НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
797
резултата в
440
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Страхът
и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желая да им помогна.
Страх
може да има човек само когато греши, а от друго нищо да се не плаши.
2.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
Страх
Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет
страх
Божий подразбира благочестие.
3.
Канарата и дървото
,
ИБ
, В.Търново, 20.1.1911г.,
Страхът
е следствие на незнанието, на невежеството.
4.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Страх
от наказание човек трябва да има преди, а не след съгрешаването.
Страхът
трябва да отстъпи място на благоразумието.
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Страх
не бива да имате.
Страхът
ще обърне вниманието ви в противоположно направление, а Христос, към Когото се обръщате, носи със Себе Си Божествената Правда, Божествената Любов, Мъдрост, Истина, с които ще озари света и ще тури ред и порядък.
6.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Страхувате
се от смъртта.
7.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Страхът
е едно тягостно чувство на душата, което съществува не само в хората, но и в животните; чувство, вложено в живия организъм да извърши известна мисия.
Страхът
подразбира, че в средата, в която живеем, или в условията, при които съществуваме, има известни елементи противни или зловредни на нашия живот.
Страхът
от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век.
Страхът
е отрицателният елемент на благоразумието.
8.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Страхът
в нас показва, че не сме с Бога.
Страхуваш
ли се, Любовта не е в теб.
9.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Страхътъ
е неизвѣстенъ.
Страхъ
те е, че ще дойде нѣкой да ти иска пари.
10.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Страхливият
не познава любовта.
(втори вариант)
11.
Без товар
,
ИБ
,
БС
, , 22.3.1917г.,
Страхливите
няма да наследят Царството Божие.
12.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
Страхливите
няма да влязат в Царството Божие.
13.
Оправдание и спасение
,
ИБ
,
БС
, София, 5.4.1917г.,
Страх
да няма, дръжте го вън от себе си!
14.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Страхът
нищо не допринася.
Страхътъ
нищо не допринася.
(втори вариант)
15.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Страхът
е качество на животните.
Страхътъ
е качество на животнитѣ.
(втори вариант)
16.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Страхът
не е, че той гледа чужда жена, но в лъжата.
Страхътъ
не е, че той гледа чужда жена, но въ лъжата.
(втори вариант)
17.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Страх
може да има, но да е на мястото си; сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво.
18.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
Страхливият
ще каже като Павла: „Да не би аз, който се стремя към Бога, да бъда отхвърлен?
19.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Страхът
е на място, ако предшества греха.
20.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Страхът
ги карал да бягат.
21.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Страхът
е един елемент, радостта – друг елемент.
Страхът
е един елемент, радостта - друг елемент.
(втори вариант)
22.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Страхливците
, които се обезнадеждават на бойното поле, те се предават.
Страхливците
, които се обезнадеждават на бойното поле, те се предават.
(втори вариант)
23.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
Страхливият
страда, а героят се мъчи.
24.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
Страхът
представлява една четиридесета от сегашния живот, тъй щото отношението спрямо
страха
трябва да бъде едно към четиридесет.
Страхът
трябва да бъде само предупреждение към човека, което да ви напомня дали това, което сте учили, сте го разбрали добре.
25.
Аз дойдох, за да имат живот
,
ИБ
, В.Търново, 17.9.1920г.,
Страхът
ни кара да бъдем прилежни ученици.
Страхът
се отличава по някои черти.
26.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Страхът
оставете вън!
Страхът
оставете вън!
(втори вариант)
27.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Страхъ
ви е отъ какво?
(втори вариант)
28.
Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта
,
НБ
, София, 1.5.1921г.,
Страхът
е най-опасната болест на човека.
Страхътъ
е най-голѣмата болесть, която съврѣменнитѣ хора иматъ.
(втори вариант)
29.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Страх
да имате от Бога, а от нищо друго да не се боите.
Страхът
само в един случай ще го приемем – от Бога, а във всеки друг случай
страх
да няма!
30.
Сродни души
,
ИБ
, София, 1.1.1922г.,
Страхът
и лъжата вървят едно след друго.
31.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
Страхът
и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират.
Страхливият
и от светлината го е
страх
.
(втори вариант)
Страх
, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се
страхува
, този човек не е разбрал смисъла на тая причина.
(втори вариант)
Страхливият
човек ще има живота на заека, а от заека по-
страхлива
е жабата.
(втори вариант)
32.
Трите методи на природата / Методи на природата
,
ООК
, София, 2.3.1922г.,
Страхът
ражда смелостта.
(втори вариант)
33.
Първото задължение на учениците / Задължения на ученик
,
ООК
, София, 16.3.1922г.,
Страхливите
ученици ги прекарват през моста вечерно време – да не виждат, а безстрашливите ученици – денем.
Страхуват
се да не им попречи старостта.
(втори вариант)
34.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Страхът
действа в човека и го парализира.
(втори вариант)
35.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
Страхливият
не е за школата.
(втори вариант)
36.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Страхливите
да не правят задачата.
(втори вариант)
37.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Страхът
показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда
страхът
.
Страхът
се дължи на отсъствие на сила.
Страхът
увеличава негативните качества на човека.
Страхът
– тъй също.
Страхът
е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас.
(втори вариант)
Страхът
се дължи на отсъствието на сила.
(втори вариант)
Страхът
увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително.
(втори вариант)
38.
По пътя / Правият път
,
ООК
, Витоша, 26.5.1922г.,
Страхът
ние го знаем и съмнението знаем.
Страхът
, това е едно качество на сърцето.
Страхът
, туй състояние показва, че Божествената Любов не действува: тя започва, а вие я прекъсвате, прекъсвате.
Страхът
, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията.
(втори вариант)
Страхът
обладава сърцето, а съмнението – ума.
(втори вариант)
39.
Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили
,
МОК
, Чамкория, 5.7.1922г.,
Страхът
е бил един велик закон в животинското царство.
Страхливият
в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга.
Страхът
у животните е съвестта у човека.
Страхът
създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със
страха
в него изпъква честолюбието му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза.
(втори вариант)
Страхът
в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека
страхът
се замества със съвестта.
(втори вариант)
Страхът
създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее.
(втори вариант)
Страхът
в животните е равносилен на съвестта у хората.
(втори вариант)
40.
Превръщане на енергиите / Превръщане на енергиите
,
ООК
, София, 4.8.1922г.,
Страхувайте
се и същевременно зачитайте мнението на разумните и възвишени същества, които се ръководят от Божиите закони и изпълняват Неговата воля.
(втори вариант)
41.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Страхът
, той е един голям изтърван заек: който му изтропа, и той – пфу – бяга.
Страхът
е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия.
42.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Страхът
– туй е нещо конкретно.
Страхът
и той си има място, но само за физическия свят – за Духовния свят не е нужен.
43.
Беседа за младите
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
Страхът
ви трябва да бъде само едно качество на благоразумие.
Страх
трябва да имате само когато сте пристъпили някой закон на Любовта.
44.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
Страхливият
кон не трябва да се впряга.
45.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Страхуваш
се, че ще те убият, или ще ти се случи някакво нещастие.
Страхувате
се, че някакво нещастие ще ви се случи, че ще ви убият.
(втори вариант)
46.
Никаква лъжа
,
ООК
, София, 5.11.1922г.,
Страхливец
, първокласен
страхливец
!
47.
Единство на съзнанието
,
МОК
, София, 29.11.1922г.,
Страхливият
всякога престъпва тия закони, затова Природата има за него особено мнение.
Страхът
от наказанието е резултат на раздвояване на съзнанието в това дете.
Страхът
е недъг на чувствата, а гордостта – недъг на ума.
48.
Закон за съотношения
,
МОК
, София, 13.12.1922г.,
Страхът
е необходим, но не онзи обикновен
страх
.
49.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
Страх
ме е." Един навик във вас - поколебаете се.
(втори вариант)
50.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Страхът
събужда скритите сили в него.
(втори вариант)
51.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
Страхът
у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат.
52.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Страхът
е едно качество на слабите хора.
Страхува
се само слабият човек, а силният не се
страхува
.
Страхът
произтича от едно чувство на осторожност.
53.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Страхлив
си, като ученик, ще те направят хирург-лекар.
Страхът
у тях е тъй също силно развит, защото те гледат на лошата страна на живота.
54.
Живот вечен
,
НБ
, София, 29.4.1923г.,
Страхливите
се събират в общества, заедно да живеят, заедно да се окуражават.
Страхът
е чувство, което само предпазва човека от опасности, но не разрешава въпросите.
55.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Страхът
още действа на хората.
Страхът
е, който още у всички съвременни хора действа, а не е още от съзнание за Бога.
(втори вариант)
56.
Абсолютно най-малката величина
,
ИБ
,
БР
, София, 10.9.1923г.,
Страхът
ще дойде.
57.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Страхът
, това е една сила, която дава подтик на човешката разумност.
Страхът
е, който го кара да държи сметка за всичко.
Страх
го е да не остане гладен, гол, бос, да не се изложи пред обществото.
Страхлив
беше той, ще ви докажа.
58.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
Страх
Го е!
59.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Страхливите
хора са хора без любов.
60.
Истинско и относително знание
,
ООК
, София, 27.2.1924г.,
Страхът
придружава само ония хора, които не се учат, които не изпълняват Волята Божия.
Страха
трябва да го превърнем в благоразумие!
61.
За свободата
,
МОК
, София, 9.3.1924г.,
Страхът
ражда лъжата, а лъжата – лицемерието.
62.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
Страхът
всякога ражда по-голяма зло.
63.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
Страхът
, омразата, съмнението, подозрението са такава отрова.
64.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Страхът
е опасен, защото винаги се придружава от лъжата.
65.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
Страхът
е, който ви спъва навсякъде.
Страхът
съществува както у всички животни, така и у всички растения.
Страхът
е използвал благородството на човека.
Страхът
е негативно качество.
Страхът
, като влиза в нас, внася отрова в организма ни, вследствие на което ние не може да използваме разумно знанието.
Страхът
е начало на греха в света.
Страхът
е качество само на животинския човек.
Страхът
е, който внася тия човешки извержения, тия най-мръсни работи в сърцето.
66.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
Страхът
заработва в него, то си спомня жуженето на пчелите и в този момент в него се събужда един животински навик, вследствие на който търси начин да намери предмета, който майка му иска.
67.
Съзнателната монада
,
ООК
, София, 28.5.1924г.,
Страхливците
не могат да живеят на Земята.
Страхливците
стават зайци, мухи, бълхи и най-после се израждат.
68.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Страхът
е вложен и в човека.
Страхът
предпазва детето от погрешки и престъпления.
69.
Новитѣ схващания на ученика
,
МОК
, София, 19.10.1924г.,
Страх
ги е да не проникнете в техните дребнавости, а всичките им дребнавости не струват нито една лула тютюн.
70.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
Страхът
например се дължи на тялото.
Страхът
например се дължи на тялото.
(втори вариант)
71.
Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие
,
МОК
, София, 28.12.1924г.,
Страхлив
човек авиатор не става.
Страхлив
човек авиатор не става, авиаторите са смели.
(втори вариант)
72.
Насока и направление на енергията / Направление на енергиите
,
МОК
, София, 4.1.1925г.,
Страх
ви е от сиромашия.
(втори вариант)
73.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Страхът
е една сила, необходима за развитието на всеки човек.
74.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
Страхът
произтича всякога от материални обекти – нищо повече.
75.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Страхътъ
прѣдизвиква една пертурбация и въ сърдцето.
Страхът
предизвиква една пертурбация и в сърцето.
(втори вариант)
76.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Страхуваше
се да нямат лошо мнение за него.
77.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Страхътъ
е изключенъ отъ него.
Страхът
е изключен от него.
(втори вариант)
78.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
Страхът
– отвън, Любовта – отвътре!
79.
Платното
,
ИБ
, Мусала, 12.7.1925г.,
Страх
ви е отвън като излезете, да не изстинете.
80.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Страхът
е сила, която съдържа в себе си електричество.
81.
Учителя каза на ученика
,
ИБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Страхът
ви трябва само като едно качество на благоразумие.
Страхът
трябва да го имате само когато дойде да престъпите един закон на любовта.
82.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
Страхът
е едно отрицателно качество.
Страхливият
човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте.
Страхът
е ясен сам по себе си.
83.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Страхуваш
ли се, ще признаеш в себе си, че си слаб.
84.
Голяма радост и малка скръб
,
ООК
, София, 30.12.1925г.,
Страхът
е лошо нещо само тогава, когато го направим съветник в живота си и той ни определя кога и как да постъпваме.
85.
Действие и противодействие
,
МОК
, София, 10.1.1926г.,
Страхът
са развили до съвършенство.
(втори вариант)
86.
Реални величини / Реалното в живота
,
МОК
, София, 7.2.1926г.,
Страхът
в този смисъл в животните не е една слабост, означава много лошите условия, при които са живели.
(втори вариант)
87.
Бъдете съвършени!
,
НБ
, София, 21.2.1926г.,
Страхът
се появил, когато енергията в своите проявления е била чрезмерно силна.
88.
Духовна мекота
,
МОК
, София, 7.3.1926г.,
Страхът
привлича негативните сили – щом човек се
страхува
, става негативен.
(втори вариант)
89.
Петте разумни
,
НБ
, София, 28.3.1926г.,
Страхът
не разрешава въпросите.
90.
Групиране на сили / Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 4.4.1926г.,
Страхът
може да бъде вън от тях, а не вътре в тях.
Страха
ще го извадиш, ще го поразиграеш.
(втори вариант)
91.
Малкото съпротивление
,
МОК
, София, 11.4.1926г.,
Страхът
също предизвиква пропуквания в нервната система, което причинява изтичане на нервна енергия.
Страхът
също предизвиква пропуквания в нервната система, което причинява изтичане на нервна енергия.
(втори вариант)
92.
Влияние на цветовете
,
МОК
, София, 2.5.1926г.,
Страхливият
започва да става подозрителен – във всичко се съмнява.
Страхът
влияе върху човешките мисли, чувства и действия.
93.
Избавената душа
,
НБ
, София, 2.5.1926г.,
Страхът
е турен само като препятствие, да се опита вашия характер, да видите до колко сте силни.
Страхът
ще ходи с тебе, но ти няма да се
страхуваш
.
Страхът
ще ходи с тебе, но ти няма да се
страхуваш
.
94.
Ще бъде жив
,
НБ
, София, 9.5.1926г.,
Страхът
ще излезе вън от живота и ние няма да се плашим от смъртта.
95.
В своите си
,
НБ
, София, 27.6.1926г.,
Страхуваха
се, че този човек ще донесе нещо, което може да развали всичко дотогава съществуващо.
96.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
Страхът
изгасва свещта.
Страхът
, безверието в човека изгасяват неговата свещ.
(втори вариант)
97.
Педагогически правила
,
МС
, София, 9.7.1926г.,
Страхувате
се, защото нямате материал за реализирането и, и се уплашвате.
98.
Посока на растене / Посока и растене
,
МОК
, София, 26.9.1926г.,
Страхът
, запример, произвежда дисхармонични движения.
Страхът
, отчаянието, обезсърдчаването са задачи, с които днешният човек трябва да се справи.
99.
Облагородяване на сърдцето
,
МОК
, София, 3.10.1926г.,
Страхува
ли се човек от нещо, все едно, че е срещнал мечка на пътя си.
Страхът
внася в човека обезсърдчение, отчайване, съмнение и т.н.
Страхът
и мечката са едно и също нещо, те са синоними.
(втори вариант)
Страхът
– значи мечката е отвън.
(втори вариант)
100.
Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата
,
МОК
, София, 17.10.1926г.,
Страх
я, че ще падне.
(втори вариант)
101.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
Страхът
показва невежеството на хората.
102.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Страхът
е инстинктивно чувство, което се явява в човека като резултат на външните условия, в които той се намира.
Страхът
води началото си от животинското царство, дето той се счита за висше чувство.
Страхът
може да му представи страшни картини, с които да го извади от релсите на неговия живот.
103.
Влизане
,
НБ
, София, 2.1.1927г.,
Страхливите
хора не могат да бъдат справедливи.
Страхливият
момък, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готов на всякакви жертви за нея.
104.
Справяне с мъчнотиите
,
МОК
, София, 23.1.1927г.,
Страхлив
е той.
(втори вариант)
105.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Страхливият
ще остане в тази тъмна зона, а безстрашният ще я премине и ще върви напред.
106.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
Страхът
може да се превърне в благоразумие, а понякога – в слабост.
Страхът
е построен върху съвестта на човека.
107.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Страхът
е животинско чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него.
Страхът
се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се
страхува
, човек се свързва с животните, щом се гневи - също.
Страхът
е за тях закон.
(втори вариант)
Страхът
у тях действа като един закон.
(втори вариант)
108.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Страхувате
ли се от това, не се занимавайте с него!
109.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
Страхът
е чувство, при което човек губи и смелостта, и паметта си.
Страх
го е да излезне.
(втори вариант)
110.
Изостаналите укрухи
,
НБ
, София, 24.4.1927г.,
страх
на всички свои познати и близки, да тръгне подир една мома.
111.
Хармонични положения
,
МОК
, София, 29.5.1927г.,
Страх
ви е.
(втори вариант)
112.
Дойде глас
,
СБ
, София, 23.8.1927г.,
Страхувайте
се от злото, но имайте любов повече към доброто.
113.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
Страхувам
се, че не ще мога повече да пиша.
114.
Психически анализи
,
МОК
, София, 6.11.1927г.,
Страхът
се дължи на сърцето, а не на ума.
Страхът
в човека е дошъл от животните; там
страхът
е закон.
Страхът
също е необходим за човека.
Страх
от Бога има само онзи, който е готов да изпълнява Божиите закони.
115.
Космически възприятия
,
ООК
, София, 9.11.1927г.,
Страхливите
. – Де са тия
страхливци
?
116.
Превръщане на киселините
,
ООК
, София, 16.11.1927г.,
Страхът
ще го излекува.
117.
Твърдата храна
,
НБ
, София, 18.12.1927г.,
Страх
ме е да разправям на хората за моето магаре.
118.
Равнодействие на силите
,
ООК
, София, 25.1.1928г.,
Страхът
не изправя работите.
Страхът
е анормално състояние в човека.
119.
Озлобяване, мъка, скръб
,
ООК
, София, 9.2.1928г.,
Страхът
е сатурнов елемент, т. е.
Страх
от Господа не подразбира онзи ненормален
страх
, какъвто животните имат.
120.
Изново
,
НБ
, София, 4.3.1928г.,
Страхът
от наказание, който хората изпитват, става причина те да лъжат, да крадат, да вършат ред още престъпления.
Страхът
показва, че човек е изгубил своето равновесие.
Страхувате
се да не осиромашеете – осиромашавате.
121.
Живата наука
,
ООК
, София, 14.3.1928г.,
Страхът
се отнася до онези, които мислят, че знаят много.
122.
Смирението
,
МОК
, София, 27.4.1928г.,
Страхът
от изгаряне е по-силен от навика.
123.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
Страх
ги е да влязат вътре.
124.
Плащане и прощаване
,
ООК
, София, 23.5.1928г.,
Страхът
е естествено последствие на Любовта.
125.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Страхът
прекъсва връзката в човешкото съзнание и той може да припадне.
Страхът
е остатък от една култура, в която животинският елемент е имал преодоляващо влияние.
Страхът
е най-високото чувство в животинското царство.
Страхът
, който човек е преживял в миналото, днес се е видоизменил, преминал е през разни фази:
страх
за прехрана,
страх
от външни условия на живота,
страх
от болести, от сиромашия, от пожари, от природни стихии и т.н.
Страхът
предпазва човека от зло.
126.
Търпение и безстрашие
,
МОК
, София, 15.6.1928г.,
Страхът
се преодолява чрез Любовта.
Страхът
, отслабването на паметта, подозрението са болезнени прояви на човека.
127.
Без окови!
,
МС
, София, 9.7.1928г.,
Страхът
показва, че съзнанието ви не е готово.
Страхът
показва, че съзнанието ви не е готово.
(втори вариант)
128.
Възприемане и предаване
,
ООК
, София, 17.10.1928г.,
Страхливата
майка може да стане причина да изгуби детето си.
129.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
Страхът
е животинско състояние, а любовта - състояние на човека.
130.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
Страхът
в човека е остатък от животинското състояние, през което някога е минавал, благодарение на което той е готов с години да се върти на едно и също място, и нищо ново да не предприеме.
Страхливият
ще се уплаши и ще бяга, ще се крие от живота, а смелият ще се ползва от мъчнотиите и страданията, ще се учи от тях.
131.
Вторият ден
,
ООК
, София, 2.1.1929г.,
Страхът
не спасява.
132.
Силата на движенията / Замисъл на природата
,
МОК
, София, 15.2.1929г.,
Страхът
, например, произвежда един и същ род движения и в хората, и в животните.
133.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
Страхът
не е нещо кардинално, което да е съществувало в човека още при създаването му.
134.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Страхът
, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него.
Страхът
е резултат на отрицателните качества в човека.
135.
Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя
,
ООК
, София, 1.5.1929г.,
Страхът
е отрицателна страна, а любовта — положителна.
Страхът
е негативната страна.
(втори вариант)
Страхът
е за гениалните хора, за адептите, за боговете.
(втори вариант)
Страхът
е за божествата, за великите хора, но туй трябва да го разбирате.
(втори вариант)
Страх
е това, то не е любов, не го посрещна с любов.
(втори вариант)
136.
Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот
,
МОК
, София, 28.6.1929г.,
Страхът
е подобен на празна кола, която се движи по каменист път.
Страхът
е като празна каруца, която върви по каменисто място - подскача и дига голям шум.
(втори вариант)
137.
На планината
,
МОК
, Рила, 16.8.1929г.,
Страхува
се онзи, който не познава любовта.
138.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Страхът
е качество, присъщо на животните.
139.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
Страхливият
, обаче, се връща в дома си, предполага се, че е завършил работата си.
Страхливият
всякога завършва работата си.
Страхът
внася мир в човека.
Страхът
завършва работите, но не ражда герои.
Страхът
внася мир.
(втори вариант)
Страхливият
, като дойде до крайния предел на своя
страх
, става смел.
(втори вариант)
Страхът
се превръща на смелост и смелостта на
страх
.
(втори вариант)
140.
Крадецът и пастирят / Да имат живот
,
НБ
, София, 1.9.1929г.,
Страхът
е закон у тях.
(втори вариант)
141.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Страх
ви е и казвате: „Грехота е човек да почернява космите си." Че ако е грехота да ги почернява, грехота е и да ги побелява.
(втори вариант)
142.
Закон за благоприличие
,
ООК
, София, 16.10.1929г.,
Страхливият
, болният, слабият са лишени от благоприличие.
143.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
Страхът
показва, че човек е започнал да става мъдър.
Страхът
съществува и в самата природа, като подбудителна причина.
Страхът
в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира.
144.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
Страхува
ли се от огъня, не вярва ли в себе си, той е загубен.
145.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Страхът
в човека е също така неестествено проявление, както и лъжата; Когато чувството на предпазливост е силно развито в човека, той става много
страхлив
.
Страхът
е също така едно неестествено състояние, предизвикан от чувството на предпазливост.
(втори вариант)
146.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
Страхува
се, не знае, какво ще стане с него.
147.
Призовете ги на сватба
,
НБ
, София, 9.3.1930г.,
Страхът
се обуславя от невежеството.
148.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Страхливият
постоянно мисли за живота си, да не го изгуби.
Страхливият
човек, именно, губи живота си.
149.
Синове на светлината
,
НБ
, София, 23.3.1930г.,
Страхът
, подозрението, съмнението, безлюбието, безверието съкращават живота на човека.
Страхът
от глад е създал много науки, изкуства, занаяти.
150.
Съзнателният живот
,
ООК
, София, 26.3.1930г.,
Страхливият
не може да влезе в Царството Божие, в царството на Любовта.
151.
Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя
,
МОК
, София, 28.3.1930г.,
Страхът
показва, че в човешкия живот има някаква дисхармония.
Страхът
показва още отклоняването на човека от правия път.
Страхът
е общ за всички хора, за всички живи същества.
152.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Страхът
, безверието са остатъци от животинското състояние на човека.
Страхът
е едно придобито качество от хиляди години.
(втори вариант)
153.
И рече Исус
,
НБ
, София, 6.4.1930г.,
Страхът
и отвращението, което животните изпитват, когато ги колят, внасят в организма им тия отрови.
154.
Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа
,
МОК
, София, 9.5.1930г.,
Страхлив
в едно отношение, но по отношение на живота, защото е заек, обича живота си, той обича да живее и вследствие на това той бяга.
(втори вариант)
155.
Закон и принцип
,
ООК
, София, 25.6.1930г.,
Страхът
е дошъл в света заедно със закона.
Страхът
е една мярка да предпази закона.
(втори вариант)
156.
Чрез Него стана
,
МС
, София, 14.7.1930г.,
Страхът
е най-високото чувство, до което животните са се домогнали.
157.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Страхлив
е болният.
158.
Вътрешно единство
,
ИБ
,
БР
, София, 29.8.1930г.,
Страхливите
не могат да наследят Царството Божие при
страх
от външните условия.
159.
Имам ястие
,
НБ
, София, 7.9.1930г.,
Страхувал
се да не го нападне някой разбойник и да го обере.
160.
От Египет
,
НБ
, София, 21.9.1930г.,
Страхът
взима надмощие у тях.
161.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Страхът
винаги означава, че опитите, правени в живота, са били несполучливи.
(втори вариант)
Страхът
показва, че всичко, което човек е започвал, не е можал да сполучва, че се е уплашил вече, и сега трепери.
(втори вариант)
Страхът
му казва: внимавай, ти си правил все несполучливи опити и колко погрешки имаш; това не си свършил, онова не си свършил.
(втори вариант)
162.
Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата
,
МОК
, София, 7.11.1930г.,
Страхувате
се, не сте спокоен.
(втори вариант)
163.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
Страхът
също не зависи от вас, въпреки това, трябва да служите на Бога.
164.
Просветено съзнание
,
ООК
, София, 3.12.1930г.,
Страхът
, на който човек се поддава, иде отвън, от друго съзнание.
165.
Условия и възможности
,
ООК
, София, 31.12.1930г.,
Страхът
се явил след непослушанието на Адам и Ева.
166.
Път на вътрешно разбиране
,
УС
, София, 21.4.1931г.,
Страхът
у хората се дължи на неразбраните работи.
167.
Опитности в живота / Знание и опитност
,
МОК
, София, 24.4.1931г.,
Страх
от котки.
(втори вариант)
168.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
Страхуваха
се от Него и си казваха: „Как е възможно толкова млад човек, едва 30-годишен, да се готви за цар на Юдеите!
169.
Трите отношения / Първите отношения
,
МОК
, София, 5.6.1931г.,
Страхът
спъва, ограничава човека, а любовта го повдига и освобождава.
Страхът
спъва, ограничава човека, а Любовта създава всичкото най-хубаво, което може да има.
(втори вариант)
170.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
Страхувал
се от своя полковник, от своето началство, а за куршумите не искал даже и да знае.
171.
Оставената торба
,
ООК
, София, 7.10.1931г.,
Страхът
от разбойниците показва, че сте скъсали връзката си с Бога.
Страхуваш
се да не се разбие парахода и да се намериш на дъното на океана.
Страхливи
сте били.
(втори вариант)
Страхливият
никога няма да наследи тези блага и да се ползва от тях.
(втори вариант)
Страхуваш
се, бягаш, но торбата си отива.
(втори вариант)
172.
Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта
,
МОК
, София, 23.10.1931г.,
Страхуваш
се, че дрехите ти са тънки, чорапите също –
страхуваш
се от простуда.
Страхът
се намира отзад, а паметта отпред френологически.
(втори вариант)
173.
Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция
,
ООК
, София, 28.10.1931г.,
Страхът
го заставя да диша бързо, с прекъсване, като човек, когото гонят крадци и разбойници.
Страхът
е резултат на безлюбието.
Страхът
, това е едно животинско състояние, това е най-ниското, всичката култура на цялото животинско царство се изразява в една велика способност.
(втори вариант)
Страхът
запример не е създаден от едно поколение и от две.
(втори вариант)
Страхът
е поставен на своето място.
(втори вариант)
174.
Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял)
,
ООК
, София, 11.11.1931г.,
Страхът
не разрешава въпросите.
175.
Материални прояви на жвота / Животът като математически действия
,
ООК
, София, 18.11.1931г.,
Страхът
е анормално чувство.
176.
Щастливи числа
,
МОК
, София, 11.12.1931г.,
Страхува
се човек.
(втори вариант)
177.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Страх
те е да не изгубиш репутацията си - всичко ще изгубиш.
Страхливо
същество е заекът, понеже Луната му влияе.
Страхът
е едно анормално чувство.
178.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Страхувате
се, че ще живеете дълго - идва животът.
Страхувате
се, че ще изгубите живота - и умирате.
Страхувате
се, че ще сгрешите - и сгрешавате.
Страхът
не е нищо друго, освен смъртта.
179.
Свободата / Свобода
,
МОК
, София, 15.1.1932г.,
Страхът
води към лицемерие.
Страхливият
се обезличава, но герой не става.
Страхливите
не обичат борбата.
Страхлив
ли си, никъде не върви, юнак ли си, ще намериш пътя.
(втори вариант)
Страхливец
е той, два кобура има.
(втори вариант)
Страхлив
е той.
(втори вариант)
180.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Страхът
му бил толкова голям, че забравил да извади от джоба си кобурите.
(втори вариант)
181.
Естествената гама
,
МОК
, София, 11.3.1932г.,
Страхът
не е лошо нещо.
Страхът
при трепването показва, че се образува известно търкане.
(втори вариант)
Страхът
е научил учения човек, дал му е всичките уроци на учения и след това не го признава за авторитет.
(втори вариант)
182.
Начало на Мъдростта / Две състояния
,
ООК
, София, 16.3.1932г.,
Страх
те е, например, от учителя ти.
Страх
те е от мечка.
183.
Истина и Живот
,
ИБ
,
БС
, София, 17.3.1932г.,
Страхуваш
ли се, неверник ли ставаш, все той ти предава тия работи като наследство.
184.
Вярата като закон
,
ИБ
,
БС
, София, 31.3.1932г.,
Страхът
не е нещастие, но като мислиш, че ще умреш, че могат да те убият, там се лъжеш.
Страхът
ти казва: "Върши волята Божия, че има закон, има опасност.
185.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Страх
те е от кръста, например.
186.
Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота)
,
ООК
, София, 20.4.1932г.,
Страхът
в човека е остатък от далечното минало, когато хората са били в животинско състояние, в нисша култура.
Страхът
, съмнението, подозрението, това е човешката страна на живота; болестите, скъперничеството, гордостта и тщеславието са също човешката страна на живота.
187.
Доброто семе
,
ИБ
,
БС
, София, 21.4.1932г.,
Страхът
е лош, но без
страх
е съвсем лошо.
188.
Трите принципа / Трите типа
,
ООК
, София, 27.4.1932г.,
Страхът
се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло.
Страх
ви е от дявола, от лошите духове, от лошите книги, от Ивана, от Петка.
(втори вариант)
189.
Пътят на възможностите
,
МОК
, София, 29.4.1932г.,
Страх
те е да минеш, ако ти намериш две врати, на едната има един с револвер, а на другата няма с револвер, тогава мини през вратата, дето няма револвер.
(втори вариант)
190.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 1.5.1932г.,
Страхливият
човек никога не може да очаква да бъде богат.
Страхливият
човек по никой начин не може да постигне нещо в света.
191.
Узрял плод
,
ИБ
,
БС
, София, 5.5.1932г.,
Страхливият
човек, когато застане пред голяма опасност, започва да лази по земята.
192.
Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
,
ООК
, София, 1.6.1932г.,
Страхуваш
се от пиявица например, и казваш: Нямаш представа, какво нещо е пиявицата.
Страхът
в две противоположни направления произвежда два резултата.
(втори вариант)
193.
Доброто семе
,
НБ
, София, 5.6.1932г.,
Страхувам
се да ида на лекар, мене ми се струва, че ми е мръднала дъската.
Страхувам
се, че скоро ще ликвидирам с живота си." Казвам: Какво Ви дава повод да мислите така?
Страх
ме е да ида да спя, защото като легна ще усетя същото.
194.
Подражатели на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 27.7.1932г.,
Страхът
е проява на майката, на жената.
Страх
, който няма в себе си условия за растене, не е
страх
.
Страхът
в човека произлиза от това, да не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене.
Страхът
поддържа отношенията към Божественото начало.
195.
Общото благо
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1932г.,
Страхливият
човек може да свърши много работи с успех.
Страх
, който скъсява краката, той парализира всяка дейност у човека.
196.
Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата
,
ООК
, София, 21.9.1932г.,
Страхът
му да не я изгуби, е на място.
197.
Намерената овца
,
НБ
, София, 2.10.1932г.,
Страхът
е най-великият импулс в света.
Страхът
е най-великият импулс в света.
(втори вариант)
198.
Слабото и силното
,
УС
, София, 23.10.1932г.,
Страхът
от дявола толкова оживява в тях, че навсякъде го виждат.
199.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Страхът
скъсява живота.
Страхът
скъсява живота.
(втори вариант)
200.
Топли чувства и светли мисли
,
УС
, София, 1.1.1933г.,
Страхът
им се проявява по два начина: едни хора се подчиняват строго на закона от
страх
; други избягват закона пак от
страх
.
201.
Духът дава живот
,
НБ
, София, 8.1.1933г.,
Страхуваме
се от истината.
(втори вариант)
202.
А друго падна на добрата земя / А другото падна
,
НБ
, София, 19.2.1933г.,
Страхът
е единствената причина, дето децата умират.
Страхът
по-силен ли е от любовта, децата умират.
(втори вариант)
Страхът
е единствената причина, дето децата умирате В тези майки
страхът
е по- силен, отколкото любовта им към децата.
(втори вариант)
203.
Отношение към природата / Съотношение с природата
,
ООК
, София, 22.2.1933г.,
Страхът
трябва да влезе като елемент на безстрашието; безверието трябва да влезе като елемент на вярата; песимизмът – като елемент на надеждата.
204.
Пътя на енергията / Прав път на енергиите
,
МОК
, София, 24.2.1933г.,
Страхувате
се.
(втори вариант)
Страхът
се е усилил.
(втори вариант)
205.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Страхът
е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание.
Страхът
е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за създаване право и криво е поставена.
Страхливият
човек може да бъде и съвестен, и справедлив.
Страхът
може да се яви и когато ученикът излезе пред учителите си.
(втори вариант)
Страхът
е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание.
(втори вариант)
Страхът
носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство.
(втори вариант)
Страхът
е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за съзнаване на право и криво е поставена.
(втори вариант)
Страхливият
човек може да бъде и съвестен и справедлив.
(втори вариант)
206.
Полза от знанието / Ползата от знанието
,
ООК
, София, 12.4.1933г.,
Страхуваш
се от жената, че те погледнала накриво, или че ти обърнала гръб.
207.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
Страхува
се.
(втори вариант)
208.
Разнообразието в живота
,
МОК
, София, 19.5.1933г.,
Страх
. Какво може да ти даде една мечка?
(втори вариант)
209.
В правда и съдба
,
НБ
, София, 21.5.1933г.,
Страхотиите
, които стават, известни
страхотни
промени в природата са едно въздействие на живата природа върху хората.
Страхотните
промени, които сега стават в природата, са едно въздействие на живата природа върху хората.
(втори вариант)
210.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 24.5.1933г.,
Страх
го е да не би да умре и същевременно той иска да я принуди да каже, че го обича.
(втори вариант)
211.
Свещеното сърце
,
МОК
, София, 16.6.1933г.,
Страхът
. Той се уплаши, когато майка му го тури в кошница и пусна в реката.
(втори вариант)
212.
Отворените прозорци
,
УС
, София, 18.6.1933г.,
Страхуваш
се да не избяга в гората.
213.
Три вида процеси
,
МОК
, София, 23.6.1933г.,
Страхът
от мечката измества в тебе желанието да се самоубиеш.
Страхът
от мечката измества в тебе желанието да се самоубиеш.
(втори вариант)
214.
Живот и идеал
,
МОК
, София, 30.6.1933г.,
Страхът
не се налага, но очаква да го поканиш.
Страхът
има велико предназначение.
Страхът
има велико предназначение.
(втори вариант)
Страхът
не се налага, но очаква да го поканиш.
(втори вариант)
215.
Непреривност в процесите / Разните положения на ревността
,
ООК
, София, 5.7.1933г.,
Страхуваш
се за детето, че може да го прегази кола; за възрастния не се
страхуваш
.
Страхуваш
се за невежата и го пазиш ревниво, да не се провали.
Страхът
е чувство поставено на стража от големите опасности, с които сме заобиколени.
(втори вариант)
Страхът
е страж от големите опасности, да ни предпази от големите опасности, в които по незнание някой път може да изпаднем.
(втори вариант)
216.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 9.7.1933г.,
Страхувал
се от духове, от призраци.
(втори вариант)
217.
Красивите линии в природата
,
ООК
, София, 12.7.1933г.,
Страхът
е вътре във вас, а любовта – отвън.
218.
Работа и почивка / Почивка
,
ООК
, София, 9.8.1933г.,
Страхливецът
умрял от
страх
.
(втори вариант)
219.
Разбирането на Словото
,
УС
, София, 15.10.1933г.,
Страхът
е, който преувеличава нещата.
220.
Красна като Луната и чиста като Слънцето
,
НБ
, София, 26.11.1933г.,
Страхливите
винаги са в безопасност.
Страхът
и силата са двете неща, които ръководят животните.
221.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
Страхът
само спъва човека от неминуема смърт.
Страхът
някой път може да ти причини някоя малка радост или да те избави от някое падение.
Страх
го е.
222.
Законът на молитвата
,
УС
, София, 10.12.1933г.,
Страх
ме е от дебелото въже.
223.
Пътят към свободата
,
ООК
, София, 13.12.1933г.,
Страхливият
лъже.
224.
Познаване
,
МОК
, София, 15.12.1933г.,
Страхът
не спасява.
Страхът
е полезен дотолкова, доколкото може да вземеш една поза в живота си.
225.
Две правила
,
УС
, София, 17.12.1933г.,
Страхът
не дава един вътрешен подтик на душата, той е само едно ограничение.
Страхът
не може да внесе мир в душата.
226.
Синовно отношение
,
УС
, София, 21.1.1934г.,
Страхът
е, който спъва хората.
Страхът
трябва да се тури на своето място.
Страхът
си има своето място.
227.
Най-малкият опит
,
ООК
, София, 24.1.1934г.,
Страхът
да излезне навън!
228.
Младият, възрастният и старият
,
УС
, София, 11.2.1934г.,
Страхът
от какво произтича?
Страх
те е да изядеш някое ядене.
229.
Любов и разбиране
,
УС
, София, 25.2.1934г.,
Страхлив
си – липсва ти нещо.
230.
Какво знамение показваш нам?
,
НБ
, София, 25.3.1934г.,
Страх
го е.
231.
Условията за растеж
,
ООК
, София, 4.4.1934г.,
Страхът
произтича от простата причина, че много пъти вие сте претърпявали някои несполуки в живота.
Страхът
е дошъл от големите несполуки, които човек е претърпял през хилядите свои съществувания.
Страхливият
е крайно слаб.
232.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Страхуват
се хората.
233.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Страхливият
няма да наследи Царството Божие.
234.
Който прави истината
,
НБ
, София, 26.8.1934г.,
Страхът
ражда друг ред болести.
235.
На своето место
,
ООК
, София, 29.8.1934г.,
Страхливият
, когато минава през гората, всякога мисли, че някой вълк или мечка минават.
Страхът
е същото нещо.
Страхливият
не трябва да бъде изненадан.
236.
Езикът на дъгата
,
УС
, София, 18.11.1934г.,
Страхът
трябва да се замести с разумна смелост.
237.
Който сее и който жъне
,
НБ
, София, 25.11.1934г.,
Страх
го е човека. Защо?
Страх
го е да не му обера парите.
238.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Страхът
сам по себе си ще дойде, но като предупреждение.
Страхът
е отрицателна сила, но човек трябва да знае как да я използва.
Страх
ли ви е от изкушението, ще носите последствията му.
Страхът
и тщестлавието вървят ръка за ръка, като брат и сестра.
Страхът
е отрицателната страна на човешките слабости, а пък тщеславието е положителната страна.
(втори вариант)
Страхът
и тщеславието са като брат и сестра.
(втори вариант)
Страхът
ще дойде само като едно предупреждение.
(втори вариант)
239.
Помни Създателя си!
,
НБ
, София, 2.12.1934г.,
Страх
ги е да отворят прозореца, за да не се простудят.
240.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Страхът
е едно чувство.
241.
Ново раждане
,
ООК
, София, 9.1.1935г.,
Страхът
не иде по желанието на човека.
242.
Обективни и субективни разсъждения
,
МОК
, София, 18.1.1935г.,
Страх
ви е от мечка, защо?
Страх
ви е от нейните лапи и зъби.
Страх
ви е от някои писатели да не би да напишат нещо във вестниците срещу вас.
Страх
ви е да не каже някой обидни работи за вас.
Страх
ви е от силния, защото може да ви набие, да ви счупи ръката.
243.
Недейте се грижи за живота си
,
НБ
, София, 27.1.1935г.,
Страхът
е едно неразумно състояние.
244.
Ценната дума
,
УС
, София, 3.2.1935г.,
Страхливите
не трябва да слушат, защото ще почнат да бягат; като бягат, ще дигат прах, ще развалят въздуха.
Страхливите
не трябва да слушат, защото ще почнат да бягат.
(втори вариант)
245.
Закон за освобождение
,
МОК
, София, 8.2.1935г.,
Страхливият
има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне.
Страхът
има смисъл само, когато можеш да бягаш.
246.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
Страх
ме е да дам един концерт.
(втори вариант)
247.
Тогаз се обърнах аз и видях
,
НБ
, София, 24.2.1935г.,
Страхът
се е явил с греха.
248.
Всеки, който слуша тези мои думи
,
НБ
, София, 3.3.1935г.,
Страхът
не е излязъл от тях.
249.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Страхът
всякога показва, че човек не разсъждава.
250.
Да мисли
,
МОК
,
ИБ
, София, 22.3.1935г.,
Страхът
има съвсем друг произход.
Страхът
има съвсем друг произход.
(втори вариант)
251.
Два метода / Двата метода и двата пътища към сродната душа
,
УС
, София, 7.4.1935г.,
Страх
от Бога и любов към Бога, това са двата метода, чрез които човек намира своята сродна душа.
252.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Страхът
е извършил много добри работи, но същевременно той е извършил и много престъпления и грешки.
Страхът
не е най–последното чувство в човека, което подтиква.
(втори вариант)
Страхът
е извършил много работи.
(втори вариант)
Страхът
е извършил много добри работи, но е извършил и много престъпления.
(втори вариант)
253.
Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)
,
УС
, София, 28.4.1935г.,
Страхуват
се да не ги вземат за луди.
254.
Разрешените задачи
,
МОК
, София, 3.5.1935г.,
Страх
, нали?
Страх
, нали?
(втори вариант)
255.
Трите геометрични фигури
,
ООК
, София, 8.5.1935г.,
Страхливият
може да се осъжда, но и в осъждането има лъжа.
256.
Колко е добър Господ
,
ООК
, София, 17.7.1935г.,
Страхът
е турен като противовес, за да обсъждат ненормалните искания.
Страхът
е даден като предпазна мярка.
257.
Двамата спътници. (Двамата пътници)
,
МОК
, София, 19.7.1935г.,
Страх
ви е да не съборите вашите стари традиции.
258.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Страхът
е причина за големи злини в живота.
Страхът
е импулс, подтик за постигане на знания.
259.
Проводници
,
ООК
, София, 18.9.1935г.,
Страхливите
хора имат да дават, а пък безстрашните имат да вземат.
260.
Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия
,
УС
, София, 22.9.1935г.,
Страх
ги е, че може да умре.
Страх
ги е да не умре.
(втори вариант)
261.
Господар и слуга
,
МОК
, София, 27.9.1935г.,
Страхът
естествено изниква в човека.
Страхът
като дойде, човек започва да мисли.
Страх
те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба.
262.
Новото учение
,
ООК
, София, 2.10.1935г.,
Страхливостта
произтича от факта, че не вярвате в онова, което Бог ви е дал.
Страхът
е даден като обратен процес – да се научим да разсъждаваме.
Страхът
е чувство, а не способност.
263.
Чувство на сигурност
,
МОК
, София, 4.10.1935г.,
Страхуват
се селяните, говорят с него на турски.
264.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
Страхът
иде първо.
265.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
Страх
те е, че онази, която обичаш, ще ти я вземат.
266.
Герои / Героите
,
УС
, София, 3.11.1935г.,
Страхът
, то е най-голямата смърт.
267.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Страхът
не е наука, а Любовта е наука, знание.
268.
Свещеният огън
,
УС
, София, 10.11.1935г.,
Страхът
има смисъл само тогава, когато човек може да вземе мерки, за да избегне известна опасност.
(втори вариант)
269.
По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец
,
УС
, София, 15.12.1935г.,
Страхувайте
се от старите връзки, които се основават на користолюбие.
(втори вариант)
270.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Страхливите
хора обикновено имат голяма омраза в себе си.
Страхливият
може да напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза.
271.
Онова, което дава живот
,
НБ
, София, 5.1.1936г.,
Страхлив
съм, но вярвам, че няма да ме изплашиш.
272.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
Страх
ви е от змията, понеже не разбирате нейното естество.
273.
Всичко, което чух
,
НБ
, София, 19.1.1936г.,
Страхуват
се от хората на земята и затова живеят под повърхността на луната.
274.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Страх
те е от животни.
Страх
те е от животни.
(втори вариант)
275.
За да бъдете синове
,
НБ
, София, 23.2.1936г.,
Страх
ме е сам да мина през тези места, а отивам в Добрич, нося в чантата си богатство.
276.
Абсолютна справедливост
,
УС
, София, 8.3.1936г.,
Страхът
от бъдещето показва, че те са роби.
(втори вариант)
277.
Двете фази / Двете фази в пътя на ученика
,
УС
, София, 5.4.1936г.,
Страхувате
ли се от тях?
(втори вариант)
278.
Светило на тялото
,
НБ
, София, 19.4.1936г.,
Страх
го е да не пипне някакво заблуждение, а ни най-малко не го е
страх
да пипне образа на Кесаря.
279.
Тайни и откровения
,
ООК
, София, 6.5.1936г.,
Страхът
си има свое движение.
280.
Първата дума
,
МОК
, София, 4.9.1936г.,
Страхът
е само едно чувство, което те предпазва от нещата.
Страхът
винаги ще те спре да не отиваш до крайност в живота.
Страхът
е животинско чувство.
281.
Първата светлина
,
МОК
, София, 11.9.1936г.,
Страх
ви е от една мечка.
282.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Страхливият
зарязва другите.
Страхът
е на място, но трябва да го свържеш с човешкото разсъждение: когато те е
страх
, ще разсъждаваш правилно, за да се избавиш.
Страхът
е камшик за упорството на човека.
Страхът
е крайна граница.
Страхът
, това са корените на човешката съвест.
Страхът
косвено идва.
(втори вариант)
Страхът
е камшик за упорството на човека.
(втори вариант)
Страхът
го накара да мисли.
(втори вариант)
Страхът
не спада към висшите чувства на човека, но
страхът
е най-високото състояние на животните.
(втори вариант)
Страхът
е великият закон на животинското царство.
(втори вариант)
Страхът
е крайна граница.
(втори вариант)
Страхът
наричам граница на онова материално чувстване, състояние, от което човек не може да излезе без знание.
(втори вариант)
Страхът
е корените на човешката съвест.
(втори вариант)
Страхува
се от тебе и казва: “Той е силен, ако направя нещо, ще има бой.” Щом излезеш от стаята, тя бута.
(втори вариант)
Страхът
е на място.
(втори вариант)
Страха
ще свържеш с човешкото разсъждение.
(втори вариант)
283.
Път, истина и живот
,
ООК
, София, 7.10.1936г.,
Страх
ви е от змията.
284.
Усет, влечение, чувство, стремеж
,
ООК
, София, 14.10.1936г.,
Страхът
винаги произтича от дявола!
285.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
Страх
го е.
286.
Царството небесно
,
НБ
, София, 17.1.1937г.,
Страхът
беше най-силната, основната черта в животинското царство.
287.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
Страх
го е.
288.
Ти си Христос, Син на Бога живаго
,
НБ
, София, 28.2.1937г.,
Страхлив
е онзи човек, който не мисли.
289.
Четирите хигиенични правила
,
МОК
, София, 26.3.1937г.,
Страхът
, който се ражда от безпаричието и
страхът
, който се ражда от една мечка, същото влияние ли имат върху човека?
(втори вариант)
290.
Здравото учение
,
НБ
, София, 4.4.1937г.,
Страх
ви е от болести.
Страх
ви е от смъртта.
291.
Двамата сина
,
УС
, София, 11.4.1937г.,
Страхът
е животинско чувство, остен.
Страхът
е отживял времето си.
Страхът
не е едно чувство на мисълта,
страхът
е нещо, което безпокои.
(втори вариант)
Страхът
е на място, но той се дължи на едно нисше състояние.
(втори вариант)
292.
Синаповото зърно
,
НБ
, София, 18.4.1937г.,
Страхът
и любовта действуват еднакво.
293.
Гами на светлината и на топлината
,
МОК
, София, 23.4.1937г.,
Страхът
се предава.
294.
Единият и многото
,
УС
, София, 9.5.1937г.,
Страхът
от смъртта се крие в буквата „у".
295.
Ново сърце
,
НБ
, София, 9.5.1937г.,
Страхът
е най-високият връх, който те създадоха.
296.
Рабство и приятелство
,
НБ
, София, 16.5.1937г.,
Страхът
е най-високото чувство, което е развито у животните.
297.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
Страх
ги е сами от себе си.
Страхливи
сте, на себе си как ще пеете?
298.
Мъчение, труд, работа
,
МОК
, София, 25.6.1937г.,
Страхувате
се да ви убият.
299.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
Страхът
се ражда от безлюбие и непослушание.
300.
Вътрешна светлина
,
МОК
, София, 8.10.1937г.,
Страх
ви е да не паднете, да не пострадате, да не стане нещо.
Страхът
е взел в тебе надмощие.
Страхливите
, гении не може да бъдат.
Страхливите
, светии не може да бъдат.
Страхливият
само краката си може да проточи като заек.
Страхът
е голям аристократ, който не знае какво да прави като дойде.
Страхът
аз го наричам лъжливият репортьор в човека.
301.
Подобно е на невод
,
НБ
, София, 10.10.1937г.,
Страхът
е една подбудителна причина в тях.
302.
Трите свята
,
УС
, София, 7.11.1937г.,
Страхът
произлиза от материалния порядък.
Страхуваш
се, че ще умреш от глад.
303.
Малките опити
,
ООК
, София, 10.11.1937г.,
Страхът
произвежда треска и същата причина някой път произвежда лекуването ѝ.
304.
Съгласуване
,
МОК
, София, 12.11.1937г.,
Страхът
е едно предметно учение.
305.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 19.11.1937г.,
Страхът
не е на място.
Страхът
оставете отвън.
Страхът
е чувство, пък и тщеславието, и то е чувство.
Страхът
е чувство, то не е мисъл.
306.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Страхът
не е мисъл, но то е едно чувство, ти си се уплашил.
307.
Музикално утро. Седемте принципа
,
ООК
, София, 1.12.1937г.,
Страхът
трябва да изчезне.
Страхът
е основа, подложка отдолу, върху който човешкото съмнение седи.
308.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
Страхът
се явява при всяко престъпление, при греха.
Страхуваш
се да кажеш няколко думи на човека, да не го обидиш.
309.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
Страхът
се е появил при много неблагоприятни условия.
310.
Сърцето на природата
,
МОК
, София, 21.1.1938г.,
Страхът
е предвиждане на бъдещите мъчнотии, които се раждат.
311.
Няма нищо ново под слънцето
,
НБ
, София, 23.1.1938г.,
Страхът
е голямо препятствие в нашия живот.
312.
Разумен и неразумен страх
,
МОК
, София, 28.1.1938г.,
Страх
го е, че баща му няма да му остави от имота си, пари няма да му остави, имот няма да му остави –
страх
го е.
Страхът
произтича от наслояването на известни идеи и чувствувания или постъпки.
Страхът
е един подтик.
Страхът
на птиците казва: „Ще хвъркаш, колкото по-добре, по-силно хвъркаш, толкова по-добре“.
Страхът
влиза като един елемент на благоразумието.
Страхът
върви по наследство.
313.
Ще идеш и ще се възродиш
,
ООК
, София, 2.2.1938г.,
Страх
ни е“.
314.
Законът на хармонията в тялото
,
МОК
, София, 4.2.1938г.,
Страхливите
образуват меките, треперливите тонове.
315.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Страх
ви е, защо?
316.
Възвиси ме Духът
,
НБ
, София, 27.2.1938г.,
Страх
ви е да не се демагнетизирате.
Страх
ви е от безпаричие.
Страх
ви е от сиромашия.
Страх
ви е от студ.
317.
Излизане, работа, молитва
,
МОК
, София, 18.3.1938г.,
Страхът
и той е патологично състояние.
Страхът
всякога произтича от онзи факт, че щом сме поставени в съприкосновение с някое същество, като не сме уверени в неговите истински отношения към нас, всякога в нас има една неувереност.
Страхът
, запример не е даден човек да се плаши.
318.
Еднократен, многократен и непреривни процеси
,
ООК
, София, 6.4.1938г.,
Страхът
е отвътре, а Господ е отвън.
319.
Импулсът
,
МОК
, София, 8.4.1938г.,
Страхът
ги импулсира.
320.
Музикална любов
,
ООК
, София, 4.5.1938г.,
Страх
има в него.
Страха
от него иде.
321.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 27.5.1938г.,
Страхливият
човек от всичко се стряска.
Страхливият
го е
страх
да не направи нещо.
Страхът
влиза като елемент, да бъдеш внимателен.
Страхливият
като види змията ще бяга от нея.
Страхът
си има своето място в света.
322.
Какво трябва на младите
,
МОК
, София, 24.6.1938г.,
Страхливият
не може да я хване, хиляда лева остават.
323.
Резултати и последствия
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
Страхът
е морал за животните.
Страхът
е морал за животните.
324.
Да Му служим без страх
,
НБ
, София, 18.9.1938г.,
Страхът
, това е една придобивка от животинското царство.
325.
Четвърто измерение
,
МОК
, София, 14.10.1938г.,
Страхът
произтича от онова, че в тебе се заражда една идея, че може да изгубиш най-ценното, което имаш – живота.
Страхът
произтича от онзи факт в съзнанието, да не би да те сполети някое нещастие.
326.
И ще бъдеш блажен
,
НБ
, София, 8.1.1939г.,
Страхът
и безверието вървят заедно.
327.
Налягане и напрежение
,
МОК
, София, 20.1.1939г.,
Страхът
е нещо хубаво, не е нещо лошо.
Страхът
не е важен елемент.
Страхът
има само предвид личното.
Страхът
разглежда в дадения случай твоето положение.
Страхът
не е способност, той е едно чувство.
328.
Основното правило
,
УС
, София, 22.1.1939г.,
Страхът
е едно чувство, което спъва човека.
Страхът
в живота си е изиграл своята роля, понеже той е завземал едно от най-видните места в животинското царство.
Страхът
всичко решава.
Страхът
казва: „С учен човек не се препирай, но като е учен – надалеч стой.“ Обаче това чувство, което у животните е решавало най-важните въпроси, спасявало е живота им, в човека вече отива на заден план.
Страхът
е свързан с лъжата.
329.
Скритият сън
,
НБ
, София, 12.3.1939г.,
Страхът
влиза в човека като едно чувство.
330.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 15.3.1939г.,
Страхът
ти става диктатор, той ти казва: Това направи, онова направи.
331.
Благоприятни и неблагоприятни условия
,
МОК
, София, 24.3.1939г.,
Страхът
у заека, у жабата откъде е излязъл?
332.
Доста е на деня
,
НБ
, София, 2.4.1939г.,
Страхливите
злото ги владее.
333.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 21.4.1939г.,
Страхът
е едно чувство.
334.
Опитване, проверяване и прилагане
,
МОК
, София, 28.4.1939г.,
Страхът
е вече една свършена работа.
Страх
се ражда.
Страхът
започва да те кара да излезеш из вратата навън.
335.
Иде и иди
,
ООК
, София, 3.5.1939г.,
Страхливи
са.
336.
Божественото право
,
НБ
, София, 7.5.1939г.,
Страхът
се е родил от безлюбието.
Страхът
и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието.
337.
Качества на Любовта
,
УС
, София, 7.5.1939г.,
Страхът
не оправя хората.
338.
Който знае и който не знае
,
НБ
, София, 21.5.1939г.,
Страхът
ще изчезне завинаги от душата ви.
339.
Музика на мислите, чувствата и постъпките
,
ООК
, София, 31.5.1939г.,
Страхът
е ритъм на музиката.
Страхът
всякога очаква това, което го няма.
340.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.6.1939г.,
Страх
ги е от свършека на света.
341.
Езикът на седемте тона
,
ООК
, София, 14.6.1939г.,
Страхът
не е на место.
342.
Нагоре и напред
,
ООК
, София, 21.6.1939г.,
Страхът
не е на място.
343.
Най-лесното изкуство
,
ООК
, София, 28.6.1939г.,
Страх
те е да няма рак в стомаха ти.
Страх
те е, че сърдцето не бие редовно.
Страх
те е, че нямаш достатъчно пари да си поправиш къщата.“ Дребни работи са.
344.
Бог иска това
,
ООК
, София, 30.8.1939г.,
Страх
ги е вече.
345.
Законът на сегашният човек
,
НБ
, София, 3.9.1939г.,
Страхуваш
ли се от нея, живееш ли в безлюбието, тя лесно се справя с теб.
346.
Организирана вяра
,
ООК
, София, 13.9.1939г.,
Страхът
си има своето произхождение.
Страхът
се е развил у човека, когато той е бил в състоянието на заяк, с неговата слабост и всички са го гонили.
Страхът
е едно отрицателно чувство, отрицателно в този смисъл, че има пред вид интереса на човека.
347.
Което Той ви казва!
,
ООК
, София, 4.10.1939г.,
Страхът
изстудява човека, свива капилярните съдове и краката на човека започват да треперят.
Страхът
на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства.
Страхът
изстудява човека - свива капилярните съдове и краката на човека почват да треперят.
(втори вариант)
Страхът
на човека не произтича от неговите способности, а от неговите чувства.
(втори вариант)
348.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 6.10.1939г.,
Страхливият
за какво мисли?
Страхливият
има особена линия, че е
страхлив
.
Страхът
е едно чувство на човека, дадено му, че всяка работа, която започне, да я свърши.
Страха
вземете.
Страхът
е положителен, изисква от тебе.
Страхът
, като дойде, казва: „Ще бягаш.“
Страхът
е положителен в своите искания, а отрицателен в своите постижения.
349.
Отмерени отношения
,
МОК
, София, 3.11.1939г.,
Страхът
във физическо отношение винаги иде от едно чувство.
350.
Божествената топлина
,
ООК
, София, 29.11.1939г.,
Страхът
и личните му чувства са в борба.
Страхувате
се, че може да не е така.
351.
Правото отношение
,
МОК
, София, 8.12.1939г.,
Страх
го е, че го заболял коремът, да не би да умре.
Страхът
произтича от две неща.
352.
Сила, усет, мисъл
,
МОК
, София, 22.12.1939г.,
Страхуваш
се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно.
353.
Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека
,
НБ
, София, 31.12.1939г.,
Страх
ги е да не проникна в тях и да намеря кирливите им дрехи.
354.
Трите връзки
,
ООК
, София, 31.1.1940г.,
Страх
не трябва да има.
355.
Разумни основи
,
МОК
, София, 23.2.1940г.,
Страх
ви е да го оставите, да идете в града да търсите средство.
356.
Нови пътища
,
УС
, София, 3.3.1940г.,
Страхът
е едно чувство, което е дадено на животните да се пазят от големите беди.
Страхът
не е еднакво развит във всичките хора.
357.
Най-великото
,
НБ
, София, 10.3.1940г.,
Страхът
е една фабрика, която доставя известен материал за благоразумието.
Страхът
го задържа.
358.
Отворената врата
,
ООК
, София, 17.4.1940г.,
Страх
те е някой да не те чуе.
359.
Както ме е Отец въздигнал
,
УС
, София, 28.4.1940г.,
Страхът
е признак на една слабост в човека.
360.
Три вида любов
,
ООК
, София, 22.5.1940г.,
Страх
ме е.“ Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо?
361.
Станало раздор
,
НБ
, София, 26.5.1940г.,
Страхът
произтича, че тук, в мозъка, вие сте наследили, вървели сте по една линия, дето
страхът
се е развил чрезмерно.
362.
Четири неща
,
УС
, София, 2.6.1940г.,
Страхотни
работи за вечното мъчение.
363.
Студ и топлина
,
МОК
, София, 14.6.1940г.,
Страхът
е едно чувство, което показва: внимавай!
364.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Страхът
не е нещо само по себе си лошо.
365.
Мъчение, труд, работа
,
МОК
, София, 19.7.1940г.,
Страхът
схваща гърлото.
Страхът
свива мозъка, не може да пишеш: туй, което е казано, вярно ли е, ами ако не е вярно?
366.
Даване и вземане
,
МОК
, София, 1.11.1940г.,
Страхът
си има своето място.
367.
Едно ви не достига
,
НБ
, София, 15.12.1940г.,
страх
го е, космите му настръхват, като му говорят за сиромашия.
Страхливите
умират, смелите не умират.
368.
Обикновен, талантлив, гениален
,
МОК
, София, 20.12.1940г.,
Страхът
е, който работи там.
369.
Превъзмогване
,
МОК
, София, 3.1.1941г.,
Страхът
произтича от неща, които си опитал.
Страх
те е от огъня – ти си опитал, опарил си се няколко пъти, тебе те е
страх
.
370.
Младият син
,
НБ
, София, 26.1.1941г.,
Страхът
досега ни е заставял.
371.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Страхъ
го (е), ако каже, че е хубаво, да не би да му го взематъ.
Страх
го (е) ако каже, че е хубаво да не би да му го вземат.
(втори вариант)
372.
Голямата привилегия
,
МОК
, София, 7.2.1941г.,
Страх
, молитви, но какво струват тия молитви?
373.
Двама синове
,
НБ
, София, 23.2.1941г.,
Страхът
в природата съществува, като едно спомагателно средство на човека.
374.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Страхътъ
си има своето мѣсто.
Страхът
си има своето мsсто.
(втори вариант)
375.
Добре ще бѫде / Добре ще бъде
,
ООК
, София, 16.4.1941г.,
Страхътъ
нека дойде, той отвънъ да седи.
Страхътъ
е отвѫтре да не бѫдешъ наказанъ, ако не изпълнишъ закона.
Страхътъ
е отвѫтре, законътъ е отвънъ.
Страхътъ
е на мѣсто, но
страхътъ
трѣбва да го туримъ намѣсто.
Страхътъ
трѣбва да го туримъ отвънъ.
Страхътъ
е много добъръ слуга, но
страхътъ
не е много добъръ господарь.
Страхът
нека дойде, той отвън да седи.
(втори вариант)
Страхът
е отвътре да не бъдеш наказан, ако не изпълниш закона.
(втори вариант)
Страхът
е отвътре, законът е отвън.
(втори вариант)
Страхът
е на място, но
страхът
трябва да го турим на място.
(втори вариант)
Страхът
трябва да го турим отвън.
(втори вариант)
Страхът
е много добър слуга, но
страхът
не е много добър господар.
(втори вариант)
376.
В начало бе Словото
,
НБ
, София, 27.4.1941г.,
Страхът
е намясто, моите почитания за
страха
.
Страха
го дръжте отвън – като слуга.
377.
Неразбраното и разбраното
,
МОК
, София, 9.5.1941г.,
Страх
те е да не излезе ръката от рамото.
378.
Едно ти не достига
,
НБ
, София, 11.5.1941г.,
Страх
те е, понеже си изял капитала.
379.
Най-разумнитѣ отношения / Най-разумните отношения
,
ООК
, София, 11.6.1941г.,
Страхъ
го отъ дървото, казва: „Търпеливъ съмъ“.
Страх
го от дървото, казва: „Търпелив съм”.
(втори вариант)
380.
Механически, органически и психически процеси
,
МОК
, София, 11.7.1941г.,
Страхът
в него е по-слабо развит, смелостта е по-силно развита.
Страхливият
не пее и не прави погрешки, другият пее.
381.
Гладът
,
СБ
, София, 5.9.1941г.,
Страхът
е скрит.
(втори вариант)
Страх
го е да не го отровиш.
(втори вариант)
382.
Който има уши да слуша, нека слуша
,
НБ
, София, 28.9.1941г.,
Страх
го е от хората.
Страх
го да не го оберат разбойници.
383.
В Начало бе Словото, неделна беседа
,
НБ
, София, 26.10.1941г.,
Страхувам
се, че съм се повредил, но боя се да се представя пред лекарите, ще кажат, че нещо ми липсва.
384.
Да обичаш и да те обичат
,
УС
, София, 16.11.1941г.,
Страх
ви е от черната земя.
385.
Повече спокойствие
,
ООК
, София, 19.11.1941г.,
Страхът
е допустим.
386.
Дрехата на Любовта, на Мъдроста и на Истината
,
УС
, София, 18.1.1942г.,
Страхът
е причина за лъжата.
387.
Не пренебрегвайте благата
,
ООК
, София, 4.2.1942г.,
Страх
ви е да се родите.
388.
Организиране
,
МОК
, София, 6.2.1942г.,
Страхливият
побеждава мечката, като се качи на дървото горе.
Страхът
е една сила, която организира.
Страхът
предпазва слабите, предпазва ги от силните.
Страхът
произвежда обезсърчение.
389.
Добра мисъл, добро чувство и здраве
,
ООК
, София, 11.3.1942г.,
Страхът
е законът на животинското царство.
390.
Инертност и движение
,
МОК
, София, 13.3.1942г.,
Страхливите
хора са много умни.
391.
Великият път
,
УС
, София, 22.3.1942г.,
Страхът
не върши волята Божия,
страхливите
няма да наследят Царството Божие.
392.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Страхливите
хора оставете настрана.
393.
Радости и страдания
,
УС
, София, 26.4.1942г.,
Страхливите
няма да наследят Царството Божие.
394.
Светлина, топлина и сила
,
ООК
, София, 29.4.1942г.,
Страхът
не е лошо.
Страхът
ни избавя от много несгоди на живота.
395.
Двата полюса
,
МОК
, София, 1.5.1942г.,
Страхливият
веднага се отказва от работата.
Страхът
се намира на юг и на север.
396.
Животът за любовта
,
УС
, София, 3.5.1942г.,
Страхът
е полезен.
Страхът
Божи е началото на мъдростта, ако искате да прогресирате.
397.
Мажорни и миньорни гами
,
МОК
, София, 10.7.1942г.,
Страхът
сам по себе си не е лош, боязливостта не е лоша.
398.
Трите чаши
,
УС
, София, 12.7.1942г.,
Страха
в света го роди Ева.
Страха
го роди Адам.
399.
Път на доброто – път на Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1942г.,
Страхът
е едно чувство в света, всичките хора го имат.
400.
Добро, справедливост, разумност
,
УС
, София, 26.7.1942г.,
Страхът
от Господа е хубаво нещо.
Страхливият
не може да наследи Царството Божие.
401.
Самовъзпитание
,
СБ
,
РБ
,
НБ
, София, 2.8.1942г.,
Страх
ме е, тъмно е.
402.
Добре възприета мисъл
,
МОК
, София, 7.8.1942г.,
Страхът
. Нещата в неорганизирания свят нямат тясна връзка.
403.
Две врати
,
МОК
, София, 14.8.1942г.,
Страхът
в природата показва закона на слабия и силния.
Страхливият
човек взема позата на
страхливия
.
404.
Тайната стаичка
,
СБ
,
РБ
, София, 19.8.1942г.,
Страхът
подразбира известна слабост.
405.
Лъжата
,
МОК
, София, 25.9.1942г.,
Страхът
не е лъжа.
406.
Пред лицето Божие
,
ООК
, София, 14.10.1942г.,
Страхливите
при вратата няма да ги туря, защото, като дойде някой, те ще изскочат навън.
407.
Бъдете съвършени
,
НБ
, София, 1.11.1942г.,
Страх
ви е от ада, нали?
(втори вариант)
408.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 15.11.1942г.,
Страх
ви е вечерно време да ви не хване някой.
409.
Умът и сърцето
,
МОК
, София, 27.11.1942г.,
Страх
те е, да не го потърсят, криеш го, не си спокоен.
410.
Като младия син
,
УС
, София, 29.11.1942г.,
Страх
ги е да види, че те полъгват.
411.
Разумни и неразумни линии
,
МОК
, София, 11.12.1942г.,
Страх
ви е от кого?
Страхът
е едно качество на слабия.
Страхът
е най-разумното нещо на слабия човек.
Страхът
е разумността на слабия човек.
Страх
го е от силния, от големия.
412.
Усмихвай се
,
УС
, София, 13.12.1942г.,
Страхуват
се хората, че любовта може да ги развали.
413.
Вратите на Любовта
,
УС
, София, 24.1.1943г.,
Страхлив
си само дето има дърво, дето има бой.
414.
Любов без закон
,
УС
, София, 31.1.1943г.,
Страхът
ли е подбуждение, или любовта?
Страхът
ли е подбуждение, или любовта?
415.
Контрастни думи
,
МОК
, София, 5.3.1943г.,
Страх
те е било някой път, не си бил много смел.
416.
Най-малкото и най-голямото добро
,
МОК
, София, 2.4.1943г.,
Страхът
трябва да го продавате.
Страхът
се продава и безстрашието, и то се продава.
417.
Една мярка
,
МОК
, София, 16.4.1943г.,
Страх
те е да излизаш вечерно време. Защо?
Страхът
ограничава музиката.
418.
Движение в природата
,
НБ
, София, 2.5.1943г.,
Страхът
е, който парализира човека.
Страхът
Божий е да забравиш препятствията и да кажеш: имаш право да ходиш, да се движиш.
419.
Възпитателен метод
,
ООК
, София, 19.5.1943г.,
Страхът
е едно състояние, неорганизирано състояние.
420.
Синовно отношение
,
УС
, София, 17.10.1943г.,
Страхливият
художник предава своя
страх
на човека, когото рисува.
Страхът
и той е намясто.
(втори вариант)
421.
Послушание
,
ООК
, София, 20.10.1943г.,
Страх
от закона имате, треперят ви гащите, но
страх
Божи нямате.
(втори вариант)
422.
Средство за подобряване
,
ООК
, София, 27.10.1943г.,
Страхът
е висшият закон, който управлява животинското царство.
Страхът
от милиони години е насаждан във всичкото животинско царство.
(втори вариант)
Страхът
е висшият закон, който го управлява.
(втори вариант)
423.
Млад и стар
,
МОК
, София, 29.10.1943г.,
Страхът
трябва да влезе в съгласие с разумността.
424.
Еднакви отношения
,
ООК
, София, 3.11.1943г.,
Страхът
е причината за създаването на песента.
(втори вариант)
425.
Мажорни и минорни гами
,
ООК
, София, 10.11.1943г.,
Страхът
от човеците е спънка, а
страхът
от Бога – благословение.
Страхът
от Бога е благословение.
(втори вариант)
Страхът
от хората е голяма спънка.
(втори вариант)
426.
В Негово име
,
НБ
, София, 14.11.1943г.,
Страхуваш
се от ревматизъм в коленете.
Страхът
от смъртта е внесен от хора, които не разбират законите на духовния свят.
427.
Доволен и благодарен
,
МОК
, София, 19.11.1943г.,
Страхът
у хората се дължи на недовиждане.
Страх
ли те е от хиляда лева?
428.
Обикновени и необикновени процеси
,
МОК
, София, 24.11.1943г.,
Страхът
внася ред и порядък в човешкия живот, а любовта му помага да върши волята Божия.
Страхът
е създал закона.
429.
Човешка и Божествена любов
,
УС
, София, 28.11.1943г.,
Страх
го е да не му вземат любовта.
(втори вариант)
430.
Малките величини / Малките работи
,
ООК
, София, 1.12.1943г.,
Страх
ви е да не станете за посмешище с нея.
431.
Най-голямото изкуство
,
МОК
, София, 3.12.1943г.,
Страхът
намалява обема на тялото, и човек потъва.
Страхът
е чувство, което стеснява ума и сърцето.
Страх
те е да не се пукне шишето.
Страх
те е да не се скъса чувала, да се разсипе житото.
432.
Благата в живота
,
ООК
, София, 8.12.1943г.,
Страх
те е да не те прицелят отдалеч и да те убият.
Страха
, като дойдеш на един перпендикуляр, ти усещаш равновесие.
(втори вариант)
433.
Най-великата наука
,
УС
, София, 12.12.1943г.,
Страх
те е да не ти вземе някой дрехите.
(втори вариант)
434.
Божията воля / Волята Божия
,
УС
, София, 26.12.1943г.,
Страхът
ги прави щедри.
Страхът
действа.
(втори вариант)
435.
Родени от Бога
,
ООК
, София, 5.1.1944г.,
Страхът
от Господа е начало на мъдростта.
Страхът
е резултат на пробуждане на съзнанието.
Страх
Божи да, другото е безполезно.
(втори вариант)
Страх
трябва да имате от Бога.
(втори вариант)
Страхът
е най-възвишеното, до което достигнаха животинските хора.
(втори вариант)
Страхът
всякога произтича, че не се прави волята Божия.
(втори вариант)
436.
Той иде!
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 12.7.1944г.,
Страхът
трябва да бъде отвън.
Страх
го е от онзи човек, знае повече.
Страхът
трябва да бъде отвън.
(втори вариант)
437.
Неповторими неща
,
ИБ
,
ПС
, София, 10.11.1944г.,
Страх
ви е, че ще осиромашеете.
438.
Като малките деца / Като децата
,
ИБ
,
ПС
, София, 12.11.1944г.,
Страхът
той е на място отвън.
Страхът
трябва да съществува, когато направим една погрешка, да знаем, как да я поправим.
Страха
за любовни работи не трябва да го питаме.
439.
Разумна икономия / Нова земя
,
ИБ
,
ПС
, София, 10.12.1944г.,
Страх
те е от смъртта – тя ще дойде.
(втори вариант)
Страх
те е от беднотията – и тя ще дойде.
(втори вариант)
440.
Най-голямото благо / Голямото благо
,
ИБ
,
ПС
, София, 13.12.1944г.,
Страхът
може да се усили, но вярата не се усилва.
НАГОРЕ