Намерени са 315 резултата от 230 беседи с части от думите : 'Вземане'.
1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Ами защо имаш вземане-даване с такова същество?
" От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние; виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен – дали да го приемеш, или не. Той е търговец и на едро, и на дребно и винаги предлага – иска да върши търговия и после, като те хване, взема ти всичките капитали, а ти эапочнеш да плачеш. Хубаво. Ами защо имаш вземане-даване с такова същество? (Чете главата.) към беседата >>
2. Страхът, НБ , София, 1.11.1914г.,
- Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с тебе, ще ти простим, ще те кредитираме наново“.
Второто необходимо нещо е покаянието – преглеждане, ликвидиране на сметката. Туриш обявление над фирмата: „Аз спирам всички платежи, нито давам, нито вземам – годишна равносметка правя“. Правиш баланс, смяташ: толкова имаш да вземаш, толкова имаш да даваш, най-после остават 10,000 дълг; не остава, освен да отидеш при своите кредитори и да им се молиш – то е покаяние. Изваждаш тефтерите: „Приятели, аз съм честен човек, не зная как, ама изгубих 10,000 лева, ще простите, ще извините, ще ме кредитирате малко още“. Ако не се молиш, ще те затворят. Щом ти прегледат сметката и се убедят, че си честен, ще кажат: „Ние сме имали вземане-даване с тебе, ще ти простим, ще те кредитираме наново“. към беседата >>
3. Погледна Петра, НБ , София, 18.8.1918г.,
- Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки.
Нека всеки се запита: "В аудиторията ли съм, или вън от нея? " Отричам ли се от Бога, пее ли петелът ми, или още не е пропял? Много от сегашните хора се намират вън, греят се около огъня, играят си и се занимават с купоните си, мислят какво да си купят с тях – хляб, зеленчуци, масло. Други пък се намират в положението на търговци, които се занимават с вземане-даване, мислят за печалби и осигуровки. Те, именно, турят ръка на Христа и Го съдят. Трети се намират в положението на онези, в които съзнанието се пробужда. Христос се обръща към тях, поглежда ги и ги пита: "Знаете ли какво е вашето предназначение на земята? Знаете ли какви обещания сте дали на Бога? Спомнете обещанията си, които сте дали някога в душата си и се върнете към Онзи, Който ви е дал всичко." към беседата >>
5. Като чуха, НБ , София, 17.11.1918г.,
- Даването и вземането вървятъ заедно. (втори вариант)
Който много обича, много дава. Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. към втори вариант >>
- Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. (втори вариант)
Чува се да казватъ, че който иска да бѫде щастливъ, не трѣбва да служи на Бога. Защо? — Защото служенето на Бога е свързано съ даване. Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. към втори вариант >>
- Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. (втори вариант)
Значи, трѣбва да изпразднишъ кесията си, а това не е износно. Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма да остане, кесията ти ще се изпраздни. Даването и вземането вървятъ заедно. Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. към втори вариант >>
- И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. (втори вариант)
Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ. Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо. Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре да вземашъ, нѣкога е лошо. Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа. към втори вариант >>
- Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. (втори вариант)
Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро. Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи да се облѣче, пари — да се нахрани, това даване е на мѣсто. И при вземането има два процеса: положителенъ и отрицателенъ. Не е добре да вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и да го оставишъ въ скръбь и лишения. Добре е да вземешъ дълга на ближния си, ти да го изплатишъ; добре е да му вземешъ болестьта. Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета. Това сѫ два процеса, които трѣбва да иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа. към втори вариант >>
- къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. (втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними. Между тѣхъ има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процесъ на възприемане. Слушането има отношение къмъ месечината, т. е. къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането. Човѣкъ трѣбва да разбира и двата процеса, да знае, кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулантъ-търговецъ, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: Дано моятъ синъ израстне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има нѣкой да ме гледа на старини. Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата си. Свѣтътъ е пъленъ съ попове, т. е. към втори вариант >>
- Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. към беседата >>
- Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. към беседата >>
- И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа. към беседата >>
- Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета.
Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа. към беседата >>
- към празненето и пълненето, към даването и вземането.
Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване. към беседата >>
6. Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920г.,
- Всички недоразумения в живота се дължат все на неправилно вземане - даване.
" Той напуснал митарницата и тръгнал след Христа. В един момент той ликвидирал с противоречията и дълговете си. – На какво се дължат недоразуменията и противоречията в живота? – На факта, че хората не са готови да плащат дълговете си. Те имат да плащат полици, данъци, но постоянно отлагат. Всички недоразумения в живота се дължат все на неправилно вземане - даване. Ето защо, казвам: Сегашната култура е на вземане - даване. Даваш ли, добър си; не даваш ли, лош си. Даваш ли, добър си; вземаш ли, лош си. Казвате: Нали вярваме в Христа? Вярваме, че Бог съществува, че Христос е дошъл на земята. към беседата >>
- Ето защо, казвам: Сегашната култура е на вземане - даване.
В един момент той ликвидирал с противоречията и дълговете си. – На какво се дължат недоразуменията и противоречията в живота? – На факта, че хората не са готови да плащат дълговете си. Те имат да плащат полици, данъци, но постоянно отлагат. Всички недоразумения в живота се дължат все на неправилно вземане - даване. Ето защо, казвам: Сегашната култура е на вземане - даване. Даваш ли, добър си; не даваш ли, лош си. Даваш ли, добър си; вземаш ли, лош си. Казвате: Нали вярваме в Христа? Вярваме, че Бог съществува, че Христос е дошъл на земята. – Това са празни думи. към беседата >>
7. Когато посрещате, НБ , В.Търново, 10.10.1920г.,
- Но вземането на богатството чрез съдилища и затвори – това е насилие.
Ти се молиш сутрин и след половин час Господ реши да те посети в лицето на един просяк и той похлопа на вратата за помощ, а ти освен че не му помагаш, ами го изпъждаш, като му казваш: „Хайде, иди си сега, че аз си имам работа.“ Насила не трябва да се взема на богатия имота и богатството, а трябва всеки сам да реши своята съдба и съзнателно да си даде имота и богатството. Господ му е дал богатството и дал му е воля сам да се разправя с него. Аз няма да кажа на богатите да си раздадат богатството, Господ само подканя. Мене ако питат, аз бих казал: Извадете богатите от затворите. А на богатите бих казал: Изповядайте се пред народа и доброволно дайте неправедно взетото и всичко ще се оправи. Но вземането на богатството чрез съдилища и затвори – това е насилие. Нито аз ви казвам раздайте го, защото това би било второ насилие. А сега ги съдят по този, не истинския начин. Права съдба! Съдба с любов. Може да се каже: Решавам отсега нататък да живея по любов – един съзнателен живот, а не както досега; попове, владици и съдии и др. към беседата >>
8. Четирите съвета, СБ ,БР , В.Търново, 21.8.1921г.,
- Понеже тази година аз наричам юбилейна година, трябва да разчистите сметките си – всякакво вземане-даване.
Понеже тази година аз наричам юбилейна година, трябва да разчистите сметките си – всякакво вземане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете и ще кажете: „Братко, аз имам да ти давам, вземи си го.“ Пък и каквото имате да си взимате, ще си го вземете, ще кажете: „Братко, върни ми това, което си ми взел.“ Всеки да си вземе своето! Туй, което е ваше, ще минете през девет реки, но ще си го вземете. Не да хванеш брата си за гушата и да кажеш: „Братко, дай ми взетото! “ Тогава кажи: „Хвани ме и ти.“ Под хващане за гушата аз разбирам Любов. Нали децата така хващат? към беседата >>
9. Ненаписаните закони, НБ , София, 6.11.1921г.,
- Завземане е собственост; значи точката няма никаква собственост, но тя владее собствеността.
Сега вие казвате: „И таз хубава! Досега ние с тебешир чертаехме правите линии и казвахме, че между две точки най-късото разстояние е правата линия“. Нали? Само живите същества могат да образуват точка и център. Математиците казват, че точката е нещо въображаемо, което не завзема никакво пространство. – Тъй, не завзема пространството, но владее пространството. Завземане е собственост; значи точката няма никаква собственост, но тя владее собствеността. Казва апостол Павел, който е бил окултист, ученик на тази велика школа, ученик на Христа, който е бил обучен във всичките правила на Христовото учение и е разбирал дълбокия вътрешен смисъл: „Ще вложа законите си в сърцата им – ще ги вложи, значи, – и ще ги напиша в умовете им“. Напише, значи само по форма. Само чрез ума може да се напишат тия закони. Тия закони в сегашното положение действат във вашия мозък, действат във вашите бели дробове, действат в стомаха и в симпатичната нервна система. Но тия живи закони имат отношение към оная велика, жива енергия в света, която изтича от своето първично състояние, за да влезе в пътя на еволюцията и тъй да видоизмени тази първична сила, която индусите наричат „prakriti“, а ние я наричаме „Дух“. към беседата >>
10. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- Тогава казал: „Ще си острижа косите и ще си обръсна брадата и хайде в гората, с този човек вземане даване да нямам, да работим както всички други хора“.
Ако има сто неща, които те съблазняват, как ще мислиш? Не можеш да мислиш. И следователно Петър седял и размишлявал, той искал да види края на тази работа: ще успее ли Христос? Ще го пуснат ли, или не? Той искал да знае дали ще го освободи Пилат или ще го осъди. Тогава казал: „Ще си острижа косите и ще си обръсна брадата и хайде в гората, с този човек вземане даване да нямам, да работим както всички други хора“. Сега правоверните ще кажат: „А, този Петър какъв безхарактерен човек е бил, да ходи три години с благия си Учител и да се откаже от него! “ А днес и ония, които са ходили 2000 години, пак се отказват. Който се отказва и на три години, и на 2000 години се отказва. Аз съм срещал хора и отвън, които не са ходили с Христа, и пак не се отказват. Хващат една учителка комунистка: „Комунистка съм, убеждение е това“. към беседата >>
11. Ученикът не е по-горен от учителя си, НБ , София, 7.5.1922г.,
- – „Аз много се интересувам за него, защото имам вземане-даване“ или „Не искам да изляза от България, защото десетте полици…“ Като вземеш полиците, да отива където иска.
Ревност за Истината е друго, а ревност за Любовта е друго – когато с тази ревност ти отслабваш и ограничаваш човека във всичките негови постъпки, то е безразсъдство, то е чисто физическо. Това са полици: ти ме следиш, аз съм подписал 10 полици и ти ме следиш, дето отида, да не би да избягам някъде. Може да питаш: „Еди-кой господин в София ли е? “ – „Защо? “, питам. – „Аз много се интересувам за него, защото имам вземане-даване“ или „Не искам да изляза от България, защото десетте полици…“ Като вземеш полиците, да отива където иска. Прав е човекът. Следователно, ако ти ревнуваш човека, разбирам, че имаш да му плащаш, а ако той те ревнува, има да ти плаща. Питат някои: „Как да махнем ревността? “ – Ще си изплатите полиците, ще влезете в положението на учители и ученици, т.е. същите принципи ще усвоите; ще влезете в положението на слуги и господари, защото за да подобрим този живот на земята, ние трябва да разберем великия Божествен закон и да уредим сегашния си живот. към беседата >>
12. Закон на енергията / Закон за енергиите, МОК , София, 10.5.1922г.,
- Ако това, което давате, никому не принася полза и ако това, което вземате, не ви принася никаква полза, тогава и даването, и вземането са безпредметни. (втори вариант)
Като ви давам ред опити, обръщам вниманието ви върху искреността с цел да няма никакви злоупотребления. Защо не трябва да се злоупотребява с тях? Защото всички опити в Школата трябва да стават доброволно и съзнателно. Например когато поставяте ръката си върху главата на някой човек, вие трябва да знаете вземате ли нещо от него, или давате. Ако вземате нещо, трябва да знаете ще ви ползва ли това, което вземате; ако давате, пак трябва да знаете ще се ползва ли от полученото онзи, който взема. Ако това, което давате, никому не принася полза и ако това, което вземате, не ви принася никаква полза, тогава и даването, и вземането са безпредметни. За да се осмисли и използва добре и даването, и вземането, човек трябва да благодари. Енергията, която тече през онзи, който дава, и през този, който взема, е Божествена и за нея се държи сметка, тя не може и не трябва напразно да се изразходва. Природата разполага с точни часовници, които отбелязват колко и за кого се изразходва тази енергия и не само това, но Природата следи и колко енергия изтича от мозъка, колко - от ръцете на човека и т.н.; Природата е велика инсталация на енергии и държи точна сметка за всичко, което се изразходва. Тя следи още и за резултатите, които се получават при изразходването на тази енергия; последното е особено необходимо, защото именно резултатите дават възможност на тази енергия да добие от- глас в общото Битие. Следователно достатъчно е да сложите ръката си върху някоя глава, за да знаят вече точния резултат на вашата работа и да ви държат отговорни за това. към втори вариант >>
- За да се осмисли и използва добре и даването, и вземането, човек трябва да благодари. (втори вариант)
Защо не трябва да се злоупотребява с тях? Защото всички опити в Школата трябва да стават доброволно и съзнателно. Например когато поставяте ръката си върху главата на някой човек, вие трябва да знаете вземате ли нещо от него, или давате. Ако вземате нещо, трябва да знаете ще ви ползва ли това, което вземате; ако давате, пак трябва да знаете ще се ползва ли от полученото онзи, който взема. Ако това, което давате, никому не принася полза и ако това, което вземате, не ви принася никаква полза, тогава и даването, и вземането са безпредметни. За да се осмисли и използва добре и даването, и вземането, човек трябва да благодари. Енергията, която тече през онзи, който дава, и през този, който взема, е Божествена и за нея се държи сметка, тя не може и не трябва напразно да се изразходва. Природата разполага с точни часовници, които отбелязват колко и за кого се изразходва тази енергия и не само това, но Природата следи и колко енергия изтича от мозъка, колко - от ръцете на човека и т.н.; Природата е велика инсталация на енергии и държи точна сметка за всичко, което се изразходва. Тя следи още и за резултатите, които се получават при изразходването на тази енергия; последното е особено необходимо, защото именно резултатите дават възможност на тази енергия да добие от- глас в общото Битие. Следователно достатъчно е да сложите ръката си върху някоя глава, за да знаят вече точния резултат на вашата работа и да ви държат отговорни за това. Аз не казвам това, за да ви наплаша, но да знаете, че за всяка работа, която вършите, се държи сметка и да бъдете внимателни. към втори вариант >>
13. Методи за чистене, МОК , София, 17.5.1922г.,
- И тъй, от чисто окултно гледище вие трябва да си изясните въпроса какво значи вземане и какво - даване. (втори вариант)
И тъй, от чисто окултно гледище вие трябва да си изясните въпроса какво значи вземане и какво - даване. Всяка мисъл, всяко чувство във вас трябва да бъде строго определено. Когато любите, трябва да любите без принуждение; когато ви любят, трябва да ви любят без насилие. Когото любят, той прави услуга на онзи, който го люби; който люби пък, той има нужда да го разтоварят, да му олекне. С други думи казано, който люби, той иска да даде част от товара си на онзи, когото люби - той му казва: „Понеже виждам, че си силен, искам да сложа част от товара си на твоя гръб" - „Радвам се, че си ме намерил достоен да взема половината от твоя товар". Да любиш и да те любят на окултен език подразбира правилно разпределение на товара между двама души. към втори вариант >>
14. Много плод, НБ , София, 21.5.1922г.,
- После казва: „Аз го победих, като играх на карти“, дамата му взела, това-онова взел, вземане все от книги.
Съвременната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахматоиграчи или билярдоиграчи, цялото внимание на които е съсредоточено върху топката с пръчката, и цяла нощ си играят, като че светът седи само в тия топки, от единия край до другия. И като ги въртят, ще кажат: „Играхме и аз победих! “ Какво е победил? – От единия край до другия с топката. Има някои пък с кегелбан, с куклички, прекатурва ги, изправя ги, прекатуря, изправя и казва: „Победих аз“. После казва: „Аз го победих, като играх на карти“, дамата му взела, това-онова взел, вземане все от книги. „Сражавал“ се и „победил“! Аз не виждам никаква победа, никаква култура. Съвременните културни и религиозни хора и те играят на карти и на билярд. Богословците имат такива дълги щеги. Топките от единия край до другия си играят и наоколо има други, които слушат, разискват те и казват, че добре изтълкували еди-кой си стих на Писанието. към беседата >>
15. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки, ИБ , В.Търново, 17.8.1922г.,
- Не искам да имам днес с никого вземане-даване." Отдалечил се вън от града при една круша да размишлява.
И после, има друго едно състояние, дето учениците сега ще го усетят. Вие се намирате както Диоген в положението, че към края на живота си, понеже се явявали при него този да го пита за съвет, онзи да го пита, един ден той казал: "Днес искам да си почина. Не искам да имам днес с никого вземане-даване." Отдалечил се вън от града при една круша да размишлява. До обяд добре вървяло. На обяд, таман най-хубавото положение, ето един човек иде да го запита нещо. Той се ядосал, но нещо му казва: "Ама този човек отде да знае, че ти си неразположен или че ти не искаш да приемаш никого? Искаш ли на края на живота си да фалираш? " Сега по някой път вие казвате: "Днес искам никой да не ме безпокои." И него ден ще дойде някой. към беседата >>
16. Милосърдието, СБ , В.Търново, 23.8.1922г.,
- За да му даде господарят 10 хиляди таланта, за да му има доверие за толкоз пари, той е имал вземане-даване, той е стоял на почетно място при господаря си.
Трябва да стане Волята Божия: всички трябва да се учите. На този, царския длъжник, не се разправя причината. За да му даде господарят 10 хиляди таланта, за да му има доверие за толкоз пари, той е имал вземане-даване, той е стоял на почетно място при господаря си. Това е високо положение. Десет хиляди таланта – това е голямо нещо, грамадна сума е тя. Значи казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто малко е дадено, малко ще се иска.“ Колкото нашите способности са по-големи, толкова и отговорността ни е по-голяма. Сега вие искате много, но трябва да знаете, че и отговорности имате съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, като влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности, никой да не ви държи сметка за вашите дела. към беседата >>
- А с някои съм решил да нямам абсолютно вземане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност.
И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам по някой път, че като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото аз съм решил: на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача – ще бъда много внимателен, защото това е най-икономичното. Ще давам изпит, задача само на онзи, който ще се радва. А с някои съм решил да нямам абсолютно вземане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ние ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосърдие няма в душата му. Онзи човек, който се разгалва, той няма милосърдие в душата си. Онези хора, които нямат милосърдие в душата си, аз за тях имам особено мнение. към беседата >>
17. Правила и мерки за избягване на всички погрешки, СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване“.
Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване“. Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен, или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. към беседата >>
18. Мощните сили на разумната воля, МОК , София, 23.3.1924г.,
- Да нямам вече никакво вземане-даване.
Хора, които се хвърлят от канарите, са много тщеславни. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да полъгват. Те искат никой да не ги знае, затова скриват тялото си във водата, но водата после пак изкарва тялото им навън. Онези пък, които се хвърлят в огъня, те са големи майстори, хитри хора са. Те казват: да изгори тялото ми, помен да не остане от мен! Да нямам вече никакво вземане-даване. Аз бих желал някой, който е горял в огъня и после са го извадили, да опише своето психологическо състояние – какви са били неговите преживявания. После да опише в момента, когато се е хвърлял в огъня, какви са били същинските мисли, които е преживял. Много интересни са тия преживявания. Също така е интересно, когато някой се хвърли от високо, да му сложат, без той да знае, една преграда и едва се хвърли, да се спре на 20 метра. Такъв човек може добре да опише своите преживявания. към беседата >>
19. Точилото и ножът, ООК , София, 23.4.1924г.,
- Тя поглъща тия сокове, обогатява се и казва на дървото: „Идущата година ще ти пратя нов кредит.“ Дървото ¢ отговаря: „Благодаря ти, аз ще си свърша работата и след това ще ти върна всичкия кредит назад.“ Значи навсякъде в Природата съществува законът на компенсацията, на вземане и даване.
Аз съм го опитал и съм получил добри резултати. Вие можете да постъпите и по друг начин, но резултатът ще бъде, какъвто е резултатът от точилото и ножа. Резултатите, които ние имаме, трябва да бъдат като резултата от посятото зрънце – то трябва да изникне, да цъфне и да даде плод. При този резултат, при този закон последствията са следните: растението пораства, но почвата обеднява. След това пък става друга компенсация: това дърво наесен хвърля листата си, които изгниват, и по този начин наторява земята. Тя поглъща тия сокове, обогатява се и казва на дървото: „Идущата година ще ти пратя нов кредит.“ Дървото ¢ отговаря: „Благодаря ти, аз ще си свърша работата и след това ще ти върна всичкия кредит назад.“ Значи навсякъде в Природата съществува законът на компенсацията, на вземане и даване. Това е правилният път. Следователно ние може да имаме отношението на точилото и ножа, но туй не разрешава въпросите. Светът има тия отношения, по този начин се управлява той. Целият свят се управлява с ножа и точилото. Всички вие сте живели само с ножа и точилото. към беседата >>
20. Новата азбука, СБ , Мусала, 13.7.1924г.,
- Бог работи и в даването, и във вземането.
– То значи: Заповядай, изяж този грозд. Това са формули, които трябва да спазвате, иначе ще имате противоречия в живота си. Който дава, казва „БА“; който взима, казва „АБ“. Не мислете, че е безразлично дали давате или вземате. Когато даваш и взимаш навреме, то е благословение. Бог работи и в даването, и във вземането. Работи и с двете формули, т.е. с инициалите „АБ“ и „БА“. Ако имаш нужда от някого, ще кажеш „АБ“; ако той може да ти даде нещо, ще каже „БА“. Но ако не може да ти даде, ще ти отговори „АБ“. към беседата >>
21. Закон на равенство, ООК , София, 3.12.1924г.,
- Изваждането не е вземане.
Когато пък имаме а – в, което не е равно на с, това изразява големия пръст, който не признава равенство. Той винаги седи вдигнат нагоре. Тази величина отвън е отрицателна, но вътре в живота е положителна величина. Следователно при събирането хората са равни, а при изваждането не са равни. Да извадиш нещо, значи да го покажеш навън. Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас. Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш? към беседата >>
23. Платното, ИБ , Мусала, 12.7.1925г.,
- Много е зает с даване и вземане.
Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност. Някои се оплакват от беднотията си. Сегашното състояние аз го изяснявам по следующия начин. Някой човек е беден, има много да дава, всеки ден отвлича ума и не може да направи добро на страдающите. Много е зает с даване и вземане. Някой пък много печели, че като брои парите, не му остава време за другите. Вие много пари броите и много полици изплащате, че не ви остава време да се занимавате с другите. Когато уравните бюджета, ще имате това предвид: по-малко трябва да печелите, пък и да не правите и много борчове. Онези, които работят с онази малка лампичка, като я насочат някъде, пробиват желязо, като насочат този пламък, образуват се няколко хиляди градуса, пробива дупки. Когато работи човек с Божията Любов, пробива всичко навсякъде. към беседата >>
26. Когато страданията произтичат / Произход на страданията, МОК , София, 13.6.1926г.,
- А вземането, ти отслужваш някому, то е само една услуга.
" Опитайте туй изкуство, какво нещо е да продаваш череши. "Ама, ще кажете, аз не искам да продавам. " Как тъй не искаш да продаваш, а знаеш да вземаш. Някой опитва да проси. Тогава, ако не обичаш да продаваш, не обичай и да вземаш. А вземането, ти отслужваш някому, то е само една услуга. Може да му кажеш: "Колко оценяваш тези череши, взел съм ги толкова, колко ще ми дадеш? " Най-първо, може ти да поставиш цената и второ, може вие да оставите те да турят цената. И в единия, и в другия случай вие ще фалирате. към беседата >>
28. Освобождаване, МОК , София, 21.11.1926г.,
- В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. (втори вариант)
Защо иска човек да краде? Първото нещо, с което започнаха хората, то е кражбата. Откраднаха една ябълка. Без позволение. Първото изкуство, което жената научи. В света първото нещо, това е кражбата, вземането без позволение. Вторият акт, това е лъжата. Те са двата недъга, с които трябва да започнете. Първо, всеки е склонен да взема нещо без позволение. Намериш си приятел, трябват ти пари, намираш на масата му, ще ги прочетеш[2], ще ги прегледаш, казваш: «Мога да ги открадна, тези. Но аз съм господар. към втори вариант >>
30. Трите зрънца, МОК , София, 20.2.1927г.,
- Влияния има само там, където съществуват отношения на вземане и даване.
Ако изучавате клетките на човешкия мозък, ще видите, че клетките на моралния човек се различават коренно от тоя на обикновения човек, а още повече от тия на престъпника. Каквото е изработил човек в един живот, оттам нататък ще продължава да работи, нищо в Природата не се губи. Следователно където и да са разпръснати клетките на даден човек в пространството, в края на краищата, когато той отново слиза на Земята, те ще се съберат на едно място и ще образуват новото му тяло. В създаването на човешкия организъм се крие голяма мистерия. Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо - това е закон в Природата. Влияния има само там, където съществуват отношения на вземане и даване. Като знаете това, вие трябва да бъдете смели и решителни, но това не значи да мислите, че всичко можете да направите - има неща, които човек безусловно може да направи, но има и такива, които не може да направи. към беседата >>
31. Разумни отношения, ООК , София, 16.5.1928г.,
- Голяма война се води за превземането на слънчевата система.
Това подразбира, че възвишените същества под ръководството на Бога са създали целия видим свят. Те и до днес продължават да работят, да преустройват вселената. Тъй, както днес виждате света, вие познавате само външната му страна, с неговите външни богатства. Всяка планета, обаче, крие в себе си големи вътрешни богатства, които някога ще бъдат на разположение на хората, на всички живи същества изобщо. Като знаят това, някои същества от невидимия свят обсаждат земята отвън, за да я превземат. Голяма война се води за превземането на слънчевата система. Някога, в далечното минало, земята е била пак обсаждана, вследствие на което е изкривила оста си на 23 градуса. Днес става бавно изправяне на земната ос. Това изправяне е почти незабелязано, благодарение на което се избягват катастрофи, които биха унищожили целия свят. Вие не можете да си представите какво би станало с Европа, ако ледовете на северния полюс биха се стопили изведнъж. Цялата европейска култура би била пометена. към беседата >>
32. Основна идея, МОК , София, 22.6.1928г.,
- В този смисъл, вземането има отношение към растенето.
Всяко семе, поставено при благоприятни условия, може да расте и да се развива; ако условията не са благоприятни, то не може да расте и започва да гние. За да расте, семето трябва да взема нещо от почвата и от въздуха. В този смисъл, вземането има отношение към растенето. Ако не взема, човек не може да расте. Обаче, след вземането иде процесът на даването. Между човешката душа и природата става правилна обмяна само тогава, когато човек спазва процесите на вземане и даване. Не ги ли спазва, настъпва процесът гниене. С други думи казано: Когато човек няма една основна идея в себе си, той се излага на разрушаване, на гниене. към беседата >>
- Обаче, след вземането иде процесът на даването.
Всяко семе, поставено при благоприятни условия, може да расте и да се развива; ако условията не са благоприятни, то не може да расте и започва да гние. За да расте, семето трябва да взема нещо от почвата и от въздуха. В този смисъл, вземането има отношение към растенето. Ако не взема, човек не може да расте. Обаче, след вземането иде процесът на даването. Между човешката душа и природата става правилна обмяна само тогава, когато човек спазва процесите на вземане и даване. Не ги ли спазва, настъпва процесът гниене. С други думи казано: Когато човек няма една основна идея в себе си, той се излага на разрушаване, на гниене. Както семето не може да се развива без зародиш, така и човешката душа не може да се прояви без основна идея. Значи, зародишът представя основната идея, която организира нещата. към беседата >>
- Между човешката душа и природата става правилна обмяна само тогава, когато човек спазва процесите на вземане и даване.
Всяко семе, поставено при благоприятни условия, може да расте и да се развива; ако условията не са благоприятни, то не може да расте и започва да гние. За да расте, семето трябва да взема нещо от почвата и от въздуха. В този смисъл, вземането има отношение към растенето. Ако не взема, човек не може да расте. Обаче, след вземането иде процесът на даването. Между човешката душа и природата става правилна обмяна само тогава, когато човек спазва процесите на вземане и даване. Не ги ли спазва, настъпва процесът гниене. С други думи казано: Когато човек няма една основна идея в себе си, той се излага на разрушаване, на гниене. Както семето не може да се развива без зародиш, така и човешката душа не може да се прояви без основна идея. Значи, зародишът представя основната идея, която организира нещата. Без основна идея човек не може да разбере живота, нито да го осмисли. към беседата >>
33. Планински върхове, ООК , София, 5.9.1928г.,
- Има вземане и даване, има съответствие в света. (втори вариант)
Вие сега живеете в един разумен свят. За нас молитвата, мисленето, чувстването, моралният живот имат съвсем друг извод - те имат известна цена. Моралът за нас не е нещо материално. Има вземане и даване, има съответствие в света. Та вашият тон, камертонът, като станете сутрин - вашите чукари... Аз даже не искам да ви говоря. За да ви говоря по този начин, трябва да бъдем добри. „Не може да бъдем добри." Трябва да мислим правилно, да чувстваме правилно, тогава ще дойдат добродетелите. Доброто не се създава. Всякога трябва да вървим по пътеките, [по] които Бог създал света. към втори вариант >>
34. Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата, МОК , София, 30.11.1928г.,
- Можете ли да обвините астронома в некое чувство изопачено на вземане-даване. (втори вариант)
Ние ще идем малко по-далеч. Да кажем детето, което гледа ту долу ту горе и онзи художник, който гледа все този прозорец на третия етаж, намира нещо особено, антично в него, постоянно рисува него и най-после нарисува нещо. После имате онзи астроном, който постоянно ходи със своята тръба вечерно време и той нагоре гледа. Сега питам: кой е най-идеалния от всички? Астрономът е най-идеалния. Можете ли да обвините астронома в некое чувство изопачено на вземане-даване. Детето може да обвините, че взема плодовете, онзи, който рисува, може да обвините, че има нещо в прозореца. Но какво ще кажете за астронома, който гледа все през тръбата си? И този астроном е един влюбен, който търси своята възлюблена по звездите и не може да я намери. Питам: вярно ли е това? към втори вариант >>
- И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при вземане, и морал, който се прилага при даване.
И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при вземане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до вземане, всеки човек знае, как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. към беседата >>
- Когато моралът се отнася до вземане, всеки човек знае, как да постъпи.
И тъй, дойдем ли до човешкия морал, там виждаме две страни на отношения: морал, който се прилага при вземане, и морал, който се прилага при даване. Когато моралът се отнася до вземане, всеки човек знае, как да постъпи. Стане ли въпрос за даване, там се проверява истинския морал на човека. Който е готов доброволно да изплаща своите задължения, той е морален човек. Който не е готов доброволно да изплаща задълженията си, той не е морален. Към него се прилага законът. Значи, законът се прилага към моралнослабия човек. към беседата >>
36. Другата събота, НБ , София, 26.5.1929г.,
- При това вземане и даване, човек трябва да направи баланс, една равносметка, и да благодари за това, от което се е освободил и за това, което е получил.
Спасението не е механически процес, но дълбок вътрешен процес, който е свързан с процеса на чистенето. Когато Божествената Любов влезе в човека, тя ще го очисти. Само изворът е в сила да очисти човека. Всеки, който се е докоснал до извора на любовта, все е получил нещо от него. Изворът е взел нещо от човека, като същевременно му е дал нещо от себе си – станала е правилна обмяна. При това вземане и даване, човек трябва да направи баланс, една равносметка, и да благодари за това, от което се е освободил и за това, което е получил. към беседата >>
37. Пробният камък, ООК , София, 14.8.1929г.,
- Следователно когато човек срещне злото на пътя си, но трябва да има вземане-даване с него, нека направи това, което и злото прави.
Следователно когато човек срещне злото на пътя си, но трябва да има вземане-даване с него, нека направи това, което и злото прави. Ако злото скрива своите замисли и той нека ги крие. Злото не пиянствува, и той да не пиянствува. Ще кажете, че злото влиза в сърцето на човека. Не, в сърцето на човека не влиза злото, а ония елементи на злото, които опиват. Като знае това, човек трябва да се пази от опивателните елементи на виното, а не от самото вино. към беседата >>
39. Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение), МОК , София, 25.10.1929г.,
- Има и вземане, и даване. (втори вариант)
Казвате: “Ама аз съм окултен ученик или окултист.” Нищо не значи. А той подразбира нещо Божествено. Окултната наука е наука за тайните сили на природата. Да знаеш скритите сили на природата, това е да учиш окултната наука. Окултната наука е един банкерин, който оперира с известен капитал. Има и вземане, и даване. А вие вземате думата “окултист” в много висока степен. Например, ако идете на Запад, там не дават такова голямо значение, както тук. Там “окултист” не означава туй, което в България. Тук, в България, му дават идеен смисъл. А англичаните под “окултист” разбират човек, който учи тайните науки. към втори вариант >>
40. Блажени са очите и ушите, НБ , София, 27.10.1929г.,
- Запример ние идваме в един грешен свят, пълен с болести и недъзи, а искаме да живеем идеален живот, да се срещаме с всички хора, да търгуваме с тях, да имаме вземане.даване, и при това искаме да не ни лъжат. (втори вариант)
Казвате: „Аз имам висока идея за живота." В какво седи височината на живота? Запример ние идваме в един грешен свят, пълен с болести и недъзи, а искаме да живеем идеален живот, да се срещаме с всички хора, да търгуваме с тях, да имаме вземане.даване, и при това искаме да не ни лъжат. Възможно ли е да живееш между лъжци и да не те лъжат? Казвате: „Излъгаха ме." Чудно нещо. Аз бих се учудил, ако тези хора, между които живеете, са като светци, да не лъжат. Но веднъж живееш между хора, на които всичкият капитал е лъжата. Тогава в реда на нещата е да те лъжат. към втори вариант >>
41. Смени в природата / Двете смени в природата, МОК , София, 13.12.1929г.,
- Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. (втори вариант)
Да ви обичат, искате значи вашата банка, вашият дюкян да се напълни със стока, злато. Най-после казвате: “Не искам да ме обичат.” Казвам, искате да ликвидирате, да си изтеглите златото от банката. Щом не искаш да те обичат хората, почни да вадиш влоговете им от банката, да им ги връщаш. Докато хората имат вложени пари у вас, те ще ви обичат. Ще ви пишат любезнички писма за техните акции, за техните пари. Щом не искате да ви обичат, да имате вземане-даване с тях, ще върнете това, което те са вложили и отношенията помежду ви ще престанат. Сега ние можем да обясним по същия начин. Когато праведният внесе нещо в природата, е праведен, а когато грешникът е извадил нещо от природата, той е станал грешник. По какво се е огрешил грешникът? Ако идеш без пари в една държава, праведен ли си, или грешник? (Грешник.) Хубаво. към втори вариант >>
42. Да ви даде, НБ , София, 15.12.1929г.,
- Разумността при сегашните условия е необходима при даването и вземането. (втори вариант)
Не, като даваме, всякога разбираме една разумност. Разумността е едно възвишено състояние, което ние можем да имаме на земята. Има интелигентни, благородни, разумни хора. Ако нашата разумност я няма, тогава благородството, интелигентността нямат никаква връзка помежду си. Тогава те не могат да се използват. Разумността при сегашните условия е необходима при даването и вземането. Тя е необходима за онези постижения, които ние търсим на земята. Понеже, както живеем на земята, така ще живеем и на небето, такива ще бъдат и вашите отношения. Ако ме попита някой: „Какъв ще бъде моят живот на небето, в другия свят? " - ще отговоря: точно такъв, какъвто е животът на земята. Сега вие може да си теглите заключение, каквото искате, но казвам, че такава наука логика, каквато има за слепите на земята, няма в невидимия свят. към втори вариант >>
45. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото), МОК , София, 14.3.1930г.,
- Това е законът на вземане и даване. (втори вариант)
Тогава ти вече имаш еднакви отношения към целия кръг. Обаче, щом движението е от центъра към периферията, отношенията вече няма да бъдат еднакви. И когато вие казвате, че моите отношения не могат да бъдат еднакви, разбира се - имате приятели, но вашите отношения към някои от тях са едни, а към други, които не са ви приятни, отношенията ви са други. Следователно можете да определите какви са ви отношенията. Този, към когото имате по-добри взаимоотношения, ще му дадете повече и ще вземете повече. Това е законът на вземане и даване. Движение от центъра към периферията. Приятелството е движение от центъра към периферията. А когато говорим за еднаквост към всички хора, ние разбираме движения, които отиват към центъра на самия живот. Да допуснем, че вие имате една идея, вие искате да живееше добре. Най-първо човек трябва да разбира закона на добрия живот. към втори вариант >>
46. С благост и Истина, НБ , София, 16.3.1930г.,
- Първото обръщане подразбира вземане на права посока в живота.
Днес по целия свят, особено в Америка, има религиозни общества, които броят много членове. Те записват, колко членове се обърнали вече към Бога. Как става това обръщане? Човек може да се обърне към Бога по различни начини. Първото обръщане подразбира вземане на права посока в живота. Няма по-велик момент за човешката душа от този, именно, да се обърне към правата посока на живота, която външно никой не вижда. Как познавате, че някой човек се е обърнал към Бога? Който се обърнал вече, той придобива вътрешен мир и спокойствие. Ако срещнете такъв човек, вие изпитвате голяма радост и веселие. Той мяза на извор, който постоянно блика. към беседата >>
47. Правилни форми, ООК , София, 19.3.1930г.,
- Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване. (втори вариант)
Там има някакъв богаташ, скроил някакъв план, иска да открадне, вървят работите. Иска да каже: „Ти ще вървиш, няма да ме изкажеш, тази работа, после ще развалим калимерата. Стане сериозен. Казвам му: „Половина на мене от това, което ще вземеш, може ли да ми дадеш? " Той се отвори малко. Най-първо казва: „Значи половината, става, може." Направим вземане- даване. Казвам: „Може да помогна да оберем богатия." „С тебе искам да стана съдружник." Който го видя, най-първо беше весел, после стана сериозен, и после пак се засмя. Разбрах се с него, че може да оберем богатия. към втори вариант >>
50. Морални правила / Правилно ядене - правилно служене, ООК , София, 2.7.1930г.,
- Щом двама души се обичат, да няма абсолютно никаква лъжа между тях, вземане-даване. (втори вариант)
Ако ти не знаеш как да ядеш, ако ти не знаеш как да дишаш, ако ти не знаеш как да мислиш, не може да служиш. Това са пет основни правила, пет основни велики закона ги наричам. В другото вие сте свободни. Аз не съм за морала. След като ядеш храна, която подхожда, то е морално. Щом двама души се обичат, да няма абсолютно никаква лъжа между тях, вземане-даване. Отиваш при дрехарина, казваш колко, хиляда, две хиляди и веднага, навреме да платиш. Ако не може да платиш, казваш: „Господине, ще ме извините.“ Не по български, не като този българин, който дошъл от Америка, казва: „Заплатих ви дрехите.“ към втори вариант >>
52. Трудните неща, ИБ ,БР , София, 30.8.1930г.,
- Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил.
Един човек сънувал, че държи кесия, но събужда се и вижда, че държи края на чаршафа. И ние, съвременните хора, приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре, и то не е реалното. към беседата >>
54. Езикът на природата, МОК , София, 19.12.1930г.,
- Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. (втори вариант)
Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. Никакъв произвол не е магът, той е естественик, той е химик, той е физик. Магът е човек, който борави с природата, той се съобразява, внася и дава; вземане и даване има с природата. Той отваря някаква книга, като в някоя банка. Дойде в банката, пише, извади 10, 20 хиляди, изведнъж стане. Що е магията тук? Той пише, а на вас ви се вижда магически. Но в това отношение той е прав. към втори вариант >>
55. Разумността / Разумното, МОК , София, 30.1.1931г.,
- То е само вземане, но нищо не дава то. (втори вариант)
Вие имате 1, имате и 5. Единицата, това са първичните величини. Единицата показва първичните сили, с които може да действуваш, реални сили са това. Числото 5 това са твоите чувства, които ти трябва да ограничиш, да ги направиш разумни, а само единицата може да направи тези неща разумни. Защото числото 5 какво е то? То е само вземане, но нищо не дава то. Каквото дадеш на числото 5, всичко ще потъне в него, а числото 1 е което дава. Тогава как ще задоволиш числото 5? Тогава числото 15 значи да ограничиш всичките лоши условия в себе си в своя ум и в своето сърдце навънка. Или числото 15 показва, че основите на дявола са разклатени. Той е остарял вече и не може да те изкушава. към втори вариант >>
56. Причини за несполуки, ООК , София, 25.2.1931г.,
- вземане на нова посока, ново направление.
Разрешението на този въпрос ще намерите в буквата „К". Написана в геометрически вид, буквата „К" представлява действие на противоположни сили. Като си противодействат, те образуват остри ъгли. Когато острите ъгли станат прави, човек дохожда до разрешение на въпросите. Правият ъгъл е място на разрешаване, т. е. вземане на нова посока, ново направление. Когато в ума на човека се явяват нови идеи, той е в областта на правия ъгъл. Ако не е готов да възприеме нито една нова идея, човек е в областта на острите ъгли. Ако изпусне момента да влезе в областта на правия ъгъл, човек изпуща условията за работа. Условията на правия ъгъл са условия на пролетта. Изпуснете ли пролетта - благоприятното време за сеене, вие трябва да чакате девет месеца да направи земята цяло обръщане, да се върне отново в пролетта на живота. към беседата >>
58. Разумно прилагане / Разумното употребление, МОК , София, 1.5.1931г.,
- Ако в любовта им няма даване и вземане, отношенията не са правилни.
Възлюбете Бога и в малкото, и в голямото същество, и не се страхувайте. В стремежа си към Бога трябва да бъдете внимателни, да не изпаднете пред някаква измама, да мислите, че сте видели Бога, а всъщност сте далеч от Него. Любовта подразбира правилни отношения между съществата. Който стои по-високо, той слиза; който стои по-ниско, възлиза. Ако в любовта на две същества не става слизане и възлизане, тя не е истинска. Ако в любовта им няма даване и вземане, отношенията не са правилни. Каквито са отношенията между две разумни същества, такива отношения трябва да съществуват между разумната природа и човека. Разумната природа е виден професор, от който човек се учи. Тя стои на известна висота и от там предава уроците си. Когато човек не разбере нещо от нейните уроци, тя слиза до него, отваря книгите си и започва да чете. към беседата >>
59. Музикални прояви, ООК , София, 20.5.1931г.,
- Значи даването, придобиването е прилив; вземането, отнемането е отлив.
В прилива всички същества се радват, пеят и веселят. И в ада, и в рая, всички същества взимат участие в този прилив. Дойде ли отлива на Божествената енергия, които разбират този закон, пак се радват и веселят. Които не го разбират, стават тъжни, започват да плачат и скърбят. Когато приема нещо, човек се радва; когато му отнемат нещо, той скърби. Значи даването, придобиването е прилив; вземането, отнемането е отлив. Бог се проявява в даване. За да задоволи човека, Той го слага в голямо изобилие. Ако и тогава не се задоволи, Той го изпраща вън, в широкия свят, да опита всички условия и да се научи да цени и най-малките блага, които му се дават. Бог има желание да задоволи всички хора, да ги направи радостни и щастливи. към беседата >>
62. Вътрешното богатство, МОК , София, 25.12.1931г.,
- – Когато имат отношения на вземане и даване помежду си.
Кога хората се интересуват едни от други? – Когато имат отношения на вземане и даване помежду си. Дал си на Иван сто лева, интересуваш се от него, искаш да го срещнеш, питаш, къде е. Ако си му дал хиляда лева, повече се интересуваш от него, по няколко пъти на ден питаш къде е, срещал ли го е някой. Ако си му дал десет хиляди лева, още повече се интересуваш от него. Дал ли си му сто хиляди лева, интересът ти от него е изключителен. Дето го срещнеш, потупваш го по гърба, пожелаваш му дълъг живот и здраве, да живее повечко, да си изплати дълговете. към беседата >>
63. Бавни и бързи движения, МОК , София, 8.1.1932г.,
- Има отношения към вашите къщи, има отношение към ниви, към физическия живот, геометрия има във вземането на пари, трябва да знаеш какво пространство има. (втори вариант)
Казвам: Физическият свят това е прелестно учение, туй за ученици, които са напреднали. Вие искате да знаете смисъла на живота. В геометрията най-първо какви отношения има? Има отношения към вашите къщи, има отношение към ниви, към физическия живот, геометрия има във вземането на пари, трябва да знаеш какво пространство има. Правиш разчет, за да може разстоянието, което имаш в ума, да го събереш. После когато потопяваш парите в мастилото, изчисляваш колко трябва да туриш, всякога умът ти работи. Ако ти не разбираш тая сложна геометрия, тогава няма да знаеш да пишеш правилно, едната по-голяма буква, другата по-малка. Защо не харесвате една буква по-малка, друга по-голяма, какво означава. Голямата буква е несдъвкана буква. към втори вариант >>
64. Освободени, НБ , София, 17.1.1932г.,
- Всички топове, които вземаха участие в превземането на Одрин, къде са?
Съвременните хора употребяват ножа. Ножът е една емблема. Казват: "Сабята и топовете ще ни освободят." Аз съм съгласен. Но работата е, че след като победят, хората турят сабите на място и те ръждясват. Сега всички саби и всички топове се оплакват. Всички топове, които вземаха участие в превземането на Одрин, къде са? Плачат някъде ръждясали. Казват: "Така, докато бяхме млади - помогнете; като свършиха работата, взеха победата, нас захвърлиха." Та казвам: сабята, това е разумното слово, това е неговият език. В думата "пушка" е вложена сила. Ако имената на всички оръжия, които хората имат, ги преведем на един разумен език, какво щяхме да разберем? -Имаш ли ти пушка; наточен ли е ножът ти; кобурите как са; пушката ти добра ли е; барут имаш ли; скоро война ще има ли? към беседата >>
65. Проява на живата светлина, НБ , София, 31.1.1932г.,
- Казва: "Забогатях." То не е истинско богатство, то е вземане на придобитото, на готовото.
Не считайте, че другият е несправедлив. Но от Божие гледище всичките тия хора не са изпълнили още закона на Любовта. Ние досега изучаваме света по отношенията му. Да кажем, орачът оре, но той още не е орач, той още не се е научил да печели, той граби още земята. Иманярът копае дълбоко в земята, изважда злато, но той изважда чуждото скрито богатство, обсебва го. Казва: "Забогатях." То не е истинско богатство, то е вземане на придобитото, на готовото. Да се научиш да придобиваш ти сам от съкровището, от Бога, тук е въпросът, а така наготово всеки знае. Умният човек може да придобие, само че кога? В света не може да има истинско придобиване без закона на Любовта Как ще спечелиш една душа? Много пъти християните казват: "Да придобием една душа." Как ще я придобиеш? Не може да се придобие една душа, която не забогатява, която е в бездействие. към беседата >>
67. В последното време, НБ , София, 6.3.1932г.,
- Всичкото престъпление седи в невземането на онова количество храна, което е потребно.
Ако си вълк, овцете ще ядеш. Ако си овца, трева ще ядеш. Ако си човек, ще ядеш печен лук, варени картофи. Аз взимам яденето в широк смисъл. Не е лошото в яденето, лошото е, когато човек яде и не благодари, или яде повече отколкото трябва. Всичкото престъпление седи в невземането на онова количество храна, което е потребно. Това всякога се наказва. Ако ядеш повече, се наказва; ако ядеш по-малко, пак се наказва. Ако ядеш толкова, колкото трябва, се възнаграждава. към беседата >>
68. Естествената гама, МОК , София, 11.3.1932г.,
- При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. (втори вариант)
Европейската музика е по-хубава, отколкото гръцката. Европейската музика е хармонична, а гръцката музика е мелодична. Каква е разликата? – Ако вземете па, ако вземете до, мислите ли, че произнасяте един и същи глас? – Не. При вземането на до и па, същият тон е, но ако вземете, ще имате едно различие, защото трептението на до и на па се различават. Два тона са, само ако дават един и същи цвят. Па и до не дават един и същи цвят и вследствие на това гръцката гама е мелодична, а втората е хармонична. В европейската музика, тоновете са наредени по хармоничната гама, а в гръцката – по мелодичната. Тогава трябва да се смесят двете гами, мелодичната и хармоничната. Миньорната гама е мелодична, а мажорната е хармонична. към втори вариант >>
69. Вярата като закон, ИБ , БС , София, 31.3.1932г.,
- Вие сте влезли с един другар в отношение вземане и даване, но този човек има капитал някъде, изискват се 10-15 години, за да събере той този капитал.
Той вярва в това, в което не може да се вярва. За пример вие, жените, мислите, че имате вяра, нали така? Мнозина от вас образуват дом, вярват, че с другаря си ще живеят щастлив живот. После казвате:" Не излезе така, както ние вярвахме." Вие не разсъждавате. Вие не се намирате на земята в един завършен свят, но в един свят, който е в процес, който се развива, сега се развива. Вие сте влезли с един другар в отношение вземане и даване, но този човек има капитал някъде, изискват се 10-15 години, за да събере той този капитал. Той макар и да е много богат, но не разполага с пари и ти почваш да се съмняваш. Ти казваш: "Мислех, че той е богат, но той не е." Ако най-малките спънки могат да разклатят вашата вяра, тогава къде е вашата вяра? към беседата >>
73. Разумен център, МОК , София, 24.6.1932г.,
- – Умирането е процес на даване, а животът на вземане. (втори вариант)
Много пъти вашите гърнета са пълни с непотребни неща, ще ги обърнете надолу с устата и ще ги изпразните. Празните гърнета са някой път за предпочитане, отколкото пълните гърнета. Всяка една култура започва с празни гърнета, а не с пълни. Когато човек се напълни и няма какво да побира, той заминава за другия свят. Защо заминава за другия свят? – Умирането е процес на даване, а животът на вземане. Детето събира, събира, събира, значи достига един процес, този кръг се развива до крайния предел, после се смалява, смалява. Значи старият човек отива към обратния процес. Значи младият човек учи закона на личността, а пък старият човек учи закона, че той трябва да живее за другите, това са процеси. И като е научил как да живее за себе си и как да живее за ближния си, той умира, за да се учи да живее за Бога. Като умреш оттам насетне ще служиш на Бога. към втори вариант >>
75. Даване и вземане, МОК , София, 1.7.1932г.,
- Животът с вземането се разваля, а с даването се създава. (втори вариант)
И силата на Бога, на Първата Причина седи в това, че Той най-първо дава – създал е светът. След това има желание от това, което е създал, да вземе нещо от него. Та нещастието в живота произтича от самото начало. Трябва да поставим нещата, дето трябва. Ти казваш, аз трябва да взема. Животът с вземането се разваля, а с даването се създава. Когато даването предшествува вземането, животът е щастлив. Когато в живота вземането предшествува даването, животът е нещастен. Христос говори в една притча за онзи господар, който дал на слугите си талантите. Човекът с 5-те таланта, спечелил още 5. Вторият с 2-та таланта спечели още 2. към втори вариант >>
- Когато даването предшествува вземането, животът е щастлив. (втори вариант)
След това има желание от това, което е създал, да вземе нещо от него. Та нещастието в живота произтича от самото начало. Трябва да поставим нещата, дето трябва. Ти казваш, аз трябва да взема. Животът с вземането се разваля, а с даването се създава. Когато даването предшествува вземането, животът е щастлив. Когато в живота вземането предшествува даването, животът е нещастен. Христос говори в една притча за онзи господар, който дал на слугите си талантите. Човекът с 5-те таланта, спечелил още 5. Вторият с 2-та таланта спечели още 2. Онзи, който взел единия талант, заровил го в земята и когато дошъл господарят му, върнал само него. към втори вариант >>
- Когато в живота вземането предшествува даването, животът е нещастен. (втори вариант)
Та нещастието в живота произтича от самото начало. Трябва да поставим нещата, дето трябва. Ти казваш, аз трябва да взема. Животът с вземането се разваля, а с даването се създава. Когато даването предшествува вземането, животът е щастлив. Когато в живота вземането предшествува даването, животът е нещастен. Христос говори в една притча за онзи господар, който дал на слугите си талантите. Човекът с 5-те таланта, спечелил още 5. Вторият с 2-та таланта спечели още 2. Онзи, който взел единия талант, заровил го в земята и когато дошъл господарят му, върнал само него. Господарят му казал: „Лукави рабе, като знаеш, че аз съм такъв човек, който взема това, което не съм сял, защо не даде таланта ми на банкерина? към втори вариант >>
- Вземането разваля живота, а даването го подобрява.
Бог създаде света, значи, първо, даде нещо. След това Той има желание да вземе нещо от онова, което е създал. Нещастията на хората произлизат от факта, че са объркали местата: това, което е на първо място, са поставили на второ, а второто – на първо. Казваш: Първо ще взема, после ще дам. Объркал си местата: първо ще даваш, после ще вземаш. Вземането разваля живота, а даването го подобрява. Когато даването предшества вземането, животът е щастлив и хармоничен; когато вземането предшества даването, животът е пълен с нещастия. към беседата >>
- Когато даването предшества вземането, животът е щастлив и хармоничен; когато вземането предшества даването, животът е пълен с нещастия.
След това Той има желание да вземе нещо от онова, което е създал. Нещастията на хората произлизат от факта, че са объркали местата: това, което е на първо място, са поставили на второ, а второто – на първо. Казваш: Първо ще взема, после ще дам. Объркал си местата: първо ще даваш, после ще вземаш. Вземането разваля живота, а даването го подобрява. Когато даването предшества вземането, животът е щастлив и хармоничен; когато вземането предшества даването, животът е пълен с нещастия. към беседата >>
77. Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес, МОК , София, 9.9.1932г.,
- Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. (втори вариант)
Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. То е човешко. Щом си в процеса на даването, то е идейно. А щом си в процеса на вземането, то е човешкото. Не очаквай от човешкия процес Божествен прием. към втори вариант >>
- Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. (втори вариант)
Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. То е човешко. Щом си в процеса на даването, то е идейно. А щом си в процеса на вземането, то е човешкото. Не очаквай от човешкия процес Божествен прием. Не очаквай от Божествения процес човешки прием. към втори вариант >>
- А щом си в процеса на вземането, то е човешкото. (втори вариант)
Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. То е човешко. Щом си в процеса на даването, то е идейно. А щом си в процеса на вземането, то е човешкото. Не очаквай от човешкия процес Божествен прием. Не очаквай от Божествения процес човешки прием. Щом си в Божествения процес, няма какво да искаш. Ти имаш толкоз, колкото се нуждаеш. Щом си в човешкия процес, ще вземеш толкоз, колкото ти трябва. към втори вариант >>
- Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес.
За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра. Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него трябва непрестанно да изтича енергия. Докато даваш, ти си в Божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е Божествен процес. От Божествените процеси ще очаквате Божествени приеми, а от човешките – човешки приеми. Докато си в Божествените процеси, ще даваш, защото имаш всичко; ако си в човешките процеси, ще вземаш, но само толкова, колкото ти трябва. Щом се напълниш, не искай повече. към беседата >>
80. Точка и свобода / Точката и свободата, МОК , София, 3.2.1933г.,
- Ти казваш: „Това ми трябва, онова ми трябва.“ Ако няма правилна обмяна на възприемането и на даването, ако няма правилно вземане и даване, не може да имате щастлив живот. (втори вариант)
Дишането - този процес, лежи в основата на живота. Всяка една мисъл, всяко едно чувство се приема и после има повръщане. Тази мисъл трябва да се върне, за да имаш нова мисъл. Същото е и за чувстването. Върху това почива здравето. Ти казваш: „Това ми трябва, онова ми трябва.“ Ако няма правилна обмяна на възприемането и на даването, ако няма правилно вземане и даване, не може да имате щастлив живот. Правилно да вземаш, не с лакомия. Като вземеш въздуха, да ти е приятно, че си взел. И като излезе въздухът, пак да ти е приятно, че си дал. После пак вземаш. И това са процеси сега. към втори вариант >>
81. Честното ухо, ООК , София, 8.2.1933г.,
- Този човек, щом му направите една услуга, ако имате вземане даване с него, ако той е господар, ще каже: „Дайте на Ивана, Драгана или Стояна да се наяде.“ После ще погледне обущата му, и ще каже: „Дайте му едни цървули, нека си има.“ Или ще каже: „Дайте му едни хубави обуща и после, ако умее, дайте му един хубав кон.“ Той е умен човек знае, ако се отнася добре със слугите си и слугите му ще се отнасят добре с него. (втори вариант)
Та когато се говори за ухото, се разбира физическата страна. Този човек, щом му направите една услуга, ако имате вземане даване с него, ако той е господар, ще каже: „Дайте на Ивана, Драгана или Стояна да се наяде.“ После ще погледне обущата му, и ще каже: „Дайте му едни цървули, нека си има.“ Или ще каже: „Дайте му едни хубави обуща и после, ако умее, дайте му един хубав кон.“ Той е умен човек знае, ако се отнася добре със слугите си и слугите му ще се отнасят добре с него. към втори вариант >>
- Ако направите една услуга на честния човек, или имате вземане–даване с него, той веднага ще благодари.
Когато се говори за ухото, разбираме физическия човек. Като погледнеш ухото, ще познаеш как даден човек постъпва на физическия свят. Ако направите една услуга на честния човек, или имате вземане–даване с него, той веднага ще благодари. Ако е господар, ще каже: „Дайте на Иван да се нахрани добре“. После ще погледне обувките на слугата и ще каже: „Дайте му едни обувки, да не ходи бос; дайте му дрехи да се облече“. Ако честният човек е умен, той знае, че като се отнася добре със слугите си, и те ще се отнасят добре с него. Ако не е умен, ще каже: „Иван може да ходи със скъсани дрехи и обувки“. Нека всеки се опита да нарисува своето ухо, да види каква работа му предстои. към беседата >>
82. Умен и справедлив, УС , София, 12.2.1933г.,
- – Така е, но трябва да разбирате закона за даването и вземането.
Лъжеш се, те няма да ти помогнат. Силата на чешмата не е във водата, която изтича, но в прииждащата вода. Силата е в онова непреривно прииждане на енергия. Докато мислиш, че като дадеш десетте лева, ще обеднееш, ти си на крив път. Казваш: „Трябва да даваме, за да взимаме“. – Така е, но трябва да разбирате закона за даването и вземането. Като хвърли семето в земята, земеделецът казва: „Все ще взема нещо от нивата си“. – Не е там въпросът. Не е достатъчно да хвърлиш семето, за да вземеш нещо. Преди това трябва да разореш нивата добре, да я наториш и тогава да я посееш. В този случай ти ще вземеш десет пъти повече от това, което си посял. към беседата >>
83. Принципи, закони, сили и форми, ООК , София, 8.3.1933г.,
- Соломон, който разполагал с много знания, казва: „Всяко знание, в което има вземане–даване, печалби и загуби, е бреме“.
– Защо? – Защото в тях има много изключения. Не може да бъде научен известен факт, в който се срещат много изключения. Колкото по-малко са изключенията, толкова фактите са по-достоверни и научни. Знание, което смущава човека, не е истинско. Соломон, който разполагал с много знания, казва: „Всяко знание, в което има вземане–даване, печалби и загуби, е бреме“. Знанието има отношение към човешката душа. В него влизат два фактора: правилно възприемане и правилно предаване. Не се спирайте върху това, което днес знаете. То е подобно на знанието, което имат бабите-акушерки. Те знаят само едно нещо: да приготвят всичко нужно за новороденото дете. към беседата >>
85. Добродетелната жена, НБ , София, 14.5.1933г.,
- При новата форма за в бъдеще не може да има даване и вземане. (втори вариант)
Тогава е бил потребен, но природата намира, че сегашното положение не е подходящо за бъдещето. Затова тя сега почти е затворила своите магазини и прави сметка, приключва сметките си. При това положение хората искат да бъдат щастливи. Не могат да бъдат щастливи, понеже няма изплащане. Дал-взел, все едно. При новата форма за в бъдеще не може да има даване и вземане. Ако някой от вас иска да бъде щастлив, това не може да стане, защото късно е дошъл. Не искам да ви обезсърчавам. Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са иносказателни работи, които трябва да превеждате. Не може без иносказателни работи, без предсказване не може. към втори вариант >>
- За новата фирма за бъдеще не може да има даване и вземане.
За мене конкретните работи са основа за създаването на новата философия в нивото на едно ново направление. Тъй както досега е бил съграден светът, той е бил временен. Онзи строй, който сега имаме, той е съграден в миналото, бил е потребен, но за бъдеще сегашното положение природата го намира за недостатъчно и природата почти е затворила своите витрини и сега прави сметка, приключва сметките си. При това приключване хората искат да бъдат щастливи. Не могат да бъдат щастливи, понеже няма изплащане, дал-взел за всичко. За новата фирма за бъдеще не може да има даване и вземане. Ако някой от вас иска да бъде щастлив, това не може да бъде, защото късно сте дошли. Не искам да ви обезсърчавам. Най-дебели дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са иносказателни работи, които трябва да превеждате. Не може без иносказателни работи, без предсказание не може. към беседата >>
86. Молитвата, УС , София, 3.12.1933г.,
- Молитвата е само вземане на билет.
Представи си, че си вземаш железопътен билет и отиваш на гарата. И седиш на гарата, не влизаш във вагона. Ако не влезеш във вагона, какво те ползува билетът? Тогава ще останеш. Не е важно само да се молиш. Молитвата е само вземане на билет. С този билет ще вземеш място и ще седнеш – първокласно място или второкласно и т.н., във влака. А ти седиш вън от влака, а той тръгне и ти пропуснеш, оставаш вън. Този трен пропуснеш, онзи трен пропуснеш и се чудиш защо някой не дойде и не те въведе вътре във влака. Но представете си и друго: че вие слезнете на първата гара, слезете долу и се разхождате, а не знаете, че този трен ви чака. И тръгне тренът, и пак пропуснете. към беседата >>
88. Новото направление в живота, ООК , София, 3.1.1934г.,
- Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието.
Туй, което разбирате, право е, но това не е истинско разрешение на въпроса. В какво седи страданието? – Страданието произтича от две положения. Или това, което си взел или това, което са ти взели, причинява страдание. Тогава, ако страданието седи в това, което ти си взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието? Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието. Как ще определите щастието, блаженството? – Туй, което нито се взема, нито се дава е благо. Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва да го носиш със себе си. Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема. Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и си заминава. към беседата >>
- Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване.
– По същия начин, по който сте вземали. Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. към беседата >>
- Щом началото е даване, краят ще бъде вземане.
Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал! “ Ето едно разрешение на този въпрос. Ти вземаш, морален си. За да те обичат, ти трябва да даваш от себе си. Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване. Щом началото е даване, краят ще бъде вземане. В началото, ако даваш, накрая ще вземаш. В началото, ако вземаш, в края ще даваш. Това е 1 и 5. Две, три, четири, това са начините, пътищата, методите, по които се изявява. Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва да има мекота, тази мекота ще опресни. към беседата >>
89. Най-малкият опит, ООК , София, 24.1.1934г.,
- Той ще му даде парите и ще каже: „Да нямаш вече с него вземане – даване!
Те са казвали: „Това, което правиш, не е хубаво.“ Но и пророците не са разбирали работите. Всички пророци били бедни хора и отивали да изобличават богатите хора и вследствие на това са си създали неприятности. И тогава ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В бъдеще ще има богати пророци. Богатият пророк, като дойде, ще види, че някой е недоволен, че му изял парите. Той ще му даде парите и ще каже: „Да нямаш вече с него вземане – даване! “ Аз бих желал вие да бъдете от богатите пророци. Досега сте били все от бедните пророци. Давали сте някои упътвания, но нямало е кой да ги приложи. Вие ще се намерите в положението на онзи съдия, който казал: „Иван Драганов, ти си имал да даваш на Петко Стоянов? “ Иван Драганов казал: „Това е моя работа.“ Съдията му казал: „Той си иска парите.“ Иван Драганов му казал: „Това е негова работа.“ Но съдията му казал: „Но знаеш ли, че аз мога да те осъдя? към беседата >>
- Престъплението иде вече при закона на вземането, в проявяването на любовта, когато ти очакваш да вземеш нещо.
Но ако река да разправям за любовта си на хората, то веднага ще се яви противоречие. Ако някой има дъщеря и аз кажа, че я обичам, или ако някой има жена и аз му кажа, че обичам красивата му жена, тогава ще ми кажат: „Кой ти дава право? “ Ти няма какво да разправяш за Божественото. При Божествената Любов, ти само даваш, ти не вземаш нищо. Какво престъпление има това? Престъплението иде вече при закона на вземането, в проявяването на любовта, когато ти очакваш да вземеш нещо. И всичките недоразумения са в това, че вие искате да вземете нещо. към беседата >>
92. Наяве, НБ , София, 15.4.1934г.,
- Защото този болен и този лекар в миналото съществувание са имали вземане и даване, били са търговци, единият е останал да дължи нещо на другия.
Този метод, с който ние знаем да лекуваме, не искам да го поверявам на сегашния свят. Понеже, ако го поверя, всички лекари ще измрат гладни. Предпочитам да има болести, отколкото лекарите да измрат. Лекари и болни ще се запознаят, ще има приятелство между тях. Като дойде лекарят, ще го хванеш, ще кажеш: „Братко, аз ти дължа нещо.“ Защо боледува? Защото този болен и този лекар в миналото съществувание са имали вземане и даване, били са търговци, единият е останал да дължи нещо на другия. Сега Провидението, за да ги избави от едно противоречие, който има да дава, се разболява, другият, който има да взима, става лекар и по закона на Любовта, [болният] дава 100–200–300 лева, казва: „Да си платя дълга.“ към беседата >>
94. Великото в живота, СБ , ИБ , Витоша, 5.8.1934г.,
- Такова нещо представляват страданията – вземане на сухия хляб.
Среща го друг, взема торбата, изважда от нея хляба и заминава. Първият започва да плаче, да скърби, че му взели сухия хляб. Едва изминал сто крачки, дохожда трети, взема празната торба и туря в нея едно кило топъл, пресен хляб. Какво по-хубаво от това? Сухият хляб се замества с пресен, топъл хляб. Такова нещо представляват страданията – вземане на сухия хляб. Радостите пък представляват донасяне на топъл, пресен хляб вместо сухия. Който не вярва в смяната на скърбите с радости, казва: "Ами ако никой не ми донесе топъл хляб? " – Щом сухият хляб изчезне, топлият непременно ще дойде. Ако житното зърно не се посади в земята, няма да даде никакъв плод. Сухият хляб трябва да се вземе, за да дойде вместо него топъл. към беседата >>
95. Търпение, чистота и приложение, ООК , София, 22.8.1934г.,
- Вземане и даване.
Та сега, в пеенето „до“, това е капитала, с който ти функционираш, в даден случай. „Ре“ е пътя, по който трябва да тръгнеш, метода, с който трябва да работиш. „Фа“ е придобивката, защото във всяка мисъл трябва да има придобивка. „Фа“ показва какво си придобил в твоята мисъл или в твоята любов. Вземане и даване. „Сол“ показва онова, което ти влагаш, което ще покажеш, това е цъфтение. Това е изложба. Художникът рисува, рисува и прави изложба на всичките си картини. Това е цъфтение – изложба. „Ла“ е вече онова, успокоителното. към беседата >>
96. Живият квадрат на човешките отношения, МОК , София, 9.11.1934г.,
- Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето.
Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие. Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? към беседата >>
97. Причини и условия, МОК , София, 23.11.1934г.,
- Ми е вземане на първата семка.
Това не е вярно. Всички музикални тонове в този случай се проявяват. Но в органическата музика е един напън за разширение, както пилето в яйцето, за да счупи черупката. И когато след излюпването, пилето иска да тръгне в известна посока, това е ре. Ми − това пиле се спира, мисли да намери храна. Ми е вземане на първата семка. Това е пак един музикален акт − вземане на семката. Вие влизате в една отвлечена област. Толкова отвлечена, толкова отвлечена от сегашната видима музика, която е свойствена на вас. Ние говорим за една музика, която не чувате. Вие чувствувате, вие мислите за нея, но звук не чувате. към беседата >>
- Това е пак един музикален акт − вземане на семката.
Всички музикални тонове в този случай се проявяват. Но в органическата музика е един напън за разширение, както пилето в яйцето, за да счупи черупката. И когато след излюпването, пилето иска да тръгне в известна посока, това е ре. Ми − това пиле се спира, мисли да намери храна. Ми е вземане на първата семка. Това е пак един музикален акт − вземане на семката. Вие влизате в една отвлечена област. Толкова отвлечена, толкова отвлечена от сегашната видима музика, която е свойствена на вас. Ние говорим за една музика, която не чувате. Вие чувствувате, вие мислите за нея, но звук не чувате. Ако развиете своя тънък слух, може да започнете да слушате. към беседата >>
- Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне.
Какво лошо има, че си бъркал меда? Какво се подразбира? Това е една съвсем изопачена мисъл. Какво трябва да прави човек, за да не бърка меда? Той трябва да носи едно свое бурканче в джоба си, и щом иска да бръкне в някое чуждо гърне, да извади своето гърне и да бръкне. Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал си в чуждо гърне. Той ти казва: „Нямаш право да бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света. Как ще се освободиш от ония криви възгледи, които са напластени? Казваме: „Човек трябва да бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"? После казваме: „Човек трябва да бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва да бъде набожен". Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва да бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи. към беседата >>
101. И ще доведат всичките ви братя, НБ , София, 6.1.1935г.,
- Или ако имаш(е) само даване, а нямаше вземане, какъв щеше да бъде животът?
Като дойде сестрата, ти трябва да отвориш кесията си. Понеже сега сте сиромаси, природата иде с брата, а когато забогатеете, тогава ще дойде със сестрата. Сестрата, това е най-големият бирник в природата. (Може) да ви е малко неприятно, но това е само за изяснение. Ако при сегашните условия на живота имате само раждания без смъртта, какъв ще бъде животът? Или ако имаш(е) само даване, а нямаше вземане, какъв щеше да бъде животът? Той щеше да бъде наполовина само проявен. Да даваш, това значи да се проявиш. Докато си в училището, професорът ще ти държи лекция една, две, три, четири, години наред, но щом завършиш училището, ти ще излезеш и ще трябва да се проявиш, ти трябва да започнеш да даваш. Да даваш от това, което си възприел. Ти ще започнеш да даваш от себе си. към беседата >>
104. Двата университета. Съживяване на царския син / Двата университета (Съживяване на царския син), МОК , София, 8.3.1935г.,
- Изваждането всякога е свързано с процеса на даването, а пък събирането е процес на вземане. (втори вариант)
Векове взема, за да събереш. А пък при умножението и делението имаме съкратен процес. Най-първо имайте желание да съберете нещата и после ги изваждайте. Какъв е процесът на изваждането? Изваждаш от някой кладенец вода за пиене, нали? Изваждането всякога е свързано с процеса на даването, а пък събирането е процес на вземане. Ти за да събереш от природата, за да имаш истинско събиране − каквото ти дава природата, трябва да го събереш. И после ще дойде в тебе друг процес. Каквото ти е дала природата, каквото си събрал, да го дадеш. Ако ти това, което ти е дала природата не го изваждаш по същия начин, понеже ти вземаш от нея, то ти тогаз не постъпваш справедливо и ще дойдат всички страдания. Всички страдания идат от това, че ние събираме и не сме научени да изваждаме. към втори вариант >>
- Изваждането всякога е свързано с процеса на даването, а пък събирането е процес на вземане.
Векове взема, за да събираш. А пък при умножението и делението имаме съкратен процес. Най-първо имайте желание да събирате нещата и после ги изваждайте. Какъв е процесът на изваждането? Изваждате от някой кладенец вода за пиене, нали? Изваждането всякога е свързано с процеса на даването, а пък събирането е процес на вземане. За да събирате от природата, за да имате истинско събиране, каквото ви дава природата, трябва да го съберете. И после ще дойде у вас друг процес: Каквото ви е дала природата, каквото сте събрали, да го дадете. Ако ти това, което си събрал от природата, не го изваждаш по същия начин, понеже ти вземаш от нея, то ти тогаз не постъпваш справедливо и ще дойдат всички страдания. И всички страдания идат от това, че ние събираме и не сме научени да изваждаме. Всички хора събират, но малко хора има, които доброволно изваждат. към беседата >>
106. Придобиване и задържане / Да се добие и задържи богатството, УС , София, 31.3.1935г.,
- Ако ти вземеш най–първо да дишаш, вдишаш въздуха, то е вземане от Бога. (втори вариант)
Някой път вие мислите, съзнавате какво нещо е любовта. Някой път казвате – човек може да обича всичките хора. Или някой път казваме – човек трябва да взема и да дава. В природата има малко опити. Има един закон на дишането. Ако ти вземеш най–първо да дишаш, вдишаш въздуха, то е вземане от Бога. Но ако туй, което си взел в дробовете си, не искаш да го дадеш навънка, а задържаш го дълго време, ти ще се умориш. Значи, след като си задържал този въздух дълго време, най–после ще го дадеш. И после пак ще вземеш, и пак ще дадеш. Тъй ще има една обмяна. Ще даваш и ще вземаш. към втори вариант >>
108. Разрешените задачи, МОК , София, 3.5.1935г.,
- Да умреш, значи да искаш да измениш тия състояния на даване и вземане, да се освободиш, никой да не те търси. (втори вариант)
Дай му пари, не иска да умре. Той иска да избегне сиромашията, да се скрие под псевдоним. Той иска да живее, да си измени името, от една държава в друга отива, а вие мислите, че той умрял. Неговото име се изменило, а той е пак същият. И вие, когато някой път искате да умрете, искате да смените името си, нищо повече. Да умреш, значи да искаш да измениш тия състояния на даване и вземане, да се освободиш, никой да не те търси. Когато тия хора имат да ти дават, ни най малко не искаш да умреш, искаш да живееш. Значи всеки, който иска да живее, подразбира, че външните условия са добри. Всеки, който иска да умира, подразбира, че външните условия не са добри; който иска да живее, подразбира, че външните условия са добри. Сега коя е подбудителната причина? Туй какво показва в характера на човека? към втори вариант >>
- Да умреш, значи да измениш тия състояния на даване и вземане, да се освободиш, никой да не те търси.
Дайте му пари, няма да иска да умре. Той иска да избегне сиромашията, да се скрие под псевдоним. Той иска да живее, да си измени името, от една държава в друга отива, а вие мислите, че е умрял. Неговото име се е изменило, а той е пак същият. И вие, когато някой път искате да умрете, искате да смените името си, нищо повече. Да умреш, значи да измениш тия състояния на даване и вземане, да се освободиш, никой да не те търси. Когато тия хора имат да ти дават, ни най-малко не искаш да умреш, искаш да живееш. Значи всеки, който иска да живее, подразбира, че външните условия са добри. Всеки, който иска да умира, подразбира, че външните условия не са добри и който иска да живее подразбира, че външните условия са добри. към беседата >>
- Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. (втори вариант)
По никой друг начин не може. А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? към втори вариант >>
- При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. (втори вариант)
А с кое може тогава? − С хляб може. А то значи правилно вземане на фа ди. С вода може. Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез. Добре, как ще вземете сега фа диез, да кажем, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари, пеят, а които имат пари, не пеят? Явява се едно противоречие. към втори вариант >>
- С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.
Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа. Това е основния тон, без който не може. Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. към беседата >>
- При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез.
Фа-то не се взема естествено. Значи не може без фа. По никой друг начин не може, а с кое може тогава? С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез. С пари може, но парите това е фа диез, с мисъл може. При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез. Как ще вземете фа диез, когато имате парите, как ще пеете? Въобще онези, които имат пари, не пеят. Които нямат пари, пеят. Защо именно, които нямат пари пеят, а които имат пари не пеят? Явява се едно противоречие. към беседата >>
110. Начало и край / И до края, както и в началото. (Нищо няма да ви стане), УС , София, 30.6.1935г.,
- Е питам, ти отиваш, вземаш пари назаем – в сегашната епоха не зная туй вземане пари назаем историята му, кой е бил първият, който е взел пари назаем в далечното минало. (втори вариант)
Случва се по някой път ние се възмущаваме защо се случват някои неща. Ако ви нахрани някой гостилничар с лоша храна, баща ви и майка ви, които са ви родили, ли са виновати за туй? Ние по някой път държим Господа отговорен, като се случи някое нещастие. Ние го държим отговорен, че е допуснал тия работи. Е питам, ти отиваш, вземаш пари назаем – в сегашната епоха не зная туй вземане пари назаем историята му, кой е бил първият, който е взел пари назаем в далечното минало. Ако проучите въпроса, има си история. Сега има подписване на полица. Отиваш ти, вземаш пари назаем. Какво се постига с вземането пари назаем? Ти вземеш пари назаем, не можеш да ги върнеш, съдят те за парите. към втори вариант >>
- Какво се постига с вземането пари назаем? (втори вариант)
Ние го държим отговорен, че е допуснал тия работи. Е питам, ти отиваш, вземаш пари назаем – в сегашната епоха не зная туй вземане пари назаем историята му, кой е бил първият, който е взел пари назаем в далечното минало. Ако проучите въпроса, има си история. Сега има подписване на полица. Отиваш ти, вземаш пари назаем. Какво се постига с вземането пари назаем? Ти вземеш пари назаем, не можеш да ги върнеш, съдят те за парите. Вземаш пак пари и най–после минаваш за един човек, че не си честен, щом не можеш да ги платиш навреме. Минаваш за нечестен. Вземеш пари, но дадеш обещание, и не си изпълниш обещанието. Те са синонимни работи. към втори вариант >>
112. Проводници, ООК , София, 18.9.1935г.,
- За да искате всички хора да живеят свят живот, това значи, че имате вземане-даване с тях.
Но по отношение на някои по-висши същества и вие не мислите право. Аз като разсъждавам, виждам, че и в най-тънките логически заключения има нещо, което не е логическо, че и в най-правите мисли, като „да живеем един свят живот" например, виждам какъв егоизъм се крие в това. Защо някой иска да живее свят живот? Има интерес. Аз да живея свят живот е по-възможно, но да искам да живеят свят живот другите, не съм прав. За да искате всички хора да живеят свят живот, това значи, че имате вземане-даване с тях. Всички хора да живеят свят живот, за да ви плащат. После казвате: „Да вярват хората." Пак нещо материално има тук, не е нещо безкористно. "Да се обичаме." Аз съм хвърлил око на една млада сестра и казвам: „Да се обичаме." В какво седи обичта сега? Отива при Йоан Веслей един млад момък и му казва: „Намерих една много добра християнка." Веслей му казва: „Тя с Христа може да живее много добре, но не и с теб." И съвременните християни мислят, както и другите. Вие искате един човек да ви обича, да му турите оглавник и да го карате където искате. към беседата >>
113. Новото верую, ООК , София, 25.9.1935г.,
- Трябва да се освободите от вземането и даването.
И едното е хубаво, и другото е хубаво. Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването! към беседата >>
- За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването!
Ти мислиш за онова, което имаш да даваш, а не мислиш за онова, което имаш да вземаш, разчиташ на хората, които имат да ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват. И ако живееш в един свят, дето имаш да плащаш, а ония, които имат да ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят? Изходът от това какъв е? Да нямаш нито да даваш, нито да вземаш. Трябва да се освободите от вземането и даването. За да може да учи в една Школа, човек най-първо трябва да се освободи от вземането и даването! към беседата >>
114. Новият начин, ООК , София, 9.10.1935г.,
- Или някой идва, да вземе нещо: това вземане може да е правилно или да не е правилно.
Някой ще каже сега: "Това не се отнася до мен, а до еди-кого си." До всинца ви се отнася! Идва при мен един човек; аз ще го разгледам, да разбера, какви са неговите съображения, защо идва, дали да ме излъже, или да ми даде нещо? Тези две неща предполагам: или идва да вземе нещо от мен, или да ми даде нещо. Иде един човек, носи кошница и пита: "Не ви ли трябва кошница? " Ако ми трябва, ще купя кошницата. Или някой идва, да вземе нещо: това вземане може да е правилно или да не е правилно. Във всички неща има един правилен път на обмяна. към беседата >>
115. Великите музиканти, МОК , София, 18.10.1935г.,
- Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота.
Той всякога дава, но и взема. Кога взема? Господ като види, че някой човек не живее добре на земята, взема му живота. Господ като види, че някой човек греши, най-после взема му греховете. Значи, Господ взема от човека. Но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота. По някой път като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието, замине[ш] си от света, очисти [те]. Казвам: Голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде[ш] в един дом, да му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш, да му вземеш товара. Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[? към беседата >>
- Всякога вземането носи тъмнина.
Сега да ви кажа защо е по-благословено да даваш, отколкото да вземаш. Знаете ли какъв е законът на даването и на вземането? Като даваш, винаги носиш светлина. Щом даваш, светлината идва в ума ти, щом вземаш, това винаги носи тъмнина. Всички вие искате – все сте ученици на тъмнината. Всякога вземането носи тъмнина. Само с едно изключение то носи благословение, но всяко друго вземане е от земята. Като вземаш, трябва да се молиш да го превърне Бог в светлина. Всички искат все да вземат. Имай в душата си мисълта да даваш от себе си, защото така светлината ще дойде. Като дадеш, Бог се проявява, а като вземеш, вземай с мисълта и с желанието да дадеш условия на другите да се прояви Бог чрез тях. към беседата >>
- Само с едно изключение то носи благословение, но всяко друго вземане е от земята.
Знаете ли какъв е законът на даването и на вземането? Като даваш, винаги носиш светлина. Щом даваш, светлината идва в ума ти, щом вземаш, това винаги носи тъмнина. Всички вие искате – все сте ученици на тъмнината. Всякога вземането носи тъмнина. Само с едно изключение то носи благословение, но всяко друго вземане е от земята. Като вземаш, трябва да се молиш да го превърне Бог в светлина. Всички искат все да вземат. Имай в душата си мисълта да даваш от себе си, защото така светлината ще дойде. Като дадеш, Бог се проявява, а като вземеш, вземай с мисълта и с желанието да дадеш условия на другите да се прояви Бог чрез тях. Да имаш една мисъл: ако вземаш от някого, вземай, за да му дадеш възможност да ти направи услуга, за да се зарадва той, да се прояви Бог, но ако искаш да вземеш, за да забогатяваш, ти ще носиш тъмнината в себе си, това е една лъжлива идея. към беседата >>
118. Бъди доволен / Доволството, УС , София, 24.11.1935г.,
- Всякога вземането на парите носи смърт.
Извадил си ги от място, турил си ги на друго място. Извадил си ги от един джоб, турил си ги в друг. Какво престъпление има в това? По този начин като се разсъждава, къде е престъплението? Престъплението седи в това, че ти вземеш парите, за да живееш. Всякога вземането на парите носи смърт. Всяка една мисъл, която туряш в ума да вземеш пари, за да живееш, ти вече създаваш условия за смъртта си. Казвам: Какво ще вземеш? Писанието казва още преди хиляди години: „Елате, купете си от Мене без пари.“ Има друга разменна монета, не само с пари може да се вземе. Вие тази разменна монета не я знаете. Ако някой стар дядо иде при някой бакалин, той казва: „Плати! към беседата >>
119. Закхее, сляз скоро, НБ , София, 24.11.1935г.,
- – Най-първо ако пея, аз няма да пея за хората, но ще пея за себе си, защото с всяко правилно вземане на тоновете, аз увеличавам своя живот.
Вие мислите, че като умре бащата ще отиде на едно място, а синът ще остане на земята, и всеки ще живее за себе си. Не, това е едно първично схващане. Във всички неща в света има едно единство. Който живее добре, той разбира философията на живота. Защо човек трябва да живее добре? – Най-първо ако пея, аз няма да пея за хората, но ще пея за себе си, защото с всяко правилно вземане на тоновете, аз увеличавам своя живот. Когато боледува човек, той не трябва да търси никакво лекарство, но да започне да пее и да свири някоя своя песен само за себе си. Като пее и свири за себе си, и болестта ще изчезне. Каква е тази песен? – И цял свят да ви дават, не казвайте тази песен. Тя е собствено притежание. към беседата >>
122. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец, УС , София, 15.12.1935г.,
- Вземането и даването да стават с Любов. (втори вариант)
Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят. В бъдеще ще има друг начин за поздравяване между хората. Той ще изхожда от закона на Любовта. Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва да става с Любов, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща парите, на време да ги връща. Вземането и даването да стават с Любов. Който дава, да дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема, да взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него. Това значи правилна обмяна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да са мотивите, които създават отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога с вяра и любов. Само така ще минете по тънкия копринен конец. към втори вариант >>
124. Музикално състояние, МОК , София, 24.1.1936г.,
- То е в търговията вземане-даване.
Музикалността съкращава времето. Когато човек е музикален, както ние разбираме, нещата лесно стават. Ти с един музикален човек лесно можеш да се разбереш, но много мъчно можеш да се разбереш с немузикален човек. Когато вие не можете да се разбирате, нямате музикалност. Щом двама души скарани се примирят, работата е ясна. То е в търговията вземане-даване. Ще платиш, хората ще ви дадат хубав плат. Ако платиш хубаво, ще получиш хубав плат, според парите, които си дал. Отношенията са прави. Всякога ще знаете, че когато вие във вас едно чувство не можете да примирявате, вие сте изгубили вашата музикалност. Тониране е това. към беседата >>
125. Предпоследната врата. За това което е, МОК , София, 7.2.1936г.,
- Никаква връзка, вземане, даване няма, не му пишеш писма и той не ти пише.
Срещнеш един човек когото обичаш, погледне те в мислите, чувствата и постъпките, приятно ти е, деликатно те засяга. Като погледнеш слънцето на 92 мили е далече, като го погледнеш тебе ти е приятно, нямаш никакво общение, на гости не можеш да му идеш, не можеш да пишеш писма. Приятно ти е всяка сутрин да го гледаш. Туй е обичта към слънцето. То е любов, то е истинска любов. Никаква връзка, вземане, даване няма, не му пишеш писма и той не ти пише. Но все таки слънцето дава нещо, което можеш да възприемеш. Но слънцето специфично за тебе не мисли. Дава ти каквото искаш, но пет пари не дава, че ти си някъде, не иска да знае нищо за тебе. Без да иска да знае нещо за тебе, то ти дава всичко. Туй го наричаме любов. към беседата >>
127. Освобождаване на чувствата, МОК , София, 13.3.1936г.,
- Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко.
Срещате един човек с дебели бърни и друг с тънки бърни. Казвате: „Тънки му са бърните.“ Кои са причините на тънките бърни и кои са за дебелите? Аз ще ви осветля. Този с тънките устни е подтискал чувствата си. Търговец, който не е продавал стоката си, задържал стока и в туй отношение фалирал. Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко. Или другояче казано в дебелите устни не са подтискани чувствата. А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може да стане една експлозия. При дебелите бърни, понеже така чувствата не са подтискани, там експлозиите са по-редки. Ако забележите, че някой човек, когато стане експлозия вътре някъде, най-първо ще видите, че става подтискане на чувствата, неговите бърни са тънки. Най-първо отпуснете бърните си свободно. към беседата >>
- В новия живот, ако говориш за вземане и даване, ти не си в него! (втори вариант)
Хората не трябва да говорят за погрешките. Защото това е старият живот: за вземане - даване. Не трябва да се говори за това. В новия живот, ако говориш за вземане и даване, ти не си в него! Като говорят хората по това, те са в старото и техният живот няма да се изправи и не може да се изправи. Като говоря, че не може да се изправи, разбирам, че те няма да могат да намерят онзи път, да намерят онова богатство. Аз срещнах веднъж един малджия ''(иманяр)''..Той ми каза: „Искам да поговоря с вас. Както си тръгнал, вижда ми се, че търсиш нещо." Рекох: „Търся, разбира се." - „Можеш ли ми каза едно нещо? Аз търся едно имане. към втори вариант >>
131. Навреме, ООК , София, 2.9.1936г.,
- Нямам никакви препоръчителни писма.“ „Ти имаш най-доброто препоръчително писмо – навеждането и вземането на една малка книжка от земята.“ Ти ще се препоръчаш не чрез онова, което са ти оставили баща ти майка и, но ти ще се препоръчаш чрез една твоя постъпка.
Една постъпка в живота ви, ако знаете как и кога да я направиш, тя ще измени и ще подобри положението ти. Един американски милионер дал обявление за един прислужник. Трябвало му касиер. И почнали да идват при него мнозина учени, свършили, давали си препоръчителните писма, но той казвал: „Ще видим, ще те имам предвид.“ Най-после вижда, че влиза един млад момък и като влиза, вижда една книжка и я взема. И момъкът казал: „Господине, четох едно обявление, че ви трябва човек. Нямам никакви препоръчителни писма.“ „Ти имаш най-доброто препоръчително писмо – навеждането и вземането на една малка книжка от земята.“ Ти ще се препоръчаш не чрез онова, което са ти оставили баща ти майка и, но ти ще се препоръчаш чрез една твоя постъпка. И сега какво ти струва да вдигнеш един малък лист? Ти казваш: „Тая работа не е за мене.“ Именно тая работа е за вас. Някой път трябва да претърпиш – да дигнеш този лист. Ти отиваш на служба и тая постъпка ще те препоръча. Сега като слушате, ще кажете: ние сме ги правили тия работи. към беседата >>
137. Трите системи, МОК , София, 14.5.1937г.,
- Та казвам: в природата съществува един велик закон - природата изисква разумно даване и разумно вземане.
Да допуснем, че той е богат, а вие сте сиромах; ако той ви услужи с две-три хиляди лева, вие вече ще можете да го търпите. На какво се дължи предишното ви отношение? Не го търпите по единствената причина, че нищо не ви дава. Щом започне да ви дава, вече можете да го търпите. Или пък не можете да търпите някого, понеже взема от вас повече, отколкото ви дава. Та казвам: в природата съществува един велик закон - природата изисква разумно даване и разумно вземане. Има една педагогика: разумно да вземаш и разумно да даваш. Количеството не важи - малко или много, но разумното даване и разумното вземане е на място и постига своята цел. Когато вземаш разумно и даваш разумно, целта се постига; обаче, ако вземаш неразумно и даваш неразумно, целта никога не се постига. Следователно, щом си неразположен, две неща могат да са причина - ти или си дал неразумно, или си взел неразумно. И веднага трябва да го поправиш. към беседата >>
- Количеството не важи - малко или много, но разумното даване и разумното вземане е на място и постига своята цел.
Не го търпите по единствената причина, че нищо не ви дава. Щом започне да ви дава, вече можете да го търпите. Или пък не можете да търпите някого, понеже взема от вас повече, отколкото ви дава. Та казвам: в природата съществува един велик закон - природата изисква разумно даване и разумно вземане. Има една педагогика: разумно да вземаш и разумно да даваш. Количеството не важи - малко или много, но разумното даване и разумното вземане е на място и постига своята цел. Когато вземаш разумно и даваш разумно, целта се постига; обаче, ако вземаш неразумно и даваш неразумно, целта никога не се постига. Следователно, щом си неразположен, две неща могат да са причина - ти или си дал неразумно, или си взел неразумно. И веднага трябва да го поправиш. Може да правите опити: поправете неразумното даване и неразумното вземане и неразположението, което имате, веднага ще изчезне. към беседата >>
- Но това не е разрешение, това е само обяснение... Значи шест е едно правилно вземане и даване.
И двамата професори, които първи са учили този ученик, не са били умни, не са го научили, затова и третият, който го учи, му туря единица. Окултистът ще каже, че единицата показва, че на този ученик му трябва Божествения принцип. На даровития, за да се справи в Живота, му трябва шест. Това е закон на илюзиите, т. е. трябва вече да го забавляват, трябва му широчина, за да има къде да простира енергията си. Но това не е разрешение, това е само обяснение... Значи шест е едно правилно вземане и даване. Професорът разполага с начини да преподава и на ученика, който има единица, но ще отнеме време. към беседата >>
141. Трите свята, УС , София, 7.11.1937г.,
- Ако с един и същ човек имаш всеки ден вземане-даване, ти непременно ще се отегчиш от него.
Защо се оплакваш от брата си? Две причини има за това: или той е дошъл много близо до тебе, или ти си дошъл много близо до него. Така разсъждавам аз. Следователно, когато някой човек ми е неприятен, гледам да застана на такова разстояние от него, че нито той да е близо до мене, нито аз до него. Ако той се е приближил много до мене, казвам си: Чакай да се отдалеча малко, за да не ме смущава, нито аз да го смущавам. Ако с един и същ човек имаш всеки ден вземане-даване, ти непременно ще се отегчиш от него. Ти се приближаваш много до някой човек, а след това изискваш от него да бъде светия. Това е невъзможно. Ти светия ли си? – Не съм. – Тогава, как изискваш от него да бъде светия? към беседата >>
142. Пред радостите и зад страданията, ООК , София, 29.12.1937г.,
- Но още хиляди години ще минат, докато хората дойдат до правилното вземане на един тон.
Вие пеете и аз пея. Разликата седи в това, че вие пеете по-хубаво от мене, че аз пея по-лошо от вас. В хубавото пеене седи разликата. Като пея и аз пея, но вие пеете по-хубаво. Не мислете, че вие можете да дойдете до едно място и да вземете тона съвършено музиката в своето проявление е безкрайна, понеже нашето ухо не е развито, ние мислим, че нашият тон е правилен. Но още хиляди години ще минат, докато хората дойдат до правилното вземане на един тон. Ако вземеш ти „ми“; казва някой, аз зная да взема „ми“. Ако го вземеш правилно, то веднага трябва да светне ума ти. Ти имаш някой труден въпрос, като вземеш правилно „ми“, веднага ти светне. Вземеш „ми“-то, пък нищо не светва. „до“ означава началото на живота. към беседата >>
144. Сърцето на природата, МОК , София, 21.1.1938г.,
- Ражда се такава криза, както се ражда на пазаря, вследствие на това, че всичките банки, които имат вземане даване, намират се в трудно положение, няма пазар на стоката.
Когато венозната система се напълни с венозна кръв, винаги човек добива песимистично настроение. Следователно защо са скърбите? Имаш стока непродадена. Стоката, която ти си изпратил за продан, тя се връща непродадена. Ражда се една органическа криза вътре. Ражда се такава криза, както се ражда на пазаря, вследствие на това, че всичките банки, които имат вземане даване, намират се в трудно положение, няма пазар на стоката. За да има пазар, как трябва да се пробие пазара за радостта? Радостта е стока, която се продава, разкупува се навсякъде. Сега вие имате по-друго понятие за радостта. Как си представяте вие радостта? Радостта е едно състояние, но от какво се явява вашата радост? към беседата >>
145. Разумен и неразумен страх, МОК , София, 28.1.1938г.,
- Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби.
Ако не мислиш, много нещастия могат да те сполетят. В чувствения свят и там има страх. Там ти се страхуваш да не изгубиш. Кое е най-същественото в света на чувствата? Туй, което в даден случай усещаш, някой предмет искаш да го придобиеш. Аз наричам астралния свят, свят на търговия, на даване и вземане, на печалби. Всичките печалби са в астралния свят. Светът на чувствата е свят на търговски обмени, на общи обмени между хората, обмени на чувствуванията, които хората имат. Обичаш някого, значи стока си му дал. Имаш стока за продан, искаш тази стока да се купи. Вие сте една фирма, продавате стока. към беседата >>
146. Учение, МОК , София, 11.3.1938г.,
- Наскоро ми разправяха един факт от войната, какво там се случило, когато правят атака по превземането на Одрин.
Наскоро ми разправяха един факт от войната, какво там се случило, когато правят атака по превземането на Одрин. Полковникът заповядва да свири музиката на бойното поле, понеже атаката започва, дадоха разпореждане на всичките музиканти, извадиха инструментите. – „По едно време, казва, гледам една граната ни надхвърли, втората падна сто метра пред нас. Втората падна дето бяха музикантите, та около десет души от музикантите отидоха във въздуха, като се пукна гранатата. Като се пукна гранатата, съсипаха ни. Трябваше да предвидим“. към беседата >>
147. Учат и страдат, ООК , София, 11.5.1938г.,
- Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст.
Всичкото благородство, което Бог е вложил в моя пръв пръст, аз желая да го проявя. Всичкото благородство е в първият пръст. Като хванеш първия си пръст, кажи: „Аз искам да бъда благороден“. Като хванеш вторият пръст, всичката справедливост в света е там. В третия пръст е всичката красота, която съществува в света. Всичките разумни работи, практически направени – вземане, даване, това е малкият пръст. Като хванеш най-после палеца си, ще кажеш: „Туй, което Бог е вложил в моя палец, неговата сила няма равна. Той носи всичките блага. Всичките блага, които има в пръстите, той ги носи“. (Учителят дига пръстите си). Те сега като се събират са сила. към беседата >>
148. Законът на контраста, МОК , София, 1.7.1938г.,
- Представете си, че аз взема сто хиляди лева и после пак ги връщам назад, ще бъдат ли произведените чувства от вземането и даването равни?
Ако ти дам повече, ще се зарадваш повече. Турям капка по капка. Като дам сто хиляди в джоба, колко ще се зарадваш? Като туря сто хиляди звонкови, туй което не може да бъде, само за изяснение, като туря сто хиляди лева, каква ще бъде радостта ти? Радостта ти ще бъде ли равна на скръбта, която си почувствувал? Представете си, че аз взема сто хиляди лева и после пак ги връщам назад, ще бъдат ли произведените чувства от вземането и даването равни? Скръбта ли ще бъде по-голяма, или радостта ще бъде по-голяма? Когато ще получиш парите, радостта от връщането ще бъде винаги по-голяма. Туй, което човек придобива всякога е по-мощно от онова, което губи. Следователно в природата щом загубиш нещо, в замяна на загубата ти дават нещо друго. Не съжалявай за изгубеното. към беседата >>
151. Една свещена идея, УС , София, 4.12.1938г.,
- И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване?
И тогава, като ти даде, иска да знае, да има най-малко десет пъти повече гаранция, че ще може да си вземе парите. Можеш да идеш при един религиозен човек. Той е щедър, харчи, хич не пита дали имаш. Казва: „Аз съм готов за Господа да дам парите.“ Добре, той за Господа дава. А онзи, който взема по Господа, не ги връща за Господа. И онзи казва: „Излъга ме.“ Питам: Царството Божие в какво седи, във вземане и даване? Не. Сега, както и да се говори, ако се говори, ние ще имаме крива философия. Казваме: „Трябва да дадеш.“ Но ние нямаме една определена философия, мярка колко трябва да дадеш. Закон в Писанието няма. Казва: „Ти за Господа трябва да дадеш.“ Е, колко трябва да дадеш? Ако дойде някой пътник, за една вечер той има право да преспи в дома ти, но да остане цяла година, да го гледаш и той нищо да не работи, а ти да работиш, туй не е идейно, по Бога. към беседата >>
152. Надежда, вяра и любов, ООК , София, 8.2.1939г.,
- Еднакво право трябва да имаме [в] ядене, пиене, във вземането на храната и водата, но като дойдете до положението да започнете, не може да имате еднаква храна.
На неговия материализъм вярвам. Онези от вас, които не разсъждавате, казвате: „Защо да е така? “ Ами че как трябва да бъде? – „Всичките хора трябва да бъдат равни.“ Какво разбирате под думата „равенство“? – Еднакво право трябва да имаме. Еднакво право трябва да имаме [в] ядене, пиене, във вземането на храната и водата, но като дойдете до положението да започнете, не може да имате еднаква храна. Един обикновен гражданин и един цар не могат да имат еднакво право. Царят има големи права, заповядва. А обикновеният гражданин заповядва на децата си, заповядва на своите волове, на говедата си, на другите в държавата не може да заповядва. Вие, ако излезете в природата, може ли да заповядвате? Някои мислят, че сега вярват в Бога. към беседата >>
- Щом има вземане и даване, може да има повод.
И другото твърдение е, че може да обичаш само този, който не те обича. Друго едно твърдение, че може да мразиш само тогоз, който те обича. Никога не можеш да мразиш този, който не те обича. Психологически е вярно. Един англичанин не си го срещал никъде, живее на земята, може ли да го мразиш? Щом има вземане и даване, може да има повод. Ще се създаде някакъв инцидент. Сега психологически, какво подразбираме? Че може да обичаш само този, който не те обича? Той няма никакво отношение. Може ли да обичаш една вода, която някой пил? към беседата >>
154. Музикален живот, МОК , София, 12.5.1939г.,
- Във вземането трябва да бъде по-умен, отколкото в даването.
То е същинският чер цвят. Хубаво е да вземаш, ще се радваш. Но като вземаш, ставаш тежък, опасно е да не потънеш в дъното на океана. Всеки човек, който иска да се освободи от робството на живота, трябва да дава. Всеки, който иска да се зароби, нека взема. Във вземането трябва да бъде по-умен, отколкото в даването. Защото вземането носи опасност. Умът, който Бог ви е дал, турете го на място. Всеки един ден чрез ума си изпращайте една хубава мисъл. Кажете тъй: „Желая светът да бъде добър, тъй както аз съм добър.“ Или кажете на себе си: „Желая да бъда добър, както Господ е добър.“ Някой не знае как да се моли. Желае да бъде тъй добър, както Господ е добър. към беседата >>
- Защото вземането носи опасност.
Хубаво е да вземаш, ще се радваш. Но като вземаш, ставаш тежък, опасно е да не потънеш в дъното на океана. Всеки човек, който иска да се освободи от робството на живота, трябва да дава. Всеки, който иска да се зароби, нека взема. Във вземането трябва да бъде по-умен, отколкото в даването. Защото вземането носи опасност. Умът, който Бог ви е дал, турете го на място. Всеки един ден чрез ума си изпращайте една хубава мисъл. Кажете тъй: „Желая светът да бъде добър, тъй както аз съм добър.“ Или кажете на себе си: „Желая да бъда добър, както Господ е добър.“ Някой не знае как да се моли. Желае да бъде тъй добър, както Господ е добър. Желая да бъда тъй благ, както Господ е благ. към беседата >>
155. Силата на човека, УС , София, 21.5.1939г.,
- – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого.
Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола? към беседата >>
156. Музикална задача, ООК , София, 24.5.1939г.,
- От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш.
Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен. Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи. Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде. Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават. Като не вземеш „фа“-то – харчиш. От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. към беседата >>
158. Бял и черен кюп, МОК , София, 9.6.1939г.,
- Но да взема на другия, вземането е вече черният цвят.
Запример, представете си един пример. Ти си в гостилницата, някой ти казва: „Вземи една филия хляб, вземи и дай на мене.“ Аз наместо да ям чуждия хляб, ще дам моя. – Може ли? – Мога. Аз ще взема една от моите филии и ще туря на другия. Но да взема на другия, вземането е вече черният цвят. Сега човекът, който иска да взема, той не е разбрал закона. Тебе ти са дадени всичките условия, ти сега от себе си даваш. Един учител, щом ти предал урока, каже ти: „Стани“ и ти си кажеш урока. Ако ти не си го учил, ти не можеш да си кажеш урока. Черният цвят е в тебе. към беседата >>
159. Нито близо, нито далече / Близо и далеч, МОК , СБ , РБ , София, 22.9.1939г.,
- Като влезе в храма и видя онези, които се бяха курдисали и се занимаваха само с вземане и даване, то взе камшика и започна да ги гони.
Христос, Който е най-добрият човек от всичките хора, и Той излезе от търпение. Като влезе в храма и видя онези, които се бяха курдисали и се занимаваха само с вземане и даване, то взе камшика и започна да ги гони. Казват Му: „Кой Ти даде тази власт, да ни биеш? “ Доста пъти аз съм виждал Христа тук в събранието с камшик. Тогаз съм се приближавал към Него и съм казвал: „Прости им, те не разбират, те няма да продават.“ И Той събори камшика Си. Питам, искате ли вие един Христос, с камшик, или без камшик? По-добре е законът на Любовта, по-добре е законът на Мъдростта, по-добре е законът на Истината, отколкото всички други закони. към беседата >>
160. Ще бъдат опитани, УС , София, 5.11.1939г.,
- И когато Тит обсади Ерусалим, след обсадата и превземането на Ерусалим, той е разпънал на кръст 60 хиляди евреи.
Евреите се страхували, че ако Христос остане жив, римляните ще ги съсипят, ще дойдат и ще ги унищожат. И ако четете вие историята на Йосиф Флавий, еврейски историк, ще видите, че това от което се страхували евреите, а именно, че ще дойдат римляните и ще ги унищожат, това именно и станало. Те искали смъртта на Христа и казвали, че по-добре е да замине един, отколкото цял народ. Но това от което те се страхували, става с тях. И когато Тит обсади Ерусалим, след обсадата и превземането на Ерусалим, той е разпънал на кръст 60 хиляди евреи. И по цялото протежение от Ерусалим до Рим, все е било кръстове – 60 хиляди разпънати на кръст! Такова отчаяние и ожесточение и имало между евреите. На едно място били обсадени 2500 евреи. Те за да не се предадат, избират 12 души, които да избият 2500 души. След това 12-те души ще избират един да избие 11-те герои. към беседата >>
164. Нови насоки, МОК , София, 26.1.1940г.,
- Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“.
За доброто има мярка. За злото има мярка. За тоновете има мярка. Тоновете се мерят. Да кажем, ако вие вземете основния тон „до“ в първата октава – аз вземам това, както е в природата – ако вземете този тон верен, всичките други тонове ще ги вземете вярно. Но ако този тон не го вземете вярно, някъде ще прегрешите във вземането или във „фа“, или в „ми“, или в „ре“, или в „ла“, или в „сол“. Казват, че някой мъчно вземал в горните октави. Коя нота вземат най-мъчно тенорите? „Ми“, „фа“ и „си“ бемол. Казва, че могъл да взема „си“ бемол; като го вземал вярно „си“ бемол, много хубаво го вземал. Но той трябва да вземе вярно основния тон „до“. към беседата >>
166. Минало и настояще, ООК , София, 28.2.1940г.,
- Този човек, който ги има, показва, че иска да има вземане-даване.
Сега, аз не критикувам нещата, разглеждам ги. Ние трябва да пазим да имаме правилни черти. Има известни черти, които трябва да присъствуват. Ако челото е съвсем празно, съвсем гладко, ако никъде на челото няма никакви естествени черти, които са на мястото си, но има други, които не са на мястото си… Запример тия черти край носа са хубави, показват социални чувства, показват общителност. Този човек, който ги има, показва, че иска да има вземане-даване. Когато изчезнат, той е като калугер. Някой иска да стане калугер. Казвам: „Не си за калугер.“ За да станеш калугер, трябва да [ги] премахнеш. Някои имате две линии на челото горе над носа, две линии; някои имате само една линия. Двете линии са хубави, на място са, показват честност. към беседата >>
168. При къпалнята, НБ , София, 7.4.1940г.,
- Не е лошото в музиката вътре, но в [не]правилното вземане на тоновете.
Сега тия образи, които говоря за момите и момците, това са образи на човека. Полета, през които човек трябва да мине. Не е лошото в младия момък, не е лошото в момата, не е лошото в женения човек, не е лошо и в децата. Не е лошото в музиката вътре, но в [не]правилното вземане на тоновете. Когато не вземеш правилно тона „до“ според онзи камертон, който е определен... Или, в живота съществува един камертон. Щом вземеш един тон и не е верен, щом не вземеш тона вярно, ти не можеш да имаш резултати в пеенето. Сега съвременните музиканти, разбират музиката много механически. За мене „до“-то е един резултат на тона. Когато аз искам да насадя една квачка, да се излюпят много добре пилците, аз ще им пея „до“. към беседата >>
172. Двата принципа, ООК , София, 29.5.1940г.,
- Не е лошо и даването, и вземането.
Като гледам лицата ви, два принципа забелязвам във всинца ви: едни, които имате да давате, а други, които имате да вземате. Онзи, който има да дава, той малко сгънат е, без да иска, сгънат е, свит е. Онзи, който има да взема, изправен е. Не е лошо и даването, и вземането. Имаш да даваш е хубаво, имаш да вземаш е хубаво. Вие считате да давате е лошо. Доброто се дава. Ако имаш да даваш, вие считате борчлия си. Вземате в най-лошия смисъл. към беседата >>
173. Най-лесното, МОК , София, 27.9.1940г.,
- Щом при вземането се радваш повече, отколкото при даването, значи реалността не е еднаква.
Някой път онзи, който дава, се радва. Някой път онзи, който взема, се радва. Те са относителни неща. Радвай се, когато взимаш и даваш. При всичките условия да ти е еднакво приятно – и когато даваш, и когато вземаш. Щом при вземането се радваш повече, отколкото при даването, значи реалността не е еднаква. И в тялото има едно координиране между всичките части. Представете си, че всичките тия части проникват в човешкото съзнание и човек е весел само тогава, когато цялото му тяло, цялото му сърце, целият му ум се радват. Някой път сърцето се радва, но в ума има неразположение. Някой път тялото се радва, някой път и умът може да се радва. Те са относителни работи. към беседата >>
178. Единствената свобода, ООК , София, 11.12.1940г.,
- Колкото за вземането е много даровит. (втори вариант)
Този човек както е нарисуван, е много егоистичен. От сутрин до вечер само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този втория, горната челюст не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсякъде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровит. За даването е аристократ, за вземането е демократ. В природата колкото даваш, толкоз и ще вземеш. Но знаете ли колко мъчно е да създадеш органически една линия – да създадеш устата си, да създадеш носа си, брадата си. Туй, което давам, е схематично, то е скелет, то е само една проекция. Мускулите трябва да дойдат и те показват, но там е всичката мъчнотия. към втори вариант >>
- За даването е аристократ, за вземането е демократ. (втори вариант)
От сутрин до вечер само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този втория, горната челюст не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсякъде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровит. За даването е аристократ, за вземането е демократ. В природата колкото даваш, толкоз и ще вземеш. Но знаете ли колко мъчно е да създадеш органически една линия – да създадеш устата си, да създадеш носа си, брадата си. Туй, което давам, е схематично, то е скелет, то е само една проекция. Мускулите трябва да дойдат и те показват, но там е всичката мъчнотия. Когато устата изсъхне – бърните* се стеснят, започват да бледнеят, кръвообращението не е хубаво. към втори вариант >>
- Колкото за вземането е много даровитъ.
Този човѣкъ, както е нарисуванъ, е много егоистиченъ. Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. към беседата >>
- За даването е аристократъ, за вземането е демократъ.
Отъ сутринь до вечерь само за себе си мисли. Тази правата линия на устата и брадата, както е построена, показва това. (На) този вториятъ, горната челюсть не е издадена – показва, че не обича да дава. Показва, че той отвсѣкѫде иска да вземе. Колкото за вземането е много даровитъ. За даването е аристократъ, за вземането е демократъ. Въ природата, колкото давашъ, толкозъ и ще вземешъ. Но знаете ли колко мѫчно е да създадешъ органически една линия – да създадешъ устата си, да създадешъ носа си, брадата си. Туй, което давамъ, е схематическо, то е скелетъ, то е само една проекция. Мускулитѣ трѣбва да дойдатъ и тѣ показватъ, но тамъ е всичката мѫчнотия. Когато устата изсъхне – бърнитѣ се стѣснятъ, започватъ да бледнѣятъ, кръвообращението не е хубаво. към беседата >>
180. Малки правила, МОК , София, 17.1.1941г.,
- Защото природата обича правилното вземане и даване.
Та казвам, това са малки правила, но са свещени правила. Така животът добива смисъл. Защото природата обича правилното вземане и даване. Всякога, щом минеш покрай един умен човек, той ти дава, той не може да не ти даде. Ако минеш покрай музикант, и на един километър да минеш, той ще ти даде. Ако на десет километра минеш от един човек, пак ще ти даде. Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. към беседата >>
- Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване.
Ти, откъдето и да минеш, все ще даваш. Само че онова, което даваме и което вземаме, трябва да е в хармония. Вие минавате, и не знаете защо минавате отляво или отдясно. Сега, като минавате отляво, готови ли сте добре да вземете? Като минавате отдясно, готови ли сте добре да дадете? Като вземеш, и не си доволен от взетото, и като дадеш, да не си доволен от даденото – то не е хармонично вземане и даване. Да бъдеш доволен от онова, което вземаш, и да бъдеш доволен от онова, което даваш. към беседата >>
181. Метафизични разсъждения, МОК , София, 24.1.1941г.,
- Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона.
Ти всякога „до“ не може да го вземеш вярно. Има музикално време, когато може да го вземеш вярно, но има време, когато не може да го вземеш вярно. Относително може да го вземеш, но не са верни тоновете. Има време, когато може да вземеш вярно тона. Щом ти вземеш вярно тона, ти имаш вдъхновение. Вдъхновението се дължи на правилно вземане на тона. Една мисъл ако не може да вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Един тон ако не вземеш правилно, не може да имаш вдъхновение. Гениалните хора имат вдъхновение, талантливите имат отражение, обикновените хора имат копието. Аз наричам гениални хора, които вземат правилно, вярно тона. Това са хора, които схващат правата посока, от извора вземат нещата. към беседата >>
182. Любов и безлюбие, НБ , София, 2.2.1941г.,
- Да знаем, че във всички неща, в които Бог се проявява, то е благо – и във вземането, и в даването.
Ако ти го целунеш, тогава твоята любов ще се прояви, ще се проявиш и ти. И той ще се благослови. Ние в най-хубавите неща се осакатяваме. Като го целунеш някой, ще си трие лицето. То е неразбиране на живота. Да знаем, че във всички неща, в които Бог се проявява, то е благо – и във вземането, и в даването. Сега то е един социален въпрос. Никой не е господар. Грехът е вътре в човека. Ти може да не си целунал никого, но щом си го пожелал, ти си го направил. Ти може да не си откраднал, но в тебе желанието е и си казваш: Да ми се падне, ще го направя. към беседата >>
184. Да дойде при мене, УС , София, 27.4.1941г.,
- Наричам вземането обич.
Казвам: Има нещо вътре във вас, на което трябва да се спрете сега и като заминете за другия свят. Или другояче да ви представя. Седите двама души, не се познавате, искате да се запознаете. Познанството винаги става чрез любовта или чрез обичта. Или ще дадеш или ще ти дадат. Наричам вземането обич. Когато ти даваш, то е любов. Като даваш, то е любов, като възприемаш, то е обич. От обич възприемаме нещата, от любов даваме. Ако се запознаете сега двама, вие ще се обичате, ако знаете как да давате и как да възприемате. Може един учител по музика, колкото и да е търпелив, може да го изкарате от търпение. към беседата >>
185. Основенъ тонъ / Основен тон, ООК , София, 30.4.1941г.,
- Ще обясня думите “вземане” и “даване”. (втори вариант)
” На другият турил черна. Белият раздал всичко и Господ сега му направил черна коса. Казва: „Ти сега ще събираш, ще вземаш”. После черната коса стане пак бяла – ще вземаш, ще даваш, ще вземаш, ще даваш. Хубаво е да вземаш и да даваш. Ще обясня думите “вземане” и “даване”. Вземаш житото, туряш го в хамбара, даваш житото, изваждаш го от хамбара. Посяваш го на нивата и като узрее, ти пак го прибираш в хамбара. Какво ще даваш, ако ти изваждаш постоянно? Ще учиш процеса. Като сееш житото, ще видиш какво става. към втори вариант >>
- Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“.
“ На другиятъ турилъ черна. Бѣлиятъ раздалъ всичко и Господь сега му направилъ черна коса. Казва: „Ти сега ще събирашъ, ще вземашъ“. После черната коса стане пакъ бѣла – ще вземашъ, ще давашъ, ще вземашъ, ще давашъ. Хубаво е да вземашъ и да давашъ. Ще обясня думитѣ „вземане“ и „даване“. Вземашъ житото, туряшъ го въ хамбара, давашъ житото, изваждашъ го отъ хамбара. Посѣвашъ го на нивата и като узрѣе, ти пакъ го прибирашъ въ хамбара. Какво ще давашъ, ако ти изваждашъ постоянно? Ще учишъ процеса. Като сѣешъ житото, ще видишъ какво става. към беседата >>
186. Новият морал, МОК , София, 6.6.1941г.,
- Къде е погрешката във вземането на парите?
Вие туряте парите в джоба. Как ще се оправдаете? Де е вината на този човек? Че е взел парите, не е виноват. Този човек трябваше да разбира, че тия пари са откраднати, да каже: „Аз крадени пари не искам.“ А ти ще кажеш: „Ето, Господ промислил заради мене.“ Като те хванат, хайде в затвора. Къде е погрешката във вземането на парите? Ти трябваше да знаеш, че тия пари са крадени. Още като ти посочи тия пари, ти трябва да знаеш, че са крадени, защото те миришат. Всичките пари, които са крадени, имат една особена миризма. Пари, които чрез убийство са взети, имат особена миризма. Всичките пари имат особено ухание. към беседата >>
187. Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения, ООК , София, 11.6.1941г.,
- Даване с даване, вземане с вземане. (втори вариант)
Най-първо той е АВ. Като се обърне става СД. Как стана? Много естествено. Гостилничарят, щом влезеш в гостилницата, той ти даде, после казва: „Аз ти дадох един пример как се дава, искам сега и ти да дадеш”. Даване с даване, вземане с вземане. – ”Ти искаш да вземеш и аз искам да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай”. Веднага турих чинията, напълних я, дадох. Сега аз искам, трябва да отвориш кесията си, да дадеш”. Ти казваш: „Как тъй? към втори вариант >>
- Даване съ даване, вземане съ вземане.
Най-първо той е AB. Като се обърне става CD. Какъ стана? Много естествено. Гостилничарьтъ, щомъ влѣзешъ въ гостилницата, той ти даде, после казва: „Азъ ти дадохъ единъ примѣръ какъ се дава, искамъ сега и ти да дадешъ“. Даване съ даване, вземане съ вземане. – „Ти искашъ да вземешъ и азъ искамъ да взема. Ти дойде при мене, каза: „Дай“. Веднага турихъ чиниятъ, напълнихъ я, дадохъ. Сега азъ искамъ, трѣбва да отворишъ кесията си, да дадешъ“. Ти казвашъ: „Какъ тъй? към беседата >>
191. Буден ум и будно сърце, ООК , София, 1.10.1941г.,
- Тогава трябва да се уравновесиш, вземането и даването да ги уравновесиш.
Това, което е под почвата, е при по-трудни условия. Това са лошите условия в живота. Минусът всякога показва, че имаш да даваш, трябва да си изплатиш дълга. Към природата всички имаме да даваме. Сега ние сме изпратени да дадем, дето имаме да даваме и да вземем, отдето имаме да вземаме. Тогава трябва да се уравновесиш, вземането и даването да ги уравновесиш. Сега някои казват, че имаме задължения по закона, законни задължения имаме, както на Земята. Пък има задължения, които са без закон. Да кажем, ти трябва да идеш войник, задължават те законите. Ако не идеш войник, ще те накажат. Някъде може да идеш войник без закон, доброволец може да идеш. към беседата >>
193. Отворен и затворен интервал, МОК , София, 7.11.1941г.,
- Ако сте умен човек в първия случай ще я направите приятна за вземане и във втория случай /също/.
Така ще направи умния човек. Ако е студена водата, ще трябва да я стоплите. В единия случай ще прибавите студена вода, в другия – ще я стоплите. Това са два начина. Ако вие не знаете как да постъпите, в първия случай ще си изгорите устата, а във втория ще се изстудите. Ако сте умен човек в първия случай ще я направите приятна за вземане и във втория случай /също/. Това са правилни разбирания в света. Ако музиката не ни научи как да живеем правилно, тя не е музика. Ако музиката не може да ни научи как да се справяме с ума, как да се справяме със сърцето, тя не е музика. Ако музиката не ни научи как да се справяме с душата си и ако тя не ни научи как да работим с духа, тя не е музика. Музика е, която може да ни научи да работим за духа, да служим за душата, да знаем как да употребим ума и сърцето си. към беседата >>
195. Божии блага, ООК , София, 24.12.1941г.,
- Най-първо иде вземането, после – даването.
Ще вземеш, ще го туриш по правата линия. Събиране е туй, което се туря в джоба. Проточиш ръката, че го вземеш. Минусът показва, че го вземаш в джоба си. Плюсът показва, че ще го дадеш от джоба. Най-първо иде вземането, после – даването. Ние мислим, че даването иде първо. След тях иде умножението. Туй, което се събира, се умножава. Туй, което се умножава, се дели. Едно подир друго, то са процеси: изваждане, събиране, умножение и деление. към беседата >>
198. Кесаревото кесарю, Божието Богу, НБ , София, 1.3.1942г.,
- Не всякога турянето в джоба е благо; не всякога вземането от джоба е престъпление.
Намирам, че тази кесия се е обогатила. Преди е била бедна, сега е станала богата. Питам: Какво престъпление има. Но може да ви представя другояче работата. Вие ще кажете всякога, когато се туря едно благо, е добро. Не всякога турянето в джоба е благо; не всякога вземането от джоба е престъпление. Да ви приведа един прост факт. Ако вие турите една торба на един човек, който се движи по сушата, вие подобрявате неговото положение, то е едно благо заради него. Но ако тази същата торба вие туряте на един човек, когато се дави, мислите ли, че тези пари ще му помогнат? – Той отива на дъното на морето. Казвам: Ако си във водата, тебе злато не ти трябва; ако си на сушата, злато ти трябва. към беседата >>
201. Най-лесното, УС , София, 8.3.1942г.,
- Във всяко криво вземане на тона ти усещаш една малка плесница.
В музикалния свят, ако вземеш „до“ вярно, ще почувстваш радост. Ако вземеш „ре“ вярно, ще почувстваш радост. Ако вземеш „ми“ вярно, ще почувстваш радост. Всичките тонове като вземаш вярно, ще се усилва радостта ти. Щом вземеш криво, вече имаш един обратен процес. Във всяко криво вземане на тона ти усещаш една малка плесница. Така не се пее. Обратен процес имат ударите. Музикантът взема тона, не върви хармонично. Не вземеш „ре“ вярно, като кон рита. Втория път, ако го вземеш по-фалшиво, по-голям ритник има. към беседата >>
202. Добра мисъл, добро чувство и здраве, ООК , София, 11.3.1942г.,
- Вземането и даването в света не представлява морална работа.
Ти не защищаваш правата на Господа, но защищаваш своите интереси. Ако искаш Господ да ти обърне внимание, и ти трябва да обърнеш внимание на много малки работи. По пътя като вървиш, ако видиш една мравя, която се дави, ти с една сламка ѝ помогнеш да не се удави. Господ ще се спре, ще обърне внимание. Ако искаш да Му кажеш, че брат ти не ти дал нивите, то си има друг закон. Вземането и даването в света не представлява морална работа. Един човек, който не си изпълнява длъжността, спада към друга категория. На богатите хора трябва ли да се прави добро? Ако не се спреш при една мравя да я избавиш, Господ няма да ти обърне внимание. Защо ще я извадиш? Тази мравя е един ангел, който се е превърнал на една мравя и иска да види ще обърнеш ли внимание. към беседата >>
203. Музикална екскурзия, ООК , София, 25.3.1942г.,
- Казвам: Като станете сутрин, освободете се тъй, като че нямате нищо [за] вземане-даване.
Казвам: Като станете сутрин, освободете се тъй, като че нямате нищо [за] вземане-даване. Поне за половин час да бъдеш свободен, да бъдеш, като че нито си мъж, нито баща, нито жена, нито майка, но един екскурзиант, който се разхождаш и ти е приятно да гледаш небето, облаците, изгрева на Слънцето, цветята, да се радваш на всичките буболечици. Ние се занимаваме с въпроси, които нямат разрешение. Никой досега не ги е разрешил социалните въпроси за прехраната, как ще се оправи светът. Трябва да дойдат умни хора да оправят света. Ние искаме да оправим света, пък себе си не сме оправили. към беседата >>
205. Без сол, УС , София, 10.5.1942г.,
- Даването и вземането произтичат от любовта.
Ако всички дават, кой ще взема? Трябва да има някой да взема. Водата, която се дава, трябва да има поле, да влиза някъде на работа. Или вие искате да вземате. Но ако няма кой да ви дава, кой ще взема? Даването и вземането произтичат от любовта. Даването е процес на изобилие, излиза нещо от Бога, то е даване. Приемането е това, което Бог дава да приемем, да го турим в работа. Ако ние не дадем ход на Божественото, благото се спира. Аз наричам туй подпушване закона на любовта. към беседата >>
207. Пътища на Любовта, ООК , София, 29.7.1942г.,
- Всичките болести зависят от правилното вземане на някои тонове.
Верният тон значи вярно си се нахранил музикално; не си взел вярно тона – не си нахранен, не е сготвено хубаво, един тон не е сготвен както трябва. Казвате: „Хубаво трябва да се сготви.“ Следователно, простото обяснение: музиката е храна. Ако ти не знаеш как да се храниш, тогава няма да имате понятие, ще се храниш, но няма да има никакъв прогрес. Трябва не само да вярвате, да изпитате. Ако пеете хубаво, ще бъдете по-силни и по-здрави; ако не вземете вярно тоновете, ще бъдете хилави. Всичките болести зависят от правилното вземане на някои тонове. Ако не вземеш вярно тона, веднага някъде в организма ще се появи анормалност. Ако не вземеш си вярно, ако не вземеш сол вярно, ако не вземеш фа вярно, ако не вземеш до вярно, ре, ще се появи някакъв дисонанс в организма. Ако питате защо е тази болест, казвам: защото не си взел вярно тона. Казваш: „Аз пея.“ Пееш, но не вземаш вярно. Природата има правила, по които трябва да пееш. към беседата >>
208. Любов и обич, УС , София, 9.8.1942г.,
- Сега главоболието: то е разправия в главата, вземане и даване.
Има много работи да ги занимават, които не са толкова важни. Някои предмети са много важни. Запример боли те коляното. Слушаш беседата, но в коляното се развива една беседа, съдържанието на беседата е много интересно. Някой път имаш главоболие. Сега главоболието: то е разправия в главата, вземане и даване. Братя и сестри, като не могат да се споразумеят в главата, започват да се карат. Виждам ги: единият на единия бряг, другият на другия бряг, че двамата се карат, пререкания има. Карали се две жени селянки, едната на едната страна, другата на другата страна. Едната говори, другата мълчи, едната говори, говори, другата мълчи. Тя казва: „Кажи нещо, мари, ще се пукна.“ Какво ще ѝ каже? към беседата >>
209. Любов и обич / Вложи в сърцето, СБ , РБ , София, 29.8.1942г.,
- То е вземане основния тон. (втори вариант)
Колко години го чисти, докато се яви съзнание, че туй дете трябва да обича чистотата. След туй второто желание на майката е, че то трябва да се движи, да стане на крака, да стане от леглото и да се движи. Третото желание на майката е да го чуе да пее. Даже е много снизходителна. Като го чуе да врекне, на майката й стане драго, като мед й падне. То е вземане основния тон. Колко хубаво го взема. Даже майката вижда доста голяма музика в плача. Като заплаче, тя даде ухо да слуша. После иде, че го поглади, че много хубаво взема първия тон. Та казвате, не виждаш ли, че аз въздишам? към втори вариант >>
210. Живи и мъртви закони, ООК , София, 2.9.1942г.,
- Той яде месната храна, понеже между млекопитающите и него има вземане и даване.
Да кажем, ти си вегетарианец и всеки, който не яде като тебе, ти го считаш за грешник. Ти трябва да отстъпиш, да дадеш свобода. Вегетарианството е един начин на храненето. То един ден ще се измени. Той яде месната храна, понеже между млекопитающите и него има вземане и даване. Един ден, когато се прекрати кармата, той ще стане вегетарианец. Онези, които са станали вегетарианци, нямат вече вземане и даване с животните. Щом изядеш едно агне, щом изядеш един вол, ти ще идеш да му помагаш. Два пъти ти си го клал и един ден, когато ти станеш ангел, ще те пратят от небето да помагаш на този вол, понеже той ще бъде тогава човек. Ти ще идеш да му помагаш и ще кажеш: „Защо Господ ме прати да помагам на този човек? към беседата >>
- Онези, които са станали вегетарианци, нямат вече вземане и даване с животните.
Ти трябва да отстъпиш, да дадеш свобода. Вегетарианството е един начин на храненето. То един ден ще се измени. Той яде месната храна, понеже между млекопитающите и него има вземане и даване. Един ден, когато се прекрати кармата, той ще стане вегетарианец. Онези, които са станали вегетарианци, нямат вече вземане и даване с животните. Щом изядеш едно агне, щом изядеш един вол, ти ще идеш да му помагаш. Два пъти ти си го клал и един ден, когато ти станеш ангел, ще те пратят от небето да помагаш на този вол, понеже той ще бъде тогава човек. Ти ще идеш да му помагаш и ще кажеш: „Защо Господ ме прати да помагам на този човек? “ Ти ще му се отплатиш по този начин. Може би 4–5 години ще седиш около него, да му помагаш и да му оправяш работите. към беседата >>
211. Факти, закони, принципи, ООК , София, 23.9.1942г.,
- Едното е даване, другото е вземане.
Правата линия показва работата, 4 е това, което приема. Правата линия показва, че трябва да се работи. Правата линия показва правия път. Те са Божии благословения, които ни се дават 3. При четири вземаме. Едното е даване, другото е вземане. 3-то са Божествените работи, които слизат. 4 – това са неща, които възприемаме. Правата линия показва работата, която трябва да свършим. Що е правата линия? Благата, които са дадени от Бога, които трябва да използваме, то е правата линия. към беседата >>
213. Малкият опит, ООК , София, 11.11.1942г.,
- Дето има вземане и даване, ще има лъжа.
Сега като дадеш 200 лири, може 100 лири да ти дадат за лихва, другите 100 ще идат. Вие искате с този стария порядък, със старите идеи, вярвания, разбирания, които имате, да дойде новото. Ще имате това, което сега става. Там, дето има пари, пак ще има кражби. Дето има плодове, ще има обиране. Дето има вземане и даване, ще има лъжа. към беседата >>
214. Правилно разбиране, ООК , София, 18.11.1942г.,
- Ако си чистиш гурелите с малкия пръст, с кутрето, ще бъдеш изправен във вземане и даване.
Аз не съм с кърпа да се чистят. Някой път е хубаво с един пръст да си изчистиш гурелите, някой път е хубаво с двата пръста, с трите, с четирите пръста. Ако чистиш гурелите си с първия пръст, ти на очите си ще предадеш благородство. Ако ги чистиш с втория пръст, ти ще дадеш справедливост. Ако ги чистиш с третия пръст, ти ще дадеш красота. Ако си чистиш гурелите с малкия пръст, с кутрето, ще бъдеш изправен във вземане и даване. Чистете си очите не като има хора, но насаме. В тия работи се съмнявате, но трябва да посетите някои първокласни светии, не тия жълтите отвън, но онези светии, които оценяват всичките блага, които Бог им дал. Един светия, дето застане, всичко наоколо оживява. В една местност, дето той живее, вълците не ядат овце, мечките изменят характера си, лъвове ако има, изменят характера си, всички изменят характера си. Влияе на всички. към беседата >>
215. Песента на блудния син, ООК , София, 2.12.1942г.,
- При вземането на тона, веднага в слънчевия възел трябва да чувстваш една малка топлина, една приятност.
Казва, че не си взел тона вярно. Но в даден случай в песента, когато се пее, може да си взел по-високо или по-ниско. Като вземете по-високо, изхождате от разни пунктове. Ако изхождате от един и същ пункт, има хармония. Трябва да се вземе тонът верен. При вземането на тона, веднага в слънчевия възел трябва да чувстваш една малка топлина, една приятност. Тази приятност иде в гърлото, покачва се на челото, горе на главата – една приятна топлина. Тогава тонът е верен. Не да ви кажа, че вие не знаете, то отиде вече. Вие глас имате, само трябва да се нагласите. Цигулката е хубава, струните са хубави, лъкът е хубав, само трябва да се нагласиш, да можеш да свириш. към беседата >>
217. Първата любов, МОК , София, 12.2.1943г.,
- Животът седи във вземането на любовта и в даването на обичта, в тия двата процеса.
Да обичаш всички, значи да дойдат да ти донесат онова, което Бог е определил за тебе. Това е смисълът. В любовта ако не носиш нищо и в обичта ако не даваш нищо, любовта и обичта остават неразбрани. Защото в любовта трябва да занесем, в обичта трябва да дадем нещо от себе си. В любовта трябва да възприемем Божественото, а в обичта от възприетото трябва да дадем. Животът седи във вземането на любовта и в даването на обичта, в тия двата процеса. Любов плюс обич е живот. Любовта, която приема и обичта, която дава; събраният резултат е живот. Любовта и обичта раждат живота. Щом функционира любовта и обичта, има живот; щом не функционира любовта и обичта, няма живот. Любовта и обичта трябва да функционират, за да се яви животът. към беседата >>
218. Добро и зло, МОК , София, 26.2.1943г.,
- Когато дойде за вземане, веднъж мисли.
Както е направена горната устна на този, той малко дава. Ще направи някаква услуга някому, ще мисли, ще мисли как да го направи. Като рече да му даваш нещо, веднага се противи. Като иска да даде, десет пъти ще мисли. Когато дойде за вземане, веднъж мисли. Когато дава, десет пъти мисли. Казвате: Да мисли някой. – Ти си в доброто, няма какво да мислиш. Щом мислиш колко да даваш, какво добро е? Доброто в света да бъде като извор, да изтича, не го спирай. към беседата >>
222. Онаследено и вложено, ООК , София, 21.7.1943г.,
- И ти имаш вина, че си излязъл, когато дъждът и земята имат вземане даване.
Описва я, като станала на 19 години. В първия месец като се родила, какво е правила тази мома; във втория месец какво е правила; в третия месец – да спи зло под камък. Паднал човекът в калта, окалял се е, той не е виноват. Най-първо виновато е времето, че е изпратило дъжда. Виновата е земята, че се влюбила в този дъжд и е направила кал. И ти имаш вина, че си излязъл, когато дъждът и земята имат вземане даване. Направили една работа и ти си се объркал в техните работи, окалял си се. Тази кал не се е образувала точно заради вас, ни най-малко. Понеже дъждът обича земята, дойдЎ заради земята. И понеже земята обича дъжда, те си направиха една каша за себе си. Ти си взел тази каша, която не ти трябва, окалял си се и си казваш: “Що ми трябваше да ходя в кален ден, да се разхождам”. към беседата >>
223. Новото начало, УС , София, 31.10.1943г.,
- Ако са начупени, няма капитал, има вземане-даване. (втори вариант)
Кое лице има по-голямо съдържание - гладкото или набръчканото? В гладкото лице капиталът не е турен в обращение, няма приход. В туй набръчканото лице има вече един капитал, който е в обращение. Не трябва да имаме много бръчки. Да имаме бръчки, но разумни бръчки. Ако са начупени, няма капитал, има вземане-даване. Голям търговец, тридесет-четиридесет милиона обращения, но като направят преглед в края на годината, няма приход. Каква полза, като има тридесет-четиридесет милиона обращение, а хиляда лева не е спечелил? Един човек има двадесет хиляди лева операции, пък има две хиляди лева печалба. Ние сме големи фирми. Казва: "Той е отличен богослов или отличен философ." Всинца сме отлични хора. към втори вариант >>
224. Човешка и Божествена любов, УС , София, 28.11.1943г.,
- Вземането е хубаво, това, което слънцето дава, трябва да вземаме. (втори вариант)
Тя казва: "Усещам сега по-добре." По този начин в ума на това момиче няма нищо користолюбиво. Ако я срещне на пътя и няма никаква азотна киселина, започне да я бара, той взема. Сега той дава от себе си, помага. Няма по- хубаво нещо - човек да дава. Затуй онзи, който дава, е по-благословен от онзи, който взема. Вземането е хубаво, това, което слънцето дава, трябва да вземаме. Никога не трябва да вземаме повече, отколкото ни трябва. към втори вариант >>
227. Поливане, ИБ , ПС , в.Острец, 25.8.1944г.,
- И в обичта има вземане, там любовта после се проявява.
Ти като напълниш чувала, ако го видиш хвани го. Обичта с празния чувал, то е за ваша сметка. Вие мислите, че като обичате някого, вие му давате. Онзи, когото обичате, вие винаги вземате от него. Ето което не знаете. И в обичта има вземане, там любовта после се проявява. Идеш при някой богат човек, казваш: Аз те обичам. Той разбира закона, напълни ти чувала с жито. Идеш на неговата нива, изореш я, посееш я с жито. Идната година, като го пожънеш, казваш: Ти миналата година ми даде един чувал с жито, посях го, спечелих, аз вземам един за мене, а на тебе давам девет чувала. То е любов. към беседата >>
228. Милият поглед, ИБ , ПС , София, 22.10.1944г.,
- Ако астрологически ний изучаваме Меркурий, тя е детска планета, в която хората се учат да ходят, ходенето е синоним с търговията, вземане-даване.
Та казвам: Защо сега да не очистим нашето радио, да възприемаме тия хубавите мисли, които идат на света. Ний сме тука на един малък остров на земята. В слънчевата система мислим,че ние сме най-важните. Ако астрологически ний изучаваме Меркурий, тя е детска планета, в която хората се учат да ходят, ходенето е синоним с търговията, вземане-даване. То е Меркурий. Подир него е Венера. Когато детето иде при майка си, тя го храни, прегръща го, това е Венера. Когато е на Земята, отива на чешмата да донесе вода, услужва си – това е Земята. А пък Марс изкарва говедата, да ги пасе, това е Марс. към беседата >>