НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
171
резултата в
88
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
Например някога напишете едно
стихотворение
или една статия и искате да знаете как ще се произнесе окръжаващата ви среда.
Сега искам всички, които сте тук, да се вдълбочавате в себе си като житното зърно и да не се занимавате с другите хора. Ако разберете себе си, ще разберете и другите хора; не разбирате ли себе си, никого не можете да разберете. Ако си доволен от своите постъпки, ще бъдеш доволен и от постъпките на другите хора; ако не си доволен от себе си, от никого няма да бъдеш доволен. Като определяме една постъпка от гледището на тези два велики закона – мъчението и труда, всякога ще бъдем доволни. Според тези закони може да проверявате и други неща.
Например някога напишете едно
стихотворение
или една статия и искате да знаете как ще се произнесе окръжаващата ви среда.
Ако вие си го харесвате и не го критикувате, ще ви го харесат и другите. Критикувате ли го вие, и другите ще го критикуват. Вие написвате едно стихотворение и не го харесвате, а искате другите да го харесат. Че как, те по-глупави ли са от вас? Тъй че като напишете едно стихотворение и го измерите с тази мярка, комуто да го представите, ще намери, че е добро.
към беседата >>
Вие написвате едно
стихотворение
и не го харесвате, а искате другите да го харесат.
Като определяме една постъпка от гледището на тези два велики закона – мъчението и труда, всякога ще бъдем доволни. Според тези закони може да проверявате и други неща. Например някога напишете едно стихотворение или една статия и искате да знаете как ще се произнесе окръжаващата ви среда. Ако вие си го харесвате и не го критикувате, ще ви го харесат и другите. Критикувате ли го вие, и другите ще го критикуват.
Вие написвате едно
стихотворение
и не го харесвате, а искате другите да го харесат.
Че как, те по-глупави ли са от вас? Тъй че като напишете едно стихотворение и го измерите с тази мярка, комуто да го представите, ще намери, че е добро. И тъй, възможността да напредвате в окултната школа зависи от вашето вътрешно разположение. При всяко одумване, критикуване на другите, вие се обезличавате. Себе си критикувайте, другите – не.
към беседата >>
Тъй че като напишете едно
стихотворение
и го измерите с тази мярка, комуто да го представите, ще намери, че е добро.
Например някога напишете едно стихотворение или една статия и искате да знаете как ще се произнесе окръжаващата ви среда. Ако вие си го харесвате и не го критикувате, ще ви го харесат и другите. Критикувате ли го вие, и другите ще го критикуват. Вие написвате едно стихотворение и не го харесвате, а искате другите да го харесат. Че как, те по-глупави ли са от вас?
Тъй че като напишете едно
стихотворение
и го измерите с тази мярка, комуто да го представите, ще намери, че е добро.
И тъй, възможността да напредвате в окултната школа зависи от вашето вътрешно разположение. При всяко одумване, критикуване на другите, вие се обезличавате. Себе си критикувайте, другите – не. Поправи себе си, ако искаш да поправиш другите хора. Първият закон на труда е да се трудите всички и да бъдете доволни от труда си.
към беседата >>
2.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
Този герой, който казва: „Аз написах едно
стихотворение
“ – да, написа той на главата на сестричето си.
А сега и богати и сиромаси вкъщи водят война. Гледам, един ден две малки дечица, майка им дала две ябълки, братчето казва на сестричето: „Дай ми ябълката си, защото е по-голяма от моята“. – „Не я давам.“ Той отива, взима ябълката насила. Питам сега, братче е, но като я хваща за косата, разтърсило сестричето си, за да вземе ябълката. И майката казва: „Ето ангелчето ми“.
Този герой, който казва: „Аз написах едно
стихотворение
“ – да, написа той на главата на сестричето си.
Не, такива братчета и гении на нас не ни трябват. Когато сестрата вземе ябълката и я разреже наполовина, Господ разбира такива сестри; а братчето да каже: „Моята ябълка е по-голяма, чакай да я дам, че нейната е по-малка“, а не да я хване за косата и да каже, че той е по-голям. Туй, което малките деца вършат, отгде го виждат? – Виждат го от старите. И каза Петър на младите: „Станете и изнесете Ананий“. Защо?
към беседата >>
3.
Които вас приемат
,
НБ
, София, 26.3.1922г.,
Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно
стихотворение
на някой поет, да почувстваш едно трептене в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел.
Еди-кой си автор е казал тъй: Ти искаш да се изкажеш, но не можеш да изкажеш мисълта си. Т.е. ако в материално отношение слугата не може нищо да каже, а само господарят, така и е в умствено отношение. Хората си имат правила. И поетите си имат правила, как да римуват. И всеки поет говори в рими, но поезията не се съди по римата: то е едно от условията в поезията.
Поетите трябва да разбират що е поезия: тя е като музиката, хармония трябва да има, и думите така трябва да са наредени, че като прочетеш едно
стихотворение
на някой поет, да почувстваш едно трептене в сърцето и едно разширение, да станеш радостен и весел.
Тъй разбирам аз кой е истинският поет: като прочета стиховете му, ако съм бил наскърбен, да ми снемат тъгата, да се утеша. А онзи поет, който казва: „Каква съдба настана, да сме роби и двама“, такава поезия в окултната наука ние не искаме. Бог е Любов, а в света ние създаваме тази „съдба“. Това робство, това заблуждение са чада на нашите изопачени умове, на нашата философия, на нашите управници в миналото, а не на сегашните. От хиляди години те създадоха това.
към беседата >>
4.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
За да напишете едно
стихотворение
, коя е подбудителната причина?
Тръгвам като туриш, има смисъл, хармония и др. вътре имат смисъл и тъй, думите се нареждат като тонове. Нали някои от вас има малко поети. Те не са учили тия ключове. Поетите трябва да знаят тия ключове.
За да напишете едно
стихотворение
, коя е подбудителната причина?
Обичта за неговата родина, обичта за майка му, за баща му, за приятели, за църквата. Обичта е един път. Не всякога може човек да тръгне по пътя. Колко пъти е спомената думата обичам? Един път. Обич?
към беседата >>
5.
Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения
,
ООК
, Чамкория, 13.7.1922г.,
След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно
стихотворение
.
Следователно, ако искате да разберете някого, вие трябва да се пожертвате за него; ако иска някой да ви разбере, той трябва да се пожертва за вас. В този смисъл яденето, т.е. жертвата, е символ. Физическият живот се основава на ядене и пиене. Ако изключите яденето и пиенето от живота, той се обезсмисля.
След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно
стихотворение
.
Като яде, човек се въодушевява, придобива разположение за работа, за учене и за писане на хубави неща. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“. Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия.
към беседата >>
След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно
стихотворение
.
Следователно, ако искате да разберете някого, вие трябва да се пожертвате за него; ако иска някой да ви разбере, той трябва да се пожертва за вас. В този смисъл яденето, т.е. жертвата, е символ. Физическият живот се основава на ядене и пиене. Ако изключите яденето и пиенето от живота, той се обезсмисля.
След като човек изяде една хубава круша, в ума му се явява светлата мисъл, да напише едно
стихотворение
.
Като яде, човек се въодушевява, придобива разположение за работа, за учене и за писане на хубави неща. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той има живот в себе си“. Задачата на ученика е да прилага закона на жертвата разумно. Да правите малко отстъпки, това не е жертва. Жертвата е закон, чрез който се примиряват всички противоречия.
към беседата >>
6.
Деятелност на сърцето
,
МОК
, София, 2.8.1922г.,
Например, напишеш едно
стихотворение
, прочетеш го 1, 2 пъти, чувствуваш, че нещо не ти харесва.
Менталното тяло – също. Тези изучавания ние ще оставим малко по-насетне. Сега когато употребявате аналогия, уподобление, гледайте тия уподобления да са верни по своите съотношения. Тогава вие ще почувствувате интуитивно една хармония или удоволствие. Щом една мисъл в своите уподобления е вярна, чувствуваш се разположен.
Например, напишеш едно
стихотворение
, прочетеш го 1, 2 пъти, чувствуваш, че нещо не ти харесва.
Четеш го, но нещо на ухото ти казва, че не е вярно. Поправиш го, прочетеш го отново 1, 2 пъти, мине време, виждаш, че си доволен. В самия човек има известно чувство, което му показва кое съждение е вярно и кое не. И аз бих желал вие да развивате тази вътрешна интуиция, с която можете да си служите за верността на някои положения. Запример след като напишете нещо за сърцето си, не бързайте, ами спрете се, прочетете го един, два пъти и вижте доволен ли сте от туй, което сте написали.
към беседата >>
Например някой напише едно
стихотворение
, прочете го един-два пъти, но не му харесва нещо; поправи го малко, пак го прочете, остави го да поседи известно време, след това отново го прочита и намира, че сега е по-добро, харесва го.
(втори вариант)
Помислете малко върху този въпрос и си отговорете кой е коминът на сърцето и къде се намира той. Вие ще отговорите на този въпрос, когато започнете да изучавате физическото, Астралното, Менталното и Причинното тяло на човека. Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, така и Астралното, Менталното и Причинното тела имат своя физиология и анатомия; физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тези на физическото тяло. Обаче когато човек прави известни аналогии, те трябва да бъдат верни. Ако аналогиите са верни в своите съотношения, човек интуитивно ще почувства в себе си вътрешна хармония, вътрешно доволство.
Например някой напише едно
стихотворение
, прочете го един-два пъти, но не му харесва нещо; поправи го малко, пак го прочете, остави го да поседи известно време, след това отново го прочита и намира, че сега е по-добро, харесва го.
Това показва, че вътре в човека има някакво чувство, което определя кои неща са прави и кои - не. В това отношение като ученици, вие трябва да развивате своята интуиция, с която разумно да разрешавате кои положения са верни и кои - не. Ако интуицията ви е добре развита, като напишете нещо по даден въпрос, както имахте за днес да пишете за сърцето, като го прочетете два-три пъти, веднага ще си дадете оценка вярно ли сте написали темата, или не: ако работата ви е добра, и вие ще бъдете доволни, и другите, които слушат, също ще бъдат доволни; ако вие не сте доволни от написаното, по никой начин не очаквайте другите да бъдат доволни. Когато развивахте темата за сърцето, вие трябваше да се запитате здраво ли е вашето сърце, чувства ли правилно; после трябваше да го разгледате анатомично от колко прегради се състои; след това трябваше да минете към астралното, към духовното сърце, да помислите нещо за него и тогава да напишете темата. Това значи право мислене.
към втори вариант >>
Четете някой поет, възхищавате се, чудите се какво е искал да каже в това
стихотворение
.
(втори вариант)
Когато се преподават много предмети, вниманието на ученика може да се отвлече, вследствие на което много неща няма да чуе, да разбере или да възприеме; външно ще чува, но вътрешно няма да възприема - при това положение колкото и да се говори на човека, той няма да разбира. Той ще прилича на млад момък, който е определил среща на своята възлюбена и мисли само за предстоящата среща: каквото и да му се говори, той все за срещата ще мисли. В същото положение се намира и гладният: вие му говорите това-онова, той все за ядене мисли. Значи когато съзнанието на човека е заето с някаква мисъл, той няма да разбере много неща и ще ги пропусне. Понякога и вашето съзнание е заето с няколко странични въпроса, които пречат да схващате нещата правилно.
Четете някой поет, възхищавате се, чудите се какво е искал да каже в това
стихотворение
.
Какво е искал да каже - преживял някакви разочарования, които маскирал малко, а вие мислите, че голяма дълбочина се крие в мисълта му; друг път се въодушевил от нещо, очаровал се, а вие се чудите на неговата мисъл - очарованието си излял, нищо повече. Това са странични мисли, които нямат нищо общо с главния предмет. Когато описва своите разочарования, поетът минава някакви болезнени състояния; когато описва своите очарования, той е оздравял, получил е няколко хиляди лева помощ и е отишъл в странство да се разходи. Истински поет е онзи, който вижда нещата от Божествено гледище и ги прилага в живота си; истинският поет описва нещата в тяхната реалност, без да се ръководи от лични настроения. Същото се отнася до музиката и до изкуството.
към втори вариант >>
7.
Ще ви научи
,
НБ
, София, 10.12.1922г.,
Поетът пипнал перото и написал едно
стихотворение
.
осезанието, е едно от петте сетива. Може ли то само да разреши въпроса за реалността? Вярно е, че каквото е пипнал човек, все излязло нещо. Художникът пипнал четката и нарисувал една картина. Цигуларят пипнал цигулката и изсвирил нещо.
Поетът пипнал перото и написал едно
стихотворение
.
Имаме ли право да разчитаме само на пипането? Има още четири сетива – зрение, слух, обоняние и вкус – четири авторитета. Извикайте и тях, и те да си кажат просветеното мнение по въпроса за реалните и нереалните неща. В съгласие ли са петте сетива помежду си, или са в разногласие? Сега ще ви кажа нещо, което изглежда парадоксално, а именно: човек и с ръката си може да вкусва и да помирисва нещата.
към беседата >>
8.
Добрата земя
,
НБ
, София, 17.12.1922г.,
Ако аз съм писател и съм бил гладен, след като хапна картошките, ще седна да напиша едно
стихотворение
за малките деца.
Да обясня мисълта си. Ти си гладен. Дават ти няколко картофи и бял хляб. Три дена си гладувал. Питам: Сега, като си ял, на какво ще се превърне яденето?
Ако аз съм писател и съм бил гладен, след като хапна картошките, ще седна да напиша едно
стихотворение
за малките деца.
И ще го вземат в училищата, да го учат децата. В този случай, яденето има смисъл, то се оползотворило. Като съдия, аз трябва да осъдя едного на смърт. Ако, след като изям картошките, издам оправдателна резолюция за този човек, яденето има смисъл. Ако съм богат човек и, след като изям картошките, кажа, че давам половината си богатство за страдащите братя, това ядене има смисъл.
към беседата >>
9.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Запример, някой път ти искаш да говориш, да ораторстваш, и те ще ти продиктуват едно
стихотворение
и казват: „Заучи това
стихотворение
“, и ти го заучиш.
Ще кажат: „Твоята мисъл не е права, понеже тя не изразява една съществена идея. После, не е чиста тази мисъл, не е идейна“. Другият казва, че ти не си произнесъл думата хубаво, меко. И ти почнеш да си мислиш какво нещо е мекота. Ти ще ги слушаш, те ще те учат.
Запример, някой път ти искаш да говориш, да ораторстваш, и те ще ти продиктуват едно
стихотворение
и казват: „Заучи това
стихотворение
“, и ти го заучиш.
„Я ни го декламирай! “ И ти почнеш, те казват: „Не е тъй! Чакай, не е тъй, сега ще намериш един учител отвънка да ти каже как“. А ти казваш: „Аз съм възрастен, срамота е да ида при учител“. – „Не, ти ще намериш учител, и ще слушаш.“
към беседата >>
10.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
Някой написа едно
стихотворение
.
Колко философски въпроси сме разрешили досега? Ама ще кажете: „Еди-кой си философ написал такова и такова съчинение“. Разрешил ли си е той въпроса? Не. Написа една книга. И аз мога да напиша една книга.
Някой написа едно
стихотворение
.
И аз мога да напиша едно стихотворение. Но ние разрешили ли сме по същество ония важни въпроси, които са легнали в основата на Природата? Не сме ги разрешили. Ние трябва да разсъждаваме конкретно и просто, да не си правим илюзии, нито трябва да се надценяваме, нито трябва да се подценяваме, да си туряме една цена по-ниска, да се не обиждаме, а трябва да взимаме туй положение, в което сме сега. Ние сме слуги, имаме един робски образ.
към беседата >>
И аз мога да напиша едно
стихотворение
.
Ама ще кажете: „Еди-кой си философ написал такова и такова съчинение“. Разрешил ли си е той въпроса? Не. Написа една книга. И аз мога да напиша една книга. Някой написа едно стихотворение.
И аз мога да напиша едно
стихотворение
.
Но ние разрешили ли сме по същество ония важни въпроси, които са легнали в основата на Природата? Не сме ги разрешили. Ние трябва да разсъждаваме конкретно и просто, да не си правим илюзии, нито трябва да се надценяваме, нито трябва да се подценяваме, да си туряме една цена по-ниска, да се не обиждаме, а трябва да взимаме туй положение, в което сме сега. Ние сме слуги, имаме един робски образ. Сега ние някой път се хвалим и ще се намерим в положението на онзи български поп, на който аз ще ви уподобя.
към беседата >>
11.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Ти си написалъ едно
стихотворение
, ти си по-горѣ отъ Шекспира!
Изкуство е да запазишъ красотата си! Най-силенъ човѣкъ е онзи, който може да пази своята красота, който може да запази своята мисъль. Днесъ азъ не искамъ да хвърлямъ упрѣкъ, но казвамъ кѫдѣ сме се отдалечили. Ние вървимъ въ единъ кривъ пѫть на разбиране, и като нѣмаме реалность, ние се лъжемъ. Казвашъ: „Обичамъ те; а, ти си отличенъ човѣкъ, като тебе вторъ нѣма.
Ти си написалъ едно
стихотворение
, ти си по-горѣ отъ Шекспира!
“ Хвалишъ го, а после, като си замине той, казвашъ: „Малко му понамазахъ главата, хайде да се повдъхнови“. Тозъ ти намаже главата, онзи ти намаже главата, и ти оглупѣвашъ. Не, ще му кажешъ: „Слушай, братко, свиришъ донѣкѫдѣ хубавичко“! Ти си цигуларь, нали? Утре ще се даде единъ концертъ, единъ първокласенъ виртуозъ идва сега въ България, ще даде своя концертъ.
към беседата >>
12.
Смисълът на противоречието
,
ООК
, София, 19.3.1923г.,
Туй
стихотворение
мое ли е?
От Господа дошъл най-първо! „Ами нали в Битието беше, че имаме Дух от Бога.“ Да, но ти имаш ли тази опитност? – Не. Ти със заблуден ум разсъждаваш тогава. За пример аз декламирам: „О, парице, парице, всесилна царице, с теб в рая, без теб на края“.
Туй
стихотворение
мое ли е?
Аз може да съм едно малко дете, не съм опитал това, което декламирам. Туй го казва П. Славейков, той го опитал, има право да го каже. Казваш: „Аз съм излязъл от Бога“. Кога излезе, я ми кажи!
към беседата >>
13.
Първото правило
,
МС
, София, 3.7.1923г.,
Напишеш едно
стихотворение
за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете.
Ще кажете: "Опасна работа е." Да, опасна работа е. Като дойде Бялото Братство, то ще отмери всичко справедливо. Всеки трябва да знае, какво нещо е право. Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш душата си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината. Изкажи тази истина просто, с душата си, а не да я забулиш.
Напишеш едно
стихотворение
за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете.
Не мислете, че тия извори са безжизнени. Те са живи, те страдат. Тия извори, тия цветя са живи, в тях има такъв един морален стремеж, какъвто едва ли долавят съвременните хора. Сега, запример, искаме да докажем, защо съществува материализма? Има си причини.
към беседата >>
14.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
Когато четеш едно
стихотворение
на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти.
Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава.
Когато четеш едно
стихотворение
на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти.
То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети.
към беседата >>
А като четеш едно човешко
стихотворение
, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“.
И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива!
А като четеш едно човешко
стихотворение
, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“.
Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те. И тъй, казва Христос: „Бъдете разумни!
към беседата >>
15.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Като видите туй ново учение, няма да отидете под някой дъб да проливате сълзи, но ще напишете една строфа, едно
стихотворение
, че като го четете на онзи парализирания, да го познае.
Казвам: Не знаете, и то не само вие, но и най-великите философи, адепти, не знаете. Има нещо ново, сега внесено в света от Бога, което трябва да изучаваме. И тъй, новото не влиза сега в света, но сега се проявява. Ние не го съзнаваме, и казваме: „Новото учение“. Да, то е учение, което сега се проявява.
Като видите туй ново учение, няма да отидете под някой дъб да проливате сълзи, но ще напишете една строфа, едно
стихотворение
, че като го четете на онзи парализирания, да го познае.
Аз зная, че в България има много поети и поетеси, радвам се, но нека напишат 3 куплета от по 6 реда и да отидат при един парализиран да му ги прочетат. Ако този парализираният стане от леглото си, ще кажа на този поет: Ти си истински поет. Защо? – Защото като прочетох тези 3 куплета на парализирания, той стана от леглото си. За музикантите – същото правило. Парализиран е някой човек, лежи.
към беседата >>
16.
Бог на живите
,
НБ
, София, 18.11.1923г.,
Петелът казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш
стихотворението
.
Купи половин килце жито на един, на два петли, хвърли им го. Обезсърчен си, искаш да направиш едно научно изобретение, една научна теория. Станеш сутринта, петелът казва: „Кукуригу, днес ще разрешиш въпроса“. Напишеш работата си, но забравиш петела. Поет си, не ти върви.
Петелът казва: „Днес ще ти тръгне“, и ти напишеш
стихотворението
.
Купи половин килце жито за петела! Ти забравяш петела. Върви ти съчинението, купи за петела, нахвърляй му малко! Колко струва днес житото? – Около 4–5 лева.
към беседата >>
17.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Знаете ли колко е болезнено, когато някой млад поет например напише някое
стихотворение
и го осмеят!
Засега и това, което имаме, не е лошо, благодарим за него, но за в бъдеще трябва да бъде тъй, както ви говоря. Та ние искаме да създадем тази музика във вас не сега, но за в бъдеще. Хубаво е да слушаш тъй, като критикуват този-онзи, но сега от мое гледище аз изказвам мнение да се въздържате в критиката. Свири някой – ти хвърлиш един критичен поглед към него, той погледне, долови погледа и съзнанието му се раздвоява – между ръката и ума му няма връзка. Няма по-хубаво нещо от това, когато умът и сърцето на човека са в хармония, когато изпълняват заедно всичките свои действия.
Знаете ли колко е болезнено, когато някой млад поет например напише някое
стихотворение
и го осмеят!
Нещо го чопли: да го занесе някому, да му го прочете. Той го носи като новородено дете. Млад поет е, занесе го на някой стар опитен поет – да му го прочете и той да се изкаже. Този, старият поет, слуша, поухили се и каже, че нищо не струва. Каква болка свива сърцето на този млад поет, какъв катаклизъм става у него!
към беседата >>
След туй, като се поуталожи болката малко, вземе отново
стихотворението
си, тури го в другия си джоб и го занесе на друг поет.
Нещо го чопли: да го занесе някому, да му го прочете. Той го носи като новородено дете. Млад поет е, занесе го на някой стар опитен поет – да му го прочете и той да се изкаже. Този, старият поет, слуша, поухили се и каже, че нищо не струва. Каква болка свива сърцето на този млад поет, какъв катаклизъм става у него!
След туй, като се поуталожи болката малко, вземе отново
стихотворението
си, тури го в другия си джоб и го занесе на друг поет.
Ако той му каже, че го е написал хубаво, радва се. Всичките поети все трябва да минат през една дисциплина. Ако разглеждат произведенията на някой виден поет, и нему само тук-таме нещо ще одобрят. Та и вашите знания като ученици все по същия закон ще минат. Няма да бързате да се произнасяте, няма и да се критикувате.
към беседата >>
18.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
Обаче след като напишете едно
стихотворение
, месечината така повлияе на въображението ви, че вие се разширите и се надценявате.
Това е логично. В окултната наука най-първо се третира въпросът как да се научи човек правилно да се концентрира. Всички съвременни общества се концентрират. Човек като учи, пак се концентрира, но има закони, които той трябва да знае, за да може правилно да се концентрира. Да допуснем, че у вас се развива центърът на фантазията, на въображението, което се намира под влиянието на месечината и вие се заемете да пишете нещо.
Обаче след като напишете едно
стихотворение
, месечината така повлияе на въображението ви, че вие се разширите и се надценявате.
Мислите си, че можете да бъдете първокласен поет. Но да създадеш един план и да го реализираш, това са две различни фази в живота. Природата никога не обича да борави с грандиозни планове. Тя борави само с малки величини. Тя е направила за хиляди и милиони години тия скали, тия големи планини, които виждаме днес, но все от малки, микроскопически същества.
към беседата >>
Представете си, че излезете на сцената да декламирате едно
стихотворение
и ви освиркат.
Човек може да бъде вързан, 20 години да прекара в затвор и пак да премине в другия свят с една силна и трезва мисъл. Нищо не може да го ограничи. Такива трябва да бъдат героите на новите времена. Сега вие ще се натъкнете на мъчнотиите в живота, ще ги опитате. Това трябва да знаете.
Представете си, че излезете на сцената да декламирате едно
стихотворение
и ви освиркат.
Какво ще правите? Вие ще си кажете: Втори път не излизам. Не, кажете си: Втори път ще изляза. Излезте на сцена и трети път, постоянствайте. Знаете ли какво е направил красноречивият американски оратор Бичер?
към беседата >>
19.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Нека след това тази весела Ганка да цитира един стих от Писанието на сърдитата Ганка или да ѝ прочете едно
стихотворение
и да ѝ каже след това: Слушай Ганке, ти си добра моя сестричка, аз те обичам, хайде да си попеем заедно.
Едната Ганка е недоволната, а другата не е. Нека втората Ганка каже на първата - Ти си се нещо поразсърдила, но чакай, аз ще ти изпея нещо Като и изпее една, две, три песни, нека я попита после: Сега доволна ли си от мене? Тя ще ѝ каже: Какво си се развеселила, разсмяла, бъди малко по-сериозна, не ти прилича да се държиш така. Първата Ганка е още сериозна, недоволна и си казва: Аз трябва да бъда сериозна, защото и животът е сериозен, строг. Втората Ганка ще си каже: Аз пък не мога да бъда сериозна, ще се посмея, ще се повеселя и ще взема половината от твоите страдания.
Нека след това тази весела Ганка да цитира един стих от Писанието на сърдитата Ганка или да ѝ прочете едно
стихотворение
и да ѝ каже след това: Слушай Ганке, ти си добра моя сестричка, аз те обичам, хайде да си попеем заедно.
Тогава тази, сърдитата Ганка, ще каже: Така ли, много добре, аз ей сега ще се развеселя. Ако някой слуша отвън, че се разговаряш със себе си, ще каже: На този човек дъската му трябва да е мръднала. Ами не е ли мръднала дъската на онзи човек, който е много сериозен? Какво означава мръдването на някоя дъска? Чудни са хората, когато говорят за мръдване на дъски!
към беседата >>
20.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
“ Сега някой може да се смее на
стихотворението
на този поет.
И минават за много видни писатели! Не само между българите не съм срещал, но и между английските писатели. Това не е един недъг на съзнанието, но съвременните народи не са достигнали още до тази висша степен на развитие, да разберат съдържанието на езика. Съвременните народи говорят само по форма. Един млад поет може да пише тъй: „Върхове високи, долини дълбоки!
“ Сега някой може да се смее на
стихотворението
на този поет.
Друг млад поет казва тъй: „О, ти си красива като някой планински крем, ти си като някой турски шадраван“. Този поет може да се коригира. Вземете превода на свещените псалми от еврейски език. Те се четат много мъчно, не са преведени както трябва и онези, които са ги превеждали, те са били далеч от да разбират вътрешния смисъл на онези псалмопевци, които са ги писали преди хиляди години. Следователно не е упрек, че те не могат да преведат вътрешния смисъл на един псалом, или пък да разберат съвременното Евангелие, което е писано преди 2,000 години, или пък посланията на апостолите, запример посланието на апостол Павел.
към беседата >>
21.
Брат ти си дойде
,
НБ
, София, 23.3.1924г.,
Аз наричам поет онзи, който напише само едно
стихотворение
, но да излезе от него.
Той не е мислил върху нея. – Прибавил е нещо. – Важно е, че теорията е от друг учен. Един поет чел стихове от различни поети и събрал по нещо оттук-оттам, написал няколко стихотворения, които представя за свои. – Това са чужди стихове.
Аз наричам поет онзи, който напише само едно
стихотворение
, но да излезе от него.
Ако създадеш една теория, тя трябва да прилича на тебе. Ако напишеш едно стихотворение, и то трябва да прилича на тебе. Роденото от тебе трябва да прилича на тебе. Иначе, всичко, което не прилича на тебе, е чуждо, заимствано отнякъде. Рече му: „Брат ти си дойде." Големият син остана недоволен.
към беседата >>
Ако напишеш едно
стихотворение
, и то трябва да прилича на тебе.
– Важно е, че теорията е от друг учен. Един поет чел стихове от различни поети и събрал по нещо оттук-оттам, написал няколко стихотворения, които представя за свои. – Това са чужди стихове. Аз наричам поет онзи, който напише само едно стихотворение, но да излезе от него. Ако създадеш една теория, тя трябва да прилича на тебе.
Ако напишеш едно
стихотворение
, и то трябва да прилича на тебе.
Роденото от тебе трябва да прилича на тебе. Иначе, всичко, което не прилича на тебе, е чуждо, заимствано отнякъде. Рече му: „Брат ти си дойде." Големият син остана недоволен. Той се разсърди на баща си. И в София има хора, недоволни от нас.
към беседата >>
22.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Допуснете, че имате едно
стихотворение
от Петко Славейков.
Аз ви говоря това нещо като на ученици. Под ученици на една окултна школа подразбирам хора, които се стремят към Божествен живот. Тия хора трябва да развиват чувствата на деликатност и благородство по отношение на своите близки и после същите качества ще приложат и към външния свят. Няма по-опасно нещо в духовната наука от еднообразието, което аз считам за начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел.
Допуснете, че имате едно
стихотворение
от Петко Славейков.
Излязат на сцената сто души, един след друг, да декламират това стихотворение. Какво ще научите от тази декламация? Достатъчно е един, двама, трима, до десетина души най-много да го декламират, но да слушате сто души наред да го декламират, нито ще можете да издържите, нито има смисъл. Това е губене на време. Опасността е в повторението.
към беседата >>
Излязат на сцената сто души, един след друг, да декламират това
стихотворение
.
Под ученици на една окултна школа подразбирам хора, които се стремят към Божествен живот. Тия хора трябва да развиват чувствата на деликатност и благородство по отношение на своите близки и после същите качества ще приложат и към външния свят. Няма по-опасно нещо в духовната наука от еднообразието, което аз считам за начало на греха. Еднообразието аз наричам духовен мързел. Допуснете, че имате едно стихотворение от Петко Славейков.
Излязат на сцената сто души, един след друг, да декламират това
стихотворение
.
Какво ще научите от тази декламация? Достатъчно е един, двама, трима, до десетина души най-много да го декламират, но да слушате сто души наред да го декламират, нито ще можете да издържите, нито има смисъл. Това е губене на време. Опасността е в повторението. Например често казваме: „Да бъдем добри!
към беседата >>
23.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Върне се вкъщи, вземе перото и напише едно
стихотворение
.
Само любовта осмисля живота. Без любов няма живот. Какво прави младият момък, като се влюби? По цели часове той обикаля къщата на своята възлюбена. Минава един - два - три пъти, въздъхва и си отминава.
Върне се вкъщи, вземе перото и напише едно
стихотворение
.
Защо този момък обикаля къщата на момата? Защото има да взима нещо от нея. Когато човек има да дава, той не смее да мине през улицата на своя кредитор, не иска да чуе за него. Казват му: Да минем през тази улица. – Не искам, не обичам тази улица, нещо ме притеснява.
към беседата >>
Близо някъде в тревата лежи един поет, възхищава се от природата, пише някакво
стихотворение
: Велика майка природа!
Ще кажете, че говоря против духовенството. Не говоря против духовенството, но говоря против лъжата, която съществува в света от хиляди години. Дето и да се обърнеш, навсякъде лъжа. Виждам един паяк се скрил в една дупка, стои смирено. Да, той чака да мине край него една муха, да хвърли паяжината си върху нея, да я омотае.
Близо някъде в тревата лежи един поет, възхищава се от природата, пише някакво
стихотворение
: Велика майка природа!
– Велика е природата, но без лъжа, без картечници, без паяжини и мрежи! Като говоря така, някои казват: Това сме слушали много пъти, искаме нещо ново. Ето новото, което ще ви кажа: Докато не осъзнаете, че имате душа и дух, които ни ръководят; докато не просите Любовта, докато не търсите Мъдростта и докато не хлопате за Истината, вие всякога ще бъдете роби, всякога ще страдате и ще се мъчите. Щом осъзнаете, че душата и духът ви сочат правия път на живота, щом приложите Любовта, Мъдростта и Истината, вие ще почувствате онази вътрешна свобода в себе си, онзи вътрешен мир, за които сте мечтали цял живот. Аз ви говоря малко строго, ораторски, за да набия тези мисли в съзнанието ви.
към беседата >>
24.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Ако поетът има разумни, естествени страдания, той може да напише такова
стихотворение
, което да повдигне цялото човечество.
Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече знания и по-голяма мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота. Казано е в Писанието: „Блажени страдащите". За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдания. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му.
Ако поетът има разумни, естествени страдания, той може да напише такова
стихотворение
, което да повдигне цялото човечество.
Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъч в душите на читателите си. Като знаете това, не избягвайте разумните страдания, които Бог ви праща, но бъдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания. За да се ползвате от разумните страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила в живота си: Не увеличавайте радостите и страданията на никого. Не отнемайте радостите и страданията на никого.
към беседата >>
Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно
стихотворение
за благото на човечеството, туй страдание е благословение, но ако от туй страдание той се ожесточи и напише едно злъчно
стихотворение
, рекох, това страдание не е разумно.
(втори вариант)
страданията ще бъдат приятни - те ще имат смисъл. Защото страдания в живота трябва да има. И колкото една душа има повече да страда, колкото повече преживявания тя има, толкова тя повече се обогатява с знания и мъдрост и толкова повече добива своята свобода. Казано е „Блажени страждущите", значи, които разумно страдат. Аз не съм за безумното страдане, но аз съм за онова разумното страдание, което ще внесе в душата ви знание, мъдрост, красота и ще подигне всичко онова благородното у вас.
Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно
стихотворение
за благото на човечеството, туй страдание е благословение, но ако от туй страдание той се ожесточи и напише едно злъчно
стихотворение
, рекох, това страдание не е разумно.
Когато говоря, че трябва да страдаме, аз всякога разбирам: разумните, Божествени страдания, които са определени в живота за нашето подигане, трябва да приемаме с благодарност. Но и никой от вас не трябва да увеличава страданията си. Всички трябва да се стремите към следующето, ще ви дам две правила: Първо правило: да не увеличавате страданията никому и да не увеличавате радостта никому. Второто правило: да не отнемате страданията никому, и да не отнемате радостта никому.
към втори вариант >>
25.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Не, кажи си: „Аз написах едно
стихотворение
, което сам си харесвам.
По-хубаво е човек да бъде искрен. Аз харесвам по някой път светските хора. Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете.
Не, кажи си: „Аз написах едно
стихотворение
, което сам си харесвам.
Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи.
към беседата >>
Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно
стихотворение
, пълно с идея.
Те имат детински черти. Човек трябва да бъде като дете. Казвате: „Аз написах нещо.“ Не смеете по-нататък да се изкажете. Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча.
Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно
стихотворение
, пълно с идея.
Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски.
към беседата >>
Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това
стихотворение
, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи.
Не, кажи си: „Аз написах едно стихотворение, което сам си харесвам. Когато го прочета, аз се въодушевявам, не зная дали и вие ще се въодушевите.“ Ако говоря истината, тъй ще я кажа, пък ако не искам да я казвам, по-добре ще е да мълча. Ще си кажа, че съм написал едно съдържателно стихотворение, пълно с идея. Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме.
Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това
стихотворение
, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи.
Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски. Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща дума за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре. Сега какво е общото заключение? Заключение не трябва да има.
към беседата >>
26.
Равностранният триъгълник
,
ООК
, София, 11.3.1925г.,
Или ако се зададе на един поет да напише някое
стихотворение
, той изведнъж ли ще го напише?
Всички велики хора са били послушни. Само онзи музикант, който е бил послушен по отношение законите на музиката, е станал музикант; само онзи художник, който е бил послушен по отношение законите на художеството, е станал художник; всеки поет, който е бил послушен по отношение законите на поезията, е станал поет. Послушанието е необходимо за всички хора. Не казвам, че трябва да имате послушание към глупавите работи, но се изисква послушание за умните работи. Ако зададат една тема на някой музикант, той изведнъж ли ще я напише?
Или ако се зададе на един поет да напише някое
стихотворение
, той изведнъж ли ще го напише?
Той ще го излее в една форма, във втора, в трета, в четвърта, докато най-сетне ще напише нещо, което сам ще хареса. Ще каже някой: „Какво ще стане от едно писмо? “ Много нещо може да стане за вашите работи, но не и за тия на света. Разбира се, аз няма да се спирам тази вечер на обяснение на тия работи, които сами по себе си трябва да се асимилират. Някои от млекопитаещите например преживят храната си; кокошката пък, като глътне зрънцата си, гълта и пясък.
към беседата >>
27.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво
стихотворение
, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная.
Съставимъ ли си нѣкакъвъ образъ за Бога, той ще бѫде подобенъ на насъ: ще му туримъ очи, носъ, коса, брада, която ще бѫде руса, черна или бѣла и ще кажемъ: младиятъ или стариятъ Господь. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е младъ или старъ. Не, това е човѣшка философия. Така говорятъ обикновенитѣ хора, а философитѣ ще говорятъ за абсолютното. Какво е абсолютното, тѣ не знаятъ.
Тия учени хора мязатъ на онзи испански поетъ, който написалъ едно малко съчинение, написалъ едно хубаво
стихотворение
, възпѣлъ нѣщо въ природата, но когато го попитали, какво иска да каже съ тази поезия, каква мѫдрость крие въ нея, той казалъ: и азъ самъ не зная.
Писахъ нѣщо, но не зная какво изразява то. Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ.
към беседата >>
Ти напишешъ едно изречение, или едно
стихотворение
на френски езикъ.
Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение.
Ти напишешъ едно изречение, или едно
стихотворение
на френски езикъ.
Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това? – Не зная.
към беседата >>
Може да напишешъ едно
стихотворение
на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ.
– Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение. Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ. Питатъ те: какво написа? – Не зная.
Може да напишешъ едно
стихотворение
на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ.
Запитватъ те: какво значи това? – Не зная. Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на стихотворението. И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето. Това е физическата страна.
към беседата >>
Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на
стихотворението
.
Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това? – Не зная.
Попитайте нѣкой, който знае френски или английски езикъ, той ще ви приведе смисъла на
стихотворението
.
И тъй, Богъ е, който заповѣдва на слънцето. Това е физическата страна. Слѣдователно, този, който заповѣдва на слънцето да грѣе, Той е заповѣдалъ и на насъ да дойдемъ на земята. Той е заповѣдалъ да имаме тѣла; Той е заповѣдалъ да имаме глави; Той е заповѣдалъ да имаме дробове; Той е заповѣдалъ да имаме стомаси; Той е заповѣдалъ да имаме рѫце, крака, нервна система; Той е заповѣдалъ да имаме всичко. Философията на живота седи въ това, щото ние, като хора, да се разберемъ.
към беседата >>
Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво
стихотворение
, възпял нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная.
(втори вариант)
Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за абсолютното. Какво е абсолютното, те не знаят.
Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво
стихотворение
, възпял нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная.
Писах нещо, но не зная какво изразява то. Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творители на нещата, ще разбираме смисъла им.
към втори вариант >>
Ти напишеш едно изречение, или едно
стихотворение
на френски език.
(втори вариант)
Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творители на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение.
Ти напишеш едно изречение, или едно
стихотворение
на френски език.
Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная.
към втори вариант >>
Може да напишеш едно
стихотворение
на английски, или на какъвто и да е друг език.
(втори вариант)
– Ако ние сме творители на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение. Ти напишеш едно изречение, или едно стихотворение на френски език. Питат те: какво написа? – Не зная.
Може да напишеш едно
стихотворение
на английски, или на какъвто и да е друг език.
Запитват те: какво значи това? – Не зная. Попитайте някой, който знае френски или английски език, той ще ви приведе смисъла на стихотворението. И тъй, Бог е, който заповядва на слънцето. Това е физическата страна.
към втори вариант >>
Попитайте някой, който знае френски или английски език, той ще ви приведе смисъла на
стихотворението
.
(втори вариант)
Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная.
Попитайте някой, който знае френски или английски език, той ще ви приведе смисъла на
стихотворението
.
И тъй, Бог е, който заповядва на слънцето. Това е физическата страна. Следователно, този, който заповядва на слънцето да грее, Той е заповядал и на нас да дойдем на земята. Той е заповядал да имаме тела; Той е заповядал да имаме глави; Той е заповядал да имаме дробове; Той е заповядал да имаме стомаси; Той е заповядал да имаме ръце, крака, нервна система; Той е заповядал да имаме всичко. Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем.
към втори вариант >>
28.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
Да допуснем, че вие написвате едно
стихотворение
Защо го пишете?
Като кажа нещо, две мнения в мене няма. Аз съм решил това и ще го направя. Няма защо да изнасилвам Божественото в себе си за угода на хората. Когато и при мен дойде някой, и аз няма да му услужвам, ако ръцете ми са нечисти. Питам ви: как ще изпълните в този свят Волята Божия?
Да допуснем, че вие написвате едно
стихотворение
Защо го пишете?
Или давате някому хляб. Защо му давате? Чисти ли ви са всякога намеренията? Вие може да угощавате някого, за да го подкупите, да имате един приятел, да го приближите към себе си. Ако имате такива користни намерения, ще се намери друг някой, който ще го угости повече от вас и с това ще го приближи повече към себе си.
към беседата >>
29.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това
стихотворение
– това е дяволското въ свѣта.
Отворилъ съмъ една книга на слънчевата свѣтлина, чета я и питамъ: дали ме обича слънцето? – Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти.
Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това
стихотворение
– това е дяволското въ свѣта.
Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението!
към беседата >>
Ами, че за да напишешъ това
стихотворение
, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
– Щомъ се ползувашъ отъ неговата свѣтлина и можешъ да четешъ книгата, обича те, разбира се. Всѣка възвишена и благородна мисъль, която прониква въ тоя умъ; всѣко благородно и възвишено чувство, което прониква въ твоето сърдце и всѣко възвишено и благородно желание, което прониква въ твоята душа, това е Христосъ, Който прониква. Той е единъ възвишенъ, колективенъ Духъ, единъ колективенъ импулсъ. Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта.
Ами, че за да напишешъ това
стихотворение
, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога. Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ.
към беседата >>
Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това
стихотворение
.
Това не си ти. Туй, дето казвашъ: азъ направихъ това нѣщо, азъ написахъ това стихотворение – това е дяволското въ свѣта. Ами, че за да напишешъ това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казвашъ, че ти си го направилъ, направи това нѣщо безъ кокошкитѣ, безъ виното, безъ баницата. Не мога.
Тогава, признай това и кажи въ себе си: азъ, кокошкитѣ, винцето и баницата написахме това
стихотворение
.
Това е учението! Трѣбва да знаете, че сегашното християнство дължи своя животъ на живота на онѣзи хиляди мѫченици, които сѫ се пожертвували за благото на другитѣ. А сега хората се спиратъ и казватъ: кой е праведенъ? – Праведни хора сѫ само тѣзи които сѫ пожертвували своя животъ за другитѣ. Това нѣщо ние трѣбва да признаемъ и да не мислимъ, че сегашния животъ, който имаме, е нашъ.
към беседата >>
А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно
стихотворение
отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената!
За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. Готовъ ли си за този моментъ?
А сега, ще излѣзешъ нѣкѫдѣ на сцената, ще издекламирашъ едно
стихотворение
отъ Вазова, или отъ когото и да е, и ако не можешъ да го издекламирашъ добре, или ако го забравишъ, ще ти кажатъ: слѣзъ отъ сцената!
Но когато ти издекламирашъ това, което небето иска чрѣзъ тебе, тогава и ти ще останешъ доволенъ отъ себе си, и другитѣ ще останатъ доволни отъ тебе. Слѣдователно, всѣки единъ отъ насъ трѣбва да бѫде готовъ за този великъ моментъ. Този великъ моментъ не е само за насъ, но и ангелитѣ се приготовляватъ за него. Когато Богъ обедини всички въ едно цѣло, тогава ще дойде часътъ да се проявите. Тогава ще дойде вашиятъ день.
към беседата >>
Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това
стихотворение
– това е дяволското в света.
(втори вариант)
Отворил съм една книга на слънчевата светлина, чета я и питам: Дали ме обича слънцето? – Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти.
Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това
стихотворение
– това е дяволското в света.
Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението!
към втори вариант >>
Ами че за да напишеш това
стихотворение
, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
(втори вариант)
– Щом се ползваш от неговата светлина и можеш да четеш книгата, обича те, разбира се. Всяка възвишена и благородна мисъл, която прониква в твоя ум; всяко благородно и възвишено чувство, което прониква в твоето сърце и всяко възвишено и благородно желание, което прониква в твоята душа, това е Христос, Който прониква. Той е един възвишен, колективен Дух, един колективен импулс. Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света.
Ами че за да напишеш това
стихотворение
, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница.
Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога. - Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това стихотворение. Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите.
към втори вариант >>
- Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това
стихотворение
.
(втори вариант)
Това не си ти. Това, че казваш: Аз направих това нещо, аз написах това стихотворение – това е дяволското в света. Ами че за да напишеш това стихотворение, ти изяде четири кокошки, изпи три кила вино, изяде една хубава баница. Добре, като казваш, че ти си го направил, направи това нещо без кокошките, без виното, без баницата. - Не мога.
- Тогава, признай това и кажи в себе си: Аз, кокошките, винцето и баницата написахме това
стихотворение
.
Това е учението! Трябва да знаете, че сегашното християнство дължи своя живот на живота на онези хиляди мъченици, които са се пожертвали за благото на другите. А сега хората се спират и казват: Кой е праведен? – Праведни хора са само тези които са пожертвали своя живот за другите. Това нещо ние трябва да признаем и да не мислим, че сегашния живот, който имаме, е наш.
към втори вариант >>
А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно
стихотворение
от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената!
(втори вариант)
За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. Готов ли си за този момент?
А сега, ще излезеш някъде на сцената, ще издекламираш едно
стихотворение
от Вазов, или от когото и да е, и ако не можеш да го издекламираш добре, или ако го забравиш, ще ти кажат: Слез от сцената!
Но когато ти издекламираш това, което небето иска чрез тебе, тогава и ти ще останеш доволен от себе си, и другите ще останат доволни от тебе. Следователно, всеки един от нас трябва да бъде готов за този велик момент. Този велик момент не е само за нас, но и ангелите се приготовят за него. Когато Бог обедини всички в едно цяло, тогава ще дойде часът да се проявите. Тогава ще дойде вашият ден.
към втори вариант >>
30.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
– Той е прочел някъде някое
стихотворение
, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек!
След като научите вашия израз, ще имате мярка и за другите хора. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори! “ По какво съдят?
– Той е прочел някъде някое
стихотворение
, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек!
“ Каква ти умна глава! Тази глава е взета назаем. Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел. Този кон е много хубав, но не е негов. Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете?
към беседата >>
Аз мога да ви издекламирам едно голямо
стихотворение
на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него.
Всички вие, които ме слушате, казвате: „Аз зная много неща.“ Какво знаете? Едва ли има три думи, които вие знаете. Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега. Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи! “ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели.
Аз мога да ви издекламирам едно голямо
стихотворение
на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него.
То е чужд кон. Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това стихотворение, да видя какво е мислил той тогава. Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал. Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен. Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите.
към беседата >>
Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това
стихотворение
, да видя какво е мислил той тогава.
Аз съм толкова учен, а зная положително само две думи: толкова съм научил досега. Ще кажете: „Как тъй, ние знаем много думи! “ Вие знаете много думи, но все назаем сте ги взели. Аз мога да ви издекламирам едно голямо стихотворение на английски език от Лонгфело15, но какво ще разберете от него. То е чужд кон.
Аз трябва да вляза в положение на Лонгфело, когато е писал това
стихотворение
, да видя какво е мислил той тогава.
Или пък мога да ви прочета пророк Исайя, но за да имам неговия израз, трябва да се пренеса в неговото време, да вляза в неговото положение, за да схвана нещата тъй, както той ги схващал. Аз живея 2000 години след Христа и мисля, че Исайя е разсъждавал и чувствал като мен. Преди всичко той не носеше дрехи като моите, не говореше на моя език, обичаите му бяха съвсем други от моите. Изобщо Исайя нямаше такива схващания за Христа, както имаме ние, съвременните хора. Исайя беше човек на виденията.
към беседата >>
31.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
Вярно е това, но щом си даровит, постарай се да напишеш едно малко
стихотворение
– за себе си само, без да го изнасяш пред другите.
Само великият художник учител може да даде мнението си за някоя хубава картина, но начинаещият ученик няма право да дава мнението си. Затова нека не ви смущава мнението на другите. Вие ги изслушвайте, но не отбивайте струята на вашата енергия от своя път. Всеки човек има едно мнение за себе си, по-близо или по-далече от Истината. Някога ти мислиш, че си даровит човек.
Вярно е това, но щом си даровит, постарай се да напишеш едно малко
стихотворение
– за себе си само, без да го изнасяш пред другите.
След два-три дена пак го прочети и виж дали ти причинява радост: ако ти причинява радост, ти си даровит човек. Четеш ли го и на другите хора, те да го харесат – хубавото ще изчезне. Който те слуша да четеш своето малко стихотворение, ще каже: „Колко е глупаво! “ Той те измерва с други майстори и си мисли: „Колко по-хубави стихотворения от това съм чел! “ Така е, но като твоето стихотворение именно той не е чел.
към беседата >>
Който те слуша да четеш своето малко
стихотворение
, ще каже: „Колко е глупаво!
Всеки човек има едно мнение за себе си, по-близо или по-далече от Истината. Някога ти мислиш, че си даровит човек. Вярно е това, но щом си даровит, постарай се да напишеш едно малко стихотворение – за себе си само, без да го изнасяш пред другите. След два-три дена пак го прочети и виж дали ти причинява радост: ако ти причинява радост, ти си даровит човек. Четеш ли го и на другите хора, те да го харесат – хубавото ще изчезне.
Който те слуша да четеш своето малко
стихотворение
, ще каже: „Колко е глупаво!
“ Той те измерва с други майстори и си мисли: „Колко по-хубави стихотворения от това съм чел! “ Така е, но като твоето стихотворение именно той не е чел. Колкото и да е глупаво това стихотворение, то е unicum и като него няма друго; то е нещо особено, друг не може да каже същото нещо, макар и глупаво. И в глупавото стихотворение има философия. Вие имате особена представа за сегашните гениални хора.
към беседата >>
“ Така е, но като твоето
стихотворение
именно той не е чел.
Вярно е това, но щом си даровит, постарай се да напишеш едно малко стихотворение – за себе си само, без да го изнасяш пред другите. След два-три дена пак го прочети и виж дали ти причинява радост: ако ти причинява радост, ти си даровит човек. Четеш ли го и на другите хора, те да го харесат – хубавото ще изчезне. Който те слуша да четеш своето малко стихотворение, ще каже: „Колко е глупаво! “ Той те измерва с други майстори и си мисли: „Колко по-хубави стихотворения от това съм чел!
“ Така е, но като твоето
стихотворение
именно той не е чел.
Колкото и да е глупаво това стихотворение, то е unicum и като него няма друго; то е нещо особено, друг не може да каже същото нещо, макар и глупаво. И в глупавото стихотворение има философия. Вие имате особена представа за сегашните гениални хора. Сегашните гениални хора един ден ще минават за прости хора, а сегашните прости хора ще станат за в бъдеще гениални хора. Това може да се докаже с факти.
към беседата >>
Колкото и да е глупаво това
стихотворение
, то е unicum и като него няма друго; то е нещо особено, друг не може да каже същото нещо, макар и глупаво.
След два-три дена пак го прочети и виж дали ти причинява радост: ако ти причинява радост, ти си даровит човек. Четеш ли го и на другите хора, те да го харесат – хубавото ще изчезне. Който те слуша да четеш своето малко стихотворение, ще каже: „Колко е глупаво! “ Той те измерва с други майстори и си мисли: „Колко по-хубави стихотворения от това съм чел! “ Така е, но като твоето стихотворение именно той не е чел.
Колкото и да е глупаво това
стихотворение
, то е unicum и като него няма друго; то е нещо особено, друг не може да каже същото нещо, макар и глупаво.
И в глупавото стихотворение има философия. Вие имате особена представа за сегашните гениални хора. Сегашните гениални хора един ден ще минават за прости хора, а сегашните прости хора ще станат за в бъдеще гениални хора. Това може да се докаже с факти. Същото нещо виждаме и в самата Природа, затова не се обезсърчавайте, вървете напред!
към беседата >>
И в глупавото
стихотворение
има философия.
Четеш ли го и на другите хора, те да го харесат – хубавото ще изчезне. Който те слуша да четеш своето малко стихотворение, ще каже: „Колко е глупаво! “ Той те измерва с други майстори и си мисли: „Колко по-хубави стихотворения от това съм чел! “ Така е, но като твоето стихотворение именно той не е чел. Колкото и да е глупаво това стихотворение, то е unicum и като него няма друго; то е нещо особено, друг не може да каже същото нещо, макар и глупаво.
И в глупавото
стихотворение
има философия.
Вие имате особена представа за сегашните гениални хора. Сегашните гениални хора един ден ще минават за прости хора, а сегашните прости хора ще станат за в бъдеще гениални хора. Това може да се докаже с факти. Същото нещо виждаме и в самата Природа, затова не се обезсърчавайте, вървете напред! Някои хора, като правят погрешки, виждат им се „квадратни глупости“.
към беседата >>
32.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 28.6.1925г.,
Някой млад поет напише едно
стихотворение
от три-четири куплета и се радва, пази го, крие го в себе си.
Еди-кой си господин ми я даде и аз се радвам за това. После той си я взе – и за това трябва да му благодаря, няма защо да се наскърбявам.“ Такива състояния се срещат и у възрастните хора. Понякога на човека се отнемат някои неща, за които той може да е съзнавал, а може и да не е съзнавал, че не са негови, и той започва да страда, става недоволен, неразположен. Разумният живот седи в това именно: винаги да съзнавате, че когато ви се отнема една ябълка, тя не е била ваша, и да не се смущавате. Ще ви дам още един пример.
Някой млад поет напише едно
стихотворение
от три-четири куплета и се радва, пази го, крие го в себе си.
Обаче един ден той го изпраща в някоя редакция да се напечата и там то потъва нейде в коша на захвърлените писма и изчезва. Този поет е вече неразположен, недоволен. Защо? – Отнеха му радостта. Какво може да възпее един млад поет? Отговор: Любовта.
към беседата >>
Например някой поет напише едно хубаво, идейно
стихотворение
, което всички харесват.
Кое е по-реално в тия два случая: обидните думи, които ви е казал някой – че ви мрази, или пък думите на този, който казва, че ви обича? И в двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за вас, че при тия случаи вие проверявате следния важен закон за уравновесяване на енергиите в Природата: когато някой ви мрази, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви обича; и обратно: когато някой ви обича, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви мрази. Каже ли ви някой, че ви мрази, кажете си: „Аз се радвам за това, защото сега ще дойде този, който ме обича.“ Каже ли ви някой, че ви обича, ще знаете, че след малко непременно ще дойде този, който ви мрази. Същото нещо се отнася и до другите области на живота и науката.
Например някой поет напише едно хубаво, идейно
стихотворение
, което всички харесват.
Второто стихотворение непременно ще бъде лошо, без идея, което само опетнява ума на този поет, без да му придава нещо. Сега от всичко казано дотук у вас трябва да остане един основен закон, с който да противодействате на отрицателните желания и чувства, които се зараждат у вас. Не е достатъчно само да им противодействате, но трябва да издържате на тях; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъл трябва да расте и да се развива; при това не трябва само мисълта ви да се развива, но и душата ви да се разширява, а Духът ви да укрепва – само така ще имате прояви на истински човек. Мнозина казват: „Ние сме млади още – като остареем, тогава ще мислим за тия работи.“ – Не, ако вие не поумнеете като млади, и като стари няма да поумнеете. Който е умен като млад, и като стар ще бъде умен.
към беседата >>
Второто
стихотворение
непременно ще бъде лошо, без идея, което само опетнява ума на този поет, без да му придава нещо.
И в двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за вас, че при тия случаи вие проверявате следния важен закон за уравновесяване на енергиите в Природата: когато някой ви мрази, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви обича; и обратно: когато някой ви обича, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви мрази. Каже ли ви някой, че ви мрази, кажете си: „Аз се радвам за това, защото сега ще дойде този, който ме обича.“ Каже ли ви някой, че ви обича, ще знаете, че след малко непременно ще дойде този, който ви мрази. Същото нещо се отнася и до другите области на живота и науката. Например някой поет напише едно хубаво, идейно стихотворение, което всички харесват.
Второто
стихотворение
непременно ще бъде лошо, без идея, което само опетнява ума на този поет, без да му придава нещо.
Сега от всичко казано дотук у вас трябва да остане един основен закон, с който да противодействате на отрицателните желания и чувства, които се зараждат у вас. Не е достатъчно само да им противодействате, но трябва да издържате на тях; не е достатъчно само да издържате, но вашата мисъл трябва да расте и да се развива; при това не трябва само мисълта ви да се развива, но и душата ви да се разширява, а Духът ви да укрепва – само така ще имате прояви на истински човек. Мнозина казват: „Ние сме млади още – като остареем, тогава ще мислим за тия работи.“ – Не, ако вие не поумнеете като млади, и като стари няма да поумнеете. Който е умен като млад, и като стар ще бъде умен. Тогава човек се намира на положителната страна в своя живот.
към беседата >>
33.
Учтивият човек
,
МОК
, София, 19.7.1925г.,
Например някой млад поет написва някое
стихотворение
, предлага го на този, на онзи да го четат, иска всички да се произнесат за него, че е гениално.
Вторият гледа по витрините на един, на друг магазин, докато най-после влиза в няколко от по-хубавите магазини и си купува шапка, връзка, мушама, бели обувки, лачени обувки, пръстен, часовник и т.н. След това и той си отива в селото. Питам: в края на краищата кой от двамата млади селяни е използвал по-добре парите си? – Разбира се, че този, който е накупил семената. Така и в Природата има много механични мисли и желания, подобни на тия лачени и бели обувки, пръстени, часовници и тем подобни.
Например някой млад поет написва някое
стихотворение
, предлага го на този, на онзи да го четат, иска всички да се произнесат за него, че е гениално.
Каква гениалност има в това стихотворение? То е подобно на лачените обувки, които са хубави, докато са нови и лъскави. Щом прогледат, всичката им красота изчезва. По същия начин и много от идеите на младите и на старите проглеждат и те стават песимисти и се отчайват от живота. Казвам: едно ценно качество, което липсва у младите, е взаимното почитание и уважение, което произтича дълбоко от душата.
към беседата >>
Каква гениалност има в това
стихотворение
?
След това и той си отива в селото. Питам: в края на краищата кой от двамата млади селяни е използвал по-добре парите си? – Разбира се, че този, който е накупил семената. Така и в Природата има много механични мисли и желания, подобни на тия лачени и бели обувки, пръстени, часовници и тем подобни. Например някой млад поет написва някое стихотворение, предлага го на този, на онзи да го четат, иска всички да се произнесат за него, че е гениално.
Каква гениалност има в това
стихотворение
?
То е подобно на лачените обувки, които са хубави, докато са нови и лъскави. Щом прогледат, всичката им красота изчезва. По същия начин и много от идеите на младите и на старите проглеждат и те стават песимисти и се отчайват от живота. Казвам: едно ценно качество, което липсва у младите, е взаимното почитание и уважение, което произтича дълбоко от душата. Ако търсите външна учтивост, външно уважение, това ще срещнете донякъде у младите, но то е повърхностно качество, което скоро изчезва.
към беседата >>
34.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
Всеки от вас издекламира едно
стихотворение
и най-после изпее една свещена песен.
Съвременните хора искат да изучават лесни работи. Те изучават красиви поетически работи от разни поети и ги декламират. Всички им ръкопляскат, но това е похвала за тези поети, които са ги писали. Обаче хората се радват на тези плодове. Крушата ражда плодовете си, но хората им се радват, декламират ги.
Всеки от вас издекламира едно
стихотворение
и най-после изпее една свещена песен.
Значи хората не декламират само, но и пеят. Съвременните хора искат да знаят вътрешния смисъл на живота. Казват: кажете ни вие, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота? Някои казват: е, родил съм се.
към беседата >>
35.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското
стихотворение
: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края!
Ние сме запомнили, какво е писал Шекспир в своите драми, какво е писал в съчиненията си Гьоте, или какво е писал някой музикант, и всичко това го декламираме, възпроизвеждаме, но то е чуждо нещо, взето на заем. Тия хора са се трудили, това е тяхна слава, слава на Гьоте, на Шекспир и др., аз ги похвалвам. Писали са хората, те са складирали всичко това в тия банки, в тия книги които остават за общо ползване на човечеството. Аз пък ще чета Шекспир, ще чета Гьоте, ще чета Кант, ще чета всички философи , ще отида при тях да се уча, ще взема поука от тия разумни хора, все ще извлека от тях нещо. Ще отида да чета, да уча, от книгата на великата природа, и от там да използвам за себе си нещо.
И действително, не съм дошъл в света само да декларирам българското
стихотворение
: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе на края!
” Но в кой рай с парицата? – В човешкия рай. Ти, който си в човешкия рай с парицата, в божия рай си на края. Тогава аз превеждам: “Парице, парице, всесилна царице, с тебе влизам в човешкия рай, и с тебе излизам от Божия рай.” Ние, обаче, след като се издекламира нещо, казваме: туй е глупаво, не е хубаво нещо. Не е така.
към беседата >>
36.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
Представете си, че едно дете се готви да декламира някое
стихотворение
.
Такова нещо представлява светският живот. Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен?
Представете си, че едно дете се готви да декламира някое
стихотворение
.
То цяла нощ чете, учи стихотворението, радва се, че ще декламира. Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви.
към беседата >>
То цяла нощ чете, учи
стихотворението
, радва се, че ще декламира.
Той е поле с глинеста почва, напоено с вода. Дето стъпиш, ще загазиш и ще се окаляш. Тази е причината, поради която хората са недоволни от светския живот и търсят духовния. Кое прави човека доволен? Представете си, че едно дете се готви да декламира някое стихотворение.
То цяла нощ чете, учи
стихотворението
, радва се, че ще декламира.
Поглеждате го – на лицето му е изписано доволство. Коя е причината за задоволството на детето: самото приготвяне, стихотворе¬нието или възможността да излезе на сцена пред публика? Доволството на детето се заключава в самото приготвяне. То му дава възможност да задоволи своя вътрешен стремеж да се прояви. Кои са причините за горенето на телата?
към беседата >>
Излезе някой на сцената да декламира едно
стихотворение
.
Изобщо всяко активно състояние в Природата се сменя с пасивно; пасивното пък – с активно. Има и междинни състояния, но главните са активно и пасивно. Чрез математиката човек може точно да определи след колко време дадено състояние ще се смени и с какво състояние именно ще се смени – с активно или с пасивно. Забелязано е обаче, че две активни или две пасивни състояния не могат да вървят едно след друго. В това отношение всеки има опитности.
Излезе някой на сцената да декламира едно
стихотворение
.
Всички са доволни от него, ръкопляскат му. Ако рече втори път да декламира нещо, и той няма да бъде доволен от себе си, и публиката няма да е доволна от него. Виден проповедник излиза на амвона да проповядва. Той е доволен от себе си, говори вдъхновено, красноречиво и всички слушатели излизат възхитени от проповедта. На другата неделя същият проповедник излиза да говори, но мисълта му не върви гладко, думите му се преплитат и вместо да се оправи, той все повече се забърква.
към беседата >>
Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя
стихотворението
.
(втори вариант)
Облечи се с хубавите си планински дрехи. Да няма никаква кал по тях. Ние казваме, че не трябва да живеем по светски. Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте? Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека?
Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя
стихотворението
.
В какво седи приятното? Кое е, което го радва – самото стихотворение, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят? (Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.) Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж.
към втори вариант >>
Кое е, което го радва – самото
стихотворение
, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят?
(втори вариант)
Ние казваме, че не трябва да живеем по светски. Ако ти минаваш през полето, и тогава валят дъждове, почвата – глинеста, можете ли да минете, без да се окаляте? Сега според вас в какво седи онова вътрешно доволство на човека? Запример с малките деца се случва често, ще декламира детето, и цяла нощ си приготвя стихотворението. В какво седи приятното?
Кое е, което го радва – самото
стихотворение
, което ще декламира, сцената, на която ще излезе, или хората, които ще го чуят?
(Най-приятно е самото приготовление, значи може да се изкаже детето.) Значи в него има известен стремеж, който трябва да се прояви по един или друг начин. Вътрешен стремеж. Според вас причините на горенето кои са? Може ли едно тяло да гори, ако няма въздух, може ли да се образува горене?
към втори вариант >>
Да кажем, декламираш едно
стихотворение
на сцената, ръкопляскат ви.
(втори вариант)
Става едно променение. Математически можем да знаем след всяко едно състояние какво ще бъде следващото. Има и други междинни състояния. Две състояния активни не можеш да имаш последователно. Вие може да направите опит.
Да кажем, декламираш едно
стихотворение
на сцената, ръкопляскат ви.
Втори път ако излезнеш, няма да имаш същото състояние. Вие ще имате един отлив. Туй може да го забележите, ако отидете в Америка, една културна страна, всички американски проповедници минават по този закон и са се намерили в чудо, не знаят как да се лекуват. Виден проповедник държи беседа, приготвя се, приготвя се, въодушевява се, доволен е от себе си. Следващата неделя върне се недоволен от себе си.
към втори вариант >>
37.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Някой поет напише едно
стихотворение
и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел.
Професорът преподава лекции в университета пак за себе си. Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството.
Някой поет напише едно
стихотворение
и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел.
Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава стихотворението на своя приятел, му служи само за украшение. Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две. Принципът на числото две съществува навред в света. И тъй числото две представлява хората, а не ангелите.
към беседата >>
Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава
стихотворението
на своя приятел, му служи само за украшение.
Музикантът, поетът, художникът работят пак за себе си, да осигурят прехраната си. Малко хора има в света, които работят идеално, безкористно, само за Бога. Каквото и да работи човек, дълбоко в ума си крие някаква користна мисъл: или някаква похвала очаква, или някаква награда - все се надява за някаква лична облага. Ако някой човек е религиозен, той пък ще скрие своята користна мисъл зад името Божие и ще каже, че работи идеално, за благото на човечеството. Някой поет напише едно стихотворение и казва, че го посвещава на еди-кой си приятел.
Всъщност, той е писал за себе си; това, че посвещава
стихотворението
на своя приятел, му служи само за украшение.
Някой човек тръгва да проповядва, да убеждава хората, че Бог съществува, иска да ги върне в правия път, но като отиде дома си, започва да се хвали: Аз направих това и това. Казвам: Във всички действия на съвременните хора се проявява числото две. Принципът на числото две съществува навред в света. И тъй числото две представлява хората, а не ангелите. Последните служат само като съединително звено между хората и разумните същества от невидимия свят.
към беседата >>
38.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое
стихотворение
.
Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли?
Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое
стихотворение
.
Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се.
към беседата >>
39.
Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек
,
МОК
, София, 18.4.1926г.,
Колцина от вас, ако дойдете на една разходка, бихте написали едно
стихотворение
или бихте решили някоя математическа задача, или от геометрията.
Природата не търпи средно състояние – едното или другото. Когато съзнанието е будно, ти си на бойното поле, чакаш неприятеля. Когато рече да те нападне, ти всякога можеш да го отблъснеш. Сега може да направите опит (в април или май) доколко съзнанието ви е концентрирано. Излезнете навън и се постарайте да прочетете някоя книга, да видите доколко сте в състояние да се противопоставите на външните влияния – съзнанието ви будно ли е, или се разсейва.
Колцина от вас, ако дойдете на една разходка, бихте написали едно
стихотворение
или бихте решили някоя математическа задача, или от геометрията.
При сегашните условия човек трябва да го затвориш в някоя стая, да го заставиш да учи. И колкото стаята е по-проста, никакви украшения, по-добре учи. Който иска добре да учи, стаята му трябва да бъде най-просто мебелирана, най-скромна обстановка – един стол, една бедничка соба, маса, шише с вода, книга, стените бели. Най-хубаво се учи, идеално се учи, щом погледнеш, няма какво да те отвлече, а щом имаш някоя картина, погледнеш натам, разсейваш се. И за музикантите е тъй, и за когото и да е.
към беседата >>
40.
Здравословни условия
,
ООК
, София, 28.4.1926г.,
Поетът пита: „Хубаво ли е моето
стихотворение
?
При това естествено е, когато научи нещо ново, да се радва. Болезнено състояние е, когато някой, като напише няколко стихотворения, ходи тук-там да ги чете, да иска хората да се произнесат за тях. Това положение е еднакво с положението на онзи човек, който има цирей и ходи от лекар на лекар да показва цирея си, да иска съветите им. Здравият човек не пита как трябва да се живее. Само болният пита как трябва да се живее.
Поетът пита: „Хубаво ли е моето
стихотворение
?
“ Питам: Ако ти сам не знаеш, че това, което си написал, е хубаво, кой друг ще знае? Някой писател пише нещо и пита: „Вярно ли е това, което съм написал? “ Ако ти не знаеш дали това, което си писал, е вярно, кой друг ще знае? И тъй, ще знаете, че Бог е Бог на мира, на вечната светлина, на вечната радост и веселие. Когато някой човек скърби, той мисли, че и небето е скръбно като него.
към беседата >>
41.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Какво искал да каже Ботев в едно свое
стихотворение
с думите” Не ти, Боже, който си на небесата, но ти Боже, който си в сърцата.” Той искал да каже следното: Господи, ти който си тъй високо на Небето, не те познавам, но ти, който живееш в мене, научи ме да позная онзи, Господ, който е горе на Небето.
И като дойде водата, пусна я и така се помага на всички изведнъж. Трябва да се проповядва, че славата на един народ или на една държава зависи от добрите, от благородните хора в нея. Не е достатъчно само да се построи един паметник на добрите хора. Казвате: какви велики неща са писали Ботев, Левски! Какво са писали те?
Какво искал да каже Ботев в едно свое
стихотворение
с думите” Не ти, Боже, който си на небесата, но ти Боже, който си в сърцата.” Той искал да каже следното: Господи, ти който си тъй високо на Небето, не те познавам, но ти, който живееш в мене, научи ме да позная онзи, Господ, който е горе на Небето.
Тъй трябва да кажат и свещениците. Няма какво да цитирам по-нататък думите на Ботев. Следователно, ние първо познаваме онзи Бог, който е у нас, а после онзи, който е извън нас. Какво ще познаем най-първо у нас? Първо видимото, а после и невидимото.
към беседата >>
42.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Например, често вие се радвате на ръкоплясканията, на букетите, които сте получили, когато сте декламирали някое
стихотворение
.
Защото при зачеването, докато детето се роди, има много изненади, много нещастни случаи. Ето защо, всяка майка се радва повече, когато детето се роди. Щом се роди, слага му име, а когато детето има име, майката се радва повече, отколкото когато няма име. Този закон е верен и по отношение на вашия живот. Вие не се радвайте на малките придобивки, които имате в света.
Например, често вие се радвате на ръкоплясканията, на букетите, които сте получили, когато сте декламирали някое
стихотворение
.
Вие взимате букета, обикаляте с него между хората, радвате му се. Да, но утре тези цветя повяхват, ръкоплясканията престават и от вашата декламация, от вашето свирене нищо не остава. Казвам: тази придобивка е временна, от нея нищо не остава. Питам: какво ще ви ползват тези ръкопляскания, тези букети в живота ви, когато отидете на нивата, или когато решавате някоя велика задача, която ви е дал Учителя, или когато сте на молитва, или когато искате да помогнете на някой беден? Често вие говорите за обществено мнение, радвате се, когато е на ваша страна.
към беседата >>
43.
Мойсей и Христос
,
НБ
, София, 7.11.1926г.,
- Например, някой автор напише едно хубаво
стихотворение
и след време го забрави, а едно малко дете, като научи това
стихотворение
наизуст, дълго време го помни и може да го декламира.
Някой казва: “Аз не вярвам в науката.” За коя наука говори този човек? Ако той подразбира само външната страна на официалната наука, прав е да не й вярва. За тази страна на науката Писанието казва: “Буквата умъртвява.” Всеки, който се занимава с тази наука, той е опитал, че тя умъртвява. Ние говорим за вътрешната страна на науката, за положителната, Божествената наука, която е жива и възкресява човека. Днес много ученици са по-учени от своите учители и много деца са по-учени от авторите на някои хубави стихотворения. Защо?
- Например, някой автор напише едно хубаво
стихотворение
и след време го забрави, а едно малко дете, като научи това
стихотворение
наизуст, дълго време го помни и може да го декламира.
Децата имат силна памет и като научат нещо, не го забравят лесно. Извикайте някой виден поет и вижте, дали помни това, което е писал. Някой ученици, със силна памет, запомнят всички формули по математика и при случай корегират своите учители. В този смисъл казвам, че някои деца са по-учени от своите учители. Днес знанието е механизирано, всеки може да го придобие.
към беседата >>
44.
Пулс / Веждите – пулсът – дишането
,
МОК
, София, 5.12.1926г.,
Понеже за следния път ще имаме за най-красивата критика, нека някой напише някое
стихотворение
или някоя малка теза философска, но много малка – тъй, да припомним: най-красивата критика.
(втори вариант)
Щом не дишаш правилно и щом сърцето не бие правилно, всякога ще имаш едно раздразнително състояние. Някой път, като се приближи някой, не може да го търпиш. Влиянията на всички хора не са еднакви. А човек трябва да бъде един проводник, да може да се справи с енергиите на хората. Тогава за 10 дена ще вземете упражнението с дишането.
Понеже за следния път ще имаме за най-красивата критика, нека някой напише някое
стихотворение
или някоя малка теза философска, но много малка – тъй, да припомним: най-красивата критика.
Нека, които напишат, да турят тук темите си, без да се знае кои са. После, ако може да издържи, нека каже името си. Най-красивата критика значи идеалните хора правят красивото. Най-хубавата критика, но като критикувате, и ние ще ви окритикуваме. Колко основни мисли има, практически, в днешната лекция?
към втори вариант >>
45.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Когато напише едно
стихотворение
, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо
стихотворение
.
Обаче, човек трябва да бъде герой! Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Докато човек се вдъхновява от материални работи, той върви още в обикновения път на живота; види ли, обаче, реалното, познае ли Бога, той става мощен, силен човек. Той се вдъхновява вече от идейното, от великото и красивото в живота. Ако е поет, неговото перо свети и лъчеизпуска живи, мощни слова.
Когато напише едно
стихотворение
, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо
стихотворение
.
Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
към беседата >>
Ако поетът прочете едно свое
стихотворение
на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че
стихотворението
го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят.
Ако поетът прочете едно свое
стихотворение
на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че
стихотворението
го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина? Питам: Де са онези българи, които са живели от преди хиляди години? И какво ще стане със сегашните българи, например, след сто години? Казано е в Писанието: Само онзи човек, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влязат в Царството Божие, които познават Бога и Му служат.
към беседата >>
Обаче, ако след прочитането на
стихотворението
, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това
стихотворение
му е дало светлина, отворило е очите му.
Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
Обаче, ако след прочитането на
стихотворението
, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това
стихотворение
му е дало светлина, отворило е очите му.
Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина? Питам: Де са онези българи, които са живели от преди хиляди години? И какво ще стане със сегашните българи, например, след сто години? Казано е в Писанието: Само онзи човек, онзи дом, онова общество и онзи народ ще влязат в Царството Божие, които познават Бога и Му служат. Царството Божие не е извън вас, то е вътре във вас.
към беседата >>
46.
Праведният
,
НБ
, София, 20.2.1927г.,
Истински поет наричаме този, който, след като издекламира едно
стихотворение
вечер, в тъмен салон, веднага от светлината на неговото слово целият салон се осветли.
Който има любов, той има и вяра; който има вяра, той има и надежда. Вяра, надежда и любов, това са три велики добродетели, основа на целокупния живот. Който има вяра, той може да разбира всички науки. Аз не говоря само за тия науки, които днес се изучават, но има още ред науки, които за в бъдеще ще се разработват. Който има трите основи на живота – вярата, надеждата и любовта, той ще бъде истински поет.
Истински поет наричаме този, който, след като издекламира едно
стихотворение
вечер, в тъмен салон, веднага от светлината на неговото слово целият салон се осветли.
От слушателите му пък започва да излиза светлина. Това значи да чуете истинската поезия и да я разберете. Не я ли разберете, никаква светлина няма да излезе от главата ви. Когато дойдат бъдещите хора, от главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво друго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната.
към беседата >>
47.
Възможни постижения
,
ООК
, София, 2.3.1927г.,
Вие четете едно
стихотворение
за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща!
Всяко нещо се цени и познава на своето място. Ако вземете един хубав хляб и отидете при един чист планински извор да си хапнете от хляба и пийнете от чистата вода, вие ще оцените хляба и ще благодарите за него. Ако вземете същия хляб и отидете да орете на една нива, обрасла с тръни и бодили, ще оцените ли хляба? От непосилния за вас труд и хлябът ви ще бъде горчив. Следователно, за да оцените един поет, вие трябва да имате интуиция, да схващате мисълта му.
Вие четете едно
стихотворение
за кокичето или за минзухара и се чудите откъде този поет е измислил тези неща!
В хубави образи той е описал страданието на кокичето, но вие не го разбирате. Защо не го разбирате? Защото нямате интуиция. Ако имате интуиция, щяхте да разберете защо поетът пише така. Наистина, кокичето не може да пролива сълзи, но поетът е вложил тия думи в устата на кокичето, с цел да изрази друго нещо, което вижда в живота.
към беседата >>
48.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
Когато поетът напише нещо, добре е преди всичко той сам да хареса работата си - нека сам прочете
стихотворението
си и ако го хареса, и ближните му ще го харесат.
Един ден, както проповядвал, той видял, че в стаята влязла една госпожа с черни очила; като погледнал към нея, веднага забравил проповедта си. Докато се готвел да се извини пред слушателите си, че не се чувства добре и не може да довърши беседата си, отвън влязъл един благ, добър човек; той погледнал към него, в този момент паметта му се върнала, продължил проповедта си и я завършил. Значи госпожата с черните очила предизвикала в него дисхармонично състояние и забравил всичко, което трябвало да каже на слушателите си, а после добрият господин му съдействал да възстанови цялата проповед в паметта си. За да не губи своята самоувереност, добре е понякога човек да се насърчава. В някои случаи насърчението повдига човека, а понякога го спъва; понякога е добре да насърчиш човека, а понякога е добре да премълчиш.
Когато поетът напише нещо, добре е преди всичко той сам да хареса работата си - нека сам прочете
стихотворението
си и ако го хареса, и ближните му ще го харесат.
Забелязано е при това, че колкото повече енергия приеме отвън и я предаде на стихотворението си, толкова по-добре ще го приемат хората. Когато човек се моли за реализиране на някое свое желание, Бог всякога му помага. Сега, за да ви застави да напишете едно хубаво стихотворение, Невидимият Разумен свят ви дава трудни задачи. Ако сте човек, който знае да пише добре и да говори сладко, никога не можете да бъдете наказан - обикновено наказват само тия хора, които не знаят да пишат добре, нито знаят сладко да говорят. Даже и смъртта отстъпва пред хора, които пишат хубаво и говорят сладко - смъртта ги души, но те не умират, а възкръсват.
към беседата >>
Забелязано е при това, че колкото повече енергия приеме отвън и я предаде на
стихотворението
си, толкова по-добре ще го приемат хората.
Докато се готвел да се извини пред слушателите си, че не се чувства добре и не може да довърши беседата си, отвън влязъл един благ, добър човек; той погледнал към него, в този момент паметта му се върнала, продължил проповедта си и я завършил. Значи госпожата с черните очила предизвикала в него дисхармонично състояние и забравил всичко, което трябвало да каже на слушателите си, а после добрият господин му съдействал да възстанови цялата проповед в паметта си. За да не губи своята самоувереност, добре е понякога човек да се насърчава. В някои случаи насърчението повдига човека, а понякога го спъва; понякога е добре да насърчиш човека, а понякога е добре да премълчиш. Когато поетът напише нещо, добре е преди всичко той сам да хареса работата си - нека сам прочете стихотворението си и ако го хареса, и ближните му ще го харесат.
Забелязано е при това, че колкото повече енергия приеме отвън и я предаде на
стихотворението
си, толкова по-добре ще го приемат хората.
Когато човек се моли за реализиране на някое свое желание, Бог всякога му помага. Сега, за да ви застави да напишете едно хубаво стихотворение, Невидимият Разумен свят ви дава трудни задачи. Ако сте човек, който знае да пише добре и да говори сладко, никога не можете да бъдете наказан - обикновено наказват само тия хора, които не знаят да пишат добре, нито знаят сладко да говорят. Даже и смъртта отстъпва пред хора, които пишат хубаво и говорят сладко - смъртта ги души, но те не умират, а възкръсват. Допуснете сега, че имате три единици.
към беседата >>
Сега, за да ви застави да напишете едно хубаво
стихотворение
, Невидимият Разумен свят ви дава трудни задачи.
За да не губи своята самоувереност, добре е понякога човек да се насърчава. В някои случаи насърчението повдига човека, а понякога го спъва; понякога е добре да насърчиш човека, а понякога е добре да премълчиш. Когато поетът напише нещо, добре е преди всичко той сам да хареса работата си - нека сам прочете стихотворението си и ако го хареса, и ближните му ще го харесат. Забелязано е при това, че колкото повече енергия приеме отвън и я предаде на стихотворението си, толкова по-добре ще го приемат хората. Когато човек се моли за реализиране на някое свое желание, Бог всякога му помага.
Сега, за да ви застави да напишете едно хубаво
стихотворение
, Невидимият Разумен свят ви дава трудни задачи.
Ако сте човек, който знае да пише добре и да говори сладко, никога не можете да бъдете наказан - обикновено наказват само тия хора, които не знаят да пишат добре, нито знаят сладко да говорят. Даже и смъртта отстъпва пред хора, които пишат хубаво и говорят сладко - смъртта ги души, но те не умират, а възкръсват. Допуснете сега, че имате три единици. Първата единица представлява житно зърно, втората - заек, а третата - човек. По какво се различават тези три единици?
към беседата >>
49.
Отличителните черти на човека
,
ИБ
, София, 22.3.1927г.,
В първото
стихотворение
се чете за щастието.
Кротостта е качество на Любовта. Когато казваме, че някой човек е кротък, ние знаем, че той е придобил Любовта, той е придобил земята в наследство. Та каквито мъчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си! Може ли някой от вас да каже, каква беше главната идея в стихотворенията, които се четоха тази вечер? Кое от тях ви се хареса най-много?
В първото
стихотворение
се чете за щастието.
Как мислите, съществува ли щастие на земята? Аз ви говорих за щастието и ви казах, че ако чакате щастието да дойде в къщата ви, то никога няма да дойде, вие трябва да отидете при него. Който дири щастието, може да бъде щастлив, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бъде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине. Това стихотворение, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христос казва: „Ново вино не се туря в стари мехове".
към беседата >>
Това
стихотворение
, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христос казва: „Ново вино не се туря в стари мехове".
В първото стихотворение се чете за щастието. Как мислите, съществува ли щастие на земята? Аз ви говорих за щастието и ви казах, че ако чакате щастието да дойде в къщата ви, то никога няма да дойде, вие трябва да отидете при него. Който дири щастието, може да бъде щастлив, но който го чака на крака да му дойде, никога щастлив не може да бъде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине.
Това
стихотворение
, в което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, в който Христос казва: „Ново вино не се туря в стари мехове".
При това, новото вино не трябва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментират, те са в състояние да пукнат меховете. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трябва да ферментира! Тъй и човекът никога не трябва да ферментира.
към беседата >>
50.
Принципи на нещата
,
ООК
, София, 4.5.1927г.,
Поетът се вдъхнови, напише нещо и казва: „Аз написах това
стихотворение
“.
Ще съжалявате, разбира се, защото сте се хвърлили от високо. Ако не разбирате дълбокия смисъл на това нещо, вие ще изпаднете в друга крайност и ще кажете: „Тогава не трябва да пишем никакви писма“. – Не, искате или не искате да пишете, това не зависи от вас. Щом напишете едно писмо, ще признаете в себе си, че сте паднали не по своя воля. Защо? Защото едно сте писали, а друго излиза.
Поетът се вдъхнови, напише нещо и казва: „Аз написах това
стихотворение
“.
Не, той не говори истината. Той е възприел една чужда идея, която предава за своя. Това е заблуждение. Да се заблуждава с обикновено съзнание човек, това е в реда на нещата, но ученикът, който търси пътя на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, не трябва да се заблуждава. Той тръгва да търси други методи за работа и приложение.
към беседата >>
51.
Съзвучно движение
,
ООК
, София, 1.6.1927г.,
Например, научите едно
стихотворение
наизуст, но веднага ви мине мисълта: ами, ако го забравя?
И наистина, красотата се проявява чрез движения. Който иска да бъде външно красив, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вътрешни закони, а не по желанията на човека. Колкото и да желае да стане красив, ако не работи върху себе си, човек никоги няма да стане красив. Колкото повече мислите и се безпокоите за някои неща, толкова по-лесно ще ги изгубите.
Например, научите едно
стихотворение
наизуст, но веднага ви мине мисълта: ами, ако го забравя?
Щом се усъмните в паметта си, ще забравите стихотворението. Вие не трябва да се съмнявате в паметта си, ако не искате да я губите. Паметливият човек никога не се съмнява в паметта си. Напротив, той всякога уповава на нея. От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате.
към беседата >>
Щом се усъмните в паметта си, ще забравите
стихотворението
.
Който иска да бъде външно красив, той ще изгуби и тази красота, която има. Красотата се създава сама по себе си, по известни вътрешни закони, а не по желанията на човека. Колкото и да желае да стане красив, ако не работи върху себе си, човек никоги няма да стане красив. Колкото повече мислите и се безпокоите за някои неща, толкова по-лесно ще ги изгубите. Например, научите едно стихотворение наизуст, но веднага ви мине мисълта: ами, ако го забравя?
Щом се усъмните в паметта си, ще забравите
стихотворението
.
Вие не трябва да се съмнявате в паметта си, ако не искате да я губите. Паметливият човек никога не се съмнява в паметта си. Напротив, той всякога уповава на нея. От толкова години насам вие следвате Школата, слушате, какво ви се преподава, но не прилагате. Словото, което ви се предава, трябва да се подложи на опит, ако искате да се ползвате от него.
към беседата >>
52.
Вероятности и възможности
,
ООК
, София, 30.11.1927г.,
Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво
стихотворение
, или да направите едно добро.
На каквато възраст да сте, пейте и не мислете за възрастта си. Докато не заминете за онзи свят, вие сте деца още и трябва да пеете! Защо ще се лишите от способността си да пеете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат.
Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво
стихотворение
, или да направите едно добро.
Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен. И тъй, като ученици всички трябва да бъдете свободни по ум, по сърце, да схващате нещата правилно. Щом влезете в класа, оставете вашите стари схващания вън. Като излезете от класа, пак можете да ги вземете.
към беседата >>
53.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Когато преписвали неговото
стихотворение
, станало едно опущение, една грешка, а именно: в цитираната строфа била изпусната думата „светли".
– Привидно е така, но и при най-тежките моменти в живота на човека, при най-голямото му отчаяние, все ще се намери поне едно същество, което да укаже към него известно състрадание. Защо царската дъщеря, именно, се притекла в помощ на поета? Защото тя била единствената, която влязла в положението му. Защо осъдили поета? За една пропусната дума.
Когато преписвали неговото
стихотворение
, станало едно опущение, една грешка, а именно: в цитираната строфа била изпусната думата „светли".
В същност, строфата имала следното съдържание; „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове". Царската дъщеря сверила оригинала с преписа и намерила тази пропусната дума. Тогава боговете казали: С тази дума, строфата има смисъл. Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли, немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина. „Ето, идат дни", говори Господ Иеова, „и ще проводя глад на земята, не глад за хляб, нито жажда за вода, но за слушане на словото Господне." В този стих се говори за глада, като вътрешен подтик, като вътрешен стремеж на душата за развиване.
към беседата >>
54.
По-драгоценен
,
НБ
, София, 15.4.1928г.,
Какво
стихотворение
ще й напишеш?
Когато иска да направи добро някому, човек първо трябва да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да направи добро на този човек, или не трябва. И когато иска от другите да му правят добро, той пак трябва първо да се обърне към Бога, да запита, трябва ли да иска съдействието на другите хора, или не. Ако му се отговори положително, тогава само той трябва да се обърне към онзи, от когото иска съдействие, с думите: Братко, аз имам добър занаят, затова те моля да ми дадеш възможност да ти услужа в нещо, за да изкарам днешната си прехрана. Аз мога и да копая, и да ора, и поезии да пиша. – Добре, аз имам дъщеря, която обича поезията.
Какво
стихотворение
ще й напишеш?
– Ще й напиша нещо хубаво за слънцето, за любовта. Следователно, човек трябва да бъде внимателен и когато дава, и когато иска. Съвременните хора говорят за любовта, но те още не я разбират. Те на всяка стъпка се критикуват, обиждат и считат, че не са достатъчно оценени. Питам: Кои учени, или кои велики хора, от памтивека до днес, са били оценени?
към беседата >>
55.
Учителю благи
,
НБ
, София, 3.2.1929г.,
Когато малкото дете излиза на сцената да декламира едно
стихотворение
от някой виден поет, зад гърба му седи или майка му, или баща му, или учителят му.
Срещам една мома и забелязвам, че всичкото й внимание е съсредоточено към пръстите на ръцете. Който не разбира, защо момата прави това, ще каже, че тя си губи времето. Не, момата не си губи времето, тя знае, защо се спира върху пръстите си и им се радва. Както ангелът наблюдавал, така и аз наблюдавам всяко движение и проява на хората и вадя свои заключения. Вътре и вън от нашето съзнание, всяко нещо, което се върши, има свои причини, свой дълбок смисъл.
Когато малкото дете излиза на сцената да декламира едно
стихотворение
от някой виден поет, зад гърба му седи или майка му, или баща му, или учителят му.
Защо излиза това дете на сцената? За да изкарат нещо за ядене и пиене. Когато някъде се дава представление, концерт или забава, това показва, че хората искат да ядат и да пият. Тъй щото, хората трябва да проникнат дълбоко в кихането и прозявките, да разберат техния вътрешен смисъл. Сегашните хора са недоволни от живота.
към беседата >>
56.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Най-добре е да приличате на младия овчар, който написал едно хубаво
стихотворение
на чужд, стар език, който вие не познавате.
Не, този млад момък се занимава с любовни работи. Той гледа през прозореца своята любима, както астрономите, като наблюдават небето, дойдат до Венера, но казват: Съжаляваме, че се яви голяма буря, която ни попречи да видим Венера. Да, всички гледат Венера през прозорците си, но тя всякога се явява с було на лицето си, да закрива своята красота. Питам: вие, които искате да служите на Бога, на кого ще приличате? Дали ще приличате на онези царски синове, които дохождали при царската дъщеря с букети, подаръци и цветя в ръце, или на онези, които й писали писма, пълни с обещания за щастлив живот; или най-после, на онзи млад овчар, който живял на планината и всяка сутрин поглеждал от прозореца си, да зърне красивата царска дъщеря и след това правил научни наблюдения на небето?
Най-добре е да приличате на младия овчар, който написал едно хубаво
стихотворение
на чужд, стар език, който вие не познавате.
Ако предам стихотворението на този стар език, вие няма да го разберете, затова, ще го предам в превод. Ето, приблизително, преводът на това стихотворение: „Слънцето не беше още изгряло, гневен бе вятърът и фучеше. Вълнуваше се планината, чуваше се по нея: гръм, трясък, пукот; страх всяваше в душите на дребните бръмбарчета. Порои води слизаха от върховете и като войници за бой, свличаха канари, камъни, пъсък и със сила, гняв и ярост ги пращаха в подножието, в дълбоките долини: Идете там, долу! Вам смирение е нужно.
към беседата >>
Ако предам
стихотворението
на този стар език, вие няма да го разберете, затова, ще го предам в превод.
Той гледа през прозореца своята любима, както астрономите, като наблюдават небето, дойдат до Венера, но казват: Съжаляваме, че се яви голяма буря, която ни попречи да видим Венера. Да, всички гледат Венера през прозорците си, но тя всякога се явява с було на лицето си, да закрива своята красота. Питам: вие, които искате да служите на Бога, на кого ще приличате? Дали ще приличате на онези царски синове, които дохождали при царската дъщеря с букети, подаръци и цветя в ръце, или на онези, които й писали писма, пълни с обещания за щастлив живот; или най-после, на онзи млад овчар, който живял на планината и всяка сутрин поглеждал от прозореца си, да зърне красивата царска дъщеря и след това правил научни наблюдения на небето? Най-добре е да приличате на младия овчар, който написал едно хубаво стихотворение на чужд, стар език, който вие не познавате.
Ако предам
стихотворението
на този стар език, вие няма да го разберете, затова, ще го предам в превод.
Ето, приблизително, преводът на това стихотворение: „Слънцето не беше още изгряло, гневен бе вятърът и фучеше. Вълнуваше се планината, чуваше се по нея: гръм, трясък, пукот; страх всяваше в душите на дребните бръмбарчета. Порои води слизаха от върховете и като войници за бой, свличаха канари, камъни, пъсък и със сила, гняв и ярост ги пращаха в подножието, в дълбоките долини: Идете там, долу! Вам смирение е нужно. Доста сте седели на високите върхове.
към беседата >>
Ето, приблизително, преводът на това
стихотворение
: „Слънцето не беше още изгряло, гневен бе вятърът и фучеше.
Да, всички гледат Венера през прозорците си, но тя всякога се явява с було на лицето си, да закрива своята красота. Питам: вие, които искате да служите на Бога, на кого ще приличате? Дали ще приличате на онези царски синове, които дохождали при царската дъщеря с букети, подаръци и цветя в ръце, или на онези, които й писали писма, пълни с обещания за щастлив живот; или най-после, на онзи млад овчар, който живял на планината и всяка сутрин поглеждал от прозореца си, да зърне красивата царска дъщеря и след това правил научни наблюдения на небето? Най-добре е да приличате на младия овчар, който написал едно хубаво стихотворение на чужд, стар език, който вие не познавате. Ако предам стихотворението на този стар език, вие няма да го разберете, затова, ще го предам в превод.
Ето, приблизително, преводът на това
стихотворение
: „Слънцето не беше още изгряло, гневен бе вятърът и фучеше.
Вълнуваше се планината, чуваше се по нея: гръм, трясък, пукот; страх всяваше в душите на дребните бръмбарчета. Порои води слизаха от върховете и като войници за бой, свличаха канари, камъни, пъсък и със сила, гняв и ярост ги пращаха в подножието, в дълбоките долини: Идете там, долу! Вам смирение е нужно. Доста сте седели на високите върхове. Скръб и страдание що е, още не сте познали".
към беседата >>
57.
Естественото състояние
,
МОК
, София, 6.6.1929г.,
Поет си, пишеш стихове и започваш да фантазираш, как ще напишеш едно хубаво
стихотворение
, ще го напечаташ и разпространиш по целия свят, всички да го четат.
Гледаш, вън се излива проливен дъжд. Не отлагай да изпълниш решението си. Дъждът е благословение за тебе, ще задържи приятеля ти вкъщи, и ти ще свършиш работата си. Такова е решението на задачата, при условие, че имаш богат приятел. Какво ще правиш, ако нямаш такъв приятел?
Поет си, пишеш стихове и започваш да фантазираш, как ще напишеш едно хубаво
стихотворение
, ще го напечаташ и разпространиш по целия свят, всички да го четат.
Добре е това, но пари нямаш за напечатването му. Какво ще правиш? Има един изход. Ще отидеш при гостилничаря, при когото се храниш, и ще му напишеш едно стихотворение, като реклама на гостилницата му. След това ще го помолиш да останеш при него известно време, да му помагаш и да научиш нещо от занаята му.
към беседата >>
Ще отидеш при гостилничаря, при когото се храниш, и ще му напишеш едно
стихотворение
, като реклама на гостилницата му.
Какво ще правиш, ако нямаш такъв приятел? Поет си, пишеш стихове и започваш да фантазираш, как ще напишеш едно хубаво стихотворение, ще го напечаташ и разпространиш по целия свят, всички да го четат. Добре е това, но пари нямаш за напечатването му. Какво ще правиш? Има един изход.
Ще отидеш при гостилничаря, при когото се храниш, и ще му напишеш едно
стихотворение
, като реклама на гостилницата му.
След това ще го помолиш да останеш при него известно време, да му помагаш и да научиш нещо от занаята му. Като го разположиш, той ще отвори сърдцето си и ще ти помогне. Като изпаднат в мъчнотии и затруднения, хората не са готови да слязат от високото положение, в което се намират, и с това усложняват мъчнотиите си. Казват: Как е възможно един поет, учен или философ да слезе толкова низко, да работи в гостилница и да пише реклами? Ако не е готов да слезе от висотата си, дълго време ще стои там, изложен на бури и ветрове.
към беседата >>
58.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно
стихотворение
или едно философско съчинение.
(втори вариант)
Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги. Какво е сортиране?
Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно
стихотворение
или едно философско съчинение.
И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н. Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли. Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни. Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години. Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум.
към втори вариант >>
59.
Да ви даде
,
НБ
, София, 15.12.1929г.,
И тогава, да кажем, че ти си поет, написал си едно свое
стихотворение
и го представяш пред хората да го оценят добро ли е, или не.
(втори вариант)
Щом искаш да работиш в обществото, създай една мисъл, намери начин как да работиш, че да си доволен от своята работа, от своя труд. При това не е достатъчно само да работиш, но като дойдеш да работиш, ти трябва да си свързан с всички най-видни хора, с всички най-видни същества по лицето на земното кълбо. Ако си поет, ти трябва да имаш връзка с всички най-видни поети. Ако си музикант, ти трябва да бъдеш във връзка с най-видните музиканти. Ако си философ, правник или какъв и да е, ти трябва да си във връзка с всички най-видни философи и правници - тил трябва да имаш.
И тогава, да кажем, че ти си поет, написал си едно свое
стихотворение
и го представяш пред хората да го оценят добро ли е, или не.
Най-първо поетът сам трябва да оцени това, което е писал, той сам трябва да го разбира. Има една българска песен, дето се казва: „Вятър ечи, балкан бучи." Ако твоята песен започва с „вятър ечи, балкан бучи", как ще свърши тя? Или вземете песента „Тих бял Дунав се вълнува". Че е тих Дунав, донякъде е тих, но че е бял, не е бял. Да оставим това.
към втори вариант >>
60.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое
стихотворение
. Защо?
Питам, кое прави човека цар? Човещина има в него. Бог живее в него. Ако Бог не беше в него, той нямаше да бъде този човек, този цар. Някой философ ви приема, излиза с вас на разходка, учи ви.
Някой поет седи, разговаря с вас, чете ви някое
стихотворение
. Защо?
Бог живее в него. Другояче той не би ви чел своите стихотворения. Майката отглежда своите деца, възпитава ги, радва им се. Защо ги толкова обича? Защото любовта, Божественото живее в нея.
към беседата >>
61.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Викали го на една вечеринка да декламира
стихотворение
.
(втори вариант)
Защото, щом обществото изпрати своята силна мисъл, веднага го парализира. Парализирането е лесно нещо. Един от даровитите българи, който учил в Америка, почти шест езика знаел и обичал да говори на хората. Бил много красноречив. Той ни разправяше една своя опитност.
Викали го на една вечеринка да декламира
стихотворение
.
Той казва: “Знаех отлично стихотворението, но на първите редове една дама, като ме погледна в очите, като че ме парализира. И като никога слязох от сцената, нищо не можах да кажа. Никога не бях срещал такива очи като нейните. Съвсем ме парализира.” Значи в тази жена имало известна сила, парализирва неговата воля, парализирва течението на неговите мисли. Та като насочи обществото своите мисли, като погледне някого, веднага той се озадачи.
към втори вариант >>
Той казва: “Знаех отлично
стихотворението
, но на първите редове една дама, като ме погледна в очите, като че ме парализира.
(втори вариант)
Парализирането е лесно нещо. Един от даровитите българи, който учил в Америка, почти шест езика знаел и обичал да говори на хората. Бил много красноречив. Той ни разправяше една своя опитност. Викали го на една вечеринка да декламира стихотворение.
Той казва: “Знаех отлично
стихотворението
, но на първите редове една дама, като ме погледна в очите, като че ме парализира.
И като никога слязох от сцената, нищо не можах да кажа. Никога не бях срещал такива очи като нейните. Съвсем ме парализира.” Значи в тази жена имало известна сила, парализирва неговата воля, парализирва течението на неговите мисли. Та като насочи обществото своите мисли, като погледне някого, веднага той се озадачи. Та човек трябва постоянно да се възпитава.
към втори вариант >>
62.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
И един поет като напише едно
стихотворение
, трябва да бъде така.
(втори вариант)
Аз мисля, един знаменит музикант е бил Орфей. Той като е свирил, всички дървета и животни са играли. И камъните, и реките, и пеперудите, и те са скачали, когато той е свирил. Това е вече гениалност. Всички почват да танцуват наоколо, когато той е почвал да свири.
И един поет като напише едно
стихотворение
, трябва да бъде така.
От колко куплета биват стихотворенията? Аз, ако бях един поет, щях да напиша три куплета. Първият куплет щеше да пише за главата на героя, вторият - тялото на героя, проявата на неговата сила, разширение трябва да има. И ще свърша, като описвам ръцете и краката на героя, неговите пръсти какви са, ще има повторение в подробностите. Но най-първо ще пишеш за неговата глава, ще кажеш - той е имал главата на някое божество.
към втори вариант >>
63.
Синове на светлината
,
НБ
, София, 23.3.1930г.,
Когато един от синовете на светлината напише едно
стихотворение
, в което възпява някое цвете, цветето оживява и проговаря.
Те са хора и на перото, и на чука едновременно. Ако отидете на нивата, и там ще ги намерите. Те орат, копаят, градят и съграждат. Те са добри работници във всяко направление. Каквото мине през ръката им, оживява и възкръсва.
Когато един от синовете на светлината напише едно
стихотворение
, в което възпява някое цвете, цветето оживява и проговаря.
Засега цветята спят, но ще дойде ден, когато ще оживеят, ще проговорят на хората. Това значи, че е дошло вече Царството Божие на земята. Докато цветята спят, страданията са неизбежни. Днес хората късат цветя и ги захвърлят. Младата мома откъсне едно цвете, накичи се с него и, като увехне, захвърля го.
към беседата >>
64.
Съзнателният живот
,
ООК
, София, 26.3.1930г.,
Вторият предмет, по който ще го поставят на изпит, е да напише едно
стихотворение
.
Вие туряте кокошката в курник, свинята – в свинарник, коня – в конюшна и т.н. Мястото на човека се определя от неговата мисъл. Когато говорим за рая, ние разбираме общество на хора с висока мисъл и просветено съзнание. Следователно всеки човек, който има възвишена мисъл и пробудено съзнание, ще живее в рая. Иска ли да влезе в рая, първият изпит, на който подлагат човека, е да изсвири или изпее едно класическо парче.
Вторият предмет, по който ще го поставят на изпит, е да напише едно
стихотворение
.
Не може ли да издържи изпитите си, ще му кажат, че като се приготви добре, тогава ще го приемат в рая. Съвременните хора не успяват в живота си, защото живеят повече за себе си. За да имат успеха в живота си, те трябва взаимно да си помагат. Видят ли някой болен, те трябва да му се притекат на помощ, кой с каквото може: един ще му помогне с пари, друг ще му направи някакъв компрес, трети ще му прислужва в приготвяне на храната и т.н. Ако пък някой е слаб в уроците си, ще му изпращате своите добри пожелания, да се насърчи.
към беседата >>
Ще ви кажат: „Направете едно
стихотворение
от няколко куплета." Как ще изразите това, което сте видели?
(втори вариант)
Хората от еднаква култура се привличат. Сега, като влезете в оня свят, с какво ще се отличавате? Да кажем, един от тукашните ученици с какво ще се отличава? Като идете в оня свят, при вратата ще ви дадат един инструмент да свирите приемния изпит, ще ви дадат да свирите едно класическо парче. Или ще ви дадат нещо да пеете.
Ще ви кажат: „Направете едно
стихотворение
от няколко куплета." Как ще изразите това, което сте видели?
На първата врата, ако не можете да свирите - да допуснем, че на първия предмет в другия свят ви скъсат и на втория ви скъсат, ти тогава на всички ще бъдеш скъсан. Човек, който на първия предмет е скъсан, и на всичките не може да издържи, на всички ще бъде скъсан. Допуснете, идеш там и после с големи почести те върнат на земята. Няма да те изпъдят. Казват: „Няма нищо, втори път като дойдете." Тъй деликатно ти кажат.
към втори вариант >>
65.
Хармоничен избор / Първата задача
,
МОК
, София, 11.4.1930г.,
Или както онзи испански поет, който написал едно
стихотворение
и го питали какво иска да каже с това
стихотворение
, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното.
(втори вариант)
Няколко пъти се сменят книгите на буркана, но той пак отваря, значи надушва. Как е познал той? Има един начин на познаването. Та сега казвам, не трябва да мислите, че вие сте по-глупави от този плъх. Един, като турил един наполеон в ръката си, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката си.
Или както онзи испански поет, който написал едно
стихотворение
и го питали какво иска да каже с това
стихотворение
, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може да напишем нещо и да загубим смисъла на написаното.
Това е възможно. Има една вътрешна връзка, с която може да изгубите смисъла на нещата. Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла си. Значи нещата придобиват и изгубват смисъла. Та и в нашия ум може да изгубите смисъла и да обезцените нещата и може да ги надцените.
към втори вариант >>
66.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
Не, който отиде на небето, трябва да занесе нещо готово, което е изработил на земята: ако е поет, трябва да напише едно хубаво
стихотворение
; ако е музикант, трябва да изсвири едно хубаво музикално парче; ако е архитект, трябва да изработи един хубав модел.
Мускулите на лицето на добрия човек са меки, спокойни. Той е всякога усмихнат, доволен, благодарен, че живее на земята. Каквото и да му кажете, не се обижда. Христос казва: „Доведете ми го тук! ” Ако сегашните хора отидат при Христа, на небето, те ще искат от Него да им определи диагнозата, за какво са способни, какво могат да направят.
Не, който отиде на небето, трябва да занесе нещо готово, което е изработил на земята: ако е поет, трябва да напише едно хубаво
стихотворение
; ако е музикант, трябва да изсвири едно хубаво музикално парче; ако е архитект, трябва да изработи един хубав модел.
Изобщо, всеки трябва да занесе нещо изработено, и то оригинално, да се отличава от работите на всички хора. Ще кажете, че обичате Бога. Като Го обичате, трябва да занесете нещо от това, което сте работили на земята. Сегашните хора изразяват любовта си с откъснати цветя. Когато искат да покажат, че обичат някого, че са доволни от него и му благодарят за нещо, те му носят откъснати цветя.
към беседата >>
67.
На видело
,
НБ
, София, 4.5.1930г.,
Той се вдъхновил толкова много, че почувствал нужда да се излее, да напише едно
стихотворение
, в което да я възпее като душа, създадена по образ и подобие на Бога.
Съдията изслушал възмущението на обвинителите и побързал да издаде строгата си присъда. Потърсил в джобовете си лист, върху който да напише присъдата, но не могъл да намери. Погледнал към двата пергаментни листа и решил на единия да напише присъдата на провинилите се, които веднага турили в затвор. След съдията дошъл прочутият поет Бентам Мазру, да види статуята и да даде мнението си за нея. В това време покрай него минала една красива жена, която спряла вниманието му.
Той се вдъхновил толкова много, че почувствал нужда да се излее, да напише едно
стихотворение
, в което да я възпее като душа, създадена по образ и подобие на Бога.
Понеже нямал лист, на който да напише стихотворението си, той използувал втория пергаментен лист пред статуята и бързо го написал и го предал на красивата мома. Значи, в бързината си и съдията, и поетът си послужили с пергаментните листа, оставени около статуята за друга цел, а не за тази, за която те ги използвали. След тях дошли много видни хора, учени, които искали да напишат мнението си за статуята, но, по нямане на листа, те започнали да пишат върху самата статуя. В скоро време статуята била изписана от краката до главата и почти не се виждала. Един ден царят, Соломон-Ра, отишъл да види статуята, но останал изненадан от вида й.
към беседата >>
Понеже нямал лист, на който да напише
стихотворението
си, той използувал втория пергаментен лист пред статуята и бързо го написал и го предал на красивата мома.
Потърсил в джобовете си лист, върху който да напише присъдата, но не могъл да намери. Погледнал към двата пергаментни листа и решил на единия да напише присъдата на провинилите се, които веднага турили в затвор. След съдията дошъл прочутият поет Бентам Мазру, да види статуята и да даде мнението си за нея. В това време покрай него минала една красива жена, която спряла вниманието му. Той се вдъхновил толкова много, че почувствал нужда да се излее, да напише едно стихотворение, в което да я възпее като душа, създадена по образ и подобие на Бога.
Понеже нямал лист, на който да напише
стихотворението
си, той използувал втория пергаментен лист пред статуята и бързо го написал и го предал на красивата мома.
Значи, в бързината си и съдията, и поетът си послужили с пергаментните листа, оставени около статуята за друга цел, а не за тази, за която те ги използвали. След тях дошли много видни хора, учени, които искали да напишат мнението си за статуята, но, по нямане на листа, те започнали да пишат върху самата статуя. В скоро време статуята била изписана от краката до главата и почти не се виждала. Един ден царят, Соломон-Ра, отишъл да види статуята, но останал изненадан от вида й. Той искал да отиде последен да я види, за да прочете мненията на видните хора в царството си за прочутата статуя.
към беседата >>
68.
Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 15.8.1930г.,
Мъчно ли е да напишете едно
стихотворение
?
Казвате: Лесно е да се говори, мъчно се постига. Наистина, има мъчни неща, но това, което говоря, не е мъчно. Например, мъчно е да носи човек земята на гърба си; мъчно е да се грижи за целия свят; мъчно е да се състезава със светлината. Но какво мъчно има в това, да учи? Щом е дошъл на земята, ще учи: и поет ще стане, и музикант, и художник, и учен, и философ.
Мъчно ли е да напишете едно
стихотворение
?
Мъчно ли е да нарисувате една картина, или да напишете една научна книга? Ще кажете, че за това се иска вдъхновение. Ако чакате да дойде вдъхновението и после да пишете, нищо няма да направите. Вземете перото и започнете да пишете - вдъхновението ще дойде. - Ама не съм поет.
към беседата >>
Или на тебе ти казват да напишеш едно
стихотворение
от четири-пет куплета.
(втори вариант)
Ако някой ми каже да вдигна земята на гърба си и да я нося, това е мъчно. Ако някой ми каже да се надпреварвам със светлината, мъчно е това. И ако някой ми каже да се грижа за целия свят, и това е мъчна работа. Но тебе ти казват да се учиш. Каква мъчнотия има в това?
Или на тебе ти казват да напишеш едно
стихотворение
от четири-пет куплета.
Каква мъчнотия има в това, да натопиш перото в мастилницата и да пишеш? Това мъчно ли е? Много е лесно. И който го пише, той е разбрал закона. Пък който не знае за него, е мъчно.
към втори вариант >>
69.
Вътрешни прояви
,
ООК
, София, 8.10.1930г.,
Някой мисли, че като напише едно
стихотворение
или една книга, целият свят ще се интересува от неговата работа.
Също така не може да се мисли за реалността. Хората искат да си обяснят реалността със своите обикновени мерки и разбирания. Това е невъзможно. Това, което някой човек чувства, преживява и мисли, е специфично негово състояние, то не е меродавно за всички. Това, което е дадено на едного, не се отнася до всички.
Някой мисли, че като напише едно
стихотворение
или една книга, целият свят ще се интересува от неговата работа.
Друг мисли, че като се обезсърчи той, всички хора са обезсърчени. Да се мисли така, това е заблуждение. Това, което един човек преживява, се отнася само до него. Без да подозират, съвременните хора се намират под влиянието на несъзнателен хипноз. Те гледат повече с окото на отрицателния човек.
към беседата >>
70.
Кръгово движение / Смяна на енергиите
,
МОК
, София, 28.11.1930г.,
Значи, ако е едно просто четиво или един разказ по литература, някое
стихотворение
, малко е тогава. (Да).
(втори вариант)
(Не са много способни). Не са способни; как мислите за учителите им? (те не са ги заинтересували в предмета). Но представете си и другата страна, че тези 500 страници не са от малкия формат да се турнат в джоба, а са големи страници по един метър всяка страница. И при това тези страници са само формули по математика и при това толкова големи (тогава това е много).
Значи, ако е едно просто четиво или един разказ по литература, някое
стихотворение
, малко е тогава. (Да).
Да допуснем, че един човек се занимава само с литература, тогава коя част от мозъка ще нарасне повече? Това може да се изследва, главата ще се увеличи някъде, пък ако се занимава с математика, пак ще се увеличи, но не на същото място. (При двата отдела на науката вземат участие два различни центрове на мозъка и на различни места се усеща умората). Сега всички се занимавате с общи изводи. И това, което е добито, то е един общ извод.
към втори вариант >>
71.
Дигнете камъка!
,
НБ
, София, 30.11.1930г.,
Ако напишеш едно
стихотворение
, ще го премериш с тези шест мерки.
Светлина, която няма съзнание, не е светлина. Мъдрост, която няма светлина, не е мъдрост. Истина, която няма свобода, не е истина. Това са положения, с които всеки ден трябва да измервате живота си. Имате ли любовта, като мярка за живота, мъдростта, като мярка за светлината и истината, като мярка за свободата, ще познавате положителната и отрицателната страна на живота.
Ако напишеш едно
стихотворение
, ще го премериш с тези шест мерки.
И като го изнесеш пред света, всички камъни ще бъдат дигнати от гробовете. – Как може да бъде това? – Много естествено. Шестте мерки са шест принципи, с които си служи природата. Впрегни тези принципи на работа и, каквото пожелаеш, ще постигнеш.
към беседата >>
72.
Методи за самовъзпитание / Методите на самовъзпитанието
,
МОК
, София, 6.2.1931г.,
запример научите някое
стихотворение
, декламираш го веднъж, дваж и после ще кажете: Кажи нещо друго.
(втори вариант)
И майсторът ще каже: Даровит е той! И в науката е същото. Най-учените прогресират, защото имат присърце това, което учат. Вие всички сте даровити, имате капитали и трябват ви само методи, за да разработите вашия капитал. И това малкото, което можете да разработите, е по-важно, отколкото похвалите.
запример научите някое
стихотворение
, декламираш го веднъж, дваж и после ще кажете: Кажи нещо друго.
Това не е самовъзпитание. Аз бих желал да ви видя такива, че и 10 пъти да ви бутнат и да паднете на гърба си пак да станете без да се обезсърдчите. Много хубаво е положението на онзи, който никак не се е обезсърдчил. Взели му всичките пари, шапката му взели, дрехите и той казва: Няма нужда. Дошла някоя болест и той казва: Няма нищо, ще мине.
към втори вариант >>
73.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно
стихотворение
, казваш: Разбрах живота!
(втори вариант)
И пак си замине. Ти пак, като че е загубено нещо от тебе, казваш, отиде ми идеята! Но няма да мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има? Ти кажеш: Ще се мре. – Няма да се мре!
Той те побутне и ти седнеш и напишеш едно
стихотворение
, казваш: Разбрах живота!
Та всичките противоположности в света водят към реалността! Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в себе си, ни дава. Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота си, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ. Щом дойде ХАНИЗЕ, слънцето ще го огрява и пътят на живота ще бъде точно определен. Сега не вземайте вие съвременната култура, казвате: Виж какво е съвременното общество.
към втори вариант >>
74.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
Някой написал една книга, или едно
стихотворение
, и се хвали, че е създал нещо.
“ Дойде някой при мене и ме пита: „Ти знаеш ли кой съм? “ – Зная. Ти си човек, който нищо още не си създал. Щом нищо не си създал, по-добре мълчи. Ако пък си създал нещо, кажи какво си създал.
Някой написал една книга, или едно
стихотворение
, и се хвали, че е създал нещо.
Казвам: понеже този човек е живял на земята и е видял много неща, сега ги описва с перото си, както художникът с четката си, но това още не са неща, създадени от него. Той много пъти е виждал изгряването и залязването на слънцето, на луната, на звездите и ги описва. Човек трябва да има ясна представа за нещата, да знае какво нещо е оригинал, творение, и какво нещо е копие. Съвременните хора често се запитват: „В какво трябва да вярва човек? “ Казвам: вярвайте в това, което расте; вярвай в това, което дава плод; вярвай в това, което извира; вярвай в това, което уталожва жаждата; вярвай в това, което дава светлина и упътва хората; вярвай в това, което носи знание; вярвай в това, което носи живот на всички същества.
към беседата >>
75.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Така може да постъпи и поетът: ако няма пари да изплати дълга си, той ще напише едно хубаво
стихотворение
на своя кредитор и с това ще компенсира задълженията си.
Има чувства у човека, като например любостяжение, скъперничество, разточителност, развитието на които е опасно; обаче има чувства, дарби и способности у човека, които непременно трябва да се развият – тяхното развитие е напълно безопасно. Например какво по-хубаво от това, да развие човек в себе си дарбата да пее – всеки човек трябва да стане отличен певец; истински певец е онзи, който може да спечели сърцето на своя заемодавец. Представете си един знаменит, но беден певец, който дължи някому десет хиляди лева, а няма пет пари в джоба си да му ги върне; какво трябва да направи този певец? Той трябва да отиде при своя заемодавец и да му каже: „Пет пари нямам в джоба си, но искам да изплатя поне лихвите на дълга си.” – „Как ще ги изплатиш? ” – „Ще ти попея малко.” – „Добре, изпей ми нещо.” Започва певецът да пее, но така, че заемодавецът забравя всичко, унася се от гласа на своя длъжник; като свършва де пее, кредиторът му казва: „Не само че не ми дължиш вече, но отгоре на това ти давам хиляда лева; никога не съм слушал такъв певец, сега разбрах какво нещо е истинското пеене.” Също така и художникът може да постъпи със своя кредитор: щом е беден и не може да плати дълга си, той трябва да предложи на своя кредитор да го нарисува; ако последният приеме това предложение и остане доволен от портрета си, той не само че ще му прости дълга, но отгоре на това ще му даде една малка сума.
Така може да постъпи и поетът: ако няма пари да изплати дълга си, той ще напише едно хубаво
стихотворение
на своя кредитор и с това ще компенсира задълженията си.
Значи истински певец, художник, поет или оратор е този, който може да трогне своя кредитор, да го постави в положение да прости дълга му. Сега, като поглеждате пръстите си, ще знаете, че всеки пръст представлява свят, от който се черпят ред енергии, сили. Например първият пръст, палецът, представлява Божествения свят, основан на Любовта, на Венера. Понякога Венера прави големи пакости – кога? Когато възлюбеният й не е при нея и тя трябва да го търси; щом не го търси, щом той е на мястото си, по-добра от нея няма.
към беседата >>
76.
Оставената торба
,
ООК
, София, 7.10.1931г.,
Сега ще ви прочета едно
стихотворение
на стар чужд език.
(втори вариант)
Те ще ме убият." Аз само се поусмихна. Те щяха да ти направят едно добро. Те са твои приятели, но страхът е, който ви пречи. Това е шашарма от тяхна страна. Казвам сега, ето каква е вашата работа.
Сега ще ви прочета едно
стихотворение
на стар чужд език.
АИН ФАСИ МЕКРИ ЗАСИ ФИН ЗЕМРУ АШАН МЕРУ СУАСИ СИН МЕСУА
към втори вариант >>
Сега ще ви чета другото
стихотворение
, разбраното, на български език, което сте пропуснали някога.
(втори вариант)
МЕКРИ ЗАСИ ФИН ЗЕМРУ АШАН МЕРУ СУАСИ СИН МЕСУА СУМАСИ ЗЕН ФЕСУЛ
Сега ще ви чета другото
стихотворение
, разбраното, на български език, което сте пропуснали някога.
То е благото, което сте пропуснали. Неразбраното стихотворение е пропуснатото благо. В НЕБЕСНИТЕ ШИРИНИ В МОРСКИТЕ ГЛЪБИНИ, ГДЕТО СВЕТЛИНА ОБИТАВА
към втори вариант >>
Неразбраното
стихотворение
е пропуснатото благо.
(втори вариант)
АШАН МЕРУ СУАСИ СИН МЕСУА СУМАСИ ЗЕН ФЕСУЛ Сега ще ви чета другото стихотворение, разбраното, на български език, което сте пропуснали някога. То е благото, което сте пропуснали.
Неразбраното
стихотворение
е пропуснатото благо.
В НЕБЕСНИТЕ ШИРИНИ В МОРСКИТЕ ГЛЪБИНИ, ГДЕТО СВЕТЛИНА ОБИТАВА И ЖИВОТЪТ ПОСТОЯННО СЕ ПРОЯВЯВА. Ние всякога, след като загубим нещо, тогава ставаме много умни.
към втори вариант >>
Та казвам сега, това неразбрано
стихотворение
показва, че като отидеш за торбата, страхуваш се и не знаеш защо са дошли тези разбойници.
(втори вариант)
ГДЕТО СВЕТЛИНА ОБИТАВА И ЖИВОТЪТ ПОСТОЯННО СЕ ПРОЯВЯВА. Ние всякога, след като загубим нещо, тогава ставаме много умни. Тогава говорим за небесните ширини, за морските глъбини, дето светлина обитава, животът постоянно се проявява. Но нашата торба отиде.
Та казвам сега, това неразбрано
стихотворение
показва, че като отидеш за торбата, страхуваш се и не знаеш защо са дошли тези разбойници.
Страхуваш се, бягаш, но торбата си отива. Това значи, че ти не разбираш работите и не знаеш какво ще стане с тебе. Тогава казваш това неразбрано стихотворение. ("Миналия път щяхте да ни говорите за обичта") Това именно, което ви говорих сега, то ви показва защо страдате. Страданията показват, че вие сте изгубили обичта.
към втори вариант >>
Тогава казваш това неразбрано
стихотворение
.
(втори вариант)
Тогава говорим за небесните ширини, за морските глъбини, дето светлина обитава, животът постоянно се проявява. Но нашата торба отиде. Та казвам сега, това неразбрано стихотворение показва, че като отидеш за торбата, страхуваш се и не знаеш защо са дошли тези разбойници. Страхуваш се, бягаш, но торбата си отива. Това значи, че ти не разбираш работите и не знаеш какво ще стане с тебе.
Тогава казваш това неразбрано
стихотворение
.
("Миналия път щяхте да ни говорите за обичта") Това именно, което ви говорих сега, то ви показва защо страдате. Страданията показват, че вие сте изгубили обичта. По този начин ви изяснявам един велик закон, който показва, че на обичта се крепи всичко в света. Обичта изключва всякакъв страх. Дето има обич, дето има любов, всякакъв страх е изключен.
към втори вариант >>
77.
Щастливи числа
,
МОК
, София, 11.12.1931г.,
Ако искаш да разбереш, дали си готов за сцената, направи следния опит: Напиши едно
стихотворение
, прочети го и го тури настрана.
Не знаеш, че тоя поет е работил в миналото: днес мисълта му тече плавно и бързо. Ти не си работил като него. Много трябва да работиш, докато дойдеш до неговата поезия. – Как ще позная, кога е дошло време да изляза на сцената? – Пробен камък си ти сам.
Ако искаш да разбереш, дали си готов за сцената, направи следния опит: Напиши едно
стихотворение
, прочети го и го тури настрана.
Щом си неразположен, прочети си го сам. Ако неразположението ти се смени в разположение, стихотворението ти е добро. Като изменя твоето състояние, то може да влияе и на другите хора. Ако не може да повлияе на тебе, и на другите няма да повлияе. И музикантът може да се изпитва по същия начин.
към беседата >>
Ако неразположението ти се смени в разположение,
стихотворението
ти е добро.
Много трябва да работиш, докато дойдеш до неговата поезия. – Как ще позная, кога е дошло време да изляза на сцената? – Пробен камък си ти сам. Ако искаш да разбереш, дали си готов за сцената, направи следния опит: Напиши едно стихотворение, прочети го и го тури настрана. Щом си неразположен, прочети си го сам.
Ако неразположението ти се смени в разположение,
стихотворението
ти е добро.
Като изменя твоето състояние, то може да влияе и на другите хора. Ако не може да повлияе на тебе, и на другите няма да повлияе. И музикантът може да се изпитва по същия начин. Като свири, нека следи, дали разположението му се подобрява. Ако се подобрява, той свири добре.
към беседата >>
Един испански поет написал едно
стихотворение
.
Щом се подобрява неговото състояние, ще се подобри състоянието и на окръжаващите. Човек свири, пише и работи, за да внесе тласък първо в себе си, а после, и в своите ближни. Закон е: Бъди доволен от себе си, за да бъдат и другите доволни от тебе. Ако другите те хвалят, а ти не си доволен от себе си, нищо не струваш. Ако в твоето съзнание няма движение, не очаквай никакво отражение в съзнанието на другите.
Един испански поет написал едно
стихотворение
.
Близките му го запитали, каква е идеята, която вложил в стихотворението си. Той казал: И аз не зная. Писах нещо, но какво, нищо не разбирам. Колкото разбрахте вие, толкова и аз разбирам. Пазете следното правило в живота си: когато счупите едно шише, не оставяйте счупените части на пътя.
към беседата >>
Близките му го запитали, каква е идеята, която вложил в
стихотворението
си.
Човек свири, пише и работи, за да внесе тласък първо в себе си, а после, и в своите ближни. Закон е: Бъди доволен от себе си, за да бъдат и другите доволни от тебе. Ако другите те хвалят, а ти не си доволен от себе си, нищо не струваш. Ако в твоето съзнание няма движение, не очаквай никакво отражение в съзнанието на другите. Един испански поет написал едно стихотворение.
Близките му го запитали, каква е идеята, която вложил в
стихотворението
си.
Той казал: И аз не зная. Писах нещо, но какво, нищо не разбирам. Колкото разбрахте вие, толкова и аз разбирам. Пазете следното правило в живота си: когато счупите едно шише, не оставяйте счупените части на пътя. Съберете ги в една торба и ги заровете в земята.
към беседата >>
Аз ще ви дам едно правило, то е следното: Поет си, напишеш едно
стихотворение
.
(втори вариант)
Някой поет пише, той работил в миналото. Текат му мислите, знае как да постави ритъма. Ти пишеш, но като дойдат твоите стихове да се четат, като на този знаменития поет, може да бъде в този живот, но може да не бъде в този живот. Трябва да работиш. Много хора не успяват по единствената причина, че преждевременно излизат на сцената.
Аз ще ви дам едно правило, то е следното: Поет си, напишеш едно
стихотворение
.
Един пробен камък е следният: Ти не ходи да четеш своите стихотворения, какво ще кажат другите. Аз да ви дам един пробен камък. Запазете си това стихотворение и един ден, когато си неразположен, вземи и го прочети. Ако това стихотворение измени твоето неразположение, то е хубаво. Но ако не го измени, хвърли го и напиши друго стихотворение.
към втори вариант >>
Запазете си това
стихотворение
и един ден, когато си неразположен, вземи и го прочети.
(втори вариант)
Трябва да работиш. Много хора не успяват по единствената причина, че преждевременно излизат на сцената. Аз ще ви дам едно правило, то е следното: Поет си, напишеш едно стихотворение. Един пробен камък е следният: Ти не ходи да четеш своите стихотворения, какво ще кажат другите. Аз да ви дам един пробен камък.
Запазете си това
стихотворение
и един ден, когато си неразположен, вземи и го прочети.
Ако това стихотворение измени твоето неразположение, то е хубаво. Но ако не го измени, хвърли го и напиши друго стихотворение. Като го четеш, тогава ще знаеш силата на стихотворението. Това стихотворение е за тебе. Ако той има върху тебе хубаво влияние, то ще упражни такова влияние и върху другите хора.
към втори вариант >>
Ако това
стихотворение
измени твоето неразположение, то е хубаво.
(втори вариант)
Много хора не успяват по единствената причина, че преждевременно излизат на сцената. Аз ще ви дам едно правило, то е следното: Поет си, напишеш едно стихотворение. Един пробен камък е следният: Ти не ходи да четеш своите стихотворения, какво ще кажат другите. Аз да ви дам един пробен камък. Запазете си това стихотворение и един ден, когато си неразположен, вземи и го прочети.
Ако това
стихотворение
измени твоето неразположение, то е хубаво.
Но ако не го измени, хвърли го и напиши друго стихотворение. Като го четеш, тогава ще знаеш силата на стихотворението. Това стихотворение е за тебе. Ако той има върху тебе хубаво влияние, то ще упражни такова влияние и върху другите хора. Защото то е направено, за да даде тласък някому.
към втори вариант >>
Но ако не го измени, хвърли го и напиши друго
стихотворение
.
(втори вариант)
Аз ще ви дам едно правило, то е следното: Поет си, напишеш едно стихотворение. Един пробен камък е следният: Ти не ходи да четеш своите стихотворения, какво ще кажат другите. Аз да ви дам един пробен камък. Запазете си това стихотворение и един ден, когато си неразположен, вземи и го прочети. Ако това стихотворение измени твоето неразположение, то е хубаво.
Но ако не го измени, хвърли го и напиши друго
стихотворение
.
Като го четеш, тогава ще знаеш силата на стихотворението. Това стихотворение е за тебе. Ако той има върху тебе хубаво влияние, то ще упражни такова влияние и върху другите хора. Защото то е направено, за да даде тласък някому. Ако си музикант, когато си неразположен, посвири си някоя серенада или някое класическо парче.
към втори вариант >>
Като го четеш, тогава ще знаеш силата на
стихотворението
.
(втори вариант)
Един пробен камък е следният: Ти не ходи да четеш своите стихотворения, какво ще кажат другите. Аз да ви дам един пробен камък. Запазете си това стихотворение и един ден, когато си неразположен, вземи и го прочети. Ако това стихотворение измени твоето неразположение, то е хубаво. Но ако не го измени, хвърли го и напиши друго стихотворение.
Като го четеш, тогава ще знаеш силата на
стихотворението
.
Това стихотворение е за тебе. Ако той има върху тебе хубаво влияние, то ще упражни такова влияние и върху другите хора. Защото то е направено, за да даде тласък някому. Ако си музикант, когато си неразположен, посвири си някоя серенада или някое класическо парче. Ако от това свирене може да се измени настроението ти, то ти си добър музикант.
към втори вариант >>
Това
стихотворение
е за тебе.
(втори вариант)
Аз да ви дам един пробен камък. Запазете си това стихотворение и един ден, когато си неразположен, вземи и го прочети. Ако това стихотворение измени твоето неразположение, то е хубаво. Но ако не го измени, хвърли го и напиши друго стихотворение. Като го четеш, тогава ще знаеш силата на стихотворението.
Това
стихотворение
е за тебе.
Ако той има върху тебе хубаво влияние, то ще упражни такова влияние и върху другите хора. Защото то е направено, за да даде тласък някому. Ако си музикант, когато си неразположен, посвири си някоя серенада или някое класическо парче. Ако от това свирене може да се измени настроението ти, то ти си добър музикант. Ако другите хора те хвалят, пък ти не се хвалиш, то не струва музиката ти.
към втори вариант >>
78.
Стимул и любов
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
Като четете едно
стихотворение
, казвате: Добре, поетично е написано.
Тя има отношение към далечните, отвлечените неща. Има два вида проза и поезия: положителна и отрицателна. Отрицателната проза в живота обича положителната поезия и обратно: отрицателната поезия обича положителната проза. Казвате: Проза е това! Да, но в положителната проза има нещо красиво.
Като четете едно
стихотворение
, казвате: Добре, поетично е написано.
В поезията нещата се преувеличават. Поетът разглежда нещата от красивата им страна. Той описва змията като гъвкава, грациозна – вижда нещо красиво в движенията й. Казваш: Каква поезия има в змията? Поетът се възхищава от птичката, която цял ден хвърчи, кацва от клон на клон.
към беседата >>
Кое е по-хубаво: ти сам да се възпееш, да си напишеш едно
стихотворение
, или други да те възпеят?
Даден ти е материал да съградиш къщата си. От тебе зависи какъв план и каква форма ще й дадеш, какви прозорци ще направиш. Като направиш къщата си, ти пръв ще я опиташ, пръв ще познаеш какво ти носи тя – радост или страдание. Ако оставиш други хора да градят къщата ти, те ще я съградят по свой план и разбиране. При направата й те ще се ръководят от своя ум.
Кое е по-хубаво: ти сам да се възпееш, да си напишеш едно
стихотворение
, или други да те възпеят?
Някой очаква след смъртта му да го възпеят. Каква нужда има от възпяване? Всички тези, които възпяват умрелите, имат предвид себе си. Значи, умрелият не се възпява, но поетът се прославя. Като четат поезията на тоя поет, казват: Гениален поет е той.
към беседата >>
79.
Граници в живота
,
ООК
, София, 6.1.1932г.,
Патриотите одобряват
стихотворението
ти, хвалят те, но онези, които не са патриоти, те ругаят, бият, че си поощрявал хората към война.
Казвате, че животът ви е дотегнал. Какво искаш да станеш, поет ли? Колко пъти си бил поет! Колко пъти си бит за своята поезия! Пишеш нещо за отечеството си, минаваш за добър патриот.
Патриотите одобряват
стихотворението
ти, хвалят те, но онези, които не са патриоти, те ругаят, бият, че си поощрявал хората към война.
Някой добър проповедник поучава хората, учи ги на добро и те са доволни от него. Но други не са доволни от проповедите му, много размеквал сърцата им, трябвало по-корави сърца за суровите условия на живота. Колко проповедници се връщали в домовете си с пукнати глави! В един малък американски град изпращали всяка година нов проповедник. В града имало един човек, който бил голям безверник и на края на годината набивал проповедника, да го накара да мисли, какво говори.
към беседата >>
80.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Ако няколко деца декламират едно и също
стихотворение
, те ще се отличават едно от друго по гласа си и по начина на предаването.
Благословение е за човека, да го завиеш зимно време с дебел, вълнен юрган; нещастие е за него, ако лятно време, при температура 30-40 градуса, го завиеш с тоя дебел юрган. Това са обикновени положения, които всеки човек може да научи. Така и децата лесно научават стихотворения и ги декламират. Като слушат някое дете да декламира, казват: Учено е това дете, много знае. – Не е учено то, чужди работи възпроизвежда.
Ако няколко деца декламират едно и също
стихотворение
, те ще се отличават едно от друго по гласа си и по начина на предаването.
Когато детето декламира добре, авторът на стихотворението е доволен. Той седи между публиката и се усмихва на детето. Ако декламацията не излезе добре, той се крие между хората, не смее да погледне никого. Същото състояние преживява и майката, когато милват или стискат ръката на детето ў. В първия случай тя се усмихва доволно; във втория случай тя е недоволна и страда.
към беседата >>
Когато детето декламира добре, авторът на
стихотворението
е доволен.
Това са обикновени положения, които всеки човек може да научи. Така и децата лесно научават стихотворения и ги декламират. Като слушат някое дете да декламира, казват: Учено е това дете, много знае. – Не е учено то, чужди работи възпроизвежда. Ако няколко деца декламират едно и също стихотворение, те ще се отличават едно от друго по гласа си и по начина на предаването.
Когато детето декламира добре, авторът на
стихотворението
е доволен.
Той седи между публиката и се усмихва на детето. Ако декламацията не излезе добре, той се крие между хората, не смее да погледне никого. Същото състояние преживява и майката, когато милват или стискат ръката на детето ў. В първия случай тя се усмихва доволно; във втория случай тя е недоволна и страда. И тъй, колкото по-тясно са свързани хората, толкова по-големи са страданията им.
към беседата >>
Това са деца, които заучват едно и също
стихотворение
, те не са се мъчили.
(втори вариант)
Когато една сянка се тури намясто, тя е благословение, пък когато се тури там, дето не трябва, тя е едно нещастие. Ако зимно време на гърба на един човек турите един юрган, то е благословение. Но ако лятно време турите тоя дебелия юрган, когато има 30-40 градуса топлина, какво става? Едно наказание, едно мъчение. Сега всеки от вас може туй да учи.
Това са деца, които заучват едно и също
стихотворение
, те не са се мъчили.
Като го слушате, казвате: "Учено е това дете." По какво се отличават децата едно от друго? Различават се в израза на гласа, в изражението. Може да видите в публиката някой човек - като декламират тия деца, нему е приятно, той не може да седи спокоен, той е авторът. Той е като майката, която, щом види детето, засмее се. Този поет, като изслушва декламирането на неговото стихотворение, мръдне му.
към втори вариант >>
Този поет, като изслушва декламирането на неговото
стихотворение
, мръдне му.
(втори вариант)
Това са деца, които заучват едно и също стихотворение, те не са се мъчили. Като го слушате, казвате: "Учено е това дете." По какво се отличават децата едно от друго? Различават се в израза на гласа, в изражението. Може да видите в публиката някой човек - като декламират тия деца, нему е приятно, той не може да седи спокоен, той е авторът. Той е като майката, която, щом види детето, засмее се.
Този поет, като изслушва декламирането на неговото
стихотворение
, мръдне му.
Някъде, като не може да издекламира стихотворението, той горкият се свива. По същия закон, ако държите ръката на едно дете, то почне да кряска, ако я стиснете, и на майката й става мъчно. Та, когато връзката между хората е тясна, предават се страданията изобщо в една и съща степен. Аз имам един пример. Разправяха ми в село Николаевка, един български чорбаджия вадил зъби.
към втори вариант >>
Някъде, като не може да издекламира
стихотворението
, той горкият се свива.
(втори вариант)
Като го слушате, казвате: "Учено е това дете." По какво се отличават децата едно от друго? Различават се в израза на гласа, в изражението. Може да видите в публиката някой човек - като декламират тия деца, нему е приятно, той не може да седи спокоен, той е авторът. Той е като майката, която, щом види детето, засмее се. Този поет, като изслушва декламирането на неговото стихотворение, мръдне му.
Някъде, като не може да издекламира
стихотворението
, той горкият се свива.
По същия закон, ако държите ръката на едно дете, то почне да кряска, ако я стиснете, и на майката й става мъчно. Та, когато връзката между хората е тясна, предават се страданията изобщо в една и съща степен. Аз имам един пример. Разправяха ми в село Николаевка, един български чорбаджия вадил зъби. Една ханъмка от високо произхождение заболява я зъб - ден, два, цяла седмица.
към втори вариант >>
81.
Свободата / Свобода
,
МОК
, София, 15.1.1932г.,
Запазили ли сте
стихотворението
, превели ли сте нещо, нито един не е превел от съчиненията на майката.
(втори вариант)
След като те набият и ти пукнат главата казват: Тъй е писано. Кой го е написал? Действително, всичките неща, колко ни е писано? Когато майката бие детето, какво пише на гърба? Пише на общо основание, някой път по главата, някой път по ръцете, по краката пише, разни методи има.
Запазили ли сте
стихотворението
, превели ли сте нещо, нито един не е превел от съчиненията на майката.
Казвате: Не знаела майка ли как да пише, нейните стихотворения не са за превод. Ако вие вземете сега във вашите отношения, кой от вас е написал нещо хубаво, докажете ми. Не едно нещо да е написано, ако сто погрешки си написал, а си написал една дума правилна, ти разбираш ли езика? Да имаш 99 погрешки, а да имаш само една права дума, какво знание е това? Да имаш 99 верни, а една погрешка разбирам.
към втори вариант >>
82.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
Кажи: "Много хубаво, отлично е
стихотворението
." После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: "Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години." Казват: "Не струва това нещо." Не, кажи: "Хубаво е." Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил.
Аз му направих една много малка, деликатна бележка, с една много малка игла. И досега той ми се сърди, че съм му направил бележка. Никога вече не се яви. Не правете бележки на хората, оставете да си вървят, както знаят, по пътя. Ние страдаме от критикари.
Кажи: "Много хубаво, отлично е
стихотворението
." После, като дойде да ти се оплаква, да разправя, че не го четат хората, кажи: "Те ще те разберат след време, след десет-двадесет години." Казват: "Не струва това нещо." Не, кажи: "Хубаво е." Нека всеки човек да се прояви, както Бог го е наредил.
Не давайте тон на извора. Нека всеки извор извира тъй, както извира, не можеш да го научиш другояче. Има нещо в човека, което не можеш да заприщиш, то е извор. Може после водата, която извира, да я канализираш, но не ограничавай изворите, не ходи да ги заграждаш, остави ги свободни. Сегашните хора все ограждат и развалят изворите.
към беседата >>
83.
Сенки на Битието / Сянка на нещата
,
МОК
, София, 22.1.1932г.,
При мен са идвали много млади поети, чете той
стихотворението
си, въодушевил се той.
(втори вариант)
Или излез, или да излезна. Ако те са умни, те ще си излезнат; ако той е умен, той ще си излезне. Та казвам: Вие сте от онези музиканти, които сте дошли в света и не знаете още да свирите, и ви казват: Или си излезте, или ще излезнем. Че не сте от знаменитите музиканти, не сте. Аз съм гледал някой млад, върви той, въодушевил се той, чете.
При мен са идвали много млади поети, чете той
стихотворението
си, въодушевил се той.
След една–две години, срещам го, навел глава, казвам: Къде? – С поезия не се върви. Че как тъй? Ти казваше едно време: Без поезия не може, а сега как тъй си дошъл до противното? А, не стига, човек гладен ще умре с поезията.
към втори вариант >>
84.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Напишеш едно хубаво
стихотворение
, но близките ти не го харесват, намират, че не е време за писане на стихове.
Той смущава духа ти, но сам не знае, как трябва да се моли човек. Друг път си добре облечен, разположен си, имаш хубаво, добро отношение към хората. Срещне те някой и ти казва: Какво си се докарал като княз? Не те ли е срам да ходиш така облечен между хората? Ти се смутиш, връщаш се вкъщи, по-скоро да свалиш новите дрехи.
Напишеш едно хубаво
стихотворение
, но близките ти не го харесват, намират, че не е време за писане на стихове.
Свириш с разположение – и за свирене не било време. Чудиш се, какво да правиш, как да задоволиш хората. Казвам: Грехът се крие в разбирането, а не в постъпките. Че си добре облечен, с лачени обувки, това не е грях. Че свириш, или пееш, когато някой е умрял, това не е грях.
към беседата >>
Казваш: Написах едно хубаво
стихотворение
.
Нужно е смирение на човека. Божиите пътища са неизповедими. Никой не знае, кога Бог ще се прояви чрез него. Ти си поет, искаш да напишеш нещо. Вдъхновиш се и започваш да пишеш.
Казваш: Написах едно хубаво
стихотворение
.
– Ти си го написал, но Бог ти е диктувал. Ясновидците виждат това. Ти си учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват. Ти казваш: Дойде ми едно просветление. – Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше да направиш.
към беседата >>
Тъкмо си написал едно хубаво
стихотворение
и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова
стихотворение
." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш?
(втори вариант)
Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво си се изправил като дърво да се молиш." А ти имаш разположение. Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва да се моли, и той не знае. Облякъл си се хубаво и някой ти каже: "Какво си се наконтил така сега като княз. Не те ли е срам? " Ти се погледнеш и се смутиш.
Тъкмо си написал едно хубаво
стихотворение
и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да напишеш такова
стихотворение
." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери да свириш?
" Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща. Някой ти казва: "Не те ли е срам!? Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш. Не е ли срамота! "
към втори вариант >>
85.
Естествената гама
,
МОК
, София, 11.3.1932г.,
Едно
стихотворение
е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност.
Ако искате да ядете хубави пасти, идете в една от първостепенните сладкарници, да ядете пасти от чист материал, да не разстройвате стомаха си. Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата. Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят. Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им. Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях.
Едно
стихотворение
е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност.
Четеш ли свое стихотворение и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано. Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл. Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив. Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли. Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си.
към беседата >>
Четеш ли свое
стихотворение
и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата. Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят. Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им. Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях. Едно стихотворение е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност.
Четеш ли свое
стихотворение
и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл. Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив. Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли. Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл.
към беседата >>
Чете нещо, някое
стихотворение
трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе.
(втори вариант)
Една кокошка, която мътила, мътила яйцето, нищо не е излязло, с тези яйца правят пасти. Давам ви едно правило: Ако ще ядете пасти, яжте от първостепенните сладкарници, а не от демократическите. Ще направя съпоставяне. Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата. Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не.
Чете нещо, някое
стихотворение
трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе.
Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно. Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе. А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому.
към втори вариант >>
Едно
стихотворение
да е, което никога да не те засрами.
(втори вариант)
Ще направя съпоставяне. Съвременният живот е така усложнен, че хората нямат мярка за нещата. Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не. Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения.
Едно
стихотворение
да е, което никога да не те засрами.
И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно. Ето едно стихотворение, което ще мине в другия свят с тебе. А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому. Тогава друг е въпросът. Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл.
към втори вариант >>
Ето едно
стихотворение
, което ще мине в другия свят с тебе.
(втори вариант)
Дадеш една паста и нямаш предвидливостта дали тази паста е здравословна или не. Чете нещо, някое стихотворение трябва да знаеш, какъв отпечатък остава в тебе. Мнозина сте писали стихотворения. Едно стихотворение да е, което никога да не те засрами. И в детинство да си го писал, после като го четеш на старини, да ти е приятно.
Ето едно
стихотворение
, което ще мине в другия свят с тебе.
А пък някой път като го погледнеш, като го прочетеш, казваш си: Колко съм бил глупав, срам те е да го прочетеш някому. Тогава друг е въпросът. Сега основната мисъл: Всякога се стремете да създадете една красива или музикална мисъл. Защото щом допуснеш една отрицателна мисъл, по всяка вероятност ти си страхлив. Сега не че тези отрицателни мисли са безполезни, те са на мястото си, но отрицателните мисли могат да градят, само когато имаш положителна мисъл.
към втори вариант >>
86.
Доброто семе
,
ИБ
,
БС
, София, 21.4.1932г.,
Когато влезете в Небето, в Невидимия свят, когато отидете при Царските врата, ще ви накарат да издекламирате едно
стихотворение
– кое
стихотворение
ще декламирате?
Ако човек нямаше чувство на страх, когато влезе в София, ще го прегазят каруците, а инак се пази, ходейки по тротоарите, и така запазва живота си. Към този страх трябва да се добави чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние можем да използваме заложбите, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, учителят е доволен.
Когато влезете в Небето, в Невидимия свят, когато отидете при Царските врата, ще ви накарат да издекламирате едно
стихотворение
– кое
стихотворение
ще декламирате?
Вие още не знаете дори едно стихотворение, а се чудите кое. Там ще ви накарат да изпеете най-първо една песен – коя песен ще изпеете? Ако хубаво изпеете песента, вратата сама по себе си ще се отвори; ако не я изпеете хубаво, вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще попита дали това е буквално или алегорично?
към беседата >>
Вие още не знаете дори едно
стихотворение
, а се чудите кое.
Към този страх трябва да се добави чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние можем да използваме заложбите, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, учителят е доволен. Когато влезете в Небето, в Невидимия свят, когато отидете при Царските врата, ще ви накарат да издекламирате едно стихотворение – кое стихотворение ще декламирате?
Вие още не знаете дори едно
стихотворение
, а се чудите кое.
Там ще ви накарат да изпеете най-първо една песен – коя песен ще изпеете? Ако хубаво изпеете песента, вратата сама по себе си ще се отвори; ако не я изпеете хубаво, вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена. Някой ще попита дали това е буквално или алегорично? Както искате го приемете, но така ще бъде.
към беседата >>
Ако издекламирате
стихотворението
хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена.
Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, учителят е доволен. Когато влезете в Небето, в Невидимия свят, когато отидете при Царските врата, ще ви накарат да издекламирате едно стихотворение – кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете дори едно стихотворение, а се чудите кое. Там ще ви накарат да изпеете най-първо една песен – коя песен ще изпеете? Ако хубаво изпеете песента, вратата сама по себе си ще се отвори; ако не я изпеете хубаво, вратата ще стои затворена.
Ако издекламирате
стихотворението
хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена.
Някой ще попита дали това е буквално или алегорично? Както искате го приемете, но така ще бъде. Писанието казва: „Страхливите няма да наследят Царството Божие.” Защото страхливите, когато тръгват за Невидимия свят, ще ги опитат с най-големите фиктивни изпитания, те ще се уплашат и няма да влязат – и да искат да ги вкарат, пак няма да влязат. Една българска учителка я возели с кола, но я било страх от биволи. На разстояние половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга.
към беседата >>
87.
Пътят на възможностите
,
МОК
, София, 29.4.1932г.,
Вие четете някой поет, някое
стихотворение
и за някой куплет казвате: Отличен, много хубаво.
(втори вариант)
– В дадения случай кое е важно, когато една свещ гори? – Да докажем колко тежи, че не се е изгубила свещта или да почувстваш нещо. Че светлината е отишла. Ако светлината е отишла, питам туй доказателство колко струва. Ти можеш да докажеш, че тази свещ не се е изгубила, но тази свещ има предназначение да свети някъде.
Вие четете някой поет, някое
стихотворение
и за някой куплет казвате: Отличен, много хубаво.
Доказвате, че римите са на място, думите са на място. Питам: Този поет, като написал своята поезия, какво е имал предвид „О, майко мила, защо си ме родила? “. Сега, кои са важните думи в тази поезия. Майко и родила. Какво иска да каже поетът?
към втори вариант >>
88.
Слаби и силни положения
,
ООК
, София, 11.5.1932г.,
Ти четеш едно
стихотворение
, изваждаш и четеш.
(втори вариант)
Или може би пък е станал повече разположен. Ако не е разположен, той се е подвижил вляво, а пък, ако е разположен, преместването е станало вдясно. Ако съкровището се намира в дясната страна, ще ви причини радост, ако се намира в лявата страна, ще ви причини скръб. Някой път тебе те е страх, мислиш, че ще ти го вземат. Ако е вдясно, нищо не те безпокои.
Ти четеш едно
стихотворение
, изваждаш и четеш.
Четеш на теб и на едно събрание и гледаш при четенето по лицата на слушателите дали са доволни. Когато аз посея нивата, след един месец ще отида да видя дали нивата е доволна от мене, или не. Ако е израснала хубаво, доволна е. Ако не е израснала, не е доволна. Житото, като узрее и даде изобилен плод, знае, че нивата е много доволна от него.
към втори вариант >>
НАГОРЕ