НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
44
резултата в
22
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант,
Шопенхауер
, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме?
И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта – те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората почват да се смущават, кое да вършат. Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: „По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча? “ Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: „Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята“.
Като дойде Господ, казвате Му: „Има философи, като Кант,
Шопенхауер
, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме?
“ Господ ще ви рече: „Ще следвате това, което Аз ви казвам“. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл. Във вас ще се образуват други способности, ще видите, че около вас има други същества, много по-велики, които творят, и ще кажете: „Колко сме били слепи! “ Питам вас, които разсъждавате: „Ако бяхте в положението на една мравка и ако един философ стъпеше върху вас и ви смачка, какво щяхте да мислите за неговите крака? “ Щяхте да кажете: „Една канара падна върху нас и ни смачка“; а тази канара съставлява малка частица от този гигант.
към беседата >>
За да оправдаете неговия недостатък, казвате: „Той е песимист“ – според думите на
Шопенхауер
.
Това е най-великата философия, която съвременните хора трябва да изучат. Слуги трябва да бъдем на Бога! Когато научим този велик закон, отношенията между нас ще дойдат в нормалния си път. Аз следя хората: разположен ли си, всички хора ти са приятни; неразположен ли си, станал ли си неправилно, излязъл ли си с краката навън, през целия ден хората са ти криви. Това състояние може да продължи седмица, месец; него ние наричаме нова философия – песимизъм, а хората – песимисти.
За да оправдаете неговия недостатък, казвате: „Той е песимист“ – според думите на
Шопенхауер
.
Всички сте философи. Българите стоят по-високо даже и от Шопенхауер: у всички има тази отсянка на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на Шопенхауер – дохожда Марта. Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога, не му слугуваш, и затова всички тези неща са те сполетели. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят. Това е учението за Мария и Марта.
към беседата >>
Българите стоят по-високо даже и от
Шопенхауер
: у всички има тази отсянка на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на
Шопенхауер
– дохожда Марта.
Когато научим този велик закон, отношенията между нас ще дойдат в нормалния си път. Аз следя хората: разположен ли си, всички хора ти са приятни; неразположен ли си, станал ли си неправилно, излязъл ли си с краката навън, през целия ден хората са ти криви. Това състояние може да продължи седмица, месец; него ние наричаме нова философия – песимизъм, а хората – песимисти. За да оправдаете неговия недостатък, казвате: „Той е песимист“ – според думите на Шопенхауер. Всички сте философи.
Българите стоят по-високо даже и от
Шопенхауер
: у всички има тази отсянка на песимизъм; българинът скоро се обезсърчава, отчайва, и тогава дохожда философията на
Шопенхауер
– дохожда Марта.
Аз казвам само едно: Ти си длъжен да се подчиниш на Бога, не му слугуваш, и затова всички тези неща са те сполетели. Никаква друга съдба няма в света, и в деня, когато ти се подчиниш на Бога, на съдбата си, всички други ще ти се подчинят. Това е учението за Мария и Марта. Мария – това е Небето, Марта – земята. Мария – това е висшето в сърцето, Марта – низшето в сърцето.
към беседата >>
2.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Това заключение е общо с философията на
Шопенхауер
, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши.
– Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани.
Това заключение е общо с философията на
Шопенхауер
, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши.
Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена.
към беседата >>
Шопенхауер
е прав за себе си, но отде вади той своите заключения?
Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош, и хората в него ще бъдат лоши.
Шопенхауер
е прав за себе си, но отде вади той своите заключения?
Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: Познавам жените, лоши са те. Отде ги знае той? – От своята жена. Една жена видял и мисли, че познава всички жени.
към беседата >>
Това заключение е общо съ философията на
Шопенхауера
, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши.
(втори вариант)
— Хората. Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани.
Това заключение е общо съ философията на
Шопенхауера
, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши.
Шопенхауеръ е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения? Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена.
към втори вариант >>
Шопенхауеръ
е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения?
(втори вариант)
Ще кажете, че щомъ поставятъ капанъ на мишкитѣ, тѣ сѫ лоши. Не сѫ лоши, но лошото въ мишката ги заставя да турятъ капани на пѫтя ѝ. За да не става нужда да турятъ капани на мишката, тя трѣбва да измѣни формата си и начина на своитѣ разсѫждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо съ философията на Шопенхауера, който казва: Докато сѫществува една зла воля въ свѣта, всѣкога свѣтътъ ще бѫде лошъ, и хората въ него ще бѫдатъ лоши.
Шопенхауеръ
е правъ за себе си, но отде вади той своитѣ заключения?
Ще кажете, че философията му е резултатъ на неговитѣ опитности. Мѫжъ, който е патилъ отъ своята жена, казва: Познавамъ женитѣ, лоши сѫ тѣ. Отде ги знае той? — Отъ своята жена. Една жена видѣлъ и мисли, че познава всички жени.
към втори вариант >>
3.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Докато не познае своята сила и мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете, какво е казал Кант,
Шопенхауер
, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво са казали апостолите и пророците.
Казвам: за глухите хора звукът още не е дошъл; за слепите светлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи към пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се в себе си, за да развивате своите скрити чувства и способности, да повярвате в могъществото на своята душа. В който момент повярваш, че Бог живее в тебе, ти ще бъдеш мощен и силен.
Докато не познае своята сила и мощ, човек всякога ще я търси отвън; ще чете, какво е казал Кант,
Шопенхауер
, Хегел, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво са казали апостолите и пророците.
Това е все едно, да четете списък, в който се изброяват имената на стотици видни хора, без да сте свързани с тях. Това е все едно, да сте присъствали на голям банкет, да сте видели на трапезата богати ястия и напитки, без да сте турили хапка в устата си. Каква полза имате от този банкет? Всичко сте видели, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, аз ви подготвям за банкета, който ще даде Той.
към беседата >>
Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ,
Шопенхауеръ
, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ.
(втори вариант)
Казвамъ: За глухитѣ хора звукътъ още не е дошълъ; за слѣпитѣ свѣтлината още не е дошла. Обаче, какво очаква онзи, който има очи и уши? Който има уши, нека ги насочи къмъ пространството, да чуе това, което го интересува; който има очи, да ги повдигне нагоре, да види това, което душата му желае. Вглъбете се въ себе си, да развивате своитѣ скрити чувства и способности, да повѣрвате въ могѫществото на своята душа. Въ който моментъ повѣрвашъ, че Богъ живѣе въ тебе, ти ще бѫдешъ мощенъ и силенъ.
Докато не познае своята сила и мощь, човѣкъ всѣкога ще я търси отвънъ; ще чете, какво е казалъ Кантъ,
Шопенхауеръ
, Хегелъ, Толстой; ще обръща листата на Свещената книга, да види, какво сѫ казали апостолитѣ и пророцитѣ.
Това е все едно, да четете списъкъ, въ който се изброяватъ имената на стотици видни хора, безъ да сте свързани съ тѣхъ. Това е все едно, да сте присѫтствували на голѣмъ банкетъ, да сте видѣли на трапезата богати ястия и напитки, безъ да сте турили хапка въ устата си. Каква полза имате отъ този банкетъ? Всичко сте видѣли, но нищо не сте вкусили. Като ви говоря за Христа, азъ ви подготвямъ за банкета, който ще даде Той.
към втори вариант >>
4.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
Четете
Шопенхауер
, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка.
– Ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде. Ами че всички ние искаме при сегашните условия на земята да бъдем щастливи. Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб.
Четете
Шопенхауер
, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка.
И онзи философ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта.
към беседата >>
5.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Когато
Шопенхауер
развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов.
“ И тъй, все ще се намери някой, който като гледа другите, сам да е скръбен. Това е все човешката любов. Тъй че по този закон хората не могат да бъдат щастливи. При него имаме и радост, имаме и скръб. И този закон може да разрешите в още по- скрита, по-поетична форма.
Когато
Шопенхауер
развива своите възгледи за скръбта и песимизма, той сам се натъкнал именно на втория закон на човешката любов.
Тогава и да искаш, не може да направиш хората щастливи. Аз ще кажа тъй: Щастие се добива само в любовта към Бога! Но като дойдеш до тази любов, ти никога няма да говориш за нея. Туй, великото, с думи никога не може да се изкаже. И този, който носи Божествената Любов, знаеш ли как се крие?
към беседата >>
Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на
Шопенхауер
той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека.
Той е способен, но минава като другите, т. е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо повече, надигне се, но тогава всички се опълчват против него. Това е то човешкото естество. Това са закони, които действуват в малкото.
Човек, щом дойде до закона на недоволството, от гледището на
Шопенхауер
той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека.
И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние, неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на земята, да не е изпитал скърбите и тъгите. Колкото чисто и свято да е живял, даже без сам да знае, той е изпитал това.
към беседата >>
6.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
На всички философи песимисти, като
Шопенхауер
, мислите са били съизмерими.
При живата мисъл обаче, при несъизмеримата мисъл, в каквото условие и да поставиш човека, той си остава всякога един и същ. Затуй именно в духовния свят всички ние трябва да се стремим към несъизмеримата мисъл. Мнозина от вас стават песимисти. Защо? – Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот. От това се ражда един вътрешен песимизъм.
На всички философи песимисти, като
Шопенхауер
, мислите са били съизмерими.
Те казват, че в света съществува една голяма скръб. От малката скръб, която Шопенхауер опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал. Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката? Ако ударят поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той. Всеки човек знае нещата само като ги опита, а за другото може да предполага.
към беседата >>
От малката скръб, която
Шопенхауер
опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал.
Мнозина от вас стават песимисти. Защо? – Това зависи от туй, дали вашето подсъзнание или вашето съзнание, или вашето самосъзнание, оставяме настрана свръхсъзнанието, определят вашия живот. От това се ражда един вътрешен песимизъм. На всички философи песимисти, като Шопенхауер, мислите са били съизмерими. Те казват, че в света съществува една голяма скръб.
От малката скръб, която
Шопенхауер
опитал, той прави заключение за голямата скръб, но голямата скръб той не я е опитал.
Нима като удрят някому 25 тояги, а аз чувам само ударите, разбирам болката? Ако ударят поне пет тояги и върху мен, тогава ще разбера колко е страдал той. Всеки човек знае нещата само като ги опита, а за другото може да предполага. А при това всички хора казват, че имат скръб. Какво нещо е скръбта сама по себе си?
към беседата >>
7.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Като пѫтувашъ изъ пустинята и носишъ своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Канта, на
Шопенхауера
, на Павла?
Азъ не говоря за външното проявление на водата, за онѣзи елементи, които я образуватъ – всичко това не е вода, тъй както тѣлото на човѣка не е човѣкътъ. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Въ водата се крие единъ вѫтрѣшенъ, Божественъ, разуменъ животъ. Нѣкои казватъ: е, водата е нѣщо неорганично, мъртво, не е като човѣка. Но, я да се лишимъ ние отъ водата за 1–2 мѣсеца, или за една година, да видимъ, каква култура ще имаме!
Като пѫтувашъ изъ пустинята и носишъ своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Канта, на
Шопенхауера
, на Павла?
Казватъ ти: Кантъ! – Вода! Шопенхауеръ! – Вода! Павелъ!
към беседата >>
Шопенхауеръ
!
Нѣкои казватъ: е, водата е нѣщо неорганично, мъртво, не е като човѣка. Но, я да се лишимъ ние отъ водата за 1–2 мѣсеца, или за една година, да видимъ, каква култура ще имаме! Като пѫтувашъ изъ пустинята и носишъ своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Канта, на Шопенхауера, на Павла? Казватъ ти: Кантъ! – Вода!
Шопенхауеръ
!
– Вода! Павелъ! – Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павла, нито до външната страна на философията на Канта, или на Шопенхауера.
към беседата >>
Не е до външната страна на учението на Павла, нито до външната страна на философията на Канта, или на
Шопенхауера
.
Шопенхауеръ! – Вода! Павелъ! – Вода! Вода, вода, разбирате ли!
Не е до външната страна на учението на Павла, нито до външната страна на философията на Канта, или на
Шопенхауера
.
Христосъ, който е разбиралъ дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате единъ изворъ вѫтрѣ въ себе си, отъ който ще извира тази вода“. Подъ изворъ Той е разбиралъ великата Истина. „И живиятъ хлѣбъ сѫщо ще бѫде въ васъ“. Слѣдователно, въ себе си ще носите два елемента, на които ще бѫдете господари – вода и хлѣбъ. Сега, нѣкои ни срѣщатъ и ни питатъ: ти въ какво вѣрвашъ?
към беседата >>
Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на
Шопенхауер
, на Павел?
(втори вариант)
Аз не говоря за външното проявление на водата, за онези елементи, които я образуват – всичко това не е вода, тъй както тялото на човека не е човекът. Знаете ли какво е съдържанието на водата? – Във водата се крие един вътрешен, Божествен, разумен живот. Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме!
Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на
Шопенхауер
, на Павел?
Казват ти: Кант! – Вода! Шопенхауер! – Вода! Павел!
към втори вариант >>
Шопенхауер
!
(втори вариант)
Някои казват: Е, водата е нещо неорганично, мъртво, не е като човека. Но я да се лишим ние от водата за 1–2 месеца, или за една година, да видим, каква култура ще имаме! Като пътуваш из пустинята и носиш своето празно шишенце, какво ти струва всичката философия на Кант, на Шопенхауер, на Павел? Казват ти: Кант! – Вода!
Шопенхауер
!
– Вода! Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли! Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер.
към втори вариант >>
Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на
Шопенхауер
.
(втори вариант)
Шопенхауер! – Вода! Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли!
Не е до външната страна на учението на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на
Шопенхауер
.
Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“. Под „извор“ Той е разбирал великата Истина. „И живият хляб също ще бъде във вас“. Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб. Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш?
към втори вариант >>
8.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Пишешъ: тъй казалъ Кантъ,
Шопенхауеръ
, Толстой.
Значи, подсъзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички висши сѫщества, а съзнанието е единъ процесъ, въ който живѣятъ, мислятъ и дѣйствуватъ всички нисши сѫщества. Той е процесъ присѫщъ на всички животни, растения и човѣка. Самосъзнанието пъкъ е единственото нѣщо, съ което ние сами работимъ. Той е единиченъ процесъ. Когато работи въ тебе съзнанието, ти се наемашъ да пишешъ по нѣкой въпросъ.
Пишешъ: тъй казалъ Кантъ,
Шопенхауеръ
, Толстой.
Всичко това не е твое, ти си просто единъ компилаторъ, пишешъ, какво сѫ казали другитѣ. Но когато дойдешъ до положение ти самъ да мислишъ, тогава оставашъ всички философи на страна, искашъ да разберешъ въпроса самъ, по своему. Тогава имашъ самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква въ човѣка. Самосъзнанието е индивидуаленъ процесъ.
към беседата >>
Пишеш: тъй казал Кант,
Шопенхауер
, Толстой.
(втори вариант)
Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос.
Пишеш: тъй казал Кант,
Шопенхауер
, Толстой.
Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите. Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека. Самосъзнанието е индивидуален процес.
към втори вариант >>
9.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
Когато човек е сит, той се занимава и с наука, и с философия, разсъждава по много философски въпроси: какво е казал Кант, какво е казал
Шопенхауер
, но щом огладнее, напуща всичката философия, не го интересува вече кой какво е казал, престава да се интересува от небето, от ангелите; той започва да мисли вече само за хляба, как се изкарва от земята, как се пече и т.н.
То постоянно кваси барута, да не изгори всичко около него. Казвам: Всички дроби се срещат и в човека. Едни от тях се намират в ръцете му, а други - в краката. Човек едновременно действува и с ръцете, и с краката си. Казвате: „Значи човек е раздвоен." До кръста си той мисли по един начин, а от кръста нагоре - по друг начин.
Когато човек е сит, той се занимава и с наука, и с философия, разсъждава по много философски въпроси: какво е казал Кант, какво е казал
Шопенхауер
, но щом огладнее, напуща всичката философия, не го интересува вече кой какво е казал, престава да се интересува от небето, от ангелите; той започва да мисли вече само за хляба, как се изкарва от земята, как се пече и т.н.
Главният си представя само неща за ядене. В този случай коремът заповядва на човека. Нахрани ли се, картината се сменя и човек пак започва да мисли за по-високи неща. Това раздвояване у човека именно създава противоречията в живота му. Обаче в човека има едно трето същество - Божественото, - което примирява тия противоречия.
към беседата >>
10.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на
Шопенхауер
ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате?
Питам тогава: какъв е смисълът на живота? Човек, който се е родил на земята, трябва ли да пита, какъв е смисълът на живота? Щом станеш сутрин от леглото си, какъв е смисълът на твоето ставане? Какъв въпрос разрешаваш най-първо? Всички говорят за философия, но като станат сутрин, какъв въпрос разрешават?
Въпросът от “Чистия разум” на Кант ли, от философията на
Шопенхауер
ли, защо злото владее в света, или от Милтон за “Изгубения рай”, или от Данте “Пътуването през ада” ли разрешавате?
С кой въпрос започвате? Този въпрос аз няма да го разрешавам, понеже вие толкова пъти сте го разрешавали той е ваша специалност. Тъй щото, аз признавам специалността на целия свят. Този въпрос се разрешава сутрин. Като излезе мъжът от къщи, какъв въпрос разрешава жената?
към беседата >>
11.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Шопенхауер
писал, например, че в света съществува една зла воля.
– Понеже мислим, че всичко знаем. Ти казваш: еди-кой си философ писал тъй и мислиш, че знаеш много. Не, ти трябва да разбираш тази философия. Аз влизам някой път в положението на някои философи. Много философи са писали много хубави неща, но техните последователи са извадили криви заключения от тяхната философия.
Шопенхауер
писал, например, че в света съществува една зла воля.
Коя е тази зла воля? Той подразбирал човешката воля, която изопачава Божията воля. А неговите последователи разпространили идеята, че във вселената съществува една зла воля и тя е, която е създала света. Ако е така, ние трябваше да видим, че в пространството съществуваше нещо разбъркано, някакъв хаос, а напротив, ние виждаме, че в живота и на най-малките същества дори съществува една хармония, тъй че не една зла воля съществува и управлява света, а една блага воля. И Шопенхауер казва, че ако човек не се съгласява с тази блага воля, ще дойде злата воля върху него.
към беседата >>
И
Шопенхауер
казва, че ако човек не се съгласява с тази блага воля, ще дойде злата воля върху него.
Шопенхауер писал, например, че в света съществува една зла воля. Коя е тази зла воля? Той подразбирал човешката воля, която изопачава Божията воля. А неговите последователи разпространили идеята, че във вселената съществува една зла воля и тя е, която е създала света. Ако е така, ние трябваше да видим, че в пространството съществуваше нещо разбъркано, някакъв хаос, а напротив, ние виждаме, че в живота и на най-малките същества дори съществува една хармония, тъй че не една зла воля съществува и управлява света, а една блага воля.
И
Шопенхауер
казва, че ако човек не се съгласява с тази блага воля, ще дойде злата воля върху него.
Това е учението на великата природа, което поддържат и някои от източните народи, но онези хора, които не са във връзка с миналото, забравили са този език на великата жива природа и затова са обезсолили думите. В прочетения стих, например, имате две сестри, родени от една майка и един баща, едната Мария, другата Марта. Първата схваща възвишеното, Божественото и се определя да служи на него, а другата не схваща Божественото и се определя на служи на човешкото, на материалното в живота. От какво произтича това? — То е резултат на техните индивидуални схващания.
към беседата >>
12.
Ще ми изявиш
,
НБ
, София, 16.5.1926г.,
За пример, често чувам някои да казват какво е писал
Шопенхауер
за смисъла на живота.
Следователно, ако човек, който не разбира законите на природата, се наяде с мъчносмилаема, отровна храна, кой е причина за това? Или, ако някой човек е живял дълго време в стая, пълна със задушливи, отровни газове, вследствие на което гърдите му заболяват, кой е причина за това? Или, ако някой е чел само песимистически книги, вследствие на което неговият мозък се е напълнил все с такива отровни мисли, та изгубил смисъла на живота си, кой е причината за това? Всички тия автори, които определят смисъла на живота, разбрали ли са го всъщност? Знаят ли те самите какъв е смисълът на живота?
За пример, често чувам някои да казват какво е писал
Шопенхауер
за смисъла на живота.
Вие разбрали ли сте какво е знаел Шопенхауер. Толстой е писал донякъде под влиянието на Шопенхауера, но след като изменил своите възгледи и станал духовен, той сам разбрал смисъла на живота. Та казвам: засега всички хора дават важност главно на физическия живот. Той е важен, но не е и същественият. Ако физическият живот беше съществен, тогава не трябваше да умираме.
към беседата >>
Вие разбрали ли сте какво е знаел
Шопенхауер
.
Или, ако някой човек е живял дълго време в стая, пълна със задушливи, отровни газове, вследствие на което гърдите му заболяват, кой е причина за това? Или, ако някой е чел само песимистически книги, вследствие на което неговият мозък се е напълнил все с такива отровни мисли, та изгубил смисъла на живота си, кой е причината за това? Всички тия автори, които определят смисъла на живота, разбрали ли са го всъщност? Знаят ли те самите какъв е смисълът на живота? За пример, често чувам някои да казват какво е писал Шопенхауер за смисъла на живота.
Вие разбрали ли сте какво е знаел
Шопенхауер
.
Толстой е писал донякъде под влиянието на Шопенхауера, но след като изменил своите възгледи и станал духовен, той сам разбрал смисъла на живота. Та казвам: засега всички хора дават важност главно на физическия живот. Той е важен, но не е и същественият. Ако физическият живот беше съществен, тогава не трябваше да умираме. Какво ще кажем, ако ние посветихме целия си живот само за другите хора?
към беседата >>
Толстой е писал донякъде под влиянието на
Шопенхауера
, но след като изменил своите възгледи и станал духовен, той сам разбрал смисъла на живота.
Или, ако някой е чел само песимистически книги, вследствие на което неговият мозък се е напълнил все с такива отровни мисли, та изгубил смисъла на живота си, кой е причината за това? Всички тия автори, които определят смисъла на живота, разбрали ли са го всъщност? Знаят ли те самите какъв е смисълът на живота? За пример, често чувам някои да казват какво е писал Шопенхауер за смисъла на живота. Вие разбрали ли сте какво е знаел Шопенхауер.
Толстой е писал донякъде под влиянието на
Шопенхауера
, но след като изменил своите възгледи и станал духовен, той сам разбрал смисъла на живота.
Та казвам: засега всички хора дават важност главно на физическия живот. Той е важен, но не е и същественият. Ако физическият живот беше съществен, тогава не трябваше да умираме. Какво ще кажем, ако ние посветихме целия си живот само за другите хора? Например, какво щеше да бъде, ако майката посвети целия си живот само за дъщеря си, бащата само за сина си, учителят за учениците си и т.н.?
към беседата >>
13.
Скритото имане
,
НБ
, София, 23.5.1926г.,
Някой казва: аз зная много, чел съм много неща, Кант съм чел,
Шопенхауер
съм чел, Толстой съм чел и много още поети и писатели съм чел.
От тук се вижда каква възможност има за развитието на всяка душа! Колко книги има още, които ще могат да се напишат в човешкия мозък! Тогава именно човек ще излезе от Слънчевата система и ще мине в системата на Сириус. Знаете ли колко милиони години ще трябва да се прекарат и там, докато се напишат почти толкова големи книги, колкото и тук? Казвам: Знание ви трябва и то много знание!
Някой казва: аз зная много, чел съм много неща, Кант съм чел,
Шопенхауер
съм чел, Толстой съм чел и много още поети и писатели съм чел.
Да, разумният човек трябва да е чел всички поети от създаването на света до сега. Той трябва да е чел всички книги на гениалните, на разумните, на учените хора. Един разумен музикант трябва да е свирил всички съчинения, всичките пиеси, които са известни до това време. Какво е останало от музиката на първата раса, на нашите предци, които сега пак идват на Земята? Ние едва сега започваме да произвеждаме нещо ново, едва сега започваме да изучаваме музиката.
към беседата >>
14.
Посока на растене / Посока и растене
,
МОК
, София, 26.9.1926г.,
Запример, песимистичната теория на
Шопенхауера
представя нещо старинно.
Той започнал да се вглежда наляво-надясно, дано го види някой, да го разубеди, да му покаже някакъв начин да се справи с положението си. Ако се намери такъв човек, младият момък би бил готов веднага да се откаже от намерението си да се дави. Той ще намери смисъла на живота, ще придобие сили да се справя с противоречията си. Сега, вие трябва да работите съзнателно, да прилагате всичко, което сте научили. Отнасяйте се критично към онова, което четете, защото всеки поет, писател, философ, учен внася в произведенията си, както положителното, така и отрицателното, което носи в себе си.
Запример, песимистичната теория на
Шопенхауера
представя нещо старинно.
Да се подържа философията, че животът няма смисъл, това подразбира старото в живота. Старото, като сухо дърво, трябва да се изкорени и вместо него да се посади нещо ново. Съвременните младежи четат безразборно. Те не правят избор на книгите, които четат, вследствие на което чувствата им се развиват чрезмерно. В това отношение, някои романисти действуват особено вредно върху младежта.
към беседата >>
Шопенхауер
казва: животът няма смисъл, един стар човек, едно сухо дърво трябва да се изкорени, но законът е верен – на мястото на изкорененото трябва да се посади новото.
(втори вариант)
Аз бих желал някои от класа да изберат някои видни списатели, поети, учени хора, които може да се четат. От окултно гледище вий трябва да знаете, че всеки учен човек влага в съчинението си негативната страна на учението си. Всяка една философия има две лица. За пример вземете една песимистична философия. Това е завист на живота, това е старина.
Шопенхауер
казва: животът няма смисъл, един стар човек, едно сухо дърво трябва да се изкорени, но законът е верен – на мястото на изкорененото трябва да се посади новото.
В сегашните младежи има едно безразборно четене на списатели, което психологически се отразява зле. За пример вземете съвременните списатели, някой романист, той развива до известна степен само чувствата. Когато превърнеш целия свят само на една астрална каша... Всички романисти боравят само с мамалига*. Астрална каша, на чувствата, я наричам аз. Няма нищо съществено.
към втори вариант >>
15.
Иди повикай мъжа си!
,
НБ
, София, 6.3.1927г.,
Аз мога в пет минути да ви докажа, съществуват ли душата и духът, или не, без да ви аргументирам или доказвам този въпрос теоретически, както правят някои от философите, като Кант,
Шопенхауер
и т. н.
Не е въпросът за душата вън от човека, но важен е въпросът, какво представлява човек в света, като проявяваща се душа. Освен това, човек трябва да знае за себе си, какво представлява той като дух, и най-после той трябва да знае, какво нещо е Бог, без да се стреми да докаже това и на другите хора. Знае ли човек тези три въпроса за себе си, той се намира вече в правия път. Познаването на тези три важни въпроси съставлява великата бъдеща култура, която може да съгражда, да поставя здрави основи в живота на човека. Някой ще каже: Докажете ни, че има душа и дух.
Аз мога в пет минути да ви докажа, съществуват ли душата и духът, или не, без да ви аргументирам или доказвам този въпрос теоретически, както правят някои от философите, като Кант,
Шопенхауер
и т. н.
Как ще направя това? – Ще извадя душата от тялото на някого, и той веднага ще падне на земята. След това пак ще я върна назад. После ще го питам: Какво видя? – Видях, че на земята лежеше човек, който напълно приличаше на мене.
към беседата >>
16.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Когато
Шопенхауер
казва, че в света съществува една зла воля, какво се постига с това?
Целта на природата е свободата на човешката душа. За да бъде свободен, човек трябва да разбира законите на живота, както и тия на разумната природа. В света има разумни сиромаси, има и неразумни сиромаси; има разумни богати хора, има и неразумни богати. Ние имаме пред вид разумните богати и разумните сиромаси, които са дошли в света да работят, а не да критикуват, защо светът е създаден така, а не иначе. Колкото и да критикуват, нищо няма да постигнат.
Когато
Шопенхауер
казва, че в света съществува една зла воля, какво се постига с това?
Не е достатъчно само да се констатират нещата, но те трябва да се изправят. Представете си едно лошо управление, което е взело всичко в ръцете си. Какво може да се направи срещу това управление? Христос е казал: „Не противи се на злото! " Това значи: ако на злото отговориш със зло, с това ти повече го засилваш.
към беседата >>
17.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
Това, което Кант със своите теории, нито
Шопенхауер
, нито Толстой можаха да напълнят главата ми, една костена жаба можа да го направи.
(втори вариант)
И ще променя своите възгледи." Не се минава и половин час, той вижда една костена жаба да носи едно парче хляб около четвърт килограм. Дохожда до пещерата, туря хляба и си отива. Той взима хляба и се нахранва. Като се връща в своето отечество, той събира учениците си в Казанлък, дето бил учител, и започнал да им разправя как повярвал в Бога. „Една костена жаба можа да ми докаже, че Господ съществува.
Това, което Кант със своите теории, нито
Шопенхауер
, нито Толстой можаха да напълнят главата ми, една костена жаба можа да го направи.
Щом се помолих, тази костена жаба дойде при мене и ми каза, че има едно разумно същество в света, което мисли за всички хора и за всички същества. Има Господ" - казваше този учител. Аз не искам да ви накарам всички да вярвате като него, но казвам, когато се намерите в някое изключително положение, направете такъв един опит. Ще дойде ден, когато ще се намерите в едно трудно, изключително положение и няма да ви се живее. Тогава направете един такъв опит.
към втори вариант >>
18.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
Даже опитността на Толстой и
Шопенхауер
си мязат.
(втори вариант)
Ама защо Господ създал света. Оставете тази работа. Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения.
Даже опитността на Толстой и
Шопенхауер
си мязат.
Ницше накрая заболял. Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист? Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал. Доколкото аз зная. СЛЪНЦЕТО НАС ОГРЕ И СВЕТЛИНАТА ТАЙНАТА СИ В НАС ОТКРИ.
към втори вариант >>
Знаете ли защо
Шопенхауер
е станал песимист?
(втори вариант)
Че еди кой си философ тъй казал. Много добре е казал. Той не знаеше защо този философ дошъл до тези заключения. Даже опитността на Толстой и Шопенхауер си мязат. Ницше накрая заболял.
Знаете ли защо
Шопенхауер
е станал песимист?
Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал. Доколкото аз зная. СЛЪНЦЕТО НАС ОГРЕ И СВЕТЛИНАТА ТАЙНАТА СИ В НАС ОТКРИ. При ХАНИ, ти имаш толкова, всичко е пълно и ти си благодарен. ХАНИ е да си доволен.
към втори вариант >>
19.
Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!
,
МОК
, София, 6.11.1931г.,
Тогава ще дойдете до философията на
Шопенхауер
, според която всичко в живота е празнота, безсмислие.
В първия случай работиш, а във втория – почиваш. И тъй, когато природата ви люби, тя ви впряга на работа. Когато ви разлюби, дава ви почивка. Такъв е нейният метод. Ако разбирате метода й, животът ви ще се осмисли; ако не го разбирате, животът ви ще се обезсмисли.
Тогава ще дойдете до философията на
Шопенхауер
, според която всичко в живота е празнота, безсмислие.
Ще кажеш: Дотегна ми да живея. Дотегнаха ми тези страдания. Според мене, това е празна философия – философията на обрания поп, който се пита, защо светът е толкова лош. – Светът е добър. За да се създаде тоя свят, природата е работила и мислила през цялата вечност.
към беседата >>
Пък ако така не разбирате, животът ви ще се обезсмисли и ще имате една философия на
Шопенхауер
: Животът не струва, всичко е една празнота, нищо няма, дотегна ми да живея.
(втори вариант)
Законът в природата е такъв. Когато природата те обича, тя те впряга на работа. Когато природата те разлюби, тя те оставя на почивка. Такъв е нейният метод. И ако така разбирате, животът ви ще се осмисли.
Пък ако така не разбирате, животът ви ще се обезсмисли и ще имате една философия на
Шопенхауер
: Животът не струва, всичко е една празнота, нищо няма, дотегна ми да живея.
Само на мене ли се дадоха страданията. И като някой обран поп ще седите и ще мислите, ще философствувате защо светът е направен така. Много добре е направен светът. Тя, природата, която е мислела, когато светът се е създавал, когато цялата вечност се е създавала, тя е мислела, мислела и като е мислела толкова, е измислила това нещо. И сега вселената както е създадена, това е един метод; и всичките погрешки, които тя е направила.
към втори вариант >>
20.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
“ Ти четеш съчиненията на
Шопенхауер
, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой.
Нормалното биене на сърцето е свързано със слънцето. Но има едно друго слънце, с което е свързана цялата наша Слънчева система. Това са грандиозни понятия. Сега ученият човек, за да стане учен, ще каже: „Отде е това слънце, отде е човекът? Кой от вас е видял човека?
“ Ти четеш съчиненията на
Шопенхауер
, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой.
Де е Толстой? Туй, което умира, не е човекът. Туй, което не умира, то е човекът. Христос казва: „Туй, което аз ви говоря, то е духът и животът.“ Туй, което ти мислиш, туй което ти чувстваш, туй което ти съзнаваш, то е човекът. Човешката мисъл, това си ти, човешките чувства, това си ти и твоите постъпки в дадения случай си ти.
към беседата >>
Ти четеш съчиненията на
Шопенхауер
, на Виктор Юго, на Кант, на Толстой.
(втори вариант)
Нормалното биене на сърцето е свързано със слънцето. Но има едно друго слънце, с което е свързана цялата наша слънчева система. Това са грандиозни понятия. Сега ученият човек за да стане учен, ще се мъчи да доказва откъде са дошли слънцето и човекът. Кой от вас е видял човека?
Ти четеш съчиненията на
Шопенхауер
, на Виктор Юго, на Кант, на Толстой.
Къде е Толстой? Това, което умира не е човекът. Това, което не умира, то е човекът. Христос казва: “Това, което аз говоря, то е Духът и животът.” Това, което ти мислиш, това, което ти чувстваш, това, което ти съзнаваш, то е човекът. Човешката мисъл това си ти, човешките чувства, това си ти и твоите постъпки в дадения случай си ти.
към втори вариант >>
21.
Земята на живите
,
НБ
, София, 10.12.1933г.,
Казва: „Животът за мене няма никакъв смисъл.“ Някой чел
Шопенхауер
или някой друг философ, криво го разбрал.
Аз наричам герой [този], който знае да диша. Този човек, който знае да диша, той придобива живота. Нас ни трябват хора, богати с живот. Сегашните хора са обеднели от живот. Нищо не му коства да се самоубие.
Казва: „Животът за мене няма никакъв смисъл.“ Някой чел
Шопенхауер
или някой друг философ, криво го разбрал.
Той не е песимист, както го разбират. Те криво разбират, като четат Толстоя. Толстой е човек реалист. Той вярва в реалното, в това, което може да се опита. Той сам вярва в опита.
към беседата >>
22.
Път за освобождение
,
СБ
,
РБ
, София, 24.8.1937г.,
Като го слушах, той разправи какво мислил
Шопенхауер
за музиката.
(втори вариант)
Преди няколко време имах един разговор с един виден професор по музика. Понеже го интересува музиката, аз го слушах и той разправяше най-новите теории.
Като го слушах, той разправи какво мислил
Шопенхауер
за музиката.
Рекох, какво е мислил Шопенхауер, то е теоретически. Неговата теория не съвпада с същината на музиката. Аз считам сопрано за жена, басът за мъж, тенорът за син, а пък алтът за дъщеря. За мене музиката е едно семейство: баща, майка, син и дъщеря. Някои тук говорят само за тенор, този, който говори само за тенор, мисли, че е жена.
към втори вариант >>
Рекох, какво е мислил
Шопенхауер
, то е теоретически.
(втори вариант)
Преди няколко време имах един разговор с един виден професор по музика. Понеже го интересува музиката, аз го слушах и той разправяше най-новите теории. Като го слушах, той разправи какво мислил Шопенхауер за музиката.
Рекох, какво е мислил
Шопенхауер
, то е теоретически.
Неговата теория не съвпада с същината на музиката. Аз считам сопрано за жена, басът за мъж, тенорът за син, а пък алтът за дъщеря. За мене музиката е едно семейство: баща, майка, син и дъщеря. Някои тук говорят само за тенор, този, който говори само за тенор, мисли, че е жена. Жените говорят за тенор, понеже обичат мъжете.
към втори вариант >>
НАГОРЕ