Намерени са 67 резултата от 17 беседи с части от думите : 'Везир'.
1. Мъдростта, НБ , София, 29.10.1916г.,
- Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница.
Това се случило по времето на древния цар Харун Он Рашид. Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния. Един ден той среща един просяк и му дава една златна монета. Просякът му казал: “Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро”. Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница. И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това. Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял. При едно от пътуванията си срещнал един дервиш1. който му казал, че знае едно голямо богатство и му трябват камилите, за да го натоварят и после да го разделят наполовина. към беседата >>
2. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви, НБ , София, 16.11.1916г.,
- Една вечер, като минавал покрай една много бедна къща, слуша, три сестри се разговарят помежду си и той заедно с везира си се вслушва в разговора им. (втори вариант)
И така, в света всякога остават в живота ни последствията - всичко, което мислим и желаем силно, ще се реализира. С един малък разказ ще ви обясня тази мисъл. Това е разказ, създаден може би десет или двайсет века преди Християнската епоха. Един персийски цар имал обичай да разглежда из града си как живеят неговите поданици. Една вечер, като минавал покрай една много бедна къща, слуша, три сестри се разговарят помежду си и той заедно с везира си се вслушва в разговора им. Едната сестра казала: „Бих желала да се оженя за хлебаря на царя, все бял хляб ще ям." Втората сестра казала: „Бих желала да се оженя за месаря на царя." Третата сестра казала: „Аз бих желала да се оженя за царския син. Ще му родя едно от най-разумните и най- добрите деца." Така си приказвали те. Царският син искал да реализира желанията им и на сутринта извикал и трите сестри, и изпълнил желанията им. Каквото пожелае и каквото поиска човек, това и придобива. Царският син се оженил за третата сестра, но това предизвикало ревността на другите две сестри. към втори вариант >>
- Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор.
Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот. Това се случило десетина века преди Христа. Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, да разбере, как живеят неговите поданици. Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор. Спрял се пред къщичката, да чуе, кой говори и какъв разговор се води. Чул, че се разговарят три сестри. Първата казала: Едно желание имам, да се оженя за хлебаря на царя, да се наям на бял хляб. Втората казала: Аз желая да се оженя за месаря на царя, да се наям на месо. Третата казала: Аз желая да се оженя за царския син и да му родя едно разумно, добро дете. към беседата >>
3. Спаси ни, НБ , София, 17.12.1916г.,
- Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир.
На отшелника му домиляло за този добър каменар и един ден запитал Господа дали може да му се помогне с нещо. Господ му отговорил: “Може, но ако животът му се измени”. – “Ами, ако му се дадат пари, животът му нали ще се измени? ” – запитал светията. – “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. към беседата >>
- Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни.
– “Е, добре – отговорил Господ, – на едно място има заровени пари, изкопай ги и ги дай на каменаря”. Отшелникът намерил парите и ги дал на каменаря, който бързо се издигнал, направил си хубав палат, заживял богато и в скоро време бил избран за пръв везир. Един ден отшелникът отново срещнал каменаря, но оня толкова се бил възгордял, че се направил, че не го вижда. Това много огорчило отшелника, той продължил нататък по пътя, обаче го срещнал един Ангел, хубаво го набил и му казал: “Със твоята помощ ти погуби една душа”. Започнал тогава отшелникът отново да се моли на Господа да спаси душата на каменаря. Захванали се клевети, интриги и гонения по адрес на везира, който скоро изгубил всичкото си състояние, загубил високия си пост и се принудил пак да дяла камъни. Един ден, докато работел, той видял пак отшелника, спрял го и го заговорил: “Аз тогава те познах, но бях се възгордял от положението си. Помоли пак Господа втори път да ми даде пари! ” А отшелникът отвърнал: “Не искам втори път да ме бият”... към беседата >>
4. Темпераментите, ООК , София, 29.10.1924г.,
- Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната?
Хора с такъв темперамент са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! към беседата >>
- “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход.
Някои от тях са много мързеливи. За такива хора турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят.“ Турците имат много анекдоти за тях. В Цариград имало много такива хора с този темперамент, наречени тембели, които били на разноски на султана – той се грижел за прехраната им. Обаче в скоро време се наплодили толкова много тембели, че султанът се видял в чудо. Извиква своя везир и го пита: „Как да се освободим от тези хора, които не са толкова умни, а съставляват товар на хазната? “ Везирът отговорил: „Ще запалим тембелхането да гори и колкото души от тях останат в това време, когато гори, те са истинските тембели, за тях ще оставим известен приход. Тия от тях, които избягат, ще пратим на работа.“ И действително, запалили тембелхането. Всички се разбягали, с изключение на двама. Единият от тях казва на другия: „Хайде да бягаме, тембелхането гори! “ Другият му отговаря: „Как не те мързи да говориш! “ От една страна това хладнокръвие е добро нещо. към беседата >>
6. Лозените пръчки, НБ , София, 27.3.1927г.,
- Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа.
Все ще извадите някакво заключение, по-близо или по-далече от истината. Преди повече от 25 години във варненско, в село Николаевка, тамошните земеделци имаха обичай да сеят само зимница. Те минаваха за аристократи и казваха: Царевицата е само за свинете, не е за нас. Ние не се нуждаем от царевица. Те даже и летница не сееха. Близо до това село имаше една малка паланка, която наричаха Везир-Козлуджа. Населението на тази паланка беше гагаузко. Пред очите на своите съседи те минаваха за прости хора, защото сееха повече царевица. Обаче, една година житото на старите аристократи от Николаевка не стана, и те започнаха да се молят за царевица, за която по-рано се произнасяха, че е достояние само на свинете. Оттам насетне всеки земеделец започна да сее по десетина декара царевица. Гладната година ги накара да сеят царевица. към беседата >>
7. Значение на линиите, МОК , София, 16.10.1927г.,
- Един ден султан Махмуд тръгнал с великия везир на разходка из Цариград, да види как живеят поданиците му.
За да излезе от животинския свят, човек трябва да работи съзнателно, всеки ден да прибавя по нещо ново към своето знание. Новото внася подтик, импулс в живота. То въвежда човека в Божествения свят, във вечния живот. Още със ставането от сън внесете поне една малка Божествена мисъл в ума си и по едно малко Божествено чувство в сърцето си, за да осмислите своя живот. Обаче в желанието си да постигне нещо голямо, велико, човек пропуща малките неща, които, всъщност, ще го ползват най-много. Един ден султан Махмуд тръгнал с великия везир на разходка из Цариград, да види как живеят поданиците му. За тази цел той се дегизирал, никой да не го познае. Понеже трябвало да минат на другия бряг на реката, те взели една лодка. Лодкарят бил умен човек и веднага познал с кого си има работа. По пътя султанът го запитал: „Твоя ли е лодката? “ – „Моя е, купих я в деня, когато султан Махмуд взе престола.“ – „Доволен ли си от работата си? към беседата >>
- Съберете помежду си 400 лири: 200 ми са нужни, да си направя дрехи за велик везир, а останалите 200 ще дам на някой добър писар, да напише заповед за уволняване на досегашния везир.
Като взел фермана в ръката си, лодкарят дошъл до една велика идея, за реализирането на която му било нужно съдействието на другарите му лодкари. На другия ден още той извикал другарите си и им казал: „Дойде ми една светла идея. Много време страдахме с нашия занаят. Време е вече да подобрим живота си. Съберете помежду си 400 лири: 200 ми са нужни, да си направя дрехи за велик везир, а останалите 200 ще дам на някой добър писар, да напише заповед за уволняване на досегашния везир. Отдолу ще туря подписа на султана, който ми е даден от самия него“. Лодкарите изпълнили желанието на другаря си, понеже знаели, че е умен и добър човек. Като взел заповедта в ръцете си, лодкарят отишъл в джамията, дето великият везир се молел. Тихо се приближил до него, хванал го за рамото и му казал: „Ето, по желанието на великия султан Махмуд, аз, новият везир, те арестувам“. Турил го след това в затвора и започнал да управлява. към беседата >>
- Като взел заповедта в ръцете си, лодкарят отишъл в джамията, дето великият везир се молел.
Много време страдахме с нашия занаят. Време е вече да подобрим живота си. Съберете помежду си 400 лири: 200 ми са нужни, да си направя дрехи за велик везир, а останалите 200 ще дам на някой добър писар, да напише заповед за уволняване на досегашния везир. Отдолу ще туря подписа на султана, който ми е даден от самия него“. Лодкарите изпълнили желанието на другаря си, понеже знаели, че е умен и добър човек. Като взел заповедта в ръцете си, лодкарят отишъл в джамията, дето великият везир се молел. Тихо се приближил до него, хванал го за рамото и му казал: „Ето, по желанието на великия султан Махмуд, аз, новият везир, те арестувам“. Турил го след това в затвора и започнал да управлява. Първата му работа била да смени всички по-главни чиновници със своите другари лодкари. Понеже опитали неправдите на дотогавашните чиновници върху гърба си, те проявили голяма справедливост и добросъвестност в работата си. В продължение на 3 месеца новият везир изчистил страната от крадци и разбойници, от рушветчии, благодарение на което всички поданици заживели спокойно, сигурни за своя живот и имот. към беседата >>
- Тихо се приближил до него, хванал го за рамото и му казал: „Ето, по желанието на великия султан Махмуд, аз, новият везир, те арестувам“.
Време е вече да подобрим живота си. Съберете помежду си 400 лири: 200 ми са нужни, да си направя дрехи за велик везир, а останалите 200 ще дам на някой добър писар, да напише заповед за уволняване на досегашния везир. Отдолу ще туря подписа на султана, който ми е даден от самия него“. Лодкарите изпълнили желанието на другаря си, понеже знаели, че е умен и добър човек. Като взел заповедта в ръцете си, лодкарят отишъл в джамията, дето великият везир се молел. Тихо се приближил до него, хванал го за рамото и му казал: „Ето, по желанието на великия султан Махмуд, аз, новият везир, те арестувам“. Турил го след това в затвора и започнал да управлява. Първата му работа била да смени всички по-главни чиновници със своите другари лодкари. Понеже опитали неправдите на дотогавашните чиновници върху гърба си, те проявили голяма справедливост и добросъвестност в работата си. В продължение на 3 месеца новият везир изчистил страната от крадци и разбойници, от рушветчии, благодарение на което всички поданици заживели спокойно, сигурни за своя живот и имот. към беседата >>
- В продължение на 3 месеца новият везир изчистил страната от крадци и разбойници, от рушветчии, благодарение на което всички поданици заживели спокойно, сигурни за своя живот и имот.
Като взел заповедта в ръцете си, лодкарят отишъл в джамията, дето великият везир се молел. Тихо се приближил до него, хванал го за рамото и му казал: „Ето, по желанието на великия султан Махмуд, аз, новият везир, те арестувам“. Турил го след това в затвора и започнал да управлява. Първата му работа била да смени всички по-главни чиновници със своите другари лодкари. Понеже опитали неправдите на дотогавашните чиновници върху гърба си, те проявили голяма справедливост и добросъвестност в работата си. В продължение на 3 месеца новият везир изчистил страната от крадци и разбойници, от рушветчии, благодарение на което всички поданици заживели спокойно, сигурни за своя живот и имот. към беседата >>
- “ Султанът се почудил кой турил в затвор везира и веднага заповядал да го освободят и доведат при него.
В това време старият везир намислил да пише писмо на султана, да го пита защо не си спомни за него, да го освободи от затвора. Той завършил писмото си с думите: „Ако има наказание, няма ли прошка? “ Султанът се почудил кой турил в затвор везира и веднага заповядал да го освободят и доведат при него. Едва сега той разбрал, че има нов везир, който турил стария в затвора. След това извикал новия везир, да разбере от него как е станала тази работа. Новият везир се явил пред султана, облечен във формата на велик везир, и казал: „Ето вашият подпис, който ме постави на това място“. Султанът му казал: „А бе, синко, аз ти казах да хванеш едната халка на казана, а ти хвана седемте. Но понеже управляваш справедливо и всички поданици са доволни от тебе, ще си останеш на поста“. към беседата >>
- Едва сега той разбрал, че има нов везир, който турил стария в затвора.
В това време старият везир намислил да пише писмо на султана, да го пита защо не си спомни за него, да го освободи от затвора. Той завършил писмото си с думите: „Ако има наказание, няма ли прошка? “ Султанът се почудил кой турил в затвор везира и веднага заповядал да го освободят и доведат при него. Едва сега той разбрал, че има нов везир, който турил стария в затвора. След това извикал новия везир, да разбере от него как е станала тази работа. Новият везир се явил пред султана, облечен във формата на велик везир, и казал: „Ето вашият подпис, който ме постави на това място“. Султанът му казал: „А бе, синко, аз ти казах да хванеш едната халка на казана, а ти хвана седемте. Но понеже управляваш справедливо и всички поданици са доволни от тебе, ще си останеш на поста“. Сега и на вас казвам: Бъдете смели и хванете едната халка на казана, без да поставяте стария везир в затвора. към беседата >>
- След това извикал новия везир, да разбере от него как е станала тази работа.
В това време старият везир намислил да пише писмо на султана, да го пита защо не си спомни за него, да го освободи от затвора. Той завършил писмото си с думите: „Ако има наказание, няма ли прошка? “ Султанът се почудил кой турил в затвор везира и веднага заповядал да го освободят и доведат при него. Едва сега той разбрал, че има нов везир, който турил стария в затвора. След това извикал новия везир, да разбере от него как е станала тази работа. Новият везир се явил пред султана, облечен във формата на велик везир, и казал: „Ето вашият подпис, който ме постави на това място“. Султанът му казал: „А бе, синко, аз ти казах да хванеш едната халка на казана, а ти хвана седемте. Но понеже управляваш справедливо и всички поданици са доволни от тебе, ще си останеш на поста“. Сега и на вас казвам: Бъдете смели и хванете едната халка на казана, без да поставяте стария везир в затвора. Смелостта е добра черта. към беседата >>
- Новият везир се явил пред султана, облечен във формата на велик везир, и казал: „Ето вашият подпис, който ме постави на това място“.
В това време старият везир намислил да пише писмо на султана, да го пита защо не си спомни за него, да го освободи от затвора. Той завършил писмото си с думите: „Ако има наказание, няма ли прошка? “ Султанът се почудил кой турил в затвор везира и веднага заповядал да го освободят и доведат при него. Едва сега той разбрал, че има нов везир, който турил стария в затвора. След това извикал новия везир, да разбере от него как е станала тази работа. Новият везир се явил пред султана, облечен във формата на велик везир, и казал: „Ето вашият подпис, който ме постави на това място“. Султанът му казал: „А бе, синко, аз ти казах да хванеш едната халка на казана, а ти хвана седемте. Но понеже управляваш справедливо и всички поданици са доволни от тебе, ще си останеш на поста“. Сега и на вас казвам: Бъдете смели и хванете едната халка на казана, без да поставяте стария везир в затвора. Смелостта е добра черта. Бъдете смели и решителни да управлявате царството си по-добре от стария везир, който се подкупва с пари. към беседата >>
- Сега и на вас казвам: Бъдете смели и хванете едната халка на казана, без да поставяте стария везир в затвора.
Едва сега той разбрал, че има нов везир, който турил стария в затвора. След това извикал новия везир, да разбере от него как е станала тази работа. Новият везир се явил пред султана, облечен във формата на велик везир, и казал: „Ето вашият подпис, който ме постави на това място“. Султанът му казал: „А бе, синко, аз ти казах да хванеш едната халка на казана, а ти хвана седемте. Но понеже управляваш справедливо и всички поданици са доволни от тебе, ще си останеш на поста“. Сега и на вас казвам: Бъдете смели и хванете едната халка на казана, без да поставяте стария везир в затвора. Смелостта е добра черта. Бъдете смели и решителни да управлявате царството си по-добре от стария везир, който се подкупва с пари. Лодкарят представя човека на новото, а везирът – стария, страхливия човек, който след големи страдания се осмели да пише писмо на султана и да го запита: „Ако има наказание, няма ли прошка? “ към беседата >>
- Бъдете смели и решителни да управлявате царството си по-добре от стария везир, който се подкупва с пари.
Новият везир се явил пред султана, облечен във формата на велик везир, и казал: „Ето вашият подпис, който ме постави на това място“. Султанът му казал: „А бе, синко, аз ти казах да хванеш едната халка на казана, а ти хвана седемте. Но понеже управляваш справедливо и всички поданици са доволни от тебе, ще си останеш на поста“. Сега и на вас казвам: Бъдете смели и хванете едната халка на казана, без да поставяте стария везир в затвора. Смелостта е добра черта. Бъдете смели и решителни да управлявате царството си по-добре от стария везир, който се подкупва с пари. Лодкарят представя човека на новото, а везирът – стария, страхливия човек, който след големи страдания се осмели да пише писмо на султана и да го запита: „Ако има наказание, няма ли прошка? “ към беседата >>
- Лодкарят представя човека на новото, а везирът – стария, страхливия човек, който след големи страдания се осмели да пише писмо на султана и да го запита: „Ако има наказание, няма ли прошка?
Султанът му казал: „А бе, синко, аз ти казах да хванеш едната халка на казана, а ти хвана седемте. Но понеже управляваш справедливо и всички поданици са доволни от тебе, ще си останеш на поста“. Сега и на вас казвам: Бъдете смели и хванете едната халка на казана, без да поставяте стария везир в затвора. Смелостта е добра черта. Бъдете смели и решителни да управлявате царството си по-добре от стария везир, който се подкупва с пари. Лодкарят представя човека на новото, а везирът – стария, страхливия човек, който след големи страдания се осмели да пише писмо на султана и да го запита: „Ако има наказание, няма ли прошка? “ към беседата >>
8. Самосветещата лампа, МОК , София, 17.1.1930г.,
- Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. (втори вариант)
Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? към втори вариант >>
- Уволнява стария везир и назначава нов. (втори вариант)
Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. към втори вариант >>
- Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. (втори вариант)
Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? към втори вариант >>
- Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? (втори вариант)
Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана. към втори вариант >>
- “Новият везир.” “Че кой го е назначил? (втори вариант)
Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана. “Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем. И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар. към втори вариант >>
- ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. (втори вариант)
Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана. “Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем. И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар. към втори вариант >>
- С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир.
Така изминали десет години. Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. към беседата >>
- Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор.
Така изминали десет години. Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. към беседата >>
- Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение?
Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. – Кой е новият везир? Не зная. към беседата >>
9. Един удар, СБ , София, 2.9.1933г.,
- След това го направили пръв везир.
– „Аз пък мисля, че ако забогатее, той ще стане по-добър.“ – „Да бъде според желанието ти! Иди да кажеш на каменаря, че на еди-кое си място е заровено голямо богатство. Нека го разрови и разполага с него, както намери за добре.“ Светията отишъл при каменаря и му разправил всичко, каквото ангелът казал. Каменарят взел богатството и веднага си направил хубава, голяма къща в Александрия. Започнал да живее богато, разкошно и в скоро време станал известен в цялата околност. След това го направили пръв везир. Когато светията слизал в града, каменарят не го посрещал вече, защото бил зает с други работи. Един ден светията го посетил в дома му, но каменарят го погледнал и дал вид, че не го познава. – „Не ме ли познаваш? “ – „Не те познавам. Върви си по пътя. към беседата >>
- Срещу каменаря, в ролята на пръв везир, започнало голямо гонение: клевети, подозрения, хули, уволнения и т.н.
На пътя го срещнал ангелът, който помогнал да се подобри положението на каменаря и му казал: „Видя ли сега какво направи? Разбра ли, че този човек не беше готов още за по-добри условия? “ След това ангелът го хванал за врата, наложил го добре и му казал: „Да помниш още веднъж как се изменя съдбата на хората! “ Като разбрал грешката си, светията пак се обърнал към Господа, с молба да върне каменаря в първото му положение, а за себе си, да му даде възможност, по какъвто и да е начин, да изправи грешката си. И този път Бог послушал молбата на светията. Срещу каменаря, в ролята на пръв везир, започнало голямо гонение: клевети, подозрения, хули, уволнения и т.н. Той изгубил общественото си положение, материалното си състояние и останал без къща, без пари. Като се видял толкова изпаднал, взел чука и отново се отдал на каменарство. Като слизал светията в града, каменарят пак го посрещал, правил му услуги, като се извинявал, че като станал везир, не бил внимателен към него. „Не зная какъв дявол ме беше завладял, че не те приемах. Познавах те много добре, но се страхувах от хората, да не кажат за мене нещо лошо, че имам приятелство с такъв беден човек.“ Светията се усмихнал и казал: „Няма нищо, нали се оправи работата? към беседата >>
- Като слизал светията в града, каменарят пак го посрещал, правил му услуги, като се извинявал, че като станал везир, не бил внимателен към него.
“ Като разбрал грешката си, светията пак се обърнал към Господа, с молба да върне каменаря в първото му положение, а за себе си, да му даде възможност, по какъвто и да е начин, да изправи грешката си. И този път Бог послушал молбата на светията. Срещу каменаря, в ролята на пръв везир, започнало голямо гонение: клевети, подозрения, хули, уволнения и т.н. Той изгубил общественото си положение, материалното си състояние и останал без къща, без пари. Като се видял толкова изпаднал, взел чука и отново се отдал на каменарство. Като слизал светията в града, каменарят пак го посрещал, правил му услуги, като се извинявал, че като станал везир, не бил внимателен към него. „Не зная какъв дявол ме беше завладял, че не те приемах. Познавах те много добре, но се страхувах от хората, да не кажат за мене нещо лошо, че имам приятелство с такъв беден човек.“ Светията се усмихнал и казал: „Няма нищо, нали се оправи работата? “ След няколко години каменарят казал на светията: „Помоли се пак за мене, да ми дадат малко богатство, да забогатея.“ – „Не, втори път не искам да се моля за тебе; не искам повече да ме бият. По-добро положение от сегашното надали ще намериш.“ И продължил каменарят да дяла камъни. Казвам: всеки сам прави тези камъни и сам трябва да ги дяла. към беседата >>
10. Да живее душата ми, НБ , София, 31.12.1933г.,
- Хиляда и двеста души [в] дембелханета е имало и тогава султанът казва на своя везир: „Както върви тази работа, от година на година се умножават дембелите.
Аз съм давал пример за турски дембели, които образували онези дембелханета в Цариград. Един анекдот е туй. Хиляда и двеста души [в] дембелханета е имало и тогава султанът казва на своя везир: „Както върви тази работа, от година на година се умножават дембелите. Какво ще ги правим? Не е по Аллаха да ги оставим да измрат.“ Везирът казал: „Много добре, но трябва да знаем, кои са хасъл дембели. Ще запалим дембелхането и които останат най-после да излязат, тях ще ги признаем за дембели. Онези, които веднага излязат, те не са дембели.“ И като запалили дембелхането, останали само двама и като им припарило, единият казал: „Ще изгорим.“ Другият казал: „Как не те мързи да говориш? “ Везирът слушал и им определил пожизнена рента, че те заслужавали. към беседата >>
- Не е по Аллаха да ги оставим да измрат.“ Везирът казал: „Много добре, но трябва да знаем, кои са хасъл дембели.
Аз съм давал пример за турски дембели, които образували онези дембелханета в Цариград. Един анекдот е туй. Хиляда и двеста души [в] дембелханета е имало и тогава султанът казва на своя везир: „Както върви тази работа, от година на година се умножават дембелите. Какво ще ги правим? Не е по Аллаха да ги оставим да измрат.“ Везирът казал: „Много добре, но трябва да знаем, кои са хасъл дембели. Ще запалим дембелхането и които останат най-после да излязат, тях ще ги признаем за дембели. Онези, които веднага излязат, те не са дембели.“ И като запалили дембелхането, останали само двама и като им припарило, единият казал: „Ще изгорим.“ Другият казал: „Как не те мързи да говориш? “ Везирът слушал и им определил пожизнена рента, че те заслужавали. към беседата >>
12. Разумният човек, НБ , София, 7.2.1937г.,
- Като видя голямата разумност на Иосифа, Фараон го направи главен везир, главен управител на цял Египет.
Който разбира, обаче, той може да каже, че на Земята ще настанат 7 плодородни и 7 гладни години, които ще изядат всичко онова, което плодородните години са дали. Фараон извиква всички мъдреци, всички учени хора в Египет да разтълкуват съня му, но никой не може да го разтълкува. Тогава трябваше да извикат Иосифа от затвора, той да изтълкува съня на фараона. Иосиф каза, че ще настанат в Египет 7 години на голямо изобилие, а след тях – 7 години глад. Ако не се вземат мерки, ще пострада целият Египет. Като видя голямата разумност на Иосифа, Фараон го направи главен везир, главен управител на цял Египет. към беседата >>
- Най-после старият везир пише едно писмо на султана, казва: „Ако има погрешка, няма ли прошка?
Отива при един чиновник, който знаел да пише ферман. Написва той един ферман, и понеже имал подписа на Мехмеда, казал да го подпише отдолу, че той уволнява стария везир и назначава новия. А новият везир бил той. Този лодкар си облича дрехите и отива със своя ферман при стария везир и му казва: „В името на султана.“ Арестува го и го затваря. Започва да управлява цели 2–3 месеца. Най-после старият везир пише едно писмо на султана, казва: „Ако има погрешка, няма ли прошка? “ Съгрешил вече. Султанът се чуди, казва: „Че кой го е затворил? “ Казват: „Новият везир.“ „Че кой е той? “ Викат го, иде новият везир. Той току си изважда туй, което той му е дал: „Този свят е един казан, който има 7 превезла, хвани единия...“ „Бе, синко, аз ти казах само единия да хванеш, а ти си хванал и седемте! към беседата >>
- “ Казват: „Новият везир.“ „Че кой е той?
Този лодкар си облича дрехите и отива със своя ферман при стария везир и му казва: „В името на султана.“ Арестува го и го затваря. Започва да управлява цели 2–3 месеца. Най-после старият везир пише едно писмо на султана, казва: „Ако има погрешка, няма ли прошка? “ Съгрешил вече. Султанът се чуди, казва: „Че кой го е затворил? “ Казват: „Новият везир.“ „Че кой е той? “ Викат го, иде новият везир. Той току си изважда туй, което той му е дал: „Този свят е един казан, който има 7 превезла, хвани единия...“ „Бе, синко, аз ти казах само единия да хванеш, а ти си хванал и седемте! “ Та го оставил той везир. Един анекдот, който показва, че умният човек при най-лошите условия може да изпъкне, ако знае как да съпостави нещата. към беседата >>
- “ Викат го, иде новият везир.
Започва да управлява цели 2–3 месеца. Най-после старият везир пише едно писмо на султана, казва: „Ако има погрешка, няма ли прошка? “ Съгрешил вече. Султанът се чуди, казва: „Че кой го е затворил? “ Казват: „Новият везир.“ „Че кой е той? “ Викат го, иде новият везир. Той току си изважда туй, което той му е дал: „Този свят е един казан, който има 7 превезла, хвани единия...“ „Бе, синко, аз ти казах само единия да хванеш, а ти си хванал и седемте! “ Та го оставил той везир. Един анекдот, който показва, че умният човек при най-лошите условия може да изпъкне, ако знае как да съпостави нещата. към беседата >>
- “ Та го оставил той везир.
“ Съгрешил вече. Султанът се чуди, казва: „Че кой го е затворил? “ Казват: „Новият везир.“ „Че кой е той? “ Викат го, иде новият везир. Той току си изважда туй, което той му е дал: „Този свят е един казан, който има 7 превезла, хвани единия...“ „Бе, синко, аз ти казах само единия да хванеш, а ти си хванал и седемте! “ Та го оставил той везир. Един анекдот, който показва, че умният човек при най-лошите условия може да изпъкне, ако знае как да съпостави нещата. към беседата >>
14. Законъ за обнова / Закон за обнова, ООК , София, 29.1.1941г.,
- Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. (втори вариант)
Турция забогатяла някога. Когато хората забогатеят – леността се образува. В една област имало много мързеливи хора – дембелханета*. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам. към втори вариант >>
- “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. (втори вариант)
Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежат, нищо не работят, очакват да им донесат яденето, пиенето. Султанът се обезпокоил, какво да правят с тия дембелханета – само ядат, държавата ще пропадне така. Везирът бил умен човек и той, (за) да ги изпита кои са хасъл* дембелханета, решил да запалят дембелхането, където лежат и които останат, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избягали, останали само двама – седят, пекат се. Единият казва на другия: „Ще изгорим.“ Другият му отговорил: „Как не те мързи да говориш? “ Слушал ги везирът и от 20 хиляди останали само двама хасъл дембелханета. Дембелхане значи човек, който търси своето удоволствие. В турско време имаше един навик, който го обичам. Като стане сутрин турчинът, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. към втори вариант >>
- Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета.
Турция забогатѣла нѣкога. Когато хората забогатѣятъ – леностьта се образува. Въ една область имало много мързеливи хора – дембелханета. Набирали се 20 хиляди дембелханета – всички лежатъ, нищо не работятъ, очакватъ да имъ донесатъ яденето, пиенето. Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. към беседата >>
- “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета.
Султанътъ се обезпокоилъ, какво да правятъ съ тия дембелханета – само ядатъ, държавата ще пропадне така. Везирътъ билъ уменъ човѣкъ и той, (за) да ги изпита кои сѫ хасълъ дембелханета, решилъ да запалятъ дембелхането, кѫдето лежѣли и които останатъ, (до)като гори дембелхането, ще ги счита за дембелханета. Като се запалило дембелхането, всички избѣгали, останали само двама – седятъ, пекатъ се. Единиятъ казва на другия: „Ще изгоримъ“. Другиятъ му отговорилъ: „Какъ не те мързи да говоришъ? “ Слушалъ ги везирътъ и отъ 20 хиляди останали само двама хасълъ дембелханета. Дембелхане, значи човѣкъ, който търси своето удоволствие. Въ турско време имаше единъ навикъ, който го обичамъ. Като стане сутринь турчинътъ, той имаше едно наргиле. Ще запали лулата, ще пие кафето, ще запуши и наргилето ще заклокочи. Доста хигиенично е. към беседата >>
15. Едно ти не достига, НБ , София, 11.5.1941г.,
- Гледа го, гледа го, казва: „Весел е този човек, толкова сиромах, окъсан.“ Пратил своя везирин да му занесе една голяма сума, да уреди въпроса.
В богатството човек трябва да бъде много силен. Народи и държави, които са станали богати, историята показва, че всички държави, които станаха богати и не знаеха как да употребят богатствата, пропаднаха от богатствата си. Ще ви приведа онзи пример от древността. Мисля, един персийски шах, който ходел скришно да види как живеят неговите поданици, една вечер, като минава, гледа един човек с децата и жената си свири и всичките играят на хоро. Бедни, окъсани са, но си играят весело. Гледа го, гледа го, казва: „Весел е този човек, толкова сиромах, окъсан.“ Пратил своя везирин да му занесе една голяма сума, да уреди въпроса. Направили му къща, купили му дрехи. След година минава, но той вече не играе с жена си и децата си. Станал голям търговец. Престанал да работи и един ден като търговец пада 50 грама памук на ръката му и като паднал памукът, три месеца лежал от падането на памука. към беседата >>
16. Трите качества на тона, УС , София, 7.12.1941г.,
- Зимно време тръгнал от една паланка Везир Козлуджа и излиза от селото на един километър.
Казвам, за предпочитане е страданието, отколкото ръждата, нищо повече. Разправяше ми един български свещеник. Зимно време тръгнал от една паланка Везир Козлуджа и излиза от селото на един километър. Явява се един вълк пред него. Вълкът си обръща задницата и започва в очите му да хвърля сняг. Той му казва: „Брей, не те ли е срам, че тук поп има, да си обръщаш задницата и да хвърляш сняг в очите? “ После казва на себе си: „Слушай, попе, я се връщай назад, че може джубето ти да бъде разкъсано. Тогава, казва, извадих пояса си, че го пуснах, да се покажа, че съм герой. към беседата >>