НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
144
резултата в
85
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше
честолюбие
.
Аз ще ви дам сумата, а вие ще я разработите и оползотворите. За труда няма да ви се даде нищо — трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение.
Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше
честолюбие
.
Защо слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее. За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое Име, Аз ще бъда там посред тях.“ Изредихме се по шест души в олтара за молитва, след което г-н Дънов обяви: — Въпросите, за които се каза, че може всякой от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18-того, сряда, за когато трябва да се явите тук в 7 часа заранта.
към беседата >>
2.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
–
Честолюбието
ми не позволява да се моля на този – онзи.
– В неврастенията няма нищо лошо. Неврастеникът е онзи, който се е омотал в лабиринта на своите мисли и чувства, объркал е пътя си и не може да излезе вън, на свобода. Такова е положението на човек, който има да плаща две-три полици в един ден, но няма достатъчно пари и се чуди, как да излезе от това положение. – Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си.
–
Честолюбието
ми не позволява да се моля на този – онзи.
– Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство. Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно.
към беседата >>
– Как ти позволява
честолюбието
да подписваш толкова полици?
Неврастеникът е онзи, който се е омотал в лабиринта на своите мисли и чувства, объркал е пътя си и не може да излезе вън, на свобода. Такова е положението на човек, който има да плаща две-три полици в един ден, но няма достатъчно пари и се чуди, как да излезе от това положение. – Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. – Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи.
– Как ти позволява
честолюбието
да подписваш толкова полици?
Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си. Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство. Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина.
към беседата >>
Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече
честолюбието
си.
Такова е положението на човек, който има да плаща две-три полици в един ден, но няма достатъчно пари и се чуди, как да излезе от това положение. – Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. – Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи. – Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици?
Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече
честолюбието
си.
Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство. Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло.
към беседата >>
Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето
честолюбие
и достойнство.
– Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. – Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи. – Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си.
Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето
честолюбие
и достойнство.
Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло. Кадията благодарил и, след сбогуването си с турчина, решил да опита маслото, дали е хубаво.
към беседата >>
3.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко
честолюбие
.
У нас има една апатия към дълбоката истина. Има само едно механическо вярване: ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, без да седнем сами ние да работим и да издирваме. Така ние приличаме на онзи богатски син, който наследил голямо състояние от баща си. Ходил той по концерти, балове, разхождал се от град на град, обиколил всички по-забележителни места в света и като се върнал най-после, казал: „Няма никакъв смисъл в този живот“. Такъв човек, който като турист обикаля градовете или събира знания в училището, без да ги приложи, аз го считам като просяк, който ходи със своята торба от къща на къща да събира подаяния и ги трупа на едно място.
При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко
честолюбие
.
Това е израждане на човека. Всеки, който очаква на другите, ще се изроди. В Писанието се казва: „Вярвай, надявай се и люби“, а това значи – имай воля. Да проявиш воля, значи да се противопоставиш на целия свят, ако е против твоите убеждения, които ти си проверил и искаш да прокараш. Може да ти кажат, че е глупаво да устояваш на това, но ако имаш воля, ти няма да се откажеш по никой начин.
към беседата >>
4.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Желанието, което имаме, да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от
честолюбието
на някой честен човек.
Особено ако този човек е поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост. Ако момък и мома си дадат обещание да се оженят, но тяхното обещание се окаже глупаво, то те не трябва да турят в изпълнение този договор. Ако аз дам обещание да се срещна днес с 1000 души и да водя с всички един интелигентен разговор, немислимо е да изпълня обещанието си.
Желанието, което имаме, да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от
честолюбието
на някой честен човек.
Честен човек е обаче този, който мисли и действа правилно. Сега вие, мъже и жени, сте този учен книжник, и това старо и ново, което вадите от съкровището си, са вашите синове и дъщери. Ако майката роди неспособно, сприхаво дете, то е вехтата дреха. Ако разбираше закона, тя щеше да роди умно дете, което е новата дреха. Но на физическото поле това умно дете се намира в неподходяща среда за него.
към беседата >>
5.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво
честолюбие
.
– И твоята ще пукнат, но и техните няма да останат здрави. Който слуша съветите на този гражданин, всякога свършва зле. Като влезе в семейство, дето мъжът и жената живеят добре, гражданинът започва да им влияе със съветите си и в скоро време те се разделят. Той говори първо на мъжа: Защо си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли на какво положение си дошъл?
Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво
честолюбие
.
Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува. После гражданинът се обръща към жената: Чудно нещо, защо търпиш този грубиянин! И ти си Божие създание, имаш право на свобода; ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му. Жената започва да се противи на мъжа си. И двамата са недоволни един от друг, всеки търси своето право, всеки иска своя дял.
към беседата >>
6.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Ако мъжът обича жена си, близките започват да действат върху
честолюбието
му и казват: Какво си тръгнал по ума на жена си?
Приложете саможертвата, за да дойдат любовта и мирът в домовете, между мъже и жени. Да настане пълна хармония, пълно съгласие между всички хора. Когато мъжът се връща от работа, жената да го посрещне с радост и веселие, да бъде готова на всякаква жертва за него. Като види това, той ще се изпълни с любов към нея, с готовност да й услужва във всичко. Как проявяват мъжът и жената любовта си?
Ако мъжът обича жена си, близките започват да действат върху
честолюбието
му и казват: Какво си тръгнал по ума на жена си?
Не виждаш ли, че тя те води за носа? Дай й да разбере, че ти си мъж, че си господар. Той се повлиява от думите им и постепенно изменя отношенията си към нея. Другаде на жената говорят против мъжа й, докато я настроят против него. И тя постепенно изменя отношенията си към своя мъж.
към беседата >>
" Бият на неговото
честолюбие
.
(втори вариант)
Когато има самопожертване, тогава и в домовете ще има мир и любов, а между мъже и жени ще настъпи пълно съгласие и хармония. Жената, като види, че мъжът й иде, ще стане, ще го посрещне любезно, приветливо, а дълбоко в душата на мъжа ще се зароди любов към жена му, че е готова да се самопожертва. А какво правят българите, особено в селата? Мъжът обича жена си, но другите започват да му говорят: „Какво си се оставил да те води жена ти за носа? Ти луд ли си да я слушаш толкова?
" Бият на неговото
честолюбие
.
Започва той тогава по друг начин да изказва любовта си. Взима тояжката, та от време на време я побива. На други места пък същото говорят на жената. Започва да изменя тя отношенията си към мъжа си. Една жена селянка праща детето си на дюкяна да извика баща си, да му каже, че обедът е вече готов.
към втори вариант >>
7.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Старайте се да се избавите от онова голямо
честолюбие
, което имате.
Този закон е в сила и в Природата – кой може да минава през малките дупки: големите хора или малките буболечки? Понеже за големите хора Господ оставя голямата врата, Той отваря тази врата най-после – първо отваря малките врати, за да минат най-малките, след това постепенно отваря по-големите врати и най-сетне отваря най-големите и през тях минават най-големите. Законът е същият и когато едно здание се разрушава – щом започне да се руши, първо се отчупва от него едно парченце, после второ, трето, докато цялото се разруши. И при изграждането на зданието действа същият закон – първо се поставя един камък, после втори, трети, докато се изгради цялото здание. Този въпрос искам да разрешим по принцип, а именно, да решим да бъдем слуги, за да сме заедно с Господа.
Старайте се да се избавите от онова голямо
честолюбие
, което имате.
Вие казвате често: „Как така мене да обидят – мене, който имам толкова знания и който съм от такъв знатен произход! “ Ти окачи честолюбието, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество. Защо ние, съвременните хора, които си мислим, че много знаем, досега не оправихме света, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казват: „Ние това го знаем.“ В себе си им отговарям: „Нищо още не знаете! “ Докато не придобиете в себе си онази сила, чрез която да се поляризирате, да възстановите вашия мир, да намирате удовлетворение в служенето и да смятате за привилегия оказването на една малка благосклонност към когото и да е, дотогава не можете да кажете, че знаете нещо.
към беседата >>
“ Ти окачи
честолюбието
, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество.
Законът е същият и когато едно здание се разрушава – щом започне да се руши, първо се отчупва от него едно парченце, после второ, трето, докато цялото се разруши. И при изграждането на зданието действа същият закон – първо се поставя един камък, после втори, трети, докато се изгради цялото здание. Този въпрос искам да разрешим по принцип, а именно, да решим да бъдем слуги, за да сме заедно с Господа. Старайте се да се избавите от онова голямо честолюбие, което имате. Вие казвате често: „Как така мене да обидят – мене, който имам толкова знания и който съм от такъв знатен произход!
“ Ти окачи
честолюбието
, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество.
Защо ние, съвременните хора, които си мислим, че много знаем, досега не оправихме света, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казват: „Ние това го знаем.“ В себе си им отговарям: „Нищо още не знаете! “ Докато не придобиете в себе си онази сила, чрез която да се поляризирате, да възстановите вашия мир, да намирате удовлетворение в служенето и да смятате за привилегия оказването на една малка благосклонност към когото и да е, дотогава не можете да кажете, че знаете нещо. Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден старец; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството. Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старец.
към беседата >>
8.
Правилни методи за разбиране
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Този човек е окачил
честолюбието
си на клечка, той вече не пази своята чест и затова пръстът му се изкривява.
Е, ум като не ви трябва, сърца като не ви трябват, тогава външните органи започват да се деформират. И като казвам, че вашият ум трябва да бъде добре развит, подразбирам, че и предната част на ръката трябва да бъде добре развита. Понеже умът е скрит вътре в мозъка, то като погледнем ръката си, тя като един барометър ни показва какво е същинското състояние на мозъка. Ако малкият ви пръст започне да се изкривява навътре, това показва, че центровете на съвестта, на мозъка, започват да се деформират и са в анормално състояние. Ако показалецът започне да се изкривява, да се деформира, това показва, че личните чувства на човека, чувствата на уважение започват да се изкривяват.
Този човек е окачил
честолюбието
си на клечка, той вече не пази своята чест и затова пръстът му се изкривява.
Ако средният пръст се изкриви в едно или в друго направление, това показва деформация на моралните чувства у човека. Ако пък безименният пръст на човека се изкриви, това показва, че умът на човека се изкривява. Така че различните състояния на изкривяване ни показват състоянията на мозъчните центрове и силите, които работят в душата. Така че щом един или друг пръст започне да се изкривява, с това Господ ни показва, че в нас става вътрешно деформиране. Какво да правим тогава?
към беседата >>
9.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Обидата е свързана с
честолюбието
, с личното чувство на човека.
В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята.
Обидата е свързана с
честолюбието
, с личното чувство на човека.
То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа.
към беседата >>
Обидата е свързана с
честолюбието
, с личното чувство на човека.
В Божествената школа знанието се употребява само за въдворяване Царството Божие на земята. Щом се въдвори Царството Божие на земята, учениците и учителите ще имат добри условия да проявят знанието си и да приложат по нещо ново и величествено към сградата на своя бъдещ живот. Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята.
Обидата е свързана с
честолюбието
, с личното чувство на човека.
То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа.
към беседата >>
10.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
Честолюбието
на този ученик не му позволява да каже истината пред съучениците си, за да не се изложи пред тях, да не изгуби тяхното уважение.
(втори вариант)
Като намерите Истината, трябва да я обикнете; като я обикнете, тя ще ви избави от страха и от лъжата. Засега вие още не можете да говорите Истината. Представете си, че учителят дава на ученика си да реши една проста задача. Ученикът не може да реши задачата, учителят го пита: „Защо не реши задачата си? ". Като няма доблест да каже истинската причина, поради която не е могъл да реши задачата, той намира ред други причини, с които да се извини пред учителя си - по този начин той прибягва до лъжата.
Честолюбието
на този ученик не му позволява да каже истината пред съучениците си, за да не се изложи пред тях, да не изгуби тяхното уважение.
Той няма да изгуби пред съучениците си, но ще изгуби пред Истината. Сега, като ви давам упражнения, аз чета мислите ви, виждам желанието ви да се покажете, че знаете - това е лъжа вече. Като напишете някоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човек може много да говори, но при първото стълкновение с Живота теорията му пропада - значи между теорията и практиката има голяма разлика. Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до джоба му, той веднага изменя мнението си - казва, че злото съществува.
към втори вариант >>
11.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира
честолюбието
, гордостта и т.н.
По-нататък ще свързвате темите. Например, ще ви се даде да пишете: „Отношение между музиката и планинските върхове“. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате, е велика.
Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира
честолюбието
, гордостта и т.н.
Също така тя способства да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит.
към беседата >>
Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира
честолюбието
, гордостта и т.н.
По-нататък ще свързвате темите. Например, ще ви се даде да пишете: „Отношение между музиката и планинските върхове“. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате, е велика.
Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира
честолюбието
, гордостта и т.н.
Също така тя способства да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит.
към беседата >>
12.
Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили
,
МОК
, Чамкория, 5.7.1922г.,
Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото
честолюбие
изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма.
Вие имате едно неразположение и мислите, че то е много тясно свързано с вашето съзнание, че не може да го отделите. Не е вярно; може да го отделите. Може да го отделите от вашето съзнание тъй, както дяволския нокът отделяте. Като речете да го откъснете, причинява известна болка, но може да го изтеглите от крака си. Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист.
Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото
честолюбие
изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма.
И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга.
към беседата >>
Едновременно със страха, в него изпъква
честолюбието
му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава, и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм.
(втори вариант)
Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си. Ама изваждането му щяло да ви причини известна болка, нищо от това. Изтеглете го от крака си! Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее.
Едновременно със страха, в него изпъква
честолюбието
му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава, и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм.
Песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества, като лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате, защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си. Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство.
към втори вариант >>
Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква
честолюбието
му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза.
(втори вариант)
Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, за да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опита, при всяко подобно неразположение вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви и по никой начин не можете да го отделите от себе си, вследствие на което се намирате под неговия тормоз. Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си. Че изваждането му щяло да ви причини известна болка - нищо от това, изтеглете го от крака си! Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист.
Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква
честолюбието
му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза.
Ще питате защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта.
към втори вариант >>
13.
Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Честолюбието
на човека е една пружина и когато тази пружина не е развалена, работите вървят много добре.
Това друсане се дължи на този негладък път: има камъчета, трапчинки. Щом сме навъсени, това показва, че пътят ни не е гладък и колата ни е без пружини, вследствие но това има дисхармония. Как ще го поправим? Ще отмахнем всички камъни, пътят трябва да бъде гладък като стъкло и колата да има пружини – движението ще става правилно. Сега например личните чувства са една голяма пружина за човека.
Честолюбието
на човека е една пружина и когато тази пружина не е развалена, работите вървят много добре.
Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него.
към беседата >>
Но щом се развали пружината на
честолюбието
, работите се развалят.
Щом сме навъсени, това показва, че пътят ни не е гладък и колата ни е без пружини, вследствие но това има дисхармония. Как ще го поправим? Ще отмахнем всички камъни, пътят трябва да бъде гладък като стъкло и колата да има пружини – движението ще става правилно. Сега например личните чувства са една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина и когато тази пружина не е развалена, работите вървят много добре.
Но щом се развали пружината на
честолюбието
, работите се развалят.
Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие.
към беседата >>
Ще поправите пружината на
честолюбието
!
Как ще го поправим? Ще отмахнем всички камъни, пътят трябва да бъде гладък като стъкло и колата да има пружини – движението ще става правилно. Сега например личните чувства са една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина и когато тази пружина не е развалена, работите вървят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят.
Ще поправите пружината на
честолюбието
!
Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта.
към беседата >>
Тогава
честолюбието
ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него.
Честолюбието на човека е една пружина и когато тази пружина не е развалена, работите вървят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи.
Тогава
честолюбието
ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него.
Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат. Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова ще дадат за тебе.
към беседата >>
Туй е, което се забелязва у човека, който има
честолюбие
.
Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него.
Туй е, което се забелязва у човека, който има
честолюбие
.
Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат. Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова ще дадат за тебе. Това не е философия.
към беседата >>
Който няма
честолюбие
, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат.
Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта.
Който няма
честолюбие
, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат.
Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова ще дадат за тебе. Това не е философия. „За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам“ – но за правите ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш.
към беседата >>
14.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Оставете вашето
честолюбие
и тщеславие!
Ти имаш желание да пееш, нали? Ще направиш една погрешка, 100 направи, но научи се да пееш. Ние ще те извиним за погрешката. Но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания.
Оставете вашето
честолюбие
и тщеславие!
Най-първо няма да взимате вярно тоновете – нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама аз не съм добър певец“. Ще ви дадем правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви. Има подобрение.
към беседата >>
15.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Да кажем, разтревожен си, обиден си,
честолюбието
е засегнато, сложи този пръст, десния показалец на левия показалец, поседи така 5 минути, ще видиш какво влияние ще дойде у тебе.
Човешката воля има за основа Любовта. Тази издутина, тази могила, този планински връх подкрепя палеца. Но понеже пръстите не съдържат всичките влияния, затуй ние упражняваме и другите пръсти, за да може да се засегнат и другите влияния, Марс запример, да може да се засегне вътрешната страна на Венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения и те могат да се регулират. Може да направите един опит.
Да кажем, разтревожен си, обиден си,
честолюбието
е засегнато, сложи този пръст, десния показалец на левия показалец, поседи така 5 минути, ще видиш какво влияние ще дойде у тебе.
Или някой път искаш да решиш нещо дали е право, или не, не знаеш, тогава със средния десен пръст подпри левия. Ще правите опити, нали? После, искаш да разрешиш някой научен въпрос, безименният пръст ще подпреш. Постойте така, няма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. После, с малкият пръст ще подпреш и т.н.
към беседата >>
16.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Туй говори вашето
честолюбие
.
Като станеш, тури си дебели чорапи, не излизай гол, тури си едно дебело палто, и тогава няма да се простудиш. Ще вярваш на палтото. Някой казва: „Не ме е страх от студ“, но като излезе, простуди се. Направете един опит. Вие казвате: „Нас студ не ни хваща“.
Туй говори вашето
честолюбие
.
Щом почнеш да кашляш, ще кажеш: „Не съм си научил още урока“. Щом ти изстинат ръцете и краката – „Не съм научил урока“. Не е срамота. Ще се учиш! Проектирайте волята си към студените пръсти, кажете: „Аз заповядвам на моята кръв да иде в пръстите ми и да ги стопли в 5 минути отгоре!
към беседата >>
17.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Силно развити
честолюбие
и страх и слаба надежда раждат песимизма.
Наблюдавайте, изучавайте главите на различните хора, за да видите каква е идеалната глава. Вие трябва съзнателно да работите, да въздействате върху различните мозъчни центрове, да ги разработвате. Когато не успеете в нещо, вие се обезсърчавате. Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в човека или от чрезмерно развит страх. Дето страхът и гордостта са силно развити, там надеждата е слабо развита.
Силно развити
честолюбие
и страх и слаба надежда раждат песимизма.
Песимистът казва: "От мене човек не може да стане." Този човек започва да страни от хората и се вглъбява в себе си. Това се дължи на страха. Гордостта пък кара човека да се държи нависоко, а същевременно и да лицемери. Слабо развита надежда кара човека да гледа отрицателно на нещата, заради което той употребява отрицателни думи в речника си. Когато разсъдъкът и сравнението са силно развити, а милосърдието – слабо развито, човек става силно критичен.
към беседата >>
18.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Не прави да се уронва неговото
честолюбие
; предвиди, не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му.
Вървиш с твоя приятел. Ти си внимателен. Качвате се на трен или на трамвай, или на файтон. Той е забравил кесията си, няма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, без да се досети.
Не прави да се уронва неговото
честолюбие
; предвиди, не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му.
Всичките тия малки неща помежду си трябва да ги предвиждате, да ги правите. Те са, които внасят ред и порядък – малките работи. Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал, сирене, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец. Ти предвиди! Никога да не кажеш в ума си: „Откъде се взе той!
към беседата >>
Някои от вас смесват
честолюбието
с гнева.
„Гневете се, но не съгрешавайте“. Някой път трябва да се гневите, да развивате тия центрове. Трябва да има малко гняв. Някои не се гневят. У гневливия човек се заражда енергия да работи.
Някои от вас смесват
честолюбието
с гнева.
Честолюбието е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се. Един извади револвер, и ти извадиш револвер – браниш се. Искам всинца да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде!
към беседата >>
Честолюбието
е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се.
Някой път трябва да се гневите, да развивате тия центрове. Трябва да има малко гняв. Някои не се гневят. У гневливия човек се заражда енергия да работи. Някои от вас смесват честолюбието с гнева.
Честолюбието
е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се.
Един извади револвер, и ти извадиш револвер – браниш се. Искам всинца да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим.
към беседата >>
19.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
С труд и постоянство може да преодолееш тия мъчнотии." У теб ще заговори
честолюбието
, засрамваш се от другите ученици.
(втори вариант)
Аз може да ви кажа отрицателните черти на характера по две съображения: просто може да имам у себе си една идея да уроня престижа на ученика, да му кажа: „Ти си неспособен, мързелив, ти си това-онова." Но това не е онзи истински учител. Учителят по рисуване, по музика или математика няма да каже на ученика, че е неспособен. Учителят ще му даде една задача - не може да я реши. Ще седне, ще си поплаче. Той ще му каже: „Слушай, там има известни правила.
С труд и постоянство може да преодолееш тия мъчнотии." У теб ще заговори
честолюбието
, засрамваш се от другите ученици.
А може учителят да каже прямо: „Ти си неспособен. От теб нищо няма да стане." Какво трябва да каже ученикът тогава? Учителят каже тъй: „От тебе нищо няма да стане." Ти ще кажеш тъй: „От мен човек разбойник няма да стане, но от мен човек с благородни черти ще стане. От мен човек с един лъжлив характер няма да стане, но от мен човек ще стане, който мисли и разсъждава." Учителят те изпитва, той не те обижда. Ще превърнеш тази величина: от теб човек няма да стане.
към втори вариант >>
20.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
– Представи си един човек с голямо
честолюбие
.
(втори вариант)
Следователно, положителната енергия става отрицателна. Така се явяват приливът и отливът. С други думи казано: Енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив. Не всякога приливът се използува за добро, поради което неговата енергия се наслоява, натрупва, докато един ден причини голям взрив. – Що е взривът?
– Представи си един човек с голямо
честолюбие
.
Той иска всички да го ценят, само за него да говорят. Ако напише една книга, всички да я харесват. Според мене, достатъчно е един човек да хареса книгата ти. Един и всички е едно и също. – Кога?
към втори вариант >>
21.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Всеки човек, който е песимист, от чисто френологическо гледище у него са силно развити страхът, предпазливостта,
честолюбието
, тщеславието.
Ако искаш някой да ти намери погрешките и да ти покаже правия път, намери един Сатурнов тип. Това е френологическото им отличие. Центърът на разсъдъка у тях е силно развит. Личните чувства са чрезмерно развити. Страхът у тях е тъй също силно развит, защото те гледат на лошата страна на живота.
Всеки човек, който е песимист, от чисто френологическо гледище у него са силно развити страхът, предпазливостта,
честолюбието
, тщеславието.
Съвестта е слабо развита; вярата и надеждата – също. Такъв човек като види, че не може нещо да реализира, той обръща другия лист и почва да проповядва своите възгледи. Те гледат през особено стъкло на живота. Луната и тя упражнява известно влияние върху хората. Как се казват тия типове, върху които Луната указва влияние?
към беседата >>
22.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Човек, у когото
честолюбието
е силно развито, лесно се обижда.
Всички хора трябва да работят за усилване, за каляване на своята воля. В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват за работа, за усилване на волята. Запример, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго, освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използва разумно.
Човек, у когото
честолюбието
е силно развито, лесно се обижда.
Мястото на честолюбието е в задната част на главата. Когато някой ви обиди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване. По това ще познаете мястото на честолюбието в себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата. По това ще познаете къде се намира центърът на страха в човека.
към беседата >>
Мястото на
честолюбието
е в задната част на главата.
В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват за работа, за усилване на волята. Запример, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго, освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използва разумно. Човек, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда.
Мястото на
честолюбието
е в задната част на главата.
Когато някой ви обиди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване. По това ще познаете мястото на честолюбието в себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата. По това ще познаете къде се намира центърът на страха в човека. Когато някаква външна причина събуди милосърдието ви, в горната част на главата ви, дето се намира центърът на милосърдието, ще изпитате известно напрежение.
към беседата >>
По това ще познаете мястото на
честолюбието
в себе си.
Обидата не е нищо друго, освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използва разумно. Човек, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда. Мястото на честолюбието е в задната част на главата. Когато някой ви обиди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване.
По това ще познаете мястото на
честолюбието
в себе си.
Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата. По това ще познаете къде се намира центърът на страха в човека. Когато някаква външна причина събуди милосърдието ви, в горната част на главата ви, дето се намира центърът на милосърдието, ще изпитате известно напрежение. Изобщо, всички природни енергии минават и през човека, при което всяка от тях има строго определено място. Като ученици вие трябва да изучавате тия енергии, да знаете местата им.
към беседата >>
Запример вие искате да знаете дали има такива центрове на
честолюбие
.
(втори вариант)
В мнозина няма силна воля, но в окултния смисъл волята в мнозина е отслабнала. Запример в сегашния век сегашните хора са злопаметни, много мъчно може да забрави обидата - пет-десет години минават, не забравят. И често в училището, навсякъде става това. Това са енергии, заложени вътре. Тия енергии трябва да се използват.
Запример вие искате да знаете дали има такива центрове на
честолюбие
.
Где е вашият център? Накарайте някой ваш приятел да ви обиди. Вие веднага ще почувствате мястото на този център. Когато се развива тази отрицателна сила, вие от задната част на главата ще почувствате едно сгорещяване. Забележете това място.
към втори вариант >>
23.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
Не искам да кажа, че съм гладувал, за да не се урони достойнството и
честолюбието
ми.“ – Като краде, не се ли уронва достойнството му?
– Нямаш право да взимаш чуждите пари. – „Аз откраднах парите, защото се съмнявам в добротата на домакините. Не вярвам, че те биха ми помогнали. Иначе нямаше защо да крада. Щях да им кажа, че съм гладен.
Не искам да кажа, че съм гладувал, за да не се урони достойнството и
честолюбието
ми.“ – Като краде, не се ли уронва достойнството му?
В случая се явяват две съмнения: в домакините и в себе си. Първо се явява съмнението, а после се извършва кражбата. Като се натъкват на противоречия, мнозина започват да четат Библията и Евангелието, да видят как са постъпвали Аврам, Давид при решаване на своите задачи. С това искат да се оправдават. После отиват при свещениците, да се изповядат.
към беседата >>
24.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях,
честолюбие
има.
“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си.
Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях,
честолюбие
има.
Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите.
към беседата >>
25.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Сега аз няма да ви оставя в затруднение, защото, ако река да взема вашето мнение, един ще каже едно, друг ще каже, че то не е вярно, тогава ще се накърни вашето
честолюбие
.
1), имате и линията D. Какво представляват едната и другата линия? Линията С може да представлява една плоскост, но представлява и един квадрат, нали? Тогава казвам: тази мъртва линия е граница на една мъртва плоскост. Тогава по какво се отличават мъртвите линии от живите?
Сега аз няма да ви оставя в затруднение, защото, ако река да взема вашето мнение, един ще каже едно, друг ще каже, че то не е вярно, тогава ще се накърни вашето
честолюбие
.
Вие ще мълчите, за да бъдете умни, пък аз ще говоря, та ако направя погрешка, ще кажете: „Учителя не знае.“ Живите линии всякога са по-дълги – тази е разликата. И за да направите тази линия жива, тя не трябва да е съвсем права. Линията D е една жива линия. Всичките физически или мъртви сили в Природата, в които няма съзнание, вървят по права линия, а всичките живи сили вървят по една вълнообразна линия. Следователно кривите линии – това са изключения между правите линии.
към беседата >>
26.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
И понеже този въпрос не е разрешен, всичките спорове, туй
честолюбие
, туй вътрешно докачение, туй разногласие, този дисонанс, който държи злото, се дължи на онази язва вътре в нас, която остава неизлекувана.
В какво седи туй примирение с Бога? – Да научим онова изкуство, че когато ние се разкаем, Бог ни е простил греховете. Той ги направил свой дял. Добре, Бог създал този закон, че когато ние се разкаем, Той ни прощава греховете, но по същия начин прощаваме ли греховете на нашите длъжници? Ето въпросът, който остава неразрешен.
И понеже този въпрос не е разрешен, всичките спорове, туй
честолюбие
, туй вътрешно докачение, туй разногласие, този дисонанс, който държи злото, се дължи на онази язва вътре в нас, която остава неизлекувана.
Сега идваме до въпроса: „Ами как трябва да прощаваме? “ За да прощава човек, той трябва да бъде високоинтелигентен, много разумен човек. Съвременните християни казват: „Нас наука не ни трябва, изкуство не ни трябва. Науката не струва нищо, изкуството не струва нищо, ние трябва само да се молим на Бога“. Аз питам: В какво седи добрата молитва?
към беседата >>
27.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Краката му започват да треперят от срам, от
честолюбие
и си казва: как ще се издам сега пред приятелите си, че нямам нито пет пари?
Тази по-голяма болка сега ще измести по-малката. Ако можете да произведете умствено това забиване на гвоздея в ръката си, в съзнанието ви ще стане трансформиране на болката. Значи, за да издържите малките мъчнотии в живота си, ще си представите, че има по-големи от тях. Представете си сега друг случай в живота. Някои от вас, учениците, върви по улицата с неколцина свои приятели, изважда кесията си, иска да купи нещо, но няма нито пет пари в нея.
Краката му започват да треперят от срам, от
честолюбие
и си казва: как ще се издам сега пред приятелите си, че нямам нито пет пари?
Защо ми е този живот? Терзае се, но мълчи, никому нищо не казва. Представете си сега друга перспектива. Този ученик се намира в един далечен град, пак без пет пари в джоба си, но няма нито един познат, нито един приятел. В кой от двата случая задачата е по-мъчна?
към беседата >>
28.
Елементи в геометрията
,
МОК
, София, 3.2.1924г.,
При новото положение, в което се намирате сега, у вас наместо да се развива умът ви, интелигентността ви, развива се чувствителността ви и то не чувството на милосърдие, а личните чувства,
честолюбието
– силно се възбужда във вас енергията на задната част на главата ви.
И много хора страдат от нереализирани идеи. Всичката опасност седи в това, че тази енергия се повръща към своя източник. (– Вредно ли се отразява това повръщане на енергията към своя източник?) – В повечето случаи се отразява вредно. Например, някой иска да свърши университет, но ако не успее, в него се заражда една тъга, че не е могъл да реализира своята идея. Затова именно всички благородни идеи трябва да се реализират, не в своите крайни предели, но в човешкото съзнание, за да дадат подтик или да отворят място на една нова деятелност.
При новото положение, в което се намирате сега, у вас наместо да се развива умът ви, интелигентността ви, развива се чувствителността ви и то не чувството на милосърдие, а личните чувства,
честолюбието
– силно се възбужда във вас енергията на задната част на главата ви.
Всеки от вас мисли, че той е най-важната личност в света, че той е някакво божество. Всички хора мислят така, никой не иска да признае истината. Така е не само с хората, но и с животните. Вземете едно куче, бутнете го само по опашката и то казва: Господине, как си позволяваш да ме буташ? Ти не трябва да буташ опашката ми!
към беседата >>
29.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето
честолюбие
, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“.
А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори? – „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем?
Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето
честолюбие
, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“.
Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка. И тъй, присъствието на Духа всякога произвежда топлина на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда движение на физическия свят; присъствието на Духа всякога произвежда растене в живота; присъствието на Духа във физическия свят всякога произвежда цъфтене, завързване плодове. Духът носи живот в себе си. Следователно Той разширява съзнанието. Там, дето този Дух дойде, ако Му дадеш място, ще видиш, че Той донася радост в цялата къща.
към беседата >>
30.
Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите
,
МОК
, София, 2.3.1924г.,
Тъй както сте го нарисували, у него има и голямо
честолюбие
, скрито зад моралните му чувства.
За пример, тук на картината преобладава повече друг елемент, а именно умственият елемент. Тъй както е нарисувано тук челото, имаме човек със силно въображение. Брадата е заострена – схватлив човек. Както са нарисувани очите, показват чувствен човек, който трябва да употреби голяма воля, за да не кипне. Аз го виждам, той прави голямо усилие над себе си, за да не кипне.
Тъй както сте го нарисували, у него има и голямо
честолюбие
, скрито зад моралните му чувства.
После, този образ представя млад човек, най-много 22–25 години. Един морален тип трябва да има най-малко 33 години. От чисто окултно гледище телата, чрез които той функционира, трябва да бъдат сформирани. Този образ тук е едва в своето умствено тяло, причинното тяло още не е засегнато. Представете си, че този триъгълник в чертежа се държи само в точка d.
към беседата >>
31.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
Всички тия капризи,
честолюбие
, недоволство, над всичко туй да се подигнем.
Аз ви говоря като на мои братя. Истината ви говоря! Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души!
Всички тия капризи,
честолюбие
, недоволство, над всичко туй да се подигнем.
Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме.
към беседата >>
32.
Без съмнение, без подозрение и без докачение
,
ООК
, София, 12.3.1924г.,
Само хората без
честолюбие
, без гордост се отчайват.
Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не може да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние.
Само хората без
честолюбие
, без гордост се отчайват.
Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще пазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Да си горд – това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, да си верен на Истината.
към беседата >>
33.
Добрата страна на страданията. Чистотата
,
МОК
, София, 6.4.1924г.,
Като падали гранатите, всичките му членове треперели, едва се въздържал да не извика, но мълчал –
честолюбието
му не допущало да се покаже страхлив.
Само добродетелният човек на Любовта е безстрашлив, а който няма любов, той всякога е страхлив. Хора без любов са най-големите страхливци, а хората на Любовта са смели и решителни. Някои хора минават за големи герои, обаче те нямат любов. Разправяше ми един полковник една случка от последната война. В Македония имало сражение.
Като падали гранатите, всичките му членове треперели, едва се въздържал да не извика, но мълчал –
честолюбието
му не допущало да се покаже страхлив.
Мислил си: какво ще кажат войниците и другите офицери за мене? Най-после той вижда един генерал, който също тъй треперел. Той го запитва: страх ли те е? – Не ме е страх. Обаче и двамата треперят.
към беседата >>
34.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
Струва ли сега да се спра на пътя и да разговарям за моето
честолюбие
, когато имам предоставена по-важна работа?
Всички вие грешите, като казвате, че няма да плащате. Не, ще се спрете и ще мислите върху този закон. Щом размишлявате върху него, ще имате печалба най-малко 50 на сто. Вие не размишлявате върху този закон и като ви дойде някое страдание, казвате: аз се докачам. Спри се, кажи си: не, аз имам да мисля върху по-важна работа, трябва да отговарям за своите дългове.
Струва ли сега да се спра на пътя и да разговарям за моето
честолюбие
, когато имам предоставена по-важна работа?
Знаете ли на какво мяза докачението на хората? Господарката праща своя слуга – едно малко момче – да купи мляко в едно котле. Друго момче го замерва с камъни. То оставя котлето и отива да го гони. Други деца минават, бутват котлето и млякото се разлива.
към беседата >>
35.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
Той казва: „Как тъй да се засегне моето
честолюбие
?
“ И току извадиш ножа, браниш живота си. Защо? – От страх. Някой позеленее. Защо? – Който позеленява, показва, че обича материалния живот. Този пък, у когото страхът има портокалов цвят, той е човек, на когото личните чувства са уронени, личният му престиж е уронен.
Той казва: „Как тъй да се засегне моето
честолюбие
?
“ Когато е засегнат неговият ум, явява се жълтият цвят на страха. Има различни жълти цветове – между един и друг жълт цвят има разлика. В различните жълти цветове има хиляди нюанси, които трябва да се изучат. Има жълт цвят, който не изразява страх: има жълт цвят, който изразява Любовта. Ако жълтият цвят се явява във вашия ум, това показва къде действа той за даден момент.
към беседата >>
36.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива
честолюбие
, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят.
В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действа повече на чувствата, на афектациите. Има някои парчета със син цвят и щом човек ги слуша, те го отнасят от този свят, в него се зараждат най-възвишени състояния. Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак.
Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива
честолюбие
, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят.
Някой, като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пеене или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. Това е резултат на червения цвят.
към беседата >>
37.
И валя дъждът
,
НБ
, София, 1.6.1924г.,
Като срещнеш страдащ човек, погледни го така, че да не засегнеш
честолюбието
му.
Изпрати им една добра мисъл. А ние седим и мислим, коя партия ще дойде на власт. Партии ще дойдат, но с това светът няма да се оправи. Сегашният свят ще се оправи, когато хората заживеят чист, порядъчен живот. Мъже и жени, дъщери и майки, синове и бащи не трябва само да проповядват, но да подобрят живота си.
Като срещнеш страдащ човек, погледни го така, че да не засегнеш
честолюбието
му.
Само така ще го разположиш към себе си, ще спечелиш неговото доверие. Човечеството трябва да се повдигне, да възстанови първоначалната си вяра. Колко възвишени пориви, колко чисти подбуди в хората са изоставени. Колко добри желания са отлагани! Днес всички хора ходят на черква, молят се, но нищо не прилагат.
към беседата >>
38.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Неговото
честолюбие
се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си.
Оттук може да извадим едно правило, едно естествено или едно Божествено мерило за живота, според което трябва винаги да мерим своите постъпки. Тъй както днес животът се развива, ние се намираме на представление. Животът ни е много изкуствен, той е живот на сцената. Виждате на сцената мъж и жена се карат. Жената напада мъжа, казва му обидни думи.
Неговото
честолюбие
се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си.
Под дрехата си той има мехур, пълен с червена вода. Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената. Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената. Утре ще видите този човек пак жив. Той се убива на сцената, а в действителност е жив.
към беседата >>
39.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Тя бѣше разумна жена, въ нея нѣмаше онова болезнено
честолюбие
.
Тия послѣдни думи отъ стиха азъ считамъ като единъ разуменъ резултатъ. „И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“. За да оздравѣе дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше нѣколко цѣнни качества.
Тя бѣше разумна жена, въ нея нѣмаше онова болезнено
честолюбие
.
При това тя имаше голѣмо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше съ най-малкото, което можеше да ѝ се даде. Въ живата природа има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля положението на всички тѣла, положението на всички сили и положението на всички разумни сѫщества. Затова природата цѣли да постави всѣки едного на неговото мѣсто. Това е красивото въ живота! Сега, ако нѣкой ви запита, кога дойдохте на земята, нѣкои отъ васъ ще кажете, че сте дошли прѣди 10 години, други прѣди 20, трети прѣди 30, четвърти прѣди 40–50–60 години.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ имамъ
честолюбие
, достойнство, гордость.
Това именно благородното въ всѣки човѣкъ, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото въ всѣки човѣкъ, тогава ние казваме: този е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите. Отъ тази хананейка ние трѣбва да научимъ урока си. Първо трѣбва да имаме абсолютно смирение въ душата си. И послѣ, нека запазимъ достойнството си, но какъ?
Нѣкой казва: азъ имамъ
честолюбие
, достойнство, гордость.
Нека имамъ достойнство, нека бѫда гордъ, но това достойнство да не бѫде опетнено отъ нищо. Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си казалъ една лъжа! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си онеправдалъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си изнасилилъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че си заставалъ всѣкога къмъ страната на слабитѣ!
към беседата >>
Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено
честолюбие
.
(втори вариант)
Тия последни думи от стиха аз считам като един разумен резултат. „И оздравя дъщеря й от онзи час“. За да оздравее дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше няколко ценни качества.
Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено
честолюбие
.
При това тя имаше голямо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше с най-малкото, което можеше да й се даде. В живата природа има един велик закон, който определя положението на всички тела, положението на всички сили и положението на всички разумни същества. Затова природата цели да постави всеки един на неговото место. Това е красивото в живота! Сега, ако някой ви запита, кога дойдохте на земята, някои от вас ще кажете, че сте дошли преди 10 години, други преди 20, трети преди 30, четвърти преди 40–50–60 години.
към втори вариант >>
Някой казва: аз имам
честолюбие
, достойнство, гордост.
(втори вариант)
Това именно благородното във всеки човек, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото във всеки човек, тогава ние казваме: този е пътят, по който трябва да вървите. От тази хананейка ние трябва да научим урока си. Първо трябва да имаме абсолютно смирение в душата си. И после, нека запазим достойнството си, но как?
Някой казва: аз имам
честолюбие
, достойнство, гордост.
Нека имам достойнство, нека бъда горд, но това достойнство да не бъде опетнено от нищо. Да бъдеш горд в това, че никога не си казал една лъжа! Да бъдеш горд в това, че никога не си онеправдал някого! Да бъдеш горд в това, че никога не си изнасилил някого! Да бъдеш горд в това, че си заставал всякога към страната на слабите!
към втори вариант >>
40.
Вътрешна връзка
,
МС
, София, 6.7.1925г.,
Любов на самопожертвуване трябва да има между вас, а не
честолюбие
.
Трябва да възприемете хубавите неща, които Бог е вложил, дето и да ги срещнете. Защо да не ги възприемем? Има красиви неща в нас, има красиви неща и в душите на другите. Само така ще има туй любовно, братско отношение към всички. Само така ще повдигнете душите си.
Любов на самопожертвуване трябва да има между вас, а не
честолюбие
.
Тази Любов вие още не сте проявили. Някой казва: Учителят казва тъй. Не казвам аз, но това е Божият закон, който всички трябва да изпълним. Бог е наредил нещата така, и така трябва да бъде - нищо повече! Едно мнение има в света, на което всички трябва да се подчиняваме.
към беседата >>
41.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Да поиска от другарите си, не смее -
честолюбието
му не позволява.
По същия начин се изпитват и хората. Да допуснем, че някой човек е свършил четири факултета, минава за учен и започва да проповядва на хората морал, как трябва да живеят, какви отношения трябва да съществуват помежду им и т.н. В това време невидимият свят го поставя на изпит, като го лишава от всички средства за живеене, оставя го без пет пари в джоба. Той се намира в чудо, не знае какво да прави. Ходи натук-натам, мисли отде да намери пари назаем.
Да поиска от другарите си, не смее -
честолюбието
му не позволява.
Най-после той се отправя към дома на един богат човек и казва: „Дали ще се реша да му поискам пари или няма да се реша, не зная; каквото случаят ми донесе, това ще направя." Влиза в дома на богаташа. Поканват го да почака малко, докато домакинът на къщата си дойде. Той се озърта на една, на друга страна, вижда в един ъгъл на стаята касата на богаташа. Вслушва се внимателно, не чува никакви стъпки из къщата. Седи, мисли и най-после решава: „Нима такъв човек като мене, който е свършил четири факултета, няма право сам да вземе един малък заем от касата на някой богат човек?
към беседата >>
42.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
У вас има
честолюбие
, мрачни състояния и затова някой казва: искам да умра, да не живея.
Белият кон, това е чистият, възвишеният човешки ум с онези възвишени добродетели в него. Значи, човек мисли с този бял възвишен кон. Аз бих желал българите да ги вее вятъра на бял кон. А може да ни вее вятъра на бял кон само тогава, когато се стремим към Божията благост. И при сегашното състояние, в което се намираме ние всеки ден трябва да мислим за Божията благост.
У вас има
честолюбие
, мрачни състояния и затова някой казва: искам да умра, да не живея.
Не, умри за злото, живей за доброто, за Господа, за този велик Божи Син, да опиташ хубавото и красивото в него. Питате: какво да правя? Ще ви кажа. Излизай всяка вечер да наблюдаваш звездите, погледни към Сириуса и кажи: Господи, нищо не разбирам, но нека от тук да капне малко медец. После се обърни към друга някоя звезда и пак се помоли да ти прати малко медец.
към беседата >>
43.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Учителят му казва: понеже ти пожертва своето
честолюбие
и своята гордост, ти си достоен за истината.
Взема той гърнето, което слугата донесъл, хвърля го на земята и го счупва. Ти или ще донесеш гърнето с млякото и човек ще станеш, или няма да го донесеш, но от тебе нищо няма да остане. Тогава ходжата си казва: няма нищо най-после, цели 20 години изкарах в тази работа, няма какво да се прави, ще донеса едно гърне с мляко. Взел гърнето с млякото, но понеже се срамувал много, вързал очите си с кърпа, но веднага се сетил, че не трябва по този начин, за това хвърлил превръзката и започнал да играе по пътя. Така донесъл млякото на своя учител.
Учителят му казва: понеже ти пожертва своето
честолюбие
и своята гордост, ти си достоен за истината.
Така и вие все трябва да пожертвате нещо в света. Какво трябва да пожертвате? Трябва да пожертвате онова състояние на егоизъм в себе си, онова животинско състояние, наречено още сатанинско, както и онова противоречие, онази омраза, онази завист, на които се натъквате в живота. Щом ви обиди някой, низшето съзнание идва веднага. Докато човек не може да примири тези две състояние в себе си, той не може да направи крачка напред.
към беседата >>
44.
Място на добродетелите
,
МОК
, София, 9.5.1926г.,
По този начин много хора ще могат да се ползват от касата, без да се накърни тяхното
честолюбие
.
Те виждат, че всеки човек има свои характерни черти, които трябва да познават, за да знаят как да се отнасят с него. Така трябва да му се помогне, че да не се засегне достойнството му. Според мене правилният начин на даване на парична помощ на хората седи в следното: ти, който помагаш, трябва да имаш една каса, пълна със злато. Ако искаш да помогнеш на някого, ще му пратиш по пощата ключа от касата си с бележка да вземе ключа, да отвори касата, която се намира на еди-коя си улица и на еди-кой си номер на къщата, да вземе колкото пари са му нужни и да върне ключа на определения номер. Когато се улесни, след година или повече, той трябва да върне парите назад.
По този начин много хора ще могат да се ползват от касата, без да се накърни тяхното
честолюбие
.
Рекат ли само да вземат, без да връщат, в скоро време касата ще се изпразни. Мнозина казват, че благата са общи за всички и очакват на другите хора – от тях да получават, а те нищо да не дават. Това не е естествено положение. Правилно, нормално положение е, когато всички вземат и дават. Това е правилна обмяна между хората.
към беседата >>
45.
Среда и условия
,
ООК
, София, 23.6.1926г.,
Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето
честолюбие
, но от това ти нищо няма да спечелиш.
Тогава какъв по-добър случай от този, да се занимава с тия ученици, които в замяна на неговия труд ще му заплатят нещо? Срещате някой цигулар, свършил в странство, търси средства за прехрана, но чака случай да даде някакъв концерт. Казвам: Докато му се представи случай да даде концерт, нека отиде в някой локал там да свири. Той казва: “Как може аз, такъв виден цигулар, свършил в странство, да отида в някой локал, да свиря на пияници? ” – Нищо от това, иди при тези хора, посвири им малко, направи някаква жертва от себе си, поне ще ги повдигнеш малко.
Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето
честолюбие
, но от това ти нищо няма да спечелиш.
Когато цигуларят свири идейно, макар и пред пияни хора, той прилича на чистосърдечен, прост, смирен човек, който възнася своята молитва пред Бога и Бог му отговаря. Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка и ходи из църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога. Бог не се лъже от никакви дрехи, от никакви бляскави одежди. Всичко хубаво се заключава в сърдечността и в чистия ум на човека: светли мисли и чисти чувства са в състояние да се възнесат нагоре към Бога и да получат своя отговор. Дрехите представляват само методи, които отпосле са дошли.
към беседата >>
46.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Някой път у вас се поражда
честолюбие
.
Туй състояние ваше ли е? – Не е. Възможно ли е един извор, чиято вода до вчера е била чиста като кристал, изведнъж да стане мътен? – Не е възможно. Вие трябва да познавате тези духове, да знаете техните прояви и да се научите да им въздействате.
Някой път у вас се поражда
честолюбие
.
Направите една грешка и не искате да я признаете. Казвате: „Аз не мога да направя такава грешка“. Може би, ти да не си направил тази грешка, но фактът е на лице, тя е сложена в твоята кесия. Например, без да знаеш ти някой слага в твоята кесия фалшиви пари. В това време идва комисия да проверява касата и в твоята кесия намира фалшиви пари.
към беседата >>
47.
Път към свобода
,
МОК
, София, 31.10.1926г.,
Там се намира и центърът на
честолюбието
.
Обезсърдчите ли се, насърдчавайте се мислено. Пазете се от обезсърдчения, които могат да бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада. Когато живее само за себе си, човек става краен индивидуалист. За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, а не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата.
Там се намира и центърът на
честолюбието
.
За да излезе от егоизъма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизъмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм. Колкото да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора.
към беседата >>
Там се намира и центърът на
честолюбието
.
(втори вариант)
Обезсърчите ли се, насърчавайте се мислено. Пазете се от обезсърчения, които могат да бъдат резултат на крайно индивидуализиране, в което човек често изпада. Когато живее само за себе си, човек става краен индивидуалист. За да излезе от своя индивидуализъм, той трябва да мисли и за другите, не само за себе си. Като живее само за себе си, човек подхранва ония мозъчни центрове, които се намират на задната част на главата.
Там се намира и центърът на
честолюбието
.
За да излезе от егоизма си, човек трябва да развива центъра на милосърдието. Егоизмът се уравновесява с милосърдието. Само милосърдието е в състояние да въздействува на човешкия егоизъм. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие. Това е неизбежен закон за всички хора.
към втори вариант >>
48.
Освобождаване
,
МОК
, София, 21.11.1926г.,
За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на
честолюбието
раждат омразата.
(втори вариант)
Някой път, като млади, у вас се явяват следните мисли: за пример как ще прекарате живота след 20 години. А вашият живот как ще прекарате след 20 години, може да се определи днес. По закона на вероятностите. Аз ще ви дам един ден в годината, от който може да се определи как ще прекарате след 20 години живота си. Ако един ден се оставите в пасивно състояние, очистите ума и сърцето си от мисли и чувства и се оставите на този вътрешен импулс – но да не стане пропукване на съзнанието.
За пример онова чувство на страх – страхът с личното чувство на
честолюбието
раждат омразата.
Първо у човека има едно чувство – той иска да придобие нещо. Това е положително чувство. След това иде страхът – едно негативно чувство. То постоянно ти казва, че има някаква опасност. То противодействува.
към втори вариант >>
49.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Под думата “животинско” се разбира човешкото
честолюбие
, човешкия егоизъм.
- Защото турят ли ти юларя, бодат ли те с остен, щеш не щеш ще се впрегнеш и ще кажеш: “Такава е волята Божия, такива са условията, такъв е животът, ще се оре.” Обаче, и воловете, и конете имат своя култура, написана на самите тях. Днес ние живеем в XX век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека.
Под думата “животинско” се разбира човешкото
честолюбие
, човешкия егоизъм.
Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света? Съвременните естественици са описали подробно живота и културата на рибите.
към беседата >>
Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото
честолюбие
, човѣшкия егоизъмъ.
(втори вариант)
— Защото турятъ ли ти юларя, бодатъ ли те съ остенъ, щешъ не щешъ ще се впрѣгнешъ и ще кажешъ: „Такава е волята Божия, такива сѫ условията, такъвъ е животътъ, ще се оре.” Обаче, и воловетѣ, и конетѣ иматъ своя култура, написана на самитѣ тѣхъ. Днесъ ние живѣемъ въ XX вѣкъ, който наричаме опашка, край на съврѣменната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. Слѣдъ нея иде епохата на Якова. Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка.
Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото
честолюбие
, човѣшкия егоизъмъ.
Нѣкой казва: „Азъ имамъ човѣшко достойнство.” Да, и пуякътъ който се надува, и той има свое достойнство; и лъвътъ, който се разхожда свободно изъ гората, и той има свое достойнство; и слонътъ, който се движи изъ гората, сѫщо така има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагорѣ и внася страхъ и трепетъ у хората, и тя има свое достойнство. Този страхъ, който кобрата внася у хората, човѣкъ не може да го внесе. Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие. Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя егоизъмъ въ свѣта? Съврѣменнитѣ естественици сѫ описали подробно живота и културата на рибитѣ.
към втори вариант >>
50.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
Ако личните чувства на човека –
честолюбие
, самоуважение, достойнство, са силно развити, той обръща внимание на външните неща.
За да развие добре главата си, да й даде правилна форма, човек трябва да развива и страничните центрове на мозъка, дето са локализирани смелостта, волевата деятелност. Не се ли развият тия центрове, главата на човека остава сплескана отстрани. Тези центрове са свързани с дихателната система на човека. Обаче, ако страничните центрове на главата са развити повече, отколкото трябва, тогава разрушителността взима надмощие. Срещнете ли такъв човек, ще забележите, че той има желание да бие, да удря, да чупи, да руши.
Ако личните чувства на човека –
честолюбие
, самоуважение, достойнство, са силно развити, той обръща внимание на външните неща.
Той е всякога добре облечен, с добра обхода към хората. Седне ли пред трапезата да се храни, всичко е в ред и порядък. Онзи, който обича живота, той обръща внимание повече на яденето, отколкото на реда и порядъка около себе си. За него е важно да има богато, пищно ядене. Какво е предназначението на личните чувства?
към беседата >>
Нека се опита някой да наруши спокойствието на царицата в един кошер, да види, какво значи
честолюбие
.
За него е важно да има богато, пищно ядене. Какво е предназначението на личните чувства? Те имат пред вид самозапазването на човека. Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един низш свят. Личните чувства съществуват във всички животни, като започнете от низшите и постепенно отивате към висшите.
Нека се опита някой да наруши спокойствието на царицата в един кошер, да види, какво значи
честолюбие
.
Една след друга пчелите се изреждат да му дадат добър урок. Те не позволяват да се нарушава техния ред и порядък. Когато се засегне честолюбието на животните, те веднага показват силата си. Ако обидите едно куче, то веднага се озъбва, с което иска да каже, че нямате право да го закачате. Засегнете ли честолюбието на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защищава.
към беседата >>
Когато се засегне
честолюбието
на животните, те веднага показват силата си.
Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един низш свят. Личните чувства съществуват във всички животни, като започнете от низшите и постепенно отивате към висшите. Нека се опита някой да наруши спокойствието на царицата в един кошер, да види, какво значи честолюбие. Една след друга пчелите се изреждат да му дадат добър урок. Те не позволяват да се нарушава техния ред и порядък.
Когато се засегне
честолюбието
на животните, те веднага показват силата си.
Ако обидите едно куче, то веднага се озъбва, с което иска да каже, че нямате право да го закачате. Засегнете ли честолюбието на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защищава. Според мене, за да се справи с честолюбието си, човек трябва да прояви своята интелигентност и разумност. Когато едновременно проявява живота, силата и разумността си, човек дава място на своя дух, да се прояви. Да даде човек място на духа в себе си, това значи, да може вече да контролира всички свои удове, да контролира цялото си тяло.
към беседата >>
Засегнете ли
честолюбието
на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защищава.
Нека се опита някой да наруши спокойствието на царицата в един кошер, да види, какво значи честолюбие. Една след друга пчелите се изреждат да му дадат добър урок. Те не позволяват да се нарушава техния ред и порядък. Когато се засегне честолюбието на животните, те веднага показват силата си. Ако обидите едно куче, то веднага се озъбва, с което иска да каже, че нямате право да го закачате.
Засегнете ли
честолюбието
на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защищава.
Според мене, за да се справи с честолюбието си, човек трябва да прояви своята интелигентност и разумност. Когато едновременно проявява живота, силата и разумността си, човек дава място на своя дух, да се прояви. Да даде човек място на духа в себе си, това значи, да може вече да контролира всички свои удове, да контролира цялото си тяло. Запример, можете ли като изправите ръката си, с мисълта си да я втвърдите така, че да поставите върху нея тежест от 50 кг., без да я усетите? Както прави упражнения за тялото си, така всеки човек трябва да прави умствени упражнения за развиване на своите умствени способности и сили.
към беседата >>
Според мене, за да се справи с
честолюбието
си, човек трябва да прояви своята интелигентност и разумност.
Една след друга пчелите се изреждат да му дадат добър урок. Те не позволяват да се нарушава техния ред и порядък. Когато се засегне честолюбието на животните, те веднага показват силата си. Ако обидите едно куче, то веднага се озъбва, с което иска да каже, че нямате право да го закачате. Засегнете ли честолюбието на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защищава.
Според мене, за да се справи с
честолюбието
си, човек трябва да прояви своята интелигентност и разумност.
Когато едновременно проявява живота, силата и разумността си, човек дава място на своя дух, да се прояви. Да даде човек място на духа в себе си, това значи, да може вече да контролира всички свои удове, да контролира цялото си тяло. Запример, можете ли като изправите ръката си, с мисълта си да я втвърдите така, че да поставите върху нея тежест от 50 кг., без да я усетите? Както прави упражнения за тялото си, така всеки човек трябва да прави умствени упражнения за развиване на своите умствени способности и сили. Упражнение. Десният крак напред; спокойно навеждане на тялото към земята, като си представяте мислено, че издигате един килограм тежест.
към беседата >>
Ако към живота поставите «ч» (
честолюбието
, самоуважението), как ще се прояви животът?
(втори вариант)
Затуй главата ви трябва полека да се развие. Тези центрове, те се наричат: на силата, на волевата сила и те са съединени с дихателната система. Има и друга крайност: тези центрове могат да бъдат много силно развити – тогава се проявява разрушителност у човека, иска да убие, да бие, да покаже, че е нещо. После, има и друга сила, която се явява, изменя живота, силата и човешката интелигентност. Това са личните чувства.
Ако към живота поставите «ч» (
честолюбието
, самоуважението), как ще се прояви животът?
Този човек, ако той има самоуважение, в живота си ще бъде изящен, трапезата му – богата, на яденето обръща голямо внимание, като седне – като някой цар. Тъй ще бъде. Следователно, щом влезнете в една къща и видите, че ядене го е много пищно, животът е 9 и честолюбието – в 5-а степен. Той мисли, че като яде, ще стане нещо. И действително яденето помага.
към втори вариант >>
Следователно, щом влезнете в една къща и видите, че ядене го е много пищно, животът е 9 и
честолюбието
– в 5-а степен.
(втори вариант)
После, има и друга сила, която се явява, изменя живота, силата и човешката интелигентност. Това са личните чувства. Ако към живота поставите «ч» (честолюбието, самоуважението), как ще се прояви животът? Този човек, ако той има самоуважение, в живота си ще бъде изящен, трапезата му – богата, на яденето обръща голямо внимание, като седне – като някой цар. Тъй ще бъде.
Следователно, щом влезнете в една къща и видите, че ядене го е много пищно, животът е 9 и
честолюбието
– в 5-а степен.
Той мисли, че като яде, ще стане нещо. И действително яденето помага. Сега, предназначението на личните чувства. Личните чувства се явяват на най-низшата степен на живота. Личните чувства съществуват у всички животни.
към втори вариант >>
Туй произтича от
честолюбието
, ред и порядък има тука.
(втори вариант)
Царицата чувствува, че някой спира работниците ù и издава разпореждане: «Идете кажете на този господин да се отстрани от пътя! » Тогава ще излезне една пчела и ще те удари по главата. Ако не вземеш под внимание това, втора ще дойде. На третия път ще те жилне – ти трябва да знаеш, че царицата даде разпореждане. Нищо повече – не изпълниш ли тази заповед, ще има гонене.
Туй произтича от
честолюбието
, ред и порядък има тука.
«Ние отиваме на работа, трябва да си доставим храна, какво си седнал на пътя ни! » Честолюбие има и у по-низшите животни. Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава.
към втори вариант >>
Честолюбие
има и у по-низшите животни.
(втори вариант)
На третия път ще те жилне – ти трябва да знаеш, че царицата даде разпореждане. Нищо повече – не изпълниш ли тази заповед, ще има гонене. Туй произтича от честолюбието, ред и порядък има тука. «Ние отиваме на работа, трябва да си доставим храна, какво си седнал на пътя ни! »
Честолюбие
има и у по-низшите животни.
Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи.
към втори вариант >>
Кое е човешкото
честолюбие
?
(втори вариант)
Нищо повече – не изпълниш ли тази заповед, ще има гонене. Туй произтича от честолюбието, ред и порядък има тука. «Ние отиваме на работа, трябва да си доставим храна, какво си седнал на пътя ни! » Честолюбие има и у по-низшите животни.
Кое е човешкото
честолюбие
?
В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също.
към втори вариант >>
В животните качеството на
честолюбие
се отличава.
(втори вариант)
Туй произтича от честолюбието, ред и порядък има тука. «Ние отиваме на работа, трябва да си доставим храна, какво си седнал на пътя ни! » Честолюбие има и у по-низшите животни. Кое е човешкото честолюбие?
В животните качеството на
честолюбие
се отличава.
Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат; и когато каже тази дума, кучето се връща.
към втори вариант >>
Туй е качеството на животинското
честолюбие
.
(втори вариант)
» Честолюбие има и у по-низшите животни. Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила.
Туй е качеството на животинското
честолюбие
.
Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат; и когато каже тази дума, кучето се връща. Казва: «Внимавай! »
към втори вариант >>
51.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Важно е така да му направя добро, че с нищо да не уроня неговото
честолюбие
.
Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо. Аз се замисля. – Какво мислиш? – Аз се вдълбоча в себе си и мислено се обръщам към Господа, да ми каже, по какъв начин да направя добро на този човек. За мене не е мъчно да му дам една сума от 100, 200, 300 или 1,000 лева, но дали това е доброто, от което се нуждае неговата душа?
Важно е така да му направя добро, че с нищо да не уроня неговото
честолюбие
.
Като дойде при мене някой честен и крайно честолюбив човек, ще му кажа: На еди-кое си място в гората има един камък. Дигни камъка, измери от него около 20 м. разстояние на изток и започни там да копаеш. Като копаеш известно време, ще намериш в земята заровено гърне със злато. Извади гърнето, вземи, колкото злато ти трябва, и след това по същия начин зарови гърнето.
към беседата >>
52.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Ако у вас
честолюбието
е развито, ще търсите този човек да му върнете парите.
(втори вариант)
Не е турил 100, 200, 300, 900 – колко е турил. Тогава се замисля: «Виж каква глупава работа щях да направя! » Този човек искал да обърне вниманието му. Турил там, казва: «Употребете тези пари както обичате», нищо повече. Не си турил името.
Ако у вас
честолюбието
е развито, ще търсите този човек да му върнете парите.
Те са човешки понятия. Онзи, неговите схващания са такива. Но в другия се явява желание да разкъса плика, мисли, че някой си е играл. След туй лицето му вземало една поза весела. Най-първо стане сериозен, но след като види, че са 900, поусмихне се.
към втори вариант >>
53.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Сега, понеже
честолюбието
ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости.
Ако можете да схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте да видите, че полюсът ви постоянно се мени. Например, как ще си обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате? Това е много естествено. Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност да посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали. Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност да посрещате и угощавате гостите си.
Сега, понеже
честолюбието
ви е голямо, вие не искате да се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости.
Ако пък имате смирение в душата си, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво да угостя гостите си, затова не приемам никого. Обаче, при сегашното състояние на развитие, в което се намирате, изгревът на нашето слънце, както и неговите ранни часове се отнасят до човешкия живот. Денят е създаден за хората, а не за Бога. Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва да се възпитава човешкият ум. Задачата на съвременния човек е да възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.
към беседата >>
Ти си способен за работа, но твоето
честолюбие
, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя?
По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа.
Ти си способен за работа, но твоето
честолюбие
, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя?
Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят.
към беседата >>
54.
Съпротивление, напор и стремеж
,
ООК
, София, 30.3.1927г.,
С това ще ви постави на голямо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае
честолюбието
ви и няма да усетите как ще се спънете.
И тъй, ще мислите върху думите: „съпротивление“, „напор“ и „стремеж“. На кого ще оказвате съпротивление? На дявола. Защо? Защото той ви заставя да правите добро или зло, когато не е време за това. Например, той ще ви накара да дадете някъде голяма сума, за да запишат името ви като почетен член.
С това ще ви постави на голямо изкушение: ще повдигне вашето достойнство, ще поласкае
честолюбието
ви и няма да усетите как ще се спънете.
Това добро не е направено навреме. Вие не сте били готови за такова дело, но сте го направили по внушение. При това положение вие ще заприличате на онзи габровски богаташ, който дал една голяма сума за построяване на читалището в града, за да поставят бюста му там, като човек, заслужил за родния си град. Колкото пъти влизал в читалището, поглеждал към бюста си и казвал: „Колко боб изяде, докато дойде на това място! “ Значи човек трябва да прави само онова, което излиза отвътре, по свобода на духа, по вътрешно разположение на ума и сърцето.
към беседата >>
55.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Това е човешкото
честолюбие
.
Като научи този закон, той ще може да го приложи. Само при трудните условия на живота си, човек може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат. Тогава той ще чуе гласа на своя Учител, Който му казва: „Дерзай, твоята вяра те спаси! " Ако се съмнява, човек ще си каже: Този ли е Учителят, или не? Дали се докосвам до Неговата дреха, или до друга някоя?
Това е човешкото
честолюбие
.
Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам? Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти. Твоето достойнство отдавна е паднало.
към беседата >>
56.
Практически правила
,
МОК
, София, 1.4.1928г.,
Гневът е резултат на човешкото
честолюбие
.
Тук, именно, се прилага законът: Без Любов нищо не се постига; с Любов всичко се постига. Въпросът е само до времето. Човек трябва силно да желае нещо, за да го постигне. Не го ли постигне изведнъж, ще чака. Някой изисква от природата веднага да се реализират желанията му и ако не бъде задоволен, гневи се.
Гневът е резултат на човешкото
честолюбие
.
Може ли детето да се сърди на майка си? Природата е майка на човека. Като види, че се гневи, тя го приспива. Щом се събуди, нахрани го, помилва го и пак го приспива. Не мислете, че ще постигнете нещо с гневене.
към беседата >>
57.
Създаване на нови органи
,
ООК
, София, 9.5.1928г.,
По отношение на тях трябва да се прилага дипломацията, да не се засяга
честолюбието
им.
И тъй, всяка сутрин човек трябва да пречиства съзнанието си, да пречиства своите мисли и чувства. Той всеки ден трябва да има някаква придобивка в мислите и в чувствата си. Едно от качествата на човешкия ум е критичността. Като критикува, той трябва да се пази, да не изпадне в грешки. Религиозните хора са големи критици и крайно докачливи.
По отношение на тях трябва да се прилага дипломацията, да не се засяга
честолюбието
им.
Добре е човек да бъде внимателен към чувствата на хората, но и това поведение има граница, до която може да се прояви. Нито голямата дипломация, нито голямата прямота са на място. Човек трябва да работи върху себе си, да не престъпва границите, в които е поставен. Работи, без да се отделяш от хората и без да им се натрапваш. Учи се от твоите добри и лоши черти, както и от тия на хората.
към беседата >>
58.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Най-високото чувство на физическия човек е
честолюбието
– животинско чувство.
При това, обича работата си. Най-после решава да направи втори опит, да се яви пред публиката да пее, да им покаже, че е добър певец. Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека.
Най-високото чувство на физическия човек е
честолюбието
– животинско чувство.
За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство?
към беседата >>
Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е
честолюбието
за човека, който живее повече на физическия свят.
Като излезе повторно на сцената и задоволи публиката, обидата му се сменя с друга енергия. Едно по-високо, морално чувство, му помогнало да пренесе енергиите от задната част на мозъка в предната част. Значи, обидата стои на границата между животинските и моралните чувства в човека. Най-високото чувство на физическия човек е честолюбието – животинско чувство. За животното пък обидата е най-високото чувство.
Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е
честолюбието
за човека, който живее повече на физическия свят.
Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство? С честолюбие и обида въпросите не се решават. Те са от един нисш свят.
към беседата >>
С
честолюбие
и обида въпросите не се решават.
За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство?
С
честолюбие
и обида въпросите не се решават.
Те са от един нисш свят. Човек трябва да се издигне по-високо, да влезе в света на любовта и на милосърдието, дето се разрешават всички въпроси. Защо певецът да не си признае, че не пее хубаво? Защо да не е готов да се яви десет пъти на сцената? Истинският певец се явява дотогава, докато публиката остане доволна от него и му ръкопляска.
към беседата >>
Богатият се справя по-мъчно с
честолюбието
си от бедния.
Например, който се е разгневил, може да смени енергията на гнева по няколко начина. Ако е женен, да помисли за жена си и за децата си, които, с неговия гняв, могат да останат на пътя гладни и боси. Той ще изгуби службата си и ще причини страдания и на себе си, и на близките си. Тази мисъл може да го обуздае. Бедният се справя с гнева и обидата си по един начин, а богатият – по друг.
Богатият се справя по-мъчно с
честолюбието
си от бедния.
Ето защо, когато природата иска да избави богатия от някои чувства, тя го поставя в положението на бедния. В този смисъл, сиромашията представя условие, при което човек е поставен на масажиране, на изглаждане на чувствата, с цел да се уравновесят енергиите му. Едно се иска от вас: да се освободите от всички ненужни мисли, чувства и желания, да не ви засягат. Какво лошо има в обидата? Най-напред разгледайте самата дума „обида“ и потърсете начин да превърнете енергиите й.
към беседата >>
Най-високото чувство на физическия свят, това е
честолюбието
(А), то е животинското чувство в човека.
(втори вариант)
Седиш, мислиш си, казваш: „Какво да направя, да взема мотиката да работя, деликатни са ръцете ми. Да взема някой занаят, да шия, не разбирам от техника.“ Неразбирам това, не разбирам онова, намираш се в едно противоречие. Разсърдиш се на публиката и казваш: „Те не разбраха, но аз пак ще направя един малък опит.“ Ставаш смел. Препращаш енергията от задната част на главата си отпред. Тази енергия на обидата е на границата между моралните чувства и животинските.
Най-високото чувство на физическия свят, това е
честолюбието
(А), то е животинското чувство в човека.
Когато едно животно се обиди, това за него влиза в моралния закон. Неговите морални чувства са засегнати. Тъй както за нас моралните чувства са валидни, тъй за животните са личните чувства. Животното казва: „Аз имам достойнство.“ Обаче, като дойдем до по-възвишения свят, до света на Любовта или света на милосърдието (1,2), те влизат в друг един кръг. Ако личните чувства са един такъв кръг (А), другите са един по-голям кръг (В).
към втори вариант >>
Следователно богатите хора по-мъчно ще се справят със своето
честолюбие
.
(втори вариант)
Та при смяна на енергията трябва да се яви какъв и да е образ противоположен на първия. И този образ трябва да привлече твоето внимание, ако искаш да смениш известна енергия или това чувство у човека става глава, (м) То се нарича център на разрушението или глава, гняв. Тази енергия може да се смени по няколко начина. Например баща, който се е обидил, може да смени своята обида така: той може да си каже: „Жена имам, деца имам.“ И като тури децата си в ума, ще каже: „Аз трябва да обуздая своите чувства.“ Ако Нямаше деца, той щеше да постъпи по друг начин*. Ако той е някой богаташ, милионер, ще постъпи по един начин, ако е сиромах и има задължения, ще постъпи по друг начин.
Следователно богатите хора по-мъчно ще се справят със своето
честолюбие
.
И природата, когато иска да избави някой човек от някои чувства, ще го постави в положението на бедния. Беднотията е едно масажиране, едно урегулиране, едно изглаждане, за да уравновеси в него честолюбието. И действително, главата на честолюбивия човек взима форма на краставица. (а) Не, че тази енергия е изчезнала, но имате един процес. Ако този човек се смири, главата му отпред ще се подигне нагоре и линията (а) ще приеме една по-хубава форма.
към втори вариант >>
Беднотията е едно масажиране, едно урегулиране, едно изглаждане, за да уравновеси в него
честолюбието
.
(втори вариант)
Тази енергия може да се смени по няколко начина. Например баща, който се е обидил, може да смени своята обида така: той може да си каже: „Жена имам, деца имам.“ И като тури децата си в ума, ще каже: „Аз трябва да обуздая своите чувства.“ Ако Нямаше деца, той щеше да постъпи по друг начин*. Ако той е някой богаташ, милионер, ще постъпи по един начин, ако е сиромах и има задължения, ще постъпи по друг начин. Следователно богатите хора по-мъчно ще се справят със своето честолюбие. И природата, когато иска да избави някой човек от някои чувства, ще го постави в положението на бедния.
Беднотията е едно масажиране, едно урегулиране, едно изглаждане, за да уравновеси в него
честолюбието
.
И действително, главата на честолюбивия човек взима форма на краставица. (а) Не, че тази енергия е изчезнала, но имате един процес. Ако този човек се смири, главата му отпред ще се подигне нагоре и линията (а) ще приеме една по-хубава форма. Постепенно после ще се яви едно уравновесяване на главата. Значи, хиляди, хиляди пъти ще действува човек, за да може да смени състоянието си и по този начин да се заглади главата му.
към втори вариант >>
59.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Време е човек да се отрече от своето дребнаво
честолюбие
.
(втори вариант)
Казвате: „Всичко зависи от нас.“ От вас зависи да пазите Абсолютна Чистота в целия ви живот. Самият Живот обаче зависи от Бога. Искате ли да бъдете здрави и весели, нека всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл и всяко ваше действие да бъдат проникнати от идеята за Чистотата. Само по този начин вие ще имате Божието благословение. Сега, каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт.
Време е човек да се отрече от своето дребнаво
честолюбие
.
Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Не се интересувайте от отрицателните неща, не ги внасяйте в ума си! Нека всички хора не те почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, с честолюбие. Работи десет години непрекъснато да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. Влез в някое село, вдигни един голям камък, тежък цял тон, че да учудиш всички селяни.
към втори вариант >>
Нека всички хора не те почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, с
честолюбие
.
(втори вариант)
Само по този начин вие ще имате Божието благословение. Сега, каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт. Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие. Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Не се интересувайте от отрицателните неща, не ги внасяйте в ума си!
Нека всички хора не те почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, с
честолюбие
.
Работи десет години непрекъснато да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. Влез в някое село, вдигни един голям камък, тежък цял тон, че да учудиш всички селяни. Като видят, че проявяваш такава сила, те сами ще кажат: „Не закачайте този човек! С него шега не бива. Силен човек е той!
към втори вариант >>
60.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Честолюбие
, гордост, своенравие, тщеславие, и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните.
Новият човек подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Старият човек трябва напълно да се изостави, да се тури в архивата. Засега, у човека функционират едновременно три живота: единият живот е физически, в който се проявяват ред отрицателни качества, присъщи на животните. Този живот се нарича още и животински. Това, което у животните се счита най-възвишено, което представлява цвета на тяхната култура, се среща и у човека.
Честолюбие
, гордост, своенравие, тщеславие, и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните.
Като се срещнат два вола или два елена, те се сбиват за своята възлюбена. И този от тях ще бъде предпочетен, който покаже по-голяма сила и юначество. Същото нещо се забелязва и между птиците, а дори и между хората. Два момъка се състезават за една мома и който от тях надвие, той ще спечели момата. Питам: де е човекът тогава?
към беседата >>
61.
Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията
,
МОК
, София, 6.9.1929г.,
Веднага
честолюбието
ви излиза на лице.
Ако познава този закон, човек може да пренесе и най-лошите си и отрицателни състояния от физическия в Божествения свят и да ги превърне в сладки, ароматни сокове. Като познава този закон, човек може да си въздейства при самовъзпитанието. Някои ще възразят, че е невъзможно злото да се превърне в добро. Представете си, че вие сте крайно честолюбив човек. Един ден срещате един господин, който е неразположен към вас, иска да ви отмъсти за нещо и ви удря една силна плесница.
Веднага
честолюбието
ви излиза на лице.
Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постъпил зле, че накърнил достойнството ви и т. н. В това време при вас дохожда негов добър приятел и, за да измие погрешката му, предлага ви една сума от десет хиляди английски долари. Вие взимате парите и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получих една плесница, за да забогатея в един момент. Значи, златото, като елемент на Божествения свят, превръща соковете на злото в добри, сладки плодове.
към беседата >>
62.
Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение)
,
МОК
, София, 25.10.1929г.,
По-голямо
честолюбие
от това, което здравето крие в себе си, не можем да намерим.
На тях не може да се разчита. Каквото представят разпуснатият мъж и разпуснатата жена, такова нещо са парите. Дълго време трябва да възпитавате разпуснатите мъже и жени, за да излезе нещо от тях. Алхимикът ще каже: Много време трябва да се работи върху неблагородните метали, за да се превърнат в злато. Числото осем представя здравето, което можем да уподобим на честолюбив човек.
По-голямо
честолюбие
от това, което здравето крие в себе си, не можем да намерим.
То не може да понася никаква обида. Най-малката обида е в състояние да наруши целостта на здравето. Като знаете това, вие трябва да бъдете крайно внимателни към него. Числото седем пък символизира учението. То може да се уподоби на строг господар, който не взима предвид нито здравето, нито материалното положение на човека.
към беседата >>
63.
Смени в природата / Двете смени в природата
,
МОК
, София, 13.12.1929г.,
Де е твоето
честолюбие
?
(втори вариант)
Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш.
Де е твоето
честолюбие
?
Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни.
към втори вариант >>
64.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Той гледа-гледа нагоре, но в него има едно малко горчиво чувство и унижение има, и
честолюбие
, че и той не знае какво да прави.
(втори вариант)
А който разбира тази философия, е като децата. Той, като погледне нагоре, ще се усмихне и ще се зарадва, че има през цялата вечност какво да се учи. При вида на тази вечност ще се зароди една малка усмивка за възможностите. Разумният човек вижда едно, а глупавият вижда друго, той гледа тъй глупаво на нещата, иска да каже: „Какво унижение е за мен. Аз мисля, че знаех нещо, а то." И ще се обезсърчи.
Той гледа-гледа нагоре, но в него има едно малко горчиво чувство и унижение има, и
честолюбие
, че и той не знае какво да прави.
В него има едно бълникане, едно неразбиране. А който е разбрал, в него има едно движение, той се зарадва и каже: „Хубаво е направено небето, звездите, това е проява на разумни същества. - И казва: - Аз се радвам, че виждам какво мога да направя, като гледам онези, които са разумни какво правят. Следователно един ден и аз като вървя по същия път и аз ще мога да се удостоя, да вляза в това небе." Сега коя е основната мисъл?
към втори вариант >>
65.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Това болезнено състояние наричаме „
честолюбие
”.
Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа.
Това болезнено състояние наричаме „
честолюбие
”.
За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи добродетели. Изобщо, всяко качество, всяка добродетел, която човек сам си приписва, или другите му я приписват, трябва да отговаря на действителността. Например, каже ли някой за себе си, че е учен, той трябва да има знания, които да отговарят на неговата ученост. Каже ли някой за себе си, че е силен, той трябва да прояви силата си. Можете ли да наречете силен човек този, който не е в състояние да носи поне 20 килограма товар на гърба си?
към беседата >>
66.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
Чрез него се проявява човешкото
честолюбие
и достойнство.
От големината на пръстите съдим за силите, които действуват в тях. Най-големия пръст е свързан с Божествения свят. Той се управлява от богинята на любовта, затова е най-силен. Наистина, няма по-голяма сила от любовта. Показалецът се намира под влиянието на Юпитер.
Чрез него се проявява човешкото
честолюбие
и достойнство.
Достатъчно е да засегнете честолюбието на човека, за да ви каже: Как смееш да ме пипаш? Знаеш ли, кой съм аз? Средният, сатурновият пръст определя човешката справедливост. Чрез него човек се произнася за справедливите и несправедливи неща в живота. Безименният пръст определя човешките радости и постижения в областта на науката, на изкуството и на музиката.
към беседата >>
Достатъчно е да засегнете
честолюбието
на човека, за да ви каже: Как смееш да ме пипаш?
Най-големия пръст е свързан с Божествения свят. Той се управлява от богинята на любовта, затова е най-силен. Наистина, няма по-голяма сила от любовта. Показалецът се намира под влиянието на Юпитер. Чрез него се проявява човешкото честолюбие и достойнство.
Достатъчно е да засегнете
честолюбието
на човека, за да ви каже: Как смееш да ме пипаш?
Знаеш ли, кой съм аз? Средният, сатурновият пръст определя човешката справедливост. Чрез него човек се произнася за справедливите и несправедливи неща в живота. Безименният пръст определя човешките радости и постижения в областта на науката, на изкуството и на музиката. Ако отрежете безименния пръст на човека, той изпада в голяма меланхолия и голямо отчаяние.
към беседата >>
В първия пръст е човешкото
честолюбие
, той се докача, казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?
(втори вариант)
Например какво трябва да бъде отношението между малкия пръст и безименния пръст и на безименния към средния? Тогава какво трябва да бъде отношението на показалеца към безименния и отношението на палеца към показалеца? И ако вземете вие да измервате големия пръст, той не се състои само от тия двете стави, които се виждат, и както виждате, неговата площ е доста голяма. И този Божественият пръст, той се поддържа от богинята на любовта, той е най- силният. А в света няма по-голяма сила от любовта.
В първия пръст е човешкото
честолюбие
, той се докача, казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?
" Когато направиш едно прегрешение, не обхванеш този Божествен закон, хване те вторият, Сатурновият пръст. Казва: „Ти не постъпваш както трябва, ти не постъпваш правилно." После дойде ти някоя радост, безименният пръст носи всичките радости. Ако този пръст се отреже, безименният, третият, човек ще го нападне много голяма меланхолия. И когато теченията не вървят правилно в третия пръст, в тия индивиди надеждата е слабо развита. И тия хора въобще спадат към меланхоличните типове, безнадеждните.
към втори вариант >>
67.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото
честолюбие
.
Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата.
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото
честолюбие
.
Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви.
към беседата >>
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото
честолюбие
.
(втори вариант)
Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата.
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото
честолюбие
.
Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: „Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се, и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е да се откаже човек да пие при пълни бъчви.
към втори вариант >>
Сега, понеже той е бил пиян, неговото
честолюбие
каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били.
(втори вариант)
Това донякъде е хубаво, но това е едно положение, което палиативно разрешава въпроса. Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница. Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде.
Сега, понеже той е бил пиян, неговото
честолюбие
каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били.
И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? " „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино.
към втори вариант >>
68.
Познава гласа му
,
СБ
,
РБ
, Рила, 20.8.1930г.,
Оттук се вижда, че Христовите думи са засегнали
честолюбието
на юдеите, вследствие на което старото у тях влиза в борба с новото.
Отговориха Му юдеите и рекоха: За добро дело не хвърляме камъни върху Тебе, но за богохулство, и защото Ти, като си человек, правиш себе си Бог. (31, 32 и 33 ст.)
Оттук се вижда, че Христовите думи са засегнали
честолюбието
на юдеите, вследствие на което старото у тях влиза в борба с новото.
Ако не правя делата на Отца Моего, не вярвайте в Мене; но ако ги правя, в Мене като не вярвате, вярвайте в делата, за да познаете и да повярвате, че Отец е в Мене,
към беседата >>
69.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Човешката гордост и
честолюбие
са майката и бащата на несъгласието.
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества. Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност. Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма. Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие.
Човешката гордост и
честолюбие
са майката и бащата на несъгласието.
Честолюбието е майката, а гордостта – бащата. Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания. Съвременните хора мислят за себе си, че са много умни. Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи. Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ.
към беседата >>
Честолюбието
е майката, а гордостта – бащата.
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества. Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност. Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма. Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие. Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието.
Честолюбието
е майката, а гордостта – бащата.
Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания. Съвременните хора мислят за себе си, че са много умни. Като изучавам хората, животните и растенията, намирам, че всички са крайни философи. Досега не съм срещнал нито едно животно, което да не се мисли за философ. Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това.
към беседата >>
70.
Прояви на човешкото съзнание
,
ООК
, София, 28.1.1931г.,
Честолюбието
, за пример, води след себе си много отрицателни чувства.
принципи, които следват човека на всяка стъпка. Те вървят подир него като сенки. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае как да се справя с него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и в себе си. Като изучава себе си човек се натъква на своите лични чувства и вижда, че те стават причина за проява на злото.
Честолюбието
, за пример, води след себе си много отрицателни чувства.
Честолюбие, тщеславие, гордост са. лични чувства, с които човек трябва да знае, как да се справя. Някой казва за себе си, че не е честолюбив. Той не е честолюбив в даден момент, когато е загаснал огънят в него. Обаче, разгори ли се огънят, честолюбието се проявява.
към беседата >>
Честолюбие
, тщеславие, гордост са.
Те вървят подир него като сенки. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае как да се справя с него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и в себе си. Като изучава себе си човек се натъква на своите лични чувства и вижда, че те стават причина за проява на злото. Честолюбието, за пример, води след себе си много отрицателни чувства.
Честолюбие
, тщеславие, гордост са.
лични чувства, с които човек трябва да знае, как да се справя. Някой казва за себе си, че не е честолюбив. Той не е честолюбив в даден момент, когато е загаснал огънят в него. Обаче, разгори ли се огънят, честолюбието се проявява. И болният е кротък, докато е на леглото си.
към беседата >>
Обаче, разгори ли се огънят,
честолюбието
се проявява.
Честолюбието, за пример, води след себе си много отрицателни чувства. Честолюбие, тщеславие, гордост са. лични чувства, с които човек трябва да знае, как да се справя. Някой казва за себе си, че не е честолюбив. Той не е честолюбив в даден момент, когато е загаснал огънят в него.
Обаче, разгори ли се огънят,
честолюбието
се проявява.
И болният е кротък, докато е на леглото си. Щом оздравее, кротостта му изчезва. Зимно време и змията е кротка. Щом изгрее слънцето, змията се съживява и проявява естеството си. Гладният изтощен вълк е кротък.
към беседата >>
71.
Истински поклонници
,
УС
, София, 29.3.1931г.,
Мнозина са опитали неговото
честолюбие
.
Къде е твоята духовност? Така постъпва и животното. Докато го храниш, то е добро, меко, никого не напада. Щом огладнее, проявява своята жестокост. Аз имам едно черно куче, много честолюбиво.
Мнозина са опитали неговото
честолюбие
.
Гледам, един брат седи, отправил погледа си към кучето. В това време кучето стои до него и гледа на изток. Братът се обърна към кучето и го поглади по главата. Той иска да му каже: „Това, което аз виждам, ти не го виждаш и не можеш да го разбереш“. Кучето, раздразнено от докосването на ръката по главата му, скочи веднага, хвърли се върху брата и го хвана за рамото.
към беседата >>
72.
Тригон
,
МОК
, София, 3.4.1931г.,
За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато
честолюбието
му.
Значи някой ваш близък е сложил една препарирана змия на леглото ви, да изпита колко сте страхлив. Като ученици, вие трябва да правите опити върху себе си, да видите за колко време можете да се справите със своите несгоди и мъчнотии, както и със страха си. Ако сте обидени от някого, за колко време можете да се освободите от обидата? Правили ли сте опити в това отношение? Голямо влияние оказват върху нас планетите и техните аспекти.
За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато
честолюбието
му.
Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е достойнството на човека. Той е недоволен, че не му се дава първо място. Когато едновременно се накърнят честолюбието и достойнството, човек се озлобява. За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили.
към беседата >>
Когато едновременно се накърнят
честолюбието
и достойнството, човек се озлобява.
Правили ли сте опити в това отношение? Голямо влияние оказват върху нас планетите и техните аспекти. За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато честолюбието му. Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е достойнството на човека. Той е недоволен, че не му се дава първо място.
Когато едновременно се накърнят
честолюбието
и достойнството, човек се озлобява.
За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили. С първото място, което ще му дадат, цената му се повдига. Първото място подразбира център, около който всички се въртят. – Кой заема първо място в слънчевата система?
към беседата >>
Питам тогава, ако е направен един модерен стол за един човек, на когото
честолюбието
може да се задоволи.
(втори вариант)
Е, как ще представите вие почитта и уважението? На този човек, който е крайно обиден, ще му дадете един златен стол с една възглавница, хубава, кадифена, така цветна, една маса, ще му турите една чаша с гроздов сок, ще му турите и една паница хубаво ястие, ще му ги оставите, че като дойде той ще му кажете, това е за вас господине! Той като влезне, веднага ще му мине обидата и вие ще видите, че неговото лице ще просияе и няма вече никаква обида. Може ли човек да бъде обиден от един златен стол? Ти щом седнеш, всичкото недоволство в тебе ще изчезне.
Питам тогава, ако е направен един модерен стол за един човек, на когото
честолюбието
може да се задоволи.
Каква тежест може да има приблизително стола. Колко килограма тежи един обикновен стол? – (4 кила). Като го умножите на 19? (76). Е, питам сега един стол обикновен от 4 кила лесно го дигате, но един стол, който има 70 кила лесно ли може да дигнете такъв един стол?
към втори вариант >>
(Ако Юпитер е в низходяща степен, тогава моето
честолюбие
е едно).
(втори вариант)
Или обиден си, колко време ще ти вземе да се справиш с обидата. Н. колко мислиш по закона на вероятностите ще ти вземе? (Някой път цял един ден може да ми вземе). Най-първо зависи от съчетанието на планетите. Запример, ако при една обида, какви са акцидентите, които влизат, ако Сатурн играе известна рол, после Юпитер е в своята низходяща степен?
(Ако Юпитер е в низходяща степен, тогава моето
честолюбие
е едно).
Ако Сатурн е в своята низходяща степен? (Тогава е засегнато моето достойнство, нямам първенство тогава). Какво ще се роди тогава? (Ако Сатурн е в низходяща степен, ще се роди злоба). От колко елемента произтича тази злоба?
към втори вариант >>
73.
Разумно прилагане / Разумното употребление
,
МОК
, София, 1.5.1931г.,
Важно е, че вашето
честолюбие
се е засегнало и вие сте недоволен.
“ Ако се доближите до някое куче, което яде месо или кокал, веднага то ще започне да ръмжи срещу вас. Дойдете ли до човека, и тук ще се натъкнете на нещо, което ще ви причини някаква обида, от която ще бъдете недоволни. Ако срещнете приятеля си на улицата и той не ви поздрави, вие веднага се обиждате. Защо не ви е поздравил? Или не ви е видял, или бил неразположен, а може и съзнателно да не е искал да ви поздрави.
Важно е, че вашето
честолюбие
се е засегнало и вие сте недоволен.
Казвате: „Той не поздравява, и аз няма да го поздравявам“. Сега вие трябва да знаете как да се справите с обидата. Цярът на обидата струва 2 лева. Купете си един грам дървено масло и намажете честолюбието си. Обидата веднага ще мине.
към беседата >>
Купете си един грам дървено масло и намажете
честолюбието
си.
Или не ви е видял, или бил неразположен, а може и съзнателно да не е искал да ви поздрави. Важно е, че вашето честолюбие се е засегнало и вие сте недоволен. Казвате: „Той не поздравява, и аз няма да го поздравявам“. Сега вие трябва да знаете как да се справите с обидата. Цярът на обидата струва 2 лева.
Купете си един грам дървено масло и намажете
честолюбието
си.
Обидата веднага ще мине. Дървеното масло, за което сте платили 2 лева, се крие в приятеля ви. На другия ден той ви среща на пътя и казва: „Ще ме извиниш братко, вчера ме болеше стомахът. Видях те, но от болки не можах да те поздравя“. С тези думи обидата се заличава.
към беседата >>
Можем да обясним чисто от обективния свят, значи, този човек е минал покрай вас и е бутнал вашето
честолюбие
, и ви е наранил.
(втори вариант)
Кои са причините, които вас заставят да се докачите, че не ви е поздравил някой? Допуснете, че вие се докачите, че някой не ви е поздравил и той се докача, че и вие не сте го поздравили. Тогава и двама се докачате, защото не сте се поздравили един друг. Тогава въпросът е кой да поздрави по-рано и кой по-късно? Сега питам под думата докачение каква идея се крие?
Можем да обясним чисто от обективния свят, значи, този човек е минал покрай вас и е бутнал вашето
честолюбие
, и ви е наранил.
Или минал е тъй, че е охлузил вашата аура и вие казвате: Нарани ме този човек. Например, аз нося бастун и ви ударя по ръката, но вие сте недоволен. Защо? Не ви пипам мекичко ръката, но ви хлопвам със своя бастун и вие сте недоволен от това хлопване. Значи в докачението има това, този господин, който е минал, не ви е поздравил, той те е видял отдалеч и се преструва, че не те вижда, казва няма да го поздравя! Върви той и се преструва, а той те е видял отдалеч и ти го очакваш, и като очакваш, ти излизаш навънка, а той си обръща гърба.
към втори вариант >>
Този удар или тази мисъл е произвела един удар върху твоето
честолюбие
.
(втори вариант)
Например, аз нося бастун и ви ударя по ръката, но вие сте недоволен. Защо? Не ви пипам мекичко ръката, но ви хлопвам със своя бастун и вие сте недоволен от това хлопване. Значи в докачението има това, този господин, който е минал, не ви е поздравил, той те е видял отдалеч и се преструва, че не те вижда, казва няма да го поздравя! Върви той и се преструва, а той те е видял отдалеч и ти го очакваш, и като очакваш, ти излизаш навънка, а той си обръща гърба. И те хлопне тъй и ти се докачиш.
Този удар или тази мисъл е произвела един удар върху твоето
честолюбие
.
Тогава какъв е цярът? Един грам дървено масло, ще намажеш болното място и с малко памук ще превържеш раната, така ще носиш един ден, и на втория ден, всичко това ще бъде здраво. Или в какво седи дървеното масло? Този приятел ще каже: Извинете, а някой път той ще скрои някой кюляф, ще каже, ще ме извините, аз минах онзи ден, болеше ме коремът, едва се държах, но ще ме извините. И току изведнъж той те намазва отгоре с дървено масло.
към втори вариант >>
74.
Здрави слуги и здрави господари
,
УС
, София, 24.5.1931г.,
Те представляват човешката гордост и
честолюбие
.
Те искат да задоволят нуждите си и постоянно спорят, защо един ял повече, а друг – по-малко; защо едни хора се обличат хубаво, богато, а други не се обличат така богато. Питам: Нима всички животни, птици и бубулечици са еднакво облечени? Вземете например, товарните животни, те са облечени в най-скромни, прости дрехи, в сравнение с дрехите на много птици и бубулечици, облечени в пъстри и красиви дрешки. Това показва, че старите хора мъчно могат да се простят със своите навици и стари разбирания. Знаете ли какво представляват старите фарисеи и садукеи?
Те представляват човешката гордост и
честолюбие
.
Тези качества у човека са, именно, последните фарисеи и садукеи, с които той трябва да се справи. Те са вътре в човека и затова той мъчно се справя с тях. Що се отнася до външните мъчнотии, с тях човек лесно се справя. „Ето, светът отиде след Него.“ (– 19-ти стих.) – Какво лошо има в това, че светът отиде след Него? Какво лошо има в това, че една река се влива в морето?
към беседата >>
75.
Трите отношения / Първите отношения
,
МОК
, София, 5.6.1931г.,
Те събуждат гнева,
честолюбието
, гордостта, тщеславието на хората, вследствие на което развалят отношенията им.
Кога се карат хората? Коя е причината за недоразуменията и несъгласията в човешкия живот? Ако проследите всички причини за спорове и недоразумения, ще видите, че те имат материален характер и произход. Никога духовна причина не може да предизвика недоразумения. Думите, от които хората се обиждат, съдържат в себе си такива елементи, които предизвикват противоречия и недоразумения.
Те събуждат гнева,
честолюбието
, гордостта, тщеславието на хората, вследствие на което развалят отношенията им.
Има думи, които обиждат, но има и такива, които радват човека. За пример, ако кажете на някого, че е лицемер, подлизурко, той ще се обиди. Кажете ли му, че е добър, способен, гениален човек, ще се зарадва. И в единия, и в другия случай вие сте засегнали нещо материално в човека. Като знаете силата на думите, добре е при самовъзпитанието да си служите само с такива думи, които повдигат и облагородяват, както вас, така и ближните ви.
към беседата >>
76.
Свиване и разширяване
,
МОК
, София, 19.6.1931г.,
Когато
честолюбието
и тщеславието вземат надмощие в човека, лицето му пожълтява.
Като наблюдавате хората, виждате, че всеки човек има специфичен цвят на лицето: жълт, бял, розов, тъмен, почти черен. Цветът на лицето се определя от мислите. Черният цвят е земен. Когато лицето на човека почернее, това показва, че той е свързан със земята. Недоволството в човека предизвиква потъмняване на лицето.
Когато
честолюбието
и тщеславието вземат надмощие в човека, лицето му пожълтява.
Жълтият цвят на лицето е неестествен. Ще кажете, че и светиите са жълти. Грамадна разлика има между цвета на лицето на светията и на честолюбивия човек. Какъвто и да е цветът на лицето, той трябва да остане отвън, да не прониква в живота. Сам по себе си животът е безцветен: вътрешно е безцветен, а външно – обагрен с различни цветове.
към беседата >>
Жълтият цвят е на
честолюбието
, щестлавие има този човек: хората не го уважават; казват: цял е пожълтял.
(втори вариант)
Ти, за да мислиш, трябва да свириш с мозъка си – да се разшири мисълта ти. Ти ще възприемеш идеите, ще се разшириш, и след това тези идеи ще прекараш навънка, та всеки тон да ти даде някоя полза. Та казвам сега, колко от вашите мисли са полезни. Запример някои от вас са жълти, някои имат тъмно чер цвят, недоволен е той. Черният цвят е цвят на земята, който е много чер, той се е свързал със земята – недоволен е той.
Жълтият цвят е на
честолюбието
, щестлавие има този човек: хората не го уважават; казват: цял е пожълтял.
Че светиите все са жълти от щестлавие, какво ще остане у тях. Казват за такъв: той пожълтял. Жълтият цвят е неестествен цвят. Жълтината трябва да бъде вънка. Самият живот не търпи никакъв цвят.
към втори вариант >>
77.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето
честолюбие
.
Ако е въпрос за богатство, питам: какво по-голямо богатство търсите от това, което Бог ви е дал? Той е дал всекиму вътрешно богатство. Ако не можеш да станеш човек с вътрешното богатство, което Бог ти е дал, още повече не можеш да станеш човек с външното богатство. Да се мисли, че в къщите, във външното богатство се състои щастието на човека, това са заблуждения, от които той трябва да се освободи. Заблужденията са примамки в света, от които човек трябва да се пази.
Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето
честолюбие
.
Те приличат на барут: докоснеш ли се до тях, веднага избухват. Всеки човек има високо мнение за себе си. Добре е да има високо мнение за себе си, но той трябва да го оправдае. Минавам покрай един човек и му казвам: „Дрехата ти е оцапана, нищо не струва“. – „Как така?
към беседата >>
78.
За кого ме мислите
,
НБ
, София, 22.11.1931г.,
Аз съм ви привеждал онзи пример с американския беден студент, който ходил да гледа тези боксьори пинджулисти, пехливани; един такъв пехливанин му ударил веднъж две плесници и го търкулнал на земята; казва му: „Ти далеч да седиш." В него се повдига
честолюбието
, започва той да наблюдава пехливанина как живее, как се упражнява.
Вземе един голям камък и като каже тъй с пръстите си на камъка, той се разчупи и отхвръкне. Той казва, че силата е наследствена в рода им. Голям камък, як камък, като го удари, като че го откъсва с бръснач." Не само това, но има и сега хора в Америка и в Европа, които развиват своята мускулна сила така, че могат железни обръчи да скъсват. Голяма мускулна сила развиват. Има хора, които могат да вдигнат цял един кон.
Аз съм ви привеждал онзи пример с американския беден студент, който ходил да гледа тези боксьори пинджулисти, пехливани; един такъв пехливанин му ударил веднъж две плесници и го търкулнал на земята; казва му: „Ти далеч да седиш." В него се повдига
честолюбието
, започва той да наблюдава пехливанина как живее, как се упражнява.
Почнал и той да се упражнява, да вдига тежести. Най-първо дошъл до положението да вдига и той един,кон, после вдигал кон с едно конче. Казва си: „Има напредък." След това турил два коня и едно конче да ги вдига. Един ден той намерил пехливанина и му казал: – Знаеш ли кой съм аз?
към беседата >>
79.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Ако вие сте човек, който разбирате законите, тогава Юпитер ще даде у вас онзи подтик към благородство, няма да има
честолюбие
, дразнене, гняв у вас.
Някой е търговец - той е под влиянието на Меркурий. Има някои, които фантазират, мечтаят, които са капризни и променчиви по характер. Те са под влиянието на Луната. Някой ходи весел, свеж, бодър - той е под влиянието на Слънцето. Следователно ако вие сте проводник на положителната слънчева енергия, ще се радвате на здраве.
Ако вие сте човек, който разбирате законите, тогава Юпитер ще даде у вас онзи подтик към благородство, няма да има
честолюбие
, дразнене, гняв у вас.
Ако вие сте под доброто влияние на Марс, или казано на астрологичен език, ако Марс е хармонично поставен във вашия хороскоп, вие ще се застъпвате всякога за правото и няма да избухвате. Че сте марсианец, нищо не значи. Че имате енергия, нищо не значи. Ако във вас се набере чрезмерно енергия и ако не знаете как да я употребите, ще се роди във вас нещо неприятно, ще се биете, ще ви пукат главата и вие ще искате да мушкате. Един художник, един музикант или религиозен човек, ако са под влиянието на Марс, няма да се справят така.
към беседата >>
Юпитер дава широчина на задната част, развива личните чувства и крайно
честолюбие
.
Който се съмнява, подозира, гледа мрачно на нещата, е под сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването са качества на Сатурн. Еднообразието в света всякога произвежда известно разрушение. Ако бих имал време, щях да ви покажа как всички планети действуват различно върху човешкия череп. Марс прави главата широка при ушите, широка и ниска.
Юпитер дава широчина на задната част, развива личните чувства и крайно
честолюбие
.
Някои планети развиват челото и т.н. Сега, от материалистическо гледище тези неща са заблуждения, вас ще ви интересува сегашния живот - да живеете, да ядете, да се удоволствувате. Това не е живот. Ако си осъден на 20 години затвор как ще живееш? Ти не си свободен най-първо, в затвор си.
към беседата >>
Честолюбието
е едно анормално чувство.
Ако си осъден на 20 години затвор как ще живееш? Ти не си свободен най-първо, в затвор си. Мнозина от вас не са свободни. Ние сме затворени от ред предразположения, от ред наследствени качества. Страхът е едно анормално чувство.
Честолюбието
е едно анормално чувство.
Отмъщението е едно анормално чувство. Как може да бъдеш човек, когато не знаеш да владееш себе си? Ако ти си учител, ще загазиш. Ако си майка, ще загазиш. Ако си баща, ще загазиш.
към беседата >>
80.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Но понеже имаме
честолюбие
, мислим какво ще каже публиката.
Като пеят криво всички, всичките пеят да се заглушат. Колкото повече кряскат, толкова повече се объркват. Капелмайсторът трябва веднага да ги спре. Като сбъркат, пак да ги спре. Една пауза ще направи, нищо повече.
Но понеже имаме
честолюбие
, мислим какво ще каже публиката.
Че публиката е по-невежа от капелмайстора. В дадения случай диригентът е най-важното. Той ще се влияе от публиката! Какво разбира публиката? Тя може да каже дали е правилно или не е правилно нещо, но диригентът има главната дума.
към беседата >>
81.
Възпитание на волята
,
ООК
, София, 30.3.1932г.,
Как да му помогна, без да засегна
честолюбието
му?
И вие ще слизате долу и ще се качвате горе. Като слизам и се качвам, аз изучавам хората, разбирам нуждите им и всякога мога да помагам. Дойде някой при мене, виждам, че е гладен. Веднага го нахраня, и той си отива доволен. Дойде друг някой със скъсани обувки, но крайно честолюбив.
Как да му помогна, без да засегна
честолюбието
му?
Той събува обувките си, влиза по чорапи в стаята ми. Тогава скривам скъсаните му обувки и му давам нови. Той ги приема и благодари, не пита, къде са скъсаните обувки. Добре е понякога човек да скрива нуждите си, да не знаят хората. Добре е понякога да знаят нуждите му.
към беседата >>
82.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
Гладен си, но
честолюбието
не ти позволява да просиш.
Спираш се пред фурната, мислиш какво да правиш. Да искаш на кредит, не смееш; знаеш, че не се дава хляб без пари. Да кажеш, че нямаш пари, срам те е. Чудиш се как да си доставиш хляб. Как ще си доставиш хляб, ако си много честолюбив?
Гладен си, но
честолюбието
не ти позволява да просиш.
Най-после дохождаш до един правилен метод. Влизаш във фурната и казваш на фурнаджията: Моля ти се, ще ми позволиш ли да взема участие в месенето на хляба? Интересувам се от това изкуство, искам да науча как се меси и пече хляб. Фурнаджията те приема с готовност, защото той има нужда от слуга. Ти оставаш при него, работиш цял ден и вечерта, като се връщаш у дома си, получаваш цял хляб за работата, която си свършил.
към беседата >>
83.
Добрата воля Божия
,
УС
, София, 26.6.1932г.,
Например,
честолюбието
, гордостта си стари, наследствени черти.
Който е над вас, само той може да ви предаде своето знание. Знанието е в Бога, светлината е в ангелите, а приложението – в човека. Следователно, като имате знанието на Бога и светлината на ангелите, вие ще дойдете до приложението. – „Защо трябва да изпълняваме волята на Бога? “ – За да се освободите от своите стари възгледи и стари навици.
Например,
честолюбието
, гордостта си стари, наследствени черти.
Ти умираш, а си въобразяваш, че си нещо. Щом си горд и честолюбив, не трябва да умираш. – „Силен съм.“ – Ако си силен, не трябва да умираш. Казваш, че познаваш Бога, че изпълняваш Неговата воля, а цял ден роптаеш и мърмориш. Че си болен, мърмориш; че си беден, мърмориш; че имаш деца, които не можеш да отхраниш, пак мърмориш.
към беседата >>
84.
Деца на Бога
,
ООК
, София, 6.7.1932г.,
Честолюбието
ти не позволява да се навеждаш и изправяш.
Обаче, щом влезе Бог в него, Той отвътре ще го изправи. Така, именно, човек лесно се изправя. С Бога изправянето на вашия живот е толкова лесно, колкото е лесно да събираш сламки от земята. Ще се наведеш няколко пъти и ще събереш една купчина сламки. Ако и това не можеш, ти си честолюбив човек.
Честолюбието
ти не позволява да се навеждаш и изправяш.
И тъй, няма по-лесно нещо от това, да изправи човек живота си. Това не става изведнъж, но постепенно. Днес ще изправиш една своя мисъл, утре едно чувство и незабелязано ще изправиш живота си. Така ще изправиш и постъпките си. Някога си бил голям скъперник, нищо не си давал.
към беседата >>
85.
Общото благо
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1932г.,
Като ви видят тия същества в такъв жалък вид, тяхното
честолюбие
ще се засегне, и те ще кажат: „Оставете този простак свободен.
На вас не остава нищо друго, освен да застанете на особено мнение. Кажете: „Днес не съм разположен да се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа“. Този ден трябва да бъдете много внимателни, с никого да не се разправяте, да не се карате, за да запазите равновесие в себе си. Иначе или ще изпаднете в песимизъм, или в гневно състояние. Ако сте някой виден философ, облечете се този ден в най-скъсаните си дрехи, със скъсаните си обуща, а можете да тръгнете и бос.
Като ви видят тия същества в такъв жалък вид, тяхното
честолюбие
ще се засегне, и те ще кажат: „Оставете този простак свободен.
От него нищо не може да излезе“. Щом ви освободят, вие ще се облечете, ще си гледате работата. Тъй щото, докато те ви хвалят, че сте способен човек, работите ви няма да вървят. Откажат ли се от вас, като от неспособен, всичко ще ви тръгне напред. Смирение трябва да има човек, за да се освободи от тия състояния.
към беседата >>
НАГОРЕ