НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
416
резултата в
336
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съборна среща в Търново
,
ИБ
, В.Търново, 31.8.1914г.,
Турция
ще бъде напечена много от Италия, от което Англия ще се възползува.
2.
Христос ще дойде и ще се прояви
,
ИБ
, Бургас, 3.2.1915г.,
Турция
, ако беше опазила договора (Лондонския за границата Мидия-Енос), по-малко щеше да пострада.
3.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
Турците
при такива случаи казват за ибрет.
4.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Турците
казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика.
Турцитѣ
казватъ: „Седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу, така е наредено, нѣма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господь е създалъ така свѣта и трѣбва да се примиримъ.“ Това не е прогресъ и такова разсѫждаване не е правилно.
(втори вариант)
Турцитѣ
казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“.
(втори вариант)
Турцитѣ
иматъ за случая една хубава пословица: „Камъкъ, който се търкаля, темелъ не хваща.“ […] (въ оригинала е оставенъ единъ празенъ редъ, вероятно е пропуснатъ текстъ.)
(втори вариант)
5.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Турците
, обаче, вземат външните прояви за истински, и сами си създават неприятности.
Турцитѣ
, обаче, взиматъ външнитѣ прояви за истински, и сами си създаватъ неприятности.
(втори вариант)
6.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Турците
казват: „Юварлаян таш темел тутмас“.
Турците
казват: „иш-бу“, то значи, че трябва да слушаме онова същество, което работи вътре у нас.
7.
Гредата
,
НБ
, , 18.5.1919г.,
Турците
казват: „Ахмед бурад, акъл дишарда“, т.е.
8.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Турците
празнуват петъка, а българите имат три дена: вторник, петък и неделя, а понякога празнуват и половината от съботата.
9.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Турцитѣ
казватъ: „Гюзелин…“ (Оставено е празно място за поговорката) Това значи: Да се гледа хубавото, това облагородява, но да завладѣешъ хубавото, да лишишъ другитѣ хора отъ това хубаво, това е прѣстѫпление.
(втори вариант)
10.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
Турците
казват: „Плюйте на краката си, идат вече“.
11.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
Турците
казват за някой поглед: „Тебе гледа, мене вижда“.
12.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
Турците
казват: „Гел, кузуи, гел!
13.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Турците
казват: „Персенги олсун“, т.е.
14.
Трите живота / Трите живота
,
ООК
, София, 24.2.1922г.,
Турците
казват: И да видиш, не вярвай.
15.
Христа разпят
,
НБ
, София, 23.4.1922г.,
Турците
казват: „Персинги лаф гелсън“, т.е.
16.
Окултни правила / Правила за живота
,
ООК
, София, 27.4.1922г.,
Турците
казват: „Бягай, без да се спреш“.
17.
Много плод
,
НБ
, София, 21.5.1922г.,
Турците
казват: „Гел кузум гел“, а българите казват: „Зей, коню, за зелена трева“.
18.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Турците
казват: „Бош лаф“.
19.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 28.6.1922г.,
Турците
имат една поговорка, която казва: „Алемин късасъ, аллахън белясъ.“ /Късият човек е беля на Бога/.
20.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Турците
имат една поговорка: Ако това е истина, голяма лъжа е.
21.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Турците
казват: „Да гледаш хубавото, красивото, добро е“.
22.
Хармонизиране на енергиите
,
МОК
, София, 8.11.1922г.,
Турците
казват: „Който гледа към земята, той гори сърцата".
23.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Турцитѣ
казватъ „олагеле“, т.е.
Турците
казват: "Олабелир" – възможно е.
(втори вариант)
24.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Турците
са толкова лековерни, че ако един турчин го срещне някоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любов има тя към мене, в очите ми се засмя“.
25.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Турцитѣ
иматъ една пословица: Който на земята глѣда, душа изгаря.
26.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Турците
казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде“.
27.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Турцитѣ
казватъ: „Аджеибшей“ – т.е.
28.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Турците
пък турят ръцете отзад на гърба.
(втори вариант)
29.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Турцитѣ
казватъ въ една своя поговорка, че такъвъ човѣкъ знае всѣкога какъ да мѣри, той казва: „Е, както дойде“.
30.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
Турците
казват: „Който дава парите, той свири на свирката“.
Турците
казват: „Който дава пари, ще свири на свирката.“ Парици!
(втори вариант)
31.
Окултният закон за противоречията
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
Турците
казват: "Денемеси бадевадър" ("Опитът е без пари").
32.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Турците
имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия.
33.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Турците
казват: „Да гледаш хубавото не е грях“, но и много като гледаш хубавото, пак има огрешаване, защото очите отслабват.
34.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Турците
ядат в 6 часа, англичаните в 2 часа.
35.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
Турците
казват, че който се присмива, същото и нему се връща.
36.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Турците
казват: много високият човек е идеалист човек, но не е практичен човек.
(втори вариант)
37.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Турците
казват: „Не бързай в тази работа, тя е както дойде." Тъй казва охлювът.
(втори вариант)
38.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Турците
имат една поговорка за този случай.
Турците
казват: „Като питаш, и Цариград ще намериш.“ Хималаите ти лесно можеш да намериш, но някъде във Витоша има турена една малка игла, нея намери.
39.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: и да го чуешъ, пакъ не вѣрвай.
Турците
казват: И да го чуеш, пак не вярвай.
(втори вариант)
40.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: нѣма ли нѣкакво чааре?
Турцитѣ
казватъ: „Ако ти е опрѣдѣлено на късмета богатъ да бѫдешъ, богатството само ще си дойде“.
Турците
казват: „Ако ти е определено на късмета богат да бъдеш, богатството само ще си дойде“.
(втори вариант)
Турците
казват: Няма ли някакво чааре?
(втори вариант)
41.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: не е лошо нѣщо да гледашъ хубавото.
Турците
казват: Не е лошо нещо да гледаш хубавото.
(втори вариант)
42.
Съсредоточение
,
МОК
, София, 30.11.1924г.,
Турците
казват: „Бог дава всичко.“ Така е, но за всичко, което човек получава, има задължения, макар и микроскопически, които той трябва да изпълни.
(втори вариант)
43.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: олабелиръ – възможно е.
Турците
казват: Олабелир – възможно е.
(втори вариант)
44.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Турцитѣ
казватъ: и да го видишъ, не вѣрвай!
Турците
казват: И да го видиш, не вярвай!
(втори вариант)
45.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Турцитѣ
казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе.
Турците
казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе.
(втори вариант)
46.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Турцитѣ
иматъ единъ подходящъ примѣръ за случая.
Турците
имат един подходящ пример за случая.
(втори вариант)
47.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Турцитѣ
тълкуватъ името Земанъ Зебу, по слѣдния начинъ.
Турцитѣ
казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ.
Турците
казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват.
(втори вариант)
Турците
тълкуват името Земан Зебу, по следния начин.
(втори вариант)
48.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Турците
казватъ: ела, синко, да видя, какъвъ е умътъ ти, какво е твоето схващане за живота.
Турците
казват: Ела, синко, да видя, какъв е умът ти, какво е твоето схващане за живота.
(втори вариант)
49.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Турците
казват: “Не давай ухо на всичко това.” Те ще ти казват: “Има нещо много важно да ти кажа.” Ти ще им кажеш: “Аз зная каква е последната новина.
50.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Турцитѣ
казватъ: олабелиръ.
Турците
казват: олабелир.
(втори вариант)
51.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Турците
казват: „чакмак сокак“ – задънена улица.
52.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
Турците
имат една поговорка: "Уран - урана", т.е.
(втори вариант)
53.
Добрата земя
,
НБ
, София, 20.12.1925г.,
Турците
казват: да гледаш хубавото, това е щастие, има нещо добродетелно в него.
Турците
наричат това “бошлаф”, празни приказки.
54.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Турците
имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при краката ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред краката ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така.
55.
Показа им ръцете си
,
НБ
, София, 27.12.1925г.,
Турците
употребяват в този случай “ханъм”.
56.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Турците
имат следната поговорка за случая: и да видиш, и да чуеш, пак не вярвай!
57.
Мозъчни наслоявания
,
ООК
, София, 24.3.1926г.,
Турците
особено обичат червения цвят.
58.
Зазоряване
,
НБ
, София, 18.4.1926г.,
Турците
си представят рая като една голяма планина от ориз, варен със захар и отгоре полят с масълце.
59.
Сам изтъпках жлеба
,
НБ
, София, 25.4.1926г.,
Турците
имат една поговорка за случая.
60.
Здравословни условия
,
ООК
, София, 28.4.1926г.,
Турците
по този случай имат една поговорка, смисълът на която е следният: „Не се смей на погрешките на хората, защото те ще дойдат и до твоята глава“.
61.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Турците
в този случай казват: благословение е да гледаш хубостта на такава жена.
62.
Вътрешни и външни връзки
,
МС
, София, 7.7.1926г.,
Турците
казват: "Дълъг Ахмед, глупав Ахмед." Водата казва на дървото: "Ти си умно, няма защо да се стремиш да стигнеш до небето, затова, докато голямата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, повърни се на едно малко животно и влез във водата!
63.
Светлият път на Знанието
,
СБ
, София, 22.8.1926г.,
Турците
казват: „Не се смей на съседа си, защото същото ще дойде и до твоята глава“.
64.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Турците
имат една поговорка: „Като викаш духовете, лесно идват, лесно ти се подчиняват, но като дойде ред да ги изгониш, зор виждаш тогава“.
65.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Турците
казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски.
(втори вариант)
66.
Поглед и движение
,
МОК
, София, 14.11.1926г.,
Турците
казват: Който гледа към земята, той изгаря душата.
67.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
Турците
, и те имат същата поговорка, те казват: [«Çok bilen, çok çeker.» – «Който много знае, много страда.»] Ние всички искаме да знаем.
(втори вариант)
68.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Турците
пък обратно: те оставят брадите си да растат дълги, но работите им не вървят.
69.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
Турците
имат през Рамазана едни тъпанари, които бият тъпана: «Който от вас не е ял, да стане да яде, че денят ще дойде!
(втори вариант)
70.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Турците
имат една поговорка – в една работа трябва да има няколко души, които да се заинтересуват.
(втори вариант)
71.
На разговор с Учителя
,
ИБ
, София, 19.4.1927г.,
Турците
казват в една своя молитва: "Седем краля да не дойдат в споразумение." И тогава те печелят: "Еди кралля барашик олмас!
72.
Бележки от разговори с Учителя
,
ИБ
, София, 22.4.1927г.,
Турците
нали имаха луната за емблема - променчиви в политиката си са били винаги, нищо не изпълниха от 50-60 години.
73.
Светлият кръг
,
МОК
, София, 15.5.1927г.,
Турците
казват: «Капка по капка – вир става.» Значи, днес една малка идея, утре една малка идея и всичко това остава в нас като склад на нашия живот.
(втори вариант)
74.
Основни мисли
,
ООК
, София, 8.6.1927г.,
Турците
обичат да преувеличават.
75.
Мислещият човек
,
МС
, София, 14.8.1927г.,
Турците
казват: "Вечерната работа е посмешище на деня".
76.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Турците
имат една поговорка за красотата.
77.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
Турците
имат едно предание за Христа, че когато Той тръгнал за небето, една малка игла се закачила за дрехата Му и по тази причина не могъл да влезе там.
78.
Великите хора
,
МОК
, София, 11.9.1927г.,
Турците
имат една поговорка: „Не ставай приятел със седем крале“.
79.
Качества и линии на красотата
,
МОК
, София, 18.9.1927г.,
Турците
казват: „Благословение е за човека да гледа красиви неща“.
80.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
Турците
казват: „Камък, който се търкаля, основа не хваща".
81.
За приятелите си
,
НБ
, София, 11.12.1927г.,
Турците
, обаче, казват: „Привилегия е за човека да гледа красивото в живота." Човек ще може свободно да гледа красивите жени и красивите мъже, когато дойде до положение да положи душата си за приятелите си и да служи на човечеството.
82.
Благото на човека
,
ООК
, София, 21.12.1927г.,
Турците
казват: "Не се смей на съседа си, за да не дойде същото и до твоята глава".
83.
Пътят на героите
,
ИБ
, София, 6.1.1928г.,
Турците
имат една поговорка: „Бягането на котката е до плевника“.
Турците
имат една поговорка за бягането и котката.
(втори вариант)
84.
Нови възгледи и методи
,
ООК
, София, 11.1.1928г.,
Турците
казват, че умът на гяурина работи само когато бяга, когато го гони някой.
85.
Никодим
,
НБ
, София, 22.1.1928г.,
Турците
имат обичай да чукат кафето си с дървен чук, в големи, специални камъни; като вдигал и слагал чука, той се задъхвал и, при всяко слагане на чука в камъка, издавал някакъв особен слог „ха”.
86.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Турците
казват, че като влязат във второто битие, в небето, там ги чака голяма планина от „пилаф," варен ориз със захар и полян с масло, и стотици години наред ще бъдат осигурени, за нищо няма да мислят.
87.
Служба на уравненията
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
Турците
казват, че колкото по-учен е човек, толкова повече страда.
Турците
имат една поговорка, казват: "Онзи, който много знае, много тегли." Според мене човек, който много тегли, не е много учен човек.
(втори вариант)
88.
Доброта и разумност
,
ООК
, София, 18.4.1928г.,
Турците
казват: „Остави пияния сам да падне".
89.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
Турците
казват: „Най-лекият живот е: да се намираш пред наргелето, да си пиеш, едно след друго, кафенцата и за нищо в света да не мислиш." Казвам:
турците
изпиха толкова хиляди наргелета, но не можаха да съградят
Турция
, не можаха да направят преобразования.
Турците
имаха обичай, като се скъса въжето, на което бесят някого, сваляха го от бесилката.
90.
Началото на добродетелта
,
ООК
, София, 4.7.1928г.,
Турците
казват: „Добро е човек да гледа красивото в света“.
91.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Турците
, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло.
Турцитѣ
, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло.
(втори вариант)
92.
Разбиране на живота
,
ООК
, София, 12.12.1928г.,
Турците
казват: „Благословение е за човека да гледа красивото в света“.
93.
Правилни изводи
,
ООК
, София, 13.3.1929г.,
Турците
казват: "Онушън."
(втори вариант)
Турците
, като забогатеят, все отзад си турят ръцете.
(втори вариант)
94.
И огорчи се в сърцето си
,
НБ
, София, 14.4.1929г.,
Турците
казват: Благословение е да гледаш красив човек.
95.
Постижения на богатия и на сиромаха
,
ООК
, София, 24.4.1929г.,
Турците
го пият горчиво, не солено.
(втори вариант)
Турците
изразяват на прост език това тъй: "И целият свят да изгори, моята черга няма да изгори." Ще изгори целият свят, че твоята рогозка няма да изгори.
(втори вариант)
96.
Външните линии на красотата
,
ООК
, София, 26.6.1929г.,
Турците
не обичат да канят много госта си.
Турци
- те имат добър обичай.
(втори вариант)
97.
Мълчание и говор
,
МОК
, София, 2.8.1929г.,
Турците
казват: Който много говори, много знае; който много знае, много страда.
98.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Турците
по три пъти си мият ушите.
(втори вариант)
99.
Блажени са очите и ушите
,
НБ
, София, 27.10.1929г.,
Турците
казват: „Сметките, които човек прави у дома си, и сметките на пазаря не са еднакви".
Турците
казват - къщната сметка на пазара не уйдисва.
(втори вариант)
100.
Вкисване
,
ООК
, София, 6.11.1929г.,
Турците
казват: Благословение е човек да гледа красивото.
101.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Турците
имат една поговорка, която казва: "Вечерната, нощната работа е посмешище на света".
102.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
Турците
не взеха парите му, но земята ги взе.
(втори вариант)
103.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Турците
казват: „И свят да изгори, чергата си не давам." Вярно е, че когато човек става спокоен, безгрижен, той напълнява.
(втори вариант)
104.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Турците
казват: [...] На едната страна като легне, то е един метод за размишление.
(втори вариант)
105.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Турците
пък се безпокояха за друго.
(втори вариант)
106.
Изпитай и виж
,
НБ
, София, 16.2.1930г.,
Турците
казват: „Тебе гледа, мене вижда." Такъв човек, ако влезе вкъщи, той все ще гледа противоположното.
(втори вариант)
107.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Турците
си имат свой начин на посрещане, гърците посрещат по свой начин, англичаните също.
(втори вариант)
108.
Правилни форми
,
ООК
, София, 19.3.1930г.,
Турците
казват „да свириш с лъжицата".
(втори вариант)
109.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Турците
имат една поговорка: „Благословени крака".
(втори вариант)
110.
Двата принципа
,
ООК
, София, 11.6.1930г.,
Турците
си държаха ръцете отзад на задниците.
(втори вариант)
111.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Турците
казват: „Като мине пороят, калта остава“.
Турците
казваш: "Като мине пороят, само калта остава." Като изсъхне тази кал, ще видим какво може да се направи от нея.
(втори вариант)
112.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Турците
казват: Ще мислите право!
(втори вариант)
113.
Любов и милосърдие
,
МОК
, София, 26.12.1930г.,
Турците
казват, с цъкане нищо не става, но прахан се запалва.
(втори вариант)
114.
Новата епоха
,
МОК
, София, 7.1.1931г.,
Турците
казват: „Който не печели, губи.“.
115.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
Турците
казват: Ако планината не иде до тебе, ти ще идеш до планината.
(втори вариант)
Турците
имат една поговорка, казват тъй: Остави пияния да си мине по пътя, не го закачай, защото, ако ти го закачиш, тогава той по твой адрес ще каже такива думи, които ти никога не си слушал.
(втори вариант)
116.
Правилна преценка / Еднаква оценка. Ритмус на музиката. Стъпка в музиката
,
МОК
, София, 29.5.1931г.,
Турците
имат една поговорка, казват така: инсанъ... Те са го изразили в една лоша форма по единствения закон; ако вие се качите на едно високо място, нали вашият кръгозор ще бъде по-широк?
(втори вариант)
117.
Свиване и разширяване
,
МОК
, София, 19.6.1931г.,
Турците
казват така: да гледаш красивото в природата е здравословно.
(втори вариант)
118.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
Турците
много пазят кадъните си, да ги не виждат чужди мъже.
119.
Мястото на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 5.8.1931г.,
Турците
имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска да излезе, той трябва да потропа на вратата, да дойде домакинът на къщата, да му отвори.
120.
Най-високото място
,
СБ
, София, 20.8.1931г.,
Турците
казват: „Благословение е за човека да гледа красивото!
Турците
имат такива часовници: гледате някой турчин, че вади от джоба си часовник, голям като костена жаба; той отваря един капак, после втори, трети, четвърти, пети, шести и в него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часът и после по същия начин го затваря в капаците.
121.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Турците
казват: „Остави пияния да падне, да си счупи главата, а след това иди да я превържеш – да разбере той, че има работа с разумен човек.”
122.
Оставената торба
,
ООК
, София, 7.10.1931г.,
Турците
имат една поговорка, която може да се преведе така - всяко онова, което иде от Бога, е добро.
(втори вариант)
123.
Няма да угаси
,
НБ
, София, 15.11.1931г.,
Турците
като не искат да мислят, казват: седем ката нагоре, седем ката надолу.
124.
За кого ме мислите
,
НБ
, София, 22.11.1931г.,
Турците
казват „хайлаз".
125.
На своето време / На време
,
МОК
, София, 27.11.1931г.,
Турците
казват: Ола билир.
(втори вариант)
126.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Турците
казват: седем ката горе, седем ката долу.
127.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Турците
казват: светът да изгори, не искам да зная.
128.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Турците
казват "ола белир" - може да е тъй.
129.
Трите начала / Трите пътя
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Турците
казват, че низките хора са беля на Господа.
Турците
казват, че низките хора са беля на Господа.
Турците
казват - ниските хора са бела на Господа, ниските хора са хитри.
(втори вариант)
130.
Движения в природата / Съзнателни и механически движения
,
МОК
, София, 4.3.1932г.,
Турците
имат обичай, когато двама пехливани се борят, намазват телата си с масло.
131.
Начало на Мъдростта / Две състояния
,
ООК
, София, 16.3.1932г.,
Турците
казват: "Акъла зарар." Трийсет и пет хиляди клавиши.
(втори вариант)
132.
Вярата като закон
,
ИБ
,
БС
, София, 31.3.1932г.,
Турците
казват: "Със седем краля става барашък[*]." Дето влезе, всичките роли играе.
133.
Законът на вярата и Любовта
,
ООК
, София, 13.4.1932г.,
Турците
държат ръцете си в това положение.
Турците
държат ръцете си отзад - загазиха я.
(втори вариант)
134.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
Турците
казват: който има пари, той свири на свирката.
135.
Разумност в природата
,
МОК
, София, 13.5.1932г.,
Турците
казват в такъв случай и така да бъде не го вярвай.
(втори вариант)
136.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
Турците
работят, Господ плаща; българите не работят, нищо не плаща.
137.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Турците
казват: На 50-те не било, че на 100-те.
138.
Три пътя
,
СБ
, София, 29.8.1932г.,
Турците
казват: "Бошлаф." У
турците
според стария обичай, ако е набожен, ако жена му даде празна стомна без вода, веднага ще го разведат.
Турците
казват: „Бош лаф".
(втори вариант)
139.
Изворите на живота / Към изворите на живота
,
МОК
, София, 30.9.1932г.,
Турците
казват: „Какъв е церът на това?
(втори вариант)
140.
Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)
,
МОК
, София, 7.10.1932г.,
Турците
казват: И да видиш, не вярвай!
Турците
казват: „И да видиш, не вярвай.“ Може да е намушкал един-двама, но 30 сърби да ги намушка.
(втори вариант)
141.
Малката истина
,
ООК
, София, 12.10.1932г.,
Турците
казват: „Края на това нещо какъв е?
(втори вариант)
142.
Възможности и постижения / Постижения и възможности (Кому да обещаваме)
,
МОК
, София, 21.10.1932г.,
Турците
имат обичай, стомните им да бъдат всякога пълни с вода.
143.
Контрасти в живота
,
МОК
, София, 11.11.1932г.,
Турците
имат една поговорка.
(втори вариант)
144.
Сляп от рождение
,
НБ
, София, 13.11.1932г.,
Турците
имат една поговорка и казват: „Да гледаш красивото в света, това е Божие благоволение.“ Не е лошо, че един момък може да гледа една красива мома, но аз обръщам внимание на факта, че човешките чувства не са устойчиви.
Турците
имат една поговорка и казват: "Да гледаш красивото в света, това е Божие благословение." Не елошо, че един момък може да гледа една красива мома, но аз обръщам внимание на факта, че чувствата му не са устойчиви.
(втори вариант)
145.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
Турците
имат такова разбиране.
146.
Вътрешни опити
,
ООК
, София, 28.12.1932г.,
Турците
казват: „Да гледаш красивото, в каквато и да е форма, това е благословение”.
147.
И украсиха светилниците си
,
НБ
, София, 15.1.1933г.,
Турците
имат една поговорка, според която нито един турчин досега не си е дал отговор за това.
Турците
имат една поговорка.
(втори вариант)
148.
Божествен импулс
,
УС
, София, 5.2.1933г.,
Турците
имат особен обичай.
149.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Турците
казват: „И да видиш, не вярвай.“ Вие виждали ли сте какво нещо е природата?
150.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Турците
казват: „Запали ми фитила.“ Като ти запали фитила, ти трябва да бягаш вече, и при това тази дума е съвсем изопачена.
Турците
казват: запали ми фитила.
(втори вариант)
151.
Мир на този дом
,
НБ
, София, 5.3.1933г.,
Турците
казват: „Отде да намерим тези пари?
152.
Живот вечен
,
НБ
, София, 16.4.1933г.,
Турците
разбират, че главата му е келява.
Турците
разбират, че главата му е келява.
(втори вариант)
153.
Свещеното сърце
,
МОК
, София, 16.6.1933г.,
Турците
казват: „Човек тегли от главата си“.
Турците
казват: „Човек тегли от главата си.“ Значи човешкият мозък още не е организиран.
(втори вариант)
154.
Красивите линии в природата
,
ООК
, София, 12.7.1933г.,
Турците
казват: „Камък, който се търкаля, основа не става.“ Къде може да се постави такъв камък?
Турците
казват: „Камък, който се търкаля, основа не става.“ Никъде не може да го туриш.
(втори вариант)
155.
Не се сравнявай с нея
,
НБ
, София, 23.7.1933г.,
Турците
запример имат обичай, като бесят някой, и се скъса въжето три пъти, казват: „Този човек е прав, не може да го бесим.“ Обаче християните, след като се скъса въжето, казват: „Въжето е виновно.“ И до другия ден може да го бесят, докато намерят въже, което е по-дебело.
Турците
, например, имат обичай като бесят някого и въжето се скъса, да казват три пъти: Този човек е праведен, не можем да го бесим.
(втори вариант)
156.
Основа на знанието
,
ООК
, София, 26.7.1933г.,
Турците
държат ръцете си скръстени отзад, пет пари не дават за нищо.
Турците
си носеха ръцете отзад.
(втори вариант)
157.
Един удар
,
СБ
, София, 2.9.1933г.,
Турците
имат една пословица: „Много думи на воденицата“.
158.
Великата формула
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Турците
казват: „Лесно е да викаш духовете, но мъчно е да ги изпъдиш“.
159.
Непреривните постижения
,
НБ
, София, 8.10.1933г.,
Турците
имат една поговорка, казват: „Ако е късмет, на крака да ми дойде.“ Прав е човекът.
160.
Ангелите на светлината. Новите възгледи
,
ООК
, София, 18.10.1933г.,
Турците
казват, имало един, че като дошъл, казва: „Какъв занаят знаеш?
161.
Търпелив и добър човек
,
ООК
, София, 22.11.1933г.,
Турците
имат една поговорка за случая и казват: „Който иска да стане гарант, трябва да брои пари.
162.
Единният живот. Обичай общия живот!
,
ООК
, София, 6.12.1933г.,
Турците
едно време така вървяха (A).
163.
О, да ми беше като брат
,
НБ
, София, 24.12.1933г.,
Турците
имат поговорка за високите хора.
164.
Разумните ще разберат
,
НБ
, София, 4.2.1934г.,
Турци
и българи си насели бостан, че като се разхождах, спрях се пред един българин вън, прекрасни хора.
165.
Не пресушавай живота
,
УС
, София, 18.2.1934г.,
Турците
излязоха от България.
166.
Развитие на заложбите
,
ООК
, София, 14.3.1934г.,
Турците
имат поговорка: „Остави пияния сам да падне.
167.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
Турците
имат такива хавани, дето си чукат житото, такава чутура има, дето си чукат кафето.
168.
Възстановете Любовта
,
УС
, София, 25.3.1934г.,
Турците
пък имат енфие.
169.
Единственият свободен
,
УС
, София, 1.4.1934г.,
Турците
казват: „Краят му къде е...?
170.
Тъй мисля аз
,
НБ
, София, 8.4.1934г.,
Турците
казват: […] Аз харесвам характера.
171.
Да имат живот
,
НБ
, София, 6.5.1934г.,
Турците
имат една съдба: кадията вика тия, които ще се съдят, и казва на единия: „Ти имаш ли да му даваш?
172.
Двете линии
,
ООК
, София, 13.6.1934г.,
Турците
казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може да те гледа в очите, той лъже.
173.
Правият път
,
ООК
, София, 20.6.1934г.,
Турците
казват: „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Ще кажат: „Няма логика.“ По някой път вие сте недоволни.
Турците
казват: „Аллах керим“, а пък християните казват: „Иова и ре!
174.
Взимане и даване. Първият и последният
,
ООК
, София, 11.7.1934г.,
Турците
имат една пословица: „Който знае много, много и тегли.“ Да не би да направите както турчина в следния разказ: Един турчин отишъл в едно българско село и казал: „На турски ще ми говорите!
175.
Изново родени
,
НБ
, София, 15.7.1934г.,
Турците
казват тъй: „Не ме бутай, да си върви.“ Ти знаеш ли, ако си красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата?
176.
Доброто семе
,
НБ
, София, 2.9.1934г.,
Турците
имат една поговорка и казват: „Късметът ми на крака да ми дойде.“ И всички хора сега очакват късметът им на крака да им дойде.
177.
Ако говоря
,
ООК
, Русе, 26.9.1934г.,
Турците
казват: "Ако нещо ми е на късмет, да ми дойде на крака." И християните, и религиозните хора вярват на късмета.
178.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Турците
казват: "Хата олур" [*Хата олур.
179.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Турците
имат една поговорка, с която казват: Какво да се прави?
180.
Стар и нов порядък (По нов начин)
,
ООК
, София, 10.10.1934г.,
Турците
казват: "Който много знае, много тегли." Някой път аз наблюдавам.
181.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Турците
казват: Едната глава не тегли, но двете глави ще теглят.
182.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
Турците
имат една поговорка - духовете да ги повикаш било лесна работа, но после да ги изпратиш било много мъчна.
183.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Турците
имат една поговорка.
184.
Когото възкръси
,
НБ
, София, 16.12.1934г.,
Турците
казват: Приказки са това.
185.
Този е живият хляб
,
НБ
, София, 10.2.1935г.,
Турците
казват: Възможно е това.
186.
Здравословното положение на човешката душа
,
ООК
, София, 13.2.1935г.,
Турците
казват: „Кефе кедер.” Но това са състояния на онези напредналите души.
187.
Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят
,
УС
, София, 10.3.1935г.,
Турците
имат един обичай – като започне молитвата, ще започне едно чистене: ще се измие вратът, ушите, зъбите, ще му вземе половин час това приготовление.
(втори вариант)
188.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Турците
си имат градини.
189.
Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)
,
УС
, София, 24.3.1935г.,
Турците
казват: За човека е благословение да гледа красивото в света.
Турците
имат една поговорка много права.
(втори вариант)
190.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 24.3.1935г.,
Турците
казват: Трябва да знаеш, трябва да вярваш.
191.
Знание и виждане
,
МОК
, София, 29.3.1935г.,
Турци
може да намерите все таки.
192.
Два метода / Двата метода и двата пътища към сродната душа
,
УС
, София, 7.4.1935г.,
Турците
имат такива големи камъни, жито чукат, кафе чукат с големи дървени чукове.
(втори вариант)
193.
Светите Твои градове
,
НБ
, София, 12.5.1935г.,
Турците
имат една поговорка, според която казват: имането на държавата е като мера.
194.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Турците
казват: „Какво е чарето [* чаре (тур ) - цяр, лек] на това?
195.
Път към разумността / Пътят на разумното
,
УС
, София, 9.6.1935г.,
Турците
казват за такъв човек, че се кълчи, или като на кючек ходи.
(втори вариант)
Турците
казват: „И така да е, пак не вярвай!
(втори вариант)
196.
Сгърбената жена
,
НБ
, София, 23.6.1935г.,
Турците
казват: Който дава парите, той свири на свирка, а който плаща... Сега аз искам да ви наведа на мисълта какво нещо е животът, какво нещо е светът?
197.
Мисъл, сила и любов
,
ООК
, София, 10.7.1935г.,
Турците
имаха хрътки от порода, породисти хрътки, като магарета високи.
198.
Проява на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1935г.,
Турците
пък постъпват по друг начин с умрелия.
199.
Всичко чрез Него стана
,
НБ
, София, 8.9.1935г.,
Турците
имат една поговорка: Който земята гледа, той душата изгаря.
200.
Проводници
,
ООК
, София, 18.9.1935г.,
Турците
казват: „Остави пияния, сам да си падне." Какво ще ходите да го тикате, оставете го.
201.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
Турците
казват: Много приказки на воденицата.
Турците
казват: Като се намери човек в трудно положение и хорото разваля.
202.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Турците
имат един израз: "Дингил Ахмед" /Висок Ахмед/.
203.
Параметафизика
,
МОК
, София, 15.11.1935г.,
Турците
казват: „донанма“*.
204.
Плевели
,
НБ
, София, 17.11.1935г.,
Турците
казват: Имаш ли пари, има Хасан, нямаш ли пари, няма Хасан.
Турците
, които не обичат да мислят много, казват: „Акълъ зарар.“ Това значи: Седем ката горе, седем ката долу – повече от това, от дявола.
205.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
Турците
като ги видели, изпокрали всички Библии.
Турците
, като ги видели, изпокрили всички библии.
(втори вариант)
206.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
Турците
, според техния стар правопис, като пишат не могат да различат в писането Силистра от Силиврия.
Турците
имат един обичай.
207.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Турците
казват: Олур/стани/. Ол.
208.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Турците
сега не правят тия погрешки, това било в миналото.
209.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
Турците
я откраднали.
210.
Основни черти на новото / Основната черта на новото
,
СБ
, София, 22.8.1936г.,
Турците
, когато избират жена, сами не могат да ги избират.
(втори вариант)
211.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Турците
казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи?
Турците
казват: "маймун сурат" Маймунският образ в какво седи?
(втори вариант)
212.
Важността на черния дроб
,
УС
, София, 4.10.1936г.,
Турците
как ще го сметнат?
(втори вариант)
213.
Същественото за младите
,
МОК
, София, 16.10.1936г.,
Турците
казват: „Тутан тутна“.
Турците
казват: “Тутан тутна.” Намерете някой турчин да ви каже какво значи.
(втори вариант)
214.
Което мислиш, става
,
МОК
, София, 8.1.1937г.,
Турците
казват: „Дойде говедо, вол си отиде“.
Турците
казват: “Дойде говедо, пък вол си отиде.” Ако си се родил говедо и вол си отишъл, какво си придобил?
(втори вариант)
215.
Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола
,
ООК
, София, 13.1.1937г.,
Турците
казват: „Сметката, която си правя, не излиза“.
216.
Да сторя
,
НБ
, София, 31.1.1937г.,
Турците
казват: „На всяко нещо трябва да се намери чарeто му“ – това значи да се намери мястото му.
217.
В начало бе Словот
,
НБ
, София, 14.2.1937г.,
Турците
имат една поговорка: „Който е много страдал, той много знае.“ Едно само трябва да желаете: като ви бие някой, да бъде той учен, че и вие да станете учени.
218.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Турците
осъдили един българин на обесване.
219.
Синаповото зърно
,
НБ
, София, 18.4.1937г.,
Турците
обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“
220.
Богатство, знание, свобода
,
МОК
, София, 30.4.1937г.,
Турците
казват: "Остави се от този серсемлък*!
221.
Стана невидим
,
НБ
, София, 2.5.1937г.,
Турците
, изобщо източните народи, не обичат много да разсъждават.
222.
Бяга в Тарсис
,
НБ
, София, 6.6.1937г.,
Турците
имат едно вярване, то е следующето.
223.
Път за освобождение
,
СБ
,
РБ
, София, 24.8.1937г.,
Турците
го посрещнали много добре.
(втори вариант)
224.
Силният / Силен в света
,
УС
, София, 5.9.1937г.,
Турците
постъпват точно обратно: Като седнат да ядат, първо се обръщат към госта.
225.
Доброта и справедливост
,
НБ
, София, 12.9.1937г.,
Турците
имат един обичай, който е добър.
Турците
казват: „Олабилѝр“ – може да е така, но няма защо да го отхвърляте.
226.
Вътрешна светлина
,
МОК
, София, 8.10.1937г.,
Турците
три пъти като го турят на въжето и то се скъса, не го бесят вече.
227.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Турците
казват: „Буйрум“.
228.
И не можаха на това да му отговорят
,
НБ
, София, 14.11.1937г.,
Турците
казват: „Който дава пари, ще свири на свирката.“ Казвам ви тази поговорка на турски език, а не на западноевропейски, понеже вие спадате между изтока и запада.
229.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Турците
казват: „И тъй да бъде, пак не вярвай“.
230.
Сила, благородство, светлина и доброта
,
НБ
, София, 5.12.1937г.,
Турците
казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева назаем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка.
231.
Измерения
,
МОК
, София, 10.12.1937г.,
Турците
казват: „Светът да изгори, рогозката му не изгаря“.
232.
Криви и прави линии
,
МОК
, София, 24.12.1937г.,
Турците
казват, когато някой не си държи на думата – арменски долапи.
233.
И пак се наведе на земята
,
НБ
, София, 9.1.1938г.,
Турците
преди години имаха обичай, ако жената донесе на мъжа си празна стомна, каквато и да е любовта им, той я напуща.
234.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
Турците
имат една поговорка, която е вярна: „Ако е късмет, на краката ми да дойде.“ Ако, аз те туря в една долина, водата сама при теб ще дойде.
235.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
Турците
имат обичай, като ги полази някой паразит, не го убиват, но го хвърлят на земята.
Турците
гледат на Любовта като на свещено нещо, за което не трябва да се говори.
236.
Лечебното действие на музиката
,
ООК
, София, 2.3.1938г.,
Турците
казват: „Който много знае, много тегли.“ Има друга поговорка: „Много приказки на воденицата“.
237.
Дигна ръцете си и ги благослови
,
НБ
, София, 13.3.1938г.,
Турците
имат една поговорка, която казва: „Пороят минал, калта останала.“ Минал животът и е изминал, но калта у тебе останала.
238.
Еднократен, многократен и непреривни процеси
,
ООК
, София, 6.4.1938г.,
Турците
имат друга една поговорка: „Силният на своята кожа прави препятствие“.
239.
Божественият импулс
,
ООК
, София, 27.4.1938г.,
Турците
казват: „Да гледаш хубавото, то е добро“.
240.
Две посоки
,
УС
, София, 26.6.1938г.,
Турците
пък имат обичай да се молят в присъствие на човек, като свидетел.
241.
Желаният мир
,
СБ
,
РБ
, София, 28.8.1938г.,
Турците
казват: Благословение е за човека да гледа красиви неща.
242.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 11.9.1938г.,
Турците
, например, са взели от птиците една дума и я употребяват в своя език.
243.
Разумният път в живота
,
ООК
, София, 23.11.1938г.,
Турците
казват: [ ] (липсва текст в оригинала) Оженили я.
244.
Една свещена идея
,
УС
, София, 4.12.1938г.,
Турците
казват: „Остави пияния сам да си падне.“ Не ходи да го буташ.
245.
Спокойно сърдце
,
ООК
, София, 7.12.1938г.,
Турците
казват […] (липсва текст в оригинала) Те са заблуждения, религиозни заблуждения на хората.
246.
Търпение
,
МОК
, София, 16.12.1938г.,
Турците
, като не разбират тази дума, казват „сюрмах“, значи чисти, изнася навън.
247.
Иди си с миром
,
НБ
, София, 25.12.1938г.,
Турците
казват: „Който гледа към земята, той душите гори.“ Това е турско разбиране, но човек трябва да гледа нагоре, когато Господ му говори.
248.
Жената самарянка
,
НБ
, София, 12.2.1939г.,
Турците
ги владееха и Русия ги освободи.
249.
Да види царството Божие
,
НБ
, София, 5.3.1939г.,
Турците
казват: „Не питай слепия къде отива.“ Не питай онзи, който не вижда, но който има очи, който знае.
250.
Ценност, съдържание и форма
,
МОК
, София, 10.3.1939г.,
Турците
казват, че остава айран, как се казва на български – мътеница.
251.
Двете благодарности
,
УС
, София, 16.4.1939г.,
Турците
имат една поговорка: Кой е церът на това?
252.
Големите блага
,
ООК
, София, 19.4.1939г.,
Турците
казват: „Тефе педер.“ Явява се малка неприятност.
253.
Бял и черен кюп
,
МОК
, София, 9.6.1939г.,
Турците
имат едно поетическо изражение, казват „семер-кемер“.
254.
Знаменосци на Любовта
,
УС
, София, 18.6.1939г.,
Турците
имат една поговорка: „Доброто, което правиш, ще го намериш.“ Ако добро направиш, ще намериш добро.
255.
Господар и слуга / Служене
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1939г.,
Турците
казват: „Ола белир.“
Турците
ги казват масали.
256.
Слуги на Божествения ум и на Божественото сърце
,
УС
, София, 15.10.1939г.,
Турците
имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ Ако си представим една хоризонтална площ, която минава през окото на човека, то погледът на онзи човек, който не е справедлив е обърнат надолу, под тая плоскост.
257.
Оценка на Божествената Любов / Оценяване на Божествената Любов
,
ООК
, София, 1.11.1939г.,
Турците
казват „елли-белли“ за 50-годишния.
Турците
казват за 100-годишния „юз-дюз“, значи „равно е“.
Турците
казват: "елли-белли" - за 50-годишния.
(втори вариант)
Турците
казват за стогодишния: "юз-дюз".
(втори вариант)
258.
Жена кога ражда
,
НБ
, София, 19.11.1939г.,
Турците
казват: един жена, един мъж, един дете.
259.
При Бога, ангелите и добрите хора
,
УС
, София, 19.11.1939г.,
Турците
казват: „Иса пергамбре“ (Исая пророкът).
260.
Права и вярна любов
,
НБ
, София, 10.12.1939г.,
Турците
имат една поговорка: „Благословение е за човека да гледа красивото.“ Приятно и здравословно е на душата да гледаш красивото.
261.
Един опит
,
ООК
, София, 13.12.1939г.,
Турците
карат един български комита.
262.
Подмладяване
,
ООК
, София, 7.2.1940г.,
Турците
казват: „Хайван.“ Хайван, то е нашият Иван.
263.
Добрият път
,
УС
, София, 18.2.1940г.,
Турците
казват: „Байганлък“ – пресищане има.
264.
Най-великото
,
НБ
, София, 10.3.1940г.,
Турците
имат една поговорка и казват: разрешението на този въпрос какво е?
265.
И Петър се грееше
,
НБ
, София, 31.3.1940г.,
Турците
казват: „Акълъ зарар.“ Значи една единица и още една единица правят две единици.
266.
Бъдете яки!
,
ООК
, София, 26.6.1940г.,
Турците
имат Настрадин Ходжа, а пък българите имат Хитър Петър.
267.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Турците
имат една поговорка: „Да гледаш хубавите неща в света, това е благословение.“
268.
Добри проводници
,
ООК
, София, 10.7.1940г.,
Турците
казват: „Ели-бели“.
269.
Разбиране на природните закони
,
ООК
, София, 7.8.1940г.,
Турците
имат поговорка: „И чука продавам, и чергите изгарям, но не се подчинявам.“ Хубаво, ти казваш, че не се подчиняваш.
270.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 3.11.1940г.,
Турците
много обичат да преувеличават.
271.
Проводници
,
МОК
, София, 8.11.1940г.,
Турците
имат една поговорка: „Теле дошъл, вол си отива.“ На земята тъй казват.
272.
Дева зачна
,
НБ
, София, 5.1.1941г.,
Турците
казват: Ни прахан останало, ни кремък.
273.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Турците
казват: Тебе гледа, мене вижда.
274.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Турция
забогатѣла нѣкога.
Турция
забогатяла някога.
(втори вариант)
275.
Божествената усмивка
,
УС
, София, 30.3.1941г.,
Турците
казват: Който към земята гледа, душата изгаря.
276.
Настанало е Царството Божие
,
НБ
, София, 30.3.1941г.,
Турците
казват: „Княз на князете, близо при хората, близо с хората и резил на хората.“ Когато един човек е свободен, неженен, казват, че е княз на князете.
277.
Музика и здраве
,
ООК
, София, 2.4.1941г.,
Турцитѣ
казватъ: … /липсва въ оригинала/.
Турците
казват: .../липсва в оригинала/.
(втори вариант)
278.
Трите извора
,
УС
, София, 20.4.1941г.,
Турците
имат една поговорка и казват: Сега в живота се е говорило много, повтаряли са се някои неща.
279.
Основенъ тонъ / Основен тон
,
ООК
, София, 30.4.1941г.,
Турцитѣ
иматъ дума, взета отъ кучетата – „афъ“.
Турците
имат дума, взета от кучетата – “аф”.
(втори вариант)
280.
В Него бе животът
,
НБ
, София, 4.5.1941г.,
Турците
казват: „Някоя дума и тъй, и тъй може да я четеш.“ Трябва да бъдеш много досетлив – в дадения случай кое е верно.
281.
Приятно занимание
,
ООК
, София, 14.5.1941г.,
Турцитѣ
казватъ: „Много приказки за воденица“.
Турците
казват: „Много приказки за воденица”.
(втори вариант)
282.
Крайното добро и крайното зло
,
УС
, София, 1.6.1941г.,
Турците
имат израз караешкин, ранфалия.
283.
Самообладание
,
ООК
, София, 2.7.1941г.,
Турцитѣ
скриваха рѫцетѣ, гушата, да не ги видятъ, да не съблазнятъ.
Турците
скриваха ръцете, гушата, да не ги видят, да не съблазнят.
(втори вариант)
284.
Новият път
,
СБ
, София, 26.8.1941г.,
Турците
имат една поговорка: “Да гледаш красивото, е щастие себап.” Себап не значи щастие.
(втори вариант)
285.
Предназначението на човека
,
НБ
,
СБ
, София, 31.8.1941г.,
Турците
казват: „Като гледаш хубавото, то обновява.“ Гледайте хубавото.
Турците
казват: „Като гледаш хубавото, то обновява.“ Гледайте хубавото.
(втори вариант)
286.
Възелът / *** (Беседата няма посочено заглавие)
,
НБ
, София, 7.9.1941г.,
Турците
се молили за себе си, и българите трябвало да се молят за себе си.
Турците
казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден.
Турците
се молили за себе си.
(втори вариант)
Турците
казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден.
(втори вариант)
287.
Което не е / Законът на лъжата
,
УС
,
СБ
, София, 7.9.1941г.,
Турците
казват: “Какъв е церът на това?
(втори вариант)
288.
Любов, знание и сила / Знание и сила
,
СБ
,
НБ
, София, 21.9.1941г.,
Турците
казват: „Шен попил винце, ракийка, шен става.“
Турците
казват шен – попил винце, ракийца, шен става.
(втори вариант)
289.
Основни отношения
,
МОК
, София, 24.10.1941г.,
Турците
как си представят оня свят – рая.
290.
В Начало бе Словото, неделна беседа
,
НБ
, София, 26.10.1941г.,
Турците
казват: И да видиш не вярвай.
291.
Нов живот на пеперуда
,
ООК
, София, 10.12.1941г.,
Турците
казват: [Ölme atim, ölme, yaza yonca biçecegiz] (Буквално преведено: „Не умирай, коньо, не умирай, през лятото люцерна ще косим.“), което значи на български „Трай, коньо, за зелена трева.“ Представете си сега, че в човешките умове има голяма тежест и в човешките сърца има голяма тежест – в какво ще седи освобождението?
292.
Не съдете, но садете
,
НБ
, София, 25.1.1942г.,
Турците
имат една поговорка, която на български значи: Който дава пари, свири на свирката.
293.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Турците
казват: Седем ката нагоре, седем ката надолу.
294.
Близо и далеч
,
УС
, София, 5.4.1942г.,
Турците
казват: „Пороят мина, калта остава.“ При тази кал се раждат хубавите работи.
295.
Люби, обичай
,
ООК
, София, 8.4.1942г.,
Турците
никога не убиват въшките.
296.
Иде в света
,
НБ
, София, 3.5.1942г.,
Турците
казват: Какъв е изходът, какъв е краят?
297.
Без сол
,
УС
, София, 10.5.1942г.,
Турците
казват: „С деветдесет народа мир правят.“
298.
Състояние и разположение
,
ООК
, София, 20.5.1942г.,
Турците
казват: „На водата да имаш колело да се върти, и на сухо моха да имаш.“ Старите българи пчелари са намерили, че в 10 години мед като стане, покрива всичките дългове.
299.
Най-малкото добро
,
ООК
, София, 10.6.1942г.,
Турците
го казват по следния начин: „Княз на князете, близо при хората, наедно с хората и най-после посмешище на хората.“ Аз другояче го казвам: Като се ражда човек, то е комично.
300.
Неделимото
,
НБ
, София, 5.7.1942г.,
Турците
казват: Теле дойде, вол си отива.
301.
Важни и належащи неща
,
УС
, София, 4.10.1942г.,
Турците
имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“ При сегашното развитие ние не се интересуваме какви са хората.
302.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Турците
казват: „Бен“, и те като българите.
303.
Три неща
,
ООК
, София, 16.12.1942г.,
Турците
казват серсеми.
304.
Търсете, хлопайте, искайте!
,
НБ
, София, 27.12.1942г.,
Турците
имат една поговорка, която казва: „Който дава пари, ще му свирят.“ Който дава, това е Любовта.
305.
Любов без закон
,
УС
, София, 31.1.1943г.,
Турците
казват карма карашик.
306.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 7.2.1943г.,
Турците
имат една поговорка, казват: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ Късметът при краката на доброто иде.
307.
Човешка, ангелска и Божествена Любов
,
ООК
, София, 3.3.1943г.,
Турците
казват – ир.
308.
На място
,
ООК
, София, 17.3.1943г.,
Турците
казват: “Ябълката я обели и яж, крушата не бели, умий я хубаво”.
309.
Двете движения
,
МОК
, София, 19.3.1943г.,
Турците
нямат дума за "пролет".
310.
Малките правила
,
ООК
, София, 24.3.1943г.,
Турците
казват: “Олмаджак” – няма да бъде.
311.
Двата принципа
,
НБ
, София, 4.4.1943г.,
Турците
казват: „Да гледаш красивото е добро.“ Но онази негова жена постоянно се пържи.
312.
Старата и новата команда
,
ООК
, София, 12.5.1943г.,
Турците
казват тъй: “Туй, което е късмет, на крака да ми дойде”.
313.
В любещите ръце
,
УС
, София, 16.5.1943г.,
Турците
казват: „Който надолу гледа, той изгаря душите на хората.
314.
Добър слуга и господар
,
НБ
, София, 16.5.1943г.,
Турците
знаете как го правят?
315.
Чувство на величавост
,
МОК
, София, 21.5.1943г.,
Турците
имат "диван", най-хубавото кресло.
Турците
от две английски думи "хай" и "лайф" са образували думата "хайлаз" – значи човек, който не работи.
316.
Вяра и Любов
,
ООК
, София, 2.6.1943г.,
Турците
, преди да падне
Турция
, тургаха си ръцете отзад.
Турците
, които бяха груби, беше се събрало на задницата много енергия и затова носеха ръцете си отзад.
317.
Числото тринадесет
,
УС
, София, 6.6.1943г.,
Турците
са пример,
турците
ще ги намерите и сега.
318.
Най-разумният акт
,
ООК
, София, 23.6.1943г.,
Турците
имат едно изречение.
319.
Иоа
,
ООК
, София, 7.7.1943г.,
Турците
са по-близо до истината, при българите и е съюз, а в
турците
и значи Добро.
320.
Озарени от Любовта
,
НБ
, София, 11.7.1943г.,
Турците
, които толкоз се бояха от свинска мас, не всякога можаха да я различат от кравешкото масло.
321.
Основа за вечността
,
ООК
, София, 28.7.1943г.,
Турците
имат една поговорка: “Вечерната работа е маскарлък на деня”.
322.
Послушание
,
ООК
, София, 20.10.1943г.,
Турците
казват: „Какво му е чаарето8, колаят9 му какъв е.“
(втори вариант)
323.
Средство за подобряване
,
ООК
, София, 27.10.1943г.,
Турците
казват: „Тебе гледа, мене вижда.“
(втори вариант)
324.
Новото начало
,
УС
, София, 31.10.1943г.,
Турците
казват: "Всичко туй, като е тъй, какъв ще бъде изходният път?
(втори вариант)
325.
Еднакви отношения
,
ООК
, София, 3.11.1943г.,
Турците
я задигнаха, отиде Донка.
(втори вариант)
326.
Благата в живота
,
ООК
, София, 8.12.1943г.,
Турците
имат една поговорка: „Много приказки на воденицата.“
Турците
казват: „Много приказки на воденица."
(втори вариант)
327.
Най-мъчната работа
,
ООК
, София, 15.12.1943г.,
Турците
имат класическа поговорка: „Какво му е чаарето." Значи какво е разрешението на въпроса.
(втори вариант)
328.
Безопасното място / Посока на движение
,
ООК
, София, 22.12.1943г.,
Турците
казват: „Много приказки на воденица." Сега, моето положение мяза на един, който забил един гвоздей, че го чука.
(втори вариант)
329.
Малкото добро
,
ООК
, София, 29.12.1943г.,
Турците
имат една поговорка... Дойде някой да иска пари на заем, ти нямаш, искаш да му намериш от други.
(втори вариант)
330.
Новото в живота
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 22.3.1944г.,
Турците
казват – каквото правиш, ще го намериш.
Турците
казват: „Каквото правиш, това ще намериш”.
(втори вариант)
331.
Неразбрана и разбрана любов / Разбрана и неразбрана любов
,
ИБ
,
ПС
, в.Острец, 22.6.1944г.,
Турците
казват: „Чок билям, чок чекер.“ Аз не ви говоря това, което знаете, да го изхвърлите.
332.
Слабият и силният
,
ИБ
,
ПС
, София, 29.10.1944г.,
Турците
казват: „И да го видиш, не вярвай.“
Турците
казват: Алкюст.
Турците
казват:”И да видиш, не вярвай”.
(втори вариант)
333.
Най-малкото приложение
,
ИБ
,
ПС
, София, 17.11.1944г.,
Турците
като хванат въшка, казват: Бумбара и я пуснат на земята.
Турците
имат обичай, като хванат въшка, хвърлят я на пода в стаята, или на земята.
(втори вариант)
334.
Деветте съществени причини / Девет съществени причини
,
ИБ
,
ПС
, София, 19.11.1944г.,
Турците
, особено старите, спазват следното правило при бесилките.
(втори вариант)
335.
Най-малката работа / Мога да постигна
,
ИБ
,
ПС
, София, 6.12.1944г.,
Турците
като видели, че хубавите работи били завзети, казали: Ама че мурафет!
336.
Първата сестра
,
НБ
, , 8.5.1921г.,
Турците
казват: който дава парите, той свири на свирката.
НАГОРЕ