НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
193
резултата в
81
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Разговор четвърти - Животът и възраждането
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Ти си
чувал
и съзнавал винаги моя глас.
Слушал си всякой ден моето Слово. Ето вдигал съм те рано и съм ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото си пред теб и съм те поучавал в истините на Царството Божие. Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш моите дела и да познаваш моите истини на Живота. Казал съм ти ясно във всякой случай как да постъпваш.
Ти си
чувал
и съзнавал винаги моя глас.
Той е бивал по-ясен, по-вразумителен за твоята душа, колкото си бил по-близо до мен. Имало е и минути на живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш. Аз съм бил винаги близо – всякога да изправя обърканото и да преобърна всичко да ти съдейства за Добро.
към беседата >>
2.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в
чували
и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем.
Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? “ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара.
Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в
чували
и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем.
Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не!
към беседата >>
3.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Чували
ли сте гласа Му?
От България се иска 1440 души избрани, а други - и от другите славяни. Аз познавам Господа по-добре, отколкото вас познавам. С Него по-тясно съм свързан, отколкото съм с вас. Нали това искате да знаете - казвам ви го. Благодатта Господня търпи, но Той и се кара.
Чували
ли сте гласа Му?
Аз съм го чувал. Сега вие правете въжета за връзване на дявола. И така ще казвате: "Плетем въжета, защото ни трябват за работа." Вие ще живеете на тоя свят и ще проверите всичко, което сега ви казвам. Господ от хиляди години говори.
към беседата >>
Аз съм го
чувал
.
Аз познавам Господа по-добре, отколкото вас познавам. С Него по-тясно съм свързан, отколкото съм с вас. Нали това искате да знаете - казвам ви го. Благодатта Господня търпи, но Той и се кара. Чували ли сте гласа Му?
Аз съм го
чувал
.
Сега вие правете въжета за връзване на дявола. И така ще казвате: "Плетем въжета, защото ни трябват за работа." Вие ще живеете на тоя свят и ще проверите всичко, което сега ви казвам. Господ от хиляди години говори. Това не е цялата Библия.
към беседата >>
4.
Добрият самарянин
,
НБ
, София, 24.7.1915г.,
Останалите са тези, които са майстори да „изпразват
чували
“; те не са виновни, такова е естеството им.
Някои казват: „Да ти дам два лева“; ако под тези два лева разбираш Божествената Любов и любовта към ближния, ти можеш да ми ги дадеш. Но ако искаш с тези два лева да ме подкупиш, благодаря! Сега колко мъже има, които така носят жените си? Една статистика в Лондон показва, че от двадесет и шест милиона семейства само триста били щастливи. В България има само двеста такива семейства – това са мъжете и жените на България, те са само двеста души, а на останалите три хиляди Бог да им е на помощ.
Останалите са тези, които са майстори да „изпразват
чували
“; те не са виновни, такова е естеството им.
В един хамбар се завъдили много мишки, господарят се намерил в чудо и затова пуснал вътре една котка. Мишките се изплашили и си казали: „Сега ще плащаме с кожата си, какво да правим? “ Тогава излязла една мишка и казала, че ̀и дошла една светла идея да турят на котката един звънец, та когато приближава, да я чуват и да се крият. Всички започнали да ръкопляскат, но една стара мишка попитала: „А кой ще тури този звънец? “
към беседата >>
5.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
“ – Отличен – туй, което не сте видели,
чували
и сънували.
Четете Евангелието и вложете в себе си това учение, мислете по 5 минути на ден за вечния живот, за Бога, за добрите хора, за добрите майки и бащи, за добрите приятели; мислете за нещо благородно, и то ще ви подигне. Тогава ще разберете по-дълбоките работи. О, какви работи има да учите! Но предварително трябва да се приготвите за туй разбиране. „Какъв ще бъде бъдният живот?
“ – Отличен – туй, което не сте видели,
чували
и сънували.
Как ще види човек хубостите на света, когато спи? Вашите спящи души трябва да се пробудят; трябва да турите котела с млякото; за да приберете злините. Бъдете носители на новото вино, на новото учение; проповядвайте радост, веселие в света, и когато страдате, кажете, че страдате, защото не сте изпълнили Божия закон. Често казваме, че условията създават живота. Но и човек създава условията.
към беседата >>
6.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото
чувалите
ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
Тя е недъг народен, върху който Господ трябва да работи. Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек.
В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото
чувалите
ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала.
към беседата >>
И ако дойде туй време и
чувалите
ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение.
Но да се повърнем към туй, което е сега потребно за нас. Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов.
И ако дойде туй време и
чувалите
ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение.
Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
към беседата >>
Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си
чували
, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете.
Ние минаваме една много голяма криза в живота и в света. Не искам да говоря за кризата, не искам да говоря за лошите работи, какви неща ще станат, защото страхът ще ви демагнитизира. По-добре да не знае човек. В света идват много благословения, такова плодородие, такова изобилие, щото чувалите ви ще се скъсат, та всеки от вас трябва да е готов. И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение.
Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си
чували
, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете.
Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва.
към беседата >>
Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на
чувалите
, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
И ако дойде туй време и чувалите ви са скъсани, благословението ще мине и замине, без да получите това благословение. Затуй ви моля, като приятели, да закърпите скъсаните си чували, изорете нивите си, посадете градините си, изчистете къщите си, изперете дрехите си, нови дрехи вземете, измийте се и се окъпете. Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала.
Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на
чувалите
, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега?
Туй е, което Христос ви казва. Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите чували, в други, защото други чакат. Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата.
към беседата >>
Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите
чували
, в други, защото други чакат.
Аз ви говоря в превод, а вие намерете оригинала. Туй е превод от четвърта степен. То е най-прост превод – в обикновения живот; ще го преведете в трета степен, във втора степен и до оригинала. Какво значи – човек да изкърпи, какво значи оригиналът на кърпеното, какво значи скъсване на чувалите, изораване нивите, посаждане градините, почистване къщите, променение на дрехите, които имате сега? Туй е, което Христос ви казва.
Той носи благословение; да не би това благословение да отиде напразно, да не отиде, вместо във вашите
чували
, в други, защото други чакат.
Понеже това благословение ни трябва, нека го задържим за себе си. Тази година ще работим индивидуално за своята душа. Методът, който ще ви дам, е метод индивидуален за вас, за развитието, за усилването, уякчаването, укрепяването на ума, сърцето и душата. Ще работите изключително за себе си, в най-благородния смисъл. И затуй събратята ще се разделят на две категории: жените ще се събират отделно, мъжете също отделно.
към беседата >>
7.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Като минавали край дома й, студентите
чували
молитвата й, и един ден решили да се пошегуват с нея.
На другия ден си доволен, разположен – Христос те с посетил. Той ти казва: „Тая чаша трябва да се изпие". В първия случай човек говори за идеали, за благо на човечеството, но не издържа в това, което говори. В еднн американски град, близо до университета, живяла една стара, 80 годишна негърка. Често животът й дотягал, и тя започвала да се моли на Бога да вземе душата й, да се освободи от теглото си.
Като минавали край дома й, студентите
чували
молитвата й, и един ден решили да се пошегуват с нея.
Една вечер двама от тях се приближили до къщата й и похлопали. Тя се обадила отвътре: Кой е там? – Аз съм Архангел Михаил. Бог чу молитвата ти и ме изпрати да ти взема душата. – Кажете му, че тая, която търси, я няма тук – отговорила уплашено негърката.
към беседата >>
8.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се
чувал
някакъв разговор.
Всичко в живота ви е резултат на вашите мисли и желания. Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот. Това се случило десетина века преди Христа. Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, да разбере, как живеят неговите поданици.
Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се
чувал
някакъв разговор.
Спрял се пред къщичката, да чуе, кой говори и какъв разговор се води. Чул, че се разговарят три сестри. Първата казала: Едно желание имам, да се оженя за хлебаря на царя, да се наям на бял хляб. Втората казала: Аз желая да се оженя за месаря на царя, да се наям на месо. Третата казала: Аз желая да се оженя за царския син и да му родя едно разумно, добро дете.
към беседата >>
9.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Питам:
Чували
ли сте гласа на смирението?
Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Знаете ли какво ще бъде състоянието ви, когато почувствате Божествената топлина в сърцето си? Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Сънят на живота“ и казал: „В този момент аз бях готов да се помиря с целия свят, да простя на всичките си врагове“. Този американец слушал видни проповедници, но никой не могъл да му повлияе тъй, както Камила Русо. Следователно, когато във вашите сърца проникне смирението, вие кажете: „Господи, готови сме да простим на всички“.
Питам:
Чували
ли сте гласа на смирението?
Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора.
към беседата >>
Аз съм го
чувал
.
Знаете ли какво ще бъде състоянието ви, когато почувствате Божествената топлина в сърцето си? Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Сънят на живота“ и казал: „В този момент аз бях готов да се помиря с целия свят, да простя на всичките си врагове“. Този американец слушал видни проповедници, но никой не могъл да му повлияе тъй, както Камила Русо. Следователно, когато във вашите сърца проникне смирението, вие кажете: „Господи, готови сме да простим на всички“. Питам: Чували ли сте гласа на смирението?
Аз съм го
чувал
.
По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество.
към беседата >>
Защо не сте го
чували
?
Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: Добре свърши работата си. Такъв е законът за малкия брат на небето. Да направим това, което Бог иска от него. Ето великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега чувствате, не сте го изпитвали никога.
Защо не сте го
чували
?
Защото това учение е на малките ангели, които са слезли на земята да повдигнат човечеството. Сега няма да ви благославям – не правя това. – Защо? Ако изпратя благословението си, и у вас има плевели, и те ще израснат. Аз постъпвам разумно, според Божия закон.
към беседата >>
Питамъ:
Чували
ли стѣ гласа на смирението?
(втори вариант)
Докато огнището на сърдцѣто не се сгорѣщи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Знаетѣ ли какво ще бѫде сѫстоянието ви, когато почувстватѣ Божествената топлина въ сърдцѣто си? Единъ амѣриканецъ слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Съньтъ на живота“ и казалъ: „Въ този момѣнтъ азъ бѣхъ готовъ да се помиря съ цѣлия свѣтъ, да простя на всичкитѣ си враговѣ“. Този амѣриканецъ слушалъ видни проповѣдници, но никой не могълъ да му повлияе тъй, както Камила Русо. Слѣдователно, когато въ вашитѣ сърдца проникне смирението, вие кажетѣ: „Господи, готови сме да простимъ на всички“.
Питамъ:
Чували
ли стѣ гласа на смирението?
Азъ сѫмъ го чувалъ. По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ. Каква хармония има въ смирението! Каква Любовь извира отъ сърдцѣто на смирения! Съ своитѣ лѫчи тази Любовь облива сърдцата на всички хора.
към втори вариант >>
Азъ сѫмъ го
чувалъ
.
(втори вариант)
Знаетѣ ли какво ще бѫде сѫстоянието ви, когато почувстватѣ Божествената топлина въ сърдцѣто си? Единъ амѣриканецъ слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Съньтъ на живота“ и казалъ: „Въ този момѣнтъ азъ бѣхъ готовъ да се помиря съ цѣлия свѣтъ, да простя на всичкитѣ си враговѣ“. Този амѣриканецъ слушалъ видни проповѣдници, но никой не могълъ да му повлияе тъй, както Камила Русо. Слѣдователно, когато въ вашитѣ сърдца проникне смирението, вие кажетѣ: „Господи, готови сме да простимъ на всички“. Питамъ: Чували ли стѣ гласа на смирението?
Азъ сѫмъ го
чувалъ
.
По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ. Каква хармония има въ смирението! Каква Любовь извира отъ сърдцѣто на смирения! Съ своитѣ лѫчи тази Любовь облива сърдцата на всички хора. Всѣки день тя изпраща благитѣ си мисли и утѣха къмъ всички страдащи и угнетени, къмъ цѣлото човѣчество.
към втори вариант >>
Защо не стѣ го
чували
?
(втори вариант)
Ако и втори пѫть не завърша работата си, пакъ ще дойда, докато най-послѣ ми се каже: Добрѣ свърши работата си. Такъвъ е законътъ за малкия братъ на небето. Да направимъ това, което Богъ иска отъ него. Ето вѣликото учение, което не стѣ слушали досѣга. Това, което сега чувстватѣ, не стѣ го изпитвали никога.
Защо не стѣ го
чували
?
Защото това учение е на малкитѣ ангели, които сѫ слѣзли на земѣта да повдигнатъ човѣчеството. Сега нѣма да ви благославямъ – не правя това. – Защо? Ако изпратя благословението си, и у васъ има плѣвели, и тѣ ще израснатъ. Азъ постѫпвамъ разумно, спорѣдъ Божия законъ.
към втори вариант >>
10.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Един ден взел един
чувал
, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца.
Всички богатства на света принадлежат на Господа, и в момента, когато помислиш, че силата, влиянието, което имаш, е твое, ти слугуваш на първия принцип. Тоя принцип е индивидуален, той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят, и най-после той се разгневява, започва да бие и ги умъртвява. За обяснение на тая мисъл, ще ви разкажа един анекдот. Един селянин нямал никак деца и често молил Бога да му подари деца.
Един ден взел един
чувал
, в който имало цяла крина житни зрънца, и се помолил на Бога да превърне тези зрънца в деца.
Бог чул молбата му, и всички зрънца се преобърнали в деца. Като станал сутринта, всички деца започнали да викат, плачат, искат да ядат. Това много разгневило селянина, и той казал: „Тези деца ще ми изядат главата“, и взел да ги бие и избива. Едно от децата успяло да се скрие зад вратата и като дошъл неговият ред, започнало да плаче и да му се моли: „Остави поне мене живо“. Това е първият принцип у вас – злото, което действа, и когато дойде, казва: „Аз ще руша“.
към беседата >>
11.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой
чувал
, не могат.
Думата „стар“ е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата „богати“, по ум и по сърце. Така тълкувам и аз: Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинноста и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това – да мислим, че сме големи; у всекиго от вас, у самите деца даже, които са едва на 5 години, има идеята за големство. Често съм срещал деца на 5–6 години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят.
Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой
чувал
, не могат.
Защо не могат да го дигнат? Само защото мислят, че са големи, когато в действителност не са. Ако мислеха, че са малки, те щяха да могат да го дигнат. Това можете да го проверите. Останете вътре в себе си в положението на дете, вложете в ума си една мисъл – ако не се тревожите, тя ще има 10 пъти по-голяма активна сила, отколкото ако се постоянно тревожите.
към беседата >>
12.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм
чувал
за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване.
Преди 12 часа сте отричали всичко, а след 12 часа казвате, че Бог съществува, душа съществува, задгробен свят съществува и т.н. Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение, една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие. Намерил една пещера и там останал, цели три деня, гладен, жаден, без да подаде главата си навън – страшен огън се развивал около него.
В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм
чувал
за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване.
Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. Като се върнал в града, дето бил учител, казал на учениците си: Деца, ще знаете, че Бог съществува, даде ми се доказателство за това. От този момент, той проповядвал Бога пред всички свои близки, като им разказвал своята опитност.
към беседата >>
И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се
чувал
звукът „ху".
Каква била изненадата му, като видял, че след опичането, всички грънци се пукали. Той веднага отишъл при майстора си и го запитал: Майсторе, защо моите грънци се пукат при печенето? – Не си изучил изкуството. Трябва да стоиш при мене още три години, да научиш изкуството – да не се пукат грънците. Момъкът останал при господаря си и внимавал, какво прави той, че грънците му не се пукат.
И забелязал, че, преди да постави гърнето в пещта, господарят духвал в него, като се
чувал
звукът „ху".
И наистина, след духането, гърнето не се пукало. Момъкът казал: Чудно нещо, за едно „ху" трябваше да стоя чирак, още три години. – Не е достатъчно да духнеш в гърнето, да кажеш „ху", но трябва да знаеш, кога да го кажеш, добавил майсторът. Човек трябва да знае да прилага нещата, на тяхното време, т.е. когато има условия и когато Божественият закон работи.
към беседата >>
13.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
Вие сте
чували
това старо изречение: „Господ ще направи всичко.” Как ще направи всичко?
Ще ме питате защо еди-кой си човек ви е казал тази обидна дума? Казал я ви е, за да опита вашата воля. В Писанието е казано: „Трябва да имаш шлем, за да отбиеш неприятеля.” Неприятелите от Невидимия свят може да ви хвърлят една лоша мисъл чрез когото и да е – чрез жена ви, чрез мъжа ви, чрез децата ви или чрез някого другиго. Даже и тези, които най-много обичате, ще ви подхвърлят такава мисъл, каквато не сте очаквали. Трябва да отбивате всяка мисъл.
Вие сте
чували
това старо изречение: „Господ ще направи всичко.” Как ще направи всичко?
Да допуснем, че в една стая храните буби и в нея пуснете вашия млад юнак – едно-две-годишно детенце. Какво ще направи то с бубите? Ще обходи и ще ги изпомачка всичките. По същия начин може да пуснете една ваша двегодишна мисъл във вашата светая светих и тя за един час отгоре ще изпомачка всичките ви буби. Под думата буба аз подразбирам известен род мисли, действия или желания на вашата воля.
към беседата >>
14.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Той
чувал
, че мечката не яде мърша.
Те ще бъдат верни в Любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора, само до гроба; в повечето случаи верността им не стига и до гроба. Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял.
Той
чувал
, че мечката не яде мърша.
Като приближила до него мечката започнала да го души, и, понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си: – Какво ти каза мечката? – Каза ми, друг път да не тръгвам на път с такива приятели. Какво представлява мечката?
към беседата >>
Той
чувалъ
, че мечката не яде мърша.
(втори вариант)
Тѣ ще бѫдатъ вѣрни въ любовьта си и задъ гроба, а не както сегашнитѣ хора, само до гроба; въ повечето случаи вѣрностьта имъ не стига и до гроба. Двама приятели пѫтували презъ една гѫста гора и се разговаряли любовно, за вѣрностьта и трайностьта на своитѣ чувства. По едно време тѣ чули нѣкакво шумолене и видѣли, че мечка иде срещу тѣхъ. Единиятъ отъ тѣхъ билъ по-срѫченъ, веднага се качилъ на едно дърво. Вториятъ не успѣлъ да го последва и съобразилъ да легне на земята и да се пристори на умрѣлъ.
Той
чувалъ
, че мечката не яде мърша.
Като приближила до него, мечката започнала да го души, и, понеже помислила, че е мъртавъ, продължила пѫтя си. Онзи, който билъ на дървото, веднага слѣзълъ и запиталъ приятеля си: Какво ти каза мечката? — Каза ми, другъ пѫть да не тръгвамъ на пѫть съ такива приятели. Какво представя мечката? — Мѫчнотиитѣ въ живота.
към втори вариант >>
15.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Ще кажете, че сте
чували
много проповеди.
Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как? Казано ви е.
Ще кажете, че сте
чували
много проповеди.
Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.
към беседата >>
Чували
сте ги, но не сте слушали.
Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как? Казано ви е. Ще кажете, че сте чували много проповеди.
Чували
сте ги, но не сте слушали.
Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете. Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания.
към беседата >>
Ще кажете, че сте
чували
много проповѣди.
(втори вариант)
Дървото е общество, житниятъ стръкъ, растението — сѫщо сѫ общества. Значи, въпрѣки негодуването нѣщата растатъ, развиватъ се и следватъ своя пѫть. Христовиятъ законъ изисква отъ човѣка да превърне негодуването въ работа. — Какъ? — Казано ви е.
Ще кажете, че сте
чували
много проповѣди.
— Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чулъ, той не се ползува. Нѣкой казва: Днесъ нѣмамъ работа, ще отида да чуя нѣкаква новина. Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю!
към втори вариант >>
—
Чували
сте ги, но не сте слушали.
(втори вариант)
Значи, въпрѣки негодуването нѣщата растатъ, развиватъ се и следватъ своя пѫть. Христовиятъ законъ изисква отъ човѣка да превърне негодуването въ работа. — Какъ? — Казано ви е. Ще кажете, че сте чували много проповѣди.
—
Чували
сте ги, но не сте слушали.
Който не прилага това, което е чулъ, той не се ползува. Нѣкой казва: Днесъ нѣмамъ работа, ще отида да чуя нѣкаква новина. Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Богъ се обърна къмъ израилския народъ съ думитѣ: „Слушай, Израилю! ” Майката говори нѣщо на дъщеря си, казва ѝ: Слушай, дъще.
към втори вариант >>
16.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се
чувал
звукът ху.
Време е вече да се задомя." Господарят му се съгласил, произвел го майстор и го пуснал на свобода. Младежът си купил нужните инструменти и материали, сам си построил пещта и започнал самостоятелна работа. Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта. Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта. Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: "За да научиш и това последно изкуство, трябва да останеш при мене още три години." Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал?
Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се
чувал
звукът ху.
След изтичане на трите години, майсторът казал: "Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор." Младежът благодарил на господаря си за последното изкуство, на което го научил, и казал: "Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години! " Сега и вие ще започнете с буквата а, ще духате във всички грънци, да вложите Новия живот в себе си. Само така грънците ви няма да се пукат. Когато новороденото дете духне в гърнето на своя живот, то започва да живее; не духне ли, гърнето му се пука.
към беседата >>
Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се
чувалъ
звукътъ „ху”.
(втори вариант)
Младежътъ си купилъ нужднитѣ инструменти и материали, самъ си построилъ пещьта и започналъ самостоятелна работа. Всичко вървѣло добре, но като дошълъ до печенето на грънцитѣ, останалъ изненаданъ, че всички грънци се пукали още въ пещьта. Разочарованъ отъ работата си, той отишълъ при господаря си да го пита, защо грънцитѣ му се пукали въ пещьта. Господарьтъ му го погледналъ и спокойно отговорилъ: За да научишъ и това последно изкуство, трѣбва да останешъ при мене още три години. Работилъ той още толкова време при господаря си и какво забелязалъ?
Преди да тури гърнето въ пещьта, господарьтъ му духалъ въ него и се
чувалъ
звукътъ „ху”.
Следъ изтичане на тритѣ години, майсторътъ казалъ: Сега вече можешъ да излѣзешъ на самостоятелна работа, ще бѫдешъ добъръ майсторъ. Младежътъ благодарилъ на господаря си за последното изкуство, на което го научилъ, и казалъ: Чудна работа, за едно „ху”, за едно духане въ гърнето, трѣбваше да уча още три години! Сега и вие ще започнете съ буквата „а”, ще духате въ всички грънци, да вложите новия животъ въ себе си. Само така грънцить ви нѣма да се пукатъ. Когато новороденото дете духне въ гърнето на своя животъ, то започва да живѣе; не духне ли, гърнето му се пука.
към втори вариант >>
17.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
След две-три години гласът на проповедника заглъхнал: не се
чували
вече хубавите проповеди.
Често го посещавал и кралят. Един ден кралят казал на първия си министър: - Трябва да се увеличи заплатата на този проповедник, да бъде улеснен в живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа. Министърът изпълнил заповедта на краля.
След две-три години гласът на проповедника заглъхнал: не се
чували
вече хубавите проповеди.
Кралят запитал министъра: - Защо проповедникът престана да държи своите красноречиви беседи? Министърът отговорил: - Когато затлъстее, петелът престава да пее. Ако майката иска детето й да пее добре, не трябва да дава ухо на неговите желания.
към беседата >>
Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се
чувал
звукът ха.
"Да наеме работници за лозето си." Копането е специална работа. Дълго време човек трябва да посещава Божествения университет, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва ха. Какво означава това ха? Усилие, труд.
Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се
чувал
звукът ха.
В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина: – Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха. Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал:
към беседата >>
Като
чувал
при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина:
Като копае, той вдига и слага мотиката и казва ха. Какво означава това ха? Усилие, труд. Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът.
Като
чувал
при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина:
– Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха. Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал: – Съгласен съм. Започнали заедно да работят.
към беседата >>
Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се
чували
вече хубавитѣ проповѣди.
(втори вариант)
На проповѣдитѣ му се стичалъ хиляденъ народъ. Често го посещавалъ и кральтъ. Единъ день кральтъ казалъ на първия си министъръ: Трѣбва да се увеличи заплатата на този проповѣдникъ, да бѫде улесненъ въ живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа. Министърътъ изпълнилъ заповѣдьта на краля.
Следъ две-три години гласътъ на проповѣдника заглъхналъ: не се
чували
вече хубавитѣ проповѣди.
Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана да държи своитѣ красноречиви беседи? Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава да пѣе. Ако майката иска, детето ѝ да пѣе добре, не трѣбва да дава ухо на неговитѣ желания. Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка си! Щомъ се задоволи желанието му, то престава да пѣе и излиза вънъ да играе съ другарчетата си.
към втори вариант >>
Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се
чувало
звукътъ „ха”.
(втори вариант)
„Да наеме работници за лозето си.” Копането е специална работа. Дълго време човѣкъ трѣбва да посещава Божествения университетъ, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ.
Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се
чувало
звукътъ „ха”.
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ. Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници. Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ.
към втори вариант >>
Като
чувалъ
при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
(втори вариант)
Като копае, той вдига и слага мотиката и казва „ха”. Какво означава това „ха”? — Усилие, трудъ. Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна си и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”. Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ да гледа, какво прави турчинътъ.
Като
чувалъ
при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде да станемъ съдружници.
Ти ще чукашъ кафето, а азъ ще викамъ „ха”. Турчинътъ го погледналъ, усмихналъ се и казалъ: Съгласенъ съмъ. Започнали заедно да работятъ. Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ да улови момента, когато трѣбва да каже „ха”. Така свършили чукането на кафето.
към втори вариант >>
18.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Вижте какъв съд или
чувал
носи алчният, когато иска да му дават нещо – съдът или
чувалът
му е много голям; и на дъното на съда да му турят нещо, той всякога носи в ума си идеята за голям съд, да побере повече.
всяко тяло е създадено от двама младоженци. Затова казваме, че от къщата на човека се съди за самия човек. Колкото по-щедър е човек и по-добре развит в умствено отношение, толкова по-големи са вратите и прозорците на неговата къща; ако е скъперник и умствено ограничен, вратите и прозорците на къщата му са тесни и малки. Може би ви се вижда чудно какво отношение има между скъперничеството на човека и малките и тесни прозорци и врати на къщата му. Наблюдавайте проявите на хората в живота и ще се убедите в отношението, което изнасям.
Вижте какъв съд или
чувал
носи алчният, когато иска да му дават нещо – съдът или
чувалът
му е много голям; и на дъното на съда да му турят нещо, той всякога носи в ума си идеята за голям съд, да побере повече.
Който не е алчен, и при изобилието на нещата, той отива с малък чувал. Българите често си служат с поговорката: „На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи." Тази поговорка може да се преведе с други думи: там, дето всички реалности са неизвестни, не мисли, че можеш много да спечелиш. Въз основа на този закон, човек знае в коя къща могат да го приемат, и в коя не го приемат. Всеки живее в такава къща, каквато му подобава. Някой казва, че му дотегнала къщата, в която живее.
към беседата >>
Който не е алчен, и при изобилието на нещата, той отива с малък
чувал
.
Затова казваме, че от къщата на човека се съди за самия човек. Колкото по-щедър е човек и по-добре развит в умствено отношение, толкова по-големи са вратите и прозорците на неговата къща; ако е скъперник и умствено ограничен, вратите и прозорците на къщата му са тесни и малки. Може би ви се вижда чудно какво отношение има между скъперничеството на човека и малките и тесни прозорци и врати на къщата му. Наблюдавайте проявите на хората в живота и ще се убедите в отношението, което изнасям. Вижте какъв съд или чувал носи алчният, когато иска да му дават нещо – съдът или чувалът му е много голям; и на дъното на съда да му турят нещо, той всякога носи в ума си идеята за голям съд, да побере повече.
Който не е алчен, и при изобилието на нещата, той отива с малък
чувал
.
Българите често си служат с поговорката: „На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи." Тази поговорка може да се преведе с други думи: там, дето всички реалности са неизвестни, не мисли, че можеш много да спечелиш. Въз основа на този закон, човек знае в коя къща могат да го приемат, и в коя не го приемат. Всеки живее в такава къща, каквато му подобава. Някой казва, че му дотегнала къщата, в която живее. Къщата има отношение към неговата душа.
към беседата >>
Вижте, какъвъ сѫдъ или
чувалъ
носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо.
(втори вариант)
Затова казваме, че отъ кѫщата на човѣка се сѫди за самия човѣкъ. Колкото по щедъръ е човѣкъ и по-добре развитъ въ умствено отношение, толкова по-голѣми сѫ вратитѣ и прозорцитѣ на неговата кѫща. Ако е скѫперникъ и умствено ограниченъ, вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщата му сѫ тѣсни и малки. Може би ви се вижда чудно, какво отношение има между скѫперничеството на човѣка и малкитѣ и тѣсни прозорци и врати на кѫщата му. Наблюдавайте проявитѣ на хората въ живота и ще се убедите въ отношението, което изнасямъ.
Вижте, какъвъ сѫдъ или
чувалъ
носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо.
Сѫдътъ или чувалътъ му е много голѣмъ. И на дъното на сѫда да му турятъ нѣщо, той всѣкога носи въ ума си идеята за голѣмъ сѫдъ, да побере повече. Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ чувалъ. Българитѣ често си служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може да се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много да спечелишъ. Възъ основа на този законъ, човѣкъ знае, въ коя кѫща могатъ да го приематъ, и въ коя не го приематъ.
към втори вариант >>
Сѫдътъ или
чувалътъ
му е много голѣмъ.
(втори вариант)
Колкото по щедъръ е човѣкъ и по-добре развитъ въ умствено отношение, толкова по-голѣми сѫ вратитѣ и прозорцитѣ на неговата кѫща. Ако е скѫперникъ и умствено ограниченъ, вратитѣ и прозорцитѣ на кѫщата му сѫ тѣсни и малки. Може би ви се вижда чудно, какво отношение има между скѫперничеството на човѣка и малкитѣ и тѣсни прозорци и врати на кѫщата му. Наблюдавайте проявитѣ на хората въ живота и ще се убедите въ отношението, което изнасямъ. Вижте, какъвъ сѫдъ или чувалъ носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо.
Сѫдътъ или
чувалътъ
му е много голѣмъ.
И на дъното на сѫда да му турятъ нѣщо, той всѣкога носи въ ума си идеята за голѣмъ сѫдъ, да побере повече. Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ чувалъ. Българитѣ често си служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може да се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много да спечелишъ. Възъ основа на този законъ, човѣкъ знае, въ коя кѫща могатъ да го приематъ, и въ коя не го приематъ. Всѣки живѣе въ такава кѫща, каквато му подобава.
към втори вариант >>
Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ
чувалъ
.
(втори вариант)
Може би ви се вижда чудно, какво отношение има между скѫперничеството на човѣка и малкитѣ и тѣсни прозорци и врати на кѫщата му. Наблюдавайте проявитѣ на хората въ живота и ще се убедите въ отношението, което изнасямъ. Вижте, какъвъ сѫдъ или чувалъ носи алчниятъ, когато иска да му даватъ нѣщо. Сѫдътъ или чувалътъ му е много голѣмъ. И на дъното на сѫда да му турятъ нѣщо, той всѣкога носи въ ума си идеята за голѣмъ сѫдъ, да побере повече.
Който не е алченъ, и при изобилието на нѣщата, той отива съ малъкъ
чувалъ
.
Българитѣ често си служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може да се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много да спечелишъ. Възъ основа на този законъ, човѣкъ знае, въ коя кѫща могатъ да го приематъ, и въ коя не го приематъ. Всѣки живѣе въ такава кѫща, каквато му подобава. Нѣкой казва, че му дотегнала кѫщата, въ която живѣе. Кѫщата има отношение къмъ неговата душа.
към втори вариант >>
19.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Преди петдесет години във варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който
врачувала
.
Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки вятър на учението с человеческото лъстене, с пронирство, по ухищрението на измамата. (4:14) От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци. Може ли твоето дете да отиде до Витоша през някоя бурна нощ? За преминаване на планината в такова време се иска възрастен човек. Затова Павел казва: „Аз не бях младенец.” Аз зная, че у българите любознателността е много развита.
Преди петдесет години във варненско се явила една циганка с голям охлюв, на който
врачувала
.
Тя много се разчула и около нея започнали да се събират хора от цялата околия, за да им врачува. Тя събрала много пари, разбогатяла, поради което една вечер я нападат разбойници и я ограбват. Тя всичко виждала за другите, но не могла за себе си да предвиди, че ще я оберат. Всички обичат да им врачуват, но то е само за преминаване на времето. Врачуват обикновено на кафе, на карти, по това как пропял петелът и накъде бил обърнат, как реве магарето и т.н.
към беседата >>
20.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Като срещнат човек с тежък
чувал
, не го питат, готов ли е да го облекчат, но вземат
чувала
му и казват: Ние имаме право да вземем твоя
чувал
.
Който е влязъл в тази епоха, казва: Хвърлям вече остена, пущам воловете си на свобода, свързвам със слугата си отношения на приятелство и най-после влизам в кухнята и започвам да готвя заедно с жена си, тръгвам рамо до рамо с нея в живота. Христос казва: „Вземете моето иго на себе си.“ Веднага ще се запитате: Може ли да се вземе това иго? Време ли е вече? Какви ще бъдат резултатите? От две хиляди години хората си задават едни и същи въпроси., но никой вече не ги пита, готови ли са, или не.
Като срещнат човек с тежък
чувал
, не го питат, готов ли е да го облекчат, но вземат
чувала
му и казват: Ние имаме право да вземем твоя
чувал
.
Друг е въпросът, ако можеш да го носиш; щом не можеш, ние ти идем на помощ. Ако срещнат човек, който впрегнал биволи в колата си и върви след тях с остен, ще спрат колата и ще му кажат: Приятелю, разпрегни колата и освободи биволите си. Аз ще се впрегна и ще работя вместо тях. Време е силните, големите да се впрегнат на работа и да заместят малките и слабите. Съвременните хора трябва да се освободят от двойното робство, в което са попаднали: физическо и духовно.
към беседата >>
Чували
сте, как някой се заканва на свой познат, задето му е казал обидна дума.
Какво знание е това, което се определя само с една дума? Ако сравняваме материята на трите свята – физически, астрален и умствен, ще видите, че материята на физическия свят е най-гъста, на астралния е по-разредена, а на умствения свят – най-рядка. От човека зависи да измени свойствата на физическата материя, т.е. да я направи по-пъргава, по-еластична, по-рядка. Трябва ли да допущате в ума си отрицателни мисли, които сгъстяват атмосферата около него?
Чували
сте, как някой се заканва на свой познат, задето му е казал обидна дума.
Той ще му отговори с десет обидни думи и не мисли, че с това е бръкнал вече в нечистото гърне и се оцапал. Така той се излага много повече, отколкото обидната дума го излага. Дръжте в ума си възвишени и чисти мисли, които ви свързват с умствения свят, дето живеят светли, разумни същества. Дойде ли в ума ви една нечиста мисъл, турете я веднага в огъня на Божествената любов, да изгори и се превърне на пепел. Сега аз не говоря на вас, но на кадията и неговия обвиняем – турчина.
към беседата >>
21.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Като обикнете слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте
чували
.
Той започва добре своя духовен живот, но с това спира. Той си живее пак по стар начин. Махнете старите надписи. Обърнете шишето надолу, да изтече старото съдържание – лъжливите философски учения, лъжливите мисли и желания, и приемете новото учение, което иде отгоре. Старите ви шишета ще се напълнят с ново съдържание – с знание от слънцето.
Като обикнете слънцето, то ще ви заговори на такъв сладък език, какъвто никога не сте
чували
.
Понякога то пече и изгаря, защото не го слушаме и не го обичаме. Сегашните хора са крайно упорити, своенравни и консерватори. Като слушате да ви говоря, някои казват: Отде знаем, че и тук не ни залъгват? Ако искате да проверите истинността на моите думи, турете всичко на опит. Опитът разрешава въпросите.
към беседата >>
22.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Ако искаш жито, донеси
чувал
.
Всеки предмет, който човек владее отвън, отговаря на известно количество кръв в него. Тая кръв контролира и пази предмета. – Възможно ли е. това? – Направи опит, да се убедиш. Под „кръв” разбирам вътрешната сила на човека.
Ако искаш жито, донеси
чувал
.
Готов съм да напълня чувала ти догоре, но сам ще го носиш. Колко жито ще носиш? Колкото е силата ти. Количеството жито, което ще ти дам, се определя от твоята сила. На същото основание, казвам: Постигането на нашите желания се определя от количеството на нашата кръв, т. е.
към беседата >>
Готов съм да напълня
чувала
ти догоре, но сам ще го носиш.
Тая кръв контролира и пази предмета. – Възможно ли е. това? – Направи опит, да се убедиш. Под „кръв” разбирам вътрешната сила на човека. Ако искаш жито, донеси чувал.
Готов съм да напълня
чувала
ти догоре, но сам ще го носиш.
Колко жито ще носиш? Колкото е силата ти. Количеството жито, което ще ти дам, се определя от твоята сила. На същото основание, казвам: Постигането на нашите желания се определя от количеството на нашата кръв, т. е. от нашата вътрешна сила.
към беседата >>
Ако искаш жито, донеси
чувал
.
(втори вариант)
Всеки предмет, който човек владее отвън, отговаря на известно количество кръв в него. Тая кръв контролира и пази предмета. Възможно ли е това? Направи опит, да се убедиш. Под „кръв" разбирам вътрешната сила на човека.
Ако искаш жито, донеси
чувал
.
Готов съм да напълня чувала ти догоре, но сам ще го носиш. Колко жито ще носиш? Колкото е силата ти. Количеството жито, което ще ти дам, се определя от твоята сила. На същото основание казвам: постигането на нашите желания се определя от количеството на нашата кръв, тоест от нашата вътрешна сила.
към втори вариант >>
Готов съм да напълня
чувала
ти догоре, но сам ще го носиш.
(втори вариант)
Тая кръв контролира и пази предмета. Възможно ли е това? Направи опит, да се убедиш. Под „кръв" разбирам вътрешната сила на човека. Ако искаш жито, донеси чувал.
Готов съм да напълня
чувала
ти догоре, но сам ще го носиш.
Колко жито ще носиш? Колкото е силата ти. Количеството жито, което ще ти дам, се определя от твоята сила. На същото основание казвам: постигането на нашите желания се определя от количеството на нашата кръв, тоест от нашата вътрешна сила. Христос казва: „Влез в тайната си стаичка, за да се освободиш от излишната кръв." Всеки, който притежава повече кръв, отколкото му трябва, е изложен на катастрофа.
към втори вариант >>
23.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Във всяка улица се
чували
плачове – трябвало сълзи да се събират.
Преди да се роди детето, поданиците трябвало да се молят, Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и, вместо наследник, дошла наследница – царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря. – Кога плаче човек? – Когато страда, когато го бият.
Във всяка улица се
чували
плачове – трябвало сълзи да се събират.
Всеки ден събирали сълзи, с които къпели царската дъщеря. Това продължило цели 20 години. Днес, когато хората се питат, защо идат страданията, аз отговарям: Страданията идат, за да се поддържа красотата на царската дъщеря. – Защо са сълзите в света? – За баня на царската дъщеря.
към беседата >>
Във всяка улица се
чували
плачове - трябвало сълзи да се събират.
(втори вариант)
Веднага астролозите се явили при царя, направили хороскоп на детето и казали: „За да запази хубостта и здравето си, твоята дъщеря трябва да прави всеки ден по една баня от сълзите на твоите поданици." Преди да се роди детето поданиците трябвало да се молят Бог да изпрати красив, умен наследник на царя. Те закъснели с молитвата си и вместо наследник дошла наследница - царската дъщеря. Сега трябвало всички поданици да плачат за царската дъщеря. Кога плаче човек? Когато страда, когато го бият.
Във всяка улица се
чували
плачове - трябвало сълзи да се събират.
Всеки ден събирали сълзи, с които къпели царската дъщеря. Това продължило цели двайсет години. Днес, когато хората се питат защо идат страданията, аз отговарям: страданията идат, за да се поддържа красотата на царската дъщеря. Защо са сълзите в света? За баня на царската дъщеря.
към втори вариант >>
24.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Много добра мисъл имате, но Господ казва за вас така: „Кажи им да се научат да слугуват.“ Вие ще ми възразите: „Как така, ние не сме
чували
такова нещо, че трябва да слугуваме!
На кого? На болните. Ще прави своите превръзки, масажи, ще трябва да разбира много добре своето изкуство като лекар, като слуга на болните. Иначе нито един болен не би повикал лекар. Сега аз виждам по очите ви, че вие всички искате да бъдете господари.
Много добра мисъл имате, но Господ казва за вас така: „Кажи им да се научат да слугуват.“ Вие ще ми възразите: „Как така, ние не сме
чували
такова нещо, че трябва да слугуваме!
“ Не, колко пъти тази мисъл е минавала през ума ви, но вие се придържате към стария си навик и си казвате: „Все на мене ли се пада да слугувам? “ Да, ще слугувате – щом искате да бъдете господари, ще слугувате; не искате ли да бъдете господари, няма да слугувате. И тъй, който не иска да слугува, не може да бъде големец. Отсега нататък трябва да приложим този принцип във всекидневния ни живот – ако не можем да го приложим, няма да бъдем в състояние да разрешим един от най-съществените обществени въпроси. Нека разгледаме този въпрос в неговата ширина.
към беседата >>
25.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Обаче
чувалът
със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му.
То е учението, с което се говори и прави, и работи едновременно. То е учението на опитите и на делата, и на наблюденията. Искате някои опити. Представете си, че двама сме на дъното на океана и ти имаш на гърба си една тежест от осемдесет килограма злато. Аз ти разправям, че горе, над водната повърхност на океана, има светлина и ти искаш да излезеш към тая светлина.
Обаче
чувалът
със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му.
Докато не хвърлите тоя чувал със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага. Не е богатството, материалното, което ще ви направи щастливи. Друг пример. През време на последната коронация в Англия един англичанин тръгнал от Америка до Англия с триста шейсет и пет милиона, за да участвува в празненствата по коронацията. По пътя пресметнал, че тая сума не ще му стигне за разходи, вследствие на което се хвърлил в океана и се удавил.
към беседата >>
Докато не хвърлите тоя
чувал
със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага.
То е учението на опитите и на делата, и на наблюденията. Искате някои опити. Представете си, че двама сме на дъното на океана и ти имаш на гърба си една тежест от осемдесет килограма злато. Аз ти разправям, че горе, над водната повърхност на океана, има светлина и ти искаш да излезеш към тая светлина. Обаче чувалът със злато на гърба те придържа към дъното на океана и не можеш да излезеш над повърхността му.
Докато не хвърлите тоя
чувал
със злато от гърба ви, аз не ще мога да ви извадя над водната повърхност на океана и вие не ще видите слънчевата светлина, не ще почувствувате слънчевата топлина и не ще получите техните блага.
Не е богатството, материалното, което ще ви направи щастливи. Друг пример. През време на последната коронация в Англия един англичанин тръгнал от Америка до Англия с триста шейсет и пет милиона, за да участвува в празненствата по коронацията. По пътя пресметнал, че тая сума не ще му стигне за разходи, вследствие на което се хвърлил в океана и се удавил. Тоя човек не е бил луд.
към беседата >>
26.
Съвети от Учителя
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Богатият не е щедър в подаянията си, защото сам си носи товара от осемдесет килограма и няма време да си снеме тоя товар, да развърже
чувала
и да дава, и пак да го връзва и товари на себе си.
Има хора ясновидци, които виждат лошата обстановка на някои, отиват и уреждат работата му: например изплащат полицата му, без той да знае. Ако някой карат в затвора, не отивай да го освобождаваш, не му давай пари, защото в затвора ще му ги вземат, но когато излезе от затвора, тогава иди и му предлагай работа, да го назначат например чиновник. Нека си понесе кармата. Докато е в затвора, давай му само храна, облекло и го назидавай. Сиромахът е щедър в подаянията си, защото друг му носи парите - лесно взема и дава.
Богатият не е щедър в подаянията си, защото сам си носи товара от осемдесет килограма и няма време да си снеме тоя товар, да развърже
чувала
и да дава, и пак да го връзва и товари на себе си.
Следователно на щедрия човек друг носи товара, скъперникът сам си носи товара. Който иска да живее много, трябва да има да дава - тогава всеки се моли за него. Който иска да умре скоро, да дава пари в заем и да чака да ги получи обратно. За такъв човек всеки ще каже:" По-скоро да пукне и да не иска дълга ми." 9. Имаш един кон, крава или друго добиче, които ти са служили - не ги продавай на касапи, а дай ги на едно бедно семейство без пари, да послужи и на тях.
към беседата >>
27.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Така са Го
чували
древните пророци, така и вие може да Го чуете.
Какво по-велико благо от това – да чуеш гласа на Господа? Всички страдания, всички болести и мъчнотии ще изчезнат. Няма по-тържествен момент за човека от тоя, да чуе гласа на Господа, на великата същина, която не се променя, нито изменя. Бог крепи всичко живо в света. Тих и кротък е гласът на Бога.
Така са Го
чували
древните пророци, така и вие може да Го чуете.
Казвам: В 365 дни на годината вие имате 365 случая да ви проговори Господ и да чуете гласа Му. Обаче, малцина са имали възможност да използват тия случаи. Имали сте случаи да ви говорят ангели, но не и Господ. Има някои, на които Господ е проговорил, но те са малко. Божественият живот не се заключава в пост, в измъчване на тялото, в изопачаване на човешкия ум и сърце, но в абсолютната хармония.
към беседата >>
28.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Да кажем, че има да се пренасят 500
чувала
, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад.
От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега, да допуснем, че имате едно женско събрание, как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи.
Да кажем, че има да се пренасят 500
чувала
, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад.
Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа последен, той не е пръв. Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде чувала на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол". Ако вземе всички тонове правилно от начало до край, значи той е пръв.
към беседата >>
Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде
чувала
на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол".
Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. Да кажем, че има да се пренасят 500 чувала, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад. Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа последен, той не е пръв.
Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде
чувала
на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол".
Ако вземе всички тонове правилно от начало до край, значи той е пръв. Ако до половината ги взема правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взема само четвърт от тоновете правилно, той е на 1/4 пръв. Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи".
към беседата >>
Които са били първи, като дошли до
чувалите
, станали последни.
Ако до половината ги взема правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взема само четвърт от тоновете правилно, той е на 1/4 пръв. Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи". Какво иска да каже Христос с тези думи?
Които са били първи, като дошли до
чувалите
, станали последни.
После, като дошли до яденето, от последни станали първи. При чувалите последни, а при яденето първи. И тъй, Христовите думи "Последните ще станат първи и първите последни" са само положения, принципи, които са изказани. Това не е за смях, но това показва нашата слабост. Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до чувала, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си.
към беседата >>
При
чувалите
последни, а при яденето първи.
Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи". Какво иска да каже Христос с тези думи? Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошли до яденето, от последни станали първи.
При
чувалите
последни, а при яденето първи.
И тъй, Христовите думи "Последните ще станат първи и първите последни" са само положения, принципи, които са изказани. Това не е за смях, но това показва нашата слабост. Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до чувала, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си. "Гърбът ми малко не носи" - казвате. Значи не си пръв.
към беседата >>
Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до
чувала
, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си.
Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошли до яденето, от последни станали първи. При чувалите последни, а при яденето първи. И тъй, Христовите думи "Последните ще станат първи и първите последни" са само положения, принципи, които са изказани. Това не е за смях, но това показва нашата слабост.
Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до
чувала
, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си.
"Гърбът ми малко не носи" - казвате. Значи не си пръв. Сега ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в училището, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен.
към беседата >>
29.
Пробуждане на колективното съзнание
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
Той
чувал
, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал, и в това състояние казвал бъдещето на хората.
Тя заприличва на онзи европейски автор, който написал една книга, в която изтъквал, че няма по- благородно същество на земята от човека и че животът е добър; но след като претърпял една криза, едно разочарование от хората, написал друга книга, че няма същество по-лошо от човека и че светът е лош. Следователно, когато ни върви всичко по мед и масло, казваме "всичко е хубаво, Бог е много добър". Сполети ли ни някаква катастрофа, някакво нещастие или действие, каквото не сме мислили, казваме "няма по-несправедлив Бог в света от сегашния". Светът си върви по определения път. Преди няколко време при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да й разреша един въпрос, едно недоразумение, а именно следното: във време на анверското изложение сегашният и мъж (като младо момче още) бил в Анверс (Антверпен).
Той
чувал
, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал, и в това състояние казвал бъдещето на хората.
Заинтересувал се да го посети, да му каже и на него нещо и отива в дома му. Спящият човек му казва тъй: "Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. Ти ще се ожениш за жена си по любов и ще живееш с нея щастлив семеен живот десет години. Но после ще дойде в дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживееш с нея. Ако издържиш този изпит, след десет-петнадесет години ще се върнеш при първата си жена и ще живееш много добре".
към беседата >>
30.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Когато дойде някой
чувал
, здравият е този, който трябва да го вдигне.
“ Е, похапна си дяволът от нас. Затова, като ни ухапе, ще играем. За предпочитане е да играем, но да се пазим. Някои от вас запитват например защо трябва да имаме ръководители. То е все едно да питате защо трябва да имаме глава.
Когато дойде някой
чувал
, здравият е този, който трябва да го вдигне.
Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си.
към беседата >>
Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига
чувала
, аз го похвалявам.
Затова, като ни ухапе, ще играем. За предпочитане е да играем, но да се пазим. Някои от вас запитват например защо трябва да имаме ръководители. То е все едно да питате защо трябва да имаме глава. Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне.
Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига
чувала
, аз го похвалявам.
Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред!
към беседата >>
31.
Разумно служене
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
Ученият, талантливият човек е като онзи, който е натоварен с много голям
чувал
и когато срещне някого, казва: „Твоето не ми трябва, аз мога да ти дам и от моето.“ А глупавият носи празен
чувал
на гърба си и този ще обере, онзи ще обере, докато си напълни
чувала
.
И тогава този човек може да ни принесе много полза. Има хора, с които ти може да дружиш, и тогава можеш да приемеш голямо благословение. В света най-опасни хора са глупавите, те са джебчии. Кой може да те обере? Който няма нищо.
Ученият, талантливият човек е като онзи, който е натоварен с много голям
чувал
и когато срещне някого, казва: „Твоето не ми трябва, аз мога да ти дам и от моето.“ А глупавият носи празен
чувал
на гърба си и този ще обере, онзи ще обере, докато си напълни
чувала
.
И тъй, като ученици на Бялото Братство вие трябва да се пазите от всички кисели чувства, от всички вътрешни неразположения. Всяка мисъл, която вие проектирате в света, първо докосва Божественото съзнание и после отива при обекта, към който я изпращаме. Всяка наша мисъл минава през съзнанието на Божествения център и всички грехове произлизат от това, че ние грешим против Бога и Неговите велики закони. Тъй че щом една наша дисхармонична мисъл докосне Божественото Съзнание, Господ пише: „Този човек в бъдеще да понесе товара си, наказанието си.“ Това е карма. Не мислете, че туй е нещо безразборно.
към беседата >>
32.
Тогаз те ще просветнат!
,
НБ
, София, 23.10.1921г.,
Вие сте го
чували
като едно ехо.
Радвам се, че сте видели, но това още не е същественото. Ти трябва да просветнеш в Царството на Баща си. Ти сам да видиш твоя Баща на Любовта. И когато видиш Баща си сам, това ще бъде един от най-славните моменти на твоя живот. Вие не сте видели вашия Баща.
Вие сте го
чували
като едно ехо.
Онзи Баща, който си го представяте, неговото лице виждали ли сте го вие? Когато чуете неговия глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертваме тъй, както и той“. И тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете и няма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“. Това е учението, което Христос е проповядвал и сега проповядва – „Тогаз праведните ще просветнат като слънце в Царството на Отца си. Който има очи да слуша, нека слуша“.
към беседата >>
33.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте
чували
.
Не разбирате законите. Сега вие имате един мозък и не знаете как той работи. Вие говорите за мисъл, обаче тази мисъл, тази енергия, която дава мислите, вие я не знаете; какво е чувството вътре във вас, какво нещо е Любовта? Любовта може в нейните материални проявления математически да я изразим. Любовта дава най-съвършените вибрации, тонове в музиката.
И онзи музикант, който излезе да свири на сцената, ако прокара тоя закон, тогава душата му ще излезе от тялото, ще премине в ръката му, оттам в цигулката, и вие ще чуете да излизат от цигулката тонове, каквито никога друг път не сте
чували
.
Душата на цигуларя трябва да излезе и тя сама да играе в ръката. Като пишеш, ти трябва да прокараш душата си в своето перо, а перото е умът. Следователно душата трябва да присъства в ума, да ръководи това движение. Когато говориш, твоята душа да бъде на езика ти, тя да контролира твоя език. Навсякъде може да прокараш своята душа.
към беседата >>
34.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
На този Господ
чувал
ли си гласа?
На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. – Глупави хора да ме извиняват не искам. Защото нито те считам виноват, и няма какво да се извиняваш. Но говоря истината. Ние трябва да изпълним волята на Отца.
На този Господ
чувал
ли си гласа?
Разговарял ли си с него? А не да гледаш какво са говорили пророците. Ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил. Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил волята Божия, не си плакал. Може да си плакал, но само от хрема.
към беседата >>
35.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Но забелязал, че в туй момиченце всичките думи били отмерени, никога не е
чувал
да излезе от нея някоя несериозна дума.
Вие ще кажете: „Това е преувеличение“. Не, туй е близо до истината. Преди повече от 25 години в Америка се яви една мома, и с нея са правили опит някои учени американци: осем души, най-силни хора, не са могли да задържат едно много дебело дърво, защото, когато тя си слагала ръката отгоре му, това дърво се въртяло. А като турила дървото на едно менгеме и го стегнали здраво с щипци, тя прекарала ръката си отгоре му и то станало като очукан коноп. Онорций се заема да запечати в нейното съзнание да употреби тази сила за добро.
Но забелязал, че в туй момиченце всичките думи били отмерени, никога не е
чувал
да излезе от нея някоя несериозна дума.
Всичкият говор, всичките думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога от нейните уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала с голяма чистота. С тази красота почнали да я обикалят римски патриции, синове на богаташи, за да може да я привлекат. Един ден, както онази първата Винцила, която избягала от Нерона, по същия начин минавал по пътя Нерон и я вижда и казва да иде в двореца му. Тя отива.
към беседата >>
Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един
чувал
с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Мене са ми го разправяли други, но аз ще го разкажа с мои думи. То е от индуския живот. Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: „Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсих много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя? “ Обаче учителят мълчал, дълго мълчал – „като пън“, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил – един ден, два, три, четири, цяла седмица, най-после ученикът казал: „Учителю, кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз“.
Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един
чувал
с едра сол и му казва: „Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата „носорог“ абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата“, и си отишъл.
Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: „Е, какво мисли през това време? “ – За нищо друго не можах да мисля, освен за думата „носорог“. Сега аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за „носорог“ да не мисли, туй е забранено. Това значи – всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие, съвременните хора, само за греха мислите – то е носорогът.
към беседата >>
36.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
Това сте
чували
, нали?
(втори вариант)
У тях има една отвратителна гордост, те си придават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре. Следователно аз разделям хората на две категории: едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас; а другите, които търсят да примирят противоречията или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до истината. Разбира се и важното на първо място, ако искате да се запознаете с окултната (школа) наука, трябва да научите себе си: „Познай себе си“.
Това сте
чували
, нали?
Тогава като казвам да познаем себе си, кое трябва да познава? Висшето низшето, или нисшето висшето? (Олга: – „Нисшето да познае висшето.“) Значи да познаете себе си, да познаете висшето – Божественото или с други думи казано: да познаем Бога. То значи: да познаем условията, при които можем да растем. Условията, които служат за развиване и растене, които дават направление на това растене и равновесието, което трябва да имаме.
към втори вариант >>
37.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Кой не е
чувал
нежния глас на майка си: „Стани, мама“.
Докато при първите два живота се прилага метода на различаването, на анализирането, при третия живот този метод е изключен – тук се прилага закона на Любовта – изпълнение на Божията воля. Като изучаваме живота на хората, които живеят в материалния и в духовния живот, виждаме как те отлагат нещата. Като стане въпрос за по-висок живот, за ликвидиране с егоизма, те казват: „Когато Бог рече, когато Духът дойде“. Колко пъти майката е събуждала детето си от сън, и то продължава още да спи! Колко пъти майката нежно го е подканяла: „Стани, мама, слънцето вече изгря“.
Кой не е
чувал
нежния глас на майка си: „Стани, мама“.
На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, слънцето изгря“. Всеки е чувал тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи. Много пъти Духът е идвал до нашата душа, похлопвал е и си е заминавал. Може пак да дойде, да похлопа и ако няма готови да Го приемат, ще си замине. Ще кажете, че това се отнася до старите, а не до младите – те имат достатъчно време.
към беседата >>
Всеки е
чувал
тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи.
Като стане въпрос за по-висок живот, за ликвидиране с егоизма, те казват: „Когато Бог рече, когато Духът дойде“. Колко пъти майката е събуждала детето си от сън, и то продължава още да спи! Колко пъти майката нежно го е подканяла: „Стани, мама, слънцето вече изгря“. Кой не е чувал нежния глас на майка си: „Стани, мама“. На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, слънцето изгря“.
Всеки е
чувал
тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи.
Много пъти Духът е идвал до нашата душа, похлопвал е и си е заминавал. Може пак да дойде, да похлопа и ако няма готови да Го приемат, ще си замине. Ще кажете, че това се отнася до старите, а не до младите – те имат достатъчно време. Ние пък казваме, че сегашната епоха изисква от всички хора – млади и стари, едно и също нещо: справяне с противоречията и разрешаване задачите на живота. Вижте какво правят животните.
към беседата >>
Кой не е
чувал
нежния глас на майка си: „Стани, мама“.
Докато при първите два живота се прилага метода на различаването, на анализирането, при третия живот този метод е изключен – тук се прилага закона на Любовта – изпълнение на Божията воля. Като изучаваме живота на хората, които живеят в материалния и в духовния живот, виждаме как те отлагат нещата. Като стане въпрос за по-висок живот, за ликвидиране с егоизма, те казват: „Когато Бог рече, когато Духът дойде“. Колко пъти майката е събуждала детето си от сън, и то продължава още да спи! Колко пъти майката нежно го е подканяла: „Стани, мама, слънцето вече изгря“.
Кой не е
чувал
нежния глас на майка си: „Стани, мама“.
На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, слънцето изгря“. Всеки е чувал тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи. Много пъти Духът е идвал до нашата душа, похлопвал е и си е заминавал. Може пак да дойде, да похлопа и ако няма готови да Го приемат, ще си замине. Ще кажете, че това се отнася до старите, а не до младите – те имат достатъчно време.
към беседата >>
Всеки е
чувал
тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи.
Като стане въпрос за по-висок живот, за ликвидиране с егоизма, те казват: „Когато Бог рече, когато Духът дойде“. Колко пъти майката е събуждала детето си от сън, и то продължава още да спи! Колко пъти майката нежно го е подканяла: „Стани, мама, слънцето вече изгря“. Кой не е чувал нежния глас на майка си: „Стани, мама“. На кого Господ не е казал: „Стани, излез вън, слънцето изгря“.
Всеки е
чувал
тихия глас на Бога, да го подканя да стане, но, като дете, се е успивал и продължава още да спи.
Много пъти Духът е идвал до нашата душа, похлопвал е и си е заминавал. Може пак да дойде, да похлопа и ако няма готови да Го приемат, ще си замине. Ще кажете, че това се отнася до старите, а не до младите – те имат достатъчно време. Ние пък казваме, че сегашната епоха изисква от всички хора – млади и стари, едно и също нещо: справяне с противоречията и разрешаване задачите на живота. Вижте какво правят животните.
към беседата >>
38.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
Взема той и заколва едно теле, туря го в един
чувал
и отива при къщата на първия и му казва тъй: „Дойде в къщата ми един, имал да взема пари, убих го и го турих в
чувала
, какъв ум ще ми дадеш?
Да видим сега дали може да говорите истината? И знаете ли на какво ще замязате вие? Аз ще ви дам едно малко предупреждение. Един млад момък имал трима души приятели обични и всички му се верили и клели в своята обич и вярност, че те го обичат. Той искал да изпита тяхната обич, доколко го любят.
Взема той и заколва едно теле, туря го в един
чувал
и отива при къщата на първия и му казва тъй: „Дойде в къщата ми един, имал да взема пари, убих го и го турих в
чувала
, какъв ум ще ми дадеш?
“ – „Махни го бързо, да се не намери в къщата ми“. Той отива при втория приятел и му казва: „Слушай, аз сторих това и това; какво ще ми кажеш? “ – Разправяй се с убития човек, аз не се меся при теб. Отива най-сетне при третия и му казва същото. – Ела в моята градина, там има място; ще го закопаем и никой няма да знае.
към беседата >>
Сега да бъдете готови, защото с
чувала
ще дойда някой път.
А защо трябва да кажеш истината? – Защото тази истина е влязла в тебе; тя трябва да мине през твоя кюнец. Сега ние ще спрем тук, при темата на тръгването. А туй, всичките думи цяла година има да се говори върху тия неща. Седем думи казахме до сега.
Сега да бъдете готови, защото с
чувала
ще дойда някой път.
Да не мислите, че няма да дойда с някой човек и тогава може за 10 години да ви турнат в дрангулника. Туй е сериозна работа! Представете си, че ви турнат в хипнотически сън и да преживеете туй, което ви казвам, да видите как става туй престъпление, как ви турят в дрангулника – всичко това го преживеете. И като се събудите, казвате: „Слава Богу, че това е било лъжа! “ И всичките неща на земята такъв характер имат.
към беседата >>
За тази цел взел едно малко заклано теле, сложил го в един
чувал
, отишъл в дома на първия си приятел и му казал:
(втори вариант)
Сега, като говорим за Истината, Невидимият свят ще ви постави на изпит, за да видите колко можете да говорите Истината; това ще бъде за вас голяма изненада, но нали искате да знаете що е Истината? Не е лесно да се говори Истината, още по-мъчно е да разбере човек кога трябва да говори Истината. Ще приведа един пример, за да видите какво значи да знае човек кога и как да говори Истината. Един млад момък имал трима добри, верни приятели, които му се клели във вярност, в приятелство. Един ден той намислил да ги подложи на изпит, да провери тяхното приятелство.
За тази цел взел едно малко заклано теле, сложил го в един
чувал
, отишъл в дома на първия си приятел и му казал:
- Снощи дойде в къщата ми един човек, който имаше да взима пари от мен. Аз нямах пари, не можах да му ги върна, затова го убих и го скрих в този чувал. Какво ще ми кажеш сега, дай ми някакъв съвет! - Махни по-скоро този чувал! Изнеси го навън, за да не го намерят тук, че и аз да пострадам заедно с теб!
към втори вариант >>
Аз нямах пари, не можах да му ги върна, затова го убих и го скрих в този
чувал
.
(втори вариант)
Ще приведа един пример, за да видите какво значи да знае човек кога и как да говори Истината. Един млад момък имал трима добри, верни приятели, които му се клели във вярност, в приятелство. Един ден той намислил да ги подложи на изпит, да провери тяхното приятелство. За тази цел взел едно малко заклано теле, сложил го в един чувал, отишъл в дома на първия си приятел и му казал: - Снощи дойде в къщата ми един човек, който имаше да взима пари от мен.
Аз нямах пари, не можах да му ги върна, затова го убих и го скрих в този
чувал
.
Какво ще ми кажеш сега, дай ми някакъв съвет! - Махни по-скоро този чувал! Изнеси го навън, за да не го намерят тук, че и аз да пострадам заедно с теб! След това той отишъл при втория си приятел, разказал и на него същото и го запитал: - Ти какво ще кажеш за тази работа?
към втори вариант >>
- Махни по-скоро този
чувал
!
(втори вариант)
Един ден той намислил да ги подложи на изпит, да провери тяхното приятелство. За тази цел взел едно малко заклано теле, сложил го в един чувал, отишъл в дома на първия си приятел и му казал: - Снощи дойде в къщата ми един човек, който имаше да взима пари от мен. Аз нямах пари, не можах да му ги върна, затова го убих и го скрих в този чувал. Какво ще ми кажеш сега, дай ми някакъв съвет!
- Махни по-скоро този
чувал
!
Изнеси го навън, за да не го намерят тук, че и аз да пострадам заедно с теб! След това той отишъл при втория си приятел, разказал и на него същото и го запитал: - Ти какво ще кажеш за тази работа? - Разправяй се с убития човек както знаеш, аз не искам да се меся в твоите работи. Най-после той отишъл при третия си приятел и му разказал същата история:
към втори вариант >>
По същия начин и учителят може да влезе в клас при учениците си със заклано теле в
чувала
и да ги изпита доколко могат да говорят Истината.
(втори вариант)
- Какво да правя сега? - Слушай, приятелю, аз ще ти помогна: имам в градината си едно скрито, тайно място, което никой не знае; ще заровим там убития и престъплението ще се скрие, никой няма да знае какво си направил. Питам на кого от тримата приятели Любовта е била най- голяма - на третия, той доказал, че е готов да се жертва за приятеля си, от което се вижда, че Любовта му е истинска; като взел участие в укриване на престъплението на своя приятел, той бил готов да сподели наказанието с него: първият ще бъде главният престъпник - убиецът, а вторият - укривател и съучастник в престъплението и в този случай вторият ще вземе дял от наказанието на своя приятел. С този пример аз искам да обърна вниманието ви върху необикновената Истина, а не върху обикновената. Първата освобождава, а втората ограничава.
По същия начин и учителят може да влезе в клас при учениците си със заклано теле в
чувала
и да ги изпита доколко могат да говорят Истината.
На едного от тях той ще каже: „Слушай, аз убих един човек и го сложих в чувала. Ти ще ми кажеш къде да го скрия, но никому няма да разправяш за това"; на друг от учениците си той ще каже, че е убил един човек, и ще го накара да разкаже това на всички, които срещне на пътя си. След това и двамата ученици ще бъдат викани в съда - всеки да каже какво знае за престъплението на своя учител; единият ще каже, че нищо не знае, а другият ще каже, че знае, че учителят му е извършил престъпление. В края на краищата и двамата ученици ще се намерят в противоречие. Сега, аз взимам двата случая като символи в Живота.
към втори вариант >>
На едного от тях той ще каже: „Слушай, аз убих един човек и го сложих в
чувала
.
(втори вариант)
- Слушай, приятелю, аз ще ти помогна: имам в градината си едно скрито, тайно място, което никой не знае; ще заровим там убития и престъплението ще се скрие, никой няма да знае какво си направил. Питам на кого от тримата приятели Любовта е била най- голяма - на третия, той доказал, че е готов да се жертва за приятеля си, от което се вижда, че Любовта му е истинска; като взел участие в укриване на престъплението на своя приятел, той бил готов да сподели наказанието с него: първият ще бъде главният престъпник - убиецът, а вторият - укривател и съучастник в престъплението и в този случай вторият ще вземе дял от наказанието на своя приятел. С този пример аз искам да обърна вниманието ви върху необикновената Истина, а не върху обикновената. Първата освобождава, а втората ограничава. По същия начин и учителят може да влезе в клас при учениците си със заклано теле в чувала и да ги изпита доколко могат да говорят Истината.
На едного от тях той ще каже: „Слушай, аз убих един човек и го сложих в
чувала
.
Ти ще ми кажеш къде да го скрия, но никому няма да разправяш за това"; на друг от учениците си той ще каже, че е убил един човек, и ще го накара да разкаже това на всички, които срещне на пътя си. След това и двамата ученици ще бъдат викани в съда - всеки да каже какво знае за престъплението на своя учител; единият ще каже, че нищо не знае, а другият ще каже, че знае, че учителят му е извършил престъпление. В края на краищата и двамата ученици ще се намерят в противоречие. Сега, аз взимам двата случая като символи в Живота. Учителят дава на един от учениците си шише, пълно с вода, и му казва: „Ти ще мълчиш, никому няма да казваш, че в това шише има вода"; после той дава шише, пълно с вода, на друг ученик, като му казва: „Ти трябва да кажеш на всички, че в това шише има вода".
към втори вариант >>
Та бъдете готови, да не дойде и при вас някой път Учителят ви с такъв
чувал
и да ви застави да скриете убития човек.
(втори вариант)
Когато хората не казват Истината, те се пълнят; когато казват Истината, те се празнят - законът е такъв. Този е дълбокият смисъл, скрит в думите „Кажете Истината или не казвайте Истината! ". Докато си празен, докато Истината не е в теб, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти; щом Истината влезе в теб и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразниш шишето си и да започнеш отново да го пълниш. Сега, ще спрем дотук. Най-много говорих върху първата дума - тръгни; споменах нещо и за други някои думи, днес говорих върху седем думи - за останалите думи може да се говори цяла година, те дават материал за много лекции.
Та бъдете готови, да не дойде и при вас някой път Учителят ви с такъв
чувал
и да ви застави да скриете убития човек.
Мислете как трябва да постъпите, защото може да лежите най-малко десет години в затвор. Не е лесно човек да говори Истината. А можете да преживеете всичко това насън, за да видите как се укрива престъпление и как се лежи след това в затвор; като се събудите, ще кажете: „Добре, че е било сън, а не действителност". Много от случаите и явленията в Живота са от такъв характер, сякаш стават насън. Който се е пробудил от съня и съзнава нещата, той е на прав път; който не се е пробудил още, той живее несъзнателно и изпитва страх и ужас, казва: „Какво ли ще стане с мен?
към втори вариант >>
39.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
С една шепа не може да се храните, трябва
чувал
.
Ученикът е една бяла книга, върху която може да се пишат хубави неща. Ако тази книга е написана, няма какво да се пише отгоре. Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписаната книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки. Питам сега: ако онова, което сте научили от вашия учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание? Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате?
С една шепа не може да се храните, трябва
чувал
.
Този чувал е ученикът. Житото, като се изсипе вътре, ще бъде учителят. А двамата – учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа. Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва. Следователно, когато вие слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемете всичко онова, което е принципиално, което е вярно, и да го приложите.
към беседата >>
Този
чувал
е ученикът.
Ако тази книга е написана, няма какво да се пише отгоре. Учителят е написана книга, на която хората се учат, а от ненаписаната книга никой не може да се учи, но всеки може да слага своите забележки. Питам сега: ако онова, което сте научили от вашия учител, няма къде да го сложите на тази книга, какво ще ви ползва вашето знание? Един прост пример: ако идете при някой земеделец и се нуждаете от жито, той е готов да ви даде две крини, но вие нямате торба и той няма торба, как може да го използвате? С една шепа не може да се храните, трябва чувал.
Този
чувал
е ученикът.
Житото, като се изсипе вътре, ще бъде учителят. А двамата – учителят и ученикът, като идат на нивата и изтърсят житото в нея, ще дойде растежа. Сега ние встъпваме вече в една нова област, която е малко неразбрана, но казвам: под думата „учител“ Христос разбира един завършен процес, а под думата „ученик“ – един процес, който сега се започва. Следователно, когато вие слушате какво да е друго учение, трябва да имате желание да възприемете всичко онова, което е принципиално, което е вярно, и да го приложите. Вие се нуждаете да подобрите живота си и всички неща в живата природа са създадени за живите души, които са въплътени тук, на земята.
към беседата >>
40.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Тази дума вие никога не сте я
чували
.
Имате ли тия усети, тогава аз ще ви я кажа. Имате ли ги? То са условия. Сега аз ще ви я кажа. И тази дума знаете ли какво ще произведе?
Тази дума вие никога не сте я
чували
.
Една нова дума ще чуете, която ще произведе цял преврат във вашата душа. Жив е Господ, Който е днес в света! Знаете ли вие това? Не да се афектирате, аз не искам да се афектирате, а да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля в една интензивна мисъл. Един велик опит на проверка е това, един опит, който ще произведе цял преврат в обществения строй.
към беседата >>
41.
Актьори и работници (Да слезе Христос, да ви обясни)
,
ИБ
,
БС
, В.Търново, 2.6.1922г.,
"Я застани да кажеш сега." И Йов казал: "
Чувал
бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря." Някой от вас се намира като Йов и пита: "Господи, докога тия страдания, тия дългове?
", вярващият ще му каже: "Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея." Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: "Когато минеш през тия седем огньове, за да те очистя, ще разбереш! " Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. И Йов Го е питал, но Господ е мълчал. Но след като мина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза.
"Я застани да кажеш сега." И Йов казал: "
Чувал
бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря." Някой от вас се намира като Йов и пита: "Господи, докога тия страдания, тия дългове?
" Господ си мълчи. И не мислете, че можете да се избавите, ако имате някой приятел или неприятел - лъжете се. И избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос, да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени, не стане ли тоя факт, неприятелят ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости. Сега някои идат при мен и ми казват: "Ама кажи ни, защо става това-онова?
към беседата >>
42.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото
чувал
големи похвали.
Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас. Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата.
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото
чувал
големи похвали.
За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите.
към беседата >>
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото
чувал
големи похвали.
Като употребявате ключовете на местата им, всички неща ви стават разбрани, всички врати се отварят пред вас. Това се отнася до истинските ученици, а не до оглашените. Както и да произнасят те думите „любов“, „истина“, всички врати ще останат затворени за тях. Кои врати ще останат затворени? – Вратите на злото и на неправдата.
Един английски апаш, на когато работите не вървели добре, решил да отиде в събранието на един виден проповедник, за красноречието на когото
чувал
големи похвали.
За него се казвало, че с проповедите си той така увличал слушателите си, че те забравяли всичко около себе си, пренасяли се в друг свят. Апашът си казвал: „Това събрание е тъкмо за мене. Като се унесат те, аз ще изпразня джобовете им и ще си изляза оттам с голяма печалба“. Както решил, така направил. Отишъл в събранието, огледал присъстващите, измерил ги в себе си и седнал между най-богатите.
към беседата >>
43.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е
чувала
такава дума, казва: „Като тази дума няма“.
В нашето съзнание има и друго, Божествено съзнание, и като направим погрешка, Божественото съзнание казва: „Не бойте се, аз ще изгладя работата, вървете по пътищата ми“. Духът говори вътре в нас. Сега върху туй говорене мнозина попадат в заблуждение, т.е. те дават по някой път на туй говорене на Духа изключително преимущество, като тяхно качество, и следователно само на тях е говорил Духът по особен начин. Не, аз ще ви докажа практически.
Вземете момата, на която момъкът е проговорил първата любовна дума – тя понеже не е
чувала
такава дума, казва: „Като тази дума няма“.
Но попитайте кой и да е момък, и той ще каже същото, попитайте коя и да е мома, и тя е чула все същата дума: и момата е казала същата дума, и момъкът е казал същата дума, обаче те не са разбрали тия думи. Ние, съвременните хора, разбираме, когато някой каже: „Обичаш ли ме? “ – „Хубаво, обичам те.“ – „Аз имам нужда, дай ми 3,000 лева в заем.“ „Обичаш ли ме? “ – „Обичам те.“ – „Деца имам, искат да следват, не може ли да ми дадеш в заем? “ Брат ако си или сестра, щом изповядаш, че имаш любов, казвам: Покажи любовта си.
към беседата >>
С куче в
чувал
не влизай.
Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения.
С куче в
чувал
не влизай.
Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. Тя ще смекчи нашите чувства, тя ще внесе нови мисли и ще ни покаже как да постъпваме, тя ще ни даде работа и всички ще работят за нас. Когато имаме Любов, целият свят работи заради нас, а когато нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.
към беседата >>
44.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Сега да дойдем и до най-видните културни хора, до политиците, и те говорят за „любимия“ народ, за „брашнения
чувал
“.
Защото обичат еднообразието: турчинът 3 пъти ще се вземе да си измие ръцете хубаво. То е отлично. Мохамед е учил така, той обичаше чистотата: 5 пъти на ден турчинът трябва да се мие. Е, туй е еднообразие, измиеш се веднъж, дваж и четеш същите молитви. И турчинът, като му стане това един навик, хипнотизира се и казва: „Моята къща е 7 ката нагоре и 7 ката надолу, да става каквото ще“.
Сега да дойдем и до най-видните културни хора, до политиците, и те говорят за „любимия“ народ, за „брашнения
чувал
“.
Оплакват народа си, защото бил обеднял. Но аз казвам: Ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един български министър да оре на нивата, по 2 часа на ден, или да копае на лозето по 2 часа и тогава да иде в министерството да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят, и аз ще копая. Туй трябва да ни бъде едно правило.
към беседата >>
45.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен
чувал
.
Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство.
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен
чувал
.
Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите.
към беседата >>
Ще вземете
чувала
, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива.
– Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство. Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал.
Ще вземете
чувала
, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива.
Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
към беседата >>
Като стигнете на определено място, ще развържете
чувала
и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана.
Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство. Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива.
Като стигнете на определено място, ще развържете
чувала
и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана.
Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото.
към беседата >>
Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете
чувала
, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите.
Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете
чувала
, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си. Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни.
към беседата >>
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен
чувал
.
Можете ли да изпълните задачата? – Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство.
Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен
чувал
.
Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите.
към беседата >>
Ще вземете
чувала
, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива.
– Не можете, не сте готови за нея. Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство. Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал.
Ще вземете
чувала
, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива.
Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
към беседата >>
Като стигнете на определено място, ще развържете
чувала
и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана.
Ще кажете, че в Бога всичко можете да направите. – Бог може да направи всичко, но не и вие. За да изпълнява задачите си добре, ученикът трябва да бъде послушен, точен и изпълнителен, да не проявява никакво любопитство. Представете си, че ви дам следната задача: На разстояние десет километра оттук ще намерите един пълен чувал. Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива.
Като стигнете на определено място, ще развържете
чувала
и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана.
Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите. Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете чувала, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н. Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото.
към беседата >>
Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете
чувала
, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Ще вземете чувала, ще го сложите в една кола и ще го занесете до най-близката нива. Като стигнете на определено място, ще развържете чувала и ще посеете житото на нивата, която е вече изорана. Като дойде деня за жетва, ще го ожънете и приберете в хамбара. Тогава имате право да мислите върху задачата. Първо трябва да действате, а после да мислите.
Обаче ако проявите любопитство и пожелаете да развържете
чувала
, да видите какво има в него, веднага ще искате обяснение, защо ще го носите на нивата, къде е тази нива, кой я разорал и т.н.
Докато задоволите любопитството си и слушате обясненията, които ви се дават, ще изгубите много време, а с това заедно и благоприятните условия за посяване на житото. Ето защо, в Божествения свят не се позволява никакво колебание, никакво губене на време. Дават ли ви някаква задача, ще я изпълните навреме. Като сте дошли на планината, ще се стремите да възприемете колкото може повече енергия от нея, да решавате правилно задачите си. Като се качвате по планините, ще бъдете точни и изпълнителни.
към беседата >>
46.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
После скришом му изпратя няколко
чувала
брашно.
Има в света такива индивиди! Аз зная, има такъв случай: дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страдащ, бъдеще нямал – иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна, опитвам го. Не е хубаво да даваш всякога. Той не знае, аз ще си помисля и ще отида да разплатя всичките негови дългове и ще взема полиците.
После скришом му изпратя няколко
чувала
брашно.
Подобри ли се положението му? Такъв човек носи скърбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим така, какво ще стане с нас? “ Като правим така, ще възкръснем, а понеже сега не правим така – умираме. Така, има души, има духове от Невидимия свят, които тайно, горе от Небето, напущат своето положение и помагат.
към беседата >>
47.
Милосърдието
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Чували
ли сте Го?
Сега обаче има една друга картина, която, ако вие станете добри ученици, за идната година ще можете да видите какъв трябва да бъде истинският ученик. „Ела и виж.“ И трябва да видите. Та вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя Лицето Ти, ще бъда задоволен.“ Били ли сте вие в аудиторията на Христа?
Чували
ли сте Го?
Вие още не сте слушали първата лекция. Сега аз като говоря, казвате: „Я говори Христос, я не.“ Тъй седи сега въпросът: „Я е Той, я не е.“ Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма.“ Но като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре – в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете каква е тя. Аз ви казвам: вие никога не сте били в такава аудитория. Сега, ако можеха вашите очи да се отворят и да минете в астралния свят, вие щяхте да видите такава славна аудитория, че ще се чудите, че сте били тъй слепи в душите си.
към беседата >>
48.
Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете
,
НБ
,
СБ
, В.Търново, 10.9.1922г.,
Друг път можеш да залепиш не само пари, а цял
чувал
брашно или други необходими неща“.
Елате с мене и аз ще ви покажа къде е този Христос! Той е жив, в мнозина бедни хора живее. Някои обичат да залепват пари върху иконите. На тези казвам: „Ела, братко, аз ще ти покажа къде да залепиш парите си. Залепи ги на някоя бедна вдовица, която ще ти благодари, защото има в момента много голяма нужда.
Друг път можеш да залепиш не само пари, а цял
чувал
брашно или други необходими неща“.
Сега някои се хвалят, че залепили върху иконата на Свети Йоан двадесет стотинки. Ако днес дойде Христос, какво ще каже за това? „Тогава пак им рече Исус: „Истина, истина ви казвам, че Аз съм вратата на овците“.“ Когато дойде Христос, всички, които се учат сега, ще бъдат отговорни за делата си. Сега, когато говорим Истината, някои могат да се обидят. Нека се обиждат; ние ще им покажем, че пътят, по който вървят, не е Пътят на Любовта.
към беседата >>
Някога можеш да залепиш на иконата цял
чувал
брашно, отколкото да лепиш пари.
(втори вариант)
Елате с мене, аз ще ви покажа, де е живият Христос. Той живее в домовете на бедни вдовици, сирачета и нещастни хора. Някои обичат да залепват пари на иконите, правят дар за Господа. На тия хора казвам: Елате при мене, аз ще ви кажа, де да залепвате парите си. Залепи ги на челото па бедната вдовица, която ще ти каже: Благодаря ти, братко, че дойде да ми залепиш пари на челото, да посрещна нуждите си.
Някога можеш да залепиш на иконата цял
чувал
брашно, отколкото да лепиш пари.
Казваш: Залепих днес на иконата на св. Иван 20 ст. Мислите ли, че св. Иван се задоволява с 20 ст.? Ако днес дойде Христос, какво ще каже за вашата щедрост?
към втори вариант >>
49.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Едни са влезли в
чувала
с краката, други с главата и продължават да го пълнят.
Питам: Може ли късметът да се мери с ока? Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени.
Едни са влезли в
чувала
с краката, други с главата и продължават да го пълнят.
Има ли смисъл, да пълнят този чувал, който им допринесъл толкова злини и нещастия? „Духът, като дойде, ще ви научи, какво да правите." Днес всички питат, каква работа да започнат. Каквато работа започнат, все лъжа има. Най-почтени служби са тези на свещениците, учителите, лекарите, но да няма лъжа и в тях. Страшна е лъжата на свещеника!
към беседата >>
Има ли смисъл, да пълнят този
чувал
, който им допринесъл толкова злини и нещастия?
Дойде някоя циганка, да ти врачува, но иска, първо да й дадеш жито. Ти отиваш в хамбара, да й донесеш, а тя те заключва отвън и си взима от къщата, каквото си иска. Много от сегашните хора са затворени в хамбарите си, между житото и брашното. Благодарение на това, те са обрашнени. Едни са влезли в чувала с краката, други с главата и продължават да го пълнят.
Има ли смисъл, да пълнят този
чувал
, който им допринесъл толкова злини и нещастия?
„Духът, като дойде, ще ви научи, какво да правите." Днес всички питат, каква работа да започнат. Каквато работа започнат, все лъжа има. Най-почтени служби са тези на свещениците, учителите, лекарите, но да няма лъжа и в тях. Страшна е лъжата на свещеника! Ако търговецът излъже, лъжата му не е толкова голяма, колкото тази, на свещеника.
към беседата >>
Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един
чувал
с брашно.
(втори вариант)
Божественият Дух носи Светлина. Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери?
Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един
чувал
с брашно.
Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа? "Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"... Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне.
към втори вариант >>
Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в
чувала
и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното.
(втори вариант)
Сега, има и друг дух, който като дойде, казва кое е право, кое е криво и ти изпадаш в положението на пророкуващ циганин. Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно.
Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в
чувала
и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното.
Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа? "Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"... Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне. Ако започне търговия, в нея има лъжа; ако стане свещеник, има лъжа; учител ако стане, пак има лъжа.
към втори вариант >>
Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян
чувал
и трупайки богатства, все в този
чувал
остават.
(втори вариант)
Циганите идват и започват да пророкуват: "Половината от живота си ще прекараш добре, а другата половина - зле. През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното.
Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян
чувал
и трупайки богатства, все в този
чувал
остават.
Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала. Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа? "Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"... Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне. Ако започне търговия, в нея има лъжа; ако стане свещеник, има лъжа; учител ако стане, пак има лъжа. Навсякъде има лъжа.
към втори вариант >>
Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат
чувала
.
(втори вариант)
През първата половина ще имаш девет оки[2] късмет, а когато станеш на четиридесет години, ще изгубиш късмета си". Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават.
Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат
чувала
.
Питам, след като този чувал е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа? "Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"... Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне. Ако започне търговия, в нея има лъжа; ако стане свещеник, има лъжа; учител ако стане, пак има лъжа. Навсякъде има лъжа. Най-почтените служби, които са останали, са тези на свещениците, учителите и лекарите, но ако я нямаше лъжата в тях.
към втори вариант >>
Питам, след като този
чувал
е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
(втори вариант)
Късмет може ли с оки да се мери? Идва някоя циганка и казва, че ще ти врачува, ако й дадеш един чувал с брашно. Ти се съгласяваш и й даваш, но тя те натиква в чувала и чак когато дойде мъжът ти, те изваждат от брашното. Всички съвременни хора се намират в подобен брашнян чувал и трупайки богатства, все в този чувал остават. Сега всички са обрашнени - едни са влезли с главата, други - с краката, едни - с двадесет и пет хиляди лева; други - с петдесет хиляди лева, трети - със сто хиляди лева и продължават да пипат чувала.
Питам, след като този
чувал
е допринесъл толкова злини, има ли смисъл да се пипа?
"Духът като дойде, Той ще ви научи какво трябва да речете"... Съвременният човек се чуди каква работа, какъв занаят да започне. Ако започне търговия, в нея има лъжа; ако стане свещеник, има лъжа; учител ако стане, пак има лъжа. Навсякъде има лъжа. Най-почтените служби, които са останали, са тези на свещениците, учителите и лекарите, но ако я нямаше лъжата в тях. Аз мисля, че когато попът лъже, една негова лъжа струва колкото сто обикновени лъжи.
към втори вариант >>
50.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го
чували
“.
Сега забелязвате ли разликата между тия упражнения? Ще забележите една микроскопическа разлика в строежа и верността им. Защо са верни? Защото изразяват ония звукове, които са в Природата. Сега какво може да се роди от българите?
Вие ще се спрете, да кажем, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го
чували
“.
Я нека този от вас, който го е чул, да ми го изпее, щом е българско! Този мотив слушали ли сте го някъде? (Учителят свири „Сила жива, кажи ми где вода извира“.) Ако изпеете този мотив силно и веднага след това го изпеете тихо, ще имате две различни влияния. Като го изпеете най-първо силно и веднага след това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине някой покрай вас, когато пеете високо, ще каже: „Те пеят силно“.
към беседата >>
51.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
Вървя по улицата и срещам едного с празен
чувал
.
Ако постиш десет дена, ще усилиш вярата си и ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане или от глад. Вярно е, че хората умират и от глад, но те умират и от преяждане, Вярно е, че хората страдат от невежество, но те страдат и от много знания. Вярно е, че безлюбието внася дисхармония между хората, но и многото любов причинява дисхармония.
Вървя по улицата и срещам едного с празен
чувал
.
Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт.
към беседата >>
Той казва:
Чувалът
ми е празен, не зная, какво ще се прави!
Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Днес повечето хора умират от преяждане, отколкото от недояждане или от глад. Вярно е, че хората умират и от глад, но те умират и от преяждане, Вярно е, че хората страдат от невежество, но те страдат и от много знания. Вярно е, че безлюбието внася дисхармония между хората, но и многото любов причинява дисхармония. Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал.
Той казва:
Чувалът
ми е празен, не зная, какво ще се прави!
Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт. Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението.
към беседата >>
Срещам другиго с пълен
чувал
.
Вярно е, че хората умират и от глад, но те умират и от преяждане, Вярно е, че хората страдат от невежество, но те страдат и от много знания. Вярно е, че безлюбието внася дисхармония между хората, но и многото любов причинява дисхармония. Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал. Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад.
Срещам другиго с пълен
чувал
.
Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт. Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението. — Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа?
към беседата >>
Той казва: Тежък е
чувалът
ми, не зная, как ще го занеса до дома.
Вярно е, че безлюбието внася дисхармония между хората, но и многото любов причинява дисхармония. Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал. Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал.
Той казва: Тежък е
чувалът
ми, не зная, как ще го занеса до дома.
Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт. Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението. — Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа? — Така е казал един от пророците преди 3000 години.
към беседата >>
Нека този с пълния
чувал
извика онзи с празния
чувал
и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт.
Вървя по улицата и срещам едного с празен чувал. Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома.
Нека този с пълния
чувал
извика онзи с празния
чувал
и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт.
Вземи половината от моя чувал, че и на двамата да се подобри положението. — Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа? — Така е казал един от пророците преди 3000 години. — Говорил ли си с този пророк?
към беседата >>
Вземи половината от моя
чувал
, че и на двамата да се подобри положението.
Той казва: Чувалът ми е празен, не зная, какво ще се прави! Децата ми умират от глад. Срещам другиго с пълен чувал. Той казва: Тежък е чувалът ми, не зная, как ще го занеса до дома. Нека този с пълния чувал извика онзи с празния чувал и му каже: Братко, и двамата ни чака смърт.
Вземи половината от моя
чувал
, че и на двамата да се подобри положението.
— Господ е определил положението на богатия и на бедния. — Ти говорил ли си с Господа? — Така е казал един от пророците преди 3000 години. — Говорил ли си с този пророк? Че някой казал тъй или иначе, това е друг въпрос.
към беседата >>
52.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Някои са
чували
ангелите да пеят.
Ние пристъпихме към един метод – яденето, взехме екскурзиите, те са друг метод, а сега взимаме музиката, тя спада към умствения свят. То е един преходен период от чувствата към ума. Музиката спада към изящните изкуства, минаваме от едно състояние в друго. Следователно, ще произведем със себе си едно мисловно настроение – мислене, мислене. И ще се стараем в ума си да схванем, че всичко в света е разумно.
Някои са
чували
ангелите да пеят.
Един ангел, едно такова същество, с такава интелигентност, като почне да пее, в неговото пеене има дълбок смисъл. Днес ние не може да го чуем, но един ден, като се развият у нас тия чувства, ако чуем едно такова ангелско пеене, ще кажем: „Такъв един концерт чух! “ Сто години човек да живее и да слуша как един ангел пее, няма да се счита нещастен, че животът му е отишъл напразно, но ще каже: „Аз се чувствам щастлив, че живях 100 години и дочаках да чуя такъв велик музикант! “ То е велико нещо! Запример, да чуеш да пее в небето такъв един артист, да го видиш, като излезе да пее, в неговите очи, в неговото лице не само ще се чете тази музика, но той ще предаде един смисъл на знание за всичката хармония в Природата.
към беседата >>
53.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дамъ единъ
чувалъ
брашно отъ него.“ Изважда той и му дава.
Казвамъ: „Съ какво се занимавате? “ Единиятъ, който пише заявлението, той е баптически проповѣдникъ. Ще доведатъ нѣкого подъ сѫдъ. Разказватъ ми. Нѣкой си младъ момъкъ отива при проповѣдника и му казва: „Имамъ хубаво жито първокачествено брашно, но нѣмамъ пари да го докарамъ.
Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дамъ единъ
чувалъ
брашно отъ него.“ Изважда той и му дава.
Отива слѣдъ това този момъкъ при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дамъ 2–3 чувала брашно“. Отъ тукъ – отъ тамъ, събралъ той нѣколко хиляди лева, и отива този младежъ, и се оженва. Оженва се човѣкътъ. Какъ! Събиратъ се и двамата, пишатъ заявление, ще го даватъ подъ сѫдъ: „Слушайте“, казвамъ имъ, „вие ще викате този човѣкъ подъ сѫдъ, нали тамъ ще трѣбва да се закълне“. Питамъ проповѣдника: „Колко ти дължи?
към беседата >>
Отива слѣдъ това този момъкъ при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дамъ 2–3
чувала
брашно“.
“ Единиятъ, който пише заявлението, той е баптически проповѣдникъ. Ще доведатъ нѣкого подъ сѫдъ. Разказватъ ми. Нѣкой си младъ момъкъ отива при проповѣдника и му казва: „Имамъ хубаво жито първокачествено брашно, но нѣмамъ пари да го докарамъ. Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дамъ единъ чувалъ брашно отъ него.“ Изважда той и му дава.
Отива слѣдъ това този момъкъ при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дамъ 2–3
чувала
брашно“.
Отъ тукъ – отъ тамъ, събралъ той нѣколко хиляди лева, и отива този младежъ, и се оженва. Оженва се човѣкътъ. Какъ! Събиратъ се и двамата, пишатъ заявление, ще го даватъ подъ сѫдъ: „Слушайте“, казвамъ имъ, „вие ще викате този човѣкъ подъ сѫдъ, нали тамъ ще трѣбва да се закълне“. Питамъ проповѣдника: „Колко ти дължи? “ – 25 лева.
към беседата >>
Турете ми на рѫката единъ
чувалъ
отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва.
Азъ нѣма да се спра даже да отговоря. Ако нѣкой ми каже така: „Ти въ пѫтя ли вървишъ? “ Ела да ме питашъ, въ пѫтя ли съмъ. Нѣкой казва: „Ти силенъ ли си? “ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ.
Турете ми на рѫката единъ
чувалъ
отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва.
Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва. Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ. Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение.
към беседата >>
Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10
чувала
, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ.
“ Ела да ме питашъ, въ пѫтя ли съмъ. Нѣкой казва: „Ти силенъ ли си? “ Нѣма какво да отговарямъ, нѣма какво да аргументирамъ. Турете ми на рѫката единъ чувалъ отъ 100 кгр., моята рѫка не се помръдва. Турете ми още единъ, пакъ не се помръдва.
Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10
чувала
, качете се и вие отгорѣ, хайде поиграйте отгорѣ.
Е, какъ мислите, силна ли е моята рѫка, какви аргументи искатѣ още? Ами че когато азъ съмъ подложенъ на изпитания, на мъчения въ свѣта, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесатъ листове ние да се отрѣчемъ отъ новото учение, за да влеземъ въ църквата, и тамъ да получимъ спасение. Ами че тѣ сами не сѫ спасени, какъ ще спасятъ насъ? Отъ какво да се отрѣчемъ?
към беседата >>
Като го докарам, ще ти дам един
чувал
брашно.
(втори вариант)
Питам ги: Какво е това заявление? – Ще дадем един млад човек под съд. Разказват ми случая. Младият човек отишъл един ден при проповедника и му казал: Имам първо качество брашно, но нямам пари да го донеса в София. Дай ми сто лева.
Като го докарам, ще ти дам един
чувал
брашно.
Дадох му сто лева. След това, младият момък отива при адвоката и му казва същото. И адвокатът му дал сто лева. Оттук-оттам той събрал няколко хиляди лева и се оженил. Та по този случай се събрали двамата в писалището.
към втори вариант >>
Достатъчно е да тури в ръката ми един
чувал
, тежък сто килограма, и да гледа, какво ще правя.
(втори вариант)
В този път се казва „ей-ей; не-не.” Питат ме: Ти в пътя ли си? Аз не отговарям нищо. Който иска да знае, дали съм в правия път, нека ме опита. Как ще докажа на човека, силен ли съм, или не, освен като ме опита.
Достатъчно е да тури в ръката ми един
чувал
, тежък сто килограма, и да гледа, какво ще правя.
Вдигам чувала, и ръката ми не трепва. Турям втори, трети, четвърти чувал, ръката ми пак не трепва. И ти можеш да седнеш на ръката ми, без да усетя някаква тежест. Силен човек ли съм? Има ли нужда да доказвам своята сила?
към втори вариант >>
Вдигам
чувала
, и ръката ми не трепва.
(втори вариант)
Питат ме: Ти в пътя ли си? Аз не отговарям нищо. Който иска да знае, дали съм в правия път, нека ме опита. Как ще докажа на човека, силен ли съм, или не, освен като ме опита. Достатъчно е да тури в ръката ми един чувал, тежък сто килограма, и да гледа, какво ще правя.
Вдигам
чувала
, и ръката ми не трепва.
Турям втори, трети, четвърти чувал, ръката ми пак не трепва. И ти можеш да седнеш на ръката ми, без да усетя някаква тежест. Силен човек ли съм? Има ли нужда да доказвам своята сила? Ако при най-големите изпитания волята ми не се поколебава, какво показва това?
към втори вариант >>
Турям втори, трети, четвърти
чувал
, ръката ми пак не трепва.
(втори вариант)
Аз не отговарям нищо. Който иска да знае, дали съм в правия път, нека ме опита. Как ще докажа на човека, силен ли съм, или не, освен като ме опита. Достатъчно е да тури в ръката ми един чувал, тежък сто килограма, и да гледа, какво ще правя. Вдигам чувала, и ръката ми не трепва.
Турям втори, трети, четвърти
чувал
, ръката ми пак не трепва.
И ти можеш да седнеш на ръката ми, без да усетя някаква тежест. Силен човек ли съм? Има ли нужда да доказвам своята сила? Ако при най-големите изпитания волята ми не се поколебава, какво показва това? След всичко това, светите старци ще ни дадат някакви листове, да ги попълним, че се отричаме от новото учение.
към втори вариант >>
– Ти си чиновник,
чувал
си за мене и започваш да говориш лошо, без да ме познаваш.
(втори вариант)
Вие отдавна сте измамени. Не ви упреквам, свободни сте да се съмнявате, но казвам: Колко мъчно можеш да убедиш човека в любовта, мъдростта и истината на Бога. Аз зная, защо хората мъчно се убеждават, но съм решил да ги убедя. Няма човек, когото да не мога да убедя. – Как?
– Ти си чиновник,
чувал
си за мене и започваш да говориш лошо, без да ме познаваш.
Случи се, изпаднеш в затруднение, задлъжняваш с 25,000 лв. и по нямане възможност да ги платиш, осъждат те на затвор. Тръгваш по познати и приятели да търсиш тази сума/Да я платиш, но никой не може да ти услужи. Срещам те аз и виждам, че се намираш в голямо затруднение. Казвам: Аз мога да ти услужа с тази сума, да те освободя от затвора.
към втори вариант >>
54.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
– Въ кой хамбаръ има жито, въ кой
чувалъ
има оризъ.
Въ древностьта, единъ великъ адептъ, като изучавалъ произхождѣнието на мравѣшката култура, слѣзълъ между мравкитѣ, искалъ да влѣзе въ съобщение съ тѣхъ, да види какъвъ е тѣхниятъ животъ, какво мислятъ мравкитѣ. Сега, между насъ, ние мислимъ, че мравитѣ сѫ глупави, че по инстинктъ вършатъ всичко. Не, въ мравитѣ има една доста почетна култура, тѣ изучаватъ природата, иматъ своя философия. Има единъ родъ мрави, които сѫ ясновидци – ясновидци особенъ родъ. И какво виждатъ?
– Въ кой хамбаръ има жито, въ кой
чувалъ
има оризъ.
Виждатъ това, и послѣ, иматъ много лѣсенъ начинъ за съобщение – бързъ и отличенъ начинъ. Като видятъ, че нѣкой хамбаръ е отворенъ, веднага една друга се бутатъ, и въ скоро врѣме всички сѫ въ хамбара. Та, влѣзълъ този адептъ да изучава живота на мравкитѣ, а то е трудно. Единъ такъвъ адептъ, да влѣзе, да живѣе между мравкитѣ, да се смали до тѣхния уровенъ, да дойде въ съобщение съ тѣхъ, да седи заедно съ тѣхъ. Тѣ виждатъ, че той е като тѣхъ, но нѣкакъвъ особенъ родъ е и му казватъ: „Ти мязашъ малко на мравитѣ, но има нѣщо въ тебе, което не е мравешко, какъ, отгдѣ дойде?
към беседата >>
55.
Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта
,
ООК
, София, 19.2.1923г.,
Казвам: Елате, дайте си торбите, оставете старите сметки, дайте
чувалите
си, напълнете ги с туй богатство.
Та казвам: ние правим едно общо усилие. Трябва да образуваме една ядка, да може да приемем тия сили от Природата. За пример тази година иде една много приятна вълна. Тя ще мине тук през Школата. Но аз се опасявам, има един възел: когато аз искам да събера тази вълна, тогава забелязвам учениците се ритат, искат да си уредят сметките.
Казвам: Елате, дайте си торбите, оставете старите сметки, дайте
чувалите
си, напълнете ги с туй богатство.
Но и черната ложа тогава ще започне това-онова... Не, не, трябва да бъдем тихи и спокойни. Имаме един момент, едно богатство и трябва всеки да е готов да го приеме. И вие имате право да приемете. Сега моята задача беше в миналата екскурзия да направим един опит. Аз искам да ви покаже една малка част от тази вълна, която сега минава през България, как ще я опитате.
към беседата >>
56.
Качества на ума, сърцето и волята
,
ООК
, София, 25.2.1923г.,
Ако ти идеш да вземеш една малка бучка сол от един
чувал
, крадене ли е?
“ Няма бакалин, който ще иска да му платиш. Сега вие ще разбирате моята мисъл правилно. То е наука. Ще кажете: „Значи тук ще трябва да лъжем ли или да крадем? “ Не е крадене това.
Ако ти идеш да вземеш една малка бучка сол от един
чувал
, крадене ли е?
Аз питам: Този бакалин от баща си ли я взе тази сол? Природата с милиони години работи за тази сол, а той ще ти каже, че нямаш право да вземеш една бучка. Престъпление било това! Не е престъпление! Той не е работил за нея.
към беседата >>
57.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
Представете си, че някой върже ръцете и краката ви, а на гърба ви тури един
чувал
, който съдържа 500 кг. злато.
Така всеки прощава! Прошката не е произволен процес. Тя излиза от един възвишен свят, мястото на който е в горната част на човешката глава. Защо човек трябва да прощава? — Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете.
Представете си, че някой върже ръцете и краката ви, а на гърба ви тури един
чувал
, който съдържа 500 кг. злато.
В това положение ви поставя в лодка и пуща лодката във водата. Какво ще стане с вас? Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбочина. Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата. Вие излизате благополучно на брега и се радвате на новия живот.
към беседата >>
Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима
чувала
със златото и ви тласка към повърхността на водата.
— Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзнателно или несъзнателно, има за цел да ви предпази от някакво зло, което предстои да минете. Представете си, че някой върже ръцете и краката ви, а на гърба ви тури един чувал, който съдържа 500 кг. злато. В това положение ви поставя в лодка и пуща лодката във водата. Какво ще стане с вас? Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбочина.
Обаче в този момент един крадец се спуща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима
чувала
със златото и ви тласка към повърхността на водата.
Вие излизате благополучно на брега и се радвате на новия живот. Ще се сърдите ли на крадеца, задето е взел торбата със златото? Няма защо да му се сърдите. Торбата със златото ще бъде неговата заплата, понеже ви е спасил от удавяне. Това са морални разсъждения, с които трябва да си служите, когато искате да трансформирате състоянията си, да превърнете например, обидата в благо за вашата душа.
към беседата >>
58.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Чували
ли сте воплите и стенанията на хората?
(втори вариант)
Няма нищо невъзможно за Господа. И тогава всеки ще бъде готов да помага на бедните, на страдащите, на слабите; да повдига падналите. Ето разрешението на главния въпрос на живота. Знаете ли, колко хора се мъчат днес? Знаете ли, какви страдания, какви въздишки има по света?
Чували
ли сте воплите и стенанията на хората?
Знаете ли, какво става сега в София? Знаете ли, какво става в големите европейски градове? Не е достатъчно само да състрадавате на думи, но трябва истински да се помага. Ние можем в един ден да спасим човечеството. – Как?
към втори вариант >>
59.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Ако искате да знаете колко сте силен, вземете
чувал
от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете.
Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%.
Ако искате да знаете колко сте силен, вземете
чувал
от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете.
Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен. И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена.
към беседата >>
Ще извадите от
чувала
25 кг и ще се опитате да го вдигнете.
Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете първокласния учител на физическия свят, второкласния — в духовния, а третокласния — в Божествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак.
Ще извадите от
чувала
25 кг и ще се опитате да го вдигнете.
Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен. И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици.
към беседата >>
Който може да вдигне
чувал
тежък 25 кг, той е юнак от трета степен.
Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете колко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще знаете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен.
Който може да вдигне
чувал
тежък 25 кг, той е юнак от трета степен.
И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогресирате все повече и повече, докато дойдете до постепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще решавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на първокласните ученици. Тези ученици живеят в Божествения свят, дето всичко е живо, интелигентно. В Божествения свят всички същества мислят.
към беседата >>
Тогава ще вземете един
чувал
от сто килограма, ще се помъчите да го вдигнете.
(втори вариант)
Мислите ли тогава, че той ще може да ви изведе със здрав гръбнак? Ще бъдете обективни със себе си. Третокласният учител, той е на физическия свят, второкласният - на духовния свят, а първокласният - на Божествения свят. И ако искате да знаете за задачата във всяко отношение, аз взимам седемдесет и пет процента като норма. Сега, да кажем, че искате да знаете колко сте здрави, колко сте силни.
Тогава ще вземете един
чувал
от сто килограма, ще се помъчите да го вдигнете.
Не можете ли, ще си кажете: „Не съм първокласен." Ще извадите двайсет и пет процента и ако го вдигнете, ще кажете: „Е, тогава по сила аз съм второкласен." Ако не можеш да дигнеш и седемдесет и пет процента, още ще извадиш, ще останат двайсет и пет процента, и ще кажеш: „Аз съм третокласен." Затова идеята трябва да бъде сложена точно. В умствения свят пак същия закон трябва да приложите, за да може да минете от една категория в друга. След като влезете да разрешавате задачите седемдесет и пет процента, седемдесет и шест процента, седемдесет и седем процента, вие вече имате прогресия, отивате в първата категория. Сега, всичките тия предмети в Божествения свят - там всичко е живо, всичко е интелигентно, там всичко мисли.
към втори вариант >>
60.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Вие ще кажете: „Аз не мога ли да вляза в този брашнян
чувал
, не мога ли да го поразтърся малко, да се осигуря?
(втори вариант)
Само помислил това, и веднага се хроникирало горе на небето и останал той на земята вътре в семето, хванал се. Третият, като помислил как да остане за по-дълго време при нея, рекъл: „Ще вляза в коня, та, като се качва на коня, да чувствам нейната приятност.“ И съвременните хора питат днес кои са причините на техните нещастия. Вие можете да имате една почетна длъжност. Пратени сте в България да я повдигнете, може да сте пръв министър, но като влезете, и почват да минават покрай вашите ръце пари.
Вие ще кажете: „Аз не мога ли да вляза в този брашнян
чувал
, не мога ли да го поразтърся малко, да се осигуря?
“ Помислите ли така, вие се свързвате вече. Така ще мислите не само вие, след вас ще дойдат хиляди хора. Има изкушения в света, с които можете да се свържете. Ако един ангел, който е носил този скъпоценен камък, бил изложен на изкушения, така ще бъде и със съвременните религиозни хора. Не говоря за съвременните хора, защото светските хора казват, че еди-кой си министър изял еди-колко си милиона лева на българите.
към втори вариант >>
61.
Основният закон на съзнателния живот
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Напълнете
чувалите
с жито.
Някой мъж казва: "Аз обичам жена си като Бога." Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога, Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, ума ти и силата ти. И после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онези, които обичаш. Ще постъпиш като Бога.
Напълнете
чувалите
с жито.
Божественото ще турите в човешката форма. Божествените неща са същността, а човешките са опаковката. Една човешка форма е необходима, за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни. Ти може да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син.
към беседата >>
Хората са
чували
.
Всяка душа, която е излязла от Бога, знае да люби. Недоволството, което вие усещате, от какво произтича? Ядеш – недоволен си; обичаш жена си – недоволен си; обичаш сина си – недоволен си. Това недоволство произтича от следующето – нарушил си първото нещо – любов към Бога няма. Всичко имаш, но любовта към Бога нямаш.
Хората са
чували
.
Чували има, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити.
към беседата >>
Чували
има, но те са празни.
Недоволството, което вие усещате, от какво произтича? Ядеш – недоволен си; обичаш жена си – недоволен си; обичаш сина си – недоволен си. Това недоволство произтича от следующето – нарушил си първото нещо – любов към Бога няма. Всичко имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували.
Чували
има, но те са празни.
С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити. Чувалът може да се сравни с чешма с коритото й.
към беседата >>
С житце трябва да напълниш
чувалите
.
Ядеш – недоволен си; обичаш жена си – недоволен си; обичаш сина си – недоволен си. Това недоволство произтича от следующето – нарушил си първото нещо – любов към Бога няма. Всичко имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували. Чували има, но те са празни.
С житце трябва да напълниш
чувалите
.
В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити. Чувалът може да се сравни с чешма с коритото й. Ако ти даваш вода от това корито, коритото няма да се изпразни, от чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои.
към беседата >>
Чувалът
може да се сравни с чешма с коритото й.
Чували има, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния. Това е основното учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание. Ще правите опити.
Чувалът
може да се сравни с чешма с коритото й.
Ако ти даваш вода от това корито, коритото няма да се изпразни, от чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои. Ако ти даваш, никога няма да осиромашееш. Ако затвориш крана, то, понеже има прииждане, ще се пукнат кюнците* и ще стане изливане в дома ти. Ще станат нещастия. Божествената Любов ще те разсипе.
към беседата >>
Но стари
чували
, скъсани
чували
няма да ги имате вече.
Любов, абсолютна любов към Бога. И тогаз няма да мислим, с нас какво ще стане, животът ни ще стане красив. Казваш: "Ще трябва да напусна търговията." Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие.
Но стари
чували
, скъсани
чували
няма да ги имате вече.
В новото учение ще имате чували от най-хубав плат. Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце, душа, ум и дух; и четири вливания от Бога = осем. Значи, постоянно движение. Вие много пъти казвате: "Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода.
към беседата >>
В новото учение ще имате
чували
от най-хубав плат.
И тогаз няма да мислим, с нас какво ще стане, животът ни ще стане красив. Казваш: "Ще трябва да напусна търговията." Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие. Но стари чували, скъсани чували няма да ги имате вече.
В новото учение ще имате
чували
от най-хубав плат.
Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце, душа, ум и дух; и четири вливания от Бога = осем. Значи, постоянно движение. Вие много пъти казвате: "Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно.
към беседата >>
62.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Аз вдигам един
чувал
от 100 килограма и изпотявам се.
Аз ще ви уча сега! " Но той ги разпръсква в една година като пилци. Това учение ли е? Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание. Един казва: "Учителю, аз искам твоето място да взема." - Заповядайте - ще му кажа.
Аз вдигам един
чувал
от 100 килограма и изпотявам се.
Ще му кажа: "Елате." Той като поноси чувала на гърба си една-две седмици, ще каже: "Тази работа не е за мене." Но един ще каже: "Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували." Това не е наука. Искреност трябва. Ние не сме, които учим. Ние сме изразители на волята Божия, на Онзи, Който реди нещата в света. Това е Бог.
към беседата >>
Ще му кажа: "Елате." Той като поноси
чувала
на гърба си една-две седмици, ще каже: "Тази работа не е за мене." Но един ще каже: "Нека той носи тежките
чували
, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося
чували
." Това не е наука.
" Но той ги разпръсква в една година като пилци. Това учение ли е? Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание. Един казва: "Учителю, аз искам твоето място да взема." - Заповядайте - ще му кажа. Аз вдигам един чувал от 100 килограма и изпотявам се.
Ще му кажа: "Елате." Той като поноси
чувала
на гърба си една-две седмици, ще каже: "Тази работа не е за мене." Но един ще каже: "Нека той носи тежките
чували
, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося
чували
." Това не е наука.
Искреност трябва. Ние не сме, които учим. Ние сме изразители на волята Божия, на Онзи, Който реди нещата в света. Това е Бог. Съгрешиш ли, ти изгубваш Божието благоволение.
към беседата >>
63.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
В момента, когато дигам
чувала
, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам.
Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се.
В момента, когато дигам
чувала
, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам.
Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума.
към беседата >>
64.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
“ Да, но ако ти носиш
чувала
на гърба си, ако ти имаш излишък, какво ще говориш за другите.
А този човек с излишъка не го поздравявайте и никакъв разговор с него не започвайте: „От къде си, какъв си? “ – мини и замини. Той е последният човек в света. Ако ти заведеш разговор с него, оттам насетне в живота си бял ден няма да видиш. Вие ще кажете: „Е, това търсим ние, я!
“ Да, но ако ти носиш
чувала
на гърба си, ако ти имаш излишък, какво ще говориш за другите.
Най-първо ти ще погледнеш себе си, да не би ти да имаш някой излишък. И като се убедиш във факта, че нямаш нито излишък, нито недоимък, тогава ще гледаш на другите. Ти, като тръгнеш на път в живота си, ще прегледаш кесията си. Говоря за необходимата кесия в Природата. Ще направиш сметката си добре и ще гледаш да имаш толкова, колкото ти е необходимо – нито недоимък, нито излишък да има.
към беседата >>
65.
Свобода, знание и мир
,
ООК
, София, 5.12.1923г.,
Сега, тия неща вие много пъти сте ги
чували
, знаете ги.
Когато разрешаваме един въпрос за великото в света, за Божественото, ние трябва да предизвикаме в себе си всичкото смирение, да извикаме на помощ ума, сърцето и волята си, за да предизвикаме най-благородните си чувства, най-благородните си проявления. Всичко това да не е привидно. То се отнася до всички. В Бога няма лицеприятие, в Него има само едно правило: онзи, който върши Волята Божия, Бог го слуша, приятел му е. Онзи, който не върши Волята Божия, Бог не го слуша.
Сега, тия неща вие много пъти сте ги
чували
, знаете ги.
Във вашия катехизис е казано: повторението е майка на знанието. Аз ви давам друго едно правило: изпълнението на Волята Божия е майка на Знанието. Защото може да се повтарят глупости, но като се извърши Божията воля разумно, с Любов, у вас ще се зароди желание да учите, а тези знания ще ви отведат до тази Майка, която може да ви научи на нещо хубаво, а именно – до Любовта.
към беседата >>
66.
Единство на обичта
,
ООК
, София, 2.1.1924г.,
Представете си, че един философ носи един
чувал
от пет крини със злато на гърба си.
Нали има сто възможности: от тия сто възможности изключвам петдесет – остават още петдесет възможности. Изключвам и още двадесет и пет – остават само двадесет и пет. Съкращавам ги9 – остават седем. Туй вече е едно обикновено съкращение, философско съкращение. Защо именно детинските работи са философски?
Представете си, че един философ носи един
чувал
от пет крини със злато на гърба си.
Този чувал има тежест, но има и цена. После срещнеш на пътя едно дете, което носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрие го. Всички обръщат внимание на философа. Всички вестници пишат за него.
към беседата >>
Този
чувал
има тежест, но има и цена.
Изключвам и още двадесет и пет – остават само двадесет и пет. Съкращавам ги9 – остават седем. Туй вече е едно обикновено съкращение, философско съкращение. Защо именно детинските работи са философски? Представете си, че един философ носи един чувал от пет крини със злато на гърба си.
Този
чувал
има тежест, но има и цена.
После срещнеш на пътя едно дете, което носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрие го. Всички обръщат внимание на философа. Всички вестници пишат за него. Цял чувал със злато е това!
към беседата >>
Цял
чувал
със злато е това!
Този чувал има тежест, но има и цена. После срещнеш на пътя едно дете, което носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрие го. Всички обръщат внимание на философа. Всички вестници пишат за него.
Цял
чувал
със злато е това!
Като даде двадесет и пет грама от това злато, всеки ще пише. Кой няма да пише? Детето ако даде своето зрънце, никой няма да пише, никой няма да му обърне внимание. Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което детето носи, и на този чувал – къде ще бъде силата? – В зърното на детето.
към беседата >>
Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което детето носи, и на този
чувал
– къде ще бъде силата?
Всички вестници пишат за него. Цял чувал със злато е това! Като даде двадесет и пет грама от това злато, всеки ще пише. Кой няма да пише? Детето ако даде своето зрънце, никой няма да пише, никой няма да му обърне внимание.
Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което детето носи, и на този
чувал
– къде ще бъде силата?
– В зърното на детето. Ако вие разгледате всички съвременни философски системи и ги преведете в тяхната стойност, едва ли ще можете да извадите от тях толкова екстракт, колкото се съдържа в едно житно зърно. Аз съм дошъл до това заключение. Не само това, но ако вземете съвременните религиозни системи и ги прегледате, едва ли ще извадите от тях толкова екстракт, колкото от едно житно зърно. Тъй че всички тия съвременни философски и религиозни системи – това е цял чувал със злато, от който може да се прехрани цял свят, но едва може да се извади от него екстракт, колкото от едно житно зърно.
към беседата >>
Тъй че всички тия съвременни философски и религиозни системи – това е цял
чувал
със злато, от който може да се прехрани цял свят, но едва може да се извади от него екстракт, колкото от едно житно зърно.
Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което детето носи, и на този чувал – къде ще бъде силата? – В зърното на детето. Ако вие разгледате всички съвременни философски системи и ги преведете в тяхната стойност, едва ли ще можете да извадите от тях толкова екстракт, колкото се съдържа в едно житно зърно. Аз съм дошъл до това заключение. Не само това, но ако вземете съвременните религиозни системи и ги прегледате, едва ли ще извадите от тях толкова екстракт, колкото от едно житно зърно.
Тъй че всички тия съвременни философски и религиозни системи – това е цял
чувал
със злато, от който може да се прехрани цял свят, но едва може да се извади от него екстракт, колкото от едно житно зърно.
Сега въпросът е какво трябва да подразбираме под думата единство? Единството – това е съдържанието на нещата. Туй съдържание не включва външната форма. Може да ви дам малко вода в една дървена чаша, може да ви я дам в една желязна, в една сребърна или в една златна чаша – важното е туй единство да е в съдържанието, а не във формата. Значи под единство на обичта разбираме, че Природата, с която проявяваме нещата, трябва да съдържа необходимото за нас.
към беседата >>
67.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Казвам: Христос, като отворил сега по Рождество Христово
чувала
, чуди се какво да прави с тези картички.
Имен ден с една картичка! Е, честит имен ден! Не, приятелю, не е така. Навсякъде ударихме само с картички. Отиваме при Христа, пак с картички.
Казвам: Христос, като отворил сега по Рождество Христово
чувала
, чуди се какво да прави с тези картички.
И чудното е, че всички тези хора седят на един ум и мислят, че са правоверни и че те са хората, които ще внесат култура в света. Казвам: Ами от 2,000 години защо не внесохте тази култура? „Ама Христос ще дойде.“ Ще дойде Христос, но не по този начин, както вие Го очаквате. Не смея да ви кажа по какъв начин ще дойде Христос. Когато дойде Христос в света, всичките ледове ще се стопят, сняг няма да остане и вода в реките няма да остане, а ще се превърне в па̀ра.
към беседата >>
68.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
“ Защото твоят
чувал
е толкова голям – толкова можеш да носиш.
Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?
“ Защото твоят
чувал
е толкова голям – толкова можеш да носиш.
„Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш. Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам. Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи.
към беседата >>
69.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
“ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с
чували
, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш!
Ако ви хванат, ще кажете: „Христос ми каза да бръкна в касата“. Не, не за такова богатство ви говори Христос. Като те запита Христос, искаш ли да бъдеш богат, Той ще ти каже: „На тази каса не обръщай внимание, ела с Мене! “ Христос ще те заведе на някое планинско място и като седнеш там, ще ти каже: „Искаш ли да бъдеш богат? “ – „Искам, Господи!
“ Тогава из земята ще излезе всичкото богатство, тъй, с
чували
, и Христос ще ти каже: „Вземи си, колкото искаш!
Това, което излиза от земята вътре, то е Мое, а онова другото е чуждо, то си има свой образ, то е на Кесаря. Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу! Туй, което излезе от земята вътре, то е твое, а ако не излезе нищо, ще вземеш ралото и ще ореш, пак ще намериш това богатство“. Искаш ли да бъдеш здрав, искаш ли да имаш знания, това-онова – ето важният въпрос, който трябва да разрешим. Бог е Любов, и вън от Божията Любов няма друг живот!
към беседата >>
70.
Двете граници
,
ООК
, София, 5.3.1924г.,
“ Когото съм
чувал
да казва така, аз съм му казвал: слушай, на онзи свят няма да те горят.
Аз казвам: всички тия, които коригират тази програма, които искат нова програма, са отишли в гробищата. На тия хора Господ казва: „Ти ще слезеш на Земята, аз ще ти дам ново тяло да работиш, но като се върнеш, ще дадеш отчет за всичко.“ Ти като слезеш долу, започваш да ядеш, да пиеш и казваш: „Тъй ще направя, иначе ще направя“, но нищо не направяш и осиромашаваш напълно. Тогава Господ казва: „Я повикайте този! “ Като се разправят тези работи, някой българин казва: „То не е баш така – нека аз да се наям и напия на този свят, пък какво от това, че като отида на онзи свят, щяло да има огън? Нека има, мен не ме е страх от огън, поне топличко ще ми бъде!
“ Когото съм
чувал
да казва така, аз съм му казвал: слушай, на онзи свят няма да те горят.
„Ами какво? “ – Ти като умреш, душата ти ще бъде свързана за тялото дотогава, докато научиш урока си. Ти ще чуваш всичко, ще виждаш как месото ти се разкапва парче по парче, как го чоплят червеите. Казва той: „А бе, не казвай такова нещо! “ Значи българинът не се бои от огън, а се бои за месцето си.
към беседата >>
71.
Брат ти си дойде
,
НБ
, София, 23.3.1924г.,
Ако ти дадат да пренесеш един
чувал
пясък, веднага ще се откажеш.
Казваш: Ако получа нещо материално, има смисъл да го понеса. Представи си, че ти дадат два милиона злато, да го пренесеш от едно място на друго, на разстояние няколко километра. Лесно ли се носи злато на гърба? Казваш, че ще го пренесеш на няколко пъти. И така да е, ти ще се изтощиш толкова много, че ще се откажеш и от златото, и от всички материални блага.
Ако ти дадат да пренесеш един
чувал
пясък, веднага ще се откажеш.
Защо се съгласи да пренесеш златото, а се отказваш да пренесеш пясъка? Отговаряш: При пренасяне на златото имам обект – печеля нещо ценно, а при пренасяне на пясъка нямам обект. Често хората се товарят с толкова много желания и мисли, които не съдържат нищо ценно и в резултат се изтощават. Все едно, че пренасяте чували с пясък. Четеш един роман и се влюбваш в главния герой.
към беседата >>
Все едно, че пренасяте
чували
с пясък.
И така да е, ти ще се изтощиш толкова много, че ще се откажеш и от златото, и от всички материални блага. Ако ти дадат да пренесеш един чувал пясък, веднага ще се откажеш. Защо се съгласи да пренесеш златото, а се отказваш да пренесеш пясъка? Отговаряш: При пренасяне на златото имам обект – печеля нещо ценно, а при пренасяне на пясъка нямам обект. Често хората се товарят с толкова много желания и мисли, които не съдържат нищо ценно и в резултат се изтощават.
Все едно, че пренасяте
чували
с пясък.
Четеш един роман и се влюбваш в главния герой. – Да, но този герой е фиктивен, не е действителен. Авторът е създал един фантастичен герой, в който се влюбваш и разочароваш. Този герой играе своята роля в романа, но не и в действителния живот. Гледате, как героят представя на сцената щедър човек, готов всеки момент да дава.
към беседата >>
72.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
И момчето, от своя страна, викало, кряскало –
чувало
се в съседните дворове.
Един празник, на Великден, майка му и баща му отишли в черква. Детето останало само и си казало: Ето един случай да изпълня желанието си. То отворило курника, дето майката държала затворени 12 мисирки и ги подмамило с малко царевица да влязат вкъщи. Взело един камшик и започнало да ги гони из стаята. Мисирките хукнали да бягат, но нямало отде да излязат: удряли се в прозорците, крякали, хвърчали из въздуха, изпочупили чаши, чинии – вдигнал се голям шум.
И момчето, от своя страна, викало, кряскало –
чувало
се в съседните дворове.
Една от съседките, като отивала в черква, чула шум, крясък и се отбила да види, какво става. Разбрала, че момчето е причина за това. Като видяла майката в черквата, казала й: У вас става голямо увеселение. – Какво увеселение? – Не зная точно какво, момчето ти върши нещо.
към беседата >>
73.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Казвате: „Да занеса някому един
чувал
брашно.“ Но отлагате да сторите това Добро.
Следователно, когато една точка се движи, това показва, че цялото се движи, цялото действа. Някой може да каже, че една точка или едно тяло се движи в пространството. Не, движението на всяка точка в пространството представлява движението на цялото в себе си. Следователно, ако известна мисъл се явява във вас, в дадения случай тази мисъл е свързана с ред други мисли и по тази точка от линията АВ вие трябва да намерите връзката с всички тия мисли и желания. Например вие замисляте да направите някому едно Добро.
Казвате: „Да занеса някому един
чувал
брашно.“ Но отлагате да сторите това Добро.
Туй, което вие намисляте да направите, друг ще го почувства, а трети го извършва. Кой е направил Доброто? – Този, който го извършва. Той казва: „Аз не само че помислих това нещо, не само че го почувствах, но го извърших.“ Значи едни от хората в дадения случай са тия, които замислят Доброто, но не го вършат. Вторите са от тия, които чувстват Доброто, но не го вършат, а третите са от тия, които вършат Доброто, понеже занасят чувала.
към беседата >>
Вторите са от тия, които чувстват Доброто, но не го вършат, а третите са от тия, които вършат Доброто, понеже занасят
чувала
.
Казвате: „Да занеса някому един чувал брашно.“ Но отлагате да сторите това Добро. Туй, което вие намисляте да направите, друг ще го почувства, а трети го извършва. Кой е направил Доброто? – Този, който го извършва. Той казва: „Аз не само че помислих това нещо, не само че го почувствах, но го извърших.“ Значи едни от хората в дадения случай са тия, които замислят Доброто, но не го вършат.
Вторите са от тия, които чувстват Доброто, но не го вършат, а третите са от тия, които вършат Доброто, понеже занасят
чувала
.
Тогава имаме един закон: казваме, че Божиите пътища са неузнаваеми, а човешките пътища са узнаваеми. Защо човешките пътища са узнаваеми, а Божиите са неузнаваеми? Човешките пътища са узнаваеми, понеже те са във времето и пространството. Човек най-напред ще си направи един план и след години ще го реализира. Ние можем да намерим този план и ще знаем какво мисли да върши този човек.
към беседата >>
Мъчно е, ако аз искам да вдигна един
чувал
от 100 килограма наведнъж, но ако го разделя на сто равни части и всеки ден, между другата си работа, вземам по една от тия части и я пренасям, това не е мъчно.
Доброто може да го вършат и най-малките същества. Няма същество в света, което да не може да върши Добро. Когато говорим за Доброто, то е най-лесно за вършене. Най-лесният път е да се върши Добро. Някой мисли, че е мъчно да се прави Добро.
Мъчно е, ако аз искам да вдигна един
чувал
от 100 килограма наведнъж, но ако го разделя на сто равни части и всеки ден, между другата си работа, вземам по една от тия части и я пренасям, това не е мъчно.
Сега някои седят, седят, искат да покажат изведнъж колко са добри, и затуй в тях се заражда желание да направят един манастир или една църква, или пък да дадат няколко милиона лева – изведнъж да блеснат. Е, отде ще вземат тези милиони? – „Ама ще ги спечеля.“ С работа колко може да спечели човек? Виж, с кражба може и пет, и десет милиона лева да спечелиш. След като одереш стотина хиляди кожи на воловете и продадеш всяка кожа по сто лева, това прави десет милиона лева.
към беседата >>
74.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
" - Нося един
чувал
.
Как носиш скръбта? " - Дойде някой при мене, скръбен е. Гледам го, скърби. Туря скърбите му на гърба си. Среща ме някой в това време, пита ме: "Защо си замислен?
" - Нося един
чувал
.
Като го занеса до някоя къща, ще го сваля и тогава няма да съм замислен. Като му занеса чувала, той кисне да се смее и аз се смея. Когато носиш някой тежък чувал, тук се изгубва благоприличието, и то е много естествено. Сега, в дадения случай аз няма да седна да му казвам: Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този чувал където трябва. - Не, Божествено е в този момент да помогна на чувала му.
към беседата >>
Като му занеса
чувала
, той кисне да се смее и аз се смея.
Гледам го, скърби. Туря скърбите му на гърба си. Среща ме някой в това време, пита ме: "Защо си замислен? " - Нося един чувал. Като го занеса до някоя къща, ще го сваля и тогава няма да съм замислен.
Като му занеса
чувала
, той кисне да се смее и аз се смея.
Когато носиш някой тежък чувал, тук се изгубва благоприличието, и то е много естествено. Сега, в дадения случай аз няма да седна да му казвам: Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този чувал където трябва. - Не, Божествено е в този момент да помогна на чувала му. Ако се откажа, това не е Божествено. Той върви по същия път, по който и аз вървя.
към беседата >>
Когато носиш някой тежък
чувал
, тук се изгубва благоприличието, и то е много естествено.
Туря скърбите му на гърба си. Среща ме някой в това време, пита ме: "Защо си замислен? " - Нося един чувал. Като го занеса до някоя къща, ще го сваля и тогава няма да съм замислен. Като му занеса чувала, той кисне да се смее и аз се смея.
Когато носиш някой тежък
чувал
, тук се изгубва благоприличието, и то е много естествено.
Сега, в дадения случай аз няма да седна да му казвам: Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този чувал където трябва. - Не, Божествено е в този момент да помогна на чувала му. Ако се откажа, това не е Божествено. Той върви по същия път, по който и аз вървя. Ще туря чувала в каруцата си.
към беседата >>
Сега, в дадения случай аз няма да седна да му казвам: Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този
чувал
където трябва.
Среща ме някой в това време, пита ме: "Защо си замислен? " - Нося един чувал. Като го занеса до някоя къща, ще го сваля и тогава няма да съм замислен. Като му занеса чувала, той кисне да се смее и аз се смея. Когато носиш някой тежък чувал, тук се изгубва благоприличието, и то е много естествено.
Сега, в дадения случай аз няма да седна да му казвам: Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този
чувал
където трябва.
- Не, Божествено е в този момент да помогна на чувала му. Ако се откажа, това не е Божествено. Той върви по същия път, по който и аз вървя. Ще туря чувала в каруцата си. Малко ще се постесня, но ще му помогна.
към беседата >>
- Не, Божествено е в този момент да помогна на
чувала
му.
" - Нося един чувал. Като го занеса до някоя къща, ще го сваля и тогава няма да съм замислен. Като му занеса чувала, той кисне да се смее и аз се смея. Когато носиш някой тежък чувал, тук се изгубва благоприличието, и то е много естествено. Сега, в дадения случай аз няма да седна да му казвам: Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този чувал където трябва.
- Не, Божествено е в този момент да помогна на
чувала
му.
Ако се откажа, това не е Божествено. Той върви по същия път, по който и аз вървя. Ще туря чувала в каруцата си. Малко ще се постесня, но ще му помогна. Ще стигна до някое място, ще спра каруцата си, ще сваля чувала и ще му кажа: След мене идват добри хора.
към беседата >>
Ще туря
чувала
в каруцата си.
Когато носиш някой тежък чувал, тук се изгубва благоприличието, и то е много естествено. Сега, в дадения случай аз няма да седна да му казвам: Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този чувал където трябва. - Не, Божествено е в този момент да помогна на чувала му. Ако се откажа, това не е Божествено. Той върви по същия път, по който и аз вървя.
Ще туря
чувала
в каруцата си.
Малко ще се постесня, но ще му помогна. Ще стигна до някое място, ще спра каруцата си, ще сваля чувала и ще му кажа: След мене идват добри хора. И те ще ти помогнат, не се бой! Не мислете обаче, че ще минете без страдания. Като дойде страданието, ще опитате и ще видите, че то има една вътрешна страна.
към беседата >>
Ще стигна до някое място, ще спра каруцата си, ще сваля
чувала
и ще му кажа: След мене идват добри хора.
- Не, Божествено е в този момент да помогна на чувала му. Ако се откажа, това не е Божествено. Той върви по същия път, по който и аз вървя. Ще туря чувала в каруцата си. Малко ще се постесня, но ще му помогна.
Ще стигна до някое място, ще спра каруцата си, ще сваля
чувала
и ще му кажа: След мене идват добри хора.
И те ще ти помогнат, не се бой! Не мислете обаче, че ще минете без страдания. Като дойде страданието, ще опитате и ще видите, че то има една вътрешна страна. Ако сте умни, то ще ви покаже, че и в него вътре има нещо хубаво скрито. Страданието си разказва защо човек не го обича.
към беседата >>
75.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един
чувал
от 100 кг на гърба си.
Друго заблуждение, в което изпадате, е следното. Дойде някоя сестра или брат при вас и ти почваш да се сравняваш: той ли е по-добър, или ти, той ли е по-умен, или ти. Това е най-глупавото! Ако искаш да се сравняваш с някого, сравнявай се с един ангел или с един адепт, но какво можеш да се сравняваш с твоя съученик? Например той може да знае по-добре математиката, но ти ще знаеш историята повече.
Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един
чувал
от 100 кг на гърба си.
Следователно в какво е преимуществото му? Той ще свири на цигулка, но чувала не може да вдига. Щом дойде до чувала, той казва: „Моля ти се, помогни ми да го дигна! “ Дойде ли до цигулката, той я взема и започва да свири. За друг някой казвате: „Той е ясновидец.“ Е, хубаво, какво има в ясновидството, което може да го повдигне?
към беседата >>
Той ще свири на цигулка, но
чувала
не може да вдига.
Това е най-глупавото! Ако искаш да се сравняваш с някого, сравнявай се с един ангел или с един адепт, но какво можеш да се сравняваш с твоя съученик? Например той може да знае по-добре математиката, но ти ще знаеш историята повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един чувал от 100 кг на гърба си. Следователно в какво е преимуществото му?
Той ще свири на цигулка, но
чувала
не може да вдига.
Щом дойде до чувала, той казва: „Моля ти се, помогни ми да го дигна! “ Дойде ли до цигулката, той я взема и започва да свири. За друг някой казвате: „Той е ясновидец.“ Е, хубаво, какво има в ясновидството, което може да го повдигне? – Ясновидството е само въведение. Този, който е ясновидец, трябва да бъде мъдрец, да употреби на място своето ясновидство.
към беседата >>
Щом дойде до
чувала
, той казва: „Моля ти се, помогни ми да го дигна!
Ако искаш да се сравняваш с някого, сравнявай се с един ангел или с един адепт, но какво можеш да се сравняваш с твоя съученик? Например той може да знае по-добре математиката, но ти ще знаеш историята повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един чувал от 100 кг на гърба си. Следователно в какво е преимуществото му? Той ще свири на цигулка, но чувала не може да вдига.
Щом дойде до
чувала
, той казва: „Моля ти се, помогни ми да го дигна!
“ Дойде ли до цигулката, той я взема и започва да свири. За друг някой казвате: „Той е ясновидец.“ Е, хубаво, какво има в ясновидството, което може да го повдигне? – Ясновидството е само въведение. Този, който е ясновидец, трябва да бъде мъдрец, да употреби на място своето ясновидство. Ако той може да употреби туй ясновидство само за зло, какво преимущество има в него?
към беседата >>
Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един
чувал
от 100 кгр.
(втори вариант)
Друго заблуждение, В което изпадате е следното. Дойде някоя сестра или брат при вас, и ти почваш да се сравняваш, той ли е по-добър или ти, той ли е по-умен или ти. Това е най-глупавото! Ако искаш да се сравняваш с някого, сравнявай се с един ангел или с един адепт, но какво можеш да се сравняваш с твоя съученик? Запример, той може да знае по-добре математиката, но ти ще знаеш историята повече.
Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един
чувал
от 100 кгр.
на гърба си. Следователно, в какво е преимуществото му? Той ще свири на цигулка, но чувалът не може да дига. Щом дойде до чувала, той казва: моля ти се, помогни ми да го дигна! Дойде ли до цигулката, той я взима у започва да свири.
към втори вариант >>
Той ще свири на цигулка, но
чувалът
не може да дига.
(втори вариант)
Ако искаш да се сравняваш с някого, сравнявай се с един ангел или с един адепт, но какво можеш да се сравняваш с твоя съученик? Запример, той може да знае по-добре математиката, но ти ще знаеш историята повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един чувал от 100 кгр. на гърба си. Следователно, в какво е преимуществото му?
Той ще свири на цигулка, но
чувалът
не може да дига.
Щом дойде до чувала, той казва: моля ти се, помогни ми да го дигна! Дойде ли до цигулката, той я взима у започва да свири. За друг някой казвате: той е ясновидец. Е хубаво, какво има в ясновидството, което може да го подигне? - Ясновидството е само въведение.
към втори вариант >>
Щом дойде до
чувала
, той казва: моля ти се, помогни ми да го дигна!
(втори вариант)
Запример, той може да знае по-добре математиката, но ти ще знаеш историята повече. Той знае да свири на цигулка, но ти можеш да дигаш един чувал от 100 кгр. на гърба си. Следователно, в какво е преимуществото му? Той ще свири на цигулка, но чувалът не може да дига.
Щом дойде до
чувала
, той казва: моля ти се, помогни ми да го дигна!
Дойде ли до цигулката, той я взима у започва да свири. За друг някой казвате: той е ясновидец. Е хубаво, какво има в ясновидството, което може да го подигне? - Ясновидството е само въведение. Този, който е ясновидец трябва да бъде мъдрец, да употреби на място своето ясновидство.
към втори вариант >>
76.
Царе – слуги на Господа
,
СБ
, София, 7.9.1924г.,
Като дойде Господ, като отвориш своите торби,
чувалчета
, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и сиромашия няма да има вече.
“ Казвам: ами твоят възлюбен е дошъл, вътре е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от великите случаи в света! Колко ти струва това, че еди-кой си е взел 10 000 лв. Туй са фиктивни неща. Онзи, който е взел тези пари, той не е взел всичко със себе си, същественото не ти е взел.
Като дойде Господ, като отвориш своите торби,
чувалчета
, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и сиромашия няма да има вече.
Когато Господ дойде между хората, противоречията между тях ще изчезнат. Когато дойде Господ на Земята, ще имате най-хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хубавите къщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добрите деца, бащи и майки. Тогава няма да имате никакви лишения. Писанието казва: „Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им.“ Няма да има нито плач, нито скърби, нито недоразумения. И тъй, обръщам ви внимание върху тия мисли, които ви навеждам, за да ги имате в ума си, да мислите върху някои велики въпроси.
към беседата >>
Като дойде Господ, като отвориш своите торби,
чувалчета
, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и сиромашия няма да има вече.
(втори вариант)
Казвам: ами твоят възлюблен е дошъл, вътре е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от велики- те случаи в света! Колко ти струва това, че еди-кой си взел 10,000 лв. Туй са фиктивни неща. Онзи, който е взел Тези пари, той не е взел всичко в себе си, същественото ти не е взел.
Като дойде Господ, като отвориш своите торби,
чувалчета
, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и сиромашия няма да има вече.
Когато Господ дойде между хората, противоречията между тях ще изчезнат. Когато дойде Господ на земята ще имате най-хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хубавите къщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добpитe деца, бащи и майки. Тогава няма да имаше никакви лишения. Писанието казва: "Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им“. Няма да има нито плач, нито скърби, нито недоразумения.
към втори вариант >>
77.
Темпераментите
,
ООК
, София, 29.10.1924г.,
Един
чувал
ли?
Вие казвате: „Христос е прекарал 40 дни пост.“ Оставете Христа, покажете ми някои духовни хора, които да са гладували толкова време и да не отслабнат, да останат пак така здрави, с червени лица, каквито са били по-рано. Значи Бог е създал човека така, че трябва да яде, защото яденето има смисъл. Яденето е любов. Когато човек яде, без да разбира смисъла на яденето, той върши престъпление. Някои казват: „Трябва да се яде много.“ Колко трябва да се яде?
Един
чувал
ли?
Един слон изяжда пет крини ориз. Смятали ли сте какво е отношението по тежина между слона и човека? Кажете ми тогава какво е отношението между храната на слона и на човека, като имате предвид тяхната тежест? Някои поддържат, че ние трябва да ядем много. Хубаво, колко хиляди мухи могат да се нахранят с един човешки обяд?
към беседата >>
78.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Те, като дойдат на власт, в първо време са много благородни –
чувалите
им са празни; напълнят ги и после – хайде по другия път.
“ Най-после казва: „Ако ти не се махнеш оттам, арнаутинът знае и друг път.“ Та и вие сега вървите с кобурите си и казвате: „Ние знаем и друг път.“ Значи като се изпречи сиромашията пред вас като един голям дънер, ще минеш покрай нея, ще я задминеш. Пък ти мислиш, че тя е жива, че е някое голямо страшилище, и казваш: „Ще мина по друг път! “ Кой е другият път? Държавните мъже в България знаят кой е другият път.
Те, като дойдат на власт, в първо време са много благородни –
чувалите
им са празни; напълнят ги и после – хайде по другия път.
Този път е лесният, той е спасение по благодат. Един евангелист говори за Христа и започва да плаче, да скърби, че Христос умрял на кръста. Но като дойде някой негов брат да му иска пари назаем, казва: „Ще ти дам пари, но ще дадеш 25% лихва. Другите, както знаеш, вземат 50%, но аз, като вярвам в кръвта Христова, вземам само 25%.“ И вие, окултните ученици, някои от вас вземате по 25% лихва. Слушайте, от всинца ви се изисква една права мисъл.
към беседата >>
79.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
Това са петдесет-шестдесет
чувала
злато!
(втори вариант)
Цели двадесет години той все копал. Казвам: ако беше си купил едно лозе и го копаеше редовно всяка година, за двадесет години той би спечелил петстотин хиляди лева. Но той още вярва,че ще намери заровено богатство в земята. Казвам му: „Напусни тази вяра, вземи си едно лозе, тия богатства в земята не са за тебе.“ Питам: отде се е зародила в неговия ум мисълта, че той именно е лицето, което ще намери тези съкровища? Той казва: „Ако намеря тия пари, ще си оправя работата.
Това са петдесет-шестдесет
чувала
злато!
“ Това са неща вероятни, възможни, но досега нито един човек не е намерил толкова голямо съкровище в България. Туй злато обаче съществува в земята. Ако този човек би се занимавал малко с развитието на своя организъм, той би намерил златото. В България има богати рудници и толкова много злато, че можеш да натовариш с него и десет хиляди катъра, но работа трябва. Каква гениалност се изисква от човека, за да извади рудите, да ги разтопи и да ги прекара през огън.
към втори вариант >>
80.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Виждали ли сте Божественото,
чували
ли сте го?
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено!
Виждали ли сте Божественото,
чували
ли сте го?
Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още.
към беседата >>
Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два
чувала
брашно, дрѣхи, хлѣбъ.
Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата? Кръстътъ, това е Божествената Свѣтлина, Божествената Любовь на невидимия, на онзи неосѣзаемия животъ, който влиза въ насъ и ни дава веселие и подемъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можешъ да слушашъ Божествения гласъ.
Той ще ти каже така: еди-кѫдѣ си, на еди-коя си улица, ще видишъ една бѣдна жена, ще отидешъ при нея и ще ѝ занесешъ два
чувала
брашно, дрѣхи, хлѣбъ.
Тя и дѣцата ѝ отъ два дни сѫ гладни, викатъ къмъ менъ; затова, ти изпълни моята воля, и сърдцето ти ще се изпълни съ радость. Ти казвашъ: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостолъ Павелъ падна отъ коня си, той чу гласъ, но видѣ ли Господа, видѣ ли Христа? \Не, той видѣ само Свѣтлина. А сега, ще ни прѣдставятъ Христа съ малка брадичка, съ сини очички, съ тънки вѣжди, както другитѣ хора.
към беседата >>
Виждали ли сте Божественото,
чували
ли сте го?
(втори вариант)
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено!
Виждали ли сте Божественото,
чували
ли сте го?
Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още.
към втори вариант >>
Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два
чувала
брашно, дрехи, хляб.
(втори вариант)
Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: Аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас.
Той ще ти каже така: Еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два
чувала
брашно, дрехи, хляб.
Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: Чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но видя ли Господа, видя ли Христа? Не, той видя само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, със сини очички, с тънки вежди, както другите хора.
към втори вариант >>
81.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Запримѣръ, единъ отъ моитѣ ученици отива въ дома на нѣкой братъ, който има единъ
чувалъ
съ орѣхи, и започва самъ да си взима постоянно отъ тѣхъ.
Значи, крушата е всѣкога млада, тя не може да бѫде на повече отъ една година. Въ плодоветѣ вие всѣкога можете да бѫдете сигурни, тѣ не могатъ да бѫдатъ на повече отъ една година. А като кажемъ, че сѫ прѣсни, то значи, че сѫ само по на 1–2–3 мѣсеца. Ако въ нашия разуменъ животъ влѣзатъ тия, до сега сѫществуващи, теории и хипотези, той ще бѫде старъ животъ – животъ на разрушени форми. Запримѣръ, азъ често съмъ засѣгалъ въпроса за частната собственость, но интересно е, какъ сѫ го разбрали нѣкои отъ моитѣ ученици.
Запримѣръ, единъ отъ моитѣ ученици отива въ дома на нѣкой братъ, който има единъ
чувалъ
съ орѣхи, и започва самъ да си взима постоянно отъ тѣхъ.
Яде си свободно отъ тѣхъ и казва: нѣма вече частна собственость! Ако нѣма частна собственость и ако ядешъ отъ този чувалъ, то и всички други трѣбва да ядатъ отъ него. Та това именно е частна собственость! Този ученикъ, като изключва частната собственость за другитѣ, самъ влиза въ частната собственость. Той, като обсебва чувала, признава частната собственость за себе си, а за другитѣ не я признава.
към беседата >>
Ако нѣма частна собственость и ако ядешъ отъ този
чувалъ
, то и всички други трѣбва да ядатъ отъ него.
А като кажемъ, че сѫ прѣсни, то значи, че сѫ само по на 1–2–3 мѣсеца. Ако въ нашия разуменъ животъ влѣзатъ тия, до сега сѫществуващи, теории и хипотези, той ще бѫде старъ животъ – животъ на разрушени форми. Запримѣръ, азъ често съмъ засѣгалъ въпроса за частната собственость, но интересно е, какъ сѫ го разбрали нѣкои отъ моитѣ ученици. Запримѣръ, единъ отъ моитѣ ученици отива въ дома на нѣкой братъ, който има единъ чувалъ съ орѣхи, и започва самъ да си взима постоянно отъ тѣхъ. Яде си свободно отъ тѣхъ и казва: нѣма вече частна собственость!
Ако нѣма частна собственость и ако ядешъ отъ този
чувалъ
, то и всички други трѣбва да ядатъ отъ него.
Та това именно е частна собственость! Този ученикъ, като изключва частната собственость за другитѣ, самъ влиза въ частната собственость. Той, като обсебва чувала, признава частната собственость за себе си, а за другитѣ не я признава. Да не признавамъ частната собственость, азъ разбирамъ, като имамъ нѣщо за себе си, да дамъ и на другитѣ да ядатъ отъ него. Идея трѣбва да има човѣкъ при отхвърляне частната собственость отъ себе си!
към беседата >>
Той, като обсебва
чувала
, признава частната собственость за себе си, а за другитѣ не я признава.
Запримѣръ, единъ отъ моитѣ ученици отива въ дома на нѣкой братъ, който има единъ чувалъ съ орѣхи, и започва самъ да си взима постоянно отъ тѣхъ. Яде си свободно отъ тѣхъ и казва: нѣма вече частна собственость! Ако нѣма частна собственость и ако ядешъ отъ този чувалъ, то и всички други трѣбва да ядатъ отъ него. Та това именно е частна собственость! Този ученикъ, като изключва частната собственость за другитѣ, самъ влиза въ частната собственость.
Той, като обсебва
чувала
, признава частната собственость за себе си, а за другитѣ не я признава.
Да не признавамъ частната собственость, азъ разбирамъ, като имамъ нѣщо за себе си, да дамъ и на другитѣ да ядатъ отъ него. Идея трѣбва да има човѣкъ при отхвърляне частната собственость отъ себе си! Щомъ той е привилегированъ, а за другитѣ не признава тази привилегия, това не е правилна философия вече. Слѣдователно, ако постѫпваме и разсѫждаваме по този начинъ, ние ще разпрѣдѣляме неправилно благата, които Богъ ни е далъ въ този свѣтъ. Тогава ще каже нѣкой: е, какъ трѣбва да се живѣе споредъ това учение?
към беседата >>
НАГОРЕ