Намерени са 49 резултата от 33 беседи с точна фраза : 'Бълха'.
1. Талантите, НБ , София, 10.5.1914г.,
- Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди.
Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо? Защото не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи? Това са съществата с един талант. Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание. Изпитвайте духовете; когато дойде един дух, първо вземете и го изучете; ако е с два таланта, приемете го и го нагостете; ако е с един талант заровен, недейте го приема; с един талант ли е – вън: той е въшка, бълха, той е един вълк, който не можете облагороди. Ама някои казват: „Този човек може да се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки да развъжда. Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант? Взел и го изпъдил вън, за да го научи да работи. Не бива никога да насърчаваме човека с един заровен талант; трябва да му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“. Не бива да го лъжем, а трябва да му кажем истината. към беседата >>
2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Обясних ви, какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте, какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха.
Всички хора мислят, че Евангелието е книга, която не е приложима. Но от него ще намерим истинското знание, което ще даде плод, а Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете." Всякой един наш опит ще ни покаже дали посоката, в която вървим, е права или не. Обясних ви, какво искат да ви кажат една муха и един комар, когато ви лазят, а пък вие тълкувайте, какво именно иска да ви каже облазването на една въшка и бълха. Казано е, че въшката, като се наяде, излиза на челото; защо е така? Дали не е вярна поговорката: „Какъвто ти е умът, такъв ти е домът"? За въшката аз бих могъл да ви държа отлична беседа, при все, че вие сте ги много кълцали. Кълцали сте ги, но не сте разглеждали нито кожата на въшката, нито крачката й. Забележително е, че българите обичат, между ноктите на двата палеца, да ги убиват, докато турците я пускат. към беседата >>
3. Законът и пророците, НБ , София, 28.3.1920г.,
- Някои, като дойдат до духовния свят, казват: Щом сме стигнали дотук, не се страхуваме, бълха няма да ни ухапе.
Тя казва, че мъжът й ще бъде здрав, силен, ще я поддържа, ще гледа децата си, докато станат големи. Всичко това не почива на истината. Защо да не кажеш на дъщеря си и на сина си всичко, което си научила? Защо да не кажеш цялата истина? Щом знаят истината, те ще гледат на живота с отворени очи; ще бъдат като опитния архитект, който предварително знае, какви сгоди и несгоди ще срещне в работата си. Някои, като дойдат до духовния свят, казват: Щом сме стигнали дотук, не се страхуваме, бълха няма да ни ухапе. Ще ни посрещнат с песни и музика, ще ни дадат добра работа. Не е така. Като дойдете до този свят очакват ви сполуки и несполуки, щастие и нещастие. Щом влезете в духовния свят, ще изгубите и най-добрите си приятели. – Тогава да не се женим. към беседата >>
5. Прави правете Неговите пътеки!, НБ , София, 2.4.1922г.,
- Тъй както всяка сутрин аз трябва да излизам да опитвам слънцето, да излагам гърба си, то да ме грее, да опитвам неговата сила, по същия начин всяко същество, колкото и да е малко, дали е във формата на един човек или муха, комар и бълха, в каквато и да е форма – аз вземам тия форми в първичния им смисъл, – имат право да опитат тия слънчеви лъчи, за да възприемат колкото и да е малко живот от тях, да изпитат сладчината на това слънце.
И следователно всички искат сега да ни кажат, че едни трябва да бъдат щастливи, спасени, а другите трябва да погинат: едните да бъдат в рая, а другите в пъкъла; едните трябва да бъдат невежи, а другите учени. Не е така. Тия лъжливи положения са създадени от нас. Днес всички казват: „Вярваш ли ти в религията? “ Няма какво да вярвам, ние с бъдещи опити не ходим, а ходим с настоящи. Тъй както всяка сутрин аз трябва да излизам да опитвам слънцето, да излагам гърба си, то да ме грее, да опитвам неговата сила, по същия начин всяко същество, колкото и да е малко, дали е във формата на един човек или муха, комар и бълха, в каквато и да е форма – аз вземам тия форми в първичния им смисъл, – имат право да опитат тия слънчеви лъчи, за да възприемат колкото и да е малко живот от тях, да изпитат сладчината на това слънце. И когато някой човек намери някоя въшка на главата си, чукне я между двата нокътя, като се е покачила, тя не знае, че туй е едно културно същество, тя е един голям простак. И като е изследвала света, влезнала е в една философска глава и почнала да я чопли и да разглежда какво е това. И философът казва: „На криво място правиш своите изследвания, и аз съм изследовател“, затуй той я чуква, не че въшката трябва да умре, но понеже се е качила на тази философска глава, тя се осъжда на смъртно наказание, както всеки престъпник, щом престъпи държавния закон, или го обесват, или го застрелват. И тогава хората ще кажат: „Тъй било писано в Божествения закон, понеже го престъпи“. В Божествения кодекс абсолютно няма сянка от смъртно наказание! към беседата >>
7. Движение на разумните сили, МОК , София, 9.5.1923г.,
- Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха – тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение.
Човек се натъква на същите положения и в Живота. Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго, освен такива тръни, забодени на един милиметър дълбочина в кожата на човека. Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха – тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си и винаги ще бъдете весел. Щом запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението. към беседата >>
9. Настанало е царството Божие, НБ , София, 19.10.1924г.,
- Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. (втори вариант)
Не, вие не сте човек, който може да се добере до истинския живот. Вие сте слаб човек. В този случай, когато парите ви се изгубят, вие трябва да постъпите така, както постъпили руският княз и англичанинът. Срещат се двамата в една много тясна улица в Лондон със своите кабриолети, и за да се разминат, трябвало единият да отстъпи, но никой не искал. Руснакът изважда тогава вестник „Таймс“ и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака с поръчка: „Господарят моли, като прочетете вестника, да го дадете и на него.“ Така трябва да бъдете и вие, като че нищо не се е случило, като че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубиш пари, изведнъж лицето ти се измени, казваш: Какво ще правят децата ми? Къде ти е вярата, къде ти е волята, къде ти е душата? Ти в нищо не вярваш, но в парите само вярваш. Гледам, върви някой професор, разправя за философията на Кант, но едната си ръка държи в джоба, пази се и разказва: Има Господ в света, науката доказва това. Но тъй, както се увлякъл в разговора, изважда ръката си от джоба да жестикулира, да доказва нещо, и както светът е пълен с апаши, някой бръква в джоба, взема парите му. към втори вариант >>
- Тъй трѣбва да бѫдете и вис, като-че нищо не се е случило, като-че бълха не ви е ухапала.
Вие сте слабъ човѣкъ. Въ този случай, когато паритѣ ви се изгубятъ, вие трѣбва да постѫпите тъй, както постѫпили онѣзи руски князъ и англичанинъ. Срѣщатъ се двамата въ една много тѣсна улица въ Лондонъ съ своитѣ кабриолети, и за да се разминатъ, трѣбвало единиятъ да отстѫпи, но никой не искалъ. Руснакътъ изважда тогава вѣстникъ „Таймсъ“ и започва да чете. Англичанинътъ изпраща слугата си при руснака съ порѫчка: „Господарьтъ моли, като свършите вѣсника, да го дадете и нему“. Тъй трѣбва да бѫдете и вис, като-че нищо не се е случило, като-че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубишъ пари, изведнъжъ лицето ти се измѣни, казвашъ: какво ще правятъ дѣцата ми? Гдѣ ти е вѣрата, гдѣ ти е волята, гдѣ ти е душата? Ти въ нищо не вѣрвашъ, но въ паритѣ само вѣрвашъ. Гледамъ, върви нѣкой професоръ, разправя за философията на Канта, но едната си рѫка държи въ джоба, пази се и разказва: има Господь въ свѣта, науката доказва това. Но тъй, както се увлѣкълъ въ разговора, изважда рѫката си отъ джоба да жестикулира, да доказва нѣщо, и както свѣтътъ е пъленъ съ апаши, нѣкой бръква въ джеба, взима паритѣ му. към беседата >>
11. Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия), МОК , София, 15.11.1929г.,
- Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти. (втори вариант)
Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие. Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти. Това е страх, който причинява зло. Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш. Нищо повече. към втори вариант >>
12. Приложете Добродетел, НБ , София, 13.3.1932г.,
- Една бълха му заповядва да си тури ръката в пазвата, да се почеше.
В Писанието се казва: „Рече безумният в сърцето си: Няма Бог.” „Няма Бог” значи: аз съм господар, няма всеки да ми заповядва. Той сам себе си ражда, няма кой да му заповядва. Нему всички му заповядват! Една бълха му заповядва да си тури ръката в пазвата, да се почеше. Един цирей, който е излязъл на гърба му, му заповядва да си тури ръката. Той казва, че е господар, а циреят му заповядва! Падне една капка кръв на крака му и тя му заповядва: „Измий си крака! ” Той казва: „Аз съм свободен човек, каквото искам правя.” Като дойде циреят, той му казва как да го лекува. Като дойде бълхата, тя казва как да я изпъди; заповядват му как да яде, как да се облече и т.н. към беседата >>
13. Добрата воля Божия, УС , София, 26.6.1932г.,
- Ако вие изгорите юргана за една бълха, умни хора ли сте?
Ти губиш десет, а той само едно. Нека съжалява онзи, който обижда другите. – Защо? – Защото чувства, че е изгубил нещо. Питам ви тогава: Къде е вашето знание? Ако вие изгорите юргана за една бълха, умни хора ли сте? Тук, на Изгрева, имаше един беден лекар, когото извикали да лекува дъщерята на един голям богаташ. Като влязъл в двора им, той видял един непознат, който му казал: „Ти си първокласен невежа“. Той се обидил и се върнал у дома си. Нали дошъл в дома на богаташа да лекува дъщеря му? С постъпката си той доказал, че действително е първокласен невежа. към беседата >>
15. Живот и благо, МОК , София, 18.11.1932г.,
- Ако тоз гений би се събудил в дадения случай, той би те хванал така, както ти би хванал една бълха. (втори вариант)
Ако тя би се размърдала като един човек, какво би станало? Благодарение, че планината е един голям философ, занят със своите научни изследвания, и хората се качват по него, ходят, скачат. Планините са заспалите герои на миналото човечество, които, след като са създали света, са заспали. И субективно гледат на света. Един мит има за тях. Ако тоз гений би се събудил в дадения случай, той би те хванал така, както ти би хванал една бълха. Ще кажеш: „Кой ти позволи да се качваш? “ А той сега, когато спи, ти можеш да ходиш навсякъде и казваш, че си свободен. Свободен си, но когато планината спи. А когато се събуди, ти трябва да бъдеш по- далеч от нея. Тогава аз определям. към втори вариант >>
18. Трансформатори на Божествената енергия, УС НБ , София, 2.10.1938г.,
- Или допуснете, че някоя бълха влезе под мишницата ви, седи тъй.
Има едно желание, на което може да се угоди, но не на всички. Сега може да запитате: „Как да не може? “ Е, не може. Питам: Как ще угодите на желанието на една въшка, която иска да се качи на главата ви и да бъде гостенка там, на главата ви? И колко време ще я държите? Или допуснете, че някоя бълха влезе под мишницата ви, седи тъй. Колко време ще я държите? И ще ви бъде неприятно. Седи тя вътре и чопли ви. Влезнала е, на гости е дошла. Все-таки тя прави своите научни изследвания, гледа да види кое е по-мекичко място и прави си своите изводи, а при това тия научни изследвания тебе те безпокоят. към беседата >>
19. Новата религия, ООК , София, 30.11.1938г.,
- Казва: „Аз ще страдам.“ Една бълха ако влезе, ухапе.
Светските хора започват да изучават чистотата. Вземете онзи бивол, който лятно време седи в локвата, научил ли е какво нещо е чистотата? Или онази свиня, която рови някъде, научила ли е какво нещо е чистотата? Защо? Понеже биволът е построен при лоши условия, че от едно голямо зло да го не хапят мухите, той влезе в локвата и се накаля навсякъде, за да се запази от тия паразити. Казва: „Аз ще страдам.“ Една бълха ако влезе, ухапе. Той, като влезе, тури на бълхата тиня, казва: „Ха сега.“ Казва: „Аз ще страдам, но и вие ще страдате.“ Вие сега казвате: „Човек е в Духовния свят.“ И в Духовния свят има много паразити. Казвате: „Защо са създадени? “ Паразитите са създадени за мързеливите. Защо са въшките? Първоначално въшката пренасяла едно голямо благо. към беседата >>
20. Млади, възрастни и стари, МОК , София, 25.8.1939г.,
- Като убиеш една бълха, една въшка, може би след няколко прераждания ще те накарат .. Остави я по тревата да пасе, тури дето нищо не расте, накарай въшката да мисли.
На изток доста въшки има. Във време на войната доста въшки се набират. Изчистете тия въшки, съберете ги в едно шише, изсипете ги на едно място песъчливо, да се научат тия въшки да пасат. Сега вие се покварявате, понеже като хванете въшката, натиснете я с ноктите, убиете я. Но ти с това покваряваш себе си. Като убиеш една бълха, една въшка, може би след няколко прераждания ще те накарат .. Остави я по тревата да пасе, тури дето нищо не расте, накарай въшката да мисли. Някои от вас се намирате при много лоши условия. Тия лоши условия ви се дават, понеже въшки се наплодили. Тия въшки, те са вашите лоши мисли и желания, които се турят на мозъка. Ти започнеш да роптаеш. Благодари, че те поставили при лошите условия. към беседата >>
22. Служене на Бога, УС , София, 14.1.1940г.,
- Казвате: „Да бъде човек миролюбив.“ Влезе една бълха, тук те ухапе, там те ухапе, тогава започнеш да я търсиш, пуснеш детективи, пуснеш ръката си, започваш да я търсиш.
Казва: Сега трябва да се воюва, ще воюваш. Като дойдат въшките няма ли да воюваш. Като вземеш онази картечница, гребена, ще воюваш. Казвате: „Да бъде човек миролюбив.“ Влезе една бълха, тук те ухапе, там те ухапе, тогава започнеш да я търсиш, пуснеш детективи, пуснеш ръката си, започваш да я търсиш. На бойното поле, като ги нападнат въшките войниците, събличат си ризите и над огъня ги изтърсват, те започват да пукат: пук, пук и там са ми разправяли, аз не съм ги виждал. към беседата >>
23. Правилни процеси, ООК , София, 15.5.1940г.,
- Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди.
Този процес, той става и във вас вътре. Във физическия свят във вашия стомах този процес става, във вашите дробове става и във вашия мозък става. Този процес става навсякъде. Ако той се разбира добре, ние ще бъдем най-силните хора в света. Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. към беседата >>
- Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има.
Най-силните хора седят в това, че ти никога да не допуснеш на една въшка да дойде да ти гложди главата. Ти никога да не допуснеш на една бълха да те гложди. Щом бълхата те гложди, ти си мързелив. Тя те хапе, казва: „Трябва да работиш.“ Тя те хапе, ти започваш да се мърдаш, бълхата мине на другата страна, казва: „Трябва да работиш.“ После дойде, на гръбнака те хапе. Постоянно те учи. Ти ще си кажеш: „Благодарим за услугата, сега вече не искам да идеш при мене, аз научих урока.“ Щом дойде една бълха, упражнение трябва да има. Щом дойде въшката и започне да те сърби, не очаквай втора въшка и без въшка започни да мислиш. Въшките защо са създадени? Главата е създадена за мислене, не за въшки. Въшката е двуизмерно същество, тя друга манджа не яде, на главата на човека ще се качи. Бълхата и то е женска работа, ще иде при сърцето, тя не се крие в главата, но под ризата, около сърцето, търси меките места. към беседата >>
24. Търпението, УС , София, 23.6.1940г.,
- Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща.
Седнете сутрин спокойно и стойте, без да си мърдате очите половин час, мисълта да е концентрирана, да мислиш, че всичките ти работи са уредени. Като седиш, ще се яви щипеница, ти седиш спокойно. Никаква лоша мисъл да не мине в ума ти, че работите ти са наред. Десет минути така да седите. Ще ви дойдат разни мисли. Някой ще хлопа на вратата, някоя муха ще мине, ще обърне вниманието ви, някоя бълха се скрила, ще ви ухапе, не трябва да се помърдате, да бъдете страж на всичките неща. Нищо да не ви смущава. Веднъж препоръчах това на един брат и той ми каза: „Като правих онова, което ми препоръча, заспах.“ Да се концентрираш, без да заспиш поне пет минути. Много мъчна работа е да се концентрираш, поне пет минути, да не допуснеш нищо лошо в ума си. Като се концентрираш ще ти мине мисълта, какво ли става сега във Франция, какво ли става сега на небето, какво ли става в ада. Кажи си: „Нито ада ме интересува, нито небето ме интересува в дадения случай, интересува ме само настоящето, което Бог ме учи, урока, който имам.“ към беседата >>
- Като го храниш няколко месеца с лук, той ще каже: „Тук лук се яде.“ Ще кажеш така: „Здрав съм, здрав съм, здрав съм, всичко в мене е така, както Бог го е създал.“ И тогава никакъв рак и никаква бълха не може да влезе в тебе.
Като дойде ракът в човека, какво ще стане с човека? Нищо няма да стане. На рака ще му кажеш: „Много няма да ме безпокоиш.“ Той е доста аристократ. Храни го с лук, нищо повече. Сутрин, на обяд и вечер с лук ще го храниш. Като го храниш няколко месеца с лук, той ще каже: „Тук лук се яде.“ Ще кажеш така: „Здрав съм, здрав съм, здрав съм, всичко в мене е така, както Бог го е създал.“ И тогава никакъв рак и никаква бълха не може да влезе в тебе. Ако отидеш някъде, дето има много въшки, ще кажеш: „Не позволявам на въшката да влезе под мойта риза и в мойта глава.“ И те, като дойдат, четат това и казват: „Тук не е позволено, има стражари“ и си заминават. Ще туриш надпис на въшките: „Не се позволява въшка и бълха да влезе в моята глава и под моята риза, без никакви изключения.“ към беседата >>
- Ще туриш надпис на въшките: „Не се позволява въшка и бълха да влезе в моята глава и под моята риза, без никакви изключения.“
На рака ще му кажеш: „Много няма да ме безпокоиш.“ Той е доста аристократ. Храни го с лук, нищо повече. Сутрин, на обяд и вечер с лук ще го храниш. Като го храниш няколко месеца с лук, той ще каже: „Тук лук се яде.“ Ще кажеш така: „Здрав съм, здрав съм, здрав съм, всичко в мене е така, както Бог го е създал.“ И тогава никакъв рак и никаква бълха не може да влезе в тебе. Ако отидеш някъде, дето има много въшки, ще кажеш: „Не позволявам на въшката да влезе под мойта риза и в мойта глава.“ И те, като дойдат, четат това и казват: „Тук не е позволено, има стражари“ и си заминават. Ще туриш надпис на въшките: „Не се позволява въшка и бълха да влезе в моята глава и под моята риза, без никакви изключения.“ към беседата >>
28. Божии блага, ООК , София, 24.12.1941г.,
- Ти седиш някъде, седиш, влязла една бълха в ризата, пъпли и те безпокои и то помръдваш.
Трагичните неща също са неразбрани. Може да ви кажа, че хората са нещастни. Защо са нещастни? Човек има трън в крака, неразположен е. Взема игла, извадя тръна, намажа с масло, след няколко часа премине болката. Ти седиш някъде, седиш, влязла една бълха в ризата, пъпли и те безпокои и то помръдваш. Казват: „Потръпва.“ Но бълхата тук разваля. Ти трябва да знаеш да приказваш на бълхата. Ще ѝ кажеш на бълхата: „Ти си дошла на гости с мене заедно, ще кротуваш, няма да мърдаш под ризата.“ Бълхата е много тщеславна, като влезе вътре, разхожда се, иска да се прояви. Щом се разхожда, предава своето тщеславие и на тебе и ти започнеш да се въртиш. Хората казват: „Този човек е неразположен.“ Ти може да допуснеш някоя мисъл, която има ролята на една бълха, или може да допуснеш едно чувство, което има ролята на бълхата, или пък една постъпка, която има ролята на бълхата. към беседата >>
- Хората казват: „Този човек е неразположен.“ Ти може да допуснеш някоя мисъл, която има ролята на една бълха, или може да допуснеш едно чувство, което има ролята на бълхата, или пък една постъпка, която има ролята на бълхата.
Ти седиш някъде, седиш, влязла една бълха в ризата, пъпли и те безпокои и то помръдваш. Казват: „Потръпва.“ Но бълхата тук разваля. Ти трябва да знаеш да приказваш на бълхата. Ще ѝ кажеш на бълхата: „Ти си дошла на гости с мене заедно, ще кротуваш, няма да мърдаш под ризата.“ Бълхата е много тщеславна, като влезе вътре, разхожда се, иска да се прояви. Щом се разхожда, предава своето тщеславие и на тебе и ти започнеш да се въртиш. Хората казват: „Този човек е неразположен.“ Ти може да допуснеш някоя мисъл, която има ролята на една бълха, или може да допуснеш едно чувство, което има ролята на бълхата, или пък една постъпка, която има ролята на бълхата. Ти най-първо кого ще поканиш на гости? Тогава ще снемеш ризата, ще я намериш, ще я хванеш, ще кажеш: „Моля, на гости няма да ходиш. Ти си малка.“ Ще говориш на бълхата: „Туй угощение няма да ти дам. Имаш много да учиш.“ Ще я туриш в някое шишенце за спомен. към беседата >>
29. Нова обхода, ООК , София, 13.1.1943г.,
- Ако искаш въшка и бълха да не пъпли, направи си кожух от вълча кожа, хигиенична е, здравословна е кожата на вълка.
Казва: „Всичко, каквото имаш, ще дадеш, аз ще ти покажа как се самоотрича“. Това не е език, който може да научи човекът. Вълкът ще я научи на закона на самоотричането. Утре този вълк, който я учи нея, ще го убият и него ще го учат на самоотричането. Здрави са вълчите кожи. Ако искаш въшка и бълха да не пъпли, направи си кожух от вълча кожа, хигиенична е, здравословна е кожата на вълка. Туриш кожата и ставаш смел. Едно време беше на мода, момите да носят лисичи кожи. Значи умна е момата като лисицата. Пък красива е тази кожа. към беседата >>
31. Двата принципа, НБ , София, 4.4.1943г.,
- Някой проповедник проповядва, някоя бълха влязла, безпокои го.
“ Сега, въшки не съм имал, но зная какво нещо е въшката. Щом се качи на главата, разбирам какво е. Чопли главата ми. Не зная какво нещо е бълхата, но щом влезе под ризата ми, започва да ме безпокои. Какво трябва да разправяш. Някой проповедник проповядва, някоя бълха влязла, безпокои го. Или някой актьор играе на сцената, или някой музикант свири – като влезе някоя бълха, може да развали целия ефект. Затуй актьорите преглеждат ризите си да няма бълха, главата вчесват, за да няма въшка. Вчесват главата си с гъст гребен. към беседата >>
33. , , , г.,
- Всички искате да почивате на удовете си и бълха да не ви ухапе, да бъдете прекрасно облечени, да бъдете обиколени със слуги и слугини, да бъдете герои, да носите гергьовски кръстове и да кажете, че сте хора културни, а като дойде до възвишеното, да кажете такъв живот не е живот.
За онзи, който не знае да гради, а само събаря, това е тъй, но за онзи майстор, който разваля къщата, за да съгради по-хубава, това е една благородна черта в него. Следователно Бог събаря, за да съгради нещо по-велико в света. Господ ще събори сегашната наша култура, един ден ще остави само костите в гроба. От тази култура на 19-и, 20-и векове, от тази култура на религиозни вярвания ще останат само мъртвите кости. И като събори Господ костите на всички културни хора, учени, патриарси, проповедници и други, които философстваха, Господ ще им каже: „Мъртви кости, кажете какъв е смисълът на живота.“ Те ще кажат: „Господи, ний не знаем, ний сме разединени.“ Защото сте изгубили Любовта. Всички искате да почивате на удовете си и бълха да не ви ухапе, да бъдете прекрасно облечени, да бъдете обиколени със слуги и слугини, да бъдете герои, да носите гергьовски кръстове и да кажете, че сте хора културни, а като дойде до възвишеното, да кажете такъв живот не е живот. Но цялата съвременна култура се дължи на микробите. Първо идат глистите, след тях къртовете. Къртовете са много полезни, защото те, като окисляват земята, принасят полза и винаги, където е минал къртът, всичко се раззеленява, а където е клекнал човек, всичко изсъхва. И казва този човек: аз съм културен. Казвам, културен човек на сушата. към беседата >>