методи, ООК , София, 11.1.1928г.,
- Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечер всички да тръгнете в 12 часа в полунощ от „Изгрев" за Витоша?
Сега всички искате да ви се каже нещо ново. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечер всички да тръгнете в 12 часа в полунощ от „Изгрев" за Витоша? Вие веднага ще се уплашите какво ли ще стане с вас, ако веднага изпълните задачата ? Всички сте облечени с тънки, с леки дрехи, затова ще се уплашите, да не би да се простудите. За да не се упла-шите, пръв аз ще направя опита : ще отида на Витоша с тънки дрехи, с тънки чорапи. Това ще направя, за да ви покажа, че в природата съществуват ред сили, с които човек може да оперира. Той всякога може да използува тези сили, щом това се отнася за благото на цялото човечество, както и за неговото лично благо. към беседата >>
- За да не се упла-шите, пръв аз ще направя опита : ще отида на Витоша с тънки дрехи, с тънки чорапи.
Сега всички искате да ви се каже нещо ново. Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечер всички да тръгнете в 12 часа в полунощ от „Изгрев" за Витоша? Вие веднага ще се уплашите какво ли ще стане с вас, ако веднага изпълните задачата ? Всички сте облечени с тънки, с леки дрехи, затова ще се уплашите, да не би да се простудите. За да не се упла-шите, пръв аз ще направя опита : ще отида на Витоша с тънки дрехи, с тънки чорапи. Това ще направя, за да ви покажа, че в природата съществуват ред сили, с които човек може да оперира. Той всякога може да използува тези сили, щом това се отнася за благото на цялото човечество, както и за неговото лично благо. към беседата >>
95. Никодим, НБ , София, 22.1.1928г.,
- Един ден отивам на Витоша и правя наблюдения върху всичко, което се изпречва на пътя ми.
На всички негови въпроси, Христос отговори: „Ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие." И вие понякога отивате при Христа, като Никодима, и казвате: Господи, не знаеш ли, че аз страдам? – Когато страдате, отивате при Христа да се оплаквате. Когато благувате, не отивате при Христа да споделите благата си. Благородството на човека изисква да отива при Христа и в единия, и в другия случай. При това, страданията на хората още не са много големи. Един ден отивам на Витоша и правя наблюдения върху всичко, което се изпречва на пътя ми. Достигна ме един селянин, препасан с пушка през рамо; върви и мисли нещо. Както вървеше, спъна се в нещо, падна на земята, охлузи единия си крак. В този момент той съзря някъде в шубраците заек; скочи веднага, прицели се и го рани в двата крака. Казвам: и той пострада, и заекът пострада, но не е право да се убиват зайците. Ще възразите, че заекът е животно, не чувствува като човека. към беседата >>
- Четири часа отиване до Витоша и три часа връщане, всичко седем часа.
Съвременните хора говорят за онзи свят като за нещо далечно. Колко е далеч онзи свят от този? – Колкото оттук до Витоша–всичко четири часа. Четири часа отиване до Витоша и три часа връщане, всичко седем часа. Значи за седем часа вие ще отидете на онзи свят и ще се върнете. Аз правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша, и времето, нужно за отиване до онзи свят, по следната причина. Вчера бяхме на Витоша, дето прекарахме отлично. През целия ден беше тихо, спокойно, никакво движение на въздуха. Небето беше чисто, ясно, никакво облаче нямаше. към беседата >>
- Аз правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша, и времето, нужно за отиване до онзи свят, по следната причина.
Съвременните хора говорят за онзи свят като за нещо далечно. Колко е далеч онзи свят от този? – Колкото оттук до Витоша–всичко четири часа. Четири часа отиване до Витоша и три часа връщане, всичко седем часа. Значи за седем часа вие ще отидете на онзи свят и ще се върнете. Аз правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша, и времето, нужно за отиване до онзи свят, по следната причина. Вчера бяхме на Витоша, дето прекарахме отлично. През целия ден беше тихо, спокойно, никакво движение на въздуха. Небето беше чисто, ясно, никакво облаче нямаше. Температурата беше около 18–19°. Мнозина правеха слънчеви бани. към беседата >>
- Вчера бяхме на Витоша, дето прекарахме отлично.
Колко е далеч онзи свят от този? – Колкото оттук до Витоша–всичко четири часа. Четири часа отиване до Витоша и три часа връщане, всичко седем часа. Значи за седем часа вие ще отидете на онзи свят и ще се върнете. Аз правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша, и времето, нужно за отиване до онзи свят, по следната причина. Вчера бяхме на Витоша, дето прекарахме отлично. През целия ден беше тихо, спокойно, никакво движение на въздуха. Небето беше чисто, ясно, никакво облаче нямаше. Температурата беше около 18–19°. Мнозина правеха слънчеви бани. В това време, докато ние се радвахме на великолепен ден, в града имало голяма, непрогледна мъгла. към беседата >>
- Онези, които отидоха на Витоша, влязоха в онзи свят.
Мнозина правеха слънчеви бани. В това време, докато ние се радвахме на великолепен ден, в града имало голяма, непрогледна мъгла. Слънцето се явило само за един–два часа и веднага се скрило. Каква по-вярна аналогия може да се даде за този и онзи свят? Всички, които останаха в града, бяха в този свят. Онези, които отидоха на Витоша, влязоха в онзи свят. За да отидат до Витоша, до онзи свят, те употребиха само четири часа. За да се върнат назад, в този свят, употребиха три часа. Тъй щото когато човек се намери пред мъчнотиите на физическия свят, в гъстата материя, не му остава нищо друго, освен да се качи на една височина от 500–600 м., да отиде временно на онзи свят, дето няма ветрове, няма облаци и бури, дето слънцето грее ясно, силно и там да разреши задачата си. Щом разреши задачата си, нека се върне в града, в този свят – в света на мъглата и гъстата материя. Следователно всяка мъчнотия, всяка трудна задача може да се разреши в продължение на седем часа. към беседата >>
- За да отидат до Витоша, до онзи свят, те употребиха само четири часа.
В това време, докато ние се радвахме на великолепен ден, в града имало голяма, непрогледна мъгла. Слънцето се явило само за един–два часа и веднага се скрило. Каква по-вярна аналогия може да се даде за този и онзи свят? Всички, които останаха в града, бяха в този свят. Онези, които отидоха на Витоша, влязоха в онзи свят. За да отидат до Витоша, до онзи свят, те употребиха само четири часа. За да се върнат назад, в този свят, употребиха три часа. Тъй щото когато човек се намери пред мъчнотиите на физическия свят, в гъстата материя, не му остава нищо друго, освен да се качи на една височина от 500–600 м., да отиде временно на онзи свят, дето няма ветрове, няма облаци и бури, дето слънцето грее ясно, силно и там да разреши задачата си. Щом разреши задачата си, нека се върне в града, в този свят – в света на мъглата и гъстата материя. Следователно всяка мъчнотия, всяка трудна задача може да се разреши в продължение на седем часа. към беседата >>
97. За съдба дойдох, НБ , София, 22.4.1928г.,
- Те взели своите джезвета, спрели се някъде пред Витоша и предсказват, кому какво ще се случи.
Хората мислят, че праведниците, светиите са бедняци, които се уединяват в някои пещери или в някои гори и там прекарват живота си в пост и молитва, а от време на време се срещат с някои хора и им предсказват, колко души са в къщи, колко от тях има живи и колко умрели, богати ли са или бедни, колко от овците им са изгубени и т.н. Разказват им още за онзи свят, за наказанията и за благата в света и ред други неща. Казвам: това е лесна работа. Така могат да предсказват и всички врачки в България, които гледат на кафе, както и всички обикновени мъдреци. В София има двама такива видни гледачи на кафе. Те взели своите джезвета, спрели се някъде пред Витоша и предсказват, кому какво ще се случи. Обикновено този род гледачи могат да врачуват и предсказват на всички, но не и на себе си. Те не могат да предскажат, какво ще се случи на самите тях. Съдбата на българския народ предсказали, но своята не могли да предскажат. Доколкото зная от техните предсказания, съдбата на България не е лоша. към беседата >>
98. Роден от Бога, МС , София, 8.7.1928г.,
- Понякога аз употребявам цяла година, за да поставя на своето[неговото] място някой малък камък, намерен някъде из Витоша.
Ако отрежете една малка част от някоя картина, или отчупите една малка част от някоя статуя, можете ли от тази малка част да съдите за красотата на цялата картина или статуя? — Не може. По същия начин и ние някога анализираме една малка част от някой човек и се произнасяме, а с това се изгубва красотата на цялото. Красотата седи в целокупността на нещата. Гениален трябва да бъде човек, за да постави на своето място една малка част, отчупена от някоя статуя. Понякога аз употребявам цяла година, за да поставя на своето[неговото] място някой малък камък, намерен някъде из Витоша. Поставя ли го на своето[неговото] място, започвам вече да чета. Някой казва: аз не мога да употребя толкова време, за да търся мястото на това малко камъче. Време нямам за това. — Ще намериш време. Ами, ако това камъче те е спънало в живота ти, не е ли интересно да знаеш, кои са причините за това спъване? към беседата >>
101. Непреривно движение, ООК , София, 20.3.1929г.,
- Може u no Витоша дa идеш. (втори вариант)
В света не съществува такъв закон в природата. Н природата и молитва, и работа едновременно вървя т и мисъл, и чувства, и воля всичко това едновременно става. Да се молиш, и по пътя може да имаш една хубава молитва. Това са специфични неща. Може u no Витоша дa идеш. Казва, на Витоша не може да идеш, на Света гора не може да идеш, на Бедите планини в Индия не може да идеш, тогава какво ще правиш, ако речеш да се молиш? Ама времето да е хубаво. И времето не е хубаво, слънце няма. към втори вариант >>
- Казва, на Витоша не може да идеш, на Света гора не може да идеш, на Бедите планини в Индия не може да идеш, тогава какво ще правиш, ако речеш да се молиш? (втори вариант)
В света не съществува такъв закон в природата. Н природата и молитва, и работа едновременно вървя т и мисъл, и чувства, и воля всичко това едновременно става. Да се молиш, и по пътя може да имаш една хубава молитва. Това са специфични неща. Може u no Витоша дa идеш. Казва, на Витоша не може да идеш, на Света гора не може да идеш, на Бедите планини в Индия не може да идеш, тогава какво ще правиш, ако речеш да се молиш? Ама времето да е хубаво. И времето не е хубаво, слънце няма. към втори вариант >>
103. Външни и вътрешни методи, МОК , София, 3.5.1929г.,
- Да допуснем, че магнитът е поставен на Витоша и привлича хората от 10-15 км. разстояние.
Това състояние на изпразване наричаме изолиране на човека от света на желанията. Попаднете ли в този свят, нищо друго не ви остава, освен да събуете обущата си и да продължите пътя си бос. За предпочитане е бос да вървиш, отколкото да се залепят обущата ти на магнита на желанията, отдето с години не можеш да се освободиш. Не е лошо да има човек желания, но не трябва да им се поддава, да го водят при големия магнит, от който не може да се отлепи. За учения този магнит не е опасен, но за невежия е опасен. Да допуснем, че магнитът е поставен на Витоша и привлича хората от 10-15 км. разстояние. Ученият ще подкове обущата си с железа, да го привлече магнитът отдалеч и, като стигне на върха, ще ги събуе и ще започне свободно да се разхожда на планината, да прави научните си изследвания. – Как ще се върне назад? – Бос. Той ще остави обущата си на магнита, ще се върне бос, но свободен и богат със знания. Невежият ще остане на планината, не може да се върне назад и знания няма да придобие. към беседата >>
104. Ела след мене!, НБ , София, 5.5.1929г.,
- Може ли да се нарече крадец онзи, който от една златна планина, голяма като Витоша, взима няколко килограма злато?
Питам: може ли да се нарече престъпник онзи, който с чаша гребе вода от голям, дълбок извор? Може ли да се нарече крадец онзи, който от една златна планина, голяма като Витоша, взима няколко килограма злато? И 50 килограма злато да вземе, планината няма да усети даже, че са взели нещо от нея. Богатият човек никога не счита хората за престъпници. Богатият никого не одумва, не критикува. Сиромахът счита, че хората правят престъпления, затова ги одумва и критикува. Колкото много злато да вземете от планината, пак не можете да го сравните с житото, което Свещеният е дал на човечеството. към беседата >>
- И да знаете, кога е създадена Витоша, вие не я познавате в началото.
Представете си, че искате да знаете кога е създадена Витоша. Какво ще придобиете от това знание? И да знаете, кога е създадена Витоша, вие не я познавате в началото. Като млада, на една година, тя е била красива, напета. Днес е стара баба, набръчкана. Понеже я виждате като баба, за вас е важно да знаете, какви богатства крие в себе си. Внуците се интересуват от баба си дотолкова, доколкото тя е скрила някакво богатство за тях. Какво по-голямо благо може да очакват, ако бабата даде на всяко внуче по няколко килограма злато? към беседата >>
107. Стари навици, ООК , София, 12.6.1929г.,
- След това иди до Витоша и като се върнеш започни да работиш." Отиването до Витоша символизира отиването до извора на живота.
– Искаш ли да знаеш, дали съществува Бог, обърни се към птичките, които пеят. Щом пеят, те са направили връзка с Божественото съзнание. Щом дърветата цъфтят и връзват, те са направили връзка с Божественото съзнание. Трябва ли след всичко това да отивате при философите, да ви доказват съществува ли Бог или не? Бог казва на всяка душа: "Стани рано сутринта и запей песента на живота. След това иди до Витоша и като се върнеш започни да работиш." Отиването до Витоша символизира отиването до извора на живота. Само онзи може да има успех в работата си, който всяка сутрин отива до извора на живота да почерпи сила и енергия за през деня. За да работи с успех, човек трябва да разбира законите, които определят работата. За да свържете приятелство с един човек, вие трябва да разбирате законите на приятелството. Само онзи може да ви бъде приятел, който е отворил душата си за вас. Няма ли да обичате онзи човек, който е отворил душата и сърцето си за вас? към беседата >>
109. Проява на Любовта / Чувството на любовта, ООК , София, 8.1.1930г.,
- Ще идеш на Витоша, на чистия сняг, дето крак не е стъпвал. (втори вариант)
Вие сега ще кажете, друг опит няма ли, ами сега защо. Аз не казвам, че ви го давам, но ако влиза в програмата, най-първо вас ще ви шокира, ще се намерите в трудно положение. Те са опити, с които ви изпитват. Когато ще прекарат такъв опит, тебе на ухото ще ти го кажат. Да се съблечеш гол и половин час на снега на гърба и половин час на корема, ще научиш един урок, който по никой друг начин няма да научиш. Ще идеш на Витоша, на чистия сняг, дето крак не е стъпвал. Но трябва работа, размишление. Защото човек се ражда гол, не се ражда облечен. Ако ти не може да се съблечеш от всичките обвивки, които хората са ти турили, както Бог те създал, да остане само Божественото в тебе, ти не може да разбираш дълбокия смисъл на онзи великия живот вътре в тебе. Докато слушаш в тебе само човешкото, благочестието в тебе е временно. Когато дойде да застане онова Божественото в тебе, тогава ще разбереш как животът функционира в тебе. към втори вариант >>
110. Светли и тъмни действия / Двамата бакали, ООК , София, 15.1.1930г.,
- Запример онзи ден ние бяхме на Витоша. (втори вариант)
Запример онзи ден ние бяхме на Витоша. Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво. Тук, долу, беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по- студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. към втори вариант >>
111. Съзнателният живот, ООК , София, 26.3.1930г.,
- Аз гледах онзи ден, бях на Витоша, там, горе се е качил, на една от най-хубавите мисли оставил една от най- лошите мисли - не трябва да се живее. (втори вариант)
Казвам, правата мисъл, или Божествената мисъл, да е будно съзнанието. Аз гледах онзи ден, бях на Витоша, там, горе се е качил, на една от най-хубавите мисли оставил една от най- лошите мисли - не трябва да се живее. Горе на това високото място. Някой човек иде, каквото и ти да кажеш, тази мисъл иде в тебе - на същество, което е изостанало. Пита какво трябва да се прави. Такива блуждаещи мисли влязат вкъщи, съществата ще влязат те даже и през някой [прозорец] като неканен гост. Сутрин станете, не сте разположен. към втори вариант >>
114. Просветено съзнание, ООК , София, 3.12.1930г.,
- За пример, невъзможно е да отидеш на Витоша или на друга някоя висока планина зимно време, когато има виелица, буря, дълбок сняг.
И тъй ще знаете, че няма невъзможни неща в света. Каже ли някой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира в процеса на ограничението. Няма невъзможни неща в света, но за постигането им трябва да се спазват съответно време и специфични условия. За пример, невъзможно е да отидеш на Витоша или на друга някоя висока планина зимно време, когато има виелица, буря, дълбок сняг. Обаче когато снегът се стопи и бурите утихнат всеки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислеха, че не могат да стигнат до върха Еверест но днес вече са. близо до него. Мъчно се стига този връх, но все пак е възможно. Ония, които отиват към върха, се движат бавно, почти незабелязано, но все пак напредват. към беседата >>
- Обаче когато снегът се стопи и бурите утихнат всеки може да отиде на Витоша.
И тъй ще знаете, че няма невъзможни неща в света. Каже ли някой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира в процеса на ограничението. Няма невъзможни неща в света, но за постигането им трябва да се спазват съответно време и специфични условия. За пример, невъзможно е да отидеш на Витоша или на друга някоя висока планина зимно време, когато има виелица, буря, дълбок сняг. Обаче когато снегът се стопи и бурите утихнат всеки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислеха, че не могат да стигнат до върха Еверест но днес вече са. близо до него. Мъчно се стига този връх, но все пак е възможно. Ония, които отиват към върха, се движат бавно, почти незабелязано, но все пак напредват. Височината на върха не е много голяма - 9000 м. към беседата >>
115. Нашето място, СБ , РБ , 7-те езера, 30.7.1931г.,
- Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила?
Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали да вървите по планините? Как ви се ходи толкова път, по тия високи места на Витоша, на Рила? Я по-добре си почивайте! Глупава работа е тази! “ Този човек ви съветва да седите на едно място, да не ходите по планините, защото той сам не обича да се движи. Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене, да пие кафе, чай или мляко. Той счита нашата работа глупава, ние пък мислим, че неговата работа е глупава. към беседата >>
- Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат.
Сега, за да мислите свободно върху светлината, звука и въздуха, като проводници на любовта, утре ще отидем на Витоша и, като се върнем, ще споделим благата, които сме придобили, с онези от вас, които са заети и не могат да дойдат. В любовта е животът, в мъдростта е светлината,в истината е свободата. към беседата >>
117. Освободени, НБ , София, 17.1.1932г.,
- Тука сте в мъгла, горе - на Витоша, е светло, чисто, и по-топло.
Има задачи, които ни са дадени, за нашето щастие. Вие искате да бъдете здрави, вие искате да бъдете умни. Днешният ден носи всичките блага, но цивилизацията затвори цялото небе с мъгла. Тука сте в мъгла, горе - на Витоша, е светло, чисто, и по-топло. Ако не вярвате, идете на Витоша, като излезете на 1500 метра, ще се уверите, че е ясно, има 22° топлина. Но понеже тук се говори, туриха пердета. Мъгла има, когато атмосферата е дисхармонична. Хубаво, ако сте силни, разпръснете мъглата! Ако вие сте силни, ако имате знание, сега, в един момент, можете да отворите небето - да просветне. към беседата >>
- Ако не вярвате, идете на Витоша, като излезете на 1500 метра, ще се уверите, че е ясно, има 22° топлина.
Има задачи, които ни са дадени, за нашето щастие. Вие искате да бъдете здрави, вие искате да бъдете умни. Днешният ден носи всичките блага, но цивилизацията затвори цялото небе с мъгла. Тука сте в мъгла, горе - на Витоша, е светло, чисто, и по-топло. Ако не вярвате, идете на Витоша, като излезете на 1500 метра, ще се уверите, че е ясно, има 22° топлина. Но понеже тук се говори, туриха пердета. Мъгла има, когато атмосферата е дисхармонична. Хубаво, ако сте силни, разпръснете мъглата! Ако вие сте силни, ако имате знание, сега, в един момент, можете да отворите небето - да просветне. Направете опит да се изясни съвсем, да изгрее слънцето. към беседата >>
118. Двете отверстия, ООК , София, 27.1.1932г.,
- Всички тези въпроси - здрав ли си, ти ще кажеш - слънцето грее, жена ти как е, мисля да ида на Витоша на разходка. (втори вариант)
Ще бъдете като човек, който е готов да върши волята на Бога. Това за два дни, пък подир два дена щом ви стане жалко, пак ще си турнете същите дрехи. Но за два дни ще бъдете като светиите. Някой като те срещне и те попита как си, как е жена ти - няма такова нещо. Въпросът е като те пита как е жена ти, как си със здравето, ти ще вървиш, няма да му отговориш, но няма и да питаш някого здрав ли си. Всички тези въпроси - здрав ли си, ти ще кажеш - слънцето грее, жена ти как е, мисля да ида на Витоша на разходка. "Ама как са децата ти? " "Мисля да ида в странство да следвам в училището." Или може да му кажете: "Бързам, имам спешна работа. Извинете, много спешна работа имам." към втори вариант >>
119. Тези малките, НБ , София, 7.2.1932г.,
- Канарата може да е като Витоша, но въздухът само с едно дихание може да я катурне.
Грамаден е той, но далечно е разстоянието. Казват, че въздухът е невидим. Невидим е, защото е на далечно разстояние, но ако той слиза на земята, ще го видиш. Той е грандиозен, снажен, такъв израз има на очите, на мускулите, той е грандиозно нещо. Той като се намери пред някоя канара от десет тона, с една ръка само може да я вдигне. Канарата може да е като Витоша, но въздухът само с едно дихание може да я катурне. Какво нещо е въздухът? Вашата къща като я бутне, ще отхвръкне. Това е въздухът. Сила има в него. Вие считате въздуха нещо нежно. към беседата >>
120. Моята Любов няма да премине, НБ , София, 21.2.1932г.,
- Ако разбираме този вътрешен закон, ние можем да използуваме тяхната мисъл, можем да използуваме техните желания и постъпки, за да турим в себе си ред и порядък, по същия начин, както вие взимате камъни от Витоша и знаете как да си направите къща!
От онези удове, които ние храним в себе си, зависи нашето благоденствие. Има известни мисли, известни желания, известни постъпки в света, които носят живот в себе си. Мислите, които ние възприемаме, те не се създават от нас. Има мисли, които идат от невидимия свят, от напредналите същества, които са безсмъртни. Те ни изпращат своите мисли, своите желания, своите постъпки като един дар. Ако разбираме този вътрешен закон, ние можем да използуваме тяхната мисъл, можем да използуваме техните желания и постъпки, за да турим в себе си ред и порядък, по същия начин, както вие взимате камъни от Витоша и знаете как да си направите къща! Ако знаете закона, ще знаете как да си турите основи, или от дървета ще си направите греди. Ако ние знаем този вътрешен закон на тия мисли, на тия чувствувания, трябва да създадем нещо по-хубаво от това, което създаваме. Често ние не използуваме тези Божествени мисли, а използуваме тези ограничените, които са изостанали от разни човешки култури. Защото някой път, когато човек умира, той оставя своята мъртва мисъл, мъртво чувство и мъртва постъпка на земята. Възприемеш ли неговите мъртви мисли, мъртви чувства и мъртви постъпки, ти веднага почваш да чувстваш онова голямо нещастие вътре в себе си. към беседата >>
121. Приложете Добродетел, НБ , София, 13.3.1932г.,
- Да изплатиш един дълг, да изнесеш един чувал от сто килограма на Витоша, то е дълг на сърцето, не на ума.
Сега, под „кръщение” се разбира и друго. Кръщението всякога подразбира една задача, която трябва да разрешиш. Една трудна задача на сърцето, не на ума. Има задачи на ума, не на сърцето. Не само външно да се облечеш по модата, да отидеш на бал, да играеш на хорото - българско забавление е то. Да изплатиш един дълг, да изнесеш един чувал от сто килограма на Витоша, то е дълг на сърцето, не на ума. Умът е, когато ти проектираш, например, железница да направиш. Лесно е с ума да проектираш нещо, но когато не проектираш с ума си, нещата стават мъчно. към беседата >>
122. Когато беше по-млад, НБ , София, 1.5.1932г.,
- Ако днес на Великден ти може да отидеш на Витоша, през целия си живот може да бъдеш щастлив.
Този въздух няма да го намериш вкъщи. Отровен е въздухът в стаята дето си спал. Трябва да знаете, че всичкото богатство на човека е във въздуха. Ако туй богатство от въздуха не може да го вземеш, ти отникъде не може да го вземеш. Та казвам: младият трябва да бъде млад. Ако днес на Великден ти може да отидеш на Витоша, през целия си живот може да бъдеш щастлив. Казваш: На Великден ходи ли се на Витоша? Казвам: Ако на Великден не отидеш на Витоша, ти ще загубиш нещо за себе си. Като дойде Великден, какво правят хората7 Че Христос пострадал, хората се събират, за да ядат и пият, че Христос се е освободил и възкръснал, за това не мислят. Христос се освободи и възкръсна, но ние, които сме в затвора, казваме: Дай ни едно агне да ядем. Че тъй по-мъчно ще се освободиш. към беседата >>
- Казваш: На Великден ходи ли се на Витоша?
Отровен е въздухът в стаята дето си спал. Трябва да знаете, че всичкото богатство на човека е във въздуха. Ако туй богатство от въздуха не може да го вземеш, ти отникъде не може да го вземеш. Та казвам: младият трябва да бъде млад. Ако днес на Великден ти може да отидеш на Витоша, през целия си живот може да бъдеш щастлив. Казваш: На Великден ходи ли се на Витоша? Казвам: Ако на Великден не отидеш на Витоша, ти ще загубиш нещо за себе си. Като дойде Великден, какво правят хората7 Че Христос пострадал, хората се събират, за да ядат и пият, че Христос се е освободил и възкръснал, за това не мислят. Христос се освободи и възкръсна, но ние, които сме в затвора, казваме: Дай ни едно агне да ядем. Че тъй по-мъчно ще се освободиш. Ти като си в затвора, почни да просиш, да се молиш, че ти като имаш една смъртна присъда и ако те намерят, че ядеш агнета, непременно ще те обесят. към беседата >>
- Казвам: Ако на Великден не отидеш на Витоша, ти ще загубиш нещо за себе си.
Трябва да знаете, че всичкото богатство на човека е във въздуха. Ако туй богатство от въздуха не може да го вземеш, ти отникъде не може да го вземеш. Та казвам: младият трябва да бъде млад. Ако днес на Великден ти може да отидеш на Витоша, през целия си живот може да бъдеш щастлив. Казваш: На Великден ходи ли се на Витоша? Казвам: Ако на Великден не отидеш на Витоша, ти ще загубиш нещо за себе си. Като дойде Великден, какво правят хората7 Че Христос пострадал, хората се събират, за да ядат и пият, че Христос се е освободил и възкръснал, за това не мислят. Христос се освободи и възкръсна, но ние, които сме в затвора, казваме: Дай ни едно агне да ядем. Че тъй по-мъчно ще се освободиш. Ти като си в затвора, почни да просиш, да се молиш, че ти като имаш една смъртна присъда и ако те намерят, че ядеш агнета, непременно ще те обесят. Ако ядеш прасета, непременно ще те обесят. към беседата >>
- Един наш брат тръгна за Витоша с много тежка раница, но с него се случи голямо нещастие, не издържа изпита.
Сега аз изнасям тоя пример за изясняване на една истина. Красивата мома, която се усмихнала на светията, не е грешница. Тя е послужила за изпит на светията, който се учил 30 години в пустинята, за да се приготви за Царството Божие и за служител на Бога. Трябвало сам светията да се изпита, да види, докъде е стигнал. Много хора ще се намерят пред тоя изпит и трябва да го издържат. Един наш брат тръгна за Витоша с много тежка раница, но с него се случи голямо нещастие, не издържа изпита. Всички хора приличат на него. Всеки отива при Господа, но туря на гърба си тежка раница, 30 кг., и някъде, сред пътя, пада и умира. - Защо? - Тежка е раницата на света. Тежко е общественото мнение. към беседата >>
- Например, решиш да отидеш на Витоша, но казваш: Студено е, ще вали сняг, опасно е това време.
Давал съм ви различни упражнения, които не сте изпълнили, както трябва. Правилата и упражненията не трябва да се изменят. При това, те трябва да се изпълняват в даденото време. Всяко нещо има свое определено време за изпълнение. Дадено упражнение може да се направи и вън от определеното за него време, но резултатът няма да бъде добър. Например, решиш да отидеш на Витоша, но казваш: Студено е, ще вали сняг, опасно е това време. Както си помислил, така става. Вечерта започва да вали, и сутринта виждаш, че земята е покрита със сняг, не може да се върви. В каквото вярваш, това става. Ако беше помислил, че времето ще бъде хубаво, вярата ти щеше да даде добър резултат. Колкото по-силна е твоята вяра, толкова по-добре ще се нарежда животът ти. към беседата >>
- Ако занесе тоя товар до Витоша, там ще остане, не може да се върне назад.
до Витоша, ще се откажа. За никакви милиони няма да изложа живота си. – Значи, слаб си. – Слаб съм, не се заемам за тая работа. Намерете друг някой по-силен. Ако занесе тоя товар до Витоша, там ще остане, не може да се върне назад. Да носиш голям товар на Витоша, това показва, че живееш с грандиозни идеи, които преждевременно ще те занесат в гроба. Да задържиш любовта само за себе си, това е грандиозна идея. Любовта е сила, която не може да се събере само в едно сърце. Ако обичаш само един човек, ще бъдеш наказан. Ако учителят обича само един от учениците си, ще бъде наказан. към беседата >>
- Да носиш голям товар на Витоша, това показва, че живееш с грандиозни идеи, които преждевременно ще те занесат в гроба.
За никакви милиони няма да изложа живота си. – Значи, слаб си. – Слаб съм, не се заемам за тая работа. Намерете друг някой по-силен. Ако занесе тоя товар до Витоша, там ще остане, не може да се върне назад. Да носиш голям товар на Витоша, това показва, че живееш с грандиозни идеи, които преждевременно ще те занесат в гроба. Да задържиш любовта само за себе си, това е грандиозна идея. Любовта е сила, която не може да се събере само в едно сърце. Ако обичаш само един човек, ще бъдеш наказан. Ако учителят обича само един от учениците си, ще бъде наказан. Яков обичаше само Йосиф и беше наказан. към беседата >>
127. Философия и наука, ООК , София, 15.6.1932г.,
- Ако някой постави една игла на Витоша, може ли да я намерите?
Какъв е моралът на сегашните хора? - Той изхожда от тяхната крива философия. Например те казват: Лесните работи се постигат лесно, а мъчните работи - мъчно. В истинската философия е точно обратно: лесните работи се постигат мъчно, а мъчните работи - лесно; малките работи се нареждат мъчно, а големите работи - лесно. Ако някой постави една игла на Витоша, може ли да я намерите? Това е мъчна работа. Обаче, накарат ли ви да намерите Черни връх, лесно ще го намерите. Значи, игла на Витоша мъчно се намира, но Черни връх лесно се намира. Точката, като иглата на Витоша, е малка величина, която не заема никакво пространство, но при движението си тя създава правата линия, величина с едно измерение. Тя се поляризира, както и мислите, чувствата и постъпките. към беседата >>
- Значи, игла на Витоша мъчно се намира, но Черни връх лесно се намира.
Например те казват: Лесните работи се постигат лесно, а мъчните работи - мъчно. В истинската философия е точно обратно: лесните работи се постигат мъчно, а мъчните работи - лесно; малките работи се нареждат мъчно, а големите работи - лесно. Ако някой постави една игла на Витоша, може ли да я намерите? Това е мъчна работа. Обаче, накарат ли ви да намерите Черни връх, лесно ще го намерите. Значи, игла на Витоша мъчно се намира, но Черни връх лесно се намира. Точката, като иглата на Витоша, е малка величина, която не заема никакво пространство, но при движението си тя създава правата линия, величина с едно измерение. Тя се поляризира, както и мислите, чувствата и постъпките. към беседата >>
- Точката, като иглата на Витоша, е малка величина, която не заема никакво пространство, но при движението си тя създава правата линия, величина с едно измерение.
В истинската философия е точно обратно: лесните работи се постигат мъчно, а мъчните работи - лесно; малките работи се нареждат мъчно, а големите работи - лесно. Ако някой постави една игла на Витоша, може ли да я намерите? Това е мъчна работа. Обаче, накарат ли ви да намерите Черни връх, лесно ще го намерите. Значи, игла на Витоша мъчно се намира, но Черни връх лесно се намира. Точката, като иглата на Витоша, е малка величина, която не заема никакво пространство, но при движението си тя създава правата линия, величина с едно измерение. Тя се поляризира, както и мислите, чувствата и постъпките. към беседата >>
128. Живейте разумно, НБ , София, 19.6.1932г.,
- Ако изгубите една игла на Витоша и не може да я намерите, ако имате силен магнит, той ще привлече иглата.
Щом проектирам моята разумна мисъл в природата, съществува известна разумна сила, която помага на моята разумна мисъл. Ония, разумните същества, които се занимават с лотария, понеже знаят абсолютно кой ще спечели, са доловили моята проектирана мисъл към някакъв номер, значи гарантирана е печалбата. Казвам: еди кой си номер за еди коя си година. Ще го дадат и като дойде времето, ще теглят този билет. Този билет ще привлекат, както магнитът привлича железните стърготини. Ако изгубите една игла на Витоша и не може да я намерите, ако имате силен магнит, той ще привлече иглата. Тази игла ще се закачи на него. Следователно, умният човек има най-големият магнит – разумната мисъл. С магнита ти ще хванеш иглата и ще кажеш: Тази игла намерих, но магнитът всъщност ще намери иглата. Аз констатирам, че иглата е намерена. Тогава ще кажете: Кой е този магнетизъм? към беседата >>
- Иде от Витоша, тя е дошла отнякъде и ние сме дошли.
Като сте дошли, трябва да се определи. Често се задава въпросът, човек откъде е дошъл и къде ще иде. Малко хора може да знаят откъде идат. Идат отнякъде. Водата откъде иде в София? Иде от Витоша, тя е дошла отнякъде и ние сме дошли. Сега ни трябва едно знание, за да можем да поправим живота си или да живеем, тъй както трябва. Запример аз съм изследвал българина. Той за философия не се интересува, за поезия не се интересува, но българинът е крайно любознателен. Като му кажеш за късмет, той се интересува, почти не съм срещал изключения. Даже аз съм срещал един от българските философи – студен, хладнокръвен, като че не се интересува от нищо. към беседата >>
133. Яви им се, НБ , София, 4.12.1932г.,
- Не трябва да кажеш, че утре непременно ще отидеш на Витоша. (втори вариант)
Часовникът следва механически, но зад него седи една разумна сила и часовникът показва разумно времето. Машината ще покаже времето, ако има разумна сила зад тях. Ти можеш да кажеш: От мене ще стане музикант. И след десет години ще станеш музикант, само ако знаеш кога да кажеш тези думи. Ако мислиш, че няма да станеш, ти ще се спънеш. Не трябва да кажеш, че утре непременно ще отидеш на Витоша. Ако времето не е хубаво и има препятствия, аз ще отложа екскурзията за по-благоприятно време. Разумността изисква това. Ако пред вас имам непреодолими мъчнотии, тогава трябва да чакаме тези мъчнотии да се премахнат. Ако има слънце, да отидем, ако няма, да чакаме. Това е разумното. към втори вариант >>
- Знаем, че не трябва да кажеш, че утре ще отида на Витоша, ако има препятствия.
И механизмът действа в нея, но природата е крайно разумна. Часовникът следва механически, но зад него седи една разумна сила и часовникът ще покаже разумно време. Машината ще покаже времето, ако има разумна сила зад нея. Ти може да кажеш: „От мене ще стане музикант.“ И след десет години ще стане музикант само ако знаеш кога да кажеш тези думи. Ако туриш мисълта, че няма да станеш, ти ще се спънеш. Знаем, че не трябва да кажеш, че утре ще отида на Витоша, ако има препятствия. Ако времето не е хубаво и има препятствия, аз ще отложа екскурзията за по-благоприятно време. Разумността в света изисква това. Ако пред нас имаме непреодолими мъчнотии, тогава трябва да чакаме тези мъчнотии да се премахнат. Ако слънцето дойде, да отидем, а ако не е дошло, да чакаме – и тогаз. Това е разумното. към беседата >>
137. Живот вечен, НБ , София, 16.4.1933г.,
- Преди два дни бяхме на екскурзия на Витоша. (втори вариант)
Ако го постигнеш, то е добро, ако не го постигнеш, то е фантазия, то не е валидно, то е отвлечена мисъл. Постигнеш ли го, то е основа на живота и ражда радост и веселие. Ти няма да бъдеш радостен и весел, ако доброто не носи в тебе условия за този вечния живот. Това е онази непреодолима вяра, че няма да умреш, нищо повече. Когато небето се заоблачи, да знаеш, че ще вали. Преди два дни бяхме на екскурзия на Витоша. Идват наоколо братя, искат да прекарат на Присоите една вечер. Аз поглеждам моя барометър и казвам на единия брат, че не е време сега. А той е от учените. Казвам: Вие излагате живота си на опасност. - Няма ли дърва? към втори вариант >>
- Решаваш да отидеш на Витоша.
– Как се познава, че желанието е минало през трите свята? – По вътрешното чувство в човека, което никога не лъже. Който се противопоставя на това чувство, в края на краищата сам се разочарова. Той може да постигне желанието си, но после съжалява, че го постигнал. Например, ставаш рано бодър, здрав и гледаш, че времето е хубаво. Решаваш да отидеш на Витоша. Отвътре нещо ти подсказва да не отиваш този ден, но ти не слушаш. Взимаш раницата си и тръгваш. Едва стигаш на върха, и времето се разваля: започва да вали сняг, явява се буря, виелица. Връщаш се назад, съвсем измръзнал, мокър, обрулян от вятъра. Ако не вземеш мерки да се стоплиш, може така да се простудиш, че с месеци да лежиш болен. към беседата >>
139. Прави разсъждения / Човешката уста, ООК , София, 3.5.1933г.,
- Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. (втори вариант)
Казвам му веднъж, той настоява. Рекох му, че не мога да го приема. Като си отиде той, рекох: Аз мога да постъпя по друг начин, да изчезна оттам, да се изгубя. Да му кажа, че не мога да го приема, това е най-практичното. Но мога и по друг начин, мога и да изчезна. Ето аз какво съм решил: като дойде някой, иска аз да го приема, а пък съм зает, мен ми трябва вода, ще му кажа: „Вземи тази стомна, ще идем горе на Витоша за вода и като се върнем, ще те приема, по пътя ще се разговаряме.“ Преведете сега. Всякога трябва да се образува един навик, една воля, не е хубаво човек да се сопва. Ти трябва да знаеш как да отговаряш. Ти вече, ако направиш една неприятна гримаса, че си недоволен, тогава вредиш на себе си. И въпросът остава неразрешен. Да знаеш как да свиеш устата, устата е мястото на Любовта. към втори вариант >>
- Добре е, когато съм зает, да дам една стомна на този брат и да му кажа: Моля ти се, донеси една стомна вода от Витоша и, като се върнеш оттам, ще поговорим.
Често идат при мене братя и сестри, искат да ги приема. Казвам, че съм зает, но те настояват, искат някакъв съвет. Аз си мисля: Вместо да се явявам и казвам, че съм зает, по-добре да изчезна пред очите им и да не знаят де съм. Добре е, когато съм зает, да дам една стомна на този брат и да му кажа: Моля ти се, донеси една стомна вода от Витоша и, като се върнеш оттам, ще поговорим. Ако дам израз, че съм недоволен от него, дето ме безпокои, сам ще си причиня вреда. Като се разговаряш с някого, трябва да знаеш, как да свиеш устата си. Тя е място на любовта. Следователно, не можеш да приложиш любовта в нейната пълнота, ако не си господар на устата си. Не можеш да погледнеш човека, както трябва, ако не си господар на устата си. към беседата >>
140. Надеждата ти, НБ , София, 11.6.1933г.,
- Не мислете, че Витоша не оказва известно въздействие на хората. (втори вариант)
В това има съответствие. Ако можеш да направиш връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им, това което си добил тогава, ти ще разбереш и съответствието, в което се заключава порядъкът в природата. Например, съвременните хора не се интересуват ни най-малко от това, в какво направление текат българските реки. Ако някой се заеме да изучава течението на реките, в много отношения може да се коригира възпитанието, което хората сега имат. Трябва да изучавате склоновете на планините, накъде са обърнати, какво отражение дават на полето. Не мислете, че Витоша не оказва известно въздействие на хората. Източната, западната, южната и северната страна оказват различно влияние в живота на хората. Ако изучавате планините, които ограждат Софийското и Самоковското полета, а също и Мусала, ще разберете, че те оказват различно влияние в живота на хората в тези полета. Всички хора, които живеят тук, имат високо мнение за себе си. Ако разглеждате устройството на черепите им, то отговаря точно на тези влияния на хората, които живеят в Самоковското и Софийското поле, личните им чувства са развит и както у англичаните, те имат високо мнение за себе си. Те са като Мусала, който се намира в една епоха на снишаване, на понижение, следователно, има един елемент, който руши. към втори вариант >>
- Не мислете, че Витоша не оказва известно влияние на хората.
Съответствие има в това. Ако ти не можеш да направиш една връзка между планините и полетата, пътя на движението им трябва да разбираш, туй, което си добил, тогава ти ще разбираш онова съответствие, което седи в самия порядък на природата. Запример съвременните хора ни най-малко не изучават в какво направление текат българските реки. Ако някой изучава реките в туй отношение, какво направление, каква посока, в много отношения може да се коригира възпитанието, което хората сега имат. Ако вземете да изучавате склоновете на планините накъде са обърнати, какво отражение дават на полетата. Не мислете, че Витоша не оказва известно влияние на хората. Тази източната, южната страна, западната и северната оказват различно влияние в живота на хората. Ако вземете тези планини, Софийското поле, Самоковското поле, ако вземете Мусала, в туй отношение оказва цяло едно влияние върху Самоковското поле и Софийското поле. Та всичките тия хора, които живеят тук, имат високо мнение за себе си. Ако вземете устройството на черепите им, мязат точно на тези влияния. Хората, които живеят в Самоковското и Софийското полета, черепите им са развити, личните им чувства са развити, както у англичаните, те имат високо мнение за себе си. към беседата >>
- Не съм нито Витоша, нито Рила, нито Хималаите.
Погледът му е мек, приятен. Той не се съмнява в хората. Като се срещне с някого, гледа на него като брат. Защо трябва да измерваш човека от главата до краката? Висок съм 165 см, не съм планина. Не съм нито Витоша, нито Рила, нито Хималаите. Да измерваш планината има смисъл, но да измерваш човека, това е дребнавост. При това положение не можеш да се ползваш с почитта и уважението на хората. Ако живееш в свещената област, ще бъдеш почитан и уважаван. Само онзи извор се посещава, който дава изобилно вода. Само онзи човек се уважава, от когото блика живот, енергия. към беседата >>
143. Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи, НБ , София, 2.7.1933г.,
- Ще отидете на Витоша, ще напълните едно шише с вода и след това ще отидете при един болен човек. (втори вариант)
Сега моите почитания и уважения към всички вярвания, знания, възпитание, които имате, но ако не се съобразите да вдигнете малката книжка, всичко пропада. С вярванията, знанията, с които живеете, вие ще умрете. Аз съм слушал да казвате: Аз съм това, аз съм онова. Всеки от вас трябва да знае доколко е изпълнил волята Божия. За да познаете вървите ли по правия път, аз ще ви кажа какво трябва да направите. Ще отидете на Витоша, ще напълните едно шише с вода и след това ще отидете при един болен човек. Ще му дадете една кафена чаша вода да изпие. Ако след двадесет минути болката му се намали, вие сте прогресирали. Ако положението на болния се влоши, вие не вървите в правия път. За да знаете дали сте прогресирали, ще отидете при някой фалирал търговец, който иска да се самоубие, ще си поприказвате и ако работите му се уредят, вие сте прогресирали. Но ако сте ходили при него и на другия ден той се самоубие, вие вървите по кривия път. към втори вариант >>
- Ще отидете на Витоша, ще напълните едно шише с вода и след това ще отидеш при болния човек и ще му налеете една кафяна чаша.
Сега моите почитания и уважение към всичките вярвания, всичките ваши религиозни вярвания в Бога не ги докосвам, но казвам, с туй вярване, с което живеете, вие ще умрете и сега нищо няма да допринесе. Аз съм слушал, слушал да казвате: „Аз съм това, аз съм онова.“ Всеки от вас трябва да повярва, доколко той е изпълнил Волята Божия. Че ти, за да познаеш вървиш ли по правия път, аз да ви кажа какво трябва да направите. Искаш да знаеш. Дали може да познаеш, няма какво да питате мене. Ще отидете на Витоша, ще напълните едно шише с вода и след това ще отидеш при болния човек и ще му налеете една кафяна чаша. Ако след 20 минути на болния болката му се намали, вие сте прогресирали, но ако след като му дадеш водата, и не се подобри положението, а се влоши, вие не сте прогресирали. Не само това. Вие, за да знаете дали сте прогресирали, някой търговец, който иска да се убие, фалирал е, вие ако идете при него и ако работите му се уредят, вие сте прогресирали. Но ако идете и на втория ден се самоубие, вие вървите по кривия път. към беседата >>
- Тук имало даже по-големи гадатели, които носели своето джезве и понеже гадаят на хората, излезли на Витоша да си гадаят един на друг.
Всеки от вас е определен да бъде щастлив, ако разбира. На всеки е писано да бъде нещастен, ако не разбира. Вие може да идете при един гадател и при друг. Тук в София има доста гадатели. Мене ми разправят, че имало най-малко 400–500 гадатели на кафе само. Тук имало даже по-големи гадатели, които носели своето джезве и понеже гадаят на хората, излезли на Витоша да си гадаят един на друг. Единият сварява кафето и гледа на другия, предсказва какво ще се случи. Но единият казва на другия: „Докато има такива будали, на които да врачувам, аз ще бъда щастлив.“ Другият казва: „И аз така мисля.“ С това се отличаваме. Но тъй като гадателите вървят, то и минало. Има гадания. Може да се предсказва, но навсякъде в гаданията има несъобразности. към беседата >>
145. Основа на знанието, ООК , София, 26.7.1933г.,
- “ Като идеш до Витоша, то е оня свят. (втори вариант)
Някой казва: „Къде е оня свят? “ Като идеш до Витоша, то е оня свят. Или да ви заведа на Хималаите. Когато разправят за адептите в Индия, те са из Хималаите. Някой местности красиви, все трябва да има някой обект, място, където човешки крак не е стъпвал нито птици, нито бръмбарчета. В тия места не трябва да има никакви бубулечици, никакви организми, които оставят излишеци по земята. Ще се намерите в един свят, дето няма никакъв органически живот, а съществуват човешки същества. към втори вариант >>
- Като отидете на Витоша, това е онзи свят.
Питате: Къде е онзи свят? Като отидете на Витоша, това е онзи свят. Хималаите, това е онзи свят. Те са свободни от хора, животни, птици, буболечки. Там никакви излишъци не се допускат. Когато в съществата, които живеят във висшите светове, се събират излишъци, те слизат временно в човешкия свят, дето оставят излишъците си и пак си отиват горе, Като знаете това, не се оплаквайте от страданията. Те са път, по който слизате в нисшите светове, да оставите своите нечистотии. към беседата >>
- Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик.
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! към беседата >>
148. Божественият филтър, ООК , София, 16.5.1934г.,
- Че не може да видите какво има оттатък Витоша, това нищо не значи.
Вий сега не разбирате мисълта ми. Как да свържем тези понятия: любов, манджа и огън. Една мисъл, която не е правилна, хвърля сянка. Искам да ви дам мисъл, която да ви даде подтик да мислите. Че не можете да ме разберете, това нищо не значи. Че не може да видите какво има оттатък Витоша, това нищо не значи. Като идете на Витоша, ще го видите. Че някои неща не ги разбирате, това не е грях. Вий се радвайте на това. Като има някои неща, които не разбирате, има други неща, които разбирате. Радвайте се за онова, което разбирате. към беседата >>
- Като идете на Витоша, ще го видите.
Как да свържем тези понятия: любов, манджа и огън. Една мисъл, която не е правилна, хвърля сянка. Искам да ви дам мисъл, която да ви даде подтик да мислите. Че не можете да ме разберете, това нищо не значи. Че не може да видите какво има оттатък Витоша, това нищо не значи. Като идете на Витоша, ще го видите. Че някои неща не ги разбирате, това не е грях. Вий се радвайте на това. Като има някои неща, които не разбирате, има други неща, които разбирате. Радвайте се за онова, което разбирате. А това, което не можете да направите, има други същества, които могат да го направят. към беседата >>
150. Който прави истината, НБ , София, 26.8.1934г.,
- Всеки може, поне веднъж в седмицата може да излезе горе на Витоша.
Запример, много пъти анемия може да се яви в хората от неестествената храна, от малокръвие. Кръвта не се окислява, дишането не е правилно, не се приема достатъчно количество въздух. Питам сега, ако не дишате, ако някой каже: „Аз не се храня“, храната е толкоз важна, но много по-важно [е] дишането. Вие при дишането сте свободни: може да вземете колкото искате обеда без да плащате нищо, а за яденето се плаща, но за дишането нищо не се плаща, никакви пари не се дават. Всеки може, поне веднъж в седмицата може да излезе горе на Витоша. Казвате: „Ама кой ще си губи времето? “ Знаете, 10 дни изгубени през лятото може да спасят вашия живот през цялата година. С 10 спечелени дни през лятото може да загубите цяла година. Защото в 10 дни може да спечелите 2000 лева; а може би печалбата на тия десетте деня може да ви коства загуба 10 000 лева. По-добре е някой път да загубите малкото, отколкото многото. към беседата >>
155. Сгърбената жена, НБ , София, 23.6.1935г.,
- Това трябва да стане по един естествен начин, защото ако проточите един дълъг, тънък конец оттук до Витоша, той непременно ще се скъса.
Или трябва ли този, който е натоварен, като излезе от гостилницата да каже, че е обиден, че го натоварили? Питам: Кой от вас като го натоварят с десет грама повече или като го ударят с десет грама сняг, ще го убият или ще боледува? Никой няма да боледува, нито пък ще го убият от такава малка тяжест. Обаче, това са отвлечени неща, с които се занимава висшата математика или тъй наречената метафизическа математика, над която дълго време трябва да се мисли, за да се обяснят някои работи. Онзи, който се занимава с нея, трябва да има здрав ум, за да не му стане нещо. Това трябва да стане по един естествен начин, защото ако проточите един дълъг, тънък конец оттук до Витоша, той непременно ще се скъса. Ако искате да проточите такъв конец, той трябва да бъде някое дълго, дебело гемиджийско въже, за да устои. Сега и вие искате с тънки дълги конци да отидете далеч някъде Не, тези конци непременно ще се скъсат. И вие сте опнали един тънък конец, но, казвам, не уповавайте на този конец, той ще се скъса. С малко знания вие искате да разрешите някои важни въпроси. Ще се скъса конецът ви. към беседата >>
157. Новият начин, ООК , София, 9.10.1935г.,
- На тези, които бяха на Витоша, им взеха по 30 лева, а ние минахме без пари.
После ми дойде на ума и му казах: Сега слушайте, вие сте военен. Тук горе, има и друг един военен, един брат – с него ще се разберете по-добре, като военен с военен. Той каза: "Нека дойде! " Разбраха се най-после двамата. Кметът се отказа да взима пари. На тези, които бяха на Витоша, им взеха по 30 лева, а ние минахме без пари. Този брат, военният, постъпи по моя метод – не му реагира. Той му каза: "И аз съм военен. Ако има някое нарушение, аз отговарям. Тези хора не са такива разбойници. Ако има някой лош, аз отговарям. към беседата >>
- Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша.
Какво нещо е невежеството? Невежият човек е далеч от знанието, а ученият е в областта на знанието. Да ви обясня сега. Един човек е на Витоша; аз съм тук, на Изгрева. Той знае повече от мене. Той е учен, знае, вижда какво е времето на Витоша. Аз тук, не зная това. Но след 5-6 часа, аз може да отида там, а той да дойде тук. Тогава аз ставам учен, а той – невежа като мене. Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. към беседата >>
- Ако искаш да знаеш, иди на Витоша.
Тогава, аз знам всичко там – на мястото съм. И така, ако сте в областта на доброто, вие сте добър, ако сте в областта на злото, вие сте лош. Някой път казваме: "Изправи живота си! " Какво значи това? Излез от тази област! Ако искаш да знаеш, иди на Витоша. Ти казваш: "Не може ли по телефона? " Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си. към беседата >>
- Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея.
" Не, ще идеш сам, за да се научиш. Понякога си невежа, понеже си далече от знанието, далече от тази област, където се добива знанието. Близо си до парите – богат си. Далече си от парите - сиромах си. Близо си до любовта – богат си на любов; далече си от любовта – сиромах си на любов. Вие казвате: "Така както можеш да бъдеш на Витоша, така можеш да бъдеш и при любовта." Това е пак крива идея. Любовта се движи най-бързо навсякъде. Ние, някой път, я вземаме като едно цяло, като една субстанция, като някаква реалност. Но любовта е нещо подвижно. Единственото нещо в света, което осмисля всички неща – това е любовта. Там, където влезе, любовта осмисля нещата. към беседата >>
159. Роденото от плътта, НБ , София, 10.11.1935г.,
- Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте.
Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие. Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. към беседата >>
- Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло.
Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа. към беседата >>
- Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу.
Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа. Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш. към беседата >>
- – Като отидете на Витоша.
По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? – Като отидете на Витоша. Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас. Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа. Това е една обстановка на нещата, която трябва да имаш пред вид и която трябва да превъзмогнеш. към беседата >>
160. Иди повикай мъжа си, НБ , София, 1.12.1935г.,
- То е все-таки, както някои обикновени пътници-екскурзианти искат с обикновените си приготовления, както за Витоша, да отидат на Хималаите.
Сега като говоря по този начин, някои питат, нима ние имаме някакво знание? Това знание, което имате сега, е знание на малките деца. С това знание вие ни най-малко не сте готови да влезете в бъдещите условия на живота. Ако мислите, че (с) тези знания ще отидете далеч, вие се лъжете. Това е мъчна работа. То е все-таки, както някои обикновени пътници-екскурзианти искат с обикновените си приготовления, както за Витоша, да отидат на Хималаите. Ако мислите, че тия обикновени приготовления, които правите за Витоша, можете да отидете и на Хималаите, лъжете се. За там се изискват особени приготовления, особени предохранителни мерки. За Хималаите се изисква дълго време. Там с един ден работа не става. Там се изискват най-малко 4–5 седмици и дали ще постигнете целта си, това е въпрос още. към беседата >>
- Ако мислите, че тия обикновени приготовления, които правите за Витоша, можете да отидете и на Хималаите, лъжете се.
Това знание, което имате сега, е знание на малките деца. С това знание вие ни най-малко не сте готови да влезете в бъдещите условия на живота. Ако мислите, че (с) тези знания ще отидете далеч, вие се лъжете. Това е мъчна работа. То е все-таки, както някои обикновени пътници-екскурзианти искат с обикновените си приготовления, както за Витоша, да отидат на Хималаите. Ако мислите, че тия обикновени приготовления, които правите за Витоша, можете да отидете и на Хималаите, лъжете се. За там се изискват особени приготовления, особени предохранителни мерки. За Хималаите се изисква дълго време. Там с един ден работа не става. Там се изискват най-малко 4–5 седмици и дали ще постигнете целта си, това е въпрос още. Та като се говори по този начин, аз виждам една опасност за вас, защото нещата, фактите се изнасят общо. към беседата >>
- Понеже човек само не може да си гадае, един ден двамата тръгнали за Витоша, там да пият кафе и да си гадаят.
Такава катастрофа се случила и в умствения свят едновременно. Често хората очакват някой да дойде да им предскаже какво има да им се случи отвън. И това е хубаво. Бог е дал предсказвачи, пророци, но не всякога тия предсказвачи са гадатели. В София има двама видни гадатели на кафе. Понеже човек само не може да си гадае, един ден двамата тръгнали за Витоша, там да пият кафе и да си гадаят. Те си взели джезветата, чашки за кафе, чисто хубаво, смляно кафе и тръгнали. Те искали да покажат кой от двамата по-добре пророкувал. Там си сварили кафе, пили и сменили чашките си, защото човек сам не може да си гледа. Сега решили да покажат изкуството си. Те искали да видят ще се сбъдне ли това, което ще си гадаят. към беседата >>
163. Съзнателно говорене, МОК , София, 27.12.1935г.,
- Нали си спомняте, веднъж слизахме от Витоша, всички горе ни чука град.
Един човек може да концентрира своята мисъл и да хвърли мисловни бомби, и градушката пак ще се отклони. Онзи с едно пушкало ще хвърли няколко бомби горе и те като се пукат, отклоняват [градушката]. Ум е то. Ти нямаш никакво пушкало, какво ще правиш? Ако не знаеш как да му говориш, ще те очука хубаво. Нали си спомняте, веднъж слизахме от Витоша, всички горе ни чука град. Тогава на града можеше да му се каже и да престане. Ако не знаеш езика на природата, ще те чука. Не само туй, но всички нещастия и неприятности в живота, които имате, се дължат на вашето незнание. Слаб език имате вие. Вие сте като ония деца, които имат високо мнение за себе си. към беседата >>
164. Непроменливи величини / Устойчиви величини, УС , София, 19.1.1936г.,
- Както преди години ходихме на Витоша, един умен брат бурята го търколи, че му охлузи крака, че братята го носиха.
Някои от вас искат да станат ясновидци. Но преди да станете ясновидци, вие трябва да придобиете едно усещане в симпатичната нервна система, която трябва да изучавате, едно чувство, което показва какви са отношенията на външния свят спрямо вас, за да знаете как да смените. Запример природата ни предпазва – ти пътуваш по планината, у тебе има известни жлези, органи, [които показват,] че ще има буря, да вземеш мерки. Ако си умен, ще вземеш мерки; ако не си от умните, ще кажеш: „Не съм разположен.“ Но след това неразположение ще дойде голяма буря. Ще те вземе. Както преди години ходихме на Витоша, един умен брат бурята го търколи, че му охлузи крака, че братята го носиха. към беседата >>
166. Огънят на любовта / Силният огън, УС , София, 16.2.1936г.,
- Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша.
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша. И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее. Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. към беседата >>
- И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее.
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили да идете на екскурзия до Витоша. И мнозина казват: „Ще идем на Витоша“, но имате пред вид, че времето ще бъде хубаво, Слънцето ще грее. Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва. към беседата >>
- Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво.
Приготвите си раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва да ръми, да ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси. Хайде, ще отложим за друг път.“ Значи, малко външното време разколебава вашата вяра. Вие не ходите със знание. Вие имате само временно разбиране. Туй време ви опитва. Може, ако идете на Витоша, целия ден времето да бъде хубаво. Но вие си предполагате, че ще имате мъчнотии. А може да се случи и обратното: като тръгнете, времето да е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси. Казвате: „Как тъй? На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“ към беседата >>
167. Увеличаване и размножаване, МОК , София, 24.4.1936г.,
- Аз дадох един опит, когато ходихте вечерно време на Витоша.
Или направете друг опит. Представете си, че отзад идат кучета и може да ви ухапят. Вие вървите, концентрирайте ума си, мислете за кучетата, представете си, че ги гледате пред себе си. Тези кучета ще седят на три–четири метра и повече няма да приближат. Обаче, ако се захласнете малко, ще дойдат близо и може да ви ухапят. Аз дадох един опит, когато ходихте вечерно време на Витоша. Дадох наставления всеки по един да ходи. Един наш приятел не спазил правилата и него единствен го ухапа куче. Като тръгнеш, умът ще бъде концентриран, за нищо няма да мислиш, нищо няма да слушаш. Кой как те пита, мисли си, не поздравлявай, върви и мисли. Казва: „Ухапа ме едно куче.“ Казвам: „Не си мислил.“ – „Таман започнах да мисля за децата си. към беседата >>
168. Тайни и откровения, ООК , София, 6.5.1936г.,
- Тази сутрин, като вървяхте нагоре към Витоша, ако ви се тури сто килограма злато на вас, кой може да го изнесе.
Тази сутрин, като вървяхте нагоре към Витоша, ако ви се тури сто килограма злато на вас, кой може да го изнесе. Цялото нещастие седи там, ама половината да изнесем и после другата половина. Не, цялото да го изнесете. Тук няма нито един, който може да го изнесе. В дадения случай, което разбираш, то е Божественото, което можеш да приложиш. Една малка мисъл, която разбираш, то е богатството. към беседата >>
170. Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство, УС , София, 18.10.1936г.,
- Ако гледаш Витоша от 50, 60 км, как ще я видиш? (втори вариант)
Много мъчна работа е това. Вие запример погледнете човешкото лице; тъй погледнеш човек от вън е красив, но ако го увеличите, не е така красив. И действително, човешкото лице не е така красиво, както се показва. Сега ще кажете, защо е така? Красотата зависи от де я гледаш. Ако гледаш Витоша от 50, 60 км, как ще я видиш? И колкото се приближаваш, тя ще стане по-ясна и по-ясна; и най-после, онази красота, която ти си видял, тия черти ще изчезнат. И тогава ти ще почнеш да виждаш, гледаш Някои подробности в нея. И ще видиш, че в нея всичко не е тъй красиво, както си го видял от страни. И тогава красотата то е отношението. И тогава външната красота, това е отношения, които съществуват. към втори вариант >>
- Например, отдалеч Витоша е по-красива, отколкото отблизо.
Външно то е красиво, но ако го увеличите, виждате, че има нещо, което не ви харесва. Наистина, човешкото лице не е така красиво, както изглежда. – Защо? – Защото отблизо се гледа. Всеки предмет, гледан отдалеч, се представя по-красив, отколкото е в действителност. Например, отдалеч Витоша е по-красива, отколкото отблизо. Колкото повече се приближавам, толкова повече тя губи от красотата си. Линиите ѝ се очертават в подробности и тя започна да губи оная красота, която има отдалеч. Красотата има отношение към разумността и хармонията. Само разумният човек е красив. Ако сравняваме човека, като разумно същество, с животните, виждаме голямата разлика, която съществува между тях. към беседата >>
171. Царството на Духа, ООК , София, 3.2.1937г.,
- Уж, че съм ходил на Витоша, а пък не съм ходил.
Не вярваш, че ще остарееш, а пък при това остаряваш и краката ти не държат. Един ден един много умен стар човек ми казва: „Какво съм се вдетинил! Седя някой път и приказвам за неща, уж че съм ги правил, уж че съм ходил някъде, а пък никъде не съм ходил! Струва ми се, че каквото мисля, го правя. Мисля, че съм ходил на разходка, а пък не съм ходил никъде. Уж, че съм ходил на Витоша, а пък не съм ходил. Аз си седя в къщи. А пък сега оглупях, раздвоил съм се. Мисля, че всичко мога да направя като в детинството, а пък като стана, виждам, че краката ми не държат. И пак клекна, и не зная къде е причината. Като стана, виждам, че в мен ще дойде нещо. към беседата >>
172. Плосък и объл говор, ООК , София, 17.3.1937г.,
- Единият да иде на Витоша, другият тук и нека си говорят, няма да се карат.
Дойде наблизо човекът, говоря му и той ме чува. От близкото положение е разумното говорене. Отдалеч аз говоря на невежите, отблизо на разумните. Тогава, ако не разбирате Божия закон, ако говорите отблизо и не говорите разумно, вие ще се скарате. Щом двама души говорят отблизо и се карат, те не си говорят разумно. Единият да иде на Витоша, другият тук и нека си говорят, няма да се карат. Онзи, ще маха от Витоша, ще говори, но този нищо няма да чува, ще вижда само махането. Вие казвате: „Да станем близки“. За да станете близки, трябва да станете разумни. Щом не сте разумни, веднага ще дойде стълкновението. По този начин ще ви дадат отблизо. към беседата >>
- Онзи, ще маха от Витоша, ще говори, но този нищо няма да чува, ще вижда само махането.
От близкото положение е разумното говорене. Отдалеч аз говоря на невежите, отблизо на разумните. Тогава, ако не разбирате Божия закон, ако говорите отблизо и не говорите разумно, вие ще се скарате. Щом двама души говорят отблизо и се карат, те не си говорят разумно. Единият да иде на Витоша, другият тук и нека си говорят, няма да се карат. Онзи, ще маха от Витоша, ще говори, но този нищо няма да чува, ще вижда само махането. Вие казвате: „Да станем близки“. За да станете близки, трябва да станете разумни. Щом не сте разумни, веднага ще дойде стълкновението. По този начин ще ви дадат отблизо. Децата са отблизо и вие трябва да знаете как да говорите. към беседата >>
174. Ново сърце, НБ , София, 9.5.1937г.,
- Той дошъл, занеси го на Витоша, има работа, а пък тук може да иска да му платим.
“ – „Осакати градинката къртът. Каквото знае той си прави.“ Казвам: „Какво мислиш да го правиш? “ – „Ще го претрепам.“ – „Слушай, този кърт е едно щастие, ако не рови, по-лошо ще бъде. Рекох, да не го изваждаш, да не го убиваш, пусни го из другите градини.“ Тука, преди няколко години, мисля 2–3 години има, нашият брат, който обработва градината, беше хванал един кърт и казва: „Учителю, какво да правя с този кърт? “ – Кажи му на този работник: ние нямаме пари да му плащаме. Той дошъл, занеси го на Витоша, има работа, а пък тук може да иска да му платим. към беседата >>
175. Свободният човек, ООК , София, 12.5.1937г.,
- Като ида на Витоша, навсякъде разполагаш с онзи хубав въздух, който Бог ти дава.
Любовта отпосле взима, но не дава. В началото дава толкоз, колкото никой друг не дава, тогава тя дава преизобилно. Туй, което в един момент Любовта ти даде, ти с хиляди години от него има да ядеш и да пиеш. Ако очакваш отпосле Любовта да ви даде нещо, то е погрешно схващане. Нима аз като ходя в природата, всичко не ми е дадено. Като ида на Витоша, навсякъде разполагаш с онзи хубав въздух, който Бог ти дава. – Какво очакваш? – Въздухът няма да ми го напомпат в моите дробове. После, другото положение, че вие не сте като другите хора. Аз разбирам две положения: Да мязате на хората. Някой път аз искам да мязате на бедните хора, защото във всичката беднотия, която има този беден човек, като идеш в къщи, приема те на гости. към беседата >>
176. Първата песен, ООК , София, 26.5.1937г.,
- Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. към беседата >>
- Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? към беседата >>
177. Идете при чистите извори, НБ , София, 19.9.1937г.,
- Сега се опитаха някои тук и се изпоплашили горе, на Витоша.
Какво трябва да правим? Най-хубавото нещо, което можете да направите, казва Писанието: нито едно оръжие. Сега се опитаха някои тук и се изпоплашили горе, на Витоша. На Черния връх на наблюдателницата паднал гръм и вестниците пишат, че трябва да вземат предохранителни мерки, може гръмотевица да ги избие, тия туристи. Тия туристи не трябва да отиват горе. Тия туристи, които ходят по Витоша, не се позволява. Те трябва да ходят със свещено чувство, не да ядат и да пият. Които ходят на Витоша, чиста вода и чист хляб ще ядат. към беседата >>
- Тия туристи, които ходят по Витоша, не се позволява.
Какво трябва да правим? Най-хубавото нещо, което можете да направите, казва Писанието: нито едно оръжие. Сега се опитаха някои тук и се изпоплашили горе, на Витоша. На Черния връх на наблюдателницата паднал гръм и вестниците пишат, че трябва да вземат предохранителни мерки, може гръмотевица да ги избие, тия туристи. Тия туристи не трябва да отиват горе. Тия туристи, които ходят по Витоша, не се позволява. Те трябва да ходят със свещено чувство, не да ядат и да пият. Които ходят на Витоша, чиста вода и чист хляб ще ядат. Даже не се позволява жертвоприношение. В старо време ходеха жертви да принасят на Бога, но само на Моисея [на] високите места ходеха да принасят жертва на Бога. Никому не се позволява да заколи едно агне и да го яде на Витоша. към беседата >>
- Никому не се позволява да заколи едно агне и да го яде на Витоша.
Тия туристи, които ходят по Витоша, не се позволява. Те трябва да ходят със свещено чувство, не да ядат и да пият. Които ходят на Витоша, чиста вода и чист хляб ще ядат. Даже не се позволява жертвоприношение. В старо време ходеха жертви да принасят на Бога, но само на Моисея [на] високите места ходеха да принасят жертва на Бога. Никому не се позволява да заколи едно агне и да го яде на Витоша. В Божествения свят не се позволява. За три прегрешения не може да измият греховете. Долу, в полето може да ядат, но горе, на Витоша, не може, не се прощава. Те мислят, че като идат горе, че няма да ги сватосват горе със своите уреди. Месоядството е позволено с любов. към беседата >>
- Долу, в полето може да ядат, но горе, на Витоша, не може, не се прощава.
Даже не се позволява жертвоприношение. В старо време ходеха жертви да принасят на Бога, но само на Моисея [на] високите места ходеха да принасят жертва на Бога. Никому не се позволява да заколи едно агне и да го яде на Витоша. В Божествения свят не се позволява. За три прегрешения не може да измият греховете. Долу, в полето може да ядат, но горе, на Витоша, не може, не се прощава. Те мислят, че като идат горе, че няма да ги сватосват горе със своите уреди. Месоядството е позволено с любов. Който има любов, да яде месо, който няма любов, никакво месо да не яде. Който няма любов, трева да пасе. Който има любов, няма да пасе трева. към беседата >>
178. Съгласуване, МОК , София, 12.11.1937г.,
- Ако кажеш на Витоша да се оттегли, ще те послуша ли?
Не може да заповядваш на нещо, което не е твое. Ако си дал нещо от себе си може да заповядваш. Ти може да заповядваш на парите, които си създал. Но, на онова, което не си направил не може никога да заповядваш. Какво ще заповядваш на една планина? Ако кажеш на Витоша да се оттегли, ще те послуша ли? Или на едно дърво, ако кажеш ще те послуша ли? Или на една река, ако кажеш, ще те послуша ли? Даже и на мухата не може да заповядваш. Една муха трябва да я изгониш и се таки ще свършиш една работа, да я изгониш. Тази малка муха, ако и кажеш: „Знаеш ли кой съм“, ще те послуша ли? към беседата >>
179. Малките заповеди, НБ , София, 28.11.1937г.,
- Сега и Витоша е полезна за нас, защото е достъпна, защото е близо.
Когато се намира пред напреднали същества, човек пред тях не трябва да бъде бърз. Пред тях той трябва да намали, да спре малко движението си. Когато отидеш при прости хора и искаш да бъдеш добър, слез на техния уровен, приказвай на техния език. Бъди на еднакво равнище с тях, не се показвай като някоя висока чукара. Като се поставиш на техния уровен, ще ги зарадваш. Сега и Витоша е полезна за нас, защото е достъпна, защото е близо. Ако беше далеч, тя щеше да бъде недостъпна за нас и нямаше да се ползуваме от нейните енергии. Та казвам: Когато отиваме между хората, ние трябва да бъдем достъпни за тях. Аз имам предвид да бъдем достъпни за умните хора, а не за глупавите. Защо? – Защото умният, когато го срещнеш, той всякога носи едно велико благо за тебе. Ако искаш да придобиеш някакво благо, търси добрите, умните хора, търси художниците, музикантите, учените. към беседата >>
181. Ден без стълкновение, ООК , София, 19.1.1938г.,
- Вчера иде един брат, иска да иде на Витоша, да ни направи услуга.
Мислех, че неговата работа не е толкоз сериозна. При всичкото знание, отива да погребва мъртвите и толкоз се е простудил, хваща го диария, става влошаване, умрял. Не ходете да изпращате умрелите. Оставете умрелите да изпращат своите умрели. Вие, ако отидете там, ще измръзнете. Вчера иде един брат, иска да иде на Витоша, да ни направи услуга. Казва: „Учителю, дай ми един бинлик“. Казвам: Сега времето е лошо, разваля се. Пък и вълци има. Горе буря има. Казва: Аз съм решил. към беседата >>
183. Божественият импулс, ООК , София, 27.4.1938г.,
- Ние не ревнуваме, че Витоша може да я откраднат.
Сега трябва да имате мистичен живот, за да разбирате. Вие, ако разбирате буквално, какво ще разберете? Откъде се ражда ревността на хората? От неразбирането на нещата. Ние ревнуваме всякога слабия човек. Ние не ревнуваме, че Витоша може да я откраднат. И да дойде някой да ми каже, че Витоша е открадната, да ми каже да повярвам. Всичко може да откраднат, но не и Витоша. Ако дойдат да ми кажат, че един мой пръстен е откраднат, може. Щом ние се съблазняваме в някого, ние го смятаме слаб, нямаме доверие в него. Тогава какво ще кажете вие в себе си? към беседата >>
- И да дойде някой да ми каже, че Витоша е открадната, да ми каже да повярвам.
Вие, ако разбирате буквално, какво ще разберете? Откъде се ражда ревността на хората? От неразбирането на нещата. Ние ревнуваме всякога слабия човек. Ние не ревнуваме, че Витоша може да я откраднат. И да дойде някой да ми каже, че Витоша е открадната, да ми каже да повярвам. Всичко може да откраднат, но не и Витоша. Ако дойдат да ми кажат, че един мой пръстен е откраднат, може. Щом ние се съблазняваме в някого, ние го смятаме слаб, нямаме доверие в него. Тогава какво ще кажете вие в себе си? Дошла една мома, която избягала от дома си. към беседата >>
- Всичко може да откраднат, но не и Витоша.
Откъде се ражда ревността на хората? От неразбирането на нещата. Ние ревнуваме всякога слабия човек. Ние не ревнуваме, че Витоша може да я откраднат. И да дойде някой да ми каже, че Витоша е открадната, да ми каже да повярвам. Всичко може да откраднат, но не и Витоша. Ако дойдат да ми кажат, че един мой пръстен е откраднат, може. Щом ние се съблазняваме в някого, ние го смятаме слаб, нямаме доверие в него. Тогава какво ще кажете вие в себе си? Дошла една мома, която избягала от дома си. Облякла се в мъжки дрехи, за да си проправи живота, в света. към беседата >>
185. Слизане и качване, УС , София, 3.7.1938г.,
- Виждате Витоша като красив образ, съчетан от хубави линии.
Физическият свят е отражение на Божествения. Първо ще изучавате физическия: ще изучавате растенията и животните, да видите колко неща се крият в тях. Ако започна да ви разказвам какви неща още ще се разкриват в растенията, вие ще мислите, че фантазирам. Какво ще кажете, ако видите цветната аура на растенията? Всяко растение е обвито със седем различни цвята, които се преплитат красиво и образуват неговата аура. Виждате Витоша като красив образ, съчетан от хубави линии. Вън от това, обаче, тя има в себе си друго нещо, което заслужава вниманието на всеки човек. Това, което крие Витоша в себе си, и с най-увеличително стъкло не се вижда. Христос казва: „Който се отрече от мене пред человеците, ще се отрека и аз от него пред Отца моего, Който е на небеса“. Както учениците на Христос проповядваха Словото Му, така и вие приемете Божията Любов и Божията светлина. Само така ще се осмисли животът ви. към беседата >>
- Това, което крие Витоша в себе си, и с най-увеличително стъкло не се вижда.
Ако започна да ви разказвам какви неща още ще се разкриват в растенията, вие ще мислите, че фантазирам. Какво ще кажете, ако видите цветната аура на растенията? Всяко растение е обвито със седем различни цвята, които се преплитат красиво и образуват неговата аура. Виждате Витоша като красив образ, съчетан от хубави линии. Вън от това, обаче, тя има в себе си друго нещо, което заслужава вниманието на всеки човек. Това, което крие Витоша в себе си, и с най-увеличително стъкло не се вижда. Христос казва: „Който се отрече от мене пред человеците, ще се отрека и аз от него пред Отца моего, Който е на небеса“. Както учениците на Христос проповядваха Словото Му, така и вие приемете Божията Любов и Божията светлина. Само така ще се осмисли животът ви. Само така ще бъдете силни, ще се научите да живеете. Като знаете това, не питайте защо сте неразположени, мрачни. към беседата >>
187. Иди си с миром, НБ , София, 25.12.1938г.,
- Те си взели едно джезве, чашки, кафе, захар и отишли на Витоша, там да гледат.
Всеки човек може да развие своята интуиция, да вижда това, което другите не виждат. Не само да вижда, но да предвижда, да предсказва нещата. Днес има много пророци: едни пророкуват чрез кафето, други чрез боб, трети на карти, четвърти на ръка, пети на лицето, шести по главата и т.н. Днес само пророци да търсите, ще намерите, колкото искате. Преди години се явили двама пророци в София, които предсказват на кафе. Те си взели едно джезве, чашки, кафе, захар и отишли на Витоша, там да гледат. Единият прави кафето, а другият гледа. Като дошло да гледат на себе си, понеже само този трябвало да гледа, който правел кафето, та те си разменили, единият гледал на другия [и така си пророкували]. Като слушате, как пророкуват, чудите се, отде виждат тия образи в кафето. Единият видял, че някой синеок човек щял да го посети след няколко дена. После пък видял, че някой човек върви, идвал към дома, щял да донесе около 20–30 хиляди лева. към беседата >>
188. Физически, духовни и умствени нужди, ООК , София, 28.12.1938г.,
- От вас нека идат няколко души, без да знаете, на Витоша.
Когато един кораб има авария, веднага дава сигнал, еди-коя си дължина и широчина се намира, на кое място и веднага близките параходи се притичат на помощ. Казвам, и във вас е същото. Ако се намерите в безисходно положение, по вашето радио веднага ще дадете съобщение, че вие се намирате в критическо положение и всичките параходи ще дойдат на ваша помощ. Та може сега да направите един опит. Туй чувство трябва да го развиете, да имате туй чувство. От вас нека идат няколко души, без да знаете, на Витоша. Трима души да идат на Витоша без хляб. И тримата души да са от София и там да изпратят своята мисъл, да видим тези, които са в София, ще схванат ли мисълта у тях, да идат и да им занесат храна. Трябва да се направи такъв един опит. Вие сега не сте досетливи. Вие искате другите хора да влязат във вашите нужди. към беседата >>
- Трима души да идат на Витоша без хляб.
Казвам, и във вас е същото. Ако се намерите в безисходно положение, по вашето радио веднага ще дадете съобщение, че вие се намирате в критическо положение и всичките параходи ще дойдат на ваша помощ. Та може сега да направите един опит. Туй чувство трябва да го развиете, да имате туй чувство. От вас нека идат няколко души, без да знаете, на Витоша. Трима души да идат на Витоша без хляб. И тримата души да са от София и там да изпратят своята мисъл, да видим тези, които са в София, ще схванат ли мисълта у тях, да идат и да им занесат храна. Трябва да се направи такъв един опит. Вие сега не сте досетливи. Вие искате другите хора да влязат във вашите нужди. Вие никога не влизате в техните нужди. към беседата >>
189. Увеличете светлината и топлината, ООК , София, 25.1.1939г.,
- „Боли ме, на Витоша не мога да ида.“ Оценяваш ползата, която допринася.
Изпитват те. Какво знание имаш? Досега никак не си мислил за крака. Сега ще помислиш. Боли те крака, че не може да ходиш. „Боли ме, на Витоша не мога да ида.“ Оценяваш ползата, която допринася. Заболи те ръката, не може да работиш. В болката, по един принудителен начин, вас ви заставят да оценявате това, което имате. Казвам: Вие искате в живота всичко да ви е наредено. Вие отивате в училище, но всичко да ви е наредено. Учителите, които преподават, няма да наредят всичко заради вас, те няма да учат заради вас. към беседата >>
- Четири пъти Витоша трябва да я наредиш една върху друга.
Ходиха англичани, германци и все срещат известни несрети. Защо? Щом се качат на тези високи места, виждат, че не е лесно. И изгубваш тази сръчност. Някой път ми казвате: „Учителю, да отидем на Хималаите! “ – Хималаите не са нещо ниско, те са 4 пъти Витоша. Четири пъти Витоша трябва да я наредиш една върху друга. Вие сте ходили до първата Витоша. Ходили сте до Витоша първа и половина – то е Мусала. Та Мусала е една Витоша и половина, приблизително толкова. И колкото се отива по-високо, човек изгубва вече тази подвижност. И онези, като се качват на големи височини, на Хималаите, те мислят да вървят, обаче едвам вървят. към беседата >>
- Вие сте ходили до първата Витоша.
Щом се качат на тези високи места, виждат, че не е лесно. И изгубваш тази сръчност. Някой път ми казвате: „Учителю, да отидем на Хималаите! “ – Хималаите не са нещо ниско, те са 4 пъти Витоша. Четири пъти Витоша трябва да я наредиш една върху друга. Вие сте ходили до първата Витоша. Ходили сте до Витоша първа и половина – то е Мусала. Та Мусала е една Витоша и половина, приблизително толкова. И колкото се отива по-високо, човек изгубва вече тази подвижност. И онези, като се качват на големи височини, на Хималаите, те мислят да вървят, обаче едвам вървят. Като вървят люлеят се. към беседата >>
- Ходили сте до Витоша първа и половина – то е Мусала.
И изгубваш тази сръчност. Някой път ми казвате: „Учителю, да отидем на Хималаите! “ – Хималаите не са нещо ниско, те са 4 пъти Витоша. Четири пъти Витоша трябва да я наредиш една върху друга. Вие сте ходили до първата Витоша. Ходили сте до Витоша първа и половина – то е Мусала. Та Мусала е една Витоша и половина, приблизително толкова. И колкото се отива по-високо, човек изгубва вече тази подвижност. И онези, като се качват на големи височини, на Хималаите, те мислят да вървят, обаче едвам вървят. Като вървят люлеят се. (Учителят показва това бавно ходене, с голямо клатене, люлеене, докато се направи една стъпка.) И ако изходят 200 метра на ден, то е много. към беседата >>
- Та Мусала е една Витоша и половина, приблизително толкова.
Някой път ми казвате: „Учителю, да отидем на Хималаите! “ – Хималаите не са нещо ниско, те са 4 пъти Витоша. Четири пъти Витоша трябва да я наредиш една върху друга. Вие сте ходили до първата Витоша. Ходили сте до Витоша първа и половина – то е Мусала. Та Мусала е една Витоша и половина, приблизително толкова. И колкото се отива по-високо, човек изгубва вече тази подвижност. И онези, като се качват на големи височини, на Хималаите, те мислят да вървят, обаче едвам вървят. Като вървят люлеят се. (Учителят показва това бавно ходене, с голямо клатене, люлеене, докато се направи една стъпка.) И ако изходят 200 метра на ден, то е много. А пък вие мислите, че ще се качите бързо и ще се върнете назад. към беседата >>
191. Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека, НБ , София, 31.12.1939г.,
- Гледате една картина от Витоша и казвате, че той е нарисувал Витоша, или поне тази местност, която картината представя, с всичките ѝ подробности.
Пророчеството е нещо относително. Нищо в света не е абсолютно. Когато един пророк предсказва нещо, то няма да се сбъдне в неговия абсолютен смисъл. Защо? Защото пророкът е като един художник, който рисува нещо. Смешно е да се мисли, че един художник е нарисувал всичките подробности на една местност. Гледате една картина от Витоша и казвате, че той е нарисувал Витоша, или поне тази местност, която картината представя, с всичките ѝ подробности. Да се мисли така, това е заблуждение. Като видя картината, аз допълвам линиите и казвам: тази линия не е теглена както трябва. Математически линиите не са поставени както трябва. Разстоянието между някои върхове е по-голямо, отколкото е всъщност, а между други върхове е по-малко. После, високите и ниските места не са представени перспективно правилно. към беседата >>
192. Добрият път, УС , София, 18.2.1940г.,
- Толкоз време се моля, толкоз писма написах, нито на една дума не е отговорил.“ Че ако аз бях написал стотина писма на Витоша, щеше ли да ми отговори?
Та сега има една опасност във всичките религиозни хора, че са дошли до това статическо положение в живота. Казвате: „Господ не влиза в положението ни. Толкоз време се моля, толкоз писма написах, нито на една дума не е отговорил.“ Че ако аз бях написал стотина писма на Витоша, щеше ли да ми отговори? Като я погледна, ида горе чак на Черни връх, то е любов. Като вървя, чувам краката ми да говорят, казва: „Радвам се, че си дошъл.“ Ту на левия, ту на десния крак стъпвам. Казва: „Радвам се, че си дошъл.“ Като вървя, само това чувам: „Радвам се, че си дошъл.“ Като слизам от Витоша, казва: „Радвам се, че си заминаваш, радвам се, че си заминаваш.“ Туй нещо чувам, любовта като казва: „Радвам се, че си заминаваш. Радвам се, че отиваш работа да вършиш.“ То значи заминаване. Когато някой заминава от дома, отива да върши работа. към беседата >>
- Казва: „Радвам се, че си дошъл.“ Като вървя, само това чувам: „Радвам се, че си дошъл.“ Като слизам от Витоша, казва: „Радвам се, че си заминаваш, радвам се, че си заминаваш.“ Туй нещо чувам, любовта като казва: „Радвам се, че си заминаваш.
Та сега има една опасност във всичките религиозни хора, че са дошли до това статическо положение в живота. Казвате: „Господ не влиза в положението ни. Толкоз време се моля, толкоз писма написах, нито на една дума не е отговорил.“ Че ако аз бях написал стотина писма на Витоша, щеше ли да ми отговори? Като я погледна, ида горе чак на Черни връх, то е любов. Като вървя, чувам краката ми да говорят, казва: „Радвам се, че си дошъл.“ Ту на левия, ту на десния крак стъпвам. Казва: „Радвам се, че си дошъл.“ Като вървя, само това чувам: „Радвам се, че си дошъл.“ Като слизам от Витоша, казва: „Радвам се, че си заминаваш, радвам се, че си заминаваш.“ Туй нещо чувам, любовта като казва: „Радвам се, че си заминаваш. Радвам се, че отиваш работа да вършиш.“ То значи заминаване. Когато някой заминава от дома, отива да върши работа. Туй е похвално за него. Като не излиза от къщи стопанката казва: „Целия ден седи като кюп.“ Та казвам: Туй положение, в което се намирате, трябва да се напусне, понеже туй статическо положение, в което се намирате, ще даде слабостта, болестта, неразположението, остаряването, умирането, отиването на оня свят, съдба, какви ли не работи идат. Този свят, за който говорят проповедниците, аз го наричам свят на безлюбие. към беседата >>
193. Трите обещания, УС , София, 10.3.1940г.,
- Може да ви харижа и цяла Витоша, може да ви харижа целия Велики океан да задигнете водата, където искате.
Някой от вас, може ли да мисли, че някой може да открадне слънцето? Къде ще го тури? Слънцето може ли да го открадне? Аз ви давам слънцето, на ваше разположение е, не само това слънце – много съм щедър – ако слънцето не можете да вземете, давам ви месечината на ваше разположение, вземете я, занесете я, където искате. Ако искате, може да ви подаря всичките звезди. Може да ви харижа и цяла Витоша, може да ви харижа целия Велики океан да задигнете водата, където искате. Има неща, които са невъзможни. Вас ви е страх всичките, да ви не откраднат любовта. Всички плачете, че ви откраднали любовта. С тия очи, които имате, вие сами може да си затулите вашите прозорци. Те са толкоз малки, че ако ви туря една турска лира, с две турски лири може да затуля очите ви и нищо да не виждате. към беседата >>
197. Вяра и вярване, СБ , РБ , УС , София, 11.8.1940г.,
- Без да разбира законите, по които е създаден света, някой мисли, че може да вдигне Витоша и да я сложи на друго място.
Щом дойде до вярата, нищо не може да постигне. – Защо? – Не знае законите на вярата. Някой казва, че има вяра, а се чуди защо няма резултатите на вярата. Той вярва само на думи, а не в действителност. Без да разбира законите, по които е създаден света, някой мисли, че може да вдигне Витоша и да я сложи на друго място. Защо е нужно да се мести Витоша? Да преместите Витоша, да я вдигнете във въздуха, трябва да има някаква съществена причина за това. Къде ще я поставите? Трябва да има свободно място, да я сложите някъде. А тъй, нито има причини да се мести, нито мястото ѝ е определено. към беседата >>
- Защо е нужно да се мести Витоша?
– Защо? – Не знае законите на вярата. Някой казва, че има вяра, а се чуди защо няма резултатите на вярата. Той вярва само на думи, а не в действителност. Без да разбира законите, по които е създаден света, някой мисли, че може да вдигне Витоша и да я сложи на друго място. Защо е нужно да се мести Витоша? Да преместите Витоша, да я вдигнете във въздуха, трябва да има някаква съществена причина за това. Къде ще я поставите? Трябва да има свободно място, да я сложите някъде. А тъй, нито има причини да се мести, нито мястото ѝ е определено. В този случай няма по-голямо нещастие от това, да я местите без причина. към беседата >>
- Да преместите Витоша, да я вдигнете във въздуха, трябва да има някаква съществена причина за това.
– Не знае законите на вярата. Някой казва, че има вяра, а се чуди защо няма резултатите на вярата. Той вярва само на думи, а не в действителност. Без да разбира законите, по които е създаден света, някой мисли, че може да вдигне Витоша и да я сложи на друго място. Защо е нужно да се мести Витоша? Да преместите Витоша, да я вдигнете във въздуха, трябва да има някаква съществена причина за това. Къде ще я поставите? Трябва да има свободно място, да я сложите някъде. А тъй, нито има причини да се мести, нито мястото ѝ е определено. В този случай няма по-голямо нещастие от това, да я местите без причина. Какво ще стане със София, ако върху нея поставите Витоша? към беседата >>
198. Двете царства, СБ , РБ , София, 25.8.1940г.,
- Витоша, която е пред вас, е видима.
Това е вяра, която се обуславя от една временна обстановка на нещата. Материалистите казват, че всичко в света е материя. Те признават само материалните работи, а нематериалните не ги признават. Как може да признава човек това, което не вижда? Близките предмети са видими, а далечните – невидими. Витоша, която е пред вас, е видима. Обаче, ако я отдалечите на 500 или на хиляда километра от очите си, тя ще стане невидима. Значи, дали нещата са видими или невидими, дали съществуват или не съществуват, това зависи от разстоянието, на което се намират, и от силата на зрението. Както хората делят нещата на видими и на невидими, така се явява в умовете им идеята за съществуването или несъществуването на Бога. Мнозина искат да разберат какво нещо е Бог. Как ще схванете Бога? към беседата >>
199. Две положения, МОК , София, 13.9.1940г.,
- Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш.
Кои се избягват? Неприятелите. Ако искаш да срещнеш един приятел, ще идеш близо. Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда. Питам: кой е факторът за добрите работи? Това са ред разсъждения. към беседата >>
- Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша.
Като имаш един неприятел, ще бягаш от него. Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда. Питам: кой е факторът за добрите работи? Това са ред разсъждения. към беседата >>
- Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда.
Един неприятел може да те избави. Заради приятеля си ти може да пострадаш. Да кажем, ти отиваш по планината, той е някъде по Витоша, искаш да го срещнеш. Времето се разваля, дъжд заради него ще те завали, ще се наквасиш; простудиш се, ще те хване някоя болест. Заради приятеля си ти искаш да идеш на Витоша. Но кажат ти, че на Витоша е един твой неприятел, тогава, за да не го срещнеш, ти не отиваш на Витоша, ти се спасяваш от лошото време или от простуда. Питам: кой е факторът за добрите работи? Това са ред разсъждения. към беседата >>
200. За добро е, ООК , София, 18.9.1940г.,
- Ще намериш здрави камъни, ще ги намериш на Витоша и констатирай, че е здрав камъкът.
Ще отидеш и ще намериш здрави камъни, да не са болни, защото има и болни камъни. Има много камъни, които боледуват. Разтрошават се, разпръскват се. Ще намериш здрави камъни. Като го удариш с чук, да не се разпръсква, а пък другите камъни, болните, като ги чукнеш, се разпръскват. Ще намериш здрави камъни, ще ги намериш на Витоша и констатирай, че е здрав камъкът. Кажи, че този камък е здрав. После намери едно дърво, което е здраво, да няма никакъв недъг: клоните му и листата му да са здрави. И пак кажи, че е здраво това дърво. Констатирай този факт, констатирай тази истина и щом я констатираш, тя ще влезе в тебе. А не като намериш едно болно дърво, да кажеш, че е здраво. към беседата >>
202. Чистене съзнанието, МОК , София, 10.1.1941г.,
- Гениалният ще се качи горе на Витоша без кон, а пък обикновеният иска кон или автомобил, или аероплан.
Ако правите туй усилие, ще привлечете вниманието на оня разумния свят и ще ви дойдат на помощ. Едно дете, което е талантливо и работи, хората му идат на помощ. Защото гениалният човек всякога има голяма глава, гениалният човек използва най-малките условия. Талантливият, и той използва условията. А обикновеният иска големи условия. Гениалният ще се качи горе на Витоша без кон, а пък обикновеният иска кон или автомобил, или аероплан. Всичките хора, които търсят големи удобства, са обикновени хора. Които наполовина намаляват, са талантливи. Тия, които съвсем ги намаляват, са гениални. Казвам, за да станете гениални, никакви превозни средства, на Витоша на крака ще идете. „Да има някой да ме заведе.“ Сега се заражда идеята: „Какво ние може да направим? към беседата >>
- Казвам, за да станете гениални, никакви превозни средства, на Витоша на крака ще идете.
А обикновеният иска големи условия. Гениалният ще се качи горе на Витоша без кон, а пък обикновеният иска кон или автомобил, или аероплан. Всичките хора, които търсят големи удобства, са обикновени хора. Които наполовина намаляват, са талантливи. Тия, които съвсем ги намаляват, са гениални. Казвам, за да станете гениални, никакви превозни средства, на Витоша на крака ще идете. „Да има някой да ме заведе.“ Сега се заражда идеята: „Какво ние може да направим? “ Ако един паяк може да изтъче най-тънката нишка, защо аз като него да не изтъка своята мисъл? Ако една пчела може да събере мед от цветята, защо и аз да не мога да направя същото в своята мисъл? Ако една риба може да живее в чистата вода, защо аз да не мога да правя същото? към беседата >>
206. Хубавата усмивка, УС , София, 9.3.1941г.,
- В една от екскурзиите отива един баща на разходка на Витоша със своето момиченце на 5–6 години, много интелигентно.
Аз съм дошла до убеждението, че не искам да страдам. Казвам: Там е всичката ти погрешка. Тя досега не е страдала, пък иска да избегне страданието. Пък туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ние съвременните хора имаме нещо, което не разбираме. В една от екскурзиите отива един баща на разходка на Витоша със своето момиченце на 5–6 години, много интелигентно. То се умори и започна да прави гримаси по лицето, недоволно е, доста умно дете. Политика има. Не се усмихва на бащата, криви лицето си, за да го види баща му. Взе го баща му, тури го на раменете си, то стана весело, разприказва се. Тъй вървят половин час, бащата от обич го прави, но и той се умори, сне я долу. към беседата >>
209. Малкият опит / Малък опит, СБ , София, 10.9.1941г.,
- Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. (втори вариант)
Сега може да питате защо е така. Мислите ли, че е философия защо е така. Защото не може да бъде другояче. Така е в умствения свят, понеже хората са много съвършени, не може да се роди едно противоречие. На физическото поле хората са толкоз непредвидливи, много противоречия може да се явят. Аз бях намислил да ида на екскурзия и понеже следя времето, дават ми данни от Витоша, че имало тенденция времето да се подобри. Тъй показвал барометърът. Обаче моите наблюдения показват, че времето ще се развали. Казват, да бързаме. Какво ще бързаш, когато ще се развали времето. Няма какво да бързаш, ще се отлага. към втори вариант >>
210. Последното добро, УС , София, 5.10.1941г.,
- Той ги следи, не се разбрали и ходят двамата по Витоша.
Само няколко сестри го изяли, другите не. Казват: „Туй е Божие.“ Хубаво, Божие е, но то е за всички сестри, по едно–две зърна да си вземат. А две–три сестри изядоха всичкото грозде. Това не е морал. Тук един брат задигнал сестрата на един брат. Той ги следи, не се разбрали и ходят двамата по Витоша. Това не е право. Хора, които идат тук да разрешат социални въпроси, не дигат скандали в братството. Страшно безобразие. Тук в кухнята влизат, няма никакъв ред, влизат с обуща. Всичките братя, които влизат в салона с обуща, да идат един ден да го измият. към беседата >>
213. Новото в света, УС , София, 17.5.1942г.,
- Онзи ден се качихме на Витоша.
Онзи ден се качихме на Витоша. Казвам им: „Разправете ми една приказка, която никой не е казал.“ Аз бих желал да чуя една приказка, която никой не е казал. Тогава казвам, аз да ви разкажа една приказка, която никой не е казвал. Един ден един охлюв, който имал апартамент, млад момък бил, искал да си намери една другарка. Намерил я, но тя била гола, нямала апартамент. Казва ѝ, че я обича. към беседата >>
215. Да работим с радост, УС , София, 18.10.1942г.,
- Не. Веднъж ходих на екскурзия на Витоша и там наблюдавах един баща, който водеше своето малко момиченце.
Носят след него един, умрял е. Един турчин казва на свещеника: „Папаз ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия как е работата? “ То е един анекдот, едно съвпадение. Най-първо, трябва да проверим всичките съвпадения. Мислите ли, че всяко нещо, което на мен е приятно, е приятно и на всичките хора? Не. Веднъж ходих на екскурзия на Витоша и там наблюдавах един баща, който водеше своето малко момиченце. Бащата обича малкото момиченце и като се умори, той го тури на раменете, носи го. Веднага туй дете стана весело, разположено, говори. След като вървяха половин километър, на бащата дотегна. Снеха го. На бащата стана добре, на детето – не. към беседата >>
- И така, ту го турга, ту го снема, докато се качиха на Витоша.
Веднага туй дете стана весело, разположено, говори. След като вървяха половин километър, на бащата дотегна. Снеха го. На бащата стана добре, на детето – не. Детето пак не е разположено, бащата пак го тури на раменете си, стане весело. И така, ту го турга, ту го снема, докато се качиха на Витоша. Казвате: „Този баща обича детето.“ Че го обича, така е, но прегрешение ли е, че го носи на раменете си? Да ви кажа законът какъв е. Туй дете, като седне с крака си на раменете на бащата, долу в бутовете действа съвсем друга енергия. Нисшите енергии на детето и висшите енергии на бащата влизат в стълкновение, и бащата го смени. Ти като носиш един човек на гърба си, може да ти дотегне. към беседата >>
- Ще му кажа: „Виж моето ходене какво е и ти ще си съставиш понятие за мене.“ Като идем на Витоша, то е моето верую.
Та казвам: Трябва да излезем от обикновеното разбиране. Какво е вашето вярване? Ако някой ме попита какво е моето вярване, ще му кажа: „Ела да се разходим на Витоша.“ Ще кажа: „Хайде, ходи! “ И като видя неговия ход какъв е, ще зная какво е неговото верую. Ще му кажа: „Виж моето ходене какво е и ти ще си съставиш понятие за мене.“ Като идем на Витоша, то е моето верую. Питаш в какво вярвам. Аз вярвам, че мога да изляза до Витоша, чак до върха, и да ми е приятно. След като изляза и се върна, пак ми е приятно. Приятно ми е, че съм се качил, приятно ми е, че съм слязъл. Ти като слезеш, казваш: „Що ми трябваше да се качвам, измориха се краката ми, много стръмно, пътеки няма.“ Аз, където и да мина, ще ми бъде приятно. към беседата >>
- Аз вярвам, че мога да изляза до Витоша, чак до върха, и да ми е приятно.
Какво е вашето вярване? Ако някой ме попита какво е моето вярване, ще му кажа: „Ела да се разходим на Витоша.“ Ще кажа: „Хайде, ходи! “ И като видя неговия ход какъв е, ще зная какво е неговото верую. Ще му кажа: „Виж моето ходене какво е и ти ще си съставиш понятие за мене.“ Като идем на Витоша, то е моето верую. Питаш в какво вярвам. Аз вярвам, че мога да изляза до Витоша, чак до върха, и да ми е приятно. След като изляза и се върна, пак ми е приятно. Приятно ми е, че съм се качил, приятно ми е, че съм слязъл. Ти като слезеш, казваш: „Що ми трябваше да се качвам, измориха се краката ми, много стръмно, пътеки няма.“ Аз, където и да мина, ще ми бъде приятно. Щом ми е неприятно, аз съм вървял по един път без Любов. към беседата >>
- Като тръгнеш за Витоша, тебе не ти трябва една раница от 30 килограма, не ти трябва раница от 20 килограма, не ти трябва раница от 10 килограма, но ти трябва 5 килограма: хляб, сиренце, 2–3 ризи – всичко 5 килограма, за да бъдеш свободен.
За да разбере живота, всеки трябва да носи своята раница. Защо искаш да избягаш, да не носиш раницата си? Като тръгнеш за Витоша, тебе не ти трябва една раница от 30 килограма, не ти трябва раница от 20 килограма, не ти трябва раница от 10 килограма, но ти трябва 5 килограма: хляб, сиренце, 2–3 ризи – всичко 5 килограма, за да бъдеш свободен. Ти отиваш за цяла седмица на Витоша, носиш грамадна раница. Най-после ти с Любов отиваш на Витоша, никакъв хляб не трябва да носиш, само ще носиш една малка просфора, от тези малките питки, едно малко симидче. 4–5 дена ще се храниш с него и то пак ще бъде толкова голямо. Ти ще ядеш, то ще се увеличава. Ще вземеш малка бучка сирене. към беседата >>
- Ти отиваш за цяла седмица на Витоша, носиш грамадна раница.
За да разбере живота, всеки трябва да носи своята раница. Защо искаш да избягаш, да не носиш раницата си? Като тръгнеш за Витоша, тебе не ти трябва една раница от 30 килограма, не ти трябва раница от 20 килограма, не ти трябва раница от 10 килограма, но ти трябва 5 килограма: хляб, сиренце, 2–3 ризи – всичко 5 килограма, за да бъдеш свободен. Ти отиваш за цяла седмица на Витоша, носиш грамадна раница. Най-после ти с Любов отиваш на Витоша, никакъв хляб не трябва да носиш, само ще носиш една малка просфора, от тези малките питки, едно малко симидче. 4–5 дена ще се храниш с него и то пак ще бъде толкова голямо. Ти ще ядеш, то ще се увеличава. Ще вземеш малка бучка сирене. Небесното сирене е много хубаво, защото е направено от Божествените крави, то е чисто сирене. към беседата >>
- Най-после ти с Любов отиваш на Витоша, никакъв хляб не трябва да носиш, само ще носиш една малка просфора, от тези малките питки, едно малко симидче.
За да разбере живота, всеки трябва да носи своята раница. Защо искаш да избягаш, да не носиш раницата си? Като тръгнеш за Витоша, тебе не ти трябва една раница от 30 килограма, не ти трябва раница от 20 килограма, не ти трябва раница от 10 килограма, но ти трябва 5 килограма: хляб, сиренце, 2–3 ризи – всичко 5 килограма, за да бъдеш свободен. Ти отиваш за цяла седмица на Витоша, носиш грамадна раница. Най-после ти с Любов отиваш на Витоша, никакъв хляб не трябва да носиш, само ще носиш една малка просфора, от тези малките питки, едно малко симидче. 4–5 дена ще се храниш с него и то пак ще бъде толкова голямо. Ти ще ядеш, то ще се увеличава. Ще вземеш малка бучка сирене. Небесното сирене е много хубаво, защото е направено от Божествените крави, то е чисто сирене. към беседата >>
217. Бъдете съвършени, НБ , София, 1.11.1942г.,
- Ако страдаш от някоя болест, ще услужиш на някоя череша, като донесеш от Витоша 4 — 5 кофи вода, и ревматизма or крака ти ще изчезне. (втори вариант)
За в бъдеще лесно ще се лекуват хората. Ако страдаш от някоя болест, ще услужиш на някоя череша, като донесеш от Витоша 4 — 5 кофи вода, и ревматизма or крака ти ще изчезне. Или ако те боли гръбнака, донеси 4 — 5 кофи вода от Витоша, и болестта ще изчезне. Водата на Витоша действува лечебно. Сега аз не искам да ви питам, как сте разбрали, но как ще приложите. Не как говорите френски, английски, турски. Слушал съм англичани, французи, германци, китайци, японци, руси, но има много тънкости в произношението. към втори вариант >>
- Или ако те боли гръбнака, донеси 4 — 5 кофи вода от Витоша, и болестта ще изчезне. (втори вариант)
За в бъдеще лесно ще се лекуват хората. Ако страдаш от някоя болест, ще услужиш на някоя череша, като донесеш от Витоша 4 — 5 кофи вода, и ревматизма or крака ти ще изчезне. Или ако те боли гръбнака, донеси 4 — 5 кофи вода от Витоша, и болестта ще изчезне. Водата на Витоша действува лечебно. Сега аз не искам да ви питам, как сте разбрали, но как ще приложите. Не как говорите френски, английски, турски. Слушал съм англичани, французи, германци, китайци, японци, руси, но има много тънкости в произношението. към втори вариант >>
- Водата на Витоша действува лечебно. (втори вариант)
За в бъдеще лесно ще се лекуват хората. Ако страдаш от някоя болест, ще услужиш на някоя череша, като донесеш от Витоша 4 — 5 кофи вода, и ревматизма or крака ти ще изчезне. Или ако те боли гръбнака, донеси 4 — 5 кофи вода от Витоша, и болестта ще изчезне. Водата на Витоша действува лечебно. Сега аз не искам да ви питам, как сте разбрали, но как ще приложите. Не как говорите френски, английски, турски. Слушал съм англичани, французи, германци, китайци, японци, руси, но има много тънкости в произношението. към втори вариант >>
220. Правилна мярка, МОК , София, 4.12.1942г.,
- Турете я в едно шишенце, занесете я на Витоша и там я полейте.Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша.
Като тръгнете, да си изчистите ноктите хубаво. Някъде човек не може да се освободи от калта, но някъде трябва да влезе без кал. Аз бих ви препоръчал, когато някой път сте весели, него ден, ако имате кал, съберете я и я турете в едно шишенце. Здравословно е. Когато сте неразположени духом, че намерете тази кал, вземете и изчистете. Турете я в едно шишенце, занесете я на Витоша и там я полейте.Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша. Да имате две шишенца – за хубавата кал, тя е късметлия и за лошата. Ако намерите калта на средния пръст, че сте весел, значи вие сте весел, понеже сте направили нещо добро, били сте справедлив, съвестен и добър. Ако е на първия пръст, били сте добре разположен спрямо хората и техните убеждения. Тази кал е хубава. Ако на третия пръст има кал, били сте музикант, някоя хубава картина за художество, за красивото в природата. към беседата >>
222. Доброто училище, НБ , София, 28.3.1943г.,
- Ако изгубите една игла на Витоша, ще знаете ли къде е?
Ще кажете, че някои неща не ги разбирате. Радвайте се, че не разбирате нещо. Някои неща са далече от вас, не ги виждате, нищо не значи. Като дойдете наблизо, ще ви станат ясни. Ако изгубите една игла на Витоша, ще знаете ли къде е? Няма да знаете. Ако имате един голям магнит? Такъв магнит има в Америка, във Вашингтон. Той е толкова голям, че онези, които отиват да посещават този магнит, трябва да изуят обущата си навън, ако имат железца на тях. Другояче, обущата ще се намерят на магнита. към беседата >>
224. Новото в живота, СБ , РБ , София, 22.8.1943г.,
- Като минавах веднъж на Витоша, казвам, този камък е на щастието, заровени пари има.
Нали има лотарии в България? Чакаш една година, две, три, не се пада милионът. Че развий обонянието си, златото има мирис. Като минавам по планините, златото има мирис, познава се къде има. Милиони злато има заровено, мирише. Като минавах веднъж на Витоша, казвам, този камък е на щастието, заровени пари има. Но тези пари не са под камъка, настрана са. Не мина дълго време, и ходили да копаят отдолу под камъка. Ако искате да бъдете богати, може да разкопаете парите и да намерите голямо богатство. Не чакайте лотарията. Обонянието ще развиете по-скоро. към беседата >>
- Излизаш вън, гледаш, Витоша се намръщила, пита те, защо си дошъл.
Ако с тая дреха, която имате, отидете на хижа Алеко, ще зъзнете. За да влезеш в хижата, да се стоплиш и да нощуваш, трябва да платиш. На легло за една вечер се плаща 105 лв. Ако искаш да запалиш печка, ще платиш 150 лв. Въртиш се, обикаляш натук-натам, не знаеш, какво да правиш. Излизаш вън, гледаш, Витоша се намръщила, пита те, защо си дошъл. Искаш да се разходиш, вятър духа, не можеш. Погледнеш към слънцето, не го виждаш, забулило се. Ти си в положението на затворник. Обвиняват те, че си направил някакво престъпление и те турят в затвора. Невинен си, но не те пущат, докато не се разгледа делото. към беседата >>
226. Човешка и Божествена любов, УС , София, 28.11.1943г.,
- Понеже няколко пъти излизах за Витоша, някои казват: "Учителят, когато ще има бомбардировка, бяга в планината." В моето отсъствие не е имало досега бомбардировка, а в моето присъствие е имало бомбардировка. (втори вариант)
Понеже няколко пъти излизах за Витоша, някои казват: "Учителят, когато ще има бомбардировка, бяга в планината." В моето отсъствие не е имало досега бомбардировка, а в моето присъствие е имало бомбардировка. Где е логиката тогава? Защото онези не търсят вас, търсят мене да бомбардират. Вие сте чудни, разбойниците не търсят хора, но търсят богатите. Като иде при богатия, има какво да вземе. Като хванат богатия, казват: "Дай сега тук." Ако вие разбирате, мене като ме оберат, на сухо ще се намерите. към втори вариант >>
- От няколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината.
От няколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизам вън от града, крия се от бомбите. В същност, въпросът е поставен другояче. Ако следите, кога стават бомбардировките, ще видите, че те стават, когато съм в града, а не когато излизам на планината. Много естествено, крадците и разбойниците не търсят бедни хора, но богати, защото има какво да вземат от тях. Те търсят мене. към беседата >>
- Станеш ли голям като Витоша, всеки може да хвърли бомба върху тебе и да те улучи.
Когато е далеч от бойното поле, той спори с началниците си, защо не го повишават, докога ще бъде прост войник. На бойното поле, обаче, пред смъртта всички са равни – и генерали, и прости войници. Единственото нещо, което може да ги спаси, е изкуството да се смаляват. Хората умират по причина на тяхното големство. Ако знаеха да се смаляват, щяха да станат невидими и да избегнат смъртта. Станеш ли голям като Витоша, всеки може да хвърли бомба върху тебе и да те улучи. Ако си малък, никой няма да те обстрелва. Ти ще наблюдаваш хората, ще ги виждаш, но те няма да те виждат. към беседата >>
- Излизаме горе на Витоша, преобличаме се. (втори вариант)
Излизаме горе на Витоша, преобличаме се. Иде една сестра, взема изпотената риза, доста студена, тя замръзнала. Колкото и да грее слънцето, студено. Казвам, оставете тази риза, тя е замръзнала, трябва да мине през процеса на прането. Не се бойте, че ризата замръзнала. Благодари, че си се преоблякъл, че потта излязла от тебе. към втори вариант >>
- Аз ходя на Витоша да изкарвам нечистата пот. (втори вариант)
Колкото и да грее слънцето, студено. Казвам, оставете тази риза, тя е замръзнала, трябва да мине през процеса на прането. Не се бойте, че ризата замръзнала. Благодари, че си се преоблякъл, че потта излязла от тебе. Радвам се. Аз ходя на Витоша да изкарвам нечистата пот. Там отивам два часа нагоре, два часа надолу, да се изпотя и тази нечистата пот да излезе, да се отворят порите. Да се отворят седем милиона прозорци, да дишаме, да приемем Божието благословение. Другояче, затворят се всичките пори, не може да чуваме нито гласа на Господа, нищо. В мене има характер. Аз като отивам, казват: "Да хванем автомобил." Казвам: "Няма нужда." Автомобилът е случайна работа. към втори вариант >>
- Питат ме, защо ходя често на Витоша.
Какво правим, като отиваме на планината? Първата ни работа е да се преоблечем, понеже сме изпотени. Като хвърлям потната риза, тя веднага замръзва. Слънцето грее, но е студено. Питат ме, защо ходя често на Витоша. Ходя да се изпотявам, да изхвърлям нечистата пот, за да държа отворени седемте милиона пори в организма си. Чрез тях приемаме Божието благословение. Затворят ли се тия седем милиона прозорци, нищо не може да приемем. Някои казват, да вземем автомобил, но аз разчитам само на моя мотоциклет, с две колела. Той ми е даден от Бога и с него си служа. към беседата >>
- Като ходим на Витоша, минаваме покрай едно място, казват: „Хубаво скривалище." Рекох: „Има опасни работи. (втори вариант)
Мислите ли, ако имате барут, складиран във вашата изба, че вие сте в безопасност? Мислите ли, че взривните вещества, които са на складове турени, са безопасни? Вие детински разсъждавате. Казват: „Ще ви дадем десет хиляди, да турим от взривните вещества." Вие казвате: „Пари ще дадат." Не ти трябват пари. Надалече километри да седят. Като ходим на Витоша, минаваме покрай едно място, казват: „Хубаво скривалище." Рекох: „Има опасни работи. Ако тия взривни вещества се запалят, и мястото отива." към втори вариант >>
- Като се връщахме от Витоша, срещахме стотици и хиляди хора, напуснали красивата София и бягат по периферията.
Сега е военно време, ще бягаш, с каквото си облечен. Де ще носиш багажа си? И ти, и твоята възлюбена бягате. Никой няма да обърне внимание на облеклото ви. Всеки ще гледа да бяга, колкото може повече. Като се връщахме от Витоша, срещахме стотици и хиляди хора, напуснали красивата София и бягат по периферията. Всеки гледа да бъде далеч от София. Срещаме един инженер, богат човек, има голям апартамент в София, иска да си купи поне една стая някъде в околността, в селата, да бъде спокоен във време на тревоги и бомбардировки. към беседата >>
- Вчера, като отивахме на Витоша, към село Симеоново ни настигнаха три деца, които тръгнаха с нас.
Вчера, като отивахме на Витоша, към село Симеоново ни настигнаха три деца, които тръгнаха с нас. Ние вървим – аз и още един брат, бързо се изкачваме, но и децата вървят с нас. Братът ги запита, отде са, в кое отделение са, и те отговаряха. Ние се качваме нагоре, и те след нас. Разбрахме, че те имат намерение да ни следват докрай. Накарахме ги да съберат малко клечици за огън. към беседата >>
- Четири пъти бомбардираха досега София, три пъти бях В София, единия път бях на Витоша и последния път бях вън от София, в къщата на една сестра. (втори вариант)
Казвам, целият псалом е - блажени са онези, които познават господните пътища, праведните. Онези, които ни изпратил. Те ни изпитват сега. Четири пъти бомбардираха досега София, три пъти бях В София, единия път бях на Витоша и последния път бях вън от София, в къщата на една сестра. Излезе един брат и казва: "Гори София, на четиридесет-петдесет метра дими." Излязох, гледам, един и половина километър има. Вие мислите, че сте силни. към втори вариант >>
- Той е на Витоша, като планина.
– Отивам при Господа. Той е на планината. Ако софиянци са без Господа, зная, какво ще стане със София. Каквото стана със Содом и Гомор, това ще стане със София. Господ не е между грешните хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намерите на Витоша, на планината. Някои не обичат да се качват по планините, мързи ги, не им се ходи. Други минават за герои, затова ходят. Трети ходят от страх. Не е лесно всеки ден да извървяваш по 18–20 км път нагоре и надолу, да се качваш и слизаш от планината. към беседата >>
- Ако търсите Господа, ще Го намерите на Витоша, на планината.
Той е на планината. Ако софиянци са без Господа, зная, какво ще стане със София. Каквото стана със Содом и Гомор, това ще стане със София. Господ не е между грешните хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намерите на Витоша, на планината. Някои не обичат да се качват по планините, мързи ги, не им се ходи. Други минават за герои, затова ходят. Трети ходят от страх. Не е лесно всеки ден да извървяваш по 18–20 км път нагоре и надолу, да се качваш и слизаш от планината. Оставаше ли Христос вечер в Ерусалим? към беседата >>
- Три пъти бях в града, един път не Витоша и един път вън от града.
Казвам на всички: Блажени сте, ако познавате пътищата Господни. Днес всички хора са поставени на изпит, сами да разберат, доколко познават Господните пътища. Досега бомбардираха София няколко пъти. Три пъти бях в града, един път не Витоша и един път вън от града. Ако българите бяха ме послушали, София нямаше да пострада. Не казвам, че мене трябва да слушат – Господа трябва да слушат, да приложат учението на Христа. Да оставим настрана това, което аз говоря. Приложете това, което Христос е говорил. Ако българите, англичаните, русите, германците, италианците бяха приложили Христовото учение, нищо лошо нямаше да им се случи. към беседата >>
- – Не ме е страх, но днес Господ минава през Витоша, искам да Го видя.
– Не може така, остани да си поприказваме. – Работата не чака. Друг отива на Витоша; някой го спира, иска да го върне назад, да му каже нещо. Кажи: Тръгнал съм за Витоша и не мога да се върна. – Страх ли те е да се върнеш? – Не ме е страх, но днес Господ минава през Витоша, искам да Го видя. Бог минава само за момент, не се спира. Достатъчно е да Го зърна, да почувствувам Неговата благост и любов – повече не ми трябва. Казват някои, че Бог праща бомбите да възпитават хората. Това е заблуждение. Оня, който убива и разрушава, не е Бог. към беседата >>
235. Най-красивият ден, УС , ИБ , ПС , Мърчаево, 16.4.1944г.,
- Мнозина са описвали задната част на Витоша, като много хубаво място. (втори вариант)
Като изучавам хората, виждам, че те още не могат да говорят истината. На десет неща, които казват, едно само е вярно, а другите девет са неверни. Някой описва нещо, но не го описва, както е в действителност. Мнозина са описвали задната част на Витоша, като много хубаво място. Описвали са ми местността около хижа Силимица, също много хубава местност. Но какво забелязах? Всички, които живяха на хижа Силимица, започнаха да боледуват. Значи, не е толкова хубаво място. Още при изговаряне на думата Силимица се вижда една вглъбнатина без отвор. към втори вариант >>
- На мене са ми описвали задната част на Витоша, че е много хубава.
Аз като гледам хората, виждам, че не са се научили да говорят истината. На десет неща, които казват, има девет лъжи и една истина. Разправя нещо, няма да го опише, както е. На мене са ми описвали задната част на Витоша, че е много хубава. Описвали са ми Силимица някъде, много хубаво место. Гледам онези, които живееха до Силимица, започнаха да боледуват. Не е хубаво място. Още като казват името Силимица, виждам, че няма отвор, вглъбнато е. Има някои хора започват мекичко, свършват грубичко. към беседата >>
236. Служители на земята / Служители, ИБ , ПС , София, 25.10.1944г.,
- Стар човек е оня, който е на възраст пет - шест милиона години, като Витоша. (втори вариант)
Казвам: Вие сега тъкмо сте хора да учите. Някои от вас сте на 40 – 45 години и казвате; Остаряхме. Аз не се лъжа, на стари хора не вярвам, те се преструват. Когато не искат да плащат дълговете си, минават за стари, краката им не държат, това не могат да направят, онова не могат да направят. Не може така. Стар човек е оня, който е на възраст пет - шест милиона години, като Витоша. Тя е на пет милиона години и е млада мома, готви се за женитба. Млада е още, не е женена. Някои от вас сега са на 45 години, а още на 20-тата година се ожениха. Витоша още не е женена, минава за млада, красива мома, а вие на 20 години се оженихте. Казвате: Хайде да свършим и тая работа. към втори вариант >>
- Витоша още не е женена, минава за млада, красива мома, а вие на 20 години се оженихте. (втори вариант)
Не може така. Стар човек е оня, който е на възраст пет - шест милиона години, като Витоша. Тя е на пет милиона години и е млада мома, готви се за женитба. Млада е още, не е женена. Някои от вас сега са на 45 години, а още на 20-тата година се ожениха. Витоша още не е женена, минава за млада, красива мома, а вие на 20 години се оженихте. Казвате: Хайде да свършим и тая работа. Да се ожени човек, това е най-важната служба, която може да приеме. към втори вариант >>
- Разбирам стар човек на 5–6 милиона години като Витоша, тя има 5 милиона години, млада мома е, не е стара, готви се за женитба.
Гледам някои от вас сте 40–45 години и казвате: Остаряхме. Аз не се лъжа, на стари хора не вярвам. Те се преструват. Защото щом като не искат да платят дълговете, ще станат стари, краката не държат, това не може. Не, не. Разбирам стар човек на 5–6 милиона години като Витоша, тя има 5 милиона години, млада мома е, не е стара, готви се за женитба. Млада мома е не е женена. Вие сте на 45 години, а на 20 години се оженихте. Витоша на 5 милиона години, сега се готви за женитба, млада мома е, красива мома е. Вие на 20 години казвате: Ха да свършим тази работа. То е най-голямата служба, която може да приемем в света, да се ожени човек. към беседата >>
- Витоша на 5 милиона години, сега се готви за женитба, млада мома е, красива мома е.
Защото щом като не искат да платят дълговете, ще станат стари, краката не държат, това не може. Не, не. Разбирам стар човек на 5–6 милиона години като Витоша, тя има 5 милиона години, млада мома е, не е стара, готви се за женитба. Млада мома е не е женена. Вие сте на 45 години, а на 20 години се оженихте. Витоша на 5 милиона години, сега се готви за женитба, млада мома е, красива мома е. Вие на 20 години казвате: Ха да свършим тази работа. То е най-голямата служба, която може да приемем в света, да се ожени човек. Като дойдат до мене, аз не смея да се смея. Дойде някой казва: Аз не живея добре с моята възлюбена, разведохме се. Уволнили го и нея уволнили. към беседата >>
237. Слабият и силният, ИБ , ПС , София, 29.10.1944г.,
- Преди години, на една екскурзия до Витоша, гледам , един баща води своето шестгодишно момиченце. (втори вариант)
Ако сте от тия, които не разбирате, съдбата ви е подписана: Ще бъдете слуги. Ако досега сте служили без любов, ще бъдете слуги. Ако внесете любовта, ще бъдете господари. На се самозалъгвайте. Знайте, че докато хората ви носят на гърба си, не сте силен човек, и радостта ви всеки може да вземе. Преди години, на една екскурзия до Витоша, гледам , един баща води своето шестгодишно момиченце. Върви то с баща си, но понеже не е ходило, краката му се уморяват и губи разположението си. Бащата го вземе на рамото си, носи го. Веднага момиченцето добива разположение и започва да приказва. Като повървяха така един километър, бащата се умори и го свали на земята. Сега той става весел, а детето – неразположено. към втори вариант >>
238. На фокус, ИБ , ПС , София, 15.11.1944г.,
- Аз съжалявам, че като ученици на окултната школа не ви заставих да посеете на Витоша плодни дървета. (втори вариант)
Проповядвал цели два месеца. Като свършил проповедите си, той очаквал, че ще му изкажат благодарността си, но останал излъган. Каква била изненадата му, когато му поднесли една покана да плати за изразходваното електричество. Той си казал: Даром говорих, но трябва да си платя за светлината! Когато правиш добро, направи го по всички правила, наполовина не го оставяй. Аз съжалявам, че като ученици на окултната школа не ви заставих да посеете на Витоша плодни дървета. Досега щеше да има най-малко 20 000 плодни дървета. Отиваш на разходка, посей едно семенце, дето може да расте. Толкова семена оставихме на произвола. В бъдеще ще посадим всички непосяти семена. към втори вариант >>
- Аз даже съжалявам, че трябваше в окултната школа да ви заставям да насеете Витоша с плодни дървета, да има най-малко десет хиляди плодни дървета, да изпоплашим шопите.
Казва: Ще ми благодарят. Но той носил книжка да плати за електрическото осветление на салона. Той трябвало да плати. Ти ще благодариш, говорил си даром, нека плати за светлината. Когато правиш едно добро, направи го на свят, на половина не го оставяй. Аз даже съжалявам, че трябваше в окултната школа да ви заставям да насеете Витоша с плодни дървета, да има най-малко десет хиляди плодни дървета, да изпоплашим шопите. Идеш тури едно семенце, дето може да расте. Толкоз семена сега ги оставихме на произвола. За бъдеще съм решил всичките семки, които са останали, да ги посеем. Семките за вас са много работи, които не сте постигнали. към беседата >>
- При това, хората няма да бъдат доволни от преместването на Витоша. (втори вариант)
Мнозина обичат да фантазират, стремят се към неща, които не могат да реализират. Например, някой си въобразява, че може да премести Витоша. Преди всичко. това е невъзможно. При това, хората няма да бъдат доволни от преместването на Витоша. Де ще я преместите? Правилно е човек да се стреми към неща, които могат да се реализират, ако не на физическия свят, поне в духовния. Имате един скъпоценен камък, трябва да знаете, де ще го турите. На кой пръст ще турите камъка? Ако скъпоценният камък е на пръстен, лесно ще му намерите мястото. към втори вариант >>
- Представете си, че вие за един час може да пренесете Витоша от едно място на друго.
В нея няма отрицателни мисли, че туй няма да стане. Всяко нещо, което тя е направила, ще стане. Там е силата. Че закъсняло нещо, не се изпълнило, нищо не значи. Да допуснем, че фантазирате неща, които не може да бъдат. Представете си, че вие за един час може да пренесете Витоша от едно място на друго. Представете си, че вие я пренесете от едно място на друго. Ще бъдат ли хората доволни, че сте преместили Витоша? Дойде ви на ум да я пренесете. Де ще я турите? Имате един скъпоценен камък, къде ще трябва да го турите? към беседата >>
- Ще бъдат ли хората доволни, че сте преместили Витоша?
Там е силата. Че закъсняло нещо, не се изпълнило, нищо не значи. Да допуснем, че фантазирате неща, които не може да бъдат. Представете си, че вие за един час може да пренесете Витоша от едно място на друго. Представете си, че вие я пренесете от едно място на друго. Ще бъдат ли хората доволни, че сте преместили Витоша? Дойде ви на ум да я пренесете. Де ще я турите? Имате един скъпоценен камък, къде ще трябва да го турите? Представете си, че е една мома на 15 години. Представете си, че друг има същата идея е на 25 години. към беседата >>