НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
28
резултата в
16
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)
,
МОК
, София, 29.11.1929г.,
Има култури от разни прасета, от тия хубавите
сръбските
с големите уши.
(втори вариант)
От какво? Култура от растения. От ябълки може да има култура, може да има култура от животни. Имаме култура от ябълки, круши, лозови пръчки. После има култура от разни птици, птицевъдство, хубави петли, кокошки разни чешити породисти.
Има култури от разни прасета, от тия хубавите
сръбските
с големите уши.
Култура от добитък, волове, биволи и т.н. И най-после имаме култура от хора чешити. Т.е. като се каже наука на хората, разбира се една учена култура, морална култура и най-после имаме култура на семейния живот, или можем да кажем още разработване на нашите чувства, мисли и действия. Защото мислите, чувствата и действията така се посаждат, че се култивират. И за да се реализира каквато и да е мисъл, тя си има определено време.
към втори вариант >>
2.
Да се облечете в новия човек
,
НБ
, София, 4.10.1931г.,
Ние ще си вървим съсредоточени в себе си, никакъв
сръбски
куршум няма да ни засегне.
Вървял съсредоточен в мисълта си да занесе това известие точно навреме. Страхувал се от своя полковник, от своето началство, а за куршумите не искал даже и да знае. Казвам: ако и ние като този български войник сме така съсредоточени в това. което Бог ни казва, няма да ни е страх от сърбите - нека стрелят, колкото искат. Нека говорят хората, каквото искат.
Ние ще си вървим съсредоточени в себе си, никакъв
сръбски
куршум няма да ни засегне.
Та този офицер разправяше: „Като гледах как спокойно вървеше този войник всред град от куршуми, мен ми трепереха гащите (но да си остане между мен и теб). Като върви, онези снаряди - тьк-тък, но той си върви изправен, мисли си за работата.” Казвам: отличен пример е този. Така е и с всеки човек, който има една Божествена идея в себе си. През каквито и страдания да минава, той казва: „Каквото Господ иска от мен, ще го направя! ”
към беседата >>
3.
Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)
,
МОК
, София, 7.10.1932г.,
Един войник разказваше, че като влязъл в един
сръбски
окоп, намушкал с ножа си 30
сръбски
войника.
Мястото и е на физическия свят, а не в умствения. И гневът е чук, с който се чупят камъни. Ще чукаш камък след камък, докато излезе нещо от тях. Не става ли същото и на бойното поле? Там хората се мушкат с ножове, а после минават за герои.
Един войник разказваше, че като влязъл в един
сръбски
окоп, намушкал с ножа си 30
сръбски
войника.
Това не е истина. Турците казват: И да видиш, не вярвай! Може да е намушкал един – двама сърби, но тридесет! Той иска да се представи герой. Казвам: Ако всички българи бяха намушкали по 30 сърби, България щеше да бъде велика и свободна – нямаше да има неприятели.
към беседата >>
Ако наистина си намушкал 30
сръбски
войника, ти щеше да изгубиш сражението.
Това не е истина. Турците казват: И да видиш, не вярвай! Може да е намушкал един – двама сърби, но тридесет! Той иска да се представи герой. Казвам: Ако всички българи бяха намушкали по 30 сърби, България щеше да бъде велика и свободна – нямаше да има неприятели.
Ако наистина си намушкал 30
сръбски
войника, ти щеше да изгубиш сражението.
С мушкане въпросите не се разрешават. В някое отношение и вие приличате на този войник. Той се хвали, а другите ударили на бяг от страх. Лесно се казва, че не те е страх от нищо, но като се натъкнеш на мъчнотия, не знаеш, как да я разрешиш. И в математиката има мъчни задачи, някои и досега не са разрешени.
към беседата >>
Един войник разправя: „А като влезнаха в
сръбския
окоп, намушкаха 30 сърби.“ „Че как 30 сърби?
(втори вариант)
Омразата трябва да употребите на физическото поле. При гнева той ще вземе един чук и ще иде при камъните. Ще набиеш един камък и след това, като се върнеш, ще кажеш: „Набих камъка колкото можах.“ Или ще кажеш: „Отмъстих си.“ Ама че същото нещо става на бойното поле. Хората там идат, намушкат се с ножовете, и после минават за герои.
Един войник разправя: „А като влезнаха в
сръбския
окоп, намушкаха 30 сърби.“ „Че как 30 сърби?
“ А той лъже. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Може да е намушкал един-двама, но 30 сърби да ги намушка. Аз гледам изводът какъв е. Този човек гледа в съзнанието му, иска да си представи, че е голям герой. И на всичките българи казвам - ако те биха намушкали по 30 сърби, България щеше да бъде свободна и велика.
към втори вариант >>
4.
Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли
,
ООК
, София, 25.10.1933г.,
По едно време иде един
сръбски
войник, с пушка в ръка и моят познат ми казва: „ Да се връщаме бързо, защото ще отидем в Белград!
“ Питам, как ще изправиш сега погрешката си? Сега ще ви приведа един пример. Преди 20 и повече години един български офицер, мой познат, служеше близо до сръбската граница. Един ден той искаше да ме разведе, да ми покаже една живописна местност. Както сме се разхождали, без да забележим, минали сме в сръбската граница.
По едно време иде един
сръбски
войник, с пушка в ръка и моят познат ми казва: „ Да се връщаме бързо, защото ще отидем в Белград!
“ – „Отде знаеш, че ще отидем в Белград? “ – „Сърбите са много строги.“ Сега вие отгадайте, ходихме ли в Белград или се върнахме назад? И какво трябва да направим, за да не отидем в Сърбия? Като дойде сръбският офицер, ние му казахме, че по погрешка сме навлезли в тяхната граница. Той излезе много добър човек.
към беседата >>
Като дойде
сръбският
офицер, ние му казахме, че по погрешка сме навлезли в тяхната граница.
Както сме се разхождали, без да забележим, минали сме в сръбската граница. По едно време иде един сръбски войник, с пушка в ръка и моят познат ми казва: „ Да се връщаме бързо, защото ще отидем в Белград! “ – „Отде знаеш, че ще отидем в Белград? “ – „Сърбите са много строги.“ Сега вие отгадайте, ходихме ли в Белград или се върнахме назад? И какво трябва да направим, за да не отидем в Сърбия?
Като дойде
сръбският
офицер, ние му казахме, че по погрешка сме навлезли в тяхната граница.
Той излезе много добър човек. Веднага ни показа едно близко село, отгдето можахме да се върнем назад. Питам, кои са причините, че този военен се отнесе с нас много добре и не ни заведе в Белград, както се опасяваше моят познат? Първата причина за това беше във войника. Той беше добър, учен човек, имаше хубаво чело, отворени, ясни, открити очи.
към беседата >>
5.
Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане
,
МОК
, София, 19.10.1934г.,
(- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на
сръбския
крал Александър в Белград.)
Вие четете това, че еди в коя година изгорял Чикаго. Питам, тази история защо е написала изгарянето на Чикаго? Или, че станало една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики?
(- Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на
сръбския
крал Александър в Белград.)
Въобще на Александровците не им върви много. На Александър Велики не му провървя много. И на всичките Александровци все не им върви. Това е един исторически факт. Че не им върви, какво ви интересува?
към беседата >>
(Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на
сръбския
крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много.
(втори вариант)
Вие четете това, че в еди-коя година изгорял Чикаго. Питам: Тази история защо е описала изгарянето на Чикаго. Или че станала една война преди хиляди години, че някой си Александър Велики воювал. Вие четете в историята и след туй разправяте на майка си и на баща си как Александър Велики превземал със своите войски, това и онова направил. Какво се крие зад Александър Велики?
(Вчера, 18 октомври, се извърши погребението на
сръбския
крал Александър в Белград.) Въобще на Александровците не им върви много.
На Александър Велики не му провървя много. И на всички Александровци все не им върви. Това е един исторически факт сега. Че не им върви, какво ви интересува? Че не им вървяло или че им вървяло, ако не му е тръгнало на Александър Велики или му е тръгнало, какво се ползувате вие в дадения случай?
към втори вариант >>
6.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 4.11.1934г.,
Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил
сръбския
крал.
Ето, нашето духовенство и досега още има лошо мнение за богомилите. Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват.
Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил
сръбския
крал.
Това се писало после и в сръбските вестници. Но после един от сръбските вестници опроверга това, като пише, че дъновистите са хора философи, миролюбиви, те не могат да извършат никакво убийство. Питам: Какво се ползуват българските вестници, ако кажат, че онзи, който убил краля в Марсилия, бил дъновист? Това е невъзможно. Защо? – Невъзможно е човек да върви в закона на Любовта и да извърши някакво престъпление.
към беседата >>
Това се писало после и в
сръбските
вестници.
Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите. Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал.
Това се писало после и в
сръбските
вестници.
Но после един от сръбските вестници опроверга това, като пише, че дъновистите са хора философи, миролюбиви, те не могат да извършат никакво убийство. Питам: Какво се ползуват българските вестници, ако кажат, че онзи, който убил краля в Марсилия, бил дъновист? Това е невъзможно. Защо? – Невъзможно е човек да върви в закона на Любовта и да извърши някакво престъпление. Аз говоря за Любовта, оставям думата дъновист.
към беседата >>
Но после един от
сръбските
вестници опроверга това, като пише, че дъновистите са хора философи, миролюбиви, те не могат да извършат никакво убийство.
Те са виновници за нещастието на българския народ. Те поставят богомилите виновни за всички престъпления. Така и нашите журналисти ме учудват. Например, един български вестник пише, че някой дъновист убил сръбския крал. Това се писало после и в сръбските вестници.
Но после един от
сръбските
вестници опроверга това, като пише, че дъновистите са хора философи, миролюбиви, те не могат да извършат никакво убийство.
Питам: Какво се ползуват българските вестници, ако кажат, че онзи, който убил краля в Марсилия, бил дъновист? Това е невъзможно. Защо? – Невъзможно е човек да върви в закона на Любовта и да извърши някакво престъпление. Аз говоря за Любовта, оставям думата дъновист. Аз зная добре какви са задните цели на тия, които пишат по вестниците.
към беседата >>
7.
Най-голямото изкуство
,
ООК
, София, 17.4.1935г.,
Свири един
сръбски
виртуоз.
Казвам: какво нещо е музикалният език. Така турил думите в английския език, че всяка дума съвпада и по съдържание, и по смисъл, и по хармония. Ще каже някой: „Това е едно вдъхновение." Но вдъхновението, това е един метод на разбиране. Вдъхновява се само онзи човек, който знае, а пък който не знае, никога не може да се вдъхнови. Снощи бях на един концерт.
Свири един
сръбски
виртуоз.
(Югославският цигулар Балокович.) Вдъхновява се човекът - знае как да си държи цигулката, знае как да произвежда тоновете, знае как да даде смисъл и красота на това, което изпълнява. И другите хващат цигулката, но публиката, като го слуша, казва: „Тая работа не е за нас." Питам тогава: ако животът като изкуство не е за вас, какво друго ще хванете? Единственото изкуство, което всеки може да залови, то е животът. Всички искате да бъдете свободни. Животът се ражда при абсолютна свобода.
към беседата >>
8.
Първата дума
,
МОК
, София, 12.7.1935г.,
Понякой път питате: "Ти български ли говориш или
сръбски
?
Всички църкви страдат от това, че Христос казва: "Парите да се раздадат на сиромасите." Другото е криво разбиране. Христос подразбира да имаш еднакво отношение към всичките хора, в душата си да бъдеш готов да слугуваш на своите ближни. То е помагане на бедните. Ако в твоята душа няма любов, всичко очаквай, което направиш отвън, нищо не струва. Не мисли, че като си дал някому сто или хиляда лева, ти си направил добро.
Понякой път питате: "Ти български ли говориш или
сръбски
?
" За мене един език има в света. Много езици объркват умовете на хората. Лошо е, че има много езици и хората не се разбират. Питат: "Какъв език говориш? " Българинът казва: "Как си?
към беседата >>
Българският език няма да бъде езикът на небето, нито
сръбският
, нито английският, нито френският, нито руският, нито еврейският, нито санскритският.
Тия народности в света имат свое предназначение. Срещнете един французин, да го обичате. Срещнете един сърбин, да го обичате. Сега в света има много езици. Един нов език трябва да са внесе – езикът на Любовта.
Българският език няма да бъде езикът на небето, нито
сръбският
, нито английският, нито френският, нито руският, нито еврейският, нито санскритският.
Бог влезе в рая като каза: "Адаме! " – с кой език му говореше? Ние го превеждаме на български. Това са последните думи на тоя език. Това беше краят на Божествения език: "Адаме!
към беседата >>
9.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 15.9.1935г.,
Пише един
сръбски
журналист, че ходили да посрещат слънцето и казва: Нищо не са придобили.
Трябва да търсиш най-хубавия ден, когато слънцето изгрява, трябва съзнанието ти да бъде будно. Тия хора от окръжаващата среда да не те спъват, да не се отвлича вниманието. Ти гледаш слънцето, мислиш за жена си, за децата си, нищо няма да постигнеш. Ти за да хванеш този лъч на Любовта, трябва сърдцето, волята да бъдат свободни от всички влияния. Ако хванеш този лъч, то е посрещане на слънцето!
Пише един
сръбски
журналист, че ходили да посрещат слънцето и казва: Нищо не са придобили.
Прав е човекът. За да придобиеш, то е една наука. То не е так проста работа. Казва: Слънцепоклонници. Едно време имаше слънцепоклонници, но те нищо не допринесоха.
към беседата >>
10.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
Мисля, един
сръбски
учен, един професор, който изучавал инфрачервените лъчи и намира, че са много силни.
Казвам, всяка една наша мисъл има цвят. Хубавият цвят показва цената на нещата. Цветът винаги определя цената на нещата. Всеки един цвят определя цената. От Божествения цвят зависи цената.
Мисля, един
сръбски
учен, един професор, който изучавал инфрачервените лъчи и намира, че са много силни.
С тия инфрачервени лъчи едно запечатано писмо може да се прочете. Едно писмо, затворено в плик, с тази светлина може да се прочете, без да се разпечата. Туй, което е невидимо, което е скрито, става видимо. Скрити работи някъде може да се отпечатат. Вие искате по някой път да прозрете във вашата съдба.
към беседата >>
11.
Свободният човек
,
ООК
, София, 12.5.1937г.,
Турих го на
сръбския
фронт.
Офицер ли ще бъдеш или ще бъдеш човек, който е дошъл да учи. Хубаво, нямаш власт, тебе ти е мъчно. Казваш: „Не съм на почит между хората“. Значи не си турен още да заповядваш на хората. Разправя ми един капитан, казва: „Аз не оценявах един мой войник.
Турих го на
сръбския
фронт.
Мисля си тия войници такива будали, много лошо мнение (имах) за тях“. Но го раняват на фронта. Всичките войници го оставят, връща се само един войник, взема го, много сърби стрелят по тях и казва: „Изнесе ме човекът, спаси ме, изнесе ме на гърба си. Оттам насетне си измених мнението за този войник. Този човек ме изнесе и ме спаси“.
към беседата >>
12.
Сухота и влага
,
МОК
, София, 2.12.1938г.,
Тука дойде един
сръбски
виртуоз, който носеше една цугулка, която струваше десет милиона лева, сто хиляди долара американски, десет милиона български.
Оставил баща ми някоя кутия, защо не остави малко пари? “ Твоето бъдеще е в тази кутия. Вземи че свири. Парите ще потекат, като в чувал ще дойдат. Тази цигулка е първокласна, тя струва няколко милиона.
Тука дойде един
сръбски
виртуоз, който носеше една цугулка, която струваше десет милиона лева, сто хиляди долара американски, десет милиона български.
Ти седиш и мислиш, че нищо нямаш. Господ ти дал богата глава, която струва милиарди. Ти казваш: „Не зная какво да правя с главата си.“ Направи тази глава да мисли. Отвори кутията. После отвори сърцето си да чувствува, да влезете във връзка с природата.
към беседата >>
13.
Права и вярна любов
,
НБ
, София, 10.12.1939г.,
На който език да говорите, бил той френски или немски, или английски, или руски, или български, или
сръбски
, ще видите, че всички езици се различават по нещо.
Ако се преведе на български, трябва да се употребят много думи, за да се изкаже идеята, която се крие в нея. Запример, вземете думата „кеф“ на турски. На български трябва да употребите няколко думи, за да преведете съдържанието на тази дума. Изобщо, всеки език си има своите специфични изрази. Преведете ли ги на друг език, те губят своя смисъл.
На който език да говорите, бил той френски или немски, или английски, или руски, или български, или
сръбски
, ще видите, че всички езици се различават по нещо.
Сега всички хора работят за образуване на един нов, вътрешен език, по който да се разбират. Когато човек мисли, чувствува и постъпва право, той може да каже една дума от този език. Днес всички говорят за братство и равенство, но братство и равенство може да има само тогава, когато човек мисли, чувствува и постъпва право. Когато в един и същ момент двама души мислят, чувствуват и постъпват право, те могат да си говорят братски. Тогава и единият, и другият ще разбират това, което си говорят.
към беседата >>
14.
И ще родиш син
,
НБ
, София, 28.1.1940г.,
Вие знаете, че положението на кой да е посланик, бил английски, германски, френски, руски,
сръбски
, български, е осигурено.
Има един вечен свят, дето нещата не се губят. Казано е в Писанието: „Не се радвайте, че духовете ви се подчиняват, нито че сте богати, но радвайте се, че имената ви са записани на небеса, в онзи красив Божествен свят.“ Това трябва да ви радва: че имената ви са записани в този красив свят и вие сте граждани на Царството Божие. Ти няма да бъдеш един изгнаник, но ще бъдеш гражданин на това царство. Докато не си станал гражданин, ти си нещастен, но като станеш гражданин, ти си осигурен вече. Мислите ли, че положението на посланика е лошо?
Вие знаете, че положението на кой да е посланик, бил английски, германски, френски, руски,
сръбски
, български, е осигурено.
Той представя държавата, от която е изпратен, и неговата дума се чува. Та, радвайте се, ако и вие сте изпратени като посланици на Земята. Сега вие искате [Бог] да ви обръща внимание. Питам: Вие съзнавате ли, че сте Негов представител? Както са посланиците на различните държави, да се ползувате с техния авторитет?
към беседата >>
15.
Добре ще бѫде / Добре ще бъде
,
ООК
, София, 16.4.1941г.,
Въ войната раняватъ единъ
сръбски
офицеръ въ крака, счупватъ му крака.
Ами ако дойдатъ трети пѫть? “ Започнешъ да таксувашъ, таксувашъ. Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“. Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара. Знаете (ли), този е единъ примѣръ.
Въ войната раняватъ единъ
сръбски
офицеръ въ крака, счупватъ му крака.
Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва. Сръбскиятъ офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря. (Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака.
към беседата >>
Сръбскиятъ
офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря.
Казвашъ: „Дотегна ми животътъ“. Онѣзи горе въ аероплана, които отиватъ да се биятъ, онѣзи, които отиватъ да гасятъ пожара, когато избухне, падатъ около тѣхъ гранати, тѣ гасятъ пожара. Знаете (ли), този е единъ примѣръ. Въ войната раняватъ единъ сръбски офицеръ въ крака, счупватъ му крака. Отива единъ германски лѣкарь, започва да го превързва.
Сръбскиятъ
офицеръ изважда револвера и ранява лѣкаря.
(Лѣкарьтъ) взема револвера и му говори на нѣмски: „Азъ искамъ да ти помогна. Ако е за война, като оздравѣешъ – може да се биемъ“. Взема му револвера и му превързва крака. Подига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револверъ – и азъ имамъ“ и му го показва. „Не е геройство да те претрепамъ, но крака искамъ да ти превържа.
към беседата >>
във войната раняват един
сръбски
офицер в крака, счупват му крака.
(втори вариант)
Ами ако дойдат трети път? ” Започнеш да таксуваш, таксуваш. Казваш: ”Дотегна ми животът”. Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара. Знаете (ли), този е един пример.
във войната раняват един
сръбски
офицер в крака, счупват му крака.
Отива един германски лекар, започва да го превързва. Сръбският офицер изважда револвера и ранява лекаря. (Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака.
към втори вариант >>
Сръбският
офицер изважда револвера и ранява лекаря.
(втори вариант)
Казваш: ”Дотегна ми животът”. Онези горе в аероплана, които отиват да се бият, онези, които отиват да гасят пожара, когато избухне, падат около тях гранати, те гасят пожара. Знаете (ли), този е един пример. във войната раняват един сръбски офицер в крака, счупват му крака. Отива един германски лекар, започва да го превързва.
Сръбският
офицер изважда револвера и ранява лекаря.
(Лекарят) взема револвера и му говори на немски: „Аз искам да ти помогна. Ако е за война, като оздравееш – може да се бием”. Взема му револвера и му превързва крака. Повдига си палтото и му показва револвера си, казва: „Ако е за револвер – и аз имам” и му го показва. “Не е геройство да те претрепам, но крака искам да ти превържа.
към втори вариант >>
16.
Ще ви даде царство
,
НБ
, София, 20.4.1941г.,
Има един
сръбски
анекдот.
Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги.
Има един
сръбски
анекдот.
Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода. Това е божественото.
към беседата >>
Казват на един
сръбски
генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода.
Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот.
Казват на един
сръбски
генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода.
Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода. Това е божественото. Всички народи, това са синове Божии.
към беседата >>
Българският народ е син Божи,
сръбският
народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии.
Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода. Това е божественото. Всички народи, това са синове Божии.
Българският народ е син Божи,
сръбският
народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии.
Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка. Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички. Лошото във всеки един народ да се тури настрана. Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство. Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи.
към беседата >>
НАГОРЕ