НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
179
резултата в
92
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Своенравието
,
ИБ
, , 1903г.,
В това стои начатъкът на всяко знание, полезно за
човешкото
сърце.
Начало на Мъдростта е разбирането пътя Господен.
В това стои начатъкът на всяко знание, полезно за
човешкото
сърце.
Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот. Своенравният човек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва Добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие Знание и Мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия Живот. Понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравният по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.
,
СБ
, Варна, 24.8.1906г.,
Лъчистата материя, която изтича от
човешкото
тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни.
Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност, страхът – в благоразумие, страстта – във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки.
Лъчистата материя, която изтича от
човешкото
тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни.
Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.нар. ореол, виден за ясновидците.
към беседата >>
3.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
Първото магнетическо течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с
човешкото
чувство, четвъртото – с човешката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.
Всички застанахме пред масата, г-н Дънов чете една молитва и ние повтаряхме подир него. След молитвата завърнахме се в салона, насядахме на местата си и г-н Дънов в 6 ч. между другото каза: Днес ще сформираме Веригата в Астралния свят. В света има седем положителни магнетически течения и толкова отрицателни.
Първото магнетическо течение е в краката; второто течение е в свръзка с човешките сили, човешката енергия; третото течение е свързано с
човешкото
чувство, четвъртото – с човешката мисъл, петото – със съзнанието на човека, шестото течение е течението на Живота, седмото течение е свързано с висшето проявление на човека, с човешкия Дух.
Тия течения могат да се разредяват и сгъстяват и според това разредяване и сгъстяване са и разните състояния на човека. Когато едно проявление се сгъстява, минава едно преходно състояние. Затова всяко едно разредяване е акт на творчество и всяко сгъстяване е акт на порядък. Излишъкът на нещата създава злото и щом се изчисти злото и остане самата сграда, остава Доброто. Когато нашето тяло се гради и съгради, излишъкът ще падне в низшите сфери и този излишък ще стане творческа основа на друг свят.
към беседата >>
4.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на
човешкото
развитие – тази именно верига е, която издига народите.
Тия духове, които ръководят англосаксонската раса, ще почнат да преминават и пренасят своите капитали към славянството, та да го повдигат. И те са, които устрояват околните народи, за да му съдействат. Славяните изобщо не могат да се развиват и ще видите, че тези, които живеят на Запад, разочароват се най-сетне от западната култура и виждат, че не е това, което търсят. Илия Стойчев: Дали България играе първенстваща роля при събуждането на славянството? Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо.
Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на
човешкото
развитие – тази именно верига е, която издига народите.
Забележително е, че винаги северното полушарие се явява фактор за духовното развитие, а южното полушарие е негативно; то е играло роля в миналото. Черно море е една врата на всичките духове от Запад, за да бъдат изпъдени – това море е едно чистене за тях. То е врата за долния етаж на Земята, гдето изпращат духовете, идещи от Запад; този етаж е т.нар. под. Защото по отношение на Земята окултните науки не вярват, че има огън във вътрешността й. Според окултистите, тя е куха и има около петстотин километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята.
към беседата >>
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
— Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на
човешкото
развитие.
животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии. В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
— Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на
човешкото
развитие.
Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват „еволюция“. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал.
към беседата >>
То е преповторение на
човешкото
политическо развитие.
То е числото 9. Значи, то е търпението. Девет е най-строгото число. Двайсет и осем. Това пък число е числото 10.
То е преповторение на
човешкото
политическо развитие.
Двайсет и девет. Числото 29 е равно на 11. То е изпълнението. Значи, всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни. Тази книжка, върху която написахте 28+1=29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината.
към беседата >>
6.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на
човешкото
подигане.
Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в греха е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва. Затова е и казано, че „роденият от Духа грях не прави“. Ето защо това изречение не може да се приложи еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека.
И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на
човешкото
подигане.
Не е добро, наистина, да не знае човек защо слугува някому. И да се научим, и да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота, той всякога ще я повтаря. Една истина може да научите за много години, а може да я научите и моментално.
към беседата >>
Четвъртия — за очистването на
човешкото
сърце.
Даже мъж и жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, да постят по 40 часа, а които не могат, да постят по 24 часа. Първия петък ще употребите за прославянето Името Божие на земята. Втория — за просъществуването на Духа Святаго в сърцата на хората, т.е., на верующите. Третия — за идването на Христовото Царство на земята.
Четвъртия — за очистването на
човешкото
сърце.
Петия — за просвещението на човешкия ум. Шестия — за възкресението на човешката душа. Седмия — за въздигането на човешкия дух. Осмия — за българския народ. Деветия — за славянството.
към беседата >>
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
С тези думи Христос е подразумявал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа, спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлина, както земята прави, от слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, каквото е зло и да бъдем активни. Това е мъжката страна, Божественият принцип.
Вселяването на Царството Божие в
човешкото
сърце може да се каже, че прилича на житницата.
Съкровище на душата, то е сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешката душа. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите; също както едно дете, което почива в люлката тихо, като че няма никакви грижи, така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не оставяме да ни завладява, а напротив, ние трябва да го завладяваме.
към беседата >>
7.
Ще дойде като светлина
,
ИБ
, , 16.7.1912г.,
Хорските слабости са като
човешкото
лайно.
Мозъкът е само за потребното и полезното. Не обръщайте внимание на хорските слабости, кой колко пари например е крал или кой колко престъпления е правил. Това не е наша работа. Защо да се товарим с хорските слабости, за да страдаме? Светът е направен, да служи на Господа и него Господ ще оправи.
Хорските слабости са като
човешкото
лайно.
Видиш ли го, не го рови, защото ще ти вони, затова вместо да го ровиш, тури го при едно растение, което ще извади от него нужните сокове, когато ти не ще можеш да се ползваш от него. Нека се върнем към онова положение, в което Господ ни е поставил. Ние трябва да вземем тази жена, за която се говори в последните стихове на 31 глава. И за тази жена, която представлява мъдростта, ако се ожениш, ще се повдигнеш, но ако за глупостта се ожениш, ще потънеш. Затова всякой иска да се жени за жената на мъдростта, която ще тури ред, порядък и сила в нас.
към беседата >>
8.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Критиката, като хирургията – да изрязвате болно място от
човешкото
тяло, разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам.
Нашият ум е едно прекрасно оръдие, когато знаем как да го употребяваме; но той е и много опасно оръжие, когато не умеем да си служим с него. Когато орете с рало една непосята нива, за да я засеете, това е ваше право; вие вървите по естествения закон. Но когато разоравате една вече засята нива, вършите глупост. Някои хора казват: „Ние трябва да мислим и да критикуваме“, защото науката без критика не можела. Да критикувате, но как?
Критиката, като хирургията – да изрязвате болно място от
човешкото
тяло, разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам.
Да бъде човек такъв хирург, не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион, да претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят да вършат правилно своята хирургическа операция. За да се научим, непременно трябва да се обсебим от закона на Добродетелта и на Любовта. Когато ви говоря за Любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие; човек, който иска да люби, трябва да опита най-големите страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен принцип на Любовта. За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертва за нас. За да Го познаете, вие казвате: „Господи!
към беседата >>
9.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Буквата „X“, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват
човешкото
проявление, т.е.
Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата действителност на нещата; защото може да имаме понятие за света и неговите наредби пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай. Ще ви дам един кратък превод на думата „духъ“. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват. Буквата „У“ – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи.
Буквата „X“, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват
човешкото
проявление, т.е.
двете сили, които не са съгласни, които се кръстосват. Като посочим един пръст нагоре, това показва, че посочваме към Бога, а когато човек дойде в разрез, това е другата линия на кръста, значи духът слиза и определя туй противоречие между Бога и Неговите деца. Буквата „Ъ“ означава равновесието на човешкия ум, който иска да даде на хората да разбират основните закони. Това тълкувание аз вадя от самите букви на думата. Сега, другото тълкувание на духа е: проявлението на неговата същина.
към беседата >>
10.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Тъй става и с
човешкото
сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние.
Тъй става и с
човешкото
сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората.
към беседата >>
Човешкото
естество има трояко разбиране върху нещата.
Думата „любов“ е станала много прозаична в устата на хората; дотолкоз прозаична, че няма вече никакъв смисъл. Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в себе си сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък. В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
Човешкото
естество има трояко разбиране върху нещата.
Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея. След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз. Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н.
към беседата >>
Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в
човешкото
сърце.
Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта. Аз съм щастлив – защо? – защото Любовта присъства в мене.
Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може да дойде в
човешкото
сърце.
Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта. Без търпение Любовта не може да дойде у нас. То е първото основно качество – авангард на нейното идване. Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред себе си. Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е – срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга, направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра.
към беседата >>
11.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на
човешкото
спасение.
По-благороден да сте станали – не е. Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например, вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни, приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват.
Обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на
човешкото
спасение.
Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум. Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване.
към беседата >>
12.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Той е дошъл на земята именно да обработи
човешкото
сърце.
Ако е потребна хигиенична къща за нашето тяло, също така трябва да бъде хигиенично обставено и нашето сърце. Не считам умен човек оня, който има хигиенична къща, а няма хигиенично обставено сърце. Та когато осъждаме крайностите, ние обръщаме голямо внимание на слугуването само на известни външни неща, когато би трябвало на първо място да обръщаме внимание на своя ум и на своето сърце, па тогава вече на своето тяло. Само ако така съграждаме живота си, ще имаме Божието благословение. Христос казва: „Ако някой слугува на Мене, да си предложи сърцето“.
Той е дошъл на земята именно да обработи
човешкото
сърце.
Туй обработване в какво се състои? Всички ония бурени, недъзи на нашия живот да бъдат отстранени. Вие от дълго време сте християни, всички Христос следвате, но ако Той ви повика на изпит сега, колцина от вас бихте издържали изпит върху търпението и смирението, ако ви даде да разрешите задачата не само теоретично, но и практично, или пък върху другите човешки добродетели: Правдата, Любовта, Истината, Мъдростта? Мислите ли, че не бихте пропаднали на изпита? Дали ви обичат хората, вие го разбирате, но дали вие обичате другите, не сте го разбрали.
към беседата >>
13.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
Той е онзи вътрешен Божествен процес, който въздига и обновява
човешкото
сърце, човешкия ум, човешката душа, човешкия дух.
Например, ако бих ви попитал: Можете ли да кажете как са се сформирали вашето тяло, вашето сърце, вашият ум, можете ли да кажете как са станали тия неща? Първоначално човек, когато се е появил на земята, не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и е станал човек, който е сега милион пъти по-грандиозен, отколкото е бил. Неговата сила първоначално е била скрита в зародиш. Така и в съвременния наш живот мисълта съдържа велика Божествена основа, и ако тя падне на добра почва, може да възроди нашия живот. Туй, което ние наричаме „възраждане“, съществува като закон на духа.
Той е онзи вътрешен Божествен процес, който въздига и обновява
човешкото
сърце, човешкия ум, човешката душа, човешкия дух.
Това е процес на възлизане отдолу нагоре. И в този Божествен стремеж се изработва нашето повдигане, избавление и спасение. Ето защо всички същества, от най-големите до най-малките, се стремят да се обновят, да се повдигнат, и в младостта се крие процъфтяването на човешката душа. Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа, защото когато огорчаваме един човек, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е в него. Па и когато правим добро, ние помагаме на Господа.
към беседата >>
14.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
В
човешкото
естество има, казахме, четири темперамента – холеричен, флегматичен, сангвиничен и нервен – това са четири състояния у човека.
Можем да кажем, че цигулката е най-съвършеният инструмент, който от 300 години, откак великият майстор Страдивариус го е направил, не е претърпял изменения, защото почти е достигнал своето съвършенство. Цигулката мога да уподобя на човешката душа: в нея има четири струни и един лък. Цигулката – това е човешката душа; струните – това са четирите човешки темперамента. Човешката воля можем да сметнем за лък. Един цигулар, когато отиде да си купи струни, ще каже: „Дайте ми еди-коя струна – „ми“, „ла“, „ре“ или „сол“, и когато се завърне вкъщи, той знае къде да тури всяка отделна струна.
В
човешкото
естество има, казахме, четири темперамента – холеричен, флегматичен, сангвиничен и нервен – това са четири състояния у човека.
Те съответстват на човешката душа, ум, сърце, живот. Това са четири главни струни, които трябва да знаем как да навиваме и отпущаме. И когато нагласяваме своя ум и своето сърце, трябва да знаем да ги нагласяваме на един и същ тон. В цигулката четирите жици са нагласени на четири различни тона, като между всяка жица има също четири различни тона, т.е. всяка следваща жица е с четири тона по-високо стегната от предходната.
към беседата >>
15.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Средата за
човешкото
око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство.
Когато придобиете истинското „познание за Бога“, вечният живот ще бъде осъществен във вашата душа; тогава ще посрещате смъртта като тоя млад овчар. И над вашия гроб няма да стои надписът: „Тук е заровен млад и зелен, когото смъртта покоси“. Но да се върна пак на предмета и да поясня въпроса с една малка аналогия. Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства.
Средата за
човешкото
око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство.
Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот. Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон. Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания човешкото сърце тъй също. Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог.
към беседата >>
Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания
човешкото
сърце тъй също.
Всяко живо същество иска среда и условия, при които може да живее: за растенията е необходима почва, влага, светлина; за рибите е потребна водата, извън която те не могат да живеят; за птиците, млекопитаещите, човека, средата за техния живот е въздухът. Тази аналогия е вярна и по отношение на човешките външни чувства. Средата за човешкото око е светлината, за ухото – звукът, за носа – мирисът, цветята, които постоянно изпущат ония етерни трептения, които съставят храната на това чувство. Средата за вкуса е храната, всички онези органически вещества, сокове, които постоянно се вливат и дават живот. Ако сега се качим още по-високо по тая летвица, ще забележим как действа този велик закон.
Средата, в която може да живее нашето сърце, това са желанията; средата, в която човешкият ум може да живее и се развива, това са мислите: без мисли човешкият ум се атрофира, без желания
човешкото
сърце тъй също.
Среда за човешката воля е силата, деятелността и енергията за работа: без работа волята се атрофира. По същия закон на сравнението, среда за човешката душа е Бог. Затова и Писанието казва: „В Него живеем, движим се и съществуваме“, чрез Него душата може да добие своя първоначален живот – да се облече в безсмъртието. Следователно Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим. Например, както нашите очи са свързани със светлината, нашите дробове – с въздуха, както нашият стомах е свързан с устата, за да се храни, така и нашето сърце и нашият ум са две средства, чрез които душата може да приема живота.
към беседата >>
Те са ония елементи, мисли, желания, действия, които разрушават
човешкото
щастие, човешкия ум,
човешкото
сърце, човешката душа, човешкия дух, които всяват смърт, анархия и робство навсякъде и сковават нашия живот.
По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излезем от този затвор, как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън – в оня свят при Отца на светлината. Той иде да посети нашите умове, нашите сърца, и светът ще Го види с ония три удара: срещу ножа, в ръката и в крака. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тия лъжливи учения?
Те са ония елементи, мисли, желания, действия, които разрушават
човешкото
щастие, човешкия ум,
човешкото
сърце, човешката душа, човешкия дух, които всяват смърт, анархия и робство навсякъде и сковават нашия живот.
А кое е учението на живота? То са всички ония елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух, човешкото сърце и внасят в него обич и любов към всичко – това е живият Христос. И затуй Той казва: „За да имате тия основни елементи, които да внесат във вас живот вечен, непременно трябва да познавате Бога“. В света трябва да се воюва. Но с кого?
към беседата >>
То са всички ония елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух,
човешкото
сърце и внасят в него обич и любов към всичко – това е живият Христос.
Той иде да посети нашите умове, нашите сърца, и светът ще Го види с ония три удара: срещу ножа, в ръката и в крака. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тия лъжливи учения? Те са ония елементи, мисли, желания, действия, които разрушават човешкото щастие, човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа, човешкия дух, които всяват смърт, анархия и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е учението на живота?
То са всички ония елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух,
човешкото
сърце и внасят в него обич и любов към всичко – това е живият Христос.
И затуй Той казва: „За да имате тия основни елементи, които да внесат във вас живот вечен, непременно трябва да познавате Бога“. В света трябва да се воюва. Но с кого? Със смъртта. Обаче трябва да се разбира правилно това изкуство.
към беседата >>
16.
Колко по-горе стои човек от овца!
,
НБ
, София, 11.10.1914г.,
Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с
човешкото
.
Същият закон по аналогия трябва да върви отдолу нагоре. Затуй казва Христос: „Колко по-горе стои човек, който мисли, който може да развива своя характер, от една овца, която постоянно пасе и блее! “ Съвременният свят иска: „Хляб, Хляб! “ – този вик се чува отвсякъде. И овци ни трябват, защото ни дават вълна; но ако цялата земя би била изпълнена само с овци, нямаше да има никаква хармония.
Подразбирам, че в нас разумният елемент трябва да вземе връх над неразумния, животинското трябва да се замени с
човешкото
.
Навсякъде се чува пререкание: „Той е животно“. Не е лошо да е човек животно; но има нещо по-високо от животните. За овцата да е животно е в реда на нещата, но не и за човека. И в Писанието е казано: „жива душа“ и „животворящ Дух“, Който иска да научи, да облагороди, да спаси човечеството и учениците му, призовани на туй поприще, да съдействат на Христа: Той иска да Му помагат умни хора – човеци, които знаят добре да градят според всички правила на Божествената наука, хора, в умовете на които благото на „Царството Божие“ седи на първи план. Сега трябват такива човеци, които не се съблазняват, нито се заблуждават от външната привидност на нещата.
към беседата >>
17.
Фарисей и Митар
,
НБ
, София, 18.10.1914г.,
В тия думи има дълбок смисъл, и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на
човешкото
благо.
При все това, органическият свят има да му благодари много... Фарисеят се обръща към Бога, не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирджия, убиец, прелюбодеец. Именно като книжник и философ той трябваше да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирджийството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „Не съдете, да не бъдете съдени“.
В тия думи има дълбок смисъл, и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на
човешкото
благо.
Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешката интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещият строй на обществото – „зората на новата цивилизация“. Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се отличават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим.
към беседата >>
Тя е изразител на
човешкото
сърце – дали е човек с меко или кораво сърце; показват доколко човек е интензивен и откровен.
Може би, те са хората, които тепърва дохождат. Аз говоря за ония сини очи, които са израз на небето. Писанието говори, че Христос имал такива очи. За някого казват: „Устата му е красива като роза“. Какво е устата?
Тя е изразител на
човешкото
сърце – дали е човек с меко или кораво сърце; показват доколко човек е интензивен и откровен.
У ония, които имат хубав апетит, ще забележите, че устните са въздебелички. То е физиологически закон. Повечко кръв приижда, затова са и дебелички и червени. Като вкусят яденето, кажат: „Ха, това е приятно“, и по лицето им блесне деликатна, едва уловима усмивка; тя оповестява, че в тяхната душа има туй разположение. Ако вземем човек с красив нос, той е израз на човешката интелигентност; дали носът е прав или закривен, дали е римски тип или гръцки – това има дълбок смисъл.
към беседата >>
Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на
човешкото
тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас.
Обаче основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота, че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от Любов, пише това в книгата на живота: ако изнасилваш ближните си, предателстваш спрямо народа, спъваш развитието на човечеството, изневеряваш на Бога – пише така в същата тая книга.
Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на
човешкото
тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас.
И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли: Авраам, Исаак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Авраам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван 14 години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.
към беседата >>
18.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Когато кажем, че светлината е необходима за
човешкото
око, това значи, че клетките на окото са потопени в светлината, и че тя е необходима за тяхното поддържане.
Съзнанието може да остане тъй, както, когато човек умре, остават неговите кости. Съзнанието – то е духовният гръбнак на човек. Значи върху този гръбнак, както върху човешкия гръбнак, е основана цялата нервна система и удовете, които функционират заедно с другите чувства и способности. Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно. Да обясним тази аналогия.
Когато кажем, че светлината е необходима за
човешкото
око, това значи, че клетките на окото са потопени в светлината, и че тя е необходима за тяхното поддържане.
Човешката душа трябва да бъде също потопена. Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5–6,000 години, на сухо място, и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат. Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат. И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога.
към беседата >>
19.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Само така се въздига и облагородява
човешкото
сърце.
Не стойте там. Не ходете около дървото да берете круши, когато не му е времето, ще ги намерите на друго място, по-далеч. Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек – това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят.
Само така се въздига и облагородява
човешкото
сърце.
Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът; но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога – висшата Любов. Но не всички гледат така. Някои хора казват: „Аз не мога да се моля“, други се смеят и казват: „Заблуждение е да се молим, аз – учен, който съм свършил, да се моля на Господа“. Но нашите учени са непоследователни, и ето защо: Те искат длъжност и правят прошение: „Понеже баща ми е бил такъв, майка ми такава, понеже имам нужда, моля най-учтиво да благоволите да ме назначите, като обещавам да изпълнявам точно и акуратно длъжността си“. Това не е ли молитва?
към беседата >>
20.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Така е и с всеки орган на
човешкото
тяло: мозъка, дробовете и стомаха.
Но в създаването на един град и прочие, там е разумната воля. Воля има само в създаването на нещо върховно. В разумната воля, е разумната вяра и в разумната любов трябва да има съзнание. Когато един народ се тласка насам-нататък в своя живот, има ли воля? Като народ ние имаме съотношение с цялото човечество и следователно определена работа.
Така е и с всеки орган на
човешкото
тяло: мозъка, дробовете и стомаха.
Всеки трябва да се запита: "Какво трябва да направя? " Защото вие сте една разумна единица на мястото си. Всякога един човек е, който може да оправи света. Всеки може да бъде опорна точка, около която ще се групират всички. Когато дойдем до това съзнание, че можем да оправим света, тогава последният ще се оправи.
към беседата >>
21.
Ако ме любите, ще опазите моите заповеди
,
ИБ
, Бургас, 24.1.1915г.,
И Господ пратил един ангел, който го понесъл нагоре, като оставил тялото му, а взел духа му с
човешкото
сърце.
Отнесли спора до един велик архитект за разрешение и той ги наредил така: една дъска рендосана и една нерендосана, двете страни за да бъдат доволни. Така и с християните, които са догматици, крепители на външната страна, трябва да се постъпи. Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас - ще си направи жилище у нас и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи. Животът е вечен и много велики работи ще ни разкрие Христос, но постепенно - сега не сме готови за тия велики тайни. Например искал е един человек да му открие Господ поне една от Неговите тайни.
И Господ пратил един ангел, който го понесъл нагоре, като оставил тялото му, а взел духа му с
човешкото
сърце.
След като видял ред величия, почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, като го занесли на високите места из небесата. Затова, като опазваме заповедите, ще си подготвим тоя път и не ще искаме да слизаме назад. Иска се първо здравие по ум, здравие по сърце. Всяка заран трябва да правим опити: имаме ли страх, това е духовна хрема. Затова да дишаме дълбоко, а с това ще влезем в свръзка с ангелите, с небесните сили.
към беседата >>
22.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Всеки отенък, всяка черта на
човешкото
лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина в душата на човека.
А тази мида не казва, че няма условия; без крака, без ръце, без език и без човешки мозък тя от пясъче създава бисер, и Христос я похвалва. Аз ви питам: Не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече. Но да дойдем до основния закон. Външните форми са резултат на вътрешните различия, които съществуват между мъжа и жената.
Всеки отенък, всяка черта на
човешкото
лице се дължи на една вътрешна, дълбока причина в душата на човека.
Като разглеждате предмета, вижда ви се, че между мъжа и жената няма разлика. Някой път жената иска да стане мъж, но мъжът се отвръща да стане жена. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже? Нали Бог най-първо направи мъжа; последният обаче каза: „Тази работа не може да я бъде, сам не мога да я свърша, как ще обработвам сам тази толкова голяма градина – раят, дърветата, които са в нея, па и животните, които са в нея, не могат да ме разберат“.
към беседата >>
23.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Нека дойдем до
човешкото
тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди.
Например какво нещо е стремеж? Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после почва да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота. Когато минете от детинство до старост, ще намерите двете опорни точки на вашия живот; след туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили, но ако сте ги забравили, ще почнете отново – има хора, които само кръстосват, но никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се тури една крива линия – това е законът на движението. Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва да градим пак по един известен план.
Нека дойдем до
човешкото
тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди.
Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта. Когато говорим за мисъл, подразбираме мозък, но когато дойдем до човешкия мозък, ще видим, че според дебелината на сивото вещество е и производителността на човешката мисъл – колкото по-големи набраздявания има в туй сиво вещество, толкова по-силна е тази мисъл. Някои казват, че мозъкът сам по себе се произвежда мисълта – това не е право; човешкият мозък е подобен на Земята, която сама по себе си не ражда, а творческата сила иде от пространството – тя е Слънцето, което действа върху повърхността на Земята и понеже има основа, върху тази основа Слънцето гради, произвежда, твори. Човешкият Дух е човешкото слънце, което, като грее върху човешкия мозък, поражда тия мисли. Всяко едно същество мисли; вие смятате, че волът не мисли – и той мисли, но по волски, ограничено; и змията, и гущерът, и мухата, и всяко същество мисли и според своята мисъл създава своята къща за живеене или своето тяло, своя организъм.
към беседата >>
Човешкият Дух е
човешкото
слънце, което, като грее върху човешкия мозък, поражда тия мисли.
Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва да градим пак по един известен план. Нека дойдем до човешкото тяло (да ви приведа друго едно изяснение): когато човек се заражда в този свят, той си образува най-напред крайниците на тялото; от всички органи най-после се образува белият дроб – когато се образува дихателната система, детето трябва веднага да се роди. Ръцете са продукт на човешката воля; лицето, носът, устата, белите дробове, стомахът – това са човешките желания, там изпитваме това, което искаме да вкусим; мозъкът на човека е орган на човешката мисъл, там ние можем да изпитаме мисълта. Когато говорим за мисъл, подразбираме мозък, но когато дойдем до човешкия мозък, ще видим, че според дебелината на сивото вещество е и производителността на човешката мисъл – колкото по-големи набраздявания има в туй сиво вещество, толкова по-силна е тази мисъл. Някои казват, че мозъкът сам по себе се произвежда мисълта – това не е право; човешкият мозък е подобен на Земята, която сама по себе си не ражда, а творческата сила иде от пространството – тя е Слънцето, което действа върху повърхността на Земята и понеже има основа, върху тази основа Слънцето гради, произвежда, твори.
Човешкият Дух е
човешкото
слънце, което, като грее върху човешкия мозък, поражда тия мисли.
Всяко едно същество мисли; вие смятате, че волът не мисли – и той мисли, но по волски, ограничено; и змията, и гущерът, и мухата, и всяко същество мисли и според своята мисъл създава своята къща за живеене или своето тяло, своя организъм. Сегашният наш организъм е плод на мисълта, която имаме – според тази мисъл, която е вътре в нас, се гради човекът. Вие можете да направите вашите бели дробове много широки – един метър например; ако човешкият Дух прави усилие, може да направи главата ви много голяма, но не е важно само големината на главата, важното е дали той ще може да я обработва. Защото и Земята е голяма, но когато Господ прати човека на Земята, каза му: „Иди, завладей земята, елементите“ и понеже ние не можахме да завладеем Земята, Господ ни даде една малка земя, която е вътре в нашата глава – нашия мозък. Като знаем как да завладеем нашия мозък, ще намерим законите, чрез които ще завладеем и Земята; ако не можете да владеете вашите мозъчни центрове, вашите чувства, ако не можете да насочите вашата воля, как ще насочвате друго извън вас?
към беседата >>
24.
Добрият самарянин
,
НБ
, София, 24.7.1915г.,
Под думата тяло се разбира организиран свят, следователно в този смисъл умът е организиран,
човешкото
сърце е орга-низирано, животът е организиран.
Всяка една душа, която е слязла от Невидимия свят, има известна болка, известна рана; например, за да е нервен даден човек, има някаква дълбока причина. Казват за някого, че е нервен; нервността не е болест, но нервите са умственият живот и когато не си хармонират правилно, те образуват болести. Тези четири типа от притчата представляват четирите тела на човека. Човек е обвит от четири тела, през които минава в своето развитие: физическо, Жизнено, Астрално и Духовно тяло. Има три други тела, но те са неизменяеми форми; ние ще говорим за тези форми, които се менят.
Под думата тяло се разбира организиран свят, следователно в този смисъл умът е организиран,
човешкото
сърце е орга-низирано, животът е организиран.
Сега, Христос се разговаря с учения законник и му казва: „Иди и ти така прави“, т.е. вземи ролята на самарянина. Самарянинът всякога показва прогреса в света – това е науката, а свещеникът и левитът са само актьори, които ходят да печелят и нищо не вършат в света. И когато хората имат излишни пари, казват: „Да направим едно представление, за да се посмеем – имаме излишно време и можем сега да направим театър.“ Животът е един театър, едно представление; децата могат да го играят, но казвам, че това е само почивка, а когато трябва да се развиваме, не е време за представление. Тук, в тази притча, има една драма и едно представление.
към беседата >>
За да се превърже раната на болния, трябва да се влее нова струя в човешкия ум и в
човешкото
сърце.
Питам защо двамата не се спряха да помогнат на този човек. Защото между тях и изпадналия в разбойниците нямаше подобие; зако-нът е такъв, че не може да помогнете на някого, когото не обичате и по тази единствена причина те отминаха и заминаха. А самарянинът, в душата на когото имаше тази Любов, извади своето вино и своето масло; маслото е душата, а виното е Силата, които трябва да се предадат – самарянинът трябва да се схваща в широк смисъл. Нима мислите, че мнозина от вас не са в състояние, подобно на изпадналия в разбойниците? Вашите рани изискват масло и вино, а не искат думи, философии и мъдрувания.
За да се превърже раната на болния, трябва да се влее нова струя в човешкия ум и в
човешкото
сърце.
И когато маслото и виното се влеят, това е самарянинът. Аз бих желал всички българи да бъдат самаряни, ние искаме всички свещеници и учители да станат самаряни, ние искаме всички адвокати и съдии да станат самаряни; защото това са почетни служби. В Америка се дава почетната степен D.D. У нас D.D. значи дий, но докторите в Америка трябва да имат такова D.D.
към беседата >>
25.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Като вземете буквата „С“, тя представя
човешкото
сърце, а като я обърнете нагоре, ще стане лодка – това, което се припечелва, ще се складира.
Трябва да вникнем в онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсим. И друг път съм обяснявал думата „ШТАСТИЕ“: тази дума от кои букви се състои? Буквата „Ш“ – три резки, обърнати нагоре, представят човешката ръка, която работи. „Т“-то показва директива или сила, с която се тика работата. След тия две букви идва „А“, то е човешкият нос – трябва не само работа, но и ум, да знае как да работи.
Като вземете буквата „С“, тя представя
човешкото
сърце, а като я обърнете нагоре, ще стане лодка – това, което се припечелва, ще се складира.
При буквата „И“ има едно слизане и възкачване – отгоре надолу и обратно; тия два ъгъла, като ги турите един до друг, образуват диаметрите на кръга – колелото, което движи колата напред. „Е“-то показва центъра, за който трябва да се държите. И, следователно, на вас трябват: ръка, сила, ум, сърце и цел нагоре. Ще приведа един анекдот из българския живот. У нас вярват, че треската, когато идва, е жива.
към беседата >>
26.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Тая храна дава необходимите условия за развитието на човешкия ум, на
човешкото
сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
Когато мислите нещо, и умът ви се смущава, нямате основа под краката си; когато обичате и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кейковете. Да се храниш със сладкиши и кейкове, това значи, да станеш много ефирен. Човек се нуждае от здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички съществени елементи.
Тая храна дава необходимите условия за развитието на човешкия ум, на
човешкото
сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
Елементите, които човек употребява, са едни и същи, но методите за тяхното възприемане са различни. Всяка храна е полезна за човека. Важно е той да знае, как да я приеме. Не ви казвам, каква храна да ядете и каква да не ядете, но съветвам ви да ядете с любов. Какво казват хигиенистите, физиците и химиците по тоя въпрос, това е второстепенна работа.
към беседата >>
Тая храна дава необходимите условия за развитието на човешкия ум, на
човешкото
сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
(втори вариант)
Когато обичате, и се съмнявате в любовта си, нямате основа под краката си. Може да дадете ред философски обяснения върху понятието „заповед", но те ще бъдат само външно красиви, без вътрешно съдържание. Те са подобни на сладкишите, на кексовете. Да се храниш със сладкиши и кексове, това значи да станеш много ефирен. Човек се нуждае от здрава, доброкачествена храна, която съдържа всички съществени елементи.
Тая храна дава необходимите условия за развитието на човешкия ум, на
човешкото
сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
Елементите, които човек употребява, са едни и същи, но методите за тяхното възприемане са различни. Всяка храна е полезна за човека. Важно е той да знае как да я приеме. Не ви казвам каква храна да ядете и каква да не ядете, но съветвам ви да ядете с любов. Какво казват хигиенистите, физиците и химиците по тоя въпрос, това е второстепенна работа.
към втори вариант >>
27.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
" Тая чаша представя процес на
човешкото
развитие; тя е емблема на нещо.
Тя е нужна при всички увеселения и забави. В нея наливат вино, ракия, разни спиртни питиета. И лекарите си служат със същата чаша. Те разтварят лекарствата в нея и ги дават на малките деца, които се отвращават от тях. Христос казва на учениците си: „Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли?
" Тая чаша представя процес на
човешкото
развитие; тя е емблема на нещо.
Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша. Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен процес, вътрешен или външен – физичен, сърдечен или умствен. Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Навуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер, или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им.
към беседата >>
В това съзнание се крият условията за
човешкото
падане.
Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието.
В това съзнание се крият условията за
човешкото
падане.
Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат. Като е добре на мене, на всички е добре; щом е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човека е създало двете философски учения: песимизъм и оптимизъм. Когато човек е болен, когато работите му не вървят добре, той е песимист. Когато е здрав, и работите му вървят добре, той е оптимист.
към беседата >>
Те са два процеса, които работят задружно за
човешкото
развитие.
Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота, не когато човек е сиромах, но когато е богат. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията – процес на развитие отвътре навън. Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията в честен труд. Без богатство не може, но и без сиромашия не може.
Те са два процеса, които работят задружно за
човешкото
развитие.
Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи, да превърнете земното щастие в небесно. Това значи: Ако земният живот не се превърне в духовен, човек не може да намери истинското щастие.
към беседата >>
Това е проява на човешкия егоизъм, проява на
човешкото
самосъзнание.
Това са относителни неща. Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те, или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това любов ли е?
Това е проява на човешкия егоизъм, проява на
човешкото
самосъзнание.
Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всеки е опитал. Аз съм виждал, как това божество бие своята възлюбена, или своя възлюбен. Понякога синът бие баща си, дъщерята бие майка си. Докато това божество не се спусне дълбоко в пропастта, да изгуби всичко земно, то не може да разбере вътрешния смисъл на Божествения живот.
към беседата >>
28.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
Това място е свързано с един център на
човешкото
обоняние и щом минеш покрай някоя гостилница, веднага ти се приисква да се понаядеш с месо и да си пийнеш.
Това е Животът, вън от тези преживявания всичко е невидимо. Яков казва, че първото качество на Мъдростта е Чистотата. После, Мъдростта е мирна, повърхността й е тиха, спокойна, не се вълнува. Кои хора се вълнуват? Тези, у които страстите вземат надмощие, които живеят в основата на своя мозък – над ушите си.
Това място е свързано с един център на
човешкото
обоняние и щом минеш покрай някоя гостилница, веднага ти се приисква да се понаядеш с месо и да си пийнеш.
В този случай ти веднага слизаш отгоре, започваш да мислиш за някоя хубава кокошка, за месото на някой вол, за винце, за други неща и когато всичко това напълни твоя ум, Мъдростта ти излиза. Тогава горко на онзи готвач, който не е сготвил хубаво ядене! Петдесет на сто от всички нещастия произлизат от това малко центърче. Това е епикурейство. Такива хора казват, че Животът няма смисъл.
към беседата >>
И така хората ослепяват – това е
човешкото
грехопадане.
Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: “Щом е така, искам да ми удариш една плесница. И всеки друг, който ще ми направи добро, искам да ми удря по една плесница, т. е. да ми намазва и другото око”. Така и Господ ви е намазал едното око. У мъжа е намазал лявото, а у жената – дясното, но те искат и двете им очи да намажат.
И така хората ослепяват – това е
човешкото
грехопадане.
Знанието и Мъдростта, която Господ ни дава, ние не сме в състояние да я почерпим от Живота. Животът на Земята е ясно определен – човек има вътрешен стремеж да въздигне своята душа. Но под думата “да въздигне” аз разбирам да влезе в онзи свят и да почерпи необходимите елементи за своето съществуване. Така например, човешкото сърце изисква желания, но някои желания са отровни и когато влязат в човешката душа, я разрушават. Например, колко е ненаситно желанието да бъдеш богат.
към беседата >>
Така например,
човешкото
сърце изисква желания, но някои желания са отровни и когато влязат в човешката душа, я разрушават.
У мъжа е намазал лявото, а у жената – дясното, но те искат и двете им очи да намажат. И така хората ослепяват – това е човешкото грехопадане. Знанието и Мъдростта, която Господ ни дава, ние не сме в състояние да я почерпим от Живота. Животът на Земята е ясно определен – човек има вътрешен стремеж да въздигне своята душа. Но под думата “да въздигне” аз разбирам да влезе в онзи свят и да почерпи необходимите елементи за своето съществуване.
Така например,
човешкото
сърце изисква желания, но някои желания са отровни и когато влязат в човешката душа, я разрушават.
Например, колко е ненаситно желанието да бъдеш богат. И колкото повече забогатява човек, толкова сърцето му повече се втвърдява и най-после става толкова твърдо, че се разсипва. Крайният предел на втвърдяването е това състояние, при което тялото става крехко. А в обществения живот тази лакомия води до изолиране от хората и това разсипва човека. Човек живее, докато е със своите близки, а да живееш индивидуално значи да си извън Бога.
към беседата >>
Конят е човешкият ум, а куклата е
човешкото
сърце.
Някой може да ми каже: “Ти не проповядваш добре”. Аз нямам нищо против съвременния строй, но гащите на едно петгодишно дете не стават на десетгодишното. И понеже човечеството днес е пораснало, трябват нови неща, нов строй, нови мисли. Малкото момиченце може да си играе с кукли, моите почитания към него, но когато голямата мома си играе, ще й кажа: “Моме, на теб ти трябват живи кукли, другояче трябва да гледаш на Живота”. Когато малкото момченце си играе с конче, моите почитания към него, но когато големият момък си играе, ще му кажа, че му трябва истински голям кон.
Конят е човешкият ум, а куклата е
човешкото
сърце.
Когато майката ражда своето дете, това значи, че ражда своето сърце, за да го превъзпита. И когато един стар дядо не може да превъзпита своето дете, той трябва да умре. Затова Господ е казал: “Докато човек не стане като дете, не може да влезе в Царството небесно”. Човек трябва да прероди своето сърце – да стане малко. Под “малко” се разбира един пластичен елемент, който е в състояние да се развива правилно и не губи еластичността на Живота.
към беседата >>
29.
Христа да придобия
,
НБ
, София, 5.11.1916г.,
Така е и с твоето сърце и с твоя ум – един ден и те ще ти кажат: „Излез от тялото си, че ще дойде друг господар.“ За отношението на тялото, сърцето и ума ще ви приведа една аналогия, която донякъде ги изяснява: вие имате една каруца, която представлява
човешкото
тяло, и един кон, който представлява
човешкото
сърце, а самият човек е вътре в каруцата.
От осем хиляди години насам има приковани хора и аз ги виждам, че се кълнат. Сега, пита се защо християнството не е напреднало. Човек, който иска да се развива, трябва да разбере този дълбок вътрешен смисъл и да се освободи от тялото си. Ти и без такова тяло можеш да живееш. То е сбор от много клетки, които и без теб могат да си живеят – те са твои слуги и един ден, когато завършиш своето развитие, ще те напуснат.
Така е и с твоето сърце и с твоя ум – един ден и те ще ти кажат: „Излез от тялото си, че ще дойде друг господар.“ За отношението на тялото, сърцето и ума ще ви приведа една аналогия, която донякъде ги изяснява: вие имате една каруца, която представлява
човешкото
тяло, и един кон, който представлява
човешкото
сърце, а самият човек е вътре в каруцата.
Счупи ли се вашата каруца, вие се качвате на коня; минавате ли през стръмни места, вие ще изоставите и коня и ще тръгнете пеш. Следователно вие трябва да напуснете тези три облекла и да излезете отвън. И когато казва Христос: „Ако някой не се отрече от себе си“, това значи да се отречеш от господарството на тялото, сърцето и ума и да вземеш душата си за другарка. Понеже тя е добра жена, нейните интереси са общи с интересите на Духа и тя всичко дава. Затова Христос казва: „С какво се ползва човек, ако спечели цял свят, а изгуби своята душа?
към беседата >>
30.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Светилникът представя
човешкото
тяло, а маслото – неговото сърце.
Човек трябва да си достави всичко навреме. Рече ли да търси масло в момента, когато му потрябва, ще разбере, че е закъснял. Петте неразумни деви отидоха да си купят масло, но когато се върнаха, вратата беше затворена, и те не можаха да влязат. Господ им каза, че не ги познава и не може да им отвори. Светилникът на човека трябва постоянно да гори.
Светилникът представя
човешкото
тяло, а маслото – неговото сърце.
Светлината на светилника е умът на човека. Значи, човек трябва да има тяло – светилник, масло –сърце, което постоянно да чувства и ум – винаги мислещ. Бог познава само ония, които имат светещи тела. На ония, които са лишени от тела, от сърца и от светещи умове, Той казва: „Идете да си купите това, което не ви достига." – Защо Господ не прие петте деви? Те, макар и късно, отидоха да си купят масло и се върнаха пак при Него.
към беседата >>
Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и към
човешкото
сърце.
Щом сте дошли да ме слушате, мислете, че сте от разумните. – От избраните ли сме? – Ако остане отсега нататък да ви избират, вашата работа е свършена. По-добре е, обаче, да не знаете от кои сте и да не се интересувате от тоя въпрос. По-добре е стремежът ви да расте и да богатее, без да знаете, че сте богати.
Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и към
човешкото
сърце.
Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта и висш ум, или висш разум. И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – любов към Бога; любов към ближния и любов към себе си. Едната дева заема задната част на мозъка; втората заема горната част на мозъка, а останалите три деви – предната част – челото. Петте деви заедно образуват един триъгълник. Както виждате, те са в нас и ни заставят да мислим и да чувствуваме.
към беседата >>
Маслениците, които са носели, това е
човешкото
тяло, маслото вътре е сърцето, че трябва то да гори - това е човешкия ум.
(втори вариант)
Когато дойде безумният да ти каже: „Дай ми от твоето масло", ти му кажи по същия начин: „Не мога да ти дам от моето масло, защото няма да стигне ни на мене, ни на тебе. Затова си купи." Сега разбирате защо трябва да си купи човек масло. И казва се в притчата, че петте деви се върнали, и вратата била затворена. И Господ им казал, че не ги познава. Защо Господ не ги познава?
Маслениците, които са носели, това е
човешкото
тяло, маслото вътре е сърцето, че трябва то да гори - това е човешкия ум.
Значи трябва да обичаме, да мислим и да имаме тяло. Господ казва: „Аз нямам нужда от хора, които нямат тяло, сърце и ум. Умовете им не светят. Идете в съответствующите области." Но вие ще възразите: „Защо да не ги приеме? "
към втори вариант >>
Тези пет деви, подразбирам, че са тялото, сърцето, умът,
човешкото
съзнание и човешката душа.
(втори вариант)
Четете тази притча. Но като я прочетете, спрете, помолете се на Бога един-два или няколко дни и по малко, по малко ще ви се даде някакво откровение. Тези деви ще ги уловите сега, след като чухте това нещо. Имате четири деви, и вие едно - ставате пет. Четирите деви - всички ще станат едно във вас.
Тези пет деви, подразбирам, че са тялото, сърцето, умът,
човешкото
съзнание и човешката душа.
Те всички заедно трябва да влязат с Христа. Докато не се качите до висотата на вашия ум и влезете в полето на душата, няма да разберете Христа. Не защото грешката е у вас, не защото нямате желание, а трябва да се качите нависоко, защото, ако хоризонтът, на който стоите, е една долина, оттам няма да видите нищо. А ако се качите нависоко, ще видите, че земята е една светла жена и от пъпа й излиза една велика светлина. Казват, земята била грешна.
към втори вариант >>
31.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Старите алхимици я причисляваха към Меркурий – един от основните елементи на
човешкото
тяло, а с името “Меркурий” древните наричаха гръцкия бог Хермес – секретаря на боговете, носителя на мислите в света.
И с това Мойсей си създаде голяма беля – започнаха да роптаят, че нямали краставици, нямали лук, че вода нямали и т. н. С роптанието си евреите направиха така, че се явиха много змии, които ухапаха смъртоносно голяма част от тях, и за да ги избави, Мойсей направи тази медна змия, че да се излекува всеки, който я погледне. Защо тази змия беше направена от мед? Медта спада към т. нар. прости метали.
Старите алхимици я причисляваха към Меркурий – един от основните елементи на
човешкото
тяло, а с името “Меркурий” древните наричаха гръцкия бог Хермес – секретаря на боговете, носителя на мислите в света.
Следователно, Мойсей искаше да покаже на хората, че месото не е толкова необходимо за човека и от гледище на своето тяло човек трябва да бъде умен. Мойсей издигна змията, т. е. нисшия човешки интелект или това, което сега наричаме човешки егоизъм – човек, който мисли само за себе си. И право казват хората: “Докато не издигне змията, докато не погледне на нея, човек няма да оздравее”. Сега ще поставя въпроса в друг смисъл: да допуснем, че сте мързеливи и очаквате някой приятел да ви даде нещо, мързи ви да се умиете, да се вчешете и т. н.
към беседата >>
32.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
Лодката е
човешкото
тяло, учениците представлява Астралният свят, Христос представлява висшият принцип у човека, а езерото е Животът, то е светът.
Сега ще си зададете въпроса какво толкова има в тази ладия. После и Галилейското езеро не е толкова голямо, то е едно от обикновените езера, но във времето на Христа е било едно от най-големите. Но в този стих има три неща, върху които ще ви обърна вниманието, а именно: лодката, учениците и Христос. А езерото е основата.
Лодката е
човешкото
тяло, учениците представлява Астралният свят, Христос представлява висшият принцип у човека, а езерото е Животът, то е светът.
Това е аналогия, от която искаме да изведем един закон, който да се приложи в Живота. Според мен, всяко нещо, което не може да се приложи в Живота, е хипотеза, гадание. А който разбере тази наука, ще може да я приложи и в Живота. Ако я приложите, когато морето ви се вълнува и казвате: “Ще се свърши с нас, ние погинваме”, вие ще трябва да събудите вашия Учител, т. е. висшия принцип, който спи у вас.
към беседата >>
Колко пъти вие сте изяждали
човешкото
Агънце!
Когато човек не яде месна храна, това значи, че Христос е събуден у него. Под “месо” разбирам всички нисши мисли и желания в човека и ги сравнявам с кокошки, пуйки и т. н. Някой ще каже, че не обича свинско, но обича кокошчица, агънце и други. Няма разлика. Вие никога не сте питали това агънце дали иска да го изядете.
Колко пъти вие сте изяждали
човешкото
Агънце!
Връща се мъжът вкъщи весел, носи едно агънце, но излиза жена му с ножа насреща, разваля настроението му и той изгубва агънцето си. Колко пъти сте клали агнета! Ще каже някой, че никога не е колил агне. Лъжете всички. Казва Господ: “Който без причина се гневи на брата си, той коли Агне.” И Господ ще потърси тези агнета.
към беседата >>
33.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Като знаете това, пазете се от жестокостта, която спъва
човешкото
развитие.
Дето е милосърдието, там почвата е обработена. Без него човек е подобен на пустиня. Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездетна жена. За бездетния се казва, че е жесток.
Като знаете това, пазете се от жестокостта, която спъва
човешкото
развитие.
Когато Навуходоносор завладял Ерусалим, решил да посети еврейския храм. Като влязъл вътре, той видял, че близо до храма клокочела кръв. Крайно учуден от това, той извикал свещениците да ги пита, отде иде тая кръв. Те му отговорили, че причината за кръвта се дължи на жертвите, които евреите принасяли на Бога. Значи, кръвта била от животни.
към беседата >>
Ако има нещо грубо в женската или мъжката половина на
човешкото
тяло, то е резултат на миналите култури.
Лявата ръка и лявата страна на лицето са женски, а дясната ръка и дясната страна на лицето са мъжки. Затова лявата страна на лицето е по-нежна от дясната. Светлината, която излиза от дясното око, е по-груба от тая, която излиза от лявото око. Долната устна е женска, а горната – мъжка; долната част на носа е женска, горната е мъжка. Дългият нос е мъжки, късият – женски.
Ако има нещо грубо в женската или мъжката половина на
човешкото
тяло, то е резултат на миналите култури.
Първата култура е образувала дължината на носа, а втората – неговата широчина. Така се е създал кръстът. „Ще бъдете научени от Господа." Вие, научените от Господа, правете наблюдения върху себе си, да знаете, кой във вас – мъжът или жената не е разположен. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделив мъж, събрани на едно място, къщата ще запалят.
към беседата >>
34.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
Кесаревото е
човешкото
.
– Дяволът. Казваш: Днес се разсърдих. – Отдаде ли Кесаревото Кесарю? Отдай Кесаревето Кесарю. Отдавайте не само Кесаревото Кесарю, но и Божието Богу.
Кесаревото е
човешкото
.
Ние сме длъжни на човешкото. Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи, да разбираме смисъла на живота. Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота.
към беседата >>
Ние сме длъжни на
човешкото
.
Казваш: Днес се разсърдих. – Отдаде ли Кесаревото Кесарю? Отдай Кесаревето Кесарю. Отдавайте не само Кесаревото Кесарю, но и Божието Богу. Кесаревото е човешкото.
Ние сме длъжни на
човешкото
.
Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи, да разбираме смисъла на живота. Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях.
към беседата >>
Кесаревото - това е
човешкото
.
(втори вариант)
Една лоша мисъл, тя не е ваша, отдайте я на кесаря. Кой е кесар? Той е дяволът. Отдайте кесаревото кесарю. Някой ще каже: „Аз днес се разсърдих." Добре, отдаде ли кесаревото кесарю?
Кесаревото - това е
човешкото
.
Следователно на всеки човек сме длъжни и трябва да му отдадем това, за което сме му длъжни. Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота. Един отшелник живял дълги години в пустинята. Един ден той отишъл при един по-свят отшелник - светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота. Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко!
към втори вариант >>
35.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и
човешкото
тяло – със седемте му обвивки.
Това станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек“ разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща.
Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и
човешкото
тяло – със седемте му обвивки.
Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела.
към беседата >>
В теософската литература се говори за седемте обвивки на
човешкото
тяло, а за трите неизменни тела само се загатва.
Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки.
В теософската литература се говори за седемте обвивки на
човешкото
тяло, а за трите неизменни тела само се загатва.
Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете в миналото и сега не могат да я разберат напълно.
към беседата >>
36.
Марта и Мария
,
НБ
, , 14.1.1917г.,
В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на
човешкото
сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане.
Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа – активният и пасивният.
В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на
човешкото
сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане.
Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като ѝ казва: „Ти се мълвиш за много неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по-съществено“. Мнозина от вас спадат към тия два характера – някоя е Марта, друга – Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. „Мария“ на еврейски значи солена вода.
към беседата >>
2,000 години вече става как философите аргументират да докажат де е Господ – на небето ли е, на звездите ли е, на земята ли е, или в
човешкото
сърце.
Не само за вас говоря, които сте тук, а и за онези, които са отвън – всички роптаят. Законът на висшето е винаги да блика благодарност и обич към Бога. Някои питат: „Къде е Господ? Как да го намерим? “ Господа могат да намерят и малките деца.
2,000 години вече става как философите аргументират да докажат де е Господ – на небето ли е, на звездите ли е, на земята ли е, или в
човешкото
сърце.
Още Го търсят, никой не Го е намерил. Проповедниците казват, че е в човешкото сърце; астрономите – че е във вселената, като теготение; някои казват, че Го има, други казват, че Го няма. Ще ви представя една фигура, за да видите на какво се базират вашите философи. Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва всеки 24 часа от изток към запад; представете си още, когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, и когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие отново заспивате, когато зората пукне, и като залезе, отново цяла нощ Го търсите.
към беседата >>
Проповедниците казват, че е в
човешкото
сърце; астрономите – че е във вселената, като теготение; някои казват, че Го има, други казват, че Го няма.
Някои питат: „Къде е Господ? Как да го намерим? “ Господа могат да намерят и малките деца. 2,000 години вече става как философите аргументират да докажат де е Господ – на небето ли е, на звездите ли е, на земята ли е, или в човешкото сърце. Още Го търсят, никой не Го е намерил.
Проповедниците казват, че е в
човешкото
сърце; астрономите – че е във вселената, като теготение; някои казват, че Го има, други казват, че Го няма.
Ще ви представя една фигура, за да видите на какво се базират вашите философи. Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва всеки 24 часа от изток към запад; представете си още, когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, и когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие отново заспивате, когато зората пукне, и като залезе, отново цяла нощ Го търсите. Минава ден, два, месец, година, 10 години, много време минава, вие все Го търсите и не Го намирате никъде. Аз казвам: Изменете само отношенията на нещата – спете вечер, а бъдете будни сутрин, когато изгрява слънцето, и ще видите Господа, ще Го намерите.
към беседата >>
37.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Когато първият принцип вземе надмощие в
човешкото
сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдява.
Често някои казват: „Аз да го набия, та да ми има страх“. Ти можеш да го набиеш, можеш да го наплашиш, но той няма да те обича. Аз бих желал да видя някого от вас, който чрез бой е обикнат от друг. Такъв човек не съм срещнал. Това го говоря не само аз, говорили са го всички велики хора, всички светии.
Когато първият принцип вземе надмощие в
човешкото
сърце, човек става сух, корав, започва да затвърдява.
У него всичко закоравява – сърцето, мускулите, ръцете, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че в такъв човек се явила болестта „артериосклероза“. Аз казвам, че това се дължи на първия принцип, който е втвърдил сърцето и обсебил човека. Като забележи, че първият принцип е завладял човека, Бог започва да разединява, т.е. започва да действа втория принцип.
към беседата >>
38.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Човешкото
тяло представя неговата земя, с всички растения и животни по нея – риби, птици, млекопитаещи.
(втори вариант)
Да владееш земята, това значи, да я обработваш, както трябва, да туриш ред и порядък навсякъде. Да бъдеш господар на животните, това значи, да ги ръководиш; така да се грижиш за тях, че и те да бъдат доволни от тебе. Само разумният, добрият и свободният човек може да владее земята и да бъде господар на по-слабите същества. „Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано". Този стих може да се разгледа в широк смисъл – по отношение на цялото човечество, и в тесен смисъл – по отношение на личния живот на човека, както и по отношение на неговото тяло.
Човешкото
тяло представя неговата земя, с всички растения и животни по нея – риби, птици, млекопитаещи.
Всичко това човек трябва да завладее, но, тъй като принадлежи на друг Господар, той носи отговорност за съществата, които стоят под него и на които става временно господар. Христос казва: „Господи, тези овце, които ми даде, са Твои, затова аз полагам живота си за тях”. Ето защо, човек трябва да знае, че за всяка власт, която му е дадена, носи отговорности. Всеки иска да бъде силен, но придобиването на тази сила има смисъл, само когато се употребява за нещо добро и велико. Иначе, тя е безпредметна.
към втори вариант >>
Щом се прекъсне връзката между Божественото и
човешкото
съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги.
(втори вариант)
С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш. Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като несъзнателно същество. Бубата живее, несъзнателно, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син? Той се отделил от Бога, скъсал връзката си със своето висше съзнание и тръгнал по света, да странства. Има ли право, човек, да се отделя от Бога?
Щом се прекъсне връзката между Божественото и
човешкото
съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги.
Не съм достоен да се нарека твой син. Сгреших пред тебе и пред Бога, прости ми". И бащата има право да посрещне сина си с радост, да го прегърне и целуне и да заповяда, в негова чест, да заколят най-угоеното теле. И по-големият брат има право да се сърди, че баща му заклал най-угоеното теле за по-малкия си син, който изял и изпил всичко, и се върнал при баща си гол и бос, като последен сиромах. Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога.
към втори вариант >>
– С пробуждане на
човешкото
съзнание.
(втори вариант)
И по-големият брат има право да се сърди, че баща му заклал най-угоеното теле за по-малкия си син, който изял и изпил всичко, и се върнал при баща си гол и бос, като последен сиромах. Такава е съдбата на всеки човек, на всяко семейство, на всяко общество и на всеки народ, които са се отклонили от Бога. Това става днес по целия свят. Казано е в Писанието, че Син Человечески ще дойде втори път на земята. С какво ще се ознаменува идването на Христа?
– С пробуждане на
човешкото
съзнание.
Когато човек осиромашее, когато изгуби всичкото си багатство и тръгне гладен, гол и бос по света, тогава ще съзнае, че е сгрешил, че е взел крив път и ще започне да очаква идването на Христа. Това означава - пробуждане на човешкото съзнание. Това е процес, който се налага вече на хората. Всеки трябва да се върне при своя Баща, да съзнае погрешката си и да се разкае. Само така, човек ще види последствията на своя живот, както в миналото, така и в настоящето.
към втори вариант >>
Това означава - пробуждане на
човешкото
съзнание.
(втори вариант)
Това става днес по целия свят. Казано е в Писанието, че Син Человечески ще дойде втори път на земята. С какво ще се ознаменува идването на Христа? – С пробуждане на човешкото съзнание. Когато човек осиромашее, когато изгуби всичкото си багатство и тръгне гладен, гол и бос по света, тогава ще съзнае, че е сгрешил, че е взел крив път и ще започне да очаква идването на Христа.
Това означава - пробуждане на
човешкото
съзнание.
Това е процес, който се налага вече на хората. Всеки трябва да се върне при своя Баща, да съзнае погрешката си и да се разкае. Само така, човек ще види последствията на своя живот, както в миналото, така и в настоящето. И блудният син си даде сметка за своя минал живот, разбра, какво е придобил и какво загубил, и едва тогава реши, да се върне при баща си. Той разбра, че със свинарство нищо не се постига.
към втори вариант >>
39.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Не трябва да се заблуждаваме, но трябва да знаем истината, да поставим една рязка граница между Божественото и
човешкото
.
“, пита тя. – „На твоя слуга.“ – „Ами такъв бедняк отде има толкова пари, да си построи този разкошен палат? “ – „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат.“ По-нататък тя вижда една малка колибка: „Ами тази колибка чия е? “ – „Твоя е“, ѝ отговорили. Вие можете да сте много големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди по делата и ще ви отдаде заслуженото.
Не трябва да се заблуждаваме, но трябва да знаем истината, да поставим една рязка граница между Божественото и
човешкото
.
Вие казвате, че разбирате думата „Любов“; не! не я разбирате. Не само думата „Любов“ не разбирате, но не разбирате Правдата, Истината, Мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това Мъдрост ли е? Когато се изговори думата „Мъдрост“, трябва да настъпи известна промяна в състоянието.
към беседата >>
Не трябва да се борим, но трябва да знаем истината - трябва да поставяме една рязка граница между Божественото и
човешкото
, или небожественото.
(втори вариант)
" - пита тя. „На твоя слуга." „Ами такъв бедняк отгде има толкова пари да си построи този разкошен палат? " „Всичко, каквото има той, го изпраща, за да си съгради на онзи свят палат." По-нататък тя вижда една малка колибка. „Ами тази колибка чия е? " „Твоя е." Вие може да сте много умни, големи личности на този свят, но на онзи свят Господ ще ви съди и ще ви отдаде заслуженото.
Не трябва да се борим, но трябва да знаем истината - трябва да поставяме една рязка граница между Божественото и
човешкото
, или небожественото.
Вие казвате, че разбирате думата „любов". Не, не я разбирате. Не само думата „любов" не разбирате, но не разбирате нито правдата, истината и мъдростта. Когато вляза в една къща и видя разгневена жена, това мъдрост ли е? Когато се изговори тази дума „мъдрост", трябва да настъпи известна промяна в състоянието.
към втори вариант >>
40.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
Всеки ден, преди да почнете да учите, ще си измивате ръцете и краката и ще казвате: „Ще бъдем като краката добри, търпеливи и послушни.” Ако
човешкото
сърце беше добро като краката, хората щяха да бъдат светии.
Трябва да преминете през този свят, през материята, за да се прецедите. Сега, тук вие слушате всичко това, но светът ще ви разколебае. Обаче вие кажете: „Мога! ” Ще вземете Псалм 119 и всеки ден ще учите наизуст една част от него с думата мога. За двадесет и два дена трябва да го научите.
Всеки ден, преди да почнете да учите, ще си измивате ръцете и краката и ще казвате: „Ще бъдем като краката добри, търпеливи и послушни.” Ако
човешкото
сърце беше добро като краката, хората щяха да бъдат светии.
А когато мием ръцете, ще казваме: „Ще сме послушни, добри и справедливи като ръцете. ”Умът ви трябва да бъде готов да работи като ръцете. Колко е добър Господ, че ни е дал ръце и крака, които да ни учат как да работим! Съединете се с Господа и с всички хора, и всичко ще бъде осъществимо за вас. Трябва да сте търпеливи и услужливи като краката и справедливи като ръцете.
към беседата >>
41.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
И душата, като влезе в
човешкото
тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: „Виждам слънцето“.
А какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философстват. Така никаква светлина няма да блесне. Не ви трябва никакво философстване тук – едно движение на ръката и светлината – условие, за да може да четете – ще блесне. Същият закон е и сутрин, когато се събудите – завъртвате вашия ключ и казвате: „Виждам“.
И душата, като влезе в
човешкото
тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: „Виждам слънцето“.
Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнота, т.е. умът ви ще бъде смътен, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум, и цял ден животът е в безпорядък, намирате, че няма никакъв смисъл в него и т.н. Аз казвам: Вие сте в положението на дете с големи идеи, което като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото – да отвори малкия ключ, от който иде светлината в света. Постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, мечтаят за много къщи и къщи с много етажи, а са слепи.
към беседата >>
42.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Христос е говорил за жертвата, като велик процес, който се извършва в
човешкото
съзнание.
(втори вариант)
Да мислиш за Бога, това значи, да живееш за най-великото нещо в света. Да мислиш за себе си, това значи, да живееш в ограничения. Няма по-тежко нещо за човека от затвора и ограниченията. В самопожертвуването се крие познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободен.
Христос е говорил за жертвата, като велик процес, който се извършва в
човешкото
съзнание.
Докато не стане този процес в човека, не може да се говори за познаване на Христа. Какво познаване е това, ако не разбираш дълбокия смисъл на Христовите думи? Христос казва: „Аз съм истинската лоза”. Кой знае историята на лозата? Всяка година лозата се жертвува, но малцина признават нейните жертви.
към втори вариант >>
43.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Познанието на тайната на Царството Божие съставлява предмет на
човешкото
размишление, към него се стреми човешкият дух.
Ще говоря върху думите “Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие”.
Познанието на тайната на Царството Божие съставлява предмет на
човешкото
размишление, към него се стреми човешкият дух.
Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята. Казва Христос: “Вам е дадено”. На кои? Сега, вие може да дойдете в размишленията си до отрицателната страна и понеже е казано: “Вам е дадено, а тям не е дадено”, да си помислите, че, може би, на апостолите е дадено, но не на вас. Който и да си, дадено ти е.
към беседата >>
44.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Солта е един необходим елемент на земята за здравословното състояние на
човешкото
тяло.
Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата „сол“ разбират „сила на равновесие“ – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. За да ходите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, на дъното им турят товар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни. Под думата „сол“ разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят.
Солта е един необходим елемент на земята за здравословното състояние на
човешкото
тяло.
Когато организмът изгуби солта си, той изгубва своята основа и вследствие на това се явяват всички болести. Казват за някого: „Той е неврастеник“. Аз казвам: Той е изгубил солта си, неговата нервна система е изгубила солта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали с окото на ясновидец нервите, артериите на един неврастеник, ще видим на много места пукнатини, от които изтича енергията. Такъв човек е слаб. Защо?
към беседата >>
45.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в
човешкото
лице е достигнал най-високото си развитие.
– Ще ти го дам, заклевам се, дай ми само да ям. Какво струва моето първородство пред глада ми? Тук се явяват още два характера: майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличал на нея по ум и по стремежите на сърцето си. Бащата обичал повече Исава, естествен човек, с обикновено съзнание.
Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в
човешкото
лице е достигнал най-високото си развитие.
Майката имала същото желание, каквото и Яков, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичал повече Исава, считал, че е законно, като първороден, той да получи благословението. Понеже бил вече стар и сляп, бащата казал на Исава: „Ето, аз вече остарях, не зная деня на смъртта си. Вземи сега оръжието си, излез на полето и улови ми лов. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра".
към беседата >>
По същия закон човешкият ум и
човешкото
сърце се раждат и прераждат.
Яков имаше 12 сина, но само Йосиф беше роден по закона на любовта. Яков работи седем години за него, след което се ожени за Рахил, която роди само един син – Йосиф. Който може да слугува седем години с любов, той ще роди Йосифа. Който се жени по обикновен начин, без любов, той ще вземе Лия, която не обича, и от нея ще му се родят много синове. Законът за прераждането е закон за изкупване и освобождаване на човека от погрешките на миналото.
По същия закон човешкият ум и
човешкото
сърце се раждат и прераждат.
Един американски писател описва деня, в който умът му се прояснил. Голямо тържество било за него това прояснение. Това не е нищо друго, освен момент на новораждане. Радостта на този човек е била толкова голяма, колкото радостта на майката, която е родила син или дъщеря. Както детето извиква, когато се роди, така всеки човек извиква, когато се пробудят умът и сърцето му.
към беседата >>
Стремете се към любовта, която чисти и повдига
човешкото
сърце.
Ние не се занимаваме с минали неща; не се занимаваме и с настоящето. Миналото и настоящето са важни като условия на бъдещето. Пред вас се открива велико бъдеще – за него работете. Ако ми донесат една нечиста риза, аз не питам, защо се изцапала, на кого е, но я турям в коритото, заливам я с чиста вода и я пера, докато стане чиста. Ако ризата ви е чиста, пазете я, да не изгуби чистотата си.
Стремете се към любовта, която чисти и повдига
човешкото
сърце.
Кой очисти и повдигна Якова? – Неговата възлюбена – Рахил. Бог му каза: Давам ти Рахил, нея люби и за други жени да не мислиш. Яков, който днес се нарича Израил, живее по нов начин, не както е живял по-рано. Тази е причината, дето той минава между избраниците, между високо културните и учени хора, които носят светлина на света.
към беседата >>
46.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Божественото започва от малките работи и постепенно върви към големите;
човешкото
започва от големите работи и отива към малките.
При това положение, животът на хората ще бъде приятен и ще се осмисли. Човек няма да умира, но ще се видоизменя. За да разбере Христовото учение и да го приложи, човек трябва да има будно съзнание, да работи върху себе си, да се освободи от вътрешния страх. Това не става изведнъж. Духовните работи стават бавно, а човешките – бързо.
Божественото започва от малките работи и постепенно върви към големите;
човешкото
започва от големите работи и отива към малките.
Затова, именно, човек иска, като започне една работа, в скоро време да види резултат. И това е възможно, но така свършена, работата не дава големи знания. Може да направите опит с едно житно зърно: ако го посаждате в земята, 19 години наред и се грижите за него, то ще израсте по-голямо, по-богато на хранителни вещества от другите. Обаче, за този опит се иска вяра и търпение. Затова, Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, можете планини да местите." Защо се сравнява вярата със синаповото зърно, а не с житното?
към беседата >>
47.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Добрият и лошият живот се отпечатват върху
човешкото
лице.
Щом изопачил живота си, той приел чертите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чертите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чертите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чертите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот.
Добрият и лошият живот се отпечатват върху
човешкото
лице.
Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света. Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знаменит художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена големина, от главата до краката.
към беседата >>
48.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Човешкото
тяло представя инструмент, специална цигулка, с която той свири; струните, това са четирите основни темперамента, чрез които човек се изявява.
Да знае човек да свири на цигулка, това значи, да е придобил едно от великите изкуства на живота. Когато детето започва да учи цигулка, в първо време, то скърца, взима фалшиви тонове. Колкото повече расте и се упражнява, тоновете стават по-чисти. Животът представя музика. Да живее човек правилно, това значи, да владее изкуството да свири.
Човешкото
тяло представя инструмент, специална цигулка, с която той свири; струните, това са четирите основни темперамента, чрез които човек се изявява.
Четирите основни темперамента са: сангвиничен или въздухообразен, умствен или нервен, холеричен и флегматичен. Не е достатъчно цигулката да има четири струни, но те трябва да бъдат доброкачествени, да са направени от добър материал, да отговарят на известна дебелина. Същото се отнася и до темпераментите. Не е достатъчно да кажем, че някой човек е сангвиник, или умствено - нервен темперамент, но темпераментът му трябва да бъде доброкачествен. За да свири добре, цигуларят трябва да е даровит, да свири с душа, да има добра цигулка, добър лък, първокачествени струни.
към беседата >>
49.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Човешкото
сърце се познава в трудни моменти.
Не преяжда, а иска да обича всички хора, и те да го обичат. Това не е ли преяждане? Можеш ли да дадеш на всички хора това, което те искат? Имаш ли силата на слънцето? Ти не си научил да обичаш майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, които са ти направили добро, а ще обичаш целия свят.
Човешкото
сърце се познава в трудни моменти.
Човек трябва да събира Божествена енергия в себе си, да обогати своето сърце, че да може в трудни времена да прояви своите чувства. В такива времена, именно, той трябва да има храна, с която да поддържа живота на своя ближен. Един изпаднал руски княз се оженил по любов за една млада, красива мома, от високо произхождение. В първите дни след сватбата, той често целувал своята възлюбена, но тя огладняла, пожелала да яде – хляб искала. – Ну, поцелуемся, казвал й той.
към беседата >>
Божествената светлина не внася никакво раздвояване в човешкия ум и в
човешкото
сърце.
Това не е за упрек, но, преди да учите другите, отворете ума и сърцето си за Божествената светлина, за да се развивате правилно. Мнозина се затварят за тази светлина, както орехът в черупката си, и очакват добри резултати. Това е невъзможно. Отворете се за Божествената светлина, която ще ви освободи от всички мъчнотии и противоречия. Как проверявате, че в ума и в сърцето ви влиза Божествената светлина?
Божествената светлина не внася никакво раздвояване в човешкия ум и в
човешкото
сърце.
Тя е подобна на чиста планинска вода, която освежава и ободрява човека. Пиете ли вода, в която има различни мътилки, тя ще разстрои организма ви, ще внесе мрак и тъмнина във вашите мисли и чувства, ще ви раздвои. Всяко учение, което повдига и облагородява човека, е Божествено. Днес много проповедници ходят по света да проповядват Христовото учение, но малцина могат да го изнесат, както трябва. Американците и англичаните изпратиха много мисионери по света, да проповядват на хората, но заедно с християнството те пренесоха и спиртните питиета.
към беседата >>
50.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Двата вола представят човешкия ум и
човешкото
сърце, ралото –
човешкото
тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата.
В мотиката, ралото, воловете, остена се крие дълбок смисъл. Как оре българинът земята? – С волове, някога с два вола, а някога – с четири, или шест. Не е важно с колко вола оре, защото принципът е един и същ. И в орането действуват двата принципа: държа и пребъдвам.
Двата вола представят човешкия ум и
човешкото
сърце, ралото –
човешкото
тяло, а остенът – закона, който от време на време бодва ума и сърцето, да им напомня, че трябва да работят и да следват направлението – браздата.
Някои хора мислят, че са свободни, а всъщност, всички са впрегнати – някъде по двама, някъде – по трима или по четирима заедно. От време на време ви разпрягат, да си починете. Кога си почиват воловете? – Когато каже господарят. Щом си починат, господарят им пак ги впряга на работа.
към беседата >>
Грехът, погрешките се крият в
човешкото
безволие.
Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта Му, вие сте на прав път и, каквото пожелаете, можете да постигнете. Христос работи с думата „мога", а дяволът с думата „не мога." Кажеш ли, че можеш да живееш добре, Христос е с тебе. Кажеш ли, че не можеш да живееш добре, Христос е далеч от тебе. – Грешен човек съм. Каже ли някой така, това показва, че волята му е слаба.
Грехът, погрешките се крият в
човешкото
безволие.
Дайте права насока на волята си, и вие ще се повдигнете. Ако сте сгрешили, ще се очистите. Много вода има в природата, следователно, човек всякога може да се мие и чисти. Мъже и жени – всички трябва да се чистят, да съзнаят своето предназначение и да го изпълнят. Каква е задачата на жената?
към беседата >>
51.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Малка е плоскостта на
човешкото
чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят.
Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6 – 7 см., а на широчина 16 – 17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран.
Малка е плоскостта на
човешкото
чело, но чрез нея се проявяват три свята: умът на физическия свят, умът на духовния свят и умът на Божествения свят.
Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: Колкото хора има на земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и низш, т. е. „висш и низш манас“. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото; той разглежда нещата отвън и отвътре.
към беседата >>
52.
Числото 153
,
ИБ
, Варна, 22.3.1918г.,
- Хвърли, кога ти каже Господ, да се съединят
човешкото
с Божественото.
И взима Исус хляба, разломи го и им даде да ядат. Сега, толкова време те бяха с Него и имаха съмнение. Съмнението е лош навик. Щом ви каже Христос: "Хвърлете мрежите", хвърлете ги. Ама хвърляли сте я много пъти.
- Хвърли, кога ти каже Господ, да се съединят
човешкото
с Божественото.
Христос каза: "Хвърлете мрежата", и те хвърлиха и уловиха. Христос е в света, но не е във физическия, а в духовния. Физическият свят е, в който се виждат нещата, а умственият и астралният, това е светът, в който стават нещата. Някои хора не могат да виждат Бога, а други могат да Го видят. Защо не могат да Го видят?
към беседата >>
53.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Интелигентно е
човешкото
тяло, защото и клетките, от които е съставено, са интелигентни.
Христос влезе в Ерусалим, възседнал ослица. Ерусалим представлява граница, предел между два свята. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза във физическия свят, да се учи. То се облича в плът, която го носи навсякъде, както ослицата носеше Христа на гърба си.
Интелигентно е
човешкото
тяло, защото и клетките, от които е съставено, са интелигентни.
То се управлява от специални закони. Човешкото тяло се разглежда като единица и като колективитет. Понеже то представлява ослицата, която Христос възседнал, затова трябва да бъде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христос изпрати учениците си да развържат вашата ослица, за да я възседне Той. Щастлив е онзи, чиято ослица възседне Христос и влезе с нея в Ерусалим.
към беседата >>
Човешкото
тяло се разглежда като единица и като колективитет.
За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза във физическия свят, да се учи. То се облича в плът, която го носи навсякъде, както ослицата носеше Христа на гърба си. Интелигентно е човешкото тяло, защото и клетките, от които е съставено, са интелигентни. То се управлява от специални закони.
Човешкото
тяло се разглежда като единица и като колективитет.
Понеже то представлява ослицата, която Христос възседнал, затова трябва да бъде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христос изпрати учениците си да развържат вашата ослица, за да я възседне Той. Щастлив е онзи, чиято ослица възседне Христос и влезе с нея в Ерусалим. Оселът символизира човешкото тяло, учениците на Христа – човешката душа, а Христос – човешкия Дух. Духът казва на душата: слез от мястото, на което седиш, и иди между хората, да намериш един осел, с който да отидеш в Ерусалим, да свършиш известна мисия.
към беседата >>
Оселът символизира
човешкото
тяло, учениците на Христа – човешката душа, а Христос – човешкия Дух.
То се управлява от специални закони. Човешкото тяло се разглежда като единица и като колективитет. Понеже то представлява ослицата, която Христос възседнал, затова трябва да бъде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христос изпрати учениците си да развържат вашата ослица, за да я възседне Той. Щастлив е онзи, чиято ослица възседне Христос и влезе с нея в Ерусалим.
Оселът символизира
човешкото
тяло, учениците на Христа – човешката душа, а Христос – човешкия Дух.
Духът казва на душата: слез от мястото, на което седиш, и иди между хората, да намериш един осел, с който да отидеш в Ерусалим, да свършиш известна мисия. Най-добър проповедник на Христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. То е инструментът, чрез който се проявяват душата и Духът. Сегашните хора се смеят, когато магарето реве.
към беседата >>
човешкото
тяло.
Радвайте се, ако Христос изпрати учениците си да развържат вашата ослица, за да я възседне Той. Щастлив е онзи, чиято ослица възседне Христос и влезе с нея в Ерусалим. Оселът символизира човешкото тяло, учениците на Христа – човешката душа, а Христос – човешкия Дух. Духът казва на душата: слез от мястото, на което седиш, и иди между хората, да намериш един осел, с който да отидеш в Ерусалим, да свършиш известна мисия. Най-добър проповедник на Христовото учение е оселът, т.е.
човешкото
тяло.
То е инструментът, чрез който се проявяват душата и Духът. Сегашните хора се смеят, когато магарето реве. Те не знаят защо реве. Като създал света, Бог направил първо животните, а после първите човеци – Адам и Ева. Той представил Адам на коня, да види своя господар, но конят извикал: "И-и-и!
към беседата >>
човешкото
тяло, трябва да бъде свободно, да прилага Истината, а не да бъде вързано.
Който прилага Истината, той ще победи. Това искаше да каже Христос на хората. Ако служиш на Бога с Дух и с Истина, малцина ще те приемат добре. Много хули, огорчения и обиди ще чуеш, но накрая ти ще победиш. Ослицата, т.е.
човешкото
тяло, трябва да бъде свободно, да прилага Истината, а не да бъде вързано.
Магарето, на което Христос яздеше, не е като днешните, да носи дърва на господаря си и да стоварват на гърба му десетки тояги. Хората се смеят на магарето, но и техният живот не е по-лек. И те се товарят като магарето и, в края на краищата, пак ги бият. Повечето хора днес са нещастни. Защо? Не защото говорят Истината, но защото се страхуват от нея.
към беседата >>
Хигиена е нужна за
човешкото
тяло, т.е.
Повечето хора днес са нещастни. Защо? Не защото говорят Истината, но защото се страхуват от нея. Понеже на времето си магарето каза Истината, днес само го бият; конят не каза Истината, затова ходи с господаря си на война и там го обстрелват. Съвременните хора трябва да мислят, да дойдат до вътрешно разбиране на нещата. Човек се нуждае от здраво тяло, на което да дава чиста вода и малко храна.
Хигиена е нужна за
човешкото
тяло, т.е.
за неговата ослица. Само в здраво тяло може да обитава здрав, велик Дух. Ще каже някой, че и в болно тяло може да живее велик Дух. Това е невъзможно. Който иска да има здрав, мощен Дух, трябва да има здраво тяло.
към беседата >>
Следователно, ще знаете, че разположението на човешкия ум и на
човешкото
сърце зависят на първо място от разположението на техния осел.
Обаче, дебелината и тлъстината не показват, че човек е здрав. Здравето е в зависимост от нормалното състояние на клетките. Когато клетките на организма – нервни, мускулни, артериални запазват своя първичен размер и точно изпълняват службата си, човек е здрав. Щом нарушат размера си и престанат да изпълняват определената им служба, човек заболява. Болният не мисли добре, не чувства правилно.
Следователно, ще знаете, че разположението на човешкия ум и на
човешкото
сърце зависят на първо място от разположението на техния осел.
Какво ще бъде положението на човек, който минава с боси крака по камениста и песъчлива местност? Той ще нарани краката си и, като се върне у дома си, ще започне да говори за болестите. С това той изменя цялата философия на живота си. Каква философия има в болестите? Коя е причината за болестите?
към беседата >>
Пчелата, която също се взема за символ, представлява човешкия ум, Арарат представлява
човешкото
сърце, а Синай – човешката воля.
Върху тебе ще съградя законът си." И тъй, ако искате да спре на вас Ной със своя ковчег, трябва да сте скромни като Арарат. Ако искате да се поставят законите на вас, трябва да сте мълчаливи като Синай. Скромност се иска от човека той трябва да мълчи, когато големите говорят. На Арарат спря ковчегът на Ной, на Синай се дадоха законите на Мойсей.
Пчелата, която също се взема за символ, представлява човешкия ум, Арарат представлява
човешкото
сърце, а Синай – човешката воля.
Ако сте умни, ще бъдете като пчелата и ще събирате мед; ако имате благородно сърце, ще бъдете като Арарат, и Ной ще спре с ковчега си на вас и ще ви донесе своето благословение; ако имате силна воля, ще бъдете като Синай, върху която се сложиха законите. Как ще дойде Ной със своя ковчег върху вас? Когато момата се ожени, ковчегът се отваря, и синовете на Ной започват да слизат един след друг. Момата представлява планината Арарат, т.е. стария свят, а ковчегът на Ной – Божието благословение, което се излива чрез синовете Ноеви.
към беседата >>
54.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Каква по-хубава къщичка може да съществува от
човешкото
тяло?
Хляб, направен от камъни, не осигурява човешкия живот. Друго нещо се иска за безсмъртието. Някой иска да си направи къщичка, да се осигури. И това не е лошо. И птицата даже си има къщичка – своето гнездо, но и човекът, и птицата не са осигурени.
Каква по-хубава къщичка може да съществува от
човешкото
тяло?
Има ли нещо по-сигурно от тази къща? Всеки може да ви изпъди от къща, съградена от камъни и тухли, но от вашата собствена къща – от вашето тяло, никой не може да ви изпъди. Всеки сам, със своя добър или лош живот, може да се задържи за по-дълго време в своята къща, или може да я напусне преждевременно. Бог изпраща човека на земята да учи, а не да гради къщи. Така постъпват и родителите.
към беседата >>
55.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Те разглобяват
човешкото
тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите.
Както избивате и колите по-малки същества от вас, така и вие трябва да давате от месото си на други, и те да се порадват. Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици?
Те разглобяват
човешкото
тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите.
После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново човешкото тяло. Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло. Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности.
към беседата >>
После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново
човешкото
тяло.
Като турят умрелия в гроба, малките същества се нахвърлят върху него с радост, че има какво да си хапнат. Те се радват на хубавата храна, която неочаквано им се полага, и бързат да я опитат. Какви песни, какво веселие става около добре опечената и зачервена кокошка! Защо такива песни и тържества да не стават между малките работници – червеи, между подземните труженици? Те разглобяват човешкото тяло, отделят една след друга тухлите и оставят само костите.
После дохождат други работници-творци, които започват да мислят как да съградят отново
човешкото
тяло.
Те събират частица по частица, сглобяват ги и образуват новото човешко тяло. Същественото в човека, т.е. неговата душа, не е в тялото му, затова понякога човек не е доволен от своята къща – от тялото си. Той намира, че тя е лишена от някои принадлежности. Мнозина са недоволни от живота си. Защо?
към беседата >>
56.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Ръцете и краката представляват Добродетелите, принципите, които движат човешкия ум и
човешкото
сърце.
Царството Божие е за живите, а не за мъртвите. Какво ще стане с човека, ако вържете ръцете и краката му със здрави въжета? Той ще бъде като мъртъв, не ще може да се движи. Както въжетата свързват човека и не му позволяват да се движи, така лошите мисли и чувства свързват ума и сърцето и не му позволяват да мисли и да чувства. И те стягат краката и ръцете на човека, както въжетата.
Ръцете и краката представляват Добродетелите, принципите, които движат човешкия ум и
човешкото
сърце.
Добрите мисли и чувства подтикват човека към Добро, а лошите – към зло. Ако се поддаде на лошите мисли и желания, човек намира затвора. Някой казва, че не може да прави Добро, понеже няма средства. Както може да прави зло, да обира хората, така може да прави и Добро. Да бърка човек в чуждите кесии, това значи, да бърка в умовете и в сърцата им.
към беседата >>
След 14 дни ще започна да се пълня – тогава ще бъда съвършен." В процеса на усъвършенстването си, човек започва с
човешкото
, а свършва с Божественото.
Какво означава думата несъвършен? Противоположна на нея е думата съвършен. Понеже човек на земята минава през различни състояния, както и Луната, казваме, че и той, като нея, на всеки 14 дни се пълни и празни. Щом се пълни, той е съвършен. Следователно, ако някой ти каже, че си несъвършен, ще направиш превод на тази дума и ще си кажеш: „Понеже сега се изпразвам, несъвършен съм.
След 14 дни ще започна да се пълня – тогава ще бъда съвършен." В процеса на усъвършенстването си, човек започва с
човешкото
, а свършва с Божественото.
Казват за някого, че е в пълнотата на Живота. Това означава процес, обратен на съвършенството. Тук човек започва с Божественото, а свършва с човешкото. Думата съвършенство започва с буквата с, която означава процес на пълнене и празнене. Положението на тази буква представлява Луната в процеса на пълненето й.
към беседата >>
Тук човек започва с Божественото, а свършва с
човешкото
.
Щом се пълни, той е съвършен. Следователно, ако някой ти каже, че си несъвършен, ще направиш превод на тази дума и ще си кажеш: „Понеже сега се изпразвам, несъвършен съм. След 14 дни ще започна да се пълня – тогава ще бъда съвършен." В процеса на усъвършенстването си, човек започва с човешкото, а свършва с Божественото. Казват за някого, че е в пълнотата на Живота. Това означава процес, обратен на съвършенството.
Тук човек започва с Божественото, а свършва с
човешкото
.
Думата съвършенство започва с буквата с, която означава процес на пълнене и празнене. Положението на тази буква представлява Луната в процеса на пълненето й. Думата пълнота започва с буквата п, която означава плод, който зрее. Втората буква на същата дума е ъ. Тя означава бременност.
към беседата >>
57.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Причините на болестите се крият в човешкия ум и в
човешкото
сърце.
Болният вярва, че лекарят ще го излекува, а в същото време около него умират десетки хора, все от лекари гледани. Лекарите помагат на болните, но отчасти, те не могат да излекуват болестта съвършено. Можеш да направиш разрез на един цирей, да го изцедиш, без да си махнал причината на цирея. Един цирей ще излекуваш, друг ще се яви. Лекуването на съвременните хора е палиативно, а не коренно, абсолютно.
Причините на болестите се крият в човешкия ум и в
човешкото
сърце.
Ето защо, със своя ум лекарят трябва първо да въздейства на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитният лекар може да лекува човека преди още да е заболял. Той вижда причината за бъдещето заболяване на човека в неговия ум и оттам започва да лекува. Като се обръща към болната жена с думите "дерзай, дъще, твоята вяра те изцели", Христос посочва на хората общия метод, чрез който могат да се лекуват всички болести.
към беседата >>
Напротив, те са тежест за
човешкото
сърце.
Както нечистата храна се отразява вредно върху човешкия организъм, така и обезпокоителните мисли се отразяват зле върху ума. Обаче, известна храна е вредна за някои същества, а полезна за други. Например, месото е вредно за овцата, а за вълка е полезно. И обратно, за вълка тревата е вредна, а за овцата е полезна. Значи, не всички желания, колкото и да са добри, се отразяват благоприятно върху сърцето на човека.
Напротив, те са тежест за
човешкото
сърце.
От такива желания, именно, трябва да се освобождавате. Ще кажете, че вярвате в Бога, че искате да вървите в правия път. Ако наистина сте вярващ, мъчно ли е да изхвърлите едно лошо желание от сърцето си? Какво коства на търговеца да зачеркне дълга от хиляда лева на своя беден брат? Да зачеркнеш дълга на ближния си от своя тефтер, това значи да придобиеш сила, да дадеш нов подтик на волята си към дейност.
към беседата >>
58.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Като знаете Природата на
човешкото
естество, петелът ви трябва да бъде буден.
Преди да се оженят още, той изял всичките й пари и я напуснал. Това още повече я отчаяло, и тя се впуснала по течението на живота. Сега се явил друг кандидат, но тя вече не се решава да се жени. Искаше съвет какво да прави, да се ожени, или не. Такива случаи има много в живота.
Като знаете Природата на
човешкото
естество, петелът ви трябва да бъде буден.
На всяка ваша погрешка той трябва да пропее, за да разсъдите къде грешите и как може да изправите погрешката си. Петелът не казва на Петра, че го намерил в слабост, но обръща вниманието му на факта, че който не следва Божиите закони, очаква го голямо земетресение. Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън!
към беседата >>
Той чисти
човешкото
сърце.
Радвайте се, когато вашият петел се провиква: Кукуригу! Той съветва хората да се изправят. Кукуригу, Петре, излез вън! Петър излезе вън и горко плака. Плачът е признак на разкаяние, на осъзнаване на човешките погрешки.
Той чисти
човешкото
сърце.
Когато окото се напраши, непременно трябва да се насълзи, за да се очисти. Колко пъти човек се е отклонявал от правия път. Но когато петелът ти пропее, не мисли, че си праведен. Обърни се към Бога и престани да се съмняваш в Него. Не се самозаблуждавай в преходни и временни неща.
към беседата >>
59.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Със своето организиране, той създава
човешкото
тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже.
Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира.
Със своето организиране, той създава
човешкото
тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже.
В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота. Има два вида квас: хлебен и спиртен, не само във физическия свят, но и в Умствения, и в Чувствения свят. Квасът всякога произвежда две противоположни реакции. Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно.
към беседата >>
В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира
човешкото
тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота.
Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира. Със своето организиране, той създава човешкото тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже.
В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира
човешкото
тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота.
Има два вида квас: хлебен и спиртен, не само във физическия свят, но и в Умствения, и в Чувствения свят. Квасът всякога произвежда две противоположни реакции. Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система.
към беседата >>
Брашното, за което говори Христос, е материята, от която се създава
човешкото
тяло.
Новото учение представлява чиста, планинска вода. Ще те туря в тази вода и ще те държа в нея, докато се изчистиш. През тази вода трябва да минат всички мъже, жени и деца, да се изчистят. Кой може, при това положение, да каже, че се е заблудил от идеите на Новото учение? "Скри кваса в три мери брашно".
Брашното, за което говори Христос, е материята, от която се създава
човешкото
тяло.
Това става в утробата на майката. Следователно, каже ли някоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законите. Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството. От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник. Ще кажете, че само в добрите деца е вложено Божественото.
към беседата >>
На физическия свят няма ценност, равна на
човешкото
тяло.
– “Колко струва това брашно? Как можем да си го доставим? ” – Като дадете всичко, което имате на разположение. С какво можете да откупите вашето тяло? С нищо.
На физическия свят няма ценност, равна на
човешкото
тяло.
– “Какво ще стане с тялото ни, като умрем? ” – Обичайте Бога, и от нищо не се плашете. Потърсете добрата и разумна жена в себе си, за да се ползвате от нейната светлина и топлина за развиване на семената, които Бог е вложил във вас. Отворете умовете и сърцата си, да влезе разумната жена в тях, да замеси добрия квас, от който ще получите небесните плодове. Ще кажете, че добрата жена ви мачка много.
към беседата >>
Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното –
човешкото
сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е.
Той се нуждае от хляб, а не от Любов. Хората говорят за Христа, че е велик човек, възхваляват Го, а същевременно още Го държат разпнат на кръста. Това не е Любов. Не ви упреквам, че не любите, но ви казвам Истината, която ще ви освободи от заблужденията. Помнете символите, които ви дадох днес, за да си служите с тях в Живота.
Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното –
човешкото
сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е.
душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето. Служете си с тези символи, като методи за лекуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб. Извикайте на помощ разумната жена.
към беседата >>
60.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
– В неустойчивостта на
човешкото
естество, в проявите на самия човек.
Покажете ми един мъж или една жена женени, които никога да не са си казвали горчива дума, никога да не са отправили помежду си крив поглед. Нека всеки си отговори какъв е неговият брак: съединяване, оставяне или строшаване на главата. Повечето бракове са оставяне или строшаване на глави. Малко бракове представляват съединяване или съчетание. Къде се крие причината за разваляне на човешките бракове?
– В неустойчивостта на
човешкото
естество, в проявите на самия човек.
Много мисли, чувства и желания на човека оставят след себе си тор, нечистотии, в които нежните коренчета на човешкия ум и човешкото сърце изсъхват. Горко на това сърце и на този ум, които са попаднали в торищата на изопачените човешки мисли и желания! Важен е въпросът за брака, затова учениците на Христа са разисквали върху него. Съединяват се не само мъже и жени, но всички хора. С кого се съединяват хората?
към беседата >>
Много мисли, чувства и желания на човека оставят след себе си тор, нечистотии, в които нежните коренчета на човешкия ум и
човешкото
сърце изсъхват.
Нека всеки си отговори какъв е неговият брак: съединяване, оставяне или строшаване на главата. Повечето бракове са оставяне или строшаване на глави. Малко бракове представляват съединяване или съчетание. Къде се крие причината за разваляне на човешките бракове? – В неустойчивостта на човешкото естество, в проявите на самия човек.
Много мисли, чувства и желания на човека оставят след себе си тор, нечистотии, в които нежните коренчета на човешкия ум и
човешкото
сърце изсъхват.
Горко на това сърце и на този ум, които са попаднали в торищата на изопачените човешки мисли и желания! Важен е въпросът за брака, затова учениците на Христа са разисквали върху него. Съединяват се не само мъже и жени, но всички хора. С кого се съединяват хората? – С Бога.
към беседата >>
61.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Ако нямаше микроби и червеи, които нападат
човешкото
тяло, нямаше да има учени, които да изучават в подробности човешкия организъм и да видят каква сложна система представлява той.
Светът е направен от трици, но това е външната страна. Вгледайте се във вътрешността му, там ще намерите скритото богатство. И червеят, като прояжда дървото, превръща го в трици, но той изкарва ценното, скрито в триците. Учете се и вие като червеите, да намирате скритото богатство в триците и да не ги продавате за няколко гроша. Благодарете на червеите и на микробите, които са накарали хората да мислят.
Ако нямаше микроби и червеи, които нападат
човешкото
тяло, нямаше да има учени, които да изучават в подробности човешкия организъм и да видят каква сложна система представлява той.
Даже само анатомически разгледано, човешкото тяло представлява чудна и величествена картина. „Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онези Знания, чрез които можете да се справите с мъчнотиите в живота си. Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хиляди години насам те държат тази мисъл в главата си.
към беседата >>
Даже само анатомически разгледано,
човешкото
тяло представлява чудна и величествена картина.
Вгледайте се във вътрешността му, там ще намерите скритото богатство. И червеят, като прояжда дървото, превръща го в трици, но той изкарва ценното, скрито в триците. Учете се и вие като червеите, да намирате скритото богатство в триците и да не ги продавате за няколко гроша. Благодарете на червеите и на микробите, които са накарали хората да мислят. Ако нямаше микроби и червеи, които нападат човешкото тяло, нямаше да има учени, които да изучават в подробности човешкия организъм и да видят каква сложна система представлява той.
Даже само анатомически разгледано,
човешкото
тяло представлява чудна и величествена картина.
„Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онези Знания, чрез които можете да се справите с мъчнотиите в живота си. Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хиляди години насам те държат тази мисъл в главата си. Дето и да отидете днес, все едно и също чувате – че мъчно се живее, че животът е тежък.
към беседата >>
62.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на
човешкото
сърце.
Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя, според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна, или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл, човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си.
Значи, времето на Живота се определя от топлината или студа на
човешкото
сърце.
Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е. в разбиранията на Божествения живот. Сега аз ви нахвърлям тези мисли за разсъждение, а не за обезсърчаване. Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета. Като обиколи вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил.
към беседата >>
Физическият свят представлява мъгла за
човешкото
съзнание.
Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори. Той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко.
Физическият свят представлява мъгла за
човешкото
съзнание.
Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива. „Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина. Бог е канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно.
към беседата >>
63.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Двамата братя представляват човешкия ум и
човешкото
сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
Този закон изнесе Христос пред своите ученици. Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение. Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях.
Двамата братя представляват човешкия ум и
човешкото
сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво.
С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха. Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре.
към беседата >>
Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в
човешкото
сърце.
Колко крака има паякът? Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той. Със задните си крака. Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни.
Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в
човешкото
сърце.
Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек. Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си. Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко. Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но, ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата. Следователно, ако негодуването ви се дължи на висшето съзнание у вас, от недоволство за вашите погрешки, за вашите лоши мисли и желания, то е естествено, в реда на нещата.
към беседата >>
64.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Като дойдете до човека, имате същото отношение: Духовникът е човешкият ум, учителят –
човешкото
сърце, народът – тялото му.
Този народ е благословен, той ще бъде силен и велик. Това учение може да се приложи и в домовете. Бащата е духовникът, майката е учителят, а синът – народът. Този закон, т.е. това отношение съществува навсякъде в живота.
Като дойдете до човека, имате същото отношение: Духовникът е човешкият ум, учителят –
човешкото
сърце, народът – тялото му.
Когато умът, сърцето и тялото ни са бременни с Божествени идеи, Бог ще бъде сред нас, и каквато работа започнем, тя ще се благослови. Ще кажете, че човешкият живот е пълен с нещастия и с приключения. Драма е това, все ще се случи нещо. Така е писал Авторът. Той е писал колко действащи лица трябва да участват в драмата, как да бъдат облечени, къде да стават действията, какви роли да се играят и както е писал, точно така се изпълнява.
към беседата >>
65.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Съвременните психолози наричат Новораждането процес на пробуждане на
човешкото
съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека.
см. вместимост. Обаче, 37° топлина не е голяма. При тази топлина се извършват обикновени процеси. При нея човек не може да разсъждава зряло, нито да люби зряло. А човек трябва да се новороди, да придобие нов елемент в живота си.
Съвременните психолози наричат Новораждането процес на пробуждане на
човешкото
съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека.
Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме Новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания. Той е господар на своя живот и владее изкуството да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание. Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги срещат на пътя си.
към беседата >>
66.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Ако затворите
човешкото
съзнание в една риба, то ще живее като риба: цял ден ще плава във водата и ще мисли само за храна; ако го затворите във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата.
Ще кажете: "Как е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човека, че бил създаден по образ и подобие на Бога? " За първия човек е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили земята след грехопадането, въпросът е съвсем друг. Те не са на еднакъв уровен на развитие със своя пръв баща, следователно, те са на различни физически и духовни възрасти. Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма. От първия до деветия месец то е на различни възрасти и в различни форми: във форма на глист, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човешка форма и излиза на бял свят.
Ако затворите
човешкото
съзнание в една риба, то ще живее като риба: цял ден ще плава във водата и ще мисли само за храна; ако го затворите във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата.
Виждате как лястовичката подскача от едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела. Не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи от клон на клон, но си търси храна. От зори до вечер все храна си търси и, като задоволи глада си, спира се за момент на едно клонче, благодари на Бога и пак хвърка да си търси храна. Не правят ли същото учители, професори, адвокати, съдии, свещеници?
към беседата >>
Къщата е
човешкото
тяло.
Влезе ли в света, или в човешката душа, Божествената майка не съди, но постъпва строго, никого не извинява. Някой се извинява пред нея, че не може да направи това или онова. Можеш да го направиш. Стани, вземи одъра си и ходи! Одърът представлява къщата на човека, която е построил на чуждо място, дето с години стои и се кара със съседите си.
Къщата е
човешкото
тяло.
Ползвай се от своите условия за развитието си, не търси чуждите. Ако не си доволен от своето, и него ще изгубиш. Трима братя получили голямо наследство от баща си, но не могли да го разделят, затова постоянно се карали. Един от тях бил евангелист, а другите – православни. Евангелистът се оженил и пожелал да разделят богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртят търговия.
към беседата >>
Воловете представляват Живота, ралото –
човешкото
тяло, остенът – законите, които управляват света, а кибритената клечка – външната причина или подтик, който заставя силите да се проявят.
Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голямото. Ако имаш в себе си условия за живот и за развитие, нищо друго не ти трябва. От баща си трябва да имаш само една клечка кибрит, чифт волове, рало и остен. Имаш ли това, нищо друго не ти трябва.
Воловете представляват Живота, ралото –
човешкото
тяло, остенът – законите, които управляват света, а кибритената клечка – външната причина или подтик, който заставя силите да се проявят.
Ще кажете, че не може без закони. Воловете не могат без закон, т.е. без остен, но защо е нужен остен за човека, който си знае работата. По отношение на човека, остенът играе роля на символ. "Там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години." Какво очаквал той пред къпалнята?
към беседата >>
Движението на водата представлява идването на новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум,
човешкото
сърце и човешката воля.
Воловете не могат без закон, т.е. без остен, но защо е нужен остен за човека, който си знае работата. По отношение на човека, остенът играе роля на символ. "Там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години." Какво очаквал той пред къпалнята? Да слезе Ангелът, да раздвижи водата, за да влезе той пръв и да се окъпе.
Движението на водата представлява идването на новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум,
човешкото
сърце и човешката воля.
Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Кои хора не са свободни днес? Които последваха Адама. Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват.
към беседата >>
Като разглеждате
човешкото
лице, виждате, че Бог е написал числото 38 на него.
Христос хлопа вече на всички къщи. Готови ли сте да Го приемете? Като влезе, Той ще ви запита: „Искаш ли да оздравееш? " – "Искам, Господи, но няма кой да ме тури в къпалнята." Христос ще му каже: "Стани, вдигни одъра си и ходи." Това значи: бъди честен, добър, умен и справедлив! Който носи тези качества в себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне сам за дома си.
Като разглеждате
човешкото
лице, виждате, че Бог е написал числото 38 на него.
Осморката са човешките очи, а тройката – носът с двете ноздри. Очите и носът представляват Ангелския свят, ушите и челото – Божествения свят, а устата – човешкия. Значи, да чувстваш и да вкусваш, това е човешко; да се възприема благоуханието на нещата, това е достояние на Ангелите, а виждането и слушането е достояние на съществата от Божествения свят. Осморката и тройката представляват виждането и слушането, т.е. очите и ушите, или числото 38; носът, единицата е Христос, Който казва на болния да мисли, за да не греши повече.
към беседата >>
67.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце." Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към
човешкото
сърце.
Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви. Животът ще изпита тяхната готовност. Да говориш нещо, и да го изпълниш, това са две различни положения. Да гледаш нарисуван плод, и да вкусиш от него, това са две различни неща. Намислите ли да направите някакво добро, не го отлагайте, веднага пристъпете към реализиране.
„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце." Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към
човешкото
сърце.
Кой човек не е болен днес? На земята няма абсолютно здрави хора. На земята няма и щастливи хора. Защо? Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот. Противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли.
към беседата >>
68.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Като се проследи пътят на
човешкото
развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа.
” – На работа. Такова е разбирането на сегашните хора за живота и така живеят. Всеки ден строят къщи, уреждат градини, и всеки ден ги развалят. Христос определя как трябва да възлюбим Бога, и как – ближния си. Бога ще възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, ум и сила, а ближния си, като себе си.
Като се проследи пътят на
човешкото
развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа.
Значи, той минава едновременно през четири свята: през физическия, дето се развива тялото; през Сърдечния, т.е. през страстите и желанията; през Умствения, т.е. през света на мисълта. Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на съзнателната душа, на човешкото его, когато човек съзнава, че е отделен индивид. Човешкото его наричаме още тяло на Божествения Дух.
към беседата >>
Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на съзнателната душа, на
човешкото
его, когато човек съзнава, че е отделен индивид.
Бога ще възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, ум и сила, а ближния си, като себе си. Като се проследи пътят на човешкото развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно през четири свята: през физическия, дето се развива тялото; през Сърдечния, т.е. през страстите и желанията; през Умствения, т.е. през света на мисълта.
Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на съзнателната душа, на
човешкото
его, когато човек съзнава, че е отделен индивид.
Човешкото его наричаме още тяло на Божествения Дух. Под сила разбираме човешката воля, висшата проява на човека. Четирите свята – физическият, Духовният, Умственият и Причинният отговарят на четирите тела на човека. Най-познато от всички е физическото тяло, което се състои от три обвивки. Едната от тях е етерна, която излиза вън от физическото тяло на един-два сантиметра.
към беседата >>
Човешкото
его наричаме още тяло на Божествения Дух.
Като се проследи пътят на човешкото развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно през четири свята: през физическия, дето се развива тялото; през Сърдечния, т.е. през страстите и желанията; през Умствения, т.е. през света на мисълта. Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на съзнателната душа, на човешкото его, когато човек съзнава, че е отделен индивид.
Човешкото
его наричаме още тяло на Божествения Дух.
Под сила разбираме човешката воля, висшата проява на човека. Четирите свята – физическият, Духовният, Умственият и Причинният отговарят на четирите тела на човека. Най-познато от всички е физическото тяло, което се състои от три обвивки. Едната от тях е етерна, която излиза вън от физическото тяло на един-два сантиметра. През нея минават физическите сили: електричеството и магнетизмът.
към беседата >>
Христос определя колко елемента вземат участие в съграждане на
човешкото
тяло: ум, сърце, душа и сила, т.е. воля.
Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата. Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни. Това не са форми, не са празни думи, но реални неща, които можем да приложим и в сегашния си живот. Като градим къща, даваме й съответен стил. На училището даваме съответен стил, а не като на болница.
Христос определя колко елемента вземат участие в съграждане на
човешкото
тяло: ум, сърце, душа и сила, т.е. воля.
Не можеш да любиш Господа само със сърцето, или само с душата, или само с ума си, или само с волята си; трябва да Го любиш заедно с четирите елемента. Чрез Любовта човек постепенно организира силите си. Първо ще организира сърцето си, а после ума и душата. Когато се организира душата, казваме, че човек оживява. В Духовния свят представят човека във вид на жива къща, която говори и се движи.
към беседата >>
69.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Това е
човешкото
тяло.
Соломон извадил това заключение, след като опитал всички преходни блага на земята. Ти, който вадиш същото заключение, изпитал ли си суетата на всички блага? Ако не си ги изпитал, нямаш право да говориш така. Ако пък вадиш заключение от твоя личен живот, от глупостите, които ти си вършил, те не могат да се подведат под общ знаменател, от тях не може да се създаде философия на Живота. Какво представлява нивата, която хората обработват?
Това е
човешкото
тяло.
Младата мома се оглежда по няколко пъти на ден в огледалото, доволна е от себе си, не иска да се жени. Защо? Не иска да стане майка, да ражда деца – нивичката си гледа. Момъкът се разхожда свободно по улиците, вдига и слага бастона си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи. Така постъпват онези, които служат само на своята нива, били те млади или стари. И старата баба казва, че младите вършат глупости.
към беседата >>
В този смисъл, свято нещо е
човешкото
тяло.
Има тайни в Живота, но това не значи, че са нечисти. Животът на Небето и под Небето е пълен с тайни. Природата е пълна с тайни. Сам(ият) човек, неговото тяло е велика тайна. Който е възлюбил Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до тайните на Природата, както и на своя организъм.
В този смисъл, свято нещо е
човешкото
тяло.
Пристъпвайте към него с благоговение и святост. Силите, необходими за развитието на човека, са скрити в самия него, а условията за проявата им са вън някъде. Във влагата, във водата се крие Божественият живот, в топлината – Любовта, а в светлината – Истината. Ползвайте се от тези условия, за да растете и да се развивате. – "Искаме да бъдем радостни и весели." – И това е възможно. Как?
към беседата >>
70.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Първата категория представлява човешкия разум, втората категория – човешкия интелект, третата категория – човешката душа, четвъртата –
човешкото
сърце, петата – човешкия ум, т.е.
Кой е господарят, който отишъл да спазарява работници? Бог, Създателят на света. Той изпратил всички хора на земята да работят. Господарят спазарява работници на пет пъти, в различни часове на деня, които отговарят на пет категории хора. Те се срещат не само в живота, но и във всеки човек.
Първата категория представлява човешкия разум, втората категория – човешкия интелект, третата категория – човешката душа, четвъртата –
човешкото
сърце, петата – човешкия ум, т.е.
силите, които работят в човека. Защо господарят платил на всички работници по равно, все по един пенез? Числото 1, единицата е мярка, с която отмерваме своите действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния закон на Живота. Не можеш да яздиш едновременно два коня.
към беседата >>
Соломон казва: "Всяко нещо си има своето време." Значи, определено е времето за проява на човешкия ум, на човешката душа и на
човешкото
сърце.
Не можеш да яздиш едновременно два коня. Ако имаш два коня, единия ще яздиш, а другия ще водиш подир себе си. Ако отиваш на лозето, ще носиш една мотика; ако отиваш в гората да сечеш дърва, нужна ти е една брадва; ако си писар, ще пишеш с една писалка; старият се подпира с една тояга; човек носи на главата си една шапка и т.н. Дето и да се обърнете в живота, виждате, че числото 1 играе важна роля. Както за плащането на една работа е определено колко трябва да се даде, така е определено времето и за свършването й.
Соломон казва: "Всяко нещо си има своето време." Значи, определено е времето за проява на човешкия ум, на човешката душа и на
човешкото
сърце.
Като говорим за душата, разбираме моралните, съзнателните, висшите прояви в човека. Сърцето е проводник на чувствата, а в по-висок смисъл – на Любовта. Кога ще се прояви сърцето на човека, и за това има определено време. Право ли е, двайсет и една годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърцето си. Тогава нищо няма да покаже.
към беседата >>
Под свещ разбираме човешкия ум, а под кандило –
човешкото
сърце.
Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трябва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбок, вътрешен смисъл. Християнството не се заключава само в молитви, в палене на свещи и кандила. Ако светът можеше да се спаси с палене на свещи, кандила и с молитви, досега щеше да бъде спасен. Трябва да се палят свещи, но не от восък. Трябва да горят кандила, но не със зехтин.
Под свещ разбираме човешкия ум, а под кандило –
човешкото
сърце.
Хората са палили свещи и кандила още преди Христа, но са знаели защо ги палят. Всяко явление, което става в Природата, става и в нас. Затова трябва да разбираме смисъла на всички явления в Природата и да се ползваме от тях. Като наблюдавам падането на листата през есента, не изпитвам тъга, но размишлявам върху този процес и го търся в човешкия живот. Така правя аналогия между явленията в Природата и в човека.
към беседата >>
71.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Има нещо ценно, вложено в
човешкото
тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва.
В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите.
Има нещо ценно, вложено в
човешкото
тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва.
Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан. И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи. Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу. За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре.
към беседата >>
72.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Който съзнава, че носи светлия и чист образ на Бога, той е получил вече диплом за свършен курс на
човешкото
Знание.
Те очакват от вас да се изправите. Решил съм вече да скъсам конците на всички лъжци и крадци. Ще им изпратя такава Светлина, че да не могат да се поберат в кожите си. Срещна ли някой крадец, ще му кажа: “Долу маската! Приложи Христовия закон, който изисква взаимно почитание и уважение към всички хора.” Това значи почитание на Божественото Начало, както в себе си, така и в своя ближен.
Който съзнава, че носи светлия и чист образ на Бога, той е получил вече диплом за свършен курс на
човешкото
Знание.
Изгуби ли този диплом, изгубва и Знанието. Онзи, в когото Бог живее, свети отдалеч. Приятно е да видите едно светло лице, с красива, Божествена усмивка. Христос казва: „Силата на човека не се заключава в отношението му към видимото, а към невидимото.” Невидим е Бог за нас, но реален. Желателно е и Христос да остане за нас невидим, за да запазим към Него чисти и святи отношения.
към беседата >>
73.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
Тук под думата жена се разбира
човешкото
сърце, което се е отклонило от правия Път.
(31:2) Природата-майка всякога прави своите обричания за децата си. Не давай силата си на жените, нито пътищата си на погубителките на царете. (31:3) Първото нещо е да не даваш силата си на жените.
Тук под думата жена се разбира
човешкото
сърце, което се е отклонило от правия Път.
Затова не давай силата си нему. Под „погубител” се разбира един от пороците на човешкия ум, а това е гордостта. Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князовете да пият сикера;
към беседата >>
Кое е
човешкото
кормило?
Вълната подразбира горещи желания, а ленът показва малко хладнокръвие. А изразът „що й е угодно работи с ръцете си” означава, че тя добре разработва всичко със своята воля. Тя е като корабите на търговците: донася храната си отдалеч. (31:14) Това значи, че тя има кормило и знае да направлява корабите.
Кое е
човешкото
кормило?
То е човешкият език. Корабите са устата, в която тя носи храната си отдалеч, отвътре. Тъй че, тя знае, че е като кораб на търговците. И става доде е още нощ. (31:15) Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото.
към беседата >>
74.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
По същия начин се образува и
човешкото
тяло.
В космогонията това се нарича хаос. Преди милиарди години между боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора тези богове се смалили, станали са малки човеци и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“, а не съзнават, че са от тях създадени. Аз казвам: Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камъните, а Господ от тях създаде света.
По същия начин се образува и
човешкото
тяло.
Най-напред между малките клетки е имало борба и като се уморили, Господ ги събрал в едно, и днес те всички съставляват човешкия организъм. Казваме: „Колко чудно е създаден човекът! “ В този процес на разделяне е влязъл процесът на обединение. Христос казва на своите ученици: „В никоя работа не може да се успее, ако има разделение“. Приемеш в себе си някоя мисъл, но казваш: „Дали съм прав?
към беседата >>
75.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Същото се отнася и до
човешкото
тяло.
Какво правят учениците по рисуване? Учителят им дава да нарисуват една картина. Един от тях нарисува картината за един час. Учителят мине покрай него, не одобрява картината му и казва: “Ще я прерисуваш.” Друг ученик рисува картината два-три часа, а трети я рисува повече от три часа. Най-добра е картината на последния, но и в нея има нещо за изправяне.
Същото се отнася и до
човешкото
тяло.
Майката и бащата създават тялото на своето дете, но минава комисия да прегледа работата им и казва: “Тази картина ще издържи само няколко години.” След това комисията дохожда още един път и скъсва картината. – “Защо умря детето ми? ” – Толкова време можа да издържи. Няма защо да плачете, ще вземете под внимание направените забележки, и втори път ще нарисувате по-добра картина. Често слушате някои християни да казват, че Христос ги е спасил.
към беседата >>
76.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Той вижда
човешкото
безсилие и не го съди, но го учи и възпитава.
Ще дойде ден, когато всички хора ще познаят Отца си, ще бъдат готови да говорят истината и ще положат живота си заради Неговите овце. Това значи отношение на син към баща и на баща към сина. Велик е Господ, защото пръв е положил живота си за своите чада; грижил се е за тях и постоянно се грижи, без да им изисква нещо. Едно е задължението на хората към своя Отец – да изпълняват волята Му. Ако не я изпълняват, Той не ги съди, но търси причината за това и им помага.
Той вижда
човешкото
безсилие и не го съди, но го учи и възпитава.
По какво се отличават човешките прояви от Божествените? Първите са лишени от истина и любов, а вторите са проникнати с истина и любов. Божественото излъчва светлина и радост. Влезе ли в човека, тази светлина се изявява като интелигентност. Всичко в света се движи около светлината.
към беседата >>
Много недостатъци, необработени линии има върху
човешкото
лице, но той трябва да работи и да върви напред.
Той мина през такива страдания, каквито никой човек досега не е познал. Хората са минали и минават различни страдания, големи и малки, но още не са дошли до Христовите. Тази е причината, дето Христос седи над всички хора. Много пъти човек ще слиза на земята, докато придобие светлината, която ще го заведе при Бога. Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена, съвършена картина.
Много недостатъци, необработени линии има върху
човешкото
лице, но той трябва да работи и да върви напред.
Всеки трябва да си каже: Аз познавам Бога, както Той ме познава; аз Го любя, както Той ме люби; аз ще се пожертвам за Него, както Той се жертва за мене. Кажете си така, започнете да работите тихо и спокойно, без да се обезсърчавате. Който бърза и желае в скоро време да постигне нещо, той само се обезсърчава. Бързите работи не дават добри резултати. Един младеж отишъл при един прочут германски професор по философия да му препоръча някакъв кратък курс – в малко време да изучи философията.
към беседата >>
77.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
–
Човешкото
сърце.
Само Бог и Христос имат право да изпитват хората. Христос изпитва търпението на учениците си чрез хананейката. Те искаха от Христа, или да й помогне, или да я прати да си отиде – нямаха търпение да дочакат края. „Голяма е твоята вяра.“ Нека всеки си зададе въпроса: Голяма ли е вярата ми, за да поливам градината си? – Коя е тази градина?
–
Човешкото
сърце.
Мнозина мислят, че разбират човешкото сърце. Те го разбират дотолкова, доколкото да си причиняват страдания. И кокошките се разбират, но дайте им храна, да видите как се кълват. Така правят и воловете. Като ги храните, те се мушкат, завиждат си и се страхуват, да не би единият да хапне повече от другия.
към беседата >>
Мнозина мислят, че разбират
човешкото
сърце.
Христос изпитва търпението на учениците си чрез хананейката. Те искаха от Христа, или да й помогне, или да я прати да си отиде – нямаха търпение да дочакат края. „Голяма е твоята вяра.“ Нека всеки си зададе въпроса: Голяма ли е вярата ми, за да поливам градината си? – Коя е тази градина? – Човешкото сърце.
Мнозина мислят, че разбират
човешкото
сърце.
Те го разбират дотолкова, доколкото да си причиняват страдания. И кокошките се разбират, но дайте им храна, да видите как се кълват. Така правят и воловете. Като ги храните, те се мушкат, завиждат си и се страхуват, да не би единият да хапне повече от другия. Когато хората очакват от вас, давайте храна на всеки поотделно, да няма кълване и мушкане между тях.
към беседата >>
78.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Омразата е проказа за
човешкото
сърце.
Съвременните религиозни и светски хора говорят за любов, а повече прилагат омраза, завист. Как се обяснява омразата между майка и дъщеря, между баща и син, между приятели? Не е достатъчно да дадете научно обяснение на въпроса. Всеки лекар знае как се лекуват различните болести, но не може да лекува всички хора. Следователно, истинското обяснение на омразата е това, което може да я превърне в любов.
Омразата е проказа за
човешкото
сърце.
Ако днес може да излекувате тази проказа поне 25 на сто, вие сте постигнали много нещо. Това значи, да настане мир и радост в домовете. Обаче, работа се иска от човека – вътрешна, съзнателна работа. Затова казваме: Не чакайте помощта да дойде отвън! Впрегнете се всички на работа!
към беседата >>
Болестите са признак на безлюбие, или на малко любов в
човешкото
сърце.
Да любиш Господа, това значи, да се смириш; да любиш ближния си, това значи, да се разшириш. Следователно, човек трябва едновременно да се смалява и разширява т.е. да става малък като атома и голям като вселената. Който люби, става велик; който не люби, страда. Като знаете това, не питайте защо боледувате.
Болестите са признак на безлюбие, или на малко любов в
човешкото
сърце.
Ако искате да бъдете здрави, вложете любовта в ума, в сърцето, в душата и в цялото си тяло. Дето е любовта, там няма недоразумения, омраза, завист, болести и мъчения. Без любов в сърцето ще приличате на човек, който вода гази, жаден ходи; хляб носи, а гладува. Любовта иска дела, а не думи. Много говорене води към нещастия.
към беседата >>
Омразата е пак любов, облечена с чужда дреха, с цел да изпита какво се крие в
човешкото
сърце.
Като знаете това, поддържайте страната на живота и на любовта. Който е силен, само той има право понякога да се излежава под сянката на смъртта и омразата. Външно омразата е грозна, страшна като вълк, а вътре има нещо благородно, меко. Който мрази, той може и да обича. Който не мрази, не може да обича.
Омразата е пак любов, облечена с чужда дреха, с цел да изпита какво се крие в
човешкото
сърце.
Просякът хлопа на вратите на хората, за да изпита тяхното милосърдие. Външно той е окъсан, прашен, но вътрешно е облечен с чиста, хубава премяна. Видите ли много добре облечен и нагизден човек, ще знаете, че той не е онзи, когото душата ви търси. Истинския човек ще намерите в окъсания, беден, страдащ човек. Истината, любовта, се обличат в стари, окъсани дрехи.
към беседата >>
79.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Тази наука изследва лъча, който излиза от
човешкото
око.
Не, възвишеният свят не приема хора с изопачени умове и сърца, с дясно око и дясна ръка, които се съблазняват. Времето разкрива човека най-добре и го определя в категорията на добрите, или на лошите. В бъдеще учените ще разполагат с лаборатории, в които по потта на човека ще определят добър ли е, или лош. Те ще правят такива анализи, каквито сегашните учени и не подозират. Съществува и наука „боваризъм“, чрез която също познават, кой е добър и кой лош човек.
Тази наука изследва лъча, който излиза от
човешкото
око.
Този лъч никога не лъже. Хора, на които мислите и желанията са възвишени, лъчът, който излиза от очите им, е над плоскостта и във възходяща посока. У лошите хора този лъч е под плоскостта и в низходяща посока, към земята. Гледайте този лъч и не се заблуждавайте от убежденията на човека. Каквито и да са убежденията му, щом лъчът на окото му е над плоскостта, той е добър.
към беседата >>
Само така човек запазва своята индивидуалност и върви от частното към общото, от личното към
общочовешкото
.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване и прилагане на Христовото учение. Ще кажете, че има хора, които изпълняват това учение и не е нужно всички да го изпълняват. Не е така. Всички хора, всички народи съставят част от голямото, Божествено дърво. Следователно, всеки трябва да изпълнява службата си като лист, клон, цвят или плод на дървото.
Само така човек запазва своята индивидуалност и върви от частното към общото, от личното към
общочовешкото
.
Животът на индивида и на цялото се изменя така, както ембриона в утробата на майката. То преминава през 500 хиляди форми, докато приеме образа на човек. В духовно отношение, различните хора приемат различни форми: един прилича на точка, друг на запетая, трети на точка и запетая, четвърти – на въпросителна, удивителна, на лист, на клон, на цвят и т.н. От гледище на сравнителната физиогномия, само външно човек носи човешка форма; вътрешно, обаче, той има форма на растение или на животно. Затова някои сравняват носа на човека с ноктите на орела.
към беседата >>
80.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Земята пък, наречена основа, плът, отхранва желанията, оформя ги и от тях образува
човешкото
тяло.
Земята е проучена повече външно, по-малко вътрешно. Обаче, външният изглед на земята и нейното вътрешно съдържание са две различни неща. Киселината, за която говори химията окултистите наричат небе, а основата – земя. Небето в човека постоянно твори, действа, желае. Тази е причината, дето човек постоянно е недоволен, все иска нещо ново.
Земята пък, наречена основа, плът, отхранва желанията, оформя ги и от тях образува
човешкото
тяло.
Значи, има небе и земя вън от човека и вътре в него. Той трябва да познава тяхната служба и да им съдейства. Желанията и идеите идат от небето, а се реализират на земята. Тя е майка на проявения човек, а небето – негов баща; земята е душата, а небето – духът на човека. Те са работили, за да го създадат, те работят още, за да го усъвършенстват.
към беседата >>
81.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
човешкото
сърце, но един е пътят за утихването му – пътят на кротостта и смирението.
Смиреният никога не говори за себе си. Той изпълнява задълженията си тихо и добросъвестно и така се проявява. Христос дойде на земята, именно затова, да покаже на хората как да живеят. Без кротост и смирение няма спокойствие. Вълнува се морето, т.е.
човешкото
сърце, но един е пътят за утихването му – пътят на кротостта и смирението.
Защо трябва да се смущава сърцето ви? Писателят се смущава за своето произведение, да не би критиката да се произнесе много строго. Ученият се смущава за своето изобретение. Ако съчинението ви почива на истината, няма защо да се смущавате. Има строги критици, но ако са чистосърдечни, те не са опасни.
към беседата >>
82.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Такъв е пътят на
човешкото
развитие.
Само така ще разбереш, че между физическия, духовния и умствения свят има тясна, неразривна връзка. Само така ще разбереш, че физическия свят представя сянка на нещата, а духовният и умственият – тяхната реалност. Физическия свят е външна форма на предмета, той преминава през различни промени; духовният свят е съдържанието, а умственият или Божественият е смисълът на нещата. Силата им се крие в тяхното съдържание и смисъл, а не във формата. „А детето растеше и укрепваше се духом и се изпълваше с мъдрост.“ Естественото растене е това, когато човек върви последователно от стъпка в стъпка, както детето минава от едно отделение в друго, от един клас в друг.
Такъв е пътят на
човешкото
развитие.
Който се опитва да прескочи една стъпка, той се натъква на големи мъчнотии. Каквото е отношението между силата и човешкия организъм, такова е и между духа и мъдростта. Едното без другото не могат да се проявят. – Вярно ли е това сравнение? – Опитайте, и сами ще се убедите.
към беседата >>
Обаче, пазете се от преходното,
човешкото
, което се основава на личния живот.
То е дошло на земята да повдигне родителите си, да внесе в умовете им една нова идея и след това си заминава. Съвременният свят е обхванат от една нова идея – болшевизмът. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи – користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте от Божественото.
Обаче, пазете се от преходното,
човешкото
, което се основава на личния живот.
Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери. Определено е, какви размери трябва да има това движение. Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи. Махалото на часовника се движи на една или на друга страна, но движението му се определя от неговата дължина. Следователно, и размерите на човешкото развитие ще стигнат до онези предели, до които човек ще израсте и получи Божията благодат.
към беседата >>
Следователно, и размерите на
човешкото
развитие ще стигнат до онези предели, до които човек ще израсте и получи Божията благодат.
Обаче, пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери. Определено е, какви размери трябва да има това движение. Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи. Махалото на часовника се движи на една или на друга страна, но движението му се определя от неговата дължина.
Следователно, и размерите на
човешкото
развитие ще стигнат до онези предели, до които човек ще израсте и получи Божията благодат.
И Павел казва: „През много страдания ще минем, докато влезем в Царството Божие и получим Божията благодат.“ Той научи това от своя лична опитност и от живота на Христа, Който дойде на земята между богоизбрания народ – еврейския, но евреите не Го признаха. Техни пророци предсказаха идването на Христа, като техен Месия, обаче те Го разпнаха. Като последствие на своята погрешка и до днес още те носят страдания. – Какво трябваше да направят? – Да приемат учението на Христа.
към беседата >>
Подкрепете Божественото, а
човешкото
, преходното, само по себе си ще падне.
Работа се иска от хората и искрено желание да подкрепят Божественото дело, а не да го спъват. Само така ще се оправи светът. Само с говорене не може да се оправи. Не се страхувайте от това, което сега става. И в него се крие нещо Божествено.
Подкрепете Божественото, а
човешкото
, преходното, само по себе си ще падне.
На едного може да оскубят перата, на друг да прережат крилата – това нищо не значи. През есента не капят ли листата? През май не окапват ли цветовете? Това е в реда на нещата. Всеки народ има определена мисия, която трябва да изпълни добре.
към беседата >>
Желая ви да остане у вас Божественото, а не
човешкото
; да остане у вас заключение за свобода, а не за робство.
Колкото повече се приближава мрежата до брега, толкова повече се приближават и те. Като дойдат до брега, изваждат мрежата от водата, да видят какво е заключението. Те изтеглят мрежата, но остават изненадани: голяма мрежа, малко риба вътре. Над нея, обаче, плуват много рибки – карагьозки, които не влизат в мрежата. Ще кажете, че и вие не искате да влизате в това заключение.
Желая ви да остане у вас Божественото, а не
човешкото
; да остане у вас заключение за свобода, а не за робство.
Думата „заключение“ има отношение към поставяне ново начало в живота. Заключавам – подразбира сключвам договор с нещо ново. Договорът с новото се състои в приемане на Духа, като основа на живота, а Божията Мъдрост, със своята светлина, да служи на хората, както слънчевите лъчи на всички живи същества. Тогава ще дойдат истинските писатели в света, които ще служат на Истината. Светът се нуждае от истински учени, музиканти, художници, които да разбират Истината и да я прилагат.
към беседата >>
Дойдеш ли до
човешкото
, можеш да му се противопоставяш, но на Божественото нямаш право да му се противопоставяш.
Като знаете това, не правете бентове край реките си, защото ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата околност. Горко на онзи, който е под бента. Това се разбира от думите, които Христос изказал: „Не се противи на злото“. С други думи казано: Не се противи на Божественото учение, което иде със сила отгоре. Бог урежда и оправя света.
Дойдеш ли до
човешкото
, можеш да му се противопоставяш, но на Божественото нямаш право да му се противопоставяш.
За човешките неща можеш да имаш особено мнение, но за Божествените никой няма право да се произнася. Божественото владее света. То управлява народите, обществата и хората. „А детето растеше в дух и мъдрост.“ Така трябва да растат всички българи, всички народи, цялата бяла раса. Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас.
към беседата >>
83.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Дясната страна на триъгълника е умът на човека – неговите мисли, а лявата страна на триъгълника –
човешкото
сърце и чувства.
Знае се, че сборът на вътрешните ъгли в един триъгълник е равен на два прави или на 2d. Ние казваме, че думите човек и триъгълник са синоними. Долната страна на триъгълника – основата му е основа и на човешкия живот. Върху тая основа той гради. Тя е материалната страна на неговия живот.
Дясната страна на триъгълника е умът на човека – неговите мисли, а лявата страна на триъгълника –
човешкото
сърце и чувства.
Значи, между човека и триъгълника има известно отношение. Ако си представим един равностранен триъгълник, имаме пред вид човек, в когото материалните, умствените и сърдечните сили са в пълна хармония. Ако триъгълникът е равнобедрен, тогава материалните енергии в човека са по-слабо, или по-силно застъпени. Както и да се проявяват силите в триъгълника, общият им сбор е равен на 180 градуса. Триъгълникът, като идея, представя семейството: майката е лявата страна на триъгълника, бащата – дясната страна, а детето – основата.
към беседата >>
човешкото
зло и
човешкото
добро, т. е.
Остане ли два-три деня в дома ви, на четвъртия ден сте отегчени вече от него и казвате: Кога ще се махне тоя човек от моя дом? Кога по-скоро ще ме освободи? Ако синът, който обича баща си, е недоволен, че не му оставил наследство, добър син ли е? След всичко това се питате, кога ще се оправи светът. Светът ще се радва на велика, истинска култура, когато Божието добро, т. е.
човешкото
зло и
човешкото
добро, т. е.
Божието зло се съединят и заработят заедно. Бог е милостив и снизходителен към нас. Когато грешим, Той казва: Все ще излезе не що добро от тия деца. Бог обича грешните повече от праведните, простите повече от учените, защото те имат нужда от Него. Когато някой се мисли за много добър, за много учен, Бог казва: Турете тоя човек далеч от мене, той не се нуждае от подкрепа.
към беседата >>
Дясната страна на триъгълника е умът на човека - неговите мисли, а лявата страна на триъгълника -
човешкото
сърце и чувства.
(втори вариант)
Знае се, че сборът на вътрешните ъгли в един триъгълник е равен на два прави [ъгъла] или на 2d. Ние казваме, че думите „човек" и „триъгълник" са синоними. Долната страна на триъгълника - основата му, е основа и на човешкия живот. Върху тая основа той гради. Тя е материалната страна на неговия живот.
Дясната страна на триъгълника е умът на човека - неговите мисли, а лявата страна на триъгълника -
човешкото
сърце и чувства.
Значи между човека и триъгълника има известно отношение. Ако си представим един равностранен триъгълник, имаме предвид човек, в когото материалните, умствените и сърдечните сили са в пълна хармония. Ако триъгълникът е равнобедрен, тогава материалните енергии в човека са по-слабо или по-силно застъпени. Както и да се проявяват силите в триъгълника, общият им сбор е равен на сто и осемдесет градуса. Триъгълникът като идея представя семейството: майката е лявата страна на триъгълника, бащата - дясната страна, а детето - основата.
към втори вариант >>
Светът ще се радва на велика, истинска култура, когато Божието добро (тоест
човешкото
зло) и
човешкото
добро (тоест Божието зло) се съединят и заработят заедно.
(втори вариант)
Ако дойде в дома ви човек, когото не обичате, как ще постъпите? Остане ли два- три деня в дома ви, на четвъртия ден сте отегчени вече от него и казвате: „Кога ще се махне тоя човек от моя дом? Кога по-скоро ще ме освободи? " Ако синът, който обича баща си, е недоволен, че не му оставил наследство, добър син ли е? След всичко това се питате кога ще се оправи светът.
Светът ще се радва на велика, истинска култура, когато Божието добро (тоест
човешкото
зло) и
човешкото
добро (тоест Божието зло) се съединят и заработят заедно.
Бог е милостив и снизходителен към нас. Когато грешим, Той казва: „Все ще излезе нещо добро от тия деца." Бог обича грешните повече от праведните, простите - повече от учените, защото те имат нужда от Него. Когато някой се мисли за много добър, за много учен, Бог казва: „Турете тоя човек далеч от Мене, той не се нуждае от подкрепа." На проповедниците и на свещениците, които мислят, че всичко знаят, Бог казва: „Стойте настрана от Мене." Някой казва: „Добре е да съм проповедник." Ще изгубиш Божието благоволение. Защо проповядвам аз? Като изучавах тая философия, казах си: „Искам да видя хората, които Бог обича." Кои са тия хора?
към втори вариант >>
84.
Нито тържик
,
НБ
, София, 13.4.1919г.,
Като говори за тържика, Христос има пред вид
човешкото
естество което лесно се подава на съблазни и изкушения.
- Хвърли старите мисли, които са старата кожа в тебе. Хвърли старите чувства, които създават омразата. Тя трябва да се превърне в любов. Хвърли стария тържик, за да се разбереш с брата си. От две хиляди години носиш тоя тържик, овехтял е вече.
Като говори за тържика, Христос има пред вид
човешкото
естество което лесно се подава на съблазни и изкушения.
Като пипам тоя тържик, аз се пазя от него. Всеки, който мете старите къщи на хората, ще заболее от нещо. И аз се отказвам да мета стари къщи. Така, както сега хората метат, аз не признавам това изкуство. В бъдеще метлите ще работят с електричество.
към беседата >>
Като говори за тържика, Христос има предвид
човешкото
естество, което лесно се поддава на съблазни и изкушения.
(втори вариант)
Хвърли старите мисли, които са старата кожа в тебе. Хвърли старите чувства, които създават омразата. Тя трябва да се превърне в любов. Хвърли стария тържик, за да се разбереш с брата си. От две хиляди години носиш тоя тържик, овехтял е вече.
Като говори за тържика, Христос има предвид
човешкото
естество, което лесно се поддава на съблазни и изкушения.
Като пипам тоя тържик, и аз се пазя от него. Всеки, който мете старите къщи на хората, ще заболее от нещо. И аз се отказвам да мета стари къщи. Така както сега хората метат, аз не признавам това изкуство. В бъдеще метлите ще работят с електричество.
към втори вариант >>
85.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Това не е упрек, а въпрос за
човешкото
развитие.
Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани с тази нишка и ще сте в един център, около който ще можете да се движите. Това подразбира учението на Божествената Любов. Мога да проверя колко от вас имат тази Любов. Някои казват: „Аз съм крайно обиден.” Защо? – „Защото не ме приеха добре.” Питам ви вие приехте ли вътре в себе си Бога, Христа, както трябва?
Това не е упрек, а въпрос за
човешкото
развитие.
Защото храната, която приемаме в нас, за да създаде нашето ново тяло, трябва да е непреривна. Божествената Любов е също непреривна и пресъхне ли тя, и тази река в нас пресъхва. Божествената Любов никога не пресъхва, а човешката пресъхва на всеки шест месеца. Пресъхне ли тази любов, пресъхва и коритото, но понякога има големи наводнения и водите се разбъркват. Когато вашата душа се размъти, вашият дух-ръководител ви показва, че се намирате в човешката любов, а не в Божествената.
към беседата >>
86.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Дух и материя са двата полюса на
човешкото
битие.
Дух и материя са двата полюса на
човешкото
битие.
Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя” – преходното, променливото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. във временния живот, т.е. в живота на материята, съществуват всички философски теории, всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят към истината, но истината не е в тях.
към беседата >>
Така се създава ден и нощ в природата, ден и нощ в
човешкото
съзнание.
двете полушария. Вярващият е светлото полушарие, а безверникът – тъмното. Първият е обърнат с лицето си към Бога, а вторият – с гърба си. – Защо съществуват вярващи и безверници? – Поради въртенето на земята около своята ос.
Така се създава ден и нощ в природата, ден и нощ в
човешкото
съзнание.
Ще кажете, че това са парадоксални твърдения. Светът е пълен с парадокси. Питам: Защо човек има две очи, а не три? Защо има една уста, а не две? Защо има един стомах, а не два?
към беседата >>
Дух и материя - това са двата полюса на
човешкото
битие.
(втори вариант)
Дух и материя - това са двата полюса на
човешкото
битие.
Под „дух" се разбира вечното, безсмъртното, а под „материя" се разбира преходното, това, което постоянно се сменя. Следователно човек всякога минава през тези два живота - през живота на временното, гдето съществуват всички философски противоречия, заблуждения, и през света на безсмъртното, непроменливото. Тъй че животът тук на земята е живот материален, живот на заблужденията. На земята не съществува никаква истина. Човек, който обича истината, не се измъчва, не се изтезава, не проповядва за пари.
към втори вариант >>
87.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
Законите, с които ще управлявам, ще извадя от
човешкото
тяло.
Ние трябва да се молим да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата. Нека направят опит в малък размер. Нека ми дадат едно село от сто къщи, да приложа закона на любовта, да видим, какъв ще бъде резултатът след 10 – 20 години. Нека видят българите, как се управлява.
Законите, с които ще управлявам, ще извадя от
човешкото
тяло.
Като приложа Божествената конституция, всичко ще тръгне по мед и масло. На сто случая ще има едва едно изключение. – Може ли това да стане при сегашните условия, при сегашния ред и порядък? – Не може. Човек, който не се храни, не диша, не мисли и не чувства, умира.
към беседата >>
Законите, с които ще управлявам, ще извадя от
човешкото
тяло.
(втори вариант)
Ние трябва да се молим, да дадем път на Божествения принцип в себе си. Откажем ли на тоя принцип, ще дойде омразата. Нека направят опит в малък размер. Нека ми дадат едно село от сто къщи, да приложа закона на любовта, да видим какъв ще бъде резултатът след десет-двайсет години. Нека видят българите как се управлява.
Законите, с които ще управлявам, ще извадя от
човешкото
тяло.
Като приложа Божествената конституция, всичко ще тръгне по мед и масло. На сто случая ще има едва едно изключение. Може ли това да стане при сегашните условия, при сегашния ред и порядък? Не може. Човек, който не се храни, не диша, не мисли и не чувства, умира.
към втори вариант >>
88.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато
човешкото
се проявява в човека, той става духовен.
Аз ще ви задам един въпрос: Когато един художник рисува една велика картина, де отправя той ума си? – В платното, и там прави корекция. Идеята в ума му е съвършена, но като се проектира вън, на платното, тя не е тъй съвършена, както в ума. Следователно животът, който е вътре в нас, е съвършен. Казват, че животът на едни е светски, а на други – духовен.
Животът, сам по себе си, не може да бъде нито светски, нито духовен, но когато животинското живее в човека, той става светски, а когато
човешкото
се проявява в човека, той става духовен.
Ако турите в съвсем чиста вода някое горчиво или сладко вещество, тя ще приеме неговия вкус, но това значи ли, че самата вода е сладка или горчива? Тя не е нито сладка, нито горчива – това не е разбиране, – а вие я правите такава. Така е и с хората: едни внесат в чистия, Божествен живот някой елемент, който го опорочва и го прави светски, а други внесат доброто в живота, и той става духовен. По тази причина някои хора са много духовни. А днес хората са опорочили живота си, че аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора.
към беседата >>
И той се проявява сега в
човешкото
общество и в живота. Защо?
След хиляди години ще дойде друга епоха, когато хората ще живеят по друг начин и тази борба ще се замени с ред и порядък в живота. Днес ние разглеждаме човека в отношенията към подобните му, според изречението: „Човек за човека е вълк“. Обаче аз казвам, че човек на човека е брат. Ако вземем Дарвиновата теория за произхода на видовете и проследим при какви условия се родил и живял вълкът, ще видим, че първоначално той не е имал тези качества в характера си, които после е развил, вследствие на условията, при които е живял. Вълкът представлява една далечна култура на миналото.
И той се проявява сега в
човешкото
общество и в живота. Защо?
– Защото хората не разбират ония велики закони, които управляват живота. Ще ви представя фигурално отношенията на хората в днешния живот: допуснете, че корените на едно дърво имат дълбоко съзнание в себе си, и по едно време от него се отделя едно малко коренче, което върви по своя път, но среща големи препятствия. Това коренче не може да си намери изход и затова се връща пак при баща си и го прекръстосва. Бащата не знае, че това е неговият син, и започва да се бори с него. Така днес всички хора се борят със себе си, със своите деца, като се мъчат да ги изрежат и да се освободят от тях.
към беседата >>
89.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
На туй око, казва Христос, съответства
човешкото
сърце.
Животът е започнал с образуването на окото. Най-напред, когато Господ създал човека, Той направил окото, а после самия него. Някой може да оспорва това, но аз ще ви го докажа. Преди да роди майката, взимат мерки да наредят къщата, да стоплят стаята, ако е зимно време, и т.н. Следователно онези, които казват, че човек може да живее без око, поддържат, че няма разумност в природата.
На туй око, казва Христос, съответства
човешкото
сърце.
Между духовното око и сърцето има тясна връзка. Това не е само теория, но твърдения, които може да се проверят всеки ден на опит. Който не е на правия път, животът му е все от нещастия и страдания. Ако някой се интересува да знае защо страдаме, бих отговорил, че страданията са резултат на това, че ние сме в противоречие с духовното око. Христос казва: „Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло“.
към беседата >>
90.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към
човешкото
сърце и душа.
Но в света, тези две думи – „учител“ и „господар“ – са две противоположности. В българския език с думите „господар“, „господин“, „госпожа“ или „госпожица“ се именуват хора, които са господари на положението, които са управляващи, високопоставени лица. Обаче в първоначалния език тези две думи означаваха два велики принципа, които съграждат човешкия живот. Ще трябва да се определи положението на учителя и на господаря, който в този смисъл е взет като Господ. Думата „Господ“ в първоначалния език е употребена в множествено число и е означавала господари.
Първият принцип „Учител“ има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип „Господ“ има отношение към
човешкото
сърце и душа.
Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетел, например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина, или истина, която се изявява в живота.
към беседата >>
91.
Правият път
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на
човешкото
сърце; той е рало, мотика, с които можем да копаем.
Сърцето не може да се култивира без обич. Когато човек каже, че не иска да обича, в неговото сърце непременно ще се родят най-противоположни желания. Сърцето е свят, към който ние сега слизаме да живеем, сиреч ние слизаме от висотата на човешкия ум, от менталния свят към света на сърцето. Ето защо трябва да учите всички онези методи, които облагородяват сърцето. Не е умът, който ще спаси света.
Умът е само едно оръдие, необходимо за обработване на
човешкото
сърце; той е рало, мотика, с които можем да копаем.
Ума можем да уподобим на какво да е сечиво, потребно за работа. Онези, които не са сформирали своя ум, трябва да го сформират, сиреч те трябва да създадат всичко необходимо за него и оттам да слязат в сърцето си. Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето или, както аз я наричам, култура на обичта. Сегашната обич прилича на обичта на паяка. А знаете ли каква е културата на обичта на паяка?
към беседата >>
92.
Правилното разбиране на индивидуалния, обществения и духовния живот
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1919г.,
В света съществува само едно право – Божественото, а не
човешкото
.
Но какво ще каже светът? Каквото и да каже светът, не мислете за последствията, защото вие страдате от това, че все искате да угаждате на хората, на света. Кажете: „Отсега нататък искам да угодя на Бога.“ Та отсега нататък искам да поливате хората с вода, защото всеки от вас е едно цвете. Във висшия свят вие сте саксии цветя, растения, а мислите ви в духовния свят са рози, карамфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове.
В света съществува само едно право – Божественото, а не
човешкото
.
Само с това право ще обърнем света, ще го тикнем в посоката, в която трябва да върви. В света няма никаква сила, която може да се противопостави на този Божествен план, на тази Божествена Правда. Цялото пространство, цялото Небе и всичката Земя са заобиколени с хиляди и милиарди същества, които идат с оръжията си да направят всичко на пух и прах. Това е предвидено. От това, което виждате сега в света, няма да остане и помен – даже и архивите ще изчезнат.
към беседата >>
Музиката принадлежи на Мъдростта и всичко, което
човешкото
ухо и човешкият език могат да схванат, то е нейно.
Друга Добродетел е Мъдростта. Мъдростта означава света на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Когато говоря за Любовта, подразбирам Любов, която означава същината, самия живот. Някои наричат Любовта душа или дух, но и в единия, и в другия случай тя е същината на човешкия живот. В това разграничение Мъдростта представя формите на хармонията, на музиката и на поезията в света.
Музиката принадлежи на Мъдростта и всичко, което
човешкото
ухо и човешкият език могат да схванат, то е нейно.
Поезията е дъщерята, а музиката – синът. Затова мъжкият пол е по-груб от женския – момчетата са по-груби от момичетата. Музиката не е тъй нежна, не е тъй деликатна, както поезията; никой инструмент не е тъй нежен, както поезията – все ще направи известни дрезгавини. И тъй, Мъдростта е свят, в който от незапомнени времена се крият всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които ние сме създали на Земята; затова този свят е достояние на нас. И тъй, Мъдростта съставлява атмосферата, в която живее човешкият дух.
към беседата >>
НАГОРЕ