Намерени са 6 резултата от 5 беседи с части от думите : 'Амеба'.
1. Поради радостта, НБ , София, 8.10.1916г.,
- Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост.
Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос. Небето и Земята са в нашия ум и сърце. Когато умът ни е развален, няма Земя и Небе. Казват, че Бог е създал Небето, а Земята е била неустроена и разрушена. към беседата >>
- Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва.
Съзнателното движение е работа. Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. Като се моли човек, душата му се проектира отгоре – надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си, и храната влиза навътре. Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. Всяка дума трябва да отговаря на съдържанието си. Ако изговаря думите метаболизъм, анаболизъм и катаболизъм, всяка от тях подразбира известно съдържание. Под метаболизъм разбираме химичен процес, който става в клетките, за да променят състава си. към беседата >>
3. Стари и нови възгледи, ООК , София, 2.2.1927г.,
- Не е въпрос човек да остане в положението на амеба, висшите същества да го наблюдават под микроскоп, да се чудят на неговата интелигентност.
От устройството на тялото се съди за Духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилните усилия на човешкия Дух. Следователно от степента на развитието, до която са достигнали човешкият ум и човешкото сърце, се съди за работата и усилията на неговия Дух. Ще дойде ден, когато Духът ще създаде безсмъртното тяло на човека. В този смисъл задачата на човека е да се освободи от временното, от смъртното тяло, да го превърне в безсмъртно. Не е въпрос човек да остане в положението на амеба, висшите същества да го наблюдават под микроскоп, да се чудят на неговата интелигентност. Той трябва да се развива, да минава в по-високи фази на развитие. При днешното положение човек е достатъчно еволюирал, но има още да расте, да се развива. Ако се сравни с животните, той е отишъл много напред, но ако се сравни с ангелите, много има още да работи. Съвременният човек има отношение към Разумния свят, вследствие на което трябва да влезе във връзка, в общение с него и оттам да черпи. към беседата >>
4. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека, МОК , София, 10.1.1930г.,
- Първите животни са мекотелите, например, амебата.
Когато изучавате зоологията, вие едновременно се запознавате с условията на физическия живот. Първите животни са мекотелите, например, амебата. Това показва, че условията на живота са били добри. Наистина, когато видим, че някой човек е физически мекушав, заключаваме, че той е живял при добри физически условия, не се е борил с мъчнотиите в живота. Колкото по-лоши стават физическите условия, мекотелите се изменят, явяват се животни с по-добре развита дихателна система. Значи, силовите линии се проявяват. Колкото по-добре е развита дихателната система, толкова по-голяма е силата на животното, но условията са по-лоши. към беседата >>
5. Общото благо, УС , София, 5.11.1933г.,
- Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба.
Тази светлина иде отвънка по отношение на Земята, но отвътре – по отношение на Слънцето. Божественият живот, който минава от един човек на друг, той минава отвънка, но самият живот иде отвътре. Следователно, за да познаем Истината, ние трябва да търсим живота отвътре. Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал. Че всички напреднали същества страдали. Че, ако някой не иска да страда, нека иска от Бога да стане амеба. И той поддържа, че амебите не страдат. Действително амебите не страдат като хората. Но като човек той трябва да приеме страданията. към беседата >>